Текст
Д-р ГЕОРГИ Д. АРНАУДОВ
МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ
НА ШЕСТ ЕЗИКА
Dr.m ed. GEORGI ARNAUDOV
TERMINOLOGIA
MEDICA
МЕДИ ЦИ НС КАЯ
ТЕРМИНОЛОГИЯ
НАШЕСТИ ЯЗЫКАХ
MEDICAL TERMINOLOGY
IN SIX LAGUAGES
TERMINOLOGIE
MÉDICALE
EN SIX LANGUES
MEDIZINISCHE
TERMINOLOGIE
IN SECHS SPRACHEN
LATINUM-BULAQRSKI-RUSSKIJ -ENGLISH -FRANÇAIS-DEUTSCH
EDITIO
MEDICINA ET PHYSCULTURA • SOFIA, BULGARIA • 1976
Д-р ГЕОРГИ Д.АРНАУАОВ
ЗАСЛУЖИЛ ДЕЯТЕЛ НА НАУКАТА
МЕЛИ ЦИ ИСКА
ТЕРМИН ОАО Г
НА ШЕСТ ЕЗИКА
LATINUM
БЪЛГАРСКИ
РУССКИЙ
ENGLISH
FRANÇAIS
DEUTSCH
ВТОРО ПОПРАВЕНО ИЗДАНИЕ
МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА с СОФИЯ • 1975
61(038)
СЪДЪРЖАНИЕ
Предго вор .......................................................................................................................................VU
Строеж и ползуване нар е ч н и к а.................................................................................
IX
Кратки бележки върхулатинския и гръцкия е з и к ...................................................
XIV
С ъ кр ащ е н и я....................................................................................................................
XXI
Л и т е р а т у р а .....................................................................................................................
XXIII
Р е ч н и ц и .............................................................•
...................................................
J-1112
ЛАТИНСКО - БЪЛГАРСКО - РУСКО - АНГЛИЙСКО -
ФРЕНСКО - НЕМСКИ
LATINUM - BULGARSKI-RUSSKLÏ - ENGLISH -
FRANÇAIS - DEUTSCH
БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ
BULGARSKI - LATINUM
^ 593
РУСКО - БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ
RUSSKIJ - BULGARSKI - LATINUM
АНГЛИЙСКО - БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ
ENGLISH - BULGARSKI - LATINUM
} 781
ФРЕНСКО - БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ
FRANÇAIS - BULGARSKI - LATINUM
НЕМСКО - БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ
DEUTSCH - BULGARSKI - LATINUM
^ 993
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ
Lexicographis secundus p o st Herculem, labor
J. J. Scaligerus
Липсата на латинско-български речник на съвременната медицинска термино
логия се чувствува у нас много остро от десетилетия насам. Голяма е нуждата и от
речници на медицинската терминология на руски, английски, френски и немски език
поради все по-широкото използуване на научната литература на споменатите езици.
За да отговори на тези изисквания, авторът си беше поставил за цел твърде
отдавна да състави речник на медицинската терминология, който да се отличава от съ
ществуващите медицински речници, издавани в чужбина : да бъде речник на латин
ската медицинска терминология и в същото време и многоезичен; да бъде едновременно
етимологичен и тълковен ; да бъде речни к на българската медицинска терминология,
а същевременно и речник на медицинската терминология на руски, английски, френски
и немски език. И всичко това събрано в един том от 6 части (6 отделни реч
ника), а последните — тясно свързани помежду си. При това речникът да служи не
само на българските читатели, но и на читатели на медицинска литература в чужбина.
След дългогодишен упорит и напрегнат труд поставената цел беше изпълнена,
и речникът в замисления вид е налице.
Основните цели на речника с а : да обясни езиковия и етимологичния пр оизхо д на
медицинските термини; да подпомогне разбирането на техния смисъл и съдържание,
оттам и по-лесното им запаметяване и правилно употребяване ; да помогне за усвоява
нето на правилен правопис и изговор на латинските медицински термини и правилно
разбиране и използуване на медицинските термини на руски, английски, френски и нем
ски език.
Първата шестезичпа част на речника съдържа над 10 000 латински термина, а об
щият брой на термините в шестте части надминава G0 000.
В речника не са обхванати всички латински медицински термини, както и всички
термини на другите езици ; изоставени са малко употребяваните и остарели латински
названия и някои от съставните, които лесно се подразбират от съставляващите ги
латински или латинизирани думи. За подбора на термините виж т. 2 на стр. X.
Речникът е предназначен за лекари и научни медицински работници, за препода
ватели във висшите и средните медицински учебни заведения, за студентите-медици от
всички курсове, за стоматолози, фармацевти и биолози, за преводачи на медицинска
литература, за средните медицински работници, за работниците от медицинските изда
телства, за лексикографи, за лица с по-широки интереси и др.
В този вид речникът може би няма да задоволи еднакво всички специфични изиск
вания на споменатите категории читатели. Това не винаги може да се очаква даж е и
от един голям двуезичен речник.
При съставянето на речника съм използувал освен посочената па стр. XXIII също
и друга медицинска литература (учебници, монографии и др.), както и разни преводни
речници па латински, старогръцки, руски, английски, френски и немски език.
Трудът ми вероятно не е лишен ог някои несъвършенства. Доколко съм успял да
направя своя принос в областта па медицинската терминология, оставям да отсъди ком-
нентентната критика.
Изказвам благодарност па д-р В. Бъчваров и д-р Хр.
'Гренков за задълбочените
рецензии и направените препоръки и на дъщери ми д-р Петя Арнаудова за помощта,
която ми оказа през време на работата по съставянето на речника.
София, февруари 1964 г.
Д-р Георги Д. Арнаудов
VIII
Предговор
КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
Настоящото второ поправено издание на книгата излиза без съществени изменения.
Надявам се, че то ще намери същия радушен прием всред читателите, както и първото
издание.
София, ноември 1975 г
Авторът
СТРОЕЖ И ПОЛЗУВАНЕ НА РЕЧНИКА
стр.
1. Общ строеж на р е ч н и к а ................................................ IX
2. Подбор на т е р м и н и т е ................................................ -
X
3. Анатомически н о м е н кл а т ури ...........................................
XI
4. Епонимни термини ..........................................................
XI
5. Род и п а д е ж ........................................................................ XII
6. Е т и м о л о г г я я........................
XII
7. П р е п р а т к и ............................................................................. XII
8. Правопис на руските и английските термини .
.
XII
9. Са крашения и ц и ф р и .................................................... XIII
10. Бележки отнасящи се до помощните речници
(11—VI чдст на к н и г а т а ) ................................................... XIII
1. Общ строеж на речника. Речникът се състои от шест части :
Основна или първа част е латинският речник, който съдържа над 10 000 латински
медикински термина, подредени по азбучен ред ; с тази част са тясно свързани оста
налите пет помощни речника.
За всяко медицинско понятие е даден латински термин (на новолатински или ста-
ролатински език), а след това в правоъгълни скоби — етимологичният произход на
термина (от гръцки думи, предадена с гръцки букви и транскрибирана с латински, или
пък от латинска дума, с основното или най-близкото и подходящо за случая значение
на думата на български език — виж т. 6 на стр. XII). След това следва транскриби
раното название на латинския термин на български език, в някои случаи с българско
окончание (напр. аналгетиии от лат. an alge tic a\ последвано от тире, а след тирето бъл
гарското название или значение на термина; когато латинският термин има няколко
синонимии названия, те са подредени степенувано едно след друго по ред на предим
ството при употребяването им в медицинския език, а когато терминът има няколко
различни значения, те са отделени помежду си с цифри (виж т. 9 на стр. XIII).
На всеки термин е дадено кратко тълкуване или пък терминът е уточнен чрез
кратко описание, а при болестите и болестните състояния — сбита характеристика
и пр., чрез което тази част на речника добива характер на малка медицинска енцикло
педия. Непосредствено след това следват названията или значенията на термина (сино
нимите, дадени също степенувано едно след друго) на останалите четири езика : (г) руски
(ru sskij), (е) английски (English), (f) френски (français) и (d) немски (deutsch). При
някои латински термини не е дадено названието или значението им на чуждите е и ш
било поради маловажността ма термина или поради технически причини (обем на кни
гата) или пък поради това, че значенията при разните езици фонетично не се разли
чават от латинското.
Ако в англо-американската, френската или немската медицинска литература се из
ползува латинският термин непроменен в изписване и по смисъл, той е предаден с
латинското съкращение id. ( w i d e r n същият, същото)— виж т. 9-а на стр. XIII.
Накрая са и: броени синонимите па латинския термин със съкращението ( sy n ) пред
тях ; по този начии е избягнато повторното пълно разглеждане на известни термини по раз
лични синонимии названия в азбучния ред на термините в първата част на речника.
С главни букви са дадени само имената на авторите, съществителните на немски
език, названията на латински на растенията, бактериите, насекомите, паразитите и живот
ните ; всички останали понятия при всички езици са с малки букви.
В латинските термини от гръцки произход гръцката буква „х“ е предадена с ла
тинската „с “ с изключение на името Hippokrates (но Iiippocraticus), leukaemia (но и
leucaemia), kyphosis и др. (виж стр. 263 —267).
X
Строеж и ползуване на речника
След основната или първа част на речника следват пет по
мощни речника (II—VI част на книгата), всеки един от които е тясно свързан
с латинската (първата) част па речника, а именно :
а) Българско-латински речник (II част на книгата), който е двуезичен; в тази втора
част на книгата читателят, изхождайки от българското название на известен медицин
ски термин, ще намери латинското значение на термина, предвождано от стрелка
(-V
—ви ж), след което, обръщайки се към латинската (основната, първата) част на реч
ника, ще намери там всички интересуващи го данни за термина (етимология, тъ л ку ва не,
сиооиими и др.), както и названията или значенията му на другите четири езика. Оста
налите четири речника са триезичнн, а именно :
б) Руско-българско-латински речник^Ш част на книгата);
в) Английско-българско-латинскн речник (IV част);
г) Френско-българско-латински речник (V част) ;
д) Немско-българско-латински речник (VI част).
Тези помощни речници са предназначени да изпълняват двойна роля : от една
страна, да служат на българския читател като обикновени двуезични и триезични реч
ници на медицинските термини за бърза справка, а, от друга — да се използуват като
ключ (речници-регистри) за обръщане при нужда към съответвия латински термин в
латинската (първата) част на речника ; там читателят ще намери всички данни за те р
мина (етимология, тълкуване, синоними и др.), както и названията или значенията на
този термин на другите четири езика.
Азбучното подреждане на съставните термини както в част II (българско-латин
ската), така и в останалите триезичнн части (Ш—VI част) е направено по съществи
телното име, като прилагателното следва след съществителното без разделителна за
петайка за Българско-латинския и за Руско-българско-латинския речник и с раздели
телна запетайка след съществителното за Английско-българско-латинския и Немско-
българско-латииския речник (по-подробно виж т. 10 на стр. XIII).
За по-добра прегледност и пестене на място при азбучното нареж дане на тер ми
ните в част II—VI съществителното при подчинените термини не се повтаря, а се
замества с тире (виж стр. XIV); същият принцип е приложен и при съставните термини,
при които прилагателното е оставено пред съществителното, каквито случаи има осо
бено при дублираното даване на някои от съставните термини в съответния речник —
със съществително отпред и прилагателно след него, и обратното.
Транскрибираните сложни латински термини са без дефис (малко тиренце), напр.
ретикулоендотел ; когато обаче транскрибираният латинскии термин се у потр ебява в
съставни термини с българско съществително или българска пояснителна дума, той се
подчинява на българския правопис, напр. ретикуло-ендотелна система.
В българския текст в част I често се употребява запетая вместо точка и запетая,
главно когато се изброяват болестите или болестните състояния, при които се наблю
дава известен симптом, синдром, реакция и ир.
При пренасянето на чуждите думи в част I на речника ие всякога е било въз
можно пренасянето да се проведе съгласно граматическите правила на съответния
език, главно поради двуколонния начин на набора.
2.
Подбор на термините. Термините в речника са подбрани с оглед на практичес
кото им значение за медицината. Включени са общомедицинските и най-важните и ос
новни термини от всички раздели на медицината, анатомически, клинически, лабораторни
и др., названия на болести и болестни състояния от разните специалности, симптоми,
синдроми, епонимни термини, стоматологични, фармацевтични и др. Разгледани са същ о
и много съставни термини (анатомически, клинически и пр.), част от които са оформени
на латински от автора.
При изброяването на българските названия или значения на латинските медицин
ски термини съзнателно са пропуснати вулгарните или неудачно изковани български
термини. Избягнати са крайностите между несполучливото побългаряване на латинските
термини и неподходящите чуждици, вмъкнали се в медицинския ни език. Като се има
предвид, че оформяването на медицинската терминология в един език както всяка
друга терминология е процес дълготраен и не по силите на едно лице, считам, че да
Строеж и ползуване на речника
XI
се дава прибързано и непременно българско название на всеки медицински термин е
не само неуместно, но и вредно. Поради тази причина избягнато е както „побълга
ряването“ на всеки латински термин, особено на тези, които са навлезли дълбоко и са
добили гражданственост в медицинския ни език, така и необоснованото употребяване
на неподходящи чуждици, навлезли в медицинската ни терминология от френски и
главно от немски език.
Част от съществуващите латински термини не са отразени в речника, тъй като от
съставляващите ги лексически елементи или отделни думи (латински термин 4- наставка,
латински термин + представка, термин -Ь термин) може лесно да се разбере значението
на термина или даже да се построи сложен или съставен термин.
В помощните пет речника (част I I —VI на книгата) не са влезли и не могат да
влязат всички медицински термини, от една страна, по технически причини (обем на
книгата) и, от друга — поради това, че не всички могат да имат латински еквивалент,
за да могат да бъдат отразени в латинската (първата) част на речника. В тези пет
части са дадени само онези значения на термина от съответния език, в каквито зна
чения този термин се среща в латинската част на речника. Освен това по технически
причини от част II—VI отпаднаха термини, които, макар и фигуриращи в латинската
част на речника, са от второстепенно значение или не са само чисто медицински ; по
същата причина не са дадени и по-пълни обяснения на български на някои от терми
ните в част III—VI, а е оставено само транскрибираното на български латинско на
звание.
От приетите в медицината съкращения тук са дадени най-употребимите, и то раз
пръснато в самия речник (част I) на съответните им места в азбучното нареждане, а не
събрани отделно.
В част I (латинската) са разгледани известно число епонимни термини, т. е. термини,
носещи имената на откривателите или изследователите (виж по-долу).
3. Анатомически номенклатури. Анатомическите термини са дадени сравнително
на съответните места по трите международни анатомически номенклатури *— Базелска,
Йенска и Парижка (BNA, INA, PNA), и то при съществуващо различие между тях,
като на предно място е поставена най-новата — Парижката номенклатура (PNA) ; данни
за номенклатурите виж при nom enclatura (стр. 343Х
Пример: nodus lymphaticus (PNA) = lymphonodus (INA)= lymphoglandula (BNA).
4. Епонимни термини. Епонимните термини (с имената на авторите) са в роителен
падеж, когато авторът е един, напр. Basedowi morbus (с малки изключения, когато към
окончанието е невъзможно да се прибави *i“, напр. Mantoux’ testum ); при двама или
повече автори буквата за родителей падеж е заменена с апостроф, а съединителната
чертичка между имената на авторите е малка, напр. Vaquez-Osler’ morbus. Имената на
авторите, които съдържат гласна с ударение, са подчинени на латинския правопис, т. е.
оставени са без ударение, напр. Menieri syndromum (името Ménière).
Имената на авторите от славянски произход, които се пишат с кирилица, са на
писани с латински букви по възприетия в правописния речник начин за транскрибира
нето на българските собствени имена, а именно:
3=z,й-=j,ий—ij,к—k,с—s,
ф—f,x=h,ц—с,ч-е, ш-s, ъ-а, ь—j,ю—jti, я-ja;дж-d*, дз—dz, цк—ск. По
този начин те са предадени с латиница еднакво па всички езици, за да се избегне
различното изписване на някои звукове, напр. на в, ж, че, ш, щ и др. и особено на
окончанията „-ев“ и „-ов“ (предадени в този дял на речника с -ev и -ov вместо с
- eff, -ev, -ew, -off, -ov, -ow).
Имената на авторите, които следват в скоби след термините, са дадени в родите
лей падеж (с прибавка на i към окончанието) за възприетите имена от Базелската ана-
томическа номенклатура (BNA), напр. g anglion semilunare (Gasseri), а другиге — без
промяна на името, напр. reflexus conditional is (Pavlov).
Имената па чуждите автори, особено на английските, са предадени на български,
както се произнасят на съответния език, т. е. фонетично, най-близко до езика на автора,
напр. Джаксън, Паркипсън (обаче паркинсонизъм, отговарящо па латинското p arkinso
n ism u s); в някои случаи успоредно е дадено и употребяваното досега у нас произно
шение, напр. за Keith —Кит (Кейт), за W ilson =У ил сън (Вилсон) и др.
XIi
Строеж и ползуваме ма речника
5.
Ро д и п а д е ж . При съществителните е посочен родител пият падеж, последвам
от рода (ш, / или п), а мри прилагателните — окончанията па родовете, напр.
morbus, -i, ni\ arteria, -ae, /; infusum, -i, n: lipida, -orum, n\pl
(За склоненията на съществителните виж таблицата на стр. XVI.)
(прилагателно с 3 окончания: за мъжки,
женски и среден род)
(прилагателно с 2 окончания : infantilis за
мъжки и женски род и infantile за сре
ден род)
(прилагателни с 1 окончание за трите р о
да ; при тях е посочен родителиият па
деж (gen.-= genetivus), който е еднакъв и
за трите рода)
(За склоненията на прилагателните виж на стр. XVIII.)
6. Етимология. При всеки термин в правоъгълни скоби са дадени с курсивни букви
елементите на словообразуването, които са главно от гръцки п латински произход,
гръцките думи, предадени с гръцка азбука и транскрибирани с латински букви, а при
сложните термини — съставните думи, свързани със знака w- r u. След това следва
българският превод на думата (гръцка, латинска или от друг език) с основното й или с
най-близкото и подходящо в случая значение. Когато значението на латинския меди
цински термин е съвсем различно от основното значение иа латинската дума, основното
значение е дадено в правоъгълните скоби непосредствено след термина <внж au ric ula ,
atrium и др.) . Когато гръцката дума по произношение не се различава от латинския
термин, тя пе е транскрибирана с латински букви (виж sep sis).
Латинските глаголи са предадени в инфинитив (а при някои неправилни глаголи в
кръгли скоби след инфинитива е дадено сегашното време, напр. facio при f a c t i
ous), последвай от минало!о причастие (participium perfecti = рр), когато това е необхо
димо за по-добро изясняване етнмологията иа медицинския термин. На предпоследната
сричка иа глаголите, окончаващи на -ere (II и 1JI сирежение), е поставен знак за д ъ л
жина (-ere, напр. videre) за II спрежение или знак за краткост (-сте, напр. scribere) за
III спрежение ; глаголите от I спрежение (-are) и IV спрежение (-ire) са без означение
на дължината на предпоследната сричка, която при тях е винаги дъл га в инфинитив.
7. Препратки. С т р е л к а, сочеща нагоре ( t ) или надолу ( | ), означава, че етимо
логичният произход ма термина е разгледан в правоъгълните скоби към по-горния
(по-горните) или по-долния (по-долните) термини : стрелка, сочеща надястно (—►), означава
»виж* (vide), т. е. = препратка. Звездичка (*) след термина в правоъгълните скоби
означава, че този термин и неговият етимологичен произход е разгледан на съответното
му поредно (азбучно) място в латинската част на речника (следователно ви ж т а м ), а
звездичката след латински термин в българския обяснителен текст означава препращане
към съответния термин за поЕече или за допълнителни сведения.
8. Правопис на руските и английските термини. Правописът на руските меди
цински термини е по Большая медициская энциклопедия и Орфографический словарь р ус
ского языка (5. изд., 1963) с малки изключения (коллапс, лабильный, латеральный, не
вралгия и др.), конто в БМЭ (изд. 2) са колляпс, лабильный, лятентный, лятеральный, нев-
ральгия и др.), като на отделни места са дадени и по двата източника, напр. коллапс и
колляпс, лабильный и лабильный, латентный и латентный, невралгия и неврлальгия,
неврон и нейрон и др.
Англо-английският правопис запазва дифтонгите (двугласните), докато американ
ският ги опростява ; за най-икономично изразяване и на двата правописа дифтонгите в
английските термини в речника са предадени със заскобяване на първата гласна, напр.
an(a)emia - anaemia (англо-английски правопис) и anem ia (американски правопис).
infectiosus, -а, um
infantilis, -е
recens, gen.
-entis
incipiens, gen.
-entis
simplex, gen.
- icis
indux, gen.
- ucis
mastoides, gen.
-is
Строеж и ползуване на речника
XIII
9.
Съкращения и цифри, aï Латинското съкращение id. ( = idem = същият, същото)
означава, че латинският термин се употребява непроменен в неговата оригинална форма
и значение в съответния език, като за немския език при тези случаи трябва да се под
разбира с главна буква при съществителните ; други съкращения виж на стр. XXI ;
б) за избягване на повторенията на заглавния термин последният бива възпроиз
веден съкратено в обяснителния (тълковен) текст, напр. при термина in su fficien tia в
текста има i. valvularis = insufficientia valvularis ;
в) цифрите с точка (1., 2., 3.), намиращи се след означаващите езиците букви,
отделят различните значения на многозначните латински термини, напр. при depressor
(виж там), а когато две или три различни значения на един латински термин са пре
дадени с едно значение на някой от езиците, това бива изразено с Л -2 . “ или „1-3 .“ ,
напр. dermatoma (виж там).
10. Бележки, отнасящи се до помощните речници (H—VI част на книгата). М е'
дшшнските термини на всеки език поотделно, които се срещат в латинската (първата*
шестезична) част на речника, са дадени в петте допълнителни части (помощни речници)*
за всеки език но един, а именно :
част II : Българско-латински речник ;
част III : Руско-българско-латински речник;
част IV : Английско-българско-латински речник ;
част V : Френско-българско-латински речник ;
част VI : Немско-българско-латински речник.
Подреждането на съставните термини в тези помощни речници е направено по
азбучно-гнездовата система, напр. при термина болест в част II (Българско-латинския
речник) са събрани разните видове болести, подредени по азбучен ред на прилагател
ното или на пояснителните думи, т. е. съставният термин е инвертиран1 (преобърнат)
без разделителна запетайка между съществителното и прилагателното, и с разделителна
запетайка между съществителното и пояснителните думи при описателно дадените
термини, напр.
болест :
morbus, affectio, malum (стр. 599)
трябва да се чете :
—
английска
английска болест
—
Базедова
Базедова болест
—, засягане от
засягане от болест
По горния начин е съставена и част III (Руско-българсчо-латинският речник), като
при описателно давените термини съществителното, към което се огндся пояснението,
не се дава в родителей падеж, а остава в именителен, напр.
болезнь, ж : болест morbus, affectio, malum (стр. 687—388)
трябва да се чете :
—
бронзова
бронзовая болезнь
—
венерическая
венерическая болезнь
—
начало
начало болезнь
Част IV (Английско-българско-латинският речни с) е съставена по подобен начин с
тази разлика, че при всички случаи на имвертиране па съставните термини има разде
лителна запетайка след съществителното, напр.
disease, п : болест -> morbus, malum (стр. 805—806)
— , aviator’s
—, blue
—, serum-
—, fifth venereal
— , foot-and-mouth-
— , h(a)emolytic, of
the new-born
трябва да се чете :
aviator’s disease
blue disease
serum disease
fifth venereal disease
foot-and-mouth disease
h(a)emolytic disease of
the new-born
1
В някои случаи съставните термини и в петте части са дадени двойствено—инвер-
тирано и неинвертирано — за улеснение на читателя.
XIV
Строеж и ползуване на речника
В част V (Френско-българско-латинския речник) нямаме инвертиране на съставни
термини поради граматическата особеност на езика (в който по правило прилагателното
следва съществителното), а в част VI (Немско-българско-латинския речник) има малко
случаи на инвертиране на съставни термин, които в такъв случай също имат разде
лителна запетайка след съществителното.
Термини, конто нямат латински еквивалент, поради което не са о тразени в латин
ската (първата) част на речника, липсват в тези пет помощни речника.
Изброяването в един ред па синонимипте термини от съответния език в част II—VI
е направено главно по реда на изброяването им в част I (дадено степенувано), с малки
изключения нареждането им е извършено по азбучен ред.
Едно ти р е замества по-горната дума или първата дума на по-горния термин, а две
или три тирета заместват двеге или трите последователни думи иа по-горния термин.
Заградените в скоби латински термини в част I I —VI няма да се намерят като з а
главни термини в част /, а като термини, конто следват на един ред или са синоними
на заглавния термин, който е извън скобите.
На съществителните думи (термини) в руския, френския и немския речнис (III, V
и VI част) е посочен родът (лг, ж, с, или т , / , л), а в английския речнис е посочено,
че са съществителни (п —noun -= съществително) ; с товд е избягнато поясняването на
прилагателните в руския, английския и немския речник със с ъкращ ението aclj.
Г adjeclivum).
Прилагателните в руския и немския речник са дадени в мъжки род, а френските
прилагателни — в мъжки род -f окончанието за женски род.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЛАТИНСКИЯ И ГРЪЦКИЯ ЕЗИК
Много често студентите-медици, а нерядко и лекари погрешно пишат и о щ е по-
често погрешно изговарят латинските медицински термини. Заради това необходимо е
да се посочат главните правила за писане и изговаряне както на латинските, така и на
гръцките думи.
Съвременната медицинска наука се ползува от латински термини или от лексиче-
скнте елементи на гръцкия и латинския език. Латинският език през Средните векове е
бил международен език на меги шната и е запазил своето знечение до 18. век.
В основата на медицинската терминология са легнали гръцки термини, водещи
началото си от Хипократ (около 460 до около 377 г. преди н. е .), Клавдий Гален (131—
201 г. от н. е.) и техните предшественици, латински термини от Авл К ор не
лий Целс (римски енциклопедист, около 3 0 —50 г. от н. е .), от времето на Тиберий и
Нерон (8 книги „De m edicina“), а също така термини, възникнали през Средните ве
кове. По-късно заедно с развитието на науката се създавали нови термини почти из
ключително на същата гръцко-латинска основа и само в 19. век в медицинската т е р
минология започват изрядко да проникват думи, взети от съвременните европейски
езици.
Влезлите в медицинския латински език гръцки термини с редки изключ ения са
били подложени на латинизиране, което се отразило в тяхната транскрипция, в произ
ношението и в изменението на ударенията и окончанията.
1. Латински език
Известен брой от латинските медицински термини са от старолатински произход
(от класическия латински ези к); голям е броят обаче на новите медицински термини,
които се падат на латинския език от Средните векове (от 600 до 1500 г. от н. е.) или на
новолатинския език (от 1500 г. до днес).
Латинският език е от голямо значение за медицинската наука не само поради това,
че той е усвоен като международен език на медицинската терминология. Неговото
познаване от лекаря е необходимо, за да разбира названията на болестите, правилно
да изписва диагнозите и правилно да предписва лекарствата, както и евентуално да
разбира текстовете на стари и на средновековни писатели-лекари, които са си служили
с латински език и които на този език са отпечатвали монографични работи — основа
на днешната медицина.
Кратки бележки върху латинския език
XV
ЛАТИНСКА АЗБУКА
Печатни букви
главни и малки
НАЗВАНИЕ
Произнасят се като
българското
ЗАБЕЛЕЖКИ
1
А,а
a
а
в,ъ
бе
б
С,с
це
цилик
с пред е%i, у , ае, ое се произнася като
„ц* ; във всички останали случаи като
D,d
де
Д
Кт *1
ch (в гръцки думи) = X (бълг.)
Е,е
е
е
F.f
еф
ф
о.g
H,h
ге
г
gu = гу (бълг,) ; ngu-(-гласна « нге, напр.
sanguis (сангвис), lingua (лингва)
ха
X
I.i
и
и
J.j
йот
й
Буквата j в древността не е имало, но зву
кът е съществувал ; тя е въведена по-къс
но и се употребява в медицината
K,k
ка
к
Употребява се само в чужди думи
L.1
ел
л
M,m
ем
м
N,n
ен
н
0,о
0
0
P.P
пе
п
ph (в гръцки думи = ф
Q.q
ку
к
Винаги като ди — кв
R.г
ер
р
rh (в гръцки думи) — р (бълг.)
S,s
ес
СИЛИ3
s между две гласни, както и в съчетани
ята sm и ns, rs, последвани от гласна,
се произнася като нашето „з“ (напр. ba
sis, neoplasma, sensibilis, dorsalis)
su—cy (бьлг.), напр. suus ; обаче пред глас
ните а и е се изговаря като „св*. напр.
suavis (свавис), изключение прави suillus
(суилус).
sch= s+ch = сх (бълг.)
T,t
те
тилиц
ti пред гласна (но не когато пред Ü се
намира $, X или друго t ; не и когато
сричката е ударена или думата е гръцка)
се произнася като „цин; във всички ос
танали случаи като „ти**
U,u
У
У
th (в гръцки думи) = т (бълг.)
V,V
X,X
ве
хикс
(кси)
В
КС
X пред гласни се произнася като *кз*, а
в останалите случаи като ,кс*
Y.У
ипсилон
(игрек)
и
Z,z
зет
3
г в думи от гръцки произход се произ
нася като „з* (напр. zona, zoster), а в
думи от друг произход като .ц " (напр.
zincum)
ТАБЛИЦА НА ОКОНЧАНИЯТА НА ЛАТИНСКИТЕ СКЛОНЕНИЯ
Скло
нение
I
1
II
III
IV
V
Род
ж.
м., cp.2
м., ж., cp.n
M.,
ср*4
Ж.
Число ед.
МИ.
ел.
MH.
ед.
Mil.
ед.
ми.
i
ед.
i
Mn.
NA
-а
1 -ас
-us, um
-er (-ir)
-i(M.p.)
-a (cp. p)
-a, -e, -i, -о, -у,
-с, -1,-n.-r.-s.-t.-x.
-es(м. иж.p.)
-а или -ia(cp.p .)
-us(м.p.)
-u (cp.p .)
-ns(м.р.)
-иа (ср. р .)
-es
-es
G.
D.
-ас
-ае
-arum
-is
-i
-0
-orum
-is
-JS
-i
- uni (-ium)
- ibus
-us
-ui(м.p.)
-и (ср.р .)
-uum
- ibus (-ubus)
-ei 5
-ei
-erum
- ebus
Асс.
-ат
-as
-um
-os(m.p.)
-n(cp.p.)
-em
иж.р .)
cp. p. —n o minativus
-es(M.иж.p .)
-аили-ia(cp.p.)
-um(м.р.)
-и(ср.р.)
-US (м, P-)
•ua (cp. p .)
•em
-es
J АЫ.
-а
-is
-o
is
-e (i)
- ibus
-и
- ibus (-ubus)
-e
- ebus
1N. =
nominativus, именителен палеж; G. =
genetivus, родителей падеж; D.
—
dativus, дателен падеж; Асс. =
accusati
vus, винителеи падеж ; Abi. «= ablativus, предложен падеж.
2 От м. р . са всички съществителни, окончаващи на -us и -ег (-ir), а от ср. р. са всичките на -um. Изключения;
от ж. р . са alvus, bolus, methodus, humus, periodus, a от cp. p . virus.
3 От м. р. са всички съществителни, окончаващи на ~о, - o r ,
- o s, -er, -es, (неравносложни), c изключение на -do, -go,
-io, които са от ж. р . Отделни изключения (медицински термини): от ж. р, са arbor, quies; от cp. p . ca cor, os (oris), os
(ossis), cadaver, papaver, piper, tuber.
От ж. p . са съществителните, окончаващи на -as , -ix (gen.
- atis, -icis),
- us (gen.
- utis или -udis), -x , -s (с предществуваща
съгласна) и равносложните на -is, -e s . Изключения: от м. р. са окончаващите на -cis, -guis, -quis, - alis,-mis, -nis, напр.
sanguis, unguis, canalis, vermis, crinis, освен това axis, lapis, mensis, pulvis ; от окончаващите на -ix и -ах от м. р . са calix,
fornix, thorax ; от окончаващите на -s с предществуваща съгласна от м. p . са dens, mons, pons.
От ср. р . са съществителните, окончаващи на -a (gen.
- atis),
-a r, -al, -e,-ur, -us (gen.
- ôris, -ëris, -uris), -c, -1, -n, -t. Из
ключения: от м. p . са sal, furfur, lepus, mus, ren, pecten, splen,
i От м. р . са съществителните, окончаващи на -u s(изключение — ж . р. са manus, domus); от cp. p. са окончаващите на -и .
5 е-то бива дълго, когато пред него се намира гласна буква, а кратко, когато пред него се намира съгласна буква.
X
V
I
К
р
а
т
к
и
б
е
л
е
ж
к
и
в
ъ
р
х
у
л
а
т
и
н
с
к
и
я
е
з
и
к
Кратки бележки върху латинския език
XVII
Двугласните (дифтонгите) се произнасят:
ae като бълг. e
oe»
ae
аёa
nae
оёn
»
oe
au
»
n ay пил ав (средно между a y като една
сричка и as)
euO
n еу иля ев (средно между еу като една
сричка и es)
тук и е кратко
и клони към
нашето е, меж-
дууив.
Ударение. За правилното усвояване на латинския термин е необходимо правил
ното му произнасяне, т. е. знанието на правилата за поставяне на ударението в латин
ските думи. Ударението в латински език се подчинява на следните правила:
В двусрпчшгге думи ударението се поставя на първата сричка, напр.
nâsus, vëna, caput, morbus.
В многосричните думи ударението се поставя с
1) на предпоследната сричка, ако тя е дълга, т. е. ако има дълга гласна ; озна
чава се със знака за дължина^ над гласната (“ ), напр. ligamèntum, meatus,
vagî'na, cerebëllum, mediastinum, gerontöxon;
2) или на третата сричка от края на думата, ако предпоследната сричка е кратка,
т. е. ако има кратка гласна ; означава се със знака за краткост над гласната ( " ) ,
напр. bràchïum, intrôïtus, täbtila, uterus, trigëmïnus, serotina, diastole.
Гласната е дълга, ако стои пред две или три съгласни (изключение виж по-
долу т. 2), а също пред х (=^кс) или z (=---дз), напр. decoctum, plëxus, tra-
pézius.
Двугласните (ae, oe, au, eu) са винаги дълги, напр. g lu ta e u s .
Гласната е кратка:
1) ако стои пред друга гласна или пред „h “ с последваща гласна, напр. pancreas,
ättr äh en s ? изключение правят съществителните от V склонение, рогато в ро
дителей падеж идват три гласни една след друга (fäcies, factéi) ;
2) ако след кратка сричка следва няма съгласна (b, с, ch, d, f, g, k, p, ph, q,
t,,th , последвана от 1 и r) (muta cum liquida), сричката остава кратка, напр.
cërëbrum, pälpebra, pödägra.
Предпоследните срички са дълги:
а) в съществителните с окончания :
- Tna (officin a); обаче иа -ïna могат да бъдат и кратки, напр. lamina
- Itis (гр.) (nephritis)
- tüdo ((testödo)
- ü ra (incisura)
б) в прилагателните с окончания:
- a!is или - ar is (costalis, alveolaris)
- a nus (medianus)
- ätu s (digitatus)
- Inu s (leporinus)
- îv u s (auditivus)
- Osus (squamosus)
Предпоследните срички са кратки:
а) в съществителните с умалителни окончания :
- ölus, -öla, -ölum (alv&ilus)
- b lu s, - üla, -ülum (canaliculus, müsculus, pilula)
б) в прилагателни с окончания :
- kus, -ïca, -ïcum (ôpjtfcus, anaemicus)
- ïdus, -tda, -idum (liquidus)
В окончанието ideus, -idea, -ideutn :
е е кратко, ако прилагателното показва подобие (от гр. sîôoÇ eidos — вид),
напр. processus mastoideus (цгшковмден израстък), в който случай се'равн яв а
на -ides (-eter,ç -eides — подобен, напр. m astoidcs делтовиден= m astoide us);
е е дълго, ако прилагателното показва принадлежност към дадена част или орган,
напр. incisura mastoidea (иэрязка на цнцковидния израстък).
XVIII
Кратки бележки върху латинския език
Ударението на латинизирпните термини от гръцки произход
се поставя съгласно правилата на латинския език (стр. XVII), наир. гр. dbto»joTix6Ç (aktis-
tikos) =- ла т . acöstlcus,
(agnosia) - лат . agnosia, ётХу'Ыъ (epilepsia) — лат .
epilep sia, îoasvxsptoc (dysenteria)
лат. dysenteria. Други латинизирани термини от
гръцки произход, конто па латински са получили окончание -ia, имат ударението си
на „i “, наир, hypertonia, hyperplasia и др. някои от тези термини нямат на гръцки
окончание
наир. nX'lr.ç (plasis) = ла т . plasia, xsxavcÇ (tétanos)
лат. tetania.
Примеpи зa склонсинена съществителни от гръцки иро-
изXод:
I склонение, окончаващи на -е, -es : aloë, benzoé, systole — от ж. p. ; ascites,
diabetes, psoas — м. p.
Падежни оконч.: ед. ч. — N.
-е, O.
-es,
D. -ае,Асс.
-en,
АЫ.
- е(-а)
(systole)
мн.ч. — N.-ае,G.
-arum, D. -is,Acc.
-as,
Abl. is
)сд. ч,—N.-es,G.
-ae,
D. -ае,Асс.-en (-am), АЫ.
-а
(eu etc.)
|MI|ч—X--ае,G.
-arum, D. -is,Acc.
-as,
Abl.
-is
II склонение, окончаващи ма -on: ganglion, pliarmacon — or cp. p.
Падежни оконч.: ед. ч. — N. -on, G. -î,
D.
-о, Acc. -on, АЫ.
-о
ми.ч.—N.-a, G. -orum, D.
- is, Асс.
-а, АЫ, -is
III склонение, окончаващи на -m a: diaphragma (gen.
- atis), gramma, carcinoma,
symptoma, exanthema — от cp. p.
Падежни оконч.: ед. ч. — N. —, G.
- tis, D. -ti, Асс.
—,
Abl.
-te
мп.ч. — N. -ta,О.
-tum, D. -tis, Acc. ta, Abl.
- tis
Равносложнпге съществителни па -is, замметвувани от гръцки език (diagnosis, - is,
dosis, -is, narcosis, -is, prognosis, -is и др.), се скланят по III склонение със следните
особености па падежните окончания: в accus, ед. ч. имат окончание -im (вместо -em),
в abl. ед. ч.
- i (вместо -е), в gen. мп. ч.
- ium (вместо -um).
а)
«)
«0
Латински прилагателни
Прилагателни с ipii окончания:
1) от 1 и II склонение:
М. р.
Ж. р.
-us
-а
-er
-а
Скланят се в м. иср. р. по 11
(виж табл, на стр. XVI).
2) от III склонение:
ср. р.
-um
-um
склонение, а
(напр. infectiosus, -а,
-um)
(наир. lacer, -era, -erum)
вж.р.
—
по 1 склонение
м. р.
ж. р.
ср. р.
-er
-is
-е
(напр. acer, acris, acre)
Скланят се по Ш склонение (виж талб. на стр. XVI); тези прилагателни
образуват abl. ед. ч. на -i, gen. мн . ч. на -ium, abl. мн . ч. на -ibus, а пот.
мн.ч.на-esзам.иж.р.,ина-iaзаср.р.
Прилагателни с две окончания :
м.иж.р.
ср. р.
-is
-е
(напр. infantilis, -е)
Скланят се като прилагателните с три окончания (виж по-горе'
Прилагателни с едно окончание (-ns, - х) за трите рода се скланят по III скло
нение, напр. recens, simplex (виж табл, на стр. XVI).
Тези прилагателни образуват abl. ед. ч. на -i, а сегашните причастия,
окончаващи на -ans и -ens (напр. incipiens) — на -е .
Прилагателните, които в abl. ед. ч. имат -е, образуват gen. мн. ч. -um
вместо -ium.
Кратки бележки въ рху гръцкия език
XIX
2. Гръцки език
iMuoro голям е броят на медицинските названия, идващи от гръцки език, които в
международната номенклатура се пишат на латински. Ето защо за разбиране на зна
чението и особено на етимологията на медицинските термини необходимо е да се по
знава гръцката азбука, както и основните правила за писане и изговаряне на гръцките думи.
Печатни букви
главни и
малки
A,а
B,ß
Г,т
A.Î
Е,е
Z.Ç
Н,Ч
е, «•
i,i
К,X
А,
M,ц
N,V
2,5
О,о
Л,я
P-P
O,S
T,T
г,ъ
Ф, <p
X
%Ф
û, (I)
ГРЪЦКА АЗБУКА
НАЗВАНИЕ
Цхх
с;
=
алфа
а
=
бета
b
Произнасят се като
българското
(старогръцко про
изношение)
а
б
^Gcppa
=
гама
g,П Гилин
ôsXxa
делта
d
1 Ф'.Хоу = е-псилон
Кт*
—
зета
Vut
=
ета
S= тета
!ö)t*
=
йота
xâîüîc*
=
капа
XapßSsc = ламбда
fiö
=
мю (ми)
VÖ
ню (ни)
51
=
кси
Z
с
th
i
k
1
ш
n
X
О [А'.У.рбУ — о -микрон о
%l
=-- ПИ
P
(5ü)
=
po
=
сигма
r
rh
s
;
д
e (кратко)
3
е (дълго)
TX (т c върха на езика)
И
К
Л
М
н
КС
о (кратко)
II
Р
Спли3
таб
=
тау
t
и ф:Х4у = и-псилон У
ц>1
=
фи
pli
XI
=
хи
ch
ф1
—
пси
ps
ft)
=
о-мега
ö
т
ю
ф
X
ПС
о (дълго)
ЗАБЕЛИ Ж КИ
Т пред • X,Ç,Xсе
произнас
като бълг.
»H“: "П, Ï * . Тб, YX—лат-
ng, nk, пх, nch
Произнася се като
среден звук между
Л“и „си
Р=г (лат.);рпредглас
на =-^rh
aвначалотоив
средата на думите,
Ç в края на думите.
Произнася се като „з*
пред ß, т,
P-
XX
Кратки бележки върху гръцкия език
Двугласни (дифтонг и)
Двугласни 11 Латински букви
Латинска
транскрипция
Произношение
старогръцко
на българа
новогръц
ai
i
ai
ae1
ай
е
ei
»
ei
iилиe3
ей
и
Gl
oi
1
oe-'
ой
и
au
au
au
5
ав, аф
eu
1
eu
eu
!
еу
ев, еф
GU
ou
u
У
У
Някои лвгорн са на становище ai и с: да се транскрибират на латински с „еи, а
61—с
П р и д к Xп h и е. Всяка гласна в началото на думата носи придихание (поставено над са
мата гласна, а при дифтонгите — върху втората гласна), което бива силно (е), отгов ар ящо
на латинското J г , и слабо (’), което е неуловимо за слуха ни и на латински не се
предава с никакъв знак.
Примери със силно придихание: ётеро5 =*= Iieteros, a Гиa =? haimn.
Звукът р в началото на думата получава винаги силно придихание и на латински
се изписва с „г!г, паир. feöjia = rheuma; р в средата на думата също получава
силно придихание, а когато имаме две рр, първото р получава слабо придихание,
а второто - силно, или иък могат да останат и двете без придихание, напр.
ox'pÿoç или <r/,tppoç = skirrlios.
Приме р със слабо придихание : ivxepov = enteron.
Ударение. Съществуват три вида ударения:
1) Извито (~), коею стон само върху дълги срички, и то само върху една от по
следните две срички : схЛб), awjia.
2) Остро ударение ('), което стои върху дълги и кратки срички, и то върху една
от последните три срички :
fûjnr}, ävO-pwzoC.
3) Острото ударение на последната сричка се превръща в тежко ударение ( ч), щом
следва дума без препинателен з н а к :
àvY{р X«AôÇ x a i ôqfaO-oS
pixpGG avO’ptüTcog
Прндиханието стои пред ударението, ако то е остро, и под него, ако е извито ;
при двугласните (дифтонгите) ударението и прндиханието стоят въ рху втората гласна,
а се изговаря върху първата.
1 аГра = лат . haema — кръв ; аЭДЬр’.б ^ лапи aesîhesis — усет.
2 olaoqpâ^oç =г лат . oesophagus — хранопровод ; äiappcix = лат . diarrhoea —
диария.
3 ei пред съгласна преминава на латински в „ i “, а пред гласна — в п[и или „е*
СЪКРАЩЕНИЯ
(b) =bulgarski, български
(г) =russkij, русский, руски
(e) =English, английски
(f) ^français, френски
<d) = Deutsch, немски
(syn)=synonymon (synonymum), синоним
Латински и други
ù-priv.
=
à privativum, à за отрицание
abi.
= ablativus, твор. падеж
accus.
= accusativus, вин. падеж
adj.
= adjectivum , прилагателно
adv.
= adverbium, наречие
anat.
= anatomia, анатомия
anthr.
=
anthropologia,
антрополо
гия
BNA = Baseliana nomina anato
mica, Базелска анатоми-
ческа номенклатура
с.
=* cum, със
cf
= co nfer, сравни
ehem.
= chemia, химия
chim.
= chimie (фр.), химия
chir.
= chirurgia, хирургия
clin.
= clinique (фр.), клиничен
comp.
= co mparativus, сравнителна
степен
conj.
= conjunctivus, съюз
dat.
= dativus, дателен падеж
et al.
= et alia, и други
f, fern.
= femininum (feminini gene
ris), женски род
f/pl
= femininum/pluralis,
жен
ски род/Множ. число
fut.
= futurum, бъдеще време
gen.
= genetivus, родителей падеж
hist.
= histologia, хистология
id.
= idem, същият, същото, т. е.
латинският термин без
промяна
imperat. =
imperativus, заповедна
форма
impers.
=
impersonale, безличен
глагол
INA
= Ienaiensia ^noniiana anato
mica, Йеиска анатоми-
ческа номенклатура
inf.
=
infinitivus, инфинитив
m
= masculinum (masculini ge
neris), мъжки род
mf
— m a s culinum/femininum,
мъжки/женски род
m/pl
= masculiniim/pluralis, мъж
ки род/множ. число
п
= neutrum (neutri generis),
среден род
n/pl
= neutrum/pluralis,
среден
род/множ. число
obst.
= obstetricia, obstetric(i)us,
акушерство, акушерски
part.
= participium, причастие
part, praes. = participium praesentis, се
гашно причастие
pharm.
pharmacia, фармация
pi
= pluralis, множествено число
PNA
» Parisiensia nomina anato
mica, Парижка анатоми-
ческа номенклатура
pop.
= popularis, народен (народ
на дума)
рр.
= participium perfecti, мина
ло причастие
praep.
~ praepositio, предлог
roentg.
== roentgenologia,
рентгено
логия
s.
;--=sive, seu, пли
sc.
=■- scilicet, подразбира ce
sg
= singularis, единствено
число
stoinat.
= stomatologia, стоматология
stibst.
= substantivum, съществи
телно
superi.
= superlativus,
превъзходна
степен
(syn)
= synonymon (synonymum),
синоним
U. S.
= United States, Съединени
Щати
XXII
Съкращения
Български
акуш.
—
акушерство
отрий.
---
отрицание
амер.
американски
Fiepe.
—
персийски
анзт.
анатомия
псих.
—
психиатрия
англ.
английски
разг.
—
разговорна дума
араб.
арабски
респ.
—
респективно, съответно
бот.
ботанически
род.
роден
букв.
буквално
рус.
—
руски
бълг.
--
български
с
=
среден род
г.
година
с/МП
=
среден род/множ. число
герм.
германски
сип.
=
синоним
гр.
гръцки
спец.
специално
ж
женски род
срв.
сравни
ж/мн
женски родмнож. число
съв.
—
съветски
ИНД.
индийски
съкр.
—
съкращение, съкратено
нтлл.
италиански
съш.
съществително
лат.
=
латински
у мал,
=
умалително
м
мъжки род
фр.
=
френски
mJ mh
=
мъжки род множ. число
хим.
=
химия
микробиол.
—
микробиология
хир.
—
хирургия
мл
мил ил итър = куб. см
ц.п.с. =
централна нервна система
ЗНАКОВЕ
t или I — означава, че етимологичният произход иа термина е разгледан в право
ъгълните скоби към по-горния (по-горните) или по-долния (по-долните)
термини.
—
означава „виж “ (vide).
—
звездичка след термин в правоъгълните скоби означава, че този термин и
неговият етимологичен произход е разгледан на съответното му поредно
(азбучно) място в латинската (шестезичната) част на речника (следовател
но виж там), а звездичка след латински термин в българския обяснителен
текст означава препращане към съответния термин за повече или за
допълнителни сведения.
ЛИТЕРАТУРА
Александровский, Б. П
., иВ.Г
.
Соколовский. Краткий словарь клини
ческих терминов. Киев, 1957.
Арнаудов, Г. Д . Лекарствена терапия. 5. изд. С., 1968.
Арнаудов, Г. Д
., Г. Тодоров и Н. Стоянов. Медицинско-фармацевтически
наръчник (речник). 2. изд. С ., 1951.
Болотина, А. Ю
. и съавт. Немецко-русский медицинский словарь. М., 1970.
Большая медицинская энциклопедия. Изд. 2. Т. 1—36. 2. М., 1956— 1964.
Вольфе он, С. И. Латино-русский медицинский словарь. 2. изд. М., 1957.
Ганчев, Б. Дерматология на терминология. С., 1954.
Ганчев, Б. Дермато-венеролгическая терминология. С., 1958.
Жданов, Д. А
., иЮ.Н
. Копа ев. Nomina anatomica. Международная анатомичес
кая номенклатури. Изд. 3. М.. 1970.
Зубкова. Е. В. Краткий словарь клинических терминов. М., 1959.
К а д а нов, Д. Анатомически номенклатури (Nomina anatomica). С., 1959.
К н и п о в и ч, М. Ф. Словарь медицинской терминологии. Киев, 1948.
Медицински енциклопедичен речник. T. 1 (А—К). Ред. ком. Ив. Малеев и др.
С., 1949.
Мультановский, М. П.,
и А. Я. Иванова. Англо-русский медицинский сло
варь. Изд. 1 и 2. М., 1958 и 1969.
Популярная медицинская энциклопедия. М., 1961.
Р о к и ц к ий , Г1. Ф. Англо-русский биологический словарь. М., 1963.
Рубаки на, А. Н
. и съавт. Французско-русский медицинский словарь. М., 1974.
Русев, М. Речник за лекарските названия. С., 1894.
С о м мера у, Е. Ф. Немецко-русский медицинский словарь. М., 1958.
Т р и пел, X. Анатомичен речник. С., 1949.
Шииковеиски, Н.,
К. Гълъбов и Й в. Р а ч е в. Медицинска терминология и
клиничен речник. T. 1 (A 3). С., 1950.
Abderhalden, R. Medizinische Terminologie. Basel, 1948.
American pocket medical dictionary. 19. ed. Philad elphia — London, 1953.
Black’s medical dictionary. By W. A. R. Thomson. 23. ed. London, 1958.
Blak is ton’s new Gould medical dictionary. Philadelphia — Toronto, 1949.
Brezina, E. Medizinisches Wörterbuch. 2. AufI. Wien, 1949.
С 1a i r Vi 1I e, A. L. Dictionnaire polyglotte des ternies médicaux. 2. éd. Paris, 1953.
Dorland’s illustrated medical dictionary. 23. ed. Philadelphia — London, 1957.
Dvorak, Л. Srovnâvaci slovnik anatomickÿch nomenklatur. Praha, 1960.
Elsever’s Medical Dictionary. Amsterdam — London — New York, 1964.
XXIV
Литература
Garnier, Al., e t V. & J. Delamare, Dictionnaire des termes techniques de mé
decine. IG. éd . Paris, 1953.
J a b I o n ski, S. Russian-English medical dictionary. New York, 1958.
Kostic, A. Aledicinski reénik. Beograd — Zagreb, 1956.
Lexicon medicum.
Anglicum-Russicum-GallicunbGermaniciim-Latinum-Polonuni
Warszawa, 1971
Nomina anatomica. Starptautiskâ anatomiskä nonienklatöra. Riga, 1961.
Nouveau Larousse medical illustré. Paris, 1952.
Pschy rembcl, W. Klinisches Wörterbuch. Berlin, 1958.
Stedman’s medical dictionary. 19. ed. Baltimore, 1957.
Taber's cyclopedic medical dictionary. By C. W. Taber. 8. Ed. Philad elphia, 1958.
Valach, V., J. Kâbrt. Lékafskÿ slovnik. 2. vyd. Praha, 1962.
Лг e i 11о n, E. Medical dictionary - Dictionnaire medical - Medizinisches Wörterbuchs
Bern — Stuttgart, 1950.
Volkmann, H. M cdzinische Terminologie. 31. Aufl. Berlin — W ien, 1942.
Wörterbuch der Medizin. Hrsg, von M. Zetkin und H, Schaldach. Berlin, 1955
ЧАСТ /
LEXICUM COMMUNE
ОБЩ РЕЧНИК
ЛАТИНСКО - БЪЛГАРСКО - РУСКО - АНГЛИЙСКО - ФРЕНСКО - НЕМСКИ
С ТЪЛКУВАНИЯ НА ТЕРМИНИТЕ
ОБЩИН СЛОВАРЬ
ЛАТИНСКО - БОЛГАРСКОЕ РУССКО- АНГЛО - ФРАНЦУЗСКО - НЕМЕЦКИЙ
DICTIONARY - DICTIONNAIRE - WÖRTERBUCH
LATINUM - BULGARSKI - RUSSKIJ - ENGLISH - FRANÇAIS - DEUTSCH
ЧАСТ II: БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ РЕЧНИК
BULGAKSKI - LATINUM
т
ЧАСТ I I I : РУСКО - БЪЛГАРСКО
-
ЛАТИНСКИ РЕЧНИК
MJSSKIJ - BULOARSKI
-
LATINUM
681
Ч ACT IV: АНГЛИЙСКО - БЪЛГАРСКО
-
ЛАТИНСКИ РЕЧНИК
ENGLISH - HULGAKSK!
- LATINUM
781
ЧАСТ V: ФРЕНСКО - БЪЛГАРСКО
-
ЛАТИНСКИ РКЧНИК
FRANÇAIS - HULCrARSKI - LATINUM
893
ЧАСТ VI: НЕМСКО - БЪЛГАРСКО
-
ЛАТИНСКИ РЕЧНИК
DEUTSCH - HULGAKSKI
-
LATINUM
993
З а п о л зуването н а речника виж стр. IX—XIV
СЪКРАЩЕНИЯ
(b) = btilgarski, български
(г) «■ russkij, русский, руски
(e) = English, английски
(f) =* français, френски
(d) — deutsch, немски
($ у п) = synonimon, синоним
BN Л — Bnsiiiensîa nominn anatomica, Базелска анатомически номенклатура
1NA
Icnaiensia nomina anatomica, Йснска анатоми юска номенклатура
РМД — Parisiensia nomina anatomica, Парижка аиагомическа номенклатура
à - priv.
~
à privativum, à за отрицание
f
--■= femininum (feminini generis), женски род
f/pl
femininum/pluralis, женски род/множ. число
gen.
—
genitivus, родителей-'-'падеж
id,
«a idem, съшият, съшито, т. е. латинският термин без промина
ni
= masculinum (masculini generis), мъжки род
m/pl
— masculinum/pluralis, мъжки род/множ. число
n
=* neutrum (neutri generis), среден род
n/pl
—
neutrum/pluralis, среден род/множ. число
pi
« pluralis, множествено число
pp.
— participium perfecti, минало причастие
sg
« singularis, единствено число
Други съкращения (латински и български) виж ...» стр. XXI -XXII
ЗНАКОВЕ
; или ; — означава, че етимологичният произход на термина е разгледам п пран-
ЪГЪЛНИТС СКОбИ КЪМ ПО-ГОрНИЯ (ПО-ГОрИИТе) ИЛИ ПО-ДОЛНИЯ (НО-ДОЛНИ1*
термини.
-*>
—
означава .виж* (vide).
—
звезтнчка след термин в правоъгълните скоби означава, че този термин и н
говият етимологичен произход е разгледан на съответното му nnpt-.т:
(азбучно) място в латинската (шсстезнчната; част на речника, а .чнот/п:
след латински термин в българския обяснителен текст означава нр* f
mane към съответния термин за повече или за допълнителни cv.-.\
A
a 1., aa. : съкр. за arteria*, arteriae.
а2(пред съгласни) и ab (пред гласни и h)—
praep. cum abi. : от (напр. a frigore —
от студ, ab odio — от ненавист),
a - [à = alpha privativum ; пред гласни an-
(àv-)I : представка, означаваща отр ица
ние, лишаване, отсъствие или проти
воположност, без-,
не- (напр. adyna
mia — безсилие, abiosîs — нежизне-
способност, ablepsia — липса на зрение,
слепота); отговаря на лат. in-,
à-priv. или àv-priv. : à-privativum, отри
цателна частица (виж a-),
aa, aa, ana (dvd no) : (b) по, по равно —
по равни части (ana partes), респ. тегло
вни количества ; съкр. в рецепти, (г) по,
поровну, (е) so much of each, (f) de
chaque, de chacune de ces substances,
(d) gleich viel, zu gleichen Teilen,
ab : -►a2.
ab-, abs-: представка, означаваща отрица-
ние9отменяване, отстраняване (напр.
abnormis — ненормален, abduco — от
веждам, abstinentia — въздържание),
abalienatio, -onis, f : —►alienatio mentalis,
abasia, -ae, / (à-priv.
-f- Pâaiç basis ход,
крачка): (b) абазия — неспособност за
ходене, (г) абазия, (е) id. (f) abasie.
(d) Abasie.
Abderhaldeni reactio sive testum [E.
Abderh ald en, швейцарски
физиолог,
1877 - 1950]: (b) Абдерхалденова ре
акция —за диагностициране па редица за-
болявания и за ранна диагноза па бре
менност ; основава се на откриване на
защитни ферменти в кръвта, образувани
в организма в отговор на вкарването на
хетерогенен субстрат, (г) реакция Абдер-
гальдена. (е) Abderhalden’s reaction or
test. (О reaction d ’Abderlialden. (d)
Abderhaldensche Reaktion,
abdomen, - inis, » • (b) корем ; търбух
(корем на животно); виж също v enter,
(г) живот; брюхо, (е) id., belly, (f) id.,
ventre, (d) Bauch, Unterleib,
abdominalis, -e [abdomen*] : (b) абдоми
нален -отнасящ се до корема, коремен.
(г) брюшной, абдоминальный, (е) abdo
minal. (f) abdominal. (d) abdominal,
Bauch-,
Bauchhöhlen- ,
Unterleibs-, Ab
dominal- .
abducens1, gen.
- e ntis [ab-ducëre, pp. ab
ductu s, отвеждам, отклонявам] : (b) от
веждащ, отдалечаващ от средната линия ;
виж също abducens2. (Г) отводящий,
(е) abducting, abducent, (f) abducteur,
(d) abziehend, wegführend.
abducens2 [ \ ]: абдуценс, съкр. означение
за nervus* abducens.
abductio, -onis, / [ | ]: (b) абдукция — от
веждане, отдалечаване от средната линия
на тялото, (г) абдукция, отведение, (е)
abduction. (f) abduction. (d) Abduktion,
Abziehen, Wegführen.
abductor, -oris, m (musculus) [ t ] : (b)
абдуктор — отвеждач (мускул), (г) отво
дящая мышца, (e) abductor (muscle), (f)
abducteur (muscle), (d) Abduktor, Abzieh
er, Auswärtszieher.
aberrans, gen.
- a ntis [ab-errare заблужда
вам се, отклонявам ce] : (b) абераитен —
отклоняващ се от нормалния път, от нор
малното му място ; отклоняващ се от нор
мата, от нормалния тип. (г) отклоняю
щийся. (е) aberrant, (f) aberrant, (d) abir
rend, abweichend.
aberratio, -onis, / [ t ] : (b) аберация —
отклонение (на лъчи, от нормален стро
еж), неправилност, порочно положение ;
слаба степе}} аномалия, (г) аберрация,
отклонение, неправильность, (e) aberra
tion. ( о aberration, (d) Aberration, Abwei
chung, Abirrung.
abiosis, -is, / [à-priv.
-f
pCoç bins живот] :
(b) абноза — намалена жизнена способ
ност на орган или система, отслабване
на функцията всл. на вродена слабост,
(г) пониженная жизнеспособность. (е) id.
(») abiose. (d) id. (sy n) abiotrophia.
abiotrophia, - a e ,/[à-p riv . + pfoç ] -f троф^
trop h e хранене] : abiosis.
ablactatio, -onis, f [ab от -f- lactare кърмя,
бозая] : (b) отбиване (от кърмене), (г)
отнятие от груди (ребенка), (е) weaning,
1 Медицинска терминология
ablatio
abortus:
ablactation. (!) ablactation, sevrage. («о
Abstillen.
ablatio, -onis, / |an-ferrï fab-\ fero), pp.
ablatus, отнасям, отнемам) (b) аблации - -
отстраняване, отнемане на никоя част
от тялото чрез операция, ампутация, (г)
отнятие, ампутации, (е) ablation, removal
(by cutting), amputation, (f) ablation,
amputation. (<l) Abtragung. Amputation,
(sy n) amputatio.
a. manualis placentae: - separatio
manualis placentae.
a. re tinae: (b) рлзелопвапе („ot.tcima-
н е “ ) на ретината от пигментния епител, (г)
отслойка сетчатки. (е) detachment of the
retina, (f) décollement de la rétine, dé
tachement de la rétine, (d) Netzhaut-
ahlôsung. .Netzhautabliebimg.
ablepharia, -ac . f |à-priv.
-{
-
ble-
pUaron клепач) : (b) аблефарпи — липса
па клепачи!). (г) аблефарпи. (е) id., nh k1-
pliaron, ablephary. (f) ablépharie. (d)
Ablepharie. l eiden des Augenlides.
ablepsia, -ae. / |Ä-priv.
-f
îiÀéiiç blcp sis
трение): слепота, виж caecitas.
abnormalis, abnormis, -e [ab от -i- norma
норма, нравило): (b) абиирмен
ие-
нормален, неираиилеи. анормален, откло
няващ се öl нрави тото. (Г) ненормаль
ный, неправильный, анормальный, ( е)
abnormal. ( о anormal. O ) abnorm, anor
mal, regelwidrig.
abnormitas, -atis, / | | ]: (b) i. ненормал-
пост, неправилност ; 2. деформация, (г)
1. ненормальность, неправильность ; 2.
деформация, (е) 1. abnormality, abnormity,
2. deformity. (о i. abnormite ; 2. defor
mation. (d)' 1. Abweichung. Regelwidrig
keit; 2. Deformation.
aboralis, -е
+ os, oris, уста] : (b)
аборалеи - отдалечен от или на проти
воположната страна на устата, каудален.
(г) отдаленный от рта. аборальпый. (е)
aboral. (О éloigné de la bonclie, caudal,
(d) aboral, kaudal.
abortiva (remedia). n\pl [| ] : (b) абортивни
лекарства — та предизвикване на помя
тане (виж също ecbolica) пли та скъ
сяване (прекъсване) развитието на една
болест, (г) абортивные средства ; обры
вающие болезнь в ее начале, (e) aborti-
facients, abortients, abortives, abortive
remedies, (f) abortifs (remèdes), (d) Abor-
tivmittel. Abtreibungsmittel, Abtreibe
m ittel.
abortivus, -a.
-um [aboriri, pp. abortus,
залязвам, загивам] : (b) абортивен
протичащ съкратено,
недостигащ до
пълно развитие (за болест); абортивно
лечение — прекъсване течението на бо
лестта. (г) абортивный, (е) abortive. ( 0
abortif. (d) abortiv, nicht vollständig,
abgekürzt verlaufend.
abortus,-us. ///[!]: (b) аборт, помятане —
прекъсване на бременността през пър
вите 28 седмици, в по-тесен смисъл
през първите 3 месеца ; срв. partus im
maturus. (г) аборт, выкидыш, (е) abortion,
miscarriage, abort, (f) avortement, fausse-
couche. (d) Abort, Fehlgeburt.
a. artificialis : (b) изкуствен лборг -
медицински или законен аборт, извър
шен но медицински показания или без
такива, но съгласно законите на съот
ветната страна (я. artificialis medicalis)
(г) искусственный (медицинский, и л и за
конный) аборт, (е) induced abortion,
artificial abortion, (f) avortement artifi
ciel. (d) Schwangerschaftsunterbrechung,
künstlicher Abort, Fruclitabtreilnmg.
a. completus: (b) пълен аборт, при
който е изтласкано напълно ембриото
заедно с ципите му. (Г) полный аборт.
(e) complete abortion, (f) avortement
complet, (d) vollendeter Abort.
a. criminalis : (b) криминален, неза
конен. престъпен аборт, предизвикан o r
самата бременна или от друго лице с
цел за премахване па плода, а ие от не
обходимост за замазване живота на май
ката (а. artificialis criminalis); аборт,
извършен извън болнично заведение, (г)
криминальный ' незаконный j выкидыш
преступный аборт, (е) criminal abortion.
(f) avortement provoqué criminel, (d)
krimineller Abort, vorsätzliche oder straf
bare Frucbtabtreibung. (syn) abortus pro
vocatus.
a. habitualis: (b) хабитуалеп, приви
чен аборт, обикновено повтарящ се през
същия период от време при всяка бре
менност. (г) привычный аборт, (е) habi
tual abortion, (f) avortement habituel. (d)
habitueller Abort.
a. imminens: (b) заплашващ аборт, с
признаци на преждевременно изхвърляне
на плода, (г) угрожающий аборт, ( е)
threatened abortion, (f) avortement immi
nent, menace d’avortement, (d) drohender
Abort.
a« incipiens: (b) започващ, начеваш
аборт, (г) начавшийся аборт, (e) incipi
ent abortion. (о avortement commen
cé. (d) beginnender Abort.
abortus
3
absorptio
a. incompletus : (b) непълен аборт —
изтласкване на ембрпото или на плода
със задръжка на част от ципите или от
плацентата. (Г) неполный аборт, (е)
incomplete abortion, (f) avortement in
complet. (d) unvollständiger Abort.
a. spontaneus: (b) спонтанен аборт,
(г) самопроизвольный, и ли спонтанный
аборт, (е) spontaneous abortion, natural
abort ion. (0 avortement spontane, (d)
spontaner Abort.
abrasio, -onis. / [ab-radere, pp. abrasus,
изстъргвам] : (b) абразия — изстьргване
(па матката, на тъкани и пр.) с кюрета,
кюретиранс. кюртаж (a. cavi uteri). (Г)
выокао.пшлнис. абразия, (е) abrasion,
scraping off. curetinge. curettement. (f)
abrasion, raclage, curettage, curettement.
(d) Abschabung, Auskratzung. Kürettage,
a. cavi uteri : (b) абразия на матката,
кюргаж
изстьргване (кюретиране) на
лигавицата па матката, (г) выскабливание
матки. (е) uterine curettage, (f) curettage
de l’utérus. (d) Kürettage.
.Abrikosovi tumor [.4. // . Абрикосов, сън.
патологоанатом, 1875 1955]: (b) тумор
на Абрикосов - особен вид миом, миом
от миобласти (миобластомиом). (г) опу
холь Абрикосова.(е) Abrikosov’s tuino(u)r.
а ) tumeur d ’Abrikosov. (d) Abrikosov-
scher Tumor.
;abscessus, -us. m [abs-cedëre, pp. abscessus,
отстъпвам, отделям ce] : (b) абсцес -
гнойник, цирей : ограничено пасъбиранс
на гной цел. на възпаление, причинено
от пшеродкн бактерии, (г) абсцесс,
гнойник, нарыв, (е) abscess, gathering
(pop.), (f) abcès. (d) Abszeß, Kiterbeule,
liitergescliwulst.
a. calidus: (b) rupem абсцес - остро
възпаление па тъканите, водещо до об
разуване на гной в новообразувана ку
хина. <Г) горячий абсцесс, (е) hot abs
cess. (f) abcès chaud, (d) heisser Abszeß.
a. f rigidus: (b) студен абсцес, обикно
вено па туберкулозна почва ; развива се
бавно, (г) холодный абсцесс, (е) cold
abscess. ( о abcès froid. (d) kalter
Abszeß.
a. hepatis : (b) абсцес на черния дроб.
чернодробен абсцес, (г) абсцесс печени.
(e) hepatic abscess, abscess of flie live*г.
в ) abcès du foie. (d) Leberabszeß.
a. para renalis : марареналеп абсцес,
виж при paranephritis.
а. paratonsillaris : * abscessus peri
tonsillaris.
а. peritonsillaris : (b) иертопзилпрен
абсцес; развива се често от изострен
хроничен тонзилит. по-рядко от ос I ьр
тонзилнт. (г) перитоизиллярпый абсцесс,
(е) peritonsillar abscess, circimitonsillar
abscess, quinsy, (f) abcès périamvgdalien.
(d) Peritonsillarabszeß, Paratonsill ar-
abszess. (syn) abscessus paratonsillaris.
a. pulmonis: (b) абсцес на белия дроб.
белодробен абсцес, (г) абсцесс легкого.
(e) abscess of the lung, (f) abcès du
poumon, (d) Lungenabszeß.
a. retropharyngealis: (b) регрофа-
рипгеалеп абсцес — загнояване на роха-
вата съединителна тъкан и ретрофарип-
геалното пространство или на лимфните
възли в него (при кърмачета и деца до
5 г. при остри заразни болести), (г)
заглоточный абсцесс, (е) retropharyngeal
abscess. (в abcès rétropharvngien. (d)
Retropharyngealabszeß.
a.
subphrenicus sive subdiaphragma-
t ic u s: (b) субфрепичен или иоддиафраг-
м(ал)еи абсцес. (Г) поддиафрагмальный
абсцесс, (е) subphrenîc or subdiaplirag-
inatic abscess, (f) abcès sous-diaphragma-
tique ou sous-phrénique, (d) subphreni
scher Abszeß.
absentia, -ae, / (epileptica) |ab-esse (ab
sum) отсъствувам] : (b) абсаис - вне
запно краткотрайно помрачаване па съ з
нанието, виж при epilepsia, (г) затемне
ние сознания на мгновение, абсанс. (е) id.
(f) absence (petit mal), (d) Absence, vo
rübergehende Bewußtlosigkeit.
absolutus, -a, -um [absolvere, pp. absolu
tus, освобождавам, отделям] : (b) абсолю
тен : 1. безусловен, неограничен, съвър
шен, пълен; 2. съвършено чист, без при
меси. безводен (алкохол), ( г) 1. абсо
лютный, безусловный, совершенный, пол
ный : 2. чистый, беспримесный, (е) ab
solute : 1. unconditional, unlimited, com
plete, entire ; 2. pure, (f) 1. absolu ; 2. pur.
(d) 1 absolut, unbedingt, vollkommen ;
2. rein.
absorbens, -entis, m [ 'r ] : абсорбент, виж
absorbentia.
absorbentia (remedia), n p l [absorbere
поглъщам] : (b) абсорбент — абсорби
ращи. поглъщащи, всмукващи (лекар
ствени) средства. (Г) поглощающие сред
ства, всасывающие средства. (е) absor
bents. (О absorbants (produits), (d) absor
bierende, aiifsaug ende Ali11e1.
absorptio,
-onis, / [t]: (b) абсорбция:
1. поглъщане (на газове, течности, свет-
accommodatio*
abstinentia
4
линии лъчи, рентгенови лъчи и др.);
2.
всмукване, поемане на вещества в т ъ
каните посредством лимфните или кръ
воносните съдове, (г) абсорбция, погло
щение, всасывание, впитывание, (е) ab
sorption, resorption, (f) absorption, (d)
Absorption, Aufsaugung, Aufnahme,
abstinentia, -ae, / [abs-tinère въздържам
(ce)] : (b) абстиненция
въздържаност,
въздържание (от спиртни напитки, по
лово). (Г) воздержание. (е) abstinence,
(f) abstinence, (d) Abstinenz, Enthaltung,
Enthaltsamkeit.
a. sexualis : (b) полово въздържание —
въздържане от полов живот във всичките
му форми, (г) половое воздержание. (е)
sexual abstinence, (f) abstinence sexuel
le. (d) id.
abulia, -ae. / |à-priv. + fcuXr] bide воля/:
(b) абулия патологично безволие, сла
боволие : болестна липса или изразено
намаляване па волята, (г) отсутствие по
ли, безволие. (е) aboulia, id. ( о aboulie.
(«О Abiilic, W illenlosigkeit,
abundans, gen.
- a mis [ab-nndare пре
ливам, изобнлствувлм]: (b) обилен, изо
билен, прекомерен, (г) обильный, изо
билующий. (е) profuse, abundant, plen
tiful. (f) abundant, profus, (d) abundant,
übermäßig, überreichlich,
abusus, -us, ni \ab-tui, pp. abusus, израз
ходвам, злоупотребявам] : (b) злоупотре
ба, злоупотребяване, излишество, (г) зло
употребление, излишество, (е) abuse, m is
use. <о abus. (d) Mißbrauch,
a. с. : ськр. за ante* cenam и ante*5*cibos.
Acanthia lectularia :
Cimex lectularius.
acanthosis,
- is, / [av.av&a akantha шип,
бодил -f
- o s/s*] : (b) лкаитоза — забо
ляване на stratum spinosum на епидер
миса. (Г) акаптоз. ( e) id. (f) acanthose,
(d) Akaiithose.
a. nigric a ns : (b) паппларно-пигментпа
дистрофия на кожата, наблюдавана при
рак на коремните органи. (Г) акантозис
нигриканс. (е) id.,
keratosis nigricans,
(f) id.,
dystrophie papillaire et pigmen
taire. (d) id., Sclnvarzwucherhatir. (syn)
keratosis nigricans,
acapnia, -ae, / :
hypocapnia.
Acarus, -i, ni fà-priv.
-f чара kara глава,
лице] : (b) кърлеж, (г) клеш. (е) id.,
mite. (!) id., асаге. (d) Milbe.
A. scabiei : -*■ Sarcoptes scabiei sive
hominis.
acathisia, -ne, / [à-priv.
- f xàO-ir.ç kuthisis
седене): (b) акатизия — състояние (не
вроза), характеризиращо се с невъз
можност болният да остане продължи
телно в седнало положение, (г) акатизия.
(е) id. (f) acathisie, acathésie. (d) Akathi
sie, Sitzangst.
accelerans, gen.
- a ntis [ac-celerare уско
рявам] : (b) ускоряващ, напр. nervi acce
lerantes
ускоряващи сърдечната дей
ност нерви, клонове на симпатикус (г)
ускоряющий, (е) accelerating, (f) accé
lérateur. (d) beschleunigend.
acceleratio, -onis, f [\ j: (b) ускорява
не, зачестяване ; ускоряване растежа на
децата, (г) ускорение, учащение, (е) ac
celeration. (f) accélération, (d) Beschleun i
gung.
accessorius, -a, -um [ac-ccdëre (ad ~ ce
do), pp. accessus, приближавам, приба
вям се] : (Ь) добавъчен, придатъчен, при
бавен, присъединяващ се. напр. nervus*
accessorius, (г) добавочный, придаточный»
присоединяющийся, (е) accessory, addi
tional, supplementary, (f) accessoire. (d)
akzessorisch, hinziikommend, zusätzlich.
accessus, -us, m ( f ]: (b) aiaiec — при
стъп (на болеет и пр.), припадък, (г)
приступ, припадок, (е) attack, fit, seizure,
access, (f) accès, attaque, (d) Anfall.
accidens1, gen.
- e ntis [ac-cidére (ab 4- ca
do) падам, случвам се] : (Ь) инцидентен»
акцидентелен — случаен, второстепенен,
несъществен, (г) случайный, второсте
пенный. (е) accidental, casual. (О acci
dentel. (d) akzidentell, zufällig, bedeu
tungslos.
accidens2, -entis, ni 11 I : (b) нещастен
случай, злополука, произшествие — не
предвидено настъпила травма или нара
няване. (Г) несчастный случай, проис
шествие. (е) accident, (f) accident (= trau
matisme). (d) Unfall.
acclimatîsatio,
-onis, / [ad при4-xXtpot
klima страна, облает] : (b) аклиматизира
не — привикване, приспособяване на
организма към нови климатични условия.
(Г). акклиматизация. (е) acclimation»
acclimatization. (!) acclimatation, (d) Ak
klimatisation.
accommodatio, -onis, f[ac-commodare, pp.
accommodatus, приспособявам] : (b) ако
модация — приспособяване ; приспосо
бяване на окото да вижда ясно пред
метите, намиращи
се на различно
разстояние от него, (г) аккомода
ция, приспособление, ( е) accommoda
tion, adjustment, (f) accommodation.
accretio
5
achylia
(d) Akkommodation, Anpassung, Anpas
sungsvermögen.
accretio, -onis, f\ac-cre scere , pp. accretus,
нараствам, прираствам] : (b) 1. нараства
не, уголемяване на обем ; 2. прираства-
не, срастване, (г) 1. нарастание; 2. при
ращение, сращение, (е) 1. accretion, in
crease, increment ; 2. adhesion, (f) 1. ac
croissement, croissance ; 2. adherence. <d)
1. Anwachsen, Anwuchs, Zuwachs ; 2.Ver-
wachsimg.
accretus, -a, -um [ t ] • (b) сраснал, при-
раснал, напр. placenta* accreta, (г) сра
щенный, приросший, (е) adh erent, (f)
adhérent. (d) verwachsen, angewachsen.
accumulatio, -onis, f \ac-cumulare съби
рам на куп, натрупвам I : (b) акумулация,
акумулиране
натрупване, струпване,
(г) аккумуляция, накопление, скопление.
(e) accumulation. (о accumulation. (d)
Anhäufung. Kumulation.
acephalia, -ae, / , acephalus, -i. m [à-priv.
—
xesxÄTrt keph ale глава) : (b) ацефалия,
ацефал
народ без глава, обикновено
заедно с други пороци на развитие. (г)
ацефалия. (е) id., ac eplialism. (f) acépha-
lie. (d) Azephalus.
acervulus, -i. m (cerebralis) (умал. от acer
vus купчина, пясък]: (b) мозъчен пя
сък — калциеви отлагания в главния
мозък. <Г) мозговой песок, (е) id., brain-
sand, (f) acervule. (d) Hirnsand, Geliirn-
sand.
acetabulum, -i, n
оиетнина, съд за
оцет, оттам б.подпе] : (Ь) аиетабулум —
главулечна ямичка: вдлъбнатина на тазова
та кост, в която влиза главата ма бед
рената кост. (г) вертлужная впадина,
(е) id.,
cotyloid cavity. ( о cavité co-
tyloïde, cotyle, acétabtile. (d) Hüftge
lenkspfanne, id.
aceticus, -a, -um {acetum оцет] : (b) оцетен.
(Г) уксусн(окисл)ый. (е) acetic, (f) acé
tique. (d) essigsauer.
acetonaemia, -ae, / [af.ua hat та крьв| : (b)
ацетонемия, кетонемня — съдържание
на ацетопови вещества в кръвта (бета-
оксимаслеиа киселина, ацетоиетна кисе
лина и ацетон) всл. на непълно окисля
ване на мастните киселини ; при захарна
болеет, hyperemesis gravidarum, чревна
непроходимост и др. (г) ацетонемия. (е)
aceton(a)emia, keton(a)emia.(f) acétonémie,
cétonémie, (d) Azetonämie. (syn) keton-
aemia.
acetonuria, -ne, / [oupov itron урина] : (b)
ацетону рия, кетонурия — отделяне на
ацетон в урината ; при захарна болест,
продължително повръщане, гладуване
и пр. (г) ацетонурия. (е) id., ketonuria.
(f) acétontirie, cétonurie. (d) Azetonurîe,
Ketonurie. (syn) ketonuria.
achalasia, -ae, / [à-priv.
-f х^ок; chala-
sis отпускане] : (b) ахалазия — липса на
отпускане, неотпускане, специално на
висцерални отвърстия, наир, на кардия-
та ( = cardiospasmus), пилора или на
други мускули сфипктери. (г) ахалазия,
(е) id. (f) achalasie. (d) id.
acheilia, -ae, / [à-priv. + х ^ ° Я cheilos
устна] : (b) ахейлия - - вродена липса
на устните. (Г) ахейлия. (е) id., achilia.
(*) acheilie, achilie. (d) Acheilie, Achilie.
(syn) achilia.
achilia: -> acheilia.
achlorhydria, -ae, / [à-priv. 4- chlorhydri-
cum (acidum)] : (b) ахлорхнлрня — лип
са на солна киселина в стомашния сок,
виж anaciditas. (г) ахлоргидрия, (е) id.
(0 achlorhydrie. (d) Achlorhydrie.
acholia, -ae, / [à-priv.
— yoXi) choie жлъч
ка) : (b) ахолия — липса на жлъчна се
креция при тежки форми па хепа талпа
жълтеница. (г) ахолия. (е) id. (f) аcl10-
lie. (d) Acholie, Gallenmangel,
achondroplasia, -ae, / [à-priv.
-f xdvîpoç
chondros хрущял -f-
piasis обра
зуване] : —►cliondrodystrophin.
Achorion Schoenleini [хучшр achor erpv-
пей]: (b) фавусна гъбичка — гъбичката
причинител на favus*, (г) фапозиый гри
бок. (e) id. (f) achorion de Schönlein,
(d) id., Favuspilz, Grindpilz.
achromatopsia, - ae ,/[à-priv. -F xpöp'-c chro
ma цвят -f- tyiç opsis зрение] : (b) ахро
матопсия - пълна ц в е т а слепота, сле
пота за цветовегс (виж също iîn!:onis-
mus). (г) цветовая слепота, ахроматоп
сия. (е) colo(u)r-blindncss. id., achroma-
topsy. (f) aciiromatopsie. (d) Achroma-
topsic, Farbenblindheit.
achrom atosis, -is, / [à-priv.
- f xpcï>;ix;]:
(b) ахроматоза, ахромия
липса па
кожния пигмент (albinismus* , viiiligo*),
на пигмента иа ириса и т. н. (г) ахро-
матоз, ахромия. (е) id.,
achromia. (»>
achromie, (d) Acliromatose. ( sy n) achro
mia.
achromia, -ae, / [ t 1•
achromatosis.
achylia, -ae ,/[à-priv.
-f- xü^Ç chylos сок] :
(b) ахилия — липса на стомашен сок,
на солна киселина и пепсин или на друг
храносмилателен фермент, (г) ахилия.
achylia
в
acrodermatitis
(e) id., a cliylosis. (f) achylic, (d) Acliy-
lie, Saftmangel.
a.
gastrica: (b) стомашна амммн
липса на отделяне па свободна солна
киселина ii на ферменти (пенсии, химо
зин). (г) ахилия желудка, желудочная
ахилия. (е) id. (f) achylic gastrique, (d)
Magensa ft mangel.
a.
pancreatica: (b) панкреатична ахи
лия - недоп.п ьчност или липса на вън
шна секреция на панкреаса, (г) панкреа
тическая ахилия, (е) id. (f) achy Ito pan
créatique. (d) id.
ariditas, -mis, / |ш7г/и$ |: (b) ацидптет -
KHceJiiiiimci. (Г) Kitc.ioniocii». (е) acidity.
(f) acidité, (d) Azidität,
acidophilus,
-a.
-tun | acidus*- - f
p h ilos обичаш, любим) : (b) ацидофилен —
боядисващ се с кисели бои. (г) ацидо
фильный. ( е) acidophilic), acidophilic,
aciclopliiloirs, o xyphile. (t) acidophile, (d)
azidophil.
acidosis,
-is. / \ucidum* y -osis*|: (b)
аипдоза
увеличаване па киселите ве
щества и кръвта и тъканите или нама
ляване на алкалния резерв на крьвта ;
при диабет, гладуване и др. ; срв. keto
sis. (г) ацидоз. (e) id.,
oxyosis. (f) aci
dose. («i) Azidose. Übersäuerung. Säure-
vergiftiing.
acidum, -i, n \aàdus\ : (b) киселина. (Г)
кислота. (е) acid. ( о acide, (d) Saure,
acidus, -a.
- um : (b) кисел, (г) кислый, (е)
acid, sour, (f) acide, aigre, (d) sauer,
aciniformis, -e : -> acinosus,
acinosus, -a, -um, aciniformis, -e [acinus*] :
(b) ашшозеи
гроздовиден (за жлези),
(г) гроздевидный, (е) acinous, acinose,
acini form. (0 acineux, (d) azinös, beeren-
förmig, traubenformig.
acinus,-i, m [ - зърно от плод, зъриови-
ден плод, грозд) : (Ь) ацинус : 1. гроздо
видната начална част на изходните ка
нали на ацинозните или алвеоларни
жлези ; съвкупността от тях образува
lobulus: 2. въздушно мехурче в белия
дроб (гшевмон). ( г) пузырек (железистый,
легочный). (е) id. (f)'id. (d) Azintts. Drii-
senbläschen.
acme, -es, f |&хдо акте връх) :(b) акме —
връх : най-високата точка в развитието
на болест, температурна крива и т. и.
(г) вершина, высшая точка, (е) id. (f)
acmé, point culminant, (d) Акте. Höhe
punkt. (syn) fastigium,
acne,
- es. / [вероятно от àxp>5 * поради
погрешно
преписваме
па
думата] :
<Ь) акне — сборно понятие за заболяване
на кожата с образуване на папули и пу-
стулн всд. на възпаление па мастните
жлези и кисмешггс фоликули. (г) акне,
угорь, (е) id. (f) acné, (d) Akne, Finnen-
a tisse hlag.
a. rosacea: -►rosacea,
a.
seborrhoica sive simplex : -► acne
vulgaris sive juvenilis.
a. varioliformis sive mollnscoides sive
tuberculoides sive umbilicata : - mol
luscum contagiosum.
a.
vulgaris sive juvenilis: (b) обик
новено или юиепилно, юношеско акне
хронично възпалително заболяване иа
мастните жлези като усложнение на се
борея : явява се през време на пубертета,
(г) обыкновенные (юношеские, иди вуль
гарные) угри, (е) id. (f) acné juvénile,
acné vulgaire. 0 ) id., gemeine Finnen,
(syn) acne seborrhoica sive simplex,
acoasma, -atis, n :
aettsma.
acoria1, -ae, / [a-priv.
-f- xôp-rç k o re момиче,
зеница] : (b) акория — вродена липса на
ириса, (г) врожденное отсутствие радуж
ной оболочки. ( О асогеа. ( 0 асогбе, асо-
rie. (d) Akorie, Fehlen der Iris.
acoria2, -ae, / [d-priv.
- f xôpoç koros на
сищане] : (b) акория — ненаситност :
липса на чувството на насищане след
ядене ; виж също polyphagia, (г) нена
сытность. (е) td. (f) acorie, polyphagie,
(d) Unersättlichkeit, Polyphagie, Akorie.
acquisitus, -a, -um \ac-quirëre. pp. acqui
situs, придобивам): (b) придобит, (г)
приобретенный, (е) acquired, (f) acquis,
(d) erworben.
acro- [axpoç akros външен, горен, краен,
остър ; axpov akron връх, край) : в съ
ставни думи означава намиращ се на
външния край, свършващ с връх.
acroasphyxia, - а е , /[axpov t -f asphyxia*]:
-
* asphyxia localis.
acrocyanosis,
- is, / [axpov f + xudvsog
kyaneos тъмносин] : (b) акроцпаноза —
синкавочервен цвят на периферните
части на тялото (уши, нос, устни, пръ
сти) при разстройство на кръвообраще
нието или на съдовия тонус, (г) акро-
цианоз. <е) id. (f) acroryanose. (d) Akro-
zyanose.
acrodermatitis, -tidis, / [axpov t + ’ ôéppa
derma кожа -У
- itis ~ възпаление] : (b)
акродерматит — група кожни заболява-
ния с поражения на кожата на крайни
ците. (г) акродерматит. (e) id. (f) асго-
dermatitc. (d) Akrodermatitis.
acrodynia
7
acupuncture
acrodynia, -ae, / [dntpov f 4 - ôôûvrç odyne
болка]: (b) акродиния: 1. erythema epidemi
cum ; протича с еритеми, парестезии и
болки в крайниците ; 2. morbus Selter-
Swift-Feer, развива се у деца до 5-го-
дишна възраст : trophodermatoiteurosis
(morbus Setteri), erythro-oedema (morbus
Swifti), m orbu s Feeri (вегетативна нев
роза у малките деца); протича с пови
шено кръвно налягане, тахикардия, хи-
пергликемия, полиглобулия и др. (г)
акродиния. (е) id.,
epidemic erythema,
pink disease, erythr(oïedema. (f) acrody
nie. (d) Akrodynie.
acromegalia, -ae, / [axpov | + p s w , |ie-
megas, megale, голям.-a] : (b) акро
мегалия — необикновено нарастване на
големина на костите и меките тъкани
на върховите (крайните) части на лицето
и крайниците (нос, уши, челюсти, китки,
ходила, пръсти и др.) всл. на заболяване
на предния дял на хипофизата, (г) акро
мегалия. (е) acromegaly, Marie's disease,
(f) acromégalie, (d) Akromegalie,
acromelalgîa, -ae, /:- ► erythromelalgia.
acromion, -il, n [ixpov akron връх, край -f
wpoç ornos рамо] : (b) акромион — ло-
патков връх, раменен израстък : вън
шният край на гребена на лопатката, (г)
плечевой отросток, акромион, ( е) id. (f)
ïd. (d) Akromion, Schulterhöhe,
acroneurosis, - is,/[âxpov t + neurosis'*]:
(b) акроневроза — ангионевротични сму
т е н и я в периферните части на крайни
ците, напр. acroparaesthesia, болест на
Raynaud, erythromelalgia и др. (г) акро-
невроз. ( е) id. (f) acfoneuro.se. (d) Akro-
neurosè.
acroparaesthesia, -ae, / [àxpov t -f rcap«
para около -F
aisthesis чувство,
усет] : (b) акропарестезия - paraesthe
sia* на китките (manus) и пръстите на
ръцете, по-рядко на ходилата, (г) акрп-
парестезия. (е) acropar(a)esthesia. (f)
acroparesthcsie. (d) Akroparästhesie.
a. dolorosa nocturna : виж при brn-
chialgia paraesthetica nocturna,
acrophobia, -ae, / [a*pov \ -j- (pößog phobos
страх] : (b) акрофобия — натраплив страх
от високи („замайващи“) места, (г) акро
фобия. ( е) id. (f) acrophobie. (d) Akropho-
bie.
acrotismus, «i, m [à-priv.
-h Kp<6iog krotos
чукане] : (b) акротизъм — липса или
неосезаемост на пулса, (г) отсутствие
пульса. <*> acrotism. (f) acrotisme. (d)
id., Pulslosigkeit, (syn) asphygraia.
ACTH : (b) съкращение за адренокортико-
тропен хормон, АКТХ — hormonum adre-
nocorticotropicum от предния дял на хи
пофизата ; нарича се така, понеже сти
мулира функциите на кората на надбъб-
речните жлези за произвеждане на гли-
кокортикоиди, главни представители на
които са кортизонът и хидрокортизонът.
8адренокортикотропныЙ гормон, АКТГ.
adrenocorticotrop(h)ic hormone, ACTH,
(f) hormone corticotrope hypophysaire,
(d) adrenokortikotropes Hormon, ACTH,
Kortikotropin, (syn) corticotrop(h)inum.
Actinomyces, -etis, m (pl Actinomycètes)
[dbaCç, cbalvoç aktis, aktinos, лъч -f jm-
xtjç mykes гъба] : (b) лъчиста гъбичка,
актиномицети — причинители на actino
mycosis15. (г) лучистый грибок, актино-
мицеты. (е) id., ray fungus, (f) actinomy
cète. (d) Strahlenpilz, id. (pi Aktinoiiiy-
zeten).
actinomycosis, -is, / [ t + -osis*| : (b)
актиномикоза — хронично инфекциозно
заболяване, характеризиращо се с обра
зуване на твърди като дъска инфилтрати
с множество фистули, най-често на че
люстно-лицевата област; причинител Ac
tinomyces* . (г) актиномикоз, (е) id. (f)
actinomycose, (d) Aktinomykose, Strali-
lenpilzkrankheit.
actinotherapia, -ae, / [stxxfç t -f
(x
therap eia лечение] : (b) актинотерапия -
лечение c лъчиста енергия (слънчеви,
ултравиолетови, радиеви, рентгенови и
др. лъчи), (г) лечение лучистой энергией,
(е)
actinotherapy. (f) actmotliérapie. (d)
Strahlentherapie, Aktinotherapie.
activus, -a, -um [agère, pp. actus, карам,
действувам]: (b) активен, деен. действу
ващ, деятелен, дееспособен, намесващ
се. (г) активный, деятельный, проявля
ющий себя, (е) active, effective, efficient,
operative, (f) actif, agissant, opérant, (d)
aktiv, tätig, wirkend, wirksam, eingrei
fend.
acum inatus, -a, -um [acumen остър край,
острие]: (b) островръх, заострен, стър
чащ напред, (г) остроконечный, выдаю
щийся. (е) acuminate, sharp pointed, (f)
acuminé, terminé en pointe, (d) spitz,
scliarfgespitzt, zugespitzt, vorragend,
acupunctura, -ae, / [acus игла -f- punctum
убождане, точка] : (b) акупунктура, игло
терапия — лечение с убождания посред
ством специални игли, широко разпро
странено в КНР. f r i акупунктура, ш ло-
acusma
8
adductor
терапия, иглоукалывание. (e) acupunc
ture. (f) acupuncture, (d) Akupunktur.
acusm a, -atis, n (ау.оузрх псичко, което ce
слуша (пеене, музч'-n и tip.), от ахочт
aktio слушам) : (Ь) акузма, акоазмл —
слухова халюцинация за елементарни
шумове (шънене, шумене, гьрмеие и
пр.), мри шизофрения, (г) галлюцинация
слуха, акоазма. (е) aeousma. (f) halluci
nation auditive. (d) Gehôrhal Iitzinntion.
Gehortäuscliung, Akoasma. (sy n) acoasma.
acusticus1, -a, -um [axouanv.ôç akustikos] :
(b) акустичен — отнасяш ce до чу на
пето, слухов (nervus, canalis); виж също
acusticus-,
(г) акустический, слуховой.
<е) acoustic, (f) auditif, acoustique. (d)
akustisch, Gehörs-, Ног-.
acusticus-) I ) : съкр. означение за nervus*
acusticus.
acutus, -a, -um | acuere, pp. acutus, остря,
усилвам): (b) 1. акутен, остър, скороте
чен, внезапно започваш и бързо проти
чащ (за болест), скоро появил се (не
хроничен); 2. остър, островръх, зао
стрен. (г) 1. острый, скоротечный; 2.
остроконечный, заостренный, (е) 1-2.
acute. (f) i-2. aigu. (d) i. akut ; 2. spitz.
ad fpraep. cuni accus.) : към, до, при, за ;
около, освен.
a d - : представка, означаваща приближа
ване, намиращ сс около, напр. add uc
tor — прнвеждач (от ad -f duco водя,
тегля).
adaequatus, -а, -um {ad-aequare, pp. adae
quatus, сравнявам, приравнявам]: (b)
адекватен - напълно съответствуващ,
съвпадащ, ( г) адекватный, соответству
ющий, совпадающий, (е) adequate, (f)
adéquat, (d) adäquat, angemessen, ent
sprechend.
adamantinoma, -atis, n [ ссЗархс, - аvxoç ada
mas.
-antos, адамант, твърд метал, ве
роятно стомана -f-
- onia = тумор] : (b)
адамантином—тумор на челюстта, произ
хождащ от зъбите. (Г) адамантинома. (е)
id. (f) aciamantinoine. (d) Adamantinom.
Adams-Stokes-Morgagni* syndromum [Я.
Adams, англ, лекар, 1791—1875, W. Sto
kes. ирландски лекар, 1804—1878, G.
Morgagni, итлл. лекар, 1682 —1771]: (b)
синдром на Адамс-Стоукс-Моргани —
синдром, при който всл. на преходно
спиране на сърцето или поради извън
редно бавна сърдечна дейност настъп
ват смущения в дишането п съзнанието,
евенг. със синкопни кризи, със или без
епилеигиформени гърчове, най-често при
пълен сърдечен блок, особено при пре
минаването на частичния блок в пълен,
n при камерен автоматизъм, (г) симпто-
мокомплекс Адпмсп-Стоксп-Морпшьи. ( е)
Adams-Stokes disease. Stokes-Adams syn
drome. <f) maladie d'Adams-Stokes. (d)
Adams-Stokes-Symptomenkomplex.
adaptatio,
- o nis, / [ad-aptare нагласям,
приспособявам) : (b) адаптация — нагла-
сявпне, нагаждаме, натькмяване, приспо
собяване, особено на окото — ретината
(а. oculi), към различна степен на свет
линно дразнене; .за адаптационната тео
рия на Selye виж syndronmm adapta
tio nis. (Г) адаптация, приспособление,
прилаживание, (e) adaptation, adjustment,
(f) adaptation, ajustement, (d) Adaptation,
Anpassung.
adde | addere прибавям) : (b) прибави ! (в
рецепти), (г) прибавь! (е) add. (f) ajou
tez. (d) füge hinzu !
Addisont morbus [77/. Addison, англ, ле
кар, 1793—1860]: (b) Адпсонова болест,
бронзова болест — заболяване, протича
що с астения, адинамия, пигментация на
кожата и на някои лигавици, ахилия, хи-
потония и др. ; дължи се на хронична
недостатъчност на надбъбреците, най-
често всл. на туберкулозно поражение.
<Г) аддисонова болезнь, бронзовая бо
лезнь. <*> Addison’s disease, bronzed
skin disease, melasma suprarenale, (f)
maladie d ’Addison, maladie bronzée. (d)
Addisonsclie Krankheit, Bronzekrankheit.
addisonismus, -i, m ( | -f
- /$//h/s:-| : (b)
аднсоннзъм — симптомен комплекс, на
подобяващ в много отношения Адисоно-
вата болеет, който обаче не се дължи
на органическо заболяване на надбьбре-
ците, а представлява повече конститу-
цнонално или само функционално раз
стройство на иадбъбречната кора (след
инфекции, злополуки и пр.) . ( г) атднео-
иизм. <е) addisonism. ( в addisonisme
(d) id.
adductio, -onis, / [ad-ducëre, pp. adduc
tus, притеглям, довеждам) : (b) адук-
ция — привеждане, притегляне или при
биране (на част от тялото или на край
ник) към средната линия, (г) аду кипя,
приведение, (e) adduction. (О adduction,
(d) Adduktion, Heranführung, Heranzieh
ung, Anziehung.
adductor, -oris, m (musculus) [t ] : (b)
адуктор — прнвеждач (мускул), (г) при-
водящая мышца, (e) id. (f) adducteur
adenitis
9
Adie* syndromum
(à) Adduktor, An zieher, heran fiilirender
Muskel.
adenitis, -tidis, / JàôTjv aden жлеза +
• itis — възпаление]: (b) аденит — въз
паление на лимфен възел (жлеза); по-
правилно lymphadenitis'*', (г) аденит. (е)
id. <*) adénite, (d) Drüsenentzündung,
Lymphdrüsenentzündung, id.
adenocarcinoma, -atis, n [àô^v | *f car
cinoma*] : ( b ) аденокарцином — жлезист
рак, развиващ се от жлезния епител, (г)
аденокарцинома, железистый рак. (е)
id. (f) adénocarcinome, (d) Adenok arzi
nom, Drüsenkrebs.
adenohypophysis, -eos (-is), / [ocôtqv f -p
hypophysis* ] : виж при hypophysis.
adenoides1, -um, fjpl [àdr/v t +
-ieides подобен] :
vegetationes adenoi
deae.
adenoides2, gen.
-is [| ]:-*• adenoideus,
adenoideus, -a, -uni 1 1 1: (b) аденоиден —
подобен на лимфен възел, тъй като по-
рано погрешно считали лимфните възли
за жлези. (г) аденоидный. (е) adenoid,
adeniform, lymphoid, (f) adénoïde, adé-
noïdien. (d)' adenoid, lymphoid, drüsen
ähnlich, lymphknotenähnlich, (syn) ade
noides2, lymphoides ( 1).
adenoma, -atis, n [ccStjv f + -oma = ту
мор] : (b) аденом — тумор (обикновено
доброкачествен), изхождащ от жлезистия
епител, (г) аденома, (е) id. (f) adénome,
(d) Adenom, Drüsengeschwulst, (syn)
epithelioma adenomatosum,
a. bronchi : -*■ carcinoidum,
a. lymphomatosum : -►Mikuliczi syn
dromum.
a. malignum: 1. hepatoma*; 2. виж
при struma basedowificata (1).
a. sudoriparum cysticum : -** hidro-
cystoma.
a. thyreoideum sive thyreotoxicum :
виж при struma basedowificata (1).
adenomyoma, -atis, n [âSïjv aden жлеза +
myoma*] : ( b ) аденомиом - доброкаче
ствен смесен тумор от мускулна и жле-
зиста тъкан. (г) аденомиома. (е) id. (f)
adénomyome. (d) Adenomyom.
adenomyosis, -is, / [àôr)v j -h pôç,
mys, m yo s, мускул]: (b) аденомиоза
наличност на елементи от ендометрия на
ненормални места, виж endometriosis.
(Г) аденомиоз. (е) id. (f) adénomyose.
(d) id.
adenopathia, - a e ,/(à8y}v ]
ndi&oçpathos
страдание]: (b) аденопатия —заболяване на
лимфните възли, (г) аденопатия. (е) ade
nopathy. (f) adénopathie, (d) Adenopa
thie, Lymphdrüsenerkrankung.
a. tracheobronchialis :
broncho-
adenitis.
adenosarcoma, -atis, n : adenoma* -{
-
sar
coma*.
adenovirus, -i, n (pl adenovira) [àSrJv | -p
virus*] : (b) аденовирус ; аденовиру-
сите са група вируси, причиняващи ин
фекциите на горните дихателни пътища
(напр. при простудяване), епидемичен
паротит, (г) аденовирус, (е) id. (f) ade
novirus. (d) id,
adeps, -ipis, m jf: (b) мас, тлъстина, сало»
(Г) сало, жир. (е) lard, fat. (f) graisse,
(d) Fett, (syn) axungia.
a. suillus : (b) свинска мас. (Г) свиное
сало, (е) pork lard, hog lard, (f) axonge,
saindoux. (d) Schweineschmalz, Schwei
nefett. (syn) axungia porci.
adhaerens, gen.
- e ntis [ad-haerêref pp.
adhaesus, залепен съм]: (b) сраснал,
прираснал ; слепнат. (Г) приросший ;
слипшийся. (е) adherent. (О adhérent,
(d) adhärent, angewachsen, verwachsen,
verklebt.
adhaesio, -onis, / [| ]: (b) адхезия — при
лепване, слепване, срастване, (г) адге
зия, склеивание, прилипание, слипание,
сращение. (е) adhesion. ( о adhésion,
adhérence. (d) Adhäsion, Verwachsung.
adhaesiones pleurae: (b) плевралии
сраствания след оздравяването на сух и
особено на воден плеврит, (г) сраще
ния плевры, плевральные сращения. (е)
pleural adhesions, (f) adhérences pleu
rales. (d) Pleuraverwachsungen.
adhaesivus, - a ,-um ( | ]• (b) адхезивен —
леплив (emplastrum), прилепваш, слеп
ващ, водещ към срастване (при възпа
ление). ( г) адгезивный, липкий, слипчи
вый. (е) adhesive, (f) adhésif. (d) adhäsiv,,
anhaftend, (an)klebend, Haft-.
adiadochokinesis, -is, /|d-p riv .
-p tûto/oç.
diadochos следващ един след друг -р
xfvY/oiç kinesis движение]: (b) адиадо-
хокинеза - - неспособност да се извърш
ват бързо едно след друго противопо
ложни движении (свиване и изправяне
на пръстите, [фонация и супинация на
ръката), (г) адмлдохокинез. (е) atüacio-
chocinesia, adiadochocinesis , ad iadochok i-
nesia. ( 0 adindococinésie. (d) Adiadocho-
kinese.
Adie’ syndromum | U'r. J . Adie, апгл. нев
ролог, 1886 1935]: (b) синдром на
Ади — липса па пателарпи и Ахилесови.
aciipocele
10
acirenalinmn
рефлекси и переш пращи на светлина,
нееднакво разширени зсннни у лице.
което пс е боледувало от сифилис, (г)
синдром Дди. (е) Allie syndrom e, (f)
s\ ruiroiue d'Aihe. ( ‘O Adiesclies Sym
droin.
adipocele, - e s ,/: - lipocelc.
adîpocera, -ae. / \adeps мае »ara восък):
(b) aiiinoiiiip — трупен носик: образува
ce при разлагане на трупове, нлмпрлтн
се във плажна почна или иода при не-
.;ос iai ьчс*п достъп па виздух. (г) жи-
ромоск. трупный
нос к.
адиносир.
(е) adipoccre. grave-wax. corpse fat.
corpse wax.
(f) adipocire. gras de
cada\ re. (d) l.ejchenwaclis, Leichen fett.
l:ott wachs.
adiposis, is./:
ndipositas (2).
adipositas, -alis, / [adeps мас, тл истина) :
(b) адипозитас - затлъстяваме: нини-
шеио отлагане (иагруннане) на тлъстипа
в клетките и тькашпс на организма,
главно п подкожната маетна тикан, свър-
лано с нарушение на обмяната па веще
ствата ; различаваме: 1. общо, генерали-
лирапо латльстявлпе - obesiins:‘: ; 2. на
трупваме на тлвепшл п определена об
лает на тялото, частично затлъстяване
|jpomatosis;:\ adiposis, наир. a. dolorosa
и др. : d. патрупиане па тл истина в от
делни органи, ианр. a. cordis и др. (г)
1-3 . ожирение; 1. тучности, общий липо
матоз ; 2. липоматоз. (е) 1. obesity, cor
pulence, corpulency, general adiposis,
general liposis, stou tness ; 1-3. adiposis,
adiposity, lipomatosis, liposis, polysarcia,
fatness. д о i. obésité ; 2. adipose, adi
posité, lipomatose, (d) 1. Fettleibigkeit,
Obesiiâi ; 1-2. id., Fettsucht; 2-3. Lipo
matosis, Verfettung, umschriebene Fett-
unhmtfung.
a.
dolorosa (Derciirn): (b) болезнено
затлъстяване, болест на Деркум — го
лямо затлъстяване във вид на ограниче
ни липоматозпи маси, най-често симет
рично (по плещите, мишниците, седа
лището), болезнени при натиск, и др.
<г) болезнь Д ер кум а, болезненный ли
поматоз, болезненное ожирение, (е) adi
posis dolorosa, Dercum’s disease, (f) adi
pose douloureuse, maladie de Dercum. (d)
id», Dercumsche Krankheit, (syn) morbus
Dercumi, neurolipomatosis, lipomatosis
dolorosa.
a. hypogenitalis : dystrophia adipo-
sogenitalis.
adiposus, -a,
-tini [ •): (b) богат c гли
стна, глист, затлъстял, мъггинен. (r)
тучный, жирный, ожиреиший. жировой,
(e)
adipose, fatty, (f) adipeux, (d) fett -
reich, fettig, fetthaltig, verfettet, Fett-,
aditus, -us. /// \adire (ud-eo). pp. aditus,
дохождам влизам): (b) вход, досгин.
напр. a. laryngis (вход в гръкляна), (г)
вход, доступ, (е) entrance, approach.
(0 entrée, accès. (ri) Eingang. Zugang,
adjuvans, gen.
- a ntis (/;/ adjuvantiaj |ad
juvare подпомагам, помагам) : (b) под
помагащ.
-помощен ; (sahst.) помощно
средство, (г) вспомогательный, вспомо
гательное средство, (е) adjuvant, (f) ad
juvant; adjuvant (w). (d) id. Hilfsmittel,
ad lib.
—
nd libitum [от libet угодно ми
с] : (b) по желание, колкою желаете, в
каквото и да е количество : ярецепта, (г)
во желанию, сколько модно, (е) at plea
sure. (f) n volonté. (ri) nach Belieben,
adnexa (-orum, n pl) uteri \ad-nectere. pp .
adnexus, привързвам): (b) аднексп —
двустранните придатъци па матката (яйч
ници и тръби), ( г) придатки матки, ( е)
id., annexa uteri, uterine appendages, (f)
annexes de l’utérus, (d) (lebarimitteran
hange, Adnexe.
adnexitis, -tidis, f [adnexa* -f
- itis = въз
паление) : (b) аднексит - - възпаление на
придатъците на матката (яйчници и тръ
би); виж salpingooophoriris. (г) аднек
сит. (е) annexitis, id. (о annexite. (tl)
id., Adnexentztindung.
adolescens, gen.
- e ntis |adolescere под
раствам, нараствам]: ( b) 1. млад; 2.
(sahst.) юноша, младеж. ( г) 1. юный .
2. юноша. (е) 1. young, youthful ; 2.
youth, (f) 1. jeune: 2. adolescent, (d) 1.
jung; 2. Jüngling.
adolescentia,
-ae, / [| |: (b) младост,
юношество. (г) юность. (е) adoles
cence, youth, (f) adolescence, (cl) Jüng
lingsalter, Adoleszenz,
adrenalectomia,-ae, / [adrenalis- -h imo\\ri
ektome изрязване]: (b) адреналектомия,
епинефректомия — оперативно отстра
няване на надбъбречната жлеза, (г) эпи-
нефрэктомия, адрепалэктомия. (е) ad re
nalectomy. (f) surrénalectomie, (d) Ne
bennierenexstirpation, Epinephrektomie.
adrenalinum, -i, n [j ]: (b) адреналин —
хормон на мозъчната част иа надбъбреч-
ннте жлези ; получава се от нядбъбре-
ците на рогатия добитък и синтетично ;
има същото действие, каквото оказва
дразненето на адренергичните (снмпати-
adrenalis
11
adynamia
ковите) нерви - - свива малките артерии,
повишава кръвното налягане, повишава
кръвната захар. (Г) адреналин. (е) ad re
n aline), epinephrine, (f) adrénaline, (d)
Adrenalin, Suprarenin.
adrenalis, -e [ad при -i-reti бъбрек] : (b) ад-
реналеи
отнасят се до надбъбрека,
надбъбречен. (г) надпочечный, (е) ad re
nal, suprarenal, (f) surrénal, (d) Adre
nal-, suprarenal, Nebennieren-, (syn) su
prarenalis.
adrenergicus,
-a,
- um [adren(ali$)* - f
ipYov ergon работа, действие) : (b) адреп-
ергичен. наир, nervi adrenergici — ад-
ренергнчнн нервни влакна {обикновено
симнатикови), на окончанията на които
' при дразнене се освобождава адреналин
или адреналиноподобно вещество, (г)
адренергический, (е) adrenergic, (f)
adrénergique, (d) adrenergiscli.
adrenolytica (remedia), n pi [ | -f- Xûoiç
lysis освобождаване) : (b) адренолитн-
ци — адренолитнчни вещества, антаго
нисти на действието на адреналина, бло
киращи адренореактивните системи ; бол
шинството от пях притежават и симпа-
тиколитични свойства, т. е. способността
да отстраняват действието, предизвикано
от възбуждането на симпатнковите нер
ви = synipathicolytica (успокоители иа
симпатикуса). напр. ерготамин, йохим-
бип и др. (г) адренолитические веще
ства. (е) ndrenolytics, adrenergic blo
cking agents, (f) adrénolvtiques. (d)adre-
nolytische Mittel, (syn) sympathicoly-
tica, sympatholvtica.
adrenomimetica "(remidia), n p l [ f -f jitpr,-
o:ç mim esis подражение. възпроизвежда
не] : адреномиметпаи * - вещества, сход
ни но действие с адреналина, виж sym
pa t h iconi imet ica.
adsorbentia (remedia), n'.pl [ | | : (b) ад
с о рбе н т — адсорбиращи вещества (car
bo activatus, bolus alba u др.) ; по тях
ната голяма повърхност става адсорбп-
рането (виж adsorptio) на вещества от
идващите в съприкосновение с тях га
зове или течности, (г) адсорбенты, ад
сорбирующие вещества, (е) adsorbants.
(0 adsorbants. (d) Adsorptionsmittel.
adsorptio,
-onis, / |ad към, до-f-sor
bere поглъщам, всмуквам] : (b) адсорб
ция - повърхностно поглъщане, iioiiii-
ване, всмукване от повърхностните слое
ве ; концентриране на едно вещество от
газообразна среда или от разтвор но
повърхностния слой иа друго вещество ;
срв. absorptio, (г) адсорбция, (е) ad
sorption. (f) adsorption, (d) Adsorption.
adstringens, gen.
- e ntis [a-stringere (ad :
string o) стягам] : (b) адстрннгептен —
стипчив, стягащ, свиващ, (г) вяжущий,
терпкий, стягивающий, (e) astringent. <0
astringent, (d) adstringierend, zusammen
ziehend. (syn) astringens.
adstringentia (remedia), njpl [ j ] : (b) ад-
стрингептн, лдстрингентни лекарства —
„стипчиви",
затягащи, свиващи лекар
ствени средства за локално кръвоспиране
и за възпиране на възпалението чрез
коагулираме па белтъчините (при диарии
и пр.). (г) вяжущие средства, (е) astrin
gents, styptics. (f) astringents, stypri-
ques. (d) id., zusammenziehende Mittel,
(syn) astringentia.
adultus, -a,
- um [adolescere, pp. adultus.
подраствам, раста) : (b) възрастен, пъл
нолетен. (г) взрослый, совершеннолет
ний. (е) adult, (f) adulte. (d) erwachsen.
ad us. ext. = ad usum externum : (b) за
външно прилагане ; съкр. в рецепти, (г)
для наружного применения, (е) for ex
ternal use. (f) pour l ’usage externe. (d)
z um äußeren Gebrauch.
ad us. int.
=
ad usum internum : (b) за
вътрешно употребление ; съкр. в р ец еп
ти. (г) для внутреннего применения,
(е) for internal use. (f) pour l’usage in
terne. (d) zuni inneren Gebrauch.
ad us. propr. =
ad us um proprium : (b)
за лично (собствено) употребление : съкр.
в рецепти. (г) для личного (собствен
ного) употребления, (е) for the personal
use of the physician, (f) pour I’usage
personnel du médecin, (d) zum eigenen
Gebrauch.
adventitia,
- ae, / [ad-venire пристигам,
идвам отвън] : (b) адвенпшпи
ськр.
означение за tunica adventitia : външният
съедшштелпотъкансп слой на стената на
(iio-големпге) кръвоносни съдове — t u
nica externa (vasorum) или на други
тръбестн органи, (г) адвептнипя. (е) id.
(n adventice, tunique externe, (d) id.
(syn) tunica adventitia.
adynamia, -ас, / [dc-priv.
-f
ôûvajuç dyna
mis сила] : (b) адинамия
безсилие,,
загуба на сили, извънредно голяма сла
бост от различни причини (Адисонова
болест, старост, изтощителни болести).
(Г) адинамия, бессилие, чрезвычайная
слабость. (е) id., weakness. <*> adynamie,
(d) Adynamie, Kraftlosigkeit, Körper-
schwäche.
12
aetiologia
aeger
aeger, -gra, -grum, aegrotus, -a, -um : (b)
болен, нездрав, заболял, (г) больной,
заболевший. (е) Ш. sick, diseased. (О
malade. («о krank, leidend,
aegophonla, -ae, / |atg, aî'fôç aixt aigos,
к о т -i çtovi} phone глас| : (b) егофония,
„кози глас“,
„козе блесне“ — бронхо-
фо т ы с блеещ характер на горната гра
ница на големи илеврални ексудагн, и
областта на самия сксудлт. (г) эгофония,
ко niй голос, „козье блеяние“. (е) (аlego-
phony, tragopliony. (f) égophonie, voix
chevrotante, voix* de polichinelle, (d)
Ägophonie, Meckerstimme,
aegrotus, -i, ni \aeger*\ : (b) болен, бол
ник, пациент. (Г) больной, пациент. (е)
patient. (о malade, patient, (d) Kran
ke, Patient.
- a emia |af|ia hatти кръв] : в съставни
думи означава отнасящ се до кръвта.
aequalis, -е : (Ь) равен, еднакъв. (Г) рав
ный, одинаковый, (е) equal, (f) égal,
(d) gleich.
aër, aéris, m [àr)p въздух] : (b) въздух, (г)
воздух, (e) air. (f) air. (d) Luft,
aeratio, -onis, / |<ф f ]: (b) аерацня: 1. на
сищане c въздух, проветряване, вентила
ция, виж ventilatio; 2. насищане на теч
ност с газ, няпр. с въглена киселина ;
3.
превръщане на венозната кръв в бе
лите дробове в артериална, (г) 1. аэра
ция, насыщение воздухом, проветрива
ние, вентиляция ; 2. насыщение жидкости
газом ; 3. превращение венозной крови
в артериальную (в легких), (е) 1-3. aera
tion. (f) aération, acrage, ventilation, (d)
Auslüftung, Ventilation,
aerobia, -orum, n\pl (sg aerobionj [àr)p \
4-
bios живот] : (b) аероби
аеро
бни бактерии, които за развитието си се
нуждаят от кислорода па въздуха, (г)
аэробы, (е) aerobes, id. (f) aérobies (ger
mes). (à) Aerobier, Aerobien.
aeroionotherapia, -ae, / [сф * + iono-
t fierapiar\ : (b) аеройонотерагшя — лече
ние на заболяванията на дихателните
пътища, белите дробове и пр. чрез вдиш
ване на фини, електрически натоварени
частици (йони-аеройони), получавани с
помощта на аеройонизатори (апарати за
образуване във въздуха на голямо ко
личество положителни и отрицателни
аеройони), ( г) аэроионотерапия.
(е)
aeroionotherapy. (f) aéroionothcrapie. (d)
Aeroionotherapie.
aerootîtis(-tidis,/)media (эф t -f oftY/s*]:
(b) аероотит —■ възпаление ita средното
ухо всл. на рязко спадане на атмосфер
ното налягане (особено при авиатори,
по-рядко у пътуващите със самолет), а
понякога всл. на студ и вятър, (г) аэ-
роотиг. (е) id. (f) otite des aviateurs,
otite baro-traumatique. (d)Aero-Otitis.
aerophagia, -ae, / f f
f
phagein
ям] ; (b) аерофа a\ — гълтане на въз
дух, причина за набиране на газове в
стомаха it свързаното с това оригване
на въздух, (г) аэрофагии. (е) aerophagy,
wind sucking, (f) aérophagie, (d) Aero-
pliagia, Luftsclilucken.
aerophobia, -ae, / [<ф t -f
phobos
страх]: (b) аерофибня - натраплнвстрах
от раздвижване на въздуха, от течение,
(г) аэрофобия, (e) id. (f) aérophobie. (d)
Aerophobie, Luftschen.
aerosinusitis, -lidis, / [ф t -b sinusi
tis*]: (b) аеросинузиг - възпалително
състояние на лигавицата на околонос-
иите кухини всл. на рязко спадане на
атмосферното налягане (при авиатори,
по-рядко при пътуващите със самолет),
(г) лэросинуиг. (е) id. (f) aéro-sinusite,
baro-sinusite. (d) Aero-Sinusitis,
aerosolotherapia,
- a e, / \aerosolum- +
$ератсе£а therap eia лечение] : аерозоло-
тералия — лечение с аерозоли, виж
aerosol um.
aerosolum, -i, n [<ф f + нем. Sole колои
ден разтвор] : (b) аерозол - дисперсна
система, в която дисперсната фаза пред
ставлява малки частици от твърдо или
течно вещество (от 30 р до частица от
микрона), а дисперсионната фаза — газ
(напр. въздух или кислород); служи за
лечение на заболяванията на белите дро
бове и дихателните пътища и др. (г)
аэрозоль. (е) aerosol. ( о aérosol, micro-
brouillard. (d) Aerosol,
aerotherapia,
-ae, / [<ф t + 0-sparccIx
therapeia лечение] : (b)аеротерапня —
въздухолечение, лечение c въздушни
бани, чрез пребиваване на открит въз
дух ; срв. balneum aeris, (г) аэротера
пия, воздухолечение, (e) aerotlierapen-
tîcs, aerotherapy. (f) aéro thérapie, (d)
Aerotherapie, Luftbchandlung.
aestivus, -a, -urn, aestivalis,
-е \aestas
лято] : (b) летен, напр. catarrhus* aestivus.
(Г) летний, (e) (a)estival. (f) estival. (d)
sommerlich, Sommer-,
aetiologia,
- ae, / [лЫл aitia причина +
logos учение]: (b) етиология —
учение за причините на болестите, в
по-широк смисъл самите причини на бо-
.aetJotropus
13
aggravatîo
лесна ; срв. pathogenesis, (г) этиология,
(е) (a)etiology. (f) étiologie, (d) Ätio
logie.
aetîotropus,
-a,
- um [vXilx f -f xpônoç
trop os обръщане] : (b) етиотропеи —
действуващ върху причината на бо
лестта. (г) этиотропный, (е) etiotropic.
(*) étiot горе. (d) ätiotrop.
:a febrilis, -e [à-priv.
- f febris треска] : (b)
афебрилен — без треска, без повишена
температура, (г) безлихорадочный. (е)
afebrile, non-febrile. <*) afebrile,
afebril, fieberfrei, fieberlos.
.affectio, -onis, / (morbo) \af-ficere (af
ficio), pp. affectus, въздействувам, въз
буждам, a fficere morbo разболявам ce] :
(b) засягане от болеет, болестно състоя
ние, страдание, заболяване, болест, виж
morbus, (г) поражение болезнью, болез
ненное состояние, страдание, заболева
ние, болезнь. (е) affection, ailment. <o
affection, mal. (d) Leiden,
a. m itralis: --*■ morbus mitralis,
.affectus, -us, ni [| ]: (b) афект — силна
душевна възбуда, бурна емоционална
реакция, която съпровожда различните
вълнуващи преживявания (физиологичен
афект); патологичният афект се характе
ризира с дълбоко помрачаване па съз
нанието. (г) аффект, (е) affect, (f) émo
tion violente. (d) Affekt, starke Gemüts
bewegung.
.'afferens, gen.
- e ntis [af-ferre донасям,
довеждам] : (b) аферентен — донасящ,
принасящ, носещ към или във (за артерии,
вени и др.), центростремителен = cen
tripetal is (за нерви), (г) афферентный,
приносящий, доставляющий, центростре
мительный. (е) afferent, centripetal, eso-
dic. (f) afférent, centripète, (d) afferent,
zuführend, hinfiihrend, zentripetal,
.affinitas, -atis, / [affinis съседен, сроден] :
(b) афинитет — способност на разните
клетки и тъкани да залавят или да
свързват определени химически веще
ства, химическо сродство на тъканите
към оцветяващи вещества, (г) аффини
тет. (е) affinity, (f) affinité, (d) Affinität,
affluxus, -us, ni [af-fluere, pp. affluxus,
стичам ce, нахлувам)-: наплив, прилив
на кръв към определена част па тялото,
виж congestio.
afibrmogenaemia, - а е ,/ [à-priv.
-J- fibri-
nogenunt'
-f afjxa haima кръв] : (b)
афибриногенемия — състояние, при кое
то кръвта tte се съсирва всл. на липса
на фибрин ; бива вродена л придобита
(при чернодробни болести, раждане) ;
характеризира се с кръвоизливи, (г)
афибриногенемия. (е) afibrinogen(a)emia.
(f) afibrinogénémie, (d) Afibrinogenämie.
agalactia,
- ае, / [à-priv. + ^aXa, -scxtgç
gala, -actos, мляко] : (b) агалактия —
липса на кърма, пълна липса на млечна
секреция у родилките ; по-често се сре
ща hypogalactia* . (г) агалактия. ( е) id.
(f) agalactie, agalaxie. (d) Agalaktie.
agammaglobulinaemia,
- ae, / [à-priv. +
gamtnaglobulinum* + аГjia haima кръв] :
(b) лглмаглобулинемия — състояние y
деца, при което липсва гамаглобулин в
организма ; такива деца са особено въ з
приемчиви към инфекции, (г) агамма-
глобулинемия. (е) id., agammaglobin(a)e-
mia. (f) agammaglobulinémie, (d) Agam
maglobulinämie.
agenesia, -ае, / [à-priv.
-ь Ysvsacç genesis
създаване, произход]: (b) агенезия —
вродена липса или недоразвитие на ор
ган, на част от орган или на част от
тялото. (Г) агенезия. (е) id., agenesis, (f)
agénésie. (d) Agenesie.
ageusia,
- ae, / [à-priv.
-f
geusis
вкус] : (b) агеузия — загуба на вкусо
вия усет. (г) агевзия, потеря вкуса. (е)
id., ageustia. (f) agueusie, agueustie. (d)
Ageusie, Agettsis, Geschmacksverlust,
Geschmacksmangel.
agglutinatio,
-o nis, / [^прилепване, слеп
ване, от ag-ghitinare прилепвам] : (b)
аглутинация — струпване на малки куп
чинки и утаяване (седиментиране) на
бактерии, еритроцити и други клетъчни
елементи (при добавяне на имунен се
рум и др.). (г) агглютинация. (е) agglu
tination. (f) agglutination. (d) Agglutina
tion, Verklebung, Zusammenballung, Ver
klumpung.
agglutinina, -orum, n pi [ f ] : (b) лглути-
нпнм - специфични противотела в кръв
ния серум, предизвикващи agglutinatio* .
(Г) агглютинины, (е) agglutinins, (f)
agglutinines, (d) Agglutinine.
aggravatîo, -onis, / \ag-gravare правя по-
тежък. влошавам] : (b) лгравацня : 1. аг-
равиряне
съзнателно преувеличаване
на субективни болестни явления ; 2. вло
шаване (па болест). (г) аггравация :
1. преувеличение болезненных явлений;
2. ухудшение (болезни), (е) 1. exaggera
tion ; 2. aggravation, (f) 1. exagération;
2. aggravation, (d) Aggravation : 1. be
wußte Übertreibung ; 2. Verschlimme-
rung.
aggressina
14
alatus
aggressina, -omni, npl [ag-gredi (aggre
dior), pp. aggressus, нападам| : (b)
агресинп - образувани or патогенните
микроорганизми вещества, y ihm мчана nui
вирулешноепл им и отслабващи зашпт-
нигс п п и на организма, (г) агрессины.
(e) aggressins. (f) agressines. (d) Aggrcs-
sine. A ngriffstoffc.
agitans, gen, -antis [agitare pp. agitatus,
раздвижвам. люлея ; ньабуждам) : (b)
раздвижващ, люлееш, клатещ (леко. раи-
номерно). треперещ, съпровождащ се с
треперене, нанр. paralysis” agitans, (г)
дрожательный. (е) trembling, shaking.
(f) agitant. <d). schiittelnd. zitternd,
agitatio , -unis, f | раздвижване, движе
ние от agitare * |: (Ь) ажитация — (пси
хомоторна ) вьаиудемост.
неспокойни
състояние на болния, (г) ажитации,
ажитирова иное сос тоя ние, возб\ жде нне.
(e) agitation, excitation. ( о agitation,
excitation, (d) körperliche Unruhe, Frre-
gung, Aufregung. Aufgeregtheit.
agitatus, -a.
-tun [pp. or agitare A| : (b)
лжнтирап — възбуден w cttx.) , телесно
неспокоен, (г) ажитировапный, возбуж
денный. (е) agitated, restless, disquiet.
(f) agité. (d) agitiert, aufgeregt, erregt,
agmen, -inis, n (pl agmina) ]--- върволица,
тьлпа, стадо): (b ) J. натрупване, струп
ване ; 2. плака (плаки ма Реуег-) . (г)
1. скопление; 2. бляшка, (е) ï. collec
tion ; aggregation; 2. patch (Peyer’s). (f)
1.
collection; 2. plaque, (cl) 1. Anhäu
fun g; 2. Haufen, Platte,
agmina, n,pl :
agmen,
agnosia, -ae, / [a-priv. +
gnosis по
знаване] : ( b ) агнозия — разстройство в
разпознаването на предметите : със зре
ние (а. optica, зрителна агнозия), с пи
пане (а. tactilis, тактилиа агнозия), със
слуха (а. acustica, слухова агнозия), (г)
агнозия, (е) id. (f) agnosie. (d) Agnosie,
a. tactilis: -► stereoagnosia.
- agoga (remedia) [àp^ôç agogos довеж
дащ, предизвикващ]: в съставни думи озна
чава довеждащ, предизвикващ, нанр.
Cholagoga*.
agonia, -ae, /[à-ycovfx борба]: (b) агония —
-
състояние, предшествуващо настъпване
то на смъртта, „берене душ а",
пред
смъртен час. (г) агония, предсмертное
мучение. (е) agony, death-agony, (f)
agonie, (d) Agonie, Todeskampf,
agoraphobia, -ae, / [à^oçd agora пазар,
площад -f
phobos страх] : (b) аго
рафобия — натраплив страх от преми
наване през открити широки места, пло
щади или широки, безлюдни улици, (г)
аюрафобпя. (е) id. (f) agoraphobie, (d)
Agoraphobie, Platzang st.
agranulocytosis, -is. / [à-priv.
-j- granulum
зрьнне 1 y/jzoç hy to* кухина (клетка)] :
(b) агранулоцитоза: 1. извънредно силно
намаляване или пълна липса па гранули
раните левкоцити в периферната кръв ;
2. аграпулоцнтма ангина (angina agrami-
locytoiicai. злокачествена левконенин •—
с бурно начало, висока температура,
тежко септично състояние. некро:ичнн
процеси по лигавиците на устата, сливи
ците. венците, гльтклтл, рязко спадане
па левкоцитите до ИНИ) и по-малко в
куб. мм със силно намаляване на грлну-
лоцитиге до пълното им изчезване и др.
(г) 1-2. агранулоцитоз ; 2. агрпнудоцн-
шрпая ангина, (е) 1. agranulocytosis:
2. malignant leukopenia, agranulocytic
angina, id. (f) 1. agranulocytose, ltien-
trophilie : 2. granulocytopénie maligne,
(d) 1-2. Agranulozytose: 2. maligne
Neutгореше, (syn) 2. angina agranulocy-
totica, neutropenia maligna, granulocyto
penia maligna.
agraphia, -ae, / [dc-priv. + фрафго graphe
пиша] : (b) аграфия — загуба на способ
ността за писане при запазени интелект
и движение на ръката, ( г) аграфия, (е)
id. (f) agraphie. (d) Agraphie.
agrypnia, -ae, / [àfpoicvta] : —►insomnia
akinesia, -ae, / , akinesis -is. / |à-prtv.
-}-
y.ivr/j'.ç
kinesis движение] : (b) акине
зия — загуба, липса на движения (пара
лиза), неподвижност, (г) акинез. акине
зия, неподвижность. ( е) id... akinesis. t o
acinese, acinësie. (d) Akinesie, Bewegungs-
arniut, Bewegungslosigkeit, Unbeweg
lichkeit.
ala, -ae . / [=^ крило, рамо, подмишница] :
(b) крило, криловиден придатък, нанр.
ala nasi, (г) крыло, (е) wing, (f) aile,
(d) Flügel.
alalia, -ae, / [i-priv.
- f XaXid Ialia бърбо
рене, говор]: (b) алалня — липса или
ограничение на говора у деца всл. на
недоразвитие или поражение на областите
на речта в главния мозък, неспособност
за членоразделна реч. (Г) алалия. ( е) id.
(0 niai te. (d) Alalie, Sprechunfähigkeit,
Sprachlosigkeit.
alatus, -a, -um [alai:] : (b) крилат, имащ
крила, криловиден. (г) крылатый, (е)-
alate, winged. (f) ailé, (d) geflügelt.
. Albee’ operatio
15
alcoholisinus
Albee’ operatio [F. N . Albee, амер. хи
рург, 187G—1945]: (b) операция на
Олби — остеопластично фиксиране на
гръбначния стълб при туберкулозен
спондилит, (г) операция Олби. (е) Albee’s
operation. <f) opération d ’Albee. (d) AI-
beesclic Operation.
Albers-Schoenbergi morbus [N. B. Albers-
Schoenberg, герм, рентгенолог. 1865 —
1921] : —►osteopetrosis,
albicans, %en.
- a ntis [albicare белея ce] :
(b) белезникав, възбял. (Г) беловатый,
(е)
whitish. ( о blanchâtre, (d) weißlich,
albinismus, -i, ni [albus* 4- -isnms*] : (b)
албинизъм — пълна вродена липса на
пигмент на кожата, космите и очите
(ириса), (г) альбинизм. (е) albinism, al-
binoism. (f) albinisme, (d) id. (syn) leu-
copathia congenital is.
albuginea (-ae, / ) tunica [albugineus бе
лезникав] : (b) албугинея -белезника
вата фиброзна обвивка на някои органи
(testis, ovarium, corpora cavernosa penis,
bulb us oculi и др.). (г) белочная оболо
чка. (e) id. (f) albuginee (tunique), (d) id.
albugo, - inis, / [albas?] : бяло петно на
роговицата, виж leucoma,
albuminum, -i, n [albumen белтък от яйце,
от albus бял] : (b) албумин, белтъчно
вещество, белтък; албумините са ши
роко разпространена и важна група от
нативните белтъчни вещества; влизат в
състава на всички тъкани, разтворими
са във вода, съсирват се при нагряване ;
виж също proteinum, (г) альбумин, бел
ковое вещество, белок (p i белки), (е)
albumin. (О albumine. (d) Albumin, Ei
weiß, Eiweißstoff.
.-albuminuria, -ae, / [albumen | -h oupov
игon урина] : (b) албуминурия — отде
ляне на белтък с урината ; при заболя
ване на бъбречния паренхим (нефрит,
нефрози, сбръчкан бъбрек), при трескави
състояния (а. febrilis), при астеничпи
(отчасти с лордоза) юноши (а. adolescen
tium, lordotica, orthostatica), при анафи-
лактичии заболявания, след големи те
лесни напрежения и др. (г) яльбумииу-
рия, протеинурия. (е) id. (f) album inurie,
(d) Albuminurie.
a. febrilis: виж при nephrosis,
a. orthostatica : (b) ортостатична
албуминурия — появяване на албумин
в урината, когато се стой прав, и изчез
ване на албумина при легнало положе
ние ; наблюдава се понякога известно
©реме след оздравяване от остър гломе-
рулонефрит. (г) ортостатическая альбу
минурия. и
orthostatic albuminuria,
postural albuminuria, (f) albuminurie
orthostatique, albuminurie de posture, (d)
orthostatische Albuminurie, (syn)album in-
uria lord otica.
a. lordotica:
albuminuria orthosta
tica.
albus, -a, -um : (b) бял. (Г) белый, (е)
white. (f) blanc. («о weiß,
alcaliaemia, -ae, / [al kali | + аГра haima
кръв] : —►alcalosis.
alcalinus, -a, -um [арабски al kali расти
телна пепел, съдържаща натриев карбо
нат ; основа] ; <Ь) алкален — с основен
характер, основен, лугав. (г) щелочной,
(е) alkaline. ( 0 alcalin. (d) alkalisch,
basisch.
alcaloidum, -i, n [al kali f 4-
-slôrjç -eides
подобен] : (b) алкалоид — съдържащо
азот органическо вещество, предимно от
растителен произход, със силно физио
логично действие и основен характер,
трудно разтворимо във вода, образуващо
с киселините лесно разтворими във вода
соли, напр. стрихнин, хинин, атропин,
кофеин, морфин, кодеин, папаверин, ко
каин, пилокарпин, салсолин и др. (г)
алкалоид. (е) alkaloid. (0 alcaloïde. (d)
Alkaloid.
alcalosis, -is, / [al kali f 4- -os/s*] : (b)
алкалоза — повишена алкалност на
кръвта или по-правилно намаляване на
концентрацията на водородните йони в
кръвта. (Г) алкалоз. (е) alkalosis. (f) al-
calose. (d) Alkalose, (sy n) alcaliaemia.
alcaptonuria, -ae, / [oupov uron урина] : (b)
алкаптонурия — рядко вродено нару
шение иа обмяната на ароматните амино
киселини (тирозин и фенилаланин), ха
рактеризиращо ce c отделяне на нор
мална иа цвят урина, която от кислорода
иа въздуха става зеленикавосиня, а при
прибавяне на алкали — тъмнокафява или
даже черна ; понякога се придружава от
ochronosis* . (г) алкаптонурия. (е) alkap
tonuria. (f) alcaptonurie. (d) Alkaptonurie.
alcohol, -lis, m [араб, al kohol най-финото,
най-висшето] : (b) алкохол, главно пре
чистен винен спирт, етилов алкохол ;
виж spiritus vini. (Г) алкоголь, винный
спирт, этиловый алкоголь. (е) id. (f) al
cool, eau-de-vie de vin. (d) Alkohol,
Spiritus, Weingeist,
a* aethylicus: —►spiritus vini,
alcoholismus, -i, m [alcohol* 4- -ismus*] :
(b) алкохолизъм, хроничен алкохолизъм
aldosteronuni
16
alimentaffo
хронично пиянство, хронично отравяне
с алкохол ; неумерено употребяване на
спиртни напитки и пристрастяване към
тях, оказващо вредно влияние върху
здравето, бита и др. (г) алкоголизм. (е)
alcoholism, chronic alcoholism, habitual
drunkenness, ethylism, alcoholic addic
tion. (f) alcoolisme, ivrognerie, éthylisme,
(d) Alkoholisnius, chronische T runksucht,
Äthylism us.
aldosteronuin, -i, n : (b) алдостерон, елек-
трокортнн - кортикостероиден хормон
от налбъбречиата кора с много по-силна
минералокортикоидпа активное! от дез-
оксикортикостерона по отношение задър
жането на натрий в организма и отде
лянето на калий (виж glandula suprare
n a lis); за разлика от дсзоксикортикосте-
рона не повишава артериалното налягане,
макар и да го възстановява у адренал-
ектомиранн животни, (г) альдостерон,
злектрокортин. (е) aldosterone. (f) aldo
stérone. (d) Aldosteron.
aleukaemia, aleucaemia -ne, f [à-priv.
-f*
Xsuv.àç leuк os бял -f аГру. hat та кръв] :
(b) алейкемия, псевдолсвкемия, алевке-
ммчна левкозд — левкемия без увели
чение на левкоцитите в периферната
кръв, обаче с незрели левкоцити в пея ;
виж leukaemia. (Г) алейкемическнй лей
коз, алейкемия. (О aleuk(a)emic leuk(a)e-
mia. (f) leucémie aleucémique. (d) AÏeu-
knmie. (syn) pseudoleukaemia.
aleukia, -ae, /if]: (b) алевкия, алейкия —
заболяване па кръвотворните органи,
характеризиращо се с рязко намаляване
или изчезване на левкоцитите, рязко
намаляване на тромбоцитпте и арегене-
рация на червената кр ъв ; различават а.
haemorrhagica (етиологични
фактори
както при агранулоцитозата) и a. alimen-
tarotoxica (хранителна токсикоза всл. на
употребяване на презимували на полето
зърнени храни), (г) алейкия. (е) id.
(0 aleucie. (d) Aleukie.
Alexandrov-Schauta-W ertheini’ operatio
[С. А. Александров, рус. лекар, 1858—
1920, F. Schauta, 1849 1919, и Е . Wér/-
heim , 1864—1920, австрийски гинеко
л ози]: (b) операция на Александров-
Шаута-Вертхайм — вмъкване (in terp osi
tio*! и фиксиране на матката между
пикочния мехур и влагалището, при
пълен пролапс на матката (prolapsus*
uteri totalis); по Александров част от
предната повърхност на матката остава
открита, а по Шаута матката напълно
се прикрива от предната стена на вла
галището. <Г) операция Александрова-
Шаута-Вертгейма. (е) Alexandrov-Scha-
uta-Wertheim operation, (f) opération
d'Alexandrov-Schauta-Wertiieim. (d) Ale-
xandrov-Schauta-Wertheimsche Operation,
(syn) interpositio uteri vesicovaginalis,
fixatio uteri vaginalis extraperitonealis.
alexia,
-ae, / [à-priv.
lexis гово
рене) : (b) алексия — загуба на способ
ността за разбиране на писмените знаци,
словесна слепота (вид афазия). (Г) але
ксия. (е) id (f) aléxie. (d) Alcxie,
Leseunfälligkeit,
.. Buchstabenblind h eir,
„ Wortblindheii“.
alexinum , -i, // [ал£;ш ale x о отбранявам,
защищавам] : -*■ complementum.
- algesia, -ae, / [àX^cç algos болка] : в съ
ставни думи означава (повишена).чувст
вителност за болки, наир, hyperal
gesia.
- aigia, -ae, / [ | | : в съставим думи озна
чава обикновено болка без органическа
причина, напр. myalgia.
algor, -oris, т : (b) студ, студенина. (Г)
холод, ( е) cold, chill, (f) froid, (d) Kälte.
a. mortis: (b) мъртвешка студенина —
послесмъртно изстиване на тялото, ( г)
посмертное охлаждение тела. ( е) chill
of death. <f) froid de la mort. (d) Toten
kälte, Leichenkälte.
alienatio (-onis, / ) mentis [alienatio отчу
ждаване, mens ум, разум) : (b) душевно
разстройство изобщо, умопобъркване,
психоза. (Г) душевное расстройство, по
мешательство, сумасшествие, психоз, ( е)
alienation, nbalienatinn, mental derange
ment, insanity. ( о aliénation, aliénation
mentale, maladie mentale, psychose, (d)
Geistesstörung (im allgemeinen), Psy
chose, Geisteskrankheit, (sy n) abalienatio.
alienus, -a,
-um [alius друг] : (b) чужд
несродствен, страничен, ( г) чужой, ино
родный, посторонний, (е) alien, strange,
(f) étranger, (d) fremd, artfremd.
alimentarius,
-a, -um [alimentum-] : (b)
алиментарен — хранителен, отнасящ ce
до храната или храненето, предизвикан
от храната, свързан с храната, (г) пи
щевой. (е) alimentary, (f) alimentarie. (d).
alimentär, Nahrungs- .
alim entatio, -onis. f \alere (alo) храня] :
(b) хранене, даване на храна. (Г) корм
ление, питание, (е) feeding, alimentation,
nourishment. ( я alimentation, nutrition.,
(d) Ernährung, Nahrungsaufnahme.
aHmentatlo
17
alopecia
a. rectalis: (b) ректално хранене —
хранене през правото черво, хранителна
клизма, (г) питание через прямую кишку,
питательная клизма, (е) rectal alimenta
tion, rectal feeding, (f) alimentation
rectale, (d) Rektalernahrung, Mastdarm
ernährung.
alimentum, -i, n (обикн. pi): (b) храна,
хранителни продукти, (г) пища, пищевые
продукты, (е) food, aliment, nutriment,
nutritive substance. r o nourriture, ali
ment, substance alimentaire, (d) Nahrungs
mittel, Nahrungsstoff, Nährstoff,
alkalosis, -is, / : -> alcalosis.
alkohol, alkoholism us: -► alcohol, alco
holism us.
allantiasis, -is, / (àXXâç, -àvicç allas, -an
tos, колбас, суджук): —►botulismus,
allantois, -idis, / [àXXàç \ -\-
-tides
подобен) : (b) алантоис — зародишна пи
кочна торба, (г) аллантоис, (e) id. (f)
allantoïde. (d) id., Urharnsack, Harnsack,
allérgenum, -i, n (pl allergena) [àXXcç al
ios друг -f- èP70V ergon работа, дейност
-b^éveoic gen esis произход) : (b) алер
ген - - вещество, предизвикващо алер
гия, причиняващо сензибилизиране (обра
зуването на противотела в клетките) и
алергични заболявания при предразпо
ложени (сензибилизирани) лица, (г) аллер
ген. (е) allergen, (f) allergène, (d) Al
lergen.
allergia, -ae, / (àXXcç | + epT0V î = Друг
начин на реагиране) : (b) алергия — из
менена реактивност на организма, пови
шена чувствителност на организма, при
чинена от сензибилизирането му с ня
кой алерген, спрямо повторното въздей
ствие на същия алерген ; болестните
явления са последствие па реакцията
чантиген-антитяло“. <г) аллергия. (е) al
lergy. (f) allergie, (d) Allergie.
a. medicamentosa:
morbus medi
camentosus.
allergosis, -is, / [ t ] : (b) алергоза, алер
гично заболяване — болестно състояние,
дължащо се на алергия, напр. сепна
треска, бронхиална астма, уртикария,
едем на Квинке, агранулоцитоза и др.
(Г) аллергическое заболевание, (е) id.
(f) maladie allergique, (d) Allergose,
allolalia, -ae, / faXXoç allas друг | -b XaXiot
lalia бъбрене, говорене): (b) алолалия--
дефект на речта, специално на такъв от
централен произход. (Г) аллолалия. (е)
id. (f) nllolalie. (d) Allolalie, Fehlspre
chen.
allopathia, -ae, / [aXXcç t *r rcâO-oç pathos
страдание, болест) : (b) алопатия ; c то
зи термин хомеопатите означават оби
чайните, общоприетите методи на лече
ние, прилагани от официалната медици
на, методи, противоположни на прила
ганите в хомеопатията. (г) аллопатия,
(е) allopathy, (f) allopathie, (d) Allopa
thie, „Schulm edizin1.
alloplastica, -ae, / [âXXoç f -f яХаот^ plas-
tos моделиран изваян) : (b) алопластика —
присаждане на чужди тела (слонова кост,
злато, пластмаса и др.); виж също lie-
teroplastica, (г) аллопластика, (e) allo-
plasty. (f) alloplastie. (d) Alloplastik.
aUc(r)rhythmia, -ae, f [àîXXcç j H-
rhytmos ритъм, такт] : (b) ллорнтмия —
аритмия с правилно групиране на пул-
совнте удари : появяване па скстраси-
стола след всеки един, два, три или по
тече пул сови удари ; най-честата форма
е бигемжшята, виж bigeminia, pulsus
bigemiiius, pulsus trigeminus, (г) ялло-
ритмия. (e) allorlivtliiiiia. (f) allorytliii ie.
(d) Allorhythmie.
allotransplantatio,-onis,/[scXXcç ; -f trans-
plantatio::J : алотрансплантация
при
саждане на тъкан от един човек на
друг, виж homoplastic;*.
alopecia, -ae, / [àXtoTtsx£a alapekia изпа
дане на косми (както при лисица), от
àXa>7Cîîê alop e x лисипп) : (b) алопеция - -
опадане на косми, косопад, косопас, ма il-
често на главата (оплешивяване, плеши
вост, виж calvities), на брадата, веждите,
по-рядко по другите части на тялото ; би
ва вродена (a. congenita-r -atrichosis) преж
девременна или пресеннлна (а. praematu
ra sive praesenilis) и симптоматична, при
добита (след заразни болести, раждане,
ендокринни разстройства и др.). (г) ало
пеция, облысение, плешивость, (е) bald
ness, id. (f) alopécie, chute des cheveux,
(d) Alopezie, Haarausfall. Haarsch wu nd,
(sy n) defluvium capillorum.
a.
area ta [area площад, свободно мя
сто! : (b) гнездпа алопеция или косопас—
певрогенна алопеция, протичаща със
спонтанно опадане на космите под фор
мата на кръгли полета ; засяга косми
те па главата, брадата, мустаците, веж
дите, а в най-тежките случаи опадат
всички косми по тялото (а. areata de
calvans). (г) гнездная алопеция, круго-
видиое облысение, (е) id., patchy bald
ness, pelade, area Celsi, (f) pelade, alo
pécie en aires. (d) it!.,
Kreishaar-
2 Медицински терминология
ambulatorius
alopecia
18
Schwund, „Pelade". (syn) arca Celsi, pop
rigo decalvans.
a. m anualis: * trichotillomania,
alter,
-era.
- спин
alteriu s): един от
двамата, друг ; противоположен,
- alteratio, -nuis, / [alterare изменям] : (b)
алтерации
изменение : изменение па
структурата на клетките, тъканите и ор
ганите, съпровождащо се с нарушение
ия жизнената им дейност, (г) альтера
ция, изменение, (е) alteration, change,
changing. ( о altération. (d) Alteration,
krankhafte Veränderung.
. alternans, gen.
- a ntis [alternare сменявам
се, редувам ce): (b) п.ттерииращ - про
менлив, редуващ се. (г) альтернирую
щий, (пошеремеивый, чередующийся, (е)
alternating. t o alternant. (d) alternierend,
abwechselnd.
altus, -a, -um : (b) висок, (г) высокий, (е)
high, tall, (f) haut, (d) hoch,
aluminosis,
-is, / [alumen.
-inis. стипца] :
виж при pneumoconiosis,
alveolaris, -e [alveolus1]: (b) алвеоларен,
алвеолен — отнасящ се до алвеолите,
съдържащ алвеоли, мехурчест, (г) аль
веолярный, ячеечный, ячеистый, луноч
ный. (е) al veoliir. а ) alvéolaire. (d) al-
veolar, wabenartig,
alveoli, nipt: виж при alveolus,
alveolus,
- i. m (pi alveoli) [= корнтце,
жлеб, капал, вдлъбнатина, кухиика, ки
лийна, умал. от alveu s корито, кухина] :
(b) алвеола — траичнпкл, килийна, ме
хурче, напр. а. dentalis (зъбна алвеола)
ш и a. pulmonis (белодробна алвеола),
виж по-долу. (г) альвеола, ямка, ячейка,
луночка (зубная), пузырек (легочный),
(е) îd. (f) alvéole, (d) Alveole.
alveoli dentales (mandibulae, maxil
lae ): (b) зъбни алвеоли, зъбни трап-
чинки — трапчинките на горната и дол
ната челюст, в които са поместени коре
ните на зъбите, (г) зубные ячейки, зуб
ные луночки, зубные альвеолы, (е) tooth
sockets, alveoli. ( о alvéoles dentaires,
(d) Zahnfächer (s£ Zahnfach), id.
alveoli pulm onis (INA) = alveoli pul
monum (BNA): (b) белодробни алвеоли,
белодробни мехурчета или торбички —
извънредно малките мехурчета, с които
завършват многобройните разклонения
на бронхите, (г) легочные пузырьки, (е)
pulmonary alveoli, air cells, air vesicles,
t o alvéoles pulmonaires, vésicules pul
monaires. (d) Lungenbläschen,
alymphocytosis, -is, / [à-priv.
-f- lympho
cy tu s*J; (b) алимфоцитоза — изчезване
на лимфоцнтнте в кръвта, (г) алимфо-
1ШТОЗ. (e) id. (f) alyinphocytose. (d)
Alymphozytose.
amara (remedia), njpf famarus:f:) : (b) ама-
pa — горчиви лекарствени средства за
възбуждане на апетит, напр. radix Gen
tianae и др. (г) горечи, горькие средства,
(е) id., hitters. ( о amers, (d) Bitterniittel,
Bitterstoffe.
amarus, -a, -um : (b) горчив. (Г) горький,
(е) bitter, (f) amer, (d) bitter.
am aurosis, -is, / [àjixupôç amauros тьмсн.
слян]: (b) амавроза - п ъ л н а слепота,
слепота от централен произход без обек
тивна очна находка, (г) амавроз, полная
слепота, (е) id., b lind ness. (f) amaurose,
cécité. (d) Amaurose, völlige Blindheit,
vollständige Erblindung (..Schwarzblind -
heit“ . „schwarzer Star“).
amblyopia, -ae, /
am bly s тьи, ue-
остър, отслабен -Ь й ‘р, штzôç, ops. upas.
око] : (b) амблиопия - намалено зрение,
отслабване па зрението без обективна
очна находка, (г) амблиопия, ослабление
зрения, (е) id., dimness of vision, (f)
amblyopie. (d) Amblyopie, Sch wach sich
tigkeit, Sehschwache.
amboceptor, -oris, ni [ambo двамата, двете,
от арфо> amp h o -f-capere (capio, cepi) хва
щам] : (b) амбоцептор, фиксатор, протиио-
тяло, антитяло — специфично защитно тя
ло в имунния серум (лизиии) с две специ
фично залавни (хаптофорнп) групп, с
които свързва от едната страна анти
гена (антигенна или цитофнлна), a or
другата — комплемента
(комплементи-
филиа); това са рецептори от трети ред
(бактериолизини, хемолизини и др.). (г)
амбоцептор, противотело, антитело, (е)
id.,
intermediary body, immune body,
substance sensibilatrice, substance fi
xatrice, sensitizer, sensibilizer, copula,
desmon, preparator, fixative, (f) ambo-
cepteur, sensibilisatrice (substance), corps
immunisant, substance immunisante, des
mon, fixateur, immunisine, philocytase.
(d) Ambozeptor, Immunkörper, Sensibi
lisator, Schutzstoff.
ambulatorium, -ii, n [ambulare разхож
дам ce] : (b) амбулатория — лечебно
заведение за оказване медицинска по
мощ на приходящи болни, а също и на
болни по домовете; срв. policlinica. (г)
амбулатория, (е) ambulatory clinic, out
patient clinic, dispensary, (f) dispensaire,
(d) id., Ambulanz.
ambulatorius, -a,
- um [== подвижен, от
ambulare f ] : (b) амбулаторен — спо-
amenorrhoea
19
amphiarthrosis
собен да ходи, движещ се (за болен),
приходящ (болен), лек (за болеет); амбу
латорно лечение — което се извършва на
движещ се болен, без пазене на легло
то. (г) амбулаторный, приходящий, (е)
ambulant, ambulatory. (!) ambulant, am
bulatoire. (d) ambulant, ambulatorisch.
amenorrhoea, -ae, / [à-priv.
-j- |it)v men
месец -j- fém riieo тека]: (b) аменорея
липса па менструацията в годините и
времената, когато нормално би трябвало
да бъде налице, (г) аменоррея, отсут
ствие менструаций. (е) amenorrh(o)ea.
<f) aménorrhée. (d) Amenorrhoe.
amentia, -ae, / [à-priv.
-F mens, mentis
ум. разум, разсъдък] : (b) амепиня (букв,
„безумие"), аментивен синдром
един
от синдромите на помрачаване на съз
нанието, характеризират се с несвър-
заност в мисленето, забърка ноет, дез-
орнентировка, възбуденост. амнезия; през
](S. век с термина „аменция“ са озна
чавали състоянията па слабоумие, а към
края на 19. век — асоциативната забьр-
каност, несвързаността в мисленето. (Г)
аменция. амептивиый синдром, (е) id.
(!) démence, (d) id.
ametropia, -ne. f [àjieTpcç ameiros несъ
размерен, неправилен, от à-priv.
-i- pexpov
metrofi мярка Ч- соф, ûtüôç ops, opos, око] :
(b) аметропия — аномалия на рефрак
цията, при която имаме несъответствие
между дължината на оптическата ос и
силата на пречупващия апарат на окото ;
виж myopia, hypermetropia (presbyopia),
(г) аметропия, (e) id. (!) amétropie. (d)
Ametropie, Fehlsichtigkeit.
amimia,
-ae, / [à-priv.
-f- \d\ioç minios
актьор, подражание) : (b) я.мимия
—
липса или намаляване на изразителност
та на лицевата мускулатура, при забо
лявалия на таламуса и екстраиирамидна-
та система (паркинсоиизъм, paralysis agi
tans) и др. (г) амимия. (е) id. (!) ami
mie. ( d ) Amimie.
amnesia,
- ae, / [à;m,a£a забравяне, от
à-priv. + АЩ\ХГ1 mneme памет, помпене] :
(b) амнезия — частична или пълна за
губа на паметта, в по-тесен смисъл
празнина в спомените, отпадане от па
метта на повече или по-малко спомени ;
антероградна а м н е з и я ^ * anterograda)—
разпростираща се върху събития, ста
нали след заболяването, ретароградн
амнезия (а* retrograda) — бохващащл)
събития, предшествуваиш началото на
заболяването (contusio cerebri, отравяне
с въглеокис, апоплексия и др.). (г) амне
зия. (е) id., loss of memory. (f) amné
sie. (d) Amnesie, Erinnerungslücke, Erin-
neningsverlust.
a. anterograda: (b) антероградна
амнезия, виж при amnesia, (г) антеро
градная амнезия, (e) anterograde amne
sia. (!) amnésie anterograde, amnésie de
fixation. (d) anterograde Amnesie.
a. retrograda : (b) ретроградна амне
зия, виж при amnesia, (г) ретроградная
амнезия, (e) retrograde amnesia. (!) amné
sie rétrograde, (d) retrograde Amnesie.
amnion, -ii, n [àjivÉov зародишева пипа,
обвиваща агнето, от à;iv6ç arnnos агне| :
(b) амнион
най-вътрешната обвивка
от обвивките на фетусп, обгръщаща око-
лонлолните води ; средната е chorion*,
а външната — decidua*, (г) амнион, вод
ная оболочка, амниотическая оболочка,
(е) id. (!) amnios, enveloppe amniotique,
(d) id., Fruchtwasserliaiit, Schafhaut, Am
nionsack.
amoebiasis, -is. / : (b) амебпаза, амебпа
дизентерия
заболяване, причинено от
Entamoeba histolytica, засягащо дебели
те черва (чревна лмебиаза
dysenteria
amoebica) и значително по-рядко другите
органи като усложнение (а.мебни абсцеси
в черния дроб, далака, белите дробове,
мозъка и др.) . (г) амебпаз, амебная ди
зентерия. (е) am(o)ebic dysentery, id. (!)
amibiase, dysenterie amibienne, (d) Amü-
biasis, Amöbenruhr, Amobendysemerie
Tropenruhr.
amotio, -onis, / [a-movêre, pp. am otu s,
отстранявам, отдалечавам] : (b) амония -
отстраняване, премахване, (г) устра
нение, удаление, (е) removal, ablation.
<f) écartement, ablation, (d) Wegschaffen,
Entfernung.
am p.: ampulla1*; съкр. в рецепти.
ampelotherapia, -ae. / [à|itzsXoç ampelos
лоза, грозде -f- ftepxTts'x therapeia лече
ние] : (b) ампелотерапия - гроздолече-
пие : лечение на някои заболявалия с
грозде, (г) виноградное лечение, ампело
терапия. (е) grape-cure, botryotherapy,
ampclotlicrapy. (!) cure de raisins, cure
uvale. (d) Traubenkur, Ampelotherapie.
amphiarthrosis, -is, / [àpept atnphi от двете
страни, наоколо -p àpO-pov art h r on става] :
(b амфнартроза - става със слаба по
движност, полуподвижна става, иапр.
кръстно-хълбочиата става (articulatio sac
roiliaca). (г) амфиартроз. (е) id.,
half
joint. (!) diarthrose peu mobile, (d) Am-
amphibolous
20
amylum
phiarthrose, Wackelgeleiik, bänderstraffes
Helen к.
amphibolous, -a, -urn
umphibo-
/<ж двусмислен. от à;i?{ am ph i иа лпе
сiрашг f
;%Хлсо
ballo хвърлям] :( b ) ам-
ii пболеи
двузначен, двусмислен, ко
лебаещ се, неясен, съмнителен; stadium
arnpluholicnm при коремния тиф : стадий
i:л ремитнрашите ючиературн. (г) дву
значный, дву с \п име 11пый, кол еил юiшiйс я,
неясный, сомни i смьныП. (e) amphibolic,
amphibolous. ( о changeable, (d) amphi-
bol, /.weidenug, schwankend, wechselbar.
a m p h o - I'/ji^ro] : в съставни думи означава
fftutмата (двете! едновременно, и еди
ния. и другия.
amphodontosis,
- is, / [xpqpw \ -f ôSoùç,
'i^ôvzcç o d iis , odontos, зъб] : —*■ parodon
tosis.
amphorophonia, -ae, / [amphora, от àpepo-
çvjç anip hareu s голям съд с две дръжки,
делва, стомна -h <jp«vi} phone звук, глас] :
(b ) амфорофония — амфорнчен звук на
гласа : гласът па болния при нреслуш-
ujue има металичен оттенък, напр. над
каверни ; виж също respiratio ainphorica.
(г) амфорофония. (е) ampliorophony, atn-
plioric voice sound, (f) amphorophonie,
résonance amphorique, (d) amphorischer
Klang.
am photerus, -a, -um [àp?ôxs?oç amphoteros
и двамата, и двете страни): ( b ) амфо
терен - ~ двустранен, двойствен, облада
ващ едновременно свойствата на кисели
ните и основите, (г) амфотерный, дву
сторонний, двойственный, (е) amphote
ric, amphoterous. (f) amphotere, (d) am
photer, zweisinnig.
amphotonia, -ae, f[<ampho-* + tôvoç tonos
напрежение] : ( b ) амфотония — пови
шена възбудимост както на симпатико-
вата, така и па парасимпатиковата нервна
система, (г) амфотония. (е) id., ainpho-
tony. (f) amphotonie, (d) Amphotonie*
am pulla1, -ae, / (pi ampullae) [от ampla
bulla голям мехур, воден мех ур]: (Ь)
ампула — шишенце с широка основа и
тясна шийка за инжекционни разтвори,
(г) ампула, (е) ampoule, ampul, ampule,
id. (f) ampoule, (d) Ampulle, bauchiges
Gefäß.
ampulla2, -ae, / [t]: ( b ) ампула — колбо
образно разширение на тръбовиден ор
ган, напр. a. recti (виж по-долу). (г) кол
бообразное расширение, ампула, ( е) am
poule, id. (f) ampoule, (d) Ampulle, kol
benartig erweiterte Stelle.
a. recti (BNA, PNA) = pars ampulla
ris (recti; (INA) : (b) ампула на ректума -
долната разширена част на правото чер
во, намираща се в малкия таз. (г) ампула
прямой кишки, (е) ampulla of the rec
tum. (f) ampoule rectale, (d) id.
am putatio, -onis, / [amputare отрязвам):
(b) ампутация — премахване (оперативно
или
травматично) на някоя ио-голяма
част от тялото (напр. гръдна жлеза) и
особено на крайник ио неговото проте
жение между две стави; срв. exarticula
tio. (г) ампутация, (е) amputation, (f)
amputation, (d) Amputation, (sy n) ablatio,
amygdala,
- a e, / [apOYöccXr, = à\vr'ôzXov
amygdale = amygdalon бадем] :
ton
silla.
amygdalitis, - tidis,/[amygdala* -f
-itis=
вт»зпаление] :
tonsillitis,
amylaceus, -a, -urn [apuXov amylon фино
брашно, нишесте]: (b) нишестен, нише-
сте ноподобен, (г) крахмал ьный, крах ма-
листый, крахмаловидный, (е) amylaceous,
starchy, (f) amylacé, féculent, (d) starke-
mehlhaliig, stärkeartig,
amylasa, - a e ,/[ä|ii)Xov t ] : (Ь) амилаза,
диастаза — фермент, предизвикваш хн-
дролитично разпадане на гликогена и
скорбялата на гликоза, малтоза и декс-
'тр ин . (г) амилаза, диастаза, (е) amylase,
(f) amylase, ferment amylolytique, diasta
se. (d) Amylase, Diastase, (sy n) diastasa.
amyloideus, -a, -um, amyloides, gen.
-is
[apoXov ; 4- -stîr^ç -eides подобен] : (b)
амилоиден — подобен па амилоид. (Г) ами
лоидный. (е) amyloid, (f) amyloïde, (d)
Amyloid- .
amyloidosis, -is, / [ \ ] : (b) лмилондозл —
амилоидио израждане : разстройство иа
белтъчната обмяна, изразяващо сс в ог-
лагане на амилоид в междутьканпнте
пространства, ио хода п в егенпге на
съдовете и др., особено често в далака,
черния дроб, бъбреците и червата ; виж
thesaurismosis, (г) амилоидоз, амилоид
ное перерождение. (е) id. (f) amyloï
disme, amyloidose, dégénérescence ci
reuse. (d) Amyloidose, Amyloidentartung,
amyloidum, -i, n [ipuXov î ] : (b) амилоид*-
белтъчно вещество от типа на глобулини
те (амилоидиротеин), което се отлага в т ъ
каните при болестни състояния, ( г) ами
лоид. (е) amyloid, (f) amyloïde, (d) Amy
loid, Gerüsteiweißkörper,
amylum , -i, n [âpaXov | ]: (b) нишесте,
скорбяла, (г) крахмал, (е) starch, id., fe
cula. (f) amidon, fécule, (d) Stärke.
amyotaxia, -a e ,/ [à-priv. + pôç, poôç mys,
myos, мускул 4- Tagte taxis ред] : (b)
амиотаксия - - неволеви, принудителни,
хорео-атетоидни мускулни движения. (г)
амиотаксия. (е) id.,
amyotaxy, muscular
ataxia. (f) amyotaxie, folie musculaire.
(d) Amyotaxie.
amyotonia, -ae, / :
myatonia.
am yotrophia, -ae, f : -* myatrophia.
a n- {виж a-) : представка, означаваща о т
рицание, липса, напр. anaciditas*.
ana [àvâ] : по равни части (апа partes),
респ. тегловни количества ; употребявано
в рецепти в съкр. форма аа или аа.
. an a - [deva-]: представка, означаваща дви
жение нагоре (напр. anabol ismus*^ у с и л
ване, обратно действие (напр. anabio
sis*).
anabiosis,
- is, / [àva- ana - обратно 4-
gioç bios живот]: (b) анабиоза
вре
менно, почти пълно прекратяване на
жизнените процеси на организма, (г)
анабиоз, (е) id. (f) anabiose. (d) Ana-
biose.
anabolism us, -i, m [ävaßoXr} anabole насип,
покачване, от àvâ нагоре 4-
хвър
ляне) : (b) анаболизъм, асимилация — из
граждане, превръщане на хранителните
вещества в жива материя, конструктивен
метаболизъм ; анаболизъм 4- катаболи-
зъм = metabolismus*. (Г) анаболизм, ас
симиляция. (е) anabolism, constructive
metabolism, (f) assimilation, anabolisme.
( d ) Assimilation, id., Aufbau (Stoffwech
selaufbau). (syn) assimilatio.
.a na ciditas, -atis, f [âv-priv. 4- acidum ки
селина] : (b) анацилитет — липса на сво
бодна солна киселина в стомашния сок
поради прекратяване па отделянето и
от стомашните клетки ; виж също achlor
hydria. ( г) анацилитас. (е) anacidity. (f)
suc gastrique anacide. (d) Anazidität,
.a na emia,
- ae, / [âv-priv.
-i- a Гfia fiaima
кръв]: (b) анемия, малокръвне •— нама
ляване количеството на еритроцитите u
съдържанието на хемоглобина и единица
обем кръв ; хипохромна анемия
-
с
оцветителен индекс под J, хиперхромпа
анемия — с оцвет. индекс над I. (г)
анемия, малокровие. (е) an(a)emia. (f)
anémie, (d) Anämie, Blutarmut.
a. achrestica (Israels-Wilkinson) [âv-
priv. 4- /чрт/aig cfiresis използуване] : (b)
ахрестична анемия - хиперхромна ме-
галоцитна анемия всл. на неизгюлзуване
(по неизвестни причини) на аптианемич-
amyotaxia
21
anaemla
ните вещества от организма, (г) пхре-
стическая анемия. (е) achrestic апчПепи'п.
(f) anémie aclirestique. (d) achrestisch?
Anämie.
a. agastrica (Morawitz): (b) ara-
стричиа анемия — анемия, подобна на
пернициозната, наблюдаваща се след
оперативно отстраняване на части от
стомаха или дванадесетопръстника, важ
ни за секретирането на Castlei* intrinse
cus factor. (Г) агастрическая анемия. <е>
agastric an(a)emia. (f) anémie agastrique.
(d) agastrische Anämie.
a. aplastica: (b)анластичнаанемия —
нормохромна анемия всл. на увреждане
на костния мозък (лъчева болеет, лекар
ства, някои отрови и др.), протичаща с
намаляване на всички кръвни елементи,
повишена температура и пр., по-късно
евент. хеморагична диатеза, некротмчна
ангина, некрозн ио венците ( = panmye
lophthisis*, aleukia haemorrhagica), (г)
апластическая, арегенераторная анемия.
(e) aplastic an(a)emia. (f) anémie aplasti-
que. (d) aplastisclie Anämie.
a. Cooley [77/. B. Cooley, амер. ле
кар, 1871- 1945]: (b) анемия на Кули,
средиземноморска анемия, таласемия
вродена хемолптнчна анемия у деца око
ло средиземноморския басейн, протичаща
със сплвномегалии, монголоидно лице,
характерни промени в костите и др. (г)
эритробластическая анемия (Кули), (е)
Cooley's an(a)emia, primary erythroblastic
an(a)emia, iMediterrancan an(a)emia, ilia-
lass(a)emia. (f) anémie de Cooley, anémie
érythroblastiqne infantile, anémie médi
terranéenne, thalassanémie, (d) Thalass
ämie, Cooleysche Anämie, Mediterran
anämie. (syn) thalassanaemia, thalass
aemia major.
a. haem olytica : (b) хемолптнчна ане
мия, хеминлична жытешща - - анемия,
дължаща се на повишено разпадане на
еритроцитите, напр. мпкросфероцптната
анемия, хемо.штичннте анемии при ма
лария, чериопикочиа треска, погрешни
крыюнре.тинаиия п др. (г) гемолитичес
кая анемия, гемолитическая желтуха, (е)
h(a)eniolytic aii(a)emia. (f) anémie hémo
lytique. (d) hämolytische Anämie, hämoly
tischer Ikterus, (syn) icterus haemolyticus.
a. haem olytica neonatorum : -*• mor
bus haemolyticus neonatorum.
a. m icrosphaerocytica (Minkowski-
Chau ffard): (b) микросферонитна ane-
anaemia
22
мия, фамилна хсмолитична анемии, фа
милна хсмолитична жълтеница - хро
нично заболяване, най-често фамилно и
вродено, протичащо с жьлтешша. уве
личен далак, анемии с мпкрисфероипгоза,
увеличено отделяне па уробилнноген н
урината и др. (г) мнкросфсроцшлрная
анемия, врожденная (семейная) гемоли
тическая болезнь. (e) microspherocyiio
an(a)eniia. (f) anémie inicrosphérocvliqiit*.
(d) familiar hämolytische Anämie. Min-
kowski-Chaiiffardschc Krankheit, (sy n)
icterus haemolyticus familiaris.
a. perniciosa (Biermen: (b) перни-
luio.iiia, злокачествена пиемия, ши амия
В^-дефишина анемия — хннерхромиа
анемия с явления or кръвта (мсгалошгги,
мегалоблапи и др.), храносмилателния
канал (изгладен език, хистампноусюйчи-
ва ахилия и др.) и нервната система (фу-
никуларна мислоза). (г) злокачественное
малокровие, псриншюлиая «пиемия. В,_>
-
дефшштная анемия, (е) pernicious an(aje-
min, Addisonian aii(n)oinia, Addison-Bier-
mer disease, (f) anémie pernicieuse, ma
ladie de Biermer. (d) id., perniziöse Anä
mie, Biermersclie Anämie, (sy n ) anaemia
perniciosa progressiva (Biermer). morbus
Biermeri, morbus Adtlison-Biermer.
a. posthaemorrhagica : (b) постхемо-
рагична анемия - кръвоиллнвна анемия :
хипохромна анемия след голяма кръво-
загуба или след по-малки, но повтарящи
се кръвоизливи, (г) постгеморрагическая
анемия, ( е) posth(a)emorrliagic an(a)emia.
(f) anémie posthémorragiquê. (d) posthä
morrhagische Anämie.
а. secundaria : (b) секундарна ане
мия — вторична анемия : като послед
ствие от кръвозагуба, изтощение от гла
дуване, хронично отравяне, хронични из
тощителни болести и др. (г) вторичная
анемия, (е) secondary an(a)emia. ( о ané
mie secondaire. (d)' sekundäre Anämie.
a. sideropriva [aidr^og sideros же
лязо -f- privus лишен от нещо] : (b) си-
деропривна анемия — желязодефицитна
анемия : хипохромна анемия всл. на не
достатъчност на желязо в организма (сн-
деропения, хипосидероза) ; тук спадат
хлорозата, ахиличната хлоранемия, кр ь-
воизливните анемии, агастричиата анемия
и др. (г) железодефицптная анемия.
(e) hypoferric an(a)emia, iron-deficiency
an(a)emia, (f) anémie ferriprive, a n é
mie par manque de fer. (d) Eisenman-
gelanâmie.
anaesthetica
a. splenica : »■ Bantii syndromum.
a. splenica infant(i)um : -»• leislnna-
niosis visceralis,
a. spuria : ►psendoanaemia.
anaemicus,
-a,
-mu | •):(b) анемичен
малокровен, (г) анемический, малокров
ный, (е) anfnjeinic. (f) anémique, (d) ma-
iniscli, blutarm.
anaerobia,
-ortirn, n pl fà-priv.
-b
â/p aër
въздух- f ïioç bias живот]: (b) лнасроби
анаеробни бактерии, конто сс развива!
само при липса на кислород от въздуха
(облпгатнп анаероби). ( r) анаэробы. <е)
anaerobes. id. (f) anaérobies (*»eniies». (d)
A паеrob 1er. A nacrobien.
anaesthesia, -ae, / [âv-priv.
- f üsi.У\г.:
и ist lies! s чувство, усет] : (b) анестезин :
1. пълна загуба па сетивността («ютено
на усета за допир) на определен уч а
стък; 2. упойка, обезболяване
състоя
ние на безчувственост, обезчувавявзпе.
загуба па сетивностгл на част or i >«.и
.»ft►
(а. localis, виж im-долу) или на ал r o i.
гяло (a. g en er alis narcosis1 ). предизви
кана от прилагането на упойващи лекар
ства. (г) анестезия: 1. полная потеря
чувствительности ; 2. обезболивание, ( е)
1-2. an(a)est1iesia. (f) 1-2. anesthésie, (d)
Anästhesie: 1. Unempfindlichkeit. Emp
findungslosigkeit ; 2, Schmer/aiissehal-
tiing, Sclmierzbetaubung.
a. generalis: обща упойка, виж nar
cosis.
a. localis: (b) места упойка, мест«
обезболяване, виж по-горе. (г) местная
анестезия, местное обезболивание, (*)
local an(a)esthesia. (f) anesthésie locale.
(d) Lokalanästhesie, örtliche Belaubung,
a. olfactoria: -► anosmia.
anaesthesiologia,
- a e, / [anaesthesia
XÔ40Ç logos учение] : (b) анестезиоло
гия — наука, занимаваща ce c въпро
сите за обезболяването, наркоза)а и ло
калната анестезия, (г) анестезиология
(e) an(a)esthesiology. (f) ane.sthésiologie
(d) Anästhesiologie.
a naesthetica (remedia), njpl [anaesthesia*] :
(b) анесгетиш! — анестезиращи, ибез-
чувствяващи, обезболяващи лекарствени
средства, които отстраняват вьзиудимо-
стта на крайните апарати на афереитнихе
(сетивните) нерви и блокират проводи-
мостта па импулсите по нервните влакна ;
в тази група често се включват n arco
tica (средства за обща анестезия) и an a l
getica*. (г) анестезирующие средства,
обезболивающие средства, (е) an(a)esthe-
analeptica
23
anastomosis
tics, (f) anesthésiques, (d) Anästhetika,
schmerzstillende Mittel, Betäubungs
mittel.
analeptica (remedia), n\pl [àvàX^iç anale-
psis възстановяване, подобряване, от
avaXajißäva) analambano повдигам, въз
становявам] : (b) аналептици — анале-
птични, възбуждащи, съживяващи ле
карствени средства : лекарства за въз
буждане на вегетативните центрове, кръ
вообращението и дишането (кофеин,
камфора, коразол и др.) . (г) аналептики,
возбуждающие, оживляющие средства,
(е) analeptics, stim ulants, excitants, (f)
stimulants, excitants, (d) id., anregende
Mittel, belebende Mittel, Reizmittel, (syn)
excitantia, stimulantia.
analgesia,
- a e, / [àv-priv.
-f
àX^oç algos
болка] : (b) аналгезия —
-
отстраняване
или липса на чувство за болка, нсчувст-
внтелност към болка. (Г) анальгезия. (е)
id., a n algia, (f) analgésie, (d) Analgesie,
Analgie. ( sy n ) analgia.
analgetica (remedia), njpl [ \ ] : (b) анал-
гетнии - • аналгетични, болкоуспокоява-
щи лекарствени средства, потискащи
усета за болка, (г) анальгетические ве
щества, болеутоляющие средства, (е)
analgetics, analgesics, (f) analgésiques,
(d) id., sclunerzstillende Mittel, schmerz
lindernde Mittel, (syn) antidolorosa, ano-
dyna.
analgia, -ae, / :
analgesia.
analis,
- e [anus*] : (b) анален — отнасящ
се до ануса, заднопроходен (г) аналь
ный, заднепроходный, (е) anal, (f) anal,
(d) anal. After*.
analysator, -oris, m (pl analysatores) [ j ] :
анализатор, анализатори — органи, осъ
ществяващи анализа на дразненията от
външната и вътрешната среда, виж при
organa sensuum.
a n a ly si s, - is, / [àvàXvoiç разлагане, разчле
няване, от dvaXöcf) analyo развързвам,
разлагам] : (Ь) анализ, анализа — разла
гане на съставните части ; анализа —
(химическо) изследване, напр. на урина
(виж uranalysis). (г) анализ, исследова
ние. (е) id. (f) analyse, (d) Analyse,
Zerlegung, Zergliederung ; chemische
Untersuchung.
anam nesis, -is, / [àvâiivïjoiç спомен, спо
мняне] : (b) анамнеза, разпит (на бол
ния) — предисторията на една болест,
получена чрез разпитване на самия
болен или на неговите близки. (Г) ана
мнез. (е) id. (f) anamnèse, anamnesti
ques., a ntécédents, (d) Anamnese, Vorge
schichte.
a na phrodisîa ca (remedia), n fp l [àv-priv.
-f
àcppcôiatay.ôç aph ro disiak o s любовен, or
’Acppo&toj Ap hrodite богиня на любовта] :
(b) анафродизнаци
-
лекарствени сред
ства против повишено полово влечение,
(г) средства против повышенного поло
вого вл ечения,противопохотные средства,
(е) anaphrodisiacs. (f) anaphrodisiaques.
(d) id. (syn) antaplirodisiaca, antierotica.
anaphylaxia, -ae, / [-- беззащитност, от
deva- a n a - обратно действие -j- <fûXafc'.ç
p h y la x i s опазване, самозащита] : (b) ана
филаксии — повишена чувствителност,
свръхчувствителност : придобита пови
шена чувствителност спрямо действието
на един антиген (аилфилактоген), по
вторно вкаран парентерално през интер
вал, по-голям от 7 дни ; особена форма
на alle rg ia*5 спрямо белтъчини, (г) ана
филаксия. (е) anaphylaxis, (f) anaphyla
xie. (d) Anaphylaxie, Uberempfindlich-
keit, Schutzlosigkeit.
anaplasia, -ae, / (àvxrcXdÇo) anaplazo пре
образувам! : (b) анаплазия — изменение
на биологичните свойства на клетките
(понижаване на дифсреицираността и
отслабване на взаимната им връзка в ор
ганизма), вследствие на което се размно
жават бързо и се превръщат в туморни.
(Г) анаплазия, (е) id. (f) anaplasie. (d)
Anaplasie.
anarthria, -ae, / [àv-priv. -f- àpüpov arthron
съединяване, става]: (b) анартрия---
неспособност за членоразделна (артику
лирана) реч ; най-тежка степен на dysar
thria*. (г) анартрия. (е) id. (f) anartlirie.
(d) Anarthrie.
anasarca, -ae, / [от оброф àvà aocpxa hyd
rops ana sarka оток на месото, or oàp;,
aapxôç sarx, sarkos, месо] : (b) ана-
зарка
водянка (на кожата): общ
оток на подкожната гькан на цялото
тяло. (г) общий отек, водянка кожи,
анаелркл. (е) id.,
hyposarca, general
dropsy, (f) annsarque. (d) Anasarka,
Hautwassersucht, (syn) hydrops intercu-
ta neus.
anastom osis,
- is, / [àvxaTÔptooiç устие,
от отбра stoma уста]: (d) анастомоза —
съединение между два съда (кръвоносни
или лимфни), два нерва или мускула,
два канала или два кухи вътрешни ор
гана. (г) анастомоз, соединение, ( е) id.
<f) anastomose. (d) Anastomose, V ereini
gung, Zueinandermündung.
anastomoticus
24
angina1
anastomoticus, -a,
- um It]: —►communi
cans.
anatom ia, -ae, / [avxxojiTi unatome рлзси-
чане, разчленяване, от âvotté|ivm ana tem -
по разрязвам) : (b) анатомия — наука
за формата и устройството на човешкото
тяло и взаимоотношението на неговите
органи и тъкани ; патологичната анатомия
изучава патологичните процеси и боле
стите посредством морфологично изслед
ване. <Г) анатомия. (е) anatomy. <f> ana
tomie, (ci) Anatomie, Zergliederungskunst.
anatoxinum,
-i, n [àva- ana-
обратно
действие -f xôgcv to x o n стрела (отрова)) ;
(b) анатоксин
токсин (дифтерией, те-
таннчен и др.), загубил токсичността си
чрез обработване с формалин, но залазил
антигените си и имуногеини свойства.
(Г) анатоксин, (е) anatoxin, toxoid, for
mol toxoid. ( о anatoxine. (d) Anatoxin,
entgiftetes Toxin, (Formol) Toxoid, (syn)
toxoidum.
androgenum,
-i, n {pi androgena) [âvrçp,
àvopôçancr, aiuiros, мъж
- genes*
произлязъл) : (b) аидрогенно вещество,
андрогени
вещества, притежаващи
биологичното действие на мъжкия полов
хормон (тестостерон или андростерон).
(Г) андрогены (pi), (е) androgen, (f) an
drogène (substance), (d) Androgen.
andromania, -ae, / |àv'//p, àvSpôç \ -f jiav'x
mania лудост, безумие] : —►nymphomania.
anergia, -ae, / [àv-priv. 4- evep^eia (cn)er-
geia дейност): (b) анергии: 1. липса на
реактивност, на защитна реакция, ие-
чувствителност към дразнители (отрови,
антигени и пр.), по-специално иечувствп-
телност към туберкулин ; срв. allergia,
hyperergia ; 2. липса на енергия, отпу
снатост, инертност, напр. като „невра-
стенен“ симптом, (г) анэргия : 1. от
сутствие реактивности ; 2. отсутствие
энергии, вялость, инертность, (е) 1-2.
anergy, id. (f) 1-2. anergie, (d) Anergie :
1. fehlende Reaktionsfähigkeit ; 2. Ener
gielosigkeit, Inaktivität.
aneurysma,
- atis, n (pl aneurysmata)
[<xveup6v(D aneary по разширявам] : (b)
аневризма — ограничено или по-дифузно
разширяване на артерия, пулсираща из-
дутост на стената ft. (Г) аневризма. <е)
aneurysm . (О anévrisme, anévrysme. (d)
id., Schlagadergeschwulst.
a. dissecans : (b) разслояваща ане
вризма — аневризма, образувана от на-
събиране на кръв между слоевете на сте
ната на аортата или на друга голяма ар
терия, проникнала през пукнатина да
интнмата. (г) расслаивающая аневризма.
(e) dissecting aneurysm, (f) anévrisme
disséquant, (d) id., intramurales Hämatom.
angeitis, -tidis, / :
angiitis,
a ngiitis, -tidis, / [à-pfstov angeion съд 4-
- itis
възпаление) : (b) ангиит — в ъз
паление на кръвоносен съд (arteriitis
plilebitiss:) ; виж също vasculitis, (г)
лигнит, (е) angitis, id. (f) angéite, (d) id.
(syn) angitis, angeitis.
angina1, -ae, / (angina pharyngis) [angere
(ango) притискам, стеснявам, душа, от
ürf/M ancho стискам, душа, задушавам) :
(b) ангина, остър тонзилпг, гърлобол —
остро възпалително, неспецифично, ин
фекциозно заболяване на лпмфопдния
гърлен пръстен, главно на небнпте сли
вите (tonsillitis acuta); предем влива
проява на общо септично заболяване на
организма
anginosa). (Г) ангина (гор
ловая), острый тонзиллит, острый амиг-
дллит. (е) acute tonsillitis, tonsillar an
gina, sore throat. (f) angine. (d) ui.f
Mandel- und Rachenentziindiiiig, Mandel -
entziindimg. (syn) tonsillitis acuta,
am ygdalitis acuta.
a. abdominalis: виж angina- abdomi
nalis.
a. agranulocytotica : агрлн}.ищигиа
ангина, виж agranulocytosis (2).
a. Ludovici [W. / \ x\ Ludwig, герм,
лекар, 1790 - 1805): (b) ангина на Луд
виг
-
иодчелюстеи, субмаилпбударен
флегмон : флегмонозно възпаление на
съединителната тъкан в пода на устна га
кухина, (г) ангина Людвига. (е) Ludwig’s
angina, id., Gensoul’s disease, (f) angine
de Ludwig, maladie de Gensoul. (d) id.,
Ludwigsche Angina, (syn) phlegmone
colli profunda.
a. monocytotica: -> mononucleosis
infectiosa.
a. pectoris: виж angina3 pectoris.
a. phlegmonosa: (b)флегмонозна ан
гина, остър парагонзилит - остро въз
паление на паратонзилариата хлабава
съединителна тъкан и на други извъи-
тонзиларни тъкани ; развива се често от
лакунарна ангина. (г) флегмонозная ан
гина. (е) phlegmonous angina, quinsy.
(f) angine phlegmoneuse. (d) id. (syn)
paratonsillitis acuta.
a. Plaut-Vincent [//. K . Pla ut, герм,
лекар, 1858—1928, И . Vincent, фр. лекар,
1862—1950): -v angina ulceromembra-
nacea.
angina1
25
angiopathia
a. retronasalis : остро възпаление на
tonsilla pharyngea и лигавицата на фа
ринкса, най-често при кърмачета и малки
деца; син. tonsillitis pharyngea.
a. ulceromembranacea (Симановский-
Plaut-Vincent) : (b) улцеро-мембранозна
ангина, ангина на Симановски-Плаут-
Венсан — остро възпалително некротично
заболяване иа сливиците, причинено от
живеещите в симбиоза Bacillus fusiformis
и Spirochaeta refringens, (г) ангина
Симановского-Нлаута-Венслна, язвеино-
плепчатая ангина. (е) Vincent’s angina,
ulceromembranous angina, Plaut’s angina,
trench mouth. ( o angine ulcéro-membra-
neuse, angine de (Plaut-)Yincent. (d)
Plaut-Vincentsche angina, id. (syn) an
gina ulcerosa, angina Sinianovski-Plaut-
Vincent.
angina- abdominalis \angere | ] : (b) абдо-
минална ангина - силни коликообразни
болки в корема, повръщане и др. всл.
на исхемия на червата при спазми или
стесняване на мезентериалните артерии
(атеросклероза, сифилис), (г) ангина
збдоминалис, брюшная жаба. (е) angina
abdominis, (f) angine abdominale, (d) id.
angina3 pectoris [angere f , pectus, - oris,
гърди] : (b) ангина пекторис — гръдна
ангина, гръдна жаба, стенокардия: при
стъпи от болки (от сравнително месилни
до извънредно силни), главно зад гръд
ната кост, по-рядко в областта на сър
цето, в повечето случаи излъчващи се
към лявата ръка ; различаваме : 1. а. р.
spuria sive falsa pseudoangina pecto
ris, дължаща се на заболяване не на
сърцето, а на други органи ; 2. а. р.
vasomotoria — всл. на спазми на коронар
ните съдове (душевни травми, пушене
и др.) ; 3. същинската или истинска а.
р. vera — при склероза на коронарните
съдове; виж също status slenocardicus
и infarctus myocardii, (г) грудная жаба,
стенокардия, (e) id., breast pang, steno
cardia. (f) angine de poitrine, sténocardie,
(d) id.,
Stenokardie, „Engbrüstigkeit“,
Herzbraune, (syn) stenocardia, angor
pectoris (angina pectoris sine dolore).
angiocardiographia, -ae, / (Ametov j +
xapdÉa karäia сърце -f Ypa<pw grapho
рисувам, пиша] : (b) ангиокардиография,
назокардиография — рентгенография на
кухините на сърцето и на главните кр ъ
воносни съдове след вкарване на конт
растно вещество в кръвообращението ;
срв. angiographia. ( г) ангиокардиография.
(е) angiocardiog raphy, (f) angiocardio
graphic. (d) Angiokardiographie. (syn)
vasocardiographia.
angiocholecystitis, -tidis, / [Ametov ange-
ion съд, корито иа река, кръвоносен
съд -b хоЭД choie жлъчка -f xucmç kystis
мехур -f-
- itis ■-= възпаление] : (b) ангио
холецистит — възпалително заболяване
на жлъчния мехур и жлъчните пътища.
<Г) ангиохоленистит. (е) id. (0 angiocho-
lécystite. (d) Angiocholezystitis.
angiocholitis, -tidis, / [ î ] : -+ cholangitis,
angiographia, -ae, / [&7Telov | + T
graph o рисувам, ниша] : (b) ангиогра
фия, вазография
рентгенография на
артерии (arteriographia) и на вени (phle-
bograpliia) след вкарване в тях на кон
трастно вещество; срв. angiocardiographia.
(г) ангиография, (е) angiography, vaso
graphy. (f) angiographie, (d) Angiogra
phie, Vasographie. (sy n) vasographia.
angiologia, -ae, / (BNA, PNA) = systema
vasorum (INA) [d^elov \ -b XÔ70Ç logos
учение]: (b) ангиология — наука за
кръвоносните и лимфните съдове' и от
насящите се към тях органи (сърце и
др.). (г) ангиология, (е) angiology. (f)
angiologie, angéiologie. (d) id., Gefäß
lehre.
angioma, -atis, n (pi angiomata) [Ametov |
-b
-опт = тумор] : (b) ангиом — съ
дов тумор : доброкачествен тумор, с ъ
стоящ се ог новообразувани и разши
рени кръвоносни (haemangioma*) или
лимфни съдове (lymphangioma*) , (г) ан
гиома, сосудистая опухоль. ( е) id. (!)
angiome, (d) Angiom, Blutschwamm, Ge
fäßschwamm, Gefäßgeschwulst,
a. lymphaticum : —►lymphangioma,
a. simplex :
haemangioma planum,
angiomatosis,
-is, /It]: (b) ангиомато-
за — мултиплени, множествени ангиоми.
(г) ангиоматоз. ( е) id. (f) angiomatose,
(d) Angiomatose.
angioneuropathia, -ae, /: -* angioneurosis.
angioneurosis, -is, / (A^tov angeion съд,
кръвоносен сьд -b neurosis*] : (b) ан
гионевроза — съдова невроза, виж ап-
giotrophoneurosis. (г) ангионевроз. (е)
id.,
angeioneurosis. (f) névrose vascu
laire. (d) Angioneurose, Vasoneurose,
Angioneuropathie, (sy n) angiotrophoneu-
rosi
angiopathia, -ae, / [Ametov t -f nd^oçpa
thos страдание]: (b) ангиопатия — за
боляване на кръвоносните съдове изоб-.
що, нап р. а. diabetica, (г) ангиопатия
angiopsathyrosis
26
anisocorie:
(e) angiopathy, (f) angiopatliic. (d) An
giopathie, Gefäßerkrankung im allge
meinen.
angiopsathyrosis, -is, / [à'ffeiov t
+
psathyros хлабав, грошлив) : (b)
лнпюнсатироза — чупливост мл малките
кръвоносни съдове с излизане на кръв
в тъканите (хематоми), в кожата (петс-
хии, екхимози) или с кръвотечение от
носа, червата, бъбреците, бронхите, (г)
ломкость, и л и хрупкость, сосудов, (е)
id. (f) angiopsnthyrose. (d) Gefäßbrü
c higkeit, Angiopsathyrose.
angiorrhaphia,
-ae, / [à^etov | -f-
rhaphe шев) : (b) аигнорпфпя
съдов
шев, зашиване па кръвоносен съд. (г)
сосудистый шов, анпюррафия. (е) ап-
giorrliaphy. (f) angiorraphie, suture vas
culaire. (d) Gefäßnnht, Angiorrhaphie.
angiorrhexis, -is, / fà^Rlov t 4- MÉ'-Ç
rhexis разкъсване] : (b) аги иорексис -
pymypa иа кръвоносен или un лимфен
CM. (г) апгиорексис. (e) ul. (f) déchi
rure des vaisseaux. (4) (lefäßzerreis-
sung, id.
angiospasmus, -i,/// [dffetov A -f otcojioôç
sp asm o s обтягане, гърч] : (b) аигиоспа-
гьм — спазъм на малките артерии, ар-
гериолп и капиляри, пан-чест от невро-
гонен произход, (г) лнгпосмазм, спазм
сосудов. (е) angiospasm, (f) angiospn-
sme, spasme vasculaire, (d) id.,
Gefaß-
krampf.
angiotrophofieurosis, -is, /
t
трощ trophe хранене — neurosis* \ :
(b) ангиотрофоневроза, аппюневроза
съдови неврози с трофичии разстройст
ва : morbus Raynatidi, acrocyanosis, acro-
paraesthesia, erytliromelalgia, oedema
Quinckei, sclerodermia, hemicrania и др.
(г)ангиотрофоневроз.ангионевроз, сосуди
сто-трофический невроз, (e) angioneuro-
sis. (f) névrose vasculaire. (d) Angio
neurose. (sy n) nngioneurosis.
angitis, - tidis,/ : -* angiitis.
angor, -oris, m \= притискаме, душене,
мъка. безпокойство, от anperе — виж
при angina] : (b) ангор — чувство на
страх, мъчителен страх, чувство на при
тискане в гърдите, придружено от мъ
чително дишане, (г) чувство страха,
мучительный страх, тоска, стеснение в
груди. (е) id., extreme distress, anxiety,
oppression in the chest, (f) angoisse, an
xiété. oppression de poitrine, (d) Angst
gefühl, quälende Angst, Bangigkeit,
Brustbeklemmung.
a. pectoris (
angina pectoris sine
dolore): -> angina3 pectoris,
angularis, -e [angulus*]: (b) отнасящ ce
до ъгъл, ъглов. (Г) угловой. (е) ang u
lar. (f) angulaire, (d) Winkel-, a ngular,
angulatus, -a.
- urn ft]- (Ь) ъглест, ъгло
ват, c ъгли. (г) угловатый, (е) angular,
(r) anguleux, (d) winkelig, eckig,
angulus, -i, m : (b) ъгъл. (r) угол. (e)
angle, (f) angle, (d) Winkel.
a. infectiosus: (b) перлеш
възпа
ление иа ъглите па устата с образуване
иа рагади всл. на заразяване със стреп
тококи, стафилококк! и гъбички от рода
иа Candida (а. infectiosus blastomyce-
tictis) главно у дена при недоимък на
витамин В2. (Г) заела, ( e) perlèrh e. (f)
perleche, pourléche, bridou, (d) Faiil-
ecke, Faulwinkel. Perleche,
angustus, -n, -um [anpustia теснина]: (b)
тесен, иапр. pelvis angusta (тесен тазг
(г) узкий, тесный, (е) narrow, (f) étroit,
(d) eng, schmal.
anhidrosis,
- is, / [dv-priv.
- f IZpûç hid-
ro s пот] : (b) анхидрозя •— липса на
потоотделяне. (г) отсутствие потоотделе
ния. ангидроз. ( е) id.,
anidrosis. (f) an
hidrose, anidrose. (d) id. (sy n) ani
drosis.
anhydraemia, -ae, f [dv-priv. i 0$<op h y -
dor вода -f аГрх haima кръв]: (b) au-
хидремня
сгъстяване иа кръвта, на
малено съдържание на вода в кпьнтл.
(Г) ангидре.мия. ( е) anhydr(a)cmia. (f)
anhydrémie, (d) Anhydrämie. Bhilein-
dickung.
anidrosis, -is, / : -- anhidrosis,
animal, -alis, n [ живо същество, жи
вотно, от anima душа, живот] : (b) ЖИ
ВОТНО. (Г) животное. <е) anim al. (О ani
mal. (d) Tier.
a nim alis, -e [animal*]: (b) лнимален -
отнасяш ce до животни, животински,
иапр. carbo animalis (животински п ы
лен). (Г) животный. (е) animal. ( о ani
mal. (d) animalisch, animal, tierisch, Tier-,
aniridia, -ae, / [dev-priv. + îptç, ipidog iris,
iridos, ирис] : (b) аниридии
липса ма
ир ис; срв. irideremia. (г) аинридия. (е)
id. (!) aniridie. (d) Aniridie, îrideremie,
Fehlen der Iris.
anisocoria,-ae, / [dvtaog anisos неравен
vtôpTj köre момиче, зеница] : (b) аиизоки-
рия — нееднаква разгинреност на двете
зеници, (г) анизокория, неравенство
зрачков, (е) id. (!) anisocorie. (à) Aniso-
korie, Pupillendifferenz.
anisocytosis
27
anorchia
anisocytosis,
“is, / [àviaoç | -}
-
xûtoç
kyt o s кухина (клетка)] : (b) анизоцито-
за - нееднаква големина па еритроци
тите, евепт. на други клетки (левкоцити,
туморин п др.) . (г) анизоцитоз. (е) id.
(f) nnisocytose. (d) Anisozytose.
anisometropia, -ae, / [àviaoç f -f psTpov
metron мярка •-}
-
fity, (orcôç ops, opos.
око] : (b) анизометропия — разлика и
рефракцията па двете очи, поради което
зрението на двете очи ие е еднакво,
нееднаква пречуивателна сила па двете
очи. (г) анизометропия, (е) id. (f) ani-
sométropie. (d) Anisometropie,
anisoreflexia, -ae, f [àviaoç | -f- reflexus*] :
(b) анизорефлексия — разлика в реф
лексите между дясната и лявата страна,
(г) анпзорефлексня. ( е) id. (f) anisoré-
flexie. (d) Anisoreflexie.
ankylosis, -is, / [àfy.’jXoç ankylos извит,
крив]: (b) анкилоза - - неподвижност
па една става всл. на патологично сраст
ване на ставните повърхности, (г) ан
килоз. неподвижность сустава, (е) id.,
joint-stiffening, (f) ankylosé, raideur ar
ticulaire. (d) Ankylose, Gelenksteifigkeit,
Geienk Versteifung. Gelenk Verwachsung.
Ankylostom a (-atis. n) duodenale [à^xôXoç
t . понеже ['лавата е прегъиата назад -\-
axcLLz sioma уста] : (b) анкилостома —
чревен паразит от класа Nematoda, при
чинител на болестта ankylostomiasis* ,
(г) анкилостома, двенадцатиперстная сро-
гтноустка. (е) id.,
Ancylostoma duode
nale. tunnel-worm. ( о ankylostome duo
denale. (d) Haken wurm. id.
ankylostomiasis,
-is, / [ж]:(b) анкило-
стомназа. анкилостомидоза - глистно
заболяване па миньорите и иа работни
ците по тунелите (тунелна
анемия,
анемия на миньорите), твърде раз
пространена в топлите страни ; причини
тел Ankylostoma duodenale и Necator
ameri ca nus. (г) анкилостомилоз. (е) an-
cy los tom ia si s, hookworm disease, doch-
iniasis, Egyptian chlorosis, tunnel (mi
ner’s, mountain, hrickinaker's) aii(a)einia.
(0 ankylostomiase, ankylostomose, ané
mie des mineurs, anémie des briquctiers,
chlorose d ’Égypte, (d) id.. Hakenwurm-
kr.mkheit, ägyptische Chlorose, Tunncl-
ananiie, Bergmannskranklieit.
annularis : ►anularis,
annulus (BNA): -►anulus (INA, PNA).
annus, -i. ni: (b) година, (г) год. (е) year,
(f) an, année, (d) Jahr.
anodyna (remedia), n pi [àv-priv. + dSûvrç
odytie болка] : (b) болкоуснокояващи,
аналгетични лекарствени средства, (г)
болеутоляющие средства, (е) anodynes.
(О anodins. (d) schmerzstillende Mittel,
schmerzlindernde Mittel, (syn) analge
tica, antalgica.
anomalia, -ne, / [àv-priv. f ôjjlxàôç honni-
los равен, еднакъв) : (b) аномалия
иенормалност, неправилност : отклонява
не от нормалното ; вроден структурен
дефект, (г) аномалия, ненормальность, не
правильность. (е) anomaly, (f) anomalie.
(d) Anomalie.
anomalis, -e [ f ] : (b) неправилен, ненор
мален. (г) неправильный, ненормальный.
(e) anomalous, abnormal, irregular, (f)
anormal, irrégulier, (d) unregelmäßig,
anomal.
anonychia, -ae, / [àv-priv.
-}
-
ovug, evoxog
onyx, onychos, нокът] : (b) анонихия -
липса на нокти на пръстите на ръцете
и краката. (г) анонихия, а нош 1X03, от
сутствие ногтей, (е) id., a n o nychosis. (f)
anonycliie. (d) Anonychie. (sy n) anony
chosis.
anonychosis, -is, / :
anonychia.
ano nym us, -a, -uni [àv-priv.-f ôvojLa = ôvj;i %
опота —опута име, название]: (b) ано
нимен -безименен, (г) анонимный,безы
мянный, (е) anonymous, nameless, (f) ano
nyme. (d) anonym, unbennant.
Anopheles, m f [ - безполезен, от àv-priv.
- f ïyzXoç oph elos полза] : (b) анофелес ~
маларийният комар ; женският пренася
маларията, (г) анофелес, малярийный
комар. (е) ici. (f) anophèle, (d) id., Ga
belmücke.
anophthalmia, -ae, / [àv-priv. Д- ôcp&akiôç
ophthalmos око] : (b) апофталмия
липса на одного или на двеге очи. (г)
анофтальмия. анофтальм, (е) id. (f) ап-
ophinlmic. (d) Anophthahnie. (syn) nn-
ophthalmus.
atiopia, -ae. / : ►anopsia.
anopsia, -ae, / [àv-priv.
-f-
opsis зре
ние и .ni гоф. o>Ttôç ops, opos, око] : (b)
анопсия
невнждане c едното око, липса
на зрение не поради заболяване на ре
н та та , а от други причини (катаракта,
страбизъм) ; употребява сс обикновено
комбинирано, наир, amblyopia ех an op
sia. (Г) анопсия. (е) id. '(f) aHopsiе. (<0
Anopsie, Aiiopie. (syn) anopia.
anorchia, anorchidia,
-ac, / [àv-priv. +
o rchis тестикул I : (b) анорхия,
анорхилня
вродена липса на чест и-
anorchidia
28
anteflexio»
к у л и . naii-често un единия (монорхня).
(Г) анархизм, анархиями, апорхия. (е)
anorchidisni, anorcliisni. (О anorcliie,
ano rchidie. (d) Anorcliie, Anorchidie.
(syn) anorchidisnius.
anorchidia, -ae, /.anorchidisnius, -i, ni:
—
*■ anorchia.
anorexia,
- ne, / [àv-priv.
-f
orexis
желание): (b) анорексия --- безапетитис,
липса на апетит, липса на охота за яде
не. злоядис. (г) анорексия, отсутствие
аппетита, ( е) id., loss of appetite, (f)
inappétence, anorexie, manque d ’appétit,
(d) Appetitlosigkeit, Appetitmangel, An
orexie, Inappetenz, Fressunlust (за жи
вотни). (sy n) inappetentia.
anosmia, -ne, f [àv-priv. +
osme ми-
рис]: (b) аноемни - липса на обоня
ние, загуба на мириса, (г) аносмия, от
сутствие обоняния, (е) id. (f) anosmie,
(d) Anosmie, (syn) anaesthesia olfactoria,
anoxaem ia, -ae, / [àv-priv.
- f oxyigenium)
кислород f аГц* huima кръв] : (b) ано-
ксемия — липса на кислород в кръвта,
силно намаляване на съдържанието му
в кръвта, по-правилно hypuxaemia* . (г)
аноксемия. (e) anox(a )emia, anoxh(a)emia,
anoxy(a)eniin. (f)ano x(h)émie, anoxyémie.
(d) Anoxatnie, Anoxyliamie. ( sy n) ano-
xyhaemia.
anoxia, -ae, f [\\: (b) аноксия — пълна
липса на кислород в тъканите, по-пра-
вилло hypo xia* ; срв. liypoxnemia. (г)
аноксия. (e) id. (f) anoxie. (d) Anoxie,
anoxyhaemia, -ae, / [ t ) :
anoxaemia,
ansa, -ae, / [= дръжка, ръчка] : (b) анза —
бримка, със структура на бримка, из
вивка или дъга, дъговидно образувание,
(г) петля, (е) id. (f) anse, (d) Schlinge,
bogenförmiges Gebilde,
anserinus, -a, -um [anser,
-e ris, гъска) :
(b) гъши, отнасяш се до или приличащ
на гъска, иапр. cutis4-' anserina, (г) гу
синый. (е) anserine, (f) de poule, d ’oie,
ansérine. (d) gänseartig, Gänse-,
ant-, anti- [àvxf против, срещу) : пред
ставка, означаваща против, срещу, про
тивопоставяне, противо-,
напр. anti
dotum*.
antacida (remedia), n p l [äeni t -f acidum
киселина]: ( b ) антацидни, противокисе-
линни лекарствени средства, намаляващи
киселинността на стомашния сок. (г) ант-
ацидные
средства,
противокислотные
средства. (е) antacids, antiacids. ( о an
tiacides. (d) id.,
säurebindende Mittel,
(syn) antiacida.
antagonismus, -i, m [üvx£ | f £70» agon
борба, от à-pDvtÇojioci agonizo mai боря
ce] : (b) антагонизъм — противопоста
вяне, противоположно действие, взаимно
противодействие на органи и др. с про
тивоположна функция (мускул свивач-
разгъвач, вагус-симнатикус, отровп-про-
тивоотрова), помежду микроорганизми,
между лекарствени средства (антибиоти
ци, витамини и др.). (Г) антагонизм. <е)
antagonism, opposition, mutual resistance,
(о antagonisme, (d) id., Entgegenwirken,
Gegenwirkung.
antalgica (remedia) [àvx£ |
algos
болка] :
anodyna.
antaphrodisiaca (remedia) [àvx£ t -F àVP^-
o'.o'.axôç aphrodisiakos любовен] :
апа-
pfirodisiaca.
antarthritica (remedia), nipl [àvx£ î -r
âpt>p6v arthron става): (b) nui артрити
ка — антиартритпчин, прозивонода! p u n i
лекарствени средства, лекаре ir a против
подагра, (г) противонодагричеекпе сред
ства. (е) antarthritics. (f) antiarthritiques,
(d) Mittel gegen Gicht, id. (syn) an-
tiartliritica.
ante (praep. cum accus, и adv. г . пред,
преди, напред, напр. ante operationem,
ante* partum.
a nte -: представка, означаваща npvô-, напр.
antebrachium*.
antebrachium, -ii, /цРХД) = antibracliuim
(BNA) [ante пред -f brachium рамо. ръка,
от ÿpaxicov] : (b) аптебрахиум - пред-
мишнпца, частта на горния крайник от
лакътя до китката. (Г) предплечье, (е)
forearm. ( о avant-bras. (d) Vorderarm,
Unterarm.
ante cenam [ante* -b cena хранене, ядене] :
—
►ante cibos.
ante cibos [cibus*] : (b) преди хранене
(ante cibum), преди яденетата, ськр.лено
а. с. (г) перед едой (ante cibum i. (е)
before meals, (f) avant les repas, (d) vor
dem Essen (ante cibum), (sy n) ante ce
nam.
anteflexio, -onis, / [ante напред fivxio
свиване, прегъване]: (b) антефлексия —
прегъване напред, напр. a. uteri (виж
по-долу), (г) антефлексия, перегиб кпе
реди. (е) anteflexion, (f) anteflexion.
(d) a.
a. uteri : (b) антефлексия на матка
та — прегъване на тялото на матката
напред, (г) антефлексия матки, ( е) id.,
anteflexion of the uterus, (f) anteflexion
de l'utérus, (d) id. j
antemenstruum
29
anthropometria
antemenstruum, -i, n :
praemenstruum.
antem etica (remedial, njpl [dcvr{ anti про
тив + êpeTLxôç em etikos предизвиквай!
повръщане] : ( b ) антеметшш — лекар
ствени средства против повръщане, (г)
противорвотные средства, (е) antemetics,
antiemetics. (!) antiémétiques. (d) Mittel
gegen Erbrechen, id. (syn) antiemetica,
antivomitiva.
ante mortem [ante предн, mors смърт] :
(b ) преди смъртта, предсмъртно. (Г) пе
ред смертью. (е) before death, id. (!)
avant la mort, (d) vor dem Tode, (syn)
praemortalis.
ante partum [ante t 4- partus раждане] :
( b ) преди раждане. (Г) перед наступле
нием родов, перед родами, (е) id., be
fore delivery, before childbirth. (!) avant
raccouchenient. <d) vor der Geburt,
antepileptica (remedia): -* antiepileptica.
antepositio, -onis, /[ante напред -f positio
положение, от ponëre, pp. positus, по
ставям] : ( b ) антепознция — премества
не напред, напр. a. uteri (виж по-долу).
<Г) антепознция, смещение кпереди. (е)
anteposition. (!) antéposition. (d) Ver
schiebung nach vorn, id.
a. uteri : (b) антепознция на матка
та — преместване, изместване на мат
ката в таза напред към коремната стена,
(г) антепознция матки. (е) id. (f) an te
positio da l’utérus. (d) id.
anterior, -ius (gen.
- o ris): (b) преден, ле
жащ напред или отпред, по-преден, (г)
передний, (е) id. (f) antérieur, (d) vor
dere.
anteversio, -onis. / [ante напред 4- ver
tere, pp. versus, въртя, обръщам] : (b)
антеверзия — наклоняване напред, напр.
a. uteri (виж по-долу), (г) алтеверсия,
наклонение вперед. (е) antéversion. ( 0
antéversion, (d) Vorwärtsbeugung, id.
a. uteri: (b) антеверзия на матката —
наклоняване на матката напред : тялото
й е наведено напред, шийката отместена
назад, ъгълът между тялото и шийката
е изчезнал. (Г) антеверсии матки. (е) id.
(0 antéversion de l'utérus. (d) id.
anthelix, -icis, / [dcvrC anti против 4- ëXig
helix извивка] : (b) антхеликс — изпък
налият ръб на ушната мида, паралелен
на helix*, ( г ) противозавиток ушной ра
ковины. (е) id.,
antihelix, (t) anthelix,
(d) id., Gegenleiste.
anthelminthica (remedia), n p l [avr£ t 4-
§X|j,'.vç,
-iv$oç helmins, -inthos, парази
тен червей, глист] : (b ) ант(иЬселмин-
тици — противоглистни, глистогонни ле
карствени средства, предизвикващи из
карването навън на чревните паразити,
на глистите, (г) противоглистные сред
ства, глистогонные средства, (е) a n th el
m i n t ic s , vermifuges, vermicides, (f)
anthelminthiques, vermifuges, vermicides,
(d) Wurmmittel, wurmabtreibende Mittel,
id. (syn) antihelminthica, helminthagoga,
vermifuga, vermicida.
anthidrotica (remedia) :
antihidrotica.
anthracosis (-is, / ) pulmonum [av$pa£.,
-cocos
anthrax,
- akos, въглен, карбун
кул] : (b ) антракоза на белите дробове —
отлагане на въглищен прах в бе.ипе
дробове (в алвеолните стени, околосъдо-
вите пространства и лимфните съдове),
една от пневмокониозите (виж при pn eu
moconiosis). (г) антракоз легких, (е) id.,
coal-miner's disease, coal-miner’s lungs.,
(f) anthracose, pneumoconiose anthraco
sique. (d) Anthrakose, Kohlenstaublunge,
Kohlenlunge.
anthrax, -acis, ni [ | ] : (b) антракс — си
ня пъпка, въглен, сибирска язва : остра
заразна болест по домашните животни :
предава се . и на човека — синя пъпка
(pustula* maligna), злокачествен о“ок
(oedema* malignum), по-рядко белодроб
на и чревна форма ; причинител Bacil
lus* anthracis ; на френски anthrax озна
чава carbunculus, а на английски има
две значения — anthrax и carbunculus,
(г) 1 . сибирская язва, антракс, (е) 1 . id.
malignant pustule (cutaneous anthrax),
malignant carbuncle, malignant (oiedema
(anthrax of the face), woolsorters’ or rag-
so rters’ disease (pulmonary form), myco
sis intestinalis (gastroenteric formt, sple
nic fever or charbon (of animals): 2. car
buncle. ( о i. anthrax malin : pustule ma
ligne, charbon, fièvre charbonneuse, char
bon interne, charbon externe, œdème
malin; 2. anthrax (reunion de furoncles),
clous (pop.), (d) 1. Milzbrand, Milzbrand-
pustel, Milzbrandkarbunkel, id. (sy n)
anthrax malignus, oedema malignum (при
локализация на лицето),
anthropologia, -ае, / [xv&poKcoç a nthrop o s
човек 4
log os учение] : (b) антро
пология — науката за човека; изучава
човека в неговото еволюционно разви
тие, изменчивост и т. н. (г) антрополо
гия. (е) anthropology. (!) anthropologie,
(d) Anthropologie, Menschenkunde,
anthropometria, - ae ,
/
] -f рётр&у
^ metron мярка] : (b) антропометрия — из--
anthropophobia
30
antld arrhoica
мерване на човешкоTM тяло и частите му.
(г) антропометрия, (е) anthropometry,
(f) anthropométrie, (d) Anthropométrie,
•anthropophobia, -ne, / [avô-pmrcoç î -f cpößoc
phobos страх] : (b) антропофобия — на-
трлплив страх от общуване с хора, страх
от хората. (Г) ангропифобия. {е) id. ( f)a n -
ihropophobie. (d) Anthropophobie. Men
schenscheu.
a n t i - [àvxt] : представка, означаваща п р о
шил, срешу„ противопоставяне, про-
пито- .
antiacida (rem edia): * antacida.
antiarthritica (remedia): > antarthritica.
antiasthmatîca (remédia), n pl [àvxt t при
гни -b asthma*]: (b) антиастматика -
антиасгмптнчни (против бронхиална астма)
лекарствени средства, (г) средства про
тив астмы, (е) antiasthmatics, (f) remè
des antiasthimtiqiies. (d) id.,
Mittel ge
gen B ronchialasthma.
antibacterialia (remedia), mpl [dvx£ | -f- Bac
terium'*] : (b) аитпбактериалпи, противо-
микробпи средства, де Яствуваши срещу
бактериите : дезинфекционни и антисеп
тични средства, химиотераиевтичии сред
ства. антибиотици. (Г) антимикробные,
нротпвомнкробные средства, (e) an timi-
crohics. (О remèdes antibactériens. (d)
nntibakterielle Mittel, (sy n) antimicrobica.
antibacterialis, -e [| J: (b) антибактериа
лен — противобактериен, убиващ пли
потискащ развитиеTM на бактериите, (г)
протпвобактерийиый. (е) antibacterial, (f)
antibactérien. (d) antibakterieli, bakte
rienwidrig, bnkterienschadigend.
antibiosis, -is. /[àvx£ t +
biosis жи
вот, начин на живеене, от
i): (b)
антибиоза
потискащото или убиващо
то действие на един микроорганизъм
въ р ху друг, бактериален антагонизъм,
(г) антибиоз, бактериальный антагонизм,
(е) id. (f) antibiose. (d) Antibiose,
a n tibiotica (remedia), tilpL [àvxt f -f tyloçbios
живот, от ßioxsöo» bioteiio живея] : (b)
антибиотици — вещества, отделяни от
плесени, бактерии и растения или по
лучени от животински тъкани, потиска
щи жизнената дейност (растене и раз
множаваме) на микроорганизмите и да
же убиващи някои от тях : пеницилин,
стрептомицин, биомицин, хлоромицетин,
еритромиции, екмолин и др. (г) анти
биотики. (е) antibiotics, (f) antibiotiques,
(d) Antibiotika, antibiotische Mittel,
antiblennorrhagica (remedia) :
antigo-
norrhoica.
/
antibrachium, -il, n :
antebrachium,
anticoagulantia (remedia), rijpl [àvxt a n ti
против + coagulatio съсирване] : (Ь)анти-
коагулаити — противосъсирващи лекар-
сгвепи средсгва: вещества, потискащи
процесите па кръвосъсирването. (г) ан
тикоагулянты. (е) anticoagulants, (f) an
ticoagulants. (d) Antikoagulantia, gcriii-
nimgsheiiiinende Mittel,
anticoncipientia (remedia), njpl (sg an-
ticoncipiens) [àvxt f -b con-cipëre (conci
p io ) поемам, зачевам] : (b) лнтикошш-
ииенти — противозачатъчни средства
средства против забременяване, (г) про
тивозапаточные средства. (е) emit race р
tives, id. (f) remèdes anticonceptionnels
(d) antikonzeptionelle Mittel, id. (syn
contracipientia.
anticonvulsiva (remedia), n jpl [àvxt ]
convulsio:iI : (b) антиконвулсива - npo-
тивоконвулсипни лекарствени средства,
лекарства против гърчове, против епи
лепсия. (г) противосудорожные средства
(e) anticonvulsants, anticonvulsives, (f)
anti-convulsivants, (d) krampflösende Mit
tel, krampfstillende Mittel, (syn) anti-
epileptica, antispasmodica.
anticorpora, -um, njpl [àvxt \ -f corpus
тяло ]: (b) антитела, противотела, за
щитни тела, имунни глобулини — бел-
тьчни вещества, появяващи се в к р ъ в и
и тъканите в отговор на проникващи н
кръвта и лимфата антигени, (г) антите
ла. противотела, защитные тела, иммун
ные глобулины, (е) antibodies. (о anti
corps. (d) Antikörper, Immunkörper. Ab
wehrstoffe.
anticus,
-a,
- um [ante*] : (b) преден, ли
цев. (г) передний, лицевой, (е) id.,
an
terior. ( о antérieur. (d) vordere,
antldiabetica (remedia), n pl [àvxt ant
против - f diabetes*] : ( b ) антидиабетика —
противодиабетични лекарствени средства,
лекарства против захарна болеет: за нар-
ентерално приложение (инсулин) и за
перорално (вътрешно) употребление (бу
та мид, диабецид I, диабецид R и др.).
(г) противодиабетические средства. (е)
antidiabetic drugs, (f) antidiabétiques. (d)
id., Mittel gegen Zuckerkrankheit,
antidiarrhoica (remedia), n pl [àvxt f -f diar
rhoea*\ : (b) антидиароика
протипо-
диарични лекарствени средства, (г) про-
тнвопоносные. антидиарейные, средства,
(е) antidiarrheic drugs, id. (f) antidiar
rhéiques. (d) id., Mittel gegen Durchfall.
antidiuresis
31
antipruriginosa
antidiuresis, -is, / [<xvx£ j + diuresis*] : (b)
антидиуреза — намаляване на отделя
нето на урина от бъбреците всл. на по
вишена активност на антидиуретичния
хормон, (г) антидиурез. (е) id. (?) an ti-
diurèse. (d) id.
antidolorosa (remedia), n\pl [àvxf f + dolor
болка] : —►analgetica.
antidota (remedia), nlpl [ccvxt t + ôoxéç do
tas даден, от ôCôcoju didomi давам] : (b)
антидоти — противоотрови : средства за
обезвреждане или отстраняване от орга
низма на отрови посредством адсорбция
или химическо въздействие, (г) антидоты,
противоядия, (е) antidotes, counter-poisons.
(?) antidotes, contre-poisons, (d) id., Ge
genmittel.
antidotum, -i, n : -* antidota,
antidrotica (remedia) :
antihidrotica.
antiemetica (remedia):
antemetica.
antiepileptica (remedia), njpl [avx£ a nti
против -i- epilepsia*] : (b) антиепилеп-
тика
иротивоепилеитични лекарствени
средства, (г) средства против эпилепсии,
(е) antiepileptics. (?) antiépileptiques, (d)
Mittel gegen Epilepsie, id. (syn) anti-
con vulsi va.
antierotica t remedia), njpl [àvx( f -f ёрше
eros любов, страстно желание] : —►ana-
phrodisiacn.
antifebrilia (remedia), n p l |avx( f feb ris
треска] :
antipyretica.
antigena, -orum, n lp [àvxt t -f
-^ev^g -pe
nes* произлязъл] : (b) антигени - ве
щества (главно белтъчини от животински,
растителен или бактерией произход),
които, вкарани парептералио в организма,
предизвикват образуването па противо
тела и влизат в противодействие с тях.
(Г) антигены. ( е) antigens. (f) antigènes,
(d) Antigene, Antisomatogene.
antigenum, -i, n : -► antigena.
antigonorrhoica (remedia), njpl (z.vx£ j ■
gon orrh o e a *]: (b) антигопоропкп — iipo-
тивогонорейни лакарствеии средства, ле
карства против трипер, (г) противогшюр-
(р)ейиые средства, (e) antigonorfli(o)eics,
antiblennorrhagics. ( о remèdes antiblen
norragiques. (d) Mittel gegen Gonorrhoe,
id. (syn) antihlennorrhagica.
antihaemorrhagica (remedia), nlpl [àvx£ j
haemorrhagia"] : ►haeniostatica.
antihelmintliica (remedia): -» anthelmiii-
thica.
antihidrotica (remedia), njpl [àvi£ \ f lbpu>g,
-toxog hidros, - otos, пот| : (b) антнхидро-
тицн ■— средства против (прекомерно)
потене, противопотни средства, (г) нро-
тивопотовые средства, (е) a nt ibid rôties,
antisudorifics. (?) anhidrotiques. (d) Ant-
hidrotica. (syn) ant(h)idrotica.
antihistaminica (remedia'), njpl : (b) анти-
хистаминови, противохистаминови лекар
ствени средства — лекарства, потискащи
действието на хистамина и от значе
ние при лечението на известни алер
гични заболявания. (Г) противогиста мин
ные средства, (е) antihistaminics, antihis
tamine drugs. (?) antihistaminiques, (d)
Antihistaminika.
antiluetica (remedia): ~v antisyphilitica.
antimetabolita, -orutn, n pi : (b) антимета-
болити — химически близки на метабо-
литите, но чужди ма организма веще
ства, които могат да увредят функцията
ма метаболитите (играещи съществена
роля в процесите на обмяната на веще
ствата), да ги свързват или да действуват
антагонистично на тях. (г) антиметабо
литы. (е) antimetabolites. (0 antim et abo
lîtes. (d) Antimetabolite,
antimicrobica (remedia):
nntibactcrialia.
antineuralgica (remedia), n pl [àvxî anti
против H- neuralgia*] : (b) антиневрал-
гици — антмиевралгичнн. противоневрял-
гични лекарствени средства (против нев
ралгии). болкоуспокояващп лекарства, (г)
средства против невралгии, болеуспокап-
вак)1цие средства, (e) antineuralgics. (f)
antinévralgiques. (d) id.,
Mittel gegen
Neuralgien, schmerzstillende Mittel,
antiodontalgica (remedia), n'pl:-* ant-
odontalgica.
antiperistaltica, -ae, f [àvxi л -h peristal-
tica*] : (b) антпнерпсталтика
обратна
перисталтика, вървяща в обратно на
правление перисталтика, (г) антипери
стальтика. обратная перистальтика, (е)
antiperistalsis. reversed peristalsis, (f)
antipéristaltisme, (d) Antiperistaltik,
antiphlogistfca (remédia), n pl fàvxi t
çÀo'yioxôg p fil оpista s изгорян, от
phlopizo горя| : (b) аитифлогистици
противовъзпалителни средства, лекарства
против локално възпаление, (г) противо
воспалительные средства, (e) antiphlogis-
tics. (î) antiphlogistiques, (d) entzün-
(hmgswidrige Mittel.
antiphobica (remedia), n pl [àvx: ‘ ~ ÿ^og
phobos страх] : виж мри neiiroplegica
antipruriginosa, antipruritica (remedia),
njpl [àvx{ t 4- prurigo сърбеж] : (b) ле
карствени средства против сърбеж, (г)
средства, утоляющие зуд. (e) antipruri-
antipyresis
32
antritis
tics, (f) antiprurigineux, (d) juck(en)stil-
lende Mittel.
antipyresis, -is, / [àvrt î -{
-
ъиргх6$ pyre-
to s горещина, треска, от тсОр, nupôç руг,
pyros, огън) : (b) антиниреза — лечение
на треската (t°) като симптом, (г) анти-
пирез. (е) id. (f) antipyrèse, traitement
antipyrétique, (d) Fieberbekämpfung, An-
tipyrese.
antfpyretfca (remedia), n p l \ \ | : (b) анти-
гшретиш! — аптппиретични, протпво-
гемпературии. понижаващи температу
рата лекарствени средства, (г) противо
лихорадочные. жаропонижающие сред
ства. (е) antipyretics, febrifuges, anti-
rliermics. (f) antithermiques, antipyréti
ques, fébrifuges, (d) Fiebermittel, fieber
senkende Mittel, (sy n) febriftiga.
antirheumatica (remedia), n p l |àvzt Î +
psöjia rhe um a течение, ревматизъм) : (b)
антиревматнчни, противоревматични ле
карствени средства. (Г) противоревмати
ческие средства. (е) antîrheum atics. <»>
remèdes antirliiimatismaих. (d) id., Mit
tel gegen Rheumatismus.
antiscabiosa (remedia), n p l [avrf | 4- sca
bies краста) : (b) лекарствени средства
против краста, (г) иротивочесоточные
средства, (е) antipsorics, antiscabious re
medies. (f) produits psoriques ou anti-
psoriques. (d) Mittel gegen Krätze, Krät
zemittel, id.
antisepsis, -is, / ( ; ]: (b) антисептика —
борба c инфекциите на раните с хими
чески обеззаразяващи средства в самата
рана и вън от нея (т. нар. химическа
антисептика) ; срв. asepsis, (г) антисеп
тика. (е) id. (f) antisepsie. (d) id., Anti-
septik, Keimbekämpfung.
antiseptica (remedia), njpl [àvxt anti про
тив 4* crîjc|nç sep sis гниене] : (b) антисеп
тици — антисептични вещества, способни
да обеззаразяват кожата, телесните ку
хини, рани и др., външни антисептици ;
в съответни концентрации могат да бъ
дат използувани и като дезинфекционни
средства, (г) антисептические вещества,
антисептики, (е) antiseptics, (f) antisepti
ques, désinfectants, (d) id.( keimtilgende
Mittel.
;antisepticus, -a, -um [ f ]: (b) антисепти
чен — обеззаразяващ, унищожаващ ми
кробите. (г) антисептический, обеззара
живающий. (е) antiseptic, bactericidal,
(f) antiseptique, germicide, (d) antisep
tisch, keimtötend, keimvernichtend, keim
tilgend.
antispasmodica (remedia), njpl [üvt£ ] 4-
aTrcqiéç sp asm o s гърч, спазъм): анти-
СППЗМОДИШ1, антиспазмодични лекарствени
средства: 1. лнтиспастични, спазмоли-
тичнн лекарства — против спазми, виж
spasmolyticn ; 2. лекарства против гър
чове, виж anticonviilsiva.
antispastica (remedia) : -► spasmolytica.
antisyphilitica (remedia), n p l [av?l | 4-
s yph ilis] : (b) иротивосифилитичии ле
карствени средства, (г) противосифилп-
тическне средства, (e) antisypliiiitics,
antiliietics. (f) antisyphilitiques, (d) id..
Mittel gegen Syphilis, (syn) antiluetica.
antithenar, -aris, n [àvc£ | -f- £sv«p thenar
длан) : — hypothenar,
antitoxina, -orum, njpl [âvxî t
toxon
стрела (отрова)): (b) аититоксини — спе
цифични имунни противотела, о бразу
ващи се в организма под действието на
токсините и неутрализиращи отровното
им действие. (Г) антитоксины. ( е) a n ti
toxins. (0 antitoxines. (d) Antitoxine,
antitoxinum, -i. n :
antitoxina.
antitragus,
-i, m [oevri t + ^pd^oç tragos
козел): (b) антитрагус — издатина на
ушната мида, намираща се срещу tragus \
(г) противокозелок ушной раковины, ( е)
id. (f) id. (d) id., Gegenbock,
antivirus, -i, n (Bezredka) [àvr{ | 4 virus ]:
(b) антивирус : вещество, намиращо ce
в телата на микробите и отделящо ce
при тяхното разрушаване ; бактерией
препарат за профилактика и лечение на
някои заразни болести, (г) антивирус,
(е) id. (f) id. (d) id.,
Gegengift (Bez
redka).
antivomitiva (remedia), njpl [ccvt£ î 4 vo
m itus повръщане] : -► antemetien.
antodontalgica (remedia), n pl [àvi£ t 4
ôôoûç dîôvxoç odus, odontos, зъб 4-
algos болка] : (b) антодонталпши — ле
карствени средства против зъбна болка,
против зъбобол, (г) средства против зуб
ной боли. (е) antidontalgics, antodontal-
gics. (f) antodontalgiques. (d) id., Mittel
gegen Zahnschmerz, (syn) antiodontal-
gica.
antritis, -tidis, / [antrum* 4 - -itis = възпа
ление] : (b) антрит — възпаление на
покриващата antru m 11 mastoideum лига
вица и остеомиелит на областта около
антрума ( = otoantritis) ; в англосакс, ли
тература освен това = възпаление на ли
гавицата на antrum Highmori = highmo-
ritis (sinusitis* maxillaris), (г) антрит. (e)
id. (!) antrite. (d) id.
aorta
•antrotomia
33
- a ntrotomia, -ae, / [antrum* + Topifi tome
рязане] : (b) антротомия — оперативно
отваряне на processus* mastoideus за
отстраняване на загноили костни клетки.
(Г) антротомия. (е) antrotomy. (f) antro
tomie. (d) Antrotomie.
antrum ,-i, n [—пещера, от avxpov antron] :
(b) антрум — кухина, пещера, пазва,
особено естествена костна кухина, (г)
полость, пещера, (е) id. (!) an tre, (d) id.,
Höhle, Grotte.
a. Highmori : -► sinus maxillaris.
a. m astoideum (INA, PNA) = antrum
tympanicum (BNA): (b) мастоиден ан
трум — голяма костна клетка в централ
ната част на processus* mastoideus,
която е във връзка с останалите костни
клетки и с тъпанчевата кухина, (г) по
лость в сосцевидном отростке височной
кости. (е) mastoid antrum. (f) antre ma
stoïdien, cavité mastoïdienne, (d) id.
a. pyloricum: (b) пилорен антрум
малко по-широката част на стомаха, гра
ничеща с пилора. (г) пограничная с при
вратником часть желудка, (е) pyloric
antrum, id. (f) antre du pylore, (d) id.
anularis, annularis,
-e [от anus кръг,
халка] : (b) пръстеновиден, кръгообразен,
кръгов. (Г) кольцевидный, кольцеподоб
ный, круговой, (е) annular, ring-shaped,
circular. (!) annulaire, en forme d'anneau,
(d) annular, ringförmig, ringähnlich.
anulatus, -a, -um [anus | ] : (b) на кръг
чета, пръстеновиден, (г) кольчатый, коль
цеобразный. (е) annulate. (!) annulaire,
(d) ringförmig.
anulus, -i, m (INA. PNA) = annulus (BNA)
[ = малка халка, пръстенче, умал. от
a n u st ] • (b) кръгче, пръстен(че), халка,
(г) кольцо, ободок, колечко, (е) annulus,
ring, circle. (!) anneau, (d) Ring, kleiner
Ring.
anuria, -ae, /[àv-priv. - f ovpov ttron урина]:
(b) анурия — липса на урина : състоя
ние, при което не постъпва никаква
урина в пикочния мехур (бъбречно за
боляване, сърдечно-съдова недостатъч
ност, запушване на уретер и т. и.), (г)
анурия. (е) id., anuresis. (f) anurie. (»«)
Anurie.
anus, -i, m [ = халка, пръстен; заден про
ход] : (b) анус — заден отвор (проход),
задноироходно отвърстие. (г) задний
проход, анус, анальное отверстие, (е) id.
(!) id. (d) id., After.
a. praeternaturalis [praeter покрай,
против -f- natu ralis естествен] : (b) про
тивоестествен анус, изкуствен анус —
създаване на изкуствен отвор на червата
(обикновено на корема) за отвеждане на
газовете и изпражненията при рак на
дебелото черво, евент. при запушване
или сплитане на червата ; виж също
fistula faecalis и enterostomia. (r) анус
претернатуралис,
противоестественный
задний проход, (е) preternatural anus,
artificial anus. ( о anus contre nature,
anus praeter, anus artificiel, (d) id., Anus
praeter, widernatürlicher After, Kunstaf
ter, Kotfistel, (syn) anus praeter.
anxietas, -atis, / [= страх, безпокойство,
от angere (ango) притискам, изпитвам
мъка] : (Ь) чувство на мъчително безпо
койство, на голяма мъка, тревога, страх
и мрачно предчувствие, (г) беспокойство,
тоска, страх. (е) anxiety. (!) anxiété, an
goisse. (d) Angstgefühl, Beklemmung.
a. praecordialis : (b) предсърдечна
мъка — своеобразно чувство на пред
сърдечна мъка, състояние на страх и
чувство на притискане или стягане на
гърдите. (г) предсердечная тоска. (*)
precordial anxiety, (f) anxiété précordi
ale. (d) Präkordialangst, (syn) oppressio
pectoris.
aorta, -ae, / [à.opxi\ aorte, от atpco = aetpco
airo = aeiro вдигам, т. е. сърцето] : (b)
аорта—главната артерия на големия кръг
на кръвообращението, (г) аорта, (е) id.
(0 aorte, (d) id.,
Hauptkörperschlagader,
grosse Körperschlagader.
a. abdominalis : (b) абдоминална аор
та — коремна аорта: крайната част на
аортата от диафрагмата надолу, (г)
брюшная аорта, (е) abdominal aorta,
(f) aorte abdominale, (d) Bauchaorta.
a. ascendens : (b) възходяща аорта —
възходящата част на аортата, (г) восхо
дящая аорта, (е) ascending aorta. (!)
aorte ascendante, (d) aufsteigende Aorta.
a. descendens: (b) низходяща аор
та - низходящата част на аортата, (г)
нисходящая аорта, ( е) descending aorta,
(f) aorte descendante, (d) absteigende
Aorta.
a. thoracica (INA, PNA) = aorta tho
racalis (BNA): (b) торакална аорта —
гръдна аорта: частта на аортата от на
чалото ïi до диафрагмата (а. ascendens +
а. descendens), (г) грудная аорта. (е)
thoracic aorta. (f) aorte thoracique, (d)
Brustaorta.
3 Медицинска терминология
aortalgia
34
aphthae-
aortalgia, -ae, / faorta* -f- dX^oç algos
болка] : (b) аорталгия — болка в аорта
та, изхождаща от стената й, която може
да се излъчва чак до лявата сънна арте
рия (а. carotis sinistra); при сифилис
или склероза на аортата и др. (г) аор-
тальгия. (е) id. (f) aortalgie. (d) Aortalgie.
aortitis, -tidis, / [f + -Ш$ = възпаление] :
(b) аортит — дифузно възпаление на
стената на аортата, обикновено сифили
тично. (г) аортит. (е) id. (f) aortite. (d)
id., Aortenentzündung.
apathia, -ae, / [à-priv.
- f rcà$oç pathos
страдание) : (b) апатия — емоционално
безразличие, състояние на равнодушие,
на притъпеност; апатичен синдром —
„парализа на емоциите“ : болестно раз
стройство на психиката, характеризира
що се с намаляване или пълна липса на
емоционална възбудимост. ( г) апатия ;
апатический синдром, (е) apathy, indif
ference. (f) apathie, (d) Apathie, patho
logische Teilnahmlosigkeit, Gleichgültig
keit.
aperien tia (remedia), njpl [aperire откри
вам, отварям] ; (b) апериенти — лекар
ствени средства, предизвикващи естест
вено раздвижване на червата, леко дей
ствуващи слабителни средства. (Г) сла
бительные средства, (е) aperients, laxa
tives. (f) désobstruants, laxatifs, (d) leich
te Abführmittel.
aperitiva (remedia), n jpl [ f ] : (b) апери
тива : 1 . средства за отваряне на апетит,
възбуждащи апетит; 2. слабителни, виж
aperientia, (г) 1. средства, возбуждающие
аппетит; 2. слабительные средства, (е)
1. aperitives, appetizers; 2. aperients, laxa
tives. (f) h apéritifs, (d) 1. appetitanre
gende Mittel, appetitsteigernde Mittel ;
2. leichte Abführmittel.
apertura,
-ae, / [|]:(b) апертура—
отвор, отвърстие, напр. а. thoracis (su
perior и inferior), (г) отверстие, апер
тура. (е) aperture, opening, orifice, (f)
ouverture, orifice, (d) Apertur, Öffnung,
a. nasi externa : -+ naris,
apertus, -a,
-um [pp. от aperire f]:(b)
отворен, открит, разкрит, (г) открытый,
раскрытый, (е) open, (f) ouvert, non ob
litéré. (d) offen, offenstehend,
apex, -icis, m : (b) връх — заострената
част на орган с конусовидна форма,
напр. a. cordis, (г) верхушка, вершина,
(е) id., tip. (f) sommet, (d) Spitze, id.
a. pulmonis : (b) връх на белия дроб,
белодробен връх. (г) верхушка легкого.
(e) apex of the lung, (f) sommet du
poumon, (d) Lungenspitze.
aphagia, -ae, / [à-priv. + cpx^elv phagein
ям): (b) афягия — невъзможност да ce
гълта ; срв. dysphagia, (г) афагия, не
возможность глотания, (e) id. (f) apha-
gie. (d) Aphagie, Schluckunfähigkeit.
aphakia, -ae, / [à-priv. + qpstxéç phakos
леща] : (b) лфакия — липса на лещата
на окото, липса на лещата в областта на
зеницата, (г) афакия. отсутствие хруста
лика. (е) id., aphacia. (f) aphakie. (d)
Aphakie, Linsenlosigkeit (des Auges)»
aphasia, -ae, / |à-priv.
-Ь cpdoiç phasis из
казване, от yt\\iL phemi говоря, изказ
вам] : (b) афазия — разстройство на реч
та всл. поражение на главния мозък :
при двигателната афазия (a. motoria) е
загубена способността за произнасяне
на думи при запазен апарат за говор и
запазен интелект, болният не говори, но
разбира казаното му, онемяване ; при
сензорната афазия (а. sensoria) е загу
бена способността за разбираме значе
нието на думите при запазени слухови
органи, болният говори, но не разбира
чуваното (словесна глухота
surditas
verbalis), (г) афазия, (е) id. tiro 'o ' apha
sia, sensory aphasia), (f) aphasie, (d)
Aphasie.
a. sensoria: -*■ surditas verbalis.
aphonia, -ae, / [à-priv. - f
qpwv»]phone звук,
глас] : (b) афония — липса на глас, без
звучен глас, пълна загуба на гласа, не
способност да се говори със звучен глас
при запазена шепотна реч. ( г) афония,
безгласие, беззвучность голоса, ( е) id.
(f) aphonie, (d) Aphonie, Stimmlosigkeit,
Tonlosigkeit (der Stimme).
aphrodisiaca (remedia), njpl [topoSioiaxôç
aphrodisiakos любовен, от ’AgpgS'ttj
Aphrodite богиня на любовта] ; (b) аф
родизиака — лекарствени средства за
усилване на половото влечение и спо
собност. (г) средства, возбуждающие по
ловое влечение, (е) aphrodisiacs, (f) aphro
disiaques. (d) id.
aphthae,-arum,///?/ [àcp&ai. aphtai, от атстш
a p to възпламенявам — поради палещи
те болки]: (Ь) афти: 1 . рецидивиращи
афти (а. récidivantes, a. communes) —
мехурчета по лигавицата иа устата, кои
то бързо се пукват и оставят малки
ерозии с жълтеникав налеп, заобиколе
ни с червена ивица; 2. =
sto m atitis11
aphthosa, (г) афты, (е) 1. aphthae ; 2.
aphthous stomatitis, (f) 1. aphtes, aphtes
aphthae
35
apparatas
vulgaires ; 2. stomatite aphteuse, (d) Aph
then : 1. Bläschenkrankheit ; 2. Stomatitis
aphthosa.
a. epîzooticae : -> stomatitis aphthosa
epizootica.
a. tropicae:
psilosis linguae,
apicalis, -e [apex, - icis, връх] : (b) апика-
лен — върхов, принадлежащ на или
разположен до някой връх. (г) верху
шечный. (е) apical, (f) apexien, apical.
(d) apikal, spitzenwärts, Spitzen-,
apicitis, -tidis, / [apex f + -,itis — въз
паление] : (b) апицит — възпаление на
белодробния връх, обикновено туберку
лозно. (Г) aimнит. ( е) id. (f) apicite. (d)
Apizitis, Lungenspitzenerkrankung.
apicoiysis, -is, f [apex t 4- Xbatç lysis от
деляне, освобождаване] : (b) апиколиза —
оперативно освобождаване на белодроб
ния връх от сраствалия, (г) апиколиз.
(e) id. (f) apicolyse. (d) Apikolyse.
apituitarismus,
-i, m [à-priv.
-f- (glan
dula) pituitaria хипофиза -f
-ismus*] :
( b ) апитуитаризъм — липса на хипофиза
или на вътрешната и секреция и послед
ващите от това отпадъчни явления, (г)
апнтуптаризм. (e) apituitarism. (f) apitu-
itarisme. (d) id
aplasia, -ae, f [i-priv.
-f
îuXocatç plasis об
разуване, формиране] : (b) аплазия : 1.
вродена липса на орган (agenesia*); 2.
вродено недоразвитие на тъкани и орга
ни (hypoplasia*), (г) аплазия, (е) id. (î)
aplasie, (d) Aplasie.
a. pilorum intermittens :
pili mo
niliformes.
-apnoea, -ae, / , apnoe, es, / [à-priv. 4- tcvot}
pn oe духане, дишане] : (b) апнея, ап-
ное — липса на дишане, спиране на ди
шането. (г) апноэ, отсутствие дыха
ния. (е) арп(о)еа. (f) apnée, (d) Apnoe,
Atemstillstand.
:apo- [drco от, далече от] : представка, озна
чаваща отделяне от нещо, отстраня-
ване, разделяне ; изоставяне, прекъс
ване ; произход ; завъртък.
apocrinus, -а, -п т [атсо-у.р^уш apokrino от
делям] : (Ь) апокринен — отделящ, от
лъчващ; апокринни жлези : жлези, при
които отделянето на секрецията се съ
провожда с отделяне на част от клетъч
ната протоплазма, наир, потните, млеч
ните и др. ( г) апокринный, (е) apocrine.
<0 apocrine, (d) apokrin, absondernd,
aponeurosis, -is, /
[ànà | H - vsöpov neuron,
първоначално жилка, сухожилие, по-
късно нерв] : (Ь) апоневроза : 1 . разтег
лила (сухожилна) — плоско широко су
хожилие, напр. сухожилията на широ
ките коремни мускули ; 2. понякога =
плътна фасция (виж fascia), (г) апонев
роз : сухожильное растяжение ; плотная
фасция, (е) id. (f) aponévrose, (d) id.,
flächenhafte Sehne, Sehnenhaut.
apophysis, -eos (-is), / [àrcôaroaiç издънка,
израстък, от <x%à f + фбсо phyо раста] :
(b) апофиза — костен израстък или из
датък като неразделна съставна част на*
костта, напр. processus, spina, crista и
пр. (г) апофиз, костный вырост. (е)
id. (f) apophyse, (d) Apophyse, ( sy n)
epiphysis secundaria.
apoplexia, -ae, / [йъопХц&х apoplexia па
ралич, от à%ô f -f- гсАт}аай) plesso удрям] :
(b) апоплексия : 1. apoplexia cerebri —
мозъчен удар, мозъчен инсулт, апоплек
тичен удар : внезапно или твърде бързо
настъпващо прекъсване дейността на
главния мозък или на негови отделни
части всл. на остро разстройство на кръ
вообращението му (кръвоизлияние =
haemorrhagia cerebri, тромбоза, емболия
и пр.), придружено от загуба на съзна
нието и обикновено от парализа на по
ловината на тялото ; 2. по-рядко означа
ва внезапно, „светкавично“ прекъсване
функцията на няко i вътрешен орган
(иадбъбреци, панкрегс бели дробове,
сърце и др.) поради масивно кръвоиз-
лияние или при инфекции (иадбъбреци).
(г) 1. инсульт, мозговой инсульт, апоплек
сия мозга ; 2. апоплексия (паралич орга
на). ( е) 1-2 apoplexy, (f) 1. apoplexie
(cérébrale), ictus apoplectique, attaque
d'apoplexie, coup de sang (pop.), (d)
1. Apoplexie, Gehirnschlag, Schlaganfall,
Hirnschlag, apoplektisclicr Insult; 2. Apo
plexie.
a, cerebri:
apoplexia (1).
a. spinalis :
haematomyelia.
apparatus, -us, m [ = приготвяне, подготов
ка, от ар-parare, pp. apparatus, пригот
вям] : (b) 1. апарат, апаратура, сложен
уред ; 2. система, съвкупност от ор
гани, изпълняващи обща функция. ( г)
1. аппарат, прибор, аппаратура ; 2. сис
тема. ( е) 1. id. (machine); 2. system, id.
(f) 1. appareil (machine); 2. appareil (en
semble d ’organes), (d) 1. Apparat, Vo r
richtun g; 2. Apparat (Organsystem).
a. digestorius (BNA, PNA) = syste
ma digestorium (INA): (b) храносмила
телен апарат — храносмилателна систе
ма : храносмилателният канал от устата
apparatus
aprosexfct
3*‘
до ануса с всички присъединени органи
и жлези; срв. tractus digestorius, (г)
пищеварительный аппарат, пищеваритель
ная система, (е) digestive system, (f)
appareil digestif, (d) Verdauungsapparat,
System der Verdauungsorgane.
a. respiratorius (BNA, PNA) = sys
tema respiratorium (INA): (b) дихателен
апарат — дихателна система, дихателни
ор гани: дихателните пътища и белите
дробове, (г) дыхательные органы, органы
дыхания. (е) respiratory system. (f) ap-
pareil respiratoire, (d) System der At
mungsorgane, Respirationsorgane.
a, suspensorius lentis (INA):
zo
nu la ciliaris (Zinni) (BNA, PNA).
a. urogenitalis (BNA, PNA) = syste
ma urogenitale (INA): (b) уро-гениталеи
апарат или система — пикочо-полов апа
рат или система, пикочо-полови о ргани;
обхваща пикочоотделителните органи —
organa* uropoctica (бъбреци и пикочоот-
водпи пътища) и половите о ргани — or
gana* g e nitalia , (г) мочеполовая система,
(е) urogenital system, genito-urinary sys
tem. (f) appareil urogénital, appareil gé
nito-urinaire. (d) Urogenitalsystem : Harn-
und Gesclilechtssystem, System der Harn-
und Geschlechtsorgane.
appendectomïa, -ae, / [appendix¥+ ёхторт}
ektome изрязване] : (b) апендектомия —
оперативно отстраняване на апендикса
(при appendicitis), (г) аппендэктомия. (е)
appendectomy, appendicectomy, scoleco-
idectomy, scolectomy. (f) appendicecto
mie, prosphysectomie, (d) Appendekto
mie.
appendicitis, -tidis, / [appendix* + -itis
=
възпаление] : (b) апендниит — въз
паление на апендикса (виж app endix
vermiformis), (г) аппендицит, ( е) id., epi-
typhlitis, apophysitis, scolecoiditis. (f)
appendicite, (d) Appendizitis, Wurmfort
satzentzündung. (syn) epityphlitis.
appendicularis, -e [appendix*] : (b) anen-
дикуларен — принадлежащ на апенди
кса ; добавъчен, придатъчен, (г) относя
щийся к червеобразному отростку; до
бавочный, придаточный, (е) app endical,
appendicial, appendicular, (f) appendicu
laire. (d) appendikulär, ansatzförmig.
appendix, -icis, f [= прибавка, придатък,
от ad към -f pendere вися] : (b) апен
дикс — придатък, висулка, придатъчен
орган, напр. а. vermiformis (виж по-
долу). (г) придаток, подвесок, привесок;
аппендикс, (е) id.,
appendage, (f) appen
dice, annexe, (d) Anhang, Anhangsge-
bilde.
a. vermiformis (PNA) = processus
vermiformis (BNA, INA) : (b) апендикс —
червеобразният израстък на сляпото чер
во. ( г) аппендикс, червеобразный отро
сток. (е) vermiform process, appendix,
vermiform appendix, vermiform appen
dage. (f) appendice caecal, appendice ver-
m iculaire, appendice vermiforme,
(d)
Wurmfortsatz, id. (syn) epityphion.
apperceptïo, -onis, f [ad към -f- perceptio
възприемане, схващане, от percipere
(percipio ) улавям, схващам] : (b) aiiep-
цепиия — зависимост на възприятието
от общото съдържание на психичния
живот на човека, запаса на знанията му
и опита. (Г) апперцепция. (е) appercep
tion. (f) aperception. (d) Apperzeption,
Sinneswahrnehmung.
appetitus, -us, m [ —силно желание, страст,
от ap-petëre, pp. appetitus, стремя ce,
желая] : (b) апетит — желание, охота
за ядене. (Г) аппетит. (е) appetite. (0
appétit, (d) Appetit, Appeten/. I tlust.
applicatio, -onis, / [ap-plicare прибавям,
присъединявам] : (b) апликация, nri.iiimi-
ране — прилагане, употребя natte, даване
(на лекарства), поставяне, на laratie. ( г)
приложение, применение, наложение. ( е)
application, em ployment, use. (f) applica
tion, usage, (d) Applikation, Anwendung,
Verabreichung, Anlegen, Auflegung.
appositio, -onis, f [ad към + ponere, pp.
positu s, поставям, прибавям] : (b) aiio-
зиция : 1 . прибавяне, притурнне. напла
стяваме, нарастване, напр. на к о с т ;
2. сближаване, нагькмяваис, ирпеье.ш -
ияване на две повърхност, (г) 1. при
бавление, прикладывание, наслоение, на
растание; 2. сближение, прилаживание,
присоединение. (е) 1-2. apposition. (f)
1-2. apposition, (d) Apposition: 1. Anla
gerung, Auflagerung, Anbau, Aufbau :
2. Ansetzung.
apraxia, -ae, / [d-priv.
- f rcpàg's praxis ра
бота, действие]: (b) апраксия
нару
шение на целенасочените действия ;
крайниците, особено ръцете, могат да
извършват отделни движения, но не
целенасочени, напр. обличане, действие
с уреди и др. (Г) апраксия, (е) id., раг-
ectropia. (*) apraxie, parectropie. (d)
Apraxie, „Handlungsunfähigkeit“.
aprosexia, -ae,/[à-priv. - f icpdosgiçprosexis
внимание, от %pooiyb> prosecho обръщам
внимание] : (b) апрозексия — неспосо-
«ptyalismus
37
arciformis
бност да се съсредоточи вниманието на
определен предмет. (г) апрозексия. (е)
id. (f) aprosexie. (d) Aprosexie.
aptyalismus, -i, m [a-priv. -p тстоаXov ptya-
Ion слюнка] : (b) аптиализъм — пре
установяване отделянето на слюнка, су
хота в устата ; виж също oligosialia и
xerostomia, (г) аптиализм, прекращение
слюноотделения, (e) aptyalism, aptyalia.(fl
aptyalisme, asialie, acrinie salivaire, (d)
id., Asialie, „M undachylie“. (syn) asialia.
apyreticus, -a, -uni [ j ] : (b) апнретнчен —
афебрилен, нетрескав, без повишена
температура, (г) безлихорадочный. (е)
apyretic, afebrile, non-febrile, (f) apyré
tique. (d) afebril, fieberlos, fieberfrei,
apyretisch.
apyrexia, -ae, / [à-priv. + rcôp, rcupôç pyrt
pyros, огън -f sxo) echo имам] : (b) апи-
рексня — липса на треска, нетрескаво
състояние между трескави пристъпи,
период на спаднала температура до нор
мата при трескави състояния, (г) апи-
рексия, отсутствие лихорадки, безлихора
дочный период, ( е) id. (f) apyrexie. (d)
Apyrexie, Fieberlosigkeit.
aq. : aqua* ; съкр. в рецепти.
aqua, -ae, / [на rp. GSwp hydor] : (b) вода,
(r) вода. (e) water. (f) eau. (d) Wasser.
a. destillata: (b) дестилирана вода, (r)
дистиллированная вода. (e) distilled wa
ter. (f) eau distillée. (d) destilliertes
Wasser.
a. m ineralis: (b) минерална вода—вода,
съдърж аща известно количество разтво
рени неорганични соли или разтворен
С 0 2, или температурата на която е по
стоянно над 20°С (aqua tliermalis). (r)
минеральная вода. (е) mineral water. (f)
eau minérale. (d) Mineralwasser.
a. thermalis radioactiva : (b) радиоак
тивна минерална вола, (r) радиоактивная
минеральная вода, (e) radioactive mineral
water. ( о eau thermale radioactive. (d)
radioak tiv es Wasser.
aqueductus, -ns, m (PNA) ^ aqaeductus
(BNA, JNA)[^//a вода -f ducins прекар
ване, от ducere карам, води] : (b) акне-
дукт — водопровод, канал, тръба, проход,
(г) водопровод, канал, труба, проход, (е)
aqueduct, conduit, canal, (f) aqueduc,
canal, conduit, (d) id., Kanal, Gang.
a. cerebri (PNA) == aquaeductus me
sencephali (INA) aquaeductus cerebri
(Sylvii) (BNA): (b) мозъчен цли Си.шиев
водопровод
тесен канал, съединяващ
третото с четвъртото мозъчно стомахче.
(г) мозговой, и ли сильвиев водопровод,
(е) aqueduct of the cerebrum, aqueduct
of Sylvius, (f) aqueduc de Sylvius, (d)
id., Sylvius-Wasserleitung.
aquosus, -a, -uni [aqua*] : (b) воден, вол
нист, разводнен, обилен с вода, (г) во
дяной, водянистый, водный, (е) aqueous,
watery. (f) aqueux. (d) wässerig.
ara chnitis, -tidisarachnoiditis.
arachnodactylia, -ae, / [deper/v?? j + SaxTuXoc
daktylos пръст] : (b) арахнодактилия —
ненормално дълги пръсти, виж при Маг-
fani syndromum. (r) арахнодактилия. (е)
araclinodactyly, spider fingers, (f) ага-
chnodactylie. (d) Arachnodaktylie, Spin
nenfingrigkeit.
arachnoidea, -a e ,/(BNA, PNA) = arachno-
ides (INA) [apaxvoç a ra ch n os паяжина,
от àpâxvTj arachne паяк + -eîôrjg -eides
подобен] : (b) арахноидея — паяжино-
видната мозъчна обвивка между dura
mater и pia mater : на главния мозък
(а. encephali) и на гръбначния мозък
(а. spinalis), (r) паутинная мозговая обо
лочка. (е) id., arachnoid membrane, ara-
chnoides. (f) arachnoïde, (d) id., Spinnwe-
behaut.
arachnoidealis,
-e [ t ] •* (b) арахноиден,
арахноидален — отнасящ се до arachnoi
dea*, паяжиновиден. (r) арахноидальный,
паутинный, (е) arachnoidal, (f) arachnoi
dal. (d) arachnoidal.
arachnoïdes (INA): -> araclinoidea (BNA,
PNA).
arachnoiditis,
- tidis, f [arachnoidea* -f-
- itis = възпаление] : (b) арахноидит,
apaxHiiT — възпаление на паяжпновид-
ната мозъчна обвивка (araclinoidea) на
главния н гръбначния мозък, особено на
гръбначния, (г) арахноидит, (е) id., ara
chnitis. (f) яrachnoïdite. (d) id.. Arachni
tis. (syn) arachnitis, leptomeningitis
externa.
arbor,
-oris, / |na rp. SivSpov dendron]:
(b) дърво. ( r) дерево. (e) tree, id. <o
arbre. (<D Baum.
a. vitae : (b) дърво на живота (в мал
кия .мозък, вкапала на маточната шийка),
(г) дерево жизни, (e) id. (f) arbre de
vie. (d) Lchensbauin.
arborescens, gen.
- e ntis \arborescere ста
вам дърво] : (b) дървовиден, подобен на
дърво, разклонен. (Г) древовидный, ( е)
arborescent, tree-like, branching, (f) arbo
rescent. («о baumartig.
arciformis, -e : -v arcuatus.
arcuatus
38
arhythmicus
arcuatus, -a, -urn [amis*] : (b) дъговиден,
извит във форма иа дъга, сводест, (г)
дугообразный, сводчатый, (е) arcuate,
arciform, arched, bowed. (0 arciforme,
arqué, (d) bogenförmig, gekrümmt, ge
wölbt. (syn) areiformis.
arcus, -us, m [— лък, дъга, арка]: (b)
дъга, извивка, свод, наир. «a. vertebralis.
(Г) дуга, изгиб, свод, (е) arch, arc, bow.
(f) arc, arcade, arceau. (<0 Bogen, Bo-
gemvülbitng.
a. aortae : (b) дъга на аортата, аортна
дъга. (г) дуга порты, (е) aortic arch,
arch of the aorta, (f) crosse de l ’aorte,
(d) ici., Aortenbogen.
a. senilis: (b) старческа дъга - дъго
видно белезникаво помътняване около
ръба на корнеята (отлагане на холесте
рин) у възрастни хора. (Г) аркус сени-
лис, старческая дуга, (е) id., gerontoxon.
(О arc sénile, gérontoxon. (d) id., Geron
toxon, Greisenbogen. (syn) gerontoxon.
ardor {-oris, ///) urinae [ardor горещина,
огън] : (b) парене при уриниране, (г)
жж ение при мочеиспускании. ( е) id. (f)
brûlure pendant la miction, (d) Harn
brennen.
area, -ae, / [= свободно място, площад] :
(b) свободно място, ограничено поле,
ограничен участък, площ, област, про
странство, зона, напр. Mesdr1 areae, (г)
свободное место, поле, участок, зона, ( е)
id., region, district, zone, (f) aire, zone.
(d) Flache, Bezirk, Feld, freier Platz,
Zone.
a. Celsi : —* alopecia areata,
areflexia, -ae, /[à-priv. + reflexus*]: (b)
арефлсксия — липса на рефлекси, из
чезване на рефлексите, (г) арефлексия.
(e) id. (f) aréflexie, aréflectivité, irréflec
tivité. (d) Areflexie, Reflexlosigkeit.
areola, -ae, / [= малък площад, умал. от
area*] : (b) ареола — кръгче, колелце,
малък венец, ограничено поленце или
участък, ореол, (г) кружочек, венчик,
(е) id. (f) aréole, (d) Areole, kleiner Hof,
kleines Feld.
a. mammae : (b) околоцишю кръгче —
кръгчето от пигментирана кожа около
зърното на гръдната жлеза, (г) около-
сосковый кружок, (е) id. (f) aréole du
mamelon, (d) Brustwarzenhof, Warzenhof.
areolitis, -tidis, / [areola* + -itis = въз
паление] : (b) ареолит — възпаление на
areola* mammae. <«•) ареолит. (e) id. (f)
aréoîite. ( d ) id.
argentum, -i, n : (b) сребро, (г) серебро.
(e) silver, (f) argent, (d) Silber.
Argilla alb a: -► Bolus- alba.
Argyll-Robertsoni symptoma [D. Argyll-
Robertson, шотландски лекар, 1837 —
1909] : (b) симптом или синдром на Ар-
гайл-Робертсън — липса на реакцията
на зеницата на светлина п запазването и
при конвергенция и акомодация; при ta
bes dorsalis и syphilis cerebri, (г) син
дром Аргайла-Робертсона. (e) Argyll-
Robertson pupil or symptom, (f) signe
d’Argyll-Robertson. (d) Argyll-Robert-
sonsches Phänomen, reflektorische Pupil
lenstarre.
argyria, -ae, / :
argyrosis,
argyrismus, -i, ni fip-fupoç argyros сре
бро -F
- ismiis-] : (b) аргнризъм — съв
купността от симптоми, появяващи се прн
хронична злоупотреба на сребърни пре
парати : аргироза. дегенерации на вът
решните органи, хидропс и др. (г) арги-
рнзм. (е) argyrism. ( о argyrie, argyrisme,
(d) id.
argyrosis, -is, / [scpfupoç | -j-
: (b)
аргироза — пигментиране на кожата,
лигавиците и различни органи в тъмен,
сннкавосив, сивочереи до черен пвят
всл. на отлагане на редуцирано сребро
при продължително употребяване на сре
бърни препарати, (г) артр оз.*7 (е) argy
ria, id.,
argyriasis, argyrism. (f) argyrie.
(d) Argyrose. (syn) argyria.
arhythinia, arrhythmia, -nc. / [à-priv.
-f
f'jOixo; rhythmos ритъм, такт] : (b) арит
мия — нарушение на ритмичната дей
ност на сърцето, на нормалния ритъм
на сърдечните контракции ; срв. allo-
rhytlimia, arhythinia absoluta, (г) арит
мия сердца, (e) arrhythmia, id. (f) aryth
mie. (d) Arhythmie, Arrhythmie.
a. absoluta sive perpetua sive com
p le t a : (b) абсолютна или пълна аритмия,
последствие на предсърдно мъж депе.шм
трептене, виж fibrillatio atriorum, (г)
мерцательная аритмия, абсолютная арит
мия. (е) auricular fibrillation, delirium
cordis, permanently irregular pulse, (f)
arythmie perpétuelle, arythmie complète,
arythmie désordonnée, pouls irrégulier
perpétuel, tachy-arythmie. (d) id., Vor
hofflimmern.(syn) fibrillatio atriorum, pul
sus irregularis perpetuus, delirium cordis.
a. respiratoria: дихателна аритмия,
виж pulsus irregularis respiratorius,
arhythmicus, -a, -um [ f ] : (b) аритмичен —
неправилен, нередовен, ( г) аритмичный,
неправильный, нерегулярный, (e) arrhy-
ArinkinI methodus
39
arterütl
thmic, arhythmic. (О arythmique, (d)
arhythmisch.
Arinkini methodus (M. И . Аринкин) : -►
punctio sternalis.
arrector,
- o ris, m [ar-rigere, pp. arrectus,
изправям] : (b) изправяч, повдигач (мус
кул), иапр. на косъма или на космите
(mm. arrectores pilorum), (г) выпрямитель,
подниматель (мускул), ( е) id. (О muscle
horripilateur. (d) id., Aufrichter,
arrhythmia:
arhythmia.
arrosio, -onis, / [ar-rodere, pp. arrosus,
огризвам]: (b) арозия, ародиране —
разяждане, напр. на съдова стена от
съседен възпалителен процес или на
кост от аневризма, (г) аррозия, р азъ
едание. (е) arrosion, (f) arrosion, (d) Ar
rosion, Annagen, Benagen, Anfressen,
arsonvalisatio, -onis, / : darsonvalisatio.
artefactum, -i, n [ars изкуство -f factum,
pp. от facere (facio) правя] : (b) арте-
факт — изкуствен продукт, изкуствени
образувания, възникващи при някои из
следвания. (г) артефакт, искусственные
образования, (е) artifact, artefact, (f) ar-
téfact. (d) Artefakt, Kunstprodukt,
arteficialis, -e : -* artificialis,
arteria, -ae, f [букв, „съдържащ въздух“,
от àr,p aer въздух 4- x^pâto tereo пазя,
задържам, понеже се е вярвало, че ар
териите са изпълнени с въздух или със
spiritus vitalis] : (b) артерия — кръво
носен съд, по който кръвта тече от сър
цето към периферията, (г) артерия. (е)
artery, (f) artère, (d) Arterie, Schlagader.
a. carotis (communis, externa, interna) :
(b) каротидна артерия, каротис — сънна
артерия (обща, външна, вътрешна); об
щата сънна артерия (а. carotis communis)
на равнището на горния ръб на щито
видния хрущял се разделя на два
клона — а. carotis extern a (кръвоснаб-
дява част от органите на шията и гла
вата) и а. carotis interna (кръвсснабдява
по-голямата част от мозъка и меката
мозъчна обвивка), (г) сонная артерия
(общая, наружная, внутренняя), (е) caro
tid artery (common, external, internal),
carotid, (f) artère carotide (primitive, ex
terne, interne), carotide, (d) Kopfsciilag-
ader (gemeinsame, äußere, innere), Ka-
rotis.
a. coronaria cordis: (b) коронарна,
венечна артерия — една от двете арте
рии, които хранят сърцето, (г) венечная
артерия сердца. (е) coronary artery. ( о
artere coronaire, (d) Koronararterie, Kranz
arterie.
a. iliaca communis (BNA, PNA) =
arteria ilica communis (INA) : (b) обща
хълбочна артерия, клон на коремната
аорта, (г) общая подвздошная артерия.
(e) common iliac artery, (f) artère iliaque
primitive. (d)id., gemeinsame Hüftschlag
ader.
a. pulm onalis: (b) пулмонална, бело
дробна артерия, носеща кръв от десния
вентрикул на сърцето към белите дро
бове ; единствената артерия, която носи
венозна кръв. (г) легочная артерия. (е)
pulmonary artery, (f) artère pulmonaire,
(d) Lttngenschlagader, Pulmonalarterie.
a. radialis : (b) радиална артерия—лъ
чева артерия. (r) лучевая артерия. (е)
radial artery, (f) artère radiale, (d) id.,
Speichen schlagader.
a. subclav ia: (b) подключична арте
рия, която вдясно се отделя от артери
алния ствол (truncus brachiocephalicus)
за горните крайници и др.,
а вляво —
направо от дъгата на аортата, (г) под
ключичная артерия, (е) subclavian artery.
(О artère sous-clavière. (d > id.,
Unter-
schlüsselbeinarterie, Schlüsselbeinschlag
ader.
a. umbilicalis: (b) пъпна артерия —
чифтна артерия, която носи наситената
с въглероден двуокис кръв от кръзо-
носната система на плода в плацентата,
(г) пупочная артерия. (е) umbilical ar
tery. ( о artère ombilicale, (d) id., Nabel
schlagader.
arterialis, -e [arteria*] : (b) артериален,
(г) артериальный, (е) arterial, (f) arté
riel. (d) arteriell, Pulsader-,
arteriitis, arteritis, -ticîis, / [arteria* -f
-iti s = възпаление] : (b) артериит, арте-
рит — възпалително заболяване па ар
терия, виж endarteriitis, enclangiitis,
tlirombangiitis. (Г) артериит. (е) arteritis.
(f) artérite. (d) id.,
Arterienentzündung.
a. n o d o sa: —►periarteriitis nodosa.
a. obliterans :
endarteriitis oblite
rans.
a. temporalis : (b) темпорален арте
риит, гигаптоклетъчен грануломатозен
мезартериит — хронично заболяване на
артериите, съпровождащо се с развитие
то на своеобразна гранулашюмна тъкан
в средния пласт, предимно на артериите
в темпоралната и окштиталната облает
у лица над 55 г., повече у жени, (г) ги
гантоклеточный гранулематозный
мез-
ар тер ш т, гигантоклеточный артериит
arteriographia
40
arthrodesis
(e) arteritis temporalis, (f) arterite tempo
rale. (d) id. (sy n) arteriitis cranialis, mesar-
teriitis gigantocellularis granulomatosa.
arteriographia,
-ae, /: виж при angio-
graphia.
arteriola, -ae, / [умал. от arteria *| : (b)
артериола — най-малката предкапилярна
артерийка. (г) артериола, маленькая ар
терия. (е) arteriole, (f) artériole, (d) Ar
teriole.
arteriolosclerosis,
- is, / {arteriola* 4-
oxXrtpôç skleros сух, твърд) : (b) артерио-
лосклерозл *— хронично поражение (хиа-
линизиране) на най-малките артерийки
(артериолп). обикновено при хипертонична
болест; виж също arteriosclerosis. (Г)
артернолосклероз. ( е) id. (f) artériolosclé-
rose. (d) Arteriolosklerose.
arteriorrhaphia,
- a e,./ [arteria* 4- fayi)
rhaphe шев] : (b) артериорафия — шев
на артерия, (г) артериоррафия, артери
альный шов. (е) arteriorrhaphy. (f) suture
artérielle, (d) Arteriorrhapliie, Arterien-
nalit.
arteriosclerosis, -is. / [arteria* -f axXyjp«
skieras сух, твърд] : (b) артериосклеро
за — уплътняване и задебеляване на
артериите със загуба на еластичността
им (артериална склероза), наблюдавано
главно при старост и в напреднала в ъз
раст ; неопределено сборно понятие, кое
то включва : атеросклерозата на артерии
те (виж atherosclerosis), артериолоскле-
розата, фиброеластозпта при хипертонич
ната болест, възпалителни поражения на
артериите и др. <«•> артериосклероз. (е)
id., arterial sclerosis. ( о artériosclérose,
(d) Arteriosklerose.
arteriosus, -a,
- um [arteria*] : (b) арте-
риозен — богато снабден с артерии,
артериален, ( г) обильно снабженный ар
териями, артериальный, (е) arterial, (f)
artériel, (d) arteriös, arteriell.
arteriotomia, -ae, / farteria* H-
tome
рязане, разрез] : (b) артериотомия —
оперативно отваряне на артерия за из
важдане на ембол или за кръвопускане,
(г) артериотомия. (е) arteriotomy. (0 ar
tériotomie. (d) Artériotomie.
arteritis, - tidis, / : -► arteriitis.
arthralgia, -ae, f [ap$pov arthron става +
âXfoç algos болка]: (b) артралгия —
болка в ставата, ставна болка, (^артраль
гия, суставная боль, (е) id., arthrodynia.
(f) arthralgie, arthrodynie, (d) Arthralgie,
Gelenkschmerz, (syn) arthrodynia.
arthritis, - tidis, / [ap&pov | 4- • itis = въз
паление] : (b) артрит -r - заболяване на
ставите от различен произход : възпа
лителен, дистрофичен и смесен, (г) ар
трит. (е) id. (f) arthrite. (d) id., Gelenk
entzündung.
a. deformans: (b) деформиращ ар
трит—дегенерлтивно-пролиферятивпи из
менения в една става каго последствие
на възпаление на ставата, (г) деформи
рующий артрит, (е) id. (f) arthrite dé
formante. (d) id.
a. (polyarthritis) infectiosa — инфек
циозен артрит (полиартрит): 1. инфек
циозни артрити (полиартрити) с неуста
новена етиология (неустановен възбуди
тел): а) polyarthritis rheumatica (acuta
siv e subacuta), ревматичен полиартрит
(остър или подостър), болест на Сокол-
ски-Буйо (Bo uillaiid)— една от клинич
ните прояви на общото инфекциозно-
алергично заболяване ревматизъм и мо
же да доминира в клиничната картина
на последното (виж rheumatismus verus);
б) arthritis (polyarthritis) infectiosa non
specifica — инфекциозен неспецифичен
артрит (полиартрит), инфектартрнт, ревма
тоиден артрит на англосаксонските п на
съветските автори, хроничен ево.потивен
полиартрит на френските автори, първи
чен хроничен полиартрит на немските ав
тори—виж infectarthritis ; 2. инфекциоз
ни артрити с определена етиология : ту
беркулозен, гонореей, сифилитичен, сеп
тичен, бруцелозен, дизентериен, при ос
три инфекциозни заболявлния (скарлати
на. грип, тиф, детски инфекции п др.) ,
виж rheumatoidu in.
а. rheumatica: виж при arthritis (po
lyarthritis) infectiosa (1).
a. rheum atoides : ревматоиден артрит,
виж при arthritis (polyarthritis) infectiosa
(1, 6) и infectarthritis.
a. uratica: -v podagra.
arthritismus, -i, m[ap9*pov arthron ставя):
(b) артритизъм, артритична диатеза —осо
бено предразположение към редица за-
болявания : подагра, холе- и нефролити-
аза, диабет, затлъстяване, ранна артерио
склероза, мигрена, невралгия, бронхи
ална астма, екземи и други дерматози.
<г> артритизм. (е) arthritism. jo arthri
tisme, diathèse arthritique, (d) id. (syn)
diathesis arthritica.
arthrodesis, -is, / [apOpov f 4- ôéaiç desis
свързване, от 5éa> *deo връзвам] : (b)
артродеза — оперативно превръщане на
arthrodynia
41
articulatio1
една става в напълно неподвижна, из
куствено предизвикана анкилоза, (г) ар
тродез. (е) id. (f) arthrodèse, ankylosé
provoquée, (d) Arthrodese, Gelenkver
ödung, operative Gelenkversteifung,
arthrodynia, -ae, / :
arthralgia,
arthroereisis, -is, / : —►arthrorhisis.
arthrogryposis, -is, / [dcpO-povt + TPurcéç
grypos извит, крив, закривен] : (b) ар-
трогрипоза — трайна флексия на ста
вата, напр. a. multiplex congenita (вро
дени множествени контрактури на ста
вите на крайниците). (г) артрогрипоз.
(е) id. (f) arthrogrypose, (d) id.
arthrolysis,
- is, / [dcpO-pcv j + Xûatç lysis
развързване, освобождаване] : (b) артро-
лиза — оперативно възстановяване по
движността на анкилозирана става, (г)
артролиз. (е) id. (f) arthrolyse. (d) Ar-
throlyse, Gelenkmobilisation,
arthropathia, -ne, f [ap&pov f -b
pa
th o s страдание, болест] : (b) артропатия—
заболяване на ставите всл. на наруше
ние на инервацията им (при табес, си
рингомиелия, рядко при други заболя-
вания на ц. н. с.), псориазис (psoriasis
arthropathica), (г) артропатия. (е) arthro
pathy. (f) arthropathie. (d) Arthropathie,
Gelenkleiden.
a. deform ans: —►arthrosis deformans,
arthroplastica, -ae, / [xpd-pov arthron ста
ва 4-
plastikc паяне, от яХаааа>
plasso формирам, образувам] : (b) артро-
пластика — оперативно възстановяване
функцията на една става чрез формира
не па нови ставни повърхности, (г) ар-
тропластнкя. (е) arthroplasty, (f) arthro-
plasie, arthroplastie. (d) Arthroplastik.
arthrorhisis, -is, / [apO-pov A -S:Ç£o> rhizoo
вкоренявам, закрепвам (spsisjxx ereisma
опора, подпора, от грг(£г'> erei do подпи
рам)] : (b) артрориза - изкуствено огра
ничаване подвижността па става (при
парализа на нерви и мускули) чрез из-
вънсдавсн костен трансплантат, (г) ар-
трориз. (е) arthrorisis, nrlhrocrcisiî- (f)
arthrorise. (d) Arthrorliise, Gelenkriegel-
bildung. (syn) arthroereisis.
arthrosis,
-is, / [apöpov | -f
-osis-\: (b)
артроза — хронично заболяване пя ста
ва с дистрофичен характер ; в зависи
мост от степента на деструктивните и
хипериластичните процеси имаме arthrosis
deformans или osteoarthrosis*, (г) артроз,
(е) id. (f) arthrose, arthropathie dystro
phique (dégénérative ou déformante), (d)
Arthrose.
a. deformans: (b) деформираща ар
троза, виж по-горе при arthrosis, (г)
деформирующий артроз, (е) arthritis
deformans, id. (f) arthropathie déforman
te, arthrose déformante. (d) id., Arthro
pathia deformans, (syn) arthropathia
deformans.
arthrotomia, -ae, / [£p$pov | -j- торт? tome
рязане] : (b) артротомия — отваряне на
става чрез разрез с диагностична и ле
чебна цел. (г) артротомия. (е) arthro to-
my. ( о arthrotomie, (d) Arthrotomie, Ge
lenkeröffnung.
Arthusi phaenomenum [M. A rth u s, швей
царски бактериолог, 1862— 1945] : (b)
феномен, симптом на Артюс — местна
анафилактична реакция (евент. некроза),
възникваща при многократно подкожно
вкарване на конски серум на животни,
(г) феномен Артюса. (е) Arthus's phe
nomenon. (f) phénomène d'Arthus. (d)
Arthus-Phänomen.
articularis, -e [articulatio*] : (b) артику-
ларен — отнасящ ce до или разполо
жен около ставата, ставен, (г) суставной,
(е) articular, joint-,
(f) articulaire, (d)
articular, Gelenk-.
articulatio1, -onis, / (BNA, PNA) -= arti
culus, -i, m (INA) [articulus става, член
на тялото, част на речта] : (b) става
(истинска), виж също diarthrosis ; арти
куляция — съединение чрез става, (г)
сустав (истинный), сочленение. (е) joint,
articulation, (f) articulation, article, join
ture. (<«) Gelenk.
a. c o x a e : (b) тазо-бедреиа става, ко-
ритио-бедрена става, (г) тазобедренный
сустав, (е) hip-joint, (f) articulation co-
xo-fémorale, articulation de la hanche,
(d) Hüftgelenk.
a. cubiti (BNA. PXAi articulus cu
biti (INA): (b) лак sn ia става, (г) локте
вой супав. (е) elbow-joint, (f) articula
tion du coude, (d) làllbogengclenk.
a. gemis (PNA)
articulus genus
(INA): (b) колпица п а в а, (г) коленный
сустав, (е) knee-joint, (f) articulation
du genou, (d) Kniegelenk.
a. humeri (BNA, PNA) - articulus hu
meri (INA) : (b) раменна става. (Г) пле
чевой сустав, (е) shoulder-joint, hume
ral articulation. д о articulation scapulo
humeral с. (d) Scliultergelenk.
a. talocruralis (BNA, PNA) articu
lus talocruralis (INA): (b) тало-круралиа
става — скочил или глезения става, (г)
голеностопный сустав, (е) talocrural ar-
articulatio2
42
aspectus
ticulation, ankle-joint, mortise-joint, (f)
articulation tibio-tarsienne, articulation du
cou-de-pied, (d) id., oberes Sprunggelenk,
articulatio-»
-onis,/ |j):(b) артнкула-
ция — членоразделност па речта, отчет
ливост на произношението, (г) артику
ляция речи, членораздельность речи. ( е)
articulation, enunciation. <0 articulation
(prononciationь (d) Artikulieren (Deut
lichkeit des Aiissprecheiis), deutliche
Sprachlautbildung.
articulus» -i, m (INA) : articulatio1 (PNA).
artificialis, -e \ars изкуство -I- factum , pp.
от facere (facio) правя] : (b) артифи-
ш ш е н — неестествен, изкуствен, из
куствено създаден, льжлии. (г) артефи-
щ шьиый, искусственный, ложный, (е)
artificial, (f) artificiel, (d) artefiziell,
künstlich, (syn) factitius.
asbestosis, - is,/: (b) азбесюза — пнев-
мокоииоза, причинена от продължител
но вдишване на азбестов прах (виж
pneumoconiosis). (Г) асбестоз. <е> W. (f)
asbestose. (d) Asbestose,
ascaridosis, ascaridiasis,-is,/[[ + -os/s*]:
(b) аскаридоза, аскарндназа — глист
но заболяване, причинено от Asca
r is45 lumbricoides. (г) аскаридоз. (е) asca
ridiasis, ascariasis, (f) ascaridiase, asca
ridiose. (d) Askariasis, Askaridiasis.
Ascaris (-idis, / ) lumbricoides [àoxaptç
глист, lumbricus дъждовен червей +
- tlbrtç -eides подобен) : (b) аскарис лум-
брикоидес — обикновеният объл глист,
често паразитиращ в червата на човека,
детски глист, (г) червеобразная аскарида,
струнец (червь), (е) id.,
roundworm,
mawworm. (О ascaride lombricofde. (d)
Spulwurm.
ascendens» g en . -entis [ascendere качвам
се, издигам c e): (b) възходящ, възкач
ващ ce, напр. aorta* ascendens, ( г) восхо
дящий, поднимающийся, (е) ascending,
ascendant, (d) aufsteigend.
Aschheim-Zondek’ testum [S. Aschheim,
1878—
, и В. Zondek, 1891 -
герм. гинеколози): (b) реакция на Аш-
хайм-Цондек — биологична реакция за
ранно диагностициране на бременността ;
инжектира се в инфантилни женски миш
ки урина от предполагаемата бременна
жена. <г >. реакция Ашгейма-Цондека.
(е) Aschheim-Zondek test. а ) réaction
cTAschheim-Zondek. (d) Aschheim-Zon-
deksche Schwangerschaftsreaktion, AZR.
Ascbnerl phaenomenum sive reflexus [ß.
Aschner,австрийски гинеколог,род. 1883]:
(b) феномен или рефлекс на Аш-
нер, очно-сърдечен рефлекс — при ва-
готоиия натискът върху очната ябълка
предизвиква забавяне на пулса ; физио
логично у деца. (г) глазо-сердечный ре
флекс, феномен Ашпера. (е) Aschner’s
phenomenon, (f) phénomène d ’Aschner.
(d) Aschnerscher Reflex.
Aschoff-Talalaev* nodulus [L Aschoff,
герм, патолог, 1866 — 1942, В , 7'.
Тала
лаев, съв. патологоанатом, 1886—1947):
(Ь) възелче или гранулом на Анюф-Та-
лаласв — морфологична проява на рев-
матичнша болест, имаща характерна
структура, с цикъл на развитие 6 — 12 и
повече месеци. (Г) гранулема Ашоф-
Талалаева. (е) Aschoff’s body, Aschoff’s
nodule, (f)nodule d ’Aschoff, granulome
rhumatismal. (d) Aschoff-Geipelsches
Knötchen.
Aschoff-Tawara’ nodus [L Aschoff f , S .
Tamara, японски патолог, 1873—1952):
nodus atrioventricularis,
ascites, -ae, m
a skites подобен на
(надут) мях, т. е. отекъл, от àaxdç a sk o s
кожен мях] : (Ь) асцит — водянка на
коремната кухина : набиране на серозна
течност (трансудат) в коремната кухина,
(г) асцит, брюшная водянка, ( е) id.,
hydroperitoneum, hydroperitonia, abdo
minal dropsy, (f) ascite, hydropéritoine,
hydropisie du péritoine, (d) Aszites,Bauch
wassersucht, Hydroperitonaeum, ( sy n)
hydroperiton(a)eum, hydrops abdominis.
Ascoüi reactio [A. Ascoli, итал. серолог,
1877—
] : (b) реакция на Асколи —
термопреципитация за серологично до
казване на антракса, (г) реакция Аско
ли. ( e) Ascoli reaction, (f) réaction d ’As-
coli. (d) Ascolische Reaktion,
asepsis, -is, / [à-priv. +
sepsis гние
не] : (b) асептика, физическа антисепти
ка — предпазване на раните от инфек
ция чрез обеззаразяване на идващите в
контакт с раните предмети (инструмен
ти и др.) с физикални средства (варене
и др.); срв. antisepsis и sterilisatio (1).
(г) асептика, физическая антисептика, (е)
in. ( о asepsie. (d) id., Keimfreiheit,
asepticus, -a, -um [f]:
sterilis (1).
asialia,
-ae, / [à-priv. + otaXov sialon
слюнка] :
aptyalismus.
asomnia, -ae, / [à-priv. + somnus сън] :
-► insomnia.
aspectus, -us, m [== поглед, външен вид,
изглед] : (b) външен вид, външност, из
глед, напр. а. clinicus (виж по-долу
aspectus
43
asthenopia
(г) внешний вид, внешность, (е) aspect, (f)
aspect, (d) Aussehen, Aspekt.
a. clinicus: (b) клинична картина,
картина на болестта, (г) клиническая
картина, (е) clinical picture, (f) aspect
clinique, allure clinique, (d) klinisches
Bild, Krankheitsbild.
aspergillosis, -is, / : (b) аспергилоза — за
боляване на кожата, лигавиците, рогови
цата, белите дробове (а. pulmonum) и
др., причинено от плесента Aspergillus
(колбовидна плесен), (г) аспергиллез. (е)
id. (f) aspergillose, (d) Aspergillose.
aspermatismus,
- i, m [à-priv. + arcéppa
sperma семе -h
- ismus*] : (b) аспермати-
зъм — липса на ejaculatio* при половия
акт при запазено образуване на сперма,
(г) асперматизм. (e) aspermatism, asper-
mia. (f) aspermatisme, aspermie, (d) id.,
Aspermie.
aspermia, -ae, / [| ]: (b) аспермия — лип
са на образуване на сперма, (г) аспер
мия. (е) aspermatism, aspermia. (f) asper
matisme, aspermie, (d) Aspermatismus,
Aspermie.
asphygmia, -ae, / [à-priv. +
sphyg-
mos пулс] : —►actrotismus.
asphyxia, -ae, f [= „липса на пулс“, от
à-priv.
-f- avOi'.ç spkyxis = acptyfliôç f ]:
(b) асфиксия, задушаване: 1. тежко раз
стройство на дишането и кръвообраще
нието до пълното им спиране поради
недостиг или липса на кислород ; 2. циа
ноза всл. на препятствие в циркулация
та на кръвта, (г) асфиксия, удушье, (е)
id. (f) asphyxie, (d) Asphyxie, Erstickung.
a. lo calis : (b) локална, местна асфи
ксия — местно нарушаване на кръвооб
ращението, понякога с последваща ган
грена на ограничена част, специално на
пръстите, напр. мри болестта на Ray
naud*. (г) местная асфиксия, ( е) local
asphyxia, (f) asphyxie locale, (d) lokale
Asphyxie, ( sy n) acroasphyxia.
a. neonatorum : (b) асфиксия y ново
родените. (г) асфиксия y новорожден
ных. (e) id. (f) asphyxie du nouveau-né.
(d) Asphyxie der Neugeborenen, Schein
tod Neugeborener.
a. symmetrica extremitatum : -> Ray-
naudi morbus.
a, traumatica : (b) травматична ас
фиксия — синдром, наблюдаващ се при
притискане или смачкване (conquassatio*)
на гръдния кош, корема или цялото ту
ловище от пръст, срутване на сгради, ав
томобили и д р . ; протича с цианотично,
тъмновиолетово до почти черно оцветя
ване на лицето, шията и горните части
на гръдния кош и др. ; при обширни
смазвания на мускулите се развива crush-
syndromum*. (г) травматическая асфик
сия. (е) traumatic asphyxia, (f) asphyxie
traumatique.,(d) traumatische Asphyxie,id.
aspiratio, -onis, / [ad към + spirare духам,
дишам]: (b) аспириране : 1. проникване
на течни или твърди вещества в трахея
та или белите дробове при вдишване,
особено при новородени и болни в без
съзнание ; 2. изсмукване, отстраняване
на течности от телесните кухини, (г)
аспирация, (е) 1. aspiration, inhalation;
2. suction, (f) 1-2. aspiration ; 2. succion,
(d) 1. Aspiration ; 2. Absaugung, Aussau
gung.
assanatio, -onis, / [ad към + sanare изле
кувам, оздравявам] : (b) саниране, оздра
вяване — подобряване на санитарните
условия. (Г) санация, оздоровление. ( е)
sanitation, assanation. (f) assainissement.
(d) Assanierung, Sanierung,
assimilatio, -onis, / :
anaboiismus.
astasia,
- ae, / [à-priv. + oxàocç sta sis
стоене] : (b) астазия — двигателна не-
координираност с неспособност за стое
не прав, най-често при хистерия. (г)
астазия, (е) id. (f) astasie. (d) Astasie,
astereognosia, -ae, / : -* stereoagnosia,
asthenia, -ae, / [à-priv.
- f a$evôç sthenos
сила, здравина, мощ] : (b) астения —
безсилие, обща телесна и мускулна сла
бост ; астеничен синдром : състояние
на нервно-психична слабост, характери
зиращо се с бързо изтощаване на нерв
ните пронеси, (г) астения, бессилие, об
щая слабость ; астенический синдром.
(e) id., weakness, debility, (f) asthénie, af
faiblissement. (d) Asthenie, Kraftlosigkeit,
Schwäche.
a. universalis congenita : -> habitus
asthenicus (Stiller).
asthenopia, -ae, / [à-priv.
- f aO-svoç] сила+
о>ф, (i)7îôç ops, opo s, о ко] : (b) астенопия,
слабост иа зрението
изморяване на
окото при близко продължително гледа
не или работене : акомодативна (при хи-
перметропия) и муск}'лна (при некори-
гирани, неподходящи очила при миопия
и др.). (г) астенопия, слабость зрения,
(е) id.,
eye strain, ophthalmocopia. (f)
asthénopie, kopiopie. (d) Asthenopie,
Sehschwache, Kopiopie. (sy n) copiopia,
copiopsia.
asthma
44
atheroma
asthma,
- atis, n [àofyia тежко дишане*
задух] : (b) астма — задух (dyspnoea*),
идващ на пристъпи, (г) астма, (е) id. (f)
asthme, (d) id.
a. bronchiale : (b) бронхиална астма —
пристъпи на силен задух, особено със
затруднено издишване (експираторнл дис
плея) всл. на остро стесняване на мал
ките бронхи (спазъм, оток иа лигавица
та, запушване на бронхите от жилав
секрет), (г) бронхиальная астма, ( е)
bronchial asthma, (f) asthme bronchique,
(d) Bronchialasthma.
a. cardiale: (b) кардиална, сърдечна
астма — пристъпи на задух при сър
дечно болни всл. на остър белодробен
застой, обикновено при недостатъчност
на левия вептрикул. (г) сердечная аст
ма. (е) cardiac asthma. (f) asthme car
diaque. (d) id., „Herzasthma“.
a. humidum : -*■ bronchorrhoea se
rosa.
astigmatismus, -i, tn [à-priv.- [ -сп^а stig
ma точка -b
-isnuts*] : (b) астигмати-
зъм — рефракцнонна аномалия, при кон
то (поради разлика в пречупването на
кориейнитс меридиани, по-рядко тия на
лещата или и на двете) падащите вър ху
окото лъчи не се съединяват в една
точка върху ретината ; астигматикът не
може да вижда ясно от никакво раз
стояние. (г) астигматизм (глаза), (е) a stig
matism, astigmia. ( о astigmatisme, astig-
mie. (d) id., Stabsichtigkeit,
astragalus, -i, tn [àoxpà*ratoç astragalos
шпен прешлен, гл езен]: —►talus,
astringens:
adstringens.
astringentia (remedia): -► adstriiigentia.
asynclitismus, -i, m [à-priv.
-f* ouptXfvto
synklino наклонявам ce -f
- istnns*\ : (b)
асинклитизъм — странична флексия иа
черепа иа плода при раждане, теменно
предлежание ; стремеж да се приспосо
би плодът при тесен таз ; преден а. (а.
anterio r) ~ преднотеменно предлежание
или N a eg ele’eü оиликвитет(стреловидиият
шев е приближен до нромопторпума) ;
заден a. (a. posterior) = задпотемснно
предлежание пли Litzmann'oB обликии-
тет (стреловилиият шев се приближава
повече до симфизата). (Г) асинклитизм.
асинклитическое вставление, (е) asy n cli
tism. (О asynclitisme. (d) id., Seheitel-
beineinsteliung.
asystolia, -ae, / [à-priv.
-f
jujtoXtj systole
свиване, стягане]: (b) асистолия: 1. на
маляване на снстолната контракция при
недостатъчност на сърдечния мускул или
отпадане на систола, напр. при сърде
чен блок ; 2. (във фр. литература) трета
степен на дясна сърдечна недостатъч
ност (I степен — лека или dyssystolie,
И ст. — средна или hyposystolie, Ш ст. —
тежка или asystolie), сърдечна недоста-
съчиост със застойни явления, (г) асис
толия. (е) asystole, id. : 1. imperfect or
incomplete systole ; 2. cardiac insuffi
ciency with dilatation, (f) 2. asystolie,
insuffisance (décompensation, défaillance)
cardio-vasculaire, décompensation cardi
aque congestive, (d) 1. Asystolie: Systo-
lenausfali.
ataractica (remedia), njpl [атаpagfx atara-
x i a невъзмутимост, спокойствие] : (b)
атарактици — лекарствени средства, по
добряващи нервно-психичното равнове
сие, намаляващи психичното н апр еж е
ние, виж при neuroplegica. (г) атарактн-
ческие средства, (е) tranquillizers. t o
tranquillisants, (d) id., Tranquillizer.
atavismus, -i, m [atavus прапрадядо -\
- isrnus*] : (b) атавизъм — появяване на
белези (особености) у дадено лице, не
посредствено отсъствуващн у родители
те му, но съществуващи у неговите по-
близки или по-далечни прадеди, (г) ата
визм. (е) atavism. <о atavisme, héré
dité ancestrale, hérédité en retour, (d) id.,
Rückschlag.
ataxia, -ae, / [à-priv.
-f- zd&ç taxis ред,
последователност] : (b)атаксия — разстрой
ство на координацията на движенията, на
закономерното задружно действие на
мускулите. (Г) атаксия, (е) id., ataxy, (f)
ataxie. (d) Ataxie.
atelectasis, -is, / [àtsbfe ateles неизпъл
нен, непълен, от à-priv.
-f- xèXoç telos
край, - f Ixxaaiç ektasis разтягане, раз
гъване] : (b) ателектаза — състояние на
белия дроб или на част от него, мри което
белодробните алвеоли не съдържат или
съдържат в намалено количество въздух
и стените им са слепнали (при притис
кане на белия дроб, запушване на броиха
и др.). (г) ателектаз, (е) id.,
npneunin-
tosis (congenital atelectasis), (f) atelec
tase, apneumatosis. (d) Atelektase.
atheroma, -atis, n [àO-y)sYj athere
athare каша от пшеничено брашно -|-
- o nia — тумор] : (Ь) атером — peieimiion-
на киста на мастна жлеза всл. на за
пушване на изходния й канал, (г) ате
рома. (е) id., sebaceous cyst, wen. (f)
athérome, kyste sébacé, loupe, tanne.
atheromatosis
45
atrophia
(d) Atherom, Grützbeutel, Balggeschwulst,
Breigeschwulst, Breibeutel, Schmierbalg.
atheromatosis, -is, f []]: (b) атеромато
за — размекване на артериалната стена,
при което всл. на хиалинна и мастна де
генерация се образуват участъци, изпъл
нени с подобна на каша маса ; при про
биването им към вътрешността на съда се
образуват атероматозни язви (виж athe
rosclerosis). (г) атероматоз, (е) id. (f)
athéromatose, athéromasie. (d) Athero-
matose.
atherosclerosis, -is, / [ccO-rJpyj f + oxXyjpôç
skleros сух, твърд] : (b) атеросклеро
за — склероза на артериите, „артерио
склероза“ : хронично заболяваме на ар
териите, свойствено особено на напред
налата възраст, изразяващо се в надебе
ляваме на стените им (интимата —
отлагане на липоиди, предимно холесте
рин и съединенията му) или дифузно, или
във вид на отделни съединителнотъкан-
ни плаки ; при рязко изразена склероза
се срещат огнища на атероматозно раз
падане — атероматозни язви (виж a the
romatosis), вследствие на което склеро
зата на артериите се нарича от болшин
ството автори атеросклероза поради ед
новременното съществуване на атерома
тозни язви и склеротични огнища ; за
артериолосклероза говорим, когато про
цесът засегне предимно и повече или
по-малко дифузно малките, предкапиляр-
ни артерийки (артериолите) ; виж също
arteriosclerosis. »
.
атеросклероз. (е) id.
(f) athérosclérose, (d) Atherosklerose.
athetosis, -is, / [aS-sxoç athetos нямащ по
ложение в пространството, неустойчив,
от à-priv.
д-sxôç th eto s установен, за
крепен, от
tithemi поставям] : (b)
атетоза — непрекъснати, бавни, тонични,
принудителни движения, напомнящи дви
женията на червей, главно на горните
крайници, по-рядко на долните, при по
ражение на стрио-палидарплта система,
(г) атетоз. (е) id.,
Hammond’s disease,
posthemiplegic chorea, (f) nthetose, atlic-
sie. (d) Alhetose.
athrepsia,
- ac, / [à-priv. -
-}
-
thre-
psis хранене] : (b) атрепсия: j. тежка
форма па разстройство па храненето, спе
циално у изкуствено хранени кърма
чета ; 2. имунитет спрямо ипокулиранс
на тумори» клетки, атрентпчеи имуни
тет. (**) :пременя, (е) id.,
athrepsy. (f)
atlirepsie. (d) Athrepsic.
athyreosis,
- is, / [à-priv,
- f (glandula)
thyreoidea:* -f-
- o sis*] : (b) атиреоза —
вродена или придобита липса на щито
видна жлеза, (г) атиреоз. (е) athyrea, athy-
ria, id. (f) athyroïdie. (d) Athyreose.
atlas, -antis, ni p'AxXaç, ’'AxXavxoç — ти
тан, който крепял на плещите си небес
ния свод] : (Ь) атлас — първият шиен
прешлен, (г) атлант, ( е) id. (f) id. (d) id.,
Kopfträger.
atm ocausis, -is, / [àxpôg atmos пара •+-
xaôoiç ka u sis изгаряне] : (b) атмокау-
зис — изгаряме с прегряна водна пара,
специално на маточната лигавица при
тежки, трудно спиращи се кръвотечения.
(Г) атмокаузис. (е) id. (f) atmokausis. (d)
Atmokausis, Uterusvaporisation, (syti)
vaporisatio (2).
atonia, -ae, / [à-priv.
-f- tôvoç tonos обтя
гане, напрежение] : (b) атопия — отпус
натост, вялост, отслабване на тонуса, т. е.
па напрегнатостта, еластичността и въз-
будимостта на тъканите и органите (на
матката, стомаха, червата, мускулите),
(г) атония, вялость, ослабление тонуса,
(е) atony, flaccidity. (f) atonie, relâche
ment, relaxation. (d) Atonie, Schlaffheit,
Erschlaffung.
atque (conj.) : и, и дори.
atresia, -ae, / [à-priv.
-h xpf^'ç tresis про-
дупчвапе, отвърстие] : (Ь) атрезия —
вродена липса на някой естествен огвор
(уста, заден проход и др.), по-рядко при
добита (срастване, облитерация), ( г) атре
зия. »
id. (f) atrésie. (d). Atresie.
atrichia, -ae, / : -► atrichosis.
atrichosis,
- is, / [à-priv.
-f- 0
-ptg.
s
thrix, trichos, косъм] : (b) атрихоза,
атрихия — липса на растеж па коемн,
пълна липса на косми (вродена или при
добита всл. на заболяване). (Г) атрихия.
(е) atrichia, id. (f) atricliie. (d) id. (syn)
atrichia.
atrium,
-i i, n [ — зала (централната част
на римската къща), от a ter тъмен] :
атриум — трем, преддверие, наир, на
сърцето ; син. vestibulum.
a. cordis : (b) иредсърдие : дясното
прсдсърдис получава венозна кръв от
venae cavae, а лявото — артериална
кръв от белодробните вени ; предсърдпею
препраща кръвта във вентрикула от сь-
щата страна. (Г) предсердие. (е) atrium
(of the heart), (f) oreillette (du cœur),
(d) Herzvorhof, Herzvorkaninier, id.
atrophia,
- ae. f [à-priv.
- f хроерт] trophe
хранене] : (b) атрофия: 1. намаляване
atrophia
46
auricularis
на обема и размерите на клетките, тъка»
ните и органите всл. на общи или ме
стни смущения в храненето (възпаление,
от бездейност, старост, натиск и др.) ;
2. силно измършавяване всл. на недо
статъчно или непълноценно хранене,
тежки изтощителни болести (рак, тубер
кулоза и др.) ; син. cachexia ; 3. атрофия
в кърмаческата възраст, виж liypotro-
phia (III степен), (г) атрофия, (е) atro
phy, wasting , emaciation, (f) atrophie,
fonte, (d) Atrophie, Schwund.
a. acuta flava hepatis : (b) остра
жълта атрофия или остра дистрофия на
черния дроб, по -правилно остра некроза
на черния дроб — протича със силна
жълтеница, хеморагична диатеза (хема-
темеза, кървави диарии и п р .\ апатия
(после маниакална възбуденост), замъгля
ване на съзнанието, кома с дъх на пре
сен черен дроб от устата (foetor hepa
ticus), намалявзне количеството на ури
ната, коматозна жлъчни цилиндри и кри
стали от левцин и тирозин в урината
и др. ; етиология : вирусен хепатит (най-
често тежката форма на болестта на
Боткин), тежки отравяния (със салварсан,
фосфор, хлороформ, отровни гъби, ато
фан и др.), сифилис и др. (г) острая ди
строфия, и л и атрофия, печени, (е) acute
yellow atrophy of the liver, (f) atrophie
jaune aiguë du foie, (d) akute gelbe Le
beratrophie. (syn) dystrophia hepatis
acuta, hepatitis parenchymatosa acuta.
a. nervi optici : (b) атрофия на зри
телния нерв, (г) атрофия зрительного
нерва, (е) optic atrophy, atrophy of the
optic nerve, (f) atrophie du nerf optique,
(d) Sehnervenatrophie, Sehnervenschwund.
atrophicans» g en.
-antis [| ]: причиняващ
атрофия, виж atrophicus.
atrophicus» -а, -um [ t ] : (b) атрофичен —
отнасящ се до атрофия, атрофиран. (Г)
атрофический, атрофированный, (е) atro
phie, atrophied, (f) atrophique, atrophié,
(d) atrophisch.
atrophodermatitis centrifuga:
lupus
erythematodes.
attenuatio, -onis, / [attenuare изтънявам,
отслабвам] : (b) 1. атенюиране — от
слабване : изкуствено намаляване и изме-
няване патогенността и вирулентността
на възбудителите на заразните болести;
2. разреждане, (г) 1. ат(т)енуация, ослаб
ление (вируса) ; 2. разжижение, (е) atte
nuation : 1. diminution of virulence ;
2. dilution, thinning, (f) 1. atténuation;
2. dilution, (d) 1. Abschwächung; 2. Ver
dünnung.
attenuatus, -a, -um [pp. от attenuare f ]:
(b) атенюиран — отслабен, напр. отсла
бен във вирулентността си (за микроби).
(Г) ослабленный. (е) atten uated. ( о atté
nué. (d) gemildert.
atypicus, -a, -um [à-priv.
- f typicus*] : (b)
атипичен — отклоняващ ce от нормал
ната форма или тип, нетипичен, непра
вилен, необичаен. (Г) атипический, нети
пичный, неправильный, необычный, (е)
atypical, (f) atypique, (d) atypisch,
audim utitas,
- atis, / [audire слушам +
mutus ням] : (b) слухова немота — кон-
генитална афазия, (г) слуховая немота.
(e) deaf-mutism. (f) audi-rnutïté, aphasie
congénitale. (d) Hörstummheit.
auditivus, -a, um [auditus?] : (b) слухов,
принадлежащ към слуховия орган, от
насящ се до слуха. (Г) слуховой, (е)
auditory, auditive, (f) auditif, (d) Gehörs-,.
Hör-, (syn) auditorius, acusticus,
auditorius, -a, -um :
auditivus,
auditus, -us, m [audire, pp. auditus. слу
шам] : (b) 1. слух ; 2. слушане, (г) 1. слух ;
2. слышание, (е) 1-2. hearing, audition.
(f) i. ouïe ; 2. audition. (d) 1. Gehör;
2. Hören.
aura, -ae, / [aopa полъх, ветрец] : (b) аура,
„предвестник“ — лродромални явления
(сетивни, двигателни, вазомоторни, секре-
торни и др.), непосредствено предше-
ствуващн настъпването на епилептичния
припадък ; понякога аурата се изразява
с характерно усещане на полъхваме, из
лъчващо се от тялото към главата (от
там и названието); терминът е пренесен
и върху всички непосредствени продро-
мални симптоми при мигрена, хистерия
и др. (г) аура. (е) id. (f) id. (d) id.
aurantiasis (-is, / j cutis [aurantiuni порто
кал] : —►xanthodermia carotinaemica.
auricula, -ае ,/[=ушенце, умал. от wir/s*]:
(b) ушиа мида, ушна скойка. (Г) ушная
раковина, (е) auricle (of th e ear), pinna,,
pavilion, (f) pavillon de Toreille, auricule.
(d) Ohrmuschel.
a. atrii (PNA) = auricula cordis (BNA,
INA): (b) ухо на предсърдието, сър
дечно ухо — анатомично разшире
ние, придатък на предсърдието на сър
цето. (г) сердечное ушко, (е) auricle (of
the heart), (f) auricule du cœur, (d) Herz
ohr.
auricularis,
-е [t }: (b) аурикуларен —
принадлежащ на ухото, отнасящ се до-
auris
47
autophagia
ухото, ушен ; подобен на ухо, уховиден,
(г) ушной, аурикулярный, (е) auricular
(relating of the ear or to the auricle of
the heart), (f) auriculaire, (d) aurikulär,
Gehör-, Öhren-, Ohr-.
auris, -is, / : (b) ухо (орган на слуха),
(г) ухо. (е) ear. (f) oreille, (d) Ohr,
Gehörorgan.
a. externa : (b) външно ухо ; състои
се от ушната мида и външния слухов
канал. (Г) наружное ухо. ( е) external
ear. (f) oreille externe, (d) äußeres Ohr.
a. interna (BNA, INA, PNA), laby
rinthus : (b) вътрешно ухо, лабиринт ;
състои се от костното вътрешно ухо
(костен лабиринт") и ципестото вътрешно
ухо (ципест лабиринт) ; на костния лаби
ринт различаваме три костни полу-
окръжни канала (canales* semicirculares),
преддверие (vestibulum* labyrinthi) и
охлюв (cochlea*) ; в костния лабиринт, в
който е .включено ципестото вътрешно
ухо, се намира рецепторният апарат на
слуховия и на пространствения анализа-
тор. (г) внутреннее ухо, лабиринт. ( е)
internal ear, labyrinth, (f) oreille interne,
labyrinthe, (d) inneres Ohr, Labyrinth.
a. media (PNA) : (b) средно ухо ;
съставено е от тъпанчето, тъпанчевата
кухина, слуховите костици, цицковидния
израстък и Евстахиевата тръба ; виж
също cavum tympani. (г) среднее ухо.
(е) middle ear, tympanum, (f) oreille
moyenne, (d) Mittelohr.
a uscultatio, -onis, / [auscultare внимателно
слушам, изслушвам] : (Ь) аускултация —
преслушване с ухо или слушалка на
възникващите в тялото звукови явления
(сърдечни тонове, дихателни шумове и
др.) за определяне състоянието на из
вестни вътрешни органи, (г) аускульта
ция, выслушивание. (е) auscultation. <*>
auscultation, (d) Auskultation, Behorchung
des Körpers.
aut: (b) или (при противоположност)\
виж също sive, (г) или. (е) or. (О ou.
(d) oder.
auto- [atnôç autos сам, от само себе си] :
в съставни думи означава сам, само-щ
autochthonus, -а, -um [afoôç \ + x ^ v chthon
земя, родина] : (b) автохтонен — обра
зуван на мястото на зараждането, соб
ствен, напр. на един тромб, за разлика
от ембола. (Г) аутохтонный. (е) au to
chthonous, aboriginal, (f) autochtone, (d)
autochthon, bodenständig.
autoclavus, -i, m [aviôç j + davis ключ] :
(b) автоклав — апарат (казан или шкаф)
за стерилизиране с пара под налягане.
(Г) автоклав, (е) autoclave, steam-pres
sure sterilizer, (f) autoclave, (d) Autoklav,
Dampfkochtopf.
autogenes, gen.
-is [aùxôçf + -^sv^c -ge
n e s* произлязъл] : (b) автогенен — са-
мороден, самовъзникващ, произлязъл в
тялото (ендогенен), невнесеи отвън, (г)
аутогенный, самородный, самоироизво-
дящий. (е) autogenous, autogenetic, auto
genic. (f) autogène, (d) autogen, selbst
tätig.
autohaemotherapia, -ae, / [aùxôç ] -f- %l\gc
fiaima кръв -H frspaTcsfa therapeia лече
ние) : (b) автохемотерапия •— лечение с
впръскване па собствена кръв. (г) ауго-
гемотерапия. (е) autoh(a)emotIierapy. (f)
nutohémotherapie. (d) Autohämotherapie,
Eigenbl utbehandlung.
autoinfectio, -onis, / (aùToç \ + infectio*] :
(b) автоинфекция, автогенна инфекции—
самозаразявапе със собствената си слабо
вирулентна бактериална флора, непато-
генна при обичайни условия, (г) аутоин
фекция, аутогенная инфекция, самозарп-
жение организма, (е) autoinfection, self-
infection. (f) autoinfection, (d) Autoinfek
tion, Selbstinfektion, Selbstansteckung.
autointoxicatio, -onis, / [aùxôç \ -j- intoxi
catio*] : (b) автоинтоксикация — само-
отравяне c образувани в собствения ор
ганизъм отровни вещества от обмяната
на веществата, токсини и др. (при тежки
заболявания на бъбреците, черния дроб
и др,). (г) аутоинтоксикация, самоотрав
ление, (е) autointoxication, self-poisoning,
(о autointoxication. (à) Autointoxikation,
Selbstvergiftung.
autolysis, -is, / [ainôç j + Xüj'.ç lysis раз-
вързване, разтваряне, от X6a> 1уо отвър
звам, разрушавам] : (Ь) автолиза — са-
моразтопяване, самосмилане : разпадане
на клетки и тъкани в организма от дей
ствието па съдържащите се в тях хидро-
литични ферменти без помощта на бак
терии. (Г) аутолиз, саморастворение, са-
моперенаривание. (е) id.,
self-digestion,
(f) aiitolyse, autodigestion, (d) Autolyse,
Selbstauflösung, Selbstverdauung.
automatismus ambulatorius :
porio
mania.
autophagia, -ae, / (àtnôç autos сам +
cpa^etv ph ag ein ям] : (b) автофагия, „са
моизяждане“ —
изразходване на соб
ствените си тлъстини при дълго гладу-
autoplastica
48
Ayerza’ syndromum
ване, болести (диабет и др.). (г) аутофа-
гия. (е) id. (f) autophagie, (d) Auto
phagie.
autoplastica,
- a e, / [athéç | + TcXaoxwofl
plastike ваяне, от тсХссаош plasso обра
зувам, формирам] : (b) автопластика —
присаждане на собствени тъкани от една
част на тялото на друга. »
аутопла
стика. (е) autoplasty, (f) aiitogreffe,
greffe autoplastique, (d) Autoplastik,
autoplastischer Ersatz.
autopsia,
- a e, / [аотоф(а = виждане със
собствени очи, от àuxôç ] -f- оф'-ç op sis
виждане] : (b) аутопсия, отваряне на
труп, обдукция, секция — изследване на
труп (на вътрешните му органи) за уяс-
ияване характера на съществуващите
изменения и установяване причината на
смъртта ; виж също sectio legalis, (г)
вскрытие трупа, секция, аутопсия, об
дукция, (е) autopsy, necropsy, post-mor
tem examination, (f) autopsie, nécropsie.
(d) Autopsie, Sektion, Obduktion, Lei
chenöffnung, Leichenschau, Nekrop(s)ie,
Nekroskopie, (sy n) obductio, necropsia,
sectio cadaveris.
autoserotherapia, -a e,/[aûx6ç f + serum*] :
(b) автосеротерапия — лечение с впръс
кване на собствен кръвен серум или на
серозна течност от същия болен, (г)
аутосеротерапия, (е) autoserotherapy, (f)
auto-sérothérapie, (d) Autoserotherapie,
Eigenserumbehandlung.
autosuggestio, -onis, / [aùxôç | + sugges
tio *] : (b) автосугестия — самовнуше
ние. (Г) самовнушение, (е) autosugges
tion. (f) auto-suggestion, (d) Autosug
gestion, Selbstbeeinflussung.
autotransfusio, -onis, / [aùxéç f -f transfu
sio *] : (b) автотрансфузия : 1. преливане
на кръв, извадена от коремната кухина
иа същия болен след масивни кръвоиз-
лияния (ретрансфузия) ; 2. „самопрели-
ване“ на кръв от периферията към въ
трешните, важни за живота органи при
големи кръвоизливи (чрез ниско поста
вяне на главата, повдигане на крайни
ците и увиването им с бинтове), ( г) ауто-
трансфузия. (е) autotransfusion, autoin
fusion. <»> auto-transfusion. (d) Auto
transfusion, Autobluttransfusion, Retrans
fusion.
autotransplantatio,
-onis, f [olùtôç t]•
виж при transplantatio.
autovaccinum, -i, n [aôxdç | + vaccinum*] :
(b) автовакцина — вакцина, приготвена
хуг патогенни микроорганизми, произ
хождащи от самия болен, на когото ще
се прилага. <Г) аутовакцина. (е) autovac
cine. .( о auto-vaccin. (d) Autovakzine,.
Eigenimpfstoff.
auxilium, -ii, n : (b) помощ. (r) помощь,
(e) aid, help, (f) secours, aide, (d) Hilfe.
a. prim um: (b) първа помощ, давана
при нещастни случаи или внезапни за
болявалия. (г) первая помощь, (е) first
aid. (f) premier secours. (d) erste Hilfe,
avirulentus, -a, -um [à-priv.
- f virulentus*]
(b) авирулентен — невирулентел, лишен
от вирулентност. (г) авирулемтный, пе-
вирулентный. (е) avirulent, (f) avirulent
(d) avirulent.
avitaminosis, - is,/ [à-priv.
-f- vitaminum*] :
(b) авитаминоза — недоимъчло заболя
ване, предизвикано от липса или недо
имък на един или повече витамини, (г)
авитаминоз, витаминная недостаточность..
(e) id.,
deficiency disease, (f) avitami
nose. (d) Avitaminose.
avulsio, -onis, / [а-vellëre (avello), pp.
avulsu s, откъсвам, изтръгвам) : (b) пвул-
сия —* изтръгване, изскубване, премах
ване чрез откъсване, нппр. на нерв (виж
, n eurexaeresis), на очната ябълка (а. bul
bi — насилствено изтръгваме, изскуб
ване на очната ябълка от орбитата, при
травми), (г) вырывание, отрывание, (е)
avulsion, evulsion. (f) avulsion, arrache
ment, évulsion, (d) Herausrcillen. (sy n)
evulsio.
ах .: axungia*; ськр. в рецепти.
axilla, -ae, / [от ala крило) : (b) аксила —
подм ишiища, подмши и114ил ям114ка. (г) iюд-
мышечиая ямка, подмышечная впадина.
(e) id., armpit, axillary fossa, mascliale.
(f) aisselle, creux de l'aisselle, creux
axillaire. (d) Achselhöhle, Achselgrube,
(sy n ) fossa ax illaris.
axillaris, -е [|]* (b) акспллрен - - отна
сящ се към подмишницата, подмпшни-
чен. (г) подмышечный, (е) axillary. ( о
axillaire. (d) axillar, Achsel-,
Axillar- .
axis1, -is, m [на rp. ùZw axon ос] : (b) ос.
(г) ось. (е) id. (!) axe. (d) Achse,
axis- (PNAl [ t ] : -*• epistropheus (BNA,
INAL
axon, -onis, rn [ࣜv | ]:
neuraxon.
axungia porci: -► adeps suillus.
Ayerza* syndromum [A. Ayetza. аржентин
ски лекар, 1861—1918) : (b) синдром или
болест на Айерза — характеризира ce
със силна цианоза с тъмен, почти черен
цвят, разширение на дясното сърце и
на белодробната артерия и др.# свързано>
azoospermia
49
Bacteria
със склероза на белодробната артерия ;
симптомен комплекс на късните и те р
минални стадии на белодробното сърце.
(Г) синдром Аэрза, болезнь Аерза
(Айерза, Айерса), (е) Ayerza s disease,
(о maladie d ’Ayerza, cardiopathie noire,
(d) Ayerzasche Krankheit,
azoospermia, -ae, / [ct-priv. + £$ov zoon
живо същество + ояёррос sperma семе] :
(b) азооспермия — липса на (подвижни)
сперматозоиди в спермата, (г) азооспер
мия. (е) id. (f) azoospermie, (d) Azoo
spermie.
azotaemia,
-ae, / [от фр. azote азот
(urea) + aîpa haima кръв] : (b) азот
емия — ненормално натрупване в кръвта
на съдържащи азот вещества от обмя
ната на белтъчините (пикочина, пикочна
киселина, креатинин, индикан и др.) при
бъбречни заболявания, усилено разпадане
на тъканни белтъчини (кахексия, левкози
и др.), при голяма загуба на хлориди
и др. ; остатъчен азот нормално в кръв
та 20—30 —45 м г% . (г) азотемия, (е)
azot(a)emia. (f) azotémie. (d) Azotämie.
a z y g o s [aÇo^oç неженен, сам] : -► impar-
B
Babinskii reflexus [У. Babinski, парижки
невропатолог от
полски
произход,
1857— 1932] : (b) рефлекс на Бабински —
бавна дорзална флексия на палеца на
крака при дращене на плантарната по
върхност на ходилото с игла, с нокът
или с дръжката на перкуторното чукче
(вместо нормална плантарна флексия),
често свързано с бавна дорзална флексия
и разперване на останалите четири пр ъ
ста ; при поражение на пирамидния път.
(г) рефлекс Бабинского. (е) Babinski's
phenomenon or reflex, (f) phénomène
des orteils, signe de Babinski, (d) Ba-
binskisches Zeichen, Zehenreflex.
B ac .: съкр. за Bacillus*,
bacillaemia, -ae, / : -►bacteriaemia.
bacilli (medicati), -orum, nijpl (Bacillus*):
(b) лекарствени пръчици, съставени or
лекарствени смеси и какаово масло,
предназначени за поставяне в тесни
отпори, напр. в пикочния канал, церви-
калния канал, фистулни ходове ; разно
видност на сунозиториите. (г) лекарствен
ные палочки, и ли бужи, (е) id., medica
ted bacilli. (f) bougies médicamenteuses,
(d) id., Arzneistäbchen.
bacillivecto r, -oris, m [Bacillus* -f vector
носач] : (b) бацилоносител - лине, което
носи и отделя причинители па заразна
болест без видими клинични прояви на
заболяване ; срв. vector, (г) бациллоноси
тель. (е) carrier, vector, bacilli-carrier,
bacteria-carrier. (0 porteur de germes,
(d) Keimträger, Bazillenträger, Daueraus
scheider.
bacilluria, -ae, / \Bacillus* + oupov uroti
урина]: -* bacteriuria.
Bacillus, -i, m {pi Bacilli) [умал. от ba
culum и baculus пръчка] : (b) бацил —
пръчковидна, спорогенна бактерия ; биват
аеробни (В. an thracis и др.), анаеробни
(В. tetani, В. botulinus, В. histolyticus и
др.) ; съкратено Вас. (г) бацилла, палочка,
(е) id. (f) bacille, (d) id., Bazillus.
B. anthracis: (b) антраксен бацил,
бацил на антракса — Грам-голожителен
облигатен аероб, спороносен извън о р
ганизма, причинител на anthrax*, (г)
бацилла (палочка) сибирской язвы, (е)
id. (f) bactéridie charbonneuse, bacille de
charbon, bacille de Davaine. (d) Milz
brandbazillus.
B. botulinus : (b) ботулинов бацил,
бацил на ботулизма • Грам-положителен
анаероб, спороносен, причинител на
botulismus*, (г) бацилла (палочка) боту
лизма. (е) Clostridium botulinum, id. à)
id. (d) Botulinusbazillus. (sy n) Clostri
dium botulinum.
B. bulgaricus : -►Lactobacrerium bul-
gariettm.
B. comma: - *■Vibrio cholerae.
B. diphtheriae:
» Cor\ncbactcrium
diphtheriae.
B. pyocyaneus :
Bacterium pyo-
cyancum.
B. teta n i : (b) тетаничен бацил, бацил
на тетануса
Грам-положителен обли
гатен анаероб, спороносен, причинител
на tetanus* . («о бацилла (палочка) столб
няка. (e) Clostridium tetani, id. (f) bacille
du tétanos, bacille tétanique, (d) Teta-
nusbazillus. (syn) Clostridium tetani,
Bacillus Nicolaieri.
Bact. : съкр. за Bacterium*.
Bacteria, njpl : —►Bacterium.
4 Медицинска терминология
bacteriaemia
50
Bacterium
bacteriaemia, -ae, / [Bacterium* -f- аГрсс
haim a кръв] : (b) бактериемия — про
никване или присъствие на бактерии в
кръвта, напр. при коремен тиф ; виж също
pyaemia и sepsis, (г) бактериемия, (е)
bacteri(a)emia. (f) bactériémie, (d) Bakte
riämie. (sy n) bacillaemia.
bactericida (remedia), n ipl [Bacterium* -f-
ca edëre убивам] : (b) бактерицидни ве
щества — убиващи бактериите (лекарства,
опсонини ii др.). (г) бактерицидные ве
щества. (е) bactericides. (0 bactéricides,
(d) bakterientötende Substanzen, (sy n)
microbicidn.
bactericidus, -n, -uni [ | ] : (b) бактерици
ден — убиващ бактериите- (г) бактери
цидный. > ) bactericidal, (f) bactéricide,
(d) baktericid, bakterientütend, bakteri-
envernichtend.
bacteriologia, -ae, / [Bacterium* -f- Xô^oç
log o s учение] : (b) бактериология—наука
за бактериите, дял от биологията, (г) бак
териология. (е) bacteriology, (f) bactério
logie. (d) Bakteriologie,
bacteriolysina, -orum, njpl [j ] : (b) бак-
териолизнни — специфични противотела,
стопяващи бактерии ; образуват се след
преболедуване от заразна болест или
изкуствено, след вкарване на бактерии
в организма, (г) бактериолизины, (е)
bacteriolysins. (f) bactériolysines. (d)
Bakteriolysine.
bacteriolysis, -is, / [Bacterium* -f- Xûatç
lysis развързване, разпадане] : (b) бакте
риолиза — разрушаване (стопяване) на
бактерии, обикновено под действието на
специфични антитела (bacteriolysina*). (г>
бактериолиз, ( е) id. (f) bactériolyse. (d)
Bakteriolyse.
bacteriophagum,
- i, n [Bacterium* +
(poqelv phagein ям] : (b) бактериофаг —
специфично ултрамикроскопическо, ви
русоподобно образувание, обладаващо
всички свойства на вирусите, стопяващо
'бактериите и актиномицетите. (г) бакте
риофаг, фаг, микробофаг, вирус бактерий,
литический агент, бактериофагический
лизин, ( е) bacteriophage, (f) bactériopha
ge, phage, (d) Bakteriophage,
bacteriostasis, -is, / [Bacterium* + ordotç
s ta si s стоене, спиране]: (b) бактерио-
стаза — спиране или забавяне на расте-
нето на бактериите, fr) бактериостаз. (е)
id. (f) bactériostase. (d) Bakteriostase.
ibacteriostatica (remedia), n /pl [Bacteri
um* + ozdatç sta sis стоене на място,
спиране] : (b) бактериостатици — бакте
риостатични средства: лекарства, задър
жащи или забавящи развитието на бак
териите. (г) бактериостатические сред
ства. (е) bacteriostatics. (0 bactériosta-
tiques. (d) id.
Bacterium, -ii, n (p i Bacteria) [ßax-njpiov
bakterio n пръчка, тояга] : (b) бактерия,
бактерии — едноклетъчни микрооргани
зми, необразуващи спори, с различна
форма : кьлбообразни (коки), пръчковидни
(бацили), спираловидни (спирили, вибрио-
ни) и др, ; съкратено Bact. ; виж също
microorganism us. (г) бактерия, палочка,
(е) id. (f) bactérie, (d) Bakterie, Bakte
rium, (pi) Bakterien.
B. bulgaricum : -* Lactobacterium bul-
garicum.
B. coli commune, Escherichia coli :
(b) коли-бактерия — Грам-отрицателен
факултативен анаероб, един от най-раз-
пространените микроби в природата ;
като нормален обитател на червата съ-
действува за образуването на витамин В
^ организма и нормално възпира проце
сите на гниене в червата ; може да стане
патогенен и да причини пиелит, цистит,
перитонит и др. (г) кишечная палочка.
!е) id.,
Escherichia coli, colon bacillus,
f) colibacille, (d) Coli-Bazillus, Koli
bakterium. (syn) Colibacillus.
B. diphtheriae : -► Corynebacterium
diphtheriae.
B. dysenteriae Shiga, Shigella dysen
teria e : (b) дизентерийна бактерия
Шига — Грам-отрицателен аероб, при
чинител на тежката и смъртоносна бак
териална дизентерия ^виж dysenteria),
(г) бактерия дизентерии Шита, дизенте
рийная палочка Шига. (е) Shigella dys
enteriae, Bacterium dysenteriæ. (!) bacille
dysentérique de Shiga, (d) Dysenterie
bakterium, Shigellabakterium.
B. pyocyaneum, Bacillus pyocyaneus :
(b) синегнойна бактерия, синя бакте
рия — Грам-отрицателен аероб, причи
нител на зеленото гноясване ; може да
причини възпаление на средното ухо ,
на пикочните пътища и червата у децата,
евент. менингит, (г) синегнойная палочка,
(е) Pseudomonas æruginosa, Bacillus
pyocyaneus, blue-pus bacillus, (f) bacille
pyocyanique, (d) Pyozyaneusbakterium.
(syn) Pseudomonas aeruginosa siv e pyo-
cjranea.
B. tuberculosis :
Mycobacterium
tuberculosis.
Bacterium
51
balneum*
В. typhi, Eberthella typhi : (b) тифна
бактерия — Грам-отрицателен факулта
тивен анаероб, причинител на коремния
тиф (typhus* abdominalis), (г) палочка
брюшного тифа, брюшнотифозная па
лочка. (e) Eberthella typhosa, Eberth’s
bacillu s, Bacillus typhi (typhosus), Bacte
rium typhosum. (!) bacille typhique
d’Eberth. (d) Typhusbakterium, (syn) Sal
monella typhosa sive typhi,
bacteriuria, -ae, / [Bacterium* -f oöpov
uron урина] : (b) бактериурия бацил-
урия — присъствие на бактерии в пря-
сна урина, когато не предизвикват въз
палителна реакция в стените на пикочо-
отводните пътища, (г) бактериурия. (е)
id., bacilluria. (f) bactériurie, bacillurie. (d)
Bakteriurie. Bazillurie. (syn) bacilluria.
Baelzi morbus [E. v . Baelz, герм. лекар,
1849—1913]: —►myxadenitis labialis,
balanitis, -tidis, / IßaXavog balanos желъд,
главичка на половия член -{
-
- itis = въз
паление] : (b) баланит — възпаление на
главичката на мъжкия полов член, (г)
баланит. (е) id. (f) balanite, (d) id.,
Eichelentzündung, „Eicheltripper“,
balanoposthitis, -tidis, / (ßoUavog t -frc&rihj
posthe =r praeputium* -h
-itis|]:(b)ба
ла нопостит — възпаление на главичката
на мъжкия полов член и вътрешния
лист на препуциума. (г) баланопостит.
« (е) id. (f) balan oposthite. (d) id.
balantidiasis, -is, / : (b) балантидиаза —
заболяване на дебелите черва (при тежки
случаи с дизентериформени явления),
причинено от Balantidium coli (паразити-
ращ инфузорий), (г) балантидиаз, (е) id.,
balantidosis. (!) balantidiose, balantidiase,
(d) id.
balbuties, -ei, / [balbus заекващ, от bal
butire заеквам]: (b) заекване, пелтечене.
(Г) заикание, (е) stammering, stuttering.
(!) bégayem ent, bégaiement, (d) Stottern,
(sy n) dysarthria syllabaris.
b. intantilis : —►lallatio.
ballism us, -i, m [ßäXX<Dballo хвърлям] : (b)
бализъм — внезапни, често повтарящи
се, неволеви, принудителни движения
(мятания) на горните крайници, наподо
бяващи хореята, най-често като хемиба-
лизъм (виж hemiballismus). (г) баллизм.
ballism. (*) ballisme. (d) id.
ballistocardiographia,
-ae, / [ßaXXo)| -f
xapôta kardia сърце 4- ^pctcpo grapho
рисувам, пиша] : (b) балистокардиогра-
фия — определяне на систоличния обем
на сърцето с помощта на балистокардио-
граф ; получената крива се нарича Ьа1-
listocardiogramma. (г) баллистокардио-
графия. (е) ballistocardiography. (!) bal
listocardiographic. (d) Ballistokardiogra-
phie.
balneologia, -ae, / [balneum *logos
учение] : (b) балнеология — наука за
минералните води (състав, действие и
пр.), за калолечението, морелечението (и
климатолечението). <Г) бальнеология. (е)
baln eology. (!) balnéologie. (d) Balneo
logie, Bäder-(Kurort-)Wissenschaft.
balneotherapia, -ae, / [balneum*
therapeia лечение]: (b) балнеотерапия :
1 . дял от балнеологията, занимаващ
се с прилагането на минералните води
и бани за лечебни цели ; 2. лечение на
болестите с бани, виж cura thermalis. (Г)
1. бальнеотерапия, (е) 2. balneotherapy,
balneotherapeutics. (!) 2. balnéation, bal-
néothcrapie. (d) 1. Balneotherapie; 2. Bä
derbehandlung.
balneum, -i, n : (b) баня. (Г) ванна, баня,
(е) bath. (!) bain, (d) Bad.
b.
aeris: (b) въздушна баня — изла
гане на голото тяло па въздуха ; виж
aerotherapia. (г) воздушная ванна. (е)
air-bath. (!) bain d ’air, (d) Luftbad.
b.
arena e [arena пясък] : (b) пясъчна
баня — използуване на нагрят пясък
или на горещ сух пясък (на морския
плаж) с лечебна цел ; виж също psam-
motherapia. (г) песочная ванна, (е) sand
bath, arénation. (f) bain de sable, aréna
tion. (d) Sandbad.
b. limi [limus тиня, кал] : (b) кална
баня — потопяване на тялото в лечебна
кал; виж pelotherapia и limus, (г) гря
зевая ванна, иловая ванна, торфяная
ванна. (е) moor bath. (О bain de boue.
(d) Moorbad, Schlammbad.
b. medicatum : (b) лекарствена баня —
лечебна вана с прибавка иа лекарствени
вещества (при кожни болести, хирур
гична практика), (г) лекарственная ванна.
(e) medicinal bath, medicated bath. (0
bain médicinal. (d) Arzneibad.
b. permanens : (b) постоянна баня,
продължаваща понякога по цели деноно
щия, водно легло, (г) постоянная ванна,
(е) permanent bath. (!) bain permanent,
(d) Dauerbad, W asserbett.
b. solis [so/, so list слънце] : (b) слън
чева баня — излагане на въздействието
на слънчевите лъчи (insolatio*) ; виж
също heliotherapia. (г) солнечная ванна.
ВаШп-Comberg’ methodus
52
basis2
(e) sun bath, insolation, (f) bain de soleil,
(d) Sonnenbad.
Baltin-Cornberg ’ methodus [Л*. M . Б а л
т и н , съв. офталмолог,
—
,
W.
Cornberg, англ, лекар, 1885—
j:(b)
метод на Балтин-Комберг — способ за
рентгенологично определяне положението
на чуждо тяло в орбитата (очната ябълка),
(г) метод Балтина-Комберга, (е) Baltin-
Cornberg method, (f) méthode de Baltin-
Cornberg, (d) Baltin-Combergsches Ver
fahren.
Bang! morbus [В. Bang, датски лекар,
1848— 1932] : болест на Банг, виж при
febris unduians (2).
Bantii syndromum sive morbus [G. Banti,
итал. лекар, 1852—1925] : (b) синдром
или болест на Банти — характеризира
се с уголемен далак, анемия, чернодробна
цироза, асцит ; причини различни, (г)
синдром Банти. (е) Banti’s disease, sple
nic an(a)emia. ( о maladie de Banti. (d)
Bantisclie Krankheit, (syn) anaemia sple
nica, hepatitis splenogenes, cirrhosis
hepatis splenomegalica.
baraesthesia, -ae, f Ißäpog baros тежест +
aLoftrja’.ç a isth esis усещане] : (b) баресте-
зия — усет за тежест, вид дълбока се
тивност. (г) барестезия. (е) bar(a)esthesia,
pressure sense, (f) baresthésie, sensibilité
à la pression, (d) Drucksinn, Baràsthesie.
Baranyi testum [/?. Bârâny, унгарски
отолог, 1876— 1936] : (b) опит на Барани,
калорична реакция или проба — дразпе-
иенето на лабиринта чрез впръскване на
студена вода (20<>С) в ухото предизвиква
световъртеж, нарушено равновесие и ни-
стагъм към непромиваното ухо, а при
впръскване иа гореща вода (42—470С)
нистагъмът е насочен към промиваното
ухо ; при заболяване иа лабиринта кало
ричната реакция на страната на болното
ухо изчезва, (г) проба Барани, (е) Ва-
rany’s sign, caloric test, caloric nystag
mus. (f) réaction vestibulaire thermique,
signe de Bârâny, épreuve calorique, (d)
Bârânysche kalorische Prüfung.
barotrauma, -atis, n ftdpoç baros тежест -f
trauma*] :(b) баротравма — зареждане,
предизвикано от повишаване или пони
жаване на атмосферното налягане, най-
често засягащо ушното тъпанче или
вътрешного ухо, при летци, у работни
ците в подводници и др., при изстрел
близо до ухото, детонация и пр. (г)
баротравма, (е) id. (!) baro-traumatisme,
(d) id.
Bartholini glandulae [C. BarthoUn(us)
ju n io r, датски анатом, (1655— 1738] : -►
glandulae vestibulares majores,
bartholinitis,
- tidis, / [C. Bartholin \ ]:
(b) бартолинит — възпаление на Барто-
линовите жлези (glandulae* vestibulares
majores) или на изходните им канали,
най-често гонорейно. (г) бартолинит. ( е)
id. (f) bartholinite. (d) id.
basalis, basialis, basilaris, -e [basis ос
нова] : (b) базален — разположен на
основата, ниско ; отнасящ се до осно
вата. (г) базальный, основной. (е) basi
lar, basal, basic. (f) basal, basilaire. (d)
id., basal, basilar, Grund-,
basedowificatio, -onis, / [Basedowi* (mor
bus) -f facere (facio) правя] : базедо-
вификация — патологичен процес в щи
товидната жлеза, морфологично близък
до картината на Базедовата болест, напр.
struma* basedowificata.
Basedowi morbus [К. A . v . Basedow,
герм. лекар, 1799—1854] : (b) Базедова
болест, екзофталмична гуша — заболя
ване, дължащо се на хиперфункшш на
уголемена щитовидна жлеза, съпровож
дащо се с развитието на тиреотоксикоза,
с три главни признака (Мерзебургска
триада) : гуша, изпъкнали очи (екзофталм)
и тахикардия. (Г) базедова болезнь, бо
лезнь Грейвза, экзофтальмический зоб.
(e) exophthalmic goitre (goiter), Graves
disease, Basedow’s disease, P ar ry ’s disease.
(f) goitre exophtalmique, maladie de Ba
sedow, maladie de Graves. (d) Basedow
sche Krankheit, Glotzaugenkrankheit.(syn)
struma exophthalmica, (thyreotoxicosis ).
basiliom a, -atis, n : —►epithelioma baso-
cellulare.
b. Intestini : - * carcinoidum.
basis1, -eos (-is\ / [fcxatç ход, движение :
основа, подставка] : (Ь) база — основа,
подложка (фундамент), ( г) база, основа
ние. (е) id., base, foundation. ( f ) base,
fondement, (d) id., Grund, Grundfläche,
Grundlage, Untergrund.
b. pulmonis : (b) основа иа белия
дроб — лежащата върху диафрагмата
част на дроба, (г) основание легкого,
(е) base of the lung. (!) hase du poumon,
(d) id.
basis2, -eos (-is), / [j ]: (b) базис — глав
ното, основното или действуващо ле
карство в една сложна прескрипция (пи
люли, унгвенти). (г) базис, основной ин
гредиент сложного лекарства, ( е) base.
(!) base, (d) id.
basisna rco sis
53
Besnier-Boeck-Schaumann’ morbus
basisnarcosis, -is, / [ßdot£ | + narcosis*]:
(b) основна (базисна) наркоза — начална
или подготвителна наркоза: упояване с
наркотични лекарства (напр. луминал,
евипан или хексенал, пентотал и др.),
вкарани ректално, мускулно или веноз
но преди прилагане на инхалационната
наркоза, по-продължително наркотично
състояние с неголяма дълбочина, състоя
ние на повърхностна наркоза; виж съ
що praemedicatio и narcosis, (г) базис
ный наркоз, (е) basal narcosis, basis
narcosis. <o narcose de base. (d) Basis
narkose. (syn) praenarcosis.
basophilia,
- ae, / [ßcfoi£ | основа 4- <ptX£oc
p h ilia любов, обич] : (b) базофилия :
1. способност на клетките и тъканите да
се оцветяват интензивно с основни бои ;
2. появяване на базофилни зърна в ери
троцитите (пунктирани
еритроцити) ;
3. увеличаване на базофилниге левкоци
ти в периферната кръв (нормално 0,5%).
(г) базофилия. (е) id., basophilism, (f) ba
sophilie, basophilisme, (d) Basophilie.
Bauhini valvula [G. Ba uhin , швейцарски
анатом, 1560—1624] : —► valvula ileo
caecalis.
BCG : bacille bilié Calmette-Guérin [A.
Calmette, 1863—1933, и C. Guérin, 1885—
1959, френски лекари], vaccinum BCG:
(b) вакцина БЦЖ —: жива вакцина против
туберкулоза, приготвяна от атенюиран
(отслабен), лишен от вирулснтност щам
на туберкулозните микобактерии, (г)
вакцина БЦЖ. (e) BCG, Calmette-Guérin
vaccine, (f) vaccin B.C.G. (d) BCG,
BCG-Vakzine.
'bechica (remedia), n p l [Щ, faxàç b ex,
becho st кашлица] : (b) лекарствени сред
ства против кашлица, (г) средства про
тив кашля, (е) bechics, cough remedies,
pectorals, (f) béchiques, pectoraux, (d)
Hustenmittel.
Bechterevi morbus, Bechterevi reflexus :
- > Beliterevi morbus, Behlerevi reflexus.
Behçeti syndromum sive morbus |H. Be/i-
çet, турски дерматолог, 1889 -1918]: (b)
синдром или болеет на Вех чет — по
втарящи се пристъпи на ирпдоциклит с
хпнониоп и афюзнп язвички по устата,
очите и гениталиите, (г) синдром (или
болезнь) Вех чета, (е) Behyet’s disease,
(f) syndrome de Behyet. (d) Behyetsches
Syndrom.
Behterevi morbus [ [ ]: -►spondylarthritis
ankylopoêtica.
Behterevi reflexus [B. M . Бехтерев, бе
лежит рус. невролог, психиатър и пси
холог, 1857—1927] : "(b) рефлекси на
Бехтерев: 1. лопатъчен (скапуларен) ре
флекс — при почукване по вътрешния ръб
на лопатката се получават адукция и
ротация навън на свободно увисналата
ръка ; 2. акромиален — при перкусия
по акромиона се получава свиване на
предмишницата, понякога на китката и
пръстите, и др. ; за рефлекса ма Мен-
дел-Бехтерев
виж
Mendel-Behterev*
reflexus, (г) рефлексы Бехтерева, (е)
Be(c)hterev’s reflexes, (f) reflexes de
Be(c)hterev. (d) Be(c)hterevsche Reflexe.
bene (adv.) [от bonus добър ; comp, me
lius по-добре, superi, optime най-добре] :
(b) добре, (г) хорошо, (е) well, (f) bien,
(d) gut.
benignus, -a, -um [bonus | -f gignëre раж
дам се, от 'ff'yvop.a'. gignomei раждам ce] :
(b) бенигнен — доброкачествен, благо
приятно протичащ, с невинен характер,
безвреден, (г) доброкачественный, бла
гоприятный. (е) benign, benignant, inno
cent. (f) bénin, innocent. (d) benigne,
gutartig.
beriberi [== извънредна слабост по син-
галески (Цейлон), от beri слабост или
от индийски beriberrii овца — поради
характерната походка на овца] : (Ь) бери-
бери, авитаминоза Bi — заболяване всл.
на недоимък на витамин Bi в храната,
характеризиращо се с полиневрит на
крайниците (особено на долните), отоци
и сърдечно-съдови разстройства ; енде
мично в Източна и Южна Азия. (г) берн-
бери. (е) id . , endemic neuritis, (f) bé
ribéri. (d) id. (syn) polyneuritis endemi
ca, neuritis multiplex endemica, kakke
(японски).
Bernard-Horner’syndromum [Claude Ber
nard, фр. физиолог, 1813 — 1878]:
—
►Horneri syndromum.
Bernhardt! morbus: -► Rot(h)i morbus
[RotllO-Bernhardt’ morbus].
Besnier-Boeck-Schaumaim’ morbus [E.
Besnier, фр. дерматолог, 1831—1909, С.
Р.М .Во еек, норвежки дерматолог, 1845—
1917, J. Sc/iauniann, шведски лекар, 1879
I : (b) болеет па Бепиё-Бьок-Шауман,
подулареи туберкулозен ретикулит на
I loiioH, доброкачествена лнмфограпуло-
матоза на II lay май — системно забо
ляване (sarcoidosis), засягащо
кожа
та (възловидни спркоидп, саркоид па
Boeck, lupus pernio и др.) и други
bestialitas
54
bilifer
о ргани и системи (често белите дробове,
очите, костите и лимфните възли, по-
рядко мускулите, черния дроб, далака,
стомашно-чревния канал, бъбреците, ц.
н. с .); етиология неизяснена (туберку
лоза според повечето автори), (г) бо
лезнь Бенье-Бека-Шаумана. (е) sarcoido
sis, Boeck’s sarcoid, Besnier-Boeck-Schau-
mann disease. <0 maladie de Besnier-
Boeck-Schaumann. (d) Besnier-Boeck-
Schaumannsche Krankheit, Boecksche
Krankheit, (syn) reticulitis nodularis tu
berculosa (L. Popov), lymphogranulo
matosis benigna (Schaumann).
bestialitas,-atis, / [bestia животно] : -» -so
domia (1).
Bezredka’ methodus desensibilisationis
[A. M . Безредна, рус. микробиолог,
1870— 1940] : (b) метод за десензибилизи-
ране по Безредка — прилага се за пред
пазване от анафилактични реакции при
вкарване на янтитоксичии или антибак-
териалии серуми в организма : отначало
се инжектира 0,1—0,5 мл серум подкож
но и след 1— 2 часа останалата доза,
(г) метод десенсибилизации по Безредка.
(е) Bezredka’s desensitization method.
<«> méthode de désensibilisation de Bez
redka. (d) Bezredka-Desensibilisierungs-
verfahren.
bi- [Ws два пъти] : представка, означаваща
деа пъти, дву-.
biceps, -cipitis, m (musculus) [Ws| -f ca
pu t глава): (b) бицепс — двуглав мус
кул : мншничен (m. biceps brachii) и
бедрен (m. biceps femoris), (г) двугла
вый мускул, (e) biceps (muscle), (f)
muscle biceps, ( d ) id. (zweiköpfig), Mus
culus biceps.
bicornis, -e [Ws | + cornu, -us рог] : (b)
двурог, напр. uterus bicornis, (г) дву
рогий. ( e) bicornous, bicornuate, bicor-
nate, two-horned. (f) bicorne. (d) zw ei-
hörnig.
bicuspidalis, -e [bis | + cuspis, -idis, остър
връх, острие] : (b) бикуспидален — дву
крилен (valvula bicuspidalis siv e mitra
lis), двувръх, двузъбест. (г) двуствор
чатый, двузубчатый, ( е) bicuspid, bicus-
pidal, bicuspidate. (f) bicuspide. (d) id.,
zweizipflig.
Bieri methodus [A. Bier, герм, хирург,
1861— 1949J: (b) метод на Бир — пред
извикване на хиперемия в тъканите
посредством умерено пристягане с елас
тичен бинт за лечебно въздействие при
възпалителни процеси (венозна хипере
мия). (г) метод Бира, (е) Bier’s m ethod,,
passive hyper(a)emia. (f) méthode de Bier,
hyperémie passive, (d) Biersche Stauung.
Biermeri morbus [A. Biermer, герм. ле
кар, 1827—1892]: -» -anaemia perniciosa..
bifidus, -я,
- um [Ws два пъти -f findere
цепя, разцепвам]: (b) раздвоен, разце
пен на две, напр. spina* bifida, (г) раз
двоенный, расщепленный надвое, (е) bi
fid. (f) bifide, (d) zweispaltig, zweige
teilt, gespalten.
bifurcatio, -onis, / [bis f + furca двузъба
вила] : (b) бифуркация — раздвояване,,
вилообразно разклоняване, особено р аз
клоняване на трахеята на два бронха
(b. tracheae), (г) буфуркания, раздвое
ние, вилообразное разделение, (е) bi
furcation, forking, (f) bifurcation, (d) Bi
furkation, Gabelung.
bigeminia,-ae, / [bis | -f geminus близнак,
двоен, чифт] : (b) бигемииия — вид
allorhythmia*, при която след всяка
нормална по време систола следва една
екстрасистола, така че след всеки два
по-бързо следващи пулсови удара (съ р
дечни контракции) се явява една по-
продължителна, компенсаторна
пауза
(pulsus* bigeminus). (г) бигемииия. (е)
bigemina, bigeminal pulse, bigeminal
rhythm, (f) bigéminisme, pouls bigéminé
(ou géminé), (d) Bigeminie. (syn) pul
sus bigeminus.
bigeminus1, -a, -um [ t ] - (b) бигеминус—
съставляващ чифт, двоен, удвоен, два
пъти напълно еднакъв, напр. pulsus*
bigeminus. (г) парный, двойной, (е) bi
geminal, twin, (f) jumeau, (d) zweimal,,
doppelt.
bigeminus2, -i, « [ t ] : (b) близнак, близ
наци (bigemini). (г) близнец, (p i) близне
цы. ( е) twin (обикн./>/ twins), (f) jum eau
(l'un des deux), (d) Zwilling.
bilateralis, -e [Ws } + latus, -e ris страна] :
(b) билатерален — двустранен, от двете
страни, отнасящ се до двете страни, (г)
билятеральный, двусторонний, двубокий.
(e) bilateral, (f) bilatéral. <«o bilateral,
zweiseitig, doppelseitig, beidseitig.
biliaris, -e [W//s*] : (b) билиарен — отна
сящ се до жлъчката, свързан с жлъч
ката, жлъчен, напр. calculus biliaris-
(жлъчен камък), (г) желчный, (е) biliary.
(f) biliaire, (d) biliär, gallig, Gallen- .
bilifer, -era,
- e rum [W//s* + ferre (fero)
нося] : (b) жлъчконосен. (r) желчеотво
дящий. (e) bilifer, (f) bilifère. (d) Galle
leitend.
biliosus
55
biomicroscopia
biliosus, -a, -um [bilis*] : (b) жлъчен, свър
зан с жълтеница. (Г) желчный, (е)
bilious, (f) bilieux, (d) biliös, g allig,
gallensüchtig.
bilirubinum, -i, n [bilis* -f- ruber червен] :
(b) билирубин — червеният жлъчен пиг
мент, главният пигмент на жлъчката,
крайният физиологичен продукт от об
мяната на хемоглобина ; придава на ж лъч
ката златистожълт цвят; нормален % в
кръвния серум виж при icterus, (г) би
лирубин. (е) bilirubin, (f) bilirubine, (d)
Bilirubin.
bilis, -is, / : жлъчка, злъчна (изливащата
се от жлъчния мехур), виж fei.
biliverdinum, -i, n |bilis*-fwW<//s зелен] :
(b) би.ишердпн — зеленият жлъчен пиг
мент, оксидационен продукт на билиру
бина. (г) биливерднн. (е) biliverdin. (f)
biliv erdine. (d) Biliverdin.
Billrothi operatio [Ch. A. Th. Billroth,
австрийски хирург, 1829—1894] : (b) опе
рация на Билрот — два способа на ре
зекция на стомаха : Billroth 1 — изряз
ване на нилорната част на стомаха и
съединяване на останалата част от стома
ха с дванадесетопръстника ; Billroth II—
изрязване на пилора и по-голямата част
от малката кривина на стомаха, затва
ряне с шев на краищата на дванадесе
топръстника и стомаха, последвано от
съединяване на стомаха с jejunum’a
(gastrojejunostomia). (г) операция Биль
рота. (e) Billroth’s operation, (f) opéra
tion de Billroth. <d) Billroth-Operations-
methoden.
bilocularis, -e [6/s два пъти -f loculus ме
стенце] : (b) билокуларен — двугнезден,
двукамерен, ( г) двугнездный, двукамер
ный. (е) bilocular, biloculate, bicellular,
bicameral, (f) biloculaire. (d) zweifäche
rig, bilokular.
bimanualis, -e [£/s f + manus ръка] : (b)
бимануален — отнасящ се до или из
вършван с две ръце, двуръчеп. (г) би
мануальный, двуручный, (е) bimanual.
(О bimanuel. (d) bimanuelJ, mit beiden
Händen, zweihändig.
binauralis, -e [bint две, чифт -j- a uris ухо]:
(b) бинаурален — отнасящ се до двете
уши, двуушен ; бинаурален слух : спо
собност за определяне местоположението
на звучащо тяло при възприемане на
звука с двете уши. (г) бинауральный
(слух), (е) binaural, binotic, (f) binaural,
(d) binaural.
binocularis, -e [bini f + oculus око] : (b)
бинокуларен — отнасящ се до двете
очи, с двете о’чи, двуочен. (г) биноку
лярный, двуглазый. (е) binocular. (f)
binoculaire. (d) binokular,
binoculus, -i, m [ f ] : (b) бинокуларна пре
връзка, двойна (двустранна) очна пре
връзка — бинтова превръзка, покриваща
и двете очи. (г) бинокулярная повязка,
(е) binocular bandage, id. (f) bandage
binoculaire, fronde oculaire, (d) id.
biochemia, -ne, / [3£gç bios живот+хг/М *
chenieia химия]:, (b) биохимия, биоло
гична химия — наука, изучаваща химич
ните процеси в живата природа, (г) био
логическая химия, биохимия, (е) bioche-
[■ inistry, biochemics, physiological che
mistry, biological chemistry, (f) biochi
mie, chimie biologique, (d) Biochemie,
physiologische Chemie,
bioclimatologia, -ae, / [p£oç | + *XCpa kli-
та област -f Xô^oç, logos учение] : (b)
биоклиматология — наука за влиянието
на факторите време и климат върху чо
вешкия организъм, животните и расте
нията. (г) биоклиматология. (е) biocli
matology. (f) bioclimatologie. (d) Biokli
matologie.
biodosis, -is, f |pCoç f + dos/s*] : (b) био
доза — биологична доза : единица коли
чество на енергия на ултравиолетови
лъчи, която предизвиква прагова ( = ми
нимална, но ясно очертана) еритемна
реакция на кожата ; определя се с до-
зиметър. (г) биодоза. (е) id. (f) bio
dose. (d) id.
biogenesis, -is, / \$loç j + fsvso^ genesis
произход] : (b) биогенеза — развитие на
организмите ; обхваща ontogenesis* и
phylogenesis* ; бпогенетичен закон : за
кономерното съотношение между инди
видуалното развитие на организма (он
тогенеза) и развитието на дадена форма
в течение на еволюционния процес (фи
логенеза). <Г) биогенез, (е) id. (f) bio-
génèse. (d) Biogenie, Biogenese,
biologia, -ae, / [?£oç \ -\- Xà^oç logos уче
ние] : (b) биология — наука за живота, за
живите организми. (Г) биология, (е) bio
logy- (î) biologie, (d) Biologie,
biomicroscopia, -ae, / [ߣo$ f *+* ptxpôç mi-
kros малък -V oxoïtéo) skopeo гледам] :
(b) биомикроскоиия — микроскопско из
следване на жива тъкан в тялото ; м и к
роскопско изследване на живото око :
детайлно изследване (оглеждане) на ко-
нюнктивата, роговицата, предната каме-
biopsia
56
blepharitis
pa, ириса, лещата и предната */3 на
стъкловидното тяло с помощта на спе
циален апарат, ( г) биомйкроскопия, ми
кроскопия живого глаза, (е) bioniicrosco-
ру. (f) biomicroscopie, (d) Biomikroskopie.
biopsia, -ae, / [ß'oc f +
opsis зре
ние] : (b) биопсия — микроскопско из
следване на парченца от тъкани или
органи от живо тяло с диагностична
цел. (Г) биопсия, (е) biopsy, exploratory
excision, (f) biopsie, excision exploratrice,
(d) Biopsie, Probeexzision.
biosynthesis, -is, / |gioç t + synthesis*] :
(b) биосинтеза — образуване на хими
ческо съединение чрез помощта на ор
ганизми, напр. антибиотици чрез плесе
ни и др. (Г) биосинтез. (е) ici. (f) bio
synthèse. (d) Biosynthese.
Bioti respiratio [C. Biot,фр. лекар, род.1878
—
j : (b) дишане на Биб — появя
ване на периодични дихателни паузи
(апнея) до
минута и повече, вед
нага след което болният започва да
диша с пълна сила ; при менингит, мо
зъчни тумори, кръвоизливи в мозъка,
уремия, диабетична кома. (г) биотовское
дыхание, ( е) Biot’s respiration, Biot's
breathing, (f) respiration de Biot, (d)
Biotsclies Atmen, Biotsclier Atemtyp.
(sy n) respiratio periodica.
bipara,
-ae, f [bis* -f parère раждам] :
—
V secu ndipara.
bipartitus, -a, -um [bis2'- -f pars част] : (b)
разделен на две части, (г) разделенный
на две части, (е) bipartite, (f) bipartite.
(d) zweigeteilt.
bis (adv.) : (b) два пъти, напр. bis dat,
qui cito d at (двойно дава, който бързо
дава), bis in die (два пъти дневно), (г)
дважды, (е) twice, two times, (f) deux
fois. <d) zweimal.
bisexualis, -e [bis* -f sexus пол]: (b)
бисексуален — двуполов, имащ половите
признаци на двата пола. (Г) двуполый.
(e) bisexual. (t) bissexuc, bissexiiel. (d)
zweigeschlechtlich.
biventer, -tra,
- trum [Ms* -f venter ко
рем] : (b) двукоремчест (за мускул). (Г)
двубрюшный, (е) digastric, biventral.
(f) digastrique, (d) zweibäuchig, dop
pelbauchig. (syn) digastricus.
blandus, -a, -um [== ласкав, нежен, прия
тен] : (b) лек, тих , спокоен (делир) ; не-
дразнещ (диета), (г) спокойный ; нераз
дражающий. (е) bland, mild ; nonirrita-
ting. (f) doux ; nonirritant, (d) bland :
m ild; reizlos.
blastoma, -atis, n [jftaoxôç blastos издън
ка, израстък, зародиш - f
-ота=тумор]:
<Ь) бластом — истинско новообразува-
ние ; виж neoplasma и tumor, (г) блас-
тома. (е) id. (f) blastome. (d) id.,
Ge
wächs, echte Geschwulst, Tumor, (syn)
neoplasma, tumor (1).
Blastomycetes, rnjpl [$\xotôç] + pöxnyc
m ykes гъба] : (b) бластомицети — дрож-
деви гъбички, към които принадлежат
захарните гъбички (Saccharomyces*), би
рените дрожди и др. ( г) бластомицегы,.
дрожжевые грибки, (е) id. (f) blastomy-
cètes. (d) Blastomyzeten, Sproßpilze,
blastomycosis, -is, / [ßXa<rzôç f 4- iinxrjg f ] :
(b) бластомикоза — заболяване на ко
жата и вътрешните органи, причинено
от дрождеви и дрождеподобни гъбички;
виж също candidamycosis. (г) бластоми-
коз. (е) id.,
zymonematosis, (f) blasto
mycose, exascose. (d) Blastomykose.
blastosphaera, -ae, / : —►blastula.
blastula, -ae, / [ßXacrwg f ] • (b) бластула —
зародишево мехурче : кръгло мехурче,
произлизащо от m orulas-та след изме
стване на клетките към периферията и
образуване на централна кухина ; сте
ната му се състои от един ред клетки,
(г) бластула, зародышевый пузырек, ( е)
blastosphere, blastocyst, id., biasmdermic
vesicle, (f) id., vésicule blastodermique.
(d) id.,
Blastozyste, Keimblase. (syn)
blastosphaera.
blennorrhagia, -ae, / (ßAivvcg blennos слуз
rhegnynii разкъсвам, гоня на
вън): —►blennorrhoea ; често синоним за
gonorrhoea*.
blennorrhoea, -ae, / [ßXsvvos t 4-
rhoe -- rhoa течение, от $érn rheo
тека] : (b) блеиорея: 1 обилно гноете
чение при възпаление на лигавиците,
главно на конюнктивата. особено причи
неното (иай-често) от гонококи (goiio-
blennorrhoea^); 2. понякога синоним
за gonorrhoea*, (г) бленнор{р)ея, гной
ный катар слизистой оболочки ; [го-
нор(р)ея]. (е) blennorrh(o)ea ; gono
rrh o e a. (f) blennorrhée ; blennorragie,
gonorrhée, (d) Blennorrhoe ; Gonorrhoe.
b. conjunctivae: -*■ conjunctivitis go
norrhoica.
blepharitis, -tidis, / [ßJicpapov blepharon
клепач - f
- itis = възпаление] : (b) бле
фарит — възпаление на клепачния ръб.
(г) блефарит, (е) id. (f) blépharite, (d)
id.# (Augen)Lidentzündung.
blepharochalasis
57
Borrelia
blepharochalasis, -is, / [ßXecpocpov f 4- Xa-
Xaotç ch alasis отслабване, отпускане] :
(b) блефарохалазис — увисване на из
тънената кожа на горния клепач като
торбичка над ръба на клепача, (г) бле
фарохалазис. (е) id., false ptosis, (f) blé-
pharochalasis. (d) id., Erschlaffung der
Lidhaut, (syn) ptosis adiposa, dermato-
lysis palpebrarum.
blepharoclonus, -i, m [ßXecpapov t + clo
nus*] : виж при blepharospasmus,
blepharophimosis, -is, / [ßXe^apov f 4*
ph imo s намордник] : (b) блефарофимо-
за — стесняване на клепачната цепка в
хоризонтално направление, (г) блефаро-
фимоз. (е) id., blepharostenosis. (f) blé-
pharophimosis. (d) Blepharophimose, Lid-
spalt Verengerung.
blepharoplastica,
-ae, / [ßXe^otpov | 4-
TsXaov.xTj p la st ike скулптура, ваяне, от
лХазаа» p lüsso образувам, формирам] :
(b) блефаронластика — възстановяване
на клепачите или' на част от тях, пла
стична операция на клепачите, (г) бле-
фаропластика. (е) blepharoplasty. (f) blé
pharoplastie. (d) Biepharoplastik.
blepharoplegia, -ae, /[ßXicpapovt 4- rcX^pj
plege удар] : —►blepliaroptosis.
blepharoptosis, -is, / [ßXscpapov f 4- rcTtôaiç
ptosis падане] : -* ptosis (1).
blepharorrhaphia, -ae, / [ßXe<papov t 4-
rhaphe шев] : (b) блефарорафия —
оперативно стесняване на клепачната
цепка, напр. при парализа на лицевия
нерв, (г) блефароррафия, (е) blepharo
rrhaphy, tarsorrhaphy, (f) blépharorha-
phie, tarsorhaphie. (d) Blepharorrhaphie,
Tarsorrhaphie. (syn) tarsorrhaphia.
blepharospasmus,
-i, m [ßXscpxpov ] 4-
anoLj\iàç sp asmo s спазъм, гърч] : (b)
блефароспазъм — спазъм (най-често то
ничен) на musculus orbicularis oculi;
при клоничен спазъм имаме blepharo
clonus. (г) блефароспазм. (е) blepharo
spasm, spasmodic winking, (f) blepharo
spasme, spasme palpébral, (d) id.,
Lid
krampf.
BNA —Baseliana nomina anatomica : (b) Ба
зелска номенклатура на анатомическите
термини, приета през 1895 г. на Между
народния конгрес на анатомите в Базел ;
употребявана е у нас до 1938 г., виж
nomenclatura, (г) Базельская анатомичес
кая номенклатура, (е) Basle anatomical
nomenclature, (f) terminologie anatomi
que établie à Bâle, (d) Baseler Nomen
klatur, Baseler Nomina Anatomica.
Bogomoleci serum [A. A . Богомолец, съв.
патофизиолог, 1881 1946] : (b) серум
на Богомолец — цитотоксичен антирети-
куларен серум, получен от животни, хи-
перимунизирани с антигени от органи,
богати на ретикуло-ендотелни елементи
(човешки костен мозък, далачна тъкан);
допуска се, че впръскането на малки
дози от този серум стимулира ретику-
ло-ендотелните клетки, докато в големи
дози ги разрушава, (г) цитотоксическая
антиретикулярная сыворотка (Богомоль
ца). (е) antireticular cytotoxic serum, (f)
sérum antiréticulaire cytotoxique, (d) Bo-
gomolec-Serum, zytotoxisches Serum.
boli, m jpl: -► bolus1.
bolus1, -i, m [^хвърляме на зар, от ßöXog
bolos буца, земя] : (b) 1 .болус — голям
хап, голяма пилюла, пилюла с тегло над
0. 5 г (предписват се обикновено във ве
теринарната медицина) ; 2, залък, (г)
1. большая пилюля ; 2. пищевой комок,
(е) 1. id., very large pill ; 2. morsel, (f)
1-2. bol. (d) 1. id., große Pille; 2. Bis
sen.
bolus2 (-us, / ) alba [?6>Xoç | , albus бял] :
(b) бяла глина, каолин (алуминиев си
ликат). (г) белая глина, каолин. ( е) white
bole, kaolin, (f) argile, kaolin, (d) wei
ßer Ton, id., Kaolin, (syn) argilla alba,
kaolin um.
bonus, -a, -um [comp, melior,
-ius, su
peri. optimus, -a, -um] : (b) добър, бла
гоприятен, доброкачествен, (г) хороший,
благоприятный, доброкачественный, (е)
good, (f) bon. (d) gut.
borborygmus, -i, m [ßopßop’jfiiös borbo-
rygtnos куркане] : (b) борборигми —
куркане или къркорене в корема всл. на
присъствие на газове и течност в чер
вата. (г) бурчание, урчание. (е) id., rum
bling in the bowels, flatulence in the
bowels, (f) borborygme, garg ou illement
du ventre. (d) id. (Bauch)Kollern, Leib
kollern, Bauchgurren, Bauchknurren.
Bordet-Gengou’ Bacillus \J. Bordet, бел
гийски бактериолог, 1870—1961, О. Gen-
gou, съвременен белгийски бактериолог) :
бацил на Борде-Жангу, виж Haemophi
lus pertussis.
Bornholmi morbus [по името на датския
остров Bornholm] : —►pleurodynia epi
demica.
Borrelia, -ae, / [по името на A. B arrel,
фр. бактериолог, 1867—1936] : виж при
Spirochaeta ; В. recurrentis=Spirochaeta*
recurrentis.
BotalH ductus
58
bradycardia
BotalH ductus [L Botallo. итал. лекар в
Париж, около 1530—1600] : -+ ductus
arteriosus.
bothriocephaiosis, -is, / [ \ ] : (b) ботрио-
цефалоза — глистно заболяване, причине
но от Bothriocephalus* latus и други ви
дове. (г) ботриоцефалез. (е) fish tapeworm
disease, (f) bothriocéphalose. (d) id. (syn)
diphyllobothriosis, dibotliriocephalosis.
Bothriocephalus (-i, m) latus [gô&pioçboth-
r io s яма, вдлъбнатина + xscpaXi} ke-
phale глава ; latus широк] : (b) ботрио-
цефал — рибна тения ; достига дължина
до 10 м и живее в тънките черва на
човека, кучетата и котките ; заразяването
става чрез ядене на сурова или недо
статъчно варена риба (главно щука), (г)
лентец широкий, ( е) id. (f) bothriocéph ale.
<d) id.,
breiter Bandwurm, Fischband
wurm, Grubenkopfbandwurm, (syn) Di-
bothriocephalus latus, Diphyllobotlirium
latum, Taenia lata.
Botkini morbus [С. П. Боткин, бележит
рус. клиницист-тераиевт, 1832—1889] :
- * hepatitis epidemica.
botryomycoma,
- atis, n fgô?puç botrys
грозд + jiûxt;ç mykes гъба -h
-orna =
тумор] : (b) ботриомиком — туморовидно
образувание на кожата, предизвикано от
пиогенни микроорганизми, (г) ботриоми-
кома. (е) id. (f) botryomycome, granu
lome pyogcnique. (d) Botryomykom.
botulismus,
- i, m [botulus колбас] : (b)
ботулизъм — тежко хранително отра
вяне (колбаси, риба, месни и зеленчу
кови консерви), предизвикано от токси
ните на Bacillus* botulinus, характеризи
ращо се с поражение на ц. н. с. (пара
лиза на очните мускули, двойно вижда
не, ptosis, затруднено гълтане и др.). (г)
ботулизм, аллантиазис. (е) botulism , al
lantiasis, sausage-poisoning, (f) botulisme,
allantiasis. <d) id.,
Wurstvergiftung,
Fleischvergiftung, Allantiasis.
(syn)
allantiasis.
Bouillaudi morbus [У. В . Bouillaud, фр.
лекар, 1796—1881] : -> rheum atismus
verus.
bovinus, -a,
-um [bos, bovis, вол] : (b)
волски, говежди. (Г) бычий, (е) bovine,
(f) bovin, fd) bovin, Rinder-.
Boweni morbus [J. T . Boven, амер. дер
матолог, 1857—1941] : (b) болест на
Боуен, преканиерозна дерматоза — ог-
нишно заболяване на кожата с бавно
развитие, характеризиращо се със зло
качествени дискератозни изменения в
епидермиса ; често приминава в рак. (г}
болезнь Боуена. (е) Bowen's disease. (f)*
maladie de Bowen, (d) Bowen sehe Krank
heit. (sy n) dermatosis praecancerosa
(Bowen), dyskeratosis lenticularis,
bracchium: -* brachium,
brachia, -orum, n\pl [brachium*] : (b) рь-
це, ръчички ; крачета, (г) ручки ; ножки,
(е)
arms. (0 bras, (d) Arme,
brachialgia, -^/[brachium * + uX^oç algos
болка] : (b) брахиалгия — болки в гор
ната част на ръката (мишницата) от нев-
ритен или вазомоторен произход, осо
бено под формата на b. paraesthetica
nocturna (с нощни болки) = acroparaesthe-
sia dolorosa nocturna ; виж също при
syndromum cervicobrachiale, (г) брахиаль-
гия. (е) id. (f) bracliialgie. (d) Brachial-
gie, Armschmerzen.
brachialis,
- e [brachium*] : (b) брахпа-
леи — отнасящ се до горната част на
ръката, до мишницата, мишничен. (г^
плечевой, брахиальный, (е) brachial. (f>
brachial. (d) brachial, Arm-,
brachium, -ii, n (pl brachia) [gpaxtov b ra -
chion ръка, мишница] : (b) мишница —
горната част на ръката, от рамото до»
лакътя ; подобна на рамо анатомична
структура. (Г) плечо, (е) upper arm. (f)
bras, (d) Oberarm.
brachycephalia, -ae, / [gpaxûç brachys
къс, малък -f- xe^aXiJ kephale глава ] : (b)
брахицефалия — къса, кълбовидна глава,
(г) брахицефалия, брахикефалия, корот-
коголовость. (е) brachyceph alism , Ьга-
chyceplialy. (f) brachycéph alïe. (d) Вга-
chyzephalie, Kurzköpfigkelt.
bradyarhythmia, -ae, / [gpadûç bradys
бавен-hà -priv.- F
rhythmos ритъм,
такт] : виж при fibrillatio atriorum,
bradyarthria,
-ae, / [gpaôûç \ + àpO-рбш
a rth ro o съчетавам, àp^pôto гг/v cftov^v
arthroo ten phonen издавам членораз-
делни звуци] : (b) брадиартрия — забавен
начин на говорене, често свързан със
скандиране ; при заболявания на малкия
мозък, (г) брадиартрия, замедление речи,
скандирующая речь, (е) id.,
bradylalia,
bradyglossia. (f) bradyarthrie, bradylalie.
(d) Bradyarthrie, Bradylalie.
bradycardia, -ae, / [gpaôôç f + xapSta kar-
dia сърце]: (b) брадикардия — забавяне
ритъма на сърдечната дейност под 60
удара в минута (във време на сън, ре
конвалесценция след заразни болести*
при увеличено вътречерепно налягане*
жълтеница, заболяване на сърцето и др.) ;
bradykinesia
59
bronchiolitis
пулс под 40 удара говори за сърдечен
блок, (г) брадикардия, (е) id., slow heart,
brachycardia, oligocardia, (f) bradycardie.
(d) Bradykardie, (syn) pulsus rarus, bra-
dysphygmia.
bradykinesia, -ae, / [ßpadög j *+■xévtjoiç ki
n e sis движение] : (b) брадикинезия —
обща забавеност на движенията, (г) бра
дикинезия. (е) id., bradycinesin. (f) bra-
dycinésie, bradykinésie, cincsie parado
xale. (d) Bradykinesie.
bradylalia, -ae, / [ßpotöög f -f XaXcoc talia
говорене]: брадилалия — забавена, но
правилно координирана реч ; виж Ьга-
dyarthria.
bradypnoea,
- ae, / , bradypnoe,
-es, /
[ßpxSüg t 4- TivcTj pnoe духане, дишане] :
(b) брадипнея — забавено дишане, (г)
•брадипноэ, урежение дыхания, замедлен
ное дыхание, (е) bradypn(o)ea. (f) bra
dypnée. (d) Bradypnoe.
bradysphygmia, -ae, / [ßpaöug | + ocpü^iôç
sphygmos пулсиране на кръвта, пулс] ►
bradycardia.
Brauni tumor \H. B raun, герм, хирург,
1347—1911]: виж при syndromum post
appendectomiam.
Braxton-Hicksi versio [/. Braxton Hicks,
англ, гинеколог, 1825—1897] : (b) комби
нирано верзио по Бракстон-Хикс, виж
при versio. (г) поворот плода в матке по
Брекстон-Гиксу, (е) (Braxton-)Hicks’ com
bined version, (f) version bimanuelle de
Brax:on-Hicks. (d) Braxton-Hicks-Wen-
dung, Hîcks-Wendung.
bregma, -alis, n [ßpe^pa = теме] : (b) брег
ма — мястото на черепа, гдето се кръ
стосват венечният и стреловидният шев,
теме, (г) брегма, (е) id. (f) id. (d) id.
brevis, -е : (b) къс, кратък, (г) короткий.
(e) short, (f) court, (d) kurz.
Brighti morbus fA?. Bright, англ, лекар,
1789—1858J: (b) Брайтона болеет —
група от бъбречни болести, обединени
от сходни клинични симптоми : албумии-
урия, отоци и дифузни морфологични
изменения в бъбреците ; в пея се включ
ват понастоящем nephritis*, nephrosis*,
nephrosclerosis* , (г) брайтова болезнь,
(е) Bright’s disease, (f) néphrite chro
nique, mal de Bright, maladie de Bright,
brightisme, (d) Brightsche Krankheit.
Brilli morbus [N. E. B rill, амер. лекар,
1860—1925] : (b) болест на Брил — бо
леет, приличаща на лек петнист тиф, и
вероятно е птенюирана форма на това
заболяване, (г) болезнь Брилля. (е) Brill’s
disease, (f) maladie de Brill, (d) Brill-
sche Krankheit.
Brill-Symmers’ morbus [7/. E . Brill | , D.
Symmers, амер. патолог, 1879 • ]:
(b) болеет на Брил-Симърс — хронично
заболяване на лимфните възли с увели
чаването им, най-често по шията, после
и във всички останали области; според
Symmers от ретикулен (не лимфоците»)
произход, (г) болезнь Брилля-Симмерса.
(е) Brill-Sym mers’ disease, (f) maladie
de Brill-Symmers. (d) Brill-Symmers-
Krankheit. (syn) lymphoreticulosis.
Brocai gyrus et centrum \P. Broca, фр.
хирург, невролог и антрополог, 1824 —
1880]: (b) извивка и център на Брока —
долната челна извивка на лявото мозъчно
полукълбо (gyrus f rontalis inferior), в
задната част на която (в лявата за рабо
тещите с дясната ръка, в дясната за
левичари) се намира двигателният център
на говора (centrum* orationis), (г) изви
лина и центр Брока, (е) Broca’s convo
lution, Broca’s center (centre), (f) circon
volution de Broca, centre moteur du lan
gage de Broca, (d) untere Stirnwindimg,
Brocasclies Zentrum, motorisches Sprach
zentrum.
bromidrosis, bromhidrosis, -is, / [ßpAjio^
brornos лоша миризма, воня 4- с5pd>$ hi-
dros пот -f
-o s/s*] : (b) бром(х)идроза —
отделяне на воняща, смрадлива пот (osm
idrosis) поради процеси на разлагане
(при изпотяване па краката) ; виж също
osmidrosis, (г) бромидроз, зловонный
пот. (е) id.,
foetid sweating, (f) brom
idrose, (d) id. (sy n) osmidrosis,
bromismus, -i, m : (b) бромпзьм - • отра
вяне при дълготрайна употреба на бром.
(г) бромизм. (е) bromism, brominism. <*>
bromisme, (d) id., Brotnvergifning.
bronchadenitis, -liciis, f bronclioadenitis.
bronchialis, -e
bronchos бронх,
първоначално - трахея] : (b) бронхиа
лен - отнасящ се до бронхите, принад
лежащ на бронха, бронхов, (г) брон
хиальный. (е) bronchial, (f) bronchiqu e,
(d) bronchial.
bronchiectasia, - а е , / : -> bronclioectasia.
bronchiolitis,
- tidis, / [bronchiolus* +
- itis
възпаление] : (b) бронхиолит,
капилярен бронхит — остро възпаление
на най-малките крайни бронхиол», непо
средствено преминаващи в алвеолите. (г)
бронхиолит. (е) id., capillary bronchitis.
(0 bronchiolite, b ron chite capillaire
bronchiolus
60
bronchopneumonia
(d) id., Kapillarbronchitis, (syn) bronchitis
capillaris.
bronchiolus, -i, m (BNA, PNA) = bronchu-
lu s (INA) [умал. от bronchus*] : (b)
бронхиола; бронхиолнте са най-малките
разклонения на бронхите в белодробните
лобули. ( г) бронхиола, (е) bronchiole,
intralobular bronchus, (f) bronchiole,
bronche intralobulaire, (d) id., Bronchiole,
bronchitis,
- tidis, / [?pô7xoç bronchos
бронх, първоначално = трахея -Ь
-itis=
възпаление] : (Ь) бронхит — възпаление
на лигавицата на бронхите, ( г) бронхит,
бронхиальный катар, (е) id.,
bronchial
catarrh. (f) bronchite. (d) id., Broncliial-
katarrh.
b. capillaris: *-> bronchiolitis,
b. fibrinosa: (b) фибринозен брон
хит — бронхит, протичат с пристъпи
от кашлица с отделяне на фибринозно-
слузести храчки, (г) фибринозный брон
хит. (е) fibrinous bronchitis, croupous
bronchitis, plastic bronchitis, (f) bronchite
fibrineuse, (d) id. (syn) bronchitis cruposa,
bronchitis plastica.
b. foetida sive putrida : (b) вонящ,
смрадлив бронхит — бронхит с отделяне
на храчки с отвратителна миризма, (г)
зловонный бронхит, гнилостный бронхит.
(e) putrid bronchitis, (f) bronchite fétide,
(d) ici.
b. haemorrhagica: -> spirochaetosis
bronchialis (Castellani).
b. pituitosa : ~ ►bronchorrhoea serosa«
b.
serosa : -► bronchorrhoea serosa,
b. sicca : (b) сух бронхит — бронхит
c липсваща експектораиия пли с ж и
лави храчки, (г) сухой бронхит, (е) dry
bronchitis, (f) bronchite sèche, (d) id.
bronchoadenitis, -tidis, / [gp6^x°C t +
aden жлеза -f
- itis t ]: (b) бронхоаде
нит — възпаление на лимфните възли
около големите бронхи, трахеята и в
средостението, в повечето случаи на
туберкулозна почва (•— b. specifica), (г)
бронхоаденит, (е) bronchadenitis, (f)
bronchadénite.
(d) Bronchialdrüsenent
zündung. (syn) adenopathia tracheobron
chialis.
bronchoblennorrhoea, -ae, / [Зрстхо^ t +
pXévvoç blennos слуз -}
-
poy rh o e течение] :
(b) бронхобленорея — хроничен бронхит
с обилни гнойни храчки, ( г) бронхоблен-
нор(р)ея. (е) bronchoblennorrh(o)ea. (f)
bronchite purulente, bronchopyorrhée, (d)
Bronchoblennorrhoe.
bronchoectasia, bronchiectasia,
-ae, /
[Ppô^xoçt +бхтао:çektasis разширяване]:
(b) бронхоектазия, бронхиектазия — раз
ширение на един бронх или на повече
бронхи ; бронхиектазична болеет (mor
bus bronclioectaticiis) : бронхиектазии с
различни усложнения, предимно гнойни
инфекции, (г) броихоэктаз ; бронхоэкта-
тнческая болезнь, (е) bronchiectasis, bron
chiectasia. (f) bronchectasie, bronchiecta-
sie. (d) Bronchiektasie, Bronchialerweite
rung.
bronchogenes, gen.
-is, bronchogenus,-a,
- um [ррб7х°С t H"“Ï£V7ÎÇ -genes’* произля
зъл] : (b) бронхогенен — произхождащ
от бронха, (г) бронхогенный, (e) Ьгоп-
chiogenic, bronchogenic, (f) de genèse
bronchique, (d) bronchogen.
bronchographia, -ae, / [ppô^/oc t + 7рщо>
graph o рисувам, пиша]: (b) бронхография
—
рентгенография на бронхите след вкар
ване на контрастно вещество, (г) брон
хография. (е) bronchography, (f) broncho-
graphie. (d) Bronchographie.
bronchomycosis, is, /
t+
rnykes гъба] : (b) бронхомикоза — забо
ляване на бронхите, предизвикано от
различни гъбички: actinomycosis*, can di-
damycosis*, aspergillosis*, blastomycosis*
и др. (г) бронхомикоз, (е) id. (f) bron
chomycose. (d) Bronchoniykose.
bronchophonia, -ae, / [fcô~fycç | -4
-
qpuvrç
phone звук, глас] : (b) бронхофония —
усилване на гласа, усиленото му чуваме
през гръдния кош при прослушване ;
наблюдава се при уплътнение на бело
дробната тъкан или при кухини в нея
(инфилтрат, пневмония, каверна, разши
рени бронхи), или при леко при mena i и
бели дробове (над нивото на плеврален
ексудат); виж също fremitus vocalis sive
pectoralis 11 pectoriloquia. (г) бронхофо
ния. (е) bronchophony, bronchial voice,
(f) bronchophonie, voix bronchique, (d)
Bronchophonie,
bronchopneum onia,
- ae, / [fcà-f/oç | -|-
pneumonia*] : (b) бронхопневмония, or-
нишна пневмония — разпръснати по
белодробната тъкан, отчасти сливащи се
инфилтрати на големина от просено
зърно до лешник, развиващи се обикно
вено в течението на друго заболяване,
особено ако то се придружава с бронхит
(заразни болести и др.), след операции,
при хипостаза и др. ; виж също pneumo
nia. (г) бронхопневмония, очаговая пнев
мония. (е) id.,
bronchial pneumonia
brotichorrhoea serosa
61
bulbaris
catarrhal pneumonia, lobular pneumonia,
(f) bronchopneumonie, pneumonie lobu
laire, pneumonie catarrhale, (d) Broncho-
pneumonie, katarrhalische Pneumonie,
lobuläre Pneumonie, herdförmige Pneu
monie. (syn) pneumonia catarrhalis,
pneumonia lobularis.
bronchorrhoea (-ae, /) serosa [ßpö^xos 1 +
rh oe течение] : (b) бронхорея —
серозен хронични бронхит : пристъпи от
кашлица с изваждане на големи коли
чества течни, слузести храчки, (г) брон-
хор(р)ея. (е) bronchorrh(o)ea. (f) broncho
rrhée. (d) Bronchorrhoe. ( sy n) bronchitis
pituitosa, bronchitis serosa, asthma hu-
midum.
bronchoscopia, -ae, / [ßpö*Yx0C1 + oxorcéo)
skop eo гледам, разглеждам] : (b) бронхо
скопия — директно оглеждане вътре
шността на бронхите с помощта на
бронхоскоп (тръбовиден инструмент) след
предварително анестезиране на ларинкса
и пр. (г) бронхоскопия, (е) bronchoscopy,
(f) bronchoscopie, (d) Bronchoskopie.
bronchospastnus, -i, ni [ßpö^xos I + отса-
c*iôç spasmos гърч, спазъм]: (b) брон-
хоспазъм — спазъм на бронхиалната
мускулатура,
напр. при бронхиална
астма, (г) бронхоспазм. (е) broncliospasm.
(f) bronchospasme, (d) id.
bronchostenosis, -is, / [ßpäfxos i + axevôç
sténos тесен] : (b) бронхостеноза, сте
ноза на бронх — стеснение на бронх,
(г) бронхостеноз, (е) id. (f) bronchosté-
nose. (d) Bronchostenose, Bronchialveren-
gerung.
bronchulus,
- i, ni (7NA): -> bronchiolus
(BXA, PNA).
bronchus,
-i, m (pl bronchi)
bron
chos бронх, първоначално
трахея] :
(b) 1. бронх — един от дната клопа
(десен и ляв) на трахеята ; 2. едно от
разклоненията на десния и ления броих,
(г) бронх, (е) 1. id.; 2. bronchitim (pi
bronchia), bronchial tube. ( o bronche. (d)
id., Luftroliren/.weig.
Brown-Sequardi syndromum iCh. lid.
Brown-Séquard, фР- физиолог и невро
лог, 1818 1894]: (b) синдром или пара
лиза на Браун-Секар
при поражение
на едната половина на гръбначния мозък
(травма, тумор и др.) се получава двига
телна спастична парализа на същата
страна и изчезване на усета за болка и
температура на противоположната страна,
(г) синдром Броун-Секара. (е) Brown-
Séquard^ syndrome. (!) syndrome de
Brown-Séquard. (d) Brown-Séquardsches
Syndrom, Brown-Séquardsche Lähmung.
brucellosis, -is, f : (b) бруцелоза — за
разна болеет по хората и домашните
животни (особено по рогатия добитък и
свинете), предизвикана от групата бакте
рии Brucella ; протича с вълнообразна
(ундулираща) треска (не винаги), увели
чение иа черния дроб и далака, профу-
зни изпотявания и др. ; виж също febris
undulans. (г) бруцеллез. (е) id., brucel-
liasis, undulant fever. (f) brucellose,
fièvre ondulante. (d) Bruzellose, Brucel
lose. (syn) febris undulans.
Brudzinskii signum |J. B ru d zin ski, полски
лекар, 1874 -1917]: (b) признак на Бру-
дзински: 1. контралатерален рефлекс —
при силно свиване на крака в колянната
или тазо-бедрената става в легнало поло
жение се получава свиване (понякога
екстензия) на другия крак (при спина-
лен менингит и др.); 2. при пасивно
навеждане на главата краката се свиват
в коленете (при менингит), (г) 1-2.
симптом Брудзипского. (е) Bru dzinski’s
sign: 1. contralateral reflex; 2. neck
sign, (f) 1. signe de Brudzinski ; 2. signe
de la nuque, (d) 1. Brudzinskischer
kontrala;eraler Reflex ; 2. Brudzinskisches
Nackenzeichen.
bubo, -onis, m [ßoüß-ijv bubon слабина] : (b)
бубон — възпалително подуване иа лим
фен възел в ингвиналиата област при
венерически болести и чума, евенг. на
лимфен възел в tpyra област, (г) бубон.
(e) id. (f) bubon, (d) id.
bucca, ae, / : (b) буза, (г) тека. (е) cheek.
(f) joue, (d) Wange, Backe, ( sy n ) gena,
mala.
buccalis, -е [/;тгл*] : (b) букален : 1. от
насящ се до бузата : 2. отнасящ се до
устата, виж oralis, ( r) 1. щечный: 2. ри-
Toitoil. (е) I. buccal ; *2. oral. t o i. buc
cal ; 2. oral, (d) 1. buccal, Backen-;
2. oral, Mund- .
Budd-Chiari* syndrom um j(7. ßtuld. англ-
лекар, 1808 1882]: - > Cliiarii morbus*
Buergeri morbus |L. Buerger, амер. лекар,
1879 1943] : -► throinbnngiitis oblite
rans.
bulbaris, -c [bulbus rhachiticus старо на
звание за medulla* oblongata]: (b) бул-
барен - отнасящ се до продълговатия
мозък, напр. paralysis* bulbaris. (г)
бульбарный, (е) bulbar. (!) bulbaire. (d)
bulbär.
bulbus
62
cachecticus
bulbus, -i, tn [ßoXßö^ bolbos праз лук] : (b)
1. луковица; 2 надебеляваме или разши
ряване, подобно на луковица, кълбовидно
надебеляване или разширяване, напр. Ь.
med ullae spinalis (виж по-долу), (г)
1. луковица; 2. клубовидное утолщение,
клубовидное вздутие, (е) 1. b u lb ; 2. id.
<f) 1-2* bulbe, (d) 1. Zwiebel ; 2. An
schwellung.
b. duodeni : (b) луковица на дванаде
сетопръстника — началната част па два
надесетопръстното черво (pars cranialis
duod eni). (Г) луковица двенадцатиперст
ной кишки. <е) duodenal bulb, duode
nal cap. (f) bulbe du duodénum, bulbe
duodenal, (d) id.
b.
medullae spinalis sive b. rhachiti-
c u s : стари означения за medulla* ob
longata.
b.
oculi : (b) очна ябълка. (Г) глазное
яблоко, (е) eyeball, globe of the eye.
(f) globe oculaire, (d) Augapfel,
bu lim ia , -ae, / [ßouXiji'x мъчителен или не
утолим глад, от ßoüg bus вол, бивол -f-
Xi\l6 ç limos глад] : (b) булимия — бо
лестно повишено чувство на глад, силно
повишен апетит, вълчи апетит; за пе
риодична булимия виж sitîomania. (г)
булимия, волчий голод, (е) boulimia, id.,
hyperorexia, voracious appetite, cynore-
xia, lycorexia, wolfish appetite, (f) bouli
mie, hyperorexie, fringale, lycorexie. (d)
Bulimie, Heißhu nger, Hyperorexie, Lyko-
rexie, W olfshunger, (sy n) cynorexia, hy
perorexia, lycorexia, fames canina,
bulla,-a e ,/(= воден мехур];(b) мехур —
обривна единица по кожата или лигави
ците с течно съдържание, на големина
от грахово зърно или лешник до коко
ше яйце и по-голяма. (Г) пузырь. ( е)
id.,
bleb, blister, (f) bulle, ampoule,
cloque, (d) Blase, Hautblase, id.
b.
ethmoidalis (BNA, PNA) = bulla
cthmoidea (INA): ( b ) голямата предна
килийка на решетъчната кост (os ethmo
idale). (г) ячейка решетчатой кости, ( е)
ethmoidal bulla, (f) id. (d) id.
bullosus, -a, -urn [bulla*J: (b) булозеи —
мехурчест, покрит или протичащ с ме
хури. (г) буллезный, пузырчатый, ( е)
bullous. (О bulleux, (d) blasig, blasen
förmig, blasenartig.
buphthalmus, -i, tn Jßoös bus вол, бивол -f
ophthalmos око) : буфталм —
биволско око, виж hydrophthaimus.
bursa, -ae, / : (b)бурса"— торбичка, джоб;
най-често син. за b. sy no vialis (виж по-
долу). (г) сумка, мешок, карман, (е) id.,
pouch, sac. (f) bourse, poche, sac. (d)
id., Beutel, Tasche, Sack.
b.
synovialis (INA, PNA)= bursa mu
cosa (BNA): (b) синовиална или слузна
торбичка — затворена естествена кухи
на, съдържаща малко течност ; служи
за намаляване на триенето и улесняване
на плъзгането на местата, гдето муску
лите, сухожилията или кожата са изло
жени иа по-силно триене (над кост, хру
щял). (г) слизистая сумка. ( е) synovial
bprsa, bursa mucosa, id. (f) bourse mu
queuse, bourse synoviale, (d) Sclileim-
beutel, id.
bursitis, -tidis, / \bursav+ -itis = възпа
ление] : (b) бурсит — възпаление на
слузната торбичка (bursa* synovialis),
(г) бурснт. (е) id. (f) bursite. (d) id.,
Schleimbeuteientziindung.
b.
calcarea subdeltoidea: виж при
periarthritis humeroscapularis.
butyrum,
- i, n [ßo’jxüpov butyron (живо
тинско) масло] : (b) масло. (Г) масло. (е)
butter, (f) beurre, (d) Butter.
byssinosis, -is, / (ßüacog byssos най-тънко
платно в древността] : (b) бисиноза —
пневмокониоза, причинена от продължи
телно вдишване на памучен прах, па
мучна туберкулоза ; виж pneumoconio
sis (Г) биссиноз. (е) id. (f) byssinose,
(d) id.
С
С : 1. химическият знак на въглерода (car
boneum); 2. съкр. за Celsius (градуси
на термометъра по Целзий) ; 37°С =
98,6°F (Fahrenheit).
с . : 1. concisus* — нарязан, раздробен;
2. contusus* — счукан, раздробен ;
3. cum* — със ; съкр. в рецепти.
С 1—7 sive Ci—vin : съкр. означение за
vertebrae cervicales I —VII или за nervi
cervicales 1 — VIH.
С а: 1. химическият знак на calcium;
2.
съкр. за carcinoma*,
cachecticus, -a, -um [| ]:(b) кахектичен—
силно изтощен, измършавял. ( г) кахек-
cachexia
63
calcariuriai
тичиый, худосочный, истощенный, (е)
cachectic, (f) cachectique, (d) kachektisch.
cachexia, -ae, / [xaxôç kakos лош + ëgtç
h e x is състояние] : (b) кахексия — син
дром, характеризиращ се предимно със
силно изтощение, измършавяване, фи
зическа слабост и явления на обща асте
ния, наблюдаващ се при изтощителни
заболявания (рак, особено на хранопро
вода и стомаха, туберкулоза, сифилис
и др.), хронични отравяния (арсен, оло
во, живак и др.), непълноценно хранене.
<Г) кахексия, (е) id., cachexy, (f) cache
xie. (d) Kachexie, Abzehrung, Kräfte
verfall. (syn) atrophia (2).
c.
hypophysaria, m orbus Simmondsi :
(b) хипофизна кахексия, болеет на Сн-
мондс, синдром на Шихан — хииофизно
измършавяване : кахексия и пълна загу
ба на апетит, спиране на менструацията,
силно понижена основна обмяна, сто
машна ахилия, опадапе на косите и
зъбите и др. всл. на атрофия или хипо-
функция на предния дял на хипофизата,
обикновено у сравнително млади жени,
често след раждане ; формата, при която
болестта се дължи на некроза на жле
зата, настъпваща след раждане, се на
рича синдром на Шихаи (Sheehan), (г)
гипофизарная кахексия, болезнь Сим-
мондеа, синдром Шихена. (е) Simmonds’
disease, pituitary cachexia, hypophysial
cachexia, (f) cachexie hypophysaire, ma
ladie de Simmonds. (d) Simmondssche
Kachexie, Simmondssche Krankheit, Shee-
hansches Syndrom, hypophysäre Kache
xie. (sy n) Syndromum Sheeliani.
c.
strum ipriva: (b) струмпривна ка
хексия — кахексия с явления, подобни
на микседем, след пълно отстраняване
на струмозла щитовидна жлеза, (г) ка
хексия вследствие удаления зоба, (е) id.
(f) cachexie stru miprive. (d) id.
c. thyreopriva: (b) тиреолринна ка
хексия — кахексия с явления, подобии
на микседем, след пълно отстраняване
на неструмозна щитовидна жлезп. (г)
кахексия вследствие удаления щитовид
ной железы, ( е) id. (f) cachexie thyréo-
prive. (d) id.
cacosmia, -ae, / [y.cocôç \ -f à v\\i\ osme ми
ризма] : (b) какосмия : 1. субективно
усещане на неприятна, лоша миризма
без адекватно дразнене от миришещи
вещеста (с. subjectiva) ; 2. неприятна
миризма, усещана субективно и обектив
но при латентно нагнояване на макси-
ларния синус, (г) какосмия. (е) как-
osmia, id. (f) cacosmie, (d) Kakosmie.
cadaver, -eris, n [cadëre, падам, умирам]:
(b) труп, мъртво тяло, мъртвец, (г) труп,
мертвое тело, ( е) id., corpse, dead body,
(f) cadavre. (d) Leiche, Leichnam, Ka
daver.
caecalis, -e [caecum*] : (b) цекален — от
насящ се до сляпото черво, (г) отно
сящийся к слепой кишке, (e) с(а)еса1.
(О cæcal. (d) Blinddarm-,
caecitas, -atis, / [caecus*] : (b) слепота,
(r) слепота, (e) blindness, ablepsia, ab-
lepsy. (f) cécité, ablepsie. (d) Blindheit,
Ablepsie. (sy n) ablepsia.
caecum, -i, n (PNA) intestinum caecum
(BNA, INA) [от caecus*]: (b) цекум —
сляпо черво : лежи в дясната хълбочна
яма, на границата между тънкото и де
белото черво, на което място се намира
va Iva* ileocaecalis ; има дължина около
6—8 см. (Г) слепая кишка. (е) c(a)ecum,
typhlon, blind gut. (f) cæcum, (d) Blind
darm, Zûkum, id., Coecum, Typhlon.
caecus, -a, -um : (b) сляп, завършващ без
отвор, сляпо, (г) слепой, (е) blind, (f)
aveugle, (d) blind.
caedes, -is, / [caedère удрям, сека, уби
вам] : (Ь) убийство, умъртвяване ; виж
също homicidium. (Г) убийство, умерщ
вление. (е) manslaughter, homicide, (f)
meurtre, homicide. (d) Totschlag, Mord,
caeruleus, -a, -um [caelum небе] : (b) син,
тъмносин. (г) синий, темносичпй. (е)
blue. (f) bleu. (d) blau, dunkelblau,
caesarea sectio: —►sectio caesarea,
calcaneodynia,-ae, / :
talalgia,
calcaneus, -it m [calx пета] : (b) петна
кост, кост на петата, (г) пяточная кость,
(е) heel bone, calcaneum, id.,
os calcis.
(О calcanéum. (d) Fersenbein, id.
calcar, -aris, n : (b) шпора : подобен на
шпора костен израстък, напр. с. avis
(виж при hippocampus), (г) шпора, (е)
spur, spur-like process, (f) éperon, (d)
Sporn.
calcareus, -a
-um [calcaria вар]: (b) от
насящ се до или съдържащ калциев
окис (CaO, негасена вар), варовит, кал
циев, иаир. tendofasciitis calcarea rheuma
tica. (Г) известковый. (е) calcareous,
chalky, (f) calcaire, (d) kalkhaltig, kal-
kig.
calcariuria, -ae, / [calcareus* -f oüpov uron
урина] : (b) калкарпурпя — увеличено
отделяне на калциеви соли с урината.
- c alcicosis
64
callus
Йкалькариурия. ( e) id. (f) calcariurie.
i Kalkariurie.
calcicosis, -is, /
[calciumкалций -f -os/s*] :
(b) калцикоза — пиевмокониоза, причи
нена o r продължително вдишване на
мраморен прах при каменоделци на мра
мор ; виж pneumoconiosis, (г) кальци
ноз. (е) id., m arble-cutter’s phthisis, (f)
pneumoconiose des tailleurs de marbre.
(d> id.
calcificatio, -onis, / [calcium j -f facère
(facio) правя] : (b) кллцификашш, кал-
цифнцнраке - отлагане на неразтвори
ми калциеви соли в тъканите ; втвърдя
ване ; виж също petrificatio. (г) кальци
фикация, обызвествление, (е) calcifica
tion, calcareous infiltration. . (f> calcifi
cation, infiltration calcaire, (d) Kodifi
kation, Verkalkung, Kalkablagerung,
•calcinosis, -is, /[ | + -osis*] : (b) калци-
ноза — отлагане на калциеви соли в
тъканите и в разните патологични про
дукти (тромби и др.), напр. на калциев
фосфат в бъбречните тубули (nephrocal
cino sis4). (г) кальциноз, обызвествление,
(e) id. (f) calcinose, (d) id.
calculosis, -is, / ( | + -o sis*| : калкулоза,
камъчна болест, виж lithiasis.
calculosus, -а, -uni [calculus*]: (b) калку-
лозен — отнасяш се до камъни (виж
calculu s) или причинен от камъни, (г)
калькулезный. ( е) calculous, (f) calcii-
leux. (d) mit Steinbildung behaftet, stein-
artig, Stein-.
calculus, -i, tn (pl calculi): (b) калкул —
камъче, камък (бъбречен, жлъчен и др.),
конкремент (виж concrementum), (г) ка
мешек, камень, конкремент, ( е) id., sto
ne, concretion. <*> calcul, concrétion. (d)
Sternchen, Stein, Konkrement.
c.
dentalis sive dentis: (b) зъбен
камък — калциеви отлагания
върху
зъбите, (г) зубной камень, (е) tartar (of
the teeth), dental calculus, odontolith,
salivary calculus, tophus, (f) tartre (den
taire). (d) Zahnstein, (syn) odontolithus.
c. felleus siv e biliaris : (b) жлъчен ка
мък— плътно образувание в жлъчните пъ
тища или канали, голямо от пясъчинка до
кокоше яйце; съдърж а главно холестерин,
билирубин, калциеви соли и др. (г) желч
ный камень, (е) gallstone, biliary calcu
lus. (f) calcul biliaire, (d) Gallenstein,
(syn) cholelithus.
c.
glandulae sebaceae: -► seboli-
thus.
c. hepaticus sive hepatis : —►hepa-
tolithus.
c. intestinalis : —►enterolithus.
c.
renalis sive renis : (b) бъбречен
камък; срв. calculus urinarius, (г) по
чечный камень, (е) renal calculus, nephro
lith. (f) calcul rénal, (d) Nierenstein,
(sy n) nephrolitlius.
c. salivalis: (b) слюнчен камък пли
конкремент — камък в изходния канал
на слюнчена жлеза, (г) слюнный камень.
(e) salivary calculus, ptynlolith, sialolith,
«о sialolithe, calcul salivaire, (d) Spet-
chelstein, Sialolith, Ptyalolith. (syn) si-
alolithus, ptyalolithus*
c. uretericus : (b) камък в пикочо-
провода, в уретера. (г) камень мочеточ
ника. (е) ureteral calculus. (f) calcul
urétéral. (d) Harnleiterstein.
c. urinarius: (b) пикочен камък, ка
мък в пикочните пътища (бъбрек, уре-
тер, пикочен мехур и пикочен канал).
<г> мочевой камень, (е) urinary calculus,
urolite, urolith. ( о calcul urinaire. (d)
Harnstein, Harnkonkrement, Urolith, (syn)
urolithus.
c. vesicalis sive vesicourinarius : (b)
камък в пикочния мехур, (г) камень
мочевого пузыря. (е) vesical calculus,
systolith. (f) calcul vésical, cystolithe.
(d) Blasenstein, Zystolith. (syn) cysto-
lithus.
calices, pl от calix*: -*■ calyces renales.
calidus, -a,
-um [calere тоггьл съм] : (b)
топъл, горещ. (Г) теплый, горячий, (е)
warm, hot. ( о chaud. (d) warm.
calix, -icis, ni (pl calices, -um): —» caly
ces renales.
callositas, -atis, / (pl callositates) [callo
sus*] : (b) мазолесто задебеляване на ко
ж а т а — ограничено надебеляване на епи
дермиса всл. на триене или продължи
телен натиск, мазол ; виж също kera
toma. (г) омозолелость, мозолистость,
мозоль, (е) id., callosity, callus, tyloma.
(f) callosité, durillon, tyloma. (d) Schwie
lenbildung, Schwiele, Hautschwiele, (sy n)
tylositas, tylosis, tyloma, callus (2).
callosus,
-a, urn [callum дебела кожа]:
(b) мазолеет, дебелокож (с твърда, за-
дебелена кожа), уплътнен, индурпран.
Ймозолистый. <е) callous, indurated.
calleux, (d) kallös, schwielig, sch wie
lenartig.
callus, -i, m [| ] : (b) калус : 1. новообразу
ваната костна тъкан при заздравяването
на счупена кост; 2. мазол, виж callosi-
calor
65
cancerogenes
tas. (г) 1. костная мозоль; 2. омозоле-
лость, мозолистость, мозоль. (е) 1. cal
lus; 2. callosity, (f) 1. cal, cal osseux;
2. callosité, (d) 1. Kallus, Knochen
schwiele, Knocliennarbe, Knochen W u
cherung ; 2. Schwielenbildung,
calor, -o ris, m : (b) топлина, горещина ;
leni calore — на слаб огън (форм.) (г)
теплота, жар. (е) heat. ( о chaleur. (d)
Hitze.
caloria, -ae, / \calëre топъл съм] : (b) ка
лория — количеството топлина, необхо
димо за нагряване на 1 кг вола (голяма
калория = Cal.), респ. 1 г вола (малка
1салорня — cal.), с P C ; голямата калория
се употребява за измерване произвеж
даната от тялото топлина или за опреле-
ляне топлинната стойност на храните.
(Г) калория, единица теплоты. (е) calo
rie, calory, (f) calorie. (d) Kalorie, Wär
meeinheit.
calvaria, -ae, / \calva череп] : (b) чере
пен покрив, покрив на черепа ; образува
се главно от squama fronfalis, ossa pa
rietalia и squama occipitalis, (г) череп
ная крышка, черепной свод. (е) id.,
skull-cap. (f) voûte dit crâne, (d) Schä
deldach, Schädelgewölbe.
Calve-Legg-Perthes* morbus [/. Calvè, фр.
хирург, 1875 —
, A. T. Legg, амер.
хирург, 1874 -1939, G. Perthes, герм,
хирург, 1869—1927] : -►osteochondropa
thia deformans coxae juvenilis,
calvities, -ei, / fcalva черен] : (b) оплеши
вяване, плешивост, виж при alopecia, (г)
облысение, плешивость, (е) baldness, id.,
alopecia, (f) calvitie, (d) Kahlheit, Kahl
köpfigkeit, Glatze.
calx1, calcis, / (рядко m): (b) пета. (Г)
пята, пятка, (е) heel, (f) talon, (d) Ferse.
calx2, calcis, f : (b) вар. (г) известь, (e)
lime, chalk, (f) chaux, (d) Kalk,
calyces renales (BNA, PNA) = calices (sg
calix*) renales (INA) [xôXoE k a fy x чашка,
ren бъбрек] : (b) бъбречни чашки, (г)
почечные чашечки, почечные лоханки,
(e)
calyces (of the kidney), (f) calices
du rein. (d) Nierenkelche,
cam era, -ae, / [-^ свод, сводест покрив]:
(b) камера, кухина, напр. в окото (предна
и задна очна камера), в сърцето и др.
(Г) камера, ( е) id.,
chamber, cavity, (f)
chambre. (d) Kammer,
campus, -i, m : (b) поле, равнина. (Г) поле,
равнина, (е) field, (f) champ, (d) Feld.
c. visionis : (b) зрително поле- (Г) поле
зрения, (е) field of vision, visual field.
(f) champ visuel, (d) Blickfeld.
canaliculus, -i, m [умал. от canalis*\: (b)
малък канал, каналче. (г) каналец. (е)
id., small canal, small channel. ( о cana
licule. (d) Kanälchen.
canalis, -is, m (рядко / ) f « тръба, улей,
канал] : (b) канал, проход ; проток (виж
ductus), (г) канал, проход; проток. (е)
canal, channel, duct. (f) canal, conduit,
(d) Kanal, Gang.
c. cervicis uteri (BNA, PNA) = cana
lis cervicis (INA) : канал на шийката на
матката.
с.
femoralis sive cruralis : (b) фемо-
рален канал — бедрен канал, (г) бедрен
ный канал. (е) femoral or crural canal,
(f) canal crural ou fémoral. (d) Schen
kelkanal.
c. inguinalis: (b) ингвинален, слаби-
нен канал, съдържащ funiculus* sperma
ticus у мъжа и облата връзка на мат
ката (ligamentum teres uteri) у жената.
(Г) паховый канал, (е) inguinal canal,
(f) canal inguinal, (d) Leistenkanal, id.
c.
nasolacrimalis : (b) иазо-лакримален
канал — слъзно-носов канал : костен ка
нал, съдърж ащ ductus* nasolacrimalis.
(Г) слезно-носовой канал. (е) nasolacri
mal (nasal, lacrimal) canal, (f) canal na
sal. (d) id.
canales semicirculares ossei : (b)
костни полуокръжни канали, виж при
auris interna, (г) костные полукружные
каналы, (е) osseous semicircular canals,
(о canaux semi-circulaires osseux. (d)
knöcherne Bogengänge, id.
c. spiralis : виж при cochlea.
c. vertebralis : (b) гръбначен канал.
(Г) позвоночный канал, (е) spinal canal,
vertebral canal. ( о canal vertébral ou ra
chidien. (d) Wirbelkanal, id. (syn) cana
lis spinalis,
cancer,
-cri, m [xapx'voç ka rkinos рак] :
канцер — злокачествен тумор, специално
carcinoma*.
c.
aq u a ticu s [aquaticus воден, вла
жен] : —►noma.
cancerogenes, carcinogènes, gen.
- is [can
cer* -{
-
-tsvyjç -genes* произлязъл]: (b)
канцерогенен, карциногенен — предиз
викващ развитие на раков тумор ; канце
рогенни вещества : полшшклични въгле-
води, каменовъглена смола, катран, арсен,
аминосъединения от ароматичния ред, ни
кел, ториум, мезоториум, лъчи (рентге
нови, радиеви, ултравиолетови, инфрачер
вени) и др. (г) канцерогенный, (е) саг-
5 Медицинска терминологии
cancerosus
66
capsula
cinogcn, carcinogenic, cancerogenic. (f)
cancérigène, (d) karzinogen, kanzerogen,
krebserzeugend.
cancercsus, a,
- urn | cancer*] :
carci-
noira’osus.
cancroidum , -i, n [cancer1 -b
- zlbrtç -dites
подобен] : (b) канкроид, рак на кожата,
кожей рак — инфилтрираш, улцериращ
рак на кожата, обикновено при нъзрл-
стни ; остаряло название за spinalioma
или carcinoma spinocellulare, (г) кан
кроид, кожный рак. (е) cancroid. (f) can-
croïde. (d) Knnkroid, Hautkrebs,
cane гг phr bia, -ae, f [cancer* 4- <ptfoç pho
bos страх] : —► enreinophobia.
cancrum oris [cancer* ■+- os, oris, уста]
noma.
Candida albica ns \can'Udus снежнобял,
albicans белееш ce| : (b) дрождеиопобна
п б н ч к з, причинител на candidamycosis*.
(г) грибок молочницы, (е) id.,
Oidium
albicans. (f) id. (d) Soorpilz, id. (sy n)
Monilia albicans, Monilia candida, Oidium
albicans, Saccharomyces albicans,
candidamycosis,- is ,/\candidus t + pûxrçç
mykes гъбичка -h
- o sis*) : (b) кандидами-
коза, монилиаза — заболяване, предизви
кано от дрождеподобните гъбички от
рода Candida (виж Candida albicans), з а
сягащо кожата (дерматомикози), ноктите,
лигавиците, вътрешните органи (диха
телни, храносмилателни, пикочо-половн,
сърдечно-съдови и др.); soor или stoma-
toirycosis* е една от формите на канди-
дамикозата. (г) каидидамикоз, кандитоз,
моншшаз. (е) moniliasis, moniliosis. (f)
moniliase. (d) id. (syn) candidosis, mo
niliasis, moniliosis, oidiomyccsis.
caninus, -a, -um \canis куче] : (b) кучешки,
напр. dens* caninus, (г) собачий, (e) ca
nine. (f) canin, (d) Hunds-,
canities, -ei, / [canus сив, бял, сребрист
(за коси)] : (b) физиологично побеляване
на косата, което се обуславя от присъ
ствието на въздушни мехурчета между
клетките ; когато се явява у млади хора,
се нарича с. praematura (poliosis) ; срв.
leiicotrichia. (г) поседение волос, про
седь. (е) id., whitening or grayness of
the hair, poliosis, (f) canitie, poliose. (d)
Ergrauen der Haare, id.,
Poliosis, (syn)
poliosis.
cannula, -ae, / [canna тръстика, свирка] :
(b) канюла — тръбичка, куха игла, вкар
вана в телесна кухина посредством тро
акар. (Г) канюля, полая трубка, полая
игла. (е) id. (f) canule, aiguille creuse,
(d) Kanüle, Röhrchen. Hohlnadel,
canthus, -i, ni
kanthos] : (b) кан-
туе — ъгъл на клепачпата цепка, (г)
угол глазной щели, (е) id. (f) id., com
missure des paupières, (d) Lidwinkel.
Augenwinkel, (syn) commissura palpe
brarum.
capillaris, -e [capillus4] : (b) капилярен —
тънък каго косъм, отнасящ се до капи
ляри, напр. vas* capillare, (г) капилляр
ный. (е) capillary, (f) capillaire, (d) ka
pillar, kapillar, haarfein.
capillarotf'xicosis haemorrhagica : -►pur
pura abdominalis (Henoch) и purpura
rheumatica (Schönlein).
capilli, nijpl : коса, виж capillus,
capillitium, -ii, n [capillus*-] : (b) калили-
цнум — космите на главата, окосмената
част на главата. (Г) волосистый покров
головы. (е) hair of the head, hair of tiie
scalp, (f) chevelure, (d) Kopfhaar, Haupt
haar.
capillus, -i, ni (pi capilli) [от capitis pilus
косъм на главата] : (b) косъм, коса —
capilli (на главата); виж също crinis, (г)
волос, волосы (головы). ( е) a h air of the
head, (f) ch eveu, (d) Haar, Kopfhaar,
capistrum, -i, n [ = оглавник, юлар] : (b)
капиструм — бинтова превръзка на гла
вата във форма на оглавник, бинтът ми
нава около черепа и долната челюст, (г)
повязка, поддерживающая нижнюю че
люсть. (е) chin-bandage. (f) chevétre.
chevestre. (d) id., Kinnverband,
capitatus, -a,
- um \caput:i\ : притежаващ
закръглен край, с главичка, главест,
напр. os capitatum (виж при carpus),
capitulum, -i, n [умал. от caput*\ : (b) гла
вичка, напр. c. fibulae, с. m andibulae,
(г) головка, (e) id. (f) petite tète, (d) id..
Köpfchen.
caps : capsula* ; ськр. в рецепти.
capsula, -ae, f [capsa сандък, кутия, or
capère [capio), pp. captus, взимам, хва
щам] : (b) капсула : 1. обвивка на орган
или бактерии; 2. капсула за влагане на
лекарства — облатка (с. amylacea, g ela
tinosa, keralinosa). (г) 1. оболочка органа,
капсула ; 2. капсула для лекарства, (е)
1. capsu le: 2. capsule, wafer, cachet, (f)
1. capsule ; 2. cachet, capsule médicamen
teuse. (d) 1. Kapsel, Umhüllung; 2 .Obla
tenkapsel.
c. am ylacea : (b) нишестена капсула
(в рецепти), облатка, (г) капсула ил
крахмала (в рец епти), облатка, (е) cachet.
carcinoma
capsula
67
wafer (capsule), (f) cachet, capsule mé
dicamenteuse. (d) Oblatenkapsel, (syn)
oblata.
c. articularis: (b) ставна капсула или
торбичка, (г) суставная сумка. <е > joint-
capsule. (f) capsule articulaire, (d) Ge
lenkkapsel.
c. Bowmani : виж при glomerulus.
с. interna : (b) вътрешна капсула —
бялото мозъчно вещество, намиращо се
медиално от nucleus* lentiformis, между
последния и nucleus* caudatus, (г) вну
тренняя капсула (мозга), (е) id.,
internal
capsule, (f) capsule interne, (d) id.
capsulitis, -tidis, / [capsula* -f
- itis — въз
паление) : (b) капсулит — възпаление на
капсулата на един орган, специално Те-
ноновата капсула на окото, виж teno ni
tis. (Г) воспаление теноновой капсулы.
(e) id. (f) capsulite. (d) id.
caput, -itis, n [на rp. xecpaXi) kephale] : (b)
1. глава; 2. главичка — разширеният
или закръглен край на орган, кост, мус
кул и др. (г) голова ; головка, (е) head.
(f) tête, (d) Kopf.
c.
femoris : (b) глава на бедрената
кост. (Г) головка бедренной кости, (е)
id., head of the femur, (f) tête du fémur.
(d)id., Kopf des Oberschenkelknochens.
c. gallinaginis : -► colliculus semi
nalis.
c.
Medusae [по митическата Медуза
(Minous*), на чиято глава е имало змии
вместо коса] : (Ь) глава на Медуза —
варикозно разширяване и извиване на
вените около пъпа при застой в областта
на vena portae (при чернодробна цироза,
тромбоза на v. poitae). (г) голова Ме
дузы. (е) id. (f) tête de Méduse, (d) id.
c. obstipum [obstipus наклонен) : (b)
крива шия — изкривяване на шията па
една страна, най-често всл. на повреждане
на m. sternocleidomastoideus, (г) криво
шея. (е) torticollis, wry-neck, stiff-neck,
id. (f) torticolis, (d) Schiefhals, Tortikol-
lis. (sy n) torticollis, collum distortum.
c. quadratum : (b) квадратна глава —
глава при рахит с изпъкването на tubera
frontalia et parietalia, (г) квадратная го
лова. (е) id. (f) id. (d) id., Qnadratschä-
del.
c.
succedaneum [suc-cedere идвам
след, следвам] : (b) подутина, буца на
главата на новороденото, образуваща се
при раждането, „родилна буца“ — дифу
зен, кръвно-серозен застоен оток на пред-
лежащите меки части ; срв. cephalhaema
toma. (г) головная опухоль новорожден
ного, родовая опухоль, (е) id. (f) bosse
séro-sanguine. (d) Geburtsgeschwulst,
Kopfgeschwulst der Neugeborenen.
carbo, -onis, m : (b) въглшца, въглен. (Г)
уголь, (е) charcoal, carbon, (f) charbon.
(d) Kohle.
c. anim alis: (b) животински въглшца.
(г) животный уголь. (е) animal charcoal,
bone-black, animal black. (f) charbon
animal, (d) Tierkohle. Knochenkohle.
c. ligni [lignum дърво] : (b) дървени
въглшца. ( г ) древесный угозь. (е) wood
charcoal, (f) charbon de bois, (d) Holz
kohle.
carboneum, -i, n [carbo*] : (b) въглерод.
(Г) углерод. ( е) carbon. (f) carbone. (d)
Kohlenstoff.
carbunculus, -i, m [умял, от carbo* по
ради тъмното си оцветяване] : (b) кар
бункул — група от няколко гъсто раз
положени фурункула с общ инфилтрат
на кожата и подкожния слой, най-често
на врата и гърба, (г) карбункул, злока
чественный фурункул, (е) carbuncle, an
thrax. <o anthrax. (d) Karbunkel,
c. m alignus: -* pustula maligna.
carcinogènes, gen.
-is:
cancerogenes.
Carcinoidum, -i, n [xapxÉvoç ka rkinos рак +
-eîô-rçç -eides подобен] : (b) карциноид —
тумор, сходен с рака по своя строеж,
локализира се в червата, а ектопишо в
стомаха, бронхите и др. ; бива доброка
чествен и злокачествен, (г) карциноид.
(e) carcinoid. г о . carcinoïde. (d) Karzi
noid. (sy n) basalioma iniestini, epithe
lioma solidum benignum, pseudocarci
noma, adenoma bronchi.
carcinoma, -a}is, n [xapxCvmjio. karkinoma,
от xapxtvoç f -f
-оma
тумор; терминът
бил употребен от Galenus отначало за рак
на гръдната жлеза, при който понякога
вените се разширяват подобно краката
на рак] : (Ь) карцином, карцинома — ра
ков тумор, рак : злокачествено новообра-
зувпние, развиващо се от покривния или
жлезист епител, с бърз растеж, разру
шително действие и склонност към рзз-
язвяваие, решшивиране и метастазиране.
<Г) рак, карцинома. ( е) id.,
cancer. ( о
carcinome, cancer, (d) Karzinom, Krebs,
(sy n) cancer.
c. basocellulare :
epithelioma ba-
socellulare.
c. hepatocellulare : -> hepatoma,
c. scirrhosum : -► skirrhus.
carcinoma
68
cardiosclerosis
c. spinocellulare :
epithelioma spino
cellulare.
carcinom atosus, -a, -uni [carcinoma*] : (b)
карциноматозен — раков, (г) раковый,
(е) carcinomatous, cancerous. (f> cancé
reux, carcinomateux, (d) krebsig. (syn)
cancerostis.
carcinophobia, -ae, / [carcinoma* -f cçô?oç
pfiobos страх]: (b) карцшюфобия — иа-
траплпв страх от рак. (г) карцшюфобия.
(е) ici.,
carcinomatopliobia. (f) carcino-
phobie. (d) Kankrophobie, Krebsangst,
(sy n) cancrophobia.
carcinosis, -is. / |carcinoma11]: (b) карци-
ноза — осей ван е на тялото или на те
лесни кухини с ракови маси или възли,
(г) каршшоз. (е) id. (f) carcinose, (d)
Karzinose.
cardia, -ae, / (BNA, INA) = ostium car
diacum (ventriculi) (PNA) [xap&a сърце ;
вход на стомаха] : (b) кардия — вход
на стомаха : горното (входното) отвър-
стие на стомаха, през което постъпва
храната от хранопровода в стомаха. (Г)
вход в желудок, (е) id. (f) id. (d) Каг-
dia, Magenmund.
cardiaca (remedia^ nlpl :
cardiotonica.
cardiacus, -a, -um [xapfifa ] ] : (b) 1. кар-
диален, отнасящ се до сърцето, сърде
чен ; 2. [subst.) кардиак— сърдечно бо
лен ; 3. отнасящ се до входа на стомаха,
напр. pars cardiaca ventriculi, (г) I. сер
дечный ; 2. сердечный больной ; 3. кар
диальный, относящийся к cardia*. (е)
1-3. cardiac, (f) 1-2. cardiaque ; 3. con
cernant le cardia. (d) î. kardial, Herz- ;
2. Herzkranke ; 3. Kardia- .
cardialgia, -ae, f [xapôfoc | + a A ï algos
болка] : -► gastralgia.
cardialis, -е : кардиален — сърдечен, от
насящ се до сърцето или изхождащ от
сърцето ; виж cardiacus ( 1).
cardinalis, -е [cardo панта на врата] : (Ь)
кардинален —
- о сновен, най-главен, най-
важен, от особена важност, ( г ) кардиналь
ный, основной, главнейший, важнейший,
(е) cardinal. (f) cardinal. (d) Kardinal-,
kardinal, hauptsächlich.
cardiocentesis, -is, / [xap$ta kardia сър
це -f xevTäw kenteo убождам] : (b) кар-
диоцентеза — пункция на сърцето, (г)
прокол сердца, (е) id., c a rdicentesis, car-
diopuncture. (f) cardiocentèse. (d) Kar-
diozentese, Herzpunktion, (syn) cardio-
punctura.
cardiograph la, -ae, / [xapôta | -f ^pd^a)
grapho рисувам, пиша] : (b) кардиогра
фия — метод за регистриране свива
нията на сърцето, ( г ) кардиография, (е)
cardiography, (f) cardiographie, (d) Kar
diographie.
cardiologîa, -ne, / [xapôta ] -f Aö-fog logos
учение]: (b) кардиология — наука за
сърцето и сърдечно-съдовите заболява-
ния. (г) кардиология, (е) cardiology, (f)
cardiologie, (d) Kardiologie,
cardiologue, -i, ni [ f ] : (b) кардиолог —
лекар-специалист по болестите на сър
цето. (г) специалист по болезням сердца,
кардиолог. ( е) cardiologist, (f) cardiolo-
giste, cardiologue. (d) Kardiologe,
cardiolysis, -is, / [xapîta î -b Aua'.g lysis
развързване, освобождаване] : (b) кар
диолиза — оперативно освобождение на
сърцето от сраствалия при адхезивеи
перикардит. (Г) кардиолиз. ( e) id. (f)
cardiolyse. (d) Kardiolyse.
cardiopathia, -ae, / [xapôta \ -f rcdô-og p a
thos страдание] : (b) кардиопатия — за
боляване на сърцето изобщо, сърдечна
болест; употребява се в случаите, кога-
то е невъзможно да се установи същ
ността на патологичния процес в мио
карда. (г) заболевание сердца, сердечная
болезнь, (е) cardiopathy. (!) cardiopathie,
affection cardiaque, (d) Herzleiden, Herz
krankheit, Kardiopathie. (syn) myocardio-
pathia.
cardiophob'a , -ae, / (Hochrein) [xapôta k a r
dia сърце +
phobos страх] : (b)
кардиофобия — натраплнв страх от бо
леет на сърцето, (г) кардиофобия, (е) id.
(f) cardiophobie. (d) Kardiophobie.
cardioplegia, -ae,/[xapôta f +
plegr
удар, поражение] : (b) кардиоплегня —
парализа иа сърцето, сърдечен удар. (г)
паралич сердца, сердечный удар. (е) id.,
paralysis of the heart, (f) cardioplégie,
arrêt du cœur, syncope mortelle, (d)
Herzschlag, Herzstillstand, Herztod, Kar-
dioplegie. (syn) paralysis cordis, syncopa
mortalis.
cardiopunctura, -ae, / [xapôta t -f punc
tu m убождане]
cardiocentesis.
cardiorrhexls,
-is, / [xapôta t -f MStç
r h e x i s скъсяване, пукване] : (b) кардио-
рексис — руптура, спукване на сърцето,
най-често като последствие на остро раз
мекване на миокарда при разпространен
инфаркт, (г) разрыв сердца, (е) id.
rupture of the heart. (!) rupture du coeur,
(d) Herzruptur.
cardiosclerosis,
- is, / [xapôta | -Ь спсАт}-
pôg sklero s твърд, загубил гъвкавост] :
cardiospasmus
69
carpalis
(b) кардиосклероза, миокардиосклероза —
заболяване на сърдечния мускул, свър
зано с развитие на съединителна тъ
кан с последващото й превръщане в
ръбцова, всл. на атеросклероза (на ко
ронарните артерии), възпалителен про
цес в миокарда или миофиброза ; виж
също coronarosclerosis. (г) кардиоскле
роз, миокардиосклероз. (е) id. (f) car
diosclérose. (d) Kardiosklerose. (sy n)
myocardiosclerosis, myodegeneratio cor
dis.
cardiospasmus, -i, m [xapôta kardia вход
на стомаха -j- q%qlq\lôç sp asmos спазъм] :
(b) кардиоспазъм — спазъм на входа на
стомаха (виж cardia), (г) кардиоспазм,
(е) cardiospasm, (f) cardiospasme, (d)
Kardiospasm as.
cardiotonica (remedia), njpl [xapôta k a r
dia сърце + tôvoç tonos напрежение,
сила]: (Ь)кардиотониин — кардиотонич-
ни, сърдечноуснлванш лекарствени сред
ства. укрепващи сърдечния мускул, (г)
средства, укрепляющие сердечную дея
тельность. (е) cardiotonics, cardiac to
nic?. (f) cardiotoniqties, tonicardiaques.
(d) id., Herzmittel, herzstärkende Mittel,
(syn) cardiaca.
cardiovascularis, -e [xapata f -f vasculum
малък съд] : (b) кардиоваскуларен —
сърдечно-съдов, отнасящ се до сърцето
и кръвоносните съдове или до кръво
обращението. (г) сердечно-сосудистый.
(e) e r d iоvascular. (О cardio-vasculaire,
(d) kardiovaskulär.
carditis, -tidis, / [xzpSta | ] : -► pancar
ditis.
c. rheumatica : -► endomyocarditis
rheumatica, виж при endocarditis rh eu
matica.
caries, -ei, / [= гниене, гнилостно състоя
ние] : (b) кариес — костояд : 1. разяж
дане, разрушаване па костната тъкан,
обикновено с нагнояване, най-често всл.
на туберкулоза ; срв. osteonecrosis ; 2.
кариес на зъбите (виж по-долу), (г) 1.
кариес, костоеда ; 2. кариес зуба, (е) id.
(f) carie (des os, des dents), (d) 1. Ka
ries, Knochenfraß; 2. Zahnkaries.
c. dentium : (b) кариес на зъбите,
зъбен кариес, (г) кариес зуба, костоеда
зубов, (е) caries of the teeth, dental ca
ries. <o carie dentaire. (d) Zahnkaries,
Zahnfäule.
cariosus, -a, -um [caries*] :(b) кариозен -
разяден, засегнат от caries*, (г) кариоз
ный. (е) carious, (f) carié, (d) kariös.
carminative (remedia), ri\pl [carminare
разнищвам, чистя] : (b) карминативни,
газогонни средства — лекарства, улес
няващи изкарването на газовете от чер
вата ; съдържат етерични масла, ( г ) вет
рогонные средства. (е) carminatives. <t)
carminatifs. (d)blähungstreibende Mittel,
carnificatio, -onis, / [caro* -f fictio обра
зуване, от fin g e r e образувам] : (b) кар-
нификация — изменения в известни тъ
кани, специално в белодробната ( = с . pul
monum), при което тъканта добива кон
систенция и вид на месо. (г) карни-
фикация. (е) carnification, (f) carnifica
tion, carnisaJon. (d) Karnifikation.
caro, carnis, / : (b) месо. (г) мясо, (e)
flesh, (f) chair, (d) Fleisch.
c. luxurians [luxuriare буйно раста] :
(b) „диво месо“ — масата силно растя
щи, ирекалено развити, излишни грану
лации на повърхността на зарастващи
рани. (Г) „дикое мясо“. (е) exuberant
granulations, proud flesh, (f) bourgeons
charnus exit! é ants, (d) geschwulstartige
Granulationen, „wildes Fleisch“,
caroticus, -a, -um [carotis*\ : (b) кароти-
ден — отнасящ се до сънната артерия
(arteria* carotis), до glomus* caroticum
и др. (г) каротидный, ( е) carotid, (f) ca
rotidien. (d) id.,
Karotis- .
carotinaemia,
-ae, / [carotinu m * -f atpa
haitna кръв] : (b) каротинемия — налич
ност на каротин в кръвта ; при излишък
причинява жълто оцветяваме на кожата
(виж xanthodermia caro inaemica). (г) ка
ротинемия. (e) carotin(a)emia, caroten(a)e-
mia. (f) carotinémie, caroténémie, (d) Ka
mt inämie.
carotinodermia,
- ae, / \carôtiпит* -h
Ôipjia derma кожа] : -► xanthodernm ca-
rot inaemica.
carotinum,
-i, // [от Daucus carota мор
ков] : (b) каротин, провитамин A : оран-
жевожълт пигмент, който чрез хидроли-
тичпо разпадане в тънките черва от една
молекула дава две молекули витамин А.
(Г) каротин. (е) carotene, саго In. (О ca
rotène, carotine. (d) Karotin, (syn) pro
vitamin um A.
carotis, - tidis, / (arteria) [от xâp ka r глава или
от xxp4to karoo потопявам в дълбок сън]:
->
arteria carotis.
carpalis, -е [carpus*] : (b) карпалеи — от
насящ се до китката на ръката, (г) ки
стевой, запястный, (е) carpal, (f) cnrpien.
(d) karpal, Handwurzel- .
carphologia
70
casuistica
carphologia, -ae, /
karphos слам
ка -h Xe-yco lego събирам) : (b) клрфоло-
гия - - тих делир, при коПго болните
(особено при тежки тифозни състояния)
правят еднообразни безсмислени движе
ния с ръцете за хващане на въобра
жаеми предмети, (г) карфология. ( е) id.,
carphology, floccilation, crocidisnuts. (f)
carphologie. crocidisme, (d) Karphologie,
Flockenlesen, (syn) crocidismtis, flocci-
legi um.
carpus, -i. m [ ч а karpos] : (b) кар-
пус — китка на ръката, образувана от
8 костици (ossa carpi), разположени в
две редици, а именно : в първата реди
ца — os scaphoideum sive naviculare
(ладиевидна), os lunatum (полулунна), os
triquetrum (тристеннопризматична) и os
pisiforme (граховиднл), a във втората —
os trapezium (трапецовидна), os trapezoi
deum (трапецоидовидна), os capitatum
(главеста) и os hamatum (кукеста). (г)
запястье. (е) wrist, id. (f) poignet, carpe,
(d) Handwurzel.
cartilagineus, -a,
- um [cartilago1*] : (b)
хрущялен, (г) хрящевой, (е) cartilaginous,
(f) cartilagineux, (d) knorpelig,
cartilaginosus,
-a,
-um [î ]: картилаги-
нозеи* — богат на хрущял, хрущялест ;
виж cartilagineus.
cartilago, -inis, / [на rp. x^vôpoç Chondros] :
(b) хрущял. (Г) хрящ, (е) cartilage, (f)
cartilage, (d) Knorpel.
c. articularis: (b) ставен хрущял.
(Г) .•суставной хрящ, (е) ar.iciilar carti
lage. (f) cartilage articulaire ou interar
ticulaire. (d) Qelenkknorpel.
c. costalis: (b) ребрен хрущял, (г)
реберный хрящ, (e) costal cartilage, (f)
cartilage costal, (d) Rippenknorpel,
caruncula! -ae. / [ = късче месо, умал. от
саго меср] (b) карункула — малко (ме
сесто) брадавицовидно възвишение, циц
ка. <Г) мясцо, сосочек. (е) caruncle. (О
caroncule, (d) Karunkel, Fleischwärzchen.
carunculae hymenales sive m yrti-
formes: (b) хименални карункули —
брагдавицовидни остатъци от разкъсания
(дефлорирания) химен. (г) миртовид
ные сосочки, (е) id. (f) caroncules myr-
tiformes (de l hymen), (d) id.
c. lacrimalis: (b) слъзна карункула —
малко възвишение на конюнхтивата на
вътрешния (назалния) очен ъгъл с ро
зов цвят. <г>. слезное мясцо, (е) id., lac
rimal caruncle. (f) caroncule lacrymale,
(d) id.. Tränenkarunkel.
caryokmesis, -is, / [xâpuov karyon орех,
(орехова) ядка -f y.tvrjaiç kinesis движе
ние) : (b) кариокинеза, митоза — непря
ко деление на клетъчното ядро, (г) ка
риокинез. митоз, ( e) knryokinesia. kario-
kinesis, caryodnesia, caryocinesis, mitosis,
(f) division mitotique, division caryociné-
tique, caryocinese. kariokinêse, mitose,
(d) Karyokinese, Mitose, (syn) karyoki-
nesis. mitosis.
caseosus, -a, -urn \casens или caseum си
рене) : (b) клзеозен — сиргнест, прили
чен на извара. (Г) казеозный, сырный,
творожистый, (е) caseous, cheesy, (f) ca
séeux. (d) käsig.
Casonii reactio sive testum [7*. Casoni,
итал. лекар, 1880 —1933): (b) проба на
Казонн за ехинокок — впръсква се ин-
тракутанно 0,1 —0,2 мл стерилно взета
хидатиднл течност ; при п зложителна ре
акция се получава изразено зачервяване
и инфилтрация ; реакцията бива ранна
(настъпва след 15 минути и трае 1—3
часа) и късна (след 2 —4 часа и трае
около 24 часа), (г) проба Казони. (е)
Casoni’s reaction, (f) épreuve de Casoni.
(d) Casonische Hautprobe.
Castellani! spirochaetosis bronchialis
[A. Castellani, итал. лекар, 1876— | :
—
►spirochaetosis b ron chialis.
Castlei intrinsecus factor [tf7. B „ Castle,
амер. лекар, 1897— ] : (b) вътрешен
фактор на Касъл — фактор, намиращ се
в нормалния стомашен сок и стомашна
та лигавица, а липсващ у болни от пер-
ниииозна анемия ; необходим е за абсор-
бирането на витамин В12. (г) внутренний
фактор Каела, (е) Castle’s intrinsic fac
tor, (f)facteur intrinsèque. (d)Castle’scher
intrinsic Faktor.
castratio, -onis, / [castrare скопявам] : (b)
кастрация, кастриране — оперативно от
страняване на половите жлези (тестику
ли или яйчници, по-специално на тести
кулите) или разрушаване на функцията
им с рентгенови лъчи (стерилизиране) ;
скопяване ; срв. stérilisa ia (2). (г) каст
рация, оскопление, (е) castration, emas
culation, eviration.(f) castration, émascu
lation. (d) Kastration, Entmannung, Emas-
kulation. (sy n) emasculatio,
casuistica, -ae, f [cßsns*) : (b) казуистика :
1. проучване и съобщаване на типичен
случай или на отделни случаи на забо-
лявания, представляващи интерес по
своята рядкост; 2. събиране и описване
на случаи на заболязания. (г) казуисти-
casus
71
catarrhus
ка. (е) 1 . special clinical record ; 2. ca-
suistics, clinical records, collection of
case reports. <*> 1 . communication con
cernant une observation clinique typique;
2. casuistique, ensemble des observations
cliniques, (d) 1. kasuistische Mitteilun g;
2. Kasuistik.
casus, -us, rn [^падане, падеж, случай, от
cadere, рр. casus, падам, случнам се ] :
<Ь) казус — случай, особен случай на
заболяване със съпровождащите го об
стоятелства. (г) случай, казус. (е) case,
(f) cas. (d) Fall.
c. desperatus [de-sperare, pp. despe
ratus, загубвам надежда): (b) безнадеж
ден случай, (г) безнадежный случай, (е)
hopeless case, (f) cas désespéré, (d) hoff
nungsloser Fall.
cata- [чата надолу] : представка, означава
ща надолу, d ojyf много надалече, след,
зад, подир.
catabclism us, -i, т [чатараХХо) kataballo
хвърлям, разрушавам] : (Ь) катаболи-
зъм — разлагане на сложните химически
съединения в организма, т. е. процесите
на дезасимилацията, деструктивен мета
болизъм. (Г) катаболизм. (е) catabolism,
disassimila lion, dissimilation. (») désassi
milation, catabolisme. (d) Katabolismus,
Katabolie, Dissimilation, Abbau (im Stoff
wechsel). (syn) desassimilatio, dissimi-
latio.
catalepsia, -ae, / [xaToXi^ç kataïepsis хва-
щане, задържане, от xaTaXajißävti) ka ta-
lamb ano хващам, задържам) : (b) ката
лепсия — запазване за по-дълго време
на изкуствено придадено положение на
тялото или на крайниците, често в неесте
ствени пози и положения (flexibilitas*
cerea), иридужено от загуба на въз
можност за волеви движения ; при ши
зофрения, хистерия, хипноза, (г) ката
лепсия, остолбенение, оцепенение мышц,
(е) catalepsy, (f) catalepsie, (b) Katalep
sie, Starrsuclit.
catalysa tor, -oris, tn [y.axâXuoiç katalysis
отвързване, разрушаване] : (b) катализа
тор — вещество, което ускорява изве
стна химическа реакция, без да се явява
в крайните продукти на реакцията. (Г)
катализатор. (е) catalyst, ca alyzer. (f)
catalyseur, (d) Katalysator.
catamnesfs, -is, / [чатd kata надолу, на
пълно -{
-
iJLvr^iovet'xi) mnemoncuo спом
ням си] : (Ь) катамнеза — съвкупността
от сведенията за една болест, узнати
след преминаването и, заедно с данните
от клиничните и лабораторните изследва
ния, както и наблюдението на по-ната
тъшното й течение; изучаване и опис
ване на случай от заболяване след
свършване на болестта, (г) катамнез.
(e) id. (f) catamnèse. (d) Katamnese.
cataplasma,
- atis, n (pl cataplasmata)
[чатачХааош kataplasso намазвам] : (b)
катаплазма— гореща лапа, припарка, (г)
припарка, (е) poultice, cataplasm, (f) ca
taplasme. (d) Kataplasma, Breiumschlag.
cataplexia, -ae, / [чата kata надолу -j»
îcXf^tç p l e x is удар] : (b) катаплексия —
пристъпил, краткотрайна загуба на мус
кулния тонус, водеща до чувство на
„огъване“ на коленете и до внезапно
сгромолясвано като поносен, особено всл.
на афективни преживявания (страх, из
ненада, най-често при смях); симптом
на narcolepsia*: син. : афективна адина
мия, емоционална астения, блокада на
тонуса. (Г) катаплексия. ( е) cataplex y.
(f) cataplexie. (d) Kataplexie, kataplek-
tische Hemmung.
cataracta, -ae, / [чатар(р)ахт^ katar(r)ak-
tes водопад, понеже помътняването ce
смятало по-рано за замразена течност] :
(b) катаракта — помътняване на леща
та, „перде“ (--„сиво перде“ за разлика
от „зеленото перде*1 — glaucoma*), (г)
катаракта, помутнение хрусталика, (е)
cataract, (f) cataracte. (d) Katarakt, Kata-
rakta, grauer Star, Linsentrübung, Augen-
star.
catarrhalis, -e [catarrhus*] : (b) катара-
лен — отнасящ ce до или заболял от
катарално възпаление. (Г) катаральный.
(f) catarrhal. (0 catarrhal. (d) katarrha
lisch.
catarrhus, -i, m [чатхрргт katarrheo сти
чам се, тека надолу, от чхт<* надолу +
j5so> /7н?отека] : (Ь) катар, катарално въз
паление : възпаление на лигавиците с
образуване на сксудат (в тесен смисъл
само серозен), напр. катар на горните
дихателни пътища, на стомаха и др. (г)
катар, катарр, катаральное воспаление,
(е) catarrh. ( о catarrhe. (d) Katarrh.
c. aestivus [aestas лято]; (b) летен
катар
сенна треска, сепна хрема,
сепна астма : алергично заболяване, про
тичащо със сърбеж в носа и кихане
(хрема), често и с конюнктивит* бронхи
ална астма, уртикария и лека треска
всл. на свръхчуг ствптелп сст към тичии
копия прашец (pollen*) от различни цветя-
и треви, (г) сенная лихорадка, сенная
catarrhus*
72
caustica
астма, летний катар, (е) hay-fever, hny-
asthma, summer catarrh, autumnal ca
tarrh, pnllinosis. (f) fièvre des foins,
rhume des foins, asthme des foins, ca
tarrhe d ’automne, coryza spasmodique
périodique, pollinosis. (d) Heufieber, Heu
schnupfen, Heuasthma, Sonimerkatnrrh,
Herbstkatarrh, Pollinose, (syn) catarrhus
autumnalis, febris antumnalis, pollinosis,
rhinal lordosis, rhinitis pollinosn, rhinitis
anaphyl ctica.
c.
autumnalis |autumnus есен] : есе
нен катар, сходен с catarrhus aestivus
Iвиж по-горе).
c. tractus respiratorii : остър катар
на горните дихателни пътища (ларингит,
ринит, фарингит и др.).
c.
tubotympanicus : виж при otitis
inedia.
c.
vernalis
conjunctivitis vernalis,
catatonia, -ae, / [ххтаге'уш katateino об
тягам, стягам, напрягам] : (b) кататония,
кататонеи синдром —
-
разновидност на
шизофренията, протичаща с продължи
телно болестно променена психична на
прегнатост, изразена в кататонеи ступор
(с повишен мускулен тонус и склонност
към запазване на придадена поза на тя
лото или крайниците — flexibilitas cerea,
восъчна гъвкавост, каталепсия) или в
кататонна възбуда (с двигателна и сло
весна възбуденост). (г) кататонический
синдром, кататония, (е) id., c atatony, ka-
tatonia. (f) catatonie, (d) Katatonie, Span
nungsirresein.
cathartica (remedia), nipi [xaftaÉpw ka-
tha ir o чистя, очиствам] : (b) катартици —
-
средно действуващи слабителни лекар
ства, между laxantia* и drastien*. (г)
слабительные средства, ( е) cath artics,
eccoprotics, mild laxatives, (f) cathar
tiques. eccoprotiques. (d) Kathartika, m it
telstarke Abführmittel, Ekkoprotika.
catheter,
- e ris, m [ха^Итда knthiemi спус
кам] : fb) катетър, сонда, (г) катетер,
зонд, (е) id., sound. ( я cathéter, sonde,
(d) Katheter, Sondierkatheter.
c. permanens: (b) постоянен кате
т ъ р — катетър, поставен за постоянно
или за по-дълго време в пикочния канал,
(г) постоянный катетер, (е) catheter à d e
meure, indwelling catheter, permanent
catheter, self-retaining catheter, (f) sonde
à demeure. (d) Dauerkatheter, Verweil
katheter.
catheterisatin,
- o nis, / [catheter*] : (b)
катетеризация, катетеризиране — вкар
ване на катетър, най-често в пикочните
пътища. (Г) катетеризация. (е) cathete
rization, catlieterisni. (f) cathétérism e. (d)
Katheterism us. Katheterisieren.
cauda, -ae, / : (b) опашка, наир. c. epidi
dymidis. (Г) хвост. (е) tail, (f) queue,
(d) Schwanz, Schweif.
c. equina [equus кон] : (b) «конска опа
шка“
нервните коренчета иа plexus
lumbalis и sacralis, които се спущат в
гръбначния канал надолу,отправяйки ce
към съответните междупрешленни от
вори. (г) конский хвост. (е) id. (f) queue
de cheval. (d) id., Pferdeschweif.
caudalis, -е |гш//д*]: (b) клудален - опа
шен, откъм опашката, разположен по-
близко до опашката (противоположно на
cranialis). <Г) хвостовой, нижний, кау
дальный. (е) caudal, (f) caudal. (d) kau
dal, schwanzwâns.
caudatus, -a, -um [ | ]: (b) опашат, при
тежаващ опашка. (Г) хвостатый. (?) cau
date, tailed, (f) caudé, à queue, (d) ge
schwänzt, geschweift, Schweif- .
causa, -ae, / : (b) причина, повод. (Г) при
чина, повод, (е) cause. ( о cause. (d)
Ursache.
c,
localis: (b) местна причина.
(Г) местная причина. <е) local cause. ( о
cause locale. (d) örtliche Ursache.
c.
nociva: вредна причина, патогенен
фактор, виж noxa.
causalgia, -ae, / [xxüoiç кausis горене -+■
aVpç algos болка] : (b) каузалгия (букв,
горяща болка) — своеобразна форма па
невралгия, срещаща се при наранявания
(обикновено огнестрелни) на периферните
нерви» особено на п. medianus и п.’ tibi
alis или на n. ischiadicus. <Г) каузальгия,
жгучая боль, (е) id.,
thermaigia. (f)
causalgie, syndrome causalgique, therm-
algie. (d) Kausalgie.
ca usa lis, -e [causa*] : (b) каузален
or-
насящ се до причината, причинен, (г) при-
чинньй. (е) causal.(f)causal, (d) kausal,
ursächlich.
causalltas,
-atis, / [| ]: (b) прнчишюст,
причинна връзка, ( г) причинность, при
чинная связь, (е) causality, (f) causalité,
(b) Ursächlichkeit.
caustica (remedia), njpl [xaocmxôç kaustikos
горящ, палещ, от xa'w kaio запалвам,
горя] : (b) кауетични, разяждащи, разяд-
ливи, обгарящи средства, (г) прижигаю
щие, разъедающие средства, (е) caustics,
caiiterisatio
73
cavum
corrosives, escharotics. (!) caustiques,
escarrotiques. ( d ) Ätzmittel,
cauterisatio, -onis, f [xauarjp kauter наже
жено желязо] : ( b ) каутеризация, каутери-
зиране — изгаряне : разрушаване на тъ
кани с горене или разяждащи средства
(caustica*). (Г) прижигание, (е) cauteriza
tion. (f) cautérisation. (d) Kauterisation,
Ätzung, Verätzung, Kaustik.
cavatus, -a.
-um [pp. от cavare дълбая] :
(b ) издълбан, кух. ( г) выдолбленный,
полостной. (е) excavated, hollowed. ( о
excavé, creusé, ( d ) au sgehöhlt,
c a v e ! \cav?re предпазлив съм, пазя ce]:
(b) пази ceот... ! избягвайI(pi)cavete !
(г) берегись ! остерегайся I (е) look out !
<*>. gare ! attention ! ( d ) hüte dich ! ver-
meiie!
caverna, -ne, / \ — пещера, дупка]: (b)ка
верна — кухина, главно в белите дробове,
образувана всл. на разрушаване на бе
лодробната тъкан, особено при туберку
лоза (виж по-долу с. puhronis). (г) ка
верна, полость. (е) cavern, cavity. (О
caverne, (d) Kaverne, Hohlraum.
c. pulm onis: (b) каверна на белия
дроб. белодробна каверна, виж при ca
verna. (Г) легочная каверна. (е) cavern
of the lung, lung cavity, (f) caverne
pulmonaire, spélonque. (d) Lungenka
verne.
cavernitis, -iidis, / [caverna*| : (b) кавер-
нит — възпаление на пешериститс тела
на половия член. («■) ка вер нит. (е) id. (!)
cavernite. (d) Kavernitis.
cavernosus, -a, -uni [caverna*] : (b) ка
вернозен
пешерист, съдържащ ку
хини. (г) кавернозный, пещеристый. (е)
cavernous. (f) caverneux. (d) kavernös,
höhlenreich.
cavitas, -atis, / [cavus*] : (b) вдлъбнатина,
яма ; кухина. (Г) впадина, углубление ;
полость, (е) cavity, excavation, hollow,
hole, pit. (!) cavité, excavation, enfonce
ment, creux. (d) Höhlung, Vertiefung,
Höhle, Hohlraum.
cavum, -i, n [cavus*] : (b) кавум
кухина.
(Г) полость. (е) cavity. (!) cavité, (d)
Höhle, Hohlraum.
c. abdominis: (b) коремна кухина,
(г) брюшная полость, полость живота,
(е) abdomina! cavity. (!) cavité abdomi
nale. (d). Bauchhöhle.
c. articulare : (b) ставна кухина. (Г)
суставная полость, (е) joint cavity. (!)
cavité articulaire. (d) Gelenkhöhle, Ge
lenkspalt.
c.
Douglasi (BNA) = excavatio recto-
- uterina (PNA, 1955) = excavatio recto
uterina (BNA, INA; PNA, 1960): (b)Ду-
гласово пространство, Дугласов джоб —
пространството между матката и правото
черво, най-дълбокото място на коремна
та кухина, (г) дугласово пространство,
дугласов карман, (е) rectouterine pouch,
rectogenital pouch, Douglas’s cul-de-sac,
rectovaginal pouch. (!) cul-de-sac de
Douglas, cul-de-sac recto-utérin, (d) id.
Douglasscher Raum, ( syn) spatium Dou-
glasi.
c. m ediastinale: -> mediastinum,
c.
n a s i : (b) носна кухина. (Г) носовая
полость.
nasal cavity. (!) fosse na
sale. (d) N senhohle.
c.
o ris |os, oris, уста] : (b) устна ку
хина. (Г) полость рта. ( е) oral cavitv.
(о cavité buccale. (d) Mundhöhle.
c. p elvis : (b) тазова кухина, (г) та
зовая полость, (е) pelvic cavity, (f)
excavation pelvienne, (d) Beckenhohle.
c. peritonei (PNA) = cavum peritonaei
(BNA,INA): (Ь)перитонеално пространство
или кухина - капилярното пространство
между париеталпия и висцералния пери
тонеум ; открива се при набиране на
течност или при вкарваме на въздух,
(г) полость брюшины, (е) peritoneal ca
vity. (f) cavité péritonéale, (d) Perito*
n(a)ealhöhle, Bauchfellhöhle, Bauchfell-
raum.
c. pharyngonasaîe : (b) носоглътъчно
пространство, носоглътка — горната l (s
част (носната) на фаринкса (виж при
pharynx), (г) носоглотка, носоглоточная
полость, (е) nasopharynx, rhinopharynx,
epipharynx. (f) cavité naso-pharyngienne,
naso-pharynx, rhino-pharynx, epipharynx,
pharynx nasal, (d) Nasenrachenraum,
Nasenrachen, Nasopharynx,Rhinopharynx ,
Kpipharynx. ( sy n) cavum retronasale,
pars nasalis pharyngis, epipharynx, na
sopharynx, rhinopharynx.
c.
pleu rae : (b) нлеврално простран
ство или кухина пространството между
pleura* parietalis и pleura* pulmonalis ;
представлява извънредно тясна цепнатина,
(г) плевральная полость, (е) pleural ca
vity. (!) cavité pleurale, (d) Pleurahöhle,
Pleuraraum.
c. retroperitoneale: -*■ spatium retro
peritoneale.
c. subarachnoideale (PNA) = cavum
subarachnoidale (BNA) — cavum Ieptome-
ningicum (INA): (b) субарахноид(ал)но
cavum
74
centrum
пространство — пространството между
pia* m ater ii araclinoidea* на гръбначния
мозък ; намира се във връзка с мо
зъчните вентрнкулн, по ne с cavum subdu
rale. (Г) подпаутшшое пространство. (е)
subarachnoid cavity, subarachnoid space.
(!) espace sous-arachnoïdien, espace lepto
meninge. (d) Subarachnoidalraum, id.
c. subdurale : (b) субдурално про
странство — цепнатовидио пространство
между dura* mater н arachnoidea*, из
пълнено с лимфа ; .сри. cavum subarnch-
noldenle. (г) субдуральное простран
ство. (e) subdural cavity, subdural space.
(I) espace sus-arachnoïdien, (d) Subdural-
raum, id.
c. thoracis : (b) гръдна кухина. (Г)
грудная полость, (е) thoracic cavity,
cavity of the chest, (f) cavité thoracique,
(d) Brusthöhle.
c.
tympani (BNA, INA) = tympanum
(INA): (b) тъпанчева кухина; в нея са
разположени слуховите костици (ossicula*
auditus); виж също auris media, (г) ба
рабанная полость (уха), ( е) tymp anic ca
vity, cavity of the tympanum, ear-drum.
(!) caisse du tympan, cavité du tympan,
tympan, (d) Paukenhöhle, Trommelhöhle,
Tympanum.
c. uteri (BNA,PNA) = cavum corporis
uteri (INA) : (b) кухина на матката, ма
точна кухина. <Г) полость матки. (е)
uterine cavity, cavity of the uterus, (!)
cavité utérine, cavité du corps utérin, (d)
Uterushöhle. Gebärmutterliohle.
cavus, -a, -um : (b) кух, празен, издълбан,
хлътнал, ( г) полый, пустой, выдолблен
ный, впалый. (е) hollow, sunken. <f)
creux. (d) hohl, eingefallen.
(recalls, cecitas, cecüm:
caecalis, cae
citas, caecum.
- c ele, -es, / [xTjXyj kele буца или подуване,
главно кила] : в съставни думи означава
подуване, херния, напр. hydrocele*,
celer, -eris, -ere : (b) бърз. (г) быстрый,
скорый, (е) rapid, quick, swift. (!) rapide,
(d) schnell.
cellula, -ae, / [= стаичка, килия, умал. от
cella стая, килер] : (b) 1. клетка ; 2. малка
затворена или отчасти затворена кухина,
килийка. ( г) 1. клетка, клеточка ; 2. клет
ка, ячейка. <е > 1-2. cell ; 2. cellule. (О
1-2. cellule, (d) 1-2. Zelle; 2. kleine
Zelle, kleiner Hohlraum.
c» adiposa: (b) мастна клетка. (Г)
жировая клетка, (е) fat cell, adipose cell.
< {f) cellule adipeuse, (d) Fettzelle.
c. epithelialis : (b) епителна клетка,
(г) эпителиальная клетка, (е) epithelial
cell. (!) cellule épithéliale, (d) Epithel
zelle.
cellulae ethmoidales (BNA): -► sinus
ethmoidales (PNA).
c. gîgantea: (b) гигантска клетка. (Г)
гигантская клетка, (е) giant cell. (!) cel
lule géante, (d) Riesenzelle.
cellulae mastoideae : (b) мастоидни
клетки — костните клетки на processus*
mastoideus, (г) клетки (ячейки) сосцеви
дного отростка. (е) id., m astoid cells. ( о
cellules mastoïdiennes, (d) id.
cellularis, -e [cellula*J : (b) целуларен —
отнасящ ce до клетка или клетки, кле
тъчен. (Г) клеточный. (О cellular. ( о
cellulaire. (d) zellular, zellig, Zellen-.
Cellulitis, - tidis, / |cellula1* 4- -itis
въз
паление] : (b) целулит — възпаление на
хлабавата съединителна тъкан, (г) цел
люлит. (е) id. (f) cellulite. (d) Zellge
websentzündung.
cementum, -i, n (PNA) = substantia ossea
(den tis) (BNA, INA) [caementum педялан
камък, от caedere сека] : (b) зъбен ци
мент — видоизменено костно вещество,
покриващо дентина на корена и шийката
на зъбите, (г) зубной цемент. (е) ce
ment (dental). (!) cément, (d) Zahnzement,
Zement.
cena, -ae, / [=-= обяд] : (b) ядене, хранене ;
ante сапаш (преди ядене) — виж ante
cibos; post cenam (след ядене) — виж
post cibos. (Г) еда. (е) meal, (f) repas.
(d) Mahlzeit.
centrüugalis, -e fcentrum- -f jugère (fu
gio) бягам]: (b) центробежен, вървящ
от центъра към периферията ; еферентен,
виж efferens. <Г) центробежный, (е)
centrifugal, efferent. (О centrifuge, effé
rent. (d) zentrifugal, vom Zentrum hin
wegführend.
centripetalis, -e [centrum* -f petëre устре
мявам ce] : (b) центростремителен, идващ
от периферията към центъра ; аферентен,
виж afferens. <Г) центростремительный.
(e) centripetal, afferent. (!) centripète,
afferent, (d) zentripetal, zum Zentrum
hinführend.
centrum, -i, n [на rp. -zevxpov kentron] : (b)
център, специално анатомичен център,
напр. център в мозъчната кора ; среда,
средна точка, ( г) центр ; середина. (е)
centre, center. (О centre, (d) Zentrum ;
Mittelpunkt.
cereus
centrum
75
c, co rticale : (b) кортикален, коров цен
тър—център в мозъчната кора, напр. на
говора, на слуха и др. (г) корковый центр,
кортикальный центр, (е) cortical centre
(center), (f) cen tre cortical, (d) Rinden-
zentrum.
c. orationis : (b) център на говора;
намира се в задната част на долната
челна извивка на мозъка, виж Broca i
gyrus et centrum, (г) центр речи, (е)
speech centre (center), (f) centre de la
parole, (d) Sprachzentrum.
c. respirationis : (b) център на диша
нето, дихателен център ; намира се в
продълговатия мозък, в пода на четвър
тото мозъчно стомахчс. (г) дыхательный
центр, (е) respiratory centre (center), (f)
centre respiratoire, (d) Mmungszentrum.
c. vasomotorium : (b) вазомоторен
център — един от центровете, контро
лиращ свиването и разширяването на
кръвоносните съдове ; намира се в про
дълговатия мозък ; дразненето му пред
извиква
значително
повишаване на
артериалното налягане всл. на свиване на
артериите, а парализирането м у — силно
спадане на налягането поради разширя
ване на артериите. (Г) вазомоторный
центр. (е) vasomotor centre (center), (f)
centre vaso-moteur, (d) Vasozentrum,
Vasomotorenzentrum.
cephalaea, -ae, / [xscpab) kephale глава] :
упорито главоболие (с. vasomotoria sive
vasoparalytica, c. syphilitica); виж cephal
algia.
cephalalgia, -ae, / [y.EcpaXvj j -f aX^oç algas
болка]: (b) главоболие, главобол, (г)
головная боль, (е) headache, id.,
cepha-
lea. (f) céphalée, céphalalgie, mal de tête.
(d) Kopfschmerz, Kopfweh, Kephalalgie.
(syn) cephalgia, cephalaea, encephalgia.
cephalhaematoma, -atis, n \у.ец,%\у) \ [
аГ|лос hairna кръв + -orna тумор] : (b)
кефалхематом. цефалхематом - „кръвна
буца“ на главата на новороденото, обра
зувана от кръвоизлив между външната
повърхност на черепните кости и пери
оста ; за разлика от caput* succedaneum
ограничава се само в пределите па една
кост. (г) кефал гематома, цефалгематома.
(e) cephalh(a)eniatoma. (f) céplialématome.
(d) Kephalhämatom, Kopfblutgeschwulst.
cephalicus, -a, -um [хефаХ^ | ] : (h) 1. от
насяш ce до или разположен около гла
вата ; виж също vena cephalica; 2.
—
superior, по-горен, виж cranialis, (г) го
ловной ; верхний, (е) cephalic, (f) cépha
lique. (d) Kopf-.
cephalocele, - e s ,/:
encephalocele,
cephalotomia, -ae, / : —>• craniotomia.
cephalotripsia, -ae, / [xscpabj f -h Tptyiç
trip sis триене, разтриване] : (b) кефало-
трипспя — раздробяване на черепа при
мъртъв плод, (г) раздробление черепа
плода, кефалотрипсия. (e) cephalotripsy.
(f) céphalotripsie, céplialofhlasie. (d) Ke-
phalotripsie, Schädelzertrümmerung.
ceratus, -a, -um [сега восък] : (b) восъ
чен, намазан с восък. (**) вощеный, (е)
cerated. (f) enduit de cire, (d) gewachst,
cerebellaris,
- е [cerebellum*j : (b) uepe-
белареи — малкомозъчен, отнасящ ce
до малкия мозък. (Г) мозжечковый. (е)
cerebellar. (0 cérébelleux. (d) zerebellar,
Kleinhirn-.
cerebellum,
-i, п |умал. от cerebrum*] :
(b) малък мозък ; отдел на главния мо
зък, участвуващ главно в регулиране
равновесието на тялото и координира
нето на всички движения, (г) мозжечок,
(е) id._ (f) cervelet. (d). Kleinhirn, id.
cerebralis, -e [cerebrum*| : (b) церебра
лен — отнасящ се до главния мозък,
главномозъчен, черепномозъчен. (г) го-
ловномозгорой, черепномозговой. (е) ce
rebral. (f) cérébral, (d) cerebral, zerebral,
Gehirn-, Hirn- .
cerebrasthenia, -ne, f [cerebrum*-^ asthe
nia*] : (b) церебрастения — церебрална
неврастения, виж neurasthenia и psych-
asthenia ; цереорастенен синдром : син
дром, подобен на неврастения, след съ
тресение на мозъка, невросифилис и др.
(г) церебрастения. (е) id. (f) cérébrasthé
nie, neurasthénie cérébrale. (d) Zerebras-
thenie, Zerebral neurasthénie,
cerebrospinalis,
-e | cerebrum* 4- spina
шип. гръбн чей стълб] : (b) цереброспи-
иллен — отнасящ се до главния и гръб
начния мозък, (г) цсреброспннз.ьный,
спинномозговой. (е) cerebröspiirjrk (f)
cerebrospinal. (d) cerebrospinal, zerebro-
spinnl, Gehirn- un ! Rückenmarks-.*
cerebrum, -i, n [na rp . е^хгфxloç enke-
phalo s главен мозък] : (b) голям мозък—
основната, най-голяма част на главния
мозък : трите предни части на главния
мозък — telencephalon* diencephalon*
и mesencephalon* , (г) большой мозг, (е)
id. (f) cerveau, (d) id., Grobhirn.
c. abdominale:
p le x u s .cpeliacus.
cereus, -a, -um (сега восък] : (b) восъчен,
восъковиден. (г) восковой, восковидМый.
cerumen
76
Cheyne-Stokes’ respiratio
(e) wax-like, waxy, (f) cireux, (d) wachs-
artig, wächsern.
cerumen, -inis, n [от cera aurium восък
в ушите] : (b) церумеп — ушна кал.
(г) ушная серп. (е) id., ear-wax. (f) cé
rumen. (d) Ohrenschmalz, Ohrschmalz,
Zerunien.
cervicalis, -e |cervix*]: (b) цервикалеп —
шиен, отнасящ се до cervix* ,
(г)
шейный, цервикальный, ( е) cerv ical. <«)
cervical. (d) zervikal, Hals-,
cervicitis,
- tidis, / [cervix*- (uteri) -f-
• itis
възпаление]: (b) цервицит —въз
паление на шийката на матката, (г) цер-
вицит. (е) id. (f) cervicite. (d) Entzün
dung des Gebärmutterhalses,
cervix, -icis» / [== тил, врат, шия]: (Ь)
шия, шкйха, обикновено шийка на мат
ката = с. u teri (виж по-долу), (г) шея,
шейка, шейка матки, (е) neck, id. (î)
cou, col. (d) Hais.
c. uteri: (b) шийка на матката. (г)
шейка матки, (е) id., uterine neck, neck
of the womb, (f) col de l ’utérus, (d) Ge
bärmutterhals, Zervix.
Cestoda, -orum, njpl, Cestodes, -um, fjpl
[xecrcôç kestos извезан пояс + - eIôtjç -eides
подобен]: (b) цестоди — панделковид-
ии глисти, тении : дълги плоски глисти,
състоящи се от глава (scolex) и цяла
редица членчета (проглотили): Taenia*
solium, Taenia* saginata, Bo;hriocepha-
1us* latus (Taenia lata) и др. (г) цесто-
ды, лентецы, ленточные черви, (е) id.,
cestodes, cestoHea, tapeworms, (f) ces
todes, ténias. (d) Bandwürmer, Zestoden.
chalazion,
- i i, n {pi chalazia) [xaXdÇtov,
умал. от
chaiaza зърно град]:
(b) халазиои — туморче в клепачиия
хрущял всл. на хронично възпаление на
Ме1Ьот*-ева жлеза ; срв. hordeolum,
(г) халазион, градина, ( е) id. (f) id. (d)
id., Hagelkorn.
chalicosis, -is, /[xcttd;- XdXwoç chaiix, cha-
likos, дребен (чукан) камък, чакъл, ва
ровик]: (b) халикоза — пневмокониоза,
причинена от продължително вдишване
на прах от камъни, от варовник (виж
pneumoconiosis) ; виж също silicosis, (г)
халикоз. (е) id. (f) chalicose, cailloute,
(d) Chalikose, Kalklunge,
charta (-ae, f) cerata [x*P^ç chartes лист
хартия -f* ceratus*J : (b) восъчна хартия,
(г) вощеная бумага, вощанка, ( е) waxed
paper, (f) papier ciré, (d) Wachspapier.
ch, sinapisata: (b) синапена хартия.
(Г) горчичник, горчичная бумага, (е)
charta sinapis, id., mustard paper, (f) pa
pier sinapisc, papier moutarde, sinapisme
en feuilles, (d) Senfpnpier.
Chauffard-Still’ syndromum \A. Chauf
fard , фр. лекар, 1855—1932]:
S tilli’
syndromum.
cheilitis, - tidis, f [xetXoç cheilos устна -f
- itis - възпаление] : (b) хейлит — въз
паление на устните. (Г) хейлит. ( е) id.,
chiiitis. (О clieiiiie. (d) Lippenentzün
dung, id.
ch. glandularis: -► myxademtis la
bialis.
cheiloschisis, -is, / [xelXoç f -f-oyjoiç schi
sis разцепване] : хейлосхизис, виж la
bium leporinum.
cheilosis, -is, / [xetXog Î 1• (b) хей.юза
—
напукване на устните, специално ъглите
на устата, при недоимък на рибофлавин
(витамин В2). (г) хейлоз. (е) id.,
chilo-
sis. (f) cheilite hypovitaminique. (d) id.
cheiragra, - a e ,/:
chiragra.
chemiotherapia, chemotherapia: -► chi-
miotherapia.
chem osis, -is, / [x^P7) eherne двучерупков
молуск, от xaivtü chaino зея, отварям
устата си, преносно дупка, понеже ро
говицата изглежда да лежи като в дупка] :
(Ь) хемозис — ограничено, във вид на
вал подуване на конюнктивата на очната
ябълка около роговицата всл. на в ъ з
палителен оток. <Г) хемоз. ( е) id. (f)
chémosis. (d) id.
Chemotaxis, - is,/ [x^eü* cherneia химия +
xag'.ç ta x is нареждане] : (b) хемотаксис—
привличане (положителен хемотаксис)
или отблъскване (отрицателен хемотак
сис) на свободно подвижни клетки (лев
коцити), бактерии и други организми от
разтворени химически вещества в тях
ната околност. (Г) хемотаксис. ( е) id.,
chemiotaxis. (f) chimiotaxie, chimiotac
tisme. (d) id.
chemotherapia, -ae, / :
chimiotherapia.
Cheyne-Stokes’ respiratio (J. Cheyne, шот
ландски лекар, 1777—1836, W* Stokes,
ирландски лекар, 1804—1878]: (b) Чейн-
Стоуксово дишане — вид периодично
дишане, при което след известна дихателна
пауза = апиея (за една минута и повече)
дишането постепенно става дълбоко,
достига своя максимум и след това ста
ва пак постепенно по-слабо, докадо на
стъпи нова апнея, и т. н. (г) дыхание
Чейна-Стокса, (e) Cheyne-Stokes’ respira
tion, Cheyne-Stokes’ breathing, (f) re
chloranaemia
Chlarii morbus
77
spiration de Cheyne-Stokes. (d) Cheyne-
Stokessche Atmung.
Chiarii morbus [H. Chiari, пражки па
тологоанатом, 1851—1916]: (b) болеет
на Киари, първична тромбоза на черно
дробни вени, облитериращ ендофлебит
на чернодробните вени, синдром на Бъд-
Киари — характеризира се с пълно или
частично блокиране на чернодробните
вени, увеличаване на черния дроб, явле
ния на портална хипертония, асцит и
чернодробна недостатъчност, (г) болезнь
Киари, (е) Chiari’s disease, (f) maladie
de Chiari. (d)Chiarische Krankheit, (syn)
syndromum Budd-Chiari.
chiasm a opticum (BNA, PNA) = chiasma
fasciculorum opticorum (INA) (xtaojxôç
chiasmos кръстообразно разположение] :
!b) кръстовище на зрителните нерви,
г) перекрест зрительных нервов, (е)
optic chiasm.(f) chiasma optique, chiasma
des nerfs optiques, (d) id., Sehnerven
kreuzung.
chimiotherapia, chem(i)otherapîa, -ae, /
[XT?«ie£a chemeia химия -b fteparceta th e ra -
peia лечение] : (b) химиотерапия — ле
чение на инфекциозните болести с хи
мически вещества или лекарства, които
действуват токсично върху патогенните
микроорганизми без увреждане на ор
ганизма. (г) химиотерапия. ( е) chemo
therapy. (f) chimiothérapie, (d) Chemothe
rapie.
chiragra, cheiragra,
- ae, / [xe£p cheir
ръка -4
-
ivpx a g ra лов, залавяне] : (b)
подагра на китките на ръцете, (г) по
дагра кистей, (е) id., cheiragra. (f) chir-
agre. (d) Handgicht, id.
chîropraxis, -is, / \yelp t + rcpaxxdç prak-
to s изпълним] : (b) хиропраксис — си
стема на механична терапия с ръце, при
лагана на гръбначния стълб (при сублук-
сатши на прешлените и др.). (г) хиро
практика. ( е) chiropractic, (f) id. (d) id.
chirurgia,
-a e, / [х&роиртго* cheirnrgeo
занимавам се с ръчен труд, от yelp ръ
ка + èpYov ergo n работа, дейност] : (b)
хирургия — клон от медицинската наука,
занимаващ се с болестите, на които ос
новен метод на лечение е оперативният
и мануалният. (Г) хирургия. (е) su rg e
ry, chirurgery. (f) chirurgie, (d) Chirurgie.
ch. minor î (b) малка хирургия, която
ce занимава c леки хирургични мани
пулации, напр. правене на превръзки,
поставяне на шини, катетеризиране, ин-
цизии и др. (Г) малая хирургия, (е) mi
nor surgery, (f) petite chirurgie, (d)
Kleinchirurgie, kleine Chirurgie.
ch. plastica sive reparativa sive
correctiva : (b) възстановителна или
пластична хирургия — дял от хирур
гията, занимаващ се с възстановяване
формата и функцията на органите или
на дефекти и обезобразявания по кожа
та на тялото ; виж plastica, (г) восста
новительная хирургия, (е) plastic sur
gery, restorative surgery, (f) chirurgie
plastique, chirurgie réparatrice, (d) Wie-
derhers'ellungschirurgie
chirurgicus, -a, -um [ f ] : (b) хирурги
чен, хирургически — отнасящ ce до или
принадлежащ на хирургията, (г) хирур
гический. (е) surgical, chirurgical, (f)
chirurgical, cliirurgique. (d) chirurgisch,
chirurgus, -i, ni [ f ] : (b) хирург — ле
кар-специалист по оперативна медицина,
(г) хирург, (е) surgeon, chirurgeon. (f)
chirurgien, (d) Chirurg,
chloasma, -atis, n [xXo4;<i> chloazo покри
вам ce със зелени пъпки, зеленея] : (b)
хлоазма — локални пигментации по ко
жата с кафеникав црят, специално по
лицето (при бременни, кахексия, забо
ляване на черния дроб и др.). (г) хлоаз
ма. (е) id., moth patches, liver spots, (f)
id. (d) id., Mutterflecken, Leberflecken.
ch. uterinum sive gravidarum : (b)
хлоазма утеринум — кафеникави петна
ио лицето на бременни и при болести
на матката и яйчниците, ( г) пигментные
пятна беременных, (е) id., uterine mask,
mask of pregnancy, liver spots, (f) mas
que de grossesse, masque de* femmes
enceintes, chloasma de la grossesse, (d)
id., Schwangerschaftsmal. (syn) melano-
dermia uterina.
chloranaemia, -ae, f \y\oypôç ciiloros зе
лен, жълтозелен + à-priv.
- f afji* haitna
кръв] : (b) хлоранемня, първична желя-
зодефишггна анемия у възрастните,
ахлорхплрпчна желязо дефицитна анемия,
ахплпчнл хлоранемня, хипохромна гастро-
генна анемия, есеициалпа хипохромна
анемия - хипохромна анемия с ахилия
и клинична картина, подобна на пернн-
циозната анемия, но без субиктер и ме-
галонитм, по-често v жени на 3 0 —50 г.
(Г) ахлоргндридпая железодефицнтиая
анемия, хлоранемня. (е) chloran(a)emia,
achlorhydric a n a e m ia , achylic an(a)emia.
(f) chloro-anémie, anémie achyliqu e, ané
mie microcytique. (d) achylische Chlor-
anäniie, achlo rhydrische Anämie, essen -
chlorolymphadenonis
78
cholecystotomfa
tielie hypochrome Anämie, (syn) chlo
rosis tarda cum achylia gastrica.
chlorolymphadenosis, chlorolymphosar-
comatosis, chloroleucosarcomatosis :
chloroma.
chloroma, -atis, n [xAwpôç | 4- -oma = ту
мор] : (b) хлором, хлоролимфосаркома-
тоза — мултиплено злокачествено ново-
образувание по костите на главата, гръб
начния стълб и ребрата със зеленикав
цвят па разрез, явяващо се при остра
левкемия, особено при дена. ( г) хлоро-
ма. (е) id., green cancer, chlorosarcoma.
(f) id.,
chlorome, cancer vert, cancer
d'Aran. (d) Chlorom, Chloroleukamie.
(sy n) chloroleucosarcomatosis, chloro-
lymphadenosis,
chlorolymphosarcoma-
tosis.
chlorosis, -is, / , chlorosis juvenilis (xXo>-
pàç I + -osis*J : (b) хлороза — първич
на ювенилна желязодефицитна анемия :
рядък вид желязонедоимъчна анемия
(хипохромна) у момичета през време
на пубертета, ( г) хлороз, бледная немочь,
(е) id., green sickness (pop.), (f) chlo
rose, anémie essentielle des jeunes filles.
<d) Chlorose, Bleichsucht.
ch. tarda cum achylia gastrica:-» '
chloranaemia.
choanae,
- a rum, / (sg choana) [xodvrj
choane фуния]: (b) хол ни — двата зад
ни отгора на носната кухина, чрез кон
то се съобщава с фаринкса, (г) задние
носовые отверстия, (е) id.,
posterior na
res. (f) choanes, orifices postérieurs des
fosses nasales, (d) Choanen, hintere Na-
senôffnungen.
cholaemfa, -ae, / [xoXi} choie жлъчка 4-
аГра haitna кръв] : (b) холемия — пре
минаване на жлъчка в кръвта ; при го
лямо натрупване на жлъчни киселини в
орггнизма настъпват токсични симптоми—
холемична интоксикация, (г) холемия.
(е) chol(a)emia. (f) cholémie, (d) Cholämie.
cholagoga (remedia), n\pl [хоХт} f + «70)705
agogo s довеждащ, предизвикващ, от
à7(Dago водя, докарвам] : (b) холагога—
жлъчкогонни лекарствени средства : сти
мулират образуването на жлъчка в чер
ния дроб (choiesecretica, choleretica) и
способствуват изливането и в дванадесе
топръстника (cholagoga, cholekinetica).
(г) желчегонные средства, (e) chola-
gogues. (f) cholagogiies. (d) id.,
gallen
treibende Mittel, cholekinetische Mittel.
cholangiolitis, -tidis, / : виж при cholan
gitis.
Cholangitis,
- tidis, / [хоХт) t + *77etov
angeion съд 4- -itis = възпаление] : (b)
холангит,
ангнохолит — възпалително
заболяване на жлъчните пътища, пре
димно на отвеждащите жлъчката : ductus
choledochus, d. cysticus, d. hepaticus ;
при cholangiolitis имаме възпаление на
жлъчните капиляри и на най-малките
жлъчни пъти um в черния дроб. (г) хол
ангит, ангиохолит. (е) id.,
cholangeitis,
angiocholitis. (f) angiocholite. (d) id.t
Angiocholitis. (syn) angiocholitis.
cholecystectomia, -ae, / [cholecystis жлъ
чен мехур, от %oki\ j 4- x'cmç kystis ме
хур -f- extopij ektome изрязване] : (b) xo-
леиистектомия — оперативно отстраня
ване на жлъчния мехур, ( г) холецистэкто
мия. (е) cholecystectomy, (f) cholécystec
tomie. (d) Cholenzystektornie.
cholecystitis,
- tidis, / \cholecystis | 4-
- itis = възпаление] : (b) холецистит —
възпаление на жлъчния мехур, (г) холе
цистит. (е) id. (f) cholécystite, (d) Cho
lezystitis, Gallenblasenentzündung,
cholecystographia, -ae, / [cholecystis | 4-
7р«фш grapho рисувам, пиша] : (b) холе-
цистография — рентгенография на жлъч
ния мехур след вътрешно приемане или
венозно впръскване на контрастно ср ед
ство. (г) холетшстография. (е) ch olecysto
graphy. (f) cholécystographie. (d) Cho
lezystographie, Gallenblasendarstellung.
cholecystopathia, -ae, / [cholecystis t +
Tiâô-cç p a th o s страдание] ; (b) холенисто-
матия — клинично понятие за често сре
щащата се комбинация от холелитиаза и
холецистит. (Г) холецистопатия. ( е) cho-
lecystopathy. (f) cholécystopathie. (d)
Gallenblasenleiden, Cholezystopathie.
cholecystopexia, -ae, / [cholecystis î +
rcfjgtç p e x i s закрепяване] : (b) холешюто-
пексия — фиксиране на жлъчния мехур
за предната коремна стена. (Г) холспис-
топексия. (е) cholecystopexy. (f) choie-
cystopexie. (d) Cholezystopexie.
cholécystostomie, -ae, / [cholecystis t +
ordjia stoma уста| : (b) холепистостомия—
създаване на фистула след направена
cholecystopexia*.
(г) холепистостомия.
te) cholecystostomy. ( f ) cholécystostomie,
(d) Cholezystostomie.
cholecystotomia, -ae, / [cholecystis | 4-
торт) tome рязане, разрез] : (b) холецис-
тотомия — оперативно
отваряне на
жлъчния мехур за отстраняване на ка
мъни. (г)холецистотомия. (е) cholecys-
choledochus
79
cholesterinaemia
totomy. (!) cholécystotomie, (d) Chole-
zystotomie.
choledochus (ductus) : -> ductus chole
dochus.
cholekinetica (remedia), n p l [xotoj choie
ж л ъ ч к а kinesis движение]: виж
при cholagogn.
cholelithiasis, -is, / [xobj Î +
lithos
камък]: (b) холелитиаза, жлъчнокаменна
болеет — наличност или образуване на
камъни в жлъчния мехур, по-рядко в
жлъчните пътища; виж calculus felleus.
<r) желчнокаменная болезнь, (е) id., с!ю-
lolithiasis. (!) ch olétithiase. (d) id., Gal
lensteinleiden, Gallensteinkrankheit.
cholelithus, -i, m [ t ] :
calculus felleus.
cholera, -ae, f [от еврейски chaul rah
лоша болест, според Хипократ от
t+
(5зй) rheo тека] : (b) холера, истинска
или азиатска холера (виж по-долу), (г)
холера, (е) id. (!) choléra, (d)id.
ch. asiatica sive epidemica sive in
dica : (b) холера, истинска или азиатска
холера — епидемична, бурно протичаща
остра заразна болест с профузна диария
(изпражнения, прилични на оризова
чорба), безспирно повръщане, тежка
обща интоксикация и силно обезводня
ване на организма ; причинител Vibrio*
cholerae. (Г) холера, азиатская холера,
истинная, эпидемическая холера, ( e) cho
lera, Asiatic cholera, Indian cholera, epi
demic cholera, malignant cholera, algid
cholera, asphyctic cholera, pestilential
cholera. <*> choléra, choléra asiatique,
choléra épidémique, (d) Cholera, echte
Cholera, asiatische Cholera, epidemische
Choiera.
ch. infant(i)um [infantes деца] : (b)
детска холера — токсикоза, токсична
диспепсия : много тежка, холероподобиа
диария у кьрмачета, причинена от раз
валена храна, влияние на легии горе
щини, парентерална инфекция (инфек
циозно заболяване), (г) токсикоз в ран
нем детском возрасте, токсическая дис
пепсия, детская холера, (е) id. (f) cho
léra infantile, entérite cholériforme. ( •о
Brechdurchfall der Säuglinge, Säuglings
cholera. ( sy n ) toxicosis (2), dyspepsia
toxica.
ch. nostras:(b)naiiieiicKa холера - остър
инфекциозен гастроеитермт с холеропо-
добни явления, причинен от плратифни
и др. бактерии, (г) холера нострас, евро
пейская холера, (е) cholera morbus, id.,
choleraic diarrh(o)ea, summer cholera.
(!) choléra nostras, (d) id., einheimische,
unechte Cholera, einheimischer Brech
durchfall, Sommercholera.
choleretica (remedia), njpl [урЦ choie
жлъчка -h (5*0) rheo тека] : (b) холере-
тиии —
-
жлъчкотворни лекарства, стиму
лиращи образуването на жльчиа секре
ция в чернодробните клетки (виж chola-
goga). (г) средства, способствующие вы
делению желчи печеночными клетками,
(е) choleretics. (О cholérétiques. (d) id.,
Gallensekretion anregende Mittel.
choleriformis, -e [cholera* *f forma фор
ма, вид) : (b) холериформен, холероподо
бен. (г) холероподобиый. (e) choleriform,
choleroid. (!) cholériforme, choléroïde. (d)
choleraartig.
cholerina, -ae, / [choiera*] : (b) холерина -
често ce наблюдава през време на епи
демии от азиатска холера ; касае се или
за cholera nostras*, или за истинска
холера в лека форма, (г)
холе
рина. (е) cholerine, (f) cholérine, (d) Cho
lerine.
cholestasis, -is, / fxotoj choie жлъчка -f
oicca-.ç sta sis заставяне, стоене] : (b) xo-
лестаза — застой на жлъчката, (г) за
ето 1 желчи, (е) biliary stasis, biliary
engorgement, (f) stase biliaire, (d) Cho
lestase, Callenstauung.
cholesteatom a, -atis, n [хоЪ} f -f aisscp,
-ато$ stear, -atos, лой, тлъстина 4- -o va =
тумор] : (b) холестеатом : 1. доброкаче
ствен нлоскоепителен тумор (епидермоид)
между araclinoidea* и мозъчната кора :
2. холестеатом на средното ухо, по-пра
вилно pseudocholesteatoma, сьстоящ се
от епидермалнн люспи и холестерин,
(г) 1. холестеатома, жемчужная опухоль,
(е) 1. id.,
pearl tuino(u)r : 2. id. (f)
1. cholestéatomc, Cholesteatome perlé,
epithelioma pavimeiiteux perlé; 2. bouchon
épidermique, (d) 1. Cholesteatom, Perlge-
sclnvulst, Margaritom ; 2. Gehorgangscho-
Iesteatom, L'pidcrmispropf.
cholesterinaemia, -ae, / [chol estcrimini* -j-
atjix Intima кръв| : (b) холестеринемия —
увеличено съдържание на холестерин в
кръвта (нормално 160—220 мг %) ; мри
диабет, лшюндиа нефроза, уремия, лнпо-
пдози, ксантоматоза, никои чернодробни
заболяваиия, атеросклероза, бременност
и др. (г) холестеринемия. (е) cholesterm-
(a)eniia, cholester(a)emia, cholesterol(a)e-
niia. ( о cholestérinéinie, cholestérolémie,
(d) Cliolestcrinümie.
cholesterinum
80
chorea
cholesterinum, -i, n [x<A*rç choie жлъчка +
oreapt J: (b) холестерин — липоид, на
миращ се в организма в свободен вид и
като естер на висшите мастни киселини ;
богати на холестерин са главният мозък,
яйчниците, надбъбреците и жлъчката ;
главна съставна част на жлъчните ка
мъни. («■> холестерин, (е) cholesterol,
Cholesterin. (0 cholestérine, cholestérol,
(d) Cholesterin, Gallenfett.
cholinergicus, -a, -um [choliniwi холин -j-
ipfov ergon работа, действие] : (b) холин-
ергичен, наир, холинергични нервни
влакна, които при дразнене причиняват
ефект, подобен на този, предизвикан от
ацетилхолина. ( г) холинэргический. ( е)
cholinergic, (f) diolinergique. (cl) cholin-
ergisch.
chondrinum, -i, n [x6v£pcç chondros зрънце,
хрущял] : (b) хондрин — основното ве
щество на хрущяла, смес от глутин и
хондромукоид. (Г) хондрин. (е) chon-
clrin. (f) chondrine. (d) Chondrin, Knor
pelleim.
chondrioma,
- atis, n (pl chondriomata)
[xévôpcç t ] : (Ь) хондриома — хондриомни
образования в клетъчната протоплазма
под различна форма : зрънца (митохон
дрии, виж mitochondria), пръчици (хон-
дриоконти) и зърнести нишки (хондрио-
мити). (г) хондриома. (е) mitochondria,
chondriomites, plastosomes. (f) chondri-
omes, m itochondries, chondrioniites. (<0
Mitochondrien, Chondriosoiren, Chondrio-
konten, Plastosomen, Plastokonten.
chondritis, -tidis, / (x^vôpoç f -f
-itis^
възпаление] : (b) хондрит — възпаление
на хрущяла, (г) хондрит. (е) id. (f) chon-
drite. (d) Knorpelentzündung, id.
chondrodystrophia, -ae, / [xôvôpoç t + dys
trophia * J : (b) хондродистрофия — на
рушение на нормалния процес на вко
стеняване на хрущялите в интраутерин-
ния живот с последствие спиране на
растеж а на дългите кости и добиване
на джуджешки ръст: голяма глава, из
пъкнали седалище и корем, крайници
непропорционално къси в сравнение с
тялото, нормален интелект, (г) хондро
дистрофия. (е) chondrodystrophy, achon
droplasia. (f) chondrodystrophie. (d) Chon
drodystrophie, Achondroplasie.
(syn)
achondroplasia.
chondroma, -atis, n fx^vôpcç ] -f
-oma =
тумор] : (b) хондром — доброкаче
ствен тумор от хрущялна тъкан, хру
щялен тумор, (г) хондрома, хрящевая
опухоль. (е) id. (f) chondrome, (d) Chon
drom, Knorpelgeschwulst.
chondroosteodystrophia, -ae, / [x^vôpoç ]
4- ôaiiov osteon кост + dystrophia*] ►
gargoyiismus.
chorda, -ae, / (pl chordae) fxopôifi chorde
черво, струна]: (b) хорда — струна,
корда, връв ; подобно на връв(чица)
образувание, (г) струна, хорда, канатик,
(е) cord. (0 corde. (d) Saite, Schnur,
Strang, strangformiges Gebilde.
ch. dorsalis: (b) гръбначна струна,
първичен гръбначен стълб у ембриото.
(Г) спинная струна, (е) notochord, (f)
corde dorsale, notocorde. (d) Rückensaite,
Urskelettachse, Urwirbelsäule.
ch. tympani : (b) тъпанчева струна—
нерв, клон от n. facialis, отиващ през
cavum tympani към n. lingualis, (г) ба
рабанная струна (нерв), (е) cord of the
tympanum, (f) corde du tympan, (d) id.,
Paukensaite.
ch. vocalis spuria: -> plica ventri
cularis.
ch. vocalis vera: -► plica vocalis,
chorditis, - tidis, / (vocalis) [chorda* +
- itis = възпаление] : (b) хордит - въз
паление на гласните връзки (chordae vo
cales). (г) хордит. (e) id. (f) chordite,
cordite. (d) Stimmbandentzündung, id.
chorea, -ae, f [xopeta choreia хоро, танц] :
хорея
органично мозъчно заболяване
или увреждане предимно в областта на
екстрапирамидната система, характери
зиращо се с неволеви, ♦принудителни
движения във форма на ритмични, не-
коордннирани свивания на мускулату
рата, особено на крайниците и лицето
(гримасничене), неподдаващи се на во
лева задръжка, увелич; ващи се при раз
дразнение и изчезващи във време на
сън ; различаваме chorea minor (виж по-
долу), ch. gravidarum (вероятно на ин
фекциозно-токсична почва), ch, major
siv e Germanorum (неупотребяван сега
термин за „големия“ хистеричен припа
дък), ch. chronica progressiva hereditaria
(Huntington) и др.
ch. minor sive infectiosa : (b) хорея,
малка или инфекциозна хорея, Битово
хоро, хорея на Сиденхам — инфекциозно-
токсично заболяване на ц. н. с . (ревма
тично-алергични увреж дания), наблюда
ващо се обикновено при деца, страдащи
от ревматизъм и без ставни прояви,
ревматизъм на ц. н. с. : характеризира
се с хиперкинезии (виж ио-горе), нама
choreiformls
81
Chvosteki signum
ляване на мускулния тонус и (преходни)
психични смущения, (г) хорея, малая
хорея, виттова пляска, хорея Сиденгама.
(е) Sydenham’s chorea, Saint Vitus’s
dance, chorea, (f) chorée, danse de Saint-
Guy, choree rhumatismale, chorée de Sy
denham, chorée mineure. (d) Chorea, id.,
Veitstanz, Sydenhamsclie Chorea, (syn)
chorea Sancti Viti sive Sydenhami sive
Anglorum.
chorei formis, -e [chorea* 4 forma форма,
вид] : (b) хореиформен — приличащ на
хорея, (г) хорееподобный, (е) chorei
form, choreoid. <*> choreiforme. (d) cho
reiform.
chorioidea, -ae, f (BNA, PNA) = chorio-
ides (INA) [chorion* 4* -elôrjç -aides по
добен ; подобен на хорион, т. е. като
него богат на съдове] : (b) хориоидея —
съдовица, съсъдеста иипа : богатата на
кръвоносни съдове обвивка на окото
между склерата и ретината, (г) сосуди
стая оболочка глаза. (е) choroid, chorioid.
(О choroïde. (d) id., Aderhaut.
chorioiditis, -tidis, f [chorioidea* 4- -itis=
възпаление] : (b) хориоидит — възпале
ние на хориоидеята. (Г) хориоидит. (е)
choroiditis, id. (f) cliorioïdite. (d) id.,
Aderhautentziindung, Choroiditis.
chorion, -i, n (xöptcv кожа, ципа] : (b) хо
рион — въсеста обвивка : външната об
вивка на оплоденото яйце (зародиша),
която произлиза от мезодерма и трофо-
бласта ; отначало по цялата си повърх
ност е покрит равномерно с мъхови-
ни (въси) като дребни коренчета, а към
края на втория месец прикрепените към
decidua basalis мъховини силно нара
стват и образуват chorion frondosum, от
който се развива плацентата, (г) хорион,
ворсинчатая оболочка, (е) id. (f) id. (d)
Zottenhaut, id.
chorionepitheliom a, -atis, n [chorion* 4-
epithelioma *\ : (b) хориоиепителиом —
злокачествен тумор c голяма склонност
към метастазиране, развиващ се от syn-
cytium*- a и клетките на Langhaus,
обикновено при mola* hydatidosa, (г) xo-
рионэгштелиома. (e) chorioma malignum,
deciduoma malignum, syncytioma malig
num, chorioepithelioma. (f) chorio-épithé
liome, déciduome malin, placentonie, syn-
cytiome. (d) Chorionepitheiiom, malignes
Chorionepitheliom .
choroiditis, -tidis, / : —►chorioiditis.
chromatinum, -i. n [xpffijia chroma цвят.
боя]: (b) хроматин - съществена съ
ставна част (нуклеопротеид) на клетъч
ното ядро, интензивно оцветяващо се с
основни бои. <Г) хроматин. (е) chroma
tin. (f) chromatine, substance nucléaire,
(d) Chromatin, Kernsubstanz.
chromocystoscopia, -ae,/[x?o>:ia | 4 cys
toscopia * |: (b) хромоцистоскопия —
оглеждане на пикочния мехур и ио-
специално на отвърстията на уретерите
с цистоскоп след венозно впръскване на
багрилно вещество (индиго* армии, мети-
леново синьо и др.); оцветена урина се
появява нормално след 4 —6 минути;
забавеното отделяне на оцветена урина
или отслабването на оцветяването й го
вори за функционално увреден бъбрек.
(Г) хромоцистоскопия, (е) chromocysto
scopy. (f) chromocystoscopie. (d) Chro-
mozystoskopie.
chrom ophytosis, -is, / [xpäpa î 4~ çutôv
phyton растение] : pityriasis versicolor.
chromosoma, -atis, n (pl chromosomata)
[Хршра f 4- ашра soma тяло] : (b) хро-
мозом, хромозоми — интензивно боядис
ващите се с основни бон структурни
елементи на клетъчното ядро, наблюда
вани най-ясно през време на непрякото
деление на клетката, (г) хромосом(ы), хро-
мозомы. (е) chromosome, (f) chromosome,
anse chromatique, (d) Chromosom, Kern
schleife.
chronicus, -a,
- um [xpôvioç chronios от
давнашен, дълготраен, от xp^vc; chro nos
време, продължителност] : (b) хроничен,
хронически — дълготраен, много про
дължителен, застарял (за бол ест); бавно
развиващ се, бавно протичаш, (г) хрони
ческий, затяжной, длительный, застаре
лый (о болезни), (е) chronic, (f) chro
nique. (d) chronisch, langdaiiernd.
chroniosepsis, -is, / [xpovicç ; ] : - ►sepsis
lenta.
chronotropus,
-a,
- uni [xpsvcç chronos
време 4 трсжт) trope обръщане] : (b)
хронотропсн
повлияваш фреквешшята
(честотата) па сърдечната дейност; драз
ненето на n. sympathicus действува
ускоряващо па дейността на сърцето, а
па п. vagus — забавящо. (Г) хронотрои-
пый. (е) chronotropic, (f) chronoirope.
(cl) chronotrop.
chthonophagia, -ae,/[xO-o>v chthon земя 4
cfoc-yetv ph ag ein им] : geopliagia.
Chvosteki signum [F. CÏivo stek, виенски
лекар, 1835—1884] : (b) признак на Хвос-
тек
механична сиръхвъзбудимост па
двигателните нерви, особено na n. faci-
6 Медицинска терминология
circulatio
chylothorax
82
alis, при тетания и спазмофилия: при
почукване с перкуторио чукче върху
бузата, между ъгъла па устата и ухото,
се появяват мускулни тракания в об
ластта на лицевия нерв. (г) симптом Хвос-
текл. (е) Chvo^tek’s sign. (f) phénomène
de Clivostek. (ti) Chvostcksches Zeichen,
chylothorax,
-aci>, ni \chylus* f- О-шрх;
thorax гръден кош): (b) хилоторакс -
набиране на chylu s5, в плевралната ку
хина (х ию зе н плеврит), обикновено всл.
на нараняване па ductus' thoracicus.
(Г) хилоторакс. (е) chylopleura, id. (f)
ici., pleurésie chyleuse, (d) id.
chyluria,
- ле, f [chylus* -} oOpov uron
урина] : (b) хилурия — отделяне на
chylu m' c урината всл. на изливане на
хилус в бъбречното легепче при запуш
ване на ductu s' thoracicus от филарии
или пък отделяне па млечнобяло раз
мътена урина кел. на присъствие на
тлъстинпи капчици (lipuria*). (г) хилурия,
(е) id., galacturia. (f) chylurie, galact-
urie. (d) Chylurie.
chylus, -i, ni [yp\iç chylos сох] : (b) хи
лус — чревна лимфа : млечнобяла (по
ради съдържание на мазнини) смес, която
тече по чревните лимфни съдове към
ductus* thoracicus; представлява резор
бираната част от chym us* . ( г) млечный
сок, хнлус. (е) chyle, (f) chyle, (d) id..
Milchsaft, Speisesaft.
chymus, -i, ni Ixu’^s chynios cox] : (b) хи
мус — полутечната хранителна маса.
която след завърш ено стомашно смилане
постъпва в тънките черва, ( г) химус,
(е) chyme, (f) chyme, (d) id., Speisebrei
(im Magen).
cibus, -i, m : (b) храна, ястие, (г) пища,
(е) food, fare, dish. (o nourriture, chère,
plat, (d) Speise, КоЛ, Tafel,
cicatricialis, -e [cicatrix*] : (b) иикатри-
циален, ръбцоз. ( г) рубцовый, ( е ) cica
tricial. (0 cicatriciel, (d) zikatriziell, nar
big, Narben-.
cicatnatiso, -onis, / [cicatrix*] : (b) цика-
тризация, цикатризиране — зарастване
с ръбен, ръбцуване. (г) рубцевание, ( е )
cicatrization, (f) cicatrisation, (d) Nar-
benbildung, Vernarbung,
cicatrix, -icis, f (pL cicatrices): (b) цикат-
рикс, цикатриса — ръбец, белег от за
здравяла рана. (г) рубец, шрам, ( е ) id.,
scar, cicatrice. (0 cicatrice, balafre,
(d) Narbe.
cilia, -orum, nipi : -* cilium.
ciliaris, -e [cilium*] : (b) цилиарен — pec-
ничест, ресничен ; отнасящ се до ресни
ците или до corpus* ciliare, (г) реснич
ный. (е) ciliary, (f) ciliaire, (d) ziliär,
wimperartig, Wimper-, Ziliar- .
cilium, -ii, n (pi cilia): (b) 1. мигла, мигли ;
2. реешша, ресници (cilia) (при респи-
честия епител). ( г) 1. ресница ; 2. (мер
цательные) реснички, (е) 1 . id., eyelash;
2. id.,
cilia. ( о 1. cil ; 2. ci! vibratile,
flagelle, (d) 1. Wimper, Augenwimper;
2. Klimmerliaar, W imperhnnr, Zilien .
Cimex (-icis, ni) lectulanus [lectulus ле
гло) : (b) дървеница, (г) постельный
клоп, (е) bedbug, (f) punaise, (d) Bett
wanze. (syn) Acan.hia lectnlaria.
cinereus, -a, -um [cinisf -eris, пепел] : (b)
сив, пепеляв, пепелявосив. ( г) серый,
пепельный, пепельно-серый, ( е) gray ,
grey, asb-colo(u)r, ashen gray, (f) gris,
(d) grau, ascligrau, asciifarbig. (syn)
griseus.
cingulum, -i, n [cingere опасвам]: (b) пояс.
(Г) пояс. (е) id.,
girdle, (f) ceinture,
(d) Gürtel.
c. membri inferioris (PNA) = cingu
lum extremitatis inferioris (BNA) : (b)
тазов пояс — костният пояс на долния
крайник, (г) тазовый пояс. ( е) pelvic
girdle, (f) ceinture pelvienne, (d) Be
ckengürtel.
c. "membri superioris (PNA) = cingu
lum extremitatis superioris (BNA) : (b)
раменен п о яс — костният пояс на горния
крайник. (Г) лопаточный пояс. (е) sh o u l
der girdle, thoracic girdle. ( о ceinture
scapulaire, (d) Schultergürtel.
circa: 1 . (praep. cun accus,) около;
2. (adv.) наоколо.
circinatus, -a, -um [circinus пергел] : (b)
кръгъл, кръгообразен, пръстеновиден,
циркулярен, (г) кругообразный, кольце
вой. (е) circinate, circular, ring-shaped,
(о circiné, (d) zirzinàr, kreisförmig, rund,
circulari s , -e [circulus крьг, обикаляме):
(b) циркулярен — кръгъл, кръгообразен,
(г) циркулярный, круговой, (е) circular,
round. (0 circulaire, orbiculaire. (d) zir
kulär, krebförmig, ringförmig,
circulatio, -onis, / [ f ] : (b) циркулация —
движение в кръг, кръгообращение, кръ
говрат. (Г) кругозорот, циркуляция, (е)
circulation. (f) circulation. (à) Kreislauf.
c. sanguinis: (b) кръвообращение —
движение на кръвта по съдовата систе
ма ; различаваме голям кръг на кръво
обращението = circulus* sanguinis maj
or (започва от лявата сърцева камера.
circulatio
cirrhosis
83
която изпраща артериална кръв но аор
тата и оттам по цялото тяло, след което
като венозна кръв се връща в дясното
предсърдие) и малък кръг на кръвооб
ращението = circulus* sanguinis minor
(започва от дясната сърцева камера,
която по белодробната артерия изпраща
венозната кръв в белите дробове, отгдето
като артериална кръв по белодробните
вени се връща в лявото предсърдие).
(г) кровообращение, (е) blood circula
tion. <f) circulation du sang, (d) Blut
kreislauf.
c. sanguinis collateralis: (b) колате-
рално кръвообращение, извършващо ce
през малки анастомозиращи кръвоносни
съдове след запушване на главния кръ
воносен съд. (г) обходное кровообраще
ние, коллатеральное кровообращение. ( е)
collateral circulation. <f) circulation col
latérale. (d) Kollateralkreislauf.
c. sanguinis coronaria: (b) коро
нарно и л и . венечно кръвообращение —
кръвообращението във венечниге съдо
ве, които хранят сърцето, (г) венечное
кровообращение, ( е) coronary circulation.
<f) circulation coronaire. (d) Koronar
kreislauf.
c. sanguinis fetalis : (b) фетално
кръвообращение — кръвообращението
на плода, (г) кровообращение плода. (е)
fetal circulation, (f) circulation fœtale,
(d) fetaler Kreislauf.
circulatorius, -a,
-um [t]•(b) циркула-
торен — кръвоносен, отнасящ се до
кръвообращението (circulatio* sanguinis),
(г) кровеносный, относящийся к крово
обращению. (е) circulatory, (f) circula
toire. (d) zirkulatoriscli, Zirkulations- ,
Kreislauf- .
circulus, -i, m [circus кръг, цирк] : (b)
кръг, окръжност, кръговрат, крьгообра-
щение, напр. c. sang uinis major et minor
(виж при circulatio sanguini-) , (г) круг,
круговорот. (е) circle. (О cercle. (d)
Kreis, Ring.
c. sanguinis major: (b) голям кръг
на кръвообращението, виж при circulatio
sang uinis. (Г) большой круг кровообра
щения. (е) systemic circulation, greater
circulation, (f) cycle de la grande circu
lation, circulation générale, (d) Körper
kreislauf, großer Kreislauf.
c. sanguinis minor : (b) малък кръг на
кръвообращението, виж при circulatio
sanguinis, (г) малый круг кровообраще
ния. (е) pulmonary circulation, lesser
circulation, (f) cycle de la petite circu
lation, circulation pulmonaire, (d) kleiner
Kreislauf, Lungenkreislauf, (syn) circulus
sanguinis pulmonalis.
c. sanguinis pulmonalis : белодробно
кръвообращение — малък кръг на кръ
вообращението, виж circulus sanguinis
minor.
c. vitiosus [vitium порок] : (b) порочен,
омагьосан кръг (кръговрат) — неблаго
приятното взаимно повлияване или вза
имното усилване на две болестни състоя
ния, на две болести и пр. ; едно от усло
жненията на гастроентеростомията. (г)
заколдованный, порочный круг, ( е) vicious
circle, (f) id. (d) id., fehlerhafter Kreislauf,
circum analis,
- e [circum около -f anus
анус] : -> perianalis.
circum cisio, -onis, / [circutn-cidëre. pp.
circumcisus, обрязвам наоколо, от circum
около -h caedëre отсичам] : (b) ииркумци-
:шя — #обрязване, изрязване в кръг,
напр. на praeputium*, (г) обрезание,
круговое сечение. (е) circumcision. (f)
circoncision, péritomie, posthéotomie, (d)
Zirkumzision, Beschneidung, Umschnei-
dung.
circumferentia, -ae, / [circum-ferre (cir
cum fero) пося наоколо] : (b) циркумфе-
ренция - • обиколка, окръжност; пери
ферия. (г) окружность; периферия,
(е)
circumference. со circonférence, péri
mètre. (d) Umkreis, Umfang,
circumflexus,
-a,
- um [pp. от circum
flecte re завивам] : (b) циркумфлексен
— имащ завит ход, завит ; обикалящ,
напр. arteria circumflexa femoris, (г) за
вороченный ; огибающий, (е) id. (f) cir
conflexe. (d) Zirkumflex, (lier)umgebogen.
circumscriptus,
-a,
-um [pp. от "circum
scribere описвам кръг. ограничавам] :
(b) цпркумскриптеп - заемащ ограни
чено пространство, ограничен, тясно
ограничен. (Г) отграниченный, ограни
ченный в пространстве, (е) circumscribed,
limited, (f) circonscrit, (d) zirkumskript,
umschrieben, (eng) begrenzt,
circumvallatus,
-a,
-um [pp. от circum
vallare обграждам c вал и ров] : (b)
обкръжен с вал. (г) окруженный валом,
(е) circumvallate. ( о id. (d) umwallt, id.
(syn) vallatus.
cirrhosis, -is, / [xippôç kirrh os лимонено-
жълт или интлреи цвят]: (b) цироза —■
заболяване на паренхимни органи, ха
рактеризиращо се сьс съединително-
тъкашю разрастване при загиване на
«cirrhosis
84
clavus
паренхима и завършващо със сбръчкваме
на органа. (Г) цирроз, сморщивание. (е)
id. (f) cirrhose. <d> Zirrhose.
c. hepatis atrophica (typus Laënnec):
(b) атрофична чернодробна цироза на
Лаеиек — характеризира се с атрофиран
черен дроб (отначало увеличен), увели
чен далак, асцит и др. (г) портальный
цирроз печени, атрофический цирроз,
цирроз Лаеииека. (е) atrophic cirrhosis,
Laennec’s cirrhosis. ( o cirrhose atro
phique, cirrhose alcoolique, cirrhose de
Laënnec, (d) atrophische Leberzirrhose
(Laennec).
c. heDatis hypertrophica (typus На-
no*): (b) хипертрофичиа чернодробна
цироза на (Х)ано — характеризира се с
увеличен черен дроб, жълтеница, уве
личен далак, понякога незначителен ас-
цпт и др. (г) гипертрофический цирроз
печени, гипертрофический билиарный
цирроз Гано-Попова, (е) biliary cir rho
sis, Hanot’s cirrhosis, (f) cirrhose hyper
trophique avec ictère chronique, cirrhose
de Hanot, (d) hypertrophische Leberzir
rhose (Hano ). (syn) cirrhosis hepatis
biliaris primaria.
c. hepatis splenomegalies :
Bantii
syndrom um.
c. pulmonis:
pneumonia intersti
tialis.
cirsoideus, -a, -uni [xipsôç kirsos разши
рена вена - f
-etôrçç - eides подобен] : (b)
неправилно разширен и криволичещ,
приличащ на варишь варикозен. (г)
сходный с венозным узлом, похожий на
varix*. (е) cirsoid, varicose. ( о cirsoïde.
(d) varixartig, varixähnlich, aderknoten
ähnlich, rankenartig.
cisterna, -ae, / [вероятно от xfarrç fciste
сандък, кутия] : (b) цистерна, вмести
лище, резервоар ; затворено пространство,
служещо за резервоар, специално едно
от разширените субарахиоиталии про
странства — cisternae subarachnoideales
(PNA) sive leptoineningicae (INA), (г)
цистерна, вместилище. <е) cistern. ( о ci
terne. (d) Zisterne, Fliissigkeitsbehälter.
citissime (adv.) (superi, от cito*): (b) най-
бързо, колкото е възможно най-бързо,
(г) очень скоро, (е) as fast as possible,
(о le plus vi*e, le plus rapidement,
(d) am schnellsten.
cito (adv.): (b) бързо; рецепта с този
знак трябва да бъде изпълнена по-бързо ;
срв. statim ; cito, tu*o et jucunde (Cel
su s) — (лекарят трябва да лекува) бързо,
безопасно и приятно, ( г) быстро, скоро.
(e) quickly, (f) vite, rapidement, (d)
schnell.
clastothrix, -trichos, / [хАаю kla o чупя -f-
$p£§ thrix косъм] : -► trichorrhexis no
dosa.
claudicatio, -onis, / \rlandus куц]: (b) ку-
цапе, накуцване, ( г) хромота, прихрамы
вание, (е) claudication, limping, lameness,
(о claudication, boiterie, (d) Hinken,
LahmheP.
c. intermittens siv e ischaemica : (b)
интермитпращо накуцване — периодично
накуцване, явяващо се па пристъпи по
ради болки или чувство на тежест в
долните крайници при ходене всл. на
лошо кръвоснабдяваие (атеросклероза,
облитериращ тромба нгиит и др.) . (г) пе
ремежающаяся хромота, (е) intermittent
clatidicaMon. (f) claudication in'erm Ptente
(ischémique), (d) intermittierendes Hin
ken. (svn) dysbasia intermittens sive
angioscleroMca, dyskinesia intermittens
s iv e an^ioscleroMca.
claustrophobia, -ae, f fcla u stru m J -F qp6?oç
phobos страх] : (b) клаустрофобия —
натраплив страх от оставане в затворено
помещение, ( г) клаустрофобия, (e) id. (f)
claustrophobie, (d) Klaustrophobie.
claustrum, -i, n [ = ключалка, преграда,
от cla u iëre заключвам] : (b) ограда —
тънкият слой сиво вещество в главния
мозък, латералчо от capsula externa, (г)
полоска серого вещества в мозгу, (е) id.
(f) id. (d) id.
clava, -ne, f [INA) = tuberculum nuclei
gracilis (PNA) fcla va тояга, боздуган, от
clavus гвоздей]: (b) клава — надебеля
ва не на дорзалната страна на продълго
ватия мозъ''.
(г) утолщение в мозгу,
(е) id. (f) pyramide postérieure du bulbe.
(d) id.
clavicula, -ae, / [умял, от d a v is ключ] :
(b) клпвикула — ключица. (Г) ключица.
(e) clavicle, collar-bone. (О clavicule,
(d) Schlüsselbein.
clavicularis, -e [clavicula*] : (b) клавикула-
рен — ключичен, отнасящ се до клю
чицата. (Г) ключичный. (е) clavicular.
<о claviculaire. (d) Schlüsselbein- .
clavus, -i, m [ = гвоздей]: (b) клавус —
мазол : ограничено разрастване на ро
говите клетки при участието на дълбо
ките кожни слоеве, обикновено във вид
на клиновиден рогов конус (корен на
мазола), (г) мозоль (клиновидная), ( е) i d . ,
clavus
85
clysma
corn. <f) cor, durillon, œil-de-perdrix,
(d) Hühnerauge, Leichdorn.
c. hystericus: (b) клавус хистери-
кус — силно, рязко ограничено главо
болие, чувство като че ли в главата е
забит пирон, (г) id. (е) id. (f) clou hy
stérique. (d) id.
cleptomania, -ae, f [xXsitmo klepto крада
пгшиа*]: ( b ) клептомания — непрео
долимо болестно влечение към кражба
при липса на цел и подбудител ии моти
ви. (г) клептомания, импульсивное во
ровство. (е) kleptomania, id. (f) clepto
manie. kleptomanie, clopémanie. (d) Klep
tomanie, Stehlsucht, Stehltrieb, Klope-
manie.
climactericus,
-a,
- uni (climacterium*) :
(b) климактернчсн — отнасящ ce до кли-
мактеричния период, виж climacterium.
(Г) клнма кте р\i4ес кпй. ( е) climacteric,
(f) climactérique, (d) klimakterisch.
climacterium, -ii. n , climax, -acis, / [xXt-
jj.axx7}p klim akter стъпало на стълба,
xXt*ia§ klin ia x стълба] : (b) климактериум,
климактерий, климакс — климаетеричен
период, критическа възраст : периодът
от живота на жената, характеризиращ
се с постепенно отслабване до оконча
телно спиране на менструацията (обикно
вено .между 45 и 50 г.) ; често се при
дружава от смущения (клнмактерични) :
прилив на топлина към главата, поня
кога към гръдния кош, потене, виене
на свят, сърцебиене и др. (г) климакс,
климактерий, климактерический период,
критический возраст, (е) climacteric,
climacter. (f) âge critique, retour d ’âge,
années climactériques, (d) Klimakterium,
Klimax, Wechseljahre, kri isches Alter.
c. v irile [vir, viri, мъж] : климакте
риум у мъжа — явленията (намаляване
на работоспособността и др.), обуслове
ни от хипофункцията пл половите жлези
у мъжа между 50 и бО-годшина възраст.
«climatotheraoid, -ae, / [xX'jia, -axos ldima,
- a tos, страна на света, климат -î- î>spcc-
Tueta th erapeia лечение] : (b) климатоте
рапия — лечение на болестите чрез пре
стояване в местност, имаща определен
климат, чрез промяна па климата, (г)
климатотерапия, (e) climntothernpy. (f)
climatothérnpie. (d) Klimatothcrapie.
climax, -acis. / : -► climacterium.
clinica, -ae, / [хХшгл] klinike гледане иа
лежащо болни, лекуване, o r xXtvrj Idinc
легло] : (b) клиника - - лечебно заведе
ние, в което лечението иа лежащо бол
ните се съчетава с научна и педагогична
дейност ; описване течението иа болест,
напр. клиника иа туберкулозата. (Г) кли
ника. (е) clinic, (f) clinique, (d) Klinik.
clitoris, -i dis, / [xXeixopîç kl ei toris, от
xXeixopt^o) kleito riz o гъделичкам] : (b)
клитор — част от външните полови ор
гани на жената ; образувание, отгова
рящо на corpora cavernosa penis, (г) кли
тор, похотник, (е) id. (f) id. (d) Kli
toris, Kitzler.
clivus, -i, ni [ = хълм, надолнище, накло
нена плоскост] : (Ь) кливус — склон на
черепната основа, (г) скат. (е) id. (f)
pente, (d) id., Abbau*,
c. monticuli: declive.
clonicus, -a, -um [clonus*] : (b) клоничен,
напр. клоничен гърч (виж clonus), (г)
клонический. (е) clonic, (f) clonique,
(d) klonisch.
clonismus, -i, m [ | ] : (b) клонизъм -
продължително състояние на клонични
гърчове, на клонични спазми ; виж също
clonus. (Г) клонизм. (е) clonism. (0 clo-
nisme. (d) id.
clonus, -i, ni [xXdvoç klo n o s блъсканица,
от xXovicü kl one 0 гоня, изблъ еквам, раз-
друсвам] : (b) клонус, клоничен гърч —
ритмични и с бърз темп свивания и от
пускан зя на отделни мускули или мус
кулни групи; срв. convulsio, (г) клонус,
клоническая судорога, (е) id., clonic con
vulsion, clonic spasm, (f) id., clonique,
convulsion clonique, (d) Klonus, klo
nischer Krampf, (syn) spasmus clonicus.
c. uteri: (b) клонус на матката
сиазмодични контракции на матката, кои
то могат да преминат в tetanus* uteri.
(Г) судорожные родовые схватки. (е)
spasmodic labo(u)r pains, (f) crampes
utérines, tranchées utérines convulsives,
(d) (jebamuittcrkrampf. Krampfxveiien.
Clostridium botulinum [хХоютУ,? kl oster
прежда, шипка]:
Bacillus botulinus.
Clostridium tetani [ t I • -► Bacillus tetani.
clunis, -is, f {pi dunes): -> nates.
clysma, -atis, n {pi clysmata) [хХбзра, от
xXôÇoi kly z o промивам] : (b) клизма
вкарване на течност в правото пли в
дебелого черво; виж също entcroclysis.
(Г) клизма, (е) спеша (p i enemata), clys
ter, id. (f) lavement, clystère, injection
rectale, (d) Klystier, Klistier, Klysma.
Biiilauf, Darmeingießung.
c. medicamentosum: (b) лекарствена
клизма. (Г) лекарственная кли ша. ( е) ше-
clysma
86
cochlearis
dicinal enema. (О lavement médicamen
teux. (d) Arzneimittelklystier.
c. nutritivum : (b) хранителна клизма.
(Г) питательная клизма. (е) nutrient ene
ma. (О lavement alimentaire ou nutritif.
(d) Nàhrklysticr.
c. opacum: (b) контрастна, диагно
стична клизма — вкарване на контрастно
средство в правото или дебелото черво
за рентгеново изследване, (г) диагности
ческая клизма, (е) contrast enema, opaque
enema. (О lavement de contraste, lave
ment opaque, (d) Kontrasteinlauf.
c. purgativum: (b) пургативна, очи
стителна клизма, ( г) очистительная клиз
ма. (е) purgative enema, (f) lavement
purgatif, (d) Klystier (zum Abführen).
coagulatio, -onis, /
съсирваме, сгъстя
ване] : (b) коагулация, коагулиране —
съсирване, напр. на кръвта (с. sangui
n is); преминаването на един колоид от
състояние на зол (състояние на разтвор)
в състояние на гел (състояние на фло-
кулация). (г) коагуляция, свертывание.
(e) coagulation, clotting, (f) coagulation.
(d) Koagulation, Koagulierung, Gerin
nung.
coagulum,
- i, n [— сирище, подкваса]:
(b) коагулум
съснрек, напр. кръвен
съсирен (eruor sanguinis), (г) сгусток.
(e) id., clot. (о caiilo\ id. (d) Koagu-
lum, Gerinnsel, Blutgerinnsel. Blutkuclien.
coaptatio, -onis, / [cum със -f aptare на
мествам, натъкмявам]: (b) коантапия -
наместване на фрагменти на счупена
кост. ( г) прилаживание частей сломан
ной кости. (е) coaptation, (f) coaptation,
(d) Koaptation, Zusanimenfügung von
Knochenbruchstücken, Einrichtung.
coarctatio, -onis, / [co-arctare натискам,
притискам, стеснявам] : (b)коарктация —
стеснение, стриктура, (г) коарктация,
сужение, стриктура, (е) coarctation, (f)
coarctation, arctation, rétrécissement. (d)
Verengerung, Zusammenziehung.
c. aortae : (b) коарктация на аортата,
стеснение на аортния истмус — вроде
но стеснение на аортата на границата
между дъгата и низходящата и част.
(Г) коарктация аорты. (е) coarctation of
the aorta. < 0
coarctation de l’aorte. ( d )
angeborene Aortenverengerung, (syn)
stenosis isthmi aortae.
crcainismus,
-i. m : (b) кокаинизъм —
хронични кокаиново отравяне, характе
ризиращо ce c психична зависимост на
пациента от дрогата и придружаващо
се от различни болестни явления (не
врологични, психични, соматични и др.) ;
болестно пристрастяване към кокаин
(cocainomania). (г) кокаинизм. (е) со
са inism. (О cocaïnisme. (d) Kokainismus,
Kokainsucht, Kokainvergiftung,
cocci, mjpl :
coccus,
coccus, -i, ni (pi cocci) [xcxxoç kokko s
зърно, кокичка] : (b) кок, коки — къл -
бообразии, неснороиосни, факултативно
анаеробни, рядко подвижни бактерии
(стафилококк, стрептококи, диплококк
и др.) ; Грам-положителни с изключение
на Micrococcus gonorrhoeae, Diplococcus
m eningitidis, Micrococcus
catarrhalis,
които са Грам-отрицателни; виж също
Staphylococcus, Streptococcus, Diplococ
cus. (г) кокк, шарообразный микроорга
низм. (е) id.,
round bacterium, (f) id.
(d) Kokktis, Kugelbakterium ; (pl) Kok
ken. Kugelbakterien.
coccygeus, -a, -um {coccyx-] : ( b ) кокци-
геален — отнасящ се до опашната кост
(os* coccygis), опашен. (Г) копчиковый.
(e) coccygeal, (f) coccygien. (d) Steiß-,
Steißbein- .
coccygodynia, -ae, / [coccyx* - f ôôûvrç оdy
ne болка] : (b) кокцигодииия — неврал
гични, нерядко извънредно силни болки
(главно у жени) в областта на опашната
кост (травма, възпаление и пр.). <Г) кок-
цпгодиния, копчиковая боль, ( е) id.,
coccydynia, coccyodynia. (f) coccygody-
nie. (d) Kokzygodynie, Steißbeinschmerz,
coccyx, -ygis, m [к£ччи£ kokkyx кукуви
ца, поради приликата на тази кост на.
човката на кукувицата] : -v os coccygis,
cochlea, -ae, / [x6xXo£ kochlos охлюв] :
(b) кохлеа
охлюв : предлага част на
ушния лабиринт; състои се от костна
основа във вид на конус (modiolus*),
около който се увива костен канал (ca
nalis spiralis); в последния се намира
ципестият охлюв (ductus cochlearis),
който съдърж а периферния орган на
звуковъзприятието — organum* spirale
(Cortii). (г) улитка, (е) id. (f) limaçon,
cochlée. (d) id., Schnecke.
cochlear, -aris, : (b) лъжица. (Г) ложка.
(е)
spoon, (f) cuillère, cuiller, (d) Löffel,
cochlearis, -e [cochlea*] : ( b ) кохлеарен —
отнасящ се до cochlea*; във вид на ох
люв, охлювоподобен. (г) кохлеарный,
(е) cochlear. (0 cochléaire. (d) Schne
cken-, schneckenförmig.
cocti: s
87
colica
coctus, -a,
- um [pp. от coquere варя] :
(b) варен, изварен, (г) вареный, (е)
boiled, (f) cuit, bouilli, (d) gekocht,
coecalis, coecum, coecus: —» caecalis,
caecum, caecus.
coeliacia, -ae, / [xotXia kailia кухина, ко
ремна кухина] : (b) целиакия, интестн-
нален инфантилизъм, болест на Хертер-
Хойбнер (Herter-Heubner) — рядко за
боляване, главно при малки деца, съот-
ветствуващо на sprue у възрастните
(виж p silo 'i s linguae), протичащо с обе
мисти, кашави, лошо миришещи мазни
изпражнения и др. (г) целиакия, кишеч
ный инфантилизм, (е) c(o)eliac disease.
Gee’s disease, Gee-Herter syndrome,
intestinal infantilism. <f) maladie cæ-
liaque, cœliakie, maladie de Gee, mala
die de Herter, infantilisme intestinal,
(d) Zdliakie, Coel iacie, Heubner-Herter-
sehe Krankheit, intestinaler Infantilis
mus. (syn) morbus Gee-Herter-Heubner,
infantilismus intestinalis,
coeliacus, -a, -um [ | ]: (b) отнасящ се до
или принадлежащ на коремната кухина,
(г) брюшнополостный, чревный, (е) с(о)е-
liac. (f) cœliaque, (d) id.,
zur Bauch
höhle gehörig.
coelioscopia, -ae, / [xo:A£a | + ахотезо) sko-
peo гледам, разглеждам] : —►laparosco-
pia.
coenzyme, -es, / : —►cofermentum.
coeruleus, -a, -um :
caeruleus,
cofermentum, -i, n [co'cum) със + fer
mentum*] : (b) кофермент, коеизим —
органично вещество от биологичен про
изход, необходимо за действието на ре
дица ферменти, превръщащо предходните
им стадии в истински ферменти. <Г) ко
фермент, коэнзим. (е) coenzyme, cofer
ment. (f) coenzyme, coferment, (d) Koen-
zyme, Koferment, Kinase, (syn) coen
zyme.
cohabltatlo, -onis, / \cum със, заедно -f
habitare живея] : —►coi rus.
coilonychîa, -ae, / [xotAoc koilos кух, из
дълбан, вдлъбнат -f cvug, 0vuyvog o n y x ,
onychos, нокът] : (b) койлонпхия
вдлъбвзне на нокътя, подобно на часов
никово стъкло ; при някои желязонедои-
мъчни анемии. (Г) койлонпхия. ( е) koi-
lonychiü, id., c(o)elonychia, spoon nails,
concave nails, (f) coelonychie, coi'lony-
chie. ( d ) Koilonychie, Löffelnagel,
coitus, -us, m [coire (co-eo), pp. coitus, съ
бирам се, съединявам ce] : (b) коитус : 1 .
полов акт, полово общуване, полово сно
шение, съвъкупление ; 2. копулация,
съвъкупление, съешване, чифтосване (за
животни), (г) 1. совокупление, соитие, по
ловое сношение, половой акт ; 2. спари
вание, случка, (е) 1. id.,
coition, sexual
union; 2. copulation, coupling, (f) 1.
co ït; 2. copulation, accouplement, (d) I.
Koitus, id., Beischlaf, Geschlechtsverkehr,
Geschlechtsvereinigung ; 2. Begattung,
Paarung, Kopulation, (sy n) cohabitatio.
c. interruptus sive incompletus sive
reservatus : (b) прекъснат полов акт, при
който половият член се изважда от вла
галището прели ejaculatio* , (г) прерван
ное совокупление. ( e) id. (f) coït incom
plet. (d) unterbrochener Koitus. (syn)
onanisimis conjugalis.
c. per anum: ~v paederastia, paedi-
catio.
colatio, -onis, / [colare, pp. colatus, пре
цеждам] : (b) колация — прецеждане
през кърпа, платно или фланела, фил
триране. <г) процеживание, фильтрова
ние, фильтрация, (е) eolation, siraiiiing,
filtering, (f) filtration, (d) Seihen, Fil
tration.
colatura, - a e ,/[ t ) -(Ь) колатура — преце
дената прел кърпа, платно или фланела
течност. (г) процеженная жидкость. (е)
colature. ( о colature, (d) id., das Durch-
geseihte.
colibacillosis, -is, / [Colibacillus - Bact.
coli] : (b) колпбаци.юза
—
заболяване,
предизвикано от Bacterium* coli commu
ne (Escherichia coli): холецистит, цисто-
пиелит, коли-ентерит („коли-диспепсия“)
у деца, колибациларен сепсис и др.
<Г) колибациллез (е) id. (f) colibacillose,
(d) Kol iba zi Ilose.
Colibacillus:
Bacterium coli commune.
co lica , -ae, / [xoAgv /colon (дебело) черво] :
(b) колика
силна ирисвиваща болка,
явяваща се иа внезапни пристъпи, която
изхожда от червата (c. intestinalis), в
по-широк смисъл изхождаща от корем
ните органи (c. hepatica, c. renalis), евент.
придружена с колапс, изпотяваме, по
връщане. (Г) колика, резь. ( е) colic, еп-
leralgia, tormen {pi tormina), gripe, cramp,
belly-ache, (f) colique abdomimle, inal-
au-ventre, tranchées, douleurs d ’entrailles,
(d) Kolik, Leibschneiden, Bauchgrimmen.
Leibschmerz.
c. abdominalis : (b) коремна колика -
коликообразмп болки в корема, особено
чревна колика, виж tormina, (г) острая
colica
88
collapsus
боль ß животе, кишечная колика, (e) abdo-
minai colic, belly-ache, abdominal pain,
(f) colique abdominale, mal-au-ventre,
tranchées, (d) Bauchkrampfe, Leibschmerz,
Kolik.
c. appendicularis : (b) апендикулариа
колика — сиастичии, болезнени свива
ния на апендикса, (г) аппендикулярная
колика, (е) appendicular colic, vermicu
lar colic, (f) colique appendiculaire, (d)
id., appendikulärer Schmerz.
c. flatulenta [flatus*] : (b) газова ко
лика — колика от газове в червата,
(г) га овая колика, (е) flatulent colic,
(f) colique flatulente, (d) Windkolik.
c. hepatica : (b) чернодробна колика,
жлъчна колика - колика от жлъчни ка
мъни. (Г) печеночная колика, (е) hepa
tic colic, biliary colic, gallsto ne- co lic,
cholecystalgia. (f) colique hépatique,
colique bilieuse, (d) Gallenkolik, Gallen
steinkolik, Leberkolik, (syn) colica bi
liaris.
c. m ucosa : (b) слузна (слизеста) ко
лика — функционално разстройство на
дебелиге черва, характеризиращо се с
пристъпи на остра болка и обилно от
деляне на слуз. (г) слизистая кишечная
колика, (е) mucous colic, iniicomembra-
nous colic, pseudomembranous colic, mu-
comembranous enteritis, mucous colitis,
(f) colique muqueuse, colite muco-inem-
braneuse, colosuccorrhée, entéro-névrose
mucomembraneuse. (d) Schleimkolik,
(sy n) colitis mucosa sive membranacea
sive pseudoinetiibranacea, enteritis mem
branacea chronica, m yxoneurosis intesti
nalis, myxorrhoea coli.
c. renalis : (b) бъбречна колика —
колика от бъбречни камъни, (г) почеч
ная колика, (е) renal colic, nephritic
colic, (f) colique néphrétique, (d) Nie
rensteinkolik.
c. saturnina: (b) оловна колика —
колика вел. на спазми на гладката мус
кулатура и на съдовете на стомаха и
червата при оловно отравяне, (г) свин
цовая колика, (е) lead colic, saturnine
colic, painter’s colic, (f) colique de plomb,
colique saturnine, (d) Bleikolik,
colicus, -a, -um U H (b) отнасящ ce до
colon*, до дебелото черво, (г) толстоки
шечный. (е) colic, (f) concernant le cô
lon. (d) betreffend das Kolon,
colitis, -tidis, f [v.6\ov koion дебело чер
во] : (b) колит — възпаление на лигави
цата на дебелите черва, характеризира
що се с диария придружена от болки и
напъни (тенезмп), с примес на слуз, кръв
или гной към изпражненията ; в някои
случаи на хроничен колит се наблюдава
не диария, а запек, често сменяващ се
с диария. (Г) колит. (е) id. (f) colite. (d)
Kolitis, Dickdarm entziindimg, Grimnidarm-
entzünd ung.
c. mucosa sive membranacea sive
pseiidomembranacea :
colica mucosa.
collagenosis, -is, / [xôaXcc kolla клей, ле
пило f -7evrjÉ -genes* произлязъл] : (b)
колагеноза
заболяване, характеризи
ращо се с първично дифузно пораже
ние на съединителната тъкан с харак
терна фибрнноидна дегенерация и с вто
рично поражение на отделни органи;
колагенози са lupus'* erythematodes dis
seminatus, sclerodermia:î: diffusa, derma
tomyositis'*, periarteriitis* nodosa, а напо
следък редица автори включват и р ев
матоиден артрит, ревматизъм, серумна и
лекарствена болест, васкулита (болестта
на Schönlein-Henoch), тромбоиитопенич-
на пурпура, пемфигус, eryihema* nodo
sum, erythema* exsudativum multiforme,
arteriitis* temporalis, злокачествена хи
пертония, облитериращ тромбангиит и
др. (г) коллагеноз. ( е) id. (f) id. (d)
Kollagenose.
collagenum , -i,
[f]: (b) колаген
сложно белтъчно образувание, отнасящо
се към групата на склеропротеидите ;
намира сс в съединителната тъкан, ко
стите и хрущялите. (Г) коллаген. (е)
collagen, (f) collagène, (d) Kollagen.
coliapsotherapia, -ne, / |çollapsus* 4- 0-spa-
netcc therapeia лечение] : (b) колапсоте-
рапия — методи на лечение на бело
дробната туберкулоза, с помощта на
които се достига свиване на засегнатите
отдели на белите дробове ; pneumotho
rax* artificialis, pneumoperitoneum*, екс-
траплеврална пневмолиза (pneumo lysis*),
екстраплевралиа торакопластика (choraco-
plastica*) и операция на n. phrenicus
(изрязване, прерязваме, алкохолизация,
виж phrenicoexaeresis). (г) коллапсоте-
раиия. (е) collapse therapy, collapsothe-
гару. (f) collapsothérapie. (d) Kollaps
therapie, Lungcnkollapstherapie.
collapsus, -us, m [collabi (collabor), pp.
collapsus, сгромолясвам се, падам] : (b)
колапс — остра съдова недостатъчност,
протичаща с внезапно настъпваща обща
телесна слабост всл. на недостатъчно
кръвоснабдяване на мозъка, предизви
collateralis
89
colon
кано от намаляване количеството на цир
кулиращата кръв поради нахлуване на
много кръв в областта на splanchnicus*
или всл. на масивно вътрешно или вън
шно кръвоизлияние ; колапс представ
лява и стадият на съдовата криза при
шок ; симптоми: бледа, покрита със сту
дена пот кожа, широки зеници, ускорено
и повърхностно дишане, неправилен, мек,
ускорен пулс, понижено кръвно наля
гане, замъглено съзнание ; причини : го
леми крт в шзливи, токсични въздействия
върху кръвоносните съдове (изгаряния,
смазване на тъкани, инфекциозни бо
лести, отравяне с храни), парализа на
вазомоторния център, рефлекторно въз
действие и др. ; срв. syncopa, (г) коллапс,
(е) collapse, (f) id. (d) Kollaps.
collateralis, -е [сит със, заедно + latus,
lateris, страна]: (b) колатерален -стра
ничен, намиращ се от същата страна,
придружаващ, добавъчен (кръвоносен
съд, нерв), (г) коллатеральный, боковой.
(e) collateral, secondary. <»> collatéral,
secondaire. (d) kollateraï, sekundär, ne
benständig, parallellaufend.
collemplastrum adhaesivum : виж при
emplastrum adhaesivum.
colliculus, -i ni [умал. от collis хълм,
могила] : (b) малко възвишение, хълмче,
върга. (г) бугорок, ( е) small elevation.
(f) petite élévation, (d) Hiigelchen, kleine
Krhebung.
c. sem inalis: (b) семенно хълмче, се
менна върга — малко възвишение в pars
prostatica urethrae, в което се изливат
двата ductus ejaculatorii, (г) семенной
бугорок, (е) id.,
verumontaniim, caput
gallinaginis. (!) verumontanum, crête
urétrale. (d) Samenhiigel. (sym) capnt
gallinaginis.
coltiquatio,
-onis. / \col- (сит) със + li
qua re стопявам]: (b) колпквация • пре
връщане в течно състояние, разтопяване
(на тъкани,) размекване, (г) растаплива
ние, размягчение, (е) col liquation. (!)
liquéfaction, ramollissement, (d) Kolliqua-
tion, Einschmelzung hzw. Verflüssigung
von Geweben.
collum, -i, n : (b) шия, шийка, стеснена
част ; виж също cervix* (г) шея, шейка,
(е) neck. (!) cou. (d) Hals.
c. dentis: (b) зъбна шийка - между
коронката н корена на зъба. (Г) шейка
зуба, (е) neck of a tooth, (f) collet de la
dent, (d) Zahnhals.
c. distortum:
caput obstipum.
c. fem oris : (b) шийка на бедрената
кост. (г) шейка бедренной кости, (е) neck
of the femttr. (!) col du fémur, (d) Schen
kelh als.
co llyrium , -ii, n [xoXXOpiov koUyrion маз
(за очи)]: (Ь)колир воден, ио-рядко мас
лен разтвор, предназначен за капване
или поставяне в очите, (г) глазная при
мочка. (e)id., eyelotion, eyewash, eye drops.
(!) collyre. (d) Auge iiwasser, Augen
tropfen.
coloboma, -atis, n IxoXößovia недостигаща
част (от цялото), от xoXoßöto koloboo оса
катявам] : (b) колобома
вроден или
придобит дефект на ириса (c. iridis, iri-
doschisis), на цилиарното тяло (с. corpo
ris ciliaris) или на хориоидеята (с. cho
rioideae); виж също iridocoloboma. (г)
колобома. (е) id. (f) colobome. (d) Ko
lobom, Koloboma.
co loclysis subaquatica [colotv* -f y.Xboiç
k ly si s измиване] : (b) субаквална баня
на червата
основно промиване на де
белите черва посредством тръбна система
за вливане и изтичане на течността (8—
1 5 - 40 л вода с температура на тялото,
съдържаща на литър 1,5 г готварска
сол, или с изотонична минерална вода),
при копростаза, интоксикации, хроничен
колит, жлъчни или бъбречни камъни
и др. (г) субаквальная кишечная ванна.
(e) underwater coloclysis. (!) coloclyse
subaqiiatique. (d) sabaquales Darmbad,
Sudabad, U nteгwasserdarmbad.
colon, -i, n (BNA, PNA) --intestinum colon
(INA) [xôXov k olo n дебело черво] : (b)
колон — кръговидно (ободно) черво : глав
ната част на дебелото черво (in testin um
crassum), между сляпото черво (caecum*)
и правото черво (rectum*). (Г) ободочная
кишка, (e) id. (f) colon, (d) Kolon,
Grimmdarm.
c. ascendens: (b) възходящо кръго-
1ШДИО (ободно) черво
въсходящата
част па дебелото черво, (г) восходящая
ободочная кишка, (е) ascending colon.
(f) colon ascendant, (d) id.
c. descendens : (b) низходящо крьго-
мпдпо (ободно) черво
-
низходящата
част на дебелото черво, (г) нисходящая
ободочная кишка. (е) descending colon,
(f) côlon descendant, (d) id.
c. sigmoideum (BNA, PNA) colon
sigmoides (INA): (b) сигмовидно чер
во - S-образиата крайна част па дебе
лото черво, между низходящото кръговид-
ио черво (c. descendens) и правото черво
colon
90
columna
(rectum ), (г) сигмообразная оболочная
кишка, (е) sigmoid flexure, pelvic colon,
(f) côlon ilio-pelvien. (d) id. (syii) S-ro -
manum, sigma.
c. transversum : (b) напречно крьго-
видно (ободио) черво
напречната част
на дебелото черво, между c. ascendens
и c. descendens, (г) поперечная ободоч
ная кишка, (е) transverse colon. (0 cô
lon transverse. («о id.,
Quergrimmdarm,
coloptosis, -is, / [colon* -f т.-йу.с, ptosis
падане! : (b) колоктоза
смъкване, спа
дане на colon*, главно на colon tran s
versum. (Г) ио.чонтоз. (е) ici., coloptosin.
(f) coloptose. (d) Koloptose.
color, -oris, ni : (b) нвят, багра, боя. (г)
цвет, окраска. ( е) id.,
colof и)г. (*) cou
leur, teinte. (d) Farbe.
c. fuscus cutis : тъмнокафяв цвят на
кожата - злгаряне или почерняваме на
кожата всл. па излагане на преки или
отразени слънчеви лъчи (виж heJioxan-
tliosis) или на изкуствени източници на
ултравиолетови л ьчп.
colostomia, -ае, / [colon'1’ -f* атà\ix stoma
уста I : (b) колостомия - създаване фи
стула на дебелото черво, форма на anus*
praeternaturalis, (г) колостомия. (е) colo
stomy. (f) colostomie. о ) Kolostoniie.
colostrum, -i, n : (b) колострум — кола-
стра : секрет от гръдните жлези, отделян
в малко количество още във втората по
ловина на бременност и в първите
2— 3 дни след раждането ; съдържа по-
малко казеин и повече албумин от мля
кото. (Г) молозиво, ( е) id., foremilk, pro
togala. (f) id. (d) Kolostrum, Vormilch,
colotomia, -ae, / [colon* -f торт? tome ря
зане, разр ез]: (b) колотомия - - опера
тивно отваряне на дебелото черво, (г)
колотомия. (е) colotomy. (f) colotomie,
(d) Kolütomie.
colotyphus, -i, m [coloni: + typhus*] : (b)
колотиф - - коремен тиф със засягане
предимно на дебелите черва, (г) коло
тиф. (е) colotyphoid fever, (f) coloty-
plioide, id. (d) Kolotyphus.
colpeurynter, -eris, ni \kô\ koç kolpos паз
ва (влагалище) + еирбуш etiryno разши
рявам] : (b) колпейринтер — разгъвач,
разширител на влагалището, (г) кольпей-
ринтер. (е) id. (f) id. (d) Kolpeurynter,
Scheidendehner.
colpiti$,- tidis, / [y.ôXnoç f -f
- itis = възпале
ние) : (b) кол пит, вагинит — възпаление
на вл агалището. (Г) кольпит, вагинит. (е)
id.,
vaginitis.
(f) colpite, vaginite.
(d)Kolpitis,Scheidenentzündung,Scheiden-
sclileimhautentzündung, Scheidenkatarrh,
(syn) vaginitis.
colpohysteropexia,
-ae, / fy.6Xnoç j 4-
ûaxépx hystera матка 4- nrfiiç pexis за-
креняване) : виж при liysteropexin.
colpohysterotomia,
-ne, / [xô'vtcoç | -F
uaxépx f 1 торг) tome разрез] : ( b ) колпо-
хмстсротомия — влагалищен цезарев раз
рез, виж sectio caesarea (3). (г) кольпо-
гнетеротомия, влагалищное кесарево се
чение. (е) colpohysterotomy. (f) colpo
hystérotomie. (d) kolpohysterotomie, va
ginaler Kaiserschnitt.
coipoptosis, -is, / [xôXtîoç t -r Kzihy.ç ptosis
падане] : (b) колпоптоза — смъкване на
влагалището, спадане на влагалищните
стени: по-слабо (descensus) и по-силно
(prolapsus vaginae), (г) опущение влага
лища, выпадение влагалища, ( е) id., col-
poptosia. (f) col poptose, prolapsus du
vagin, procidence du vagin, (d) Kol-
poptosis, Scheidensenkung. Scheidenvor
fall.
colporrhaphia, -ae, / [y.o\ kgç j 4- £297)
rhaphe шев]: (b)
колпорафия — опе
рация при пролапс на влагалищните
стени ; възстановяване стените на влага
лището чрез шев при станала руптура.
(г) кольпоррпфия. (е) colporrhapliy, ely-
trorrhaphy. (f) colporraphie. (d) Kolpo-
rrhaphie.
colpo scopia, -ae, / [xôXtcgç | 4- oxotisoj
skopeo гледам, преглеждам]: ( b ) колпо-
скопия
оглеждане на portio^ vaginalis
(cervicis) и влагалищните стени с помощта
на осветителен уред, вид ендоскопия. (г)
КОЛЫЮСКОГ1ИЯ. ( е) colposcopy, (f) colpo-
scopie. (d) Kolposkopie,
columella, -ае,/|=-стълбче, колонка, умал.
от columna*] cochleae: -► modiolus,
columna, -ae, / : (b) колона, стълб. (Г) ко
лонна, столб. (е) column. ( о colonne,
(d) Säule.
columnae rugarum vaginae [ruga
гънка] : ( b ) надлъжни колони (предна и
задна) на влагалищните стени, образу
вани от напречно разположените гънки
на лигавицата (rugae vaginales), (г) про
дольные валики влагалища. ( e) id. (f) co
lonnes du vagin, (d) id.
c. vertebralis : (b) гръбначен стълб ;
състои ce от отделни прешлени, виж
vertebra, (г) позвоночник, позвоночный
столб, (е) spinal column, dorsal column,
vertebral column, spine, chine, backbone,
(f) colonne vertébrale, épine dorsale.
coma
91
commotio
rachis, échine. (d) Wirbelsäule, Rück
grat. (syn) spina dorsalis.
coma, -atis, n [xcöfix дълбок сън ; да не се
смесва с с о та , -ае, коса (на главата) или
с comma, -ае запетая]: (Ь) кома, кома
тозно състояние - пълно безсъзнание :
състояние на дълбоко безсъзнание, на
дълбока загуба на съзнанието с продъл
жителна трайност, което не може да се
прекъсне от външни дразнения, с нару
шаване на рефлекторната дейност и раз
стройство на важните за живота функции
(кръвообращение, дишане, обменни про
цеси), обусловено от силно угиетяваие
на ц. н. с. ; различаваме : с. base io wicutn
(краен стадий на тнреотоксична криза), г.
diabeticum (при захарна болест), c.eclanip-
tic um (във втората половина на бремен
ността, през време на раждането или в
послеродовия период), с. hypoglycaemi-
сит (най-често след предозиране на ин
сулин). с. hepaticum (при чернодробна
недостатъчност), с. hypochloraemicmn
(при голяма загуба на течност и готвар
ска сол всл. на безспирни повръщания,
профузни диарии или чести пункции на
асцит), с. uraemicum (краен стадий при
бъбречна недостатъчност), кома при от
равяния (алкохол, барбитурати, въгле-
окис и др.), при апоплексия и др. (г)
кома, коматозное состояние, (е) id.
(f) id. (d) Koma, v ollständige Bewußtlo
sigkeit.
comatosus, -a, -um \corna*] : (b) комато
зен — в състояние на кома, на дълбоко
безсъзнание. (Г) коматозный. (е) coma
tose. (О comateux. (d) komatös.
Combergi m ethodus: -*> Baltin-Cornberg*
methodus.
combustio, -onis, / [com-burëre, pp. com
bu stu s, изгарям]: (b) комбустио: 1. из
гаряне ; 2. изгаряне на кожата (терми
чески, химическо, лъчево) в 3 (4) степе
ни : еритема, образуване на мехур, не
кроза, (гангрена); виж също vulnus
combustum, (г) 1. сжигание; 2. ожог,
(е) 1. combustion, burning ; 2. burn (из
гаряне, причинено от суха топлина),
scald (причинено от влажна топлина), (f)
1. combustion; 2. brûlure, (d) 1-2. Ver
brennung.
comedo, -onis, m (pi comedones) [comedo
лакомей, сътрапезник, от com (cum) със,
заедно -f- edëre ям, понеже по-paио ко-
мелините се смятали за паразиш| : (b)
комедии, комедони
тапичкп от прого
нени епителни клетки п мазнина в из
ходните канали на мастните жлези ; на
кожата личат като малки тъмни точки,
(г) комедо, черный угорь, (е) id.,
black
head, (f) comédon, (d) Komerlonen (/>/),
Mitesser.
comm,: communis*, съкр. п рецепти.
commissura, -ле, / [com-mittëre, pp. com
missu s, съединявам, свързвам] : (b) ко-
мисура
съединение,
съединяване,
връзка, спойка, (г) комиссура, соедине
ние, связь, спайка. (е) commissure. ( о
commissure, (d) Kommissur, Verbindung,
c. magna cerebri: -> corpus callosum,
c. palpebrarum : > canthus,
commissurotomia, -ne, / [commissura* H-
io|at; tome рязане, разрез] : (b) комнеу-
ротомия — разрязване на комисура, па
фиброзна връзка или пръстен, напр. с.
mitralis : оперативно разширяване на
стесненото отвърстие на митралната
клапа. (г) комиссуротомия. (е) commis
surotomy. (f) commissurotomie, (d) Kom-
missurotomie.
commotio, -onis, / [com-movüre, pp. com
motus, движа, разтърсвам] : (b) комо-
ция — сътресение, разтърсване, (г) ком
моция, сотрясение, (е) concussion, com
motion. (f) commotion, secousse violente,
(d) Kommotion, Erschütterung.
c. cerebri: (b) сътресение на мозъ
ка — травматично увреждане на мозъка,
характеризиращо се с (преходно) нару
шаване на съзнанието (от лека унесеност
до тежка кома), повръщане, малък, често
забавен пулс, повърхностно дишане и
др. ; срв. contusio cerebri, (г) сотрясение
мозга, (е) cerebral concussion, concussion
of the brain (f) commotion cérébrale.
(d) Gehirnerschütterung, Hirnerschütte
rung.
c. cordis : (b) сътресение на сърце
то
травматично увреждане на сър
цето всл. на удар с тъп предмет в
сърдещата област ; проявява се с при
знаци па смутена сърдечна дейност и
особено с разстройство на коронарното
крьвоспабдяване. евент. с развитие на
сърдечен инфаркт, ( г) сотрясение cepina.
(e) concussion of the heart. ( о commo
tion cardiaque, (d) id.
c. retinae: (b) комочня па ретината -
сътресение па ретината, помътняване на
ретината : своеобразно изменение па
ретината с нарушение на зрението всл.
па удар върху очната ябълка или на
силно сътресение на гл ав на , Верлиново
помътняване (К. Berlin), (г) сотрясение
communicans
92
compressio
сетчатки. (e) id. (f) commotion rétinienne.
<d) id., Erschütterung der Netzhaut.
communicans, gen.
- a ntis \coniniunicare
съединявам): (b) комушширащ — свърз
ващ, съединяващ, стоящ във връзка.
(Г) связывающий, соединяющий. (е) com
municant. (О communicant. (d) verbin
dend. (syn) anastomoticus.
communicatio, -onis, / [ j |: (b) комуни
кация. комунициране — съобщаване,
свързване, съединяване. (Г) коммуника
ция, сообщение, соединение, (е) commu
nication. (f) communication, (d) Verbin
dung.
communiste: (b) 1. общ; 2. (фарм.)
обикновен, прост, (г) 1. общий ; 2. про
стой, обыкновенный. (е) 1-2 . common . (О
1-2. commun, (d) 1. gemeinsam ; 2. ein
fach.
compactus,
-a,
-um |pp. от сот-pingere
съединявам, натрупвам]: (b) компак
тен — сбит, плътен, гъст. (г) компакт
ный, плотный, (е) compact, solid, dense,
(f) compact, (d) zusam mengedrängt, fest,
dicht.
compatibllitas, -atis, / [сит със + patibi
lis търпим, поносим, от pati (patior),
pp. passus, търпя, понасям) : (b) съв
местимост, поиосимост. (г) совмести
мость. (е) compatibility, (f) compatibilité.
(à) Vereinbarkeit.
compensatio,
- o nis, / |-^ изравняване, от
compensare претеглям, уравновесявам] :
(b) компенсация, компенсиране — изра
вняване, уравновесяване, възстановяване,
наваксване, запазена работоспособна сила
(специално на сърцето), противополож
но на decompensation (г) компенсация,
уравновешивание, восстановление, воз
мещение. ( е) compensation, (f) compensa
tion. ( d ) Kompensation, Ausgleichung.
compensatus, -a, -um [pp. от compensa
re ^ ] : (b) компенсиран — в състояние
на компенсация, уравновесен.възстановен,
наваксан, (г) компенсированный, восста
новленный, возмещенный. <®> compen
sated. (О compensé, (d) kompensiert,
ausgeglichen.
complementum» -i, n [ = допълнение, от
com-plëre изпълвам, попълвам] : (b) ком
племент — нормална съставка (термола-
билна) на пресния кръвен серум, която
посредством амбоцептор от трети ред
лизира (стопява) бактерии и други клетки ;
без комплемент амбоценторът е неак
тивен. (г) комплемент, (е) comple
ment, addiment, alexin, cytase, end-body.
(f) complément, alexine, (d) Komplement,
Alexin, (syn) alexinum, cytnsa.
com plexus,-us, tn [com-plecti (:omnlcctor),
pp. complexus, обхващам] : (b) ком
плекс
съвкупност, съвкупност от раз
лични деЧствия или симптоми ; първичен
ком плекс: първичният афект (първичното
огнище) със заболелия регионарен лимфен
възел, в най-изразена форма при първична
туберкулоза и сифилис; психологичен
комплекс: съвкупност ог представи и
обусловеното от тях силно подчертано
състояние на удоволствие или неудо
волствие. (г) комплекс, совокупность,
(е) complex, (f) complexe, (d) Komplex.
complicatio,
-o nis, / \com-plicare, pp.
complicatus, сгъвам, завивам) : (b) ком-
иликация — усложнение: 1. ново забо
ляване, прибавящо се към съществуващо
такова : 2. влошаване на съществуваща
болест всл. па поява на ново увреждане
или поради иеиовлияване от приложеното
лечение, (г) компликация : 1. осложне
ние; 2. новое заболевание, (е) compli
cation. (f) complication, (d) Komplika
tion.
complicatus, -a, -um [ | ]: (b) комплици
ран — усложнен, (г) осложненный, (е)
complicated, (f) compliqué, (d) kompli
ziert, verwickelt, erschwert.
componentum, -i, n [com-nonère, pp. com
positu s, съставям, слагам) : (b) компо
нента) - - съставна част. (г) компонент,
составная часть, (е) component, consti
tuent. (f) composant, constituant, (d)
Komponente, B estandteil.
compositus, -a,
-urn IT]: (b) съставен,
сложен, (г) составной, сложный, ( е)
composed, compound, (f) composé, (d) zu
sammengesetzt, zusammengefügt.
compressa, -ae, / [com-prirnère, pp. com
pressus, стискам, притискам): (b) ком
прес — няколко пласта марля, платно и
пр„ сухи или влажни (студени или съ
гряващи), поставени вър ху болно място
с лечебна цел, при операции и др. ; виж
също Priessnitzi compressa, (г) компресс,
(е) compress, (f) compresse, (d) Kom
presse, Umschlag.
compressio, -onis, / [com-primëre t ) : (b)
компрессия — натиск(ане), притискане,
(r) компресия, сдавливание, сжатие,
(е) compression, (f) compression, (d)
Kompression, Druck, Zusammendrückung,
Zusammenpressung.
c. cerebri : (b) компресия на мозъ
ка — притискане на мозъка : остро
compressus
93
concretio
настъпващо притискане на главния мозък
всл. на увеличено интракраииално наля
гане (кръвоизлив от травма, увеличаване
на ликвора, възпалителни процеси, тумо
ри и др.) . (г) компрессия головного моз
га, сдавливание мозга, (е) cerebral com
pression, compression of the brain, (f)
compression cérébrale, (d) Gehirndruck,
Hirndruck.
com pressus, -a, -um [pp. от com-primëre | ]:
(b) компримиран — стиснат, притис
нат. (г) сжатый, прижатый, (е) compres
sed. (f) comprimé, (d) komprimiert.
соп-[=сшн]:в съставни думи означава
със, заедно.
cone. : 1. concentrais* — концентриран,
сгъстен ; 2. concisus* — нарязан, раз
дробен ; съкр. в рецепти.
concavitas,
- atis, f \concavus*\ : (b)
конкавитет —
-
вдлъбнатина, вдлъбна-
тост. (г) впадина, вогнутость, ( е) сопса-
vity. (f) concavité. <d>‘Konkavität, Ver
tiefung, Delle.
concavus, -a, -um : (b) конкавен — вдлъб
нат, огънат навътре, издълбан навътре,
(г) вогнутый, (е) concave, hollow. (!)
concave, creux, (d) konkav, ausgehöhlt,
hohl.
concentratio, -onis, / [con- (сит) със,
заедно -f centrum център] : (b) концен
трация, кониентриране — натрупване,
струпване, сгъстяване, сила (на разтвор).
(г)концентрация, скопление, сгущение.(е)
concentration, condensation, inspissation,
(f) concentration, condensation, inspissa
tion, épaississement, (d) Konzentration,
Kondensation, Anreicherung, Eindickung,
Verdichtung, Inspissation.
concentrais, -a, -um ft]* (b) концентри
ран — сгъстен, силен (разтвор, кисели
на). (г) концентрированный, сгущенный,
крепкий (раствор), (е) concentrated. (!)
concentré. (d) konzentriert, verdichtet.
conceptio, -onis, / [con-cipere, pp. conce
p tu s , зачевам; схващам]: (b) 1. зачеване,
зачатие, оплождане на яйцето ; 2. кон
цепция, схващане, понятие, идея. (г)
1. зачатие; 2. концепция, понимание,
понятие, идея. (е) 1. conception; 2. con
ception, concept, notion. (!) 1. conception;
2. conception, concept, notion, (d) Kon
zeption : I. Empfängnis, Befruchtung (des
Eies); 2. Auffassung, Begriff, Idee.
concha, -ae, / [xöyxt? konche мида, мидена
черупка] : (b) мида, подобно на мида
образувание, (г) раковина, (е) sh ell. (!)
conque, (d) Muschel.
c. auriculae : (b) образуваната в сре
дата на ушната мида вдлъбнатина, (г)
полость ушной раковины, (е) id.,
large
hollow of the auricle, floor of the auri
cle. (!) conque (du pavillon), (d) id.
c. nasalis (inferior, media, superior) :
(b) носна конха — носна мида или ра
ковина (долна, средна и гор на); разпо
ложени са на външната стена на носната
кухина, (г) носовая раковина (нижняя,
средняя, верхняя), (е) turbinated bone
(inferior, middle, superior), tu rbinated
body, turbinai or nasal concha. (!) cornet
nasal (inférieur, moyen, supérieur), (d)
Nasenmuschel (untere, mittlere, obere).
conchotomia, -ae, / [conchei* -f- торт) torne
рязане] : (b) конхотомия — отстраняване
или резекция на носна конха, обикно
вено на долната. (Г) конхотомия, (е)
conchotomy, turbinectomy, turbinotomy,
(f) conchotomie, turbinectomie, turbino
tomie. (d) Konchotomie, Nasenmuschel
resektion.
concisio, -onis, / [conscidere, pp. concistis,
разсичам, раздробявам] : (b) нарязване,
раздробяване на парчета (на корени от
растения, в рецептурата), (г) изрезы-
вание, раздробление, крошение, ( е) c u t
ting. (!) morcellement, (d) Zerschneidung'
Zerstückelung.
concisus, -a, -um [ \ ] : (b) нарязан, раз
дробен (за корени, в рецептурата), (г)
изрезанный, изрубленный, (e) c utted,
crushed. (!) coupé, haché, (d) zerschnit
ten, zerstückelt.
concomitans, gen.
- a ntis [го;/- (сит) -ь
cornitari съпровождам] : (b) съпрово
ждащ, съпътствуващ, придружаващ, (г)
сопровождающий, сопутствующий, (е)
concomitant, accompanying. (!) concomi
tant. (d) konkomitierend, begleitend.
concrementum,
- i, n [con-crescere, pp.
concretus, сраствам се, раста заедно] :
(b) конкремент - - плътно (нерядко по
добно на камък) образувание в телесните
кухини пли тъкани ; камък, пясък в
тъкалите и кухините, (г) конкремент,
камень, (е) concrement, concretion, calcu
lus. (!) concrétion, calcul, (d) Konkre
ment, Stein.
concretio, -onis, / ( Î ] : (b) конкреция -
срастване, (г) сращение, (е) concretion
(abnormal union), concrescence, coales
cence. (!) concrétion (réunion solide), co
alescence, adhérence. (d) Verwachsung,
Zusa mm enwach sung.
concretio
94
congenitus
c. pericardii : (b) перикардно сраства
не - - частично или пълно срастване
(облитерация) на двата перикардии листа
след прекаран остьр или иодостър пе
рикардит. (г) сращение перикарда, (е)
adherent pericardium, (f) péricarde adhé
rent. (d) Herzbeutelverwachsung.
condensatus, -a, -uni [cou- (сит) със +
ilensus гъст] : (b) кондензиран - сгъс
тен. (г) сгущенный, (e) condensated,
inspissated, (f) condensé, épaissi, (d) kon
densiert, verdichtet, eingedickt, (syn)
inspissatus.
condyloideus, -a, -tun [condylus* 4- -eîÔr,g
- eiiies подобен] : (b) кондилоиден — от
насящ се до или приличащ на кондил
(виж con dylus), (г) мыщелковидный, (е)
condyloid, (f) condyloïde. (d) kondy-
Itisähnlich, dem Gelenkfortzatz ähnlich.
condyloma,
- atis, n (pl condylomata)
|y.4v5uXcç I -b
-orna = тумор]: (b) конди
лом — заоблено разрастване на лигавица
от възпалително естество ; първоначално
означавало всеки объл тумор, брадавица,
(г) кондилома, (е) id. (f) condylome, (d)
Kondylom, Feigwarze.
c. acuminatum (pl condylomata acu
minata) [acumen острие, връх] : (b) остър
коид злом, остри к 'ндиломи - (венерични)
нара стъпи, остри брадавици ш външните
полови органи (glans penis, praeputium,
v ulv a, анална област), причинени от
дразненето на секрета, най-често при
гонорея и др. (г) остроконечная конди
лома. (е) pointed wart, venereal wart,
fig-wart, verruca acuminata, cauliflower
excrescence, (f) condylome acuminé, tu
meur en chou-fleur, végétation simple
vénérienne, crête-de-coq (pop.K (d) spi
tzes
Kondylom,
spitze
Feigwarze,
Feuchtwarze, Blumenkohlgewächs.
c. latum (pl condylomata lata) [latus
широк] : (b) широк кондилом, широки
кондиломи — силно заразителни плоски,
подмокрящи папули по изложените на
запарване места на кожата, особено около
ануса ; видоизменен пзпулозен сифилид
при вторичния сифилис, (г) широкая (си
филитическая) кондилома, ( е) id.,
flat
condyloma, (f) condylome plat, syphilide
végétante, (d) breites Kondylom.
condylus, -i, ni [xôvôuXoç coniylos юмрук,
нарастък] : (b) кондил — заоблено въз
вишение на края на дългите кости, гла
вичка на кост, напр. с. humeri, ( г ) мы
щелок. (e) condyle, (f) condyle, (d) Коп-
dyius, Rolle, Gelenkfortsatz.
confabulatio, -onis, / [con-fabulari бъбря]:
(b) конфабулация
-
измислица : из
мислени събития, които душ евно болен
разказва с убеждението, че ги е прежи
вял. (г) коифлбуляция. (е) confabulation,
fabrication, (f) confabulation, fabulation,
(d) Konfabulation, Erdichtung,
configuratio, -onis, / [con- (сит) със +
figu ra вид, образ]: (b) конфигурация —
очертание, форма, образ, оформяване,
външно разположение на частите, (г)
конфигурация, очертание, форма, (е) con
figuration, form, figure, fashion, shape,
(f) conformation, configu ration, forme,
(d)
Konfiguration, Form, Formgestalt,
Gestalt, Gestaltung,
c. m itralis: -► cor mitrale,
confluens, gen,
- e ntis [con-fluëre сливам
ce] : (b) конфлуиращ — сливащ ce ;
(siibst.) сливане, (г) сливающийся, (е)
confluent, joining, (f) confluent, (d) kon-
fluierend, zusammenfließend.
c. sinuum : (b) сливане на синусите-
място на сливане на горния сагитален,
двата трансверзални, правия и тиловия
синус в областта на protuberantia occi
pitalis interna, (r) id. (e) id., co nfluence
of the sinuses, torcular Herophili. (f)
pressoir d'Hérophile, confluent postérieur,
(d) id.
confrontatio, -onis,/[=^ - съпоставяне, срав
няваме, сверяване, от con- (сит) заед
но -f-frons, frontis,чело] : (b) конфрон
тация — изследване на две лица, от
които едното страдащо от венерическа
болест, а другото , което се предполага,
че е предало инфекцията, (г) конфрон
тация. (е) confrontation, (f) confrontation.
(d) Gegenüberstellung.
congelatio, -onis, / [con-gelare замразя
вам, от gelu студ]: (b) конгелация - -
локално измръзване, премръзнало място,
в 3 (4) степени както при изгарянето :
ернтема, образуване на мехур, некроза,
(гангрена), (г) отморожение, отморожен
ное место, (е) congelation, freezing,
frost-bite, (f) froidure, gelure, congéla
tion. (b) Erfrierung, (syn) dermatitis
congelationis, dermatitis a frigore,
congenltalis, -е : -* congenitus,
congenitus, -a, -um [con- (сит) със, заед
но + gignere, рр. genitus, раждам] :
(b) конгенитален — съществуващ при
раждането ; вроден, ( г) врожденный.
(e) congenital, connate, (f) congénital,
(d) kongenital, ererbt, angeboren, kon-
congestio
95
conjunctivitis
natal, (syn) congenitalis, connatus, con
natalis.
congestio, -onis, / [соп-gerère, pp. con
g es ta s, донасям на едно място, струп
вам] : (b) конгестия — активно кръво-
напълване: наплив на кръв ; активна
хиперемия, възпалителна хиперемия, ар
териално кръвонаиълване всл. на възпа
лително дразнене и др.; син. hyperaemia
activa, (г) прилив крови (артериальной
крови), активная гиперемия, конгестия.
(е) active congestion, active hyper(a)emia,
arterial hyper(a)emia, fluxionary hy-
per(a)emia, afflux, affluxion. (f) conges
tion (active), hyperémie active, afflux,
fluxion. (d) aktive Hyperämie, arterielle
Hyperämie,'entzündliche Hyperämie, ar
terieller Blutandrang, Kongestion, Flu
xion. (sy n) hyperaemia activa, fluxio.
c. p assiv a : пасивна конгестия, венозно
или пасивно кръвонаиълване, виж liyper-
aemia passiva и stasis venosa.
c. pulmonum : (b) застойна хипере
мия на белите дробове, застоен бял
дроб — венозно или пасивно застояване
на кръв в малкия кръг на кръвообра
щението при недостатъчност на лявото
сърце, (г) застойная гиперемия легких,
(е) pneumon(a)emia, passive congestion
of the lungs, (f) congestion pulmonaire
passive, poumon cardiaque, (d) Stauungs
lunge.
conglutinatio, -onis, / fcon- (cum) със -f
glutinare слепвам]: (b) конглутинация —
слепване на еритроцитите при въздей
ствие на инактивиран говежди серум в
присъствието на амбочептор и компле
мент. (г) конглютинация. (е) congluti
nation. (f) conglutination, (d) Konglu-
tination.
conjugata (diametrum), -ae, / [con-jugare,
pp. conjugatus, свързвам, съединявам] :
(b) конюгата — предно-заден диаметър
на входа на таза ; c. vera anatomica —
от върха на промонториума до средата
на вътрешния горен ръб на енмфизата ;
с. vera obstetrica — от най-издадената
част на промонториума до най-издадепа
та част на енмфизата, 11 см; с. diag o
nalis — от долния край па симФизпта
до най-нздадената част на промонториума,
12—13 см; с. externa (Baudeloque) —
от средата на горния външен ръб на
симфизата до вдлъбнатината под proces
sus spinosu s на V поясен прешлен,
средно 18—21 см. (г) диаметр тазового
входа, (e) conjugate, conjugate diameter.
(f) conjugué (diamètre), (d) id.
conjugatio, -onis, / [ ф] : (b) конюгация—
процес на оплождане : (временно) съе
диняване на две клетки или еднокле
тъчни тела за оплодяване. (г) конъюга
ция, соединение, оплодотворение, (е) con
jugation. (О conjugation. (d) Konjuga
tion, Befruchtungsvorgang.
conjunctiva, -ae, / (BNA) = tunica con
junctiva (INA, PNA) \con-/ungëre, pp.
conjunctus, съединявам] : (b) конюнктп-
ва - - съединителна обвивка на окото :
видоизменена лигавица, която покрива
вътрешната повърхност на клепачите (t. с.
palpebrarum) и предната повърхност на
очната ябълка освен роговицата (t. с.
bulbi), (г) конъюнктива, соединительная
оболочка глаза, (е) id. (ocular conjuncti
va, palpebral conjunctiva), ( f ) conjonctive,
(d) Konjunktiva, Bindehaut, Augen
bindehaut.
conjunctivalis, -e [conjunctiva*] : (b) кон-
юнктивален, конюнктивен — отнасящ
се до конюнктивата. (г) относящийся к
соединительной оболочке глаза. (е) con
junctival. (f) conjonctival, (d) konjunkti-
val, Bindehaut- .
conjunctivitis, -tidis, / [conjunctiva* -f
- itis = възпаление] : (b) конюнктивит -
възпаление на конюнктивата. (г) конъ
юнктивит. ( е) 'd- (О conjonctivite. (d)
Konjunktivitis, Bindehautentzündung, Au
genbindehautentzündung.
c. aestivalis:
conjunctivitis ver
nalis.
c. gonorrhoica sive blennorrhoica :
(b) гонореей конюнктивит — тежък
гноен конюнктивит, причинен от гоно
коки, особено у новородените (ophthal
mia gonorrhoica neonatorum), (г) го-
нор'р)ейный конъюнктивит, глазная го
н о р е ей . (е) gonorrli(o)eal ophthalmia,
ophthalmia of tile new-born, (f) conjoncti
vite purulente gonococcique, ophtal
mie gonorrhéique, conjonctivite blennorra
gique. (d) ich. Gonoblennorrhoe, Au-
gentripper. (syn) blennorrhoea conjuncti
vae, gonohlennorrhoea, ophthalmia go
norrhoica, ophthnlnioblennorrhoea.
c. granulosa sive trachomatosa : - ►
trachoma.
c. vernalis (ver, veris, пролет] :(b) про
летен катар на очите
хроничен кон
юнктивит, явяващ се предимно пролет
и протичащ със силно дразнене, светло-
боязъи, сълзене, силен сърбеж и др
(г) весенний катар, (е) vernal conjunc-
connatus
96
constrictio
tivitis, spring conjunctivitis, vernal ca
tarrh, spring catarrh, (f) conjonctivite
estivale, catarrhe printanier, (d) h'riihjahrs-
katarrh, Sommerkatarrh. (syn) conjunc
tivitis aestivalis, catarrliiis vernalis.
connatus, -a,
-uni, connatalis, -e {con-
fa u n i сьс, anедно -f- nasci (nascor), pp.
natus, раждам ce| : — congenitus.
conquassatio, -onis, / \con-quassare, pp.
conquassatus, разтърсвам силно, раздро
бявам, смазвам): (b) коиквасашш —
смачквгне, смазване, напр. на цял край
ник н нр. при злополука с автомобил
или мотоциклет, при прегазване от трам
вай, камион и др. ; може да бъде с. aper
ta (отворено смачкване) и с. tecta (зат
ворено смачкване); виж също vulnus
conquassatum, asphyxia traumatica и
crush-syndromum. (г) раздавливание, раз
мозжение. (е) crushing. (О écrasement,
(d) Zerquetschung.
conservativus,
-a,
-um [con-servare за
пазвам] : (b) консервативен — държащ
за старото ; консервативно лечение —
лечение без оперативна намеса, неопе
ративно, въздържане от оперативни про
цедури, докато не са налице ясни по
казания. (Г) консервативный, (е) conser
vative. (0 conservatif. (d) konservativ,
erhaltend.
consiliarius, -ii, m [= съветник, от con
silium*] : (b) консултант (лекар), (г) кон
сультант (врач), (е) consultant, consul
ting physician, (f) consultant (médecin),
(d) Konsiliarius, Konsiliararzt. (syn) me
dicus consultans.
consilium , -ii, n [=-съвет, съвещание, об
съждане] : (b) консилиум — консулт :
съвещание на повече лекари за уясня-
ване здравното състояние на болния,
характера на заболяването му, начини
те на лечение и др. ; консултация,
(г) консилиум, совещание врачей, (е) con
sultation. (о consulte, consultation. (d)
Konsilium.
consonans, gen.
- a ntis [ съгласна буква,
от consonare звуча заедно) : (b) кон-
сонат ен — звучащ, звучен, звънлив,
сьзвучен. (г) звонкий, созвучный, (e) con
sonant. to consonant. (d) konsonierend,
klingend.
consp. = consperge ! [conspergere] : поси
пи ! (ськр. в рецепти).
constans, gen.
- a ntis [constare стоя твър
до, неподвижно] : (b) константен — по
стоянен, неизмёнен, непроменлив, оста
ващ еднакъв, (г) постоянный, неизмен
ный. (е) constant. (0 constant. (d) kon
stant, beständig, stetig, unveränderlich,
gleichbleibend.
constipatio, -onis, / (alvi) j - натрупване,
от con stipare натъпквам, натрупвам] :
(b) констинпиия — запек. (Г) запор,
(е) constipation, costiveness. (о consti
pation. (d) Stiihlverstopfung, Verstopfung,
Konstipation. Obstipation, (syn) obsti
patio.
constituens, -entis, m [= съставящ, по
строяващ, от constituere построявам,
създавам] : (b) конституенс — вещество,
което няма лечебно действие, а се пред
писва с цел да придаде на лекарството
определена форма; виж също vehiculum .
(г) воспринимающее средство (в р ец еп
туре). (е) excipient, vehicle, (f) exci
pient, véhicule, (d) id.,
formgebendes
Mittel.
constitutio, -onis, / [—устройство, състоя
ние, организация], constitutio corporis
[== телосложение] : (b) конституция —
състоянието на организма, неговите ре
активни особености, сформирали се в
процеса на развитието във взаимодей
ствие с околната среда на основата на
наследствените и придобитите качества ,
по Sigaiid имаме 4 типа конституция —
респираторна, дигестивна, мускулна п
церебрална, а по Kretschmer 3 типа —
астеничен, пикничен и атлетичен ; И. П.
Павлов отделя 4 основни типа висша
нервна дейност у животните: 1. силен
неуравновесен, възбудим или неудър
ж и м ^ . силен уравновесен, подвижен
или бърз ; 3. силен уравновесен, спокоен
или бавен ; 4. слаб тип, със слабост на
възбудния и задръжиия процес с отно
сително преобладаване на последния :
описаните типове нервна система съот-
ветствуват на установените емпирично
от Хииократ темпераменти у човека —
холеричен, сангвиничен, флегматичен и
меланхоличен. (Г) конституция. (е) con
stitution. (0 constitution, complexion,
( d ) Konstitution, Körperbeschaffenheit.
constitutionalis, -е : (b) конституциона
лен — отнасящ се до или коренящ ce
в constitutio*. (Г) относящийся к con
stitutio*, конституциональный, (е) con
stitutional. ( о constitutionnel. (d) kon
stitutionell.
constrictio, -onis, / [constringere, pp.
constrictus, стягам, свързвам] : (b) кон-
стрикция — свиване, стесняване, стиска-
не, стягане, (г) сужение, сжатие, стяги-
constrictor
97
contortus
ванне. (е) constriction. ( о striction, con
striction, resserrement. (d) Zusammen
ziehung, Verengerung, Einschnürung,
Zusammenschnürung.
constrictor (-oris, ni) musculus [ t ] • (b)
свивач (мускул), (г) сжиматель (мускул).
(e) id. (f) constricteur, (d) Konstriktor,
Verengerer, Zusammenschnürer.
consultatio, -onis, / [ = съвещание, тър
сене съвет, от consultare допитвам ce,
грижа ce] : (b) консултация : 1. търсене
съвет, (по)съветване с лекар(и); виж
също consilium ; 2. лечебно-профилак
тично заведение, оказващо квалифици
рана медицинска помощ (профилактична)
на майки и деца, съвещателна станция.
(Г) 1-2 . консультация. (е) 1. medical ad
vice ; 2. children’s consultation clinic,
maternity consultation clinic. (f) 1. conseil
médical ; 2. consultation médicale pour
enfants, consultation prénatale, (d) 1. Kon
sultation. Beratung; 2. Beratungsstelle
für Kinder und Mütter.
consumptio, -onis, / [= изразходване, из
тощение, от consumere, pp. consumptus,
употребявам, изтощавам] : (b) линеене,
болестно слабеене, изтощение, напр. при
белодробна туберкулоза, (г) исхудание,
истощение, изнурение, (е) consumption.
(f) consomption, (d) Auszehrung, Ab
zehrung.
•contactus, -us, m [con-tingëre, pp. con
ta ctu s, докосвам, допирам] : (b) контакт—
допиране, допир, съприкосновение ; ко н
тактно лице : лице, което е било в
съприкосновение със заразно болен, (г)
прикосновение, соприкосновение, (е) con
tact. (f) contact, (d) Kontakt, Berührung.
contagiositas, -atis, / [contagium-] : (b)
контагиозност - прилепчивост, зарази
телност, инфекциозност. (г) контагиоз-
ность, прилипчивость, заразительность,
инфекционность. (е) contagiousness, con
tagiosity, infectivity. (f) contagiosité. 00
Kontagiosität, Ansteckungsmöglichkeit,
Ansteckbarkeit.
contagiosus, -a, -um [ | ]:(b) контагиозен - -
прилепчив, прихватлив, заразителен, за
разен, инфекциозен, (г) контагиозный,
прилипчивый, заразный, инфекционный.
(О contagious, communicable. (О con
tagieux, transmissible, (d) kontagiös, an
steckend, ansteckungsfähig, übertragbar.
contagium, -ii, n t contagio, -onis, / [---съ
прикосновение ; зараза, от contingere f ] :
(b) конгагиум : 1. зараза, заразно на
чало (вирус или друго специфично за-
7 Медицинска терминология
разно вещество); 2. заразяване, преда
ване на заразна болест посредством ди
ректен контакт, а не чрез въздуха или
друго средство от разстояние, (г) 1. за
раза, заразное начало ; 2. заражение,
(е) 1. contagium ; 2. contagion. ( о i. con
tag e; 2. contagion, (d) 1. Kontagium,
Ansteckungsstoff ; 2. Übertragung einer
Ansteckung, Ansteckung.
contaminatio,
- o nis, / [contaminare, pp.
contaminatus, зацапвам, замърсявам] :
(b) контаминация : 1. замърсяване,
заразяване с инфекциозни или вред
ни вещества, с атомен прах ; срв.
decontaminatio ; 2. (в п си х.) слива
не на думи и изрази, (r) 1. загрязне
ние, заражение ; 2. контаминация, (е) 1-2.
contamination, (f) 1-2. contamination, (d)
Kontamination: 1. Verunreinigung, Be
fleckung, Verseuchung; 2. Verdichtung,
Wortverdrehung.
contiguitas,
- atis, / [contiguus съседен,
близък, от contingere допирам, съседен
съм] : (Ь) контигуитет — съседство, до-
ближеност, допир, съприкосновение ; виж
per contiguitatem. (г) смежность, при
косновение, соприкосновение, (е) conti
guity. (f) contiguïté, (d) Kontiguität,
Nachbarschaft, Berührung, Angrenzung.
continua (febris), / [ | ] :
febris con
tinua.
continuitas, -atis, f [continuus*] : (b) кон
тинуитет — непосредствена свързаност,
непрекъснатост; виж per continuitatem,
(г) беспрерывность, непрерывность, (е)
continuity, (f) continuité, (d) Kontinuität,
unmittelbarer Zusammenhang, in Zusam
menhang stehend.
continuus, -a, -um [con-tinuare свързвам,
продължавам без прекъсване] : (b) не
посредствено свързан, непрекъснат, про
дължителен, постоянен, (г) непрерывный,
продолжительный, постоянный, (е) con
tinuons, continued, continual. (0 con
tinuel, continu, suivi. (d) kontinuier
lich, zusammenhängend, ununterbrochen,
andauernd, fortlaufend, beständig.
contorsio, contortio, -onis, / [con-torquc-
re, pp. contortus, въртя, извивам] : (b)
копторзин — извиване, извъртане, на
вяхване ; виж също distorsio, (г) выво
рачивание, растяжение связок, ( е) con
tortion, twisting, (f) contorsion, (d) Kon
torsion, Verdrehung, Verstauchung.
contortus, -a, -um [ | ] : (b) извит, навит,
криволичещ, кривулест, спирален, (г)
свернутый, извитой, извилистый, спираль
contraceptio
98
conus*
ный. (e) twisted, (f) entortillé, (d) ge
wunden.
contraceptio* -onis, / \conira против +
conceptio зачеване) : (b) контрацепция —
предпазване от забременяване, от оплож
дане на яйцето чрез изкуствени сред
ства (презерватив, химически средства
и лр ). (г) предупреждение зачатия (бе
ременности). (е). contraception. (о con
traception. (d) Schwangerschaftsverhü
tung, Verhütung der Konzeption.
contracipientia (remedia) [ f ] :
anticon-
cipientia.
contractilis, -e [con-trahere, pp. contrac
tu s, свивам, стягам) : (b) контрактилеи —
свиваем, имаш свойството да се свива и
разпуска (мускул), (г) сократительный,
сократимый. »
contractile. ( в contrac
tile. (d) kontraktil, zusammenziehungs-
fähig, zusammenziehbar.
contractio* -onis, / [ 1 1 • (b) контракция —
свиване (особено на мускул), сбръчкване.
(г) сокращение, сморщивание, (с) con
traction. <*> contraction. (d) Kontraktion,
Zusammenziehung.
c. m uscularis : (b) мускулна контрак
ция — свиване на мускул, (г) мышеч
ное сокращение. (е) muscular contrac
tion. ( о contraction musculaire, (d) Mus
kelkontraktion, Muskel Verkürzung.
contractura, -ae, / [| ]• (b) контрактура :
1. трайно скъсяване на меки части (кожа,
фасции, сухожилия) или временно скъ
сяване на мускули всл. на заболяване на
същите или всл. на парализа на муску
лите антагонисти ; 2. р язко ограничаване
подвижността на става всл. на патоло
гични изменения на меките тъкани,
функционално свързани с нея. (г) кон
трактура, сведение, (е) contracture. <*>
contracture. (d) Kontraktur.
c, Dupuytreni sive contractura apo
neurosis palmans : -* Dupuytreni con
tractura.
contraindicatio, -onis, / [contra против -f
indicare казвам, показвам) : (b) контра-
индикация — противопоказание : обстоя
телство, което говори против прилага
нето на известен лечебен метод (о пер а
ция, облъчване, лекарство), (г) противо
показание. (е) contraindication, (f) contre-
indication. (d) Kontraindikation, Gegen
anzeige.
contralateralfs, -e [contra | *f latus, -eris,
страна) : (b) контралатерален — намиращ
се на противоположната страна, кръсто
сан. (г) контралатеральный, (е) contrala
teral. (О contro-latéral, contra-latéral. (d)
kontralateral, gegenüberliegend, entge
gengesetzt, gekreuzt.
contrarius, -a, -um [contra t J : (b) проти
воположен. (г) противоположный, ( e)
contrary, opposite. (о contraire. (d) ent
gegengesetzt.
contritio, -onis, / [con-terère, pp. contri
t u s , стривам, раздробявам] :
trituratio,
controversus, -a,
- um [contra против -f
versus обърнат, pp. от vertere обръ
щам] : (b) спорен ; обърнат ил противо
положната страна, насочен против, ( г)
спорный ; обращенный в противополож
ную сторону. (е) controverted. (о con
troversé. (d) strittig, kontrovers,
contusio, -onis, f [con-tundere, pp. contu
su s, раздробявам, повреждам, смазвам] :
(Ь) контузия, контузване : 1. натъртване,,
местно закрито повреждане на меките
тъкани ; 2. общо поражение на органи
зма всл. на мигновено механическо въ з
действие върху тялото (избухване на го
леми снаряди, мини, бомби и др.) ;
3. счукване (за сухите растителни и
други твърди вещества), (г) контузия,
ушиб, (е) contusion, bruise, (f) contu
sion, écrasement, meurtrissure. (d) Kon
tusion, Prellung. Quetschung.
c. cerebri: (b) контузия на мозъка
натъртване на мозъка : травматично по
вреждане на мозъчната тъкач or въз
действие на удар върху главата с тъпо-
ръбест предмет (безсъзнание, повишена
температура, евент. огнншни симптоми
и пр.) ; срв. commotio cerebri, (г) ушиб
мозга, (е) id. <*> contusion cérébrale,
(d) Gehirnkontusion, Hirnquetsehung, Ge
hirnquetschung.
contusus, -a, -um [ t ) : (b) контузен — на
търтен ; счукан (за корени от растения).
(Г) контуженный, ушибленный ; истол
ченный. (е) contused, bruised. (!) contus,
(d) gequetscht ; zerstoßen,
conus, -i, ni [xôvoç konos конус) : (b) ко
нус. (Г) конус. (е) cone. (f) cône. (d)
Kegel.
c. medullaris ( î ] : (b) гръбиачномо-
» зъчен конус
крайната част на гръб
начния мозък, обхващаща сакралния и
опашния сегмент ; виж filum terminale,
(г) спинномозговой конус, (е) m edullary
cone, terminal cone. (О cône terminal.,
(d) id., Markkegel, Endkegel, (syn) co
nus terminalis.
c, terminalis:
conus medullaris-
convalescens
99
coprostasis
convalescens, gen.
-entis:
reconvales-
cens.
convalescentia, - a e ,/:
reconvalescentia.
convergens, gen.
- e ntis \con- (сит) със,
заедно - f vergere наклонен съм, при
ближавам ce] : (b) коивергентеи — сбли
жаващ се, събиращ се в една точка.
<r) сближающийся, сходящийся, (е) con
vergent. (f) convergent, (d) konvergent,
annähernd.
convergentia, -ae, / [| I: (b) конверген
ция — сближаване, събиране в една
точка, напр. на очните оси мри фикси
ране на близки предмети, (г) конверген
ция, сближение, схождение, (е) conver
gence. ( 0 convergence, (d) Konvergenz,
Annäherung.
convexitas, -atis, / [convexus*] : (b) кои-
векситет — изпъкналост, ( г) выпуклость.
(e) convexity. (!) convexité, (d) Konvexi
tät, Wölbung.
convexus, -a, -um [con-vehëre, pp. convec
t u s , свеждам] : (b) конвексен — изпък
нал, сводест, дъгообразен, (г) выпуклый,
сводчатый. д\тообразный. (е) convex.
(О convexe. <d) konvex, erhaben, ge
wölbt.
convolutum, -i, n [con-volvëre, pp. convo
lutus, свивам в кръг, завивам] :(b)кон-
болут — пакет, преплетени
маси
във
форма нарулоили кълбо (чревни гънки,
вени). (г) сверток. (е) convolute. (f) pa-
quet, peloton. (d) Konvolut, Knäuel.
convolutus, -a, -um It]: (b) завит, навит,
преплетен във форма на кълбо..(г) свер
нутый. (е) convolute, convoluted, coiled.
(f) pelotonné, (d) geknäuelt, zusammen
geballt, zusammengerollt.
co nvu lsio, -unis, / (pi convulsiones) [con-
vellere, pp. convulsus, изтръгвам, раз
клащам] : (b) конвулсия, конвулсии—
разпространени клонични гърчове (ин
тензивни, обемисти движения) на единия
крайник или на цялото тяло ; сри. clo
nus. (г) конвульсия, клиническая судо
рога. (е) convulsion, clonic convulsion,
clonic spasm, (f) convulsion, convulsion
clonique, (d) Konvulsion, ausgebreitete
klonische Zuckungen (Schüttelkrämpfe).
(sy n) spasmus clonicus.
convulsivus, -a,
-um [f]• (b) конвулси
вен —ошасят се до конвулсии, причи
няващ конвулсии или гърчове, (г) кон
вульсивный, судорожный, (е) con vulsiv e,
(о convulsif, (d) konvulsiv, krampfhaft,
krampfartig.
Cooley' anaem ia: -► anaemia Cooley.
coordinatio, -onis, / [con- (сит) със, за
едно + ordo, -inis, ред] : (b) координа
ция — съчетание, съгласуваност, съгла
сувано действие, съгласувано движение,
хармонично взаимодействие на заетите
при едно движение мускули, (г) коор
динация, сочетание, согласование, (е)
coordination. ( о coordination, (d) Koordi
nation.
copiop(s)ia,
- ae, / [kôtzoç kopos умора,
слабост - f
op si s зрение, или соф,
dmôç ops, opos, око] : —►asthenopia,
copremesis, -is, / [xôxpoç kopros изпраж
нения + êjisoiç emesis повръщане] : (b)
копремезис — повръщане на фекални
маси (при илеус). (г) рвота калом, кало
вая рвота, (е) stercoraceous vomiting,
f(a)ecal vomiting, id. (f) vomissement féca-
loïde, vomissement stercoral, (d) Kopr-
emesis, Kotbrechen, Koterbrechen, (syn)
vomitus faecalis, miserere,
coprolalia,
-ae, / [xixpoç \ + XaX'.d lalia
дърдорене]: (b) копролалия — болестна
наклонност да се говорят цинични и
оскърбителни думи без всякакъв повод ;
най-често при шизофрения, (г) копрола
лия. (е) id. (!) coprolalie, manie blasphé
matoire. (d) Koprolalie.
coprolithus, -i, m [xôxpoç A\ +
Lithos
камък): (b) копролит - - камък or фе
калии : образувание, състоящо се от
втвърдени изпражнения, (г) каловый ка
мень. (e) coprolith. (!) coprolithe. (d)
Koprolith, Kotstein.
coprologia, -ae, / [хбтгро^ f +
logos
учение]: (b) копрология — наука за
изпражненията. <«•> копрология. ( е) sca-
tology, coprology. (!) coprologie. (d) Kop-
rologie.
coprophagia, -ae, / [хотсро$ f
plia -
gein я м ] : (b) копрофагия - ядене на
изпражнения (най-често собствените) и
други гнусни материи ; при шизофрения
и идиоти, (г) копрофагия. (е) coprophagy,
scatophagy. (!) coprophagie. (d) Корго-
phagie, Skatopliagie, Kotessen,
copropraxia, -ae, / [xôxpoç \ -r Tcpàgtç pra
x is действие, постъпка]: (b) копропра-
ксия
разголваие на половите си ор
гани ; при шизофрения и слабоумни, (г)
обнажение половых частей, копронра-
ксия. (е) соргоргаху. ( о coproprnxie. (d)
Kopropraxie.
coprostasis, -is, / [v.öttpoç | -|- alàa'.ç sta sis
застоявамеI : (b) копростаза — застой
на изпражненията, натрупване на из
пражнения в дебелите черва иа по-го-
copulatio
100
corniculatus
леми твърди ii заоблени късове (scybala).
(г) копростаз. (е) id. (f) coprostase, en
gouement. (d) Koprostase, Koistauung.
copulatio,
- o nis, / [ съединяване, or
copulare тясно свързвам, съединявам] :
(b) копулация : 1. полово съединяване,
пълно сливане на две клетки (гамети);
виж conjugatio ; 2. полов акт при жи
вотни. (г) копуляция : слияние двух га
мет ; спаривание, случка, (е) copulation,
coupling, (f) copulation, accouplement.
(d) Kopulation, Begattung, Paarung.
coq.
-
coque [coquere, pp. coctus, варя] :
възвари ! съкр. в рецепти.
cor, cordis, « : (b) сьрце. (Г) сердце. (е)
heart. (f) cœur, (d) Herz.
c. adiposum : (b) затлъстяване на
сърцето, затлъстяло сърце. <Г) ожире
ние сердца, ожиревшее сердце, (е) fatty
heart. (0 cœur gras. (d) Fettherz.
c. anaemicum : анемично сърце —
миокардиодистрофия при анемия, виж
при myocardiodystrophia.
с. bovinum : (b) волско сърце —
силно уголемено (хипертрофирано и ди-
латирано) сърце, (г) бычье сердце, (е)
id. (f) cœur bovin, (d) id., Ochsenherz.
c. m itrale : (b) митрално сърце, ми-
трална конфигурация на сърцето — рент
генов образ на сърцето при митрални
пороци (митрална стеноза и мнтрална ин-
суфиииенцня) ; срв. morbus mitralis и
vitium mitrale. (r) митральное сердце.
(e) shape of heart in mitral disease. (!)
cœur mitral. (d) Mitralherz, (syn) con
figuratio mitralis.
c. pendulum : (b) увиснало, клинови
дно сърце, при ненормално ниско поло
жение на диафрагмата, (г) отвислое сер
дце, капельное сердце, (е) pendulous
heart, drop-heart, cardioptosis. (!) cœur
en goutte, (d) Tropfenherz.
c. pulmonale : (b) белодробно сърце—
развива се при повишено налягане в
малкия кръг на кръвообращението: 1.
остро белодробно сърце (с. pulmonale
acutum) — обикновено след масивна бе
лодробна емболия, с внезапни силни бо
дежи в гърдите, силна диспнея, цианоза,
бързо увеличаване на черния дроб, кръ
вохрачене и др.; 2. хронично белодробно
сърце (с. pulmonale chronicum, syndro-
rnum cardiopulmonale)—като усложнение
при белодробни заболявания (емфизем,
хроничен бронхит, бронхиална астма,
фиброзна туберкулоза, бронхоектазична
болеет, масивни плеврални сраствания и
др.), водещи до повишаване на наляга
нето в белодробната артерия с иослед-
ствие хипертрофия и дилатация на дес
ния вентрикул, сърдечна декомпенсация ;
протича отначало с днегшея, цианоза и
др., впоследствие сьс симптоми на десно
странна сърдечна декомпенсация ; виж
също insufficientia cardiopulmonalis. (r)
легочное сердце, (е) id. (f) cœur pulmo
naire. (d) id.
c. thyreotoxicum : ( b ) тиреотоксично
сърце — миокардиодистрофия при хм-
пертиреоза (Базедова болеет, токсичен
аденом): сърцебиене и задух при физи
ческо напрежение, постоянно ускорен
пуле над 90 в минута, в много случаи
абсолютна аритмия, (г) тиреотоксическое
сердце, (е) thyroid heart. ( о eardio-tliy-
rcose. (d) thyreotoxisches Kropfiierz.
coracoideus, -a, -urn, coracoides, gen.
-is
[xöpag korа х гарван -f
- cides по
добен = подобен на клюна на гарван]:
(Ь) коракоиден - - клюновиден. (Г) клю-
НОВИДНЫЙ. (е) coracoid. ( 0 coracoïde. (d)
rabenschnabelähnlich.
corectopia, -ae, / [xöprj köre зеница -f
èxxÔTCLoç ektopios отдалечен] : (b) корек-
ТОПИЯ — силно ексцентрично положение
на зеницата. (Г) смещение зрачка, (е)
id. (!) corectopie. (d) Korektopic, Pupil
lenverlagerung.
corium, -ii, n [xöpiov chorion кожа, ремък] :
(b) кориумдерма -истинският кожен слой.
намиращ се под епидермиса, истинската
кожа: подлежащият съединителмотъканен
слой на кожата, богат на съдове и нерви ;
състои се от corpus (stratum ) papillare
(горния слой) и corpus (stratum) reticu
lare (мрежестия, долния слой на кори
ума), а под тях е подкожният слой ^
subcutis*. (Г) кориум, дермл. (е) true
skin, cutis vera, id., dermis, derm, derma,
(!) derme, (d) Korium, Derma, Lederhaut,
(syn) derma, cutis vera.
cornea, -ae, / [corneus рогов] : (b) кор
ней — роговица : прозрачната заоблена
ципа на предната повърхност на очната
ябълка, (г) роговая оболочка глаза, ро
говица. (е) id. (!) cornée, (d) Kornea,
Hornhaut (des Auges).
cornealis, -e [cornea*] : (b) корнеален —
отнасящ се до корнеята, роговичеи. (г)
роговичный, (е) corneal. (!) corneal, сог-
néen. (d) korneal, Hornhaut- .
corniculatus, -a,
- um [corniculum*] : (b)
снабден c рогче ; виж също cornutus.
corpus
corniculum
101
(г) снабженный рожком, (e) corniculate,
(f) cornu, (d) gehörnt,
corniculum, -i, n [умал. от cornu:*] : (b)
малък рог, рогче. («•) рожок, (е) small
horn, (f) petite corne, (d) Hörnchen,
cornu,
- us, n \pl cornua) : (b) рог, рого
видно образувание, (г) рог. (е) horn,
(ï) corne, (d) Horn, hornförmige Bildung,
c. Ammonis : виж при hippocampus,
с. cutaneum : (b) кожен рог — рого
виден израстък на епидермиса, (г) кож
ный рог. (е) cutaneous horn. ( о corne
cutanée. (d) Hanthorn.
cornua, njpl :
cornu,
cornutus, -a, -um [cornu*] : (b) снабден c
рог, рогат, ( г) рогатый. (е) horned. ( о
cornu, (d) gehörnt.
corona, -aе, / [хоршуу] korone] : (b) корона,
венец, подобно на венец или на кръг
образувание, (г) корона, венец, венок,
(е) crown, wreath. (f) couronne. (d)
Kranz, Krone.
c. dentis : (b) зъбна корона — покри
тата с емайл част на зъба, външната му
видима част. (г) зубная коронка, (е)
crown of a tooth, (f) couronne de la
dent, (d) Zahnkrone.
c. Veneris: (b) корона на Венера —
сифилид на челото, на границата с ко
сата. (г) сифилитическая сыпь на лбу.
(е) id. (f) couronne de Vénus, (d) id.
coronaritis,
- tidis, / : (b) коронарит —
възпаление на венечните артерии (аа. co
ronariae cordis)KaTO усложнение при разни
заболявалия или всл. на системно забо-
лявяне на артериите. (Г) коронарит. (е)
id. (f) coronarite, (d) Koronaritis, Kranz
gefäßentzündung.
coronarius, -a, -um [corona-] : (b) коро
нарен — венечен, обкръжаващ един ор
ган във вид на венец; отнасящ се до
коронарните артерии, напр. коронарна
склероза, коронарна тромбоза, (г) ве
нечный. (е) coronary. ( 0 coronaire. (d)
kran zartig, Kranz- ; koronar, Koronar-,
coronarosclerosis, -is, / [coronarius* +
sclerosis*] : (b) коронарна склероза, скле
роза на коронарните артерии (на сър
цето) — склеротични изменения на ко
ронарните артерии всл. на атеросклероза ;
този процес обаче може да бъде обусло
вен и от измененията на възрастта —
възрастова склероза ; вследствие на не
достатъчното кръвоснабдяване на сърцето
при изразена коронарна склероза се раз
вива атеросклеротична кардиосклероза ;
недостатъчното оросяване на сърцето с
кръв (виж insufficientia coronaria) воли
до angina* pectoris и cardiosclerosis1
(хронична коронарна недостатъчност) и
до infarctus* myocardii (остра коронар
на недостатъчност), (г) коронаросклероз.
(е)
coronary sclerosis, (f) sclérose des
artères coronaires, (d) Koronarsklerose,
(syn) sclerosis coronaria, sclerosis arte
riarum coronariarum (cordis),
coronarothrombosis, -is, / ; —►thrombosis
coronaria.
corpora, njpl : -* corpus.
c. quadrigemina : виж по-долу при
corpus.
corpulentus, -a, -um : (b) корпулентен —
снажен, дебел, тлъст, затлъстял. <Г) до
родный, толстый, тучный, жирный, (е)
corpulent, obese, fat, stout, (f) corpulent,
gras, obèse, (d) korpulent, dick, beleibt,
verfettet, fettleibig.
corpus, -oris, n (pi corpora) [на rp. ocfyia
soma] : (b) 1. тяло, организъм ; 2. маса,
вещество, (г) 1. тело, организм ; 2. масса,
вещество, (е) 1. body (/;/ bodies); 2.
mass. ( о i. corps ; 2. substance, (d) 1.
Körper, Leib ; 2. Substanz, Masse.
c. alienum : (b) чуждо тяло ; corpora
'
aliena — чужди тела : предмети, про
никнали в организма през естествени
отвърстия или чрез нарушаване на ко
жата или лигавиците, (г) инородное тело.
(e) foreign body, (f) corps étranger, (d)
Fremdkörper.
c. amylaceum, (pi) corpora amyla-
c e a : (b) амилоидни телца — микроско
пични телца, особено под pia* m ater,
белег на дегенерация ; нормално се на
мират в простатата, (г) амилоидные,
крахмальные тельца, (е) amyloid bodies.
(f) corps amyloïdes, (d) Amyloidkörper
chen.
c. callosum : (b) мазолесто тяло —
напречен хоризонтален съединителен
мост между двете мозъчни полукълба,
(г) мозолистое тело, ( е) id. (f) corps
calleux, (d) Balken, Gehirnbalken, (sy n)
commissura magna cerebri, commissura
pallii.
c. cavernosum : (b) кавернозно тяло —
nemepiicTo тяло (в пениса, клитора, урет-
рата). (г) пещеристое тело, ( е) id., caver
nous body. w corps caverneux. (d)
Schwell kör per.
c. ciliare: (b) цилиарно тяло — рес-
ничесто тяло ; разполага се между ога*
serata и ръба на роговицата ; образува
се от хориоидеята. <Г) ресничное тело.
corpus
102
cort.
(e) ciliary body, (f) corps ciliaire, (d)
Ziliarkörper, Strahlenkörper.
corpora epithelialia:
glandulae
parathyreoideae.
c. liberum : -*» mus articularis,
c. luteum : (b) жълто тяло ; образува
се от пукналия се Граафов фоликул в
яйчника. (Г) желтое тело яичника. (е)
id.,
yellow body, (f) corps jaune, (d)
gelb e r Ксярег.
c. oryzoideum, (pi) corpora oryzo-
idea [opuÇa oryza ориз + -ei'pîç
- eides
подобен] : ( b ) оризовидни телца — фиб-
ринови отлагания в стави, сухожилии
влагалища и бурен, (r) (pi) рисовые, рисо
видные тельца, (е) rice body (p i rice
bodies), (f) corps riziforme. (d) Reiskör-
perchen .
corpora parathyreoidea: -► glandu
lae parathyreoideae.
c. pineale [pinus бор]: ( b ) епифиза -
шишарковидно тяло, горен придатък на
мозъка : орган с вътрешна секреция,
разположен между thalami optici и cor
pora quadrigemina, (г) шишковидное те
ло. (e) pineal body, pineal gland, (f)
glande pinéale, épiphyse cérébrale, (d)
Zirbel, Zirbeldrüse, (syn) glandula pine-
alis, epiphysis cerebri.
corpora quadrigemina (BNA, INA) =
tectum mesencephali (PNA): ( b ) четири-
хълмие — четири кръгли възвишения
на дорзалната повърхност на средния
мозък (mesencephalon*) , образуващи по
крива му. (Г) четверохолмие, (е) qu ad
rigeminal bodies, optic lobes, (f) tuber
cules quadrijumeaux, (d) Vierliùgel.
c. striatum : (b) ишщесто тяло — го
леми вътрешни сиви ядра в мозъка :
крушовидно възвишение на предната и
латералната страна на всеки tlialarnusis' ;
състои се от nucleus caudatus и nucleus
lentiformis (putamen и globus pallidus),
в по-тесен смисъл от nucleus caudatus
и putamen заедно със свързващите ги иви
ци сиво вещество (striae) или накратко
означавано и като striatu m ; предста&чява
важил часг от стрио-палидарната или
екстраиирамидната система, (г) полосатое
тело. (е) striate body, (f) corps strié, (d)
Streifenhugel.
c. suprarenale (INA):
glandula
suprarenalis (BNA, PNA).
c. uteri: (b ) тяло на матката —сред
ната ii част. (Г) тело матки, (е) body of
the uterus, (f) corps de l’utérus, (d) Ge-
barmutterkörper.
c. vîtreum: (b) стъкловидно тяло —
прозрачно пихтиесто вещество, изпълва
що вътрешността на очната ябълка зад
лещата. (*") стекловидное тело. (е) v it
reous body, vitreous humor, (f) corps
vitré, humeur vitrée, (d) Glaskörper (des
Auges).
corpusculum, -i, n (pi corpuscula) [умал.
от corpus*-] : (b) корпускулум — телце,
кръвна клетка, ( г) тельце, кровяная клет
ка. (е) corpuscle, (f) corpuscule, (d)
Körperchen.
c. re n is (Malpigliii),/?/ corpuscula renis :
(b) Малпигиево телце — бъбречният
гломерул с обхващащата го капсула на
Bowman, виж glomerulus, (г) мальпи
гиево тельце, (е) renal corpuscle, Mal
pighian corpuscle, (f) corpuscule de Mal
pighi. (d) Malpighisches Körperchen der
Niere.
correlatio, - o nis,/[cor- (сит) със, заедно -f
relatio отношение] : ,(b) корелация —
взаимоотношение, взаимодействие ; взаи
моотношението във функциите на Егьтре-
шносекреторните жлези, (г) корреляция,
взаимоотношение, взаимодействие, (е)
correlation, (f) corrélation, rapport réci
proque. (d) Korrelation, Wechselbezieh
ung.
corrigens, gen.
- e ntis [--поправящ, от cor
rigere, pp. correctus, поправим, подоб
рявам] : (b) коригент
-
коригиращо
средство : лекарство, което се прибавя
към някое друго лекарство за подобря
ване миризмата, вкуса или цвета му.
(Г) корригирующее средство. ( е) correc
tive, corrigent. <*) correctif. ( d) Korri
gans.
corrosivus, -a, -um [cor-rodëre, pp. cor
rosus» огризвам, разяждам]: (b) коро
зивен — разяждащ, разядлив, наир, ко
розивни средства (минерални киселини
и др.), конто разяждат лигавицата на
устата, гърлото и стомаха при идване в
контакт с тях. ( г ) коррозийный, разъе
дающий, едкий, (е) corrosive, caustic, (f)
corrosif, caustique, (d) korrosiv, ätzend.
corrugator (-oris, m) musculus [cor-ruga-
re назъсвам, набръчквам, от cor- (cum)
със -j- ruga бръчка] : (b) коругатор —
мускул, набръчкващ челото — m. cor
rugator supercilii (PNA) = m. corruga
tor glab ella e (INA). (г) сморщивающий
мускул, (e) corrugator muscle, (f) muscle
corrugateur, muscle sourcilier, (d) Runz
ler der Stirnglatze.
cort. : cortex* ; съкр. в рецепти.
cortex
103
costalis
cortex, -icis, m (pl cortices): (b) кора,
напр. на растения ; в тесен смисъл мо
зъчна кора (виж по-долу с. cerebri), (г)
кора, корка. (е) id., bark. <f)id., écorce.
(d) Rinde, Schale.
c. cerebri (PNA)= su bstantia corticalis
cerebri (BNA, INA) : (b) кора на глав
ния мозък, мозъчната кора — повърх
ностният слой на големите полукълба
на главния мозък, образуван от сивото
вещество ; в състава му влизат телата
на нервните клетки, израстъците им —
нервните влакна, и невроглията ; пред
ставлява анатомичната основа на вис
шата нервна (психична) дейност и играе
ръководна роля в регулирането на всич
ки функции на организма, (г) кора го
ловного мозга (больших полушарий), (е)
cortex, cerebral cortex, (f) écorce céréb
rale. . <d ) Großhirnrinde, Gehirnrinde,
Hirnrinde, Kortex.
corticalis, -e [cortex*] : (b) кортикален —
отнасящ се до cortex*, до мозъчната
кора, коров, (г) кортикальный, корковый.
(e) cortical. (f) cortical. (d) kortikal,
Rinden- .
corticosteroida, -orum, n}pl [cortex* +
steroida*] : кортнкостероиди, адренокор-
тикостероиди, адреностероиди — група
хормони, отделяни от кората на надбъб-
реците, досега изолирани над 40 ; от
тях биологично активни са 8 (алдосте-
рон, хидрокортизон, кортизон, кортико-
стерон, 11-дехидрокортикостерон, 11-дез-
оксикортикосте рон, 17-окси-11 -дезокси-
кортикостерон
и
19-оксикортикосте-
рон); делят се на гликокортикоиди
(повлияващи особено обмяната на захарта
в организма, напр. кортикостерон, кор
тизон и др.,
виж cortisonuml и мине-
ралокортикоида (повлияващи минерал
ната обмяна, особено тази на натрия и
калия, повишавайки концентрацията на
натрия и понижавайки тази на калия в
кръвната плазма, напр. алдостерон, дез-
оксикортикостерон и др.).
corticotrop(h)immi, -i, п :
ACTH.
Cortii organon spirale [Л. Corti, итал.
анатом, 1822— 1876]: —►organum spi
rale.
cortisonum, -i, n : (b) кортизон (17-хидр-
окси-11-дехидрокортикостерон),
ориги
нално известен като compound E на
Kendall — активната съставка на екс
тракта от надбъбречните жлези, един
от хормоните на надбъбречната кора; съ
ществува мнение обаче, че истинският
хормон не е кортизонъг, а хилрсжорж-
зо нът; притежава антифлогистично, ан-
тиалергично, антитоксично и противошо-
ково действие, особено използуван като
противоревматично средство, (г) корти
зон. (е) cortisone, Kendall’s compound Е.
(f) cortisone. (d) Kortison.
Corynebacterium diphtheriae : [xopüvrj
koryn e боздуган] : (b) дифтерийна бак
терия, дифтериен бацил — Грам-поло
жителен аероб или факултативен ана-
ероб, причинител на diphtheria* , (г) диф
терийная палочка, (е) id., Bacillus diph
theriae, Klebs-Loeffler bacillus. (I) ba
cille diphtériqu e, bacille de Lceffler, ba
cille de Klebs. (d) Diphtheriebakterium,
Klebs-Loeffler-Bazillus. (sy n) Bacterium
diphtheriae, Bacillus diphtheriae.
coryza, -ae, / [xôpu£a сопол, хрема] : -+
rhinitis acuta.
cosmetica (remedia), n\pl [xoa|rrçv.xôç ko s-
m etikos отнасящ се до украсяване] : (b)
козметически средства — средства за
поддържане и разхубавяване на кожата,
косите, ноктите, за поддържане хигие
ната на тялото, устата и зъбите, (г) кос
метика, косметические средства, (е) cos
metics. <*) cosmétiques. (d) Kosmetika,
Schönheitsmittel, Hautpflegemittel, Haar
pflegemittel.
costa, -ae, / (pl costae) : (b) ребро, (r)
ребро, (e) rib. (f) côte. (d) Rippe.
c. arcuaria fluctuans (pl costae ar
cuariae fluctuantes) [fluctuare плувам] :
(b) плаващо ребро ; плаващи ребра
последните две несраснали отпред ре
бра. (г) плавающее ребро, (е) floating rib*
(!) côte flottante. (d) id.,
fluktuierende
Rippe.
costae spuriae (PNA) = costae arcua
riae (INA) : (b) лъжливи ребра — неис
тински или дъгови ребра : долните 5
ребра (VIH—ХИ), от които последните
две са плаващи (виж c. arcuaria fluctuans),
(г) ложные ребра, (е) false ribs. (!) fausses
côtes, côtes asternales. (d) (falsche)
Rippen.
costae verae (PNA) = costae sternales
(INA) : (b) истински ребра — гръднични
или същински ребра : първите 7 ребра,
захванати направо за гръдната кост. (г)
истинные ребра, (е) true ribs. (!) vraies
côtes, côtes sternales, (d) (wahre) Rippen.
costalis, -e [costa*] : (b) костален -- от
насящ се до ребрата, ребрен, (г) ребер
ный. (e) costal. (!) costal. (d) kostal,
Rippen-.
costo
104
craniometria
costo- [costa*] : в съставни думи означава
ребрено-
cotyledo, -onis, / {pi cotyledones) [xoxu-
Xïjîwv чашка, смукалца на полипа]: (b) ко
тиледон : 1. кичур от мъх овини на хори
она ; 2. отделен дял от плацентата, (г)
котиледон, (е) cotyledon, (f) cotylédon,
( d ) Kotyledon.
Cowperi glandula [W. Cowper, англ, ана
том, 1666— 1709]: —► glandula bulbo
urethralis.
cowperitîs, -tidis, / [ t ] •(b) к(а)уперит —
възпаление на жлезите на Cowper (glan
dulae'" bulbourethrales) в мъжката урет
ра. (г) куперит. (е) id. (f) cowpérite.
(d) id.
coxa, -ae. /: (b) 1. безименна или тазова
кост, виж os coxae ; 2. тазо-бедрена ста
ва, виж articulatio coxae ; 3. страничното
възвишение на тазовата област от та
лията до бедрото, ханш. (r) 1. безымен
ная кость ; 2. тазобедренный сустав ;
3. бок (часть каждой стороны таза), (е)
1. hip-bone; 2. hip-joint; 3. hip. (f) t.
os coxa! ; 2. articulation coxo-fémorale ;
3. hanche, (d) 1. Hüftbein ; 2. Hüftge
lenk ; 3. Hüfte.
c. p l a n a : osteochondropathia defor
mans coxae juveniiis(Legg-Calvé-Perthes).
c. valga Ivalgus извит навън] : (b)
кокса валга — бедро с увеличен ъгъл
между шийката и тялото на костта, (г)
бедро с увеличенным углом между
шейкой и телом кости. (e) id. (f) id. (d)
Steilhufte, X-Hüfte.
c. va ra [varus извит навътре] : (b)
кокса вара — бедро с намален ъгъл
между шийката и тялото на костта, (г)
бедро с уменьшенным углом между шей
кой и телом кости, (e) id. (f) id. (d)
Klumphüfte, (syn) coxa adducta, coxa
flecta.
coxalgia, -ae, / [coxa* + хЛуод algos бол
ка] : (b) коксалгия — болка в тазо-бед-
ренлта става, най-често поради възпали
телен процес в нея. (Г) коксальгия. (*)
id. (f) coxalgie, (d) Koxalgie, Hüftschmerz.
(syn) coxodynia.
coxarthrosis, -is. / [rava* - 5- ярО-pov ar-
ihron става -ь
- o sis] : (b) коксартроза —
артроза на тазо-бедрена та става, (г) кокс-
артроз. (e) id. (f) coxarthrose, (d) Кох-
arthrose.
coxitis, -tidis, / [coxa* -f
- itis = възпале
ние] : (b) коксит — възпалително за
боляване на та зо-бедре на та става, (г) ко
ксит. (e) id.,
coxarthritis. (f) coxite.
(d) Koxitis, Hüftgelenkentzündung.
coxodynia, -ae, f [coxa* -f ôâôvr, odyne
болка] : -► coxalgia.
coxofemoralis, -e [coxa* + femur1]: (b)
коксофеморален — тазо-бедрен. ( г) тазо
бедренный. (e) coxofemoral. (f) coxofé-
moral. (d) koxofemoral.
Coxsackie’ vira [по името на селото Cov-
sackie r щата Ню Йорк, понеже за пър
ви път били изолирани у двама болни
от това село]: Кокспкиевп вируси група
вируси, близки по фнзико-химическнге
си свойства с причинителя на полиомие
лита : група А, изолирани от болни с
инфекции на гърлото, и група В — от
боледуващи от pleurodynia*4' epidemica ;
по J. Z. Melnik група A причинява херп-
ангина, недиференцпруемн трескави за-
болявання (предимно лятно време), асеп
тичен, серозен менингит, трескави забо-
лявания, придружаващи се с обрив, а гру
па В — асептичен менингит, епидемична
илевродиния (Борнхолмска болест), педи-
ференцируеми трескави заболяванпя, с ъ
провождащи се с фарингит и др.
crampus, -i, т, pi crampi (лат./немски): (b)
крамп — болезнен тоничен гърч на от
делни мускули, особено на прасците
(виж по-долу c. surae); виж също spas
mus ; срв. clonus и convulsio, (г) то
ническая судорога, (е) cramp, (f) crampe,
(d) Krampus, schmerzhafter Krampf.
c. surae : (b) тоничен гърч па прас
ците. (Г) судорога в икрах. (е) cramp
in the calf-muscles, (f) crampes de la
jambe, crampes du mollet, (d) Waden-
krampus.
cranialis, -e [cranium*] : (b) краниален :
1. черепен, отнасящ ce до черепа ; 2.
разположен откъм главата, но посока па
главата, горен (sup erio r); противополож
но на caudalis. (г) 1. черепной, голов
ной ; 2. верхний (superior), (е) 1-2. cra
nial. (f) l. crânien ; 2. crânial. (d) kra
nial : 1. Schädel-; 2. kopfwärts gelegen.
cranio- [xpav'ov kra nio n череп] : в съставни
думи означава отнасяш, се до чер еп а,
черепно-.
cranioclastum, -i, п [xpav'ov | -f xXâaiç
kla sis счупване] : (b) краниокласт — ин
струмент за смачкване на детската глава
при патологични раждания, (г) крлнио-
класт. (е) cranioclast. ( о cranioclaste.
( d ) Kranioklast.
craniometria,-ae, /[xpxv'ov î -f- |iixpovmet-
ron мярка] : (b) краниометрия — из
мерване на черепа, ( г) краниометрия.
craniopagus
105
cribriformis
(e) craniometry, (f) craniométrie. (d) Kra-
niometrie, Schädelmessung.
craniopagus, i, m [xpavtov ] -f ttdfoç pagos,
от Tnjfvuii; pegnymi закрепявам]: (b)
краниопаг — двоен изрод със сраснали
черепи, (г) краниопаг. (е) id. (f) cranio
page, céphalopage, (d) Kraniopagus.
craniotabes, -is, / [xpavfov f 4- tabes сто
пяване ; изтощение] : (b) краниотабес —
размекване на тилната кост (squama oc
cipitalis) в областта на малката фонтане
ла и около ламбдовидния шев, най-ран
ният сигурен признак на рахита у мал
ките кърмачета, (г) краниотабес. (е) id.,
circumscribed craniomalacia. (f) id., сга-
niomalacie circonscrite, occiput mou. (d)
Kranîotabes.
craniotomia, -ae, / [xpavfov t -f to|ii$ tome
рязане] : (b) краниотомия — разсичане
или перфориране на черепа при мъртъв
плод и отстраняванё на съдържимото
му за намаляване размерите на главата.
(Г) краниотомия, (е) craniotomy, cepha-
lotomy. (f) craniotomie, céphalotomie, (d)
Kraniotomie, Kephalotomie, Schädeleröf
fnung. (syn) cephalotomia.
cranium, -ii, n (xpaviov cranion]: (b) че
реп — костният череп като цяло ; в по-
тесен смисъл частта му, която съдържа
мозъка, (г) череп, (е) skull, id. ; brain
pan. <*> crâne. (d) knöcherner Schädel,
Kranium.
crassus, -a, -um [= дебел, тлъст; гъст]:
(Ь) дебел (напр. intestinum* crassum),
тлъст, охранен, (г) толстый, тучный, (е)
thick, fat. (О gros, gras. (d) dick, fett.
craurosis vulvae, / [xpaûpoç krauros сух,
чуплив] : (b) крауроза на вулвата — про
гресираща атрофия на вулвата, придру
жена със силен сърбеж, болезнени ра-
гади и др. (г) крауроз вульвы, (е) krau
rosis, kraurosis vulvae. ( о kraurosis
vulvae. (d) Kraurosis vulvae.
Credei m ethodus [К . Credé, герм, гине
колог, 1819— 1892] : (b) способ на Кре-
дё — изкуствено изстискване на отдели
лата се вече плацента посредством силно
натискане надолу и назад на обхвана
тото с една или две ръце дъно на
матката. (Г) прием Креде. (е) Credé’s
method. ( о manœuvre de Credé. (d)
Credéscher Handgriff.
cremaster (-eris, m) musculus [xpejia
kremasto s окачен, от xpspdvvupi kreman-
n ymi окачвам] : (b) кремастер — муску
лът, който повдига тестикула, (г) мыш
ца, поднимающая яичко, ( е) cremaster
muscle. (!) muscle crémaster. (d) id., Auf
hänger.
crem astericus, -a,
-um : отнасящ се до
musculus cremaster* , кремастерен.
crena, - a e , / : (b) цепнатина, цепка, врязка.
(г) щель, зарубка, (е) cleft, notch. (!)
fente, fissure, (d) Spalte, Kerbe.
c. ani :(b) анална цепка, заднопроходна
цепка, (г) заднепроходная щель, (е) anal
cleft, gluteal cleft, (f) fente anale, sillon
interfessier, pli interfessier, (d) After-
furche, Gesäßspalte.
crenotherapia, -ae, / [xpTjvrç krene чешма,
извор + йератееСа therap eia лечение]: (b)
кренотерапия — лечение чрез пиене на
минерални води, (г) лечение водами
минеральных источников. (е) crenothe-
rapy, crountherapy. (f) crénothérapie. (d)
Krenotherapie, Mineralquellenbehandlung,
crepitans, gen.
- a ntis [crepitare пращя,
скърцам] : (b) крепитиращ — скърцащ,
пращящ, пукащ (виж crepitatio). (г) кре-
питирующий, трескучий, (е) crepitant,
(f) crépitant, (d) krepitierend, knisternd,
knarrend.
crepitatio, -onis, / [| ]: (b) крепитация —
скърцането, хрущенето при търкане на
две грапави повърхности (напр. при
счупена кост), прашенето при натискане
при подкожен емфизем и др. ; за крепи
тации, крепитиращи хрипове виж rhonchi
crepitan tes, (г) крепитация, треск, хру-
стение, скрипение, (e) crepitus, crackling,
(f) crépitation, craquement, (d) Krepita
tion, Knistern, Knarren,
cretinismus,
-i, m [от фр. crétin, от
лат. creta бяла глина, тебешир — пора
ди белия или бледосив цвят на болните
-f
- шгш$*] : (Ь) кретинизъм — вродена
рязка умствена недоразвитост, съпро
вождаща се с изоставане във физиче
ското развитие и обезобразяване на вън
шния вид всл. на тежко нарушение или
пълно отпадане па функцията на щито
видната жлеза ; характерни признаци :
дребен ръст, къси крака, подпухнало
лице, седловиден нос, гуша с възлест
характер, нерядко достигаща до големи
размери, глухонемота и др. (г) кретинизм,
(е)
cretinism, (f) crétinisme, (d) Kretinis
mus. (syn) idiotismus endemicus,
cribriformis, -e [cribrum сито, решето-f
fo rm a форма, вид] : (b) крибриформен —
подобен на решето, решетовиден, сито-
образен, с много отвърстия. (г) решето
подобный, ситовидный, (е) cribriform,
cribrosus
106
crush-syndromum
sieve-like, (f) criblé, cribleux. (d) sieb
förmig. (syn) cribrosus,
cribrosus, -a, -um : -* cribriformis.
cricoideus, -a, -um [xptxoç krikos пръстен
+ -elîtjç -eides подобен) : (b) пръстено
виден. (г) перстневидный, ( е) cricoid.
(О cricoïde. (d) ringartig, ringförmig,
criminalis, -e [crimen,
- inis, престъпле
ние, вина]: (b) криминален — престъпен,
наказателен, углавен. <Г) преступный,
уголовный, (е) crimin al, (f) criminel, (d)
kriminell, verbrecherisch,
crinis, -is, m : (b) косъм, обикновено коса
иа глава (crines), (г) волос, волосы на
голове, (е) hair, hair of the head, (f)
cheveu, chevelure, (d) Haar, Haupthaar,
Kopfhaar.
crisis, - is, / [*p£atç разделяне ; изход, за
вършване] : (Ь) криза: 1. прелом на
болестта — решителен обрат в хода на
едно остро заболяване, особено бързото
(в 24 часа) спадане на температурата до
нормална и дори до субнормална ; про
тивоположно на lysis*; 2. пристъп от
силни болки, атака, напр. бъбречна, жлъч
на криза и др.,
или пък внезапно на
стъпваща промяна в организма на болния,
напр. хипертонична, хемолитична криза
н др.; 3. (разг.) опасното състояние
при една болест, при която не е сигурно
дали болният ще оздравее или не. (г)
1. кризис, перелом болезни; 2. криз, (е)
1-2. crisis ; 2. attack, (f) 1-2. crise ;
2. attaque, (d) 1. Krisis; 2. Krise,
crista, -ae, / : (b) криста — гребен, линеен
издатък, ръбовидна издатина, напр. с.
iliaca, ( г) гребень, линейное возвышение,
(е) crest, ridge, (f) crête, bord, (d) Kamm,
Leiste, leistenartiger Vorsprung.
c. iliaca (BNA, PNA) = crista ilica
(JNA): (b) хълбочен гребен — дългият,
извит горен ръб на хълбочната косг (os*
ilium), ( г) подвздошный гребень, (е)
iliac crest, (f) crête iliaque, (d) Darmbein
kamm, Hüftbeinkamm,
crocidismus, -i, m [xpGxdrôTjç krokod e s имащ
вид на нишка, от xpôx>j kroke нишка] :
carphologia.
Crohni morbus [В. В . Crohn, амер. лекар,
роден 1884] : -* ileitis terminalis,
crouposus:
cruposus.
cruciatus, -a, -um [pp. от cruciare разпъ
вам на кръст, от crux, crucis, кръст] :
(b) кръстообразен, кръстовиден, кръсто
сан. (г) крестообразный, перекрестный,
(е) crossed, cruciate, cruciform, cross-sha
ped, crucial, (fl croisé, (d) kreuzförmig,
gekreuzt, (sy n) cruciformis,
cruciformis, -е [ 1 1: -*■ cruciatus,
crudus,
- a, -um : (b) 1. суров, не(у)зрял;
2. непречистен, необработен ; 3. непре-
варен. (г) 1. сырой, незрелый; 2. неочи
щенный, необработанный; 3. непереварен
ный. <е) 1. crude, raw ; 2. unrefined ;
3. uncooked. ( о 1. cru, immaturé ; 2. non
purifié, brut; 3. non cuit, (d) I. roll, zäh,
unreif ; 2. unbearbeitet ; 3. ungekocht.
cruentus,
-a,
- um [eruor кръв] : (b)
1. кървав, примесен с кръв, напр. lochia*
cruenta ; 2. кървящ. (r) 1. кровавый ;
2. кровоточивый, (е) 1. sanguineous;
2. bleeding, (f) 1. cruenté; 2. saignant,
(d) 1. blutig; 2. blutend.
eruor sanguinis : кръвен съсирек, виж при
coagulum.
cruposus, -a, -um [от шотл. croup ципица
на езика на птиците] : (b) крупозен —
отнасящ се до круп ; характеризиращ
се с фибринозен ексудат, фибринозен,
напр. pneumonia* criiposa. (г) крупозный,
фибринозный, (е) croupous, (f) croupal.
(d) krup(p)ös, krup(p)artig.
crura, nipl : -> crus.
c. cerebelli (INA) — pedunculi cere
bellares (PNA), виж при pedunculus.
c. cerebri = pedunculi cerebri + teg
mentum (INA), виж при pedunculus,
cruralis, -e [crus*] : (b) круралеп : 1. от
насящ ce до подбедрицата, иодбедрен,
подколе иен, пнщялен ; 2. понякога =
бедрен (виж femoralis), (г) 1. голенный ;
2. иногда = бедренный, (е) 1-2. crural ;
2. femoral. (о i. de jambe; 2. crural,
fémoral. (d) 1. krural, Krural-,
Unter
schenkel-; 2. Schenke!-,
crus, cruris, n (p i crura) [на rp.
kneme] : (b) 1. иодбедрица, подколенни-
ца — частта на крака от коляното до
ходилото ; състои се от две кости : го
лям пищял (tibia) и малък пищял (fibula);
2. образувание във форма на връв,
дръжка или краче, обикновено p i crura.
(Г)1; голень; 2. ножка, (е) 1. leg, shank;
2. id.,
pedicle, stalk, (f) 1. jambe;
2. pédicule, (d) 1. Unterschenkel; 2. Schen
kel, sträng- oder stielförmiges Gebilde.
c. (dextrum et sinistrum) fasciculi
atrioventricularis: виж при fasciculus
atrioventricularis.
cmsh-syndromum [англ, crush смазване,
смачкване] : (b) кръш-синдром, травма
тична токсикоза — хемолиза с увреждане
на бъбречните тубули и анурия, настъ
crusta
107
cultura
пили всл. на обширни смазвания на мус
кули (conquassatio*), в тежки случаи със
смъртен изход всл. на уремия ; виж
също asphyxia traumatica, (г) синдром
длительного раздавливания, травматиче
ский токсикоз, краш синдром, (е) crush
syndrome, lower nephron nephrosis, (f)
syndrome d’anurie traumatique, néphrite
tubulaire distale, néphrite anurique to
xique, syndrome du néphron inférieur,
(d) Crush-Syndrom, Quetschungssyndrom,
Verschüttungssyndrom, (syti) toxicosis
traumatica.
crusta, -ae, / : (b) круста — кора, корица,
струпей. (Г) кора, корка, струп, (е) crust,
scab, (f) croûte, (d) Kruste, Borke, Schorf.
c. lactea : (b) млечен струпей — рязко
ограничено зачервяване на бузите у кър
мачета с дребни люспи, което става из
ходно начало за подмокряща и крустозна
екзема на лицето и главата ; ексудативна
диатеза. »
молочный струп, ( е) milk
crust, milk seal!, (f) croûte de lait, gourme,
(d) Milchborke, Milciischorf.
crux mortis [cruxf crucis, кръст, mors,
mo rtis, смърт] : „кръст на смъртта“ —
кръстосването на кривата на температу
рата с тази на пулса, което се получава
при внезапно спадане на температурата
и покачване честотата на пулса ; лош
прогностичен признак.
cryaesthesia, -ae, / [v.pt>cç kryos студ +
ata3r,aiç aisth esis чувство, усет] : (b)
криестезия — повишена чувствителност
към студ (при бъбречно болни, невра
стения, анемия). (г) криестезия. (е) сгу-
(a)esthesia. (f) cryesthésie. (d) Kryästhesie,
Kälteempfindlichkeit.
cryotherapia, -ae, / [xpûoç t + $ерая;е£<х
therapeia лечение] : (b) криотерапия —
лечение чрез прилагане на студ във
всякаква форма (изгаряне с криокаутер,
прилагане на мехур с лед, студени об
вивания и др.) . <Г) криотерапия. (е)
cryotherapy, crymotherapy, psychrotlie-
rapy. (f) cryothérapie, frigothérapie, psy
chothérapie. (d) Kryotherapie, Krymo-
therapie, Kältebehandlung, (syn) frigo-
therapia, psychrotherapia.
crypta,
- ae, / [хрйяхтд krypte скрито
място] : (b) крипта — малка тясна вдлъб
натина, лакуна, (г) крипта, узкое углу
бление. (е) crypt, (f) crypte, espace . cryp
tique, lacune, (d) Krypte, Bucht, Ein
buchtung.
cryptae tonsillares : (b) тонзилни
крипти или лакуни — разклонени дъл
боки и плитки канали в сливиците с
отвори (fossulae to nsillares) на повърх
ността им. (г) крипты миндалин, тонзил
лярные лакуны, (е) tonsillar crypts, (f)
cryptes amygdaliennes, lacunes amygda-
liennes. (d) Mandelkrypten, Mandellaku-
nen.
cryptogenes, gen.
- is [xpuntôç kryptos
скрит + -Tevifö -genes* произлязъл] : (b)
криптогенен — от неизвестен произход*
напр. болест (инфекциозна и др.), при
която входната врата на причинителя не
може да се открие, (г) неизвестного
происхождения, криптогенный, (е) crypto-
genetic, cryptogenic, (f) cryptogénétique,
cryptogénique, (d) kryptogen, kryptoge
netisch.
cryptophthalm us,-i, m [хритсто^ t + ô^O-xâ-
Ixôç ophthalm os око] : (b) кринтофталм—
вродена липса на клепачи и клепачна
цепка, (г) криптофтальмус. (e) crypto-
phthalmia, id. (f) cryptophtalmie, (d)
Kryptophthalmus.
cryptorchidia, -ae, / :
cryptorchismus.
cryptorhism us,
-i, m [xpurcxôç f + ôpyvtç
orchis семенна жлеза -f
- isnius*) : (b)
крилторхизъм —липса на едната или
на двете семенни жлези в скротума
всл. на задържане при спускането им :
retentio testis abdominalis (задържане в
коремната кухина) или retentio testis
inguinalis (задържане в слабинния канал);
аномалия на развитието, (г) кринтор-
хизм. (е) cryptorchidism, cryptorchism. (f)
cryptorchidie, (d) Kryptorchismus, Krypt-
orchidie, Bauchhoden, (syn) cryptorchidia,
retentio testis.
cubitalis, -e [cubitus*] : (b) кубита лен —
отнасящ се до или принадлежащ на
лакътя, лакътен, предмишничен. (г) лок
тевой. (е) cubital. (*) cubital, ulnaire,
(d) kubital, Ellbogen-, Ellenbogen-.
cubitus, -i, ni [cubare, pp. cubitus, лежа*
спя] : (b) лакът ; cubitus на фр. означава
ulna. (Г) локоть, (е) elbow, (f) coude (du
bras), (d) Ellbogen, Ellenbogen.
Culex, -icis, m : (b) кулекс — вид комар*
непреиасящ маларията, (г) кулекс, вид
комара, (е) id., mosquito, gnat, (f) mous
tique, cousin (pop.), (d) Stechmücke,
Moskito, Stechmückengattung.
culmen, -inis, n [ = връх] : (b) кулмен —
част от горната повърхност на малкия
мозък, (г) вершина, ( е) id. (f) id. (d) id.
cultura,
- ae, / [—обработване] : (b) кул
тура (бактериална) — растене (развитие)
на микроорганизми върху подходяща
cum
108
curva
хранителна среда (бульон, агар-агар и
др.) ; самият метод на развъждането им.
посявка. (г) бактериальная культура, ( е)
culture, cultivation. (!) culture (bactéri
enne). (d) Bakterienkultur, Bakterienzüch
tung.
cum: 1. (praep. cum abi.)
—
със, заедно;
2. в съставни думи като представка
преминава в con-, com-, cor-, напр. con
fluo (cum - f fluo), commoveo (cum -f-
moveo), corrodo (cum + rodo); 3. (conj.)
когато.
cumulatio,
- o nis, / [= натрупване, насъ-
биране. от cumulare, рр. cumulatus, съ
бирам на куп, натрупвам) : (b) кумуляция,
кумулиране, „натрупване“— кумулативно
действие : внезапно развиващите се симп
томи на отравяне при повторно или
продължително даване на лечебни дози
лекарствени средства (токсична кумуля
ция) ; повишаване ефекта на едно л екар
ство чрез сумиране на действието му
при ио-продължително даване на малки
или лечебни дози от него поради натруп
ването му в организма, напр. digitalis
(лечебна кумуляция), (г) кумуляция, (е)
cum ulative action. (О accumulation. (d)
Kumulation.
cumulatlvus, -a, -um [ t ]- (Ь) кумулати
вен — сумиращ ce, натрупан, насъбран,
(г) суммирующийся, накопленный. (е)
cumulative, (f) cumulatif, (d) kumulativ,
anhäufend.
cuneatus, -a, -um [cuneus клин) : снабден
с клин, клинест ; виж също cuneiformis.
cuneiformis, -е [cuneus \ + forma форма,
вид) : (Ь) клиновиден, клинообразен, (г)
клиновидный, клинообразный, ( е) cu n ei
form, cuneate, wedge-shaped. (!) cunéi
forme. ( d ) keilförmig, keilartig.
cupula, -ae, / [сира бъчва, буре) : (b) ку-
пол(а) — свод, напр. с. pleurae, (г) ку
пол, свод. (е) id.,
cupola, (f) coupole,
(d) Kuppel, Gewölbe.
cura, -ae, / [ = грижа, грижа за тялото,
лечение) : (b) кура — лечение ; специа
лен метод или курс на лечение, (г) ле
чение ; курс лечения, (е) cure ; course of
treatment, (f) cure, (d) Kur, Behandlung.
c, bulgara (итал), лат . cura bulga-
rica : (b) Българско лечение, Раево ле
чение — лекуване на постенцефалитния
паркинсонизъм с големи дози алкалоиди
от корените на Atropa belladonna bulga-
rica (5% декокт c бяло вино) ; това ле
чение, открито и прилагано от народния
лечител Иван Раев (от с. Шипка, Казан
лъшко), научно проучено, внедрено в
практиката и популяризирано в чужбина
от проф. П. Николов, е известно извън
България под името cura bulgara. (г)
болгарский способ лечения, (e) id. (f)
cure bulgare, (d) bulgarische Kur.
c. thermalis : (b) банско лечение —
лечебен курс с минерални бани. (г) ле
чение термальными ваннами. (е) treat
ment at a watering place, balneotherapy,
spa treatment. (!) cure thermale, cure
balnéaire, (d) Badekur,
curabilis, -e [curo*] : (b) излечим, изце-
рим. (Г) излечимый, исцелимый. (е) cu
rable, remediable. (!) curable, guérisable.
(d) heilbar, sanabel. (syn) sanabilis,
curatio,
- o nïs, / (curare, pp. curatus,
грижа ce, лекувам] : (b) грижи (за бо
лен, за дете), лечение ; срв. sanatio, (г)
уход (за больным, за ребенком), лечение.
(e) nursing, саге of a patient, cure, treat
ment. (f) soins donnés au malade, trai
tement, cure, (d) Krankenpflege, Heilung.
curativus, -a, -um [ t ): (b) куратнвен--леко
вит, лечебен, целебен, целителен, ( г) лечеб
ный, целебный, целительный. ( е) cu ra
tive, healing, (f) curatif, guérissant, (d)
kurativ, heilend, Heil-,
curietherapia,
- ae, / [/Vf. Sklodowska-
Curie (от Варшава), 1867— 1934, и съ
пругът й P. Curie, 1859—1906, фр. хи
мици и физици) : (Ь) кюритерапия —
лечение с естествени или изкуствени
радиоактивни вещества, виж radiothera-
pia (1) и radiumtherapia. (г) кюритерапия.
(e) curitherapy, radium therapy. (!) cu
riethérapie. (d) Radiumtherapie, Radium
behandlung.
cursus,
- us, m [= тичане, течение, от
currere, pp. cursus, тичам] : (b) курс —
посока на движение, течение, вървеж,
ход (на събития, на време, на болест),
(г) курс, течение, ход. (е) course, (f)
cours. (d) Kurs, Verlauf.
c. morbi =* decursus morbi, виж при
decursus.
curva, -ae, / [от linea curva, от curvus
крив, извит] : (b) крива (линия, диагра
ма), графично изображение, (г) кривая
(линия, диаграмма), графическое изобра
жение. (е) curve, graphic representation.
(f) courbe, représentation graphique, (d)
Kurve, graphische Darstellung.
c. temperaturae : (b) температурна
крива, (г) кривая температуры, (e) tem
perature curve. (!) courbe de température.
curvatura
109
cyclothymia
diagramme de la fièvre, (d) Tempe
raturkurve, Fieberkurve.
-curvatura, -ae, / [curvus | или curvare,
pp. curvatus, извивам]: (b) кривина, из
вивка, напр. с. ventriculi, (г) кривизна,
изгиб, (е) curvature, bending, (f) cour
bure. (d) Kurvatur, Krümmung.
c. major ventriculi : (b) голямата
(долната конвексна, изпъкнала) кривина
на стомаха. <г) нижняя кривизна же
лудка. (е) greater curvature, (f) grande
courbure de l ’estomac, (d) große Ma
genkurvatur, große Magenkrümmung.
c. minor ventriculi : (b) малката (гор
ната конкавна, вдлъбната) кривина на
стомаха, (г) верхняя кривизна желудка.
(e) lesser curvature, (f) petite courbure
de l’estomac. (à) kleine Magenkurvatur,
kleine Magenkrümmung.
Cushingi syndromum sive morbus: -►
Icenko-Cushing’ syndromum sive morbus.
cuspidatus, -a,
- um [cus/7/s*] : (b) остро
връх, напр. dens cuspidatus = dens* ca
n inus. (г) остроконечный, (e) cuspidate.
(f) cuspide, (d) scharfspitzig.
cuspides, f\pl :
cuspis.
cuspis, -idis, / (pl cuspides) [= остър връх,
острие] : (b) 1. връх ; 2. крило на атрио-
вентрикулна клапа (valvula* bicuspidalis,
valvula* tricuspidalis), (г) 1. верхушка,
вершина ; 2. створка, (е) 1. point ;
2. cusp, (f) 1. pointe; 2. cuspide, (d)
1. Spitze; 2. Segel, Zipfel, Herzklappen
zipfel.
cutaneus, -a,
- um [cutis*] : (b) кутанен —
кожен, отнасящ се до кожата, (г) кож
ный. (е) cutaneous, (f) cutané, (d) ku
tan, Haut- .
•cuticula, - ae , / [умал. от cutis'*] (b) кути
кула — кожица. (Г) кожица, (е) cuticle,
(f) cuticule, (d) Häutchen.
cutireactio, - onis, f [cutis* -f reactio*] ;
(b) кутиреакция — кожна реакция, кож
на проба : възпалителна реакция на
кожата при някои инфекциозни (обикно
вено хронични) или алергични заболява-
ния, явяваща се на мястото на нанася
нето на съответния алерген непосред
ствено вър ху неизменена или скарифи-
цирана кожа, напр. кутанната проба (ре
акция) на Pirquet*, (г) кожная реак
ция, кутиреакция. (е) cutireaction. (f) cu
ti-réaction. (d) Kutanreaktion, Kutisreak-
tion.
cutis, -is, f : кожа, виж integumentum com
mune.
c. anserina [anser гъска] : (b) гъпп
кожа — настръхваие на кожата (от стул,
страх и др.) ; виж reflexus pilomoto-
rius. (Г) гусиная кожа, (е) horripilation,
goose-flesh, (f) chair de poule, réaction
anserine, horripilation, (d) Gänsehaut.
c. la xa [laxus отпуснат, хлабав] :
(b) отпусната, вяла кожа — с повишена
разтегливост като каучук всл. на пороч
но развитие на мезенхима и др. ( г ) вя
лая кожа, (e) dermatolysis, cutis pendu
la, id. (f) id, (d) Gummihaut, schlaffe
Haut, id.
c. marmorata vascularis: (b) мра
морна кожа — преходно синкавочервено
мрежовидно оцветяване на кожата при
излагане на кожата на студ, виж livedo.
(Г). мраморная кожа. ( е) id. (f) id. (d) id.,
Kältemarmorierung, (syn) livedo anula
ris, livedo a frigore, livedo reticularis,
c. vera:
corium.
cyanosis, -is, / [xuâveoç kyaneos или xOx-
voç kyanos тъмносин] : (b) цианоза —
синкавочервен цвят на кожата и лигави
ците всл. на недостатъчно насищане на
кръвта с кислород, особено на лицето,
най-добре забележимо по устните и
ноктите на пръстите ; при венозен за
стой (сърдечна недостатъчност), вродени
сърдечни пороци и др. (г) цианоз, си-
нюшность, синюха. (е) id. blueness. (f)
cyanose, (d) Zyanose, Blausucht.
cyanoticus, -a, -um [ t ] : (b) цианотичен,
цианозен, цианозиран, имащ цианоза,
отнасящ се до или характеризиращ ce
с цианоза. (Г) синюшный. (е) cyanotic,
cyanosed. (f) cyanosé, cyanotique. (d)
(d) zyanotisch.
cyclitis, -tidis, / [xôxXoç kyklos кръг ; око
(цилиарно тяло) -f
-itis = възпаление] :
(Ь) циклит — възпаление на ресниче-
стото тяло на окото (corpus* ciliare),
(г) циклит, (e) id. (f) cyclite. (d) Zykli-
tis.
cyclophrenia, -ae, /[xùxXoç | + cppijv phren
ум, разсъдък] : -► cyclothymia.
cycloplegia,-ae, / [xûxXoç| + icXyj'pj plege
удар, поражение] : (b) циклоплегия —
парализа на акомодацията, на акомода-
ционния мускул (m. ciliaris), ( г) цикло
плегия. (е) id. (f) cy cloplégie. (d) Zyklo-
plegie.
cyclothymia, -ae, / [xôxXoç f +
thy
m os душа, дух ; настроение] : (b) цикло
тимия, циркулярна или циклична психо
за — лека форма на маниакално-депре
сивната психоза, при която имаме сме-
cyclus
110
су Stiff
няване на състоянията: от една страна,
състояния на повишено самочувствие
и пр., а, от друга — понижено настрое
ние, тъга ; виж също psychosis mania-
codepressiva. (г) циклотимия, циркуляр
ный психоз. (е) id., circular insanity,
cyclic insanity, (f) cyclothymie, (d) Zyk
lothymie, zirkuläres Irresein, (syn) cyc-
lophrenia, psychosis circularis,
cyclus,
- i, m [= кръг, окръжност, от
xôxXoç t ) : (Ь) кръг, цикъл, (г) круг,
цикл, (е) cycle, (f) cycle, (d) Zyklus.
c. anovulatorius [à-priv. +
ovum
яйце]: (b) ановулаторен цикъл — ре
довно, циклично кръвотечение от мат
ката, което за разлика от нормалните
менструации протича без овулация и
без образуване на жълто тяло; средно
в 2% у нормално менструиращи жени,
5—10% У безплодните и 40—50% у
кърмещите, (г) ановуляторный цикл,
(е)
anovulatory cycle, (f) cycle anovu-
laire. (d) anovulatorischer Zyklus,
cylindroma, -atis, n [xûXivîpoç kylindro s
цилиндър + -orna = тумор] : (b) цилин
дром — рядък, относително доброка
чествен тумор, особено по окосмената
част на главата, орбитата и челюстта; че
сто произлиза от слузните жлези, (г) ци
линдрома. (e)id.tsiphonoma.(f)cylindrome,
siplionome. (d) Zylintirom, Siphonom.
cynorexia, -ae, / [xûwv, xuvéç kyon, kynos»
куче + opegtç orexis желание] : -> bu
limia.
cyphosis, -is, / :
kyphosis,
cysta, -ae, f (pi cystae) [xûcmç kystis ме
хур, особено пикочен мехур] : киста ;
виж съшо cystis.
cystadenoma,
- atis, n (pi cystadenomata)
fxôortç t -j-àîijv aden жлеза -h
-oma
—
ту
мор] : (b) цистаденом, кистаденом —
аденом с образуване на една или пове
че кисти, ( г) цистаденома, кистаденома.
<е) id. (f) cystadénome, (d) Zystadenom,
Kystadenom, Adenokystom.
cysticercosis,
- /s, / [cysticercus*] : (b)
цистицеркоза — заболяване, предизви
кано от паразитирането на ларвите (cys-
ticerci) на Taenia* solium в организма
на човека и животните, (г) цистицер-
коз. (e) id. (f) cysticercose, ladrerie,
(d) Zystizerkose, Finnenkrankheit, Perl-
krankheit.
Cysticercus, -i, m [xüortç [ +xspxoç ker-
kos опашка] : (b) цистицерк — личин -
ковият, ларвеният, мехурен стадий на
развитие на някои тении, напр. c, bovis
и с. cellulosae (виж по-долу); състои се
от изпълнено с течност мехурче, в което
чрез пъпкуване се образува главичката
на тенията ; виж също finna. (г) цисти
церк, пузырчатый глист, (е) id., b lad
der-worm. (f) cysticerque, ténia vésicu
laire. (d) Zystizerkus, Blasenwurm, Finne.
c, bovis: (b) говежди цистицерк —
мехурчестият стадий, ларвата на говеж
дата тения (Taenia* saginata) в мускул
ната тъкан, особено в дъвкателните мус
кули на говедата ; при ядене на зара
зено недопечено или изсушено говеждо
месо зародишът попада в червата на
човека и се развива в тения, (г) бычий
цистицерк. (е) id. f) id. (d) id.,
Rinder
finne.
c. cellulosae : (b) свински цистицерк —
мехурчестият стадий, ларвата на свин
ската тения (Taenia* solium) в мускул
ната тъкан на свинята, по-рядко у чо
века ; при ядене на недобре опечено
или недоварено заразено свинско месо
зародишът попада в червата па човека
и се развива в тения ; ако чрез слмозл-
разяване яйцата на тенията достигнат
стомаха на човека, те се развиват в тя
лото му до цпстицеркуси, и то не само
в мускулатурата, а и в други органи,
(окото, главния и гръбначния мозък),
(г) финка в мышцах свиньи (реже чело
века). (е) id., pork measle. (f) id. (d)id.
Schweinefinne.
c. echinococcus : наричан още Echi
nococcus hominis, ларвеният стадий на
кучешката тения (Taenia* echinococcus) в
междинните гостоприемниии, виж E chi
nococcus.
cysticus, -a,
-um [xûrttç j ]: (b) 1. отна
сящ ce до пикочния или жлъчния ме
хур, мехурен ; 2. отнасящ се до кистаг
кистозен. (г) 1. пузырный, относящийся
к мочевому или желчному пузырю ;
2. кистозный. (е) 1-2. cystic. ( о i. cys-
tique (vessie) ; 2. kystique (kystes), (d)
-
2. die Harnblase oder Gallenblase be-
•
treffend, Blasen-; 2. blasenartig, zys
tisch.
cystis, -is, / [xûoriç мехур, особено пико
чен мехур] : (b) 1. мехур ; 2. киста —
кух тумор с течно или полутечно съ
държание. (г) 1. пузырь; 2. киста, (е)
1. bladder; 2. cyst.(f) 1. vessie; 2:kyste*
(d) 1. Blase, Harnblase ; 2. Zyste, Kyste*
c. fellea: —►vesica fellea.
cystitis
111
dacryoadenitis
cystitis, -tidis, / [xûoruç { -f
- itis = възпа
ление] : (b) цистит — възпаление на пи
кочния мехур, (г) цистит, (е) id. (f)
cystite, (d) Zystitis. Blasenentzündung,
Blasenkatarrh.
cystolithiasis, -is, / [xûouç î -fXf&oç lithos
камък] : (b) цистолитиаза — наличност
или образуване на камъни в пикочния
мехур ; виж calculus vesicalis, (г) писто-
литиаз. ( е) id. (f) cystolithiase, (d) Bla-
sensteinbildung, Blasenstein,
cystolithus, -i, m [| ]’ -► calculus vesi
calis.
cystoma, -atis, n [xûoxiç ] + oma = ту
мор] : (b) цистом, кистом — тумор c
една или повече кисти, мехурест тумор,
(г) кистома, цистома, мешотчатая опу
холь. (е) id., cystic tumo(u)r. (f) kystom e,
cystome, adénome kystique, tumeur kys
tique, (d) Zystom, Kystom, Adenokystom,
zystische Geschwulst,
cystoplegia, -ae, / [xûox'.ç f + ^ riTÛ pleSe
удар, поражение] : (b) цистоплегия —
парализа на пикочния мехур, (г) цисто
плегия. (е) id., cystoparalysis. (f) cysto-
plégie. (d) id., Blasenlähmung,
cystopyelitis, -tidis, /[xûoxiç t + pyelitis*] :
(b) цистопиелит — възпаление на пи
кочния мехур с вторична възходяща
инфекция на бъбречното легенче (ко-
ритце); виж също pyelocystitis. (г) цис-
топнелит. (е) id. (f) cystopyélite. (d)
Zystopyelitis.
cystoscopia, -ae, / [xûcmç t -f oxoxéoû sko~
peo гледам, разглеждам] : (b) цистоско'
пия — оглеждане вътрешността на пи
кочния мехур с цистоскоп. O') цисто
скопия. ( е Г cystoscopy. 0) cystoscopie.
(d) Zystoskopie.
cystospasmus,
-i, tn [xûoxiç | + orcaopôç
sp asmos гърч, спазъм] : (b) цистоспазъм—
спазмодични свивания, тенезми на пи
кочния мехур. ( г) цистоспазм. ( е) cysto -
spasm. (f) spasme de la vessie, ténesme
vésical, (d) Zystospasm us, Blasenkrampf,
cystostomia, -ae, / [xûoxiç| +
stoma
уста] : (b) цистостомия — оперативно
създаване на фистула на пикочния или
жлъчния мехур към повърхността на
тялото. (Г) цистостомия. (е) cystostomy.
(f)cystostomie, (d) Zystostomie.
cytasa,
-ae, / [xûxoç | -j-
-asa = ензим]:
—
►complementum.
cyto- [xûxoç kytos кухина (клетка)]: в
съставни думи означава отнасящ се до
клетки, клетъчно-.
cytodiagnosis, - is,/ [xûxoç \ + diagnosis*] :
(b) цитодиагноза — диагноза въз осно
ва на микроскопското изследване на
клетките (вид и число) в телесните теч
ности, секрети, екскрети и др. (г) ци
тодиагноз. (е) id. (f) cytodiagnostic.
(d) Zytodiagnostik, Zytoskopie. (sy n)cy-
toscopia.
cytologia,
-ae, / [xûxoç\ -f Xôyoç logos
учение] : (b) цитология — наука за строе
жа, развитието и функцията на клет
ките, вкл. на живого вещество, коего
няма клетъчна структура, (г) цитология,
(e) cytology, (f) cytologie, (d) Zytologie,
Zellenlehre.
cytolysinum, -i, n (pl cytolysina) [xûxoç j +
A.Û01Ç ly sis разрушаване] : (b) цитолизин,
цитолизини : 1. противотела, способни
да разрушават напълно или частично
животински клетки ; особена група от
имунните вещества (лизини) ; 2. отровни
вещества, стопяващи клетките, наир,
змийска отрова (г) цитолизин(ы). (е) су-
tolysin(s). (f) cytolysine(s). (d) Zytoly-
sin(e).
cytolysis, -is, / [t ] ' (b) цитолиза — сто
пяване (лизиране) на клетките от цито
лизини (виж cytolysinum). (г) цитолиз,
(е) id. (f) cytolyse. (d) Zytolyse.
Cytoplasma, - atis, n [xûxoç \ + plasma*] :
(b) цитоплазма — клетъчна протоплазма:
протоплазмата на клетката, като се из
ключи нуклеоплазмата ( = ядрената прото
плазма, протоплазмата на ядрото), ( г) про
топлазма клетки, цитоплазма, ( е) cyto
plasm. (f) cytoplasme, (d) Zellplasma,
Zytoplasma.
cytoscopia,
-ae, / [xûtoç | -f- oxoxiw sko-
peo гледам]:
cytodiagnosis.
D
D.=
da. detur, dentur [от dare, pp. da
tus, давам] : (b) дай (отпусни), да ce
даде (да се отпусне), да се дадат (да ce
отпуснат); съкр. е рецепти, (г) дай,
пусть будет дано. (е) give, (f) donnez,
(d) gib.
Di—12 sive Di—хи : съкр. означение за
vertebrae thoracicae (dorsales) I—XII и ли
за nervi thoracici I—XII.
dacryoadenitis, -tidis, f [îdxpoov dakryon
сълза +
aden жлеза -f-
- itis = въз
паление] : (b) дакриоаденит — възпаление
dacryocystitis
112
debilita»
на слъзната жлеза, (г) дакриоаденит, (е)
id., dacryadenitis. (f) dacryoadénite, dacry-
adénite, (d) Dakryoadenitis, Tränendrü-
senentztindung.
dacryocystitis, -tidis, / [Sdxpuov | + xûoriç
kystis мехур -f
- /fis f ] : (b) дакриоцис
тит — възпаление на слъзната торбичка,
(г)дакриоцистит. (е) id. (f) dacryocys-
tite. (d) Dakryozystitis, Tränensackent
zündung.
dacryoma,
- atis, n [îdxpuov | + -oma =
тумор] : —►dacryops,
dacryops, -opis, /[îdxpucv| -f &фо/>5око]:
(b) дакриопс — ретениионна киста, раз
виваща се в слъзната жлеза или в из
ходните й канали. (г)дакриопс. <е) dac
ryoma. (О id.,
grenouillette lacrymale,
(d) Dakryops.
dacryorrhoea, -ae, / («â-xpucv | -f porç rhoe
течение, от рЫ rheo тека] : силно сълзо-
течение, виж epiphora.
dactylalgia,
- ae, / [ôâxxuXoç daktylos
пръст -f dXfog algos болка] : (b) дактил-
алгия, дактилодиния — болки в пръс
тите (от местни процеси, травми, ставен
ревматизъм и др.) . (г) дактилальгия, боли
в пальцах. (е) id. (f) dactylodynie. (d)
id. (syn) dactylodynia.
dactylogryposis, -is, / [«âxxuXoç f -f ^ponôç
grypos извит, изкривен] : (b) дактило-
грипоза — изкривяване на пръстите, (г)
дактилогрипоз. (е) id. (f) dactylogrypose,
main en griffe, (d) Daktylogryposis.
dactylospasm us, -i, m [SâxxoXog t + апаацд^
spasmos гърч, спазъм] : (b) дактилоспа-
зъм — гърч на един или повече пръсти.
<г) дактнлоспазм. (е) dactylospasm . (f)
dactylospasme, crampe digitale, spasme
des orteils, (d) Daktylospasmus, Finger-
krampf, Zehenkrampf.
daltonismus, -i, rn [J. Dalton, англ, хи
мик, математик и натурфилософ, 1766—
1844, който е страдал от цветна сле
пота за червения цвят -F
- is/niis*] : (b)
далтонизъм — цветна слепота, по-спе
циално червено-зелената слепота (срв.
achrom atopsia) : вродено разстройство на
цветното зрение ; различаваме protanopia
(частична цветна слепота, предимно за
червения цвят), deuteranopia (частична
цветна слепота, предимно за зеления
цвят), tritanopia (за синия цвят), (г) даль
тонизм, цветовая слепота, (е) daltonism,
colo(u)r-blindness (especially red-blind
ness), red-green-blindness, (f) daltonisme,
dyschromatopsie, (d) Rotgrünblindheit,
Farbenblindheit, id. (syn) dyschromat-
opsia.
Damoiseau’ curva [L H. C. Damoiseau,
фр. лекар, 1815— 1890] : (b) линия на
Дамуазб — характерната граница на
притъплението при плеврален ексудат:
крива линия, на която най-високата точ
ка е между задната аксиларна линия и
външния ръб на лопатката, а оттам на
долу (назад и напред) линията върви
наклонено. (г) линия Дамуазо. (е) Da-
moiseau’s curve or sign. (0 courbe de
Damoiseau. (d) Damoiseausche Kurve.
Darlingi morbus [S. T. Darling, амер.
лекар, 1872— 1925] : — histoplasmosis,
darsonvalisatio» -onis, f [J. A . d 'Arsonval,
фр. лекар, 1851— 1940]: (b) дарсонвали
зация — прилагане за лечебни цели на
променлив ток с високо напрежение и
голяма честота, (г) дарсонвализация,
(е) darsonvalization, arsonvalization. (0
darsonvalisation, (d) Arsonvalisation, (syn)
arsonvalisatio.
dartos (tunica) [$apxiç одран] : —►tunica
dartos.
D. c. f. = da (detur) cum formula : дай (да
се даде) с формула, г. е. да се отпусне
лекарството с точно написана върху
етикета рецепта ; съкр. в рецепти.
Det. = Decoctum* ; съкр. в рецепти.
Dct.-lnf. =
Decoctum-Infusum : отварка-за
парка ; съкр. в рецепти.
d e - î представка, често означаваща отри
цание (i-privativum), отменяване, от
страняване, лишаване, унищожаване,
влошаване, упадък ; означава още от
деляне, прекъсване, а понякога усилване.
debilis, -е [ = слаб, изнемощял, безсилен] :
(Ь) 1. слаб, немощен, безсилен ; терми
нът на руски, англ, и фр. има това зна
чение, а на немски — следващото зна
чение ; 2. дебилен, слабоумен (лека сте
пен, BH«debilitas).(r)l. слабый, немощный,
(е) 1. feeble, weak, powerless, (f) 1. dé
bile. (d) 2. debil, leicht schwachsinnig,
debilitas, - atis, / [debilis*] : (b) 1. сла
бост — състояние на слабост на тялото
или на някоя от системите му; 2. де-
билност, виж по-долу d. m entalis, (г)
1. слабость ; 2. дебильность (debilitas*
mentalis), (е) 1. debility, weakness, (f)
1. débilité, faiblesse, (d) 1. Schwäche;
2. Debilität.
d. congenita: (b) вродена слабост —
особено състояние у новородените, изра-
разявашо се в недостатъчно приспосо
бяване на организма им, при което обик-
debilitas
113
decompensatio
повени физиологични дразнения предиз
викват несъответна, често патологична
реакция. (г) врожденная слабость, (е)
congenital debility, (f) débilité congéni
tale. (d) id.
d. cordis: (b) слабост на сърцето,
сърдечна слабост, (г! слабость сердца t
сердечная слабость, (е) cardiac weakness,
(f) faiblesse du cœur. (d) Herzschwäche.
d.
mentalis [mens, mentis, ум, разум] :
(b) дебилност — лека форма на вродено
или придобито в ранно детство слабо
умие, виж при oligophrenia, (г) дебиль
ность, легкое слабоумие, (е) feeble-min
dedness. (f) débilité mentale. (d) Debi
lität, leichter Grad Geistesschwäche
(Schwachsinn).
d. sexualis: (b) полова слабост, слаба
потентност; виж също impotentia, (г) по
ловая слабость. (е) sexual debility, (f)
faiblesse sexuelle, (d) id., geringe Potenz.
décalcification - on is, / [de-* = отнемане - f
calcium калций]: (b) декалцификация, де-
калцифиииране — обезкалцяване : обед
няване на организма откъм калций (ко
сти, зъби) всл. на патологичен процес,
(г) декальцификация. (е) décalcification.
<*> décalcification, (d) Entkalk un g.
decalvans, g e n .
- a ntis [de-calvare правя
плешив] : (b) причиняващ опадане на
космите, нравещ плешив, (г) произво
дящий плешь, (е) decalvant, (f) décal-
vant. (d) zu Haarausfall führend, kahlma
chend.
decantatio,
- o nis, / [от фр. décanter из
точвам, преливам] : (b) декантация, де-
кантираие — внимателно отливане на
една течност от утаените твърди съ
ставни части, (г) декантация, декантиро
вание. (е) decantation. ( о décantation,
(d) Dekantieren, Abgießen.
decapitatio,
-onis, / [de- = отнемане +
c ap ut глава] : (b) декапитация, обезгла
вяване — вид embryotomia, при която
разделянето на плода на две части става
в шията, (г) декапитация, обезглавлива
ние. (е) decapitation, decollation, (f) dé
collation, décapitation, dérotomie. (d) De-
kapitation.
decapsulatio, -o nis, / [de- f
-b capsula*] :
(b) декапсулация : 1. оперативно обел
ване и отстраняване обвивката на един
орган, напр. на бъбреците (виж по-долу
d. renum) ; 2. психо-физиологична декап-
сулация — психолечебен метод, (г) 1. де-
капсуляция. (е) 1. decapsulation, (f) 1. dé
capsulation. (d) 1. Abschälen einer Kap
sel, Dekapsulation.
d. renum : (b) декапсулация на бъ
бреците— операция, при която се обелва
и отстранява фиброзната капсула на
бъбреците (едно- или двустранно), ( г) де-
капсуляция почек, (е) decapsulation of
the kidney, decortication of the kidney,
Edebohls' operation, (f) décortication du
rein, décapsulation totale, opération
d'Edebohls. (d) Dekapsulation der Nie
ren, Edebohissche Operation.
decerebratio, -onis, / [de-1
-f- cerebrum+] :
(b) децеребрация — отстраняване или
изключване на предния отдел на главния
мозък при опити върху животни чрез
прерязване на мозъчния ствол, (г) де
церебрация. (е) decerebration, (f) décé
rébration. (d) Dezerebrierung, Dezerebra-
tion, Enthirnung.
decidua (membrana),
- a e, / [deciduus па
дащ, от de-cidère падам] ; (b) децидуа—
отпадаща ципа: маточната лигавица,
която затваря като в капсула вгнезде-
ното в нея оплодено яйце ; частта и,
покриваща яйцето откъм кухината на
матката, се нарича d. capsularis или d.
vera, а часта й между яйцето и сте
ната на матката — d. basalis ; от по
следната се образува плацентата, (г) де
цидуальная оболочка, отпадающая обо
лочка. (e) id. (f) caduque, membrane
caduque, (d) id., Dezidua.
declive, -is, n [— склон, наклон, от decli
v is наведен, полегат] : (b) декливе — зад
ната полегата част от verm is’a на малкия
мозък. . (Г) скат, откос, (е) id.,
decli
vis, clivus monticuli. (о déclive de
l'éminence du vermis supérieur, (d) id.
(syn) clivus monticuli.
decoctum , -i, n [de-coquère, pp . decoctus,
сварявам] : (b) декокт—отварка, отвара :
извлечение на действуващите вещества
на една дрога чрез изваряване, обикно
вено с вода. (Г) декокт, отвар. (е) de-
coction. <*>. décoction, (d) Dekokt, Ab
kochung, Absud.
decoloratio,
- o nis, / [de-colorare, pp. de
coloratus, обезцветявам] : (b) деколора
ция—обезцветяване, отнемане на цвета,
(г) обесцвечивание, (е) decoloration, de-
colorization. (f) décoloration, (d) EnU
färbung.
decompensatio, -onis, / [de- = унищожа
ване -f compensatio изравняване]: (b)
декомпенсация, декомпенсиране — р а з
стройство на компенсацията (виж c o m -
в Медицинска терминология
Recompensatio
114
defaecatio
pensatio) ; явно намаляване на функцията
на един орган, напр. на сърцето (виж
по-долу d. cordis), на болестно състоя
ние и др. (Г) декомпенсация, (е) decom
pensation. (f) décompensation, (d) De
kompensation.
d. cordis: (b) сърдечна декомпенса
ция — разстройство на компенсацията
при заболяване или порок на сърцето ;
настъпва тогава, когато се стигне до из
черпване на всички възможности за ре
гулация (нервна, хемодинамична, обменна)
на правилното кръвоснабдяване ; при
нея настъпва дълготрайно неправилно
разпределение на кръвта ; срв. insuffi
cientia cordis, (г) декомпенсация, рас
стройство компенсации сердца, (е) de
compensation, compensatory disturbance,
(f) décompensation cardiaque, (d) De
compensation.
decomposition -o nis, f [= разединение,
разпадане, от de- = отрицание -h compo
sitio съставяне] : (b) декомпозиция —
най-тежката форма на разстройство на
усвояването на храната у кърмачетата =
atrophia (виж hypotrophia III степен).
(Г) декомпозиция. (е) marasmus of the
new-born, athrepsia, athrepsy. (f) athrep-
sie. (d) Dekomposition, (syn) atrophia (2).
decontaminatio, -onis, / [de- = унищожа
ване -f contaminare докарвам в допир,
зацапвам, замърсявам] : (b) деконтами
нация — обезвреждане, обеззаразяване :
отстраняване или неутрализиране на
отровен газ или други вредни вещества
по почвата, дрехите и пр.,
дегазация
след заразяване с отровни вещества ;
обеззаразяване след взрив на атомна
бомба, (г) обезвреживание, дегазация,
обеззараживание, (е) decontamination.
(0 décontamination, (d) Entseuchung,
Dekontamination.
decorticatio, -onis, / [de- f + cortex, -icis,
кора] : (b) декортикация — оперативно
премахване на кората на орган, по-спе
циално на мозъчната кора, (г) декорти
кация. (е) décortication, (f) décortication,
(d) Dekortikation, Äbs'chälung der Rinde.
decrementum , -i, n: (b) намаляване, спа
дане, понижаване, отслабване, напр. sta
dium decrementi — стадий на намаля
ване н а__температурата или тежестта на
дадена болест. (Г) уменьшение, сниж е
ние. (е) decrement, diminution, (f) di
minution, affaiblissement, (d) Abnahme.
decubitus, -us, m [de-cumbëre, pp . ' decu
bitu s, лягам] : (b) декубитус : 1. протри
ване, пролежка — некроза на кожата
или на лигавиците на места, излож ени
на продължително и непрекъснато при
тискане към подлежащата кост; 2. по
ложение на болния в легло, легнало по
ложение (виж по-долу), (г) 1. про
лежень ; 2. лежачее положение (боль
ного). (е) 1. id.,
bedsore; 2. id., lying
position. (о 1. escarre de décubitus, né
crose de décubitus; 2. décubitus, posi
tion couchée. (d) î. Dekubitus, Wundlie
gen, Durchliegen, Druckbrand; 2. Lage
im Liegen.
d. dorsalis: (b) положение на гръб,
гръбно положение на болния, (г) поло
жение на спине. (е) dorsal decubitus,
dorsal position, supine position, (f) dé
cubitus dorsal, (d) Rückenlage.
d. lateralis : (b) латерално, странично
положение на болния. (Г) латеральное,
боковое положение, (е) lateral d ecubitus,
lateral position, (f) decubitus latéral, (d)
Seitenlage.
decursus,
- us, m [ = тичане надолу, от
de-currëre, pp. decursus, тичам, бързам] :
(b) декурзус — течение, вървеж, ход,
протичане, развитие, напр. d. morbi (про
тичане на болестта, дневник на заболя
ването). (Г) течение, ход. (е) course. (0
cours, décours. .(<!) Verlauf.
decussatio,
- o nis, / [decussare разполагам
във вид на кръст или на X] : (Ь) декуса-
ция — кръстовище, кръстосване, особено
на нервни пътища или влакна, напр. d .
pyramidum (виж по-долу), (г) перекрест,
перекрещивание, (е) decussation, eros-
sing, (f) entre-croisement, croisement,
décussation. (d) id., Kreuzung.
d. pyramidum : (b) кръстовище на
пирамидите
на долния край па про
дълговатия мозък, гдето част от влакната
на пирамидния път се кръстосват с тези
от противната страна (виж tractus cor
ticospinalis). ( г) перекрест пирамид, (е)
decussation of the pyramids, pyramidal
decussation. (f) décussation des pyra
mides. (d) id.,
Pyramidenbahnkreuzung.
defaecatio, -onis, / [ defaecare очиствам, от
faeces измет, изпражнения] : (b) дефека
ция — ходене по голяма нужда, естест
веният акт за. изпускане дга изпражне
нията от правото черво, (г) дефекация,
отхождение кала, стул, испражнение, (е)
def(a)ecation, discharge of excrement,
(о défécation, évacuation alvine, (d)
Defäkation, Stuhfentleerung, Stuhlgang,
Kotentleerung, Darmentleerung.
deferens
115
degenerativus
deferens, gen.
- e ntis [deferre (de-fero)
свалям, отнасям] : (b) отнасящ, изнасящ,
отвеждащ, напр. ductus* deferens, (г) от
водящий, относящий, выносящий, (e) de
ferent. (f) déférent, (d) wegführend,
abführend, hinabführend,
deferentitis, -tidis, / : (b) деферентит —
възпаление на семеотводния канал (duc
tus* deferens), (г) деферентит. (е) id. (f)
déférentite. (d) id., Entzündung des Duc
tus deferens.
defervescentia, -ae, / [de-fervescëre пре
ставам да кипя] : (b) дефервесценция —
спадане на покачената температура до
нормална, изчезване на трескавото със
тояние (критично : изведнъж ; лнтично :
постепенно) ; виж също stadium defer-
vescentiae. (r) падение температуры до
нормы, прекращение лихорадки, (е)
defervescence, abatement of fever. (f) dé-
fervescence. (d) Deferveszenz, Entfiebe
rung.
deficiens, gen.
- e ntis [deficere (de-ficio),
pp. defectus, недостигам, от de*- -f facère
правя] : (b) дефицитен, недостатъчен,
недостигащ, непълен, (г) недостаточный,
неполный, (е) deficient. (f) déficient. (d)
mangelhaft, mangelnd, unzureichend, un
vollständig.
defloratio, -onis, / [de-florare, pp. deflora
t u s , обирам цветовете, обезчестявам, от
de-* + flos, floris, цвете] : (b) дефлора
ция — лишаване от девственост, обез-
честяване, изнасилване : скъсване на
девствената ципа било чрез coitus* или
по друг начин, (г) дефлорация, изнаси
лование. (е) defloration, deflowering, (f)
défloration. (d) Defloration, Entjungfe
rung. (syn) devirginatio,
defluvium (-ii, n) capillorum [de-fluere
тека надолу, падам надолу, capillus ко
съм]: временно общо или дифузно оиа-
дане на космите в някоя област на тя
лото, виж alopecia.
deformans, gen.
- a ntis [de-forniare, pp.
deformatus, обезобразявам]: (b) дефор
миращ, обезформяващ, обезобразяващ,
напр. arthrosis* deformans, (г) деформи
рующий, обезображивающий, (е) defor
ming. (О déformant. (d) deformierend,
F mißgestaltend, verunstaltend, entstellend,
deformatio, -onis, / [ | ] : (b) деформа
ция — изменение на формата, изкривя
ване, обезформяване, обезобразяване ;
вродено или придобито отклонение от
нормалната, естествена форма на част от
тялото или на орган, (г) деформация,
искривление, обезображивание, искаже
ние. (е) deformation, deformity, (f) dé
formation, difformité. (d) Deformation,
Formveränderung, Entstellung, Verunstal
tung, Mißgestaltung, Deformität.
defurfuratio, -onis, / [de- =
отделяне 4-
furfur,
- uris, трици] : desquamatio
furfuracea.
degeneratio, -onis, / [de-generare, pp. de
generatus, израждам ce, от de-* 4- genus
род, ви д]: (b) дегенерация, дегенерира-
не — израждане: 1. изменение в струк
турата или химическия състав на една
тъкан или орган, при което тяхната
жизнеспособност се намалява или функ
цията им се уврежда ; 2. дегенери
раме, влошаване на физическите ка
чества или на нервно-психичното с ъ
стояние. (г) дегенерация : 1. перерожде
ние ; 2. вырождение, (е) 1. degeneration ;
2. degeneracy, (f) 1. dégénérescence, dé
génération; 2. dégénérescence, (d) Dege
neration, Entartung, Abartung, Ausartung.
d.
adiposa : (b) мастна дегенерация.
(Г) жировое перерождение, (е) fatty de
generation, adipose degeneration, (f) dé
générescence graisseuse, (d) fettige Dege
neration, Fettentartung.
d, amyloidea : (b) амилоидна дегене
рация. (Г) амилоидное перерождение. (е)
amyloid degeneration, bacony (hyaloid,
lardaceous, or waxy) degeneration. (f) dé-
générescence amyloïde, (d) amyloïde De
generation, Amyloidentartung.
d, hepatolenticularis : (b) хепато-лен-
тикуларна дегенерация, болеет на Вест-
фал-Уилсън (неправилно Вилсон)-Конова-
лов (W eslph al-W ilson -Коновалов), синд
ром на Уилсън — чернодробна цироза,
съчетана с двустранна дегенерация на
putamen и globus pallidus, най-често у
млади хора, със симптоми, подобни на
паркинсонизъм и пр. ; унаследява се
фамилно, (г) гепато-лентикулярная деге
нерация, болезнь Вестфаля-Вильсона-
Коновалова. (е) hepatolenticular degene
ration, Wilson's disease or syndrome, (f)
dégénérescence lenticulaire progressive,
maladie (syndrome) de Wilson, (d) Wil-
sonsches Syndrom, Wilsonsche Krankheit,
(syn) morbus Westphal-Wilson-Konova-
lov, syndromum Wilsoni, syndromum
hepatolenticulare.
degenerativus, -a, -urn [f ]: (b) дегенера
тивен, израждащ ce ; дегенерирал, изро
дил се, изроден ; предизвикващ израж
дане. ( г) дегенеративный : вырождаю-
Degio* testum
116
demarcatio
щийся ; выродившийся, перерожденный ;
вызывающий вырождение и ли перерож
дение. (e) degenerative, (f) dégénératif,
(d) degenerativ, degeneriert, entartet.
Degio* testum [К. ЛГ
.
Дегио, рус. лекар,
1851— 1927): (b) проба на Дегио —
метод за определяне на повишения тонус
на п. vagus : подкожното впръскване на
0,001 г атропин довежда до изчезване
или значително намаляване за няколко
часа на симптомите на повишена актив
ност на вагуса, иапр. на сърдечните
(брадикардията), стомашните (усилената
моторика и секреция), чревните (усиле
ната моторика и секреция), (г) проба
Дегио. (е) Degio's test, (f) épreuve de
Degio. (d) Degio-Probe.
deglutitio, -o nis, / [de-glutire гълтам] : (b)
актът на гълтането, гълтане, поглъщане,
(г) акт глотания, глотание, проглатыва
ние. (е) deglutition, swallowing, (f) dé
glutition. (d) Schluckakt, Schlucken,
dehelminthisatio, -onis, / [de- = отстраня
ване -b
ëXjuvftoç helmins, helmin-
t/ios, глист] : (b) дехелминтизлция, де-
хелминтацня — освобождаване на о рга
низма на болния и носителя от глисти
и предпазване от заразяване на външната
среда от инвазионен материал, (г) де-
гельмингация. (е) id. (f) id. (d) id.
dehydratatio» -onis, / [de-1
-f- 50шр, - a toç
hydor, -atos, вода] : desiccatio.
delirans, gen.
- a ntis [de-Urare, pp. delira
t u s, отклонявам се от правата линия,
луд съм, безумствувам, от de-*
-f
lira
бразда] : (b) делирнращ, делирантен -
намиращ се в състояние на делир, бъл
нуващ. (г) бредящий, бредовой, находя
щийся в бреду, (е) delirous, raving, (f)
délirant. (d) delirant, delirös.
delirium, -ii, n [= безумие, от delirare | ]:
(b) 1. делир — болестно бълнуваме,
бълнувки, безсмислени приказки, халю-
цинаторно преживяване, налудност (виж
също delu sio); 2. делирантен синдром,
делирозно състояние — дълбоко помра
чаване на съзнанието, свързано с халю
цинации, безсмислени приказки, обикно
вено и с моторно безпокойство (евент.
до буйство), наблюдаващо се при душевни
болести, известни отравяния, инфекции,
наранявания на главата и др. (г) 1. делир,
бредовые идеи; 2. делирозный синдром,
делирий, бредовое состояние, бред преи
мущественно со зрительными галлюцина
циями. (е) id. (f) délire, (d) id., Wahn,
Wahnidee; delirantes Syndrom.
d. alcoholicum: -► delirium tremens.
d. blandum [blandus нежен] :
deli
rium mussitans.
d.
cordis: -► arhythmia absoluta, fi
brillatio atriorum.
d. febrile : (b) фебрилен делир, при
фебрилно болни, (г) лихорадочный бред.
<е) febrile delirium. (О délire fébrile.
(d) Fieberwahn.
d. furibundum [furibundus бесен, яро
стен]: (b) фурибунден делир — буен де
лир, най-силната форма от шумните дели-
рн. (г) буйный бред, (е) frenzy, violent
delirium, (f) délire furieux, (d) id.
d. mussitans [mussitare шептя] : (b)
муситиращ делир — тих делир при трес
кави състояния, при който болният спо
койно мърмори тихо пред себе си (виж
mussitatio), (г) тихий бред, (е) muttering
delirium. (f) id. (d) id. (syn) delirium
blandum.
d. tremens sive alcoholicum sive po
tatorum [tremere треперя, potator, -oris,
пияница] : (b) алкохолен делир, алкохолна
лудост
най-разнространеният синдром
при хроничен алкохолизъм характеризи
ращ се със забърканост, халюцинации,
пълно безсъние и тремор на цялото
тяло ; за развитието му способстоува г
присъединени инфекции (пневмония и
др.), контузваие на гръдния кош, фрак
тура и др. (г) белая горячка, (е) id. (î)
id., d é lire alcoolique aigu, (d) Säufer
wahnsinn.
deltoideus» -a,
- um : (b) делтовиден, по
добен на гръцката буква А (делта), напр.
musculus deltoideus. (Г) дельтовидный.
(e) deltoid. m deltoïde. (d) deltafôrmig.
delusio» -onis, / [de-ludëre, pp. delusus,
измамвам] : (b) делюзия - измама на
чувствата ; налудни идеи,
налудност :
неверни, лъжливи мисли, грешки на
съждението и умозаключением, възник
нали на болестна почва ; виж също
obsessio и paranoia, (г) обман чувств ;
бредовые идеи, бред, (е) delusion, (f)
délire systématisé, (d) Wahn.
d. persecutionis : (b) налудни идеи
(мания) за преследване, ( г ) бред (мания)
преследования, (е) persecutory delusion.
(f) délire de persécution, (d) Verfolgun
gswahn.
demarcatio» -onis, / [de- от + manare оз
начавам] : (b) демаркация — огранича
ване, разграничаване (на живата тъкан
от мъртвата^ ( г ) демаркация, отграни
чение, разграничение. (е) demarcation.
dementia
117
dentura
(f) démarcation, (d) Demarkation, Abgren
zung.
dementia, -ae, / [de- = отрицание + mens,
mentis, ум, разум] : (b) деменция —
слабоумие, придобито по-късно в живота
всл. па органично заболяване на мозъка
(d. arteriosclerotica, d. senilis и др.), по-
голяма степен на слабоумие от imbecilli
tas*; вродена dementia = idiotia*. (г) де
менция, приобретенное слабоумие. ( e)id. ,
mental feebleness, (f) démence, (d) De
menz, Blödsinn, Geistesschwäche,
d. paralytica : -*• paralysis progressiva,
d. praecox : ранно слабоумие, виж
schizophrenia.
d. senilis : (b) сенилна деменция —
старческо слабоумие, (г)старческое сла
боумие. (e) senile dementia. (f) démence
sénile. (d) senile Demenz, Altersblöd
sinn.
deminutio,-onis, / : —»-diminutio.
demulcens, demulcentia : -► leniens, leni-
tiva.
dendritum, -i, n [ôévôpov dendron дърво] :
(b) дендрит — дървовидно разклоняващ
се цитоплазмен израстък на нервната
клетка, къс израстък на нервната клет
ка за разлика от neuraxon*. (г) ден
дрит. (е) dendrite, dendron, neurodendrite,
neurodendron. <f>.dendrite. (d) Dendrit.
dens, dentis, m (pi dentes) [на rp. ôSouç,
ôîôvToç odus, odontos]: (b) зъб. (г) зуб.
(e) tooth (pi teeth), (f) dent, (d) Zahn.
d, caninus sive cuspidatus sive angu
laris : (b) кучешки зъб. (г) клык, глаз
ной зуб. (e) canine tooth, cuspid tooth,
cuspidate tooth, eye tooth, (f)dent canine,
dent œillère, dent de l’œil. (d) Eckzahn,
Augenzahn, Hundszahn.
d. deciduus sive caducus; (b) млечен
зъб. (г) молочный зуб. (е) decidous tooth,
first tooth, milk tooth. <f) dent tempo
raire, dent de lait, (d) Milchzahn, Wechsel
zahn. (syn) dens lacteus sive infantilis.
d. incisivus ; (b) резец, преден зъб.
(г) резцовый зуб, передний зуб, резец.
<е) incisor. <t) dent incisive, incisive,
(d) Schneidezahn.
d.
molaris sive multicuspidatus (mola
ris (lapis) воденичен камък] :(Ь)молар—
голям кътник, един от най-задните зъби
на челюстта, (г) большой коренной зуб,
моляр, (е) molar tooth, m ulticuspid tooth,
grinder, multicuspidate. (f) dent molaire,
(d) Mahlzahn, Molarzahn, großer Bac
kenzahn.
d. permanens (pi dentes permanentes) :
(b) постоянен зъб. (Г) постоянный зуб.
(e) permanent tooth, second tooth, (f)
dent permanente, (d) bleibender Zahn.
d. premolaris (PNA) = dens praemo
laris (BNA, INA) sive bicuspidatus : (b)
лремолар — предкътник, малък кътник,
(г) малый коренной зуб. ( е) premolar
tooth, bicuspid tooth, (f) dent prémolaire,
petite molaire, (d) Prämolar,
vorder
Backenzahn, kleiner Mahlzahn.
d. sapientiae sive serotinus : (b) мъд
рец (молар). (г) зуб мудрости, (е) late
tooth, wisdom tooth. (f) dent de sagesse,
(d) Weisheitszahn,
d. serotinus : -*• dens sapientiae,
densus,
-a,
- um : (b) гъст, плътен. (Г)
густой, плотный, (е) dense. (О dense.
(d) dicht.
dentalis, -e [dens зъб]: (b) дентален —
зъбен, отнасят се до зъбите, (г) зубной.
(e) dental. (0 dental, dentaire. (d) den
tal, Zahn-.
dentatus,
-a,
-um [rhms| ]: (b) зъбест,
зъбчат, назъбен, (г) зубастый, зубчатый.
(e) dentate, notched, toothed, cogged.
(f) dentu. (d) gezähnt,
denticulatus, -a, -um [denticulus малък зъб,
умал. от dens ] : (b) ситно назъбен,
зъбчат ; имащ малки зъбчета. (г) зубча
тый ; снабженный зубчиками, (е) denti
culate, denticulated. (f) denticule. (d)
feinzähnig ; mit Zähnchen versehen,
dentificatio,
-onis, / [dens| 4- facëre
(facio) правя]; (b) дентификация — об
разуване на зъби. (г) дентификация. (е)
odontogeny, (f) odontogénie, dentification,
(d) Zahnbildung, Dentifikation.
dentinum, -i, n (PNA) = substantia eburnea
(BNA.JNA) [от dens зъб]: (b) дентин —
главната съставна част на зъба ; в об
ластта на коронката е покрит от емайла,
а в областта на корена — от цимента,
(г) дентин, (е) dentine, dentin, ivory, (f)
dentine, ivoire, (d) Dentin, Zahnbein,
Elfenbein.
dentitio, -onis, f [dens J ] : (b) дентиция —
поникване или пробиване на зъбите, (г)
прорезывание зубов, (е) teething, denti
tion. (f) dentition, sortie des dents, érup
tion des dents, (d) Dentition, Zahnung,
Zahnen, Zahndurchbruch.
d. difficilis : (b) затруднено поникване
или пробиване на зъбите, (г) тяжелое про
резывание зубов, (е) difficult dentition,
(f) dentition difficile, (d) id.
dentura, -ae, / [dens зъб, dentes зъби] :
(b) дентура — съзъбие : всичките зъби
denudatio
118
depressor
на горната и долната челюст ; нормално
то трайно съзъбие на човека се състои
от 3 2 зъба. ( г ) ряд зубов, (е) denture,
(f) denture, (d) Gebiß.
denudatio, -onis, / [<de-nudare, pp. denu
datus, оголвам]: (b) денудация — огол
ване, отстраняване на ципа (на орган,
на
тумор), ( г ) обнажение, оголение, уда
ление оболочки, (е) denudation, (f) dé
nudation. (d) Bloßlegung, Entblößung.
denutritio,
-onis,/ [de- =
отрицание -f-
nutrire, pp. nutritus, храня] : (b) дену-
триция : 1. липса на хранене, недоста
тъчно хранене, недохранване, лошо хране
не ; 2. разстройство на храненето, изтоще
ние от лошо хранене, (г) 1. отсутствие пи
тания, недостаточное питание, плохое пи
тание; 2 . расстройство питания, истощение
от плохого питания, (е) 1. dénutrition, mal
nutrition, undernutriiion. (f) 1. dénutri
tion, sous-alimentation. (d) i. Unterer
nährung; 2. Ernährungsstörung.
deontologia medicalis [5éov, -ovioç deon,
- o ntos, нужното, необходимото -f Xé^oç
logos учение]: (b) медицинска деонто
логия : 1. (СССР) принципите на поведе
ние на медицинския персонал, насочени
към максимално повишаване полезно
стта от лечението и отстраняване на
вредните последствия от непълноценна
медицинска работа ; 2. медицинска ети
ка
науката за задълженията и правата
на практикуващите лекари по отноше
ние на техните колеги и пациенти, (г)
1. врачебная деонтология, (е) 2. deonto
logy, medical ethics, (f) 2. déontologie,
(d) 2. Déontologie.
deorsum (adv.) : (b) надолу, напр. strabis
mus^* deorsum vergens, (г) вниз, (е)
downward(s), at the bottom, (f) en bas,
vers le bas. (d) niederwärts, abwärts,
hinunter.
dep. : depuratus*; съкр. в рецепти.
depersonalisatio, -onis, / [rte-= лишаване-b
persona личност] : (b) деперсонализация
-
болестно чувство на отчуждаване,
загуба на чувството за собствената лич
ност. (Г) деперсонализация, (е) deperso
nalization. (f) dépersonnalisation, (d) De
personalisation,
Depersonalisationssyn
drom.
depigmentatio, -onis, / [de- î
-f
pigmen
tu m боя] : (b)депигментация, депигмен-
тиране — изчезване на пигмента: вре
менна или постоянна огнищна загуба на
нормалната пигментация на кожата ; виж
vitiligo, ( г ) депигментация, (е) depig
mentation. (f) dépigmentation, (d) De
pigmentierung, Pigmentschwund, Pigment
verlust.
depilatio, -onis, / [de-1 + pilus косъм] :
(b) депилация — обезкосмяване : пре
махване на косми с козметична или ле
чебна цел чрез депилатори, изскубване
( = epilatio^) или чрез разрушаването им
от корен (рентгеново облъчване и др.)„
<Г) депиляция, (е) dépilation, (f) dépila
tion. (d) Depilation, Enthaarung.
depilatoria (remedia), n\pl [ |] : (b) депи
латори, депнлаторни лекарствени сред
ства — за временно премахване на кос
ми. (Г) депилятории. (е) depilato ries,
epilatories, decalvants. (f)épÜ3toires, dé
pilatoires. (d) Enthaarungsmittel, (syn)
epilator ia.
depressio1, -onis, / [de-primère, pp. depres
s u s, натискам, потискам] : (b) депресия —
душевна потиснатост, угнетено състо я
ние, потиснато състояние ; депресивен
синдром : характеризира се с потиснато,
тъжно настроение, забавяне на движе
нията и затруднено мислене ; по-силнатд
му степен се означава като melancho
lia*. (г) депрессия, душевное угнетение,
угнетенное состояние, подавленное со
стояние, душевная подавленность; де
прессивный синдром, (е) depression, de
jection, depression of spirits, m ental d e
pression. (f) dépression psychique, (d)
Depression,Verstimmung, Niedergedrückt
heit, Niedergeschlagenheit.
depressio-,
-onis, / [|]:(b) ограничена
хлътнатнна, вдлъбнатина, грапчинка. (г)
вдавление, углубление, (е) depression,
hollow area, sunken area, (f) dépression,
petit enfoncement, (d) Vertiefung, Delle,.
Depression.
depressivus, -a, -um [ t ] : (b) депресивен :
угнетяващ, угнетен, потиснат ; проти
чащ с душевна потиснатост или мелан
холия. <Г) депрессивный : угнетающий,,
угнетенный ; сопровождающийся у гнете
нием или меланхолией, (е) depressive,
(f) dépressif, (d) depressiv, gedrückt,
herabgestimmt.
depressor,
-oris, m [t]:(b) депресор:
1. мускул (m. depressor), теглещ надолу,
спуская ; 2. нерв (n. depressor) — аорта-
лен клон на блуждаещия нерв, намалява
честотата на пулса и кръвното налягане,
(г) 1. депрессор, опускающая мышца,
опускатель ; 2. депрессорный нерв, аор
тальный нерв, (е) 1. depressor muscle;
2. depressor nerve, aortic nerve, (f) 1.
•depuratus
119
dermatomycosis
muscle abaisseur ; 2. nerf dépresseur.
(d) 1. Herabzieher, Senker ; 2. Depressor
(Nervus).
depuratus,
-a,
-um [de*-
=
усилване +
parare, pp. paratas, правя чист] : (b)
пречистен, очистен, рафиниран, ( г ) очи
щенный, рафинированный, (е) depurated,
purified, (f) purifié, (d) gereinigt,
derattisatio, -onis, / [de- = отстраняване +
rattas плъх] : (b) дератизация — изтреб
ване на гризачите (мишки, плъхове и
ДР )- (г) дератизация. (е) deratization,
(f) dératisation, (d) Entrattung, Rattenver-
tilgung.
Dercumî morbus [F. X . Dercum, амер.
невролог, 1856—1931] : —►adipositas do
lorosa.
derivantia (remedia), n\pl [derivare, pp.
deriva tu s, отвеждам, отвличам] : (b) де-
риванти — отвличащи, дразнещи кожата
или червата средства, средства за нама
ляване на хиперемия и възпаление, (г)
отвлекающие средства. (е) dérivants, de
rivatives. (О dérivatifs. (à) ableitende
Mittel.
derivatio, -onis, f [derivare f ] : (b) откло
нение, отвеждане (в електрокардиогра-
фията). (г) отклонение, отведение (в
электрокардиографии), (е) lead, (f) déri
vation. (d) Ableitung.
•derma, -atis, n [ôéppa |
corium,
dermatica (remedia), njpl [ôéppa, ôépjiaxoç
derma, dermatos, кожа, от ôépo> dero
одирам, щавя] : (b) кожни лекарствени
средства. (г) средства для кожи. (е)
dermic, dermal or dermatic agents, (f)
dermiques (produits), (d) Hautmittel,
dermatitis,-tidis, / [ôsppa| + -itis = въз
паление] : (b) дерматит — възпаление на
кожата. (Г) дерматит. (е) id., dermitis.
<f) dermatite, dermite. (d) id.,
Hautent
zündung.
d.
congelationis, dermatitis a frigo
re:
congelatio.
d. contusiformis : -► erythema no
dosum.
d. gestationis sive gravidarum : ->
herpes gestationis.
d. herpetiformis (Duhring): (b) xep-
петиформен дерматит, болеет на Дю
ринг — хроничен дерматит, протичащ с
възли, мехури, пустули и др. (г) болезнь
Дюринга, герпетиформный дерматит Дю
ринга. <е) id.,
dermatitis multiformis,
pemphigus circinatus, Duhring’s disease.
<f> dermatite herpétiforme, maladie de
Duhring-Brocq. (d) id., Duhringsche Krank
heit. (syn) morbus Duhringi, dermati
tis polymorpha dolorosa (Brocq), hydroa
bullosa sive herpetiformis sive prurigi
nosa.
d. hidrotica : -► miliaria rubra,
d. intertriginosa :
intertrigo,
d. polymorpha dolorosa: -► derma
titis herpetiformis (Duhring).
d. polymorpha dolorosa recidivans
graviditatis : —►herpes gestationis.
d.
vacciniformis infantilis: -v erup
tio varicelliformis Kaposii.
dermatologia, -ae, / [ôéppa t кожа +
logos учение] : (b) дерматология — дял
от медицината, занимаващ се с болестите
на кожата, (г) дерматология, (е) derma
tology. (f) dermatologie, (d) Dermato
logie.
dermatologus,
- i, m [tl: (b) дермато
лог — лекар-специалист по кожни бо
лести. (г) дерматолог, (е) dermatologist,
(f) dermatologiste. (d) Dermatologe, Haut
arzt.
dermatolysis palpebrarum :
blepharo-
chalasis.
dermatoma, -atis, n [Seppaj + -oma = ту
мор] : (b) дерматом: 1. ненормално раз
растване на кожната тъкан, ограничено
задебеляване или хипертрофия иа кожа
та, кожен тумор ; 2. кожен сегмент,
инервиран от гръбначен нерв. (г) 1.
кожная опухоль, (е) 1. dermatoma; 2.
dermato(to)me. (f) 1-2. dermatome, (d) 1.
Dermatom, Hautgeschwulst ; 2. Dermatom.
Dermatomycetes, -uni, mjpl [ôépp.* t +
mykes гъба] : дерматомицети -•*
гъбички, причинители на заболявания на
кожата и нейните придатъци (виж der
matomycosis) : Microsporon furfu r (причи
нител на pityriasis*^ v ersicolor), Micro
sporon minutissimum (на erythrasma*),
Microsporon Audouini (на microsporia*),
Achorion Schönlei ni (на favus*), Tricho
phyton tonsurans (на trichophytia*), Spo-
rotrichon Beurmanni (причинител на spo
rotrichosis*) и др.
dermatomycosis, -is, / [ t + -osis*] : (b)
дерматомикоза, дерматофития — мико-
тично заболяване на кожата, причинено
от Dermatomycetes*. (г) грибковое забо
левание кожи, дерматомикоз, дермато
фития. (e) id., dermatophytosis. (f) der-
matomycose, dermatophytie. (d) Derma
tomykose, Pilzerkrankung der Haut, Pilz
flechte. (syn) dermatophytosis, derma-
tophytia.
d. favosa:
favus.
dermatomycosis
120
desiccans-
d. furfuracea: -*• pityriasis versi
color.
d. trichophytica :
trichophytia.
dermatomyositis, -tidis, / [Sippe | + myo
sitis*] : (b) дерматомиозит, болеет на
Вагнер-Потен-У нферрихт (Wagner-Potai n-
Unverricht) — остър, подостър или хро
ничен възпалителен процес от неизве
стен произход, засягащ мускулите, ко
жата, лигавиците, понякога нервите и
кръвоносните съдове ; една от колагено-
зите. (г) дерматомиозит. (е) id., m ul
tiple myositis, pseudotrichiniasis, pseudo-
trichinosis. (f) dermatomyosite, polymyo
site. (d) id.,
Polymyositis, Pseudotrichi
nosis. (syn) pseudotrichinosis, morbus
Wagner-Potain-Unverricht, polymyositis
primaria.
dermatophytosis, -is, / , dermatophytia,
- a e, / : —►dermatomycosis,
dermatosclerosis, - is ,/: -* sclerodermia.
dermatosis, -is, / [déppa f кожа -f
- o s/s:j:] :
(b) дерматоза — кожна болест изобщо,
(г) дерматоз. (е) id skin disease. <*>
dermatose, dermopathie. (d) Dermatose,
Hautkrankheit im allgemeinen.
d, praecancerosa (Bowen ) : -* Boweni
morbus.
d. professionalis: (b) професионална
дерматоза, (г) профессиональный дерма
тоз. (е) occupational dermatosis, (f) der
matose professionnelle, (d) Gewerbeder-
m atose.
dermatotropus :
dermotropus.
dermatozoonosis, -is, / [ôép^ia | + Çffiov
zoon живо същество, животно Л vôaoç
n o sos болеет] : (b) дерматозооноза — за
боляване на кожата, причинено от жи
вотински паразити, напр. scabies*. (г)
дерматозооноз, (е) dermatozoonosus. (f)
dermatozoonose. (d) Dermatozoonose.
dermographismus, -i, m [ôépfia f -f ^рафо)
grapho рисувам, пиша] : (b) дермогра-
физъм) — появяване на бели (бял дермо-
графизъм) или на червени (червен дермо-
графизъм) ивици по кожата при меха
ничното й дразнене с тъпоръбест пред
мет ; израз на вазомоторна свръхвъзбу-
димост. (г) дермографизм, (е) dermo-
graphia, dermographism, dermography,
dermatography, autographism. (f) démo
graphie, dermographisme, urticaire fac
tice. (d) id., H au tschrift, (sy n) urticaria
factitia.
dermofdum, -i, n [5еррл | +
- eides
подобен] : (b) дермоид, дермовдна ки
ста — кистовидно образувание (едно-
или многокамерно), съ дър ж ащ о подобно*
на тлъстина вещество с примес на крс-
ми. (г) дермоид, дермоидная киста, (е)
dermoid, dermoid cyst, (f) dermoïde (ky
ste). (d) Dermoid.
dermotropus, -a, -um [déppux | + тpànoç
tropos обръщане, направление] : (b) дер-
мотропен — действуващ на или поразя
ващ кожата (вирус, токсин), (г) дермато-
тропный. (е) dermatotropic, dermotropic.
(f) dermotrope. (d) dermotrop. (syn) der
matotropus.
des- : представка, която отговаря на d/s-
или de-\ означава отрицание, отменя-
ване, лишаване и др. (виж de-).
desassimilatio, -onis, / [des- =
отрицание
+ assimilatio усвояване] :
catabo-
lismtis.
Descemeti membrana \J. Descemet, фр.
лекар, 1732—1810] : (b) Десцеметова мем
брана
lamina limitans posterior sive
interna, вътрешният граничен слой на
корне ята. (г) десцеметова оболочка. (*)
Desceinet’s membrane. (f) membrane de
Descemet. (d) Descemetsche Membran.
descendens, gen.
- e ntis [descendere, pp.
descensus, слизам, от de- — обратно дей
ствие -f scandere изкачвам ce] : (b) дес-
цендентен — слизащ надолу, спускащ
се, низходящ; произхождащ/(г) спуска
ющийся, нисходящий, (е) descending, (f)
descendant, (d) absteigend, herabsteigend ;
abstammend.
descensus,
-us, m [|]:(b)десцепзус —
слизане, слущане, спускане, смъкване,,
спадане, (г) опускание, опущение, нис
хождение. (е) id., descent, falling, ptosis.
<*> descente, (d) Herabsteigen, Senkung..
d. uteri: (b) спадане или смъкване
на матката, без да излиза вън от вла
галището ; виж също hysteroptosis. ( г )
опущение матки, (е) falling of the ute
rus, descent of the womb. (0 descente
de Tutérus. (d) Gebärmuttersenkung,
d. vaginae: -► colpoptosis.
desensibilisatio, -onis, f \de- = отнемане +
sen sibilis чувствителен] : (b) десензиби-
лизация, десензибилизиране — намаля
ване или отстраняване на алергичното
състояние на организма, на чувствител
ността към чужд белтък и др. (г) де
сенсибилизация. (е) desensitization. <f)
desensibilisation. (d) Desensibilisieren,
Desensibilisierung.
desiccans, gen.
-a ntis [|]: (b) изсуша
ващ. (г) высушивающий, (e) desiccant*,
drying, (f) desséchant. (d) austrocknend..
dcsiccatio
121
destructio
desiccatio, -onis, / [desiccare, pp. desic
catus, изсушавам] : (b) десикация — из
сушаване. изсъхване, обезводняване, де-
хидриране; отделяне на водата от едно
лекарствено вещество, (г) высушивание,
высыхание, обезвоживание, дегидратация,
(е) exsiccation, desiccation, dehydration,
(о dessiccation, exsiccation, dessèche
ment, séchage, déshydratation, (d) De-
sikkation, Eintrocknung, Austrocknung,
Dehydratisierung, Dehydratation, (syn)
exsiccatio, dehydratatio.
desinfectio, -onis, / [<У£$-=отстраняване-Ь
infectio*] : (b) дезинфекция — обеззара
зяване: унищожаване на възбудителите
на инфекциозните болести (бактерии, ви
руси, рикетсии, токсини и др.) и техните
преносвачи (паразити и др.) чрез физи-
кални и химически средства; срв. steri-
lisatio il), (г) дезинфекция, обеззаражи
вание. (е) desinfection. (О désinfection.
(d) Desinfektion, Desinfizierung, Entseu
chung, Entkeimung.
desinficientia (remedia), n pl [ f ] : (b) дез-
инфициенти — дезинфициращи, дезин
фекционни, обеззаразяващи, обеззарази-
телни средства: средства (физикални и
химически) за унищожаване възбудите
лите на инфекциозните заболявания (бак
терии, вируси, протозои); срв. antisep-
tic a .( r) дезинфицирующие (дезинфекцион
ные, и л и обеззараживающие) средства.
(e) disinfectants. <*> désinfectants. (d)
Desinfektionsmittel, keimtötende Mittel.
desinsectio, -onis, / [^-= отстраняване4-
insecturn насекомо] : (b) дезинсекция —
унищожаване на насекомите ; по-пра
вилно е desinsectisatio. (г) дезинсекция.
(e) disinsectization, disinsection, disin
festation. ( о désinsectisation. (d) Unge
ziefervernichtung, Entwesung.
•desintoxicatio, -onis, f[des- | + intoxica
tio*] : (b) дезинтоксикация — обезвреж
дане на екзогенните отровни вещества в
организма на човека и животните, (г) дез
интоксикация. (е) disintoxication, (f) dés
intoxication. (d) Desintoxikation, Entgif
tung.
desm urgîa, -ae, / [$eop<$ç desmos връзка,
превръзка 4- epYov ergon дело, работа] :
(b) десмургия — учение за, превръзки
те, за правилното им употребяване и
поставяне. (Г) десмургия, (е) desm urgy.
(f) desmurgie. (d) Desmurgie, Verband-
lelire.
desodorantia (remedia), n pi [des- = отне
мане -f odor миризма] : (b) дезодоранти,
дезодориращи средства —-
средства, пре
махващи лошата миризма, ( г) дезодори
рующие средства, (е) deodorants, (f) dés
odorisants. (d) id.
desorientatio, -onis, / [des- f + фр. orien
tation] : (b) дезориентация, дезориенти
раност — липса на правилна представа
за време и място, симптом на психично
заболяване или на делир. ( г) дезориен
тация. (е) disorientation, (f) désorienta
tion. (d) Desorientierung, Verwirrung.
d’Espine’ signum [J. H . d 'Espine, швей
царски лекар, 1844— 1931] : (b) признак
на д ’Еспин — изразена шепнеща брон-
хофония върху гръбначния стълб под
III гръден прешлен, при подуване на
трахео-бронхиалните лимфни възли от
хилусна туберкуло за, лимфограиулом,
медиастинални тумори и др. ; нормално
шепнещата бронхофония се чува у в ъ з
растни до III гръден прешлен, а у де
ца — до VII шиен прешлен, (г) при
знак дЗспина.(е) d’Espine’s sign, (f) signe
de d’Espine. (d) d'Espinesches Zeichen,
desquamatio, -onis, / [desquamare, pp.
desquamatus, лющя ce, от squama люс
па] : (b) десквамация — лющене : от
падане, отлющване на най-горния рогов
слой на кожата, (г) десквамация, шелу
шение, слущивание. (е) desquamation,
scaling, peeling, (f) desquamation, écail
lage. (d) Desquamation, Abschuppung,
Schuppung.
d. furfuracea \furfur,
- uris, трици] :
(b) трнцевидно лющене на епидермиса,
(г) отрубевидное шелушение, ( e) defitr-
furation, branny desquamation, (f) dé-
squamation furfuracée défurfuration. (d)
id., Abschilferung, (syn) defurfuratio.
d. lamellosa sive membranacea : (b)
ламелозно лющене — лющене на едри
люспи, на парцали, напр. при скарлати
на. (г) слушпвание, шелушение пластин
ками. (е) exfoliation, (f) exfoliation, (d)
Abblätterung, (syn) exfoliatio,
destillatio, -onis, f [destillare, pp. destil
latu s, стичам се на капки, капя] : (b) де
стилация, дестилиране — получаване или
пречистване на вещества (обикновено
течни) чрез превръщането им в пара
посредством топлина и след това пре
връщането им отново в течност посред
ством охлаждане, (г) дистилляция, пе
регонка (жидкости), (е) distillation, (f)
distillation, (d) Destillation,
destructio,
- o nis, / [destruere, pp. de
structus, разрушавам] : (b) деструкция—
destructivus
122
diabetes
разрушаване, унищожаване, ( г) разру
шение, уничтожение, деструкция, ( е) de
struction, demolition, (f) destruction, dé
m olition. (d) Destruktion, Zerstörung,
Vernichtung.
destructivus,
-a,
- um []]: (b) деструк
тивен — разрушаващ, разрушителен ;
злокачествен, (г) деструктивный, разру
шающий, разрушительный ; злокачествен
ный. (е) destructive, (f) destructif, (d)
destruktiv, zerstörend, vernichtend; bös
artig.
destruens, gen.
-entis [t]-разрушаващ,
виж destructivus.
detritus,
- us, m [de-terëre, pp. detritus,
изтърквам, изхабявам]: (b) детрит:
1. остатъци от разрушени тъкани; 2. ва-
риолен детрит, виж vaccinum variolae.
(Г) 1-2. детрит, (е) 1. detritus, (f) 1. dé
tritus. (d) 1. Gewebstrümmer, Zerfallsma
terial.
detrusor vesicae [de-trudère, pp. detru
s u s, изтиквам] : старо означение за мус
кулатурата на пикочния мехур, предиз
викваща изпразването му.
detumescentia, - а е ,/ [de- =
отстраняване
-f- tumescêre подувам ce] : (b) детумес-
ценция — намаляване на подутостта.
(г) уменьшение припухлости, (е) detu
mescence. (!) détumescence. (d) Detumes-
zenz, Abschwellung.
deuteranopia,
- n e, / [îêùtepgç deuteros
втори + àv-priv. + шф, cimàç ops, opos,
око] : (b) деутеранолия, дейтеранолия —
вродена частична цветна слепота, пре
димно за зеления цвят, втория от основ
ните цветове (червен, зелен, син); виж
daltonismus. (г) дейтеранолия. (е) id.,
green-blindness, achloropsia. (!) deutér-
anopie, daltonisme deuiéranope, achio-
roblepsie. (d) Deuteranopie, Grimblind-
heit.
deviatio, -onis, /
отклонение -j- v i a
път] : (b) девиация — отклонение от
нормалната точка или от нормалния ход
или положение, (г) девиация, отклоне
ние. (е) deviation, deflection, (f) dévia
tion. (d) Deviation, Abweichung, Ablen
kung.
d. septi nasi : (b) изкривяване на нос
ната преграда, ( г) искривление носовой
перегородки, (е) deviation of the septum.
(!) déviation septale, déviation de la
cloison,
(d) Septumdeviation, Nasen
scheidewandverbiegung.
devirginatio, -onis, / [de- = лишаване +
v irgin ita s девственост] : -*• defloratio.
devitalisatio, -onis, / [de- f + vita живот] •
(b) девитализация — лишаване от жиз
неспособност, напр. на зъбната пулпа
(виж по-долу), умъртвяване на нерв.,
(г) лишение жизнеспособности, умер
щвление нерва, (е) devitalization. (!) dé
vitalisation. (d) Dévitalisation, Nerven
abtötung.
d. pulpae dentis: (b) лишаване or
жизнеспособност па зъбна пулпа, умърт
вяване на нерва на болен зъб. (г) умер
щвление нерва больного зуба, ( е) devi
talization of dental pulp. (!) mortifica
tion pulpaire. (d) Dévitalisation, Abtötung
der Zahnpulpa.
dexter,-tra, -trum : (b) десен, (г) правый.
(e) right, (f) droit, (d) recht,
dextrocardia, -ae, / [dexter*-f xapî'.a kar-
dia сърце] : (b) декстрокардия — вро
дено разполагане на сърцето в дясната
половина на гръдната кухина, често
заедно с общо разместване на вътреш
ностите (situs"*1 inversus viscerum); тер
минът се употребява неправилно и за
изместване на сърцето от плеврални
ексудати и др. (г) декстрокардия, (е) id.„
dexiocardia. (!) dextrocardie. (d) Dextro-
kardie. (syn) dexiocardia, transpositio
cordis.
dextropositio, -onis / [dexter* -h positio
положение] : десностранио
положение,
виж при positio (2).
dextrosa, -ae, / :
glucosa,
di-
: представка, означаваща два пъти,
двоен, дву- .
diabetes, -ае, т [SiaßaCvw diabaino преми
навам, понеже захарта преминава през
бъбреците, от öia през и ßa£va> вървя] : (Ь)
диабет — болест, съпровождаща се с от
деляне на ненормално големи количества
урина ; често се употребява за d. m el
litus (виж по-долу), (г) диабет, мочеиз
нурение. (е) id. (!) diabète, (d) Harn
ruhr.
d. innocens sive innocuus: -*■ dia
betes renalis.
d. insipidus [insipidus нямащ вкус,
понеже урината не сладни, от in- не f
sapêre (sapio) имам вкус, от sapor вкус] :
(b) безвкусен, незахарен диабет
от
деляне на вголеми количества урина (по-
лиурия) с "много ниско относително тег
ло, без захар, всл. на поражение на
междинномозъчно-хипофизната система,
водещо до рязко намаляване на произ
веждането на антидиуретичния хормон
с последващо нарушение на реабсорб-
diabetes
123
dialysis
цията на водата, (г) несахарный диабет,
несахарное мочеизнурение, (е) id. (f) dia
bète insipide, diabète hydrurique. (d) id.,
Wasserharnruhr.
d. mellitus [mei, mellis, мед, от psXc,
péXixoç m eli, melitos] : (b) диабет, за
харен диабет, захарна болест — хро
нично нарушение на обмяната, главно
на въглехидратната, всл. на недостатъчно
произвеждане (абсолютно или относи
телно) на инсулин от ß-клетките на
Лангерхансовите острови на задстомаш-
ната жлеза ; протича с увеличено съдър
жание на захар в кръвта (hyperglykae-
mia*), отделяне на захар в урината (glu
cosuria1) и на значително количество
урина (polyuria*) с високо относително
тегло, евент. силна жажда, измършавя
ване, ацидоза и др. ( г) сахарный диа
бет, сахарное . мочеизнурение, сахарная
болезнь, (е) id. (f) diabète sucré, (d)
Zuckerkrankheit, Zuckerharnruhr, id., Dia
betes.
d. rena lis : (b) ренален, бъбречен диа
бет, по-правилно ренална гликозурия —
отделяне на захар в урината при нор
мално ниво на кръвната захар, (г) по
чечный диабет, почечная гликозурия.
(e) renal diabetes, renal glycosuria, (f)
diabète rénal. (d) Nierendiabetes, renale
Glykosurie. (syn) diabetes innocens
sive innocuus, glucosuria renalis.
diabeticus,
- a, -urn [diabetes*] : (b) диа
бетичен, отнасящ ce до или страдащ от
диабет. (Г) диабетический. <е) diabetic.
(f) diabétique, (d) diabetisch, zucker
krank.
diaeta, -ne, / [ôtexx diaita начин на жи
веене, режим на хранене] : (b) диета —
хранителен режим, режим на хранене
при здрави и болни хора ; определен
режим за хранене на болен ; частично
или пълно въздържане от известни хра
ни и пр. ; виж също Pevzneri diaetae,
(г) диета, пищевой режим, режим пита
ний. <е) diet, (f) régime, diète, (d) Diät,
Ernährungsweise.
d. absoluta:
inedia.
diaetetica, -ae, /[ôÉatxa t ] :(b) диететика-
наука за правилното хранене на здрави
и на болни, виж diaetotherapia. (г) дие
тетика. <е) dietetics, (f) diététique, (d)
Diätetik.
diaetotherapia, -ae, / [ÔCatxa | -f O-eparcsfa
therapeia лечение] : (b) диетотерапия —
лечебно хранене, лечебен хранителен
режим, прилагане на храненето с ле
чебна цел. (Г) диетотерапия, лечебное
питание, (е) dietetic therapy, (f) traite
ment diététique, (d) Diatotherapie.
diagnosis, -is, / [dtoTrvoxr.c разпознаване,
различаване, от Ъ*Л през, чрез - f Yvûaiç
познаване, от ^vwaxci) gignosko узна
вам, познавам]: (b) диагноза — наиме
нуване на една болест въз основа на
анамнезата и изследването, (г) диагноз.
(*) id. (f) diagnostic, diagnose, (d) Dia
gnose.
d. differentialis : (b) диференциална
диагноза — различаване на сходни бо
лестни картини въз основа на характер
ни симптоми и изследвания, (г) диффе
ренциальный диагноз, различительный
диагноз, (е) differential diagnosis, (f) dia
gnostic différentiel, (d) Differentialdia
gnose.
d. ex juvantibus [ex от, juvare пома
гам] : (b) диагноза, поставена въз основа на
помагащите лекарства (ех juvantibus re
mediis), изясняване на една диагноза
чрез ефекта от приложеното лекарство,
напр. хинин при малария и др. (г) диа
гноз на основнии пользы от данного
лекарства, (е) id. (f) diagnostic après
l'épreuve thérapeutique, (d) Diagnose ex
juvantibus.
d. ex observatione [ex от, observa
tio наблюдение] : диагноза, поставена
въз основа на наблюдаване протичането
на болестта.
d. praecox : (b) ранна диагноза. (Г)
ранний диагноз, (е) early diagnosis,
(f) diagnostic précoce, (d) Eriihdiagnose.
d* probabilis: (b) вероятна, предпола
гаема диагноза, (г) вероятный диагноз,
предположительный диагноз, (e) diag no
sis of probability, (f) diagnostic de pro
babilité. (d) Wahrscheinlichkeitsdiagnose.
diagnostica, -ne, / [ t ] : (b) диагностика :
1. наука за разпознаване на болестите,
изкуството да се постави правилна диа
гноза ; 2. целият процес на изследване на
болния, на наблюдение и на разсъжде
нията на лекаря за определяне на бо
лестта и състоянието на болния. (Г)
диагностика, (е) diagnosis, (f) diagnostic,
(d) Diagnostik.
dialysis, -is, / [â'.iXu^ç развързване, раз
деляне, от X'ioj lyo развързвам, разде
лям] : (b) диализа — разделяне на кри-
сталоиди (соли, захар и др.) от колоидни
разтвори чрез осмоза при помощта на
животинска ципа или изкуствена пла-
diametrum
124
diastasis
стинка, (г) диализ, (е) id, (f) dialyse,
(d) Dialyse.
diametrum, -i, n [ôicqi&xpcç diametros, от
did 4 + peTpov metron мярка] : (b) диа
метър, напр. на таза ; виж също con
jugata. (г) поперечник, диаметр, (е) dia
meter. (f) diamètre, (d) Durchmesser.
diapedesis, -is, / [bid dia през +
pedao скачам] : (b) днапедеза — преми
наване на левкоцити и еритроцити през
видимо неповредена стена на капиляри
те и малките вени. (г) диапедез. (е) id.
(!) diapédèse, (d) Diapedese, Auswan
derung. (syn) emigratio.
diaphanoscopia, -ae, /[3ia^a 1ш diaphaino
прозирам, светя, просветлявям -f ахотсеш
skop eo гледам) : (b) диафаноскопия —
просветляване на околоносниге кухини
(напр. на sinus maxillaris чрез поставяне
на електрическа лампичка в устата) за
определяне на състоянието им. (г) диа
фаноскопия. (е) diaphanoscopy. (!) dia-
phanoscopie. transilliimination. (d) Dia
phanoskopie, Diircltleuchtung.
diaphoresis, - is, / [dtaqjopYjatg разграбване,
разхищаване, от did през -f cpopéco pho-
reo отнасям] : (b) диафореза — потоот-
деляне, силно потене, (г) потоотделение,
обильное потение, (е) id., (profuse) per
spiration, (profuse) sweating. (!) dia-
phorèse, sueurs abondantes, transpiration
exagérée, (d) Diaphorese, Schwei IJsekre-
tion, Hautausdünstung, starkes Schwi
tzen.
diaphoretica (remedia), n p l [f ]: (b) диа-
форетици — диафоретнчни, потогоннн
средства, (г) потогонные средства, ( е) dia
phoretics, sudorifics. (!) diaphoniques,
sudorifiques, (d) schweißtreibende Mit
tel. (sy n) sudorifera, siidorifica, hidrotica.
diaphragm a, -atis, n [ôidepaTiioc преграда] :
(b) диафрагма — преграда, в по-тесен
смисъл мускулно-сухожилната преграда,
отделяща гръдната кухина от коремната,
(г) диафрагма, перегородка, грудобрюш
ная преграда, (е) diaphragm, midriff,
phren. (!) diaphragme, (d) Scheidewand,
Zwerchfell.
d. pelvis: (b) диафрагма на таза —
тазово дъно : образуваната от mm. leva
tores ani et coccygei мускулна плоча на
изхода на таза. (Г) тазовая диафрагма,
тазовое дно. (е) pelvic diaphragm, pel
vic floor. (!) diaphragme pelvien, plan
cher pelvien, (d) Beckenboden.
diaphragmaticus,
-a,
- um []): (b) диа
фрагмен, диафрагмален — отнасящ ce
до диафрагмата, напр. hernia* diaphrag
matica. (г) диафрагмальный, (е) diaphrag
matic, phrenic. (!) phrénique, (d) Zwerch
fell- .
diaphysis, -is (-eos), / [ôtoupùopca diaphyo-
m ai раста помежду, намирам се помежду] :
(Ь) диафиза — средната част на дългите
тръбести кости между двете елифизи.
(г) диафиз. (е) id. (!) diaphyse, (d) Dia
physe, Knochenschaft.
diarrhoea, -ae, / [Stappéw diarrhea проти
чам през, от did през + fiéoy rheo тека] :
(b) диария, дрисък (нар.) — ненормално
често изхождане на повече или по-малко
течни изпражнения при усилена пери
сталтика на нервна, токсична или бакте
риална основа, (г) понос, диарея, (е)
diarrh(o)ea. (!) diarrhée, flux de ventre
(pop.), (d) Durchfall, Diarrhoe.
d.
epidemica : (b) епидемична диария,
вирусна диария, епидемичен вирусен
гастроентернт, чревен грип, хановерска
болест, болест на Спенсер — епидемично
стомашно-чревно заболяване с вирусна
етиология, засягащ о предимно малки
деца : протича със силни повръщания
(нерядко без повръщане), честа диария
(до 10 пъти в денонощие) без слуз н
кръв, виене на свят, болки в корема,
нерядко без температура ; възможно е
да представлява синдром, обединяващ
няколко етиологично различни форми,
(г) вирусная диарея, эпидемический
вирусный гастроэнтерит, эпидемический
понос, рвотная болезнь, кишечный грипп,
(е) epidemic diarrh(o)ea, nausea and vo
miting, epidemic gastroenteritis, viral
dysentery. (!) grippe intestinale, (d) epi
demisches Erbrechen, (syn) gastroenteri
tis epidemica viralis, grippus intestinalis,
morbus Spenceri.
diarthrosis, -is, / [$iocp$pü>oiç разчлеиеност,
от did през, чрез
apfrpov arthron ста
ва] : (b) диартроза — подвижно или
ставно свързване : съединение чрез става,
истинска става, при която костите са
разделени помежду си с тясна ставна
кухина (цепнатина), (г) подвижное со
членение, истинный сустав, (e) id., a rti
culus, movable joint. (!) diarthrose, arti
culation mobile, (d) Diarthrose, Gelenk,
wahres Gelenk, (syn) articulatio (1).
diastasa, -ae, / [j ]:
amylasa.
diastasis, -is, / [îtâoraaiç разделяне, раз
падане] : (b) диастаза — раздалечаване
един от друг, напр. на тазовите кости,
на правите коремни мускули, на епифн-
diastema
125
diathesis
зата от диафизата ; за фермента диастаза
(diastasa) виж amylasa. (г) диастаз, рас
хождение костей, (е) id. ( = separation),
(f) id. ( = écartement), (d) id., Auseinan
derweichen.
diastem a, -atis, n {pi diastemata) [dtacrc^ia
отдалечение, промеж дутък]: (b) диасте-
ма — раздалечаване, междина между
средните резци {зъби), (г) диастема. (е)
id. (f) diastématie. (d) id.
diastole, -es, / [öuxotoXtj разтягане, раз
ширяване, от ôtaoxéXXa) diastello разде
лям, разтеглям) : (b) диастола — ритмич
ното разширяване (разпущане) на кухи
ните на сърцето, което настъпва след
систолата ; във време на диастола сър
цето се напълва с кръв. (г) диастола.
(e) id. (f) id. (d) id.
diastoHcus,- а , -um [f]: (b)диастоличен —
отнасящ се до или наблюдаващ се през
време на диастолата, напр. murmur*
diastolicum. (Г) диастолический. (е) dia
stolic. (f) diastoliqu e, (d) diastolisch.
diathermia, -ae, / [bid dia през -f ^épjirç
t herme топлина, от ôu*9*Eppa£vco diather-
m aino сгрявам] : (b) диатермия — при
лагане на високофреквентен ток с ниско
напрежение за нагряване на дълбоко
лежащите тъкани с лечебна цел. (г) диа
термия. (е) diathermy, transthermia, ther
mopenetration. ( о diathermie, (dia)ther-
mopénétration, transthermie, (d) Diather
mie, Thermopenetration, Transthermie,
Wärmedurchdringung.
diathermocoagulatio,
-onis,/[Ыt+
•fréppj t 4- coag ulatio*] : (b) диатермоко-
агулация — изгаряне на тъкани с про
менлив високофреквентен ток. (г) диа
термокоагуляция. (е) diathermocoagula
tion, surgical diathermy, (f) diathermo
coagulation. (d) Elektrokoagulation.
dia thesi s, -is, / [bid&rjoiç разположение,
състояние, от bid през -|-
tithemi
поставям] : (b) диатеза, аномалия на
конституцията — особено предразполо
жение на организма към някоя болеет
или към група от болести, (г) диатез, (е) id.
(f) diathèse, dispqsition constitutionnelle,
(d) Diathese, Krankheitsbereitschaft, Krank
heitsanlage.
d. arthritica:
arthritismus.
d. exsudativa: (b) ексудативна диа
теза, ексудативно-катарална аномалия на
конституцията — предразположение при
деца (най-често между 3 —6 месеца) към
някои заболявания на кожата и лигави
ците : сърбеж, себорея на главата, crusta*
lactea, интертриго, строфулус, подмокря
щи екземи, хрема, фарингит, ларингит,
бронхит, пневмония, увеличени лимфни
възли и др. (г) экссудативно-катараль
ный диатез, (е) exudative diathesis, (f)
diathèse exsudative. (d) exsudative Dia-
tliese.
d. haem orrhagica : (b) хеморагична
диатеза — предразположение към кр ъ
вотечение (кръвоизливи), възникващо са
мостоятелно или при незначителна травма
всл. на нарушение на процеса на съсир-
ването (хемофилия и др.), тромбоиитопе-
ния, увреждане на стените на съдовете
(скорбут, purpura* abdominalis, purpura*
rheumatica и др.) и др. (г) геморраги
ческий диатез, (е) h(a)emorrhagic diathe
sis. (f) diathèse hémorragique, (d) hämor
rhagische Diathese.
d. lym phatica : (b) лимфатична диатеза,
лимфатично-хипопластична аномалия на
конституцията при деца (най-често между
3 —7 г.) ; протича с увеличени лимфни
възли, увеличени сливици, хипертрофия
на аденоидната тъкан в назофаринкса,
склонност към лесно възникване и про
дължително протичане на ринофарин-
гити, отити, трахеобронхити и др.; виж
също status thymicolymphaticus, (г)лим-
фатико-гипопластический диатез, (е) lym-
phatism, status lymphaticus, (f) lympha
tisme, constitution lymphatique, (d) lym
phatische Konstitution,Status lymphaticus,,
lymphatische Diathese, Lymphatismus,
(syn) status lymphaticus, lympliatismus.
d. neuroarthritica : (b) нервно-артри-
тична диатеза — повишена нервна въз-
будимост, кожни прояви (уртикариални
изриви, сухи екземи и др.), мигрена,
ацетонемично повръщане, склонност към
катари на горните дихателни пътища,
еластичен ларингит, еластичен бронхит,
непоносимост към някои храни и др. ;
най-добре изразена при деца в училищ
ната възраст. (Г) нервно-артритический
диатез, (е) neuronrtliritism. (f) neuro-
arthritisme. (d) Neuroarthritismus. (syn)
neuroart hritismus.
d. spasm ophilica : —►spasmophilia.
d. u r ic a : (b) пнкочнокиселинна диа
теза — предразположение към образу
ване на пикочна киселина в излишък с
последствие ревматизъм и подагрени
симптоми ; срв. uricaemia. (г) мочекислый
диатез, (е) uric-acid diathesis, (f) diathèse
urique. (d) uratische Diathese, Harnsau-
rediathese.
dtazo-reactio
126
diffusio
diazo-reactio : (b) диазореакция (на Ер-
лих) — цветна реакция между диазоре
актива на Ehrlich и редица органични
вещества: 1. диазореакция в урината —
при прибавяне на реактива към урината
се получава интензивно червен цвят на
урината и пяната и ; положителна е при
коремен тиф, тежка туберкулоза, тубер
кулозен перитонит, морбили, трихиноза
и др. ; 2. диазореакция в кръвта — из
ползува се предимно за определяне на
билирубина, а също и при уремия, (г)
диазореакция, диазореакция Эрлиха, (е)
diazo-reaction, Ehrlich’s reaction, (f) diazo-
réaction, réaction d'Ehrlich. (d) Diazore-
aktion, Ehrlichsche Reaktion,
dibothriocephalosis, -is, / : —►bothrioce-
phalosis,
Dibothriocephalus latus :
Bothriocepha-
lus latus.
dichotomia, -ae, / [ôty* dicha разделен на
две + тo\ii\ tome рязане] : (b) дихото
мия — разделяне на две еднакви части
или клона, вилообразно разделяне, раз
двояване. ( г) дихотомия, вилообразное
разделение, раздвоение, (е) dichotomy,
• (о dichotomie. (d) Dichotomie, Zweitei
lung.
Dicki testum [G. F. Dick, роден 1881, и
G. Н . Dick, родена 1881, съпрузи, амер.
лекари] : (Ь) проба на Дик — интраку-
танна проба за диагностика и преценка
на възприемчнвостта към скарлатина ;
при възрастни е отрицателна 70—90%.
(г) реакция Дика, (е) Dick test. (f) ép
reuve de Dick. (d) Dick-Test.
.d icrotia,
- a e, / [di- (ô£ç) двоен -f %ç>ô%oç
kro to s чукане] : (b) дикротия, дикроти-
зъм — дикротичен пулс, двуударен пулс :
двоен пулсов удар, при който след всяка
систола на сърцето се напипва един по-
голям и един следващ по-малък удар на
пулса при еднакъв интервал, ( г ) дикро
тия, дикротический пульс, двуударный
пульс, (е) dicrotism, dicrotic pulse, (f)
dicrotisme. (d) Dikrotie, dikroter Puls,
doppelschlägiger Puls, (syn) dicrotismus,
pulsus dicrotus.
dicrotismus, -i, rn [||:
dicrotia.
dicrotus, -a,
- urn IT): (b) дикротичен —
двуударен, раздвоен, двоен, напр. pulsus*
dicrotus. (г) дикротический, двуударный,
раздвоенный, (е) dicrotic, (f) dicrote. (d)
dikrotisch, doppelschlägig,
dictyoma, -atis, n [ôixxuov diktyon мре
жа H- -orna = тумор] : (b) диктиом —
злокачествен тумор на окото, произхож
дащ от епитела на цилиарния отдел на
ретината, (г) диктиома. (е) id. (f) dicty-
ome. (d) Diktyom, Netzhautgeschwulst.
didymitis, -tidis, / [ô£ôupoç didymos близ
нак ; pl ôfôojioi didymoi близнаци, тести
кули -f •itis = възпаление] : —►orchitis.
diencephalon, -i, n [ôta dia през 4-
(paÀoç enkephalos главен мозък] : (b) ди-
енцефалон — междинен мозък: един от
основните отдели на главния мозък (виж
encephalon), разположен между крайния
мозък (telencephalon*) и средния мозък
(mesencephalon:f:) ; обкръжава третия вен-
трикул и се състои от а) базална част
(на дъното на вентрикула) — hypothala
mus (hypophysis, corpora mamillaria,
tuber cinereum, chiasma opticum и др.),
и б) дорзална част — thalamencephalon
(thalamus* epithalamus* и metathalamus) ;
важна за живота част на мозъка с веге
тативни центрове за регулиране на тем
пературата, водната обмяна, обмяната на
въглехидратите, мазнините и белтъчи
ните, основната обмяна и др. ; срв. hypo
thalamus и thalamus. (Г) межуточный
мозг, промежуточный мозг. (е) id., inter
brain, between-brain,
'tween-brain, thala
mic brain, (f) diencéphale, cerveau inter
médiaire. (d) Zwischenhirn.
differens, g en.
- e ntis [differre (dif-fêro)
различавам ce] : (b) диферентен — раз
личен, несходен, нееднакъв; неиндифе-
рентен, небезразличен, ( г) различный,
несходный, неодинаковый, (e) differen t,
(о différent. (d) different, unterschied
lich .
difficilis, -e [dis- =
отрицание -h facilis
лесен]: (b) мъчен, труден, (г) трудный.
(e) difficult. (О difficile, (d) schwierig,
schwer, mühsam.
difformls, -e, [dis- | + form a форма, вид,
външност] : (b) деформиран — безфор
мен, обезформен, обезобразен, уродлив,
(г) деформированный, бесформенный, без
образный, уродливый, (е) deformed,
mis-shapen, (f) difforme, (d) unförmig,
entstellt, ungestaltet, difform, mißge
staltet.
diffusio, -onis, / [ = разпространение, раз
пръскване, от dif-fundère, рр. diffusus,
разпространявам, разпръсквам, разсей
вам] : (Ь) дифузия — постепенно пълно
размесване на две намиращи се в ди
ректно съприкосновение вещества, напр.
газове, течности или разтвори с различна
концентрация, (г) диффузия, (е) diffu sion ,
(f) diffusion. (d) Diffusion.
diffusus
127
dilatatio
diffusus, -a, -um [ t ] : (b) дифузен — раз
лят, разпростиращ се наоколо, разпро
стрян, пространен, без определена гра
ница, пръснат, разсеян, (г) диффузный,
разлитой, пространный, рассеянный, (е)
diffuse, (f) diffus. <d) diffus, verbreitet,
ausgebreitet, ausgedehnt, zerstreut,
digastricus, -a, -um [di- (5£ç) двоен 4- Т»а-
Ttjp gaster корем, стомах] : —►biventer,
digestio, -onis, f [= разделяне, смилане,
от di-gerëre, рр. digestus, разделям,
смилам] : (b) дигестия : 1. храносмилане,
смилане ; 2. извличане на разтворими
вещества от дроги (при 40—50°С). (г)
1. дигестия, пищеварение, переваривание
(пищи); 2. извлекать нагреванием, (е)
1-2. digestion, (f) 1-2. digestion, (d) Di
gestion: 1. Verdauung; 2. Ausziehen,
digestiva (remedia), njpl [t ] : (b) дигести-
вни лекарствени вещества — лекарства,
подпомагащи храносмилането, (г) сред
ства, способствующие пищеварению, (е)
digestants, digestives, (f) eupeptiques,
digestifs, (d) Digestionsmittei, verdau
ungsfördernde Mittel, Verdauungsmittel,
digestivus, -a, -um [ 11: (b) дигестивен —
отнасящ ce до храносмилането, храно
смилателен. (Г) пищеварительный, (е)
digestive, (f) digestif, eupeptique. (d) di
gestiv, verdauungsfördernd,
digestorius, -a, -um [ | ] : (b) служещ на
храносмилането, напр. apparatus'5* diges
torius. (г) служащий пищеварению, (е)
digestive, (f) digestif, (d) Verdauungs-.
digitalis1, -e [digitus пръст] : (b) дигита
лен : отнасящ се до или принадлежащ
на пръстите, приличащ на пръст(и) ;
извършван с помощта на пръсти, диги
тално. (г) пальцевой, (e) digital, (f) di
gital. (d) digital, Finger- .
Digitalis2, -is, / ff]: (b) дигиталис, на
пръстник — растение, чиито листа съ
държ ат усилващи сърцето гликозиди :
D. purpurea (червен напръстник) съдържа
гликозидите дигитоксин, гитоксин (диги-
талеин) и гиталин, а D. lanata (овча
опашка) — гликозида дигиланид (ланато-
зид) А, В и С. (г) наперстянка. ( е) id.,
fox-glove. (f) digitale, (d) Fingerhut, id.
digitatus, -a,
- um [ t ] : (b) лръстовиден,
снабден с пръсти или имащ подобни на
пръсти израстъци или клонове, (г) паль
цевидный, пальцеобразный, снабженный
пальцами, (e) digitate, digitiform. (f) di-
gité, digitiforme, (d) fingerförmig, (sy n)
digitiformis.
digiti, -orum, mjpl : -► digitus.
digitiformis, -e :
digitatus,
digitus, -i» m (pl digiti) [на rp. îdxrjXoç
daktylos]: (b) пръст (състои ce or 3
кости, наречени фаланги), виж по-долу
d. manus и d. pedis, (r) палец, (e) finger ;
toe. (f) doigt ; orteil, (d) Finger ; Zehe.
d. hippocraticus, p l digiti hippocra-
tici : (b) барабанни или Хипократови пръ
сти — пръсти във вид на барабанна
пръчка, при смущения в белодробното
кръвообращение (сърдечни заболявання,
бронхиектазии, туберкулоза и др.). (г) ба
рабанные пальцы, гиппократовские паль
цы. (е) Hippocratic fingers, clubbed fin
gers. (f) doigts hippocratiques, doigts en
baguette de tambour, (d) Trommelschlä
gelfinger, Kolbenfinger, Stauungsfinger.
d. manus : (b) пръст на ръката, (г)
палец руки, (е) finger, (f) doigt de la
main, (d) Finger.
d. medius, digitus III : (b) средният
пръст на ръката. (Г) средний палец руки.
(е) middle or third finger. (О médius,,
doigt majeur, (d) Mittelfinger.
d. minimus manus, digitus V manus :
(b) малкият, V пръст на ръката, кутре,
(г) мизинец, (е) little or fifth finger, (f)
auriculaire (doigt), (d) kleiner Finger.
d. minimus pedis, digitus V pedis :
(b) малкият, V пръст на крака. (Г) ми
зинец (на ноге), (е) little toe. (f) cin
quième orteil, (d) kleine Zehe.
d. mortuus [mortuus мъртъв] : (b)
мъртвешки пръст — при локално сму
щение в кръвоснабдяването, напр. при
Raynatidi* morbus, (г) мертвый палец, (е)
id., dead finger., (f) doigt mort, (d) ab
gestorbener Finger, Leichenfinger, Toten
finger.
d. pedis: (b) пръст на крака, (г) па
лец ноги. (е) toe. с») orteil, doigt dir
pied, (d) Zehe.
d. secundus m anus:
index2,
di Guglielm o’ morbus [G. di Guglielmo,
итал. лекар, 1886—1961]: —►erythroblas
tosis acuta.
dii.: dilutus*5*; съкр. в рецепти.
dilatatio, -onis, / [di-latare, pp. dilatatus,
разширявам] : (b) дилатация — р азши
рение, разширяване: 1. разширение на*
едното или на двете предсърдия, или на
единия или на двата вентрикула на сърце
то (d. cordis) при повишаване на съпротив
лението в голямото или малкото кръво
обращение, при заболявания на сърцето
и пр. ; разширение на друг кух орган,
напр. на стомаха (d. ventriculi); 2. из-
'd ilatatio
128
diplegia
куствеио разширяване иа отвор или на
канал. (г) дилатация, расширение. (е)
dilatation, enlargement of the heart, (f)
dilatation (d) Dilatation, Erweiterung.
d.
cordis : (b) дилатация на сърцето —
разширение на сърцето, (г) дилатация,
и ли расширение, сердца, (е) cardiac di
latation. (f) dilatation cardiaque, (d) Herz-
dilatation, Herzerweiterung,
d. pupillae:
m ydriasis,
d.
ventriculi : (b) дилатация на сто
маха — разширение на стомаха, при
стеноза на пилора и на дванадесето
пръстното черво, (г) расширение желудка,
гастрэктазия. (е) dilatation of the sto
mach, gastrectasis, gastrectasia. (f) dila
tation de Testomac, gastrectasie. (d) Ma
generweiterung, Magendilatation, Gastrek-
tasie. (syn) gastrectasia.
dilatator, -oris, m [f]:(b) дилятатор —раз
ширите.! (мускул, инструмент), (г) диля
татор, расширяющая мышца, расшири
тель. (е) dilator, bougie, (f) dilatateur,
élargisseur, bougie dilatante, (d) Dilata
tor, Erweiterer, Erweiterungssonde, Bougie,
dilutus, -a, -um, [di-luëre, pp. dilutus, раз
тварям, разреждам]: (b) разреден, (г)
разбавленный, (е) diluted, (f) dilue,
étendu. (d) verdünnt,
dim .: dimidius*; съкр. в рецепти.
dimensio, -onis, / : (b) димензия — изме
рение, размер(и), протежение, обем. (г)
измерение, размер, протяжение, объем,
(е) dimension. ( о dimension. (d) Dimen
sion. Abmessung, Ausdehnung,
dimidius,
-a,
- um [dimidium половина] :
(b) половин, разделен иа две, наполо
вина, половин доза, (г) половинный, р аз
деленный надвое, (е) half, (f) dimidie,
(d) halb.
diminutio, deminutio, -onis, / [di-minuere,
pp. diminutus, раздробявам, разчупвам] :
(b) намаляване, смаляване, съкратяване,
скъсяване, спадане, (г) уменьшение, со
кращение, убавление, (е) diminution,
lessening, decrease, (f) diminution, dé
croissement, amoindrissement, (d) Vermin
derung, Verringerung, Abnahme, Abneh
men.
diminutus, -a, -um [f]: (b) намален, раз
дробен. (Г) уменьшенный, измельченный,
раздробленный, (е) diminished, decreased,
reduced. d) diminué, morcelé. (d) ver
mindert, verkleinert, zerkleinert,
dioptria,
-ae, / [StoTrofc diopter разузна
вач, от
to diopteuo виждам нався
къде ; Ыхтря dioptra ъгломерен уред
за измерване височината на отдалечени
предмети] : (Ь) диоптрия — единица
пречупваща сила на една леща (или си
стема от лещи), напр. на окото ; пре
чупващата сила на леща с 1 м фо
кусно разстояние = леща 1 диоптър =
= 1 D. (г) диоптрия, (е) diopter, diop-
try. (f) dioptrie, (d) Dioptrie, Brechkraft
einheit.
diphtheria, -ae, / [ôicpOépx diphthera кожа
(обработена), ципа] : (b) дифтерия, „диф
терит“,
лошо гърло — остра заразна
болест, характеризираща се с възпали
телен процес в гърлото (обикновено на
сливиците и съседните участъци на гър
лото), носа или носоглътката, по-рядко
в гръкляна и трахеята и много рядко
на конюнктивита и влагалището, с обра
зуване на мръснобели или сиви налепи
(мембрани), плътно сливащи се с под
лежащата некротизирана тъкан на лига
виците, с повече или по-малко изразени
явления на интоксикация ; причинител
Corynebacterium* diphtheriae, (г) дифте
рия. (е) id.,
diphtheritis. (f) diphtérie,
(d) Diphtherie.
d. laryngis: (b) дифтерия на грък
ляна, истински круп ; развива се обик
новено вторично от дифтерия на сливи
ците (виж по-горе), (г) дифтерия гортани,
дифтерийный круп, истинный круп, (е)
laryngeal diphtheria, diphtheritic laryn
gitis, true croup, (f) diphtérie laryngée,
croup, (d) Kehlkopfdiphtherie, Krup(p).
diphtheritis« -tidis, / [diphtheria*-\ -
-iti$*=*
възпаление] : (b) дифтерит — термин,
често неправилно употребяван за болестта
diphtheria (виж по-горе) ; в действител
ност представлява съкратено означаване
за дифтеритно възпаление : фибринозно
възпаление на лигавиците, протичащо с
некроза, което освен при дифтерия се
наблюдава особено при теж ки местни
възпаления на лигавицата, при отравяне
със сублимат и др. ; при отмахването
на псевдомембраната се получава язвен
дефект в лигавицата, (г) дифтерит, диф-
теритическое воспаление, (е) diphtheritic
inflammation, (f) inflammation diphté
rique. (d) diphtherische Entzündung.
diphyllobothriosis, -is, / : -► bothriocepha-
losis.
Diphyllobothrium latum :
Bothrioce-
phalus latus.
diplegia« -ae, / [d/- (Mç) двоен + nXrixfi
pleg e удар, поражение] : (b) диплегия —
двустранна парализа, засягаща съответни
diplegia
129
dislocatio
части от двете страни на тялото, обик
новено от церебрален произход, (г) ди-
плегия. (е) id., double hemiplegia, bila
teral paralysis, (f) diplégie, paralysie
bilatérale, (d) Diplegie, doppelseitige
Lähmung.
d. facialis : (b) фациалИа диплегия —
двустранна парализа на лицевия нерв.
(г) двухсторонний паралич лицевого
нерва, (е) facial diplegia, (f) diplégie
faciale. <d> id., Prosopodiplegie. (sy n)
prosopodiplegia.
d. spastica infantilis : детска еластич
на диплегия — клиничен синдром, най-
често възникващ всл. на родилна травма,
риж Littlei morbus.
Diplobacillus, -i, rn [dircXôoç diploos двоен-f-
Bacillus*\: (b) диилобацил — двоен ба
цил, чифтно свързани бацили, (г) дипло-
бацилла, двойная бацилла, (е) id. (f)
diplobacille. (d) Diplobazillus, id.
Diplococcus, -i, m l&rcXéoç f + coccus*] :
(b) диплокок — чифтно свързани коки,
наредени по два един до друг, (г) дипло
кокк. (e) id. (f) diplocoque. (d) Diplo
kokkus.
D. m en ingitidis: -► Meningococcus.
D. pneumoniae (Weichselbaum): -►
Pneumococcus (Fränkel).
diploë, -es, / [ÔwuXôij (/) от ÔwcXéoçf ] • (b)
диплое — гъбестото костно вещество
(substantia spongiosa) на плоските кости
на черепа, (г) диплоэ. (е) id. (f) id.,
diploé. (d) id.
diplopia, -ae, f [SwcXéoç f + бф, ônàç ops,
opos, зрение, виждане, или &ф, dmd^
ops, opos, oko] : (b) диплопия — двойно
виждане, виждане на предметите двойно
при парализи и парези на очните мус
кули. (г) диплопия, (е) id., double vision,
(f) diplopie, (d) Diplopie, Doppelsehen.
dipsomania, -ae, / [б£фа dipsa жажда -f-
mania*J: (b) дипсомания — пристъпи
от неудържимо, периодично възникващо
влечение към алкохол с напиване, про
дължаващо с дни, понякога със седмици,
(г) дипсомания, запой. ( е) id. (f) dipso
manie. (d) Dipsomanie, periodische Trunk
sucht, Quartaltrunksucht,
„Quartals-
saufen“.
dis-1 (лат.) : представка, означаваща разде
ляне или отрицание.
dis-2, di- (rp. blç) : представка, означаваща
два пъти, двойно, дву- .
disciformis, -е [ôtoxoç diskos диск -f forma
форма, вид] : (b) диско виден. (г) диско-
видный. (е) discoid, disc-shaped, (f) dis-
9 Медицинска терминология
coïde.
,<d>. diskoidal, scheibenförmig,
(sy n) discoideus.
discisio, -onis, / [dis-cidëre, pp. discisus,
разсичам, разцепвам] : (b) дисцизия —
разрязване, срязване, разрез, разсичане,
разцепване. (Г) рассечение, разрез. (*)
discission, incision, cutting, splitting, (f)
discision, incision, coupure, section, (d)
Diszision, Spaltung, Trennung, Einschnitt.
Sch nitt.
discitis, -tidis, / [discus* + -itis
възпа
ление] : (b) дисцит: 1. възпаление на
диск, специално на ставния диск (discus*
articularis); срв. m eniscitis; 2. възпали
телно-дегенеративен процес в между-
прешленните дискове всл. на възпали
телни заболявания ; 3. травматична лро-
трузия (херния) на междупрешленен
диск в гръбначния канал, (г) дисцит.
(e) id. (f) discite, (d) Diszitis.
discoideus, -a, -um : -* disciformis.
discoria, diskinesia: -► dyscoria, dyski
nesia.
discus,
- i, m [ôloxoç diskos диск]: (b)
диск — образувание с плоска заоблена
повърхност, плосък кръг, плочка, пла
стинка, напр. d . articularis (виж по-долу).
(Г) диск, круг, кружок. (е) disc, disk.
(f) disque, (d) Scheibe.
d. articularis: (b) ставен диск —
междуставна влакнестохрущялна пла
стинка; виж също meniscus, (г) сустав
ной диск. (е) articular disc, interarticu-
lar fibrocartilage. (f) disque articulaire,
(d) Gelenkscheibe.
d. intervertebralis (INA, PNA) =
fibrocartilago intervertebralis (BNA) : (b)
интервертебрален диск — междупре
шленен диск : тънка хрущялна плочка с
пихтиеста централна част (nucleus* p ul
posus). (г) межпозвоночный хрящ, (е)
intervertebral disc, intervertebral fibrocar
tilage. (f) disque intervertébral, (d) Zwi-
schenwirbelscheibe.
disgerminoma :
dysgerminoma.
dislocatio,
-onis, / [dis- =
разделяне -f
locu s място] : (b) дислокация — изме
стване, разместване, напр. на счупени
части при фрактури, понякога = лукса-
ция ; d. ad axin — разместване на части
от счупена кост по оста, d. ad latus —
разместване с раздалечаване на единия
край настрани (странично разместване),
d. ad longitudinem — разместване по
отношение дължината на костта с р аз
минаване (d. ad longitudinem cum con
tractione) или с раздалечаване (d. ad
dispar
130
dissociatio
longitudinem cum distractione) на двата
края на костта, d. ad peripheriam —
разместване със завъртане на едната
част по оста (разместване по перифе
рията). ( г) смещение, сдвиг (кости),
и н о гда ^вывих, (е) dislocation, displace
ment of a part, luxation, (f) déplacement,
dislocation, (d) Dislokation, Lageverände
rung, Lageverschiebung,
dispar, gen.
-aris [dis- = отрицание + par,
paris, равен, еднакъв] : (b) неравен, не
еднакъв, различен, (г) неравный, неоди
наковый, различный, (е) unequal, (f)
inégal, (d) ungleich.
dispensari satio, -onis, / [dis-pensare раз
пределям] : (b) диспансеризация, диспан
серизиране — система на работа в ле
чебно-профилактичните заведения, на
сочена към активно откриване и лече
ние (особено в ранните и началните ста
дии) на болните и профилактика, главно
ня хроничните заболявания (туберкулоза,
онкологични, сърдечно-съдови и др.), а
също и наблюдение на здрави, (г) дис
пансеризация. (е) ■. ( f )
(d) -■
dispensarium, -ii, n [dis-pensare отмер
вам, разпределям, разпределям чрез тег
лене, от dis-*
-Ь pendere тегля] : (Ь) дис
пансер - - специализирано лечебно-про
филактично заведение, състоящо се от
поликлиника и стационар за активно о т
криване на болни, особено в ранните
стадни на заболяването, за систематич
ното им наблюдение, за оказване n«i
квалифицирана лечебна помощ и профи
лактика и др.,
нанр. противотуберкуло
зен, нсихо-иеврологичен, кожно-венери
чески и пр. диспансер. (г) диспансер,
(е) dispensary, policlinic (public or city
dispensary): амбулаторно отделение на
болница или обществено лечебно заве
дение за лекуване безплатно на бедни
болни, (f) dispensaire, (d) Fürsorgestelle,
Ambulatorium, Ambulanz,
dispensatorium, -ii, n [dispensator упра
вител, ръководител] : —*■ pharmacopoea.
dispersio, -onis, / (^разсейване, разпръск
ване, от di-spergere, pp. dispersus, раз
пръсквам] : (b) дисперсия : 1. повече или
по-малко интимното смесване на части
ците на едно вещество в масата на друго
вещество, разпръскване на едно твърдо
вещество в друга фаза ; 2. разлагане на
бялата светлина на цветове при пречуп
ването й. ( г ) дисперсия, рассеивание,
(е) dispersion, (f) dispersion, (d) Disper
sion, Zerstreuung, Streuung.
dispositio, -onis, / [= разположение, на
реждане] : —►praedispositio.
dissecans, gen.
- a ntis [dissecare, pp. dis
sectus, разсичам] : (b) разсичаш, разцеп
ващ, разделящ, проникващ между, р аз
слояващ, напр. aneurysma-1* dissecans или
osteochondritis* dissecans, ( г ) рассекаю
щий, проникающий между, расслаиваю
щий. (е) dissecting, (f) disséquant, (d)
zerschneidend, spaltend, trennend,
dissectio, -onis, f [| ]- (Ь) дисекция
разсичапе, разрязване, препариране, ря
зане на трупове с цел за анатомично*
изучаване. (Г) секция, рассечение, пре
парирование, анатомирование, (е) dis
section, necrotomy, (f) dissection, (d)
Zerschneidung, Präparieren,
Sezieren
Dissektion.
d. fetus:
embryotomin.
disseminatio,
- o nis, / [disseminare, pp.
disseminatus, разсейвам, разпространя
вам] : (b) дисеминацпя, дисеминнране —
разсейване, разпространяване: 1. на па
тологичен процес, папр. на туберкулоза,
на тумор и пр. ; 2. на болестен възбу
дител в отделен организъм или между
населението, ( г) дпссеминяиия, рассеи
вание, распространение, (е) dissemin a
tion. (f) dissémination, (d) Dissemination,
Aussaat, Ausstreuung, Ausbreitung,
disseminatus, -a, -um [ \ ]: (b) дисемини-
ран - разсеян, разпространен, (г) дис
семинированный, рассеянный, распро
страненный. (е) disseminated, (f) dissé
miné, (d)disseminiert, nusgesät, zerstreut,,
verbreitet.
dissimilatîo, -o nis, f [dissimilis нееднакъв,
неподобен, различен] : —►с îtabolisrnus.
dissim ulatio,
- o nis, f [dissimulare при
кривам, премълчавам): (b) лигсимулл-
ция — умишлено прикриване на болестни
симптоми, като болният се преструва на
здрав, най-често при душевно болни,
(г) диссимуляции. (е) dissimulation, (f)
dissimulation, (d) Dissimulation, Verheim
lichung.
dissociatio, -onis, / [=- разделяне, разпа
дане, разединяване] : (b) дисоциация :
1. (в Xим.) обратимо разлагане на ча
стиците ла веществата на елементарните
им съставни части : молекули, атомни
групи, атоми, електрони или йони (»И они
зация); 2. (в микробиол.) възникване
на микроорганизми в културите, отли
чаващи се от изходния ти п; 3. дисоцин-
ране, напр. дисошшрана жълтеница, при
която има голямо количество билирубин
(dissolutio
131
diverticulum
в урината, съпроводено с намаление или
липса на жлъчни киселини, (г) диссо
циация. (е) dissociation, ionization. <*)
dissociation, ionization. <d> Dissoziation,
Trennung, Zusammenhangslockerung,Zer
legung.
•dissolutio, -onis, / [idis-solvere, pp. disso
lu tu s, развързвам, разтварям] : (b) раз
тваряне, разпадане, разлагане (на състав
ните части), (г) растворение, разложе
ние. (е) dissolution, solution. О) disso
lution, solution. <d) Dissolution, Auf
lösung, Zersetzung.
dissolutus, -a.
-um |f]* (b) разтворен,
втечнен. (Г) растворенный, сжиженный,
(е) dissolved, liquefied, (f) dissous ( / dis
soute). (d) gelöst, aufgelöst.
dissolventia (remedia), nipi ^ ] : (b) ди-
солвснти : 1. разтварящи вещества, раз-
пюрите.ш; *2. лекарства, предизвикващи
стопяване, разрушаване или разнасяне,
iiarip. на камък, ексудат, възпалителен
процес, тумор и др. ; виж също resol
ventia. (г) 1. растворяющие вещества,
растворители ; 2 . рассасывающие сред
ства. (е) 1. solvents, dissolvents ; 2. dis
ent ients, discussives, resolvents. <*)l- dis
solvants ; 2 . résolutifs. (d) 1. auflösendc
Mittel, Lösungsmittel ; 2. Auflösungsmit-
iel, Zerteilungsmittel.
cdistalis, -e [dist(antia) разстояние + -alis,
но аналогия на dorsalis] : (b) дистален —
намиращ се по-отдалечено, по-периферно
от центъра, от средната линия, от ту
ловището, периферен ; противоположно
па p rox im alis41, (г) дистальный, перифе
рический. (е) distal. <»>. distal. (d) distal.
distensio, distentio, -onis, / \dis-tendere,
pp. distentus (distensus), разтягам] : (b)
дистензия
разтягане, разпъване, раз
ширяване, напр. на ставна обвивка от
насъбрана течност в ставата, (г) растя
жение, расширение. (е) distension. (f)
distension. (d) Distention, abnorme Aus
dehnung, Dehnung, Erweiterung.
Distom um hepaticum |ô£ç dis двоен -b
отбра sto ma уста] ; виж при Treniatoda.
distorsio, distortio,-onis f\dis-torquere, pp.
disto rtu s, извъртвам, изкривявам]: (b) дис-
торзия - навяхване : разтягане на став
ните връзки (с частично разкъсване и
кръвоизлив), (г) дисторсия, растяжение
(сустава). (е) sprain. (О entorse, disto r
sion, foul ure. (d) Distorsion, Verstau
chung, Gelenksbänderzerrung, (syn) luxa
tio imperfecta.
distractio, -onis, / [dis-trahere, pp. dis
tractus, тегля в различни страни, раз
делям] : (b) дистракция — прилагане на
теглене (екстензия) и противотеглепс
(контраекстензия) за наместване на счу
пени кости, при които има разместваме
и скъсяване, и при лукеации. (г) вытя
жение и противовытяжение. (е) distrac
tion. (f) distraction. (d) Distraktion.
diuresis, -is, / [bid dia над, повече -
oopiptç u resis уриниране, от oùpico iireo
уринирам] : (b) диуреза
пикочоотде-
ляне, процесът на образуване и отделя
не на урината, в по-тесен смисъл у ве
личено отделяне на урина ; нормално чо
век (над 14 г.) отделя 1000 —1600 мл за
24 часа или около 1 мл на минута, (г)
диурез, мочеотделение. ( е) id. (f) d iu
rèse. (d) Diurese, Harnabsonderung, Harn
ausscheidung.
diuretica (remedia), n\pl [ | | : (b) диуре-
тици — диуретични, никочогонни лекар
ствени ср едств а: лекарства, усилващи
образуването на урина, с действие вър
ху бъбреците, сърдечно-съдовата систе
ма или тъканите, (г) мочегонные сред
ства, диуретические средства, диуретики.
<е) diuretics, emictories. (f) diurétiques,
(d) id.,
harntreibende Mittel, entquel
lende Mittel, wasserentbindende Stoffe.
diurnus, -a, - um [dies ден] : (b) което ce
случва през деня, дневен; еднодневен,
траещ един ден. (г) дневной ; одноднев
ный. (е) diurnal. (f) diurne, (d) am Tage,
Tag-, Tages-; einen Tag dauernd.
div. — divide [di-vidëre, pp. divisus, раз
делям] : раздели ; div. in dos. acq(u).
divide in doses aequales — раздели на
равни дози; div.* in part. (или p.)aeq(u).
divide in partes aequales — раздели на
равни части !; съкращения в рецепта.
divergens, gen.
- e ntis [di- - разделяне -j-
vergëre наклонен съм] : (b) диверген-
тен — раздалечаващ се, неусиореден,
разиждащ се (страбизъм). ( г) дивер
гентный, расходящийся (косоглазие), ( е)
divergent, (f) divergent, (d) divergent,
auseinandergebend.
divergentia, -ae, / [ \ \ : (b) дивергенция —
разиждане, раздалечаване, отклоняваме
от правата посока, напр. на зрителните
оси : положение на очите, при което
зрителните оси се пресичат зад очите,
(г) дивергенция, расхождение, (е) diver
gence. (f) divergence, (d) Divergenz.
diverticulum , -i, n [— странична пътека,
от di-vertëre отделям ce] : (b) днверти-
diverticulum
132
dorsum
кул — сляпо завършващ кух издатък
или джоб на тръбести или кухи органи,
напр. на хранопровода, на стената на
червата или на пикочния мехур, ( г) ди
вертикул. (е) id. (f) diverticule, (d) Di
vertikel, Ausbuchtung, Ausstülpung.
d. ilei, diverticulum Meckeli : (d) дивер
тикул на Мекел — сляп издатък на тън
кото черво, дълъг 5— 10 см, разширен
остатък от ductus* omphaloentericus. (г)
меккелев дивертикул, (е) Meckel’s di
verticulum. <0 diverticule de Meckel.
(d) Meckelsches Divertikel.
div. in p. aeq(u). = divide in partes aequa
les : (b) разделй на равни части (съкр.
в рецепти), (г) раздели на равные части.
(e) divide into equal parts, (f) divisez
en parties égales. (d) teile in gleiche
Teile.
divisus, -a, -um [pp. от di-vidère разделям] :
(b) разделен.
.(Г) разделенный, ( е) di
vided. ( о divisé, (d) geteilt.
DLM: dosis* letalis minima.
doctor medicinae : -► medicinae doctor.
dolabra, -ae, / [=кирка, мотика, брадва,
от dolare одялвам] : (b) долабра — спи
рална бинтова превръзка на крайник,
съставена от спирални обиколки, (г) спи
ральная повязка, (е) spiral bandage, (f)
bandage en doloire. (d) Hobelbinde, Ho-
belspanbinde.
dolens, gen.
- e ntis [dolêre боля]: (b) до
летел
който боли, болезнен. (Г)
болезненный, болевой, ( е) painful, (f)
douloureux. (d) schmerzhaft, schmerz
lich.
doHchocephalus,
- i, ni [üolixtç dolichos
дълъг + xecpatoj kephale глава] : (b) до
лихоцефал, долихокефал — c тясна и дъл
га форма на главата, дългоглав. (г) до
лихоцефал, длинноголовый, (е) dolicho
cephalic. (f) dolichocéphale, (d) Lang
schädel, Langkopf.
dolor, -oris, m (pi dolores) [dolêre боля,
причинявам болка] : (b) болка, един от
класическите признаци на възпалението.
(Г) боль, (е) pain, ache, (f) douleur, (d)
Schmerz, Weh.
dolores, mlpi : -► dolor.
d.
ad partum sive dolores partu
rientium [partus раждане, p artu rien s
родилка]: (b) родилни болки, родилни
контракции, (г) родовые боли, родовые
схватки, (е) labo(u)r-pains, birth-throes,
pains, (f) douleurs, contractions, (d) Ge
burtswehen, Wehen.
d. osteocopl sive nocturni [àoziov
osteonкостH- •aôtcoç kopos удряне]:(b>
нощни остри болки в костите при вто
ричен и третичен сифилис, особено в
тибията и черепните кости, дължащи се
на възпалителна реакция на периоста.
(Г) ночные боли в костях. (е) osteoco-
pes, osteocopic pains, osteodynia, (f) dou
leurs ostéocopës, ostéodynie, (d) nächt
liche Knochenschinerzen,
dolorosus, -a, -um [dolor*] : (b) болезнен,
причиняващ болка, ( г) болезненный, бо
левой. (е) painful, algetic,algesic* (f) dou
loureux, algique, (d) schmerzhaft, schmerz
lich.
domesticus,
-a,
- um [domus,
- us, дом,
къща ; domicilium жилище] : (b) дома
шен, опитомен, (г) домашний, приру
ченный. (е) domestic, (f) domestique,
г о Haus-, zahm.
dominans, gen.
- a ntis [dominari (dominor)*
pp. dominatus, господству вам] : (b) до
минантен — преобладаващ, господству-
ващ, главен белег, явяващ се при кр ъ
стосване в първото поколение ; срв. r e
cessivus. (Г) доминирующий, преобла
дающий, господствующий, (е) dominant,
(о dominant, (d) dominant, überdeckend,
donator,
- o ris, m [donare, pp. donatus*
подарявам, давам] : (b) донатор, донор —
дарител, даващ кръвта си доброволно за
преливане, кръводарител, (г) донор, (е)*
donor, (f) donneur (de sang), (d) Spen
der, Blutspender.
donovanosis: -*■granuloma venereum,
dorsalis,
-e [dorsum*] : (b) дорзплен —
отнасящ се до гърба, разположен откъм
гърба, гръбен, тилен (горен или заден) ;
противоположно на ventralis*, (г) спин
ной, тыльный (верхний или задний), д ор
сальный. (е) dorsal, posterior, (f) dorsal,
(d) dorsal, Rücken- .
dorsoventralis, -e [dorsum* - f venter*] :
(b) дорзовентрален — идващ от гърба
към корема, гръбно-коремен. (г) спин-
но-брюшной. (е) dorsoventral. (f) dorso-
ventral. О) dorsoventral.
dorsum, -i, n : (b) гръб ; тръбната или тил
ната (горната или задната) страна-на някоя
част. (г) спина; тыльная или верхняя
сторона, (е) back, id. (f) dos. (d) Rü
cken; Rückseite.
d. manus : (b) тръбната страна на
китката на ръката, (г) тыльная сторона
кисти руки, (е) back of the hand, (f) dos
de la main, (d) Handrücken.
dorsum
133
ductus
d. pedis: (b) горната страна на ходи
лото. (г) тыльная сторона стопы, (е) back
of the foot. (о dos du pied, (d) Fuß
rücken.
d. rotundum :
kyphosis,
dosis, -is, / (accus, dosim, abl. dosi) [ôé&otç
даване, дажба, от ötöüjju didomi давам] :
(b) доза, прием, лекарствена дажба :
определено количество от едно лекарство,
давано или вкарвано наведнъж в орга
низма. (Г) доза, прием, (е) dose, (f) dose.
(d) Dosis (pl Dosen), Gabe.
d. curativa : (b) терапевтична, лечеб
на доза. (г) лечебная доза. <е) curative
dose. <f) dose curative, (d) therapeuti
sche Dosis, Heildosis.
d. letalis: (b) летална доза — смър
тоносна до за: доза от лекарство и пр.,
която може да причини смърт, (г) смер
тельная доза. (е) lethal dose. (О dose
m ortelle. (d) tödliche Dosis, id.
d. letalis 50 : L. D. 50.
d. letalis minima (DLM): (b) мини
мална легална (смъртоносна) доза (от
лекарство, радиево облъчване на жи
вотно), предизвикваща смърт у най-чув-
ствителните индивиди, (г) минимальная
смертельная (летальная) доза. (е) mini
mum lethal dose. (f) dose minima mor
telle. (d) id., k leinste tödliche Dosis.
d. maxima (pl doses maximae) : (b)
максимална доза — най-голямото коли
чество от едно лекарство, което въ зр а
стен човек може да приеме без опасност,
която доза не трябва да бъде превиша
вана при предписването на лекарства.
(Г) высшая доза. (е) maximum dose,
(f) dose maximum, p l doses maximums
(doses maxima). (d) Maximaldosis, Ma
ximalgabe, Hùchstgabe.
d. refracta [pp. от re-fringëre раз
бивам, раздробявам] : (b) умалена, дроб
на доза, частична, фракционирана доза ;
дава се многократно през къси интер
вали, така че пълната доза се приема в
определеното време, (г) дробная доза.
(e) broken dose, divided dose, fractional
dose. (0 dose fractionnée, dose réfractée,
(d) verkleinerte Dosis, verringerte Dosis,
Teildosis.
Douglasi abscessus [./. Douglas, англ,
анатом, 1675-—1742] : (b) Дугласов абс
цес — иасъбиране на гной в cavum*
Do uglasi, предимно при гинекологични
заболявания ; виж също pyocolpocele.
(г) дугласов абсцесс, (е) Douglas’s ab s
cess. (f) abcès de Douglas, (d) Douglas-
scher Abszeß.
Douglasi cavum sive spatium [}]:
cavum Douglasi.
Downi morbus : -► Langdon-Downi mor
bus.
drastica (remedia), njpl [$pa<mvc6ç drasti-
kos рязък, силен, от Spdw drao дей
ствувам] : (b) драстици — драстични,
извънредно силно действуващи очисти
телни лекарства, напр. oleum Crotoni
и др. ; срв. lax an tia, (г) сильнодействую
щие слабительные средства, ( е) drastics,
powerful purgatives, (f) drastiques, (d)
äußerst
stark wirkende Abführmittel,
Drastika.
dromomania, -ae, / [dpöpcg j + pav(a ma
nia безумие, лудост] : -> poriomania.
dromotropus, -a, -um [ôpôjioç dromos бя
гане -{
- трбтиoç tropos обръщане, направ
ление] : (b) дромотропен - повлияващ
проводимостта на нерв : отрицателно
дромотропен, намаляващ, и положително
дромотропен, увеличаващ провеждането
на импулсите по нерва, (г) дромотрон
ный. (е) dromotropic. (f) dromotrope.
(d) dromotrop.
D. S .^Da, Signa : дай (отпусни) н означи ;
съкр. в рецепти.
D. s* л. = Da (detur) suo nomine : дай (да
се даде) с означаване името на лекар
ството ; съкр. в рецепти.
D. t. d. = Da (dentur) tales doses : (b) дай
(да се дадат) такива дози ; съкр. в р е
цепти. (г) дай такие дозы (пусть будут
даны такие дозы), (е) give of such" а
dose. (f) donnez telle dose. (d) gib (ver
abreiche) solche Dosen.
dubiosus,
- a, -um : (b) съмнителен, по
дозрителен, несигурен, (г) сомнитель
ный, подозрительный, (е) dubious, doubt
ful. (f) douteux, (d) zweifelhaft, unge
wiß. (sy n) dubius.
dubius, -a, -um : -► dubiosus.
ductulus, -i, tn (pl ductuli) [умал. от duc-
tus*] : (b) малък проток, малък проход,
каналче. (г) маленький проток, ходик,
каналец. (е) ductule. (f) canalicule. <d>
id., k leiner Gang.
ductus, -us, m (pl ductus) [ducere, pp.
ductu s, водя, отвеждам] : (b) проток, ход,
канал: 1. (отводен) канал на жлеза;
2. съединение между телесни кухини ;
3. означение за кръвоносни или лимфни
съдове, респ. пространства, (г) проток,
ход, канал. (е) duct, (f) canal, conduit,
(d) Ganp.
ductus
134
duodenalis
d. arteriosus, ductus Botalli : (b) Бо
талов канал (проток) — съществуващи«i
до раждането съединителен кръвоносен
съд между белодробната артерия и дъ
гата на аортата; ако след раждането не
зарасне, кръвта от аортата попада от
части в белодробната артерия = d. Bo-
talli persistens sive apertus, (г) боталлон
проток, артериальный проток, (е) id.,
du ctus Botalli. (f) canal de Botal, canal
artériel. (d) id.
d. biliferi, pi (BNA, INA) - ductuli
biliferi (PNA) : (b) жлъчконосни канал-
чета — жлъчни канали между делчетатл
на черния дроб. (г) желчные протоки.
<е) bile du ctules, biliary canaliculi, (f) ca
naux biliaires, (d) Gallengänge.
d. choledochus : (b) общ жлъчен канал :
отваря се и дванадесетопръстника и ce
образува от сливането на ductus hepa
ticus и ductus cysticus, (г) общий желч
ный проток, (e) common bile duct, (f) ca
nal cholédoque, (d) id.
d. cochlearis: виж при cochlea,
d. cysticus: (b) отподен канал на
жлъчния мехур, (г) проток желчного
пузыря, пузырный проток, (е) cystic
duct. ( о canal cystiqiie. (d) id., Gallen-
blasengang.
d. deferens [deferre (de-fëro) отна
ся м ): (b) семеотводеи канал, семепро-
нод
отводният канал на семенната
жлеза (testis4), (г) семявьшосяпшй про
ток. (е) id., vas deferens, spermatic duct.
(0 canal déférent, (d) Samenleiter, (syn)
vas deferens.
d. excretorius : (b) екскреторен ка
нал
отводеи канал на жлези ; отво-
ден капал на семенного мехурче, ( г) вы
водящий проток, (е) excretory duct, (f)
conduit excréteur, (d) Aiisführungsgang.
d. hepaticus communis : (b) общ чер
нодробен канал, образуван от сливането
на d. h. dexter и d. ïi. sinister, които
чрез duct u sî: biliferi събират образува
ната в черния дроб жльчка. <Г) общий
печеночный проток, (е) hepatic duct.
<0 canal hépatique, (d) id., Lebergang.
d. nasolacrimalis : (b) назо-лакрима-
Jieif. с.тьзно-иосов проток
канал, по
който сълзите от слъзната торбичка се
отвеждат в носната кухина, (г) слезно-
носовой проток, (е) nasolacrimal duct.
(О conduit lacrymal, (d) id.. Tränennn-
sengang.
d. omphaloentericus : (b) жълтъчен ка
нал — ембрионално съединение на чревна
та тръба с жълтъчшш мехур ; за остатъка
му виж diverticulum ilei, (г) пупочно
кишечный проток. (е) vitelline duct, vi
tellointestinal duct, omphalomesenteric
duct, yolk stalk, (f) canal vitellin, con
duit omphalo-mésentérique. (d) Dotter-
gang .
d. semicirculares (pi) : (b) ципести
иолуокръжни канали, три на брой (late
ralis, posterior и superior), включени в
костните иолуокръжни канали и изпъл
нени с ендолимфа ; заедно с utriculus '
и sacculus4 представляват периферните
органи на равновесието ; виж също auris
interna и vestibulum labyrinthi, (г) пе
репончатые полукружные каналы, ( е)
membranous semicircular canals. (!) са-
tinux semi-circulaires membraneux, (d)
häutige Bogengänge, id.
d. thoracicus: (b) гръден проток,
лимфен гръден канал — главният лим
фен канал на тялото, който събира лим
фата от долните крайнипи, таза, орга
ните от коремната и лявата половина па
гръдната кухина, левия горен крайник
и лявата половина на главата и шията ;
влива се в лявата подключим на вена.
(г) грудной проток, (е) thoracic duct,
(f) canal thoracique, (d) Milchbrustgang,
Brustmilcligang.
Duhringi morbus [/.. A . Duhring. амер.
дерматолог, 1845—1913]:
dermatitis
herpetiformis.
dulcis, -e : (b) сладък, приятен. (г) . слад
кий, приятный, (е) sweet. (О doux,
(d) süß.
dumping-syndromum |англ. d um ping сто
варване, струпване] : (b) дъмпинг-син
дром — синдром на резецираннн сто
мах, агастрална астения : чувство на те
жест и пълнота под лъжичката или по
вдигане скоро след нахранване, студена
пот на лицето (евент. коланени явления),
сънливост, виене на свят и сърцебиене
у болни с голяма резекция па стомаха ;
симптомите се отдават на бързото пре
минаване на храната в червата (двана
десетопръстника). <Г) демпинг-енндром,
синдром резецированного желудка, (е)
dumping syndrome, postgastrectomy syn
drome. (f) dumping-syndrome, (d) Dum-
ping-Syndrom,
duodenalis, -e [duodenum*] : (b) дуодена-
лен — отнасящ се до или принадлежат
на дванадесетопръстника, дванадесето
пръстен. (г) двенадцатиперстный, (e) duo-
duodenitis
135
üyschesia
denal. (f) duodénad, (d) duodenal, Duo
denal- .
duodenitis,
- tidis, f [duodenum* + -itis «
възпаление] : (Ь) дуоденит — възпале
ние на дванадесетопръстника, ( г) воспа
ление двенадцатиперстной кишки, ( е ) id.,
dodecadactyiitis. ( f )
duodénite. ( d ) id.,
Zwolffingerdarmentzündung.
duodenum, -i, //(BNA, PNAj —intestinum
duodenum (INA) [duodeni дванадесет] :
(b) дуодеиум — дванадесетопръстник,
дванадесетопръстно черво : началната
част на тънкото черво, следваща непо
средствено след стомаха, дълга прибли
зително 12 напречни пръста, средно
25 см. : < г ) , двенадцатиперстная кишка.
(e) id.,
dodecadaçtylon. (f) duodénum,
(d) id., Zwölffingerdarm.
Duplayi morbus [S. D uplay, фр. хирург,
1836- 1924]: -> periarthritis humerosca-
pularis.
duplex, gen.
- icis ; (b) двоен, удвоен. (г)
двойной, сдвоенный. (е) id.,
double.
(f) double, (d) doppelt, verdoppelt, Dop
pel- .
duplicatura, -ae, / [duplicare удвоявам] :
(d) дубликатура — удвояване, напр. гъ н
ка, получена от удвояване на части от
перитонеума и др. («•> удваивание. (е)
duplicature, duplication, (f) doublement,
(dl Duplikatur, Verdoppelung, Doppel
bildung.
Dupuytreni contractura sive morbus
[G. Dupuytren, фр. хирург, 1778—1835] :
(b) контрактура или болеет на Дюпюи-
треи —трайно свиване на един или ня
колко пръста на ръката нсл. на сбръчк
ва не на aponeurosis palmaris superficia
lis. (г) дюшоитреновскаи контрактура.
(e) Dupuytren's contracture, (f) rétraction
de l'aponévrose palmaire, maladie de
Dupuytren, (d) Dupuytreusche Kontrak
tur. (syn) contractura aponeurosis pal-
maris.
Dupuytreni fractura [î ]: (b) фрактура
на Дюпюитреи --комбинирана фракту
ра па вьтрепшия глезен със счупване
на долната част на фибуллта. (г) пере
лом Дюшоитреиа. (е) Pott’s fracture,
Dupuytren’s fracture, (f) fracture de Du
puytren. (d) Dypuytrenschc Fraktur.
dura m ater, / (gen. durae matris) [durus
твърд, m a ter майка, създателка] : (b)
iвърда мозъчна обвивка
най-външна-
га обвивка на главния мозък (d. ш. en
cephali pachymeninx) п на гръбначния
мозък (d. m. spinalis); служи и за пе
риост на вътрешността на черепа и i ръб-
начния канал, (г) твердая мозговая обо
лочка. (е) id.,
pachymeninx, (f) dure-
mère. (d) harte Hirnhaut, (syn) pachy
meninx (INA) = dura mater encephali,
durus, -a, -um : (b) твърд, здрав, плътен,
(г) твердый, крепкий, плотный, (е) hard ,
firm. (f) dur. (d) hart,
dy s [Sua-] : представка, означаваща нещо
лошо, порочно или затруднение.
dysacusis,
- is, / [dys-*
- f axooatç akusis
слухово възприятие, слушане] : (b) дпз-
акузис : 1. затруднено чуване, отсла
бен слух ; 2. болестно неприятно въз
приемане на известни тонове. ( г) ди.ч-
акузия. (е) dysacousia, dysacusia, dys-
acousis, dysacousma. (f) dureté d’oreillc,
dysécée, dysacousie. (d) Dysakusis,
Schwerhörigkeit, (syn) dysacusia, dys-
acusma.
dysacusma, -atis, n : -*■ dysacusis.
dysaesthesia, -ae, /
ais-
th e si s чувство, усет] : (b) дизиеге.-ши
-
разстройство във възприемането на из
вестно усещане. (Г) дизестезпи. (е) dys-
(a)esthesia. (f) dysesthésie, (d) Dysâstlic-
sie.
dysarthria, -ae, f [dys-*
-F àpO-pôm arthroo
произнасям членоразделни звуци, арти
кулирам] : (b) дизартрии
разстрой
ство на членоразделилта реч, на ар ти
кулираната реч : нарушава се произна
сянето на звуковете, предимно па зъб
ните, езичните и др. (г) дизартрия. (е) id.,
dyslalia. (f) dysarthrie. (d) Dysarthrie,
d. litteralis: -►dyslalia.
d* syllabaris: -► balbuties,
dysarthrosis, -is, / 1Ays-*
-! âpfrpov arHiron
става] : (b) дизартроза - порочно фор
мирана става, лъжлива става, (г) диз-
лртроз, (е) id. (f) dysarthrose. (d) Dys
arthrose, fehlerhaftes Gelenk,
dysbasia, -ae. / [dys-* + ßxtvai haitio хо
дя]: (b) днзбазия - разстройство па
ходенето, затруднено ходене, ионакуи-
нане. (Г) расстройство ходьбы (походки),
прихрамывание. (е) id. (f) dysbasie. (d)
Dyshasic, Gangstörung, Gehstörung. Geli-
orschwerung.
d. angiosclerotica si oc angiospastica
sive interm ittens: -► claudicatio inter
mittens.
dyschesia, -ae, / [dys-i: + xsÇw chczo хо
дя по голяма нужда] : (d) дпехезии -
болезнена, затруднена дефекация всл. на
запек, възникнал от ирпчшш в правото
черво поради задържане на изпражне-
dyschromatopsia
136
dyskinesia
ния в него, (г) затрудненность испраж
нения. ( е) dyscliezin. (f) dyschésie, dys-
chézie. (d) Dysche; ie.
dyschromatopsia, -ae, / [dys-* -f- xpöR* l
+ c'I'.ç opsis зрение] : (b) дисхроматон-
сия — частична цветна слепота ; срв.
daitonismus. (г) дисхроматопсия. ( е) id.,
partial colo(u)r-blindness. (f) dyschroma
topsie. (d) Dyschromatopsie, partielle
Farbenblindheit.
dyschromia, -ae, / [dys-* + хрб^а chroma
цвят, боя] : (b) дисхромия — изменява-
не цвета на кожата (хиперпигментация
или депигментация) всл. на болести (си
филис, туберкулоза и др.) и отравяния
с тежки метали (арсен и др.). (г) дис
хромия. (е) id. (f) dyschromie, (d) Dys
chromie, Hautverfärbung,
dyscoria, -ae, / [dys-*+v.6pri kore зеница]:
(b) дискория — неправилна форма на зе
ниците, неравна ширина на зениците.
(Г) неправильная форма зрачков, (е) id.
(f) dyscorie. (d)Dyskorie, Unregelmäßig
keit der Pupillen.
dyscrasia , -ae, / [öocncpaafa лошо смесване
(на соковете в тялото), от dys-*
-F xpa-
krasis смесване] : (b) дискразия —
термин, широко употребяван в миналото
за означаване на конституционалните
болести, при които се е предполагало,
че съществува дефектен състав на со
ковете в организма. (г) дискразия. (<0
id. (f) dyscrasie. (d) Dyskrasie.
dysenteria, -ae, / [ôuasvrepta, от dys-*
-f-
ëvxepov enteron черво] : (b) дизентерия,
бактериална (бацилна) дизентерия, „кръ-
водрисък“ — остра заразна болест, про
тичаща с възпаление предимно на дебе
лите черва, чести кървавослузни изпраж
нения и мъчителни напъни (тенезми) с
повече или по-малко изразени явления
на интоксикация ; причинява се от Bact.
или Shigella dysenteriae [Shiga-Kruse,
Штуцер-Schmitz, Flexner (Strong, Hiss),
Sonne и др.] ; за амебна дизентерия виж
amoebiasis, (г) дизентерия, (е) bacillary
dysentery, (f) dysenterie bacillaire, (d)
Dysenterie. B akterienruhr, Bazillenruhr.
d. amoebica :
amoebiasis,
dysenteriformîs,
-e fdysenteria* +• forma
форма, вид] : (b) дизентериформен —
подобен на дизентерия, (г) похожий на
дизентерию, (e) dysenteriform. (f) dysen-
tériforme. (d) ruhrartig,
dysergia, -ae, / [rfys-*
-F ep^ov ergon дело,
работа]: (b) днзергия : 1. ненормален
начин на реагиране; предразположение
на изкуствено хранените малки кърма
чета към инфекции, към болести ; 2. дви
гателна некоординираност иа мускулите
всл. на неправилност на сферентните
нервни импулси. »
дизергия. ( е ) id.
( f ) dysergie. ( d ) Dysergie.
dysfunctio,
- o nis, / [dys-* + functio дей
ност, работа] : ( b ) дисфункция — нару
шена функция, особено в качествено от
ношение, липса иа нормална дейност,
( г ) дисфункция, ( е ) dysfunction, ( f ) fon
ction troublée, trouble fonctionnel, dys
fonctionnement. ( d ) Dysfunktion, Funk
tionsstörung.
dysgermfnoma,
- atis, n [dys-* F germen
пъпка, издънка - F
-orna =тумор]: (b)
дизгермином, ембрионален карцином —
злокачествен тумор, възникващ по-често
в тестиса (seminoma*), по-рядко в яйч
ника, изхождащ от зародншевите клет
ки. (г) диегерминома, семинома, эмбрио
нальная карцинома, ( е ) id. (f) séminom e,
( d ) Dysgerminom.
dysgeusia,
- ae, / [dys-*
-F
geusis
вкус]: ( b ) дизгеузня — субективно раз
стройство на вкуса, извращение на вк у
са, най-често при хистерично и психично
болни; виж също parageusia, (г) дис-
гевзпя.(е) id.(f) dysgueusie,(d) Dys-
geusie, Geschmacksstörung.
dyshidrosis,
- is, / \dys-*
-F
hidros
пот]: ( b ) дисхидроза : 1. ненормално iio-
тоотделине, разстройство на потенето ;
2. възпаление на потните жлези, проти
чащо със сърбеж, образуване на черве
ни петна и дребни бледи мехурчета,
разположени дълбоко в кожата между
пръстите и по дланите и ходилата, по-
често през горещите летни месеци, (г)
дисгидроз: 1. расстройство потоотделе
ния; 2. водяница, (е) 1-2. id., dysidrosis,
pompholyx, cli(e)ifopompliolyx. (f) 1-2.
dyshidrose, dysidrose.(d) l-2 .*Dyshidrosis.
dyskeratosis,
-is,/[dys-*+-xspaç,
xépaxoç
keras, keratos, рог]: ( b ) дискерлтоза—не
правилно, обикновено вродено вроговя-
ване на кожата, напр. keratoma palm a
re et plantare, ichthyosis и dyskeratosis
follicularis vegetans, ( г ) дискератоз. (е)
id. ( f ) dyskératose. ( d ) Dyskeratose, Ke-
ratonose, Verhornungsstörung,
d.lenticularis:
Boweni morbus.
dyskinesia,
-ae. / [dys~* -F
kinesis
движение]: ( b ) дискинезия: 1. разстрой
ство на волевите движения, смущения в
координацията ; 2. ненормална функция
в хода на двигателните процеси, напр.
dyskinesia
137
dysphagia
дискинезия на жлъчните пътища, про
тичаща с болки, без да са налице въз
палителни изменения или камъни, (г) дис
кинезия. (е) id., dyscinesia. (f) dysciné-
sie, dyskinésie, (d) Dyskinesie, Koordi
nationsstörung, motorische Fehlfunktion.
d. intermittens s iv e angioscleroti-
ca: -> claudicatio intermittens.
d. palpebrarum: (b) дискинезия на
клепачите — липса на способност за
затваряне на едното око, докато едно
временното затваряне на клепачите на
двете очи се извършва нормално, (г) дис
кинезия век, (е) dyskinesia of the eye
lids. (f) dyscinésie des paupières, (d) id.
dys!aliat -ae , / [dys-* 4- XaXia l alia бъб
рене, говорене, реч] : (b) дислалия —
разстройство на говора, изразяващо се
в изпускане или в неправилно, изопаче
но произнасяне на отделни звуци (р, л ,
с,з,ц,ш,ж,ч,их)илипъквзаменя-
ване на един звук с друг (напр.
„л“
с „в“); виж lambdacismus, mytacismus.
м косноязычие, дислалия. (е) id.,
dys
arthria. (f) dyslalie. (d) Dyslalie, Stam
meln. (syn) dysarthria litteralis.
dysmenorrhoea, -ae, / [dys-* 4- p^v, prçvôç
men, menos, месец 4-
rhoe течение,
от fêta rh e o тека] : (b) дисменорея —
болезнена менструация : коликообразни
менструални болки, болестно усилване
на присъщите на нормалната менструа
ция смущения, (г) дисменор(р)ея, болез
ненные менструации, (е) dysmenorrh(o)ea,
painful m enstruation, menorrhalgia. (f)
dysménorrhée, (d) Dysmenorrhoe.
dysontogenesis, -is, / [dys-* + öv, ovxcç
on, ontos, било = същество (part, от etjii
eimi съм) 4- yeveacç genesis произход,
развитие) • (b) дизонтогенеза — непра
вилно, нарушено, порочно развитие на
индивида. <г) дизонтбгенез. (е) id. (f)
dysontogénèse, dysontogénie. (d) Dyson-
togenie, Entwicklungsstörung, fehler
hafte Entwicklung.
dysosmia, -ae, / [dys-:* - f борт} osme ми
рис, обоняние] : (b) дизосмия — р аз
стройство на обонянието, намалено обо
няние. (Г) дизосмия. (е) id. (f) dysosmie,
(d). Dysosmie, Geruchsstörung, (syn) dys-
osphresia.
dysosphresia, -ae , / [dys-* 4- 5o<ppY?aiç
osphresis обоняние, мирис] dysosmia.
dysostosis, -is, / [dys-*
-f
ôoxsov osteon
кост] : (b) дизостоза — нарушение в р аз
витието на костната система, (г) дизос-
тоз. (е) id. (f) dysostose, (d) Dysostose.
fc[d. m ultiplex
gargoylism us.
dyspareunia, -ae, / ]dys-* + Ttcipeuvoç pa-
reunos лежащ в едно легло, другар по
легло, съпруг, от nocpd p a r a при, близо до
+ eiwj еипе легло] : (Ь) дисиареуния : ]„
неспособност за полово възбуждане и ор
газъм през време на полов акт у жени ;
2. болезнен или затруднен полов ак i.
,
(Г) 1. дисиареуния. (е) 1-2. dyspareunia.
[ (f) 1. dyspareunie, (d) 1. Dyspareunie,
\ Anaphrodisie, Frigidität, (syn) 1. frigi-
’ ditas (sexualis).
dyspepsia, -ae, / [dys-* 4- nèty'-ç pepsis ва
рене, храносмилане, от тсеасно p es so =
tcétüxü) p ep to варя, смилам] : (b) диспеп
сия : 1. смутено храносмилане -нару
шение на храносмилането с липса на
апетит, оригване, повдигане, диария и др.;
2. диспепсия у деца в кърмаческата въ з
раст
остро разстройство на храно
смилането и усвояването на храната (диа
рии, еитероколити); бива обикновена и
токсична (виж cholera infantum), (г) дис
пепсия, нарушения пищеварения, (е) id.
(f) dyspepsie, (d) Dyspepsie, Verdauungs
störung.
d. intestinalis fermentativa : (b) фер-
ментативна, ферментационна диспепсия —
диспепсия, свързана с нарушение на
смилането на въглеводите в червата :
2—4 пъти дневно кашави, светложълти,
пенести изпражнения с кисела реакция,
(г) бродильная диспепсия. (е) in testin al
fermentative dyspepsia, intestinal car
bohydrate dyspepsia, (f) dyspepsie in
testinale fermentative, (d) Gärungsdys
pepsie (intestinale).
d. intestinalis putrida : (b) гнилостна
диспепсия — увеличаване
процесите
на гниенето в дебелите черва : много
кратни, воднисти, с тъмен цвят, извън
редно вонящи изпражнения с алкална
реакция, (Г) гнилостная диспепсия. (е>
putrefactive dyspepsia, (f) dyspepsie par
putréfaction, (d) Fäulnisdyspepsie.
d. toxlca:
choiera infant(i)um, to
xicosis (2).
dysphagia, -ae, / [dys-* 4- cpa^etv phagein
ям] : (b) дисфагня — затруднено гълта
не, предизвикано от болки, спазъм или
парализа па гълтателната мускулатура,
възпалителни процеси на хранопровода,
механични препятствия и др. (г) дис-
фагия, затрудненное глотание, (е) id.,
dysphagy, difficulty in swallowing, (f)
dysphagie, trouble de la déglutition.
dyshasia
dystrophia
138
(d) Dysphagie, Schl uekbescli werden,
Schlingbeschwerden.
dysphasia, -ae. / [dys-* 4- qpàot; phasis
изказване] : (b) дисфазня — централно
обусловено разстройство на говора без
нарушаване хода на мислите, лека сте
пен на афазия, (г) дисфазня. (е) id.
(f) dysphasie. (d) Dysphasie.
dysphonia, -ae, f [rfys-* 4 cpwvrç p h on e
глас]: (b) дисфошш - разстройство в
образуването па гласа, дрезгав или пре
сипнал глас, при новеч ею заболявалия
па ларинкса, (г) дисфония. (е) id., h o ar
seness. (f) dysphonie, (d) Dysphonie,
Stimmbildungsstörung.
dysplasia, -ae, / [dys-* 4
plasis
образуване, формиране] : (b) диспла
зия
неправилно, ненормално разви
тие. (Г) дисплазия. (e) id. (f) dysplasie.
(d) Dysplasie, Mißgestalt,
dyspnoea, -ae,/,dyspnoë, -es,/[dys-*4rcvof/
pnoe дишане, от iwèmpneo духам, дишам]:
(b) диеппея -
задух, затруднено ди
шане всл. на натрупване на въглена ки
селина в кръвта, недостиг на кислород
или смущения на дихателния център ;
диепнеита на пристъпите нарича asthma1»,
(г) одышка, диспноэ, затрудненное д и
хание. (е) dyspn(o)ea, shortness of breath,
difficult respiration or breathing, (f) dys
pnée. (d) Dyspnoe, Atemnot, Kurzatmig
keit.
dysporia enterobroncfiopancreatica con
genita: ►mucoviscidosis,
dysthymia, - ae , / [dvs-* 4
thymos
душа, жизнена сила]: (b) дистимня —
сборно понятие за психопатиями типове
темпераменти. (Г) дистимня. ( e) id. (f)
dysthymie, (d) Dysthymie,
dysthyreosis, -is, f [dvs-* 4 (glandula)
thyreoidea*] : (b) дистиреоза — наруше
ние на функцията на щитовидната жле
за изобщо и последиците от това ; при
съвременните класификации иа заболя-
ванията на щитовидната жлеза този тер
мин не се употребява, (г) дистиреоз.
(e) id.,
dysthyroidea, dysthyroidism . (f)
dysthyroïdie. (d) id.
dystokia, dystocia, -ae, / [S'joroxéo) dysto -
keo раждам с мъка, от dys-* 4 tôxoç
toko s раждане] : -*■ partus difficilis,
dystonia, -ae, / [dys-* 4 tôvoç tonos на
прежение] : (b) дистония — ненормален
тонус на мускули и съдове с абнормни
реакции на натоварвания или дразненир ;
състояние на ненормален (хнпо- или хи -
пер-)тоиус в някоя от тъканите, (г) дис
тония. (е) ici. (f) dystonie, (d) Dystonie.
d. neurocirculatoria :
невро-цирку-
латорна дистопия -
сърдечпо-съдови
разстройства от функционално естество,
виж neurosis vegetativa.
d. neurovegetativa, dystonia vege
tativa:
neurosis vegetativa.
dystopia, -ae, / [dys-* 4 "tànoç topos място,
положение] : (d) дистопия
ненормално
положение, лъжливо положение на тъ
кани или органи (като че ли изместени
от обичайното им място), обикновено ка
то последствие от смущение и развитие
то. <Г) дистопия. (е) id.,
m alposition,
(f) dystopie, aberration, (d) Dystopie,
Aberration, Keitnveriagerung.
dystorsio: неправилен начин иа писане
на distorsio*.
dystrophia,-ae, / [dys-* 4
trophe
хранене]: (b) дистрофия: 1. разстрой
ство на храненето на тъканите, на ор
ганите и на целия организъм, н по-тесен
смисъл измененията на обмяната на ве
ществата в тъканите
тъканнн дистро
фии ; 2. хронично разстройство на усвоя
ването на храната в кърмаческатп в ъ з
раст; срв. hypotrophia. (г) дистрофия,
расстройство питания, (е) dystrophy,
(f) dystrophie, (d) Dystrophie, Ernäh
rungsstörung.
d. adiposogenitalis (Fröhlich) : (b) адн-
позо-генитална дистрофия, хнгюфпзно-по-
лова дистрофия, болеет на Фрьолих -за
тлъстяване предимно в областта на хан
шовете и бедрата с хипофупкпия или
пнфантилизъм иа гениталиите всл. па на
рушение във функцията на диенцефзло-
хипофизната система (тумор и др.) . (г)
адипозо-генитальная дистрофии, гипофи
зарно-половая дистрофия, болезнь Фре-
Диха. (е) adiposogenital dystophy, Fröh
liches syndrome, adiposogenital syndrome,
hypophysis syndrome, (f) dystrophie adi-
poso-génitale, syndrome de Babtnski-Fröh-
lich. (d) id., hypophysäre Fettsucht, Fröh-
Ijchsches Syndrom, Fröhlichsche Krank
heit. (syn) adipositas hypogenitalis, syn-
dromum adiposogenitale, morbus Fröhliclii.
d. alimentaria: (b) алиментарна или
хранителна дистрофия, болеет от недо
статъчно и недоимъчно хранене, оточна
болеет — дълбоки изменения в обмяна
та на веществата всл. на продължително
недостатъчно хранене, особено при про
дължителна недостатъчна употреба иа
пълноценни белтъчини ; протича с отоци
dystrophia
139
echinococcus
или без отоци (кахектична форма), no-
лиурия и др. (г) алиментарная дистро
фия, отечная болезнь, (е) nutritional
(o)edema, hung er (o)edema, war (o)edema,
famine (o)edema, famine dropsy, (f) œdème
d'inanition, œdème de carence d'ali
m entation, œdème de famine, œdème de
dénutrition, œdème de guerre, (d) Ödem-
krankheit, Hungerkrankheit, Hungerödem,
Inanitionskrankheit, Kriegsödem.
d. hepatis acuta : —►atrophia acuta
flava hepatis.
d. musculorum progressiva (Erb) :
(b) прогресивна мускулна дистрофия —
прогресираща; атрофия на мускулите,
представляваща първично заболяване на
самия мускулен апарат, една от формите
на миопатиите, обусловена от разстрой
ства в мускулния химизъм. (г) прогрес
сивная мышечная дистрофия, (е) progres
sive muscular dystrophy, muscular dys
trophy, idiopathic muscular atrophy,
pseudo-hypertrophic muscular dystrophy,
Erb's atrophy, (f) dystrophie musculaire
prog ressive (Erb), (d) id.,
d. myocardii: -► myo cardiodystrophia.
dysuria, -ae, / [dys-il: 4- oopov u ro n урина,
от oupéœ ureo уринирам] : (b) дизурия
затруднено уриниране : разстройство на
уринирането пел. на затруднено изкар
ване на урината от пикочния мехур (ме
ханични пречки, заболяване на ц. н. с .,
функционално), (г) дизурия, затруднен
ное мочеиспускание, (е) id.,
dvstiry.
(f) dysurie. (d) Dysurie, erschwertes
Harnlassen.
E
e:
ex.
e-:
—
►ex- .
eadem : / от idem*.
Eberthella typhi [по името на AT. J- Eberth ,
герм, патолог, 1835— 1926] Bacterium
typhi.
ebrietas, - atis, / [ebrius пиян, упоен] :
(b) състояние на опиване, алкохолно
опиване, напиване. (г) состояние опьяне
ния, алкогольное опьянение, (e) ebriety ,
drunkenness. <*) ébriété, ivresse. (d)
Rauschzustand, Trunkenheit,
ebriositas, - atis, / It]: (b) пиянство, на
вик към напиване, към пиянство, (г) пьян
ство. (е) inebriety, habit of drunkenness.
(О ivrognerie. (d) Trunksucht,
eburneus, -a, -um [ebur, - o ris, слонова кост]:
(b) подобен на слонова кост, специално
по цвят, напр. substantia eburnea = den
tinum* . (г) похожий на слоновую кость,
(e)
eburneolis-,
iv ory-like. (f) ébttrné.
P (d) elfenbeinartig.
ec- ( ex навън, из, от] : представка, озна
чаваща отделяне, отстраняване, за
вършване, висока степен, произход ;
от-> вън от.
есЬоИса (remedia), n jpl [âxpoXTj ekbole из
хвърляне, прогонване] : (b) екболнци
лекарства, предизвикващи свиване на
маточната мускулатура, ускоряващи раж
дането или предизвикващи аборт, напр.
Secale*cornutum, (г) средства, усиливаю
щие родовую деятельность, вызывающие
выкидыш, (e) ecbolics. (f) ecboliqu es.
ocytociques. (d) Wehemiiittel, Abtrei
bungsmittel.
ecchymoma, -atis, n [èx- ek- от -f-
chymos сок 4- -orna = тумор] : (b) екхи-
MOM — екхимоза на малко пространство,
малък хематом ; виж ecchymosis, (г) зк-
химома. (е) id. (f) ecchyniome. (d) id.
ecchymosis, -is, / [ех- | + xu,u.ôç t ] : (b) ек-
химоза — кръвонасядане, кръвонзливно
нетно : насядане на кръв в кожата, ли
гавиците или под серозните ципи кол-
r. кото нокът, длан и по-голямо, често всл.
на контузване. (г) экхимоз, кровоподтек,
синяк, ( е) id. (f) ecchymose, (d) Ekchy-
mose.
ECG: 1. electrocardiogramm a*; 2. electro-
corticogramma — крива на директно от
ведените акционни токове от оперативно
открита мозъчна кора (на фр. ECoG/
echinococcosis, -is, / [ | 1: (b) ехииококо-
за — ехинококова болест (ехинокок на
черния дроб, на белия дроб и др.), при
чинена от паразитирането в организма
па човека на ларвения стадий (Cysticer
cus* echinococcus) на кучешката тения
(Taenia* echinococcus), от която форма ce
образува ехинококовият мехур, (г) эх и-
нококкоз. (е) id. (f) échinokoccose. (d>
Ecliinokokkuskranklieit, Echinokokkose.
Echinococcus,
- i, m [ixîvoç echinos тара
леж -h xôxxoç kokkos зърно, кокичка ;
наричан така поради хитиновиге кукич
ки ио сколекса] : (Ь) ехинокок — ларве
ният, мехурен стадий (cysticercus echi-
echinococcus
140
ectropium
nococcus) в разните органи на междин
ните гостоприемници (човек, овца и др.)
на кучешката тения ; образува в тях
големи кисти ; виж echinococcosis, (г)
эхинококк, (e) echinococcus cyst, (f) échi-
nocoque. <d) Blasenwurm, Hülsenwurni,
Echinokokkus, (syn) echinococcus cysti
cus.
e. granulosus: възрастната форма на
кучешката тения, виж Taenia echinococ-
cu.
e . hominis : —►cysticercus echinococ
cus.
echolalla, -ae, / [yjxu> echo ехо, отглас +
AxXtd laliа бърборене, говорене] : (b) exo-
лалия — неволно механично повтаряне
на чути думи и изречения, ( г ) эхолалия.
(е) id., echophrasia, echo speech, (f) éclio-
lalie. (d) Echolalie.
eclampsia, -ae, / [ëxXapcJxç eklampsis свет-
ване, блясване, от èxXâjjLrccü ekla mp o про
светвам, блясвам, понеже пристъпът се
явява често неочаквано, светкавично] :
(Ь) еклампсия — пристъпи от гърчове
(отначало тонични, след това клонични),
протичащи с безсъзнание, при бременни
в ъ в втората половина на бременността
(е. gravidarum), при раждащи (е. partu
rientium) и в ранния следродилен период
(е. puerperalis); късна токсикоза на бре
менността ; виж също praeeclampsia. (г)
эклампсия. (е) id. (f) éclampsie, (d) Ek
lamp sie.
e. chronica: -► pseudouraemia.
e. infant(i)um [infans, - a ntis, дете]: (b)
„еклампсия y децата“ — сборно назва
ние за всички протичащи с безсъзнание
гърчове у децата от най-различни при
чини; виж също spasmophilia, (г) дет
ские судороги, родимчик. .<«) infantile
convulsions, infantile eclampsia, (f)éclamp
sie infantile, convulsions, (d) Eklampsie
der Kinder, Kinderkrämpfe, Fraisen (pop.) .
e. nephrogenes: -► uraemia eclamp-
tica.
eclampsism us, -i, tn : —►praeeclampsia.
Economo’ m orbus [C. v . Econotno, ав
стрийски лекар, 1876—1931]: - * ence
phalitis epidemica siv e lethargica.
•ecstasis, -is, / [sxrotarç изстъпление, въз
торг] : (b) екстаз — необикновен душе
вен унес, възторжена самозабрава; въз
будено състояние, състояние на „извън
себе си- , транс, (г) экстаз, (е) rapture,
ecstasy. (о extase. (d) Ekstase, Verzü
ckung, Verzücktheit.
ectasia, -ae, / [sxxocacç ektasis разтяган
от èx- навън +
teino опъвам, раз
ширявам] : (b) ектазия — разширяване,
разтягане, издуване на кух или тръбест
орган, стена или слой на ограничен
участък, напр. бронхиектазия и др. (г)
эктазия, расширение, растяжение, (е) id.,
ectasis, dilatation, distention, enlarge
m ent.^ ) ectasie, dilatation, élargissement.
(d) Erweiterung, Ausdehnung, Ektasie,
ecthyma, -atis, n [6x$6a> ekthyo принасям
жертва, убивам ; избива (обрив)] : (b) ек-
тима —везико-пустулозен обрив, обикно
вено с твърда основа и заобиколен от
червена възпалителна ивица, с послед
ващо образуване на язви. (г) эктима.
(e) id. (f) id. (d) id.( Ekthyma.
ecto- [èxxôç ektos навън, отвън] : в състав
ни думи означава нещо отвън, навън,
външно.
ectoblastus, -i, ni [èxx6ç f f ßXxaidg blas
tos издънка, зародиш] : —►ectoderma.
ectodermaf-atis, n ]èxxôç f + ôéppa derma
кожа]: (b) ектодерма, ектобласт — вън
шен зародишен лист, външният пласт на
гаструлатл, от който се развиват епи
дермисът с неговите придатъци, нервна
та система и функционално най-важннте
части на сетивните органи, (г) эктодер
ма, эктобласт. (е) ectoderm, ectoblast,
epiblast. (f) ectoderme, ectoblaste. (d)
Ektoderm, Ektoblast, äußeres Keimblatt,
(syn) ectoblastus.
- e ctomia [èxToinj ektome изрязване, от
àx из H- -copi} рязане] : в съставни думи
означава изрязване, изваждане, премах
ване на цял орган, напр. nephrectomia*.
ectopia, -ae, / [èx- (ec-*:) -f т4xoç topos
място] : (b) ектопия
вро ено преме
стване на орган, особено към повърх
ността на тялото, всл. на ненормално
развитие, напр. ectopia testis. (Г) экто
пия, смещение (органа). (е) id.. ectopy.
(f) ectopie. (d) Ektopie, Verlagerung
nach außen, Ortsveränderung.
e. lentis:
luxatio lentis,
ectopicus, -a, -um Itl: (b) ектопичеи —
намиращ ce ne на обичайното си място,
(г) находящийся не на обычном месте,
(е)
ectopic. (!) ectopique, (d) ektopisch,
ectropium, -ii, n, ectropion, -ii . n |èx- ek-
навън -Ъ трою} trope обръщане] : (b) ек-
тропиум, ектропион — обръщане на кле
пача навън (най-лека степен на eversio*),
(по-рядко) на бърните иа маточния от
вор. <Г) эктропион, эктропиум, выворот
века кнаружи, (выворот маточных губ).
eczema
141
ejaculatio
(e) ectropion, id. (!) ectropion, (d) Ektro-
pium, Ektropion, Auswärtskehrung, Um
stülpung.
eczema, -atis, n [èxÇéw ekzeo възвирам,
кипя, от ex- навън 4- Çéa> вря, кипя, сле
дователно нещо (обрив), излизащо от
горещина] : (Ь) екзема — незаразно въз
палително заболяване на кожата от най-
разлнчни, често неизвестни причини
(алергия и др.), протичащо със сърбеж,
зачервяване (е. etythematosum), образу
ване на малки възелчета (е. papulosum,
сугреб), мехурчета (е. vesiculosum), гной
ни мехурчета (е. pustulosum, е. impeti-
. ginosum), подмокряне (е. madidans), ко
ри (е. crustosum), люспи (е. squamosum).
(Г) экзема. (е) id.,
salt rheum, tetter
(pop.), (f) eczéma, (d) Ekzem, Ekzema,
nässende Flechte.
e. allergicum : -► neurodermitis.
e. herpetiforme:
eruptio varicelli-
formis Kaposii.
e. m adidans: (b) подмокряща екзема.
(Г) мокнущая экзема. (е) weeping ecze
ma. (О eczéma suintant. (d) nässendes
Ekzem.
ED = erythema dosis : (b) еритемна доза#
кожна еритемна доза — минималното
количество рентгенови или друга форма
радиоактивни лъчи, достатъчна да при
чини зачервяване на кожата след 10—
14 дни от облъчването. <Г) эритемная
доза. (е) erythema dose. (!) érythème
dose, (d) Hauterythemdosis, Erythemdo
sis. (syn) E.-dosis.
^edema: —►oedema.
•edentatus, -a,
- um [pp. от edentare из
важдам зъби] : (b) беззъб, обеззъбен.
(г) беззубый, (е) edentate, edentulous,
toothless. ( о édenté. (d) zahnlos.
■EEG: съкр. означение за electroencephalo-
gramma, виж при electroencephalographia.
«effectus, -us, т \ef-ficere (efficio), pp.
effectus, произвеждам, създавам, извърш
вам, от facëre правя] : (Ь) ефект — (по)-
следствие, резултат, действие, въздей
ствие : резул татът или последствието на
известно действие, (г) эффект, следствие,
•результат, действие, воздействие. (е)
- effect, result, action. (0 effet, résultat,
action, (d) Effekt, Wirkung, Einwirkung.
e. secundarius(/s/ effectus secundarii) :
(b) франич но действие, странично явле
ние, папр. на лекарство, ( г) побочное
•явление. (е) side effect. (f) effet secon
daire. (d) Nebenwirkung.
effeminatio, -onis, / [ef-feminare, pp. effe
minatus, правя подобен на жена, от ех-
външен + femin a жена] : (Ь) ефемин(из)а-
ция, феминизация—
-притежаване или раз
витие на женски качества (телесни и
психични) у мъжа, който в полово отно
шение се чувствува напълно като жена,
пасивна педерастия, (г) эффемин(из)ация.
(е) effémination. (f). effémination, (d)
Effemination, Verweiblichung, (syn)gyn-
andria.
efferens, gen.
- e ntis [effere (ef-fëro) из
насям] : (b) еферентен : 1. отнасящ, из
насящ, извеждащ (за кръвоносни съдо
в е); 2. предаващ импулсите от нервните
центрове към периферията, центробежен,
напр. еферентен (двигателен) нерв. ( г)
выносящий, выводящий, (е) efferent, cen
trifugal, exodic. (f) efférent, (d) efferent,
zentrifugal, herausführend.
effervescens, gen.
- e ntis [ef-fervescere
кипвам]: (b) ефервесцентен — кипящ,
шумящ, бурно отделящ газ, напр. смес,
образуваща СО2. (г) шипучий, шипящий.
(e) effervescent, effervescing, bubbling.
<«> effervescent. (d) brausend, aufbrau
send.
efflorescentia, -ae, / (pi efflorescentiae)
[ef-florescere разцъфтявам, от ex-*
-j-
flos, floris, цвете] : (b) ефлоресценция—
кожен обрив или обривна единица ; об-
ривните единици биват първични (пет
но — macula, кабар — urtica, възелче —
papula, възел — tuberculum, мехурче —
vesicula, мехур —bulla, гнойно мехурче--
pustula, и др.) и вторични (люспа—squama,
кора — crusta, загуба на тъкан — ех-
coriatio, erosio, язва — ulcus, белег —
cicatrix, атрофия — atrophia, и др.) ; виж
също exanthema, (г) кожная сыпь, вы
сыпь. (е) efflorescence (of a skin lesion).
(f) efflorescence (de la peau), élém ent
éruptif, (d) Effloreszenz, Hautausschlag,
„Hautblüten“.
effusio,
- onis, / [ef-fundere, pp. effusus,
изливам] : (b) ефузия — изливане, из
лив, изтичане, излизане на течност от
кръвоносни или лимфни съдове в т ъ
каните или в някоя кухина, ( г) излия
ние, выливание, истечение, выпот, (е)
effusion, (f) effusion, épanchement, (d) Er
gießung, Erguß.
egophonia :
aegophonia.
- eides [-sIStjç, ot slôoç eidos вид, изглед] :
в съставни думи означава подоб ен.
ejaculatio, -onis, / [e-;acul.ari fejaculor)>
pp. ejaculatus, изхвърлям c>c .сила]:
ejaculatio
142
electrotherapiai
(b) еякулация — семеизхвърляне, из
хвърляне на спермата от мъжката урет
ра, „изпразване“, (г) извержение семени»
семяизвержение, эякуляция, (е) ejacu
lation. (f) éjaculation, (d) Ejakulation,
Samenergießung, Samenerguß, Samen
entleerung.
e* praecox : (b) преждевременно из
хвърляне на спермата преди или ведна
га след вкарване на члена във влагали
щето, при сексуална неврастения, (г)
преждевременное
извержение семени.
(e) premature ejaculation, (f) éjaculation
précoce. (d) vorzeitige Samenergießung.
ek- :
ec- .
EKG: - * electrocardiogramma.
ektoderma: --+ ectoderma.
elaeosaccharum, -i, n [sXatov elaion (дър
вено) масло -i' sa ccharum*] : (b) елео-
захар — маслозахар, захар с масло :
смес от захар на прах с етерично мас
ло (напр. ol. M enthae pip. и др.), обикно
вено 1 капка масло на 2 г захар, (г)
маслосахар. (е) oleosaccharum, oil-sugar,
eI(ajeosaccharum. (f) oléosaccharat, oléo-
saccharolé, oléosucre. (d) ölzucker, (syn)
oleosaccharum.
electivus,
-a,
- uni [e-ligëre, pp . electus,
избирам] : (b) елективен — избирателен,
(г) избирательный, (e) elective, (f) électif,
(d) elektiv, auswählend, Wahl-,
electro- [electrum, от 5JX««pov electron
кехлибар, търкането на който произвеж
да електричество] : в съставни думи озна
чава отношение към електричество.
electrocardiogramma, -atis, n (съкр. ECG,
EKG) [electro-* + чосрЗДа ka rdia сърце +
Ypccfipa gram ma чертане, дълга линия] :
(b) електрокардиограма — крива на ин
директно отведените акционни токове на
работещото сърце, която се получава с
помощта на много чувствителен струнен
галванометър — електрокардиограф ; нор
малната електрокардиограма има 5 (6) зъ
беца : P, Q, R, S, T, (U). (г) электрокар
диограмма. (е) electrocardiogram (ECG).
(f) électrocardiogramme (ECG), (d) Elek
trokardiogramm (EKG).
electrocardiographia, -ae, / [electro-* +
xapàla j + yp^sp^ grapho рисувам, пиша] :
(b) електрокардиография — метод за из
следване на физиологическите свойства
на сърцето (автоматизъм, възбудимост и
проводимост) чрез графично регистрира
не на електрическите потенциали, въз
никващи при работата на сърдечния мус-
кул. (г) электрокардиография, (е) electro
cardiography. (f) electrocardiographic. (d)*
Elektrokardiographie.
electrocauterisatio,
- o nis, / : —►galvano-
cauterisatio.
electrocoagulatio,
- o nis, / |electro-*
-f
coagnlatio съсирване] : (b) електрокол-
гулация — разрушаване на патологични
разраствпшш на тъ кани с помощта па
високофреквентпи токове, (г) электро
коагуляция. (е) electrocoagulation, (f)
électrocoagulation, (d) Elektrokoagulation.
electrocorticogramma, -atis, n: виж при
ECG.
electroencephalogramma, -atis, // : съкр.
EEG, виж при electroeiiceplialographia.
electroencephalographia, -ae, f felectro- 5'
4- s7xécpxXoç enkephalos главен мозък f-
7раф(1> g raph o пиша] : (Ь) елек7роенце-
фалография
-
метод за регистриране
на биоелектричните токове, образувани
в мозъчната кора от дейността на мо
зъка ; полученият посредством електро-
енцефалографа графичен о браз се нарича
electroencephalogramma (съкр. ЕEG), (г)
электроэнцефалография, (е) electroence
phalography. (f) electroencephalographie.
(d) Elektroenzephalographie.
electrolysis, -is, / [electro-* 4-
lysis
развързваме, разлагане] : (b) електроли
за — разлагане на електролитите (в раз
твор) посредством постоянен електриче
ски ток, при което положително натова
рените катиопи отиват към катода, отри
цателно натоварените аниони — към ано
да. (Г) электролиз, (е) id. (f) electrolyse,
(d) Elektrolyse.
electrophoresis, -is, / [electro-* 4- qpopéw
phoreo нося] : (b) електрофореза
дви
жението на колоидни частици или на
дисперсни твърди частици в течна или
газообразна среда към катода под дей
ствието иа електрическо поле, (г) элек
трофорез. (е) id. (f) électrophorèse, (d)«
Elektrophorese.
electrotherapia,
-ae, f [electro-* + &epa-
neld therapeia лечение] : (b) електротера
пия — електролечение : прилагане на
електричеството за лечебни цели — по
стоянен ток (галванизация), променлив
ток с ниско и високо напрежение (фа
радизация, дарсонвализация, диатермия,,
ултразвук), ток с ултрависока честота
(ултракъси вълни, ултратерм = УВЧ-те
рапия), статично електричество (франк-
линизация), галваничен ток + лекарстве
ни вещества (йоногалванизацня = гал-
ванойонотерапия =» йон(т)офореза —
electrotonus
143
embryocardia
Ионотерапия). (г) электролечение, (е)
electrotherapeutics, electrotherapy, (f)élec-
trothérapie, électrothérapeutique. (d) Elek
trotherapie.
«electrotonus, -i, m [electro-?* + iôvo<; tonos
напрежение] : (b) електротонус — изме
нение на възбудимостта и проводимостта
(на нерв или мускул) при протичане на
постоянен електрически ток. (г) электро-
тонус. (е) id. (!) id. (d) Elektrotonus.
«elephantiasis, -is, / [èXicpaç, -avxoç elephas,
- a ntos, слон] : (b) елефантиаза — сло-
новост, „слонска бо лест“ : надебеляване
на кожата и подкожната тъкан всл. на
хроничен лимфен застой със значително
увеличаване размерите на засегнатите
части (уродлива деформация), особено
на долните крайници и гениталиите ;
•бива спорадичен (е. nostras) и ендеми
чен (е. Arabum sive tropica sive fila-
riosa). (г) элефантиазис, слоновость, „сло
новая болезнь“.
(е) id.,
barbados leg,
houcnemia. (f) elephantiasis, (d) id. (syn)
elephantiasis nostras, elephantiasis Ara
bum, pachydermia (1), lepra orientalis.
e.
genitoanorectalis ulcerosa :
lymphogranulomatosis inguinalis,
e. Graecorum: -► lepra.
•eliminatio, -onis, / [e-litninare, pp. elimi
natus, изнасям от прага навън) : (b) ели*
минация, елиминиране — отстраняване»
изключване, ( г) устранение, исключение»
элиминация. (е)elimination, removal, ex
clusion. (f) elimination, exclusion, (d) Eli
mination, Ausscheidung, Ausschaltung.
«elixirium, -ii, n [от араб, al tksir фило
софски камък] : (b) еликсир — подсла
ден ароматичен водно-спиртен разтвор
па разтворимо лекарствено вещество,
(г) эликсир, (е) elixir, (f) élixir, (d) Eli
xir.
«elongatio, -onis, / [elongare, pp. elonga-
tus, удължавам] : (b) елонглция — удъл
жаване, разтягане, (г) удлинение, вытя
гивание. (е) elongation, extending, stret
ching. (!) élongation, distension, (d) Ver
längerung, Dehnung.
Em [=еман, от emanare изтичам): радиева
еманация, единица за измерване на радио
активността; 1Ем= 10“10 кюри на 1л
течност или газ (или 10 "13 кюри на
1 мл).
•emaciatio, -onis, / [е-(ех-*) = усилване +
m acies мършавост] : (Ь) емациация —
измършавяване, растящо слабеене, обик
новено симптом на много болести, осо
бено с продължителна температура (ко
ремен тиф, туберкулоза и др.), изразено
линеене. (Г) исхудание. <е ) emaciation,
excessive leanness. О), émaciation, amai
grissement excessif, (d) starke Abma
gerung, Magersucht, (syn) extenuatio,
emanatio, -onis, / [e-manare изтичам, раз
пространявам ce): (b) еманация: 1. из
парение, излъчване ; 2. радиоактивният
газ, произлязъл от разпадането на радио
активните вещества ; радиева еманация
(Em) = radon — първият продукт на пре
връщането на радия, изотоп на емана
цията 222/86 Em ; виж radium, (r) 1. ис
парение, излучение; 2. эманация, радон,
нитон, (е) emanation : 1. exhalation, ef
fluvium; 2. radium emanation. (о éma
nation : 1. miasme; 2. émanation du ra
dium. (d) Emanation : 1. Ausdünstung,
Ausstrahlung; 2. Radiumemanation,
emasculatio, -onis, / [e-(ex-:i:) + masculus
мъжки, мъжки пол] : -► castratio,
em bolia, -ae, / [ipßoXov einbolon клин, от
èiiPccXAû) emb allo хвърлям, втиквам] : (b)
емболия — запушване на кръвоносен
съд, особено на по-малки артерии, от
постъпил в кр ъвта и завлечен по-ната
тък от кръвния ток embolus*, (г) эм
болия. (е) embolism. (!) embolie. (d) Em
bolie.
embolicus, -a, -um [ t ] : (b) емболичен
отнасящ ce до embolus* или до embo
lia*. (г) эмболический, (е) embolic. (!)
embolique, (d) embolisch.
embolus, -i, ni [| ]: (b) ембол — запуш
ващата частица, която причинява embo
lia* : откъснат тромб или парченце от
тромб, маса от бактерии, частици от ту
мори, тлъстинни капчици, въздушни ме
хури и др. (г) эмбол, (е) id.,
plug. (!)
id.f embole, (d) id., Gefäßpfropf,
embryo, -onis, ni [epßpuov embryon което
пониква в друго, плод в утробата, за
родиш, от sv en във -f ßpöo) bryo раста,
цъфтя): (b) ембрио, ембрион — заро
диш : зародишът в началото на разви
тието си, у човека обикновено до края
на осмата седмица ; след това се нарича
фетус ; на практика ембрио и фетус често
се употребяват неправилно като равно
значни. (г) зародыш, эмбрион, (е) id.
(!) embryon, (d) id., Keimling,
embryocardia,
-ae. / [embryo* + xapôta
kardia сърце] : (b) ембриокардия, маха-
ловиден ритъм, фетален ритъм на сър
цето — особен ритъм на сърцето както
при фетуса, при който сърдечните то-
embryocytoma
144
emotio
нове и паузи са приблизително с еднаква
продължителност, напр. при пароксиз-
мална тахикардия или при тахикардия
при заразни болести, протичаща съще
временно с хипотония и др. (г) эмбрио-
кардия, зародышевый, и ли маятникооб
разный, ритм сердца, (е) id., fetal rhythm ,
(f) embryocardie, rythme foetal, (d) Em-
bryokardie, Pendelrhythmus.
embryocytoma, -atis, n [embryo* + xûxoç
kytos кухина (клетка) + -oma = тумор] :
—
►lymphoepithelioma.
embryologia, -ae, / [embryo* +
lo
gos учение] : (b) ембриология — наука
за развитието на ембриото, в по-широк
смисъл наука за индивидуалното разви
тие на животинските организми, (г) эм
бриология. (е) embryology, (f) embryo
logie. (d) Embryologie, Entwicklungs
lehre.
embryonalis, -e [embryo*] : (b) ембриона
лен - зародишен, зародишев, отнасящ
се до зародиша, принадлежащ на ем
бриото ; виж също fetalis, (г) зароды
шевый, эмбриональный, (е) embryonal,
embryonic, (f) embryonnaire, (d) embryo
n al.
embryotomia, -ae, / [embryo* + xopifi tome
рязане, разрязване] : (b) ембриотомия —
оперативно разсичане тялото на мъртвия
плод през време на раждането ; обикно
вено се разделя на две части : разделяне
през шията (decapitation, по средата
през гръбначния стълб (rhachiotomia,
spondylotomia) или пък се изваждат
вътрешностите (evisceration или eventra
tio). (г) эмбриотомия, (е) embryotomy,
(f) embryotomie, (d) Embryotomie, (syn)
dissectio fetus.
emenagoga:
emmenagoga.
emesis, -is, / [ëpeaiç, от s|ieco emeo по
връщам] : (b) емезис — повръщане. (Г)
рвота. (е) vomiting. (f) vomissement,
(d) Erbrechen, (syn) vomitus.
e. gravidarum [gravida бременна] :
(b) невинно повръщане у бременните в
първите 3 —4 месеца, особено рано сут
рин като vomitus matutinus (сутринно
повръщане); може да премине в ранна
та токсикоза на непрекъснатото повръ
щане — hyperemesis* gravidarum, (г)
рвота беременных, (е) vomiting of preg
nancy. (f) vomissement de la grossesse,
(d) Schwangerschaftserbrechen, (syn) vo
mitus gravidarum.
emetica (remedia),;?/^/ [ î ] : (b) еметиии —
лекарствени средства, предизвикващи по
връщане, блювателни лекарства, (г) рвот
ные средства, (е) emetics, vomitives, vo
mitories. (f) émétiques, vomitifs, (d)
Brechmittel, (syn) vomitiva, vomitoria,
emeticum, -i, n :
emetica,
emigratio, -o nîs, / [e-migrare изселвам ce,
преселвам ce] : —►diapedesîs.
eminentia, -ae / [e-minere подавам ce,
стърча] : (b) еминениия — възвишение,
издигнатина, издатина, издатък, изпък
налост, обикновено само на кости, ( г)
возвышение, выступ, (е) eminence, (f) émi
nence. (d) Erhöhung, Vorsprung, Vorra-
gting (stumpfe).
emissarium, -ii, n (BNA) [= канал за от
тичане, от e-mittëre, рр. emissus, изпус
кам, изпращам]: емисарнум : 1. преми
наващите през черепните кости съеди
нителни вени между вените по външна
та повърхност на черепа и венозните
суиуси на dura mater = venae emissariae
(PNA); 2. отворите на костните канали,
през които преминават тези вени.
emmenagoga (remedia), n jpl [Ippjvcç emm e
nas ежемесечен -f-
agogos до
веждащ, предизвикващ] : (b) еменагога —
средства, довеждащи или поощряващи
идването иа менструацията, (г) месячно
гонные средства. (е) emmenagogues. (f)
emmenagogues. (d) id.,
menstruations
fördernde Mittel.
emmetropia, -ae, / [I|j.|i£Tpoç emmetros от
мерен, съразмерен, от èv en във + ;ist-
Pov metron мярка -f- шф, ibrcôç ops, opo$r
око] : (b) еметропия — състояние на
пречупване на оптично нормалното око,
нормално състояние на рефракция, нор
мално зрение, при което човек вижда
добре и далечните, и близките предмети,
(г) эмметропня, нормальное зрение. (е>
id. (f) emmétropie. (d) Emmetropie, Nor
malsichtigkeit.
emolliens, gen.
-entis:
em ollientia,
emollientia (remedia), n fpl [e-mollire раз
меквам] : (b) емолиенти — омекчаващи,
омекчителни лекарствени средства, които*
омекчават, уталожват раздразнена кожа
или лигавица, ( г) мягчительные сред
ства. (е) emollients. ( о émollients,
(d) erweichende Mittel,
eniotio, -onis, / [e-movëre, pp. emotus^
отмествам, разтърсвам] : (b) емоция —
душевно вълнение, възбуда, чувствено*
възприятие, афект, (г) эмоция, душев
ное волнение, возбуждение, чувственное
восприятие, аффект, (е) emotion, excite
ment, affect. ( о émotion, excitation*
emphysema
145
encephalitis
affect. (d) Emotion, Gemütsbewegung,
Aufregung, Affekt.
emphysema, -atis, n [èpcpaorccw emphysao
надувам, раздувам, от àv en във -f <pûoig-
pa physema дишане, духане] : (b) емфи-
зем, емфизема — патологично състояние,
при което съществува или повишено съ
държание на въздух в даден орган, или
пък необичайно за дадена тъкан натруп
ване на въздух. (г) эмфизема, (е) id.
(f) emphysème, (d) Emphysem, Aufbläh
ung.
e. pulmonum: (b) емфизем на белите
дробове, белодробен емфизем — трайно
разширение на белодробните алвеоли с
атрофия на стените им и намаляване или
изчезване на еластичността им ; заболя
ването се характеризира с разширяване
на белите дробове, увеличено съдър жа
ние на въздух в тях, значително нару
шаване на белодробната вентилация и на
кръвообращението, ( г) эмфизема легких.
(e) pulmonary emphysema, pneumonecta-
sia. (f) emphysème pulmonaire, (d) Lun
genemphysem, Lungenblähung, (syn) vo
lumen pulmonum auctum, pneumatosis
pulmonum.
e. subcutaneum: (b) подкожен емфи
зем — проникване на въздух в подкож
ната тъкан (след нараняване и др.) или съ
биране на газ при газово-едемната болеет
(infectio* gazosa). (г) подкожная эмфи
зема. (е) subcutaneous emphysema, cuta
neous emphysema, pneumohypoderma.
(f) emphysème sous-cutané, (d) Hautem
physem.
emplastrum,
- i%n [è\in\doou) emplasso за
мазвам , обмазвам] : (b) пластир — твър
да, восъкообразна лекар:твена форма за
външно употребление с главна съставна
част оловни соли на висшите мастни ки
селини, смесени с тлъстина, смола, во
сък и др. (г) пластырь, (е) plaster, (f)
emplâtre, (d) Pflaster.
e. adhaesivum : (b) леплив пластир ;
лейкопластът се нарича coi lem piastrum
adhaesivum . (Г) липкий пластырь. <е)
adhesive plaster, rubber adhesive plaster,
sparadrap, (f) emplâtre adhésif, (d) Heft
pflaster.
em pyema, -atis, n [èpmrrçiia гнойник, от
iv en във -f- rcöov pyoti гной] : (b) ем-
пием : 1. събиране на гной в естествена
кухина (плеврална, околоносна и др.);
2. емпием на плеврата (виж по-долу
е. pleurae), (г) эмпиема. (е) id. (f) егп-
pyème. (d) Empyem.
е. necessitatis [necessitas необходи
мост] : (b) емпием на плеврата, който
пробива навън през гр ъдната стена без
операция, (г) самостолтсльтпе вскрытие
эмпиемы плевры наружу, (e) id. (f) ern-
pyème de nécessité, (d) id. (syn) empye
ma perforans.
e. perforans: —►empyema necessita
tis.
e. pleurae : (b) емпием на плеврата
гноен плеврит, (г) эмпиема плевры, гной
ный плеврит, (е) empyema of the che-t,
pyothorax, empyema, (f) pleurésie p u ru
lente, pyothorax, (d) Pleuraempyem, Pyo
thorax. (syn) pleuritis purulenta, pyo
thorax.
emuls. : emulsio*; съкр. eрецепти.
emulsic, -onis, / (pl emulsiones) [e-mul-
gëre, pp. em ulsu s, издоявам, изчерпвам] :
(b) емулсия — млекоподобна течност,
съг.ържаща в суспензия мазни, твърди,
балсамични, смолести и други неразтво
рими във года гещестга ; представлява
дисперсна система, състояща сс о т д~е
несмесгащи се те л:ости. (г) эмульсил.
(е) emulsion, (f) émulsion, (d) Emu! lo i.
en- [èv-, èv във] : представка, означавана :
L във, вътре, между: 2 . притежогл?
на някакъв признак.
enamelum, -i, n (PNA):-> substantia ada
m an tin a (BNA, INA).
enanthema, -atis, n (pl enantliemata) [iv
tbjpa, от év- вътре + $v&sa> entheo цъ4!-
тя, разцъфтявам] : (Ь) енантема, енан-
тем — обрив по лигавиците, който от
говаря на екзантема по кожата, (г) энан
тема. (е) enanthem, enanthema. (f) énan-
thème. (d) Enanthem, Schleimhautaus
schlag.
enarthrosis, - is,/[èv във -f apüpov arthrorr
става] : (b) енартроза - ореховидна ста
ва : кълбовидна става, при която став
ната ямка обхваща повече от половина
та от ставната главичка, напр. тазо-бед-
реиата става, (г) ореховидный сустав.,
(е) id.,
ball-and-socket joint, m ultiaxial
joint, spheroid joint, (f) enarthrose, arti
culation orbiculaire. (d) Enarthrose, Nuß
gelenk, Kugelgelenk,
encephalalgia, -ae, /[âpcécpaXoç |
algos болка] : (силно) главоболие, виж
cephalalgia.
encephalitis, -tidis,/[iYxé(faXoç enkephalos
главен мозък + -itis =-= възпаление] ; (b)
енцефалит — възпаление на главния мо
зъ к от инфекциозен или инфекциозно-
токсичен произход, ( г) энцефалит, ( е) id*.
10 Медицинска терминология
encephalitis
146
enchondroma
(f) encéphalite, (d) Enzephalitis, Gehirn
entzündung.
e. epidemica sive lethargica (Econo-
m o ): (b) епидемичен енцефалит, „летар
гичен енцефалит“ — вирусно заболява
ненац.н.с.,
което засяга предимно
сивото вещество на средния и междин
ния мо?ък и образуванията на ромбен-
цефалопа ; острият стадий протича с
повишена температура, сънливост (евент.
упорито безсъние), парализи на двига
телните нерви на очите, евент. булбарни
симптоми, и др. , а хроничният представ
лява следенцефалитният паркинсонизъм
•(parkinsonismus post enceplialitidem le
thargicam). (г) эпидемический (летарги
ческий) энцефалит, ( е) epidemic encepha
litis, lethargic encephalitis (sleepy sick
ness), influenzal encephalitis, попа, Eco-
nomo’s disease, (f) encéphalite épidé
mique, encéphalite léthargique, maladie
de Cruchet, maladie d’Economo. (d) epide
mische Enzephalitis, Economosclie Krank
heit, „Gehirngrippe“, „europäische Schlaf
krankheit“. (syn) morbus Economo.
«encephalocele, -es, / [èY*é<paXoç f + wjto?
kele подутина, кила]: (b) епцефалоцеле—
мозъчна херния : вродено или травма
тично изсипване на мозъчно вещество
без ципи през някой дефект (цепнатина,
отвор) на черепа, (г) мозговая грыжа,
fe) id., hernia of the brain, cephalocele.
(f) encéphalocèle, hernie cérébrale, (d)
Enzephalozele, Hirnbruch, Gehirnbrucli.
(sy n) hernia cerebri, cephalocele.
«encephalographia, -ae, / [é*pci<paXoç | Ч-
7Р^фо) graphe рисувам, пиша] : (b) енце-
фалография — рентгенография на мо
зъчните вентрикули (стомахчета) и суб-
арахноидалните пространства чрез за
местване на част от ликвора с контрастно
средство или въздух; срв. ventriculo-
grapliia. (г) энцефалография, (е) ence
phalography. (f) encéphalographie, (d)
Enzephalographie, Pneumoenzephalogra
phie.
<encephaloma1acia, -ae , / [à'pcécjpaXoç t +
paXctxôç malakos мек] : (b) енцефалома-
лация - размекване на мозъка: огнищ-
но исхемично размекване в главния мо
зъ к всл. на емболия или заболяване на
стената (със или без тромбоза) на снаб
дяващата артерия, (г) размягчение мозга,
энцефаломаляция. (е) id.,
softening of
the brain, cerebral softening, cerebrpma-
lacia, encephalodialysis. (f) encéphalo-
malacie, ram ollissement cérébral. (d) Еп-
zephalomalazie, Gehirnerweichung.
encephalomeningocele,-es,/[èpcé9aAc£ [ -{
meninx ципа +
kele кила] :
(b) енцефаломенингоцеле - вродено или
травматично изсипване на мозъчно ве
щество и ципи през отвор от непълно
срастване на черепни кости, (г) энце
фаломенингоцеле. ( е) id.,
meningoence
phalocele. (f) encéphalo-méningocèle,
méningo-encéphalocèle.
(d) Enzepha-
lomeningozele, Hirn- und Hirnhautbrucli.
(syn) meningoencephalocele.
encephalomyelitis, - tidis,/ [è^xscpaXoç i -f
[loeXôç myelos мозък] : (b) енцефаломие-
лит — възпалителен процес на главния
и гръбначния мозък, (г) энцефаломие
лит., (е) id. (f) enccphalo-myélite. (d)
Enzephalomyelitis.
encephalon, -i, n [è^xicpaXoç enkephalos
главен мозък, от àv en във -i- xsçœXtj
kephale глава] : (b) енцефалон — главен
мозък ; в състава му влизат : 1. telence
phalon — краен мозък; 2. diencepha
lon — междинен мозък, състоящ се ог
epithalamus, thalamus и hypothalamus ;
3. mesencephalon — среден мозък, съ
стоящ се от pedunculi cerebri и corpora
quadrigemina; 4. metencephalon — за
ден мозък, състоящ ce от Варолиевия
мост (pons Varolii) и малкия мозък (ce
rebellum) ; 5. myelencephalon, medulla
oblongata — продълговат мозък; Bn-
ролиевнят мост и продълговатият мозък
образуват rhombencephalon — ромбови
ден мозък. Всички отдели освен край
ния мозък образуват truncus* cerebri —
ствол на мозъка ; главният мозък е ре
гулатор на всички функционални от
правления на организма, ( г )
головной
мозг, (е) id.,
brain, (f) encéphale, (d)
Gehirn, Hirn, Enzephalon.
encephalopathia,-ae,/[âpü<paXoç | -\-jcdb-oç
patho s страдание] : (b) енцефалопатия —
заболяване на главния мозък изобщо,
напр. е . satiirnina (всл. на хронично от
равяне с олово, протичаща с гърчове,
смущение в съзнанието, психични сму
щения), е. traumatica (всл. на травма)
и др. (г) энцефалопатия, (е) id., encepha
lopathy. (f) encéphalopathie, (d) Enze
phalopathie.
e. angiospastica: -► uraemia eclamp-
tica.
enchondroma, -atis, n [èv en във +
chondros хрущял + -orna = тумор] : (b)
енхондром — хондром (chondroma*) на
endangiitis
147
endocrinologia
места, гдето обикновено не се среща,
вътрешен хондром, (г) энхондрома. (е) id.
(f) enchondrome, chondrome interne, (d)
Enchondrom.
endangiitis, -tidis, / [svôov endon вътре 4-
à-pyetov angeion съд 4- -itis — възпале
ние] : (b) ендангиит — възпаление на
интимата на кръвоносен съд : на артерия
(endarteriitis), на вена (endoplilebitis).
<г) эндангиит. (е) end(o)angiitis, endan-
geitis. (f) endangcite. (d) id.
e. obliterans (Winiwarter) : -► thromb-
angiitis obliterans.
endaortitis, -tidis, / [svôov t + dtopxij aorte
аорта - f
- itis j ]: (b) ендаортит — въз
паление на интимата на аортата, ( г) энд-
аортит, (е) id. (f) endaortite. (d) id.
endarteriitis, -tidis, / [svôov t 4- arteria*+
- itis =- възпаление] : (b) ендартернит —
възпаление на интимата на артериите.
<г) ендартернит. (е) endarteritis, (f) end-
artérite. (d) id.
e. obliterans:
thrombangiitis obli
terans.
endemia, -ae, /[ëvôrftioç endemos домашен,
народен. от èv във 4- 8i}|ioç област, на
род] : (b) ендемия — ендемична болест :
заразна болест, съществувай^ повече или
по-малко постоянно между хората на
определено населено място, ограничено
разпространение на заразна болест ; срв.
epidemia. (г) эндемия, (е) endemic di
sease, id., endemic, (f) endémie, (d) En-
demie.
endemicus, -a, -um [t ]: (b) ендемичен —
свойствен на дадена област или мест
ност, местен (за болест), (г) эндемиче
ский, местный. (е) endemic. (f) endé
mique. (d) endemisch, einheimisch.
endo- [svôov вътре] : в съставни думи
означава вътре, вътрешен ; син. ento- .
endocarditis,
- tidis, / |endocardium* 4-
- itis = възпаление] : (b) енлокардит —
-
възпаление на ендокарда, най-често на
сърдечните клапи с често последствие
vitium* cordis, главно всл. на сърдечна
та или сърдечно-ставната форма на острия
ревматизъм (виж по-долу е. rheumatica),
(г) эндокардит, (е) id. (f) endocardite,
(d) Endokarditis.
e,
bacterialis subacuta: -> endocar
ditis lenta.
e.
lenta, endocarditis septica lenta
sive septica subacuta: (b) подостър
ендокардит, подостър септичен (бакте
риален) ендокардит — ендокардит, при
чинен предимно от Streptococcus* viri
dans, с бавно начало, субфебрилна тем
пература, тахикардия, увеличен далак,,
анемия, шумове в сърцето, микрохемат-
урия, левкоцитоза с мононуклеоза и др.
(г) подострый септический (бактериаль
ный) эндокардит, затяжной эндокардит,
(е) id.,
subacute bacterial endocarditis.
(О endocardite lente, endocardite infec
tieuse à évolution lente. (d) Endokardi
tis lenta, Lenta-Sepsis. (syn) endocarditis
bacterialis subacuta, Ienta-sepsis.
e.
rheumatica, endomyocarditis rheu
matica = rheumocarditis : (b) ревмати
чен ендокардит, ревматичен ендомиокар-
дит ~ ревмокардит ; ревмокардитът бива
пресен, първичен ревмокардит (rheunio-
carditis recens sive primaria), развиващ ce
в първия или следващите пристъпи на
сърдечната или сърдечно-ставната форма
на острия ревматизъм, и рецидивираш
ревмокардит (rheumocarditis recrudescens
sive recidivans), който може да протече
със или без прояви в ставите ; засягат
се едновременно ендокярдът, миокардът,,
рядко и пернкардът. (г) ревматический
эндокардит, ревмокардит. (е) rh eu m atic
endocarditis, (f) endocardite rhumatismale,
(d) id., rheumatische Endokarditis, (syn)
carditis rheumatica.
e.
septica acuta, endocarditis ulce
rosa sive maligna: (b) остър септичен
(бактериален) ендокардит, язвен или зло
качествен ендокардит; протича с висока
температура, придружена от втрисания,
профузни изпотявания, увеличен далак,
емболии и др. (г) острый септический
эндокардит, язвенный (и ли злокачествен
ный) эндокардит, (е) acute bacterial en
docarditis, malignant or infectious or
infective endocarditis. (0 endocardite
ulcéreuse, endocardite infectieuse aiguë,
(d) id.
e. verrucosa atypica:-* Libman-Sacks*
syndromum.
endocardium, -ii, n [svôov endon вътре 4-
xapô'oc kardia сърце] : (b) ендокард — ce -
розна ципа, постилаща сърдечните ку
хини. (Г) эндокард, (е) id. (f) endocarde,
(d) Endokard.
endocrinologia, -ae, / [svôov \ 4- xpivu kri-
7io отделям 4- Xô^oç logos учение]: (b>
ендокринология — наука за ж лезите с
вътрешна секреция, за изработваните от
тях хормони и заболяванията, свързани
с нарушаването на функцията им. (г) эн
докринология. (е) endocrinology, (f) endo
crinologie. (d) Endokrinologie.
tendoderma
148
ens morbi
endoderma, -ae, / : — entoderma.
•endogenes, gen.
-is[ivôov f +
- ge
nes* произлязъл] : (b) ендогенен : 1. про
излязъл вътре в организма, невкаран от
вън; 2,възникнал всл. на особеното устрой
ство или предразположение на организ
ма, а не от външни влияния ; противо
положно на exogenes*, (г) эндогенный,
внутриродовой. (е) endogenous, endoge
nic. (f) endogène, (d) endogen,
'endolympha, -ae, / (ivôov î 4- lympha бист
ра вода] : (b) ендолимфа — течност,
която изпълва ципестия лабиринт (ци
пестото вътрешно ухо). ( г) эндолимфа,
(е) endolympli, id. (f) endolymphe. (d)
Endolymphe.
•endometriosis, -is, / [ivôov | +
|4-
-osis'*] : (Ь) ендометриоза
развитие
на маточна лигавица на необичайно място
било чрез директно проникване на ендо-
метриум в маточната мускулатура или
тубите или пък чрез пренасяне на ча
стици от ендометриума през тубите в ко
ремната кухина по лимфен или кръвен
път. .<г) эндометриоз, (е) id. (f) endo
métriose. (d) Endometriose,
ten dometritis, - tidis,/[ivôov t + |пдтра metra
матка 4-
- itis = възпаление]: (b) ендо-
метрит — възпаление на лигавицата на
матката, (г) эндометрит, (е) id. (f) en
dométrite. (d) id.
- endometrium, -ii, n (INA) = tunica mu
cosa uteri (BNA, PNA) [ | ] : (b) ендо-
метриум, еидометрий — лигавица на
матката, маточна мукоза. (г) эндометрий,
слизистая оболочка матки. (е) id. (f) en
domètre, muqueuse utérine, (d) id., Ge-
bärmutterschleimhaut.
endomyocarditis,
- tidis, / [ivôov endon
вътре -f |iùç, puôç mys, rtiyos, мускул -f
xapôta ka rdia сърце] : (b) ендомиокар-
дит — възпаление едновременно на ен-
докарда и миокарда, (г) эндомиокардит,
(е) id. (f) endomyocardite. (d) Endomyo-
karditis.
e. rheumatica: -► endocarditis (endo-
myocardiiis) rheumatica,
endomysium, -ii, n : виж при perimysium,
- e ndoscopia, -ae, / [ivôov f -j- ахотсгш skopeo
гледам, разглеждам]: (b) ендоскопия
изследване вътрешностга на кухи органи
или на тръбести образувания с помощта
на ендоскоп (тръбовиден уред с електри
ческа лампичка), нлпр. cystoscopia* , Ьгоп-
choscopia*, gastroscopiâ* и др. ; виж
сыдо laparoscopia. (г) эндоскопия. <е)
endoscopy, (f) endoscopie, (d) Endoskopie.
endosteum, -i, n [ëvôov | + àarêov osteon
кост] : (b) ендостеум — вътрешна над
костница, покриваща вътрешността на
костните кухини, (г) внутренняя над
костница. (е) id. (f) endoste. (d) End
o st.
endothelialis, -е : (b) ендотелен, ендоте-
лиален — отнасящ се до ендотела (en
dothelium*). (г) эндотелиальный, (е) en
dothelial. (f) endothélial. (d) endothe
lial.
endothelioma,
- atis, n [endothelium* -f
- o m a =•■ тумор] : (b) ендотелиом, ендоте-
леи рак — злокачествено новообразува-
ние, развиващо се от ендотела на сероз-
ннте ципи (плевра — най-често, пери
тонеум, перикард, мозъчни обвивки, си-
новиални торбички) и на съдовете (лимф
ни = lymphangioendothelioma, кръвонос
ни). (г) эндотелиома, эндотелиальная опу
холь. (е) id., endothelial cancer, (f) en-
dothéliome. (d) Endotheliom, Endotheli-
alkrebs. (syn) mesothelioma,
endothelium , -ii, n [ivôov endon BbTpe-ftbjb}
thele цицка — дума, образувана за озна
чаване тънката кожа (цина), която по
крива гръдните зърна] : (Ь) ендотел —
еднослоен плосък епител, постилащ въ т
решната повърхност на кръвоносните и
лимфните съдове и серозните кухини и
образуващ стената на капилярите и лимф
ните цепнатини, (г) эндотелий, ( е) id.
(0 endothélium. (d) Endothel,
endotoxinum, -i, n (pl endotoxina) [ivôov |
- f xögov to xon стрела (отрова)] : (b) ен-
дотоксин, ендотоксини — отрови, обра
зувани в телата на бактериите, които се
освобождават след разрушаването на
последните (при холера, коремен тиф
и др.); срв. exotoxinum. (г) эндотоксин,
(е) endotoxin. (f) endotoxine. (d) Endo
toxin.
enophthalmus, -i, ni [èv en- във, вътре -f
ophthalmos око] : (b) ен-
офталм — хлътване на очната ябълка в
орбитата, (г) энофтальм, (е) enophthal
mos, id. (f) énophtalmie, (d) id.
enostosis, -is, / [èv- en - вътре *f ôaxéov
osteon кост] : (b) еностоза - костен ту
мор, изхождащ от вътрешността на кост
та, остеом (osteoma*), (г) эностоз. (е) id.
(О énostose. (d) Enostose.
ensiformis, -e [e/is/s меч]: -► xiphoideus,
ens morbi [enst entis, съществуващото,
от esse (sum) съм] : (b) естеството, същ
ността, характерът на една болест с при
същите й възможности за развитие.
Entamoeba
149
enterorrhagia
(г)сутность заболевания,природа болезни.
(e) id., n ature or essential principle of
a disease, (f) nature de la maladie, (d)
Krankheitswesen, id.
Entamoeba, -ae, / : виж при amoebiasis.
«enteraigia, -ae, / [Ivxepov enteron черво +
dX^oç algo s болка]: (b) ентералгия —
силна болка в червата, чревна колика,
(г) кишечная боль, колика, ( е) id., colic.
(f) entéralgie, douleur intestinale, (d)
Darmschmerz, Leibschmerz, Kolik, Entér
algie.
«entericus, -a, -um [Ivxepov ] ] : (b) чревен,
отнасящ ce до червата, (г) кишечный,
(е) enteric, (f) entéral, (d) enteral, Darm-.
•enteritis, -tidis, / [Ivxepov f + -itis ~ въз
паление] : (b) ентерит — възпаление на
лигавицата на тънките черва, (г) энте
рит. (е) id., intestinal catarrh. (f) enté
rite. (d) Darmentzündung, Dünndarmka
tarrh, Darmkatarrh, id.
e.
membranacea chronica: -► colica
mucosa.
intero- [Ivxspov enteron черво, вътреш
ности] : в съставни думи означава отна
сящ се до червата. чревен.
enteroanastomosis, -is, / [Ivxepov \ -f dtva-
jxo[i$ci) anastom oo правя уста, от crcöpa
уста] : (b) ентероанастомоза — чревна
анастомоза : оперативно създаване на
връзка между две чревни гънки след
премахване (резекция) на част от черво
или за изключване на част от червата,
(г) энтероанастомоз, (е) intestinal ana
stomosis, id. (f) entéro-anastomose, opé
ration de Maisonneuve, (d) Enteroanasto-
mose, Darmvereinigung.
«enterobiosis,
- is, / [Ivxepov | -f ßto$ bios
живот] : (b) ентеробиоза, оксиуриаза —
глистно заболяване, причинено от Ente-
robius* (Oxyuris) vermicularis ; една от
най-честите хелмиитози. »
, энтеробиоз,
(e) enterobiasis, oxyuriasis. (о oxyurose,
oxyurase. (d) Oxyuriasis, Madcmwurm-
krankheit. (syn) oxyuriasis.
'Enterobius vermicularis [ î ] : (b) остри
ца — чревен паразит, дребен глист, при
чинител на enterobiosis* (г) острица,
(е) id., Oxyuris vermicularis, threadworm,
pinworm, seatworm, (f) oxyure vermi-
culaire. (<o Madenwurm, Spring wurm,
Pfriemenschwanz. (syn) Oxyuris vermi
cularis.
' Enterococcus, -i, m : —►Streptococcus fae
calis.
«nteroclysis, - is,/ [Ivxepov | + xXuo’.ç klysis
от vMÇp) k ly z o изплаквам, измивам] :
(b) ентероклизма — висока клизма. (г)
высокая клизма, (е) high enema, id.,
enteroclysm. (f) entéroclyse, grand lave
ment. (d) Darmeingießtmg, Dannspülung,
Darmbad, hoher Einlauf, (syn) entero-
clysma.
enterocolitis,
- tidis, / [svxspov f + xöXov
kolon дебело черво] : (b) ентероколит —
едновременно възпаление на лигавицата
на тънките и дебелите черва, (г) энте
роколит. (е) id., coloenteritis. (f) entéro
colite. (à) Enterokolitis, Dünn- und Dick
darmentzündung.
enteroepiplocele,
-es, / [Ivxepov f + èrcî-
tcXoov epiploon було -f *>)Xi7 kele кила] :
(b) ентероепиплоцеле—херния със съдър
жание черво и було. (г) грыжа кишки
и сальника, (е) enterepiplocele, id. (f)
entéro-épiplocèle. (d) Enteroepiplozele.
enterohaemorrhagia,
- ae, / : -*• enteror
rhagia.
enterokinasa,
-ae, / (I. P. Pavlov) [Ivts-
pov I 4 * xÉvrja'ç kinesis движение] : (b) ен-
терокиназа — фермент, превръщащ трии-
синогена в трипсин ; намира се в сока
и лигавицата на тънките черва, (г) эн
терокиназа. (е) id. (f) entérokinase. (à)
Enterokinase.
enterolithus, -i, m [Ivxepov J, -f- \&oç lithos
камък] : (b) еитеролит — чревен камък,
образуван от несмилаеми твърди веще
ства с наслоявания на соли върху тях
и др. (г) кишечный камень, энтеролит.
(е) enterolith, intestinal calculus. t o en-
térolithe, calcul intestinal. (d) Enterolith,
Darmstein, (syn) calculus intestinalis.
enteropexia, -ae, f [Ivxepov [ -f tctJSlç pexis
закреияване] : (b) ентероиексия — опе
ративно прикрепявлне на сегмент ог
wepfîo към коремната стена, (г) энтеро-
пексия. (e) enteropexy. (О entéropexie.
(d) Enteropexie.
enteroptosis, -is, f [Ivxepov enteron черво
-h Tcxôa'.ç p to sis падане, спадане] : (b) ен-
тсроптоза — смъкване, спадане на чер
вата (особено на colon* transversum) и
ма други коремни органи всл. на пре-
разтягане на лигаментитс им (след зна
чително отслабване, бременност на голям
плод — близнаци и Др.); виж също visce
roptosis. <Г) энтероптоз. (е) id.. entero-
ptosia. (f) enteroptose, (d) Enteroptose,
Darmsenkung, Eingeweidesenkung.
enterorrhagia, -ae, f [Ivxepov -|-
- rha-
gia кръвотечение] : (b) ентерорагия —
кръвотечение от червата, (г) кишечное
кровотечение, (е) intestinal li(a)emorrhage.
enterorrhaphia
150
epf-
id., inel(a)ena. (f) hémorragie intestinale,
entérorragie. (d) Enterorrhagie, Darmblu
tung. (syn) enterohaemorrhagia.
enterorrhaphia,
-ae, / [ëvrepovt +
rhaphe шев] : (b) ентерорафия — шев
на черво, при перфорация или ентеро-
анастомоза. (г) энтероррафия. (е) ente-
rorrhaphy, intestinal suture, (f) entéror-
rapliie, suture intestinale, (d) Enterorrha-
phie, Darmnaht.
enterostomia, -ae, / [ëvtepcv ] + отбра sto
ma уста] ; (b) ентеростомия — създа
ване на изкуствен анус или фистула на
червото през коремната стена ; виж anus
praeternaturalis, (г) энтсфостомия. (е) en
terostomy. (I) entérostomie, (d) Entérosto
mie.
cntoderma, -atis, n [ivcéç entos вътре, в
средата -f- ôéppa derma кожа] : (b) енто-
дерма —
-
вътрешен зародишен лист :
вътр еш ният лист на гаструлата, от който
се образува епителът на храносмилател
ната система, на пикочния мехур и урет-
рата и др. (г) энтодерма, (е) entoderm,
eiidoblast, entoblast, endoderm, hypo
blast. (О entoderme, entoblaste, endo
blaste, endoderme. (d) Entoderm, Ento
blast, inneres Keimblatt, (syn) endo-
derma.
entropium, -ii, n, entropion, -ii, n [èv- en- на
вътре -Ь трогав trop e обръщане, от xpènt»
trep o обръщам] : (b) ентропиум — обръ
щане на клепачиия ръб или на част от
клепача навътре към окото, (г) энтро-
ниои. (е) entropion, id. (f) entropion,
(d) id.
enucleatio, -onis, / [e-nucleare изваждам
ядката, от*- (ex-) = отсъствие H- nucleus
ядка, ядро] : (b) енуклеации — олющ
ване, обелване, оперативно отстраняване
на имащи капсула тумори, на очната
ябълка (виж по-долу е. bulbi), (г) эну
клеация, вылущение, (е) enucleation.
(0 énucléation. (d) Enukleation, Aus
schälung, Entkernung.
e.
bulbi: (b) енуклеация на очната
ябълка — оперативно* отстраняване на
окото от орбитата, (г) энуклеация (вы
лущение) глазного яблока, (е) enuclea
tion of the eyeball, (f) énucléation du
globe oculaire, (d) Ausschälung des Aug
apfels.
enuresis, -is, / [àv- en - във, вътре + oôpée*
iireo уринирам] : (b) енурезис, енуреза —
напикаване, попикаване, обикновено но
щем (e. nocturna), особено при невро-
патичин деца ; незадържането на ури
ната при органични заболяваиия се на
рича incontinentia* minae, (г) недержа
ние мочи, энурез, (е) id. (f) énurèse,
cnurésie, incontinence d'urine. (d) Bett
nässen.
e. nocturna: (b) нотно напикаване-
(г) ночное недержание мочи. (е) noctur
nal enuresis, bed-wetting, nycturia, (f)
énurèse nocturne, incontinence nocturne
d'urine, (d) nächtliches Bettnässen, (syn)
incontinentia urinae nocturna.
enzyme, -es, / [âv-1
-f
zyme квас,
мая] : fermentum.
eosinophilia,
-ae, / [e<dç eos зора (във.
връзка с червения цвят) -f- фШа philia
любов, обич] : (Ь) еозшюфилин — уве
личение на еозинофилните левкоцити
над 5—6% (при алергични заболяваиия,
хелминтози, скарлатина и др.) ; благо
приятен признак в течението на зараз
на болест, (г) эозинофилия. (е) id. (f)
éosinophilie, (d) Eosinophilie.
ep-:
epi- .
epencephalon, -i, n [iîrt epi върху -f- г*рсе-
cpaXoç enkephalos главен мозък): 1. me
tencephalon, 2. myelencephalon, 3. rhomb
encephalon; виж encephalon.
ependyma, -atis, n [èTtévîujia горна дреха„
от
t -f ëvôupa endyma дреха] : (b)
епендима — еднослойният епител, който-
постила централния канал ип гръбнач
ния мозък и мозъчните вентрикулн. (г)
эпендима, (е) id. (f) épendyme. (d) Epcn-
dym.
ephelides, fjpl (sg ephelis,
- idis)
луничка (по лицето), от siri | -f rçXtoç he-
lios слънце]: (b) ефелиди •— лунички:
малки, обикновено кръгли, жълтокафяви
петна, най-често по лицето, виж n ae v u s ;
срв. lentigo. (г) веснушки. (е) freckles,,
id. (f) éphélides, taches de rousseur.
(d) Sommersprossen, Sommerflecken.
ephelidosïs maligna (L. Popov):
xero
dermia pigmentosa.
ephemera [ 1] : -*> febris ephemera.
ephemerus, -a,
-urn [è^pspoç ephemeros
еднодневен, краткотраен, от èrct \ -f-
hemera ден] : (b) ефемерен: 1. траещ
един ден, еднодневен ; краткотраен ;
2. ephemera = febris* ephemera, (г) одно
дневный, кратковременный, эфемерный.
(e) ephemeral, (f) éphémère, (d) ephe
mer, eintägig, vorübergehend.
epi- {Ш на, върху, при, до и др.] : пред
ставка, означаваща на, върху, над, при*
до, край : съпровождане, прибавяне и др-
<epicanthus
151
epiglottis
epicanthus» -i, tn [èrc£ f + xavftôç kanthos
ъгъл на окото] : (b) етшкантус — от
весна кожна нолулунна гънка на вът-
трешнии клепачен ъ гъ л, преминаваща
като мост от -горния клепач на долния,
(г) эпикантус, монгольская складка. (е)
id. (f) epicanthus, épicantis. (d) Epi-
kanthus.
epicardium» -ii, n [èrc£ върху, над -1
-
xapîtx
kardia сърце) : (b) епикард — висце-
ралппят, лежащият непосредствено въ р
ху сърцето лист на перикарда, ( г) эпи
кард. ( е) id. (f) épicarde. (d) Epikard.
•epicondylus» -i, m [âir£ ] 4 - condylus*] :
(b) еиикондил, надкондил — грапава из
пъкналост по медиалната и латералната
страна на раменната и бедрената кост,
лежаща върху кондила, напр. е. femoris,
(г) надмыщелок, ( е) epicondyle, (f) épi
condyle (de rhumérus), tubérosité du
fémur, (d) Epikondylus,
«epicrisis» - is, / [èrc£xpta:ç решение, съж де
ние] : (b) еиикриза: 1. критичен анализ
или обсъждане на случай от заболяване
след преминаване на болестта ; крайното
мнение или заключението вър ху даден
случай от заболяване, съдържащо обяс
нение за причините на болестта, описа
ние на течението, лечението и изхода й ;
2. по англо-амер. автори означава още
допълнителна, вторична криза, наблюда
ваща се след първичната криза при ре-
цидивиране на болестта, ( г) эпикриз.
(e) 1-2. id.; 2. secondary or supplemen
tary crisis, (f) 1. épicrise. (d) 1. Epikri-
se, SchluBbetrachtung.
opidemia, -ae, / [*гс£8тд1oç epidemos раз
пространен всред народа, от è%i върху,
над -f-
страна, народ] : (Ь) епиде
мия : 1. масово разпространение на за
разна болест, която обхваща почти едно
временно или в непродължително време
значителен брой от хората в едно насе
лено място, област и пр. ; срв. endemia
и pandemia ; 2. появяване в една общ
ност или населено място на повече слу
чаи от някоя заразна болест едновре
менно или през течение па време, равно
на максималния инкубационен период на
болестта. (Г) эпидемия, (е) epidemic.
(f) épidémie, (d) Epidemie, Seuche.
«epidemicus» -a, -um [ f ] • (Ь) епидемичен —
отнасящ се до епидемия, появяващ се
като епидемии, (г) эпидемический, по
вальный. ( е) epidemic, (f) épidémique.
<d) epidemisch, seuclienliaft.
epidemiologia» -ae, / [epidemici' +
log o s учение] : (b) епидемиология —
наука за възникването и разпространя
ването на епидемичните болести и мер
ките за предпазване и борба с тях. (г)
эпидемиология, ( е) epidemiology, (f) épi
démiologie. (d) Epidemiologie.
epidermis» -is, / [èrct epi върху, над -j
ôépjia derma кожа] : (b) епидермис —
покривен или надкожен слой, външният
пласт на кожата ; представлява много
слоен плосък епител; за отделните му
пластове виж stratum germinativum, (г)
эпидермис, надкожица. ( е) id., cuticle,
scarf-skin, epiderm, epiderma, scurf-skin.
(!) épiderme, (d) Oberhaut, id.
epidermophytia» -ae, / [èrc£ | + töpp« t 4-
<?ut6 v p h y to n растение] : (b) епидермо-
фития — микотично заболяване на епи
дермиса, причинено от гъбичката Epi
dermophyton. (г) эпидермофития, ( е) epi
dermophytosis, dhobie-itch. (f) épidermo-
phytie, épidermophytose. (d) Epidermo-
phytie.
epididymis» -idis, / [èrc£ t 4- ôiôunoç didy-
mos близнак, p l Шщмк didymoi тести
кули] : (b) епидидим — надсеменник, при
датък на семенната жлеза, ( г) придаток
яичка, зпидидимис. ( е) id. (!) épididyme.
(d) Nebenhoden.
epididymitis» -tidis, / [epididymis* 4- -itis
възпаление] : (b) епидидимит — възпа
ление на epididymis*, ( г) эпидндимит.
(e) id. (!) épididymite, (d) Nebenhoden
entzündung.
epiduralis» -e [è%i | над -f dura11J: (b) епн-
дурален — лежащ над dura* mater, (г)
эпидуральный, (e) epidural. (!) épidural,
sus-duremérien. (d) épidural, (syn) supra-
d ural is.
epigastralgia , -ae, / [epigastrium;* + àX^oç
a lgo s болка] : (b) епигастралгия — болка
в епигастрия, в подлъжичната облает,
(г) боль в подложечной (надчревной)
области, (е) id. (!) épigastralgie. (d) Epi-
gastralgie.
epigastricus» -a, -urn [ | ] : (b) епигастра-
лен — отнасящ се до епигастрия, до
подлъжичната облает, подлъжичен. (г)
надчревный, подложечный, ( е) epigastric.
(!) épigastrique, (d) epigastrisch.
epigastrium»-ii, n [àrc£ epi върху, над +
7acm}p gaster корем, стомах] : —►regio
epigastrica.
epiglottis» -tidis, / [ère£| 4- чХ&хш g lo tta
език] : (b) епиглотис — надгръкляпник ;
epilatio
152
epiphora
затваря входа на гръкляна при гълтане,
(г) надгортанник, (е) id. (f) épiglotte,
( d ) Kehldeckel.
epilatio,
- o nis, / [e- = лишаване + pilus
косъм] : ( b ) епилация — премахване на
косми чрез изскубване, виж при depila-
tio. (г) эпиляция, (е) epilation, (f) épi
lation. ( d ) Epilation, Enthaarung.
epilatoria (remedia), njpl [f ]: depilatoria.
epilepsia, -ae, f
улавяне, сграб-
чване, пристъп епилептичен, от àm iaji-
ßccvco epilambano хващам, нападам] : (b)
епилепсия, „генуинна“ (есенинална, идио-
патична, криптогенна) епилепсия, при-
падъчна болест — заболяване, характе
ризиращо се с периодично настъпващи
гърчови припадъци (отначало тонични,
след това клонични), загуба на съ зна
нието, психични смущения и промени в
характера ; големият епилептичен при
падък (е, major sive gravior, grand mal,
ha u t m al) настъпва в повечето случаи
внезапно (без предвестници, виж aura),
с пълна загуба на съзнанието, пяна на
устата, изпускане по малка нужда и др.,
след припадъка обикновено сънливо съ
стояние, амнезия ; виж също status epi
lepticus и по-долу е. minor sive mitior;
най-леката форма се изразява в абсанси
(absentia*) — краткотрайно помрачаване
на съзнанието, втренчен поглед, бол
ният за миг като че ли замръзва в по
ложението, в което го е заварил припа
дъкът; срв. pycnolepsia, ( г ) эпилепсия,
падучая болезнь, падучая, (е) epilepsy,
falling sickness, grand mai epilepsy, (f)
épilepsie, maladie sacrée, mal divin, mal
caduc, mal comital, haut mal. ( d ) Epi
lepsie, Fallsucht, (syn) epilepsia gravior,
morbus sacer, morbus divinus, morbus
caducus.
e.
corticalis (Jackson), epilepsia par
tialis: (b) Джаксънова или кортикална
епилепсия, огнищна епилепсия — син
дром иа дразнене на двигателната об
ласт на мозъчната кора (от чуждо тяло,
травматичен ръбен, тумор и др.), про
тичащ под формата на едностранни ло
кални гърчове, които започват обикно
вено в отделни мускули на ръката, ли
цето или крака и обхващат все повече
мускулни групи, обикновено без загуба
на съзнанието, (г) джэксоновская эпи
лепсия, фокальная эпилепсия, (е) Jackso
nian epilepsy, focal epilepsy, cortical
epilepsy, traumatic epilepsy, (f) épilepsie
bravaisienne, épilepsie B ravais-Jacksoni-
enne, épilepsie jacksonienne, épilepsie cor
ticale, épilepsie partielle, épilepsie sym
ptomatique. (d) Jacksonsche Epilepsie,
Rindenepilepsie, kortikale Epilepsie, fo
kale Epilepsie, (syn) epilepsia sympto
matica.
e. corticalis (Kozevnikov), epilepsia
partialis continua : (b) Кожевникова
кортикална епилепсия, частична постоян
на епилепсия — синдром, проявяващ се
с постоянен (или с кратки прекъсвания)
ограничен клоничен гърч, който от вре
ме на време се усилва и завършва с
епилептичен припадък ; при хроничен
менингоенцефалит и др. (г) кожевни-
ковская эпилепсия, эпилепсия корковая.,
частичная постоянная падучая, ( е) Ко-
zevnikov's epilepsy, (f) épilepsie de Ko
zevnikov. (d) KoZevnikovsche Epilepsie,
(syn) polyclonia epileptoides continua.
e. minor sive m itior: (b), малки при
падъци, petit mal (пти мал = малък при
падък) — епилепсия с малки припадъци, с
краткотрайна загуба на съзнанието, с
липсващи (или със слабо изразени) гър
чове; виж absentia, (г) „малые присту
п ы , эпилепсия малыми приступами, ( е)
petit mal (epilepsy), latent epilepsy*
masked epilepsy, minor epilepsy, abor
tive epilepsy, (f) petit mal, épilepsie mi
neure. (û) Petit mai, kleiner Anfall,
abortiver Anfall, id.
epilepticus, -a,
-um [| ]: (b) епилепти
чен — отнасящ се до епилепсията, ( г)
эпилептический, ( е) epileptic, (f) épi
leptique, comitial, (d) epileptisch.
epileptiformis, -e [epilepsia* -f- form a фор
ма, вид] ; (b) епилептиформен — подо
бен на епилепсия, приличащ на епилеп
тичен припадък, епилептоиден. ( г) эпи
лептиформный. (е) epileptoid, epilepti
form. (f) épileptiforme, epileptoide, (d) epi
leptiform, epileptoid.
epimysium, -ii, n ; виж при perimysium.
epineurium, -ii, n [Ш epi върху, над -f
veOpov neuron сухожилие, нерв] ; (b) епи-
неврон — съедннителнотъканната обвив
ка на нервите, (г) эпиневрон, эпинейрон,
(e) id. (f) épinèvre. (d) id.
epipharynx, -yngis, ni :
cavum pharyn-
gonasale.
epiphora, -ae, / [èniyopa напор (внезапен)
поток, от i%l t -Ь ферсо phero нося] : (b)
епифора — сълзотечение, непрекъснато
сълзене ; неволно изтичане на сълзи всл.
на пречки в слъзните пътища или всл.
на увеличено отделяне на сълзи ; срв.
epithelioma
•epiphysiolysis
153
lacrimatio, ( г) непрерывное слезотечение.
<е) id.,
watery eye, dacryorrh(o)ea. (f)
epiphora, (d) Tränenfluß, Tränenträufeln,
(syti) dacryorrhoea.
^epiphysiolysis, -is, / [epiphysis* 4- Maiç
ly si s отделяне] : (b) епифизиолиза — от
деляне, разединяване, отслойване на епи-
физата от диафизата на костта всл. на
травма или системно заболяване на кост
та (вроден сифилис), (г) отслойка эпи
физа. (е) id. (f) épiphysiolyse, décolle
ment épiphysaire, disjonction épiphysaire.
(d) Epiphysenlösung, (syn) secessio epi
physi um.
epiphysis, -is (-eos), / [ея( epi върху, над
4- ?6ü> phyo раста] : (b) епифиза —
ставният край на дългите кости ; сред
ната им част (тялото) се нарича диафи-
за ; за epiphysis cerebri виж corpus pine
ale. (г) эпифиз, (e) id. (f) epiphyse, (d)
Epiphyse : Gelenkende der langen Röhren
knochen; Zirbeldrüse,
e. cerebri : —►corpus pineale.
epiploicus, -a, -urn [epiploon*] : (b) отна
с я т се до голямото було (epiploon*), (г)
сальниковый, ( е) epiploic, omen tal, (f)
épiploïque, (d) zum großen Netz gehö
rig, id.
•epiploitis, -tiàis, f [epiploon* -f
- itis = въз
паление] : епиплоит — възпаление на
omentum majus, виж omentitis.
epiploon, -i, n [drcteXoov, от i%l epi вър
ху, над -f 7z\io> pleo плувам] : було, спе
циално Lголямото було, виж omentum
majus.
•episcleritis, -tidis, / [êrct t 4- sclera* +
- itis -=възпаление] : (b) еписклерит — по
върхностно възпаление на склерата. (Г)
эписклерит, (е) id. (f) épisclérite. (d) Epi-
skleriti s.
<episiotomfa, -ae, / [èntowv e pisio n външни
полови части 4- tojjuJ to m e рязане, раз-
рез): (b) епизиотомия - срязване вхо
да на влагалището от едната страна през
време на раждане за предпазване от го
леми разкъсвания на перинеума и up. ;
срв. perineotomia. (г) эпнзиотомия. (е)
episiotomy. (f) épisiotomie, (d) Episioto
mie. Scheidendammschnitt.
■epispadia, -ae, / [èrci t 4- <roat»> sp a o тегля,
разкъсвам]: (b) еписпадия — порок на
развитието на мъжкия член, при кой
то пикочният канал се отваря на горна
та (дорзалната) му страна ; срв. hypospa
dia. (Г). эписпадия. ( е) epispadias, id. (f)
epispadias, (d) Epispadie, obere Harnröh-
renspalte. (sy n) fissura urethrae superior.
epistaxis, -is, / [èrcioraÇa) epistazo пускам
на капки, капя] ; (b) епистаксис — кръ
вотечение от носа ; срв. rhinorrh agia. (г)
носовое кровотечение, (е) id., n o sebleed,
(f) saignement de nez, épistaxis, (d) Na
senbluten.
epistropheus,
- i, tn (BNA, INA) = axis
(PNA) [èrcccrtpé<pü> ep istre p h o обръщам,
въртя] : (b) епистрофей — вторият шиен
прешлен. <г) второй шейный позвонок,
(е) id., axis, (f) axis (vertèbre), (d) zwei
ter Halswirbel, id.
epithalam us, -i, m [àrcC epi върху, над +
thalamus*] : (b) епиталамус — лежащи
те върху thalamus* части на междинния
мозък (diencephalon) : corpus pineale, ha
benula, commissura habenularum и др.
(г) надбугорная область. (e) id. (f) épi-
thalamus. (d) id.
epithelialia corpora, n jpl : -► glandulae
parathyreoideae.
epithelialis, -e [epithelium *] : (b) епите
лен, епителна лен — отнасящ се до или
състоящ се от епител, (г) эпителиаль
ный. ( е) epithelial, (f) épithélial, (d)
e pithelial.
epitheliom a, -atis, n [epithelium* - f
-orna
= тумор] : (b) епителиом — общо на
звание за туморите (злокачествени), ра з
виващи се за сметка на покривния епи
тел, в тесен смисъл рак на кожата, (г)
эпителиома. (е) id., epithelial cancer, (f)
épithélioma, épithéliome. (d) Epitheliom .
Epithelgeschwulst,
e. adenomatosum: -+ adenoma,
e. basocellulare : (b) базоцелуларен
епителиом или рак, базалиом — най-
честата форма на рак на кожата (до
50%), развиващ се предимно на лицето
и крайно рядко метастазиращ ; виж съ
що ulcus rodens. (r) базалиома, базаль
ноклеточный рак, базальноклеточная (ба-
зоцеллюлярная) эпителиома. (е) basal
cell carcinoma, basal-cell epithelioma,
rodent ulcer, (f) épithélioma baso-cellu-
laire, épithélioma pavimenteux, basali-
ome. <d) Basalzellenkarzinom, Basalzel
lenkrebs, Basaliom, (syn) basalioma, car
cinoma basocellulare, ulcus rodens,
e.
molluscum sive contagiosum sive
folliculare cutis:
molluscum conta
giosum.
e. solidum benignum:
carcinoi
dum.
e. spinocellula re : (b) спиноцелуларен
епителиом или рак, спиналиом, канкро
ид — улцериращ рак на кожата и ли-
epithelium
154
erectio
гавшште, най-опасният вид кожен рак,
най-често на лигавицата на устата и др.,
обикновено у възрастни, (г) спиноцел-
люлярная эпителиома, сииноцеллюляр-
ный рак, спиналиома, канкроид, ( е)
squamous-cell epithelioma, squamous-cell
carcinoma, prickle-cell carcinoma, can
croid. (I) épithélioma malpighien typique,
epithelioma spinocellulaire, épithélioma
pavimenteux, cancroïde. (d) Spinaiiom, Stn-
chelzellenkrebs, Kankroid. (syn) carcino
ma spinocellulare, spinalioma, cancroidum.
epithelium , -ii, n [irc£ epi върху 4* tbjAij
thelc гръдно зърно (тънка кожица); ду
ма, образувана за означаване на тънка
та кожица, която покрива гръдните зър
на n богатите на палили устни] : (Ь)
епител — епителна, гранична, покривна
i ькан, която покрива всички свободни
повърхности на тялото (кожа, лигавици,
серозни ципи, жлези и др.); съставена е
само от клетки и междуклетъчно веще
ство, подредени в един и;ш няколко слоя.
(г) эпителий, эпителиальная ткань, ( е)
id.,
epithelial cells, epithelial layers,
epithelial tissue, (f) épithélium, tissu
épithélial, (d) Epithel, Epithelgewebe,
Deckzellensdiicht.
epituberculosis, -is, / \ènl | 4- tuberculo-
sis*] : (b) епптуберкулоза - пернфокал-
но възпаление иа цял белодробен лоб или
на още по-големи области около първич
ния комплекс или около части на същия,
(г) эпитуберкулез, (е) id, (f) cpitiibercu-
lose. (d) Epituberkulose.
epitympanum, -i, n \è%i | 4 tympamun*| =
recessus epitympanicus (BNÀ,INA,PNA);
(b) епитимпан(ум) - горната част на
тъпанчевата кухина, в която са разполо
жени главичката на чукчето, по-голяма гл
част от наковалнята и стремето, (г) эии-
тимпанон. (е) id., attic, epitympanic re
cess. (f) épitympan, (d) id., Epitympanon.
epityphlitis, - tidis, / [cpityphlorv- -{
-
- itis
възпаление] : -► appendicitis.
epityphlon, -i, n [stt£ epi върху -|- xucpXGç
typhlos сляп] : -► appendix vermiformis.
epizoonosis, -is, / [èni | 4- Çtpov zoo/i живо
същество, животно 4- vôsoç riosos бо
лест] : (b) епизооноза - кожна бо
лест, причинена от животински паразити,
(г) Э1ШЗООНОЗ. (е) id. (f) épizoonose. (d)
Epizoonose.
epizootia, -ae, / \къ1 t 4- Wov * ] :(b) епи
зоотия — епидемично разпространение
иа заразна болест (сап, шап и др.) меж
ду животните, подобно на епидемия
между хората, (г) эпизоотия, (е) epizoo
tic. (f) épizootie, (d) Epizootie, Vieh
seuche.
epizooticus, -a,
- um [ | J: (b) еиизооти-
чен - явяващ ce епидемично между жи
вотните. (Г) эпизоотический. ( е) epizoo
tic. (f) épizootique, (d) epizootisch,
eponychium, -ii, n [ini epi върху, над j
ovug, gvoxoç onyx, onychos, нокът] : (b)'
еионихиум — кожица на нокътя, (г)
эпонихиум. (е) id., n ail-skin, (f) épony
chium. (d) id.
eponymon, -i, n, eponymum, -i, n [ê7tu>vj-
jioç eponymos даващ (дал) името си, от
еnt epi върху, според 4- evopa опуша:
им е]: (b) епоиим - името иа болест,
синдром, операция и ир.,
произлязло oi
името на лицето, което ги е открило
или първо описало, напр. morbus Base-
dowi (Базедова болест), ( г) эпоним, (е)
eponym. (f) éponyme, (d) Eponyin.
epoophoron, -i, n [ея£ | 4 - oophoro/i-] : (b)
епоофорон
надяйчпиков придатък:
рудиментарно образувание и мезосал-
пинкса между яйчника и тубата, о ста
тък от тубулите на Волфового гяло. (г)
эпоофорон, надъяичниковый придаток,
(е)
epoophoron, id., organ of Rosenmiil-
Ier. (!) époopliore, organe de Roseiimtil-
ler. (d) id., Nebeneiersiock.
epulis, -idis, / [erc£ | 4- otjXov nlon венец
(на зъби)]: (b) епулнс неспецифичен гра-
нулационен тумор на вешште, изхож
дащ от алвеоларния (зъбния) израстък
на челюстта, обикновено доброкачествен,
рядко саркоматозен ; сра. parul is. (г) эпу
лис, опухоль десны. ( е) id. (!) épu -
lide, épulie,
épulis. (d) id.,
Zahii-
fleischgeschwulst, AlveoJarfortsaiztumor.
equinus, -a, -uni [equus кон]: (b) конски
цапр. pes:î: equinus, (г) конский, лоша
диный. (e) equine. (!) équin, (d) Pferde- .
Erb-Goldîlam’ morbus [W. И . Erb, герм,
невролог, 1840— 1921, 5 . üoUlflam , пол
ски лекар, 1852- -1932] :
myasthenia
gravis pseudoparalytica.
Erbi signum \W. И . Erb f ]: (b) симптом
на Ерб — повишена електрическа въз-
будимост на двигателните нерви при те
тания. (г) симптом Эрба. (е) Erb’s sign.
(!) signe d'Erb. (d) Erbsches Zeichen,
erectio, -onis, / \e-rigère, pp. erectus, из
правям, издигам] : (b) ерекция — набъб
ване, напрягане, изправяне иа органи
(гръдно зърно, клитор, пенис] всл. на
мускулно теглене или увеличено кръво-
наньлване ; увеличаване на обема, втиър-
•erector
155
erysipelas
дяване и изправяне на половия член
всл. на нахлуване на кръв в corpora caver
nosa при полова възбуда, (г) эрекция,
выпрямление, набухание, напряжение,
(е) erection. (!) érection. (d) Erektion,
Aufrichtung, Steifwerden.
•erector, -oris, m (musculus) []]: (b) ерек-
тор - изправач, повдигач : мускул, който
изправя, повдига, (г) выпрямляющий (мус
кул). (е) id. (!) érecteur. (d) Aufrichter.
Erethismus, -i, rn [èpéfhapy. erethismo драз
нене, възбуждане, от
erethizo
дразня, възбуждам] : (b) еретизъм -
патологично повишена пъзбудимост или
раздразнителност, патологична повишена
двигателна възбуда, (г) повышенная воз
будимость и раздражительность, эретизм,
(е) erethism . (!) éréthisme, surexcitation.
(d)id.,Übererregbarkeit,Erregungszustand,
«ereuthophobia, -ae, / [èpem%> ereutho пра
вя червеи -f cpojoç phobos страх) : (b)
ерсутофобия, ернтрофобин — страх от
зачервяване на липето в общество, една
от най-разпространените фобии, ( г) эри
трофобия, эрейтофобия. (e) erythropho-
hia. (!) érythrophobie. (d) Ereuthophobie,
Erythrophobie. (syn) erytlirophobia.
ergotismus, -i, ni [ergotinum действува
щата съставна част на моравото рогче] :
(b) ерготизъм —
-
отравяне с мораво
рогче (Secale cornutum) или с брашно,
съдържащо гъбичката Claviceps purpu
rea. (г) эрготизм, отравление споры
ньей. (е) ergotism, ergot poisoning, Saint
Anthony's fire. (!) ergotisme, (d) id.,
Mutterkornvergiftung, Kribbelkrankheit,
«rosio,
- o nis, f (pl erosiones) [--= разяж
да не, от e-rodëre, рр. erosus, гризя,
огризвам] : ( b ) ерозия
охлузване : по
върхностна загуба на тъкан, засягаща
само роговия слой или гю-дълбоките
слоеве на епидермиса, без засягане на
conum* ;
повърхностно
разизвяване,
ограничена загуба на покривен епител
ма лигавица, роговица, шийка на матка;
заздравява без белег ; срв. excoriatio. (г)
эрозия, ссадина, (е) abrasion, erosion. (!)
érosion, écorchure. (d) Hrosion.
«ructatio, -onis, / \e-metare изригвам, от
<?-:4 metare оригвам ce] : (b) оригване
внезапно, неволно, нерядко с шум из
карване от стомаха на газ, въздух или
малко количество кисела течност (виж
но-долу е. acida), (г) отрыжка, ( е) eruc
tation, belching. (!) éructation, renvoi,
rot. (d) Aufstollen, Rülpsen, Ruktation.
(syn) ructatio, ructus.
e. acida: (b) кисело оригване; виж
също pyrosis, ( г) кислая отрыжка, (е)
brash, water-brash. (!) éructation acide.
(d) saures Auf stoßen.
eruptio, -onis, / [— внезапно появяване,
избухване, от e-rampëre, pp. eruptus,
разкъсвам, внезапно се откривам]: (b)
ерупция — обриване, изриване : внезап
ното появяване ira обрив по кожата,
респ. самият обрив ; срв. exanthema, (г)
появление сыпи, сыпь, высыпание, (е)
(skin)eruption, rash, exanthem(a). (!) érup
tion (cutanée), exanthème, (d) Eruption,
Ausbruch, Ausschlag, Hautausschlag,
Exanthem.
e. aestivalis bullosa :
hydroa vac-
ciniformis.
e. medicamentosa: (b) медикаменто
зен, лекарствен обрив, виж при morbus
m edicamentosus, (г) лекарственная сыпь.
(e) drug eruption, medicinal eruption,
drug rash. (!) éruption médicamenteuse,
(d) Arzneiausschlag, Arzneiexanthein.
(sy n) exanthema medicamentosum.
e.
varicelliîormis Kaposii : (b) син
дром на Капоши (неправилно Капози),
генерализиран херпес — остро инфек
циозно заболяване предимно у деца,
причинено от филтриращ се вирус ; про
тича с температура, главоболие, диария
и мехурчест обрив по ушните миди, ли
цето, шията и мишниците, (г) синдром
Капоши, генерализованный герпес, (е)
Kaposi's varicelliform eruption. (!) érup
tion varicelliforinede Kaposi, (d) id. (syn)
dermatitis vacciniformis infantilis, herpes
vacciniformis, eczema herpetiforme, p us
tulosis vacciniformis acuta, syndromurn
Kaposii.
eruptivus, -a, -urn [ | ] : (b) еруптивен
отнасящ се до или придружаван от об
рив, обркшеп, нзривеи. (г) сопровож
даемый сыпью, (е) eruptive. (!) éruptif,
(d) Ausbruch-, eruptiv.
erysipelas, -atis, n [èpu&pôç erythros чер
нен -i- tzbXXol pella кожа] : (b) еризп-
пел
червен вятър : инфекциозно за
боляване. протичащо с възпаление на
кожата и повърхностните слоеве на под
кожната тъкан : пъплеща червенина или
червена плака с рязко очертани гран ний,
висока температура, нарушено общо съ
стояние и др. ; причинители хемолитични
стрептококи, в повечето случаи Strepto
coccus* pyogenes ; форми : е. migrans
(виж по-долу), е. serpiginosu m (образува
няколко плаки с участъци от здрава ко-
erysipelas
156
erythema-
жа помежду им), е. phlegmonös um, е.
gangraenosum и др. (г) рожа, (е) id.,
rose, Saint Anthony’s fire, (f) érysipèle,
érésipèle.(d)Erysipel, Gesichtsrose, W und
rose.
e. migrans : (Ь) мигриращ, блуждаещ
еризипел — бързо разпространяващ се
върху голяма част от тялото, (г) блуж
дающая рожа, (е) id., ambulant erysipe
las, wandering erysipelas, (f) érysipèle
ambulant ou erratique, (d) id., Wander-
erysipel, Wanderrose.
e.
traumaticum sive chirurgicum
sive nosocomiale : (b) травматичен, хи
рургичен или болничен еризипел — ери
зипел, изхождащ от инфекция на рана.
(г) рожа, исходящая из раны, (е) trau
matic erysipelas, surgical erysipelas, (f)
érysipèle traumatique, érysipèle chirurgi
cal. (d) Wunderysipel, Wundrose,
erysipeloidum , -i, n (Rosenbach) [erysi
pelas* -f
-etîKjç -eides подобен] : (b)
еризипелоид — червенка : подобно на
еризипел възпаление на кожата, най-
често на пръстите на ръцете, протича
що без температура и без общи явле
ния ; явява се обикновено след нараня
ване и инфекция с Erysipelothrix rliit-
siopathiae от разложено месо и риба. (г)
эризипелоид, свиная рожа, (е) erysipe
loid. (f) érysipéloïde. (d) Erysipeloid,
Rotlauf, (syn) morbus Rosenbachi.
erythema, -atis, n [èpûvbjfia червенина, от
épüO-péç erythros червен] : (b) еритема,
еритем — ограничено или дифузно за
червяване на кожата всл. на активна хи-
перемия от различни причини (топлина,
слънце, химическо или механично драз
нене и др.) ; изчезва при натиск с пръст,
(г) эритема, (е) id. (f) érythème, (d)
Erythem , Röte, Hautröte.
e. arthriticum epidemicum:
Ha
verhill i febris.
e.
atrophicans sive centrifugum: -►
lupus erythematodes.
e. contusiforme : -+ erythema nodo
sum .
e.-dosis : -►ED.
e. epidemicum:
acrodynia (1).
e.
exsudativum multiforme (Hebra):
(b) многоформена ексудативна еритема —
полиморфен изрив, разположен симет
рично по разгъвателната повърхност пре
димно на горните крайници, състоящ се
или от еритемно-папулозни обривни еди
ници, или от мехурчета, мехури, или от
възелчета на големина от лещено зърно
до лешник, образуващи различни фигури.,
(г) многоформная экссудативная эрите
ма. (е) erythema multiforme, Hebra's
disease, (f) érythème polymorphe, (d) id.„
Scheibenrose.
e, induratum (Bazin): (b) индуратив-
на еритема, индуративна туберкулоза на
кожата — състои се от плътни, небо-
лезнени, синкявочервени възли в дълбо
ките слоеве на кожата и подкожната тъ
кан, обикновено на долните крайници,
предимно по прасците ; възлите нерядко
улцерират. (г) индуратнвная эритема,,
индуративный туберкулез кожи, (е) id.
(f) érythème induré (de Bazin), (d) id.
(syn) tuberculosis cutis indurativa, tuber
culosis nodularis subcutanea.
e. infectiosum : (b) инфекциозна ери-
темп, пета болест — заразна болест с
обрив предимно по лицето и крайници
те, приличащ на този при морбили или
рубеола без другите симптоми на гези
заболявания ; по-често при деца. (г) ин
фекционная эритема, пятая болезнь, ( е)
id., fifth disease, (f) érythème infectieux*
mégalérythème épidémique, cinquième
maladie éruptive, (d) Ringelröteln, Grott-
fleckenkrankheit. (syn) megalerythema,
epidemicum, morbus quintus.
e.
multiforme exsudativum: -► ery
thema exsudativum multiforme.
e. nodosum : (b) нодозна еритема —
възлеста еритема : единични или множе
ствени възли в кожата и подкожната
тъкан на предната повърхност на под-
бедриците колкого лешник и по-големи,
плътни, болезнени, с ясночервен до син-
кавочервен цвят, неулцерираши, които-
при обратното си развитие добиват вио-
летовокестеняв цвят ; главно при деца
и младежи ; етиология разнообразна :
стрептококи, ставен ревматизъм, лекар
ства (Йод, бром, сулфамиди), тубер ку ло
за ; виж collagenosis, (г) узловатая эри
тема. (е) id., dermatitis contusiformis. (f)
érythème noueux, dermatite contusiforme,
urticaire tubéreuse, (d) id.,
Knotenrose,
(syn) dermatitis contusiformis, erythema
contusiforme.
e. pernio:
perniones.
e.
polymorphum acutum: -► Haver-
hilli febris.
e, solare : (b) слънчева еритема, слън
чево обгаряне — еритема, предизвикана
от излагане на (силно) слънце, (г) загар,
солнечный ожог, (е) sunburn, (f) éry
thème solaire. (d) Sonnenbrand.
erythematodes
157
erythrocytus.
rythematodes: —►lupus erythematodes,
rythraemia, -ae, / , polycythaemia vera
[èpo&péç erythros червен + аГра haima
кръв] : (b) еритремия, истинска полицит-
емия, болест на Вакез-Ослер (Vaquez-
Osler) — хронично заболяване на кръво
творната система, характеризиращо се с
увеличение на еритроцитите (7—9, даже
до12иповечемлн.в1куб.мм)ина
хемоглобина (110—140— 160%), увеличен
далак и болки в крайниците ; освен това
(не винаги) повишено кръвно налягане
(форма на Gaisböck), наклонност към
кръвоизливи, съдови тромбози и др. ;
етиология неизвестна, (г) полииитемия
красная истинная, эритремия, болезнь
Вакеза, болезнь Вакеза-Ослера. (e) ery
thraemia, polycyth(a)emia rubra, Osier's
disease, Vaquez’s disease, (f) érythrémie,
polycythémie, maladie de Vaquez, (d)
Erythramie, Polycythaemia vera, Vaquez-
sche Krankheit, (syn) polycythaemia
rubra, polycythaemia rubra vera, ery-
throcythaemia, morbus Vaquezi, morbus
Vaquez-Osler.
erythrasma, -atis, n [èpu$paCv(i> erythraino
почервенявам]: (b) еритразма — невъз-
палителни, рязко ограничени жълто
червени или светлокафяви петна с едва
забележимо лющене при почесване, осо
бено на места, гдето две кожни повърх
ности се допират продължително време ;
дерматомикоза, причинена от Microspo-
ron minutissimum, (г) эритразма. (е) id. (f)
id. (d) id., Zwergpilzflechte, Zwergflechte^
erythroblastosis, -is, / [ \ ] : (b) еритро-
бластоза — наличност на значително
число еритробласти в кръвта при някои
форми на анемия, особено при фамилните
хемолитични анемии, при Rh-увреждания
у новородените (e. fetalis) и др. (г) эри-
тробластоз. (е) id. (f) érythroblastose.
(d) Erythroblastose.
e.
a c u t a : (b) остра еритробластоза,
болеет на ди Гулйелмо (di Guglielmo)—
заболяване, протичащо подобно на остра
левкемия (внезапно начало, висока темпе
ратура, септични яв ле ния); етиология
неизвестна. (Г) эритромиелолейкоэ, бо
лезнь ди Гульельмо. (е) id., di Gugliel-
mo's disease, (f) érythroblastose aiguë,
maladie de di Guglielmo. (d) id., di Gu-
glielmosche Krankheit, (sy n) morbus di
Guglielmo.
e. fetalis:
morbus haemolyticus
neonatorum.
erythroblastus, -i, tn [èpo$p6ç | + ßXaoxdc.
blasto s зародиш] : (b) еритробласт - -
млада, съдържаща ядро предходна форма
на еритроцита, майчина клетка на ери
троцита, нормално само в костния мозък,,
патологично в кръвта при тежки анемии
и левкемия, (г) эритробласт. (е) erythro-
blast. (f) érythroblaste, hématie nuclee.,
(d) Erythroblast.
erythrocyanosis cutis symmetrica [èpu$-
pàç erythros червен + xuctveoç kyaneos
тъмносин] : (b) симетрична еритроциано-
за на кожата — хронично заболяване у
момичета и млади жени, характеризи
ращо се със синкавочервени, леко ин
филтрирани и уплътнени участъци на
кожата на подбедриците ; проявява се
най-силно при въздействие на студ. (г)
симметричный эритроцианоз кожи. (е) id.
(f) érythrocyanose des jambes, jambe
hypogénitale, œdème asphyxique symé
trique des jambes (des jeunes filles), (d)
Erythrocyanosis crurum, Strumpffrostscha--
den. (syn) erythrocyanosis crurum puel
laris (sive puellarum), erythrocyanosis
crurum feminarum frigida.
erythrocythaemia, -ae, / [èpu$p6ç | -f xw-
xoç ky to s кухина (клетка) 4- аГрсс haima
кръв] : -> erythraemia.
erythrocytolysis, erythrolysis, -is, / [ery
throcytus* -f Xûacç lysis развързвано,
разрушаване]: (b) еритроцитолиза, ери-
тролиза — разтваряне, разрушаване на
еритроцитите от разни причини, виж
haemolysis, (г) эритроцитолиз, эритро
лиз. (е). id. (f) érythrocytolyse. (d) Ery--
throzytolyse, Erythrolyse.
erythrocytopoiesis,
- is, / : -> erythro-
poiesis.
erythrocytosis,
- is, / [erythrocytus* -f
- o s/s*] : (b) еритроцитоза, симптоматична
полиглобулия — функционално увеличе
ние на еритроцитите пад 5—51/2 млн. в:
1 куб. мм всл. на недостиг на кислород
(пребиваване на големи височини, съ р
дечни пороци, белодробни заболявания),
токсични дразнения и др. (виж hyperglo-
bulia) ; срв. erythraemia, (г) эритроцитоз,
полиглобулия. (е) id.,
polyglobulia, po
lyglobulism, hyperglobulia, hyperglobu-
lism. (f) polyglobulie, (d) Erythrozytose,.
Polyglobulie, (syn) polyglobulia sympto
matica, polycythaemia symptomatica, hy
perglob ulia.
erythrocytus, -i, m (pi erythrocyti) [èpu&-
péç erythros червен + xoxoç kytos ку
хина (клетка)] : (b) еритроцит, еритро
erythrodermia
158
euphoria
цити — червени кръвни клетки (телца):
основната маса на формените елементи
на кръвта (у мъжа към 5, у жената към
4,5 млн. в 1 куб. мм); пренасят кисло
рода от белите дробове към тъканите на
тялото и участвуват в пренасянето на
въгледвуокиса от тъканите към белите
дробове, (г) эритроцит, красное кровяное
тельце, (е) erythrocyte, red blood cor
puscle, red blood cell. (!) hématie, érythro
cyte, globule rouge, (d) Erythrozyt, rotes
Blutkörperchen.
«erythrodermia, -ae, / |spu&p6ç t + Sippa
derma кожа] : (b) еритродермия — въз
паление на кожата с дълготрайна черве
нина, силен сърбеж и лющене, често
разпростираuro се върху големи части
на тялото. (Г) эритродермия. (е) id., e ry
throderma. (f) érythrodermie, (d) Erythro
dermie.
«erythrolysis, -is, / : -► erythrocytolysis.
■erythromelalgia, -ae, / [èpu&pôç t + psXoç
mélos член на тялото -f-
algos
болка] : (b) еритромелалгня — анигионе-
вроза, характеризираща се с идващи на
пристъпи (предизвикани от топлина) сил
ни болки, зачервяване и подуване на
кожата на ходилата (рядко на ръцете).
<Г) эритромелальгия. (е) id., red neural
gia, Weir-Mitcheli’s disease, (f) érythro-
mélalgie, acromélalgie. (d) Erytliromelal-
gie, Akromelalgie. (syn) acromelalgia.
erythrophobia, -ae, / [ipuüpôç f -f- <p<5poç
phobos страх] : 1. непоносимост на чер
вен цвят, наблюдаваща се понякога след
операция па катаракта ; 2.
—
ereuthopho-
bia*.
♦erythropoiesis, -is, / [èpuô-pûç t t
poiesis правене, създаване от icotétu
p o ie o правя] : (b) ерптропо(й)еза — обра
зуване на еритроцити, нормално в кост
ния мозък. (Г) эритропоэз. (е) id., ery
throcytopoiesis. (f) érythropoïèse. (d)
Erythropoese, (syn) erythrocytopoiesis.
erythropsia, erythropia, -ae, / [àpud-pôç
t -h cÿ.ç opsis зрение, или шф, wtcôç ops,
o po st око]: (b) ернтропсия—червено виж
дане: виждане па предметите оцветени в
червен цвят, особено след операция на
катаракта.(г) эритропсия. (е) erythrop(s)ia,
red vision, (f) érythropsie. (d) Rotschen,
Erythropsie.
«eschara -ae, / [èaydpa (домашно) огнище,
кора, предизвикана от изгаряне]: (b)
есхара, ескара — струпей, суха кора от
умъртвена тъкан всл. на изгаряне, из
мръзване, разяждане (каустични веще
ства) и др., суха некроза (виж necrosis),
(Г) струп. (е) eschar, scab. (о escarre
eschare, (d) Schorf, Brandschorf.
Escherichia coli [Th. Escherich, герм,
лекар, 1857— 1911]: -► Bacterium coli
commune.
essentialis, -e [tfsse (inf. от sum) съм, съ
ществувам, същността па едно нещо] :
(Ь) есешшален : 1. съществен, основем,
необходим, свойствен, присъщ; 2. пър
вичен, плиопатичен. (г) 1. существенный,
основной, необходимый ; 2. иервичпый,
идиопатический. (е) 1. essential, neces
sary, inherent: 2. idiopathic, (f) 1. es
sentiel, fondamental ; 2. idiopathique,
(d) 1. essentiell, wesentlich ; 2. primär,
idiopathisch.
et fconj.) : и ; (след отрицателно изрече
ние) но.
ethmoidalis, -е, ethmoides, gen. -Is [ïjfyiô-
ethrnos сито, решето + -etSrjs -eides по
добен] : ( b ) етмоиден, етмоидален : 1. при
личащ на решето, решетъчен, решетест,
виж също cribriformis ; 2. отнасящ се до
решетъчната
кост. (Г) этмондальиый.
решетчатый. »
ethmoidal, ethmoid, (f)
ethmoidal, (d) siebförmig, siebahn]ich :
Siebbein- .
ethmoiditis, -tidis, / [(os*) ethmoidale -~
- itis = възпаление] : (b) етмондит
възпаление на лигавицата на клетките ил
решетъчната кост (cellulae ethmoidales).
(Г) этмоидит. (е) id. (!) ethmoïdite, si
nusite ethmoïdale.(d) Siebbeinentzimdung.
e u - [eu добре, хубаво, благополучно] : в
съставни думи означава добър, хубав,
приятен, задоволителен, благотворен,
полезен, истински.
eunuchoidismus, -i, т [eùvoôxoç eunuchos
евнух (от eûvij eune легло -}
-
èyia echo
имам, пазя, понеже се използува като
камериер) +
-etôTjç -eides подобен] : ( b )
евнухоидизъм — непълно полово разви
тие всл. на хипофункция на семенните
жлези, при което външните полови ор
гани (тестикулите) остават недоразвити,
а вторичните полови белези липсват.
(г) евнухоидизм. (е) eunuchoidism, eu
nuchism. (f) eunuchoïdisme, eunuchisme,
(d) id.
euphoria, -ae, / [eu (eu-*) добре -f
phero нося, докарвам] : ( b ) еуфория
добро самочувствие у теж ко болни при
липсващо съзнание за тежестта на бо
лестта ; повишено радостно настроение
у алкохолици н наркомани, (г) эйфория,
eupnoea
159
exanthema
хорошее самочувствие, (e) id. (f) eupho
rie. (d) Euphorie, Wohlbefinden,
eupnoea, -ae, / , eupnoë, -es, / [e5f + rcvoi}
pnoe духане, дишане, от теvéu> pneo ду
хам, дишам] : (b) еупнея — нормално
дишане; леко дишане, спокойно равно
мерно дишане, ( г) нормальное дыхание,
(е)
eupn(p)ea, easy respiration, normal
respiration, (f) eupnée. (d) Eupnoe.
eurhythmia,
-ae, / [si>|
rhyth
mos ритъм, такт] : (b) еуритмии — пра
вилен ритъм, правилно следване на сър
дечните удари, нормален, правилен пулс.
(г) звритмия. (е) id. (f) eu rythmie, (d)
Eurhythmie, Pulsregelmäßigkeit.
Eustachii tuba \B. Eustachio, нтал. ана
том, 1524— 1574] :
tuba auditiva.
eustachi(i)tis9 -tidis,/ [Eustachii*(tuba)-\-
-itis = възпаление]: (b) евстахиит,катар
на Евстахиевата тръба — възпаление на
лигавицата на tuba* auditiva, (г) евста
хиит. (e) eustachitis. (f) eustachite. (d) id.
euthanasia,
- ae, / ]ей t добре -f &cfcvaioç
iharmtos смърт] : (b) еутаназия : 1. лека
безболезнена смър т; 2. облекчаване на
умирането чрез обезболяващи средства
при нелечима и мъчителна болест, (г)
эйтаназия, (е) id. (f) euthanasie, (d) Eu
thanasie.
evacuatio, -onis, / [e-vacuare опразвам] :
(b) евакуация, евакуиране
изпразване :
1. изтегляне течното съдържание на гной
ник, киста и др. чрез пункция или чрез
разрез ; 2. изтегляне на лица от посто
янното им местожителство при общест
вени бедствия и др. (е) эвакуация,
ппорожение, удаление, ( е) evacuation,
emptying, (f) évacuation, vidage, (d) Eva-
kuatîon, Evakuieren, Entleerung,
eventratio, -onis, / \e- (ex-) от, навън -f
ven ter корем, стомах] : (b) евентрация :
1. излизане навън на коремни органи
след оперативен разрез на корема или
след нараняване на коремната стена ;
2.~
evisceratio (виж при emhryotomia).
(г) звентрация. (е) eventration, (f) éven
tration. (d) Eventration.
eversio,-onis,/( - събаряне, разрушаване,
от e-vertere, pp. eversus, извьртвам,
обръщам, разрушавам] : еверзии - из-
вьртвпне навън, напр. ръбовете на рана,
на клепача ; виж exstrophia,
evidens,gcn.
-entis[e-j
-f- videre виждам] :
(b) евидентен- очевиден, явен, ясен, (г)
очевидный, явный, ясный, ( е) e v id ent,
ubvious.e(f) evident, (d) evident, offen
bar, augenscheinlich.
evisceratio, -onis, / [е- (ex-) от, навън -f
viscera* вътрешности] : изваждане на
вътрешностите, виж при embryotomia.
evulsio, -onis, f \e-vellëre, pp. evulsus,
изтръгвам, изскубвам] : avulsio,
ех (пред някои съгласни— е) [ргаер. сит
abi.] : от, поради, вследствие на, напр.
diagnosis* ех observatione,
e x - [èg, èx] : представка, означаваща вън^
навън, отсъствуване, липса, лшиаване,
произход, завършване или усилване на
основното понятие.
exacerbatio, -onis, / \ex-acerbare, pp. exa
cerbatu s, раздразнявам, увеличавам, от
acerbus горчив, кисел] : (b) екзацерба-
ция— изостряне, рязко влошаване хода
на болестта, временно усилване на бо
лестните симптоми, период на изостряне;
срв. rem issio, (г) обострение, усиление
белезни, вспышка, экзацербация. ( е) exa
cerbation. (f) exacerbation, exaspération.
(d) Exazerbation, Verschlimmerung, Wie
deraufflackern, Wiederaitfbruch.
exacerbans,gen. - a ntis [] }: изостряш, вло
шаващ (състоянието), виж при exacer
batio.
exacerbatus, -а, -um []]: (b) екзацерби-
ран — изострен, влошен (виж при exa
cerbatio). (г) обостренный, (е) exacerba
ted. ( 0 exacerbé. (à) verschlimmert,
exaeresis, -is, / [êga'peaiç exairesis отне
мане, измъкване, изваждане, от èg навън
-h cdpscü a ireo вземам, хващам, отнемам] :
екзереза — изваждане, изтръгване, из
скубване, обикновено на нерв, виж пеиг-
exaeresis.
exaltatio, -onis, / [ех-altare възвишавам] :
( b ) екзалтацни :
1.
твърде възбудено,
възторжено настроение ; 2. патологично
повишено радостно настроение, придру
жено от повишена двигателна възбуда и
повишено чувство за собствено достойн
ство, без помрачаване на съзнанието,,
особено при мания, (г) экзальтация, ( е)
exaltation, (f) exaltation, (d) Exaltation,
krankhafte Aufregung.
exanthema, -atis, n (pl exanthemata) [sgav-
{b)|ia обрив, от ègavO'âw exan thco раз
цъфтявам] : (b) е кзлите ма, екзантем -
кожен обрив, изрив по кожата : съвкуп
ност от всички съществуващи обривин
единици, виж efflorescentia ; срв. eruptio
и enanthema. (г) экзантема, кожная сыпь..
(e) exanthem, id.,
skin eruption, rash.
(f) exanthème, éruption (cutanée). (d)i
Exanthem, Hautausschlag, Ausschlag.
exanthema
160
excretfo
e« infantile miliariforme epidemi
cu m : -► miliaria epidemica.
e. medicamentosum : -+ eruptio medi
camentosa.
e.
subitum [subitus внезапен, неочак
ван) : (b) внезапна екзантема — шеста
бо л ест: инфекциозна болест у малките
деца (4—18 месеца) с остро начало, ви
сока температура (3-дневна континуа),
полиморфен розеолен обрив по кожата
и др. ; възбудител неизвестен (вирус ?).
(г) шестая болезнь, внезапная экзантема,
(е) id., sixth disease, (f) exanthème cri
tique, exanthème subit, (d) sechste (exan-
thematische) Krankheit, Dreitagefieber,
(syn) roseola infant(i)um, morbus sextus,
e. toxicum : -► toxicodermia,
exanthematicus, -a, -um [ f ] : (b) екзан-
темен — отнасящ се до екзантема, об-
ривен, изривен. (г) сыпной, (е) exanthe
matous. (f) exanthémateux, exanthéma
tique. (d) exanthematisch.
exarticulatio, -onis, / [ex- от, навън +
articu lus става] : (b) екзартикулация -
премахване на крайник чрез ампутиране
в става, (г) экзартикуляция. (е) exarticu
lation, disarticulation, (f) exarticulation,
désarticulation, (d) Exartikulation,
excavatio, -onis, f [ex-cavare, pp. exca
va tu s, издълбавам]: (b) екскавацня
вдлъбнатина,
вдлъбнатост,
вгънатост,
хлътналост, дж об; издълбаване, образу
ване на кухина, ( г) впадина, вогнутость,
углубление; выдавливание, (e) excava
tion, hollow, recess, cavity, (f) excava
tion, enfoncement, creux, (d) Exkavation,
Einsenkung, Aushöhlung, Ausbuchtung,
e. rectouterina:
cavum Douglasi.
excavatus,
-a,
-um [f]: (b) издълбан,
вдлъбнат, вгьнат, хлътнал, ( г) выдол
бленный, запавший, вогнутый, (е) exca
vated, hollowed, (f) excavé, creusé, (d)
ausgehöhlt.
excessus, -us, ni [ = излизане, отклонение,
от excedere, pp. excessus, излизам, от
далечавам ce] : (b) ексцес, излишество,
крайна проява на невъздържаност, пре-
каляване. (г) эксцесс, излишество» не
воздержанность. (е) excess, (f) excès,
(d) Übermaß, Unmäßigkeit,
excipiens, -entis, m (remedium) [ex-cipere
(e x c ip io ) изваждам; получавам, приемам] :
(b) ексципиент — индиферентно веще
ство, към което се прибавя лечебното
средство, за да се приготви маса, от
която се правят хапчета (пилюли), ( г)
воспринимающее средство (в р ец еп туре).
(е) excipient, vehicle, (f) excipient, véhi
cule. (d) Vehikel.
excisio, -onis, / [ = разрушение, от ex-
cidêre, pp. excisus, изрязвам, разсичам,
разрушавам] : (b) ексиизия — изрязване,
оперативно отстраняване на част от бо
лестно изменена тъкан или орган, (г) ис
сечение, вырезывание, эксцизия. (е) exci
sion, operative removal, (f) excision, (d)
Exzision, Ausschneidung.
exdtabilitas,
- atis, f [ex-citare разтре-
вожвам, възбуждам] : (b) възбудимост,
възбуждаемост ; раздразнимост, раздраз
нителност. (г) возбудимость, възбуждае-
мость; раздражимость, раздражительность,
(е) excitability, irritability, (f) excitabilité,
irritabilité, (d) Exzitabilität, Erregbarkeit.
Irritabilität, Reizbarkeit.
excitantia (remedia), njpl [t ] - -^analep-
tica.
excitatio, -onis, / [| ]: (b) ексцитация —
възбуждение, възбуда, възбудено състоя
ние, напр. е. furibunda (буйство), ( г ) воз
буждение, возбужденное состояние, (е)
excitation, excitement, (f) excitation,
(d) Ekzitation, Erregung, Aufregung, Auf
geregtheit.
excochleatio, -onis, / [ex- от, вън -f- coch
lear, -a ris, лъжица] : (b) екскохлеация —
нзстъргване на кост, рана, лигавица с
остра лъжичка (кюрета); кюртаж. (г)
выскабливание острой ложечкой, кюре-
таж. (е) excochléation, (f) excochléation,
(d) Exkochleation, Auslöffelung, Aus
kratzung.
excoriatio, -onis, / [ex- от, липса Н- corium
кожен слой] : (b) екскориация — одраск
ване : повърхностна или по-дълбока за
губа на тъкан, засягаща само епидерми
са ( = охлузване, виж erosio) или и по
върхностния corium* (с леко кървене),
най-често всл. на механическо уврежда
не (разчесване и др.) ; при засягане на
кориума заздравява с белег, ( г) экско
риация, ссадина, царапина, (е) excoria
tion, abrasion, (light) scratch. (!) écor
chure, excoriation, éraflure. (d) Exkoria-
tion, Hautabschürfung.
excrementum, -i, n (pl excrementa) [=
това, което се отделя като нечисто —
храчки, изпражнения, от ex-cernère [ ] :
faeces.
excretio, -onis, / [ex-cernëre, pp. excre
tu s, отделям, отлъчвам] : (b) екскреция —
отделяне, излъчване, изхвърляне на жлез-
ни продукти (екскрети), които нямат
повече значение за обмяната на веще-
excretorius
161
expectorantia
ствата, виж excretum ; срв. secretio, (г)
экскреция, выделение, отделение, (е) ex
cretion, elimination. (f) excrétion, élimi
nation. (d) Exkretion, Ausscheidung.
excretorius, -a,
- um [t] : (b) екскрето-
рен - отделителен, отделящ, излъчващ;
отвеждащ, отводен (ductus* excretorius),
(г) экскреторный, выделительный ; выво
дящий, выводной, (е) excretory, (f) ex
crétoire, excréteur, (d) ausscheidend, ab
leitend.
excretum, -if n (pl excreta) [t):(b) екскрет,
екскрети — отлъчки, излъчени материи :
вредните или излишни отделителни про
дукти на жлезните клетки (пот, урина
и др.) в противоположност на секрети
те. ( г) выделения, продукты выделения,
экскреты. (е)excreta, excretions. (f) ex-
creta, excrétions. <d) Exkrete.
exenteratio, -onis, / [ex-enterare изтър-
бушвам, от èg е х навън -fivTepov ente-
ron черво, p l Ivrepat entera вътрешности]:
(b) екзентерация : 1. « evisceratio (виж
при embryotomia) ; 2. изваждане на вът
решностите при операция за оглеждане ;
3. изваждане (отстраняване) съдържа
нието на очната ябълка със запазване
на склерата и очния нерв (е. bulbi).
<Г)экзентерация. (е)exenteration, evis
ceration, disembowelment. (*) exentéra
tion, éviscération. (d) Exenteration, Evis
ceration, Ausweidung.
exfoliatio,-onis, / [ех- от, навън -h foliam
лист] : (b) ексфолиация — отслояване,
отделяне на умъртвени тъкани във вид
на големи листове, особено на горните
слоеве на кожата, особена форма на лю
щене (виж desquamatio lamellosa), (г)
слущивание, отслоение, отделение слоев,
отрывание листочков. (е) exfoliation . (f)
exfoliation, (d) Exfoliation, Abblätterung,
Entblätterung.
exfoliativus, -a,
-um [t]: (b) ексфолиа-
тивен — отнасящ се до exfoliatio*, лю
щещ се на пластове (слоеве), отслойпащ
се. <Г) эксфолиативный, шелушащийся,
(е) exfoliative, (f) exfoliatif, exfoliant,
(d) exfoliativ, abblätternd.
exhibitionismus, -i, m [ex-hibëre, pp. exhi
bitu s, представям, показвам, откривам] :
(b) ексхибиционизъм — разголване, из
лагане на половите органи на показ за
полово възбуждане ; при психопати, ду
шевно болни и др. (г) эксгибиционизм, (е)
exhibitionism, (f) exhibitionisme, (d) id.
exhumatio, -onis, f [ех- от, навън -f- hu
mus земя] : (b) ексхумация -- изравяне
II Медицинска терминология
на погребано тяло (труп) за аутопсия
при съмнение за отравяне и др. (г) эксгу
мация. (е) exhumation, disinterment, (f)
exhumation. (d) Exhumieren, Leichen
ausgrabung.
exitus, -us, m [exire (ex-eo), pp. exitus,
излизам] : (b) екзитус : 1. изход ; 2. смър
тен изход, виж по-долу е. letalis, (г)
1 . исход, выход; 2. смертельный исход,
(е) 1 . exit, outlet; 2. death, (f) 1. sor
tie; 2. décès, (d) 1. Ausgang ; 2. Tod.
e. letalis [letum смърт] : (b) смъртен
изход, смърт, (г) смертельный исход,
смерть, кончина, (е) death, decease, (f) dé
cès, mort, (d) Tod.
ex juvantibus (sc. diagnosis):
diagno
sis ex juvantibus.
ехо- [ëgw вън, навън] : в съставни думи
означава вън, вън от, извън, външен.
exogenes, gen.
-is [igu | -b •'T^S -genes*
произлязъл] : (b) екзогенен — произхож
дащ отвън или възникнал навън, по
стъпил отвън, напр. екзогенно отравяне ;
противоположно на endogenes*, (г) экзо
генный, происходящий извне, (е) exoge
nous, exogenetic, exogenic, (f) exogène.
(d) exogen.
exophthalmus,
-i, m [sgeo| +
ophthalmos око] : (b) екзофталм — сил
но изпъкване на очната ябълка, изпък
нали очи (при Базедова болест, тумор,
и др.) . ( г) экзофтальм, пучеглазие, ( е)
exophthalmos, id. (f) exophtalmie, (d) id.,
Glotzauge, (syn) protrusio bulbi.
exostosis,
- is, / [sgto f -f ôaxiov osteon
кост] : (b) екзостоза — костен нарастък
(osteoma*), изхождащ от повърхността
на костта, (г) экзостоз, костный нарост.
(e) id. (f) exostose, (d) Exostose, Kno
chenauswuchs.
expansivus, -a, -um [ex-panière, pp. expan
sus, разпростирам, разширявам, разпро
странявам] : (b) експанзивен : 1. разши
ряваш се, разпространяващ се, разпро
стиращ се, избутващ; 2. неедържан в
проявяване на чувствата си, без задръж
ка (липса на нормални душевни задръж
ки, виж ex altatio), ( г) экспансивный, рас-
пространяющи ся, вытесняющий ; не
сдержанный. (е) expansive, (f) expansif,
(d) expansiv, ausdehnend, verdrängend ;
hemmungslos.
expectatio: -->■ exspectatio.
expectorantia (remedia), njpl [ex-pectorare
изпъждам (от душата, от сърцето), пре
махвам, от ех- от-f-pectus, -oris, гърди] :
(b) експекторанти — отхранващи лекар-
expectoratlo
162
exspiratio
ствени средства, подпомагащи отделяне
то и изкарването на храчките, улесня
ващи отхрачването ; виж също solventia.
(Г) отхаркивающие средства, (е) expecto
rants. (fj expectorants, (d) Expektorantien,
auswurf(be)fördernde Mittel,
expectoratio, -onis, / [| ): (b) експекто-
рация : 1. отхрачване, изваждане на
храчки ; 2. храчки, виж sputum, (г) 1. от
харкивание ; 2. мокрота, (е) expecto
ration: 1. spitting; 2. sputum, (f) 1. expecto
ration ; 2. crachat, (d) 1. Expektoration ; 2.
Altswurf.
experimentum, -i, n : (b) експеримент —
изпитване, изследване, научно поставен
опит, проба, (г) эксперимент, опыт, испы
тание, исследование, (е) experiment, trial,
test. (f) experience, (d) Experiment, Ver
such.
expertus, -i, ni [experl (ex-perior), pp. ex
pertu s. изпитвам, изпробвам, узнавам по
опит] : (b) експерт, вещо лице, (г) экс
перт. (е) expert, (f) expert, (d) Sachver
ständige (mf)t Begutachter.
e. m edicalis : (b) медицински експерт,
лекар експгрт. (г) медицинский эксперт,
врач-эксперт, (е) medical expert, (f) ex
pert médical, médecin expert, (d) ärtzli-
cher Sachverständige, ärztlicher Begut
achter.
expiratio:
exspiratio,
exploratio, -onis, f [ex-plorare изследвам,
разучавам] : (b) експлорация — изслед
ване, проучване ; търсене на симптоми в
помощ на диагнозата, ( г) исследование,
(е)
exploration, examination, inv estiga
tion. (f) exploration, examen. (d) Unter
suchung, Ausforschung, Exploration,
expressio, -onis, / [ex-primére, pp. expres
sus, изстисквам, изразявам c думи]: (b)
експресия : 1. изстискване, напр. на пла
центата след раждане (е. placentae) или
на плода (е. fetus) ; 2. изразяване (с ду
ми), израз (на лицето), (r) 1. выжимание,
выдавливание ; 2 . выражение, ( е) 1-2 . ex
pression. <»> 1-2. expression, (d) Expres
sion : 1. Ausdrücken, Auspressen, He
rauspressung ; 2. Ausdruck,
expulsio, -onis, / [ex-pellëre, pp. expul
su s, изгонвам, изхвърлям] : b) експул-
сня •— изгонване, изтласкване, изхвър
ляне. (Г) изгнание, выталкивание. ( е) ex
pulsion, expelling, (f) expulsion, (d) Ex
pulsion, Austreibung, Ausstoßung,
exsanguinotransfusio, -onis, / [ex- |
-J-
sanguis кръв + transfusio*] : (b) екс-
сангвинотрансфузия — заменяване на
увредена кръв посредством кръвопрели
ване : при заболявания на новородени
всл. на Rh-увреждания, при остро отказ
ване на бъбреците, при някои тежки
отравяния, кома при чернодробно болни
и др. ; при новородени са необходими
около 500 —900 мл, при възрастни до
15 л кръв от същата група, (г) экссанг-
винотрансфузия. (е) exsanguination trans
fusion, exchange transfusion, total trans
fusion. (f) exsanguino-transfusion, (d)
Exsanguinotransfusion, Entblutungs- und
Austauschtransfusion.
exsanguis, -е [ех- от, лишаване -f- sanguis
кръв] : (b) безкръвен, обезкървеи. (г)
бескровный, обескровленный, ( е) blood
less, exsanguine, exsanguinated, (f) ex
sangue. (d) blutleer, blutlos, ausgebliitet.
exsiccantia (remedia), nlpl [ex-siccare, pp.
exsiccatus, изсушавам] : (b) ексиканти
изсушаваш« средства, поглъщащи вла
гата. (г) высушивающие средства, впи
тывающие влагу. (е) exsiccants. (f) ex
siccants. (d) austrocknende Mittel.
exsiccatio, -onis, / [ | ] : - ►desiccatio.
exsiccosis, -is, f [ | ] : (b) ексикоза :
1. обедняване на тъканите от вода, обез
водняване на организма, изсушаване на
тялото при тежки повръщания и про-
фузни диарии (hyperemesis* gravidarum,
холера, пилороспазъм и др.); 2. изсуша
ване, отнемане на течности (виж exsicca
tio, desiccatio). (г) 1. эксикоз; 2. обез
воживание, высушивание, высыхание.
(e) 1. id. ; 2. exsiccation, dehydration,
(о 1. exsiccose ; 2. exsiccation, dessèche
ment, dessiccation. (d) 1. Exsikkose;
2. Austrocknung.
exspectatio, -onis, /[exspectare очаквам]:
(b) експектаиия — изчакване, наблюде
ние, очаквателно положение, напр. ко-
гато се изчаква и наблюдава болният,
за да се реши дали да се оперира, (г) вы
жидание, выжидательное положение, (е)
expectation, (f) expectation, (d) id., Ab
warten.
exspectatfvus, -a, -um [ | ] : (b) експектзти-
вен — изчаквателен, изчакващ, напр.
изчакваща терапия = симптоматично ле
чение. (г) выжидательный, ( е) expectant.
(f) expectant, (d) exspektativ, abwartend.
exspiratio, -onis, / [= изпарение, от ex
spirare, pp. exspiratus, издишам, изпа
рявам се] : (Ь) експираиия
издишане,
издишване, ( г) выдыхание, выдох, (е) ex
piration, exhalation, (f) expiration, (d)
Exspiration, Ausatmung, (syn) exspirium.
exspiratorius
163
extracardialis
exspiratorius, -a,
- um []]: (b) експира-
торен — отнасящ се до или свързан с
издишането, издихателен. (г) выдыха
тельный, экспираторный, (е) expiratory,
(f) expiratoire, (d) exspiratorisch, Ausat-
rn tings- .
exspirium, -ii, n :
exspiratio.
exstirpatio» -onis, / [ex-stirpare, pp. ex
stirpatus, изкоренявам, от stirps дънер
c корените] : (b) екстирпация — изкоре
няване, изтръгване с корен, пълно от
страняване (изрязване) на един орган,
(г) экстирпация, удаление, искоренение,
(е) extirpation, eradication. (!) extirpa
tion. (d) Exstirpation, Ausrottung,
e. totalis laryngis : -> laryngectomia.
exstrophia, -ae, / [èg ex навън + строят}
strophe завъртване, обръщане, от отрёфо)
strepho въртя, обръщам] : (Ь) екстро-
фия — извъртане навън, завъртване на
вън ; обръщане наопаки, състояние на
извърнатост на кух орган навън; син.
ev ersio , ( г) выворачивание, выворот, экс-
трофия. (е) exstrophy, extroversion, (f)
exstrophie, extroversion, (d) Exstrophie,
Ektropie.
exsudatio,
- o nis, / [exsudare, pp. exsu
datus, изпотявам ce] : (b) ексудаиия —
излизане на течност от кръвоносните и
лимфните съдове при възпаление (виж
exsudatum), (г) экс(с)удация, воспалитель
ное выпотевание. (е) exudation. (f) ex
sudation. (d) Exsudation, entzündliches
Ausschwitzen.
exsudativus, -a, -um [tj: (b) ексудати-
вен — отнасящ се до процеса на ексу-
дацията или до ексудат, до exsudatio*
или exsudatum*. (г) экс(с)удативный, вы
потной. (е) exudative. (f) exsudatif, (d)
exsudativ.
exsudatum, -i, n ft]: (b) ексудат - - въз
палителен излив : излязлата при възпа
ление от стените на малките съдове (ка
пиляри, венули, артериоли и лимфни
съдове) течност, намираща се в тъканите
или в серозните кухини (плеврална, пе
рикардия и др.); богат е на белтък (над
4%) за разлика от трансудата ; може да
бъде серо зен, фибринозен, гноен, хемо-
рагичеи и др. (г) экс(с)удаг, выпот, (е)
exudate, exudation. (!) exsudat, épanche
ment. (d) Exsudat, entzündliche Aus
schwitzung.
ext.: 1. externus*; 2. extende*, съкр. в
рецепти.
ex tempore [ — според обстоятелствата,
от tempus време] : (Ь) когато потрябва,
при нужда ; импровизирано, без предва
рителна подготовка, (г) по мере требо
вания ; импровизированный, без предва
рительной подготовки, (е) extempore,
extemporaneous, offhand. (!) extempora
né, par improvisation, (d) id.
extende [ex-tendëre, pp. extensus или
e xte ntu s, изопвам, разтягам, разпрости
рам] : намажи, напр. extende supra lin
teum — намажй на плат,
extensibilis, -е [ t ] : (b) разтеглив. (г) рас
тяжимый. (*) extensible. (f) extensible,
(d) dehnbar, streckbar,
extensio, -onis, / [ t ] : (b) екстензия :
1. разгъване — положение на разгъване
на крайник в става, за разлика от fle
xio*; 2. обтягане — прилагане на тег
лене в надлъжна посока за наместване
на костни фрактури или луксации. (г)
экстензия, разгибание, вытяжение, (е) ex
tension. (f) extension, (d) Extension, Deh
nung, Streckung, Ausdehnung, Zug.
extensor, -oris, m (musculus) [t]: (b)
екстензор—разгъвач (мускул), (г) разги
батель, экстензор, (е) id. (f) exten seur
(muscle), (d) Strecker, Streckmuskel, id.
extensus, extentus, -a, -um [t]: (b) раз
тегнат, разгънат ; обширен, (г) растяну
тый, разогнутый ; обширный, (е) exten
ded. (!) étendu, (d) gedehnt, ausgedehnt,
extenuatio, -onis, / [^изтъняване, нама
ляване, отслабване): -► emaciatio.
exterior, -ius (gen.
- o ris): -► externus,
externus, -a, -um : (b) външен, вънкашен,
намиращ се навън, (г) внешний, наруж
ный. (е) external, on the outside. (!) ex
térieur, externe. (d) äußerlich, außen
befindlich, Außen-.
exteroreceptor, -oris, in (pl exterorecepto-
res), exteroceptor [externusv + re-cipe-
re (recipio), pp. receptus, взимам, прие
мам] : (b) екстерорецептор, екстерорецеп-
тори — рецептори, които възприемат
дразненията от външната среда ; те би
ват контактни (кожни) и дистантни (за
светлина, звук и пр.); виж receptor. (г)
экстерорецептор. (е) extcrjceptor, exte
roceptive receptor, (f) extérocepteur, ré
cepteur extéroceptif. (d) Exterorezeptor,
Exterozeptor.
extr. : extractum* ; ськр. в рецепти.
extra (praep. cum accus.) : извън, вън от ;
освен, без.
extra- : в съставни думи означава извън,
навън от.
extracardialis, -е [extra-* + x*pS£a kardia
сърце] : (b) екстракардиален — вън от
extracellularis
164
extremitas
сърцето, намиращ се извън сърцето, из-
вънсърдечен. (г) внесердечный. (е) id.
(f) en dehors du cœur, (d) extrakardial.
extracellularis» -e [extra-- + cellula клет
ка] : (b) екстрацелуларен—извън клетка
та, извънклетъчен. (г)внеклеточный. (е)
extracellular, (f) extracellulaire, (d) extra
zellulär.
extractio» -onis, / [ex-trahëre, pp. extrac
tu s , извличам, изваждам] : (b) екстракция :
1. ( х и р .) изскубване, изваждане, напр.
на зъб и др. ; 2. (акуш.) извличане, из
тегляне иа детето за главата (с щипии и
др.) или за седалището; 3. (фарм.) из
вличане, приготвяне на извлек (екстракт),
(г) экстракция: 1-2. выдергивание; из
влечение ; 3. приготовление вытяжки, (е)
1-3. extraction. (f) 1-3. extraction. (d)
1-3. Extraktion, Ausziehen.
extractum, -i, n [t ]: (b) екстракт — из
влек : воден, спиртен или етерен извлек
от растителни дроги, който след това се
сгъстява или изсушава ; екстрактът би
ва : течен (fluidum), рядък (teiuium или
mollet, гъст (spissum или ordinarium) и
сух (siccum), (г) экстракт, вытяжка, (е)
extract, abstract (dry powdered extract).
<»> extrait, (d) Extrakt, Auszug.
extraduralis, -e [extra-1 4- dura*] : (b)
екстрадурален — намиращ се навън от
dura* mater. (r) вне твердой мозговой
оболочки. (е) extradural. t o extra-dural.
(d) extradural.
extragenitalis, -e [extra- J 4- genitalis*[ :
(b) екстрагенитален — извън половите
органи, извънполов, напр. заразяване със
сифилис чрез целувки, (г) внеполовой.
(e) extragenital, (f) extra-génital, (d) ex
tragenital.
extramuralîs, -e [extra- J
-j- murus стена] :
(b) екстрамуралеи — разположен или
развит вън от стената на един орган,
извънстеиен, напр. екстрамуралеи миом.
(г) внестеночный, экстрамуральный. (е)
extramural, (f) extramural, (d) extramural.
extrapericardialis, -e [extra- j 4- pericar
diu m •) : (b) екстраперикардиален — раз
положен извън сърдечната торбичка, из-
вънперикард(иал)ен. (г) виеперикардиаль-
ный. (е) extrapericardial. (f) en dehors
du péiicarde. (d) extraperkardial.
extraperitonealis, -e [extra- извън + pe
ritoneum'*) : (b) екстраперитонеален —
разположен в корема, обаче извън пе
ритонеума, извънперитонеален. (г) вне-
брюшинный. (е) extraperitoneal, (f) extra-
péritonéal. (d) extraperitoneal.
extrapleuralfs, -e [extra- f 4- pleura*] :(b)
екстраплеврален — разположен извън
плевралното пространство, извънплевр(ал)-
ен. (г) внеплевральный. (е) extrapleural,
(f) extrapleural, (d) extrapleural,
extrapyramidalis,
-e [extra- ] + pyrami
dalis*] : (b) екстрапирамидален — извън-
пирамиден, намиращ се извън пирамид
ните пътища, принадлежащ към екстра-
пирамид(ал)ната система, ( г) внепирамид-
(аль)ный. (е) extrapyramidal, (f) extra
pyramidal. (d) extrapyramidal,
extrasystole,- is, / [extra- t 4- аьспоХтг) sys
tole свиване, стягане]: (b) екстрасисто-
ла — систола, възникнала извън обик
новения ред на сърдечните систоли всл.
на ненормално дразнене, преждевременна
систола с дълга компенсаторна пауза ;
според мястото, гдето се заражда ненор
малното дразнене, имаме предсърдни,
атрио-вентрикулни и вентрикулни екстра-
систоли ; екстрасистолите предизвикват
pulsus* irregularis или pulsas* intermit
tens. (г) экстрасистола, (e) id. (f) id. (d) id.
extrauterinus,-а, -um [extra-\ 4*uterus']:
(b) екстраутеринен — намиращ се из
вън матката, извънматочен, напр. grav i
ditas* extrauterina. (Г) внематочный, (е)
extrauterine. ( о extra-utérin. (d) extra-
uterin.
extravasatio, -onis, / [extra-\ 4- vas съд]:
(b) екстравазацня — излизане на теч
ност от съдовете (кръвна, лимфна), която
преминава в тъканите ; излязлата и про
пита в тъканите течност се нарича екс-
травазат. <Г) экстраваза ция. (е) extrava
sation, effusion. (f) extravasation, épan
chement. (d) Extravasation.
e. sanguinis: (b) излизане на кръв в
тъканите, подкожен кръвоизлив: виж
също ecchymosis, (г) подкожное крово
излияние. (е) effusion of blood. (f) épan
chement sanguin, (d) Bluterguß,
extremitas,
- atis, / {pl extremitates) [=
край, предел, граница, от extremus*] :
(b) екстремитет: 1. крайник (горен и
долен)
-
е. superior и е. inferior (BNA),
виж membrum superius и membrum in
ferius (PNA); 2. край, един от краищата
на овален или продълговат орган (бъб
рек или яйчник), (г) 1 . конечность; 2.
край, конец, (е) 1 . extremity, limb;
2. end. (f) 1. membres ( p l ) , extrémités
( p i ) ; 2. extrémité, (d) Extremität : 1. Glied
maßen (Arme, Beine) ( p l ) ; 2. Ende.
e. inferior (BNA):
membrum infe
rius (PNA).
facultative
extremitas
165
e. superior (BNA): ►membrum su
perius (PN A).
extremus,
-a, -um fsuperl. от exter вън
шен] : (b) екстремен — най-външен, най-
далечен ; краен, последен, (г) самый даль
ни'*, крайний, последний, ( е) extreme.
<о extrême, (d) äußerste.
exudatum: -► exsudatum.
exulcerans, gen.
- 3ntis \ex-iilcerare, pp.
exulceratus, разязвявзм, от ex- от, усил
ване -f ulcus язва] : (b) екзулцериращ —
разязвяваш ce. (Г)изъязвляющийся. (е)
F. : съкр. за Fahrenheit (градуси на тер
мометъра по Фаренхайт) : 98,6 ° F = 37°С
(Celsius).
f.,
F. = fiat, fiant [facere (facio) правя,
приготвям] : (b) да ce направи, да се на
правят (направи, приготви !) ; съкр. в р е
цепти. (Г) пусть будет сделано, пусть
будут сделаны (сделай, приготовь!), (е)
let there be made, (f) que soit fait, (d)
es werde;n) gemacht (bereitet).
fabism us,-i, ni [Vicia faba бакла]: (Ь)фа-
бизъм, фавизъм — остра хемолитична ан
емия всл. на употребяване зърната на
баклата или от вдишване на цветния и
прашец. (Г) (Ьабизм. (е) favism, fabism.
(f) favisme, fabisme, (d) id., Bohnenkrank
heit. (syn) favismus.
facialis1, -e [faciès*] : (b) фаниален — ли
цев, отнасящ ce до лицето; виж също
facialis2. (Г) лицевой. ( е) facial. (f) fa
cial. (d) fazial, Gesichts-.
facialis2 [ f ] : фациалис, съкр. означение
за nervus* facialis.
facies, -ei, / : (b) 1. лице - предната част
на главата ; 2. израз на лицето, изр аж е
ние ; 3. повърхност, външна повърхност,
повърхнина, напр. f. anterior brachii, (г)
1. лицо ; 2. выражение лица ; 3. поверх
ность. (е) 1. face; 2. id., facial expres
sion; 3. surface, (f) 1. face, visage; 2.
id., mine, expression du visage; 3. face,
surface. (d) i. Gesicht ; 2. Gesichtsaus-
druck ; 3. Oberfläche, Fläche, Außen
fläche.
f. abdominalis : (b) перитонеално
лице — отпаднал вид на лицето с изост
рен нос, хлътнали очи и др. (виж fa
cies hippocratica) при болни с дифузен
остър перитонит, (г) лицо при остром
разлитом перитоните. (е) id., abdominal
exulcerating, ulcerating, (f) exulcerant,
(d) geschwürbildend.
exulceratio,
-onis, / ft]:(b) екзулцера-
ция — разязвяване, образуване на язва,
язвено разпадане, (г) изъязвление, экз-
ульцерация. (е) exulceration, ulceration,
(f) exculcération, ulcération, (d) Exulzera
tion, Geschwürbildung, Verschwärung,
Ulzeration.
exulceratus,
-a,
-um [f]:(b) екзулцери-
ран — разязвен, покрит с язви, (г)
изъязвленный, (e) exulcerated. (f) exul-
Cv'ré. (d) id.
facies, (f) facies grippé, (d) id»
f.
articularis: (b) ставна повърхност,
(г) суставная поверхность, (е) id., a rti
cular surface. (f) surface articulaire, (d)
Gelenksfläche, id.
f. decomposita :
facies hippocra
tica.
f. hippocratica: (b) Хипократово ли
це—
-
израз на лицето на умиращ, с
изострен нос, изострена брадичка, хлът
нали очи, студени уши и мъртвешко-
бледна кожа на лицето със синкав от
тенък, понякога покрита с едри капки
студена пот, при болни, намиращи се в
предагонално състояние, ( г) лицо Гип
пократа, лицо умирающего, ( е) Hippocra
tic facies or face. <»> facies hippocra
tique, facies de Tagonie. (d) id., Totenge
sicht. (syn) facies decomposita.
f. leonina: (b) лъвско лице, леонтиа-
за — обезобразяване на лицето при
lepra tuberosa, виж при lepra, ( г) льви
ное лицо (при проказе), (e) leontiasis.
(о masque léonin, leontiasis. (d) id.,
Leontiasis. (sy n) leontiasis.
E scrofulosa: виж при scrofulosis.
f.
tetanica: виж при risus sardonictis.
facilis, - e: (b) лесен, лек, 'нетруден. (г)
легкий, нетрудный, (e) facile, easy, (f)
facile. (d) leicht.
factitius, -a, -um [facëre (facio), .pp.factus,
правя] : (b) изкуствен, изкуствено създа ~
ден, неестествен, (г) искусственный, ( е)
factitious, artificial, (f) artificiel, (d) künst
lich. ( sy n) artificialis,
factor V :
thrombogenum.
facultativus,
-a,
- um [facultas• възмож
ност] : (b) факултативен — незадължи
телен, възможен при известни условия ;
случаен, ( г) факультативный, необяза-
166
fasciculus
faecalis
тельйый случайный, (e) facultative, (f)
facultatif. <d) fakultativ, unverbindlich ;
zufällig, gelegentlich.
faecalis, - e [faecesr*] : (b) фекален - от
насящ се до изпражненията, напр. fistu
la* faecalis, (г ) каловый, фекальный, (е)
f(a)ecal, stercoraceous, stercoral, stereo-
rous. (f) fécal, stercoraire, stercoral. (d)
fäkal, kotig, sterkoral. ( sy n) stercoralis.
faeces, -ium, fjpl \fae x утайка, тиня, из-
мет] : (b) фекалии, фекалии материи, екс-
кременти — изпражнения, (г) кал, ис
пражнения, фекалии, фекальные массы,
экскременты, каловые массы, ( e) f(a)eces,
stools, excrement. о ) excréments, fèces,
matières fécales, selles, (d) (menschli
cher) Kot, Stuhl, Fäkalien, Exkrement,
(syn) excrementum, excrementa.
falciformis, -е \fa lx * J : (b) фалциформен—
сърповиден, ( г) серповидный, ( е) falcate,
falciform, sickle-shaped, crescentic, (f)
falciforme, (d) sichelförmig.
Fallopii tuba [G. Fallopius или Fallopio,
итал. анатом, 1523—1562]:
tuba ute
rina.
Falloti tetralogia \E. L A. Fallot, фр. ле
кар, 1850—1911]: (b) тетралогия на Фа-
л0 -комбинация от четворен вроден порок:
пулмонална стеноза, дефект на интервен-
трикулния септум, декстропозиция на
аортата и хипертрофия на десния вен-
трикул ; симптоми : полицитемия, диспнея,
изразена цианоза, десен тип електрокар-
диограма* и др. (Г) тетралогия Фалло.
е) Fallot's tetrad, (f) tétrade de Fallot,
d) Fallotsche Tetralogie, (syn) morbus
Falloti.
falsus, -a .
- um [fallere, pp. falsus, под-
хлъзвам, мамя, лъжливо наподобявам] :
{Ь) фалшив — лъжлив , неистински, под
правен ; виж също spurius, (г) ложный,
поддельный, фальшивый, ( е) false, s p u
rious. (0 faux ( / fausse), (d) falsch,
unecht.
falx, - c is ,/: (b) сърп, сърповидно образу
вание. (г)серп. (е) sickle, (f) faucille. (d)
Sichel.
fames, -is, / : (b) глад, (г) голод, (e) hun
ger. (f) faim, (d) Hunger.
f. canina [canis куче] : кучешки глад,
виж bulimia.
Fanconîi syndromum [G. Fanconi, швей
царски лекар, роден 1892] : (Ь) синдром
па Фанкони — макроцитна форма на
анемия в ранна възраст у членове от
едно семейство, протичаща с микроцефа
лия, пигментация по кожата, хипоплазия
на тестикулите и др. ( г ) синдром Фан
кони. (е) Fanconi’s syndrome, (f) syn
drome de Fanconi. (d) Fanconische Anä
mie, Fanconisches Syndrom.
fangotherapia, -ae, / [итал. fango мине
рална кал от горещите минерални извори
при Battaglio в Италия[ : фанготерапия —
калолечение, виж pelotherapia и balneum
limi.
faradisatio, -onis, / [M. Faraday (Фара
дей), англ, физик и химик, 1791— 1867]:
(Ь) фарадизация - електролечение с про
менлив ток с ниска честота ; виж elec-
trotherapia. (г) фарадизация, (e) faradi
zation. <f) faradisation. (d) Faradisation.
farina,
- ae, / [far, farris, вид пшеница,
булгур] : (b) брашно, ( г ) мука, (е) flour,
(f) farine, (d) Mehl.
fascia,
- ae, f [fascis връзка, сноп] : (b)
1. фасция
широка съединителнотъ-
канна ципа, която обвива мускул(и);
2. превръзка (бинтова и др.); 3. бинт.
(г) 1. фасция, оболочка мышц; 2. по
вязка; 3. бинт, (е) 1. id.; 2. bandage;
3. roller, bandage, (f) 1. id. ; 2. bandage ;
3. bande. (d) i. Faszie, Muskelbinde ;
2. Bindenverband, Verband ; 3. Binde.
fasciculu s, -i, tn |pi fasciculi) [умал. от
fascis *] : (b) фасцикул
малък сноп,
сногхче, особено от мускулни или нервни
влакна. (Г) пучок. <е) id., fascicle, small
band, bundle. <f) faisceau, fascicle. <d)
kleines Bündel, Bündelchen.
f.
anterolateralis superficialis (Go-
wersi) (BNA): виж при tractus spinocere
bellaris (INA, PNA).
f. atrioventricularis : (b) атрио-вен-
трикулно снопче, снопче на Хис (His) - -
част от проводящата система на сърцето;
започва от възела на Aschoff-Tawara и
се състои от снопчето на Хис (tru ncus
fasciculi atrioventricularis), двете му бе
дра (crus dextrum и crus sinistrum) и
крайните им разклонения — мреж ата от
влакна на Purkinje ; виж също nodus
atrioventricularis. (Г) атрио-вентрикуляр-
ный пучок, пучок Гиса. (е) atrioventri
cular bundle, auriculoventricular bundle,
His's band or bundle, (f) faisceau atrio-
ventriculaire, faisceau auriculo-ventricu-
laire, faisceau de His. (d) id.,
Hissches
Bündel, (syn) fasciculus Hisi.
f. cerebeltospinalis (Flechsigi) (BNA) :
виж при tractus spinocerebellaris ([NA,
PNA).
f.
cuneatus (Burdachi): път на Бур-
дах, виж при funiculi medullae spinalis.
fasciculus
167
febris
f. gracilis (Golli) : път на Гол, виж
при funiculi medullae spinalis.
fasciculi medullae spinalis (INA) : ->
funiculi medullae spinalis (BNA, PNA).
f. opticus (INA): —» nervus opticus
(BNA, PNA).
fastigium , -ii, n [= връх, височина, висша
степен] : -* acme.
fatigatio, -onIs, / \fatigare, pp. fatigatus,
изморявам ce] : (b) изморяване, умора,
(г) утомление, усталость, (е) fatigue, wea
riness. (f) fatigue, (d) Ermüdung, Mü
digkeit.
fauces, -iuni, flpl [-= гърло, тесен про
ход] : (b) глътка, гърло — пространство
то между устната кухина и фаринкса ;
виж също isthmus faucium. (Г) глотка,
ротоглотка, горло, (е) id. (f) gosier, (d)
Schlund.
faux, -icis, / : ►fauces.
favismus, -i, m :
fabism us.
favorabilis, -e [favor,
- о ш , благосклон
ност] : (b) благоприятен, (г) благоприят
ный. (e) favourable. (f) favorable, (d)
günstig.
favus, -i, m [ - медена пита] :(b) фавус —
кел : хронична дерматомикоза, обикно
вено на кожата на главата (рядко на
ноктите^ проявяваща се с образуване на
малки (2 - 4 мм) жълтеникави сухи ко
рички (шитчета, scutula) около космените
фоликули, пронизани от косъм в цен
търа си, издаващи миризма на мишка ;
наблюдава се в детската възраст ; при
чинител гъбичката Achorion* Schoen-
Jeini. (г) фавус, парша, (е) id., honey
comb ringworm, tinea favosa, tinea lupi-
nosa, porrigo favosa, (f) id., teigne fa-
veuse. (d) Erbgrind, Kopfgrind, Grind-
pilzf echte, Pilzgrind. (syn) dermatomy
cosis favosa.
febricula, -ae, / [умзл. от febris-] : (b)
фебрикула — лека треска, леко треска
во състояние : краткотрайно повишаване
на температурата от неопределен произ
ход и без характерни промени в орга
низма. (Г) легкая лихорадка, ( е) id.,
little fever. ( о fébricule. (d) leichtes
Fieber.
febrifuga (remedia), iijpl [febris'- -f fug a re
прогонвам] :
antipyretica.
febrilis, -e [febris*] : (b) фебрилен
от
насящ се до температурата, трескав, с
повишена температура, ( г) лихорадоч
ный, фебрильный, (е) febrile, feverish,
(f) fébrile, fébricitant, fiévreux, (d) feb
ril, fieberhaft, fiebernd.
febris,
- is, / [fervere вря, горя, горещ
съм]: (b) треска: 1. трескаво състояние,
фебрилно, температурно състояние —
повишаване на температурата над нор
малната (37°С), обикновено над 38°, при
дружено от обща отпадналост, ускоря
ване на пулса и дишането и др.; сан.
pyrexia ; 2. фебрилно, трескаво заболява
не — болест, характеризираща се с по
вишаване на температурата, ( г) 1. лихо
радка : 2. лихородочная болезнь, (е)! fe
ver: 1. pyrexia; 2. febris, (f) 1. pyrexie,
état fébrile; 2. fièvre, (d) 1. Fieber; 2,
Fieberkrankheit.
f. alimentaria: (b) алиментарна трес
ка — повишаване на температурата у
кърмачета, предизвикано от неподхо
дящ за възрастта им състав на храната,
особено у болни от диспепсия, ( г) али
ментарная лихорадка. (е)- , (f)- .
<d).-.
f« aphthosa: -► stom atitis aphthosa
epizootica.
f. autumnalis (autumnus есен) :
ca-
tarrhus aestivus.
f. biliosa haemoglobinurica : (b) чер-
нопикочна треска, „черноводна .трес
к а “ — усложнение на маларията или
нейно последствие, особено на перни-
циозната или тропическата форма, хар ак
теризиращо се с повишаване на темпера
турата, разтрисания, повръщане на жлъч
ка, жълтеница и хемоглобинурня.
.(г)
гемоглобинурийная лихорадка, малярий
ная гемоглобинурия. (е) blackw aten fe
ver, malarial h(a)emoglobinuria, bilious
remittent fever, h(a)emoglobinuric fever,
(f) fièvre bilieuse hémoglobiourique. ou
mélanurique. (d) Schwarzwasserfieber,
(syn) febris haemoglobinurica-.
f. canfcola : -► leptospirosis,
f. continua:(b) континуд (треска) тпо-
стоянна, продължителна треска :, трес
каво състояние, при което денонощните
колебнния на температурата не надми
нават 1°С, т. е. без интермисни или,из-
разени ремисии в температурната крива,
напр. при коремен тиф и др, (г) постоян
ная лихорадка, длительная лихорадка,
(е) continued fever. (f) fièvre continue,
(d) id., Kontinua, (syn) continua (febçis).
f• curativa : (b) лечебна треска — .из
куствено причинена треска с лечебна
цел; виж pyretotherapia. (r)i лечебная
лихорадка, (е) therap eutic fever, artifi
cial pyrexia, (f) fièvre curative, (d) Heil-
fieber. (syn) pyrexia artificially.
ifebris
168
febris
f. ephemera [ё^феро^ ephemeros ед
нодневен, краткотраен): (b) еднодневна
треска — леко простудно трескаво съ
стояние, траещо 1 - 2 дни, без да се от
криват локални изменения в организма,
(г) однодневная лихорадка, (е) epheme
ral fever, (f) fièvre éphémère, (d) Ein-
tagsfieber, Ephemera, (sy n) ephemera.
f* flava: (b) жълта треска -- остро
инфекциозно заболяване, протичащо с
висока температура, силно главоболие,
албуминурия, жълтеница, продължител
ни кръвоповръщания и др.; извънредно
опасна тропическа болест, причинявана
от филтрируем вирус, който се пренася
чрез комари от вида Aèdes (Stegomya),
особено от Aedes Aegypti, (г) желтая
лихорадка, (е) yellow fever, yellow jack,
vomito amarilli, „black vom it“, (f) fièvre
jaune, typhus amari!, typhus ictéroïde,
vomito negro, (d) Gelbfieber, ( sy n) feb
ris biliosa, typhus icteroides.
f. haemoglobinurica :
feb ris biliosa
hnemoglobinu rica.
f. haemorrhagica: (b) хеморагична
треска (кримска, Омска и др.)
—
енде
мично :вирусно заболяване, протичащо
при явления на трескаво състояние, об
ща капнляротоксикоза или хеморагичен
синдром с кръвоизливи по кожата, ли
гавиците и от вътрешните органи и др. ;
виж също nephrosonephritis haemorrha
gica. ( г) геморрагическая лихорадка. (е)
li(a)emorrhagic fever, (f) fièvre hémor
ragique. (d) hämorrhagisches Fieber.
f. haemorrhagica epidemica : - * n ep h
rosonephritis haemorrhagica,
f. Haverhilli:
Haverhilli febris,
f. hectica [ixitxôç h ektikos обичаен,
постоянен, изтощителен] : (b) хектична
треска — изтощителна треска : продъл
жително трескаво състояние (повишава
не на температурата след обед, придру
жено със зачервяване на бузите, и спа
дане сутрин до или под нормата) с по
степенно изтощение, профузни изпотя
вания и диарии ; при активна, прогреси
раща, кавернозна белодробна туберку
лоза и сепсис, (г) гектическая лихорад
ка, истощающая (изнурительная) лихо
радка. (е) hectic fever, (f) fièvre hec
tique, fièvre de consomption, (d) hekti
sches Fieber. Dairfieber.
f. herpetica: 1. febris" ephemera,
придружена от херпес на лицето ; 2.
виж също herpes febrilis
f. intermittens : (b) интермитираща или
интермитентна треска — пресекваща
треска : покачване на температурата на
пристъпи по типа на malaria* tertiana
или quartana, т. е. треска, при която
между два трескави пристъпа съществу
ва афебрилна пауза от 1— 2 дни. (г)
перемежающаяся, и ли интермиттирую-
щая, лихорадка, (е) intermittent fever,
(f) fièvre intermittente. (d) intermittie
rendes Fieber,
aussetzendes Fieber,
Wechsel fieber.
f. (intermittens) perniciosa : -► m a
laria tropica.
f. (intermittens) quartana:
mala
ria quartana.
f* inversa : (b) обратна или изопачена
треска, при която сутрешната темпера
тура е по-висока от вечерната ; наблю
дава се понякога при туберкулоза, хро
ничен сепсис и др. (г) извращенная ли
хорадка. (е) id. (f) type inverse de la
fièvre. (d) id.
f. lactea: (b) млечна треска: 1. леко
повишаване на температурата след раж
дане при идване на млякото ; 2. треска
всл. на задръжка на млякото при родил
ки. (Г) молочная лихорадка, (е) milk
fever.
fièvre de lait fièvre de la
montée laiteuse. (d) Milchfieber.
f. mediterranea :
febris iindu-
lans (1).
f. melitensis:
febris undulans (1).
f. miliaris:
miliaria epidemica,
f.
octana: -► octana (febris),
f. pappataci [от итал. pappare ям +
tacere мълча, понеже пренасящият виру
са комар не бръмчи] : (Ь) папатациева
треска, папатаци, тридневна треска, ле
тен грип - ендемична тридневна вирус
на треска в тропическите и средиземно
морските страни (доста често и у нас, осо
бено в Южна България), с висока тем
пература (39,5 —41°), силно главоболие,
болки в очните ябълки, прасците и кръ
ста, зачервени конюнктнви, релативна
брадикардия, левкопения и др. ; пренася
се от дребните мушици Phlebotomus
papp atasii. (Г) паппатачи лихорадка, мос-
китка, трехдневная лихораака, летняя
лихорадка, летний грипп, собачья болезнь,
эндемический гастроэнтерит и др. (е)
pappataci fever, sand-fly fever, phlebo
tomus fever, three-day fever, dog-disease,
(f) fièvre à pappataci, fièvre estivale de
trois jours, fièvre d ’été, typhus de chien,
febris
169
feb ris
maladie de chien, (d) Pappatacifieber,
Hundskrankheit, Hundsfieber.
f. puerperalis: (b) пуерперална трес
ка — родилна треска, следродилна трес
ка : септично заболяване у родилките,
изхождащо от гениталиите, (г) послеро
довая горяч ка, родильная горячка, ( е)
puerperal fever, childbed fever, puerperal
septicaemia, (f)fié /re puerpérale, sep
ticémie des femmes en couches. (d)
Puerperalfieber, Wochenbettfieber, Kind
bettfieber.
febris Q [ськр. от Query-fever въпро
сителна треска, понеже заболяването
първоначално било загадъчно) : (b) Q-
треска, Ку-треска, Куинсландска треска
{син. : Австралийска треска, коксиелна
пневмония, пневморикетсиоза, Балкански
грип и др.)
—
инфекциозно заболява
не с остро начало, с разтрисане и бързо
повишаване на температурата до 39—
40,5°, обилни изпотявания, силно главо
болие, мускулни болки, белодробен ин
филтрат с атипично протичане и др.,
без обрив ; причинител Rick ettsia (Coxiel-
la) Burneti ; първичен резервор на ин
фекцията са кърлежи и гризачи, от
които заразата преминава върху домаш
ните животни и хората, ( г) Ку-лихорад-
ка, риккетсиоз Q, квинслендская лихо
радка, балканский грипп, пневмориккет-
сиоз и ?р. (e) Q fever, Queensland fe
ver. (f) fièvre du Queensland, fièvre de
Mossman. (d) Q-Fieber, Queensland
fieber. (sy n) rickettsiosis Q, pneumo-
rickettsiosis.
f. quartana [quartus четвърти] : —►ma
laria quartana.
f, quintana [quintus пети] : (b) пет
дневна треска — волинска треска, окоп
на треска, тибиалгична треска, парок-
еизмглна рикетсиоза — инфекциозно за
боляване, протичащо с трескави пристъ
пи (с разтрисане и t° до 39 -40°) с про
дължителност 3—4 дни, повтарящи се
през 4—5 — 6 дни, главоболие, болки в
тибиите, увеличен далак, обрив, силно
потене и др.; причинител Rickettsia quin
tana sive volhynica (Волинска област в
СССР), преносвач дрешната въшка, (г)
окопная лихорадка, траншейная лихо
радка, пятидневная лихорадка, волын-
ская лихорадка, пароксизмальный рик-
кетсноз. (е) trench fever, Volhynia fever,
five-day fever, Werner-His disease, (f)
fièvre quintane, fièvre de cinq jours,
fièvre des tranchées, fièvre de Volhynie,
fièvre tibialgiau e. (d) Fünftagefieber,
Schützengrabenfieber, Wolhynisches Fie
ber, Ikwafieber, Schienbeinfieber, (syn)
febris volhynica.
f. quotidiana [quotidianus всекидне
вен]: - * malaria quotidiana.
f, recurrens [re-currére тичам назад,
връщам ce] : (b) рекурентна треска —
повратна или възвръщаща се треска,
при която температурата изведйъж се
повишава много високо, продължава така
няколко дни, после спада до нормата, но
след известно време настъпва нов трес
кав период и отново температурата спа
да и т. н. (2—4—5 пристъпа);, типична
е за някои спирохетози (typh-us* r ecu r
rens и др.); на англ,, фр, и нем, синоним
за typhus recurrens, (г) возвратная ли
хорадка. (е) relapsing fever, recurrent
fever. <f) fièvre récurrente. (d) Rückfall-
fieber, Rekurrensfieber.
f,
remittens \re-m ittëre отпускам, на
малявам] : b) ремитираща или ремитент-
на треска — трескаво състояние, при
което денонощните колебания на темпе
ратурата надминават 1°, но не повече от
1,5°, минимумът сбаче не достига нор
мата. <Г) послабляющая лихорадка,, ре-
миттирующая лихорадка, (е) remittent
fever, (f) fièvre rémittente. (d) remit
tierendes Fieber, nachlassendes Fieber.
f.
septica: (b) септична треска -
със сутрешни ниски, а вечер много ви
соки температури, ( г) септическая лихо
радка. (е) septic fever, (f) fièvre sep
tique (d) septisches Fieber.
f. tertiana [tertius трети]: -+ malaria
tertiana.
f. thermica: -* thermoplegia.
f. traumatica: (b) травматична трес
ка — ранена треска : повишаване на
температурата при наранявания всл. на
проникване на инфекциозни вещества
или на патогенни микроорганизми в ор
ганизма. (Г) раневая лихорадка. (е) trau
matic fever, wound fever, symptomatic
fever. <0 fièvre infectieuse (d) Wund
fieber.
f. undulans [unda вълна] : (b) унду-
лираща треска — вълнообразна треска,
бруцелоза (виж brucellosis): Ь f, undu
lans mellitensis (caprina) — малтийска
или средиземноморска треска (f. m editer
ranea), заразяване от болни кози ; 2. f,
undulans abortus bovis = morbus Bangi
(болест на Бант), заразяване от болни
крави; 3. f. undulans porcina = бруце-
febris
170
fermentatJo
лоза по свинете, (г) волнообразная ли
хорадка, бруцеллез: 1. мальтийская ли
хорадка; 2. болезнь Банга. (e) undulant
fever, brucellosis, brucelliasis : 1. Malta
fever, Gibraltar fever, Neapolitan fever,
Mediterranean fever, melitococcosis ; 2.
abortus fever. Bang’s disease, (f) fièvre
ondulante, brucellose: 1. fièvre de Malte,
fièvre méditerranéenne,
mélitococcie :
2. maladie de Bang, (d) Bruzellose, Wel
lenfieber: 1. Maltafieber, Mittelmeerfie
ber ; 2. Bang-Krankheit. (sy n) brucel
losis; febris melitensis — melitococcia,
melitococcosis (1).
f. urethralis: (b) уретрална треска,
катетърна, пикочна треска, урогенна ин
фекция : 1 . повишаване на температу
рата, обикновено леко и преходно, след
асептично катетеризиране на уреграта или
след преминаване на кръвни съсиреци,
песъчинки или камък : 2. повишаване на
температурата с разтрисане и др. след
инструментално изследване на пикочните
органи всл. на навлизане на бактерии в
кръвта, (г) уретральная лихорадка, (е)
urinary fever, urethral fever, catheter
fever, (f) fièvre urineuse. (d) Katheter
fieber, Urethralfieber, Harnfieber, urogene
Infektion.
f. volhynica:
febris quintana.
fecundatio, -o nis, / [fecundare оплодотво-
ряв ам]: (b) оплодяване. (Г) оплодотво
рение. ( е)’ fecundation, impregnation, fer
tilization. (f) imprégnation, fécondation,
fertilisation. (d) Fekundation, Befruchtung,
Schwängerung, Impregnation.
Peer! m orbus [E. Feer, швейцарски пе
диатър, роден 1864]: болест на Феер,
виж acrodynia (2).
fei, fellis, п [на гр.
choie]: (b) жлъч
ка, злъчка (съдържащата се в жлъчния
мехур) — секрет на чернодробните клет
ки; виж bilis. <Г) желчь, (е) bile, gall,
fei. (!) bile, fiel, (d) Galle, ( sy n) bilis.
felleus, -a, -um [fei*] : (b) отнасящ ce до
жлъчката, принадлежащ на жлъчката,
жлъчен, напр. vesica* fellea, (г) желч
ный. (e) bi'iary. (f) biliaire, (d) gallig,
gallenartig, Ga.len- .
Feltyi syndromum [.4. R. Felty, амер, ле
кар, роден 1895): (b) синдром на Фел-
тн — хроничен полиартрит, увеличени
далак и лимфни възли, левкопения, сил
но ускорено утаяване на еритроцитите
И др- (г) синдром Фелти. (e) Felty’s
syndrome, (f) syndrome de Felty. (d)
Feltysclies Syndrom.
femininus, -a,
- um [femina жена]: (b)
женски, от женски пол, свойствен на
жените ; женствен, (г) женский ; жен
ственный. (е) feminine, female, (f) fémi
nin. (d) weiblich, (syn) muliebris.
feminisatio, -o nis, f [femina 1 1: (b) фе
минизация, феминизиране - придобива
не на женски черти, развитие на женски
вторични полови признаци у мъжа. (г)
феминизация, (е) feminization, (f) fémi
nisation. (d) Femînierung, Verweibli
chung.
feminismus, -i, ni [femin a f -f
- ismus -]:
(b) феминизъм — наличие на изразени
женски качества (телесни и душевни) у
мъжа. (г) феминизм, (е) feminism , (f)
féminisme, (d) id.
femoralis, -e [fem u r1]: (b) феморален
отнасящ се до бедрото, бедрен, ( г) бед
ренный. (е) fémoral, crural, ff) crural,
fémoral. (d) femoral, Oberschenkel-,
Schenkel- .
femur, -oris, n [ = 6eapo]: (b) фемур: 1.
бедрена кост [femur (BNA, PNA) = os
femoris (INA)]; 2. бедро, ( г) 1. бедрен
ная кость; 2. бедро, (е) 1. id.,
thigh
bone; 2. thigh, (f) 1. fémur, os de la
cuisse ; 2. cuisse. (d) 1. Oberschenkelbein,
Oberschenkelknochen ; 2. Schenkel, Ober
schenkel.
fenestra, -ae, / : (b) прозорец, отвор или
отвърстие във вид на прозорче, (г) ок
но, отверстие, (е) id.,
window, (f) fe
nêtre (d) Fenster.
f. vestibuli sive ovalis : (b) вестибул-
но или овално прозорче — овално от
върстие на медиалната стена на тъпан-
чевата кухина, през което се осъществя
ва връзката между средното и вътреш
ното ухо ; затворено е от основната
плочка на стремето (stapes*), (г) оваль
ное окно, (е) fenestra of the vestibule, ve
stibular window, oval window, (f) fe
nêtre ovale. (d) Vorhofsfenster, id.
fenestratio, -o nis, / [fenestra*] : (b) фе
нестрация : 1. правене на отвор в гипсо
ва превръзка ; 2. оперативно създаване
на прозорче (трайна костна фистула)
между средното и вътрешното ухо за ле
чение на глухотата при отосклерозата, (г)
фенестрация, (е) fenestration, (f) fénestra
tion. (d) Fenestration.
fermentatio, -onis, / [fermentare лод-
квасвам, ферментирам, от ferv e re вря,
к ипя]: (b) ферментация, ферментира-
не — процес т разлагане на сложни
органични вещества, предимно на въг-
fermentum
171
fibrillatio:
ле хидрати, на по-прости съединения на
влиянието на микроорганизми или на
отделените от тях ферменти. ( г) броже
ние, ферментация, (е) fermentation, (f)
fermentation, (d) Fermentation, Gärung,
fermentum, -i, n {pl fermenta) [ = подква
са, от fermentare î ]: (b) фермент, фер
менти, ензими — органични вещества,
близки до белтъчините, образувани в
клетките, специфични катализатори, кои
то вземат участие във всички биохимич
ни реакции в живите организми като
причинители на всички химически пре
връщания ; те играят извънредно важна
роля в обмяната на веществата, в явле
нията на живота, (г) фермент(ы), энзим,
закваска, бродило, (е) enzyme, ferment,
(f) enzyme, ferment, (d) Ferment, En
zym. (syn) enzyme.
ferruginosus, ferrugineus, -a,
-uni [.fer
rugo,
- inis, ръжда]: (b) 1. съдържащ
желязо, железен ; 2. подобен на желязо,
ръждив (цвят), (г) 1 . железистый; 2.
ржавый, (е) ferruginous, chalybeate, mar
tial. (f) ferrugineux, martial, (d) 1 . eisen
haltig; 2. rostbraun.
fertilis, -е [ = плодороден, плодоносен]: (Ь)
фертилен : 1. плодоносен, способен за
зачеване и раждане; 2. оплоден, (r) 1.
плодоносный ; 2. оплодотворенный. (е)
fertile: 1. fruitful; 2. impregnated, fer
tilized. (f) 1 . fertile; 2. fécondé, (d) 1 .
fruchtbar ; 2. befruchtet,
ferula, -ae, / [= пръчка]: (b) шина. (r)
шина, л\бок. (e) splint, (f) attelle, éclisse.
(d) Schiene.
ferv. : fervidus®; съкр. в рецепти.
fervens, gen.
- e ntis {fervere вря, кипя,
горещ съм] : (Ь) врящ, кипящ, (г) кипя
щий. (е) boiling, (f) bouillant, (d) siedend,
fervidus, -a,
-um [| ]:(b) врял, горещ,
обикновено се отнася за вода, загрята
до 8 5 - 95°. ( г) кипяченый, горячий, (е)
boiled, hot. (f) bouilli, chaud, (d) heiß,
fetalis, -e \fetus*] : (b) фетален
отна
сящ ce до плода ; виж също embryonalis,
(г) плодный, (e) f(o)etal. (f) fœtal, (d)
fetal, fötal.
fetichismus, -i, m [от фр. fétic h e фетиш,
идол, от fa ctitiu s изкуствено направен |:
(b) фетишизъм —
-
гюлово възбуждане
при гледане или пипане на известни не
ща от облеклото на любимата (обуща,
коса, бельо и др.), често придобити чрез
кражба ; полова изврагеност у психопа
ти. (г) фетишизм, (е) fetishism , (f) féti
chisme. (à) Fetischism us.
feticidium , -ii, n [fetu s* -|- caedëre съси-
чам, убивам) : (b) фетищпиум — умърт
вяване на плода в матката ; изкуствен
аборт, ( г) умерщвление утробного пло
да. (е) f(o)eticide ; induced abortion, (f)
foeticide, (d) id.
fetidus: -> foetidus,
fetor: —►foetor.
fetus, -us, m [от старолат. feo, от
phyo раждам, създавам] : (b) фетус - -
плодът в утробата от IX седмица до
раждането; срв. embryo, (г) плод (ут
робный). (е) fto'etus. ff) fœtus, fétus, (d)
id., Leibesfrucht, Frucht,
fiat [facere (facio) правя] : да се направи
(направи), виж f.
fibra ,
- ae, / {pl fibrae): (b) фибра
влакно, нишка, (г) волокно, нить, фибра,
(е) fibre, fiber, filament, (f) fibre, (d)
Faser, Faden.
fibrilla, -ae, f [умал. от fibra*] : (b) фиб-
рила — влакънце (мускулно, нервно),
нишчица. fr) волоконце, фибрилла, ( е)
fibril, (f) fitrille, (d) Fibrille, Fäserchen,
fibrillaris,
- e [fibra*] : (b) фибриларен :
1. състоящ се от влакънца, от фибрили,
тънковлакнест ; 2. отнасящ се до фини
бързи свивания или трептения на мус
кулни влакна, (г) волоконцевый, волок
нистый. (е) fibrillar, fibrillary , (f) fib-
rillaire. (d) fibrillär, faserig,
fibrillatio, -onis, / [fibrilla*] : (b) фибри-
лация- извънредно бързи кратки свива
ния на мускулни влакна, мъждене, треп
тене. (г) мерцание, трепетание, фибрил
ляция. (е) fibrillation, flutter, (f) fibril
lation, flutter. (d) Flimmern, Flattern.
f. atriorum : (b) предсърдно мъжде
не и трептене, абсолютна аритмия
пълна аритмия всл. на мъждене и (или)
трептене на предсърлията: неправилна
дейност на сърдечните камери всл. на
неправилна дейност на предсърдията ;
при предсърдното трептене контракции
те на предсърдията са около 200—360 в
минута, а при предсърдното мъждене до
стигат до 400-600 в минута; форми : та-
хиарнтмична или тахисистолична фор
ма — абсолютна тахиаритмия, най-честа
та (пулс ускорен до 150 и повече в ми
нута, състоящ се от неправилни и не
еднакви удари, често следващи един
след друг като залпове), брадиаритмична
или брадисистолична форма — абсолют
на брадиаритмия (пулс неускорен) и пар-
оксизмална форма (също тахи- или бра
диаритмична) ; наблюдава се при орга
fibrosis
fibrillatio
172
нично увредени сърца, особено при ми-
трална стеноза с разтягане на предсърд-
ната стена, кардиосклероза, тиреотокси
коза и др< ( г) мерцательная аритмия,
мерцание предсердий, трепетание пред
сердий. (е) auricular fibrillation, auricu
lar flutter, delirium cordis, (f) fibrilla
tion auriculaire, fibrillation des oreil
lettes, flutter auriculaire, flutter des oreil
lettes, arythmie perpétuelle complète ou
désordonnée, pouls irrégulier perpétuel.
(d) Vorhofflimmern, Vorhofflattern,Arhyth-
mia absoluta, (syn) arhythmia abso
luta sive perpetua sive completa, pulsus
irregularis perpetuus, delirium cordis.
f.
ventriculorum : (b) трептене и
мъждене на вентрикулите — наруше
ние на сърдечния ритъм, състоящо ce
в некоординирани асинхронни свивания
на отделните мускулни влакна на веи-
трикулите; изразява се в бързи, фиб-
риларни контракции на вентрикулната
мускулатура, които заместват нормална
та концентрична и придвижваща кръвта
контракция с последствие задържане
или спиране циркулацията на кръвта;
обикновено със смъртен изход, ( г) тре
петание и мерцание желудочков, ( е) ve n
tricular fibrillation, (f) fibrillation ventri
culaire. <d) Kammerflimmern.
fibrinogenum, -i, n {fibrinum* -f
-yevrjç
‘-genes* произлязъл] : (b) фибриноген —
глобулин на кръвната плазма, който при
съсирването на кръвта под действието
на фибринфермента преминава във фиб
рин; виж thrombinum. (г) фибриноген.
(e) fibrinogen, (f) fibrinogène, (d) Fibri
nogen.
iibrinosus, -a, -um [fibrinum*] : (b) фиб-
ринозен — отнасящ се до или съдър
жащ фибрин, ( г) фибринозный, (е) fib
rinous. (О fibrineux. <d) fibrinös.
fibrinum,
-i, n [fibra влакно] : (b) фиб
рин — неразтворимо белтъчно вещество,
което при съсирването на кръвта се по
лучава от фибриногена на кръвната плаз
ма под действието на фермента тромбин;
виж thrombinum. (г) фибрин, (е) fibrin.
(f) fibrine, (d) Fibrin, Blutfaserstoff, Fa
serstoff.
fibroadenia, -ae, / [fibra f 4- àô^v aden
ж л еза]: (b) фиброадения --- фиброзна
дегенерация на жлезистата тъкан, ( г)
фиброадения. (е) id. (!) fibro-adénie. (d)
Fibroadenie.
fibroadenoma, -atis, n [fibra f + -oma =
ту мор]: b) фиброаденом — аденом с
обилно развита съединителна тъкан, (г)
фиброаденома, (е) id. (f) fibroadénom e. (d)
Fibroadenom.
fibroblastus,
- i, m (pi fibroblasti) [fibra
t + ßJUcrtög blasto s зародиш[: (b) фибро
бласт, фибробласти — клетки, вземащи
участие при образуването на съедини-
телнотъканните влакна, ( г) фибробласт,
(е) fibroblast, (f) fibroblaste. (à) Fibro
blast.
fibrocartilago,
- inis, / [fibra влакно +
cartilago ] : (b) влакнест хрущял — хру
щял, в който преоб !адават слоеве от
колагенни влакна, напр. междупрешлен-
ните хрущяли, (г) волокнистый хрящ,
(е) fibrocartilage. (f) fibro-cartilage, car
tilage fibreux, (d) Faserknorpei, binde-
gewebsknorpel.
fîbrolipoma, -atis, n [fibra t *+■ Про-
таг"] : (b) фибролипом
фибром, с ъ
държащ тльстинна тъкан* (г) фибро-
липома. (в) id. (f) fibro-lipome. (d) Fi-
broiipom.
fibroma, -atis, n [fibra f -y
- orna = тумор]:
(b) фибром доброкачествен съединител-
нотъканен тумор, съставен от зряла съ
единителна тъкан, богата на кръвоносни
съдове, ( г) .фиброма, (е) id., fibroid tu
m o u r , inoma. {i) fibrome, (d) hibrorn,
BindegevvebsgeschwLilst, Fasergeschwulst.
f. molluscum multiplex: -► neurofib
romatosis generalisata,
f. sarcomatosum: -► fibrosarcoma.
fibromatosis, -is, / [ | + -osi&\ : (b) фи-
броматоза — туморовидно дифузно или
възлесто разрастване на съединителната
тъкан на един орган при атрофия на
паренхима, (г) фиброматоз. ( е) id. ( о
fibromatose. (d) Fibromatose.
fibromyoma, -atis, // [fibroma1+ myorna' ] :
(b) фибромиом
доброкачествен тумор,
състоящ се от мускулна и съединителна
тъкан, богат на съединителна тъкан ми
ом. (г) фибромиома, (е) id. (f) fibromy
ome. (d) Fibromyom.
fibrosarcoma, -atis, n [fibroma*+ sarco
ma;*]: (b) фпбросарком - богат на с ъ
единителна тъкан сарком, ( г) фибросар-
кома. (е) id. (f) fibrosarcome, (d) Fibro-
sarkom. (sy n) fibroma sarcomatosum.
fibrosis, -is, f [fibra влакно -f-
-os/s]:(b)
фиброза — патологично образуване на
фиброзна тъкан, превръщане във фиб
розна тъкан, увеличаване на съедини
телната тъкан, (г) фиброз, (е) id. (0
fibrose, (d) id.
fibrositfs
173
filum
fibrositis, - tidis,/ [fibra f + -itis = въз
паление] : (b) фиброзит — ревматизъм
на меките части по англосаксонските
автори, мускулен ревматизъм- ( г) фибро
зит, мышечный ревматизм, ( е) id., m us
cular rheumatism, inositis ; interstitial
myositis. <« rhumatisme musculaire. (d)
id., Weichteilrheumatismus, Muskelrheu
matismus.
fibrosus, -a, -um [fibra | ]: (b) фиброзе»—
съединителнотъканен, влакнест ; фиброз-
на тъкан — влакнеста съединителна
тъкан, ( г) фиброзный, волокнистый. (е)
fibrous, (f) fibreux, (d) fibrös, faserig,
faserreich, derb-bindegewebig,
fibula,-ae, f [= игла, скоба, от figere, pp.
fix u s , приковавам, прикрепим] : (b) фи
була — малък пищял, външната и по-
малка от двете кости на подбедрицата ;
по-голямата е tibia*. (г) малоберцовая
кость, ( е) id.,
calf-bone, peroneal bone,
(f) péroni. (d) Wadenbein,
fibularis, -e [fibula*] : (b) фибуларен —
отнасящ се до малкия пищял (fibula*),
малкопищялен. ( г) малоберцовый, ( е) fi-
biilar, peroneal, (f) péronier, (d) fibular,
Wadenbein-, (syn) peroneus,
fila, njpl: -+ filum.
f* olfactoria (INA) = nervi olfactorii
(BNA, PNA), виж. nervus olfactorius,
filamentosus, -a, -uni [filum*]: (b) фила-
ментозен — влакнест, нишковиден, (г)
волокнистый, нитевидный, (е) filamentou s,
fi rceous, fibrillrr, fiter. (f) filamenteux.
(d) faserig, faserförmig,
filamentum ,
-i, n (filumУ : (b) фила-
мент — нишка, влакно, влакънце, ниш
ковидно образувание, ( г) нить, волокно.
(e) filament, fibril, (f) filament, fibre,
(d) Faden.
Filaria, -ae, / ffilu m 1]: (b) филария —
нишковиден паразитен червей : тънъ к
като нишка тропически червей (от Ne-
matoda*), паразитираш в подкожната
тъкан, затворените кухини, кръвоносните
съдове и др. (г) филярия, нитчатка, (е)
id. (f) filaire. (d) id., Fadenwtirm.
filariosis, filariasis, -is, / [Filaria'-] : (b)
филариоза, филариаза — глистно забо
ляване (хелминтоза), причинено от фи-
ларии. (г) филяриоз, филяриидоз. ( е) fi
lariasis. ( 0 filariose. (d) Filariasis, Fi
lario sis.
Filatov-Dukes’ morbus \H. Ф . Филатов,
виден рус. педиатър, 1847— 1902, С. D u
kes, англ, лекар, 1845—1925]: -► rubeola
scarlatinosa.
Filatovi histiotherapia [В. П. Филатов,
бележит съв. офталмолог, 1875—1956]:
(b) тъканна терапия по Филатов — ле
чение с биогенни стимулатори, вкарани
в организма чрез имплантация на късче
от тъкан в състояние на „преживяване“
или на препарати, които ги съдържат,
приготвени от изолирани животински
или растителни тъкани, предварително
държани при определени неблагоприятни
условия (стъкловидно тяло, екстракт от
алое и др.), или с препарати, приготвени
от нерудни изкопаеми (пелоидин и др.) ;
повишава реактивностга на организма,
усилва регенеративната способност, сти
мулира обмяната на веществата и пр.
(г) тканевая терапия по методу Филато
ва. (е) Filatov histiotherapy. (f) histio-
thérapie de Filatov, (d) Filatovsche Ge
webetherapie.
Filatovi methodus sive keratoplastica
[t]:(b)метод на Филатов — метод за
присаждане на роговица, взета от труп ;
виж keratoplastica. (г) метод Филатова,
(е) Filatov method. (f) méthode de ké-
ratopalstie de Filatov, (d) Filatovsche
Keratoplastik.
Filatov-Ko^ik’ maculae: -> Koplik-Fila-
tov’ maculae.
filiformis,
-e [filum* -F forma форма,
вид] : (b) филиформен — нишковиден,
(г) нитевидный, (е) filiform, hair-like,
thread-like. (0 filiforme. (d) filiform,
fadenförmig.
filt. = filtra [ I ]: прецеди ; съкр. в рецепти.
filtrabilis,
-е [j]: (b) филтриращ ce,
филтрируем—способен да преминава през
порите на филтрите, които не пропускат
бактериите, напр. повечето вируси, (г)
фильтрующийся, (е) fil trahie, filter pas
sing. (f) filtrant, filtrable. (d) fil trierbar.
filtratio,
-o nis, f [filtrare, pp. filtratus,
прецеждам] : (b) филтрация, филтрира
ме
прецеждане : преминаването на
една течност през филтър, ( г) фильтро
вание, процеживание, (е) filtration. <«>
filtration, filtrage, (d) Filtration,
filtratum, -i, n [| ]: (b) филтрат — пре
миналата през филтър течност, (г) филь
трат. (е) filtrate, (f) filtrat, id. (d) Filtrat,
filtrum, -i, n 11 ] : (b) филтър, (г) фильтр.
(e) filter, (f) filtre, (d) Filter,
filum ,-i, n (pl fia): (b) нишка, конец,
влакно. (Г) нить, нитка, волокно. ( е) id.,
thread. ( о fil, filament. (d) Faden, Faser.
f. terminale : (b) филум терминале —
нишковидното (дебело около 1 мм) про-
fimbria
174
flatulentia
дължение на conus* m edullaris, дости
гащо до края на гръбначния канал, (г)
концевая нить (спинного мозга), ( е) id.,
terminal thread, (f) id. (d) id., Endfaden.
(syn) nervus impar.
fimbria, -ae, / [г= влакно, реса, висулка]:
(b) ресна, ресни, пискюл, подобно на
ресни образувание, (г) бахрома, ( е) id.,
fringe, (f) frange, (d) Fimbrie, Franse,
fimbriatus, -a,
- um [fimbria*] : (b) имащ
ресни, снабден с реси, ресист, ресничест.
(г) бахромчатый, (е) fimbriate, fimbriated,
(f) frange, (d) befranst, fransig,
finis, -is, m (f) : (b) край ; sub finem vi
tae — на края на живота, (г) конец,
(е) end. (f) fin. (d) Ende,
finna, -ae, / [от старогерм. pfinne, средно-
герм. vinne] : (b) фина — ларвеният,
мехурчест стадий на развитие на някои
тении, виж cysticercus; фината има вид
на мехур, в няколко типа : cysticercus
(с една главичка в мехура), ехинокок (съ
държ ащ дъщерни мехури с много главич
ки във всеки мехур) и др. (г)финка, финна,
(е) cysticercus, bladder-worm, (f) cysti-
cerque, ténia vésiculaire, (d) Finne, Zysti-
zerkus, Blasenwurm.
fissura, -ae, / [findëre, pp. fissus, цепя»
разцепвам] : (b) фисура — цепка, цепна
тина, пукнатина, бразда, (г) щель, тре
щина, борозда, (е) fissure, cleft, crack,
rhagade, sulcus, (f) fissure, crevasse,
fente, scissure. (d) Fissur, Spalte, Ritze,
Rhagade, Furche.
f. urethrae superior: -► epispadia,
fistula, -ae, / [ = тръба, свирка] : (b) фи
стула — патологичен тесен канал, водещ
от вътрешността на тялото към външ
ната му или вътрешната повърхност или
свързващ един орган с друг, през който
канал изтича секрет или екскрет. (г)
свищ, фистула, (е) id. (f) fistule, (d)
Fistel.
f.
a n i : (b) фистула на ануса, анална фи
стула — фистула на задния проход, която
може да бъде или да не бъде във връзка с
правото черво, ( г) свищ заднего прохода,
(е) anal fistula. ( о fistule à l'anus. (d)
Analfistel, Mastdarmfiste!.
f. dentalis : (b) зъбна фистула, (г)
зубной свищ, (е) dental fistula, (f) fis
tule dentaire, (d) Zahnfistel.
f. faecalis sive stercoralis: (b) фе-
кална или стеркорэлна фистула — фи
стула на червата, обикновено създадена
по оперативен път = anus* praeternatu
ralis. (Г) каловый свищ, ( e) f(a)ecal fis
tula, stercoral fistula, intestinal fistula.
( 4 fistule stercorale. ( d ) Kotfistel, Darm
fistel.
f. urinaria: (b) пикочна фистула —
фистула на някоя част от пикочните
пътища. <г) мочевой свищ, (е) id., uri
nary fistula, (f) fistule urinaire, ( d ) Harn-
fistel.
f. vesicouterina: (b) везико-утеринна
фистула — фистула между пикочния
мехур и матката, (г) пузырно-маточный
свищ. (е) vesicouterine fistula, (f) fistule
vésico-utérine. ( d ) id., Blasengebärmutter
fistel.
f. vesicovaginalis : (b) везико-ваги-
нална фистула — фистула меж ду пи
кочния мехур и влагалището, (г) пузырно
влагалищный свищ. (е) vesicovaginal fis
tula. ( f ) fistule vésico-vaginale. ( d ) id.
Blasenscheidenfistel.
fistulcgraphia, -ae, / \fistula* -f 4pâ?<i>
grapho рисувам, пиша] : (b) фистулогра-
фия-рентгенография на фистула с помощ
та на контрастно средство, (г) фг.стулогра-
фия. (e) id. (f) fistulographie. (d) Fistu-
lographie.
fixatio, -onis, / [figëre, pp. fixu s, прикре-
пям] : (b) фиксация, фиксиране — при-
креп(я)ване, закрепяване. (г) прикрепле
ние, закрепление. (е) fixation, fixing,
attachment, (f) fixation, attachement, (d)
Fixation, Fixierung Befestigung.
f. uteri vaginalis extraperitonealis:
- + Alexandrov-Schauta-W ertheim’operatio.
fixus, -a, -um [ t ] : (b) фиксиран — закре
пен, неподвижен, постоянен, неизменен,
непроменлив. (Г) закрепленный, непод
вижный, постоянный, неизменный. ( е)
fixed. (f) fixé. (d) fixiert, dauerhaft,
beständig.
fl.: 1. flos*, flores*; 2. fluidus*; съкр. в
рецепти.
f. 1. а. = fiat lege artis : (b) да се направи
(направй) според нравилата на изкуство
то, съгласно фармокопеята ; съкр. в р е
цепти. (г) пусть будет сделано, сделай
по правилам искусства, согласно фарма
копее. (е) let it be done according to rule,
(f) que ce soit fait d’après les règles,
(d) es soll kunstgemäß gemacht werden.
flatulentia, -ae, f [flatus*] : (b) флатулен-
ция : 1. набиране на голямо количество
газове в стомаха или червата ; 2. обилно
изпускане на газове, виж flatus, (г) ско
пление газов в желудке или кишечни
ке ; отхождение газов. (е) flatulence.
flatus
175
fiuorographia
(f) flatulence, flatuosité, (d) Flatulenz,
Darmgasbildung, Darrnblahung.
flatus, -us, m [= духане, вятър, от flare,
pp. fla tu s, духам] : (b) чревни газове,
събрани газове в червата, изпускане на
газове, (г) кишечные газы, газы, ветры.
(e) wind, id. (f) gaz intestinaux, vent,
gaz. (d) Winde, Blähungen.
flavidus, -a, -um : жълтеникав, виж flavus,
flavus, -а, -um: (b) жълт, златожълт, златист,
(г)желты 1, золотистый, (е) golden yel
low. (f) jaune (blond doré), (d) gelb,
goldgelb.
flexibilis,
- е [[]: (b) гъвкав, огъваем,
еластичен, (г) гибкий, гнущийся, эласти
ческий. (е) flexible, flexile, pliant, supple.
(f) flexible, souple, (d) flexibel, biegsam,
flexibilitas, -atis, / [ []: (b) гъвкавост,
еластичност. (Г) гибкость, эластичность,
(е) flex ibility, pliability, (f) flexibilité,
souplesse, (d) Biegsamkeit.
f. cerea: (b) восъчна гъвкавост на
крайниците, виж при catalepsia. (г) вос
ковая гибкость, (е) id., waxy flexibility.
(О flexibilité cireuse, (d) wachsartige
Biegsamkeit.
flexio,
- o nis, f [flectère, pp. flexas, сви
вам, прегъвам] : (b) флексия — сгъване,
положение на сгъване на крайник в
става ; прегъване, напр. f. uteri (виж по-
долу). ( г) сгибание, загибание, перегиб.
(e) flexion, bending, (f) flexion, (d) Beu
gung, Flexion.
f. uteri : прегъване на тялото на мат
ката спрямо шийката — напред (физио
логично anteflexio*), назад (retroflexio*)
или настрани <lateroflexio:?:).
flexor, -oris, rn (musculus) [| ]:(b) фле
ксор — сгъвач (мускул), (г) сгибатель,
сгибающая мышца, флексор, (е) flexor.
(f) fléchisseur (muscle), (d) Beuger, Beu
gemuskel.
flexura, -ae, f [t ]: (b) флексура — из
вивка, завой, кривина, ( г) сгиб, изгиб,
выгиб, извилина, кривизна, (e) i i., flexure,
bend, flexion, (f) flexion, courbure, in
curvation. (d) Flexur, Biegung, Krüm
mung.
f, coli dextra (BNA, PNA) = flexura
coli hepatica (INA) : (b) дясна или черно
дробна извивка на дебелото черво, ( г)
правый, и ли печеночный, сгиб ободочной
кишки, (е) hepatic flexure, (f) angle
hépatique du côlon, angle droit du côlon,
(d) id.
f. coli sinistra (BNA, PNA) -= flexura
coli lienalis (INA): (b) лява или лиеиал-
на извивка на дебелото черво, ( г) левый,
и л и селезеночный, сгиб ободочной кишки.
(e) splenie flexure, (f) angle splénique
du côlon, angle gauche du côlon, (d) id.
floccilegium , -ii, n [floccus нишка, влакно
от плат + légère събирам, чета] : -v car
phologia.
flores, m \pl: -> flos.
floridus, -a,
- um [ = цветущ, разцъфнал,
от //os*): (b) флориден — цветущ, в
пълен разцвет, в пълно развитие, силно
развит, напълно изразен ; с бързо тече
ние, бързотечен (за болест), (г) флорид-
ный, цветущий, скоротечный, ( е) florid.
(f) floride, (d) florid, stark ausgeprägt,
hochgradig.
flos, floris, m {pi flores): (b) цвете, цвят
(на растение), (г) цветок, цвет, (е) flo
wer. (f) fleur, (d) Blume, Blüte.
fluctuans, gen.
- a ntis [fluctuare плавам] :
плаващ, виж costa arcuaria fluctuans.
fluctuatio,
- o nis, / [fluctuare вълнувам
се, тека на вълни] : (b) флуктуация —
развълнуване, вълнообразното раздвиж
ване на една течност, затворена в меко-
стенна или с еластични стени кухина
(папр. асцит), възникващо при перкусия
с пръстите на ръката или при кратко
трайно натискане с ръка върху кухи
ната. ( г) зыбление, флюктуация, (е) flu c
tuation. (о fluctuation. (d) Fluktua
tion, Wellenbewegung, wellenförmiges
Schwappen.
fluidum, -i, n [fluidus11]: (b) течност, течна
среда, разтвор, (г) жидкость, раствор,
(е) fluid, (f) liquide, (d) Flüssigkeit,
Lösung.
fluidus, -a, -um : (b) течен, (г) жидкий. <е)
fluid, liquid, (f) fluide, liquide, (d) flüs
sig.
fluor, -oris, rn [fluere, pp. fluxus, тека] :
fb) флуор — течение ; бяло течение
(виж по-долу f. albus), (г) истечение, (е)
flux, (f) flux, écoulement, (d) Fluß,
Ausflu i.
f. albus: (b) бяло течение, течение
от влагалището. (r> бели. (е) leu-
corrhoea,
leukorrh o)ea,
whites,
(f)
leucorrhée, fleurs blanches, pertes blan
ches. (d) weiter Fluß, Weißfluß, id.
(sy n) leucorrhoea.
fiuorographia, -ae, / (fluo r флуор; прите
жаващ флуоресциращо свойство + трафео
graph o рисувам, пиша] : (b) флуорогра-
фия — фотографиране на изображенията,
получени на флуоресциращи екрани :
извършва се на филми с малък формат
fluxio
176
folliculus
(roentgenofluorographia). (г) флюорогра
фия. (e) fluorography. (f) fluorographie.
(d) Fluorographie.
fluxio, -onis, / [fluëre | ]: -*■ congestio.
fluxus, -us, m 1fluëre, pp. fluxus, тека] :
(b) течение — силно течение, прекоме
рна секреция от кухина или от повърх
ността на тялото, (г) течение, истечение.
(e) flux, excessive discharge, (f) flux,
écoulement abondant, (d) Ausfluß, starke
Absonderung, vermehrte Sekretion.
FM B : Formulae magistrales Berolinenses —
берлински (евтини) лекарствени предпи
сания (рецепти).
focalis, -е : (Ь) фокален — огнищен, отна
с я т се до focus*, (г) фокальный, оча
говый. ( е) focal. (f) focal. (d) fokal,
Herd- .
focus, -i, m : (b) фокус : 1. център, точ
ката, в която светлинните лъчи се с ъ
бират след преминаването им през кон-
вексна леща, напр. лещата на окото ;
2. гнездо, огнище или изходната точка
на един болестен процес, (г) фокус :
1. центр ; 2. гнездо, очаг. ( е) 1 -2. focus. (f)
1-2. foyer, (d) 1. Fokus, Brennpunkt;
2. Herd.
f. infectionis : (b) огнище на инфек
цията. (г) очаг инфекции, (е) focus of
infection, (f) foyer d ’infection, (d) Infek
tionsherd.
f. morbi : (b) огнище на болестта —
главният център или изходната точка на
болестния процес, (г) очаг заболевания,
(е) focus (of disease), chief centre of
disease, (f) foyer de la maladie, (d) Krank
heitsherd.
foecundatio :
fecundatio.
foetalis :
fetalis.
foetidus,
- a, -urn [foetere воня, смърдя] :
(b) вонящ, смрадлив, смраден, злововен.
(г) вонючий, зловонный. (е) fetid, foul-
smelling, stinking, (f) fétide, (d) fötid,
übelriechend, stinkend.
foetor,
-oris, m [f];(b)фетор — лоша
миризма, воня, зловоние, смрад, (г) дур
ной запах, вонь, зловоние, смрад, (е)
f(o)etor, stench, (f) puanteur, (d) übler
Geruch, Gestank.
f. ex ore [os, oris, уста] : (b) лоша
миризма от устата, лош дъх . (г) дурной
запах изо рта. (е) bad breath, offensive
breath, halitosis, ozostomia. <f) fétidité
de l’haleine, alliose, mauvaise haleine,
(d) übler Mundgeruch, übelriechender
Atem, (sy n) halitosis.
foetus:
fetus.
fol.: folium*, folia*; съкр. в рецепти.
folia, n\pl \ folium,
foliatus, -a, -urn [folium*] : (b) имащ фор
мата на лист, листовиден ; снабден с
листа, листат. (г) листовидный, листовой,
(е) foliaceous, foliate, (f) foliacé, (d) blatt
förmig ; mit Blättern besetzt,
folium, -ii, n (pi folia): (b) лист. <r) лист.
(e) leaf (pi leaves), (f) feuille, (d) Blatt,
follicula ris, -е : (b) фоликуларен, фолику-
лен — отнасящ се до folliculus*. (г) фол
ликулярный. (е) follicukr. (f) folliculaire.
(d) follikulär.
folliculi, mjpl : -> folliculus.
f. lymphatici aggregati (PNA) = lym
phonoduli aggregati (INA) = noduli lym
phatici aggregati (Peyeri) (BNA): (b)
Пайерови плочки или плаки — групи от
лимфни фоликули в тънките черва ; тези
плаки в долната част на илеума (хъл-
бочното черво) при коремен тиф в п ър
вата седмица набъбват, а във втората в
тях се образуват некрози и язви. (г) пейе-
ровы бляшки, (е) Peyer’s patches or
plaques, (f) plaques de Peyer. (d) Peyer-
sche Plaques oder Haufen,
folliculitis, -tidis, f [folliculus:- -f
-itis=
възпаление] : (b) фоликулит — възпале
ние на космения фоликул (folliculus*
pili), (г) фолликулит, (e) id. (f) follicu
lite, adénotrichie. (d) Follikulitis.
f. barbae: -*■ sycosis staphylogenes
sive vulgaris.
f. ciliorum: — hordeolum,
f. staphylococcica superficialis:
impetigo follicularis.
folliculus, -i, m (pl folliculi) [умал. от
fo llis мях, кесия] : (b) фоликул : 1. кос-
мен фоликул, космена торбичка (виж по
долу f. pili) ; 2. лимфен фоликул, виж
по-долу f. lymphaticus ; 3 ОгааГов фо
ликул, виж по-долу f. ovaricus vesiculo
su s. (г) фолликул, пузырек. ( е) follicle.
(f) follicule, (d) Follikel, Bläschen.
f. lymphaticus (PNA) — lymphonodu
lus (INA) = nodulus lymphaticus (BNA):
(b) лимфен фоликул
малък лимфен
възел, лимфно възелче : малко ограни
чено струпване на лимфни клетки в ли
гавицата на червата и др. (г) лимфати
ческий фолликул, лимфатический узелок.
(e) lymph follicle, lymph nodule, (f) no
dule lymphatique, (d) Lymphknötchen.
f. ovaricus vesiculosus (PNA) = fol
liculus oophorus vesiculosus (Gra.ifi)
(BNA) : (b) Граафов фоликул — зрелият
фоликул в яйчника : кълбовидно мехурче
folliculus
177
forceps ob$tetric(i)a
колкото грахово зърно, съдържащо яйце
клетката ; съдър жа фоликулен хормон,
(г) граафов пузырек, граафов фолликул,
(е) Graafian follicle, (f) follicule de Graaf,
follicule ovarien, (d) Graafscher Follikel.
f. pili: (b) космен фоликул — косме-
на торбичка, обхващаща корена и луко
вицата на косъма ; в нея се отварят от-
водните канали на мастните жлези, ( г )
фолликул волоса, волосяной фолликул,
(е) hair follicle. (f) follicule pileux.
(d) Haarfollikel, Haarbalg.
fomentatio,
- o nis, / [fomentare, pp. fo-
mentatus, стоплям, сгорещявам, от fo -
v ire вря, горещ съм] : (b) фоментация—
горещи апликации: с^хи (кърпи, памук,
фланела, тухла), но главно влажни (кър
па, гъба и др., натопени в гореща вода
или лекарствен разтвор, евент. покрити
от непромокаема материя) ; виж също
cataplasma ; срв. fomentum, (г) припа-
ривание. (е) fomentation, warm applica
tion. (f) fomentation, applications chau
des. (d) Bähung.
fomentum, -i, n \pl fomenta) [t ] : (b) из
ползуваните при fomentatio* горещи
апликации — горещ компрес, гореща
лапа и др.,
както и използуваният за
това лекарствен разтвор. <Г) горячий
компресс, горячая примочка, припарка.
(e) poultice, fomentation, stupe, (f) appli
cations chaudes. (d) heiße Umschläge,
Bähungen, Foment.
font. : fontanus* ; съкр. в рецепти.
fontanella, -ае, / [итал. от лат. fonticu
lus*]: -V fonticulus.
fontanus, -а, -um [fons извор, кладенец] :
(b) фонтанен — изворен, кладенчев, чеш-
мен, наир, aqua fontana — чешмена во
да. (Г) ключевой, (е) spring (water), well
(water), (f) de source, (d) Quell(en)-,
Brunnen- .
fonticulus, -i, ni [— изворче, вирче, умал.
от fons t]: (b) фонтикул — фонтанела,
вирче : място на черепа у новороденото,
което се състои още от съединителна
тъкан ; голяма фонтанела (f. ante
rior siv e major, виж по-долу) — между
челната кост и двете теменни кости, за
тваря се чрез растеж на заграждащите я
кости през втората година ; малка фон
танела (f. posterior sive minor, виж
по-долу) — отзад на ъгъла, гдето се сре
щат стрелонидният шев и двете бедра
на ламбдовидния шев, затваря се през
първите G месеца след раждането, (г)
родничок, (е) fontanelle, fontanel, id.
(о fontanelle. (d) Fontanelle, id. (syn)
fontanella.
f. anterior (PNA) = fonticulus major
(INA) ~ fonticulus frontalis sive major
(BNA): (b) голяма ил и.предна фонтане
ла, виж по-горе при fonticulus (г) боль
шой родничок, (е) frontal fontaneî(le),
anterior fontanel(le), bregm atic fontanel
le). (f) fontanelle antérieure, (d) große
Fontanelle, Stirnfontanelle.
f. posterior (PNA) = fonticulus mi
nor (INA) «- fonticulus occipitalis sive
m inor (BNA): (b) малка или задна фон
танела, виж по-горе при fonticulus, (г)
малый родничок, ( е) occipital fo ntanel(le),
posterior fontanelle), (f) fontanelle posté
rieure, fontanelle lambdoïde. (d) kleine
Fontanelle, Hinterhauptsfontanelle,
foramen, -inis, n {pl foramina) [=- дупка,
отвор, от forare пробивам] : (b) фора-
м е н — отвор, отвърстие, дупка, естествен
отвор през кост или мембранно образу
вание. (Г) отверстие, дыра. (е) id., hole,
opening, (f) trou, orifice, (d) Loch, Lücke,
Öffnung.
f. intervertebrale : (b) междуиреш-
ленен отвор, (г) межпозвоночное отвер
стие. (е) intervertebral foramen. (f) trou
de conjugaison, trou intervertébral, (d)
Zwisclienwirbelloch, Intervertebralloch.
f. obturatum: (b) затулен отвор —
голям овален отвор между телата и кло
новете на os* pubis и os* ischii ; през
него преминават кръвоносни съдове и
един нерв. (Г) запертое отверстие. (е)
obturator foramen, thyroid foramen, (f)
trou obturateur. (d) id., Hüftbeinloch.
f. ovale: (b) овален отвор — фета-
лен отвор в преградната стена на пред-
сърдията, през който кръвта от дясното
предсърдие преминава направо в лявото ;
понякога остава отворен и след ражда
нето (-- vitium* cordis congenitum). (Г)
овальное отверстие, (е) id. (f.) id. (d) id.
f. vertebrale (BNA, PNA) = foramen
vertebrae (INA): (b) отвор на гръбначен
прешлен, лрешленен отвор, (г) позво
ночное отверстие. (е) vertebral foramen.
(О trou rachidien. (d) id.,
Wirbelloch,
foraminosus,-a, -um [foramen*]: (b) снаб
ден с или съдържащ много отвори, (г)
богатый отверстиями, (е) full of h oles,
(f) foramine. (d) reich an Löchern.
forceps(-ipis,/)obstetric(i)a [forceps щип
ни, клещи] : (b) форцепс — щипии (аку
шерски): щипан за хващаме на главата и
изтегляне на детето при затруднено раж-
Г2 Медицинска терминология
fossa
forceps obstetrlc(i)a
178
дане, (г) акушерские типцы. (е) obste
trical forceps, (f) forceps, (d) Gebu rts
zange, id.
f. a lta : (b) висок форцепс, високи
щипци. (г) высокие щипцы, (е) high for
ceps, inlet forceps, (f) forceps (appliqué)
au détroit supérieur, (d) hohe Zange,
Beckeneingangszange.
f. m inor: (b) изходни щипци. (Г) вы
ходные типцы, (е) low forceps, outlet
forceps, (f) forceps „à la sortie- , (d) Aus
gangszange.
forensis, -е ('%* отнасящ се до forum —
площад пазарен, политически, обществен,
съдебен] : (Ь) съдебен, съдебномедицин
ски, отнасящ се до съдилища и правни
процедури, (г) судебный, судебномеди-
цинский. (е) forensic, legal, m edicole
gal. (f) légal, m édico-légal, (d) forensisch,
gerichtlich, gerichtsärztiich.
Forlaninii m ethodus [C. Forlanini, итал.
лекар, 1847—1918) : (b) метод на Фор-
лашши — лечение на белодробната ту
беркулоза с изкуствен пневмоторакс,
виж pneumothorax artificialis, (г) метод
Форланини. (е) ForlaninFs method, (f)
méthode de Forlanini. (d) Forlaninische
Methode.
formatio, -onis, / [formare давам форма,
формирам, създавам] : (b) формация, фор
миране, образуване, създаване, съставя
не ; образувание, (г) формирование, обра
зование, создание, составление, (е) for
mation. ( о formation, (d) Bildung.
f. reticularis : (b) ретикуларная форма
ция — ретикуларно образувание : мре
жа от сизо вещество в централната част
иа мозъчния ствол и таламуса ; играе
съществена роля в дейността на цялата
ц. н. система, ( г) ретикулярная форма
ция, сетевндное образование, ( е) id., r e
ticular formation. <»> formation réticu
laire. (d) id.
formicatio, -o nis, / [formica мравка] : (b)
мравучкане, мраволазене — чувство на
пълзене на мравки по кожата ; вид пар
естезия. (г) чувство ползания мурашек,
бегание мурашек, (е) formication, (f) four
millement, formication, (d) Ameisenlaufen,
Ameisenkrieclien, Kribbeln, (syn) myr-
mecisrnus.
- formis, -e [forma форма, вид]: в състав
ни думи означава -виден, - п одобен.
formula, -ае, / (умал. от forma | ]: (Ь)
1. лекарствено предписание, лекарствено
назначение, рецепта ; 2. формула (хими
ческа, математическа и пр.). (г) 1. ре
цепт, пропись лекарства ; 2. формула
(химическая и др.). (е) 1. prescription,
recipe, id.; 2. formula, (f) 1. ordonnance,
prescrip:ion ; 2. formule, (d) 1. Arzneiver
ordnung, Arzneiverschreibung, Rezept ;
2. Formel.
f. leucocytaria : (b) левкоцитна фор
мула — процентното съотношение на
отделните видове левкоцити в кръвта,
съставена въз основа на диференциал
ното им изброяване и изчисляване ; виж
също leucogramma. (г) лейкоцитарная
формула, (е) differential blood-count, dif
ferential white cell count. a ) formule
leucocytaire du sang, (d) Leukozytenfor
mel, Leukozytendifferentiaibild, leuko-
zytäre Formel.
f. magistralis [magister началник, учи
тел]: (b) магистрална рецепта —предписа
на рецепта, рецепта, съставена от лекаря ;
изпробвана или станала употребима лекар
ствена рецепта, общоприета рецепта с
постоянен състав, напр. FМВ*. (г) про
писанный рецепт, (е) m agistral formula.
(») formule magistrale, (d) Magistral-
formel, vorgeschriebenes Rezept, Muster
rezept.
f. officinalis [officina работилница,
аптека] : (b) официнллна рецепта — ре
цепта, съставена по фармакопеята ; това
са съдържащи се във фармакопеята и
означени с определени имена комбина
ции от лекарствени вещества, напр. p ul
vis Liquiritiae compositus, (г) официналь-
ный рецепт, рецептурная пропись по
фармакопее, (e) official formula, (f) for
mule officinale. (d) Offizinalformel, id.
fornix, -icis, m [= свод, арка]: (b) фор-
никс — свод, сводово, дъговидно обра
зувание. (Г) свод, сводчатое образование.
(e) id.. vault, arch. (!) voûte, cintre, ar
cade. (d) Gewölbe, Gewölbebogen.
f. vaginae : (b) свод на влагалището—
горният разширен край на влагалището,
в който стърчи вагиналната част иа ма
точната шийка ; преден (f. anterior) и
заден (f. posterior), пред или зад ший
ката на матката. (Г) свод влагалища. ( е)
id., vaginal fornix, (f) voûte vaginale,
cul-de-sac du vagin, (d) Scheidengewölbe.
fortis, -е ; (b) силгн. (г) сильный, (е) strong.
(f) fort, (d) stark.
fossa, -ае, / (pi fossae) [= ров, яма, от
fodère (fodio), pp. fossus, копая, изко
павам] : (b) яма, ямичка, вдлъбнатина,
(г) яма, ямка, углубление, впадина, (е) id.,
fossa
179
fremitus
depression, hollow, pit. (f) fosse, fossette,
(d) Grube, Vertiefung,
f. axillaris: —»axilla,
f. iliaca (BNA, PNA) — fossa ilica
(INA) : (b) хълбочна ямичка. (г) подвздош
ная ямка. <е) iliac fossa, (f) fosse iliaque.
(d) Darmbeingrube.
f. poplitea^ poples (BNA,PNA): (b)
задколянна ямичка—ямичката откъм зад
ната страна на коляното, (г) подколен
ная ямка, (е) popliteal fossa, popli
teal space, (f) creux poplité, creux du
jarret, jarret. (d) Kniekehle,
fossula, -ae, / [умал. от fosset*] : (b) малка
ямичка, ямчица, вдлъбнатинка, трапчинка.
(<•) ямка, ямочка, углубление, ( е) id.,
fossette, dimple, (f) fossette, (d) Grüb
chen, Delle.
fovea, -ae, / [— яма, от fodere \ копая] :
(b) яма, ямичка, вдлъбнатина. (Г) яма,
ямка, углубление, (е) pit, dej r^ssion, id-
(f) fosse, (d) Grube, Vertiefung.
f. centralis retinae: (b) централна
вдлъбнатина на ретината — малка вдлъб
натина в средата на жълтото петно (ma
cula" lutea) на ретината; място на най-
острото зрение, (г) центральная ямка
сетчатки, (е) id., central pit. (f) fossette
centrale, fovéa centralis, (d) id.
fovecla, -ae, / [умал. от fovea*] : (b) мал
ка ямичка, ямчица, вдлъбнатинка, трап
чинка. (Г) ямка, ямочка, углубление.
(e) minute fovea, minute pit, id. (f) fos
sette. (d) Grübchen, Delle.
fractura,
- ae, / \frangere, pp. fractus,
счупвам] : (b) фрактура — счупване на
кост. (Г) перелом (кости). ( е) fracture,
(о fracture. (d) Fraktur, Knochenbruch.
f. comminutiva [сот-minuere, pp.
comminutus, раздробявам] : (b) раздро
бена фрактура, (г) раздробленный пере
лом. (е) comminuted fracture. (О fractu
re comminutive. (d) Splitterbrucii, Kom-
minutivbruch.
f. completa: (b) пълна фрактура, (г)
полный перелом, (e) complete fracture.
(f) fracture complète, (d) id.,
komplette,
vollständige Fraktur.
f. complicata: (b) усложнена или от
ворена фрактура, придружена от повре
ди (рани) на покриващите меки тъкани,
(г) осложненный перелом, (е) compound
fracture, open fracture, (f) fracture com
pliquée, fracture à foyer ouvert, (d) kom
plizierte Fraktur, offene Fraktur.
f. incompleta : (b) непълна фрактура ;
виж също infractio, (г) неполный пере
лом. (e) incomplete fracture, (f) fracture
incomplète, (d) id., unvollständige Frak
tur.
f. longitudinalis : (b) надлъжна фрак
тура — счупване по оста на костта, (г)
продольный перелом, (е) longitudinal
fracture. (f) fracture longitudinale, (d)
Längsbruch.
f, m ultiplex : (b) мултиплена, мно
жествена фрактура — счупване на кост
та на няколко места, ( г) множественный
перелом, (е) multiple fracture, (f) frac
ture multiple, (d) id.
f, obliqua : (b) коса фрактура, (г) ко
сой перелом, (e) oblique fracture, (f) frac
ture oblique, (d) Schrägbruch.
f. spiralis: (b) спирална фрактура,
получена чрез торзия. ( г) спиральный
перелом, (е) spiral fracture, (f) fracture
spiroïde.(d) Spiralbruch, Schraubenbruch,
fragilitas, -atis, / [fragilis чуплив] : (b)
чупливост,трошливост.(г) ломкость, х руп
кость. (е) fragility, brittleness, (f) fra
gilité. (d) Brüchigkeit, Zerbrechlichkeit,
f. crinium : -* trichoptilosis.
f, ossium: -> osteogenesis imperfecta,
f. unguium: -* onychorrhexis,
fragmentatio, -onis, / [frangere, pp. frac
tu s, счупвам, разтрошавам] : (b) фрагмен
тация — раздробяване, счупване на фраг
менти, на малки парчета, (г) дробление,
фрагментация, (е) fragm entation, (f) frag
mentation. (d) Fragmentation,
fragmentum, -i, n [ t ] : (b) фрагмент —
късче, парче, откъс, откъслек, (г) обло
мок, осколок, фрагмент, ( е) fragm ent,
(f) fragment, (d) Fragment, Bruchstück,
franclinisatio, -onis, f[B. Franklin, амер.
физик, 1706 —1790]: (b) франклиниза-
ция — прилагане на статично електри
чество за лечебни цели ; виж electrothe-
rapia. (Г) франклинизация. ( е) franklini
zation. ( о franklinisation. (d) Franklini
sation.
fremitus, -us, ni [=^бумтеж, мърморене, ше
пот, от fremere, pp. fremitus, шумя,
мърморя] : (b) фремитус — вибрирането,
трептенето, слабото сътресение, усещано
от ръката, поставена върху гръдния кош
(напр. при търкането на грапави плев-
рални повърхности при дишане) или
върху друга част на тялото (напр. хида-
тидно трептене при ехинокок). (г) дро
жание, сотрясение, фремитус. (е) id.,
vibration, thrill. (О frémissement. (d) id.,
Vibrieren, Schwirren,
f, pectoralis: -* fremitus vocalis.
fremitus
180
fugax
f. vocalis sive pectoralis [vox, vocis,
глас, pectus,
- o ris, гърди] : (b) гласов
фремитус, пекторален или гр ъаен фре-
митус, гласови вибрации — сътресение
на гръдния кош при фонация : опипва
щото се вибриране (трептене) на гръд
ната стена при поставена върху неядлзн
и повтаряне силно и с дебел глас „три
десет и три“ от болния; усилен е при
уплътнение на белите дробове (пневмо
ничен или туберкулозен инфилтрат, ком
пресия от пдевритен ексудат и др.) и
кри каверни, а отслабен — при запу ш
ване на големи бронхи, белодробен ем-
физем, тумор или ехинокок, плевритен
ексудат или шварти и др. ; виж също
bronchophonia. (г) голосовое дрожание.
(e) vocal fremitus, chest vibrations. (f)
vibrations thoraciques, vibrations voca
les, frémitus vocal. (d) Stimmfremitus,
Pektoralfremitus.
frenulum, -i, n [умал. от frenum юзда]:
(b) френулум — юздица, юздичка, дипла
от кожа или лигавица, подобна на юзда,
ограничаваща движението на един орган
или на част от орган, (г) уздечка. (е)
id., small bridle. (О frein, filet, bride,
(d) kleiner Ziigel, Bändchen.
f. linguae : (b) юздица на езика,
езикова юздичка. <Г)уздечка языка. (е)
id., frenulum of the tongue, (f) frein de
Ia langue, filet de Ia langue, (d) Zun
genbändchen.
f. pr(a)eputii: (b) юздица на препу-
циума. (Г) уздечка крайней плоти. (е)
id., frenulum of the prepuce, (f) frein
du prépuce, filet du prepuce, (d) Vor-
liautbän lichen.
frequens, gen.
- e ntis : (b) фреквентен —
чест, зачестен, ускорен, (напр. pulsus*
frequens), често повтарящ се. (г) частый,
учащенный, повторяющийся, (е) frequent.
(f) fréquent, (d) frequent, häufig, be-
scliieuni d.
frictio, -onis, / [fricare, pp. fric(a)tus,
трия, разтривам] : (b) 1. фрикция — раз
триване, разтривка, фрикционен масаж ;
2. натриване, втриване на лекарство в
кожата, напр. unguentum Hydrargyri ci
nereum. (г) 1. фрикционный массаж;
2. втирание, (е) 1. rubbing (massage),
friction ; 2. rubbing in. (f) 1-2. friction,
(d) Friktion: 1. Frottierung, Abreibung;
2. Linreibung.
frig.: frigidus*; ськр. в рецепти.
frigiditas, - atis, / (sexualis) [frigidus,*] :
(b) фригидност — полова студенина, по
лово равнодушие у жената : болестна не
възможност за полово възбуждане при
coitus, понижено или липсващо полово
влечение, (г) половая холодность жен
щины. (е) frigidity, sexual coldness, (f)
frigidité (sexuelle), (d) Frigidität, gesch
lechtliche Kälte, geschlechtliche Gleich
gültigkeit. (syn) dyspareunia (1).
frigidus, -a, -um [frigère мръзна, замръз
нал съм] : (Ь) студен. (Г) холодный, (е)
cold, (f) froid, (d) kalt.
frigotherapia,
-ae, / [frigus*] :
cryo-
therapia.
frigus, -oris, n : (b) i. студ ; 2. студени
тръпки, (г) 1. холод ; 2. озноб, дрожь,
(е) 1 . cold; 2. shivering, chill, (f) 1 .
froid; 2. frisson, (d) 1. Kälte; 2. Frö
steln, Schauder.
f. febrium sive febrile : (b) студени
тръпки или треперене при треска, (г)
лихорадочный озноб, лихорадочная дрожь,
(е) shaking chill, shivering, (f) frisson
fébrile. (d) Fieberfrost, Fieberschauer.
Froehlichi morbus [A. Fröhlich, виенски
невролог и ендокринолог, 1871—1953] :
-> dystrophia adiposogenitalis.
frons, -ntis, f : (b) чело. (Г) лоб, чело. (е)
forehead. (О front. (d) Stirn.
frontalis, -e [frons11] : (b) фронтален —
отнасящ се до или принадлежащ на че-
л )то, челен, ( г) лобный, фронтальный,
(е) frontal, (f) frontal, (d) frontal, Stirn- ,
stirnwärts.
truck: fructus*; ськр. в рецепти.
fructosa, -ae, / [fructus*] : (b) фруктоза-
плодова захар, левулоза, лявовъртящ мо
нозахарид (хексоза); среща се в слад
ките плодове и меда. (г) фруктоза, ле
вулеза. (е) l(a)evuiose, fructose, fru it-su
gar, l(a)evoglucose. (f) lévulose, sucre de
fruits, (d) Fruktose, Fruchtzucker, Lävti-
lose. (syn) laevulosa.
fructus, -us, m (pi fructus) : (b) плод (на
растение), (г) плод, (е) fruit, (f) fruit,
(d) Fracht.
frustranus,
-a, -um [frustra напразно] :
b) фрустранен — напразен, безплоден,
безефектен, напр. фрустранни сърдечни
контракции — екстрасистоли без послед
ваща пулсова вълна, (г) напрасный, бес
плодный. (е) vain. (о vain. (d) frustran,
vergeblich.
fugax,
gen.- acis [fugere (fugio), pp. fu
gitu s, бягам] : (b) бегъл ; нетраен, пре
ходен, временен, краткотраен, напр. ery
thema fugax— бързо преминаваща ери-
тема. (г) мимолетный, беглый ; непроч-
fugitivus
181
fungosus
ный, переходящий, временный, (e) fugi
tive, transient, temporary, (f) fugitif, fu
gace. (d)flüchtig, unbeständig, vergäng
lich, vorübergehend, (syn) fugitivus,
fugitivus, -a, -um: -» fugax,
fulguratio, -onis, / \fulgur,
- uris, светка
вица, мълния, гръм] : (b) фулгурация :
1. фигурно изображение по кожата от
изгаряне от мълния ; удар от мълния,
от гръм (fulminatio, ictus fulminis); 2.
разрушаване на тъкани (ракови и др.)
чрез искри от високофреквентни токове
(стар метод), (г) 1. рисунок ожога ко
жи молнией, удар молнии; 2. фульгу-
рация. (е) 1. lightning marks, lightning
stroke; 2. fulguration "(f) 1. fulguration;
2. éiincelage.(d) 1. Blitzfigur, Blitzschlag;
2. Blitzbehandlung, Fulguration.
fuliginosi tas, - atis,/ :
fuligo,
fuliginosus, -a, -um [fuligo'1]: (b) фулиги-
нозен — c цвят на сажди, саждив. (г)
фулигииозный. (е) fuliginous, sooty, (t)
fuligineux, (d) fuliginös,
rußfarbig,
schwarzbelegt.
fuligo, -inis, / , fuliginositas, -atis, / [fu
ligo сажди] : (b) фулиго, фулигинозен
налеп — кафявочерен налеп по устните,
зъбите, венците и езика при тежко фе-
брилно болни (коремен тиф и др.). ( г )
фулигииозный налет, (е) sordes, (f) fu
liginosité. (d) fuliginöser Belag, (syn)
sordes.
fulminans, gen.
- antis [fulminare, pp. ful
m in a tu s, пращам мълния, поразявам, уби
вам с мълния]: (b) фулминантен — мъл
ниеносен, неочаквано бърз и опасен,
внезапен и силен, протичащ бурно, бър-
зотечен. (Г) молниеносный, внезапный
и сильный, скоротечный, (e) fulminant,
fulminating, fulgurant, fulgurating, foud
royant. (f) fulminant, foudroyant, (d) ful
minant, blitzartig, foudroyant, (syn) si-
derans.
fulminatio, -onis, / ffulmen,
- inis, мъл
ния, гръм] : фулмииация —удар от мъл
ния, от гръм, виж fulguratio (1).
fumigatio, -onis, / [fumigare, pp. fu m i
gatus, димя, пуша] : (b) фумигация —
опушване : излагане на дим от сяра или
на действието на дезинфекционен газ
или на инсектицидни пари, ( г) окурива
ние, фумигация, газация, (е) fum iga
tion. (f) fumigation, (d) Fumigation, Räu
cherung, Beräucherung,
functio, -onß, / [fungi (fungor), pp. fun
ctus,
изпълнявам, извършвам] : (b)
функция — дейността на организма или
на отделните органи и системи, ( г) функ
ция. (е)function. (о fonction, (d) Funk
tion, Verrichtung.
f. laesa [laedére, pp. laesus, повреж
дам, нарушавам] : (b) нарушена или сму
тена функция, важен симптом при фрак
тури, луксации, основен симптом на въ з
палението ; виж също dysfunctio, (г) на
рушенная функция, (е) dysturbance of
function. (О fonction troublée. (d) ge-
störte Funktion, gestörte Funktionsfällig
keit.
functionalis, -e [functio*] : (b) функцио
нален — отнасящ се до функцията, из
пълняващ някоя функция, неорганичен,
(г) функциональный, (е) fu nctional, (f)
fonctionnel. (d) funktionell,
funda, -a e ,/ f— прашка]: (b) фунда —
прашковидна превръзка, ( г) пращевидная
повязка, (е) four-tailed bandage, sling,
chin bandage, (f) fronde, (d) Schleu-
der(binde).
fundus, -i, m : (b) дъно. (г) дно. (e) id.,
bottom. (О fond. (d) Grund, Boden.
f. oculi : (b) очно дъно — вътрешната
част на окото около задния полюс ; ви
димите при офталмоскопия ретина, хо-
риоидея и диск на зрителния нерв. (г)
глазное дно. (е) id., eyeground. (f) fond
de i'œil. (d) Augenhintergrund.
f. uteri : (b) дъно на матката — най-
горната закръглена (сводова) част на
матката. (Г) дно матки, ( е) id.,
uterine
fundus, (f) fond de l’utérus, (d) id..
Uterusgrund.
f. ventriculi: (b) дъно на стомаха —
изпъкващата наляво горна 1 ч на стомаха.
(Г) дно желудка. (е) id. (f) grosse tubé
rosité de l’estomac. (d) Magengrund,
Magenboden,
fungi, m\pl : -* fungus,
fungiformis, -e [fungus ' -|- forma форма,
вид] : (b) фунгиформен - - имащ вид на
гъба, гъбовиден, гьбообразен. (г) грибо
видный, грибообразный, (е) fun giform ,
fungoid, (f) fongiforme, fongoïde. (d)
fungiform, pilzförmig, pilzähnlich, (syn)
fungoides.
fungoides, gen.
- is:
fungiformis,
fungosus, -a, -um [/w/igns*] : (b) фунго-
зен : 1. отнасящ се до гъба, гъбен; по
добен на гъба, гъбовиден (fungiformis5);
мек като гъба, гъбест ; 2. бързо разра
стващ се. (г) 1. грибной ; грибовидный :
губчатый, мягкий ; 2. быстро разрастаю
щийся. (е) fungous, spongy, (f) fongique,
fongueux.(d) fungös,pilzartig, schwammig.
fungus
182
furunculus
fungus, -i, m (pi fungi): (b) 1. гъба, гъ
бичка; 2. гъбовиден израстък, (г) 1.
гриб, грибок ; 2. грибовидный нарост.
(e) 1. id.,
mushroom ; 2. id., fungosity.
(f) 1. champignon; 2. fongus, fongosité,
(d) 1. Pilz, Schwamm ; 2. schwammiger
Auswuchs.
funiculi, rnjpl : funiculus,
funiculitis, -tidis, / [funiculus* + -itis =
възпаление] : (b) фуникулит • - възпа
ление на семенната връв (funiculus*
spermaticus), (г) фуникулит. (е) id. (f)
funiculite. (d) Fimikulitis, Samenstrang
entzündung. (syn) spermatitis.
funiculus, -i, tn (pl funiculi) [= връвчица,
умал. от funis въже, връв] : (b) връв,
сноп(че), подобно на връв образувание.
<Г) канатик, пучок, (е) id., cord, bundle,
(f) cordon, (d) Strang, kleiner Strang.
f. anterior (BNA, PNA) =• fasciculus
ventralis (JNA): (b) преден стълб or
бяло вещество на гръбначния мозък, виж
по-долу при funiculi medullae spinalis,
(г) передний столб белого вещества спин
ного мозга. (е) anterior funiculus, ante
rior bundle, anterior white column (of
the spinal cord), (f) cordon antérieur,
(d) Vorderstrang.
f. lateralis (BNA, PNA) = fasciculus
lateralis (JNA): ( b ) латерален, страничен
стълб от бяло вещество на гръбначния
мозък, виж по-долу при funiculi medul
lae spinalis, (г) боковой столб белого ве
щества спинного мозга. ( е) lateral f un i
culus, lateral white column (of the spi
nal cord), (f) cordon lateral, (d) Seiten
strang.
funiculi medullae spinalis (BNA,
PNA)= fasciculi medullae spinalis (JNA) :
(b) стълбове от бяло вещество в гръб
начния мозък, във всяка половина на
гръбначния мозък по три надлъжни стъл
ба — преден, страничен и заден - - fu
niculus (fasciculus) anterior, lateralis et
posterior : състоят се главно от нервни
влакна, които представляват проводимте
пътища на нервните импулси; най-важ
ни ге възходящи (аферентни) пътища са
пътят на Гол и Бурдах (Göll, Burdach),
разположени в задните стълбове на гр ъб
начния мозък, вентралният (предният)
малкомозьчен път на Гауърс (Gowers),
дорзалният (задният) малкомозъчен път
на Флекспг (Flech sig) и спино-таламични-
ит път, разположени в страничните стъл
бове ; най-важните низходящи (еферент-
ни) пътища са латералният пирамиден
път (виж при tractus corticospinalis), ру-
бро-спиналният на Монаков (tractus rubro
spinalis Monakowi), предният пирамиден
път и вестибуло-спиналният (tractus ve
stibulospinalis), от които първите два са
разположени в страничните стълбове, а
последните два — в предните стълбове на
гръбначния мозък, (г) столбы белого ве
щества спинного мозга. (е) id., c o lu m n s
of the spinal cord, (f) cordons (antérieur,
latéral et postérieur), (d) Vorderstrang.
Seitenstrang und Hinterstrang.
f. po sterior (BNA, PNA) = fasciculus
dorsalis (INA): (b) заден стълб от бяло
вещество на гръбначния мозък, виж по-
горе при funiculi medullae spinalis, (г)
задний столб белого вещества спинного
мозга, (e) posterior funiculus, posterior
white column (of the spinal cord), (f)
cordon postérieur, (d) Hinterstrang.
f. spermaticus: (b) семенна връв
съдърж а семеотводния канал (ductus*;
deferens),съдовете и нервите на семенната
жлеза (testis*) (г) семенной канатик, (е)
spermatic cord, (f) cordon sperm atique,
(d) Samenstrang.
f. umbilicalis: (b) пыша врьв -пред
ставлява шнур, съединяващ пъпа на пло
да с плацентата ; съдърж а кръвонос
ните съдове (две артерии и една вена),
които служат за целите на храненето и
дишането на плода в утробата, (г) пу
почный канатик, пуповина, ( е) umbilical
cord, navel string, (f) cordon ombilical,
tige funiculaire, (d) Nabelstrang, Nabel
schnur.
furfuraceus, -a, -um [furfur, -uris, трицн]:
(b) трицевиден. (г) отрубевидный, ( е)
furfuraceous, branny, (f) furfuracé. (d)
kleienförmig, kleienartig, (syn) pityroidcs.
furibundus, -a, -uni |fu r o r ярост, бяс, от
fu r e r e беснея, буйствувам] : (b) фурибун-
ден — беснеещ, буйствуващ, яростен,
(г) неистовый, бешеный, (е) furibund,
furious, raging, (f) furibond, furieux, (d)
furibund, tobsüchtig, rasend, wütend,
(sy n) furiosus.
furiosus» -a, -um : —*■ furibundus.
furunculosis» -is, / [furunculus*] : (b) фу
рункулоза — разпространено образуване
на фурункули, множествени циреи, въ з
никнали един след друг, ( г) фурункулез,
чирьеватость. (е) id. (f) furonculose. (d)
Furunkulose.
furunculus» -i, tn [по-рано съТщо и fu rvu n-
ciilus, fervunculus, от furvu s череп или
от fervere вря| : (b)фурункул — цирей :
fuscus
183
galvanisatio
гнойно възпаление на космената то р
бичка и свързаната с нея потна жлеза ;
обикновено се развива от фоликулит. (г)
фурункул, чирей, веред, (е) furuncle,
boil, (f) furoncle, clou (pop.) (d) Furun
kel, Blutgeschwür, Blutschwär,
fuscus, -a, -um : (b) тъмен, възчерен. (г)
темный, черноватый, (е) dusky, brown.
<*> brun. (d) braun.
fusiformis,
- е [fasus вретено -f- forma
форма, ви д]: (b) фузиЪормен — врете
новиден. (г) веретенообразный, (е) fusi
form, spindle-shaped, (f) fusiforme. (d)
fusiform, spindelförmig.
G
7 [гръцката буква f ganttna\: 1) 1 ^ 1
микрограм
=---
Viooo от
милиграма
(0,001мг)=0,000001г;2)y-лъчи
— гама-
лъчи : електромагнитни излъчвания с го
ляма честота ; един от трите вида (х, ß, 7)
излъчвания на радиоактивните вещества,
аналогични, макар и неидентичии с
Х-лъчи (рентгеновите лъчи) ; имат голяма
проникваща сила.
g : ськр. за gramma*,
galactagoga (remedia), njpl frdXx, - xxtoç
gala, -aktos, мляко -j-
agogos до
веждащ] : (b) галактагога — млекогонни
средства, стимулиращи отделянето на
мляко у родилките, ( г) млекогонные
средства, (е) galactagogues, lactagogues.
(f) galactagogues, galactogènes, (d) id.,
milchfördernde Mittel, milchtreibende
Mittel, (sy n) lactagoga.
galactocele, -es, / frdXx ] -f
kele ту
мор, кила] : (b) галактоцеле — млечна
киста : ретенционна киста на гръдната
жлеза всл. на запушване на млечен ка
нал, обикновено при кърмачки, (г) мо
лочная киста. (е) id., lacteal cyst, milk
cyst. (0 galactocüe. (d) Galaktozele,
Milchzyste, Milchgeschwulst,
galactorrhoea, -ae, / hfdX-x f -}
-
^077 rhoe
течение, от piw rlieo тека] : (b) галакто-
рея — изтичане на мляко от гръдните
жлези в паузите между кърменето, често
при кърмачки с повишена вьзбудимост на
нервната система и обилна млечна секре
ция. (г) галактор(р)ея. (е) galactorrh(o)en.
(f) galactorrhée, galactirrhée. (d) Miich-
fluB, Galaktorrhoe.
galactosa,-ae, / frdXxt ]: (b) галактоза—
алдехидна захар, изомер на гликозата.
(Г) галактоза, (е) galactose, (f) galactose,
(d) Galaktose.
galactosuria,
- ae, / [galactosa* -f- oöpov
tiron урина] : (b) галактозурия — по
явяване на галактоза в урината (при ди
фузни паренхимни заболявания на черния
дроб, захарна болеет, Базедова болеет,
изтощение и др.). (г) галактозурия. (е)
id. (f) galactosurie. (d) Galaktosurie.
galea, -ae, f : (b) шлем, шапка, кялпак,
напр. g . capitis •— превръзка на главата
във вид на шапчица, (г) шлем, пипка,
(е) helmet, (f) calotte, casque, (d) Heim,
Mütze, Haube.
g. aponeurotica : (b) сухожилният по
крив на черепа между окосмената кожа
на главата и периоста на черепа. (г) су-
хожильный покров черепа, (е) epicranial
aponeurosis. (f> calotte aponevrotique,
aponévrose épicranienne, (d) Sehnenhaube
des Schïdels.
galenica (remedia), njpl, praeparata ga-
lenica [rxXrjvéç (Galenos) Galenus, гръц
ки лекар в Рим, един от бележитите
лекари на древността, 131—201 (?) г. от
н. е.] : (Ь) Галенови препарата, галенични
лекарства — лекарства, приготвени от
лекарствени суровини (дроги) по меха
ничен начин (варене, изкисване, изсти
скване и др.), напр. тинктури, екстракти
и др.,
които съдър ж ат действуващите
вещества в техния естествен състав за
разлика от суровите дроги (remedia sim
plicia) и химико-фармацевтичееките пре
парата. (Г) галеновы препараты. ( e) ga-
lenical preparations, galenicals, (f) re
mèdes galéniques, (d) galenische Mittel,
Galenika.
Galli-Maininii testum [C. Galli Mainini,
съвременен аржентински лекар] : (b) ре
акция на Гали Майнини за ранно диа
гностициране на бременността : след
инжектиране на урина от бременна жена
на мъжка водна жаба в урината на
последната се отделят сперматозоиди,
(г) реакция Галли-Майнини. (e) Galli-
Mainini test, (f) test de Galli-Mainini.
(d) Galli-Maininische Probe.
galvanisatio,
- o nis, f [L Galvani, итал.
лекар, 1737—1798]: (b) галванизация —
диагностично и терапевтично прилагане
на постоянен електрически ток с ниск
напрежение; виж electrotherapia. (г) галь-
galvanocauterfsatio
184
ganglioplegica
ванизация. (e) galvanization, (f) galvani
sation. (d) Galvanisation,
galvanocauterfsatio, -onis, / [хаит^р kau-
ter нажежено желязо] : (b) галванокау-
теризация — изгаряне на тъкани с на
жежен с електрически ток галванокаутер
(металичен наконечник), (г) гальванока
устика. (е) galvanocautery. (f) galvano
cautérisation. (d) Galvanokaustik, (syn)
galvanocaustica, galvanothermia, electro-
cauterisatio.
galvanotherapia, -ae, / [O-eparceia therapeia
лечение] : галванотерапия — прилагане
на галваничен ток за лечение на функ
ционални и органически заболявания на
ставите, мускулите и нервите; виж gal-
vanisatio и electrotlierapia.
galvanothermia, -ae, / : —►galvanocaute-
risatio.
gamete, -es, / (pl gametae) frapETTj gamete
съпруга, Tapias gametes съпруг] : (b)
гамета, гамети
полови клетъчни еле
менти (мъжки и женски полови клетки)
у животинските и растителните организми,
съединяващи се при оплодяването, респ.
при conjugatio^ и copulatio*, напр. при
малария. (Г) гамета, (е) gamete, sex ual
cell, germ-cell. (f) gamète, cellule sexu
elle. (d) Gamet, Gameten (pl).
gamma: виж 7 на стр. 183.
gamma-globulfnum , ^-globulinum : бел
тъчна фракция на кръвния серум, из
пълняваща функцията на антитела в
имунните серуми.
ganglioma, -atis, п [ganglion* -J-
-oma =
тумор] : (b) гаиглиом
тумор, съставен
от ганглийни нервни клетки, (г) гангли-
ома. (е) id. (f) ganglioire. (d)Ganglicm.
ganglion, -ii, n (pl ganglia) [T-rnXtov въз
ловидна подутина]: (b) 1. нервен ганглий,
нервен възел ; гаиглиите представляват
ограничени натрупвания на ганглийни
клетки извън централната нервна систе
ма (с малки изключения), разположени
по хода на периферните (цереброспинални
и вегетативни) нерви ; 2. ганглио(н),
„мъртва ко ст“ -
малко кистозно обра
зувание с пихтиесто съдържание, разви
ващо се всл. на колоидно израждане на
стената на ставна капсула или сухо-
жилно влагалище, особено по гърба на
ръката (китката), по-рядко на ходилото,
(г) 1. нервный ганглий, нервный у зе л ;
2. ганглий, (e) ganglion: 1. id.; 2. id., thecal
cyst, synovial cyst. (1) ganglion : 1. id.,
ganglion nerveux ; 2. id., ganglion syno
vial, kyste synovial, (d) Ganglion : 1. Ner
venknoten; 2. Überbein.
g, ciliare: (b) цилиарен или ресни-
чен ганглий — ресничен нервен въ зел:
парасимпатиков възел на I клон на п.
trigeminus в ъгъла между n. opticus и
m. rectus temporalis, (г) ресничный узел,
(е) ciliary ganglion, lenticular or oph
thalmic ganglion, (f) ganglion ciliaire,
ganglion ophtalmique, (d) id.
g. coeliacum : (b) слънчев нервен
възел — чифтен ганглий на plexus*;:
coeliacus, разположен от двете страни в
началото на arteria coeliaca или нечифтен
около тази артерия, непосредствено под
панкреаса ; вегетативен възел, състоящ
се от нервни влакна на n. vagus и n.
sympathicus, (г) чревный нервный узел.
(e) c(o)eliac ganglion, semilunar ganglion,
solar ganglion, (f) ganglion cœliaque,
ganglion serri-lunaire, ganglion solaire,
(d) id., Sonnenganglion, Darm-Sonnen-Ge-
flecht der sympatischen Nerven, (syn)
ganglion solare.
g. penis:
induratio penis plastica.
g. semilunare (Gassen): (b) Гасеров
или полулунен нервен възел на portio
major на nervus:! trigeminus ; намира ce
в малка ямичка при върха на пирамидата
на os* temporale и е съставен от сетив
ни влакна ; от него излизат n. ophthal
micus, n. maxillaris и n. mandibularis,
(г) гассеров узел, полулунный узел, (е)
trigeminal ganglion, Gasserian ganglion,
semilunar ganglion, (f) ganglion de Gas
ser. (d) id., Gassersches Ganglion, (syn)
ganglion Gasseri.
g. so la re: -► ganglion coeliacum.
ganglionaris, -e, ganglionicus, -a,-um [gan
glion*] : (b) ганглионарен — отнасящ ce
до гаиглиите. ( г) узловой, ( е) ganglionic.
(f) ganglionnaire, (d) ganglionär, Gan
glion- .
ganglioneuroma, -atis, n [ganglionneu
roma*] : (b) ганглионевром — тумор,
изхождащ от симпатиковите нервни
възли. (Г) ганглионеврома. ( e) id. (f)
ganglioneurome, (d) Ganglioneurom, Gan-
gliozytom. (syn) neuroganglioma, neuro
ma ganglionare.
ganglioplegica (remedia),«//?/[ganglion*+
rctojpj plege удар, поражение] : (b) ган-
глиоплегиаи, ганглиоблокери — ганглио-
блокираши, ганглиоплегични, ганглиоли-
тични лекарствени средства, които поти
скат предаването на нервното възбужде
ние във вегетативните ганглии, т. е. на
gangraena
185
gargoylismus
нервните импулси от преганглионарните
на постганглионарните нервни влакна,
(г) ганглиоблокирующие (ганглиоплеги-
ческие, ганглиолитические) средства, (е)
ganglion-blocking agents, ganglioplegic
agents, (f) ganglioplégiques. (d) Gangli
enblocker, Oanglioplegika.
gangraena, -ae, / frarTP*tva gangraina
разяждаща язва, no-wcHO — гангрена] :
(b) гангрена — вид некроза, при която
са засегнати както повърхностните, така
и дълбоките тъкани, костите и ставите,
евент. придружаваща се с гнилостна ин
фекция (влажна гангрена, g. humida),
най-често всл. на увреждане на съдо
вете — thrombangiitis* obliterans, диабет
(g. diabetica), емболия (g. embolica), ате
роматоза (g. sen ilis, старческа гангрена),
изгаряне, измръзване и др. ; срв. necro
sis. (Г) гангрена. (е) gangrene, mortifi
cation. (f) gangrène, (d) Gangrän, Brand
(besonders feuchter Brand).
g. gazosa : -> infectio gazosa.
g. humida : (b) влажна гангрена, гни
лостна гангрена, гангрена в по-тесен
смисъл, придружаваща се от гнилостна
инфекция (виж по-горе при g ang raena);
развива се обикновено след внезапно
прекъсване на кръвния приток (напр.
при емболия, нараняване и др.) ; въз-
никза по-често във вътрешните органи,
(г) влажная гангрена, гнилостная ганг
рена. (е) moist gangrene, (f) gangrène
humide, (d) feuchter Brand, Fäulnisbrand,
(syn) gangraena septica, sphacelus (2).
g. juvenilis: -► thrombangiitis obli
terans.
g. nosocomialis [vdaoç nosos болест +
xopso) komeo грижа ce (за болни)] : (b)
болнична гангрена— тежко инфекциозно
усложнение на раните в предасептичната
ера, днес рядка болест, (г) госпитальная
гангрена, (е) hospital gangrene, nosoco
mial gangrene, pulpy gangrene, (f) gan
grène nosocomiale, pourriture d'hôpital,
mal d ’hôpital, (d) Hospitalbrand, Spital
brand.
g* pulmonis : (b) гангрена на белия
дроб. (г) гангрена легких, (е) gangrene
of the lung, pulmonary gangrene, necro-
pneumonia. (f) gangrène pulmonaire, (d)
Lungengangrän, Lungenbrand.
g.
senilis: (Ь)сенилиа, старческа ган
грена
суха гангрена, особено иа
крайниците, най-често на пръстите на
краката. (Г) старческая гангрена. ( е) se
nile gangrene, (f) gangrène sénile, (d)
Altersbrand, Greisenbrand.
g. septica: —►gangraena humida.
g.
sicca : (b) суха гангрена - развива
ce бавно всл. иа постепенно намаляване
на притока на артериалната кръв при
запазено оттичане на венозната (напр.
при gangraena* senilis, thrombangiitis*
obliterans), (г) сухая гангрена, (е) dry
gangrene, cold gangrene, mummification,
(f) gangrène sèche, momification, (d)
trockener Brand, Mumifikation, (syn)
mummificatio (1).
g, spontanea: -► thrombangiitis obli
terans.
g. symmetrica : -► Raynaudi morbus,
gangraenosus,
- a, -urn \gangraena*]: (b)
гангренозен — отнасящ се до или забо
лял от гангрена, умъртвен (за тъкан),
(г) гангренозный, омертвелый, ( е) g an
grenous, mortified, sphacelous, (f) gan
gréneux, sphacéleux.(d) brandig, gangrä
nös.
Ganseri syndromum [S. Ganser, герм,
психиатър, 1853—1931]: (b) синдром на
Ганзер — своеобразно разстройство на
съзнанието, възникващо след тежки пси
хични травми, особено при лишаване от
свобода ; на обикновени въпроси болните
отговарят наивно, неправилно или съ
вършено безсмислено, но остават в
кръга на задаваните въпроси, (г) синдром
Ганзера. (е) Ganser’s syndrome, (f) syn
drome de Ganser. (à) Gansersches Syn
drom.
gargarisma, -atis, n (pl gargarismata) [pcp-
'focpfÇü) gargarizo плакна, правя гаргара]:
(b) 1. лекарствена течност за гаргара;
2. правене гаргара, глргарене, жабурене.
(г) 1. полоскание (для рта или горла);
2. полоскание. (е) 1. gargarism, gargle,
throat-wash, collutory, mouth-wash ; 2.
gargle, (f) 1. gargarisme, collutoire; 2.
bain-de-boiiche. (d) 1. G u rg elwasser, Gur
gelmittel, Mundwasser; 2. Gurgeln,
gargoylismus, -i, m [от фр. gargoyle фи
гура на човек или животно с отблъск
ващо лице или уста, служеща за устие
па водосточни тръби по катедрали от
Средните векове] : (b) гаргоилизъм, бо
лест на Пфаундлер-Хурлер (Pfaundler-
Hurler) (син. : множествени дизостози,
хондроостеодистрофия, липохондродис-
трофия, полидистрофия на Хурлер-Елис,
дизостозна идиотия) — вродено заболя
ване, характеризиращо се с джуджешкн
garrulitas
186
gastroenterologla
ръст, непропорционално голяма глава,
уродливо лице, увеличени черен дроб и
далак, помътняване на роговицата, умст
вена изостаналост и др. (г) гаргоилизм,
болезнь Пфаундлера-Гурлер, болезнь
Гурлер, множественные дизостозы, хон-
дроостеодистрофия,
лнпохондродистро-
фия, полидистрофия Гурлер-Эллиса, диз-
остотическая идиотия, (е) garg oyiism ,
Hunter’s polydyslrophy, Hurler’s disease,
lipochondrodystropliy. (f) maladie de
Hurler, polydystrophie. (d) id., Pfaundler-
Hurlersche Krankheit, (syn) morbus Pfa-
undler-Hurler, dysostosis multiplex, chon-
droosteodystrophia, lipochondrodystrophia,
polydystrophia (Hurler-EIIis).
garrulitas, -atis, / : (b) бъбривост, бърбо
рене, шуртепе, напр. g. vulvae - - шум
но излизане на проникнал във влагалище
то въздух или газове при влагалищно-
чревна фистула (син. incontinentia vu l
vae). (г) болтливость, журчание, (е) garru
lity, loquacity, talkativeness, (f) loqua
cité. (d) Schwatzhaftigkeit, Gurren.
Gasseri ganglion [/. L. Gasser, виенски
анатом, 1723 1765]: g anglion semi
lunare.
gaster, -eris (-tris), / (m) [Yxcm)? стомах,
корем, утроба]: 1. стомах, виж ventricu
lus ( 1) ; 2. коремче (за мускули).
gastralgia, -ае, / fraox^p f -f-
algos
болка] : (b) гастралгия - болки в сто
маха, стомашна болка с неизяснена при
чина, често от нервно естество, (г) гас-
тральгия, желудочная боль, (е) id.,
gastrodynia, stomach-ache, (f) gastralgie,
cardialgie, gastrodynie, (d) Gastralgie,
Magenschmerz. (syn) cardialgia.
gastrectasia,
- а е, / [-рхог^р t -f exxxotç
ektasis разширяване] : —*■ dilatatio ven
triculi.
gastrectomia, -ае, / fracmjp f -f èxxojiT}
ektorne изрязване] : (b) гастректомия
оперативно отстраняване на пелия стомах
(g. totalis) или на част от него (resectio
ventriculi). (Г) гастрэктомия, (e) gastrec-
toniy, g r s ric resection, (f) gastrectomie,
résection gastrique, (d) Gastrektomie, Ma-
genresektion.
gastricus, -a, -um fracni}p | ] : (b) стома
шен, отнасящ ce до стомаха, (г) желу
дочный. (е) gastric, stomachal, (f) gas
trique, stomacal, (d) gastrisch, Magen-,
(sy n) stomachalis.
gastritis, -tidis, / fraoxijp f -f
- itis = въз
паление] : (b) гастрит — възпалително
заболяване на стомашната лигавица.
(г) гастрит, катар желудка, (е) id. (f) gast
rite.^) id., Magenschleimhautentzündung,
Magenkatarrh.
gastrocardialis, -e fraaxijp gaster стомах
- f xapôta kardia сърце] : (b) гастрокар-
диален — отнасящ се до стомаха и
сърцето, стомашно-сърдечен, напр. sy n-
dromum* gastrocardiale, (г) гастро-кар-
диальный. (e) gastrocardiac. (f) gastro-
cardiaque. (d) gastrokardial.
gastrocele, -es, f frxax>}p t -f
тумор, кила] : (b) гастроцеле
стомашна
херния : херния на част от стомаха. (г>
желудочная грыжа. ( е) id. (f) gastrocèle.
(d) Magenbruch.
gastrocnemius,
-ii, rn (musculus) fraa-
T7jp t -f xvTjixri knerne пищял] : (b) прасец
(мускул), (г) икра (ноги), (e) gastrocne
mius (muscle). (!) muscle gastroenémien.
(d) Wadenmuskel.
gastrocolicus,
-a,
- um frxorrçp f -{
-
xdÀov
kolon дебело черво] : (b) отнасящ ce до
стомаха и дебелото черво, стомашно-
чревен. (г) желудочно-ободочный, ( е) g a s
trocolic. (!) gastrocolique, (d) g;.stroko
lisch.
gastroduodenitis,- tidis,/ [faro}? f -f duo-
denum* -f
- itis = възпаление] : (b) где-
тродуоденит — възпаление на лигави
цата на стомаха и дванадесетопръстника.
(Г) гастродуоденит. (е) id. (f) gas trod uo-
dénite. (d) id.
gastroduodenostomia,
-ае, / fraemjp ga
ster стомах -f duodenum* -f axGjix stoma
уста] : (b) гастродуоденостомия — опера
тивно съединение между стомаха и два
надесетопръстното черво, ( г) гастродуо
деностомия. (е) gastroduodenostomy. (!)
gastroduodénostomie, (d) Gastroduodéno
stomie.
gastroenteritis,-tidis, / frxoxTjpf +svxepov
enteron черво -f
- itis = възпаление] : (b)
гастроентерит —•
възпалително заболя
ване на лигавицата на стомаха и тънките
черва, (г) гастроэнтерит, (е) id. (!) gastro
entérite, (d) id., Magen-Darmentzündung.
g. epidemica viralis: -► diarrhoea
epidemica.
gastroenterocolitis,
- tidis, / fracrofc j +
Ivxepov t + xdXov Ш о п дебело черво -f-
- itis t ] : (b) гастроентероколит — възпа
лително заболяване на лигавицата на
стомаха, иа тънките и дебелите черва, (г)
гастроэнтероколит. (е) id. (f) gastro-
entéro-colite. ( “) Gastroenterokolitis.
gastroenterologia,
-ae, / frxoxTjp f f
êvxepcv t H-X<froc logos учение] : (b) ra-
gastroenterostom ia
187
gelatinosus
строентерология - дял от медицината,
занимаващ се с функциите и заболява-
нията на стомашно-чревния канал, (г)
гастроэнтерология, (е) gastroenterology,
(f) gastro-entérologie, (d) Gastroenterolo
gie, Lehre von den Magen-Darmkrank
heiten.
gastroenterostomia, -ae, / (ухогт/jp{ 4
evTepov | 4 атора storna уста] : (b) гаст-
роентеро стом ия—оперативно съединение
на стомаха с тънките черва (jeju nu m )
при непроходимост на пилора. ( г) гастро-
энтеростомия. (е) gastroenterostomy. (0
gastro-entérostomie. <d) Gastroenterosto
mie.
gastrogenes, gen.
-is [^аотт^р gaster сто
мах -f
-TevTjç -genes* произлязъл] : (b)
гастрогенен — от стомашен произход,
напр. гастрогенна диария при анацидитет.
(Г) гастрогенный, (е) gastrogenic. (f)
gastrogène, (d) gastrogen.
gastrointestinalis, -e [7астт>5р | 4 intesti
n a m черво] : (b) гастроинтестинален —
отнасящ се до стомаха и червата, сто
машно-чревен. (Г) желудочно-кишечный,
(е) gastrointestinal, (f) gastrointestinal,
(d) gastrointestinal, Magen- und Darm- .
gastroptosis,
- is, / [уаот^р t 4- rcîtüotç
ptosis падане, спадане]: (b) гастропто
за — смъкване, спадане на стомаха всл.
на отслабване на връзките му. (г) гаст
роптоз, опущение желудка, (е) id., gas-
troptosia, ventroptosis. (f) gastroptose,
ptose gastrique, (d) Gastroptose, Magen
senkung, Senkmagen, (syn) ptosis ven
triculi.
gastrorrhagia, -ae, / [Yaorrçp | 4 MyTM!11
rhegnymi чупя, разкъсвам] : (b) гастро-
рагия — кръвотечение от стомаха, (г)
желудочное кровотечение, (e) id. (f) gas-
trorragie, hémorragie gastrique, (d) Ma
genblutung, Gastrorrha?ie.
gastrorrhaphia,
-ae, / [Tacmjpf 4
rhaphe шев] : (b) гастрорафия — шев
на стомаха : оперативно затваряне на
стомашна фистула или перфорирала язва.
(г) гастроррафия. (е) gastrorrhaphy. (f)
pnstrorraphie. (d) Magennaht, Gnstror-
rhaphie.
gastrorrhoea, -ae, / ; -> gastrosuccorrhoea.
gastroscopia,
- a e, / руаог^р t 4 oxorcéto
skopeo гледам, разглеждам] : (b) гастро
скопия - оглеждане вътрешността на
стомаха с помощта на гастроскоп, вка
ран през хранопровода, ( г ) гастроско
пия. (е) gastroscopy, (f) gastroscopie, (d)
Gastroskopie.
gastrospasmus, -i, m [7a<m)p gaster сто
мах 4 g%ccg\i6ç spasmos гърч, спазъм] :
(b) гастроспазъм — гърч на стомаха,
спазмедично свиване на стените на сто
маха. (Г) гастроспазм. (е) gastrospasm .
(f) gastrospasme, (d) Magenkrampf, id.
gastrostomia,
-ae, / ррстсг,рj 4 oiojia
stom a уста] : (b) гастростомия
опера
тивно създаване на стомашна фистула
за изкуствено хранене при непроходи
мост на хранопровода, (г) гастростомия,
(е) gastrostomy. (0 gastrostomie. (d)
Gastrostomie.
gastrosuccorrhoea, -ae, / [7ао-ф + -f
succus сок 4 (Зет) rhoe течение] : (b)
гастросукорея — прекомерно отделяне
на стомашен сок. ( г) гастросукор(р)ея.
(е) gastrosuccorrlLo)ea, Reichmann’s dis
ease. (!) gastrosuccorrhée, maladie de
Reichm ann.(d) Magensaftfluß, Reichmann-
sche Krankheit, (syn) gastrorrhoea.
gastrotomia, -ae, f [7aoxyfr f 4 ztome
разрязване] : (b) гастротомия — опера
тивно отваряне на стомаха за отстраня
ване на чужди тела и др. (г) гастрото
мия. (e) gastrotomy. (!) gastrotomie. (d)
Gastrotomie, operative M ageneröffnung,
Magenschnitt.
gastruTa, -ae, / [умал. от yctGzrip t ] - (b)
гаструла — двуслойна торбичка, произ
лязла чрез инвагинация от блястулата, с
два зародишеви листа — ектодерма и
ендодерма ; стадий на развитие на заро
диша. (г) гаструла. (е) id. (!) id. (d) id.,
Darmlarve, Becherlarve.
Gaucher! morbus [Ph. Ch. Gaucher, фр.
лекар, 1854— 1918]: (b) болест на Гоше,
спленомегалия тип Гошё, керазинова ре-
тикуло-ендотелиоза — фамилно заболя
ване, вид липоидоза (виж lipoidosis),
протичащо с отлагане на цереброзида
керазин в клетките на ретикулоендотела,
предимно в черния дроб, далака и лимф
ните възли и д р .; протича с увеличен
далак и черен дроб, кафеникавожълт
цвят на кожата, анемия и др. (г) болезнь
Гоше, спленомегалия типа Гоше, керази-
новый
ретикулоэндотелиоз. (е) Gau
cher's disease. ' (f) maladie de Gaucher,
réticulose accumulative lipoïdique par
cérasine. (d) Gauchersche Krankheit.
Gee-Herter-Heubner’ morbus [S. Gee, англ,
лекар, 1839—1911, Ch. A. Herter, амер.
патолог, 1865—1910, О. Heubner, герм,
педиатър, 1843—1926] : - * coeliacia.
gelatinosus, -a, -um [gelare замразявам] :
(b) желатинозен, пихтиест. (Г) желати-
gemelli
188
genu
нозный, студенистый, (e) gelatinous,
jelly-like, (f) gélatineux, (d) gallertig,
sulzig.
gemelli, -orum, (pi), gemini, -orum (pi)
Ш : (b) близнаци, многоплодие. (Г)
близнецы, многоплодие. ( е) twins. (f)
jumeaux. (d) Zwillinge,
gemellus, -a, -um [умал. от geminus двоен,
чифтен ; близнак] : (b) двоен, заедно ро
дени, блнзначен. (г) двойной, парный,
близнецовый, (е) double, geminated, twin,
gemellary. (f) double, géminé, gémel
laire. (d) doppelt, Zwillings-,
gemini: gemelli,
gena, -ae, / : -► bucca,
generalis, -e [= родов, общ, от gen us род]:
(b) генерален — обш, главен, (г) общий,
главный, ( е) general, (f) général, (d)
allgemein, hauptsächlich, generell,
geueralisatio,
- o nis, / \gcneralis*] : (b)
генерализация, генерализиране — раз
пространяване на болестен процес в це
лия организъм (или в цял орган) от
ограничено отначало огнище, наир, на
инфекция, туберкулоза, тумор и др. (г)
генерализация. (е) generalization. (f) g<i-
néralisation. (d) Generalisierung, Verall
gemeinerung.
generalisatus, -a, -um It): (b) генерали
зиран
разпространен по цялото тяло,
напр. болестен процес, който от ме
стен се е превърнал в общ. (г) генера
лизованный, распространенный, (е) gene
ralized. (f) généralisé, (d) generalisiert,
verallgemeinert.
generatio , -onis, / |generare произвеждам,
създавам, раждам] : (b) зараждане, про
цес на създаване потомство, (г) зарож
дение. (е) generation, procreation, (f)
génération, procréation, (d) Zeugung,
Erzeugung.
- genes, gen.
- is [-^evr^, от чСучоры gig-
n om ai раждам се, произхождам, произ
лизам] : в съставни думи означава п р о
излязъл.
genesis, -is, / friveoig раждане, създава
не, произход]: (Ь) генеза, генезис —
произлизаме, произход, зараждане, въз
никване и развитие на една болест, (г)
происхождение, зарождение, возникно
вение, генезис, (е) id., generation, origin.
(О genèse, formation, (d) Entstehung,
Zeugung, Ursache, Genese,
genetica, -ae, / freveoig \ ] : (b) генетика
(медицинска) — наука за явленията на
наследствеността, (г) генетика (медицин
ская). (е) genetics, (f) génétique, (d) Ge
netik, Erblichkeitslehre, Vererbungslehre,
geniculatus, -a, -um [geniculum*] : (b) 1.
с коленца, коленчат, подобен на коляно,
извит като коляно ; 2. с възловата струк
тура, възлест, възловат, ( г) 1. коленча
тый, подобный колену ; 2. узловатый, (е)
1. geniculate, geniculated, knee-like; 2.
knot-like structure. (01 .genouillé, génicu-
lé, coudé; 2. noueux, nodulaire, (d) 1.
knieförmig, Knie-; 2. mit Knoten versehen,
geniculum, -i, n [умал. от genu коляно] :
(b) коленце ; подобно на коляно подува
не или образувание, ( г) коленце, ( е) id.
(f) id. (d) kleines Knie, knotenförmige
Anschwellung.
genitalia (organa),
- ium, n p l [generare
създавам, раждам] : гениталии, виж or
gana genitalia.
g.
externa : външни полови органи,
виж pudendum.
genitalis, -е [ |] : (Ь) генитален -- полов,
отнасящ се до половите органи, детеро
ден. (г) половой, детородный, (е) geni
tal. (f) génital, (d) genital, Geschlechts- ,
genius morbi [genius „дух** -пазител, mor
ons болест] : (b) преобладаващият (гос-
подствуващият) характер на болест, въ р
луваща в дадено време, (г) преимуще
ственный (господствующий) характер бо
лезни. (е) predominant character of a
disease, (f) caractère prédominant d ’une
maladie. (d) Krankheitscharakter,
genotypus, -i, tu [tsvoç genos род, вид -f
tûttcç ty p o s черта, отличителен белег,
образ] : (b) генотип — наследствената
основа на организма, съвъкупността от
всички наследствени фактори на даден
организъм. (Г) генотип. (е) genotype,
biotype, idiotype, (f) génotype, consti
tution héréditaire, idiotype, (d) Erbbild,
Erbgut, Anlagebild, id., idiotypus.
genu,
- us, n (pi genua) [на rp. ^ôvu go-
n y\ : (b) коляно ; подобна на коляно из
вивка или образувание, (г) колено, (е)
knee. ( 0 genou. (d) Knie, knieförmige
Krümmung.
g. extorsum: —►genu varum,
g, recurvatum [re-curvare, pp. recur
v a tu s, извивам, прегъвам па обратната
страна] : (Ь) изкривяване на коляното
назад, при което бедрото и подбедрица-
та образуват ъгъл, отворен напред, (г)
выгнутое кзади колено, (е) id. (f) id.
(d) id., überstreckbnres Knie.
g. valgum (pi genua valga) : (b) из
кривяване на коляното навън, при кое
то бедрото и подбедрицата образуват
genu
189
gingivectomia
ъгъл, отворен навън ; Х-образен крак,
Х-образни крака (при двустранно изкри
вяване). ( г) отведенное колено, Х-образ-
ная нога, Х-образные ноги, (е) knock-
knee, in-knee, baker's leg, id. (f) genou
cagneux, genou en X, jambe en X. (d)
X-Bein, Bäckerbein, id.
g. varum (pi genua vara): (b) изкри
вяване на коляното навътре, при което
бедрото и подбедрицата образуват ъгъл ,
отворен навътре ; О-образни крака (при
двустранно изкривяване), (г) приведен
ное колено, саблевидная нога ; О-образ-
ные ноги, (е) bowleg, out-knee, genu
extorsum, id. (f) jambe arquée, id. (d)
0 - Bein, Säbelbein, id. (syn) genu ex
torsum.
genuinus, -a, -urn [genere (geno)egignere
(gigno), pp. genitus, раждам, произвеж
дам, причинявам]: (b) генуннен : 1. вро
ден, първичен, първоначален, собствен,
истински, същински, естествен, непроме
нен, самостоятелен ; 2. идиопатичен, са-
мороден. (г) генуинный : 1. врожденный,
первичный, настоящий, подлинный, не
поддельный ; 2. идиопатический. ( е) 1.
genuine, native; 2. idiopathic, (f) 1. inné,
véritable, vrai, authentique, original, na
tif; 2. idiopathique, (d) 1. genuin, ange
boren, echt ; 2. idiopatisch.
geophagfa,
-ae, / [773 ge земя + (passiv
phagein ям] : (b) геофагия — ядене на
пръст или кал. (Г) геофагия, землеедст-
во. (е) id., geophagy, earth-eatin?, dirt
eating, chthonophagia, geotragia. (f)
géophagie, géophagisme. (d) Erdessen,
Geophagie, Chthonophagie. (syn) chtho
nophagia.
geriatria,-a e,/ frspcov, -ovxgç geron, -ontos,
стар, ста peu-Max pst* iatreia лечение] : (b)
гериатрия — наука за заболяванията на
старческата възраст. (Г) гериатрия. (е)
geiiatrics. (f) gériatrie, (d) Geriatrie.
germen, -inis, n: fb) 1. зародиш ; 2. пъп
ка (на дърво), (г) 1. зародиш ; 2. почка,
(е) 1. germ; 2. bud. (f) 1. germe; 2.
bourgeon. (d) 1. Keim ; 2. Sproß.
germinatio,
- o nis, / [germinare никна,
напълвам]: (b) терминация: 1. формиране
на ембриото от оплоденото яйце, расте-
не, развитие ; 2. поникване, кълиене. (г)
1. зарождение, зачатие, рост, развитие;
2. прорастание, выпускание ростков, (е)
1- 2. germination. (О 1-2. germination, (d)
1-2. Keimung.
germinativus, - a , -um []]: (b) гермннати-
вен — зародишев, зачатъчен. ( г) зароди-
шевый, зачаточный, герминативный, ( е)
germinative, (f) germinatif, (d) Keim-,
gerodermia, -ae, / , geroderma, -atis, n
[Yépajv, -ovxoç geron, -o ntos, стар, старещ-
ôépjia derma кожа] : (b) геродермия, ге-
родерма — старческа кожа, старчески
изменения на кожата, кожни прояви на
пресенилната инволюция ; набръчкана,
отпусната кожа при ендокринни разстрой
ства. (г) геродермия, геродерма. (e) ge
roderma, id. (f) gérodermie, (d) Greisen-
haut, Geroderma.
gerontologia,-ae, / faspcov ] -|-
logos
учение] : (b) геронтология — дял от
биологията, изучаващ явленията на оста
ряването. (Г) геронтология, (е) geronto
logy. (f) gérontologie, (d) Gerontologie,
gerontoxon, -i, n [-fspcuv ] + xégov toxon
лък, небесна дъга] :
arcus senilis,
gestatio, -onis, / [= носене иа носилка,
от gestare нося] : graviditas ; употре
бява ce само в сложни думи, напр. pro-
gesteron, гестационни психози и др.
gestosis,
- is, / [gestatio*] :
toxicosis
graviditatis.
geusis, -is, / [Tsôacç вкус] : -> gustus,
gibbus, -i, m [gibbus, -a, - um, гърбав, на
веден, изпъкнал] : (b) гибус — остро-
върха гърбица, изпъкналост : остроъгъл-
на изпъкналост на гръбначния стълб
(ангуларна кифоза) всл. на разрушаване
телата на прешлени при т}беркулозен
спондилит (maluni* Potti) и др. ; срв.
kyphosis, (г) горб, (е) id., hump, hunch,
humpback, (f) bosse, gibbosité, (d) id.,
Buckel, Höcker.
Gierkei morbus [E. v. Gierke, герм, па
толог, 1877—1945] : -v glycogenosis,
gigantismus, -i, tn [7(73^ ,
gigas,
gigantos, гигант, великан] : (b) гиганти
зъм — гигантски ръст, великански ръст,
у мъже над 190 см, у жени над 180 см.
(г) гигантизм, гигантский рост. ( е) gi-
gantisni, giantism. ( n gigantisme, géan
tisme. (d) Riesenwuchs, id., G igantosomie,
Hypersomie.
gingiva, -ae, / : (b) гингива — венец (на
зъбите), (г) десна, (е) gum. (f) gencive.
(«О Zahnfleisch, id.
gingiv alis, -e [gingiva*]: (b) гингивален
отнасящ се до венците, (г) десенный,
(е) gingival, (f) gingival, (d) gingival,
Zahnfleisch- .
gingivectomia, -ae, / [gingiva* -Ь ехторт}
ektome изрязване] : (b) гингивектомия—
изрязване иа венците, (г) гингивэкто-
мия. (e) gingivectoniy, ulectomy. (f) gin-
gingivitis
190
gland ula
givectomie. (d) Gingiv(o)ektomie, Ulek-
tomie. (syn) ulectomia, ulotomia.
gingivitis,
- tidis, / \gingiva- +
-itis=
възпаление): (b) гингивит — възпале
ние на венците, (г) гингивит, (е) id.,
ulitis. (f) gingivite, uiite. (d) Zahnfleisch
entzündung, id. (syn) ulitis.
ginglymus,
-i, rn
ginglymos
свързване, става] : (b) гинглим — шар
нирна, ъглова става, позволяваща дви
жение само в едно направление, напр.
ставите между фалангите, (г) блоковид
ный сустав, шарнирный сустав, (е) id.,
hinge-joint, (f) articulation trochléenne,
articulation en charnière, ginglyme an
gulaire, ginglyme, (d) Scharniergelenk,
Winkelgelenk.
gl. (sg et pl): съкр. за glandula* и glan
dulae.
glabella, -ae, / [glaber*] : (b) глабела : 1.
неокосменото място между веждите; 2.
съответното място на os* frontale. (г)
надпереносье, (e) id., glabellum, (f) gla
belle, bosse frontale moyenne, (d) id.,
Stirnglatze, Stirnglätzchen.
glaber, -bra, -brum : (b) 1. гладък, с глад
ка повърхност; 2. без косми, плешив,
(г) 1. гладкий ; 2 . безволосый, плешивый,
лысый, (е) glabrous: 1. smooth; 2. bald,
hairless. (f) h lisse ; 2. glabre, chauve,
(d) 1. glatt; 2. kahl, kahlköpfig, unbe
haart.
glandula,
-ae, / [умал. от glans желъд] :
(b) гландула — жлеза ; жлезите са сек-
ретиращи органи, чийто паренхим, съ
ставен от епителни клетки, произвежда :
секрети, които се отвеждат за използу
ване на друго място в организма (напр.
слюнчени жлези и др.), екскрети, които
като вредни за организма се изхвърлят
навън от тялото (напр. потни жлези и
др.), или инкрети (хормони), които се
изливат направо в преминаващата през
жлезите кръв или лимфа (жлези с вът
решна секреция), (г) железа, ( е) gland ,
id. (f) glande, (d) Drüse.
g. Bartholini : ->- glandulae vestibu
lares majores.
g. bulbourethralis (Cowperi): (Ь)бул-
боуретрална жлеза, жлеза на Каупър
(неправилно Купер) — две големи кол-
кото грахово зърно жлези в trigonum
urogenitale; секретът им се примесва
към спермата, (г) железа Купера, (е)
bulbourethral gland, Cowper’s gland,
Méry's gland, (f) glande buibo-urétrale,
glande de Cowper, glande de Méry. (d)
id., Cowpersche Druse, (syn) glandula
Cowperi.
g. carotica : -+ glomus caroticum.
glandulae ceruminosae : (b) церуми-
нозни жлези — видоизменени потни
жлези в стената на външния слухов ка
нал, отделящи ушната кал. (г) железы,
выделяющие ушную серу, ( е) cerumi
nous glands, (f) glandes cérumineuses.
(d) Ohrenschmalzdrüsen.
glandulae ciliares (MollJ)(BNA)=glan-
dulae sudoriferae ciliares (INA) : (b) цили-
арни или реснични жлези—видоизменени
потни жлези, които изливат секрета си
около корените на миглите, (г) реснич
ные железы, (е) ciliary glands, Moll’s
glands, (f) glandes de Moll, (d) id.,
Mollsche Drüsen.
g. Cowperi: —► glandula bulboure
thralis.
glandulae incretoriae: -* glandulae
sine ductibus.
glandulae intestinales (Lieberkühni):
(b) чревни жлези на Либеркюн — малки
тубуларни жлези в лигавицата на тъ н
ките и дебелите черва (фоликули или
крипти на Lieberkühn), ( г) либеркюновы
кишечные железы, (е) intestinal glands,
follicles or crypts of Lieberkühn, (f)
glandes de l’intestin, (d) Darmdrüsen,
Lieberkühnsche Krypten, id.
g. lacrimalis (pars orbitalis et pars
palpebralis) (INA, PNA) = glandula lac
rimalis (superior et inferior) (BNA): (b)
слъзна жлеза. (г) слезная железа. <е)
lacrimal gland, (f) glande lacrymale, (d)
Tränendrüse.
„g . lymphatica" :
-»> nodus lympha
ticus.
g. mammaria : (b) женска гърда —
гръдна жлеза у жената, млечна жлеза,
нянка ; за мъжка гърда виж mamma
masculina. (г)молочная железа, грудная
железа, (е) breast, mammary gland, (f)
mamelle, glande mammaire, sein, (d)
weibliche B rustdrüse, Milchdrüse, Mamma.
glandulae mucosae: (b) слузни (слу
зести) жлези, отделящи слуз жлези, (г)
слизистые железы, (е) mucous glands,
muciparous glands, (f) glandes muqueu
ses. (d) Schleimdrüsen.
glandulae parathyreoideae: (b) na-
ратиреоидни жлези — околощитовидни
жлези (епителни телца) : жлези с вът
решна секреция, големи колкото житно
зърно, долепени за капсулата на щито
glandula
191
glandula
видната жлеза по две от всяка страна;
произвеждат хормона паратхормон, кой
то регулира калциевата обмяна ; при хи-
пофункция се развива тетания, а при
хиперфункция — ostitis* fibrosa generali
sata (Recklinghausen), (г) околощитовид-
ные железы, паратиреоидные железы.
(e) parathyroid glands, Sandstroem’s bo
dies. (f) parathyroïdes, (d) Nebenschild
drüsen, Eeischilddrüsen, Epithelkörper
chen. (sy n) corpora epithelialia.
glandulae paraurethrales;
glan
dulae urethrales.
g. parotis : (b) паротидна жлеза, па-
ротис — околоушна жлеза, най-голяма-
та от трите слюнчени жлези ; разполо
жена е пред и под външния слухов
канал (проход), в задчелюстната ямичка.
(г) околоушная железа, (е) parotid gland.
(f) parotide, glande parotide, (d) Ohrspei
cheldrüse, Parotis.
g. pinealis: -► corpus pineale.
g. pituitaria :
hypophysis.
grandufae salivates : (b) слюнчени
жлези : gl. parotis, gl. submandibularis
и gl. sublingualis, (г) слюнные железы,
(е) salivary glands, (f) glandes sali
vaires. (d) Speicheldrüsen.
glandulae sebaceae : (b) мастни жле
зи, разположени в кожата най-вече като
придатъци на космените торбички (виж
follic ulu s pili) или като свободни мастни
жлези (устни, анус и др.); произвеждат
мазен секрет. <г) сальные железы. (е)
sebaceous glands, sebiferous glands, pi
lous glands, (f) glandes sébacées, (d)
Talgdrüsen, Haaibalgdrüsen.
glandulae sine ductibus (PNA) [= жле
зи без (отводни) канали] : (b) ендокринни
или инкреторни жлези — жлези с вътреш
на секреция, вътрешносекреторни жлези,
секрецията (хормони) на които се излива
направо в преминаващата през тях кръв
или лимфа ; такива са : хипофизата, щи
товидната жлеза, околощитовидните, над-
бъбречните, половите жлези и епифиза-
та ; задстомашната жлеза освен панкреа
тичен сок, който се излива в дванадесе
топръстното черво, произвежда и хормона
инсулин, (г) железы внутренней секре
ции, инкреторные железы, эндокринные
железы, (e) endocrine glands, endocri
nous glands, ductless glands, (f) glandes
à sécrétion interne, glandes endocrines,
(d) endokrine Drüsen, Drüsen mit inne
rer Sekretion, (sy n) glandulae increto-
riae.
g. sublingualis : (b) подезична жле
за — най-малката от трите слюнчени
жлези. (Г) подъязычная железа. (е) sub
lingual gland, (f) glande sublinguale.
(d) Unterzungendrüse, Unterzungenspei
cheldrüse.
g. subm andibularis (INA, PNA) -=
glandula submaxillaris (BNA) : (b) под-
челюстна жлеза - • втората по големина
слюнчена жлеза, разположена между
долната челюст и двете коремчета на
m. digastricus, (г) подчелюстная железа.
(e) submandibular gland, submaxillary
gland, (f) glande sous-maxillaire. (à)
Unterkieferdrüse,
Unterkieferspeichel
drüse.
glandulae sudoriferae : (b) потни
жлези. (Г) потовые железы. (е) sudori
ferous glands, sudoriparous glands, coil
glands, sweat glands, (f) glandes sudo-
ripares. (d) Schweißdrüsen.
g. suprarenalis (BNA, PNA) = corpus
suprarenale (INA) : (b) надбъбречна жле
за, надбъбрек — жлеза с вътрешна сек
реция, разположена като качулка върху
бъбрека ; състои се от две различни тъ-
канни системи : а) кортиксигна или
ко ро ва част (абсолютно необходима за
поддържане на живота), изработваща
редица стероидни хормони, които влияят
различно вър ху водната и минералната
обмяна, върху обмяната на белтъчините,
въглехидратите и мазнините и др. ; най-
важни от тях и с най-мощно действие
са : алдостеронът (причиняващ задръжка
на натрий и загуба на калий, със слабо
или никакво противоревматично дей
ствие), дезоксикортикостеронът (влияеш
главно на солната и водната обмяна) и
кортизонът (влияещ главно на белтъч
ната и въглехидратната обмяна) ; б) м о
зъчна и ли срсдинна част (сърцевината),
представляваща част от хромафиината
или адреналната система, която произвеж
да хормона adrenalintim*. При недоста
тъчна функция на надбъбреците се раз
вива Адисонсвз болест, а отстраняването
на двата надбъбрека води бър зо до
смърт, (г) надпочечник, надпочечная ж е
леза. (е) suprarenal gland, adrenal body
(р/ adrenal bodies), adrenal gland, supra
renal body, suprarenal capsule, epineph-
ric gland, (f) capsule surrénale, glande
surrénale, corps surrénal, (d) Nebenniere.
glandulae tarsales (Meibomi) (BNA,
PNA)—glandulae tarseae(INA) : (b) Май-
бомиеви жлези, разположени между тар-
glandula
192
globulinum
за и конюнктивита, отварят се на сво
бодния ръб на клепача и отделят мазен
секрет. (Г) мейбомиевы железы. (е) tar
sal glands, tarsoconjunctival glands, Mei
bomian glands, palpebral glands, (f)
glandes de Meibomr s. <d) Meibomsche
Drüsen, Augenlidtalgdrusen.
g. thymica:
thymus.
g. thyreoidea : (b) тиреоидна жле
за
щитовидна жлеза : богата на кръ
воносни съдове жлеза с вътрешна сек
реция, разположена от двете страни на
горната част на трахеята и на гръкля
на ; освен хормона тироксин (тетрайод-
тиронин) тя произвежда и друг важен
биологичен продукт — дийодтирозин,
който в известно отношение е антаго
нист на тироксина ; у възрастните регу
лира общата сбмяиа на веществата ; по
вишената функция на жлезата води към
тиреотоксикоза и Базедова болест, а при
недостатъчна функция се развива хипо-
тиреоидизъм в две форми — кретинизъм
и микседем. (Г) щитовидная железа. (е)
thyroid gland, thyreoid gland, (f) thy
roïde, corps thyroïde, glande thyroïde,
(d) Schilddrüse.
glandulae urethrales (bittre!) (BNA,
PNA) = glandulae paraurethrales (INA):
(b) уретрални, парауретрални жлези
слузни жлези на пикочния канал. (Г)
уретральные железы, (е) urethral glands,
paraurethral glands, Littré’s glands, Mor
gagni’s glands, (f) glandes urétrales de
Littré, glandes para-urétrales. (d) id.,
Littrésche Drüsen, Schleimdrüsen der
Harnröhre.
g.
vesiculosa (INA):-►vesicula semi
nalis (BNA, PNA).
glandulae vestibulares majores (Bar
tholini): (b) Бартолинови жлези —две мал
ки жлези, разположени отстрани на ve
stibulum vaginae ; отговарят па glandu
lae bulbourethrales (Cowperi) у мъжа.
(г) бартолиновы железы, железы пред
дверия влагалища, (е) greater v estibular
glands, Bartholin’s glands, Tiedemann’s
glands, Duvemey’s glands, (f) glandes
vulvo-vaginales, glandes vestibuiaires,
glandes de Bartholin, (d) id., Eartholin-
sche Drüsen, (sy n) glandulae Bartholini,
glandulae, -arum, f pi : -► glandula,
glandula ris, -e [glandula*] : (b) гландула-
реи — жлезен, жлезист, отнасящ се до
жлезите. (Г) железистый, (е) glandular.
(0 glandulaire, (d) drüsig, glandulär.
glans, glandis, / [=ж елъд]: (b) задебеле-
ният край, главичката на половия член
(g. penis) и на клитора (g. clitoridis), (г)
головка полового члена и клитора, ( е)
glans (penis, clitoridis), (f) gland, (d)
Eichel.
glaucoma, -atis, n [yXauxdç glaucos синка-
возелен] : (b) глаукома, глауком, «зелено
перде“ -
болестно повишаване нт вътре-
очното (интраокулярною) налягане, на
очната теизия ( - очна хипертензия) с
увреждащо въздействие върху очния
нерв и ретината ; бива първичен, когато
липсва предшествуващо видимо заболя
ване на окото, и вторичен всл. на пред-
шествувало или сега съществуващо очно
заболяване (ирит, иридоииклит, травма
тична катаракта, луксация на лещата и
др.); виж tensio intraocularis, (г) глаукома,
желтая вода, (е) id. (f) glaucome, (d)
Glaukom, grüner Star,
g. infantile: -► hydrophthalmus.
glenoidalis, -e, glenoîdes, gen.
-is
glene очна ябълка, ставна ямич ка-b-slôTjs
- eides подобен] : (b) гленоидален
от
насящ се до ставната ямичка. (г) относя
щийся к суставной ямке, ( е) glenoid,
(f) glenoïde. (d) id.
glia , -ae, / [fX£a glia клей, лепило] :
neuroglia.
glioma, -atis, n [y*£ocf -j-
-oma =.-
тумор]:
(b) глиом — тумор от невроглия u
глиозни клетки, най-често в главния и
гръбначния м о зъ к: спонгиобластом, ме-
дулобластом, астроцитом и др. (г) глио
ма. (e) id. (f) gliome, (d) Gliom.
gliosis, -is, / [Y*(a | -Ь-os/s*] :(b) глиоза —
разрастване на астроцитарната глия (ма-
кроглия), преценяващо се като хипер-
плазия. (Г) глиоз. ( e) id. (f) gliose. (d)
Gliose.
globosus, -а, -um [globus1-] : (b) кълбови
ден, кълбообразен, сферичен, топчест.
(г) шаровидный, шарообразный, сфери
ческий. (е) globular, spherical, globe-
shaped. (f) sphérique, globulaire, globu
leux. (d) kugelig, kugelförmig, kugelar
tig, sphärisch.
globulinum, -i, n (pl globulina) [globulus*]:
(b) глобулин, глобулини — широко р а з
пространена група от истинските белтъ
чини (протеините), неразтворими във во
да, разтворими в разредените разтвори
на неутралните соли и коагулиращи при
нагряване ; имат относително високо мо
лекулно тегло, намират се в кръвната
плазма, мускулите, млякото, яйцата ; виж
globulus
193
glossalgia
също seroglobulinum, ( г )
глобулин, ( е)
globulin, (f) globuline, (d) Globulin.
globulus, -i9tn {pi globuli) [—клъбце, топ-
чипа, умал. от globuS] : (b) 1. лекар
ствено топче, напр. g . vaginalis — ваги
нално топче с тегло 2—4 г ; 2. кръвна
клетка, кръвно телце, (г) 1. лекарствен
ный шарик ; 2. кровяная клетка, кровя
ное тельце, (е) 1. globule (small pill);
2. blood cell, blood corpuscle, (f) 1. ovule;
2. globule sanguin, (d) 1. Arzneikugel;
2. Blutkörperchen.
globus, -i, m : <b) кълбо, топка. »
шар,
ком. (е) sphere, ball, globe, (f) globe,
boule, sphère, (d) Kugel.
g. hystericus: (b) хистерична топ
ка — чувство на застанала в гърлото
или на издигаща се по хранопровода
топка, при хистерия. \ г ) глобус гисте-
рикус. (е) id., globus, (f) boule hysté
rique, boule émotive, globe hystérique,
(d) id., hysterische Kugel.
g. pallidus (BNA, PNA) = pars palli
da (nuclei lentiformis) (INA): (b) глобус
па.ui ду с — вътрешната (медиална) част
на nucleus* lentifohnis ; част от стрио-
налидарната или екстрппирамидна сис
тема. (г) бледный шар. (е) id., pale glo
be. (f) id. (d) id. (syn) pallidum.
glob. vag. = globuli vaginales : вагинални
топчета, виж при globulus (1); съкр. в
рецепти.
glomeriformis, glomiformis, -е [glomus,
- e ris, кълбо (вълна или прежда) + forma
форма, вид]: (Ь) гломериформен— къл
бовиден, кълбообразен. (г) шаровидный,
шарообразный, (е) glomeriform. (f) glo
meriforme. (d) knäuelförmig, kugelför-
mig.
glomerulonephritis, -tidis, / [glomerulus,
от glomus t -f- vsypôç nephros бъбрек] :
(b) гломерулонефрит - възпаление на
бъбреците със засягане предимно на гло-
мерулите, двустранно хематогенно бъб
речно възпаление : a) g. diffusa acuta—
остър дифузен гломерулонефрит (често
при инфекции, особено при стрептоко-
кови, фокални огнища, простуда, особе
но влажен студ и др.), с повишено ар
териално налягане, отоци (и без отоци),
хематурия, слаба албуминурия {I —2%о),
олигурия с високо специфично тегло на
урината и др. ; б) g. diffusa chronica,
nephritis chronica — хроничен гломе
рулонефрит, хроничен нефрит, с фикси
рано повишено кръвно налягане, хипо-
стенурия, слаба албуминурия т(0,5 —2%о)>
бледност на кожата, в крайния стадий
сърдечна декомпенсация, сърдечно-бъб
речна недостатъчност, уремия ; в) о гни-
щен гломерулонефрит, с подчертана
хематурия и слаба албуминурия, без
отоци и хипертония, виж nephritis insu
laris sive focalis, (г) гломерулонефрит.
(e) id. (f) glomérulo-néphrite. (d) id.,
Nierenentzündung.
glomerulonephrosis, -is, / [glomerulus -f
nephrosiS] : гломерулоиефроза — забо
ляване на бъбреците, засягащо както
гломерулите, така и тубулите, напр.
g. gravidarum (виж nephropathia gravi
darum).
glomerulus, -i, m (BNA, PNA) = glome
rulum (INA). [glomus*] : (b) гломерул —
клъбце от капилярни съдове в коровата
част на бъбрека, което заедно с обви
ващата го епителна капсула (на Bowman)
образува Малпигиевото телце — corpus
culum* renis (Malpighii); тук се извършва
процесът на отделянето на урината, кой
то се довършва в извитите каналчета ;
срв. rete mirabile, (г) почечный клубо
чек. (e) id.,
glomerule, (f) glomérule.
(d) id., Nierenknäuel,
g. caroticus:
glomus caroticum.
glomus, -eris, n [= кълбо (вълна или преж
да)] : (b) гломус - клъбце, съдово клъб
це : образувание на едно от най-малките
разклонения на терминална артерия, (г)
гломус, сосудистый клубочек, (е) id.
(f) id., pelote, (d) Knäuel, Gefäßknäuel,
g. caroticum: (b) каротндно телце,
каротидна жлеза — образувание колкото
житно зърно, разположено на мястото
на разклоняването на а. carotis commu
nis, принадлежащо към групата на па-
расимпатиковите параганглии ; хеморе-
цептор ; взема участие в регулирането
на кръвното налягане, (г) каротидная
железа, каротидный гломус, интеркаро-
тпдный узел, (е) id., glomus carotideum,
carotid body, carotid gland, (f) glande
carotidienne, glande intercarotidienne,
corpuscule carotidien, ganglion caroti
dien. (d) id.,
Karotisknötchen, Karotis-
drüse, (syn) glandula carotica, paragan
glion caroticum, nodulus intercaroticus,
glomerulus caroticus.
glossa , -ae, / [^ХФоасс език] : —►lingua.
glossalgia, -ae, f frXœaaa | 4- aX^os algos
болка] : (b) глосалгпя — болка в езика :
парестезия на езика под форма на паре
не, прободвания и пр.,
по-често при за-
болявания на стомашно-чревния канал
3 Медицин ска терминология
glossitis
194
glycogenolysls;
(r) глоссальгия. (e) id., glossodynia, (f)
glossodynie, glossalgie. ( d )
Zungen
schmerz, Glossodynie, (syn) glossodynia,
glossitis» -tidis, / [*уХс0оаа |
“ въз
паление] : (b) глосит — възпаление иа
езика. <Г) глоссит. (е) id. (f) glossite.
(d)
Zungenentzündung,
glossodynia» -ae, / : —►glossalgia.
glossopharyngeus (nervus) :
nervus
glossopharyngeus.
glossoplegia» -ae, / frXwoax | + яХтзр} /?/*-
g e удар, поражение] : (b) гласоплегия -
парализа на езика от централен или пе
риферен произход, (г) глоссоплегия, па
ралич языка, (е) id., glossolysis. (f)glos-
soplégie. (d) Zungenlähmung, Glossople-
gie, Hypoglossuslâhmung.
glossopyrosis» -is, / [^Яшаоа | + 7cùpü>oiç
pyrosis горещина, изгаряне] : (b) гло-
сопироза — парене на езика, виж при
Plummer-Vinson’ syndromum. (г) ощу
щение жжения на языке, (е) id., bur
ning tongue, (f) langue rôtie, (d) Zun
genbrennen, id.
glottis» -tidis, / frXtöTca = ^Xotoax g lotta—
glossa език]: (b) глотис — първона
чално означение за гласната цепка (rima*
glottidis), днес се употребява за означа
ване на същинския гласов апарат : двете
истински гласни гънки (връзки) = гла
сил ките (plicae* vocales) с ограничената
от тях, меняваща се в ширина и форма
гласна цепка, (г) голосообразовательный
аппарат, голосовой аппарат, ( е) id. (f)
glotte, ( d ) id., Stimmapparat.
g. vera sive vocalis: -> rima glotti
dis.
gluc- : виж също glyc- .
glucagonum» -i, n [yXüxûç |
ago
водя, довеждам] : (b) гликагон — хипер-
гликемичен и гликогенолитичен фактор,
секретиран от а-клетките на Лангерхан-
совите острови на задстомашната жлеза
(виж insulae pancreatis) ; от мнозинство
то автори се счита за втори хормон на
панкреаса. (г) глюкагон. (е) glucagon,
(f) glucagone. (d) Glukagon,
glucocorticoida» n jp l : гликокортикоиди»
виж при corticosteroida.
glucosa,
-ae, / , glucosum, -i, n [7X0XÜÇ
glykys , сладък] : (b) гликоза, декстроза,
гроздова захар — най-важният моноза
харид в човешкия и животинския орга
низъм, широко разпространен в расти
телния и животинския свят — в гроз
дето и повечето сладки^плодове, меда
и др. (г) глюкоза, декстроза, виноград
ный сахар, (e) glucose, glycose, dextrose,,
grape sugar, starch sugar, (f) glucose,
glycose, dextrose, sucre de raisin, (d)
Glukose, Giykose, Traubenzucker, Dex
trose. (sy n) saccharum amylaceum, saccha-
rum uvae, dextrosa.
glucosidum» -i, n {pi glucosida) [tXdxûç t ] -
(b) гликозид, гликозиди — широко р аз
пространени в природата, особено в ра
стенията вещества, молекулите на които
се състоят от остатъци от въглехид
рати (монозахарид, напр. гликоза, фрук
тоза и др.) и остатък от несъдържащо
зах ар органично съединение, наричано*
поради това-агликон (незахар); послед
ният е свързан с остатъка от въгле
хидрата посредством атома на кислорода,
азота или сярата ; много от тях имат
силно физиологично действие, напр. с ъ р
дечните гликозиди и др. (г) гликозид,
глюкозид. (е) glucoside, glycoside, (f)
glucoside. (d) Glykosid, Glukosid.
glucosuria, -ae, / [glucosa- -f oupov uron
урина] : (b) гликозурия
отделяне на
захар (гликоза) в урината като послед
ствие на покачване нивото на захарта в
кръвта (виж hypergtykaemia), основен
симптом на захарната болест (diab etes*
m ellitus) ; гликозурия се наблюдава освен*
това при diabetes1, renalis (= g. inno
cens), при разстройство на централната
регулация (сътресение на мозъка н др.),
заболяване на предния дял на хипофи
зата и др. (г) гликозурия. (е) glycosu
ria, id.,
mel(l)ituria. (f) glycosurie. (d>
Glykosurie. (syn) meilitaria.
g. renalis: -* diabetes renalis,
glutealis, glutaealis,
-e (yXoutoç glutos
седалище] : (b) глутеален — седали
щен, отнасящ се до седалищната об
ласт ; за глутеални мускулни инжек
ции виж при intraglutealis. (г) ягодич
ный, седалищный, (е) gluteal, (f) fessier,
(d) gluteal, Gluteal-, Gesäß-,
glyc-, glyco-: виж също gluc-, gluco-.
glycaemia, -ae, / :
glykaemia.
glycogenesis, -is ,f [glycogenum* + -fèveoiç
genesis раждане, образуване]: (b) гли
когенеза — образуване на гликоген, ( г)
гликогенез, (е) id., glycogeny. (!) glyco
génie, glucogénèse. (d) Glykogenbildung,
Glykogenaufbau, Glykogenie.
glycogenolysis, -is>f[glycogenum* -f Xöocg
lysis разлагане, разпадане]: (b) глико-
генолиза — разпадане на гликогена и
превръщането му в гликоза. (Г) глнко-
gonarthrotomla
glycogenosis
195
генолиз. (e) id. (f) glycogénolyse. (d)
Glykogenolyse, Glykogenabbau, Glyko
genzerfall.
glycogenosis, -is, / [glycogenum* + -fs-
vïjç I + -osis*] : (b) гликогеноза, глико-
генова болест, болест на Гирке (Gierke) —
вродено заболяване, вид тезауризмоза
(thesaurismosis*), характеризираща се с
разстройство на въглеводната обмяна с
отлагане на гликоген в черния дроб,
бъбреците, сърцето и др. ; протича със
силно увеличен черен дроб, изоставане
на ръст, хипогликемия и др. ; боледуват
деца. (г) гликогенная болезнь, гликоге-
ноз, болезнь Гирке. (е) id., von Gierke’s
disease, glycogen disease, (f) maladie
glycogénique, maladie de von Gierke,
hépato-nephromégalie glycogénique, (d)
Gierkesche Krankheit, Glykogenspeicher-
(ungs)krankheit. (syn) morbus" Gierkei, he-
patonephromegalia glycogenica, thesau
rismosis glycogenica.
.glycogenum,-i, n frX u xglykys, сладък +
- 4 svrtç -genes* произлязъл] : (b) глико
ген, животинска скорбяла — полизаха-
рид, под която форма се отлагат в орга
низма на човека и животните запасите
от въглехидрати ; съдържа се във всички
клетки на тялото, особено в мускулите
и преди всичко в черния дроб (гликоге-
ново депо = резервни въглехидрати);
при нужда се изразходва, като посред
ством ферменти се превръща в декстрин,
малтоза и накрая в гликоза, (г) глико
ген, животный крахмал, (е) glycog en,
animal starch, (f) glycogène, (d) Glyko
gen, Leberstärke, tierische Stärke.
glycogeusia,-ae,/frX»>x6ç | + Tefb r-S geusis
вкус] : (b) гликогеузия — усещане на
сладък вкус в устата без съответно вку
сово дразнене, при захарна болест, tabes
dorsalis, заболяване на n. facialis и n. tri
geminus. (г) гликогевзия. (е) id. (f) gly-
cogueusie. (d) Giykogeusie.
glycolysis, -is, / ['rbxOç f -f- Xboiç lysis
разпадане] : (b) гликолиза — биологично
разпадане на гликозата на две молекули
млечна киселина. (Г) гликолиз, (е) id.
(f) glycolyse. (d) Glykolyse, Glykose-
zerlegung.
glyconeogenesis, -is,/hfXuxôç f + vsoç neos
нов + 7éveotç genesis образуване] : (b)
гликонеогенеза — образуване на глико
за от вещества, несъдържащи захар
(мазнини, белтъчини), ( г) гликонеогения.
(е) gluconeogenesis, id. (f) glyconéogé-
nie, glyconéogénèse. (d) Glykoneogenie.
glycosa: —►glucosa,
glycosidum: -► glucosidum.
glycosuria :
glucosuria,
glykaemia, -ae, / frXüHÔç f + аГра haima
кръв] ; (b) гликемия — съдържание на
захар в кръвта, кръвна захар ; нормал
но 80—120 (60—130) мг% ; над 120
(130) мг%
=
hyperglykaemia*, под
70 (60) мг% = hypoglykaemia*. (г) глике
мия. (е) glyc(a)emia, glyk(a)emia, gly-
coh(a)emia, glycos(a)emia. (f) glycémie,
glycohémie. (d) Glykämie, Zuckergehalt
des Blutes, Blutzucker,
gnathoschlsis, -is, f ftvccftog gnathos че
люст - f oxfoic schisis разделяне, разцеп
ване] (b) гнатосхизис — вродено р аз
цепване (цепка) на горната челюст, често
с цепка на устната (cheiloschisis = la
bium* leporinum) и на небцето (pala
toschisis*) . (г) расщепление челюсти, ( е)
id. (f) id. (d) Kieferspalte, id.
- gnosis, -gnosia [^уша^ gnosis познаване,
познание, знание]: в съставни думи оз
начава познаване, знание, изучаване,
наука.
gomphosis, -is, / fröpcpoç gomphos кол,
клин] : (b) гомфоза — гвоздевидно за-
крепяване, вклиняване, вколчване, напр.
на зъбите в челюстта, на един костен
фрагмент в друг и др. ( г) гвоздевидное
укрепление, вклинивание, ( e) id. (f) gom
phose. (d) Einkeilung, Einzapfung, Na
gelfügung, id.
gonadotropicus, - a ,-um [gonas, - adis, по
лова жлеза (тестикул, яйчник), от
gone раждане, сперма] : (b) гонадотро-
пен — влияещ, въздействуващ на поло
вите жлези ; гонадотропин хормони :
хормони, излъчвани от предния дял на
хипофизата, които подбуждат дейността
на половите жлези. ( Г ) ‘ гонадотропный,
(е) gonadotrop(h)ic. (f) gonadotrope, (d)
gonadotrop., <
gonagra, -ae, / [^vo gony коляно + d^px
agra лов, залавяне] : (b) гонагра — по
дагра на колннната става, ( г) подагра
колена, (e) id. (f) gonagre. (d) Kniegicht,
gonarthritis, -tidis, f frôvu f + dp&pov ar-
thron става + - itis = възпаление] : ->■
gonitis.
gonarthrotomia, -ae, / fr6vt> | + dp&pov | +
tome рязане, разрязване]: (b) гон-
артротомия — оперативно отваряне на
колянната става. ( г) гонартротомия. (е)
gonarthrotomy. (f) gonarthrotomie, (d)
Gonarthrotomie.
gonitis
196
gramma.
gonitis, -tidis./frôvu gonyдоляно + -itis=
възпаление] : (b) гонит, гонартрит —
възпаление на колянната става, (г) го
нит. (е) id., gonarthritis. (f) gonite, gon-
arthrite.
(d) Kniegelenkentzündung,
id., Gonarthritis. (syn) gonarthritis.
gonoblennorrhoea, -ae, / : -► conjunctivi
tis gonorrhoica.
gonococcia, -ae, / [ j ] : —►gonorrhoea,
gonococcus, - i , m [tôvoç
^ovt) gonos =
gone семе, сперма -f xôxxoç kokkos зър
но, кокичка] : гонокок, виж Micrococcus
gonorrhoeae.
gonorrhoea, -ae, / [76VOÇ|
rhoe те
чение, от fso) rheo тека] : (b) гонорея,
гонококшш — трипер : инфекциозно в ъ з
палително заболяване у човека предимно
на лигавиците на пикочо-половите органи,
предаващо се обикновено чрез полово
сношение, най-честата от венерическите
болести ; острият гонококов уретрит про
тича с гнойно жълтозеленикаво течение
от пикочния канал и др., евент. с услож
нения (у мъж а простатит, еиидидимит и
др., у жената вулвовагинит, главно у
малките момичета, бартолинит, цервииит,
салпингит и др.); причинител Micrococ
cus" gonorrhoeae ; срв. blennorrhagia,
blennorrho ea. (г) гонор(р)ея, триппер,
(е) gonorrh(o)ea, specific urethritis, go
norrhoeal urethritis, urethritis venerea,
clap (pop.), (f) blennorragie, gonorrhée,
blennorrhée, chaudepisse, échauffement
(pop.), (d) Gonorrhoe, Tripper, (syn)
gonococcia, morbus Neisseri, urethritis
gonococcica sive gonorrhoica,
gonorrhoicus, -a, -um [ t ] : (b) гонореей,
гонороичен, триперен. ( г) гонор(р)ейный,
трипперный. (e) gonorrh(o)eal, blenno r-
rh(o)eal, blennorrhagie, (f) blennorragique.
(d) gonorrhoisch.
gonyocampsis, - is, / fràvu g o ny коляно -f
xcqr+tç ka m p si s свиване, изкривяване] :
(b) гониокампсис — анкилоза или друго
ненормално изкривяване на колянната
става, ( г) искривление коленного сустава.
(e) id. (f) id. (d) Knieverkrùmmung,
Gony okampsis.
gossypium,
-ii, n [от араб, goz подобен
на коприна] : (b) памук, (г) хлопок, вата,
(е) cotton, cotton-woll. (О coton, ouate,
(d) Baumwolle, Watte.
g. hygroscopicum : (b) медицински
памук, хигроскопичен памук. <Г) гигро
скопическая вата, медицинская вата. (е)
absorbent cotton, purified cotton, (f) co
ton hydrophile, (d) gereinigte Baumwolle,
Verbandwatte, (syn) gossypium depura
tum siv e purificatum.
Graafi folliculus oophorus vesiculosus
[/?. de G raaf, холандски физиолог и хи-
столог, 1641—1673] : —►folliculus ovari
cus vesiculosus.
gracilis, -e : (b) грацилен — строен, не
жен, тънък , слаб(ичък). (г) стройный,
нежный, тонкий, худощавый, слабый, (е)
gracile, slender, (f) grêle, gracile, (d)
schlank, zart, dünn, schmächtig.
Gradenigo’ syndromum [G. O radenigo,
итал. лекар, 1859— 1926]: (b) синдром
на Градениго — гнойно възпаление на
средното ухо и екстрадурален абеиес с
пареза или парализа на п. abducens и
болки в темпоралната област, ( г) син
дром Градениго. (е) Gradenigo’s syn
drome. (f) syndrome de Gradenigo. (d)
Gradenigoscher Symptomenkomplex.
Graefei signum [A. v . Graefe, герм. оф
талмолог, 1828—1870] : (b) признак на
Грефе — при движението на окото от
горе надолу горният клепач остава на
зад от очната ябълка и меж ду клепача
и корнеята се вижда голяма част от
склерата ; при Базедова болест, ( г) симп
том Грефе, (е) Graefe's symptom. (о
signe de Graefe. (d) Graefesches Zeichen.
Gram! methodus [H. Ch. J . G ra m , датски
лекар, 1853—1938]: (b) метод за оцве
тяване по Грам — фиксираната на пла
мък размазка се боядисва 2 минути с
разтвор от карболгенцианвиолет, 2 ми
нути с луголов разтвор, максимално обез
цветяване с алкохол 96°/0, промиване с
вода, оцветяване 3 минути с карболфук-
енн (10%); Грам-положителните микро
организми се оцветяват тъмносиньо,
Грам-отрицателните — червено. Грам -
положителни са всички коки (стрепто-
и стафилококи освен микрококите), ба
цилите (на антракса, тетануса, ботули
зма), от бактериите — дифтерийният, ту
беркулозният и Bact. rhusiopatlme suis
(причинител на еризипелоида) ; Г р а м -
отрицатеми са микрококите (гонокок,,
менингокок, катарален микрокок и др.),
бактериите (коли-бактерии, тифни, дизен
терийни, паратиф-ентеритни бактерии =
салмонели, чумният и др.), Haemophilus*
influenzae, Haemophilus* pertussis, ви-
брионите, спирохетите и др. (г) метод
Грама, (е) Gram’s method, (f) méthode de
Gram, (d) Gramfärbung, Gram-Methode.
gramma,
- atis, n (pl grammata), gram-
mum, -i, n (p i gramma) frpdpiix буква,.
grana
197
granuloma
нещо писано, от Ypctcpo) grapho пиша] :
(b) грам — теглото на 1 мл чиста вода
при +4°С. (г) грамм, (е) gram, gramme
Осъкр. g. или gm.); 1 gram = 15.432
grains (съкр. gr.). (f) gramme, (d) Gramm.
grana, -orum, njpi : granum.
Grancheri morbus [J. J. Grancher, фр-
лекар, 1843— 1907] : болест на Граншё,
виж pneumonia massiva.
granula, -orum, njpl : granulum.
g. meningica (INA) : granulationes
arachnoideales (PNA).
granularis, -e [granulum зрънце] : (b) rpa-
нуларен — гранулиран, зърнест, (г) зер
нистый, гранулированный, (е) granular,
(f) granuleux, granulaire, (d) körnig,
granulär.
granulatio, -onis, / [ | ] : (b) 1. гранула
ция, гранулиране — превръщане в зрън
ца на едно вещество или смес от ня
колко вещества, образуване на зър на;
2. гранулация, гранулиране, образуване
на гранулации, виж granulationes, (г)
1. гранулирование, дробление, образова
ние зерен ; 2. грануляция, (е) 1-2. gra
nulation. (f) 1-2. granulation, (d) 1. Kör-
nelung, Körnchenbildung; 2. Granulation.
granulationes,
- um, f ,pl (sg granulatio*):
(b) гранулации: 1. гранулационна тъ
кан —
-
нежните зрънца на повърхността
на грзнулационната тъкан, както и са
мата гранулационна тъкан ; последната
представлява незряла съединителна тъ
кан, развиваща се при заздравяване на
рани и язви и др., която след известно
време се превръща в ръбцова тъкан ;
2. зърнестите образувания в | левкоцитите
(гранулоцитите) или в протоплазмата на
някои клетки, ( r ) 1. грануляционная
ткань, грануляции, зернистая
ткань ;
2. гранулы, (е) 1-2. granulations, (f)
1. bourgeons charnus, granulations; 2.
granulations, (d) 1. Granulationen ; 2. Gra
nula, Körnchen.
g. arachnoideales (PNA) = granula
tiones arachhoidales (Pacchioni) (BNA)
granula meningica (INA): (b) Пахпоиови
(правилно Пакьонови) гранулации — из
растъци на външната страна на arach
noidea* ; вероятно играят роля при ре
зорбирането (оттичането) на ликвора, (г)
пахионовы грануляции, (е) arachnoidal
gran ulations, Pacchionian bodies, (f) gra
nulations méningées (mcningiennes) de
Pacchioni. (d) Pacchionische Granula
tionen.
granulocytopenia, -ae, / [granulocytus-+
tzzvCcl pen ia бедност, оскъдица] : (b) rpa-
нулоцитопения
намаляване на грану
лираните левкоцити в периферната кръв ;
виж също agranulocytosis, (г) грануло-
цитопения. (е) id., granulopenia, (f) gra
nulopénie, granulocytopénie, (d) Granu
lozytopenie.
g. maligna: -> agranulocytosis (2).
granulocytus, -i, ni {pi granulocyti) [gra
nulumt* -f wjtgç kytos кухина (клетка)] :
(b) граиулоцит, гранулоцити — грану
лирани левкоцити, левкоцити с гранули
рана протоплазма, напр. миелоцити и по-
лиморфноядрени левкоцити (неутрофилни,
еозинофилни и базофилни). (г) грануло-
11ит, зернистый лейкоцит, ( е) gran u lo
cyte, granular leucocyte, (f) granulocyte,
(d) Granulozyt, Körnchenzelle,
granuloma, -atis, n (pl granulomata) [gra
nulum- -j-
- о/яа^тумор] :(b) гранулом —
ограничено туморовидно образувание от
тъкан, подобна на гранулационната (от
клетки на млада съединителна тъкан),
обикновено от възпалителен произход;
нарича се инфекциозен гранулом, когато
се предизвиква от известен причинител
(специфично възпаление) : сифилис, ту
беркулоза, лепра, актиномикоза, сап,
лимфогранулематоза (вирус), риноскле-
ром. (г) гранулема, (е) ici. (f) granu
lome. (d) Granulom.
g. an(n)ulare : (b) пръстеновиден
гранулом — доброкачествено хронично
заболяване на кожата. (Г) кольцевидная
гранулема. (е) id.,
lichen annularis. (f)
éruption chronique circinée de la main,
(d) id. (syn) lichen an(n)ularis.
g. dentis: (b) зъбен гранулом —
ограничен участък от гранулационна тъ
кан с развитие на бактерии в него, раз
положен обикновеиио на върха на зъбен
корен с умъртвена пулпа, (г) зубная
гранулема, (е) dental granuloma, (f) gra
nulome dentaire, granulome péri-apical.
(d) Wurzelgranulom, Zahngranulom.
g. fungoides : -* mycosis fungoides,
g. inguinale, granuloma inguinale
tropicum : -* granuloma venereum.
g. malignum :
lymphogranuloma
tosis.
g. venereum : (b) венерически грану
лом, пета венерическа болест — хронич
но инфекциозно язвено или вегетиращо
поражение на кожата на половите органи
и на съседните области, наблюдаващо се
в тропическите и субтропическите страни;
granulomatoses
198
graviditas
причинител Donovania granulomatis (Bac
terium); предложено e да се нарича do-
novanosis, за да се избегне смесването
й с lymphogranuloma* inguinale, (г) ве
нерическая гранулема, пятая венеричес
кая болезнь, (e) granuloma inguinale
tropicum, granuloma inguinale, venereal
granuloma, groin ulcer, fifth venereal di
sease.
granulome inguinal, granulome
vénérien, granulome ulcéreux des parties
génitales. (d) id., venerisches Granulom,
(syn) granuloma inguinale, granuloma
inguinale tropicum, donovanosis.
granulomatoses, fipi {granuloma*-] ; rpa-
нуломатози -
заболявалия с различна
етиология и патогенеза, морфологичната
проява на които е развитието на грану
ломи в разни органи : granuloma* a n g u
lare, lymphogranuloma* inguinale, lym
phogranulomatosis* и др.
granulosus, -a, -um [granulum*] : (b) гра-
нулозен, зърнест. (Г) гранулезный, зер
нистый. (е) granulous, granulated, (f) gra
nuleux. (d) granuliert, körnig, gekörnt,
körnchenreich.
granulum, -i, n {pl granula) [умал. от gra
num зърно] : (b) гранула — зрънце :
1. зрънца в протоплазм ата на много
клетки ; 2. малка пилюла с тегло 0,03 —
0,05—0,1 г. ( г ) зернышко, гранула, (е)
granule, (f) grain, granule, (d) Körnchen.
granum,
- i, n {pl grana); (b) 1. зърно,
зрънце ; 2. семе, (г) 1. зерно, зернышко;
2. семя, (е) 1. grain, corn; 2. seed;
3. grain (weight unit), 1 grain = 0.0648
gram, (f) 1. grain; 2. graine, (d)l.K orn,
Körnchen ; 2. Samenkorn.
graphospasmus, -i, m ftporçxo grapho ри
сувам, пиша + orcaajiôç sp a sm o s гърч,
спазъм] : (b) графоспазъм — писателски
спазъм, писарски спазъм : спазъм на мус
кулите на първите три пръста на дяс
ната ръка у хора, занимаващи се главно
с писане с перо или молив; виж също
spasmus functionalis, (г) писчий спазм,
писчая судорога, графоспазм, (е) wri
ter’s cramp, scrivener’s palsy, grapho
spasm, mogigraphia, (f)crampe des écri
vains, graphospasme. (d) Schreibkrampf,
id., Mogigraphie. (syn) spasmus scripto
rius, mogigraphia.
graveolens, gen.
- e ntis [gravis тежък +
o lëre мириша] : (b) силно миришещ, с
теж ка миризма, зловонен, (г) сильно пах
нущий, дурно пахнущий, зловонный. (е)
graveolent, odourful. (f) de forte odeur,
(d) stark riechend.
gravida1, -ae, f [fern, от gravidus обре
менен, тежък, пълен, от gravis | ]: (Ь)
бременна, трудна жена. (г) беременная
(е) pregnant, gravid, (f) enceinte, gravide,
grosse, (d) Schwangere, (syn) praegnans.
gravida-, adj. [ t ]: (b) бременна, трудна, (г)
беременная, (е) pregnant, gravid, (f) en
ceinte, gravide, grosse ; pleine, prégnante
(chez les animaux), (d) schwangere ;
trächtig (für Tiere).
graviditas, -atis, / [ t ] : (b) гравидност —
бременност; у човека продължава сред
но 280 дни. (г) беременность, (е) pregnan
cy, gravidity, gestation, fetation, cyesis. (f)
grossesse, gravidité, gestation, (d) Schwan
gerschaft, Gravidität, (syn) gestatio.
g. abdominalis: (b) коремна бремен
ност — развитие на плода (оплоденото
яйце) в свободната коремна кухина ; вид
извънматочна бременност, (г) брюшная
беременность, (е) abdominal pregnancy.
(О grossesse abdominale, (d) Bauchhöh
lenschwangerschaft.
g. bigeminalis si ve gemellaris: (b)
двуплодна бременност, c близнаци, (г)
беременность двойней, (е) twin pregnan
cy, bigeminal pregnancy, (f) grossesse
gémellaire, (d) Zwillingsschwangerschaft.
g. extrauterina : (b) извънматочна
бременност — развитие на плода (опло
деното яйце) извън матката. (Г) внема
точная беременность, ( е) ectopic p r eg
nancy, extrauterine pregnancy, (f) gros
sesse extra-utérine, grossesse ectopique.
(d) Extrauteringravidität, Extrauterin
schwangerschaft.
g.
ovarica : (b) оварнална, яйчникова
бременност — развитие на оплоденото
яйце в Graaf’oß фоликул. (г) яичнико
вая беременность, (е) ovarian pregn an cy .
(О grossesse ovarienne, (d) id., Eierstock
schwangerschaft.
g. spuria: (b) лъжлива бременност,
мнима или въображаема бременност —
увеличаване на матката с някои призна
ци на бременността, дължащо се на на
растване на тумор и иитраутеринен по
лип и др. ; невроза на очакване на дете,
при която могат да се появят различни
признаци на бременност освен сигурните,
(г) ложная беременность, мнимая бере
менность, воображаемая беременность.
(e) spurious or false pregnancy, pseu-
docyesis. (f) fausse gro ssesse, grossesse
nerveuse, grossesse imaginaire, (d) ein
gebildete Schwangerschaft, Pseudogravi
dität, Scheinschwangerschaft.
graviditas
199
gumma
g. tubaria : (b) тубарна бременност—
развитие на оплоденото яйце (плода) в
маточната тръба, (г) трубная беремен
ность. (е) tubal pregnancy, (f) grossesse
tubaire, (d) Tubenschwangerschaft, Tu-
bargravidität.
gravis, -e : (b) тежък, сериозен, опасен,
(г) тяжелый, серьезный, опасный, ( е)
grave, serious, (f) grave, (d) schwer, ge
fährlich.
Grawitzi tumor [Я. Grawitz, герм, пато
лог, 1850—1932]: -*► hypernephroma re
nis.
grippus, -i, m [от фр. gripper хващам,
улавям, сграбчвам ; названието отразява
внезапността и бързината на развитието
н а заболяването] : (Ь) грип, инфлуенца
(син : епидемична инфлуенца, епидемичен
грип, испанска болест) — остро заразно
вирусно заболяване с внезапно начало,
проявяващо се с общи явления на ин
токсикация (температура няколко дни,
главоболие в областта над орбитите, от
падналост, студени тръпки, болки в оч
ните ябълки, в ставите и мускулите на
крайниците и гърба и пр.), трахеит и
др., склонност към усложнения (сину
зит, отит, бронхит,"
бронхопневмония,
менингоенцефалит и др.), към хипотония,
релативно забавен пулс, левкопения, РУЕ
обикновено нормално и др. ; причини
тел : вирусът на грипа (вирус А, В, С,
D), към който се присъединяват обик
новено други бактерии (Haemophilus in
fluenzae или Bact. influenzae Pfeifferi,
пневмококи, стрептококи, стафилококи
или Micrococcus catarrhalis). (г) грипп,
инфлюэнца, эпидемическая инфлюэнца,
эпидемический грипп, испанка, (е) influ
enza, grip, grippe (pop.), epidemic ca
tarrh. (f) grippe, influenza, (d) Grippe,
Virus-Grippe, Influenza, (syn) influenza,
g. intestinalis
diarrh oea epidemica.
griseus, -a, -um: сив, виж cinereus.
gr. ль p.:
grosso modo pulveri satus]
ськр. в рецепти.
Gгocco-Rauchfuss, trigonum [Я. Grocco,\
итал. лекар, 1856—1916, К. А. Раухфус,
рус. лекар, 1835—1915] : (b) триъгълник
на Гроко-Раухфус — триъгълна зона с
притъпен звук при перкусия, която се
констатира при плеврален ексудат непо
средствено до гръбначния стълб на про
тивоположната здрава страна, (г) треу
гольник Грокко-Раухфуса. (e) Grocco's
triangle, Rauchfuss' triangle, paraverte
bral triangle. (!) triangle de Grocco-Rauch*
fuss. <d) Grocco-Rauchfußsches Dreieck.
grosso modo pulverisatus : (b) стрит на
едър прах, грубо пулверизиран ; ськр. в
рецепти gr. m. р. (г) истолченный в
крупный порошок, (е) roughly powde
red. (f) grossièrement pulvérisé, (d) grob
gepulvert, grob pulverisiert.
gr. p. : grosse pulverisatus ;
grosso mo
do pulverisatus.
Gruber-WidaP reactio [M. von Gruber,
герм, лекар, 1853— 1927, F. Widal, фр.
лекар, 1862— 1929]: (b) реакция на Ви
дал, Видалова реакция, реакция на Гру
бер-Видал — серологична реакция за
установяване присъствието на аглутинини
за тифни и паратифни бактерии в кръвта
на болния ; като титър на серума се оз
начава най-малкото серумно разреж дане,
което причинява аглутинация ; реакцията
се взема за положителна при титър най-
малко 1 :200 при микроскопско изслед
ване ; положителна е обикновено едва в
началото на втората седмица от заболя
ването. (г) реакция Видаля, ( е) W idal's
reaction, Gruber's reaction, Gruber-Dur-
ham reaction, Gruber-Widal reaction. <f)
réaction de Widal, (d) Gruber-W idalsche
Reaktion, (sy n) reactio Widali.
gryposis, gryphosis, -is, / :
onychogry
posis.
gtt.: guttam — капка (accus, от gutta*);
съкр. е рецепти.
gtts. : guttas — капки (accus, от guttae*) ;
съкр. e рецепти.
gubernaculum , -i, n [■-= кормило, от guber
n a re управлявам] : (b) губернакулум —
кормило, юзда, повод ; фиброзна връв,
съединяваща две анатомични образува
ния, нппр. g . testis. (г). руль, повод. (е)
helm. (f) gouvernail. (d) Steuerruder.
Guglielmo’ morbus :
di Gnglielm o’ mor
bus.
Guillain-Barre’ syndromum [G. Guillain,
фр. невролог, род. 1876, J. A . Barré
съвременен фр. невролог] : -> p olyradi
culoneuritis infectiosa.
gumma, -atis, n (pl gummata) [ходи komrni
гума, каучук, от староегипетската дума
kemoi гума— поради подобната на гума
консистенция на сифилитичните гуми]:
(Ь) гума — възловидно образувание на
третичния сифилис в разни органи или
тъкани, вид инфекциозен гранулом (виж
granuloma), на големина от грахово зър
но до орех, подлагащ се на казеозио из
раждане във^вътрешността, с консистен-
gummosus
200.
gyrus
дия на гума. (г) гумма, (e) id., syphiloma.
(!) gomme (syphilitique), syphilome. (d)
id., Syphilom, Gummigesclnvulst, Gum-
miknoten. (syn) syphiloma.
gummosus,
-a,
- um [gununi смола] : (b)
1. смолист, лепкав, муцилапшозеи, вис
козен ; 2. гумозен — протичаш с обра
зуване на гуми, приличащ на гума. (Г)
1 , камедистый,липкий, клейкий; 2. гум
мозный. (е)1-2. gummy. «о 1-2. gom
meux. (d) 1-2. gummös.
Gunni Signum [/?. M . Gim n , англ, офтал-
i\io.ior, 1850—1909] : (b) симптом на Гън —
пришииване на вена на мястото па кр ъ
стосването със склеротично затвърдена
или надебелена артерия на ретината,
като пршципнатата вена понякога се из
вива във форма на дьга (симптом на
Salus) ; при хипертонична ангиосклероза
на ретината. (г) симптом Гэнна. <е)
Gunn’s sign, (f) signe de Gunn, (d)
Gunnsclies Kreuzungsphänomen.
gustatorius, gustativus, -a, -um \gustare
вкусвам] : (b) отнасящ ce до вкусовия
усет или до вкуса, вкусов, (г) вкусовой.
(e) gustatory, (f) gustatif, (d) geschmack
lich, Geschmacks-.
gustus, -us, ni [gustare | ] : (b) вкус, вку
сов усет ; *виж също organum gustus.
(Г) вкус, вкусовое ощущение. (е) taste.
(f) goût. (d) Geschmack, (syn) geusis.
g. depravatus [de-pravare, pp. depra
v a t u s , изопачавам, развалям] : 1. лош
вкус в устата ; 2. извратен вкус, виж
pica.
gutta, -ае, / : (b) капка, напр. g. cadens —
падаща капка (виж при tinnitus metalli
cus). (Г) капля, (è) drop, (f) go u tte, (d)
Tropfen.
guttae, -arum, flpi : (b) капки - течна
лекарствена форма за вътрешно и вън
шно употребяване и за ректплно вкарва
не. <Г) капли, (е) drops, (f) gouttes, (d)
Tropfen.
guttatim Jgutta *]: (b) капка по капка»
rvT-à-гут, при инфузии (infusio**rectalis)
пли трансфузии, ( г ) капля по капле, ( е)
drop by drop, (f) goutte-à -goutte, (d)
tropfenweise.
gutturalis, -e fguttur, - uris, гърло, гъл-
тач] : (b) отнасящ се до гърлото и гъл-
тача, гърлещ фарингеалеп. (г) горловой,
глоточный, (е) guttural, throaty, (f) gut
tural. (d) guttural, Kehl-,
gynaecologia, -ae, f fruvi},
gyne,
gynaikos, жена, съпруга -f- Xô^oç logos
учение] ; (b) гинекология — дял от ме
дицината, изучаващ физиологията и бо
лестите на женските полови органи,
тяхната профилактика и лечение, ( г) ги
некология. (е) gynaecology. (!) gyné
cologie. (d) Gynäkologie, Frauenheilkunde,
gynaecologus, -i, tu [| ]: (b) гинеколог—
лекар-спеииалист но болестите на ж ен
ските полови органи. <г> гинеколог. ( е)
gynaecologist. (!) gynécologue, (d) Gy
näkologe, Frauenarzt.
gynaecomastia, -ne, / [71m}, 4 uvxiv.6 ç f -f
Ii3t<rc4ç mastos женска гърда] ; (b) гине
комастия *— развитие на женска гърда
или гърди у мъжа. (Г) гинекомастия. ( е)
îd-, gyn(a)ecomasty. (f) gynécomastie, (d)
Gynäkomastie, Fraiienbrust.
gynaecophobia, -ae, / ["(wrç, ^ uvxlxôç j +
cpdß&c ph ob o s страх] : (b) гинекофобия —
болестен страх от дружене с жени, бо
лестно отвращение от обществото на
жени, (г) гинекофобия. (е) gynephobia,
(!) gynécophobie, gynéphobie. (d) Gynà-
kophobie. (syn) gynaeph obia.
gynaephobia, -ae, / : -> gynaecophobia.
gynandria, -ae, /fruvY] f 4- соф aner мъж,
àvôpstoçandrelos мъжки]:
effeminatio.
gynatresia,-ae,/FfuvT] t + à-p riv. , -h
tresis продупчване, отвор] : (b) гинатре-
зия - вродена атрезия (срастване) на
известни места на женските полови орга
ни: па химена (atresia hymenalis), на вла
галището (a. vaginalis), на шийката (а.
cervicalis),на матката (a. uteri) идр.(г) гин-
aTpe3iifl.(e)id.(f)gynatré$ie. (d) Gynatresie.
gyratus, -a, -um frOpos | ] : (b) кръгов, кръ
гообразен, пръстеновиден, извиващ се,
криволичещ, (г) круговой, кольцевидный,
извилистый, (е) gyrate, sinuous. (!) an
nulaire, sinueux, (d) kreisförmig, g e
schlängelt.
gyrl, rn'pl : -> gyrus,
gyrus, -i.
m(
plgyri) [?öpoS
кръг,
окръжност] : (b) гирус — извивка, обик-
новено мозъчна извивка, извивка на
мозъчната кора (gyrus cerebri), (г) изви
лина мозга, извилина мозговой коры, ( е)
id., convolution. (!) circonvolution, (d) id.,
Windung, Hirnwindung.
H
201
haematemesis
H
И^химич еският знак на водорода, liydro-
genium.*
habenula,
- ae, / [умал. от habena юзда] :
( b ) хабенула : 1 . юзда, юздица, юздичка ;
подобно на юзда образувание, придър
жаща връзка, ограничаваща движението
фиброзна връзка; 2. краченцето на cor
pus* pineale, (г) 1. узда, уздечка ; 2.
ножка шишковидного тела, ( е ) id.
-
(f) id.
(d)id.
habitualis,
-е [habitare обитавам, занима
вам се с нещо постоянно] : (Ь) хабитуа-
лен — обичаен, привичен, често повта
рящ се (luxatio* habitualis, abortus* habi
tualis). (г) обычный, привычный, часто
повторяющийся, ( е ) habitual, customary,
usual, ( f ) habituel, ( d ) habituell, gewohn
heitsmäßig, oft wiederkehrend.
hibitus,
- us, m [= външен вид, външност,
телосложение] : ( b ) хабитус, телосложе
ние : съвкупността от външните призна
ци, характеризиращи устройството на
тялото и външния изглед, на човека
(размери на тялото, тежест, развитие на
скелета и мускулатурата,, охраненост,
изглед на кожата и др.) ; особеностите
на. тези външни признаци, които позно7
ляват да се правят известни, заключения
за предразположение към някои болести ;
виж също constitutio, status. (Г) габи
тус, телосложение, ( e )
id. ( f ) habitus,
(extérieur), ( d ) id., äußere Kôrperbeschaf- ,
îenheit.
.
.
h,
adenoideus:
(b)
аденоиден хаби
тус — външен вид на деца с аденоидни
вегетации (дишане с отворена уста, сън
лив изглед, носов говор и др.). (г) аде
ноидный габитус, ( е ) adenoid habitus.
(О habitus adénoïdien. (d) id., adenoider
Habitus.
h.
apoplecticus:(b)апоплектиченха
битус — апоплектично телосложение :
късо и набито тялос къса шря и зачер
вено лице. (г) апоплектическое телосло
жение. ( е ) id. ( f ) constitution apoplec
tique. ( d ) id.,
apoplektischer Habitus.
h.
asthenicus
(Stiller) : ( b ) астеничен
хабитус — астенично телосложение : ви-
срк ръст, тесен гръден кош, бледност,
телесна слабост и др. (г) астеническое
телосложение. (е) asthenic constitution,
( f ) constitution asthénique, (d) id. ( s y n )
habitus enteroptoticus siv e paralyticus,
asthenia universalis congenita.
h,
enteroptoticus:дълъг,тесенко
рем и тесен гръден кош с ребрен
ъгъл под 90°, смъкване на коремните
органи и др., виж habitus asthenicus.
h.phthisicus:
( b ) туберкулозен ха
битус — рязко изразени черти на habitus*
asthenicus : тънка и висока конструкция,
плосък гръден кош, нежен цвят на ко
жата. (Г) чахоточное телосложение. (е)
. id. (!) constitution phtisique, (d) id.
h.
scrofulosus:
scrofulosis.
haem(a)-,
haemo-
,
haemat(o)-[аГра,аГ-
jicttcç haima, haimatos кръв] : в съста
вни думи означава отнасяш, се до кръв
та, кръво
haemagglutinatîo,
-onis, /
[аГра, -атос f
+ agglutination] : (b) хемаглутинация—
слепване и утаяване на еритроцитите,
суспензирани в течност, ( г) гемагглюти-
нация. ( е ) h(a)emagglutination. (!) hémag
glutination. (d) Hämagglutination,
haemagglutinina,
-orum, njpl [|]: (b)
хемаглутшшни — аглутинини, предиз
викващи haemagglutinatio*. (г) гемагглю-
тинины. ( e ) h(a)emagglutinins. (!) liémag-
glutinines. (d) Hämagglutinine.
haemangioma,
- atis, n (pl haemangiomata)
[aîpa, -axoç f -f-
angeion съд 4-
roma = тумор] : ( b ) хемангиом — добро
качествен тумор, състоящ се от новооб
разувани и разширени кръвоносни с ъ
дове. ( г ) гемангиома, ( е ) h(a)emangioma.
(!) hémangiome, (d) Hämangiom, Blut
schwamm, Blutgefäßschwamm.
(syn)
naevus vasculosis.
h.planum
sivesimplex: (b) плоеък
хемангиом — капилярен хемангиом на
кожата : розово, ясночервеио, напомня
що цвета на пламък (naevus flammeus) или
синкавочервено петно, причинено от но
вообразувани и разширени кожни капи
ляри ; съществува обикновено от рожде
ние. (г) капиллярная гемангиома кожи,
„винное пятно“ , (е) capillary (n(a)evus*
port-wine stain, port-wine mark. (!) nae
vus rouge, tache de feu, tache de vin.
( d ) Feuermal, Gefäßmal. ( s y n ) angioma-
simplex, naevus vasculosus simplex*
naevus flammeus.
haemarthrosis,
- is./jatpa,
| H- ap$-
pov a rthron става] : ( b ) хемартроза —
кръвоизлив в ставната
кухина (при
травма, дисторзия, хемофилия и др.) .
(г) гемартроз, (е) h(a)emarthros. (!) hém-
arthrose. (d) Hämarthros, Gelenkbluter
guß.
haemat-
,
haemato-:
-»• haem(a)- .
haematemesis,
-is, / [аГра,
-axoç haima„
- atos, кръв -b speoiç emesis повръщане]:
( b ) хематемеза — кръвоповръщане (при
haematidrosis
202
haematometra
язва на стомаха, разширени вени на
хранопровода и др.) . (г) гематемезис,
кровавая рвота, ( е) li(a)ematemesis, vomi
ting of blood, (f) héniatémèse, vomisse
ment de sang, ( d ) Blutbreclien, Bluter
brechen, Hämatemese. (syn) vomitus
cruentus.
haematidrosis,
haematohidrosis,
-is, /
[afpa, -clzoç | -f îdpûç hidros hot] : (b)
хемат<х)идроза - кървава пот; много
рядко явление, наблюдаващо се главно
y жени и невролати. (г)гематидроз, кро
вавый пот. (e) h(a)ematidrosis, h(a)emat-
liid rosis. (f) hématidrose, hémathidrose.
(d)
Hamhidrose, Blutschwitzen, ( s y n )
îiaem(h)idrosis.
haematinum,
-i,n[аГрх,-%zoç|]:(b) xe-
матин — багрилното вещество на съдър
жащия кислород хемоглобин, означавано
като oxyhaeminum ; желязо-порфирино-
вата част на хемоглобина. <г) гематин.
(e)
hfajeinatin, heme, ( f ) hématine. (d)
Hämatin, Oxyhämin.
haemato-:
haem(a)- .
haematocele,
-es, / [аГра, -xtgç j -f- x-rçbj
keht тумор, кила] : ( b ) хематоцеле —
туморовидно насьбиране на кръв, натруп
ване на кръв в ограничено пространст
во : 1. инкапсулиран кръвоизлив в о б
ластта на матката (h. anteuterina, h. retro-
ifterina, h. parauterina), обикновено след
руптура на маточната тръба ; 2. натруп
ване на кръв между листовете на tunica
v aginalis propria testis или в тъканите
на скротума. (<•) гематпцеле. (е) îi(a)ema-
t осеle. (f) hématocèle. (rf) Hämatozele,
Bliitbnich .
haematocoelia,
-ae, / [хГрх, -%zoç| + xotXiœ
ko ilia кухина]: (b) хематоцелия —натруп
ване (изливане) па кръв в коремната
(пернтонеалната) кухина, (г) гематоцелия.
(е) iKaieinatocelia. <*> hématocoelie. (d)
Hämotozolie.
haematocolpos, -î. m [аГрх, -хтод [ -f y.ôX-
7ioç kolp o s влагалище] : ( b ) хематокол-
пос — насъбиране на менструална кръв
във влагалището всл. на неперфориран
химен, атрезия на входа му или друго
препятствие, ( г ) гематокольпос. ( е ) h(a)e-
niatocolpos, hia)ematokoIpos. (f) hémato-
colpos. (d) Hämatokolpos.
haematocystis,
- is, / [afp*, - xtoç hainia,
• atost кръв -f xOaxiç kystis мехур, пико
чен мехур] : ( b ) хематокиста: 1. кръвна ки
ста; 2. кръвоизлив в пикочния мехур, (г) 1 .
кровяная киста: 2. кровоизлияние в моче
вой пузырь. (е) 1. hui)ematocyst ; 2. h(a)e-
matocystis.(f) 1. kyste sanguin, kyste hé
matique ; 2. épanchement sanguin dans la
vessie, (d) 1. Blutzyste ; 2. Bluterguß in
die Harnblase.
haematocytolysis,-is, / [аГрх, -xxoç | +
xutoç kytos клетка -f Aùatç lysis разлага
не, разтваряне]: —* haemolysis,
haematodermiae, ///?/, haematodermato-
ses, f pl [аГрх, -axcç | -j- Séppa derma
кожа] : хематодермии,
хемптодермато-
зи хиперпластични процеси по кожата,
изхождащи от основните елементи на
кръвотворните органи, които се наблю
дават при лимфолевкозите, лимфограну-
ломатозата и др.
haematogenes, gen.
-is [аГра, -xtoç f +
- 7evrjç -genes* произлязъл] : (b) хемато-
генен : 1. произхождащ от кръвта, кръ-
вороден, намиращ се във връзка с кръв
та, образуван от кръвта ; 2. кръвообра
зуване кръвотворен, хемопоетичен. fr)
1. кроверодный ; 2. кроветворный, (е)
1-2. h(a)ematogenic, h(a)ematogenous ; 2.
haematopoietic, (f) 1. hématogène; 2.
hématopoïétique, (d) 1-2. hämatog en;
2. blutbildend, hämatopoetisch.
haematohidrosis, -is, f : —►haematidrosis.
haematoidinum, -цл[аГра, - o l z o ç [ -f-eiôr)c
- eides подобен] : ( b ) хематоидин — про
дукт на разпадането на хемоглобина
като свободен от желязо остатък, хими
чески еднакъв с билирубина, (г) гема-
тоиднн.(е) h(a)ematoidin. (f) hématoïdine.
.
<d > Hämatoidin.
haematologia, -ae / [aîpx, - a toç j -f
log os учение]: (b) хематология — наука
за кръвта и кръвотворните органи, за
техния строеж и функциите им при
нормални и патологични условия, ( г ) ге
матология. (е) h(a)ematoïogy. (f) hémato
logie. (d) Hämatologie, Blutlehre,
hacmatolysis, -is, / : —►haemolysis,
haematoma, - atis, n ( p l haematomata) [afpa,
-axoç haiina, -atos, кръв + -оma = ту
мор] : (b ) хематом, кръвен тумор —
ограничено, подобно на тумор натрупва
не на кръв в тъканите всл. па кръвоиз
лив. (г) гематома, кровяная опухоль. (е)
ti(a)ematoma. (f) hématome, bosse san
guine. (d) Hämatom, Blutgeschwulst,
h. auriculae : —►othaematoma.
h. retrouterinum = haemato cele retro-
uterina, виж при haematocele (1).
haematometra, -ае,/[аГра,~ агод f -f
metra матка M b ) хематометра — насъ
биране на менструална кръв в матката
вся. на непроходимост на цервпкалния
h aematomphalus
203
haemoblastosl s
канал, на маточния отвор или на влага
лището. (г) гематометра, (e) haemato
m etra. (f) hématomètre, hématométrie.
(d) id.
haematomphalus, -i, m [atpa, -octoç | +
ôpcpaXôç omphalos пъп]: (b) хематомфа-
л у с — хематом на пъпа (при кръвоиз-
лияние в коремната кухина), (г) гематома,
(кровяная опухоль) пупка, (е) id. (f) hé
matome de Tombilic. (d) id.
haematomyelia, -ae, / [atpa, -atoç f -f pue-
Xôç myelos гръбначен мозък]: (b) хема-
томиелия — кръвоизлив в гръбначния
мозък, спинална апоплексия, (г) гемато-
миелия. (е) h(a)ematomyelia, spinal apo
plexy. (f) hématomyélie. (d) Hämatomy-
elie, Rückenmarksblutung, Spinalapople
xie. (syn) apoplexia spinalis,
haematopericardium , -ii, n : -► haemope
ricardium.
haematopneumothorax, -acis, m :
hae-
* mopneumothorax.
haematopoiesis, haemopoiesis, -is,/[atpa,
~atxcç I -f rcctyaiç poiesis правене, създа
ване, от TEoiéa) poieo правя, творя] : (b)
хематопоеза, хемопоеза — кръвообразу
ване : процес на образуване, на развитие
и узряване на кръвните клетки, образу
ване на кръв, специално образуване на
еритроцити, (г) кроветворение, {e) h(a)e-
matopoiesis, sanguification, (f) hémato
poïèse, hématopoèse. (d) Hämaföpoese,
Blutbildung.
haematopoieticus, haemopoieticus,
-a,
- пш И ] : (b) хематопоетичен/хемопоети-
чен — кръвообразуваш, кръвотворен,
отнасящ се до кръвообразуването’ (виж-
haematopoiesis). (г) кроветворный: (е)
h(a)ematopoietic, h(a)ematogenîc, hi(;a)ema-
toplastic, sanguifacient. (f) hémopoïé-
tique, hématopoïétique, (d) blutbildend,
hämatopoetisch. (sy n) sanguifaciens.
haematoporphyria,
-ae, / [atpa,
-axoç
haimat -atos кръв -f rcopcpûpa- porphyra
пурпур, пурпурна боя] : (b) хематопор-
фирия, порфирия — вродено хронично
заболяване, характеризиращо се с обра
зуване и отделяне на голямо количество
уропорфирин и копропорфирин с ури
ната и отлагането им в костите, под
кожата, в кожата, (г) гематйпорфирия,
порфирия. (е) h(a)ematoporphyria, por
phyria. (f) hématoporphyrie, porphyrié. (d)
Hämatoporphyrie, Porphyrie, (syn) por
phyria. ,
haematoporphyrinuria,-ae,/:
porphy
rinuria.
haematoptysis, -is, / : -► haemoptysis,
haematorrhachis, -is, / [atpa,
-rxxoç | +
rh a chis гръбнак, гръбначен стълб]:
(Ь) хематорахис — кръвоизлив в гръб
начния канал, произхождащ от мозъчни
те обвивки, (г) гематорахис. (е) h(a)ema-
torrhachis. а ) hématorachis. (d) Häma-
torrhachis.
haematorrhoea, -ae, / [atpa, -xzoç |
rh o e течение] : (b) хематорея — извън
редно силно кръвотечение, обилно кръ
вотечение. (г) сильное кровотечение, (е)
h(a)ematorrh(o)ea. (f) hémorragie abon
dante. (d) Hàmatorrhoe, starke Blutung,
Blutsturz.
haematosalpinx, -ingis, / [atpa, -axog | -f-
salpinx*) : (b) хематосалпинкс — насъ-
биране на кръв в маточната тръба всл.
на кръвоизлив при извънматочна бремен
ност; виж sactosalpinx. (г) гематосаль-
пинкс. ( е) h(a)ematosalpinx. (f) hémato
salpingite, hematosalpinx, (d) Hämatosal-
pirtx.
haëmatostatica, njpl, haematostyptica,
n jp l: —►haemostatica.
haematothorax, -acis, m : —►haemothorax,
haematotympanum, -i, n : —► haemotym-
panum.
heamaturia, -ae, / [atpa, -axoç j -f oopov
u ron урина] : (b) хематурия — кръво-
пикаене, кръв в урината: отделяне на
неразпаднати червени кръвни телца в
урината, симптом на много заболявания :
бъбречни камъни, нефрит, туберкулоза
на пикочните органи, новообразувания
на бъбреците, надбъбреците и пикочни
те пътища и др. ; срв. haemoglobinuria.
<Г) гематурия, (е) li(a)eniaturia. (f) hé
maturie, pissement de sang, (d) Hämat
urie, Blutharnen.
haemhidrosis, haemidrosis, -is, / : -* hae-
matidrosis.
- haemia, -aemia [atpa,
- rc oç haima,-atos
кръв] : в съставни думи означава о тн а
сящ се до кръвта, кръво-.
haeminum,
-i, n[atpa]]:(b)хемин —
съдържащо желязо порфириново съеди
нение (haematinum hydrochloricum), по
лучаващо се химически от хематина ;
син. хлорхемин. (г) гемии, хлоргемин.
(е) h(a)emin. (f) hémine. (d) Hämin,
haemoblastosis, -is, f (pi haemoblastoses)
[atpa f + pXaoxéç blastos кълн,зародиш -J-
- o si s- ] : (b) хемобластоза, хемобластози—
злокачествени, близко стоящи до сарко
мите разраствания на различните най-
млади първични клетки на кръвните
haemochromatosis
204
haemolysis
телца с левкемична или алевкемичиа бо-
лестна картина, (г)гемобластоз. (e) h(a)e-
moblastosis. ( о hémoblastose. (d) Hâmo-
blastose.
haemochromatosis, - i s , / [аГра \ f /ршра.
chroma цвят, боя -f
~osis- ] : (b) хемо-
хроматоза, бронзов диабет, пигментна
цироза - заболяване, характеризиращо
се с иитезивно оцветяване иа кожата
(от тъмна пигментация до силно брон
зов цвят) всл. на отлагане на съдърж а
щия желязо пигмент хемосидернн, при
дружено от циротичнн изменения на
панкреаса и черния дроб и др. (г) ге-
мохроматоз, бронзовый диабет» пигмент
ный цирроз, (е) h(a)emochromatosis, bron
zed diabetes, pigmentary cirrhosis, (f) hé
mochromatose, diabète bronzé, cirrhose
pigmentaire. <d) Hämochromatose, Bron
zediabetes, Pigmentzirrhose.
haemocultura, -ae, / [afp* | + cultura*J :
(b) хемокултура — култура (виж cultura)
на микроби, намерени в кръвта, (г) ге-
мокультура. (е) h(a)emoculture. (f) hé
moculture. (à) Hämokultur, Blutkultur.
haemocytolysîs, - is,/[afp a| -f xûtoç kytos
кухина (клетка) + Xuaiç lysis разпадане,
разтваряне] : -> haemolysis.
haemodynamîca, -ae, / [afp a | + aûvoqit^
dynamis сила] : (b) хемодинамнка — дви
жение на кръвта по съдовете, учение
за движението на кръвта в сърцето и
съдовете. (Г) гемодинамика, (е) h a e m o
dynamics. (f) hémodynamique, (d) Hämo
dynamik.
haemoglobinum, -i, n [яГра | + globa s
топчица (кръвно телце)] : (b) хемогло
бин — багрилното вещество на еритро
цитите, дихателният желязосъдържащ
пигмент на кръвта ; пренася кислорода
от белите дробове в тъканите (чрез прие
мане на кислорода се превръща в окси-
хемоглобин) и участвува в пренасянето
на въгледвуокиса от тъканите в белите
дробове ; състои се от хематин и бел
тъчна част (глобин) ; хемоглобинът се
съединява и с въглеокиса даже и при
малки количества на последния (СО-хе-
моглобин), с азотния окис и др. ; виж
също methaemoglobinum и sanguis, (г)
гемоглобин, (е) h(a)emoglobin. (f) hémo
globine. (d) Hämoglobin, Blutfarbstoff.
haemoglobinuria, -ae, / [haemoglobinu mi:
-f G’jpov u r on урина] : (b) хемоглобин-
урня — отделяне на разтворен хемогло
бин в урината при бързо разпадане на
еритроцити в кръвта (след трансфузия,
отравяния, изгаряния и др.) като чист
хемоглобин или с метхемоглобин, виж
febris biliosa haemoglobînurica. (г) re-
моглобпнурия. (e) h(a)emoglobinuria. (f)
hémoglobinurie, (d) Hämoglobinurie.
h. paroxysmalis : (b) нароксизмална
или пристъпва хемоглобинурия — при
стъпите настъпват след въздействие на
студ (студова хемоглобинурия, особено
при сифилис), след силни физически на
прежения (след продължителна марши
ровка - маршова хемоглобинурия), ос
вен това съществува пароксизмална нощ
на хемоглобинурия (тип March iafava-
Micheii = придобита хемолитична ане
мия) и пароксизмална миоглобинурия,
(г) пароксизмальная гемоглобинурия. ( е)
paroxysmal h(a)emoglobinuria. (f) hémo
globinurie paroxystique, (d) paroxysmale
Hämoglobinurie.
haemogramma, -atis, n [аГра haima кръв
-fYprfppa g ramm a писмо, нещо написа*
но] : (Ь) хемограма — кръвна картина :
резултатите от количественото и каче
ственото изследване на кръвта, предста
вени по определена схема; червената и
бялата кръвна картина (количество, фор
ма и пр. на еритроцитите, хемоглобин,
количество и цифрови данни от дифе
ренциалното изчисляване на левкоцити
те, тромбоцитите и др.) ; срв. leucogram-
ma. (О гемограмма, картина крови. (е)
h(a)emogram, blood picture, (f) hémo
gramme, formule sanguine, image san
guine, figure d u sang, (d) Hämogramm,
Blutbild.
haemolysina, -orum, njpl [аГра f + Xûotc
lysis разлагане, разпадане]: (b) хемо-
лизини — вещества, предизвикващи осво
бождаване на хемоглобина от еритроци
тите,'причиняващи хемолиза (виж haemo
lysis); биват неспецифични (бактериални
продукти, змийска и скорпионова отро
ва, сапонинн и др.) и специфични (иму-
нохемолизини), (г) гемолизины, (е) h(a)e-
molysins. (f) hémolysines. (d) Hämo
lysin e.
haemolysis,
-is, / [f]: (b) хемолиза —
процесът на увреждане (разрушаване,
стопяване) на еритроцитите : на нормал
ните еритроцити с излизане на хемо
глобина от тях
всл. на механично,
химично или серологично въздействие
(виж haemolysina), или на патологичните,
с намалена резистентност еритроцити
(хемолитичен иктерус и др.) и др. ( г) ге
молиз. (е) h(a)emolysis, h(a)ematocytoly-
haemolyticus
205
haemorrhoides
sis, h(ajematolysis. (f) hémolyse, (d)
Hämolyse, Hämozytolyse. (syti) haem(at)o-
cytolysis, haematolysis, erythrocytolysis.
haemolyticus, -a, -um [f ] : (b) хемолити-
чен : предизвикващ хемолиза ; дължащ
се на хемолиза. (г) гемолитический. (е)
h(a)emolytic. (f) hémolytique, (d) hämo
lytisch.
haemopericardium,
-ii, n [аГраf -fperi-
cardiam*] ; (b) хемоперикард — насъ-
биране на кръв в сърцевата торбичка
всл. на кръвоизлив, (г) гемоперикард.
(е) h(a)emopericardium. (f) hémopéri
carde. (d) Hämoperikard. (sy n) haemato-
pericardium.
(haemophilia,^-ae, / [аГра \ -f- <ptXîoc philia
обич, склонност] : (b) хемофилия — за
боляване, характеризиращо се с постоян
на склонност към спонтанни или тр ав
матични, трудно спиращи се кръвоизли
ви ; разглежда се като хеморагична диа
теза (забавяне на съсирваемостта на
кръвта) ; боледуват само мъже и се пре
дава наследствено на мъжкото поколе
ние посредством дъщерите, които сами
обикновено не боледуват („кондуктори“).
(г) гемофилия, (е) h(a)emophilia, b lee
der’s disease, (f) hémophilie, (d) Hämo
philie, Bluterkrankheit.
Haemophilus, -i, m [ | ] : група хемофилни
(хемоглобинофилни) бактерии — малки
неподвижни, Грам-отрицателни бактерии,
развиващи се само в присъствие на кръв
или хемоглобин.
Н. conjunctivitidis (Bacterium Koch-
Weeks) : причинител на острия епиде
мичен конюнктивит.
H. Ducrey (Bacterium ulceris cancrosi) :
причинител на мекия шанкър (ulcus*
molle).
H. influenzae (Bacterium influenzae):
виж при grippus.
Н. pertussis : причинител на коклюша ;
сан. : Bacillus Bordet-Gengou, Bacillus
pertussis, Bact. tu ssis convulsivae, Bor
detella pertussis.
haemophthalm us, -i, m, haemophthalmia,
- ae, / [осГра, haima кръв + ôcp&aXpôç Oph
th a ltnos око] : (b) хемофталм, хемофтал-
мия — кръвоизлив в очната ябълка (в
стъкловидното тяло, предната камера и
т.
н.). ( г) гемофтальм. ( е) h(a)em-
ophthalmia, h(a)emophthalmus. (f) hém
ophtalmie. (d) Hämoplithalmus, Blut-
auge.
haemopneumothorax, haematopneumo-
thorax, -acis, m [аГра f + pneumotho
r a x *] : (b) хемопневмоторакс — • на-
събиране на въздух и кръв в плеврал-
ното пространство, пневмоторакс с кръ
воизлив. (Г) гемопневмоторакс. ( e) h a e
mopneumothorax. (f) hémopneumotho
rax. (d) Hämatopneumothorax, Hämopneu-
mothorax.
haemopoiesis, haemopoieticus :
haema-
topoiesis, haematopoieticus.
haemoptoë, -e s ,/[arpa | -f лтйшptyo плю-
вам] : хемоптое — кръвохрак, кръвохра
чене : отделяне, изхранване на кръв, кръ
вотечение, обикновено от белите дробо
ве, виж haemoptysis.
haemoptysis, -is, f [f ]: (b) хемоптиза —
кръвохрачене : отделяне, изхрачване на
кръв, кръвотечение от по-долните брон
хиални пътища или от белите дробове
(при белодробна туберкулоза, белодро
бен инфаркт, абсцес, бронхиектазии, рак
и ДР-). (г) кровохарканье, (е) haem o
ptysis, blood-spitting, (f) hémoptysie,
crachement de sang, (d) Hâmoptoë, id.-
Bluthusten, Blutspucken, (syn) haema-
toptysis.
haemorrhagia, -ae, f [аГра f — ЭД-рюрс
rhegnymi чупя, разкъсвам] : (b) хемо-
рагия — кръвотечение всл. на наруша
ване целостта на стените на кръвонос
ните съдове, кръвоизлив в телесни ку
хини или в тъканите: от белите дробо
ве (haemoptysis*], бъбреците (haem at
uria*), носа (epistaxis*), стомаха (haem at
emesis*), червата (enterorrhagia*, me
laena*) и др. (г) геморрагия, кръвотече
ние, кръвоизлив ние. (е) h(a)emorrhage,
bleeding, (f) hémorragie, saignement,
(d) Blutung, Hämorrhagie.
h. cerebri: виж при apoplexia (1).
haemorrhagicus, -a, -um, [ | ]: (b) хемо-
рагичен : 1 . предизвикващ кръвотечение,
съпровождащ се с кръвотечение, кръво-
точив ; 2. съдържащ кръв, кървав, (г)
геморрагический: 1 . кровоточивый ; 2. кр о
вавый. (е) 1. h(a)emorrhagenic, li(a)emor-
rhagiparous; 2. h(a)emorrhagic. (f) 1. hé -
morragipare; 2. hémorragique, (d) 1. Blu
tung hervorrufend ; 2. hämorrhagisch.
haemorrhoidalis,
-е [ | ]: (b) хеморои-
ден — отнасящ се до хемороидите, (г) ге
морроидальный. ( е) h(a)emorrhoidal. (f) h é
morroïdal. (d) hämorrhoidal.
haemorrhoides, -um, fjpl [aï\xoppotç, -'Sog
haimorrhois,
- idos кръвотечение, от
аГра haima кръв -I- (Soi) rhoe течение] :
(b) хемороиди, „маясъл“ — варикозно
разширение на вените на долната част
haemorrhois
206
hallucinatio
на правою черво и ануса, навътре или
навън от musculus sphincter ani (вътреш
ни или външни хемороиди), (г) гемор
рой. ( е) h(a)emorrhoids, piles. (!) hémor
roïdes. (d) Hämorrhoiden, goldene Adern,
(sy n) phlebectasie haemorrhoidales, va
rices haemorrhoidales.
haemorrhois, -idis,/[atpoppoCç j ] : (b) 1. хе
мороид, един от варианте, съставящи
хемороидите ; 2. хемороиден възел (атро
фирал хемороид всл. на облитерация),
(г) геморроидальная шишка, (е) 1. h a e
morrhoid, pile ; 2. h(a)emorrhoidal no
dule. (f) i. hémorroïde ; 2. marisque.
<d) 1. Hämorrhoid, Goldader; 2. Hämor
rhoidalknoten. (sy n) varix haemorrhoida-
lis.
haemosiderosis, -is, /[«Гра haima кръв4-
ollrfioç sideros желязо] : (b) хемосиде
роза, по-правилно сидерофилия — от
лагане па хемосидерин (желязосъдър-
жащ продукт от разпадането на хе
моглобина) в черния дроб и други орга
ни и тъкани, виж haemochromatosis.
(Г) гемосидероз. (е) h(a)emosiderosis. (f)
hémosidérose. (d) Hämosiderose. ( sy n)
siderophilia.
haemospermia,-a e,/[arpa t -H orcéppaSper
ma семе, сперма] : (b) хемоспермия —
примес на кръв към спермата, кръвен
еякулат, при възпаление на семенните
мехурчета и др. (Г) гемосиермия. (е)
h(a)emospermia. (!) hémospermie, hém a
tospermie. (d) Hämospermie.
haemostasis, -is, / [аГря t + credos stasis
спиране]: (b) хемостаза: 1. спиране на
кръвотечение, кръвоспиране ; 2. спиране
движението на кръвта в кръвоносните
съдове в някоя част на тялото, (г) ге
мостаз. ( е) h(a)emostasia, h(a)emostasis.
(f) hémostase, hémostasie. (d) Hämostase:
1. Blutstillung; 2. Blutstockung.
haemostatfca, haemostyptîca (remedia),
njpl [afpa f -f crtdaiç | ,otutctlxÔ£styptikos
затягащ] : (b) хемостатици, хемостипти-
ци — хемостатични, кръвоспиращи ле
карствени средства, (г) кровоостановли-
вающие средства, гесмостатические сред
ства. (е) h(a)emostatics, h(a)emostyptics,
styptics, (f) hémostatiques, antihémorra
giques, hémostyptiques. (d) Hämostatika,
blutstillende Mittel, Blutstillungsmittel,
Hämostyptika. (syn) antihaemorrhagica,
haemostyptica.
baemostaticus,
-a,
-um [\]: (b) хемо-
статичен — кръвоспиращ, (г) гемоста
тический,
кровоостанавливающий. •: (е)
li(a)emostatiс, h(a)emostyptic. (f) hémo
statique. (b) blutstillend, hämostatisch,
hämostyptisch.
haemostyptica (remedia) : haemostatica.
haemotherapia,-a e,/[afpx haima кръв -j-
{teparcefa therap eia лечение] : (b) хемо
терапия — лечение c кръ в : преливане
на кръв ; подкожно или мускулно впръск
ване на кръв, кръвен серум мШ плазма;
прилагане на приготвени от кръв пре
парати за хемостаза и стимулиране на
кръвообразуването и др. (г) гемотера
пия. (е) h(a)emotherapy. (!) hémothérapie,
hématothérapie, (d) Hämotherapie.
haemothorax, haematothorax,
-acis, m
[afjiat 4-^wpag thorax гриден кош]: (b)
хемоторакс, хематоторакс — събиране
на кръв в плевралпата кухина всл. на
кръвоизлив, (г) гемоторакс, гематото
ракс. (e) li(a)emothorax. h(a)ematothorax.
(о hemothorax. (d) Hämothorax, Häma-
tothorax.
haemotoxina, -orum, n 'pl [яГра f 4- xögov to-
х о п стрела (отрова за стрела)]:, (b) хе-
мотоксшш — вещества, образувани от
микроби и др.,
способни да увреждат
нормалните еритроцити в циркулираща
та кръв, да предизвикват хемолиза, виж
haemolysis, (г) гемотоксины, (e) h(a)emo-
toxins. ( о hémotoxines. (d) Hämotoxine.
haemotransfusio, -onis, /[«Гря \ + trans
fusio*] :
transfusio sanguini^.
haemotympamim, haematotympanum, -i,
n [аГра t 4- tympanum*] : (b) хемотим-
панум, хематотимпанум — кръвоизлив в
тъпанчеватл кухина, (г) гематотимнанои.
(е) h(a)emotympanum.(!)hématotyinpanon.
(d) Hämatotympanon.
halisteresis, -is, / [&Xç hals сол -f- azèprioiç
steresis отнемане, лишаване] : (b) хали-
стереза — изчезване на калциевите соли
от костите, обезкалцяване на костите при
остеомалация, теж ък рахит, остеопатии
всл. на гладуване и др. (г) галистерез.
(e) id., halosteresis* (!) halistérèse. (d)
Halisterese.
halitosis, -is, / [halitus дишане, дъх] :
foetor ех ore.
hallucinatio, -onis, / (pi hallucinationes)
[(h)alu cina ri бълнувам]: (b) халюцинация,,
халюцинации — мними, недействителни
възприятия, възприятие без обект : халю
цинациите и илюзиите (=изопачени въз
приятия) представляват лъжливи възприя
тия, несъответствуващи на действителност
та, отнасящи се към т. нар. „измами на
чувствата“ ; срв. illusio, (г) галлюцина-
hallux
207
hebephrenia
ция, (p i) галлюцинации, мнимые восприя
тия. (e) hallucination, (f) hallucination.
(d) Halluzination.
hallux,
- a cis, m [от hallex или hallus):
(b) палецът, големият пръст на кра
ка. ( г) большой палец ноги, (е) great
toe, id., hail us. (f) gros orteil, (d) gro
ße Zehe, Großzehe.
h. flexus, hallux malleus: (b)изкри
вяване на палеца на крака във форма
на чукче всл. на трайна флексия на сред
ната става, (г) молоткообразное искрив
ление большого пальца ноги, (e) ham-
iner-toe. (f) orteil en marteau, orteil en
«cou de cygne, (d) Hammerzehe.
h. valgus: (b)изкривяване на палеца
на крака навън, към латералната страна
на крака, (г) искривление большого
пальца ноги наружу, (е) id. (f) id.,
orteil en équerre, (d) X-Großzehe.
îhamartia, -ae, / [apapxia грешка, недо
статък] : (b) хамартия — аномалия на
развитието, характеризираща се с дефекти
в съчетанието на тъканите, неправил-
ности в съотношението на тъканите, (г)
гамартия. (е) id. (f) dysembry oplasie.
(à) Hamartie.
hamartoma, -atis, n [à\ixpxLa f + -orna =
тумор] : (b) хамартом — туморовидно
образувание, произлязло от hamartia* ,
без видими признаци на прогреси
ращо растене. (Г) гамартома. ( е) id. (f)
hamartome, dysembryoplasmome. (d) Ha-
martom.
hamatus, -a, -um [hamus кука] : (b) 1. из
вит като кука, приличен на кука, ку-
кест, напр. os hamatum (виж при carpus) ;
2. снабден или въоръжен с кукички,
(r) 1. крючковатый ; 2. с крючками.
(e) 1. hook-like ; 2. hooked, (f) 1. en
hameçon; 2. hameçonné. (d) 1. haken
förmig; 2. mit Haken versehen.
liamulus,
-i, ni [умал. от hamus \ ]:(b)
кукичка ; ' подобен на кука израстък,
(г) крючочек ; крючковидный отросток,
(е) small hook, hooklet; hook-like struc
ture. (!) (petit) hameçon, (d) Häkchen ;
hakenförmiger Fortsatz.
Hand-SchüHer-Christian’m orbus [A.Hand,
амер. лекар, роден 1868, A . Sh iiller,
австрийски лекар, роден 1874, Н. А .
Christian, амер. лекар, 1876—1951] : (b)
болест на Хенд-Шюлер-Крисчън — за
боляване (главно при деца от 3 до 7 г.),
характеризиращо се с дефекти на чере
па (на рентген черен като географска
жарта), екзофталм, diab etes5’* insipidus,
джуджешки р ъст и др. ; вид lipoidosis*,
(г) болезнь Генд-Шюллер-Крисчена. ( е)
Hand-Schüller-Christian disease, (f) ma
ladie de Haml-Schüller-Cristian. (d)
Hand-Schüller-Chnstiansche Krankheit.
Hanoti cirrhosis sive morbus [V. Ch.
Hanot, фр. лекар, 1844—1896] : -► cir
rhosis hepatis hypertrophica.
haustra coli [haustrum разширение, из
пъкване, издуване, от haurire, pp. haus-
t u s , черпя, изкопавам]: (b) изпъкналости
на стените на дебелото черно между
plicae semilunares и taeniae* coli, (г)
выпуклости толстой кишки, ( e) saccula-
tions of the colon. ( 0 bosselures du cô
lon, ampoules, (d) id.
Haverhilli febris [Haverhill, град в САЩ]:
(b) Хаверхилска треска — остро инфек
циозно, слабо проучено заболяване, про
тичащо с треска, болки в ставите, обри
ви и хеморагии, с находка в кръвта на
Streptobacillus multiformis, (г) гавер-
хильская лихорадка, (е) Haverhill fever,
(f) fièvre de Haverhill, (d) Haverhill-
sches Fieber, (syn) erythema arthriticum
epidemicum, erythema polymorphum acu
tum.
Hb. : съкр. за haemoglobitim*.
Head! areae, Zaharin-Head’ areae [Я.
Head, англ, невролог, 1861—1940, Г .
А. Захарьин, рус. клиницист-терапевт,
1829— 1897] : (Ь) зони на Хед, зони на
Захарин-Хед — определени участъци на
кожата, в които при заболявания на въ
трешните органи се появяват отразени
(рефлекторни) болки и хиперестезия за
болка и температура, и то в тези уча
стъци на кожата, които получават чув
ствителните си нервни влакна от същия
гръбначномозъчен сегмент, както и за
болелият вътрешен орган, напр. при язва
на стомаха в VJ1I—IX дорзален сегмент
вляво, при жлъчни колики в VI—IX дор
зален сегмент вдясно и т. и. (г) зоны Геда,
зоны Захарьина-Геда. (е) Head’s areas, (f)
zones de Head. (d) Headsclie Zonen.
hebephrenia, -ae, f[r$f\ hebe младост, пу
бертет +
phreti ум, разум, раз
съдък] : (b) хебефрения — форма на
шизофрения, наблюдаваща се в младата
възраст по време на пубертета, често
завършваща със слабоумие, форма на
dementia* praecox ; хебефренен синдром:
психично разстройство, характеризиращо
се с двигателно и речово възбуждение,
съпровождано от еуфория, глуповата
веселост с безсмислена
шеговитост,
HeberdenI nodi
208
helminthagoga.
достигаща до палячовщина. ( г) гебефре
ния, гебефренический синдром, ( е) id.,
adolescent insanity, (f) hébéphrénie, dé
mence précoce, (d) Hebephrenie, Jug end
irresein, Dementia praecox.
Heberdeni nodi sive nodositates [W. He-
berden, апгл. лекар, 1710 — 1801]: (b)
Хебърденови възли — задебеляваншт по
ставите на пръстите на ръцете, особено
между II и III фаланга, на големина до
грахово зърно, дължащи се на екзостози;
етнология неизвестна. (Г) узелки Гебер-
дена. (е) Heberden's nodes or nodosities,
(f) nodosités de Heberden. (d) Heber-
densche Knoten.
hebetudo,
- inis, / [hebetare затъпявам] :
(b) умствено затъпяване, тъпоумие, осо
бено от временен характер (напр. при
коремен тиф), апатична олигофрения, (г)
отупение, тупоумие. (е) heb etude, m en
tal dullness, stupidity, (f) hébétude, oli
gophrénie apathique, (d) Abgestumpfheit,
Stumpfsinnigkeit.
hecticus, -a, -um [êxtlxiSç hektikos приви
чен, обичаен, изтощителен, от
hexis
състояние, навик, телесна конституция] :
(Ь) хектичеи — дълго оставащ в същото
състояние, напр. хектична треска (виж feb
ris hectica); хектична червенина: чер
венината по бузите всл. на дълготрайна
тежка интоксикация при напредваща бе
лодробна туберколоза с хектична темпе
ратура, виж при febris hectica. (г) гек-
тнческнй. (е) hectic, (f) hectique, (d) hek
tisch.
Hegari signum [A. Hegar, герм, гинеко
лог, 1830 -1914] : (b) признак на Хегар,
Хегаров признак на бременността: 1.
мекост на онази част от матката, която
се намира между твърдата шийка и ела
стичното тяло на матката във II и III
месец на бременността ; консистенцията
на тази част (isthmus uteri) е толкова
мека, че може бимануално да се при
тисне силно ; 2. възможност при изслед
ване с две ръце да се образува напреч
на гънка на предната стена на матката,
(г) симптом Гегара. (е) Hegar’s sign, (f)
signe de Hegar. (d) Hegarsches Schvvan-
gerschaftszeichen.
Heilbronneri signum [K- Meilbronner, герм,
лекар, 1869—1914] : (b) симптом на Хайл-
бронер — сплескване и разширяване на
меките части на бедрото при лежане на
гръб на твърда постилка, при органична
парализа за разлика от хистеричната. (г)
симптом Гейльброннера. (e) Hetlbron-
ner’s thigh, (f) signe de Heilbronner. (d)
Heilbronnersches Zeichen.
Heine-Medin* morbus \J. Heine, герм. ле
кар, 1800—1879, O. M edin, шведски ле
кар, 1847— 1927]:
poliomyelitis ante
rior acuta.
helicotrema,
- atis, n [ëXig, sXixoç h elix „
helikos, извивка, спирала + трудлсс tréma
дупка, отвор] : (b) хеликотрема — отво
рът, чрез който се осъществява връзка
та между scala vestibuli и scala tympani
на охлюва на вътрешното ухо. (г) ге-
ликотрема. (<0 id. (f) helicotrema. (d)id.„
Schneckenloch.
heliosis, -is, / [r;X:oç helios слънце]: (b)
хелиоза — слънчев удар, слънчасване :
форма на топлинен удар, явяващ се всл.
на директно въздействие на слънчевите
лъчи, особено върху непокрити глава и
врат, вероятно причинен от действието
па слънчевите лъчи, съчетано с високата
температура ; симптоми като тези при
топлинен удар (виж thermoplegia), но
често без температура, с извънредно го
ляма отпадналост и колапс ; сри. insola-
tio и thermoplegia, (г) солнечный удар.
<е) sunstroke, id., insolation, (f) coup de
soleil, insolation, (d) Sonnenstich, (sy n)
ictus solis, siriasis.
heliotherapia, -ae, f [rfiicç | -f üspxrcetoc.
therapeia лечение] : (b) хелиотерапия —
слънцелечение : използуване ма слънче
вите лъчи за лечебни цели ; виж също-
balneum solis и insolatio. (Г) гелиотера
пия, солнцелечение, ( е) heliotherapy,,
sunlight treatment, (f) héliothérapie, cure
solaire, (d) Heliotherapie, Sonnenlichtbe
handlung, Sonnenkur.
helioxanthosis, -is, / [fjXioç f + gavfrôç
x a n th os златистожълт, червеникав] : (b)
хелиоксантоза — загаряме, мургавост..
пигментиране на кожата от слънце (или
от излагане на открит въздух и вятър),
почерняване от слънце; виж Ьъщо color
fuscus cutis. (Г) загар. (е) sunburn, tan.
(f) hâle. (d) Sonnenbräune, Sonnenge-
bräuntheit.
helix , -icis, / [sXtg извивка, спирала] : (b)
хеликс — изпъкналата външна хрущял
на извивка на ушната мида. (г) завиток
ушной раковины, ( е) id. (f) hélix, (d)
Ohrleiste, Ohrmuschelleiste, Ohrkrempe..
helmins, -inthis, / [ | ]: -► helminthes.
helminthagoga (remedia), njpl [ëX^uvç,
-'.vO'oç I
agogos водещ, гонещ] i
anthelminthica.
Helminthes
209
hemiballismus
Helminthes, - um ,///?/ [lApivc, hv&oç hel-
mins, -inthos, паразитен червей, глист] :
(b) хелминти — паразитни червеи, чрев-*
ни паразити, глисти : Cestoda — пандел-
ковидни глисти, тении (Taeniae); Nema-
to da — обли паразитни червеи или обли
глисти (Ascaris lumbricoides, Oxyuris
verm icularis, Ankylostoma duodenale,
Stroncryloides stercoralis, Trichinella spi
ralis, Trichocephalus trichiurus и др.);
Trematoda (Distomum hepaticum, черно
дробен метил); освен Distomum hepati
cum всички са чревни паразити, (г)
гельминты, паразитические черви, ки
шечные паразиты, глисты, (е) helminths,
intestinal worms, (f) helminthes, vers in
testinaux. (d) Eingeweidewürmer, Hel
minthen.
helminthiasis, -is, / :
helminthosis.
helminthologia, -ae, / [iXp'.vç,
-tv$og | +
XÔ70Ç Logos учение] : (b) хелминтоло-
гия — наука за паразитните червеи
(хелминтите) и за предизвиканите от тях
заболявания (хелминтозите). (г) гельмин
тология. (е) helminthology, (f) helmintho-
logie. (d) Helminthologie,
helminthoma, -atis, n [ëApivç, -iv&oç | +
-o rn a= тумор] : (b) хелминтом — туморо
образно разрастване на тъканта под вли
янието на хелминти. (Г) гельминтома. (е)
id. (f) helminthome. (d) id.
helminthosis, helminthiasis, -is, / (pi
helminthoses, helminthiases [sApivç, -ivO-oç
t + -osis*] : (b) хелминтоза, хелминто-
зи, хелминтиази — глистни заболявания :
заболявания, предизвикани от чревни па
разити (helminthes*) : ascaridosis*, ente-
robiosis*, taeniidosis* echinococcosis*,
trichinellosis* и др. (г) гельминтоз(ы).
(е) helminthiasis, helminthism . (f) hel
minthiase. (d) Wurmkrankheit, id.
hemeralopia, -ae, / [fyispx hetnera ден +
olXxôç alaos който не вижда, сляп+йф,
thnôç ops, opos, око или сф, ànôç ops,
opos, зрение, виждане, т. е. невиждащ
денем] : (Ь) хемералопия — нощна сле
пота, кокоша слепота : болният не вижда
в полумрак или при слабо нотно ос
ветление ; изхождайки от етимологичния
произход на термина, би следвало това
състояние да се нарича дневна слепота,
както това е прието от англо-амер. ав
тори; срв. nyctalopia, (г) гемералопия,
куриная слепота, ночная слепота, (е)
day-blindness ; (неправилно night-blind
ness). (f) héméralopie, cécité nocturne,
hespéranopie. (d) Nachtblindheit (oder
14 Медицинска терминология
Tagsichtigkeit), Hemeralopie.
hem i- fàpt-] : в съставни думи означава
полу-, полоьин, засягащ едната стра
на, едностранен.
hemialgia, -ае, /[тди- \ +ÂA70Ç algos бол-
ка] : (Ь) хемиалгия — болка в едната
половина на тялото, често при заболява
не на thalamus* и проводните чувстви
телни пътища, (г) ^емиальгия. (е) id. (f)
hémialgie, (d) Hemialgie.
hemianaesthesia, - a e ,/ fôiu-f + anaesthe
sia:*] : (b) хемианестезия — загуба на
сетивността на едната страна на тялото.
(Г) гемианестезия. (е) hemian(a)esthesia.
( 0 hémianesthésie. (d) Hemianästhesie.
hemianopia, -ae, / :
hemianopsia.
hemianopsia, hemianopia, -ae, / [^pt-1 +
dc-priv.
- f 0ф1£ opsis зрение или а>ф„
cbrcög ops, op o s, око] : (b) хемианопсия,
хемианопия - - половин слепота, полу-
странична слепота : загуба на зрението
на едната половина на всяко око —
h. homonyma (едноименна, едностран
на), засягаща левите или десните половини
на зрителното поле, и h. heteronyma
(разноимеина, разностранична, кръсто
сана), засягаща двете слепоочни или
двете носни половини на зрителното по
ле ; при заболяване на chiasma opticum ;
срв. hemiopia. (г) гемианопсия, геми-
анопия, половинная слепота, ( е) id., h e
mianopia, hemiablepsia. (f) hémianopsie,
hémianopie. (d) Hemianopsie, Halbseiten
blindh eit.
. hemiatrophia, -ae, / [fyn- |
-h atrophia*] :
(b) хемиатрофия — атрофия на полови
ната на тялото или на негова ч аст; при
парализи с различна локализация, (г)
гемиатрофия, (е) hemiatrophy, (f) hé
miatrophie. (d) id.
hemiazygos [r,pi- j +
azygos неже
нен, сам] : наполовина нечифтен, полу-
нечифтен, напр. vena hemiazygos (BNA,
PNA) = vena thoracica longitudinalis
sinistra (INA).
hemiballismus, -i, m [т/pt- hemi- половин
t -f- ßccXAti) ballo хвърлям] : (b) хемиба-
лизъм — неволеви, принудителни, често
повтарящи се движения в крайниците
на едната страна, особено на ръката, по-
ритмични, отколкото при хорея, имити
ращи движенията на хвърляне или мя
тане на прашка ; при огнище в nucleus
subthalamicus (corpus Ltiysi); виж също
ballismus. (г) гемибаллизм. (e) hemibal-
lism. (f) hémiballisme, (d) id.
fiemichorea
210
Henochi purpura
Üiemichorea, -ae, / [f/p.'.-1 + chorea*] : (b)
хемихорея — хорея c принудителни
движения в едната половина на тялото
(крайниците), бързо сменяващи се ту в
една, ту в друга мускулна група ; при
заболяване на стриарната система, (г)
гемихорея. (е) ici. (f) hémichorée, (d) id.
hemicrania, -ae, / (г/|г.- [
-f-xpavfov kra nio n
череп] : ( b ) хемикрания — мигрена, миг-
рен : главоболие, явяващо се периодично
на пристъпи, обхващащо предимно ед
ната половина на главата, обикновено
придружено от повдигане, повръщане,
•понякога и от временни смущения от
страна на сетивните органи — трептящ
скотом (h. ophthalmica b парализа на п.
•oculomotorius (h. ophthairnoplegica), афа
зия и др. (Г) гемикрания, мигрень. (е)
migraine, id.,
megrim, sick headache,
bilious headache, brow ague, (f) mi
graine, hémicrânie, (d) Migräne, Hemi-
kranie.
toemfhyperhidrosis» hemidrosis» -is, /
[fyit- I
-f- hyperhidrosis*] : (b) хемихн-
иерхидрозл — увеличено изпотяване на
едната половина на тялото, (г) гемиги-
пергидроз. (е) liemili3rper(h)idrosis. (f) hé-
mihyper(li)idrose. (d) id.
Jiemihypertrophia» - n e ,/
| -f- hyper
trophia!] : (b) хемихипертрофия — хи
пертрофия на едната половина на лице
то, па тялото или на част от тялото, при
•сирингомиелия н др. ( г ) гемигипертро-
фия. (е) hemihypertropliy. (f) hémihy-
pertropliie. (d) Hemihypertrophie.
hemiopia,
-ae, /
henti- половин -f
шф, antôg opst opos око или ôÿ.ç opsis зре
ние) : (b) хемиопия — половин зрение :
запазване на половината поле на зр е
нието във всяко око ; противоположно
на hemianopsia '- : дясната хемиопия е
синоним на лявата хемианопсия, а би-
назалната хемиопия — синоним на би-
темиоралната хемианопсия. (г) геми
опия. ( е) id. (f) hémiopie. (d) Hemiopie,
Halbsei tensichtigkeit.
hemiparaplegia, -ae, / [f/pi- t 4- paraple
g ia '] : (b) хемипараплегия — параплегия
на едната страна на тялото, напр. пара
лиза на единия крак. (г) гемипарапле-
гня. (е) id. (f) hémiparaplégie, (d) Не-
m iparaplegie.
hemiparesis, -is, / ftpi- \ 4- paresis*] :
(b) хемипареза — пареза на едната по
ловина на тялото. (Г) гемипарез. (е) id.
(f) hemiparesie. (d) Hemiparese.
hemiplegia, -ae, /
f4-
plege
удар, поражение, от яХ7рош p lesso уд
рям, наранявам] : (b) хемиплегия — па
рализа на едната половина на тялото,
най-често всл. на остро разстройство на
мозъчното кръвообращение (кръвоиз
лив, емболия на артерия, тромбоза на
вена) и др.; срв. apoplexia, (г) геми
плегия. (е) id. (f) hémiplégie, (d) Hemi
plegie, Hnlbseitenlähmung.
h. alterna(ns) : (b) алтернираща хе
миплегия — парализа на едната полови
на на лицето (от страната на огнището)
и парализа на крайниците от противопо
ложната на огнището страна; при пе-
дункуларната и понтинната форма, (г)
альтернирующая гемиплегия, (е) alternate
hemiplegia, Gubler's paralysis. (!) hémi
plégie alterne, paralysie alterne, paralysie
dimidiée, syndrome de Millard-Gubler.
(d) id., (alternierende Lähmung), (sy n) pa
ralysis aiterna(ns).
h.
cruciata : (b) кръстосана хемипле
гия — парализа на горния крайник от
едната страна и на долния от другата ;
при огнище в областта на decussatio*
pyramidum, (г) перекрестная гемиплегия.
(e) . crossed hemiplegja. (f) hémiplégie
croisée, (d) id., gekreuzte Lähmung.
hemispasmus» -i, m [т)рс- \ + onao\iôç spas
mos гърч, спазъм] : (b) хемиспазъм —
гърч на едната половина на лицето (h
facialis) или на едната половина на уста
та с едновременно отклоняване на езика
към същата страна, или на един или по
вече мускули на едната страна на тяло
то. (Г) гемисназм. (е) hemispasm . (!)
hémispasme, spasme unilatéral, (d) id.,
halbseitiger Krampf.
hemispherium, -ii, n (PNA)=hemisphaerium
(BNA, INrA) : (b) хемисфера — полукъл
бо. (г) полушарие, (е) hemisphere, he
misphaerium. (f) hémisphère, (d) Halbku
gel, Hemisphäre.
h.
cerebelli : (b) полукълбо па мал
кия мозък, малкомозъчно полукълбо, (г)
полушарие мозжечка, (е) cerebellar he
misphere.^) hémisphère cérébelleux, (d)
Kleinhirnhemisphäre.
h* cerebri : (b) полукълбо на главния
мозък, голямомозъчно полукълбо, (г)
полушарие головного мозга. (е) cerebral
hemisphere. (!) hémisphère cérébral, (d)
Großhirnhemisphäre.
Henochi purpura [Е. H . Henoch, герм,
педиатър, 1820—1910] :-*• purpura abdo
minalis.
hepar
211
hepatoma
hepar, -atis, n [?jnap, -xxog ; на лат. jecur] :
(b) хепар — черен дроб: най-голямата
жлеза в организма с извънредно слож
на функция ; представлява едновременно
орган на храносмилането, кръвообраще
нието и обмяната на веществата. (Г) пе
чень. (е) liver, (f) foie, (d) Leber, (sy n)
jecur.
h. adiposum : (b) затлъстял черен
дроб. (г) жирная печень, (е) fatty liver,
(f) foie gras, (d) Fettleb er.
h. m obile : (b) подвижен черен дроб ;
виж също hepatoptosis. (г) подвижная
печень, блуждающая печень, (е) floating
liver, movable liver. (f) foie mobile, (d)
Wanderleber.
hepatalgia, -ae, / [îjnap f -MX70Çalgos бол
ка]: (b) хепаталгия—болка в черния дроб,
причинена от заболявания на дроба, (г) пе
ченочная боль.-
(е) id., hepatic pain, (f)
hépatalgie. (d) Hepatalgie, Leberschmerz,
hepatargia, -ae, / [т}яар j -f àp^a argia
бездействие, от a-priv.- Fsp^ov ergon ра
бота, дейност] : (b) хепатаргия — тежка
чернодробна инсуфициенция, теж ка не
достатъчност на черния дроб, чернодроб
на интоксикация ; протича с нервно
психични смущения, хеморагична диате
за, гърчове, делири и кома, евент. с
icterus* gravis ; в най-ярка форма е из
разена при остра атрофия (дистрофия)
на черния дроб; виж също insufficien
tia hepatis, (г) гепатаргия, тяжелая не
достаточность печени, печеночная инток
сикация. (е) hepatargy, id. (f) hépatar-
gie. (d) Hepatargie. (sy n) insufficientia
hepatis gravis.
hepaticostomia, -ae, /[^rcap f 4-aTôpa sto
ma уста, отвор] : (b) хепатикостомия —
оперативно създаване на фистула от
ductus* hepaticus към коремната стена,
(г) гепатикостомия. (е) hepaticostomy.
(f) hépaticostomie, (d) Hepatikostomie.
hepaticus, -a,
-um [упад| ]: (b) хепата-
лен — чернодробен, (г) печеночный, ( е)
hepatic, (f) hépatique, (d) hepatisch,
Leber-.
hepatisatio, -onis, / [r/rcap f ] : (b) хепа-
тизация — уплътняване на белия дроб
при крупозна пневмония, превръщането
му в състояние, подобно на черен дроб.
(г) гепатизация, опеченение. ( е) hep ati
zation. (f) hépatisation, (d) Hepatisation,
h. alba:
pneumonia alba,
hepatitis,-tidis,/ [^uap f + -itis = възпа
ление] : (b) хепатит — възпалително за
боляване на черния дроб ; при острите
форми имаме паренхимно увр еж дане на
черния дроб, а при хроничните се на
блюдава първично възпаление с разраст
ване на интерстициалната мезенхимна
тъкан и вторично засягане на черно
дробните гредички. ( г) гепатит, (е) id.
(f) hépatite, (d) id., Leberentzündung.
h.
epidemica: (b) епидемичен хепа
тит, болест на Боткин [син. : инфекцио
зен хепатит, вирусен хепатит, серумен
хепатит (виж serohepatitis), паренхимек
хепатит, по-рано наричан катарална жъл
теница, „проста жълтеница“] — инфек
циозно вирусно заболяване, характери
зиращо се с поражение на храносмила
телната система, предимно на черния
дроб, обикновено с жълтеница, отна
чало с увеличение на уробилиногена,
впоследствие и на билирубина ; увеличе
ние на черния дроб, често и на далака,
левкопения с лимфоцитоза и др.; с ъщ е
ствуват и аниктерични (без жълтеница)
форми. (Г) болезнь Боткина, эпидемиче
ский гепатит, инфекционный гепатит, ви
русный гепатит, сывороточный гепатит
(serohepatitis*) , (катаральная желтуха),
(е) infectious hepatitis, epidemic hepati
tis, epidemic infective hep atitis, virus
hepatitis, common infective jaundice, epi
demic catarrhal jaundice, epidemic jaun
dice. (f) hépatite infectieuse épidémique,
ictère infectieux épidémique, (d) id.,
Virushepatitis,
epidemischer Ikterus,
(syn) morbus Botkini, hepatitis infec
tiosa, hepatitis parenchymatosa, icterus
infectiosus epidemicus, icterus catarrha-
lis, „icterus simplex“?
h* infectiosa: --*• hepatitis epidemica,
h. parenchymatosa acuta:
atro
phia acuta flava hepatis.
h. splenogenes : —►Bantii syndromum.
hepatogenes, gen.
- is [гутсар hepar черен
дроб 4- -revrjç -genes" произлязъл): (b)
хепатогенен — възникващ в черния
дроб, изхождащ от черния дроб. (г)
печеночного происхождения, (е) hepa
togenic, hepatogenous, (f) hépatogène.
(d) hepatogen.
hepatolithus, -i,m [?,тсар f + X'.&oç lithos
камък] : (b) хепатолит — камък в чер
ния дроб, чернодробен камък, (г) пече
ночный камень, (е) hep atolith, hepatic
calculus. ( о calcul du foie. (d) Leber-
stein. (syn) calculus hepaticus sive he
patis.
hepatoma, -atis, n Rrcap f 4- -ота=тумор]:
(Ь)хепатом, злокачествен аденом — пър
hernia
liepatomegalia
212
вичен рак на черния дроб, развиващ се
от чернодробните клетки, паренхимато-
зен рак на черпни дроб. (г) гепатома,
злокачественная аденома, ( е) id. (f) hé-
patome. (d) Hepatom, (sy n) carcinoma
hepatocellulare, adenoma malignum.
.hepatomegalia, -ae, / [rtn*p 1 +
\iB^dXrh \Liyj. megas, megale, mega го
лям, -а,
-о] : (b) хепатомегалия — уве
личение на черния дроб. (г) увеличение
печени, (е) hepatomegaly, id.,
megalo-
hepatia. (f) hépatomégalie, (d) Leberver
größerung, Hepatomegalie.
hepatonephromegalîa glycogenica :
glycogenosis.
hepatopathia» -ae, / [^rcap hepar черен
дроб -f* %d&oç p athos страдание] : (b) хе-
патопатия — заболяване на черния дроб
изобщо. (Г) гепатопатня. (е) hepatopathy.
(f) hépatopathie. (d) Hepatopathie, Leber
krankheit.
liepatopexia, -ae, / [ynap t +
pexis
закрепяване]: (b) хепатопексия — опе
ративно закрепяване на подвижен или
на смъкнат черен дроб, фиксиране на
черния дроб. (г) гепатопексия. (е) hepa-
topexy. (f) hépatopexie. (d) Hepatopexie.
(syn) hepatorrhaphia.
hepatoptosis,- is,/ [%к<хр \ + «Tôaiçptosis
спадане] : (b) хепатоптоза — смъкване,
спадане на черния дроб : ненормално
нисък стоеж и по-голяма подвижност на
черния дроб; виж също hepar mobile.
(Г) гепатоптоз, опущение печени, (e) he-
patoptosia, id. (f) hépatoptose. (d) Hepa-
toptose.
hepatorenalis, -e [rjizap f -f- ren бъбрек] :
(b) хепаторенален — чернодробно-бъбре
чен, напр. syndromum* hepatorenale, (г)
печеночно-почечный, ( e) liepatonep hric,
liepatorenal. (f) hépatorénal. (d) hepato
renal.
hepatorrhaphia, -ae, / [ïjnap |
rh aph e шев] : -> hepatopexia.
hepatosplenomegalia, -ae, / ßrcap t +
oTcXrçv splen далак-fpé 'faç,
megas,
tnegale голям,
-а] : (b) хепатоспленоме-
галия — увеличение на черния дроб и
далака; виж също syndromum hepato-
lienale. (Г) увеличение печени и селе
зенки. (e) hepatosplenomegaly, spleno-
hepatomegaly, (f) hépatosplénomégalie,
(d) Hepatosplenomegalie, Leber- und
Milzvergrößerung, (syn) splenohepatome-
gaiia.
herb* : herba* ; съкр. в рецепти.
herba, -ae, / (pl herbae) [=^ трева] : (b)
лечебна билка, лечебно растение — и з
сушените растителни стъбла заедно с
листата и цветовете или връхните части
на клонките на лечебните растения, (г)
лекарственная трава, лекарственное расте
ние. (е) medicinal herb, medicinal plant,
simple, (f) herbe médicinale, plante mé
dicinale, (pl) simples, (d) Arzneikraut,
Arzneipflanze ; (pl) Arzneikrauter, Heil
kräuter, Heilpflanzen.
hereditarius, -a, -um [heres, -edis, наслед
ник] : (b) хередитарен - наследствен,
наследен, предаден от родителите на де
цата, на потомството ; срв. congenitus.
<г) наследственный, (е) hereditary, (f)
héréditaire. (d) erblich, ererbt, vererbt,
hereditär.
hermaphroditismus,
- i, m ['EppacppôôtToç
Hermaphroditos (син на Хермес и Афро
дита) със смесен пол, двуполово съще
ство] : (b) хермафродитизъм — двуполово
развитие, двуполовост ; едновременно с ъ
ществуване на признаци от двата пола
у едно и също лице ; h. verus, истински
хермафродитизъм — наличност у едно и
също лице на мъжки и женски полови
жлези (извънредно рядко) ; h. spurius,
лъжлив хермафродитизъм — виж pseu
dohermaphroditismus. (г) гермафроди
тизм, двуполость.(е) hermaphroditism, her-
maphrodism, androgyny, (f) hermaphro
disme. (d) id., Zwitterbildung.
h.
spurius: -► pseudohermaphroditis
mus.
hermaphroditus, -i, m [ f ] : (b) хермафро
дит — лице, чиито полови органи имат
в по-голяма или по-малка степен харак-
терностите на двата пола. (г) гермафро
дит. (е) hermaphrodite, androgyne, (f)
hermaphrodite, (d) Zwitter, Hermaphrodit.
hernia, -а е,/[може би от ëpvoç ernos издън
ка, клонче] : (b) херния: 1 . кила, изсипва
не — излизане на коремен орган или част
от орган (често черво или було) извън ко
ремната кухина,'при което същият е покрит
от париеталния перитонеум; при вътрешна
херния коремният орган прониква в об
разуваните от перитонеума джобове ; 2.
излизане на орган или на част от орган
от нормално съдържащата го кухина, (г)
грыжа, (е) id., rupture (pop.), (f) hernie,
(d) Bruch, Eingeweidebruch, Hernie,
h* cerebri: -► encephalocele,
h. diaphragm atica: (b) диафрагмална
херния — проникване на коремен орган
(част от стомаха, от черво и пр.) в гръд-
hernia
213
herpes
пата кухина през някой хиатус (напр.
hernia hiatus oesophagei) или през трав
матичен отвор на диафрагмата, ( г) диа
фрагмальная грыжа, (е) diaphragma
tic hernia, diaphragmatocele. (f) hernie
diaphragmatique, diaphragmatocèie. (d)
Zwerchfellbruch, Zwerchfellhernie, Dia-
phragm atozele.
H h- discalls: (b) дискова херния, хер
ния на междупрешленен диск (discus*
intervertebralis) — издуване на част от
пулпозната тъкан на междупрешленния
лис к в гръбначния канал през фиброз-
ния пръстен с евент. притискане на съ
държанието на канала, (г) грыжа меж
позвоночных дисков, (e) discal hernia,
hernia of the intervertebral disc, (f) her
nie discale, hernie du disque interverté
bral. (d) Bandscheibenvorfall, Bandschei
benprolaps, Diskushernie, Nucleus-pulpo-
sus-Hernie. (syn) hernia nuclei pulposi.
h, epigastrica: (b) епигастрална хер
ния — малка херния в linea* alba, обик
новено над пъпа. (г) грыжа белой линии
над пупком, (е) epigastric hernia, (f)
hernie épigastrique, (d) id., epigastrische
Hernie.
h. femoralis sive cruralis : (b) фемо-
рална или крурална херния — бедрена
херния ; излиза извън корема под liga
mentum* inguinale (Pouparti) през lacuna
vasorum, (г) бедренная грыжа, (е) fe
moral hernia, crural hernia, merocele. ff)
hernie crurale, hernie fémorale, mérocèle.
(d) Schenkelbruch.
h. incarcerata : (b) инкарцерирана
херния — заклещена херния, виж incar-
•ceratio herniae. (Г) ущемленная грыжа.
(e) incarcerated hernia, obstructed hernia,
strangulated hernia, (f) hernie étranglée,
hernie incarcérée, (d) Brucheinklemmung,
eingeklemmter Bruch.
h. inguinalis : (b) ингвинална херния—
'Слабинна херния ; излиза над ligamen
tum* inguinale (Pouparti). (г) паховая
грыжа, (e) inguinal hernia, (f) hernie
inguinale, (d) Leistenbruch.
h. irreponibilis : (b) ненаместваща ce
херния, виж npk irreponibilis. (г) невпра-
вимая грыжа, (e) irreducible hernia, (f)
hernie irréductible. (d) id., irreponibler
Bruch.
4 h* lumbalis : (b) лумбална херния —
лоясна херния ; излиза през trigonum*
lumbale (Petiti), (г) поясничная грыжа, (е)
lumbar hernia, (f) hernie lombaire, (d)
Lendenbruch.
h. nuclei p ulp o si: hernia discalis.
h. um bilicalis: (b) умбиликална хер
ния — херния на пъпа, пъпна херния,
(г) пупочная грыжа, (е) umbilical hernia,
omphalocele, (f) hernie ombilicale, om
phalocèle. (d) Nabelbruch, Nabelhernie,
(syn) hernia anuli umbilicalis, omphalo
cele.
h. varicosa: —►varicocele,
h. ventralis sive abdominalis: (b)
вентрална херния — херния на корем
ната стена, коремна херния : херния,
която излиза през коремните стени през
всяко друго място освен през нормал
ните отвърстия или през canalis umbilica
lis. (г) грыжа брюшной стенки, брюшная
грыжа. ( е) ventral hernia. (О hernie ab
dominale. (d). Bauchbruch,
hernialis, -e [hernia*]: fb) херниален —
отнасящ се до херния, гг) грыжевой, (е)
hernial. (f) herniaire, (d) herniär, Bruch-,
herniotomia, -ae, / [hernia* + торт] tome
рязане, разрез, от Tspvo> temno режа] :
(b) херниотомия — операция на херния:
h. inguinalis — операция на ингвинална
херния, h . fem oralis — операция на бед
рена херния, h . umbilicalis — операция
на пъпна херния, (г) грыжесечение, (е)
herniotomy, celotomy, kelotomy. (f)
herniotomie, kélotomie* (d) Herniotomie,
Bruchschnitt, (syn) kelotomia.
herpes, -etis, m [êpTrrçcnife herpestes пъл
зящ, от ёртсш herpo пълзя], herpes sim
ple x : (b) херпес, стресница, стреснуш-
ка — вирусно заболяване, характеризи
ращо се с акутно появяване на малки
мехурчета на големина от главичката на
карфица до просено зърно, разположени
на групички върху хиперемирана основа,
особено по онези места, гдето кожата
преминава в лигавица, най-често на у ст
ните (h. labialis), освен това по генита
лиите (h. genitalis sive progenitalis, често
рецидивиращ), на ануса (h. analis), по-
рядко на лицето (h. facialis) ; явява ce
(обикновено като h. labialis) най-често
при стомашно-чревни разстройства, тр ес
кави заболявалия, особено при крупозна
пневмония, у жени преди, при и след
менструация (h. menstrualis) и др. (г)
(простой) пузырьковый лишай, (е) id.,
herpes simplex, (f) herpès, (d) Herpes
simplex, Bläschenflechte, Bläschenaus
schlag, Reizbläschen.
h* febrilis: (b) фебрилен херпес ~~
особена форма на herpes* simplex, явя
ващ се внезапно с разтрисане и темпе-
herpes
214
heteroplastica
ратура 39— 40°, силно главоболие с ме-
нингеални явления, опистотонус, по връ
щане и др.; след 2—3 дни температурата
спада критично, (г) герпетическая лихо
радка. ( е) id.,
cold sore, (f) herpès fe
brile. (d) id.
h. gestationis: (b) гесташюнен хер
пес— херпес на бременността; мехурчеста
дерматоза през време на бременността,
която се схваща като toxicosis1- gravidi
tatis sive gestationis, (г) герпес беремен
ности. (е) îd. (f) herpès gestionné, der
matite polymorphe douloureuse récidivante
de la grossesse, (d) id. (syn) dermatitis
polymorpha dolorosa recidivans gravidi
tatis, dermatitis gestationis sive gravida
rum, pemphigus acutus pruriginosus gra
viditatis, pemphigus gravidarum, hydroa
gestationis sivQ gravidarum.
h. labialis : (b) херпес на устните,
виж при herpes, (г) герпес губы, (е)
herpes of the lips, cold sore, fever b lis
ter. (f) herpès labial, (d) id., Lippenher-
pes.
h. menstrualis: (b) менструален хер
пес, виж при herpes, (г) менструальный
герпес. (е) id. (f) herpès cataménial,
bouton des règles, (d) Menstruationsher
pes.
h. pyaemicus, sive puerperalis:
impetigo herpetiformis.
h. simplex : —* herpes.
h. tonsurans [tondere, pp. tonsus,
стрижа]: -> trichophytia.
h. vacciniformis :
eruptio varicelli-
formis Kaposii.
h. vegetans: -► impetigo herpetifor
mis.
h. zoster, zona [Çwgttjp zoster пояс,
Çü>vt? z o n e пояс] : (b) херпес зостер,
зона — групички от херпесни мехурчета
върху розови петна, разположени във
вид на пояс само от едната страна на
тялото по хода на някой кожен нерв
(най-често на гръдния кош), често съпро
вождащи се от невралгични болки ; ви
русно заболяване, намиращо се в извест
но отношение с варицелата, вероятно
същия вирус, ( г) опоясывающий лишай,
(е) id., zona, zoster, shingles, (f) zona,
zoster, herpès zoster, ceinturon de feu.
(d) Zoster, id., Gürtelrose, Gürtelflechte,
Gürtelausschlag.
herpetiformis, -e [herpes* -j-form a форма,
вид] : (b) херпетиформен — приличащ
на херпес, херпесовиден, подобен на хер
пес. (г) герпетиформный. (e) herpetiform.
(f) herpétiforme. (d) herpetiform, herpes
artig.
Herxheimeri reactio:
Jarisch-Herxhei-
mer' reactio.
hetero- [ixepoç heteros единият от двамата,,
другият ; друг, различен] : в съставни
думи означава различно или другояче
оформен, от друг вид, различен, друг.
heterochromia,
-ае, / [етерод t друг -f*
Хрйра chroma цвят, боя] : (Ь) хетерохро-
мия — различен цвят на две анатомични
структури или на две части от една и
съща структура, имащи нормално една
къв цвят, напр. li. iridis (различен цвят
иа ириса на двете очи или нееднакво
оцветяване на различните части на ириса
на едното око), (г) гетерохромия. (е) id..
(О hétérochromie, hétérophtalmie, (d)
Heterochromie, Heterophthalmus.
heterogenes, gen.
- is [siepoç | друг +
-
Ï svïjç -genes* произлязъл] ; (b) хетеро
генен — разнороден, различен по при
рода и вид, чужд; противоположно на
homogenes'1, (г) гетерогенный, разнород
ный, чужеродный, (е) heterogenous, dis
similar, foreign, (f) hétérogène, dissem
blable, étranger, (d) heterogen, un
gleichartig, fremd.
heterom etropia, -ae, / [srepos f различен
+ péTpov m etron мярка] : (b) хетероме-
тропия — различна степен на рефракция
в двете очи. <Г) гетерометропия. (е) id .
(f) hétérométropie. (d) Heterometropie.
heterom orphus, -a, -um [êxepoç; f -f- poрфф
morphe външен вид, форма] : (b) хете-
роморфен — отклоняващ се от нормал
ния тип, образуван по друг, различен
начин, разновиден, (г) гетероморфный*
разновидный, (e) heteromorphous. (f).
hétéromorphe. (d) heteroniorph.
heteronymus, -a, -um [sxepoç | + сщш =
ovopa onyma = onoma име] : (b) хете-
ронимен — разноименен, намиращ се а
противоположни отношения, (г) разно
именный. (е) heteronymous, (f) hétéro-
пуше. (d) heteronym, gegensinnig,
heteroplasia, -ae, f [ëiepcç heteros друг*
различен -j- rcAobiç p la si s образуване*
формиране] : (b) хетероплазия — разви
тие и новообразуване на един вид тъкан*
на почвата на друг вид, развиване, раз
лично от нормалното, заместване на нор
мална тъкан от ненормална, (г) гетеро -
плазия. (е) id. (!) hétéroplasié. (d) Hete-
roplasie.
heteroplastica, -ae, / [èzepcç \ Н-тсХасткф
plastike пластика, от тсХаааю plasso обра
heterotopia
215
hilus
зувам, формирам] : (b) хетеропластика —
присаждане на тъкани от животни на
човек ; срв. homoplastica. (г) гетеропла
стика. (е) heteroplasty. (f) hétérogreffe,
hétéroplastie, greffe hétéroplastique. (dj
Heteroplastik, Heterotransplantation, (syn)
heterotransplantatio.
heterotopia, -ae, / [êxepog f -1
-zôizoç topos
място] : (b) хетеротопия — атипична ло
кализация на тъкани или на органи,
наличността им на необичайно за тях
място, (г) гетеротопия, (е) id., heterotopy.
(!) hétérotopie, (d) Heterotopie.
heterotransplantatio, -onis, f [êxepog | ]:
виж при transplantatio,
heterotropia, -ae, / [ixspoç ] +ipo%i\ trope
обръщане] : -> strabism us,
(heterovaccinum, -i, n [ixepog t + vacci
num*): (b) хетеровакцина — вакцина,
приготвена от бактерийни култури, не-
изхождащи от болния, на когото ще ce
прилага. (Г) гетеровакцина. (е) hetero
vaccine. (*) hétérovaccin. (<0 Heterovak
zine.
hexpsa, n!pl (sacchara) : (b) хексози —
прости захари (монозахариди), съдържа
щи в молекулата си 6 атома въглерод;
играят голяма биологична роля при жи
вотинските и растителните организми ;
гликозата (декстрозата) и фруктозата (ле-
вулозата) са двете главни хексози. (г)
гексозы. (е) hexoses. (!) hexoses. (d) Не-
xosen, Monosaccharide, Monosen,
hiatus, -us, ni [hiare, pp. hiatus, зея, от
ворен съм]: (Ь) хиатус
отвор, от-
върстие, цепнатина, (г) отверстие, щель,
(е) id., aperture, foramen, opening, fissure,
gap. (!) id., orifice, (d) Öffnung, Lücke,
Spalt, Spalte, Schlitz.
h. leukaemicus: (b) левкемичен хиа
тус — липса на преходни форми между
първичните м зрелите кръвни клетки в
левкемичиата кръвна картина, (г) гиатус
леукемикус. (е) ici. (f) hiatus leucémique,
(d) id.
fliibernatio,
- o nis, / [hibernare презиму-
вам] : (b) хибернация — зимен сън : съ
стояние на вцепеняване, в което изпадат
някои животни от есента до началото
на пролетта, (г) зимняя спячка, гиберна
ция. (е) hibernation, winter sleep. (!)
sommeil hivernal. (d) Winterschlaf.
h. artificialis : (b) изкуствена хиберна
ция, изкуствен зимен сън, полулетаргия,
наркоза чрез изстудяване, изключване на
симпатиковата нервна система—състояние
ма забавена жизнена дейност, подобно
на състоянието на животни, намиращи
се в зимен сън ; предизвиква се от съ
четание на блокада на невро-ендокрин-
ната система с понижаване температу
рата на тялото; срв. hypothermia, (г)
искусственная гибернация, искусственная
зимняя спячка, наркоз холодом, биоцемез.
(е) artificial hibernation. <*> hibernation
artificielle, (d) id.
hidradenitis, -tidis, f [fôpéç hidros пот +
dcdijv aden жлеза + -itis = възпаление] :
(b) хидраденит — възпаление на потни
жлези, (г) гидраденит, *сучье вымя“. (е)
id., hidrosadenitis. <f). hidrosadénite, adé
nite sudoripare, hidradénite. (d) Schweiß
drüsenentzündung. (syn) hidrosade
nitis.
hidradenoma, hidroadenoma,
- atis, n
[£ôpo»ç t -f- cxôtJv t + -oma = тумор] : (b)
хидр(о)аденом — аденом на потна жлеза :
доброкачествено новообразувание, и зх ож
дащо от елементите на потните жлези,
(г) гидр(о)аденома. (е) id. (!) hidradénom e,
syringocystadénome, syringome. (d) Hi-
dr(o)adenom, Schweißdrüsenadenom, (syn)
syringocystadenoma, syringoma, 'syringo-
cystoma.
hidroa:
hydroa.
hidrocystoma, -atis, n [cdpcûç f + xûroç
kystis мехур + -oma \ ] : (b) хидроци-
CTOM — киста на потна жлеза,.кистозно
разширение на отводен канал на потна
жлеза, (г) гидроцистома. (е) id. (!) hid-
rocystome. (d) Hidrozystom. (syn) ade
noma sudoriparum cysticum.
hidrosadenitis, -tidis, / : —>■ hidradenitis.
hidrosis, -is, / [côptüg| ] : 1. потене ; 2. уве
личено потене, виж hyperhidrosis.
hidrotica (remedia), n\pl [tôpu>$ t ] • dia
phoretica.
Highmori antrum [N, Highmore, англ, ана
том, 1613—1685] : Хайморов синус, виж
sinus maxillaris.
highmoritis, -tidis, / \N . Highmore \ ] :
хайморит, виж sinusitis maxillaris.
hilus, -i, m [hilum нещо малко, дреболия] :
(b) хилус — врата па орган : вдлъбна
тото място, хлътналината на медиалния
ръб на един орган (бъбрек, далак, бял
дроб), където влизат, респ. излизат, к р ъ
воносните и лимфните съдове, нервите и
отводните канали. (Г) ворота органа. (е)
hilum, id. (!) hile, (d) id., Pforte.
h. pulmonis : (b) хилус на белия
дроб — белодробна врата : хлътнатииата
на медиастиналната повърхност на все
ки бял дроб, в която влизат или изли
hippocampus
216
histoplasmosis
зат съдовете, бронхите и нервите, (г)
ворота легкого, (e) id., hilum of the lung,
(f) hile du poumon, (d) Lungenhilus,
Lungenpforte.
hippocampus, -i, m [cTiîtôxaiiTcoç hippokam-
pos морско чудовище c тяло на кон и
опашка на риба, от êtctigç /lippos кон -Ь
xâjiTCTw k a m p to свивам, превивам): (b) хи-
покампус — морски кон, издатина в стра
ничното мозъчно стомахче : h. major =
cornu Ammonis (Амонов рог), h. minor =
calcar avis (птича шпора), (г) аммонов
рог, птичья шпора, (е) id., Ammon’s horn
(larger hippocampus), (f) hippocampe,
corne d ’Ammon (grand e hippocampe).
<d) id., Ammonshorn.
hippocraticus, -a, -uni ['Ixxoy.pccxr^ Hippo-
krates, 460- -377 (?) r. преди н. е., ве
лик древногръцки лекар, реформатор на
античната медицина] : (Ь) Хипократов,
описан от Хипократ, отнасящ се до Хи-
лократ; digiti hippocratici (виж при di
gitus), facies hippocratica (виж при facies).
(Г) гиппократов, (е) Hippocratic, (f) hip
pocratique. (d) Hippokratisch.
hippus, - i, ni [forcoç hippos коп ; наречено
така поради скокообразното движение] :
(Ь) хииус — бързо ритмично свиване
и разширяване на зениците, независе
що от външно дразнене (светлина и др.),
при мултиплена склероза, остър менин
гит, при епилептичен припадък и др.
(г) . гнппус. (е) id., pupillary athetosis,
springing mydriasis, (f) id., athétose pu
pillaire. (d) springende Pupillen, sprin
gende Mydriasis.
Hirschsprungi morbus |H. Hirschsprung,
датски лекар, 1830—1916]: -> megaco
lon congenitum.
hirsuties, -ei, / [hirsutus J ] : наследствено
силно изразено окосмяване ; виж hyper
trichosis.
hirsutismus, -i, ni [hirsutus космат -f- is-
m u s:V] : (b) хирзутизъм — ненормално
окосмяване, силно изразено окосмяване,
развиващо се бавно у жени, боледува
щи от viril ismuS'L всл. на усилена функ
ция на надбъбречната кора. (г) гирсу
тизм. (е) hirsutism. (f) hirsutisme, viri
lisme surrénal, (d) id.
Hirudo, - inis, / : (b) пиявица, (г) пиявка,
(е) leech, sanguisuga, (f) sangsue, (d)
Blutegel, (syn) sanguisuga.
H- m ed icinalis: (b) медицинска пия
вица. (г) лечебная пиявка, (e) id. (f)
sangsue médicinale, (d) medizinischer
Blutegel.
Hisi fasciculus [W. His, герм, лекар,.
1863—1934]:
fasciculus atrioventri
cularis.
histio- , h isto- [ioxiov histion корабно плат
но, ioxôç histos тъкан] : в съставни думи
означава отнасящ се до тъкан.
histiocytus, -i, m (pi histiocyti) [îorôç his-
tos тъкан-fxuToç kytos кухина (клетка)]:
(b) хистиоцит, хистиоцити, клазматоци-
ти
големи клетки, най-честите клетки
при хлабавата съединителна тъкан, усед-
нали макрофаги, блуждаещи клетки в
покой, (г) гистиоцит(ы), клазматоциты,
оседлые макрофаги, (е) histiocytes, Iiisto-
cytes, clasmatocytes, macrophages, (f)
histiocytes, macrophages, clasmatocytes,
(d) Histiozvten, Histozyten.
histiotherapia, -ae, / [Éaioç f -f ÜEparcsCx
therapeia лечение] : -> Filiatovi histiothe-
rapia.
histogenesis, histiogenesis, -is, f[ioxôç f -f
'révsaLç genesis създаване, произход] :
(b) хнст(и)огенеза — образуване и раз
витие на тъканите на тялото, (г) гистио-
генез. (е) id., histogeny. (f) histogénèse,
(d) Histogenèse.
histologia, -ae, / [loxôç |
logos
учение] : (b) хистология — наука за тъ
каните на организма (развитие, строеж
и др.). (г) гистология, (е) histology, (f)
histologie, (d) Histologie, G ew ebeleh re,
histolysis, -is, /[cqxôç f +
lysis раз
лагане, разпадане]: (b) хистолиза — раз
рушаване на тъканите чрез стопяването
им от лротеолитични ферменти, (г) гис
толиз. (е) id. (f) histolyse. (d) Histolyse*
Gewebseinschmelzung,
histopathologia, -ae, / [taxoç |
oc,
pathos страдание -f X670Çlogos учение] :
(b) хистопатология - наука за болестни
те изменения на тъканите, патологична
хистология. (Г) гистопатология. ( е) histo -
pathology, pathological histology, (f)
pathohistologie, (d) Histopathologie,
histoplasmosis, -is, / [coroç î -Ьяйааца plas
ma нещо образувано, оформено] : (Ь \
хистоплазмоза, болест на Дарлинг (Dar
ling), ретикуло-ендотелна иитомикоза —
микотично заболяване у човека и живот
ните, характеризиращо се с неправилна
температура, анемия, левкопения, у в е
личен далак и др., причинено от Histo-
plasma capsulatu m , (г) гистоплазмоз, ци
томикоз Дарлинга, ретикуло-эндотелиаль-
ный цитомикоз, (е) id. (f) id. (d) id.
(syn) morbus DarlingL
Hodgkinî morbus
217
hordeolum
Hodgkinî morbus [77г. Hodgkin, англ, ле
кар, 1798—1866]: —V lymphogranuloma
tosis.
liolosystolicus, -a, -um [SXoç holos цял +
оиотолт? systo le свиване] : (b) холосисто-
лнчен — отнасящ се до или заемащ ця
лата систола. (Г) голосистолический, (е)
holosystolic. (!) holosystolique. (d) ho
losystolisch.
Holzknechti area [G. Holzknecht, австрий
ски рентгенолог, 1872— 1931]: простран
ство на Холцкнехт, виж spatium retro-
cardiale.
homicidium, -ii, n [horno* + caedere съ-
сичам, убивам] : (b) хомицидиум — убий
ство на човек, ( г) убийство человека,
человекоубийство, (е) m anslaughter, ho
micide. (f) meurtre, homicide, (d) Mord,
Ermordung, Totschlag.
homo, -inis, m : (b) човек. (r) человек,
(e) man. (!) homme. <d) Mensch.
homo-, homoio-, homoeo- [ô\iàç homos,
6|ioloç homoios еднакъв, подобен, схо
ден, същ] : в съставни думи означава
еднакъв,* подобен, сходен, същ ; проти
воположно на hetero-, alio- .
homoeopathîa, -ае, / [à\ioloç homoios една
къв, подобен -I- ndboç pathos страдание] :
(b) хомеопзтия — лечебна система, чий-
то главен принцип се състои в това да
се лекува дадена болест с извънредно
малки дози от тези лекарства, които в
големи дози предизвикват у здравия
човек явления, подобни на симптомите
на тази болест — similia similibus cu
ran tu r (подобното се излекува с подобно
то) ; оттук и необходимостта да се дават
минимални дози лекарства, получавани
чрез извънредно големи разреждания,
т. нар. потенции, напр.. Dt — 1 : 10,
D2=1:100 и
т.
н. и ли Ci—1:100,
CÖ= 1:10 000 и т. и. (г) гомеопатия,
(e) hom(o)eopathy. (!) homoeopathic, ho
méopathie. (d) Homöopathie.
homogenes, gen. - is, homogenus, -a, -um
[ô\i6ç homos еднакъв + -7evr/ç -genes*
произлязъл] : (b) хомогенен — едноро
ден (по строеж и състав), (г) гомоген
ный, однородный, (е) homogenous. (!)
homogène, (d) homogen, gleichartig.
homoio- : —►homo-.
homolateralis, -e [opôç f + latus, - m s ,
страна]: (b) хомолатерален - - отнасящ
се до същата половина на тялото, нами
ращ се на същата страна, (г) отно
сящийся к одной и той же стороне.
(e) homolateral, ipsilateral. (!) homolatéral,
(d) homolateral, gleichseitig.
homologus, -a,
-um
homologos
съгласуващ се, съответствуващ, от ô\xôç |
-^-Xà'xoç logos дума, съдържание, зна
чение] : (b) хомологичен, хомоложен —
съответствуващ, съответен, сходен, по
добен. <Г) гомологичный, соответствен
ный, сходный, (е) homologous. (!) ho
mologue. (d) homolog, übereinstimmend,
ähnlich.
homonymus, -a, -um [ôaôç | -f ovupa опу
ша име ] : (b) хомонимен — едноименен,
(г) одноименный, (е) homonymous. (!) ho
monyme. (d) homonym, gleichnamig.
homoplastica, homoiplastica, -ae, / [ôpôç f
Н-тсХаст-чт} p la s t ike пластика, от тсХаасто)
p la sso образувам, формирам] : (b) хомо-
пластика : 1. свободно присаждане на
тъкани или органи от един човек на
друг (=isopIastica) ; 2. присаждане на
подобна тъкан (напр. на кост за замест
ване на костен дефект), взета незадъл
жително от същия индивид; срв. Iiete-
roplastica. (г) гомопластика, (е) 1. allo
transplantation ; 2. homoplasty. (!) homéo-
greffe, greffe homœoplastique, homo
greffe. (d) Homoioplastik, Homoitrans-
plantation, Homotransplantation, Homöo
plastik.
homosexualismus, -i, m [ôpôç t + sexus
пол -f-
- is/nus*] : (b) хомосексуализъм - -
противоестествено полово влечение към
лице от своя пол ; за мъжки хомосек
суализъм, хомосексуалност виж paede-
rastia, за женски хомосексуализъм виж
sapphismus. (г) гомосексуализм, (е) ho
mosexuality. (!) homosexualité, (d) Ho
mosexualität. (sy n) inversio sexualis.
homotransplantatio, -onis / [ojiôç t ] : виж
при transplantatio.
honoris causa (gratia) [honor чест, почит,
уважение, causa заради, g ratia благо
дарност] : от уважение за заслугите, напр.
doctor ii. с. (почетен доктор).
hora , -ne, / [ôpa годишно време, час] : (Ь)
час. (Г) час. (е) hour. (!) heure, (d) Stunde.
hordeolum, -i, n [умал. от hordeum ече
мик] : (b) хордеолум - ечемик : възпа
лително подуване на клепачния ръб всл.
на нагнояваме на мастната жлеза на
една мигла (glandula ciliaris Molli)
h. externum, или такова подуване на
тарза всл. на нагнояване на Мейбомиева
жлеза (glandula tarsalis Meibomi) =
h. internum sive meibomitis. (г) ячмень
(на глазу), (e) stye, sty {pi sties, styes),
horizontalis
218
humor
id. (f) orgelet, compère-loriot, (d) Ger
stenkorn (am Augenlid), (sy n) folliculi
tis ciliorum.
horizontalis, -e [6p£Çtov horizon хоризонт] :
(b) хоризонтален, водоравен. (Г) гори
зонтальный. (e) horizontal, (f) horizontal,
(d) horizontal, waagerecht.
hormetonia, -ae, / (Davidenkov) [cpp.77 Ног
т е натиск, стремеж
tôvoç tonos на
прежение] : (b) хорметоння — особен
вид ранна контрактура, развиваща се в
парализираните крайници. (Г) гормето-
иия. (е) hormetony. (f) hormétonie. (d)
Hormetonie.
hormonotherapia, -ae, / [hormonum* -f
дератсе(а therap eia лечение] : (b) хормо-
нотерапия — хормонно лечение : лече
ние с хормони, лечебно прилагане на
хормони, виж hormonum, (г) гормоно
терапия. (е) hormonotherapy. (!) hormo
nothérapie. (d) Hormonothérapie.
hormonum , -i, n (pl hormona) [ôp\id(» h o r-
m ao привеждам в движение, подбуждам,
въвличам] : (b) хормон, хормони, инкре-
ти — специфични вещества, синтезирани
и произвеждани от жлезите с вътрешна
секреция (хипофиза, полови жлези, над-
бъбречни жлези, щитовидна жлеза, зад-
стомашна ж леза и др.), постъпващи на
право в кръвта или лимфата, а хормо
ните на задния дял на хипофизата — в
церебросииналната теч ност; те притежа
ват голяма биологична активност и в
твърде малки количества — физиоло
гическа, като оказват регулиращо влия
ние вър ху процесите на обмяната на
веществата, растежа и половото разви
тие и посредством кръвта осъществяват
връзката на едни органи с други ; по
своята структура някои от тях се отна
сят към протеините (напр. хормоните
на предния дял на хипофизата), други —
към октапептидите (хормоните на зад
ния дял на хипофизата), трети имат сте
роиден характер (хормоните на надбъб-
речната кора, на половите жлези), чет
върти — аминокиселинен състав (инсу
лин, тироксин), а адреналинът представ
лява сложно химическо вещество, (г) гор
мон, инкрет. (е) hormone, incretion, ex
citatory autacoid. (!) hormone, (d) Hor
mon, Jnkret. (syn) incretum.
Homeri syndromum [J. F. Horner, швей
царски офталмолог, 1831— 1886] :( b ) син
дром на Хорнер — очно-зеничен син
дром : стеснение на зениците (miosis),
птоза на клепача'и енофталм, дължащи
се иа парализа или притискане на ший-
ния отдел на симпатикус от медиасти-
нални тумори и др. ( г) синдром Горнера^
(е) Horner's syndrome. (!) syndrome d e
Horner, (d) Hornerscher Symptomenkom-
plex, Bernard-Hornersches Syndrom.
hospitalisatio, -onis, / [hospitalium'] : (b)
хоспитализация, хоспитализиране
на
станяване на болен в болница за лече
ние. (Г) госпитализация, (е) hospitaliz a
tion. (!) hospitalisation, (d) Hospitalisie-
rting, Unterbringung ins Krankenhaus.
hospitalism us,
-i,m[f
- ismus*] : (b)
хослитализъм : 1. придобиване на ин
фекция или на заболяване в болнично
заведение, напр. гнойни инфекции o r
резистентни на антибиотици стафилококи
и др., или пък придобиването на такива
микроби; 2. психо-невротично състояние
при медицински сестри или друг постоян
но живеещ в болница персонал; 3. съв
купността от психични и телесни про
мени, наблюдаващи ce y деца от всички
възрасти всл. на по-продължително пре
стояване в болници или лечебни заведе
ния ; 4. демонстриране на хистерични
симптоми от болни, намиращи се на бол
нично лечение, с цел да бъдат по-дълго
задържани на лечение, (г) госпитализм.
(е) 1-2. hospitalism. (!) hospitalisme, hy-
pothrepsie hospitalière, (d) id.
hospitalium» -ii, n [hospes,
- itis, гост];
(b) болница. (Г) больница, госпиталь,
(e) hospital. (!) hôpital, (d) Krankenhaus,.
Hospital, Spital.
humanus» -a, - um [homo човек] : (b) чо
вешки. (Г) человеческий, (е) human . (!)
humain. (à) menschlich, human.
humeralis, -e [humerus-] : (b) отнасящ ce
до мишничната кост (humerus), мишни-
чен, раменен. (Г) плечевой. (е) hu meral,
(!) huméral, (d) id.
humerus» -i, m [ = рамо, плешка, мишни
ца] : (b) хумерус - мишмична кост, ра
менна кост. (г) плечевая кость. ( е) id.
(О humérus. (d) Oberarniknochen, Ober
armbein. (sy n) os brachii.
humîdus, -a,
- um : (b)влажен. (r)влаж
ный, сырой. (е) humid, moist, damp,
<f) humide, moite. (d) feucht.
humor, -oris, m [= влага, течност]: (b) те
лесна течност - извънклетъчните теч
ности на тялото : кръв, лимфа и жлъчка ;
една от течните среди на организма, които
са били основата на физиологичните и
патологичните доктрини на Хипократо-
вата школа.* ( г) жидкие части тела.
TiumoraHs
219
hydrencephalocele
(e) humo(u)r, body-fluid, (f) humeur,
'
fluide du corps, (d) Körpersaft,
•humoralis, -e [humor*] : (b) хуморален —
отнасящ се до течностите на тялото (виж
humor), а не до клетките; произхождащ
от течните среди на организма; ху м о -
рална регулация : един от механизмите
на съгласуване на функциите между от
делните клетки, органи и физиологични
системи, осъществяван посредством теч
ните среди на организма (кръв, лимфа,
тъканна течност) с помощта на специ
фичните и неспецифичните продукти на
междинната обмяна и др. (г) гумораль
ный. (е) humoral, (f) humoral, (d) hu
moral.
Huntingtoni chorea [G. H untington, амер.
лекар, 1850—1916]: chorea chronica pro
gressiva hereditaria, виж при chorea.
Hurleri morbus: -*■ Pfaundler-Hurler’mor
bus, gargoylismus.
Hutchinsoni trias [/. Hutchinson, англ,
лекар, 1828— 1913] : (b) Хъчинсънова
триада—паренхиматозен кератит, глухота
с Меннерови явления и ерозия на гор
ните постоянни средни резци (при вро
ден сифилис); у един и същ болен могат
да се наблюдават само един или два от
симптомите, рядко и трите, (г) триада
Гетчинсона. (е) Hutchinson’s triad. ( о
triade de Hutchinson. (d) Hutchinsonsche
Trias.
hy : сън-р. за hysteria*.4)
hyalinosis, -is, / [GâXtvoç hyalinos стъклен
(стъкловиден, прозрачен), от 6aA*ç hyalo s
стъкло] : (b) хиалиноза — хиалинова де
генерация. (г) гиалиноз. (e) id. (f) dégé
nérescence hyaline, (d) id.
hyalitis, -tidis,/[ôaXoç f + -itis = възпале
ние] : (b) хиалит — възпаление на стъ
кловидното тяло на. окото (corpus* v i
treum). (Г) гиалит, (е) id. (f) hyalite, (d)
Glaskörperentzündung,
hyaloides, gen.
- is [ukXoç f +-elàrtç -eides
подобен] : (b) хиалоиден — стъкловиден.
(Г) стекловидный, ( е) hyaloid, (f) liyalo-
ïde. (d) glasartig.
hydarthrosis, -is, f :
hydrarthrosis,
hydatides, fjpl (sg hydatis*) : (b) хида-
тиди — мехурчести личинкови форми
на кучешката тения Taenia* echinococcus,
дъщерни мехури. (Г) гидатиды. (е) hy-
datids, echinococcus cysts. (!) hydatides,
kystes hydatiques, (d) Hydatiden.
hydatis, -tidis, / [ûSaxiç водна капка] : —►
hydatides.
hydradenitis : неправилен начин на писане
на hidradenitis* .
hydraemia, -ae, / [uScop hydor вода +
afp« haima кръв] : (b) хидремия — уве
личено съдържание на вода в кръвта,
разреждане, разводняване на кръвта (при
анемия, сърдечни и бъбречни болести и
др.) . (г) гидремия. (e) hydr(a)emia. (!)
hydrémie, (d) Hydrämie, Blutverdünnung.
hydragoga (remedia), njpl [ö8a>p |
agogos довеждащ, предизвикващ] : (b)
хидрагога — лекарствени средства, ув е
личаващи отделянето на водата, които
увеличават водата в урината, потта, но
главно се отнася до усилено отделяне
на вода през червата чрез очистителни ;
виж при laxantia, (г) гидрагога. (е)
hydragogues. (!) hydragogiies. (d) wasser
treibende Mittel.
hydramnion, -ii, n [68cop f -f- àjivfov amnion
зародишева ципа]: (b) хидрамнион —
ненормално голямо количество около-
плодни води, по-правилно p olyhydram
nion. (г) многоводие, гидрамнион. (е) id.,
hydramnios, polyhydramnios. (!) hydram
nios. (d) id. (syn) polyhydramnion.
hydrargyrismus, -i, m [| + -ismus*] : (b)
хидраргиризъм — хронично отравяне с
живак, живачно отравяне, ( г) отравление
ртутью, (е) hydrargyria, hydrargyrism,
mercurialism, mercury (mercurial) poiso
ning. (0 hydrargyrisme, mercurialisme.
(d) Quecksilbervergiftung, id., Merkuria
lismus. (syn) mercurialismus, mercuris-
mus.
hydrargyrum, -i, n [ô5p«pTupoç hydrarg y
ro s течно сребро, подвижно сребро, от
ö$cop t H-àpifüpoç сребро]: (b) живак. (Г)
ртуть, (e) mercury, quicksilver, id. (f)
mercure, hydrargyre. (d) Quecksilber.
hydrarthrosis, -is, / [öScop | -{
-
àpO-pov a r -
thron става] : (b) хилрартрозл — водянка
на ставата : събиране на серозна течност
предимно в голяма става без изразени
симптоми на възпаление в околоставните
тъкани, (г) гидрартроз, водянка сустава.
(e) id., a rticular dropsy, (f) hydrarthrose,
hydropisie articulaire, (d) Hydarthros,
Hydrarthrus, Gelenkwassersucht. (syn)
hydarthrosis, hydrarthrus, hydrops arti
cularis.
hydrencephalocele, -es, / [6Swp l + è*pts-
cpaXog enkephalos главен мозък -f
kele тумор, кила] : (b) хидренцефало-
целе — херния на главния мозък : из
лизане през цепнатина на черепа на мо
зъчно вещество в сак, съдържащ лик-
hydrictis
220
hydropericardium
вор. (г) гидрэнцефалоцеле, гидроцефале-
целе. (е) id.,
hydrocephalocele. (f) hy-
drencéphaîocèle, hydrocephalocele. (d)
Hydrenzcphalozele, * Hydrozephalozele,
Wasserhirnbruch. (syn) hydrocephalocele.
hydricus,
-a,
-uni [u£wp | ]: (b) воден,
(r) водный, (e) hydrous, hydric. (f) hyd
rique. (d) hydrisch, Wasser-,
hydro- |'B(i>p hydor вода) : в съставни думи
означава отнасящ се до сюда, води- .
hydroa, -ne, / [ü$e>p J -f<î>ôv oon яйце; ня
кои го извеждат от t$pa>g hidros пот и
го пишат Jiidroa-]: (b) хпдроа — ме
хурчеста дерматоза изобщо, всеки ме
хурчест обрив, (г) гидрол. (е) id. (f) id.
(d) id.f Scliwitzblaschen.
h. aestivalis [aestivus лято]: -> hyd
roa vaccini form is.
h. bullosa sive herpetiformis sive
pruriginosa:
dermatitis herpetiformis
(Dnhring).
h. gestationis sive gravidarum:-*
lierpcs gestationis.
h. vaccinifqrmis : (b) вакциниформеиа
хидроа — дерматоза всл. на повишена
чувствителност па кожата към ултравио
летовите лъчи : червени папули с мехур
чест център по изложените на светлина
части на кожата, оздравяващи с ръбци.
<Г) световая оспа, (е) hydroa vaccini
forme. (f) hydroa vacciniforme, (d) id.,
Lichtpocken. (sy n) hydroa aestivalis,
eruptio aestivalis bullosa,
hydrocele, -es, / [uSo>p f + v.r(krt kele ту
мор, кила] : (b) хидроцеле, водянка на
яйцето —
-
събиране на еерознл течност
в tunica vaginalis propria testis, (г) ги
дроцеле, водянка яичка, ( е) id. (f) id.
(d) Hydrozele, Wasserbruch,
hydrocephalocele, -es, f : -► hydrencepha-
locele.
hydrocephalus, -i, mt hydrocephalia, -ne,
/ (ôôcop t -f ‘xsçaXr) kephale глава] : (b)
хидроцефа.цус), хидроцефалия — водян
ка на мозъка : заболяване, характеризи
ращо се с голямо увеличаване количе
ството на гръбначномозъчната течност в
мозъчните стомахчета ( = hydrocephalus
inte rn u s) или в субаряхноидното прост
ранство ( = hydrocephalus externus), свър
зано с повишаване на вътречерепното
налягане, и като последица от това че
репът у малките деца добива грамадни
размери ; хидроцефалията бива вродена—
hydrocephalus congenitus, и придобита—
hydrocephalus acquisitus, (г) гидроцефа
лия, головная водянка, водянка голов
ного мозга, (е) id., hydranencephaly (hydr-
encephaliis, internal hydrocephalus), (f)
hydrocéphalie, hydrencéphalie, hydropisie
du cerveau, (d) Hydrozephalus, Wasser
kopf, Gehirnwassersucht.
hydrogenium, -ii, n [иёшр I f -fevr^ -ge
nes1 произлязъл]: (b) водород; хпм .
знак Н. (г) водород, (е) hydrogen, (f)
hydrogène, (d) Wasserstoff.
hydrolabilltas, -atis, / [6$o>p hydor вода
-b
la b ilis1] : (b) хидролабилност, хидро-
лабилитет—загуба на способността на дет
ския организъм да регулира съдържа
нието на водата в тъканите, изразяващо
се в значителни колебания на кривата
на теглото. (Г) гидролабнльность. (е)
hydrolability, (f) hydrolabilité. (d) Hydro-
labilitat.
hydrolysis, - is,/[û$ü)pt -bлfoiç lysis осво
бождаване, разлагане] : (b) хидролиза —
разлагане на химически съединения с
присъединяване иа елементи от водата ;
разлагане на сложни химически съеди
нения на по-прости, напр. протеини»
скорбяла, г.шкозпди и т. н., при приемане
на вода, (г) гидролиз, (е) id. (f) hydro
lyse. (d) Hydrolyse.
hydromeningocele,
-es,/ [Gawpf-b
-tTfoç tneninx, - ingos, мозъчна ципа +
yd\kr\ kele тумор, кила]: (b) хидроменипго-
целе— херния иа мозъчните ципи : вид мо
зъчна херния, съдържаща мозъчни ципи
и водниста течност (ликвор) ; наблюдава с е
често при spina* bifida, (г) гидроменин
гоцеле.. (е) id. (f) hydroméningocèle, (d)
Hydromeningozele.
hydromphalus,
-i, m [ôôcop f -f
omphalos пъп] : (b) хидромфалус—тумо
ровидно издуване на пъпа при асцит»
водна киста на пъпа. (г) водяная опу
холь пупка. (e) id. (f) hydromphale.
(d) id.
hydronephrosis, -is, f [ôôwp \ -bve^pôç ne
phros бъбрек +-osisP\ : (b) хидронефро-
за — трайно разширение на бъбречното
легенче и чашките (евент. с атрофия на
бъбречния паренхим) всл. на механично
препятствие за оттичането на урината»
най-често препятствие в уретера (пр егъ
ване, запушване с камък, притискане и
др.) . (г) гидронефроз, уронефроз. (е) id-
uronephrosis. (f) hydronéphrose, uro-
néphrose. (d) Hydronephrose, Wassersack
niere. (syn) uronephrosis.
hydropericardium, -ii, n [uôcop t + pericar
dium*] : (b) хидропериклрд — водянка
на перикарда : насъбиране на невъзпа-
hydroperiton(a)euni
221
hydrorrhoe»
лителна течност (трансудат) в сърце-
вата торбичка, често с едновременно
насъбиране на такава течност в други
кухини, ( г) гидроперикард, водянка пе
рикарда. (е) id., dropsy of the pericar
dium. (f) hydropéricarde, hydropisie du
péricarde, (d) Hydroperikard, Herzbeutel
wassersucht. (syn) hydrops pericardii.
hydroperiton(a)eum, -i, n [ödcop \ -{perito
neum*] :
ascites.
hydrophilus, -a, -urn [ôôœp hydor вода +
qpÉXcç p h ilo s обичащ] : (b) хидрофилен —
всмукващ течност ; поемащ влага, (г) ги
дрофильный. (е) hydrophilous, (f) hydro
phile. (d) hydrophil, wasseraufsaugend.
(sy n) hygroscopicus.
hydrophobia, -ae, /[flôwpt -fcpôpoç phobos
страх] : (b) хидрофобия — страх от вода
като последствие на тонични гърчове на
гълтачната мускулатура, появяващи ce
при опит за поглъщане на вода при те
танус, хистерия и особено при бяс, често
даже само при виждане на вода ; оттам
и hydrophobia — обичайното латинско
название на бяса у човека, виж rabies,
(г) гидрофобия, водобоязнь, бешенство,
(е) id., rabies iii man, lyssa, (f) hydro
phobie, rage, (d) Hydrophobie, W asser
scheu, Wutkrankheit, (syn) rabies.
hydrophthalmus, -i, m [6ôo)pj +
ophthalmos око] : (b) хидрофталм — за
боляване в ранната детска възр аст, про
тичащо с уголемяване на очната ябълка
всл. на покачване на вътреочното наля
гане ; различаваме /z. congenitus (детска
форма на вродена глаукома, първична
детска глаукома) и h. a cq uisitu s или
buphthalm us (детска вторична глаукома),
(г) гидрофтальм. (е) hydrophthalmia, hy-
drophthalmos, id., buphthalmos, buphthal-
mus, congenital glaucoma, (f) hydroph
talmie, buphtalmie, glaucome infantile,
(d) id., Buphthalmus, Augenwassersucht,
Augapfelvergrößerung, (syn) glaucoma
infantile.
hydropneumothorax, -acis, m [68wp | +
pneumothorax*] : (b) хидропиевмото-
ракс — едновременно насъбиране на
газ (въздух) и серозна течност в пле-
вралното пространство, ( г) гидропневмо
торакс. (е) id.,
seropneumothorax, pneu-
niohydrothorax,
pneumoserothorax, (f)
hydropneumothorax. (d) id., Seropneumo
thorax. (syn) pneumohydrothorax, sero
pneumothorax.
hydrops,
- opis, m [б£ршф водянка, от
Û$0)p I 1: (Ь) хидропс — водянка, общ
оток на телесните кухини : насъбиране на
серозна течност (трансудат) в тъканите
(виж oedema), особено в подкожната тъ
кан (anasarca*), в паренхимните органи
и телесните кухини ; за водянка на раз
личните кухини съществуват особени тер
мини : ascites* (водянка на коремната
кухина), hydrothorax* (на плевралното-
пространство), hydropericardium* (на пе
рикарда), hydrocele*,
hydrocephalus*,
hydrarthrosis* ; срв. anasarca, oedema, (r)
водянка, гидропс. (e) dropsy, id., hydrop
sy. (f) hydropisie, id. (d) Wassersucht,,
id.
h. abdominis : —►ascites,
h. articularis:
hydrarthrosis,
h. cardiacus: (b) кардиален, сърде
чен хидропс — водянка всл. на сърдечна
недостатъчност, (г) водянка сердечного
происхождения. (е) cardiac dropsy, (f)
hydropisie d ’origine cardiaque, (d) id.
h. gravidarum : (b) водянка y бре
менните — заболяване, развиващо ce
най-често през последните 3—4 месеца
на бременността и характеризиращо се
с насъбиране на течност в тъканите на
тялото всл. на повишаване пропускли-
востта на стените на прекапилярите и
капилярите, ( г) водянка беременных, (е)
dropsy of the pregnancy, (f) hydropisie
gravidique (d) id.
h. intercutaneus :
anasarca,
h. pericardii:
hydropericardium,
h. pleurae :
hydrothorax,
h. renalis : (b) бъбречен хидропс -
водянка всл. на бъбречно заболяване, (г)
почечная водянка, (е) renal dropsy, (f)
hydropisie d ’origine rénale, (d) id. *
hydropyonephrosis,
-is, / [ôôwp hydor
вода -j- 7TJGVpyon гной -f verpos nephros
бъбрек]: (b) хидропионефроза - инфек
тирана hydronephrosis1', при която в бъ
бречното легенче и чашките се съдържа-
водиисто-гнойна урина, (г) гидропио-
иефроз. (е) id.,
uropyonephrosis. (f)
uro-pyonéplirose, hydronéphrose infectée,
(d) Hydropyoneplirose.
hydropyoureter, -eris, /«[ûôwp \ -f rciov f -f-
u re ter пикочопровод] : (b) хидропиоуре-
тер — емпием на пикочопровода. (г) ги-
дропиоуретер. (е) id. (f) hydropyo-ure-
tère. (d) id.
hydrorrhoea, - a e ,/ [G$o>p \ -f àoi\ rhoe те
чение] : (b) хидрорея — (силно) волни
сто течение, (г) хидрор(р)ея. (e) liydror-
rh(o)ea. (f) hydrorrhce. (d) id.
tiydrorrhoea
222
hyperaciditas
h* gravidarum sive amnialis: (b) из
тичане на околоплодни води при разкъс
ване на хориона и амниона, (г) истече
ние амниотической жидкости у беремен
ных. (е) hydrorrh(o)ea gravidarum, hyd-
rorrh(o)ea gravidae, (f) hydrorrhce amnio
tique de l'utérus gravide, (d) id.
hydrosalpinx, -ingis, / [ö5o>p f -|-
Salpinx тръбаI : (b) хилросалпинкс —
насъбнране на волниста течност в ма
точната тръба всл. па слепване на абдо-
миналнии и край. (Г) гидросалышнкс.
(е) id. (f) id. (d) id., Sactosalpinx serosa.
•hydrotherapia, -ae, / [ЗЗо>р | -f ЬгрятЫ
therap eia лечение]: (b) хидротерапня
водолечение : външно прилагане на вода
с различна температура за лечебни и
профилактични цели под форма на обли
вания, фрикции, душове, къпания, вани,
компреси и др. (г) водолечение, гидро
терапия. (е) hydrotherapy, hydrothera
peutics, hydropathy, water cure, (f)
hydrothérapie, (d) Hydrotherapie, W asser
heilkunde.
hydrothorax, -acis, m [и£шр t +
thorax гръден кош] : (b) хидрото-
ракс — водянка на плевралното про
странство : насъбиране на невъзпалител-
па течност (трансудат) в плевралното
пространство, ( г) гидроторакс, грудная
водянка, (е) id.,
serothorax, (f) id. (d)
Brustwassersucht, id. (syn) hydrops pleu
rae, serothorax.
‘hygiena,
- a e, / [ùï'eivoç hygieinos здрав,
полезен за здравето, от Tffeta Hygieia
Хигия, дъщеря на Ескулап, богиня на
здравето] : (b) хигиена—наука, изучаваща
влиянието на условията на живота върху
здравето и разработваща мерките за пред
пазване от възникване и разпространя
ване на болестите и др. ( г) гигиена, ( е)
hygiene, (f) hygiène, (d) Hygiene, Ge
sundheitslehre, Gesundheitspflege.
hygroma,
- atis, n [ö^pös kygros течен,
влажен -f
-orna = тумор] : (b) хигром —
туморообразно подуване на околостав-
на слузна торбичка или сухожилью влага
лище всл. на насъбиране на серозиа теч
ност като последствие на хронично въз
паление. (г) гигрома, (e) id. (f) id. (d)
Hygrom, W assergeschwulst, Schleimge-
schwulst.
hygroscopicus, -a, -um [û^pôç t + exgkôç
skopos цел, намерение] : -► hydrophilus.
•hymen, -enis, ni [Ojjltjv ципа, тънка кожица ;
T jjlijvHymen, бог на брака] : (b) химен—
девствена ципа : лигавична гънка на вхо
да на влагалището с различна форма
(пръстеновидна, полулунна, назъбена и
др.). (г) девственная плева, гимен. (е)
id., maidenhead, (f) id. (d) Jungfernhäut
chen, Scheidenklappe, id.
hymenalis, -e \hymen*\: (b) химен(ал)ен—
отнасящ се до химена, напр. carunculae- '
hymenales, (г) относящийся к гимену,
(е) hymenal, (f) hymenal, (d) hymenal,
hymenorrhaphia, -ae, / [hymen* -f
rhaphe шев] : (b) хименорафия — заши
ване на разкъсан химеи. (г) гименорра-
фия. (е) hymenorrliaphy. (f) hymenorra-
phie. (d) Hymenorrhaphie.
hyoïdes, gen.
-is [-jç, i>ôç, hys, hyos, пра
се -b
-Ei5r,ç -eides подобен] : (b) хиои-
ден — подобен на гръцката буква и или
на свински хобот, (г) похожий на сви
ное рыло, (е) hyoid, (f) hyoïde, (d)
hyoid.
hyoideus,
-a,
-um [f]: (b)хиоиден -
подезичен, принадлежащ на подезичната
кост. (г) подъязычный, (е) hyoid, (f)
hyoïde, (d) id.
hyp-, hypo- [üîcô hypo под, изпод, отдолу] :
представка, означаваща под, намаляване,
отслабване на основното понятие, по-
долу от нормата или несъвършенство.
hypaciditas, -atis, / [\ж6 пол-^ acidum ки
селина] : -► subaciditas.
hypacusis, -is, / [imô f + äxo'jt-c aktisis
чуване, слушане] : (b) хипакузис — от
слабване на слуха всл. на намаляване
възбудимостта на слуховия нерн. (г) по
нижение слуха, пшакузия. (e) hypacu-
sia, id. (f) hypoacousie. (d) Hypakusis.
hypaesthesia, -ae,/[ürcô f -f-aïafbpiç aisthe-
sis чувство, усет] : (b) хипестезия - - на
малена сетивност, намаляване на сетив
ността, особено на усета за допир, (г)
гипестезия. ( е) hyp(a)esthesia. (f) hyp(o)-
esthésie. (d) Hypästhesie.
hypalgesfa, -ae, / [ûtcà f -f- ZX^oç algos
болка] : (b) хипалгезия - намаляване на
усета за болка, (г) гипальгезия. (е) id.,
hypalgia. (f) hypoalgésie. (d) Hypalgesie.
hyper- [ôrcsp над, отгоре, отвъд] : в съ
ставни думи означава усилване на ос
новното понятие, излишък, над, свръх,
прекомерно ; съответствува на лат. su
per-, per-.
hyperaciditas, -atis, / [йтсзр j + acidum
киселина] : (b) хиперацидитет, хипер-
ацидност — повишена киселинност на
стомашния сок, на стомашното с ъдър
жимо (титрационно число над 45 за сво
бодната солна киселина и над 70 за об-
fiyperacusis
223
hyperemesis
щата); за нормацидитет виж при sub-
aciditas. (г) гиперацидитас. (е) hyperchlor-
hydria, hyperhydrochloria, gastric hyper
acidity. (f) hyperchlorhydrie, (d) Super
azidität, Hyperazidität, Hyperchlorhyd
rie. (syn) superadditas, hyperchiorhyd
ria.
hyperacusis, -is, / [ôrcsp | +йxouatç akusis
чуване, слушане] : (b) хиперакузис —
ненормална острота на слуха, необик
новено силно възприемане на умерени
звукове всл. на повишена дразнимост на
слуховия нерв. (г) повышенная острота
слуха, гиперакузия. (е) id., hyperacusia,
auditory hyper(a)esthesia. (f) hypercousie,
h}'peracousie. (d) id.
hyperadrenalismus, -i, tn [ûrcsp | +adrena-
linunï4-
- is mus*] : (b) хнперадренали-
зъм — болестно състояние, причинено
от повишено отделяне на адреналин от
надбъбречните жлези, напр.при phaeochro-
mocytoma* и др. (г) гиперадренализм.
(е) hyperadrenalism, hyperadrenia. (f)
hypersurrénalisme, (d) id.
hyperaemia, -ae, / [ôrcép | -b afya haima
кръв] : (b) хиперемия — местно кръвона-
пълване : активна или артериална хипер
емия = конгестия, пасивна или венозна
хиперемия= застой, стаза, (г) гиперемия,
местное полнокровие, (е) hyper(a)emia. (f)
hyperémie, (d) Hyperämie, Blutfülle,
Blutüberfülle, Blutreichtum.
h. activ a: (b) активна или артериална хи
перемия — хиперемия всл. на увеличен
наплив на кръв, виж congestio, (г) ак
тивная гиперемия, артериальная гипер
емия, конгестивная гиперемия, (e) ac
tiv e hyper(a)emia, arterial hyper(a)emia,
flitxionary hyper(a)emia, active conge
stion. (f) hyperémie active, congestion,
(d) aktive Hyperämie, arterielle Hyper
ämie, entzündliche Hyperämie, Kongestion,
(sy n) congestio.
h. passiva: (b) пасивна, венозна или
застойна хиперемия — хиперемия всл.
на затрудняване в оттичането на кръвта,
венозен застой, стаза, виж stasis venosa.
(Г) венозная гиперемия, застойная ги
перемия. (e) passive hyper(a)emia, venous
hyper(a)emia. (!) hyperémie passive, stase
veineuse, (d) passive Hyperämie, venöse
Hyperämie, Blutstauung, Stauungshyper
ämie. (syn) stasis venosa.
hyperaemicus, -a,
-um m : (b) хипер-
емичен — показващ хиперемия, имащ из
вънредно количество кръв, кръвонапъл-
нен. (г) гиперемический.(е) liyper(a)emic.
(!) hyperémique. (d) hyperämisch.
hyperaesthesia, -ae, / [йгёр hyper-* над
+ crfofhjaiç aisthesis чувство, усет] : (b^
хиперестезия — повишена чувствител
ност спрямо различните видове дразне
ния (допир, болка и др.) . (г) гипересте
зия. (е) hyper(a)esthesia. (!) hyperesthé
sie. (d) Hyperästhesie, Oberempfindlich
keit.
hyperalgesia, -ae, / [wcsp t + a*T°s algos
болка] : (b) хипералгезия — повишена
чувствителност за болка, (г) гипераль-
гезия. (е) id.,
hyperalgia. (!) hyperalgé
sie. (d) Hyperalgesie.
hypercapnia, -ae, / [ôrcép f 4- xarcvôç kap-
nos дим] : (b) хиперкапния — увелича
ване на въглената киселина (на алкални
те резерви) в кръвта, (г) гиперкапния,
(е) id. (!) hypercapnie, (d) Hyperkapnie.
hyperchlorhydria,
-ae, /: -*■ hyperaci-
ditas.
hyperchloruria, -ae, / [ôrcép J, H- chlor
хлор 4 oupov uron урина] : (b) хипер-
хлорурия — повишено съдържание на
хлориди в урината ; нормално средно-
8— 15 г хлорни съединения в деноно
щие, главно натриев хлорид, ( г) ги-
перхлорурия. (е) id. (!) hyperchlorurie.
(d) Hyperchlorurie.
hypercholesterinaemia, -ae, / [unip [ 4-
cholesterinunv:: 4 afjju* haima кръв] : (b)
хиперхолестеринемия — повишено с ъ
държание на холестерин в кръвта ; при
нефрозы, тежък диабет, атеросклероза,,
уремия, механична жълтеница (за р аз
лика от острите заболявания на черно
дробния паренхим, при конто нерядко е
намален холестеринът в кръвта), при
бременност и др. ; кортизонът също-
увеличава хол естер инемия та ; нормално
160—220 мг°/0. (г) гиперхолестеринемия.
(e) hypercholesterolaemia, hyperchole-
sterin(a)emia, liypcrcliolester(a)emia. (!) h y
percholestérinémie, hypercholestérolémie,
(d) Hypercliolesterinâmie.
hyperdàctylia, - а е ,/[6тсзр | H-SâxTuXoç dak-
tylos пръст] : polydactylia.
hyperemesis, -is, / [b%èp hyper-* над 4-
speo'-ç, от âpéü) emeo повръщам] : (b) хи-
перемезпс — извънредно силно, непре
къснато, неудържимо повръщане, (г) не
укротимая рвота, гиперемезис. ( е) id.,
excessive vomiting. (!) hyperémèse. (d)-
id., übermäßiges Erbrechen, unstillbares
Erbrechen.
h. gravidarum : (b) непрекъснато, не
престанно повръщане у бременните ; срв..
'hyperergia
224
hyperinsulinismus
emesis gravidarum, (г) неукротимая рвота
беременных, (e) id., uncontrollable vomit
ing (or pernicious vomiting) of preg
nancy. (f) vom issements incoercibles (ou
graves) de la grossesse, (d) unstillbares
Schwangerschaf tserbrechen.
hyperergia, -ae, / |‘jrcsp | H- £p70V ergon
работа, дейност]: (b) хиперергня — по
вишена реактивна способност на орга
низма спрямо бактериНии отрови и др.,
патологично усилване на реактивността ;
това понятие сега е напълно включено
в понятието allergia", но се употребява
и самое гоите шо. (г) гиперергия. (е) id.,
hyperergy. (f) hyperergic, (d) Hyperergie.
hyperextensio, -onis, / [urcèp f + extensio
разгъване] : (b) хиперекстензия — пре
комерно разгъване над нормалната гра
ница. (г) чрезмерное разгибание, гипер
экстензии. (е) superextension, hyperex
tension. ( о distension, tension excessive,
(d) Hyperextension, Oberstreckung.
hyperfunctio,
- o nis, f [ÛTusp \ + functio
работа, действие): (b) хпперфупкция —
повишена дейност, (г) гиперфункция, (е)
hyperfunction. (f) hyper fonctionnement,
hyperfonctkm. (d) Hyperfunktion.
hypergenitalismus, -i, ni (urcip t + geni
talia полови органи -f-
- Ismus*] : (b)
хпнергенитализъм, хпиергонадизъм—пре
комерно или преждевременно развитие на
първичните и вторичните полови признаци,
препалено, иесъотвггствувлщо на в ъз
растта полово развитие исл. на повишена
секреции на половите жлези, (г) гииер-
геингалпзм, пшергопадизм. (e) Ьурег-
genitalism, hypergonadism, (f) hypergé
nitalisme. (d) ici. (syn) hypergonadismus.
hypergeusia, -ae, / [ùnèp | + yeùa:ç geusis
вкусово усещане, вкус] : (b) хипергеу-
зия — повишен вкусов усет, вкусова
хиперестезия. (г) гипергевзнл. (е) id.,
oxygeusia, gu statory !iyper(a)esthesia. (!)
hypergueusie, oxygueusie. (d) Hyper-
geusie.
hypergia, -ae, / [ötzo hypo под -f sp^ov er
gon работа, дейност] : (b) хипергия —
намалена реактивна способност на орга
низма, противоположно на hyperergia5.
(г) гипергия. (е) hypoergia, hypoergy.
(f) (hypergie). (d) Hypergie. ( sy n)
hypoergia.
;hyperglobulia, -ae, / [бязр hyper-* над -f-
globulus клъбце, кръвно телце] : (b)
хиперглобулия — увеличение на еритро
цитите над нормалното количество от
около 5млн.на 1куб. мм:а)принедо
стиг на кислород, сърдечна недостатъч
ност, кахексия и глад, известни кръвни
отровн и др.,
б) като последствие на
дразнене на костния мозък (при кръво
дарители при често даване па кръв и
др.); син. polyglobulia symptomatica —
erythrocytosis; да не се смесва с
polycythaemia*, (r) гиперглобулия. (е)
hypercytli(a)emia, id. (f) hyperglobulie.
(d) Hyperglobulie, Erythrozytose.
hyperglykaemia, hypêrglycaemia, -ae, /
[UTuép I -ffAU/âç glyhys сладък -f af|ia
haima кръв] : (b) хипергликемия — уве
личено съдържание на захар в кръвта—
над 120 (130) мг% (нормално 80--120
мг%) ; симптом при ендокринни и не-
ендокринни заболявания (захарна болеет,
акромегалия, болестта на Иценко-Си-
shing, тумори на надбъбречната кора,
феохромоцптом, тиреотоксикоза, след ад-
реналинова инжекция и др.); при пови
шаване над 170 (—180)мго/о се идва до
излъчване на гликоза с урината -= glu
cosuria*. (г) гипергликемия, (e) hyper-
glyc(a)emia, hyperglyk(a)eniia, hypergly-
cos(a)emia. (f) "hyperglycémie, (d) Hyper
glykämie.
hypergonadismus, -i, m [Отzip f -f
gone сперма, семе]: —► hypergenitalis-
nius.
hyperhidrosis, hyperidrosis, -is, / [urcip
t + iàpûç hidros пот] : (b) хиперхидро-
за — усилено нотоотделяне, усилено по
тене, прекомерно потене, (г) гипергид
роз, усиленное потение, чрезмерная пот
ливость. (е) id., hyperidrosis, excessive
sweating, (f) hyperhidrose, hyperidrose.
(d) id.
hyperinosis, -is, / , hyperinosaemia,
-ae,
/ [u7cip î -i- fç, l'riç, is, in o s, влакноН-аГр*
haima кръв] : (b) хипериноза, хипериноз-
емия —• увеличено съдържание на фиб
риноген в кръвта (до 1000 мг% и повече ;
нормално около 200—400 мг%), пови
шена съсирваемост на кръвта, (г) гипер-
инозис. (е) hyperino$(a)emia, id. (f) hy-
perinose, hyperfibrinémie, (d) Hyper-
inose.
hyperinsulinism us, -i, m [urcip [ + insuli
num* + -ismu$: \ ; (b) хиперинсулини-
зъм — повишено образуване на инсу
лин и причинената от това хипоглике-
мия (симптоми виж при hypoglykaemia),
хронично инсулиново отравяне всл. на
неопластично разрастване на тъканта на
Лангерхансовите острови (иисуломи и
пр.) . (г) гипериисулинизм.
Jiyperkeratosis
225
hyperparathyreosis
(e)hypermsulinism.(f)hyperinsulinisme.(d)
id.,
Hyperinsulismus. (syn) hyperinsu-
lismus.
hyperkeratosis, -is,/[u«ép [ + xépaç, -axoç
keras, -atos рог] : (b) хиперкератоза —
прекомерно вроговяване на епидермиса,
хипертрофия на роговия му слой, изра
зяващо се в образуване на уплътнени
участъци по кожата, мазоли и др. (г)
гиперкератоз, (е) id., keratodermia, kera
tosis. (f) hyperkeratose, (d) Hyperkera
tose, übermäßige Hautverhornung.
Jiyperkinesis, -is, / [6rcsp hyper-* над 4-
xCvrçatç kin esis движение, от xivéco kineo
движа) : (b) хииеркинеза ; хниеркинезите
са неволеви сврьхдвижения с голямо
клинично разнообразие : хореични хипер-
кииези. хемибализъм. тик, мноклония,
атетоза, тремор и др. ( г) гиперкинез,
(pi) гиперкинезы. ( e) liypercinesia, hy-
perkinesia, id., excessive motility, super-
motility. (f) hypercinèse, hyperkinésie. (d)
Hyperkinese, Bewegungsüberschuß, Be
wegungsunruhe, Hypermotilität.
hyperleucocytosis,- is,/[Oreép | + leuco-
c y to s is ;::J : (b) хипердевкоцитоза—лейко
цитоза в голяма степен, каквато се на
блюдава при левкемията ; срв. Ieucocyto-
sis. (г) гиперлейкоцитоз, (е) id., hyper
leukocytosis. (f) hyperleucocytose, (d)
Hyperleukozytose.
"hypermastia,
-ae, / (taep *]:-*» polyma
stia.
hypermenorrhoea,-ae,/[ôrcep t ■Amenor
rhoea*] : ненормално силна, изобилна
менструация, виж menorrhagia.
hypermetropia,
- ae, / [ùrcép t -f- iiéxpov
metron мярка -f е>ф, Oinôç ops, opos,
око] : (b) хиперметропия — „далекоглед-
п в о “ : аномалия на рефракцията, харак
теризираща се с това, че падащите вър
ху окото паралелни лъчи се сливат зад
ретината ; хиперметроиията не е далеко
гледство, тъй като в по-високите и сте
пени зрението е намалено както при
гииопията. ( г) дальнозоркость, гипермет
ропия. ( е) id.,
hyperopia, long-sighted
ness, long-sight, (f) hypermétropie, hy-
peropie. (d) Hypermétropie, W eitsichtig
keit, Übersichtigkeit, Hyperopie, (sy n)
hyperopia.
hypernephroma (-atis, //) verum [ ôrcâp | -|-
vscppög nephros бъбрек 4- - o/zia- тумор] :
(b) истински хипернефром, тумор иаВилмс
(Wilms), рак (аденокарцином) на иадбъб-
речната кора
злокачествен тумор у
децата, който се развива от кортикалния
1Г> Медицинска терминология
слой на надбъбрека или от т. нар. до
бавъчни надбъбреци, характеризиращ
се с макрогенитосомия у момчетата, хир-
зутизъм у момичетата и др. ; освен зло
качествена наблюдава се и доброкаче
ствена форма на истински хипернефром ;
виж по-долу също hypernephroma renis,
(г) истинная гипернефрома, ( е) Wilms's
tumo(u)r. (f) tumeur de Wilms, (d) ech
tes Hypernephrom.
h. renis : (b) хипернефром на бъб
река, тумор на Гравии (Graw itz), хипер-
нефроиден тумор, хипернефроиден рак—
най-често наблюдаваното злокачествено
новообразувание на бъбреците, обикно
вено у лица над 40—60 г.,
развиващо
се от епитела на бъбречните тубули;
протича с безболезнена хематурия, тъни
болки, а нерядко като бъбречна колика
(явяващи се след хематурия за разлика
от болките при нефролитиаза, които
предшествуват хематурията), повишена
температура и др. (г) гипернефрома поч
ки. (е) id., Grawitz's tumo(u)r. (f) hyper-
néphrome, pseudo-lipome de G ra w itz .(d)
Hypernephrom ,
Grawitzscher Tumor,
(sy n) tumor Grawitzi.
hyperopia, -ae, / :
hypermetropia.
hyperorexia, -ae, / [ôrcép hyper-* над 4
opegtç orexis стремеж, желание, апетит] :
- > bulimia.
hyperosmia, - a e ,/[öxsp| 4- oajn) osnie ми
ризма, обоняние] : (b) хиперосмия -
усилен мирнсен усет, ненормално силно
обоняние, ( г) гиперосмия. ( е) id., hyperos-
phresia, hyperosphresis, oxyosphresia,
(f) hyperosmie, oxyosmie, (d) Hyperos
mie. (sy n) hyperosph resia, oxyosmia,
oxyosphresia.
hyperosphresia, -ae, / [ûrcép \ 4- ба(pprp’.ç
osphresis обоняние] : —►hyperosmia.
hyperostosis, -is,/[ôrcsp \ 4- ôoxéov osteon
кост} : (b) хиперостоза — дифузно за
боляване на костта всл. на възпалителен
процес или туморен растеж, разраства
не на костното вещество (виж exostosis
и enostosis). (г) гиперостоз, (е) id.;
exostosis, (f) hyperostose, (d) Hyper
ostose ; Exostose.
hyperparathyreosis, - is,/, hyperparathy
reoidism us, -i, m [örcspt 4- (glandula)
parathyreoidea* 4- -os/s* или -ismus*] :
(b) хиперпаратиреоза, хпиерпаратирео-
идизъм — хиперфункция на парати-
реоидните жлези с разстройство на кал
циево-фосфорната обмяна (увеличаване ни
во ю иа калция в кръвта и намаляване това
hyperpigmentatio
226
hyperthymla
на фосфора, усилено излъчване на фос
фор и калций през бъбреците), во
деща до остеопороза и образуване на
кисти в костите (osteodystrophia* fibrosa
generalisata siv e morbus Recklinghau-
seni) и до nephrocalcinosis (отлагане на
калциев фосфат в бъбречните тубули). (г)
гиперпаратиреоз. (е) hyperparathyroidism,
(f) hyperparathyrotdie, hyperparathyroï-
disme. (d) Hyperparathyreoidismus,
hyperpigmentatio, -onis, / [бягр J + pig-
m en tu m боя] :(b) хиперпигментация—уве
личение на количеството на нормалния
пигмент или появата му на места, гдето
липсва нормално; виж naevus, chloasma,
ep helides, lentigo, ( г) гиперпигментация,
(е)
siiperpigmentation, hyperpigmenta
tion. (f) hyperpigmentation, (d) Hyper
pigmentierung. (syn) hyperchromia,
hyperpituitarismus, -i, m [faép hyper-*
над -}
-
(glandula) pituitaria хипофиза +
- ismus* ] : (b) хиперпитуитаризъм — хи-
перфункция на хипофизата; при еозино-
филен аденом на предния дял се разви
ват акромегалия и гигантизъм, а приба-
зофилен аденом — болестта на Иценко-
Cushing. (г) гиперпитуитаризм. (е) hy
perpituitarism. (f) hyperpituitarisme, (d) id.
hyperplasia,- a e ,/ [ûrcip t + nXdaiçpiasis
образуване) : (b) xitnepf лази J — количе
ствено увеличение на с.с .л и
еле
менти на отделни тъкали чр, . размно
жаване на клетките им, повишено обра
зуване на клетъчни елементи ; срв. hy
pertrophia. (г) гиперплазия, (e) id. (f)
hyperplasie, hyperplastie. (d) Hyperplasie,
hyperpnoea,
-ne, / , hyperpnoë,
-es,/
[ôîcép f + 7ÇV077pn oe духане, дишане] : (b)
хипергшея — усилено дишане : състоя
ние, при което дишането е по-дълбоко
и по-ускорено от нормалното, (г) ги-
перпноэ, усиленное дыхание, (е) hyper-
pn(o)ea. (f) hyperp née. (d) Hyperpnoe.
hyperprosexîa,
- ae, / [ôrcép | H- rcpéoeg'.ç
prosexis внимание] : (b) хиперпрозе-
ксия — болестно повишено внимание, на
блюдавано при маниакални състояния.
(Г) гиперпрозексия. (е) id. (f) hyperpro-
sexie. (d) Hyperprosexie.
hyperpyrexia, -ae, f [ôrcép | -г лирвтбе py-
retos огън, треска, от rcopsaaci) pyresso
имам треска]: (b) хи,,арпирсксля — не
обикновено силно помпи.' -ше на темпе
ратурата на тялото, пад 40,5*^-.
(г) ги-
перпирексия. (е) id. (f) hyp rpyrexie. (d)
Hyperpyrexie.
hyperreflexia, -ae, / [ürcép hyper-* над -f
refle x u s'] : (b) хиперрефлексия —състоя
ние, при което рефлексите са много уси
лени. (г) гиперрефлексия, (е) id. (f) su r
réflectivité, hyperréflectivité, hyperréfle-
xie. (d) Hyperreflexie.
hypersalivatio, -onis, f [ôrcép f H- saliva
слюнка] : (b) хиперсаливация — усилена
секреция на слюнчените жлези, усилено
слюнкотечение. (Г) гиперсаливация. ( е)
hypersalivation, (f) hypersalivation, (d)
Hypersalivation.
hypersecretio, -onis, / [urcép | -f- secretio'
отделяне] : (b) хиперсекреция — пови
шена секреция, усилено отделяне на
секрет от жлезите, особено на сто
машен сок. ( г) гиперсекреция, повышен
ная секреция. (е) supersecretion, hyper
secretion. (f) hypersécrétion, (d) Hyper
sekretion, Supersekretion, (syn) super-
secretio.
hypersthenurîa,
-ae, / [ûrcsp J -f cS-évoç
sthenos сила + oupov uron урина] : (b)
хиперстенурня
отделяне на урина с
повишено съдържание на продукти от
обмяната на веществата и на соли, с
точка на замръзването над 2,43^ ; срв.
hyposthenuria, (г) гиперстенурия. (е) id.
(f) hypersthénurie. (d) Hypersthenurie.
hypertensio,
-oms,/ [imépJ+ tensio об
тягане, напрежение] : (b) хипертензня —
сборно название за краткотрайно (hy
pertonus) или дълготрайно (hypertonia)
повишаване иа кръвното (артериалното)
налягане. (Г) гипертензия, (е) hyperten
sion, high blood pressure, hyperpiesis.
(f) hypertension artérielle, hypertension,
(d) Hypertension, Blutdrucksieigerung.
hyperthermia, -ae, / [urcép hyper- над +
àepir*} th erme горещина, топлина] : (b)
хипертермия — прегряване (на органи
зма): 1. изкуствено повишаване на тем
пературата на тялото с лечебна или
експериментална цел ; 2. повишаване на
телесната температура чрез задържане на
топлината всл. на повишено о бразуване
при намалено отдаване на топлина. (г)ги
пертермия, перегревание (организма), ( е)
id., hyperthermy, hyperpyrexia, (f) hyper
thermie. (d) Hyperthermie, Überhitzung,
hohe Körpertemperatur, Wärmestammg.
hyperthymia, -ae, / [ôrcép f -f
thy
mos душа, жизнена сила] : (b) хиперти-
мия — прекомерна емотивност, маниа
кално възбуждение, ( г) гипертимия. (е)
id. (!) hyperthymie, (d) Hyperthymie.
hyperthyreosis
227
hypervitaminosis
hyperthyreosis, -is, / , hyperthyreoidis
mus, -i, m [ôrcép 4 + (glandula) thyreoi
dea* 4- -osis* или -ismus*] : (b) хипер-
тиреоза, хипертиреоидизъм — увеличена
функция на щитовидната жлеза и после
диците от това, виж thyreotoxicosis и
Basedowi morbus. (Г) гипертиреоз. (е)
hyperthyroidism, (f) hyperthyréose, hyper
thyroïdie, hyperthyroïdisme, (d) Hyper
thyreoidism u s, Hyperthyreose,
hypertonia, -ae, / [ôrcép [ 4- xôvoç tonos
напрежение, от xs(vw teirio опъвам) : (b)
хипертония : 1. повишено кръвно наля
гане, артериална хипертония, виж hyper
tensio и morbus hypertonicus ; 2. увеличе
ние на тонуса на артериалните стени или
Eta мускулите; 3. увеличение на напре
жението в очната ябълка (tensio* intra
ocularis) при акутен пристъп от глаукома,
(г) гипертония, (е) 2. id., hypertonicity :
excessive tonicity, extreme "tension. (0
2-3. hypertonie : excès de tonus, excès de
tonicité d’un organe, (d) Hypertonie :
1. Hochdruckkrankheit; 2-3. vermehrte
Spannung.
h. essen tialis: (b) есенциална хиперто
ния — хипертонична болест, виж morbus
hypertonicus.(r)3cceHimaabHafl гипертония,
гипертоническая болезнь, (е) essential hy
pertension, hyperpiesia, primary hyperten
sion. (f) hypertension essentielle, hyper-
piésie. (d) essentielle Hypertonie, genuine
Hypertonie, (syn) morbus hypertonicus.
h. pa roxy sm alis : (b) пароксизмална,
иристъпиа хипертония, съдови кризи на
Пал iPal) — внезапно силно покачване
на кръвното налягане всл. на съдови
спазми, при тумор на надбъбречните
жлези
(phaeochromocytoma*) ,
атеро
склероза, табес и др. (г) пароксизмальная
гипертония, (е) paroxysmal hypertension,
(f) hypertension paroxystique, (d) Blut
druckkrise, Palsche Krisen,
hypertonicus, -a, -um [ t ) : (b) хиперто
ничен : 1. отнасящ ce до хипертония, до
повишено кръвно налягане, имащ хипер
тония; 2. притежаващ ио-голямо осмо-
тично налягане, напр. solutio'- hypertonica,
(г) 1-2 гипертонический, (е) 1. hyperten
sive ; 2. hypertonic, (f) 1-2. hypertonique,
(d) 1-2. hypertonisch,
hypertrichosis,-is,/[ôrcép hyper-* над-f-^piê.
xpiyàç thrix, trichos, косъм 4- -osis*]:
(b) хипертрихоза — прекомерно окосмя
ване ; растене на косми в повече от нор
малното за съответното място, напр. на
лицето при жени или на гърба при мъже
или жени. ( г) волосатость, гипертрихоз*
(е) id., hypertrichiasis, polytrichia, poly
trichosis, excessive hairiness, (f) hyper
trichose, polytrichie, polytrichose, (d) id.,
Polytrichie, Polytrichosis, vermehrte Be
haarung, übermäßige Behaarung, (syn)
hypertrichiasis, polytrichia, trichauxis,
hirsuties.
hypertrophia, -ae,/[ÖTcsp t + трофтз trophe
' хранене] : (b) хипертрофия — увелича
ване обема на една тъкан или орган,
което става или чрез увеличаване обема
на съставните елементи на тъканта —
всъщност хипертрофия, или чрез размно
жаване на клетките им = хиперплазия ;
тези два процеса могат да се комбинират,
(г) гипертрофия, (е) hypertrophy, over
growth. (f) hypertrophie, (d) Hypertro
phie.
h. prostatae : (b) хипертрофия на про
статата — увеличение на простатната жле
за (prostata:i:)Bc/i. на аденоматозна или фи-
броаденоматозна дегенерация, явяващо
се обикновено след 50-годишна възраст,
(г) гипертрофия предстательной железы,
(е) hypertrophy of the prostate, (f) hyper
trophie prostatique, (d) Prostatahypertro
phie.
h. unguium: -►onychauxis.
hypertrophicus, -a, -um [ | ] : (b) хипер-
трофиран — увеличен на обем; хипер-
трофичен — отнасящ се до хипертрофия
или характеризиращ се с хипертрофия,
(г) гипертрофированный ,* гипертрофиче
ский. (е) hypertrophie, (f) hypertrophique,
(d) hypertrophisch.
hyperventilatio, -onis, / [örcsp f + venti
lare вея, проветрявам]: (b) хипервенти-
лация — повишена вентилация на белите
дробове във връзка с усилено дишане
(hyperpnoea*). (г) гипервентиляция, (е)
hyperventilation, overventilation, (f)hyper-
ventilation. (d) Hyperventilation.
hypervitaminosis,-is, f [örcsp | -f vitami
num- -f
- o s/s*] : (b) хипервитаминоза- -
интоксикация, предизвикана от приемане
на много големи дози витамин D и ви
тамин А; при интоксикация с големи
дози витамин D се получава отлагане
на калций в различни органи и тъкани,
понякога със смъртен изход; първи и
постоянни признаци на интоксикация у
деца са внезапна загуба на апетита, упо
рито повръщане, диспепсия, жажда, по-
лиурия, редуващи се запек и диария и
др. ; при хипервитаминоза А най-ран
ни и постоянни симптоми у деца са суха,
hyphaema
228
hypochondria
грапава, сърбяща кожа, суха, твърда,
рядка коса и редки косми на веждите, рес
ниците и др. (Г) гипервитамииоз. ( е ) id.
(!) hypervitaminose, (d) Hypervitaminose.
hyphaema, -atis, n [b%6 hypo под 4- a£pa
haima кръв] : (b) хип(х)ема, неправилно
хифема—кръвоизлив в предната камера
иа окото, (г) гии(г)ема. ( е) hyphema,
hyph(a)emia. (f) hyphéma, hypohém a.
(d) id.
hyphedonia, -ae, / [отсб + 4
hedone
удоволствие, наслаждение] : (b) хифедо-
нии, правилно хии(о)хедония —
-
отслаб
ване на половото влечение, полова сту
денина. (г) гифедонпя. (е) id. (f) hyphé-
donie. (d) Hyphédonie.
Hyphomycetes, -um, n pl [û:p$ hyphe тъ
кан, паяжина 4- iiüxrjg m ykes гъба] : (b)
хифомииети — нишковидни спорообра-
зуваиш гъбички (fungi imperfecti), включ
ващи Trichophyton, Microsporon, Epider
mophyton, Monilia и др. (г) нитчатые
грибки, (е) ici. (!) hyphomycetes. (d) Fa
denpilze.
hypinosis, -is, / [u7i6 hypo иод -f ïç, Ivàç
is, inos, влакно] : (b) хишиюза
нама
лено съдържание на фибриноген в кръв
ната плазма, намалена съсирваемост на
кръвта, ( г) пониженная свертываемость
крови. ( е) id. (!) hypinose. (d) Hypinose.
hypnagoga (remedia), n;pl [urcvos hypnos
сън -г àT0JT^ иgog°s довеждащ] : (b)
лекарствени средства за заспиване, при
спивателни лекарства, сънотворни лекар
ства. (г) усыпляющие, снотворные сред
ства. (е) hypnagogues. (f) hypnotiques
d ’endormissement. (d) EinschJafmittel,
Einschläferungsmittel.
hypnosis, -is, / [tbtvcç ] ] : (b) хипноза
частичен, условнорефлекторен, внушен
сън на човека ; състояние, подобно на
сън или полусън, предизвикано чрез
внушение. (Г) гипноз, ( е) id.,
hypnotic
state. (!) hypnose, (d) Hypnose.
hypnotica (remedia), n\pL (ütcvoç î ] : (b)
ХИПНОТИЦП — хипнотични, сънотворни
лекарствени средства, (г) снотворные
средства, (е) hypnotics, soporifics, som
nifacients. (!) hypnotiques, somnifères,
soporifiques. (d) Schlafmittel, (syn) som
nifera.
hypo - (б?là под, изпод, отдолу} : представка,
означаваща под, намаляване, отслаб
ване на основното понятие, по-долу
от нормата или несъвършенство.
hypoaciditas, -atis, f :
siibaciditas.
hypocapnia, -ae, / [Ö7c6 | + mtivôç kapnos
дим] : (b) хипокапния — намаляване на
въглеиата киселина в кръвта (при обилно
отделяне на СО> от организма, напр. при
форсирано дишане); по-рано се е упо
требявал терминът acapnia, (г) гипокапнии,
(е) id., acapnia. (!) hypocapnie. acapnie.
(d) Hypokapnie. Akapnie. (syn) acapnia.
hypochloraemia, -ae, / [ùnô | 4- chlor
хлор 4- afpa haima кръв] : (b) хипохлор-
емия — намаляване на хлоридите в-
кръвта (нормално в кръвния серум
570—010 мг% NaCl или 345—380 мг%
Cl), обедняване на организма на хлор ;
при тежка ацидоза, уремия, ирофузии
диарии, продължителни повръщания при
стеноза на пилора, недостатъчност иа
надбъбречиите жлези и др. (г) гипохлор-
емия. ( е) liypochlor(a)emia, cliloropenia.
(!) chloropénie, hypochlorémie, (d) Hy-
pochloràmie, Chlorop cnie.
hypochlorhydria,
-ae, / : *►subaciditas.
hypochloruria, -ae . / [ uîïô ? 4- сА/огхлор
4- o'jpov u ro n урина] : (b) хипохлор-
урия - намалено съдържание иа хлориди
в урината (виж при hyperchlo ru ria). ( г)
гииохлорурия. (е) id. (!) hypochlonirie.
(d) Hypochlonirie.
hypocholesterinaemia,- a e ,/]’J7iô | 4- cho-
Ies terimini'-
- f аГр* haima кръв] : (b)
хнпохолестеринемия -—
намаляване с ъ
държанието на холестерина в кръвта под
100 мг°/0| при състояния на глад. анемии,
мри шок и др. ; нормално 160—220 м г% .
(Г) пшохолестеринемия. (е) liypoch ole-
ster(a)emia, hypocholesterin(a)emia, hypo-
choIestero!(a)eniia. (!) hypoch olestérinémie,
hypocholestérolémie, (d) Hypocholesterin-
ämie.
hypochondria,
- ae, / Jutcoyôvôp'.ct областта
под хрущялните (лъжливите) ребра, от
бтео под 4-
Chondros хрущял, тъй
като Гален свързва това страдание с
разстройства в подребрието] : (Ь) хипо
хондрия, химохондричен синдром
симптомен комплекс на психично ра з
стройство, който може да се изрази в
„прекомерен страх за своето здраве,
съсредоточено внимание вър ху предста
вите, отнасящи се до собственото здраве,
и склонност да приписваме на себе си
болести, които нямаме- (С. С. Корсаков) ;
болният е завладян от чувството за с ъ
ществуваща болест, при което въз основа
на въображаеми или незначителни само
смущения вярва, че той е или ще стане
сериозно (евент. неизлечимо) болен, нзпа-
hypochondrium
229
hypopharynx
дайки по този начин в дълбока депресия,
(г) ипохондрия, ипохондрический син
дром. (е) hypochondriasis, id. (f) hypo
condrie, hypochondrie. (d) Hypochondrie,
hypochondrium, -ii, n [ôrco | + xévdpoc
chondros t ] :
regio hypochondriaca.
hypochyUa, -ae, /[бяб hypo-* под + xt>X6S
chylos сок] : (b) хипохилия — намалена
секреция на стомашен сок. (г) гипохилия.
(е) id. (f) hypochylie. (d) Hypochylie.
hypoderma, -atis, n [йгсб | + Sépjx%derma
кожа] : -► subcutis.
hypodermicus, -a,
-um [t]: -+ subcuta
neus.
hypodermoclysis,-is, /[ôrcô t + Seppaf -f
xXuÇto k îy z o изплаквам, промивам] : (b)
хшюдермоклиза — подкожно шшване на
голямо количество течност, напр. физио
логичен солен разтвор, ( г) гиподермокли-
зис. (е) id. (f) hypodermoclyse. (d) Hypo-
dermoklyse.
hypoergia, -ae, / :
hypergia.
hypofunctio, -onis, / [b%6 t + functio ра
бота, действие] : (b) хииофункция — на
малена функция, ( г) пониженная функ
ция, гипофункция, (е) hypofunction. (f)
liypofonction. (d) Hypofunktion, Funkti-
onsverminderung.
hypogalactia, -ae, / [то t -f ^ссХа, -аyxgç
gala, -aktos, мляко] : (b) хипогалактип—
намалена секреторна дейност на млечните
жлези. (г) гипогалактия. (е) oligoga
lactia. (f) hypogalactie, (d) Hypogalaktie,
(sy n) oligogalactia.
hypogammaglobulinaemia,-ae, / : субнор-
мално количество на гама-глобулин в
кръвта, виж agammaglobulinaeniia.
hypogastricus, -а, -um [то hypo-* под -f
yaoryjp gaster стомах, корем] : (b) отна
сящ се до hypogastrium*, (г) подчрев
ный. (е) hypogastric, (f) hypogastrique,
(d) hypogastrisch.
hypogastrium, -ii, n [t | :
regio hypo
gastrica.
hypogenitalismus, -i, m [imt t I-genitalia
полови органи - f
- / swhs*] : (b) хшюгеми-
тализъм — комплекс от симптоми, дъл
жащи се на недоразвитие и намалена
функция
на
половите жлези, напр.
eumiclioidismiis* и dystrophia* adiposo
genital is. (г) гипогенитализм. (е) hypo
genitalism. (f) hypogénitalisme, (d) id.
hypoglobulia, -a e ,/[ôn$ | +globulus клъб-
це, кръвно
телце) : (Ь) хипоглобу-
лия — намаляване числото на еритро
цитите в кръвта при анемии, (г) гппо-
глобулип. ( е) id., oIigocyth(a)emia. (f) liypo-
globulie, oligocÿtémie. (d) Hypoglobulie,
Oligoglobttlie, Oligozythämie, (syn) oli-
goglobulia, olygocythaemia.
hypoglossus1, -a,
- um [imô | -f- 7X00a*
glossa език] : (b) подезичен ; виж също
hypoglossus-, (г) подъязычный, (е) hypo
glossal, sublingual, (f) infra-lingual, sub
lingual. (d) sublingual.
hypoglossus2 : съкрГозначение за nervus*
hypoglossus.
hypoglykaemia, hypoglycaemia,
-ae, /
[ÔTCÔ, tXuxuç glyhys сладък Ч- xfpcc
haim a кръв] : (b) хипогликемия — на
маляване съдържанието на захарта в
кръвта под 70—60 м г% ; изразява се с
неразположение, изпитване на страх,
треперене, чувство на глад, изпотяване,
ускоряване на пулса, възбуда, евент.
безсъзнание до дълбока кома (coma hypo-
glycaemicuni — след впръскване на го
леми дози инсулин, insuloma*). ( ^ г и п о
гликемия. ( е) hypoglyc(a)emin, id. (f)
hypoglycémie, (d) Hypoglykämie,
hypohidrosis, -is, / [imô | -f- tdptùç hidros
пот] : (b) хигюхидроза — намалено пото-
отдедяне. (г) уменьшенное потоотделе
ние. (е) id. (f) hypoli idrose, (d) id.
hypoleucocytosis, - is,/ [mo j -f- leucocy-
tosis*] : -V leucopenia.
hypomenorrhoea,-ae, f[mo hypo- ' под -f
metiorrhoea*] :(b) хипоменорея— много
слаба, оскъдна менструация; срв. oligo
menorrhoea. (г) скудная менструация,
гипоменор(р)ея. ( е) hypomenorrli(o)ea, d e
ficient menstruation. (О liypoménorrhée,
règles pauvres, (d) Hypomenorrhoe.
hypomnesîa, -ae, f[mô * + pv^ir, т иш е
памет] : (b) хниомнезня - отслабване на
паметта.
ослабление памяти, (е) id.
(f) hyponmésie. (d) Gedächtnisschwache,
Hypoiiinesie.
hypoparathyreosis, is. / . hypoparathy
reoidismus, -i, m [то \ i- (glandulae)
parathyreoideae* -i-
-o sis* или -ismus*\ :
(b) хипопаратиреоза. хппопаратиреоиди-
:п,м — намаляване функцията па пара-
тиреонднпте жлези, причина ла едни o r
нпдопетс тетания. (Г) гипонпратнреоз. ( е)
hypoparatliyroidisni. id. (f) hypoparatliy-
roVdie, hypoparailiyroïdisme. (d) Hypopa
rathyreoidismus.
hypopharynx, -yngis, m [mà f -j- pha
rynx-] : (b) хипофлринкс, ларингофа-
рнпкс - частта от фаринкса, простираща
се от пърха на епиглотиса до премина
ването му в хранопровода, (г) гипофа-
рипкс. (е) id., Inryngopharynx. (f) id.,
hypophysarius
230
hypostasis
laryngopharynx, pharynx laryngé, (d)
Kehlkopfrachen, id. (syn) pars laryngea
pharyngis, laryngopharynx.
hypophysarius, -a, -urn [hypophysis*] :(b)
хипофизеи, хипофизареи - - отнасят ce
до хипофизата, (г) гипофизарный, (е)
hypophyseal, hypophysial, (f) hypophy
saire, pituitaire, (d) hypophysär, pituitâr,
Hypophysen- .
hypophysis, -is (-eos),/(BNA, INA, PNA)
[ЬтЛ hypo-* под 4 yûaiç physis произход,
раждане, от уос» p hyo раста, раждам] :
(b) хипофиза — хипофизна жлеза, мозъ
чен придатък, мозъчна висулка : най-
малката жлеза с вътрешна секреция,
голяма колкото грахово зърно, разполо
жена в sella* turcica, директно свързана
с диенцефалната област на главния мозък
посредством infundibulum * hypothalami ;
състои се от преден дял — "lobus ante
rior sive glandularis (adenohypophysis) и
заден дял — lobus posterior sive nervo
sus (neurohypophysis); регулира всички
останали жлези с вътрешна секреция и
поддържа корелацията в еднокринната
система ; изработва много хормони (до
сега са известни около 28): в предния
дял се произвеждат соматотропният хор
мон (влияещ па процесите на растенето
на всички органи и тъкани), кринотроп-
ннте хормони, стимулиращи развитието
и функционирането
на щитовидната
жлеза (тиреотропеп хормон), на надбъб-
речната кора (адренокортикотропен хо р
мон) и па половите жлези (гонадотропин
хормони) и др., а в задния дял — окси-
тоцин, възбуждащ свиването на матката,
и вазопресин, силно повишаващ кръвното
налягане, възбуждащ чревната перистал
тика и потискащ диурезата (смята се, че
антиднуретичният хормон е идентичен с
вазопресина). (г) гипофиз, мозговой при
даток. (е) id.,
pituitary body, pituitary
gland, (f) hypophyse \ cérébrale), glande
pituitaire, corps pituitaire, (d) Hypophyse,
Hirnanhang, (syn) hypophysis cerebri,
gland ula pituitaria.
hypopituitarism us, -i, tn [ùnà f 4- (glan
dula) pituitaria хипофиза 4- -ismus*] :
(b) хипопитуитаризъм — състояние,
дължащо се на намаляване функцията
на предния дял на хипофизата, напр.
dystrophia* adiposogenitaiis, cachexia*
hypophysaria. (r) гипопитуитаризм. (е)
hypopituitarism.
(f) hypopituitarisme,
(d) id.
hypoplasia, -ne, f
J 4- nXâoiç plasis
образуване] : (b) хнпоплазия — недораз
витие на тъкан, орган, на част от тялото
или па целия организъм всл. на нару
шение на ембриогенезата. (г) гипоплазия.
(e) id., hypoplasty. (f) hypoplasie, hypo-
pins tie. (d) Hypoplasie, Unterentwicklung.
h.
u t e r i : (b) хипоплазня на матката
недоразвитие на матката, ( г) недоразви
тие матки. (е) uterine hypoplasia, (f)
hypoplasie utérine, (d) Uterushypoplasie.
hypoproteinaemia, -ae, / [ ûtcô [ + prote
inum 4- яГра haima кръв] : (b) хилопро-
теинемпя — намаляване съдържанието
на протеините (белтъчините) в кръвта
(при нефроза, гладуване, кахексия и др.) ;
протеини в кръвната плазма нормално
6,02 7,42 г % (на електрофореза по
Tiseliiis), а албумин 3,50—4 .58 г °/с. (г)
гипопротеинемия. ( е ) hypoprotein(a)emia.
(f) hypoprotéinémie, (d) Hypoproteinamie.
hypoprothrombinaemia, -ae,/|twcô ; 4-pro-
thrombinum :-\ odiL'x t ] :(b) хипопротром-
бинемин — намаляване съдърж анието на
протромбина в кръвта, с което се пони
жава копгул а шю ината п способност : виж
prothronibinu m. (г) гнпопротромбинемия.
(е) I»ypoprothrombinia)emia, prothrombi-
nopenia. (f) hypoprothrombinémie, (d)
Hypoprothrombinémie.
hypopyon, -i, n [ürc> [ -4 wVgv pyon гной) :
(b) хипопион — насъбиране un гной в
предната камера на окото, спускаща се
поради тежестта си в долната и част;
при гноен ирит и др. (Г) ПШОПИОН. ( е )
id. (f) id. (d) id.
hyposmia,-ae,/[Û7tô J
osme мирис] :
(b ) хипосмия — намаляване на обоня
нието, прнтъпяване на мириса, (г) гин-
осмия. (е) id.,
liyposphresia, olfactory
hypia>esthesia. (f) hyposmie, hypoosmie,
(d) Hyposmie.
hypospadia, -ae, / |urcô hypo- иод -f отАы
spa o тегля, разкъсвам] : (b) хипоспадия—
порок на развитието на мъжкия член,
при който отворът на пикочния канал
вместо на върха па glans* penis се на
мира на вентрплната страна на пениса
или на перинеума ; представлява отворен
надолу улей ; срв. epispadia, (г) гипоспа
дия. (е) hyposp adias, id. (f) hypospadias,
(d) Hypospadie.
hypostasis,
- is, / [ми | + crcoco'.ç stasis
стоене, спиране]: (Ь)хипостаза — застой
на кръвта в ние колежа щите части на
тялото или на отделни органи, напр. бе
лите дробове, пасивно кръвонапълваие.
hypostaticus
231
hypotonia
хипостатична конгестия. ( г) . гипостаз. <е)
id., hypostatic congestion, (f) hypostase,
congestion hypostatique. (d) Hypostase,
Senkungsblutfiille, Senkungshyperämie.
hypostaticus, -a, um [f]: (b) хипостати-
чен — предизвикан от хипостаза, напр.
pneumonia* hypostatica, (г) гипостати-
ческий. (е) hypostatic, (f) hypostatique.
(d) hypostatisch.
hyposthenuria, -ae, f[biti | -f- abiwçsth e-
nos сила -h oöpov uron урина] : (b) хи-
постенурия — намалена концентрационна
сила на бъбреците : отделяне на урина
с ниско относително тегло поради неспо
собност на бъбречните тубули да кон
центрират гломерулння филтрат ; при
поемане на течности относителното тегло
не спада от известна граница надолу
(напр. 1007—1008) и въпреки сухата
диета не се качва от известна граница
нагоре (1015— 1016); осмотпчното на
лягане на урината се отклонява малко
от това на кръвта, поради което точ
ката на замръзването на урината и на
кръвта е почти еднаква (под 0,87°). (г)
гипостенурия. (е) id. (f) h}Tposthénurie.
(d) Hyposthenurie.
hyposystoIia,-a e ,/[6îw j -f ouoroXij systole
свиване] : (b) хипосистолия : 1. намаляване
на снстоличната енергия на сърцето,
слаба или непълна систола ; 2. виж също
при asystolia (21. (г)U гипосистолня. (е)
1. hyposystole. (f) 2. Inposystolie. (d)
1. Hyposystclie.
hypotensio, -onis, / [biti j -f tensio обтя
гане, напрежение] : (b) хипотензия —
понижаване на налягането, особено на
маляването на кръвното налягане, суб-
нормално артериално налягане (виж hypo
tonia, 1). (Г) гипотензия, (е) hypotension,
subnormal arterial tension, (f) hypoten
sion. (d) Hypotension : Druckerniedrigung,
Hypotonie.
hypotensiva (remedia), n!pl [ t ] - (b) хипо-
тензивни средства — лекарствени веще
ства, предизвикващи намаляване на кръв
ното налягане, (г) гипотензивные сред
ства. (е) antihypertensive drugs, (f) mé
dications hypotensives, (d) blutdrucksen
kende Mittel.
hypothalamus, -i, m [biti h y p o под +
thalamus-]: (b) хипоталамус — подхъл-
мие, хипоталамична облас, диениефална
област, ядра на хнпоталамуса ; част от
междинния мозък (diencephalon*), към
която принадлежат редица ядра, най-
важни от които са corpora mamillaria,
tuber* cinereum, chiasma* opticum, infun
dibulum* hypothalami и др. (г) гипота
ламус,
подбугорье, гипоталамическая
область, диэнцефальная область, ядра
гипоталямуса. (е) id. (f) id. (d) id.
hypothenar, -aris, n [ùità t -I- £svap thenar
длан] : (b) хипотенар — малкопръстно
възвишение : мускулното възвишение на
дланта по продължение на основата на
малкия пръст. (Г) гипотенар. (е) id.,
hypothenar eminence, hypothenar promi
nence. (f) éminence hypothénar. (d) Klein-
fingerballen. (syn) antithenar.
hypothermia,-ae, / [отсб|
therme
горещина, топлина] : (b) хипотермня :
1. спадане на телесната температура под
нормалната, обикновено при колапс ;
2. изкуствено изстудяване на топлокръ-
вен организъм, което се постига чрез
потискане на централните терморегула-
торни механизми с наркотични вещества ;
наркозата често се комбинира с невро-
ендокринна блокада посредством ганглио-
плегични, антихистаминови и други сред
ства. (г) гипотермия, ( е) id., hypotliermy .
(f) hypothermie, (d) Hypothermie.
hypothymîa, -ae, / [br.à | + thiiisç thymos
душа, жизнена сила, желание] : (b) хи-
потимия — отслабване на инстинктивните
стремежи, ненормално намаляване на
емоционалността, ненормална угнетеност.
(г) ненормальное угнетение, гипотимия.
(е) id.’ (f)'*liypothymie/_(d) Hypothymie.
Hypothyreosis, -is, / , hypothyreoidism us,
-i, m [Ö7ti I + (glandula) thyreoidea^-r
- o s/s* или ~ismus:::] : (b) хппотиреоза,
хипотиреоидизъм — намалена функция
на щитовидната жлеза и обусловените
от това заболянания (виж cretinism us,
myxoedema), (г) гипотиреоз, (е) hypo
thyroidism, id.,
hypothyrea, hypothyreo-
idea. (f) hypothyroïdisme, hypothyreose,
hypothyroïdie, (d) Hypothyreoidismus,
Hypothyreose, Hypothyreoidie.
hypotonia, -ae, / \biz6 hypo-" j\oj -f tôvgç
tonos напрежение] : (b) хипотония ; 1. по
нижено кръвно налягане, артериална хн-
потония ; нормално долна граница на
систоличното налягане се счита 100— 105
мм Hg, на диастоличното —60 —65 мм Hg ;
2. намаляване на тонуса на мускулите
или на стените на артериите ; 3. нама
ляване на напрежението на очната ябъл
ка. (г) 1. гипотония, гипотензия; 2-3.
пониженный тонус, пониженное напря
жение. (е) 2-3. id.,
diminished tonicity,
hypotonicus
232
hystericus
diminished tension, (f) hypotonie, (d)
Hypotonie : 1. Hypotonie des Blutdruckes :
Druckverminderung; 2-3. Verminderung
der Spannung.
hypotonicus, -a.
-um [t ]: (b) хипотопи-
чеи : 1. отнасят се до хипотония, до
понижено кръвно налягане, имащ хпио~
тония ; 2 . притежаваш по-малко осмо-
тично налягане, напр. solutio* hypotoiii-
са. ( г) относящийся к гипотонии ; гипо
тонический. (е) hypotonie, (f) hypoto
nique. (d) hypotonisch.
hypotrophia,
-ас. / [Ояб hypo-1 под f-
trop he хранене] : (b) хипотрофия :
1 . състояние па прогресивно израждане
и загуба на функция на някои клетки и
тъкани; 2. най-тежката форма па раз
стройство на усвояването на храната у
кърмачетата, характеризиращо се с бър
зо прогресивно намаляване на теглото,
нарушение в междинната обмяна, изчез
ване па подкожната тлъстина и др. ; хи-
ногрофия Ш степен
atrophia, decom
position (г) 2. гипотрофия, (е) 1. hypotro
phia. (f) 2. hypotrophie, hypotrophie infan
tile. (d) 2. Hypotrophie, Unterernährung.
hypovitaminosis,
-is, / [bnô t 4- vitami
num* h -osisi\ : (b) хиповитаминоза -
витаминна недостатъчност: болестно съ
стояние, развиващо се всл. на недоста
тъчно постъпване и образуване на ви
тамини н организма, (г) гиповитаминоз,
витаминная недостаточность. (е) id. (f) hy-
povitaminose, avitaminose relative, (d)
Hypovitaminose.
hypoxaemia, -aе, / [ияд î -f oxygenium
кислород -} atjix haimu кръв] : (b) хип-
оксемин
намаляване съдържанието
на кислорода в кръвта всл. на увреж
дане на дишането или па кръвообра
щението ; по-правилен от термина a n
oxaemia". (Г) гииоксемия. (е) hypo.\(a)e-
111ia. (f) hypoxémie, hypoxhémie. (d)
Hypoxämie.
hypoxia, -ae, / [imà ; 4- oxygetiintn t ] ;
(b) хипоксия - намаляване съдържание
то на кислорода и тъканите ; по-прави
лен от термина anoxia5',
(г) гипоксия,
(е) id. (f) hypoxie, (d) Hypoxie.
hypsophobia, hypsiphobia,
-ae, / [ifyoç
hypsos височина, öia hypsi високо, грре
4- tftfoç р hob os страх] : (b) хинсофо-
бня - - натраплнк страх от височина;
завиване на свят, което се получава при
поглед от голяма височина, ( г) гнпсо-
фобия. (е) id. (f) hypsopliobie. (d)H yp-
sipliobie, Hypsopliobie.
hypurgia, -ae, /(ÜTuoup'yéo) hypu rgeo услуж-
вам, помагам] : (b) хипургии — грижи
за болните, даване помощ иа болните
(като учение), ( г) уход за больным, гигг-
ургня. (е) id. (!) îiypurgie. (d) Hypur-
gie, Krankenpflege (als Wissenschaft).
hysterectomia, -ae, / fücrcspa hystera мат
ка 4- äxTojiTj ektome изрязване) : (b) xu-
стеректомня - - оперативно отстраняване
на матката : през коремната степа
li. ab domin alis, през влагалището —•
li. vaginalis, (г) гистерэктомия, удаление
матки, (е) liysterectomy, metrectomy,
(f) hystérectomie, (d) Hysterektomie,
(sy n) metrectomia.
h. a bdominalis: (b) абдоминална или
коремна хистеректомия — отстраняване
на матката през коремната стена. (Г)
бргашиостеночнля гистерэктомия, ( е ) abd o
minal hysterectomy. c(o)eliohysterectoniy,
laparohysterectomy. (f) hystérectomie ab
dominale. laparohystérectomie. (d) id., La
paгоhysterektomie.
h. vaginalis: (b) вагина тип или влага
лищна хистеректомия — отстраняване на
матката през влагалището, (г) влагалищная
гистерэктомия, (е) vaginal hysterectomy,
colpohysterectomy. (f) hystérectomie va
ginale, colpohystérectomie, (d) id„ Kol-
pohysterektomie.
hysteria, -ae, / [изтзра \ матка - - поради
приеманата по-рано зависимост на забо
ляването от маточно страдание] : (Ь) хи-
стерня - една от трите основни форми
на неврозата (виж neurosis) : нервно-пси
хично разстройство от психогенен про
изход, явяващо се след психотравми при
слабия (задръжен) тип висша нервна дей
ност ; противно на психастенията тук
имаме преобладаване на подкоровата дей
ност над короната и на първата сигнална
система над втората ; за нея са харак
терни повишената емоционалност и вну-
шаемост (лесно изпадане в хипнотично
състояние от различни степени), склон
ност към преувеличаване на оплаквания
та ; има изключително разнообразна сим
птоматика — от обикновена нервна не
устойчивост до хистерични припадъци,
конвулсии, хиперкинези, мускулни кон-
трактури. парализи, сетивни, вазомоторни
и психични разстройства, <Г) истерия,
(е) id. (f) hystérie, (d) Hysterie.
hystericus, -a, -um [\ ] : (b) отнасящ ce
до хистерияга, хистеричен. (г) истерич
ный, истерический, (е) hysteric, hyste
rical. (!) hystérique, (d) hysterisch.
hysterocteisis
233
Icenko-Cushing’ syndromum
hysterocleisis, -is, / [ûaxépochystera матка
kleisis заключване, затваряне,
заграждане] : (b) хистероклейзис — за
шиване на предната и задната бърна на
матката, оперативно затваряне на мат
ката. (г) гистероклейзис. (е) id. (f) hysté-
rocleisis. (d) Hysterokleisis.
hysterographia, -ae, / [ôoxépa f -b fpdcpco
grapho рисувам, пиша] : (b) хистеро-
графия — рентгенография на маточната
кухина след предварително вкарване
на контрастно средство, ( г) гнстерогра-
фия. (е) hysterography. (f) hystérographie.
(d) Hysterographie.
hysterom ania,-ae,/[örc£pa t -f-jiavîa mania
лудост, безумие] : -►nymphomania.
hysterometrum, -i, n [ûaxspx I -f (Jiïpov
matron мярка] : (b) хистерометър—сон-
да за измерване кухината на матката.
(Г) гнстерометр. (е) hysterometer. (f)
hystéromètre. (d) Hysterometer.
hysteropexia, -ae, / [ûoxépa ) + iwféig pe
x i s закрепяваме]: (b) хистеропексия —
фиксиране (пришиване) на изместената
пли ненормално подвижна матка за пред
ната коремна стена (li. abdominalis
ventrofixatio uteri) или за перитонеалната
покривка на влагалището (h. vaginalis=^
colp ohysteropexia). (г) фиксирование мат
ки, гистеропексия. (e) hysteropexy. (!)
liystéropexie. (d) Hysteropexie.
h. abdominalis : -»* ventrofixatio uteri,
hysteroptosis, -is, f [uaxépx hystera мат
ка -b %z6>aiç ptosis падане, спадане] : (b)
хистероптоза — смъкване, спускане или
- iasis, gen.
- is : в съставни думи означава
положение или състояние, изразявано
от глагол, който окончава на -«о> или
наир, psoriasis от фсорюст psoriao
страдам от кожна болест; в медицин
ските неологизми има същото значе
ние както -osis*, напр. trichiniasis или
trichinosis.
iatrogenia, -ae, / [taxpôç iatros лекар +
-YeVT2£ -genes* произлязъл] : (b) ятроге
нии, ятрогенна болеет— психогенно за
боляване или невроза, предизвикана от
невнимателни лекарски изказвания, диа
гнози и пр. (Г) ятрогения, (e) iatrogeny.
(!) iatrogénie, (d) Iatrogénie.
Icenko-Cushing’ syndromum siv e mor
bus (H M. Иценко, съв. невропатолог,
силно спадане на матката ; виж също
descensus uteri и prolapsus uteri, (г) опу
щение матки, выпадение матки, (е) id.„
hysteroptosia, metroptosia, metroptosis,
falling of the uterus, prolapse of the ute
rus. (!) hystéroptose, descente de l’utérus,,
prolapsus utérin, (d) Hysteroptose, Gebär
muttersenkung, Gebärmuttervorfall, Me-
troptose. (sy n) metroptosis, ptosis uteri.
hysterorrhexis, -is,/[öoxspx f
rhe-
x i s скъсване, пукване] : руптура на (бре
менна) матка, виж ruptura uteri.
hysterosalpingographia,-ae, /[öaxspxf -f
salpinx* -f- Ypctcpco grapho рисувам, пи
ша] : (b) хистеросалпингография—рент
геново изобразяване (рентгенография)
на маточната кухина и на двете тръби
с помощта ма контрастно средство з а
диагностична цел при стерилитет и др. (Г)
гистёросальпингография. (е) hystero sal-
pingograpliy, m etrosalpingography. (!)
hystérosalpingographie. (d) Hysterosal-
pingographie. (syn) metrosalpingograpliin
salping ographia.
hysterotomia, -ae, / [uaxépa j -f xop^ tome
рязане, разрез] : (b) хистеротомия —
оперативно отваряне на матката (на бре
менната матка) : през корема чрез раз
рязване на предната й стена — h .abdo
minalis, през влагалището чрез разряз
ване предната стена на шийката й —
h. vaginalis, виж sectio caesarea, (г) ги
стеротомия. (е) hysterotomy, iiterotomy,
metrotomy. (!) hystérotomie", métrotomie,
(d) Hysterotomie, Métrotomie, (sy n) me-
trotomia.
1889—1954, H. W. Cushing, лмер. не
врохирург, 1869— 1939] : (b) болест на
Ицеико-Кушниг — затлъстяване на т у
ловището, особено на корема (крайни
ците остават тънки) и на лицето (лице
като луна), червени стрин (striae* cutis)
по гърдите, корема, седалището и бед
рата, остеопороза, силно главоболие, по
вишено кръвно налягане, прекъсване
функциите на половите жлези (импотент
ност, аменорея, хирзутизъм) и др. ; етио
логия : поражение на междинния мозък,
базофилен аденом на предния дял на
хипофизата и др. (г) болезнь Иценко-
Кушинга. (е) Cushing’s syndrome, Cu
shing’s disease. (!) maladie de Cushing,
(d) Cushingsche Krankheit.
ichor
234
icterus
ichor, -oris, m [l/шр кръвен серум, гной] :
(b) ихор — сукървшш : секрет, съдър
жащ кръв и гной, които се отделя от
някои язви ; смрадлив секрет от язви
или рани. <Г) сукровица. ( е) id sanies,
(f) id., sanie, (d) Jauche, id. (syn) sa
nies.
ichthyismus, -i, m [I/JKk; ichttivs риба]:
(b) ихтнизъм — явления на отравяне
след ядене на развалена риба, отравяне
от риба. (Г) отравление рыбой, (е) iclt-
ihyism. (f) ichthyosisme. (d) Fischver
giftung, id.
ichthyosis, - is, / , ichthyosis vulgaris
- f ‘OSi$ \: (b) ихтиоза, *кожа на
риба“ —
генерализирана аномалия на
вроговяване на кожата, дължаща се на
хипертрофия на роговия слой на епи
дермиса (хииеркератоза) с липса или
силно намаляване на потната и мастната
секреция ; характеризира се с прекомер
на сухота на кожата с образуване по нея
ма голямо количество люспи и рогови
наслоявания ; вродено заболяване, про
явяващо се в първите години на живота
и траещо ирез целия живот, (г) ихтиоз,
рыбья чешуя, рыбья кожа, кожа аллига
тора, крокодилова кожа, ( е) id., fisliskin
disease, xeroderma, (f) ichtyose, ichthy
ose. (d) id., Fischschuppenkrankheit. (syn)
ichthyosis, congenita.
i. follicularis : -► keratosis pilaris siv e
follicularis.
ictericus, -a, -um [ixzey.xôç ikterikos стра
дащ от жълтеница] : (b) иктеричеи —
страдащ от жълтеница, жълтеничав, от
насящ се до жълтеница. (Г) желтушный,
(е) icteric, (f) ictérique. (d) gelbsü chtig,
ikterisch.
icterus, -i, in [ïxTspoç ikte r o s жълтеница]: (b)
иктер — жълтеница : оцветяване на ко
жата и лигавиците, особено на кошон-
ктивазл на очната ябълка, в жълт цвят
всл. на повишаване съдърж анието на
билирубина в кръвта (индиректно реаги
раш по ван ден Берг — van den Bergh —
нормално 0,25—0 ,5—1,1 мг%); от сте
пента на хипербилирубинемията зависи
и оцветяването — от светлолимонов от
тенък до оранжевожълт и зелен или
масленожълт цвят ; ф ор м и : а) хепатална
или паренхимна жълтеница всл. на у вреж
дане на чернодробния паренхим, най-
често всл. на hepatitis^ epidemica ; б) ме
ханична, обтурашюнна или субхепаталнл
жълтеница всл. на запушване на жлъч
ния канал (choledochus'-) от камък или
глисти, възпаление или набъбване на
жлъчния канал при рак на papila Vate-
rï или главата на панкреаса и др. ; в)
хемолитнчна, извъихепатална или хема-
тогенна жълтеница всл. на усилено раз
падане на еритроцити (хемолиза, мала
рия в др.). («•) желтуха, (е) jaundice, id.
(f) ictère, jaunisse, (d) Gelbsucht, Ikterus.
i. catarrhalis : —►hepatitis epidemica.
i. gravis : (b) тежък иктер — злока
чествена жълтеница, придружена от ви
сока температура идел ири , наблюдавана
при остра жълта атрофия и други де-
струкгнвни заболявания па черния дроб.
<«•) злокачественная желтуха, (е) id., ma
lignant jaundice, (f) ictère grave malin,
ictère typhoïde, (d) id.
i. haemolyticus: (b) хемолитичен ик
тер — хемолитнчна жълтеница всл. на
усилено разпадане (хемолиза) на еритро
цити при отравяне с някои лекарства
(фенилхидрпзин, сулфонамидни препара
ти, трпннтрофено.т, змийска отрова и др.) ,
преливане на кръв or несъвместима гру
па, при някои болести (пернициознл ане
мия, сепсис, крупозна пневмония, мала
рия, инфаркт на белия дроб н др.). (г)
гемолитическая желтуха, (е) h(a)ematoge-
nous jaundice, iox(a)emic jaundice, hemo
lytic jaundice, (f) ictère hémolytique, (d)
hämolytischer Ikterus, (syn) anaemia hae
molytica.
i« haemolyticus familiaris:
anae
mia microsphaerocyticn.
i. infectiosus : -> morbus Vasilev-Weil.
i. infectiosus epidemicus: -*■ hepa
titis epidemica.
I. m êla s [[isXxç (gen. psAavos), psAa:vx,
psAav mêlas (gen. melanos), mêlaina ,
melan черен (-а,
- о), тъмен (-а,
-о)] :
(b) меласиктерус — черна жълтеница,
при която кожата добива жълтозелен
до маслиненожълт, тъмнозелен или мръ
сен тъмнокафяв цвят ; наблюдава се при
дълготраеща жълтеница и се дължи на
окисляването на билирубина в биливер-
дин. (г) желтуха с темно-оливковым от
тенком, меласиктерус. ( е) id., b lack jau n
dice. (f) mélas-ictère, ictère noir, (d) Me-
lasikterus, Melanikterus. (syn) melasicte-
rus, melanicterus, icterus viridis.
и neonatorum : (b) жълтеница у но
вородените — физиологична жълтеница :
иктернчно оцветяване, явяващо се обик
новено на И—III ден, по-рядко на IV—
V ден след раждането ; срв. i. neonato
torum gravis, (r) желтуха новорожден-
icterus
235
ile itis
ных, физиологическая желтуха, (е) id.,
jaundice of the new-born, p(a)edicterus.
(f) ictère simple commun du nouveau-né.
(d) Neugeborenenikterus, id.
i. neonatorum gravis: тежка жълте
ница у новородените при фетална ери-
тробластоза, виж morbus haemolyticus
neonatorum ; по-рано считана за особено
тежка форма на жълтеница у новоро
дените.
U viridis : - * icterus mêlas,
ictus, - u s, m : (b) 1. удар, тласък, напр.
1. cordis (виж по-долу); 2. атака, при
стъп, внезапно
настъпващо болестно
явление или симптом, внезапно начало
(избухване) на болестта, (г) 1. толчок,
удар ; 2. вспышка болезни, приступ (бо
лезни). (е) 1. stroke, beat ; 2. attack,
(f) 1. coup, choc ; 2. attaque, accès, id.
(d) lktus : 1. Schlag. Stoß ; 2. schlag
artig au ftretendes Symptom.
и apoplecticus siv e paralyticus s iv e
sanguinis : апоплектичен удар, виж apo
plexia cerebri.
i. cordis : (b) удар на сърцето—сър
дечният удар при всяка контракция, (г)
сердечный толчок, (е) apex beat, heart
beat, (f) choc du cœur, choc précordial,
(d) Herzstoß.
i. fulminis =- fulminatio, виж fulgura-
tio (1).
î. solis |so/, solis, слънце] : слънчев
удар, виж heliosis.
- icus, -а, -um: окончание на прилагателни,
означаващо принад.гежност, отноше
ние, напр. anaemicus — отнасящ се до
или към анемия,
id.: съкр. за idem*.
idem, eadem, idem : (b) същия, съ
щата, същото, (г) тот же, та же, то
же. <е) the same. (f) le même, la même,
(d) derselbe, dieselbe, dasselbe.
- ides, gen.
- is, |~б15т^ -подобен] : окончание
на прилагателни, които показват подобие
с някой предмет, напр. deltoides дел-
товиден — подобен на гръцката буква Д
(déXxa) ; срв.
- ideus.
-ideus, -a , - um : окончание на прилагател
ни : 1. когато окончанието е с ударено,
дълго è (-idéus), показва принадлежност
към дадена част или орган, напр. inci
sura mastoidea (изрезка на цииковидния
израстък) ; 2. когато окончанието е с
неударено, кра т ко é (-ideus), изразява
подобие, напр. processus mastoideus (шш-
ковиден израстък), в който случай се
равнява на -ides (виж).
idio- [ ïô to ç idios собствен, свой, частен] : в
съставни думи означава собствен, свой,
частен, личен, особен, своеобразен, не
обичаен, идиопатичен.
idiopathicus, -a, um [fôtoç | -f rcâ&oç pathos
страдание] : (b) идиопатичен — само
стоятелен, самостоен, първичен, първично
произлязъл, без външна причина, само-
роден, от неизвестен произход, генуи-
нен, есенциален. (г) идиопатический, са
мостоятельный, первичный, генуинный,
эссенциальный. (е) idiopathic, essential.
(!) idiopathique, essentiel, (d) idiopatisch,
selbständig, primär entstanden, essentiell,
genuin, protopatisch.
idiosyncrasia, -ae, / [ïSioç | своеобразен,
необичаен -h oûYXpacnç sy nk ra sis смесва
не, смес] : (b) идиосинкразия — вроде
на и понякога придобита повишена чув
ствителност (свръхчувствителност) спря
мо известни вещества (лекарства, хра
ни и др.) ; особено
честа е бел
тъчната идиосинкразия и предизвика
ните от нея заболявания на стомашно-
чревния канал, дихателните органи и ко
жата. (Г) идиосинкразия, (е) idiosyncra
sy. (!) idiosyncrasie, (d) Idiosynkrasie,
idiota, -ae, n if [tSuîmjç idiotes прост, не
сведущ човек, невежа] : (b) идиот, сла
боумен. (г) идиот, слабоумный, (е) idiot,
ament. (!) idiot, ( f) idiote, (d) Idiot, (f)
Idiotin, Blödsinnige.
îdiotia, -ae, / , idiotism us, -i, rn |tô'.iirtrfç \ ] :
(b) ндиотия, идиотизъм — вродено или
придобито в ранно детство слабоумие ;
в широк смисъл на думата синоним на
oligophrenia*, в тесен смисъл — най-
високата степен на последната, при коя
то душевною развитие спира под това
на едно 6-годишно дете. (г) идиотий’,
(е) idiocy, idiotcy, exaggerated imbecility,
amentia. ( 0 idiotie, idiotisme. (d) Idiotie,
Idiotismus, Blödsinn, Demenz,
idiotismus, -i, rn: -► idiotia.
i. endemicus : -► cretinismus.
idrosis, -is, / :
Iiîdrosis.
- î dus, -a, -um : окончание на прилагателни,
означаващо състояние, напр. liquidu s —
гечен, от liquo r — течност,
ile, ilis, // (pi ilia):
ilia,
ileitis, -tidis, / [ileum* -f
- itis •■= възпале
ние] : (b) нлеит — възпаление на дол
ния дял на тънките черва, на хълбочното
черво. (Г) илеит. (е) id. (f) ilcite. (d) id.
i. term inalis: (b) терминален илеит,
стенозиращ терминален илеит, хронич ен
цнкатрнзиращ ентерит, илео-цекален лимф-
ileo -
236
illusio
аденит, мезентерпален лимфаденит, бо
леет на Крон (Crohn) — възпалителен
процес, за с я гат ограничен участък {око
ло 20- 40 см) от крайния отдел на тън
ките черна (ileum), евент. със засягане
и на colon-,
(г) терминальный илеит,
сгенозируюший терминальный
илеит,
илеоцекальный лимфаденит, мезентериаль
ный лимфаденит, болезнь Крона, (е) r e
gional ileitis, terminal ileitis, Crohn's
disease, regional enteritis, chronic ci
catrizing enteritis. . <*> licite régionale,
iIcite terminale, entérite interstitielle chro
nique, maladie de Crohn, (d) id., Crohn
sche Krankheit, (syn) morbus Crohni,
lymphadenitis ileocaecalis siv e mesente
rica, enteritis regionalis.
ilee - [stXéo) eileo върти, притискам, стесня
вам] : в съставни думи означава о т н а
сящ се оо тънките черва ; виж също
ilio-.
ileocaecalis, -е [ile o - f caecum сляпо чер-
noj: (b) илео-цекалеп — отнасящ се до
хълбочното и сляпото черво, намиращ
се на мястото на съединяването им. (г)
илео-цекальиый. (е) ileoc(a)ecaI. (f) iléo-
cæcal. (d) ileozökal.
ileostomia, -ae, / [Иео-*+лЬ[х% stoma уста,
отвор] : (b) илеостомия—оперативно съ з
даване на отвор (фистула) на тънкото
черво в коремната стена за отвеждане
на чревното съдържание навън, най-че
сто при паралитичен илеус. (г) илеосто
мия. (е) ileostomy, (f) iléostomie, (d) Iléo
stomie.
ileum, -ii, n (PNA) = intestinum ileum
(BNA) -- intestinum ilium (INA) [slXsw,
виж ileo-] : (b) илеум — хълбочно черво:
долните :Vn от тънките черва, между
jeju n u m 1’’ и caecum*. (г) подвздошная
кишка. (е) id. (f) iléon. (d) Krummdarm,
id.
ileus, -i. m [eUéo> t ]: (b) илеус — чревна
непроходимост, непроходимост на чер
вата, парализа на чревната перисталтика:
механичен илеус, който бива обтураиио-
нен всл. на задръстване (obstructio inte
stini) или запушване на червата (occlu
sio* intestini) или странгулационен всл.
на пристягане на извивка на черво ; ди
н а м и чен iLieyc, който бива паралитичен
и еластичен, виж по-долу i. dynamicus ;
главни симптоми : липса на изпражнения
и газове, силни колики, метеоризъм, по
връщане на жлъчни и накрая фекални
маси („miserere*4), колапс, (г) непроходи
мость кишечника, (е) id. (!) iléus. (d)
Darmverschluß, id. (syn) obstructio inte
stini, miserere inei (старо название).
î. dynamicus: (b) динамичен илеус,
който бива паралитичен (i. p aralyticus)
всл. на парализа иа червата при перито
нит, запушване на меяеитсриадии съдове,
жлъчни или бъбречни колики, след ко
ремни операции и др., и еластичен (i. sp a
sticus) всл. на спазми на червата (табес,
оловно отравяне и др.) ; симптоми виж
по-горе при ileu s, (г) динамическая не
проходимость кишечника, (е) dynamic
ileus. ( 0 iléus dynamique, (d) dynami
scher Ileus.
i. m echanicus : (b) механичен илеус,
виж по-горе при ileus, (г) механическая
непроходимость кишечника. <е) m ech ani
cal ileus, (f) iléus mécanique, (d) mecha
nischer Ileus.
i\ paralyticus: (b) паралитичен илеус.
виж по-горе при i. dynamicus. (г) пара
литическая непроходимость кишеч ника,
(е) paralytic ileus. (!) iléus paralytique.
(d) paralytischer Ileus.
î. spasticus : (b) еластичен илеус, виж
по-горе при i. dynamicus. (г) спастичес
кая непроходимость кишечника, ( е) sp a s
tic ileus. (!) iléus spasmodique, (d) spas
tischer Ileus.
ilia, -him, njpl : слабини, хълбоци ; вътреш
ности, черва (на животни).
iliacus (ilicus), -a, -um [ilium-] : (b) илиа-
чен — отнасящ се до хълбочната кост
(os* ilium), хълбочен. (г) подвздошный.
(e) iliac. (!) iliaque, (d) Darmbein-,
ilicus, -a, - um (INA) :-*»iliacus (BNA, PNA).
Hio- [ileo-* J : в съставни думи означава
отнасящ се до хълбочната кост (os:
ilium) й-ш до бедрото.
- i l is, -е : окончание на прилагателни, озна
чаващо възможност, способност, напр.
sanabilis или curabilis — излечим,
illum, U, n:
os ilium.
Illusio, -onis, / (pl illusiones) [il-ludëre.
pp. illusus, подигравам ce, мамя}: (b)
илюзия, илюзии — изопачени възприя
тия ; до като халюцинациите представля
ват възприятия без обект, при илюзиите
съществува реален предмет, намиращ се
вън от болния и действуващ иа неговите
сетивни органи ; срв. hallucinatio, (г)
иллюзия, иллюзии, искаженные восприя
тия. (е) illusion, false perception. (!) il
lusion, perception !ausse. (d) Illusion,
Trugwahrnehmung.
im- : виж in-.
Imbecillis
237
immunologie
imbecillis, -e, imbecillus, -a, -um [ J ] : (b)
имбецилен — слабоумен, (г) слабоумный.
(«О imbecile. <f) imbécile. (d) schwach
sinnig, geistesschwach,
im becillitas, - atis, / [imbecillus, слаб, без
силен, немощен, от in -
bacillus, от ba
culum тояга, бастун, т. е. без тояга] : (b)
имбецилност—вродено или придобито в
ранно детство слабоумие средна степен,
между idiotia и debilitas ; виж oligophre
nia. (Г) имбецильность, (е) imbecility,
weak-mindedness, mental deficiency, (f)
imbécillité, (d) Imbezilität, m ittlerer Grad
Geistesschwäche (Schwachsinn),
imbibitio, - onis, / [im-bibere всмуквам, по
глъщам] : (b) имбибиция — всмукване,
просмукване, поемане от тъканите па
разтворени в течност вещества ; поглъ
щане на течност от твърдо тяло. (г) им
бибиция, впитывание, всасывание, (е) im
bibition, soaking, (f) imbibition, (d) Im
bibition, Durchtränkung, Einsaugung,
immaturus,
- a, -um [in- не + maturus
зр ял]: (b) незрял, неузрял, недоразвил
се напълно, недоразвит, преждевременен,
(г) незрелый, несозревший, преждевре
менный. (е) immature, (f) immature, non
mur. (d) unreif, vorzeitig.
immediatus, -a, -um [in- не, без 4- medium
среда, център] : (b) непосредствен, пряк,
директен, (г) непосредственный, прямой,
(е) immediate, direct. (f) immédiat, di
rect. (d) unm ittelbar.
immersio, -onts,f[im-mergëre, pp. immer
s u s , потопявам] : (b) имерсия : 1. пото
пяване на едно тяло в течност; 2. ма
слена имерсия — метод при микроско-
пирането, при който пространството ме
ж ду покривното стъкло и фронтовата
леща на обектива на микроскопа се из
пълва с кедрово масло ; чрез това свет
линните лъчи преминават от обекта във
фронтовата леща, без да се пречупват и
отклоняват ; 3. продължителна, перма
нентна водна баня при кожни болести,
(г) иммерсия, погружение. (е) immer
sion. ( о immersion. (d) Immersion,
imminens, gen.
- e ntis [im-minëre заплаш
вам] : (b) иминентен — непосредствено
заплашващ, застрашаващ, напр. abortus*
imminens, (г) непосредственно угрожа
ющий, грозящий, (e) imminent, (f) im
minent. (d) drohend, unmittelbar drohend,
immissio, -onis, / [im-mittëre, pp . immis
su s, изпращам, втиквам] : (b) въвеждане,
вкарване, напр. i. p enis, (г) введение.
(е) immission, (f) intromission, (d) Ein
führung.
immobilis, -e [in- не-h mobilis подвижен] :
(b) неподвижен. (Г) неподвижный. (е)
immobile, immovable, (f) immobile, (d)
unbeweglich.
immobilisatio, -onis, / [ | ] : (b) имобили-
зация, имобилизиране — поставяне в не
подвижност, в покой чрез гипсиране
или шина, напр. на крайник след наме
стване на фрактура или луксация. (г)
иммобилизация, (е) immobilization, (f)
immobilisation.
(d) Immobilisierung,
Ruhigstellung.
immunis, -е [ I ] : (b) имунен — невъз-
приемчив, неизложен на опасност от за
разяване. (Г) иммунный, певосприимчи-
■ ВЫЙ. (е) immune, (f) immun, (d) immun,
unempfänglich (gegen Ansteckung).
immunisatio, -onis, f [immunis освободен,
избавен от нещо, im -m un ire укрепявам
отвътре, защищавам] : (b) имунизация,
имунизиране — метод за създаване на
изкуствен имунитет (виж immunitas) за
специфична профилактика против зар аз
ните болести : а) активна имунизация,
когато защитните вещества (противотела)
се образуват от самия организъм след
вкарване на антигени в организма (ин
жектиране на живи отслабени или умърт
вени болестни възбудители или токсич
ните им продукти = vaccinatio*) ; б) па
сивна имунизация, когато защитните
вещества се вкарват готови в организма
чрез впръскване на имунен серум от
имунизирани животни ; в) смесена и м у
низация чрез вкарване на имунен серум
и веднага след това на антиген (едно
кратно или повторно), (г) иммунизация,
(е) immunization. (0 immunisation. (d)
Immunisierung, Erzeugung von Immunität.
immunitas, -atis, / [immunis*] : (b) имуни
тет — невъзприемчнвост на организма
спрямо инфекциозни болести и техните
причинители (бактерии, токсини и т. н.) ;
бива естествен (вроден) или придобит ;
придобитият може да се получи по есте
ствен път (чрез преболедуване на из
вестни болести) или изкуствено (виж im
munisatio). (г) иммунитет, невосприимчи
вость. (е) immunity, id. (f) immunité, (d)
Immunität.
immunologia, -ae, / [immunitas* +
logos учение] : (b) имунология — уче
ние за явленията на имунитета, (г) им
мунология. (е) immunology, (f) immunolo-
gie. (d) Immunitätslehre, Immunologie.
immunoiherapia
238
implantatio
immunotherapia« -ne, / [immunitas* -h
йерагсеСа therap eia лечение] : (b) имуно
терапия — лечение с биологични препа
рати (вакиини), иммунни серуми и гама-
глобулин. (г) иммунотерапия. ( е) imm u
notherapy. (f) immunothérapie, (d) Immu
nothérapie.
impalpabilis, -е [//2- не 4- palpare гладя с
ръка] : (b) непалпируем — неосезаем,
който не може да се напипа, (г) неося
заемый, неощутимый, (е) impalpable, (f)
impalpable, (d) nicht tastbar, unfühlbar,
imp alpabel.
impar, gen.
- aris [///- ne f par равен, ед
накъв, четен, чифтен] : (b) нечифтен. (г)
непарный, (е) id.,
unpaired, azygous, (f)
impair, (d) unpaarig, unpaar. (syn) azy
gos.
imperfectus, -a, -tun [/'//- ne
-f- perficëre
(perficio), pp. perfectus, извършвам,
свършвам]: (b) несвършен, недовършен,
непълен, (г) несовершенный, незакон
ченный, неполный, (е) imperfect, defec
tive. (f) imparfait, inachevé, défectif. (d)
unvollkommen, unvollständig.
impermeabilis, -е (in- не -f permeare про*
никвам) : (b) импермеабилен— непрони“
цаем, непропусклив, непроходим ; непро**
пускащ течност, непромокаем. (г) не
проницаемый, непроходимый ; непромо
каемый. (е) impermeable, impenetrable-
(f) imperméable, (d) undurchlässig, un
durchgängig, impermeabel.
impetiginosus, -a, -um [impetigo-- ]: (b) им-
петигинозен — подобен на импетиго, по
крит с корички, със струнен, отнасящ
се до impetigo*, (г) гнойничковый, (е)
Impetiginous, (f) impétigineux. (d) impe
tigoartig, borkig, inipetiginos.
impetigo, -inis, f [impetus нападение ; об
ривът се явява ненадейно — ab impetu] :
(b) импетиго — контагиозно заболяване
на кожата с образуване на мехурчета
или пустули и вторично образуване на
корички, заздравящи без ръбци; причи
нява се от екзогенна пиококова инфек
ция — стрептококи и стафилококк :
i. streptogenes (повърхностна стрептодер-
мия, причинена от стрептококи), i. folli
cularis sive staphylogenes sive Bock-
harti (причинена от стафилококк), i. co nta
giosa siv e v ulgaris (стрепто-стафилоко-
KOB епидермит, по-честата форма на пио
дермия, особено у децата), (г) импетиго,
(е) id., scrum-pox. (f) id. (d) id., Eiter-
flechte, Eitergrind, Blasengrind.
i. bullosa infant(i)um : -*■ pemphigus
neonatorum.
i.
contagiosa sive vulgaris z (b) кон
тагиозно импетиго — прилепчиво Hart
обикновено импетиго, особено у деца,
главно по лицето около устата и ноздри
те, предизвикано от стрептококи ; на
чалните мехури всл. на бързо настъпва
щата инфекция със стафилококк се пре
връщат в пустули ; виж impetigo, (г)
импетиго, обыкновенное импетиго, конта
гиозное импетиго, стрепто-сгафилокок-
новый эпидермиг. (е) id. (f) impétigo
vulgaire, gourme, (d) id.,
Grindblasen.
i. follicularis sive
staphylogenes,
impetigo Bockharti: (b) фоликуларно
или стафилококоио импетиго, импетиго
на Бохарт [син. : повърхностна фоли-
куларна стафилодермия, повърхностен
стафилококов фолккулит) — мовъхнссиш
колкото главичката на карфица пустули
около отворите на космените фоликули ;
виж impetigo, (г) стафилококковое импе
тиго, фолликулярное импетиго, импетиго
Бокхарта. поверхностная фоллнкурярная
стафилодермия, поверхностный стафило
кокковый фолликулит, (е) follicular im
petigo, Bockhart’s impetigo, (f) impétigo
staphylococcique, impétigo de Bockhart,
(d) Impetigo follicularis, Impetigo Bock-
hart, Grindpöckchen, (syn) staphyloder-
mia follicularis superficialis, folliculitis
staphylococcica superficialis, porofollicu-
litis acuta, impetigo ostïofollicularis, Ostio
folliculitis suppurativa.
i. gravidarum : ---► impetigo herpeti
formis.
i. herpetiformis : (b) херпетпформено
импетиго — тежко, често пъти смър то
носно заболяване у бременни, протичащо
със септична треска ; отначало пустули
ло гениталиите и вътрешната страна на
бедрата, разпространяващи се по-късно
по тялото, (г) герпетиформное импетиго,
(е) id. (f) dermatite pustuleuse en foyers
à progression excentrique, dermatite pus
tuleuse circinée et excentrique, (d) id.
(syn) herpes vegetans, herpes pyaemicus
sive puerperalis, impetigo gravidarum.
i. m iliaris : -► miliaria rubra,
implantatio, -onis, / [in във -f plantare
посаждам]: (b) имплантация: 1. имплан
тиране, вкарване под кожата на криста
лизирани хормони като депо ; 2. всаж-
дане на естествен зъб в изкуствено съ з
дадена алвеола; 3. вгнездване на опло-
дотвореното яйце в матката ; 4. присаж-
Impossibilis
239
fnappetentla
дане на тъкани или органи, виж trans
plantatio. (г) имплантация, (е) implanta
tion. (f) implantation ; 3. nidation, (d)
Implantation, Einpflanzung; 3. Einbet
tung.
impossibilis, -e [in- не + possibilis въз
можен] : (b) невъзможен, (г) невозможный,
fe) impossible, (f) impossible, (d) unmög
lich.
impotens, gen.
- e ntis [in- не + potens си
лен, могъщ, способен] : (b) импотентен—
безсилен, полово неспособен. (Г) бессиль
ный, импотентный, неспособный. <е) im
potent. (f) impuissant, (d) impotent, ge
schlechtlich unfähig,
impotentia, -ae, f [impotens*] : (b) импо
тенция — безсилие, слабост, специално
полово безсилие, полова слабост. (Г) им
потенция, бессилие, слабость, половое
бессилие, (e) impotence, impotency. (f)
impuissance, (d) Impotenz, Unvermögen.
i.
coeundi [coire (co-eo), pp. co itu s,
събирам се, извършвам полов акт] : (b)
съвъкупителна неспособност на мъжа,
полово безсилие, полова слабост — не
способност на мъжа да извърши поло
вия акт. (г) неспособность к совершению
полового акта, половое бессилие. (е) id.
(f) impuissance, (d) id., Unfähigkeit zur
Ausübung des Beischlafes, Mannes
schwäche.
i. generandi [generare произвеждам,
създавам] : (b) оплодителна неспособност
на мъжа, безплодие у мъжа, стерилитет
у мъжа — неспособност за оплодяване
всл. на липса или на увреждане на спер
матозоидите в спермата. (Г) неспособ
ность к оплодотворению, бесплодие у
мужчины, (e) id. (f) stérilité masculine,
infécondité, (d) id., Zeugungsimvermögen,
Zeugungsunfähigkeit des Mannes, (syn)
infecunditas.
Impressio, -onis, f {pl impressiones) [im-
primëre, pp. impressus, натискам, врязвам,
отпечатвам]: (b) импресия — вгъване,
хлътване, вдлъбване, отпечатък, следа,
причинена от натиска на един орган
вър ху друг, (г) вдавление, оттиск, отпе
чаток. (е) impression, mark, (f) impres
sion, empreinte, trace, (d) Eindellung,
Vertiefung, Eindruck, Impression.
ilmpubertas, -atis, / [in- не -f- pubertas
възмъжалост, зрелост] : (b) липса на по
лово съзряване, иедостигнат още пубер
тет. (г) отсутствие полового созревания.
•(e) id. (f) impuberté, (e) Impubertät.
impulsus, -us, m [ = удар, тласък, под
буда] : (b) импулс — тласък, подбуждане,
подбуда, вътрешен потик; кратковременен
процес, определящ разпространението
на нервното възбуждение по неврона.
<г) импульс, толчок, побуждение, (е)
impulse, (f) impulsion, (d) Impuls, An
stoß, Antrieb, Anreiz.
impurus, -a, -um [in- не -f purus чист] :
(b) нечист, непречистен, неочистен, с
примес. (г) нечистый, неочищенный. (е)
impure. (О impur. (d) unrein.
in : 1. (praep, cum accus.
—
за направле
ние, движение) — във, на, към, напр.
in longitudinem в дължина, in caelum
към небето; 2. {praep, сит abi, — за
място) — във, на, посред, напр. in urbe в
града, in his между тях.
in-(il-предI;im- пред b,m, p;ir-
пред r : представка, означаваща : / . от
рицание на основното понятие, не-;
2, във, вътре във,
INA = Ienaiensia nomina anatomica : (b)
Йенска номенклатура на анатомическите
термини, приета през 1935 г. на Йен-
ския конгрес на анатомическото друж е
ство в Германия, която поради войната
не е могла да се въведе окончателно
навсякъде ; употребявана е у нас от
1938— 1958 г.,
виж nomenclatura. (г)
Йенская анатомическая номенклатура, ( е)
Jena anatomical nomenclature. (f) termi
nologie anatomique établie à Jena, (d)
Jenaer Nomenklatur.
inaciditas, -atis, f [in- ne
-h acidum кисе
лина] :
anaciditas.
inactivus, -a, -um [m- не 4- activus деен,
деятелен]: (b) неактивен, бездеен, не
деятелен, недеен. (г) неактивный, бездея
тельный, недействующий. (е) inactive,
(о inactif, (d) inaktiv, untätig, unwirk
sam.
inaequalis, -e [in- ne
- f aequalis равен] :
(b) неравен, нееднакъв. (Г) неравный,
неодинаковый, (е) u n equ al, (f) inégal,
inadéquat, (d) ungleich, inäqual.
inanitio, -o nis, f [inanis празен, пуст] :(b)
инаниция—изтощение всл. на дълготрай
но недостатъчно приемане или използу
ване на храна, всл. па гладуване, (г)
истощение (вследствие голодания), ( е)
inanition, (f) inanition, (d) Inanition, H un
gerzustand.
inappetentia, -ае,/[/л- нe+ap-petëre, pp.
appetitus, стремя се към нещо] : инапе-
тенция — липса на апетит, виж an
orexia.
Incapsulatio
240
incompletus
incapsulatio, -onis, / [in във + capsula- |:
(b) инкапсуляция, инкапсулиране — об
виване или обграждаме с обвивка или
капсула. (Г) инкапсуляция, инкапсулиро
вание, (е) encapsulation. (f) encapsulation,
(d) Abkapselung, Einkapselung.
iлcapsulatus, -a, -um It]: <b) ннкапсули-
ран — обвит или обграден с обвивка
(капсула), (г) инкапсулированный, (е)
encapsulated, (f) encapsulé, capsulé, (d)
abgekapselt, eingekapselt.
incarceratio, -onis, / [in- във 4- career,
•e ris, затвор] : (b) инкарцерация — за -
клешване ; употребява се най-често за
заклешване на херния - i. îierniae (виж
ио-долу). (Г) ущемление. ( е) incarcera
tion, strangulation, (f) incarcération, (d)
Einklemmung, Inkarzeration.
i. herniae : (b) инкарцериране на хер
ния — заклешване на херния : заклещ-
ване на съдържимото на херния в сака и
(черво, було и др.) и невъзможност да
се върне в корема ; виж също hernia
incarcerata. (r) ущемление грыжи. ( е)
incarcerated hernia, obstructed hernia,
strangulated hernia, (f) étranglement her
niaire, incarcération herniaire, étrangle
ment d’une hernie. (d) Brucheinklem
mung.
incarceratus, -a,
-um [| ]: инкарцери-
pau — заклещен, наир, hernia* incar
cerata.
incarnatus, -a, -um [in- пъъ+caro, carnis,
месо] : враснал в месото, напр. unguis*
incarnatus.
incertus, -a, -um [in- не + certus опреде
лен, известен]: (b) неизвестен, неясен,
неопределен, несигурен, съмнителен, (г)
неизвестный, неясный, неопределенный,
сомнительный. <*> uncertain. (0 incer
tain. (d) ungewiß, unbestimmt.
incessus, - us, m [in-cedëre, pp. incessus,
пристъпям, приближавам се] :
in
gressus.
incipiens, geri, - entis [incipere (incipio) за
почвам] : (b) започващ, начеващ, напр.
abortus* incipiens, (г) начинающийся, (е)
incipient, (f) commençant, (d) beginnend,
inzipient.
incisio, -onis, / [incidere, pp. incisas, вряз
вам, изрязвам, разрязвам, от in - във 4-
caeâère сека, отсичам] : (Ь) инцизия —
разрез, разрязване, прорязване, нарез,
срязване, цепване при асептични усло
вия, напр. на абсцес, (г) инцизия, раз
рез, разрезание, порез, надрез, насечка.
(е) incision, discission, cut. to incision
coupure, discision, section, (d) Einschnitt,
Einschneiden, Schnitt, Inzision, Stichiii-
zision.
incisura, -ae, / ( | ]: (b) ишшзура — из
резка, врязване. (г) вырезка, выемка, (е)
incisure, notch. (о encoche, coche, en
taille, échancrure, (d) fnzisur, Einschnitt,.
Einbuchtung, Einkerbung.
inclinatio, -o nis, / |=-- наклоняване ; склон
ност] : (b) инклииаиия : 1. наклонение,
навеждане, наклон ; 2. отклоняване, (г)
1. наклонение, наклон; 2. отклонение.,
(е) 1-2. inclination. со i. inclination, in
clinaison ; 2. déviation, (d) 1. Neigung;.
2. Abweichung.
i. pelvis : (b) наклонение на таза, из
мервано по ъгъла между оста на входа
на таза н хоризонталната линия, (г) на
клонение таза. (е) inclination of the pel
vis. (f) inclinaison du bassin, (d) Be
ckenneigung, id.
inclusio,
- o nis, / [ затваряне] ; (b) ин-
клузни — включване, (г)
включение,
вкрапление. (е) inclusion. (о inclusion.,
(d) Einschließung.
incompatibilis, -e [in- не 4- сит със 4-
patibilis търпим, поносим, от p ati (pati-
or), pp. passus, търпя, понасям] : (^н е
съвместим (напр. за лекарство), него
ден за смесване с друго вещество пора
ди настъпване на химическа промяна
или поради противоположно (антагони
стично) действие, (г) несовместимый, ( е у
incompatible, (f) incompatible, (d) un
verträglich, unvereinbar, inkompatibel.
incompatibilitas,
-atis, / [f]:(b) несъв
местимост, непоносимост (напр. i. p h a r
maceutica, виж при incompatibilis), непо-
насяне на трансфузирана кръв всл. на
наличност на атипични противотела, осо
бено за непонасяне на Rh-кръв. (г) не
совместимость. (е) incompatibility, ( ty
incompatibilité, (d) Inkompatibilität. Un
verträglichkeit, Unvereinbarkeit.
incompensatio, -onis, f[in - не -f compen
s a ti o изравняване]: (b) инкомпенсация —
липса на компенсация, гранично положе
ние между compensatio* и decompensa
tio n започваща декомпенсация, (г) на
чавшая декомпенсация, (e) incompensa
tion. (f) décompensation commencée. (d)
Inkompensation, beginnende Dekompen
sation. (syn) subcompensatio.
Incompletus, -a, -um [in- не +
comple
tu s пълен]: (b) непълен. (Г) неполный.-
inconstans
241
index*
(e) incomplete. (!) incomplet, (d) unvoll
ständig.
inconstans, gen.
- a ntis [in- не + constans
постоянен, неизменим] : (b) неконстан
тен — непостоянен, нередовен, промен
лив. (Г) непостоянный, нерегулярный,
изменчивый, (е) inconstant, irregular, va
riable. .<f) inconstant, (d) unbeständig,
wechselnd, inkonstant,
ncontinentia, -ae, / [= невъздържаност»
от in- не + continere задържам]: (b)
инконтиненция — незадържане, неспо
собност за волево задърж ане на урината
или. изпражненията, неволно изпускане
по малка и голяма нужда — i. urinae
и i. alvi. (Г) недержание. (е) inconti
nence. (i) incontinence. (d) Inkontinenz.
i.
alvi [alvus корем, изпражнения] :
(b) незадържане на изпражненията, не
волно изпускане по голяма нужда (виж
по-горе), при поражения на гръбначния
мозък. (Г> недержание кала. .(е) incon
tinence of f(a)eces. <*) incontinence des
matières, (d) unw illkürlicher Kotabgang,
(sy n) incontinentia faecalis.
i. urinae : (b) незадържане на урина
та, неволно изпускане по малка нужда,
виж enuresis и ischuria paradoxa, (г) не
держание мочи, (е) incontinence of urine.
(!) incontinence d ’urine, (d) unwillkür
licher Harnabgang, id.
i. urinae nocturna:
enuresis,
i. urinae paradoxa : ischuria para
doxa.
i. vulvae = garrulitas vulvae, виж
при g arru litas.
incoordination -onis,/ [in- не + сит със,
заедно + ordo, -inis., ред] : (b) некоор-
динираност, несъгласуваност на движе
нията, нарушение или липса на коорди
нация, липса на хармонична задружна
работа на различните мускули, участву
ващи в извършване на повече или по-
малко сложни движения, (г) некоордини-
рованность, несогласованность, ( е) inco
ordination. <«> incoordination. (d) Inkoor
dination, Koordinationsstdrimg.
incorporatio,
- o nis, / [in- не -f- corpus*
- o ris, тяло] : (b) инкорпорация, инкор
пориране — присъединяване, включване,
съединяване в едно цяло, смесване на
две или повече’ вещества в една хомо
генна маса. (г) инкорпорирование, при
соединение, включение, ( е) incorpo ration,
(f) incorporation, englobem ent. (d) Inkor
poration, Einverleibung.
incrementum, -i, n [in- във, на - f crescere-
раста, нараствам, увеличавам] : (b) на
растване, порастване, прираст, увелича
ване, уголемяване, напр. на ръста, на
температурата (stadium* incrementi), (г)
возрастание, нарастание, прирост, увели
чение. (е) increment, increase. (f) ac
croissement. (d) Anwachsen, Zuwachs,.
Zunahme.
incretio, -onis, / [in-cernere, pp. incretus,
пресявам, от in- във + cernère отделям]:.
-V secretio interna.
incretorius, -a, -uni [ f ] : (b) инкреторен,.
ендокринен — вътрешносекреторен, от
насящ се до вътрешната секреция или
до нейните продукти, (г) инкреторный,,
внутрисекреторный, (е) incretory, endo
crinous, endocrine. (f) endocrine, incré-
toire. (d) inkretoriscli, innersekretorisch,
endokrin.
incretum, -i, n [| ]:
hormonum.
incrustatio, -onis, / [in-crustare покри
вам с кора, с пласт] : (b) инкрустация —
отлагане на соли (най-често калциеви и
уратни) в иекротични тъкани или напла
стяване върху чужди тела ; образуване
на (покриване с) кори и струпеи. ( г) ин
крустация. (е) incrustation. (0incrusta
tion, (d) Inkrustation, Kalksalzablagerung,
Verkrustung.
incubatio, -onis, / [in-cubare лежа върху
нещо, мътя] : (b) инкубация — инкуба
ционен период, латентен период (при за
разни болести) : времето от проникване
то на болестния причинител (заразяване
то) до проявяването на първите призна
ци на болестта ; виж също periodus 1а-
ten s.(r) инкубационный период, латентный
период, инкубация, (е) period of incu ba
tion, stage of incubation, incubation. (!)
incubation. (d) Inkubationszeit, Inkuba
tion.
incurabilis, -e [in- не -f сига грижа за
тялото, лечение]: (b) неизлечим, неизце-
рим. (Г) неизлечимый, неисцелимый. <е)
incurable, immedicable. (!) incurable, in
guérissable. (d) unheilbar, inkurabel, in-
sanabel. ( sy n ) insanabilis.
incus, -udis, / : (b) наковалня, една от слу
ховите костици в тъпанчевата кухина,
виж ossicula auditus. (Г) наковальня,
(е) id., anvil. (!) enclume, (d) Amboß, id.
ind e x 1, - icis, m [in-dicare казвам, показ
вам] : (b) индекс : 1. показалец, указател,,
азбучен по казалец; 2. индекс, показател
(на степен), степенен показател, число на
съотношение, (г) 1. индекс, указатель,.
16Медицинска тер\школотя
indirectus
index1
242
алфавитный указатель; 2. показатель (сте-
пешп. (е) 1-2. index, (f) 1, index; 2. in
dice. (d) 1. id.,
Anzeiger, Register; 2.
id., Vcriinltniszahl.
i. cclorimetricus [color цвят, боя +
v-sTpsv m e tro n мярка): (b) колорпметричеи
индекс -индекс на оцветяване, оцвети
телен индекс : цифрата, показваща отно
сителното количество на хемоглобина в
един еритроцит; при 100% хемоглобин
и Г) млн. еритроцити в 1 куб. мм кръв
индексы на. оцветяване с 1 ; при ане
мия. ако индексът е над 1, имаме хи-
иерхромил анемия, ако е под 1 — хи-
похромна, а при индекс 1 — нзохром-
на (нормохромна) анемия. (Г) цветной
показатель крови, гемоглобинный индекс,
(е) colo(u)r index, blood quotient, (f) in
dex colorimétrique. (d) Hämoglobinindex,
Färbeindex.
index2 (= digitus secundus manus) [indi
care î ] : (b) показалец — вторият пръст
на ръката, (г) указательный палец, (е)
forefinger, second finger, p ointing finger,
id. (f) id., doigt indicateur, (d) Zeigefin
ger, id.
indicanaetnia, -ae, / [indicatum* -h аТра
haima кръв] : (b) иидиканемия — налич
ност на индиклн в кръвта (нормално не
повече от 0,1 мг%) ; увеличава се при
хроничен нефрит, уремия и др. ( г) ин-
диканемия. ( е) indican(a)emia. (f) indican
émie. (d) Indikanämie.
indicans, gen.
- a ntis [in-dicare, pp. indica
tu s, казвам, показвам] : (b) показващ,
посочващ, указващ, (г) указывающий, ( е)
indicating, indicant, (f) indiquant, (d)
anzeigend.
indica num , i, n : калиева сол на иидоксил-
еяриатл или индоксилглюкуроновата ки
селина ; при увеличено образуване на
индол в червата или при поражение на
черния дроб количеството му в кръвта
се увеличава (indicanaeniia*) ; виж indi
ca mi ria.
Jndicanuria, -ae, / [indicamini:* + o5pov
u ron урина] : (b) индиканурия — пови
шено отделяне на индикан в урината
при белтъчно пшене в червата (при на
малена киселинност на стомашния сок,
чревна непроходимост,
обтурационна
жълтеница, коремен тиф и др.). (г) ин
диканурия. (e) id. (f) indicanurie. (d) In-
dikanurie.
Indicatio, -onis, / [indicans*] : (b) индика
ция — показание, лечебно показание :
основание, което налага да се приложи
определено лечебно мероприятие при
даден случай на заболяване, (г) показа
ние (для лечения). (е) indication. <0 in
dication. (d) Indikation, Heilanzeige.
i. causalis: (b) каузална индикация—
причинно показание ; показание да се
действува с определени средства върху
причината на болестта при познаването
на последната, (г) причинное показание,
(е) causal indication. ( о indication cau
sale. (d) kausale Indikation.
i.
v italis [vita живот] : (b) витална
индикация — жизнено показание : пока
зание за прилагане на определено ле
чебно мероприятие, най-често хирурги
ческо, когато без извършване на това
възниква непосредствена опасност за
живота, напр. трахеотомия при круп,
операция при пробив на стомашна язва
и др. (г) витальное показание, жизнен
ное показание, (е) id. (f) id. (d) id.
indicator, -oris, m [indicans-] : (b) инди
катор — химическо вещество, което пра
ви възможно да се проследи ходът на
една реакция и особено нейният край
при титриране и др. ( г) индикатор, (е)
ici. (f) indicateur, (d) Indikator.
in die [rites ден] : (b) всекидневно, еж е
дневно; de die
през ден. (г) еже
дневно. (е) daily, every day. (f) tous les
jours, journellement, (d) täglich.
indifferens, gen.
- e ntis [*>i- не 4- differens
различен] : (b) индиферентен — безраз
личен, неутрален, неклонящ към никоя
страна, безвреден ; равнодушен, (г) ин
дифферентный, безразличный, нейтраль
ный, безвредный ; равнодушный, (е) in
different, neutral. (f) indifférent, neutre,
(d) indifferent, gleichgültig,
neutra l,
harmlo s.
indigestibilis, -e [in- не + digestio сми
лане, от di-gerëre, pp. digestus, разделям,
смилам]: (b) мъчно смилаем, несмилаем.
(г) неудобоваримый, трудно переварива
емый. (е) indigestible, (f) indigeste, (d)
schwerverdaulich, unverdaulich.
indigestio, -onis, / [ ] ]: (b) индигеетия—
нарушение на храносмилането, недоста
тъчност на храносмилателната функция,
леко стомашно разстройство (i. gastrica),
(г) нарушение пищеварения, расстрой
ство пищеварения, (е) indigestion, (f)
indigestion, (d) Indigestion, Verdauungs
störung.
indirectus, -ar -um [in- не + directus прав,
пряк] : (b) индиректен — непряк, не не
посредствен, косвен, страничен, ( г) не-
indispo sltio
243
infan?
прямой, косвенный, побочный, (е) in di
rect. (О indirect. (*») indirekt.
indlspositio, -onis, f [in- не + dispositio
разположение] : (b) неразположеност, не
разположение, болнавост. ( г) нездоровье,
недомогание, (е) indisposition, slight ill
ness, malaise, ail(ment). (f) indisposi
tion, malaise, (d) Unwohlsein, Unpäß
lichkeit, Übelbefinden.
indolens, gen.
- e ntis [in- не -f- dolens бо-
лящ]: (b) индолентеи: 1. неболезнен,
напр. сифилитични подувания на лимф
ни възли ; 2. неактивен, неразвиващ се,
вял, бавен ; равнодушен към болка, (г)
1. безболезненный; 2. неактивный, не-
развивающийся, вялый, медленный ; рав
нодушный к боли, (е) indolent : 1. pain
less ; 2. inactive, sluggish, (f) 1. indo
lore; 1-2 indolent. (d) 1. schmerzlos,
schmerzunempfindlich; 2. inaktiv ; gleich
gültig.
indolentia, - а е . / И 1 : (b) индолентност:
1. безболезненост, състояние на невъз-
приемане на болка всл. на психично или
органично заболяване ; 2. безразличие,
отпуснатост, инертност. (Г) 1. безболез
ненность; 2. безразличие, вялость, инерт
ность. (е) 1-2. indolence, (f) 1-2. indo
lence. (d) Indolenz : 1. Schm erzlosig
keit ; 2. Gleichgültigkeit.
indumentum,-!, n [= облекло, дрехи]: (b)
1. обвивка, ципа; 2. налеп, обложение
на езика, ( г) 1. покров, оболочка ; 2. на
лет, налет на языке, (е) 1. covering,
coat; 2. fur. (f) 1. enveloppe; 2. enduit,
dépôt, (d) 1. Überzug, Hülle; 2. Belag,
Zungenbelag.
induratio, -onis, / [in-durare, pp. indura
tus, втвърдявам, от durus твърд] : (b)
индурация — втвърдяване, затвърдява
не : уплътняване и втвърдяване на тъ
кани и органи всл. на разрастване на
съединителната тъкан (хронично възпа
ление, застой и др.) . (г) индурация, у п
лотнение, затвердевание (ткани), затвер
дение. (е) induration, hardening, (f) in
duration. (d) Induration, Verhärtung.
ь fusca pulm onum: (b) тъмнокафяво
уплътняване на белите дробове — ди
фузно разрастване на съединителната
тъкан на белите дробове с отлагане на
пигмента хемосидерин всл. на хроничен
застой при заболявания на лявата полови
на на сърцето, ( г) бурое уплотнение
легких, бурая индурация легких, ( е)
brown induration, (f) induration brune,
(d) braune Induration, Lungeninduration.
i. penis plastica : (b) пластично втвър
дяване на половия член — хронично въ з
паление на пещерпстите тела на члена ;
при ерекция предшвиква изкривяване
на члена, (г) пластическое затвердение
полового члена, (е) plastic induration,
(f) induration plastique d* corps caver
neux. (d) id. (syn) sclerosis penis, gan
glion penis.
induratus, -a, -um [ t ] : (b) индуриран —
втвърден, затвърдял, уплътнен, (г) от
верделый, затвердевший, уплотненный.
(e) indurated, hardened, (f) induré, sclé
reux. (d) induriert, verhärtet.
indux, gen.
- ucis [in-ducère, pp. inductus,
въвеждам] : започващ, начален, напр.
crepitatio indux — начални крепитации
(в началото на болестта}, виж при rh o n
chi crepitantes.
inedia,
-ae, / [= неядене. от in- не -f
edère ям] : (b) гладуване
пълно въз
държане от храна, абсолютна диета, (г)
голодание, абсолютная диета, (е) abso
lute fasting, (f) abstinence absolue de
nourriture, diète absolue, (d) Hungern,
Nichtessen, völliges Fasten, absolute
Diät, (syn) diaeta absoluta,
inertia, -ae, / : (b) инертност, бездействие,
леност, вялост, отпуснатост, слабост, (г)
инертность, бездействие, лень, вялость,
слабость, (е) id., inactivity, sluggishness.
(f) inertie, inactivité, ря e..se. (d) Untä
tigkeit, Trägheif.
i- uteri : (b) слабост нл маточните кон
тракции, слабост на родилната дей
ност. (г) слабость родовых сил, слабость,
родовых схваток, (е) uterine inertia,
feebleness o r insufficiency of labo(u)r
pains. <»> faiblesse des contractions u té
rines, inertie utérine, (d) Wellenschwäche,
inervatio:
innervatio.
in ex trem is [extremus най-краен, после
ден, superi, от exter или externus вън
шен] : (b) в последните минути на жи
вота, в предсмъртния час, при умиране
то. (г) под конец жизни, при смерти.
(e) at the point of death, (f) id. (d) in
den letzten Augenblicken des Lebens.
inf.: infusum - ; съкр. ö рецепти.
infans, -antis, rnf (pl infantes, -(i)um [=не-
говорещ, дете, от in- не + fa ri (for),
pp. fatust говоря] : (b) дете, дете до
2 години, бебе. (г) ребенок, младенец,
дитя, (е) infant, baby, child (pl children).
(f) enfant, (d) Kind.
i. expositus [ex-ponere, pp. exposi
tu s, излагам на открито, подхвърлям]:.
Infantes
244
infarctus
(b) подхвърлено дете. (г) подкидыш,
найденыш, (е) foundling. (!) enfant trou
ve. (d) untergeschobenes Kind, Findling,
Findelkind.
infantes, -(i)urn, pi : -v infans.
infantia, -ne, / |infans*] : (b) детство, ран
но детство (в по-тесен смисъл първите
две години), детинство, детска в ъ з р а с т -
частта от живота от раждането до по
лова зрелост: infantia I
кърмаческа
възраст, infantia Н — ранна детска въз
раст (от началото па първото до нача
лото на второто dentitio!:
поникване
то па първите постоянни молари), infa n
tia III
късна детска възраст (от на
чалото на второто dentitio до пълното
поникване на четирите втори молари).
(г) детство, детский возраст, младенче
ство. (е) childhood, infancy, (f) enfance,
(d) Kindesalter. Kindheit.
infanticidium , -ii, n [infans* -} caedere
убивам, умъртвявам] : (b) детеубийство,
особено умъртвяване на новородено де
те. (г) детоубийство, (е) infanticide, (f)
infanticide. (d) Kindesmord.
infa n tilis, -e [infans*] : (b) инфантилен:
детски, отнасящ се до деца или срещащ
се при деца ; недоразвит, ( г) инфантиль
ный : детский ; недоразвитый, ( е) infan
tile. (f). infantile. (d) infantil, Kinder- ;
unentwickelt.
infantilismus, -i, m [infantilisé+-ismusP] :
(b) инфаитилизъм — задържане в раз
витието иа организма, изоставане на дет
ско стъпало на развитие в телесно (липса
на полово узряване и др.) и (или) ду
шевно отношение всл. на наследени или
рано придобити заболявания (микседем,
вроден сърдечен порок и др.). (г) ин
фантилизм. (е) infantilism , (f) infanti
lisme. (d) id.
I. genitalis: (b) генитален, полов ин-
фантшшзъм — полова недоразвитост :
1. у жената
недоразвитие на полова
та система, често комбиниращо се с при
знаци на общ инфаитилизъм или с из
оставане в развитието на отделните систе
ми на организма; 2. у мъжа — забавяне
на половото развитие се наблюдава при
различни видове общ инфаитилизъм всл.
на кретинизъм, вроден сифилис, тубер
кулоза, сърдечен порок и др. (г) поло
вой инфантилизм, половая недоразви
тость. (е) genital infantilism, (f) infanti
lisme génital (d) id.
f. Hirschsprung-Galant : -►megacolon
congenitum.
i« intestinalis : —►coeliacia,
infarctus, -us, rn [in-farcire, pp. infartus
(infa rctu s , неправилна форма), натъпквам,
напълвам, запушвам] : (b) инфаркт —
ограничен участък от некротична тъкан,
умъртвена поради спиране на кръвоснаб-
дяването му всл. на тромбоза, емболия
или продължителен спазъм на хранеща
та го артерия при липса на колатерали.
(г) инфаркт, (е) infarct, infarction, (f) id.
(d) Infarkt.
i.
anaemicus sive Ischaemicus sive
a lb u s: (b) анемичен, иехемичен или бял
инфаркт — инфаркт, причинен от спи
ране на кръвта в аферентната артерия,
намр. в бъбрека, далака, сърцето, мозъ
ка. (Г) анемический, ишемический, и л и
белый, инфаркт, (е) an(a)emic infarct,
pale infarct, (f) infarctus blanc, (d) anä
mischer Infarkt, weißer Infarkt.
i. haemorrhagicus sive ruber: (b)
хеморагичен или червен инфаркт — ин
фаркт, пропит с кръв, идваща от съсед
ните вени, обикновено в белите дробове
и червата, (г) геморрагический инфаркт,
красный инфаркт, (е) h(a)emorrhagic
infarct, red infarct. о ) infarctus hémor
ragique, infarctus rouge, (d) hämorrha
gischer Infarkt, roter Infarkt.
i. myocardii: (b) инфаркт на мио
карда, миокарден инфаркт, сърдечен ин
фаркт — огнище иа некроза в сърдеч
ния мускул всл. на о стра исхемия по
ради нарушаване на венечното кръво
обращение (коронарна тромбоза, стено-
зираща склероза с продължителен спа
зъм на клон от коронарна артерия и др. );
симптоми : 1. болка (при типичните слу
чаи много силна, с характер на бодеж
или на пробождане с нож, придружена от
предсмъртен страх, по-често обаче тъпа
и имаща характер на притискане = op
pressio*, тежест, парене и пр.,
продъл
жителна — виж status stenocardicus, но
с интермитиращ характер, локализира
на в болшинството случаи зад гръд
ната кост, в горната или средната част,
по-рядко в долната, понякога вляво,
главно в областта на II — III ребро,
и много по-рядко вдясно, гърба или
надолу към корема, разпространяваща
се най-често към лявата ръка, лявото
рамо, шията, долната челюст и др.); 2.
хипотония (в по-тежките случаи колапс
със студена и цианотична кожа), пови
шена температура, левкоцитоза, бързо-
преходно перикардно триене, ускорено
Infaustus
245
Infectio
РУЕ, хипергликемия, гликозурия, елек-
трокардиографични промени и др. ; виж
също thrombosis coronaria и insufficien
tia coronaria acuta, (г) инфаркт миокар
да. (e) myocardial infarction, (f) infarctus
du myocarde, (d) Herzinfarkt, Herzmus
kel infarkt, Myokardinfarkt, Koronari n-
farkt. (sy n) morbus Obrazcov-Stra2esko
(остър инфарк на миокарда).
infaustus, -a, -um [in- не -h faustus бла
гоприятен, щастлив]: (b) неблагоприя
тен, напр. prognosis infausta, (г) небла-.
гоприятный. (е) unfavourable, (f) défa
vorable. (d) ungünstig, infaust.
infectarthritis,-tidis, /; arthritis rheuma
toid e s : (b) инфектартрит — инфекциозен
неспецифичен артрит (полиартрит), рев
матоиден артрит, хроничен еволютивен
полиартрит на френските автори, първи
чен хроничен полиартрит на немските
автори : хронично, прогресиращо забо
ляване, явяващо се във връзка с
хронична огнищна стрептококова ин
фекция (хроничен тонзилит, зъбни гра
нуломи, синузит и др.); протича главно
с болки в ставите, понякога с чувство
на „скованост“ в цялото тяло, ограни
чаване на движенията в ставите, зася
гане на повече стави (най-често колен
ните, после ставите на китките, глезен-
ните идр.) , и то симетрично ; може да се
наблюдава в 3 основни форми : 1. остър
инфектартрит или ексудативна форма
(с предимно остро начало, засяга млада
та възраст, по-често жените, поразява
големи и малки стави) ; 2. подостър ин
фектартрит или ексудативно-пролифера-
тивна форма (развива се от първата
форма или самостоятелно, засяга пре
димно малките стави на пръстите с на
клонност към деформации в типично
положение); 3. хроничен инфектартрит
или фиброзна анкилозираша форма (с
анкилози, деформации и др.) ; виж също
arthritis (polyarthritis) infectiosa (1, б).
(Г) инфекционный неспецифический ар
трит (полиартрит), инфектартрит, ревма
тоидный ар тр ит/ очагово-инфекционный
артрит, прогрессирующий деформирую
щий полиартрит, (е) rheumatoid arthritis,
(f) polyarthrite chronique évolutive, po
lyarthrite déformante, (d) Infektarthritis,
(sy n) arthritis (polyarthritis) infectiosa
non specifica.
Infectio, -onis, f[in-ficere (inficio), pp. in
fec tu s , внасям нещо (вредно), заразявам,
отравям] : (b) инфекция — инфектиране,
заразяване (заразяване в широк смисъл
на думата) : проникване на болестотворни
възбудители в организма, които чрез
жизнената си дейност предизвикват опре
делени, местно ограничени смущения —
инфекция, или пък причиняват общи
смущения — инфекциозна болест; пио-
генна инфекция: аеробна инфекция,
инфекция с пиогенни бактерии (виж pyo
genes) ; путридна инфекция : анаеробна
инфекция, инфекция с гнилостни бакте
рии (виж putridus), (г) инфекция, зара
жение. (е) infection, (f) infection, (d) In
fection, Ansteckung.
i- alim entaria: (b) алиментарна ин
фекция — хранителна инфекция : зара
зяване всл. на консумиране на храна,
съдържаща патогенни микроорганизми,
особено на хранителни продукти от жи
вотински произход; виж също salmo
nellosis. (г) алиментарная инфекция, (е)
alimentary infection, (f) infection alimen
taire. (d) alimentäre Infektion.
i. focalis (Pässler): (b) фокална ин
фекция — огнищна инфекция : инфекция
с микроорганизми (главно стрептококи),
които постъпват в кръвта по-продължи
телно или на пристъпи от време на вре
ме от някое затворено първично огнище
(предимно от болестни огнища в устна
та кухина — сливици, зъби, околоносни
кухини и др.) и причиняват заболявания
на други органи (остър дифузен гломе-
рулонефрит, огнищен нефрит, остър рев
матизъм, инфектартрит, ендокардит, мио
кардит и др.) или сепсис (бактериемия),
(г) очаговая инфекция, (е) focal infec
tion. (f) infection focale. (d) Fokalinfek-
tion, Herdinfektion.
i. gazosa: (b) газова (анаеробна) ин
фекция, газово-едемна болест, газова ган
грена, газов флегмон — своеобразен па
тологичен процес от полиморфен харак
тер с образуване на оток, насъбиране на
газ в тъканите и развитие на гангрена
на мускулите и на съединителната тъкан,
повишена температура и др., предизви
кан от анаеробни възбудители ; получава
се при големи, силно разкъсани, за
мърсени рани. (г) газовая (анаэробная)
инфекция, анаэробная гангрена, газовая
гангрена, газовая флегмона, (е) gas-g an
grene, gaseous gangrene, gas phlegmon,
(f) gangrène gazeuse, gangrène foudroy
ante, phlegmon gazeux, (d) Gasödem
krankheit, Gasbrand, Gasödem, Gasphleg-
Infectio
246
inflammatio
mone, Gasgangrän, (syn) phlegmone ga-
zosa, gangraena gazosa, oedema malignum.
i. latens : (b) латентна или скрита ин
фекция — състояние, при което има па
тогенни микроорганизми в тялото, без
да предизвикват болестни симптоми, (г)
латентная инфекция, скрытая инфекция.
(e) latent microbism, latent infection, (f)
infection latente, (d) Mikrobisrnus, laten
te Infektion, (sy n) microbism us.
i. m ix ta: (b) смесена инфекция
инфекция, причинена от два и повече
болестотворни микроорганизми, когато
инфекциозно болен заболее и от друга
инфекциозна болеет, ( г) смешанная ин
фекция. (е) mixed infection, (f) infection
mixte. (d) Mischinfektion.
i. nosocomialis : (b) нозокомиална ин
фекция — вътреболнична, кръстосана
инфекция : 1. инфекциозна болест, при
съединила се към основното заболяване,
или вторична инфекция, придобита от
друг болен ; 2. заболяване на медицин
ски работник, свързано с грижите око
ло инфекциозно болни, (г) внутриболь
ничная инфекция, нозокомиальная, пере
крестная инфекция, (е) cross infection.
(f) infection hospitalière, (d) Hospitalin
fektion.
i. secundaria : (b) вторична инфекция,
когато към съществуващата инфекция
се прибави друга инфекция, причините
лите на която биват улеснявани в раз
витието си от причинителите на първата,
(г) вторичная инфекция, ( е) secondary
infection. (О infection secondaire. (d) Se-
kundàrinfektion.
infectiosus,
-a,
- uni [fl* (b) инфекцио
зен : 1. зарёзен, наир, болеет, болница ;
2. заразителен, заразяващ, ирихватлив,
прилепчив, ( г) инфекционный, заразный,
заразительный, (е) infectio us, infectiv e,
contagious, (f) infectieux ; infectant, con
tagieux. (d) infektiös, Infektions-; anste
ckend, infizierend, übertragbar, kontagiös.
infectus, -a, -um [pp. от in-ficère \\ : (b)
инфектиран — заразён. (г) инфициро
ванный, зараженный, (е) infected, (f) in
fecté. (d) infiziert, verseucht.
infecunditas, -atis, / [in- не -f- fecunditas
плодовитост, плодородие] : -► imp otentia
generandi.
inferior, -ius, gen.
-o ris (compar, от infe
rus*} : (b) намиращ се по-долу, по-долен,
каудален. (г) нижележащий, нижний. ( е)
inferior, lower, caudal. (О inférieur. (d)
untere (der, die, das), kaudal.
infer tilts, -е [///- не -b fertilis плодороден,
плодоносен]: (b) безплоден, стерилен,
ялова (жена). (Г) бесплодный, (е) barren,
unfruitful, non fertile, sterile, (f) infé
cond, steril, (d) infertil, unfruchtbar, steril,
infertilitas,
- atis, / [in- ne + fertilitas
плодородие, илодоиосност, плодовитост):
безплодие, виж ste rilitas (1); инфертили-
тет имаме, когато жената забременява,,
но бременността се прекъсва ненавре
менно.
.inferus,-а,
-uni [compar. inferior,
- ius;
superi, infimus] : намиращ се долу, до
лен ; виж inferior.
infestatio,
-unis, / [in-festare нападам] ;
(b) пнфестацин
проникване на живо
тински паразити (хелминти, глисти) в
организма, заразяване с животински па
разити, инвазия (виж invasio), ( г) зара
жение животными паразитами, инвазия,
(е) infestation, (f) infestation, (d) Ver
seuchung durch tierische Parasiten,
infiltratio, -onis, f [in- във
-|- filtrum фил
тър = прецеждане] : (b) инфилтрация :
1. инфилтриране, проникване в тъканите
на различни клетъчни елементи (масата
на които се нарича инфилтрат) или на
някои химически вещества (напр. тлъстин-
на, гликогениа, калциева инфилтрация);
често (при възпалителните инфилтрати ви
наги) наред с формените елементи в ин
филтрацията вземат участие и течности,
главно излизащата от съдовете кръвна
плазма ; 2. проникване на вещества в
самите клетки (особено тлъстинна инфил
трация). (г) инфильтрация, ( е) in filtra
tion. (f) infiltration, (d) Infiltration.
infiitratus, -us, ni (-um, -i, n) [| ]: (b)
инфилтрат: 1. масата от клетъчни еле
менти и др., която при инфилтрацията
прониква в тъканите (виж infiltratio);
2. предизвиканото от това уплътняване
и подуване на повече или по-малко огра
ничен участък от тъкан на съответното
място, „затъмнение“ ,
(г) инфильтрат,
(е) infiltrate. ( о infiltrât, infiltration,
(d) Infiltrat.
infirmitas, -atis, f [infirmus слаб] :(b) сла
бост, немощ, старческа немощ; телесен не
достатък. (Г) слабость, немощь, дряхлость;
телесный недостаток ; (е) infirmity, (f)
infirmité, caducité, défaut. (d) Schwäche,
Gebrechlichkeit, Gebrechen,
inflammatio,
- o nis, / [-in-flaminare, pp.
inflammatus, възпламенявам] : (b) възпа
ление — реакция на организма на раз-
inflammatorius
247
Infusio
лични болестотворнивъздействия, харак
теризираща се с прилив на кръв и из
лизане на плазма и левкоцити от кръ
воносните съдове ; класически белези на
възпалението са : rubor (червенина), calor
(топлина), dolor (болка), tu m o r (подуване}
и functio laesa (нарушена функция}, (г)
воспаление, (е) inflammation, (f) inflam
mation, phlegmasie. (d) Entzündung,
(syn) phlogosis.
inflammatorius,
-a, -urn [| ]: (b) възпа
лителен. (r) воспалительный. (e) inflam
matory. (f) inflammatoire, phlegmasique.
(d) entzündlich, Entzündungs- .
inflexibilis, -e [in- не -f flexibilis гъвкав,
жилав] : (е) инфлексибилен — негъвкав,
неогъваем, несвнваем, ригиден, ( г) не
гибкий, негнущийся. (е) inflex ible, rigid,
(f) inflexible" rigide, raide, (d) inflexibel,
unbiegsam, steif, starr,
influenza» -ae, / [in-fLuére прониквам не
забелязано, нахлувам, разпространявам
се] : —►grippus.
infra (praep. сит accus.): под, по-долу,
след (по-късно от).
infra-: в съставни думи означава по-долу,
под : виж също sub-,
infraclavicularis, -е [infra- -f- clavicula
ключица] : (b) инфраклавикуларен — на
миращ се под ключицата, подключичен.
(г) подключичный, (e) infraciavicular,
subclavian, subclavicular. (t) sous-clavi-
CLilaire, sous-clavier. (d) infraklavikular,
subklavikulär, Untersclilüsselbein- .
(syn)
subclavius.
infracostalis, -e [infra-* + costa ребро]:
(b) инфракостален — разположен под
реброто или под ребрата, подребрел.
(г) подреберный, (е) infracostal, su b
costal. (f) sous-costal, (d) subkostal, Un
terrippen-.
(syn) subcostalis,
infractio, -onis, f [= пречупване, от in-
fr ingère, pp. infra ctu s, счупвам, пречуп
вам] : (b) иифракция — непълно или
частично счупване на костта, при което
периостът обикновено остава запазен,
пречупване, начупване. (Г) надлом (кости).
(e) infraction, green-stick fracture, hicko
ry-stick fracture, (f) fracture en bois-vert,
(d) Infraktion, Grünholzbruch, Knick
bruch, Knickungsfraktur.
infram andibularis, -e : —►submandibularis,
inframaxiflaris, -e : -* submaxillaris.
infraorbitalis, -e [infra-*
-h orbita*]: (b)
ннфраорбитален — разположен под ор
битата, под окото, (г) подглазничный.
(е) infraorbital. (f) sous-orbitaire, (d) in
fraorbital.
infrapatellaris, -e [infra-* + patella*] :(b)
инфрапателарен — намиращ се под ко-
лянното капаче (напр. bursa и др.) ( ^ н а
ходящийся под коленной чашечкУ'1, под
надколенником, (e) infrapateliar. (ï) sous-
patellaire. (d) id.
infrascapularis, - е:
subscapularis.
infrictio, -onis, / [in-fricare изтърквам,
трия] : (b) втриване (на линимент», унг-
венти) в кожата, (г) втирание (мази), ( е)
infriction. ( о friction, (d) Einreibung.
infundibulum,-i, n [in-fundere,pp . infusus,
вливам, наливам]: (b) инфундибулум —
фуния, подобно на фуния вдлъбване,
фуниевидна ямичка, фуниевидно образу
вание. (г) воронка, (е) funnel, funnel-sha
ped structure, (f) entonnoir, (d) Trichter,
trichterförmige Vertiefung oder Bildung.
i. hypothalami : (b) инфундибулум на
хштоталамуса — фуниевидно продълже
ние на tuber4" cinereum, на долния край
на което се разполага хипофизната жлеза
(hypophysis*), образувайки крачето или
дръжката й. (г) воронка (гипоталамуса),
гипофизарная ножка, ( е) id., stalk of the
hypophysis, (f) infundibulum cérébral,
tige pituitaire, (d) id.,
Hypophysenstiel.
infusio, -onis, / [infundere \ ]: (b) 1. ин
фузия — вливане, вкарване на големи
количества течност (физиологичен разтвор,
еритроцитна маса, плазма, кръвозамени-
тели и др.) под кожата, във вените или
ректално, обикновено капка по капка, с
помощта на високо издигнат прибор или
иригатор; срв. injectio (1): 2. запар
ване — заливане на една дрога с вряла
вода, за да се извлекат разтворени дей
ствуващите и съставки, виж infusum, (г)
1. вливание, инъекция ; 2. настаивание.
<е) 1-2. infusion, (f) 1. injection massive;
2. infusion. (d) 1 . Infusion ; 2. Aufgie
ßen.
ï. intravenosa : (b) венозна инфузия—
инфузия, вливане по каиковия метод,
капка по капка (goutte-à -goutte) във ве
ните, виж по-горе при infusio, ( г) ка
пельное внутривенное вливание, (е) in tra
venous drip, (f) goutte-à -goutte intra
veineux, perfusion intra-veineuse goutte-
à-goutte. (d) intravenöse Dauertropf infu
sion.
i. rectalis : (b) ректална инфузия —
капкова клизма : вливане в правото черво
но капковия метод, виж по-горе пр и
infusio, (г) капельная клизма, (е) rectal
infusum
248
injectio
drip, M urphy drip, (continents) proctoclysis,
(f) goutte-à -goutte rectal, lavement goutte-
a-goutte.(d)Tropf(en)klistier, Tropfeiniauf.
(sy n) instillatio rectalis,
infusum, -i, n [infundere \ |: (b) инфуз
запарка : йодно извличане па действува
щите вещества от дрогите, виж infusio
(2) ; приготвя се ех tempore, (г) пастой,
(е) infusion. (f) infusion, (d) Infus. Auf-
guß.
ingesta, -orum, n pi [in-gerëre, pp. inges
tus, внасям, турям] : (b) иигеета
прие
тите, погълнатите твърди и гечнн храни,
постъпилата в стомаха храна, (г) прогло
ченные пища и питье. ( е) id. (f) id. (d)
eingeführte Nahrung.
ingestio,
-onis, / [|]:(b) иоемаие на
храна през устата, поглъщане на храна,
(г) прием пиши. (е) ingestion, (f) inges
tion. (d) Nahrungsaufnahme, Ingestion,
ingravescens, gen.
- e ntis [in-gravescëre
ставам по-тежък, усилвам се] : (Ь) вло
шаващ се. (г) ухудшающийся, (е) ingra
vescent. (0 s’aggravant. (d) sich ver
schlimmernd.
ingrediens, -entis, n ypl ingredientia) |in
gredi (ingredior), pp. ingressus, вли
зам, вървя, ходя] : (b) ингредиент —
съставна част (наир, на лекарство), ком
понент. (Г) составная часть (лекарства),
ингредиент, (е) ingredient, (f) ingrédient.
.
<d> Zutat, Bestandteil,
ingredientia, -ium, njpl : ingrediens.
ingressus, -us, m lt): (b) ход, движение,
вървеж, походка. (Г) ход, походка. (е)
gait, walk, (f) démarche, (d) Gang, (syn)
incessus.
i. hemiplegicus : (b) хемиплегична по
х одка, при която ходилото на засегнатия
крайник при вървене се завъртва в по
лукръг. (Г) гемиплегическая походка. (е)
hemiplegic gait, helicopod gait, (f) dé
marche en fauchant, démarche hélicopode.
(d) Hemiplegikergang, Zirkumduktion.
i. spasticus : (b) еластична походка-
ходене c малки крачки, при амиотрофи-
чна латерална склероза, (г) спастическая
походка, (е) spastic gait, (f) démarche
spasmodique, (d) spastischer Gang.
inguen, -inis, n: слабина, обикновено pi
inguina — слабини, виж regio inguinalis,
ing uinalis, -e [inguen*] : (b) ингвинален —
отнасящ се до или принадлежащ на
слабинната облает, слабинен. ( г) паховой.
(e) inguinal, (f) inguinal, (d) inguinal,
Leisten- .
inhalatio, -onis, f [in-halare издавам дъх„
дишам на| : (Ь) инхалации - вдишване
на пари, газове, фино разпръснати (пул
веризирани) лекарствени препарати и
течности с лечебна цел. (Г) ингаляция,
вдыхание (лекарственных веществ), ( е)
inhalation. (f) inhalation. (d) Inhalation.
inhibitio,
- o nis, / [in-hibëre задържам,
спирам] : (b) задържане или потискане
функцията на един орган или на боле
стен процес, (г) тормож ение, подавление,
(е) inhibition, (f) inhibition, refrènemenL
(d) Hemmung, Inhibition.
inhibitor,
-oris, tu [f]■(b) инхибитор:
1. вещество, което спира, задържа или
потиска химическа реакция или физио
логично действие ; 2. нерв, възбуждане
то на който потиска дейността на някой
орган, напр. на сърцето, (г) ингибитор.
(e) id.,
inhibitory nerve, (f) inhibiteur.
(d) Inhibitor, Hemmkorper, Hemmstoff.
Hemmungsnerv.
înion, -i, n [Ivfov врат, тил] : (b) ИППОН —
антропологично означение за външната
тилна издатина, използувана като устано
вена точка в краниометрията. (г) наруж
ный затылочный бугор, (е) id. (f) protu
bérance occipitale externe, id. (d) id.
(syn) protuberantia occipitalis externa.
initialis, -e [initium начало] : (b) инициа
лен — начален, първоначален, изходен,
(г) начальный, первоначальный, исходный.
(e) initial, (f) initial, (d) Anfangs-, initial.
injectio, -onis, f \in(j)icere (injicio), pp .
in jectus, хвърлям във] : (b) 1 . инжек
ция инжектиране, впръскване, вцърк-
ване : вкарване на разтвори в организма
(интракутанно, подкожно, мускулно, ве
нозно) или в неговите кухини и отводни
пътища, употребявайки натиск (обикно
вено със спринцовка), за лечебни и диа
гностични цели; 2. ннйекция — силно
кръвонапълване на съдовете на окото
(конюнктивална, цилиарна и др.) . ( г)
1. впрыскивание, инъекция ; 2. гиперемия
сосудов глаза. (е) 1. injection (injection
на англ, означава още стерилен разтвор
за инжектиране или вливане); 2. hyper-
(a) emia of the eye-vessels, (f) 1. injec
tion, piqûre; 2. injection sanguine, (d)
1. Injektion, Einspritzung ; 2. Injection.
к intracutanea sive intradermica:
(b) интракутанна, интрадермалиа или
вътрекожна инжекция, (г) внутрикожное
впрыскивание, (е) mtracutaneous or in-
tradermic injection, (f) injection intra
dermique. (d) Intrakutaninjektion.
Injectio
249
inscriptio
i. intramuscularis : (b) мускулна
(интрамускулна) инжекция, (г) внутри
мышечное впрыскивание, (е) intram uscu
lar injection, (f) injection intra-muscu-
taire, (d) intramusculaire Injektion.
i. intraspinalis sive intraiumbalis : (b)
гръбначномозъчна, (интра)лумбална ин
жекция, виж intraspinalis, intraiumbalis
и intrathecalis. (г) внутриспинномозговое
впрыскивание, (е) spinal injection, intra-
lunibar injection, (f) injection intra-rachi-
dienne. (d) Lumbalinjektion.
i. intravenosa : (b) венозна (интраве-
нозна) инжекция, (г) внутривенное впрыс
кивание. (е) intravenous injection. о )
injection intra-veineuse. (d) intravenöse
Injektion.
i. subcutanea sive hypodermica : (b)
подкожна инжекция, (г) подкожное
впрыскивание. (е) subcutaneous or hypo
dermic injection. (f) injection hypoder
mique ou sous-cutanée. (d) subkutane
Injektion.
innatus, -a, -um [pp. от in-nasci (innascor)
раждам ce] : (b) вроден, получен през
време на развитието в матката, отнасящ
се до известни аномалии на развитието,
психически черти или конституционални
особености ; срв. congenitus, (г) врожден
ный. (е) inborn, innate. (о inné. (d)
angeboren.
innervatio,
-onis, / [in- във
-|- nervus
нерв] : (b) инервация, инервиране
снабдяване на органите и тъканите с
нерви. (Г) иннервация, (е) nerve supply,
innervation. ( о innervation. (d) Nerven
versorgung, Innervation,
innocens, gen.
- e ntis [in- не -Ь nocere вре
дя] : (b) безвреден, безопасен, незлока
чествен, невинен, (г) безвредный, без
опасный, незлокачественный, невинный,
(е) innocent,innocuous, not malignant, har
mless. (f) innocent, inoffensif, (d) unschäd
lich, harmlos, (syn) innocuus, innoxius,
innocuus, -a, -um : ►innocens,
innominatus, -a, -um [in- ne
-j- nominare,
pp. nominatus, назовавам, наименувам] :
(b) безимен, безименен, неиаименуван.
(г) безымянный, неименованный, ( е) in
nominale, nameless. (f) innomine. (d)
unbennant, namenlos,
innoxius, -a, -um : -► innocens,
inoculatio, -onis, / [inoculare, pp. inocula
tu s, насаждам, присаждам] : (b) инокула-
ния
изкуствено заразяване на опитни
животни чрез впръскваме па заразен
материал (подкожно, мускулно, в корем
ната кухина и пр.); вкарване на пато
генни микроби в организма, виж vacci
natio (2). (г) инокуляция, (е) inoculation.
<*> inoculation. (d) Inokulation,
inoperabilis, -e [in- не -f operari (operor)
работя] : (b) иноперабилен — неопери-
руем, неподдаващ се на оперативно
излекуване поради обективни причини,
напр. рак с метастази. ( г) неоперабиль-
ный, неоперируемый. ( е) inoperable, (f)
inopérable, (d) inoperabel, imoperierbar,
inquietus, -a, -um [in- не -f quietus спо
коен] : (b) неспокоен. (Г) беспокойный,
неспокойный, (е) unquiet, (f) inquiet, (d)
unruhig.
insanabilis, -e [in- не -i- sanabilis изле
чим] : incurabilis.
insania, - a e ,/, insanitas, -atis, / [in- не +
sanus здрав, разумен, sanitas здраве,
разум] : (b) умопобъркване, душевна бо
лест, психично заболяване, психоза. <Г)
умопомешательство, душевная болезнь,
психическое заболевание. (е) insanity ,
mental disease, mental illness, mental
disorder or derangement, alienation, psy
chosis. <f) aliénation mentale, maladie
mentale, psychose, (d) Wahnsinn, Irrsinn,
Verrücktheit, Geisteskrankheit, Psychose,
(sy n) vesania.
insanitas, -atis, f : -»• insania,
insanus, -a, -uni [ t ] - (b) душевно болен,
ненормален, побъркан, умоиобъркан, луд.
(г) душевнобольной, ненормальный, по
мешанный, безумный, (e) insane, d eran
ged, crazy, lunatic, mad. (f) aliéné, f o u (/
folle), dément, vésanique.(d) geisteskrank,
verrückt, irre, irrsinnig, wahnsinnig, gei
stesgestört. (syn) vesanus,
inscius, -a, -um [ ~ иезнаещ, от in- не -f
scitis знаещ, от scire зная] : (b) безсъз
нателен, несъзнателен, без участие на
съзнанието, нсволев, неволен, напр. s e
cessus* inscii, (г) бессознательный, непро
извольный. (е) unconscious, inv olu ntary,
(f) inconscient, involontaire. (d) unbe
wußt, unwillkürlich, (syn) involuntarius,
inscriptio ,
- o nis, / (pi inscriptiones) [
надпис, заглавие, от in- във + scribere
типа): (b) 1. надпис — съставна част
на една рецепта: името на лекаря, адре
сът и датата, на която е издадена ре
цептата ; на англ, inscriptio ^ praescrip-
tio:?-; 2. пршцъпване, напр. i. tendinea
(виж по-долу), ( г) 1. нлдпнслние, над
пись. (е) inscription, (f) inscription, (d)
Inskription, Inschrift.
Inscriptio
250
inspissatus
i. tendinea : (b) късо сухожилно при-
игышане но протежението ил един мус
кул, наир, на musculus reclus abdominis,
(г) сухожильная перемычка мышцы. (е)
Tendinous inscription, (f) id. (d) id.
insecticida (remedia), n\pl [insectum насе
комо - caedere убивам, умъртвявам] : (b)
инсектициди, инсектнцндни средства -
насекомоубиващи
и паразитоубиващи
средства: вещества, унищожаващи насе
комите и паразитите (мухи, комари,
въшки, бълхи, дървеници и др.). (г) ин
сектициды, инсектицидные средства, (е)
insecticides. (f) insecticides. (ri) insekti
ziden.
inseminatio, -unis, / [inseminare посявам,
от semen семе]: (b) 1. осеменяване (fia
животни), оплодяване, оплождане, изку
ствено осмоляване, виж гю-долу i. ar tifi
cialis ; 2. проникване на сперматозоида
в яйцето, ( г) осеменение, оплодотворение,
(е) insemination, semination. (f) insémi
nation. (d) Insemination, Besamung, Be
fruchtung.
i.
artificialis : (b) изкуствено осмоля
ване
вкарване (не чрез полов акт) на
сперма във влагалището, взета от съп
руга (хомоложно оплодяване, i. homologa)
пли от друг мъж (хетероложно, i. hete-
rologa). (г) искусственное оплодотворе
ние. (е) artificial insemination, (f) insé
mination artificielle, (d) künstliche Be
fruchtung, Insemination.
insensibilis, -e |in- не -f sensibilis чувст
вителен] : (b) инсензибплен — нечувст
вителен, невъзприемчнв ; нечувствителен,
лишен от чувствителност ; срв. anaesthe-
ticus. (г) нечувствительный, невосприим
чивый. (е) insensible ; insensitive. (О
insensible, (d) unempfindlich, insensibel.
insensibilitas, -atis, / [ | ] : (b) инсензиби-
литет — нечувствителност, липса на
чувствителност, безчувственост, ( г) не
чувствительность, бесчувственность, ( е)
insensibility, (f) insensibilité, (d) Unem
pfindlichkeit.
insertio,
- o nis, / [in-serère, pp. insitus,
посаждам, свързвам] : (b) инсерция —
прикрепя(ва)не, залавяне, залавно място,
напр. на мускул и др. (г) прикрепление,
место прикрепления, (е) insertion, (f)
insertion. (d) Ansatz, Anheftung, An
satzpunkt.
Insidiosus, -a, -um [insidiae, - arum, засада,
коварство]: (b) коварен, вероломен, по
таен, прикрит, развиващ се (за болеет)
незабелязано с малко или без симптоми,
даващи указание за тежеста и. (г) ко
варный, незаметно подкрадывающийся,
(е) insidious, treacherous, stealthy. (!)
insidieux, (d) hinterlistig, einschleichend,
insidiös.
insipidus, -a,
- um : безвкусен, виж при:
diabetes insipidus.
in situ [situs, - u s, положение, разположе
ние]: (b) в естественото или нормално
положение, в първоначалното местополо
жение. (Г) на своем месте. (е) in the
natural nr normal place, (f) stir la place
normale. (ri) in natürlicher oder norma
ler Lage.
insolatio, -onis, / [in- във, на -f sol, solis,
слънце]: (b) инсоляция: 1. излагане на
въздействието на слънчеви лъчи, слън
чеви бани; прекомерното излагане на
слънце води до разстройство на термо-
регулацията на организма, изгаряне на
кожата, прегряване (hyperthermia5) и (2>
слънчев удар, слънчасване (виж heliosis)
или топлинен удар (виж thermoplegia);
виж също balneum solis и lieliotherapia.
(г) инсоляция, (е) insolation : 1. sun bath;
2. sunstroke, (f) insolation: 1. bains de so
leil; 2. coup de soleil, coup de chaleur.
W Insolation : 1. Sonnenbestrahlung ;
2. (Sonnenstich, Hitzschlag).
insolubilis, -e [in- нe+ so/utus разтворен]:
(b) неразтворим. (Г) нерастворимый. ( е)
insoluble, (f) insoluble, (d) unlöslich,
insolubel.
insomnia, -ac, f [in- не -Ь somnus сън] :
(b) безсъние, безсъница. (Г) бессонница,
(е) id., sleeplessness,wakefulness, anhyp-
nosis, agrypnia. (0 insomnie, agrypnie.
(d) Schlaflosigkeit, Jnsomnie, Agrypnie.
(sy n) agrypnia, asomnia.
inspectio,"
-o nis, / [ ^ преглеждане, пре
глед] : (b) инспекция — оглед (на болен):
изследване с невъоръжено око, един от
основните клинични методи на изследване,
(г) осмотр (больного), (е) inspection, (f)
inspection, (d) Inspektion,
inspiratio, -onis, / [in-spirare духам във,
вдишвам] : (b) инспирация — "вдишане,
вдишване, вдъхване : поемане на въздух
чрез дишане, първата фаза на дишането.
(Г) вдыхание, вдох, (е) inspiration, inha
lation. (f) inspiration, (d) Einatmung,
Inspiration, (syn) inspirium.
inspirium, -ii, n [ ] ] : инспириум — пое
мане на въздух, вдишване дълбоко, виж
inspiratio.
inspissatus, -а, -um [in- във, усилване +
spissare сгъстявам] : —►condensatus.
instabilis
251
insufficientia
instabilis, -e [in- не + stabilis устойчив,
постоянен] : (b) нестабилен — неустой
чив, непостоянен, (г) неустойчивый, не
постоянный. (е) unstable. <0. instable,
(d) unbeständig, unstetig, instabil,
instillatio, -onis, / (pl instillationes) [in
s tilla re капвам, вливам на капки, от
in- във + stilla капка] : (b) инстилация :
1. капване, накапване, поставяне капка
по капка, вкарване на малко количество
силен лекарствен разтвор в пикочния
канал, особено в задната му част ;
2. вкарване, вливане в тялото на течно
сти капка по капка, напр. капкова клизма
(виж infusio rectalis); за венозно или
подкожно вливане капка по капка виж
infusio . (Г) инстилляция, вкапывание. ( е)
instillation, (f) instillation, (d) Instillation,
Einträufelung.
i. rectalis: -> infusio rectalis,
instillationes, flpl [| ]: (b) капки за очи,
очни капки. (Г) глазные капли. ( е) eye
drops, eyelotion. (f) collyres liquides,
(d) Augentropfwässer,
insufficientia, -ae, / [in- не -f- suf-ficëre
(sufficio) достатъчен съм]; (b) инсуфи-
циенция — недостатъчност: 1. неспо
собност да се изпълнява напълно една
функция, недостатъчна функция на един
орган, функционална слабост ; 2. непъл
но затваряне на сърдечна клапа (виж по-
долу i. valvularis), (г) 1-2. недостаточ
ность. (е) insufficiency : 1. inadequacy,
failu re; 2. incompetence, incompetency,
(f) 1-2. insuffisance, (d) 1-2. Insuffizienz.
i. adrenalis: —►insufficientia supra
renalis.
i. cardiopulmonalis : (b) кардио-пул-
монална инсуфиииенция - сърдечно-бе
лодробна недостатъчност : недостатъч
ност на кръвообращението десностранен
тип, развиващ се всл. на заболявалия на
белите дробове или на гръдния кош, които
предизвикват повишаване на налягането
в белодробната артерия ; виж също
cor pulmonale (2). (г) сердечно-легочная
недостаточность, (е)
cardiopulmonary
insufficiency, (f) insuffisance cardio-pul
monaire. (d) kardio-pttlmonale Insuffizienz.
i• cardiorenalis : (b) кардио-ренална
инсуфиииенция — сърдечно-бъбречна не
достатъчност : недостатъчност на сърце
то, развиваща се във връзка с бъб
речна недостатъчност. (г). сердечно-по
чечная недостаточность. (е) cardiorenal
insufficiency, (f) insuffisance cardio-ré
nale. (d) kardio-renale Insuffizienz.
i. cardiovascularis : (b) кардио-васку-
ларна инсуфициенция — сърдечно-съдо
ва недостатъчност, (г) сердечно-сосуди
стая недостаточность, (е) cardiovascular
insufficiency, (f) insuffisance cardio-vas
culaire, asystolie. (d) kardio-vasculäre
Insuffizienz.
i. c o r d is: (b) сърдечна инсуфициен
ция — недостатъчност на сърцето, сър
дечна недостатъчност, сърдечна слабост:
неспособност на сърцето да извършва
напълно функцията си, т. е. да осигури
правилно кръвоснабдяване на всички
части на организма, недостатъчна рабо
тоспособност на сърцето, която води до
декомпенсация ; срв. decompensatio. (г)
сердечная недостаточность, сердечная
слабость, (е) cardiac insufficiency, car
diac failure, heart failure, cardiac weak
ness. (f) insuffisance cardiaque, faiblesse
cardiaque, défaillance cardiaque, (d) Herz
insuffizienz, Herzschwäche.
i. corona ria, insufficientia arteriarum
coronariarum (cordis) : (b) коронарна ин
суфициенция, коронарна
недостатъч
ност — недостатъчно оросяване на сър
цето с кръв поради по-малко премина
ване на кр ъв през коронарните съдове
или поради това, че кръвта не е доста
тъчно артериализирана, най-често всл.
на коронарна атеросклероза, освен това
при сифилис, тежки анемии и др. ; виж
също coronarosclerosis. (г) коронарная не
достаточность. (е) coronary insufficiency,
(f). insuffisance coronaire. (d) Koronarin
suffizienz.
i. coronaria acuta : (b) остра коро
нарна недостатъчност (А. М. Master) —
микроинфаркт на миокарда (М. Plotz) ;
виж също infarctus myocardii, (г) острая
коронарная недостаточность, (е) acute
coronary insufficiency, (f) insuffisance
coronaire aiguë. (d) akute Koronarinsuf
fizienz.
i, hep atis: (b) чернодробна недоста
тъчност или инсуфициенция, виж hepat-
argia. (Г) недостаточность печени. <е)
hepatic insufficiency, (f) insuffisance hé
patique. (d) Leberinsuffizienz.
i.
mitralis, insufficientia val(vu)lae
mitralis sive bicuspidalis: (b) митрал-
на инсуфициенция — недостатъчност на
митралната или бикуспидална клапа (v al
va1' atrioventricularis sinistra): недоста
тъчно затваряне на митралната клапа
през време на систолата. (г) недостаточ-
Insufficientia
252
insula
ность митрального (двустворчатого) кла
пана. (е) mitral insufficiency, mitral in
competence. 0) insuffisance mitrale. (à)
Mitralinsuffizienz.
i. myocardii : миокардна инсуфиниен-
ция - - вторична (реактивна) недостатъч
ност на сърдечния мускул нсл. на забо-
ляпания с предимно патофизиологичии
изменения, виж myocaniioclystropliia.
и pluriglandularis : (b) плуриглаиду-
ларна иисуфициешшя — недостатъчност,
засягаща много жлези с вътрешна се
креция, обикновено щитовидната, хипофи
зата, половите жлези и илдбьбрецитс; у
болния се наблюдават комбинирано симп
томите на микселем, cachexia! hypophy-
saria, евнухондизъм и Алнсонова болеет,
(г) илюригландулярная недостаточность,
(е) pluriglandular insufficiency. (О insuf
fisance ptiiriglnndiilaire. (d) pluriglandu
läre Insuffizienz.
i. ren alis : (b) ренална иисуфшшеп-
ния
бъбречна недостатъчност : недо
статъчна дейност па бъбреците псл. на
засягане или разрушаване на гломеру-
лите или тубулите ; започва с hyposthen
uria^. повишаване на остатъчния азот,
накрай uraem ias (Г) почечная недоста
точность. (е) renal insufficiency, (f) in
suffisance rénale. (à) Niereninsuffizienz.
и suprarenalis sive adrenalis: (b)
супраренцлна инсуфициенния — надбъб-
речна недостатъчност, недостатъчност
на надбъбречните жлези ; острата над-
бъбречна недостатъчност протича йод
грп форми : псевдоперптонеална форма
(коремна драма) с остра болка в корема,
безспирни повръщания, профуана диария
и пр.,
сърдечно-съдова с явления на
синкоп и колапс и церебрална с главо
болие, делири, гърчове и кома ; виж
също Marchand-Waterhouse-Friderichsen’
sy nd rom um. (Г) недостаточность надпо
чечников. ( е) adrenal insufficiency, (f)
insuffisance surrénale. (à) Nebennieren
insuffizienz.
i. valv(ul)ae aortae: (b) аортна инсу-
фициенция — недостатъчност па аортната
клапа : непълно затваряне па аортната
клапа, (г! недостаточность аортального
клапана, (е) aortic insufficiency, aortic
incompetency, (f) insuffisance aortique,
(d) Aorteninsuffizienz.
i, valv(ul)ae mitralis : -* insufficien
tia mitralis.
и valvularis : (b) валвуларна иисуфи-
циенкия — недостатъчност на сърдечни
те клапи, непълно затваряне на клапите
на сърцето : 1. i. valvae atrioventricula
ris sinistrae ~ i. valvulae bicuspidalis
(siv e mitralis) — недостатъчност на ля
вата атриовеитрнкулна или бикуснидалпа
(митрална) клапа, митралиа иисуфициен-
ция ; 2. i. valvae atrioventricularis dex
trae -■= i. valvulae tricuspidalis - недо
статъчност на дясната атриовеитрнкулна
или трикуспидалнл клана, трикуснидална
инсуфициеицня ; 3. i. valvae (valvulae)
aortae — недостатъчност на аортната
клапа, аортна инсуфициешшя ; 4. i. val
vae trunci pulmonalis ~ i. valvulae arte
riae pulmonalis
недостатъчност na
пулмоналиата клапа, пулмонална инсуфи-
ниенция. (г) недостаточность клапанов
сердца, (е) valvular incompetence (in
competency), valvular insufficiency, (f)
insuffisance valvulaire, (d) Herzklappeu-
insuffizienz.
i. vertebrarum: 1. явления на драз
нен е, иапр. болки, при пренатоварване
на гръбначния стълб ; 2. osteochondropa-
thia'[: deformans dorsi juvenilis.
insufflatio,
-onis, f \in- във
-f sufflare
надувам, от fla re духам] : (b) инсуфла-
ция: 1. вдухване на праховиднп лекар
ствени вещества в ухото, носа или гъ р
лото (ларинкса); 2. вдухване на газове
(напр. кислород, етер и др.) в трахеита
и бронхите или на въздух в плеврал-
иото пространство при налагане или под
държане на изкуствен пневмоторакс и
др. ; 3. издуване " на стомаха или дебе
лото черво чрез вкарване на въздух с
диагностична цел. (г) инсуффляция, вду
вание (в полость), (е) insufflation, (f)
insufflation, (d) Insufflation. Einblasung.
i* tubarum uterinarum: --*■ pertu-
batio.
insula, -ae, / : (b) остров, островче, често
синоним за insula Reili (част от кората
па главния мозък), (г) остров, островок,
(е) island, (f) Hot. (d) Insel.
i. Bernhardti : -► meralgia paraes
thetica.
insulae pancreatis (Langerhansi) : (b)
Лангерхансови острови *островчета (голе
ми около 100—300 р), пръснати из задсто-
маншата жлеза, с вътрешносекреторна
функция ; състоят се от ос-клетки (про
извеждащи гликагон - glucagonum-, кой
то повишава кръвната захар), g-клетки
(произвеждащи инсулин) и З-клетки (чие-
то значение се оспорва), (г) островки
Лангерганса. (е) Langerhans’s islands-
n »utaris
253
interior
(f) îlots de Langerhans, (d) Langerhans-
sclie Inseln.
insularis, -e
[itisula*]: (b) островен, отна
сящ се до островчета, особено до Лан-
герхансовите острови (insulae* pancrea
tis). (г) островной, (е) insular, (f) insu
laire. (d) insular.
insulinum, -i, n : (b) инсулин — хормон
на задстомашната жлеза, виж insulae
pancreatis ; използува ce за лечение на
захарната болеет, (г) инсулин, (е) insu
lin, id. ( о insuline, (d) Insulin.
insulom a, -atis, / [insulae* (pancreatis) 4
-orna = тумор] : (b) инсулом — тумор
(аденом), развиващ се всл. на разраства
не на тъканта на Лангерхансовите остро
ви в панкреаса ; в повечето случаи про
тича с пристъпи от хипогликемия ; виж
също hyperinsulinismus, (г) инсулома.
(е) id. (f) insiilome. (d) Jnsulom, Insel-
zelladenom.
insultus,
- us, m [insultare скачам] : (b)
1. атака, пристъп, виж accessus ; 2. удар,
инсулт, мозъчен инсулт, виж apoplexia
cerebri. (Г) 1. наскок, приступ; 2. ин
сульт. мозговой инсульт, (е) id., attack.
(Ö attaque, accès. *.(d) Anfall, Insult.
înt.: съкр. за internus*.
intactus, -a, -um [in- не + tangere, pp.
tactu s, допирам, докосвам] : (b) интак-
тен - непокътнат, недокоснат, незасег
нат, неповреден, цял. (г) нетронутый,
невредимый, неповрежденный, целый, (е)
intact, whole. ( о intact. (d) intakt, un
berührt, unversehrt, unverletzt, (syn) in
teger.
integer, -gra, -grum [in- не 4- tangere t ]:
-► intactus.
integumentum, -i, n [in-tegere, pp. intec
tus, покривам]: (b) покривка, обвивка ;
покривка на тялото = кожа (виж integu
mentum commune), (г) покров, оболочка ;
кожа, (е) integument, (f) tegument, (d)
Decke, Hülle.
i. commune : (b) кожа—външната по
кривка на тялото ; състои се от два ос
новни слоя : epidermis11* — повърхностен
слой, от ектодермален произход, и co
rium* или derma — съединител потъкап-
ният слой под епидермиса, от мезодер-
малеп произход (под дермата се разпо
лага хнподермата или subcutis* -
до
пълнителен съединителиотъканен слой) ;
кожей анализатор, който анализира ме
ханични, болкови и термични дразнения :
допирна или тлктилна сетивност (усет
за допир), усет за болка и усет за тем
пература. (г) кожа. »
skin, common
integument, cutis. (!) peau, tégument
externe, revêtement cutané. (d) Haut,
(syn) cutis.
intentio,
- o nis, / [in-tendère, pp. intentus,
опъвам, протягам, напрягам, стремя се] :
(Ь) напрягане, усилие ; стремеж, наме
рение; виж per primam intentionem vr
per secundam intentionem, (г) натяже
ние, напряжение ; стремление, намере
ние. (е) intention, (f) intention, (d) In
tention, Anspannung, Anstrengung, Stre
ben, Absicht.
inter (praep. cum. accus.) : (b) между,
всред, посред. (г) между, среди. (е)
between, among, (f) entre, (d) zwischen.,
inter-: в съставни думи означава между.
interarticularis,
- е [inter-* 4- articulus
става] : (b) интерартикуларен — между
две стави, междуставен. (г) межсустав
ной. (е) interarticular. (f) interarticulaire.
.
(d) interartikulär.
intercalaris, -e [inter-calare, pp. interca
la tu s, вмъквам, прибавям] : (b) вмък
нат, прибавен, промеждутъчен, межди
нен, явяващ се между два други, (г
вставленный, прибавленный, промежуточ
ный. (е) intercalary , (f) intercalaire. (d)
eingeschaltet, eingefügt, (syn) interca
latus.
intercalatus, -a, -um : -> intercalaris,
intercellularis, -e [inter-* 4- cellula клет
ка] : (b) интерцелуларен — разположен
между клетките, междуклетъчен. (г)
межклеточный. (е) intercellular. (о in
tercellulaire. (d) interzellulär.
Intercostalis, -e [inter-*
- f costa ребро] :
(b) интеркостален — лежащ между реб
рата, междуребрен, ( г) межреберный,
(е) intercostal. (f) intercostal. (d) inter
kostal, Zwischenrippen-,
intercurrens, gen.
- e ntis [inier-currère
тичам между, прибавям ce] : (b) ннтер-
курентеи, иитеркурнращ — намесващ се,
прибавящ се, добавъчен, случаен; инт ер-
курентио заболяване: болест, атакува
ща лице, вече болно от др\та болест.
(Г) пнтеркуррептный, прибавляющийся,,
добавочный, случайный, (е) intercurrent,
intervening, (f) intercurrent, (d) interkur
rent, interkurrierend, dazwischenkom-
mend, dazukommend, hinzutretend.
interior, -ins, gen.
- o ris [comp, от неупо
требяваното прилагателно inter или" in
tents ; superi, intimus]: (b) вътрешен^
от вътрешната страна, (г) внутренний, (е)
id. (f) intérieur, (d) innere (der, die, das).
interrenalismus
interlobaris
254
interlobaris,
-e [inter- между -f lobus
лоб, д я л]: (b) интерлобарен
разполо
жен между лобовете па един орган,
напр. pleuritis* interlobaris, (г) междоле
вой. (е) interlobar. (О interlobaire. (d)
interlobär.
interlobularis,
-e [inter- \ + lobulus ма
лък лоб, делче]: (Ь) интерлобулареи -
разположен между лобуллте па един
орган. (Г) междольчатый. (е) interlobu
lar. (f) interlobulaire. <d) interlobular.
intermedius, -a,
- um [inter- f b medius
среден, намиращ се в средата] : (b) ин-
термедиерен — намиращ се по средата,
междинен, среден, промеждутъчен, (г)
средний, промежуточный, (е) interme
diary, intermediate. (о intermédiaire. (d)
intermediär, dazwischenliegend.
intermenstrualis, -e [inter- f
-f- menstru
atio менструация): (b) пнтерменстру-
ален — между две последователни мен
струации. (г) между двумя менструаль
ными периодами. (е) intermenstrua!. (f)
intermenstruel. (d) intermenstrua!, inter-
menstruell.
interm issio, -onis, / [inter-mittëre, pp. in
term issu s, оставям помежду, разположен
съм помежду, пропущам, прекъсвам се):
(Ь) интермнсия: 1. временно прекратя
ване или прекъсване (на болестни симп
томи, на дейност, спадане на темпера
турата), спиране, отпадане (на пулсова
вълна); 2. промеждутък, интервал меж
ду дна пристъпа на болест, напр. мала
рия. (г) 1. временное прекращение, ос
тановка, выпадение (пульса), перемежка
(в лихорадке); 2. промежуток. (е) 1-2.
intermission, intermittence, intermittency.
(f) 1-2. intermittence, intermission. (d)
1-2. Intermission, freie Zwischenzeit.
intermittens, gen.
-entis [t):(b) интер-
митентен, интермитиращ - - протичащ
с прекъсвания, с интервали, редуващ ce,
пресеклив, пресекващ, напр. febris*51 in
term ittens. (г) интермиттируюший, пере
межающийся, прерывистый, (e) intermit
tent. (о intermittent. (d) intermittierend,
aussetzend, Wechsel-,
Internistus, -i, m [internus'']: (b) интер
нист — терапевт, лекар по вътрешни
болести. (Г) терапевт, (е) internist, (f)
médecin de médecine interne, (d) Inter
nist.
Internus, -a, -um : (b) вътрешен, прина
длежащ на вътрешността, далеч от по
върхността. (г) внутренний, (е) internal,
interior. (о intrene. (d) inner, Innen-,
interoceptor,
- o ris, m : -► interoreceptor
Interoreceptio,
-o nis, / [internus* f re
c e ptio приемане) : (b) иитерорецепция,
интероцепция — процес на възникване,
провеждане и възприемане от централ
ната нервна система иа импулси, обра
зуващи се всл. иа възбуждане на инте-
рорецепторите (виж interoreceptor). (Г)
иитерорецепция, интероцепция. (е) inte-
roception. (f) intéroception. (d) Intero-
zeption.
interoreceptor,
- o ris, m (pl interorecep-
tores), interoceptor [internus* -h recipëre
(recipio) взимам, получавам, приемам] :
(Ь) интерорецептор, интерорецелтори —
рецептори, които възприемат дразнения
та от вътрешната среда на организма ;
те са разпръснати в различните вътреш
ни органи (сърце, кръвоносни и лимфни
съдове, дихателен и храносмилателен
апарат и др.) и се отнасят към контакт
ните рецептори ; виж receptor. (Г) инте
рорецептор, иитероцептор. (е) interocep
tor, interoceptive receptor, (f) intérocep-
teur, récepteur intéroceptif. (d) Interore
zeptor, Interozeptor.
interosseus, -a, -um [inter- между -j- os
seus костен, от ossa кости) : (b) нами
ращ ce между кости или съединяващ ко
сти, между две кости, междукостен. (г)
межкостный, (е) interosseous, interosseal,
(f) interosseux, (d) id.
interparietalis, -e [inter- t + portes, -etis,
стена] : (b) интерпариетален — намиращ
се между стените на една част или
между двете ossa parietalia, междутеме-
нен, или между долния и горния lobus*
parietalis, (г) интерпариетальный, меж
теменной. (е) interparietal, (f) interpa
riétal. (d) interparietal.
Interpositio,
- o nis, / [inter-ponëre, pp.
interpositus, поставям помежду, вмък
вам] : (Ь) интерпозиния — вмъкване
между: 1. вмъкване на меки части меж
ду краищата на костни фрактури; 2.
гинекологически операционен метод (i.
uteri vesicovaginalis), виж Alexandrov-
Schauta-Wertheim* operatio, (г) интерпо-
зшшя. (e) interposition. (!) id. (d) id.
interpositus, -a, -um [pp. от interponere | ]:
(b) интерпониран — вмъкнат между. (Г)
вставленный между, (е) interposed. (!)
interposé, (d) eingesetzt, eingestellt, ein
gefügt.
interrenalismus, -i, rn [interrenale (syste
m a ) кортикалната част на надбъбреците] :
(b) интерренализъм — повече известен
interruptio
255
intestinum
като адрено-генитален синдром : преж
девременно появяване на вторичните по
лови белези (полово узряване при ин
фантилни полови жлези) всл. на увели
чена дейност на надбъбреците ; по-често
при момичета. (Г) интерренализм. ( е)
adrenogenital syndrome, hyperadrenia,
suprarenalism, hyperadrenalism, interrena-
lism. (f) interrénalisme, syndrome surré-
nalo-génital. (d) adrenogenitales Syn
drom, Suprarenalismus, (syn) suprarena-
lismus, syndromum adrenogenitale, syn-
dromum suprarenogenitale, pseudopuber-
tas interrenalis.
interruptio,
- o nis, / [inter-rumpere, pp.
interruptus, прекъсвам] : (b) прекъсване,
напр. i. graviditatis — прекъсване на ин-
тактна бременност. (Г) прерывание. ( е)
interruption, (f) interruption, (d) Unter
brechung, Interruption.
interruptus,
-a,
- um [pp. от interrum
pere j M b ) прекъснат, (г) прерванный,
(е) interrupted. (!) interrompu, (d) unter
brochen.
interscapularis, -e [inter- между + sca
pula лопатка] : (b) интерскапуларен —
намиращ се между лопатките, междуло-
патков. (г) межлопаточный, (е) in te rsc a
pular. (!) interscapulaire, (d) interska-
pular.
intersexualitas,
- atis, f [inter- | 4- sexus
пол] : (b) интерсексуалност : 1. състояние,
при което са налице белезите на двата
пола у едно и също лице, виж herma
phroditismus ; 2. състояние, при което са
налице различни степени от съчетаване
на мъжки и женски белези, виж femi-
nismus, masculinismus. (г) интерсексу
альность. (е) intersexuality. (!) interse
xualité. (d) Intersexualität.
interstitialis,
- e [interstitium;*] : (b) ин-
терстициален — отнасящ се до или на
миращ се в междинните пространства,
отнасящ се до интерстициалната тъкан ;
интерстициална тъкан : намиращата
се между паренхима неспецифична (напр.
съединителна) тъ кан, строма, съедини-
телнотъканен скелет, влакнест скелет,
(г) интерстициальный, (е) interstitial. (f)
interstitiel, (d) interstitiell.
interstitium, -ii, n [ = промеждутък, от in
ter- 4 + sistere поставям, спирам, оста
вам, съществувам] : (b) интерстициум,
интерстиций — промеждутъчно простран
ство, междина: малки пространства или
цепнатини в тъканите или тъканните об
разувания, които могат да бъдат свобод
ни или не. (г) промежуток, щель, (е)
interstice. (!) interstice, espace intermé
diaire. (d) id., Zwischenraum,
intertrigo, -inis, / [inter- между -f terere,
pp. tritus, трия, търкам] : (b) интертрн-
ro — възпаление на кожата (дерматит),,
предизвикано от взаимното триене на две
допиращи се кожни повърхности (под
гърдите у жени, бедрата и др.), благо-
приятствувано от потенето. (Г) опрелость,
(е) id., skin chafing, chafing of the skin.
(!) id. (d) id., Wundsein, „Wolf", (syn)
dermatitis intertriginosa.
intervallum, -i, n [inter- | + vallum на
сип, вал] : (b) интервал — промеждутък
(от време), разстояние ; прекъсване ; пре
късване в течението на една болест, (г)
интервал, промежуток (времени), рассто
яние, перерыв. и interval, (f) intervalle,
(d) Intervall, Zwischenzeit, Zwischen
raum.
i. lucidum [lucidus светъл, ясен] : (b)
светъл промеждутък, светли промежду
тъци (intervalla lucida) в течението на
едно душевно заболяване (при психоза
или делир), (г) светлый промежуток, (pi)
светлые промежутки, (е) lucid interv al.
(!) intervalle lucide, (d) id.
interventio, -onis, / [inter-venire идвам
между, намесвам се] : (Ь) интервенция—
намеса. (Г)вмешательство. (е) inte r v e n
tion. (!) intervention, (d) Eingriff, Inter
vention.
i. chirurgica: (b) хирургична интер
венция — хирургична намеса, операция,
(г) хирургическое вмешательство, опера
ция. (е) surgical procedure, operation,
(о intervention chirurgicale, opération,
(d) chirurgischer Eingriff, Operation.
intervertebralis, -e [inter- между -f ver
tebra прешлен) : (b) интервертебрален—
намиращ се между прешлените, между-
прешленен. (г) межпозвоночный, (е) in
tervertebral. ( 0 intervertébral. (d) id.
intestina, -orum, n/pl [=черва, вътрешно*
стн] : -V intestinum.
intestinalis, -e [intestinum*] : (b) интести-
нален — отнасящ се до червата, дс
чревния канал, чревен, ( г) кишечный.
(®). intestinal, enteric. о ) intestinal, en
térique. (d) intestinal, Darm-,
intestinum, -i, n [intestinus вырешен, от
intus вътре] : (b) черво, черва ; простират
се от изхода на стомаха (пилора) да
ануса, имат дължина 7—9 м и повече у
възрастния човек. (г) кишка, кишечник..
intestinum
256
intralumbalis
(e) intestine, bowel, gut. (f) intestin, (d)
Darm, id., Gedärm(e).
i. caecum : —►caecum (сляпо черво),
i. colon : -► colon (ободио черво),
i.
crassum [crassus дебел, тлъст] :
(b) дебело черво, дебели черва ; състоят
се от caecum*, colon* и rectum*, (г)
толстая кишка, толстые кишки, (e) large
intestine. (о gros intestin, (d) Dickdarm.
i. duodenum : -► duodenum (дванаде
сетопръстник).
i. ile u m : —►ileum (хълбочио черво),
i.
jej u n u m : -►jejunum (празно черво).
и rectum : -► rectum (право черво),
i. tenue : (b) тънко черво ; състои ce
от duodenum*, jejunum* и ileum*, (r)
тонкая кишка. (e) small intestine, (f)
intestin grêle. (d) Dünndarm,
intima, -ae, / {wtf/nws*] : (b) интима
съкр. означение за tunica intima : най-
вътрешният слой на стената на кръво
носните и лимфните съдове. (Г) интима.
(?) id. (f) tunique interne id. (d) id.
intim us, -a, -um [superi, от interior'1]: (b)
най-вътрешен, най-дълбок. (Г> самый
внутренний, глубочайший, (е) inmost.
(f) le plus profond, (d) innerste, tiefste
(der, die, das).
intoxicatio, -onis, / [in- във, вътре във -f
т
toxikos принадлежащ на лъка,
отровен, и ли TÖ50Vto xo n отрова (за стре
ла)] : (Ь) интоксикация — отравяне : ув
реждане на организма от отрови, вкарани
отвън (екзогенна интоксикация) или об
разували се в самия организъм (ендоген
на интоксикация). (Г) интоксикация, от
равление. (е) intoxication, poisoning. (f)
intoxication, empoisonnement, (d) Vergif
tung, Intoxikation.
i. alimentaria: (b) алиментарна инто
ксикация — хранително отравяне, отра
вяне от х рани; заболяване, причинено
•от присъствие на вредни фактори в хр а
ната (патогенни микроби, вредни хими
чески съединения, отровни растения и
др.); за токсична диспепсия в ранната
детска възраст — toxicosis1 (2), виж cho
lera infant(i)um. (г) пищевое отравление,
(е) food poisoning, (f) intoxication ali
mentaire. (d) Nahrungsmittelvergiftung.
i. medicamentosa: (b) медикаментоз
на интоксикация - - отравяне с лекар
ства. (Г) отравление лекарствами. (е)
drug poisoning, (f) intoxication médi
camenteuse. (d) Arzneivergiftung,
intra (adv. и praep. сит accus.): (b) въ
тре, вътре във, между; в продължение на
(за време), (г) внутри, внутрь ; в течение,
н продолжение, (е) on the inside,
within ; during, (f) à l’intérieur, dedans,
ait-dedans ; pendant, durant, (d) innen
drinnen, innerhalb; während,
intraabdominalis, -e [intra- вътре + ab
domen корем]: (b) интраабдоминален -
вътре и корема, намиращ се в коремната
кухина, иътрекоремен. (г) внутрибрюш-
iiott. (е) intra-abdominal. (о intra-abdo
minal. (d) jntraabdominal.
intraarticularis, -е [intra- f + articulus
става] : (b) интраартикуларен — в став
ната кухина, выреставеи. (г) внутрису
ставной. (?) intra-articular. (О intra-art i'
ciliaire. (d) intraartikulär,
intracardialis, -e [intra- | Ч- xapôta kar-
dia сърце] : (b) интракардиален — вътре
в сърцето, (г) внутрисердечный. (e) in-
tracardial, endocardiac, intracardiac. (f)
intracardiaque, (d) intrak ardial,
intracellularis, -e [intra- î
- f cellula клет
ка] : (b) интрацелуларен — вътре в клет
ката, вътреклетъчен, (г) внутриклеточный.
(e) intracellular. (f) intracellulaire. (d)
intrazellulär.
intracranialis, -е [intra- t 4- *p*vtov kra-
nion череп]: (b) интракраниален — въ
тре в черепа, вътречерепен. (г) внутри
черепной. <е) intracranial. <о intra-crâ
nien. (d) intrakraniell,
intracutaneus, -a, -um [intra- f + cutis
кожа] : (b) интракутанен, интрадерма-
леи - вьтрекожен, в самата кожа, (г)
внутрикожиый, интрадермальный. (е)
intracutaneous, intradermal, intradermic.
(f) intra-dermique, intra-cutané. (d) intra
kutan. (syn) intradermalis, intradermicus.
intraderm alis,-e, intradermicus, -a, -um :
—
►intracutaneus.
intraglutealis, -e [intra- вътре -h
gluto s седалище] : (b) интраглутеален
в седалищната област ; интраглутеалпи
мускулни инжекции се правят в горния
външен квадрант на седалищната област,
обикновено на около 2 —3 напречни пр ъ
ста под crista iliaca, (г) введенный внутрь
седалищной области, (e) intragluteal.
(f) intragluteal. (d) intragluteal.
intralumbalis, -e [intra- f
-f* lumbi хъл
бок, кръст] : (b) иитралумбален (вка
ран, инжектиран) в лумбалната част на
гръбначния канал, ( г) введенный внутр ь
поясничной части позвоночника, (е) in-
tralumbar, endolumbar. (f) intralombaire.
(d) intralumbal.
Intramuralis
257
inunctio
Intramuralis, -e [intra- J. + murus стена] :
(b) интрамурален — вътре в стената на
кухина или на кух орган, вътрестенен.
(г) интрамуральный, внутристенный. ( е)
intramural. (О intra-mural. (à) intramu
ral.
'intramuscularis, -e [intra- J
- f musculus
мускул] : (b) интрамускуларен — в са
мия мускул, междумускулен, мускулен,
напр. injectio* intramuscularis, (г) вну
тримышечный. (е) intramuscular, (f) in
tramusculaire. (d) intramuskulär,
intraocularis, -e [intra- |
- f oculus око] :
(b) интраокуларен — вътре в окото, въ -
треочен. (г) внутриглазной, (е) intraocu
lar. (f) inîra-oculaire. (d) intraokular,
intra partum [intra- J,, partus раждане] :
(b) интра партум — през време на раж
дането : от започването на напъните
до 2 часа след излизането на плацентата,
(г) во время родов. (е) id., during deli
very or childbirth, (f) id.,
en cours de
Taccouchement. (d) id., unter der Geburt.
'Intraperitonealis, -e [intra- вътре -j-peri
t o n eu m коремница] : (b) интраперитоне-
ален — вътр е в перитонеалната кухина,
(г) вкутрибрюшинный- (е) intraperitoneal.
(0 intra-péritonéaL (d) intraperitoneal,
intraspinalis,
-e [intra- î + spina шип,
гръбначен стълб] : (b) интраспинален —
вътре в гръбначния канал, гръбначномо
зъчен, нагтр. injectio* intraspinalis ; интра-
лумбален. ( г) внутри спинномозгового
канала, спинномозговой, (е) intraspinal,
intrarthachidian. (f) intra-rachidien. (d) id.
intrathecalis, -e [intra- j +
theke ку
тия, калъф] : (b) интратекален — вътре
в обвивките на гръбначния мозък, (г)
внутри оболочек спинного мозга, ( е) in
trathecal. (f) întra-thccal. (d) id.
sntrathoracalis,
-e, intrathoracicus,
-a,
- um [intra- f
-fihopthorax гръден
кош] : (b) ннтраторакален — вътре в
гръдната кухина, вътрегръдем. (г) виу-
тригрудной. (е) intrathoracic. (f) intra
thoracique. (d) intrathorakal, intrathora
zisch.
- Intrauterinus, -a,
-um [intra- f + uterus
матка] : (b) интраутерикен — вътре в
матката, вътрематочен. (г) внутриматоч-
ный, внутриутробный, (е) ntrauterine. (f)
intra-utérin. (d) intrauterin,
'intravascularis, -e [intra- j + vas съд] :
(b) интраваскуларен — вътре в кръво-
носните.или лимфните съдове, вътресъдов*
(г) внутрисосудистый, (е) intravascular*
(f) intravasculaire. (d) intravaskulär.
intravenosus, -a, -um [intra- J + vena ве
на] : (b) интравенозен — вътре във ве
ната, вътревенозен, венозен, напр. injec
tio* intravenosa. (г) внутривенозный, вну
тривенный. (е) intravenous, endovenous.
<*) intra-veineux, endoveineux. (d) intra
venös.
intravitalis,
-e [intra- вътре + vita жи
вот] : (b) интравитален — през време на
живота, приживе, прижизнен, (г) при
жизненный, при жизни, интравитальный.
(e) intravital, during life, (f) intravital,
pendant la vie. (d) intravital, während
des Lebens, (syn) intra vitam.
intra vitam : -*■ intravitalis.
introitus, -us, m : (b) вход, вход в канал
или кух орган. (Г) вход. (е) id., entrance.
(f) entrée, (d) Eingang.
i. vaginae:
ostium vaginae,
i ntrosusceptio, -onis, f [intro вътре + sus
cipere (suscipio), pp. susceptus, задържам,
улавям, хващам]: —►intussusceptio.
intubatio, -onis, / [in- във
- f tubus тръба] :
(b) интубация — вкарване на специална
тръбичка през устата в ларинкса : 1. за
борба с острите стенози на ларинкса,
заплашващи болния със задушаване (при
дифтерия на ларинкса, псевдокруп, оток
на ларинкса) ; 2. за вкарване на лекар
ства в трахеята ; 3. при наркоза — ин-
тубационна наркоза (ендотрахеална, ен-
добронхиална, оротрахеална и назотра-
хеалиа наркоза), (г) интубация, (е) intu
bation, intubation of the larynx, tubage,
(f) intubation, tubage du larynx, (d) In
tubation.
intumescentia, -ae, / |in-tumescëre под-
пухвам, надувам ce]: (b) интумесценция :
1. дифузно подуване, набъбване, отичане,
подпухване всл. на значително набиране
на течност, увеличаване на обем; 2 .раз
ширение, надебелеппе. (r) 1 . набухание,
опухание, припу хание, распухание ; 2.
разширение, утолщение, (е) intu m es
cence: 1. swelling, tumefaction; 2. enlar
gement. (f) 1. intumescence, tuméfaction,
tumescence ; 2. renflement. (d) Intumes,
zenz, Tunieszenz : 1. Anschwellung,
Schwellung; 2. Verdickung, Anschwel
lung. (syn) tumescentia (1).
intussusceptio, -onis, / [intus вътре, от
вътре -h sus-cipëre (suscipio), pp. sus
ceptus, улавям, хващам] :
invaginatio,
inunctio, -onis, / [in- в ъ в -f unctio мазане,
намазване] : (b) втр иване, натриване,
напр. на унгвент в кожата ; срв. unctio.
С7 Медицинска терминология
invaginatio
258
ion
(г) втирание, (е) inunction, (f) friction, (d)
Einreibung.
invaginatio,
-onis, / [гн- във + vagina
ножница] : (b) инвагинация — вмъкване,
вгъване, напр. i. intestini (виж по-долу),
(г) инвагинация. (е) intussusception, in
vagination. (f) intussusception, invagina
tion (intestinale), (d) Invagination, Intiis-
suszeption. (syn) intussusceptio.
i. Intestini : (b) чревна инвагинация—
чревна непроходимост, развиваща се
всл. на вмъкване на часг от черво в
друга, съседна чревна част (подобно на
полуобърнат пръст на ръкавица); вмък
натата част на червото се казва in vagi
natum или intussusceptum, а приемаща
та — invaginans или intussuscipiens. (Г)
инвагинация кишок, (е) intussusception,
invagination, (f) invagination intestinale,
(d) Invagination, Intussuszeption. (syn)
intussusceptio.
invasio, -onis, f [in-vadere, pp. invasus
влизам, нахлувам, нападам] ; (b) инвазия :
1. нахлуване, проникване на болестни
възбудители в организма ; начало на ин
фекциозна болест; 2. заразяване с жи
вотински паразити (хелминти, глисти),
виж infestatio. (г) 1. вторжение (внед
рение) возбудителей болезни, начало бо
лезни ; 2. инвазия. (е) 1. invasion; 2. in
festation. (f) i. envahissement, invasion ;
2. infestation. (d) i. Invasion, Eindrin
gen, Einbruch, Einfall ; 2. Verseuchung
durch tierische Parasiten.
inversio, -onis, f[in-vertere, pp. inversus,
преобръщам, извъртвам, обръщам] : (b)
инверзия — обръщане, извръщаие, пре
обръщане, обръщане наопаки, (г) пово
рот, переворот, переворачивание, выво
рот. (е) inversion. (о inversion, (d) Um
kehrung, Umstülpung,
i. sexualis : -*■ homosexualismus.
i. uterf : (b) инверзия на матката —
извръщане на матката, при което тялото
й, обърнато с лигавицата навън, се на
мира във влагалището или пред вулвата
(prolapsus uteri inversi), (г) выворот мат
ки. (е) inversion of the uterus. (о in
version de l'utérus. (d) id.
î. viscerum : -► situs inversus visce
rum.
inversus, -a, -um [| ]: (b) обърнат, пре
обърнат ; обратен, изопачен, напр. febris*
inversa, (г) вывернутый, перевернутый ;
обратный, извращенный, (е) inverted,
(f) retourné, inverse, (d) umgekehrt.
inveteratus, -a,
- um [pp. от in-veterare
правя стар, от vetus, -eris, стар] : (b)
застарял, закоренял, дълготраен, отдав
нашен, хроничен, напр. luxatioi: invete
rata. (г) застарелый, закоренелый, хрони
ческий. <е) inveterate, chronic. а ) invé
téré. (d) inveteriert, veraltet, eingewur
zelt.
invisibilis, -e [in- не -f- videre, pp. visus,
виждам, гледам] : (b) невидим. ,<«■> неви
димый. (e) invisible, (f) invisible. (à) un
sichtbar, invisibel.
in vitro [= в стъкло]: (b) в епруветка;
казва ce за опит или наблюдение, из
вършвани не върху жив организъм ;
противоположно на in;:? vivo, (г) и про
бирке. (е) id., in the test tube, (f) id.,
dans le verre. (d) id., im Reagenzglas,
in vivo [= в живо (същество») : (b) на
жив организъм; противоположно на in :;
vitro, (г) в живом теле, на живом орга
низме. (е) id., in the living body, (f)
id., dans le corps vivant, (d) id., im Le
benden.
involucrum, -i, n [in-volvëre обвивам, по
кривам] : (b) обвивка, покривка, обвива
ща ципа, капсула или сак, напр. на с ек
вестър ; /. manus sive pedis : преьърз-
ване на ръката или на ходилото чрез
обвиването им с триъгълна кърпа, (г)
покров, оболочка, (е) involucre, id. (О
gaine, enveloppe, (d) id., Hülle,
involuntarius, -a, -um [in- не 4- volunta
rius доброволен, желаещ) : (b) незави
сим от волята, неволев, неволен, несъз
нателен, виж secessus inscii sive invo
luntarii. (г) непроизвольный, невольный.
(e) involuntary, (f) involontaire, (d) un
willkürlich. (syn) inscius.
involutio, -onis, / [in-volvëre, pp. involu
tus, търкалям, завивам] : (b) инволюция :
1. обратно развитие на организми, орга
ни, тъкани или на уголемен орган, напр.
на матката след раждане (виж по-долу
i. uteri); 2. западане на жизнените про
цеси в старческата възраст. <Г) инволю
ция, обратное развитие, (е) involution.
(f) involution. (d) Involution, Rückbil
dung.
i.
uteri : (b) обратно развитие на мат
ката след раждане до нормалните й
размери, (г) обратное развитие матки
после родов, (е) involution of the ute
rus. (f) involution utérine. (d) Rückbil
dung der Gebärmutter nach der Geburt,
ion, -ii, n [îcüv вървящ, движещ се, от eTpt
eimi вървя, ходя] : (b) йон ; йоните са»
fonisatio
259
iridoplegia
електрически натоварени групи от атоми
или молекулни частици, на каквито се
разпадат киселините, основите и солите
при разтваряне във вода (електролиза);
негативно натоварените се наричат ани-
они (привличани от анода), а положител
но натоварените — катиони (привличани
от катода). (Г) йон. (е) ion. (f) ion.
(d) Ion.
ionisatio, -onis, / [/o/z*] : (b) Ионизация —
превръщане на неутралните атоми или
молекулни частици в йони (виж ion),
предимно газови йони (чрез ултравиоле
тово, радиоактивно или рентгеново об
лъчване). <Г) ионизация. (е) ionization.
( 0 ionisation, (d) Ionisation, Ionisierung.
ionogalvanisatio,-onis, / : --►iontophoresis.
îonotherapia, -ae, / : -► iontophoresis.
iontophoresis, ionophoresis, -is, / [ion* +
90pirça:ç p h o r e sis носене] : (b) йонтофореза,
йонофореза, йоногалванизация, галванойо-
нотерапия, йонотерапия — вкарване на л е
карствени вещества в тъканите (през непо
вредена кожа или лигавици) с помощта
на галваничен ток, най-често 1—2% раз
твор на калиев йодид, натриев салици-
лат, калциев хлорид и др., а вещества с
прегарящо действие на йоните им — в
концентрация 1—5%о- ( г) ионогальвани-
зация, гальваноионотерапия, ионтофорез,
ионофорез, ионотерапия, (e) iontotherapy,
ionization, id., ion(o)therapy, medical ioni
zation, cataphoresis. (f) ionisation, iono-
thérapie, iontophorèse. (d) Iontophorese,
(syn) ionogalvanisatio, ionotherapia.
ipsismus, -i, m [ipse сам (лично)]: -* опа-
nismus.
iridectomia, -ae, / firis* +
ektome
изрязване] : (b) иридектомия — изряз
ване на част от ириса на окото за обра
зуване на нова зеница при помътняване
на роговицата, за намаляване на вътре-
очното налягане при глаукома, за под
готовка към опериране на катаракта и др.
(Г) иридэктомия. (е) iridectomy, corecto-
my. (f) iridectomie, (d) Iridektomie.
iridencleisis, -is, / [iris* -j- èpcAeîü) enkleio
заграждам, затварям] : (b) иридеиклей-
зис — приклещване (притисване) на част
от ириса в направен в склерата разрез
за създаване на отливен път ; операция
при глаукома за намаляване па вътр е-
очното налягане. (Г) иридэнклейзис. (е)
id. (f) id. (d) Iridenkleisis.
irideremia, -ae, / f/m* + épr^iCa eremia
липса]: (b) ирндеремия — вродена липса
на ириса ; по-често се употребява изра
зът вродена аниридия (виж aniridia), (г)
иридермия. (е) id. (f) aniridie. (d) Iride-
remie, Aniridie.
iridesis, -is, f :
iridodesis.
Iridocele, -es, / [ms* + xtJAtj kele кила] :
(b) иридоцеле — пролапс или изпадане
на част от ириса през дефект на рогови
цата (язва, нараняване), (г) выпадение ра
дужной оболочки, (е) id., prolapse of the
iris, (f) prolapsus de l ’iris, iridocèle. (d)
Irisvorfall, id. (sy n) prolapsus iridis.
iridochorioiditis, -tidis, / [iris* + chorioi
ditis*]: (b) иридохориоидит — възпале
ние на ириса и хориоидеята = iritis -f
chorioiditis; виж при uveitis, (г) иридо
хориоидит. ( е) id., iridoc h o roiditis. (f) iri-
do-choroïdite. (d) id.
fridocoloboma, -atis, n [iris* -f хоАб?wjix
kolobo m a недостигаща част, от xoAoßöo)
kolob o o осакатявам] : (b) иридоколобома,
колобома на ириса — вроден или придо
бит дефект (цепка) на ириса, (г) коло
бома радужной оболочки, (е) id.,
colo
boma. <*> iridocolobome. (d) Koloboma,
lridokoloboma. (sy n) coloboma iridis, iri-
doschisis.
iridocyclitis,
- tidis, / [iris* -f- cyclitis?] :
(b) иридоциклит — възпаление на ириса
и цилиарното тяло, uveitis anterior ; виж
при uveitis, (г) иридоциклит. (e) id. (f)
irido-cyclite. (d) Iridozyklitis, (sy n) uvei
tis anterior.
iridocyclochorioiditis, - tidis,/: ->• uveitis
iridodesis, iridesis, -is, / [iris* + ôsolç de
sis връзване, от ôsco deo връзвам] : (b)
иридодеза, иридеза — лигатура на част
от ириса, изтеглена през разрез, напра
вен в роговицата, (г) иридодез, иридез.
(e) iridesis, id. (f) iridodèse. (d) id.
iridodialysis, -is, f [iris* -f- dialysis ] : (b)
иридодиализа — отделяне на ириса от
мястото на прикрепянето му към цили
арното тяло, обикновено всл. на травма,
(г) иридодпалпз. (e) id. (f) iridodialyse.
(d) id.
iridodonesis,
- is, / [iris* -j- Sovsco doneo
разклащам, треперя] : (b) иридодонеза —
треперене на ириса при движение на
окото, когато лещата липсва или е лук-
сирана. (г) дрожание радужной оболочки.
(e) id., tremulous iris, tremulousness of
the iris, (f) iridodonèse, iris tremblotant,
(d) Irisschlottern, (syn) iris tremulans.
iridoplegia,
-ae, / [ms* + тсАг^ plege
удар, поражение] : (b) иридоилегия —
парализа на мускулите на ириса, непод
вижност на зеницата, (г) паралич ра
iridocshisis
260
irrita ns
дужной оболочки, (е) id., iridoparalysis.
(f) iridoplégie. (d) Iridoplegie, Irisläh-
rnung, Pupillenstarre.
iridoschisis, -is, / [iris{: -f
schisis
разцепване] : iridocolobonia.
iridotomia, -ae, / [iris* H- тo\iri tome ря
зане, разрез] : (b) иридотомия — ради
ално срязване на ириса за образуване
на изкуствена зеница, (г) иридотомия.
(е) iridotomy, iritomy, coretomy. (f) iri
dotomie. (d) Iridotomie, Irisdurchsclinei-
dung.
iris, iridis, / [[>.£, lp:toç iris, /r/rfos, небес
на дъга, 4p:g Ирида, вестителка на бо
говете в Илмадата] : (b) ирис, ирис на
окото - дъговица : различно оцветена
ципа, която се плъзга по предната плос
кост на летата, с кръгъл отвор в сре
дата — зеницата (pupilla*), ( г) радужная
оболочка, (е) id. (f) id. (d) id., Regen
bogenhaut.
î. tremulans:
iridodonesis.
iritis,-tidis, f[iris:[: 4- -itis = възпаление] :
(b) ирит — възпаление на ириса. (г)
ирит. (е) id. (f) id. (d) id., Regenbogen-
hautentzündimg.
irradiatio, -onis, / [in- във + radius лъч] •
(b) 1. ирадиация — излъчване, разпро
страняване на болки в съседни нервни
разклонения ; 2. ирадиация на възбужде
нието — разпространяване на възбудни
(а също и на задръжни) процеси от
клетките на мозъчната кора, в които са
възникнали, върху мозъчните полукълба ;
3. облъчване — въздействие на лъчиста
енергия, въздействие на йонизиращо из
лъчване, облъчване с радиоактивни ве
щества, (г) 1. иррадиация, излучение;
2. иррадиация возбуждения ; 3. облуче
ние. ( е) 1. radiating ; 2-3. irradiation. (О
1. irradiation; 2-3. irradiation, radiation,
(d) Irradiation : 1-2. Ausstrahlung ; 3. Be
strahlung.
irre- (/л- не, отрицание + ге- отново, по
вторение] : в съставни думи означава
неподдаващ се па нещо ; противополо
жно на ге-.
irreductibilis, -е [in- не + re-dacëre, рр.
red uctu s, оттеглям, връщам] ; irreponi-
bilis.
irregularis, -е [in нe^+^regula мерило,
правило] : (b) нерегулярен — неправилен,
нередовен, напр. pulsus* irregularis, (г)
неправильный, нерегулярный, ( е) irreg u
lar. (f) irrégulier, (d) unregelmäßig, ir
regulär.
irreparabilis, -e [in- не + re-parare въз
становявам] : (b) ирепарабилен — непо
правим, невъзстановим, неизлечим, ( г)
неисправимый, невосстановимый, неизле
чимый. (е) irreparable, incurable. (!) irré
parable, incurable, (d) irreparabel, nicht*
wiederherstellbar, unheilbar,
irreponibilis, -e [in- не + re-ponere, pp.
repositus, поставям назад, възвръщам
назад] : (b) ирепонибилен - - неподдаващ
се на наместване, на възвръщане на
старото му място, ненаместващ се, напр.
hernia* irreponibilis ; противоположно на
reponibilis*. (г) невправимый. (е) irredu
cible (hernia). (!) irréductible, irréponible..
(d) irreponibel, irreduktibel, nicht zu -
riickbringbar, nicht zuriickschiebbar. (syn)
irred u c tibilis.
irreversibilis, -e [in- не-h re-vertere,^-
reversus, възвръщам ce] : (b) иреверзи-
блен — необратим, невъзвратим, непро
меним, неспособен да се възвърне в пре
дишното състояние ; противоположно на
reversibilis :. (г) необратимый, (е) irrever
sible, unalterable, permanent, (f) irréver
sible. (d) irreversibel, nicht umkehrbar,
irrigatio, -onis, / [=поливане, напояване,
от ir-rigare напоявам, поливам] : (b) ири
гация — оросяване или промиване на
кухина или рана с помощта на струя
вода или друга течност, обикновено с
иригатор, (г) ирригация, орошение, про
мывание. (е) irrigation, washing out, la
vage. (!) irrigation, lavage, (d) Begie
ßung, Ausspülung, Irrigation,
irrigoscopia, -ae, f [irrigare | 4 очстсёо)
skopeo гледам, преглеждам] : (b) ириго-
скопия — рентгеноскопия на дебелите-
черва след вкарване на контрастно ве
щество с клизма. (Г) ирригоскопия. (е)
irrigoscopy. (!) irrigoscopie. (d) Irrigo-
skopie.
irritabilis, -e [ir-ritare раздразвам, възбу
ждам] : (b) иритабилен — раздразним,,
раздразнителен; възбудим, (г) раздра
жимый, раздражительный ; возбудимый.
(e) irritable, excitable. (!) irritable, exci
table. (d) reizbar, erregbar, irritabel.
irritabilitas,-atis, / []]: (b) раздразни-
* мост, раздразнителност ; възбудимост-
възбуждаемост. (г) раздражимость, раз
дражительность ; возбудимость, во збуж
даемость. (е) irritability, excitability. (!>
irritabilité, excitabilité. (d) Irritabilität*.
Reizbarkeit, Exzitabilität, Erregbarkeit,
irritans, gen.
- antis [f]:(b) дразнещ,раз
дразващ, раздразнителен, предизвикващ)
Irrita ntia
261
isolatus
раздразнение, (г) раздражающий. (е) ir
ritant. (f) irritant, (d) reizend, (syn) irri
tativus.
irritantia (remedia), nipi [ f ] : (b) иритан-
ция — дразнещи кожата средства, напр.
oleum Sinapis и др. (г) раздражающие
средства, (е) irritants, (f) irritants (médi
caments). (d) Hautreizmittel,
irritatio, - o nis,/[ | ]• (b) дразнене, раздра-
зняване, раздразнение, (г) раздражение,
(е) irritation. <î) irritation. (d) Reiz, Rei
zung, Irritation.
irritativus, -a, -um [ t ] : irritans,
ischaemia, -ae, / [ïaxco ischo задържам,
спирам -f- аГ;ха lia iта кръв) : (Ь) исхемия,
неправилно ишемия — безкръине, местно
малокръвие, местна анемия на някой
участък на тялото, на орган или тъкан
всл. на намаляване или спиране притока
на артериална кръв (тромбоза, емболия,
ендартериит и др.). (г) ишемия, исхемия.
(е) iscli(a)emia, bloodlessness, (f) isché
mie. (d) Ischämie, örtliche Blutleere,
ischaemicus, -a,
-um [t]: (b) исхемичен
(ишемичен), безкръвен, виж ischaemia,
(г) ишемический, исхемический, бескров
ный. (е) isch(a)emic. (f) ischémique, (d)
ischämisch, blutleer.
ischiadicus, -a,
- um [îoxtev ischion таз,
бедро, p i седалище] : (b) седалищен,
отнасящ се до или разположен близо до
os* ischii или o s:;: coxae, напр. nervus*
ischiadicus, (г) седалищный, (e) ischiatic,
ischiadic, sciatic, (f) ischiatiqu e. (d)* id.
ischialgia, -ae, f [îr/iov t + 2X705 algos
болка] : ишиалгия : 1 . болка в областта на
седалищния нерв, виж ischias ; 2 . болка
в областта на тазо-бедрената стана, виж
coxalgia.
ischias, -adis, / [Ir/yiç от Ь /iov t ] : (b)
ишиас, лумбо-сакрален или кръстио-поя-
сен радикулит — заболяване, представ
ляващо в повечето случаи невралгия, по-
рядко неврит на коренчетата или на
стъблото на седалищния нерв (nervus*
ischiadicus); протича със силни болки в
кръста и по хода на нерва, положител
ни симптоми на Lassègue; , Kernig* и
др., промяна в кожната чувствителност и
др. ; прич ини: инфекциозни (ревматизъм,
огнищни инфекции и др.),интоксикации,
механични (дискова херния, заболяване
на гръбначния стълб в лумбалната об
ласт и др.) . <Г) пояснично-крестцовый
радикулит (ишиас, люмбоишнальгия). (е)
sciatica, sciatic neuralgia, sciatic neuritis,
id., ischialgia, (f) sciatique, (d) id., Ischi
algie, Hüftweh (pop), (syn) radiculitis
lumbosacralis, neuralgia ischiadica, malum
Cotunii.
ischium, -ii, n [loyiov | ]: 1. nates*; 2. os*
ischii.
ischuria, -ae, / [toxov isch on препятствие,
задръжка, от Tax«> isch o задържам, спи
рам -f- ctSpov uron урина] : (b) ишурия —
задръжка на урината, невъзможност воле
во да бъде изпразнен пикочният мехур,
да се изпикае образуваната урина; срв.
retentio urinae, (г) ишурия, ((e) id. (f)
ischurie. (d) Ischurie.
i. paradoxa: (b) парадоксална ишу
рия — неволно изпускане на урина на
капки при крайно препълнен пикочен
мехур поради пълна невъзможност за
изкарването й чрез уриниране, при за-
болявания на гръбначния мозък, табес и
Др. (г) ишурия парадокса, (е) id. (f)
incontinence par regorgemem, inconti
nence d ’urine paradoxale, ischurie para
doxale. (d) id., Harnträufeln, Oberlaufbla
se. (sy n) incontinentia urinae paradoxa.
- ism us, -i, m [-юрод] : окончание, означа
ващо болестно състояние, теория м пр.,
свързани с термина, към който е при
бавено.
îso- [fooç isos еднакъв, равен] : в съставни
думи означава еднакъв, равен, подобен ;
в химията — изомер.
isochronus, -а, -um [wcç | + XP^vcç ehrо-
nos време]: (b) изохронен — явяваш ce
в едно и също време, едновременен ;
повтарящ се през еднакви интервали,
(г) изохронный, одновременный, (е) iso
chronal, isochronic,
isochronous. ( о
isochrone, isochronique, (d) isochron,
gleichzeitig.
isocoria, -ae, / [boç f + xöpyj köre зеница] :
(b) изокорня — еднаквост в големината
и формата на двете зеници : скр. aniso-
coria. (Г) изокория. (е) id. (f) isocorie.
(d) Isokorie, Pupillengleicliheit.
isolatio,-onis,/[irran.isolare, от лат. insu
lare, pp. in su latu s, изолирам, отделям, от
insu la остров] : (b) изолация — уединя-
ване : отделяне от другите, изолиране
на заразно болни, иа душевноболни, (г)
изоляция, разобщение больных, (е) iso
lation. (f) isolement, (d) Isolierung.
isolatu s, -a, um [t]: (b) изолиран, уед!Г
иен. (Г) изолированный, разобщенный,
isometropia
262
Janet! methodus
уединенный, (e) isolated. (!) isolé, (d)
isoliert.
isometropia, -ae, / [looç isos еднакъв -f
jiétpov metrori мярка + шф, wnàç op s,
o po s, око] : (b) изометропия - - еднаквост
по вид и степен на рефракцията на
двете очи. (Г) изометропия. (е) id. (f)
isométropie. (d) Isometropie.
isomorphus, -a, -uni [csoç f + popcp>5morphe
външен вид, форма]: (b) нзморфен
c еднаква форма, морфологично еднакъв,
(г) изоморфный, (е) isomorphous, isomor
phic. (!) isomorphe, (d) isomorph.
isoplastica, -ae, / [laog| ]: -* homopiasti-
ca (1).
isosthenuria, -ae, / [iacç | + oüsvôç sthenos
сила -f- ojpov uro n урина] : (b) изостен-
урия
отделяне на урина с постоянно
ниско оставащо и почти фиксирано от
носително тегло (между 1010 — 1012)
въпреки приемането или неприемането на
течности, всл. на бъбречна недоста
тъчност ; срв. hyposthenuria и hypersthen-
uria. (г) изостенурия. (е) id. (!) isostén-
iirie. (d) Isosthenurie, Harnstarre.
Isototiia, -ae, / [taoçî + tcvoç tonos напре
жение, сила] : (b) изотония : 1. еднаквост
на осмотичното налягане ; 2. постоян
ство на тонуса (на мускули, на нерви).
<Г) изотония, (е) isotonicity. (!) isotonie.
<d) Isotonie.
sotonicus, -а, - um [ | ] : (b) изотоничен —
с еднакво осмотично налягане ; изото-
ничнн на кръвта са разтворите: 0,85%
разтвор на natrii chloridum и 4,5—5%
разтвор на гликоза, (г) изотонический.
(«) isotonie. (!) isotonique, (d) isotonisch.
sotopi,
- orum, m pl [taoç] -f- xônoç topos
място] : (b) изотопи — разновидности на
атомите на един и същ химически
елемент, обладаващи еднакъв заряд на
ядрото, но с различни атомни тегла ;
много от тях са радиоактивни. (Г) ИЗО
ТОПЫ. (е) isotopes. (!) isotopes, (d) Iso
topen.
isthmus, -i, ni
isthmos тесен про
ход, провлак] : (b) нстмус — провлак :
1. стеснено място, тясна част, съединя
ваща две по-големи части на един орган ;
2. тесен проход, съединяващ две кухини,
(г) перемычка, перешеек, суженное ме
сто. (е) id. (!) isthme, (d) id.,
Enge,
verengte Stelle, schmale Verbindung.
i. aortae : (b) истмус на аортата —
стеснение на аортнлта дъга непосредст
вено зад началото на arteria,;: su bclavia.
(О сужение аорты, (е) aortic isthmus.
(!) isthme de l’aorte, (d) Aortenenge, id.
i. !aucium: (b) нстмус на гърлото —
вход към фаринкса : стесненото място
между устната кухина и фаринкса, про
странството между небнитедъгп, небни-
те сливици и корена на езика ; виж
също fauces, (г) зев, вход в зев, гло
точное устье, (е) id. (!) isthme du go
sier. (d) Rachenenge, Schlundenge.
i. uteri : (b) истмус на матката — сте
снената част между тялото и шийката
иа матката. (Г) перешеек матки. (е) id..
Guyon’s isthmus. (!) isthme de l’utérus,
(d) id., Gebärmutterenge,
iter. = iteretur [iterare повтарям] : -►rei
teretur.
- ites [-'.T7jç или -'Л2$] : гръцко оконча
ние на прилагателни, отговарящо палат.
- alis, -ale или -inus, -iпа, -inuni.
- itis, gen.
- tidis, / (pi -tides) [-vrtç] : гръцко
окончание към название на болеет, озна
чаващо възпалително заболяване или
възпаление, напр. nephritis*,
i.-v. : съкр, за intravenosus1.
Ixo des, -is, / [î£a>ôr,ç лепкав, подобен на
птичи клей, от
ixo s растението
имел 4-
- eides подобен] : (b) кърлеж.
(Г) клещ. (е) tick. (!) ixode, tiqu e, (d)
Zecke.
J
Jacksoni epilepsia [J. И . Jackson, англ.
(d) Jaktation. (syn) jactitatio.
невролог, 1834—1911]:
epilepsia cor- jactitatio,
- o nis, / [jactitare хвърлям
ticalis (Jackson).
на всички страни] : jactatio,
jactatio, -onis, / [= хвърляне, мятане, от
Jatte-Lichtenstein* morbus: -►ostitis fib-
jacta re хвърлям насам-натам] : (b) не-
rosa cystica localisata,
спокойно мятане, крайно неспокойното Janeti methodus [У. Janet, фр. уролог,
състояние на болния, мятането му насам-
роден 1861]: (Ь) метод на Жане, про-
натам в леглото, наир, при делир. <Г)
мивка по Жанё — обилно промиване на
беспокойное метание, метание в бреду.
пикочния канал с разтвор от калиев хи-
(е) jactitation. (!) jactation, jactitation.
перманганат за лечение на острия гоно-
Jarisch-Herxheimer’ reactio
263
Kahnl reactio
реен уретрит, (г) метод Жане. (?) Janet’s
method, (f) méthode' de Janet. (d) Janet-
sehe Spülung.
Jarisch-Herxheimer’reactio [A.Jarisch, ав
стрийски дерматолог, 1850—1902,K .H erx-
heimer, герм. дерматолог, роден 1861] ;
(b) Яриш-ХерксхаЙмерова реакция —
възпалителна реакция в сифилитич
но болните тъкани (кожа — обриви
те, лигавици, нервна система или въ т
решни органи), явяваща се в някои
случаи след първата салварсанова инжек
ция или пък при първото прилагане на
живачни или бисмутови препарати, (г)
реакция Яриша-Герксгеймера. (е) Негх-
heim er’s
reaction,
Jarisch-Herxheim er
reaction. w reaction de Herxheimer. 00
Jarisch-Herxheimersche Reaktion, Herx-
heimersche Reaktion.
jecur, -oris, n : (b) черен дроб. (г) печень.
(e) liver. (!) foie, (d) Leber, (sy n) hepar.
jejunalis, -e [jejunum*] : (b) отнасящ се до
празното черво (jejunum*), (г) относя
щийся к тощей кишке, (е) jejunal, (f)
jejunal, (d) id.
jejunostomia, -ae, / [jejunum* -f orojia
stoma уста] : (b) йеюностомия — опе
ративно създаване на фистула на jeju
num*. (Г) еюностомия. (e) jejunostomy.
(f) jéjunostomie, (d) Jéjunostomie.
jejunum, -i, n (PNA) = intestinum jejunum
(BNA, INA) [jejm u s гладен, празен] :
(b) йеюнум — празно черво : горните
2 г, от тънките черва, между duodenum*
и ileum*, (г) тошая кишка, (е) id. (f)
id. (d ) Leerdarm.
jodismus, -i, m \jodum йод + -ismus*] :
(b) йодизъм — отравяне с йод : хрема,
акнеподобен изрив, саливация и др.,
евент. синкавочервени възли по крайни
ците (jododerma tuberosum) вел. на про
дължително вземане на йод или солите
му. (г) йодизм. (e) iodism. (О iodisme,
(d) id., Jodvergiftiing.
jododerma tuberosum : виж при jodismus.
jodum ,
- i, n [loE'.tifc loeides подобен на
цвета на теменуга, от tov ion теменуга +
- slîrfc подобен] : (b) йод, елемент от ха-
логенната група, (г) йод. (е) iodine. а )
iode, (d)Jod.
jon, 'jonfsatio, iontophoresis : -* ion,
ionisatio, iontophoresis,
jugularis, -e [jugulum*] : (b) югуларен —
принадлежащ на jugulum* на предната
страна на шията, шиен, яремен, напр.
fossa jugularis, vena*
jugularis, ( г )
яремный, шейный, (е) jugular, (f) jugu
laire. (d) jugular, Drossel-, Jugular-,
jugulum, -i, n [jungere, pp. junctus впря
гам, свързвам]: (b) 1. гърло, предната
част на шията, шия. 2.= fossa jugularis—
яремна ямичка, над стернума. (г) 1. горло
(передняя часть шеи), ш е я; 2. яремная
ямка. (е) 1. throat, neck ; 2. jugular
fossa. (о i. cou ; 2. fosse jugulaire, fos
sette jugulaire, (d) 1. Kehle, H als;
2. Drosselgrube, Kehlgrube,
jugum , -i, n [ = ярем, иго, планински
гребен, от jungere t ]: (b) гребен, ли
нейно възвишение на кост, съединяващо
две точки, (г) гребень, линейное возвы
шение. (е) ridge, eminence. (!) crête,
éminence, saillie. (d) Kamm, Knochener
habenheit.
junctura, -ae, /f.jungëre | ]: (b) съединение,
място на съединяване, връзка, свръзка,
напр. j. ossium, (г) соединение, место
соединения, связь, (e) juncture, junction ;
articulaton, joint. (!) jonction, (d) Ver
bindung.
juvans, gen.
- a ntis (juvare подпомагам] :
—
►adjuvans и diagnosis ex juvantibus,
juvenilis,
-e [juvenis,
- is, млад човек,
юноша, момиче] : (b) ювенилен — юно
шески, младежки,
недостигнал зряла
възраст, млад. (г) юношеский, юный
молодой, (е) juvenile, young. (!) juvénile,
(d) juvenil, jugendlich,
juxtapositio, -onis, / [juxta близо, близо
до -f positio*] : (b) съседно или грани
чещо положение, положение „страна до
страна“, доппр (contiguitas*1). (г) смежное
положение, соприкосновение. ( е) jux ta
position, contiguity. (!) juxtaposition, (d)
Nebeneinanderstellung.
К
Термини, които не се намерят под К, да се потърсят под С
kachexia :
cachexia.
риолог, роден 1887]: (b) реакция на
Kahleri morbus [О. K ohle r, виенски ле-
Кан — серологична реакция за доказ-
кар, 1849—1893] -► myeloma.
ване на сифилиса; извършва се успо-
Kahni reactio [/?. L K ah n , амер. бакте-
редно с Васермановата реакция при съм-
kala-azar
264
keratoglobus
некие за сифилис за подсигуряване ре
зултата от последната, (г) реакция Кана.
<е) Kahn reaction or test. <f) reaction
de Kalin. (d) Kahnsche Flockungsreak
tion.
kala-azar [пнд. kala череп, azar отрова] :
—
V leishmnniosis visceralis,
kalkariuria:
calcariuria.
kaloria : -► caloria.
kaolinum , -i, n : -► bolus'- alba.
Kaposii syndromum [M. Kaposi, виенски
дерматолог, 1837—1902] : —► eruptio va-
ricelliformis Kaposii.
Karelli cura sive m ethodus [Ф. Каре.ъгь,
рус. лекар, 1803— 1886]: (Ь) Карелово
лечение или метод — лечение на някои
заболивання (сърдечна слабост, бъбречна
недостатъчност, високо кръвно налягане)
чрез оставане на легло и Карелова дие
та зя 6 —7 дни; Кареловата диета се
състои от мляко без каймак 3 —4 пъти
дневно, отначало по 50— 150 мл на прием,
постепенно увеличавайки това количество
до 800 — 1000 мл на ден, освен това по
V'o чаша плодов сок дневно, (г) метод
Карелля. (е) Karel 1 cure. (!) cure de
Karell. (d) Karell-Kur.
karyokinesis: —►caryokinesis.
Ka$in-Bek* morbus [H. И . Кашин, 1825—
1872, и Е. В . Бек, 1865—1915, рус. ле
кари] : -> osteoarthrosis deformans ende
mica.
kasuistîca: -*• casuistica.
kataboHsmus: -+ catabolismus.
katalepsia : -► catalepsin,
katatonîa : -■* catatonia.
Keîth-FIack’ nodus [Æ Keith, англ, ана
том, 1861 —1943, M . Flack, англ, физио
лог, 1882— 1931]: възел на Кнт-Флак,
виж nodus sinuatrialis,
keloidum, -i, n [x^Xrj kele тумор (или щ -
Xiç keiis белег) -f
~eldr,ç - eides подобен] :
(b ) келоид — своеобразно туморовидно
фиброзио разрастване на съединителната
тъкан на кожата, главно на ръбци, често
след хирургически интервенции и изга
ряне, особено от лъчиста енергия, из
вестен като ръбцов келоид, (г) келоид,
(е) cheloid, keloid. (О chéloïde, kéloïde.
(d) Keloid, Narbenkeloid.
kelotomia, -ae, / [xtjXtj kele тумор, кила +
тo'tiï] tonie рязане] : herniotomia.
kephalalgia: -> cephalalgia,
kephalhaematoma :
cephalhaematoma,
kephalocele : -v cephalocele.
kephalotomia :
cephalotomia.
kephalotripsia :
cephalotripsia.
keratinisatio, -onis, / [xspaç | ] : (b) кера-
тинизаиня — дегенеративен процес на
клетките на епидермиса, завършващ с
образуване на кератин и мазнини в ро
говия слой. (г) кератинизация. ( е) kera-
tinization. ( о kératinisation. (d) Verhor-
nungsprozetf.
keratitis, -tidis, / [xépaç, -zzoç keras, -atos,
рог, рогово вещество + - itis — възпале
ние] : (b) кератит — възпаление на ро
говицата, едно от най-честите по раж е
ния па предния отдел на окото, (г) ке
ратит. (е) id., c e ratihs, corneitis. (!) ké
ratite. (d) ici., Hornhautentzündung.
k. phlyctaenulosa sive scrotulosa
sive tuberculoallergica : (b) фликтену-
лозен кератит, скрофулозен кератит —
най-честата форма на кератит с о бразу
ване на фликтени (виж plilyctaena) по
конюнктивита па очната ябълка, главно
при деца и юноши ; симптоми : пери-
корнеална инйекция, блефароспазъм, съл-
зотеченпе, фотофобия, (г) фликтенулез
ный кератит, гкрофулезный кератит, т у
беркуло-аллергический кератит, (e) phlyc-
t(a)enuiar keratitis, (f) kératite phlycté-
nulaire. (d) Keratokonjunctivitis scrophu-
losa (ekzematosa, phlyktaenulosaV (syn)
keratoconjunctivitis phlyctaenulosa sive
scrofulosa sive eczematosa.
kerato- [xsp*ç, - r w ç î]: в съставни думи
означава роговица или рогово вещество,
рогова тъкан или клетки.
keratocele, -es, /[хзра; + т- хт?\г( kele ки-
ла): (Ь) кератоцеле — изпъкване (хер
ния) на Descemeth- membrana през де
фект на роговицата, най-често при язва.
(г) кератоцеле. (е) ceratocele, id. (!) ké-
ratocèle. (d) Keratozele.
keratoconjunctivitis phlyctaenulosa sive
scrotulosa sive eczematosa : —► kera
titis phlyctaenulosa.
keratoconus, -i, m [xlpaç \ + x&voç konos
конус] : (b) кератоконус — коннческа
роговица : конусовидно изпъкване на ро
говицата в центъра и всл. на дистрофи
чен процес, развиващ се в пубертета.
(Г) кератоконус. (е) keratoconus, conical
cornea. (О keratocone. (d) Keratokonus,
Hornhautkegel.
keratodermatosis, -is, / :
keratosis,
keratodermia, -ae, / :
keratosis,
keratoglobus, -i, m [xipxsf -f- globus къл
бо] : (b) кератоглобус — полусферично
изпъкване на роговицата, най-често всл.
на първичната детска глаукома ; порок на
развитието на окото, (г) кератоглобус.
kinaesthesia
keratolyticus
265
(e) id.,
buphthalmos, megalocornea. (f)
kératoglobe, cornée globuleuse, kérato-
m égalie. (d) id., Megalokornea.
keratolyticus, -a,
- u m [xépaç,
-axoç ke
rato-:i: H- Xôaiç lysis разлагане, разпадане]:
(b) кератолитичен — предизвикващ раз
хлабваме, отпадане или разрушаване на
роговия слой на епидермиса ; предиз
викващ лющене на кожата, (г) керато-
литический. (е) keratolytic. (f) kératolyti-
que. (d) keratolytisch.
keratom a , -atis,/z (pi keratomata) [*épaç t
-|-
-orna = тумор): (b) кератом; 1. сил
но, подобно на тумор задебеляване на
роговия слой на епидермиса, напр. k . se
nile (виж по-долу). 2. = keratosis*'-", (г) ке-
ратома. (е) id., horny tumo(u)r. (f) kéra-
tome. (d) Keratom, Horngeschwulst.
k. sen ile: (b) старчески кератом —
безболезнени рогови наслоявания но ко
жата, единични или множествени, с раз
лична форма и големина, с жълтени
кав или тъмнокафяв цвят. (г) старческая
кератома. (е) senile keratoma. (О kéra-
tome sénile. (d) id.
keratoplastica, - a e ,/ [xépaç, ~o:tgç kerato-*
- r ^Xarr.xr, p la stike пластично изкуство,
скулптура] : (b) кератопластика —
-
при
саждане на роговица за възстановяване
на зрението у слепи всл. ма левкома ;
виж съшо I-ilatovi methodus, (г) керато
пластика, пересадка роговины, (е) kera
toplasty, corneal grafting, (f) kéraloplas-
tîe, greffe cornéenne. (d) Keratoplastik,
Hornhatuplastik.
keratosis, is. / [*грас, -axcç j -f
- o sis'1]:
(b) кератоза : 1. кожно заболяване от
невъзпалително естество, характеризира
що се с надебеляваме на роговия слой
на епидермиса, обикновено в смисъл на
hyperkeratosis-; виж съшо keratoma,
leucoplakia ; 2. вроговявлие, рогово пре
връщане — образуване на рогово ве
щество в тъканите, нормално в епидер
миса на кожата, (г) кератоз ; ороговение,
роговое превращение, (e) id., keratoder
mia, ceratodermia. <*>. kératose, kérato
dermie. (d)Keratose, Verhornung, Hyper
keratose. (syn) keratodermia, keratoder-
matosis, keratoma.
k. nigricans: -► acanthosis nigricans.
k. pilaris sive follicularis simplex :
(b) космена или фоликуларна керато
за — хронично възпалително измене
ние на кожата, характеризиращо се с
дребни възелчета, разположени око
ло космените фоликули, предимно по
външната страна на крайниците, и покри
ти с нежна люспица, под която се нами
ра нагънатият косъм, (г) волосяной ке
ратоз, фолликулярный кератоз, (е) id.,
lichen pilaris, pityriasis pilaris, (f) kéra
tose pilaire, lichen pilaire, (d) Keratosis
follicularis, (syn) lichen pilaris sive fol
licularis (Bazin), keratosis suprafollicula-
ris (Unna), pityriasis pilaris, ichthyosis
follicularis, xerodermia pilaris.
k. seborrhoica: -► verruca senilis
(verrucae seniles).
keratotomîa,-ae, /[-xépaç, -axoç kerato-* +
торт} tome рязане, разрез] : (b) керато
томия — инцизия на роговицата, ( г) ке
ратотомия. (e) keratotomy. (f) kératoto
mie. (d) Kératotomie, Ho rnhautschnitt,
Hornhautspaltung.
kerion Celsi [тфьov kerion восъчна (пчел
на) пита, Aulus (Aurelius) Celsus, рим
лянин, 30 г. преди н. e. до 40 г. след
h. е.] : —►trichophytia profunda capillitii.
Kernigi signum \B. M . Кернпг, рус. ле
кар, 1840— 1917]: (b) симптом на Кер-
ниг — невъзможност да се изопне на
пълно кракът в коляннатп става, ксгато
е фиксиран в тазо-бедренатп става под
прав ъгъл, или пък при опит болният
да седне краката му рефлекторно мина
ват в полусгънато положение в колен
ните стави ; признак на мешшгеллно
дразнене при менингит, тетанус, освен
това при ишиас, уремия, (г) симптом
Керннга. (е) Kernig's sign, (f) signe de
Kernig. (d) Kernigsclies Zeichen,
ketonaemia, -ae, / : —> acetonacmia.
ketonuria, -ae, /: -► acetonuria,
ketosis, - i s ,/ :(b) кетозис,кетоза — увели
чаване на апетоновпте вещества <кетонови
тела) в организма, при захарна болеет
и др. : срв. acidosis, (г) кетоз. <e)Jd.
.(*) cétose. (d) id.
Kiesselbachi locus [U7. Kiesselbach, герм,
ларинголог, 1839— 1902]: (b) място на
Кнселбах — място в предната долна част
ма хрущялната носна преграда близо до
входа на носа със силно развита мреж а
от кръвоносни съдове, отгдето най-
често изхождат кръвотеченията от носа.
(Г) место Кисельбаха. (е) Kiesselbach’s
area, (f) tache vasculaire (sur la cloison
du nez), id. (d) Kiesselbachscher Ort.
kinaesthesia, -ae, / Ixhrçaiç j -f alo&r&ç
a isthesis чувство, усет] : (b) кинесте
зия — ставно-мускулен у сет, мускулен
усет : усетът за положението или посо
ката на движение на части на тялото.
kinesis
266
Korsakov! syndromum
(r)кинестезия, мышечное чувство, (e) kin-
(a) esthesia, cin(a)esthesia, muscular sense.
(0 kinesthésie, dnesthcsie, sensibilité
musculaire.(d) Kinästhesie, Bewegungsem-
pfindung, Bewegimgsgefühl, Muskelsinn.
kinesis, -is, / ,
: (b) движение, (r)
движение. (e) motion, movement. (0
mouvement, (d) Bewegung,
kinesîtherapia,- a e ,/[x(vr/aiç | + ГератаÉa
therap eia лечение] : (b) кинезитерапия —
лечение с активни и пасивни движения,
лечебна гимнастика, (г) кинезитерапия,
лечебная гимнастика, (е) cinesitherapy,
cinesiatrics, kinesitherapy, movement-cure,
(f) kinésithérapie, cinésithérapie. (d) Be
wegungstherapie, Heilgymnastik, Kinési
thérapie.
kinetosis,-is, / [y.îvr^çt + -osis*\ : (b) ки-
нетоза — болест на пасивните движения :
синдром, предизвикан от необичайно дви
жение, от движението при пътуване с пре
возни средства, болест на пътуването,
напр. морска болест, самолетна (въздуш
на) болест и др. ; симптоми виж при
morbus nauticus. (Г) кинетоз. (е) kine-
sia, cinesia, motion sickness, travel sick
ness (sea-sickness, air-sickness, car-sick
ness, swing-sickness, etc.), (f) cinétose,
kinétose, mal des transports, (d) Kinetose,
kionitis, -tidis, /fxfa>v kion стълб,увула -f
- itis — възпаление]: —►staphylitis.
klimacterîum, -ii, n :
climacterium,
klimax : — climax,
klinlca: -* clinica,
klonus: -V clonus,
klysma :
clysma.
Kochi Bacillus {/?. K och, бележит герм,
бактериолог, 1843—1910] : 1. Mycobacte
rium* tuberculosis, бацил на Кох ; 2. Vi
brio* cholerae, холерен вибрион,
kolpo - :
—
►coipo- ,
komplementum : -> complementum.
Konèalovski-Rumpel-Leede* signum [М.П.
Кончаловский, виден съв. терапевт,
1875-1942, Tk. Rumpel, 1862—1923, и
C Leede, роден 1882, герм, лекари] :
(b) симптом на Кончаловски-Румпел-Лее-
де — появяване на петехии по кожата
на предмишницата при 10—15-минутно
притискане (връзване) на мишницата,
при скарлатина ; само отрицателният ре
зултат говори против скарлатина, поло
жителен може да се получи и при pur
pura* thrombopenica, скорбут, сепсис,мор
били, петнист тиф и др. (г) симптом Кон-
чаловского-Румпеля-Лееде. (е) Rumpel-
Leede sign, (f) phénomène de Rumpel-
Leede, signe du lacet, signe du garrot.
(d) Rumpel-Leedesches Phänomen.
Koplik-Filatov' maculae [Я. K oplik, амер.
лекар, 1858—1927, Н . Ф. Филатов, рус.
лекар, 1847—1902] : (b) петна на Коп-
лик-Филатов, Копликови петна — дребни
(до 1/2 мм) бели петна с червен кръг
около тях върху лигавицата на устната
кухина, особено по вътрешната страна
на бузите срещу долните кътници (лига
вицата изглежда като напръскана с вар);
в лродромалния стадий на морбили ( 1 —
3 дни преди обрива), (г) признак Коп-
лика-Филатова. (е) Koplik’s spots, Fila
to v’s spots, (f) signe de Koplik, (d) Kop-
Iiksche Flecke.
Korotkovi methodus [И. С. Коротков„
рус. лекар, роден 1874] : (b) метод на
Коротков за аускултаторно (звуково)
определяне на артериалното кръвно на
лягане посредством фонендоскоп и апа
рат с гумена маншета и живачен мано
метър. (г) Короткова метод определения
давления, (е) Korotkov’s m ethod, Korot
kov’s sounds, (f) méthode auscultatoire
de Korotkov. (d) Korotkovsche Methode.
Korovnikovi morbus [A Ф. Коровников>
съв. лекар] : (b) болест на Коровников —
своеобразен вариант на синдрома на Бан-
ти (Bantii* syndromum), протичащ с пов
тарящи се стомашно-чревни кръвотече
ния, увеличен далак, намаление на тром-
боцитите и др. (г) болезнь Коровникова.
(e) Korovnikov’s disease. <*> maladie de
Korovnikov. (d) Korovnikovsche Krank
heit.
Korsakovi syndromum [С. С. Корсаков
бележит рус. психиатър, 1854— 1900]
(b) Корсаков синдром — психоза, ком
бинирана с полиневрит, характеризираща
се с разстройство на паметта (загуба на
способността за запомняне на събития
от най-близкото минало или на текущи
събития), неориентираиост за време и
място, склонност към конфабулации, често
и ретроградна амнезия ; при токсично
увреждане на главния мозък (алкохо
лизъм, отравяне с въглеокис, арсен), а
също и при други заболявания на мо
зъка (енцефалит, тумори и др.) . (г) кор-
саковский синдром, (е) Korsakov’s psy
chosis or syndrome, polyneuritic psycho
sis. (f) psychose ou syndrome de Kor
sakov, psychose polinévritique. (d) Ког-
sakovsches Syndrom, (syn) psychosis po
lyneuritica.
Koîevnikovi epilepsia
267
labium
Koievnikovi epilepsia [А Я- Кожевни
ко в, рус. невролог, 1836—1902] : —►epi
lepsia corticalis siv e partialis continua,
kraniotabes:
craniotabes.
kraurosis vulvae :
craurosis vulvae,
kretinismus: -► cretinismus.
Kristelleri methodus [S. Kristeller, герм,
гинеколог, 1820— 1900]: (b) метод на
Кристелер — изкуствено избутване, из-
тикване на плода (expressio fetus) по
средством натискане с двете ръце върху
fundus* uteri в посока на входа на таза
през време на маточна контракция, (г)
метод Кристеллера. (е) Kristeller tech
nique. w manœuvre de Kristeller. <d)
Kristellerscher Handgriff.
Kroenigi area [G. Kroenig, герм. лекар,
1856— 1911] : (b) Крьонигово звуково
поле — ишшообразно поле върху бело
дробния връх, което при причукване
дава ясен перкуторен звук. (г) поле Кре-
нпга. (е) Kroenig’s area. (f) aire de Kroe
nig. (d) Krönigsches Schallfeld.
Krukenbergi tumor [F. Krukenberg, герм,
патолог, роден 1871] : (b) тумор на Кру-
кенберг — метастатичен рак на яйчника,
обикновено двустранен, изхождащ пре
димно от рак на стомашно-чревния ка
нал. (г) опухоль Крукенберга. (е) Кги-
kenberg’s tumor, (f) tumeur de Kruken
berg. (d) Krukenbergscher Tumor.
Kussmauli respiratio [A Kussmaul, герм,
лекар, 1822—1902]: (b) дишане на Кус-
маул, Кусмаулово дишане — забавено,
извънредно дълбоко („голямо“) шумно
дишане, при диабетична кома. (г) дыха
ние Куссмауля. (е) Kussmaul’s breathing
o r respiration, (f) respiration de Kussmaul.
(d) Kussmaulsche Atmung.
kymographia, -ae, / [xffpx kyma вълна +
ЧГрасрю grapho рисувам, пиша] : (b) ки-
мография — графически метод за запис
ване (регистриране) във вид на крива
вълнообразните движения с помощта на
кимограф, напр. на артериалното налягане
и др. ; рентгенокимографията (roent-
genokymographia) представлява метод
за изобразяване движенията на един
орган (гръден или коремен) посредством
рентгенови лъчи, преминаващи през мно
го тясна цепнатина, (г) кимография. ( е)
kymography, (f) kymographie. (d) Kymo-
graphie.
kyphoscoliosis, -is, / : (b) кифосколноза—
kyphosis*,
комбинирана със scoliosis* ,
(г) кифосколиоз. (e) id. (f) cypho-scoli-
ose. (d) Kyphoskoliose.
kyphosis, -is, / [xocpoç kyphos прегънат,
прегърбен] : (b) кифоза — гърбавост,
заоблена гърбица : равномерно изкривя
ване на гръбначния стълб, обикновено
на гръдния отдел, с изпъкване назад и
лека компенсаторна лумбалиа лордоза ;
срв. gibbus, (г) кифоз, круглая спина.
(e) id., cyphosis. (f) cyphose, dos rond,
(d) Kyphose, runder Buckel, (syn) dor
sum rotundum, (syn) cyphosis.
k. juvenilis osteochondropathica : -►
osteochondropathia deformans dorsi ju
venilis.
kysta : —►cysta.
L
Lj—5 sive Li—V : съкр. означение за
vertebrae lumbales 1—V или за nervi
lumbales I—V.
1. a. : lege* artis ; съкр. в рецепти.
labia, -orum, rijpl : устни, бърни, виж la
bium.
1. majora pudendi, njpl : -► labium
majus pudendi.
1. minora pudendi, njpl : -+ labium
minus pudendi.
labialis,
- e [labium -] : (b) лабиален —
принадлежащ на устните, отнасящ се до
устните, устен, (г) губной, (е) labial, (f)
labial, (d) labial, Lippen-,
labilis,
-e [labi (labor), pp. lapsus,
хлъзгам ce] : (b) лабилен — колеблив,
неустойчив, непостоянен, лесно нарушим,
(г) лабильный (лябильный), колеблющийся,
неустойчивый, непостоянный, ( е) labile,
unsteady, unstable, (f) labile, (d) labii
schwankend, unbeständig,
labilitas,
- atis, f [] ]: (b) лабилност —
неустойчивост, (г) лабильность (лабиль
ность), неустойчивость, ( е) lability, (t)
labilité. (d) Labilität, Unbeständigkeit,
labium, -ii, n [pl labia): (b) устна, бърна;
подобно на устна образувание, (г) губа,
(е) lip. (f) lèvre, (d) Lippe.
1. leporinum sive fissum [lepus, - oris,
заек, findere, pp. fissus, цепя, разцеп
вам] : (b) заешка устна — вродена цепка
на горната устна ; виж gnathoschisis. (f)
labiam
268
lactatio
заячья губа, (e) hare-lip. (f) bec-de-lièvre.
(à) Hasenscharte, Lippenspalte, (sy n)
cheiloschisis, lagostoma, os1 leporinum.
i. majus pudendi (pl labia majora
-
pudendi): (b) голяма срамна устна. (Г)
большая половая (срамная) губа, (е) id.
(!) grande lèvre de la vulve, (d) große
Schamlippe, id.
L minus pudendi (pl labia minora
pudendi): (b) малка срамна устна. (Г)
малая половая (срамная) губа, (е) id.,
nympha. (!) nymphe, petite lèvre de la
vulve, (d) kleine Schamlippe, id. (syn)
nympha f старо название).
1. oris (os, oris уста] : (b) устна —
горна и долна устна (1. superius и I. in
ferius). (г) губа рта (верхняя и нижняя
губа), (е) lip (upper and lower lip), (f)
lèvre (supérieure et inférieure), (d) Lippe
(Oberlippe und Unterlippe),
labores parturientium, m\pl [labor, - o ris,
труд, работа, p artu riens раждаща, от
parturire мъча се да родя, раждам]: (b)
родилни контракции, родилни болки, (г)
родовые схватки, родовые боли. (е) la
b o u r pains, (f) douleurs de l’accouche
ment. (d) Geburtswehen, Wehen,
labrum» -i, n : (b) устна, бърн а; подобно
на устна образувание, гладък и закръг
лен (или извит) край ; горната устна на
млекопитаещите или насекомите, (г) гу
ба ; край. (е) id. (f) labre, (d) Lippe, Lef
ze ; Rand.
labyrinthitis,
- tidis, / [labyrinthus? +
• itis = възпаление]: (b) лабиринтит —
възпаление на лабиринта, на вътрешно
то ухо. (г) лабиринтит. (е) id. (!) laby-
rinthite, otite labyrinthique, (d) id., Laby
rinthentzündung. (syn) otitis interna,
labyrinthus, -i, m [Xapûptv&oç labyrinthos ла
биринт, преплетена система от съобща
ващи се помежду си ходове] : лаби
ринт — вътрешно ухо, виж auris interna.
1. ossis ethmoidis, labyrinthus ethmoi
dalis : -V sinu s ethmoidales,
lac, lactis, n : (b) мляко. (r) молоко. (e)
milk, (f) lait, (d) Milch.
1« coagulatum sive concretum: (b)
вкиснато мляко, (само „подквасено") ки
село мляко, (г) простокваша, кислое
молоко, (е) sour milk. (!) lait caillé, (d)
saure Milch.
1. mulierum [mulier, -eris, жена] : (b)
мляко от жена-кърмачка, женско мля
ко. (г) женское молоко, (е) mother’s
milk, human milk, (f) lait de femme. (d)
Frauenmilch, Muttermilch.
lacer, -era,
-e rum, lacerus, -a,
- um: (b)
разпокъсай, разкъсан, раздран, напр. fo
ramen lacerum, (г) разорванный, рваный,
(е) lacerated, torn. (!) déchiré, lacéré. (d)
zerrissen, zerfetzt, (syn) laceratus.
laceratio, -onis, / [lacerare, pp. laceratus,
разкъсвам, раздирам] : (b) разкъсване (на
рана, на тъкани).'
(г) разрыв, разрыва
ние. (е) laceration, tearing. (!) lacération,
dilacération, déchirement, déchirure. (d)
Zerreißung, Einreißen, Lazeration.
laceratus, -a, -um [pp. от lacerare | ]: -►
lacer.
lacinïatus, -a, -um [lacinia край на дреха]:
(b) надиплен, набръчкан, разцепен, р аз
късан в края, напр. ligamentum lacinia-
tum. ( г) морщинистый, расщепленный.
(e) wrinkled, split. (!) ridé, fendu. (d)
faltig, zerrissen.
lacmus, -i, m [lacca Musci сок от лишей] :
(b) лакмус — растително багрилно ве
щество от лишеи, което при кисела реак
ция (рН<7) се оцветява червено, при
алкална реакция (pH > 7) — синьо; лак-
мусовата хартия се използува като груб
индикатор на pH. (г) лакмус, (е) litmus.
(f) tournesol, (d) Lackmus, (sy n) rocella
tinctoria.
lacrima, -ae, / [на rp. dâxpuov dakryon] :
(b) сълза. (Г) селза. (е) tear, (f) larme,
(d) Träne.
lacrim alis, -e [lacrima -] : (b) лакримален —
отнасящ се до сълзите, сълзен. (г)
слезный, (е) lacrim al, lacrym al, (f) lac
rymal. (d) id., Tränen-.
lacrimatio, -onis, / 1 1 ] : (b) секретиране
и отделяне на сълзи, особено в изли
шък, сълзотечение ; срв. epiphora, (г)
слезотечение, (е) lacrim ation. (f) lar
moiement. (d) Tränenträufeln, Tränen
fluß.
lactagoga (remedia), nlpl [lac, lactis мля
ко -h .àYü>Yéç agogos довеждащ, докар
ващ] : galactagoga.
lactans, gen.
- a ntis [lactare кърмя, бозая] :
(b) 1. кърмещ; 2. отделящ, произвеж
дащ мляко. (г) 1. кормящий ; 2. выде
ляющий молоко, (е) 1. nursing ; 2. sec
reting milk, (f) 1. allaitant; produi
sant du lait, (d) 1. stillend ; 2. milchpro
duzierend.
lactatio, -onis, / [| ] : (b) лактация : 1. об
разуване, отделяне на мляко от гръдните
жлези ; лактационнен период ; 2. кърмене
от гърда, период на кърменето, (г) 1.
лактация ; 2. кормление грудью, (е) 1 -2 .
lactens
269
lagophthalmus
lactation, (f) 1. lactation; 2. allaitement.
(d) l r2. Laktation ; 2. Säugen, Stillen.
lactens, -entis, m f (infans) [lactere бозая,
суча] : (b) кърмаче, бозайниче, (г) груд
ной ребенок, грудной младенец, (е) suc
kling, nurs(e)ling. (f) nourrisson, (d) Säug
ling, Brustkind.
lacteus, -a, -um [lac, lactis мляко] : (b)
отнасящ се до или приличащ на мляко,
млечен, напр. crusta* lactea, (г) молоч
ный, млечный, (е) lacteal, milky, (f)
lacté, (d) milchig.
laeticus, -a, -um [ t ] : (b) млечен, отна
сящ ce до или принадлежащ на мля
кото, напр. acidum laeticum, (г) молоч
ный. (е) lactic, (f) lactique, (d) Milch-.
lactifer, -era, -erum [lac | + ferre (fero) но
ся, донасям] : (b) носещ мляко, произ
веждащ мляко, млеконосен, млекодаен.
(Г) молоконосный. (е) lactifero us, galac-
tophorous. (f) lactifèr^ (d) milchführend.
lactifuga (remedia), njpl [lac t + fugëre
(fu g io ) бягам, отлитам]: (b) средства, на
маляващи отделянето на мляко, (г) сред
ства,- уменьшающие отделение молока.
(e) lactifuges. (f) antilaiteux (produits),
(d) id.
Lactobacterium bulgaricum [lac | + Bac-
terium*\ : (b) български бацил, изолиран
в лабораторията на И. И. Мечников от
М . Коакди (Cohendy) през 1903 г. от
българското кисело мляко (ягурт) ; Меч
ников установил, че този бацил дейст
вува антагонистично на гиилостиите бак
терии и предложил употребяването на
българското кисело мляко за борба с па
тологичните ферментативни процеси в
червата и свързаните с тях автоииток-
епкации. (г) болгарская палочка, (е) Lac
tobacillus bulgaricus, Bulgarian bacillus,
Bacillus bulgaricus, MassoFs bacillus.
(f) bacille bulgare, factobacille bulgare,
(d) Bacciltts bulgaricus. (syn) Bacillus
bulgaricus, Bacillus yogliurti, Bacterium
bulgaricum, Thermobacterium bulgaricum.
lactosa, -ae, /, lactosum, -i, n [lac| ]: -*
saccharum lactis.
lactosuria, -ae, / [lactosa* + oopov uroti
урина] : (b) лактозурия — отделяне на
лактоза (млечна захар) в урината ; фи
зиологично в последните дни на бре
менността и в първите дни след раж да
нето. (г) лактозурия. (е) id. (f) lactos-
urie. (d) Laktosurie.
lacuna, -ae, / [= яма, ров, умал. от lacus
езеро] : (b) лакуна : 1 . малка вдлъбнати
на, хлътналост; 2. празно място, на-
щърбване или дефект, (г) 1. углубле
ние; 2. пустое место, дефект, (е) id.: 1.
small depression, pit* or hollow ; 2. gap,
defect. j o 1. fossette; 2. lacune, défaut,
(d) 1. Delle, Grübchen ; 2. Lücke, De
fekt.
lacunaris, -e [lacuna*] : (b) лакунарен —
отнасящ се до lacuna*, съдържащ вдлъб
натини. (г) лакунарный, (е) lacunar, (f)
lacunaire.
(d) lakunär, buchtenreich,
buchtig.
laesio, -onis, / [=повреждане, от laedere,
pp. laesusуповреждам] : (b) лезия — по
вреда, увреждане, поражение, нарушение,
разстройство на функцията (functio* laesa)
или на зависимостта между тъканите,
(г) повреждение, поражение, наруше
ние, расстройство функции, (е) lesion ,
hurt, injury, damage, (f) lésion, (d) Lä
sion, Schädigung, Verletzung, Störung,
laesus, -a,
-um [pp. от laederef ]: (b)
повреден, увреден, нарушен, напр. fu n c
tio* laesa. (Г) поврежденный, нарушен
ный. (е) liurted, damaged, (f) lésé. (d)
beschädigt, verletzt, laediert.
laevigatio : —►levigatio,
laevis : —►levis1 (лек) и levis2 (гладък),
laevulosa, -ae, / , laevulosum, -i, n [lae
vus*] : (b) левулоза, фруктоза — плодо
ва захар, левовъртящ монозахарид (хек-
соза), ср ещащ се в сладките плодове и
меда ; в последно време се предпочита
пред гликозата при лечението на разми
болести, (г) фруктоза, левулеза, (е) l(a)e-
vuiose, laevulosum, fructose, fruit-sugar,
l(a)evoglucose. (f) lévulose, sucre de
fruits. (d) Fruktose, Fruchtzucker, Lävu-
lose. (sy n) fructcsa.
laevulosuria,
- ae, / [laevulosa* -f oupov
uron урина] : (b) левулозурия — отде
ляне на левулоза (фруктоза) в урината,
при невропати след консумиране на
тръстикова и плодова захар, при остри
поражения на чернодробния паренхим и
др. (г) левулезурия. (e) I(a)evulosuria,
fructosuria. <»> lévulosurie. (d) Lävulos-
tirie.
laevus, -a,
-um : (b) ляв. .(b левый. (е)
left, (f) gauche, (d) link, Links-,
lagena, -ae, / [Xâ^voç lagenos шише, фла
кон] : (b) стъкло, шише, медицинско
стъкло, флакон. . (г) бутылка, склянка,
флакон, (е) flask, bottle, (f) bouteille,
flacon. (d) Flasche, Arzneiflasche,
lagophthalmus, -i, ni [Яофбс Lagos заек +
ô<p&aAfiôç ophthaltnos око]: (b) лагоф-
талм — заешко око : невъзможност да
lagostoma
270
lanugo
се затвори окото напълно, (г) лагоф
тальм, заячий глаз, (е) lagophthalm os,
hareVeye. (f) lagophtalmie, (d) id., Ha
senauge.
lagostoma» -atis, n [Xaftfç | + «пора stoma
уста): labium leporinum.
lallatio,
- o nis, / [lallare пея приспивна
(люлчина) песен]: (b) лалация: 1 . неяс
на до неразбираема реч, фъфлене (напр.
при парализа на езика, алкохолно опи
ване и др.) ; 2. употребяване на звука
*л“ вместо „р - (lambdacismus*), детска
форма на речта, (г) лепет, лепетание ;
употребление звука „.г4 вместо „р*\ дет
ская форма речи. (е) 1. lalling; 2. lal
lation, babbling. (О balbutiement, lalla
tion, lallement, balbutiement infantile.
(d) Lallen, Lallation, (syn) balbuties in
fantilis.
lalopathia, -ae, /[XocXéto laleo бърборя, дър-
доря, говоря 4- nd^oç p athos страдание]:
лалопатия—разстройство на речта ; сбор
но название за различните видове dys-
arthria:?:, dyslalia", dysphasia*.
lalophobia, -ae, / [XaXéoo |
cfôpoç phobos
страх] : (b) лалофобия — страх от гово
рене, болестно нежелание да се говори,
особено у заекващи. (Г) боязнь речи.
(e) id. (f) lalophobie. (d) Lalophobie,
Sprechangst, Sprechscheu.
lambda [Xd|iß5a буквата Я (л) в гръцката
азбука] : място на съединяването на
ламбдовидния със сагиталния шев на че
репа, краниометрична точка.
lambdacismus, -i, т [XdpßSa | ] : (b) ламб-
дацизъм — неправилно или изопачено
произнасяне на звука ял “ (виж dyslalia) ;
употребяване на звука „л“ вместо „р “
(виж lallatio). (г) ламбдацизм. ( е) lamb-
dacism. (f) lambdacisme, (d) Lambda
zismus.
lambdoideus» -a, -um [XdjißSa f -f- -stôïjc
- eides подобен] : (b) ламбдовиден — по
добен на гръцката буква ламбда (X, А),
напр. su tu ra lambdoidea — ламбдовиден
шев на черепа. (Г) ламбдовидный. (е)
lambdoid, lambdoidal. (f) lambdoïde. (d)
lambdaähnlich.
lambliasis, lambliosis, -is, / : (b) ламблиа-
за, ламблиоза — заболяване, възникващо
всл. на поражение на тънките черва,
черния дроб и жлъчния мехур от чрев
ния паразит Lamblia intestinalis, (г) лам-
блиоз. (е) id., giardiasis, (f) lambliase,
lamblîo se, giardiase, (d) id.
lamella» -ae, / (умал. от lamina*] : (b) ла-
мела — пластинка, люспа ; тънък слой от
тъкан. (Г) пластинка, пластиночка. ( е ) id.
(f) lamelle, (d) id., Plättchen, Lamelle^
lamellatus» lamellosus» -a, -um f Î 1 : . (b)
ламелозен — отнасящ се до ламели (виж
lamella), състоящ от
пластове или
люспи, слоест, подобен на листове, (г)
слоистый, пластинчатый, (е) lamella r,
(f) lamellaire, Iamelleux. (d) lamellös^
reich an Plättchen, lamellenförmig, blatt-
artig.
lamellosus, -a, -um : -► lamellatus.
lamina» -ae, / (pi laminae): (b) ламина —
тънък лист, пластинка, тънък (равен)
пласт; (бот.) петурката на листа, (г)
лист, пластинка. (е) id. (f) lame. (d)
Blatt, dünne Platte, Schicht.
laminectomia» -ae, f [lamina- + ечтор.^
ek to m e изрязване] : (b) ламинектомия —
оперативно отваряне на гръбначния ка
нал чрез отстраняване на processus" spi
nosi и arcus vertebrales, (г) ляминэкто
мия. (е) laminectomy, (f) laminectomie,
(d) Laminektomie.
lanceola, -ae, / [умал. от lancea леко ко
пие, пика]: (b) ланцет, ланцетка ■— хи
рургическо ножче с късо, широко, из
острено от двете страни острие, с р аз
лична форма, използувано o r очния, у ш
ния лекар, за ваксиниране и др. (г) лан
цет. (е) lancet, (f) lancette, (d) Lanzette.
lanceolatus, -a, -um [lanceola *;] : (b) лан
цетовиден, копиевиден, (г) ланцетовид
ный, копьевидный, (е) lancet-shaped, lan
ceolate. (f) lancéolé. (d) lanzettförmig.
Landryi paralysis [J. В . О. Landry, фр.
лекар, 1826—1865]: -*• paralysis spinalis
ascendens acuta.
Langdon-Downi morbus [Langdon D ow n,
англ, лекар] : болест на Лангдън Даун,,
виж mongolismus.
Langerhansi insulae [P. Langerhans, герм,
патолог, 1847—1888]: —►insulae pan
creatis.
lanugo, -inis, / [=мъх, от lana вълна] :(b)
1. лануго — първични косми: нежните
косми, които се явяват по тялото на ем-
бриото в края на третия месец (в деве
тия месец кожата на лицето и на корема
загубва окосмяването); нежните косми
по тялото на детето при раждането ; 2.
мъховидните косми по тялото на човека
с изключение на онези места, по които
растат дълги косми, ( г) пушок на коже
новорожденного, пушковые волосы, ( е)
id.,
downy hair, (f) id., poils follets,,
poils de duvet, (d) Lanugohaare, Flaum«-
haare, Wollhaare.
Lanzi punctum
271
laryngopharynx
Lanzi punctum [O. Lanz, холандски хи
рург, 1865— 1935] : (b) точка на Ланц —
болезнена точка при натиск, която се на
мира вдясно на границата между средната
и външната третина на съединителната ли
ния между spinae* iliacae anteriores su
periores ; наблюдава се при хроничен
. апендицит. (г) точка Ланца. (е) Lanz’s
point, (f) point de Lanz. (d) Lanzscher
Punkt.
laparo- [Хоисара- = Aowwtp>j lapara = lapare
слабина, pi корем] : в съставни думи оз
начава коремен, отнасящ се до корема.
laparoscopia, -ае, / [Xarcdpa | + axonéto
skopeo гледам, разглеждам]: (Ь) лапаро
скопия, перитонеоскопия — ендоскопия
на коремната кухина: ендоскопично из
следване на коремните органи чрез вкар
ване на ендоскопа през коремната стена,
внж endoscopia. (г) перитонеоскопия. ( е)
c(o)elioscopy, laparoscopy, peritoneoscopy,
(f) laparoscopie, cœlioscopie, péritonéosco-
pie. (d) Laparoskopie, (sy n) coelioscopia,
peritoneoscopia.
îaparotomia, -ae, / [Xaxdpoe | -f
tome
рязане] : (b) лапаротомия — оперативно
отваряне на коремната кухина откъм ко
ремната стена ; пробна лапаротомия :
оперативно отваряне на коремната кухи
на при неизяснена диагноза с евент. из
вършване на налагащата се съответна
операция, (г) лапаротомия, чревосечение,
(е) laparotomy, c(o)eIiotomy, abdominal
section, (f) laparotomie, (d) Laparotomie,
Bauchschnitt.
larvatus, -a,
- um [larva маска] : (b) лар-
виран — скрит, маскиран, без обичай
ните или с атипичии симптоми (за бо
лест), безсимптомен, (г) скрытый, бес
симптомный. (е) larvate, Iarvated, mas
ked, concealed. (f) larvé. (d) larviert,
versteckt, verkappt, maskiert,
laryngectomia, -ae, / [Xccpü^ë larynx грък
лян -f èxxopîj ektome изрязване] : (b) ла-
рингектомия — оперативно отстраняване
на гръкляна, (г) ларингэктомия. (е) la
ryngectomy. (f) laryngectomie, (d) Laryng-
ektomie, Kehlkopfexstirpation, (syn) ex
stirpatio totalis laryngis.
laryngeus, - a ,-um (BNA, PNA) = laryngi
cus, -a, -um (INA) (Xdpu^g | ]: (b) ларшг
геален — отнасящ се до или принадле^
жащ на гръкляна, гръклянен, гръкля-
нов. (г) гортанный, (е) laryngeal, (f) la
ryngé, laryngien, (d) laryngeal, Kehl
kopf-.
laryngismus,
- i, m [Xocpofg f + -ismus*] :
ларингизъм — еластично стесняване или
затваране на rima glottidis, виж laryngo-
spasmus.
L stridulus [stridulus свиркащ, със
кащ] : (b) спазъм на гласната цепка —
еластично затваряне на гласната цепка,
придружено от силно затрудняване на
дишането и загуба на съзнанието; на
блюдава се при боледуващи от тетания
(спазмофилия) деца ; виж също laryngo-
spasmus. (Г) спазм голосовой щели. (е)
id., spasmodic croup, child-crowing, cro
wing convulsions, Kopp's asthma, Mil
lar’s asthma, (f) spasme glottique essen
tiel du nourisson, asthme thymique de
Kopp. (d) id., Stimmritzenkrampf bei Kin
dern.
laryngitis, - tidis,/ [Xdptryg f +
—
въз“
паление] : (b) ларингит — възпаление
на гръкляна, (г) ларингит, (е) id. ( f)
laryngite, (d) Kehlkopfentzündung, id.
1. stridulosa :
laryngitis subglot
tica.
L subglottica: (b) псевдокруп, лъж
лив круп (pseudocroup) — възпалителен
оток на лигавицата в субглотисното про
странство, под гласните връзки ; явява
се почти винаги през нощта и протича
с инспираторна диепнея, придружена от
шум (stridor^) и др.,
предимно у деца
от 2—7 г. (г) ложный круп, (е) subglot
tic laryngitis, chorditïs vocalis inferior,
false croup, pseudocroup, catarrhal croup,
(f) laryngite sous-glottique aiguë, laryn
gite striduleuse, faux croup, pseudo-croup.
(d) id.,
Pseudokrup(p). (syn) laryngitis
hypoglottica, laryngitis subchordalis acuta
laryngitis stridulosa.
laryngologia, -ae, / [Xdptrrs | + Xo^cç lo
gos учение] : (b) ларингология — дял
от медицината, който се занимава с бо
лестите на ларинкса (виж o to rhinolary n-
gologia). (г) ларингология, (е) laryngo
logy. (0 laryngologie. (d) Laryngologie.
laryngologus, -i, m [| ]: (b) ларинголог —
лекар-специалист no болестите на гъ р
лото. (Г) ларинголог, (е) laryngologist,
(f) laryngologiste, (d) Laryngologe.
laryngopharyngitis, -tidis, / [Xccpo^g j +
epoepu^ë pharynx -f
- itis възпаление] : (b)
ларингофарингнт — възпаление на ла
ринкса и фаринкса, (г) ларингофарингнт.
(e) id.,
pharyngolaryngitis. (f) laryngo-
.
pharyngite, (d) id.
laryngopharynx, -yngis, m :
hypopha
rynx.
laryngophthisis
272
Tateropositio
laryngophthisis, -is, / [Adpufg | -f phthi
sis*): —»■ tuberculosis laryngis,
laryngorrhagia, -ae, / [Adpirfg [ -f fifrvu[ju
rhegnymi разкъсвам, пуквам ce] : (b) ла-
рингорагия — кръвотечение от гръкля
на. (г) кровотечение из гортани, (е) id.
(f) laryngorragie. (d) Kehlkopfblutung,
Laryngorrhagie.
laryngorrhoea, -ae, / [Adpi/fg J fieri rhoe
течение] : (b) ларингорея — отделяне
на слуз от гръкляна без болестно изме
нение, особено при певци, (г) ларингор-
(р)ея. (е) laryngorrh(o)ea. (f) laryngor-
rhée. (d) Laryngorrhoe.
laryngoscopia, -ae, / [Adpt^g \ -f- ахоягш
skopeo разглеждам] : (b) ларингоскопия-
метод за оглеждане вътрешността на
гръкляна през устата, (г) ларингоскопия,
(е) laryngoscopy, (f) laryngoscopie. (d)
Laryngoskopie, Kehlkopfspiegelung,
laryngospasmus, -i, m [Adpu^g | -f елаo\±6ç
sp a sm o s гърч, спазъм]: (b) ларингоспа-
зъм ** спазъм на мускулатурата на ла
ринкса, предизвикващ плътно затваряне
на vestibulum1-' laryngis и rima* glottidis ;
настъпва изведнъж и протича с ииспн-
раторна дисплея, понякога придружена
от загуба на съзнанието ; за ларпнгоспа-
зъм при дена виж laryngismus stridulus.
(Г) ларингоспазм. (е) laryngospasm. (f)
laryngospasme, laryngisme, (d) id., Stimm
ritzenkrampf. (syn) spasmus laryngis
sive glottidis.
laryngostenosis, -is, / [Adpu^g [ + steno
sis*] : (b) ларингостеиоза — стеноза на
ларинкса : стеснение на гръкляна или
пълно изчезване иа лумена му. (г) ла-
рингостеноз. (е)id. (f) laryngo-sténose.
(d) Kehlkopfverengerung, Laryngostenose.
laryngostomia, -ae, / [Adpu^g j -j- отбра
sto m a уста, отвор] : (b) ларингостомия—
оперативно създаване на постоянен от
вор на гръкляна към шията при трай
ните стеснения на ларинкса, (г) ларин
гостомия. (е) laryngostomy. (f) laryngo
stomie. (d) Laryngostomie,
laryngotomia, -ae, / [Adpu^g | -j- хo\yr\ tome
рязане, разрез] : (b) ларинготомия —
оперативно отваряне на ларинкса, (г) ла
ринготомия. (e) laryngotomy. (!) laryn
gotomie. (d) Laryngotomie, Kehlkopf
schnitt.
laryngotracheitis,
- tidis, f [Adpu-yg | -f
trасheitis*] : (b) ларинготрахеит — въз
паление на гръкляна и трахеята, (г) ла
ринготрахеит. (е) id. (!) laryngo-trachéite.
<d) id.t Kehlkopfluftröhrenentzündung.
larynx, -yngis, m [Adpoyg, -trnoç] : (b) ла
ринкс — гръклян ; съдържа гласните
връзки и се намира между гълтача (pha
rynx*) и трахеята, (г) гортань, (ej id.
(!) id. (d) Kehlkopf, id.
lascivia,
-ae, /, lascivitas,
-atis, /:
salacitas.
Lasegui signum [B. Ch. Lasègue, фр„
лекар, 1816— 1883] : (b) признак на Ла-
сег — пасивното повдигане на изопна
тия в коляното крак предизвиква силна
болка по задната страна на бедрото или
по протежението на целия n. ischiadi
cus ; при ишиас. (Г) признак Лпсега. ( е)
Lasègue’s sign. (!) signe de Lasègue,
(d) Lasègiiesches Zeichen,
lat.: lateralis; сыср.в рецепти.
latens, gen.
- e ntis [latere скрит съм] : (b)
латентен — скрит, в скрито състояние,,
протичащ незабелязано, безсимптомен,
(г) латентный (лятентныЛ), скрытый. И
latent, not manifest,concealed, (f) latent.
(d) . latent, verborgen, versteckt, unbe
merkt.
lateralis, -e [latus, -eris, страна] : (b) ла-
терален — страничен, отстрани, разпо
ложен по-далеч от средата ; противопо
ложно на medialis*, (г) боковой, лате
ральный. (е) lateral. ( о latéral. (d) seit
lich, seitwärts, auswärts, lateral,
lateritius, -a, -um [later, -eris, тухла, ке
ремида] : (b) подобен на прах от тухли
или керемиди, керемиден, нлпр. se di
mentum* lateritium. (г) кирпичеобразный.
(e) latericeous, lateritious. (f) ce brique,
(d) zieg elrot.
latero- [latus,
- e ris, страна] : з съставни
думи означава странично, настрани,
отстрани.
lateroflexio, -onis, / [latero- + flectere,
pp. flex u s, свивам, прегъвам] : (b) лате-
рофлексия — прегъване встрани, стра
нично прегъване, напр. 1. uteri, (г) бо
ковой перегиб, (е) lateroflection, latéro
flexion. (!) latéroflexion, (d) id., Seitwärts
beugung.
laterophobia, -ae, / [latero-*
-{
-
cfößog pho-
bos страх] : (b) латерофобия — страх на
болния да заеме странично положение,
при нараняване на гръдния кош. (г) лате
рофобия. (е) id. (f) latérophobie. (d) La-
terophobie.
lateropositio, -onis, / [latero-*
-f- p ositio
положение]: (b) латеропозиция — стра
н и ч н о изместване, изместване встрани,,
напр. 1 . uteri, (г) боковое смещение.
lateropulsio
273
lelshmaniosis
(e) lateroposition. (f) latéroposition. (d) id.,
Seitwärtslagerung.
lateropulsio, -onis, /
+ pulsare
удрям, блъскам]: (b) латеропулсия —
склонност към движение или падане
встрани, особено при paralysis* agitans,
(г) , латеропульсия. (e) latéropulsion, (f)
latéropulsion, (d) Latéropulsion,
lateroversio,
- o nis, / [latero-*
-b vertëre,
pp. versus, обръщам, отклонявам] : (b)
латероверзия — наклоняване встрани,
странично наклоняване, напр. I. u teri,
(г) боковое наклонение. (е) latérover
sion. (f) latéroversion. <“ ) id., Seitwärts
neigung.
latissim us, -a, -um [superi, от latus ши
рок]: най-широк, твърде широк, напр.
musculus latissimus dorsi.
latus1, -eris, n : (b) страна. (r) бок, сто
рона. (e) side, flank, (f) flanc, côté. (d)
Seite.
latus2, -a, -um : (b) широк, обширен, (г)
широкий, обширный, ( е) broad, wide.
(f) large, (d) breit.
laudabilis, -е : похвален, достоен за по
хвала, виж при pus bonum et laudabile,
laudanum, -i, n [X^Savov ledanon тамян]
opium.
Laurence-Moon-BiedP syndrom um [/. Z.
Laurence, 1830—1874, и R. Ch. Moon,
1844— 1914, англ, офталмолози, A . B ie d l ,
виенски и пражки ендокринолог, 1 8 6 9 ~
1933]: (b) синдром на Лоранс-Мун-
Бидл — пигментен ретинит, затлъстя
ване и недоразвитие на половите органи
(dystrophia* adiposogeniialis^ и умствена
изостаналост. (Г) синдром Лоренса-Му-
на-Бидля. (е) Laurence-Moon-Biedl syn
drome. (f) syndrome de Laurence-Moon-
Biedl.(d) Laurence-Moon-Biedlsciie Krank
heit, Biedlsche Krankheit.
Laverania malariae [по името на Ch. La-
veran, фр. лекар, 1845—1922]: -> Plas
modium falciparum siv e immaculatum,
lavipedium, -ii, n [lavarz мия + pes, pe
dis, крак]: —►pediluvium.
laxans, gen.
- a ntis [= разхлабващ, от la
x a r e разхлабвам] : слабително, очисти
телно лекарство, виж laxantia,
laxantia (remedia), njpl [| ]: (b) лаксан-
ция — слабителни, очистителни лекар
ствени средства ; според силата на дей
ствието им по-рано са били подразделя
ни на laxantia (леко или умерено дей-
ствуващи=слабителни), purgantia* (силно
действуващи), drastica* (извънредно сил
но действуващи) и hydragoga*. (г) сла
бительные средства, (е) purgatives, ca
thartics,, laxatives. (f) purgatifs, laxatifs,
(d) Abführmittel (mittelstarke), id. (syn)
laxativa.
laxativa (remedia), njpl : -* laxantia.
L. D. 50 [letalis* dosis] : летална (смърто
носна) доза за 50% от опитните жи
вотни в 24 часа.
lectulus, -i, т : легло, напр. 1. unguis
(INA) = matrix* unguis (BNA, PNA).
Legali testum [E. Legal, герм, лекар,.
1859— 1922] : (b) проба Легал — проба
за ацетон и диацетна киселина в ури
ната. (г) проба на Легаля. (е) Legl’s test
(for acetone), (f) réaction de Legal, (d)
Legalsche Probe.
lege artis [lex закон, ars изкуство] : (b)
по правилата на изкуството — да се при
готви според правилата на изкуството, съ-
гласнофармакопеята;1.а. (съкр.врецепти).
(г) по правилам искусства, согласно ф ар
макопее. (е) according to rule, (f) selon
la loi, d ’après les règles, (d) nach den
Regeln der Kunst, (syn) secundum ar
tem (s. a.).
Legg-Calve-Perthes’ morbus [A. T. Lcgg,
амер. ортопед-хирург, 1874—1939, J.
Calvé. фр. ортопед-хирург, ролей 1875,
G. Perthes, герм, хирург, 1869—1927):-*
osteochondropathia deformans coxae ju
venilis.
legumen,
- inis, n : (b) шушулков плод
(зрял фасул, грах, леща и др.х»; семенна
шушулка, (г) стручковый плод, плод бо
бовых ; стручок, (е) legume ; fruit-pod.
(О légumineuses ; cosse, (d) Hiilsen-
frucht ; Hülse, Schotte.
leguminosae, f 'pl : (b) бобови растения —
боб, грах, леща и др. (г) бобовые расте
ния. (е) leguminous plants, pulses, (f)
plantes légumineuses, (d) Hùlsenfrücht-
(,l)er.
leiodermia, -ae, / [Xeîoç leios гладък, pa-
вен -j- Séppa derma кожа] : —►liodermia.
leiomyoma,
- atis, n [Xetoç j 4- myoma*] :
лейомиом — миом от гладки мускулни
влакна, виж myoma.
leishmaniosis, leishmaniasis, -is, f [W. B .
Leishtnan (Лишман), англ, лекар, 1865—
1926] : (b) лейшманиоза, лейшманиаза
(правилно лишманиоза, лишманиаза) —
протозойна инфекция на човека и жи
вотните, причинявана от лейшмании (ин-
трацелулар нн паразити без камшиче, при
надлежащи към Flagellata, тип Protozoa);
пренасят се от дребните мушички Phle
botomus. (г) лейшманиоз, (e) leishm ania-
18 Медицинска терминология
leishmaniosls
leontiasts
274
sis, leishmaniosis. (f) leishmaniose. <d)
Leishmaniose.
L cutanea sive cutis: (b) кожна
лейшманиоза {син. : ориенталска язва,
пендинска язва, алепска пъпка и др.)
—
протича у човека с развитие на инфил
трати, възли и разязвявания ; наблюдава
се в Ориента и Средиземноморието ;
причинител Leishm ania tropica, пренос-
вач Phlebotomus pappatasii. (г) кожный
лейшманиоз, болезнь Боровского, алеп-
ский прыщ, восточная яз ва , пендинская
язва, (е) oriental boil, oriental sore, Alep
po boil or evil, cutaneous leishmaniasis,
(f) bouton d ’Orient, bouton d ’Alep, leish
maniose cutanée. (d) Orientbeule, Alep-
pobeule. (syn) ulcus endemicum tropi
cum.
1. înfant(i)um :
leishmaniosis visce
ralis.
L visceralis : (b) висцерална лейшма
ниоза, кала-азар, тропическа спленомега-
лия — заболяване у човека, протичащо
с ундулираща температура, увеличение
на далака и черния дроб, пигментирана
или бледна кожа, отопи и др. ; среща
се в Индия, Китай, централната част на
СССР, Средиземноморского крайбрежие,
у нас и др.; причинител Leishmania Do-
novani, преносвачи за Европа Phleboto
mus perniciosus и Phlebotomus major ;
средиземноморската лейшманиоза отна
чало е била наблюдавана почти изключи
телно у деца до 5-годишна възраст, по
ради което е била наречена от Nicolle
детска лейшманиоза или anaemia sple
nica infant(i)um. ( г ) висцеральный лейшма
ниоз, внутренний лейшманиоз, детский
лейшманиоз, кала-азар, (e) kala-azar,
tropical splenomegaly, visceral leishma
niasis, Dumdum fever, black fever. <o
kala-azar, fièvre épidémique d ’Assam,
fièvre noire, leishmaniose viscérale. (d)
Kala-Azar, Dum-Dum-Fieber. (sy n) sple
nomegalia tropica, kala-azar, leishmanio
sis infant(i)um, anaemia splenica infan
tium.
lemniscus, -i, m
лента към венеца на
победителя, от Aspvfoxoç lemniskos въл
нена лента, от Aijvoç lenos вълна] : (b)
лемниск — лента, примка, напр. 1. pon
tis (в мозъка), ( г) лента, петля, ( е) id.,
fillet, (f) id.,
lemnisque. (d) Schleife,
Schling e.
leniens, gen.
- e n tis [lenire облекчавам,
успокоявам, омекчавам] : (b) облекчаващ,
успокояващ, смекчаващ, виж lenitiva
(remedia), ( г) облегчающий, успокаиваю
щий, смягчающий, (е) lenitive, soothing,
demulcent, (f) lénitif, adoucissant, (d)
lindernd, mildernd, (syn) demulcens.
lenis, -е : (b) мек, нежен. (Г) мягкий, неж
ный. (е) mild, (f) doux ( / douce), (d)
sanft, mild.
lenitiva (remedia), nipl [lenire f ] : (b) ле
карствени средства, успокояващи или
намаляващи дразненето, особено върху
лигавици, напр. mucilago или oleum, (г)
мягчительные средства. (е) demulcents,
lenitives, (f) lénitifs, adoucissants. (d) id..
Linderungsmittel, reizlindernde Mittel,
(sy n) demulcentia.
lens, lentis, / [=леща (зърно)]: (b) леща
(оптична), (г) линза, (е) id. (f) lentille
(optique), (d) Linse.
lens fPNA) =* lens crystallina (BNA,
INA): (b) леща (на окото), очна леща.
<Г) хрусталик, (е) crystalline lens. ( о
cristallin, (d) Augenlinse.
lenta-sepsis [lentus--
-f- sepsis*] :
endo
carditis lenta.
lenticonus, -i, m [lens*-\ -ytwoç konos конус]:
(b) лентиконус — конусовидно изпъкване
на предната (1. anterior) или на задната
(1. posterior) повърхност на лещата, (г)
лентиконус. (е) id. (f) lemicône. (d)
Lent ikon us.
lenticularis, lentiformis, -e [lenticula ле
щено зрънце, умал. от lens:-:] : (b) 1. от
насящ се до лещата на окото или до
nucleus* lentiformis; 2. приличащ на
леща, на лещено зърно, лещовнден. (г)
линзовидный, чечевицеобразный, (е) len
ticular, lentiform, lens-shaped, (f) lenti
culaire, lentiforme, (d) linsenförmig, len
tikulär.
lentiformis, -е : -* lenticularis.
lentigo, - inis, f{pl lentigines) [lens*] : (b)
лентиго —■бемка : голямо до лещено
зърно пигментно петно на кожата, най-
честият пигментен невус, виж n ae vu s ;
срв. ephelides, (г) лентиго, (е) id. (f) id.,
grains de beauté, (d) Linsenfleck, Leber
fleck, id. (sin) naevus simplex, naevus
lenticularis.
lentitis, -tidis, / [lens* -f
- itis ~ възпале
ние] : -► phakitis.
lentus, -a, -urn: (b) бавен, продължителен,
напр. endocarditis* lenta, ( г) медленный.
-
(е) slow. (f) lent, (d) langsam.
leontiasis, -is, f [Aéwv, -ovioç leon, - o ntos,
лъв -h
- /as/s*] : -V facies leonina.
1. ossea : (b) костна леонтиаза — бавно
прогресиращо увеличаване на размерите
leporinus
275
Lermoyez’ syndromunr
на лицевите кости, понякога и Hg череп
ните. (г) костная львиность, (е) id. (f)
leontiasis ossea, (d) id.
leporinus, -a, -um [lepas,
- oris, заек]:(b)
заешки, зайчи, напр. labium* leporinum,
(г) заячий, (e) leporine, (f) de lièvre, (d)
Hasen- .
lepra, -ae, / [Хеброс, от Хеяш lepo олющвам,
обелвам] : (b) лепра — проказа : хро
нична прилепчива (предаваща се само
на хора) инфекциозна болеет, при която
се различават главно три форми : 1 . 1. tu
berosa — образуване на твърди, богати
на бацили инфилтрати и възли (лепроми),
явяващи се особено по лицето (facies*
leonina) ; 2. 1. maculoanaesthetica —
петнисто-анестетична, която води до
осакатяване на крайници (lepra m utilans) ;
3. 1. mixta — смесена форма, най-чес
тата ; причинител iWycobacterium leprae
(Bacillus Hanseni). (г) проказа, лепра,
(e) leprosy, id. (f) lèpre, ladrerie, (d) id.,
Aussatz, (syn) lepra Arabum, lepra Judae
orum, elephantiasis Graecorum.
I. asturica sive italica sive lombar-
dica: - * pellagra.
1. Graecorum: —►psoriasis.
1. orientalis: —►elephantiasis,
leproma, -atis, n [lepra* + -orna = тумор] :
лепром — лепрозен възел, виж при
lepra (1).
leprosus, -а, -um [lepra*] : (b) лепрозен,
прокажен. ( г) лепрозный, прокаженный,
(е) leprous, leprotic, (f) lépreux, (d) lep
rös, aussätzig.
leptocephalus, -i, rn [Xetctôç leptos тънък,
тесен -f- хЕфосXtj kephale глава] : (b) ле-
птоцефал, лептокефал—много тясна глава.
(Г) узкая голова, (e) id. (f) leptocéphale.
(d) Schmalkopf, Leptozephalus.
leptomeninges, -ium, fjpl (sg leptomeninx)
(Xercxéç leptos тънък, нежен +
4770Ç tneninx,
- ingos, ципа, мозъчна
обвивка] : (b) лептоменинги : araclinoidea*
и pia* m ater, паяжиновидната и меката
мозъчна обвивка, ( г) мягкая оболочка и
паутинная оболочка мозга, (е) id., a r a ch-
nopia, piarachnoid. (f) leptomeninge,
(d) zarte Hirnhaut, Leptomeninx,
leptomeningitis, -tidis, / fleptomeninges*
-f
- itis = възпаление] : (b) лептоменин-
гит — възпаление на leptomeninges*, (г)
лептоменингит. (е) id. (f) leptoméningite.
(d) id.
1. externa : -* arachnoiditis,
leptomeninx, -ingis, / :
leptomeninges.
leptosoma, -atis, n [XeTrtôçf -f- owjia soma
тяло] : (b) лептосом — човек c тънко,,
нежно, слабо, извънредно астенично
тяло. (г) лептосом. (е) leptosome, (f)
leptosome, (d) Schmal- oder Dünnlei-
bige.
Leptospira,- a e ,/[Xetctôç ] + orcetpa speira
извивка, спирала] : виж при Spirochaeta
и leptospirosis.
L. icterohaemorrhagiae : виж при
leptospirosis ; син. Spirochaeta icterohae
morrhagiae.
leptospirosis,- is,/ [t ] - (b) лептоспироза ;
лептоспирозите са инфекциозни забо ля-
вания, причинени от лептоспири (фами
лия Spirochaetaceae), сходни по начина
на заразяване, клинична картина и др. ;
резервоар на инфекцията са диви и до
машни животни, плъхове, едър рогат
добитък, прасета, кучета и др. ; най-
злокачествени са формите, протичащи с
жълтеница — болестта на Василев-Вайл
(виж Vasilev-W eir morbus) с причини
тел Leptospira icterohaemorrhagiae, при
която в над 50% от случаите се наблю
дава жълтеница, febris autumnalis nip-
ponica (японска есенна треска) с причи
нител Leptospira autumnalis и др. ; по-
леко и почти без жълтеница протичат
febris aquatilis (водна треска, жътварска
треска, треска на тинята) с причинител
Leptospira grippotyphosa, febris sive
leptospirosis canicola (кучешка треска)
c причинител Leptospira canicola и др.
(г) лептоспироз. (e) id. (f) leptospirose,
(d) id.
lepus,
-oris,
: (b) заек. (Г) заяц. (е)
hare, (f) lièvre, (d) Hase.
L cuniculus : (b) питомен заек, (г)
кролик, (е) rabbit, (f) lapin, (d) Kaninchen.
Lerichi syndromum [R. Leriche, фр. хи
рург, 1879— 1955]: (b) синдром на Льо-
рйш — тромботично запушване на ди-
сталната част на аортата, (г) синдром
Лериша. (e) Lericlie’s syndrome, (f) sy n
drome de Leriche. (d) Lerichesches Syn
drom.
Lerii signum [A. Lert\ фр. лекар, 1875 —
1930] : (b) симптом на Лерй — при
пасивно свиване на пръстите и китката
на ръката нормално се получава бавна
флексия на лакътната става ; липсва при
хемиплегия и др. (г) симптом Лери. (е)
Leri’s sign, (f) signe de Leri. (d) Leri-
sches Zeichen.
Lermoyez’ syndromum [M. Lermoyez,
фр. отоларинголог, 1858— 1927] : (b) син-
letalis
276
leucolysis
дром на Лермоайё — усилваща се глу
хота, прекъсвана внезапно от пристъп
на световъртеж, след което слухът се
; подобрява, ( г) синдром Лермуайе. (е)
Lermoyez’s syndrome, (f) syndrome de
Lermoyez. (d) Lermoyezsches Syndrom,
letalis, -e [letum смърт, не от Х^Эт, leihe
забрава] : (b) летален — смъртоносен,
Г. смъртен, причиняващ смърт, напр. exi
tus* letalis, dosis* letalis, L * D. 50. (r)
смертоносный, смертельный, ( e) leth al,
!• fatal, mortal. <t> mortel, létal, lethal. (d)
tödlich, letal.
letalitas, -atis, f [letalis ]: (b) леталитет —
смъртоносност : отношението на числото
на умрелите от една болеет към числото
на заболелите от нея, обикновено изра
зено в процент ; срв. mortalitas, (г)
летальность, смертельность, (е) lethality ,
mortality, (f) létalité, léthalîté. (d) Le
talität, Tödlichkeit.
lethargia, -ае,/[Хт){Ь} lethe забрава -f àp^ta
a rgia бездействие]: (b) летаргия, летарги
чен сън, „привидна смърт“ — състояние
на патологичен сън с отслабване на физи
ческите прояви на живота, неподвижност,
намаляване на обмяната и липса на
реакция на дразнене ; при хнетерия,
след тежки раждания и др. (г) летаргия,
летаргический сон,
„мнимая смерть“ ,
малая жизнь, истерический сон. ( e) lethar-
gy- (f) léthargie, (d) Lethargie, Schlaf
sucht.
letum , -i, n : (b) смърт, (г) смерть, (e)
death, (f) mort, (d) Tod.
leucaemia : -► leukaemia,
leucanaemia, -ae, / [Xsuxog | + anaemia'- ] :
(b) левканемия — съчетание на левкемия
със силна анемия с еритробластни пред
ходни форми, понякога и с мегалобла-
стоза. (Г) лейканемия. (е) leukan(a)emia.
(f) leucanémie. (d) Leukanämie.
leuco- [Xsuxoç leukos бял] : в съставни
думи означава б я л .
leucocytogenesis,
- is, / [leucocytus* -f
févEjiç gen esis създаване] : (b) левкоци-
тогенеза *— образуване на левкоцити,
(г) лейкоиитогенез. ( е) id.,
leukocytoge-
nesis. (f) leucocytogénèse. (d) id.
leucocytolysis, leucolysis, -is, / [leucocy
tus* + Xuotç lysis разлагане, разпадане]:
(b) левкоцитолиза, левколиза — разпа
дане, стопяване на левкоцитите, (г) лей-
колиз, лейкоцитолиз. (е) id.,
leukocyto-
Iysis, leukolysis. (f) leucocytolyse, leu-
colyse. (d) Leukozyt о lyse, Leukolyse.
leucocytosis, -is, / [leucocytus* + -os/s*] :
(b) левкоиитоза — временно увеличение
на числото на левкоцитите в перифер
ната кръв, обикновено над 10 000 в
1 куб. мм на гладно ; виж също hyperleu-
cocytosis. (г) лейкоцитоз, (е) id., leuko
cytosis. (f) leucocytose. (d) Leukozytose,
leucocytus, -i, m (pi leucocyti) [Xeuxôç
leukos бял -f- xûxoç kytos кухина (кле
тка)] : (b) левкоцит, левкоцити — бели
кръвни клетки, бели кръвни телца : нор
мално в периферната кръв 5000—8000 в
1 куб. мм на гладно ; хематологично се
делят н а : 1 . полиморфноядрени, сег-
ментоядрени (полинуклеарни) левкоцити,
наричани грануЛцити, които се образу
ват в костния мозък [миелобласт -► про-
миелоцит —►миелоцит —* метамиелоцит
(млада форма) -> пръчкоядрена форма-*•
полиморфноядрен левкоцит] ; те биват
неутрофилни (65—75% от всички левко
цити), еозинофилни (2—4% ) и базофилни
(0,5%) ; 2. лимфоцити (20—25—30%, ряд
ко до 35% от всички левкоцити), образу
ват се в лимфната тъкан (лимфни възли, да
лак); 3. моноцити (3—5%, рядко до 8% от
всички левкоцити), имат различен про
изход — от лимфоидни, ретикуло-ендо-
телни и миелоидни елементи, евент. и от
ендотела. (г) лейкоцит, белое кровяное
тельце, (е) leucocyte, leukocyte, white
blood corpuscle, white blood cell, (f)
leucocyte, globule blanc, (d) Leukozyt,
weißes Blutkörperchen, weiße Blutzelle.
leucoderma,
- atis, n [Xs*jxö£ | -f Sspux
derma кожа] : (b) левкодерма—дисхромия
на кожата : придобито намаляване (хнпо-
хромия) или изчезване на пигмента на
кожата от нлй-различнп причини, напр.
1. psoriaticum, 1. syphiliticum и др. (г)
лейкодерма, ( е) !eucoderm(i)a, leu kod er
ma. (f) leucodermie. (d) Leukodermie.
leucogramma, leucocytogramma, -atis, n
[Xei>x6$ t + y-ûToç k yt o s кухина (клетка)
-I- троерра gramma писмо, нещо написа-
но]: (b) левкограма, левкоцнтограма —
бяла кръвна картина, левкоцитна картина
на кръвта : резултатите от количестве
ното и качественото изследване на лев
коцитите, представени по определена
схема ; виж също formula leucocytaria ;
срв. haemogramma. ( г) лейкограмма, лей-
коцитограмма. (e) leukogram, leukocyto-
gram. (f) leucogramme. (d) weißes Blut
bild, Leukogramm.
leueokeratosis, -is, / : -*• leucoplakia,
leucolysis, -is, / : -*• leucocytolysis.
leucoma
277
leukaemia
deucoma,
-atis, n [Asoxôç[+-oma = ту
мор]: ( b ) левкома — бяло непрозрачно
петно на роговицата, бял ръбец било
всл. на образуване на ръбец след тежък
възпалителен процес на роговицата
(кератит, трахома, язва) или всл. на
травматично
увреждане ;
обикновено
заема голяма част от корнеята ; по-малко
интензивните помътнявания в зависи
мост от тяхната прозрачност носят на
званието nubecula* (облаче) или macula*
(петно), (г) лейкома, бельмо, ( е) id., leu
koma, keratoleukoma, albugo, (f) leucome,
taie, opacité de la cornée, ( d )
Leukom,
Leukoma, (syn) albugo.
1.
adhaerens
:
( b ) левкома, сраснала
с ириса — при нея ирисът е придръп-
нат към левкомата и сраснал с нея ;
поради намалената устойчивост тя ce
поддава на очното налягане и се полу
чава staphyloma* corneae, (г) лейкома,
приросшая к радужной оболочке, (е)
adherent leukoma. <f) leucome adherent.
(d) id.
1.linguae:вижприleucoplakia.
î.oris:
виж при leucoplakia.
1.
unguium:
leuconychia.
leuconychia,
-a e, / [Asuxôç leukos бял 4-
cvttg, 6vdx°s onyx, onychos, нокът] : ( b )
левконихня — появяване на бели точки
или петна по ноктите, ( г) лейконихия.
(e) id., leukonychia, leucopathia unguis,
canities unguis, ( f ) leuconychie. ( d ) Leu-
konychie. (syn) leucoma unguium, leu
copathia unguium.
leucopathia,
-ae, / [Asихбдf + îuscO-oç pa
th o s страдание] : (b) левкопатия — ча
стична или пълна липса на кожния пиг
мент. (г) лейкопатия. (е) id., leukopathy.
( f ) leucopathie. ( d ) Leukopathie.
I.
acquisita:
-
*
vitiligo.
i.
congenitaüs
:
-
►
albinismus.
1.
unguium:
leuconychia.
leucopenia,
-ae, / [Aeuxôç f + rcsvÉa petiia
бедност, оскъдица] : (b) левкопения —
намаляване числото на левкоцитите в
периферната кръв под 5000 в 1 куб.мм.
<г) лейкопения, (е) id., leukopenia, hypo-
leukocytosis. ( f ) leucopénie, ( d )
Leuko
penie. ( s y n ) hypoleucocytosis.
leucoplakia,
- a e, / [Aeuy.ôç f + тсАа§, -axdç
plax, -akos, плоча] : ( b ) левкоплакия —
огнища на
хронично възпаление на
лигавиците, съпровождащо се от врого-
вяване на епитела (образуване на беле
зникави петна и плаки), най-често на
лигавицата на устата — L oris (1. lin
guae
—
на
езика,
1.buccalis
—
на
ли
гавицата
на
бузата),
освен
това
на
glans
penis
(1.penis),
на
лигавицата
на
вулвата
(I.vulvae)
и
др.(г)
лейкоплакия.
(е)id. ,
leukoplakia,
(f)leucoplasie.
(d)Leuko
plakie,
Weißschwielenkrankheit,
(syn)
leucokeratosis.
leucopoiesis,-is,/ [AeuxôçI +izol-qaiçpoi-
esisтворене,
създаване,
от
wocécopoleo
правя,
творя]: (b)левкопоеза
—
обра
зуване
на
левкоцити.
(Г)лейкопоэз.
(е)
id.,
leukopoiesis.
(f)leucopoïèse.
(d)
Leukopoese.
leucorrhoea, - a e ,
/
[Aeoxéç
| + (5o>5rhoe
течение]:
-+fluoralbus.
leucosis,
-
is,
/
[Aeoxôç[-f
-os/s*]:(b)лев-
коза : 1. съкратено сборно понятие за
разрастване на левкопоетичните тъкани,
за левкемични израждания ; 2. = leukae
mia*. ( г) 2. лейкоз, лейкемия, белокро
вие. (е) 1. id.,
leukosis. (о L leucose.
(à) 1 . Leukose.
leucotomia,
-
ae,
/
[Asuy.oç
[+тор.77
to
meрязане] :(b)левкотомия
—
разрязване
на
бялото
вещество
на
главния
мозък
за
оперативендостъп
към
разположените
в
дълбочина
огнища
на
патологични
процеси,
както
и
за
прерязване
на
про-
водните
пътища
на
главния
мозък
(=
lobotomia*).
(Г)лейкотомия,
лоботомия.
(e) leucotomy, leukotomy, lobotomy.
(f) leucotomie, lobotomie, ( d ) Leukotomie,
Lobotomie.
leucotrichia,
-ae, /
[As>jxoç|
-
J-
tpiyôç
thrix,
trichos, косъм] : (b) левкотри-
хия — побеляване на косата, побелели
коси всл. иа вродена липса на пигмент
в космите ; срв. canities, ( г )
поседение
волос, седина, седые волосы, (e) id.,
leukotrichia, whiteness of the hair. (0
leucotrichie, cheveux blancs. ( d ) Leuko-
trichosis, Leukotrichie, W eißwerden der
Haare.
1.
anularis:
-
>
pili anulati.
leukaemia,
leucaemia,
-
ae,/
[As’jxoçleukos
бял
-
f
al\Lxhaitnaкръв]
:
(b)левкемия,
левкоза—
системно
заболяване,
характе
ризиращо
се
с
прогресивно
разрастване
на
произвеждащите
левкоцити
тъкани
(нанезрелитеформи
на
левкоцитите)
—
на
миелоидната
или
лимфната
тъкан,
със
свръхпродукция
на
левкоцити;различа
ваме
миелоидиа
левкемия
(миелоза,
мие-
лолевкоза),
лимфатична
левкемия
(лимф-
аденоза,
лимфолевкоза),
ретикулоендоте-
лиоза
(ретикулоза)
и
др.;
виж
също
aleukaemia
и
subleukaemia,
(г)лейкоз#
leukaemia
278
Libman-Sacks9 syndromum
лейкемия, белокровие, ( e )
leuk(a)emia,
leucocythaemia, leukocythemia. (f) leucé
mie, leucocythémie. ( d ) Leukämie, Weiß
blütigkeit.
1.
acuta,
leucosis
acuta:
(b) остра
левкемия, остра левкоза — септично
състояние, хеморагична диатеза, улие-
розно-некротични процеси в устната ку
хина (по венците, лигавицата на бузата,
тонзилите, мекото небце), изразена ан
емия, появяване на незрели левкоцити в
периферната кръв и др. ; левкоцити до
100 000— 200 000 в 1 куб. мм, понякога
нормален брой, в миелограмата миело-
бласти в изобилие, (г) острый лейкоз,
острая лейкемия. (е) acu te leuk(a)emia,
leukoblastosis. ( f ) leucémie aiguë, leuco-
blastose. (d) akute Leukämie.
1.lymphaticachronica,
lymphadeno
sis
chronica
:
( b ) хронична лимфатична
левкемия, хронична лимфаденоза,хронич
на лимфолевкоза — протича с увеличени
лимфни възли, увеличен далак, лимфни
инфилтрати по кожата и др. ; левкоцити
около 100 000 в 1 куб. мм, от които
75 90% , понякога до 99% лимфоцити,
преобладаване иа лимфоцити в миело
грамата. ( г) хронический лимфолейкоз,
хроническая лимфатическая
лейкемия,
хронический лимфаденоз. ( е) lymphatic
leuk(a)emia, leiik(a)emic lymphadenosis, (f)
leucémie lymphatique, leucémie lympho
ïde. (d) chronische lymphatische Leuk
ämie, chronische Lymphadenose.
I.
monocytotica:(b)моноцитналев
кемия — особена форма на острата лев
кемия с голямо количество полиморфно-
ядрени моноцити в периферната кръв ;
по мнението на много автори представ
лява една от формите на ретикулозата.
(г) моноцитарная лейкемия, (е) mono
cytic leuk(a)emia, leuk(a)emic reticulosis,
( f ) leucémie monocytique, réticulose leu
cémique. ( d ) Monozytenleukämie, leukä
mische Retikulose, Splenozytenleukämie.
1.myeloideschronica,
myelosis
chro
nica
:
( b ) хронична миелоидна (миело-
генна) левкемия, хронична миелоза, хро
нична миелолевкоза — протича с пре
комерно увеличен далак, увеличен черен
дроб, анемия, в крайните стадии и уве
личени лимфни възли и др. ; левкоцити
200 000—300 000 и повече в 1 куб. мм,
голям брой миелоцити в периферната
кръв (5—25%). ( г ) хронический миело-
лейкоз, хроническая миелоидная лейке
мия, хронический миелоз. (е) myeloid
leuk(a)emia, myelogenous leuk(a)emiar
myel(a)emia, sp lenom edullary leuk(a)emia„
myeIocyth(a)emia. (f) leucémie myélo-
gène, leucémie myéloïde, myélémie, (d)
chronische myeloische Leukämie, chro
nische Myelose, Myel(h)ämie.
leuko-:
leuco-.
levator, -oris, m (musculus) [levare по
вдигам] : (b) повдигач (мускул), (г) под
нимающая мышца, (е) elevator, levator,
raiser (muscle), (f) relev eur (muscle), (d)
Heber (Muskel).
levigatio, -onis, / [levigare, pp. levigatus,
изглаждам, полирам] : (b) левигация —
превръщане на едно твърдо вещество
в най-ситен прах чрез триене, (г) расти
рание в мелкий порошок, (е) lévigation,
(f) lévigation, (d) feine Pulverisierung.
levis1, -е : (b) лек, нетежък (на тегло, за
болест), (г) легкий (нетяжелый), (е) light
(of little weight), mild, (f) léger, (d)
leicht.
le v is2, -е : (b) гладък, равен. (Г) гладкий,,
ровный, (е) smooth, (f) uni, plat, (d)
glatt, eben.
lex, legis,/: (b) закон; lege artis — по
правилата на изкуството. (Г) закон. <е>
law. (f) loi. (d) Gesetz.
liber1,
- e r a, -um : (b) свободен. (Г) сво
бодный. <е) free. (f) libre, (d) frei.
liber2, -bri, m : (b) книга. (r) книга. (e)
book, (f) livre, (d) Buch.
libet (impers.) : угодно е, виж quantum
libet.
libidinosus, -a, -um [libido*] : (b) сласто
любив, сладострастен, похотлив, обичащ
плътски удоволствия, (г) сластолюбивый,,
сладострастный, похотливый, (е) libidi
nous, lascivious, salacious. t o libidineux,,
lascif, lubrique, (d) wollüstig, geil, lï-
bidinös, lasziv.
libido, - inis, / : силно желание, страстно
влечение, обикновено в смисъл на I. se
x ualis (виж по-долу).
L sexualis : (b) либидо—плътско жела
ние, полово влечение, (г) половое вле
чение, либидо, (е) id., sexual desire, (f)
libido sexuelle, désirs sexuels. (d) se
xuelle Begierde, Geschlechtstrieb, Sexual
lust.
Libman-Sacks’ syndromum [£. Libman,
амер. лекар, 1872—1946, В. Sacks, съ
временен амер. лекар] : (b) синдром на
Либман-Сакс, луповисцерит — особена
форма на ендокардит (небактериален ве-
рукозен ендокардит), наблюдаващ се п р а
liehen
279
ligamentum
острата форма на lupus* erythematodes,
вариант на същата болест, (г) синдром
Либмана-Сакса. (е) Libman-Sacks sy n
drome. (f) syndrome de Libman-Sacks.
(d) Libman-Sacks-Syndrom. (syn) endo
carditis verrucosa atypica, lupovisceritis.
lichen,
- e nis, m [Xecx^v Leichen лишей, от
XeCx<ö leicho лижа, ближа]: (b) лихен,
лишей — означение главно за различни
хронични сърбящи заболявания на ко
жата с папулозен обрив (възелчета),
който запазва морфологичния си вид
през цялото траене на болестта и не се
превръща в мехурчета или
пустули.
<г> лихен, лишай, (е) id. (f) id. (d) id.,
Knötchenflechte.
1. an(n)ularis :
granuloma annu
lare.
1. circumscriptus :
neurodermitis
circumscripta.
I. pilaris sive follicularis (Bazin) : -*•
keratosis pilaris sive follicularis.
1. polymorphus ferox : prurigo -sim
plex (Hebra).
1. ruber acuminatus [acumen острие,
връх] : (b) червен островръх лихен —
дребни, бледорозови, твърди възелчета,
с остър връх и със силно споени люс
пици по него, разновидност на lichen*
ruber planus, (г) красный остроконеч
ный лишай, (е) id. (f) lichen ruber acu
mine. (d) id.
1. ruber planus [planus плосък, равен]:
(b) червен плосък лихен — бледорозо
ви, плоски, сърбящи възелчета с осо
бена восъковидна лъскавина, често с
централна вдлъбнатинка. (г)
красный
плоский лишай. (е) lichen planus, id.
<o lichen plan, lichen ruber plan, lichen
de Wilson, (d) id.
1. scrofulosorum : -*■ tuberculosis cu
tis lichenoides.
1. simplex chronicus (Vidal):
neu
rodermitis circumscripta sive chronica
circumscripta (Brocq).
1. tropicus: -► miliaria rubra.
1. urticatus:
strophulus,
ïichenitjeatio, -onis, / [lichen:* + facere
(facio ) правя] : (b) лихенификация, лн-
хенизация — задебеляване и инфилтри
ране на кожата със засилване на кож
ния релеф, ( г) лихенификация, лихени-
зация. (е) lichénification, leathery indu
ration. (0 lichénisation, lichénification.
<d> Lichenifikation, (syn) lichenisatio.
lichenoides, gen. -is [lichen* + -elôtjç -eides
подобен] : (b) лихеноиден — подобен на
лихен, лихеновиден. (г) лихеноидный.
(е) lichenoid, lichenous. (f) lichénoïde.
(d) flechtenähnlich.
lien, lienis, m [на rp. orcXi}v spien] : (b)
слезка, далак — най-важният предста
вител на ретикуло-ендотелната система;
наред с лимфните възли участвува в обра
зуването на лимфоцитите, функциите му
обаче все още не са напълно изяснени.
<г). селезенка, (е) spleen, (f) rate, (d)
Milz.
1. m o bilis: (b) подвижна слезка, под
вижен далак, (г) подвижная селезенка,
блуждающая селезенка, (е) movable
spleen, floating spleen, (f) rate mobile,
rate flottante. (d) Wandermilz.
lienalis, -e [lien*] : (b) лиенален — отна
сящ се до далака, слезков, далачен. (г)
селезеночный, (е) splenic, lienal. (f) splé
nique, liénal. (d) lienal, Milz-, (syn) sple
nicus.
iienitis, -tidis, / [lien* -f
- itis = възпале
ние] : —►splenitis.
lienteria, -ae, / [Xetoç leios гладък + ëvre-
pov enteron черво] : (b) лиентерия —
диария c изкарване на несмлени части
от храната всл. на усилена перисталтика
и др. (г) лиэнтерия. (е) lientery. (!) lien-
térie.
Lienterie.
Lieutaudi trigonum [J. Lieutaud, фр. ле
кар, 1703—1780] :
trigonum
vesicae
(Lieutaudi).
Hg. : съкр. за ligamentum*.
ligamentosus, -a, -um [ligamentum*] : (b)
лигаментозен, лигаментен — снабден с
връзки ; подобен на лигамент. (г) свя
зочный ; подобный связке, (е) ligamen
tous ; ligament-like. ( о ligamenteux. (d)
bandartig, ligamentös.
ligamentum,
- i, n (pl ligamenta) [ligare
връзвам, свързвам] : (b) лигамент — връз
ка : образувание от здрава фиброзна, по
някога усилена с еластични влакна съ е
динителна тъкан за съединяване на части
от скелета и други органи, (г) связка.
(e) ligament, (f) ligament, (d) Band, Li
gament.
1. articulare : (b) ставна връзка. (Г)
суставная связка. (е) articular ligament.
(!) ligament articulaire, (d) Gelenkband
(pl Gelenkbänder).
1. inguinale (INA, PNA) = ligamen
tum inguinale (Pouparti) (BNA) : (b) ин-
гвинален лигамент — слабинна или Пу-
партова връзка : фиброзна връзка, про
стираща се от spina* iliaca anterior s u
perior до tuberculum pubicum, (r) naxo-
ligamentum
280
lineai
вая связка, Пупартова связка, (е) in
guinal ligament, Poupart’s ligament, cru
ral arch, (f) ligament inguinal de Pou
part, arcade fémorale ou crurale, (d) id.,
Leistenband, Poupartsches Band.
1. latum uteri (BNA, PNA) = plica
lata uteri (INA): (b) широка маточна
връзка — перитонеа.шата липла, която
поддържа матката и върви от ллтерал-
ния ръб на матката към стената на таза
от двете страни (ligamenta lata uteri).
(Г) широкая маточная связка. (е) broad
ligament of the uterus, (f) ligament large
de l ’utérus. (d) breites Mutterband.
1. teres uteri (BNA, PNA) = chorda
uteroinguinalis (teres; (INA): (b) обла
връзка на матката ; виж canalis unguina-
lis. (г) круглая связка матки. ( е) round
ligament of the uterus, (f) ligament rond
de l’utérus. (d) id.,
„Halteband“ der Ge
bärmutter.
1. ventriculare: -> plica ventricularis.
1. vocale : -*• plica vocalis.
1. vocale spurium: -> plica ventri
cularis.
ligatura, -ae, / [ligare t ) : (b) лигатура —
връзване, връзване на кръвоносен съд
за спиране на кръвотечение, (г) лига
тура. (е) ligation, ligation of vessel,
(f) ligature, ligature d’un vaisseau, (d)
Ligatur, Gefaßunterbindimg.
ligg- : ськр. за ligamenta (pi), виж liga
mentum.
limbosus, -a, -um [limbus*] : (b) зъбчат,
назъбен, везбен. (г) зубчатый, зазубрен
ный. (е) toothed, cogged, (f) denté, (d)
zackig.
limbus, -i, m [ = ивица, обшивка на дре
ха] : (b) лимб — ръб, край, кант, ивица,
околовръстна ивица, (г) край, кайма,
ободок, (е) edge, border, fringe, (f) bord,
bordure, liséré. (d) Saum, Rand, Besatz,
limen, -inis, n [= праг на врата] : (b) праг,
предел, граница, (г) порог, предел, гра
ница. (е) threshold, boundary, border,
edge, id. (f) seuil, limite, (d) Schwelle,
Gren ze.
limitans, gen.
- a n tis [limitare ограничавам,
от lim es граница] : (b) лимитен — гр а
ничещ, граничен, пограничен, огранича
ващ. (г) граничащий, пограничный, (е)
limiting, (f) limitant, (d) angrenzend,
begrenzend, Begrenzungs- .
limosis, -is, f [Xipôç limos глад] : ненорма
лен или необикновен глад ; виж b ulimia,
liraotherapia, -ae, / [Xipoç | + Separate
therapeia лечение]: - * nestiherapia.
•
lim u s, -i, m [== тиня, кал]: (b) лечебна,
кал (минерална или морска) ; виж b al
neum limi, (г) лечебная грязь, (e) mud (of
mineral springs or of a salt march), pe
loid. (f) boue thermale, boue thérapeuti
que, péloïde. (d) Heilschlamm, Thermal
schlamm.
lin.: linimentum-; съкр. в рецепти.
linea, -ae, / (pi lineae) [linum лен, нишка
от лен] : (b) линия, черта, (г) линия,,
черта, (е) line, (f) ligne, trait, (d) Linie,
Strich.
h alb a : (b) бяла линия (на корема)—
сухожилната ивица между коремните
мускули от мечовидния израстък до сим-
физата. (г) белая линия (живота), (е) id..
(f) ligne blanche, (d) id., weiße Linie.
1. axillaris : (b) аксиларна линия, под-
мишнична линия - една от трите вер
тикални линии : предна (anterior), спуска
ща се по предния край на аксилата*.
задна (posterior) — по задния край на
аксилата, средна (media) — от средата
на аксилата. (г) подмышечная линия (пе
редняя, задняя и средняя), (е) axillary
line (anterior, posterior and midaxillarv)..
(f) иgne axillaire (antérieure, postérieure
et moyenne), (d) Axillarlinje (vordere,
hintere und mittlere).
L medioclavicularis: (b) медиоклави-
куларна линия — вертикална линия, коя-
то се спуска от средата на ключицата
надолу. (Г) сред некл ючич на я линия. (е>.
ined ioclav ic ula г line. (О ligne médio-cla-
viculaire. (d) Medioklavikularlinie.
1. parasternalis : (b) парастернална
линия — вертикалната линия, която ми
нава по средата между ръба на гръдна
та кост и гръдното зърно, (г) окологру-
динная линия, парастернальнаи линия.
(e) parasternal line, costoclavicular line..
(f) ligne parasternale, (d) Parasternalli
nie.
L sternalis : (b) стерналнл линия —
линията, която минава покрай ръба на
гръдната кост. (г) грудинная линия, стер
нальная линия, (е) sternal line, (f) ligne
sternale. (d). Sternallinie.
1. v isu s [г/Zsws зрение] : (b) зрителна ли
ния, зрителна ос — линията, която вър
ви от средата на macula lutea през зе
ницата към фиксираната от окото тпчка.
(г) зрительная линия, зрительная ось.
(е) visual axis, line of vision. (f> axe
visuel, ligne visuelle, (d) Gesichtslinie,.
Sehachse.
a nearis
281
lipida
inearis, -e [linea*] : (b) линеарен — ли
неен, имащ вид на линия, вървящ в
право направление. (г) линейный. ( e) Ii-
near, (f) linéaire, (d) strichartig, geradli
nig, linear.
lingua1, -ae, /: (b) език — способност на
човека да говори, говор, реч. (г) язык,
речь, (е) language, (f) langue, langage.
(d) Sprach e.
lingua2,
- ae, f : (b) език (орган), напр.
1. glabra — гладък, атрофичен език
(при третичен сифилис, ахилия), (г) язык.
(e) tongue, (f) langue, (d) Zunge, (syn)
glossa.
U dissecta [dissecare, pp, dissectus,
рлзспчам] : език с дълбоки многобройни
бразди, виж lingua plicata.
I- geographica : (b) географически
език — език като географпческа карта :
червени огнища по езика във форма на
кръгове или гирлянди със сива или жъл
теникава ивица по края от разраснал
епител, представляващи десквамирани
уч астъци : имат променлива локализация,
-(г) географический язык, лпндкартообраз
ный язык, (е) geographica —tongue, (f)
langue géographique, (d) Landkarten
zunge.
1. hirsuta [hirsutus космат] : lingua
nigra.
1. n igra : (b) черен език, „космат“ език—
хпперкератоза на papillae filiformes с
удълж аване па палилите, които добиват
кафяв до черен цвят всл. на оцветяване
на роговото вещество и дават вид, като
че ли езикът е покрит с косми ; (недо
стиг на витамини?), (г) полосатый язык,
черный язык. (е) black tongue, hairy
tongue, glossophytia. (f) langue noire,
langue villeuse, glossophytie. (d) schwarze
Haarzunge, (syn) lingua nigra pilosa si-
ve villosa, lingua hirsuta, nigrities lin
guae.
I. plicata sive scrotalis fplicare, pp.
plicatu s, сгъвам): (b) набразден или
скротален език — език с многобройни
вродени дълбоки бразди, (г) бороздчатый
язык, (е) furrowed tongue, grooved
tongue, wrinkled tongue, scrotal tongue.
(f) langue fissurale, langue plicaturée,
langue scrotale, (d) Faltenzunge, Fur-
e chenzimge. (syn) lingua dissecta.
lingualis, -e [lingua*] : (b) лнагналей —
езичен : отнасящ се до езика или до
част, подобна на език. (Г) язычный. (е)
lingual, glossal, (f) lingual, (d) lingual,
Zungen- .
lingula, -ae, / [умал. от lingua1]: (b) ези
че, подобно на език образувание, (г) язы
чок. (е) id. (f) id. (d) Zünglein, kleine
Zunge.
linim entum, -i, n (pl linimenta) [linere
намазвам): (b) линимент — течна мазилка :
гъста еднообразна течност, съдърж а
ща масла или сапунен разтвор с при
бавка на лекарство, за външно употреб
ление. <Г) жидкая мазь, линимент. (е) li
niment, embrocation. <f) linim ent. (d)
flüssige Salbe, Liniment.
Linzenmeieri methodus fG. Unzenmeier,
герм, гинеколог, роден 1882]: виж при
sedimentatio erythrocytorum,
liodermia, -ae, / [по-правилно leiodermia)
[Xetoç leios гладък+ 8éppa derma кожа]: (b)
лнодермия — гланцова кожа : неврогенна
атрофия на кожата, (г) лнодермия. (е)
glossy skin, smooth skin, leiodermia. (f)
peau lisse, peau luisante, „glossy skin- ,
(d) Glanzhaut, Lioderma, Liodermie,
lipaem ia, -ae, / [Xircos lip o s тлъстина, маз
нина + aljix haitna кръв] : (b) липемия
(в смисъл на хиперлипемия) — увеличено
съдържание на мастите в кръвта, нор
мално след богато на мазнини хранене,
патологично при остри и хронични ди
фузни заболявания на черния дроб, хе-
патална жълтеница, нефроза, кр ъво загу-
ба, тежки анемии, отравяне с фосфор,
пълно гладуване или изтощение и др.
(г) липемия. (e) lipfalem ia, liph(a)emia.(f)
lipémie, lipidémie, (d) L ipamie.
lipasa, -ae, / [Xi%:ç f ]: (b) липаза — лн-
политичен фермент от групата на есте-
разите, който разлага мастите на гл ице
рин и мастни киселини, (г) липаза, (е)
lipase, steapsin, pialyn. (f) lipase, fer
ment lipolytique, (d) Lipase, Steapsin.
lipida, -orum, n 'nl
| ]: (b) липиди —
органични вещества, разтчачящи се по
химическата си структура и изпълнява
ната в организма функция. по сходни по
фпзпко-хнмическнте си свойства (нер аз
творими във вода, разтворими в органи
ческите разтворители}; терминът lipida
е по-широк от термина lipoida-'; раз
личаваме : прости липиди (неутрални
мазнини, восъци и др.), сложни липиди
(фосфолппиди или фосфатнди, гликолипиди
или цереброзндп и др.), производни на
липидите (наситени и иенлсигеии мастни
киселини, стернни и стероиди, витамин
Е, D и К и др.). (г) липиды, (е) lipids,
lipides, lipins. (f) lipides, (d) Lipoide.
lipocele
282
И quor
lipocele, -es, / [XCrcoç j + 'xt}Xt} kele тумор,
кила] : (b) липоцеле — тлъстиина хер
ния, съдържаща тлъстинна тъкан без
черва. (Г) жировая грыжа, (е) id., adipo-
cele. fatty hernia, (f) lipocèle, hernie
adipeuse, (d) Fettbruch, Lipozele, Adipo-
zele. (sy n) adipocele, hernia adiposa.
lipochondrodystrophia, -ae, / [X'xog lipos
тлъстина, мазнина-}-chondrodystrophia ] :
—
►gargoylismus.
lipodystrophia,
-ae, / [Xfaoç t + dystro
phia*]: (b) липодистрофня разстрой
ство в обмяната на тлъстнните. (г) липо-
дистрофия. (е) lipodystrophy, (f) lypodys-
trophie. (d) id.
lipoida, -orum, nfpl [Xfooç | -f-
- eides
подобен] : (b) липоиди — различни по
химическата си структура органични
вещества, срещащи се заедно с мастите
и наподобяващи ги по известни свойства
(разтворими в мастните разтворители) :
фосфатиди (лецитин), цереброзиди, сте
рши! (холестерин) и др. ; срв. lipida, (г) ли
поиды. (е) lipoids, (f) lipoïdes, (d) Lipoide.
lipoidosis,
-is, / [| + -osis>] :(b) липои-
доза — заболяване, свързано с наруша
ване на липоидната обмяна ; липоидозите
протичат.с отлагане иа липоиди в клет
ките на ретикуло-ендотелната система,
което позволява да бъдат отнесени към
ретикулоендотелиозиге ; тук спадат бо
лестта на Gaucher* (нарушаване на це-
розиновата обмяна), болестта на Niemann-
Pick -: (на фосфатидната), болестта на
Hand-Schüller-Christian* (на холестери-
новата обмяна) и др. ; срв. thesaurism o
sis. (Г) липоидоз. ( е) id. (f) lipoidose,
(d) Lipoidose.
lipoma, -atis, n (pl lipomata) [Xinoç f +
-o ma = тумор]:(b)липом — тумор,раз
виващ се от мастната тъкан ; най-честата
форма на доброкачествен тумор, (г) ли
пома, жировик, липобластома, жировая
опухоль. (е) id.,
adipoma. (f) lipome,
adipome. (d) Fettgeschwulst, Lipom.
lipomatosis, -is, / 1f + -osis:;]: (b) липо
матоза — частично затлъстяване : на
трупване на тлъстини в определена от
делна област на тялото, напр. 1. dolo
rosa (== adipositas* dolorosa, болест на
Dercum), болестта на Roche-Leri (ограни
чена симетрична липоматоза с развитие
на единични или множествени възли) и
др. ; срв. adipositas. (г) липоматоз, (е)
id., liposis, adiposis, (f) lipomatose, adi
pose. (d) id., Verfettung.
1. dolo rosa : -► adipositas dolorosa.
lipothymia, - a e ,/ [Xetaw leipo оставям, на
пускам -f- üupdg thymos душа, жизнена
сила] : (b) липотимия — краткотрайно за
губваме на съзнанието, припадане, падане
в несвяст, лека степен на синкоп, виж sy n
copa. (г) обморок, (е) fainting, fainting
fit, swoon, syncope, (f) lipothymie, éva
nouissem ent, syncope légère, défaillance.
(d) Ohnmacht.
lipuria, -ae, / [X£7ïoç lipos тлъстина, маз
нина -foupov u ro n урина]: (b) липурия —
отделяне на тлъстина в урината, иапр^
след обилно поемане на тлъсти храни,
при хипернефром и тлъстинна емболия,
(г) липурия. (е) id. (f) lipurie. (d) Lip-
urie, Adîposurie.
liq., liqu.: liquor*, liquidus*, liquefactus1';
съкр. в рецепти.
liquefaciens, gen.
- e ntis [liquefacere, pp.
liqu efactu s, разтопявам, правя течей, от
liquor течност -\- facëre (facio) правя] :
(b) превръщащ в течност, втечняваш,
(г) сжижающий, разжижающий. (е) li
quefacient. (f) liquéfiant, (d) verflüssi
gend.
liquefactio, -onis, / [ f ] : (b) втечняване,
превръщане в течност, (г) сжижение,
разжижение, (е) liquefaction, (f) liqué
faction. (d) Verflüssigung, Liquefaktion.
liquefactus, -a, -uni |pp. от liquefacere t ] :
(b) втечнен, превърнат в течност. (Г)
сжиженный, разжиженный, (е) liqu efied,
(f) liquéfié, (d) id., f lüssig gemacht.
liquidus, -a, -um [liquere течен съм] : (b)
течен. (Г) жидкий, ( е) liquid, fluid, (f)
liquide, fluide, (d) flüssig.
liquor, -oris, m (pl liquores) [t ] : (b) 1.
течност ; 2. разтвор на лекарствени
вещества, (г) 1. жидкость; 2. раствор.
(e) 1. id., liquid, fluid ; 2. id.,
solution.
(f) 1. liquide; 2. liqueur, solution médi
camenteuse. (d) 1. Flüssigkeit ; 2. id.,
flüssiges Arzneimittel.
1. amnii : (b) амниотична, околоплод
на течност — околоплодни води : теч
ността, намираща се в околоплодния (ам-
ниотичния) мехур, около 1 л в края на
вътреутробния живот, (г) околоплодные
воды, плодные поды, амниотическая жид
кость. (е) amniotie fluid, (f) liquide am
niotique. (d) Fruchtwasser.
1. cerebrospinalis: (b) ликвор (це-
реброспинален), цереброспинална теч
ност — гръбначномозъчна течност : ce-
розна течност, изпълваща четирите мо
зъчни стомахчета (вентрикула) и суб-
liquor
283
Littrei glandulae
арахноидните пространства на главния и
гръбначния мозък; добитият чрез пунк
ция [лумбална (най-често), цистернална
(субокципитална) или директна вентри-
кулна] ликвор нормално почти в полови
ната от случаите не съдържа изобщо
клетки (нормални гранични цифри 8/3 в
1 куб. мм), съдър жа малко количество
белтъчини (общо 19—25 мг% , глобули
ни 2,5—9 м г% , албумини 15—25 мг%),
гликоза 40—60 (—80) мг%, ‘ хлориди
700—760 мг% и др. (г) спинномозговая
жидкость, церебро-спинальная жидкость,
(е) cerebro-spinal fluid (C.S.F.). (f) liquide
■céphalo-rachidien (LCR), (d) Liquor (ce
rebrospinalis), Zerebrospinalflüssigkeit,
(Ge)Hirn-Rückenmarksflüssigkeit.
1. sodii chloridi physiologicus : se
rum physiologicum.
liquorrhoea, -ae, / [liquor* (cerebrospina
lis) -b foi] rh o e течение] : (b) ликво
рея — продължително изтичане на гръб
начномозъчна течност, най-често от
травматичен произход, (г) ликвор(р)ея.
(е) liquorrh(o)ea. (f) liquorrhce. (d) Li
quorrhoe.
listeriosis, listerellosis, -is, / : (b) листе-
риоза, листерелоза, грануломатоза на но
вородените — зооноза по гризачите, до
машните животни и птиците, пренасяща
се и у човека (повече във вид на спо
радични случаи); протича под няколко
клинични форми : ангинозна, ангинозно-
септична (инфекциозна мононуклеоза ?),
нервна (менингит, менинго-енцефалит),
очно-жлезна (засяга обикновено едното
око и лимфните възли от същата стра
на), септико-грануломатозна, последната
най-често у новородените ; причинител
Listeria (Listerella) monocytogenes, (г)
листереллез, листериоз, невреллез, гра-
нулематоз новорожденных, болезнь реки
Тигр, (е) id. (f) listériose, (d) id.
lith- , Htho- [Xi&oç lithos камък] : в състав
ни думи означава камък.
lithagoga (remedia), tipl [Xi&oç f + a-yoryos
agogos довеждащ, изгонващ] : (b) ли
та rora — лекарствени средства, предиз
викващи изместване или изкарване па
камък, главно пикочни камъни, (г) кам
негонные средства, (е) litliag ogiies. (f)
lithagogues. (d) steinabtreibende Mittel.
lithiasis, -is, / [XCO-oç f ] : (b) литиаза —
камъчпа болеет: образуване на камъни,
особено на камъни (конкрементн) в бъб
реците, пикочния и жлъчния мехур (виж
urolithiasis, nephrolithiasis, cholelithia
sis). (г) каменная болезнь, литиаз. (е)
id., calculous disease. (f) lithiase. (d)
Steinkrankheit, Stemleiden, id. (syn) cal
culosis.
lithopaedion, lithopaedium, -ii, n [X&oçf
+ rcaîç, îcatèôç pais, paidos, дете]: (b)
литопедиум — вкаменен, калцифициран
мъртъв плод в матката, (г) окаменелый
плод, ( e) lithop(a)edion , lithop(a)ediu m.
(!) lithopédion. (d) Lithopädion, Stein
kind.
lithotomia,
-ae, / [Xi&oç f + %opr\ tome
рязане]: (b) литотомия — оперативно
отваряне на пикочния мехур за отстра
няване на камък (надпубисно или пери-
неално). (г) камнесечение, (е) lithotomy.
(!) taille (de la vessie), (d) Steinschnitt,
Lithotomie.
lithotripsia, -ae, f [U&oç f + трфео tribo
трия, раздробявам] : (b) литотрипсия —
раздробяване на камъни в пикочния ме
хур със специален инструмент (лито-
триптор), вкаран през пикочния канал,
(г) камнедробление. (е) lithotrity, litho
tripsy, litholapaxy. (!) lithotritie, litho-
tripsie, lithoclastie. (d) Lithotripsie, Stein
zertrümmerung. (syn) lithotritia.
lithotritia, - a e ,/ : -*■ lithotripsia.
Litteni phaenomenum siv e signum [M.
Litte n , герм, лекар, 1845—1907]: (b)
феномен на Литен, диафрагмален фено
мен на Литен — движенията на свива
щата се диафрагма, видими под форма
на линия при вдишване и издишване
странично в областта на долните ребра ;
липсва при воден плеврит, емпием, пнев
мония на долния лоб и др. (г) феномен
Литтена, диафрагмальный феномен Лит-
тена. (е) diaphragm phenomenon, Litten’s
phenomenon. (!) signe du diaphragme,
signe de Litten, (d) Littensches Phäno
men, Zwerchfellphänomen.
Littlei morbus [U7. J. Little, англ, хирург
и ортопед, 1810—1894] : (b) болеет на
Литьл — сборно понятие за различни
форми па церебрална детска парализа,
употребявано особено за диплегичната,
респ. параплегнчната форма ^ diplegia
spastica infantilis, възникваща най-често
всл. на родилна травма. (Г) болезнь Л ит
тла. (е) Little’s disease, spastic diplegia,
lateral spinal sclerosis. (!) maladie de
Little, diplégie cérébrale infantile, (d)
Littlesche Krankheit, (syn) diplegia spas
tica infantilis.
Littrei glandulae [A. Littré, фр. анатом,
1658—1726]: -► glandulae urethrales.
Litzmaiml obliquitas
284
lobus
Litzmaimi obliquitas [K- K . Litzmann,
герм, гинеколог, 1815— 1890] : виж при
asynclitismiis.
livedo, -inis, f [livere имам синкав цвят]:
(b) ливедо — синкавовиолетоио оцветя
ване на кожата с разни оттенъци, очер
тания (във вид на мрежа, кръгове с раз
лична големина) всл. на студ (I. а fri
gore), топлина (I. а calore siv e calori
ca) и др. ; вид пасивна хиперемия на
кожата, (г) ливедо. (е) id. (f) id. (d) id.
(syn) livor cutis, cutis marmorata.
1. anularis, livedo a frigore, livedo
reticularis: -+ cutis marmorata.
1. racemosa (Ehrmann): ливедо раце-
моза — постоянни дървовидно-мрежести
фигури на кожата, главно на долните
крайници, всл. на артериит при сифилис,
туберкулоза, алкохолизъм и др. или като
чисто функционално вазомоторно раз
стройство от разни причини.
lividus, -а, um (livere \ ] : (b) ливиден —
бледосинкав, сиЕосинкав, оловносив, с
оловен цвят. (г) синюшно-бледный, серо
синеватый, свинцово-серый, (е) livid, (f)
livide, plombé, (d) blaßbläulich, blei
farbig, livid.
livor, -oris, m [ t ] : (b) ливор — синкаво-
сив цвят, оловоподобен цвят, синьо пет
но, синина ; бледност + цианоза, ( г) си
неватосерый цвет, свинцовый цвет, синее
пятно, синяк, (е) id. (f) lividité, (d) id.,
bläuliche Farbe, bleiartige Farbe.
1. cutis: -> livedo.
1. mortis ipl livores mortis): (b) труп
но петно, трупни петна —■ тъмносиньо-
червените петна по кожата на мъртъв
ците. (г) трупное пятно, (е) id. (f) li
vidité cadavérique, (d) Totenfleck, Lei
chenfleck.
lobaris, -е
(b) лобарен — отна
сящ се до лоб, засягащ едни лоб, напр.
pneumonia- lobaris, (г) лобарный, доле
вой. (е) lobar, (f) lobaire. (d) lobär, Lap
pen-,
lobatus, -a, -um [| ]: (b) разделен на ло-
буси, състо ящ се от лобуси (дялове).
(г) дольчатый, (e) lobate, lobose, lobed.
(f) lobé, (d) gelappt, lappig.
lobectomia, -ae, / \lobus* +
ekto-
m e изрязване] : (b) лобектомия — опе
ративно отстраняване на белодробен лоб
(при бронхиектазия, белодробен абсцес,
тумори и др.). (г) лобэктомия, (е) lobec
tomy. (f) lobectomie, (d) Lobektomie.
lobotoima, -ae, / [lobus* -f то*г>5 tome ря
зане, отрязване] : (b) лоботомия — опе
ративно прерязване на връзките между
челния лоб на мозъка и thalamus* за
лечение на някои душевни заболявания-
(много тежка шизофрения п др.); виж
leucotomia. (г) лоботомия. (е) lobotomy.
(о lobotomie. (d) Lobotomie.
Lobsteini morbus [J. F. O . Lobstein, ле
кар в Страсбург, 1777—1835]: —►osteo
psathyrosis congenita,
lobularis, -e [lobulus*\ : (b) лобуларен —
отнасящ ce до lobulus", засягащ или
заемащ отделни лобули. (г) лобулярный^
дольковый. (е)lobular. ( о lobulaire. (d)
lobulär.
lobulatus, - a , -um [|]:(b) разделен на ло
були, състоящ се от лобули. (г) дольча
тый. (е) lobiilnte, iobulated. (f) lobule..
(d) gelappt, kleinlappig,
lobulus, -i, m [умал. от lobus ]:(b) лобул —
малък лоб, малък дял, делче, част o r
голям лоб. (г) долька, (е) lobule, (f) lo
bule. (d) Läppchen, id.
1. auriculae : (b) долната, висяща ме
сеста част на ушната мида. (г) ушная
мочка, мочка уха. (е) lobule of the au
ricle, ear-lobe. ( o lobule de l ’oreille,
bout de Foreille. (d) Ohrläppchen,
lobus, i, m (pi lobi) [Xo?àç lobos дял or
черния дроб] : (b) лобус — лоб, дял„
напр. 1. cerebri и др. (виж по-долу ). (г)
доля. (е) lobe. (f) lobe, (d) Lappen.
K cerebri : (b) лоб на едчо от двете
полукълба на главния мозък, мозъчен
лоб. <Г) доля головного мозга. ( е) ce
rebral lobe, (f) lobe du cerveau, (d) Ge
hirnlappen, Hirnlappen.
1. frontalis : (b) фронтален или челен
лоб на главния мозък, (г) лобная доля
(головного мозга). ( е) frontal lobe. <f>
lobe frontal, (d) Stirnlappen.
1. occipitalis: (b) окципитален или
тилен лоб на главния мозък, (г) затылоч
ная доля (головного мозга), (е) occipital
lobe, (f) lobe occipital, (d) Hinterhaiipts-
lappen.
K parietalis : (b) париетален или те
менен лоб на главния мозък, (г) темен
ная доля (головного мозга), (е) parietal
lobe, (f) lobe pariétal, (d) Scheitellappen.
h pulmonalis : (b) лоб или дял на бе
лия дроб, белодробен лоб. (г) легочная
доля, доля легкого, (е) lobe of the lung,
(f) lobe pulmonaire, (d) Ltmgenlappen.
1. temporalis : (b) темпорален или
слепоочен лоб на главния мозък, (г) ви
сочная доля (головного мозга), ( е) tern -
localis
285
logopaediæ
poral lobe, (f) lobe temporal, (d) Schlä
fenlappen.
localis, -e [locus място] : (b) локален, ме
стен. (г) местный, локальный, (е) local,
(f) local, (d) örtlich, lokal,
localisatio, -onis, / [ t ] • (b) локализация,
локализиране: 1 .съсредоточаване, огра
ничаване на определен участък ; 2. уста
новяване, уточняване мястото на пора
жението (на болестта); 3. отнасяне на
едно усещане към точката на произхода
му. (Г)локализация. (е)localization. (0
localisation. (d) Lokalisation, Lokalisie
rung, Ortsbestimmung,
loc. dol. : съкр. за loco* dolenti,
lochia, -orum, njpl [ЯохеСа lochcia раждане,
Xoxeîcç locheios свързан c раждането] :
(b) лохии,лохиално течение, следродилно
очистване — течение от кухината на
матката през първите 3—б седмици след
раждането : през първите дни кърваво
(1. cruenta sive rubra), след това серозно
кърваво (1. sanguinolenta sive serosa),
накрай слузно (1. alba) ; дължи се на обрат
ното развитие и заздравяване на обшир
ната ранева повърхност на матката. (Г)
лохии, послеродовые выделения, (е) id.
(f) lochies, su ites de couches, (d) Lo
chien, Wochenfluß, W ochenbettfluß,
lochiometra, -ae, / [lochia* + tnfcpx metra
матка] : (b) лохиометра — застой на
лохии, задръжка на лохии в матката, (г)
лохиометра. ( е) id. (!) lochiométrie. (d)
Lochialstauung, id.
lochiorrhoea, -ae, / [lochia* -f jSgtj rhoe
течение]: (b) лохиорея — обилно тече
ние на лохии. (г) лохиор(р)ея. (e) lochior-
rh(o)ea, lo chiorrhagia, (f) lochiorragie.
(d) Lochiorrhoe, Lochiorrhagie, vermehr
ter W ochenfluß.
loco dolenti [abi. от locus*dolens болящ] :
(b) на болезненото място, на мястото на
болката — прилагане на лечебно меро
приятие на мястото на болката, (г) в
месте боли, в болевой точке, ( е) to the
painful spot, (f) à Tendroit douloureux,
(d) am schmerzhaften Orte,
locomotorius,
-a,
-uni [locus- -rtnovëre,
pp. motus, движа] : (b) локомоторен —
отнасящ се до движението, до придви
жването от едно място на друго, подви
ж ен, двигателен, напр. локомоториа
атаксия, (г) локомоторный, двигательный,
передвижной, ( е) locomotor, (f) locomo
teur. (d) lokomotorisch.
loco typico [/ochs*] : (b) на характерното,
типичното място, напр. fractura radii loco
typico — счупване на лъчевата кост на
място, гдето обикновено се чупи. (г) в
характерном (типичном) месте, ( е) id
(f) id. (d) id.
locularis, -e [locus*]: (b) локуларен —
отнасящ се до loculus*, разделен на
малки кухини, на гнезда, гнезден. (г)
гнездный. <•> locular, loculated. (f)
loctilaire, compartimente, (d) fächerig,,
kammerig.
loculus, -i, rn [умал. от locus*] : (b) ме
стенце — малка кухина или камера, (г)
местечко, (е) small place. (!) petite place,
(d) Plätzchen.
locus, -i, tu : (b) място, определено място,
напр. locus Kiesselbachi*. (г) .место. (е)
place, spot. (!) lieu, (d) Ort.
1. minoris resistentiae : (b) място
на по-малка (=-
по-слаба, най-малка)
съпротива, (г) место (наименьшего со
противления. (е) a spot of lessened re
sistance. (f) endroit de la moindre rési
stance. (d) Stelle des verm inderten
(geringsten) Widerstandes.
Lötfleri syndromum [W. Löffler, швей
царски лекар, роден 1887]: (b) синдром
на Льофлер — преходен белодробен ин
филтрат, съдър жащ голямо количество
еозинофили, с еозинофилня в кръвта ;
особено често у лица, страдащи от алер
гични заболявания, напр. при аскаридоза,
бронхиална астма, уртикария и др. (г)
синдром Леффлера. (е) Löfflefs syn
drome. (f) syndrome de Löffler, (e) Löf-
flersches Infiltrat.
Loewii testum [0. Loewi, австрийски
фармаколог, 1873— 1961]: (b) симптом
или проба на Льови — разширяване на
зениците при капване на адреналин
(1—2 капки от разтвор 1%о) в окото
липсата на разширяване показва пови
шаване ма парасимпатиковия тонус или
намаление на в ьзбудимосттл на гпмпатн-
куса. (г) симптом или проба Леви, ад
реналиновая реакция Леви-Кордса. (е)
Loewi’s test. (!) signe de Loewi, (d) Loe-
wisches Zeichen.
- logia [Xo^gç logos дума, реч, учение,
наука] : в съставни думи означава "наука,
учение.
logopaedia,
-ae, / [Xc^oç ] дума + tcxîç,.
rcoueôç pais, paidos, дете] : (b) логопе
дия — наука, занимаваща ce c изучава
нето и лечението на дефектите на речта.
(Г) логопедия, (e) logop(a)edia. (!) log o -
pédie. (d) Sprachheilkunde, Logopädie.
longissim us
286
lunaris
longissimus, -a, -um (superi, от longus*]:
(b) най-дълъг, много дълъг, напр. m us
culus longissimus dorsi, (г) длинейший.
(e) longest, (f) le plus long, (d) der
längste.
longitudinalis,
- e {longitudo дължина] :
(b) лонгитудинален
• надлъжен, про
тичащ или насочен надлъжно, (г) про
дольный. (е) longitudinal, (f) longitudi
nal. (d) längsverlaufend, längsgerichtet,
longitudinal.
longus, -a.
- um : (b) дълъг. (r) длинный,
(e) long, (f) long, (d) lang.
lordoscoliosis, -is, f : (b) лордосколиоза —
комбинирано изкривяване на гръбначния
стълб: lordosis* -f- scoliosis*. (Г) лордо-
сколиоз. (е) id. (f) lordo-scoliose. (d)
Lordoskoliose.
lordosis, -is, / [Aopôôç lord os извит назад
дъгообразно, извит] : (b) лордоза — из
кривяване на гръбначния стълб с обър
ната напред изпъкналост, противопо
ложно на kyphosis* ; нормално с лека
лордоза са ший пата и поясната част на
гръбначния стълб, (г) лордоз, (е) id.,
hollow-back, saddle-back. <f) lordose. (d)
Lordose.
lotio, -onis, / [= промиване, от lavare
мия] : (b) измиване, обливане ; средство
за измиване, течна лекарствена форма
за външно употребление, напр. I. cosme
tica — течно козметично средство (за
фрикции на кожата и главата), ( г) об
мывание ; жидкая лекарственная форма
для наружного применения, (e) lotion,
wash. (f) lotion, (d) Waschung, Wasch
mittel.
lucidus, -a, -um [lux светлина] : (b) светъл,
ясен, прозрачен, напр. intervallum* lu
cidum. ( г) светлый, ясный, прозрачный,
(е) clear, lucid, (f) lucide, (d) hell, klar,
licht.
lues, -is, / [= заразна болеет, мор, епиде
мия ; гибел, бедствие], lues venerea : ->
syphilis.
lueticus, luicus, -a, -urn [lues?] :
syphi
liticu s.
lumbago, -inis, / [lumbus хълбок, кръст] :
(b) лумбаго — остро възникващи силни
болки в лумбалната област, сборно по
нятие за означаване на болки в пояс
ната област ; при продължителни, но
несилни болки по-често се употребява
терминът lumbalgia ; болките могат да
се дъл ж ат на заболяване на лумбалните
мускули (мускулно лумбаго — m y algia
lu m balis, най-често всл. на механични
причини), на гръбначния стълб (гръб
начномозъчно лумбаго — всл. на забо
ляване на прешлените, техните стави,
свързочния апарат в поясната област) и
др. (г) люмбаго, прострел, (е) id., lum-
bodynia, osphyalgia, osphitis, lumbar
myalgia, backache, (f) id.,
lombago, (d)
id.,
Hexenschuß, Lendenweh, Lenden
schmerz. (syn) lumbalgia, lumbodynia.
lumbalgia, -ae, / [lumbus \ 4- dcAfoç algos
болка] : виж при lumbago,
lumbalis, -e [lumbus t | : (b) лумбален —
отнасящ се до поясната облает, до х ъл
боците, поясен. (г) поясничный, (е) lu m
bar. (f) lombaire. (d) lumbal, Lenden-,
lumbi,-orum, rnjpl [хълбоци, от lumbus | ] :
(b) лумбална област, поясна област —
областта отзад и отстрани между долните
ребра и таза, виж regio lumbalis, (г)
поясница, (е) loins, (f) lombes, (d) Len
den, Lendengegend, Kreuzgegend,
lumbodynia,
-ae, / [lumbus t + ôdôvnrç
odyne болка] : lumbago,
lumbricalis, -e {lumbricus'-’] : (b) лумбри-
кален — подобен на дъждовен червей,
червеобразен, напр. musculus lumbrica
lis. (г) червеобразный, (е) lumbrical, ver
miform, lumbricoid. (f) lombrical. (d)
regenwurmähnlich, (syn) lumbricoides.
lumbricoides, gen.
- is [lumbricus дъждо
вен червей + -etöTjs -e ides подобен] :
подобен на дъждовен червей, червеоб
разен. напр. Ascaris* lumbricoides ; виж
lumbricalis.
lumbricus, -i. m [ | ] : (b) дъждове н червей.
(Г) дождевой червь.** (е) earthworm, (f)
lombric, ver de terre, (d) Regenwurm.
lumbus, -i, m : хълбок, кръст, виж lumbi,
lumen, -inis, n [ = светлина; прозорец]:
(b) лумен : 1. напречното сечение, про
странството във вътрешността на тръ-
бест орган или образувание (артерия,
вена, черва и др.), отвор на тръбест
орган, прозирка ; 2. единица светлинен
поток, (г) 1. просвет (сосуда, трубки);
2. люмен, (е) 1-2 . id. (f) 1. lumière;
2. id. (d) 1-2. id.
lunaris, -e [luna луна] : (b) лунарен : 1. от
насящ се до месечината или до месец,
лунен, месечен, напр. лунарен месец
(= 28 дни); 2. подобен на луна, на по
лумесец, полулунен, лунест. (г) 1. лун
ный, месячный ; 2. лунообразный, полу
лунный. (е) lunar, (f) lunaire. (d) Mond-;
mondförmig.
lunatismus
287
luxatfo
lunatismus, -i, m [lana f ] : -► somnambu
lismus.
lunatus, -a, -um [pp. от lunare извивам
във форма на лунен сърп] : (b) полулу-
нен, сърповиден, напр. os lunatum (виж
при carpus), (г) полулунный, серповид
ный. (е) halfmoon-shaped, semilunar,
crescentic. до semi-lunaire, en forme de
croissant, (d) halbm ondförmig, mond(si-
chel)fôrmig.
lunula, -ae, / [умал. от luna | ]: (b) луну-
ла — бялата полулунна част на основата
на нокътя. (г) луночка (ногтя), (е) id.
(f) lunule, (d) id.
lupoma, -atis, n tpi lupomata) [lupus* +
-oma = тумор]: (b) лyпом — отделно
възелче от lupus vulgaris (виж по-долу).
(Г) лупома. (е) id. (f) lupome, tubercule
lupique, (d) Lupom, Lupusknötchen.
luposus, -a, -um [/upns*] : (b) лупозен —
отнасящ ce до болестта lupus*, (г) вол-
чанковый. (е) lupous, (f) lupique, (d)
lupös.
lupovisceritis, -tidis, / [lupus* (erythema-
todes) + viscera*] :
Libman-Sacks*
syndrom um.
lupus,
- i, m [ = вълк ; названието произ
хожда от школата в Салерно, гдето под
тази дума са разбирали разнородни яз
вени и деструктивни процеси по лицето,
наподобяващи обезобразявания след уха
пване от вълк] : (b) лупус, вълчанка —
означение за lupus* vulgaris ; стар, но
още широко разпространен термин за
tuberculosis cutis luposa (виж по-долу
lupus vulgaris), (г) волчанка, (е) id., lu
pus vulgaris, tuberculous lupus, (f) lupus
vulgaire, lupus tuberculeux, (d) fressende
Flechte, Schwindflechte, id., Lupus vul
garis.
I. erythematodes sive erythematosus
[eptthjpa, -axoç, erythema ,
- atos, черве
нина] : (b) лупус еритематодес — кожно
заболяване с неясна етиология, което в
най-честата си хронична форма засяга
кожата главно на лицето : строго огра
ничени червени петна и инфилтрати,
хиперкератоза и атрофия по носа и бу
зите, обикновено във форма на пеперуда
(I. е. discoides); в острата си форма
(L е. disseminatus) представлява тежко
системно заболяване, което отнасят към
колагенозите. (г) волчанка красная (эри
тематозная), эритематоз. (е) id.,
lupus
erythematosus, Cazenave’s disease, lupus
sebaceus, lupus superficialis, (f) lupus
érythémateux, lupus de Cazenave, herpès
crétacé, (d) id., Erythematodes, Zehrrose,
Schmetterlingsflechte, (syn) erythemato
des, erythema atrophicans sive centrifu
gum, seborrhoea congestiva, ulerythema
centrifugum, atrophodermatitis centrifuga.
1. erythematodes disseminatus: виж
при lupus erythetamodes.
1. pernio : виж при Besnier-Boeck-
Schaumann* morbus.
1. tuberculosus: -► lupus vulgaris.
1. vulgaris : (b) вълчанка — туберку
лоза на кожата и лигавиците, главно на
лицето, с извънредно хроничен вървеж
и дълбоко лежащи жълторозови възел-
чета (лупоми), тъканта на които при
натискане наподобява ябълково желе.
(f) волчанка. (е) id., tuberculous lupus,,
lupus, (f) lupus vulgaire, lupus tuber
culeux. (d) id., Schwindflechte, fressende
Flechte, (sy n) tuberculosis cutis luposn,
lupus tuberculosus.
luteus,
- a, -um : (b) жълт, с портокалов
или шафранов цвят, напр. corpus* luteum,
(г) желтый, шафранного цвета, (е) yellow ,
safran yellow, (f) jaune-orange, jaune-
safran. (d) gelb, safrangelb, orangegeib.
luxatio, -onis, / [luxare, pp. luxatus, из
кълчвам, измествам] •(b) луксация : 1. из
кълчване — пълно изместване на став
ния край на една от костите, които
образуват става ; непълното изместване
се нарича subluxatio*; виж също relu-
xatio ; 2. изместване на някой орган,,
напр. на лещата на окото (I. lentis, виж
по-долу). (Г) вывих. (е) dislocation, luxa
tion. (f) luxation, (d) Verrenkung, Ausren
kung, Luxation.
1. habitualis: (b) хабитудлна лукса
ция — привична луксация : луксация,
която често се повтаря. <Г> привычный
вывих. (е) habitual dislocation. <о luxa
tion habituelle. (d) habituelle Luxation.
1. imperfecta: —►distorsio.
h incompleta: —►subluxatio.
1. inveterata: (b) застаряла лукса
ция—неизлекувано или зле наместено из
кълчване. (Г) застарелый вывих. (е) in
veterate dislocation. (О luxation in vété
rée. (d) id.
1. lentis : (b) луксация на лещата на
окото, (f) вывих хрусталика, (е) disloca
tion of the lens, (f) luxation du cristallin,
(d) Linsenluxation, Linsenverlagerung,
Linsenverschiebung. (syn) ectopia lentis.
1. manus congenita:
talipomanus..
luxurians
288
lymphocytoma
luxurians, gen.
- a ntis [luxuriare буйно
раста] : (bj буен, буйно растящ, преко
мерно разрастващ се, растящ в излишък,
изобилен, излишен, напр. саго:: luxurians,
(г) буйный, чрезмерно разрастающийся,
обильный, избыточный, (е) luxu riant,
exuberant, (f) luxuriant, (d) üppig wu
chernd.
lycorexia,
-ne, f |Xû*/.oç lykos вълк 4
orexis желание]: -► bulimia,
lympha,
- a e, f [--- бистра вода, изворна
вода]: (b) лимфа - течност,съдържаща
се в лимфните капиляри и съдове; на
гладно тя е прозрачна или слабо опалес-
цирлша, след приемане па храна става
бяла, непрозрачна, подобна на мляко ;
съдърж а фибриноген, протромбин, лев
коцит и др. (г) лимфа, (е) lymph, (f)
lymphe, (d) Lymphe.
1. vaccina : —> vaccinum variolae,
lymphadenia, -ae, / [lympha* 4 àor,v aden
жлеза]: лимфадения : 1. по-рано употре
бявано означение за pseudoleukaemia:: ;
2. генерализирано заболяване на лимф
ните възли, виж lymphadenosis.
lymphadenitis, -tidis, f [lympha \
4 -iiis == възпаление]: (b) лимфаденит—
възпаление на лимфните възли, (г) лимф
аденит. (е) id., ndenolyinphitis. (f) lymph-
adénite, adénite. (à) Lymphknotenent
zündung, id.
L granulomatosa venerea :
lym-
pliogra nи!оrnatos is inguinalis.
1. ileocaecalis sive mesenterica : -►
ileitis terminalis.
L inguinalis subacuta : -v lymphogra
nulomatosis inguinalis,
lymphadenoides, gen.
- is [lympha* 4
f4
- eides подобен] : (b) лнмф-
пденоидсм - отнасящ се до или про
изхождай! от лимфен възел или по
строеж подобен на лимфен вьзе.т. (г)
лимфаденопдный. (е) lympliadenoid. (f)
lymphadénoide. (d) lympliadenoid.
lymphadenoma, -atis, n [lympha- -f- àdTjv \
4- • o m a --=тумор] : -► lymphoma,
lymphadenosis,
- is, / [lympha* 4 aSvjv ]
- r -osis ]: (b) лимфаденоза —термин,
въведен за означаване па системните
хиперпллстичии процеси в лимфните
възли и в аденоидната тъкан изобщо,
наблюдавани при лимфатпчна левкемия
и алевкемня ; оттам и означаването лев-
кемнчна лимфаденоза (виж leu kaemia
lymphatica chronica) и алевкемична лимф
аденоза. (г) лимфадеиоз. (е) id. (О
lympliademe. (d) Lympliadenose.
lymphagoga (remedia), ri/pl [lympha-'
4
ü7o>véç agogos довеждащ, предизвик
ваш] : (b) лпмфогонни средства, предиз-
нпкваиш увеличаването на лимфата в
лимфните съдове, (г) лпмфогоиные сред
ства. (e) lymphagogues. (f) lymplia-
gogues. (d) lymphtreibende Mittel,
lymphangiectasia,
-ae, / [lympha* + à-f-
Ifslov angeîon съд 4 ixxar.g ektasis раз
тягане, разширение] : (b) лимфангиекта-
зпя
трайно разширение па лимфни
съдове, (г) лимфангиэктазия. ( е) lymplian -
giectasis, id. (f) lymphangiectasie, (d)
Lymphangiektasie, Lymphektasie, Lymph-
gefäßerweiterung.
lymphangioendothelioma,
- atis, n: виж
при endothelioma.
lymphangioma, -atis, n [lympha | 4- *rf-
Ysîov I 4 -oma = тумор] : (b) лимфан
гиом — новообразувапие, изхождащо от
лимфни съдове ; представлява порок на
развитието ил лимфни съдове, (г) лимф
ангиома. (е) ici. (f) lymphangiome, an
giome lymphatique, (d) Lymphangiom,
(syn) angioma lymphaticum,
lymphangitis, -tidis, / [lympha t 4 «7-
*f£lov t 4 -itis — възпаление]: (b) лимф
ангит — възпаление на лимфни съдове,
(г) лимфангит, (е) id. (f) lymphangite,
(d) Lymphgefaßentzündung, id.
lymphangoitis, -tidis, / : -► lymphangitis,
lymphaticus, -a.
- um [lympha*] : (b) лим
фен, лимфатичен — отнасящ се до лим
фата, до лимфен възел или до лимфните
съдове : за лимфатпчна диатеза виж
diathesis lymphatica; лимфатпчна или
левкемоиднареакция: патологична реак
ция на кръвта, при която морфологии- -
пата картина на кръвта е сходна с лев-
кемичната или сублевкемичната, но па-
тогенезата на изменението е различна ;
лимфен апарат, лимфна тъкан : лимф
ни възли (жлези), далак, тимус, сливи
ци и лимфните фоликулп в разните ор
гани. (г) лимфатический, (е) lymphatic,
(f) lymphatique, (d) lymphatisch, Lymph-,
lymphatismus,-ï, m [lympha-]: -> diathesis
lymphatica и status thymicolymphaticus,
lymphoadenitis,
lymphoadenoma :
—
►
lymphadenitis, lymphadenoma.
lymphoblastoma gigantofolliculare : -►
Brill-Symmer’s morbus,
lymphocytoma,
- atis, n [lymphocytus- 4
-oma = тумор]: lymphoma(1).
lymphocytosis
289
lymphogranulomatosis
lymphocytosis, -is, / [lymphocytus*] : (b)
лимфоцитоза — патологично увеличаване
на лимфоцитите в периферната кръ в (над
30 или 35% от общия брой на левко
цитите), най-често с едновременно на
маляване на полиморфноядрените левко
цити; в реконвалесценция след инфек
ции, при хронични, доброкачествено про
тичащи процеси (туберкулоза, сифилис,
огншцни заболявания, протозойни бо
лести и др.)> при епидемичен паротит,
отчасти при коклюш, при вегетативна
лабилност (напр. при Базедова болест,
хипертиреоза) и др., в голяма степен при
leukaemia* lymphatica, (г) лимфоцитоз.
(e) id. (!) lymphocytose, (d) Lymphozy
tose.
1. infectiosa acuta : (b) остра инфек
циозна лимфоцитоза — контагиозно епи
демично заболяване с подобни на грип
явления и др., хиперлевкоцитоза с уве
личаване числото на малките лимфоцити ;
предполагаем причинител лимфотропен
вирус, (г) острый инфекционный лимфо-
иитоз. (е) id. (f) lymphocytose infectieuse
aiguë, (d) id.
lymphocytus, -i, m (pi lymphocyti) [lym
pha* -f хитoç kytos кухина (клетка)] :
(b) лимфоцит, лимфошпи — бели кръвни
клетки (телца), лимфоидни клетки, вид
негранулирани левкоцити (виж leucocy
tu s, 2)" с голямо кръгло ядро ; образу
ват се в лимфната тъкан (лимфни възли,
далак), (г) лимфоцит, (е) lymphocyte.
(f) lymphocyte, (d) Lymphozyt, Lymph-
zelle.
lymphoepithelioma,
- atis, n [lympha1i: -f
epithelioma *} : (b) лимфоепителиом, ту
мор на Шминке (Schmincke) — злока
чествен тумор на ринофаринкса, сливи
ците и фаринкса, произхождащ от лим-
фоидната тъкан на фаринкса. (Г) лим-
фоэпителиома. (e) lympho-epithelioma,
Schmincke tumo(u)r. (f) lympho-épithélio-
me. (d) Lymphoepitheliom, Schmincke-
scher Tumor, (syn) embryocytoma, tumor
Schminckei.
lymphoglandula, -ae, /(B N A ):
nodus
lymphaticus (PNA).
lymphogranuloma,
- atis, n [lympha* +
granatum зрънце -f
- onia = тумор]: (b)
лимфогранулом — гранулом (granuloma*)
на лимфни възли. («•) лимфогранулема.
(е) id. (f) lymphogranulome. (d) Lym-
phogranulom.
1. inguinale :
lymphogranulomato
sis inguinalis.
I. malignum: -► lymphogranulomato
sis (maligna).
1. venereum:
lymphogranulomato
sis inguinalis.
lymphogranulomatosis, -is, / (maligna)
[ f + -os/s*]: (b) лимфогрануломатоза, бо
леет на Ходжкин (Hodgkin), злокачествен
гранулом: хронично заболяване, проти
чащо с туморовидно разрастване на
лимфните възли, типична вълнообразна
температура, увеличено изпотяване, сър
беж и др., вид ретикулоза (ретикуло-
ендотелиоза) ; разрастват елементите на
ретикуло-ендотелната система, главно в
лимфните възли, далака, черния дроб,
костния мозък и др.; обикновено бо
лестта започва със заболяване на една
група възли, най-често шийните, и може
да остане локализирана (в шийната, акси-
ларната или ингвиналната област, в ме-
диастинума, в ретроперитонеалните лимф
ни възли и др.), но по-често има склон
ност да генерализира; етиология неиз
яснена. ( г) лимфогранулематоз, болезнь
Годжкина, злокачественная гранулема,
(е) Hodgkin's disease, malignant lympho
granulomatosis, malignant lymphoma, mul
tiple lymphadenoma, pseudoleuk(a)emia,
lymph atic an(a)emia, lymphosarcoma, (f)
maladie de Hodgkin, lymphogranuloma
tose aiguë, granulome malin, lymphogra
nulomatose maligne, granulomatose ma
ligne, adénie éosinophilique prurigène.
(d) Lymphogranulomatose, Hodgkinsche
Krankheit, Sternbergsche Krankheit, ma
lignes Granulom, (syn) morbus Hodgkini,
granuloma malignum, lymphogranuloma
malignum, lymphomatosis granulomatosa.
1. benigna (Schaumann) : —►Besnier-
Boeck-Schaumann’ morbus.
L inguinalis: (b) ингвинална лимфо
грануломатоза, болеет на Никола-Фавр
(Nicolas-Favre), климатически бубони,
четвърта венерическа болеет, ано-ректа-
лен сифилом, вирусен венерически лим
фогранулом — заболяване, характеризи
ращо се с хронично подуване на ингви-
иалпите лимфни възли, с нехарактерен
първичен афект, образуване на фистули
и др. ; причинител филтриращ се ви
рус (Miyagawanella lymphogranulomatis),
(г) лимфогранулематоз паховый, болезнь
Николя-Фавра, климатические бубоны,
четвертая венерическая болезнь, анорек
тальная сифилома, паховая гранулема.
(e) benign inguinal lymphogranulomato
sis, Nicolas-Favre disease, F rei’s disease
19 Медицинска терминология
lymphoides
290
lysis
fourth venereal disease, id., lymphogra
nuloma inguinale, climatic bubo, (f) lym
phogranulomatose inguinale subaigué, ma
ladie de Nicolas-Favre, bubon climatique,
bubon poradéniqtte, ulcère vénérien adc-
nogène. (d) Lymphogranuloma inguinale,
inguinale Lymphogranulomatose, klima
tische Bubonen, Nicolas-Favresche Krank
heit, vierte Geschlechtskrankheit, (syn)
lymphogranulomatosis inguinalis subacu
ta, lymphadenitis inguinalis subacuta,
lymphogranuloma inguinale, lymphogra
nuloma venereum, lymphomatosis ingui
nalis suppurativa subacuta, lymphadeni
tis granulomatosa venerea, lymphopathia
venerea, microadenitis inguinalis suppu
rativa, poradenitis inguinalis subacuta,
elephantiasis genitoanorectalis ulcerosa,
morbus Nicolas-Favre.
lymphoides, gen.
- is [lympha*1 + -sIôtjç
- eides подобен]; 1. лимфоиден, подобен
на лимфен възел, пиж adenoideus ; 2. лим-
фатичен, лимфен, виж lymphaticus,
lymphom a,
- atis, п [lympha* + -orna =
тумор] : (b) лимфом : 1. тумор със строеж,
подобен на лимфен възел ; 2. в съвет
ската литература означава реактивен
процес в тъканите и органите (lympho
ma simplex) : огнища на новообразуване
на лимфна тъкан в лимфните възли или
в други органи и тъкани, (г) лимфома,
(е) id.,
lymphadenoma. (f) lymphome,
lymphadénome. (d) Lymphom, (syn)
lymphadenoma, lymphocytoma.
1. m a lignum : старо название за алев-
кемични лимфаденози и за лимфограну-
ломатоза; в англо-амер. литература malig
nant lymphoma означава morbus Hodgkini
(lymphogranulomatosis*),
lymphomatosis, -is, / [ f ] : лимфоматоза :
1. мултиплен лимфом, виж lymphoma ;
2. lymphadenosis* ; 3. Mikuliczr" syn-
dromum.
1. benigna :
Mikuliczi syndromum.
1. granulomatosa : -► lymphogranulo
matosis.
1. inguinalis suppurativa subacuta :
—
►lymphogranulomatosis inguinalis,
lymphomononucleosis infectiosa: -** mo
nonucleosis infectiosa.
lymphonodulus, -i, m :
nodulus lympha
ticus.
lymphonodus, -i, m (INA) ; -► nodus lym
phaticus (PNA).
lymphopathia venerea: -* lymphogranu
lomatosis inguinalis.
lymphopenia, -ae, / [lympho(cytus) * -f-
nevtcc penia бедност] ; (b) лимфопеиия —
намаляване на лимфоцитте в перифер
ната кръв (под 20% от общия брой на
левкоцитите), (г) лимфопеиия. (е) id.
(о lymphopénie, (d) Lymphopénie,
lymphoreticulosis,
- is, / ; -► Brill-Sym-
niers’ morbus.
L benigna e morsu Felis [morsus
ухапване, feles,
- is, котка] : (b) добро
качествена инокулационна лимфорети-
кулоза — болест всл. на одрасквания
или ухапване от котка, по-често у деца,
изразяваща се в повишаване на темпера
турата и възпаление на регионарните лим
фни възли, (г) доброкачественный лимфо-
ретикулез. (е) cat-scratch disease, cat-
scratch fever, (f) maladie des griffes du
chat, (d) benigne Inokulationslymphore-
tikulose nach Katzenbiß.
lymphosarcoma, -atis, n [lympha* + sar
coma:"] : (b) лимфосарком : 1. злокачествен
тумор, развиващ се от лимфо-ретикулна-
та тъкан ; при генерализиране на лим-
фосаркома или при системно засягане на
лимфо-ретикулната тъкан говорим за
lymphosarcomatosis* ; 2. = m orbus Hodg
kini* (в англо-амер. литература), (г) лнм-
фосаркома. (е) 1. id., lymphatic sarcoma ;
2. Hodgkin's disease, (f) lymphosarcome,
(d) Lymphosarkom.
lymphosarcomatosis, -is, / [| ]: (b) лнм-
фосаркоматоза, виж при lymphosarcoma,
(г) лимфосаркоматоз. ( e) id. (f) lympho-
sarcomatose. (d) Lymphosarkomatose.
lysina ,
-orum, nipt [j]: (b) лизини —
имунни тела (противотела), които в при
съствие на комплемент (внж complemen
tum) са способни да разрушават или да
стопяват онези бактерии и чужди те
лесни клетки (еритроцити и др.), вслед
ствие вкарването на които в тялото са
се образували ; според това биват бакте
риолизина, хемолизини, цнтолизини. (г)
лизины. (е) lysins. (f) lysines, (d) Lysine,
lysis,
- is, / [Xûolç развързване, разла
гане, разпадане] : (b) 1. лизис — по
степенно спадане на температурата,
една от формите на третия период на
треската (stadium* defervescentiae), про
тивоположно на crisis*; 2. лизиране —
разрушаване, стопяване на кръвни клет
ки, бактерии и др. от специфичен лизин,
(г) 1-2. лизис, (е) 1-2. lysis, (f) 1. id.,
defervescence lente ; 2. lyse, (d) 1. id..
Lyse; 2. Zellauflosung, Bakterienauflö
sung.
- lysis
291
macrophagus
- lysis, -is, / [t ] : в съставни думи озна
чава разтваряне, разпадане, разруша
ване, освобождаване от прикрс ване.
lyssa,
- а е, / [Хиоаа ярост, бяс] : ку1ешки
бяс, виж rabies.
lyssophobia, -ae, / [Лбоааf + Ф6?0? phobos
страх] : (b) лисофобия — натраплив страх
от заболяване от бяс. (г) лиссофобия.
.
<е ) id. (f) lyssophobie, (d) Lyssophobie,
lyticus,
-a,
- urn [lysis*] : (b) литичен —
спадащ постепенно, виж lysis (1). (г) ли
тический. (е) lytic, (f) lytiqu e, (d) ly
tisch .
M
M.=
misce [от miscVre смесвам] : смеси ;
съкр. в рецепти.
m. : musculus*.
: микрон ; 1 микрон = 1/1000 мм.
JVlacBurneyi punctum [СУ*. McBurney,
амер. хирург, 1845— 1913]: (Ь) точка на
Мак Бърни — място на най-силна бо
лезненост при натиск по средата на ли
нията, съединяваща пъпа с дясната пред
на горна spina* iliaca ; при хроничен
апендицит. (Г) точка Мак Бурнея. (е)
McBiirney’s point, (f) point de MacBur-
ney. (d) MacBurneyscher Punkt,
m acera [macerare, pp. maceratus, размек
вам, намокря?.!] : накисни (в рецепти).
maceratio,
-onis, / [f]: (b) мацерация :
1. размекване на твърдо тяло от дей
ствието на течност ; 2. изкисване, накис
ване на една дрога във вода (или алко
хол) при стайна температура за извли
чане на действуващите й съставки. (г)
мацерация: 1. размягчение; 2. вымачи
вание. (е) . maceration. ( о macération,
(d) Mazeration.
macies,
-ei, f: (b) 1. мършавост ; 2. бо
лестно отслабване, измършавяване, (г)
1. худоба ; 2. исхудание, (е) 1. leanness,
thinness; 2. emaciation, wasting, (f) 1. mai
greu r ; 2. amaigrissement, émaciation.
(d) 1. Magerkeit ; 2. Abmagerung.
MacLagani testum \McLagan, съвреме
нен англ, лекар] : (b) проба на Мак Ла-
ган, тимолова проба — положителна
е при дифузни поражения на чернодроб
ните клетки, особено при епидемичен
или токсичен хепатит, но и при хронич
ни възпалителни заболявания (полиартрит,
endocarditis lenta, белодробна туберку
лоза и др.) ; нормални стойности — ( +)
или до 0,08 (0,16). (г) проба Мак Лагана.
(e) McLagan’s test, (f) épreuve de Mac-
Lagan. (d) Thymoltrübungstest, MacLa-
gansche Probe.
marco- [paxpôç makros дълъг, голям] : в
съставни думи означава го л ям , дълъг ;
противоположно на micro-*.
macrocheilia,
-ае, / [jiaxpéç ] +
cheilos устна] : (b) макрохейлия — не
нормално уголемяване на устната всл.
на лимфангиома или хемангиом и др. ;
виж също Melkersson-Rosenthal’ syn-
dromum. (г) макрохейлия. (е) id., macro
chilia. (f) macrochéilie. (d) Makrocheilie,
Rüssellippe.
macrocephalia, -ае, / [jiaxpôç t +
kephale глава] : (b) макроцефалия — голя
ма глава : ненормално уголемяване на
черепа, (г) макроцефалия, большая го
лова. (?). macrocephaly. (f) macrocépha-
lie. (d) Makrozephalie, Großkdpfigkeit.
(syn) megalocephalia.
macrogamete, -es, / [jiaxpôç f +
ga
mete съпруга] : (b) макрогамета — женска
полова форма на маларийните паразити.
<Г) макро гамета. (е) id. (Î) macrog a
mète. (d) Makrogamet.
macrogenitosomia praecox [jxaxpôç [ -b ge
nitalia* -f- a&jia soma тяло] : (b) синдром
на Пелизи (Pellizzi) — преждевременно
полово и телесно развитие (къси край
ници и относително дълго туловище)
всл. на тумор на corpus* pineale, (г) син
дром Пеллизи. (е) Pellizzi’s syndrome, id.
(О syndrome de Pellizzi. (d) id. (syn)
syndromuin Pellizzii.
m acroglossia,-ae ./fpaxpoç [ -р-уХшаоа gL°Sm
sa език] : (b) макроглосия — вродено
или придобито уголемяване на езика
всл. на лимфапгиектазия или мускулна
хипертрофия, (г) макроглоссия. ( е) id.
(f) macroglossie. (d) Makroglossie.
macromastia,
- ae, / [paxpôç | -p pacrcôç
m astos гърда]: (b) макромастия — ненор
мално големи млечни жлези, (г) макро
мастия. (е) id.,
macromazia. (f) macro-
mastie. (d) Makromastie. (syn) macro
mazia.
macromazia, -ae, / [jxaxpég[ + jiaÇôç mazos
гърда]:
macromastia.
macrophagus, -i, m [paxpôç makros голям
H- q?a"fetv phagein ям] : макрофаг — го-
tnacropsia
292
malaria
лям фагоцит, виж при pliagocytus и
systema retieuloendotlieliale.
macropsia,
- a e, / [paxpdç f -f- ô-biç opsis
зрение, риждане) : (b) макропсия — виж
дане на предметите уголемени, по-голе-
ми, отколкото са в действителност, глав
но при медикаментозно или нервно драз
нене на in. ciliaris ; противоположно на
micropsia*, (г) макропсия. (е) id. (f)
macropsie. (d) Makropsie. (syn) megal-
opsia, megalopia.
m a crosco picus, -a, -um [|iaxpôç f + axorcsci>
sk op eo гледам, виждам] : (b) макроско-
пичен - видим с невъоръжено око, без
употребяване на лупа или микроскоп, (г)
макроскопический, (е) macroscopic, m ega-
scopic.(f)macroscopique.(d)makrosk opisch.
macrosomia, -ae, / [paxpéç f + aöpa soma
т я л о ]: (b) макросомия — ненормална
големина на тялото, гигантски ръст. (г)
гигантский рост, (е) id. (f) macrosomie.
(<0 Makrosomie, Riesenwuchs,
macrosporia, - a e ,/ [paxpôçf + anôpoç spo-
ros семе] : -+ trichophytia.
m acula, -ae, / (pi maculae) : (b) макула —
нетно : 1. изменение в цвета на кожата,
различно по размер и очертание, лежа
що в същата повърхнина с околната ко
жа и непромеиящо плътността й, напр.
еритемни петна, пурпурни петна и т. н.;
2.=
macula corneae (виж по-долу), (г)
пятно, (е) macule, id., spot, stain, (f) ma
cule, tache. (à) Fleck, id.
m. caerulea (pi maculae caeruleae):
(b) бледосинкави, отделно стоящи нетна,
главно по корема и страните на гърдите
у страдащите от phthiriasis* inguinalis,
(г) голубые пятна (pi), (е) blue spot, (f)
tache bleue, tache ombrée. (d) id.
m. corneae : (b) макула на роговица
та — сивкаво или белезникаво полупро
зрачно помътняване на роговицата ; срв.
leucoma, (г) полупрозрачное пятно ро
говицы. (е) id., m acula, corneal opacity,
(f) macula de la cornée. <d) id., Horn
hautfleck.
maculae Koplik-Filatov :
Koplik-
Filatov' maculae.
m. lutea : (b) жълто петно на рети
ната на около 4 мм латерално от пали
лата на зрителния нерв (papilla* nervi
optici); по средата му се намира малко
вдлъбване — fovea* centralis, мястото на
най-острото зрение, (г) желтое пятно,
(е) yellow spot. (!) tache jaune, (d) gel
ber Fleck, id.
m. nativa [nativus вроден] : naevus.
maculatus, -a, -uni [macula*] : (b) петнист»-
на петна. (г) пятнистый. (е) maculate,,
spotted, (f) tacheté, (d) fleckig,
maculosus, -a, -um [|]:(b) макулозеп —
петнист, богат на петна, с много петна.
(О пятнистый, (е) maculons, maculate,
spotted, (f) maculeux. (d) fleckenreich..
madarosis, -is, / [pxôapôç tnadaros гладък,
без косми, от jiaôâw niadao изпадам*
окапвам (за косми)] : (b) мадароза — хро
нично, обикновено скрофулозно възпа
ление ма миглення р ъб па клепачите с
повече или по-малко окапване на ресни
ците ; виж също ptilosis. (г) мадароз.
(е) id. (f) niadarose, id. (d) id.
madidans, gen.
- a ntis, madescens, ge/к
- e ntis [madidare намокрям, ma descere
намокрям се, овлажнявам) : (b) овлаж
няваш, ставащ влажен, мокрещ, под-
мокрещ, напр. eczema* m adidans, (г) мок
нущий. (e) madescent, weeping (eczema).
(О humescent, suintant (eczéma), (d)
feucht werdend, nässend (Ekzema),
magistralis, -e [magister началник, учи
тел] : (b) магистрален — предписан, при
готвен (за лекарство) по рецепта на л е
кар, противоположно на officinalis*; виж
formula m agistralis. *(г) магистральный,
прописанный, (е) magistral, (f) magistral.
(d) magistral.
magnus, -a, -um [compar, major, majus ;
sup eri. maximus] : (b) голям, (г) боль
шой. (е) great, large. (!) grand, (d)
groß.
major, majus, gen. majoris [compar, от
magnus*] : (b) по-голям (понякога = го
лям). (г) больший (иногда = большой).
(e) greater, (f) plus grand, (d) größer,
mala, -ae, / :
bucca.
malacia, -ae, / [paXaxôç malakos мек] : (b)
размекване, омекваме, напр. osteomalacia*.
(Г) размягчение. (е) id.,
softening.
(f) amollissement, ramollissement, mala
de . (d) Erweichung, Malazie.
malaria, -ae, / [от итал. m ala aria лош
въздух, отнасящо се до старата теория
за миазматичния произход иа болестта] :
(Ь) малария, блатна тр еска — заболява
не, което се причинява от маларийните
плазмодии (виж Plasmodium ) ; резервоар*
на инфекцията е човекът (гаметоносн-
тел), а се пренася от заразени женски
комари от вида Anopheles*, в които плаз-
модиите се размножават полово ; болест
та протича във вид на трескави пристъпи*
повтарящи се с правилна периодичност
malaria
293
malleus*
c уголемен далак, анемия и др. (г) ма
лярия, болотная лихорадка, перемежаю
щаяся лихорадка, (е) id., paludism, im-
paludism, ague, jungle fever, marsh fe
ver, intermittent fever, periodic fever,
(f) paludisme, impaludisme, infection
paludéenne, id.,
fièvres intermittentes,
fièvres paludéennes, fièvres paludiques,
fièvres palustres, (d) id., Wechselfieber,
Sumpffieber, Kältefieber, Paludismus.
(syn) febris intermittens, paludismus.
m.
larv ata [larvatus скрит, маски
ран] : (b) скрита, маскирана малария —
хронична форма на малария, протичаща
под други клинични симптоми, напр.
като грип, febris* pappataci, ревматични
оплаквания, невралгии и др. (г) скрытая
малярия, (е) id. (f) paludisme larvé,
(d) id.
m.
quartana: (b) квартана (малария) —
c трескави пристъпи през 2 дни ; причи
нява се от Plasmodium malariae, (г) че
тырехдневная малярия, (е) quartan, quar
tan fever, (f) fièvre quarte, (d) Quartana,
Quartanafieber, Viertfieber, (syn) febris
(interm ittens) quartana, quartana.
m.
quotidiana: (b) малария c всеки
дневни трескави пристъпи ; произлиза от
двойна инфекция c malaria* tertiana
(= tertiana duplex) или от тройна ин
фекция с malaria* quartana ( = quartana
triplex); при двойна инфекция c tro
pica се получава tropica duplex, коя
то се нарича още quotidiana malig
na. (г) малярия с ежедневными при
ступами. (е) quotidian fever, (f) fièvre
quotidienne, (d) Quotidiana, (syn) quoti
diana, febris quotidiana.
m.
tertiana: (b) терциана (малария) —
с трескави пристъпи през ден ; причиня
ва се от Plasmodium vivax, (г) трех
дневная малярия. (е) tertian fever. (О
fièvre tierce bénigne, (d) id., Tertiana,
(sy n) febris (intermittens) tertiana, ter
tiana (benigna).
m.
tropica: (b) тропическа малария-
c трескави пристъпи по типа на mala
ria* tertiana (с модификации) или по типа
на febris* remittens или continua ; причи
нява се от Plasmodium falciparum siv e
immaculatum (Laverania malariae), (r)
тропическая малярия, (e) (a)estivo-autum-
nal fever, subtertian fever, (f) fièvre per
nicieuse, fièvre tropicale, fièvre tierce
maligne, fièvre estivo-automnale. (d) id.,
Tropika, Tropenfieber, (sy n) tropica, ter
tiana maligna, febris (intermittens) per
niciosa, malaria perniciosa, perniciosa,
malaxatio, -onis, / [paAaxoç malakos мек,
от jiaXâooü) mala sso размеквам] : (b) ма-
лаксация — умесване: приготвяне на
мека маса за правене на пилюли, (г) раз
минание. <*> malaxation, (f) malaxage,
malaxation. (d) Durchkneten,
malformatio, -onis, / [male лошо + forma
tio образуване] : (b) малформация — не
правилно образуване, порочно развитие,
порок на развитието, уродливост, (г) не
правильное образование, порок развития,
уродство, (е) malformation, defective for
mation, congenital deformity, (f) malfor
mation, vice de conformation, (d) Fehl
bildung, Mißbildung.
malignitas, -atis, / [= злоба, зложелател-
ство, от malignus'1'] : (b) малигнитет, ма-
лигненост — злокачественост, обикно
вено се отнася за карцином или сарком.
(Г) злокачественность, (е) m alignancy,
(f) malignité, (d) Bösartigkeit, Maligni
tät.
malignotna, -atis, n [malignus* + -oma
=
тумор] : малигиом — неточно означение
за злокачествено образувание,
malignus, -a, -um [malus лош, зъл + gig
ne re раждам, пораждам] : (Ь) малигнен —
злокачествен : явяващ се в тежка форма
(за болест) ; клонящ към злокачествен
растеж (за тумор), (г) злокачественный,
(е)
malignant, (f) malin ( / maligne), (d)
ungünstig, bösartig, maligne,
malleolaris,
- e [malleolus'] : (b) малеола-
рен — отнасящ се до единия или до
двата глезена, глезенен. ( г) лодыжковый,
(е) malleolar. ( о malléolaire. (d) mal
leolar, Knöchel-.
m alleolus, -i, m [—чукче, издънка, у мал.
от malleus чук] : (b) малеол(ус) — гле
зен : вътрешен глезен — на тибията
(m. m edialis), външен глезен — на фи-
булата(т. lateralis), (г) лодыжка, (е) id.,
ankle(-bone). (f) malléole, (d) Knöchel,
id.
malleus1 -i, /и [= чук]: (b) чукче —
една от слуховите костици в тъпанче-
вата кухина (виж ossicula auditus), (г)
молоточек (ушная косточка), ( е) hammer
(middle ear), (f) marteau (oreille moy
enne). (d) Hammer (mittleres Ohr).
malleus2 -i, ni [paXig malis сап] : (b) ма-
леус — сап : заразна болеет по едноко
питните животни, главно по конете (ма
гарета, катъри), характеризираща ce c
Malpighli corpusculum
294
mania
образуване на специфични грануломи по
лигавиците и кожата, които некротнзи-
рат и нагнояват, като образуват язви и
абсцеси : /. т . humiäus — със засягаме
главно на носа с профузно слузно-гной
но и кръвенисто течение ; 2. m. farcimi
nosus — с поражения главно по ко
жата. Заразяването на човека става обик
новено от болните животни и протича с
треска, общи симптоми, изменения но
кожата, носа и др. ; причинител Bacte
rium mallei. (Г) сап. (е) eqtiinia : 1. glan
ders; 2. farcy. (î) 1. morve; 2. farcin.
(d) Rotz, Wurm: 1. Nasenrotz; 2. Haut
rotz. Hautwurm.
Malpighii corpusculum |M. M alpighi,
т а л . анатом, 1628—1694] : 1. corpuscu
lum* renis ; 2. folliculus lymphaticus
lienis, лимфен фоликул в далака.
malpraxis, -is, / [malus лош + rcpâç'.ç pra
x i s деятелност, работа] : (b) професио
нална грешка (на лекар) — погрешно,
неправилно лечение на болен поради не
знание, небрежност и пр. (г) ошибочный
прием (врача), неправильный прием, не
брежное лечение больного, (е) malprac
tice, id., m edical error, (f) erreur profes
sionnelle (d’un médecin), faute profes
sionnelle. (d) ärztlicher Kunstfehler.
maltosa, -ae, f [от англ, malt малц] : (b)
малтоза, малцова захар — дизахарид,
състоящ се от две молекули гликоза ;
получава се от скорбялата под действие
то на малцовата диастаза, (г) мальтоза,
солодовый сахар. (е) maltose, malt su
gar. (f) maltose, sucre de malt, (d) Mal
tose, Malzzucker.
malum,
- i, n [ = зло, злина, страдание]:
(b) болеет, страдание, (г) болезнь, стра
дание. И
.
disease, illness. (О maladie,
affection. (d) Krankheit, Leiden.
m. Cotunnii:
ischias.
m. coxae juvenile:
osteochondro
pathia deformans coxae juvenilis.
m.
perforans pedis: (b) пробиваща
язва на стъпалото — неболезнена, тор-
пидно протичаща язва на стъпалото, на
предваща в дълбочина, при централно
или периферно заболяване на нервите
(табес, сирингомиелия, spina bifida, диа
бет и др.). (г) прободная язва стопы.
(e) perforating ulcer of the foot, id. (f)
mal perforant du pied, mal perforant
plantaire, (d) id.,
„mal perforant du
pied“, Lochgeschwür, (syn) ulcus perfo
rans pedis.
m* Potti ]P. P ott, англ, хирург, 1713—
1788]: (b) туберкулозен спондилит, ка
риес на гръбначните прешлени с об
разуване на gibbus*. (г) туберкулез
ный спондилит, туберкулез позвоноч
ника. (е) Pott's disease, tuberculous
spondylitis, vertebral caries, (f) mal de
Pott, mal vertébral. (d) id., W irbeltuber
kulose. (syn) spondylitis tuberculosa,
m alus, -a,
-itm fcompar. pejor, pejus ; su
peri pessimus] : (b) лош, недобър, (rt
худой, дурной, нехороший, (е) bad. (f)
mauvais. (d) schlecht,
mamilla, -ae, / [умал. от mamma*] : ма
мила — гръдно зърно, виж papilla mam
mae.
m am illaris, -е [mamilla1-] : (b) мамиларен—
отнасящ се до гръдното зърно, подобен
на гръдно зърно, шшковиден. (г) мамил-
лярный, сос(оч)ковый, сосковидный. (е)
mammillary, (f) mamillaire. (d) mamil-
lar, brustwarzenähnlich,
mamma, - a e ,/[|iâjiu a мама, майка] : гърда,
гръдна жлеза ; за гръдната жлеза у ж е
ната виж glandula mammaria.
m. m asculina (INA, PNA) = mamma
virilis (BNA) : мъжка гърда, гръдна жле
за у мъжа.
mammilla:
mamilla,
mammillaris, -e:
mamillaris,
mamm itis,-tidis, / [mamma*- -!-
- itis = въз
паление] :
m astitis,
m andibula,
-ae, / \mandêre дъвча] : (b)
мандибула — долна челюст, ( г ) ни ж няя
челюсть. <е) id.,
mandible, lower jaw,
inferior maxilla. (f) maxillaire inférieur,
mâchoire inférieure, mandibule, (d) Un
terkiefer.
mandibularis, -e [mandibula* ] : (b) млнди-
буларен — отнасящ се до долната че
люст, долночелюстен. (г) мандибулярный,
нижнечелюстной. (е) mandibular. (f>
mandibulaire. (d) mandibular, Unterkiefer- ,
mania, -ae, / [pavfx безумие, лудост] : (b)
мания : l. маниакален синдром, характе
ризиращ се с обща възбуда и ускорени
психични процеси : повишено самочув
ствие (необикновена веселост, безпричин
на радост, еуфория), прекомерна емоцио-
налност с господство на положителните
емоции, оживено протичане на предста
вите (летеж на мислите, скачане от идея
на идея), липса на самокритичност, по
вишена сексуалност или еротизъм и др.;
наблюдава се при заболявания от раз
лични причини, типично при psychosis*
manîaeodepressiva ; в миналото манията
maniacalis
295 Marchand-Waterhouse... ’syndromum
е била считана за самостоятелно заболя
ване на афективната сфера със сравни
телно благоприятен изход ; с мания озна
чавали също всяко състояние на въз
буда ; 2. ( -mania) в съставни думи озна
чава непреодолимо влечение към нещо,
пагубна привичка, пристрастяване, напр.
към наркотични средства (narcomania*),
(г) 1. маниакальный синдром; 2.
- мания,
пагубная привычка, (е) 1. mania ; 2. ad
diction. (О 1. manie ; 2. assuétude, -ma
nie. (d) î. Manie ; 2. Sucht, -manie,
maniacalis, -e [ t ] - (Ь) маниакален — от
насящ ce до манията, принадлежащ към
симптомния к р ъ г на манията; маниакално
възбуден, (г) маниакальный, (е) mania
cal, manic. (О maniaque. (d) manisch,
maniakalisch.
manifestatio, -onis, / [manifestare правя
очевиден) : (b) манифестиране — изли
зане на яве, проявяване, изразяване, по
казване. (г) проявление, выражение, об
наружение. (е) manifestation. (f) mani
festation. (d) Äußerung, Offenbarwerden»
Manifestation.
manifestus,
-a,
- urn : (b) манифестен —
очевиден, явен, ясен, изразен, (г) оче
видный, явный, ясный, выраженный, (е)
manifest, evident. 0 ) manifeste, évident,
(d) offenbar, manifest,
maniluvium, -ii, n :
manuluvium.
manipulatio, -o nis, / [manipulus шепа, от
manus ръка + plere пълня] : (b) манипу
лация — всяко изкусно ръчно действие,
напр. екстракция на плода при трудно
раждане, изстискване на плацентата и др.,
процедура. (Г) манипуляция, руч пой
прием, процедура, (е) manipulation, (f)
manipulation, (d) Manipulation, Handgriff,
Kunstgriff.
Mantoux’ testum sive reactio [Ou Man
toux, фр. лекар, 1877—1947] : (b) проба
или реакция на Манту — интракутанна
туберкулинова реакция, виж tuberculini
testum (reactio), (г) реакция Манту, (е)
Mantoux test, Mantoux reaction, Men
del's test, (f) réaction de Mantoux, intra-
dermo-réaction de Mantoux. (d) Mantoux-
sche Reaktion, Mendel-Mantouxsche Tu
berkulinprobe.
m anualis, -e [manus*] : (b) мануален —
ръчен, извършен с ръка. (г) ручной, (е)
manual. (о manuel. (d) manuell, Hand-,
manubrium, -ii, n [manus*]: (b) дръжка,
ръчка, (г) рукоятка, ручка, (e) id. (f)
manche, poignée, id. (d) Griff, Handgriff.
m. sterni : (b) дръжка на стернума —
най-горната част на гръдната кост. (г)
рукояхка грудины, (е) manubrium of the
sternum, (f) poignée du sternum, manu
brium du sternum, (d) id.
manuluvium, -ii, n [manus ръка + luëre
измивам] ; (b) баня на ръката, (г) руч
ная ванна, (е) hand bath, id. (f) manu-
luve, bain de main. (d) Handbad.
manus, -us, f : (b) ръка (в тесен смисъл)—
частта на горния крайник от китката до
върха на пръстите (китка -Ь длан-h пръ
сти). (г) кисть руки, (е) hand. (О main,
(d) Hand.
m. valga et m. vara: виж при tali
pomanus.
manustupratio, -onis, / [manus* -f stup
rare осквернявам, от stuprum блуд
ство] : -V masturbatio.
marasmus, -i, m [papaapôç marasmos из
съхване, изтощаване, от papaCvo) maraino
линея, съхна, изтощавам] : (b) маразъм :
1. силно изтощение и повяхване, линее
не, изсъхване на организма (атрофия
на органи и системи), изиемощялост и
измършавяване всл. на хронична болест,
но главно като последствие на старост
(m. senilis) ; понятието е близко до ca
chexia* и синоним на последната, когато
маразмът не се дължи на старост ; 2. в
англо-амер. литература означава край
но изтощение или обща атрофия, главно
у малки деца, недължащо с
еии-
фична или очевидна причина, напр. ту
беркулоза. (г) маразм, увядание организ
ма, истощение, (е) 1. decrepitude, cache
xia ; 2. id. со i- ' marasme, décrépitude,
tabescence. ( d) i. id., (allgemeiner) Verfall,
Kräfteverfall, Schwund, Kräfteschwund.
Marchand-Waterhouse-Friderichsen’ syn-
dromum [/*'.
Marchand, герм, патолог,
1846—1928, /?. Waterhouse, англ, лекар,
роден 1893, С. Friderîchsen, датски ле
кар, роден 1886] : (Ь) синдром на Мар-
шанд - Уотърхаус (Ватерхаус)- Фридерих-
сен — свръхостра недостатъчност на
надбъбречните жлези всл. на фулминант-
иа менннгококова инфекция (сепсис),
главно у деца под 10 г.,
много бързо
водеща до смърт, с внезапно начало, ви
сока температура, повръщане, диария,
болки в корема, тонично-клонични гър
чове, цианоза, разпространени петехии,
колапс, загуба на съзнание, кома. (г)
синдром
Мяршанда-Ватергауса-Фриде-
рихсена. (е) Waterhouse-Friderichsen syn
drome. (f) syndrome de Waterhouse-Fri-
mareotitis
296
mastitis
derichsen. <d) Waterhouse-Friderichsen-
sches Syndrom, Marchand-Waterhouse-
Friderichsensches Syndrom.
mareotitis, -tidis, / \mare море -f otitis*] :
(b) мареотит — патологично състояние
на ухото, наблюдавано при къпане, плу
ване или скачане във вода. (г) мареотит.
(е) id. (f) mareotitis. (d) id.
Marfani syndromum ]./. В . Marfan, фр.
педиатър, 1858—1942) : (b) синдром на
Марфан вродени дисплазии па окото (дву
странна ектонпя на летата), на ухото и
сърцето (дефект на септума на вентри-
кулите), ненормално дълги пръсти (arach
nodactylia*) и др. (г) синдром Мар-
фана. (е) Marfan's syndrome, (f) syndrome
de Marfan, (d) Marfanscher Symptomen-
komplex.
m arginalis, -e [margo*] : (b) маргинален—
принадлежащ или намиращ се на края,
на ръба, краеви. (г) краевой, маргиналь
ный. (е) marginal, (f) marginal, (d) rand-
ständig, marginal, Rand- .
marginatus,
- a, -um [pp. от marginare
обграждам] : (b) обкръжен, обиколен с
надигната ивица, с ръб (eczema), (г)
окаймленный, (е) edged, (f) marginé.
(d) id., gerändert.
m argo, -inis, ni(f) (pl margines): (b) край,
ръб ; ni. acutus — остър ръб, напр.
предният ръб на далака ; пи obtusus —
тъп ръб, напр. задният ръб на далака,
(г) край, ребро, (е) margin, border, edge.
<»> bord. (d) Rand, Kante.
marsupialîsatio,
- o nis, / [marsupium тор
бичка, ке с и я) : (b) марсупиализация —
оперативно образуване на джоб от не-
оперируема киста (обикновено на тубата),
като след отварянето й краищата и се
зашиват за краищата па разреза на ко
ремната стена. <Г> марсупиализация. (е)
m arsupialization, (f) marsupialisation, (d)
Marsupialisation.
masculinisatio,
- o nis, / [masculinus мъж-
к и ]: (b) маскулинизация, маскулинизи-
ране — развитие на мъжки вторични
полови признаци у жена : поникване на
брада, мустаци, косми по гърдите, ко
рема и крайниците, хипотрофия на поло
вия апарат, увеличаване на клитора и
Др. ( г) маскулинизация. (е) masculini
zing, masculation, virilization. w mascu
linisation, masculination, virilisation. (d)
Maskulierung, Vermännlichung.
masculinîsmus,
-i,m[f+-ismus*\:(b)
маскулинизъм — наличие на изразени
мъжки качества (телесни и душевни) у
жена. (Г) маскулинизм, (е) viraginity. (f)
viraginité, (d) Maskulinismus, Viragini-
tät. (syn) viraginitas.
masculinus,
-a, -um [mas, maris, мъжки,
от мъжки пол] : (b) отнасящ се до мъж
кия пол, мъжки, (г) мужской, (е) male,
masculine. (о mâle, masculin. (d) männ
lich.
masochismus,
-i,m[поиметонаL.v.
Sacher-Masoch,
австрийски
писател,
1835—1895, който пръв го описал]: (Ь)
мазохизъм — форма на полово извра
щение, състоящо се в получаване на
полова възбуда чрез изпитване на болки
и др., т. е. чрез физическо измъчване,
обикновено причинено от обичаната ж е
на ; противоположно на Sadismus* : ма
зохизъм е сладострастие на мъченика, а
садизъм — сладострастие на палача, (г)
мазохизм. (е) masochism. ( о maso
chisme. (d) id.
masseter,
- e ris, m (musculus) [paaaojxxt
masaornai дъвча] : (b) масетер (мускул)—
дъвкателен мускул, (г) жевательная мыш
ца. (e) masseter (muscle), (f) masséter
(muscle), (d) Kaumuskel.
massotherapia,
-a e, / [iixjjw masso меся,
мачкам, поглаждам 4- tepxrcs'x therap eia
лечение] : (b) лечебно прилагане на ма
саж, лечение чрез масаж, (г) лечение
массажем, (е) massotherapy. (f) masso
thérapie. (d) Massagebehandlung.
masticatio, -onis, / [masticare дъвча, от
jiàrcag, -xv.cç niastax, -akos, уста, челю
сти] : (b) дъвчене, актът на дъвченето.
(Г) жевание. (е) mastication, chewing,
manducation, (f) mastication, mâchonne
ment. (d) Kauen, M astikation.
masticatorius, -a,
-um [| ]: (b) дъвкате
лен, отнасящ ce до или служещ на дъв
ченето. (г)жевательный. (е) masticatory.
(О masticatoire, masticateur. (d) masti
katorisch, Kau-.
mastitis,
- tidis, / [paaiéç mastos гръдна
жлеза, женска гърда -f
- itis = възпале
ние] : (b) мастит — възпаление на гръд
ната (млечната) жлеза, (г) мастит, груд
ница. (е)id., m am mitis, mastadenitis. (f)
mastite, mammîte. (d) Brustdrüsenentzün
dung, id. (syn) mammitis.
m.
lactantium sive puerperalis: (b)
лактационен или пуерперален мастит —
мастит у родилки, обикновено през пър
вите 2—4 седмици след раждането, (г)
лактационный мастит, (е) puerperal mas
titis. (f) mastite puerpérale, (d) id.
mastitis
297
maximu*
m. neonatorum : (b) мастит y новоро
дените (на IV—VI ден след раждането),
(г) мастит новорожденных. (е) id., mas
titis in the new-born, (f) mastite des
nouveau-nés. (à) id.
mastoides, gen.
-is (INA):
m astoideus,
mastoideus, -a, -um (BNA, PNA) = ma-
stoides, gen.
- is (INA) [|ia<rrôç mastos
гръдна жлеза, гръдно зърно + -elôyjç
- e ides подобен] : (b) мастоиден — подо
бен на гръдно зърно, цицковиден, напр.
processus* mastoideus. <r) сосцевидный,
(е)
mastoid, mastoidal. <*> mastoïde. (d)
brustwarzenähnlich, brustwarzenförmig,
mastoiditis, -tidis, /[jiaorôçt + -/7/s = въз
паление] : (b) мастоидит — възпаление
на procesus* mastoideus (на костните му
клетки, а понякога и на кортикалния
слой), усложнение на острото гнойно
възпаление на средното ухо. (г) мастои
дит. (е) id. (f) mastoïdite, (d) id.,
War
zenfortsatzentzündung,
mastodynia, -ae, / [jiaorog | -f ôÊûvrç odyne
болка]: (b) мастодиния — болки в гръд
ната жлеза, (г) боли в молочной железе,
(е) mastalgia, id. (f) mastodynie, (d)
Mastodynie, Brustdrüsenschmerz.
mastopathia, -ae, / [цао-toç t + ndt&oç pa
th o s страдание] : (b) мастопатия — за
боляване на млечната (гръдната) жлеза
изобщо, напр. m. cystica (кистозна
гърда — гръдна жлеза с образуване на
множество кисти). (Г) мастопатия. (е)
m astopathy, (f) mastopathie. (d) Masto
pathie.
masturbatio, -onis, / [masturbari онани-
рам] :
onanismus.
mater, -tris, f : (b) майка ; за dura mate-r
и pia mater виж на съответните места.
<г) мать, (е) mother, (f)mère. (d) Mutter,
materia, -ae, / [mater* ] : (b) материя, ве
щество. (Г) материя, БешестЕО. (е) m at
ter, substance. <*> matière, substance. (d)
Stoff, Materie, Substanz.
m. medica : (b) материя медика : 1. дял
от медицинската наука, занимаващ се с
произхода, приготвянето,
свойствата,
състава, дозировката и начина на при
лагането на лекарствените средства ;
2. самите лекарствени средства, изпол
зувани за лечение, (г) 1. учение о ле
карственных средствах; 2. лекарственные
средства. <е> 1-2. materia medica. ( о i-? ,
matière médicale, (d) 1. Arzneimittel
leh re (Pharmakologie,
- dynamik,
- théra
pie); 2. Arzneimittel.
maternitas, -atis, / [maternus*] : (b) ма-
тернитет — майчинство, ( г) материнство,
(е) motherhood, maternity, (f) maternité.
(d) Mutterschaft, Maternität.
maternus, -a, -um : (b) майчин, майчински.
(г) материнский, (е) m aternai, (f) mater
nel. (d) mütterlich.
matrix, -icis, / [= животно, което има
малки] : 1. матка ; 2. майчина тъкан —
тъкан, която създава, напр. на зъб, на
нокът.
m.
unguis (BNA, PNA) = lectulus
unguis (INA) : (b) нокътно легло — съ-
единителнотъканното легло на ноктите.
(Г) ногтевое ложе. (е) nail-bed. (f) ma
trice unguéale, matrice de l’ongle, (d)
Nagelbett.
maturitas,
- atis, / [maturare узрявам]:
(b) зрелост, напр. m. sexualis (виж по
дол у); доносеност на плода (детето), ( г)
зрелость ; доношенность (плода), (е) ma
turity, ripeness. (о maturité. (d) Reife.
m. sexualis: (b) полова зрелост, въз-
мъжалост ; срв. pubertas, (г) половая
зрелость, возмужалость, (е) sexual matu
rity. (f) maturité sexuelle, (d) Gesch
lechtsreife.
m. sexualis praecox: (b) преждевре
менна полова зрелост ; срв. pubertas
praecox, (г) преждевременная половая
зрелость, (е) early sexual maturity, (f)
maturité sexuelle précoce, (d) vorzeitige
Geschlechtsreife.
maturus, a,
- um : (b) зрял, узрял, на
пълно развит. (Г) зрелый, созревший,
спелый, (е) m ature, ripe, (f) mûr. (d)
reif.
m atutinus,
-a,
- um : (b) утринен, сутре
шен, напр. vomitus* matutinus ; ранен,
(г) утренний ; ранний, (е) matutinal, (f)
matinal, (d) morgendlich ; früh,
maxilla,
-ae, / [умал. от mala челюст,
буза] : (b) максила — горночелюстна
кост, горна челюст, (г) верхняя челюсть.
(e) id.,
superior maxilla, supramaxilla,
upper jaw. (f) maxillaire supérieur, mâ
choire supérieure, (d) Oberkiefer.
m a xillaris, -e [maxilla:'] : (b) максиларен —
отнасящ се до горната челюст, горно-
челюстен. (г) верхнечелюстной, ( е) ma
xillary, supramaxillary. (f) maxillaire, (d)
maxillar, Oberkiefer-,
maximalis, -e :
maximus,
maximus, -a, -um [superi, от magnus го
лям] : (b) 1. най-голям ; 2. максимален,
възможно най-голям, до най-висока сте
лен, напр. dosis* maxima, (г) 1. наи-
McBurneyi punctum
298
medicamentosus
больший ; 2. максимальный, высший. (е)
1. greatest ; 2. maximum, maximal, (f)
1. le plus grand (la plus grande); 2. ma
xima, maximum. (d) 1. der (die, das)
Größte ; 2. maximal, Maximal-, der (die,
das) Höchste, (syn) maximalis.
x
McBurneyi punctum :
MacBurneyi
punctum .
McLagani testum : ->■ MacLagani testum,
meatus, -us, m [meare (meo), pp. meatus,
вървя, движа ce] : (b) хол, проход, ка
нал, главно външният отвор на канал,
(г) ход, проход, канал, (е) id., passage,
channel. (t) meat, (d) Gang, Kanal.
m.
acusticus externus: (Ь) външен
слухов канал (проход), (г) наружный
слуховой проход. (е) external auditory
meatus, (f) conduit auditif ou acoustique
externe, (d) äußerer Gehorgang.
m.
urinarius: -► ostium urethrae ex-
ternum,
Meckeli diverticulum [J. F. Meckel, герм,
анатом и ембриолог, 1781—1833] : —►
diverticulum ilei.
MeCnikovi theoria pro phagocytosi [Я.
Я. М ечников, бележит руски естествоиз
питател, 1845— 1916]: теория на Мечни
ков за ролята на фагоцитозата в имуни
тета, за фагоцитозата като самостоятелен
фактор за пречистване на кръвта и жи
вата тъкан от попадналите в организма
бактерии, чужди частици, клетки и др. ;
виж phagocytus.
meconium , -ii, п [pz/jxcov mekon мак ; маков
сок] : (b) мекониум : 1. първите изпраж
нения иа новороденото — изпраж не
нията, които то отделя през първите 2
дни след раждането, зеленикави на
цвят; състоят се от епителни клетки,
слуз и жлъчка ; 2. старо название на
opium*. (г) 1. меконий, первородный
кал; 2. опий. (е) 1. meconium ; 2. opium,
(о i . méconium ; 2. opium, (d) 1. Kinds-
pech, Mekonium ; 2. Opium,
m edia, -ae, / |medius среден, намиращ ce
в средата] : (b) медия — съкр. означение
за tu nica media : средният, обикновено
мускулен слой на стената на съдовете,
(г) средняя сосудистая оболочка, ( е) id.
(f) tunique moyenne, id. (d) id.
medialis,
-e [medius f ]: (b) медиален :
1. отнасящ се до средата или центъра,
среден, срединен ; 2. лежащ по-близко
до средната плоскост на тялото, проти
воположно на lateralis* или externus*,
(г) средний, серединный, (е) m edial, (f)
médial. (d) medial.
medianusA,-a,-um [medius | ]:(b) централен,
среден, разположен в средната плоскост
на тялото; виж също medianus2, (г)
центральный, средний, (е) median, cen
tral, middle, medial, mesial. (0 médian,
(d) median, Mittel-,
m edianus2 : медианус, съкр. означение за
nervus* medianus.
m ediastinalis, -е [mediastinum*] : (b) ме-
диастинален — отнасящ се до или при
надлежащ на средостението (mediasti
n u m г), средостенен. (г) медиастинальный,
средостенный. (е) mediastinal. ( о mé
diastinal. (d) mediastinal, Mittelfell- .
mediastinitis,
- tidis, / [mediastinum* +
• itis = възпаление] : (b) медиастинит —
възпаление на съединителната тъкан на
средостението (mediastin um*). ( г) медиа
стинит. (е) id. (f) médiastinite. (d) id.
mediastinum, -i, n (INA, PNA) = septum
mediastinale (BNA) [от quod per medium
sta t което се намира по средата, или от
medium intestinum вътрешност в сре
дата] : (b) медиастинум — средостение :
средната част на гръдната кухина от
гръдната кост до гръдните прешлени,
т. е. пространството между десния п
левия бял дроб, което е изпълнено с
органи : в предната му част са сърцето,
тимусът, кръвоносни съдове, диафраг-
малните нерви, а в задната — храно
проводът, гръдната аорта, блуждаещите
нерви, ductus1** thoracicus, truncus* sym
pathicus и др, (г) средостение, (е) id.
(f) médiastin. (d) Mittelfell, Mittel fell-
raum, id. (sy n) cavum mediastinale.
m ediator, -oris, m [medius* намиращ се в
средата, междинен] : (b) медиатор —
посредник, напр. медиатор на нервною
възбуждение : химическо вещество, обра
зуващо се в нервната тъкан, посред
ством което се осъществява пренасянето
на възбуждението в синапсите. (г) по
средник. (е) id. (f) intermédiaire, (d)
Mittler, id.
medicalis, -e [tnedicus лекар] : (b) меди
цински, отнасящ се до медицината или
до практикуването на медицина, лекар
ски. ( г) медицинский, врачебный, (е)
medical. ( о médical. (d) medizinisch,
ärztlich, Medizinal-, (syn) medicus1.
medicamentosus, -a, -um [jmedicamentum1*]:
(b) медикаментозен, медикаменте!! —
лекарствен, отнасящ седо или причинен
от лекарство, напр. обрив, (г) медика
ментозный, лекарственный, ( e) m edica-
medicamentum
299
m edulla ris
mentous. (f) médicamenteux, médicamen-
taire. (d) medikamentös, arzneilich.
medicamentum,
- i, n [medicamen, -inis,
лекарство, от medicari (medicor) леку
вам] : (b) медикамент — лекарство, ле
карствено средство, лекарствено веще
ство, цяр, лек ; виж също remedium, (г)
лекарство, медикамент, лекарственное
средство, лекарственное вещество, (е)
dru g, medicine, medicament, remedy, (f)
médicament, médecine, remède. (d)' Arz
nei, Arzneimittel, Medikament, Pharma
kon ( p l Pharmaka).
medicatio, -onis, / [medicari | ] : (b) меди-
кация — назначение или предписване на
лекарства, лечение, (г) назначение, и л и
прописывание, лекарства, лечение, ( е)
medication. <о médication, medicamenta
tion. (d) Arzneiverordnimg, Arzneiver
schreibung, Medikation, Behandlung.
medicina,
- a e, / [ars medicina лечебно
изкуство] : (b) медицина — наука за
здравите и болните хора, за устройство
то на човешкото тяло, за болестите, за
профилактиката и лечението на различ
ните заболявания и др. (г) медицина, (е)
medicine, (f) médecine, (d) Medizin, Heil
kunde.
m. aeronautica: (b) авиационна ме
дицина — клон от медицината, занима
ващ се с физиологията, патологията и
др., намиращи приложение в авиацията.
(Г) авиационная медицина. (е) aviation
medicine. <*> médecine de l’aviation. (d)
Lultfahrtmedizin.
medicinae doctor [doctor учител, от do
cere, pp. doctus, уча, обучавам] : (b)
доктор на медицината: 1. дипломиран
лекар — лице със завършено виеше
медицинско образование = m edicus2 ;
2. доктор на медицинските науки —
висша учена степен, давана на научни
работници в областта на медицината, (г)
1. (врач, вилс medicus2;; 2. доктор меди
цинских наук, (е) 1. M. D., id., doctor
of medicine, graduated physician, (f)
1 . médecin diplômé, (d) 1 . approbierter
Arzt; 1-2. Doktor der Medizin.
m edicinalis, -e [medicina*] : (b) медицина-
лен — имащ лечебни качества, лековит,
целебен, лечебен ; лекарствен, (г) целеб
ный, целительный ; лекарственный. (е)
m edicinal. (f) médicinal. (d) heilsam,
heilkräftig, Heil- ; arzneilich, Arznei-,
m edico m ediante [medicus лекар, mediare,
pp. mediatus, разделям (стоя) по сре
дата] : (b) посредством лекаря — преда
ване на болест чрез посредството на
лекар, (г) id. (е) id. (f) id. (d) id.
m edicus1, -a, -um [medicari лекувам] : ме
дицински, лекарски, виж medicalis.
medicus2, -i, m \f]:(b)лекар; виж me
dicinae doctor (1). (г) врач, (е) physician,
doctor, medical man. (0 médecin, doc
teur. (d) Arzt, Doktor,
m. consultans: -► consiliarius.
medium, -ii, n [ = среда, център] : (b)
1. хранителна среда (за бактерии) ;
2. възприемащо средство, течна среда,
поддържаща едно вещество в разтвор
или суспензия (vehiculum*), (г) 1. пи
тательная среда ; 2. воспринимающее
средство. (е) 1. culture medium ; 2. me
dium. (f) 1. milieu de culture ; 2. véhi
cule. (d) 1. Nährboden, Kulturmedium ;
2. Vehikel.
medius,
-a,
- um [medium*]: (b) среден,
намиращ се в средата, срединен. (г)
средний, серединный, (е) middle, (f)
moyen, du milieu, (d) mittler, Mit
tel- .
medulla, -ae, / [= костен мозък, от те-
dius*]: (b) мозък (костен), виж по-долу
m. ossium ; подобно на мозък меко об
разувание в центъра на орган, сърцеви
на. (Г) мозг ; сердцевина, (е) marrow, id.
(f) moelle, (d) Mark.
m. oblongata: (b) продълговат мозък
= m yelencephalon (виж encephalon); про
стира ce от pons* Varolii до долния край
на decussatio* pyramidum ; през него
преминават низходящите (двигателни) и
възходящите (сетивни) мозъчни пътища,
а в дорзалнатл му част се намират
ядрата на VIII—XII чифт от черепномо-
зъчните нерви (виж nervus cranialis), (г)
продолговатый мозг. (е) id.,
racliidian
bulb, bulb, (f) moelle allongée, bulbe
rachidien. (d) verlängertes Mark, Mark-
hirn, Naclilurn. (syn) myelencephalon,
bulbus medullae spinalis.
m. ossium : (b) костен мозък. (Г)
костный мозг. (е) bone-niarrow. (f) mo
elle osseuse. (d) Knochenmark.
m, spinalis: (b) гръбначен мозък. (Г)
спинной мозг, (е) spinal cord, spinal
marrow, (f) moelle épinière, (d) Rücken
mark.
m edullaris, -e [medulla*] : (b) медуларен —
отнасящ се до гръбначния или до ко
стния мозък, гръбначномозъчен, мозъчен,
костномозъчен. (г) спинномозговой, моз
говой,
медуллярный, (е) medullary*
Medusae caput
300
m elancholia
(?) médullaire, spinal, (d) medullär,
Rückenmarks-, Mark-,
Medusae caput: -* caput Medusae,
mega-, mégalo- [nsfaç, iis-faXrj,
те-
gas, inegale, mega голям, -а, -о] : в съ
ставни думи означава голям.
megacolon,
-i, n [péifa mega голямо +
xiXov Ш о п дебело черво] : (Ь) мегако-
лон — разширяване и задебеляване на
стената на целия colon* или на части
о т него, особено на colon* sigmoideum .
<г) мегаколон. (е) id., m egacoly. (f) mé
gacôlon. (d) Megakolon, (syn) megasig-
ma, megasigmoideum.
m. congenitum : (b) конгениталеп ме
гаколон, болест на Хиршшпрунг (Hirsch
sprung) — вроден megacolon*,
(г)
болезнь Гиршспрунга. (е) id.,
Hirsch
sprung’s disease, Myà’s disease, (f) méga
côlon, maladie de Hirschsprung, (d)
kongenitales Megakolon, Hirschsprung-
sche Krankheit, id. (syn) megasigmoi
deum congenitum, infantilismus Hirsch-
sprung-Galant, morbus Hirschsprungi.
megalerythema epidemicum: -> erythe
ma infectiosum.
megaloblastus,
- i, m {pi megaloblasti)
[ps*faç, |iEv/iX7} meg as,m eg ale голям, -a-f-
ßXaorig blastos зародиш, издънка] : (b)
мегалобласт — голям, съдържащ ядро
еритроцит,
примитивен
еритробласт ;
нормално пе се намира в кръвта, в го
лямо количество при напреднала пернн-
циозна анемия или друга мегалобластна
анемия. (г) мегалобласт. (е) m egaloblast,
(f) mcgaloblaste. (d) Megaloblast,
tnegalocephalia, -ae, f [péfaç, pe^ccXr} f +
xeqjaXij kephale глава] :
macrocephalia.
megalocytus,-i, m [ps^as, liEydXijf -f- xûTog
kyto s кухина (клетка)] : (b) мегало-
цит — ненормално голям еритроцит,
силно и равномерно оцветен ; при пер-
нициозна анемия. (г) мегалоцит. ( е) mé
galocyte. (f) mégalocyte, (d) Megalozyt.
megalomania, -ae, / [pé-pcg, ре^аЪ} | +
mania*| : (b) магаломания — мания за
величие, при душевно болни, (г) мега
ломания. (е) id. (f) mégalomanie, délire
de grandeur. (à) Größenwahn, Megalo
manie.
tnegalonychia, -ae, / [ps^aç, ре-уссДл} f +
ëvug, fivu/Gç onyx, o nyclios, нокът] : —►
onychauxis.
megalop(s)ia, -ae, / (pi^aç, ps*f«bj f -f
офcç opsis зрение, виждане, от &ф, énôç
ops, opos, око] : —*■ macropsia.
m egalosplenia, -ae, / : -*■ splenomegalia.
megasigma, megasigmoideum: -* mega
colon.
Meibomi glandulae tarsales [H. Meibom.
герм, анатом, 1638—1700]: -> glandulae
tarsales (Meibomi).
mefbomitis, -tidis, / fMeibom f + -itis —
възпаление] = hordeolum internum, виж
при hordeolum.
Meigsl syndromum [/. V. Meigs, амер.
хирург, роден 1892] : (b) синдром на
Мегз — фибром или подобен на фи
бром доброкачествен тумор на яйчника,
съпровождащ се с асцит и хидроторакс.
(г) синдром Мейгса. (е) M eigs’s syn
drome. (f) syndrome de Meigs, (d)
Meigssches Syndrom.
Mefnickei reactio sive testum [E. Mei-
nicke, герм, лекар, роден 1878] : (b) ре
акция на Майнике — серологична ре
акция за доказване на сифилис. (г)
реакция Мейнике. (е) Meinicke reaction
or test. О) réaction de Meinicke. <d)
Meinickesche Flockungs- und Trübungs
reaktion.
melaena, -ae, / [péXaiva sc. v<5aoç melaina
sc. nosos черна болеет, psXouva / от
piAaeç mêlas черен] : (b) мелена—изкарва
не на неоформени катраненочерни изпра
жнения при кръвоизлив от хранопровода,
стомаха кдн горните отдели на червата ;
черният цвят се дължи на изменяване
цвета иа кръвта от стомашно-чревните
сокове. (г) мелена, (е) mel(a)ena. (f)
méiaena, méléna. <d) id.,
Teerstühle,
Schwarzdurchfall, Schwarzruhr, (syn)
morbus niger Hippocratis.
m.
neonatorum: (b) мелена у ново
родените всл. на кръвотечение от сто
машно-чревния канал, вероятно поради
недоимък на витамин К (m. vera) или
всл. на поглъщане на кръв, напр. от ра-
гади на гърдите (m. falsa), (г) мелена у
новорожденных, (е) mel(a)ena of the
new-born. (?) méléna des nouveau-nés.
(d) Teerstühle Neugeborener, id.
m elancholia, -ae, / [цеХа^хоХ£а (изливане
на) черна жлъчка, от péXaç gen. péXavoç J,
+ X °*4 choie жлъчка] : (b) меланхолия—
депресивен или меланхолен синдром, х а
рактеризиращ се с емоционална и инте
лектуална угнетеност : необосновано по
тиснато, мрачно настроение, общо заба
вяне и затруднение на мисленето, за
дръжка на волевите функции и др. ; на
блюдава се при много нервни, психични
и други заболявания ; виж също psycho
sis maniacodepressiva и raptus melancholi-
■melanlcterus
301
membrana
eus. (Г), меланхолия, депрессивный син
дром. (е) id., lypemania, lypothymia. (f)
mélancolie, lypémanie, (d) Melancholie,
Schwermut.
melanicterus, melasicterus, -i, m [\liXaç,
gen, péXavoç mêlas, melanos, черен, тъ
мен] : -*• icterus mêlas.
anelanoblastoma, melanocytoma, melano-
cytoblastoma, melanomalignoma : -*
melanoma.
melanocarcinoma, -atis, n [melanoma* +
carcinoma*] : виж при melanoma и car
cinoma.
melanodermia, -ae, / [péXoç, piXavoç f -f-
6sp\ux derma кожа] :
melanosis cutis,
m. uterina : -► chloasma uterinum.
melanoma, -atis, n [piAaç, péXavoç | +
- o m a = тумор] : (b) меланом — злокаче
ствено новообразувание (на кожата, око
то и др). от пигментна тъкан, тумор на
произвеждащите меланин клетки, най-
вече като melanosarcoma и melanocarci-
noma на кожата ; при недостигнали по
лова зрелост деца обикновено има доб
рокачествено течение, (г) меланома, (е)
id.,
chromatophoroma. (f) mélanome, (d)
Melanom, (sy n) melanoblastoma, melano
cytoma, melanocytoblastoma, naevocarci-
noma, melanomalignoma.
melanopathia, -ae, / [néXaç, psXavog f +
%â9-oç p athos страдание] : —►melanosis.
melanosarcoma,
- atis, n [melanoma* -f
sarcoma:-] : виж при melanoma и sar
coma.
melanosis, -is, / [fj.éXocç, psXavog | ] : (b)
меланоза — тъмно оцветяване на кожата
(m. cutis) или на лигавиците, дифузно
или локално : 1 . всл. на отлагане на пиг
мента меланин при смущения от страна
на жлезите с вътрешна секреция, напр.
m orbus Addisoni, chloasma при бремен
ност и др., или
вродена меланоза (m.
lenticularis progressiva=xeroderma* pig
mentosum) ; 2. при хронични интоксика
ции (псевдомеланоза), напр. при хронич
но отравяне с арсенови, бисмутови, злат
ни препарати и др. (г) меланоз, (е) id.
melanism. (f) mélanose. (d) Melanose,
(sy n) melanopathia, melanismus.
m. cutis: (b) меланоза на кожата,
виж по-горе. (г) меланоз кожи. (е) id.
(f) mélanose de la peau, (d) id. (syn)
melanodermia, nigrities cutis.
m.
lenticularis progressiva : -* xero
derma pigmentosum.
onelanuria, -ae , / [jiéXaç, psXavog t + oupov
u ro n урина] : (b) меланурия — отделяне
на меланин с урината, напр. при mela
noma* ; урината има тъмнокафяв или че
рен цвят. (г) меланурия. (е) id. (f) mé-
lanurie. (d) Melanurie.
melasicterus, -i, m : -*• icterus mêlas.
m elasma, -atis, n [piXaapa черен цвят] :
(b) мелазма — тъмни петна по кожата
или тъмно оцветяване на кожата (виж
melanosis), (г) мелазма. (е) id. (f) mé-
lasme. (d) id. (syn) pityriasis nigra, nig
rities cutis.
- m elia [psAog melos член на тялото] : в
съставни думи означава крайник (ръка
или крак).
melitococcia, -ае, / , melitococcosis, -is,
/ = ferbis melitensis, виж febris undu-
lans (1).
Melkersson-RosenthaP syndrom um : (b)
синдром на Мелкерсон-Розентал — pe-
цидивираща парализа на n. facialis, ан*
гионевротичен оток на засегнатата поло
вина на лицето или на устните, набразден
език (lingua* p licata).(r) синдром Мелкерс-
сона-Розенталя. (е) Melkersson-Rosenthal
syndrome, (f) syndrome de Melkersson-
Rosenthal. (d) Melkersson-Rosenthalsches
Syndrom.
mellituria, -ae, / [mel J + o5pov u ron ури-
иа] : —►glucosuria.
m ellitus,
-a,
- um [mel, mellis, мед] : (b)
меден, сладък като мед, захарен, напр.
diabetes* m ellitus — захарна болест, (г)
медовый, сахарный, ( е) honey-like, (f)
mélicérique. (d) honigsüß.
Meltzer-Lyon' testum [S’.
J. Meitzer,
1851—1920, В. V. Lyon, 1880—1953, амер.
лекари] : (b) проба на Мелтсър-Лайън—
отделяне на тъмно оцветена жлъчка
(жлъчка В, жлъчка от жлъчния мехур)
след вкарване на magnesium sulfuricum
през сонда в дванадесетопръстника ; про
бата е отрицателна (липсва тъмна ж л ъ ч
ка) при запушване на ductus* cysticus
(камък, тумор), при нарушение на кон
центрационната и контракционната функ
ция на жлъчния мехур (холелитиаза, х о
лецистит, перихолецистит) и др. (г) про
ба Мельцера-Лайона. (е) Meltzer-Lyon
test, (f) épreuve de Meltzer-Lyon. (d)
Meitzer-Lyonsche Probe.
membra, -orum, nfpl : -► membrum.
membrana, -ae, / (pi membranae) [= ко
жица, ципа] : (b) мембрана — ципа, ци-
пица, кожица, обвивка, (г) мембрана,
перепонка, плева, пленка, оболочка, ( е)
membrane. ГО membrane, (d) zarte Haut,
Häutchen, Membran.
membrana
302
meninges
m. basalis: (b) базална мембрана —
ципа, ограничаваща епитела от подлежа
щата съединителна тъкан, ( г) базальная
мембрана, (е) basement membrane, sub-
epithelial membrane, (f) membrane ba
sale. (d) Basalmembran, Grundhäutchen,
m. caduca (INA): —*• decidua,
m. cellularis: (d) клетъчна мембрана,
обвивка на клетката. (г) клеточная обо
лочка. (е) cell membrane. <9 membrane
cellulaire, (d) Zellmembran, Zellhaut,
m. decidua (BNA) : -► decidua,
m. Descemeti : -*• Descemeti mem
brana.
m. tympani: (b) тъпанче — тъпанче-
вата ципа, която отделя външния слухов
канал (проход) от средното ухо. (г) ба
рабанная перепонка, (е) tympanic mem
brane, drum membrane, drumhead, ear
drum. ' (f) membrane du tympan, (d)
Trommelfell, Paukenfell.
m embranaceus» -a, -um [membrana*] : (b)
мембранен — отнасящ се до мембрана,
снабден с мембрана, ципест, (г) перепон
чатый, с перепонками, (е) membrana
ceous, membranous, (f) membraneux, (d)
häutig, membranös.
membranosus» -a, -um [ f ] : (b) мембра-
нозен —
-
с много мембрани, ципест, (г)
обильный перепонками, перепончатый, (е)
membranous. (f) membraneux. (d) mem
branreich.
membrum, -i, n (pl membra): (b) 1. член,
част от тялото; 2. крайник, (г) 1. член,
часть тела ; 2. конечность, (е) 1-2. mem
ber; 2. limb, extremity, (f) 1. membre;
2. membres, extrémités (pl). (d) 1. Glied;
2. Extremität.
m.
inferius (PNA)=extremitas inferior
(BNA) = extremitas pelvina (INA) (pl
membra inferiora); (b) долен крайник,
крак (от таза до пръстите), (г) нижняя
конечность, нога, (е) lower limb, lower
extremity, pelvic limb, (f) extrémités in
férieures (pl), extrémités pelviennes (pl).
(d) untere Extremität, Bein (das ganze
Geh eglied).
m.
superius (PNA) = extremitas supe
rior (BNA) = extremitas thoracica (INA)
(pl membra superiora); (b) горен край
ник, ръка (от рамото до пръстите), ( г)
верхняя конечность, рука (от плеча до
пальцев). (е) upper limb, upper extre
mity, thoracic limb, (f) extrémités supé
rieures (pl), extrémités thoraciques (pl).
(d) obere Extremität.
m« virile [virilis мъжки] : —*> penis.
menarche» -es, / [p^v men месец + àpx’ô
arche начало] : (b) менархе — времето
от започването и установяването на мен
струацията, времето на половото зреене :
от настъпването на първата менструа
ция докъм 18годишна възраст; настъп
ване на първата менструация (към 13—
14-годишна възраст в Средна Европа),
(г) время наступления первых месячных,
начало менструаций, (е) id. (f) début de
la menstruation, ménarche. (d) id.
Mendel-Behterev' reflexus [K. Mendel,
герм, невролог, роден 1874, В. М . Бех
терев, бележит руски лекар, 1857—1927]:
(Ь) рефлекс на Мендел-Бехтерев — леко
сгъване на II—V пръст на крака при
почукване с перкуторно чукче гърба на
ходилото на външния му край ; при по
ражение на пирамидния път ; при здрави
хора се получава дорзална флексия на
пръстите, (г) рефлекс Менделя-Бехтере
ва, тыльностопный рефлекс, (е) Mend el’s
instep reflex, Mendel-Be(c)hterev reflex,,
tarsophalangeal reflex, dorsum pedis re
flex. (f) réflexe tarso-phalangien, réflexe
de Be(c)hterev-Mendel. (d) Mendel-Be(c)h-
terevscher Reflex, FuCrückenreflex.
Menieri syndromum (morbus) \P. M inière,
фр. лекар, 1799—1862]: (b) болест
на Мениер, Мениеров синдром, с ъкр.
Мениер — особена форма на невъзпали-
телно заболяване на вътрешното ухо, ха
рактеризиращо се с намаляване на слу
ха, шум в ушите и главно с внезапни
пристъпи на вестибуларен световъртеж,
придружени от нарушено равновесие,
повдигане, повръщане и др. ; етиология
неизяснена. (г) болезнь М еньера, син
дром Меньера. (е) Ménière’s disease, Mé-
nière’s vertigo, auditory vertigo, laby
rinthine vertigo, oticodinia. (f) syndrome
(maladie) de Ménière, vertige labyrin
thique, vertige auriculaire (forme suraiguë,
apoplectiforme), surdité apoplectiforme.
(d) Ménière’scher Symptomenkomplex
(kurz Ménière). (syn) morbus apoplecti-
formis, vertigo ab aure laesa,
meningealis» -e : — meningeus,
meninges» -ium, fip l (sg meninx)
-rfj-cg meninx, -ingos, ципа, мозъчна об
вивка] : (b) менинги — мозъчни обвивки,
обвивките на главния и гръбнач ния мо
зъ к : dura* mater (твърда мозъчна обвив
ка), arachnoidea* (паяжиновидната мо
зъчна обвивка, средната) и pia* m ater
(меката мозъчна обвивка, вътрешната), (г)*
мозговые оболочки. (е)id. (f)méninges-
meningeus
303
meningoencephalitis
(d) Meningen, (Ge)Hirnhäute, Rücken-
markshäute.
meningeus, meningicus, -a, -um
fag t ] • (b) менингеален — отнасящ
се до или принадлежащ на мозъчните об
вивки. (г) менингеальный, (е) m eningeal,
(f) méningé, méningéal. (d) meningeal,
Hirnhaut- .
meningismus, -i, m [иф:*г6, ~L77°€ t ] • (b)
менингизъм — наличност на подобни на
менингит симптоми (главоболие, повди
гане, евент. повръщане, ригидност на
врата, обикновено с нормален състав на
ликвора), предизвикани не от възпаление
Т; на мозъчните ципи, а от други причини :
остро настъпила хидроцефалия, оток на
главния мозък и обвивките му (при ин
токсикация всл. на общи инфекции, уре
мия, диабетична или чернодробна кома,
акутно настъпила жълтеница ; при трав
ма на главата, слънчасване, прегряване,
хипертонична болест, след изваждане на
голямо количество ликвор и др.). (г) ме-
нингизм. (е) meningism, id. (f) ménin
gisme. (d) id. (syn) pseudomeningitis.
m eningitis, -tidis, / [|ir)vi7§,
-'.770g t 4 -
w -itis = възпаление] : (b) менингит — въз-
w паление на мозъчните обвивки на глав
ния и гръбначния мозък, в по-тесен сми
съл тези на главния мозък (leptomenin
gitis — възпаление на меката мозъчна
обвивка, pachymeningitis — възпаление
на твърдата) ; протича с главоболие, по
връщане, температура, ригидност на вра
та, симптомите на Kernig* и Brudzinski*,
контрактури на крайниците, гърчове, па-
рези, парализи и др., а при базална ло
кализация на възпалението (туберкулоза)
паралитични явления в областта на че-
репномозъчните нерви (oculomotorius,
abducens, facialis), изменения в ликвора;
причинители : туберкулозни бактерии,
пневмококи, стрептококи, стафилококи,
менингококк и др. (г) менингит, (е) id.
(f) méningite, (d) id.,
Hirnhautentzün
dung.
m. basilaris: (b) базиларен ме
нингит — менингит на основата на
главния мозък, обикновено на тубер
кулозна почва, (г) базилярный менингит.
(e) basilar meningitis, (f) méningite ba
silaire. (d) Basilarmeningitis, Basalmenin-
gitis.
m, cerebralis: възпаление на обвив
ките на главния мозък, виж по-горе me
ningitis.
m. cerebrospinalis epidemica : (b)
епидемичен цереброспинален менингит—
епидемичен менингит : серозно-гнойно
или гнойно възпаление на меките обвив
ки на главния и гръбначния мозък ;
остро заразно заболяване с бурно нача
ло, висока температура (други симптоми
виж по-горе при meningitis), често с
херпес ; причинител Meningococcus* sive
Diplococcus meningitidis, (г) эпидеми
ческий цереброспинальный менингит, ме-
нингококковый эпидемический менингит.
(e) epidemic cerebro-spinal meningitis,
meningococcal m eningitis, cerebro-spinal
fever, spotted fever, " m alignant purpuric
fever, post-basic meningitis, (f) méningite
cérébro-spinale épidémique, (d) id., epi
demische Genickstarre.
m. serosa: (b) серозем менингит —
серозно възпаление на меките мозъчни
обвивки с различна етиология : вторично
при различни общи заболявония (грип,
бруцелоза, коремен тиф, морбили, вари
цела, заушка, ревматизъм и др.), или
пък като „идиопатичен“ или „асептичен“
менингит (meningitis lymphocytaria be
nigna, остър лимфоците» хориоменингит),
дължащ се на първична вирусна ин
фекция. (г) серозный менингит. ( е) se
rous meningitis, (f) méningite séreuse,
(d) id.
meningocele, -es, /
- 1770gt 4- xijXij
kele тумор, кила] : (b) менингоцеле —
херния на мозъчните ципи, излизането
им през дефект на черепа или на гръб
начния стълб. м
.
менингоцеле, (е) id.
(f) méningocèle, (d) Meningozele.
Meningococcus, -i, m [injwfg, -1770g t 4
ttôxxog kokkos зърно, кокичка] : (b) ме-
нингокок — принадлежащ към гиикроко-
ките диилокок, причинител на m eningi
tis* cerebrospinalis epidemica, (г) менин
гококк. (е) id. (f) méningocoque, (d) Me
ningokokkus. (syn) Diplococcus menin
gitidis, Diplococcus intracellularis me
ningitidis (Weichselbauni), Micrococcus
intracellularis, Neisseria m eningitidis,
Neisseria intracellularis.
m eningoencephalitis, -tidis, / [до&тЕ, -1770g
t 4 è7*écpaAog enkephalos главен мо
зък + - itis = възпаление]: (b) менингоен-
цефалит — възпаление на мозъчните об
вивки, преминаващо въ рху главния мо
зък. (г) менингоэнцефалит. ( е) id. (f)
méningo-encéphalite. (d) Meningoenze
phalitis.
meningoencephalocele
304
meralgia paraesthetica
meningoencephalocele,
-es,f:
ence-
phalomeningocele.
meningomyelitis, -tidis, /
- 1770$ f
+ pueA6ç myelos гръбначен мозък] : (b)
менингомиелнт — възпаление едновре
менно на гръбначния мозък и на об
вивките му. (г) менингомиелнт. (е) id.
(f) méningo-myélite. (d) id.
meningomyelocele, -es, f : -> myelome
ningocele.
meninx,
- ingis, /
~-77°c] : -»■ me
ninges.
m eniscitis, -tidis, / [meniscus* -|-
-itis=
възпаление] : менисцит — възпаление на
ставен мениск; срв. discitis (1).
meniscus, -i, т [pr/vÉoxoç meniskos сърпо
виден, имащ формата на полумесец] : (Ь)
ставен мениск — междуставна «влакне-
стохрущялна пластинка във форма на
полумесец (в колянната става); виж съ
що discu s, (г) суставной мениск, (е) id.
interarticular fibrocartilage. (f) ménisque
interarticuiaire, fibro-cartilage interarticu-
laire. (à) Meniskus.
m enopausa, -ae, / [pijv, pr/vôç men, menos,
месец 4- гсаиш payo спирам] : (Ь) мено
пауза — периодът след окончателното
прекратяване на менструацията в кри
тичната възраст, времето след климакте
риума. (г) менопауза, (е) menopause, turn
of life, (f) ménopause, (d) Menopause,
menorrhagia, -ae, / [p^v | + {frfrvupL rheg-
n y m i чупя, разкъсвам, разпуквам ce] :
(b) менорагия — ненормално силна мен
струация, кръвотечение, свързано с мен
струацията. (г) меноррагия. (е) id., hy-
permenorrh(o)ea, excessive menstruation.
<*> ménorragie. (d) Menorrhagie, Hyper
menorrhoe. (sy n) hypermenorrhoea.
menorrhoea, -ae, / fpijv | + (5o>} rhoe те
чение] : 1. нормална менструация (виж
menstruatio) ; 2. =
menorrhagia*,
menostasis, -is, / [pijv f -f- axaatg stasis
спиране] : (b) меностаза—липса, неидване
на менструацията, спиране на менструа
цията, аменорея, (г) отсутствие менстру
ации, прекращение менструации, (e) т е -
nostasia, id., amenorrh(o)ea, menoschesis.
(о ménostase. (d) Menostase, Ausbleiben
der Menses.
menses, -ium, mjpL [от mensis месец] : -►
menstruatio.
m enstrualis,-e [menstruatio*]: (b) менстру
ален—отнасящ се до менструацията, (г)
менструальный, (е) m enstrual, menstruous,
catamenial. (0 menstruel. (d) menstrual,
monatlich, M enstrual- , Menstruations-,
m enstruatio, -onis, / [menstruus месечен,
всекимесечен, от irrçv, p
men, menos,
месец] : (b) менструация, (менструален)
период, месечно кръвотечение — перио
дично явяващото се през около 28 дни
кръвенисто-слузно течение от матката
през времето от пубертета до менопау-
зата. <«•) менструация, менструальный
цикл, месячные очищения, месячные
(крови), регулы, (е) menstruation, men
ses, catamenia, monthlies, courses, mon
thly period, monthly flow, monthly
sickness, flowers, (f) menstruation, règ
les, flux menstruel, menstrues, mois,
ordinaires. (à) Menstruation, m onatliche
Regelblutung, Monatsblutung, Regel
(pop.), Periode, Menses, Katamenien.
(syn) menses.
m. praecox: (b) преждевременна, не
нормално ранна менструация — мен
струация, явяваща се преди физиологич
ното полово узряване, преди 11 -годишна
възраст, (г) ранняя менструация, преж
девременная менструация. (е) id. (f)
menstruation précoce, (d) id.
m. t a rd a : (b) закъсняла, ненормално
късна менструация — менструация, яв я
ваща се след 17-годишна възраст, (г)
поздняя менструация, запоздавшая мен
струация. (е) id. (f) menstruation tar
dive (d) id.
m, vicaria: виж vicarius,
menstruum, -i, n (pi menstrua) [от men
s tr u u s месечен, менструално течение,
считайки, че то има разтварящи свой
ства] : (Ь) разтварящо вещество (течна
среда), разтворител, (г) растворяющее
вещество, растворитель, (е) id., solvent.
(О solvant, dissolvant, (d) Lösungsmit
tel.
m entagra, -ae, / [mentum брадичка -f
agra лов, залавяне] : —►sycosis staphy-
logenes sive vulgaris.
mentalis1, -e [mens, mentis ум, душа] :
(b) умствен, душевен, психически, пси
хичен. (г) умственный, душевный, пси
хический. (е) mental, (f) mental, (d)
geistig, Geistes- .
m entalis2, -e [mentum*] : (b) отнасящ ce
до брадичката, (г) подбородочный, (е)
mental, genial, (f) mentonnier. (d) Kinn-
mentum, -i, n : (b) брадичка, (г) подборо
док. (e) chin, (f) menton, (d) Kinn,
meralgia paraesthetica [pïjpôç meros бед
ро 4- û&Toç algos болка, paraesthesia:ä!] :
(b) парестетична мералгия, болест на
Рот-Бернхардт — болезнена парестезия!
mercurialis
305
mesenterium)
(чувство на изтръпване, мравучкане, бо
лезнени усещания и пр.) на външната
страна на бедрото в областта на раз
пространението на n. cutaneus femora
lis lateralis ; причина не винаги ясна.
(О болезнь Рота-Бернгардта, (е) id.,
Bernhardt’s disease, Roth-Bernhardt dis
ease. (!) méralgie paresthésique, mala
die de Bernhardt. (d)id„ Roth-Bernhardt-
sche Krankheit, Bernhardtsche Insel.
(sy n) morbus Rot(h)-Bernhardt, insula
Bernhardti.
mercurialis, -e [Mercurius бог на търго
вията ; живак] : (b) живачен, (г) ртутный,
(е) mercurial. <f) mercuriel, (d) Quecksil
ber-, merkurial.
mercurialismus, mercurismus, -i, m [|]:
-► hydrargyrismus.
Merseburgi trias [Merseburg; град в Гер
мания, в който е живял Basedow"5] :(b)
Мерзебургска триада — тахикардия, гу
ша и екзофталм, трите главни симптома
на Базедовата болест, (г) мерзебургская
триада, (е) Merseburg’s triad. (!) triade
de Merseburg, (d) Merseburger Trias.
m erycism us, -i, m IiatjpuxocÇü) meryka zo пре
живям] : —►ruminatio.
m esa ortitis, -tidis, / [péaoç tnesos среден,
намиращ ce в средата + ao rta* + -itis=*
възпаление] : (b) мезаортит — обикно
вено като късно последствие на сифи
лис (mesaortitis syphilitica siv e luica,
aortitis syphilitica sive luica) : възпале
ние на стената на аортата (средния и
външния пласт), най-честата проява на
сифилиса на вътрешните органи, (г) си-
(Ьилитический аортит, мезаортит. (е) id.
« mésaortite. (d) id.
m esaraicus, -a, -um [fieaapaiov mesaraion
мезентериум, ОТ péaoç \ + oupco (àpa{pr/v)
airo (araimen) повдигам, захващам] : -►
mesentericus.
m esarteriitis, -tidis, / [péaoç | + arteria*
+ -itis = възпаление] : (b) мезартериит—
възпаление на средняя пласт на стената
на артериите. (Г) мезартериит. <е) mes-
arteritis. (!) mésartérite. (d) id.
m. gigantocellularis granulomatosa :
—
►arteriitis temporalis.
m esencephalitis, -tidis, /[mesencephalon:*
+ - iti s t ] : (b) мезенцефалит—възпали
телно заболяване на средния мозък (mes
en cep halon'5). (г! мезэнцефалит. (e) id. (!)
mésencéphalite. (d) Mesenzephalitis.
mesencephalon, -i, n [péaoç | + è'pcéçaAoç
enkephalos главен мозък] : (b) мезенце-
фалон — среден мозък, най-малкият дял
на главния мозък (виж encephalon);:
състои се от pedunculi 55cerebri и corpo
ra* quadrigemina, (г) средний мозг. (еу
id.,
mesocephalon, mid-brain, midbrain.
(!) mésocéphale, mésencépliale, cerveau;
moyen. (d) Mittelhirn, Mesenzephalon.
m esenchyma, -atis, n [péooç tnesos среден,
намиращ ce в средата -j- è^xuvco enchyno
наливам, напълвам, сипвам] : (b) мезен
хим — съвкупност от изолирани или
свързани с израстъци клетки, разполо
жени в първичната кухина на тялото*
между зародишните листове; с увели
чаване количеството на междуклетъчното'
вещество и изменяване на характера му
мезенхимът се превръща в ембрионална
(зародишна) съединителна тъкан (пластът
между ectoderma* и entoderma*) , от
която се развиват всички видове съеди
нителна тъ кан ; нерядко „мезенхим“ и
„ембрионална съединителна тъкан“ се
употребяват като синоними, (г) мезен
хима. (е) id.,
mesenchyme. (!) mésen
chyme. (d) Mesenchym.
mesenterialis, -e :
mesentericus,
m esentericus, -a, -um [mesenterium*] : (b)»
мезентериален — отнасящ се до мезеи-
териума, опорачен. (Г) брыжеечный. (е)
mesenteric, mesareic, mesaraic. (f) m és
entérique, mésaraïque. (d) mesenterial,
Gekröse- , (syn) mesaraicus.
m esenteriolum, -i, n [умал. от mesente
rium:*] : (b) мезентериолум — малък ме
зентериум, особено на апендикса —
m.
appendicis (processus) vermiformis,
(г) малая брыжейка, брыжеечка (черве
образного отростка), (e) id. (f) mésen-
tériole. (d) id. (sy n) mesoappendix,
m esenterium, -ii, n (BNA, PNA) = me-
sostenium (INA) [peaevTépiGV mesenterion„
от péocç \ + ëvTEpov enter on черво, т. е.
което лежи в средата на червата] : (Ь)'
мезентериум, мезентерий — опорак, чер-
водържател : връзка (дубликатура), с ъ
ставена от два перитонеални листа, коя
то се прикрепя към коремната стена и
обгръща в себе си част или цял коре
мен орган, по-специално мезентериумъг
на тънките черва, който придържа за
задната коремна стена jejunum* и ileum* ;
мезентериумът, който придържа другите
коремни органи към стените на корем
ната кухина, носи различно название
(виж mesocolon, mesosalpinx, mesogas-
trium2), а този на апендикса се нарича
mesenteriolum*. (г) брыжейка тонкого
кишечника, мезентерий, (е) mesentery*
20 Медицинска терминология
rmtso
306
metacarpalis
(f) mésentère, (d) id., Dünndarmgekröse,
imeso- [piooç mesos среден, намиращ се в
средата, по средата на] : в съставни ду
ми означава намиращ се в средата;
между.
tmesoadenitis,-tidis,/[(j,àaoç I adenitis*] :
мезоаденит — възпаление на мезенте-
риалните лимфни възли у деца : спе
цифично (туберкулозно = tabes mesarai-
са) и неспецифично (обикновен и гноен
•лимфаденит); протича с болки в ко
рема, най-често в долната дясна поло
вина на корема или около пъпа, повди
гане и др. ; виж tabes mesaraica sive
m esenterica.
mesoappendix, -icis, / : —►mesenteriolum.
m esobiastus, -i, tn [{iéooçf + ßXacrcögblas
to s издънка, зародиш] : -*■ mesoderma.
mesocolon, -i, n [|jiaoç t + colon*]: (b) ме
зоколон — мезентериум (опорак) на де
белите черва ; срв. mesenterium, (^бры
жейка толстой кишки, (е) id. <0 méso
côlon. (d) Dickdarmgekröse, Mesokcrlon.
mesoderma, -atis, n [péaoç \ -f- Séptia der
ma кожа] : (b) мезодерма, мезобласт —
средният зародишев лист, между ecto
dermal и entoderma!:; от него се раз
вива набраздената (скелетна) мускулату
ра, а мезеихимът, образувал се от разни
те отдели на мезодерма,дава началото
на всички разновидности съединителна
тъкан, хрущялни и костни образувания,
кръвотворни органи, кръв, лимфа и глад
ката мускулатура на съдовете и вътреш
ностите. <>> мезодерма. (е) mesoderm,
mesobiast. (f) mésoderme, mésoblaste,
(d) Mesoderm, Mesoblast, m ittleres Keim
blatt. (syii) mesobiastus.
inesogastrium1, -ii, n [psaoç f Ь -faaxifjp
gaster корем, стомах] : —*■ regio meso-
gastrica.
mesogastrium2, ii, « [f]: (b) мезогастри-
ум, мезогастрий — мезентериум (опо
рак) на стомаха ; срв. mesenterium, (г)
брыжейка желудка, (е) id. (f) mésentère
de l’estomac. (d) id., Gekröse des Ma
gens.
m esom etritis, -tidis, / [psooç mesos нами
ращ ce в средата] : — m etritis,
mesopharynx, -yngis, m [jiéaog| + qpapu^
pharynx-*]: (b) мезофаринкс — прости
ра ce от мекото небце до хоризонтална
та плоскост, прекарана мислено през гор
ния ръб на епиглотиса; предната му
граница е isthm us* faucium с предната
небна дъга ; срв. cavum pharyngonasale.
{г) мезофаринкс. (е) oropharynx, (f) oro
pharynx, pharynx buccal, (d) id., Mund-
rachenraum. (syn) pars oralis pharyngis,
oropharynx.
mesosalpinx, -ingis, / [tUooç t + odXw.fZ
sa lpin x тръба (военна)] : (b) мезосал-
пинкс — мезентериум (опорак) на ма
точната тръба, част от ligamentum* la
tum uteri; срв. mesenterium, (г) брыжейка
маточной трубы, (е) id. (f) mésosalpinx.
(d) id.
mesostenium, -ii, n (INA) ;[pesos f + oxevéç
sténos тесен, тънък] : - * mesenterium
(BNA, PNA).
mesothelioma,
- atis, n : -*■ endothelioma,
mesothelium,-ii, n [jjiaoçf -f-
thele
цицка (виж при epithelium] : (b) мезо-
телиум — еднослоен плосък епител, по
стилащ серозните ципи (коремница, пе
рикард, плевра), (г) мезотелий. ( е) id.
(f) mésothélium. (d) Mesothel.
mesovarium,
-ii, n (péaog | f ovarium
яйчник] : (b) мезовариум — мезенте
риум (опорак) на яйчника, част от зад
ния лист на ligamentum* latum uteri ;
срв. mesenterium, (г) брыжейка яичника.
(e) id. (f) mésovarium. (d) id.
m eta - [цех* посред, помежду ; след това,
после ; със, заедно със ; посредством,
чрез] : в съставни думи означава : 1. пос
ле, след, зад (за място и време) ; 2. по
сред, между ;3. промяна, преминаване
на едно състояние в друго и др.
metabolismus, -i, т [рехаЗоХт) metabole
промяна, превръщане] : (b) метаболи
зъм — обмяна на веществата ; съвкуп
ност от химическите превръщания, от
превръщането на веществата, които се
извършват в живия организъм, обе
диняващи както асимилаторната (апл-
bolismus' ), така и дисимилаторната (сл-
tabolismus- ) фази. (г) обмен веществ,
метаболизм. (е) metabolism. <0 métabo
lisme. (d) Stoffwechsel, id.
metabolita, -orum, njpl [ t 1: (b) метабо
лита — вещества, подхвърлящи се па
химическо превръщане в организма при
процесите на обмяната на веществата
(не само такива вещества, образувани в
организма, но и вещества, постъпили в
него в готов вид), необходими за проти
чането на отделните фази на жизнения
процес, напр. ферменти, витамини, ами
нокиселини, монозахариди и др. ; срв.
antimetabolita. (г) метаболиты, (е) m eta
bolites. (f) métabolites. (d) Metabolite,
metacarpalis,
-e [metacarpus']: (b) ме,
такарпален — отнасящ се до metacarpus-
metacarpus
307
methaemoglobinum
напр. ossa metacarpalia (виж при meta
carpus). (г) пястный, (е) metacarpal, (f)
métacarpal. (d) metakarpal, Mittelhand- .
metacarpus, -i, ni [цеха meta- след, зад+
косрлбд karp o s китка на ръка] : (b) мета-
карпус — предкитка, образувана от пет
те лъчеобразно разположени метакар-
пални или предкиткени кости (ossa me
tacarpalia), които служат за скелет на
дланта (palma* manus), (г) пясть, (е) id.
< 0 métacarpe. (d) Mittelhand, Metakar-
pus.
metalues, -is, / :
metasyphilis.
metamorphosis,
- is, / [цехацбрсрша^ пре
връщане, преобразуване, от цехацорсрбй)
metamorphoo превръщам в друг вид, от
pexa î + рорфт} rnorphe форма] : (Ь) ме
таморфоза — превръщане, променяване
на формата или структурата (напр. на
клетките, тъканите), преобразуване, ви
доизменяне. (г) метаморфоз, превраще
ние, преобразование, видоизменение.(е)
id. (f) métamorphose, (d) Metamorphose,
Umwandlung.
metamyelocytus, -i, m [цеха meta- след-Ь
myelocytus*] : (b) мета миелоцит — мие
лоцит в стадий на ядрено преобразуване,
междинна степен между кръглоядрения
миелоцит и сегментоядрения узрял лев
коцит. (Г) метамиелоцит, (e) m etamyelo
cyte. (f) métamyélocyte, (d) Metamyelo
zyt.
metaplasia, -ae, / [»лехатсХаааш metaplasso
преобразувам, превръщам] : (b) метапла
зия : 1. превръщане на един вид тъкан
в друга сродна ; образуване на тъкан
от клетки, които нормално образуват
друг вид тъкан ; 2. прекомерна проли
ферация на клетки в орган или тъкан,
които не са важни хистологически или
функционално, (г) метаплазия. ( е) id. (f)
métaplasie, (d) Metaplasie, Umbildung,
Gewebsum wandlung.
m eta sta sis, -is, / [pexdaxaaiç преместване,
преселване, от цеха meta - =
промяна на
място + axdoiç стоене, положение] : (Ь)
метастаза: 1. пренасяне на патологичен
материал (туморни клетки, микроби и
т. н.) от едно място в организма на дру
го по кръвен или лимфен път; 2. огни
щето на болестния процес, образувано в
резултат на такова пренасяне, в по-те
сен смисъл — туморна метастаза (при
рак и др.), дъщерен тумор, (г) метастаз,
(е) id. (f) métastase, (d) Metastase.
metastaticus, -a, -um [ f ] : (b) метастати-
чен, метастазен — отнасящ се до мета
стаза. (Г). метастатический. (е) m e ta sta
tic. (!) métastatique, (d) metastatisch.
metasyphilis, -is, / [цеха meta- после -b
syphilis* ] : (b) метасифилис, металуес —
старо, неправилно означение за tabes*
dorsalis и paralysis* progressiva, които
са късни форми на сифилиса на цен
тралната нервна система = паренхимен
невросифилис, (г) метасифилис. ( е) qu a
ternary syphilis, id.,
para syphilis, (f)
syphilis quaternaire, parasyphilis. (d) id.,.
Metalues. (syn) metalues, parasyphilis,
paralues, syphilis quaternaria.
m etatarsalis, -e [metatarsus*] : (b) мета-
тарзален — отнасящ се до metatarsus*,,
предноходилен. <Г) плюсневой. (е) m e
tatarsal. ( 0 métatarsien. (d) metatarsal,.
Mittelfuß- .
metatarsus, -i, m [цеха meta- след, зад-f-
xapaôç tarsos ходило]: (b) метатарз —
предно ходило : частта от ходилото меж
ду петата и пръстите, имаща за свой
скелет 5 метатарзални или предноходил-
ни кости (ossa m etatarsalia), (г) плюсна.,
(е) id. (î) métatarse. (d) Mittelfuß, id.
metencephalon,
- i, n |pexd j -f epcecpxXog
enkephalos главен мозък] : (b) метенце-
фалон — заден мозък ; състои се от Ва-
ролиевия мост и малкия мозък, (г) зад
ний мозг. (е) after-brain, id. ( о méten-
céphale, cerveau postérieur, (d) Hinter
hirn.
meteorismus, -i, m [[îexeoopiqidç meteoris-
mo s повдигнат нагоре, от цехеадр££м m e-
teorizo вдигам нависоко] : (b) метео-
ризъм — издуване на корема от наби
ране на газове в храносмилателния ка
нал (m. inte stinalis, стомашно-чревен ме-
теоризъм) или в коремната кухина (m. p e
ritonealis, pneumoperitoneum*) ; срв. fla
tu len tia (1). (г) метеоризм, тимпания, пу
чение, вздутие живота, (е) tympanites,,
meteorism, tympanism, tympania. (!) mé
téorisme, tympanite, ballonnement, (d) id.,.
Aufgeblasensein, Trommelsucht, Bläh
sucht, Tympanie.
methaemoglobinaemia, -ae, / [methaemo-
globinum* + aX\iahaima кръв]:(Ь) мет-
хемоглобинемия — наличност на метхе-
моглобин в кръвта ; причинява се от ре
дица токсични вещества (виж при m et
haemoglobinum). (г) метгемоглобинемия.
(е) meth(a)emoglobin(a)emia. (!) méthémo
globinémie. (d) Methämoglobinämie.
methaemoglobinum, -i, n [цеха meta- =
промяна -f- haemoglobinum*] : (b) мет-
хемоглобин — оксидационна форма на
'm ethodus
308
microcephalia
хемоглобина, при която кислородът не
е свързан хлабаво за желязото на хемо
глобина както обикновено, а здраво ; по
ради това кислород не се отдава повече
на тъканите (вътрешно задушваие) ; обра
з у в а се при приемане на по-големи ко
личества о т някои лекарства (антифебрин,
фенацетин, нитроглицерин, нитрити и др.);
срв. haemoglobinum, (г) метгемоглобин.
(e) meth(a)emoglobin, ferrih(a)emoglobin.
(f) méthémoglobine, (d) Methämoglobin.
miethodus, -i, / [nét>oSog methodos, от \î&xd
meta-*
-p
ôdôç hodos път] : (b) метод,
способ, начин на постъпване, начин за
извършване на известно действие, из
вършване на проба (реакция) и т. н.,
напр. Credei* methodus, (г) метод, прием,
способ. (е) method, (f) méthode, procédé.
(d) Methode, Verfahren,
metrectomia, -ae, / [растра j, + èxxopi) ek-
tome изрязване] : -*• hysterectomia.
^metreurysis, -is, / (pijxpa j -p eùpbmeury-
n o разширявам] : (b) метреуриза — по
ставяне на специален гумен балон (met
reury nter) в матката за изкуствено, на
силствено (некърваво) освобождаване от
бременност (accouchement forcé), (г) мет-
рейриз, (е) id. (f) métreuryse. (d) Met-
reuryse.
mietritis, -tidis, / [р^тра | + -#/$=възпа-
ление]: (b) метрит — възпаление на
мускулния слой (myometrium) на матка
та, обикновено като последствие на ендо-
метрит, особено след раждане и аборт.
<г) метрит. (е) id. (f) métrite. (d) id.,
Gebärmutterentzündung. (syn) myometri
tis, m esom etritls.
metro- [рг/тра metra матка] : в съставни
думи означава отнасящ се до матката,
виж също hystero- .
metroendometritis, -tidis, / [prjxpa f + en
dometrium* -p
- itis = възпаление] : (b)
метроендометрит — възпаление на тя
лото на матката : m etritis* -Рendometritis*,
(г)метроэндометрит. (е) id. («) métro-
endométrite. (d) id.
metromania, -ae, / :
nymphomania.
m etropathia, -ae,/ [ртдтраf -pjcâüog pathos
страдание] : (b) метропатия — заболява
не на матката изобщо. (г) метропатия.
(e) metropathy. (f) métropathie. (d) Met-
ropathie.
m. haemorrhagica : (b) хеморагична
метропатия — кръвотечение от матката,
често пъти силно и продължително,
настъпващо при прекомерна пролифера-
л ия на ендометриума (кистозно-жлезиста
хиперплазия) всл. на персистенция на
фоликула. (г) геморрагическая метропа
тия. (е) id., essential uterine haemor
rhage. (f) métropathie hémorragique.
(d) id.
metroptosis, -is, / [ртдтра t -P m&o’.ç pto
sis падане, спадане] : -* hysteroptosis.
metrorrhagia, -ae, / [дотра t +
rhegnymi разкъсвам, пуквам се] : (Ь)
метрорагия — кръвотечение от матката
извън менструацията ; срв. menorrhagia,
(г) маточное кровотечение, метроррагия.
(e) id., uterine h(a)emorrhage. (f) métror
ragie, hémorragie utérine, (d) Metrorrha
gie, Gebärmutterblutung.
metrorrhexis, -is, / [pyjxpa f + j5ij£igrhexis
скъсване, пукване] : -*■ ruptura uteri.
metrosalping:ographia, -ae, / [ц^тра t ]
hysterosalpingographia.
metrotomia, -ae, f : -+ hysterotomia.
metrothrombophlebitis,- tidis,/[р>)тра f -P
thrombophlebitis*] : (b) метротромбофле-
бит — тромбофлебит на вените на мат
ката, обикновено като усложнение на
следродилния метроендометрит. ( г) мет-
ротромбофлебит. (е) id. (f) métro-thrombo
phlébite. (d) id.
Meyneti noduli [P. Cl. H . Mey net, фр.
лекар, 1831—1892] : възли на Мейнё,
виж при rheumatismus nodosus.
M.f. =
Misce*, fiat* [miscere смесвам,
facere (facio) правя] : смеси, направи ;
съкр. в рецепта.
mg% : мг% — милиграма вещество в 100 г
разтворител или кръв.
micro- [p'.xpög mikros малък, дребен] : в
съставни думи означава м алък, а при
мерки — милионна част от основната
мярка.
microadenitis inguinalis suppurativa
lymphogranulomatosis inguinalis,
m icrobicida (remedia), njpL : -►bactericida.
microbiologia, -ae, / [juxpdg | + (Kog bios
живот -P
logos учение] : (b) микро
биология — наука, изучаваща строежа
и физиологичните прояви на микроорга
низмите (микробите), (г) микробиология,
(е) microbiology, (f) microbiologie, (d)
Mikrobiologie.
microbion, microbium, -ii, n (pl microbia)
[liixpog t -p ßtog f ] : микроб, виж inicroor-
ganismus.
mlcrobismus, -i, m : -*■ infectio latens,
microcephalia, -ae, / [р’.чрод f -p чесраХт?
kephale глава] : (b) микроцефалия —
малка глава : ненормално малка глава,
особено мозъчната част на черепа, и
tmicroclysma
309
microsporia
изразена недостатъчност на умственото
развитие при нормален ръст на другите
части н а -тялото* (г) микроцефалия, ма-
логоловость, маленькая голова, (е) id.,
m icrocephaly, microcephalism, (f) micro
céphalie. (d) Mikrozephalie,
microclysma, -atis, n [juxpdç [ + clysma*] •
малка клизма c вкарване на много малко
количество течност, напр. 1 — 2 чаени
лъжички глицерин ; срв. clysma.
Micrococcus» -i, т [ptxpôç | + xéxxo€
kokkos зърно, кокичка] : (b) микрокок ;
микрококите са коки, разполагащи се на
двойки (две по две) или на групи ; от
тях Грам-отрицателни са гонококът, ме-
- ни нгококът и катаралният микрокок. (г)
микрококк. (е) id. (!) microcoque. (d)
Mikrokokkus.
M. catarrh alis : катарален микрокок—
«обитава като сапрофит носоглътката, нена-
тогенен ; син. : Diplococcus pharyngis
«communis, Neisseria catarrhalis.
M. gonorrhoeae : (b) гонокок — при
чинител на гонореята. (Г) гонококк. (е)
Neisseria gonorrhoeae, gonococcus, id. (f)
gonocoque. (à) Gonokokkus, Neisseria
gonorrhoeae, (syn) Neisseria gonorrhoeae,
Gonococcus.
M. intracellularis : причинител на
епидемичния цереброспинален менингит,
виж Meningococcus.
microcytus, -i, m [p/.xpôç rnikros малък +
xûxoç kyto s кухина (клетка)] : (b) микро
цит — ненормално малък еритроцит
(при различните форми анемия), (г) ми
кроцит. (е) microcyte. (f) microcyte. (d)
Mikrozyt.
micrognathia,
- ae, / fjiixpôç t + Tfva&oç
gnathos челюст] : -*• retrognathia,
microgramma, -atis, n [|nxpdç | -f gram-
m a*\: микрограм — 1 микрограм =
1 милионна част от грама (0,000001 г) =
1/iooo от милиграма (0,001 мг) = 1?.
•microinfarctus m yo ca rdii: микроинфаркт
на миокарда, виж insufficientia coronaria
acuta.
m icrom elia, -ae, / [jiixpoç f + jjlsXoç tnelos
член на тялото] : (b) микромелия —
ненормално къси крайници като порок
на развитието, както при chondrodystro-
ph ia :{'. (г) микромелия, (e) id. (f) micro-
mélie, brachymélie. (d) Mikromelie.
micron, -i, n, micronum, -i, n [pixpéç j ]*
микрон, изразява ce c гръцката буква p. ;
1 микрон = Viooo част от милиметъра
.(0,001 мм), микромилиметър.
microorganismus, -i,m [p.xpôç J -f Sp-yavov
o rg an o n орган] : (b) микроорганизъм,
микроб ; микробите са най-малките едно
клетъчни живи същества, които се ви
ждат само с микроскоп ; виж Bacterium,
Bacillus, virus. (Г) микроорганизм, ми
кроб. (е) micro-organism, microbe, germ,
(f) micro-organisme, microbe, (d) Mikro
organismus, Mikroorganismen (pl), Mikro
ben (pl). (syn) microbion, microbium.
microphagus, -i, m [pixpéç mikros малък
- f yafeiv phagein ям] : микрофаг, виж
при phagocytus.
m icrophthalmia, -ae, / [pwcpög’ t + ôcp&aX-
pôç ophthaUnos око] : (b) микрофтал-
мия — ненормално малка очна ябълка
на едното или на двете очи. (г) микроф-
тальмия. (е) id.,
microphthalmos, (f)
microphtalmie, (d) Mikrophthalmie, Aug
apfelkleinheit.
micropsia,
-ae, / fouxpôg 4-t
° Psis
зрение, виждане] : (b) микропсия —
виждане на предметите умалени, по-
малки, отколкото са в действителност,
напр. при медикаментозни или нервни
парези на m. ciliaris ; противоположно
на macropsia*. (Г) микропсия. (е) id. ( о
micropsie. (d) Mikropsie.
microsomia, -“-ae, / [pixpéç f + ойца sorna
тяло! : -^nanismus.
microsphygmia, -ae, / [juxpôç \ 4-
sphygmos пулс] : (b) микросфигмия —
постоянно малък, филиформен пулс,
главно у деца, без сърдечно-съдово за
боляване. <«•> малый пульс, (е) micro
sphygmy, microsphyxia, (f) microsphyg
mie. (d) Mikrosphygmie.
microsporia, -ae, / [|uxpôç f -f onôpoç spo-
ro s семе] : (b) микроспория — прилеп
чива кожна болест предимно на окосме
ната част ма главата ; причинител Micro-
sporon Audouini. (г) микроспория, (е)
Gruby’s disease, small-spored ringworm,
id. (f) teigne microsporique tondante,
teigne tondante à petites spores, micro-
sporie. (d) Mikrosporie, Kleinsporenflech-
te. (syn) porrigo decalvans, tinea mic-
rosporica.
m. profunda barbae : дълбока микро
спория на брадата ; син. sycosis micro-
sporica.
m. superficialis capillitii [capilliti-
unvx\ : повърхностна микроспория на
окосмената част на главата ; син. tinea
tonsurans.
Mlcrosporon
310
m iliaris
m. unguium : микроспория на ноктите;
син.: onychomycosis microsporica, tinea
unguium.
Mlcrosporon, -i,
n[t ] ; (b) микроспорон—
гъбич ка, вид дерматомицет, причинител
на заболяване на кожата и придатъците
M r ) микроспорон. (e) microsporum, id.
(0 id. (d) Mikrosporon.
M. A udouini: причинител на микро-
спорията у човека (виж microsporia); син.
Trichophyton microsporon.
M. f u rfu r: причинител на pityriasis"5
versicolor ; сан. Malassezia furfur.
M. m inutissim um [съвсем малък, от
minutus] : причинител на erythrasma ;
син. : Nocardia minutissima, M alassezia
minutissima.
mictio, -onis, / [mingere, pp. minctas, пи
кая] : (b) микция — пикаене, уриниране.
(Г) мочеиспускание. (е) urination, mictu
rition, miction, passing of urine, passing
water. 0 ) miction. (<0 Harnlassen, Har
nen, Harnentleerung, Miktion, (syn)
uresis, urinatio.
migrans, gen.
- a ntis [migrare преминавам,
преселвам ce] : (b) мигриращ — блужда
ещ, придвижващ се, страиствуващ. (г)
блуждающий, странствующий, мигриру
ющий. (е) migratory, wandering, errant,
(f) migrateur, errant, (d) wandernd.
migratio, -onis, / \migrare | ): (b) мигра
ция — преминаване, придвижване, блу-
ждаене, странствуване, наир, премина
ване на болестен процес от едно място
на друго или преминаване на левкоцити
през съдовите стени (diapedesis*) или
през тъканите, (г) миграция, передвиже
ние, блуждание, странствование, ( е) mi
gration, transmigration, (f) migration, (d)
Wanderung, Migration.
Mlhailovi reactio [Ф. А. Михайлов,
съветски фтизиатър] : (b) реакция на
Михайлов — намаляване числото на
еозинофилите в периферната кр ъв с по
следваща еозинофилия след впръскване
(подкожно или интракутлнно) на малка
доза алерген, специфичен за дадено
заболяване, (г) реакция Михайлова. (е)
Mihailov’s reaction. (О réaction de Mi
hailov. (d) Mihailovsche Reaktion.
mikro-:
—
►micro- .
Mfkuliczi syndromum [J. v . Mikulicz-
Radecki, полски хирург, 1850—1905] :
(b) синдром (болест) на Микулич —
заболяване, характеризиращо ce c едно
временно и в .класическата“ си форма
симетрично подуване на слюнчените и
слъзните жлези, в повечето случаи не-
болезнено, дължащо се на сифилис, ту
беркулоза, лимфогрануломатоза, лимф-
аденоза и др. (г) синдром Микулича. ( е)
Mikulicz’s disease, (f) maladie de Miku
licz. (d) Mikuliczsche Krankheit, (syn).
morbus Mikuliczi, lymphomatosis beni
gna, adenoma lymphomatosum.
Miliani erythem a [O'. Milian, фр. дерма
толог, 1871— 1945] : (b) еритема на
Милиан — обрив на 9-ия ден след сал-
варсанова инжекция. (г) эритема М и-
лиана. (е) Milian’s erythema, (f) érythème
du neuvième jour, (d) Ausschlag des.
neunten Tages.
m iliaria, -ae, / [milium просо] : (b) милиа-
рия — разпръснати по кожата мехур
чета колкото просено зърно с бистро,
(m. crystallina) или мътно-белезникава
съдържание (m. alba), евент. върху
червени папулки (m. rubra), явяващи се
при силно потене, особено при фебрилно
болни. (Г) милиария, просовидная сыпь,,
потница. (е) id. (f) miliaire, (d) Schweiß-
friesel, Schweißbläschen,
Frieselaus-
schlag, id. (syn) sudamina.
m. crystallina: (b) милиария c би
стро съдържание на мехурчетата. (r);
милиариа кристаллина. (е) id., sudamina,.
sweat rash. (0 miliaire blanche, suda
mina. (d) id. (syn) sudamina (в тесен
смисъл).
m. epidemica: (b) епидемична милиа
рия — трескаво инфекциозно заболяване*
протичащо с miliaria* rubra и общи
симптоми. (Г) милиариа эпидемика. (еу
miliary fever, sweating-sickness, (f) su-
ette miliaire, suette anglaise, maladie
éruptive épidémique, milicre (fièvre)r
fièvre pourprée, (d) epidemischer Schweiß
friesel, Schweißfieber, Frieselfieber, en
glischer Schweiß, (syn) sudor anglicus,
morbus sudotorius, febris miliaris, exan
thema infantile miliariforme epidemicum.
m. rubra : (b) милиария върху черве
ни папули (виж по-горе при m iliaria),
(г) милиариа рубра. (е) id., prickly heat,
lichen tropicus, heat rash, (f) miliaire
d’été, boutons de chaleur, (d) id., Schweiß
blätterchen,
Hitzblätterchen.
(syn)
liehen tropicus, dermatitis hidrotica,
impetigo miliaris.
miliaris, -e [milium f ] : (b) милиарен -
просовиден, на големина колкото просено*
зърно, напр. tuberculosis1' miliaris, (г)
милиарный, просовидный, ( е) m iliary , (f),
miliaire, (d) miliar, hirsekorngroß.
milium
311
mitigatus
milium, -ii, n [= просено зърно]: (b) ми-
лиум — фоликуларно възелче на кожата :
малко жълтеникаво възелче всл. на на
биране на рогови маси в мастните жле
зи, особено на лицето, (г) белый угорь,
(е) id. (f) millet, (d) Hautgrieß.
JVHlkmatii sytidromum sive morbus [L A .
M ilkman, амер. рентгенолог, роден 1895]:
(b) синдром или болеет на Милкман —
множествени прозрачни зони в костите
(рентгенологично) всл. на патологично
разреж дане на костната тъкан, главно
при остеомалация у жени на средна
възраст; протича с бавно нарастващи
болки в кръста и краката, клатушкаща
с е походка, постепенно намаляване на
височината на тялото и др. (Г) болезнь
Милкмена, синдром
Милкмена.
(е)
Milkman’s syndrome, (f) syndrome de
Milkman. (d) Milkmansches Symptom,
m ilii- [mille, pl milia, хиляда] : в съставни
думи означава 1/юоо 0,п основната
мярка.
millimicron, -i, /г [mille \ -ь microtv} : Viooo
от микрона (виж micron) —mji.
mim: minutus*; съкр. в рецепти.
mineralocorticoida,
-orum,
njpl: (b)
минералокортикоиди — стероидни х ор
мони от надбъбречната кора,
които
повлияват минералната обмяна, особено
тази на натрия и калия, виж при corti-
costeroida. (Г) минерало-кортикоиды. (е)
mineralocorticoids. (f) minéralocorticoïdes,
(d) Mineralkortikoide, Halosteroide,
m inimalis, -е : -> minimus,
minimus, -a, -um [superi, от parvus ма
лък] : (b) минимален, най-малък. (г) ми
нимальный, наименьший, малейший. (е)
minimal, least, sm allest. (О minimal, le
plus petit, le moindre, minime, (d) mini
mal, kleinst, geringst, mindest.
Minkowski-Chauffard’ morbus [О. Minko
w sk i, литвански лекар във Висбаден,
1858—1931, A. Chauffard, фр. лекар,
1855— 1932]: болест на Минковски-Шо-
фар, виж anaemia microsphaerocytica.
minor, minus, gen.
-o ris [compar, от parvus
малък] : (b) по-малък, (г) меньший, (е)
lesser, (f) plus petit, moindre, (d) kleiner,
geringer.
minutus, -a, -um [minuere, pp. minutus
разделям на малки части, раздробявам,
намалявам] : (b) малък, мъничък, дребен,
(г) маленький, (е) minute, small, little.
(i) petit, menu, (d) klein, Klein-,
m iosis, -is, / [petooic meiosis намаляване] :
(b) миоза — стеснение на зеницата
било всл. на парализа на n. sympathicus,
който инервира m. dilatator pupillae
(табес и др.), или всл. на дразнене на
n. oculomotorius, инервиращ m. sphincter
pupillae (ирит, кератит, менингит, поста
вяне на езерин, пилокарпин, отравяне с
морфин и др.) ; срв. mydriasis, (г) су
жение зрачка, уменьшение зрачка, (е)
id., myosis. (f) myose, miose, myosis.
(d) Pupillenverengerung, id. (syn) ste-
nocoria.
miotica (remedia), n fpl [| ] :(b) миотици—
лекарствени средства, стесняващи зени
ците (фнзостигмин или езерин, пило
карпин и др.), предизвикващи mio
sis* . (Г) миотические
вещества. (е)
miotics, myotics. (О myotiqiies, mio-
tiques. (d) pupülenverengernde Mittel, id.
m isce [miscere смесвам] : (b) смеси (в р е
цепти)\ обикновено се съкращава с M.
(Г) смешай. (е) mix. (f) mélangez, (d)
mische.
m iserere [miserere mei съжали ме!, от
miserere съжалявам] : повръщане на
фекалнн маси при непроходимост на
червата, виж при ileus ;син. copremesis.
m issio sa ng uinis [missio пускане] : (b)
пускане на кръв, кръвопускане — взе
мане на определено количество кръв
от вената чрез венепункция или вене
секция, виж venaepunctio и venaesectio.
<Г) кровопускание, (е) general bloodlet
ting. (f) saignée générale, (d) Aderlaß.
mitella,
-ae, / [умал. от mitra завита
около главата кърпа] : (b) митела —
поддържаща превръзка : превръзка с
триъгълна (m. triangularis) или четири
ъгълна кърпа (m. quadrangularis) за
придържане и обездвижване на горния
крайник. (Г) косыночная повязка, под
держивающая повязка, косыика. ( е) arm
sling, (f) écharpe du bras, bandage en
écharpe, (d) Armtragetuch, Tragetuch,
Tragband, (syn) suspensorium brachii.
mitigatio, -onis, f [== смекчаване, укротя-
ване, от mitigare, pp. mitigatus, смекча
вам] : (b) митигация — смекчаване, на
маляване (на силата), отслабване, пр а
вене по-умерен. (г) смягчение, уменьше
ние, ослабление, (е) mitigation, so o thing .
(!) mitigation, atténuation,
affaiblisse
ment. (d) Milderung, Abschwächung,
Mitigierung.
mitigatus, -a,
-um [pp. от mitigare | ]:
(b) смекчен, отслабен, напр. scarlatina
m itigata или sepsis mitigata — скарла
тина или сепсис с по-леко, по-умерено
mitior
312
Moebius! signum
течение. ( г) смягченный, ослабленный,
(е) mitigated. (!) mitigé, atténué, (d)
gemildert, geschwächt.
m itio r, -ius [compar, от mitis*] : по-слаб,
по-лек; виж mitis.
m itis, -е : (b) мек, нежен, умерен, лек,
слаб. <Г) мягкий, нежный, умеренный,
легкий, слабый. (е)mild, tender, soft. ( о
doux ( / douce), tendre, léger, modéré,
(d) mild, sanft.
mitochondria,
- o rum, m'pl [ptcoç mitos
нишка -j- xàvfcpoç chondros зърно, зрън
це) : (b) митохондрии — малки зрънца
(около 0,5 — 1 J1), пръчици или зърнести
нишки в клетъчната протоплазма, нейна
твърде важна съставна част ; виж съшо
chondrioma. м митохондрии. (е) id. (f)
mitochondries. (d) Mitochondrien.
mitosis, -is, / [ptrcg| ]:
caryokinesis.
m itra, -ae, / [рСтра панделка за главата,
завита около главата кърпа, тюрбан] : (b)
митра : шапка ; бинтова превръзка за
главата, иапр. m . Hippocratis — шапката
на Хипократ, бинтова превръзка за по
криване горната част на главата, (г)
шапка ; головная повязка, (е) capelline
bandage, (f) bandage de la tête, (d) id.
m itralis, -е [подобен на епископска шапка,
от р£тра f епископска шапка] : (Ь) митра
лен — отнасящ се до митрллната, бику-
спидална клапа на сърцето, двукрилен,
напр. valv(ul)a* m itralis, (г) митральный,
двустворчатый, (е) mitral, (f) mitral. (d)
m itral.
mixtura, -ae, / [miscère, pp. mixtus, смес
вам]: (b) микстура: 1. смес, смесване;
2. течна лекарствена форма за вътрешно
и външно употребяване, съдържаща по
вече от две съставни части : разтвор на
две или повече твърди лекарствени ве
щества в някой подходящ разтворител
(вода, спирт, глицерин и др.) или смес
от три или повече течни лекарства, (г)
1. смес, смешивание; 2. микстура, ле
карственная жидкая смесь, (е) 1. mix
ture ; 2. mixture, lotion. (!) 1. mélange ;
2. potion, mixture, (d) 1. Mischung; 2.
Mixtur, flüssige Arzneimischung.
m. agitanda [agitare раздвижвам] :(b)
микстура, която трябва да се разклаща
преди употребяване — течна лекарстве
на форма, в която едно неразтворимо
лекарствено вещество се държи в сус
пензия с помощта на gummi arabicum и
др., виж susp ensio (1). (г) взбалтываемая
микстура, (e) mixture to be shaken (be
fore taken), lotion to be shaken. (!) po
tion à agiter, mixture à agiter (avant
remploi), (d) Schüttelmixtur,
mixtus, -a, -um [pp. miscere f ] :(b) смесен..
(Г) смешанный, (е) mixed. (!) mélangé,,
mêlé, (d) gemischt, Misch-,
ml : съкр. за милилитър ; 1 мл е практи
чески еквивалентен на 1 куб. см (1 куб-
см = 0 ,999973 ml).
mm.: ськр, за musculi (pi), виж musculus-
mp:
millimicron.
mnemasthenia, -ae, / [pvTjpifj mnetne памет,,
помнене + àa&évsta a stheneia слабост]
(b) мнемастения — отслабване на па
метта, недължащо се на органична бо
лест. (Г) слабость памяти. (е) id. (f).
mnémasthénie. (d) Gedächtnisschwäche,.
Mnemasthenie.
mnemodermia, -ae, / [рлфт) f + ôéppa der
ma кожа] : (b) мнемодермия — вид пси
хогенен сърбеж на пристъпи у лица, бо
ледували от паразитарна кожна болест,,
протичаща със сърбеж , (г) мнемодермия..
(е) id. (f) mnémodermie, (d) Mnemo-
dermie.
mobilis, -e : (b) подвижен, напр. ren* mo
bilis — подвижен бъбрек, (г) подвиж
ной. (е) movable, moving. (!) mobile,,
mouvant, (d) beweglich, mobil, Wander-,
mobilitas, -atis, / [mobilis*] : (b) подвиж
ност, способност за движение, (г) под
вижность. (е) m obility, (f) mobilité. (d)>
Beweglichkeit, Bewegungsfähigkeit, Be
wegungsvermögen.
modificatio, -o nis, / [modificare размер-
вам, съблюдавам мярката]: (Ь) модифи
кация — изменяване, видоизменяване,.
изменение ; изменяване на свойства и
белези в течение на индивидуалния'
живот всл. на реагиране на фактори от
околната среда; срв. mutatio, (г) моди
фикация, изменение, видоизменение. (е>
modification. (0 modification. (d) Modi
fikation, Veränderung, Abänderung,
modiolus, -i, m [= главина иа колело]:(b)»
модиолус — костната ос (конусовидна
основа) на охлюва на слуховия орган,
около която се завива canalis spiralis ;
виж cochlea, (г) костный стержень улит
ки. (е) id. (!) columelle. (d) id. (syn)1
columella cochleae.
Moebiusi signum [А J. M oebius, герм-
невролог, 1853— 1907] : (b) признак на
Мьобиус — недостатъчна конвергенция
на очите при Базедова болеет: ако на
караме болния с погледа си да фиксира
отблизо пръста ни, едното му око се
отклонява скоро навън, (г) симптом Ме-
/Moeller-Barlow’ morbus
313
monarthrltls
биуса. (e) Moebius’s sign, (f) signe de
Moebius. (d) Moebiussclies Zeichen,
iMoeller-Barlow* morbus [J. O. L Moeller,
герм, лекар, 1819—1887, Th. Ba rlow , англ,
лекар, 1845— 1945] : (b) болест на Мьо-
лер-Барлоу {неправилно Барлов), детски
скорбут — засяга само изкуствено хра
нените деца, най-често на възр аст от
1/2— U / s г . всл. на продължителна липса
или недостатъчно съдърж ание на ви
тамин С в храната ; протича с хемора-
гична диатеза (кръвоизливи под периоста,
в мускулатурата, кожата и др.) , анемия
и др.; сега по-често се наблюдава хипо-
витаминоза С с липса на апетит, слабо
нарастване на тегло, бледност и повише
но предразположение към инфекции и
др. (г) болезнь Меллера-Барлова, детский
скорбут. (е) infantile scurvy, Barlow’s
disease, Moeller’s disease. (0 maladie de
Barlow, scorbut infantile, rachitisme
hémorragiqu e.
(d) Möller-Barlo wsche
Krankheit, Säuglingsskorbut, (sy n ) scor
butus infantilis.
m ogigraphia, -ae, /
тоgis c мъка,
мъчно -I- 7рафй) grapho пиша] : -* gra-
phospasmus.
m ogilalia, -ae, / [iioy.gf + \%к'Лlalia бър
борене, говорене]: (b) могилалия — за
труднено изговаряне на определени зву
кове, всеки дефект на речта : заекване,
пелтечене, затруднен говор и др. (г)
могилалия, заикание, (е) id., m olilalia,
stuttering, stammering, speech defect,
(f) mogilalie. (d) Mogilalie.
raola, -ae, / [от puXrj tnyle ръчна мелница,
едро смляно брашно за жертвоприноше
ние, пое.ге = обезобразен плод в матката,
месест нарастък и т. н.] : (Ь) мола —
означение за известни дегенеративни съ
стояния на оплоденото яйце. (г) занос.
'(e) id. (f) môle, (d) Mole.
m. hydatidosa: (b) хидатидозна мо
ла — израждане на оплоденото яйце в
първите месеци на бременността, при
което от въеите (мъховините) на хорио
на се образуват мехурчета, изпълнени с
прозрачна течност ; зародишът не се
развива и цялото яйце се превръща в
подобно на грозд образувание, състоящо
се от множество мехурчета, (г) пузыр
ный занос, (е) hydatidiform mole, hyda
tid mole, vesicular mole, cystic mole,
molar pregnancy, (f) môle vésiculaire,
môle hydatiforme. (d) Blasenmole, Trau
benmole, Hydatidenmole.
«nolares dentes, mjpl : dens molaris.
molaris, -e [molaris (sc. lapis) воденичен
камък, от mo le re меля] : (b) моларен —
отнасящ се до големия кътник (dens*
molaris), (г) молярный, (е) molar. <f) mo-
lair. (d) molar, Molar-,
molestia, -ae, f [== тежест, затруднение,
неприятност, досада] : (Ь) тежест, сму
щение, разстройство, неприятно у с е
щане, неразположение, оплакване. (Г) тя
гость, расстройство, неприятное чувство,
недомогание, жалоба. <е). troub le, disor
der, complaint, (f) trouble, plainte, (d)
Beschwerde, Störung, Mißbehagen,
molimina menstrualia, n jp l [molimen,
-,i n is , напрежение, усилие] : (b) неприят
ните усещания преди или през време на
менструацията — чувство на напълване
в таза, нервни и циркулаторни смуще
ния, болки и др. (г) явления перед на
ступлением месячных. (е) menstrual
molimen. (О molimen hémorragique
(menstruel), trouble de la menstruation.
(d) Menstruationsbeschwerden.
mollis, -e : (b) мек, нетвърд, напр. pala
tum* molle — меко небце. (г) мягкий.
(e) soft. ,<0 mou (пред гласна mol ; /
molle), (d) weich.
mollities ossium [mollities мекост, гъвка
вост] : -V osteom alacia,
molluscum, -i, n [molluscus мек, от mo/-
//$*]: 1 . молуск; 2. меко обло новообра-
зувание на кожата.
m. contagiosum (pi molusca conta
giosa) : (b) молускум контагиозум — з а
боляване, характеризиращо се с появя
ване по кожата (главно на лицето, гъ р
дите и гениталиите) на малки обли ту-
морчета на големина от главичката на
топлийка до лещено и грахово зърно,
с цвета на кожата или бледорозови, с
малка вдлъбнатинка в средата ; причини
тел дермотропен вирус, (г) заразитель
ный моллюск. (е) id. (!) id., acné vario
liforme. (d) id.,
Dellwarze. (syn) mol
luscum epitheliale sive sebaceum sive
verrucosum, acne varioliformis sive mol-
luscoides sive tuberculoides sive umbi
licata, epithelioma molluscum sive con
tagiosum sive folliculare cutis,
monarthritis, -tidis, / [pôvoç monos сам +
apO-pov a rthron става] : (b) монартрит —
възпаление само на една става, най-често
всл. на гонорея или туберкулоза ; т.
rheumatica : ревматично възпаление само
на една става, което е много рядко при
остър ревматизъм (в около 1,5% от слу-
Mondor! morbus
314
mononucleosis-
чайте), (г) монартрит. (е) îd. (f) mono
arthrite. (d) id.
Mondor! m orbus: (b) болеет на Мон-
дор — ограничена флебосклероза с об
разуване на твърди върви в кожата и
подкожната тъкан след прекаран тром
бофлебит и перифлебит, особено по ко
жата на гърдите и корема, (г) болезнь
Мондора. (е) Mondor’s disease, (f) ma
ladie de Mondor. (d) Mondorsche Krank
heit.
mongolismus, -i, m : (b) монголизъм, мон
голоидна идиотия — изразено спиране на
телесното и психичното развитие с в ъ н - .
шни белези, характерни за монголската
раса. (г) монголизм. (е) mongolism, Mon
golian idiocy, mongoloid idiocy, mongo-
lianism. (f) mongolisme, idiotie mongo
lienne, imbécillité mongoloïde ou mon
golienne. (d) id.,
mongoloide Idiotie,
mongoloïde Degeneration, (syn) morbus
Langdon-Down.
m onilethrix: -*» pili moniliformes.
Monilia albicans [monile, -is, огърлица] :
-»■ Candida albicans.
moniliasis, -is, / : -► candidamycosis.
moniliformis, -e [,monile | ]: (b) монилифор-
мен — подобен на огърлица ш и брое
ница. (Г) четковидный. (е) moniliform,
monilated, beaded, rosary-like, (f) moni
liforme, en chapelet, (d) perlschnurartig,
rosenkranzförmig.
m oniliosis, -is, / : -♦ candidamycosis.
mono- [povog monos сам, самичък, едничък,
единствен, единичен] : в съставни думи
означава един, единичен, единствено
число ; съответствува на лат. uni-.
monocularis, -е [pôvcçt + oculus око]: (b)
монокуларен — отнасящ се до едното
око, едноок. (Г)одноглазный. (е) mon
ocular, unilocular. (О monoculaire. (d)
einäugig, monokular, (syn) un(i)ocularis.
monoculus, -i, m [f ]: (b) монокул — бин
това превръзка за покриване на едно
то око, едностранна очна превръзка, (г)
повязка на один глаз, (е) id. (f) pan
sement monoculaire. (d) Monokulus, Bin
denverband für ein Auge, (syn) unocu
lus.
monocytosis, -is, / [monocytus* -f
-os/s*] :
(b) моноцитоза — увеличаване на моно-
цитите в периферната кръв над 8% , най-
силно при хроничните неутропении. (г)
моноцитоз. (е) id. (!) monocytose. (d)
Monozytose.
monocytus, -i, m (pl monocyti)[pdvoç monos *
сам + xûroç kytos кухина (клетка)] : (b)
моноцит — вид бяла кръвна клетка (лев
коцит), най-големите клетки в нормалната
кръв, с относително широка протоплаз
ма и с централно или ексцентрично раз
положено ядро (виж leucocytus, 3). (г)
моноцит. (<0 monocyte. (0 monocyte,,
grand mononucléaire, (d) Monozyt.
monographia, -ae, / [pévoç | + урщш gra-
pho пиша] : (b) монография — научен
труд, посветен на изследването или раз
глеждането на един въпрос, на една те
ма. (г) монография, (е) monograph. (!)
monographie, (d) Monographie.
monolymphocytosis, -is, / [iîôvoç f + Ь'м -
pfiocytus*] : монолимфоцитоза = mononu
cleosis* infectiosa, наричана на немски
„ Studentenkrankheit“ (студентска болест)
поради честите малки епидемии от нея
всред студентите.
monomiclearis, -е [tiôvoç f -f nucleus ядро]:
(b) мононуклеарен — имащ едно ядро,
едноядрен. <Г) мононуклеарный. (е) mo
nonuclear, uninuclear. (0 mononucléaire,
(d) mononukleär, einkernig.
mononucleosis,-is,/ [| ]:(b) мононуклео-
за : 1. преобладаващо присъствие на мо-
нонуклеарии (едноядрени) клетки (кр ьг-
лоядрени моноцити) в кръвната картина,
т. е. лимфомоноцитоза, напр. всл. на
неутропения ; 2. съкр. означение за mo
nonucleosis infectiosa (виж по-долу). (Г)
моиоиуклеоз. (е) id. (f) mononucléose,
(d) Mononukleose.
m. infectiosa: (b) инфекциозна мо-
нонуклеоза, моноцитна ангина, инфек
циозна лимфомононуклеоза, лимфоидо-
клетъчна ангина, жлезна треска на
Пфайфер (Pfeiffer) — ср авнително доб
рокачествено инфекциозно заболяване
(инфекциозна ретикулоза), протичащо с
температура, генерализирано увеличение
на лимфните възли, обикновено започ
ващо с ангина, по-рядко без ангина (то-
ракална или абдоминална форма), увели
чение на далака, понякога и на черния
дроб (хепатит), моноцитоза и лимфоцитоза
(лимфоидни клетки), (г) инфекционный
мононуклеоз, болезнь Филатова, желези
стая лихорадка, болезнь Пфейфера, мо
ноцитарная а нгина, лимфоидоклеточная
ангина, (е) glandular fever, infectious
mononucleosis, benign lymphadenosis,
Pfeiffer's disease, (f) adénolyinphoïdite
aiguë bénigne, fièvre ganglionnaire, ma
ladie de Pfeiffer, angine monocytaire, mo
nocytose aiguë, mononucléose infectieuse,
mononucléose leucémoïde, réticulo-endo-
monophobia
315
morbus
théliose aigaü monocytcmique. (d) infek
tiöse Mononukleose, Pfeiffersches Drü
senfieber, Monozyten-Angina, Lymphoid-
zellen-Angina. (syn) lymphomononucleo-
sis infectiosa, monolymphocytosis, mor
bus Pfeifferi, angina monocytotica.
monophobia, -ae, / [pôvoç monos сам +
cpô^cç phobos страх] : (b) монофобия —
натраплив страх от оставане сам. (г) бо-
язнь одиночества, (е') id. (f) monophobie.
(d) Monophobie.
monophthalmia, ae, / [pôvoç t + ôy&aXpôç
ophthalmos око] : (b) монофталмня, ед-
ноочие — оставане с едно око вся. на
вродена липса на едно око или поради
загуба на едното око. (г) монофтальмия.
(e) ' id. (f) monophtalmie, (d) Monophthal-
mie, Einäugigkeil.
monoplegia, -ae, / [jx6voç \ +
plege
удар, поражение] : (b) моноплегия —
парализа на отделен крайник или само
на една мускулна група. .<г) моноплегия.
(е) id. (f) monoplégie, (d) Monoplegie,
monorchismus, -i, m [pévoç t + o p or
chis тестикул]: (b) монорхизъм : 1. вро
дена липса на един тестикул ; 2. едно
странен cryptorchismus* . (г) монорхизм.
(е) monorchidism, monorchism, (f) mon-
orchidie.
(d) Monorchie, Monorchi-
die, id.
mons, montis, m : (b) планина. (Г) гора,
(е) mountain. (!) montagne, mont, (d) Berg.
m. pubis : (b) срамно или лонно въз
вишение, Венерин хълм — малко изпък
налото, окосмено място пред симфизата
на външните гениталии у жената, (г)
лобок, лонный холм, венерин холм, (е)
mons Veneris, id. (f) pénil, mont de Vé
nus. (d) Schamberg, Schamhügel, Venus
berg, id. (syn) mons Veneris,
m. Veneris: -► mons pubis,
monstrum, -i, n [= чудо, чудовище] : (b)
изрод, урод, (г) урод, (е) monster. (!)
monstre. (d) Mißgeburt, Mißgestalt,
monstruositas, -atis, / [monstrum-] : (b)
порочно развитие, уродливост, изроде-
ност. (Г) уродство. (е) monstrosity, tera
tosis, teratism. (!) monstruosité, (d) Miß
bildung, Fehlbildung, (syn) teratosis,
montanus, -a, -um [monsr*] : (b) планински,
напр. morbus* montanus, (г) горный, (е)
mountain- .
(О de montagne, (d) Berg-,
monticulus, -i, m [умал. от mons*) : (b)
малко закръглено възвишение, хълм(че),
напр. най-високата част на v erm is2*, (г)
горка, холмик, (е) id. (!) monticule, (d)
Hügel, id.
morbiditas,
- atis, f [morbidus*]: (b) 1-
морбидитет — заболеваемост, заболяе-
мост : отношението на числото на забо-
ляванията към общото население или
към отделна група от него ; 2. болнавост
болестно състояние. <г) 1. заболевае-»
мость ; 2. болезненность. (е) 1. morbi
dity, morbility, sick-rate ; 2. morbidity,
diseased state. <f). 1 -2. morbidité. (d) 1 .
Morbidität, Morbilität, Krankheitsstand ;
2. Krankhaftigkeit.
morbidus, -a, -um [morbus*] : (b) 1. дъл
жащ се на болеет, болестен, патологи
чен; 2. болен, боледуващ, (г) 1. болез
ненный, патологический ; 2. больной, бо
леющий. (е) morbid: 1. pathological; 2.
diseased. (о i. morbide, pathologique ;
2. malade. (d) 1. krankhaft; 2. krank.
morbificus, -a, -um \morbus*+facëre (fa-
cio) правя] : (b) причиняващ болест, бо
лестотворен, патогенен, (г) болезнетвор
ный, патогенный. (е) morbific, disease-
producing, pathogenic. (!) morbifique, (d)
krankheitserregend, krankheitsverursa
chend.
morbilitas, -atis, / :
morbiditas (1).
morbilli, -orum, mjpl [morbus*] : (b) мор
били — дребна шарка, бруенпца : остра
заразна болеет, главно у деца, с пови
шена температура, начални катаралнн
явления (конюнктивит, хрема, трахеит,
понякога бронхит), КорПк*-ови петна
(на лигавицата на устната кухина, на
I—III ден), характерен обрив по кожа
та на големина до лещено зърно (Па
III—IV ден) и др. ; причинител дер-
мотропен вирус, (г) корь, (е) measles,
id., rubeola, (f) rougeole, (d) Masern,
Morbillen, Rotsiicht.
morbilliformis, -e [morbilli* H- forma вън
шен вид, форма] : (b) морбилнформен —
подобен на морбили, (г) кореподобный,
коревидный. (е) mo rbilliform. <») m o rbil
liforme. (d) masernähnlich, morbilliform.
morbosus, -a,
- um [morbus*] : (b) болен,
боледуващ. (Г) больной, болеющий. (е)
diseased. (f) malade. (d) krank.
morbus, -i, m (pl morbi): (b) болест; за
боляване (състояние да бъдещ болен,
разстройство на здравето) ; наименува
ните по имената на авторите боле
сти, които не се намерят тук, да се
търсят по името на автора, напр.
Addisoni morbus и др. (г) болезнь ; за
болевание. (е) disease, (m alady = специ
ално хронична, обикновено фатална бо
лест) ; illness, sickness ; distemper (за
morbus
316
m orbus
животни), (f) maladie; mal, affection, (d)
Krankheit ; Erkrankung. Leiden.
m. Addison!, m. Basedowi etc.:
Addisoni morbus, Basedowi morbus, etc.
(виж писаното по-горе при morbus).
m . anglicus sive anglicanus : —►ra
chitis.
m. apoplectiformis : -► Menieri syn-
dromum.
m. bronchoectaticus : виж при bron-
choectasia.
m. caeruleus [caeruleus син, тъмно
син] : (b) „синя болест14 — изразена
цианоза на цялото тяло при вродени
сърдечни пороци, особено при пулмоиал-
на стеноза ; освен това при пулмонална
склероза, теж ки белодробни заболявания,
някои отравяния с образуване на метхе-
моглобин. (Г) „синяя болезнь44, цианоз
всего тела, (е) id.,
congenital cyanosis,
blue disease. ( о maladie bleue. <d) Blau-
sucht, id.
m. caducus [caducus падащ] :
epi
lep sia .
m. concomitans: (b) придружаваща,
съпътствуваща болест, (г) сопутствую
щая болезнь, (е) concomitant disease, (f)
maladie concomitante, (d) begleitende
Krankheit.
m. congenitus: (b) конгенитална бо
лест — вродена болест : болест, същ е
ствуваща у детето при раждането, (г)
врожденная болезнь, (е) congenital di
sease. (f) maladie congénitale, (d) ererbte
Krankheit.
m. contagiosus: (b) контагиозна бо
леет — прилепчива болест: заразителна
болест, предаваща се чрез пряк или
непряк контакт, (г) контагиозная бо
лезнь, прилипчивая, заразная болезнь, (е)
contagious disease, (f) maladie conta-»
gieuse. (à) ansteckende Krankheit.
m* coronarius: коронарна болеет, виж
coronarosclerosis и in sufficientia coro
naria.
m . divinus [divinus божествен, божий]:
“ V epilepsia.
m. functionalis : (b) функционално за
боляване, при което липсват явни анато
мични изменения, обясняващи наличните
симптоми, (г) функциональное заболева
ние. (е) functional disease. (f) affection
fonctionnelle, (d) funktionelle Krankheit.
m. gallicus: -► syphilis.
m. gynaecologicus : (b) гинекологиче-
ска болест, гинекологично заболяване,
женска болест — болест на половите
органи у жената, (г) женская болезнь,,
гинекологическое заболевание, (е) fe
male disease, gynaecological disease.
<f) maladie des femmes, (d) Frauenkrank
heit, Frauenleiden.
m. haemolyticus neonatorum : (b)
хемолитична болест у новородените, хе-
молитична анемия у новородените, фе-
тална еритробластоза — вродена хемо
литична анемия у новородените, наблю
давана още при раждането или проявя
ваща се през първите часове и дни след.
раждането ; дължи се на хемолиза по
ради несъвместимост на кр ъвта на плода
с кръвта на майката, когато еритроци
тите на плода съдържат унаследен о т
бащата резус-фактор (Rh+), а в еритро
цитите на майката липсва този ф ак то р
(т. е. при Rh-отрицателна майка, Rh—)*
което
предизвиква образуването
на
aHTn-Rh-аглутинини у майката ; най-че
сто протича във вид на анемия с тежка
жълтеница ; виж също Rhesus-factor. (г)
гемолитическая болезнь новорожденных*
гемолитическая анемия новорожденных,
эритробластоз плода, (е) icterus gravis
neonatorum, erythroblastosis f(o)etalis^
f(o)etal erythroblastosis, h(a)emolytic di
sease of the new-born, (f) ictère grave
du nouveau-né, érythroblastose fœtale,
(d) fetale Erythroblastose. (syn) erythro
blastosis fetalis, icterus neonatorum gra
vis, anaemia haemolytica neonatorum.
m* Heine-Medin [У. Heine, герм, ле
кар, 1800—1879, O. M edin, шведски ле
кар, 1847 1928]: -► poliomyelitis ante
rior acuta.
m. hypertonicus: (b) хипертонична
болест - - за разлика от симптоматичната
артериална хипертония хипертоничната
болест представлява определена болестна
единица с присъщи на нея етиология и
патогенеза, при която повишеното кръв
но налягане е не само най-главната, но-
нерядко и единствената проява на бо
лестта ; различаваме три стадия на бо
лестта : 1 (начален) стадий с две фази
(А — латентна или предхипертонична
фаза, и Б — транзиторна), II стадий с ъ
щосдвефази(А—лабилна, иБ—
стабилна), III (краен, склеротичен) ста
дий, който може също да бъде разде
лен (условно) на фаза А — компенси
рана, и фаза Б — декомпенсирана ; по
степента на повишеното налягане разли
чаваме: слабо изразена хипертония, ко
гато налягането не надвишава 1S0/n 0 мм*
morbus
317
morbur
изразена хипертония — при колебание
на налягането между 160- ^ / п о —13о мм,
и силно изразена хипертония, когато
налягането надвишава 24°/13о мм. ( г) ги-
пертоническая болезнь, (е) essential hy
pertension, hyperpiesia, primary hyper
tension. (f) maladie hypertensive, hyper-
piésie. (d) essentielle Hypertonie, genuine
Hypertonie, (syn) hypertonia essentialis.
m. infectiosus : (b) инфекциозна бо
лест — заразна болест, заразителна бо
лест: болест или болести, които се при
чиняват от болестотворни бактерии, ви
руси, рикетсии и протозои и могат
да се предават от заразения организъм
на здравия ; могат да се явяват ендемич
но и епидемично ; съществуват и не-
епидемични заразни болести (тетанус,
сифилис, туберкулоза и др.). (г) инфек
ционная болезнь, заразная болезнь, (е)
infectious disease, infective disease. <*>
maladie infectieuse. (d) Infektionskrank
heit.
m. maculosus haemorrhagicus : -*pur-
pura thrombopenica (Werlhof).
m. maculosus Werlhofi : purpura
thrombopenica.
m. marinus sive maritimus: -*• mor
bus nauticus.
m. medicamentosus : (b) лекарствена
болест, лекарствена алергия — явления
на непонасяне на известни лекарства или
свръхчувствителност към тях, напр. ле
карствени обриви при приемане на йод,
бром и др.,
треска (парадоксална хини-
нова треска), хининова хемоглобинурия
и др. ; виж също eruptio medicamento
sa. (Г) лекарственная болезнь, лекар
ственная аллергия, (е) drug allergy, (f)
allergie médicamenteuse. (d) Arzneialler-
gie. (syn) allergia medicamentosa.
m. m itralis: (b) митрална болеет —
поражение на лявата атрио-вентрикулна
(бикуспидална, митрална) клапа на съ р
цето : митрална инсуфициенция, комби
нирана с митрална стеноза : срв. cor m i
trale и vitium mitrale. (Г) митральная
болезнь, (е) mitral disease, (f) maladie
mitrale. (d). Mitralinsuffizienz mit Mi
tralstenose ■kombiniert, Mitralkrankheit,
(sy n) affectio mitralis.
m. montanus: (b) планинска болест,
болест на височината, въздушна болест,
болест на летците — болестно състоя
ние всл. на недостиг на кислород при
изкачване на голяма височина (3500 м и
повече) по планини, със самолет и др.,
изразяващо се с диепнея, сърцебиене,,
виене на свят, главоболие, шум в ушите
ускоряване на дишането и пулса, поня
кога сърдечна декомпенсация, кръвоте
чение от носа и*др. (г) горная болезнь,
высотная болезнь, болезнь высоты, бо
лезнь авиаторов, (е) mountain sickness,,
hypobaropathy, aviator's disease, (f) mal
des montagnes, mal d'altitude, mal des
aviateurs, (d) Bergkrankheit, Höhenkrank
heit, Ballonfahrerkrankheit, Fliegerkrank
heit.
m. morsus Muris [morsus*, -us, ухап
ване ; Mus, M uris, мишка, гризач] : (b)
болест от ухапване от плъх, содоку (от
япон. so плъх + doku отрова) — болест,,
разпространена в Япония и Китай, х а
рактеризираща се с възпаление на мя
стото на ухапването, интермитиращи.
трескави пристъпи, силни мускулни бол
ки, обрив по тялото и др. ; предизвиква
се от ухапване от плъхове (или от жи
вотни, които ядат плъхове), заразени със
Spirillum minus (Spirillum morsus mu
ris). (r) содоку, болезнь уку са крыс. (e)j
rat-bite fever, sodoku, sokosho. (0 sodo
ku, sokosho. (d) Rattenbißkrankheit, Rat
tenbißfieber, Sodoku.
m. nauticus: (b) морска болест —
болестно състояние всл. разстройство-
на равновесието (вид кинетоза), предиз
викано от непривичните движения на
тялото в пространството от клатушкането-
на кораба, и то от механичните дразне
ния, главно от движенията му във вер
тикална посока ; изразява се с побледня
ване на лицето, студена пот, обилно
слюнкоотделяне, повдигане, повръщане,,
обща слабост и др. ; при преобладаване
на тонуса на вагуса — брадикардия, хи-
потония, силно виене на свят, апатия,
при този на симпатикуса — тахикардия,
покачено кръвно налягане, безспирно-
повръщане, безсъние ; виж също kineto
sis. (г) морская болезнь, (е) seasickness,
naupathia, pelagism. (f) mal de mer, nau-
pathie, pélagisme, (d) Seekrankheit, (syn)j
morbus marinus, morbus maritimus, nau
pathia, pelagismus, vomitus marinus,
nausea navigantium,
m. neapolitanus : -> syphilis,
m. niger Hippocratis:
melaena,
m. professionalis sive occupationis-
[occupatio занятие, работа] : (b) профе
сионална болест — болест, свързана с
определена професия, (г) профессиональ
ная болезнь, (е) occupational disease
morbus
318
morphologia
(f) maladie professionnelle, (d) Berufs
krankheit, Gewerbekrankheit,
m. psychicus: -► psychosis,
m. quartus : четвърта болест, виж ru
beola scarlatinosa.
m. quintus : пета болест, виж erythe
ma infectiosum.
m, radiationis : (b) лъчево заболяване:
1 . радиева, радиационна, лъчева инто
ксикация — болестно състояние, предиз
викано от лечебно прилагане на рентге
нови или Х-лъчн, представляващо лека
степен на остра лъчева болест ; протича
главно с липса на апетит, повдигане или
повръщане, евепт. с намаляване коли
чеството на левкоцитите и др.; 2. лъчева
болест — заболяване, причинено от раз
лични видове йонизиращи излъчвания
ог външни източници (рентгенови или
Х-лъчи, атомна експлозия и др.) или от
попаднали в организма радиоактивни ве
щества. <Г) лучевая болезнь, (е) radia
tion sickness, X-ray sickness, (f) mal des
rayons, mal des irradiations pénétrantes,
(«i) Röntgenkater, Röntgenintoxikation,
Radiumschäden.
m. rheum aticus: ревматична болест,
виж rheumatismus verus,
m* s a c e r \sacer свещен] : ->- epilepsia,
m . s e r i [sertim::\ : (b) серумна болест—
болестно състояние, предизвикано от пар-
ентерално вкарване на хетерогенен се
рум (iinnp. конски серум) и явяващо се
изр аз на алергична чувствителност към
чуждия белтък ; при първа инжекции с
чужд белтък болестните явления започ
ват 7 —12 дни след инжекцията, а при
повторна инжекция (направена след из
тичането на 7 дни или по-късно от пър
вата инжекция) със същия вид белтък,
който е сензибилизирал организма, може
да се появи непосредствена (веднага или
до 24 часа) или ускорена реакция (след
4— 6 дни) даже след впръскване на най-
малки дози серум, особено ако това стане
венозно ; симптоми : болки в ставите,
обрив (обикновено напомнящ уртикария),
трескаво състояние, подуване на лимфни
възли, евент. шок, и др. (г) сывороточ
ная болезнь. (е) serum-disease, serum-
sickness, serum-reaction, (f) maladie du
sérum. (d) Serumkrankheit.
m. sextus : шеста болест, виж exan
thema subitum.
пъ Sfidotorius : —►miliaria epidemica,
m. venereus : (b) венерическа, вене-
рична болест ; венерически болести са :
gonorrhoea*, syphilis*
ulcus* molle
lymphogranulomatosis* inguinalis, granu
loma* venereum, (г) венерическая бо
лезнь. (е) venereal disease, (f) maladie
vénérienne, (d) Geschlechtskrankheit, ve
nerische Krankheit, Venerie.
m- Wagner-Potain-Unverricht \E. L.
Wagner, герм, патолог, 1829—1888, P. С.
Potain, фр. лекар, 1825—1901, H . Ufi
verrieht, герм, лекар, 1853—1912]: ->
dermatomyositis.
m, W eili: -► Vasilev-Weil* morbus.
m. Werlhofi [P. G . Werlhof, герм,
лекар, 1699—1767] : purpura thrombo-
penica (Werlhof).
m. Westphal-Wilson-Konovalov [C. l\
W estphal, герм. психиатър и невролог,
1833—1900, S . Wilson, англ, лекар,
1877 1937, И . £ . Коновалов, съв. не
вропатолог, роден 1900] : —►degen eratio
hepatolenticularis.
m, Winiwarter-Buerger :
thromban-
giitis obliterans.
moribundus, -a,
- um [mori (morior) уми
рам] : (b) морибуиден — умиращ, в съ
стояние на умиране, (г) умирающий, (е)
moribund, dying, (f) moribond, mourant,
(d) sterbend, moribund.
morphaea, morphoea,
- ae, / [\lорщ rnor-
pkc външен вид, форма] : —* sei erodeг-
mia circumscripta.
morphlnismus, -i, m [morphimini | -f
- is-
was*] : (b) морфинизъм : 1. болестно съ
стояние, дължащо се на хронично зло-
употребяване с морфин, хронично отра
вяне с морфин ; 2. = m orphinomania*. (г)
морфинизм, (е) morphinism, morphism,
(f) morphinisme, (d) id., chronische Mor-
phinvergiftiing.
morphinomania,
- a e, / [rnorphiпит мор
фин -b jixvia mania] : (b) морфиномаиня—
вид наркомания, изразяваща се в хро
нично злоупотребяване с морфин (обик
новено в инжекции) всл. на болестно
пристрастяване към него като средство
за изкуствено получаване на повишено
настроение и самочувствие (еуфория) ;
симптоми : отпусната стойка, бледен цвят
на лицето, отслабване, безсъние, отслаб
ване на волята и умствените способности
и др. ; опасна страст! (г) морфиномания,
морфинизм, (е) id.,
morphiomanin, mor
phine habit, morphia habit, opium habit,
(f) morphinomanie, (d) Morphiumsucht,
Morphinomanie.
morphologia,
- ae, / [popgnq tnorphe вън
шен вид, форма +
logos учение] :
mors
319
mucoides.
(b) морфология — наука за външната
форма и вътрешната структура на чо
вешкото тяло във връзка с неговото
развитие и жизнена дейност ; към нея
се отнасят анатомията, хистологията, ем-
бриологията. (г) морфология* (е) morpho
logy. (f) morphologie, (d) Morphologie,
Formenlehre, G estaltlehre.
mors, mortis, / : (b) смърт, напр. m. per
apoplexiam (смърт всл. на кръвоизлия-
ние в мозъка), m. per submersionem
(всл. на удавяне, виж по-долу); ante*
mortem — преди смъртта, предсмъртно ;
post* mortem — след смъртта, после-
смъртно. (г) смерть, (е) death, (f) mort.
(d) Tod.
m* intrauterina: (b) интраутеринна,
вътрематочна, антенатална смърт — уми
ране на детето преди срока на ражда
нето, обикновено със задържането му
за известно време в матката, (г) внутри
утробная смерть, антенатальная смерть.
(e) f(o)etal death. (!) mort fœtale, (d)
Fruchttod.
m. per submersionem : (b) смърт от
удавяне. (Г) смерть от утопления. (е)
death from drowning. (!) mort par sub
mersion. (d) Ertrinkungstod.
m. su bita : (b) внезапна, неочаквана
смърт. (Г) внезапная смерть. (е) sudden
death. (f) mort subite, (d) plötzlicher
Tod.
morsus, -us, m [mordere, pp. morsus, ха-
пя]:, (b) 1. ухапване, напр. m. canis (от
куче), m. serpentis (от змия ; виж ophi-
dismus) ; 2. ужилване, напр. m. apis (от
пчела), m. vespae (от оса), m. formicae
(от мравка), (г) 1-2. укус, (е) 1. bite;
2. sting. (f) 1-2. morsure (coup de dent),
(d) 1-2. Biß.
m ortalis, -e [mors*]: (b) 1. причиняващ
смърт, смъртоносен, смъртен ; виж също
letalis ; 2. завършващ със смърт, смър
тен. ( r) 1. смертоносный, смертельный;
2. смертный, смертельный, ( е) m ortal, (f)
mortel. (à) tödlich.
mortalitas,
- atis, / [mors*] : (b) мортали-
тет — смъртност : отношението на чи
слото на смъртните случаи към общото
население или към дадена част от него ;
срв. Ietaîitas. (г) смертность. (е) morta
lity. (!) mortalité, (d) Mortalität, Sterb
lichkeit.
mortificatio,
-o nis, / [mors*-\-facere (fa
cio) правя] : (b) мортификация — умър
твяване, отмиране на тъкани и пр., виж
necrosis и gangraena, (г) омертвение,
умерщвление, (е) mortification. (!) mor
tification. (d) id., Absterbeh.
mortuus, -a,
- um [pp. от mori (morior)
умирам] : (b) мъртъв, умрял, (г) мерт
вый, умерший, (е) dead. (!) mort. (d).
tot.
morula, -ae, / [умал. от morum черница
(плод)] : (b) морула — пръв стадий на
развитие на оплоденото яйце, когато за
родишът представлява компактна купчинка
от клетки (бластомери) ; срв. blastula,.
gastrula. (г) морула. (е) id. (!) id. (d) id.
motilitas, -atis, / [motio или motus (-us)
движение, от movere j ] : (b) мотилитет—
подвижност, способност за спонтанно
движение. (г) подвижность, (е) m otility,
(о motilité, (d) Motilität, Bewegungsver
mögen, Bewegungsfähigkeit,
motorius, -a, -um [movere, pp. motus, раз
движвам, движа] : (b) моторен — двига
телен (нерв, център), (г) моторный, дви
гательный. («О motor, (f) moteur ( / mo
trice). (d) Bewegungs-, m otorisch,
mue.: mucilago* \ съкр. в рецепти.
m ucilaginosa (remedia), nlpl [mucus слуз]
(b) муцилагинозни средства — слузести
лекарствени вещества, напр. gummi ara
bicum, radix Althaeae, tuber Salep, конто-
обикновено се прибавят към лекарствени
вещества, дразнещи лигавиците, (г) обво
лакивающие средства, слизистые сред
ства. (е) mucilaginous remedies, (f) mii-
cilagineux (produits), (d) schleimige Arz
neimittel, schleimhaltige Arzneimittel, id.
mucilago,
-inis, / [mucus | ]: (b) муци-
лаго — лекарствена форма, съдържаща
в разтвор или суспензия слузести съ
ставки от растителни вещества, слузест
разтвор, слузеста суспензия. (Г) слизь,
растительная слизь. (е) m ucilage, id. ( о
m ucilage. (d) id., Schleim,
mucinum, -i, n [mucus | ] : (b) муцин —
слузесто
вещество : гликопротеид в
слюнката, слузта, слузестата тъкан и др..
(Г) муции. (е) mucin. (!) mucine. (d)
Muzin, Schleimstoff.
mucocele, -es, / [mucus слуз -f щ\ч) kele
тумор]: (b) мукоцеле — набиране на
слуз в кистозно образувана кухина, слуз
на ретепционна киста, ( г) слизистая ре
тенционная киста. ( е) id. (f) mucocele,
(d) Mukozele, Schleimretentionskyste.
mucoides, gen. -is [mucus | -f
- гЩд -eides
подобен]: (b) мукоиден — подобен на-
слуз, слузоподобен. ( г) слизистоподоб
ный. (е) mucoid. (о mucoïde. (d) mu
koid.
'mucopurulentus
320
multus
mucopurulentus, -a,
-um [mucus* + pu
rulentus гноен] : (b) мукопурулентен —
слузно-гноен. ( г) . слизисто-гнойный. (е)
mucopurulent, (f) muco-purulent. (d)
schleimigeitrig, mukopurulent.
mucor, -oris, ni : (b) мукор — главовидна
плесен ; повечето от този вид плесени
са вредни организми, ( г) мукор. ( е) id.,
slime fungus, (f) mucorinée, moisissure.
(d) Kopfschimmel.
mucosa, -ne, / [mucus1] : (b) съкр. означе
ние за tunica mucosa — мукоза, лига
вица, слузна обвивка, слизеста ципа : съ
стои се от еднослоен или многослоен
невроговен епител и една съединително-
тъканна tunica propria ; секретира mu-
cus:>. (Г) слизистая оболочка. (е) mucous
membrane, id. (f) muqueuse. (d) Schleim
haut.
mucosus, -a, -um [mucus*] : (b) мукозен—
слузен, слузест, слизест, отнасящ се до
лигавица (mucosa*), лигавичен. ( Г) сли
зистый. (е) mucous, (f) muqueux, glai
reux. (d) schleimig, mukös.
mucoviscidosis, mucoviscoidosis, -is, /
[mucus* -f- viscidu s лепкав] : (b) муковис-
цидоза, муковискоидоза, вродена се
мейна кистофиброза на задстомашната
жлеза — системно заболяване, най-често
у деца, засягащо секреторните клетки
на редица жлези (задстомашната, брон
хиалните и др.) ; протича с повишена
вискозност на панкреатичния сок, на
бронхиалната секреция и пр. и запуш
ване на малките отводни канали с по
следващо кистозно разширение и др. (г)
муковисцидоз. (е) mucoviscoidosis. <f)
mucoviscoïdose. (d) id. (syn) dysporia
enterobronchopancreatica congenita.
mucus, -i, ni [= лига] : (b) слуз — про
зрачната лепкава секреция на слузните
жлези, състояща се от муцин, епителни
клетки, левкоцити и различни неор
ганически соли в суспензия, ( г) слизь.
(e) id.,
slime, (f) id., mucosité, glaire,
(d) Schleim .
muliebris, -е [mulier,
-eris, жена]: fe
mininus.
multangulus, -a, -um [multus | -f angulus
ъгъл] : (b) имащ много ъгли, многоъгъ
лен. (г) многоугольный, (е) multangular.
(f) polygonal, (d) vielwink(e)lig, viel
eckig.
m ulti- [multus много] : в съставни думи от
латински произход означава м ного ; рав
нозначното му в думи от гръцки про-
лзход е poly-.
m ulticellularis, -е [multus | + cellula клет
ка] : (b) мултицелуларен — многоклетъ-
чен, съставен от много клетки, (г) мно
гоклеточный. (е) m ulticellular, (f) multi
cellulaire. (d) vielzellig, multizellulär,
multicuspidatus (dens) [multus f + cus
pis,
- i ii is,, остър край, връх] : —►dens
molaris.
multiformis, - е : мултиформен — явяващ
ce в много форми, виж polymorphus,
multiglandularis, - e :
pluriglandularis.
multigravida, -ae, / [multus много + gra
v ida бременна] : (b) мултигравида — бре
менна жена, която по-рано е била бре
менна два или повече пъти. (г) беремен
ная женщина, имевшая несколько бере
менностей. (е) id. (f) multigeste. (d) id.
(syn) plurigravidn.
multilobularis, -e [multus | + lobulus ло-
бул, делче] : (b) мултилобуларен — имащ
много лобули или делчета. (г) много
дольчатый. (е) m ultilobular, (f) m ultilo-
bulaire. (d) viellappig, m ultilobular,
multilocularis, -е [multus f -f loculus ме
стенце, отделение] : (b) мултилокуларен—
многогнезден, многокамерен, имащ мно
го отделения, (г) многогнездный, много
камерный. (e) multilocular, many-celled.
(О multiloculaire, (d) vielfächerig, viel-
kammerig, vielortig, multilokular,
multinucleans, -e [multus?* + nucleus яд
ро] : —►polynuclearis.
multipara, -ae, / [multus* + parere (pa
rio), pp. partus, раждам] : (b) мултипа-
pa — родилка, която е раждала два или
повече пъти, многораждала жена. (г)
многорожавшая, многократно рожавшая,
(е) id., p luripara. (f) multipare, (d) Mehr
gebärende, Vielgebärende, id.,
Pluripa
ra. (syn) pluripara.
m ultiplex, gen.
- icis [multus* -f- plicare
сгъвам] : (b) мултиплен — многократен,
повтарящ се много пъти ; многочислен,
многоброен, множествен, явяващ се на
няколко места едновременно, (г) много
кратный ; многочисленный, множествен
ный. (е) multiple, (f) multiple, (d) viel
fach, mehrfach.
multus, -a, -um [compar. plus, pluris ; su
peri. plurimus] : (b) 1. многочислен, мно
гоброен, много ; 2. голям, значителен.
(Г) 1. многочисленный, многий ; 2. боль
шой, значительный. (е) 1. numerous,
many ; 2. great, considerable, (f) 1. nom
breux, beaucoup de ; 2. gros, considé
rable. . (d) 1. zahlreich, viel ; 2. groß,
beträchtlich.
m u mificatio
321
musculosus
mumificatio, -onis, / [от араб, miimija му
мия (от перс, тйт восък) + facere (fa
cio/ правя): (b) мумификация: 1. суха
гангрена, виж gangraena sicca; 2. пре
връщане на умрял и ретиниран плод
(фетус) в подобна на мумия маса. (г)
мумификация, (е) mummification, (f) mo
mification. (à) Mumifikation,
rmurmur, -uris, n (pi murmura) [~ шепот,
бучене, шум] : (b) шум — ненормален
шум при преслушване на сърце, кръво
носни съдове, бели дробове ; виж също
rumor и susurrus, (г) шум (сердечный н
Т. л .Ме) id., susurrus, bruit. (f) souffle,
bruit de souffle, murmure. (d) Geräusch.
m. cardiacum (pi murmura cardiaca):
(b) (всеки) сърдечен шум. (г) сердечный
шум. (е) cardiac murmur, (f) souffle car
diaque. (d) Merzgeräusch.
m. cardiopulm onale : (b) клрдио-пул-
монален, сьрдечно-белодробеи шум
гипхроиен със систолата шум. причинен
от раздвижването на въздуха в бепо
дробна кухина или разширен бронх,
(г) сердечно-легочный шум, кардио-нуль-
мональпый шум. (е) cardiopulmonary
murmur, cardiorespiratory murmur, (f)
bruit cardio-pneimtonique. (d) kardiopul
monales Geräusch, Herzlungengeräusch.
m. dïastolicum : (b) диастоличен шум —
патологичен шум, който се чува върху
сърцето през време на диастол ата (при
митрална стеноза, при аортпа или пул-
моиалиа иисуфициенция) : с по-голямо
диагностично значение от систоличиия.
(Г) диастолический шум. (е) diastolic
murmur. (о roulement (souffle) diasto
lique. (d) diastolisches Herzgeräusch.
m. respiratorium (pi murmura respi
ratoria): (b) дихателен шум, дихателни
шумове: везикуларнодишане (respiratio*
vesicularis), бронхиално дишане (respira
tio* bronchialis), амфорично дишане (res
piratio* ampliorica). (г) дыхательный шум.
(е) respiratory murmur, (f) murmure res
piratoire. (d) Atemgeräusch.
m. systolicum : (b) систоличен шум
(патологичен) шум, който се чува върху
сърцето през време на систолата (при
митра лна или трикуспидална инсуфициен-
цин, при аортна или пулмопална стеноза,
при анемия и др.) . (г) систолический
шум. (е) systolic murmur, (f) souffle
systolique, (d) systolisches Herzgeräuscli.
m. vasculare : (b) васкуларен или
съдов шум — патологичен шум, който
се чува върху кръвоносен съд (при ане-
'21 Медицинска термин ологи я
вризма, съдови тумори И др.). (г) сосу
дистый шум. (е) vascular murmur, (f)
souffle vasculaire, (d) Gefäßgeräusch.
m. venosum: (b) венозен шум -- па
тологичен шум, който се чува върху
вена, напр, шумът на бръмчило, на пум
пал върху V. jugularis над дясната клю
чица при недостатъчното й напълване
(при анемия, особено при хлороза), (г)
венный шум, шум волчка, (е) venous
murmur, humming-topmurimir, nun’s mur
mur. (i) bruit de diable, bruit de rouet,
bruit de nonnes. (d) Nonnengeräusch.
Nonnensausen.
Mus, m uris, m : (b) мишка. (Г). мышь. (е)
mouse
(pi mice), (f) souris. (d) Maus.
m. articularis (pi mures articulares);
(b) ставна мишка — свободно подвижно
тяло на големина до лешник или по-гп-
лямо, май-често в колянната става ; пред
ставлява откъсната от ставата всл. на
заболяване част, обикновено хрущял, или
чуждо тяло. (г) суставная мышь. (е)
joint-mouse, (f) souris articulaire, corps
flottant, corps mobile, (d) Gelenkmaus,
freier Gelenkkdrper.(syn) corpus liberum.
Musca, -ае ,/[на rp. pula туia муха) :(b) му
ха. (г) муха, (е) fiy. (f) mouche, (d) Fliege.
M. dom estica [domesticas домашен] :
(b) домашна муха. (Г) домашняя муха,
(е) house-fly, domestic fly. (f) mouche
domestique, (d) Stubenfliege.
muscae volitantes [volitare хвърча
насам-натам] : (b) хвърчащи мухи — по
добно на комари телца или влакна па
синджирчета, които се виждат да се дви
жат в зрителното поле : дължат се на
мътнини в стъкловидното тяло, често
при силно късогледство, (г) летающие
мушки, (е) id., myiodesopsia. (f) mouches
volantes,
myiodopsie,
mviodésopsie.
(d) Mückensehen, Mouches volantes,
Myiod(es)opsie. (syn) myiodesopsia.
m uscularis, -e [musculus мускул] : (b) от
насящ ce до мускул или мускули, мус
кулен. (Г) мышечный, мускульный, ( е)
muscular. 0 ) musculaire. (d)' muskulär,
Muskel- .
musculature, -ne, / ] | ]: (b) мускулату
ра
съвкупност от мускулите ип тя
лото или на част от тях. (г) мускула
тура, (е) musculation, m usculature/ (0
musculature, système musculaire, (d) Mus
kulatur.
musculosus, -л, -um | \ \ :(b) мускулест. (r)
мускулистый. (e) m uscular. о
muscu
leux/ (d) muskulös.
musculus
322
myasthenia
musculus, -i, m [= малка мишка, умал. от
Mus мишка, от [iôç туs мишка, мус
кул] : (b) мускул, (г) мышца, мускул.
(e) muscle. (О muscle. (d) Muskel.
m. abductor, m. adductor, m. arre
ctor pili, m. biceps, m. constrictor, m. cre
master, m. dilatator pupillae, m. erector,
m. extensor, m. flexor, m. gastrocnemius,
m. levator, m. masseter, m. pronator, m.
psoas, m. sartorius, m. scalenus, in. sphin
cter, m. sternocleidomastoideus, m. su
pinator, m. tensor, m. triceps: -v abduc
tor, adductor, etc.
Müsset! signum \A. de Musset, фр. поет,
JS10 1857, който страдал от аортна ии-
суфпшкптия] : (Ь) признак на Мюсё —
тръскане (сьтресепие) на главата, на
блюдаващо се синхронно с пулсациите
на сърнето при значителна аортна ин-
суфжшенция. (г) симптом Мюссе. (е)
Musset’s sign, (f) signe de Musset, (d)
Mnssetsches Zeichen,
mussitans, gm.
- a ntis [mussitare шептя,
мърморя тихо на себе си] : (Ь) мърмо
рещ тихо ил себе си ; шепнеш, напр.
delirium55** mussitans, (г) бормочущий;
шепчущий. (е) muttering ; whispering.
(f) marmottant ; murmurant, (d) murmelnd;
flüsternd.
mussitatio, -onîs, / [t ] *(b) муситация —
тихо мърморене на себе си, движение
на устните като при говорене без изда
ване на звук; при delirium mussitans
и при полу коматозно състояние, (г) бор
мотание, беззвучное движение губ (у боль
ных). (е) mussitation, muttering, (f) mus
sitation, marmottement. (d) Mussitation,
leises Murmeln, leises Gemurmel, Lis
pelbewegungen.
mutabilis, -e [mutare изменявам, проме-
нявам] : (b) мутабилен — променлив, из
менчив, непостоянен, ( г) переменчивый,
изменчивый, непостоянный, (е) m utable.
(f> mutable. (d) veränderlich,
mutabilitas,
- atis, / [î]: (b) мутабили-
тет — изменчивост, променливост : спо
собност на един организъм да образува
мутации (виж m utatio), ( г) изменчивость,
переменчивость, (е) mutability, (f) muta
bilité. (d) Mutabilität,
mutacismus, -i, m : —►mytacismus.
mutatio,
- o nis,/[= - изменение, промяна,
от mutare t ] • (Ь) мутация — изменя
вши на видовите и расовите белези ;
всяко ново внезапно изменение в свой
ствата или признаците на организма, пре
даващо се па потомството (термин на
генетика та). (Г) мутация, (е) m utation,,
idiovariation. (f) mutation. (d) Mutation,
Idiovariation.
mutilans, gen.
- a ntis [mutilare осакатявам] :
(b) мутилираш — осакатяващ, напр..
lepra m utilans (виж при lepra), (г) уве
чащий. (е) mutilating, (f) mutilant..
(d> verstümmelnd.
mutilatio, -onis, / | f ]: (b) мутиляция —
осакатяване, сакатост ; обезобразяване.,
(г) увечье; искажение (о лице), (е) mu
tilation, maiming, (f) mutilation, (d) Ver
stümmelung, Mutilation.
mutismus» -i, m [rnutus* + -ismus] : (b)>
мутизъм - - задръжка на речта : 1. умиш
лено желана, преднамерена немота, пси
хогенно при хистерия ; 2. немота всл.
на задръжка при депресивен ступор или
като бариера или последствие на импе
ративни халюцинации при шизофрения.
(Г) мутизм. (е) mutism (by inhibition),
(f) mutisme volontaire. (d) id.,
Schwei
gesucht.
mutitas, - atis, / [mutus*] : (b) немота,
(r) немота. (e) dumbness. (0 mutité. (d)
Stummheit.
mutus, -a, -um : (b) ням : безгласен, без
мълвен. (Г) немой ; безгласный, без
молвный. (е) dumb, mute, (f) m uet, (d)
stumm.
myalgia, -ne, / [jjlOç mys мишки, мускул-f-
àX^oç alg o s болка] : (b) мпллгпя мус
кулна болка : болка в мускулите без
(съществена) обективна находка ; обикно
вено се употребява като равнозначно на
мускулен ревматизъм, (г) миальгия, боль
в мышцах, мышечная боль, (е) id., myo
dynia, muscular pain, (f) myodynie, my-
algie, douleur musculaire, (d) Muskel-
schmerz, Myalgie, (syn) myodynia.
m. epidemica: -** pleurodynia epide
mica.
m. lumbalis : миалгия на лумбалните
мускули, мускулно лумбаго, виж при
lumbago.
m, rheumatica : -> rheumatismus mus
culorum.
m yasthenia,-ae, /[■iQg t + asthenia'*] : (b)
миастения— общо означение за болестна
мускулна слабост или мускулна уморяе-
мост. (Г) миастения. (е) id. ,
muscular
weakness, (f) myasthénie, (d) Myasthe
nie, krankhafte Muskelschwäche.
m. gravis pseudoparalytica : (b) теж
ка псевдопаралитична миастения — за
боляване, характеризиращо се с патоло
гично повишена уморяемост на напреч
Tiiyatonia
323
myelencephalon
но набраздената мускулатура, при което
възникват повече или по-малко бързо-
преходни парализи на различни муску
ли : очнодвигателните (птоза, двойно
виждане п др.), лицевите с развитие на
facies myop athica (безизразна мимика),
дъвкателните, гълтателните и др. (с раз
стройство на дъвченето, гълтането, фо-
наиията), мускулите на крайниците, най-
често на горните, и др. ; бива симптома
тична и идиопатична (болест на Erb-Gold-
flam*). (Г) миастения, (е) myasthenia
gravis, id.,
Erb-Goldflam disease, as
thenic bulbar paralysis, (f) myasthénie
grave pseudo-paralytique, paralysie bul
baire asthénique, asthénie buibo-spinaie,
syndrome d ’Erb-Goldflam. (d) id.,
My
asthenie. (syn) morbus Erb-Goldflam.
myatonia, -ae,/[jiOç t + atonia*) :(b) миа-
тония - - недостатъчен мускулен тонус,
мускулна хипотония. (Г) миатония. (е)
id., myatony, (f) myatonie, (d) Myato
nie, Muskelerschlaffung, (syn) amyo
tonia.
m. congenita (Oppenheim): (b) вро
дена миатония, болест на Опенхайм —
вродено заболяване на ранната детска
възраст, характеризиращо се със силно
изразена хипотония на мускулатурата,
предимно на долните крайници, липса
на сухожилии рефлекси, паретични край
ници. (г) врожденная миатония, болезнь
Огшенгейма. (е) id., Oppenheim ’s disease,
(f) myatonie congénitale,maladie d ’Oppen-
heim. (d) id., Oppenheimsche Krankheit.
myatrophia,
-ae, / [pOç \ -f atrophia*] :
(b) миатрофия — атрофия на мускули
те, мускулна атрофия, (г) атрофия мышц,
(е) myoatrophy, myatrophy, amyotrophy,
muscular atrophy, (f) amyotrophie, mya-
trophie, atrophie musculaire, (d) Muskel
atrophie, Muskelschwund, Amyotrophie,
(syn) amyotrophia.
m ycetism us, -i, tn [jiùxr/ç,
mykes,
- etos, гъба] : (b) мицетизъм — отравяне
с гъби. (Г) отравление грибами, мице-
тизм. (е) mushroom poisoning, fungus-
poisoning, mycetism, id. (f) mycétose
toxique, (d) Pilzvergiftung.
Mycobacterium, -ii, n [pûxïjç f -f Bacte
r i u m *\ : (b) микобактерия — киселино-
устойчива, Грам-положителна, неподвиж
на пръчица, напр. М. tubercuolosis, М. lep
rae и др.,
доскоро наричани бацили,
(г) микобактерия, (е) id. (f) id. (d) Myko
bakterie, Mykobakterium.
M. tuberculosis : (b) туберкулозна
бактерия, туберкулозен бацил, Кохов
бацил — Грам-положителен, облигатен
аероб, причинител на туберкулозата, (г)
туберкул езная палочка, палочка Коха,
(е) tubercle bacillus. (о bacille de la
tuberculose, bacille de Koch. (d) Tuber
kelbakterium (pl Tuberkelbakterien), Tu
berkelbazillus (pi Tuberkelbazillen). (syn)
Bacterium tuberculosis, Bacillus Kochi.
mycosis, -is, / (pl mycoses) [pûxïjç t ] : (b)
микоза, микотично заболяване — болест,
причинена от патогенни гъбички ; най-
важни са дерматомикозите, виж derm a
tomycosis. <Г) микоз, грибковое заболе
вание. (е) id. (f) mycose, (d) Mykose,
Pilzkrankiieit.
m, fungoides [fungus гъба -f-
- sIôtjç
- eides подобен] : (b) фунгоидна микоза—
рядко кожно заболяване, характер изи
ращо се в развития си стадий с диско-
видни или плоски инфилтрати със зло
качествен характер, които на края се
превръщат в улцериращи тумори (или
грануломи), (г) грибовидный микоз, гри
бовидная гранулема, ( е) id. (f) myco se
fongoïde. (d) id.,
Wucherflechte, (syn)
granuloma fungoides, granuloma sarco
matodes.
m ydriasis, -is, / [jjwôptaa'.ç (произход не
известен)] : (b) мидриаза — разширение
на зеницата, свързано с неподвижност
на същата; било всл. на дразнене на
n. sympathicus, който ииервира m. di
latator p upillae (Базедова болест, кокаин
и др.), или всл. на парализа на n. oculo
motorius, който инервира m. sphincter
pupillae (сифилис, глаукома, атропин
и др.) . ( г) расширение зрачка, мидрипз.
(е) id., corectasia, corediastasis, platyco-
ria. (f) mydriase, (d) Pupillenerweiterung,
id. (syn) dilatatio pupillae.
m ydriatica (remedia), n p l [ | ] : (b) мидриа-
тици — лекарствени средства, разширя
ващи зениците (атропин, хоматропин,
скополамин и др.) , предизвикващи m yd
riasis*. (г) мидриатические средства,
(е) mydriaties. (f) mydriatiques. (d) pu
pillenerweiternde Mittel.
myel-, myelo- [pueXôçmyelos мозък, гръб
начен мозък] : в съставни думи означава
отнася се до костния или гръбначния
мозък, костномозъчен, гръбначномозъ
чен.
myelencephalon, -i, n [pusXoç \ + è^xécpx-
Xoç enkephalos главен мозък] : (b) миел-
енцефалон — задната част на rhomben
cephalon*, продълговат мозък, виж me-
myelinum
324
myelomeningocele
dulla oblongata, (г) продолговатый мозг.
(e) id., after-brain, medullary brain, (f)
myélencéphale, arrière cerveau, (d) Myel
enzephalon, Nachhirn, Markhirn, verlän
gertes Mark.
myelinum, -i, n [jiueXôç| ]: (b) миелин —
състои се от различни липоиди и белтъ
чини, главна съставна част на миелино-
вата обвивка па нервните влакна, ( г) мие
лин. (е) myelin, medullary substan
ce. (f) myéline, (d) Myelin, Nerven
mark.
m yelitis, -tidis, / [uueXéç | -f* -itis ^ въз
паление) : (b) миелит: 1. възпалително
заболяване на гръбначния мозък с ин
фекциозна, токсична и травматична етио
логия ; 2. възпаление на костния моз ьк,
виж osteomyelitis, (г) миелит, (е) id.
(f) myélite, (d) Rückenmarksentzündung,
id.
туею-:
->
myel- .
m yeloblastus, -i, m (pi myeloblasti) [рие-
Xôç t -f ßXotaiöc; blastos издънка, зародиш):
(b) миелобласт — негранулирана костно-
мозъчна зародишна клетка, майчина клет
ка на миелошшите, гранулираните лев
коцити, предходен стадий на развитие
на миелоцита ; появява се в периферната
кръв при тежки заболявалия па костния
мозък, особено при остра миелогенна
левкемия. <г) миелобласт. (е) myeloblast,
(f) myeloblaste, (d) Myeloblast, Kno
chenmarkkeimzelle.
myelocele, -es, / [pueXéç i -f
kele
кила, тумор]: (b) миелоцеле— изпадане
на част от гръбначния мозък при spina*
bifida, виж myelomeningocele, (г) грыжа
спинного мозга, миелоцеле. (e) id. (f)
myélocèle. (d) Myelozele, Rtickenmarks-
britch.
m yelocytus, -i, m {pi myelocyti) [jiueXôç I
4- xüxoç kytos кухина (клетка)]: (b) мие
лоцит - - костномозъчна клетка с харак
терни гранулации в протоплазмата, пред
ходен стадий на развитие на гранули
раните левкоцити (миелоцит -► метлмие-
лоцит
пръчкоядрена форма - * поли-
морфноядреи левкоцит) ; появява се в
периферната кръв при заболяване на
костния мозък, миелогенна левкемия
и др. (г) миелоцит, (е) myelocyte, (f)
myélocyte, (d) Myelozyt, Knochenmark
zelle.
myelogenes, gen.
- is [|ioeX6ç [ -
-
ge
nes* произлязъл] : (b) миелогенен — про
излязъл от костния мозък, костномозъ-
чен. (Г) миелогенный. (е) myelogenetic,
myelogenic, myelogenous, (f) myélogène
(d) myeloisch, myelogen.
myelogramma, -atis, n [jiueXôç J -f- ^ращю.
gramma чертане, дълга линия) : (Ь) мие-
лограма — кръвна картина на пунктах
от костен мозък. (Г) миелограмма. (е),
myelogram, (f) myélogramme, (d) Mye
logramm.
myelographia, -ne, / [pueX6ç myelos мозък,,
гръбначен мозък -j- уркуш graphe рису
вам, пиша] : (b) миелография — рентге
нография на гръбначния мозък след вкар
ване на контрастно средство. (Г) миело
графия. (е) myelography, (f) myélogra
phie. (d) Myelographie.
myeloides, gen. -is [.uusXôç t
sl^ç -eides
подобен): (b) миелоиден : 1. подобен на
костен мозък; 2. съставен от елементи
на костния мозък, костномозъчен, виж
myelogenes, (г) миелоидный. (е) myeloid,
(f) myéloïde, (d) myeloid, markartig ;
myeloisch, myelogen.
myeloma, -atis, n [jiueXôçf -♦
-onia
ту
мор) : (b) миелом, плазмоцитом — зл о
качествено разрастване на ретикулнитс
нлазматични клетки -на костния мозък,
тумор на костния мозък, обикновено мул-
типлен
миеломнл болест, болест на
Рустишш-Калер (Kahler), миеломатоза,.
ретикулоплазмоцитоза ; освен това сс
среща и солитареи миелом (единичен до
брокачествен тумор), и в дифузна форма
(myelomatosis diffusa). (Г) миеломная бо
лезнь, болезнь Рустицкого-Калера, мие
лома, миеломатоз, ретикулоплазмоцитоз^
плазмоцитома. (е) id. (f) myélome, (d)-
Myelom, Plasmozytom, (syn) plasmocy
toma, morbus Rusticki-Kahler, morbus
Kahieri.
myelomalacia, -ne, / [|iusX6ç | 4- раХачбс
malakos мек): (b) миеломалация - - раз
мекване на гръбначния мозък всл. на
тромбоза, емболия, възпаление или при
тискане (тумор), (г) миеломаляция. ( е) id_
(f) myélomalacie. (d) Riickenmarkserwei-
chung, Myelomalazie.
myelomatosis diffusa [îujêXôç+ 4-
-oma
—
тумор] : виж при myeloma.
myelomeningocele,- e s ,/ [pusXôçt rii^v^ë
meninx ципа, мозъчна обвивка -fx^X-yj kele•
кила, тумор] : (b) миеломенингоцеле
изпадане на част от гръбначния мозък и
обвивките му при spina* bifida под фор
ма на киста, изпълнена с цереброспинал-
на течност, (г) миеломенингоцеле. (е) id.
(f) myélo-méningocèle. (d) Myelomenin-
gozele. (syn) meningomyelocele.
myelosis
325
myocardosis
myelosis, -is, / (iiueAôç | ]: (b)миелоза - -
заболяване, характеризиращо ce c разра
стване на миелоидната тъкан, миелогенна
левкемия. (г) миелоз. (е) id. (!) m yélose.
(d) Myelose.
nu funicularis : фуникулариа миело
за—
-
множествени дегенеративни огни
ща в гръбначния мозък ири тежки за
бол явания на кръвта, особено при anae
mia* perniciosa : парестезии в ръцете и
краката, чувство на отчужденост на
крайниците, смущения в дълбоката чув
ствителност и др.
m yiasis, -is, / [pula myia муха] : (b) мийл-
за — заболяване, причинено от парази-
тпращите ларви на някои мухи, напр.
голямата бръмчаща муха (Calliphora vo
mi toria), снасяща яйцата си по лешове,
по сурово месо и по раните, които
„червясват“ от излюпените ларви, раз
пространената в Америка муха Lucilia
macellaria, която снася яйцата си по
рани, в ушния канал и в носа на спящи
хора, и др. (Г) миаз. (е) id., m yiosis.(î)
myiase, myase. (d) id., Madenfraß.
myiodesopsia, - a e ,/ [puta | 4- -elàiqç-eîdes
подобен 4 -
op sis зрение, виждане] :
muscae volitantes.
myo- [pOç, puôç mys, myos, мишка, му
скул] : в съставни думи означава отна
сящ се до мускул или мускули, му
скулен.
myocardiodystrophia, -ae, / (Lang) [püç,
puôç t *r v.apôta kardia сърце + Sua-
dys- =
-
* порочност -f- трофг, trophe хране
не] : (b) миокардиодистрофия - термин,
въведен or съв. терапевт Г. Ф. Ланг, за
означаване на всички патологични нару
шения на химическата и колоидно-хими
ческата структура на миокарда, както и
на химическите и биоеиергетичните про
цеси, протичащи в него при работенето
на сърцето ; наблюдава се при всички
случаи, когато страда храненето па
сърдечния мускул — при нарушение па
коронарното кръвообращение, на нерв
ната регулация, при белодробни заболя-
вания (cor* pulmonale), хипертонична бо
лест (cor hypertonicum), при тиреотокси
коза, общо затлъстяване (co r' adiposum),
анемии, авитаминози, пренапрягане на
сърцето, неподвижен живот, при екзо
генни и ендогенни интоксикации, ин
фекции и др. ; продължителното боледу
ване от миокардиодистрофия води до
кардиосклероза от дистрофичен произ
ход ; виж също myocardosis и insuffici
entia myocardii ; срв. m yocarditis chronica,
(г) миокардиодистрофия. (е) myocardio
dystrophy, myocardial dystrophy. (!)
myocardiodystrophie, dystrophie du myo
carde. (d) Myokardiodystrophie. (syn)
dystrophia myocardii.
myocardioübrosis,
-is,/ [fiOç,puôç \ -\-
xap$lx t + fibra влакно] : (b) миокардио-
фиброза — увеличаване на иитерстицн-
алната съединителна тъкан в сърдечния
мускул като последствие на недостатъчен
приток на кръв или всл. на преминало
ннтерстпциалио възпаление ; бива пър
вична (първично поражение на миокарда
и последващо развитие на съединителна
тъкан) и вторична (артериосклеротична,
с вторично поражение на миокарда на
почвата па коронарна склероза
на
старото понятие myodegeneratio cordis);
виж също cardiosclerosis, (г) миокардио-
фиброз. (е) myofibrosis cordis. (!) myo-
cardiofibrose, (d) Myokardiofibrose. (sy n)
myofibrosis cordis, myodegeneratio cor
dis.
myocardiopathia, -ae, / (|iôç, puôç 4 -j-
TcapSta î 4- Tiâôiç pathos страдание] : -►
cardiopathia.
myocardiosclerosis, -is, / [uùç, puôç * \ : - »
cardiosclerosis.
myocarditis,
- tidis, / |myocardium
b
- i tis = възпаление] : (b) миокардит -
възпаление на сърдечния мускул (myo
cardium^1), най-често всл. на инфекциозно-
токсични причини : рикетсиози, дифтерия,
ревматизъм, скарлатина и др. ; бива огни-
шен и дифузен, остър и хроничен, (г)
миокардит. (е) id. (!) myocardite, (d) id.
m. chronica : (b) хроничен миокардит ;
наблюдава се главно при ревматизъм,
сифилис и туберкулоза, иай-често рецп-
дивиращ ревматичен
ендомиокардит ;
освен това тук се отнасят и коронарни
заболявалия, довели до myocardiofibro
sis*. (Г) хронический миокарди i . ( е)
chronic myocarditis. (!) myocardite chro
nique. (d) id.
myocardium, -ii, n [|iûç, jiuéç mys, rnyos,
мускул i y.xpêta kardia сърце] : (b)
миокард
мускул на сьрцето, сърде
чен мускул: мускулният слой плетената
на сърцето. (г)
миокард, сердечная
мышца. <е) id.,
heart muscle. (f) myo
carde, muscle cardiaque, (d) Myokard,
Herzmuskel.
myocardosis,
- is, / [;iOç, ;i»6c, ; 4 - y.xp-
Uu. î I : (b) миокардоза — невьзиалител-
ни изменения на миокарда с прояви в
myoclonia
326
myorrhexis
мускулните влакна и интерстициума,
обусловени от нарушения в кръвосна-
бдяването и храненето (хипоксия, хипо-
протеинемия, хипогликемия, хиповитами-
ноза) или нарушение на обмяната на
веществата (интоксикации, тиреотокси
коза, thesaurismosis*, електролитни раз
стройства, диспротеинемия и др.) ; кли
нично изпъква недостатъчната хемодина-
мична работоспособност на сърцето, (г)
миокардоз. (е) id. (f) myocardose. (d)
Myokardose.
myoclonia9 -ae, / [pOg, poôg | 4- clonus*] :
(b) миоклония — хиперкииеза, характе
ризираща се c бързи клонични свивания
на отделни, в повечето случаи синергично
действуващи мускули или мускулни гру
пи, предимно на крайниците, обикно
вено с малък външен двигателен ефект ;
виж също paramyoclonus multiplex, (г)
миоклония. (е) id. (f) myoclonie, (d) Myo-
klonie.
m. multiplex :
paramyoclonus mul
tiplex.
myodegeneratio, -onis, / [püg, puôg [ +
degeneratio израждане] : миодегенера-
ция — мускулно израждане, главно на
сърдечния мускул
m. cordis (виж
при myocardiofibrosis).
т . cordis: —> cardiosclerosis и myo
cardiofibrosis.
myodynia,-ae, / [pôg, puôg [ + ôôuvr, odyne
болка) : —►myalgia.
m yofibrosis cordis: -> myocardiofibrosis.
myogelosis, -is, / [[iOg, pudg | + geht,
- u s , мраз, студ, лед] : (b) мисгелоза —
втвърдяване на мускул във форма на
възли или уплътнявания (преминаване
на колоидното състояние в състояние на
гел). <Г) миогелоз. (е) id. (f) myogélose.
(d) Myogelose, Muskelverhärtung, Mus
kelhärten, Hartspann.
myogenes, gen.
- is [pög, puög [ + -^ev^g
- genes* произлязъл] : (b) миогенен
възникнал в мускул или изхождащ от
мускул, (г) миогенный. (e) myogenetic,
myogenic, myogenous, (f) myogène, myo-
génique. <d) myogen.
myoides, gen.
- is [pög, puôg tnys, tnyos,
мускул -f-
-elÖYfg -eides подобен] : (b)
миоиден — подобен на мускул, (г) по
хожий на мышцу, (е) myoid, (f) myoïde.
(d) muskelähnlch.
myolemma, -atis, n [pOg | 4- Xéppa lemma
черупка, кожица] : -► sarcolemma.
myologia, -ae, / [pôg f 4- Xà^oç logos уче
ние] : (b) миология — отдел от анато
мията, занимаващ се с мускулите, с п е
циално със скелетната мускулатура, (г)
миология, (е) myology, (f) myologie. (d)
Muskellehre, Myologie.
myoma, -atis, n (pi myomata) [pOg, pu6g f
4- - onia =-- тумор]: (b) миом - добро
качествен тумор от мускулна тъкан,
обикновено от гладки мускулни влакна
(leiomyoma), понякога от напречно на
браздени мускулни влакна (rhabdomyoma),
(г) миома, мышечная опухоль, (е) id.,
myome. w myome. (d) Myom.
m. levicellulare [levis гладък] : виж
leiomyoma при myoma.
m. striocellulare {stria бразда] : виж
rhabdomyoma при myoma,
myometritis,
- tidis, / {myometrium* 4-
- itis = възпаление] : --»• m etritis,
myometrium,
- ii, n (iNA) — tunica mus
cularis uteri (BNA.PNA) |pug. pudg mys,
myos, мускул 4- p^xpa metra матка] :(b)
миометриум, миометрий мускулният ел гл
на стената на матката, ( г) миометри i.
(е) id. (f) musculature uterine, (d) id.
myopathia, -ae, / [pôg, puôg A 4- rcââ-og
p a th o s страдание] : (b) миопатия
пър
вично или идиопатично заболяване на
мускулите : група от мускулни заболя-
вания или мускулни дисфункции (dystro
phia* musculorum progressiva, myotonia
congenita, myasthenia-' gravis pseudopa-
r alytica и др.), при конто не сд палице
сигурни или изразени анатомични изме
нения в церебро-спипалната нервна си
стема. (Г) миопатия. (е) myopathy, (f)
myopathie, (d) Myopathie, M uskelleiden,
Muskelerkrankimg.
m yopia, -ae, / [jjlûcu niyo затварям очи
наполовина, мижа, понеже късогледите
стесняват клеиачната цепка при гледане
надалеч 4“
cùTrôç ops, opos, око] :
(b) миопия — късогледство : аномалия
на рефракцията, характеризираща се с
това, че падащите въ рху окото паралелни
лъчи се сливат пред ретината в един
неясен образ, (г) близорукость, миопия,
(е) id.,
short-sightedness, short-sight,
near-sightedness, near-sight, (f) myopie.
(d) Kurzsichtigkeit, Myopie,
myopicus, -a, -urn [ \ ]: (b) мнопичен -
късоглед, страдащ от късогледство, (г)
страдающий близорукостью, миопический.
(e) myopic, short-sighted, near-sighted.
(f) myope, (d) kurzsichtig, myop,
myorrhexis, -is, / [pög, puög mys, myos,
мускул 4- fSfjg'g rfie xis скъсване] : (b)
миорексис — скъсване, руитура na мус
myosinum
327
myxoedema
кул. (г) разрыв мышцы, (е) id. (I)
rupture d'un muscle, (d) Muskelzerrei-
ßung.
myosinum, -i, n |pôç, puôç 1 1: (b) мио
зин — глобулин на мускулната плазма,
коагулирането на който причинява rigor1
mortis. (г) миозин. (е) myosin. (О myo-
sine. (d) Myosin, Muskeleiweiß.
m yo sis : неправилен начин на писане на
miosis*.
myositis, -tidis,/ ‘[pOç, puôç | + ^ tis ~
възпаление] : (b) миозит — възпалително
заболяване на скелетните
мускули :
първичен с неясна етиология и вторичен
(ревматичен, грипен, гонококов, тифен и
дрЛ (Г) миозит, (е) id., m yitis, (f) myo
site. (d) Muskelentzündung, id.
m. acuta epidemica:
pleurodynia
epidemica.
m. ossificans : (b) оснфшшрпщ мио
зит : 1. ограничено вкостеняване на
мускули всл. на калциеви отлагания ;
2. рядко заболяване, характеризиращо ci
с прогресивно вкостеняване на скелетна
та мускулатура (m. ossificans progressif
m u ltiplex ), (г) оссифпцирующиН миозит.
(е) id. (f) myosite ossifiante, (d) id.
myospasmus, -i, m [pOç, ptrôç | -f- craaauôç
spasmos гърч г спазъм| : (b) мноспазъм—
спазмодично свиване на мускул, муску
лен гърч. (г) судорога мышцы, (е) myo
spasm, id. (f) spasme musculaire, (d)
Muskelkrampf.
m y otica t remedia) : неправилен начин на
писане на niiotica:.
myotomîa, -ae, / |pôç, puôç t +
tome
рязане, разрязване] : (b) миотомия —
оперативно прерязвано на мускул, напр.
при страбизъм или вродена крива шия.
(Г) миотомия. (е) myotomy, (f) myotomie,
(d) Muskeldurchschneidung, Myotomie.
myotonia, -ne, / [pOç, puoç f + ‘wvoç tonos
напрежение]: (b) миотония -тоничен
гърч или временна ригидност на мускул :
особено състояние на мускулите, ха
рактеризиращо ce c това, че контрпхи-
раният във време на двигателния акт
мускул не се отпуска изведнъж, а много
бавно, (г) миотония. (е) id. (f) myotonie,
(d) Myotonie, tonischer Muskelkrampf.
m. congenita (Strümpell), morbus
Thomseni : (b) вродена
миотония
(Щрюмпел), болеет на Томсен - фа
милно наследствено заболяване, характе
ризиращо се с миотонично протичане на
мускулните контракции (виж по-горе),
(г) врожденная миотония, болезнь Том
сена. (?) id.,
Thomsen’s disease. (О
myotome congenitale, maladie de Thom
sen. (d) id., Thomsensche Krankheit,
myringitis, -tidis, / [pöp^g myrinx кожа,
тъпанчева ципа, изопачено от p?)vi7£
menitix ципа] : (b) мирингит - възпа
ление на тъпанчевата ципа, много рядко
изолирано. (Г) мирингит. ( е) id. (f) my-
ringite. (d) Trommelfellentzündung, id.
myringotomia, -ae, / [pOpi^g | + торг}' tome
разрез]: -►paracentesis membranae tym
pani.
myrmecismus, -i, m [pôppyjg тупнех мра
вка] : -> formicatio.
myrtiformis, -e [Myrtus миртово дърво-f
forma форма, външен вид] : (b) мирти-
формен — подобен на плод от мирта,
(г) миртовидный, (e) myrtiform. (f) myr-
tiforme. (d) myrtenfruclitähnlicli.
mytacismus, -i, m [от гр. буква p лш] :
(b) митацизъм, мутацизъм — форма на
dyslalia*, при която звукът л г се
употребява често вместо други съгласни,
(г)митацизм. (е) mytacism, inutacism .
(f) mytadsme, mutacisme. О) id. (syn)
mutacismiis.
myxadenitis, -tidis, / [puga myxa слуз,
лига + adenitis1]: (b) миксадени г—въз
паление на слузни жлези, (г) микелде-
нит. (е) id. (f) myxadénite. (d) id.
m. labialis : (b) лабиален миксаденпг,
болеет на Бели (Balz) — болезнена
инфилтрация на тъканта около слузните
жлези на устните с образуване на язва,
(г) губной мнксаденит, болезнь Бельца,
(е) id.,Baelz’s disease, ch(e)ilitis glandu
laris. (f) myxadénite labiale, (d) id., Bâlz-
sehe Krankheit, (syn) cheilitis glan
dularis, morbus Baelzi.
myxoedema, -atis, n [posa t -f
a oi-
dema оток, подутина] : (b) мнкседем --
разпространено равномерно стичане и
задебеляване на кожата всл. па слизеста
инфилтрация на подкожната тъкан пора
ди намаляване или отпадане дейността
на щитовидната жлеза (при hypothyreo
sis* или athyreosis*) : кожа суха, сту
дена, подпухнало лице,
субнормална
температура, апатия, кахексия и др.,
към конто при конгеииталния п инфан
тилен микседем („спорадичен кретини-
зъм “) се прибавя още тиреогенен нани-
зъм и хипогенитализъм, кретеноподобен
habitus и идиотия (niyxidiotia). (г) мн-
кседема. (е) myx(o)edema. (f) my xœ dêm e.
(d) Myxödem.
myxoedema
328
narcomania
ль circumscriptum (praetibiale) : (b)
циркумскриптен, ограничен микседем
симетрично надебеляваме на кожата на
подбедриците отпред във вид на ман
шета с възлеста повърхност ; при Базе
дова болеет и др. (г) локализованная
микседема. (е) circumscribed my xoede
ma. (f) myxœdème circonscrit, (d) id.
myxoma, -atis, n |рй;а f + -oma
— тумор] :
(b) миксом — слузен тумор : доброка
чествен тумор, състоящ се от слизеста
тъкан, обикновено смесен тип тумор
(фибромнкспм, липомиксом м др.) . (г)
ммксома. (е) id.(f)myxome, (d) Myxom,
Schleimgewebsgeschwulst.
myxomatosus,-a . -um [puga f 1:(b)миксо-
матозен — слузен, слузест, (г) слизи
стый, (?) myxomatous. (0 myxomateux.
(d) schleimig, myxomatös.
Myxomycètes, -um, ni\pl [p6ga f + pûxijç
m ykes гъба] : (b) миксомицети — слузни
гъбички, (г) слизистые грибки, (е) id.,
slime-molds, slîme-fimgi. (f) myxomy
cètes. (d) Myxomyzeten, Schleimpilze.
myxoneurosis intestinalis :
colica mu
cosa .
myxorrhoea coli:
colica mucosa.
N
N : химическият знак на азота, nitroge-
niimi.
n. : ськр. за nervus*.
Nabothi ovulum [Ai Naboth, герм, лекар,
ll57o—1721] : ->■ ovulum Nabothi.
Naegelei obliquitas [Z7. К . Naegele, герм,
гинеколог, 1778—1851]: виж при asyn
c litism us.
naevocarcinoma, -atis, n [naevus" 4- car -
cinomcfi] : -> melanoma.
naevus, -i, m [етпмология неизяснена\;
(b) иевус, кожен невус — ограничена
дисплазия или порок на развитието на
кожата (вроден или унаследен) във фор
ма на петно или туморно образувание :
n. pigmentosus (виж по-долу), п. vascu
losus (маса от разширени кръвоносни съ
дове), n. verrucosus (във форма на бра
давици с тъмнокафяв или черен цвят) и
др. (г) невус, родимое пятно, родинка,
(е) n(a)evus, birth-mark, mother's mark,
congenital mark, (f) id., marque de nais
sance, envie, signe. (d) id.. Muttermal,
Mal. (syn) naevus maternus, macula na
tiva.
n,
flammeus [flamma пламък, огън] :-»
haemangioma planum,
n. maternus : -► naevus,
n. pigmentosus : (b) пигментен йе
ну c - - различни no големина и форма
тьмнокафеникави или черни петна или
плътни образувания на кожата (lentigo*
и др.), на окото и пр.,
съществуващи
обикновено от рождение, (г) пигментное
родимое пятно, (е) id., pigmented n(a)e-
viis, mole, (f) naevus pigmentaire, (d)id.,
Linsenmal.
n. simplex sive lenticularis : —►lentigo,
n« vasculosus : —►haemangioma.
n, vasculosus simplex : -*■ haemangi
oma planum.
nanismus,
- i, m, nanosomia, -ae, / [nanus
джудже, от vàvoç nanos 4- ошра soma
тяло] : (b) нанизъм, нлносомия, микросо-
мия — джуджешки ръст: ненормално
нисък ръст, силно изоставане на расте
жа на дължина (под 130 см за мъжа
н под 121 сМчЗа жената); при хипофиз-
ния нанизъм всички части на тялото са
малки и умственото развитие е нормал
но, а при инфантилния нанизъм всич
ки органи и функции остават на детско
стъпало на развитие ; срв. chondrodys-
tropliia. (г) нанизм, карликовый рост,
карликовость, микросомия, наносомия. ( е)
dwarfishness, dwarfism, nanism, nanoso-
m(i)a. (f) nanisme, (d) Zwergwuchs, id.,
Nanosomie, ( s y n ) microsomia,
nanosomia,
-ae, /: -► nanismus,
nanosomus,
-i,m:
nantie
nanus,
- i, m [vâvoç f ]:(b)джудже, (г) кар
лик. ( e ) dwarf, id., pygmy, (f) nain, (d)
Zwerg, ( s y n ) nanosomus.
narcolepsia,
- ae, / [vapxstw = vxpxöw nar-
kao= narkoo вцепенявам се, обезчувствя-
вам 4-
leр sis хващане] : (b) нарко
лепсия — неудържима нужда за спане,
явяваща се внезапно на пристъпи ня
колко до много ттъти през деня извън
нормалното време за спане ; сънят трае
обикновено кратко (1—5 — 10 минути), но
понякога и по-продължително; често се
комбинира c cataplexia*. (г) нарколепсия,
(е)
narcolepsy, paroxysmal sleep, sleep
epilepsy, (f) narcolepsie, (d) Narkolepsie,
narcomania,
-ae, / [vxpxdto f + pxvix
mania мания] : (b) наркомания — пато
логична страст, ненормално влечение към
narcosis
329
natus
употребяване на наркотични, упойващи
средства, (г) наркомания, (е) id. (f) nar
comanie. ( d ) Rauschgiftsucht, Narko
manie.
narcosis,
-is, / [vapxôсо*]: ( b ) наркоза--
обща у пойка, общо обезболяване : подоб
но на дълбок сън състояние със загуба
на съзнанието и обезболяване (обезчув-
ствяване) на цялото тяло, предизвикано
главно чрез въздействие на упоителни
вещества въ рху ц. н. система (възврят има
частична парализа на гаиглийниге и
клетки) ; прилага се с цел за безболез
нено извършване на хирургични мани
пулации, главно операции ; по начина па
вкарване на упоителното вещество р а з
ли ча ва м е : инхалационна наркоза (чрез
етер. хлороформ, хлоретнл и др.), веноз
на и ректална (чрез авертин, ешшан-нл -
триП —хексенал, нептотал и др.), комби
нирана наркоза (чрез комбиниране на
различни упойващи вещества), наркоза
ч рез изключване на вегетативната нерв
на система посредством ганглиоилегичип
средства (изкуствено управляема хмпото-
нпн, потешшрана наркоза, хииотермия) ;
виж също praemedicatio, basisnarcosis,
semisomnus (anaestheticus) ii anaesthesia
localis, ( r ) наркоз, общее обезболивание.
(e) id.,
general an(a)esthesia, surgical
an(a)esthesia. (f) anesthésie générale, nar
cose. ( d ) Narkose, Allgemeinbetäubung.
narcotica
(remedia), n pl[ *]: ( b ) наркоти
ци - наркотични, упойващи средства :
лекарства, които предизвикват упойваме
(narcotica в тесен смисъл, причиняващи
обща упойка * виж narcosis), локално обел-
чувствяване и обезболяване (anaestlietica*)
и дълбок сън (hypnotica*), (г) наркотиче
ские средства, наркотики, (е) narcotics.
( f ) narcotiques, stupéfiants, ( d ) NarKOtika,
Narkosemittel, betäubende Mittel.
nares,
-wuw, f 'pl : ~> naris.
naris,
-is,/[plnares]: (b)
ноздра. (r)
ноздря. (e) no stril, id. <o narine. (d)
Nasenloch, Nasenrjffnung. ( s y n ) apertura
nasi externa.
nasalis,
-e [тш/s*] : (b) назален - от
насящ ce до носа, носен, разположен към
носа. <г> носовой, ( е ) nasal, rhinal.( f ) па-
sal. (d) nasal, Nasen-,
nascens,
gen. - e ntis [nasci (nascor), pp. na
tus, раждам се, произхождам] : ( b ) раж
дащ се, възникващ ; намиращ се в процес
на възникване; in statu nascendi — в съ
стояние на възникване (виж status nas
cendi). (г) рождающийся, возникающий ;
находящийся в процессе возникновения
(е) nascent. (О naissant. (d) entstehend,
werdend, naszierend.
n aso - [/zös//s:*| : в съставни думи озна
чава отнасящ се до носа, носен.
nasopharyngitis,
- tidis, f [nasus*
-}
-
çâpoyg pharynx -н
- ilis = възпаление] :
(b) назофярингит, рннофарингпт
въз
паление на лигавицата па носоглътката,
на cavum* pharyngonasale. (г) пазо-
фарингнт. (е) id.,
rhinopharyngitis, epi-
pharyngitis. (f) rhinopharyngite, rétroplia-
ryngite. (d) Nasenrachenkatarrh. (syn)
rhinopharyngitis.
nasopharynx, -yngis, ni :
cavum plinryn-
gonasale.
nasus, -i, m: (b) пое -- орган иа обоня
нието h начална част на дихателните
иътиша. (Г) нос. (е) nose. (f) nez. (d)
Nase.
n. selliformis : (b) седловиден нос
нос c хлътване на основата му, при тре-
шчен и конгеннгллеи сифилис, {^седло-
видный нос, „козлиный нос“, (е) saddle
nose, (f) nez en selle, nez en lorgnette,
nez en pied de marmite, (d) Sattelnase,
natalis, -c [nasci (nascor), pp. natus, раж
дам ce]: (b) натален — отнасящ ce до
раждането ; рожден, роден, (г) относя
щийся к рождению, родной ; родимый,
(е) natal, (f) natal, (d) natal. Geburts- .
nataiitas, -atis, / [ | ] : (b) раждаемост —
число на живородените през годината на
1000 жители, отношение на ражданията
кьм населението. (Г) рождаемость. ( е)
natality, birth-rate, (f) natalité, (d) Nata
lity, Geburtenhäufigkeit, (syn) nativitas,
nates,
- ium, f ,p i : (b) седалище, задник
седалищни части па тялото : възвише
нията, образувани от глутеалпепа м уску
латура от двете страни, (г) ягодицы,,
седалище. (Г) buttocks, id. ( о fesses,
siège, derrière, (d) Gesäßbacken, Hin
terbacken, Gesäß, (sy n) chines,
natis, -is, / :
nates,
nativitas, -atis, f : -► nataiitas.
nativus, -a, -um [ роден, вроден, от па sc i
(nascor), pp. naius, раждам ce] : (b) на
тивен - - естествен, натурален, непроме
нен : природен, вроден, (г) нативный,
естественный, натуральный, неизменив-
ншйси ; прирожденный, врож денный. ( е)
native. <о natif, naturel. (d) nativ, na
türlich, unverändert; angeboren.
natus1, -a, -um [pp. от nasci î ]: (b) роден,
(r) рожденный. (е) born. ( 0 né. (d) ge -
boren.
330
Nelson-Mayer’ reactio
natus2
natus2, -i, m [t]:(b)син;pl nati деца.
(г) сын. (e) son. (f) fits, (d) Sohn.
n. mortuus : (b) мъртвороден, (г) мер
творожденный, (e) still-born. ( о mort-
né. (d) totgeboren.
naupathia, -ae, / |v*ôç natis кораб-l-rca&os
pathcs страдание] : -►morbus nauticus.
nausea« -ae ,/ [vxua(a=^vxtnta nau$ia=nau-
tia морска болест, повдигане, от vaôç \ \ :
(Ь) наузея — повдигане, гадене : усеща
не, предшествуващо повръщането, (г)
тошнота, (е) id., sickness (at the stomach).
nausée, mal au cœur, soulèvement du
cœur. (d) Übelkeit, Brechreiz, id.
n. navigantium sive marina [navigare
плавам, пътувам по море]:
morbus
nauticus.
nauseosus« -a, -um [ t ] : (b) причиняващ
повдигане (гадене), (г) тошнотворный,
(е) nauseant, nauseous. (0 nauséeux.
(d) Übelkeit erregend.
navicularis« -е \navis кораб, ладия]: -»■
scaphoideus.
nearthrosis« -is, / : -*• neoarthrosis.
necessarius« -a, -um : (b) необходим, ну
жен. (г) необходимый, нужный, (е) neces
sary, indispensable, (f) nécessaire, indis
pensable. (d) notwendig, notig, unent
behrlich.
necessitas« -atis, / : (b) необходимост, напр.
em pyemanecessitatis, (г) необходимость.
(e) necessity, (f) nécessité. (d) Notwen
digkeit, Unentbehrlichkeit.
necrobiosis« - i s ,/[vexpôç nekros мъртъв f
ßtos bios живот] : (b) некробиоза — про
цес иа бавно умиране, un постепенно
настъпваща некроза на клетки или тъ
кани, предшествувана от дегенерация,
(г) некробиоз, (е) id. (f) nécrobiose. (d)
Nekrobiose.
necrophilia, -ae, / [vcxpdç t +
phWa
любов, обич] : (b) некрофилия — патоло
гично полово влечение към умрели хора,
полово извращение върху трупове, (г) не
крофилия. (е) necrophilism , vampirism.
(f) nécrophilie, vampirisme, (d) sexuelle
Leichenschändung, Nekrophilie.
necropsîa,
-ae, / jvsxpdç f -f
opsis
виждане]: -► autopsia.
necrosis, -is, / [véxptoj'.ç отмиране, умира
не, смърт, от vexpdç t |: (b) некроза —
локална смърт : умиране на тъкани, ор
ган или на органна част, намираща се
в жива околност ; когато некротичният
пропее засегне само повърхностните ме
ки тъкани, имаме eschara (суха некроза)
или sp hacelus (влажна или инфектирана
некроза), а когато засегне части на ко
стите - sequestrum; срв. gangraena, (г)
некроз. (е) id., local death. (0 nécrose.
(d) Nekrose, örtlicher Tod.
necrospermia,
- ae, / [vsxpdç t -b orclppa
spenna семе, сперма] : (b) некроспер-
мия — отделяне на изключително мъртви
сперматозоиди със спермата. (Г) некро-
спермия, мертвое семя. (е) id. (f) nécro
spermie. (d) Nekrospermie,
necroticus, -a, -um [vsxpdç f ]: (b) некри
тичен, некротн.шрлл — отнасящ се до
или засегнат от некроза, умъртвен, (г)
некротический, омертвелый, омертвевший.
(e) necrotic. <») nécrosique, nécrotique,
nécrosé, (d) abgestorben,
nekrotisch.
necrotomia, -ae, / [vsxpdç î -f- tojjlt} tome
рязане]: (b) некротомнн: 1. оперативно
отстраняване на секвесз ьр или на некро-
тнлирала част на кост, necrectomia ; 2. ~
dissection. (Г) 1. иекротомия ; 2. секция,
(е) 1-2. necrotomy: 2. dissection, (f) 1.
séquestrectomie, séquestrotomie ; 2. dis
section. (d) Nekrotomie: 1. Séquestroto
m ie; 2. Sezieren. Sektion.
negativismus,-i, m [negativus- + -ismus*\ :
(b) негативизъм
безсмислено съпро
тивление на всяко външно въздействие
(при шизофрения, особено при катато
ния, понякога и при други психози) ; при
активния негативизъм болният извършва
винаги противоположното на това, което
се изисква от него. (Г) негативизм. (е)
negativism, (f) négativisme, (d) id.
negativus, -n, -um [negare отказвам, от
ричам): (b) негативен, отрицателен. (Г)
негативный, отрицательный. (е) nega
tive. (f) négatif, (d) negativ, verneinend.
Neisseri morbus |.4. M usser, герм, дерма
толог, 1855--1916] :
gonorrhoea.
Neisseria, -ae, f [по името на A. Neisser
t | : група от Грам-отрицателни дипло-
кокп: N. gonorrhoeae, N. intracellularis
и др.
N. gonorrhoeae : -> Micrococcus go
norrhoeae.
N. intracellularis sive meningitidis:
Meningococcus.
Neison-Mayer* reactio, Nelsoni reactio
[/?. Nelson и M. Mayer, англ, лекари] : (b)
реакция на Нелсън-Майер, реакция на
Нелсън — серологична реакция за дока
зване на сифилиса: кръвният серум ог
сифилитично болен спира движението
на бледните спирохети. (г) реакция
Нельсона-Мейера, реакция Нельсона.
Nematheïminthes
331
nephritis
(e) treponemal immobilization test.(^réac
tion de Nelson-Mayer, (d) Nelson-Test,
Treponema-pallidum-Immobilisierungstest
(TPI).
Nematheïminthes, - um , f ' p l [vfjiia, -axoç
пета, -atos, нишка + IXp'.vç, - lv&oç hel-
mins, - inthos, паразитен червей, глист] :
(b) нематхелминти — обли червеи, към
които принадлежат Nematoda (виж), (г)
круглые черни. (е) id., r ound-worms. (О
némathelminthes, vers ronds. (d) Rund
würmer, Schlauchwürmer, Nemathelmin-
then.
Nematoda, -orum, n p l, Nematodes, -um,
f p l [vTjpa, -axcç f -j-
-etôirçç -eides подобен] :
(b) нематоди, нематодни паразити —
обли паразитни червеи, обли глисти :
Ascaris lumbricoides, Enterobius* (Oxyu-
ris) vermicularis, Ankylostoma* duodena
le, Strongyloides stercoralis, Trichinella
spiralis, Trichocephalus* trichiurus и
др. (г) нематоды,
круглые
черви,
(е) id.,
round-worms, (f) nématodes,
vers
ronds. (d) Nematoden, Faden
würmer.
nematodosis,-is, / [ f J: (b) нематодоза —
глистно заболяване (хелминтоза), причи
нено от нематодни паразити (виж Nem a
toda). <Г) нематодоз. (е) id. (f) némato-
dose. (d) id.
neoarthrosis, nearthrosis,-is, / [véoç n eo s
нов -f ip&pov arthran става] : (b)неоар
троза, иеартроза - изкуствено образу
вана нова става, напр. след резекция
на става, или пък образуване на нова
става на ектопично, необичайно място
(еиж pseudoarthrosis), (г) неоартроз. ( е )
nearthrosis, id., artificial joint, false joint.
<f) néarthrose. (d) Neartlirose, Gelenk-
neubildung.
neogalenica (rem edia), n p l , praeparata
neogalenica [vsoç f + galenical] : (b)
неогаленови препарати — водни, водно-
спиртни или хлороформено-спиртии екс
тракти от растителни суровини, очисте
ни максимално от баластни и със стра
нично действие вещества и биологично
стандартизирани, напр. дигипорм, адони
лен и др. (г) неогаленовы препараты,
(е) neogalenicals, (f) remèdes néogaio
niques. (d) id.
neologismus, -i, m [véoç j -f- X07GÇ lo g o s
дума]: (b) неологизъм : I. измисляне (из
коваване) на нови и безсмислени думи от
психично болни ; 2. нова дума или ног»
термин, приет к езика или в науката,
(г) неологизм, (е) neologism, (f) néolo
gisme. (d) id., Wortneubildung.
neonatus, -i, m [véoç f + natus, pp. от
nasci (nascor), раждам ce] : (b) новоро
дено — новороденото дете през първите
2—4 седмици след раждането, (г) но
ворожденный (ребенок), (е) new-born
(infant), (f) nouveau-né. (d) Neugeborener,
das Neugeborene.
neoplasia, -ae, / [véoç f + %Xdoiç,plasis об
разуване, формиране] : (b) неоплазия —
образуване на нова тъкан или на тумор,
(г) неоплазия. (е) id. (f) néoplasie, pro
cessus néoplasique, néoformation, (d) Neo
plasie, Gewebsneubildung.
neoplasma, -atis, n [véoç f -f nXda\iccplasma
изобразяване, образуване нещо] : (b) нео
плазма - - новообразувание, тумор; виж
tumor (1); обикновено като синоним на
злокачествено новообразувание. (г) опу
холь, новообразование, (е) neoplasm, new^
growth, tumo(u)r. (f) néoplasme, tumeur/
(d) Neubildung, id.,
Geschwulst, (syn)
blastoma.
nephelometria, -ae, / [vecpiXvj n eph ele об
лак -f péxpov metron мярка] : (b) нефело
метрия — измерване на дисиерспосттл и
концентрацията на колоидните разтвори:
по интензивността на разсеяната от тях
светлина ; метод за количествено опре
деляне на веществата но степента на
мътнината. (г) нефелометрия, (e) neplie-
lometry. (f) néphélémétrie, (d) Nephe
lometrie.
nephrectomia, -ae, / [ve^pôç * -f exxo;irj
ektome изрязване, от exTijavco ekternno
изрязвам] : (b ) нефректомия -
опера
тивно отстраняване на бъбрек, екстир-
пация на бъбрек, (г) нефректомия. (е)
nephrectomy, (f) néphrectomie, (d) Nephr
ektomie, Nierenexstirpation.
nephritis, -tidis, / [vecppôç nephros бъбрек
-i-
- itis= възпаление] : (b) нефрит — въз
паление на бъбреците, двустранно хема-
тогенно заболяване на бъбреците: 1 .ôu -
фузен гломерулонефрит : а) остър (glo
m erulonephritis diffusa acuta), протичащ
с хипертония, отоци, хематурия, слаба
албуминургя и др. (виж glomerulone
phritis); 5) хроничен (glomerulonephritis
diffusa chronica, nephritis chronica i —
прогресиращо ньзналение на бъбреците»
което обикновено води до бъбречна ин-
суфициеиция ; протича с фиксирана хи
пертония, хиностенурия, слаба албумину-
рпя и др. (виж glomerulonephritis); 2. ог
нищем нефрит, nephritis insularis sive
focalis (виж по-долу). (г) нефрит, ( e) id.»
tiephritis
332
nephroptosis
Bright’s disease, (f) nephrite, (d) Nieren
entzündung, id.
n. insularis siv e focalis : (b) огнишеп
нефрит — нефрит (остър или хроничен),
при който възпалителният процес е огра
ничен ; протича с подчертана хематурпи
и слаба албумииурня (1—20 ,к», но мо
же и да липсва
при интерстшшалеп
огнншеи нефрит), но без отоци и хипер
тонии и за разлика от острия дифузен
гдомерулонефрнт се появява още през
време на инфекцията; причинители най-
често стрептококи от някое инфекциозно
огнище
тоизилитп, зъбни грануломи,
синузити, малки стрептококови емболн
при септични еидокардити (най-често
endocarditis^ lenta), при инфекциозни
болести (интерстициален огнищен неф
рит). (г) очаговый нефрит, межуточный
нефрит, (е) focal nephritis, (f) nephrite
on foyer, (d) Herdnephritis.
nephroangiosclerosis, -is, / [vecppôç; j --
Gt^etov angeion ст,д] : виж при nephro-
cirrhosis.
nephrocalcinosis, - is, / [vsçpiç nephro s
бъбрек+ calcinosis?] : (b) нефрокалшшо-
за - - калциноза на бъбреците, виж при
calcinosis и при hyperparathyreosis, (г)
иефрокалышиоз. (е) id. (f) néphrocalci-
nose. (d) id.
nephrocirrhosis, -is, / [vscppög | 4- c irrh o
sis^] : (b) нефроцироза — сбръчквано на
бъбреците, сбръчкан бъбрек (всл. на въз
палителни или дегенеративни процеси
или всл. на промени в артериите): гс-
нуипно или първично сбръчкване (nephro-
angiosclerosis) и вторично (nephrocirrho-
sis secundaria); протича с хипертония,
хипостенурия при първичното (изостену-
рия при вторичното), слаба албумииурня,
хипертрофия и дилатация па сърцето,
азотемия и др. Генуинната нефроангио-
склероза бива доброкачествена (nephro
sclero sis arteriolosclerotica) и злокаче
ствена (nephrosclerosis arteriolonecrotîca);
виж nephrosclerosis, (г) нефроцирроз,
сморщивание почек, сморщенная почка,
(е) cirrhosis of the kidney, id. (f) cir
rhose du rein, (d) Schrumpfniere, Nephro-
zirrhose.
nephrogenes, g en .
- is [ve^pôç | + **TSV7΀
- genes? произлязъл): (b) нефрогенен—из
хождащ от бъбрека, от бъбречен произ
ход, бъбречен, (г) почечного происхож
дения, почечный, (е) nephrogenetic, ne
phrogenic, nephrogenous, (f) néphrétique,
néphritique. (d) Nieren-, nephrogen.
nephrolithiasis, -is, / [vscppôç j 4~ U&oç li
thos камък): (b) нефролитназа — ка
мъни в бъбреците, бъбречнокамъчна б о
лест: образуване на конкремеитн (пясък
или камъни) в бъбречното легенче, ряд
ко в самите бъбреци (в пикочните канал-
чета); срв. urolithiasis, (г) почечнокамен
ная болезнь. (е) id. (f) lithiase rénale.
(d) Nierensteinbildung, Nierensteinkrank
heit, id.
nephrolithotomia,
-ae, / [vecppôç nephros
бъбрек -f AiO-oç t 4 xo\L7j tome рязане] :
(b) нефролнтотомия
оперативно отстра
няване на бъбречен камък чрез разрязва
не на бъбрека, (г) почечное камнесечение.
(e) nephrolithotomy, (f) néphrolithotomie,
(d) Nephrolithotomie.
nephrolithus,-i, m [11: -^calculus renalis,
nephroma, -atis, n (vsçpoç A4- -onia « ту
мор): (b) нефром - тумор на бъбрека
(злокачествен), (г) нефрома. ( е) id. (f) t u
meur rénale, (d) Nephrom, (b(3sartige)
Nierengeschwulst.
nephropathia,
-ae, / [vecfpôç t + nd&oç
patho s страдание): (b) нефропатия -
заболяване на бъбреците изобщо, но-
спешшно за означаване на невъзпалп-
телни поражения на бъбреците от раз
личен произход, (г) нефропатия, (е) n e
phropathy. (f) néphropathie, affection ré
nale. (d) Nephropathie, Nierenleiden im
allgemeinen.
n* gravidarum : (b) нефропатия у
бременни — обикновено насгьпва през
втората половина на бременността п про
тича със значителна албумииурня (3 -
Ю°/оо)» богат седимент, отоци, хиперто
нии и др.,
евент. исхемична амавроза
или еклампсия ; дължи се на токсични
дегенеративни поражения па глпмерули-
те и тубулите
гломерулонефроза, по
ради това по-подходящо е да се нарича
glomerulonephrosis gravidarum, (^нефро
патия беременных, (е) nephritis gravida
rum, nephritis of pregnancy, (f) néphrite
gravidique, (d) Schwangerschaftsniere, id.
nephropexia,- ae ,/ [vecppôç t +
pexis
закрепяваме] : (b) иефропексия
опе
ративно фиксиране на спаднал или по
движен бъбрек, (г) иефропексия. (е)
nephropexy, (f) néphropexie. (d) Nephro
pexie.
nephrophthisis, -is, / [vecppôç t +
phthisis чезнене] : —►tuberculosis renis,
nephroptosis,-is, /[vs<pp<5ç t "H m&olç pto
sis падане, спадане) : (b)нефроптоза —
333
nervus
Nephropyelitis
спадане, смъкване на бъбрека, подвижен
бъбрек, ( г ) нефроптоз, опущение почки,
подвижная почка, ( е) id.,
nephroptosia.
(f) néphroptose. (d) Nierensenkung, Wan
derniere, Nephroptose.
Nephropyelitis, -tidis, / : -> pyelonephritis,
nephropyosis, -is, / : -► pyonephrosis,
nephrorrhagia, -ae, / [vscppoç | + 0>frvu[it
rhegnymi разкъсвам, пуквам ce] : (b) неф-
рорагия - - кръвотечение от бъбрека,
бъбречна хеморагия. (г) кровотечение
из почки, нефроррагия. (е) id. (f) ncpli-
rorragie, hémorragie rénale, (d) Nieren-
bhitung, Nephrorrhagie,
nephrosclerosis, -is, / [vecppéç \ f oxXyîpoç
skieros твърд] : (b) нефросклероза -
сбръчкване на бъбреците,
първично
сбръчкан бъбрек : уплътняване и сбръчк
ване на бъбреците всл. на разрастване
на съединителната тъкан, виж nepliro-
angiosclerosis при nephrocirrhosis. (г)
нефросклероз,нефроаигносклероз, первич
но-сморщенная почка. (е) id. (f) sclérose
rénale, néphrosclérose.(d) Nephrosklerose,
Nierensklerose, Schrumpfniere.
nephrosis, -is, / [vecppéç nephros бъбрек]:
(b) нефроза — дегенеративно (заболяване
на бъбречните тубули, протичащо с го
леми отопи и значителна албумииурия
(5—500/ooh но в противоположност на
нефрита без хипертония, без хематурия
и без азотна задръжка и уремия ; към
острите нефрози спадат фебрилната ал-
буминурия (albuminuria febrilis, при ин
фекциозни болести), сублиматната не
фроза и др. (г) нефроз, (е) id., degenera
tive nephritis, (f) néphrose, (d) Nephrose,
nephrosonephritis haemorrhagica [ne
phrosis.*
nephritis*]:(b) хеморагичен
нефрозонефрит — ендемично и епиде
мично заболяване, обикновено започващо
внезапно, с висока температура, главобо
лие, миалгии, особено болки в кръста,
хеморагичен обрив, кръвотечение от но
са и други лигавици, албумииурия, хе
матурия и др. ; причинител филтрируем
вирус, източник на инфекцията гризачи,
( г ) геморрагический нефрозо-пефрит, ин
фекционный нефрозо-иефрит, ярослав
ская геморрагическая лихорадка, ( е) epi
demic h(a)emorrhagic fever, (f) fièvre hé
morragique épidémique, (d) id. (syn)
febris haemorrhagica epidemica,
nephrotomia, -ae, / [ve<ppéç f -f* tojit}tome
рязане]: (b) нефротомия — разрязване
на бъбрека чак до бъбречното легенче,
напр. за отстраняване на големи камъни.
(г) нефротомия. (е) nephrotomy, (f)
néphrotomie, (d) Nephrotomie, Nieren
schnitt.
ne reit.: да не се повтори (на рецепти)„
виж при reiteretur.
ne repet.: ne repetatur (виж следващия
термин); съкр. в рецепти.
ne repetatur [repetere повтарям]: (b) да
не се повтори, т. е. да не се приготви
повторно предписаното в рецептата и
веднъж изпълнено лекарство; ne repet.
(съкр, в рецепти), (г) не повторять I(е)
do not repeat, (f) ne pas répéter, (d) es
soll nicht wiederholt werden.
nervina (remedia), njpl [nervus ] : (b) пер
онна — лекарствени средства, които дей
ствуват успокоително на нервната си
стема (sedativa), намаляват дразнимостга
и и я укрепват (tonica nervina); в по-
шнрок смисъл на думата всички лекар
ства, действуващи на нервната система -
sedativa, antispasmodica, excitantia (= а п а -
leptica), antineuralgica, hypnotica, narco
tica. (r) средства, действующие на нер
вную систему. (е) nervines. (О nervins.
(«0 id.,
Nervenheilniittel.
nervismus, -i, m (Botkin -Pavlov) [nervus*+
- is mus*] : (b) нервизъм — направление
във физиологията и медицината, при
знаващо на нервната система ръководна
роля в жизнената дейност на организма
както в нормално, така и в патологично
състояние ; основоположници на тео
рията за нервизма са С. П. Боткин и
И. II . Павлов; под нервизъм И. П. Пав
лов разбира онова физиологично на
правление в медицината, което се стре
ми да разпространи ролята на ц. н. систе
ма върху възможно по-голямо количество
функции на организма ; нервизмът па
Боткин-Павлов се явява като методоло
гична основа на съвременната прогре
сивна медицина. <г). нервизм. (е) ner
vism. (f) nervisme. (d) id.
nervosus, -a, -um [nervus*]',
(b) 1. отна
сящ ce до нерв или нерви, нервен.
2. лесно дразним или възбудим, нерво
зен, нервен, (г) I. нервный; 2. нервозный,
возбудимый, (е) 1-2. nervous, (f) 1. de
nerfs; 2. nerveux, (d) nervös: 1. nerval,
Nerven- ; 2. nervenschwach, tibererregt,
unbeherrscht, neurotisch.
nervus, -i, m |vs»3pov neuron първоначално=
жила, сухожилие, п о сле —нерв]: (Ь) нерв—
нервите представляват снопчета от нерв
ни влакна (израстъци на нервните клет
ки), свър зващи централната нервна си-
nervus
334
nervus
стема c всички органни системи и кожа
та и служещи за провеждане на нервното
възбуждение в центробежно или центро
стремително направление. (Г) нерв. (е)
nerve. <0 nerf. (d) Nerv.
n. abducens : (b) отвеждащ (отводят)
нерв, VI чифт от черепномозъчните
нерви, инервира m. rectus lateralis на
окото, (г) отводящий нерв, (e) abducent
nerve, 6th crania! nerve. (f) nerf moteur
oculaire externe, (d) id.
n* accelerans, по-добре pi nervi accele
rantes : (b) ускоряващ нерв ; ускоряващи
сърдечната дейност нерви, носят симпа-
тнкови влакна. (Г) ускоряющий нерв.
(е) accelerator nerve. ( о nerf accéléra
teur. (d) id.
n. accessorius :(b) добавъчен (добавен)
нерв, XI чифт от черепномозъчните нер
ви, двигателен; състои се от гръбначно
мозъчна и булбарна част. (г) добавочный
нерв. (е) accessory nerve, spinal acces
sory nerve, W illis’s nerve, 11th cranial
nerve, (f) nerf spinal, nerf accessoire de
Will is. <d) id., Beinerv.
n* acusticus (BNA) :
nervus stato-
acusticus (PNA).
n. capitalis: -► nervus cranialis,
n. cerebralis: —* nervus cranialis,
n- cochleae (BNA, INA) ^ nervus acus
ticus ^INA) pars cochlearis (nervi octa
vi) (PNA ): (b) кохлеарната или охлювна
част на статично-слуховия нерв
част
та за слуховия орган, виж при nervus
stato-acusticus. (г) улитковая часть ста
тическо-слухового нерва, (e) cochlear
nerve, nerve of the cochlea, (f) nerf
cochléaire. (d) id.
n.
cranialis,/?/ nervi craniales (PNA)=
nervi cerebrales (BNA) = nervi capitales
(INA): (b) черепномозъчен нерв ; кра-
ниални, церебрални нерви - черепно-
мозъчни нерви ; излизат направо от глав
ния мозък и са на брой 12 чифта :
I. пп. olfactorii (fila olfactoria); И. n.
opticus ; III. n . oculomotorius ; IV. n.
trochlearis; V. n. trigeminus; VI. n. ab
ducens; VII. n. facialis; VIII. n. stato-
acusticus (n.acusticus); IX. n. glossopha
ryngeus; X. n. vagus ;XI. n. accessorius ;
XII. n. hypoglossus, (г) черепномозговой
нерв, черепномозговые нервы, (е) cra
nial nerve, cerebral nerve. (!) nerf crâ
nien. (d) id., Hirnnerv.
n. cutaneus : (b) кожен нерв. (Г) кож
ный нерв, (е) cutaneous nerve. <0 nerf
cutané. (d) Hautnerv.
n. facialis: (b) фацналис (нерв) —
лицев нерв, VII чифт от черепномозъч
ните нерви; двигателен за цялата ми-
мична мускулатура и др.,
сетивен за
кожата на ушната мида и външия слу
хов канал, вкусов за предните 2/,н на
езика, парасимпатиков за секреторннте
влакна на слъзните жлези и др. (г) ли
цевой нерв. (е) facial nerv e, 7th cranial
nerve. (!) nerf facial, (d) id., Gesichtsnerv.
n. femoralis : (b) феморллен нерв —
бедрен нерв, (г) бедренный нерв, (е) fe
moral nerve, anterior crural nerve. to
nerf crural, (d) Oberschenkel nerv.
n.
glossopharyngeus (BNA, PNA)
nervus glossopharyngicus (INA): (b)>
езнчно-глътъчен нерв, IX чифт от череп-
иомозъчните нерви; двигателен за мус
кулите на гълтача, вкусов за задната
1 з на езика и др. (г) языко-глогочный
нерв, (е) glossopharyngeal nerve, 9th
cranial nerve, (f) nerf glosso-pliaryngien.
(d) id., Zungenschlundkopfnerv.
n. hypoglossus : (b) подезичен нерв,
XI/ чифт от черепномозъчните нерви,
двигателен за цялата мускулатура на
езика, (г) подъязычный нерв. (е) hypo
glossal nerve, 12th cranial nerve, (f) nerf
hypoglosse, (d) id.,
Zungenfleischnerv,
n. impar: -> filum terminale,
n. ischiadicus : (b) ишиадикус (нерв)—
седалищен нерв ; над задколянната ямичка
се разделя на два клона - n. tibialis и
n. peroneus (fibularis) communis, (г) се
далищный нерв, (е) sciatic nerve, g reat
sciatic nerve, (f) nerf grand sciatique,
(d) Huftnerv, id.
n. mandibularis : (b) мандмбуларек
нерв — долночелюстен нерв, третият
клон на nervus* trigeminus, сетивен с
двигателни влакна за дъвкателната мус
кулатура. (г) нижнечелюстной нерв. (е}
mandibular nerve, inferior maxillary nerve,
(о nerf maxillaire inférieur. (d) id.
Unterkiefernerv.
n. maxillaris : (b) макашрен нерв —
горночелюстен нерв, вторият клон на
nervus* trigeminus, сетивен. (Г) верхне
челюстной нерв, ( е) m axillary nerve„
superior maxillary nerve. (!) nerf maxil
laire supérieur, (d) id.,
Oberkiefernerv.
n. medianus : (b) медианус (нерв) —
среден (срединен) нерв, двигателен за
сгъвачите на предмишницата и част от
мускулите на голямопръстното възвише
ние, сетивен за кожата на първите три,
:nervus
335
nervus
пръста, на радиалната половина на IV
пръст и на голямопръстного възвишение,
(г) срединный нерв. (е) median nerv e.
m nerf médian. (d) id., Mittelhandnerv,
n. motorius : (b) моторен нерв — дви
гателен нерв, (г) двигательный нерв,
(е) motor (nerve). (f) nerf moteur. <d)
motorischer Nerv.
n.
octavus : —*■ nervus stato-acusticus.
n- oculomotorius : (b) очнодвигателен
нерв, двигателен очен нерв, III чифт от
черепномозъчните нерви ; двигателен за
всички очни мускули освен за m. rectus
lateralis и m. obliquus superior, парасим-
патиков за m. sphincter pupillae и m.
ciliaris, (г) глазодвигательный нерв. ( е)
•oculomotor nerve, motor oculi, 3d cranial
nerve. <*> nerf moteur oculaire commun.
i(d) id., gemeinschaftlicher Augenmuskel
nerv.
n, olfactorius, pi nervi olfactorii (BNA»
PNA) = fila olfactoria (INA): (b) обоня
телен нерв, I чифт от черепномозъчните
нерви ; състои се от 16—18 тънки
обонятелни връвчици от всяка страна.
(Г) обонятельный нерв. (е) olfactory
nerve, 1st cranial nerve, nerve of smell.
<*> nerf olfactif. (d) id., Riechnerv, Ge
ruchsnerv.
n. ophthalmicus : (b) очен нерв —
първият клон на nervus* trigeminus, се
тивен. (г) глазничный нерв. (е) ophthal
mic nerve, (f) nerf ophtalmique, (d) id.(
Augennerv.
n.
opticus (BNA, PNA) = fasciculus
opticus (INA) : (b) зрителен нерв, II чифт
от черепномозъчните нерви, (г) зритель
ный нерв. (е) optic nerve, 2d cranial
nerve, nerve of sight, (f) nerf optique,
(d) id., Sehnerv.
n. patheticus: -► nervus trochlearis,
n. peroneus communis (PNA) ner
vus peronaeus communis (BNA) = nervus
fibularis communis (INA): (b) общ мал-
копищялен нерв, клон на n. ischiadicus ;
дели се на повърхностен (superficialis,
предимно сетивен) и дълбок (profundus,
предимно двигателен). (г) общий мало
берцовый нерв. (е) lateral popliteal n erve,
'Common peroneal nerve, (f) nerf scia
tiqu e poplité externe, (d) id.,
gemein
schaftlicher Wadenbeinnerv.
n. phrenicus: (b) френнкус (нерв) —
диафрагмален нерв, клон o r plexus*
• cervicalis, ннервирл диафрагмата, (г) диа
фрагмальный нерв, (е) phrenic nerve.
(f) nerf phrénique, (d) id.,
Zwerchfell
nerv.
n. pneumogastricus : -►nervus vagus.
n. radialis : (b) радиалис (нерв), ра
диален нерв — лъчев нерв, двигателен
за разгъвач ите на мишницата и пред-
мишницата, сетивен за радиалната поло
вина на гърба на ръката (manus) и др.
(г) лучевой нерв. (е) radial nerve. (О
nerf radial, (d) id., Speichennerv.
n, sensorius : (b) сензорен нерв —
сетивен, чувствителен нерв. ( г) чувствую
щий (чувствительный) нерв. ( е) sen so ry
nerve. (О nerf sensitif ou sensible, nerf
sensoriel. (d) sensibler Nerv, Gefühls
nerv, sensorischer Nerv.
n. spinalis, pl nervi spinales: (b) спи-
нален нерв, спинални нерви — гръбнач
номозъчни нерви, на брой 31 чифта ;
всеки от тях се образува от сливането
на два корена — преден, съставен от
снопчета еферентни (двигателни) влакна
от сивото вещество на предния рог, и
заден — от аферентни (сетивни) влакна
от сивото вещество на задния рог. (г)
спинномозговой нерв. (е) spinal n erv e,
(о nerf rachidien, nerf funiculaire, nerf
vertébral. (d) Rückenmarksnerv.
n. splanchnicus : (b) спланхникус
(нерв) — висцералният нерв, нервът на
вътрешните (коремните) органи: два
та нерва (n. splanchnicus major et mi
nor) излизат от гръдните ганглии на
truncusi; sympathicus и през диафрагмата
отиват към plexus* coeliacus, (г) внутрен
ностный нерв, чревный tiepB. (е) sp la n ch
nic nerve, (f) nerf splanchnique, (d) id.,
Eingeweidenerv.
n.
stato-acusticus (PNA), nervus sta-
toacusticus (INA) — nervus acusticus
(BNA): (b)статично-слухов нерв - с л у
хово-равновесен нерв,
слухов нерв,
VIII чифт от черепномозъчните нерви;
състои се от pars vestibularis (nervi
octavi) за органа на равновесието (ста
тичния орган) и pars cochlearis (nervi
octavi) за слуховия орган, (г) статиче
ско-слуховой нерв, слуховой нерв, (е)
auditory nerve, acoustic nerve, 8th crai , I
nerve, (f) nerf auditif, nerf acoustique,
(d) id., Gehörnerv, Hörnerv, (syn) nervus
octavus (PNA), nervus vestibulocochlea
ris (PNA, 1960).
n. sympathicus : -► sympathicus.
n.
tibialis : (b) тибиллис (нерв) — го-
лямопищялен нерв, клон на n. ischiadi
cus. (г) большеберцовый нерв. (е) т е -
nervus
336
neurasthenia
dial popliteal nerve, ribial nerve, (f) nerf
tibial. <d) id., Schienbeinnerv.
n. trigeminus : (b) тригеминус (нерв) —
троен (троичен) нерв, V чифт от череп-
номозъчните нерви ; състои се от 3 кло
на : n. oplitlialmicus (очния нерв), п. ma
xillaris (горночелюстпия нерв) и n. man
dibularis (долночелюстния нерв); пър
вите два са сетивни, а третият е сети
вен с двигателни влакна за дъвкателната
мускулатура, (г) тройничный нерв. (е)
trigeminal nerve, trifacial nerve, 5th cra
nial nerve, (0 nerf trijumeau. (d) id.,
Drillingsnerv.
n. trochlearis: (b) трохлеарис- скрипе-
иов(скрш1ецовиден) нерв, IV чифт от че-
ренномозъчните нерви, двигателен за ш.
obliquus superior на окото ; единственият
нерв, излизащ от дорзалната страна на
главния мозък. (Г) блоковый нерв. (е)
trochlear nerve, pathetic nerve, 4th cra
nial nerve, (f) nerf pathétique, (d) id.,
oberer Augenmuskel nerv, Rollnerv des
Auges, (syn) nervus patheticus.
n. ulnaris : (b) улнарен нерв — ла-
кътеи нерв, двигателен за лакътния сгъ-
вач на китката, медиалната част на дъл
бокия сгъва ч на пръстите и по-гол я мата
част от мускулите на дланта, сетивен за
кожата на V пръст и на медиалната по
ловина на IV пръст, ( г) локтевой нерв.
(е) ulnar nerve. (о nerf cubital. (d) id.,
Hllennerv.
n.
vagus : вагус — блуждаещият нерв,
X чифт от черепномозъчните нерви, виж
vagus,
n. vasoconstrictivus : * vasoconstric
tor.
n. vasodila(ta)tivus :
vasodilata
tor.
n. vestibuli (BNA, INA) = nervus sta-
ticus (INA) = pars vestibularis (nervi oc
tavi) (PNA): (b) вестибуларната част на
статично-слуховия нерв — частта за ор
гана на равновесието, за статичния ор
ган, виж при nervus stnto-acusticus. (г)
вестибулярная часть статическо-слухового
нерва, (е) vestibular nerve, nerve of the
vestibule, (f) nerf vestibulaire. (d) id.,
Vorhofsnerv.
ti. vestibulocochlearis (PNA, 1960)
nervus stato-acusticus.
Nesterovi testum [Л. И\ Нестеров,
съветски лекар) : (b) проба на Не
стеров — определяне проницаемостта
на капилярите чрез създаване на отри
цателно налягане с помощта на специ
ална апаратура, (г) проба Нестерова..
(e) Nesterov’s test. (*> épreuve de Nes
terov. (d) Nesterovsclie Probe.
nestitherapia, nestotherapia, -ae, / \vïpv.ç
nestis гладен, постещ + 0epaa;s(a therapcia
лечение): (b) лечение с глад
-
чрез
ограничена диета или гладуване, ( г) ле
чение голодом, (е) hunger-cure, id., nes-
totherapy, pinotlierapy, limotherapy. (f)
cure de jeune, cure par le jeune, diète
absolue, (d) Hungerkur, Fastenkur, (syn)*
peinotlierapia, limotherapia.
neuralgia, -ae, / [veöpov neuron първона
чално
жила, сухожилие, после нерв.
-|-aX7oç algos болка): (b) иеврл.иин
невралгична болка: синдром, харакгерм-
зиращ се с явяващи се на пристъпи болки
(остри, стрелящи, късащи) по хода на
сетиЕен или смесен нерв или в об
ластта
на разпространението им без
установими анатомични промени за р аз
лика от неврита, който протича с в ъ з
палителни изменения ; бива идиоматична
и симптоматична, (г) невралгия, иевраль-
гия. (е) id., nerve-pain, (f) névralgie. <d>
Neuralgie, Nervenschmerz,
n. ischiadica : ►ischias,
n.
(nervi) trigemini : (b) невралпш
на nervus* trigeminus ; cpu. prosopalgia.
<r) невральгия тройничного нерва. (e>
trigeminal neuralgia, trifacial neuralgia,
„tic douloureux“. (o tic douloureux de
la face, névralgie du (nerf) trijumeau,
névralgie épileptiforme, (d) Trigeminus
neuralgie, Quintusneuralgie.
n* nocturna: -► nyctalgia.
neuralgicus, -a, -uni [neuralgia ]: (b) не
вралгичен — отнасящ се до или прили
чащ на невралгия, с невралгичен харак
тер. (г) иевральгический. (е) neuralgic.
(f) névralgique, (d) neuralgisch.
neuralis, -e [veOpov neuron нерв] : (b) ue-
врален — отнасян! ce до нерв или до
нервната система, нервен, (г) невраль
ный, нервный, (е) neural, (f) neural, (d)
neural.
neurasthenia, -ae, / [vsQpov | + doMveia
astheneia безсилие, слабост, от à-priv . - f
a&évoç sthenos сила] : (b) неврастения —
една от трите основни форми на невро
зата (виж neurosis) ; характеризира се с
повишена възбудимост и раздразнител
ност, разстройство на съня, бърза умо-
ряемост, понижена работоспособност, не
възможност за съсредоточаване при по-
продължителна работа, главоболие или
стягане около главата и др. ; най-често
neuraxon
337
neurodermitis
cc среща при средния тип висша нервна
дейност. (Г) неврастения. (е) id.,
ner
vous exhaustion. Beard’s disease. (о
neurasthénie, épuisement nerveux, (d)
Neurasthenie, Nervenschwäche,
neuraxon, -onis, nt [veöpov J + agowaxon
oc] : (b) невраксон, аксон, аксонцилин-
дър — осев цилиндър на нервната клет
ка, неврит: дълъг израстък на нервната
клетка, по който се провежда възбуж
дането ; той завършва с къси разклоне
ния, конто влизат в контакт със съсед
ните клетки, образувайки т. нар. sy n ap
sis^. (г) осевой цилиндр нервной клет
ки. (е) id., neuraxone, neunte, axis-cylin
der process, nettraxis. (f) cylindraxe,
axone, névraxe, neunte, (d) Aclisenzy-
linder, id., Axon, (syn) axon,
neurectomia,
-ae, / [veöpov | f t/ло^г)
ektom e изрязване] : (b) невректомнп
изрязване на сегмент от нерв. (г) невр-
эктомня. (е) neurectomy, (f) névrectomie,
neurectomie. (d) Neurektomie, Nerven-
resektion.
neurexaeresis, -i$, / (veöpov neuron иерв-f
èçaipecnç e xa ire sis изваждане, измъква-
не] : (b) неврекзереза — изтръгване, из
скубване, екстракция на нерв, виж p hr e-
nicoexaeresis. (Г) выкручивание нерва,
пепрькзерез. (е) neurexe(i)resis. (f) exé
rèse d ’un nerf, (d) Nervenextraktion, Neur-
exarese. Neurexairese.
neurilemma,
- atis, n [veöpov f -f Xéjijia
lemma черупка, обвивка, кожица] : (b)
неврилема,обвивка на Шпал (Schwann)—
нежната ципа, която покрива миелинова-
та обвивка на невраксопа, обвивката на
периферните нервни влакна, (г) неври
лемма, (е) id., sheath of Schwann. (!) név-
rilemme, gaine de Schwann, (d) Neuri
lemm, Schwannsche Scheide,
neurinoma, -atis, n [veöpov t 4- tç. Noç is,
inos, влакно -| -
- o m a —тумор]:(b)неври
ном — тумор, изхождащ от клетките на
обвивката на Schwann, обикновено на n.
stato-acusticus. (Г) невринома, (е) id. (f)
neurinome, (d) Neurinom, Schwnmiom.
neuritis, -tidis, / [veöpov \ -f
- itis = възпа
ление]: (b) неврит — поражение па нерв
от възпалителен или дегенеративен ха
рактер, протичащо с невралгия, хипер-,
ан- или парестезия, мускулна атрофия в
»нервираната област и др. ; причини :
инфекции (дифтерия, грип и др.), инто
ксикации (олово, алкохол и др.), наруше
ние на обмяната на веществата (диабет,
подагра), травми, професионално преумо-
ряване на нерва : виж също radiculitis,
(г) неврит, (е) îd. (f) névrite, (d) Ner-
venentzündung, id.
n. multiplex :
polyneuritis,
n. multiplex endemica: - beriberi,
n* optica intraocularis :
neuropa-
pillitis.
n. retrobulbaris: (b) ретробулбпрен
неврит -
възпаление на орбиталната
част на зрителния нерв (зад очната ябъл
ка до хиазмата); срв. neuropapillitis, (г)
ретробульбарный неврит, (е) retrobulb ar
neuritis, (f) névrite rétrolnilbaire. (d) Re-
trobulbârneuritis.
neuroartliritismus,
-i, ni [veöpov neuron
нерв + artliritismiis'1] : diathesis neu-
roartliritica.
neuroblastoma, -atis, n [veöpov \ 4- ßXarris.
blastos издънка, зародиш 4- -onia -- ту
мор] : (b) невробллстом : 1. тумор от ем
брионални нервни клетки (виж neitro-
blastus) ; син. neurocytoma ; 2.
—
neuro
ma*. (г) невробластома, ( e) ici. (f) neu
roblastome. <d) Neuroblastom.
neuroblastus, -i, ni [veöpov * -f pAaoxôç * j ::
(b) невробласг
ембрионална, неузряла
нервна клетка, (г) невробласг. (е) neuro
blast. ( о neuroblaste. (d) Neuroblast.
neurochirurgia, -ne, / [veöpov î 4- chit ur
gin'-'] : (b) неврохирургия — област от
х ирургията, занимаваща се с оператив
ното лечение на заболяванията и у вреж
данията на централната и периферната
нервна система, (г) неврохирургия, (е)
neurosurgery. (о neuro-chirurgie. (d)
Neurochirurgie.
neurocytoma, -atis, n [veöpov | -f- vJmç
kyto s кухина (клетка) -f -
тумор] :
—
►neuroblastoma (1).
neurodermatitis, - tidis,/ .’ -► neurodermi-
tis.
neurodermatosis,
- is, / [veöpov t 4- 5ip;ia
derma кожа] : (b) невродерматоза
кожна болест от нервен или привидно от
нервен произход, при която най-харак
терен симптом е сърбежът, (г) нсвро-
дерматоз. (е) dermatonettrosis, id. (f>
nevrodermatose. (d) Neurodermatose.
neurodermia, -ae, / : -> neurodermitis.
neurodermttis,
-tidis, / [\]: (b) невро-
дермит — болестна картина, принадле
жа uia към групата на екземите, често-
причислявана към алергичните заболява-
пия ; протича със силен сърбеж и обрив по-
кожата (гладки жълтеникави до кафяво-
червени пъзелчетл, често сливащи ce &
лихенифицирани плоскости), (г) невр о-
22 Медицинска те рми ноло ги я
neurodermitis
338
neuroma
дермнт. (е) neurodermatitis. (О ncvroder-
nite. (d) id. (syn) neurodermatitis, neu-
rodermia, eczema allergicum.
n.
circumscripta sive chronica cir
cum scripta (Brocq) : (b) цнркумскриптен
или ограничен хроничен левродермит,
най-често на шията, ллкътните свивки,
иодшленниге ямичкн и др.; при него всъщ
ност вьзелчета няма, но поради ио-дъд-
бокото врязване на кожните линии за
градените от последните полигонални по
ленца изпъкват като лихеноподобни ин
филтрации. (г) ограниченный нейродер
мит. (О chronic circumscribed neuroder
matitis. (f) lichen simple chronique cir
conscrit, prurigo simplex chronique, (d)
id. (syn) lichen simplex chronicus (Vi
dal), lichen circumscriptus, dermatitis li
chenoides pruriens, prurigo simplex chro
nica circumscripta (Darier).
neuroepithelioma, -atis, n [veöpov neuron
нерв -f epithelioma -( : (b) невроепите-
лиом — принадлежи към групата на
глиомите (виж glioma), често като ту
мор на ретината, (г) невроэпителиома.
(е) id. (f) névrocpithélioma. (d) Neuro-
epitheliom.
neurofibroma, -atis, n (pi neurofibromata)
[veöpov t + fibroma*] : (b) иеврофмбром —
тумор, развиващ ce от обвивките иа пе
риферните нерви, обикновено единичен,
по-рядко множествен (виж neurofibro
matosis generalisata), (г) неврофиброма.
(e) id. (f) neurofibrome. (d) Neurofi
brom.
neurofibromatosis generalisata, morbus
Recklinghauseni : (b) генерализирана
неврофиброматоза, болест на Реклинг-
хлузен — системно заболяване с фамил
но предразположение, характеризиращо
се с множество тумори по тялото иа
големина от главичката на карфица до
кокоше яйце и по-големи, изхождащи
от фнброзните обвивки иа големи и
малки нерви, множество пигментации,
евент. психични смущения ; виж също
neurofibroma, (г) неврофиброматоз, бо
лезнь Реклингаузена. (е) Recklinghau
sen’s disease, multiple neurofibromatosis.
(f) neurofibromatose, maladie de Reckling
hausen. (d) generalisierte Neurofibro
matose, Recklinghausensche Krankheit,
id. (syn) fibroma molluscum multiplex.
neuroganglioma, -atis, n :
ganglioneu
roma.
neurogenes, gen.
- is [veöpov *
- ^evr^
- gene? произлязъл]: (b) неврогенен : 1.
явяващ се във връзка със или всл. на нер
вно заболяване ; употребява се повече за
функционални смущения; 2. изхождащ от
нерви или от нервно образувание, (г)
неврогенный, (е) neurogenous, neuroge-
netic, neurogenic, (f) neurogène. (à) neu
rogen.
neuroglia,
-ae, / (veGpov | + ^XIolglia
клей, лепило) : (b) невроглия — опорна
тъкан на централната нервна система ; в
нея се разполагат телата на нервните
клетки и техните израстъци ; освен опор
на тя има хранителна (трофична) и за
щитна функция, (г) невроглия. (е) id. (f)
névroglie. (d) id., Nervenkitt, (syn) glia,
neuroglioma,
- atis, n [veöpov | -f-
f
-f-
-oma ==тумор]:(b)невроглиом—до
брокачествено новообразувание, изхож
дащо от neuroglia*. (г) невроглиома. <е )
id. (f) neurogliome, (d) Neurogliom.
neurohypophysis, -eos (-is),f [veöpov neu
ron нерв -f hypophysis'1]: заден дял на
хипофизата, виж при hypophysis,
neuroleptica (remedia), n\pl [veöpov t +
lep sis хващаме, улавяне, превзе
мане] : мевролептици, виж при neurople
gia.
neurolipomatosis,
- is, / [veöpov f -f lipo
matosis*■]:
adipositas dolorosa,
neurologia, -ae, / [veöpov f 4- X670Ç logos
учение] : (b) неврология — дял от ме
дицинската наука, която изучава р аз
витието, устройството и функциите, как-
то и заболяванията на нервната система
(виж neuropathologia). (г) неврология.
(e) neurology, (f) neurologie (clin.), név-
rologie (anat.) . (d) Neurologie, Nerven-
kunde, Nervenlehre.
neurologus, -i, ni 11J : (b) невролог —
лекар, специалист по нервни болести, (г)
невролог, невропатолог, (е) neurologist.
(f) neurologiste, (d) Neurologe, Nerven
arzt.
neurolues, - is ,/: -+ neurosyphilis,
neurolysis,
- is, / [veöpov t + Xüatç lysis
отделяне, освобождаване) : (b) невроли
за — освобождаване на нерв от ръбци,
сраствания и др. (г) невролиз. ( е) id. (f)
neurolyse. (d) Neurolyse, Nervenlösung,
neuroma, -atis, n [veöpov j + -oma = ту
мор] : (b) невром : 1. тумор от истински
нервни влакна, също от ганглийни клет
ки, особено на симпатиковите ганглии
(neuroma ganglionare ^ganglioneuroma*);
2. ампутационен невром — разрастване
на нервните влакна на края на отряза
ния нерв в чукана на ампутиран край-
339
neurosis.
neuronum
ник. (Г) неврома. (е) id. (f) névrome. <d)
Neuroni, Ganglioneurom.
n. ganglionare:
ganglioneuroma,
neuronum, -i, /?, neuron,-i, n [veöpov пър
воначално = жила, сухожилие, после -=
нерв]: (Ь) неврон — нервната клетка с
всичките й израстъци (невраксон и ден-
дрити), основна структурна и функцио
нална единица на нервната система ; те
лата на невроните са концентрирани в
ц. н. система (в главния и гръбначния
мозък) и периферните нервни възли
(ганглиите) ; израстъците на невроните
образуват нервните влакна, влизащи в
състава на проводните пътища на ц. н. с.
и в състава на нервите, (г) неврон, ней
рон, нервная клетка, (е) neurone, neuron,
(о neurone. <d) Neuron, NerveneinheiL
neuropapillitis, -tidis, / jveôpov | 4- papil
litis*] : (b) невропапилит — възпаление
на предния отдел на зрителния нерв и
зрителната палила (виж p apillitis); cpi?.
neuritis retrobulbaris, (г) невропзштит.
(е) id. (f) neuropapillite. (d) i (syn)
neuritis optica intraocularis,
neuroparalysis,
-is, / [vsöpov t 4- para
lysi s *] : (b) невропарализа — парализа,
дълж аща се на заболяване на нерва или
нервите, ннервиращи засегнатата част.
(Г) паралич нервного происхождения. (е)
id. (!) neuroparalysie, (d) Neuroparalyse.
neuropathia, -ae, f [vsùpov | 4-
pa
thos страдание] : (b) невропатия (син. :
ендогенна нервност, конституционална
нервност, невропатична конституция) -
болестно състояние, в основата на което
лежи дисфункция на вегетативната нерв
на система (особено на симпатикуса),
най-често наблюдаващо се в детската в ъз
раст ; симптоми : нарушение на съня в
ранната детска възраст, смучене на
пръстите, дразнене на половите органи,
липса на апетит и пр.,
вазомоторна не
устойчивост в пубертетната възраст, та
хикардия, смущения в периферното кръ-
воснабдяване (студени ходила и ръце) и
др. (г) невропатия, (е) neuropathy, (f)
névropathie, neuropathie, (d) Neuropa
thie.
neuropathicus, -a, -um [| ] : (b) невропа-
тичен -
отнасяш ce до нервно раз
стройство или заболяване, нервно болен ;
виж psychopathicus. (г) невропатический,
нервнобольной, (е) neuropathic. (!) név
ropathique. (d) neuropatisch.
neuropattiologia,-ae, / [veôpov | -f яаЗ-oç|
4- Xà^oç logos учение] : (b) невропатоло
гия — наука за болестите на нервната
система. (Г) невропатология. (е) neuro
pathology. (!) neuropathologie, (d) Neuro
pathologie.
neuroplegica (remedia), n ’pl [veOpov]-f
nXrjyij pleg e удар, поражение, погром] :
(b) невроплегици — невроплегични ле
карствени ср едства: лекарства, оказващи
блокиращо действие на редица функции
на централната и периферната нервна
система ; основното им действие е успо
коително върху ц. н. с., освен това усил
ват действието на hypnotica- , narcotica ,
analgetica* и др. ; делят се на neurolep
tica (прилагани предимно при психози),
tranquill(is)antia (използвани при невро
зи със състояние на психично напре
жение и страх), ataractica- ,
antipliobica
(намаляващи чувствого на страх) и др.
(г) невроплегические средства. (е) tran
quillizers. <»). neuroplégiques, neurolep
tiques, tranquillisants, (j) iJ.
neuroretinitis, -tidis, / [nervus (opticus)
4- retina* 4--itis — възплление| : (b) не
вроретинит — едновременно възпаление
на papilla* nervi optici и ретината ;
срр. p apilloretinitis, (г) невроретинит,
(е) id. (!) neuro-rétinite. (d) id.
neurorrhaphia,
-ae, / [vsupcv * 4- P*yy)
rhaphe шев] : (b) неврорафия — съеди
няване чрез шев на краищата на разкъсан
или прерязан нерв. (г) пеьроррафпя. (е)
neurorrhaphy, (f) suture nerveuse, neiiror-
raphie. (d) Ncrvennaht, Neurorrhaphie.
neurosis, -is, / [veöpov neuron нерв]: (b),
невроза - функционално заболяване на
нервната система, възникващо под влия
нието на неблагоприятни психични в ъ з
действия от външната среда (нервно пре
напрежение, трудни условия на живот и
др.) : острото или продължително прена
прежение на нервните процеси довежда
до разстройство във взаимоотношенията
между възбудния и злдръжния процес ;
освен психогенния фактор за възник
ването й от значение е и соматогенният
(телесни заболнвания, които довеждат до
отслабване на висшата нервна дейност) ;
основни форми на неврозата са : n eur
asthenia- , hysteria - и psyehasthenia* (г),
невроз, (е) id. (!) névrose, (d) Neu
rose.
n. vegetativa : (b) вегетативна невро
за, вегетативна дистония, невровегета-
тнвна дистония
заболяване, при което,
се нарушава функцията или структурата
neurosyphilis
340
nicotinismus
на различимте органи и тъкани пел. на
разстройство на вегетативната им инер-
влция ; това нарушение е от функциона
лен, динамичен характер, (г) вегетатив
ный невроз, вегетоневроз, вегетативная
дистония, (e) neurovegetative dystonia.
(!) dystonie neuro-végétative, distonie
vagosympathique. (d) vegetative Neurose,
neurovégétative Dystonie, (syn) dystonia
neurovegetativa, dystonin vegetativa.
neurosyphilis, -is, / [vsöpov j H- syphilis-] :
(b) невросифилис, иевролуес - сифилис
на нервната система: 1. вроден, конната-
лен (syphilis* congenita sive connatalis)
с хеми- и дпплегии, hydrocephalus in
ternu s и др. : 2. невросифилис на ранния
период (в първия и втория) —
-
ранен
сифилитичен менингит и мениигоенцефа-
-WT и др. ; 3. невросифилис на третия
период - - парализи на черепномозъчни
нерви, хроничен менингомиелит и др. ;
4.
„ m etasyphihs“ — късни явления на
сифилитичната инфекция = паренхимеи
невросифилис : tabes- dorsalis, paralysis*
progressiva, (г) невросифилис, сифилис
нервной системы. (е) id. (!) netiro-syphi-
lis, syphilis nerveuse, (d) id. (syn) lues
cerebrospinalis, netiroiues.
neurotomia, -ae, / [veOpov [ -f то.ит} torne
рязане]: (b) невротомия — оперативно
прерязване на нерв, напр. при неврал
гия. (г) невротомия, перерезка нерва,
(е) neurotomy, (f) névrotomie, neuroto
mie. (d) Neurotomie, Nervendurchschnei
dung.
neurotonia, -ae, / [veupov neuron нерв -b
Tôvoç tonos опъване, обтягане] : (b) нев-
ротония
кръвно или безкръвно раз
тягане на нерв, иапр. при неврит на л.
ischiadicus. (г) растяжение нерва. (е)
nerve-stretching, neurectasia, neuroten
sion, neurotony. (!) élongation de nerf.
(d) Nervendehnung, Neurotonie.
neurotrophicus, -a, -um [veOpov | + тро^
trophe хранене] : (b) невротрофичен —
отнасящ ce до трофични състояния под
нервно влияние, ( г) невротрофический.
(e) neurotrophic. (!) neurotrophique, (d)
neurotrophisch.
neurotropismus, -î, m [vsOpov | + tpànoç
trop o s обръщане, посока] : (b) невротро-
пизъм — привличане, афинитет на пато
генни микроорганизми, отрови и др.
към нервната тъкан, (г) невротропизм.
(е) neurotropism, neurotropy. (0 neuro
tropisme. (d) Neurotropie, id.
neurotropus, -a, -um [| ]: (b) невротро-
neii — имащ афинитет към нервната
тъкан, виж neurotropismus. («•) невро-
тропный. (е) neurotropie. (!) neurotrope,
(d) neurotrop.
tieurovascularis, -e [veQp&vt + vasculum
малък съд, от vas съд] : (b) невроваску-
ларен — отнасящ се до нервната и съ
довата система, нервно-съдов, (г) нервно-
сосудистый. (е) neurovascular. (!) neuro-
vasculaire. (d) neurovnskular.
neutralis, -e [neuter,
- tra,
- trurn ни еди
ния, ни другия, среден] : (b) неутрален :
1. непоказвшц положителни свойства, ин
диферентен ; 2. (хим.) разтвор с еднак
ва концентрация на Н-йони и ОН-йони,
нито кисел, нито алкален (pH = 7). (г)
индифферентный ; нейтральный, (е) n e u
tral. (о neutre. (d), neutral.
neutralisatio, -onis, / [neuter f ] : (b) не
утрализиране : 1. изменяване реакцията
на един разтвор от кисела или алкална
в неутрална чрез прибавяне на съответ
но количество основа или киселина ;
2. правене неефективно известно дей
ствие или процес. (Г) нейтрализация.(е)
neutralization. <о neutralisation, (d) Neu
tralisieren.
neutropenia,-a e ,/ [neuter | -b rcevdz penia
бедност, оскъдност] : (b) неутропения -
голямо намаляване на неутрофилните
левкоцити в периферната кръв. (г) ней-
тропения. (е) id. (!) neutropénie, (d)
Neutropenie.
n. maligna: -► agranulocytosis (2).
neutrophilus, -a,
- um \neuter t + cpCAo$
philos обичащ, привързан] : (b) неутро-
филен — особено възприемчив за не
утралните бои, напр. клетъчни гранула
ции ; неутралните и алкалните анилинови
бои притежават по-голям афинитет към
ядрата на клетките, а киселите — към
протоплазмата ; (su b st.)
неутрофилен
левкоцит, (г) иейтрофильный. (е) n eu tro
phile). (!) neutrophile, (d) neutrophil.
Nicolas-Favre* morbus [/. Nicolas и M.
Favre, съвременни фр. лекари] : -> lym
phogranulomatosis inguinalis,
nicotinismus, -i, m [nicotinum* + -ismus*] :
(b) никотинизъм : /. хронично отравяне
с никотин — болестни явления от пу
шене : предимно сърдечно-съдови раз
стройства, смущения в зрението, нервно
безпокойство и безсъние, стомашно-чре
вни смущения, интермитиращо накуцва
не, стенокардични оплаквания, бронхит,
евент. белодробен рак, при жени често
jnicotinum
341
nocens
стерилитет ; 2. остро отравяне с нико
т ин - повдигане, слюнкотечение, изпо
тяване, отначало бавен, после ускорен
пулс, тесни зеници, тонични и клони-
чин гърчове, безсъзнание ; птици умират
даже при дишане на тютюнев пушек.
<Г) никотинизм. (е) tobacco-poisoning,
nicotinism, tobaccoism, tobaccosis. ( о
tabagisme, nicotinisme, (d) Nikotinvergif
tung, Tabakvergiftung.
micotiiium, -i, n [по името на J. Nicot, )K.
Н а к о , фр. посланик в Португалия, който
през 1560 г. изпратил тютюн от Лисабон
във Франция] : (Ь) никотин — отровен ал
калоид на тютюневите листа, които съдър
жат според сорта от 0,3 до 7,0% никотин,
част от който преминава в тютюневия
пушек ; пиридиново производно, силна
отрова (смъртоносна доза 50- -60 мг) ;
виж също nicotinism us и tabacosis. (Г)
никотин. (е) nicotine. (f) nicotine. (d)
Nikotin.
mictitatio, nictatio, -onis, / [nictare ми
гам] : (b) често мигане, конвулсивно мига
не, мигателеи спазъм - клоничен спазъм
на клепачите, (г) мигание, судорожное
мигание, (е) nictitation, nictation, win
king. (f) nictation, nictitation, clignote
ment. (d) Blinzeln, Blinzelkrampf, Nikti-
tation, Niktation, (syn) spasmus nictitans.
INiemann-Pick’ morbus [A. Niemann 1880
1921, и L, Pick, роден 1868, герм, лека-
ри]: (b) болест на Ниман-Пик—
- заболява
не, протичащо с увеличени далак и черен
дроб, генерализирано уголемени лимфни
възли и др., в две форми: предимно
детска (най-често при деца от 2 м. до
3 г.) с бър зо течение и летален изход,
ло-рядко у възрастни, с по-благоприятно,
бавно течение; виж при lipoidosis, (г)
болезнь Нимана-Пика. (е) Niemann-Pick
disease, (f) maladie de Nieman-Pick. (d)
Niemann-Picksche Krankheit,
tiiger, -gra, -grum : (b) черен, (г) черный.
»
black. (f) noir. (d) schwarz,
nigricans, gen.
- a ntis | nigricare почерня
вам, от niger*] : (b) почерняващ, чернеещ
се, възчерен, тъмен, папр. acanthosis*
nigricans. (Г) чернеющий, черноватый,
темный. (е) blackish. ( о noirâtre. (d)
schwärzlich.
nigrismus, -i, m :
nigrities,
nigritia, -ae, f : -+ nigrities,
nigrities, -ei, / [f ] : (b) черно оцветява
не, пигментация, (г) черная окраска,
пигментация, (е) black n ess, black pigmen
tation. ( о couleur noire, pigmentation.
(d) Schwarzfärbung, (syn) nigritia, nig-
rismus.
n. c u tis: —►melanosis cutis, melasma,
n. linguae: —* lingua nigra.
nihil, nil (sub st.) \ne- не -f- hilum нещичко,
нищожно нещо] : (b) нищо. (г) ничто,
ничего, (е) nothing, (f) rien, (d) Nichts.
nihilismus therapeuticus, m [nihil*: +
Üepa7ue(a therapeia лечение] : (b) тера
певтичен нихилизъм
липса на вяра в
лечебната стойност на лекарствата, отри
чане на ползата от лечебните мероприя
тия. (г) терапевтический нигилизм. (е)
nihilism , therapeutic nihilism, (f) nihi
lisme thérapeutique, (d) therapeutischer
Nihilismus.
nihilitis, -tidis, / [nihil*] : нихилит — тер
мин на лекарски и студентски жаргон за
означаване на състояние с много (аграви-
ранн, симулирани, неврастеннчни !) оплак
вания без болестна находка.
Nikolskii symptoma \П. В . Никольский
рус. дермато-венеролог, 1858—1940]: (Ь)
симптом на Николски * лесно отслойване
на привидно здравия епидермис при
pemphigus* vulgaris и pemphigus folia
ceus при триене на кожата или натиска
нето й с пръст, (г) симптом Никольского.
(e) Nikolski’s sign, (f) signe de Nikol
ski. (d) Nîkoiskisches Zeichen.
nil nocere [nihil* -f- nocere вредя] : (b)
да не ce вреди, да ne вредим, (г) не вре
дить. (е) do not injure, (f) ne pas nuire,
(d) nicht schaden.
niphablepsia, -ae, / [vtydç niphas сняг -f
à-priv.
- f 3Xéï|rtç blep sis зрение] : (b) hii-
фаблепсия - снежна слепота, причинена
от блясъка на слънцето вър ху снега, (г)
снежная слепота. (е) snow-blindness. <0
ophtalmie des neiges, cécité des neiges,
(d) Schneeblindheit, Niphablepsie. (syn)
ophthalmia nivalis.
nisus, -us, m [niti (nitor), pp. nisus,
напрягам се, стремя ce] : (b) усилие,
напрежение, порив, импулс, напр. п.
sexualis
полов импулс, специално у
птиците през пролетта, (г) усилие, на
пряжение, порыв, импульс, (е) effo rt,
struggle, impulse, (f) effort, impulsion,
(d) Drang, Trieb.
nitrogenium,-ii, n [nitrum селитра + -Tevr^
- genes* произлязъл]: (b) азот; хим .
знак N. (Г) азот, (е) nitrogen, azote.
(f) azote, nitrogène. (d) Stickstoff.
nn. : ськр. за nervi (pi), виж nervus.
nocens, gen.
- e ntis [nocere вредя] : (b) вре
ден. (г) вредный, (e) noxious, harmful.
nodus
nocturnus
342
(f) nuisible, nocif, (d) schädlich, (syn)
nocuus, noxius.
nocturnus, -a, -um [nox. noctis, нощ] : (b)
отнасящ ce до нощта или случващ се през
нощта, нощен, напр. enuresis’1
" no cturna,
(г)НОЧНОЙ. <*) nocturnal. ( о nocturne,
(d) nächtlich, Nacht-,
nocuus, -a, -um :
nocens,
nodalis, -e [nodus възел] : (b) модален
отнасящ се до възел, възлов, напр. до
атрио-вентрикулния възел в сърцето, до
nodus* atrioventricularis, (г) узловой, (е)
nodal, (f) nodal. (d) nodal, Knoten-,
nodi, m !pl : възли, виж nodus.
n.
lymphatici inguinales (PNA) =
lymphonodi subinguinales (INA) = lym-
phoglandtilae subinguinales (BNA) : (b)
ингвинални или слабинни лимфни възли.
( Г ) паховые лимфатические узлы. ( е )
inguinal lymphatic glands. (!) ganglions
inguinaux. (d) Leistendrüsen.
n.
lymphatici tracheobronchiales
(PNA) ~ lymphonodi tracheobronchiales
(INA) : (b) трахео-бронхиални лимфни
възли (старо название „трахео-бронхиал
ни лимфни жлези“) - общо название на
голямата група лимфни възли в областта
на меднастинума. (Г) трахео-бронхиаль-
ные узлы. (е) bronchial gland s. (!)
glandes bronchiques, ganglions bronchi
ques, ganglions hilaires, (d) id.
nodositas,
- atis, / [nodus възел) : (b)
1. възловатост, наличие на възли ; 2.
възловидно надебеляваме, виж nodus.
(Г) узловатость, (е) nodosity. (!) nodosité.
(d) Knotenbildung.
n. crinium : ► trichorrhexis nodosa,
nodosus,-a, -um [f ]: (b) нодозен — имащ
много възли, възловат, възлест, (г) узло
ватый. ( е) nodose, noclous, nodular. (f)
noueux, nodulaire, (d) knotig, nodös,
nodularis, -е [ f J: (b) нодуларен — от
насящ ce до възел, възлов, или характе
ризиращ се с възли, възлест, възловат,
(г) узловой, узловатый, ( е) nodular. (!)
nodulaire, (d) knotig,
noduh, fitjpi : -+ nodulus.
n. laqueati (laqueus примка) : —* tri-
clionodosis.
n. lymphatici aggregati (Peyer) (BNA):
folliculi lymphatici aggregati (PNA).
n.
Meyneti : виж при rheumatismus
nodosus.
nodulus, -i, m (pl noduli) [умал. о т nodns-\:
(b) малък възел, възелче, голямо от
лещено до грахово зърно, (г) узелок.
(e) nodule. (f) nodule. (d) Knötchen.
n. intercaroticus : -* glomus caroti
cum.
n, lymphaticus (BNA) = lymphonodu
lus (INA): -*• folliculus lymphaticus
(PNA).
nodus, -i, m (pl nodi) : (b) възел, възло
видно надебеляваме на големина от
лешник до орех и ло-голямо. (г) узел,,
узловатое утолщение. <е) node, knot. (О
nœud. (d) Knoten.
n. atrioventricularis (PNA) = nodus
fasciculi atrioventricularis (INA): (b) ат-
рио-вентрикулен възел, възел на Ашоф-
Тавара (Aschoff-Tawara) - задебеляване,
намиращо се в стената на дясното пред-
сърдие вентрално от sinus coronarius,
непосредствено над septum atrio ventricu
lare (от него започва спопчето на His);
представлява съставна част o r проводя
щата система на сърцето, която се
състои от особени мускулни влакна,
по които импулсите на възбуждането,
възникващи в nodus sinuatrialis (виж
по-долу), се провеждат от миокарда на
предсърдието към миокарда на вен-
трикулите ; проводящата система се
състои от атрио-вентрикулния възел на
Ашоф-Тавара, снопчето на Хис, двете му
бедра и техните крайни разклонения -
влакната на Пуркинйе (Purkinje), (г)
атрио-вентрикулярный учел, узел Товара,
(е) atrioventricular node, nuriculoventri-
cular node, Aschoff-Tawara node, Та wa га’s
node, Koch’s node. (0 nœud d ’Aschoff-
Tawara, nodule de Tawara, nœud atrio-
ventriculaire. <d) Atrioventrikularknoten,
Aschoff-Tawara-Knoten.
(syn)
nodus
Aschoff-Tawara, nodus Tawara.
n. lymphaticus (PNA) lymphonodus
(INA) -= lymphoglandula (BNA) : (b) лим
фен възел („лимфна жлеза“)
обра
зувания на големина от просено зърно
до бадем, разположени по хода на
лимфните съдове, в които се задържат
като във филтърна станция бактерии,
токсини, частици от клетки, въглищен
прах и др. ; важни органи зп образува
нето на лимфоцитите и на противотела,
(г) лимфатический узел, (е) lymph node,
lymphatic node, lymph gland, lymphatic
gland. (!) ganglion lymphatique, glande
lymphatique, (d) Lymphknoten, Lympho
nodus, Lymphdrüse.
tu sinuatrialis : (b) синусов възел,
възел на Кит (неправилно Кейт)- Флак
(Keith-Flack) — вретеновидно възвише
ние от проводя щата система на сърцето
nodus
nosolcgia
343
(виж при nodus atrioventricularis) в дяс
ното предсърдие до устието на v. cava
superior, място на зараждане на нормал
ните дразнения за свиване на сърцето,
които се направляват към снопчето на
His през nodus atrioventricularis, (г) си
нусовый узел, узел Киса-Флека. (е) sinu
atrial node, sinuauricuiar node, Keith and
Flack’s node. <o nœud sinusal, nœud
sino-auriculaire, nœud de Keith et Flack.
(d) Sinusknoten, Keith-Flackscher Sinus-
knoten. (syn) nodus sinuauricularis, no
dus Keitli-Fiack.
n. sinuauricularis: -» nodus sinu
atrialis.
:noli me tangere [noli =■ не, imperat, от
nolle (nolo) не искам, tangere, pp. ta
c tu s, допирам, докосвам]: буквално „не
ме докосвай!“; старо означение за ulcus*
roden s, при който местното лечение може
само да увреди.
.n o m a, -atis, п |vojnj поте пасбище ; разяж
дане (за рани), разпространяване, от vspto
п ето опасвам, опустошавам] : (Ь) нома
воден рак : влажна гангрена, обикновено
на бузата (рядко на половите органи у
момичета и др.), развиваща се главно
при отслабнали деца от 2 до 15 г,
особено след инфекциозни болести, най.-
често след морбили ; започва с некротнч-
на язва на лигавицата на устата, посте
пенно се разпространява в* дълбочина и
пробива кожата. (Г) нома, водяной рак.
(e) id., cancrum oris, water-canker, gan
grenous stomatitis, gangrenous sore mouth,
stomatonoma. (f) id.,
stomatite gangré
neuse, gangrène de la bouche, (d) id.,
Wangenbrand, Wasserkrebs, (syn) can
crum oris, cancer aquaticus, stomatitis
gangraenosa.
^nomenclatura, -ae, / |nomen име, название
-F calare викам, назовавам, именувам] :
(b) номенклатура
система от наиме
нования, съвкупност от термини, упо
требявани в известна наука или дисци
плина, напр. на болестите, анатомически ;
в анатомията е била въиедена през 1895 г.
Базелската анатомически номенклатура---
BNA (Baseliana nomina anatomica), през
1935 г.
-
Йенската анатомически номен
клатура — INA (lenaiensia nomina anato
mica),а през 1955 г.-
Парижката анато
мически номенклатура -- PN A (Parisiensia
nomina anatomica); у nact Базелската е
употребявана до 1938 г., Йенската
от
1938 до 1958 г., а Парижката се употре
бява от 1958 г. (г) номенклатура. (е)
nomenclature, (f) nomenclature, (d) No
menklatur, Bezeichnungssystem.
nomotopus, -a, -um |vôjaoç nomos нещо
определено, обичай, закон -F tôtccç to p o s
място] : (b) номотоиен — отнасящ се до
или извършващ се на обича люто или
нормалното място. (Г) номотопный. (е)
nomotopic. (f) normotope. (d) nomotop.
Nonne-Apelt’ reactio [M. Nonne, 1861 —
I960, и F. Apelt, 1877—1911, герм,
лекари] : (b) реакция на Ноне-Апелт
реакция за доказване на глобулини в цере-
бросппнллната течност: 0,5 мл ликвор F
0,5 мл наситен воден разтвор от амониев
сулфат дява помътняване след 3 минути
при увеличение на глобулините в лик
вора ; положителна е при всички форми
па сифилис на ц. и. система, при менин
гит и др. (Г) реакция Нонне-Апельта.
(е) Nonne-Apelt’ reaction, (f) réaction de
Nonne-Apelt. (d) Nonne-Apeit-Reaktion,
Nonne-Apelt-Schumm sche Reaktion.
normaciditas, -atis, / [nonna мярка, нор
ма, правило -F acidum киселина] : норма-
цидност - нормална киселинност, главно
стомашна.
normalis, -е [nonna | ]: (Ь) нормален,
правилен, обикновен, обичаен. (г) нор
мальный, правильный,
обыкновенный,
обычный. .( е) normal, regular, usual. (f)
normal, régulier, (d) normal, regelrecht,
regelmäßig.
normoblastus, -i, m (pi normoblasti) [non
ma f -h ßXasTög blasto s издънка, заре
диш] : (b) нормобласт— съдържащ ядро
еритроцит, непосредствена предходна сте
пен на развитие на нормалния еритроцит,
(г) нормобласт. (е) normoblast. (f) пог-
moblaste. (d) Normoblast.
normocytus, -i, m [norma j -F x6zoç kytos
кухина (клетка)] : (b) нормошгг
без
ядро еритроцит с нормална големина
(около 7 JJ.), нормален еритроцит. ( Г) нор-
моцнт. (е) normocyte. (0 normocyte. (d)
Normozyt.
nosocomialts, -e [ j ]: (b) болничен, отна
сящ се до болница, (г) госпитальный, ( е)
hospital-, nosocomial, (f) hospitalier, no
socomial. (d) Hospital-, Spital-, Kranken
haus-, nosokomial.
nosocomium, -ii, n [v^aoç nasos болест -h
xojjLsm komeo грижа ce за] : (b) болница,
(r) госпиталь, больница, (e) hospital, (f)
hôpital.(d) Krankenhaus, Hospital, Spital.
nosologia,
-ne, / [vôooç f -F Xà^oç logos
учение] : (b) нозология
учение за бо
лестните форми, за класификацията на
nosologicus
344
nucleus
болестите. (Г). нозология, (е) n osology,
(f) nosologie, (d) Nosologie,
nosologicus, -a,
- uni It]: (b) позолот-
чей — отнасящ се до класификацията на
болестите. (Г) нозологический. (е) noso
logical. (f) nosologique, (d) nosologisch,
nosophobia, -ne, / [v6aoç f -{
-
çôÿoç phobos
страх] : (b) нозофобия
натрапиш страх
от болести, от заболяване или заразява
не от тежка неизлечима, смъртоносна бо
леет. (г) нозофобия. (е) id., pathophobia,
(!) nosophobie. (d) Nosophobie, Krank
heitsfurcht.
nostras, gen.
- atis \noster наш] : (b) тука
шен, местен, нашенски, ( г ) здешний,
местный. (е) indigenous. (!) indigène, du
pays, (d) inländisch, heimisch.
Nothnagel! syndroimim [C. W . Nothnagel,
австрийски лекар, 1841 1905]: (b) син
дром на Нотнагел — характеризира се с
мллкомозъчна атаксия, парализа на очно-
двигателния нерв, глухота и др. ; при
заболяване в областта на corpora* quad
rigemina. (Г) синдром Нотнагеля. (е)
Xothnagers syndrome. (!) syndrome de
Nothnagel, (d) Nothnagelsches Syndrom,
noxa, -ae, / [•-- вреда, от nocere вредя):
(b) нокел — всяко нещо, което упра
жнява вредно влияние, иаир. травма,
отрова и др. ; вреден агент, патогенен
фактор, (г) вредный агент. (е) injurious
agent, harmful influence, id. (0 cause
nocive, agent pathogène, facteur patho
gène, похе. (d) Noxe, krankheitserregen
de Ursache, (syn) causa nociva,
noxius, -a, -uni [noxa*] :
nocens,
nubecula, -ae, / [^облаче, умал. от nubes
облак]: (b) нубекула — облаче: 1. nu
becula corneae : съвсем слабо сивкаво
помътняване на роговицата ; срв. leuco
ma ; 2. облачето от утайка на най-
долната часг на съда в оставената да
стои няколко часа урина ; състои се от
слуз от пикочния мехур (пикочен муко-
ид), фосфати и др. (г) 1. легкое помут
нение роговицы ; 2. облачко в застояв
шейся моче. (е) 1-2. nebula. (о i. né-
phélion, nubécule de la cornée, (d) Nu-
bektila: 1. hanchartige Hornhauttrübung;
2. wolkige Trübung im stehenden Harn,
nuces, flpl: - > mix.
nucha, -ae, / [от фр. nuque] : (b) задната
част на шията, тил, врат. (г) затылок,
(е) back of the neck, nape of the neck,
nape. (0 nuque. (d) Nacken, Genick,
nuclearis, -е (nucleus ядро] : (b) нуклеа
рен — отнасящ се до nucleus*, ядрен.
<Г) ядерный, иуклеарный. (е) nuclear.
(0 nucléaire, (d) nukleär. Nuklear-, Кеги-
nucleî, m 'pl : виж при nucleus.
nucleiformis,-e [nucleus | + forma форма,
вид] : (b) подобен на ядро, ядроподобен,
(г) ядроподобный, (e) n ucleiform . ( 0
nucléiforme. (d) nukl eiform,
nucleolus, -i, m [умал. от nucleus j ] : (b)
ядърце, разположено вътре в клетъчното
ядро, ядрено телце, важна съставна часг
на ядрото. (Г) ядрышко. (е) id. (f) nuc
léole. (d) Kernkörperchen,
nucleoplasma,-atis, n : виж при cytoplasma,
nucleus, -i, ni (pl nuclei) [^-ядка, ядка ni
орех, от пих, nucis, орех]: (b) ядро:
1. клетъчно ядро, ядро на клепал а ;
2. мозъчно ядро, ядро на ц. и. система
маса от сиво вещество в главния и гръб
начния мозък, представляващо ограни
чено струпване па гаиглийип клетки, (г)
1 . ядро (клеточное); 2. ядро (централь
ной нервной системы). (е) 1-2. nucleus.
(!) 1. noyau cellulaire; 2. noyau du sys
tème nerveux central, (d) 1 . Zellkern; 2.
Kern im Zentralnervensystem, Hirnner-
venkern.
nuclei basales : базалми възли, цен
трални възли, подкорови ядра
цен
трално струпване па сипо вещество,,
разположено дълбоко п бялото вещество
па мозъчните полукълба: nucleus cau
datus, nucleus* lentiformis, claustrum ,
nucleus amygdalae ( corpus amygdalo
ideum).
n. caudatus [cauda опашка] : (b) опа
шато ядро
сиво ядро в мозъка, раз
положено в долно-латерплната стена на
страничното стомахче ; влиза в състава
на corpus striatum, (г) хвостатое ядро.
(О caudate nucleus. (f) noyau entide. (<0
Scliwanzkern, Schweif kern, id.
n. cellulae : (b) ядро на клетката,
клетъчно ядро, (г) ядро клетки, клеточ
ное ядро. »
cell-nucleus. (0 noyau
cellulaire. (d) Zellkern.
n. dentatus : (b) зъбчато ядро
сиво ядро в малкия мозък, (г) зубчатое
ядро. (е) dentate nucleus. (!) noyau den
telé, olive cérébelleuse, corps dentu.
(d) id.
n. lentiformis : (b) лещовидно ядро ;
влиза в състава на corpus* striatum . (г)
чечевицеобразиое ядро, (e) lentiform
(lenticular) nucleus. (!) noyau lenticulaire,
(d) Linsenkern, id.
n. pulposus: (b) пихтиесто ядро
пихтиестата централна част иа discus*
üiucleus
345
nymphomania
intervertebralis. (г) нуклеус пулыюзус.
(е) ici. (f) noyau gélatineux, (d) id.,
Gallertkern.
nuclei system atis nervosi centralis :
ядра на централната нервна система
(виж nucleus, 2) : 1. ядра на черепномозъч-
ните нерви; 2. ядра в thalamus* (nucleus
habenulae и др.), corpus* striatum (nuc
leus caudatus и др.), hypothalamus*
(nucleus subthalamicus и др.), mesence
phalon* (nucleus ruber н др.), pons* Va-
rolii (nucleus pontis и др.). medulla*
oblongata (nucleus gracilis н др.), cere-
brllum* (nucleus dentatus и др.), medul
la* spinalis (nucleus dorsalis и др.).
nullipara,-ne, f[niiUns никой, не -f parère
(pario), pp. partus, раждам] : (b) нули-
пара
жена, която още не е раждала,
пораждала жена. (Г) нерожавшая жен
щина. (е) id. (f) nullipare. (d) id.
nummularis, -e [nummus монета] : (b) 1.
имащ формата на монета, подобен на
монета, монетовиден, напр. sp u tu m num
m ulare; 2. наредени като стълбове от
монети. (Г) монетоподобный. (е) n um m u
lar, nummiform. (f) nummulaire, nummu
le. (d) münzenförmig, kreisrund; geld-
го! 1enartîg, geldroi 1enformig.
nutricus, nutricius,- a ,-um [nutrire храпя]:
(b) съдържай! или доставяш храна, хра
нителен, питателен. <Г) питательный. (е)
nutritious, nourishing. (f) nourrissant,
nutritif. (d) nahrhaft.
nutriens, gen.
- entis [fI: (b) отнасящ ce
до храненето, доставящ храна, хранещ,
(г) питающий. (е) nutrient, nutritive. (о
nourricier, (d) ernährend, Nähr-, (syn)
nutriti vus.
nutrimentum, -i, // [ t 1- (Ь) храна, хра
нително вещество. (г) пища. (е) nu tri
ment. nourishment, (f) nourriture, aliment,
nutriment, substance alimentaire. (d)
Nah ru ngsmittel, Nährstoff, Naliriingsstoff.
nutritio, -onis, / [t ] : (b) хранене, доста
вяне или приемане па храна, (г) питание,
кормление. (е) nutrition, feeding. (О
nutrition, (d) Ernährung,
nutrix, -icis, / : (b) дойка, кърмачка
жена, която кърми чуждо дете. (г) кор
милица. (е) wet-nurse, nurse. (о nour
rice. (d) Amme.
nux, nucis, f (pi nuces); (b)opex (плодът).
(r) орех. (e) mit. (f) noix. (d) Null,
nyctalgia, -ae, / (vug,
пух, nyktos,
нощ -f aAc'oç algos болка] : (b) ииктал-
гия
нощна болка : болки, явяващи се
само нощем по време на спане, напр.
dolores* osteocopi. (г) ночные боли. (е)
id.,
night-pain, hypiialgia, dream-pain,
(f) hypnalgie. (d) Nachtschmerz, Nyktal-
gie. (syn) neuralgia nocturna.
nyctalopia, -ae, / [vug, vmnôç f -f Olniç
alaos който не вижда, сляп -f- orb,
ops, opos, око или оф, ôtzôç ops, opos,
зрение, виждане, т. е. невиждащ през
нощта] : (b) никталопия
дневна сле
пота : намаляване па зрението през деня
поради повишена чувствителност на ре
н т а т а или на ириса, докато в полумрак
или при слабо нощно осветление болния i
вижда по-добре, способност да се вижда
при отслабено осветление (нощно зре
ние) ; изхождайки от етимологичния
произход на термина, би следвало това
състояние да се нарича нощна слепота,
както това е прието от янгло-америк.
автори; срв. hemeralopia, (г) дневная
слепота, ночное зрение, никталопия, (е)
night-blindness ; (неправилно day-blind
ness), hesperanopia. (f) nyctalopie. cécité
diurne, (d) Tagblindheit oder Nachtsich
tigkeit, Nyktaiopie.
nyctophobia, -ae, / [v6g, vovctôç | 4- yàfcç
phobos страх] : (b) никтофобия — пато
логичен страх от тъмнина, особено oi
нощната ; при плашливи деца, рядко при
възрастни, (г) никтофобия. ( е) id. (f)
nyctophobie. (d) Nyktophobie.
nycturia, -ae, / [v6g, vtncxôç | -f o*jpov w on
урина]; (b) пиктурия — нощно урини
ране: 1. по-обилно и по-често уриниране
нощем, отделяне на урината предимно
нощем ; при недостатъчност на сърдеч
ната дейност, заболява пия па бьбреците
(при дифузен хроничен гломерулонефрт,
нефросклероза, бъбречна туберкулоза),
чернодробна цироза, хипертрофия на
простатата, пиелит, дилбег и др. ; 2. «
англп-амер. литература означава още
нощно напикаване. (Г) ннктурия. (е)
1. id.: 2. nocturnal enuresis,bed-wetting,
(f) nycturie. (d) Nykturie.
nympha, -ae, / [vufjupr< nymphe невеста,
мома, млада жена] : -► labium minus
pudendi.
nymphomania, -ae, / [щьщ | + nxv'x ma
nia лудост, безумие] : (b) нимфомания
силно повишено, необуздано полово вл е
чение у жени ; виж също salacitas, (г)
нимфомания, (е) id. (f) nymphomanie,
(d) Nymphomanie, „Mannstollheit“, (syn)
metromania, liysteromania, ovariomania,
oestromania, andromania.
fiystag m us
346
observatio^
nystagmus, -i, m [vuorrnioç nystagmos
дрямка, от viwâÇw n y sta zo сънливо ce
поклащам) : (b) нистагъм
независимо
от волята ритмично задружно треперене
(тремор) па двете очи ; бива махало-
образен (n. oscillatorius), при който двете
фази на треперенето (отиване и вр ъща
не) са елнакво бързи, и пружиновидеи,
ири който едната от фазите е пс-Сърза ;
съществува вроден и придобит нистагъм
(у миньорите, при дисеминирана скле
роза, неврит на n. vestibularis, заболя
ване на лабиринта или на малкия мозък
и дрЛ (г) нистагм, дрожание глаз, (е)
id. (f) id. (d) Augenzittern, id.
О
О : химическият знак на кислорода, оху-
geniu m .
obd. : obduce ; съкр. в рецепти.
obdormitio, -on is, / \ob-donnire заспивам) :
(b) изтръпване на крайник всл. на при
тискане на чувствителния нерв, (г) оне
мелость конечности, (e) obdormition,
numbness of an extremity, asleep (pop.) .
(f) engourdissement des membres, (d)
Einschlafen der Glieder, Eingeschlafensein.
obduce \obducere покривам) : покрий ! (за
пилюли ; в рецепти).
obductio,
- o nis, / [obducere водя срещу,
покривам ; отварям] : —►autopsia,
obesitas, -atis, / \ob-edèref pp. obesus,
изяждам, лапам] : (b) общо (генерализи
рано) затлъстяване — прекомерно на
трупване на тлъстини в тялото, виж
adipositas (1). (г) ожирение, тучность, (е)
obesity, corpulence, corpulency, general
adiposis, gen eral liposîs. (f) obésité, (d)
Fettleibigkeit, Obesitat.
oblata, -ae, / [offere (of-fèro), pp. oblatus,
предлагам, давам] :
capsula amylacea.
obligatorius, obligatus, -a, -um [ob-ligare,
pp. o b lig atu s, обвързвам, задължавам] :
(b) облигаторен, облигатен - - задължи
телен, обезателен, безусловен. (г) обли
гатный, обязательный, безусловный, (е)
obligatory, obligate. (!) obligatoire, (d)
obligat, unerläßlich, unbedingt,
obliquitas, -atis, / [obliquus-] : (b) облик-
витет — косо положение, наклонено по
ложение, косо направление ; виж asyn-
clitism us. (Г) косое положение, наклон
ное положение, (е) obliquity. (!) obli
quité. (d) Schrägstellung, Obliquität,
obliquus, -a, -um : (b) кос, полегат, накло
нен, косо протичащ, (г) косой, наклон
ный. (е) oblique, inclined. (!) oblique,
(d) schief, schräg.
obliterans, gen.
- a ntis [ob-literare, pp.
ob literatus, заличавам, унищожавам) :
(b) облитериращ — заличаващ, закриващ,
запушващ, виж obi iteratio, (г) облитери
рующий, закупоривающий, (е) oblitérant.
(О oblitérant. (d) vernichtend, verödend.
obliteratio, -onis, / [= унищожаване, от
obliterare j ) : (b) облитерация, облите-
риране — патологично заличаване, за
криване, зарастване на отводен канал,,
кръвоносен съд или отвор на кухина
чрез изпълването им с твърди маси,
срастване на стените им н т. и. ; при
кръвоносни съдове често к а т последи
ца на възпаление, ендартерипт или ор
ганизиране на тромби, (г) облитерация,
(е) obliteration. ( о oblitération. (d) Ver
ödung, Obliteration.
о. arteriarum : — thrombangiitis ob
literans.
o. pericardii : срастване на двата пе
рикардии листа след прекаран перикар
дит, виж concretio pericardii,
oblongatus, -n, -um [oblongus продълго
ват, ллъгпест]: (b) продълговат, длъгнест,
удължен, (г) продолговатый, удлиненный,
(е)
oblong. (!) allongé, (d) v erlängert,
obnubilatio (-onis, / ) mentalis, [obnubila
tio замъгляване, злтъмияване, от ob
прел, срещу + nubes облак] : (b) помра
чаване на разсъдъка, замъгляване на съ
знанието. (г) помрачение рассудка, затем
нение сознания, (е) obnubilation, clou
ding of consciousness. (!) obnubilation
mentale, troubles de conscience. (d) geisti
ger Dämmerzustand, Bewußtseinstrübung.
Obrazcov-Straîesko’ morbus [ß. /7. Об
разцов, бележит рус. клиницист, 1849
1920, И. Д . Стражеско, голям съв. те
рапевт-клиницист, 1876 -1952]: остър ин
фарктна миокарда,виж infarctus myocardii,
obscurus,
-a,
- um : (b) тъмен, неясен,
скрит. (Г) темный, неясный, скрытый.
<е) obscure. т obscur. (d) dunkel, un
deutlich, versteckt.
observatio, -onis, / [observare наблюда
вам, следя] : (b) обсервация : 1. наблюде
ние, наблюдаване на болен, наир, ad ob
servationem pro typho abdominali ; 2. изо
лиране за наблюдение на лица, съмнител
но заболели от чума или холера или били
в контакт с такива болни, (г) 1. наблю
дение ; 2. обсервация. (е) observation.
«obsessio
347
occlusio
(f) observation. (d) Observation, Be
obachtung.
о. c linica : (b) клинично наблюдение
(на болен), (г) клиническое наблюдение,
(е) clinical observation, report of a case.
(f> observation clinique, (d) Kranken
beobachtung.
•obsessio, -onis, / [obsidere, pp. obsessus,
обсаждам, овладявам] : (b) натрапливо
състояние, състояние на натрапливи
идеи
натраплива невроза, при която
една идея постоянно изпълва мисълта,
внушаваща неразумни действия, въпре
ки усилията на болния да я пропъди ;
виж също delusio, (г) навязчивая идея.
(е) obsession, besetment, obsessional neu
rosis, compulsion neurosis, (f) obsession,
(d) Zwangszustand, Zwangsvorstellung,
Obsession.
•obstetricia (sr. ars), -ae, / [obstetrix*] : (b)
акушерство — дял от медицинската нау
ка. занимаващ се с бременността, раж
дането и следродилния период ; виж с ъ
що tocologia. (г) акушерство, (е) ob
stetrics. midwifery, (f) obstétrique, (d)
Geburtshilfe.
obstetric(i)us,
-a, -uni Itli. (b) акушер
ски, родилен, напр. forceps'" obstetric(i)n.
(г) акушерский, повивальный, родовспо
могательный, (е) obstetric, obstetrical.
(*) obstétrical, (d) geburtshilflich,
obstetrix, -icis, / [obstare стоя пред, озна
чаващо положението, което акушерката
е вземала в миналото при раждане] : (Ь)
акушерка, (г) акушерка, повивальная
бабка. (е) midwife. а ) sage-femme, ac
coucheuse, (d) Hebamme, G eburtshelferin,
obstipatio,
- o nis, / [ob пред, срещу -f
s tip a re натъпквам] : обстппация, виж
constipatio (alvi).
obstipus, -a, -um : (b) наклонен, наведен
настрани, напр. caput* obstipum, (г)
наклоненный, склоненный набок. (е) in
clined, wry. (i) penché, incliné, (d)
schief, auf die Seite geneigt,
•obstructio, -onis, / [obstruere, pp. ob
stru ctu s, строя отпред, преграждам,
пр еча]: (Ь) обструкция — препятствие,
пречка, задръстване, закриване, затваря
не, запушване, затрудняване на преми
наването, непроходимост, (г) препят
ствие, закрытие, закупорка, непроходи
мость. (е) obstruction, stoppage, (f) ob
struction. (à) Obstruktion, Verstopfung,
Verlegung, Verschliß,
o. alvi : —►obstipatio,
о. Intestini: -> ileus.
obturatio, -onis, / [ob-turare, pp. obtura
tu s > затиквам, запушвам] : (b) обтура
ция — затваряне, закриване, запушване
(на кухини, черво, съдове и др.). (г)
закрытие, закупорка. о о obturation. (О
obturation, occlusion, (d) Verlegung, Ver
stopfung, Obturation.
obturatorius,
-a,
-um [f]: (b) обтура-
ционен — затуляш, затварящ, запуш
ващ. (г) обтурационный, запирающий,
замыкающий, (е) obturating, (f) obtura
teur. (d) verstopfend, verschließend,
obturatus, -a, -um [ t ] : (b) затулен, затво
рен, закрит, напр. foramen* obturatum,
(г) запертый, закрытый, ( е) closed. (f)
clos, fermé, (d) verstopft, obturiert.
obtusio, -onis, / [ I ] : (b) притъпление
(при перкусия) ; виж също sonus obtu
sus sive obscurus, (г) тупость (при пер-
кусии). (е) dul(l)ness (of sound), (f) ma
tité (du son), (d) Dämpfung,
obtusus, -a, -um [рр. от ob-tundère удрям,
притъпявам (от много удари)] : (Ь) при
тъпен, тъп. (г) притупленный, тупой. (е)
obtuse, blunt (not acute), dull (in intel
lect). (f) obtus, (d) stumpf, abgestumpft,
obvolutio, -onis, / [ob-volvëre, pp. obvolu
tu s, завивам] : (b) обвиване, увиване, (г)
об(в)ертывание, обволакивание, (е) e n v e
loping, envelopment, (f) enveloppement.
(d) Packung, EinWickel ung.
occipitalis,
- e [occiput*] : (b) окципита-
лен
отнасящ се до тила, тилен; за
субокципитална пункция виж punctio su b
occipitalis. (г) затылочный. (е) occipi
tal. (f) occipital, (d) okzipital, Hinter
haupts- .
occiput,
- pitis, n [occipitium тил, от ob
срещу + caput глава] : (b) задната и
долна част на главата, тил; срв. sinci
put. (г) затылок, (е) id. (f) id. (d) Hin
terhaupt, Hinterkopf.
occlusio, -onis, / [oc-cludère, pp. occlusus,
затварям] : (b) оклузия - затваряне, за
криване, запушване, непроходимост, (г)
закрытие, закупорка, непроходимость.
(e) occlusion, (f) occlusion, ferm eture,
(d) Okklusion, Verschluß, Verschließung.
о, intestini : непроходимост на чер
вата всл. на тумор, прегъване, завиване,
сплитане (volvulus*) или чуждо тяло,
механичен илеус ; виж ileus.
о. pupillae : (b) пълно закриване на
зеницата от псевдомембрана, (г) зара-
щение зрачка, (е) occlusion of the pupil,
(о occlusion de la pupille, (d) Pupillen-
Verse hl u ß.
occhisivtis
348
odynacusis
occlusivus, -a, -um [f ): (b) оклузивен —
запушваш, затварящ, закриващ, (г) за
крывающий, запирающий, ( е) occlu siv e,
(f) obturant, occlusif. (d) verschließend,
okklusiv.
occultus, -a( -um \oc-culëre, pp. occultus,
скривам] : (b) окултен - - скрит, напр.
sanguis* occultus, (г) скрытый, оккульт
ный. (е) occult, (f) occulte. (d) okkult,
verborgen.
ochronosis, -is, / [d>xpàç oc/iros бледо-
жълт, жълтеникав] : (b) охроноза —
тъмно пигментиране (кафяво или черно,
подобно на мастило) на хрущялите, по
някога и на други тъкани (лигаменти, су
хожилия, еклери, лигавицата на устните
и др.) при хронично отравяне с карбол
или ендогенно всл. на смущение в об
мяната на белтъчините ; виж също alcap-
tonuria. (Г) охроноз. (е) id. (f) ochro
nose. (d) Ochronose.
octana, -ae, / (febris) [octo осем] : (b) ок
тана — треска, повтаряща ce на ос
мия ден. (г) октана (лихорадка), (е) oc-
tan (fever). а ) fièvre octane, (d) Oktann.
octavus (nervus) (octavus осми, от octo ♦ ]:
►ner\rus stato-acusticus.
ocularis, -e [oculus*] : (b) окуларен — от
нася их се до окото, очен. (г) глазной.
(e) ocular, visual, ophthalmic, (f) ocu
laire. (d) okular, okulär, Augen- .
oculomotorius [oculus* -b movere, pp.
motus, движа]: съкр. означение за ner
vus* oculomotorius.
oculus, -i, m : (b) око ; за очна ябълка
виж bulbus oculi. (Г) глаз. (е) eye. (f)
œil. (d) Auge.
odont- , odonto- [ôôo<)ç, ôôôvtgç odus, odon
tos, зъб]: в съставни думи означава
зъб или зъби, зъбен.
odontalgia, -ae, / [ôôoôç, -dvxoç | +
a lg o s болка] : (b) одонталгия
зъбна
болка, зъбобол. (Г) зубная боль, (е)
toothache, id.,
odontodynia, dentalgia.
(f) odontalgie, dentalgie, mal aux dents,
rage de dents, (d) Zahnschmerz, Zahn
weh, Odontalgie.
odontalgica (remedia), n pl [| ]: (b) одон-
талгици — лекарствени средства против
зъбни болки, (г) средства, утоляющие
зубную боль, (е) id., toothache remedies,
(f) odontalgiques. (d) id.
odontiasis, -is, / [ôdoûç, -gvtgç | ]: одон-
тиаза: 1. = dentitio*; 2. смущение, не
разположение, предизвикано от ннкне-
нето на зъбите, трудно пробиване на
зъбите.
odontitis, -tidis, / [dôoûç, -6vtoç J 4- -itis
= възпаление) : (b) одонтит — възпале
ние на зъб, виж pulpitis, (г) одонтит.
(e) id. (f) odontite. (d) Zahnentzün-
diing, id.
odonto-:
->
odont-, odonto- .
odontogenes, gen.
- is [Moùç, -ovxoç odus,.
- o ntos, зъб + -ifevr/ç -genes* произля
зъл) : (b) одонтогенен — изхождащ от
зъбите или свързан с развитието на зъ
бите. (г) одонтогенный, (е) odontogenic,
(f) odontogène, (d) odontogen.
odontolithus, -i, ni [ôàobç.
- àvzoç | 4- A£&gç.
lithos камък]: -► calculus dentalis sive
dentis.
odontologia, -ae, / [ôSoûç, - ôyzoç ] 4- Щос.
logos учение): (b) одонтология - - уче
ние за зъбите и болестите им ; дял от
стоматологията. (г) одонтология. ( е)
odontology, dentistry, (f) odontologie,
«art dentaire, (d) Odontologie, Zahnheil
kunde, Gebißktmde.
odontom a, -atis, n [àbobç, - ôvtgç | 4- -oma
—
тумор] : (b) одонтом - - зъбен тумор:
тумор, представлявай! конгломерат от
различни (меки и твърди) зъбни тъкани,
или пък безформена маса, възникнала всл.
на нарушаване развитието на зьбния
зародиш. <г) одонтома. ( е) id.,
odon-
tome. (О odontome. (d) Zahngeschwulst,.
Odontom.
odontorrhagia, -ae, / [tôouç,
- ôvtoçf 4-
p^TVüjit rh e g n y m i разкъсвам, разпуквам
ce] : (b) одоиторагия — (профузно) кръ
вотечение след изваждане на зъб. (г),
кровотечение вследствие извлечения зу
ба. (e) id. (f) odontorragie. (d) Odontor-
rhagie, Blutung nach Zahnextraktion,
odor, -oris, rn: (b) миризма, напр. о. phthi
sicus - - тежката характерна миризма,
която излъчват болните с напреднала
белодробна туберкулоза, (г) запах, ( е)
odo(u)r, scent, (f) odeur, (d) Geruch,
odorans, gen.
- a ntis [odorare изпълвам с
аромат]: (b) издаващ миризма, мириз
лив, ароматен, (г) пахучий, душистый,
(е) odoriferous, odorant, udoroiis. <»>
odorant, odoriférant, aromatique, (d) duf
tend, duftig, stark riechend,
odynacusis, -is, / [ôôûvrç odyne болка -f-
axoûco akuo слушам]: (b) одинакузис
повишена чувствителност на органа на
слуха (слуховия анализатор), така ч е
шумът и звукът причиняват болка, (г)
одинакузис. (е) id. (f) id. (d) Odyn-
aktise.
odynophagia
349
oesophageu*
odynophagia, -ae, / [ô$6vrj ] cpa^stv pha-
gein ям] : (b) одинофагия — болезнено
гълтане, изпитване на болки при поглъ
щане на храна, (г) боль при глотании,
(е) id.,
painful deglutition, (f) odyno-
pliagie. (d) Odynophagie.
odynophobia, -ae, / [ôôôvirj | -f <pô0oç pho-
bos страх] : (b) одинофобия — препален
страх от болка, (г) страх перед болью,
(е) id. (f) odynopliobie. (d) Odyno-
phobie.
oedem a, -atis, n [oIôtnix oiderna подуване,
тумор] : (b) едем(а) — оток, оточно по
дуване : подуване на една тъкан всл. на
увеличено насъбиране на серозна теч
ност в тъканните пространства, напр.
оток на мозъка, на белия дроб и др. ;
при разпространен оток на кожата и
подкожната тъкан говорим за anasarca*',
а насъбирането на течност в кухините,
на тялото наричаме hydrops*; под оточ-
на бо.гест разбираме едновременното
съществуване на oedema и hydrops ;
различаваме : застойни отоци (при де-
комиенсирано сърце), бъбречни, възпа
лителни, кахектични, ангионевротични и
др. (Г) отек, (е) (o)edema. (f) œdème,
(d) Ödem, Wassersucht, wassersüchtige
Schwellung.
oe. acutum circumscriptum : -►oede
ma angioneuroticum.
oe. angioneuroticum, oedema acu
tum circumscriptum (Quincke): (b) ан-
гноневротичен оток, едем(а) или оток на
Квинке
внезапно, периодично явяващ
се ограничен оток, особено на лицето
или горните крайници, който трае от
2—3 часа до дни; вазомоторно разстрой
ство като израз на алергия, особено у
жени в климакса, обикновено със силна
периферна и локална еозннофилия. (г)
отек Квинке, ангионевротический отек,
острый ограниченный отек, крапивница
гигантская. (е) angioneurotic (o)edemn,
giant urticaria, Quincke's disease or
(o)edema, Bannister's disease. <0 œdème
de Quincke, maladie de Quincke, œdème
aigu circonscrit, œdème rhumatismal à
répétition, urticaire géante, (d) Quineke-
sches Ödem, akutes angioneurotisches
Ödem, (sy n) oedema Quinckci, oedema
intermittens, oedema locale transiens,
urticaria gigantea, urticaria oedematosa.
oe. glottidis: заблуждаващо и оста
ряло означение за oedema* laryngis ;
засягането само на истинския гласов
апарат (glottis*) е извънредно рядко.
oe. intermittens :
oedema angio
neuroticum.
oe. laryngis: (b) оток на ларинкса,
на гръкляна — инфилтриране на субму-
козната тъкан със серозна, слузна или*
гнойна течност, при възпалителни про
цеси в ларинкса или в негово съсед
ство, както и при местни или общи цир
кулационни смущения ; протича с дис-
пнея, често стридор, опасност от задуша
ване. (г) отек гортани, (е) (o)edema of
the larynx, (o)edema of the glottis, (f)
œdème de la glotte, (d) Kehlkopfödem,.
(Glottisödem).
oe. locale transiens: —►oedema an
gioneuroticum.
oe. malignum: 1. infectio* gazosa ;
2. anthrax* (при локализация на лицето)..
oe. papillae (n. optici): (b) застойна
напила - - уголемяване, набъбване и из
дуване на напилата на зрителния нерв
напред в стъкловидното тяло, в повечето
случаи всл. на увеличение на вътрече-
репното налягане. ( г) . застойный сосок
(зрительного нерва), (е) papill(o)edcina,
choked disc, (f) stase papillaire, papille-
de stase, (d) Stauungspapille, (syn) pa
pilla oedematosa.
oe. pulmonum : (b) оток па белите
дробове, белодробен оток
излизане
на серозна течност от белодробните ка
пиляри в алвеолите при застой в мал
кото кръвообращение всл. на отслабване
на левия вентрикул при още относител
но добре запазена сила на десния, освен
това при дразнене от газове (хлор, фос
ген и др.) . (Г>отек легких. (е) (о Jedem а
of the lungs, pulmonary (o)edema. (f)
œdème pulmonaire (d) Lungenödem.
oe. Quinckei :
oedema angioneuro
ticum.
oe. renale : (b) ренален или бъбречен
оток ; отоци при бъбречни болести се
наблюдават при остър гломерулонефрнт,.
хроничен нефрит, нефроза, нефропатия у
бременни и се явяват отначало на лице
то, особено в областта на клепачите, (г)
почечный отек. (е) renal (o)edenia. (О
œdème renal. (d) renales Ödem,
oedematosus, -a.
- um \ocdcma?] : (b) еде-
матозеп
характеризиращ ce c оток,
отскъл, подпухнал. (Г) отечный. ( е) (о)е-
dematous, dropsical, (f) œdémateux, (d)’
odematös.
oesophageus, -a, -um (BNA, PNA) oeso
phagiens (INA): (b) езофагеалеи — от
насящ ce до или свързан с хранопро-
oesophagitis
oleosus
350
вода (oesophagus*), принадлежащ на хра
нопровода, хранопроводен, (г) относя
щийся к пищеводу, (е) (o)esophageal.
(f) œsophagien, (d) ösophageal, Speise
röhren- .
oesophagitis, «tidis, / [oesophagus* -f-
- itis = възпаление] : (b) езофагит — въз
паление на хранопровода, (г) эзофагит,
(е) (o)esophagitis. (f) œsophagite. (d)
Speiseröhrenentzimdung, id.
oesophagodynia,
-a e, / [oesophagus +
ôôuvr, odyne болка]: (b) езофагоднния -
болка в хранопровода, (г) боль в пище
воде. (е) (o)esopliagodynia. (f) œsopha
godynie. (d) Ösophagodynie.
oesophagoscopia, -ae, / [oesophagus 4-
axcizèw skopeo гледам, разглеждам] : (b)
езофагоскопия — директно оглеждане
вътрешността на хранопровода с езофа-
госкоп. (г) эзофагоскопия, (е) (o)esopha-
goscopy. (f) œsophagoscopiе. (d) Ösopha
goskopie.
oesophagospasmus, -i, ni [oesophagus • 4-
q%7.o\l6ç spa sm os спазъм, гърч] : (b) езо-
фагоспазъм — спазъм на хранопровода ;
при нервни хора, бяс и др. (Г) спазм
пищевода, ( е) (o)esopliagospasm. (f) œso-
phagospasme. (d) Speiseröhrenkrampf.
Ösophagospasmus, (syn) spasmus oeso-
phagi.
oesophagostenosis, -is, / [oesophagus* -f
crcevôç sté n o s тесен] : (b) езофпгостено-
за — стеноза на хранопровода : частич
на стриктура или общо стесняване на
хранопровода, (г) сужение пищевода,
(е) (o)esophagostenosis. (f) œsophagostc-
nose, sténose œsophagienne, (d) Speise
röhrenstenose, Ösophagostenose. (syn)
stenosis oesophagi.
oesophagus, -i, tn [obcqp^c; olsophagos,
от otao) oiso ще нося (fut. or c^spco phe-
ro нося) + cpa^elv phagein ям] : (b) хра
нопровод. (r) пищевод, (e) (o)esophagus,
gullet, (f) œsophage, (d) Speiseröhre,
Ösophagus.
oestrogena (remedia), n!pl [oestrus* -f-
^svoç genos раждане, произход, от 7^ 0-
{ixt gignomai произхождам] : (b) естро-
генн — естрогенни вещества, естроген-
ни хормони, фоликулни хормони, има
щи действието на женския полов хор
мон (=oestradiol) ; предизвикват oestrus*
у животните и развитие на вторичните
полови белези, промени във влагалищната
мукоза и пролиферация на ендометриума.
(г) эстрогенные вещества, (е) (o)estrogens,
•(o)estrogenic hormones, (f) œstrogènes
(hormones), (d) Östrogene Stoffe, Folli-
kelliormone.
oestrogènes, gen.
-is (1oestrus* -f-
- ysvt^
- genes- произлязъл]: (b) естрогенен:
1. предизвикващ oestrus* у животните;
2. имаш действието на женския полов
хормон { ==oestradiol), (г) эстрогенный, (е)
(o)estrogenic. (f) œstrogène, œstrigène.
(d) östrogen.
oestromania, -ae, / [oestrus- -f- pavi* ma
nia лудост, безумие] : —►nymphomania,
oestrus, -i, ni [olarpoç oistros стършел ;
мъчителна страст, страстен ко пнеж ]:
(b) еструс
разгоненост, течка, стре
меж към съвъкупяване у животните :
състояние на полова възбуденост, на
стъпваща периодично у женските млеко-
питаещи животни ; през този период
стават съвъкупяването и оплодяването.
<«■> течка. (е) (o)estrus, (o)estrum, heat
(of anim als), (f) id.,
rut. (d) Brunst,
Östrus.
officinalis, -e [officina работилница, апте
ка] : (b) офишшален
намиращ се във
фармакопеята, фармакопеей, намиращ се
в аптеката в готов вид (за лекарства),
противоположно на m agistralis* ; виж
form ula officinalis. (г) официнальный,
фармакопейный, (е) official, o fficin al,
(f) officinal. (d) offizinell.
oidiomycosis, -is, / [Oidiurn (albicans) 4-
pûxr/ç niykes гъба] : -> candidamycosis.
Oïdium albicans [(odôiov oidion, умал. от
cpöv ооп яйце]: -*■ Candida albicans,
okytocica (remedia), n pi [cùxûç окy s бърз +
xôxoç tok o s раждане] : —►oxytocica.
ol. : oleum* ; съкр. в рецепти.
olea, -orum, n pl : -► oleum,
olecranon,
-i, n [cbXivrj olene лакът -f
xpavfov kratiion череп, глава, т. e. „гла
ва на лакътя“|: (b) олекранон — лакъ-
тен израстък : изпъкналият извит горен
край иа лакътната кост (ulna), (г) лок
тевой отросток. (е) id. (f) olécrane. (d)
Olekranon, Ellenhnken,
Ellenfortsatz,
Ellenbogenhöcker.
oleogranuloma, -atis, n [oleum | 4-granu
loma*] : (b) олеогранулом — хронично
възпалително огнище всл. на паренте-
рално вкарване на маслени вещества
(камфорово масло и др.) и др. ( г) олео-
гранулема. (е) id. (f) oléogranulome. (d)
Oleogranulom.
oleosaccharum, -i, n [oleum масло 4- sac -
diarum захар]:
elaeosaccharum.
oleosus, -a, -um [oleum f ]: (b) маслен,
пропит с масло, мазен, (г) маслянистый,
oleothorax
351
жирный, (e) oily, greasy, (f) huileux,
gras, (d) ölig, fett.
oleothorax, -acis, m [oleum* -f £d>p*g tho
ra x гръден кош] : (b) олеоторакс —
вкарване на масло (обикновено oleum pa-
raffini) в плевралното пространство при
известни случаи на лечение с изкуствен
пневмоторакс, (г) олеоторакс, (е) id.
(f) oléothorax. (d) id., Ölbrust.
oleum, -i, n [= дървено масло]: (b) масло
(растително, минерално или течно живо
тинско); съкр. в рецепти ol. (г) масло
(жидкое), (е) oil. (f) huile. (d) Öl.
о. aethereum: (b) етерично масло,
(г) эфирное масло, л етучее масло. (е)
volatile oil, essential oil, ethereal oil.
(f) huile essentielle, huile éthérée, es
sence. (d) ätherisches Öl.
о. camphoratum : (b) камфорово мас
ло. (Г) камфорное масло, (е) camphora
ted oil, liniment of camphor, camphor
linim ent; injection of camphor, (f) huile
camphrée, (d) Kampferöl, id.
о. jecoris Aselli : (b) рибено масло,
мору ново масло ; получава се от пресния
черен дроб на моруната (Gadiis morrhua
и др.) ; силно калорично, лесно резорби
ращо се хранително вещество, най-лесно
усвояемата от всички видове тлъстини ;
1 г съдържа най-малко 750 МЕ вита
мин А и 80 МЕ витамин D. (г) рыбий
жир, тресковый жир. (е) cod-liver-oil.
(0 huile de foie de morue. (d) Leber
tran. (syn) oleum Morrhuae.
o. Morrhuae :
oleum jecoris Aselli,
о. Olivarum : (b) дървено масло, зех
тин. (г) оливковое масло, прованское
масло. (е) olive oil. (о huile d'olive,
(d) Olivenöl.
о. paraffinî: -> oleum vaselini.
o. Ricini : (b) рициново масло, (г) кас
торовое масло. (е) castor oil. (f) huile
de ricin, (d) Rizinusöl, Kastoröl.
о. Terebinthinae: (b) терпентиново
масло, (г) терпентинное масло, (е) oil
of turpentine, (f) essence de térébenthine,
huile de térébenthine, (d) Terpentinöl.
о.
vaselini sive paraffinum liquidum :
(b) течен парафин, (г) вазелиновое мас
ло, жидкий парафин, (е) liquid paraffin ,
liquid petrolatum, (f) vaseline liquide,
huile de paraffine, huile de vaseline,
(d) Paraffinöl. (sy n) oleum paraffini.
olfactorius, -a, -um [olfactus*] : (b) отна
сящ ce до обонянието, обонятелен, ми-
рисен. (г) обонятельный, (е) olfactory,
(о olfactif, (d) Geruchs- .
oligohydramnion
olfactus,
- us, m [olfacere (olfacioy, pp
olfactus, помирисвам, от olëre мириша +
facë re правя]: (b) обоняние, мирис; виж
също organum olfactus. (Г) обоняние.
<е) smell, olfaction, sence of smell. (0
odorat, olfaction, sens de l'odorat. (d)
Geruch, Geruchssinn.
ölig-, oligo-
oligos малък на брой;.
малко ; малък] : в съставни думи озна
чава малко количество, недостатъчно
намалено.
oHgaemia,
-ае, /
| малко - f аГjio.
haim a кръв] : (b) олигемия — намаля
ване на общото количество на кръвта в
организма, каквото се наблюдава след
всяка внезапна кръвозягуба. (г) олиг
емия. (е) olig(a)emia, oligoh(a)emia, o lig-
h(a)emia. (f) oligémie, oligaemie, o lighé
mie. (d) Oligämie.
oligakiuria, oligakisuria, -ae, / [ôAvfdxiç
oligakis рядко -f- oupov uron урина] : (b)
олигакиурия — ненормално рядко ури
ниране, напр. при tabes* d o rsalis; про
тивоположно на pollakiuria:. (г) олига
киурия. (е) id. (f) oligakiurie. (d) Oli
gakisurie.
oligo-:
ölig- .
oligochromaemia,
-ae, / [dAt^oç (olig-:)
малко + XPÖP-X chroma багрило -f afpa.
haima кръв] : (b) олигохромемпя
намаляване на багрилното вещество (хе
моглобина) на еритроцитите, наир, при
хлороза. (Г) олигохромемпя. ( е) oligo-
chrom(a)emia, (f) oligochromémie. (d)
Oligochromämie.
oligocythaemia,
-ae, / [dA'^oç\ -f- xùtoç
kytos кухина (клетка) 4- afjia î ] : (b) оли-
гоцит(х)емия — намаление на общото ко
личество на формените елементи в пе
риферната кръв, по-спеипално намалява
не числото на еритроцитите (виж hypo--
globulin); може да се употреби и за
намаление на числото на клетките в кост
ния мозък, (г) олигоцитемия. (е) oligo-
cyth(a)eniia. (f) oligocvtémie. (d) Oligo
zythämie.
oligogalactia,-ae,/[dAt7oç t -b таАа,
galat -aktos, мляко] : —►hypogalactia.
oligoglobulia, -ae, / [ àXl^oç f ]: hypo-
globulia.
oligohydramnion,
-ii, n [oAC^t-f *3Srop
hydor вода + ä|jlv(ov amnion зародпшева
mina]: (b) олигохидрамнион — ненор
мално малко количество на околоплодни
води (по-малко от 1 > л) ; недостатъчно*
количество на околоплодни води. ( г) ма
oligomenorrhoea
352
Ombredanni syndromum
ловодие. (e) oligohydramnios, oligoam
nios. (f) oligohydramnios, oligoamnios,
oligohydramnie, (d) Fruchtwasservermin
derung, Oligohydramnie.
oligomenorrhoea,
- a e, / lôX^oç {olig-*)
малко + nienorrhoea;:] : (b) олигомено
рея
рядка менструация : менструация
с увеличени интервали, разредена мен
струация « opsomenorrhoea, или оскъдна
менструация - hypomenorrho ea*. (г) оли-
гоменор(р)ея. (е) oligomenorrh(o)ea, in
frequent menstruation, (f) oligoménor-
rhée. (d) Oligomenorrhoe, seltene Regel
blutung,
oligophrenia, -ae, / [ôX^oç î Ь фрг/v piiren
диафрагма („седалище на душата“), дух,
ум, разум) : (Ь) олигофрения — вродено
слабоумие, дължащо се на вредни фак
тори, действуващи върху плода при
вьтреутробното му развитие или върху
детето в момента на раждането (родил
на травма) или в ранното детство
(инфекции, интоксикации, постнаталиа
травма) ; най-силната степен е idiotia* ,
средната — imbecillitas* и леката —
debilitas (виж debilitas mentalis), (^ о л и
гофрения. (е) id.,
menial deficiency,
mental weakness, feeblmindedness. (0
Oligophrenie, (d) Oligophrenie (ererbte,
angeborene oder im frühen Kindesalter
erworbene Geistesschwache).
oligosialia, -ae, / [dX^oç | Jr 3'aXov sialon
слюнка]: (b) олигополия --намалено
отделяне на слюнка] ; виж също apty-
aiisnius. (Г) недостаточное слюноотде
ление. (е) id.,
oligoptyalism , (f) oligo-
sialie. (d) Oiigosiaiie.
oligozoospermia, -ae, / [dXC^oç f -f- Çftov
zoon живо същество -f- arcéppa spertna
семе, сперма] : (b) олигозооспермия — не
достатъчно количество на сперматозоиди
в изхвърлената сперма, (г) олигозооспер
мия. (е) oligozoöspermatism, id. (f) oli
gozoospermie. (d) Oligozoospermie.
«oliguria, -ae, / [ôX^oç f + côpov uron ури-
на]: (b) олигурия - намалено отделяне
на урина, намалено количество на отде
ляната от бъбреците урина (800—300 мл
дневно, средно под 500 мл); може да
се постигне изкуствено чрез прилагане
на хормона адиуретин от задния дял
на хипофизата, (г) олигурия* (е) olig-
uresia, oliguresis, id. (f) oligurie. (d)
Oligurie.
«oliva, -ae , / | --- маслина — дървото или
плодът] : (Ь) маслина
възвишение с
овална форма в продълговатия мозък.
<г> маслина, (е) olive, olivary eminence,
olivary body, (!) olive (bulbaire), (d) Olive.
Oliver-CardarellP signum
S. Oliver,
англ, лекар, 1836—1908, A C ardarelli,
итал. лекар, 1831 — 1926] : (b) симптом
иа Оливер-Кардарели — дърпане надолу
на щитовидния хрущял при всяка сър
дечна систола, което може да се почув
ствува, ако се хване с два пръста щи
товидният хрущял при наведена назад
глава ; при аневризма на аортната дъга
и при тумори в тази област, (г) симптом
Оливера-Кардарелли. (е) Oliver-Carda-
relli sign, Porter's sign, tracheal tugging,
(f) signe d ’Oliver-Cardarelli, signe de
la trachée. (d) Oliver-CardarelH-Zeichen.
oil. : olla*; ськр. в рецепти.
olla, -ae, / (~ гърне): (b) буркав, банка
(стъклена), стъкло с широко гърли,
(г) банка (стеклянная), (е) wide mouthed
bottle. (о flacon à large ouverture. (<J)
Pulverglas.
- o m a, -atis, n [-o)|ia] : в съставни думи
означава тумор или новообразувани?,
напр. adenoma*, sarcoma*.
omagra, -ae, f
ornos рамо -f- scypz
cigra лов, залавяне): (b) омагра — по
дагра на раменната става. («■> подагра
плечевого сустава. (е) id. (!) omagre.
(d) Schultergicht.
omalgia, -ae, / [a>,uoç \ -f- âX^og algos бол
ка): (b) омалгия - болка в раменната
става или делтовидния мускул, (г) боль
плеча. (е) id.,
omodynia. (f) omalgie.
(d) Scliulterschmerz, Omalgie. (syn) omo
dynia.
omarthritis, -tidis, / [w;igç f -f- ap&pov ar-
thron става -f
- itis -= възпаление] : (b)
омартрит — възпаление на раменната
става. (Г) омартрит. (е) id. (f) omartlirite.
(d) Schultergelenkentzündung, id.
Ombredanni syndromum hyperthermicum
IL
Qmbrèdame,фр. х ирург, род. 1871 [:
(b) хипертермичен синдром на Омбре-
дан, злокачествен синдром — внезапно
повишаване на температурата до 39—40и,
силна бледност, диспнея и др., настъп
ващи в следоперациониия период у де
ца, главно кърмачета, и смърт 5—7 часа
след операцията при ненавременно раз
познаване и вземане на бързи мерки ;
наблюдава се и при различии инфекции,
(г) гипертермический синдром Омбреда-
на, злокачественный синдром. <е) Огп-
brcdanne’s syndrome. (!) syndrome pâ
leur-hyperthermie du nourrisson, syn
drome d'Ombrédanne. (d) Blasse-Fieber-
omen
353
oncographia
Syndrom, Ombredanne-Syndrom. (syn)
syndromum malignum.
om en, -inis, n : знак, предзнаменование,
виж signu m mali ominis.
om entalis, -e [omentum*] : (b) оментален —
отнасящ ce до оментума. (г) сальнико
вый. (е) omental. (О omental. <d) omen
tal, Netz- .
om entitis, -tidis, / [omentum* -h
-itis ---
възпаление] : (b) оментит — възпаление
на булото (omentum*), (г) воспаление
сальника. ( е) id.,
epiploitis. (f) épi-
ploïte. (d) Netzentzündung, id. (syn) epi
ploitis.
omentocardiopexia, -ne, / [omentum* +
чар&Са kardia сърце 4- irijgtç pexis за-
крепяване] : (b) оментокардиопексия
оперативно пришиване на част от було
то за сърцето за ргзвиване на колате-
рално кръвообращение, при чести сте-
нокардични пристъпи и др. (г) оменто
кардиопексия. (е) id. (f) omentocnrdio-
pexie. (d) id.
omentum,
-i, n : (b) оментум
було,
дубликатура на перитонеум: о. m ajus -
голямо б\ло, о. minus — малко було.
<г) сальник, ( е) id., epiploon, (f) épiploon ,
(d) Netz, id.
'o minosus, -a, -um [<wuw;!*] : (b) оминозен
предвещаващ лошо, злокобен, зловещ,
фатален, с лоша прогноза. (Г) зловещий,
фатальный, роковой, (е) ominous, fatal,
(f) sinistre, de mauvais augure, fatal,
(d) unheilverkündend, unheüdrohend, ver
hängnisvoll, fatal.
<omnî bihora \omnis всеки, hora час] : (b)
всеки два часа ; о п т . bih. (съкратено).
O’) каждые два часа. (е) every two
hours. т toutes les deux heures. (d)
alle zwei Stunden.
omni hora ft]* (b) всеки час ; omn. hör.
(съкратено). (Г) каждый час. <«). every
hour, (f) toutes les heures, (d) aile
Stunde.
omnivorus, -a, -um \omnis t -f vorare по
глъщам, гълтам] : (b) омниворен — който
яде всякаква храна (животинска и расти
телна), всеяден, напр. всеядно животно.
<г) всеядный. (е) omnivorous. (0 omni
vore. (d) omnivor, alles fressend.
omodynia, -ae, / [a>;xoç omos рамо -f- daovr,
odyne болка] :
omalgia.
omphalitis,
- tidis, /
omphalos
пъп -f-
- itis =.-= възпаление] : (b) омфа-
лит - възпаление на кожата и подкож
ната тъкан в областта на пъна (у ново
родените). (г) омфалит. (е) id. (f) om-
phalite. (d) Nabelentzündung (der Neuge
borenen).
omphalocele,
- e s, / ]ôjiçpaAôç \ + y.ijXrj
kele тумор, кила] : hernia umbilicalis.
omphalomesentericus, -a, -um [dpçataç f
4- mesenterium*] : (b) омфаломезентери-
ален — отнасящ се до пъпа и булото
едновременно. (Г) относящийся к пупку
и брыжейке, (е) omphalomesenteric, (f)
omphalomésentérique. (d) omphalomesen-
terisch.
om phalophlebitis, -tidis, / [öjupaXàç f 4-
phlebitis*] : (b) омфалофлебит — възпа
ление на вените на пъпа. (г) омфалофле
бит. (е) id. (f) omphalophlébite. (d) Na
belvenenentzündung, id.
omphalorrhagia, -ae, / [à\iy*\ôç [ prfr-
v ü|jli rhegnymi чупя, разкъсвам] : (b)
омфалорагия — кръвотечение от пъпа
(при новородените), (г) омфалоррагия.
(e) id. (f) omphalorragie. (d) Nabelblti-
tung, Omphalorrhagie.
omphalotaxis, -is, /
| -f tà&ç
ta x is нареждане, ред] : (b) омфалота-
ксис — връщане на място (реномиране)
на изпадналата пъпна връв при раждане.
(Г) вправление пупочного канатика, (е)
id. (f) id. (d) id.
omphalotomia, -ae, / [ô;j.cpxX$ç j 4-
tome рязане, отрязване] : (b) омфалото-
мия — прерязване на пъпната връв. (г)
перерезка пуповины, (е) omphalotomy.
(f) omphalotomie, (d) Omphalotomie,
Abnabelung.
omphalus, -i, rn [ôpqpaXôç omphalos пъп] :
um bilicus.
onanismus, -i, mt onania, -ae, / [по името
на Onan, син на Judah, който е практи
кувал о. conjugalis ( - coitits:î: interruptus)
със сестрата на жена си] : (Ь) онанизъм,
онания, мастурбация, ръкоблудие —
изкуствено (вън от половия акт) дразнене
на собствените си ерогенни зони (полови
органи и др.), най-често с ръка, до на
стъпване на оргазъм, т. е. до ejaculatio*,
респ. (у жени и деца) до най-високата
степен па сладострастно усещане, (г)
онанизм, рукоблудие, мастурбация, ( е)
masturbation, manustupration, self-abuse,
self-pollution ; (onanism -= coitus* inter
ruptus). (f) onanisme, masturbation, ma
nustupration. (d) Onanie, Masturbation,
Selbstbefleckung, Selbstbefriedigung, lp-
sation. (syn) mnsturbatio. manustupratio,
ipsismus.
o. conjugalis : ►coitus interruptus.
oncographia, -ae. / (ö-yxos onfcos обем, ro-
ДЗ Медицинска терминология
oncoiogia
354
onychoptosis
лемина + трссфш grapho рисувам, пиша] :
(b) онкография — графично регистри
ране (с помощта на специален апарат
онкограф) иа обемните колебания на
вътрешните органи (бъбрек, черен дроб
и др.); промени в обема могат да на
стъпят, когато големината на притока и от
тичането към органа е различна; срв. ple-
thysmograpliia. (г) онкография, (е) onco
graphy. (f) oncographie. (d) Onkographie.
oncologia, -ae, / |&pcog \ купчина (подува
не, тумор) -f X670Ç log o s учение] : (b)
онкология — дял от медицинската наука,
занимаващ ce c туморите. (Г) ОНКОЛОГИЯ.
(e) oncology, (f) oncologie, (d) Onko
logie, Gesclnviilstlelire.
onomatolalia, -ae, / [evopa, ôvôpaTcç onoma,
onornatos, име -f- XaX'â lalia бърборене,
говорене] : (b) ономатолалия — натра-
плив стремеж към повтаряне на думи,
на имена. (Г) ономатолалия. (е) onomato
mania. (f) onomatolalie. (d) Namenszwang.
Wortzwang.
onomatomania, -ae, / [evepa f + pavta
mania мания] : (b) ономатомания : 1. натра-
пливо, често свързано с чувство на страх
търсене па думи (имена, названия, които
ие идват на ума), натраплив стремеж за
припомняне на имена ; 2.
—
onomatola
lia*. (г) ономатомания. (е) ici. (f) onomato
manie. (d) Namenszwang, Wortzwang.
Onomatomanie, Onomatophobie, Onoma-
tolalie.
ontogenesis,
- is, / [ov, ovroç on, ontos,
същество, part, praes, от elpt eiml съм,
съществувам 4 *^éveoiç genesis произход,
развитие]: (b) онтогенеза — развитие
на отделния индивид: история иа инди
видуалното развитие на организма от
момента на неговото зараждане до края
на живота му ; срв. phylogenesis, (г)
онтогенез, (е) id., o ntogeny, (f) ontogé
nèse. (d) Ontogenese, Entwicklung des
Einzelindividuums.
onych-, onycho- [övi>£, ovtrxoç onyx, ony
chos, нокът] : в съставни думи означава
отнасящ се до нокът или ноктите,
нокътен.
onychauxis,-is, / [ovug| 4- ct&hQanxe уго
лемяване, нарастване] : (b) онихауксис
хипертрофия на ноктите, напр. при акро
мегалия. (г) гипертрофия ногтей, (е) id.
(f) id. (d) Nagel Wucherung, Nagelhyper
trophie, id. (syn) megalonychia, hyper
trophia unguium.
onychia, -ae, / [ovag, ovoxoç f ] : (b) они-
хия: 1. болест на ноктите, виж onycho
sis ; 2. възпаление иа нокътното легло
(= о. subungualis) или на обкръжава
щите нокътя ръбове на кожата
о
periungualis); син. onychitis, onyxitis,
виж също paronychia, (г) 1. заболевание
ногтей ; 2. воспаление ногтевого ложа,
(е) 1. onychosis; 2. id., onychitis, onyxi
tis. (f) 1. onycliose; 2. onyxis. (d)
1. Nagelkrankheit; 2. Nagelbettentzün
dung, Onycliie.
onychitis, -tidis, / [Svug f 4 -/7/s - въз
паление] :
onychia (2).
onychocryptosis, -is, / |ovu£ t 4 vpomàç
kryptos скрит, покрит]:
unguis incar
natus.
onychogryphosis, -is, / :
> onychogry
posis.
onychogryposis, onychogryphosis,
-is,/
[6vug t + fpuniç grypos извит, крин,
извит като кука, от 'fpO-j,
"fpurcôç gryps,
grypos, грифон — митическа птица с
тяло на лъв и глава па орел] : (Ь) они-
хогрипоза, онихогрифоза
нарастване,
задебеляване и извиване нл ноктите по
добно иа кука или на ноктите на граблива
птица. (Г) онихогрифоз. (е) id. (f) опу-
chogrypliose, onychogrypose, (d) id.,
Krallennagel, (syn) gryposis, gryphosis.
onycholysis, -is. / |cv»)g*I 4-
lysis
освобождаване] : (Ь) онихолиза - отлеп
ване, отделяне па нокътя от нокътното
легло. (Г) оиихолпзис. (е) id. (f) onyclm-
lyse. (d) Nagelablösung, id.
onychomycosis,- is ,/[ova$ f 4 j i my-
kes гъба] : (b) онихомикозл - микотично
заболяване на ноктите, причинено от
различни видове патогенни гъбички
/Trichophyton, Achorion и др.), напр. о.
trichopiivtica, о. favosa, (г) опихомнкоз.
(е) id. (f) onychomycose. (d) Onycho
mykose.
о. microsporica : •-*
-
microsporia un
guium.
о.
trichophytica : трихофития на нок
тите ; виж trichopliytia.
onychophagia,
- a e, / [övu§, ôvuxoç onyx,
onychos, нокът H- cpx^etv phagein ям| :
(b) оиихофагня - грнзене на ноктите,
лош навик у депа и възрастни с нервна
или нервно-психопатична конституция,
(г) онихофагия, кусание ногтей, (е) o ny
chophagy, id., n ail-biting, (f) Onychopha
gie. (d) Nägelkauen, Onychophagie,
onychoptosis, -is, / |övog f 4-
ptosis
падане] : (b) оиихоптоза — опадано на
ноктите. (Г) выпадение ногтей. (е) id. ,
falling off of the nails, (f) onychoptose.
onychorrhexis
355
ophidismus
chute des ongles. (d) Nagelabfall, id.
onychorrhexis,-is, / [ovu§f +
rhexis
пукване, чупене] : (b) онихорексис —
ненормална чупливост на ноктите, (г)
хрупкость ногтей, (е) id., brittleness of
the nails. ( o id. (d) Nagelbrüchigkeit,
id. (syn) fragilitas unguium,
onychoschisis, -is, / [ovds t +
schizo
ценя, разцепвам] : (b) онихосхиза - хо
ризонтално нацепване на ноктите ; о.
medialis : надлъжно нацепване, (г) рас
щепление ногтей, (е) schizonychia, split
ting of the nails, (f) onychoschizle. (d)
Nagelaufsplitterung, id.
<onycho$is, -is, / [pi onychoses) [cvug.
6vux.Gç Î ] : (b) онихоза, онихози
бо
лести на ноктите, при които може да
бъде засегната нокьтната плочка, матри
цата пли и двете едновременно, (г) они-
хоз. (е) id., onychosus. onychopathy, (f)
onychose. (d) Onychose, Nagelkrankheit,
Nagelerkrankung.
onyxis, -is, / [ov’js t 1• 1. ФР• автори
възпалителен процес на нокътя, виж
onychia (2) : 2. по англо-амер. автори
врлстване на нокътя на крака в месото,
виж unguis incarnatus,
onyxitis, -tidis, / [ovuç, cvuxoç + -f •itis **-.
възпаление] : ►o nychia (2).
oogenesis, ovogenesis, -is, / [фоу [ 4
'féveaiç genesis създаване, образуване] :
(b) оогенеза, овогенеза
процес на
образуване и развитие на яйцето (яйце
клетката) в яйчника; виж ovulatio. (г)
овогенез, оогенез. (е) id.,
ovogenesis,
ovigenesis. со ovogénêse, oogénèse. (d)
Oogenese, (syn) ovigenesis,
oophor-, oophoro- [фоу oon яйне -f cpépw
prier о нося J ; в съставни думи означава
отнасящ се оо яйчника, яичников.
oophoralgia, -ае, / [oophorotf -f
algos болка] : —►ovarialgia,
oophorectomia, -ае, / : -► ovariectomia.
oophoritis, -tidis, / [oophoroti- -f- • itis
възпаление] : (b) оофорит
възпаление
на яйчника ; рядко изолирано, обикно
вено заедно със salpingitis* като вто
рично заболяване, виж salpingoooplioritis.
(г) оофорит. (е) ovaritis, id., o othecitis.
(О ovarite. (d) Eierstockentzündimg, id.
(sy n) ovaritis,
oophoro-:
-► oophor-.
oophoron, -i, n |фоу oon яйце -i- <pépo>
pheru пося] :
ovarium,
oophorosalpingitis, - tidis,/ : ►salpingn-
oophoritis.
oophorus, -a,
-um [фоуt +фёршt|:(b)
носещ яйце, яйценосен. (Г) несущий
яйцо, (е) oophorous. (f) oophore, (d)
eitragend.
opacitas, - a tis,/[^ засенченост, от opacus
сенчест, тъмен] : (b) опацитет
непро
зрачност, помътняване ; помътнено или
непрозрачно място. (Г) непрозрачность,
помутнение. (е) opacity, (f) opacité. (d)
Undurchsichtigkeit, 1 rübung, Opazität,
operabilis, -e [i ): (b) операбилен - опе
рируем, който може да се оперира, напр.
тумор, от оперирането на който може
да се очаква оздравяване или симптома
тично облекчение, (г) оперируемый, оие-
рабильный. (е) operable, (f) opérable, (d)
operabel, operierbar.
operatio,
- o nis, / [operari, pp. operatus,
работя, трудя се, от o p u s работа] : (Ь)
операция — всяка (по-голяма) хирургич
на, обикновено кръвна намеса, (г) опе
рация. (е) operation, surgical procedure,
(f) opération, intervention chirurgicale.
(d) Operation, (blutiger) Eingriff.
о. palHativa : (b) палиативна опера
ция, неликвидираща болестта, а само
временно отстраняваща заплашващите
симптоми, иапр. създаване на anus*
praeternaturalis при неопернруем рак на
правото черво, (г) паллиативная операция.
(e) palliative operation, (f) opération pal
liative. (d) Palliativoperation.
о. radicalis: (b) радикална операция,
отстраняваща напълно болестното огни
ще за разлика от operatio palliativa (виж).
(f) .радикальная операция, (е) radical ope
ration. (f) operation radicale, (d) Radikal
operation.
о* reparativa : - ►plastica.
о. Wertheimi [Е. W ertheim, виенски
гинеколог, 1864-1920]; (b) операция
(абдоминална) на Вертхайм
отстраня
ване на матката с придатъците и, пара
метра л пата тъкан с лимфните възли и
горната 1/н на влагалището, при рак на
шийката на матката, (г) операция Верт-
гейма. (е) Wertheim ’s operation, (f) opé
ration de Wertheim. (d) Wertheimsclie
Operation.
operculum,
- i, n [operire, pp. opertus,
покривам] ; (b) капак, похлупак, (г)
крышка, покрышка. (е) id., lid. cover. (*>
opercule, (d) Deckel id.
ophidiasis, -is, / : -► ophidismus.
ophidismus, -i, m (deploy ophidian змийче,
умал. от офсçophis змии
- isrnus*] : (b)
офидизъм, офидиаза
отравяне със
змийска отрова, отравяне след ухапване
ophthalmia
356
ophthalmo rrhagia
от змия ; виж morsus (1), serpens2 и vi
pera. (г) отравление змеиным ядом. 0 0
ophidiasis, ophidism, (f) ophidisme, (d)
Schlangengiftvergiftung, id. (syn) ophi
diasis.
ophthalmia, -ae, / [ôq>0*aX|iôç ophthalmos
око] : (b) офталмия — възпаление на очи
те : 1. тежък, често пъти гноен конюн
ктивит, обхващащ цялата конюнктива =
о. catarrhal is; 2. възпаление на по-дъл
боката структура на окото, (г) офтальмия.
(е) id.,
ophthalmitis, (f) ophtalmie, (d)
Ophthalmie, Augenentzündung, (syn)
Ophthalmitis.
о. catarrhalis:
ophthalmia (1).
о. electrica : (b) електрическа офтал
мия — силно болезнен конюнктивит или
кератит, предизвикан от силна, богата
на ултравиолетови лъчи светлина (квар
цова лампа, оксижен, електрожен), (г)
электрическая офтальмия, (е) electric
ophthalmia, (f) ophtalmie photo-électrique,
(d) Photophtlialmia electrica, (syn) oph
thalmia photoelectrica, photoplithalmia
electrica (днешно наименование).
о. gonorrhoica: —►conjunctivitis go
norrhoica.
о. gonorrhoica neonatorum : виж
при conjunctivitis gonorrhoica.
о. migratoria: -v ophthalmia sympa
thica.
о.
nivalis [nix, nivis, сняг] : снежна
офталмия всл. на увреждане на очите от
ултравиолетови лъчи при алпинисти,
виж niphablepsia.
о. photoelectrica
ophthalmia elec
trica.
о. sympathica : (b) симпатическа оф
талмия — особено възпаление на uvea:M*a
(особен хроничен увеит), което се раз
вива най-често всл. на нараняване (про
биване, пукване на склерата) на окото
и което след известно време (няколко
седмици до години) се явява под същата
форма и в другото, дотогава здраво око ;
преминалото в ър ху здравото око заболя
ване представлява о. sympathica, (г)
симпатическая офтальмия, (е) sympathe
tic ophthalmia, (f) ophtalmie sympathique,
(d) id. (syn) uveitis sympathica, ophthal
mia migratoria.
ophthalmica (remedia), njpl [ | ]: (b) очни
лекарствени средства, (г) глазные сред
ства. (е) ophthalmic remedies, (f) ophtal
miques (produits), (d) Augenheîlmittel, id.
ophthalmicus, -a,
-um [t J: (b) отнасящ
ce до окото, очен. (Г) глазной, (е) oph
thalmic, ocular, (t) ophtalmique, oculaire“
(d) ophthalmisch, Augen-,
ophthalmitis,
- tîdis, / [àyba\\iàç ophttud-
tnos око + -itis = възпаление] :
oph
thalmia.
ophthalmoblennorrhoea,
- a e, / [ôcp&xl-
pôç t + f&évvoç blennos слуз + foi} rhor
течение] : офтллмобленореи — гнойно
възпаление на конюнктивата, специално
conjunctivitis* gonorrhoica,
ophthalmodynamometria, -ae, / [üp&xtyôç
f -j-dôvajjiiç dynamis сила-f \ièzpov metron
мярка) : (b) офталмодинамометрия
измерване на кръвното налягане в арте
риите на ретината със специален апарат
(офталмодинамометър). (г) офгальмодина-
мометрия. (е) id. (f) ophtalmodynamomé-
trie. (d) Ophthalmodynamometrie.
ophthalmologia, -ae, f [ôcpÔ-aX|iôç \ -f Xô^oç.
logos учение] : (b) офталмология
наука за органа на зрението, за боле
стите на окото и рефракционните му
аномалии, (г) офтальмология, (e) ophthal-
mology. (f) ophtalmologie, (d) Augen
heilkunde, Ophthalmologie,
ophthalmologus, -i, ni It]: (b) офталмо
лог — очен лекар, лекар-специалист
по очни болести, (г) офтальмолог, ок у
лист, глазной врач, (е) ophthalmologist,,
oculist, (f) ocu liste, ophtalmologiste." (d)
Augenarzt, Ophthalmologe,
ophthalmometrum, -i,
[|-
psTpGv m e tro n мярка] : (b) офталмоме-
тьр - оптичен уред за измерване на
радиусите на кривината на пречупващите
повърхности на окото (роговица и леща),,
специално на роговицата, (г) офтальмо-
метр. (е) id. (f) ophtalmomètre, (d) Oph
thalmometer.
Ophthalmophthisis,
-is, /:
> phthisis
bulbi.
ophthalmoplegia,
-ae, /
opii-
thalnios око I- tcXvpî plege- удар, пора
жение] : (b) офталмоплегии — едновре
менна парализа на всички или на някол
ко черепномозъчни двигателни нерви на
.оното, т. е. едновременна парализа на
единични мускули на двете очи или на
няколко • мускула на едното око, но
инервирани от различни нерви, (г) офталь
моплегия. (е) id. (f) ophtalmoplégie. (d)
Ophthalmoplegie, Augenmuskellähmung.
ophthalmorrhagia, -ae, / [üpô-aXjiôç | -f-
prftyoiLi rhegnymi чупя, разкъсвам]: (b)
офталморагия «— кръвотечение от очната
ябълка, (г) кровотечение из глаза, (е) id.,
haemorrhage from the eye. (!) oph-
opfathalmorrhexis
357
optima Us
talmorragie. (d) Augapfelbiutung, Oph-
thalmorrhagie.
ophthalmorrhexis, -is, / [dcp&aApdg t +
rhexis скъсване, пукване] : (b) оф-
талморексис — разкъсване, пукване, руп-
тура на очната ябълка, (г) разрыв
глаза. (е) id. (f) ophtalmorrhexis. (d)
Aiigapfeizerreißung, id.
ophthalmoscopia, -ae, /
t+
axoTcéw skop eo гледам, разглеждам] : (b)
офталмоскопия — изследване дъното на
окото с офталмоскоп или с по-сложна
апаратура. (Г) офтальмоскопия, (е) oph
thalmoscopy, (f) oplitalmoscopie. (d) Oph
thalmoskopie.
ophthalmotonometria, -ae, / [ô<pO-aX|i6$ î
4- tôvoç tonos напрежение + péxpov me-
tro n мярка] : (b) офталмотонометрия
измерване на вътреочното налягане (ten
sio* intraocularis), (г) офтальмотономе
трия. (e) ophthalmotonometry. (f) ophtal-
inotonométrie. (d) Ophthalmotonometrie.
ophthalmotonus, -i, m [ôqp^ocXjjiôç t + т6voç
• ] : -* tensio intraocularis,
optata (remedia), n \pl [opium*] : (b) опиа
ти — лекарствени средства, съдържащи
опий или опиеви алкалоиди, (г) опиаты,
(е)
opiates, (f) opiacés, opiats. (d) Opiate,
opiumhaltige Arzneimittel,
opisthognathia, -ae, / |cic'.a$e(v) opisthe(n)
назад, отзад -b TvdO-oç gnathos челюст] :
retrognathia.
opisthotonus, -i, m [бя’.ад-е(у) t H- ^voç
tonos напрежение] : (b) опистотонус —
тоничен гърч на екстензорите на гръб
нака, врата и главата, понякога и на
долните крайници : тялото се извива
назад дъгообразно и при най-високата
си степен болният се опира само на тила
и петите ; характерен е за тетанус, но
се наблюдава и при менингит, отравяне
със стрихнин, хистерия, епилепсия, стру-
мипривна тетания. (Г) опистотонус. ( е)
opisthotonos, (f) opisthotonos, (d) id.
opium, -ii, n [ïiciov opion, от ànôç opos ра
стителен сок] : (b) опиум, опий — за
съхналият млечен сок, получен при на
правени нарези върху неузрелите гла
вички на мака (Papaver somniferum) ;
съдър ж а над 20 алкалоида, наир, мор
фин, кодеин, тебаин, наркотин, нарцеин,
папаверин и др. (г) опий, (е) id. (f) id.
(d) id. (syn) laudanum, meconium (2),
thebaicum (стари названия),
opotherapia, -ae, / [ànôç opos животински
или растителен сок + tepowetx therapeia
лечение] : -► organotherapia.
Oppenheimi reflexus \H. Oppenheim,
герм, невролог, 1858—1919] : (b) ре
флекс на Опенхайм — дорзално свиване
на пръстите, особено на големия пръст
на крака, при търкане с пръст надлъж
по вътрешната страна на подбедрицата
вместо плантарно свиване, както е нор
мално ; при поражение на пирамидния
път. ( г ) рефлекс Оппенгейма. (е) Oppen
heim ^ reflex. (f) réflexe d’Oppenheim.
(d) Oppenheimscher Reflex,
opponens, gen.
- e ntis \op-ponëre, pp. op
positu s, поставям срещу, противопоста
вям] : (b) противопоставящ, напр. m . op
ponens pollicis, (г) противопоставляющий,
противополагающий. ( е) oppo sing . (f>
opposant, (d) gegenüberstellend,
oppressio, -onis, / [op-primere, pp. oppres
su s, притискам, задушавам] : (b) опре-
сия : 1. чувство на притискане или стя
гане в гърдите, задушаване, причинено
от сърдечно или белодробно заболяване,
напр. о. pectoris (виж anxietas ргаесог-
dialis), о. virium (потискане, упадък на
силите) ; 2. потиснатост, угнетено с ъ
стояние, мъчително състояние, мъка. (г)
1. сжимание, стеснение в груди, уду
шье ; 2. угнетенность, томление, (е) op
pression. (f) oppression, (d) Beklemmung,
Oppression.
o* pectoris: -► anxietas praecordialis.
opsomenorrhoea, -ae, / [àbi opse късно 4-
menorrhoea*] : -► oligomenorrhoea,
opsonina, -orum, n\pl [&|k»viov opsonion
набавяне на хранителни припаси] : (b)
оисонини — вещества в кръвния серум,
подготвящи бактериите за по-лесна фа
гоцитоза ; при активно имунизиране се
увеличават (имунни оисонини
бактерио-
тропини). (г) опсонимы. (е) opsonins. ( о
opsonines, (d) Opsonine.
opticus1, -a, -um [ôttuxcç optikos прина
длежащ към зрението] : (b) оптически,
оптичен - отнасящ се до окото, до зре
нието или до оптпкатл, очен, зрителен ;
виж също opticus2. (г) оптический, глаз
ной, зрительный, (е) optic, optical, (f)
optique, (d) optisch.
opticus2 [ f 1: съкр. означение за nervus*
opticus.
optim alis, -e [optimus*] : (b) оптимален -
най-добър, най-благоприятен, напр. доза
на лекарство, температура и др. (г) оп
тимальный, наилучший, наиболее благо
приятный. (е) optimal, optimum, (f) op
timal, optimum, (d) optimal, der beste,
der günstigste.
optimus
358
organotherapia
optimus, -a, -um |superl. от bonus добър]:
(b) най-добър, най-хубав, (г) лучший,
наилучший, самый хороший, ( е) best,
(!) le mieux, (d) der beste,
ora,
- a e, / : край, граница, ръб, около
връстна ивица, нлпр. о. vulneris
край
или ръб на раната.
о.
serrata [serratus назъбен, зъбчат):
(Ь) зъбчат край
зъбчата линия : фино
назъбената гранична линия на chorioi
dea* с лежащото пред пея ресиичесто
тяло (corpus ciliare), границата между
чувствителната на светлина и сляпата
част на ретината, (г) зубчатый край (сет
чатки). (е) serrated edge of the retina.
(!) id. (d) id.
oralis, -e [os, oris, уста] : (b) орален
отнасящ се до устата, устен, нанр. ора
лен сепсис — сепсис, който взема нача
лото си от заболяване на сливиците или
зъбите
фокална инфекция, (г) ораль
ный, ротовой, (е) oral, mouth-, (f) oral,
buccal. <d) oral, m ündlich,
orbicularis, -e [orbiculus кръгче, умал.
от orbis кръг] : (b) орбикулареп — имащ
форма на кръг, кръгъл, кръгов, кръго
образен, пръстеновиден,
циркулярен,
нппр. m. orbicularis, (г) круговой, коль
цевой. (е) orbicular. (f) orbiculaire. (d)
kreisförmig, orbikular.
orbita, -ae, f [=- диря or колело на ко
ла] : (b) орбита — очнииа : костната ку
хина, в която лежат окото и придатъците
му. (Г) глазница. (е) orbit, eye-socket,
orbital cavity, (f) orbite, cavité orbitaire.
(d) Augenhöhle, id.
orbitalis, -e [orbita '] : (b) орбитален -
о тнасящ се до очницатл. (г) глазничный.
(e) orbital. (!) orbital, orbitaire, (d) orbi
tal, Augenhöhlen- .
orch-, orchi-, orcho- [opx^ orchis мъжка
полова ж леза]: в съставни думи озна
чава отнасящ се до мъжката помай
(семенна) жлеза, до тестикула.
orchialgia,
-ае, / [opxiç ] 4- ùX^oç algos
болка): (b) орхиалгия — болка в тести
кула, тестикул на невралгия, (г) боль в
яичке. (е) id., o rchidalgia, orchiodynia,
orchioneuralgia. (!) orchialgie, névralgie
testiculaire, (d) Hodenneuralgie, Orchi
algie.
orchiepididymitis, - tidis,/ [ôpxiç î + epi
didymitis*] : (b) орхиепидидимит — въ з
паление un семенната жлеза и прида
тъка »i (надсеменника). (г) орхиэпидидн-
мит. (е) id. (f) orchi-épididymite. (d) id.
orchitis, - tidis / [ôpx'.ç ? 4- -itis - възпа
ление] : (b) орхит - възпаление па се
менната жлеза, на тестикула, (г) орхит.
(е) id. (!) orchite, (d) Hodenentzündung,
id. (syn) didymitis, testitis.
ordinator,
- o ris, m f (-= разпоредител, от
ordinare нареждам, определям|: (b) ор
динатор
лекуващ лекар в лечебно-
профилактично заведение, работещ под
ръководството на завеждащия отделе
нието. (г) ординатор, лечащий врач, (е)
attending physician. (!) médecin traitant.
(d)
behandelnder Arzt, ordinierender
Arzt.
orexis,
- is. / [öpsg*.-
стремеж, желание,
позив за ядене, апетит, от dpiyа> orеgo
стремя се към нещо, желая нещо] : —
appetitus.
organa,
- o rum, nipt: -> organum,
о.genitalia;вижприorgantim.
о.
sensuum
: виж при organum.
organicus, -a, -um (cp^avov j]: (b) орга
ничен, органически
отнасяш се до
орган или до животински или растите
лен организъм ; органическо съедине
ние —
-
всяко химическо съединение,
съдържащо въглерод. (Г) органический.
(e) organic. w organique, (d) organisch.
organisatio,
- o nis, / [ -- строеж, устрой
ство, от dp^avov organon оръдие, уред.
орган] : (b) организиране
превръщане
на тромб, на излив и т. н. в органна тъ
кан, в сьдьрж ащ а съдове съединителна
тъкан чрез навлизане на клетки и ново
образувани съдове, (г) организация. (е)
organization, (f) organisation. (d) Orga-
nisation.
Organismus,
-i. m [î|:(b) организъм,
живо същество (животинско или расти
телно). (г) организм, живое существо,
(е) organism. <*> organisme. (d) Lebe
wesen, id.
organotherapia,
-ne, / (cpyzvov t орган 4-
&sparce'a therapeia лечение] : (b) органо
терапия - органна терапия, тъканиа
терапия : лечение на болестите с живо
тински органи, оргаини екстракти, из
стискани от тях сокове и приготвени
препарати от органи, напр. имплантиране
на жлези за хормонна субституционна
терапия, тъканна терапия по Филатов,
антнретикуларен серум по Богомолец
(Bogomoleci* serum) и др. (г) органоте
рапия. (е) organotherapy, opotherapy. (!)
opothérapie, Organotherapie, (d) Organo
therapie, Opotherapie, Organbehandlung,
Gewebssaftbehandlung.
(syn)
opothe-
rapia.
organum
359
orificium
organum, -i, n (pl organa) [op^avov t ] • (b)
орган — част от организма, съставена
от няколко тъкани и извършваща спе
цифична функция, напр. дишане, секре
ция, зрение и др. (Г) орган, (е) organ,
(f) organe, (d) Organ.
orgatia accessoria : (b) добавъчни или
акцесорпи органи—образувания, обикно
вено с анатомичен строеж на съществу
ващите в организма главни органи, (г)
добавочные, и л и акцессорные, органы, (е)
accessory organs. (f) organes accessoires,
(d) Nebenorgane.
organa genitalia \generare произвеж
дам, създавам, раждам]: (b) генитални ор
гани, гениталии — полови органи, органи
ма размножаването : о. genitalia mascu
lina — мъжки полови органи, о. genita
lia feminina
женски полови органи
(външни и вътрешни), (г) половые орга
ни. (е) genital organs, genitals, repro
ductive organs, id. (f) organes génitaux,
organes sexuels, (d) Geschlechtsorgane,
Genitalien, Zeugtingsorgane.
organa genitalia feminina (INA, PNA)
organa genitalin muliebria (BXA) : ute
rus, ovaria, tubae uterinae, vagina, clito
ris, vulva.
organa genitalia masculina (INA,
PNA) — organa genitalia virilia (BNA):
lestes, penis, vesiculae seminales, prostata.
o.
gustu s (PNA) ----- organon gusiiis
(BNA, INA) : (b) орган ita вкуса, вкусов
анализатор. (Г) вкусовой анализатор. (О
gu stato ry organ, organ of taste, (f) or
gane de goût. («О Geschmacksorgan.
о.
olfactus (PNA) =-■ organon olfactus
(BNA, INA): (b) орган на обонянието,
на мириса, обонятелен анализатор, (г)
обонятельный анализатор, (е) olfactory
organ, organ of smell, (f) organe de
l’olfaction, organe olfactif, (d) Geruchs
organ.
organa sensuum
- us, усет, чув-
сгво] : (b) органи на чупещата, сетивни
органи, анализатори (виж analysator) ;
понятието анализатор, предложено от
И. П. Павлов, е значително ио-широко
от термина „орган на чуваната" : то
включва периферното рецепторно обра
зувание (орган па чувствата), целия про
водящ път и областта на мозъчната
кора, гдето се приемат импулсите o r
дадения рецептор ; виж organum g u stu s,
о. olfactus, о. statn-aciisticuni, о. visus,
integumentum commune (кожен анали
затор). (г) органы чувств, анализаторы.
(е) sense organs, (f) organes des sens.(d)
Sinnesorgane, Analysatoren.
о.
sp irale (PNA) = organon spirale
(Cortii) (BNA) : (b) Кортиев орган -
рецепторът за възприемане на слуховите
дразнения, разположен в ductus cochlea
ris на охлюва (cochlea4); стставеи е от
слуховите клетки. (г) кортиев орган. ( е)
spiral organ of Corti, (f) organe de Corti.
(d) id., Cortisches Organ.
o« stato-acusticum (PNA) organon
status et auditus (INA)--organon auditus
(BNA): (b) орган на равновесието и на
слуха, слухов анализатор и вестибула
рен анализатор ; включва вътрешното,
средното и външното ухо. (г) слуховой
анализатор и вестибулярный анализатор.
(e) organ of hearing, (f) organe de Гоше.
(d) Gehör- und Gleichgewichtsorgan,
organa uropoëtka(BNA,PNA).- o rgana
urinalia (INA) [o5pov iiron урина -}
-
г-otifo
poieo нравя, произвеждам) : (b) пикочо-
отделителни органи (бъбреии) и ппкочо-
отводни пътища (уретери и пикочен ме
хур); виж също apparatus urogenita
lis. (г) мочеотделительные органы, (е)
urinary or uropoietic organs, (f) organes
urinaires. (d) Harnorgane.
о.
visus (PNA)=-organon \isus (BNA,
INA): (b) орган на зрението
окото:
organa oculi accessoria
-
добавъчни
органи на окото : очни мускули, кле
пачи, конюнктива, слъзен апарат it др.
(Г) орган зрения. . (е) organ of vision,
organ of sight, (f) organe de la vue,
organe de la vision, (d) Sehorgan.
Orgasmus, -i, m [ср^сш arguo набконам,
горя от страст, намирам се вьн в ь 'бу
дено състояние] : (b) оргазъм
най-
високата степен на сладострастно усеща
не при co itu s, кулминационната точка
па половия акт: при мьжа но време па
оргазма настъпва ejaculatio4, а при же
ната
изтичане па секрет o r Блртоли-
повиге жлези, (г) оргазм, (е) orgasm, (f)
orgasme, (d) id.
orificium ,
- ii, n [os, oris, уста
facies
външен впд| : (b) орифициум
отпор,
отньрстие ; устие, (г) отверстие ; устье.
(e) orifice, aperture, opening, (f) orifice,
ouverture, (d) Öffnung ; Mündung.
о.
externum uteri (BNA, INA): ->
ostium uteri (PNA).
o.
urethrae externum (BNA, INA):
-
Vostium urethrae externum (PNA).
o. vaginae (BNA):
ostium vaginae
(INA, PNA).
origo
360
os3
origo, -inis, /: (b) произход, начало —
началното, по-слабо подвижното място
на прикрепване на един мускул, начало
то на черепномозъчеи или гръбначно
мозъчен нерв. (г) происхождение, нача
ло. (е) origin. (*) origine, (d) Ursprung.
ornithosis, -is, / [opviç, -tOoç, - o rnis, - ithos,
птица] : (b) орнитоза - вирусно забо
ляване, предавано на човека от птици,
протичащо с температура и често с яв
ления на интерстициална атипична пнев
мония ; виж също psittacosis. <Г) орни-
тоз. (е) id. (f) ornithose, (d) Ornithose.
oropharynx, - yngis, m [os, oris, уста +
pharynx-] : -► mesopharynx.
ortho- [ôpOtiç o r th o s прав, правилен, истин
ски] : в съставни думи означава прав,
правилен, типичен, нормален и др.
orthodontia, -ае , /|dp& ôç | прав, правилен
- f - ôaoOç, ôîovtoç ocius, odontos, зъб]: (b)
ортодонция, ортодонтия — дял от сто
матологията, занимаващ се с профилак
тиката и лечението на зъбно-челюстните
аномалии с ортопедични средства, ( г)
ортодонтия. (е) orthodontics, id. (f) or
thodontie. (d) Orthodontie.
orthopaedia, -ae, / [ôp&éçj -j- пыЫи. pai-
deia възпитание, от rcatç, ncaààç pais,
paidos, дете] : (b) ортопедия — дял от
медицинската наука, занимаващ се с въз
никването, разпознаването, предпазване
то и лечението на вродените и придоби
тите деформации на човешкото тяло ;
виж също orthodontia, (г) ортопедия. (е)
orthop(a)edics, orthop(a)edy. (f) orthopé
die. (d) Orthopädie.
orthopnoea,
-ae, / , orthopnoë, -es, /
[ôpxtàç t лРав + «vo7j Pnoe ДУ-хане, ди
шане] : (b) ортопнея — най-висока сте
пен на диспнея, при която болният по
лучава достатъчно въздух само в сед
нало или полуседнало положение, (г)
ортопноэ. (е) orthopn(o)ea. (f) orthopnée,
(d) Orthopnoe.
orthostaticus, -a, - um [ôp&6ç t +
stato s стоящ] : (b) ортостатичен — отна
сящ се до или свързан с изправеното
положение на тялото, напр. albumin
uria* orthostatica, (г) ортостатический, (е)
orthostatic, (f) orthostatique, (d) ortho-
statisch.
orthosympathicus : -► sympathicus2.
os1, oris, n (pl ora): (b) 1. уста; per os -
през устата ; 2. (рядко) устие (ostium),
малък отвор към кух орган или канал,
специално с дебели и месести краища.
<Г) 1. рот; 2. устье. (е) 1. mouth ; 2.
small opening, (f) 1, bouche; 2. orifice,
(d) î. Mund ; 2. Mündung,
о. leporinum : - ► labium leporinum.
os2, ossis, n (pl ossa) [на rp. ocrtéov oste-
<w) : (b) КОСТ. (r) кость, (e) bone, (f) id.
(d) Knochen, Bein,
о. brachii:
humerus.
о. capitatum : виж при carpus,
ossa carpi : виж при carpus,
о. coccygis [x4xxog# -0705 kokkyx,
-ygos, кукувица -- поради приликата на
тази кост на човката на кукувица]: (b)
опашна кост. (Г) копчик, ( е) coccyx, id.
(я coccyx. (d) Steißbein, id.
о.
co xae : (b) безименна кост, тазова
кост, образувана от съединяването па
os* ilium, os* ischii и os* pubis, (г)
безымянная кость, тазовая кость. (е)
innominate bone, hip-bone, haunch-bone,
os innominatum, id. (f) os coxal, os in
nomine, (os iliaque), (d) Hüftbein, (syn)
os innominatum.
о. ethmoidale (BNA, PNA) = os eth-
moides (/NA) : (b) решетъчна кост. (г)
решетчатая кость, (е) ethmoid bone,
ethmoid, (f) ethmoïde tos), (d) Sieb-
bein, id.
о.
femoris (INA) —femur (BNA, PNA):
виж femur (1).
o« frontale : (b) челна кост. <r) лоб
ная кость. (е) frontal bone. (О frontal
(os), (d) Stirnbein, id.
о. hamatum : виж при carpus,
о. Ш ит : (b) хълбочна кост. <r>
. под
вздошная кость, (е) ilium, id., iliac bone,
flank bone, .(f) ilion, aile iliaque, os
iliaque, (d) Darmbein, id.
о. ischii: (b) седалищна кост. (г) се
далищная кость. <е) ischium , id. (О
ischion. (d) Sitzbein, id.
о. lunatum : виж при carpus,
ossa metacarpalia : виж при m eta
carpus.
ossa metatarsalia : виж при meta
tarsus.
о. naviculare:
os scaphoideum,
о. occipitale: (b) тилна кост. (Г) за
тылочная кость. (е) occipital bone, ici.
(f) os occipital, (d) Hinterhauptsbein, id.
о. parietale: (b) теменна кост. (D
теменная кость, (е) parietal bone, id. (f)
parietal (os), (d) Scheitelbein, id.
о* pisiforme : виж при carpus,
о. pubis: (b) срамна или донна кост,
едната от трите части на os* coxae.
361
ossificatio
os2
(г) лобкозая,
и ли лонная, кость, (е) pubis,
pubic bone, pubes, (f) os du pubis, (d)
Schambein, id.
o.
sacrum : (b) сакрална кост — кръст
на кост (свещена кост), (г) крестец,
крестцовая кость. (?) sacrum, id., sacred
bone. (f) sacrum, (d) Kreuzbein, id. (syn)
sacrum.
o. scaphoideum (PNA)=os naviculare
(INA)=os naviculare manus (BNA) : виж
при carpus.
о. sphenoidale (BNA, PNA)=os sphé
noïdes (INA) : (b) клиновидна или ос
новна кост. (г) основная кость, клино
видная кость, (е) sphen oid bone, id.
(f) sphénoïde, (d) Keilbein, Wespen
bein , id.
o« temporale : (b) слепоочна кост. (Г)
височная кость, (е) temporal bone, id.
(f) os temporal, (d) Schläfenbein, id.
о. trapezium et os trapezoideum :
виж при carpus.
о. triquetrum: виж при carpus,
oscillatio» - o nis, / [oscillum люлка] : (b)
осцилацня—колебание ; трептене, вибри
ране (виж vibratio), (г) колебание, ос
цилляция. (е) oscillation, (f) oscillation,
(d) Oszillation, Schwingung,
oscitatio» -onis, / [oscitare прозявам ce] :
(b) прозяваме, прозявка. (Г) зевание, зе
вота. (е) yawning, gaping, yawn, (f)
bâillement, (d) Gähnen, Gähnkrampf.
osculum» -i, n (pl oscula) [ —устица, умал.
от o s уста ; целувка] : (b) пора, малка
дупчица или малък отвор, (г) пора, мел
кое отверстие, (е) pore, m inute opening,
(f) pore, petit orifice, (d) Pore, kleine
Öffnung.
-o sis, - is,/: гръцко окончание, означаващо
болест, болестно състояние, обикно
вено от невъзпалителен характер, не-
нормално увеличаване или разпростра
нение.
Osler-Rendu’ morbus :
teleangiectasia
hereditaria haemorrhagica, Rendu-Osler'
morbus.
osmidrosis» osmhidrosis, - i s , / [ôop/rç osrne
миризма + Côptôç hid ros пот] : (b) осм(х)и-
дроза — ненормално силна миризма на
потта, смрадлива, воняща, зловонна пот.
fr) зловонный пот. (е) id.,
bromidrosis.
(f) osm(h)idrose, brom(h)idrose. (d) Osm
idrosis. (syn) bromidrosis.
osmosis» -is, / [cbojiéç ostnos тласък, им
пулс) : (b) осмоза — дифузия на веще
ства (обикновено от разтвори) през про
ницаема преграда (мембрана, гюрознк
вещества), разделяща разтвора и чистия
разтворител или два разтвора с различна
концентрация ; особен вид на осмоза
представлява осмозата през полупрони
цаема преграда, проницаема само за мо
лекулите на едно от веществата, състав
ляващи разтвора, (г) осмос, (е) id. (f)
osmose, (d) Osmose.
osmotherapia» - a e, / [d>qi6ç | + ftepaiceCcc
therapeia лечение]: (b) осмотерапия - -
лечение чрез венозно впръскване на хи
пертонични разтвори, обикновено на 20—
40% разтвор на гликоза ; това повишава
осмотичното налягане в кръвта с послед
ствие преминаване на течност от тъка
ните в кръвта ; прилага се при кардиа-
лен оток, мозъчен оток (commotio), бе
лодробен оток и др. (г) осмотерапия.
(е) osmotherapy, (f) osmothérapie. (d)-
Osmotherapie.
ossa, n!pl :
os- (gen. ossis),
osseinum, -i, n \os, o ssis, кост] : (b) осе
ни — спойващо вещество, колаген
на костите, склеропротеин. (г) оссеин.
(e)ossein(e), ostein(e), bone-collagen, (f)
osséine, ostéine. (d) Ossein,
osseus» -a, um [os | ] : (b) костен. (r) ко
стный. (e) osseous, bony, (f) osseux. <d)>
knöchern.
ossicula» n ip t:
ossiculum.
о. auditus (BNA, PNA) = ossicula
tympani (INA) : (b) слухови костици (в
тъпанчевата кухина) — виж stapes (стре
ме), incus (наковалня) и m alleu s1 (чукче).
(Г) слуховые косточки, (е) auditory os
sicles. (f) osselets de l'ouïe. (d) Gehör
knöchelchen, Ossicula tympani,
ossiculum, -i, n [умал. от os t ] : (b) мал
ка кост, костица, особено слухова
(виж по-горе ossicula auditus), (г) косто
чка (особенно слуховая), (е) ossicle,
small bone, (f) osselet. (d) Knöchelchen,
ossificans, gen.
-antis[os| +facere(fa
cio) правя] : (b) осифнциращ — водещ
към вкостеняване, вкостеняващ, напр.
myositis* ossificans, (г) оссифицирующий,
окостеневший, (е) ossifying, (f) ossifiant,
(d) verknöchernd.
ossificatio, -onis, / [ 1 1 - (b) осификация :
1. образуване на костна тъкан; 2. вко
стеняване, превръщане в костна тъкан,
(г) образование костной ткани ; окосте
нение. (е) ossification. (f) ossification,
(d) Ossifikation, Verknöcherung, Ossifi-
zieren.
362
. o steochondropathia
oste-
oste-, osteo- [ôoxâov osteon кост ; на лат.
os, ossis] : в съставни думи означава
кост, костен.
osteitis, -tidis, f : —►ostitis.
osteoarthritis, -tidis* / [ôoxéov * -|- apO-pov
arthron става + -itis -- възпаление) :
(b) остеоартрит — едновременно въз
паление на ставата и на ставните краища
на костта ; болестното огнище може да
премине от костта в ставата (наир, при
туберкулоза), по-рядко обратното, (г)
остеоартрит. (е) id. (f) ostéo-arthrite.
(d) id.
osteoarthropathia, -ne, / [i?ziov î -f £p-
ftpov t 4- тессО-oç pathos страдание) : (b)
остеоартропатия — заболяване на ста
вата, в основата на коего лежат пре
димно първични дистрофички или некро-
тични процеси в ставния хрущял и ко
стите* наир, arthrosis* deformans, невро-
патична артропатия (виж arthropathia) и
яр- (г) остеоартропатия. (е) osteoartliro-
pathy. (Г) ostéo-arthropathie. (d) Osteo
arthropathie.
osteoarthrosis,-is, / [ôaxsov j 4-apO-pov t 1:
(b) остеоартроза ■— заболяване на ста
вата, характеризиращо се с дегенератив-
ио-дистрофичии регресивни изменения в
ставния х рущял , костите и съединител-
нотъкапните елементи ; виж spondylosis
deform ans, (г) остеоартроз, (е) id. (f)
ostéo-arthrose. (d)Osteoarthrose.
о.
deformans endemica: (b) енде
мична деформираща остеоартроза, бо
леет на Кашин-Бек — ендемично забо
ляване (Сибир, Сев. Китай, Манджурия
и др.)* изразяващо се в образуване на
множествени обезобразяващи хондро-
остеоартрози. (Г) болезнь Кашина-Бека,
уровская болезнь, (е) endemic osteoar
thritis deformans. (о maladie de Kasin-
Bek. (d) Kasin-Beksche Krankheit, (syn)
morbus Kasin-Bek.
osteoarthrotomia, -ae, / [ôjtsgv | -f- ap-
üpov t -f-xojn) tome рязане) : (b) остеоар
тротомия — изрязване на ставен край
на една кост. (Г) остеоартротомия. (е)
oste(o)arthrotomy. (f) ostéo-arthrotomie.
(d) Osteoarthrotomia.
osteoblastus, -i, m (pi osteoblasti) [ôaxsov |
- h fXnoxàç b la sto s издънка, зародиш] :
(b) остеобласт — клетка, образуваща
кост, (г) остеобласт, (е) osteoblast, osteo
plast. (f) ostéoblaste. (d) Osteoblast,
Knochenbildner.
osteochondritis, -tidis, / [6oxéov osteon
кост-}-x^vîpo^ chondros хрущял + -itis ==
възпаление] : (Ь)остеохоидрит - едно
временно възпаление па костта и хру
щяла и. (г) остеохондриг. (е) id. (f)ostéo -
cliondrite. (d)id., Knochenknorpelentziin-
dting.
o. dissecans (König) \dissecans раз-
епчащ] : асептична костна некроза с въз
можно откъсване на некритично костно
парче в ставата (mus* articu laris) ; по-
правилно osteochondrosis dissecans.
osteochondrolysis, -is, / [dresov f -h yàvt-
poç t 4- Vjgiç lysis отделяне, освобож
даване] : (b) остеохондролиза
отделяне
па парченца от ставния хрущял и обра
зуване на свободни тела в ставата лрп
възрастни (виж mus articularis), предиз
викано от смущения па оснфикаииятп и
епифизата във възрастта на растенето.
(г) остеохондролпз. (е) id. (f) ostéo-
chondrolyse. (d) id.
osteochondroma, -ntis. n [trzécv k f y.5v5-
poç t 4- -orna
= тумор] : (b) остеохон
дром - - смесен тумор or костна и хру
щялна тъкан или вкостенен хондром, (г)
остеохоидрома. (e) id. (f) ostéochondrome,
chondrome ossifia m. (d) Osteochon
drom.
osteochondropathia,
-ae, f [cj-sov î -f
xovôpoç f
pathos страдание): остео-
хондропатия - - заболяване на костта м
хрущяла и изобщо, предимно в детската
и юношеската възраст.
о. deformans coxae juvenilis (Legg-
Calvé-Perthes) : (b) юношеска деформи
раща остеохондропатия на тлзо-бедрената
става, болеет на Пертес, болеет на Лег-
Калве-Пертес
хронично възпаление
или дистрофия на главата на бедрената
кост, наблюдаващо се в детската възраст
(най-често при дена на 4 16 г.), с по
следващо скъсяване на шийката и сплес
кваме на главата на костта, ( г) бо
лезнь Пертеса, болезнь Легга-Кальпе-
Пертеса. (е) osteochondritis deformans
juvenilis, Perthes' disease, I.egg’s disease,
coxa plana, pseudocoxalgia, quiet hip
disease, (f) ostéochondrite déformante in
fantile, coxa plana, maladie de Perthes, ma
ladie de Legg-Calvé. (d) id., Perthessrhe
Erkrankung, (syn) morbus Legg-Calvc-Per-
thes, morbus Perthesi, osteochondrosis
deformans coxae juvenilis, malum coxae
juvenile, coxa plana.
o.
deformans dorsi juvenilis: юве-
нилна деформираща остеохондропатия на
епифизите на гръбначните прешлени*
най-често на долните гръдни и горните
osteochondrosis
osteogenesis
363
лумбалнн, у младежи от 10 до 16 г., пре
димно момчета, всл. на носене на теж е
сти, изтощителен спорт, неправилно се
лене на чина в училище и пр. ; завършва
с кифоза; син.: kyphosis juvenilis osteo-
chondropathica, insufficientia vertebra
rum, morbus Scheuermanni.
osteochondrosis,“is,/[doTsov t -fX6v0P°st 1:
(b) остеохондроза —дегенеративен кост
но-хрущялен процес ; терминът се упо
требява понякога като израз за arthro
sis*, arthropathia* или за обхващащия
дисковете или прешлените процес при
spondylosis*, (г) остеохондроз. (е) id.
<f) osteochondrose. (d) Osteochondrose,
о. deformans coxae juvenilis : -►
osteochondropathia deformans coxae ju
venilis (Legg-Calvc-Pertlies).
osteoclasia, -ae, / jeaxsov osteon кост +
y.Xrr.Giç kla sis чупене) : (b) остеоклазия
изкуствено разчупване (с ръка или остео
класт) на изкривена кост за изправяне
на пролени или придобити деформации,
(г) остеоклазия. (е) id., o steoclasis, osteo-
clasty. (f) ostcoclasie. (d) Osteoklasie,
Refrakturierung.
osteoclastus,
-h m|*]:(b)остеокласт:
1.
гигантска клетка в костния мозък,
резорбираща костната тъкан : 2. osteo-
dastum — уред за разчупване на ко
сти (виж osteoclasia), (г) остеокласт. (е)
osteoclast. (0 ostéoclaste. (d) Osteoklast,
osteocopus, -i. rn: остра болка в костите,
виж dolores osteocopi sive nocturni,
osteodystrophia,
-ae. / [dcxéov * -f- Sua-
(tys-
— лошо d- грофг] tropfte хранене] :
(b) остеолистрофия
заболяване па ко
стите, характеризиращо се с изменение
на строежа им всл. на нарушение на
вътрекостния метаболизъм, (г) остеодис-
трофия. (е) id., osteodystrophy, (f) Osteo
dystrophie. (d) Osteodystrophie.
о. deform ans : (b) деформираща остео
дистрофия, деформиращ остит, болест
на Пяджет (Pag et)- хронично заболяване,
предимно при мъже в напреднала въз
раст, характеризиращо се с надебеляваме
и изкривяване, особено на тибията, на-
дебелявапе па черепните кости и др. (г)
деформирующая остеодистрофия, болезнь
Педжета, деформирующий остоз. ( е) o ste
itis deformans, Paget’s disease (of the
bones), (f) ostéite déformante hypertro
phique, maladie osseuse de Paget, (d)
id., Pagetsche Krankheit (der Knochen),
(s y n ) ostitis deformans (Paget), morbus
Paget i.
o.
fibrosa generalisata, morbus Re
cklinghausen! : (b) генерализирана фи-
брозна остеодистрофия, болеет на Рек-
лингхаузен —
-
системно заболяване на
костите, предимно у жени, с бързо про
гресиращо дифузно обезкалпяване на
същите всл. на увеличено образувана
на паратиреоиден хормон (аденом не
околощитовидните жлези) ; протича с уси
лено отделяне на калций и фосфор през
бъбреците, често подувалия на костите
всл. на образуване ма кисти в тях (osti
tis fibrosa cystica generalisata), съдържа
щи хемосидерии гигантоклетъчни тумори
(кафяви тумори), спонтанни фрактури ;
виж също hyperparathyreosis, (г) парл-
тнреоидная остеолистрофия, генерализо
ванная фиброзная остео дистрофия, бо
лезнь Реклингаузена, первичный гипер-
паратиреоз. (е) osteitis fibrosa cystica,
Recklinghausen's disease, molluscum fi
brosum. (f) ostéite fibro-kystique, mala
die osseuse de Recklinghausen, (d) id.,
Rccklinghausensche Krankheit, (syn) osti
tis fibrosa (cystica) generalisata (Reckling
hausen).
osteoectomia, -ae, / [ôoxéov J, f éxx&jjtr, ek-
to me изрязване] : (b) остеоектомия
оперативно отстраняване на част от кост
или цяла кост. (г)остеоэктомия. (е) ost-
ectomy, oste(o)ectomy. (f) ostéoectoniic.
(d) Osteoektomie.
osteofibroma,-atis, /?[dorsov * +fibroma \ :
(b) остеофибром - смесен тумор от
костна и съединителна тъкан, (r) ocreo -
фибромп. (e) id., fibroosteomn. (f) osico-
fibrome, (d) Osteofibrom.
osteogenesis, -is, / jdaxsov ; -j-
ge
nesis създаване, образуване]: (b) остео
генеза — образуване на костна тъкан,
на кост. (Г) остеогенез. (e) ici.. osteoge-
ny. (i) ostéogenèse, ostéogénie, (d) Osteo
genese, Knochenbild iing.
о. imperfecta [imperfectus несъвър
шен] : (b) несъвършена остеогенеза -
несъвършено костообразуване, вродена
чупливост на костите ; характеризира се
с множествени фрактури на дългите тръ -
бести кости още в утробния живот [o. i.
congenita, болест на Фролик (W. Vrolik)]
или появяване на фрактури след ражда
нето (o. i. tarda = болест на Лобщайн,
виж osteopsathyrosis congenita), (г) не
совершенное костеобразование, врожден
ная ломкость костей, (e) id. (f) ostéoge
nèse imparfaite, (d) id. (syn) fragilitas
ossium, osteopsathyrosis congenita.
osteoideus
364
osteoporosis
osteoideus, -a, -um [ôoréov osteon кост +
- eltfiç - eides подобен]: (b) остеоиден —
подобен иа кост, напр. остеоидна тъкан
незавършена, още пекалцифицирана кост
на тъкан, (г) остеоидный, костевидный, ( е)
osteoid. ( о ostéoïde. (d) knochenartig,
knochenähnlich, osteoid,
osteologia, -ae, / [ôoxéov | + Xà^oç logos
учение) : (b) остеология — отдел от ана
томията, изучаващ костната система, (г)
остеология, (е) osteology, (f) ostéologie.
(d) Knochenlehre, Osteologie,
osteolysis,
- is, / [ôaxéov f -f Xôotç lysis
развързване, разлагане] : (b) ос геолиза -
разрушаване (размекване и абсорбиране)
на костна тъкан, напр. от костни тумори
и метастази. (Г) остеолиз. ( е ) id., o ssi
fluence. (f) ostéolyse, (d) Osteolyse,
osteoma, -atis, n [àaxéov | + -orna
---
ту
мор] : (b) остеом — костен тумор : до
брокачествен тумор, съставен от ново
образувана кост. (г) остеома, костная
опухоль. (?) id. (f) ostéome. (d) Osteom,
gutartige Knochengeschwulst,
osteomalacia, -ае, / [ôoréov î + paXaxôç
malakos мек] : (b) остеомалация — раз
мекване на костите: прогресиращо за
боляване, особено у бременни, дължащо
с е на силно обезкалцяване на костите,
при което костите стават меки и гъвкави,
получават се големи изкривявания ; при
чини : липса на достатъчно количество
калций (D-авитаминоза),
ендокринни
смущения. м остеомаляция, (е) id., mol
lities ossium, (f) ostéomalacie, (d) Osteo
malazie, Knochenerweichung, (syn) mol
lities ossium.
osteomyelitis,
- tidis, / [ôoréov | -}- jiüêXôç
niyelos костен мозък -|-
- itis = възпале
ние]: (b) остеомиелит — инфекциозен
възпалителен процес на костния мозък,
който преминава върху костта и над
костницата ; бива остър (о. acuta), пре
димно в млада възраст, протичащ с теж ки
общи явления, и хроничен, неспецифи
чен и специфичен (туберкулозен, сифи
литичен). (г) остеомиелит, ( е) id. (f)
ostéomyélite, (d) Knochenmarkentzün
dung, id.
osteonecrosis,-is, / [ôcrtéov [ 4- vexpéç nek-
ro s мъртъв] : (b) остеонекроза — не
кроза на костта в цялата й маса за
разлика от caries*. (г) остеонекроз,
омертвение кости, (е) id. (f) nécrose os
seuse. (d) Osteonekrose,
osteopathia, -ae, / [ôoréov osteon кост-f
path o s страдание]: (b) остеопа
тия : 1. заболяване на костите изобщо ;
2. учение, че болшинството от болестите
се дължат на недостатъци в костите и
могат да се излекуват с повлияването на
тези недостатъци (Still); 3. общ израз
за отношението между костния мозък и
костната тъкан, доколко при усилена
костномозъчна дейност могат да се на
блюдават повече остеопорозни процеси,
а при намалена — повече остеосклеро-
тични. (Г) 1. остеопатия. ( е) 1-2. osteo
pathy. (f) 1. ostéopathie, (d) 1. Knochen
krankheit ; 1-3. Osteopathie.
osteoperiostitis,- tidis,/ [öoisov* +
titis*]:(b) остеопериостит — възпале
ние на костта и надкостницата й. (г)
остеопериостит. (е) id. (f) ostéopéfiostîte.
(d) id.
osteopetrosis, -is, / [ôaxsov * -f тетра pe
tra камък 4**-0s/s*;] : (b) остеопетроза,
мраморна болест, болест на Алберс-
Шьонберг (Albers-Scliönberg) състоя
ние на голяма чупливост на костите, за
дебеляване на метафизите на дългите
кости, на черепните кости със стесня
ване на каналите на черепиомозъчипте
нерви, изоставане иа ръ ст и др.; фамилно
заболяване с неизяснена етиология. <Г)
мраморная болезнь, болезнь Альберс-
Шенберга. (е) marble bones, Albers-
Schoenberg disease, disseminated conden
sing osteopathy, (f) ostéopétrose, os de
marbre, ostéosdérose généralisée, mala
die d ’Albers-Scliœnberg. (d) Marmor-
knochen-Krankheit, Albers-Schonbergsche
Krankheit, (syn) osteopetrosis familiaris,
osteosclerosis congenita diffusa, morbus
Albers-Schoenbergi.
osteophyton, -i, n [ôoxéov f +- «puxôv phy-
ton растение] : (b) остеофит
патологи
чен костен нарастък, възпалително ко
стно новообразувание, изхождащо от пе
риоста. (г) остеофит, (е) osteophyte, (f)
osteophyte, (d) Osteophyt.
osteoplastica,
- a e, / [ôaxsov | -f rcXaaxtxi?
plastike ваяне] : (b) остеопластика — въз
становителна или пластична операция на
костите, присаждане на кости, изпълване
на костни дефекта и др. (г) остеоплас
тика. (е) osteoplasty, bone-grafting, (f)
ostéoplastie, (d) Osteoplastik, osteoplas
tische Operation.
osteoporosis, -is, / [<3oxâov f 4- nàpoç poros
проход, отвор, пора] : (b) остеопороза
порозност на костта : разредяване на
костта, предизвикано от резорбиране на
костното вещество и разширяване па Ха
«osteopsathyrosis
365
ostium
версовите канали ; при старост, възпали
телни процеси, сифилис и др. (г) остео
пороз. (е) id. (!) ostéoporose. (d) Osteo
porose.
«osteopsathyrosis,- is ,/[ôoréov J, -f фа&ирб^
psathyros рохкав, ронлив, трошлив] : (b)
остеопсатироза — чупливост на костите
(при рахит, остеопороза, сифилис на ко
стите), рядко като вродено страдание
(виж по-долу о. congenita), (г) остеопса-
тироз, ломкость костей, (е) id., f ragility
of the bones. (!) ostéopsathyrose, fragi
lité osseuse, (d) Knochenbrüchigkeit,
Ostéopsathyrose. (syn) fragilitas ossium.
о. congenita : (b) вродена остеопсати
роза, болест на Лобщайн (Lobstein), osteo
genesis imperfecta tarda (виж при osteo
genesis imperfecta) — вродена идиона-
тична чупливост на костите, често пъти
с очебийно светлосиньо оцветяване на
еклерите и намален слух, (г) болезнь
Лобштейна, врожденная идиопатическая
ломкость костей, (е) Lobstein’s disease,
(f) fragilité osseuse congénitale ou es
sentielle. ostéopsathyrose idiopathique,
maladie de Lobstein. (d) angeborene Kno
chenbrüchigkeit, Lobsteinsche Krankheit,
(syn) morbus Lobsteini.
«osteosarcoma,-atis, n [ôoxéov osteon кост-f-
sarcoma*| : (b) остеосарком — сарком,
изхож дат от някоя кост: злокачествен
тумор на костите, наблюдаващ се пре
димно у мъже в млада възраст, (г) остео-
саркома. (е) id. (!) ostéosarcome, (d) Os
teosarkom. (syn) sarcoma osteogenes,
•osteosclerosis, -is, / (ôoréov | -f cjxXtîpôç
sk le ro s твърд] : (b) остеосклероза —
уплътняване на костта всл. на усилено
образуване на костна тъкан, при остео
миелит, сифилис, ракова метастаза и др.
<Г) остеосклероз, (е) id., co ndensing os
teitis. (f) ostéosclérose. (d) Osteosklerose,
о. congenita diüusa: -► osteopetrosis,
•o steosynthesis, -is,/(&rcéov t 4-aûvO-scnç sy n
th esis съединение, свързване] : (b) остео
синтеза — оперативно съединяван »раи-
щата на костни фрагменти при ф»дкгурч.
(Г) остеосинтез, (е) id. (!) ostéosynthèse,
(d) Osteosynthese, Knochenvereinigung,
«osteotomia, -ae , / [ôaxéov t + tojitt) tome
рязане, разрез) : (b) остеотомия — опе
ративно създаване на отвор или разеи-
чане на кост с длето и чук за отстра
няване на секвестър, за създаване на
достъп до други органи или издялване
на парче от костта за коригиране на де
формации. (г) остеотомия, (е) osteotomy.
<о ostéotomie, (d) Osteotomie, Knochen
durchmeißelung.
ostio!olHcuIitis suppurativa: -+ impetigo
follicularis.
ostitis, osteitis,
- tidis, / [ôoxsov osteon
кост-f-
- itis = възпаление] : (b) остит,
остеит -- възпаление на костта ; в по-
тесен смисъл възпаление на плътното
вещество (compacta), което винаги е
свързано с възпаление на костномозъч-
ното пространство и периоста ; по-остри
те възпаления следва да се означават
като osteomyelitis*, (г) остит. (е) oste
itis, id. ( о ostéite. (d) Knochenentzün
dung, id.
о. deformans (Paget) : -► osteodystro
phia deformans.
o. fibrosa (cystica) generalisata (Re
cklinghausen) : —►osteodystrophia fibrosa
generalisata (Recklinghausen).
o. fibrosa cystica localisata : (b) ло
кализиран фиброзен кистозен ост(е)ит,
болест на Яфе-Лихтенщайи (Jaffe-Lich
tenstein), която за разлика от болестта
на Реклингхаузен засяга само отделни
кости, в които се образуват единични
кухини, предимно у млади хора ; етио
логия неизвестна, (г) болезнь Яффе-Лих-
теиштейиа. (е) Jaffe-Lichtenstein disease,
(f) maladie d ’Jaffe-Lichtenstein. (d) Jaffe-
Lichtensteinsche Krankheit, (sy n) mor
bus Jaffe-Lichtenstein.
ostium, -ii, n {pl ostia) [os, oris, уста]:
(b) устие, вход, малък отвор, отвърстие,
специално вход към кух орган или ка
нал. (Г) устье, вход, отверстие, (е) m ou th ,
entrance, small opening, (f) orifice, ouver
ture. (d) Mündung, Eingang, Öffn u ng
o* cardiacum (ventriculi): -> cardia,
o. urethrae externum (PNA) = orifi
cium urethrae externum (BNA, INA):
(b) външен отвор на пикочния Kai ал.
(г) наружное отверстие мочеиспуска
тельного канала, (e) meatus urinarius,
external opening of the urethra, (f) ori
fice externe de l'urètre, méat de l'u rètre,
méat urinaire. (d) äußere Harnröhren
mündung. (syn) meatus urinarius.
о, uteri (PNA) = orificium externum
uteri (BNA, INA): (b) външен отвор на
матката — външният отвор на канала на
маточната шийка, (г) наружный зев ка
нала шейки матки, (е) m outh of the
womb, orificium externum uteri, orifi
cium externum isthmi, os uteri externum,
(f) museau de tanche, orifice externe du
col utérin. (d) äußerer Muttermund.
ostium
366
otologus
о. vaginae (INA, PNA)=-orificium va
ginae (BNA) : (b) вагинален отвор
влагалищно отвърстие, входът във вла
галището. (г) отверстие влагалища, вход
во влагалище, (е) vaginal opening, ori
fice of the vagina, (f) orifice vaginal,
(d) id., Scheideneingang, (syn) introitus
vaginae.
-osus, -a,
- urn : окончание на прилагател
ни. означаващо обилно снабден със, бо
гат н а , напр. cartilaginosas — богат на
хрущял, хрущялест.
otalgia,
-ае. / [g5ç. ü>tôç us, otos, ухо -f-
algos болка] : (b) оталгия — бол
ка в ухото, причината на която отоско-
пично ие може да се установи, (г) отал
гия. (е) earache, id., otodynia, (f) otalgie,
otodynie, (d) Ohrenschmerz, Otalgie,
Otodynie, (syn) otodynia.
othaematoma,
- ntis, n [ouç, ùxàç t -f «Гр»
haima кръв -f
-onia - тумор] : (b) orxe-
матом • -
ограничена подутина в горна
та l /fj на ушната мида от излив на кръв
между хрущяла и перихондриума. (г)
отгематомп. ( е) oth(a)ematoma,
'h(a)ema
toma auris, insane ear. (f) othématome.
(d) Othämatom, Ohrblutgeschwulst. (syn)
haematoma auriculae.
othaemorrhagia, -ae,/[ouç, ùxàç | -f аГра f
-h
rhegnymi чупя, разкъсвам]: - ►
otorrhagia.
oticus, -a, -uni [oüç, d)xôçî ]: (b) отнасящ ce
до ухото, ушен. (г) ушной, (е) otic. (f)
otique. (d) auf das Ohr bezüglich, Ohr-,
Ohren-,
otiticus,
-a, -um [’]:(b)отнасяш се до
отит, във връзка с възпалително забо
ляване на ушите, напр. мозъчен аб
сцес. ( г) относящийся к воспалению уха.
(?) otitic, (f) otitique. (d) otitisch.
otitis, -tidis, f [ou£, <hxàç us, otost yxo ~h
- itis = възпаление] : (b) отит
възпа
ление на ухото. (Г) отит. (е) id. (f)
otite, (d) Ohrenentzündung, id.
о. externa : (b) външен отит — въз
паление на външния слухов канал :
1. дълбоко или ограничено възпаление- -
о. externa profunda sive circumscripta =-=
furunculus meatus acustici externi (цирей
на външния слухов канал) ; 2. повърх
ностно или дифузно възпаление — о.
externa superficialis sive diffusa, (г) на
ружный отит, (е) id. (f) otite externe,
(d) id. : 1. Gehörgangsfurunkel ; 2. diffuse
Gehörgangsentzündung,
о* interna :
labyrinthitis,
о. media: (b) среден отит — възпа
ление на средното ухо, което бива : са-
tarrhus tubotympanicus (катар на сред
ното ухо), о. m. catarrh alis (виж по-до
лу) и о. ш. suppurativa (виж по-долу),
(г) средний отит. (е) id. (f) otite moy
enne. (d) Mittelohrentzündung, id.
о. media catarrhalis: (b) катарален
среден отит
катарално възпаление на
средното ухо. (г) катаральный средний
отит, катар евстахиевой трубы, ( е) id.
(f) otite moyenne catarrhale, (d) Mittel-
ohrkatarrh. (syn) catarrhus tubae audi
tivae.
о, media purulenta :
otitis media
suppurativa.
о. media suppurativa : (b) гноен сре
ден отит
гнойно възпаление на сред
ното ухо. (r) гнойный средний отит,
(е) id. (f) otite moyenne purulente, (d)
Mittelohreiterung, (syn) otitis media pu
rulenta.
otoantritis, - tidis,/: виж при antritis.
otoblennorrhoea,
-ae. /
(otôç ‘ 4-
blermorrhoea ■] : (b) отобленорея
из
тичане на слузно-гноен или гноен сек
рет от ухото при възпаление на сред
ното ухо ; виж също otorrhoea, (г) ото-
бленнор(р)ея. (е) otob!ennorrh(o)ea. (!)
otopyorrhée. (d) Ohreneiterung, Otoblen-
norrhoe.
otoconia, -ae, / [où;, (bioç T-f- xovta konia
прах] : -► statoconia.
otodynia, -a е, / [ouç, <bxôç 'r -f cduvr, оdyne
болка] : -> otalgia.
otogenes, gen.
- is, otogenicus, -a,
-um
[ouç, <bxàç us, otos, yxo-b
-Tsvr/ç -genes?
произлязъл] : (b) отогенен
от ушен
произход, особено от възпаление на" ух о
то, напр. сепсис, (г) отогеннмй. (е) oto
genic, otogenous, (f) otogène, (d) otogen.
o tolithi, rnjpl (I]: --«►statolitlii.
otolithiasis, -is, f \gï>ç, u>tôç t + Xtboç Li
thos камък] : (b) отолитиаза - образу
ване на твърди калциеви конкременти
във външния слухов канал, обикновено
около чуждо тяло под влиянието на
бактерии, (г) отолитиазис. ( е) id. (!)
otolithiase. W) Otolithiase.
otologia, -ae, / [o5ç, coxôç | + Xofoç logos
учение] : (b) отология — наука за ухо
то и болестите му ; виж otorhinolaryn-
gologia. (г) отология, (е) otology, otiat-
rics. (!) otologie, otiatrie. (d) Ohrenheil
kunde, Otologie.
otologus, -i, m It]: (b) отолог — ушен
лекар, специалист по ушни болести, (г)
специалист по ушным болезням, отиатр.
otorhinolaryngologfa
367
ovarium
(e)
otologist, aurist. (!) otologiste. (d)
Ohrenarzt, Otologe, Otiater,
otorhinolaryngologia, -ae, / [o5ç, <î>xôç us,
otos, ухо -I- piç, ftvéç rhis, rhinos, нос +
Xoîpuyg lary n x гърло, гръклян-f Xoyoç | ] :
(Ь) оториноларингология — дял от ме
дицинската наука, занимаващ се с бо
лестите на ухото, носа и гърлото и тях
ното лечение, (г) оториноларингология,
(е)
otorhinolaryngology, (f) oto-rhino-la
ryngologie. (d) Hals-, Nasen- und Ohren
heilkunde, Otorhinolaryngologic,
otorrhagia, -ae, / [obç, cbxéç |
rhegnymi чупя, разкъсвам]: (b) отора-
гия — кръвотечение от ухото или уши
те. (Г) кровотечение из уха. (e) oth(a)e-
morrhagia, id.,
bleeding from the ear.
(0 otorragie, hémorragie auriculaire. (<*)
Ohrenblutung, Otorrhagie. (syn) othne-
morrhagia.
otorrhoea, -ae, / [ooç, tbxôç t + fov rhoc
течение] : (b) оторея - течение от уши
те : изтичане на секрет (серозен, слузно-
гноен, гноен) от ухото при различните
форми на отит, особено при възпаление
на средното ухо след пробив на тъпан-
чевата ципа ; виж също otoblennorrhoea.
(г) течь из уха, отор(р)ея. (e) otorrh(o)ea,
aural discharge, ear discharge, (f) otor-
rhée, écoulement d'oreille. <d) Ohren
fluß, Ohrenlaufen, Otorrhoe.
otosclerosis, -is, / [o5ç, éxôç | + axXTjpôç
skleros сух, твърд; тъп, глух (за тон,
звук)] : (Ь) отосклероза — невъзпалител-
но заболяване, обикновено на двете уши,
ло-често у жени, характеризиращо се с
превръщане в кост (вкостеняване) на
лабиринтната капсула на отделни места,
най-често в областта около овалното про
зорче, с последвап;а анкилоза на стре
мето (stapes*) ; протича с прогресиращо
намаляване иа слуха (тъпоухост). което
в старост може да достигне до пълно
оглушаваме, придружено от непрекъснат
силен субективен шухМ в ушите с на ii-
разнообразен характер при липса нп из
менения по тъпанчето и Евстпхиеипта
тръба, (г) отосклероз. (е) id. (f) otoscle
rose. (d) Otosklerose, Mittelohrsklerose,
otoscopia, -ae, / [ouç. àxàç | -|- охояесо sko-
peo гледам, разглеждам] : (b) отоско
пия — преглеждане на ушния канал и
особено на тъпанчето с помощта на ре
флектор и ушна фунийка, ( г) отоскопия,
(е)
otoscopy, (f) otoscopie, (d) Otoskopie.
ovalis, -e [ovum яйце]: (b) овален, яйце
виден. (г) овальный, яйцевидный. (е) oval.
(f) ovalaire, ovale, (d) eiförmig, eirund,
oval.
ovarialgia, -ae, f [ovarium яйчник -b aX^oç
algos болка] : (b) овариалгия — ова-
риална, яйчникова невралгия : пристъпно
явяващи се болки в същевременно чув
ствителния при натиск яйчник, (г) яични
ковая невралгия, (е) ovaralgia, id., оо-
thecalgia, oophoralgia, ovarian neuralgia.
(!) ovarialgie, point ovarien, (d) Ovn-
rialgie, Ovarialneuralgie. ( sy n) oophoral
gia.
ovarialis, -e [ovarium \ ] : (b) овариален -
отнасящ се до или принадлежащ на
яйчника, яйчников. ( г) яичниковый. (е)
ovarian. (t) ovarien. (d) ovarial, Eier
stock- .
ovariectomia,
- a e, / [ovarium f -f i’Axo\vr\
ektorne изрязване] : (b) овариектомия —
оперативно отстраняване на единия или
на двата яйчника ; виж castratio, (г) ова-
риэкгомия. (е) oophorectomy, ovariectomy,
oothecectomy, ovariotomy, oothecotomy.
(t) ovariectomie, ovariotomie, (d) Ovar(i)-
ektomie, Oophorektomie, (sy n) oophor
ectomia.
ovariomania, -ae, / [ovarium* -h pavfa ma
nia лудост, безумие] :
nymphomania.
ovariotomia, -ae, / [ovarium* + торл} to
me рязане, изрязване] : (b) овариотомия
изрязване иа яйчника, обикновено в сми
съл на ov ariectom ia'5. (г) овариотомия,
(е) ovariotomy, (f) o\ariotomie. (d) Ovar
iotomie, Eierstockschnitt.
ovariprivus, -a, -um [ovarium* -f privus
лишен от нещо] : (b) оварипривен —
дължащ се на загубата на яйчниците,
па отстраняването им. ( г) связанный с
утратой яичника, (е) ovariprival, (f) ova
riprive. (d) ovaripriv.
ovaritis, - tidis,/ [ovarium* -f
- itis =- въз
паление] :
oophoritis.
ovarium, -ii, n [ovum яйце]: (b) овпри-
ум - яйчник, женска полова жлеза :
чифтен орган, голям колкото слива, в
който става образуването и узряването
на яйцеклетката (виж ovulatio) ; произ
вежда два хормона : а) фоликулен хор
мон, който се образува в Graaf^-овия
фоликул, предизвикващ изграждането на
маточната лигавица в пролиферациоина
фаза ; б) хормон на жълтото тяло, който
се образува в corpus* luteum, превръ
щащ изградената от фоликулния хормон
пролиферациоина фаза на маточната ли
гавица в секреционна фаза (с жлезист
характер и богата на хранителни веще-
oviductus
368
ozaena
ства). (г) яичник, (е) ovary (pi ovaries),
id., ootheca, oophoron. (f) ovaire, (d) Eier-
stock, weibliche Keimdrüse, id. (syii)
oophoron.
oviductus, -us, m [ovum | + ductus пре
карване] : —►tuba uterina.
ovigenesis, ovogenesis, -is, / : -► ooge
nesis.
ovulatio,
- o nis, / \ovolutnP] : (b) овуля
ция — пукване на узрелия ОгааР-ов
фоликул с излизане на яйцеклетката ;
у зрялата жена това става нормално през
всеки 28 дни, и то приблизително по
средата между две менструации, (г) ову
ляция. (е) ovulation, (f) ovulation, (d)
Ovulation.
ovulum, -i, n (BNA, INA) = ovum (PNA):
(b) яйце — яйчна клетка, яйцеклетката,
съдържаща се в един GraaP-ов фоли
кул. (г) яйцо, яйцевая клетка, яйцеклет
ка. (е) ovum, id., ovule, female sex cell,
r n ovule» œuf humain, cellule sexuelle
femelle, (d) Eizelle, id.
о, Nabothi : кистично разширени (ovu
la Nabothi) цервикални жлези в стената
иа маточната шийка всл. на запушване
на отвърстията им.
ovum, -i, n : (b) 1. яйце; 2. яйчна клетка,
яйцеклетка (виж ovtilum ).(r) 1 . яйцо; 2. яй
цо, яйцевая клетка, яйцеклетка, (е) 1 . egg,
id.; 2. id., egg cell, (f) 1. œuf; 2. œuf
humain, cellule sexuelle femelle. (d)
1-2. Ei ; 2. Eizelle.
oxaluria,
- ae, / [<5£aMg oxalis киселец +
o5pov uron урина] : (b) оксалурия — уве
личено отделяне на оксалата с урината,
по-специално на калциев оксалат, (г) ок
салурия. (e) id. (f) oxalurie. (d) Oxal
u rie.
oxy- [ô£6ç oxys остър, кисел] : в съставни
думи означава остър, рязък, кисел, (в
хим.) отнасящ се до кислород.
oxycephalia, - а е ,/ [ôgôç| + хесраХт) kepha-
le глава] : (Ь) оксицефалия — коническа
глава, с висок вертикален индекс на че
репа. ( г) коническая голова, башенный
череп, оксицефалия. (е) oxycephaly, hyp-
sicephaly, steeple head, (f) oxycéphalie.
(d) Spitzkopf, Oxyzephalie.
oxydatio, -onis, / [oxy(genium)*] : (b) окси
дация, оксидиране — окисляване: про
цес, при който на един елемент или съ
единение се прибавя кислород или на
едно съединение се отнема водород ;
всяко химическо явление, при което на
стъпва повишаване валентността на един
елемент, ( г) окисление, оксидация. (е)
oxydation, (f) oxydation, (d) Oxydation,.
Oxydierung.
oxygenium, -ii,
n[ôgûç oxys кисел + -yevijç
- genes“ произлязъл] : (b) кислород ;хим.
знак О. (г) кислород, (е)oxygen, (f) oxy
gène. (d) Sauerstoff.
oxygenotherapia,
-ae,/f
*-f
Фераяе!»
therapeiaлечение] : (b) оксиге-
нотерапия - кислородна терапия: лечение-
с кислород чрез вдишване или вкарване
подкожно. (г) кислородная терапия. <е)
treatment by oxygen, (f) oxygénothéra
pie. (d) Sauerstoffbehandlung.
oxyhaemoglobinum, -i, n \oxy(genium)*+
haemoglobinum] : (b) оксихемоглобин
окислен хемоглобин, съдърж ащ кислород
хемоглобин (в кръвта, циркулираща от
белите дробове към сърцето и от сър
цето в артериите по цялото тяло), виж
при haemoglobinum, (г) оксигемоглобин.
(е) oxyh(a)emoglobin, oxygenated h a e
moglobin. (f) oxyhémoglobine. (d) Oxy
hämoglobin.
oxyopia, -ae, / [à&ç oxys остър -f шф,
(orrôç ops, opos, око] : (b) оксиопия •
крайна, свръхнормална острота на зре
нието. (Г) чрезмерная острота зрения.,
(е) oxyblepsia, id. (f) oxyopie. (d) Oxy-
opie, übernormale Sehschärfe.
oxyosmia, -ae, / [ôgûç| + àw) osme ми
ризма, обоняние] : —►hyperosmia.
oxyosphresia, -ae, / [ôîi’jç t ■+■ôaqppY;a:ç os-
phresis обоняние] : —►hyperosphresia -
hyperosmia:i;.
oxytocica (remedia), n!pl [ôç’jç oxys остър
бурен, бърз -f* Toxoç tokos раждане] :
(b) лекарствени средства, усилващи сви
ванията на матката, стимулиращи р о
дилните напъни, лекарства, които усил
ват родилната дейност и ускоряват раж
дането. (г) средства, усиливающие ро
довые потуги, ускоряющие роды, ( е)
oxytocics. (f) agents ocytociques, agents
ocytiques. (d) Wellenmittel, (syn) oky-
tocica.
oxyuriasis, -is. / [Ôgûç t остър + oùpoc tira
опашка]: -*• enterobiosis.
Oxyurls vermicularis [ f ] : -*• Enterobius
vermicularis.
ozaena,
-ae, f, ozaena nasi[ôÇco ozo
издавам миризма] : (b) озена — хро ни
чен атрофичен зловонен ринит, хронична
зловонна хрема, воняща хрема : хронич
но заболяване на носа, характеризиращо
се с атрофия на носната лигавица, гной
на секреция с образуване на кори, за -
369
-paguSE
P
пушващи носа, отвратителна миризма на
размазана дървеница и намалено или
липсващо обоняние. (г) озена, хрони
ческий атрофический зловонный насморк,
Р : химическият знак на фосфора, phos
phorus.
р32 или Ра.:(Ь) химическият знак на ра
диоактивния фосфор, който се употре
бява за лечение на кръвни заболявания
(полицитемия, левкемия, миелом и пр.)
и др. ( г) радиоактивный фосфор, (е) ra
dioactive phosphorus, (f) phosphore ra
dioactif. (d) radioaktiver Phosphor,
p. aeq.: partes* aequales, по равни части;
съкр. в рецепти.
Pacchionli granulationes arachnoideales
\A. Pacchioni, итал. анатом, 1665—1726):
granulationes arachnoideales.
pachydermia, - a e ,/[7cax6ç pacfiys дебел +
ôéppa derma кожа] : (b) пахидермия :
1.
— elephantiasis* ; 2. вродено задебе
ляване и втвърдяване на кожата с хи
пертрофия на всичките й тъканни пла
стове. (Г) пахидермия, (е) id., pachyder-
ma. (f) pachydermie, (d) Pachydermie,
pachymeningitis, -tidis, / [n%x^ t + No
vcr§ m eninx ципа, мозъчна обвивка -f
- i tis = възпаление) : (b) пахименингит —
възпаление на pachymeninx = dura* ma
ter. (г) пахименингит. (?) id. (f) pachy-
méningite. (d) id. (syn) perimeningitis,
paederastia, -ae, / [7tatç, 7cr.$6ç pais, pai-
dost дете + èpa<ny5ç erastes горещо лю
бещ, любовник) : (b) педерастия, мъже-
ложство — противоестествени полови
връзки между лица от мъжки пол :
coitus per anum, извършван от мъже
върху деца, или такъв, практикуван
между мъже; виж honiosexualismus. (г)
мужеложство, педерастия, (е) p a e d e
rasty, uranism, (f) pédérastie, homose
xualité, uranisme, (d) Päderastie, Kna-
benliebe. (syn) paedicatio, uranismus,
sodomia (2).
paediater, - tri(s), ni [rcatç, rcatôéç t + taxiip—
iaxpôç iater = iatros лекар] : (b) педиа
тър — детски лекар,
лекар-специа
лист по детски болести, ( г) педиатр, (е)
p(a)ediatrist, p(a)ediatrician. (f) pédiatre,
(d) Kinderarzt, Pädiater,
paediatria, -ae, / [ t ] : (b) педиатрия —
дял от медицинската нау ка, занимаващ
се с болестите на децата и тяхното ле-
вонючий насморк, (е) oz(a)ena. (f) ozène,
punaisie, rhinite chronique fétide, (d)»
id.,
Stinknase. (syn) rhinitis chronica
atrophica foetida.
чение. (Г) педиатрия, (e) p(a)ediatrics,.
pediatry, (f) pédiatrie, médecine des
enfants. (d) Kinderheilkunde, Pädiatrie.,
paedicatio, - o n is ,/ [paedicare изнасилвам
момче, от %xlçt n%cöög f ] : (b) педика-
ция — coitus per anuni между лица от
мъжки пол, виж paederastia. (г) муже
ложство. (е) p(a)edication. (f) pédication..
(d) id. (syn) paederastia.
p. mulierum: coitus per anum, из
вършван върху жени.
paedophilia, -ae, f [rcalç, rcx'.Soç | -f циХЫ.
p h ilia обич, любов] : (b) педофилия —
еротична, често и само бащинска, бо
лестно повишена любов към деца, осо
бено при старци ; форма на полова из-
вратеност (р. erotica) — полово удовле
творяване с деца, извършвано често от
старци, слабоумни, инфантилни, епилеп-
тици. (г) патологическое половое вле
чение к детям, ( е) p(a)edophilia. (f) pé
dophilie. (d) Pädophilie.
Pageti morbus [J. Paget, англ, хирург,.
1814—1899] : (b) болеет на Пяджет :
1. —o stitis* deformans, виж osteodystro
phia deformans ; 2. особена форма на
рак в областта на кожата на areola-
mammae у жената, започващ отначало
като подмокряща екзема, (г) 1-2. болезнь
Педжета. (е) 1. Paget’s disease of the
bones ; 2. Paget’s disease of the nipple,
(о i. maladie osseuse de Paget ; 2. ma
ladie de Paget du mamelon, (d) 1. Paget-
sche Krankheit (der Knochen) ; 2. Pag et-
schc Krankheit der Brust.
Paget-Schroetter’ syndromum [./. Paget
f,/,.
Schroetter, австрийски лекар,.
1837—1908) : (b) синдром на Пяджет-
Шрьотер — остро нарушение на вено
зното кръвообращение в горните край
ници всл. на притискане на подключичиата
вена от мускули, сухожилия, ръбци, шийно
ребро и др. (г) синдром Педжета-Шрет-
тера. (е) Paget-Schroetter syndrome, (f)
syndrome de Paget-Schroetter. (d) Paget-
Schroettersches Syndrom.
• pagus [TCSYvupi pegnymi прикрепвам, при
ковавам, сглобявам) : в съставни думи
означава двоен изрод, двойно уродство.
24 Медианной терминология
palatinus
370
palpebra
palatinus, -a, -um [palatum*] : (b) отнасяш
се до небцето, небен. (г) небный, (e) pala
tine, palatal, (f) palatin, palatal, (d) Gau
men- .
palato« ( * I : в съставни думи означава
отнасящ се до tun принадлежащ ни
небцето, небно-, папр. palatoglossus —
небно-езичен.
palatoschisis, -is, / [palatum* + oxtaiç
schisis разцепване, разделяне] : (b) па-
латосхизнс — вродена цепка на небце
то ~ palatum fissum; виж c^mognatho-
sc h isis. (Г) расщелина неба, нёбная
расщелина, (е) cleft palate, uranoschisis,
uranoschism, id. (0 id., uranoschisis. (d)
Gaumenspalte, id. (syn) palatum fissunv,
uranoschisis.
palatum,
-i. n : (b) небце — покривът,
сводестата част на устната кухина. (Г)
небо, (е) palate, (f) palais, (d) Gaumen.
p. durum : (b) твърдо небце — пред
ната (костна) част на небцето, (г) твер
дое нёбо, (е) hard palate. (!) voûte
palatine osseuse, voûte du palais, (d)
harter Gaumen.
p. fissum [findere, pp. fissus, цепя] ;
- V palatoschisis.
p.
molle : (b) меко небце —
-
задната
(некостна) част на небцето, (г) мягкое
нёбо, (е) soft palate. (!) voile du palais,
(d) Gaumensegel, weicher Gaumen, (syn)
velum palatinum.
palilalia, -а е, / [rcâA'.v p ulin отново, повто
рно + AaAiâ la lia бърборене, говорене] :
(b) п'ллилалия — болестно повтаряне
(често многократно; на една и съща дума
(palilalia) или изречение (paliphrasia);
симптом па стрио-палидарния синдром.
<г) палилалия. (е) id., pali(n)phrasia. (f)
palilalie, palisyllabie, palimphrasie. (d)
Palilalie, Paliphrasie.
paliphrasia, -ae, / [rcocAiv f + ÿpacnç phra
sis начин на изразяване] : palilalia.
palliativa (remedia), njpl [palliatus обле
чен (обвит) в плащ, от pallium*] : (b)
палиативни, симптомни лекарствени с ред
ства, облекчаващи, отслабващи или вре
менно отстраняващи неприятните симп
томи (болки и др.), без лечебно действие,
без да премахват основната причина
(неизлечима болест), (г) паллиативные
средства, (е) palliativ es. (!) palliatifs, (d)
id., lindernde Mittel.
pallidum, -i, n [/M/Z/rfus^r-tglobus pallidus.
pallidus, -a, -um |pallere бледен съм] : (b)
бледен, напр. Spirochaeta*pallida, (г) блед
ный. (е) pale, pallid, (f) pâle, blême, (d)
blaß, bleich, fahl.
pallium, -ii, n [=« широка горна дреха у
гърците, плащ, покривка] : (Ь) покривало,
плащ на главния мозък — мозъчната
кора с подлежащото бяло пещество. (г)
плащ головного мозга, (е) id., brain-mantel.
<»> id.,
manteau des hémisphères, (d)
Gehirnmantel, id.
pallor, -oris, т [pallere бледен съм] : (b)
бледност, напр. p. eximius (eximius из
ключителен;—извънредно голяма, крайна
бледност, (г) бледность, (е) id., paleness.
(!) pâleur, (d) Blässe.
palma m anus (PNA) -- palma (-ae, / ;
(BNA) - vola manus (BNA, INA) : (b)
длан - - вътрешната част на ръката
между китката и пръстите. (г) ладонь,
(е) palm (of the hand). (!) paume, de
dans de la main. (d) Handteller, Hohl
hand, Handfläche.
palm aris,
-e [palma*|: (b) палмарен —
отнасящ ce до или принадлежащ към
дланта. (Г)ладонный. (е) palmar, volar.
(!) palmaire, (d) palmar, volar, Handtel
ler-, (syn) volaris.
palmospasmus, -i, m [TiaXjiôç \ 4- arcacjics
spasmos спазъм, гърч) : (b) палмоспа-
зъм — конвулсивни иотрепвания, кло-
ничии свивания ; виж също spasmus
saltatorius, (г) судорожные подергивания,
клонические сокращения, (e) palmospasm .
(!) palmospasme, tremblement convulsif.
(d) Schüttelkrampf, Zitterkrampf, id.
palmus, -i, ni [TcaAjiôç palmos трептение,
колебание, спазмодично подръпване] : (b)
пплмус:1. конвулсивен тик ; клоничен
спазъм на мускулите на крака, причиня
ващ своеобразно подскачащо движение,
виж spasmus saltatorius ; 2. ритмични
фабриларни свивания в мускул ; 3. сър
дечен удар, виж ictus cordis, (г) паль-
мус. (е) id. (!) id. (d) id.
palpabilis, -e [palpare гладя с ръка, опип
вам] : (b) иалпируем — достъпен за
опипване, опипващ се, оиипваем, осезаем,
(г) прощупываемый, ощутимый, осязаемый.
(e) palpable. (!) palpable, (d) tastbar,
palpabei.
palpatio, -onis, / [ f ] : (b) палпация, пал-
пиране — опипване: изследване чрез
опипване на органи, пулс, тумори и др.
(г) пальпация, ощупывание, (е) palpation,
touching. (!) palpation, toucher, (d) Be
tastung, Palpation, Palpieren, Abtastung.
palpebra, -ae. / {pi palpebrae) [на rp. ßAe-
<papov blepharon] : (b) клепач, клепка.
palpebra
371
pancreas:
(г) веко, (е) eyelid, (f) paupière, (d)
Augenlid, id.
p. inferior : (b) долен клепач. (Г)
нижнее веко, (е) lower eyelid, palpebra
malaris, (f) paupière inférieure, (d) Un
terlid, id.
p. superior: (b) горен клепач. (Г)
верхнее веко, (е) upper eyelid, palpebra
frontalis, (f) paupière supérieure, (d)
Oberlid, id.
palpebralis, -е [palpebra*] : (b) палпебра-
лен --- отнасят се до клепача или кле
пачите, клепачен. (г) относящийся к веку,
(е) palpebral, (f) palpébral, (d) palpebral,
Augenlid- .
palpitatio,
- o nis, / |palpitare треперя,
ту птя]: (b) треперене, трептене, биене,
пулсиране, (г) трепетание, пульсация,
(е) palpitation, (f) palpitation, (d) Klop
fen, Palpitation.
p. cordis: (b) иалпитаиия — сърце
биене : силно биене на сърцето, усещано
от болния, обикновено с увеличение на
честотата, със или без неправилност в ри
тъма. (Г) сердцебиение, (е) palpitation (of
the heart), (f) palpitation (cardiaque), (d)
Herzklopfen, id.
paludismus, -i, tn |palus,
- intis, блат,
мочур]:
malaria.
pampiniformis, -e [pampinus лозови му-
стачки или гшиалца] : (Ь) пампииифор-
мен — извит или завит подобно на ло
зови мустачки, подобно на лоза, лозови
ден. <г) лозовидный, (е) pampiniform , (f)
pampiniforme, (d) rankenformig, pampini
form.
pan- [rcàç, rcàaa, xàv pas, pasa, pan (gen.
ni и n rcavToç pantos), всеки,
-а,
-о
(всичко)] : в съставни думи означава
всичко, всички, цял.
panacea, -ае, / [7cavax7)ç раnakes всеизце-
ляващ, от тtâv î -F axeopa: ake ornai леку
вам) : (b) панацея
-
универсално ле
карство, на което се приписва силата, че
може да лекува „всички (?!) болни и
болести“. («•) панацея. ( е) id. (f) panacée.
(à) Allheilmittel, Panazee.
panaritium, -ii, n [видоизменено от p a r
onychia — тсара para от двете страни +
$vuÇ, ôvuxoç o nyx , onychos, нокът] : (b)
панарициум, панариций — неспецифично
гнойно възпаление на пръста на ръката
или крака всл. на инфекция с ниогенни
микроорганизми (стафилококи, стрепто
коки и др.) , обикновено след убождане
и леко нараняване ; различаваме : p. sub
cutaneum
(подкожен), р. subunguale
(поднокътен), p. paru nguale (околонокъ-
тен, виж paronychia), p. tendineum (сухо
жилен), p. osseum (костен), p. articulare
(ставен). (r) панариций, ногтоеда, (е)
whitlow, paronychia, panaris, id.,
felon,
(f) panaris, tourniole. (d) id.,
„Nagelge-
schwür“,
„Fingergeschwiir“ ,
, Finger-
Wurm“, „Umlauf“.
panarteriitis, -tidis, / [itzv pan-:;:* всичко,
цял + arteria'-f
- itis
възпаление] :
(b) панартериит
възпаление на всички
слоеве на артериалната стена. <Г) панар-
териит. (е) panarteritis. (0 panartérite.
(d) id.
panarthritis, - tidis, / [rc&v ; f арЗ-pov ar-
thron става -f
- itis f ]: (b) панартрит :
1. възпаление на всички тъкани на една
става, често завършващо с анкилоза ;
2. възпаление ма всички стави на тялото.
(Г) панартрит. (е) ici. (f) panarthrite,
arthrite généralisée, (d) id.
pancarditis, - tidis, / [rcàv f -i- xap^'x kardia
сърце 4 -itis + | : (b) паиклрдит въз
паление на всички слоеве на сърдечната
стена, едновременно съществуване на
ендокардит. миокардит и перикардит
(endoniyopericarciitis). (г) п ан ка рдт. (е)
id. (f) pancardite, (d) Pankarclitis. (sy n)
carditis.
Panéenkovi methodus [/'. II. Панченков,
съв. лекар] : метод па Панченков, виж
при sedirnentatio erythrocytorum.
Pancoasti syndromum : синдром на Pan
coast, виж при Pancoasti tumor.
Pancoasti tumor [H. I\ . Pancoast, амер.
лекар, 187Г) -1939]: (b) тумор на Han
nover
върхов субплеврллен рак. при
който се развива синдромът на Панко-
уст: brachialgia*. синдромът на Horner",
на рентген засенчваме на белодробния
връх и разрушаване на костта, обикно
вено на горните ребра, понякога и па
гръдните прешлени, (г) опухоль Панко-
уста. (е) Pancoast \s tumo(ii)r. т tu m eur
de Pancoast. (d) Pancoast-Tumor.
pancreas,
- atis, n |rcàv pan-* всичко -f-
хр£aç kreas месо] : (b) панкреас — зад-
стомашна жлеза, разположена в корем
ната кухина зад стомаха ; отделя панкре
атичен сок в дванадесетопръстника, който
посредством ферментите си (трипсин, ли
паза, амилаза и др.) разлага белтъчините,
тлъстините и въглехидратите ; вътрешно-
секреторната част на жлезата (виж insu
lae pancreatis Langerhansi) произвежда
хормона insulinum*, (г) поджелудочная
железа, (е) id., abdominal salivary gland*
pancreaticus
372
papilla
stomach or abdominal sweetbread (in
animals), (f) pancréas, (d) Bauchspeichel
drüse, Pankreas.
pancreaticus, -a, -um [ | ]: (b) панкреати
чен, панкреасен — отнасящ се до зад-
стомашната жлеза. <г) панкреатический,
(е) pancreatic, (f) pancréatique, (d) рап-
kreatisch, Bauchspeicheldrüsen- .
pancreatitis, -tidis, / (pancreas + -itis =
възпаление]: (b) панкреатит — възпале
ние на задстомашната жлеза (pancreas*),
(г) панкреатит. (е) id. (f) pancréatite, (d)
Pankreatitis, Bauchspeicheldrüsenentzün
dung.
;pandemia, -ae, /[rcàv pan-* всичко, цял -f
ôijiioç de m o s страна, народ] : (b) панде
мия — твърде разпространена епидемия :
епидемия, която обхваща голяма част
от страната, цяла страна или няколко
страни; срв. epidemia и endemia. (г)
пандемия, ( е) pandemic, (f) pandémie,
(d) Pandemie, Volksseiiche.
Pandyi reactio [.К . Pândy, унгарски не
вролог, роден 1868] : (b) реакция на
Панди — реакция за доказване на гло
булини в цереброспиналната течност ;
виж също Nonne-Apelt’ reactio, (г) ре
акция Панди. (е) Pândy’s reaction. (О
réaction de Pândy. (d) Pândysche Reaktion.
panhidrosis, panidrosis, -is, / [tcôcv pan----
всичко + Eôptûç hidros пот] : (b) панхи-
дроза — силно потене на цялото тяло.
(Г) сильное потение всего тела. (е) id.,
panidrosis, (f) hyperidrose généralisée.
(d) id.
panmyelophthisis, -is, / [tcüv f -f- jiueXég
rnyelos мозък + cpMoig phthisis чезнене] ;
(b) панмиелофтиза — пълно изтощение
или атрофия (пълна парализа) на костния
мозък ; стои в основата на anaemia*
aplastica, (г) панмиелофтиз. (е) id. (f)
panmyélophtisie. (d) id.
panniculitis,
- tidis, / [panniculus*
-f
- itis — възпаление] : (b) паникулит —
възпаление на подкожната маетна тъкан
(panniculus* adiposus), (г) панникулит.
(e) id.,
subcutaneous fibrositis. <0 pan
niculite. (d) id.
panniculus, -i, rn [умал. от pannus*] : тъ
кан, пласт от тъкан.
р. adiposus: (b) подкожна мастна
тъкан, (г) подкожная жировая клетчатка,
(е) id. (f) couche sous-cutanée adipeuse,
pannicule adipeux, (d) Unterhautfettge-
webe.
pannus, -i, m [ — къс от плат, парцал]: (b)
панус — повърхностно помътняване на
роговицата всл. на образуване на обилно
снабдена с кръвоносни съдове гранула-
ционна тъкан, изхождаща от конюикти-
вата, проява на хроничен възпалителен
процес ; среща се най-често при tracho
ma* (р. trachomatosus, който винаги
започва на горния край на роговицата и
непосредствено до лимба), освен това
при keratoconjunctivitis phlyctaenulosa,
(г) паннус, (е) id. (f) id. (d) id.
panophthalmitis, -tidis, / , panophthalmia,
-ae, / {tcocv j -}
-
àpîbcAjiôç ophthalrnos
око -f
- itis = възпаление] : (b) панофтал-
мит, панофталмия — гнойно възпаление
на всички очни обвивки със съответно
въздействие върху стъкловидното тяло,
лещата и предната камера, (г) иан-
офтальмит. (е) id.,
panophthalmia, (f)
panophtalmie, panophtalmite. (d) Pano-
phthalmie.
panotitis,
- tidis, f [itâv pan-* -
всичко,
цял -f ouç, ü)t<5ç us, otos, yxo, - f
-itis=
възпаление] : (b) панотит — възпаление
на вътрешното и средното ухо. (г) пан
отит. (е) id. (f) panotite. (d) id.
panplegia, -ae,/[rcàv f -f icXij-pj plege удар
поражение] : (b) панплегия — парализа*
която обхваща цялото тяло. (г) панпле
гия. (е) id„ pamplegia. (f) panplégie. (d)
Panpiegie.
pansinusitis, pansinuitis, -tidis, / [ràv t
- {•sinus* - f
- itis = възпаление]: (b) пан-
синузит, пансинуит — едновременно
възпаление на всички околоносни кухини
от едната или двете страни, (г) панси-
ну(с)ит. (е) id.,
pansinuitis, (f) pansinu-
site, sinusites combinées, (d) id.
Papanicolaou* methodus (О. Papanico
laou, амер. лекар (грък), роден 1833] :
(b) метод на Папаииколау — за опреде
ляне на разните форми на менструално-
овариалния цикъл у жените и за диагно
стициране на рак на пикочо-половите и
др. органи. (г) метод Папаииколау. (е)
Papanicolaou method, (f) méthode des
tests de Papanicolaou, (d) Papanicolaou-
Testmethode, Papanicolaou-Karzinomdia-
gnostik.
papataci : -*■ febris pappataci.
papllla ,
-ae,/ [= гръдно зърно]:(b) па-
пила — подобно на брадавица възвише
ние, цицковидно възвишение, пъпка,
зърно (гръдно), напр. р . mammae (виж
по-долу), (г) сосок, сосцевидное возвы
шение, бугорок, (e) id. (f) papille, (d)
Papille, warzenartige Erhebung.
papilla
373
parabiosis
p. duodeni major (Vateri) : (b) голяма
напила (пъпка) на дванадесетопръстни
ка — малко брадавицовидно възвишение
на лигавицата на дванадесетопръстника,
на върха на което се отварят ductus*
choledochus и ductus pancreaticus major,
(г) большой сосочек двенадцатиперстной
кишки, (е) duodenal papilla, bile papilla,
Vater's papilla, (f) grande caroncule duo-
dénale. (d) id.,
Vatersche Papille, (syn)
papilla Vateri.
p. mammae î (b) гръдно зърно, цицка,
мамила, (г) грудной сосок, (е) nipple, id.,
mam(m)illa, teat, (f) mamelon. (d) Brust
warze. (syn) mamilla.
p.
nervi optici (BNA, PNA) — papilla
fasciculi optici (INA): (b) палила на зри
телния нерв — малко възвишение с
кръгла форма, мястото на влизането на
зрителния нерв в ретината, сляпо петно ;
латерално от него се намира жълтото
петно (macula* lutea), (г) сосок зритель
ного нерва, слепое пятно. <е) optic pa
pilla, papilla of the optic nerve, optic
disc, blind spot, (f) papille optique, tache
aveugle, (d) id., Sehnervenpapille, Sehner
venkopf, blinder Fleck, (syn) papilla
optica, punctum caecum.
p. oedematosa: -► oedema papillae
(n. optici).
p. optica : -*■ papilla nervi optici,
papillae, f\pl : -+ papilla,
papillaris, -e [papilla*] : (b) папиларен —
отнасящ се до, подобен на или снабден
с папили. ( г) папиллярный, сосцевидный,
сосковидный, сосочковый, (е) papillary,
(f) papillaire, (d) papillar, papillenartig,
warzenförmig, Papillar- .
papilliformis, -e [papilla* + forma форма,
вид] : (b) папилиформен — подобен на
папила. (г) сосцевидный, сосковидный,
(е) papilliform, (f) papilliforme. (d) war
zenförmig, papilliform,
papillitis, -tidis, / [papilla* (nervi op
tici) + -itis = възпаление]: (b) напи
лит — възпаление на papilla* nervi op
tici. (О папиллит. (е) id. (f) papillite.
(d) id.
papillom a, -atis, n {pi papillomata) [pa
pilla* *p -oma
—
тумор] : (b) папилом —
доброкачествен епителен тумор на ко
жата и лигавиците, образуван от раз
растване на кожните папили и покрива
щия ги епител ; папиломите биват кожни
(всл. на разрастване на роговите клетки
на кожата) — p . corneum (виж clavus,
verruca, cornu cutaneum), и мукозни —
p. mucosum (върху лигавицата на уста
та, под формата на полипи, главно в
пикочния мехур, и др.) . (г) папиллома,
(е) id. (f) papillome. (d) Papillom, Zot
tengeschwulst, Warzengeschwulst.
p. vesicae urinariae : (b) папилом
на пикочния мехур, виж по-горе. (г)
папиллома мочевого пузыря, (е) papillo
ma of the urinary bladder, (f) papillome
vésical, (d) id., Blasenpapillom.
papilloretinitis,
- tidis, / [papilla* (nervi
optici)
retina* -F
- itis = възпаление] :
(b) папилоретинит — възпаление на pa
pilla* nervi optici и съседните части на
ретината ; срв. neuroretinitis, (г) папил-
лоретинит. (е) id. (f) papillo-rétinite.
(d) id.
pappataci : —*• febris pappataci.
papula, -ae, / : (b) папула — възелче,
пъпка : плътна или мека обривна едини
ца на големина от едва видима с про
сто око до лещено зърно и малко по-
голяма ; наблюдава се при екзема, pso
riasis* vulgaris, сифилис и др. ; употре
бява се често в смисъл на сифилитична
папула. ( г) папула, узелок, прыщ. ( е)
papule, pimple, id. (f) papule, (d) Papel,
Knötchen.
papulosus, -a, -um [papula*] : (b) папуло-
зен — отнасящ се или характеризиращ
се с папули, с възелчета. (г) папулез
ный, узельковый. (е) papular, (f) papu-
Ieux. (d) papulös, Knötchen- .
papyraceus, -a, -um [rcccrcupoç papyros па
пирусов храст, хартия от папирус] : (Ь)
подобен на пергамент или хартия, тънък
като хартия, (г) бумагообразный, (е)
papyraceous, (f) papyracé. (d) papierartig,
papierdünn.
para- [rcapd покрай, при, до, близо до, отстра
ни] : в съставни думи означава : 1. при,
до, наблизо (напр. parabiosis) ; 2. откло
няване от нормалното, погрешно, л ъж
ливо (иапр. paracusis) ; 3. заангажирване
на две подобни части, от двете страни
(напр. paraplegia) ; 4. изменяване, пре
връщане (напр. paranoia) ; 5. неявяващ се
пряко последствие (напр. parasyphilis)
и др.
parabiosis, -is, / [яхрсс f близо до -f ptoç
bios живот] : (b) парабиоза : 1. гранично
състояние между живота и смъртта ; 2.
изкуствено срастване (оперативно съеди
няване) на две опитни животни, нарече
ни парабионти ; 3. състояние на възбу
дената тъкан (напр. на проводящата си
стема в сърцето), възникващо под влия-
paracentesis
374
parageusia
нието на силни дразнения н характери
зиращо се със загуба на проводимостта
и възбудимостта, т. е. с признаци на за
държане ; с това значение терминът е
въведен от Н. Е. Введенски. (г) пара
биоз. (е) id. (f) parabiose. (d) Parabiose.
paracentesis, -is, / [rc«p<x f покрай, отстра
ни -F xsvngotç kentesis продупчване] : (b)
парацентеза — пробождане, пункции :
1. пунктиране на кухина с троакар или
друг инструмент за отстраняване на
течност ; 2. ио-специално пробиване на
тъпанчето (виж по-долу р. membranae
tympani); виж също punctio, (г) 1. про
кол, прокалывание ; 2. парлцентез. (е)
1. paracentesis, (f) 1. paracentèse, ponc
tion. (d) i. Einstich, Durchstich ; 2. Pa
razentese, Durchstechen des Trommel
fells.
p. abdominis : (b) парацентеза или
пункция на корема --- пунктиране на
коремната кухина с троакар или канюла
за изваждане на течност от корема, (г)
пункция живота, (е) paracentesis of the
abdomen, abdominal paracentesis, (f)
ponction abdominale, (d) Bauchpiinkrion.
(syn) punctio abdominis.
p.
m embranae tympani : (b) napauen-
теза — пробиване на тъпанчето с лан
цетовидна игла за изтичане на образу
вания в тъпанчевата кухина гноен ек-
судат при възпаление на средното ухо.
(г) парацентез. (е) myringotomy, para
centesis tympani, paracentesis of the
drum membrane, (f) paracentèse du tym
pan, myringotomie. (d) Parazentese, My-
ringotomie. (syn) myringotomia.
p. pleurae :
punctio pleurae,
p. thoracis: -► punctio thoracis,
paracusis, -is, / [тсараpara-*
---
погрешно,
лъжливо + axouoiç akiisis чува не, слу
шане] : (b) паракузис - погрешно или
необичайно възприемане на слуховите
впечатления, напр. р. loci — загуба или
намаляване на силата за определяне
посоката на звука, (г) паракузис. (е) id.,
paracusia. (f) paracousie. (d) Parakusis,
Falschhören.
paradentitis,
- tidis, / ; неупотребявано
означение за periodontitis:i:.
paradentium , -ii , n [rc*pri para-?* покрай,
близо до -f dens, dentis, зъб]: -► par
odontium.
paradentopathia, -ae, / [n%pd t -F dens f
-F nàboç p athos страдание] : parodon-
topathia.
paradentosis, -is, / [t ] ' parodontosis.
paradoxus, -a, -um [rcapâôogoç paradoxos
неочакван, невероятен, чудноват, странен,,
от rcapà ^ против, срещу F Ôôgx doxa
мнение, мисъл] : (b) парадоксален
неочакван, необичаен, привидно несъоб
разен с действителността, безсмислен.
<Г) парадоксальный, неожиданный, не
обычный, бессмысленный, ( е) parad oxical,
(f) paradoxal, (d) unerwartet, ungewöhn
lich, wiedersinnig, paradox,
paraesthesia, -ne, /
pâ para- покрай,,
близо до -f aiaô-r/aiç aisthesis усещане,
усет] : (b) парестезия — спонтанно не
приятно усещане под формата на мра-
вучкане по кожата, изтръпване или пре
минаване на електрически ток, дълж ащ о
се на засягане на периферни нерви, про
водин пътища или сетивни зони в мо
зъчната кора ; при неврит, радикулит,
смущение в кръвосиабдяваието на чув
ствителните нерви, заболяване на пери
ферните кръвоносни съдове и др. (г)
парестезия, (е) pnr(a)csthesi;i. (f) par
esthésie. (d) Parästhesie.
p. gustatoria :
parageusia,
paraganglia, njpl : -► paraganglion (2).
paraganglioma, -atis, n [paraganglion*
- orna тумор] : параганглиом, виж phaeu-
chromocytoma.
paraganglion, -ii, n (pf paraganglia) [~ap4.
para — близо до, покрай -f- ganglion*] :
(b) 1. параганглий — група от хрома-
фпнни клетки в мозъчната част на над-
бъбреците; 2. хромафиннп телца (para
ganglia, параганглии) — закръглени или
овални телца, които представляват само
стоятелни натрупвания па хромафнпна
тъкан в различните органи и части на
тялото, изпълняващи вероятно същата
функция както мозъчното вещество па
иадбъбреците. (г) 1. параганглий ; 2. па
раганглии. (е) 1. paraganglion ; 2. paragan
glia, chromaffin bodies. (!) 1. id., organe
chromaffine; 2. paraganglions. (d) 1. Pa
raganglion ; 2. Paraganglien,
p* caroticum : -* glomus caroticum,
parageusia, -ae, / [тсарос f
отклоняване
от нормалното + ^eOaiç geu sis вкус] :
(b)парагеузия - разстройство на вку
са под форма на субективни усещания
без съответни специфични външни драз
нения, извращения на вкуса, извратен
вкусов усет ; виж също dysgeusia. (г)
парагевзия. (е) id.,
perverted sense of
taste. (!) paragueustie, paragueusie. (d)
Parageusie, perverse Geschmacksempfin
dung. (syn) paraesthesia gustatoria.
paragglutînatio
375
paralysis
paragglutînatio, -onis, / (rcapoc \ покрай +
agglutination] : (b) парааглутинация —
преходна аглутинация c хетерогенни
бактерии : образуване на аглутинини по
отношение на микроби, неявяващи се
причина за дадено заболяване ; наблю
дава се особено при епидемии от коре
мен тиф, дизентерия, холера. (Г) пара-
агглютинация. (е) paragglutination, (f)
paragglutination, (d) Paragglutination,
parakeratosis, -is, / [rcapa ) -f xépocç, -ocxoç
keras, -atos, рог, рогово образувание] :
(b) паракератоза — аномалия на врого-
вяването, водеща до образуване на люс
пи, при която клетките на епидермиса
не вроговяват напълно, а запазват или
показват остатъци от ядрата си. (г) па
ракератоз. <е ). id. (f) parakératose. (d) id.
paralalia, -ae, f frcapdt para-* —отклонява
не от нормата -f AscA'.x lalia бърборене,
говорене] : (b) паралалия — разстрой
ство на речта, при което един звук
обикновено се заменява с друг, виж при
paraphasia, (г) паралалия. (e) id. (f) ра-
ralalie. («О Paralalie.
paralues, -is, / [тсарос | близо до, непряко
последствие -f- Lues*] : -► m etasyphilis,
paralyses infant(i)um : (b) детски пара
лизи : 1 . детски церебрални парализи —
болест на Little (виж diplegia spastica
infantilis), детска псевдобулбарна пара
лиза, детска церебрална хемиплегия, мал-
комозъчна форма на диплегия, двойна
атетоза ; 2. детски периферни парализи,
главно парализи, предизвикани от по
ражение на клетките на предните рога
на гръбначния мозък при poliomyelitis*
anterior acuta. (Г) детские параличи. (е)
infantil paralyses, (f) paralysies infan
tiles. (d) Kinderlähmungen,
paralysis, -is, / [яараАбт paraiуа раз
вързвам, разслабвам, от гс-хря para-*
при, до -f Aüw развързвам, унищо
жавам] : (b) парализа : 1. пълна дви
гателна парализа, пълна загуба ма воле
вите движения (срв. paresis) ; различа
ваме : а) неврогенна парализа, която
бива централна (дължаща се па пораже
ние п главния или гръбначния мозък) и
периферна (всл. на заболяване на инер-
виращите съответните мускули нерви) ;
според разпространението на парализата
имаме парализа само на единия крайник
(monoplegia), на дясната или лявата по
ловина на тялото (hemiplegia dextra или
sinistra), на двата горни или на двата
долни крайника (paraplegia superior или
inferio r), на едноименните крайници или ня
едноименните нерви (diplegia), на четири
те крайника (tetraplegia) ; б) миогенна па
рализа всл. на заболяване на мускула \
2. загуба на всякаква функция, спиране
дейността на един орган всл. иа пора
жение на нервната система, (г) паралич,
(е) id., palsy, (f) paralysie, (d) Lähmung,
Paralyse.
p.
agitans [agitare движа, клатя леко,
равномерно]: трепереща парализа, пиж
Parkinsoni morbus.
p. alterna(ns):
hemiplegia alter
nais).
p. ascendens acuta:
paralysis spi
nalis ascendens acuta.
p. bulbaris : (b) булбарна парализа -
парализа всл. на поражение на двига
телните ядра па черешюмозъчните нерви
в продълговатия м озък: 1. хронична,
прогресираща форма, която води до атро-
фичии парализи на устните, езика, ла
ринкса и др. със смущения на гълта
нето, говора (отначало дизартричен, но
сле афоничен), дъвченето, слюнкоотделя-
нето, затруднено дишане и др. ; 2. остра
(апоплектична) форма всл. иа кръвоиз
лив, емболия, възпаление, (г) бульбар
ный паралич, (е) bulbar paralysis, progres
sive bulbar paralysis, glossolabiolaryngeal
paralysis, glossolabiopharyngeai paraly
sis, Duchenne’s paralysis, (f) paralysie
labio-giosso-laryngée, paralysie bulbaire
atrophique progressive, (d) Btilbärparalyse.
(syn) paralysis labioglossopharyngola-
ryngea.
p, cordis : —►cardioplegia.
p. generalis progressiva : -> paralysis
progressiva.
p. infant(i)um:
paralyses infan-
t(i)um .
p. labioglossopharyngolaryngea :
paralysis bulbaris.
p. progressiva: (b) прогресивна па
рализа (сан. : напредваща парализа на
душевно болните, паралитично слабо
умие)—паренхимен невросифилнс, късно
сифилитично заболяване иа мозъка (поя
вява се обикновено 10— 15 г. след зара
зяването), една от най-тежките психични
болести, в основата иа която лежи де
структивен процес, изразен преди всич
ко в главния мозък ; протича с промени
в психиката : отначало повишена уморяе-
мост, разсеяност, разпуснатост, разточи-
телност, различни налудни идеи, особено
такива за величие, значително отслабване
paralysis
376
paranephritis
на критиката, отслабване иа паметта, по
степенно нарастващо слабоумие, дости
гащо до крайни предели, накрай симп
томи на общо изтощение, паралитичен
маразъм и др. ; поради увреждане на
всички отдели на нервната система на
блюдават се изменения в сетивността,
движенията и рефлексите — симптомът иа
Argyll-Robertson*. anisocoria* и др. (г)
прогрессивный паралич, (е) general pa
ralysis of (he insane (G.P .I,), general
paralysis, general paresis, paretic demen
tia, paralytic dementia, dementia paraly
tica. (f) paralysie générale progressive,
démence paralytique, (d) progressive Pa
ralyse, Paralyse, Gehirnerweichung (pop.) .
(syn) paralysis generalis progressiva, pa
ralysis progressiva alienorum, dementia
paralytica.
p. pseudobulbaris
pseudes
лъжлив] : (b) нсевдобулбарна парализа-
заболяване, дължащо се на поражения
на супрануклеарните пътища, свързващи
ядрата на черепномозъчните нерви в
продълговатия мозък с мозъчната кора ;
протича с явления на парализа в об
ластта на мускулатурата на челото, кле
пачите, ларинкса и фаринкса (затруднен
говор и др.) , но без мускулна атрофия
(за разлика от paralysis* bulbarïs), освен
това смущения в мимиката, масковидно
лице, неволен смях или плач ; най-честа
причина атеросклероза, (г) псевдобуль-
барный паралич, (е) pseudobulbar paraly
sis. (f) paralysie pseudo-bulbaire, (d)
Pseudobulbärparalyse.
p. saturnina î (b) оловна парализа —
явления на парализа всл. на оловно от
равяне. (г) паралич вследствие отравле
ния свинцом, свинцовый паралич, (е)
lead palsy, lead paralysis, (f) paralysie
saturnine, (d) Bleilähmung.
p.
spinalis ascendens acuta: (b)
остра гръбначномозъчна възходяща па
рализа, парализа на Ландрй (Landry) —
парализа с бърз вървеж, често водеща
до смърт ; започва от долните крайници,
обхваща мускулатурата на туловището,
горните крайници и накрай мускулату
рата на дишането и гълтането, (г) вос
ходящий паралич Ландри, (е) acute as
cending paralysis, Landry’s paralysis, (f)
paralysie ascendante aigué, maladie de
Landry, (d) Landrysche Paralyse, id.
(syn) paralysis ascendens acuta, paraly
sis Landryi.
p. spinalis spastica : (b) еластична
гръбначномозъчна парализа — заболя
ване (дегенерация) на пирамидните пъ
тища, особено на страничните стълбове,
със еластична парализа, отначало на дол
ните крайници, (г) спастический спи
нальный паралич, (е) spastic spinal para
lysis. (f) paralysie spinale spasmodique,
paralysie spinale spastique. (d) spastische
Spinalparalyse.
paralyticus, -a,
- um (paralysis*] : (b) от
насящ се до или дължащ се на парали
за, паралитичен, парализиран, (г) пара
литический. (е) paralytic, (f) paralytique,
(d) paralytisch.
parametritis, -Udis, f [parametrium*+ -itis
възпаление] : (b) параметрит—дифузно-
възпаление на околоматочната съедини
телна тъкан (parametrium*). (г) парамет
рит. (е) id., pelvic cellulitis, (f) paramét-
rite, phlegmon juxta-utérin. (d) id.
parametrium, -ii, n [rcap'i para-* покрай,
при -j-
metra матка] : (b) пара
м етрам , параметрий — тазовата съеди
нителна тъкан, намираща се между два
та серозни листа па ligamentum* latum,
по някои автори (фр.) цялата тазова
съединителна тъкан ; разположена е нз-
вънперитонеално ; срв. perim etrium, (г)
параметрий. (е) id. (f) tissu fibro-cellu-
laire de l’espace pelvirectal supérieur en
rapport avec l’utérus, (d) id. (syn) reti
naculum uteri.
paramnesia, -ae, / [rcapâ \ при, отклонява
не от нормалното -Ь
mneso, fut.
от pqmfaxo» mimnesko спомням си]: (b)'
парамнезия — псевдоспомняне, лъжливи
спомени, „спомняне- на събития, които
никога не са се случвали ; при разни
психози и др. <Г) парамнезия. (е) id.,
false recollection, retrospective falsifica
tion. (f) paramnésie, illusion de fausse
reconnaissance, (d) Paramnesie, Erinne
rungsfälschung, Erinnerungstäuschung.
paramyoclonus multiplex (Friedreich) :
(b) мултиплена парамиоклония на Фрид-
райх — страдание, характеризиращо се
с явяващи се на пристъпи миоклонии
в отделни мускулни групи, обикновено
на долните крайници (виж myoclonia),
(г) парамиоклония. (е) id. (f) paramyo
clonie multiple de Friedreich, (d) id.
paranephritis, -tidis, / [7capd para-* при,
покрай, около -f vscppôç nephros бъб
рек -F
- itis= възпаление]: (b) пара
нефрит — възпаление на околобъбреч-
ната маетна тъкан, обикновено с нагно
яване (=abscessus pararenalis); срв. ре-
paranoia
377
parasternalis
rmephritis. (г) паранефрит, (е) 1. id.,
perinephritis ; 2. inflammation of the
suprarenal gland, (f) paranephrite. (d) id.
paranoia, -ae, / [rcapocvcua безумие, лудост,
побърканост, от гсара|при, покрай, из-
менявапе H- v6oç (voOç) noos (nus) ум,
мисъл, разум, от voéco поео мисля] : (Ь)
параноя (паранойя) — психично заболя
ване, характеризиращо се с трайна си
стематизирана налудност (главно налуд-
ин идеи за преследване) при осмислено
и правилно поведение на болния, но без
критично отношение към своето състои^
ние ; развива се обикновено у хора с
голямо самолюбие п самомнение след ня
какъв преживян конфликт (неуспешен из
ход от съдебно дело и др.). (г) пара
нойя. (е) id., delusional insanity, (f) pa
ranoïa, monomanie, délire systématisé
chronique, délire partiel, (d) id.
paraphasia, -ae, / [rcapd | покрай, откло
няване от нормата + сfâaiç phasis изказ-
'
влне] : (b) парафазия — разстройство на
речта, при което става изпускане, повта
ряне или заменяване на звукове (р. litte
ralis) или на думи (р. verbalis), (г) пара
фазия. (е) id.,
paraphrasia. (f) para-
phasie, paraplirasie. (d) Paraphasie,
paraphim osis, -is, / [тисра | покрай, при -f
срф.6й) p h in w o поставям намордник] : (b)
парафимоза — пристягане на главичката
на половня член от издръпнатия зад
главичката тесен praeputium*, при което
препуциумът и главичката отичат; срв.
phimosis, (г) парафимоз, (е) id. (f) id.
(d) Paraphimose, „spanischer Kragen
paraphrasia, -ae, / |яара j покрай, откло
няване от нормата -|- ÿpâxç phrasis на
чин на изразяване]: (b) иарафразия :
J.
~
paraph asia* ; 2. образуване на нови
думи от душевно болни, (г) парафразпя.
(e) paraphasia, id. (f) parapiiasie, para-
phrasie. (d) Paraplirasie.
paraplegia, -ae, / [rcapâ | при, до, от две
те страни -f- пХщу) picg c удар, пораже
ние] : (Ь) параплегия - парализа на два
едноименни крайника, на двата долни
(р. inferior) или на двата горни (р. su
p erio r); употребява се по-специално за
долните крайници ; срв. tetraplegia, (г)
параплегия. ( е) id. (f) paraplégie, (d)
Paraplegie, Qtterlahmung.
paraproctitis,
- tidis, / [nxpâ ; покрай,
при] : ►periproctitis.
parapsis, -is, / [rcapâ J,
отклоняване от
нормалното -I-
hap sis докосване, oce-
зание]: (b) паранойе
разстройство
на тактилната сетивност, на усета за
допир, (г) нарушение осязания, (е) раг-
apliia, id. (!) id. (d) Tastsinnstörung, id.
parasacralis, -е [тсара para-* при, до, по
край + sacrum*] : (b) парасакрален
разположен покрай сакралната кост. (г)
околокрестцовый. ( е) parasacral, (f) pa
rasacral. (d) parasakral,
parasitarius, -a, -um [parasitus*] : (b) па
разитен, паразитарен — произлязъл от
паразити, паразитиращ. (г) паразитар
ный, паразитический, ( е) parasitic, (f) pa
rasitaire. (d) parasitär, (sy n) parasiticus,
parasiti, -orum, mlpl : -► parasitus,
parasiticida (remedia), n/pl [parasitus* -f-
caedere убивам] : (b) паразитоцидни, na-
разитоубиващи, умъртвяващи паразитите
средства, (г) паразитоубивающие сред
ства. (е) parasiticides, (f) parasiticides,
(d) parasitentötende Mittel, id.
parasiticus, -a, -um :
parasitarius,
parasitismus, -i, m [parasitus* + -ismus"] :
(b) паразитизъм : 1. паразитиране — жи
веене заедно на два различни вида ор
ганизми, от които единият (паразитът)
използува другия (гостоприемник) като
източник за хранене ; 2. заразяване с
паразити. (Г) паразитизм, (е) parasitism,
(f) parasitisme. (à) id.,
Schmarotzertum,
parasitologia,
- ae, / [parasitus? +
logos учение) : (b) паразитология —
наука, изучаваща паразитите и парази
тизма. (Г) паразитология, (е) parasitolo
gy* (О parasitologie, (d) Parasitologic,
Parasitenkunde.
parasitus, -i, m [%%pâarcoç parasitos хра
нещ се при някого, от rcapâ j при -f
atxoç sitos ядене, храна] : (b) паразит —
животински или растителен организъм,
който се храни за сметка па друг по
пиеш организъм и временно или по
стоянно живее във или върху него (виж
parasitismus). (Г) паразит, (е) parasite,
(f) parasite, (d) Parasit, Schm arotzer,
paraspasmus,
- i, m [тсарd para-* покрай,
от двете страни + aracafiéç spasmos спа
зъм, гърч] : (b) параспазъм—двустранна
спастичиа хипертония (мускулна ригид-
иост) на крайниците, особено на долните,
обикновено свързана с паралитични явле
ния и пирамидни симптоми ; спастичиа
параплегия, (г) параспазм. (е) paraspasm ;
spastic paraplegia, (f) parnspasme. (d) id.
parasternalis,
- е [ялера f мри, покрай -|-
5^/7шш*):(Ь) парастерпален— разположен
близо до гръдната кост ; парастернална
JUHUH — линията, която минава по сре-
parasympathicolytica
378
paratrichosi&
дата между ръба на гръдната кост и
гръдното зърно (респ. медиоклавикулар-
ната линия), (г) окологрудинный. (е) pa
rasternal. (f) parasternal, (d) paraster
nal.
parasympathicolytica (remedia), njpl \pa-
ra sympathie us* + Xuto lyo освобождавам,
отстранявам, прекратявам] : (b) параемм-
патиколнтици — успокоители на пара-
енмпатикуеа : лекарствени средства, на
маляващи тонуса на вагуса, наир, атро
пин, бела дона, платифилин и др. (г) па-
расимпатнколитнческие вещества. (е) ра-
rasyinpatholytics, parasympatlioparalytics.
(f) vagolytiques, parasympathicolytîques.
(d) id. (syn) parasympatholytica, vago-
lytica.
parasympathicomim etica (remedia), nlpl
[parasympathicus* -}
-
p^xtxoç mimetikos
способен да подражава, подражаващ, от
{jlêjigç m im o s имитатор, подражател] : (b)
парасимпатнкомиметици — възбудители
на парасимпатикуса : лекарствени ср ед
ства. оказващи действие, подобно на то
ва, предизвикано от стимулирането или
дразненето на парасимпатиковите нерви
(vag us* ), наир, холин, пилокарпин, физо-
стигмин, иростнгмнн и др. (г) парасим-
патикомиметические вещества, ( е) рага-
sympathomimetics. (f) vagomimétiques,
parasympathicomimétiques. (d) id. (syn)
parasympathomimetic:!, vagotonica.
parasympathicotonia, -ae, f \parasympa-
t hieus* + tgvgç tonos напрежение] : (b)
парасимпатиктопия, ваготония —
-
из
местване на равновесието във вегетатив
ната нервна система в полза на пара
симпатикуса, състояние на повишена въз-
будимост на парасимпатикуса (вагуса):
стимулиране на вътрешната секреция па
панкреаса (инсулин), увеличаване на въ з
палителните реакции при алергични за-
боливания, смущения в тонуса на глад
ката мускулатура при бронхиална астма,
склонност към брадикардия (вагусов
пулс ; нерядко и тахикардия на пристъ
пи), ниско кръвно налягане, стеснени
зеници, обилно потене, влажни, студени
крайници, слюнкотечение, прекомерна
перисталтика, спазми на жлъчния мехур,
неприятни усещания в областта на сър
цето, стомашно-чревна хиперсекреция,
лесна полова възбудимост, еозинофилия,
левкопения, относителна лимфоцитоза,
повишена чувствителност към атропин
(на подкожно впръскване на 0,001 г атро
пин реагират с тахикардия и сухота в
устата) и др. ; виж още при sympathi
cotonia. (Г) парасимпатикотония, вагото
вия. (е) vagotonia, parasympathotonia.
(0 vagotonie, parasympathicotonie, (d)
Parasympathikotonie, Vagotonie, (syn)
vagotonia.
parasympathicus, -i, ni |тсаç% para-* по
край, при 4- sympathicas*] : (b) парасим-
иатикус—гшраенмпптикова нервна система,
парасимпатиков дял на вегетативната (ав
тономната) нервна система, виж при sy ste
ma nervosum autonomicum ; образува ce
от онези нервни влакна, които наред със
sy mp a thic us;,::(oTTaMparasympathicus)HHep-
вират вътрешните органи, но не проти
чат през truncus* sympathicus, а гаи-
глиите й са разположени в непосред
ствена близост на инервираните органи
или в самите тях ; парасимпатиковите
влакна с малки изключения (n. vagus,
пп. pelvici) не образуват самостоятелни
нерви, а използуват за проводящ път
черепномозъчните и гръбначномозъчните
нерви ; парасямпатиковата нервна систе
ма притежава група ядра в средния
мозък (мезешхефален отдел), в продълго
ватия мозък (булбареи отдел) и в сакрал-
ните сегменти на гръбначния мозък (са
крален отдел), (г) парасимпатическая
нервная система. (е) parasympathetic ner
vous system, craniosacral system , (f) para
sympathique, système parasympathique,
(d) Parasympathikus, parasympatliisches
System, (syn) systema nervorum para
sympathicum (INA).
parasympatholytica и parasympathomi-
metica (remedia) : -> parasympathicoly-
tica и parasympathicomimetica.
parasyphilis -is, / : -► metasyphilis.
parathyreoideae glandulae:
glandulae
parathyreoideae.
parathyreoprivus,
-a,
-um |(glandulae)
parathyreoideae* -f privus лишен от не-
що] : (b) иаратиреопривен — показващ
състояние, причинено от отстраняването
на паратиреоидните жлези. (Г) происхо
дящий вследствие удаления околощито-
видных желез, (е) parathyreoprivâl, pa
rathyreoprivic, parathyreoprivoiis. (f) pa-
rathyréoprive. (d) parathyreopriv.
paratonsillitis,-tidis, /[техра \ покрай, при
+ tonsillitis*] : -> peritonsillitis,
p. acuta: —►angina1 phlegmonosa.
paratrichosis, -is, / [тсарос para-* при, от
клоняване от нормалното + $р££, xpex^ç
thrix, trichas, косъм] : (b) паратрихоза
растене па косми на необичайно място.
paratus
379
Parkinson! morbus
(г) паратрихоз. (е) id. (f) paratricliose.
(d) id.
paratus, -a,
- um |parare, pp. paratus.
приготвям] : (b) приготвен, готов, (г) под
готовленный, готовый, (е) prepared, (f)
préparé, (d) fertig, vorbereitet.
paratyphus, -i, m, paratyphus abdomi
nalis \г.арсс I + typhus* (abdominalis)] :
(b) паратиф, коремен паратиф - забо
ляване, причинявано от паратифните бак
терии (тип А, В и С), което в първите
мудвеформи(АиВ)есходнос ле
ка форма на коремен тиф. а третата
форма (С) причинява септични явления
(иаратифсбпцилоза) : 1. paratyphus А,
причиняван от Bacterium paratyphi A
(Salmonella paratyphi А), наблюдава ce
предимно в тропическите и субтропи
ческите страни ; 2 . paratyphus В , причи
няван от Bacterium paratyphi B (Salmo
nei la paratyphi В), който се среща по-
често ; у нас са наблюдавани епидемии
от сирене и сладолед; 3. paratyphus С,
причиняван от Bacterium paratyphi С,
който е непознат в Нвропа. (г) паратиф.
(e) paratyphoid fever. (!) paratyphoïde
(fièvre), fièvre paratyphoïde, id. (d) id.
paraumbilicalis, -е \mpv. para-*' при, по
край -f umbilicus пъп): (b) параумбили-
кзлен — разположен близо до пъпа, око-
лопъпен. (г) околопупочный. (е) paraum
bilical.
péri-om bilical, parombilical.
(d) paru m bilikal.
paraurethralis,
- e Jrcap« ; -f urethra*] :
(b) парауретрален - разположен около
пикочния канал, наир, абсцес, (г) пара-
уретральный. (е) paraurethral, (f) para
tirétral. (d) paraurethral.
paravertebralis -е (тс'/pd * + (columna)
vertebralis гръбначен (стълб)] : (b) iiapa-
вертебрален
разположен покрай или
около гръбначния стълб, око.югръбначеи.
(г) паравертебральный, околоиозвоночный.
(e) paravertebral. (0 paravertébral, (d)
paravertebral.
parencephalon,
-i,n[тсара•до,приj
encephalon*]: -> cerebellum.
parenchyma, -atis, n
parrnchro
доливам, добавям, or rczpdf при, до, око
ло H è^xeo) наливам, от èv във H- /sr«>
лея, наливам] : (Ь) паренхим — специ
фичните тъ кани» елементи на един ор
ган. наир, па жлезте, в противополож
ност на интсрстнциалната (опорна) тъкан
(stroma**5), която се състои от съедини
телна тъкан със съдове и нерви, (г) пар
енхима. (е) id. (f) parenchyme, (d) Par
enchym.
parenchymatosus, -a, -um [ \ I: (b) парен-
химен, паренхиматозен — отнасящ се до
паренхима, богат на паренхим, (г) па
ренхиматозный. (е) parenchymal, paren
chymatous. (!) parenchymateux, (d) par
enchymatös.
parenteralis, -e [racpd para-* покрай, около
-fevTEpov en teren черво]: (b) парентера
лен -
—
но стомашно-чревния канал ; па-
реитерално — способ за вкарване па
лекарствени и други вещества в орга
низма, избягван! стомашно-чревния ка
нал, т. е. вкарването им подкожно, ве
нозно, мускулно и т. и. (г) парентераль
ный, вне пищеварительного тракта, (е)
parenteral. (!) parenteral, (d) parenteral,
außerhalb des Darmes.
paresis, -is, / [rcdpea:ç отпушане, отслаб
ване]: (b) пареза — непълна парализа:
отслабване или непълна загуба на воле
вите движения; срв. paralysis, (г)парез,
неполный паралич, полупаралич.( e)id ..p a r
tial paralysis, incomplete paralysis. (!) pa
résie. (d) Parese, unvollständige Lähmung.
paries,
- etis, m (pi parietes): (b) стена,
иапр. на корема, на гръдния кош или
на някой кух орган, (г) стена, стенка,
(е) wall. (!) paroi, (d) Wand.
parietalis,
- e [paries*] : (b) париетален :
1. отнасящ се до стената на някой ор
ган или кухина, разположен к ъм стена
та, пристеиен, външен, противоположно
на visceralis*; 2. принадлежащ на os
parietale, на теменната кост. теменен,
(г) 1. пристеночный, наружный ; 2. те
менной. (е) 1-2. parietal. (!) 1-2 . pariétal.
(d) parietal: 1. wnndständig ; 2. schei-
lelwärls, Scheitel-, Scheitelbein- .
parietes, nilpi : paries.
Parkinsoni morbus [./. Parkinson, англ,
лекар. 1755 1824]: (b) болест на Пар-
кинсън, Паркипсъновл болест — хронич
ната фаза ил епидемичния енцефалит :
налндареи синдром, характеризиращ се
със своеобразно непрестанно треперене,
обхващащо най-напред едната ръка, и то
дпетално (китка, пръсти), като постепен
но треморът става симетричен и може
ля засегне четирите крайника и глава
та ; към него по-късно се прибавят мус
кулна ригидиост (повишен мускулен то
нус), масковидно лице и др. (г) дрожа
тельный паралич, болезнь Паркинсона.
(e) paralysis agitans, trembling palsy.
Parkinson’s disease, shaking palsy, shn-
parkinsonismus
380
paroxysmus
king paralysis, (f) paralysie agitante,
maladie de Parkinson, (d) Paralysis agi
tans, Schüttellähmung, Zitterlähmung,
Parkinsonsche Krankheit, (syn) paralysis
agitans.
parkinsonismus, -i, rn [ f + -ismus*] : (b)
паркинсонизъм — означение за всички
болестни картини със симптоми, подобни
на болестта на Паркинсън (виж Parkin-
soni morbus) ; най-често се развива всл,
на епидемичен енцефалит, по-рядко при
съдовия сифилис на мозъка и др. (г)
паркинсонизм, (е) parkinsonism, (f) par
kinsonisme. (d) id.
parodontitis,
- tidis, / {parodontium* +
- itis = възпаление] : (b) пародонтит
възпаление на parodontium*. (г) паро
донтит. (е) id. (f) parodontis, parodontie.
(d) id.
parodontium, paradentium, -ii, n [nocpd
p ara - * при, покрай, около -j- ôdoûg, oôôvxoç;
odus, odontos, зъб] : (b) пародонциум, m -
раденциум - лародонт: поддържащият
зъба апарат, състоящ се от зъбния венец,
периоста, костта на алвеоларния израстък,
перицимента и цимента на зъба. (г) пар-
одонт. (е) id. (f) paradentium, id. (d)
Zahnbett, Paradentium, Parodont.
parodontoiysis, - is ,/ : —►parodontosis.
parodontopathia, -ae, / {parodontium* -f
яаО-oç p a th o s страдание] : (b) пародонто-
патия — заболяване на parodontium*, (г)
пародонтопатия. (е) parodontopathy, (f)
paradentopathie. (d) Paradentopathie, Par-
odontopathie. (syn) paradentopathia.
parodontosis, paradentosis, -is, / {par
odontium* + -osis*] : (b) пародонтоза, па
радентоза, амфодонтоза, а по новата ин
тернационална номенклатура parodomo-
pathia dystrophica - - първична атрофия
на зъбното легло като сенилна атрофия
на parodontitim*-a или като преждевре
менна алвеоларна атрофия ; характеризира
се с равномерно и едновременно резор
биране на костта на зъбните алвеоли и
атрофия на венците без възпаление, лип
сват джобове на венците и зъбен камък,
зъбите се разклащат едва след твърде
напреднала атрофия. (Г) пародонтоз, ам-
фодонтоз, парадонтопатия, периодонтоз,
альвеолярная пиор(р)ея. (е) parodontitis,
periodontosis, paradentosis, id. (f) рага-
dentose. (d) Parodontose, Paradentose.
(syn) amphodontosis, parodontoiysis, pyor
rhoea alveo laris.
paronychia, -ae, /
para-* покрай,
при + Svug, cvux°€ onyx, onychos, нокът] :
(b) паронихия
околонокътен пана-
рициум : гнойно възпаление на близко-
стоящите до нокътя тъкани; виж също
panaritium. (г) паронихия. (е) id., felon,
panaris, whitlow, (f) tournioie, panaris
périunguéal. (d) Nagelwallentzündung,
Paronychie, (syn) panaritium parunguale.
parorexia,
-ae, f [тсapri f -f- opsglç orexis
желание за ядене] : (b) парорексия
извратен апетит, извращение на вкуса у
бременни и хистерични с пожелаване на
особени неща за ядене. (Г) извращение
вкуса, (е) id., perverted appetite, (f) раг-
orexie. (d) Parorexie.
paroticus, -a,
-uni [тисра | + ouç ùzàç us,
otos, ухо] : (b) паротиден - близо до
или отстрани fia ухото, околоушен. (г)
околоушный, (е) parotic, parotid, (f) par-
otique. (d) parotiscli.
parotis, -tidis, / [ | ]: съкр. означение за
glandula* parotis.
parotitis, -tidis, / |parotis* -f-
- itis
въз
паление] : (b) паротит — възпаление на
околоушната жлеза (glandula* parotis),
(r) паротит. (e) id., parotiditis. (f) par-
otidite. (d) id., Ohrspeicheldnisenentziin-
dung.
p. epidemica : (b) епидемичен паротит,
заушки, „свинка“ -
остра заразна бо
лест, характеризираща се с едновремен
но или последователно възпаление и по
дуване на двете околоушни жлези, по
някога и на други слюнчени жлези (gL
submaxillaris и gl, sublingualis), нерядко
(особено у по-възрастни) и orchitis* ;
боледуват главно деца и по-млади хора ;
причинител virus parotitidis, (г) эпиде
мический паротит, свинка, заушница, (е)
mumps, epidemic parotitis, cynanche pa
rotidea. (f) oreillons, parotidite épidémique,
fièvre ourlienne, ourles, (d) Mumps, id.r
„ Ziegenpeter, „Bauernwetzei“.
paroxysmalis, -е [ [ ]: (b) пароксизмален —
явяващ се на пристъпи, пристъпен, напр.
haemoglobinuria* paroxysmalis, (г) пар
оксизмальный. (е) paroxysm al, (f) par
oxystique. (d) paroxysmal.
paroxysm us, -i, m [TcopogujfjLoç подбуждане,
раздразнение, от тсаpoguvw p a ro x y n o на
острям, възбуждам + ôgûç oxys остър,
островръх]: (b) пароксизъм — силен
пристъп, атака : внезапно появяване или
засилване до най-голяма степен на бо
лестните явления или на известен сим
птом, особено ако се възвръщат, (г)*
сильный приступ, сильный припадок, nap -
pars
381
partus
оксизм. (e) paroxysm, (f) paroxysme,
(d) id., Anfall.
pars, partis, /
(pi partes) : (b) част. (r)
часть, (e) part, portion, (f) partie, part,
(d) Teil, Anteil.
p. laryngea pharyngis : -*• hypopha
rynx.
p. nasalis pharyngis: — cavum pha-
rvngonasale.
p. oralis pharyngis : -*• mesopharynx.
partes, flpl : -> pars.
p. aequales : (b) равни части — no
равни части от някое лекарство ; съкра
тено в рецепти p. aeq. (Г) равные
части. (е) in equal parts, (f) en
parties égales, (d) zu gleichen Tei
len.
parthenogenesis, -is, / [TtapOévoç parthe-
nos девица ; девствен -b Tévsatç genesis
раждане] : (b) партеногенеза — девстве
но размножаване, при което яйчните
клетки се развиват без оплодяване. ( г)
партеногенез, (е) ici. (f) parthénogenèse,
(d) Parthenogenese, Jungfernzeugung.
partialis, -e [pars*] : (b) парциален — не
пълен, състоящ се само от една част,
частичен. (Г) частичный, ( е) partial, in
complete. (f) partiel, (d) teilweise, unvol
lständig, partial, partiell, partiar.
particula, -ae, f |умал. от pars*] : (b) мно
го малка част от нещо, частица, ( г) ча
стица, (е) particle, (f) particule, (d) Teil
chen, Partikel.
particularis, -e {particula*] : (b) 1. особен,
специфичен ; 2. индивидуален, частен,
отделен. (Г) 1 . особый, особенный, спе
цифический ; 2. индивидуальный, част
ный, отдельный, (е) 1-2. particular ; 1. pe
culiar. (f) 1-2. particulier, (d) 1. eigenar
tig; 2. individuell, einzeln, Individual-,
Einzel- .
parturiens1, gen.
- e ntis [parturire мъча ce
да родя, раждам] : (b) биваща в процес
на раждане, освобождаваща се от бре
менност, раждаща ; отнасящ се до раж
дането, родилен, (г) рожающая, относя
щийся к родам, родовой, (e) parturient.
Г (f) accouchante, (d) gebärende.
parturiens2, -entis, / [| ]: (b) раждаща
жена, родилка. (Г) роженица, (е) partu
rient woman, woman in Iabo(u)r. (f) par
turiente, femme en travail, (d) Gebärende,
Kreißende.
parturitio, -onis, / 1f ]: освобождаване от
бременност, раждане, виж partus.
partus, -us, m {dat. и abi. pi -ubus) [pa
rere (pario), pp. partus, раждам] : (b)
раждане, (г) роды, рождение, (e) labo(u)r,.
parturition, child-birth, birth, delivery, ac
couchement, confinement (pop.), (f) ac
couchement, enfantement, parturition, nais
sance. (d) Geburt, Entbindung, Nieder
kunft.
p. agrippinus: (b) 1. седалищно раж
дане ; 2. раждане с предлежание на
крак или краката. (Г) 1. роды при ягодич
ном предлежании; 2. роды при ножном
предлежании. (е) 1. breech delivery,
breech presentation; 2. foot delivery, foot
presentation. (о i. accouchement par le
siège; 2. accouchement par les pieds, (d)
1. Steißgeburt; 2. Fußgeburt.
p. caesareus : освобождаване от бре
менност чрез цезарев разрез, виж sectio
caesarea.
p. difficilis: (b) трудно раждане, за
труднено освобождаване от бременност,
(г) трудные роды, затрудненное родораз-
решение. (е) dystocia, difficult child-birth,
difficult labo(u)r, difficult parturition, mo-
gitocia. (f) dystocie, accouchement diffi
cile. (d) Dystokie ; erschwerte Entbin
du ng , ,Wehenanomalie“, (syn) dystokia.
p. imm aturus : (b) раждане на не
жизнеспособен плод (от началото на пе
тия до края на седмия месец); срв.
abortus, (г) рождение нежизнеспособ
ного плода, выкидыш, ( е) miscarriage,
abortion. ( о avortement fœtal. (d) id..
Fehlgeburt, Abort.
p, m aturus: (b) срочно, навременно
раждане — раждане, което настъпва в
39—41-та седмина, считано от първия
ден на последната менструация, (г) ро
ды при беременности 40 недель, (е) 1а-
bo(u)r at term, (f) accouchement à terme,
(d) rechtzeitige Geburt.
p. praecipitatus : (b) иреципитирано
или стремително раждане — ненормално
бързо, неочаквано, внезапно раждане, (г)
стремительные роды, (е) precipitated la-
bo(u)r. (f) accouchement précipité, (d)
Sturzgeburt.
p. praematurus: (b) преждевременно
раждане — прекъсване на бременността
и настъпване на раждането в 28—38 -та
седмица ; детето се ражда обикновено
способно за извънутробен живот при
специални условия, (г) преждевременные
роды, (е) premature birth, (f) accouche
ment prématuré, accouchement avant
terme, (d) Frühgeburt.
p. serotinus : (b) закъсняло раждане —
раждане, което настъпва след 41-та с ед-
partus
382
pathergia
%
мица, раж дане след преносена повече от
две седмици бременност, (г) запоздавшие
роды, (е) delayed labo(u)r, retarded birth,
accouchement retardé, (d) Spätgeburt,
p. siccus : (b) сухо раждане -■ раж
дане .след преждевременно изтичане на
околоплодните води. (Г) сухие роды. ( е)
dry labo(u)r. xerotocia, (f) accouchement
à sec. (d) id.
parulis, -is. / [rcapi para- при, покрай -f
ouAov iilon венец на зъб] : (b) парулис
абсцес на венеца всл. на възпаление на
алвеоларния периост с присъединяващ
се субпериостален абсцес на челюстта,
евент. с оток на бузата; срв. epulis, (г)
флюс, (е) gumboil, id. (f) parulie, abcès
gingival (d) Zahnfleischabszett, id.. Zahn
geschwür (pop.), dicke Backe (pop.).
parumbilicalis, - e: -> paraumbilicalis.
parvus, -a, -um [comp, minor, minus, gen.
minoris ; superi, minimus] : (b) малък,
мъничък, неголям, (г) малый, маленький,
небольшой. (е) small, little, (f) petit. (d)
klein.
passivus, -a.
-um [pati (patior), pp. pas
sus, търпя, изтърпявам]: (b) паси
вен - - неактивен, недеятелен, бездеен»
инертен. (Г) пассивный, бездеятельный,
инертный, (е) passiv e, (f) passif, (d) pas
siv, untätig, inert, träge.
pasta, -ae, / (pi pastae) [— тесто (късно
лат. и итал.)| : (b) паста
унгвент (un
guentum*) с по-твърда, тестена конси
стенция, гъста мазилка, гъст унгвент;
тук прлхошшште вещества сп в значи
телно количество (25 50% ). (г) паста,
(е) paste, (f) pâte, (d) Paste.
Pasternackii symptoma \Ф. И . Пастер-
н а ц к ий . рус. терапевт-клиницист, 1845
1902] : (b) признак на Пастернацки
местна болезненост при почукване на
лумбалната облает с ръба на ръката, с
пръсти или перкуторно чукче (succussio
renalis), евент. комбинирано с опипване ;
при бъбречни камъни, пиелит, паранеф
рит, бъбречна туберкулоза и др. ( г) сим
птом Пастернацкого. (e) Pasternacki’s
symptom, (f) symptôme de Pasternacki.
(«0 Pasternackisches Zeichen.
Pasteurella,
-ae,/ [по името на L. Pas
teu r, бележит фр. химик, 1822—1895] :
пастьорела ; иастьорелите са Грам-нега-
тивни бактерии, от които два вида са
опасно патогенни за човека — P . pestis
(= Bacillus pestis), чумният бацил, и Р.
tuiarensis ( — Bacterium tularense, Bru
cella tularensis), причинителят на тулар-
емията.
pasteurisatio, -onis, / [ t ] : (b) пастьори
зация — способ за обезвредяване на* ор
ганични течности (мляко, плодови со
кове и др.) чрез загряване до 60 —70°С
в продължение на около 30 минути за
разрушаване на вегетативните форми па
микробите, последвано от непосредствено
изстудяване до 10*С; спорите не се уни
щожават. (Г) пастеризация. (е) pasteu ri
zation. (я pasteurisation. (d) Pasteurisie
ren, Pasteurisierung.
pastil.: pastillus- или pastilli ; съкр. в ре
цепти.
pastilli, rnipl: -► pastillus.
pastillus, -i, m (pl pastilli) [ томчииа (от
хляб), умал. от panis хляб]: (b) пастила,
настилка - лекарствена питка : твърда
лекарствена форма, предназначена главно
за разтопяване в устата, за смучене, а
също и за вътрешно употребление, напр.
p. santonini, евент. за външно, напр. р.
hydrargyri bichlorati ; направената в ко
нусовидна форма пастила се нарича tro
chiscus4'. (г) лепешка, лекарственная па
стилка. (е) lozenge, pastil, pastille, tro
che. (f) pastille, tablette, (d) Pastille,
Plätzchen.
pastosus, -a, -nm [pasta тесто]: (b) пастьо-
зеп : тестообразен; подпухнал, (г) пастоз
ный : тестообразный ; одутловатый, об
рюзглый. (е) pasty, (f) pâteux, (d) pas
tos : teigig ; aufgeschwemmt, gedunsen,
aufgedunsen.
patella,
- a e, / [ -- жертвена чашка, умал.
от p atina паница, чиния] : (b) патела
колннно капаче, капачето па коляното.
(Г) надколенник, коленная чашечка. (е)
id., knee-cap, knee-pan. (f) rotule, (d)
Kniescheibe.
patellaris, -е [patella*] : (b) пателарен
отнасящ се до колянното капаче, до па-
телата. (г) пателлярный, (е) patellar, го-
tular. (f) patellaire, rotulien. (d) patellar,
Kniescheiben- .
paternitas, -atis, / [paternus бащин] : (b)
патернитет — бащинство, (г) отцовство,
(е) paternity, (f) paternité. (d) Vater
schaft.
pathergia,
-ae, / [fccO-oç [ + Ip^ov ergon
работа, дейност] : (b) патергия — боле
стно повишена чувствителност на един
организъм, при което подпрагови сами
по себе си дразнения могат да доведа!
до реакции ; по-широко обхващащо по
нятие от allergia*, (г) патергия. (е) id.,
pavor
- pathia
383
pathergy. (f) pathergie, coallergie. (d)Pa-
thergie.
- pathia (rcâO-oç pathos страдание, болест] :
в съставни думи означава заболяване,
страдание, болест, напр. nephropathia—
заболяване на бъбреците,
pathogenes, gen.
- is [xafl*oç t + -7evrÆ
- genes* произлязъл): (b) патогенен - -
причиняващ болест, болестотворен (вирус,
микроорганизъм и др.). (г) болезнетвор
ный, патогенный, (е) pathogenetic, patho
genic, morbific, (f) pathogène, (d) krank
heitserregend, pathogen, (syn) pathoge-
nicus.
pathogenesis, -is, / | f ]: (b)патогенеза
произход и развитие на една болеет или
болестен процес : вътрешният механизъм
на възникване и развитие на патологич
ните процеси, лежащи в основата на бо
лестта, за взаимодействието между боле-
стотворния агент и организма ; срв. aetio
logia. (г) патогенез, (е) id., pathogenesy,
nosogeny. (f) patliogénie, pathogénèse,
pathogénésie.(d) Pathogenese. Krankheits
entstehung. (syn) nosogenesis.
pathogenicus, -a, -um:
pathogenes,
pathognomicus, -a, -um : — pathognomo-
nicus.
pathognomonicus, -a, -um
t -hTvôua
gnorna знак, белег, признак) : (b) пато-
гномоничен — абсолютно характерен за
една болеет или болестно състояние,
напр. symptoma* pathognomonicum. (г)
патогномоничный. (е) pathognomonic, ра-
thognostic. (f) pathognomonique, (d) pa-
thognomonisch, pathognostisch. (syn) pa
thognomicus, pathognosticus.
pafhognosticus,-a, -uni \rAboç f +TV0)a’t’-
kôç gnostikos познавателен, познаваш] :
-* pathognomonicus.
pathologia, -ae, / [nv.&oç j -f Xà^oç logos
учение] : (b) патология
дял от меди
цинската наука, изучаващ болестните
процеси в организма ; патологичната ана
томия изучава промените в тъканите и
органите, възникнали при болестно състо
яние, а патологичната физиология
за
кономерностите на възникването it про
тичането на болестните процеси в орга
низма. (г) патология, (е) pathology, (f)
pathologie, (d) Pathologic,
pathologicus, -n, -um [ t |:<Ь) патологичен,
патологически
отнасящ се до патоло
гията, болестен, дължащ се ма болест. (г)
патологический, болезненный, (е) path olo
gic, pathological, morbid, diseased, (f) pa
thologique. (d) pathologisch, krankhaft.
pathom orphosis,
-is, /
* н- \±орщ
morphe външен вид, форма] : (b) пато-
морфоза — трайно и съществено изме
нение на характера на определена болеет
(свойствата и проявите й) под влияние
на различните фактори на средата, (г)
патоморфоз. (е) id. (f) pathomorphose.
(d) id.
pathophobia, -ae, / [таФое | + <pô?oç phobos
страх] : (b) патофобия — натраплив страх
от болести, от заболяване, (г) патофобия.
(e) id. (f) pathophobie, (d) Pathophobie.
pathophysiologfa,
-a e, / [rca&oç pathos
страдание, болеет -h physiologia*] : (b)
патофизиология, патологична физиоло
гия — дял от медицинската наука, из
учаващ общите закономерности на раз
витието на патологичните процеси и р аз
криващ биологичната им същност, (г)
патологическая физиология, патофизиоло
гия. (е) pathological physiology, (f) phy
siopathologie, physiologie pathologique.
(d) pathologische Physiologie.
patiens,
-entis, mf [= страдащ от pati
(patior) търпя, страдам] : (b) пациент
t-ка), болен (-а), болник, болен човек, (г)
пациент (-ка), больной, больная, (е) pa
tient (mf). (f) patient (m), patiente (f),
malade (mff. (d) Patient (ni), Patientin (f).
Kranker (m). Kranke (f).
Pavlovi reflexus conditional [//. /7.
Павлов, велик руски физиолог, 1849
1936]: —V reflexus conditionalis.
Pavlov! stomachus minor [ ; ] : (b) малък
стомах тю Павлов
сляп джоб, обра
зуван по хирургичен път от стомах на
куче, изолиран от всяка връзка с оста
налата част на стомаха и съединен с ко
ремната стена с изходно отвърстие (фи
стула), за изучаване на стомашната се
креция. (г) малый желудочек по Павлову.
(e) Pavlov’s stomach or pouch, miniature
stomach, (f) petit estomac de Pavlov, (d)
Pavlovscher kleiner Magen, Nebenmagen
(nach Pavlov).
pavor, -oris, m \pav2re треперя от страх] :
(b) страх, много силен страх или уплаха ;
за болестей страх виж phobia, (г) страхг
сильная боязнь, (е) fear, terror, dread.
(f) peur, crainte. (d) Furcht, Angst, Auf
schrecken.
p. nocturnus : (b) нощен страх, нощни
изплашвания у малки деца (2- 8 г.)
-^пре
късване на съня от внезапно ставане с
израз на уплаха, треперене и вик, без
детето да си спомня на сутринта за слу
чилото се ; форма па нервна проява.
р. с.
384
pedunculatus
(г) ночной испуг, ночные страхи, (e) niglit-
terrors. (f) terreurs nocturnes, (d) nächt
liches Aufschrecken, Nachtangst,
p. с .: съкр. за post* cibos,
pecten, -inis,
rn[pectere реша] : (b) гре
бен, гребенче, гребеновидна изпъкналост
на кост, напр. p . ossis pubis (виж по-
долу). (г) гребень, гребенка, гребешок,
(е)comb. (О peigne. <«o Kamm.
p. ossis pubis (BNAf PNA) - corpus
•ossis pubis (INA): (b) гребен на срам
ната кост - острият преден ръб на os*
pubis, (г) гребешок лобковой кости. (е)
id., pectineal line of the pubis. (!) crête
pectinéale du pubis, (d) Scliambeinkamm.
pecteniformis, -е : гребеновиден, виж pec
tinatus.
pectinatus,
- a, -um [pecten*] : (b) гребен
чат, гребенест, гребеновиден, напр. m u s
culi pectinati, (г) гребешковый, гребен
чатый, гребневидный, (e) pectinate, com
bed, comb-shaped. (!) pectine, en forme
de crête, (d) kammartig, kammähnlich,
(sy n ) pectineus, pecteniformis.
pectineus,
-a,
- um [ f ] : гребеновиден,
иапр. ni. pectineus ; виж pectinatus,
pectoralis,
- e fpectus*] : (b) пекторален :
1. отнасящ се до гърдите, гръден (напр.
fremitus pectoralis); 2. уталожващ каш
лицата, експекторанс (напр. species pec
torales). (г) 1-2. грудной, (е) 1. pectoral;
2. cough remedy, expectorant, bechic. (!)
1. pectoral; 2. béchique. (d) 1. pektornl,
Brust-; 2. hustenstillend.
pectoriloquia, -ae, / [pectus? + loqui (lo
qu or) говоря]: (b) пекторилоквия
гръден говор: особено изразена bron-
chophonia;::, при която преслушваният
глас има звучен оттенък, (г) пектори
локвия. (е) pectoriloquy, (f) pectoriloquie.
(d) Pektoriloquie.
pectus, -oris, n : (b) гьрди, предната стена
на гръдния кош. (г) грудь, (е) breast.
(!) poitrine, (d) Brust.
p.
carinatum sive gallinaceum [ca
rin a кил, долната част на кораб, gallina
кокошка] : (Ь) птичи гърди, кокоши гър
ди — сплескване на гръдния кош от
двете страни с изпъкване напред на
гръдната кост, подобно кил на кораб;
дължи се на прекаран в детинство рахит,
(г) куриная грудь, птичья грудь, ( е)
pigeon-breast,
chicken-breast,
keeled
breast. (!) thorax en carène, thorax en
brèche, (d) Hühnerbrust, Kielbrust.
p* excavatum [ex-cavare, pp. excava-
tu s , издълбавам] : (b) фуниевидни гърди,
обущарски гърди — вдлъбване в об
ластта на долната част на гръдната кост
всл. на изместване назад на мечовидния
хрущял, (г) воронкообразная грудь, (е)
funnel breast, funnel chest, foveated
chest. (f) thorax en entonnoir. (d) Trich
terbrust, Schusterbrust,
pederastia : -► paederastia.
pedes, m\pl : pes.
pediatria:
paediatria.
pedicularis, -e fpediculus краче, умал. от
pes крак] : (b) педикуларен — отнасящ
се до краче, дръжка, виж pediculus2, (г)
относящийся к ножке, ( е) pediculate, pe
dunculate^). (f) pédicule, (d) pedikulär.
pediculatus,
-a, -um [f]: (b) педикули-
ран, иедункулирап — снабден с краче,
с дръжка, имащ вид на стъбло. (Г) сте
бельчатый, стеблевой, педункулярный. (е)
pedicellate(d), pedunculate(d), pediculate,
stalked. (!) pédiculé, pédiculisé. (d) ge
stielt. (syn) pedunculatus.
pediculi, tnjpl: -► pediculus,
pediculosis,
- is, / [Pediculus въшка 4-
- o s/s*] : (b) педикулоза — въшлясване,
въшливост; виж също pluhiriasis. (г)
вшивость, (е) id.,
phthiriasis, lousiness.
(!) pediculose, maladie pédiculaire, (d)
Pedikulose, Läusebefall, Lausesucht, Ver
lausung.
p. pubis :
phthiriasis inguinalis.
Pediculus1, -i, m : (b) въшка ; въшки {pi
Pediculi), (г) вошь ; вши. и louse ; lice,
(о pou ; poux. (d) Laus ; Lause.
P. capitis: (b) въшка на главата. (Г)
головная вошь. (е) head louse. ( о pou
de tête, (d) Kopflaus.
P. corporis
vestimenti : (b)въш
ка на тялото или дрешна въшка, (г)
платяная вошь, (е) body louse, clothes
louse. (!) pou de corps, (d) Kleiderlaus,
Körperlaus.
P. pubis sive inguinalis: -►Phthirius
inguinalis.
P. vestimenti : -+ Pediculus corporis.
pediculus2,
-i, m [умал. от pes, pedis,
крак] : (b) краче, стъбълце, дръжка, напр.
на тумор и др. (г) ножка, стебелек, (е)
pedicle, stalk, pedicel, peduncle, stem.
(!) pédicule, pédoncule, tige, (d) Stiel,
Schaft.
pedüuvium, -ii, n [pes, pedis | + luère
измивам ] : (b) баня па крака или на кра
ката. <Г) ножная ванна, (е) foot bath. id.
(f) bain de pied, pédiluve. (d) Fußbad,
(sy n) lavipedium.
pedunculatus,
-a,
-um
|: -►
pediculatus.
pedunculus
385
pelvis
pedunculus, - 1. m [умал. от
pedis, f]:
(b) краче, дръжка, стъбло, (г) ножка,
стебель, (е) peduncle, stalk, stem, pe
dicle, pedicel, (f) pédoncule, tige, (d)
Füßchen, Stiel, Schenkel.
pedunculi cerebellares (PNA) —crura
cerebelli (INA): (b) крачета на малкия
мозък ; посредством трите чифта крачета
малкият мозък се свързва с medulla* ob
longata, pons* Varolii и corpora* quadri
gemina. (г) ножки мозжечка, (е) cere
bellar peduncles, (f) pédoncules cérébel
leux. (d) Kleinhirnschenkel.
p.
cerebri (BNA, PNA) = crus cere
bri Ч- tegmentum (INA) : (b) краче на
главния мозък — едно от двете кра
чета (pedunculi cerebri), които свързват
pons* Varolii с голямомозъчните полу
кълба. (Г) ножки мозга. ( е ) cerebral pe
duncles. (f) pédoncules cérébraux, (d)
GroßhTnschenkel, Gehirnschenkel, Hirn-
schenk"! .
peinotherapia,-ae, / [rcelvx peina глад] : -*
nestitherapia.
pelagismus, -i, ni [tusXxyoç pelagos открито
море -F
- iswus*] : —►morbus nauticus.
peliosis,
-is, /
pelios тъмносин,
посинял (от кръвонасядане)] : -*■ p u r
pura.
p. rheumatica: -►purpura rheumatica
(Schönlein).
pellagra, -ae, / [от итал. pelle кожа (rp.
n ixie, pellet) -f agro стипчив, груб, гра
пав
груба кожа] : (Ь) пелагра — не-
доимъчно заболяване, хронична P P -ави
таминоза, която се дължи на недостиг
или липса на витамините от групата
В-комплекс, преди всичко на никотинова
киселина (витамин PP), а също и на
витамин В2 и В6 и необходимата за
живота аминокиселина — триптофан ;
протича обикновено с периодични вло
шавания (особено на пролет) и подо
брявания, с прояви от страна на кожата,
стомашно-чревния канал и психиката
(класическата триада на трите „д4*: дер
матит, диария и деменция); най-харак
терни са кожните прояви: по непокри
тите части на тялото (ръце, лице, шия
и др.) се появяват еритеми, след известно
време еритематозната кожа се пигмен
тира, задебелява, напуква се и почва да
се лющи; ендемично разпространена в
някои страни, гдето царевицата предста
влява основната храна на населението,
(г) пеллагра, (е) id.,
Lombardy leprosy,
maidism, elephantiasis italica, erythema
endemicum, (f) pellagre, (d) id. (syn)
lepra asturica sive italica sive lombar-
dica.
pellicula,
- a e, / [умал. от pellis кожа]:
(b) пеликула — тънка кожица, тънка
ципица. (г) тонкая кожица, тонкая плен
ка. (е) pellicle, thin skin, thin membrane,
film, (!) pellicule, (d) Häutchen.
Pelllzzii syndromum :
macrogenitoso
mia praecox.
pellucidus,
-a,
- um [per през + lucidus
светъл, светещ]: ( b ) прозрачен. (Г) про
зрачный. (е) pellucid, translucent, (f)
pellucide, diaphane, transparent, (d)
durchsichtig.
pelotherapia,
- ae, / [rcqXôç pelos кал,
тиня -f- bzpmzstx therapeia лечение] : ( b )
пелотерапия, фанготерапия — калолече
ние: лечение с кални бани; виж също
balneum limi, (г) грязелечение, (е) pelo
therapy, fangotherapy, mud baths, (f)
bains de boue, (d) Moorbehandlung,
Moorbäder, Schlammbäder, (sy n) fango-
therapia.
pelveoperitonitis, -tidis, / : -* pelvioperi-
tonitis.
pelvicus, -a, -um \pelvis таз] : (b) отнасящ
се до таза, тазов, (г) тазовый, (е) pelvic,
(f) pelvien, (d) Becken-, (syn) pelvinus.
pelvimetria,
- ae, / [pelvis f + pixpov
m etro n мярка] : (b) пелвиметрия — из
мерване на диаметрите на таза с тазомер,
определяне иа размерите на женския таз
за прогноза на раждането; виж conju
gata. (г) пельвиметрия. (е) pelvimetry.
(!) pelvimétrie. (d) Beckenmessung.
pelvinus, -a, -um : —►pelvicus.
peivioperitonitis, pelveoperitonitis, -tidis,
/ \pelvisF + peritonitis*] : (b) пелвиопе-
ритонит, пелвеоперитонит — възпаление
на перитонеалната покривка на тазовите
органи (perimetritis*, perisalpingitis*, pe
rioophoritis, pericystitis, periproctitis*),
(r) пельчиоперитонит. (e) pelviperitonitis,
id.,
pelveoperitonitis. (!) pelvipéritonite.
(d) id.
pelvis, -is, / [= леген] : (b) 1. таз, корито ;
тазът е образуван от двете безименни
кости (ossa coxae), кръстната кост (os
sacrum) и опашната кост (os coccygis) ;
2. леген(че), коритце, напр. p . renalis
(виж по-долу), (г) 1. таз; 2. лоханка, (е)
1-2. pelvis. (!) 1. bassin; 2. bassinet, (d)
1-2. Becken.
p.
angusta : (b) тесен таз. (г) сужен
ный таз. (е) contracted pelvis. (!) bassin
rétréci, (d) enges Becken.
26 Медицинска терминология
pelvis
386
per-
р. nana : (b) джуджешки таз. (г) кар
ликовый таз. (е) dwarf pelvis, (f) bas
sin nain, (d) Zwergbecken.
p. plana : (b) плосък таз. (г) плоский
таз. (е) flat pelvis, (f) bassin plat, (d)
plattes Becken.
p.
renalis: (b) бъбречно легенче или
коритие. (Г) почечная лоханка, (e) pelvis
of the kidney, renal pelvis, (f) bassinet
du rein. (à) Nierenbecken, id.
pemphigus, -i, m [тгецср'.?, < 4 4 pemphix,
- igos, капка, мехур] : (b) пемфигус —
кожна болеет у възрастните с лоша про
гноза ; характеризира се с образуване
на мехури по видимо дотогава неизме
нена кожа и по лигавиците, а при акут-
ната форма и тежко общо състояние,
висока температура и др. (г) пузырчатка,
пемфигус, ( е) id, (f) id. (d) id., Schäl
blattern.
p. acutus pruriginosus graviditatis :
herpes gestatienis.
p. gravidarum : -> herpes gestationis,
p« neonatorum : (b) пемфигус или
пемфигоид у новородените — малки
мехурчета или плоски мехури в първите
седмици на живота, причинени от Sta
phylococcus aureus или по-рядко от
Streptococcus haemolyticus, (г) пузыр
чатка новорожденных, (e) id. (f) pemphi
gus du nouveau-né. (d) Blasensucht der
Neugeborenen, (syn) pemphigus epidemi
cus neonatorum, impetigo bullosa infan-
t(i)tim, pyodermia superficialis bullosa
pemphigoides neonatorum et infan tiu m .
p. vulgaris : (b) обикновен (вулгарен)
пемфигус ; симптоми виж по-горе при
pemphigus ; виж също Nikolskii symp
toma. (г) обыкновенная (вульгарная)
пузырчатка, (е) id., pemphigus chronicus,
(f) pemphigus chronique simple, (d) id.
pendens, gen.
- e ntis [pendere вися, уви
снал съм): -+ pendulus,
pendulus, -a, -um [ t ] - (b) висящ, увиснал,
напр. cor* pendulum, (г) висящий, вися
чий, отвислый, (е) pendulous, (f) pen
dant. (d) hängend, herabhängend,
penetrans, gen.
- a ntis fpenetrare проник
вам): (b) пенетриращ — проникващ в
някоя част на тялото, през стената на
кух орган и пр., напр. ulcus* penetrans,
(г) пенетрируюший, проникающий, сквоз
ной. (е) penetrating, (f) pénétrant, (d)
penetrierend, durchdringend,
penetratio, -onis, / [ f ] : (b) пенетраоия,
пенетриране — проникване, напр. на
стомашна язва в съседни органи ; виж
ulcus penetrans ; срв. perforatio (1). (г)
проникновение, проникание, (е) penetra
tion, piercing, entering, (f) pénétration.
(d) Durchdringung, Penetration.
Pénicillium , -ii, n [penicillus четка за ри
суване, от penis опашка, мъжки член):
(b) петшилиум — четковидна плесен ;
известни са над 600 вида ; P. notatum ,
P. crustosum, а напоследък P. chrysoge-
num се култивират като производители
на антибиотика пенипилин. (г) пеницилл.
(e) id. (f) pénicillium, (d) id.,
Pin
selschimmel.
penis, -is, m [на rp. çaAAôç phalios\ : (b)
пенис — (мъжки) полов член, мъжки
член, (г) мужской половой член, половой
член, (е) id. (f) pénis, verge, (d) männli
ches Glied, id.,
Rute, (syn) membrum
virile, phallus.
p. captivus [captivus пленен] : (b)
здраво стиснат, заклещен мъжки член
при coitus, всл. на вагинизъм. (г) уще
мление члена во влагалище, (е) id. (f)
id. (d) id.
penitis, -tidis, f [penis* + -itis = възпале
ние) : (b) пенит — възпаление на мъж
кия полов член, (г) воспаление поло
вого члена, (е) id., p hallitis. (f) pénitis.
(d) id. (syn) phallitis, priapitis.
• pepsinum, -i, n [rcé^.ç p ep sis храносмила
не1: (b) пепсин — главният протеоли-
гичен фермент на стомашния сок, който
в присъствие на солна киселина чрез
хидролиза превръща белтъчините в албу-
мози и пептон. (Г) пепсин. (е)pepsin.
<0pepsine, (d)Pepsin.
pepticus, -a, -um [rcé^.ç 1 1: (Ь) пептичен —
отнасящ се до храносмилчнето, подпо
магащ или свързан с храносмилането.
(Г) пишеварительный, пептический, (е)
peptic, (f) peptique. (d) peptisch.
peptonum , -i, n [nènTM pepto варя, ирева-
рявам] : (b) пептон — продукт от непъл
ната хидролиза на белтъчините, предста
вляващ смес от полипептиди и аминоки
селини. (г) пептон, (е) peptone, (f) pep
tone. (d) Pepton.
per (praep. cum accus.): 1. през, напр.
per os (през устата), per anum (през
ануса), per rectum (през правото черво),
per se (в чист вид ; в рецептура) ;
2 . чрез, посредством, напр. per elysma
(чр ез клизма).
p er - : представка, означаваща през, твърде,
усилване на основното понятие (=
super-) .
peracutu s
387
perî-
peracutus, -a, -um [per-*
acutus остър] :
(b) перакутен — извънретно остър,
много остър (най-често за развитие на
болест), ( г) очень острый, весьма резкий.
(e) peracute, exceedingly acute, hyper
acute, superacute.(f)très aigu.(d) sehr akut.
per anum [ö/zws анус] : (b) през ануса,
през задния проход, (г) через задний
проход, (е) by the anus, through the
anus. (f) id.,
par I’anus. (d) durch den
After, id.
perceptio, - o n is,/[ = разбиране, схващане,
от per-cipëre (percipio), pp. perceptus.
хващам, възприемам] : (b) перцепция -
възприятие ; отражение на непосредстве
но въздействуващите на сетивните орга
ни предмети и явления от реалния мир.
(Г) перцепция, восприятие (е) perception.
(f) perception, (d) Perzeption, Wahr
nehmung.
per clysm a : (b) с клизма, посредством
клизма, (г) клизмой, посредством клизмы,
(е) id. (f) id., par lavement, (d) id.
percolatio, -onis, / [per-colare, pp. perco
latu s, прецеждам] : (b) перколация —
метод за възможно най-пълно екстрахи
раме на действуващите вещества на
дрогите чрез бавно преминаване през
тях на извличащата течност. (Г) перко-
ляция, просачивание, ( е) percolation , (f)
percolation, (d) Perkolation.
per contiguitatem [per чрез, contiguitas*]:
(b) чрез съседство, близост или допир —
разпространяване в съседство чрез допир,
напр. на възпаление, (г) путем последо
вательного распространения, (е) per con
tiguum, in contiguity, (f) per contiguum,
par contiguïté, (d) durch Berührung,
durch Angrenzung, id. (syn) per conti
guum.
per continuitatem [per | , continuitas*] :
(b) чрез непосредствена свързаност —
разпространяване (на възпаление, тумор)
върху части, непосредствено свързани с
първоначалното огнище, (г) путем бес
прерывности, распространение „по про
должению“. (e) per continuum, in conti
nuity. (f) per continuum, sans disconti
nuité. <d) durch unmittelbaren Zusam
menhang, id. (syn) per continuum.
percussio, -onis, / fpercutere (percutio),
pp. percussus, разтърсвам, удрям]: (b)
перкусия, перкутиране — причукване на
известна област от тялото (непосредстве
но с един или повече пръсти, или по-
често посредствено с пръст или чукче
върху плесиметър, или най-често с пръст
върху пръст) с цел от вида на перку-
торния звук да съдим за състоянието на
подлежащите органи (съдържание на
въздух, граници и т. н.). (г) перкуссия,
выстукивание. (е) percussion. (f) percus
sion. (d) Perkussion, Beklopfen.
percutaneus,
- a, -um [per през + cutis
кожа] : (b) перкутанен — (процедура,
манипулация) през кожата (неповредена),
напр. абсорбиране чрез втриване, (г)
через кожу. (е) percutaneous. <*> per
cutané. (d) perkutan, transkutan, (syn)
transcutaneus.
perflatio, -onis, f [per-fîare, pp. perflatus,
духам, продухвам] : (b) перфлация :
1. вдухване на въздух във или през ку
хина или канал; срв. insufflatio (1-2);
2. продухване на маточните тръби с
диагностична и терапевтична цел, виж
pertubatio. (г) 1. вдувание ; 2. продува
ние. (е) perflation, insufflation, (f) insuf
flation. (d) Durchblasung, Perflation.
perforans, gen.
- a ntis \per-forare, pp.
perfo ratus, продупчвам, пробивам] : (b)
перфориращ — пробиващ, пробождащ,
продупчващ. (г) прободающий пробод
ной. (е) perforating, (f) perforant, (d)
durchbohrend.
perforatio, -onis, / [| ]: (b) перфорация —
пробив, пробиване: 1 . пробив, пробиване,
напр. на стомашна язва в свободната
коремна кухина, на маточната стена с
кюрета и др. ; 2. продупчване, напр. на
детския череп при раждане (виж cranio-
tomia) и др. (г) перфорация: 1. прорыв,
прободение ; 2. продырявливанне, про
сверливание, пробуравливание. (е) 1-2 .
perforation ; 2. térébration, (f) 1-2 . perfo
ration ; 2. térébration. (d) Perforation :
1. Durchbruch, Durchsto’Jung ; 2. Durch
bohrung, Durchlöcherung.
perfusio, -o nis, f [per-fumiere, pp. perfu
su s, заливам, обливам] : (b) перфузия —
продължително вливане или пропускане
на течност, напр. в телесна кухина, по
средством канюла с два отвора (за вли
ване на течността през единия и изти
чане през другия), по-специално на кръ в
или кръвозаместителна течност през
кръвоносните съдове на орган, на те
лесна част или на целия организъм ;
срв. transfusio, (г) перфузия, (е) perfu
sion. (f) perfusion, injection continue, (d)
Perfusion, Durchströmung.
péri- [rcsp{ наоколо, около] : в съставни думи
означава наоколо, около, от всички
страни.
periad enitis
388
pericardium
periadenitis, -tidis, / [rcepi t около +
d&r/v a den жлеза +
= възпаление] :
(b) периаденит — възпаление на тъканта
около една жлеза. (г) периаденит. (е)
id. ({) périadénite, (d) id.
perianalis, -e [irepl t + û««s:|!] : (b) пери*
анален — разположен около ануса. (Г)
перианальный. (е) circumanal, perianal,
periproctic, (f) perianal, périproctique. (d)
perianal, um den After herum, (syn)
circumanalis.
periapicalis» -e [теер( |
apex, apicis,
връх] : (b) периапикален — обкръжаващ
върха на зъбен корен, околовърхов. (г)
околоверхушечный, (е) periapical, (f)
périapical. (d) periapikal.
periappendicitis» -tidis, / : —►perityphlitis.
Periarteriitis» -tidis, / [теерС peri около -f
arteria* + -itis = възпаление] : (b) пе-
риартериит — възпаление на външния
слой (adventitia*) на една артерия, (г)
иериартериит. (е) periarteritis. (О périar
térite. (d) id.
р. nodosa (Kussmaul-Maier): (b) но-
дозен периартериит — възлест периар-
териит: особено възпаление предимно у
по-млади хора, което засяга малките и
средните артерии на сърцето, бъбреците,
черния дроб, далака, панкреаса, кожата,
крайниците, мезентериалните и др., ха
рактеризиращо се с образуване на малки
възел чета в адвентицията и медията
(големи до грахово зърно), малки ане-
вризми и тромбози ; протича като под-
остра или хронична инфекция с местни
и общи явления ; етиология неизвестна ;
най-характерен представител на колаге-
нозите. (Г) узелковый периартериит,
узловатый периартериит. (е) periarteritis
nodosa, polyarteritis nodosa, Kussmaul's
disease. (f) ‘ artérite noueuse, périartérite
noueuse, polyartérite noueuse, maladie
de Kussmaul. (d) id., Arteriitis nodosa,
(syn)
arterütis nodosa, polyarteriitis
nodosa.
periarthritis» -tidis, / [отepL | + apüpov
arthron става -f
- itis \ ]: (b) периартрит—
възпаление на меките тъкани, окръжа
ващи една става, (г) периартрит, (е) id.
(f) périarthrite. (d) id.
p. humeroscapularis : (b) хумеро-ска-
пуларен периартрит — периартрит на
раменната става: асептично възпаление
на подделтоидната слузна торбичка на
раменната става, разположена между
tuberositas major humeri и свода, обра
зуван от акромиона и делтоидния мус
кул ; явява се най-често между 40 и 60 г.
и протича в няколко форми : р. h . chro
nica dolorosa simplex (c лека болезненост
без ограничение на движенията), р. h .
acuta (силна болка и силно ограничение
на движенията), р. h. chronica ankylosans
(слаба болезненост със силно ограничение
на движенията), р. h . calcificata siv e
bursitis calcarea subdeltoidea (с калцифи-
циране на ставната торбичка), ( г) плечо
лопаточный периартрит, (е) Duplay 's
disease, subdeltoid bursitis, subacromial
bursitis, scapulohumeral periarthritis, (f)
périarthrite scapulo-huméraie, maladie de
Duplay, (d) id.,
Duplaysche Krankheit,
(syn) bursitis subdeltoidea, morbus Du
play i.
peribronchialis» -e [теер£ t H- ßpà^ycç bron
chos бронх] : (b) перибронхиален - раз
положен около някой бронх или около
бронхите, (г) перибронхиальный. (е) pe
ribronchial. (f) péribronchique, (d) peri
bronchial.
peribronchitis, -tidis, / [теер{ f + ßp6*rx°C t
4- -itis = възпаление] : (b) периброн-
хит — възпаление на тъканите около
бронхите, (г) перибронхит. (e) id. (f)
péribronchite. (d) id.
pericardialis, -e [nepl ] -f xapôix kardia
сърце]: (b) перикардиален, нерикарден:
1. отнасящ се до или принадлежащ на
перикарда ; 2. обкръжаващ сърцето, (г)
перикардиальный, (е) pericardiac, pericar
dial. (f) péricardiaque. (d) perikardial,
Herzbeutel- .
pericarditis, -tidis, f\pericardium * - f
- itis
възпаление] : (b) перикардит -
въз
паление на сърцевата торбичка (pericar
dium*). (г) перикардит, (е) id. (f) péri
cardite. (d) Perikarditis, Herzbeutelentzün
dung.
p. adhaesiva : (b) адхезивен пери
кардит — възпаление на перикарда, до
веждащо до срастване па двата листа на
перикарда, (г) слипчивый перикардит,
(е) pericarditis obliterans, obliterating
pericarditis, id. (0 péricardite adhésive.
(d) id., adhäsive Perikarditis.
pericardium,
-ii, n [теер* peri около +
xapdloc kardia сърце]: (b) перикард —
сърцева торбичка, околосърцева серозна
обвивка ; състои се от два листа : вът
решен (lamina visceralis
epicardium),
сраснал със сърдечния мускул, и вън
шен (lamina parietalis), който отделя
околосърцевата кухина от гръдната. (Г)
перикард, околосердечная сумка, сер
pericem entitis
389
дечная сумка, сердечная сорочка, (е) id.
(f) péricarde. (d) Herzbeutel, Perikard,
pericementitis, -tidis, / : -►periodontitis,
pericementum, -i, n : -* periodontium,
pericholangitis, - tidis, / [лер! t +
choie жлъчка -f à^stov angeion съд Ч-
- itis =■ възпаление] : (b) перихолангит —
възпаление на съединителната тъкан
около интерлобуларните жлъчни пътища.
<Г) перихолангит. (е) id. (f) péricholan-
gite. (d) id.
pericholecystitis, -tîdis, f[%spl t + У.оЦ t
H-xûotiç kystisмехур + -
jJ:(b)ne-
рихолеиистит —■ възпаление на перито-
неалната обвивка на жлъчния мехур и
на тъканта около него, (г) перихоле-
пистнт. (е) id. (f) péricholécystite. (d)
Pericliolezystitis.
perichondritis, - tidis, f [perichondrium-
4- -itis î ] : (b) перихондрит — възпа-
ление на perichondriunV-a . (г) перихон
дрит. (е) id. (f) périchondrite. (d) id.,
Knorpeihautenlzündung.
perichondrium, -ii, n [rcept peri около -f
Xôvdpcç Chondros хрущял] : (b) перихон-
дрнум, надхрущялница — съединително-
тъканната обвивка на хрущяла, (г) над
хрящница, надхрящевая плева, (е) id.
(f) péricliondre. (d) Knorpelhaut, Knor
pelhülle.
pericornealis, -e \mpL t -f cornea рогови
ца]: (b) перикорнеален - разположен
около роговицата. (Г) лежащий вокруг
роговицы, (е) pericorneal, (f) péricornéen.
(d) perikorneal, um die Hornhaut herum,
pericranium, -ii, n [nepL f Ч- xpavtov kra-
nion череп] : (b) перикраниум
външ
ният периост на черепните кости, (г)
наружная надкостница черепа, (e) id. (f)
périoste (extérieur) des os du crâne, (d)
Perikranium .
periculosus, -a, -uni {periculum опасност] :
(b) опасен, рискован, (г) опасный, рис
кованный. (е) dangerous, perilous, (f)
dangereux, périlleux, (d) gefährlich,
periduodenitis, - tidis,/ [mpi péri около ч
duodenum* Ч- -itis възпаление] : (b)ne-
ридуоденит — възпаление на перитопе-
алната покривка на дванадесетопръстни
ка. ( r) перидуодеиит. (e) id. (f) périduo-
dénite. (d) .d .
perifolliculitis, -tidis, / |nspl | Ч folliculus
космен фоликул ч- - itis t ] •* (b) иерифо-
ликулит — възпаление около космените
торбички, (г) перифолликулит. (е) id. <0
périfolliculite. (d) Perifollikulitis,
perigastritis,-tidis, / (тсер( t + yccaziljp gas-
perineorrhaphia
ter стомах + -itis | ]: (b) перигас
трит—възпаление на перитонеалната по
кривка на стомаха. (Г) перигастрит. ( е)
id. (f) perigastrite. (d) id.
perihepatitis, -tidis, / \%&pl ] + hepar че
рен дроб -f-
- itis f ] : (b) перихепатит —
възпаление на чернодробната капсула,
на перитонеалната му покривка, (г) пе-
ригепатит. (е) id. (f) périhépatite. (d) id.
perilympha,-ae, f[%tpl \ -f lympha бистра
вода] : (b) перилимфа — бистра течност,
изпълваща пространството между кост
ното и ципестото вътрешно ухо. (г) пери
лимфа. (е) perilymph, id. (f) périlymphe.
(d) Perilymphe.
perim eningitis, - tidis, / :
pachymenin
gitis.
perim etria, -ae, / [тгept f -f- \îlzpov rnetron
мярка] : (b) периметрия — определяне
границите на зрителното поле със съот
ветен уред (периметър), изследване на
периферното поле на зрението. «
пери
метрия. (е) perimetry, (f) périmétrie. (d)
Perimetrie.
perim etritis,
- tidis, / fperimetrium* 4-
- i ti s — възпаление] : (b) периметрит —
възпаление на perimetrium*-a . (г) пери
метрит. (е) id. (f) périm ctrite. (d) id.
perim etrium , -ii, n (JNA) = tunica serosa
uteri (BNA, PNA) \%ep( peri около +
цфра metra матка] : (b) периметриум —
серозната, перитонеалната покривка на
матката. (Г) серозная (брюшинная) обо
лочка матки, (е) id. (f) revêtement péri
tonéal de la matrice, (d) id.
perimysium, -ii, n [wspî t + p-ôç rnys мус
кул] : (b) перимизиум —-
съедшштелно-
тъканпата обвивка па мускулните влакна
или на мускулното снопче (р. internum- —
endomysium) или на мускулното корем
че, респ. па целия мускул (р. externum
epimysium), (г) перимизий. (е) id. (f)
périmysium, endomysium, (d) id.
perinaeum, perinaeorrhaphia, perinaeo-
tomia: -> perineum, perineorrhaphia, pe
ri neo tom ia.
perinealis, -е : (b) перинеален — отнасящ
се до перинеума (perineum^, (г) про
межностный. (е) perineal, (f) périnéal,
(d) perineal, Damm-,
perineorrhaphia,
- ae, / |perineum*'
-\
(хлщ rhaphe шев] : (b) перинеорафия —
зашиване на прясно разкъсване на iv1-
ринеума. (г) перинеоррафия. (е) perineor
rhaphy. (f) périnéorraphie. (d) Perineor-
rhaphie, Dammnaht.
perineotomïa
390
peiipheria
perineotomïa, -z&J [perineum* + t o ^ tome
рязане, разрязване] : (b) перинеотомия —
оперативно разрязване на перинеума за
разширяване входа на влагалището с
цел да се улесни раждането или да се
навлезе в таза откъм перинеума при li
thotomia* и др. ; срв. episiotomia. (г) пе
ринеотомия. (е) perineotomy, (f) périnéo
tomie. (d) Perineotomie,
perinephritis, - tidis, / [тсер£ peri около +
ve9p6ç nephros бъбрек + -itis — възпале
ние) : (b) перинефрит — възпаление на
фиброзната капсула на бъбрека ; срв. pa
ranephritis. (г) перинефрит. (е) id. (f)
périnephrite. (d) id.
perineum, -i, n Ircsp'vsGv perineon или те-
ptveoç perineos] : (b) перинеум — меж-
динница : областта между ануса и външ
ните полови органи, у жената — между
ануса и задната спойка на големите
срамни устни, (г) промежность, (е) id.,
fork, (f) périnée, (d) Damm, Mittel
fleisch, id.
perineuralis, -e [%spl | + veöpov j ] : (b) ne-
риневрален — около някой нерв, отна
сящ се до обвивката на нерва (perineu
rium*). (г) периневральный. (е) perineu
ral. (f) périneural. (d) perineural,
perineuritis, - tidis, f |tcspi | + veOpov neu
ro n нерв -f-
- itis = възпаление] : (b) пе-
риневрит — възпаление на perineurium*.
Йпериневрит. (е) id. (f) périnévrite.
( id.
perineurium, -ii, n [rcspc f + veOpov f ] : (b)
периневриум — съединителнотъканната
обвивка на нерва или на снопче от нерв
ни влакна, ( г) соединительнотканная обо
лочка нерва, (e) id. (f) périnèvre. (d) id.
periodicus, -a, -um [periodus*\ : (b) пе
риодичен, периодически
повтарящ ce
през правилни интервали, през определе
ни промеждутъци от време, (г) перио
дический. (е) periodic, (f) périodique, (d)
periodisch, wiederkehrend, sich wieder
holend.
periodontitis, -tidis, / [periodontium* +
- / / /$ = възпаление] : (b) периодонтит, iie-
рициментит — възпаление на periodon
tium * . ( г) перицементит, периодонтит,
(е) id., alveolar periostitis, (f) périodon-
tite, péricémentite, périostite alvéolo-den-
taire. (d) id., Wurzelhautentzündung ei
nes Zahnes, (syn) pericementitis, para-
dentîtls,
periodontium, - ii, n [irept p eri около +
ààobç, àbôvioç odus, odontos, зъб]: (b)
периодонциум, периодонт, перицимент —
периостът на корена на зъба, коренова
та обвивка на зъба, която същевременно
представлява надкостницата на алвеолар
ната стена, (г) перицемент, периодонт,
(е) id., peridental membrane, alveoloden-
tal membrane, dental periosteum, peri
cementum. (f) périodonte. (d) Zahnwur
zelhaut, Periodont, (syn) pericementum,
periosteum alveolare.
periodus,
- i, / fmpLoïoç periodos ходене
наоколо, обиколка, от пгрС t + ôMg ho-
dos път, пътуване]: (b) период : 1. промеж
дутък или част от време ; 2. стадий на
болест, напр. инкубационен период, ре-
конвалесиентен период и пр. (г) период.
(e) period, (f) période, (d) Periode, Zeit
abschnitt.
p* conceptionis: (b) време на заче
ването, иа оплождането на яйчната клет
ка. (г) время зачатия, (е) time of con
ception. (f) période de conception, (d)
Empfängniszeit.
p* latens : (b) латентен, скрит период,
напр. при заразни болести (виж incuba
tio). (г) скрытый (латентный) период, ( е)
latent period, (f) période latente, (d) La-
tenzstadium, Latenz.
periophthaimitis, -tidis, / [%ept t + Zy&xX-
\iôç ophthaimos око -j-
- itis == възпале
ние] : -* tenonitis.
periostalis, -e [periosteum*] : (b) иериоста-
лен — отнасящ ce до периоста, (г) над
костничный, периостальный, (е) perios
teal. (f) périostal, périostéal, périostique.
(d) periostal.
periosteum, i-, n |rcep£ péri около + ôoriov
osteon кост] : (b) периост — надкостни
ца: съединителнотъканната ципа, която
обвива цялата повърхност на костта с
изключение на ставния хрущял, (г) над
костница, периост, (е) periost, id. (f) pé
rioste, (d)Beinhaut, Knochenhaut, Periost.
p. alveolare : -*■ periodontium,
p. cranii : -*■ pericranium.
periostitis,
- tidis, f
+ -itis
—в
ъзпаление] : (b) периостит — възпа
ление на периоста (periosteum*). (г) пе
риостит. (e) id., periosteitis. (f) périostite,
(d) Knochenhautentzündung, Beinhaut
entzündung, id.
periphakitis^ -tidis, / [icsp£| + çaxôç pha
kos леща +
-
itist ] • (b)перифакит —
възпаление на капсулата на очната ле
ща. (г) перифакит. (е) periphacitis, id.
(f) périphakitis. (d) id.
peripheria, -ae, / (repctpépeca periphereia
окръжност, периферия] : (b) перифе-
periphericus
391
peritonitis
рия - външни части, повърхност на
тялото, в противоположност на вътреш
ните, централните, (г) периферия, (е)
periphery, (f) périphérie, (d) Peripherie,
periphericus, -a,
-um [| ]: (b) перифе
рен
разположен на периферията, на
края, на повърхността на тялото или на
някой орган, краен, (г) периферический,
краевой, (е) peripheric, peripheral, (f)
périphérique, (d) peripher, peripherisch,
Rand- .
periproctitis, -tidis, f [rapC peri около -f
npcoxilç proktos анус -f-
- itis
възпале
ние) : (b) перипроктит, парапроктит —
възпаление на тъканта около правото
черво и аналния канал, протичащо с об
разуване на абсцес, ( г) парапроктит, пе
рипроктит. (е) id., paraproctitis, perirec
titis. (f) périproctite, pcrirectite. (d) Pe
riproktitis. ( s y n ) paraproctitis,
perisalpingitis, -tidis, / [rap' |
-f
salpinx гръба f -itis * ] : (b) перисал-
пингит
възпаление на перитонеалната
покривка на маточната тръба, (г) пери-
сальпингит. (е) id. (f) pcrisalpingite.
(d) id.
perisigmoiditis, - tidis, / [rapt | (colon)
sigmoideum - -f
- itis t ) : (b) перисигмо-
нднт — възпаление на перитонеалната
иокриЕка на colon* sigmoideum, (г) пе-
риснгмоидит. ( е) id., pericolitis sinistra,
(f) périsigmoïdite. (d) id.
perisplenitis, -tidis, /[rap£ -|- атtÀr/v splen
далак -f
- itis
възпаление] : (b) пе-
риспленпп
възпаление на перитонеал
ната покригка на далака, (г) периспле-
нит. (е) id. (f) périsplénite. (d) id.
peristaltica, -ae, / [rapf t f sv/Xoïç stalsis
стягане, свиване, от rapiaTéXÀo) peristello
нареждам наоколо, обкръжавам с гри
жи] : (b) перисталтика — бавно разпро
страняващи се отгоре надолу кръгооб
разни движения, респ. спирални свива
ния на мускулни кухи органи, особено
ма червата и стомаха, които предизвик
ват придвижване напред па съдържимо
то им. (Г) перистальтика, (е) peristalsis,
(f) péristaltisme, (d) Peristaltik.
peristalticus, -a, -um 11 ] : (b) псристал-
тичен
отнасящ се до перисталтиката,
(г) перистальтический, (е) peristaltic, (f)
péristaltique, (d) peristaltisch.
perithelium , -ii, n [rapt peri около + ür^Xy}
thcle гръдно зърно (тънка цишша)]: (b)
перителиум — най-външният клетъчен
слой на най-малките кръвоносни и лимф
ни съдове, състоящ се от плоски епи
телни клетки, (г) перителнй. (е) id. (f)
périthélium, (d) id.
peritonealis, -е : (b) перитонеален — от
насящ се до перитонеума (peritoneum*),
(г) перитонеальный, брюшинный, (е) pe
ritoneal. (f) péritonéal, (d) peritoneal,
Bauchfell- .
peritoneoscopia, -ae, / :
laparoscopia.
peritoneum,
- i, n (PNA) = peritonaeum
(BNA, INA) [rapaefvü) peritein o опъвам
наоколо, върху, от rapt f -f aetvo) опъвам]:
(b) перитонеум — коремница : серозна
ципа, която като пристенна коремница
(р. parietale) покрива вътрешната повърх
ност на коремната стена и отчасти тази
на стената на таза, а като висиерална
коремница (р. viscerale) обвива отделни
те органи, лежаши в коремната кухина
(без бъбреците), (г) брюшина, (е) id. (!)
péritoine, (d) Bauchfell, id.
peritonismus, -i, m \peritoneum* -}
- is-
mus*]: (b) перитоиизъм - болестна кар
тина с подобни на перитонит симптоми,
наир. есл.
на дразнене на перитонеума
и др.,
които могат да доведат до изоп
ва не на коремната стена, ( г) перитонизм.
(e) peritonism, pseudoperitonitis, (f) pé
ritonisme, pseudo-péritonite, (d) id., Pseu
doperitonitis. (syn) pseudoperitonitis.
peritonitis, -tidis, / \peritoneunfv‘ H- -itis=
възпаление] : (b) перитонит — възпале
ние на коремнииата (peritoneum*) ; на
блюдава се главно като усложнение при
повреждане или заболяване на някой ор
ган от коремната или на съседна на нея
кухина. (Г) перитонит. (е) id. (f) périto
nite. (d) Bauchfellentzündung, id.
p. adhaesiva : (b) лдхезнвен перито
нит •• перитонит със сраствалия със
съседните органи, (г) адгезивный пери
тонит. (е) adhesive peritonitis. (О péri
tonite adhesive, (d) adhäsive Bauchfellent
zündung.
p. càrcinom atosa : (b) карциномато-
зен, раков перитонит, най-често всл. на
преминаване на рак от коремни органи
н разсейването му по перитонеума. (Г)
раковый перитонит, (е) cancerous p erito
nitis. (f) péritonite cancéreuse. (d) id.
p. circumscripta sive localisata: (b)
циркумскриптен или локализиран пери
тонит — ограничен, местен перитонит,
(г) отграниченный перитонит, местный
перитонит. (е) circumscribed peritonitis.
(f) péritonite circonscrite, péritonite lo
calisée. (d) um schriebene Bauchfel lent-
peritonitis
392
perniones
Zündung, lokalisierte Bauchfellentzün
dung, id.
p. diffusa : (b) дифузен перитонит —
о б щ перитонит, обхващащ цялата корем-
ница. ( г) диффузный перитонит, общий
перитонит, (е) diffuse peritonitis, gene
ral peritonitis, (i) péritonite diffuse, pé
ritonite générale, (d) diffuse Bauchfell
entzündung.
p. perforativa: (b) перфоративеи пе
ритонит — перитонит, причинен от про
бив на коремен орган, напр. нагноил
апендикс, стомашна язва и др. (г) пер
форативный перитонит, (е) perfo rativ e
peritonitis. (О péritonite par perforation.
(d) Perforationsperitonitis.
p. purulenta: (b) гноен перитонит;
най-чести причинители: Bact. coli, Para-
coli, стрептококи, диплококи, (г) гной
ный перитонит, (е) purulent peritonitis,
(f) péritonite purulente, (d) eitrige Bauch
fellentzündung.
p. tuberculosa: (b) туберкулозен пе
ритонит. (г) туберкулезный перитонит.
(e) tuberculous peritonitis, (f) péritonite
tuberculeuse. (d) tuberkulöse Bauchfell
entzündung.
peritonsillaris, -е [теер£ peri около + ton -
silla* j: (b) перитонзиларен — намиращ
ce около едната или двете сливици, наир,
abscessus* peritonsillaris, (г) перитонзил-
лярный. (е) peritonsillar, (f) péri-amyg-
dalien. (d) peritonsillar.
peritonsi1litis,-tidis, /[rapt f -f- t o n silla * +
- itis = възпаление] : (b) перитонзилит -
възпаление на рохавата съединителна
тъкан около сливицата, често водещо-до
образуване на абсцес (=abscessus* peri
tonsillaris). (г) перитонзиллит. (е) peri-
amygdalitis, id. (f) périamygdalite, péri-
tonsillite. (d) id. (syn) paratonsillitis,
perityphlitis,-tidis,/ [rapi t +
typh-
lon сляпо черво, от tucpXéç; typhlos сляп
-f
-,itis 1 1: (b) перитифлит — по-старо
название за възпаление на сляпото черво
и апендикса, при което участието на
околния перитонеум е особено харак
терно. <г> перитифлит, (е) id. (f) péri-
typhlite. (d) id. (syn) periappendicitis,
periurethralis, -e f-rospC f + urethra пико
чен канал] : (b ) периуретралеи — обкръ
жаващ пикочния канал, (г) окружающий
мочеиспускательный канал, (е) pe riu r e th
ral. (f) périurétral. (d) periurethral,
perivascularis, -e [rapi f vasculum ма
лък съд, от vas съд]: (b) периваскула-
рен — разположен около съд, по-специал
но около кръвоносен съд, околосъдов.
(г) периваскулярный. (е) perivascular, (f)
périvasculaire, (d) perivaskulär,
perlingualis, -e [per през + lingua език] :
(b) иерлиигвален — през езика, напр.
поставяне на лекарство върху или под
езика за резорбиране, ( г) перлингваль-
ный. (е) perlingual, (f) perlingual, (d)
perlingual.
permagnus,
-a,
-um |per- твърде i- mag
nus голям] : (b) много голям, твърде
голям. (Г) очень больп; ) i. (е) very great,
(f) très grand, (d) sehr groß,
permanens, gen.
- e ntis \per-таnere оста
вам, запазвам се дълго]: (Ь) перманентен
оставащ, запазващ се без промяна, не
изменен, траен, постоянен, (г) перма
нентный, остающийся, неизменный, по
стоянный. (е) permanent, (f) permanent.
(à) permanent, bleibend, verbleibend,
dauernd, andauernd, fortdauernd,
permeabilis,
- e [per-meare преминавам,
прониквам] : (b) пермеабилен — позволя
ващ преминаването на течности (във или
през), пропускащ, проходим, проницаем,
(г) проницаемый, проходимый (для жид
кости). (е) permeable, pervious, (f) per
méable. (à) durchlässig, durchgängig,
permeab el.
permeabîlitas, -atis, / [ t ] : (b) пермеабн-
литет, пермеабнлност — иропускливост.
проходимост, проницаемост, виж p erm ea
bilis. (г) проницаемость, (е) permeability,
if) perméabilité, (d) Durchlässigkeit,
Durchgängigkeit, Permeabilität,
perniciosa: 1. съкр. означение за malaria
perniciosa, виж malaria tropica ; 2. съкр.
означение за anaemia* perniciosa,
perniciosus,
-a,
- um [=гибелен, вреден,
от pernicies, -ei, гибел, унищожение, от
per през + nex, necis, насилствена смърт,
убийство] : (Ь) пернициозен - - злока
чествен, гибелен, пагубен, теж ко проти
чащ (за болест с тежко протичане и
обикновено с фатален изход), (г) гибель
ный, пагубный, злокачественный, перни
циозный. (е) pernicious, destructive,
harmful, malignant, (f) pernicieux, (d)
perniziös, verderblich, bösartig,
pernio, -onis, m :
perniones,
perniones, tn\pl (sg pernio): (b) иернио-
ни — възловидни или във форма на
плаки подутости на кожата на пръстите
на ръцете и краката, на ушите и носа,
зачервени, синкавовиолетови, придружени
от болки и сърбеж, евент. със склонност
към образуване на мехури и разязвява-
peroneus
393
pertubatio
ния ; предимно при млади, анемични
лица всл. на въздействие на студ и влага,
(г) ознобление, ознобыши. (е) chilblains,
erythema pernio, (f) engelures, érythème
pernio, pernions. (d) Frostbeulen, Pernio-
nen. (syn) erythema pernio.
peroneus, -a, -um (PNA)=peronaeus (BNA)
[TCepôvrç p e ro n e безопасна игла, малък пи
щял] : (Ь) отнасящ се до fibula* мал-
копищялен, до външната страна на под-
бедрината или до m. peroneus нли п.
peroneus, (г) малоберцовый, (е) peroneal,
fibular. (О péronier. (d) Wadenbein-,
(sy n) fibularis.
peroralis, -e [per през -f- os, oris, уста]:
(b) перорален - - даван нли приеман през
устата, вътрешно, противоположно на
parenteralis1*. (г) применяемый через рот,
внутрь, (е) by mouth, through the mouth,
per os. (f) peroral, par la bouche, (d)
peroral, durch den Mund.
per os [ t ]: (b) пер ос — през устата (даван,
приеман), даван или взет вътрешно, (г)
через рот, внутрь, (е) by mouth, through
the mouth, id. (f) id., par la bouche, (d)
durch den Mund, id.
perpetuus, -a,
-um : (b) непрекъснат, не
престанен, безспирен, постоянен, траен.
<г) непрерывный, постоянный, стойкий,
(е) perpetual, (f) perpétuel, (d) ununter
brochen, dauernd, andauernd, fortdauernd,
ständig.
per primam, per primam intentionem
[per чрез, p rim us пръв, intentio усилие,
стремеж] : (b) пер примам — първично
заздравяване на рана чрез непосредстве
но слепване на ръбовете й, без нагноя
ване. (г) заживление первичным натяже
нием. (е) healing (of a wound) by first
intention, (f) cicatrisation ou reunion par
première intention, cicatrisation imme
diate. (d) id., Primärheilung einer Wunde.
per rectum {per през, rectum право черво] :
(b) през ректума, ректално — през пра
вото черво, напр. вкарване на лекарства.
<г>через прямую кишку, (е) by rectum ,
through the rectum, (f) id. par le rectum,
(d) id., durch den Mastdarm, rektal.
per se:
per (1).
per secundam, per secundam intentio
nem [per чрез, secundus втори, intentio
усилие, стремеж] : (b) пер секундам —
вторично заздравяване на рана чрез об
разуване на гранулационна тъкан, с
гноене, (г) заживление вторичным натя
жением. (е) healing (of a wound) by
second intention, (f) cicatrisation ou réu
nion par deuxième intention, cicatrisation
médiate (par formation des granulations).
(d) id., Sekundärheilung einer Wunde.
perseveratio, -onis, / [perseverantia на
стойчивост, упорство, отper-severare упо
рит съм] : (b) персеверация — безсмисле
но, патрапливо повт; ряне иа дума, фраза
или движение, упорито повтаряне на един
и същ отговор или на една и съща мисъл
при задаване на различни въпроси, (г)
персеверация, (е) perseveration. (О per
sévération. (d) Perseveration, Wiederlio-
liingszwang, Haftenbleiben.
persistens, gen, -entis [persistere продъл
жавам да стоя, упорствувам] : (Ь) перси-
стираш, персистентен -
продължаващ
да остава, оставащ, упорствуващ, запаз
ващ се, траен, постоянен, ( г) остающийся,
упорный, сохраняющийся, постоянный.
(e) persistent, persisting, lasting, (f)
persistant, (d) bestehen bleibend, anhal
tend, dauernd, persistierend.
persistentia, -ae, / [ t ] : (b) персистен-
ция — запазване на едно предишно съ
стояние, упорство, постоянство, напр. р .
du ctus arteriosi Botalli — проходимост
на Боталовия проток (виж ductus arterio
sus). (г) упорство, постоянство, (е) per
sistence. (f) persistance. (d) Persistenz,
Erhaltenbleiben.
perspiratio, -onis, / [per през -f spirare
дишам]: (b) перспирация — изпаряване
през кожата, кожно дишане : незабеле
жимото изпаряване на вода през кожата,
отделяна от нотните жлези (р. insensibi
lis), в противоположност на забележи
мата загуба на по-голямо количество
вода при наличие ма пот =- потене, из
потяване (р. sensibilis — tran(s spiratio).
(Г) перспирация, кожное дыхание, испа
рина. (е) perspiration. <о perspiration
cutanée, (d) Perspiration, Hautatmung,
Hautausdünstung.
Perthesi morbus [О. Perthes, герм, хи
рург, 1869— 1927]: —►osteochondropathia
deformans coxae juvenilis.
pertubatio, -onis, / [per през + tuba*
(uterina)] : (b) пертубация — продухване
на маточните тръби за разделяне на съ
ществуващи слепвания с цел за пости
гане на забременяване или за проверя
ване на проходимостта им ; виж също
perflatio. (г) продувание труб. (е) tubal
insufflation, Rubin test. (f) insufflation
des trompes utérines, (d) Tubendurchbla
sung, Pertubation, Perflation, (syn) insuf
flatio tubarum uterinarum.
perturbatio
394
pestis
perturbatio,-onis, / \per-turbare разбърк
вам, смущавам] : (b) пертурбация - раз
стройство, смущение, душевно вълнение,
(г) расстройство, смущение, душевное
волнение, (е) perturbation, disturbance,
(f) perturbation, (d) Störung, Verwirrung,
Perturbation.
p. critica : усилване un болестните
явления преди кризата.
pertussis, -is, / [per-
твърде f tussis
кашлица]: (b) пертусис
коклюш, лоша
кашлица, магарешка кашлица : остро
инфекциозно заболяване на детската въз
раст, характеризиращо се с начален ка
тара лен стадий, продължаващ средно
1V2—2 седмици (слабо покашлюване, кое
то постепенно се засилва, хрема, темпера
тура 3 7 ,5 —38°), н конвулсивен стадий,
продължаващ около 3—4 седмици и по
вече (спазмодична кашлица на пристъпи,
завършващи с дълбоко звучно вдишване,
понякога с повръщане) ; причинител
Haemophilus pertussis = Bacillus Bordet-
Gengou. (г) коклюш, (e) whooping-cough,
id., hooping-cough, chin-cough, (f) coque
luche. (d) Keuchhusten, id., Stickhusten,
blauer Husten, (syn) tussis convulsiva.
perversio, -onis, f[per-vertere, pp. perver
s u s, преобръщам, покварявам) : (b) пер-
верзия, перверзност — извращение, из-
вратеност, специално полово извращение
(виж по-долу p. sexualis), (г) извращение,
(е) perversion, (i) perversion, (d) Perver
sion.
p. sex u alis : (b) полово извращение,
полова изгратеност
-
отклоняване от
нормалния начин за удовлетворяване па
половото влечение ; виж liomosexualis-
mus, Sadismus, masochlsmus, fetichismus.
(r) половое извращение, перверсия. (е)
sexual perversion, (f) perversion sexuelle,
(d) Perversion, verkehrte Geschlechtsemp
findung.
per vias naturales [per през, via път, na
tu r a lis естествен] : (b) през естествените
пътища, напр. раждане на дете през
естествения път (не чрез цезарев разрез),
изкарване на погълнато чуждо тяло с
изпражненията (не по оперативен път),
(г) естественными путями, (е) thro ugh
the natural passages, (f) id.,
par voies
naturelles, (d) auf natürlichem Wege, id.
pes, pedis, m {pi pedes): (b) ходило (на
крак), стъпало (долната плоска част на
ходилото), крак (в тесен смисъл) ; подоб
на на краче анатомична структура. (Г)
стопа, (е) foot [p i feet), (f) pled, (d)
Fuß.
p. calcaneus : (b) ходило, допиращо
земята само с петата, ходило, фиксирано
в дорзална флексия, ( г) пяточная стопа,
(е) talipes calcaneus, (r) pied bot talus,
(d) Hackenfuß, Fersenfuß, id,
p. equinovarus: комбинация от pes:-
equinus и pes::' varus.
p* equinus {equus кои] : (b) конски
крак
стъпало, опиращо земята само с
пръстите и меките части на предното
ходило, ходило, фиксирано в плантарна
флексия, (г) конская стопа, лошадиная
стопа, (е) talipes equinus, (f) pied bot
équin, (d) Spitzfuß, id.
p, excavatus sive arcuatus sive ca
vus : (b) вдлъбнато стъпало — прекалено
изразен свод на ходилото, кра ша пре-
гънатост на стъпалната повърхност на
ходилото. (Г) полая стопа. (е) hollo w
foot, talipes cavus, talipes arcuatus, tali
pes plantaris, (f) pied creux, (d) Hohl
fuß, id.
p. planus (pl pedes plani): (b) пло
ско стъпало, плоскостъпие — трайно
снижаване (изглаждане) свода на ходи
лото, така че при стъпване целият вът
решен ръб на ходилото опира на земята,
(г) плоскостопие, плоская стопа, (е) flat
foot, splay foot, talipes planus. (1) pied
plat, (d) Plattfuß, Flachfuß, Senkfuß, id.
p. valgus: (b) изкривяване на ходи
лото навън и стъпване на вътрешния му
ръб. (г) наружная косолапость, (е) talipes
valgus, (f) pied bot valgus, (d) Knickfuß,
X-Fuß, id. (syn) pes abductus.
p. varus: (b) изкривяваме на ходилото
навътре и стъпване на външния му ръб.
(Г) внутренняя косолапость, (е) talipes
varus, (f) pied bot varus, (d) id., Klumpfuß,
pessarium, -ii, n [rcsaoôç pessos камъче оа
играта „дама“] : (b) песарий, песар —
халка (от твърда гума или целулоид) с
различна форма и големина за вкарване
във влагалището с цел да се удържи
матката в правилно положение или да
се попречи на смъкването й. (г) ма
точное кольцо, пессарий, ( е) pessary . (О
pessaire. (d) Pessar, Mutterlialter, Mut
terkranz.
pestis, -is, / (pestilentia зараза, епидемия,
чума] : (b) чума — опасна остра инфек
циозна болест, върлуваща ендемично и
епидемично предимно в Азия, причиня
вана от Pasteurella pestis (Bacterium pes
tis) ; източник на заразата са болни
petechia
395
phaeochromocytoma
гризачи, главно плъхове, от които ce
пренася на човека чрез бълхите (Хепо-
psylla cheopis, Pulex cheopis), а между
хората се разпространява чрез контакт,
бълхи, пръски и пр.; две форми: бу-
бониа чума (болезнено подуване на
лимфните ьъзлн, оссбено в слабинната
гънка, бурно развитие с висока темпера
тура и др.) и белодробна (протича като
тежка, бързо водеща към смърт пневмо
ния = чумна пневмония, и др.). (г) чума.
(е) plague (bubonic plague, pneumonic
plague), pest, black death, (f) peste. (d)
Pest : Driisen-Fubonenpest, Lungenpest.
petechia, -ae, / (pi petechiae) [лат. peticula
петънце, итал. pctccchia] : (b) петехия,
neiexim — дребни кръвоизливи в кожа
та, точковидни и до големината на гла
вичка на карфица ; срв. ecchymosis, (г)
петехия. (е) id. (f) pétéchie, (d) Petechie,
kleine Hautblutung.
petrificatio,
- o nis, / [тетра petra скала,
камък + facere (facio) правя]: (b) петри
фикация - превръщане в камък, вкаме-
няване : подобно на камък превръщане
на една тъкан есл. на равномерно отла
гане на калциеви соли в нея. (г) петри
фикация, окаменение. (е) petrifaction,
fossilization. (f) pétrification. (d) Verstei
nerung, Petrifikation.
petrosus, -a, -um, [тетра f |: (b) 1. твърд
като кгмък, вкаменен, камъчен, каменист ;
2. отнасящ се до pars petrosa (=pyramis)
на темпоралната кост. (г) 1. твердый
как камень, окаменевший, каменистый ;
2. относящийся к pars petrosa височной
кости. (е) 1 petrous; 2. petrosal, (f)
1-2. pétreux. (d) 1. felsenartig, felsig ;
2. Felsenbein- .
Petruschkyi signum [J. Petruschky, герм,
лекар, роден 1863]: —* spinalgia.
Peutz-Jeghers’ syndromum [/. L. Peutz и
H. Jeghers, съвременни герм, лекари] :
(b) синдром на Пойц—Йегере ~~ пигмен
тни петна (lentigo :,:), предимно по лицето
около устата и ноздрите, и полипоза па
стомашно-чревния канал, (г) синдром
Пейца-Егерса. (е) Peutz-Jeghers syn
drome. (f) syndrome de Peutz-Jeghers, (d)
Peutz-Jegerssches Syndrom.
Pevzneri diaetae [M . И. Певзнер, съв.
терапевт]: диети на Певзнер за хранене
на болни, страдащи от едноименни забо-
лявания на системи или органи.
- pexia,
- pexis [nf&t pexis закрепяваме] :
в съставни думи означава прикрепяване,
закреппване, фиксиране, пришиване.
Peyeri noduli lymphatici aggregati \J. К .
Peyer, швейцарски анатом, 1653—1712] :
—
* folliculi lymphatici aggregati.
Pfautidler-Hurler* morbus \M. Pfaundler,
герм, педиатър, 1872—1947, G. Hurler,
съвременна герм, детска лекарка] :
gargoylismus.
P h .î съкр. за pharmacopoea*.
pH : означение за концентрацията на водо
родните йони в един разтвор : pH 1—7 —
кисела реакция, pH 7 — неутрална ре
акция, pH 7 —14 -- алкална реакция (спо
ред нормалната pH-скала по Sorensen).
phacocele, -es, / [(pav.ôç phakos леща +
kde херния]: (b) факоцеле — хер
ния на лещата на окото : изместване на
лещата навън при пробив на язва на
роговицата или при теж ка травма. <г>
грыжа хрусталика, Еыпадение хрусталика.
(e) id. (f) phacocèle. (d) Linsen Vorfall,
Phakozele.
phaenomenum, -i, n%phaenomenon, -i, n
(pl phaenemena) [cpaivopevov phainomenon,
pp. от фа(va) phaino правя видим, явя
вам ce] : (b) феномен — необичайно
явление, симптом, признак ; виж също
signum, symptoma, reflexus, (г) фено
мен, явление, симптом, (е) phenomenon
(pl phenomena), occurrence, symptom.
(f) phénomène, manifestation, (d) Phäno
men, Erscheinung, Symptom, Zeichen.
phaenotypus, -i, m [cpa(vcot -f tutcgç typos
отпечатък, форма, тип] : (b) фенотип
съвкупността от всички качества и при
знаци на организма, сформирали се в
процеса на неговото индивидуално р аз
витие. (г) фенотип, (е) phenotype. <о
phenotype, (d) Phänotypus, Phänotyp,
Erscheinungsbild, Merkmnlsbild.
phaeochromocytoma, -atis, n
phaios •
спи, тъмен -i- xpwpoc chroma цвят -f xoxoç
kytos кухина (клетка) + -orna
тумор] :
(b) феохромешитом, параганглиом — т у
мор, изхож дащ от хромафинните клетки
па мозъчната част на иадбъбреците =
хромафииен параганглиом ; предизвиква
пристъпно внезапно повишаване на кръв
ното налягане (виж hypertonia paroxys
malis и hyperadrenalismus) ; съществуват
и хормонално неактивни параганглиоми,
развиващи се от хормонално неактивни
(нехромафинни) клетки, свързани с па-
расимпатиковата нервна система, (г) фео-
хромоцитома, параганглиома, (е) ph(a)eo-
chromocytoma. paraganglioma, chroma f-
finoma. (f) phæochromocytome, paragan-
phagedaena
396
pharmacologie
gliome, (d) Phäochromozytom, Paragan-
gliom . (sy n) paraganglioma,
phagedaena, phagedaenîa, -ae, /[cpryeSxi-
va phagedaina разяждаща язва, от cpryetv
phagein ям + <x5yjv aden до насита] : -►
phagedaenismus и ulcus phagedaenicum,
phagedaenicus, -a, -um [| ]: (b) фагеде-
ничен — отнасящ се до или имащ ха
рактер на phagedaena’-, разяждащ, (г)
разъедающий, ( е) phaged(a)enic. (f) phagé-
dénique. (d) phagedïnisch, fressend,
phagedaenismus, -i, m ( | ]: (b) фагедени-
зъм — означение за разяждащи, прогре
сиращи язви, напр. noma, syphilis и др.
(г) фагеденизм. ( е) phaged(a)enism. (f)
phagédénisme, (d) id., fressende Geschwü
re. (syn) phagedaena.
phagocytosis, -is, / [ { ]: (b) фагоцитоза —
.
дейността на фагоцитите, виж pliagocy-
tus. (г) фагоцитоз, (е) id. (f) phagocy
tose. (d) Phagozytose,
phagocytas, -i, m (pl phagocyti) [çpa^eïv |
ям 4- x6xog kytos кухина (клетка)] : (b)
фагоцит, фагоцити — клетки (левкоцити),
способни да поглъщат и обезвреждат
бактерии, чужди частици и други клетки ;
биват microphagi, поглъщащи главно
бактерии, и macrophagi, поглъщащи
мъртви тъканни частици и дегенерирали
клетки ; виж също system a reticuloendo
thelial е и MeCnikovi theoria pro phago-
cytosl. (г) фагоцит, (e) phagocyte, (f)
phagocyte, (d) Phagozyt, Freüzelle.
phakitis, -tldis, / [cpaxög phakos леща +
- itis = възпаление] : (b) факит — възпа
ление на лещата на окото, (г) воспа
ление хрусталика, (е) phacitis, id., len-
titis. (О id. (d) id. (syn) lentitis.
phalangicus, -a, -urn : (b) фалангеален —
отнасящ се до phalanx*, фалангов. (г)
фаланговый, (е) phalangeal, (f) phalan-
gien, (d) Fingerglied-, Zehenglied-,
phalanx, -a ngis, / (p l phalanges) (cpoUafg
боен ред от войници, кост между две
стави на пръст] : (Ь) фаланга — една от
костите на пръстите на ръцете и кра
ката. (г) фаланга, косточка пальца, ( е)
id. (f) phalange, (d) id., Fingerglied, Zeh
englied, Fingerknochen, Zehenknochen,
phallitis, -tidis, / faaUög phallos мъжки
член -f
- itis = възпаление] : -► penitis,
phallus, -1, m [<paXX6gf ] : -*• penis,
phantasma, - atis, n [(pdwxjiix явление,
привидение, мираж] : (b) фантасма — оп
тическа измама, зрителна илюзия или ха
люцинация, призрак, привидение, (г) зр и
тельная • иллюзия и галлюцинация, п р и
зрак, привидение, (е) phantasm, (f) phan
tasme. (d) optische Sinnestäuschung, Ge
sichtstäuschung, Trugbild, id.
phantoma, -atis, n [^avxxopa | образ, фи
гура] : (b) фантом, акушерски фантом —
кукла, модел на части от тялото или ор
гани, по-специално модел на женски таз
за демонстриране и изучаване хода и
механизма на раждането и др. ; фан
томна болка : усещане на болки в ам
путиран крайник с чувство, че край
никът съществува, (г) фантом, акушер
ский фантом, (е) phantom (obst.) .(i) man
nequin obstétrical, (d) geburtshilfliches
Phantom.
pharmaceuticus, -a, -um 11 ] : (b) фарма
цевтичен, фармацевтически — о тнасящ
се до лекарствата и фармацията, (г) фар
мацевтический. (е) pharmaceutic, pharm a
ceutical, pharmacal. (f) pharmaceutique.
(d) pharmazeutisch.
Pharmacia1, -ae, / [фхрцаxe£x pharmakeia
употребяване на лекарство, лекарство, от
cpapixaxGv pharmakon лекарство] : (b) фар
мация — наука за лекарствата, за тях
ното добиване, обработка, пазене, при
готовляване, отпускане и пр. (г) фарма
ция. (е) pharmaceutics, pharmacy, apo
thecary’s art. (f) pharmacie (science), (d)
Pharmazie.
Pharmacia2, -ae, / lt]= (b) аптека. (r)
аптека, (e) pharmacy, apothecary's shop,
(f) pharmacie (officine), (d) Apotheke.
pharmacodynamica, -ae, / [фосрцах&у phar
makon лекарство 4- Sûvxjuç dynamis си
ла] : (b) фзрмакодииамика — наука за фи
зиологичното и терапевтичното действие
на лекарствата. (г) фармакодинамика.
(e) pharmacodynamics, (f) pharmacodyna
mie. (d) Pharmakodynamik.
pharmacognosia, -ae, / [фосрцххоу j 4-7V0 -
oig gnosis познаване] : (b) фармакогно
зия — дял от фармацията, изучаващ
лекарствените суровини от растителен и
животински произход, наука за расти
телните и животинските дроги, (г) фарма
когнозия. (е) pharmacognosy, (f) phar
macognosie. (d) Pharmakognosie, Drogen
kunde.
pharmacologia, -ae, / [<pocpp.axov \ 4- X6*yog
logos учение] : (b) фармакология — на
ука за лекарствените средства, тяхната
структура, действие върху организма,
терапевтичното им приложение и пр.
(г) фармакология, лекарствоведение. (е)
pharmacology, (f) pharmacologie, (d)
Pharmakologie, Arzneimittellehre.
pharmaco«
397
phlebolithus
pharmacon, -i, n (pi pharmaca) [cpappaxov t ]
* -► medicamentum,
pharmacopoea, -ae, f [срхрцххоу |
poieo правя, приготвям] : (b) фармако
пея — кодекс на медико-фармацевтично
то законодателство по отношение на упо
требяваните лечебни и профилактични
средства, препарати и материали, съдър
жащ описание на техните свойства, спо
соби за определяне на тяхната автен
тичност и доброкачественост, методи за
количествено определяне и стандартизи
ране, максимални дози на отровните и сил
но действуващите лекарства, способи за
приготвяне на галенови препарати, на до
зирани средства и лекарствени форми и
пр. (г) фармакопея, (е) pharmacopoeia,
dispensatory, (f) pharmacopée, codex (co
dex medicamentarius=pharmacopée fran
çaise). (d) Arzneibuch, Pharmakopoe,
Pharmakopoe, (sy n) dispensatorium,
pharmacotherapia,
-ae, / [cpipuaxov f +
&apaic;lx therap eia лечение]: (b) фарма
котерапия: 1. лечение на болестите с
лекарства,
лекарствено лечение ; 2.
наука за лечебното действие на лекар
ствата в клиниката, ( r) 1. лекарственное
лечение; 1-2 .фармакотерапия.(е) 1. phar
macotherapy. (f) 1. pharmacothérapie,
(d) Pharmakotherapie: 1. Pharmakothe-
rapeutik, Arzneibehandlung ; 2. Arzneibe
handlungslehre.
pharyngeus, -a,
- um (BNA, PNA) = pha-
ryngicus, -a, -um (INA): (b) фарингеа-
лен — отнасящ ce до гълтача, до фа
ринкса (pharynx*). (г) глоточный, зев
ный, фарингеальный, (е) pharyngeal, (f)
pharyngien, (d) pharyngeal, Rachen-,
Schlund-, Schlundkopf-,
pharyngitis, -tidis, / [pharynx* 4- -itis
възпаление]: (b) фарингит — възпаление
на лигавицата на pharynx*-a. (г) фарин
гит. (е) id. (f) pharyngite, (d) Rachen
entzündung, id.
pharynx, -yngïs, m [cpapnS, -u -noç гърло,
фаринкс]: (b) фаринкс — гълтач : об
щото преддверие на горния храносмила
телен и горния дихателен път зад устна
та и носната кухина ; разделя се на pars
nasalis — epipharynx (виж cavum pliaryn-
gonasale), pars oralis (виж mesopharynx)
и pars laryngea (виж hypopharynx), (r)
глотка, ( e) id.,
throat (pot.) , (f) id.,
gorge.(d) Rachen, Schlund, Schlundkopf,
td.
pheochromocytoma :
phaeochromocy-
toma.
phiala ,
-ae, / [qxxbj phiale съд за
пиене, чаша] : (b) 1. стъкло (за ле
карства), шише ; 2. флакон, малко
стъкло, шишенце ; виж също vitrum,
(г) 1. склянка, бутылка ; 2. флакон, бу
тылочка. (е) 1. bottle; 2. vial, phial.
(О 1. flacon; 2. fiole. (d) 1. Flasche;
2. Flakon, Fläschchen, Phiole.
- p h i l ia [tpi\Cz любов, обич, склонност, от
9 'Aso) ph ileo обичам] : в съставни думи
означава склонност, страст.
phimosis, -is, / [<piu,6o> phimoo поставям
намордник, от cpviôç ph im os намордник] :
(b) фимоза — вродено или придобито
(баланит, гонорея и др.) стесняване на
praeputium *-a , при което последният не
може да се издърпа зад главичката на
половия член ; срв. paraphimosis, (г) фи
моз, незалупа. (e) id. (г) id. (d) Phimo
se, Vorhautverengenmg.
phlebectasia, -ae, / [ф\в{>, «pXsjtèç phleps,
phlebos, вена-Fsxxzotç ektasis разтяга
не, разширяване] : (b) флебектазия —
разширение на вени ; виж също varices,
(г) флебэктазия, расширение вен. ( е) id.,
phlebectasis, v«aricosity. (?) phlibectasie.
(d) VenenerWeiterung, Phlebektasie, (syn)
venectasia, varices.
pfu haem orrhoidalis : -► haemorrho
ides.
phlebitis,-tidis, / [yXèb,
]+ -itis=
възпаление] : (b) флебит — възпаление
иа вена. (г) флебит, (е) id. (f) phlébite.
(d) Venenentzündung, id.
ph. sinus durae m atris: -*■ sinus-
phlebitis.
ph. venae portae :
pylephlebitis,
phlebogramma, -atis, n [cpXs^,
|+
^рос|1|1х gra m m a писане, чертане] : виж
при phlebographia.
phlebographia, -ae, f [cp\éф, sAsIteç t -f
7 росфо> g rap/ю рисувам, пиша] : (b) фле
бография, венография : 1. рентгеногра
фия на вените с помощта на съдържащи
йод контрастни средства ; 2. записване
на венозния пулс (phlebogram ma — кри
ва на венозния пулс), (г) флебография.
(e) phlebography, venography, (f) phlé
bographie, veinographie. (d) Phlebogra
phie, Venograpliie. (syn) venographia.
phlebolithus, -i, m [<p\sb, 9\s?ôç \ Xl&oç
lith o s камък] : (b) ф теболит — венозен
камък: подобно на камък образувание
във вена, най-често калциран тромб, (г)
венный камень, флеболит, (е) phlebolith,
phlebolite, veinstone, (f) phlébolithe.
(d) Phlebolith, Venenstein.
phleborrhexis
398
phonocardlogramm a
phleborrhexis, -is, / [epXe.-|>, cpXepôç | + pijfrc
rh exis скъсване, пукване]: (b) флебо-
рексис — пукване на вена. (г) разрыв
вены. (е) id. (f) rupture d'une veine. (à)
Venenzerreißung, id.
phlebostasis, -is, / [фХеф, фХе?^ | + oxdoiç
sta sis заставане, стоене]: (b) флебоста
за — изкуствено предизвикан перифе
рен венозен застой за облекчаване иа
вътрешни органи, „безкръвна phlebo
tomia*- .^) флебостаз, (е) id., plilebo-
stasia. (f) phlébostase. (d) Phlebostase,
künstliche Blutstauung,
phlebothrombosis, -is, / fcpXé^, (pXeßög î +
thrombosis'-' ] : (b) ф!еботромбоза—тром
боза на вена, по-точно флебит с вторич
на тромбоза, в противоположност на
thrombophlebitis* , (г) тромбоз вены, фле-
ботромбоз. (е) id. (1) thrombose veineuse,
Phlebothrombose, (d) Phlebothrombose,
Venenthrombose.
phlebotomia, -ae, / [cpXél>, cpXejtoç \ -f
tome рязане] : (b) флеботомия — сряз
ване на вена за пускане на кръв, кръ
вопускане, виж venaesectio. (г) вскры из
вены, кровопускание, венесекция, (е)
phlebotomy, blood-letting, venesection,
(f) phlébotomie, saignée générale, (d)
Phlebotomie, Aderlaß,
phlegmasia, -ae, / [фХв^р^а възпаление,
от фХё^ра phleg m a огън, възпаление] :
(b) флегмазня — възпаление, специално
с изострен характер, с треска, (г) вос
паление. ( е) id.,
inflammation (with fe
ver). (f) plilegmasie, inflammation, (d)
Entzündung.
ph. alba dolens [albus бял, dolens
причиняващ болка] : (b) флегмазия алба
доленс — силно едематозно болезнено
подуване на долния крайник (восъчно-
бледен крайник), особено на бедрото,
всл. на оток при пуерперален тромбо
флебит на тазовите или бедрените вени.
(г) флегмазия алба доленс. (е) id., w hite
leg, milk leg. (!) phlegmatia alba do-
lens. (b) id.
phlegm one, -es, / [фХетроук) горещина,
възпаление] : (b) флегмон — остро въз
паление на рохавата съединителна тъкан
с тенденция към дифузно разширяване
и некроза на тъканите ; главен причини
тел Streptococcus pyogenes, (г) флегмо
на. (е) phlegmon, (f) phlegmon, (d)
Phlegmone, eitrige Zellgewebsentzün-
dung.
ph. colli profanda: -►angina Ludovici.
ph. gazosa :
infectio gazosa.
phlegmonosus, -a, -um : (b) флегмонозен —
отнасящ ce до phlegmone*, (г) флегмо
нозный. (е) phlegmonous, (f) phlegmo-
neiix. (d) phlegmonös,
phlogisticus, -a, -um [фХо^кг^ phlogistos
възпламеним, от фХйё,
phlox,
phlogos, пламък]: (b) възпалителен, (г)
воспалительный, (е) inflamm atory, phlo
gistic. (О inflammatoire, phlogistiqne.
(d) entzündlich, phJogistisch.
phlogogenes, gen.
- is [фХ$€, фХо^б^ | +
"TeVTî€ genes1 произлязъл] : (b) флого-
генен — предизвикващ възпаление, (г)
вызывающий воспаление, (е) phlogoge-
nic, phlogogenoiis, producing inflamma
tion. (!) phlogogène, (d) entzündungser
regend, phlogogen.
phlogosis, -is, / [фХо^шо^ възпаление, от
ФXög, фХо^б^ 1 1: —i►inflammatio,
phlyctaena, -ae, / [фХбхтсцух phlyktaina
мехур]: (b) фликтена: 1. възловиден
инфилтрат (сивкаво възелче) на големина
от просено до лещено зърно, най-често
при лимба, по-рядко върху склерената
конганктива и роговицата ; 2. плоско на
дигнат мехур(че) на кожата, (г) 1. флик
тена роговицы : серый узел ок на конюн-
ктиве и роговице ; 2. пузырек, волдырь
на коже, (e) phlyct(a)ena : 1. phlyctenula ;
2. small vesicle, small blister.(!) 1. phlyc-
tène ; 2. phlyctène, bulle, (d) 1. Phlyk
täne.
phobia, -ae, / (pi phobiae) Mfcç phobos
страх] : (b) фобия — болестен страх, на-
траплив страх, натрапливо страхово съ
стояние, наир, agoraphobia*, nosophobia:::
И др. (г) навязчивый страх, фсбия. ( е)
id., morbid dread, morbid fear. («) pho-
bie, peur morbide, crainte morbide, (d)
Phobie, krankhafte Angst, Zwangsbe
fürchtung.
- p hobia [ t ]: в съставни думи означава
страх, натрапливо страхово състоя
ние, болестен страх.
phonendoscopium, -ii, п [фот)phone глас-f
Ivôcv endon вътре + oxorcécu shopео гле
дам, преглеждам, изследвам] : (b) фонен
доскоп — слушалка с устройство за усил
ване на звука с целулоидна мембрана и
гумени тръби за двете уши; виж също
stetoscopium. (г) фонэндоскоп. (е) phon-
endoscope. (!) phonendoscope. (d) Phon
endoskop.
phonocardiogramma,
-atis, n [фшут?t +
xapôta 4 + tpctfi|ia gramma писане, чер
тане] : (b) фонокардиограма, виж при
phonocardiographia. (г) фонокардиограм-
phonocardiographia
399
phthisicu s
ма. (е) phonocardiogram. (f) phonocar
diogramme. (d) Phonokardiogramm.
phonocardiographia,-ae,/[<pü>vT7 1 + xapôto
kardia сърце -Ьтрафсо grdpho рисувам,
пиша] : (b) фонокардиография — реги
стриране на сърдечните тонове, респ.
шумове, със специален апарат (фоиокар-
диограф) ; получената графична крива
(phonocardiogramma) изобразява продъл
жителността и силата на тоновете (шу
мовете). <Г) фонокардиография, (е) pho
nocardiography. (f) phonocardiographie.
(d) Phonokardiographie.
phosphaturia, -ae, / (ф<0$, cporcôç J светли
на (фосфати) -f- oüpov uron урина] : (b)
фосфатурия — обилно съдържание на
фосфати в урината (утаяват се в алкална
урина) ; в седимента аморфни земни фос
фати, неутрален калциев фосфат, амо
ниево-магнезиеви фосфати (трипелфос-
фати). (г) фосфатурия. (е) id. (f) phos-
phaturie. (d) Phosphaturie.
photophobia, -ae, / |qtfjç, cptoxôç phos, pho
tos, светлина -f-
phobos страх] : (b)
фотофобия — страх от светлина, светло-
боязън : повишена чувствителност на
окото към сеетлина (силна болезненост,
предизвикваща сълзотечение и блефаро-
спазъм), при заболяване на роговицата,
ирит и иридоциклит. (г) светобоязнь.
(e) id. (!) photophobie, (d) Photophobie,
Lichtscheu.
photopsia, -ae, / [фо>£, фштб^ t +
opsis
зрение, зрително възприятие] : (b) фот-
опсия — субективно светлинно възприя
тие, светлинно усещане под разни фор
м и: виждане на светли искри, „светул
ки “, пречупени линии, петна и др. всл.
на болестно или механично дразнене в
някоя част от зрителния път, иапр. при
ablatio* retinae, (г) фотопсия. (е) id.,
photopsy, spintherism . (f) photopsie. (d)
Photopsie, Lichtsehen, Ftmkensehen. (syn)
spintherismus.
phototherapia, -ae, / [cpüç, cpwxôç t T
p%nel% therapeia лечение] : (b) фототе
рапия — светлинно лечение, лъчелече-
ние: използуване за лечебни цели лъ
чите на слънцето (слънчеви бани — слън-
целечение), кварцовата светлина (лампа
та на Bach, на Кготау ег), електрическа
та светлина (лампата sol lux) и др. (г)
светолечение, фототерапия, (е) photothe
rapy. (I) photothérapie, (d) Lichtbehand
lung, Lichtstrahlenbehandlung, Photothe
rapie.
phrenicoexaeresis,
- is, / [phrenicus1* +
èg%{peat£ exa iresis отнемане, изваждане] :
(b) френикоекзереза — оперативно ча
стично отстраняване (изрязване, откъс
ване) на nervus* phrenicus откъм шията
за предизвикване изкуствена парализа на
съответната половина на диафрагмата в
максимално положение на издишване—за
поставяне в покой на туберкулозен бял
дроб. (г) френикоэкзерез. (е) phrenic-
ectomy, phrenicoexe(i)resis. (!) phrénic-
ectomie, exérèse du phrénique. (d) Phre-
nikusexairese, Phrenikusexärese.
phrenicotomia, -ae, / fap-rjv | -h торт) tome
рязане, разрязване]: (b) френикотомия —
оперативно прерязване на п. phrenicus
за същата цел както при phrenicoexae
resis*. (г) френикотомия. (e) plirenico -
tomy. (!) phrcnicotomie. (d) Phrenikotomie,
phrenicus, -a, -um fapijv puren диафрагма
(ум, душа, мисъл)]: 1. отнасящ се до
диафрагмата или до n. phrenicus, диа
фрагмен (виж diaphragmaticus) ; 2. съкр.
означение за nervus* phrenicus,
phthiriasis, -is, f [cpO*sip, -poç phtheir, - ro s,
въшка] : фтириаза — въшлясване, по-
специално ph. inguinalis (виж по-долу).
ph. ing uinalis : (b) ингвинална фти
риаза — въшлясване от въшки от типа
Phthirius* inguinalis най-често по косми
те на половите органи ; заразяването
става обикновено при полово сношение,
(г) вшивость кожи лобка, (e) id. (f) pe
diculose pubienne. (d) id. (syn) pedicu
losis p ubis.
Phthirius inguinalis: (b) срамна в ъ ш к а-
причинител па phthiriasis- inguinalis.
(Г) лобковая вошь, площицп. (е) id.,
Phtliirus pubis, crab-louse. (!) pou du
pubis, morpion (pop.), (ci) Filzlaus, (syn)
Phthirius pubis, Pediculus pubis, morpio.
phthisiater, -tn\s), ni [cpftîaiç; f f-
Ixxpbç inter ■=intros лекар] : (b) фти-
зиатър — лекар, специалист по туберку
лозата. (Г) фтизиатр, (е) phthisiologist,
plitliisiotherapist. (!) phtisiologiste. (d)
Piitliisiologe, Tuberkulosearzt,
phthisiatria, -ae, /
\ ixvrip Lxx-
pôç t ] : (b) фтизиатрия, фтнзиология —
дял от медицинската наука, занимаващ
ce c туберкулозата на белите дробове,
(г) фтизиатрия, (е) phthisiology. (!) phy
siologie. (d) Phthisiologie, (syn) phthi-
siologia.
phthisicus, -a,
- um [cpîHaiç | ]: (b) отна
сящ ce до белодробна туберкулоза, ох-
тичав, туберкулозен, (г) чахоточный-
phthisiologia
400
pia mater
(e) phthisical, (f) phtisique, poitrinaire,
(d) schwindsüchtig, phthisisch.
phthisiologia, -ae, / (cp&taiç \ -f Xô^oç logos
учение] : -*• phthisiatria.
phthisis, -is, / [çtHaiç чезнене, вехнене, от
ср-Э
-ta» phthio чезна, съхна] : (b) фтиза: 1. бе
лодробна туберкулоза, специално хронич
ната кавернозна туберкулоза на белите
дробове, която доЕежда до значително
отслабване и изтощение, охтика (phthi
sis pulmonum) ; виж също tuberculosis
pulmonum : 2. атрофия, чезнене, напр.
ph. bulbi (виж по-долу), (г) 1. чахотка,
туберкулез легких ; 2. атрофия, (е) 1. id.,
tuberculosis of the lungs, pulmonary tu
berculosis, consumption ; 2. wasting, atro
phy (local or general), (f) 1. tuberculose
pulmonaire, p htisie (pulmonaire), bacillose;
2. phtisie, atrophie, (d) 1. Lungenschwind
sucht,
Lungentuberkulose,
Phthise,
Schwindsucht ; 2, Atrophie, Schwund,
(syti) phthisis pulmonum (1).
ph. bulbi: (b) фтиза (атрофия) на оч
ната ябълка — извънредно голямо сви
ване (сбръчкване) на очната ябълка до
степен на малко зр ънце след панофтал-
мия, гноен увеит и др. (г) сморщивание
глазного яблока, (е) id., ophthalmomala
cia, Ophthalmophthisis, shrinkage of eye
ball. (f) phtisie oculaire, ophtalmomalacie.
(d) Ophthalmophthisis, id. (syn) Ophthal
mophthisis.
ph. flo rida [floridus разцъфнал] : (b)
флоридна, галопираща, скоротечна ту
беркулоза. (г) скоротечная чахотка, ско
ротечный туберкулез, (е) id., acute tu
berculosis, galloping consumption, gal
loping phthisis, (f) phtisie galopante, (d)
gallopierende Lungenschwindsucht, id.
ph. laryngis: -> tubercolosis laryngis,
ph. pulmonum :
phthisis (I),
ph. renis:
tuberculosis renis,
phylogenesis, -is, / [cpOAov phylon род +
'j’éveatç genesis произход] : (b) филоге
неза, филогенезис — развитие на даден
растителен или животински вид в тече
ние на еволюционния процес ; срв. onto
genesis. (г) филогенез, (е) id., p hylogeny.
(f) phylogénèse, phylogénie, (d) Phylo
genese. Stammesentwicklung, Stammes
geschichte, Phylogénie, (syn) phylogenia.
phyma, -atis, n {pl phymata) [tpQpa нара-
стък] : (b) фима—туморовидно или възло
видно образувание на кожата на голе
мина от орех до кокоше яйце и по-го-
лямо. (г) фима. (е) id., large tubercle, (f)
tubercule (gros).(d)id.,knolliger Auswuchs.
physiatria, -ae, / [çûaia physis природа -f-
îoapeia iutreia лечение] : physiothera-
pia.
physiologia, -ae, f [q>6oiç | рождение, про
изход; природа -f Xô^oç logos учение]:
(b) физиология
наука за нормалните
жизнени ироцеси в организма, в него
вите органи, тъкани, клетки и пр. ; па
тологичната физиология изучава законо
мерностите на възникването, развитието
и изхода на патологичните процеси, (г)
физиология, (е) physiology, (f) physiolo
gie. (d) Physiologie.
physiologicus,
-a, -um [| ]: (b) физиоло
гичен, физиологически — нормален, ср е
щащ се у здравите, противоположно на
pathologicus*, (г) физиологический, (е)
physiological, normal, (f) physiologique.
(d) physiologisch, normal.
physiotherapia, -ae, / faüoiç | природа +
■9-epa7te£a therapeia лечение] : (b) физио
терапия — физикално лечение, лечение
с физически методи : използуване на
природните фактори при лечението на
болестите : aerotherapia*, electrotherapia*,
hydrotherapia*,
heliotherapia*,
масаж,
лечебна гимнастика, климат и пр. (г) фи
зиотерапия. (е) physiotherapy, phy sia tries,
(f) physiothérapie, (d) Physiotherapie,
(sy n) physiatria.
phytotherapia, -ae, / fcuiiv phyton расте
ние -f $epaîi££a f ] ; (b) фитотерапия —
лечение на болестите с лечебни билки
или растения, билколечение, (г) фитоте
рапия. (е) phytotherapy, (f) phytothéra
pie. (d) Phytotherapie, Pflanzenheilverfah
ren.
phytotoxinum, -i, n [çinôv | +iögov toxon
стрела (отрова)] : (b) фитотоксин — ра
стителен токсин, който прилича на бак
териалния токсин по свойството си да
предизвиква образуването на антитоксин,
(г) растительный токсин, фитотоксин.
(e) phytotoxin, plant toxin, (f) phytoto-
xine, toxine végétale, (d) Phytotoxin,
Pflanzengift.
pia mater, -tris, / [pius нежен, благоче
стив, mater майка] : (b) мека мозъчна об
вивка — тънката, богата на кръвоносни
съдове ципа, която плътно сраства с по
върхността на мозъка: р. m . ence
phali (на главния мозък) и р. m. spinalis
(на гръбначния мозък); срв. meninges,
leptomeninges, (г) мягкая (сосудистая)
оболочка мозга, (e) id. (f) pie-mère, (d)
weiche Hirn- und Rückenmarkshaut, id.
pia mater
Pirogovi amputatio
401
p. пь encephali : (b) мека мозъчна
обвивка на главния мозък. (Г) мягкая
(сосудистая) оболочка головного мозга,
(е) cerebral pia mater, (f) pie-mère céré
brale. (à) weiche Hirnhaut.
p. m. spinalis: (b) мека мозъчна об
вивка на гръбначния мозък, (г) мягкая
(сосудистая) оболочка спинного мозга,
(е)
spinal pia mater, (f) pie-mère rachi
dienne. («o weiche Rückenmarkshaut,
pica, -ae, / [=сврака, която често носи
в човката си неща, негодни за ядене]:
(Ь) извратен вкус, извратен апетит —
прищявка, влечение към необичайни,
често неупотребявани за храна неща,
като тебешир и др., при бременни, хи-
стерични и душевно болни, (г) извра
щенный аппетит, (е) id., depraved appe
tite, perversion of appetite, (f) id., mala
d e , picacisme, appétit bizarre, appétit
dépravé. <*»>. id., Pikazismus, krankhafte
Eßlust. (syn) gustus depravatus (2).
picrogeusia, - a e ,/ [rctxpôç pikros горчив -f
T sG oiÇ geu sis вкусово усещане, вкус] :
(b) пикрогеузия — патологично горчиво
вкусово усещане. (Г) горький вкус. (е)
id. (f) picrogueusie, saveur amère. <d)
Pikrogeusie, bitterer Geschmack,
pigmentatio, -onis, / fpigmentum*] : (b)
пигментация — оцветяване (нормално
или патологично) на кожата или тъканите
всл. на отлагане на пигмент, напр. при
Addisoni* morbus, argyrosis* и др. (г)
пигментация, (е) pigmentation, (f) pig
mentation. (d) Pigmentierung, Pigmenta
tion.
pigmentum,
-i, n [= боя, от pingere, pp.
pictu s, изпъстрям, рисувам] : (b) пиг
м ент: 1. всяко органично оцветяващо
вещество, багрило ; 2. багрилно веще
ство, намиращо се в организма, напр.
порфирин, меланин и др. ; изобщо соб
ственото багрило иа клетките и тъка
ните. (г) пигмент, красящее вещество.
(e) pigment, coIo(u)ring matter, dye-stuff.
(f) pigment, (d) Pigment, Farbstoff.
pii.: pilula*; ськр. в рецепти.
pilaris, -е (pilus косъм] : (b) отнасящ ce
до косми, космен, с косми, космат, (г)
волосяной, волосистый, (е) pilar, pi-
lary. (f) pilaire, pileux.
(d) Haar-,
haarig.
pili, -orum, m\pl: -► pilus.
p. anulati [anulatus c пръстени]: (b)
пръстеновидни косми — равномерно за-
дебелени косми с редуващи се по-светли
и по-тъмни сегменти всл. на различно
съдържание на въздух, (г) кольцевид
ные волосы, (е) ringed hair, id. (f) che
veux annelés. (d) Ringelhaare, (syn)
trichonosis versicolor, Jeucotrichia anula
ris.
p. m oniliformes [monile огърлица] :
(b) възлести косми — косми с реду
ващи се вретеновидни издувания и лри-
щъпвания. (г) узловатые волосы. (е) mo
nilethrix, beaded hair, moniiiform hair,
(f) monilethrix, aplasie moniliforme, no
dosités des poils, (d) Spindelhaare, (syn)
monilethrix, aplasia pilorum intermittens,
pilomotorius, -a, -um [pilus* -f- motorius
двигателен] : (b) пиломоторен — д ви ж е т
космите, напр. пиломоторен нерв (ar
rector* pili), (г) пиломоторный, (е) pi
lomotor. (f) pilo-moteur. (d) pilomoto
risch.
pilosus, -a,
- urn [pilus*] : (b) покрит с
косми, окосмен, а космат, (г) волосатый,
(е) hairy, (f) poilu, (d) behaart,
pilula, -ae, / (pl pilulae) [умал. от p ila топ
ка] : (b) пилула, пилюла — хапче, хап
чета : малки сферични лекарствени топ
чета с тегло 0,1—0,5 г, предназначени
за вътрешно употребление ; над 0,5 г
се наричат boli*, а под 0,1 г — gra
nula <г) пилюля, (е) pill, (f) pilule,
(d) Pille.
pilus, -i, ni (pl pili;: (b) косъм — рогово
образувание на кожата: capillus*, ci
lium*, lanugo*, pubes (1)*, supercilium
(1)::\ tragi*, vibrissae* и др. (г) волос.
.<«) hair, (f) cheveu, poil, (d) Haar,
pinealis, -е [^подобен па борова шишар
ка, от p in u s бор]: (Ь) пинеален
ши-
шарковиден, отнасящ се до corpuspi
neale. (Г) пинеальный, шишковидный. (е)
pineal, (f) pineal, (d) pineal, Zirbel-,
pinguecula, pinguicula, -ae, / (pingue,
- is, мас, ping u is тлъст] : (b) пиигвекула-*
задебеляване иа конюнктивата във фор
ма на триъгълно жълтеникаво петно до
вътрешния (най-често) или до външния
край на хоризонталния меридиан на ро
говицата. (г) пингвекула. (е) id. (f) pin
guecula, pinguicula, grassette. (d) Lidspal-
tenfleck, id.
piriformis, -e [pirum круша (плод) -f- fo r
ma вид, форма] : (b) пириформен — подо
бен на круша, крушовиден, (г) груше
видный. (е) piriform, (f) piriforme, (d)
birnenförmig, piriform.
Pirogovi amputatio [Я. Я . Пирогов, ве
лик рус. хирург, анатом и патолог,
1810— 1881]: (Ь) Пирогова ампутация —
26 Медицинска терминология
piroplasma
402
pityria sis
остеопластична ампутация на ходилото,
при която малкият и големият пищял се
ампутират непосредствено над глезенната
става и краищата им се покриват с част
от запазената петна кост (calcaneus) и по
криващите я меки тъкани за създаване на
опорен чукан, (г) ампутация Пирогова, (е)
Pirogov’s amputation, (f) amputation de
Pirogov, (d) Pirogovsche Operation, Pi-
rogov-Amputation.
Piroplasma, -atis, n [pirum круша -f plas
m a*] : пироплазма — едноклетъчен орга
низъм, спадащ към Haemosporidia (клас
Sporozon), кръвен паразит по домашните
животни (виж piroplasmosis).
piroplasmosis, -is, / [| + -ôs/s?]: (b) пи
роплазмоза - инфекциозно заболяване
по домашните животни (коне, едър ро
гат добитък, овце, кози, свине и кучета),
причинено от Piroplasma*, паразитираща
главно в еритроцитите ; преносвач на
възбудителя е пасбищннят кърлеж, (г)
пироплазмоз, (е) id. (f) piroplasmose,
(d) Piroplasmose.
Pirqueti testum sive reactio |С. v . Pir
qu e t, виенски педиатър, 1874—1929] : (b)
проба или реакция на Пиркё — кутанна
туберкулинова реакция, виж tuberculini
testum (reactio), (г) реакция Пиркета. (е)
Pirquet's test or reaction. ( o cuti-réac
tion (von Pirquet), (d) Pirquetsche Reak
tion.
pisiformis, -e \pisum грах -|- form a вид,
форма] : (b) пизиформен — подобен на
грахово зърно, граховиден, напр. os pi
siforme (виж при carpus), (г) гороховид
ный. (е) pisiform, (f) pisiforme, (d) erb-
senformig.
Piskaéeki symptoma [L Piskaàek, виен
ски акушер-гинеколог, 1854— 1932] : (b)
признак на Пискачек — изменяване
формата на матката от крушовидна в
кълбовидна с издуване на мястото, гдето
е прикрепено оплоденото яйце ; ранен
признак на бременност (появява се във
II м.). (г) признак Пискачека. (е) Piska-
éek’s sign, (f) signe de Piskacek. (d)
Piskaéeksches Zeichen, Piskaceksche Aus
ladung.
pityriasis, -is, / [rc'xopov pityron трици] :
(b) питириазис, питириаза — кожно за
боляване, характеризиращо се с трице-
видно лющене, (г) питириазис. ( е) id.
(f) id. (d) id.
p* ca pitis: -► pityriasis simplex capi
tis.
p. nigra :
melasma.
p. pilaris (Devergie): —►pityriasis ru
bra pilaris и keratosis pilaris.
p. rosea (Gibert): (b) питириазис на
Жибёр — кожно заболяване, характери
зиращо се с пръснати предимно по ту
ловището кръгловати розови петна със
събрани на купчинка в средата фини
бели люспици, като на някои места люс
пиците ограждат петната като медальон,
(г) розовый лишай Жибера, болезнь
Жибера. (е) id., G ibert’s disease, (f) pi
tyriasis rosé de Gibert. (d) id. (sy nj pi
tyriasis rubra maculata (Bazin), pityriasis
circinata (Hardy-Horand).
p. rubra maculata (Bazin) :
pity
riasis rosea (Gibert).
p. rubra pilaris (Besnier-Richaud) : (b)
питириазис рубра пилпрнс — кожно за
боляване, характеризиращо се с остро-
върхи възелчета с дребни люспици по
тях, големи колкото главичка на карфица,
около отвърстията на космените фоли-
кули, най-вече по разгъвателната страна
на предмишниците, гърба на ръцете и
пръстите и пр. ; от някои автори се
счита за идентичен с lichen ruber acumi
n atus. (г) красный отрубевидный волося
ной лишай.(е) id. (f) pityriasis rubra pilaire
(Besnier). (I) Stachel flechte, id. (syn) pi
tyriasis pilaris (Devergie), liehen ruber
acuminatus (Kaposi).
p. rubra univ ersalis (Hebra-Jadassohn):
(b) питириазис на Хебра-Ядасон — про
тича под картината на erythrodermia* с
обилно трицевидно лющене, зачервяване
и подуване на кожата и лимфните възли,
по-късно атрофия на кожата. ( г) крас
ный лишай Гебры-Ядассона. (е) Hebra’s
pityriasis, (f) pityriasis ruLra (Hebra).
(d) id.
p. simplex capitis : (b) пърхот — за
боляване на космената част на главата,
характеризиращо се с образуване на
малки белезникави люспици, (г) перхоть.
(e) dandruff, scurf. (?) pellicules, (d)
Kopfschuppen, Schinnen, id. (syn) pity
riasis capitis, seborrhoea sicca capitis.
p. versicolor [versicolor преливащ ce
в различни цветове, разноцветен] : (Ь)
разноцветен питириазис — кожно забо
ляване, характеризиращо се с бледока-
феникави, жълтеникави, слаборозови до
тъмнокафяви петна, отдели з стоящи или
слети, с дребни люспи по тях, най-често
по гръдния кош, рамената и врата ; при
чинява се от гъбичката Microsporon fur-
fur (Malassezia furfur), (r) разноцветный
pityroides
403
plasmocytus
лишай, отрубевидный лишай, (е) id., ti
nea versicolor, chromophytosis, Eichstedt’s
disease. ( 0 id. (d) Kleienflechte, id. (syn)
tinea versicolor, dermatomycosis furfura-
cea, chromophytosis.
pityroides, gen. - is [я aupcv ] -f
-etÔTjç -eides
подобен] : furfuraceus.
pius, -a, -um [ = благочестив, мил, нежен]:
нежен, мек, напр. pia* mater.
placebo [ = ще ce нравя, ще задоволя,
fut. от placêre] : (b) плацебо — лекар
ствена форма (таблетки, пилюли и др.),
приготвена от индиферентно вещество,
която се дава за откриване участието на
внушението в ефекта на известно ле
карствено лечение, за сравняване при из
пробване на нови лекарствени препарати,
а също и за постигане на морален или
сугестивен ефект, (г) плацебо, (е) id.
(f) id. (d) id.
placenta, -ae, / [=- баница, от rp. rcXaxoôç
p la k u s питка] : (b) плацента, последък —
кръгло образувание с диаметър 15—20
см и дебелина около 2—3 см, произлязло
от тясното свързване на chorion* frondo
sum с лигавицата на матката ; включва
в себе си кръвообращението на плода и
на майката ; посредством нея от кръвта
на майката се доставят на плода необхо
димите хранителни вещества и кислород
и обратно се отдават продуктите на раз
падането и въглеиата киселина, (г) пла
цента, детское место, послед, (е) id., af
ter-birth, secundines. ( о id., arrière-faix,
délivre, (d) Plazenta, Mutterkuchen, Nach
geburt, Fruchtkuchen, (syn) secundi
nae.
p. accreta [ac-crescere, pp. accretus,
прибавям се, нараствам]: (b) прирас-
нала плацента ; при нормални условия
плацентата се отделя от своето прикреп
ване за матката в спонгиозния слой ;
при p. accreta спонгиозният слой липсва
или е изразен съвсем слабо и плацен
тата е здраво прираснала (фиксирана)
към матката ; истинско прирастване се
среща много рядко, по-често се наблю
дава плътно прикрепване на плацентата
(= p. adhaerens), (г) приращение пла
центы. (е) id. (f) id. (d) id.
p. praevia \praevius вървящ напред,
лежащ в пътя] : (Ь) предлежаща плацен
та, предлежание на плацентата — съ
стояние, при което плацентата с цялата
си маса или отчасти е прикрепена към
долната част на матката и затваря на
пълно или отчасти вътрешния маточен
отвор, (г) предлежание плаценты, пред
лежащий послед, (е) id.,
placenta pre
via. (f) id. (d) id.
p. succenturiata [suc-centuriare, pp.
succenturiatus, замествам] : (b) добавъч
на плацента — плацента, която е съвър
шено отделена на известно разстояние
от главната плацента. . <г) добавочный
послед, (е) accessory placenta, succentu
riate placenta, (f) placenta accessoire,
placenta succenturic. (d) Nebenplazenta,
id.
plagiocephalia,
-ae, /
plagios
кос -F xecpzXrj keph ale глава] : (b) плагио
цефалия — глава, при която едната по
ловина на черепа е по-силно развита,
(г) косоголовость. (е) plagiocephaly. (f)
plagiocéphalie. (d) Schiefkopf, Plagioze-
phaliis.
planta1, -ae, / (BNA, PNA) = planta pedis
(INA) : (b) стъпало
долната страна
на ходилото, на която се стъпва, ( ^ п о
дошва, ступня, (е) sole (of the foot), (f)
plante du pied, (d) Fußsohle.
planta2, -ae, f : (b) растение, (г) растение.
(e) plant, (f) plante, (d) Pflanze,
plantaris, -e \plantau \: (b) плаитарен
отнасящ ce до planta1* pedis, стъпален.
(Г) подошвенный, (е) plantar, (f) plan
taire. (d) plantar, fußsohlenwärts, Fuß
sohlen-.
planum, -i, n [planus1-]: (b) 1. плоскост,
плоска повърхност ; 2. равнина, равно
място, поле. (г) 1. плоскость; 2. равнина,
(е) 1. plane; 2. plain, (t) 1. plan; 2.
plaine, (d) 1. Fläche; 2. Ebene,
planus, -a, -um : (b) плосък, равен.
.(г)
плоский, ровный, (е) plane, flat, (f)plat,
plan, uni. (d) flach, eben,
plasma, -atis, n [n\do\iv. нещо образувано,
оформено]: (b) плазма: 1. кръвна плаз
ма, р. sanguinis (виж по-долу); 2. pro
toplasma* . (г) плазма, (е) id. (f) id.
(d) id.
p. sanguinis: (b) кръвна плазма
течната съставна част на циркулиращата
кръв за разлика от кръвния серум (se
rum* sanguinis), получен след коагулира
нето на кръвта, (г) плазма (крови), ( е)
blood plasma, (f) plasma sang uin, (d)
Blutplasma.
plasmocytoma, -atis, n :
myeloma,
plasmocytus, -i, m [rcXdopa t + xûtoç ky-
to s кухина (клетка)] : (b) плазмоцит —
плазматична клетка : разновидност на ба-
зофилните клетки на съединителната тъ
кан ; ллазмоцитите участвуват в изработ
Plasmodium
404
plethysmographia
ването на белтъчни вещества и в про
цесите на имунитета, (г) плазматичес
кая клетка, плазмоцит. (е) plasma-cell,
plasmocyte, (f) plasmocyte, (d) Plasma
zelle.
Plasmodium,- ii, n [7cVxajia \ + eldoç eidos
изглед, вид] : (b) плазмодиум — плазмо
дий, малариен паразит: паразит, спадащ
към Haemosporidia (клас Sporozoa), при
чинител на маларията ; в кръвта на чо
века („междинен гостоприемник“) става
неполовото размножаване на плазмодиите
(виж schizogonia), а в тялото на женските
комари от групата Anopheles* („истин
ски хазаи“) — половото, (г) плазмодий.
(e) id. (f) id. (d) id.
P. falciparum sive immaculatum sive
praecox : причинител на malaria* tropica ;
с и н . Laverania malariae.
P. malariae : причинител на malaria*
quartana.
P. vivax [vivax живеещ дълго] : при
чинител на malaria* tertian a.
plastica, -ae, / |rc\acmx7j plastike ваяне,
скулптура, от rcViaaw p la ss o образувам,
формирам]: (b) пластика — метод на
пластична, възстановителна операция :
оперативно възстановяване на формата
или функцията на орган, или на дефект
и обезобразяване по кожата на тялото ;
виж autoplastica, homoplastica, hetero-
plastica и alloplastica ; виж също chir
urgia reparativa. (Г) пластическая опе
рация. (е) plastic operation, reparative
operation, (f) opération plastique, (d)
Plastik, plastische Operation, (sy n) ope-
ratio reparativa.
Plathelminthes, -um, fjpl
platys пло
сък 4- §&iuv£, -ivftoç helmins, - inthos, па
разитен червей, глист]: (b) платхелмин-
ти — плоски червеи: Cestoda*, Trema-
todav и др. (г) плоские черви, (e) platy-
helmintha, platyhelminthes, flat-worms.
(f) plathelminthes, vers plats, (d) Platt
würmer.
platycephalia, -ae, / [tcXxtuç f
хефхХт]
kephale глава] : (b) платицефалия —
плоска глава. (Г) плоская голова. (е)
platycephaly. (f) platycéphalie. (d) Flach
kopf, Platyzephalu>.
platysma, -atis, n [rcXxxûç f ] • (b) платиз-
ма — кожен мускул на шията: тънка
широка мускулна плоча в областта на
шията, наричана още р. myoides, (г)
платизма. ( е) id. (f) id. (d) id.
Plaut-Vincent’ angina \H. K. P làut, герм,
лекар, 1858—1928, H. Vincent, фр. ле
кар, 1862—1950]: ангина на Плаут-Вен-
сан, виж angina
ulceromembranacea.
- p legia fabîY1? plege удар, поражение] : в
съставни думи означава у дар, парализа,
напр. diplegia*.
plenus, -а, -um : (b) пълен, напълнен, (г)
полный, наполненный, (е) fu ll , (f) plein .
(d) voll, gefüllt.
pleocytosis, is, / [tcXsojv pleon много, по
вече 4- xotoç kytos кухина (клетка)) : (b)
плеоцитоза — увеличено съдържание на
клетките в гръбначномозъчната течност ;
виж liquor cerebrospinalis, (г) плеоцитоз.
(e) id. (f) pléocytose, (d) Pleozytose.
pleomorphismus, -i, m (rcA-âtov f 4- popcpj
morphe външен вид, форма] : (b) плео-
морфизъм, полиморфизъм — явяване в
повече от една форма, срещащ се в раз
лични форми, (г) плеоморфнзм. ( е) pleo-
morphism, polymorphism, (f) pléomor
phisme. (d) id.,
Vielgestaltigkeit, Ge-
staltwechsel, Pleomorphie. (syn) poly-
morphismus.
plessim etrum, -i,
plesso yярям+
péTpov metro n мярка] : (b) плесиметър —
продълговата плочка, използувана при
посредствената перкусия ; виж percussio
(г) плессиметр, (е) pleximeter, plessim eter
(r) plessimètre. (d) Plessim eter, Perk us
sionsplatte, Klopfplättchen.
plethora, -ae, / [тсЪ^ЗчЬру) pléthore изпъл,
ване, пълнота, от яЦ&ш pletiio пълня
изобилствувам] : (b) плетора — пълно-
кръвие: 1. увеличение на общата маса
на кръвта в тялото (нормално около 5 л )
=
polyhaemia — всл. на препятствие в
дишането, сърдечни болести, ендокринно
всл. на влияние от предния дял на хи
пофизата, всл. на истинско увеличено
кръвообразуване (polycythaemia") ; 2.
увеличаване масата на кръвта в ограни
чена област на тялото (напр. в черния
дроб, далака, коремните органи) всл. на
препятствие в оттичането, (г) плетора,
полнокровие, (е) id.,
poly(h)emia, poly-
(h)aemia. (f) pléthore, (d) id.; Vollblü
tigkeit; Blutfülle,
p, vera:
polycythaemia vera.
plethysmographia, -ae, / [rcl^d-jvu) plethy-
по уголемявам, разширявам 4- урЫуш
grapho рисувам, пиша] : (b) плетизмо
графия — графично регистриране (с по
мощта на специален апарат — плетизмо
граф) на обемните колебания на пери
ферни органи и тъкани, покрити с кожа
(крайник и пр.) ; срв. oncographia. (г)
плетизмография, (е) plethysmography-
pleura
405
pleurodynia
(f) pléthysmographie. (d) Plethysmo
graphie.
ple u r a, -ae, / [яЛеира, първоначално ~
страна, ребро] : (b) плевра — серозната
ципа, обвиваща белите дробове (p. p ul
monalis siv e visceralis) и покриваща вът
решните стени на гръдната кухина и
медиастиналната преграда (р. parietalis) ;
последната се състои от три части: р.*
costalis, p.* diaphragmatica и р. media
stin alis (покриваща медиастинума). (г)
плевра, ( е) id.,
pleural membrane, (f)
plèvre, (d) Brustfell, id.
p. co stalis : (b) ребрена плевра — по
крива вътрешната стена на гръдния
кош. (г) реберная плевра, (е) costal pleu
ra. (f) plèv r e costale, (d) Rippenfell, id.
p, diaphragm atica : (b) диафрагмална
плевра — покрива горната повърхност
на диафрагмата, (г) диафрагмальная плев-
pa. (е) id.,
diaphragmatic pleura, (f)
plèvre diaphragmatique, (d) Zwerch
fellpleura, id.
p. parietalis : (b) париетална плев
ра — париетален или пристенен лист на
плеврата: покрива стените на гръдната
кухина и медиастинума. (г) пристеноч
ная плевра. (e) id. (f) feu illet pariétal
de la plevre. (d) id.
p. pulmonalis sive visceralis: (b)
белодробна или висцерална плевра —
белодробен лист на плеврата ; сраснал
е с повърхността на белия дроб. (г) ле
гочная плевра. ( e) id. (f) feuillet viscé
ral de la plèvre, (d) id., Lungenfell.
pleuralis, -e [rcUopâ | | : (b) плеврален, плев-
рен — отнасящ се до плеврата; плезрална
к у х и н а виж cavum pleurae, (г) плевраль
ный. (e) pleural, (f) pleural, (d) pleural,
Brustfell- .
pleuriticus, -a, -um [pleuritis-J: (b) плев-
ритен — отнасящ се до плеврит, (г)
плевритный, (е) pleuritic, (f) pleurétique,
(d) pleuritisch.
pleuritis, -tidis, /[pleura * 4- -itis
въз
паление] : (b) плеврит — възпаление на
плеврата. («•) плеврит, (е) pleu risy , id.
(f) pleurésie, (d) Brustfellentzündung, id.
p- adhaesiva : адхезивен плеврит —
неправилно означение за образувани
плеврални сраствания, виж ad haesio nes
pleurae.
p. а frigore: виж при pleuritis sicca,
p. diaphragm atica : (b) диафрагмален
плеврит, базален плеврит — възпаление
на теврата, покриваща диафрагмата, (г)
диафрагмальный плеврит, (е) diaphr ag
matic pleurisy. j(f) pleurésie diaphragma
tique. (d) basale Pleuritis, id.
p. exsudativa: (b) ексудативен плев
рит — воден плеврит : плеврит с течек
(серозен) ексудат в плевралната кухина
(едва при ексудат над 300 мл се кон
статира притъпление) ; най-често на ту
беркулозна почва, освен това на ревма
тична, при пневмония, бронхопневмония
белодробен инфаркт (по-често с кървав
ексудат) и др. (г) выпотной плеврит,
экссудативный плеврит, ( е) pleurisy with
effusion, serous pleurisy, wet pleurisy,
(f) pleurésie séro-fibrineuse, (d) feuchte
Pleuritis, exsudative Pleuritis, Pleuritis
humida, id. (syn) pleuritis humida.
p. fibrinosa: -* pleuritis sicca,
p. humida: -> pleuritis exsudativa,
p. interlobaris : (b) интерлобарен
плеврит — плеврит между два бело
дробни дяла. (г) междолевой плеврит,
(е) interlobar pleurisy, (f) pleurésie in
terlobaire. (d) fnterlobärpleuritis.
p, purulenta sive suppurativa : гноен
плеврит, виж empyema pleurae.
p. sicca sive fibrinosa : (b) сух плев
рит, фибринозен плеврит — плеврит с
фибринозни напластявания върху плев
рата, без течем ексудат ; най-често като
вторично явление при белодробни забо-
лявания, освен това при простуда (р. а
frigore) ; често предшествува водния
плеврит. (г) сухой плеврит, фибриноз
ный плеврит, (е) dry pleurisy, fibrinous
pleurisy, plastic pleurisy, (f) pleurésie
sèche. (d) trockene Pleuritis, id.
pleurocentesis, -is, / [rc\eupâ pleura* плев
ра -f yéviTjcjLç kentesis убождане, про
бождане] : punctio pleurae,
pleurodynia,-ae, f [ic\supd f -f 6Ъчщойупе
болка] : (b) плевродиния — болка, боде
жи в гърдите, дължащи се често на
ревматично заболяване на сухожилните
прикрепления на мускулите па гръдния
кош, обикновено от едната страна, (г)
болезненность плевры, колотье в боку,
(e) id., p leuralgia. (f) pleurodynie, point
de côté, (d) Seitenstechen, Seitenschmerz,
Pleurodynie, (sy n) thoracodynia.
p. epidemica : (b) епидемична плевро
диния, епидемична миалгия, Борнхолм-
ска болест — остро инфекциозно забо
ляване, характеризиращо се със силни
болки в епигастриума или долната част
на гръдния кош, треска и силно потене,
траещо около 24 часа, с единствен ре
цидив на втория ден ; понякога се съче
pleurolysis
406
plica
тава c асептичен менингит; причинител
Coxsackie-вируси. (г) эпидемическая ми
альгия, эпидемический миозит, борнгольм-
ская болезнь. ( е) Bornholm disease,
epidemic pleurodynia, dev il’s grip, (f)
m yalgie épidémique, maladie de Born
holm. (d) Bornliolmer Krankheit, epide
mische Myalgie. (syn) morbus Bornhol-
mi, myalgia epidemica, myositis acuta
epidemica.
pleurolysis, -is, / [wXsupâ f -f Xût.ç lysis
освобождаваме) : (b) плевролиза — ос
вобождаване, премахване на плеврални
сраства пия по оперативен път. (г) плев
ролиз. (е) id. (f) pleurolyse. (d) Pleu
rolyse.
pleuropericarditis, - tidis, / [rcXeupä f -f
тсерI peri наоколо + y.v.'Zlv. kardia сър
це -f
- itis
възпаление] : (b) плевро-
перикардит — едновременно възпаление
на плеврата и външния лист на пери
карда ; първичното заболяване е плев
ритът. ( г) плевроперикардиг. (е) id. (f)
pleuro-péricardite. (d) Pleuroperikarditis.
pleuropneumonia, -aе, / (rcXeopä f Fpneu
monia*] : (b) плевропневмония — пнев
мония (обикновено крупозна) с възпале
ние на плеврата, (г) плевропневмония,
(е) id , pleural pneumonia, pleuritic pneu
monia. (f) pleuro-pneiimonie. (d) Pleu
ropneumonie.
pleurotomia, -ae, / [rcXeupâ f
торт} tome
рязане, разрез] ; (b) плевротомия — опе
ративно отваряне ва плевралната кухи
на при емпием на плеврата, нагноил
хемоторакс и др. (г) плевротомия, (e) pleu-
rotomy. (f) pleurotomie, (d) Pleurotomie.
plexiformis, -e {plexus* + forma вън
шен вид, форма] : (b) плексиформен —
приличащ на мрежа, мрежовиден, пре
плетен. (г) переплетенный, сплетенный,
(е) plexiform, (f) plexiforme, (d) geflecht
artig, plexiform, Ranken- .
plexitis, -tidis, / 1plexus* H- 4 tis = възпа
ление] ; (b) плексит — заболяване на
нервен плексус от инфекциозен, токси
чен или др. произход, (г) плексит, ( е)
id. (f) plexite. (d) id.
plexus, -us, m {pl plexus) [plectëre, pp.
plexus, плета, сплитам] : (b) плексус —
сплит, сплетение : мрежовидно съедине
ние на нерви (р. nervosus), на анасто-
мозиращи вени (р. venosus) или лимфни
съдове (р. lymphaticus), (г) сплетение,
(е) id. (f) id. (d) Geflecht, id.
p. brachialis : (b) брахиален плек
с у с —мишничен сплит, образуван от пред
ните клонове на последните четири шийни
гръбначномозъчни нерва (Cv—v ili) и по-
голямата част на първия гръден гр ъб
начномозъчен нерв. ( г) плечевое сплете
ние. (е) brachial plexus, (f) plexus bra
chial. (d) Armnervengeflecht, Arnige
flecht, id.
p. cervicalis : (b) цервикален пле
ксус
шиен сплит, образуван от пред
ните клонове на първите четири шийни
нерва (Ci-Civ), (г) шейное сплетение,
(е) cervical plexus, (f) plexus cervical,
(d) Halsnervengeflecht, id.
p. coeliacus sive solaris : (b) слънчев
сплит — симпатиков сплит, който с мио-
гобройните си ганглии представлява най-
големият нечифтен сплит на цялата ве
гетативна нервна система ; намира се
пред коремната аорта зад задстомашната
жлеза на равнището на I поясеи преш
лен. (г) солнечное сплетение, чревное
сплетение, (e) c(o)eliac plexus, solar
plexus, abdominal brain, (f) plexus so
laire. (d) Sonnengeflecht, Bauchhöhlen
geflecht, id. (sy n) cerebrum abdominale.
p. lum balis: (b) лумбален плексус —
поясен сплит, образуван от предните
клонове на XII гръден, I —IfI и част от
IV поясен гръбначномозъчен нерв. ( г)
поясничное сплетение, (е) lumbar ple
xus. (f) plexus lombaire, (d) Lendenge- .
flecht, id.
p. sacralis : (b) сакрален плексус —
кръстен сплит, образуван от предните
клонове на IV (част от него) и V поя^
сен нерв, на I —III (IV отчасти) кръстни
и на опашния нерв. (г) крестцовое спле
тение. (е) sacral plexus, (f) plexus sacré,
(d) Kreuzgeflecht, id.
p. solaris : -*■ plexus coeliacus,
plica, -ae, / {pi plicae): (b) гънка, дипла.
(Г) складка, сгиб, (е) fold, plait, (f) repli,
pli. (d) Faite.
p. ventricularis {pl plicae ventricu
lares) : (b) лъжлива гласна гънка (връз
ка), лъжливи гласни гънки; представля
ват джобови гънки ; срв. plica vocalis,,
(г) ложная голосовая связка {pl лож
ные голосовые связки), (е) ventricular
fold, vestibular fold, false vocal cord. ( o
corde vocale supérieure, (d) falsches
Stimmband {pl Stimmbänder), Taschen
band. (syn) ligamentum ventriculare, li
gamentum vocale spurium, chorda vocalis
spuria.
p. vocalis {pl plicae vocales): (b).
истинска гласна гънка (връзка), истин-
plicatus
407
Pneumococcus
ски гласни гънки — гласилки : започват
от processus vocalis cartilaginis arytae-
noideae и се залавят отпред за място
то, гдето се съединяват двете плочки
на щитовидния хрущял ; между двете
гласилки се намира rima glottidis, (г)
голосовая связка (pi голосовые связки),
голосовые складки, (е) vocal fold, tru e
vocal cord. ( J corde vocale inférieure,
bande ventriculaire, (d) (wahres) Stimm
band (/;/ Stimmbänder), (syn) ligamen
tum vocale, chorda vocalis vera (остаря
ло название).
plicatur, -a, -um fpp. от plicare сгъвам] :
(b) надиплен, нагънат, набран, ( г ) склад
чатый, сборчатый, (е) folded, plaited,
tucked, (t) plissé, à froncis, (d) gefaltet.
plumbism uf,
-i, ni \plunbum олово +
- ismus*] : (b) плумбизъм, сатуриизъм -
отравяне с олово, оловно отравяне
(остро или хронично) ; главни симптоми :
оловна ивица на венците, анемия, запек,
чревни колики, пунктирани еритроцити,
излъчване на порфирин и др. (г) отрав
ление свинцом, (е) lead-poisoning, plum-
bism, saturnism, saturnine poisoning, (f)
saturnisme, (d) Bleivergiftung, Bleikrank
heit, Saturnismus, (syn) satûrnismus.
ummer-Vinson’ syndromum \H. S .
Plummer, 1874—1935, и P. P. Vinson,
роден 1890, амер. лекари] : (Ь) синдром
на Плъмър-Вннсон, сидеропеничен син
дром, сидеропенична дисфагия — син
дром, характеризиращ се с болки при
гълтане (дисфагия), ахилия, хппохромна
анемия, атрофия на лигавицата на уста
та и фаринкса, особено на ръбовете на
езика, атрофия на палилите на езика,
хейлит, трансверзални рагади в ъглите
на устата, парене на езика и др. ; на
блюдава се при рибофлавинова (витамин
В2) авитаминоза, хлоранемия, понякога и
при пернициозна анемия, (г) синдром
Пламмера-Винсона,
сидеропенический
синдром, сидеропеническая
дисфагия.
(е) Plummer-Vinson syndrome, (f) syn
drome de Plummer-Vinson. (to Plum-
mer-Vinsonsches Syndrom.
pluriglandularis, -e [от plus (gen. pluri )
повече 4- glandula жлеза] : (b) плури-
гландуларем — отнасящ се до няколко
жлези с вътрешна секреция, (г) плюри-
гландулярный. (е) pluriglandular, poly
glandular. (f) polygiandulaire, pluriglan-
dulaire. (d) pluriglandular, polyglandulàr.
(syn) polyglandularis, multiglandularis.
plurîgravida, -ae, /[plus | 4- gravida бре
менна] : -V multigravida,
pluripara, -ae, / [plus] -f- parere (pario),
pp. p a rtu s, раждам]: —►multipara.
PNA=Parisiensia nomina anatomica : (b)
Парижка номенклатура на анатомичес-
ките термини, приета през 1955 г. на
VJ международен конгрес на анатомите
в Париж ; възприета е от почти всички
страни в света, които си служат с ла
тинска терминология; през 1956 г. е
одобрена в СССР, а от учебната 1958 г.
е въведена и у нас ; виж също nomencla
tura. (г) Парижская анатомическая но
менклатура. (е) Paris anatomical nomen
clature. (f) terminologie anatomique étab
lie à Paris. (d) Pariser Nomenklatur,
pneum-, pneuma-, pneumo- [rcveOjia, -axoç
pneuma, - atos, духане, веене, въздух] :
в съставни думи означава отнасящ се
до въздуха, дишането или белите
дробове.
pneumaticus, -а, -um [uveOpa f ] : (b) пнев
матичен — отнасящ се до въздуха или
дишането, въздушен, дихателен, ( ^ п н е в
матический, дыхательный, ( i) pneumatic,
(f) pneumatique. (d) pneumatisch,
pneumatosis,
- is, f [Tcveupa| ]: (b) пнев-
матоза — патологично насъбиране на
въздух или газове в някоя част на тя
лото, емфизем на.орган, (г) пневматоз,
эмфизема органа, (е) id. (i) pneumatose.
(d) Pneumatose.
p. pulmonum: —► emphysema pul
monum.
pneumatotherapia,
-ae, / [rcveOaa f 4
£ератие(а therap eia лечение] : (b) пневма-
тотерапия — лечение па белодробно
страдание чрез вдишване на разреден
или сгъстен въздух (в пневматична ка
мера и ирЛ <г) ппевматотерания. (е)
pneum(at)otherapy. (f) pneumothirapie.
(d) pneumatische Therapie, Pneumatothe-
rnpie. ( sy n) pnetimotherapia.
pneumatothoray, -acis, м: -^pneumothorax,
pneumectomia, -ae, / :
pneumonec-
tomia.
pneumo-:
- > pneum-,
pneumocirrhosis, - i s , / [rcveupwv j 4- cir
rhosis*]: pneumonia interstitialis.
Pneumococcus, -i, m (Frankel) [rcvsoucov
pneumon бял дроб -f- хбх/.cç kokkos
зърно, кокичка]: (b) пиевмокок — Грам-
положителен диплокок = Diplococcus
pneumoniae (Weichselbaum), причинител
на крупозната (лобарната) пневмония, а
също и на други възпаления и нагноя-
pneumoconiosis
408
pneumonia
вания — бронхопневмония, белодробен
абсцес, емпием на плеврата, перитонит,
менингит, ulcus* serpens corneae, отит,
ангина (с ниска температура и склонност
към усложнения в ушите), остеомиелит
и др. (г) пневмококк. (е) id. (») pneu
mocoque. (d) Pneumokokkus, (syn) Dip-
lococcus lanceolatus, Pneumococcus pneu
moniae, тип 111 е наречен още Pneu
mococcus mucosus.
pneumoconiosis» pneum onoconiosis, - i s , /
[TcveujitDV Î 4- xcvcç ko nis прах] : (b) пнев-
мокониоза —
„запрашени бели дробо
в е “ : заболяване на белите дробове (фиб-
розна индурация), дължащо се на драз
ненето, причинено от продължително
вдишване на напрашен въздух във
връзка с професионални моменти ; спо
ред вида на вдишвания прах различава
ме : alum ino sis (от алуминиев прах),
anthracosis* (от каменовъглен прах), as
besto sis* (от азбестов прах), byssino sis*
(от памучен прах), calcicosis* (от мра
морен прах), chaiicosis* или silicosis*
(от кварцов прах), siderosis" (от железни
стърготини), tabacosis* (от тютюнев прах)
и др. ( г) пнетмокониоз, запыленне лег
ких. (е) id., pneumonoconiosis. (f) pneu
moconiose. (d) Pneumokoniose, Staublun
ge, Staubeinatmungskrankheit
pneumohaemothorax,
- a cis, m [xvsSpz
pneunia въздух -f- afpa haima кръв -f-
ö-cbpag th o ra x гръден кош] : (b) пневмо
хемоторакс — присъствие иа въздух или
газ и кръв в плевралното пространство.
(Г) пневмогемоторакс. (е) id. (f) pneu-
mohémothorax. (d) id.
pneumohydrothorax, -acis, т :
hydro-
pneumothorax.
pneumolithus, -i, m [xveujiwv j -+ Xl&oç li
thos камък): (b) пневмолит — камък
(калкулус) в белия дроб : калциево отлага
не при хронични белодробни болести
около чуждо тяло и др. (г) камень в
легком, (е) pneumolith, calculus in the
lung, (f) pneumolithe. (d) Lungenstein,
Pneumolith.
pneumolysis,-is, / [rcvsujicov | 4- Xôjcç lysis
освобождаване] : (b) пневмолиза — опе
ративно освобождаване на белия дроб от
сраствания, главно при лечение на бе
лодробната туберкулоза, (г) пневмолиз. (е)
id., pneumolysia, pneumonolysîs. (f) pneu-
moiyse. (d) Pneumolyse.
pneumonectomie, -ae, / [rcveûpajv | -f èx-
xojrrç ek to m e изрязване] : (b) пневмонек-
томия, пневмектомия — оперативно от
страняване на цял бял дроб (при злока
чествен тумор, тежки профузни бело
дробни кръвоизлияния и др.) . ( г) пнев-
монэктомия, пульмонэктомия. ( е) pne u
monectomy, pneumectomy. ( о pneumec
tomie, pneumonectomie, (d) Pneumekto
mie, Pneumonektomie, (syn) pneumecto-
mia, pulmonectomia.
pneumonie,
-ae, / [tcvsüjio>v рпешпоп бял
дреб] : (b) пневмония — възпаление на
белия дроб ; различаваме лоблрна (кру-
позна, фибринозна) пневмония с остро
начало, висока температура и пр. (при
чинител Pneumococcus) и лебуларна
( = бронхопневмония); причинители са
различни бактерии и вируси, преди
всичко пневмококи (най-често тип 1, по-
рядко тип II и III, последните два типа
са по-вирулентни). (Г) пневмония. ( е) id.
(f) pneumonie, (d) Lungenentzündung*
Pneumonie.
p. alba : (b) бяла пневмония — спе
цифична пневмония, наблюдаваща се при
нежизнесиоссбни
или
мъртвородени
деца, болни ст Ероден сифилис ; остаря
ло название, (г) белая пневмония (плода),
(е) white pneumonia, (f) pneumonie
blanche. (d) id. (syn) hepalisatio alba.
p, atypica primaria, pneumonia aty
pica sive viralis : (b) първична атипична
пневмония, атипична пневмония, вирусна
пневмония — остро инфекциозно забо
ляване, предимно под форма на епиде
мия, с постепенно начало, отпадналост*
главоболие, ремитеитна и немного про
дължителна температура, кашлица, ос
къдни физикални признаци, брадикардия
(в 75% от случаите), левкоцити до
10 000 в куб. мм, рядко левкопения и
др. ; предполагаем причинител е вирус,
(г) вирусная пневмония, первичная ати
пичная пневмония, атипичная пневмония.
(e) virus pneumonia, primary atypical
pneumonia, atypical pneumonia, non-bac-
terial pneumonia, (f) pneumonie à virus,
pneumonie (primitive) atypique, (d) Virus-
pneumonie, primär-atypische Pneum onie.
p. catarrhalis:
bronchopneumonia.
p. centralis: (b) централна пневмо
ния — крупозна пневмония, при която
ексудатът за известно време се ограни
чава в централната част на лоба или
близко до хилуса на дроба, ( г) централь
ная пневмония. (е) central pneumonia.
(f) pneumonie centrale.
(d) zentrale
Pneumonie.
pneumonia
409
pneumothorax
p. cruposa: (b) крупозна пневмония,
лобарна пневмония — остро инфекци
озно заболяване, причинено (в около 94%
от случайте) от Pneumococcus* (Frankel)
•= Diplococcus pneumoniae (Weichsel-
baum) ; развива се обикновено в цял лоб
от белия дроб (най-често в долните),
като процесът протича в три стадия —
стадийна начална хиперемия (1—2 дни),
стадий на белодробната хепатизация и
стадий иа разнасянето (resolutio) ; кли
нично започва с разтрисане и темпера
тура до 3 9 —400, бодеж, ръждиви храчки,
често херпес по устните и др. (г) кру
позная пиемония, долевая фибринозная
пневмония, (е) acute lobar pneumonia,
croupous pneumonia, lobar pneumonia,
acute pneumonia, fibrinous pneumonia,
pneumococcal pneumonia, (f) pneumonie
lobaire, pneumonie franche, pneumonie
fibrineuse, (d) kruppöse Pneumonie, fibri
nöse Pneumonie, lobdre Pneumonie, (syn)
pneumonia fibrinosa, pneumonia lobaris.
p. hypostatica : (b) хипостатична пнев
мония — пневмония, предизвикана всл. на
hypostasis* у отслабени и в напреднала
възраст хора, които лежат продължител
но в едно и също положение, (г) гипо-
статическая пневмония, (е) hypostatic
pneumonia. ( о pneumonie hypostatique.
(d) hypostatische Pneumonie.
p. interstitialis: (b) интерстициална
пневмония — хронично възпаление на
интерстициалната тъкан на белия дроб
с последствие развитие на цироза и при
тискане на алвеолите, ( г) интерстициаль
ная пневмония, ( е) interstitial pneumonia,
cirrhosis of the lung, pneumonocirrhosis.
(f) pneumonie interstitielle, (d) id., inter
stitielle Pneumonie, (syn) cirrhosis pul
monis, pneumocirrhosis,
p. lobaris :
pneumonia cruposa.
p. lobularis : -*• bronchopneumonia,
p. massiva: (b) масивна пневмония —
крупозна пневмония, която обхваща по-
гол яма част от дроба или цял бял дроб
и при която ексудатът изпълва не само
алвеолите, а и съответните бронхи ; може
да се разграничи от воден плеврит само
с пробна плеврална пункция, (г) массив
ная пневмония. (е) massive pneumonia,
splenopneumonia, Grancher's disease,
Desnos’s disease. ( o pneumonie massive,
splénopneumonie, maladie de Grancher.
(d) id., massive Pneumonie, Granchersclie
Pneumonie, (syn) splenopneumonia, mor
bus Grancheri.
p. m igrans : (b) мигрираща, блуждае
ща пневмония — крупозна пневмония,
която обхваща последователно няколко
дяла от белия дроб. (г) блуждающая
форма пневмонии, (е) migratory pneu
monia, wandering pneumonia, (f) pneu
monie migratoire, pneumonie migratrice,
(d) Wanderpneimonie.
pneumonitis, - tidis, / [tcvsiîiiwv | -f
- itis
възпаление]: (b) пневмонит — термин,
употребяван от някои автори за означа
ване на атипичните пневмонии, стрепто-
коковата (за разлика от пневмококовата)
и особено за острата интерстициална
пневмония, (г) пневмонит. ( е) id. (f) id.
(d) id.
pneumonoconiosis, - i s ,/ :
pneumoconi
osis.
pneumonotomia, -ae, f :
pnenmotomia.
pneumopericardium ,
- il, n [nvööjia J -f
pericardiurn''] : (b) пневмоперикард —
наличност на въздух в сърцевата тор
бичка. (Г) пневмоперикард, (е) id. (f)
pneumopéricarde, pneumafose péricar
dique. (d) Pneumoperikard.
pneumoperitoneum,-i, n (тгаОця j -f peri
toneum*] : (b) пневмоперитонеум — на-
събиране или присъствие на въздух или
газове в коремната кухина всл. па забо
ляване (разкъсване на съдърж ащ въздух
или газове коремен орган, пробив на
язва и пр.) или предизвикано изкуствено
(вкарване на кислород, въздух или въг
лена киселина) с диагностична цел или
лечебно при белодробна туберкулоза и
туберкулозен перитонит, (г) пневмопе
ритонеум. (е) id. (f) pneumopéritoine,
(d) id.
pneumorickettsiosis, -is, / frcvsöjia { -f
rickettsiosis*]: —►febris Q.
pneumotherapia, -ae, / : -► pneumatothe-
rapia.
pneumothorax, -acis, rn [nveOjia pneiima
въздух + &j)pa£ thorax гръден кош] :
(b) пневмоторакс — насъбиране на въз
дух или газове в плевралното простран
ство, обикновено след пробив на тубер
кулозна каверна или след нараняване
на гръдния кош, но и спонтанно при
липса на изменения в белите дробове,
често придружено със серозен (hydro-
pneumothorax1) или гноен (pyopneumo
thorax*) ексудат; за изкуствен пневмо
торакс виж по-долу p. artificialis, ( г)
пневмоторакс, (е) id. (f) id. (d) id.
p. artificialis (Forlanini): (b) изку
ствен пневмоторакс—вкарване на въздух
pneumothorax
410
poliomyelitis
в плевралното пространство със специа
лен апарат за лечение на белодробната
туберкулоза (collapsotherapia::). (г) ис
кусственный пневмоторакс, ( е) artificial
pneumothorax, (f) pneumothorax artificiel
ou thérapeutique. ( ) künstlicher Pneu
mothorax. (syn) metnodus Forlaninii.
p. spontaneus: (b)спонтанен пневмо
торакс - навлизане на ьъздух в плев
ралното пространство през белите дро
бове, наир, при туберкулоза, абсцес и
др. ( г) спонтанный пневмоторакс. (е)
spontaneous pneumothorax, (f) pneumo
thorax spontané, (d) Spontanpneumo
thorax.
pneumotomia, -ae, / , по-правилно pneu-
monotomia [icvsü|ia>v p neun:on бял дроб
-f- тору) totre рязане, разрязване] : (b)
пневмотомия — разрязване (иниизия) на
белия дроб при гбсиес и др. ( ) пневмо
томия. (е) pneumonotomy, pneumotomy.
(о pneumotomie, (d) Lungenschnitt,
Pneumotomie.
podagre, -ae, / |= капан за крака, ottcgûç,
tcg26ç pus, podos, крак, ходило -f afp*
agra леи, залавяне]: (b) подагра: 1. за
боляване, свър зано със смущения в
обмяната на нуклеопротеините и пикоч
ната киселина с отлагане на неразтво
рими у ратни соли в ставите, най-често
в хрущялите, а по-късно околостяено в
сухожилията, с деформации на ставите
и пр. ; острата типична подагра се ха
рактеризира с повтарящи се пристъпи
от силна болка, най-често в метатарзо-
фалангеалната става на палеца на крака
(оттам и името й), настъпващи най-често
нощем, с отичане на ставата, температу
ра и др. ; по-рядко пристъпът се лока
лизира в други стави : в колянната
(gonagra), в киткената (chiragra), в ра
менната (omagra) и т. и. ; хроничната
подагра се характеризира с наличност
на уратни тофи, представляващи отлага
ния на урати (главно натриеви) във
форма на зърна, най-често около ставите,
по ръба наушните миди и т. н.;
2. типичната подагра на палеца на крака,
(г) 1-2. подагра, (е) 1. gout ; 2. podagra, (f)
1. goutte (maladie); 2. podagre, goutte
du pied, (d) 1. Gicht, Uratgîdht; 2. id.,
Gicht der Großzehe, „Zipperlein“, (sy n)
arthritis uratica.
podalgi?,
-ae, / [tcouç, kqZôç { -h
algos болка] : (b) подалгия — болка в
ходилото, особено в сбластта на tarsu s
(= - tarsalgia*), дължаща се обикновено
на плоско стъпало, (г) боль в ступне,
(е) id., tarsalgia, pododynia, pain in the
foot, (f) podahne, tarsalgie, pododynie,
« о Fußschmerz,
Podalgie, Tarsalgie.
(sy n) pododynia.
pododyni?,
- ae, / [rcovç, ncZôç j -F ôSôviq
oiyne болка] : —*• podalgia.
- pc(i)esîs, -poietfcus (robots poiesis пра
вене, създаване, от яаеоз poico правя,
създавам, творя] : в съставни думи озна
чава правене, създаване, теореме, пр о
извеждане или създаден, произведен.
poikilocytosis,
-is, / fpoikilocytus* -F
- o sisl\ : (^) пойкилонитоза — появяване
на пой кило т ini (виж poikilocytus) в
кръвта, при тежки анемии, (г) пойкило-
иитоз. (е) id., poikiIocyth(a)emia, p(o)eci-
locytosis. (f) poïkilocytose. (d) Poikilo
zytose, Poikilozythämie.
poikiîocytus, -i, m [tcguïXgs poikUos пъ
стър, разноцветен, разнообразен -F xûtgç
k y to s кухина (клетка)] : (b) пойкилоцит —
еритроцит c неправилна форма, напр.
във форма на круша, бутилка, боздуган
и т. н. (г) пойкилоцит. (е) poïkilocyte,
p(o)ecilocyte. (f) poïkilocyte, (d) Poiki-
lozyt.
policlinics, -ae, / [rcôXtç polis град -f- xXévt?
kline легло] : (b) поликлиника (y нас,
СССР и народнодемокр. страни) — ле
чебно-профилактично заведение за об
служване на населението със специали
зирана медицинска помощ на приходящи
болни и на болни по домовете по всички
или по редица специалности, ( г) поли
клиника. (е) policlinic, (f) polyclinique,
policlinique, (d) Poliklinik.
polioencephalitis, -tidis, f [%oXiàç polios
сив -F à^xé^aXoç enkephalos главен мо
зък -F
- itis = възпаление] : (b) полиоен-
цефалит — възпалително заболяване на
сивото вещество на главния мозък, осо
бено на мозъчния ствол, (г) полиоэнце
фалит. (е) id., poliencephalitis. (f) polio-
encéphalite. (d) Polioenzephalitis.
poliomyelitis, -tidis, / \%ohôç t + pusXéç
m yelo s гръбначен мозък -F
- itisî]:(b)
полиомиелит — възпалително заболяване
на сивото БещестЕО на гръбначния мо
зък, оссбено на предните рога, проти
чащо с атрофични мускулни парализи.
(Г) полиомиелит. (е) id. (f) poliomyélite,
(d) id.
p« anterior acuta sive poliomyelitis
e pidemica: (b) епидемичен полиомие
лит — „детски паралич“, епидемична или
спинална детска парализа, болест на
poliosis
411
polycythaemia
Хайне-Медин (Heine-Medin): остро за-
рззно заболяване предимно на ранната
детска възраст, най-вече при деца от
3 до 5 г., причинено от невротропен ви
рус ; предизвиква възпалителни и деге
неративни изменения в сивото вещество
на предните рога на гръбначния мозък
и се характеризира с трескаво състояние
и бързо настъпващи вяли парализи, по-
често на долните крайници, и др. ; па
рализите засягат една или повече мус
кулни групи и се явяват най-често в
първите пет дни на болестта, като в
много случаи се предшествуват от ме-
нингеални явления, (г)
полиомиелит
(острый), болезнь Гейне-Медина, детский
инфекционный паралич, детский спиналь
ный паралич, острый атрофический спи
нальный детский паралич, острый эпи
демический передний полиомиелит, эпи
демический паралич, эпидемический дет
ский паралич, (е) acute anterior polio
myelitis, poliomyelitis, infantile (spinal)
paralysis, acute atrophic paralysis, essen
tial paralysis of children, acute infectious
paralysis, epidemic paralysis, Heine-Medin
disease, (f) poliomyélite antérieu re aiguë,
paralysie spinale infantile, maladie de
Heine-Medin. (d) Heine-Medinsche Krank
heit, spinale Kinderlähmung, Poliomye
litis acuta, id. (syn) morbus Heine-
Medin.
poliosis, -is, / [rcoV.ôç t ] ^
canities.
pollakiurie, pollakfsuria, -ae, / [îwXXobu(ç)
pollaki(s) често, много пъти + o5pov uron
урина) : (b) полакиурия, полакизурия —
често уриниране : чести позиви за ури
ниране, противоположно на oligakiuria* ;
да не се смесва с polyuria*, (г) поллаки-
урия, поллакизурия. (е) id. (f) pollaki
urie. (d) Pollakisurie, Pollakiurie.
poller,
- inis, n [ = фино брашно, пра
шинки] : (b) цветен прашец, тичинков
прашец — мъжките полови клетки на
цвета, на цъфтящите растения. (Г)
пыльца, (е) id. (!) id. (d) id.,
Bluten
staub.
pollex, -icis, т fpollere имам сила, влия
ние, значение]: (Ь) палец — големият
пръст на ръката (digitis I manus), (г)
большой палец руки, ( i) thumb, first
finger, (f) pouce, (d) Daumen.
pollinosis,
- is, / \pollen* -f-
- osis*] :
catarrhus aestivus.
pollutio, -onis, / (p* pollutionesYpol-luere,
pp. p ollutu s, омърсявам, изцапвам, oc-
квернявам] : (b) полюция — семеизхвър-
ляне през време на спане (р. nocturna),
често свързано с ерекция и оргазъм,
обикновено предшествувано от еротичен
сън. (г) поллюция, (е) pollution, (f)
polluuon nocturne, perte séminale noc
turne. (d) Pollution.
p. diurna:
spermatorrhoea.
poly- [tcoXùç, tcoXXy), tcoXô p olys, polle, poly
много] : в съставни думи означава м ного.
Polyarteriitis nodosa :
periarteriitis
nodosa.
polyarthritis, -tidis, / [rcoXOç | + apO-pov
arthron става + -itis = възпаление] :
(b) полиартрит — едновременно възпа
ление на няколко стави ; етиологията му
още не е напълно изяснена : обвиняват
се главно стрептококите, а подпомагащи
фактори са студът, влагата и др. (Г) по
лиартрит, множественный артрит, (е) id.
(f) polyarthrite, (d) id.
p. acuta: —►rheumatismus verus,
p. chronica progressiva primaria
rheumatismus chronicus (1).
p. infectiosa (c определена етиоло
гия): -V arthritis (polyarthritis) infecti
osa (2).
p. infectiosa (c неустановена етиоло
гия):
arthritis (polyarthritis) infectiosa
(1> a).
p. infectiosa non specifica (c неуста
новена етиология): - * arthritis (polyar
thritis) infectiosa (1, б),
p. rheumatica, p. rheumatica acuta:
rheumatismus verus.
polychromasia, polychromatophilia, -ae,
/ [tcoXüç f -f xpö[xa chronia цвят, боя -f-
фьХ'а p h ilia любов, склонност]: (b) iio-
лихромазия, полихроматофилия : 1. съ
стояние, при което еритроцитите, в про
тивоположност на нормалните, приемат
освен кисели и алкални бои = полихро-
матофилни еритроцити ; 2. появяване на
полихроматофилни еритроцити в пери
ферната кръв, напр. при пернициозна
анемия, тежки вторични анемии, отра
вяне с олово и др. (г) полихромазия,
полихроматофилия. (е) id., polychrom ato
philia, polychromophilia. (f) polychro ma-
tophîlie, polychromasie. (d) Polychroma
sie, Vielfarbigkeit.
polyclonia epileptoides continua : -► epi
lepsia corticalis (Kozevnikov).
polycythaemia, -ae, / [rcoXôç (poly-*) мно
го + xôxoç k yto s кухина (клетка) + <хГ|ла
ha t та кръв] : (Ь) полицитемия — голямо
увеличение на числото на еритроцитите
в кръвта. (Г) полицитемия. ( е) polycyt-
polydactylia
412
polyposis
h(a)emia. (f) polycythémie, (d) Polyzyt
hämie.
p* vera, polycythaemia vera rubra:
->
erythraemia.
p. symptom atica : - ► erythrocytosis,
polydactylia, -ae, / \no\bç | + eâxxyXoç
daktylos пръст]: (b) полидактилия, хи-
иердактилия — наличност на повече от
пет пръста на ръката или на крака,
(г) полидактилия, гипердлктилия, много-
палость. (е) polydactyl ism, polydactyly,
id., Iiyperdactylia, hyperdactyiism. (f)po -
lydactylie, polydactylisme, hyperdactylie.
(d) Polydaktylie, Hyperdaktylie. (syn)
hyperdactyl ia.
polydipsia, -?e, / (TtoXéç ] 4- 0£фа dipsa
жажда] : (b) полидипсия — патологично
усилване на жаждата, болестна жажда и
свързаното с нея пиене на извънредно
голямо количество вода, (г) полидипсия.
(«0 id., excessive thirst, (f) polydipsie.
(d) Polydipsie, krankhafter Durst,
polygalacti?, -ae, / \%oX6ç f -f- ^aXa, -xxxoç
gala, - aktos, мляко] : (b) полигалактия —
прекомерно отделяне на мляко у кърмач
ките. (г) полигалактия. (е) id. (f) po
lygame, polygalaclie. (d) Polygalaktie,
polyglandularis, - е:
pluriglandularis.
polyglobulia, -ae, / [«oXuç (poly-*) много
-j- globulus топчица] : увеличение на
числото на еритроцитите в кръвта — po
lycythaemia".
p. symptomatica: -► erythrocytosis,
polyhaemia, -ae, / [xoXuç f 4- atjia haima
кръв]: -► plethora (1).
polyhydramnior,-ii, n [twXûç t + hydram
nion-} : -+ hydramnion,
polymastia, - a e ,/ [rcoXûçf 4- paiiàçmastos
гърда, гръдно зърно] : (b) полимастия —
наличност на повече от две млечни жле
зи : срв. polythelia, (г) полимастия. (е)
id., polymazia, hypermastia. (f) poly-
mastie, pléomazie. (d) Polymasiie, Hy-
permastie. (syn) hypermastia.
polymenorrhoea, -ae, /[rcoXûg t + pifernen
месец 4-
rn o e течение] : (b) полиме
норея — ненормално твърде честа мен
струация. (г) полименор(р)ея. (е) id. ( 0
po.yménorrhée. (d) Polymenorrhoe, häu
fige Regelblutung.
polymorphismus, -i, m :-*p!eomorphismus.
polymorphus, -a, -um [noXbç (poly-*) мно
го -p
morphe външен вид, форма] :
(b) полиморфен — многоформен, явяващ
се в различни форми, многообразен ; по
лиморфноябрей (полиморфнонуклеа-
рен) левкоцит : левкоцит, който има са
мо едно ядро, състоящо се от няколко
фрагмента, свързани помежду си с мост
чета или тънки нишки, сегментоядрен,
(г) полиморфный, многообразный, ( е) po
lymorph, polymorphic,
polymorphous,
pleomorphic, multiform, (f) polymorphe.
(d) vielgestaltig, polymorph,
polymyositis, -tidis, / [noXùç f + |xüç,
mys, rnyos, мускул + -itis = възпале
ние): (b) полимиозит — възпаление на
множество мускули. (Г) полимиозит. (?)
id. (f) polymyosite, (d) id.,
multiple
Muskelentzündting.
p. primaria:
dermatomyositis,
polyneuritis, -tidis, / [rcoXüç f -f vsôpov
neuron нерв -{
-
- itis f ]: (b) полиневрит —
множествен неврит: едновременно въз
паление на няколко нерва, виж neuritis.
(Г) полиневрит, (е) m ultiple neuritis, id.
(f) polynévrite, névrites multiples, (d)
id. (syn) neuritis multiplex,
p. endemica :
beriberi,
polynuclearis,-e [âoXüç t + nucleus ядка,
ядро] : (b) полинуклеарен — имащ ня
колко ядра, многоядрен ; термин, често
неправилно употребяван като синоним за
сегментоядреи, полиморфноядрен, ( г) мно
гоядерный. (е) polynuclear, multinuclear.
(f) polynucléaire, multinucléaire. (d) viel
kernig, polynukleär, muhinukleär. (syn)
multinuclearis.
polynucleos’s, -is, / [ t + -osis-] : (b) по
дину клеоза — преобладаване или при
съствие на голямо число полиморфно-
ядрени левкоцити в периферната кръ в,
в ексудати и т. н. (rï полинуклеоз. (е)
id. (f) polynucléose, (d) Polynukleose.
polyphagia, -ae, / IrcoXûç (poly-*) много +
ça-fetv phagein ям] : (b) полифагия —
прекомерно ядене, консумиране на не
нормално голямо количество храна ; често
симптом иа декомпенсиран diabetes*
m ellitu s. ( r > . полифагия, многоядение.
(e) iJ„ excessive eating, gluttony, (f) po
lyphagie. (d) Polyphagie, Viel-Essen,
Gefräßigkeit.
polypnoea, -ae, / , polypnoF, -es,/[rcoX6ç |
- f ravoir pnoe духане, дишане] : tachy
pnoea.
polyposis, -is, / [polypus* 4-
-os/s*]:(b)
полипоза - - образуване или наличие на
многобройни полипи, (г) полипоз, мно
жественные полипы, ( e) id. (f) poly
pose. (d) Polypose, reichliche Polypen
bildung.
p* intestini: (b) полипоза на черва
та — фамилно заболяване, характеризи-
polyposis
413
poples
ращо се с образуване на множество по
липи по долната част на тънките и осо
бено по дебелите черта (често изражда
щи се злокачествено) и пигментни петна
(lentigo*) по устните, бузите и небцето.
(Г) полипоз кишечника. (е) familial in
testinal polyposis, (f) polypose de l'in
testin. (d) id.
p* ventriculi : (b) полипоза на сто
маха — полипи на стомашната лигавица
с голяма склонност към злокачествено
израждане, (г) полипоз желудка, (е) po
lyposis of the stomach, (f) polypose de
l ’estomac, (d) id.
polypragm asia -ae, / [rcoXûç (poly-*) мно
го -f тераса pragma нещо, предмет] :
(b) полипрагмазия — даване на много-
бройни различни лекарства, дори с про
тивоположно действие, също и манипу
лации, в едно и също време за една и
съща болест. (г) полипрагмазия. (е) ро-
lypragm asy . (I) polypragmasie. (d) Po
lypragmasie.
polypus, -i, m [tcoXûîîoüç po lyp u s много-
крак, от rcoXùç t + rcoûç pus крак] :(b)
полип — седящо обикновено на краче
образувание, най-често върху лигавица,
туморовидна хиперплазия на лигавицата
при хронични възпалителни състояния ;
виж също polypcsis. (г) полип, (е) id.,
polyp, (f) polype, (d) Polyp, gestielte
Geschwulst.
polyradiculoneuritis infectiosa : (b) ин
фекциозен полирадикулоневрит, синдром
на Гилен-Bapè (Gui 11a1п-Barré J — осо
бена форма на полиневрит със силно
участие на коренчетата на гръбначно
мозъчните нерви, протичащ с паресте
зии и мускулна слабост в крайниците
или вяла парализа и др., евен. енцефа
лит (увеличение на протеина в ликвора
без увеличение на числото на клетките);
вероятно от вирусен произход, (г) по
лирадикулоневрит. (е) Guillain-Barré sy n
drome, infectious polyneuritis, (f) poly-
radiculonévrite, syndrome de Guillain-
Barré. (d) Polyradikuloneuritis, Giiillain-
Barrésches Syndrom, (syn) syndromum
Guîllain-Barre.
polysclerosîs, -is,/[7coXûç (poly-*) много -f-
oxXrjpôç skle ro s твърд] : ново означение
за sclerosis* disseminata.
polyserositis, -tidis, / [noXùç f -f serosa
(tunica) серозна ципа -f-
- itis =■ възпале
ние]: (b) полисерозит — едновременно
възпаление на серозните ципи на ня
колко телесни кухини (плевра, перито
неум, перикард): pleuritis -f peritonitis -f
pericarditis. (r) полисерозит. ( e) id. (f)
polysérite, (d) id.
polysialia, -ae, / [rcoXüç | + otxXov sialon
плюнка] : -v ptyalismus,
polyspermia, -ae, / (rcoXûç t -f arcippa Sper
ma семе, сперма] : (b) полиспермия :
1. проникване на повече от един спер
матозоид в яйцеклетката ; 2. прекомерно
произвеждане на сперма (виж sp erm a
torrhoea). (г) 1-2. полиспермия, (е) 1. po
lyspermy; 2. id., polyspermism. (f)l. po
lyspermie; 2. spermatorrhée, perte sémi
nale. (d) Polyspermie: 1. Überfruchtung ;
2. Spermatorrhoe, Samenfluß,
polythelia, -ae, / [rcoXûç t +
tfiele
гръдно зърно]: (b) полителия — нали
чие на повече от нормалния брой гръд
ни зърна, (г) полителия. ( е) id. (f) ро-
lythélie, hyperthélie. (d) Polythelie, Hy-
perthelle.
polytrichia, -ae, / , polytrichosis,
-is,/
[îcoXûç f -f 0-p£g,
thrix, trichos, ко
съм] : -> hypertrichosis,
polyuria, -ae, f [rcoXüç | + oupov uroti ури-
на]: (b) полиурия — значително увели
чаване количеството на отделяната през
денонощието урина, обикновено над
1800 мл (понякога до 10 л и повече),
при diabetes* insipidus, diabetes* m elli
tus, nephrocirrhosis* и др. ; срв. pol 1л-
kiuria. (г) полиурия. (е) id. (f) polyurie,
(d) Polyurie.
pomatum,
-
i , n [от фр. pommade помада.
от лат. pomum ябълка] : -> unguentum,
pomphus, -i, m [rcop<pôXu£,
pom
pholyx, pemphyx мехур] : -► urtica,
pomum, -i, n [ = плод от дърво: ябълка,
вишна и пр.] : (Ь) ябълка (плод), (г)
яблоко, (е) apple, (f) pomme, (d) Apfel,
p. Adami : -► prominentia laryngea,
pons pontis, m : (b) мост, подобно на мост
образувание, (г) мост, ( е) bridge , (f) pont,
(d) Brücke.
p. Varolti [C. Varolio, итал. анатом,
1543— 1575]: (b) Варолиев мост част
от стволовия отдел на мозъка, виж met
encephalon. (г) варолиев мост. (е) id.,
pons, (f) protubérance annulaire, protu
bérance cérébrale, pont de Varole. (d)
id„ Varolsbriicke.
ponticulus,
-
i, m [умал.от/70/zs*]:(b)
малък мост, мостче. (Г) мостик. ( е) id.
(f) ponticule, (d) kleine Brücke, Brück-
dien, Steg.
pople?,
- itis, m (JBNA, PNA):
fossa
poplitea.
popliteus
positio
414
popliteus, -a, -um [poples*| : (b) отнасящ
се до задната страна на коляното, до
задколянната ямичка, задколенен, ( i) под
коленный. (e) popli.enl. (f) poplilo. ( с)
Kniekehlen-,
Popovi signum [Л. Попов, бълг. дерматолог,
ролен 18911: (Ь) признак на Полон — лип
са на кожичката на ноктите (eponychium);
при нсорпазнс. (г) признак Попова. ( О
Popov’s sign. (f) signe de Popov. (d)Po-
povsciies Zeichen.
poradenitis inguinalis subacuta fawpöw
poroo втвърдявам] :
lymphogranulo
matosis inguinalis,
рог?, rn 'pl : ►ponis,
poriom ania, -ae. / (тсореСa poreia вървене,
пътуване 4- jxw l* mania лудост, мания]:
(b) пориомания - - импулсивно* скитни
чество: неудържима потребност (постоян
на или на пристъпи) да се напуща домът
или мястото, гдето човек живее ; при ши
зофрения, спилептими, психопати и др. (г)
импульсивное бродяжничество, пориома-
нин. (е) fugue, flight, ambulatory auto
matism, id., dromomania. (f) dromomanie,
fugue, automatisme ambulatoire, (d) Pc-
riomanie, Fugue, „Wandertrieb“,
(syn)
dromomania, automatismus ambulatorius.
porofolücuHtis acuta: -► impetigo folli
cularis.
porphyria, - a e ,/ : -► baematoporphyria.
porphyrinuria, -ae, / [oupov uroti урина]:
(b) ' порфиринурия,
хематопорфирин-
урия
отделяне в урината на пигмента
лорфирин, представляващ несъдържащо
желязо производно на хемоглобина ; по
някога при вземане на sulfoiial, trional
и др. и при смущение в обмяната на пор
фир ита. ( г) порфиринурия, гематопорфи-
ринурня. (е) id., h(a)ematoporphyriauria.
(f) porphyrinurie, hématoporphyrinurie.
(d) Porphyrinurie, Porphyrismus, Häma-
toporphyrinurie. (sy n) haema toporphyrin-
uria.
porrige,
- inis, / [ - пърхот, струпей, от
por-rigere разпростирам, разширявам] :
пориго — сборно название за болести
на космената част на главата, протича
щи със струпеи, пърхот, трицевидно
лющене : microsporia ", favus-" и др.
р. decalvans [de-caluare правя пле
шив] : * 1. alopecia* areata; 2. micro
sporia*.
porta, -ae, / ; (b) 1. врата, порта; входно
място на съдоЕе и нерви в един орган
и изходно за екскреторннте канали ; виж
също hilus; 2. понякога съкр. за vena*
portae, (г) ворота, (е) gate, hilus, (r) porte
(j) Pforte, Tor, Zugang.
p. hepatis : (b) врата или порта на
черния дроб — мястото, гдето влизат,
реей, излизат чернодробната вена (v. po r
tae) и артерия, нервният плексус, двата
ductus hepatici и лимфните съдове, (г)
ворота печени, ( е) id.,
portal fissure.
(О hile du feie, (d) Leberpforte,
portalis, -e [porta*] : (b) портален — от
насящ ce до porta* hepatis или до vena*
portae, ( г) портальный, воротный, ( е) por
tal. (f) portai, porte, (d) portai.
portir, -onis, / : (b) част; съкр. за portio*
vaginalis, (г) часть, (e) part, portion,
(f) partie, portion, (d) Teil.
p. vaginalis (cervicis) : (b) влагалищ
ната част на шийката на матката, ( г) вла
галищная часть маточной шейки. ( t) i d . ,
vaginal portion of the cervix, (f) por
tion vaginale du col utérin, (d) id„ Portio,
porus, -i, m (pl pori) [rcôpcç poros проход,
път, изход, отвор, пора] : (' ) пора (на
кожата), отвор, отвърстие. (г) пора (ко
жи). отверстие. (е) pore, foramen, ori
fice. ( ,) pore, trou, orifice, (d) Pore, Öff
nung.
p. acusticus externus : (b)o творъта н
външния слухов канал (проход) в pars
tympanica на слепоочната кость, (г) на
ружное отверстие слухового прохода,
(е) external acoustic pore or fommen,
external auditory pore or foramen. ( !l ori
fice du conduit auditif externe. (d) id.
p. sudoriferus (BNA, PNA) = porus
sudorifer (INA): (b) потна пора —
отвор на потна жлеза на кожата, (г) по
товая пора, (е) sweat роге, (f) роге de
la peau, (d) id., Schweißpore,
positio, -onis, / [ponère, pp. positus, по
ставям] : (b) положение: 1. положение
на болния през време на изследване или
операция ; 2. положение на плода в мат
ката, в по-тесен смисъл отношението на
гърба на детето към лявата или дясната
половина на тялото на майката (при за
почване на раждането) : виж също prae
sentatio и situs ; 3. положение на мат
ката в малкия таз (р. uteri) ; отклоне
нията от нормалното положение са : ап-
tepositio*, retropositio**,
dextropositio*,
sinistroposïtio*. (Г) положение, (е) posi
tion. (f) posiîion. (d) Position, Lage, Stel
lung.
p. genucubitalis : (b) колянно-лакътно
положение на болния за изследване (рек-
тално или вагинално) или за операция.
posologia
415
potentia
(г) коленно-локтевое положение, (е) knee-
elbow position, penucubital position, (f)
position genu-cubitale. (d) Knieellenbo-
genlage.
posologia, -ae, / [rcoaöv poson количество,
от nôacç p o so s в какво количество, кол
ко + Xôycç log os учение] : (b) позоло
тил — наука за определяне дозите на
лекарствата, за употребимите дози, до
зировка. (г) дозировка, позолотил, ( е) ро-
sology, dosage, (f) posologie, dosage.
(d) Dosenlehre, Dosierung, Dosiologie,
Posologie.
possibilis, -e : (b) възможен. (r) возмож
ный. (e) possible, (f) possible, (d) mög
lich.
post (praep . cum accus.) : (b) 1. отзад,
зад; 2. след, подир, (г) 1. позади, за;
2. после, спустя, (е) 1. behind ; 2. after.
(О i. derrière; 2. après, (d) 1. hinter;
2. nach.
post- : в съставни думи означава след,
подир, зад ; отговаря на гр. meta-.
post cibos \cibiis храна, ядене] : (b) след
ядене, след хранене ; съкратено р. с.
0 ) после еды. (е) postcibal, after meals,
alter eating, (f) après les repas. ( I) nach
dem Essen.
posterior, -ins (gen. - oris) [compar, отpos
teru s следващ] : (b) заден, намиращ ce
по-назад или откъм гърба (тила), ( ^ з а д
ний. (е) id. (f) pcstérieur. (d) hintere,
Hinter- .
postfebrilis, -e fpost след, после -f-febris
треска] : (b) постфебрилен — явяващ ce
или случващ се след треска, (г) после-
лихорадочный. (е) postfebrile, (f) post-
fébrile. (d) postfebni.
posthitis, -tidis, / [7cöo^ posthe —praepu
tium -p
- i ti s — възпаление] : (b) постит—
възпаление на praeputium* -а. (г)псстит.
(e) id. ( ) posthile, (ö) Vorhautentzün-
dung, io.
posticus, -a, -um fpost I ] ; заден, намиращ
се по-назад, виж po sterior ; замества се
с dorsalis* .
postmortaJis, -е \post след -f- mors, mor
tis, смърт] : (b) постмсртален —■въз
никващ след смъртта, посмъртен, (г)
посмертный, (е) postmortal, after death, (f)
après la mort, (d) nach dem Tode.
post mortem [ | ] : (b) след смъртта. (Г)
после смерти. (е) post-mortem: 1. after
death ; 2 . autopsy, (f) id., après la mort,
(d) nach dem Tode, id.
postnatal??, -е [post | -f natus раждане] :
(1 ) постнатален — случващ се след раж
дане, следродилен. (г) постнатальный,
послеродовой, (е) postnatal, (f) postn a
tal. (d) postnatal, nachgeburtlich.
postoperativus, -a, -um [post | + opera
tio*] : (b) постоперативен — следопера
тивен, следоперашюнен, след хирургична
операция. (Г) послеоперационный. (е)
postoperative, (f) post-opératcire. (d) post
operativ, nach der Operation,
post partum \post t + partus раждане]: (b)
след раждане, (г) после родов, (e) post-par
tum : after childbirth ; after delivery,
(f) après raccouchement. (d) nach der
(jeburt, id.
postpartum -i, n [|]: > puerperium,
postponens, gen.
- e ntis \post-ponere изо
ставям] : (b) явяващ се всеки път по-
късно, през все по-дълъг интервал,
забавящ се, закъсняващ, закъснял, напр.
някои маларичии пристъпи. (Г) заме
дляющиеся, запоздалый. (е) postponent,
postponing, (f) attardé, (d) postponierend.
verspätet.
posttraumaticus, -a,
-um [post след -f
tra um a травма, нараняване] : (b) пост
травматичен, следтравмен - - възникнал
след нараняване, всл. на нараняване,
(i) возникший после травмы. (е) post-
traumatic. (f) post-traumatique, (d) post
traumatisch.
potentia -ae, / [ = сила, от potens силен,
способен] : (b) потенция : 1. сила ; 2 . спо
собност, противоположно на imp otentia:ä:.
(Г) 1. сила ; 2. способность. (е) 1. ро-
tency, power, force, strength; 2. ability,
(о i. force ; 2. puissance, (d) Potenz :
1. Kraft ; 2. Fähigkeit.
p. coëundi [coire (co-eo), pp. coitus,
събирам се, извършвам полов акт] : (b)
способност за извършване на половия
акт. (г) способность к совершению по
лового акта, (е) id.,
ability to perform
sexual intercourse, (f) puissance génitale.
(<) Fähigkeit zur Ausübung des Bei-
scnlafes, id.
p. concipiendi [con-cipcre (concipioj.
pp. conc p t u s , зачевам, забременявам]:
(b) способност за зачеване, за забреме
няване. (г) способность к зачатию. ( е)
ability to conceive, (f) puissance ou pos
sibilité de conception, (d) Empfängnis-
fähigkeit, Kon zeptionsfälligkeit.
p. generandi [generare произвеждам,
създавам] : (b) способност за оплодотво-
ряване, за оплождане, (г) способность к
оплодотворению, (е) ability to procreate.
potio
416
praeeclampsîa
(f) puissance de procréation. (d) Zeugungs
fähigkeit, id.
potio -onis,/ : (b) 1. питие; 2. голяма
доза -»-ечно лекарство; микстура, (г)
1. питье; 2. микстура, (е) 1-2. potion,
(f) 1. boisson; 2. potion, (d) 1. Trank;
2. Mixtur.
Potti malum : — malum Potti.
pp.î praecipitatus* ; съкр. в рецепти.
prae- [prae (adv. и praep. cum abi.) пред,
отпред) : представка, означаваща пр ед,
отпред.
praecanceromatosus,
-а,
-um : -> ргае-
cancerosus.
praecancerosus, -a, -um \prae-* пред -f
cuncer рак] : (D) преканцерозен, гтрекар-
цииоматозен — иредшествуващ разви
тието на рак, предраков. ( г) предрако
вый. (е) precancerous. (f) précancéreux.
(d) präkanzerös, präkarzinomatös, (syn)
praecanceromatosus, praecarcinomatosus.
praecardialis, -e \prae- |
- f xapö(a kardia
сърце] : (b) прекардиален — пред сър
цето, предсърдечен. ( г) лредсердечный.
(e) precardiac, (f) précordial, (d) präkar
dial.
praecipitatio, -o nis, / [prae-cipitare, pp.
praecipitatus, хвърлям през глава, падам
стремително, от prae f -j- caput глава] :
(b) преципитация: 1. преципитиране —
утаяване, отделяне на утайка от течност ;
2. имунитетна реакция, която се подчи
нява на законите на аглутинацията ; в
нея участвуват два принципа : преципи-
тин и съответни антигени (преципито-
гени), (г) преципитация, осаждение, ( е)
precipitation, (f) précipitation, (d) Fällung,
Ausfällung, Präzipitation.
praecipitatum, -i, n [ f ) :(b) преципитат-
утайка. (г) осадок, (e) precipitate, (f) pré
cipité. (d) Niederschlag, Präzipitat.
praecipitatus, -a, -um [pp. от praecipita-
rcf]: (Ь) преципитиран: 1. утаен от
разтвор, паднал в утайка, утаечен ; 2. вне
запен, неочакван, напр. p artu s* praecipi
tatus, (г) 1. осажденный, осадочный;
2. внезапный, неожиданный, ( е) 1-2. pre
cipitated. (f) 1-2 . précipité, (d) 1. ausge
fällt ; 2. plötzlich, unerwartet, unvermu
tet.
praecipitinum, -i, n (pl praecipitina) [ | ] :
(b) преципитин, преципитини — проти
вотела, които се намират в кръвния се
рум на животни, прекарали естествени
инфекции, или пък се образуват под
влиянието на парентерално впръскване
па хетерогенни разтворени белтъчни
вещества ; те утаяват (нреципитират)
онези белтъчни разтвори, от които про
изхождат техните антигени (прешшито-
гени). (г) преиипитины (pl). (е) precipL
tine, (f) précipitine. (d) Präzipitine (pl)
praecipue (adv.) : (b) предимно, преиму!
ществено, главно, (г) преимущественно,
главным образом, (е) mainly, chiefly, (f)
principalement, de préférence, (d) vor
zugsweise, haupisächlich.
praecoma -atis, n [prae- пред + co viali\:
(b) прекома — предкоматозно състояние :
начеващо нарушение
на съзнанието,
първи стадий на комата (виж coma), ( г)
прекома. (е) id. (f) précoma, (d) Prä
koma.
praecordia .-ae, / , praecordium -ii, n
[= диафрагма, черва, вътрешности, от
prae- t
-j- cor, cordis, сърце] : (b) пред-
сърдечна област, подлъжична сбласт —
областта пред сърцето и пред епигас-
триума. ( г) предсердечная область, подло
жечная область, ( е) pr(a)ecordia. (f) ré
gion précordiale, épigastre, (d) Herzge
gend, Herzgrube, Präkordialgegend.
praecordiaHs, -е [ t ] • (b) прекордиален —
отнасящ ce до областта пред сърцето и
епигастриума, предсърдечен. (г) предсер-
дечный. ( e) precordial. (f) préco rdial, (d)
präkordial.
praecox, gen. -o cis [prae- * пред + coquere
варя, правя зрял] : (b) преждевременен,
предивременен, преждевременно развит,
скорозреен, скорозрял,
необикновено
ран(ен). (г) преждевременный, скоро
спелый, ранний, (е) precocious, prema
ture. (f) précoce, (d) vorzeitig, frühreif,
früh, Früh- .
praedispositio -on\s, f\prae- f
-f
dis-pone-
re, pp. dispositus, разполагам, нареж
дам]: (b) предиспозиция — предразпо
ложение : възприемчивост (вродена или
придобита) за известни болести, състо
яние на особена чувствителност към
едно определено заболяване ; срв. dia
thesis. (г) предрасположение, (е) predis
position. (f) prédisposition, disposition,
(d) Disposition, Prädisposition, Veranla
gung. (syn) dispositio.
praeeclampsîa, -ae, / [prae- ]
-f- eclam
psia*] : (b) прееклампсия — състояние,
предшествуващо еклампсията при бре
менни и родилки, характеризиращо се с
главоболие, повдигане и
повръщане,
диепнея, зрителни смущения и др. ; виж
също eclampsia.
(г)
презклампсия.
praegnans
417
praesentatio
(e) preeclampsia. (f) pré-éclampsie, (d) Prä
eklampsie. (syn) eclampsismus.
praegnans, gen. - antis [prae- | + gnascl =
nasci (nascor), pp. natus, раждам ce] : -*
gravida1.
praehypophysis, -is, / [prae-* пред +
hypophysis'- ] : предният дял на хипофи
зата, виж при hypophysis.
praematurus, -а, -um [prae- | + maturus
зрял, узрял] : (b) преждевременен, пре
дивременен,
преждевременно
развит,
преди настъпването на пубертета, ско-
розрял. (г) преждевременный, скоро
спелый. (е) premature, (f) prématuré, (d)
vorzeitig, frühreif, vor der Reife, prä
matur.
praemedicatio, -onis, / [prae- f + medica
t i o 1] : (b) премедикация — лекарствена
подготовка за операция : даване вечерта
сънотворно (напр. луминал, барбамил), а
сутринта преди операцията, т. е. преди
инхалационната наркоза, прилагане на
аналгетици (морфин, текодин, скополамин
и др.) ; виж също basisnarcosis и narco
sis. ( г> премедикация. (е) premedication.
(f) premedication, (d) Prämedikation.
praemenstruum, -i, n [prae- f + mens
truus месечен, отнасящ се до менструа
цията) : (b) пременструум — предмен
струален период, дните преди менструа
цията. (г) предменструальный период,
(е) id. (f) période prémenstruelle, (d)
Prämenstruum, (syn) antemenstruum.
praemonitorius, -a, -um [prae-monëre, pp.
praemonitus, предупреждавам, предска
звам] : (b) премониторен — предупре
ждаващ, предизвестяващ, предвещаващ,
даващ указание за това, което следва,
(г) предостерегающий, предвещающий.
(e) premonitory, forewarning, foreboding.
(f) prémonitoire, (d) prämonitorisch, vorlier-
warnend, vorkündigend, ankündigend.
praemortalis, -e [prae-*
пред + mors,
m ortis, смърт) : --*►ante mortem.
praenarcosis, -is, / \prae- | + narcosis*] :
—
►basisnarcosis.
praenatalis,
-e [prae- | + natus, pp. от
nasci (nascor), раждам ce] : (b) пренп-
тален — сганал или съществуващ преди
раж дането, предшествуван! раж дането,
(г) пренатальный, предродовой, (е) pre
natal, antenatal, preceding birth, (f) pre
natal, anténatal, (d) pränatal, vorgeburt
lich, vor der Geburt.
praeparatum, -i, n {f ] : (b) препарат. (Г)
препарат, (е) preparation, (f) préparation,
(d) Präparat.
praeparatus, - a ,-um [praeparare, pp. prae
paratus, приготвям]: (b) приготвен, (г)
приготовленный, (е) prepared, (f) pré
paré. (d) bereitgestellt, zubereitet,
praepatellaris, -e [prae- пред + patella*] :
(b) препателарен — намиращ се пред
колянното капаче, (г) преднадколеннико
вый. (е) prepatellar, (f) prépatellaire, (d)
präpatellar.
praepositio,
- o nis, / [prae-ponere, pp.
praepositus, поставям отпред, начело] :
(b) обръщение на лекаря към апте
ката, написано в началото на рецептата
със съкращението Rp. =
recipe= вземи
1 (г) обращение, (е) superscription, ( ^ su
perscription. (d) Präposition,
praeputium, -ii, n (BNA, INA) = preputi
um (PNA) [prae- пред +irôcrtKov p osthion
полов член]: (b) препуциум — крайна
плът: кожната гънка около главичката
на половия член (р. p enis) или на кли
тора (р. clitoridis), (г) крайняя плоть, (е)
prepuce, foreskin, (f) prépuce, (d) Vor
haut, Präputium.
praescriptio, -onis, / [ = предписание, от
praescribere, pp. praescriptus, предпис
вам, определям]: (b) 1. прескрипция,
рецепта, виж receptum ; 2. предписа
ние — главната част на рецептата, с ъ
държаща имената и предписаните коли
чества на лекарствата, (г) 1. рецепт,
(врачебная) пропись ; 2. предписание, ( е)
1. prescription; 2. inscription, (f) 1. or
donnance, prescription ; 2. inscription.
(d) 1. Rezept, schriftliche ärztliche Ver
ordnung; 2. Vorschrift.
praesenilis, -e [prae- пред 4- senilis стар] :
(b) пресенилен : 1. отнасящ се до вре
мето преди старческата възраст, пред-
старчески, виж praesenium ; 2. прежде
временно остарял. (г) 1. предстарческий.
(e) 2. presenil. (f) 1. pré-sénile, (d)
1. präsenil.
praesenium ,
-ii, n [î ]: (b) пресениум :
1. предстарческа възраст, приблизително
между 60 и 65 год., виж също senilitas
и senium ; 2. преждевременна старост,
(г) 1. предстарческий во зраст; 2. преж
девременная старость, (е) 2. p resenility.
(f) 1. pré-sénilité, (d) 1. Präsenilität,
praesentatio, -o nis, f [praesens, part, praes.
от prae-sum, съм напред, стоя начело] :
(b) предлежание — частта на главата
или тялото на плода, която се намира
напред през време на раждането (тил,
* члице, седалище, ръка, рамо, крак и т. н.) ;
27 Медицинска терминология
praesentatio
418
Priessnitzî compressa
срв. positio (2). (г) предлежание, (е)
presentation, (f) présentation, (d) Kind(e)s-
lage, Geburtslage, Einstellung (geb.), id.
p. cephalica sive capitis : (b) предле
жание на глава, виж по-горе praesenta
tio. (Г) головное предлежание, (е) c eph a
lic presentation, head presentation, (f)
présentation céphalique, (d) Kopflage,
Kopfeinstellung.
p. faciei : (b) лицево предлежание,
виж по-горе praesentatio. (Г) лицевое
предлежание. (е) face presentation, (f)
présentation de la face, (d) Gesichtslage,
Gesichtseinstellung.
p. natium : (b) седалищно предлежа
ние, виж по-горе praesentatio. (Г) яго
дичное предлежание, (е) breech presen
tation. (f) présentation du siège, (d) Steiß-
läge.
p. pedis : (b) предлежание на крак.
(г) ножное предлежание, (е) footing
presentation, foot presentation. (!) pré
sentation du pied, (d) Fußlage, Fuß
einstellung.
praeservativum, -i, n [prae-* пред -f ser
vare, pp. servatus, пазя, запазвам]: (b)
презерватив — гумен предпазител за
половия член ; използува се като сред
ство против забременяване и за предпа
зване от венерически болести, (г) пре
зерватив. .(е) condom. (!) condom, pré
servatif. (d) Kondom, Fischblase, Über
zieher, Präservativ.
praesystole,
- e s, / [prae- f + odcjtoXy)
systole свиване]: (b) пресистола —
частта от диастолата, непосредствено
предшествуваща систолата. (Г) преспсто-
ла. (е) presystole. (!) présystole, (d)
Präsystole.
praesystolfcus, -a, -um [ f ] : (b) пресисто-
личен — отнасящ се до praesystole::',
непосредствено предшествуващ систо
лата, напр. пресистоличен шум. ( г ) пре-
систолический. (е) presystolic. (!) pré
systolique. (d) präsystolisch.
praeternaturalis, -e [praeter покрай, про
тив + naturalis природен, естествен]:
(b) противоестествен, изкуствен, напр.
anus* praeternaturalis, (г) противоесте
ственный. (е) preternatural, artificial. (!)
contre nature, artificiel, (d) widernatür
lich.
praeventivus,
-a, -um [prae-venire, pp.
praeventus, дохождам по-рано, изпре
варвам] : превентивен — предпазен, пред
охранителен, виж prophylacticus.
praevius, -а, -um [prae- пред + via път] :
(b) вървящ напред, намиращ се в пътя,
предлежащ, напр. placenta* praevia, (г)
идущий впереди, предлежащий, ( е) рг(а)е-
vius, leading the way. (!) id. (d) id.„
vorausliegend, im Wege liegend,
рге-: виж също при prae-,
prelum, -i, n [premere, pp. pressus, сти
скам, притискам] : (b) преса, преса за
изстискване, (г) пресс, ( е) press, (f)
presse. (d) Presse.
p. abdominale : (b) коремна преса —
натискът въ рху коремните органи (пи
кочен мехур, право черво, матка и др.),
причиняван от едновременното свиване
на диафрагмата и мускулатурата на ко
ремните стени, (г) брюшной пресс, ( е)
id.,
abdominal muscular pressure, (f)
presse abdominale, pression abdominale,
(d) Bauchpresse.
preputium, -ii, n (PNA) :
praeputium
(BNA, INA).
presbyacusis, -is, f [rcpéofluç presbys стар
+ axoooiç akusis слухово възприятие,
чуване] : (Ь) пресбиакузис — старческа
глухота : намаляване на слуха в старче
ска възраст, (г) пресбиакузис, старческая
глухота, старческая тугость слуха, (е)
presbyac(o)usia, id. (!) presbyacousie.
(d) Altersschwerhörigkeit, Presbyakusis,
presbyopia, -ae, / [rcpéoguç | + соф, ùr-cç
ops, opos, око]: (b) пресбиопия — стар
ческо зрение : невиждане ясно близките
предмети всл. на намаляване еластич
ността на лещата и силата на акомода-
ционния (цилиарния) мускул, ( г) пресби
опия, старческая дальнозоркость, (е) id.
(!) presbyopie, presbytie, (d) Alterssich
tigkeit, Presbyopie,
presentatio:
praesentatio,
priapism us, -i, m [UpioLnoç Priapos Приам,
син на Бакх и Афродита, бог на плодо
родието и др.,
изобразяван с много го
лям полов член]: (Ь) приапнзъм — про
дължителна, трайна (болезнена) ерекция
на половия член, обикновено без полова
възбуда, дължаща се на болестна при
чина (нараняване на гръбначния мозък,
миелит, левкемия, мултиплена склероза,
гонорея, заболяване на простатата и др.),
често пъти от функционално естество
(особено сутрин преди събуждане), (г)
приапизм. (е) priapism, chordee (in go
norrhoea). (!) priapisme, cordée (blennor
ragique;. (d) id.
priapitis, -tidis, / ( | ] : penitis, phallitis.
Priessnitzî compressa [V. Frießnitz,
герм, селянин и природен лечител.
prima intentio
419
processus
1790—1851]: (b) Присницов компрес —
съгряващ компрес : компрес, намокрен
със студена или хладка вода, изстискан
и покрит с парче вълнен плат или ня
колко пласта фланела ; отстранява се или
се сменява след 5 —6 часа ; действува
съгряващо, а при покриване на по-голя-
ма част от тялото — успокояващо, (г)
согревающий компресс, (е) Priessnitz
bandage or compress, (f) compresse hu
mide d’après Pnessnitz. (d) Prießnitz-
Umschlag.
prima intentio : -* per primam (per pri
mam intentionem).
primarius1, -a, -um [= един от първите,
or primus пръв] :(b) примарен -същест
вуващ най-напред, най-ранен, първона
чален. първичен; срв. secundarius, (г) пер
воначальный, первичный, ( е) primary, ear
liest. (f) primaire, (d) primär, Erst-, u r
sprünglich.
primarius-,
-ii. ni [f ]: (b) лекар, завеж
дащ отделение, началник на отделение,
главен лекар (на отделение), (г) главный
врач, (е) chief physician, (f) médecin-
chef, médecin en chef, (d) Chefarzt,
Primararzt, Oberarzt, id.
primîgravida, -ne, f [primus пръв -f gra
v ida бременна] : (b) примигравидна —
бременна за първи път. (г) беременная в
первый раз. (е) id. (f) primigeste. (d)
id., zum erstenmal Geschwängerte.
primipara,
-ae, / [primus | -|- parere
(pario), pp. partus, раждам] : (b) прими-
пара
първескиня : жена, която ражда
за първи път. (г) первородящая, (е) id.
(f) primipare, (d) Erstgebärende, id.
primordialis, -e [primordium начало, от
primus '■-f- ordiri (ordior) започвам] : (b)
примордпален — първоначален, първи
чен, примитивен, (г) первоначальный,
первичный, примитивный, ( е) prim o rdial,
primitive, primary, rudimentary, (f) pri
mordial, primitif. (d) primordial, ursprüng
lich.
primus, -n, -um : (b) пръв, първи, преден,
(г) первый, передний, ( е) first, (f) pre
mier. (d) erster.
princeps, gen.
-cipis [primus-1
-b capëre
(capio), cepi, взимам, избирам] : (b) гла
вен, основен, кардинален, (г) главный,
основной, (е) chief, main, principal, (f)
principal, cardinal, (d) hauptsächlich,
Haupt-, kardinal.
principium, -ii, n [= начало от princeps-] :
(b) принцип — съществената съставна
а ^ аст от едно лекарство или на хими
ческо съединение ; виж по-долу и р.
activum , (г) существенная составная
часть, (е) principle, essential ingredient,
(f) principe, (d) Prinzip, essentieller
Bestandteil.
p. a ctivum : (b) активен принцип —
действуващо начало: действуващата съ
ставка на едно лекарство, обикновено
алкалоид или гликозид. ( г) действующее
начало (лекарства), (е) activ e prin ciple.
(!) principe actif, (d) wirksames Prinzip,
wirksamer Bestandteil.
pro [лат. ; rp. 7zp6\ (praep. cum abl.) : (b)
1. пред; 2.за,в полза на. (г) 1. перед;
2. за, в пользу, (е) 1. before; 2. for. (!)
1. devant; 2. pour, (d) 1. vor; 2.für, zu
Gunsten.
pro - [ t ] : представка, означаваща пред,
отпред, преден.
probabilis, -е [probare одобрявам, доказ
вам] : (Ь) вероятен, правдоподобен, (г)
вероятный, правдоподобный, ( е) prob able,
(f) probable, (d) wahrscheinlich, glaub
würdig.
proc.: съкр. за processus- .
processus,
- us, ni (pl processus) [= на
предване, напредък, от pro-cedêre, pp.
processus, излизам, отивам напред] : (b)
1. израстък, костен израстък или изда
тък като неразделна съставна част на
костта ; виж apophysis ; 2. процес —
болестно явление в развитие, напредване
и развитие на една болест, патологичен
процес, (r) 1. отросток, выступ (кости);
2. процесс, развитие болезни, патологи
ческий процесс, (е) process: 1. projec
tion, outgrowth ; 2. advance or progress
(of a disease), pathological process. (!)
1. apophyse, prolongement; 2. processus,
(d) 1. Fortsatz, id.; 2. Prozeß, Vorgang,
p. alveolaris (maxillae): (b) алвеола
рен израстък — зъбен израстък на
горната челюст ; па долната си страна
има трапчиики (алвеоли, alveoli* dentales),
в които са поместени корените на гор
ните зъби ; терминът понякога се упо
требява и за горния ръб на долната
челюст, съдържащ зъбните алвеоли, (г)
альвеолярный (ячеистый) отросток, зубной
отросток, (е) alveolar process. (!) bord
alvéolaire (des os maxillaires), (d) Alveo
larfortsatz, Zahnfortsatz.
p. mastoideus (BNA, PNA)=processus
niastoides (INA): (b) мастоиден или циц-
ковиден израстък — издатина на os*
temporale зад ушната мида. (г) сосце
видный отросток
(височной
кости)
processus
420
profundus:
(e) mastoid process, (f) apophyse masto-
ïde. (à) Warzenfortsatz.
p. spinosus (BNA, PNA) = processus
spinalis (vertebrae) (INA) : (b) бодилооб-
разен (бодилков) израстък — костен
израстък, изхождащ от най-изпъкналата
назад част на дъгата на гръбначен пре
шлен. (г) остистый отросток, ( е) spinou s
process, (f) apophyse épineuse, (d) Dorn-
fortsatz.
p. vermiformis (BNA, INA) : -► ap
pendix vermiformis (PNA).
p. xiphoideus (BNA, PNA) = proces
sus ensiformis (INA) : (b) мечовиден из
растък — долният край на гръдната
кост (sternum*) , (г) мечевидный отросток,
(е) xiphoid or ensiform process, xiphoid
o r ensiform cartilage, (f) appendice xi-
phoïde, xiphoïde (appendice), (d) Schwert
fortsatz.
proctalgia, -ae, / [rcponnôç j + aX^oç al
g o s болка] : (b) прокталгия — нервно-
рефлекторни, спазмодични болки в об
ластта на правото черво, (г) прокталь-
гия. (е) id.,
proctodynia, rectalgia. (f)
proctalgie, proctodynie, névralgie anale.
(d) Proktalgie, Rektalgie, Mastdarm-
schmerz. (syn) rectalgia.
proctitis, -tidis, / [пршхтбс [ -f
въз
паление] : (b) проктит — възпаление на
лигавицата на правото черво (rectum),
(г) проктит, (е) id.,
rectitis. (f) rectite,
proctite. (d) Mastdarmentzündung, Mast-
darmkatarrh, Proktitis,
procto- fwpojxTôç proktos заден проход,
право черво]: в съставни думи означава
отнасящ се до правото черво, право
черво (rectum).
proctoptosis, -is, / [rcptirxToç f + tctôoiç
pto sis падане, спадане] : -» -prolapsus recti,
proctoscopia, -ae, / :
rectoscopia.
proctospasmus, -i, m [npwiot f + 07wcapéç
spasmos гърч, спазъм] : (b) проктоспа-
зъм — спазъм на ануса или на пра
вото черво. (г) проктоспазм. ( е) procto-
spasm. (f) proctospasme. (d) id. (syn)
spasmus ani sive recti,
proctostasis, -is, / [rcpcoxt6ç | + orâoiç sta
s is заставане, спиране] : (b) прокто-
стаза — прекомерно натрупване и за
държане на изпражнения в правото чер
во, проктогенен запек, (г) проктостаз.
(e) id. (f) proctostase. (d) Proktostase,
proctostenosis, is, / [кршхтбс t + otev<5ç
sténos тесен] : (b) проктостеноза —
стриктура, стеснение на правото черво,
(г) проктостеноз. (е) id. (f) sténose rec
tale, rétrécissem ent rectal, (d) iMastdarm-
stenose, Mastdarmstriktur, Proktosteno-
se. (sy n) stenosis recti.
pro die [dies ден] : (b) на ден, дневно (за
денонощие), (г) на день, (е) per day,
daily, (f) pour 24 heures, (d) täglich, je
Tag, für den Tag.
prodigiosus, -a, -um : (b) странен, необик
новен. (г) странный, необыкновенный _
(е) prodigious, (f) prodigieux, (d) selt
sam.
pro dosi s (b) на доза, за едно вземане, за
един прием, (г) на прием, (е) id. (f)
pour une dose, (d) je Dosis, für die ein
zelne Gabe.
prodromalis, -e [ [ ] : (b) продромален —
идващ напред, предшествуващ (болестта)„
виж prodrom us, (г) продромальный, пред
шествующий (болезни), ( е) prod romic,
prodromal, (f) prodromique, (d) prodro
mal, vorhergehend, vorherlaufend.
prodromus, -i, m [rcpößpojicg prodromos
бягащ напред, предвестник, от îpôpc;
dromos надбягване]: (b) продром —
предвестник, предшествуващ признак
продромите или продромалннте явления
са симптоми, предшествуващн една ин
фекциозна болеет, наблюдавани в начал
ния и период или по-точно в края на
инкубационния ; този период се нарича
продромален (stadium prodromorum), (г)
предвестник (болезни), продром, ( e) p ro
drome (pi prodromes, prodromata), premo
nitory symptom, (f)prodrome, signe précur
seur, avant-coureur (signe), (d) Vorläufer,
Vorbote, Vorzeichen, Prodrom, Prodro
malsymptom.
prof.: съкр, за profundus* и professor.
profermentum, -i, n [pro- пред, преден 4-
fermentu nv*=]: (b) профермент, зимоген—
вещество, което, като се активира от
съответна киназа, се превръща в деен
фермент (ензим), ( г) профермент, зимс-
ген. (е) proferment, zymogen, (f) zymo
gène. (d) Zymogen, Proferment, (syn)
zymogenum.
professio, -onis, / : [profiteri (pro-fiteor)
pp. professus, обявявам, упражнявам спе
циалност] : (Ь) професия, занятие, (г)
профессия, занятие, (е) profession, occu
pation. (f) profession, occupation, (d)
Beruf, Profession, Beschäftigung.
profundus, -a, -um [pro- пред -f fundus
дъно] : (b) дълбок, дълбоко лежащ, (г)
глубокий, глубоко лежащий, (е) deep,
profound, (f) profond, (d) tief, tiefliegend „
profund.
profusus
421
prolapsus
profusus, -a, -um \pro-fundere, pp. pro-
fu su s, проливам]: (b) профузен — оби
лен, изобилен, прекомерен, прекален,
извънредно силен (диария, кръвотече
ние). (г) обильный, чрезмерный, профуз
ный. (е) profuse, abundant, (f) profus,
abondant, (d) profus, reichlich, überreich,
lieh, ausgiebig, übermäßig.
progenesis, -is, / [яро^Срорас progignomai
явявам се по-рано] : (b) прогенеза —
преждевременно полово развитие, (г)
преждевременное половое развитие, (е)
id. (f) progénèse. (d) Progenese, vorzei
tige Geschlechtsentwicklung.
progenia,
- a e, / [rcpoiévEioç progeneios
c издадена брадичка, от npô | -f- ^évetov
geneion брадичка] : (b) прогения — силно
издаване напред на долната челюст и
брадичката, (г) прогения. ( е) id. (f)
progénie, (d) Progenie, Vortreten des
Unterkiefers, starkes Kinn.
progeria, -ae, / [търб pro пред + ^épeov
geron стар, старец]: (b) прогерия —
състояние, характеризиращо се със сме
сица от инфантилизъм и преждевремен
но остаряване : душевни и физически
признаци на старостта с персистиране
на млечните зъби, на тимуса и др. (г)
прогерия, (е) id., Hutchinson-Gilford di
sease. (f) progerie, nanisme sénile, (d)
Progerie.
proglottides, f 'pl : proglottis.
proglottis, -tidis, / {pi proglottides) [тсрб f
H-^Xöaaa =
glossa = glotta език,
поради образуване на членчета, подобни
на език]: (Ь) проглотил, проглотиди —
полово зрелите членчета на тениите, (г)
проглоттида. (е) id., tapeworm segment,
(f) anneau de ténia, (d) Bandwurmglied,
Proglottid.
prognathia, -ae, / [ярб f +
gnathos
челюст] : (b) прогнатия — силно изда
ване напред на челюстите, ( г) прогна-
тня. (е) prognathism, (f) prognnthie (sto-
mat.), prognathisme (anthr.) . (d) Pro
gnathie, Vorstehen der Kiefer.
prog no sis, -is, / [тгpô^yoiaiç предвиждане,
предсказване, от тсрб | -h
gnosis
познаване]: (b) прогноза — предсказа
ние : предсказване на вероятното проти
чане, респ. на края (изхода) на една бо
лест; прогнозата може да бъде добра
(bona), лоша (mala), много лоша (pes
sima), неблагоприятна (infau sta), съмни
телна (dubia), несигурна (incerta) ; гово
рим за р. quoad vitam (относно живота),
р. quoad valetudinem (относно оздравя
ването), р . quoad restitutionem (относно
възстановяването), (г) прогноз, (е) id.
(f) pronostic, prognose, (d) Prognose,
Vorhersage, Voraussage,
prognosticus, -a,
-um [t]: (b) прогно
стичен, прогнозен — отнасящ се до
прогнозата (виж prognosis), (г) прогно
стический. (е) prognostic, (f) pronos
tique. (d) prognostisch,
progrediens, gen.
- e ntis [pro-gredi (pro
gredior), pp. progressus, напредвам, вър
вя напред]: (b) прогредиентен — на
предващ, прогресиращ, нарастващ, по
степенно усилващ се. (г) нарастающий,
прогрессивный, (е) progressive, advan
cing. (f) progressif, (d) fortschreitend,
progredient, progressiv, (syn) progres
sivus.
progressivus,
-a,
-um [f]: -► progre
diens.
prolapsus, -us, m [pro-labi (pro-labor), pp.
prolap su s, плъзгам се надолу, падам на
пред]: (b) пролапс — изпадане, увисва
не навън или излизане навън на вътре
шен орган или органна част през есте
ствен (р. uteri) или изкуствен отвор (р.
cerebri след нараняване), (г) выпадение
отвисание, (е) prolapse, procidentia, fal
ling down, sinking down, (f) id., proci
dence, chute, (d) Prolaps, Vorfall.
p. ani : (b) пролапс на ануса — из
падане на лигавицата на задния проход„
често свързано с хемороиди, (г) выпа
дение слизистой оболочки заднего про
хода. (е) prolapse of the anus, (f) pro
lapsus anal, (d) Vorfall der Afterschleim
haut, id.
p. ani et recti: пролапс на ануса и
ректума — изпадане на pars ampullaris
recti, на правото черво в цялата му де
белина, през задния проход,
p. iridis: -► iridocele.
p. recti : (b) пролапс на ректума —
изпадане на инвагинирана част от пра
вото черво през ануса, (г) выпадение
прямой кишки, (е) prolapse or protru
sion of the rectum, (f) prolapsus du rec
tum. (d) Mastdarmvorvall, id. (syn) proc
toptosis.
p. uteri : (b) пролапс на утеруса —
изпадане на матката: силно спадане на
матката до степен да се подава извън
вулвата частично (р. uteri partialis) или
напълно (р. uteri totalis) ; виж също hys-
teroptosis. (г) выпадение матки, ( е) hys-
teroptosis, metroptosis, prolapse of the
uterus, (f) prolapsus de l'utérus, (d) Ge-
prolapsus
properdinum
422
bärmuttervorfall, Uterusvorfall, id. (syn)
hysteroptosis, metroptosis.
p. vaginae : (b) пролапс на влагали
щето — спадане на влагалищната стена
до степен, че влагалището да се намира
навън от влагалищното отвърстие ча
стично (р. vaginae incompletus) или на
пълно (р. vaginae completus) ; виж също
colpoptosis. (г) выпадение влагалища,
(e) colpoptosis, colpoptosin, prolapse of
the vagina. (!) prolapsus du vagin, (d)
Scheidenvorfall, id. (sy n) colpoptosis.
proliferation -onis, / [proles, -is, потомък,
потомство -b ferre (fero) нося, създа
вам]: (b) пролиферация — новообразу-
ване на клетки посредством размножа
ване чрез деление, разрастване на тъ
канта. ( г) пролиферация, разрастание,
(е) proliferation, multiplication of cells.
(!) prolifération, (d) Wucherung, Proli
feration.
prominens, gen.
- e ntis \pro-rninere изда
вам се напред, стърча]: (b) проминен-
тен — издаващ се напред, изпъкващ,
стърчащ, напр. vertebra"' prominens, (г)
выдающийся, выступающий, ( e) promi
nent, projecting. (!) proéminent, saillant,
(d) vorragend, vorspringend.
prominentia, -ae, / [f ]: (b) проминен-
ция — издатина, изпъкналост, възвише
ние, костна издатина, (г) выступ, вы
пуклость, возвышение, ( е) prominence,
projection, protuberance, (f) proéminence,
protubérance, saillie (osseuse), (d) Vor
sprung, Hervorragung,
Knochenvor
sprung.
p. laryngea (BNA, PNA) = prominen
tia laryngica (INA): (b) Адамова ябъл
ка — силно изразена изпъкналост на
предната страна на шията, особено у
мъже, образувана от щитовидния хру
щял. (г) адамово яблоко, кадык, ( е) la
ryngeal prominence, Adam’s apple. (!)
pomme d ’Adam, (d) Adamsapfel, id.
(sy n) pomum Adami.
proniiscuitas, -atis, / [promiscuus смесен] :
(b) промискуитет — полово сношение с
често сменяващи се партньори, безраз
борно полово общуване, (г) промискуи
тет. (е) promiscuity. (!) promiscuité, (d)
Promiskuität, wahlloser Geschlechtsver
kehr.
promontorium, -ii, n (BNA, PNA) = pro
munturium (INA) [=Mioc (геогр.), or pro
minere издавам се напред, стърча] : (b)
промонториум : 1. издатина, изпъкна
лост; 2. promontorium (ossis sacri) —
рид : издаващата се в таза костна изпък
налост на границата меж ду петня лум-
бален прешлен и сакралната кост, са-
кро-вертебрален ъгъл. (r) 1. выступ; 2.
мыс. (е) 1. promontory; 2. promontory
of the sacrum, sacrovertebral angle. <f)
1. promontoire; 2. promontoire sacro-
vertébral, angle sacro-vertébral, (d) 1. Vor
gebirge ; 2. Promontorium.
promunturium, -ii, n :
promontorium.
promyelocytus,
-i, m [яроpro пред -f
myelocytus-\\ (b) промиелоцит — форма
на развитие на полиморфноядрените лев
коцити, намираща се между миелобласт
и миелоцит (виж при leucocytus), (г)
промиелоиит. (e) promy elo cyte. (!) pro
myélocyte. (d) Promyelozyt.
pronatio, -onis, / [pronus наведен на
пред] : (b) пронация — зъвъртане на
вътре : завъртане на гърба на ръката
напред, респ. нагоре, обръщайки палеца
към тялото ; спускане на вътрешния ръб
на ходилото = поставяне на ходилото в
положение на плоско стъпало ; противо
положно на supinatio*, (г) пронация, ( е)
pronation. (!) pronation, (d) Pronation,
Einwärtsdrehung.
pronator,
-oris, m (musculus) [f]: (b)
пронатор — мускул, в ъртящ предмиш-
ницатл навътре, (г) пронатор. ( е) prona
tor (musice). (!) pronateur (m.iscle). (d)
Neiger, Einwärtsdreher, id.
propaedeutica, -ae, / [ярояа».Seuco propai-
ileuo предварително обучавам, подготвям,
от яро пред -f- одЗгбсо възпитавам, обу
чавам] : (b) пропедевтика — подготви
телно обучение, подготвителен, уводен
курс, въвеждащ в известна наука, си
стематично изложен в елементарна фор
ма. (г) пропедевтика, вводим 1 курс. (е)
prop(a)edeutics, preliminary instruction.
(!) propédeutique. (d) Propädeutik, vor
bereitender Unterricht, einführender Un
terricht.
propagatio, -o nis,/ [pro-pagare, pp. pro
pagatus, разширявам, разпространявам]:
(b) пропагация, проиагиране — раз
ширяване, разпространяване, (г) расши
рение, распространение, (е) exten sio n ,
spreading, diffusion. (!) propagation, (d)
Ausbreitung, Verbreitung, Propagation.
properdinum ,
- i, n : (b) пропердпн
протеин в нормалния кръвен серум ;
счита се за фактор в естествения иму
нитет. (г) пропердин. (е) properdin, (f)
properdine, (d) Properdin.
prophylactica
423
prostatismus
prophylactica (remedia), n 'pl [ | ] : (b)
профилактични лекарствени средства —
лекарства, предпазващи от заболяване,
напр. хинин или атебрнн против мала
рия и пр. ; срв. prophylaxis, (г) профи
лактические средства, (е) prophylactics,
(f) substances prop liylactiques.(d) vorbeu
gende Mittel, Vorbeugungsmittel, krank
heitsverhütende Mittel, id.
prophylacticus,-a , -um [ \ ] : (b) профилак
тичен — отнасящ седо профилактиката,
предпазващ от болест, предпазен, пре
вентивен. ( г) профилактический, пред
охранительный, предупредительный, (е)
prophylactic, preventive, preventing di
sease. (f) prophylactique, préventif, (d)
prophylaktisch, präventiv, vorbeugend,
verhütend, krankheitsverhütend, (syn)
praeventivus.
prophylaxis, -is, / [ярофиХадзоз prophy-
Iasso стоя на стража, пазя, предотвра
тявам] : (b) профилактика — предварва-
не, предпазване от болест : мерките, на
сочени към предпазване от възникване
и разпространяване на болестите и др.
(г) профилактика, (е) id., prevention of
disease, (f) prophylaxie, (d) Prophylaxe,
Krankheitsverhütung, Vorbeugung, id.
proprioceptor : -► proprioreceptor.
proprioreceptor, -oris,m (pi propriorecep-
tores), proprioceptor [proprius*+capëre
(capio), pp. captus, хващам, приемам] :
(b) проприорецептор, проприоцептор
крайно образувание на сетивните нервни
влакна в по-дълбоките тъкани, рецепто
ри, които приемат дразнения от муску
лите, ставите, сухожилията и лабиринта ;
виж receptor, (г) проприорецептор, про-
приоиептор. (е) proprioceptor, propriocep
tive receptor, (f) proprio-récepteur, pro-
priocepteur, récepteur proprioceptif. (d)
Propriozeptor.
proprius, -a,
- um : (b) собствен, личен,
принадлежащ лично някому, (г) собствен
ный, личный, (е) one’s own, proper, per
sonal. (f) propre à, personnel, (d) eigen,
eigentümlich, allein zugehörig,
propulsio, -onis, / \pro-pellerc, pp. pro
pulsus, гоня пред себе си, карам на
пред] : (b) пропулсия - склонност към
политане напред, неволно злтичване на
пред при леко побутване ; при заболя
ване на pallidum-',
особено при paraly
sis* agitans ; срв. retropulsio. (г) про-
пульсия. (е) propulsion, (f) propulsion,
antépulsion, (d) Propulsion, Neigung
; zum Vorwärtsschießen, Vorschicken.
prosencephalon, -i, n [npôç pros пред +
è'pcé^aXoç enkephalos главен мозък] : (b)
прозенцефалон — преден мозък ; състо и
се от telencephalon* и diencephalon* ;
предно първично мозъчно мехурче, раз
делящо се впоследствие на telencepha
lon и diencephalon, (г) прозенцефалон,
передний мозг, (е) fore-brain, id. (f) pros-
encéphale, encéphale antérieur, (d) Vor
derhirn, Prosenzephalon,
prosopalgia,
- ae, / ]гср6ашuov prosopon
лице -f- dX^oç algos болка] : (b) прозоп-
алгия — събирателен термин за болки
в областта на лицето, които не се отна
сят към невралгиите в тесния им сми
съл, напр. всл. на заболяване на зъбнтег
глаукома, синузит, при заболяване на
вътрешни органи (чернодробна колика
болки в стомаха и пр.) и др. ; за триге-
минусова невралгия виж neuralgia tri
gemini. (г) прозопальгия. (е) id. (f) рго-
sopalgie. (d) Prosopalgie, „Gesichts
schmerzм.
prosopodiplegia, -ae, / [тсpôffowtov t + яХтд-
♦T7?!]1 diplegia facialis,
prosopoplegia, -ae, / [ярбаотоу | + тсХг,^
plege удар, поражение] : рядко означе
ние за парализа на nervus* facialis,
prosopospasmus, -i, m [ярбаюяоу t ] :
spasmus facialis.
prostata, -ae, / [яроатоот^prostates стоящ
отпред] : (b) простата — простатна
жлеза ; има формата и големината на
кестен и обхваща началната част на пи
кочния канал у мъжа ; при ejaculatio*
секретът й се примесва към спермата,
(г) предстательная железа, простата, (е)
prostate, prostate gland, id. (f) prostate,
(d) Vorsteherdrüse, id.,
prostatectomia, -ae, / [prostata* *f iv.wvq
ektome изрязване] : (b) простлтектомия—
оперативно отстраняване па част или на
цялата простата, ( г) простатэктомия. ( е)
prostatectomy, (f) prostatectomie, (d)
Prostatektomie.
prostaticus,-a ,-um [prostata ]: (b) проста
тен — отнасящ се към простатната жле
за. (г) простатический, (е) prostatic, (f)
prostatique, (d) prostatiscli, Vorsteher
drüsen-, Prostata- ,
prostatism us, -i, ni [prostata* + -isnius*]:
(b) простатизъм — затруднено уринира
не и др. (виж hypertrophia prostatae) при
хипертрофия или др. хронично заболяване
на простатата без остатъчна урина, (г)
простатизм. (е) prostatism, (f) prosta
tisme. (d) id.
prostatitis
424
prothrombinutn
prostatitis, -tidis, / [prostata* + -itis =
възпаление] : (b) простатит — възпале
ние на простатната жлеза, (г) простатит.
(e) id. (f) prostatite, (d) id., Vorsteher
drüsenentzündung.
prostatorrhoea,
- ae, / [prostata* + for;
r/ioe течение] : (b) простаторея — изти
чане на секрет от простатата при ури
ниране и дефекация, причинено от раз
стройство на тонуса на изходните кана
ли като последствие на простатит, (г)
простатор(р)ея. (e) prostatorrh(o)ea. (f)
prostatorrhée. (d) Prostatorrhoe.
prostitutio, -onis, f lpro-stituere, pp. pro
stitutu s, излагам публично, излагам на
опозоряване] : (b) проституция — отда
ване на тялото си за сексуално ползу-
ване срещу заплащане, търгуване със
собственото тяло от страна на жени
като професия в капиталистическите
страни, ( г ) проституция, (е) prostitution.
(f) prostitution, (d) Prostitution.
prostratio, -onis, / [pro-sternëre, pp. pro
stratus, просвам ce на земята] : (b) про
страция — извънредно голямо изтоще
ние, изнемощяване, при тежки инфек
циозни злболявания, напр. при коремен
тиф и др. ( г ) прострация, изнеможение,
(е) prostration, extreme exhaustion, (f)
prostration, anéantissement
physique,
(d) Prostration, höchste Erschöpfung.
protanopia, -ae, / [rcpôxoç protos пръв -f
ü>{;,
ops, opos, око]: (b) протано-
пия — частична цветна слепота предим
но за червения цвят, първия от основ
ните цветове (червен, зелен, с и н ); виж
daltonismus. ( г )
слепота на красный
цвет, протанопия. ( е) id.,
red-blindness.
<f) protanopie, anérythroblepsie, anéry-
thropsie. (d) Rotblindheit, Protanopie. "
protease, - a e ,/ fproteinunV1]: (b) протеа
за ; протеазите (пепсин, трипсин и др.)
са ферменти, предизвикващи разлагане
на белтъчините, виж при proteolyticus.
(г) протеаза, (е) protease, (f) protéase,
(d) Protease.
proteinotherapia, -ae, / [proteinum* - f
d-sparsfa therap eia лечение] : (b) протеи
нотерапия — лечение чрез парентерално
iподкожно, мускулно или венозно) вкар
ване в организма на хетерогенни бел
тъчни вещества (напр. с млечни препа
рати и др.) с цел за пренагласа на ор
ганизма и активиране на оздравителните
процеси ; неспецифична дразнеща тера
пия. (г) протеинотерапия, (е) protein-
therapy. (f) protéinothérapie. (d) Pro
teinkörperbehandlung, Proteinkörperthe
rapie, Reizkörpertherapie, unspezifische
Reiztherapie.
proteinum , -i, n (pl proteina) [тсрсотoç p r o
to s пръв, т. e. важно вещество]: (b) про
теин, протеини — общо означение за
белтъците (белтъчините), в по-тесен сми
съл за простите (генуинни или нативни)
белтъчни вещества, като албумини, гло
булини, протамини, хистони, склеропро-
теини и др. ; нормално в кръвната плаз
ма 7—8%, от които 4—5% албумини и
2 — 2,5% глобулини, (г) белковое тело,
протеин, (pi) белки, протеины, ( е) pro
tein, proteid. (f) protéine, substance pro
téique. (d) Protein, Proteinkörper, ein
facher Eiweißkörper.
proteolyticus, -a, -um fproteinum* -f Xûatç
lysis разлагане, разпадане] : (b) протео-
литичен — разлагащ, предизвикващ р аз
падане на белтъчините ; протеолитичнп
ферменти = протеази, които вземат уча
стие в разгражднето на белтъчините до
аминокиселини, (г) протеолитический, ( е)
proteolytic, (f) protéolytique, (d) proteo
lytisch, eiweißabbauend, eiweißverdau
end.
prothesis, -is./fcpoTfö-r/p.» protithemi поста
вям отпред, от прб отпред, вместо -f-
х{3т/рл поставям]: (b) протеза — изкуст
вена част на тялото (крайник, челюст
и др.), заместваща липсващата естестве
на. (г) протез, (е) prosthesis, id. (f) pro
thèse. (d) Prothese.
p. dentalis : (b) зъбна протеза — из
куствена челюст, мост, ( г) зубной про
тез, вставная челюсть, (e) dental pros
thesis. (f) râtelier, dentier, prothèse den
taire. (d) künstliches Gebiß, Zahnpro
these.
p. ocularis : (b) очна протеза — из
куствено око. (г) глазной протез, искус
ственный глаз, (е) ocular prosthesis, ar
tificial eye. (f) œil artificiel, (d) Augen
prothese, Kunstauge.
prothrombinum, -i, n [крб pro пред, пре
ди + thrombinum:i:\ : (b) протромбин —
предходна неактивна форма на тромби
на, образува се в черния дроб; виж
също thrombinum ; протромбиново вре
м е (Quick) : при прибавяне на тромбо-
киназа и калций към оптимални коли
чества кръв с нормално съдържание на
фибриноген, единственият фактор, който
може да промени времето на съсирва-
нето, е недостатъчната концентрация на
протромбин ; обикновено активността на
protodiastolicus
425
prurigo
протромбина се изразява във вид на
дроб с числител 12, а със знаменател
протромбиновото време, напр. при про-
тромбиново време 24 сек се получава
12/о* = 0,50 или 50% активност на про
тромбина ; терапевтичното протромбино-
во време трябва да превишава контрол
ното с 1% ДО 21/2 пъти, напр. при кон
тролно протромбиново време 12 сек те
рапевтичното трябва да се движи меж
ду 20 и 30 сек; виж също Quicki me
thodus. (г) протромбин, (е) prothrombin,
(f) prothrombine, (d) Prothrombin, (syn)
thrombogenum.
protodiastoiicus, -a,
-um [rcpanoç protos
пръв -b diastole*] : (b) протодиастоли-
чен — отнасящ се до първата част на
диастолата. (г) протодиастолический. (е)
protodiastolic, (f) protodiastolique, (d) pro
todiastolisch.
protoplasma,
- atis, n [rcpcirtoç | най-на
пред + лЛаора plasma нещо образувано,
оформено] : (b) протоплазма — ж изне
способното основно вещество на всички
животински и растителни клетки, което
съдържа хранителни вещества, соли и
предимно вода ; недиференцираната про
топлазма е бистра колоидна течност, при
личаща на яйчен белтък, съставена от
въглерод, азот, кислород и много други
елементи в сложно и нетрайно съедине
ние ; виж също cytoplasma, (г) прото
плазма. (е) protoplasm, (f) id. (d) id.
Protozoa, -orum, n pi (sg Protozoon) [ярб)-
zcç t + Çfjtov zoon живо същество] : (b)
протозои — животински първаци : едно
клетъчни организми с по-сложна клетъч
на организация от бактериите ; такива
са : Rhizopoda (Amoeba, Entamoeba),
Flagellata (Trichomonas*, Trypanosoma,
Leishmania, Spirochaeta-1), Sporozoa (Plas
modium*, Piroplasma* и др.), Infusoria
(Balantidium coli), (г) простейшие, про-
тозоа. (е) id. (f) protozoaires, (d) Pro
tozoen, Urtierchen.
Protozoon, -i, n : -► Protozoa.
protractus, -a, -um [pro-trahere, pp. pro
tractus, тегля, протакам]: (b) лротрахи-
ран — дълготраещ, много продължите
лен, проточен, удължен, забавен, (г) за
тяжной, затянувшийся, (f) protracted,
(f) prolongé, retardé, (d) protrahiert, lan
ge dauernd, hinausgeschoben, verzögert.
protrusio, -onis, / fpro-trudere, pp. pro
trusus, бутам, изтласквам]: (b) протру-
зия — изпъкване, издаване напред, (г)
выпячивание, (е) protrusion, (f) protru
sion. (d) Vortreibung,
p. bulbi: -► exophthalmus,
protuberantia, -ae, / \pro пред, отпред -b
tuber подутина, буца] : (b) Протуберан-
ция — изпъкналост, тъпа издатина, въз
вишение с широка основа, напр. р. occi
pitalis. (г) выступ, выпуклость, возвыше
ние, бугор, (е) protuberance, prominence,
projection, (f) protubérance, (d) Hervor-
ragung, Erhabenheit,
p. occipitalis externa: -► inion.
pro usu externo: ad us. ext.
pro usu interno : ad us. int.
pro usu proprio : ad us. propr.
provitaminum A : —►carotinum.
provocatio, -onis, / \pro-vocare, pp. pro
vocatus, предизвиквам, подбуждам]: (b)
провокация, провоциране — изкуствено
предизвикване на болестни явления за
диагностични цели или за установяване
резултата от едно лечение, напр. при
малария с адреналин, при гонорея чрез
дразнещи впръсквания и др. (г) прово
кация. (е) provocation, (f) provocation,
(d) Provokation.
proximalis, -е [proximus твърде близък,
най-близък] : (Ь) проксимален — разпо
ложен най-близко до тялото, до средна
та линия или до началното място, про
тивоположно на distalis*, (г) проксималь
ный. (е) proximal, (f) proximal, (d) pro
ximal, zunächst gelegen, rumpfwärts.
pruriginosus, -a, -um [prurigo*•] : (b) пру-
ригинозен — сърбящ, (г) зудящий, (е)
pruritic, pruriginoits, itching. (!) prurigi
neux, prurigène. (d) juckend, pruriginös,
prurigo, -inis, / [— сърбеж, отprurire | ]:
(b) пруриго — група дерматози, харак
теризиращи се със силен сърбеж, ти
пични обриви и особено развитие, ( г)
пруриго, почесуха. (е) id. (!) id. (d)
Juekfleclite, Jiickblattern, id.
p. simplex (Hebra): (b) пруриго на
Хебра — хронична дерматоза, започваща
във 2—3 -та година от живота и харак
теризираща се със силно сърбящи, жъл
теникави папулки на големина от про
сено до лещено зърно. (Г) почесуха
Гебры. (е) Hebra’s prurigo, true prurigo.
(!) prurigo de Hebra. (d) id., Juckblattern.
(syn) lichen polymorphus ferox.
p* simplex acuta (infantum) :
strophulus.
p. simplex acuta adultorum (Brocq-
Tommasoli): подобно на strophulus* у
малките деца при възрастни хора (между
prurigo
426
pseudoleukaemia
15 и 30 г.) се развиват и повтарят сър
бящи папулни обриви, главно пролетно
и лятно време; син. strophulus adulto
rum.
p. simplex chronica circumscripta
(Darier): -> neurodermitis circumscripta,
pruritus, -us, tn (prurire сърби ме] : (b)
пруритус — сърбеж по кожата (pruri
tus, p. cutaneus) или лигавиците, (г) зуд.
(е) id.,
itching, itch, (f) démangeaison,
prurit. (à) Jucken, Juckreiz.
p. ani : (b) анален сърбеж - най-често
около аналното отвърстие всл. на хемо
роиди, чревни паразити, хроничен про
статит и др. (г) зуд заднего прохода.
(e) id., itching at the anus, (f) prurit
anal, (d) Afterjucken.
p. cutaneus : (b) сърбеж по кожата
като придружаващ симптом при много
кожни болести или като болестно, ана
томично необосновано явление в старчес
ката възраст, при подагра, жълтеница,
уре мия, диабет, бременност, неврастения,
хистерия и др. Хг> кожный зуд. (е)
itching, pruritus, (f) démangeaison, pru
rit. (d) Hautjucken.
p. hiem alis [hiems, hiemis, зима, студ] :
(b) зимен сърбеж — сърбеж, явяващ се
зимно време във връзка със студа, (г)
зимний зуд. (е) winter itch. <*) prurit
hivernal, (d) Winterjucken.
p. senilis : (b) старчески сърбеж, (г)
старческий зуд. (е) senile pruritus, se
nile itching, (f) prurit sénile. (d) Jucken
der Greise.
p. vulvae ï (b) сърбеж по вулвата,
често около влагалищния вход, всл. на
флуор, оксиуриаза, craurosis* vulvae,
диабет и др. (г) зуд вульвы. (е) id. (0
prurit vulvaire, (d) id.
psammoma, - atis,n (pi psammomata) [cjjocppoç
psammos пясък + -orna = тумор] : (b)
псамом— „пясъчен тумор“ : еидотелиом
на мозъчните ципи с пластове от хиали-
низирани и калцирани туморни клетки,
(г)псаммома, песочная опухоль, (е) id.
(«) psammome. (d) Psammom, Sandge
schwulst.
psammotherapia, -ae, / [фх|що£ \ -f &epa-
Tcet« therapeia лечение]: (b) псамотера-
пия — използуване на пясъчните бани
с лечебна цел ; виж също balneum are
nae. (г)лечебное применение песочных
ванн, (e) psammotherapy, ammotherapy.
(f) psammothérapie. (d) Psammotherapie.
pseud-, pseudo- tyeuSijç pseudes лъжлив] :
в съставни думи означава нещо лъж ли
во, симулиращо, наподобяващо, мни
мо, лъже-, псевдо-.
pseudoanaemia,
-ae, / [феобг^\ ■+ апае-
m ia -\: (b) псевдоаиемия — лъжлива ане
мия : бледност на кожата както при ис
тинската анемия, но без патологична
находка в кръвта. (г) ложная анемия. (е)
pseudan(a)emia. (f) pseudo-anémie, (d)
Scheinanämie, Pseudoanämie, (syn) anae
mia spuria.
pseudoangina pectoris = angina pecto
ris spuria, виж при angina* pectoris.
pseudoarthrosis, -is, / ftisuSijg f + £p$pw
arthron става] : (b) псевдоартроза —
лъжлива става : трайна ненормална по
движност между две части на дълга кост
всл. на незараснала фрактура, (г) лож
ный сустав, псевдоартроз, (е) id., false
joint, (f) pseudarthrose, fausse articula
tion. (d) Pseudarthrose, falsches Gelenk.
pseudocarcinoma, -atis, n tysodifc | •+• car
cinoma^ : -> carcinoidum.
pseudocholesteatoma, - atis, n [феи8^ | -\-
cholesteatorna*] : холестеатом на средно
то ухо, виж cholesteatoma (2).
pseudohermaphroditismus, -i, m ^euôijç |
-f- hermaphroditismus*] : (b) псевдохер-
мафродитизъм — лъжлив хермафроди-
тизъм : порочно развитие на половите
органи, при което имаме несъответствие
между половите жлези и останалите по
лови признаци ; при p. masculinus по
ловите жлези са мъжки, а останалите
полови органи и вторичните признаци
се приближават повече към женския тип ;
обратното имаме при p. femininus, (г)
псевдогермафродитизм, (е) pseu doh erm a
phroditism. (f) pseudohermaphrodisme,
(d) Scheinzwittertum, id. (syn) herm
aphroditismus spurius.
pseudoicterus, -i, tn [феи0к]5 pseudes лъж
лив + icterus*] : (b) псевдоиктер — лъж
лива жълтеница : жълто оцветяване на
кожата, което не се дължи на жлъчни
пигменти, напр. xanthodermia* carotinae-
mica, Addisoni* morbus и др. (г) псев-
доиктерус, ложная желтуха, (е) id., pseu
dojaundice. (f) pseudoictère, (d) Pseudo-
ikterus.
pseudoleukaemia, -ae, f [феиб^ | + fe«-
kaemia*\ : (b) псевдолевкемия — оста
ряло означение за болести с органни
изменения както при същинската левке
мия, но без съответна находка в кръвта
(=aleukaemia*); от тази клинична сбор
на група са отделени лимфогранулома“
тозата, мегалосплениите и други синдро"
psittacosis
pseudomembrana
427
ми c увреждане на кръвта, увеличение
на далака, на черния дроб, подуване на
лимфните възл и. (Г) псевдолейкемия,
ложное белокровие, (е) pseudoleuk(a)emia.
(f) pseudo-leucémie, (d) Pseudoleukämie.
pseudomembrana, -ae, / [феиг^ | + mem
brana*] : (b) псевдомембрана — лъжли
ва мембрана : безструктурна ципа, съ
стояща се от мрежа с включени в нея
ексудатни клетки и отчасти некротична
лигавица, за разлика от истинската мем
брана, която представлява тънка тъканна
пластинка, изградена от живи клетки и
съединителнотъканни нишки ; при псев-
домембранозното възпаление различа
ваме : крупозна форма (напр. в трахея
та при дифтерия), дифтерондна (напр.
върху сливиците при дифтерия) и обра
зуваща ескари форма (напр. в червата
при дизентерия), (г) ложная пленка,
ложная перепонка, (е) pseudomembrane,
false membrane. (f) fausse membrane,
pseudomembrane. (d) Pseudomembran.
pseudomembranaceus, -a,
- urn It): (b)
псевдомембранозен, псевдомембранен —
отнасящ се до или характеризиращ ce
c наличност на псевдомембрана, (г) лож
ноперепончатый. (е) pseudomembranous,
(f) pseudo-membraneux, couenneux. (d)
pseudomembranös.
pseudom eningitis, -tidis, / [феиог^ pseiides
лъжлив -r meningitis*] : -+■ meningismus.
pseudomenstruatio, -onis, /[феи£г^| +
menstruatio;iJ : (b) псевдоменструация —
лъжлива менструация : кръвотечение по
времето на очаквана менструация, което
не е истинска менструация, евент. след
castratio*, (г) ложная менструация, псев-
доменструация. (е) pseudomenstruation,
(f) pseudomenstruation, (d) Pseudomen
stru ation.
Pseudomonas aeruginosa sive руосуа-
nea :
Bacterium pyocyaneum.
pseudoparalysis, -is, / [феи$г^ | + para
lysis*] : (b) псевдопарализа : 1. лъжлива
парализа, мнима парализа — разстрой
ство на движенията (загуба на мускул
ната сила) без истинска парализа (пси
хогенно или всл. на болки, заболяване
на ставите) ; 2. болестни състояния, симп-
томатологично подобни на прогресивна
парализа, напр. при алкохолна интокси
кация и пр.;3. =
paralysis" pseudobul-
baris. (Г) псевдопарплич. ( е) id. (f) pse u
do-paralysie. (d) Pseudoparalyse.
Pseudoperitonitis, -tidis, / [фео ^ J + pe
ritonitis*] : peritonismus.
pseudopubertas interrenalis :
interre-
nalismus.
pseudorheumatismus infectiosus:
rheu-
matoidum.
pseudotrichinosis, -is, / [фви5г'^ | + tri
chinosis*] : —►dermatomyositis.
pseudotumor, -oris, m [феи&т^ pseudes
лъжлив + tumor*] : (b) псевдотумор —
лъжлив тумор : подутина, която не се
дължи на неоплазма, напр. ретенционна
киста (хидронефроза и пр.), атером и др.
(г) ложная опухоль, (е) pseudoneoplasm,,
pseudotumor, (f) pseudotumeur, (d) Schein-
geschwulst, id.
pseudouraemia, -ae, / [феигг^ f H- urae
mia*] : (b) псевдоуремия, хронична ек-
лампсия — синдром, дължащ се на не
достатъчно кръвоснабдяване на мозъка
(ischaemia* поради церебрални спазми)
всл. на повишено кръвно налягане при
хронични бъбречно-съдови страдания,,
остър гломерулонефрит и склерозни из
менения в кръвоносните съдове без бъб
речна недостатъчност ; протича с пре
ходни слепота, смущения в говора, пси
хични смущения, преходна моноплегия
или хемиплегия, помрачаване на съзна
нието и др., траещи няколко часа или
няколко дни ; срв. uraemia eclamptica.
(Г) ложная уремия, псевдоуремия. (е)
pseiidour(a)emia. (f) pseudo-urémie, (d)
Pseudourämie, (syn) eclampsia chronica.
psilosis, -is, / [tyiXôç psilos лишен от кос
ми, от растителност, оголен]: (b) псило-
за : 1. липса на косми, плешивост, виж
alopecia и ptilosis ; 2. psilosislinguae,
sprue. (r) 1. плешивость ; 2. спру. И
1. id., falling of the hair; 2. sprue, id.
(f) 1. alopécie, chute des cheveux.
2. sprue, id. (d) 1. Alopezie, Ptilosis;
Haarausfall ; 2. Sprue, Psilosis linguae.
p. ling uae : (b) спру, тропическа диа
рия — хронично ремитиращо катарално
възпаление на лигавицата на храносми
лателния канал в тропическите страни,,
характеризиращо се с афти (aphthae tro
picae), диария, анемия и измършавяване ;
нашенското спру се характеризира с не
мотивирани диарии с обемисти мазшг
изпражнения, глосит, понякога афтозен
стоматит и пр. ; смесена авитаминоза.
(Г) спру, (е) sprue, psilosis, sprew. (f)
sprue, psilosis. (d) Sprue, tropische Aph
then, id. (syn) aphthae tropicae, sprue.
psittacosis, -is, / [ф£ттахо£ psittakos папа
гал] : (b) пентакоза — папагалска болеет:
остро заразно вирусно заболяване, пре-
psoas
428
psychopathfa
давано на човека от папагали, протича
що подобно на грип (с внезапно начало
с висока температура), първична атипич
на пневмония или коремен тиф ; причи
нител Miyagawanella psittaci ; виж също
orn ithosis, (г) пситтакоз, попугайная бо
лезнь. (е) id., parrot fever, (f) psittacose,
(d) Papageienkrankheit, Psittakosis.
psoas, (-atis, m), musculus, [фо'.сс psoia
хълбок] : (b) поясен (лумбален) мускул,
(г) поясничная мышца, (е) psoas (muscle),
(f) psoas muscle, (d) Lendenmuskel, ici,
psoitis, -tidis, / [psoas* + -itis = възпа
ление] : (b) псоит - - възпаление на m.
psoas major, обикновено всл. на абсцес,
(г) псоит. (е) id. (f) psoïte. (d) id., Len
denmuskelentzündung.
psoriasis (-is, /), psoriasis vulgaris [ф<Ьра
psora краста, от фюрьаш = фадрсоо р so
rtао = psorao страдам от кожна болест] :
(b) псориазис, псориаза — хронично
кожно заболяване, характеризиращо се
с дребни розови възелчета върху зачер
вена, ясно ограничена основа (ясно огра
ничени еритемо-папули), покрити със
с ух и сребристобели люспици, наслоени
на няколко пласта, които лесно се от-
лющват, понякога с явления от страна
на ставите, (г) псориаз, чешуйчатый ли
шай. (е) id. (f) id. (d) Schuppenflechte,
id. (syn) lepra Graecorum.
psychasthenia, -ae, / [фих^ psyche душа
-I- asthenia*] : (b) психастения — една
от трите основни форми на неврозата
(виж neurosis), наблюдаваща се при сла
бия (мнслителен) тип висша нервна
дейност; тук имаме преобладаване на
коровата дейност над подкоровата и на
втората сигнална система над първата,
обратно на hysteria* ; в клиничната
картина изпъкват натрапливите мисли
и страхове (фобии), най-често с хи-
иохондричен характер, склонност към
мъдруване, съмнения, нерешителност и
неувереност в себе си и др. (г) псих
астения. (е) id. (f) psychasthénie, (d)
Psychasthénie.
psychiater, -tri(s), m [ф»х^ î + bnpàç iat-
ros лекар| : (b) психиатър — лекар, спе
циалист по душевни болести, (г) психи
атр. (е) alienist, psychiatrist, id. (f) alié
niste, psychiatre, (d) id., Irrenarzt.
psychiatria,-a e, / [фt>xit +loLxpel% iatreia
лечение]: (b) психиатрия — наука за
психичните (душевните) заболявания (пси
хозите) ; изучава нарушенията в нервно
психичната сфера и разработва методи
за тяхното лечение и предпазване, (г)
психиатрия, (е) psychiatry, (f) psychiatrie,
médecine mentale, (d) Psychiatrie, Irren-
heilkunde.
psychicus, -a, -um [фохмбс psychikos ду
шевен]: (b) психичен, психически— ду
шевен, отнасящ се до душевния живот.
(Г) психический, (е) psychic, psychical,
(f) psychique, mental, (d) psychisch,
seelisch.
psychoanalysis, -is, / (Freud) [фny^Dsyche
душа -f àvdXuaiç analysis разлагане, ос
вобождаване] : (b) психоанализа (учение
и метод на лечение на 3. Фройд — Sig
mund Freud) — разкриване на скритите
в безсъзнателната сфера неудовлетворе
ни инстинкти и влечения, особено с ек
суалните ; идеалистнческо направление
в капиталистическите страни, което се
стреми да обясни всички психични про я
ви на човека с половия инстинкт н ут
върждаващо господството на митическото
„подсъзнателно“ над съзнанието, (г)
психоанализ, (е) psycho-analysis, id.,
psychanalysis. (f) psychanalyse, (d) Psy
choanalyse.
psychogenes, gen. -is [фэх^ | -Ь
- ^sv^ -g^-
nes* произлязъл]: (b) психогенен — or
душевен произход или причина, душевно
причинен, възникнал под влиянието на
психиката. (Г) психогенный, (е) psycho
genic, psychogenetic. (f) psychogénique,
psychogène, (d) psychogen.
psychomotorius, -a, -um [фод t + moto
r iu s двигателен]: (b) психомоторен —
заключаващ се във въздействие на пси
хиката върху движенията, отнасящ се
до извършване на волеви движения, (г)
психомоторный, (е) psychomotor. (f) psy
cho-moteur. (d) psychomotorisch.
psychoneurosis, -is, / [фих^ t + neurosis*]:
(b) психоневроза — старо понятие за
„ функционални“ ,
респ. психогенни съ
стояния, главно неврастения и хистерия,
в противоположност на органичните
нервни заболявания. (г) психоневроз, (е)
id. (f) psychonévrose, (d) Psychoneurose.
psychopathia, -ae, / (фих?) î + $oç pa
thos страдание] : (b) психопатия — пато
логично развитие на личността, възник
нало под влияние на ^неблагоприятни
външни моменти иа почвата на вродени
нейни особености ; за психопатите са
характерни неуравновесеността, лошата
приспособяемост, слабостта на самообла
данието и болестните реакции на раз-
psychopathicus
429
ptomainum
лични влияния от външната среда. (Г)
психопатия, (е) psychopathy, id., disorder
of the mind, (f) psychopathie, trouble
psychique, (d) Psychopathie.
psychopathicus, -a,
-urn [t]:(b)психо
патичен, психопатен — отнасящ се до
psychopathia*, c разстроена психична
дейност, (г) психопатический, (е) psy ch o
pathic. (f) psychopathique, (d) psycho
pathisch.
psychopathologia, -ae, / [ф1>х^ psyche ду
ша4-7tâ$oçt+
og logos учение] : (b)
психопатология — наука за психичните
процеси в техните отклонения и раз
стройства, патология на душевните за-
болявания. (Г) психопатология. (е) psy
chopathology. (f) psychopathologie, (d)
Psychopathologie.
psychosis, -is, / [фих*! f 1: (b) психоза —
психична болеет, душевна болеет, пси
хично заболяване, ( г) психоз, психичес
кая болезнь, душевная болезнь, психи
ческое заболевание, ( е) id., m ental ill
ness, mental disease, insanity, (f) psy
chose, maladie mentale, (d) Psychose,
•Geisteskrankheit.
p. circularis: -*• cyclothymia,
p. maniacodepressiva : (b) маниакал
но-депресивна психоза — заболяване,
протичащо на пристъпи (маниакални, де
пресивни или смесени маниакално-депре
сивни фази) със светли промеждутъци;
при маниакалната фаза имаме повишено
настроение, психична и интелектуална
възбуда и др. (виж при mania), а при
лепресивната — потиснато настроение,
емоционална и интелектуална угнетеност
(пиж при melancholia); виж също cyc
lothymia. (г) маниакально-депрессивный
психоз. (е) manic-depressive psychosis,
(f) psychose maniaque-dépressive, folie
périodique, folie intermittente, folie ma
niaque dépressive, (d) manisch-depressive
Psychose, manisch-depressives Irresein.
p. polyneuritica:
Korsakovi syn -
dromum.
psychosomaticus, -a, -um [фихч? t +
so m a тяло] : (b) психосоматичен — от
насящ се до психиката и тялото, до
влиянието на психиката по отношение
па болест, (г) психо-соматический. (е)
psychosomatic, (f) psycho-somatique, (d)
psychosomatisch.
psychotherapia, -ae, / [фих*?t + fepxndx
therapeia лечение] : (b) психотерапия —
лечение чрез системно психично въздей
ствие върху болния ; чрез разясняване,
окуражаване и убеждаване (рационална
психотерапия), включване в работен ко
лектив (трудова терапия), хипноза, вну
шение или упражнения за концентрация
и отпускане (автогенен тренинг), ( г) пси
хотерапия. (е) psychotherapy, psychothe
rapeutics. (f) psychothérapie, psychothé
rapeutique. (d) Psychotherapie,
psychrotherapia, -ae, / ^uxpôg psychros
студен + ô-epxjceta j ] : -»■ cryotherapia.
ptarmica (remedia), n\pl [rcmppög [ ] : -►
sternutatoria.
ptarmus, -i, m [rcxapiiög ptarm os кихане] :
(b) кихавичен спазъм, спазмодична ки
хавица — продължителни пристъпи от
кихане, протичащи с водниста хипер-
секреция от носната лигавица като из
раз на рефлексна невроза ; виж също
sternutatio convulsiva. (г) чихательная
судорога, (е) spasmodic sneezing. (!)
éternuement spasmodique, (d) Nieskrampf,
pternalgia, -ae, / [rcxépvx pterna пета -f
algos болка] : -*■ talalgia,
pterygium ,-ii, n [icTepûp,ov pterygion крил
це, умал. от TC-cépug, -upsg pteryx, -ygos,
крило] : (b) птеригиум — триъгълно раз
растване на склерената конюнктива в
областта на клепачната цепка, най-често
медиално, което посредством върха си
минава върху роговицата и се сраства
с нея, а основата му се губи в plica
semilunaris, (г) крыловидная плева, пте-
ригий. (е) id. (f) ptérygion, onglet, (d)
id., Flügelfell.
pterygoideus, -a, -um, pterygoides, gen.
- is [ятерироу t + -ElSijg - eides подобен] :
(b) птеригоиден — подобен на крило,
криловиден. (г) крыловидный, (е) ptery
goid, wing-shaped, aliform, (f) ptérygo-
ïde, aliforme. (d) flügelförmig,
ptilosis, -is, / [7txJXü)3tg перушина, от
tctUov ptilon меко перо, перушинка] : (b)
птилоза — възпаление на ръба на кле
пача със загуба на миглите ; виж също
m adarosis. (г) линяние, выпадение рес
ниц. (е) id. (f) ptilosis. (d) id., Lidrand
entzündung mit Wimpernverlust,
ptomainum,
- i, n {pl ptomaina) [тгсшра
ptom a мъртво тяло, труп]: (b) птомаин—
трупна отрова ; птомаините представля
ват съдържащи азот основи, образуващи
се при гниенето на животински белтъ
чини, с реакция и действие, подобно на
алкалоидите ; едни от тях са отровни
(напр. мускарин и др.), а други — не-
отровни (напр. кадаверин и др.) . (г) пто
маин, трупный яд. (е) ptomaine, ptoma-
ptosis
430
puer
tine, cadaveric alkaloid, putrefactive al
kaloid. (f) ptomaïne. (d) Ptomain, Lei
chengift.
pto sis, -is, / [îrcôatç падане, спадане] : (b)
птоза: 1. спадане на горния клепач ;
син, blepharoptosis ; 2. обикновено в съ
ставни думи означава спадане или смък
ване на някой орган или част, напр.
hysteroptosis*. (г) 1. птоз; 2. опущение,
(е) 1. id., blepharoptosia, blepharoptosis;
2. id., falling or sinking down of any
organ, (f) 1. id., blépharoptose ; 2. ptose,
prolapsus, chute, (d) 1. Ptosis; 2. Ptose,
Herabhängen, Herabsinken eines Organs,
p. adiposa:
bJepharochalasis.
p. u teri : —►hysteroptosis.
p. ventriculi : —►gastroptosis.
ptyalagoga (remedia), njpl : [rcrüoXov \ ]
siaiag og a.
ptyalinum , -i, n [rcxöaXov ptyalon слюнка]:
(b) птиалин — амилолитичният фермент
на слюнката, който разграж да скорбялата,
превръщайки я в малтоза. (г) птиалин,
амилаза слюны, слюнная амилаза, (е)
ptyalin. (f) ptyaline. (d) Ptyalin, Spei-
cheldiastase.
ptyalismus, -i, m [|
sialorrhoea.
ptyalographia, -ae, / [| ]■’
sialographia.
ptyalolithus, -i, m [rcx&aXov f + Xt&oç lithos
камък]: -► sialolithas.
ptyalorrhoea, -ae, / [тгсОаЯоуf + for} rhoe
течение] : —►sialorrhoea.
pubeotomia, -ae, f : -► pubiotomia.
pubertas, -atis, / [pubes, -eris, възмъжал,
зрял]: (b) пубертет, пубертетен период—
период на полово зреене, полово узря
ване, възмъжаване: времето на настъп
ващата полова зрелост с нейните теле
сни и душевни промени, възрастта, ко-
гато половите органи се развиват значи
телно и настъпват първите прояви на
полова функция (напр. менструация у
момичетата) — за момичетата към 12—
14 (13—15) г.,
за момчетата към 14—
16 г. ; при някои раси и в топлите стра
ни пубертетът у момичетата настъпва
по-рано; срв. maturitas sexualis, (г) по
ловое созревание, период полового со
зревания, пубертатный период, (е) pu
berty. (f) puberté, période pubérale. (d)
Pubertät, Pubertätszeit, Pubertätsalter,
Reifungsalter.
p. praecox : (b) преждевременен пу
бертет — преждевременно полово узр я
ване: преждевременно развитие на по
ловите органи и техните функции, на
вторичните полови белези и др. (за мо
мичета преди 12 г., за момчета преди
14 г.); наблюдава се при хиперфуикция
на corpus* pineale, хиперфункция на ко
рата на glandula* suprarenalis, при тумор
на половите жлези ; срв. m aturitas prae
cox. (г) преждевременное полевое созре
вание, раннее половое созревание, (е)
precocious puberty, unusually early pu
berty. (f) puberté précoce, (d) id., vor
zeitige Pubertät.
pubes, -is, / [= възмъжалост, външни бе
лези на възмъжалостта : брада, космите
по външните полови органи]: (b) 1. ко
смите по външните полови органи ; 5 .
областта, покрита с тях, срамна област
(regio* pubica) ; 3. = os- pubis, (г) 1. во
лосы на лобке, лобковые волосы ; 2. лоб
ковая область ; 3. лобковая, и .ш лонная,
кость, (е) 1. pubic hairs ; 2. pubic re
gion; 3. pubic bone, (f) 1. poils du pu
bis; 2. pubis, région pubienne; 3. os du
pubis, (d) 1. Schamhaare; 2. Schamge-
gend ; 3. Schambein.
pubicus, -a, -um [pubes'-] : (b) отнасящ ce
до os* p ubis или до срамната област (re
gio* pubica), лонен. ( г) лобковый, лон
ный. (e) pubic, (f) pubique. (d) Scham
bein-, zur Schamgegend gehörend, Scham-.
pubiotomia, -ae, / [pubes -f- tc»iy; tome
рязане] : (b) пубиотомня — прерязваке
(с трион) на os* p ubis близо до спмфи-
зата за улесняване на раждането при
тесен таз. (г) пубиотомня. (е) pubiotomy,
hebotomy, hebosteotomy. (f) pubiotomie,
hébotomie, (d) Pubeotomie, Pubiotomie,
Schambeinschnitt, (syn) pubeotomia, pu-
botomia.
pubotomia, -ae, / : -► pubiotomia.
pudenda, njpl : -► pudendum.
pudendum, -i, n (pi pudenda) (pudere сра
мувам се]: външни полови органи, спе
циално женските, виж по-долу pud en
dum femininum ; син, genitalia externa.
p. femininum (INA, PNA) =• puden
dum muliebre (BNA): (b) вулва — вън
шните полови органи у жената, а имен
но: mons* pubis, labia* majora, rima*
pudendi, labia* minora, vestibulum * va
ginae, ostium* vaginae и др. (г) вульва,
(е) vulva, (f) vulve, (d) id., weibliche
Scham, (syn) vulva.
puer, -eri, m (pi pueri): (b) 1. дете; 2.
момче (от 7 до 16 г.), (г) 1. ребенок,,
дитя (pi дети); 2. мальчик, (е) 1. child,,
infant ; 2. boy. (f) 1. enfant ; 2. garçon,
(d) 1. Kind ; 2. Knabe.
puerilis
431
puerilis, -e [puer*] : (b) пуерилен : 1. от
насящ се до дете, детски ; 2. подобно
на дете, детински, момчешки, ( г) 1 . дет
ский ; 2. ребяческий, (e) puerile : 1. chil
dren's, child's ; 2. childish, childlike. (!)
1. d ’enfant; 2. puéril, (d) 1. kindlich;
2. kindisch.
puerilismus, -i, tn [puer* + -ismus*]: (b)
пуерилизъм, пуерилност — възвръщане
към детски уровен на мислене, говорене
и държане, болният се чувствува като
,*ете или юноша ; при затворници под
следствие (псевдодеменция), хистерия,
шизофрения, старческо оглупяване, (г)
пуэрилизм. (е) puerilism, (f) puérilisme.
(d) id., Kindischsein (in Intelligenz usw.) .
puerpera, -ae, / [puerperium*] : (b) родил
ката през времето на puerperium*, ле-
хуса. (г) родильница, (е) id., woman in
childbed, (f) accouchée, femme en
couches, (d) Wöchnerin.
puerperalis, - e : (b) пуерперален — отна
сящ се до puerperium*, до следродилния
i ериод, следродилен, родилен, напр. fe
bris* puerperalis, (г) послеродовой, ро
дильный. (е) puerperal, (f) puerpéral, (d)
puerperal, Wochenbett- .
puerperium, -ii, n [puer дете + parere
(pario), pp. partus, раждам] : (b) nyep-
периум — следродилен период, послеро-
дов период: времето от момента на из
лизането на плацентата до завършване
на процесите на обратно развитие на
половия апарат (матка и пр.) и на изме
ненията в другите органи, възникнали
през време на бременността, средно
Ff 8) седмици, ( г) послеродовой период,
{е) id., childbed, stegmonth. (!) couches,
post-partum , id. (d) Wochenbett, Kind
bett, id. (syn) postpartum.
Pulex, -icis, m : (b) бълха, (г) блоха, (e)
flea. (!) puce, (d) Floh.
P. cheopis: (b) плъхова бълха, пре-
носвач на чумата, (г) крысиная блоха.
(e) rat îlea. (!) puce du rat. (d) Ratten-
floli. (syn) Xenopsylla cheopis.
P. irritans [irritare раздразвам] : (b)
обикновена, човешка бълха, (г) челове
ческая блоха, (е) common flea. (!) puce
de l'homme. (d) Floh, Menschenfloh.
pulmo, -onis, tn (pl pulmones*): (b) бял
дроб. (г) легкое, (е) lung. (!) poumon,
(d) Lunge.
pulm onalis,-е [ри/то*]: (b) пулмонален—
отнасящ се до или принадлежащ на бе
лите дробове, белодробен, (г) легочный.
pulsatio
(е) pulmonary. (!) pulmonaire, (d) pul
monal, Lungen- .
pulmonectomia, -ae, / [pulmo* + äxTopr)
ektorne изрязване] : —►pneumonectomia.
pulmones, -um, m jpl: (b) бели дробове,
(г) легкие, (е) lungs. (!) poumons, (d)
Lungen.
pulp.: pulpa*; съкр. в рецепти.
pulpa, -ae, / [ = месеста част (на тялото
или на плодовете), месо]: (b) пулпа —
сърцевина: 1. плодова средина, месеста
та част на плода, каша, пулп, мармелад;
2. = pulpa dentis (виж по-долу), (г) 1.
мякоть ; 2. пульпа зуба, (е) 1. pulp ; 2.
dental pulp, dentinal pulp. (!) 1. pulpe;
2. pulpe dentaire, (d) 1. Fruchtfleisch ;
2. Zahnpulpa, Zahnmark.
p. dentis : (b) пулпа на зъба — зъбна
пулпа, зъбна сърцевина : намира се в
зъбната кухина, богата е на съдове и
нерви и служи за хранене на зъба и за
строеж на дентина, (г) пульпа зуба, зуб
ная пульпа, зубная мякоть, (e) dental
pulp, dentinal pulp. (!) pulpe dentaire,
(d) Zahnpulpa, Zahnmark,
pulpitis,-tidis, / [pulpa* (dentis) + -itis =-=
възпаление): (b) пулпит — възпаление
на зъбната пулпа (pulpa* dentis), (г)
пульпит, (е) id. (!) pulpite, (d) Zahn
markentzündung, id.
pulposus, -a, -um [pulpa*] : (b) пулпозен—
състоящ се от мека маса, месест, напр.
nucleus* pulposus, (г) мясистый, мякот-
ный. (е) pulpous, pulpy, (f) pulpeux, (d)
pulpös, fleischig.
puls, pultis, f : гъста каша от брашно ; за
артериален пулс виж pulsus,
pulsans, gen.
- a ntis [pulsare удрям, силно
чукам] : (b) пулсиращ — съответно на
пулса повдигащ се и спускащ се (спа
дащ), биещ или туптящ ритмично, (г)
пульсирующий, (е) pulsatile, throbbing,
beating. (!) pulsatif, pulsatile, pulsatoire,
battant, (d) pulsierend,
pulsatio, -onis, / [ t ] : (b) пулсация, пул
сиране — туптене или ритмично биене
като биенето на пулса или сърцето, по
добно на пулса видими ритмични движе
ния. (г) пульсация, (е) pulsation, throb
bing, rhythmical beating. (!) pulsation,
battement, (d) Pulsation, Klopten.
p. epigastrica : (b) епигастрална пул
сация — пулсация в епигастралната об
лает от аортата, а по-силно изразена от
разширен и хипертрофиран десен веп-
трикул. (г) надчревная пульсация, (е)
epigastric pulsation, epigastric throbbing.
pulsus
432
pulsus
(f) battement épigastrique, (d) epigastri
sche Pulsation.
pulsus, -us, m [=удар, от pellere, pp. pul-
sus, удрям, бия]: (b) пулс — пулсов
удар, ударът на кръвната вълна в съ
довете (артериите), ритмичното разширя
ване на една артерия, предизвикано от
увеличения обем на кръвта всл. на сви
ването на сърцето; нормално в почивка
60—80 в минута (у мъже средно 70, у
жени 80), при деца и старци по-уско-
рен. (г) пульс, (е) puise, (f) pouls, (d)
Puls, Pulsschlag.
p. aequalis : (b) равномерен пулс,
еднообразен пулс — пулс с еднакво дъл
ги и силни отделни пул сови вълни, (г)
равномерный пульс, (е) equal pulse, (f)
pouls égal, (d) id., Puls mit gleichen
Einzelschlägen.
p. alternans : (b) алтерниращ пулс—
редуване на една малка и една голяма
пулсова вълна, но с еднакви паузи ме
жду отделните пулсови вълни ; при орга
нично заболяване на миокарда със съ р
дечна слабост и при повишено кръвно
налягане, (г) альтернирующий пульс.
(e) id., alternating pulse, (f) pouls alter
nant. (d) id.,
Puls von wechselnder
Größe.
p, altus : висок пулс, виж pulsus mag
nus.
p« arhythmicus : (b) неритмичен
пулс — неправилно редуване иа пулсо-
вите вълни ; виж arhythmia. (г) аритмич
ный пульс, (е) arrhythmic pulse, (f)
pouls arythmique, (d) arhythmischer Puis.
p, bigeminus : (b) чифтен пулс, пулс
на чифтове — пулс, при който след
всеки два бързо следващи пулсови удара
следва по-продължителен интервал (вто
рият удар е екстрасистола), т. е. след
всеки нормален пулсов удар с кратка
пауза следва един по-малък удар, след
ван от по-продължителна, компенсаторна
пауза ; виж bigeminia. (г) пульс груп
пами в два удара, (е) bigeminal pulse.
(f) pouls bigéminé, pouls géminé, (d)
id., Bigeminie, zweischlägiger Puis, (syn)
bigeminia.
p. celer: (b) стръмен пулс, подска
чащ пулс — пулсовата вълна се покачва
стръмно и бързо и спада по същия на
чин ; при аортна инсуфициенция, възбу
дена сърдечна дейност, тиреотоксикоза
и пр. ; срв. pulsus tardus, (г) быстрый
пульс, скорый пульс, подскакивающий
пульс* (е) id., swift pulse, abrupt pulse,
corrigan pulse. (!) pouls rapide, (d) id.„
schnellender Puls.
p. debilis : (b) слаб пулс, т. е. малък
и мек пулс. (г) слабый пульс, (е) weak
pulse, (f) petit pouls mou. (d) kleiner,
weicher Puls.
p. deficiens : -> pulsus intermittens.
p. dicrotus : (b) дикротичеи пулс„
двуударен пулс, двоен пулсов удар, виж
dicrotia. ( г) дикротический пульс, (е)
dicrotic pulse. (!) pouls dicrote. (d) dik-
roter Puls, doppelschlägiger Puis.
p. differens : (b) нееднакъв пулс, раз
личен пулс, когато пулсът на двете ра
диални артерии не е еднакво голям или
не е едновременен ; при атером на аор
тата, аневризма, мезаортит, притискане
от медиастинален тумор и анатомични
аномалии на съдовете, ( г) пульс различ
ный на обеих лучевых артериях, (е) id.
(!) pouls différent, (d) id.
p. durus : (b) твърд пулс, напрегнат
пулс ; при повишено кръвно налягане,
когато имаме и хипертрофиран. силно
работещ сърдечен мускул ; противополо
жен на pulsus* mollis, (г) твердый пульс.,
напряженный пульс, (е) hard p ulse, (f)
pouls dur. (d) harter Puls, gespannter
Puis.
p. filiformis : (b) филиформен пулс —
нишковиден п у л с : съвсем малък и мек„
едва напипващ се пулс, който прави
впечатление на тънка нишка ; по-висо
ката стена на pulsus* debilis, (г) ните
видный пульс, (е) thready pulse, fili
form pulse, (f) pouls filiforme, (d) fa
denförmiger Puls, (syn) pulsus insensi-
bilis.
p. frequens : (b) ускорен пулс — по
вече пулсови удари в минута (над 100)
от нормалното (60—80 в минута), виж
tachycardia ; противоположен на pulsus*
rarus, (г) учащенный пульс, частый
пульс, (е) rapid puise, (f) pouls fré
quent. (d) id., Tachykardie, (syn) tachy
cardia.
p. inaequalis : (b) неравномерен пулс,
разнообразен пулс— с различна големина
на отделните пулсови вълни, ( г) нерав
номерный пульс, (е) unequal pulse, (f)
pouls inégal, (d) ungleichmäßig starker
Puls.
p. insensibilis: —►pulsus filiformis.
p. interm ittens : (b) интермитентен
пулс, интермитиращ пулс — с отделни
отпадащи пулсови удари всл. на екстра-
систоли (слаби систоли); виж ex trasy stole.
pulsus
433
pulvis
(г) интермиттирующий пульс, ( e) inter
mittent pulse, (f) pouls intermittent, (d)
aussetzender Puls, (syn) pulsus defi
ciens.
p. irregularis : (b) неправилен пулс—
когато отделните пулсови удари не след
ват през равни интервали, аритмия ; об
хваща pulsus* inaequalis и pulsus* arhyth-
micus ; виж extrasystole, (г) непра
вильный пульс, (е) irregular pulse, (f)
pouls irrégulier, (dï unregelmäßiger
Puis.
p. irregularis perpetuus : -»arhythmia
absoluta, fibrillatio atriorum.
p. irregularis respiratorius : диха
телна аритмия — при вдишване пулсът
става по-бърз и по-малък, а при издиш
ване — по-бавен и по-голям ; ритъмът
при дихателната аритмия се регулира
от синусовия възел под влияние на п.
vagus ; син. arhythmia respiratoria.
p. magnus : (b) голям пулс — пулс
с голяма пулсова вълна, при душевни
вълнения, телесни усилия, трескави съ
стояния и при хипертрофия на левия
вектрикул ; противоположен на pulsus*
parvus, (г) большой пульс, (е) large full
pulse, (f) pouls ample, (d) großer Puis.
p. mollis: (b) мек пулс. (г) мягкий
пульс, (е) soft puise, (f) pouls mou. (d)
weicher Puis.
p. paradoxus : (b) парадоксален пулс—
при вдишване пулсовите вълни се нама
ляват или изчезват, а при издишване се
уголемяват или появяват отново ; най-
често при фиброзен медиастиноперикар-
дит, но се среща и при левостранен во
ден плеврит, ( г) парадоксальный пульс.( е)
paradoxical pulse, Kussmaul’s pulse, (f)
pouls paradoxal, signe de Griessinger-
Kussmaul. (d) paradoxer Puls, Kussmaul
scher Puls.
p. parvus : (b) малък пулс — c малка
пулсова вълна, при аортна стеноза, ми-
трална стеноза, сърдечна слабост, син
коп и пр. ; противоположен на pulsus*
magnus, (г) малый пульс, (е) small pulse,
(f) pouls serré, (d) kleiner Puis.
p. plenus: (b) пълен пулс, при ери-
тремия. (г) полный пульс, (е) full pulse,
(f) pouls plein, (d) voiler Puis.
p. rarus : (b) бавен пулс, виж brady
cardia ; противоположен на pulsus* fre
quens. (г) редкий пульс, (е) slow pulse,
(f) pouls ralenti, (d) verlangsamter Puis,
Bradykardie, (sy n) bradycardia,
p. regularis : (b) правилен пулс —
когато пулсовите удари следват през
равни интервали, ( г) правильный пульс.
(e) regular pulse, (f) pouls régulier, (d)
regelmäßiger Puis.
p. tardus : (b) полегат пулс — пулс
c бавно изкачваща се и бавно спадаща
пулсова вълна, при аортна стеноза, ( г)
вялый пульс, медленный пульс, (е) slow
prolongeted pulse, (f) pouls prolongé, (d)
gedehnter Puls.
p. trigeminus: (b) пуле на тройки,,
троен пулс — пулс, при който след
всеки три пулсови удара следва интер
вал, по-дълъг от другите два интервала
(последните два удара са екстрасистоли)=
trigeminia. (г) пульс группами в три
удара, (е) trigeminal pulse, (f) pouls
trigéminé. (d) dreischlagiger Puis, (syn)
trigeminia.
p. venosus : (b) венозен пулс ; наблю
дава ce особено на югуларната вена ;
положителен венозен пулс, който ce
вижда и напипва синхронно със сърдеч
ния удар ( = синхронен с пулса на ка-
ротис), имаме най-често при инсуфиииен-
ция на трикуспидалната клапа (при сла
бост на десния вентрикул) и др. (г)
венный пульс, (е) venous pulse, (f) pouls
veineux, (d) Venenpuls,
pulv.: pulvis*; ськр. в рецепти.
pulv. adsp. : pulvis* adspersorius ; съкр.в
рецепти.
pulveres, mfpl : -* pulvis,
pulv. gross. : pulvis grossus, едър прах
(сито No IV); ськр. в рецепти.
pulverisatio, -onis, / {pulvis*] : (b) пулве-
ризация, пулверизиране: 1. превръщане
в прах, стриване ; 2. превръщане (раз
пръскване) на течност на ситни като пра
шец капчици, (r) 1. измельчение в поро
шок ; 2. распыление, пульверизация, (е)
1. pulverization : 2. nebulizntion, spraying.
(f) 1. pulvérisation, réduction en poudre ;
2. pulverisation, (d) 1. Pulvern, Zerrei-
bung ; 2. Pulverisierung, Zerstäubung.
pulvinar,
- a ris, n [ = възглавница]: (b)
пулвинар — задната (каудалната) част
на thalamus* (г) пульвинар. (е) id. (f)
id. (d) id.
pulvis, -eris, m (pl pulveres)[= прах]: (b)
прах : 1. превърнати на прах (чрез
счукване, стриване или смилане) лекар
ствени вещества ; 2. отделна доза от
лекарство на прах, свита в хартия, (г)
1-2. порошок, (е) 1-2. powder, (f) 1.
poudre; 2. paquet, (d) 1. Pulver; 2 Ein
zelpulver.
2S Медицинска терминология
pulvis
434
punctum
p. adspersorius [acUspergere, pp. a(d)-
spersus, поръсвам, посипвам] : прах за
посипване (ликоподиум) на прясно при-
готвени пилюли, за да се попречи на
слепването им или пък прах за посип
ване на кожата, съставен по рецепта
(напр. при изпотяване на краката),
p, aërophorus : -> pulvis effervescens,
p. effervescens : (b) шумящ прах,
който при разтваряне развива въгледву-
окис ; съдърж а обикновено natrium bi-
carboniciim и acidum tartaricum в отно
шение 1 : 1. (г) шипучий порошок, (е)
effervescent powder, (f) poudre efferves
cente. (d) Brausepulver, (syn) pulvis
aërophorus.
p. subtilissim us : съвсем ситно стрит
прах.
pulv. subt. : pulvis subtilis, средно
стрит прах (сито No V); съкр. в рецепти.
.puncta« njpl : —►punctum,
punctio« -onis, / [pungere, pp, punctus,
бода, убождам] : (b) пункция, пунктира
не — пробождане с канюла (игла) или
троакар за изваждане на патологично
насъбрана течност от телесна или но
вообразувана кухина и др. с диагности
чна (виж по-долу p. exploratoria) или
лечебна цел ; виж също paracentesis, (г)
пункция, прокол, (е) paracentesis, punc
ture, tapping (pop.), (f) ponction, piqûre,
(d) Punktion, Einstich.
p* abdominis : -> paracentesis abdo
minis.
p. exploratoria [ex-plorare изследвам,
разузнавам] : (b) пробна пункция —
пунктиране с канюла (игла) или троакар
на кухина или тумор, за да се провери
съществуването на течност или газ и
естеството им. (г) пробный прокол, (е)
exploratory puncture, (f) ponction explo
ratrice. (d) Probepunktion.
p. lumbalis : (b) лумбална пункция —
вкарване на специална канюла в гръб
начния канал между III и IV лумбален
прешлен за получаване на гръбначно
мозъчна течност с диагностична и ле
чебна цел. ( г) поясничный прокол, люм
бальная пункция, спинномозговая пунк
ция. (е) lumbar puncture, spinal puncture,
r(h)achi(o)centesis, Coming's puncture,
Quincke’s puncture, (f) ponction lombaire,
rachicentèse. (d) Lumbalpunktion, Len
denstich. (syn) r(h)achicentesis.
p. pleurae: (b) пункция на плеврата,
плеврална пункция — пунктиране на
плевралното пространство с игла или
троакар за източване на патологично
насъбрана течност (ексудат и пр.) ; срв.
punctio thoracis, (г) прокол плевральной
полости, (e) pleurocentesis, pleuracentesis.
(f) ponction pleurale, thora(co)centèse.
(d) Pleurapunktion, Thorakozentese. (syn)
pleurocentesis, paracentesis pleurae.
p. sternalis (Arinkin) [A. И . Аринкин,
съв. хемлтолог, 1876—1948] : (b) стер-
нална пункция, метод на Аринкин —
пункиия на гръдната кост със специална
игла за вземане на костен мозък за
микроскопско
изследване, (г) стер
нальная пункция, метод Аринкина. ( е)
sternal puncture, (f) ponction sternale,
(d) Sternalpunktion, Brustbeinpunktion,
Nadelpunktionsmethode nach Arinkin.
(syn) methodus Arinkini.
p. suboccipitalis: (b) субокшшитална
пункция, цистернална пункция — пунк
тиране на cisterna cerebellomedullaris
(с. magna) през ligamentum atlantoocci
pitale за намаляване на патологично по
вишено мозъчно налягане, за изследва
не на гръбначномозъчна течност или
за вкарване на контрастно средство при
миелография. (г) субокципитальный про
кол. (е) cisternal puncture, (f) ponction
sous-occipitale, ponction cisternale. (d)
Subokzipitalpunktion, Zisternenpunktion,
Okzipitalpunktion, Nackenstich.
p. thoracis : (b) пункция на гръдния
кош — пунктиране на гръдната кухина,
обикновено на плевралното пространство,
торакоцентеза, виж punctio pleurae, (г)
прокол грудной клетки, (е) thoracocen
tesis, thoracentesis, tapping the thorax,
(f) thoracentèse, thoracocentèse, paracen
tèse thoracique, ponction du thorax, (d)
Thorakozentese, Bruststich, Punktion der
Brusthöhle, (syn) thoracocentesis, para
centesis thoracis.
p. vesicae urinariae : (b) пункция на
пикочния мехур, (г) прокол мочевого
пузыря, (e) puncture of the bladder, (f)
ponction de la vessie, (d) Harnblasen
stich, Blasenpunktion.
punctum« -i, n (pL puncta) [pungere \ ] :
(b) точка, пункт, (г) точка, пункт, (е)
point. (!) point, (d) Punkt.
p. caecum: сляпо петно на ретината,
виж papilla nervi optici.
p. dolorosum (pL puncta dolorosa) :
(b) болезнена точка — една от няколко-
то точки по протежението на един нерв,
болезнени при натиск, при невралгия,
точка на Валё(УаИеТх). ( г) болевая точ ка.
punctum
435
purpura
(e) painful point, Valleix point, (f) point
douloureux, point de Valleix. (d) Schmerz
punkt, Druckpunkt, Schmerzdruckpunkt,
(syn) punctum Valleix.
p. proximum : (b) най-близка точка—
най-близката точка на ясно зрение, (г)
ближайшая точка (ясного зрения), (е)
near point, id. (f) id.,
point rapproché,
(d) Nahpunkt, id.
p. remotum [re-tnovëre, pp. remotus,
отдалечавам]: (b) далечна точка — най-
далечната точка на ясно зрение без по
мощта на акомодацията, ( г) дальнейшая
точка (ясного зрения), (е) far point, id.
(f) id., point éloigné, (d) Fernpunkt, id.
pupilla,
- ae, / [умал. от pupa момиче,
кукла] : (b) лупила — зеница, гледеи :
кръглият отвор в центъра на ириса, (г)
зрачок, (е) pupil, id. (f) pupille, (d)
Pupille, Sehloch.
pupillaris, -e [ t ] : (b) пупиларен, пупи-
лен — отнасящ с ед о зеницата, зеничен.
(г) зрачковый, ( е) pupi!(l)ary. (f) pupil
laire. (d) pupillar, Pupillen-,
pur. : purum (виж purus) ; съкр. в рецепти.
purgantia (remedia), nipl [purgare чистя,
очиствам] : (b) пургативи — очистителни
лекарствени средства (силно действува
щи); срв. laxantia, (г) (сильные) слаби
тельные средства, (е) cathartics, purga
tives, purges.(f) purgatifs.(d) Abführmittel
(stark wirkende), (syn) purgativa,
purgatio, -onis, / [ t ] : (b) очистване —
предизвикване изпразване на чревното
съдържание, (г) очищение, (е) purgation,
purging, catharsis, (f) purgation, purge,
(d) Abführen, Reinigung,
purgativa, njpl : —►purgantia,
purgativum, -i, n : -►purgativa,
puriss. : purissimum (superi, от purum, виж
purus), най-чист; съкр. в рецепти.
Purkinje’ fibrae [J. E. Purkinje, чешки фи
зиолог и анатом, 1787— 1869]; (b) влак
на на Пуркинйе, виж при fasciculus a t
rioventricularis. (г) волокна Пуркинье. (е)
Purkinje’s fibers, (f) réseau sous-endocar-
dique de Purkinje, (d) Ptirkinjesche
Fasern.
purpura, -ae, / [= пурпурна мида, пур
пурна боя] : (b) пурпура, кръвопетниста
болеет — появяване на кръвоизливи в
кожата и лигавиците на големина обик
новено колкото главичката на карфица,
рядко до големината на длан, всл. на
ненормална пропускливост на капиляри
те ; пурпурните петна имат различно
червен цвят ; причини : токсично капи
лярно увреждане от лекарства (хинин,,
йод и др.), ухапвания от бълхи, от змии,,
инфекциозни заболявания (скарлатина,
петнист тиф, коремен тиф и др.), боле
сти на кръвта (левкемия, агранулоцитоза,
есенциална тромбопения, апластична ане
мия), недоимък на витамин С (скорбут и
др.) и пр. (г) пурпура, (е) id. (f) id. (d)
id., Blutfleckenkrankheit.
p. abdominalis (Henoch) : абдоминална
пурпура (Хенох) — вид пурпура (капи
лярна токсикоза), протичаща с повръща
не, чревни колики, кръвоизливи от чер
вата, ставни болки и температура ; най-
често в детска и юношеска възраст ;
виж също purpura rheumatica (Schönlein).
p. anaphylactica (Glanzmann) : аняфи-
лактична пурпура (Гланцман — атром-
бопеиична пурпура, дължаща се на
алергично увреждане на малките кръво
носни съдове ; клинично подобна на
purpura thrombopenica (Werlhof).
p. anaphylactoides : анафилактопдна
пурпура - - сборно понятие за purpura
abdominalis, purpura fulminans и purpura
rheumatica.
p. fulminans: светкавична, мълние
носна пурпура — твърде остра форма
на пурпура, водеща в няколко дни до
смърт, обикновено при септични инфек
ции ; своеобразна форма на капилярна
токсикоза.
p. haemorrhagica : -►purpura throm
bopenica sive thrombocytopenica (Werl-
hof).
p. rheum atica (Schönlein) : (b) ревма
тична пурпура, болест на Шьонлайн —
вид пурпура, протичаща с кръвоизливи
(петехии, екхимози),
температура
и
ревматопдни ставни подувания и болки ;
тази пурпура и purpura* abdominalis в
последно време се смятат за различни
прояви на една и съща основна болеет
(капилярна токсикоза), (г) ревматическая
пурпура, болезнь Шенлейна. (e) id., p e
liosis rheumatica, Schönlein’s disease. (»>
purpura exanthématique rhumatoïde, pur
pura rhumatismal, péliose rhumatismale*
maladie de Schönlein, (d) id., Schönlein-
sche Krankheit, (syn) peliosis rheuma
tica.
p. Schoenlein-Henoch : пурпура на
Шьонлайн-Хенох — включва p u r p u ra 1'
rheumatica и purpura* abdominalis ; ка
пилярна токсикоза, ревматична форма на
хеморагичната диатеза ; син. m orbus
Schoenlein-Henoch.
purpura
436
pyaemia
p. simplex : проста пурпура — точко
видни кръвоизливи само по кожата,
обикновено на подколеншшите, без други
смущения.
p. thrombopenica sive thrombocyto
penica (Werlhof) : (b) тромбопенична или
тромбоцитопенична пурпура, болест на
Верлхоф — характеризира се с перио
дично появяване на кръвоизливи по ко
жата и лигавиците, дължащи се на на
маляване на тромбоцитите до и под
30 000—40 000 на куб. мм (нормално
200 000—300 000). ( г) тромбоцитопени-
ческая пурпура, геморрагическая пурпура,
доброкачественная тромбоцитопения, ге-
могения, болезнь Верльгофа. (е) throm
bocytopenic purpura, purpura haemorrhagi
ca, land scurvy, Werlhof’s disease, (f) ma
ladie de Werlhof, purpura hémorragique.
(d) id., Werlhofsche Krankheit, essenzielle
Thrombopénie, (syn) morbus maculosus
Werlhofi, morbus maculosus haemorrha
gicus, purpura haemorrhagica, thrombo-
penia essentialis.
purulentus, -a, -um [pus*] : (b) пурулен-
тен—съдържащ или състоящ се от гной,
гноен, (г) гнойный, (е) purulent, (f) pu
rulent. (d) eitrig, purulent.
purus, -a,
- um : (b) чист, без примеси,
неподправен, ( г) чистый, безпримесный.
(e) pure, unadulterated, (f) pur. (d) rein,
unvermischt.
pus, puris, n : (b) гной— възпалителен
продукт, състоящ се от левкоцити, бак
терии и умъртвени клетки и тъканни
елементи, стопени от протеолитични и
хистолитични ферменте, изработвани от
микроорганизмите и левкоцитите ; ubi
pus, ibi evacua — гдето има гной, там
изпразнй, т. е. да се отвори (старо ос
новно хирургическо правило), ( г) гной.
(е) id., m atter, (f) pus, matière purulente,
(d) Eiter.
pus bonum e t laudabile [= добра
(гъста) и похвална гной] : израз, употре
бяван в миналото за гъстата жълтени
кава гной на обикновените абсцеси и
гранулиращи рани, считана, че показва
състояние на оздравяване ; противопо
ложна на течната, с мръсен цвят, воняща,
често примесена с некротични частици
гной при туберкулоза и гнилостно раз
лагане.
pustula, - а е ,/ [ = мехурче, пришка] : (Ь)
пустула — гнойно мехурче, гнойна пъп
ка, пришка. (г) пустула, гнойничок, (е)
pustule, pimple, (f) pustule, (d) Pustel,
Eiterbläschen.
p. m aligna : (b) синя пъпка, лоша
пъпка, сибирска язва, въглен — кожна
форма на антракса, виж anthrax, (г)
сибирская язва. (е) malignant pustule,
cutaneous anthrax, malignant carbuncle,
malignant (o)edema. (f) pustule maligne,
charbon externe, œdème malin, (d) Milz
brandkarbunkel, Milzbrandpustel, id.,
Hautmilzbrand.
pustulosis vacciniformis acuta : -*■erup
tio varicelliformis Kaposii.
pustulosus, -a, -um [pustula*] : (b) пусту-
лозен — покрит с пустули, с гнойни
мехурчета, (г) гнойничковый, пустулез
ный. (е) pustular, pustulous, blotchy, (f)
pustuleux, (d) mit Pusteln bedeckt, pus-
tulös.
putamen, -inis, n [ = черупка, люспа] : (b)
путамен — външната (латерална) част на
nucleus* lentiformis, (г) путамен. (е) id.
(f) id. (d) id.
putrefactio,
- o nis, / [putrefacere, pp. pu
trefactus. правя да изгние, от puter
гнил -f facere (facio) правя] : (b) путре-
факция — гниене, гнилостно разлагане :
разлагане на органичните, съдърж ащи
азот (главно белтъчини) съединения под
действието на бактерии, ( г) гниене,
гнилостное разложение, (е) putrefaction,
putrescence, decomposition, decay, rotten
ness. (f) putréfaction, putrescence, dé
composition. (d) Fäulnis, Fäule, Verwe
sung. (syn) putrescentia,
putrescens, gen.
- e ntis [putrescere започ
вам да гния, от puter гнил] : (b) гниещ,
започващ да гние, загниващ, подлагащ
се на гнилостно разлагане, ( г) гниющий,
загнивающий, (е) putrescent, putrefying,
rotting, ff) putrescent, (d) faulend,
putrescentia, -ае, / [ t ] • гниене, виж pu
trefactio.
putridus, -а, -um fputer гнил] : (b) путри-
ден— гнил, гнилостен; путридни въз
будители, гнилостни бактерии — при
чинители на гнилостното разлагане,
респ. на путридната инфекция, предимно
анаеробни бактерии (Вас. putrificus,
анаеробни стрептококи, анаеробни ста-
филококи и др.) ; виж infectio gazosa ;
срв. pyogenes, (г) гнилой, гнилостный,
(е) putrid, decayed, rotten, (f) putride,
putréfié, pourri, (d) faulig, putrid,
pyaemia, -ae,/]ît:)ov pyon гной+ afp a haima
кръв] : (b) пиемия (буквално гноекръ-
вие) — сепсис с метастази, метастази-
ращ сепсис, обща гнойна инфекция
pycnolepsia
437
py le thrombosis
протичаща с образуване на метастатични
абсцеси; виж sepsis (1). (г) пиемия
(букваль но гноекровие), (е) py(a)emia.
(f) pyoliémie, pyémie, infection purulente.
(d) Pyämie, metastasierende Sepsis,
pycnolepsia, -ae, / [xuxvôg pyknos гъст,
многоброен + Xf)<jxç lep si s хващане, при-
стъй] : (b) пикнолепсия — чести (до 100
и повече на ден) пристъпи с кратко
трайна (5—60 секунди) загуба на съзна
нието, отмятане главата назад и обръ
щане очите нагоре и др.,
без гърчове,
най-честоудецаот4до7г.; покли
нична картина близки до petit mal, с
неизвестна етиология, ( г) пикнолепсия.
(e) pycnolepsy. (f) pycnolepsie. (d) Pyk-
nolepsie, Friedmannsche Krankheit.
pycnosis,
- is, / [xoxvôç f гъст, сгъстен,
плътен) : (b) пикноза — сгъстяване,
уплътняване на клетъчните ядра и на
маляване на големината им всл. на
резорбиране на течните им съставни
ч асти, обикновено придружено от по-
интензивно оцветяване на хроматина, (г)
пикноз. (е) id. (f) pycnose. (d) Pyknose.
pyelectasia, -ae, / [xûsXoç pyelos корито -j-
Êxtaatç ektasis разтягане] : (b) пиелекта-
зия — разширяване на бъбречното ле-
генче. (г) расширение почечной лоханки,
(е) id., pyelectasis, nephrectasia. (f) pyél-
ectasie. (d) Pyelektasie.
pyelitis, -tidis, / [tojeXoç f + -itis = въз
паление] : (b) пиелит — възпаление на
бъбречното легенче всл. на бактериална
инфекция, най-често причинена от Bact.
coli (особено при кърмачета и жени),
освен това от стафилококи, стрептококи
и др. ; счита се, че чисти форми пиелит
не съществуват, понеже възпалителният
процес в по-гол яма или по-малка сте
пен скоро преминава и върху бъбречния
паренхим, т. е. получава се pyelonephri
tis*. (г) пиелит, (е) id. (f) pyélite. (d)
id., Nierenbeckenentzündung.
p. calculosa г (b) калкулозен пиелит —
пиелит всл. на бъбречни камъни, (г)
калькулезный пиелит, (е) id. (f) pyélite
calculeuse. (d) id.
p. gravidarum : (b) пиелит y бремен
ните — често бактериално възпаление
през втората половина на бременността,
обикновено на дясното бъбречно легенче.
(г) пиелит беременных, (е) id., pyelitis
of the pregnancy, (f) pyélite gravidique,
(d) id., Schwangerschaftspyelitis.
pyelocystitis, -tidis, / [rcüeXog f + xûat'.ç
kystis (пикочен) мехур \ -\ - -itis = възпа
ление] : (b) пиелоцистит —едновременно
възпаление на бъбречното легенче и на
пикочния мехур ; по-употребим е терми
нът cystopyelitis*. (г) пиелоцистит. (е)
id. (f) pyélocystite. (d) Pyelozystitis.
pyelographia, -ae, / [xôeXoç f -f
grapho рисувам, пиша] : (b) пиелогра
фия — рентгенография на бъбречното
легенче и уретера след изпълването им
с контрастно средство, вкарано с помощ
та на уретерен катетър = ретроградна
пиелография (p. retrograda sive tran sve
sicalis); за ренозна пиелография (p. ex
cretoria) виж urographia. (г) пиелография,
(е) pyelography, (f) pyélographie. (d)
Pyelographie.
pyelolithotomia, -ae, / [xûeXoç f -|- Xtftoç
lithos камък +
tome рязане, раз
рез] : (b) пиелолитотомия — оперативно
отваряне на бъбречното легенче с от
страняване на камък или камъни, (г)
пиелолитотомия. (е) pyelolithotomy. (f)
pyélolithotomie, (d) Pyélolithotomie.
pyelonephritis, -tidis, / [xûeXoç j -f vecppiç
nephros бъбрек -{ - -itis ^възпаление] : (b)
пиелонефрит — възпалително заболява
не на бъбречното легенче и на бъбреч
ния паренхим всл. на възходяща, хема-
тогенна, лимфогенна или низходяща ин
фекция. ( г) пиелонефрит, (е) id. (f)
pyélo-néphrite. (d) id. (syn) nephro-
pyelitis.
pyelotomia, -ae, / [xùeXoç f -f-
torne
рязане, разрязване] : (b) пиелотомия —
оперативно отваряне на бъбречното ле
генче. (г) пиелотомия, (e) pyelotomy. (f)
pyélotomie, (d) Pyélotomie, Nierenbecken
schnitt.
pylephlebitis, -tidis, f [xùXtj pyle врата,
порта -f <рХёф, tpXeßög phleps, phlebos,
вена -f-
- itis = възпаление] : (b) пиле-
флебит — остро гнойно възпаление на
vena* portae и разклоненията й, напр.
при гноен апендицит, дизентерия, абс
цес на черния дроб и др. ; довежда до
pylethrombosis*.
(г) пилефлебит.
(е)
id. (f) pyléphlébite. (d) Pfortaderent
zündung, id. (syn) phlebitis venae
portae.
pylethrombosis, -is, / [twXkj | + üpiaßog
thrombos съсирена кръв, съсирек] : (b)
пилетромбоза — тромбоза на vena* por
tae ; виж pylephlebitis, (г) пилетромбоз.
(e) id. (f) pyléthrombose. (d) Pfortader
thrombose, Pylethrombose. (syn) throm
bosis venae portae.
pyloricus
438
pyonephrosis
pyloricus,- a , -um [pylorus*] : (b) пило-
рен, пилоричен — отнасящ се до или
принадлежащ на пидора, ( г) пилориче
ский. (е) pyloric, (f) pylorique. (d)pylo -
risch, Magenpförtner- .
pylorospasmus, -i, m [pylorus* + oicao^ôç
spasmos спазъм, гърч] ; (b) пнлороспа-
зъм — спазъм на пилора: 1 . спазмо-
дично свиване на пилорната мускулату
ра, предизвикващо непостоянно стесня
ване на пилора всл. на язва, рак и др. ;
2. заболяване у кърмачета (невроза),
проявяващо се с повръщане още от
рождение, докато при пилорната стеноза
повръщането започва най-често от дву
седмична възраст,
(г)
пилороспазм,
спазм привратника, (е) pylorospasm . (f)
pylorospasme, (d) id.
pylorostenosis, -is, / [pylorus* -f axevéç
s tén os тесен] : (b) пилоростеноза — сте
ноза на пилора, пилорна стеноза : 1 . сте
сняване на пилора до пълната му непрохо
димост всл. на ръбцово свиване при язва
(доброкачествена стеноза) или всл. на
тумор, най-често ра к; 2. заболяване у
кърмачета (вродена хипертрофична пи
лорна стеноза), предимно при момчета,
появяваща се с повръщане през H —
III седмица след раждането ; повръща
нето идва внезапно, на струя като от
фонтан, веднага след хранене или ня
колко минути след това. (г) пилоросте-
ноз, сужение привратника, (е) id., pylo -
ristenosis. ( о sténose du pylore, (d) Py-
lorostenose. (syn) stenosis pylori.
pylorus, -i, m [xuXwpdç pyloros вратар,
страж на градска порта ; пил op, от хбА
pyle врата, порта -|- oupcg uros страж,
от opcto) ho ra o виждам, гледам] : (b) пи-
лор — изход на стомаха, мястото на
преминаването му в дванадесетопръстно
то черво, (г) привратник желудка, пи
лорус. ( е) id., pyloric orifice, (f) pylore,
(d) id., (Magen) Pförtner, M agenausgang.
pyo- [tcùov= TîOov pyon гной] : в съставни
думи означава нагнояване или наби
ране на гной, гноен.
pyocele, -es, / [tcôov \ + щЪ\ kele тумор,
кила] : (Ь) пиоцеле — набиране на гной
в tunica vaginalis propria testis, нагно
ило хидроцеле. (г) пиоцеле, (е) id. (!)
pyocèle. (d) Pyozele, vereiterte Hydro-
zele.
pyocolpocele, -es,/[xüov f -f v.iX%o^kolpos
пазва (влагалище) -f xïjXtj | ] : (b) пио-
колпоцеле — изпъкване, издуване на
задната влагалищна стена всл. на гной
в коремната кухина (Douglasi* absces
sus). (г) пиокольпоцеле. ( е) id. (!) pyocol-
pocèle. (d) Pyokolpozele.
pyocolpus, -i, m [rcôov | + xôbccç f ] : (b)
пиоколпус — събиране на гной във вла
галището при атрезия на същото, (г)
пиокольпос. (e) pyocolpos. (!) pyocolpos.
(d) Pyokolpos. (syn) pyocolpos.
pyocyaneum Bacterium: -+ Bacterium
pyocyaneum.
pyoderma, -atis, n: -> pyodermia.
p. gangraenosum : -► ulcus phage
daenicum.
pyodermatitis, pyodermitis, -tidis, / :
pyodermia.
pyodermia, -ae, / [xûov pyon гной -f tèpix
derma кожа] : (b) пиодермия, пиодер-
мит — сборно название за остри и хро
нични повърхностни (епидермални) и по-
дълбоки (епидермо-дермални и хиподер-
мални) гнойни възпаления или заболя-
вания на кожата и придатъците и, при
чинени обикновено от пиогенни сгафи-
лококи и стрептококи, напр. folliculitis*,
sycosis* staphylogenes, impetigo*, hidr
adenitis^ и др. ( г) пиодермия, пиодермнг.
(e) id.,
pyodermatitis, pyodermitis, руо-
dermatosfs, pyoderma, (f) pyodermie, pyo-
dermite. (d) Pyodermie, (syn) pyodermi
tis, pyodermatitis, pyoderma.
p. superficialis bullosa pemphigo
ides neonatorum:
pemphigus neo
natorum.
pyogenes, gen.
- is [tcùov\ -f
-pEVr,ç -genes*
произлязъл] : (b) пиогенен — гноеро
ден : предизвикващ гноене, образуващ
гной ; предизвикан от гной или от на
гнояване ; пиогенни възбудители, пио
генни бактерии, причиняващи нагноява
не, гноясване : главно стафилококи и
стрептококи, освен това пневмококи, ме-
нингококи, гонококи, Bact. pyocyan eu m ,
Bact. coli и др. ; пиогенна инфекция :
инфекция с пиогенни бактерии, аеробна
инфекция, гнойно възпаление ; срв. put
ridus. (г) пногенный, гноеродный, (е)
pyogenic, pyogenetic, pyogenoiis. (!) pyo
gène. (d) pyogen.
pyometra, -ae, / (nuov f -f ji^xpa metra
матка] : (b) пиометра — набиране на
гной в кухината на матката, ( г) гной в
матке, (е) id. (!) pyomètre, pyométrie.
(d) id.
pyonephrosis, -is, / [tcûov \ -f vecppôç neph
ro s бъбрек] : (b) пионефроза — раз
ширение на бъбречното легенче и чаш
ките, изпълнени с гной, при съществу-
pyoovarium
439
pyretotherapia
ващо затруднение в оттичането на ури
ната ; най-често при бъбречни камъни,
туберкуло за или вторично след инфек
тирана хидронефроза. ( г) пионефроз, ( е)
id. (f) pyonephrose, (d) Pyonephrose,
Nierenvereiterung, (syn) nephropyosis.
pyoovarium, -ii, n [xuov [ -f ovarium яйч
ник] : (b) пиоовариум — образуване на
гной в яйчника, абсцес на яйчника, ( г)
гной в яичнике, (e) id. (f) pyovaire. (d)
Eierstockvereiterung, Pyovarium.
pyopericardium, -ii, n [rcùov j -f теерСperi
около -h xapöfa kardia сърце] : (b) пио-
перикард — събиране на гной в сър -
цевата торбичка, (г) гной в сердечной
сумке, (е) id. (f) pyopéricarde. (d) Pyo-
perikard.
pyophthalmia, -ae, / [xuov | -f
ophthalmos око] : (b) пиофталмия —
гнойно възпаление на окото, ( г) гной
ное воспаление глазного яблока, ( е) id.,
pyophthalmitis. (f) pyophtalmie, (d)
Pyophthalmus. (syn) pyophthalmus, py
ophthalmitis.
pyophthalmitis, -tidis, / , pyophthalmus,
- i, m : -> pyophthalmia.
pyopneumothorax, -acis, ni [xüov pyon
гной -f xveôpa pneurna въздух + ^a>paÇ
thorax гръден кош] : (b) пиопневмото-
ракс — наличност на въздух (или газ)
и гной в плевралното пространство,
обикновено след пробив на туберкулоз
на каверна, ( г) пиопневмоторакс. (е) id.
(!) id. (d) id.
pyoptysis, -is, / [x*jov I H- tûtûsiç ptysis
плюване, изхранване] : (b) пиоптиза —
Г гнойна експекгорация, отделяне на гной
ни храчки, изкарване на гной при каш
ляне, изхрачване на гной. (г) выделе
ние гнойной мокроты, выкашливание
гноя, отхаркивание гноя, (е) id. (!) руо-
ptysie. (d) Pyoptyse, Eiteraushustung.
pyorrhoea, -ae, / [x-jov | -f- <5oi\ rhoe те
чение] : (b) пиорея — отделяне или те
чение на гной, гноетечение, (г) пио-
р(р)ея, гноетечение, (e) pyorrh(o)ea. (!)
pyorrhée, (d) Pyorrhoe, Eiterfluß.
p. alveolaris : (b) алвеоларна пиорея —
отделяне на гной от зъбната алвеола ;
днес изоставен термин, виж parodonto
sis. ( г) альвеолярная пиор(р)ея. (е) id.,
Riggs’s disease, parodontal disease, Fau-
ch ard’s disease, parodontitis, paradentosis.
(f) pyorrhée alvéolaire, alvéolyse, para-
dentose, maladie de Fauchard. (d) Al
veolarpyorrhoe, Eiterausfluß aus dem
.Zahnfach.
pyosa1pinx,-ingis, / [tcuov | -f
sa l
p i n x тръба] : (b) пиосалпинке — на
биране на гной в маточната тръба, пре
върната в гнойна торба туба ; виж sac-
tosalpinx. (г) пиосальпинкс. (е) id., pus-
tube. (f) id. (d) id.
pyothorax, -acis, m [tuuov \ -} -
thorax
гръден кош] : пиоторакс — гной в плев-
ралиото пространство, гноен плеврит,
виж empyema pleurae,
pyovarium, -ii, n : -► pyoovarium.
pyramidalis, -e [pyramis*] : (b) пирами
ден — имащ формата на пирамида, от
насящ се до пирамидата (виж pyramis) ;
пирам иден път (tractus* corticospinalis
sive pyramidalis) : пътят на моторните
нерви от главния мозък през гръбнач
ния мозък, пътят на волевите движения,
(г) пирамидальный, ( е) pyramidal, (f)
pyramidal, (d) pyramidal : pyramiden
förmig, zur Pyramide gehörend,
pyramis, -idis, / [xupxjifç] : (b) пирамида :
1. пирамидата на продълговатия мо
зък — pyramis medullae oblongatae; 2.
пирамидата на слепоочната кост — py
ramis (ossis temporalis) (INA) = pars pet
rosa ossis temporalis (BNA, PNA). (r)
пирамида, (e) pyramid. (!) pyramide, (d)
Pyramide.
pyretica (remedia), njpl [| ] : (b) пирети-
ци, пиретични лекарства — лекарствени
средства, предизвикващи треска, напр.
pyrifer и др.,
прилагани за pyretothera
pia*. (г) лекарственные средства, вызы
вающие лихорадку, (е) pyreties. (!) ру-
rétiques. (d) id., fiebererzeugende Mittel,
pyreticus, -a, -um [jwpzxôç pyretos горе
щина, треска, от %öp, xupôç руг, pyros,
огън] : (b) пиретичен — трескав, фебри-
лен, правещ температура, с температу
ра ; отнасящ се до треската, (г) лихора
дочный. (е) pyretic, feverish, febrile, ру-
rectic. (!) pyrétique. (d) Fieber-,
руге-
tisch.
pyretotherapia, -ae, / [rcupgTôç f+{tepx7te'x
therapeia лечение] : (b) пиретотерапия,
пиротерапия — пирогенна терапия : ле
чение чрез интермитентно изкуствено
повишаване температурата на тялото
(febris* curativa), напр. посредством диа
термия или инокулиране на малария, по-
специално чрез инжектиране на предиз
викващи треска вакцини, напр. pyrifer и
др. (г) пиротерапия, пиретотерапия, пи
рогенная терапия, (e) pyretotherapy. (!)
pyrétothérapie. (d) Fieberbehandlung,
pyrexia
440
quantum
Fiebertherapie, Heilfieber, (syn) pyro-
therapia.
pyrexia,
- a e, / [nupsaaw pyresso имам
треска, от тсОр, nvpôç | огън + вхш echo
имам] : (Ь) пирексия — трескаво или
фебрилно състояние, виж febris (1) и
status febrilis, (г) лихорадочное состоя
ние, пирексия. (е) fever, id. (f) pyrexie,
état fébrile, (d) Fieber, Fieberziistand,
Pyrexie.
p, artificialis : —►febris curativa.
pyrogenes, gen.
-is [яОрpyrf огън +
“ïsvijç -genes* произлязъл] : (b) пироге
нен : 1 . повишаващ телесната темпера
тура, предизвикващ треска ; 2. предиз
викан от треска, от повишена темпера-
тура. (г) 1-2. пирогенный, (е) 1. pyreto-
genetic, pyretogenic, pyrogenic, pyreto-
genous ; 2. pyretogenous. (f) 1. pyréto-
gène, pyrogène, (d) 1. fiebererzeugend,
fiebererregend, pyrogen,
pyroplasma, pyroplasmosis jHe от [яОр
pyr t, а от pirum круша (плод)]: -> pi-
roplasma, piroplasmosis.
pyrosis, - is, / [icûpwotç горене, горещина,,
от Tcöp руг огън] : (b) пирозис — сго-
руха, сгоревина: чувство на парене и
горене в епигастриума и хранопровода
с кисело оригване всл. на проникване на
стомашно съдържание в областта на
кардията и долната част на хранопро
вода при разлагания в стомаха, напр.
на мастни киселини; наблюдава се при
хиперацидитет, но и при анаоидитет ;
виж също glossopyrosis, (г) изжога, (е)
id., heartburn, water-brash, brash, (f) id.,,
brûlure épigastrigue, aigreurs.(d) Sodbren
nen, Magenbrennen, id.
pyrotherapia, -ae, / [itöp t -F ftepaitela the-
rapeia лечение] : -*■ pyretotherapia.
pyuria, -ae, / [nùov pyon гной -f- oupov
uron урина] : (b) пиурия — отделяне на
гной с урината при цистит, пиелит и пр.
(Bact. coli, Proteus vulgaris и др.). (г)
“ пиурия, (e) id. (f) pyurie. (d) Pyurie.
Q
Q-febris î - * febris Q.
q. J. : quantum* libet ; съкр. в рецепти
q. s. : quantum* satis ; съкр. в рецепти.
q, suff. : quantum* sufficit ; съкр, в ре
цепти.
quadrangularis,
-е ]quattuor четири +
angulus ъгъл] : (b) четириъгълен. (г)
четырехугольный, (е) quadrangular, (f)
quadrang ulaire. (d) viereckig, vierwin
kelig.
quadrans, -antis, m [quadrare, pp. quad
ratus, правя четириъгълен] ; (b) квад
рант — четвърт част, четвъртина от
кръг, напр. горен външен квадрант на
седалището (при мускулни инжекции в
седалището), квадранти на тъпанчето
и пр. (г) четверть круга, квадрант, (е)
quadrant, (f) quadrant, (d) Quadrant,
Kreisviertel.
quadratus, -a, -um [j ] : (b) квадратен, c
четири еднакви страни, ( г) квадратный.
(e) quadrate, square, (f) quadratique, (d)
quadratisch.
quadriceps, gen, -cipitis [quattuor четири
+ caput глава] : (b) квадрицепс — имащ
четири глави, четириглав, напр. m. quad
riceps femoris, (г) четырехглавый, (е) id.
(f) quadricéphale. (d) vierköpfig,
quadrigeminus, -a, -um [quattuor t ge
minus близнак] : (b) четворен, напр. cor
pora* quadrigemina, (г) четверной, (е)
quadrigeminal, fourfold, (f) quadriju
meau, quadrigéminé. (d) vierfach,
quadriplegia, -ae, / [quattuor j + гсЯт^-р?
pleg e удар, поражение] : квадриплегия —
парализа на четирите крайника ; по пра
вилно tetraplegia*.
qualitativus, -а,
- um [qualitas качество] :
(b) квалитативен — качествен, отнасящ
се до качеството, ( г) качественный, (е)
qualitative, (f) qualitatif, (d) qualitativ,
quantitativus,
- a, -um [quantitas количе
ство] : (b) квантитативен — отнасяш ce
до количеството, количествен, (г) коли
чественный. (е) quantitative, (f) quanti
tatif. (d) quantitativ.
quantum, -i, n [quantus колко голям ?
колко много ?] ; (Ь) колко, колкото (за
количество), (г) сколько, (е) how much.
(О combien. (d) wieviel.
q. libet [libet угодно е] ; (b) колкото
искаш, колкото се желае ; съкратено в
рецепти q. 1. (г) сколько угодно. (е)
as much as is desired. (О à volonté, (d)
soviel beliebt.
q. satis [sßtfs достатъчно]: (b) кол
кото е достатъчно, колкото е необходи
мо ; съкратено в рецепти q. s. (г)
сколько нужно, сколько потребуется, (е)
as much as suffices, (f) quantité suffi
sante. (d) genügend viel.
rabies
•quantum
441
q.
sufficit [suf-ficëre (sufficio) дос
татъчен съм, стигам] : (b) колкото е до
статъчно, колкото стига; съкратено в
рецепти q. suff. (г) сколько нужно, (е)
as much as suffices, as much as needed,
(f) quantité suffisante, (d) so viel wie
nötig.
q.
v is [velle (volo) искам, желая]: (b)
колкото желаеш ; съкратено в рецепти
q. V. (г) сколько угодно. (е) as much
as you like, (f) à volonté, (d) so viel du
w illst, nach Belieben.
•quaque hora : (b) всеки час ; съкратено
q. h . (г) каждый час. (е) every hour, (f)
toutes les heures, (d) stündlich.
<quartana, -ae, / [quartanus отнасящ ce или
принадлежащ към четвъртия (ден)] : -+
malaria quartana.
' quartus,
-а, -um : <w четвърти. (г) че
твертый. (е) fo urth, (f) le (la) quatrième,
(d) der (die, das) vierte.
<querulen$, - en tis, m f [querulus оплакващ
ce, роптаещ, от queri (queror) оплаквам
ce] : (b) кверулант — човек, оплакващ
се постоянно, постоянно недоволен, ви
наги подозрителен, оплакващ се от ло
шо лечение или че е лошо разбран,
лесно разгневим и неудовлетворим от
каквото и да е. (г) кверулянт. (е) queru-
lent. (!) sujet quérulateur, sujet proces
sif. (d) Querulant.
Quicki methodus [A. / . Quick, амер. ле
кар, роден 1894]: (b) метод на Квик за
определяне на протромбиновото време—
определяне на времето, което е необхо
димо за съсирването на кръвна плазма
при прибавяне на активна тромбокиназа,
от което се изчислява съдържанието на
протромбина в плазмата ; виж протром-
биново време при prothrombinum. (г)
метод Квика, (е) Quick's method, (f)
méthode de Quick, (d) Quicksches Ver
fahren.
quies, -etis, / : (b) почивка, отдих; opti
mum medicamentum quies est — най-
доброто лекарство е почивката, (г) от
дых. (е) rest, repose. (f) repos. (d) Rast,
Erholung, Ruhe.
Quinckei oedema [H. / . Quincke, герм,
лекар, 1842—1922] :
oedema angio
neuroticum .
quintana febris [quintanus отнасящ ce
към петия (ден)] : -► febris quintana.
quintus, -a, -um : (b) пети, напр. q. ner
vus = nervus* trigeminus, (г) пятый, (e)
fifth. (!) le (la) cinquième, (d) der (die,
das) fünfte.
quotidiana [ j ] :
malaria quotidiana ; за
quotidiana maligna виж при malaria quo
tidiana.
quotidianus, -a, -um [quot колкото + dies
ден] : (b) всекидневен, ежедневен, явя
ващ се всеки ден. (Г) ежедневный. (е)
quotidian, daily. (!) quotidien, journalier,
(d) täglich.
qu. V., q. V. : съкр. за quantum* vis.
R
Л. : l. radix"-, съкр. в рецепти ; 2. R.,
Rp. «-* recipe* съкр. в рецепти.
х : рентген, съкратено на бълг. р
—
ин
тернационална рентгенова единица, на
речена 1 röntgen : количеството рентге
нови или гама-лъчи, което чрез предиз
виканото от него корпускул ар но излъч
ване в 1 куб. см сух атмосферен въз
дух при 0°С и налягане 760 мм Hg
( --=1,293 мг въздух) произвежда такова
количество йони, които носят общо ко
личество електричество от двата знака,
равно по на електростатична единица.
Ra: химическият знак на radium*.
.r abies,
-ei, / [= бяс, ярост, от rabëre
(rabio) беснея, свирепствувам] : (Ь) бяс ;
хидрофобия — hydrophobia* (обичайният
латински термин на болестта у човека)—
остро инфекциозно заболяване, свойстве
но на кучешкия род (куче, вълк, лиси
ца и т. н.), предаващо се на други жи
вотни и на човека чрез ухапване или
посредством инфектираната слюнка при
контакт със заболели животни ; характе
ризира се с тонични гърчове на муску
латурата на гълтача (фаринкса), на гр ък
ляна и дихателните пътища с чувство
на задушаване, задух, силно слюнкоте-
ченпе и мъчителна жажда, без да може
болният да преглъща ( - страх от вода
виж hydrophobia), треска, делир, кома
и смърт ; пораженията се намират в ц.
н. с. ; причинител невротропен вирус,
(г) бешенство, водобоязнь, (е) id., lyssa,
hydrophobia. (!) rage, hydrophobie, (d)
Lyssa, Hundswut, Rabies, Tollwut, Wut
krankheit, Wut. (syn) lyssa, hydrophobia.
racemosus
442
radiodermatitis
racemosus, -a,
- um [racemus грозд] : (b)
гроздовиден, разклоняващ се c възло
видни краища, приличащ на чепка гроз
де. (г) гроздевидный, (е) racemose. (0
racémeux. (d) traubenförmig, razemös.
rachi-:
—
*• rhachi- .
rachialgia, -ae, / : -* r(h)achinlgin.
rachianaesthesia, -ae, / : -*• r(h>icliianaes-
thesia.
rachlticus, -a, -um : (b) отнасящ се до или
страдащ от рахит, рахитичен, (г) рахи
тический. (е) rachitic, rickety, (f) rachi
tique, noué (pop,), (d) rachitisch,
rachitis, - tidis, / , rhachitis [гръцкоподобна
форма от англ, дума rickets рахит; на
гр. faxîT'-ç rh achitis означава „принадле
жащ на гръбнака\ гръбначен, от
rh achis гръбнак, гръбначен стълб]: (Ь)
рахит, английска болест — общо забо
ляване на организма, дължащо се на
липса или недоимък на витамин D и на
липса на слънчева светлина, което до
вежда до смущения в обмяната на кал
ция и фосфора, водещо до по-слабо ми
нерализиране на костите ; боледуват де
ца на 1—3 -годишна възраст (най-често
през първата година, повече през вто
рото шестмесечие, и то главно през зим
ния сезон), рядко по-късно (r. tarda —
в пубертетния период); симптоми: раз
дразнителност, усилено потене (особено
в тилната област); най-рано се развива
craniotabes* по-късно caput* quadratum,
към края на първата и началото на вто
рата година рахитична броеница (набъб-
вания като броеница на границата меж
ду ребрата и ребрените хрущяли), в
тежки случаи pectus* carinatum, през
втората и третата година деформации на
долните крайници (форма ип краката ка
то буквата О или X), по-късно затваря
не на голямата фонтанела (виж fonticu
lus) и др. (г) рахит, английская болезнь,
(е) rickets, id.,
rhachitis, Glisson's di
sease. (o rachitisme, nouure des articu
lations, maladie de Glisson, (d) id., Rha
chitis, englische Krankheit, (syn) mor
bus anglicus.
r. tarda: (b) късен рахит — рахит,
развиващ се през пубертетната възраст,
(г) поздний рахит, (е) late rickets, adult
rickets, tardy rickets, (f) rachitisme tar
dif. (d) Spätrachitis, id. (sy n) rachitis
adolescentium.
rad.: radix*; съкр. в рецепти.
radialis, - e: (b) радиален: 1. отнасящ ce
до лъчевата кост (radius*), лъчев; 2. лъ -
чеобразен, лъчист, (г) радиа: ьчый : 1. лу
чевой ; 2. лучеобразный, лучистый, (е)
1. radial; 2. radiate, (f) 1. radial; 2. rn-
diaire. (d) 1. radial, Radialis-, Speichen-,
Radius-; 2. strahlenförmig, strahlig, ra
diär.
radiatio, -onis, / [radiare, pp. radiatus, из
пускам лъчи] : (b) радиация — излъч
ване: 1. разпръскване от един център;
2. лъчензпускане — излъчване на радие-
ви лъчи, еманация ; 3. анатомична струк
тура, образувана от дивергираши (раз
сейващи се) елементи, (г) излучение, лу
чеиспускание, радиация, ( е) radiation,
(f) radiation, rayonnement, (d) Strahlung,
Ausstrahlung.
radicatis, -e [radix корен] : (b) радика
лен — коренен, из основи, основен, напр.
operatio* radical is. (г) коренной, основ
ной, радикальный, (е) radical, (f) radi
cal. (d) durchgreifend, gründlich, radikal,
radices, f \pi : -* radix,
radicotomia, -ае, / [radix корен -f
tome рязане, разрез] : (b) радпкотомия—
оперативно прерязване на задните гръб
начномозъчни нервни коренчета, (г) ра
дикотомия. (е) rhizotomy, radicotomy,
Dana's operation, (f) radicotomie, (d) Ra-
dikotomie, Forstersche operation, (syn)
rhizotomia posterior.
radicularis, -e [radicula коренче, умал. от
radix î ]: (b) радикуларен — отнасяш
се до коренче, коренчев. (Г) корешко
вый, радикулярный. (е) radicular. (f) ra
diculaire. (à) radikulär, W urzel- ,
radiculitis, -tidis, / [radicula | -|-
- itis ~=
възпаление] : (Ь) радикулит, коренчев
неврит — възпаление на коренчета:л нз
гръбначномозъчните нерви, на интрпду-
ралната част на спинален нерв преди
навлизането му в междупре тленния от
вор или на частта между отвора и нерв
ния плексус. (г) радикулит, корешковый
неврит, (е) id. (f) radiciilite. (d) Radi'
kuHtis, Nervenwurzelentzündung,
г. lumbosacralis: -v ischias,
radioactivitas, - atis,/[rm//iww*+ activus*]:
(b) радиоактивност — излъчване на алфа
(ос) или бета (ß) частици или гама (7 )
лъчи; това свойство притежава във вис
ша степен радият (radium*) и в по-слаба
степен ураний, полоний, актиний и то
рий и техните изотопи, (г) радиоактив
ность. (е) radioactivity, (f) radio-activité,
(d) Radioaktivität.
radiodermatitis, -tidis, / :
radioder mitis
radiodermitis
443
ranula
. r adiodermitis» -tidis, / [radium* + ôéppa
derma кожа + -itis = възпаление] : (b)
радиодермит — възпаление на кожата,
предизвикано от рентгенови и радиоак
тивни лъчи (радий, торий X). (г) радио
дермит. (е) radioderm atitis, actinoderma-
titis. (f) radiodermite. (d) id. (syn) ra
dioderm atitis.
radiographia»
-ae, / [radium* -f
graph o рисувам, пиша] : (b) радиогра
фия — правене на снимки с помощта
на X лъчи или с радиоактивни тела ; виж
също roentgenographia. (г) радиография.
(e) radiography, skiagraphy, actinography.
(f) radiographie, (d) Radiographie.
radiologia» -ae, / [radium* -h Xô^oç logos
учение]: (b) радиология — наука за
рентгеновите и радиевите лъчи и тях
ното приложение, (г) радиология, (е) ra
diology, actinology. (f) radiologie, (d)
Radiologie, Strahlenkunde.
radioscopia» -ae, / :
roentgenoscopia.
radiotherapia» -ae, / [radium* -f- $sparc6Ca
therap eia лечение] : (b) радиотерапия,
лъчева терапия — лечение с лъчи X :
1. лечение с радий или с неговите ема
нации, виж radiumtherapia ; 2. лечение
c рентгенови лъчи, виж roentgenothera-
pia. (г) радиотерапия, (е) radiotherapy,
radiation, (f) radiothérapie, traitement par
les rayons X. (d) Radiotherapie, Strah
lentherapie.
radium, -ii, n [radius лъч]: (b) радий —
най-важният от естествените радиоактив
ни елементи, открит в 1898 г. от съпру
зите Curie ; получава се от ураний, има
атомно тегло 226, излъчва зс-, 3- и 7-льчи ;
неговите разпадни продукти са : радон
{ ^ раднеза еманация, виж emanatio), ra
diumА,В,С,С,С",
D (== радиево
олово), E, F (== polonium), G
ура-
ниево о ло во]; половината от активността
си радият загубва за 1590 г., радонът —
за 10i,2 г радиевото олово—за 22 г., по
лоний — за 140 дни, а ураниевото оло
во е стабилно вещество и без излъчва
ния. (г) радий, (е) id. (f) id. (d) id.
radiumemanatio» -onis, / ]radiiwi- -f- e -
mana re изтичам]: (b) радиева еманация,
радон—радиоактивен благороден газ, изо
топ на еманацията 222/86 Em, първият
продукт от превръщането на радия (виж
radium ); естествено се намира в радио
активните минерални води. ( г) эманация
радия, радон, (е) radium emanation, ra
don, niton. (е) radon, émanation de ra
dium. (d) Radon, Radiumemanation, (syn)
radon.
radiumtherapia» -ae, / [radium*+&грт,пе1х
therapeia лечение] : (b) радиева тера
пия — лечение с радий или с други
радиоактивни вещества, лечение с ема
нациите на радия под формата на кон
тактно облъчване, набождане, радиоак
тивна кал, инхалации, пиене и др. (г) ле
чение радием, и ли радиоактывними ве
ществами. (е) radium therapy, curiethe-
rapy. (f) radiumthérapie, curiethérapie.
(d) Radiumbehandlung, Radiumtherapie,
radius» -ii, m [= лъч, слънчев лъч]: (b)
радиус — лъчева кост : разположената
откъм големия пръст кост на пред миш
ницата; срв. ulna, (г) лучевая кость
(предплечья), (е) id. (f) id. (d) Speiche, id.
radix» -icis, / {pi radices) : (b) корен : 1. ко
рен на растение, напр. r . Belladonnae ;
2. корен на зъб, на косъм, на езика и
пр.
—
онази част на един орган, която
е закрита в тъканите или с която за
почва от друга анатомична структура,
напр. г. linguae, (г) корень, (е) root, id.
(f) racine, (d) Wurzel,
radon : научното название на radiumema
natio*
rami» т /pl:
ramus,
ramificans, gen.
- a ntis [ramificare разкло
нявам се, от ramus клон -{ -facere (facio)
правя] : (b) разклоняващ ce. (г) ветвя
щийся. (е) branching, (f) ramifiant, (d)
verzweigend.
ramulus» -i, m (pl ramuli) [умал. от ramus*]:
(b) клонче, едно от крайните разклоне
ния на един клон (ramus-), (г) веточка.
(e) small branch, twig, (f) ramuscule, (d)
Ästchen, feiner Zweig.
ramus» -i, m (pl rami): (b) клон; означе
ние за (по-малките) разклонения на к р ъ
воносни съдове и нерви, (г) ветвь, ( е)
branch, id. (f) rameau, branche, (d) Ast,
Zweig, id.
rana» -ae, / : (b) жаба, напр. r. esculenta
(esculentus който може да се яде) —
водна жаба, (г) лягушка, (е) frog, (f)
grenouille, (d) Frosch,
ranula, -ne, / [.-= жабче, умал. от rana:*]:
(b) ранула — малко флуктуиращо ту-
морче под езика, най-често ретенционна
киста на glandula* sublingualis, (г) ра
нула, подъязычная опухоль, (e) id. (f)
grenouiilette, rnnule. (d) id., Fröschlein-
geschwulst.
raphe
444
reactio
raphe: -* rhaphe.
raptus, -us, m [rapëre (rapio), pp. raptus,
бързо хващам, улавям] : (b) рпптус :
1. сграбчване, залавяне, хващаме; из
стъпление, импулсивно действие във вид
на пристъпи ; 2. остро състояние на въз
буждане, предизвикано от извънредно
силен депресивен афект (тъга, страх),
(г) исступление, импульсивное действие
в виде приступов, (е) id. (f) id. (d) id.
r. melancholicus : (b) меланхолен при
стъп, взрив на мъка — внезапен при
стъп на силно двигателно безпокойство
или буйство при меланхолия с помрача
ване на съзнанието и непреодолим стре
меж към извършване на насилствени
действия спрямо себе си и околните (са-
монараняване, самоубийство, палежи), (г)
„меланхолический порыв“ , взрыв тоскли
вости. (е) id. (f) raptus mélancolique,
(d) id.
rarefactio, rareficatio,
- o nis, / [rarus
рядък +facêre (facio) правя]: (b) pape-
фициране — разреждане, разредяване,
правене по-рядък ; изчезване на тъканнл
или с труктурни елементи, особено на
костна, (г) разрежение, (е) rarefaction,
(f) raréfaction, (d) id.,
Gewebsschwund,
Auflockerung (bes. des Knochens).
ratio, -o nis,/ [== смятане, изчисление ; ра
бота, дело; разсъдък, разум, от reri
(reor), pp. ratus, смятам, мисля] : (b)
1. пропорция, количествено отношение,
съотношение ; 2. частно, коефициент,
(г) 1. пропорция, количественное отно
шение, соотношение ; 2 частное, ко
эффициент, (е) 1. id., proportion; 2. quo
tient. (f) 1. proportion; 2. quotient.
(d) 1. Proportion, Verhältnis ; 2. Quotient.
rationalis,
- e [ratio разсъдък, разум] :
(b) рационален — основан на разума,
разумен, смислен, целесъобразен, (г) ра
циональный, разумный, целесообразный.
(e) rational, (f) rationnel, (d) rationell,
vernunftgemäß.
raucitas, -atis, / , raucedo, -inis, / [raucus
пресипнал, прегракнал] : (b) пресипна-
лост, прегракналост, дрезгавост на гласа,
(г) охриплость, хрипота, (е) hoarseness.
(f) raucité (de la voix), enrouement, (d)
Heiserkeit.
Raynaudi morbus [M. Raynaud, фр. ле
кар, 1834—1881]: (b) болест на Рейно,
симетрична гангрена на крайниците —
вазомоторна невроза, предимно у жени
в млада възраст; характеризира се с
пристъпи от спазми на артериите, обик
новено симетрично в крайниците (най-
често ръцете), и то гювечето в крайните
фаланги на пръстите, съпроводени от
болки и парестезии: в леките случаи
пръстите стават съвсем бледи (мьртвеш-
ки пръсти) и студени (локален синкоп),
в тежките случаи — цианотични до чер
ни (локална асфиксия), в най-тежките
случаи настъпва суха гангрена на по
върхностните тъкани, обикновено си
метрична. Съществува и синдром на
Рейно (syndromiun Raynaudi), срещащ
се в началните фази на облитериращия
тромбангиит, при шийно ребро, ендо
кринни смущения, хронично оловно отра-
ввне и др. (г) болезнь Рено (Рейно), ганг
рена симметрическая, (е) Raynaud’s disea
se, symmetrical asphyxia of the extremi
ties, symmetrical gangrene of the extremi
ties^!) gangrène symmétrique des extrémi
tés, maladie de Raynaud, (d) Raynaudsche
Krankheit, (syn) asphyxia symmetrica
extremitatum, gangraena symmetrica.
Raynaudi syndromum : виж при Raynaudi
morbus.
R,D.:
-+
reactio degenerationis.
re-: представка, означаваща: /. повторе
ние, отново, възобновяване ; 2. обрат
но или противополож но действие ;
3. противодействие.
reactio, -onis, / [= противоположно дей
ствие, от ге- противо- + actio действие] :
(Ь) реакция: 1. химическа реакция —
процесът на химическото превръщане на
веществата ; 2. алкално или киселинно-
свойство на разтворите; 3. отговор на
мускул или жива тъкан на известно
дразнене ; 4. реакция, проба, виж също
symptoma и testum ; наименуваните
по имената на авторите реакции или
проби, които не се намерят тук, да
се търсят по името на автора, (г)
реакция, (е) reaction, (f) réaction, (d) Re
aktion.
г. degenerationis, R. D. : (b) реакция,
на дегенерация — реакция на изражда
не в дегенерирал нерв и в инервирани-
те от него мускули: липса на реагира
не на галваничен и фарадичен ток в
нерва и на фарадичен ток в мускулите,
(г) реакция перерождения, (е) reaction
of degeneration, (f) réaction de dégéné
rescence. (d) Entartungsreaktion (EaR).
r. diazo :
diazo-reactio.
r. Wassermanni [A. P: v. Wasser
mann, герм, бактериолог, 1866—1925]:
reactio
445
reamputatio
(b) Васерманова реакция, съкратено
WaR — серологична реакция за доказ
ване на сифилиса чрез свързване на
комплемента ; освен при сифилис реакция
та може да бъде положителна и при
други заболявания, напр. при малария,
скарлатина, повратен тиф, петнист тиф,
endocarditis lenta, рак и др. (г) реакция
Вассермана, (е) Wassermann reaction or
test, (f) réaction ou méthode de Wasser
mann. (d) Wassermannsche Reaktion.
r. Weigli [R . W eigl, полски лекар,
роден 1881]: (b) реакция на Вейгл —
диагностична реакция на аглутинация
при петнист тиф. (г) реакция Вейгля.
(e) Weigl's reaction. (!) réaction de Weigl,
(d) Weiglsch e Reaktion.
r. W eii-Felix [E. Weil, австрийски
лекар, 1880— 1922, А. Felix, пражки бак
териолог, роден 1887] : (b) реакция на
Вайл-Феликс — диагностична реакция на
аглутинация при петнист тиф с Proteus
ОХ19, макар този микроорганизъм да не
е причинител на болестта, ( г) реакция
Вейля-Феликса, (е) Weil-Felix reaction.
(f) réaction de Weil-Felix. (d) Weil-Fe-
lix-Reaktion.
r. Weinbergi [M. Weinberg, фр. па*
толог, 1868— 1940] : (b) реакция на Вайн-
берг — серологична реакция за доказва
не на ехинококово заболяване чрез свър
зване на комплемента ; за антиген слу
жи течност от овчи ехинокок ; отрица
телна е в около 18% от случайте, (г)
реакция Вейнберга. (е) Weinberg's re
action. (f) réaction de W einberg, (d) Wein-
berg-Ghedini-Reaktion.
r. Weltmanni [О. Weltmann, австрий
ски лекар, 1885— 1934] : (b) Велтманова
реакция — коагулационна ивица по Велт-
ман ; почива на коагулиране на серум
ните белтъци от топлина в серум, разре
ден 50 пъти с дестилирана вода, след
прибавяне на разтвор от калциев хло
рид ; нормалната коагулация стига до
седмата епруветка включително ; скъся
ването на коагулационната ивица под
6 епруветки говори за ексудативно-въз-
палителни процеси (пневмония и др.), а
удължаването й над 8 епруветки — за
фиброзни процеси (чернодробна цироза,
паренхимни заболявания на черния дроб
и др.) . ( г) коагуляционная лента Вельтг
м^на, проба Вельтмана. (е) W eltmann’s
coagulation band, (f) épreuve de Welt
mann. (d) Koagulationsband nach Welt
mann, Weltmannsches Koagiilationsband.
r. Widali: —►Gruber-Widal* reactio.
reactivatio, -onis, / [re- отново -h activus
деен]: (b) реактивация, реактивиране :
1. възобновяване на активността, въз
връщане в активно състояние; 2. изо
стряне, усилване наново на известен бо
лестен процес, ( г) реактивация : 1. воз
обновление активности ; 2. обострение.,
(е) reactivation, (f) réactivation, (d) Re
aktivierung.
reactivus, -a,
-um [re- противо- -f actio
действие] : (b) реактивен — предизвик
ван от реакция, явяващ се като нор
мална или патологична реакция, напр..
реактивна или психогенна депресия (трай
но и слабо променящо се тъжно настрое
ние всл. на травматизиращи външни
влияния), реактивни психози (възникнали
във връзка с афект на страх или тъ
га, предизвикани от тежки преживява
ния), реактивна хиперемия (кръвонапъл-
ване на част от тялото или на орган
като последствие на дразнене и пр.)..
(г) реактивный, (е) reactive, (f) réactif,
(d) reaktiv .
Readi formula [ / M. Read, съвременен
амер. лекар]: формула на Рид — служи
за приблизително определяне на основ
ната обмяна, като се използува обстоя
телството, че числото на пулса и ампли
тудата на кръвното налягане при пови
шена обмяна на веществата са увеличе
н и ; отклонение на основната обмяна от
нормата в проценти =0 ,75 (р + 0,74 а) —
72, при което р = честотата на пулса в
минута, а = амплитудата на кръвното
налягане = разликата между систолично-
то и диастоличното налягане; извършва
се при пълна телесна почивка в легнало
положение и на гладно ; използува се при
Базедова болест, тиреотиксикозл.
reagens, -entis, т (pi reagentia) [re- отно
во, против + agëre водя, докарвам] : (b)
реактив — вещество, което чрез хими
ческо въздействие доказва присъствието
или отсъствието на друго вещество ; об
що понятие за химически лабораторен
разтвор, (г) реактив, (е) reagent, (f) ré
actif. (d) Reagens (pl Reagenzien), Prii-
fungsmittel.
reagentia, -ium, rnjpl :
reagens.
reamputatio, -onis, / [re- отново •+- ampu
tare отрязвам] : (b) реампутация — по
вторно извършване на ампутация, виж
am putatio, ( г) реампутация, повторная;
reanimatio
446
recessivus
ампутаиия. (e) reamputation. (f) réampu
tation. (d) Reamputation.
reanimatio, -onis, / [re-1 + animatio съ
живяване, от animare съживявам] : (b)
реанимация (съживяване, възстановяване
на живота, възвръщане към живот) :
1 . мерките, които се вземат при акутна
оглсност за живота (при шок след тежки
наранявания или след удавяне, при отра
вяне, наркоза и др.) или за възвръщане
на току-що угасналите функции на орга
низма при умиране от случайни причини
(кръвозагуба, асфиксия и др.) ; 2. мер
ките, които се вземат за поддържане
състоянието на един болен преди, през
време на операция и непосредствено
след нея за предотвратяване и лечение
на шока или на други общи усложнения,
(г) реанимация, оживление организма,
(е) resuscitation, revivescence, (f) réani
mation, reviviscence, (d) Belebung, Wie
derbelebung, Vivifikation, (syn) revivifi-
catio, resuscitatio.
тес.: 1. recenter*, съкр. в рецепти; 2. re
cipe* .
recalcificatio, -onis, / [re- отново + calci
fica tio *] : (b) рекалцификация, рекалци-
фициране — възвръщане на изгубените
калциеви соли в тъканите, вкарване на
калций в организма (при туберкулоза).
(Г) введение извести в организм, (е)
recalcification, P errier’s method, (f) recal
cification. (d) Rekalzifikation.
recens, gen.
- e n tis : (b) пресен, неотдав
нашен, скорошен, нов. (г) свежий, не
давний, новый, (е) recent, (f) récent, (d)
frisch, rezent.
.r e c e nter (adv.) [recens-]: (b) 1. неотдавна,
наскоро; 2. току-що. (г) 1. недавно;
2. только что. (е) 1. recently; 2. just,
just now. (f) 1. récemment; 2. tantôt,
tout à l’heure, (d) 1. vor kurzem, kürz
lich, neulich; 2. eben, eben erst.
r. paratum (remedium): (b) прясно
: приготвено (лекарство) ; означение върху
рецепти {съкратено rec. p.). (г) недавно
приготовленное (лекарство), (е) recently
(freshly) prepared, (f) récemment (fraîche
ment) préparé, (d) frisch zubereitet,
receptaculum, -i, n [receptare приемам, от
recipere (re-cipio), pp. receptus взимам,
приемам) : (b) вместилище, хранилище,
(г) вместилище, хранилище, (е) recep
tacle, ici. (f) réceptacle, (d) Behälter,
receptor, -oris, m {pi receptores) [= прие
мател, укривател, от recipere f ] : (b) ре
цептор ; рецептори : 1. приемателни апа
рати — определени молекулни групи
(странични вериги по теорията на Ehrlich)
на живата клетъчна протоплазма, които
посредничат за залавянето не само на
хранителни вещества, но и на циркули
ращите в кръвта микроби, респ. техните
токсини ; свръхпроизведените и изтла
скани в кръвта странични вериги ( = сво
бодни рецептори) на клетъчната прото
плазма образуват т. нар. антитоксини
(антитела, противотела); 2. крайни обра
зувания на сетивните (аферентни) нервни
влакна, които приемат дразненията ог
околната среда’ и превръщат физическата
(механична, топлинна и т. н .) или хими
ческата енергия на дразнителите във
възбуждане,
предавано по сетивните
нерви на ц. н. с. ; те представляват пе
риферният отдел на анализаторите (виж
при organa sensuum ) ; според съответния
дразнител рецепторите се делят на хе-
морецептори, механорецептори, фоторе-
цептори и терморецептори, а според
средата, от която постъпват дразнения
та — на екстерорецептори, интерорецеи-
тори и проприорецептори (виж exterore-
ceptor, interoreceptor, proprioreceptor). (г)
1-2. рецептор, рецепторы, (е) 1. receptor;
• 2. id., sensory receptors (pi). (!) 1. ré
cepteur; 2. récepteurs sensibles (pi), (d)
1-2. Rezeptor, (pl) Rezeptoren.
receptores, -um, nijpl : -> receptor.
receptum, -i, n [oi praeceptum предписа
ние, наставление от p ra e напред 4- ca
pere (capio) взимам] : (b) рецепта, пре-
скришшя — писмено предписание на
лекаря за приготовляване и получаване
на лекарства от аптеката, (г) рецепт,
(врачебная) пропись, (е) prescription, (f)
ordonnance, prescription, (d) Rezept,
schriftliche ärztliche Verordnung.
receptura, -ae, / [receptum*] : (b) рецепту
ра — приготвяне и отпускане на лекар
ства по лекарско предписание, изпълне
ние на рецепта, (г) рецептура, (е) dis
pensing of medicines, execution of pre
scription. (f) exécution d’une ordonnance,
(d) Rezeptur.
recessivus, -a, -um [re-cedëre, pp. recessus,
отстъпвам, оттеглям се, отдалечавам се] :
(Ь) рецесивен — отдалечаващ се, отстъп
ващ, покрит, латентен ; рецесивен белег :
наследствената
черта,
предадена ог
единия или от другия родител, която не
се развива у потомците, явява се потис
ната, а се проявява само когато се пре
даде от двамата родители, в противопо
recessus
447
rectoscopia
ложност на доминантния, на развития,
преобладаващия признак ; виж dominans,
(г) рецессивный, удаляющийся, отступа
ющий. (e) recessive, (f) récessif, (d) re
zessiv, zurücktretend,
zurückgreifend,
zurückschlagend, überdeckt, latent.
recessus, -us, m [re-cedere f отклонявам
ce] : (b) рецесус — вдлъбнатина, вдлъб-
натинка, ямичка, джоб (плитък), синус,
ниша. ( г) впадина, углубление, ямка,
карман, пазуха, ниша, (е) recess, small
hollow, indentation, shallow pouch or
pocket, niche. (!) enfoncement, excava
tion, creux, (d) Vertiefung, Aushöhlung,
Ausbuchtung, Bucht, Grube.
г. pleuralis (PNA): —►sinus pleurae
(BNA, INA).
recidivum , -i, n [re-cidëre падам назад,
от re- обратно -f cadere падам] : (b) ре
цидив — възвръщане на една болест,
т. е. повтарянето й в типичната й или
ненапълно изразена форма непосредстве
но след оздравяването или в периода на
оздравяването, ново пламване на болестта,
(г) рецидив, возврат (болезни), ( е) reci-
divation, recurrence, (f) récidive, rechute.
(d) Rückfall, Rezidiv.
recipe [re-cipëre (recipio), pp. receptus,
взимам] : (b) вземи ! кратко обръщение
на лекаря към аптекаря, написано на
лявата страна на рецептата със съкра
щението Rp. (г) возьми ! (е) take. (!)
prenez, (d) nimm !
recipiens, -entis, m [ ] ] : (b) реципиент —
приемател, приемчик, получател на кръв
при кръвопреливане (виж transfusio san
guinis). ( г) реципиент, получатель крови.
(e) recipient (in blood transfusion). (!) re
ceveur de sang, (d) Blutempfänger,
Empfänger.
Recklinghauseni morbus [F. D . v . Reck
lingh a u sen , герм, патолог, 1833—1910]:
1. neurofibromatosis* generalisata ; 2.
osteodystrophia*
fibrosa generalisata
(ostitis fibrosa cystica generalisata).
reclinatio, -onis, / [re-clinaref pp. reclina
tu s, навеждам назад] : (b) отклоняване
назад, извиване назад, прегъване назад,
(г) отклонение кзади, загибание, (е) ге-
clination. (!) réclinaison. (d) Zurückbie-
gung.
recompensatio, -onis, / fre- отново -f com
pensatio*] : възстановяване отново на
компенсацията след предшествувала де
компенсация, напр. при хронично реци-
дивираща сърдечна недостатъчност; срв.
compensatio.
reconvalescens, gen.
-entis[re-|
-fcon-
valescere засилвам се, оздравявам] : (b)
реконвалесцентен — о здравяващ, нами
ращ се в период на reconvalescentia*.
(г)реконвалесцентный,выздоравливающий,
(е) convalescent. (!) convalescent, (d)
genesend, rekonvaleszent, (syn) conva
lescens.
reconvalescentia, -ae / [ t ] •* (b) реконва
лесценция — оздравяване, период на
оздравяването (stadium reconvalescentiae),.
на пълното възстановяване на здравето
след прекарана болест, ( г) выздоровле
ние, выздоравливание, реконвалесценция,
(е) convalescence, recovery. (!) convales
cence, rétablissement. (d) Rekonvales
zenz, Genesung, Genesungszeit, Erho
lung. (syn) convalescentia,
ree* p. : recenter* paratum ; съкр* в ре
цепти.,
recrudescentia,
- ae, / [re-crudescëre из
бухвам отново, подновявам се, от crud us
суров, груб] : (b) рекрудесценция — вло
шаване отново на една болеет след
известен период на подобрение, ново
влошаване, подновяване, ново пламване
или избухване на болестта, рецидив ;
виж recidivum, (г) новая вспышка, ре
цидив. (е) recrudescence, (f) recrud es
cence. (d) Rekrudeszenz, Wiederver
schlimmerung.
rect. : rectificatus*; съкр. в рецепти.
rectalgia, -ae, / [rectum* право черво -f
algos болка] : -v proctalgia,
rectalis, -e [rectum f ] : (b) ректален — от
насящ ce до правото черво, (г) прямо
кишечный, ректальный, (е) rectal. (!)
rectal, (d) rektal, Mastdarm-,
rectificatio,
- o nis, / [rectus прав, както
трябва, добър ~Ьfacere (facio) правя] :
(b) ректификация — пречистване на де
стилирана течност чрез повторна дести
лация, предестилиране. ( г) ректификация,,
очищение, (е) rectification, (f) rectifica
tion, (d) Rektifikation, wiederholte Destil
lation.
rectificatus, -a, -um [ t ] : (b) ректифшш-
ран — пречистен чрез повторна дести
лация, наир, spiritus rectificatus. (г)
ректифицированный, очищенный, ( е) re
ctified. (f) rectifié, (d) rektifiziert, ge
reinigt.
rectoscopia, -ae, / [rectum* -f зхотеш sko-
p eo гледам] : (b) ректоскопия — метод
на изследване (оглеждане) на правото
черво и долната част на colon* sigmo-
irectouterinus
448
reflexus2
ideum (romanoscopia) c помощта на ректо
скоп. (г) ректоскопия, (е) proctoscopy,
rectoscopy. (f) rectoscopie. (d) Rektosko
pie, R om anoskopie, ( sy n) proctoscopia.
irectouterinus, -a,
- um [rectum* + uterus
матка] : (b) ректо-утеринен — отнасящ
се до правото черво и матката, (г) пря
мокишечно-маточный. (е) rectouterine, (f)
recto-utérin. (d) rektouterin.
.r e ctum, -i, n (PNA) = intestinum rectum
(BNA, INA) [rectus*] : (b) ректум — пра
во черво, крайната част на дебелото
черво, което завършва с ануса ; per rec
tum — през правото черво, (г) прямая
кишка, (е) id. (f) id. (d) Mastdarm,
Rektum.
rectus,
-a,
- um : (b) прав, праволинеен,
напр. m. rectus abdominis, (г) прямой,
(e) straight, (f) droit, (d) gerade,
recumbens, gen.
- e ntis [re-cumbëre лягам,
лягам назад]: (b) 1. лежащ; 2. облягащ
се назад (в креем), възлягащ се или
опиращ се върху нещо. (г) 1. лежачий;
2. откинувшийся (в кресле), (e) recum
bent: I. lying down; 2. lying back, lea
ning (on, against), (f) 1. couché, étendu;
2. s 'adossant, (d) 1. liegend ; 2. sich
zurücklegend, sich lehnend,
irecurrens, gen.
- e ntis [re-currëre тичам
назад, връщам ce] : (b) рекурентен —
възвръщащ ce, повтарящ ce, повратен,
възвратен, напр. възвръщащи се симпто
ми след временното им преставане или
отслабване, ( г) повторяющийся, возврат
ный, рекуррентный, (е) recurrent, retu r-
i ning. (f) récurrent, (d) rekurrierend, rück
läufig, wiederkehrend.
r. febris: -+ febris recurrens,
- r e c u rvatus, -a, -um [pp. от re-curvare из
вивам назад]: (b) извит назад, (г) изог
нутый кзади, (е) recurved, bent back.
[ (f) recourbé en arrière, (d) id.,
nach
rückwärts gekrümmt.
. r edestillatio,
- o nis, / : редестилация —
повторно дестилиране, предестилиране,
виж rectificatio .
ireductio, -onis, / [re-ducëre, pp. reductus,
тегля назад, връщам, възстановявам] :
(b) редукция — възстановяване : 1. (хи м .)
отнемане на кислород от едно съедине
ние ( = директна редукция, дезоксида
ция), респ. прибавяне на водород (==
индиректна редукция, хидрираие) ; 2. ре-
I пониране, наместване, виж repositio, (г)
редукция : 1. восстановление ; 2. вправ
ление. (е) 1. reduction; 2. reduction,
i reposition, (f) 1. réduction, désoxygéna
tion; 2. réduction, (d) 1. Reduktion;
2. Reposition, Reduktion,
redux, gen.
- ucis [ = довеждащ назад, от
reducëre f ] : (b) възвръщащ ce, възвър
нал ce, възвърнат, напр. crepitatio
redu x — крепитациите в III стадий на
крупозната пневмония (виж при rhonchi
crepitantes), (г) возвратившийся, (е) id.,
returning, relapsing, recurrent, (f) id., de
retour. (d) id., wiederkehrend.
reflexus1, -a, -um [re-flectëre, pp. reflexas,
извивам назад, обръщам назад] : (b) ре
флексен, рефлекторен: 1. независещ от
волята, неволев, неволен, непроизволен ;
2. рефлекторен, възвърнат, отразен, (г)
1. рефлекторный, непроизвольный : 2. от
раженный. (е) reflex, reflecting, reflected,
(f) réflexe, (d) reflektorisch.
reflexus2,
- us, m (pi reflexus) [11: (b)
рефлекс — реакция на организма, която
настъпва в отговор на дразненето на
крайните окончания на аферентните (се
тивните) проводници (рецепторите) и се
осъществява при участието на ц. н. с. ;
„Всички актове на съзнателния и безсъ
знателния живот по начина на произ-
хождането си са рефлекси“ (И. М.
Сеченов); по И. П. Павлов рефлексите
биват безусловни (г. inconditionales), с
които се раждат животните и човекът,
и условни (г. conditionales), които се
изработват в течение на живота при
обезателното участие на мозъчната кора
(последните лежат в основата на висшата
нервна дейност); виж по-долу reflexus
conditionalis и reflexus inconditionalis.
Наименуваните по имената на авто
рите реф.гекси да се търсят по името
на автора, напр. Babinskii reflexus, (г)
рефлекс, (е) reflex (pi reflexes), (f) ré
flexe. (d) Reflex.
r. abdominalis : (b) коремен ре
флекс — свиване на мускулите на ко
ремната стена при щрихово дразнене на
кожата с игла. (г) брюшной рефлекс,
(е) abdominal reflex, (f) réflexe abdomi
nal. (d) Abdominalreflex, Bauchdecken-
reflex.
r. conditionalis (Pavlov): (b) условен
рефлекс, придобит рефлекс, виж по-горе
при reflexus-, (г) условный .рефлекс, (е)
conditioned reflex, aquired reflex, trained
reflex, behavio(u)r reflex, (f) réflexe con
ditionné, réflexe acquis (Pavlov), (d) be
dingter Reflex (Pavlov).
r. cornealis: (b) корнеален, корнеен
рефлекс — рефлекторно затваряне на
reflexus2
449
refractarius
клепачите при докосване на роговицата,
(г) корнеальный рефлекс, роговичный
рефлекс, рефлекс роговицы, (е) corneal
reflex, (f) réflexe coméen. (d) Korneal-
reflex, Hornhautreflex.
r. cutaneus: (b) кожен рефлекс —
•свиване на определени мускули всл. на
дразнене на кожата в определени места
с остър предмет, напр. коремен, план-
тарен, кремастерен, анален, вулво-ваги-
нален. (г) кожный рефлекс, (е) skin
reflex, superficial reflex, cutaneous reflex,
(f) réflexe cutané, réflexe de la peau.
<d) Hautreflex.
r. Inconditionalis : (b) безусловен р е
флекс, вроден рефлекс, виж по-горе при
reflexus-, (г) безусловный рефлекс, (е)
unconditioned reflex, inborn reflex, innate
reflex, (f) réflexe non-conditionné, réflexe
inné, (d) unbedingter Reflex.
r. patellaris : (b) плтелпрен рефлекс
коленен рефлекс : бързо спизппе на ni.
quadriceps femoris с разеьпаис па под-
бедрицата при удряне с перкуторио
чукче върху ligamentum patellae, (r)
коленный рефлекс, (е) patellar reflex,
patellar-tendon reflex, knee-jerk, (f) ré
flexe rotulien, réflexe patellaire, (d) Pa-
tellarreflex. Patellarsehnenreflex, Knieseh-
nenreflex.
r. pilom otorius : (b) гшломоторен ре
флекс — свиване на космените муску
ли, получаващо се под влияние на раз
лични дразнения на кожата ; проявява ce
под формата на cutis* anserina, (г) пи
ломоторный рефлекс, (е) pilomotor reflex.
<f) réflexe pilo-moteur. (d) Gänsehaut-
leflex, pilomotorischer Reflex.
r. planta ris î (b) плантарен рефлекс
свиване на всички пръсти и евент. бързо
отдръпване на целия крайник при драз
нене с остър предмет по външната стъ
пална половина на ходилото, ( г) подош
венный рефлекс, (е) plantar reflex, (f)
réflexe plantaire, (d) Plantarreflex, Fuü-
sohlenreflex.
r.
pupillae : (b) зеннчеи рефлекс
зенична реакция на светлина, свиване
на зеницата под влиянието на светлина
та : непосредствена реакция, която се
проявява в свиване на зеницата на това
око, което се осветлява, и консеисуелна
или задружна реакция, проявяваща се
в свиване на зеницата, но при осветля
ване на противоположното око ; зениците
се свиват и под влиянието на акомода
цията и конвергенцията, (г) зрачковый
рефлекс, рефлекс зрачка на свет. (е)
pupillary reflex, pupillary light reflex,
(f) réflexe pupillaire à la lumière, réflexe
photomoteur, réflexe lumineux, (d) Pu
pillenreflex, Lichtreflex.
r. tendineus : (b) сухожилен рефлекс—
свиване на един мускул при удряне с
перкуторио чукче върху неговото сухо
жилие, напр. коленен рефлекс (виж г.
patellaris), Ахилесов рефлекс (свиване на
ходилото при удар по Ахилесовото сухо
жилие) и др. ( г) сухожильный рефлекс,
(е) tendon reflex, deep reflex, (f) réflexe
tendineux, réflexe ostéo-tendineux. (d)
Sehnenreflex, Sehnenphänomen.
r. tendinis Achillis: (b) Ахилесов
рефлекс, виж при reflexus tendineus, (r)
ахиллов рефлекс, ( e) Achilles reflex,
Achilles tendon reflex, ankle reflex, (f)
réflexe achilléen. (d) Achillessehnenre
flex.
г. visce romotor lus : (b) висцеромото-
рен рефлекс — защитно напрежение, мус
кулна защита: рефлекторно свиване (изоп-
ване) на мускулите на корема в отговор на
дразнене от коремни органи (възпали
телно-гнойни заболявания, напр. апенди-
цит, холецистит, перитонит и др.) . (г)
висиеромоториый рефлекс, защитное на
пряжение. (е) visceromotor reflex, mus
cular defense, (f) défense musculaire, (d)
Abwehrspannung, „Défense musculaire**.
refluxus, -us, ni [-^обратно течение, от
re- назад, обратно -f- fluxu s течение] :
(b) рефлукс — обратно течение, напр.
на кръв през недостатъчно затваряща ce
сърдечна клапа, на стомашен сок в дол
ната част на хранопровода, иа дуодена-
лен сок в стомаха и др. ( г) рефлюкс,
обратное течение, обратный ток. ( е) id.,
regurgitation, (f) reflux, (d) Regurgitation,
Rückstrom, Rückfluß, id. (syn) regurgi
tatio (2).
refracta dosi: в умалена, дробна, фрак-
циопирана доза, виж dosis refracta.
refractarius, -a, -um [= упорит]: (b) ре
фрактерен : 1. упорит (за болеет), непод-
дявлш се лесно на лечение ; 2. невъзпри-
емчив ; рефрактерна фаза — период на
невъзприемчивост : състояние на времен
на невъзбудимост, наблюдавано при в ъ з
будими тькани след всеки единичен
импулс на възбуждане, иапр. след екс-
трасистола. ( г) 1. упорный (о болезни):
2. рефрактерный, невосприимчивый, ( е)
refractory: 1. obstinate; 2. non -suscep
tible. (f) réfractaire : 1. résistant; 2. insus
29 Медицинска термкнглошя
refractio
450
regit»
ceptible. (d) refraktär: 1. widerspenstig;
2. unempfänglich.
refractio, -onis, / [re-fringëre, pp. refrac
tus, чупя, разчупвам] : (b) рефракция :
1. пречупване на светлинните лъчи;
2. пречупвателна способност на окото в
състояние на покой, т. е. при липса на
всякаква акомодация ; аномалии на ре
фракцията : състояния на неправилна
пречупвателна способност на окото, глав
но myopia*, hypermetropia*, astigmatis
mus*. (г) 1. рефракция света ; 2. рефрак
ция глаза, (е) refraction : 1. réfringence ;
2. refractive power of the eye. (f) 1-2.
réfraction. (d) Refraktion : 1. Lichtbre
chung ; 2. Refraktionszustand, Brechungs
zustand des Auges.
refrigerantia (remedia), njpl [re-frigerare,
pp. refrigeratus, изстудявам, охладявам] :
(b) разхлаждащи, освежаващи лекар
ствени средства, облекчаващи треската
и жаж дата, (г) охлаждающие средства,
освежающие средства, (е) refrigerants,
(f) réfrigérants, (d) abkühlende Mittel,
erfrischende Mittel.
refrigeratio, - o nis,/ [\]: (b) 1. охладя-
ване, изстудяване, лечебно прилагане на
студ ; виж cryotherapia ; 2. помръзване,
изстиване, простудяване, простуда, на
стинка ; простудни заболявания : остри
и подостри катарални заболявания на
горните дихателни пътища, главно ви
русни инфекции, (r) 1. охлаждение; 2.
озябание, простуда, (е) 1. refrigeration,
cooling ; 2. cold, chill, (f) 1. réfrigéra
tion ; 2. refroidissement, (d) 1. Abkühlung;
2. Erkältung.
regeneratio, -onis, / [= възраждане, въз
обновяване, от re- отново -f generare
произвеждам, създавам] : (b) регенера
ция — възраждане, възпроизвеждане,
възстановяване, образуване отново, респ.
попълване на загинали клетки, тъкани,
а при низшите животни и на органи,
(г) регенерация, возрождение, воспроиз
ведение, восстановление, (е) regenera
tion. (f) régénération, (d) Regeneration,
Regenerierung, Wiedererzeugung, biolo
gische Wiederherstellung.
regio, -o nistf{pl regiones) [—направление,
страна, област, от reg ère управлявам ;
установявам, определям] : (b) област,
участък, част от тялото. (Г) область,
участок, часть тела, (е) region, area, (f)
région, (d) Gegend, Körpergegend, Re-
.
gion “
r. analis: (b) анална област— област
та около задния проход, (г) заднепро
ходная область, (е) anal region, (f) ré
gion anale, (d) Aftergegend.
n axillaris : (b) аксиларна облает - -
подмишнична облает, ( г) подмышечная
область, (е) axillary region, (f) région
axillaire, (d) id., Achselgegend.
r.
epigastrica (BNA, PNA): (b) епи-
гастрална или подлъжична област, епн-
гастриум *— средната част на горната
коремна област, ограничена отгоре от
мечовидния израстък и ребрените дъги,
а отдолу от хоризонталната линия, съе
диняваща най-ниските точки на десетите
ребра; срв. scrobiculus cordis, (г) над
чревная область, надчревье, эпигастрий.
(е) epigastric region, epigastrium, (f) ré
gion épigastrique, épigastre, (d) Epigast
rium, id. (syn) epigastrium.
r .glutea (PNA) = regio glutaea {BNA,
INA) : (b) глутеална област — седалищ
на област, ( г) седалищная область, (е)
gluteal region, (f) région fessiêre. (d) Ge
säßgegend.
r.
hypochondriaca (BNA, PNA) = re
gio hypochondrica (fNA) : (b) хи-
похондриум — подребрена облает, под
ребрие : страничната част на regio*
epigastrica под ребрените хрущяли, (г)
подреберье, (е) hypochondriac region,
hypochondrium, (f) hypochondre, hypo-
condre. (d) Hypochondrium, Unterrippen
gegend. (syn) hypochondrium.
r. hypogastrica (BNA) = regio abdo
minis caudalis (INA): (b) хипогастрнум—
долна коремна обл аст: областта под ли
нията, съединяваща двете c rista ei: iliacae ;
представлява долната част на коремната
кухина, която се проецира на предната
коремна стена, (г) подчревная область,
нижняя область живота, (е) hypogastric
region, hypogastrium, (f) région hypogas
trique, hypogastre, bas-ventre, (d) Un-
terbauchgegend, Hypogastrium, (syn) hy
pogastrium.
r. infraclavicularis : (b) инфраклави-
куларна облает — подключична облает,
(г) подключичная область, (е) su bclavian
region, (f) région sous-clavière, (d) id„
Unterschlüsselbeingegend.
r. inguinalis : (b) ингвинална облает—
слабинна облает, слабинй: страничната,
разположена в областта на слабинната
гънка част на regio* hypogastrica, (г) па
ховая область, пах. (е) inguinal region,
groin, (f) région inguinale, aine, (d) Leis-
regio
451
reimplantatio
tengegend, Leistenbeuge, Leiste, (syn)
inguen.
r.
interscapularis : (b) интерскапу-
ларна област — междулопаткова област,
междулопатково пространство : простран
ството между лопатките, (г) межлопа-
точная область, межлопаточное простран
ство. (е) interscapular region, interscapu
lar space, (f) région interscapulaire, es
pace interscapulaire, (d) id., Jnterskapu-
Lirraum. (syn) spatium interscapulare.
r. lumbalis : (b) лумбална област —
поясна област : частта от областта на
гърба, разположена странично от лум-
балната част на гръбначния стълб, (г)
поясничная область, ( е) lu m b ar region,
loin region, (f) région lombaire, (d) id.,
Lendengegend.
r. mesogastrîca (BNA) = regio abdo
minis media (INA): (b) мезогастриум —
средна коремна област: областта между
regio* epigastrica и regio* hypogastrica,
(г) среднечревиая область, средняя часть
живота, (е) umbilical region, mesogastric
region, (f) région mesogastrique, zone
ombilicale, (d) Mittelbauchgegend, Meso-
gastrium. (syn) mesogastrium.
r, occipitalis: (b) окиипитална об
лает - тилна област: областта, съответ-
ствуваша на разположението на os oc
cipitale. ( г) затылочная область, ( е) oc
cipital region, (f) région occipitale, (d)
Hinterhauptsgegend.
г. perinealis : (b) перинеална облает—
областта между ануса и външните по
лови органи, ( г) промежностная область,
область промежности, (е) perineal re
gion. (f) région périnéale, (d) Dammge-
gend, Mittelfleischgegend.
r. pubica: (b) срамна (лонна)област—
покритата с косми област на външните
полови органи, долната средна част на
regio* hypogastrica, (г) лобковая область,
(е) pubic region, (f) région pubienne, (d)
Schamgegend.
r. sacralis : (b) сакрална или кръстна
област — областта на кръста, ( г) крест
цовая область, (е) sacral region, (f) ré
gion sacrée, (d) id., Kreuzbeingegend.
r. temporalis: (b) темпорална об
ласт — слепоочна област, слепоочие :
областта на главата между окото и ухо
то. (г) височная область, висок, ( е)
temple, (f) tempe, (d) Schlafe,
regionaris,
- e [regio*] : (b) регионарен,
регионален —- отнасящ се до една опре
делена облает или участък на тялото,
областен, (г) областной, (е) regional, (f)
régional, (d) regionär, Bezirks- .
regressio, -onis, / [regredi (re-gredior),
pp. regressus, връщам се, отстъпвам] :
(b) регресия — обратно развитие, въз
връщане към по-ранен стадий на раз
витие. ( г) регрессия, обратное развитие.
(e) regression, (f) régression, (d) Regres
sion, Rückbildung.
regressivus, -a, -um [t ] ‘(b) регресивен —
връщащ се назад, развиващ се обратно,
стремящ се към предишното си състоя
ние. (г) регрессивный, (е) regressive.
(f) régressif, (d) zurückgehend, zurück
schreitend, sich zurückbildend, regressiv.
reg ularis, -e [regula правило] : (b) прави
лен, редовен, ( г) правильный, регу л яр
ный. (е) regular, (f) régulier, (d) regel
mäßig.
regulatio, -onis, / [ f ] : (b) регулация,
урегулиране — поставяне в ред, опра
вяне. ( г) регулирование, упорядочение.
(e) regulation, (f) régulation, (d) Rege
lung, Steuerung, Regulation.
regurgitatio, -onis, / [re- назад, отново +
gu rgitare наводнявам] : (b) регургитация:
1. оригване, виж eructatio ; 2. = reflux*
(обратно течение), (r) 1. отрыжка ; 2. ре
флюкс, обратное течение. (е) 1-2 . regurgi
tation; 2. reflux, (f) 1. régurgitation;
2. reflux, (d) Regurgitation : 1. Aufsto
ßen ; 2. Rückstrom, Rückfluß.
rehabilitatio, -onis, / [re- отново -f- habi
lita s способност, пригодност] : (b) реха-
билитация — възстановяване за полезна
трудова дейност, включване отново в
професията на лица с намалена работо
способност всл. на заболяване (напр. т у
беркулоза, хемиплегия, полиомиелит и
др.) или инвалидизиране (наранявания,
злополука и др.) чрез настаняване на
подходяща работа, обучаване, преквали
фициране, провеждане на стационарни и
амбулаторни мероприятия (физиотерапия,
масажи, балнеотерапия и др.) и пр. ( г)
реабилитация, ( е) rehabilitation, (f) ré
habilitation, rééducation, (d) Rehabilita
tion, berufliche Wiedereingliederung.
reimplantatio, -onis, / [re- отново + in
във + p la ntare посаждам] : (b) реимплан
тация — посаждане отново, възвръщане
на тъкан или орган на мястото му, от-
* гдето е изваден, напр. на зъб. ( г) ре-
(им)плантация, обратная пересадка, при
живление. (е) reimplantation, replantation.
(f) réimplantation, (d) Reimplantation,
reinfectio
452
remittens:
Wiedereinpflanzung, Rückeinpflanzung,
Zahnrüc keinpflanzung. (syn) repiantatio.
reinfectio, -o nis,/[re- ] + infectio*]: (b) ре
инфекция — подновена инфекция, повтор
но заразяване със съшите микроорганизми
след оздравяване ; срв. superinfectio, (г)
повторное зараж ение, реинфекция, (е)
reinfection, (f) reinfection, (d) erneute
Infektion, Wiederinfektion, Reinfektion,
reinversio, -onis, / [re- t + invertere обръ
щам]: (b) реинверзия
връщане на
зад в правилно положение (реиониране)
на един орган, напр. на извърната на
до лу матка, ( г) вправление (выворочен
ной матки), реннверсия. (е) reinversion,
(f) réinversion, (d) Reinversion,
reit*: reiteretur*; съкр. в рецепти.
reiteretur \re- отново -f iterare повтарям,
правя нещо повторно] ; съкр, в рецепти
reit. : -V repetatur.
Reiter! morbus sive syndromum [Я. Rei
ter, гер?ж лекар, роден 1881] :
spîro-
liaetosis arthritica.
relaparotomia, -ae, / \re- \
-f
laparoio-
m ia *1 : (b) релапаротомия — повторно
отваряне на корема (виж Iaparotomiaj за
извършване па допълнителна операция,
(г) релапаротомия, (е) relaparotomy, (f)
rélaparotomie. (d) Relaparotomîe, wieder
holter Bauchsclmitt.
relapsus, -us, m [relabi (re-labor), pp. re
lap su s, хлъзгам ce назад, възвръщам
ce] : (b) релапс — възвръщане : възвръ
щане на една болеет след видимо пре
късване на течението и, напр. повратен
тиф, малария; виж също recidivum, (г)
возврат болезни, (e) relapse, (f) rechute,
(d) Relaps, Wiederkehr, Rückfall,
relatio medica [relatio съобщаване, до
кладване, от referre J, ] : (b) медицинско
свидетелство, ( г) медицинское свидетель
ство. (е) medical certificate, certificate
of health, (f) certificat médical, attesta
tion du médecin, (d) ärztliches Zeugnis,
ärztliche Bescheinigung,
relativus, -a, -um [referre (re-fero)t pp.
relatus, нося назад, отнасям назад, от
насям до] : (b) релативен — отнасящ ce
до или имащ отношение към друго нещо,
относителен, ( г) относительный, релятив
ный. (е) relative, (f) relatif, (d) relativ,
verhältnismäßig.
relaxantia (remedia), njpl [re-laxare раз-
слабвам, отпускам] : (b) релаксанта —
лекарствени средства, предизвикващи от
пускане (разхлабваме) на тъканите, като
antispasmodica, emetica, emollientia, по-
специално предизвикващите пълно от
пускане на скелетната мускулатура, напр..
d-tubocurarin. (г) релаксанты, (е) rela
xants. (f) relaxants, (d) id.
relaxatio, -onis, / [f ] : (b) релаксация -
разхлабвано, отпускане, намаляване на
напрежението, напр. r . diaphragmatica
вродено куполовидно изпъкване на от
пуснатата диафрагма в гръдната кухина,
обикновено от лявата страна, (г) рассла
бление, ослабление, (е) relaxation, loose
ning. (f) relâchement, relaxation, (d) Er
schlaffung, Entspannung, Relaxation,
reluxatio, -onis, / [re- отново + luxatio*| :
(b) релуксация
повторна луксация :
изкълчване отново на една става иедълго
след наместването и. (г) повторный вы
вих. (е) reluxation, rcdislocation. (f) ré
luxation, luxations répétées, (d) Reluxa
tion, Wiederausrenkung.
remedia, -orum, njpl :
remedium.
r. simplicia î прости лечебни средств,
прости лекарства, сурови дроги ; в иж
при galenicn.
rem edium, -ii, n(pl remedia) [re- отново ?
mederi (medeor) лекувам, remediator
лекар| : (b) лечебно средство, лекарство
вещество, което лекува болести или об
лекчава симптомите им ; и рецептурата
различаваме : r. adjuvans (спомагателно
лекарство), r. cardinale (главното действу
ващо лекарство), г. con stituen s (лекарство,
което спомага за образу ване на предпи
саната рецептуриа форма), г. corrigens
(лекарство, което служи да се направи
по-удобно и по-приятно приемането от
болния на приготвената рецетурна фор
ма). (г) средство от болезни, лекарство,
лечебное средство, (е) remedy ipi reme
dies). (!) remède, (d) Heilmittel,
rem issio, -o nis, /[= -- отпускане, отслабване,
от re-mittëre, pp. remissus, изпращам
назад, отпускам, намалявам] : (b) реми-
сия
временно намаляване до пълно
изчезване ма болестните явления, осо
бено на треската ; срв. exacerbatio, (r)
ремиссия, (е) remission, remittence. (f)
rémission, rémittence, (d) Remission,
remittens, gen.
- e ntis [re-mittëre t ] : (b>
ремитентен, ремитиращ - временно за
тихващ, временно отпускаш, характери
зиращ се с периоди на отслабване на
болестните симптоми, с периоди на на
маляване и на усилването им, напр. fe
bris* remittens, (г) послабляющий, ре
митирующий. (e) remittent, (f) rémittent,
(d) remittierend, zeitweilig zunickgehend.
remotio
453
resectio
rem otio, -onis, / [re-ntovëre, pp. remotus,
отдалечавам, отстранявам] : отдалечаване,
отстраняване, екстирпация, напр. г. reti
nae (излязъл от употребяване термин за
ablatio45 retinae).
ren, renis, ni (pi renes, -(i)um) [на rp. ve^-
pàç nephros] : (b) бъбрек, (г) почка, (е)
kidney, (f) rein, (d) Niere.
r.
arcuatus sive unguliformis [ungula
копито] : (b) дъгообразен, подковообра
зен бъбрек, (г) дугообразная почка, под
ковообразная почка, ( е) horsesho e kid
ney. (f) rein en fer à cheval, (d) Hufei-
senniere.
r. cysticus : (b) кистозен бъбрек
нродеио, обикновено двустранно заболя
ване на бъбреците с множество малки
или големи кисти; бъбрек, съдържат
една или повече кисти, ( г) кистозная
почка, (е) cystic kidney, (f) rein kys
tique. (d) Zystenniere,
r. Informis : (b) безформен бъбрек,
(г) бес4 орменная почка, (е) lump kid
ney. (f) rein en massue, (d) Kîumpen-
niere.
r,
mobilis sive m igrans: (b) подви
жен бъбрек, блуждаещ бъбрек — не
нормално подвижен бъбрек при n eph ro
pto sis41. (г) подвижная почка, блуждаю
щая почка, (е) movable kidney, floating
kidney, wandering kidney, (f) rein mo
bile, rein flottant, (d) Wanderniere,
Nephroptose.
renalis,
- e [ren*\ : (b) ренален — отна
сящ се до бъбрека или до бъбреците,
бъбречен, ( г) почечный, (е) renal, nepli-
ric. (f) rénal, (d) renal, Nieren- ,
Rendu-Osler* morbus \И. J. L. M . Rendu,
фр. лекар, 1844—1902, W . Osler, канад
ски лекар, 1849—1919] : —►teleangiecta
sia hereditaria haemorrhagica,
renes, -(i)um, m\pl :
ren.
renographia, -ae, / [ren* -f Ypacpio grapho
рисувам, пиша) : (b) ренография — рент
генография на бъбрека, рентгенова сним
ка на бъбрека, (г) рентгенография почки.
(e) renography, (f) radiographie rénale,
(d) Renographie.
rep.r repetatur45; съкр. в рецепти.
reparatio, -onis, / [re-parare, pp. repara
tus, възстановявам] : (b) репариране —
възстановяване : оздравяване на тъканнн
дефекти чрез непълноценна тъкан, (г)
репарация, восстановление, ( е) repair.
(f) réparation, (d) Reparation,
repetatur [re-petëre, pp. repetitus, отново
искам, повтарям, подновявам] : (b) да се
повтори — да се приготви повторно
предписаното в рецептата и веднъж от
пуснато лекарство; съкр. в рецепти
гер. ; ne repetatur — да не се повтори, (г)
пусть будет повторено, повторить, ( е) le t
it be repeated, (f) qu'il soit répété, ré
pétez. (d) es soll wiederholt werden,
(sy n) reiteretur, iteretur.
replantatio, -onis, / :
reimplantatio.
repletio, -onis, / [re-plëre, pp. repletus,
отново напълвам, изпълвам] : (b) напъл
ване, препълване, напр. г. ventriculi
(препълване на стомаха), r. vesicae uri
nariae (препълване на пикочния мехур),
r. cavitatis dentis (пломбиране па зъб),
(г) наполнение, преполиенне. ( е) reple
tion. (f) repletion, (d) Anfiillung, Über
füllung.
reponibilis, -e [re-pouëre, pp. rep ositus,
поставям назад, поставям на старото мя
сто, възстановявам] : (Ь) репонибилен —
поддаващ се на наместване, на въ зв ръ
щане на старото му място, приводим в
нормално положение, наместващ се, напр.
херния ; противоположно на irrep onibi-
lis*. (г) вправимый. (е) reducible, (f) ré
ductible. (d) reponibel, ztirüekführbar,
zurückbringbar, einrichtbar, repositions
fähig.
repositio, -onis, / [ t ] : (b) репозиция pc-
нониране, наместване, поставяне или
възвръщане на нормалното място, напр.
репониране на херния (безкръвно нл-
наместване — taxis*), на счупени кости, на
луксашш.(г)репозшшя, вправление (гры
жи, перелома костей, вывиха), ( е) rep o
sition, reduction, (f) réduction, remise en
place, reposition, (d) Reposition, Wiedcr-
einrichtung.
reproductio, -onis, / [re- отново f produ
cere произвеждам, раждам] ; (b) репро
дукция ; 1. възпроизвеждане, възстано
вяване, регенерация ; ‘2. умножаване,
размножаване, (r) 1. воспроизведение,
восстановление, репродукция, регенера
ция ; 2. умножение, размножение, ( е)
1. reproduction, restoration, regeneration ;
2. reproduction, propagation, generation,
procreation, (f) 1-2. reproduction, (d) Re
produktion : 1. Wiederhervorbringung ;
2. Vermehrung, Fortpflanzung.
RES : ретикуло-ендотелна система, виж
systema retîculoendotheliale.
resectio, -onis, / [rc-secare отрязвам] : (b)
резекция — изрязване па част от орган,
частично отстраняване на заболели ор-
ганни части (крайник, кост, става, черва
residualis
454
respiratio
и пр.). (г) резекция, вырезывание, уда
ление. (е) resection, (f) resection, (d) Re
sektion.
residualis, -e [residuus останал] : (b) резн-
дуален — остатъчен, оставащ, останал,
напр. urina* residualis, (г) резидуальный,
остаточный, (е) residual, remaining, (f)
résiduel, (d) residual, zurückbleibend.
resina, -ae, / [fyjiivr/ rhetine, от (5io> rheo
тека] : (b) смола, (r) смола, (e) resin, (f)
résine, (d) Harz.
resistentia, -ae, / [re-sistere оказвам съпро
тива , съпротинявам ce]: (b) резнетешшя
съпротивление, съпротнвляемост : 1. на
един орган спрямо упражнен натиск при
опипване (затвърдяване, тумор); 2. съ
противителна способност на организма
спрямо
инфекции ; 3. резистентност,
устойчивост, напр. на микроби спрямо
антибиотици, сулфамиди и други химио-
терапевтични средства, (г) 1-2. сопро
тивление, сопротивляемость ; 3. устойчи
вость (против антибиотиков), ( е) 1-3. re
sistance. (f) 1-3. résistance, (d) 1-3. Re
sistenz, Widerstand, Widerstandsfähig
keit.
resolutio, -onis, / [ = отслабване, намалява
не, от re-solvere, рр. resolutus, разпус
кам, разтварям, унищожавам] : (Ь) разна
сяне, разпръскване на възпалителен про
цес (подуване, ексудат) или на туморен
растеж чрез разтопяване на болестните
продукти без нагнояване, (г) рассасы
вание, разрешение, (е) resolution, (f)
résolution, (d) Resolution, Lösung (einer
Entzündung, einer Krankheit usw.).
resolventia (remedia), njpl [ f ] : (b) резол-
вен ги, ресолвенти — разтварящи, раз
насящи,
разпръскващи
лекарствени
средства, способствуващи спирането на
възпалението,
причиняващи
resolu
tio*;
виж също dissolventia (2). (г)
рассасывающие средства, (е) resolvents,
(f) résolutifs. (d) lösende Heilmittel, id.
resorbentia (remedia), njpl [ | ] : (b) pe-
зорбенти — лекарствени средства, бла-
гоприятствуващи или поощряващи ре
зорбцията (на ексудати); виж resorptio,
(г) средства, способствующие всасыва
нию. (е) resorbents. (f) absorbants, (d) id.
resorptio, -onis, / [resorbere поглъщам
отново] : (b) резорбция — всмукване,
поглъщане, разнасяне ; поемане на теч
ни, газообразни или извънредно дребни
вещества в кръвния и лимфния ток : от
стомашно-чревния канал (хранителни ве
щества), от стените на серозните кухини
(ексудати), от подкожната тъкан (под
кожно впръскани лекарства), от кожата
и др. ; резорбционна треска : темпера
тура след асептични операции или тр ав
ми без инфекция всл. иа всмукване на
разрушени тъклини елементи или к р ъ
воизливи, траеща около 5 дни и не над
вишаваща 38,5° С. ( г) всасывание, по
глощение, рассасывание, резорбция, ( е)
resorption, (f) résorption, (d) Resorption,
Aufsaugung, Einsaugung.
respirabiüs, -e [ [ ] : (b) респирабилен —
годен зл дишане, (г) годный для дыха
ния. (е) respirable, (f) respirable, (d)
atembar.
respiratio, -onis, / [respirare, pp. respi
ratus, дишам]: (b) дишане: 1. обмяна
на кислорода и въгледвуокисл в алвео
лите чрез периодична дейност на белите
дробове ( = външно дишане); 2. обмя
на на кислорода и въгледвуокисл меж ду
кръвта на капилярите и клетките на ор
ганизма (=вътрешно дишане); виж съ
що Bioti respiratio, Cheyne-Stokes’ res
piratio и Kussmaiili respiratio, (г) ды
хание. (e) respiration, breathing, (f) re
spiration. (d) Atmung, Atmen, Respiration.
r.
abdominalis sive diaphragmatica:
(b) коремно или диафрагмално дишане,
извършвано главно чрез свиване (спус
кане) на диафрагмата, у мъже. (г) брюш
ное дыхание, (е) abdominal respiration,
diaphragmatic respiration (or breathing),
(f) respiration abdominale, (d) Zwerchfeil-
atmung, Baucliatmung. Abdominalatmung.
г. amphorica [amphora, or ajiyopsûç
amphoreus голям съд c две дръжки,
делва, с то м на]:(b) амфорично дишане -
бронхиално дишане с музикален отте
нък, подобно на звука, който чуваме
при духане в стомна ; чува се над го
леми гладкостенни кухини (каверни и
др.); виж също amplioroplionia. (г) ам
форическое дыхание, (е) amphoric b rea
thing or respiration, (f) amphorisme,
souffle amphorique» respiration ampho-
rique.(d) amphorisches Atmen, Krugatmen.
r, artificialis : (b) изкуствено диша
не — способ за осъществяване на из
куствена вентилация на белите дробове
при липсващо дишане чрез правилно
свиване и разширяване иа гръдния кош
(18 пъти в минута), (г) искусственное
дыхание, (е) artificial respiration, (f) respi
ration artificielle, (d) künstliche Atmung.
r. bronchialis : (b) бронхиално диша
не — проведеното през бронхите към
respiratio
455
retentio
повърхността на белите дробове ларин-
го-трахеално дишане ; чува се, когато
въздухът не прониква в алвеолите ; нор
мално се чува върху трахеята и голе
мите бронхи (в междуплешното про
странство), а патологично — при уплът
няване и притискане на белодробната
тъкан (пневмония, туберкулоза, плевра-
лен ексудат) и др. ( г) бронхиальное ды
хание. (е) bronchial respiration, bron
chial breathing. (!) souffle tubaire,
souffle bronchique, (d) Bronchialatmen.
r.
costalis sive thoracalis: (b) КО-
стално или торакално дишане — ребре
но или гръдно дишане, извършвано
главно чрез разширяване на гръдния
кош всл. на повдигане стерналните краища
па ребрата, у жени. (г) реберное, и ли
грудное, дыхание, (е) thoracic respira
tion, costal respiration, thoracic brea
thing. (f) respiration costale, respiration
thoracique, (d) Rippenatmung, Kostalat
mung, Brustatmung.
r. periodica : Bioti respiratio,
г. stertorosa [stertere хъркам] : (b)
стерторозно дишане — хрипя во, xpim-
тящо дишане при обилно насъбиране на
слуз в по-големп бронхи и трахеята,
при кома, агония и парализа на мекото
небце, (г) хрипящее дыхание, (е) ster
tor, stertorous breathing, (f) respiration
stertoreuse, stertor, (d) Stertor, röcheln
des Atmen, rasselndes Atmen, Trache-
airasseln. (syn) stertor.
r.
stridulosa : (b) стридулозно диша
не - свистящо, свиркащо, висока сте
пен шумно дишане, при стеснение на
горните дихателни пъшщл, напр. при
laryngitis* stridulo sa. (г) свистящее ды
хание. (е) stridor, striduloiis respiration,
crowing breathing, (f) respiration stri-
duleuse, stridor. (<■> Stridor, pfeifendes
Atmen, zischendes Atmen, pfeifendes
Atemgerä uscli. (syn) stridor.
r. vesicularis : (b) везикуларно диша
не — нормалният дихателен шум, който
се чува при пускултация вър ху здравата
белодробна тъкан ; състои се от нежен
шум с дъхаш характер, заемащ целия
период на вдишването, и от кратък, нео
пределен шум при издишане, който се
чува в първата част на издишането. (г)
везикулярное дыхание, (е) vesicular re
spiration. (f) murmure vésiculaire, (d) Ve
sikuläratmen, Bläschenatmen.
respiratorius, -a,
-um [|]: (b) респира
торен — отнасящ се до дишането, ди
хателен. ( г) дыхательный, (е) respira
tory. (f) respiratoire, (d) respiratorisch,
Atmungs- .
restiformis,
-e [restis въже + forma
вид, форма] : (b) подобен на въже, на
връв, вървовиден, вървест. (г) канато
видный, веревчатый. (е) restiform, rope-
like. (f) restiforme, (d) strangförmig,
restitutio, -onis, / [re-stituere, pp. resti
tu tu s , поставям на предишното място,
възстановявам] : (b) възстановяване, (г)
восстановление, (е) restitution , (f) resti
tution. (d) Wiederherstellung, Restitution.
r.
ad integrum [integer непокътнат] :
(b) пълно възстановяване на предишно
то нормално състояние, пълно възстано
вяване иа здравето, (г) полное восста
новление до нормы, (е) return to health,
complete recovery. (!) restitution com
plète de la santé, (d) Wiederherstellung
des früheren Zustandes,
resublim atio,
- o nis, / [re- отново]: по
вторно сублимиране, виж su blimatio.
resuscitatio, -onis, f [resuscitare отново
подбуждам, съживявам] : привеждане в
съзнание, съживяване, възстановяване на
живота, виж reanimatio.
rete, -is, п (pi retia) : (b) мрежа — мре
жа от много малки кръвоносни съдове,
(г) сеть, сетка, (е) network, vascular
network, (f) réseau, réseau vasculaire, (d)
Netz, Gefäßnetz.
r. capillare:(b) капилярна мрежа. (Г)
сеть капилляров, (е) capillary network.
(!) réseau capillaire, (d) Kapillarnetz.
r. m irabile : (b) чудесна, чудна мрежа—
най-фино разклонение на една малка
артерия на множество капиляри във
форма на клъбце (glomerulus*) ; всички
капиляри на гломерула се съединяват
отново в един-единствен о твеждащ кр ъ
воносен съд. (г) чудесная сеть, ( е) id.,
wonderful network. (!) réseau admirable,
(d) Wundernetz, id.
r. Malpighi) :
stratum germinati
vum (Malpigliii).
retentio, -onis, / [re-tinêre, pp. retentus,
задържам] : (b) ретенция — задържане,
задръжка, напр. иа урина, изпражнения,
на плацента и др. (г) задержание, за
держка. (е) retention. (!) rétention, (d)
Retention, Verhaltung, Zurückhaltung.
r. placentae: (b) задръжка на пла
центата — забавено изгонване на плацен-
retinitis
retentio
456
татя, (г) задержка, или задержание,
плаценты, задержка последа, ( е) reten
tion of the placenta, (f) rétention du
placenta, rétention du délivre, (d) Reten
tion der Plazenta, Plazentarretention,
Nachgeburtsverhaltung.
r. testis: -► cryptorchismus.
r. urinae 2 (b) задръжка иа урина
та — о п р а пълна невъзможност за ури
ниране (при хипертрофия иа простатната
жлеза и стриктур») и хронична непълна
(при ischuria* paradoxa, хипертрофия па
простатната жлеза и склероза на сфинк
тера). (г) задержка мочи, (е) retention
of urine, (f) rétention d ’urine, (d) Harn
verhaltung.
retia, njpl :
rete.
reticularis, -e [reticulum*] : (b) ретикулеп,
ретнкуларен : 1. приличащ на мрежа,
мрежовиден, мрежест; 2. отнасящ с ед о
reticulum* (1). (r) ретикулярный, сете-
иодобный, сетевидный, сетчатый, ( е) r e
ticular, retiform, net-like, reticulate(d). (f)
réticulaire, rétiforme, réticulé, (d) retiku
lär, netzförmig, netzartig, (syn) reti
formis.
reticulitis nodularis tuberculosa (L. Po
pov) : възловиден туберкулозен ретику-
лит, виж Besnier-Boeck-Schnumann' mor
bus.
reticulocytus,
- i, ni (pi reticulocyti) [reti-
culum* 4- yM cç kyios кухина (клетка)] :
(b) ретикулоцит — млад еритроцит с
мрежа от преципитирано базофилно ве
щество при витално боядисване с ос
новни бои, нормално у здрави около
7%о ; увеличават се през време на реге-
нера иия на кръвта ; ретикулоцитна
к ри за : бързо увеличаване количеството
на ретикулоцитите след кръвозагуби или
под влиянието на лечение с желязо или
черен дроб. (г) ретикулоцит. (е) reticu
locyte. (f) réticulocyte, hématie granu
leuse, hématie à granulations vitales, (d)
Retikuiozyt.
reticuloendotheliosis, reticulosis,
-is, /
Ш : (b) ретикулоендотелиоза, ретику-
лоза — сборно название на изхожда
щите от ретикуло-ендотелната система
доброкачествени и злокачествени хипер-
плазии, системно заболяване на ретику-
лоендотела : chloroma*, myeloma* (мул-
типлен), •1ymphosarcomatosis*,
lympho
granulom atosis* и др. (г) ретикулез, ре-
тикуло-эндотелиоз. (е) id., reticulosis, (f)
réticulo-endothéliose, réticulose. (d) Re
tikuloendotheliose, Retikulose.
reticuloendothelium, -ii, n [réticulum* 4-
endothelium*] : -+ systema retieuîoendo-
theliaîe.
reticulosis, -is, / : -* reticuloendotheliosis.
réticulum, -i. n [=мрежица, умал. от rete
мрежа]: (b) ретикулум: 1. фина мрежа,
специално от нервни влакна или прото-
плазменн израстъци ; ретикулин клет
ки
силно разклонени, образуващи sy n
cytium* съедшштелнотъканни клетки на
ретикулнлта съединителна гькан, напр. в
костния мозък и всички лимфни органи ;
2. вторият отдел на стомаха у прежив
ните животни, (r) 1. сеточка; 2. сетка,
(е) 1-2. reticulum, (f) 1. réticulum; 2.
estomac réticulé, (d) l.feines Netz, id.;
2. Netzmagen.
retiformis, -е : ►reticularis.
retina,
-ae. / [rete мрежа] ^ tunica in
terna bulbi (PNA) tunica interna oculi
(INA): (b) ретина
мрежица иа окото:
състои се от чувствителна спрямо свет
лината част (pars optica retinae) и сляпа
част (pars caeca), разграничени от o ra *
serrata; виж macula lutea и papilla ner
vi optici, (r) сетчатка (глаза), ретина,
(e) id., optomeninx. (f) rétine, (d) Netz
haut, id.
retinaculum, -i, n [--връзка, ютда, от re
tinere задържам]: (b) ретикакулум —
държател : фиброзно свързващо обра
зувание, задържащо различни органи на
мястото им, придържаща връзка или ли-
гамент, юздпчка. (г) держатель, связка,
уздечка, (е) retaining band or ligament,
frenum, id. (f) rétinacle, lig ament annu
laire. (d) Halteband, id.
r. uteri: ►parametrium.
retinitis,
- tiJis, / [retina* 4- •itis - въз
паление] : (b) ретинит — възпаление на
ретината ; често терминът се употребява
неточно и за процеси, които, стр ого по
гледнато, не са възпаления, ( г) ретинит,
(е) id. (f) rétinite, (d) id., Netzhautentzün
dung.
r. pigmentosa: (b) пигментен рети
нит, пигментна дегенерация на ретина
та — наследствено дегенеративно забо
ляване с атрофия и пигментна инфил
трация във вътрешните пластове на ре
тината ; по-правилно е названието dege
neratio retinae pigmentosa или choriore
tinitis pigmentosa, (r) пигментная деге
нерация сетчатки, пигментный ретинит,
(е) id., tigroid retina, (f) rétinite pig-
retinopathia
457
retroperitonealis
mentaire. (d) id., Chorioretinitis pigmen
tosa.
retinopathia, -ae, / [retintï* + тесс&oç pa
thos страдание]: (b) ретинопатия —
означение за заболявания на ретината,
които нямат възпалителен произход в
смисъла иа патологичната анатомия, напр.
r. diabetica, r. hypertonica, (г) ретино
патия. ( е) retinopathy, (f) rétinopathie.
(d) Retinopathie.
retinoscopia, -ae, / : -> skiascopia.
retractio, -onis, / [re-trahêre, pp. retrac
t u s , оттеглям, отдръпвам, връщам на
зад] : (b) ретракция — оттегляне, от
дръпване, свиване, сбръчкваие. (г) ре
тракция, оттягивание, сокращение, смор
щивание. (е) retraction, shrinking, (f)
rétraction, (d) Retraktion, Zurückziehung,
Schrumpfung.
retransfusio, -o nis,/[n?- отново + trans
fusio*] : (b) ретрансфузия — вкарване от
ново в кръвообращението на собствена
екстравазнрана (стерилна ) несъсирена
кръв, напр. на кръвта при руптура на
тубарна бременност, ( г) ретрансфузия.
(e) retransfusion, (f) rétransfusion, (d)
Retransfusion.
retro- [retro назад, обратно, отзад] : в
съставни думи означава назад, отзад,
подир, разно,южен зад.
retroauricularis, -е [retro назад, отзад +
auricula ушна мида] : (Ь) ретроаурику-
ларен — намиращ се зад ухото, зад
ушен. (г) находящийся сзади уха. (е)
retroauricular. (f) rétro-auriculaire, (d)
retroaurikulär.
retrobulbaris, -e [retro t -i- bulbus (oculi)
очна ябълка] : (b) ретробулбарен — раз
положен зад очната ябълка, (г) лежа
щий позади глазного яблока, (е) retro
bulb ar (f) rétrobulbaire. (d) retrobulbär.
retrocaecalis, -e [retro | -j- caecum сляпо
черво] : (b) ретроцекален — намиращ ce
зад сляпото черно, ( г) лежащий позади
слепой кишки, ( е) retroc(a)ecaJ. (f) rétro-
cæcal. (d), retrozökal.
retrocardîalis, -e [retro j + xapota kardia
сърце]: (b) ретрокарднален — намиращ
ce зад сърцето, задсьрдечеи ; за ретро-
кардиално пространство виж spatium ге-
trocardiale. ( г) ретрокардиальный, поза-
дисердсчный. (е) retrocardial. (f) rétro
cardiaque. (d) retrokardial.
retrodeviatio, -onis, / [retro ]. -{
-
deviatio
отклоняване] :
retropositio.
retrofixatto, -onis, / [retro назад + fixa
tio прикрепване] : (b) ретрофиксация —
оперативно прикрепване назад, напр. г.
colli (оперативно изместване назад на
шийката на матката при retroflexio uteri),
(г) ретрофнксация. (e) retrofixation. (f)
retrofixation. (d) Retrofixation.
retroflexio, -onis, / [retro f -f flexio пре
гъване] : (b) ретрофлексия — прегъване
назад, напр. на матката (виж по-долу),
(г) ретрофлексия, сгибание назад, ( е)
retroflexion, retroflection, backward beti
ding. (f) rétroflexion. (d) Retroflexion,
Rückwärtsknickung.
r. uteri : (b) ретрофлексия на матка
та — прегъване на тялото на матката
по отношение иа шийката назад ; тялото
ii шийката образуват ъгъл, обърнат на
зад. (г) ретрофлексия матки, (е) retro
flexion of the uterus. (О rétroflexion d e
l’utérus. (d) id.
r* uteri incarcerata: ретрофлексия
ил бременна матка с явления на заклещ-
ваие; виж по-горе retroflexio uteri,
retroflexus, -a, -umfretro \ + flexus, -us*
извиване] : (b) извит назад, ( г) изо гну
тый назад, (е) retroflexed. (f) rétrofléchi.
(d) zurückgebogen.
retrognathia, -ae, / [retro j + fvscô-oç gna-
thos челюст] : (b) ретрогиатин — скъся
ване на долната челюст, недоразвити че
люсти, които стоят зад нивото на челото,
птиче лице. (г) ретрогнатия. (е) id. (f)
rétrognathie. (d) Opisthognathie, Retro-
gnatîiie, Kieferverkümmertmg, Vogeîge-
sicht. (syn) opisthognathia, micrognathia,
retrogradus, -a,
-um [retro j -}
-
gra-
dus, -us, крачка,
стъпка, от gradi
(gradior) крача, вървя] : (b) ретрогра
ден — вървящ назад ; дегенерираш, из
раждащ се, връщащ назад нормалния
ред на растеж и развитие ; за ретро
градна амнезия виж при amnesia, (г) ре
троградный, идущий назад, (е) retrograde,
(f) rétrograde, (d) rückläufig, retrograd,
retromandibularis, -e [retro назад, отзад
+ mandibula*] : (b) ретромандибула-
рен — разположен зад долната челюст,
(г) лежащий позади нижней челюсти, ( е)
retromandibular, (f) rétromandîbulaire. (d)
retromandibuläf.
retronasalis, -e [retro f -i-nasus нос]: (b)
ретроназален — отнасящ се до или раз
положен в носогл ьтъчното пространство,
носоглътъчен. (г) носоглоточный, ( е) re
tronasal. (f) retronasal, (d) retronasal, im
Nasenrachenraum.
retroperitonealis, -e [retro | -f- perito
neum*] : (b) ретроперитонеалсн — раз-
retropharyngealis
458
rhachi*
положен зад перитонеума, дорзално от
peritoneum* parietale, напр. spatium* re
troperitoneale. (г) забрюшинный, ретро-
перитонеальный. (е) retroperitoneal, (f)
rétropéritonéal, (d) retroperitoneal,
retropharyngealis, -e, retropharyngeus,
-a, -um [retro J + pharynx*] :(b) ретро-
фарингеален — разположен зад фарин
кса, напр. abscessus* retropharyngealis,
(г) заглоточный, ретрофарингеальный. (е)
retropharyngeal, (f) rétropliaryngien. (d)
retropharyngeal.
retropositio, -o n\stf [retro назад + posi
tio *] : (b) ретропозиция — отместване
назад, изместване назад от правилното
положение, напр. г. uteri (изместване на
зад на цялата матка, без flexio или ver-
sio назад), (г) рстропозицня, смещение
кзади, (e) retroposition. (f) rclroposition,
rétrodéviation, (d) Retroposition. Rück
wärtsverlagerung. (syn) retrodeviatio.
retropuisîo, -onis, / [retro f + pulsio бу
тане, тикане, тласък, от pellere, pp. pul
su s , блъскам, привеждам в движение] :
(b) ретропулсия — недостатъчна спо
собност за спиране при движение назад,
неволно продължаване движението на
зад при команда за спиране, така че се
идва до препъване или падане (при pa
ralysis* agitans и др.) ; срв. propulsio. (г)
ретропульсия. (е) rétropulsion, (f) rétro
pulsion. (d) Rétropulsion,
retrosternalfs, -e [retro назад, отзад +
sternum*) : (b) ретростерпален — разпо
ложен зад гръдната кост, напр. ретро-
стернални болки (болки зад гръдната
кост), при аорталгия, нараняване на хра
нопровода, медиастиннт и др. (г) загру-
динный. (е) retrosternal, (f) rétrosternal,
(d) retrosternal.
retrouterlnus, -a, -um [retro | + uteru s*] :
(b) ретроутеринен — разположен зад
матката, задматочен. (г) заматочный (е) re
trouterine. (f) rétro-utérin, (d) retrouterin.
retroversio, -onis, f [retro назад+versio*\ :
(b) ретроверзия — наклоняване назад, по
валяне назад, (г) ретроверсия, наклонение
назад, (е) retroversion, turning backward,
(о rétroversion, (d) Rückwärtsneigung.
г. uteri : (b) ретроверзия на матката—
наклоняване на тялото и дъното на мат
ката при празен пикочен мехур назад,
^външният маточен отвор е насочен на
пред, оста на тялото и оста на шийката
представляват една права линия, ( г) ре-
.
троверсия матки, (е) retroversion of the
uterus, (f) rétroversion de l'utérus. (d) id.
reuniens,
gen.
- e ntis [re- отново + unire,
p p . unitus,
съединявам]:
(b)съединя
ващ, свързващ, (г) соединяющий, свя
зующий. ( е ) reunient, connecting, ( f ) ré
unissant. (d) verbindend, vereinigend,
revaccinatio,
- o nis, / [re- \ + vaccinatio*] :
( b ) ревакцинация— повторно вакцинира-
не : вакциниране на едно лице, вакцинпра-
но по-рано успешно против някоя ин
фекциозна болеет; повтаряне на вак
цина цията против едра шарка (variola*),
което се извършва при възраст 4, 8,
12и18г. и после презвсею!5—6г.
(г) ревакцинация, вторичное привива
ние. ( е ) revaccination, ( f ) revaccination,
( d ) Revakzination, Wiederimpfung, Nach
impfung.
reversibilis,
-e [re-verterc, pp. reversus,
възвръщам се] : (b) реверзниилен —
обратим, възвратим : противоположно на
irreversibilis*. ( г ) ибратимый. ( е ) rever
sible. (ï) réversible, (d) reversibel, um
kehrbar, riickbildungsfahig.
revivificatio,
- o nis, f [re- отново -f- vivëre
живея -|- facere (facio) правя] : съживя
ване : 1. възвръщане кьм живот, виж
reanimatio ; 2. опресняване ръбовете на
рана, внж vivificatio.
revulsio,
- o nis, / [re-vellëre, pp. revulsus,
изтръгвам, отнемам със сила) : (Ь) ре-
вулсия — отвличане, виж revulsi va (re
media;. ( г ) отвлечение, ( е ) revulsion,
coimterirritatioii, derivation, (f) révulsio n,
dérivation. (d) Ableitung, id.
revulsiva
(remedia), n'pl [\ ]: (b) ревул-
сивни средства — отвеждащи или от
вличащи лекарствени средства : дразне
щи кожата средства, предизвикващи при
лив на кръв към кожата ; използуват се
за намаляване на хиперсмии и възпале
ния в дълбочина, (г) отвлекающие сред
ства. ( е ) revulsives, révulsants, counter-
irritants. (О révulsifs, remèdes irritants,
( d ) ableitende Mittel, Hautreizmittel, id.
R h : съкр. за Rhesus-factor*,
rhabdomyoma,
- atis, wfprfjtèoç rhabdos иви
ца, пръчка -f myoma*] : (b) рабдо-
миом — миом от напречно набраздени
мускулни влакна, виж при myoma, (г)
рабдомиома. ( е) id. (f)
rhabdomyome.
( d ) Rhabdoniyom. ( s y n ) myoma striocel-
liilare.
rhachi-
rhachis гръбнак, гръб, гръб
начен стълб] : в съставни думи означава
отнасящ се до гърба, до гръбнака, до
гръбначния стълб.
rheumatismus
r(h)achiafgia
459
r(h)achialgia,
-ae, / \pdx-t t + aX^oç algos
болка] : (b) рахиалгия —болка с неврал
гичен характер в гръбнака, в гърба, (г)
боль в позвоночнике, в спине, ( е ) id.,
pain in the back, notalgia, dorsalgia,
( f ) rachialgie, ( d ) R(h)achialgie, Rücken
schmerz, Wirbelsäulenschmerz.
r(h)achianaesthesla,
-ae,/ [fâxiç t+ an-
aesthesia*] : (b) рахианестезия—^гръбнач
номозъчна, медуларна, спинална, лум-
балиа анестезия : анестезия на долните
части на тялото чрез инжектиране на
локален анестетик в гръбначномозъчния
канал, (г) спинномозговая анестезия, (е)
rachianaesthesia, rhachian(a)esthesia, spi
nal an(a)esthesia, m edullary narcosis, rha-
chianalgesia. (f) anesthésie lombaire, ra
chianesthésie, rachianalgésie. ( d ) Rücken
marksanästhesie, Medullaranästhesie, Spi
nalanästhesie, Lumbalanästhesie, Rhaclii-
anästhesie. ( s y n ) r(h)achianalgesia.
r(h)achianalgesia,
-ae,/[£ax^ t + anal
gesia*] : -► r(h)achianaesthesia.
r(h)achieentesis,
- is, / [£*х1€ t + xsvnjaiç
kentesis пробождане] : punctio lum
balis.
r(h)achîotomia9
-ae, / [ÿâx'.ç t 4-
to
m e рязане, разрез] : (b) рахиотомия, спон-
дилотомия : 1. оперативно отваряне на
гръбначния канал ; 2. разсичане през
гръбначния стълб на мъртвия плод в
утробата, виж при embryotomia. (г) ра
хиотомия. ( e ) r(h)achiotomy, r(h)achitomy,
spondylotomy, ( f ) rachiotomie. ( d ) Rha-
chiotomie, Spondylotomie, ( s y n ) spondy-
Iotomia.
r(h)achîschisis,
- isf / fàâx'-Ç t + ^Xfoig schi
sis разделяне, разцепване] : (b) рахисхи-
зис — вродена цепнатина на гръбнач
ния стълб; виж spina bifida, (г) врож
денная расщелина позвоночника, (е) id.
(f)
rachischisis. ( d ) Rhachischisis, Wir
belspalt. ( s y n ) spina bifida aperta,
rhachîtîs:
-► rachitis,
rhagades,
- um, f/pl
-
aôoç rhagas,
- ados, пукнатина, цепнатина] : (b) para-
ди — цепнатини, пукнатини : малки,
често твърде болезнени линейни нару
шения на кожата и лигавиците, особено
по ъглите на устата, устните, ануса,
гръдните зърна и др. (г) рагады, тре
щины кожи. ( е ) id., chaps, cracks, fis
sures. ( f ) rhagades, crevasses, gerçures,
fissures, ( d ) Rhagaden, Schrunden, Fis
suren. ( s y n ) fissurae,
rhagas,
-adis,/:
rhagades.
-
rhagia:
-►
- r rhagia.
rbaphe, -es, / [facpij] : (b) рафе : 1. шев ;
2. съединителната линия на двете поло
вини на един орган или част, (г) 1. шов;
2. линия сращения, (е) 1. seam; 2. raphe,
id. (f) 1. couture; 2. raphé, rhaphé. (d)
1. Nacht; 2. Verwachsungslinie.
Rhesus-factor, -oris, m [Rhesus, вид май
муна в Индия и Китай от рода Масаса] :
(Ь) резус-фактор, Rh-фактор, ськр. Rh —
фактор (хемаглутиноген) в еритроцитите
на Rhesus-маймуни и в еритроцитите на
около 84% от хората — Rh-положителни
(R h + ); останалите 16% от населението
са Rh-отрицателни (Rh—); при прели
ване на Rh-положителна кръв на Rli-
отрицателно лице се образуват Rh-ан-
титела, което при повторно преливане
може да доведе до хемолиза, евент. със
смъртен изход ; при брак между Rli-no -
ложителен мъж с Rh-отрицателиа жена
Rh-положителният фетус предизвиква
образуването на Rh-антитела в майката
(aHTH-Rh-аглутинини), които, преминавай
ки през плацентата, могат да увредят
тежко плода ; децата от такива бракове
могат да се родят с тежки увреждания
на кръвта (morbus* haemolyticus neo
natorum, мъртви раждания или хаби-
туални аборти), (г) резус-фактор, (е) Rh
factor, Rhesus factor, Rh. (f) Rh, facteur
Rhesus, facteur Rh. (d) Rhesus-Faktor,
Rhesusblutfaktor, Rh-Faktor, Rh.
rheumaticus, -a, um [ [ ] : (b) ревматичен,
ревматизмен, ревматизмален — отнасящ
се до или страдащ от ревматизъм, ( г)
ревматический, ( е) rheum atic, rlietima-
tismal. (f) rhumatismal, (d) rheum atisch,
rheumatismus, -i, m [(5eöpa, -axoç rheuma,
- atos, течение, слуз, ревматично страда
ние] : (Ь) ревматизъм: 1. истински рев
матизъм, остър ревматизъм, ревматична
болест, болест на Соколски-Буйо (Botiil-
laud) м др.,
виж rheumatismus verus;
виж също arthritis (polyarthritis) infec
tiosa (1 и 2); 2. неопределен термин,
употребяван за заболявания, протичащи
с болки в ставите, мускулите и фиброз-
ните тъкани, (г) ревматизм, (е) rheuma
tism ; препоръчаната от Royal College
of Physicians of London класификация
на тази разнородна сбирка от заболява
ния е: (1) acute rheumatism (or rheuma
tic fever) and subacute rheumatism ;
(2) non-articular rheumatism ; (3) gout ;
(4) chronic arthritis, който включва rheu
matoid arthritis and osteo-arthritis. <f>
rhumatisme. <d) id., Rheuma.
rheumatismus
460
rheumatoidum
г. articulorum acutus:
rheumatis
mus verus,
r, chronicus : (b) хроничен ревмати
зъм ; ио немски автори се дели на :
1. първичен хроничен ревматизъм, пър
вичен хроничен полиартрит (polyarthri
tis chronica progressiva primaria), хрони
чен възпалителен ставен ревматизъм :
срв. infectarthritis ; 2. вторичен хрони
чен ревматизъм, в тесен смисъл преми
наване на острия ревматизъм в хрони
чен полиартрит ; виж arthritis (polyar
thritis) infectiosa (1, a); (г) хронический
ревматизм, (е) chronic rheumatism. <«>
rhumatisme chronique, (d) chronischer
Rheumatismus: 1, primär chronischer
Rheumatismus ; 2. sekundär chronischer
Rheumatismus.
r. musculorum sive muscularis: (b)
ревматизъм на мускулите, мускулен рев-
матизьм — болезнено възпаление на
мускулите, специално на техните фиб-
розни прикрепления или на фиброзната
им структура; виж myalgia, myositis,
fibrositis. (г) мышечный ревматизм, (е)
muscular rheumatism, fibrositis. (f) rhu
matisme musculaire, myalgie, myodynie
rhumatismale. (d) Muskelrheumatismus,
(syn) myalgia rheumatica.
r. nodosus : (b) нодозен ревматизъм —
възлест ревматизъм : форма на остър
ревматизъм с образуване главно на под
кожни възли по сухожилията, връзките
и периоста близо до големите стави (no
duli Meyneti). (г) узловатый, или узел
ковый, ревматизм, (е) Mey net's nodosi
ties. (f) nodules de Meynet. (d) Knoten-
rheumatismus, id.
г. verus: (b) истински ревматизъм—рев
матизъм, остър ревматизъм, ревматична
болест, болест на Соколски-Буйб (Bouil-
laud), остър ставен ревматизъм, ревма
тичен полиартрит (остър или подостър)
и др.
—
общо инфекциозно-алергично
заболяване със системно възпалително
поражение на съединителната тъкан с
предимна локализация в сърдечно-съдо
вата система и с често въвличане в про
цеса на други вътрешни органи; засяга
най-често детската възраст; проява на
изменена реактивност на организма (aller
gia*, hyperergia*) към стрептококова ин
фекция; развива се най-често 1—2 сед
мици след прекарана стрептококова
огнищна инфекция (най-често ангина или
тонзилит и др.) и други инфекциозни
болести, комбинирани със стрептококова
инфекции; протичането е хронично с
периоди на изостряне под формата па
пристъпи’ (с продължителност 1—2 ме
сеца за ставната форма и 2—6 и повече
месеци за сърдечната) с различно дълги
интервали между тях, понякога по ня
колко години ; най-чести клинични фор
ми са сърдечната и сърдечно-ставната,
която протича със силни болки, оток и
зачервяване едновременно или последо
вателно « няколко големи или средно
големи стави, повишена температура,
ускорено РУЕ, обилно потене, признаци
на поражение от други органи, най-често
от сърцето (енлокардит, миокардит, ендо-
миокардит» ревмокардит) и др. ; други
те органи се засягат но-рядко: нервна
система (хорея и др.), кожа (rheumatis
mus cutis nodosus, erythema* nodosum)
и др. (виж rheumatismus visceralis);
виж arthritis (polyarthritis) infectiosa
(1, а); виж също endocarditis rheumatica,
vitium cordis, (г) ревматизм, болезнь Со-
кольского-Буйо, ревматическая лихо рад
ка, острый ревматизм, острый суставной
ревматизм, острый ревматический поли
артрит, инфекционный специфический
ревматизм, лихорадочный ревматизм, (е)
acute rheumatism, rheumatic fever, acute
articular rheumatism, acute inflammatory
rheumatism, inflammatory rheumatism.
(0 rhumatisme articulaire aigu, fièvre
rhumatismale, maladie de Bouiilaud. (d)
akuter Rheumatismus, akuter Gelenkrheu
matismus, akute Polyarthritis, Polyarthri
tis rheumatica acuta,rheumatisches Fieber,
Bouillaudsche Krankheit, (syn) rheuma
tismus, rheumatismus acutus, morbus
Sokolski-Bouillaud, morbus Bouillaudi,
morbus rheumaticus, polyarthritis rheuma
tica, polyarthritis rheumatica acuta, poly
arthritis acuta, rheumatismus articulorum
acutus, (rheumatismus specificus).
r.
visceralis: (b) висцерален ревма
тизъм — ревматизъм на вътрешните ор
гани: освен сърцето (виж по-горе при
rheumatismus verus) могат да бъдат за
сегнати още черният дроб (интерстициа-
лен хепатит), белите дробове (плеврит,
пневмония), бъбреците (албуминурия,
нефрит), щитовидната жлеза (тиреоидит)
и др. (г) висцеральный ревматизм, (е)
visceral rheumatism, (f) rhumatisme vis
céral. (d) viszeraler Rheumatismus,
rheumatoidum,
- i, n [^eOjia | + -elôijç
- eides подобен] : (b) ревматоид — ин
фекциозен артрит с определена етиоло-
Theumatologia
461
rhinopharyngitis
гни ; ревматоидите са подобни на ревма
тизма заболявалия, без да са ревматизъм,
наблюдаващи се почти при всички теж
ки септични процеси и при инфекциозни
заболявалия — виж arthritis sive poly
arthritis infectiosa (2). (г) инфекционный
артрит определенной этиологии, (е) rh eu
matoid, infective pseudorheumatism, (f)
rhumatisme (pseudo-rhumatisme) infec
tieux. (d) Rheumatoid, (syn) arthritis si
ve polyarthritis infectiosa ; pseudorheuma-
tisinus infectiosus.
Theumatologia, -ae, / [£eô|ia f -f
lo
gos учение] : (b) ревматология — наука
за ревматичните заболявания. ( г) ревма
тология. (е) rheumatology, (f) rhumato
logie. (d) Rheumatologie, Rheumatismus
lehre.
rheumocarditis, - tidis, / : -► endomyocar-
ditis rheumatica, виж при endocarditis
rheum atica.
rhexis, -is, /
: (b) рексис —- пуква
не или разкъсване на кръвоносен съд
или орган, напр. haemorrhagia per rhe-
xin (кръвотечение всл. на разкъсване
на кръвоносен съд), (г) разрывание, раз
рыв. (е) id., bursting, rupture, (f) rup
ture, déchirement, lacération. (d) Zerrei
ßung, Ruptur, (syn) ruptura.
Thin- [piç, pwàç rhis, rhinos, нос] : в съ
ставни думи означава отнасящ се до
носа„ носен.
rhinallergosis, -is, / [ptç, £vôg t + aller
gosis*] : -V catarrhus aestivus.
rhinitis, -tidis, / [{5(ç pivôç t + -itis = въз
паление] : (b) ринит — хрема : възпа
ление на лигавицата на носа, (г) на
сморк, ринит, (е) id. (f) coryza, rhinite,
(d) id., Nasenkatarrh, Schnupfen, Koryza.
r. acuta : (b) акутен ринит — остра
хрема ; истинската остра хрема (r. acuta
vera), за възникването на която просту
дата играе съществена роля, е заразна
болест, дължаща се на вирус, (г) острый
насморк, острый ринит, (е) acute rhinitis,
coryza, cold in the head, (f) coryza aigu
banal, rhinite aiguë, rhume de cerveau,
(d) akute Rhinitis, Schnupfen, Koryza.
(syn) coryza.
r. allergica: (b) алергичен ринит
алергична хрема, причинявана от раз
лични дразнители (алергени): r. pollino-
sa — сенна хрема (причинена от ти-
чинковия прашец, виж catarrhus aesti
vus) и r. vasomotoria (виж по-долу), (г)
аллергический ринит, (е) allergic rhini
tis. (f) rhinite allergique, allergie nasale.
(d) id., Rhinallergose. (syn) rhinaller
gosis.
r. anaphylactica:
catarrhus aesti
vus.
r. chronica atrophica foetida :
ozaena.
r.
infectiosa: остра хрема при ин
фекциозни заболявания, напр. при мор
били, скарлатина, грип (г. gripposa) и др.
r. pollinosa: -► catarrhus aestivus.
r.
vasomotoria: (b) вазомоторен ри
нит — вазомоторна хрема, причинявана
от дразнители с алергични свойства от
животински или растителен произход,
напр. пера, косми, люспи, яйца, домати,
ягоди, бои, хинин, ипека и др. ( г) ва
зомоторный ринит, (е) id.,
hay-fever,
(f) rhinite allergique, allergie nasale,
(d) id.
rhinoblennorrhoea, -ae, / \piç, pwôç, rhis,
rhinos, нос + pXéwoç blennos слуз + poi\
rh oe течение] : (b) ринобленорея — гной
на секреция от носа, особено у новоро
дените. ( г) гнойный катар слизистой обо
лочки носа, (e) rhinoblennorrh(o)ea. (f)
rhinorrhée muco-purulente. (d) Rhino-
blennorrhoe.
rhinogenes, gen.
-is [plç, pwôçt +-7eVY?s
- genes'* произлязъл] : (b) риногенен —
възникващ в носа, произлязъл от носа,
от носен произход, (г) начинающийся в
носу, (е) rhinogenous. (f) rhinogène, na-
sogène. (d) rhinogen, nasalen Ursprungs.
rhinolalia, -ae, / [plçj flivôç t + *xXiâ
бъбрене, говорене]: (Ь)рино лали я—носово
говорене, гъгнив глас : г. aperta — от
ворена (при парализа или нарушение на
целостта на мекото небце) и r. clausa —
затворена (при стеснение на епифаринкса,
напр. аденоидии вегетации, тумори и др.) .
(г) гнусавая речь, гнусавый голос, гну
савость, ринолялия. ( е) id., nasal speech,
rhinophonia, rhinism. (f) rhinolalie, rhi
nophonie. (d) näselnde Sprache, id.
rhinolithus, -i, m [plç, pivôç t +
lithos
камък] : (b) ринолит — носен камък,
калкулус в носа : твърдо образувание
(конкремент) в носната кухина, съ
държ ащо калциеви соли, обикновено
около чуждо тяло като ядро. (г) рино
лит. (е) rhmolith, nasal calculus, (f) rhi-
nolithe, calcul des fosses nasales, (d) Na
senstein, Rhinolith.
rhinopharyngitis,
- tidis, /
pwôçt+
yocpü^g pharynx гълтач + -itis = възпа
ление] :
nasopharyngitis.
rhinopharynx
462
rhonchi
rhinopharynx, -yngis, m [ \ ]:
cavum
pharyngonasale.
rhinophyma, -atis, n [0'ç,
rhis, rhi
nos, нос -h cpOjia phyma нарлстък] : (b)
ринофима — задебеляваме на носа ка
то патладжан при rosacea* , протичащо
с разширяване на кръвоносните съдове
и хипертрофия на подкожната тъкан и
мастните жлези ; при хронични алкохо
лици. ( г) ринофима, бугристый нос, шиш
коватый нос. ( е) id.,
rosacea hypertro
phica. (f) id., acné hypertrophique, acné
éléphantiasique. (d) Rhinophym(a), Knol
lennase, Pfund nase, (syn) rosacea hyper
trophica.
rhinorrhagia, -ne, / [f>iç7 £tvôç î -f (5>frvu|a'
rhegnymi чупя, разкъсвам] : (b) ринора-
гия • - силно кръвотечение от носа ; срв.
epistaxis, (г) обильное кровотечение из
носа. (е) id. (f) rhinorragie, hémorragie
nasale, (d) Rhinorrhagie, starkes Nasen
bluten.
rhinoscleroma, -atis, n [£'ç, (5ivôçt + «cXig-
pôç skleros твърд -h
-onia —тумор]: (b)
риносклером, риносклерома - склером
на носа : хроничен инфекциозен грану
лом, развиващ се в лигавицата на диха
телните пътища, най-често в носа, при
чиняван от бацила на Волковнч-Fritsch
(Klebsiella rhinosclerom atisj ; характери
зира се с образуване на твърди като
хрущял възловидни инфилтрати, небо-
лезнени, без наклонност към рлзязвявл-
не и др. ; виж също scleroma respirato
rium. (г) риносклерома. (е) id.,
respira
tory scleroma, (f) rliinosclérome. (d) Rhi-
nosklerom.
rhinoscopia,
-ae, / [£lç> ÿtvôç| -f охояёш
skop eo гледам, разглеждам] : (b) рино
скопия — метод за изследване на нос
ната кухина, с помощта на който тя мо
же да бъде огледана през носовия от
вор със спекулум (r. anterior) или с ла-
рингеално огледало през фаринкса (r. pos
terior). (г) риноскопия, (е) rhinoscopy,
(f) rhinoscopie. (d) Rhinoskopie.
rhiz. : rhizoma*; съкр. в рецепти.
rhizoma, -atis, n [(5fÇa rhiza корен] : (b)
коренище, видоизменено стъбло, (г) кор
невище. (е) rhizome, (f) rhizome, (d)
Wurzelstock, Rhizom, id.
rhizomelicus, - a , -um [(5éÇâ| -f péXoç те-
los член на тялото] : отнасящ се до „ко
рените“ на крайниците, т. е. до тазо-бед-
рената и раменната става, напр. spondy
losis* rhizom elica.
rhizotomia posterior: -> radicotomia.
- rhoea: -►
- r rlioea.
rhombencephalon,
-i, n \fö\ißog rhombos
ромб + è*|xéq;aXoç enkephalos главен мо
зък] : (b) ромбенцефалон — ромбовиден
мозък ; състои се от Варолиевия мост и
продълговатия мозък, виж encephalon,
(г) ромбический мозг, (е) id., hind-brain.
(f)rliombencépliale. (d) Rautenhirn, Romb-
enzephalon.
rhomboïdes, gen.
- is, rhomboideus,
-a„
- um [(Sôjiflcç t +
- eides подобен] :
(b) ромбовиден, приличащ на ромб, ром-
бичси. (г) ромбовидный, ромбический,
(е) rhomboid, (f) rhomboidal, rhomboïde,
(d) rautenförmig.
rhonchi, -orum, rnjpl[ргтА°<* rhonchos хър
кане, от £s7/vü) rhencho хъркам| : (b) хри
пове - прибавени към дишането ш у
мове, които се дължат на набъбване на
лигавицата на бронхите и на трептене
на залепналия но бронхиалните стени
жилав секрет (сухи хрипове), или пък
се дължат на присъствие на ненорма
лен секрет в дихателните пътища, който
се раздвижва при вдишване или издиш
ване (влажни хрипове), (г) хрипы, (е)
rales, id. (f) râles, ronchi, (d) Rasselge
räusche, Rasseln.
r. crepitantes : (b) крегштиращи хри
пове, крепитации - - най-дребните влаж
ни хрипове, произхождащи от белодроб
ните алвеоли (crepitatîo indiix в първия
и crepitatio redux в третия стадий на
крупозната пневмония ; при оток на бе
лия дроб, при ателектаза), ( г) крепитн-
ругощие хрипы. (е) crépitant râles, (f)
râles crépitants, crépitation pulmonaire.
(d) Knisterrasseln, Krepitation.
r. humidi : (b) влажни хрипове (виж по-
горс мри rhonchi), които биват едри,
средни и дребни, (г) влажные хрипы.
(e) moist râles, (f) râles humides, (d)
feuchte Rasselgeräusche.
r. sibilante s [sibilare съскам, свиркам] :
(b) свиркащи хрипове — сухи хрипове,
имащи повече характер на свиркане, мър-
кане и пр. ; получават се главно в
малките бронхи, (г) свистящие хрипы,
(е) sibilant râles, (f) râles sibilants. (d)
pfeifende (pfeifend-zischende) Rasselge
räusche.
r. siccî : (b) сухи хрипове (виж no
rope при rhonchi), (r) сухие хрипы, (е)
dry râles, (f) râles secs, (d) trockene
Rasselgeräusche.
r.
son o ri [sonorus звучен, гръмогла
сен, шумен] : (Ь) звучни, шумни хрино-
rhonchus
463
Rinne! testum
ве — сухи хрипове, имащи характер на
хъркане ; образуват се обикновено в по-
големите бронхи, (г) звонкие хрипы,
жужжащие хрипы, (е) sonorous râles,
(f) râles ronflants, râles sonores, (d) tief-
brummende (brummende, schnurrende)
Rasselgeräusche.
rhonchus, -i, m: —►rhonchi.
rhotacismus, -i, m [от гр. буква p rho) :
(b) ротаиизъм — неправилно, нечисто
изговаряне на буквата * р \ (г) карта-
вость. (е) rhotacism, (f) rhotacisme. (d)
Rhotazismus.
rhythmicus, -a,
-um [j]: (b) ритмичен,
ритмически, равномерен, в правилни
промеждутъци, ( г) ритмический, равно
мерный. (е) rhythmic, (f) rythmique, (d)
rhythmisch, gleichmäßig.
rhythm us, -i, m [{Su^jxôç] : (b) ритъм, такт,
равномерност в развитието или изпълне
нието на нещо. (г) ритм, такт, (е) rhythm,
(f) rythme, (d) id., Takt, Zeitfolge.
Rickettsia, -ae, / [по името na H. T. Ri
c ketts. амер. патолог, 1871—1910]: (b)
рикетсия ; рикетсиите са специален клас
микроорганизми, стоящи между бактери
ите и вирусите, Грам-отрицателни, не
подвижни, непреминаващи през Беркфел-
довия филтър, развиващи се само в жива
тъкан (подобно на вирусите), причините
ли на rickettsioses*, (г) риккетсия, (е)
ici. (f) rickettsie, (d) id.
r. Q: -*■ febris Q.
rickettsiosis, -is, / (pl rickettsioses) [f ]:
(b) рикегсиоза ; рикетсиозите предста
вляват клинично и епидемиологично р аз
лични петнистотифии заболявания съ с и
без характерни екзаитеми, причинени от
Rickettsiae*, напр. typhus* exanthemati
cus (причинител Rickettsia Prowazeki),
febris* quintana sive volhynica (R. quin
tana), febris Q* (R. Burneti), марсилска
треска (R. Conori), скалната треска в
САЩ (Rocky Mountain spotted fever,
причинител R. Rickettsi ) и др. ; пренася
нето им върху хората става чрез изпра
жненията на заразени дрешии въшки
(Pediculi vestimenti, несигурно Pediculi
capitis) при typhus exanthematicus и fe
bris quintana, чрез кърлежи и гризачи
при febris Q и пр. (г) риккетсиоз. (е)
rickettsiasis, id. (f) rickettsiose. (d) Ri
ckettsiose.
rigiditas, -atis, / [rigere вцепенен съм,
скован съм]: (b) ригидност : 1. вцепене
ност, скованост, вдървеност, напр. при
екстрапирамидни увреждания; 2. вкоча
н я св а т. (г) ригидность: 1. оцепенелость,
оцепенение, тугоподвижность ; 2. окоче
нение. (е) rigidity: 1. stiffness; 2. rigor,
(f) 1. rigidité; 2. raideur, (d) 1-2. Rigi
dität, Starre, Steifheit,
rigidus, -a, -um [\]: (b) ригиден — вко-
чанен, вкочанясал, вдървен, втвърден,
негъвкав, неподвижен, неподатлив, (г)
ригидный, окоченелый, жесткий, твердый,
негибкий, неподвижный, (е) rigid, infle
xible. (f) rigide, raide, inflexible, (d)
steif, starr, rigid.
rigor, -oris, ni [t ] : (b) ригор : вцепеня
ване, вцепененост, вкочанясване ; 2. из
питване студ или студени тръпки при
рязко покачване на температурата (при
разтрисане) или при простуда, ( г) 1. оце
пенение, окоченение ; 2. озноб, лихора
дочный холод, (е) 1. rigidity; 2. chill
(f) 1. rigidité, raideur; 2. id., frisson, (d)
1. id.,
Rigidität, Starre, Steifheit; 2.
Fieberfrost, id.
r. m ortis : (b) трупно вкочанясваме ;
започва
час след смъртта, (г) трупное
окоченение, (е) id.,
cadaveric rigidity,
stiffening of the body, (f) rigidité cada
vérique. (d) Totenstarre, Leichenstarre,
rim a,- a e ,/: (b) цепка, цепнатина, (r)-
щель. (e) id., slit, fissure, cleft, chink,
crack, (f) fente, fissure, (d) Spalte, Ritze.
r. glottidis : (b) гласна цепка, нами
раща се между двете истински гласни
гънки (връзки) = гласилките (plicae* vo
cales); срв. glottis, (г) голосовая щель,
(е) id.,
glottis vera, true glottis, (f)
glotte interligamenteuse, glotte vocale, (d)
Stimmritze, (syn) glottis vera sive vo.
calis.
r. oris: (b) устна цепка — отворът
на устата, (г) ротовая щель, (е) id.,
mouth-slit, (f) orifice buccal, (d) Mund-
spalte.
r. palpebrarum : (b) клепачна цепка,
(г) глазная щель, (е) lid-slit, palpebral
fissure, (f) fente palpébrale, fissure pal
pébrale. (d) Lidspalte.
r. pudendi: (b) срамна цепка —
цепката между големите срамни устни,
(г) половая щель, срамная щель, ( е) id.,
rima vulvae, pudendal or vulvar slit,
pudendal or urogenital cleft, (f) espace
interlabial. (d) Schamspalte.
Rinnei testum [//. A Rinne, герм, отолог,
1819—1868]: (b) опит на Рине — сра
внение на костната и въздушната прово
димост на едно и също ухо чрез звучащ
камертон ; при нормални отношения
risorius
464
Rogeri morbus
въздушната проводимост е много по-
дълготрайна, отколкото костната, (г)
опыт Ринне. (е) Rinne’s test. (f) épreuve
de Rinne, (d) Rinnescher Versuch.
risorius, -a, -um [risor присмехулно, от
ridere, pp. risus, смея се, осмивам] : (b)
смехотворен ; отнасящ се до мускул(а) на
смеха — in. risorius, (г) смехотворный ;
относящийся к мышце смеха, (е) id. (f)
dérisoire. (d) zum Lachen dienend.
risus, -us, m [ridëre f ] : (b) смях. (Г) смех,
(е) laughter, (f) rire, (d) Lachen.
r. sardonicus loapôctvioç sa rd a ni os
язвителен, подигравателен]: (b) сардоми-
чен, злобнонасмешлив смях, „серсемски
смях“ — гърч на мускулите на смеха
(musculi risorii), типично при тетанус
(facies tetanica), ( г) сардонический смех,
злобно-насмешливый смех, ( е) id.,
sar
donic grin, (f) rire sardonique, rictus
sardonique, (d) sardonisches Lachen,
Lachniuskelkrampf, id.
Rivalta9 reactio [A R iv a i ta, итал. патолог,
роден 1863]: (b) реакция на Ривалта
реакция за различаване на ексудати от
трансудати чрез установяване съдържа
нието на глобулин : 1 капка от изеледвана-
татечност се капва в силно разредена оцет
на киселина (3 капки концентрирана оцет
на киселина в 100 мл вода) ; при положи
телна реакция ( = ексудат) в течността
се получава помътняване на облачета
(като дим от цигара), (г) реакция Ри-
вальта. (е) Riv alta's reaction, (f) réaction
de Rivalta. (d) Rivaltasche Probe.
Riva-Roccii sphygmomanometrum [S. R i-
va-Rocci, итал. лекар, 1863—1937] : (b)
сфигмо манометър на Рива-Рочи - апа
рат с маншета и живачен манометър за
измерване на артериалното налягане, (г)
сфигмоманометр Рива-Роччи. (е) Riva-
Rocci’s sphygmomanometer, (f) appareil
de Riva-Rocci. (d) Riva-Rocci-Apparat.
roborans, g en .
- a ntis [roborare заякчавам,
усилвам] : (b) робориращ — усилващ,
укрепващ, тонизиращ, (г) укрепляющий,
тонизирующий, (е) roborant, strength
giving, tonic, (f) roboratif, roborant, for
tifiant. (d) roborierend, kräftigend, stär
kend.
roborantia (remedia), n\pl [ | ] : (b) робо-
ранти — укрепващи,
общоусилващи
лекарствени средства ; срв. toni са. (г)
укрепляющие средства, (е) roborants,
strengthening agents, tonics, (f) robora
tifs, roborants. (d) Roborantien, kräfti
gende Mittel, stärkende Mittel.
Roche-Leri9 morbus [A. Leri, фр. ле
кар, 1873 -1930]: виж при lipoma
tosis.
rodens, gen.
- e ntis [rodere, pp. rosus*
гриза, разяждам] : (b) гризещ. разяждащ,
наир, ulcus9 rodens, (г) грызущий»
разъедающий, (e) rodent, gnawing, (f)
rongeur, rongeant, (d) nagend, fressend.
Roemheldi syndromum \L. Roemfield,
герм. лекар, 1871—1938]: -> syndromum
gastrocardiale (Roemlield).
roentgenofluorographia, -ae, / : внж при
fluorographia.
roentgenogramma, -atis, n [W. K . Rönt
gen , герм, физик, 1845— 1923, ;
gramma буква, картина] : (b) рентгено-
грама - рентгенова снимка : рентгенов
образ, заснет върху чувствителен филм
с рентгенови лъчи. ( г) рентгеновский
снимок, рентгенограмма, (е) roentgeno
gram. (f) radiogramme, (d) Röntgenbild,
Röntgenogramm.
roentgenographia,
- ae, / [Röntgen \ -f
grapho рисувам, пиша] : (b) рент
генография - - фотографиране, снимане
с рентгенови лъчи; рентгенова снимка»
виж roentgenogramma ; виж също radio
graphia. (г) рентгенография, (е) roentge
nography. (f) radiographie, (d) Röntgeno-
graphie, Röntgenaufnahme.
roentgenokymographia, -ae, / : виж при
kymographia.
roentgenologia, -ae, / [Röntgen | (лъчи)-н
logos учение] : (b) рентгеноло
гия — наука за рентгеновите лъчи и
приложението им в медицината, ( г)
рентгенология, (е) roentgenology, (f)
radiologie, (d) Röntgenologie.
roentgenoscopia, -ас, / [Röntgen j (лъчи)
-b oxorcéco skopeo гледам, разглеждам] :
(b) рентгеноскопия — рентгенов преглед :
преглеждане с помощта на рентгенови
лъчи. (г) рентгеноскопия, (е) roentge
noscopy. (f) radioscopie, (d) Röntgeno
skopie, Röntgendurchleuchtung, (syn)
radioscopia.
roentgenotherapia,
-ae, / [Röntgen|
(лъчи) 4- ^epeerceta therapeia лечение] :
(b) рентгенотерапия — лечение c рентге
нови лъчи, рентгеново облъчване, (г)
рентгенотерапия, (е) roentgenotherapy,
(f) traitement par les rayons X, radiothé
rapie. (d) Röntgentherapie, Röntgenbe
handlung.
Rogeri morbus s
Toloéinov-Roger* mor
bus.
Romberg! symptoma
465
Ro vsingi signum
Rombergi symptoma [M. H . Romberg,
герм, невролог, 1795—1873] : (b) симптом
на Ромберг — невъзможност болният да
стой прав, без да се клати, ако е със
затворени очи и допрени един до друг
крака ; при табес, заболяване на малкия
мозък и мултиплен неврит, (г) симптом
Ромберга,
(е) Romberg’s symptom,
Braucli-Romberg symptom, rombergism.
(f) signe de Romberg, (d) Rombergsclies
Zeichen oder Phänomen,
ronchi, ronchus: -► rhonchi, rhonchus,
rosacea, -ae, / , acne rosacea [rosnréws
розов, от рози] : (b) розацеи (акне) —
кожно заболяване, характеризиращо ce
с постоянна червенина на кожата по
изпъкналите части на лицето, най-вече
на носа и бузите, разширяване на мал
ките кръвоносни съдове и образуване иа
повърхностни гнойни мехурчета (акне-
ичнн пустулки); виж също rhinophyma,
(г) красные угри, (е) acne rosacea, id.
(f) rosacée, couperose, acné rosacée (ro
sée ou érythémateuse), (d) Rosazea, Acné
rosacea, Rotfinnen, Kiipferfinnen.
г. hypertrophica: -* rhinophyma.
Rosenbachi morbus [A J. F . Rosenbach,
герм, лекар, 1842—1923]:
erysipelo
idum.
roseola, -ае, / (pi roseolae) [умал. от rosa
роза, от roseus розов] : (b) розеола ;
розеолите са краткотрайни, обикновено
розови, отделно стоящи, равни помежду
си, големи колкото карфичена главичка
до лещено зърно, кръгли петна в нивото
на кожата, дължащи се на хиперемия
на кожните кръвоносни съдове (при
натиск изчезват), ( г) розеола, ( е) id.,
rose-rash, (f) roséole, (d) id.
г. infant(i)um : —►exanthema subitum,
r. syphilitica: (b) сифилитична ро
зеола ; сифилитичните розеоли се явяват
във вторичния период на сифилиса (6— 12
седмици след първичното поражение),
особено по туловището ; отначало са бле
дорозови, по-късно добиват кафеникав
оттенък, (г) сифилитическая розеола, (е)
syphilitic roseola, macular syphilide, (f)
roséole syphilitique, syphilide érythéma
teuse. (d) id.
r- typhosa: (b) розеола при тиф:
розеола при коремен тиф — явява ce
обикновено на VIII—IX ден от заболя
ването, предимно по корема и предната
страна на гърдите, обикновено малко
на брой (10—20), с ясночервен цвят,
г големи колкото карфичена главичка,
30 Медицинска терминология
рядко колкото лещено зърно ; розео
лите при петнистия тиф се явяват
на III—V ден (рядко до VIII ден) от
заболяването и в 2 —3 дни се пръскат
по цялото тяло, големи са колкото тези.
при коремен тиф. ( г) розеола при брюш
ном и сыпном тифе, (е) id. (f) tache
rosée de la fièvre typhoïde, (d) id.
Roser-Nelaton’ linea [W. Roser, герм,
хирург, 1817—1888, A. Nélaton, фр. хи
рург, 1807—1873] : (Ь) линия на Розер-
Нелатон -- линията,'съединяваща spina*
iliaca anurior, върха на trochanter*major
и tuber* ossis ischii ; нормално e права,,
при ненормално положение иа главата
на бедрената кост става ъглеста. ( г)
линия Розера-Нелатона. (е) Nélaton's line,
Roser-Nélaton.Jjjie. (f) ligne de Nélaton,
ligne ilio-ischiatique. (d) Roser-Nélaton-
sehe Unie, Nélatonsche Linie.
Rossolimo* reflexus [Г. /7. Россомшо,
рус. невролог, I860—1928]:(Ь) рефлекс на
Росолимо - сгъване на пръстите иа крака
при удар по меките части на пръстите, при
поражение на пирамидния иът. (г) ре
флекс Россолимо. (е) Rossolimo's reflex,
(f) réflexe de Rossolimo. (d) Rossolimo-
Reflex.
rostrum , -i, n : (b) клюн, човка ; подобно
на клюн образувание, (г) клюв, ( е) beak;
«d. (f) bec ; rostre, (d) Schnabel ; id.
rotatio, -o nis,/ [rota колело] : (b) рота
ция — въртене, завъртане, кръгово дви
жение. (г) вращение, круговое движение,
(е) rotation, (f) rotation, mouvement ro
tatoire. (d) Rotation, Rollen, Drehen, Dreh
bewegung.
rotator,
- o ris, m (pi rotatores) [rotare
въртя] : (b) ротатор — завъртач (мускул),
(г) вращатель (мускул), (е) rotator
(muscle), (f) rotateur (muscle), (d) Dreher,
Drehnuiskel.
Rot(h)i morbus, Rot(h)-Bernliardt,mor-
bus (syndromum) [B. K . Pont, рус. не
вролог, 1848—1916, M . Bernhardt, герм,
невролог, 1844—1915]: -► meralgia par
aesthetica.
rotula, -ае, /
колелце, умал. от rota
колело]: 1. patella*; 2. pastillus*.
rotundus, -a, -urn [rota t ] : (b) кръгъл,
объл, вал чест. (г) круглый, (е) round,
rotund, (f) rond, (d) rund.
Rovsingi signum [77/. Rovsing, датски
лекар, 1862— 1927] : (b) симптом на
Ровсниг — болка в дясната илео-цекална
област при натискане върху лявата стра
на на корема и притискане с ръка па
466
ruminatio
Жр.
colon4' descendens нагоре към лявата
флексура ; при остър апендицит. (г)
симптом Ровсинга. (е) Rovsing’s sign,
(f) signe de Rovsing, (d) Rovsingsches
Zeichen.
Iftp. : recipe* ; съкр. врецепти.
vRR : съкр. за Riva-Rocci* — съкратено
означение за артериално налягане, виж
tensio arterialis и Korotkovi methodus,
гг,: съкр. за rami (pi от ramus*}.
- r rhagia [jSTftvupi rhegnymi чупя, разкъс
вам, пуквам се, бликвам] : в съставни
думи означава : 1. силно отделяне, сил
на
секреция, напр. blennorrhagia*;
2. кровотечение, напр. metrorrhagia*.
.r ubefacientia (remedia), njpl [rubefacere
правя червен, от ruber*+ facere (facio)
правя] : (b) умерено дразнещи кожата
средства, предизвикващи зачервяване на
кожата, напр. синапови книжки, (г) сред
ства, вызывающие покраснение кожи,
(е) rubefacients, (f) rubéfiants, (d) haut-
reizende Mittel, hautrötende Mittel.
•rubeola, -ae, / [модифиц. лат. умал. от
rubeus къпинов, червен, от Rubus къ
пина] : (Ь) рубеола — остра, протичаща
доброкачествено заразна болест, подобна
на морбили, но без началното покачване
на температурата и петната на Koplik*
обикновено без или със слабо изразени
катарални явления, но с характерно на
бъбване на периферните лимфни възли
(особено шийните, вратните и лдкътните) ;
обривът се явява отначало зад ушите и
бързо се разпространява по цялото тяло ;
причинител дермотропен вирус, (г) крас
нуха, коревая краснуха, (е) German
measles, rubella, roetheln, epidemic rose
ola, id. (f) rubéole, (d) Röteln, id.
r. scarlatinosa (Filatov-Dukes) : (b)
скарлатинозна рубеола—четвърта болест,
болест на Филатов-Дюкс — остро за
разно заболяване на детската възраст,
стоящо между рубеолата и скарлатината,
приличащо повече на скарлатина, за раз
лика от рубеолата, която прилича на
морбили ; протича като лека форма скар
латина (обривът трае само няколко часа)
и се явява най-често във време на епи
демии от скарлатина ; липсват лющене и
набъбване на лимфни възли, (г) болезнь
Филатова-Дюкса, скарлатинозная красну
ха, четвертая болезнь, (е) fourth disease,
Dukes' disease, Filatov's disease, scarlati
noid, scarlatinella, id., rubella scarlati-
/nosa. (f) maladie de Filatov-Dukes,
rubéole scarlatiniforme, quatrième mala
die. (d) ïd., Filatov-Dukessche Krankheit,
vierte Krankheit, Skarlatinoid. (syn) ru-
beolae, morbus Filatov-Dukes, scarlati
nella, morbus quartus,
ruber, -bra,
- brum : (b) червен, напр.
nucleus ruber (в mesencephalon*), (г)
красный, (е) red, (f) rouge, (d) rot.
rubiginosus, -a, -um [rubigo ръжда] : (b)
ръждив, c цвят на ръжда, напр. spu
tum* rttbiginosum. (г) ржавый, (е) rübi-
ginous, rusty, rust-coloured, (f) rouillé,
rouilleux. (d) rostfarbig, rostfarben, rubi-
ginös.
rubor, -oris, ni [rubêre червен съм]: (b)
червенина ; възпалително зачервяване на
кожата, един от класическите белези на
възпалението, (г) краснота, покраснение.
(e) redness, (f) rougeur, (d) Rötung ;
entzündliche Hautrötung.
ructatio, -onis, / : —►eructatio,
ructus, -us, m : -> eructatio,
rudimentarius, -a, -um [irudimentum*] : (b)
рудиментарен — недоразвит, зачатъчен,
намиращ се в зачатъчно, недоразвито
състояние, (г) рудиментарный недораз
витый, зачаточный, (е) rudimentary, im
perfectly developed, vestigial, (f) rudimen
taire. (d) rudimentär, unausgebildet, un
entwickelt, verkümmert, verstümmelt,
rudimentum, -i, n [= първо начало, пръв
опит] : (b) рудимент — рудиментарен
орган,
недоразвит (частично развит)
орган, остатъчен орган, който е бил
пълноценен на предшествуващите стадии
на развитието на организма, (г) руди
мент, рудиментарный ор ган, зачаточный
орган, (е) rudiment, (f) rudiment, (d)
Rudiment, Überrest, verkümmerter Über
rest.
ruga, - a e ,/:(b) бръчка, гънка, напр. rugae
vaginales (виж по-долу), (г) морщина,
складка, (е) fold, ridge, crease, wrinkle.
(f) ride, pli. (d) Runzel, Falte, Runzel
falte.
rugae vaginales : (b) влагалищни
гънки — напречно разположени гънки
на лигавицата на влагалището, образу
ващи columnae* rugarum vaginae, (г)
поперечные складки слизистой оболочки
влагалища, (е) id.,
vaginal rugae, (f)
rides du vagin, (d) id.
ruminatio, -onis, / [ruminare предъвквам,
преживям] : (b) руминация — преживяне :
предъвкване на върнатата обратно от
стомаха храна (при някои тревопасни
животни), рядко у хора. (г) жевание
rumor
467
sacculus:
жвачки, (е) merycism, rumination, (f)
rumination, (d) Wiederkäuen, Rumination,
Meryzismus. ( sy n) merycismus.
rumor, -oris, m: (b) шум; виж също
murmur, (г) шум. (е) noise, murmur,
sound, (f) bruit, (d) Geräusch,
r. poculi fessi : —►sonus poculi fessi.
Rumpel-Leede’ signum:
Konéalovski-
Rumpel-Leede’ signum,
rup ia, -ae, / [от rupes скала— поради на
слоените подобно на скала кори ; или от
Murcos rhypos нечистотия] : (Ь) рупия —
своеобразно наслояване на кори на много
пластове, като най-широкият пласт се
намира най-отдолу ; те са тъмночервени,
черни и пр. и се срещат най-вече върху
сифилитичните (r. syphilitica) и лупоз-
ните язви. ( г) рупия, струпная высыпь,
(е) id. (f) id. (d) id.
ruptura, -ae, / [rumpere, pp. ruptus, раз-
чупвам, разкъсвам, пуквам се, проби
вам] : (b) руптура — разкъсване, раз
рив, пукване, пробиване, пробив (напр. на
матка, сърце и пр.) . (г) разрыв, прорыв,
(е) bursting, breaking, rupture, (f) rup
ture. (d) Ruptur, Zerreißung, Durch
bruch.
r. cordis:
cardiorrhexis.
r.
perinei sive perinealis: (b) руп
тура или разкъсване на перинеума ; при
раждане, (г) разрыв промежности, (е)
rupture of the perineum, perineal tear,
perineal laceration, (f) déchirure dupé-
rinée, déchirure périnéale, rupture du pé
rinée. (d) Dammriß.
r. tubae uterinae: (b) руптура, раз
късване или пукване на маточната тръба;
при тубарна бременност, ( г) разрыв фал
лопиевой трубы, (е) tubal rupture, (f)
rupture tubaire, rupture de la trompe
(utérine), (d) Tubenruptur.
r.
uteri: (b) руптура на матката —
разкъсване или пукване на маточната
стена при затруднено раждане (тесен
таз, напречно положение на детето и
др.) или при кюртаж. ( г) разрыв матки,
(е) metrorrhexis, rupture of the uterus,
uterine laceration, uterine rupture, (f)
rupture utérine, (d) Uterusruptur, Gebär
mutterzerreißung. (syn) metrorrhexis,,
liysterorrliexis.
Rusticki-Kahler’ m orbus [С. А. Руспищ-
кий, рус. лекар, О. Kühler, австрийски
лекар, 1849— 1893]: —►myeloma.
S
S : химическият знак на сярата, sulfur.
S.: signa*; съкр. в рецепти.
s.:siveиseu=или.
s. a. : secundum artem — според правилата
на изкуството ; съкр. в рецепти ; виж
lege artis.
sacc. ch.r sacculus chartaceus — книжна
кесия ; съкр. в рецепти.
Saccharomyeetes, m\pl (sg Saccharomy
ces) [saccharuni* +
-tjtgç mykes,
- etos, гъба]: (b) захаромицети — за
харни гъбички, квасни (спиртни) гъ
бички, дрожд и; причинители на алко
холната ферментация, разлагат гроз
довата захар на алкохол и въгледву-
окис. (Г) дрожжи, дрожжевые грибки,
сахаромицеты, ( е) id.,
yeast fungi, (f)
saccharomycètes, levures, (d) Hetepilze,
Hefen.
S. albicans : -► Candida albicans.
S. cerevisiae [cerevisia бира] : (b) би
рени квасни гъбички, бирена мая — за
харни гъбички, предизвикващи винена,
бирена и други алкохолни ферментации,
(г) пивные дрожжи, (е) beer-yeast, ordi
nary yeast, (f) levure de bière, (d) Bier
hefe, m edizinische Hefe.
saccharum, -i, n [oâxxttpov sakcharon, от
староинд. çârkarâ] : (b) захар (r) сахар
(e) sugar, sucrose, sucrosum. (f) sucre
(d) Zucker.
s. am yîaceum: -> glucosa,
s, lactis [lac, lactis мляко] : (b) лак
тоза, млечна захар, (г) лактоза, молоч
ный сахар, (e) lactose, id.,
milk-sugar,
lactosum (U. S.), (f) lactose, sucre de
lait, (d) Milchzucker, Laktose, ( sy n) lac
tosa, lactosum,
s. Uvae:
glucosa.
sacciformis, -e [saccus^+fonna вид, фор
ма] : ( b) торбовиден, торбообразен, ( г)
мешковидный, мешкообразный, ( е) sacci
form, sac-shaped, saccate, pouched, sac
cular. (f) sacciforme, (d) sackförmig,
sackartig.
saccularis, -e [sacculus*] : (b) отнасящ ce
до sacculus*, торбовиден, кесиест. (г)
относящийся к мешочку, ( е) saccular,,
sacciform, (f) sacculaire. (d) sackulär.
sacculus, -i, m |умал. от дододе*] :(b) тор
бичка — една от двете торбички на
ципестия лабиринт (s. ve stibuli), виж при
vestibulum labyrinthi, (г) мешочек, (е)
vestibular saccule, (f) saccule (oreille in -
«accus
468
salacitas
terne), (d) rundliches Säckchen im Laby
rinth.
saccus, -i, ni {pi sacci) [aâxxoç sakkos
чувал, торба, кесия] : (b) торба, торбич
ка. (г) мешок, (е) sac. (!) sac. (d) Sack.
s, am nioticus : (b) околоплоден ме
х у р — мембранна ципа, обвиваща пло-
. да и съдържаща околоплодна вода. (г)
илодный мешок, (е) bag of waters, (f)
poche des eaux, (d) Fruchtblase.
s. lacrim alis : (b) слъзна торбичка, (г)
слезный мешок, ( е) lacrimal sac. (f) sac
lacrymal, (d) Tränensack, id.
sacer, -era, -erum : (b) свещен, свят, све
ти, напр. morbus sacer ( = epilepsia*), os*
sacrum. (Г) священный, святой. (е) sa
cred. (f) sacré, (d) heilig.
Sachs-Georgi’ reactio [И. Sachs, герм,
имунолог и серолог, 1877— 1945, W. Cieor-
gi, герм, бактериолог, 1889—1920] : (Ь)
реакция на Закс-Георги— реакция на пре
ципитация за серодиагностика на сифили
са. (г) реакция Закса-Георги. (e) Sachs-
Georgi reaction, (f) réaction de Sachs-
Georgi. (d) Sachs-Georgi-Reaktion (съкр.
S.G.R.).
Sachs-Witebsky’ reactio [H. Sachs| ,Е.
Witebsky] : (b) реакция па Закс-Витебски,
цитохолева реакция — реакция на пре
ципитации за серодиагностика на сифи
лиса. ( г) реакция Закса-Витебского. ( е)
Sachs-W itebsky reaction, (f) réaction de
Sachs-Witebsky. (d) Sachs-Witebsky-Re-
aktion.
sacralis, -e [(os) sacrum*: (b) сакрален—
отнасящ ce до, принадлежащ на или в
съседство на os sacrum (кръстната кост),
кръстен, (г) крестцовый (е) sacral, (f)
sacral. (d) sakral, Kreuzbein- .
sacralisatio, -onis, f [f]: (b) сакрализа
ция — частично или пълно сливане на
петия лумбален прешлен с os* sacrum ;
вродена аномаия. (г) сакрализация, ( е)
sacralization. (/) sacralisation, (d) Sacra
lisation.
sacrococcygeu, -a,
- cum [sacrum* + coc
cyx*] : (b) акрококциге(алл)ен — отна
сящ ce едновременно до кръстната (os*
sacrum) и до опашната кост (os* coccy
gis), кръстно-опашен, (г) крестцово-коп
чиковый. (е) sacrococcygeal. (!) sacro-
coccygien. (d) zum Kreuz- und Steiß
bein gehörig.
sacrocoxitis, -tidis, / [sacrum*+ coxitis*]:
(b) сакрококсит — възпаление на са-
кро-илиачната става, на ставата между
os* sacrum и os* ilium, най-честият ту
беркулозен процес в областта на таза.
(г) сакрококсит. ( е) id. (f) sacro-coxite.
(d) Sakrokoxitis.
sacrodynia, -ae, / [sacrum^ + àlbn) odyne
болка] : (b) сакродиния — болка в об
ластта на os* sacrum, сходна c coccygo-
dynia*, болка в кръста, (г) боль в кре
с т е . (e) id. (f) sacrodynie, douleur sac
rale. (d) Kreuzschmerz, Sakrodynie.
sacrolumbalis, -e [sacrum* -{
-
lumbalis*] :
(b) сакролумбален — отнасящ се до os*
sacrum и поясната облает, кръетно-лоя-
сен. (г) крестцово-поясничный. (е) sacro
lumbar. (!) sacrolombaire. (d) zu Kreuz
bein und Lende gehörig.
sacrum, -i, n [sacer свещен]:
os sac
rum.
saçtosalpinx, -ingïs, / [aaxxaç saktos пъ
лен + salpinx*] : (b) сактосалпинкс
торбовидно или колбовидно разширение
на маточната тръба (яйнепроводника) с
воднисто, гнойно или кърваво съдър
жание ; според това наричано съответно
hydrosalpinx*, pyosalpinx* или haema-
tosalpinix*. (r) сактосальпинкс. (e) id. (!)
id. (d) Saktosalpinx, Tubensack.
Sadismus, -i, m [по името на Marquis de
Sade, фр. писател, 1740—1814, който го
е практикувал]: (Ь) садизъм — крайна
форма на полово извращение, изразя
ващо се в получаване на полова възбуда
чрез причиняване на физически страда
ния (болки и др.) на жената; противо
положно на masochismus*. (г) садизм.
(e) sadism. (!) sadisme, (d) id., Schm erz
geilheit.
saepe (adv.) : (b) често. (Г) часто, (е)
often, frequently. (!) souvent, fréquem
ment. (d) oft.
sagittalis, -e [sagitta стрела] : (b) сагита-
лен — стреловиден, разположен във вен-
трално-дорзална посока, напр. su tu ra sa
gittalis— сагиталният шев на теменната
кост ; сагитална плоскост — плоскостта,
паралелна на срединната плоскост на тя
лото. (г) стреловидный, сагиттальный, (е)
sagittal, (f) sagittal, (d) sagittal, pfeil-
recht.
sal, salis, m (pl sales): (b) сол. (г) соль,
(e) sait. (!) sel. (d) Salz.
salacitas,
- atis, / [salax сладострастен,
възбуждащ сладострастие] : (b) патоло
гично сладострастие, патологична похот
ливост — силно повишено полово вле
чение : у жени (виж nymphomania), у
мъже (виж satyriasis), (г) патологическая
похотливость, (е) salacity, lascivia, lasci-
ales
469
salutaris
viousncss, lechery, (f) salacité. (d) Geil
heit. (sy n) lascivia, lascivitas.
sales, mlpl :
sal.
salinus, -a, -urn [sal сол] : (b) салинен —
състоящ се от соли, солен ; съдържащ
сол, солен, ( г) соляной, солевой ; соле
ный. (е) saline, (f) salin, (d) salinisch,
salznrtig; salzig.
saliva, -ae, / : (b) слюнка; плюнката е
смес от слуз и слюнка; съдържа птиа
лин и др. (г) слюна, (е) id., spittle, (f)
salive, (d) Speichel.
salivalfs, salivaris, -e [saliva*] : (b) слюн
чен. (г) слюнный, (e) salivary, (f) sali
vaire. (d) Speichel-,
salivantia (remedia), njpl [saliva*] : - *»
sialagoga.
salivatio, -onis, /[* ] :- + sialorrhoea.
Salki vaccinum [J. Salk, амер. имунолог.
роден 1914): (b) вакцина на Солк — по-
лиомиелитиа вакцина: ннактивнрана с
формалин вакцина от трите щама на по-
лномиелнтння вирус (1, II и III тип) за
активно имунизиране против епидемичен
полиомиелит. (Г) вакцина Солка, полио
миелитная вакцина, (е) Salk vaccine, (f)
vaccin de Salk, (d) Salksche Vakzine.
Salmonella, -ae, f [по името на D. E.
Salm on, амер. патолог, 1850—1914] :
сборна група бактерии с особени кул-
турелни, серологични и биохимични
свойства, в която влизат паратифните
бактерии, причиняващи тифоподобни за-
болявания (виж paratyphus), и ентерал-
ните бактерии, причиняващи остър га-
строентерит, когато се съдържат в голямо
количество в хранителните продукти и
са образували токсини.
S. paratyphi А и Salmonella para
typhi В: виж при paratyphus.
S. typhosa sive typhi :
Bacterium
typhi.
salmonellosis, -is, / [| -f-
-osis*] :(b) сал
монелоза — заболяване, причинено от
салмонели (пиж Salmonella), едпа от най-
често срещащите се форми на храни
телно отравяне fs. alimentaria) всл. на
употребяване на заразени със салмонели
хранителни продукти, ( г) сальмонеллез,
(е) salmonella infection, id. (f) salmonel
lose. (d) id., Erkrankung durch Salnio-
nellabakterien.
salpingectomia, -ae, /
-rrr°S sal
pin x, -ingos, тръба + èxxopTj ektonie из
рязване] : (b) салпиигектомия — опера
тивно отстраняване иа маточна тръба, (г)
сальпиигэктомия. (е) salpingectomy, (f)
salpingectomie, (d) Salpingektomie, Eilei-
terentfermmg.
salpingitis, -tidis, / [асйли^ f -f
- itis въз
паление] : (b) салпингит — възпаление
па маточната тръба (яйцепровода). (г)
сальпингит, (е) id. (f) salpingite, (d) id.,
Eileiterentzündung.
salpingographia, -ae, /
f + ^pacpo)
gra ph o рисувам, пиша] : (b) салпинго-
графия — съкратено означение за liy-
sterosalpingographia*. (г) сальпингогра-
фия. (е) salpingography, (f) salpingo-
graphic. (d) Salpingographie.
salpingooophorectomia, -ae, / [ооХти^ё |
oophororv* -}
-
äxxojn) ektonie изрязване] :
(b) салпипгооофоректомия — оператив
но отстраняване на маточната тръба с
яйчника, (г) сальпинго-оофорэктомия. ( е)
salpingo-oopiiorectomy,saIpingo-oothecec-
tomy. (f) salpingo-ovariectomie, oophoro-
salpingectomie. (d) Salpingooophorek-
tomie.
salpingooophoritis, -tidis, / [aâXt *f
oophoron* + -itis = възпаление] : (b)
салпингооофорит — възпаление на ма
точната тръба и яйчника, ( г) сальпинго-
оофорит. (е) salpingo-oophoritis, salpin-
go-oothecitis. (f) salpingo-ovarite, tubo-
ovarite, oophoro-salpingite. (d) Eileiter-
Eierstockentziindung, id. (sy n) oophoro
salpingitis.
salpinx, - ingis, / {pi salpinges) [ааХти^ё
тръба]: -► 1. tuba uterina (Fallopii); 2.
tuba auditiva (Eustachii).
saltatorius,
- a, -um [saltare танцувам] :
(b) скачащ, подскачащ, скокообразен,
напр. подскачаща или жабешка походка,
(г) скачущий, скакательный, скачкообраз
ный. (е) saltatoria!, saltatory, (f) salta-
toire. (d) hüpfend. springend, sprunghaft.
salubritas, -ntis, / [ - здраве, здравослов
ност] : (b) целебни свойства, целебност,
лековитост, здравословност, благоприят
ни за здравето условия или свойства,
изпр. за климат, ( г) целебные свойства,
целебность, (е) salubrity, heal th Гul ness,
wliolcsoiiieness. (f) salubrité, (d) Heil
samkeit, gesundheitsgematter Zustand,
Sahibritiit.
salus, -ntis, / [salvus здрав, невредим] :
(b) 1. благополучие; 2. здраве, (г) 1.
благополучие; 2. здоровье, (е) 1. wel
fare; 2. health, (f) 1. salut, bonheur;
2. santé, (d) 1. Heil, Wohl; 2. Gesund
heit.
salutaris,
- e [sa/ws*] : (b) благоприятен
или полезен за здравето, здравословен,
sanabilis
470
sapotoxina
благотворен, лековит, (г) благотворный,
здоровый, лечебный, (е) salutary, health
ful, wholesome, (f) salutaire, (d) heil
sam, ersprießlich, bekömmlich, zuträg
lich .
sanabilis, -e [sanare j ] : -► curabilis.
sanatio, -onis, / [sanarepp, sanatus, ле
кувам, излекувам] : (b) 1. излекуване,
изцеряване; срв. curatio; 2. санация,
саниране, оздравяване, наир, на устната
кухина, (г) 1. излечение, вылечивание;
2. санация, санирование, оздоровление.
(e) 1. healing; 2. assanation, sanitation.
(f) 1. guérison ; 2. assainissement, (d)
1. Heilung; 2. Assanierung, Sanierung.
sanatorium, -ii, n [f ]: (b) санаториум-—
стационарно лечебно-профилактично за
ведение за лечение на хронични боле
сти, напр. туберкулоза, нервни заболя-
вания, хроничен ревматизъм и др. ; раз
полагат се главно в курортни и с бла
гоприятни климатични условия райони
(минерални води, кални бани и др.) . (г)
санаторий, ( е) id. (f) id. (d) id.
sanatus, -a, -um [ t ] : (b) излекуван, оздра
вял. (г) излеченный, выздоровевший,
(е) cured, healed, (f) guéri, (d) geheilt,
genesen.
sanguifaciens, gen.
- e ntis [sanguis кръв
- f facere правя] : haematopoieticus.
sanguineus, -a, -uni [sanguis | ]: (b) кър
вав, от кръв. (г) кровавый, с кровью,
(е) bloody, sanguineous, (f) sanglant, (d)
blutig.
sangulnicus, -a, -uni [sanguis:i:\ : (b) саигви-
иичен, напр. сангвииичен темперамент
(виж при constitutio), (г) сангвиничес
кий. (e) sanguine, (f) sanguin, (d) san
guinisch.
sanguinolentus,
-a,
- um [sn/zg/us*] : (b)
сангвинолентен — кървав, окървавен,
съдържащ кръв, обагрен с кръв, напр.
lochia* sanguinolenta, (г) кровянистый,
кровяной, (е) sanguinolent, bloody, tin
ged with blood, (f) sanguinolent, (d)
blutig, blutartig, bluthaltig, sanguino
lent.
sanguis, -inis, m [на rp. afpa haima\ : (b)
кръв — циркулиращата в артериите, ка
пилярите и вените течност; състои се
от плазма (plasma* san guinis) и формени
елементи (erythrocyti, leucocyti и throm
bocyti); пренася към тъканите кислород
и възстановителни (хранителни) веще
ства и отнася от тях въгледвуокиса и
другите непотребни продукти; изпълня
ва дихателна, хранителна и екскреторна
функция, поддържане на водния баланс
на тъканите, терморегулаторна и регу
латорна функция (пренася хормоните и
др.); виж също haemoglobinum, (г)
кровь, (е) blood, id. (f) sang, (d) Blut.
s. occultus : (b) окултна кръв — (при
знак на) скрито кръвотечение, което не
се вижда макроскопски. (Г) скрытое
кровотечение, (е) occult blood, occult
bleeding, (f) sang occulte, (d) okkultes
Blut, okkulte Blutung.
Sanguisuga, -ae, / [sanguis* -f sugare
суча] :
Hirudo.
sanies, -ei, / ; кръв с гной, сукървица^
виж ichor.
sanitarius, -a,
- u m [samtasr^l : (b) сани
тарен
отнасящ се до здравето, съдей-
ствуващ за здравеопазването, отнасящ
се до опазването и поддържането на
обществената чистота и здравето на на
селението ; оздравителен, хигиенен, (г)
санитарный ; оздоровительный, гигиени
ческий. (е) sanitary, (f) sanitaire, (d) sa
nitär, gesundheitlich, Sanitäts- .
sanitas, -atis, / [Santis'*]: tb) здраве, (г)
здоровье, (е) health, (f) santé, (d) Ge
sundheit.
sanus, -a, -um; (b) здрав, (г) здоровый-
(е) healthy, sound, (f) sain, (d) gesund,
saphenus, -a, -um [or староевр. safin скри
ващият] : скрит, напр. v . saphena, понеже
вената не прозира през кожата,
sapo, -onis, ni : (b) сапун — смес от ка
лиевите или натриевите соли на висшите
мастни киселини ; стеаринова, олеинова..
пал.мнтннова и др. (г) мыло, (е) soap, (fj
savon. (d) Seife.
saponificatio,
- o nis, / [$л/;о* -f facere
правя] : (b) сапонификация
осапуня-
ване : превръщане на една мазнина в
сапун под действието па алкали, (г)
омыление, (е) saponification, (f) saponi
fication. (d) Verseifung, Saponifikation.
saponina, -orum, njpl [stfpo*] : (b) cano-
ШШИ — несъдържащи азот гликозиди*
широко разпространени в растителната
природа, даващи с вода силно пенещи
се колоидни разтвори ; вкарани в кр ъ
вообращението, са много отровни (хе-
молиза и др.), а приети през устата,,
дразнят лигавицата на целия храносми
лателен канал ; използуват се като ex
pectorantia*, напр. radix Senegae и др.
(г) сапонины, (e) saponins. (f) saponines.
(d) Saponine, Phytosterine.
sapotoxina,
- o rum, njpl [sapo(nina)* +
toSov toxo n стрела (отрова)]: сапотокси-
- s apphismus
471
sartorius
ни — особено отровни сапонини, виж
saponina.
sapphismus, -i, т [2axçu> Sappho прочу
та гръцка поетеса, живяла на о-в Лес-
бос около 600 г. преди н. е.) : (Ь) сап-
физъм — лесбийска {правилно лесбоска)
любов : хомосексуално полово влечение
у ж ени, взаимен онанизъм между жени ;
виж homosexualismus. (г) лесбосская
любовь, (е) sapphism, tribadism, Lesbian
love, (f) tribadisme, sappliisme. (d) id.,
lesbische Liebe, Tribadie. (sy n) tribadia,
tribadismus.
sapraemia, -ae, / [jxrcpoç sapros гнил Н-
аГра haima кръв] : (b) сапремия — пу-
трндна интоксикация : тежка обща ин
фекция (septicaemia*) всл. на отравяне
с продуктите на обмяната на гнилост-
ните бактерии, обикновено всл. на ра-
невн инфекции, (г) гнилостное отравле
ние крови, гнилокровие, ( e) snpr(a)emia,
putrid intoxication, (f) saprémie, intoxi
cation putride septique, fièvre putride,
(d) Saprämie.
saprophytum , -i, n {pl saprophytaj [gxk-
рб; t •!- фахоу phyton растение] : (b) са
профит, сапрофити — растителни орга
низми (особено бактерии и гъбички),
които живеят по мъртви органически
материи и се хранят от тях ; противо
положно на parasitus*, (г) сапрофит, (pl)
сапрофита, (е) saprophyte, (f) saprophyte,
(d) Saprophyt, (pl) Saprophyten.
' Sarcina, -ae. / [ = вързоп, пакет] : (b) cap-
цпна ■- вид мпкрококп, конто се делят
в три взаимно перпендикулярни направ
ления, като образуват групп от клетки,
напомнящи пакети, наир. S. ventriculi —
саршши в стомашното съдържание, осо
бено при моторна инсуфицмешшя на
стомаха ; водят сапрофитио съществува
ние. (г) сарпипа. (е) id. (f) sarcine. (d)
Sarzine.
sarcocele, -es ,/[aâp£, ozpxiç sarx, sarkos,
месо 4-
kele тумор, кила] : (b) cap-
коцеле — месест тумор на тестикула всл.
па рак, туберкулоза, елефантиаза. (г) сар-
коцеле. (е) id. (f) sarcocèle. (d) Sarkozele,
Hodengeschwulst.
sarcoidosis, -is, / [ \ ] : виж при Besnier-
Boeck-Schaumann* morbus.
rsarcoidum, -i, n [sarcoma* 4- -elôrjç -eides
подобен] : (b) саркоид — кожно тумормо
образувание, подобно на саркома ; кли
нично наподобява отчасти някои съеди-
нителнотъкании тумори, (г) саркоид. ( е)
sarcoid. (f) sarcoïde. (d) Sarkoid.
sarcoiemma, -atis, n [aàpÇ, aapxôç J, -f Xèa\ia
lemma черупка, кожица] : (b) сарколема —
еластична съединителнотъканна ципииа,
обвиваща мускулните влакна, (г) сарко
лемма. (е) id. (f) sarcolemme, myolemme.
(d) Sarkolemm. (sy n) myolemma.
sarcoma, -atis, n [aâpg, aapxôç sarx, sar
kos, месо 4- -orna = тумор] : (b) сарком,
саркома — злокачествен тумор, състоящ
се от незряла съединителна тъкан ; клет
ките са от типа на ембрионалната съе
динителна тъкан, като че ли останали
на определена степен на развитие и по-
нататък не се диференцират; според ха
рактера на клетките различаваме кръгло-
клетъчен сарком (s. globocellulare), вре-
тенообразноклетъчен (s. fusocellulare) и
др. ; освен това различаваме : osteosar
coma, chondrosarcoma, myosarcoma, lym
phosarcoma и др.,
вземащи началото
си сьответно от периоста, от хрущял,
ОТ мускули, ОТ лимфни ВЪЗЛИ И III»., и
meianosarcoma, развиващ се иай-често
от малки вродени пигментни петна иа
кожата (naevi pigmentosi), в хориоидеята
на окото и в меката мозъчна обвивка, и
др. ; саркомите растат бързо и дават ме-
тастази главно по кръвен път. ( г) сар
кома. (е) id. (f) sarcoma, (d) Sarkom.
s.
osteogenes: •-> osteosarcoma.
Sarcomatosis, - is,/ [sarcomafta)* 4- -os/s*]:
(b) саркоматозп — разпространено обра
зуване и разсейване на саркоми, отчасти
в генерализирана форма; състояние, ха
рактеризиращо се с образуване иа мно
жество саркоми, (г) саркоматоз. ( е) id.
(f) sarcomatose. («О Sarkomatose.
Sarcoptes (-ne, m) scabiei sive hominis
\ox?*, axpxôj sarx, sarkos, месо 4-
fiopto, сека, разкъсвам] : (b) кърлеж иа
човешката краста, (г) чесоточный клещ.
(e) id., itch-mite, (f) sarcopte de la gale.
(d) Krätzmilbe, ( sy n) Acarus scabiei,
sardonicus,
-a,
- um : (b) сардоипчен —
злобнонасмешлив, наир, risus* sardonicus.
(г) сардонический, злобно-насмешливый.
(e) sardonic, (f) sardonique, (d) sardo
nisch.
sartorius (-ii, ni) musculus \sartor шивач,
понеже мускулът се използува за кръ
стосване иа краката в положение на ши-
'
пач] : (Ь) сарториус (мускул) — шивашки
мускул : мускул от предната страна на
бедрото, (г) портняжная мышца, (е) sarto
rius (muscle), (f) muscle couturier, (d)
Schneidermuskel.
satis
472
scarlatina
satis (adv.)\ (b) достатъчно, напр. quan
tum* satis. (r) довольно, достаточно. (е)
enough, (f) assez, suffisamment, (d) ge
nug.
saturatio, -onis, / [saturare насищам]: (b)
насищане, напр. иа разтвор със соли,
на кръвта с кислород и пр. (г) насыще
ние. (е) saturation, (f) saturation, (d) Sät
tigung.
saturninus, -a, -um [ >] : (b) отнасящ ce
до или причинен от олово, оловен, (г)
свинцовый, (е) saturnine, (f) saturnin.
(d) Blei- .
saturnismus, -i, m [satamus алхимически
термин за олово, от бога и планетата
Saturnus] : * plumbismus.
satyriasis, -is, / [аагирюссо satyriao стра
дам от болестна полова възбуда] : (Ь) са
тириаза
силно повишено полово вле
чение у мъже ; виж salacitas, (г) сати
риаз. (е) id., satyromanin. (f) id. (d) id.
sc.: 1. scilicet*; 2. scatiila , съкр. в ре
цепти.
scabies, -ei, / [scabere драскам, чеша ce] :
(b) скабиес .... кр аста: 1. най-честата
паразитна болест на кожата, протичаща
със силен сърбеж ; причинява се от кър
лежа Sarcoptes:i! scabiei и други кърлежи;
2. краста у животните, (г) 1-2. чесотка.
(e) 1. id., itch ; 2. mange, scab, (f) I.
gale ; 2. gale animale, rogne, (d) 1. Krä
tze, Skabies ; 2. Räude.
scabiosus,
-a, -um [t]:(b)скабиозен —
отнасящ се до или страдащ от краста,
крастав, (г) чесоточный, (е) scabious.
(f) galeux, (d) krätzig.
scala, -ae, / : (b) стълба, (г) лестница, (е)
stairway, (f) escalier, rampe, (d) Treppe,
Skala.
s, tympani : (b) тъпанчева стълба ;
спираловидният канал на охлюва (coch
lea*) във вътрешното ухо чрез спи
ралната костна пластинка (lamina spiralis
ossea) и спиралната ципеста пластинка
се разделя на две половини — долна
(scala tympani с овалното прозорче) и
горна (scala vestibuli, виж по-долу), (г)
барабанная лестница, (е) id., tympanic
canal, (f) rampe tympanique. (d) id., Pau
kentreppe.
s. vestibuli : (b) вестибулна или пред-
дверна стълба, виж по-горе при scala
tympani, (г) лестница преддверия, ( е)
id., vestibular canal, (f) rampe vestibu-
laire. (d) id., Vorhofstreppe.
scalenus» -i, m (musculus) [oxaX^vög ska-
lenos неравностранен, триъгълен] : (b)
скаленус
стълбест мускул (преден,
среден и заден); предният (anterior
ventralis sive anticus) изхожда от tuber
cula anteriora на HI — VI шиеи пре
шлен и се залавя за първото ребро ;
пнервира се от plexus brachialis, (г)
лестничная мышца, (е) id. (f) muscle
scalène. (d) Rippenhalter, Treppenmuskel,
scalpellum, -i, // [умал. от scatpruni остър
инструмент за рязане]: (b) скалпел —
малък хирургически нож с неподвижно
острие, пай-употребяваниит при опера
ции. (г) скальпель, (е) scalpel, (f) scal
pel. (d) Skalpell.
scaphoideus, -a,
- urn [scapha лодка, ла
дия, от
skaphe корито, лодка f
- eides подобен] : (b) подобен на
лодка, лодковиден, лздиевндем, иапр. os
scaphoideum (внж при carpus), (г) ладье
видный. (е) scaphoid, boat-shaped, navi
cular, (f) scaphoïde, naviciilaire. en ba
teau. (d) kahnförmig, (syn) navicularis,
scapula, -ae, f (pi scapulae): (b) скапула
лопатка: широка плоска кост с триъгъл
на форма, лежаща отзад върху горните
ребра на гръдния кош. (г) лопатка, ( е)
shoulder blade, id. (f) omoplate, (d) Schul
terblatt.
s. alata [ala крило] : (b) крилозидна
лопатка (коистнтуционално или при пара
лиза на m. serratus lateralis), (г) крыло
видная лопатка, (е) winged scapula, (f)
omoplate ailée, omoplate saillante, (d) id.
scapularis, -e [scapula*] : (b) скппулареи
отнасящ се до лопатката, лоплтков. напр.
spina* scapulae, (г) лопаточный, ( е) sca
pular. (f) scapulaire, (d) skapular, Schul
terblatt- .
scapus, -i, m : (b) стъбло, стебло, найр,
s.
pili — стъбло иа косъма, (г) стебель,
стержень (волос), ствол, (е) shaft, stem,
stalk, (f) tige, (d) Schaft,
scarificatio, -onis, / [oxapiçsôtn skaripheuo
одрасквам, пускам кръв] : (b) скарифи
кация, скарифициране — извършване на
множество малки повърхностни нарези
на кожата с лечебна цел (пускане на
кръв, едемна течност и пр.) и др. (г)
скарификация, (е) scarification, (f) sca
rification. (d) Skarifikation, Skarifizieren.
scarlatina, -ae, / [scarlatum червен цвят,
алена тъкан]: (b) скарлатина — остра
заразна болест, най-често у деца от 3 до
6 г., с внезапно начало, висока темпера
тура, повръщане, гърлобол и яркочер
вен обрив по тялото, появяващ се 12—24
часа след началото, най-напред по шията
scarlatinella
473
Schwabachi testum
и горните части на гърдите, евент. без
обрив (s. sine exanthemate); освен това
малинов език (към III—V ден), едролюс-
песта десквамания (във втората седмица,
понякога по-късно), усложнения (нагноя
ване на средното ухо, гломерулонефрнт,
ревматизъм и пр.) и др. ; за причинители
се допускат хемолитичии стрептококи,
вероятно във връзка с непознат още ви
рус. (г) скарлатина, (е) scarlet fever, id.
(f) scarlatine, (d) Scharlach.
scarlatinella, -ae, / : -> rttbeola scarlati
nosa.
scarlatiniformis, -e [scarlatina- 4
-
forma
вил, форма]: (b) скарлатиноформен
подобен на скарлатина, скарлатнноподо-
бен. напр. обрив, ( г) скарлптиноподобный.
(e) scarlatiniform. (f) scarlatiniforme, (d)
schaiinchiilmlich.
scat.: seatulа*; съкр. в рецепти.
scaiula, -ас, / : (b) кутия, кутийка, (г) ко
робка. коробочка, (е) box. (f) boîte, (d)
Schachtel.
sceletum, -i, //: -> skeleton.
Schaefferi reflexus [Ai. Schaffer, герм,
невролог. 1852—1923]: (b) рефлекс на
Шефер
силна дорзална флексия (вме
сто нормална плантарна) на големия
пръст на крака при защипване на Ахи
лесовото сухожилие ; при поражение на
пирамидния път. (г) рефлекс Шеффера,
(е) Schaeffer's reflex, (f) réflexe de
Schaeffer, (d) Schäffer.scher antagonisti
scher Reflex.
Scheuermanni morbus \H. \V. Scheuer
mann, датски хирург, роден 1877] : *
osteochondropathia deformans juvenilis
dorsi.
Schicki testum [Béla S chick, унгарски
педиатър, роден 1877]: (Ь) реакция ла
Шик, Шикова реакция — служи за
определяне степента на възприемчивост
към дифтерия : след питракутанна ин
жекция с днфтериеп токсин мри липса
на имунитет се образува изразена ur
tica* (кабар), ( г) реакция Шика. ( е)
Schick's test, (f) épreuve de Schick, (d)
Schickschc Reaktion.
schizogonia, -ae, / (r/jÇo) | f *f<w) gone
раждаме, потомство]: (b) шизогония,
правилно схизогония
форма на ие-
иолоно размножаване, при което една
клетка или един клетъчен организъм
(схизонт) се разпада на няколко дележин
части (мерозоити), напр. маларийния i
плазмодии в кр7>вта на човека ; виж Plas
modium. (г) шизогония, схизогония. (е)
schizogony, (f) schizogonie. (d) Schizo
gonie.
schizophrenia, -ae, / [ayfÇm schizo цепя,
разделям, разкъсвам -f cpp^vph ren разум,
ум, мисъл] : (b) шизофрения (по-правил
но схизофрения)—психично заболяване с
тенденция към прогресиране, водещо до
деградиране иа психичната личност ;
симптоматиката й е извънредно разно
образна : промени в съзнанието за своето
„аз“ (като че ли у болния живеят два
отделни човека, намиращи се в известен
антагонизъм), негативизъм, стремеж кьм
затвореност (болните избягват общество
то), халюцинации (обонятелни и слухови),
енент. налудии идеи, кататонии явления
и др. ; отначало болните променят отно
шението си към другите, отчуждават се
от тях, затварят се в себе си; проявява
се обикновено след завършване на пу
бертета (dementia praecox, ранно слабо
умие), между 15 и 25 г., по нерядко и
към 35 - 4 0 г. ; форми : кататонна, хебе-
френна, параноидна, хипохондрична и
др. (г) шизофрения {правильнее схизо-
френия). (е) id.,
dementia praecox, (f)
clémence précoce, démence juvénile, schi
zophrénie. (d) Schizophrenie, Spaltungs
irresein, Jugendirresein, (syn) dementia
praecox.
schizotrichia,-ae, / [cr/JÇm t H- $р£ё, Tpt/jk
thrix, trichas, косъм] : -* trichoptilosis.
Schminckei tumor sive sarcoma [-4.
Schmincke, герм, патолог, 1877 1953]:—*
-
Iymphoepitlielioma.
Sciwenlein-Henoch’ morbus [/. L. Schön
lein, герм, лекар, 1793—1861, Е. Н . H e
noch, герм, педиатър, 1820 —1910]:
purpura Schoenlein-Henoch.
Schuitz-Charlton’ reactio [\V. Schultz,
герм, лекар, роден 1878, \V. Charlton] :
(b) реакция на Шулц-Чарлтон, феномен
на изличаване иа Шудц-Чарлтон — из
чезване на скарлатинен обрив на едно
пространство or около 7— 10 см около
мястото на инжекцията след интракутаино
впръскваме на 0,3 —0,5 мл серум от
здрав човек, от боледувало от скарла
тина лине или нък противоскарлатннен
серум; отрицателният резултат не из
ключва скарлатина, ( г) феномен Шульца-
Чарльтона. (е) Schultz-Charlton reaction,
(f) réaction de Schultz-Charlton, phéno
mène d'extinction, (d) Ausloschphänomen,
Schultz-Charltonsclies Zeichen.
Schwabachi festum [D. Schwabach, герм.
oTo.ior, 1843—1920]: (b) опнг на Шва-
scleroedema
scîascopïa
474
бах — сравнение на костната проводи
мост у пациента и у изследващия чрез
звучащ камертон, поставян върху темето;
при препятствие в звукопроводния апа
рат пациентът чува звученето на камер
тона по-дълго време, отколкото здрав
човек ( = Швабах удължен), при препят
ствие в звукоприемнпя апарат (заболя
ване на лабиринта) отношенията са об
ратни ( = Швабах скъсен), (г) опыт Шва-
баха. (е) Schwabach test, (f) épreuve de
Schwabach, (d) Sclnvabachscher Versuch,
sciascopia, -ae, / : —►skiascopia.
scilicet (adv.)t съкр. sc . [scire зная -f licet
позволено е, възможно е]: (Ь) именно,
т. е. (тоест); подразбира се. (г) а именно,
т. е. (то-ееть); разумеется, (е) namely,
to wit, that is, i. e. (=idest),(f)àsa
voir, c’est-à -dire. (d) nämlich, d. h . (das
heißt); es versteht sicli,
scintillans, gen.
- a ntis [scintillare искря,
блестя] : (b) искрящ, пускащ искри, бляс
кащ, святкащ, блещукащ, напр. scotoma4'
sc intillans, (г) искристый, сверкающий,
мерцающий, (е) scintillating, (f) scintil
lant. (d) funkelnd, flimmernd,
scirrhus, -i, m : — skirrhus.
scissurae pilorum [scissura цепване] : -*
trichoptiiosis.
sclera, -ae, / [u^Xr^àç skieras твърд] : (b)
еклера, склеротика, бяла обвивка на
окото ; състои се от гъсто разположени
снопове от съединителнотъканни влакна,
които се кръстосват и преплитат ; напред
преминава в роговица (cornea*), (г) екле
ра, белочная оболочка глаза, (е) sclero
tic coat, id.,
sclerotica, (f) sclérotique.
(d) Sklera, Lederhaut des Auges, Augen
lederhaut. (syn) tunica albuginea oculi.
scleradenitis, ~tïdis> f (sxXr^pôç î + àSev
aden жлеза -f
- itis = възпаление] : (b)
склераденит — възпалително затвърдя
ване на лимфатичен възел, често всл.
на сифилис; виж bubo, (г) склераденит.
(e) id. (f) adénite scléreuse, Iymphadé-
nite scléreuse. (d) Skleradenitis, Drüsen
verhärtung.
sclerectasia, -ae, / [sciera* + ixxaotç ekta-
sis разтягане] : (b) склеректазия — огра
ничено изпъкване на склерата всл. на
ръбцово изтъняване; виж също staphy
loma sclerae, (г) склерэктазия. (e) id. (f)
sclérectasie. (d) Skierektasie,
sclerectomia, -ae, f [sciera* +
ek-
tome изрязване]: (b) склеректомия —
изрязване на ивица от склерата, при
глаукома, (г) склерэктомия. (е) sclerec
tomy. (f) sclérectomie, (d) Sklerektomie.
sclerem a (-atis, n) neonatorum [cncArjpôç.
skleros твърд, neonatus*] : (b) склере-
ма — рядко, вродено заболяване у но
вородените, подобно на склеродермия,
(г) склерема. (е) id. (f) sclérèm e d es
nouveau-nés. (d) id., Sklerem, Sklerema,
(syn) sclerodermia neonatorum, scleroe-
dema.
s. adultorum (Baévarov) sive benig
num: —►scleroedema adultorum.
scleritis, -tidis, / [sclerai:: + -itis = възпа
ление] : (b) склерит — възпаление на
склерата. (г) склерит, (e) id. (f> sclérite..
(d) Skleritis, Lederhautentzündimg des
Auges.
sclerodactylia, -ae, / [ауДг/pôç J -f- tdyivjXoç.
daktylos пръст] : виж при sclerodermia
circumscripta.
sclerodermia,
- ae, / [oyXr^ôç skleros
твърд + Sépjux derma кожа] : (b) склеро
дермия — спонтанно, (обикновено) про
гресиращо, ограничено или дифузно за
дебеляване и втвърдяване на кожата и
подкожната тъкан, евеит. с атрофия на
ограничени участъци, (г) склеродермия.
(e) scleroderma, id. (f) sclérodermie, der-
matosclérose. (d) Sklerodermie, (syn) scle
roderma, sclerema adultorum, dermato-
sclerosis.
s.
circumscripta sive partialjs sive
localisata : (b) ограничена или локализи
рана склеродермия, напр. само на пръ
стите (sclerodactylia) и пр. (г) локализо
ванная склеродермия, (е) morph(o)ea, cir
cumscribed scleroderma, Addison’s keloid.
(f) sclérodermie localisée, morphée en
gouttes, sclérodermie circonscrite, scléro
dermie en plaques, (d) inselfürmige Skle
rodermie. (syn) morphaea, morphoea.
s.
diffusa sive progressiva sive uni
versalis : (b) дифузна или прогресираща
склеродермия, изключително у възрастни,
повече при жени : при тази форма са
подхвърлени на склероза и атрофия ко
жата, лигавиците, мускулите и др. ; при
числява се към колагенозите. (г) диф
фузная склеродермия, (е) diffuse symm e
trical scleroderma, scleriasis, hidebound
disease, (f) sclérodermie généralisée, sclér
émie. (d) id., diffuse Sklerodermie, Skle-
roderma.
s. neonatorum :
sclerema neonato
rum.
scleroedema, -atis, n
| + oede
m a^ : -V sclerema neonatorum.
tscleroedema
475
-scopia
s. adultorum (Buschke): (b) склер-
едем у възрастни — особена форма на
sclerema* у възрастни, при която изме
ненията започват от лицето, врата и по
степенно обхващат туловището и гор
ните крайници. (г) склерэдема у взрос
лых. (е) sclerema benignum, (f ) sclérème
bénin, (d) id. (syn) sclerema adultorum
(Bacvarov), sclerema benignum, induratio
benigna progressiva sub cute,
rsclerom a, -atis, n [oxbjpôç | -|-
-oma = ту
мор] : (b) склером(а) — ограничено ин-
дурирано поле от гранулационна тъкан
в- кожата или лигавиците, (г) склерома,
(е) id, (f) sclérome. (d) Sklerom.
s. respiratorium : дихателен скле
ром — заболяване на лигавицата на
горните дихателни пътища, най-често на
носа (rhinosclerom a), освен това на фа
ринкса (pharyngoscleroma), на ларинкса
(laryngosderom a) и на трахеята (tracheo-
sderom a); виж rhinoscleroma.
sclerosis, -is, / [axX^pôç skieras твърд -Ь
-osTs*] : (b) склероза - болестно уплът
няване и втвърдяване на тъкани или
органи псл. на разрастване на съедини
телната тъкан (при хронично възпаление
и прЛ (г) склероз, (е) id. (f) sclérose,
(d) Sklerose, Verhärtung.
s.
coronaria, sclerosis arteriarum
coronariarum (cordis) :
coronaroscle-
rosi>.
s. disseminata sive multiplex: (b)
дисемпнирана склероза, мултиилена скле
роза — множествена, разпръсната, раз
сея на склероза : хронично прогресиращо
заболяване на ц. н. с., пай-често с бав
но начало, протичащо с ремисип и ха-
рактерпзирагцо се с наличност на раз
пръснати в главния и гръбначния мозък
(предимно в бялото вещество) мпогоброй-
1Ш огнища (плаки) ма демиелшшзиране,
гдето миелинът изчезва и се развива
глчя, което довежда до образуване па
склеротични плаки ; среща се в младата
възраст, предимно от 18 до 30 г.,
ие
едно от честите заболявайки па нервната
система ; симптомите варират според
мястото на споменатите огнища : ннтен-
цмонеи тремор, нистагъм, скандиран го
вор, силно повишени сухожилии ре
флекси и спастпчип явления (спастичиа
долна парализа или параплегия и др.),
очни смущения (двойно виждане) и т. н. ;
причина все още неизвестна, (г) рассеян
ный склероз, множественный склероз.
; (е) disseminated sclerosis, multiple scle
rosis, insular sclerosis, focal sclerosis,
(f) sclérose en plaques disséminées, (d)
m ultiple Sklerose, inselförmige Sklerose,
herdförmige Sklerose, (sy n) sclerosis
insularis, polysderosis.
s* lateralis amyotrophica : (b) амио-
трофична латерална склероза — систем
но дистрофично заболяване, дължащо ce
на едновременно увреждане на централ
ния и на периферния двигателен неврон,
характеризиращо се с бавно развиващи
се еластични парези, главно на муску
лите на ръцете, към които се присъе
диняват мускулни атрофии, фибриларни
потрепвания, повишаване на сухожилни-
те и надкостните рефлекси и др. (г) амио
трофический боковой склероз, (е) amyo
trophie lateral sclerosis, (f) sclérose la
térale amyotrophique, maladie de Char
cot. (d) amyotrophische Lateralsklerose,
s. penis: -*■ induratio penis plastica.
sclerotica, -ae, / [ t ] • стар термин за
sclera*.
scleroticus, -a, -um [\\: (b) склероти
чен — отнасящ се до или засегнат or
склероза, уплътнен, затвърдял, втвър
ден. (г) склеротический, уплотненный, за
тверделый. (е) sclerotic, indurated, (f)
scléreux, induré. (d) sklerotisch, sklero-
siert, verhärtet.
sclerotomia, -ae, / [sciera* -h ~o\\ÿi tome
рязане, разрез] : (b) склеротомия — р аз
рез в склератл, при глаукома; виж scler-
ectomia. (г) разрез в склере, склерото
мия. (е) sclerotomy, (f) sclérotomie, sclé
roticotomie. (d) Sklerotomie.
sclopetarîus, -a, -uni [иоволат. sclopetum
пушка] : (b) огнестрелен, напр. vulnus*
sclopetarium. (г) огнестрельный, (е)
gunshot-, bullet-, (f) d’arme à feu. (d)
Schiett-, Schutt-.
scolex, -ccis, m {pi scoleces) [axo>Xr,i; чер
вей] : (b) сколекс — главичката па те
ниите ; виж Cestoda. (Г) головка лен
точного глиста, (е) id., head of the tape
worm. (f) id., tête de ténia, (d) Sko-
lex, Bnndwurmkopf.
sc oliosis,
- is, f [axoXiéç skolios извит,
крив] : (b) сколиоза — странично изкри
вяваме па гръбначния стълб, ( г) сколиоз,
(е) id. (f) scoliose, (d) Skoliose, Schief-
wuchs.
- sc opia [т/л%г« skopeo гледам, разглеж
дам, преглеждам] : в съставни думи о зна
чава преглеждане или изследване с по
мощта на огледа.го или рентгенови
лъчи.
scorbutus
476
scrotum
scorbutus, - i, m [от холандски scheurbuîk,
от scheur пукнатина + bek човка, уста =-
напукана, наранена уста] : (Ь) скорбут-
авитаминоза С, която се развива след
около 4 —6 месеца при консумиране па
храни, несъдържащи витамин С (аскор
бинова киселина) ; симптоми : хеморагич-
на диатеза (кръвоизливи в кожата, под
кожната тъкан, мускулите, субпериостал-
но), големи изменения по венците (по
дуване, кръвотечение, мръсни налени,
язвено разпадане) и др. ; много но-раз-
пространени са предекорбутните явления
всл. на по-продължителио недостатъчно
приемане на витамин С, особено през
ранна пролет, с умора, слабост, отпус
натост, липса на апетит, кръвотечение
от венците, повишена наклонност към
инфекции, евеит. анемия и др. ; виж
също Moeller-Barlow* m orbus, (г) цынга,
цинга, скорбут, (е) scurvy, id. (f) scor
but. (b) Skorbut, Scliarbock.
s. fnfant(î)um :
Moeller-Barlow'
morbus.
scotoma, -atis, n (pi scotomata) [добтшдо
несвяст, световъртеж, от охотдш skotoo
покривам с мрак, притъмнява ми пред
очите]: (Ь) скотом, скотома — ограни
чен дефект в зрителното поле ; положи
телните или субективни скотоми се виж
дат от самите болни като черни или
цветни петна и са признак на повреда
извън зрителните клетки (мътнини в
стъкловидното тяло, мътнини в лещата),
а отрицателните или обективни скотом»
се откриват с периметъра и са признак
на повреди в зрителните клетки и път.
(г) скотома, (е) id. (f) scotoine. (d) Sko
tom.
s. scintillans [scintillare искря, бле
стя}: (b) светещ, трептящ скотом— по
явяване на тъмно петно, заобиколено
със светла, начупена, зигзагообразна иви
ца в зрителното поле на едното или на
двете очи, тр аещ о обикновено кратко
(15—30 минути, при мигрена до някол
ко часа) ; при мигрена, преумора на очи
те или при силна умствена или физи
ческа работа; дължи се на спазъм на
мозъчните съдове, (г) мерцательная ско
тома. (е) scintillating scotoma, flittering
scotoma,
fortification-spectrum, teich-
opsia. (f) scotome scintillant, (d) Flimmer-
skotom , Zackenseilen, Teichopsie, Tei-
choskopie. (syn) teichopsia.
scrobiculus,
- i, m [умал. от scrobis яма] :
(b) ямичка, вдлъбнатина, напр. s. cordis
(виж по-долу), (г) ямка. (е) pit, fossa-
^f) creux, fosse, (d) Grübchen.
s. cordis (BNA) : (b) подлъжична ямич
ка — вдлъбнатината непосредствено под
долния край на гръдната кост, лъжичка
(напр. болка под лъжичката), (г) подло
жечная ямка, ложечка, (е) pit of the sto
mach, precordial depression, infraster-
nal depression, (f) creux de l ’estomac,,
creux épigastrique, (d) Herzgrube, Ma
gengrube.
scrofuloderma, -atis, n [scrofulae подути
лимфни възли на шията, от scro fa сви
ня с прасенца 4- déppa derma кожа] ;
(b) скрофулодерма, коликвативна тубер
кулоза на кожата — туберкулоза на ко
жата и подкожната тъкан с образуване
на неболезнени възли, големи до орех,
които по-късно се разпадат и превръщат
в язви (tuberculosis col liquati va ulce-
rogummosa), непроявяващи наклонност
към зарастване, (г) колликвативный ту
беркулез кожи, скрофулодерма, (е) id.,
scrofulüderm, scrofulide, (f)scrofuloderme,.
scrofulide, (d) Skrofuloderm, Schwînd-
beulen. (syn) tuberculosis cutis colli-
quativa, tuberculosis colliquativa (gum
mosa) cutanea et subcutanea, tuberculo
sis ulcerogummosa.
scrofulosis, scrophulosis,
- is, / [scrofa
свиня, scrofulae j подуване на шийните
лимфни възли, които заедно със зурле-
стите устни на болния наподобяват
свиня] : (Ь) скрофулоза, скрофулн, жи-
веница — своеобразна проява предимно
на външните форми на туберкулозата у
деца с ексудативна, респ. лимфатичнд
диатеза ; характерен е fa cies scroftilosa :
задебеляване на носа и горната устна,
хронична хрема, екземи но лицето, хро
ничен блефарит, конюнктивит н kerati
tis* phlyctaenulosa, хроничен отит, по
дуване на лимфните възли, особено по
шията, и др. ; терминът е излязъл от
употребяване в научната медицина, (г)
золотуха, скрофулез, (е) scrofula, struma,
tuberculous glands, king's evil (pop,), (f)
scrofules, strumes, écrouelles, (d) Skro
fulöse, Skrofeln, Skrofelkrankheit.
scrophulosis, - i s ,/ : -> scrofulosis.
scrotalis, -e [scrotum*] : (b) скротален —
отнасящ се до или приличащ на scro-
. tum*, напр. lingua* scrotalis, (г) мошо
ночный. (е) scrotal, (f) scrotal, (d) skro-
tal, Hodensack- .
scrotum» -î, n : (b) скротум — мъдница,
мъдна торбичка : кожна торбичка, в коя
scutulum
477
secreta:
то се намират семенните жлези, ( г) мо
шонка. (е) id. (!) id., bourses, (d) Ho
densack, Skrotum.
scutulum» -i, n (pl scutula) [— малък щит,
умал. от scutum щит]: (b) 1. щитче,
пластинка, люспица, коричка, корица ;
2. специално фавусно щитче — жълте
никавите сухи корички при favus*, (г)
1. щиток, пластинка, чешуйка, корка ;
2. фавозный щиток, (е) 1. id.; 2. favus
crust. (!) 1. croûte ; 2. godet favique.
(d) 1. Schildchen; 2. Favusschildchen.
scybalum, -i, n (обикновено p l scybala)
(axüßaXov s k y bato n отпадъци, изпражне
ния] : (b) твърда маса от сгъстени из
пражнения, твърди фекални топки ; виж
coprostasis, (г) твердые каловые массы,
каловый ком. (е) id. (!) scybales. (d)
Skybala, harte Kotballen.
sebaceus, -a, -um [s*?ûw/i:i:] : (b) маетен,
.юен, наир, glandulae* sebaceae — маст
ни жлези, (г) сальный, (е) sebaceous,
fatty, (f) sébacé, (d) talgig, talgartig,
Talg-, fettig.
sebolithus,
- i, tn \sebum* -i- \&oç lithos
камък]: (b) себолит — камък (calculus*)
в маетна жлеза, (г) конкремент в саль
ных железах, (e) sebolith. (!) calcul
dans une glande sébacée, (d) Sebolith,
Konkrement in Talgdrüsen, (syti) calcu
lus glandulae sebaceae.
seborrhoea, -ae, / \sebiun* f foi) rhoe те
чение] : (b) себорея
болестно увели
чаване на секрецията на мастните жле
зи : s. oleosa — мазна себорея, при коя
то кожата на засегнатите места блести
каго намазана с масло, и $. sicca
су
ха себорея, при която се наблюдава
обилно трииевидно лютене по косменлтл
‘iзет на главата (s. sicca capitis — pi
tyriasis* simplex capitis), по кожата (най-
често на лицето) кръгли или овални пет
на, леко хиперемизирани, с малки аз-
бестовиднн люспици и др. (г) себор(р)ея.
(e) seborrh(o)ea. (!) séborrhée. (d) Sebor
rhoe, Schmierfhiß, Talgflnß.
s. congestiva:
lupus erythemato
des.
s. sicca capitis :
pityriasis simplex
capitis.
seborrhoicus, -a, -um [ f ] : (b) себореей
отнасящ се до seborrhoea*, (г) себор-
(р)ойный. ( е) seborrheal, seborrheic, se-
horrhoic. (!) séborrhéique, (d) sebor
rhoisch.
sebum, -i, n : (b) лой, мас, тлъстина. маз
нина; секрецията на мастните жлези.
(г) сало (кожное); выделяемое сальных
желез, (е) id. (!) sébum, matière séba
cée. (d) Talg, id.
s. cutaneum: (b) кожна мазнина —
секрецията на мастните жлези (glandu
lae* sebaceae), (г) кожное сало, (е) cu
taneous fatty secretion. (!) matière séba
cée de la peau, (d) Hauttalg.
s. palpebrale: (b) секрецията на Майбо-
миевите жлези (glandulae* tarsales), су
хите корички в ъглите на окото, ( г) глаз
ные корки, (e) id., lema. (!) chassie, (d)
id., Augenbutter,
s. pr(a)eputiale : -► smegma.
Secale cornutum \Secale,
- /s, ръж, cor
nutus* ] • (b) мораво рогче - трайният
твърд стадий (sclerotium) иа гъбичката
Claviceps purpurea ; съдържа алкалои
дите ерготпмин, ерготокенн, ергометрин
и др. ( г) спорынья, маточные рожки, ( е)
ergot (of rye), ergoia, id., secale clava
tum, spurred rye, rye-smut, (f) ergot cle
seigle, (d) Mutterkorn.
secessio (-onis, /) eptphysium \secessio
отдалечаване настрана, о тделяне]:
epiphysiolysis.
secessus, -us, т [—уедиияване, усамотено-
място, от se-cedt’re, pp. secessus, отдале
чавам се, отделям ce] : (b) ходене по
малка и голяма нужда, уриниране и де
фекация. (г) отхождение мочи и кала,
(е) urination and def(a)ecation. (f) miction
et défécation, (d) Harn- und Stuhlent
leerung.
s. inscii (pl) secessus involuntarii
(pl) : (b) несъзнателно, неволно изхож
дане или изпускане по малка и голяма
нужда, (г)непроизволыюе отхождение мо
чи и кала, (е) unconscious or involunta
ry urination and def(a)ecation. (f) miction
et défécation inconscientes ou involontaires,
(d) unbewußte, unwillkürliche Harn- und
Sliihlentleerungen.
seclusio, -onis, / \se-cluden\ pp. seclusus,
отделно заключвам, отделям] : (b) секлу-
зии - отделяне, затваряне на предната
камера па окото от задната всл. иа кр ъ
гообразно срастване на ириса с предна
та повърхност на лещата край ръба на
зеницата, (г) отделение передней камеры
глаза от задней кольцевидными синехия-
ми. (е) exclusion of the pupil. (!) exclu
sion de la pupille, (d) id.
secreta, -orum, njpl [ | ]: (b) секрети, виж
secretum. (r) секреты, (e) secretions, id.
(!) id. (d) Sekrete, Absonderungen, Aus
scheidungen.
secretio
478
secundum artem
secretio, -onis, / [se-cernere, pp. secretus,
отделям, отлъчвам] : (b) секреция, секрети
ране—отделяне, излъчване на определени,
необходими за организма вещества от
жлезните клетки (виж secretum) ; срв. ех-
cretio ; за вътрешна секреция виж по-до
лу s. interna, (г) секреция, отделение,
выделение. (е) secretion. (0 sécrétion.
(d) Sekretion,Absonderung, Ausscheidung,
s. externa : (b) външна секреция —
процес на образуване на специфични ве
щества от различните жлези (сокове,
слуз и други секрети) и постъпването
им в отводимте им капали, ( г) внешняя
секреция, (е) external secretion, (f) sé
crétion externe. (d) äußere Sekretion.
s.
interna : (b) вътрешна секреция —
дейността на жлезите с вътрешна секре
ция ; виж hormonum, (г) внутренняя
секреция, (е) internal secretion, incre-
tion. (О incrétion, sécrétion interne. (d)
innere Sekretion, Inkretion, (syn) incretio.
secretorius, -a, -um [secretio:;] : (b) секре-
торен — отнасящ се до секрецията или
до нейните продукти, отделителен, ( г)
выделительный, секреторный, ( е) secre
tory. (f) sécrétoire, (d) sekretorisch.
.secretum, -i, n (pl secreta:-) [f }■■(b) сек
рет (на жлеза), секрети — излъчваните
от жлезните клетки продукти, които имат
да изпълняват определена физиологична
функция в организма, напр. слюнка, сто
машен сок, чревен сок, жлъчка и др. ;
срв. excretum и hormonum (incretum),
(г) секрет (железы), отделяемое, (е) se
cretion. (f) sécrétion, (d) Sekret.
•.sectio, -o nis, / [= рязане, от secare сека,
отрязвам, разсичам] : (b) 1. сециране —
рязане, разрязване, срязване, разрез ;
2. секция — отваряне на труп (s. cada
veris), аутопсия, (г) 1. разрезание, сече
ние; 2. вскрытие трупа, (е) 1. section,
act of cutting; 2. autopsy, (f) 1. section,
incision ; 2. autopsie. (d) 1. Schnitt, id.;
2. Sektion.
s.
alta [ = високо рязане]: (b) надпубис-
на цистотомия или лито томия— оператив
но отваряне на пикочния мехур отгоре
над симфизата (екстрапернтонеално) за
отстраняване на камъни, тумори, чужди
тела и др. (г) надлобковое камнесечение.
(e) epicystotomy, suprapubic cystotomy,
suprapubic lithotomy, (f) taille hypogas
trique, taille sus-pubienne, (d) id., hoher
Blasenschnitt, hoher Steinschnitt.
s. cadaveris : -> autopsia.
s* caesarea [== цезарев разрез, кеса
рево сечение, неправилен превод на sec
tio caesarea ; caesarea произхожда от
caedere, pp. caesus, сека, режа, „ab utero
caeso“ (Plinius) означава „изваден от
матката чрез разрязваме“]: (Ь) цезарев
разрез, кесарево сечение — операция за
изваждане на детето от майката чрез
разрязване на матката ; прилага се при
абсолютно тесен таз при доносен плод,
аномалии от страна на меките родилни
пътища, новообразувания на влагалище
то (карцином и пр.), при опасни за жи
вота на майката положения във връзка
с бременността или раждането, смърт
на майката в края на бременността или
през време на раждането при живо и
жизнеспособно дете ; различаваме : 1. s. с.
abdominalis sive intraperitonealis, ко
ремен или интраперитонеален цезарев
разрез — през корема чрез разрязване
на предната стена на матката, най-често
употребяваният метод; син. hysteroto-
mia abdominalis; 2. s. с. extraperitone
a lis — екстраперитонеален цезарев раз
рез, при инфектирани случаи; 3. s. с.
vaginalis — влагалищен цезарев разрез ;
син. : hysterotomia vaginalis, colpohyste-
rotomia. (Г) кесарево сечение, кесарское
сечение, (е) c(a)esarean section, Hystero
tomy. (f) césarienne (opération), opéra
tion césarienne, section césarienne, (d)
Kaiserschnitt, Schnittentbindung.
s.
leg alis
законен, съдебен, от lex,
legis, закон] : (b) съдебномедицинска
аутопсия ; виж autopsia, (г) судебноме-
дицинское вскрытие, (е) id. (f) id. (d)
gerichtliche Sektion, gerichtliche Leichen
öffnung.
secundarius, -a,
- um [secundus следващ,
втори]: (b) секундарен — не първи по
ред или важност, втори, следващ, втори
чен, второстепенен, страничен. (Г) вто
рой, последующий, вторичный, второ
степенный, побочный, (е) secondary, sub
ordinate. (f) secondaire, (d) sekundär,
zweiten Ranges, nachfolgend, Begleit-,
Folge-, Neben-(erscheinung).
secundinae, -arum, fjpl [secundus j ] : -►
placenta.
secundipara,
- ae, / [secundus | -f parere
(pario), pp. partus, раждам] : (b) секун-
дипара — жена, която ражда за втори
път. (г) женщина, рожающая во второй
раз. (e) id., bipara. (f) secondipare. (d)
Zweitgebärende, (syn) bipara.
secundum artem : -+ lege artis.
secundus
479
segmentum
secundus, -a, -um [= следващ, втори) : (b)
втори, (г) второй, ( е) second, (f) le se
cond. (d) zweite.
sedatio,
-o nis, / [[]: (b) успокояване,
успокоение, по-специално чрез даване
на успокоителни лекарства (sedativa*),
(г) успокоение, (е) sedation, (f) sédation,
(d) Beruhigung.
sedativa (remedia), njpl [sedare правя да
седне, успокоявам] : (b) седатива, седа-
тивни лекарства — успокояващи, успо
коителни лекарствени средства, които
успокояват нервното възбуждение, ( г) се
дативные средства, успокаивающие сред
ства. (е) sedatives, calmatives, (f) cal
mants, sédatifs. (d) Beruhigungsmittel,
beruhigende Mittel, id.
sedativus, -a, -um [ t ] * (b) седатпвеи - -
успокояващ, успокоителен, уталожваш,
(г) успокаивающий, успокоительный, ( е)
sedative, soothing, (f) calmant, sédatif.
(d) beruhigend, basänftigend, reizlin
dernd.
sedes, -is, / [= седалище, стол, местожи
телство, от sedêre седя]: (b) 1. седали
ще, място, напр. s. morbi — седалището
или мястото на една болест ; 2. ходене
по голяма ну жда; 3. изпражнения, напр.
s. cruentae — кървави изпражнения, (г)
1. сиденье, место; 2. отхождение кала,
стул, испражнение; 3. кал, испражнения.
(e) 1. seat; 2. def(a)ecation, motion; 3. f(a)e-
ces. (f) 1. siège; 2. défécation; 3. excré
ments, selles, (d) 1. Sitz; 2. Stuhlgang;
3. Stuhl.
«edimentatio, -o nis, / [sedimentum*]: (b)
седиментация, седимеитиране — утаява
не, утайване, образуване на седимент,
(г) осаждение, оседание, (е) sedimenta
tion. (f) sédimentation, (d) Sedimentie-
rung.
s.
erythrocytorum, sedimentatio san
guinis: (b) утаяване на еритроцитите,
утаяване на кръвта, реакция на утаява
не иа еритроцитите (РУЕ) — скорост на
утаяването на еритроцитите в цитратна
(несъсирваща се) кръв : /. по метода
на Линценмайер (Linzenmeier) — нор
мално за 2 00 - 600 минути ; у българите
утаяването е по-бързо, между 200—
300 минути (К. Чилов) ; 2. по метода на
Вестергрен (Westergren) (оригинален) —
нормално след 1 час при мъже до 7 мм
(1—3 мм), при жени до 11 мм (4—7 мм),
след 2 часа при мъже до 8 мм, при же
ни до 16 мм, след 24 часа при мъже до
50 мм (90 мм), при жени до 70 мм (100—
110 мм) ; умерено ускорено утаяване след
1часпримъжедо30мм,приженидо
35 мм, силно ускорено след 1 час над
30ммзамъжеинад35ммза жени;
сравнително Westergren (за 1 час) =
Linzenmeier (цифрите в скоби за жени) :
8мм= 275минути(225),10мм= 225мин
(175), 12 мм = 175 мин (150), 20 мм =
100 мин (85), 30 мм = 70 мин (60),
40мм=50мин(45);3.пометодана
Патенков (микрометод) — стойности
приблизително като тези при Вестергрен
(при мъже нормално за 1 час до 12 мм,
при жени до 15 мм), (г) оседание эри
троцитов, реакция оседания эритроци
тов (РОЭ), (е) sedimentation test, sedi
mentation rate (S. R.), sedimentation re
action. (f) vitesse de sédimentation, réac
tion de sédimentation, temps de sédimen
tation, sédimentation globulaire, (d) Blut-
körperchensenkting,
Senkungsreaktion
(S. R.), Senkungsgeschwindigkeit (S. G.),
Blutsenkung.
sedimentum, -i, n [sidëre, pp. sessus, спу
щам ce] : (b) седимент — утайка, (г)
осадок, отстой, (е) sediment, hypostasis,
deposit, dregs, (f) sédiment, dépôt, (d)
Sediment, Bodensatz.
s. lateritium [later,
- e ris, îyx.in, ке
ремида] : (b) .керемиден“ седимент, „ке
ремидена“ утайка, уратен седимент —
утайка с керемиден цвят в кисела сту
дена урина, която изчезва при загряване ;
представлява аморфни уратн, оцветява
нето се дължи обикновено на уроерит-
I рин. (г) „кирпичный“ осадок (из урлтов).
(е) brick-dust deposit, (f) sédiment ura-
tique, sable rouge urinaire, dépôt en
brique pilée, (d) Ziegelmehlsediment,.
Uratsediment.
s. urinae: (b) пикочен седимент —
утайката, получена чрез центрофугиране
на урината, (г) мочевой осадок, (е)
urinary sediment, (f) sédiment urinaire,
(d) Harnsediment.
segmentatio,
- o nis, / {segmentum1]: (b)
сегментация, сегментиране — делене на
равни части, образуване па сегменти ;
процесът на развитието (делението) на
оплоденото яйце. (г) сегментация, деле
ние. (е) segmentation, (f) segmentation,
(d) Segmentation.
segm entum , -i, n [secare сека, отрязвам] :
(b) сегмент — отрязък, отрезка, отрез,
част от орган или друго анатомично
образувание, напр. гръбначномозъчни,
белодробни сегменти, (г) сегмент, о тр е-
tselectio
480
semitendinosus
зон, часть, (е) segment, section, part.
(!) segment, (d) Segment, Abschnitt,
selectio, -onis, / [se-ligere, pp. selectus,
отбирам, избирам]: (b) селекция —
избор, подбор, избиране, подбиране, (г)
селекция, выбор, подбор, (е) selection.
(!) sélection, élection, (d) Selektion,
Auswahl, Auslese, Zuchtwahl.
.‘Selivanovi testum [Ф. Ф. Селиванов, рус.
химик, роден 1859] : (b) проба на Сели
ванов - към 5 мл урина се прибави
5 мл 25°(û солил киселина и няколко
зрънца резорцин ; ако урината съдържа
левулоза (фруктоза), получава се червено
оцветяване, често след загряване (най-
много 20 секунди), (г) проба Селиванова,
(е) Selivanov’s test, (f) réaction de Seli-
vanov. (d) Selivanovsche Probe,
sella,
-ae, / [= стол, кресло, седло] : (b)
седло, (г) седло, (с) saddle, (f) selle.
(d) Sattel.
s. turcica : (b) турско седло — по
добна на седло вдлъбнатина на основата
на черепната кухина (на горната повърх
ност на os* sphenoidale), в която лежи
хипофизата, (г) турецкое седло, (е) id.,
tiirkish saddle, pituitary fossa, (f) selle
turcique. (d) id., Türkensattel.
Selten morbus, Seiter-Swift-Feer’ mor
bus [Я. Selter,
швейцарски
лекар,
родей 1866] : -► acrodynia (2).
Selye* syndrom um adaptationis \H. Selye,
X. Селйе, съвременен унгарски физио
лог в Канада] :
syndromum adaptati
onis.
sem. : semen*; съкр. в рецепти.
.sem en, -inis, n (pi semina) [serere, pp.
satus, сея, посаждам |: (b) 1. семе (на
растения и пр.) ; 2. семенна течност,
виж Sperma, (г) 1. семя; 2. семенная
жидкость, сперма, ( е) 1. seed ; 2. id.,
seminal fluid, sperm, (f) 1. graine,
semence; 2. sperme, semence, (d) 1. Sa
me, Samenkorn ; 2. Samen, Sperma,
•semi- [semis половин, от г/ил- /дет/-половин] :
в съставни думи означава една половина,
частично, полу- .
semicanalis, - is ,/[se/я/-* полу- + canalis*] :
(b) 1. полукаиал ; 2. жлеб, улей, (г)
1. полукаиал; 2. желоб, (е) 1. semicanal,
half canal ; 2. gutter, (f) 1. demi-canal,
semi-canal; 2. rigole, (d) 1. Halbkanal;
2. Rinne.
^semilunaris,
-e
[semi- î
-f
luna луна] :
(b) семилунарен — иолулунеи, напр.
valvulae* semilunares, (г) полулунный.
(e) semilunar, halfmoon-shaped, crescen-
tig. (!) semi-lunaire, en forme de crois
sant. (d) halbmondförmig,
semimembranosus, semimembranaceus,
-a, -urn [semi.- f
-j- membrana*] : (b) ce-
мимембранозен — полу мембранен, съ
стоящ се отчасти от мембрана, напр,
musculus semimembranosus (мускул на
бедрото), (г) полуперегюнчатый. ( e) se-
mimembranous. (f) demi-membraneux, (d)
halbhäutig.
semina, -um, nlpl: - > semen,
seminalis, -e [semen сперма]
sperm aticus,
sem inifer,
-era,
- e rum, seminiferus,
-a,
- um [semen f -f-ferre (fero) нося]: (b)
носещ семейна течност (сперма), семено
сен, напр. tubuli seminiferi testis, (г)
гемявыпоенншй, семеносный, (е) semini
ferous. (f) séminifère. (d) samentragend,
seminoma,
- atis, n [semen A -i
-orna
тумор] : (b) семином
злокачествен
тумор на семенната жлеза, в тесен сми
съл карцином на тестикула, виж dysger-
minoma. (г) семинома. (е) id. (f) epithe
lioma séminifère, séminome, (d) Seminom,
Hodengeschwulst, Hodenkarzinom.
semiologia, -ae, / , semeiologia [j^ustov se-
meion знак, белег -{
-
logos уче
ние] : -> symptomatologia.
semiotica, -ae, /
semeiotikos
въз основа на признаците] : ►sympto
m atologia.
semipermeabilis, -е [semi-* полу- + per
meabilis*] : (b) семппермеабилен — no -
лупроходим, полупропусклив, полупро
ницаем (за течности), ( г) полупроходи-
мый, полупроницаемый (для жидкости),
(e) semipermeable. (f) sémiperméable
(d) halbdurchlässig, semipermeabel,
semis, -issis, m [semi- \ + as медна мо
нета] : (b) половина; съкратено ss. (г)
половина, ( е) id.,
one-half, (f) moitié
(d) Hälfte.
semisomnus, -i, m [semi t + somnus сън] :
(b) полусън — полубудно, полубезсъзна-
телно състояние с амнезия, при което
съществува реакция на болка, по-спе
циално полученото чрез прилагане пи
морфин + скополамин и др. (s. an aesthe-
tiens, анестетичен полусън); срв. basis-
narcosis. (г) полубессознательное состо
яние, сумеречное состояние, (е) twi
light sleep, scopolamine-morphine an
aesthesia. (f) sommeil crépusculaire, de
mi-sommeil, demi-sommeil anesthésique
(d) Dämmerschlaf,
semitendinosus, semitendineus,
-a,
-um
[sem i-1 + tendo*] : (b) полусухожилен,
senescentia
481
sensus
напр. in. sem itendinosus (мускул на бед
рото). (г) полусухожильный. (e) semiten-
dinoiis. (f) demi-tendineux.(d) halbsehnig.
senescentia, -ae, / [senescere остарявам,
ставам стар] : (b) сенесценция — старе
ене, застаряване, състаряване, остаряване,
и причинените от стареенето изменения,
(г) старение, постарение, (е) senescence,
beginning old age. (f) sénescence, vieil
lissement. <d) Seneszenz, Alt werden,
Altern.
senilis, -e [senex, senis, стар, възрастен] :
(b) сенилен — отнасящ се до или ха
рактерен за старостта, свойствен на ста
ростта, старчески, (г) старческий, ( е)
senile, (f) sénile, (d) senil, greisenhaft,
Alters-, Greisen- .
senilismus,
- i, tn [senilis*] : (b) сенили-
зъм
ранна или преждевременна ста
рост, преждевременно остаряване: стар
ческо състояние или развитие на стар
чески промени у по-млади хора, особено
ран умствен упадък, (г) ранняя старость,
преждевременная старость, (е) senilism,
premature senility, (f) vieillesse précoce,
(d) Senilitas praecox, vorzeitiges Greisen-
alter. ( sy n) senilitas praecox, senium
praecox.
senilitas,
-atis, / [11* (b) сенилност—
старост, старческа възраст: сборът от
физическите и душевните промени, явява
щи се в напреднала възраст ; условно се
счита, че старостта у човека настъпва
между 65 и 74 г. (ран период на ста
ростта) и 75 г. и повече
старост в
истинския смисъл на думата, (г) ста
рость, старческий возраст, ( е) se nility,
old age. (f) vieillesse, (d) Greisenalter.
s. praecox : -> senilismiis.
senium , -ii, n [ = престарялост, старческа
слабост, or senêre стар съм]: (b) сени-
ум — старост, специално слабостта,
безсилието, ;изнемощялостта у старите ;
виж също senilitas, (г) старость, дрях
лость. (е) old age, debility of the aged,
sen ility, (f) sénilité, décrépitude senile,
(d) id., Greisenalter, Altersschwäche,
s. praecox :
senilismus.
sensatio, -onis, / [sentire, pp. sensus,
чувствувам, усещам] : (b) сетивност, усет,
усещане, особено протичащото с чувство
на вьзбуждение. (г) ощущение, (е) sen
sation, feeling, (f) sensation, (d) Sensa
tion, Empfindung.
sensibilis, -е [ \ ] : (b) сензибилеп — до
ловим чрез сетивата, осезаем ; способен
да приеме сетивни дразнения, чувству-
31 Медицинска т е р мпнолог ия
ващ, сетивен, чувствителен, (г) ощути
мый, осязаемый, чувствительный, ( е) sen
sible, sensitive, (f) sensible, (d) sensibel,
empfindlich.
sensibilisatio, -onis, / [ t ] « (b) сензибили-
зация, сензибилизиране — повишаване
на реактивната чувствителност, очувствя-
ване : правене да станат чувствителни
тялото или известни клетки и тъкани
към чужд белтък, лекарства и др. чрез
повторно инжектиране, втриване в ко
жата, вдишване, вътрешно приемане или
приемане по естествен път и пр.,
така
щото при по-късно повторно съприко
сновение със сензибилизиращото веще
ство произлизат
явления на свръх
чувствителност ; на това понятие е по
строено учението за алергията и за
алергичните заболявания ; виж allergia,
(г) сенсибилизация, (е) sensitization, sen
sibilization. (f) sensibilisation, (d) Sensi
bilisierung, Èmpfindlichmachung.
sensibilitas, -atis, / [| ]: (b) сензибили-
тет — способност за приемане на драз
нения, сетивност, чувствителност, осезае-
мост. (г) чувствительность, ощутитель
ность, осязаемость, (е) sen sibility, (f)
sensibilité, (d) Sensibilität, Empfindlich
keit, Empfindbarkeit.
sensitivus, -a, -um [| ]: (b) сензитивен —
способен да приема и провежда усещане,
сетивен, чувствителен, осезателен ; спо
собен да отговаря на дразнене, (г) чув
ствительный, восприимчивый, осязатель
ный. (е) sensitive, (f) sensitif, (d) sensi
tiv, empfindlich.
sensorium , -ii, n [ t ] : (b) съзнание, »ор
ган на съзнанието“
—
областите на
главния мозък, специално мозъчната кора,
гдето периферните дразнения се въ з
приемат като усещания, (г) сознание,
(е) id. (f) id. (d) id., Bewußtsein, „Organ
des B ew ußtseins“.
sensorius, -a,
-um [f]:(b) сензорен —
отнасящ се до сетивността, до усещане
то, сетивен, чувствуващ, чувствителен,
напр. nervus* sensorius, (г) сенсорный,
чувствующий, чувствительный, ( е) se n
sory. (*) sensoriel. (à) sensorisch.
sensus, -us, m [ t j : (b) усещане, сетив
ност, усет, чувствуване, чувство — спо
собността да се възприема всяко драз
нене ; общата сетивност бива : 1. ексте-
рорецептивна или повърхностна, включ
ваща усета за болка, допир и темпера
тура ; 2. проприорецептивна или дълбока,
ставно-мускулна сетивност за пасивни и
separatio
482
septum
активни движения и др. ; 3. интероре-
цептивна или висцерална (вегетативна),
сетивност
на
вътрешните
органи;
4. сложна сетивност; виж receptor (2),
exteroreceptor, proprioreceptor, interore-
ceptor. (г) ощущение, чувство, (e) sense,
feeling, sensation, (f) sens, sensation, (d)
Sinn, Empfindung, Empfindungsvermögen,
Gefühl.
separatio, -onis, / [se-parare, pp. separa
t u s , отделям, разделям] : (b) сепарация,
сепариране
отделяне, разделяне, ( г)
отделение, разделение, (е) separation,
(f) séparation, (d) Separation, Abschei
dung, Trennung.
s.
manualis placentae : (b) ръчно
отделяне на плацентата, (г) ручное от
деление плаценты, (е) digital removal of
the placenta, (f) décollement manuel du
plarenta. (d) manuelle Plazentalösung,
(syn) ablatio manualis placentae,
separator, -oris, m [ t ] - (b) сепаратор —
разделител : уред или инструмент, който
разделя две или повече вещества, спе
циално за получаване на урина от всеки
бъбрек поотделно (двоен катетър), ( г)
разделитель, сепаратор. (е) id.. segrega
tor. (f) séparateur, (d) id.
sepsis, -is, f
гниене] : (b) сепсис,
„отравяне иа кръвта“ — обща инфекция
с пиогеннни микроби (най-често стрепто
коки и стафилококи), обикновено като
усложнение на съществуващо гнойно
или инфекциозно огнище в организма
(остеомиелит, карбункул, флегмон, рана,
гноен отит и др.), протичаща с темпе
ратура до 39 -40°, тежки общи явле
ния, левкоцитоза (хиперлевконитоза със
силно олевяване) и др. ; протича в две
форми : /. pyaemia — пиемия, сепсис с
.
метастази, метастазиращ сепсис, с хема-
тогенно образуване на множество огни
ща на гнойно възпаление в различните
органи (улиерозен ендокардит, белодро
бен инфаркт и др.), обикновено с реми-
тираша температура, тежки общи явле
ния и пр. ; причинители : стрептококи,
стафилококи и пневмококи, по-рядко
гонококи, коли-бацили ; 2. septicaemia —
септицемия, септикемия, сепсис в тесен
смисъл, с постоянно или периодично
нахлуване в кръвообращението на микро
би от септично огнище в организма
(bacteriaemia) или на техните токсини
(toxinaemia), без образуване на метаста
зи, с febris* continua, тежки общи явле
ния, увеличен далак, петехии и пр. ;
най-чести
причинители
стрептококи ;
3. septicopyaemia — септикопиемия, сме
сена форма : pyaemia -f- septicaemia (виж
по-горе). Виж също sapraemia. (г) сеп
сис, „заражение крови“, (е) id., s epticae
mia. (f) septicémie, id., empoisonnement
du sang.(d)Septikamie, id., Blutvergiftung,
s. cryptogenes: (Ь)криптогенен сепсис—
сепсис от неизвестен произход,от неоткри
то първично инфекциозно огншце.(г)крип-
тогениый сепсис, (е) cryptogentet)ic sep
ticaemia. (f) septicémie cryptogénétique,
septicémie spontanée, (d) kryptogeneti
sche Sepsis.
s.
len ta : (b) хрониосепсис—бавно про
тичащ сепсис, обикновено причинен от
Streptococcus* viridans или Streptococcus*
faecalis, своеобразна форма на ендокар
дит ; патологоанатомичио се открива
язвен ендокардит, увеличен далак и ог-
нищен нефрит, ( г) хрониосепсис. ( е) id.
(f) septicémie lente, (d) id. (sy n) chro-
niosepsis.
septicaemia, -ae, /
| 4- «Гца haima
кръв] : (b) септицемия, септикемия — сеп
сис в тесен смисъл, „отравяне на кръв
та“, виж sepsis (2).(r) септицемия, (e) sep
ticaemia, sepsis, blood-poisoning, (f)
septicémie, sepsis, empoisonnement du
sang, (d) Septikamie, Sepsis, Blutfäulnis,
Blutvergiftung.
septicopyaemia, -ae, / [o?,6:ç f 4- тгбоvpyon
mort 4- a f|ia 11: (b) септикопиемия :
pyaemia 4- septicaemia, виж sepsis (3).
(r) септикопиемия. ( e) septicopy(a)emia.
(f) septico-pyohémie. (d) Septikopyämie.
septicus, -a, -um [sepsis*] : (b) септичен -
отнасящ се до пли причинен от сепсис,
(г) септический, гнилостный, (е) septic,
(f) septique, (d) septisch,
septulum, -i, n (pi septula) [умал. от
septam *] : (b) преградка, (г) перегоро
дочка. (е) id., minute septum, (f) petit
septum. (d) id., kleine Scheidewand,
septum, -i, n [sepire ^ saepire, pp. septus,
ограждам, saeptum ограда] : (b) септум—
преграда : тънка стена, разделяща две
кухини или маси от по-мека тъкан, (г)
перегородка, (е) id., dividing wall, par
tition. (f) id., cloison, (d) id.,
Scheide
wand.
s.
mediastinale (BNA): -►mediasti
num (INA, PNA).
s.
nasi: (b) септум на носа — носна
преграда, (г) носовая перегородка, (е)
nasal septum, (f) cloison nasale, (d) Na-
senscheidewand, id.
‘sequens
483
serosa
sequens, gen.
- e ntis [sequi (sequorj, pp.
secutus, следвам, вървя след]: (b) следващ,
следуют, (г) следующий, (е) next, fol
lowing. (f) suivant, (d) folgend, nächst,
sequestratio, -onis, f [sequestrare поставям
настрана]: (b) секвестрация—отделяне на
умъртвена тъкан от здравата, образуване
на секвестър (виж sequestrum), (г) обра
зование секвестра, (е) sequestration, (f)
séquestration, (d) Sequestration,
sequestrum , -i, n [ = нещо, поставено на
страна] : (b) секвестър - • изолирана част
от мъртва кост, иапр. при остеомиелит ;
виж necrosis, (г) секвестр, (е) id., se
quester. (f) séquestre, (d) Sequester,
sera, -orum, njpl : —►serum2,
sero- [serum серум] : в съставни думи озна
чава отнасяш, се до кръвния серум.
seroalbuminum , -i, n
- f albumi
num*]: (b) серумен албумин - - албуми
нът на кръвния серум ; нормално в
кръвната плазма 3,50-4 ,58% (на елек
трофореза по Tiselius): виж също sero-
globulinum . (г) серумальбумин. (e) seral
bumin, serum albumin, (f) sérum-albu
mine. (d) Serumalbumin,
serodiagnosls, -is, / [sero* + diagnosis*] :
(b) серодиагностика — поставяне на
диагноза въз основа на изследване на
кръвния серум или на други серозни
течности, напр. Васерманова и др. реак
ции и пр. (г) серодиагностика, (е) id.,
orrliodiagnosis. (f) séro-diagnostic. (d)
Serodiagnostik, Serumdiagnostik,
serofîbrinosus,
-a,
- um [sero-*
-f- fibri-
пит*] : (b) серофнбринозен
състоящ
се от кръвен серум и фибрин, напр.
серо-фибринозен ексудат. ( г) серофибри
нозный. (е) serofibrinous, (f) sérofibri
neux. (d) serofibrinos.
seroglobulmum,
-i, n [sero-*
-b
globuli-
пит*] : (b) серумен глобулин - - глобу
лин на кръвния серум ; глобулините
съдър ж ат гликокол, триптофан и пролпи ;
нормално в кръвната плазма 1 ,92 —2 ,76%
(на електрофореза по Tiselius); глобу
лините съставляват средно 39 ,7% от
всички белтъчини на плазмата и се под
разделят на следните фракции : а г гло-
булин (4,6 Vo от белтъчините на плазмата),
а 2-глобулин (7,2%), р-глобулин (12,1%)
и 7-глобулин (11,0°/о). (г) серумглобулин,
глобулин плазмы крови, ( е) seroglobiilin ,
serum globulin, paraglobulin. (f) sérum-
globuline. (d) Serumglobulin,
serohepatitfs, -tidis, / \sero-* + hepar* +
- itis = възпаление] : (b) серумен хепа
тит — хомоложен серумен хепатит, хо -
моложна серумна жълтеница, инокула-
ционен хепатит, „шприцхепатит“ : фор
ма на хепатит, възникващ при използу
ване на игли, спринцовки и други ин
струменти, недостатъчно стерилизирани
след употребата им при болни от епи
демичен хепатит; за заразяване са до
статъчни следи от кръв (0,01 мл кръвен
серум) от хепатитно болен ; болестна
картина както при h ep atitis* epidemica,
но при инкубация 60 - -180 дни вместо
20—40 дни при епидемичния ; причини
тел вирус тип В ; за профилактика се
препоръчва суха стерилизация на сприн
цовките и иглите за 1 час при 160ЭС
или изваряване с прибавка на формалин
и сода (natrium carbonicum crystallisa-
tum) 2%. (r) сывороточный гепатит,
инокуляционная желтуха,
шприцевый
гепатит, (е) homologous serum jaundice,
homologous serum hepatitis, infectious
hepatitis, (f) hépatite du type serum-
homologue. (d) Serumhepatitis, homolo
ger Seriimikterus.
serologia,
-ae, / [sero-*
-f
logos
учение]: (b) серология — наука, зани
маваща се със свойствата па кръвния
серум и измененията им при заболява-
ния, специално със специфичните имун
ни или лмзиращите серуми, ( г) сероло
гия. (е) serology, orrhology. (f) sérologie,
(d) Serologie.
seropneumothorax, -acis, rn :
hydro-
pneumothorax.
seroprophylaxis, - is,/ [sero-*
-f- prophyla
xis*] : (b) серумна профилактика —
профилактично прилагане на серуми, (г)
серопрофилактика, (е) id. (f) séro-prophy-
laxie. (d) Serumprophylnxe.
seropurulentus,
-a,
- um [sero-*
pus,
pu r is , гной] : (b) серопурулентен —
серозно-гноен : състоящ се от или съ
държащ кръвен серум и гной, (г)
серозно-гнойны 1. ( е)
seropurulent,
(f) séropurulent. (d) seropurulent, wäs
serig-eitrig.
seroreactio, -onis, / [sero-*
- f reactio*] :
(b) серологична реакция—за доказване на
общи и специфични вещества в кръвния
серум, (г) серологическая реакция, ( е)
seroreaction. (f) séro-réaction, réaction
sérique, (d) Seroreaktion, Blutserum reak
tion, Blutserumprobe.
serosa, - a e ,/ [fern, от serosas*]: (b) крат
ко означение за tunica serosa — сероза,
серозна мембрана, серозна ципа, която
serositis
484
sesqui-
покрива стените на затворените телесни
кухини, специално серозната или пери-
тонеална обвивка на коремните органи;
състои се от ендотелоподобии плоски
клетки, наречени мезотелии. (г) сероз
ная оболочка, (е) serous membrane, id.
(f) séreuse, membrane séreuse, (d) id.,
Tunica serosa, seröse Haut,
serositis, -tidis, / [serosa* -f
-itis ■=-- въз
паление] : (b) серозит — възпаление на
серозна ципа, обикновено на туберкулоз
на или ревматична почва ; срв. p olyse
rositis. (г) серозит. (е) id. (f) sérosité,
(d) id.
serosus, -а,
- um [serum*] : (b) серозен —
отнасят се до или произвеждащ кръвен
серум, състоят ce or или силно приме
сен със серум, серумен, особено при
секреции от рани, ексудати, пунктати
и пр.,
воднист. ( г) серозный, сыворо
точный, водянистый, (е) serous, (f) sé
reux. (d) id., serös,
serotherapia,
-ae, / [sérum* -f
therapeia лечение] : (b) серотерапия —
серумно лечение : лечение на инфек
циозни болести (дифтерия, тетанус, ан
тракс и др.) с антитоксични или специ
фични серуми, (г) серотерапия, (е) se
rotherapy, serum therapy, or(r)otherapy.
(f) sérothérapie, sérumthérapie. (d) Se-
rumtherapie, Serotherapie,
serothorax, -acis, m : -► hydrothorax,
serotinus, -a, -um [serus късен] : (b) къс
но идващ, закъснял, напр. partus* sero
tinus, късно образуващ се, напр. decidua
serotina = decidua* basalis, (г) запозда
лый. (е) retarded, delayed, (f) tardif, re
tardé. (d) spät auftretend, verspätet.
serpens1, gen.
- e ntis [serpere пълзя] : (b)
пълзящ, от едната страна оздравяващ, а
от другата напредващ, напр. ulcus* ser
pens corneae. ( r) ползучий, ползаю
щий, пресмыкающийся, (e) serpiginous,
creeping, (f) serpigineux. (d) serpiginös,
kriechend, bogenförmig fortschreitend,
(syn) serpiginosus.
Serpens2, -entis, m f {pi Serpentes) [t ] : (b)
змия; виж също Vipera — отровна змия.
(г) змея. (е) serpent, (f) serpent, (d)
Schlange.
serpiginosus, -a,
-um [t]: пълзящ, напр.
ulcus serpiginosum, виж serpens1,
serratus, -a, -um [serra трион] : (b) на
зъбен, зъбчат, със зъбци, имащ подобен
на трион връх или край, напр. muscu
lus serratus, ora* serrata, (г) зазубрен
ный, зубчатый, пилообразный, (e) serrate,
serrated, toothed, dentate, notched, (f)
dentelé, (d) gezähnt, gezackt, säge
förmig.
serum1, -i, n [=суроватка] : (b) серум: 1.
водната съставна част на една течност
(на млякото =-s. lactis, на кръвта, на лим
фата и пр.), в тесен смисъл кръвен се
рум ; 2. кръвен серум (s. sanguinis, виж
по-долу); 3. бистрата водниста течност,
която овлажнява повърхността на сероз-
ните ципи ; 4. серум за лечебни и про
филактични цели, виж по-долу se ru m 2.
За серумна болест виж morbus seri, за
серумен хепатит виж serohepatitis. (г)
сыворотка, (е) id. (f) sérum, (d) id.,
Blutserum.
s. physiologicum : (b) физиологичен
серум — физиологичен разтвор : раз
твор, изотоиичен на човешката плазма ;
представлява 0,85 % воден разтвор нл
natrium chloratum ; употребява се в под
кожни или венозни инфузии при голяма
загуба на течности (изтощителни диарии
и пр.), при остра кръвозагуба, отравя
ния и др. (г) изотонический раствор
хлорида натрия, физиологический рас
твор хлористого натрия, (е) physiological
salt solution, physiological saline solu
tion, saline solution, (f) soluté physiolo
gique normal, soluté isotonique de chlo
rure de sodium, sérum physiologique, (d)
physiologische Kochsalzlösung, (syn) so
lutio natrii chloridi isotonica sive phy
siologica, liquor sodii chloridi physiolo
gicus (U. S.).
s. sanguinis : (b) кръвен серум
течната съставна част на кръвта, която
се получава след коагулирането (след
освобождаването на кръвта от еритроци
тите и фибрина) ; полобна е по състав на
кръвната плазма, без фибриногена, (г)
сыворотка крови, (е) blood serum, se
rum. (f) sérum sanguin, sérum du sang,
(d) Blutserum, Serum.
serum2, -i, n (pl sera) [| ] : (b) серум(и)
за лечебни и профилактични цели : с ре
щу токсините на бактерии и рикетсии
(противодифтериен серум, противотета-
ничен серум и др.), срещу животински
отрови (противозмийски серум и др.) и
др. (г) сыворотка, (е) id. (f) sérum, sé
rum médicamenteux. (d) id.
serumalbuminum, serumglobulinum, se-
rumhepatitis :
seroalbuminum, sero-
globulinum, serohepatitis.
sesqui- [ = c половина повече] : в съставни
думи означава с половина повече.
seu
485
sigmoideus
прибавяне на половина, един и поло
вина.
seu : или, виж sive.
sexualis, -е [séjcus*] : (b) сексуален — от
насящ се до пола или до половия жи
вот, полов, (г) половой, сексуальный, ( е)
sexual. (f) sexuel, (d) geschlechtlich,
Geschlechts-,
sexual, sexuell, Sexual- .
sexus, -us, m: (b) пол. (r) пол. (e) sex.
(*) sexe, (d) Geschlecht.
s.f .c .a . : sub finem coquendi adde — на края
на варенето прибави ; съкр. в рецепти.
Sheehani syndromum : виж при cachexia
hypophysaria.
Shigella dysenteriae [по името на К* Shi
ga , японски бактериолог, роден 1870] :
—
►Bacterium dysenteriae Shiga.
sialadenitis, -tidis, / [aiaXov sialon слюн
ка 4- àSTjv aden жлеза -b
-itis ^ възпа
ление] : (b )сиаладенит — възпаление на
слюнчена ж леза, на слюнчените жлези,
(г) воспаление слюнных желез, ( е) id.
(f) sialadénite, inflammation des glandes
salivaires, (d) id., Speicheldriisenentzün-
dung.
sialagoga (remedia), n\pl [aiaXovj 4<*Тй)765
agogos водещ, предизвикващ] : (b) сиал-
агога - слюнкогонни средства, под
буждащи отделянето на слюнка, (г)
слюногонные средства, (е) sialagogues,
sialogogues, ptyalagogues. (f) siala
gogues. (d) id.,
speichelflußerregende
Mittel, (syn) salivantia, ptyalagoga.
sialographia, -ae, / [ofoXov t 4 T
gra'
pho рисувам, пиша]: (b) сиалография -
рентгенография на слюнчените жлези с
помощта на контрастни средства, (г)
сиалография. (е) sialography, ptyalo-
graphy. (f) sialographie. (d) Sialographie.
(syn) ptyalographia.
sialolithiasis, -is, / [a'aXov | 4*É£oç lithos
камък] : (b) сиалолитиаза
образуване
на слюнчени камъни в слюнчените жле
зи, предимно в подчелюстните жлези
(glandulae* submandibulares) или в тех
ните отводни канали, (г) слюнные кам
ни. (e) id. (f) lithiase des glandes sali
vaires. (d) id. (syn) ptyalolithiasis.
sialolithus,
-i,m[\
calculus sali
vatis.
sialorrhoea, -ae, / [oCaAov j 4 fioij rhoe
течение] : (b) сиалорея — слюнкотече-
ние : обилно отделяне на слюнка, трае
що постоянно или по-продължително
време, напр. при заболявания на globus*
pallidus (encephalitis* epidemica, Parkin-
soni* morbus), (г) слюнотечение, (e) ptya-
lism, salivation, sialism , sialorrh(o)ea. (f)
sialorrhée, ptyalisme, flux salivaire, sali
vation. (d) Speichelfluß, Ptyalismus,
Sialorrhoe. (syn) ptyalismus, salivatio,
ptyalorrhoea, polysialia.
sibilans, gen.
- a ntis [sibilare съскам, свир
кам] : (b) свиркащ, напр. rhonchi* sibi
lantes — свиркащи хрипове, (г) свистя
щий. (е) sibilant, whistling, hissing, (f)
sibilant, (d) pfeifend, zischend,
siccatus, -a, -um [pp. от siccare суша, из
сушавам] : (b) изсушен, (г) высушенный,
(е) dried, (f) desséché, séché, (d) ge
trocknet.
siccus, -a, -um [| ].’ (b) сух. (г) сухой.
(е) dry. (f) sec ( / sèche), (d) trocken,
siderans, gen.
- a ntis [siderari (sideror),
pp. sideratus, бивам унищожен или па
рализиран от съзвездие, от sidus, - eris,
съзвездие, небеса] : -> fulminans,
siderophilia, -ae, / [aCô-rçpoç j 4 cpMoc phi-
lia любов, склонност) : —►haem osiderosis.
siderosis, -is, / [oÉdïjpoç sideros желязо] :
(b) сидероза: l. = s . pulmonum (виж по
долу); 2. оцветяване на тъкани и орга
ни всл. на отлагане на железен пигмент,
(г) сидероз, (e) id. (f) sidérose, (d) Si
derose.
s. bulbi : (b) сидероза на очната ябъл
ка — ръждиво оцветяване на очната
ябълка всл. на по-продължително пре
стояване на железни частици в окото,
кафеникаво оцветяване на ириса и ир.
(г) сидероз глазного яблока, (е) sidero
sis of the eyeball, (f) sidérose du globe
oculaire, (d) id.
s.
cutis : (b) сидероза на кожата - -
проникване на множество железни ча
стици в кожата, (г) сидероз кожи, (е)
id. (f) sidérose de la peau, (d) id.
s. pulmonum: (b)сидероза на белите
дробове - пневмокониоза, причинена от
продължително вдишване на прах от
железни стърготини (виж pneumoconio
sis). (г) сидероз легких, (е) id.,
steel-
grinder’s disease, scissors-grinder’s di
sease, grinder’s asthma, (f) sidérose pul
monaire. (d) id., Eisenstaublunge, Eisen
verstaubung der Lunge,
sigma, -atis, n [S, a (ç) — oC^px, буквата
S на гръцката азбука] : -* colon sig
moideum.
sigmoideus, - а , -um [ot^pa t + -etôrçç -ti
des подобен] : (b) сигмовиден — имащ
формата на буквата S, принадлежащ на
colon* sigmoideum, (г) имеющий форму
буквы S, сигмовидный, ( е) sigmoid, (f)
sigmoiditis
486
simulatio
sigmoidal, sigmoïde, (d) S-förmig, zum
Colon sigmoideum gehörig,
sigmoiditis, -tidis, / [sigma*+ -itis= възпа
ление] : (b) сигмоидпт — възпаление на
colon* sigmoideum, (r) сигмоидит. (e)
id. (f) sigmoïdite. (d) id.
signa1, -orum, nfpl : признаци, белези, виж
signum.
s. m ortis : (b) признаци на настъпила
смърт: 1. несигурни (липса на дишане,
на пулс, на рефлекси и пр.) ; 2. сигурни
(трупно вкочанясване, трупни петна, за
почващи явления на разлагане), (г) при
знаки смерти, (е) signs of the death, (f)
signes de la mort, (d) Todeszeichen.
signa2 [signare означавам, отбелязвам] :
означи ; съкратено в рецепти S.
signatura, -ае, / [ î ] : (b) сигнатура
частта от рецептата, съдържаща указание
как да бъде употребено предписаното
лекарство, напр. „по 3 прахчета и пр.
на ден“, „външно за мазане“ и др..
предшествувано от думата signa, обик
новено със съкращението „S \ (г) сиг
натура. (е) signature, (f) signature, (d)
Signatur, id.
signetur [ t ]• Да се означи ; съкратено
в рецепти S.
signum, -i, n {pl signa) [= знак, белег] :
(b) признак, белег — обективният симп
том на болестта, откриван от лекаря при
прегледа и пр.; наименуваните по име
ната на авторите признаци да се
търсят по името на автора ; виж
също symptoma, (г) признак, примета.
(e) sign, objective symptom, (f) signe,
(d) Zeichen.
s* m ali ominis [malum зло, нещастие.
o m e n знак, предзнаменование] : (b) лош.
неблагоприятен, зловещ признак в сми
съл на лоша прогноза, ( г) неблагоприят
ный признак, (е) bad sign, inauspicious
sign, (f) signe défavorable, (d) böses
Vorzeichen, ungünstiges Zeichen.
s. morbi: (b) признак на болестта
(виж по-горе при signum), симптом, (г)
признак болезни, (е) sign of disease.
(f) signe, symptôme, (d) Krankheitszei
chen.
silicosis, -is, / [silex,
- icis, кремък] : (b)
силикоза — пневмокониоза, причинена
от продължително вдишване на кварцов
прах (свободна силициева киселина и
анхидрида й), на прах от камък, пясък
или кремък ; виж при pneumoconiosis ;
виж също chalicosis. (Г) силикоз. (е)
id., stone-masons* disease, p otters’ con
sumption. (f) silicose pulmonaire, phtisie
des tailleurs de pierre, (d) Silikose, Kie
sellunge, Steinstaublunge.
silicotuberculosis, -is, / [silex | + tuber
culosis' •J : (b) силикотуберкулоза — ед
новременно заболяване на белите дро
бове от силикоза и туберкулоза, едно от
най-честите и неблагоприятни усложне
ния на силикозата. (г) силикотуберку-
лез. (е) id. (f) silico-tuberculose, (d) id.,
Silikotuberkulose.
siliqua, -ае, / : (b) шушулка (на фасул,
грах и др.); siliquae {pl) шушулкови
плодове (боб, грах, бакла и др.). (г)
стручок, (е) pod. (f) cosse, (d) Hülse.
Simanovski-PIaut-Vincent’ angina [fi. П .
Симановский, рус. лекар, 1854—1922,
И. К . Plaut, герм, лекар, 1858—1928,
fi. Vincent, фр. лекар, 1862 - 1950] : —>
angina ulceromembranacea.
similia similibus curantur : (b) подобното
се излекува c подобното (закон на по
добията)- — о снорно положение на хомео-
патията, виж homoeopathia. (г) подоб
ное излечивается подобным, ( е) id., likes
are cured by likes, law of similars, (f)
le semblable est guérissable avec le sem
blable, loi des semblables, (d) id., Ähn
liches wird durch Ähnliches geheilt.
Älmlichkeitsgesetz.
Simmondsi morbus [M. Simm omis, герм,
патолог, 1855—1925]: -> cachexia hypo-
physaria.
simpl.: simplex*; съкр. в рецепти.
simplex, gen.
- icis : (b) 1. прост, не
сложен, несъставен.
непрпмесен ; 2 .
прост, обикновен, (г) 1. простой, неслож
ный, несоставиой ; 2. простой, ординар
ный, обыкновенный. (е) 1. simple, plain,
not complicated, not compound ; 2. ordi
nary. (f) 1* simple ; 2. ordinaire, (d) 1-2 .
einfach.
simulatio, -onis, / [ — иреструване, измама,
от sim ula re правя подобен, уподобявам,
от similis подобен] : (b) симулация, си
мулиране — иреструване на болен с цел
за измамване : представяне на болестна
картина или отделни болестни симптоми,
напр. парализи, слепота (едностранна),
глухота и др., за които изследваните знаят,
че не съществуват у тях ; по-леката сте
пен се означава като aggravation (г)
симуляция, притворство (болезни), (е)
malingering, feigning of illness, simula
tion. (f) simulation, (d) Simulation, Si
mulieren, Vortäuschung. Verstellung.
simiiltaneus
487
sinus
simultaneus, -a, -urn [simul заедно] : (b)
симултанен — едновременен, (г) одно
временный. (е) simultaneous, (f) simul
tané. (d) gleichzeitig, simultan,
sinapismus, -i, m [Sinapis синап 4- -/s-
miis*] : (b) синапизъм — синапена хар
тия, синапена лапа ; прилагането на с ъ
щите. (г) горчичник, (е) sinapism, mus
tard plaster, mustard paste, (f) sina
pisme, feuille de sinapisme, cataplasme
sinapisé. (d) id.,
Senfteig, Senfpflaster,
Senfpapier und deren Anwendung,
sinciput,
- pilis, n [ = половин глава, от
semi- половин -f - caput глава] : (b) син-
ципут — горната и предна част на гла
вата, лоб; срв. occiput, (г) верхняя и
передняя часть головы, лоб. (е) id. (f)
id. (d) id., Vorderkopf,
sine (praep. cum abl.) : (b) без ; sine feb
re — без треска, (г) без. (е) without,
(f) sans. (d) ohne.
singultus,
- us, tn [ = хълцане, ридание]:
(b) хълцане, хьлцавица : остър инспира
тором зву к всл. на бърза клонична кон
тракция на диафрагмата, причиняваща
внезапно вдишване, което се прекъсва
от спазмодично затваряне на гласната
цепка ; патологично се наблюдава при
дразнене на диафрагмата всл. на възпа
ление, стомашни заболявания, при пери
тонит, грип. енцефалит, хистерия и пр.
(Г) икота, (е) hiccup, hiccough, (f) ho
quet. (d) Schluckauf, Schlucksen, Schlu
cken, id.
sinister, -tra, -trum : (b) 1. ляв, от лявата
страна, разположен наляво; 2. неблаго
приятен, с лоша прогноза, (г) 1. левый;
2. неблагоприятный, (е) 1. left; 2. sini
ster, of bad prognosis, (f) 1. gauche ;
2. sinistre, (d) 1. link; 2. unglücklich,
sinistropositio, -onis, / [sinister* + posi
tio *| : —►positio (3).
sinuitis, - tidis,/ : синуит - възпаление на
някой синус (виж sinu s), специално на
някоя околоносна кухина (виж sinusitis),
sinuosus, sinosus,
- а, - um [s/Vms*]: (b)
извиващ ce, лъкатушещ, криволичещ,
извиващ се в различни направления, с
ку хини, (г) извилистый, с пазухами, па
зушный. (е) sinuous, tortuous, winding,
(f) sinueux, (d) sinutis, sich schlängelnd,
gewunden, buclitig.
sinus, -us, m (pl sinus) [- гръд, пазва, из
вивка, залив, пещера, вдлъбнатина]: (Ь)
синус — пазва, кухина, кухо простран
ство, специално съдърж ащите въздух
околоносни кухини или разширените
канали за венозна кръв. (г) синус, па
зуха, полость, (е) sinus (pl sinuses), ca
vity, hollow, (f) id.,
concavité, excava
tion anfractueuse, (d) id., Bucht, Höhle,
Hohlraum, geschlossener Kanal.
s.
caroticus: (b) каротиден синус
леко разширение на arteria* carotis com
munis на мястото на разделянето й на
външна и вътрешна сънна артерия ; съ
държа пресо-рецептори, които при драз
нене причиняват забавяне на сърдечната
дейност, вазодилатяция и спадане на ар
териалното налягане, (г) каротидный си
нус, пазуха сонной артерии, (е) ca
rotid sinus, (f) sinus carotidien, (d) id..
Karotissimis.
s. durae matris (pl) : (b) синуси или
пазви на твърдата мозъчна обвивка —
венозни канали, лишени от клапи, в по-
вечето случаи при напречен р азре з с
триъгълно очертание, (г) пазухи твер
дой мозговой оболочки. (е) sinuses of
the dura mater, cerebral sinuses, (f) si
nus de la dure-mère, (d) Hirnsinus, id.,
Venenblutleiter der harten Hirnhaut.
s. ethmoidales (pl) (PNA)=sinus eth-
moidei(INA) —cellulae ethmoidales (BNA):
(b) етмоид(ал)ни синуси, решетъчен лаби
ринт, клетки на решетъчния лабиринт,
решетъчни клетки -
съдържащи въз
дух клетки (кухини) на решетъчната
кост (7 9 на брой), които биват предни
(cellulae anteriores, отворите им се на
мират в средния носов ход) и задни
(cellulae posteriores, отворите им са в
горния носов ход), (г) пазухи (клетки ла
биринта) решетчатой кости, решетчатый
лабиринт, (е) ethmoidal sin uses, (f) cel
lules ethmoidales. (d) Siebbeinhöhlen,
Siebbeinzellen, Siebbeinlabyrinth, (sytij
labyrinthus ossis ethmoidalis, labyrinthus
ethmoidalis.
s. frontalis : (b) фронтален или челен
синус
челна околоносна кухина, (г)
лобная пазуха, (е) frontal sinus, (f) si
nus frontal. (d) Stirnbeinhöhle.
s. maxillaris : (b) максиларен синус -
горночелюстна околоносна кухина, ( г)
верхнечелюстная пазуха, гайморова по
лость. (е) maxillary sinus, antrum of
Highmore, (f) sinus maxillaire, antre de
Highmore, (d) Kieferhölle, Oberkiefer
höhle, Highmoreschc Höhle, (syn) an
trum Highmori.
s. nasales : -► sinus paranasales.
sinus
488
sit(i)ophobia
s. paranasales
(p (BNA, PNA) =
sinus nasales (INA): (b) околоносни ку
хини : s.* ethmoidales (pi), s.* frontalis,
s.* m axillaris, s.* sphenoidalis. (г) око
лоносовые пазухи, (е) paranasal sinuses,
accessory nasal sinuses, (f) sinus de la
face, cavités annexes de la face, sinus
nasals, (d) Nebenhöhlen der Nase.
s* pleurae (BNA, INA) = recessus
pleuralis (PNA): (b) синус на плеврата,
плеврален синус — най-долпите части
на плевралното пространство между
гръдната стена и диафрагмата, мястото
на преминаването на една част на pleu
ra* parietalis в друга, (г) плевральный
синус, (е) pleural sinus, (f) sinus pleu
ral, cul-de-sac pleural, (d) Pleurasinus.
s. sphenoidalis (BNA, PNA) = sinus
sphenoideus (INA): (b) сфеиоидален си
нус — клиновидна околоносна кухина,
кухина на клиновидната кост. ( г) основ
ная, или клиновидная, пазуха, пазуха
основной кости, (е) sphenoidal sinus, (f)
sinus sphénoïdal, (d) Keilbeinhöhle.
sinusitis, sinuitis, -tidis, / [sinus* -f
- itis
= възпаление] : (b) синузит, синуит —
възпаление на околоносна кухина, напр.
s. m axillaris (виж по-долу), (г) синусит,
синуит. (е) id., sinuitis, (f) sinusite, (d)
id„ Sinuitis, Nebenhöhlenentzündung.
s, frontalis : (b) фронтален или челен
синузит — възпаление на челния си
нус. (г) воспаление лобной пазухы. (е)
frontal sinu(s)itis, prosopantritis. (f) sinusi
te frontale, (d) Stirnhöhlenentzündung.
s, maxillaris: (b) максиларен сину
зит — възпаление предимно на лигави
цата и на подслизестия слой на горно-
челюстната околоносна кухина ; в много
случаи се въвлича в процеса надкостни
цата и даже костната стена, (г) гаймо
рит. (е) highmoritis, id., antritis, (f) si
nusite maxillaire, (d) Kieferhöhlenentzün
dung. (syn) highmoritis.
sinusphlebitis,
- tidis, / [sinus* -h <рЯдф,
«pXejtëç phleps, phlebos, вена -b
-itis t]:
(b) синусов флебит — възпаление на
някои от венозните синуси на твърдата
мозъчна обвивка, обикновено всл. на
преминаване на възпалението по съсед
ство; често води към sinusthrombosis*.
(г) синусфлебит. (е) sin us ph lebitis, (f)
phlébite d'un sinus veineux, (d) id. (syn)
phlebitis sinus durae matris,
sinusthrombosis, -is, / [s/rns* 4- throm
bosis*] : (b) синусова тромбоза — тром
боза на някой от венозните синуси на
твърдата мозъчна обвивка с подобна на
пиемия болестна картина, акутно настъп
ващо главоболие, унесеност до загуба
на съзнание и др. ; виж също sinusphle
bitis. (г) синустромбоз. (е) sinus throm
bosis. (f) thrombose d’un sinus veineux.
(d) Sinusthrombose, (syn) thrombosis si
nus durae matris.
Sippyi cura [B. W. Sippy, амер. лекар,
1866—1924] : (b) метод на Сипи — ле
чение на язвата на стомаха чрез неутра
лизиране на свободната киселина на сто
машния сок за предпазване от по-ната
тъшно разяждащо действие : през 2 ча
са се дава чаша хладко прясно мляко с
каймак и J/2— 1 час след това по 1/5>каф.
лъжичка от magnesia usta и natrium bi-
carbonicum aa partes — в продължение
на 1 3 месеца ; при продължително
приемане обаче има опасност да се по
лучи силна алкалоза. (Г) метод Сиппи.
(e) Sippy’s method, (f) méthode de Sip
py. (d) Sippysche Kur.
*si r . :sirupus*;съкр.врецепти.
siriasis,
- is, / [Sirius звездата Сириус, от
гр. SeÉpioç Seirios, от ozlpioç seirios го
рещ, палещ]:
heliosis,
sirupus,
-i, m (pl sirupi) [от араб, sarab
питие, от serb et разхладително питие] :
(b) сироп — (концентриран) воден р аз
твор на захар, концентриран плодов сок
със захар, (г) сироп, (е) syrup, (f) si
rop. (d) id., (konzentrierte) Zuckerlösung,
sitieirgia,
- ae, / [aix'ov sition хранене (pl
m ite sitia храна) + elp^u eirgo затварям,
лишавам, възраждам ce] : ( b ) ситиейр-
гия — болестно отказване да се приема
храна, (г) отказ от приема пищи. (е) id.,
hysterical anorexia, (f) rçfus de nourri
ture, sitiergie, (d) Sitieirgie, hysterische
Nahrungsverweigerung.
sit(i)omania,
-ae, / [otxoç sitos храна, ai-
x£ov sition I + mania*] : ( b ) ситиомания—
периодично явяващо ce болестно пови
шено чувство на глад с постоянно же-
ланйе за ядене всл. на липса на усета за
насищане, ненаситност; при хистерия,нев
растения, слабоумие ; виж също bulimia,
(г) ненасытность, волчий аппетит, ( е) sito-
mania, sitiomania, periodic bulimia.(^ sitio
manie. (d) Sitiomanie, periodische Bulimie.
sit(i)ophobia,
- a e, / [otxoçf , aixfovt +q>o-
poç phobos страх] : (b) ситиофобия : 1. бо
лестен страх от приемане на храна;
2. отказване да се приема храна у ду
шевно болните, (г) 1. боязнь пищи ; 2. от
каз от приема пищи. (е) 1. sitophobia,
sitis
489
solidus
sitiophobia. (f) 1. refus de nourriture,
sitiophobie. <d) Sitiophobie: 1. Furcht
vor Nahrungsaufnahme ; 2. Nahrungsver
weigerung Geisteskranker.
sitis, -is, j [гр. Ô/фа dipsa] : (b) жажда,
желание за пиене. (Г)жажда. (е)thirst,
(f) soif, (d) Durst.
Sitkovskii symptoma (Я. Я . Ситков-
ский, руски хирург] : (b) симптом на
Ситковски — усилване на болките в
илео-цекалната облает при положение
на болния на лявата страна, при остър
апендииит. (г) симптом Ситковского. ( е)
Sitkovski sign. <*) signe de Sitkovski.
(d) Sitkovskisches Zeichen.
situs, -us, m : (b) положение, разположе
ние, местоположение, напр. на органите
в телесните кухини по отношение на
тяхната околна среда или на надлъж
ната ос на плода в матката към на
длъжната ос на матката (напр. s. norma
lis sive longitudinalis — нормално или
надлъжно положение на плода, s. obli
quus — косо положение, s. transversus —
напречно положение, s. tran sversus cum
manu prolapsa — напречно положение
на плода с изпаднала ръка); виж също
positio и praesentatio, (г) положение,
расположение, (е) site, situation, posi
tion. (f) position, situation, (d) Lage,
Stellung.
s. inversus viscerum: (b) преобър
нато разположение на вътрешните ор
гани, огледално положение по отноше
ние на нормалното, напр. черният дроб
от лявата страна, сърцето от дясната и
пр. ; бива частично (s. i. partialis, на от
делни органи — виж dextrocardia) и пъл
но (s. i. totalis, на всички вътрешни ор
гани). (г) извращенное расположение
внутренних органов, (е) id.,
visceral in
version or transposition. (0 inversion
splanchnique, inversion des viscères,
transp osition des viscères, (d) id., Um
kehrung der Lage der Eingeweide, (syn)
inversio viscerum, transpositio viscerum.
sive и seu : (b) или ; срв. aut. (г) или. (e)
or. (f) ou. (d) oder.
skeleton, -i, n [oxeXexdv мумия, скелет, от
oxsXexôç skeleto s изсушен, изсъхнал] :
(b) скелет. (Г) скелет, костяк, остов. ( е)
id., bony framework, (f) squelette, char
pente osseuse, (d) Gerippe, Knochen
gerüst, Skelett.
skiascopia, -ae, / [oxiâ skia сянка + axo-
7céu> skopeo гледам, разглеждам] : (b) скиа
скопия — обективен метод за опреде
ляне рефракцията на окото чр ез наблю
даване на сенките, които преминават през
зеницата при въртене на офталмоскопа.
<Г) скиаскопия, (е) retinoscopy, shadow
test, skiascopy, skiametry. (f) skiascopie.
(d) Skiaskopie, Schattenprobe, (sy n) re-
tinoscopia.
skirrhus,
-i, m [oxtppoç skirrhos твърд] :
(b) скир — фиброзен рак : рак, при кой
то стромата е извънредно силно развита
и образува плътна фиброзна тъкан, на
подобяваща цикатрикса. (г) твердый рак,
скирр. (е) id., scirrhous carcinoma, fibrous
cancer, (f) squirrhe. (d) Szirrhus, id. (syn)
carcinoma scirrhosum.
skybalon, ~i, n :
scybalum.
smegma, -alis, n [aprftjia мазило, сапун] :
(b) смегма - секретът от мастните жле
зи на glans* penis и praeputium*, (г)
смегма. (е) id. (f) id. (d) id., Vorhauttalg,
Vorhaiitschmiere. (sy n) sebum praeputii,
s. n. : suo* nomine ; съкр. в рецепти.
sodomia, -ae, / [но името на града Sodom] :
(b) содомия : 1. полово извращение, и з
разяващо се в извършване на полов акт с
животни; по-правилно bestialitas; 2. = р а е -
derastia*. (г) 1. скотоложство ; 2. муже
ложство. (е) sodomy: 1. bestiality; 2.
pederasty, (f) sodomie, (d) Sodomie: 1.
Bestialität ; 2. Päderastie.
Sokolski-Bouillaud’ morbus [Л И. Со
кольский, рус. лекар-клиницист, 1807—
1886, J. В . Boiiillaud, фр. лекар, 1796—
1881]
rheumatismus verus.
sqL : 1. solutio* разтвор; съкр. в рецеп
ти ; 2. solutus*, разтворен ; съкр. в ре
цепти ; 3. sol, зол (pL золи) — колои
ден разтвор.
solanismus, -i, m [solaninшп отровен гли
коалкалоид в кълновете на покарали кар
тофи + -istnus*] : (b) соланизъм — отра
вяне с покълнали картофи, които съдър
жат увеличено количество соланин. (Г)
отравление соланином. <*> so lanism . (О
intoxication par la solanine. (d) id.
solaris, -e [so/, solis, слънце] : (b) отна
сяй! се до или причинен от слънцето
или слънчевата светлина, слънчев, напр.
erythema* solare, (г) солнечный. <е) so
lar. (f) solaire, (d) Solar-, Sonnen-,
solarium,
- i i, n [solarii*]: (b) солариум,
соларий — тераса или площадка, при
годена за правене на слънчеви бани,
(г) солярий, (е) id., sim-parlo(u)r. (f) id.
(d) id.
solidus,
-a,
- urn : (b) плътен, компак
тен, твърд, (г) плотный, компактный,
solitarius
490
sonitus
твердый, (e) solid, firm, compact, (f) so
lide. (d) fest, kompakt,
solitarius, -a, -um [so/hs сам, единствен] :
(b) солитарен — усамотен, уединен, са
мотен, отделен, единичен, (г) одинокий,
уединенный, отдельный, (е) solitary, alone,
single, (f) solitaire, (d) alleinstellend, ver
einzelt, abgesondert, solitär, Solitär-,
solubilis, -e [solvere, pp. solutus, отвърз
вам, разпускам, разтварям] : (b) разтво
рим. <Г) растворимый. (е) soluble. <ï)
soluble. (d) löslich.
solutio, -onis, f (pl solutiones) [=фазвърз-
ване, разпадане, от solvere t ] : (Ь) раз
твор. <г> раствор. (е) solution. <о solu
tion. (d) Lösung.
s. hypertonica : (b) хипертоничен
разтвор — разтвор, чието осмотично
налягане е по-високо от налягането на
средата, в която се вкарва, по-специално
от това на кръвната плазма, напр. над
0,85% за natrium chloratum, над 5,14%
за гликозата и т. н. (г) гипертонический
раствор, (е) hypertonic solution, (f) so
lution hypertonique, (d) hypertonische
Lösung.
s. hypotonica: (b) хипотоничен раз
твор — разтвор, чието осмотично наля
гане е по-ниско от това на средата, в
която се вкарва, по-специално от това
на кръвната плазма, напр. минерални во
ди и др. ; прякото въздействие на хипо-
тоничните разтвори върху тъканите пред
извиква набъбването им, върху еритро
цитите (при венозно вкарване)— хемолиза,
а приети вътрешно — диуреза, (г) ги
потонический раствор, (е) hypotonie so
lution. (f) solution hypotonique, (d) hy
potonische Lösung.
s. natrii chlorati isotonica sive phy
siologica : -*• serum physiologicum,
solutus, -a, -um [pp. от solvère t ] - (b) раз
творен. (г) растворенный, (е) dissolved,
(о dissous, (d) gelöst,
solv. : solve [от solvëre f ], разтворй ; sol
vatur, да се разтвори ; ськр. в рецепти.
solvens, gen.
- e ntis [solvëre| ]: (b) раз
тварящ, способен да разтваря, (г) рас
творяющий. (е) solvent, dissolvent, (f)
dissolvant. (d) lösend, auflösend,
solventia (remedia), njpl [| ]: (b) солвен-
ти — лекарства, разтварящи слузта, втеч
няващи секрета в бронхите = expecto
rantia*. (г) средства, растворяющие слизь.
!е) solvents, dissolvents. (0 dissolvants,
d) id., schleimlösende Mittel, (syn) ex
pectorantia.
soma, - atis, n [otöjia] : (b) сома — тяло (с
глава и шия, без крайници), ( г) сома,
тело, (е) body, (f) corps, (d) Körper,
Leib.
somaticus,
-a,
-umItJ:(b)соматичен—
отнасящ се до тялото, телесен, в проти
воположност на psychicus1', (г) телесный,
соматический, (е) somatic, somal, corpo
ral, corporeal, bodily, (f) somatique, cor
porel, physique, (d) somatisch, körper
lich.
somnambulismus,
-i, m [somnus сън +
ambulare разхождам cej : (b) сомнамбу-
лизъм, лунатизъм — ходене на сън : ста
ване от сън и извършване без пробуж
дане на редица сложни действия с по
следваща амнезия (ходене из стаята,
разместване на вещите, понякога излиза
не през прозореца и лазене по покрива,
катерене по дървета и пр.) в дълбок,
недействителен сън, обикновено с отв о
рени очи, след което обикновено бол
ният се връща в леглото и заспива ; при
(епилептоидни) психопати, епилепсия,
нервни юноши и деца и др., особено по
време на пълнолуние (lunatismus). (г)
сомнамбулизм, лунатизм, (е) somnambu
lism, sleep-walking, somnambulance, noct-
ambulation, night-walking, (f) somnam
bulisme, noctambulisme, (d) Schlafwan
deln, Nachtwandeln, id., Noktambulismus,
Mondsucht, (syn) lunatismus.
somnifera (remedia), njpl [somnus | 4- fe r
ve (fero) нося, докарвам] : -►hypnotica.
somniloquia, -ae, / [somnus t 4- loqui (lo
quor) говоря] : (b) сомнилоквия — го
ворене на сън. (г) разговор во сне. (е)
somniloquence, somniloquism. (f) somni
loquisme. (d) Somniioquie, Sprechen im
Schlaf.
somnolentia, -ae, / [somnus | ] : (b) сом-
ноленция, сомнолентност — болестна сън
ливост, болестно влечение към сън : бол
ният може да бъде събуден временно с
леко повикване или докосване ; лека сте
пен па нарушение на съзнанието, след
ващата по-силна степен е sopor; срв.
sopor и сота, (г) патологическая сон
ливость. (е) somnolence, somnolency,
drowsiness, sleepiness, (f) somnolence.
(d) Somnolenz, krankhafte Schläfrigkeit,
Benommenheit.
sonitus, -us, m [sonare звуча, шумя, буча] :
(b) 1. звук;2.шум. (г)1.звук;2.шум.
(e) 1.sound; 2. noise. <01- son ;2. bruit,
(d) 1. Laut, Schall ; 2. Geräusch.
so nitus
491
soporosus
s. aurium: (b) шумове в ушите —
субективни слухови усещания всл. на
дразнене иа nervus* cochleae като съ
провож дащ симптом при някои заболя-
вания иа ушите, напр. отосклероза, в ъз
паление на средното у х о ; особен вид
представляват т. нар. вътреушни шумо
ве, възникващи в ухото или негово съ
седство. най-често съдови шумове всл.
на циркулаторни смущения или шумове
всл. на контракции на мускули във вът
решността на ухото, раздвижвания на
тъпанчето, на стените на Евстахиевите
тръби или на насъбран секрет в тъпан-
чевата кухина ; срв. tinnitus aurium, (г)
шум в ушах, (е) id., tinnitus aurium,
noises in the ears, (f) bourdonnement
d'oreilles, (d) Ohrgeräusche. (syn) su
surrus aurium.
sonorus, -a, -um [sonor звън, звук, шум,
от sonare t ] : (b) сонорен - звънлив,
звучен, гръмък, напр. rhonchi* sonori
(звучни хрипове); даващ силен, плътен
звук при перкусия, напр. сонорен то н =
пълен тон, нормалният перкуторен тон
над белите дробове е сонорен, (г) звон
кий, звучный, громкий, (е) sonorous,
sounding, resounding, resonant, (f) so
nore. (d) sonor, klingend, tönend.
sonus, -i, m [sonare t ] : (b) звук, тон. (г)
звук, тон. (е) sound, (f) son. (d) Laut,
Schall.
•
s. cardiacus : (b) сърдечен тон — един
от двата тона, които нормално се чуват
при преслушване на сърцето : I сърде
чен тон (синхронен с началото на систо-
лата, образуван от свиването на сърдеч
ния мускул) и II сърдечен тон (синхро
нен с началото на диастолата, образуван
от затварянето на аортиата и пулмонал-
ната клапа), (г) тон сердца, ( е) cardiac
sound, heart sound, (f) bruit cardiaque,
(d) Herzton.
s. m etallicus : (b) металичен тон. на
помнящ звънтеж на празна бъчва, пато
логичен ; чува се най-добре при едно
временна перкусия и аускултация на
белия дроб. ( г ) металлический звук. (е)
metallic ringing or tinkling, (f) son mé
tallique. (d) Me‘allklang.
s. obtusus sive obscurus: (b) 1. при
тъпен звук (той), тъп звук (той) при
перкусия ; 2. абсолютно притъпеният
звук (тон) се нарича бедрен тон (полу
чава се нормално при перкусия на де
бел пласт мускули, над абсолютното съ р
дечно притъпление, над част от черно
дробното и далачното притъпление). ( г)
1. притупленный звук, тупой звук;
2. бедренный звук. (е) 1. impaired per
cussion note (sound), dull sound ; 2. ab
solute dul(I)nesse to percussion, (f) 1.
son diminué, son mat ; 2. son mat absolu,
son fémoral, (d) 1. gedämpfter Schall,
dumpfer Schall ; 2. Schenkelschall.
s. poculi fessi [poculum чаша, fessus,
рр. от fatiscere, разпуквам се, разтроша-
вам ce] : (b) звук на пукнато гърне —
металичен перкуторен звук всл. на вне
запно изтласкване на въздух през тесен
отвор (при каверни и др.). ( г) шум тре
снувшего горшка, (е) „bruit de pot fê
lé“, cracked-pot sound, (f) bruit de pot
fêlé, (d) „Bruit de pot fêlé“, Geräusch
eines gesprungenen Topfes, (syn) rumor
poculi fessi.
s. pulmonalis : (b) белодробен звук
(тон); получава се нормално при перку
сия вър ху ио-голямата част на белите
дробове, (г) легочный звук. (е) pulmo
nary sound, (f) son de sonorité pulmo
naire normale, son pulmonaire, (d) Lun-
gensch all.
s. tympanicus : (b) тимпаничен тон,
малко по-висок е от нормалния белодро
бен тон ; получава се нормално при пер
кусия на корема над стомаха и червата,
(г) тимпанический тон (звук), (е) tympa
nitic resonance. (О son tympanique. (d)
tympanitischer Perkussionsschall. (syn)
tympanismus.
soor [от старогерм. so(h)ren изсушавам,
вехна] :
stomatomycosis.
sopor, -oris, tn [= дълбок сън, зашемете-
иост, безчувственост, от so pire приспи
вам, зашеметявам] : (b) сопор — унесе
ност : състояние на безучастност към
околните, по-силна степен на нарушение
на съзнанието от somnolentia, стои меж
ду последната и комата ; болният може
да бъде доведен временно в съзнание
само посредством силни дразнения ; сом-
иолентност и соиор се наблюдават при
тежки, особено фебрилни заболявалия
(коремен тиф, пневмония), които, от дру
га страна, протичат често с делири ; срв.
somnolentia и с о та , (г) сопор, отупение,
(е) id., unnaturally deep sleep, (f) id.,
assoupissement profond, (d) id., tiefe Be
wußtseinstrübung.
soporosus,
-a,
- um [sopor*] : (b) сопоро
зен — отнасящ се до или причиняваш
sopor*, (г) сопорозный, ( е) soporose, so
porous. <0 soporeux. (d) soporös.
492
spasmus
sp.
sp.s 1. species*, 2. spiritus*; съкр. в ре
цепти.
spasmodicus, spasticus, -a,
- um [orcaa\iàç
spasmos спазъм, гърч ; orcacmxôç spas-
tikos вмъкващ, всмукващ навътре] : (b)
отнасящ се до или характеризиращ се
със спазми, с гърчове, спазмодичен,
спастичен, спазматичен, конвулсивен, (г)
спастический, судорожный, спазматиче
ский. ( е) spastic, spasmodic, convulsive,
(f) spasmodique, spastique. (d) spasmo-
disch, spasmisch, spastisch, krampfhaft,
krampfartig.
spasmogenes, gen.
- is [orcaajxôç f + -yevrjç
- genes'*' произлязъл] : (b) спазмогенен —
причиняващ спазми, гърчове, (г) вызы
вающий судороги, (е) causing spasms,
(f) spasmogène. (d) krampferzeugend,
spasmogen.
spasmolysîs, -is, / [arcao|i6çt +
lysis
развързване, освобождаване, унищожа
ване] : (b) спазмолиза — успокояване
или отстраняване на спазми или гърчо
ве. (г) спазмолиз. (е) id. (f) spasmo-
lyse. (d) Spasmolyse.
spasmolytica (remedia), n \pl [j ]: (Ь)спаз-
молитици — спазмолитични лекарствени
средства, успокояващи или отстраняващи
спазмите, лекарства против болезнените
спазми на гладката мускулатура, (г)
спазмолитические средства, антиспазма-
тические средства, (е) antispasmodics,
spasmolytics, (f) antispasmodiques, (d)
Spasmolytika der glatten Muskulatur,
(syn) antispastica.
spasmolyticus, -a,
-um [t]•(b)спазмо-
литичеи — прекъсващ еластичното сви
ване, успокояващ или отстраняващ спаз
мите, причиняващ спазмолиза, виж sp as
molytica. (г) прекращающий спастиче
ское (судорожное) сокращение, (е) anti-
spasmodic, spasmolytic, (f) spasmolytique.
(d) krampflösend, krampfstillend.
spasmophilia,
- a e, / [arcaapôç [ + <piX(a
p h ilia любов, склонност] : (b) спазмофи
лия — състояние у деца до 3-годишна
възраст (най-често при възраст 4—20
месеца), характеризиращо се с повишена
нервно-мускулна възбудимост и склон
ност към клонично-тонични гърчове,
предизвикано от разстройство на кал
циево-фосфорната обмяна (намаляване на
калция в кръвта) ; наблюдава се предим
но пролетно време (м. март), по-често у
момчетата, особено у хранените с краве
мляко; латентната спазмофилия може да
премине в явна, ако през този период
от време се дават малки дози витамин
D (при ударни дози болестта мъчно се
проявява); в близки отношения е с ра
хита ; латентната форма се характе
ризира с раздразнителност, неспокоен
сън, симптомите на Chvostek* Trous
seau* и др.,
а манифестната (проя
вената) — с карпо-педални спазми, ла-
рингоспазъм, екламптичен гър ч (най-
често) и др. ( г) спазмофилия, детская
тетания, (е) id.,
spasmophilic diathesis,
(f) spasmophilie, diathèse spasmophile,
diathèse spasmogène. (d) Spasmophi
lie, spasmophile Diathese, kindliche Te
tanie. (sy n) tetania infant(i)um, diathesis
spasmophilica.
spasmus, -i, m (pl spasmi) [orcaapàç spas
mos или arcaa|ia spasma спазъм, гърч] :
(b) спазъм, тоничен гърч — внезапна,
силна, продължителна иеволева мускулна
контракция, продължителни свивания на
определен мускул или на мускулна гру
па, свързани с увеличение на тонуса им;
виж също crampus, срв. convulsio, (г)
спазм, тоническая судорога, (е) spasm,
(f) spasme, (d) id., tonischer Krampf,
s. ani sive recti s —►proctospasmus.
s. clonicus: -> clonus и convulsio,
s. facialis : (b) фациален спазъм, кон
вулсивен тик — клоничен спазъм в об
ластта на nervus* facialis : кратки, много
бър зи трепвания на лицевите мускули, (г)
клоническая судорога лицевых мышц,
(е) mimic tic, convulsive tic, facial tic,
facial spasm, (f) tic convulsif, (d) Fazia-
liskrampf, „Tic convulsif“, Gesichtsmus
kelkrampf. (syn) prosopospasm us, tic con
vulsif (фр.) .
s. functionalis sive professlonalis :
(b) функционален или професионален
спазъм — тонични спазми на пръстите
на ръцете, понякога с треперене, в по-
вечето случаи само при волеви движе
ния (при писари, писатели, при тях само
на първите три пръста на дясната ръка—
виж graphospasmus, освен това при ма
шинописци, пианисти, телеграфисти и
др.); професионална невроза, (г) функ
циональная судорога, профессиональная
судорога, (е) functional spasm, profes
sional cramp, occupation neurosis, (f)
spasme fonctionnel, crampes fonction
nelles, crampes professionnelles, dyskiné
sie professionnelle, (d) Beschäftigungs
krämpfe, Beschäftigungsneurose,
s. glottidis: —►laryngospasmus.
s. intentionis [intentio напрежение,
усилие] : (b) интенционен спазъм — спа-
spasmus
493
species
зъм, предимно тоничен, на мускулите
при опит за изпълнение на волеви дви
жения, при тетания и др. (г) спазъм при
выполнении произвольных движений, ( е)
intention spasm, (f) spasme intentionnel,
convulsion (tonique) intentionnelle, (d)
Intentionskrampf,
s. laryngis :
Iaryngospasmus.
s. nictitans :
nictitatio.
s. nutans [ nutare кимвам, клатя ce] :
(b) спазмодично кимване — невроза, х а
рактеризираща се с ритмични движения
на кимване с глава всл. иа меняващо се
свиване на mm. sternocleidomastoidei,
особено при малки деца по време на
никнене на зъ б ; кимване на главата
около 20 пъти в минута, свързано с кла
тене на главата, най-често с нистагъм,
при деца обикновено във втората година,
държани в тъмно помещение, (г) кива-
тельная судорога, (е) nodding spasm,
salaam convulsions. (f) tic de salaam,
spasme nutant, (d) Salaamkrämpfe, Nick
krampfe, Grusstick, (syn) nictitatio spas
tica.
s. oesophagi : —► oesophagospasmus.
s. professionalis : —►spasmus functio
nalis.
s. pylori :
pylorospasmus,
s. recti s/w ani : -*■ proctospasmus.
s. saltatorius [saltator танцьор, от
sa ltare танцувам, скачам] : (b) салтато-
рен спазъм —
„танцьорски“ спазъм :
клонични спазми на мускулите на дол
ните крайници, причиняващи своеобразни
движения на подскачания. ( г) дрожатель
ная судорога, скакательная судорога, (е)
saltatory spasm, Gowers’ disease, (f)
spasme saltatoire, convulsion saltatoire ré
flexe, maladie de Gowers. (d) saltatori
sch er Reflexkrampf (Bamberger), Gowers-
sche Krankheit.
s. scriptorius [scribere, pp. scriptus,
пиша] :
graphospasniiis.
s. tonicus: (b) тоничен спазъм, тони
чен гърч, виж spasmus и tetanus1, (г)
тоническая судорога, (е) tonic spasm,
(f) spasme tonique, (d) tonischer Krampf,
spasticus, -a, -um : -*■ spasmodicus,
spatium, -ii, n (pl spatia): (b) простран
ство, място, промеждутък, всяка огра
ничена част от тялото (участък от
повърхността, сегмент от тъкани, кухи
на). (г) пространство, место, промежу
ток. (е) space, (f) espace, étendue, (d)
Raum, Zwischenraum.
$. Douglas! 2 —V cavum Douglasi.
s. intercostale : (b) междуребрено
пространство, (г) межреберный проме
жуток, межреберное пространство, (е)
intercostal space, (f) espace intercostal,
(d) Jnterkostalraum, Zwischenrippenraum.
s. interscapulare :
regio intersca-
pularis.
s. retrocardiale (Holzknecht): (b) pe-
трокардиално, задсърдечно пространство,
пространство на Холцкнехт — простран
ството между сърдечната сянка и сян
ката на гръбначния стълб при косо про-
светляване (I и II косо положение) на
гръдния кош с рентгенови лъчи ; то е
стеснено при заболявания на сърцето,
особено всл. на разширение на лявото
предсърдие при митрална стеноза, (г)
позадисердечное пространство, ретрокар-
диальное
пространство,
пространство
Гольцкиехта. (е) retrocardial space, (f)
espace rétrocardiaque, (d) Retrokardial-
raum, Holzknecht'scher Raum, (syn) spa
tium Holzknechti.
s. retroperitoneale (PNA) = spatium
retroperitonaeale (BNA, INA): (b) pe-
троперитонеално пространство — про
странството зад коремницата, извън пе-
ритонеалната кухина, в което се нами
рат бъбреците, надбъбреиите, коремната
част на аортата и долната куха вена с
разклоненията им и др. ( г) забрюшинное
пространство, (е) retroperitoneal space,
(f) espace rétropéritonéal, (d) Retroperito-
nealraum. (syn) cavum retroperitoneale.
s. retropharyngeum: (b) ретрофа-
рингеално пространство — задгльтъчно
пространство : запълнената с рохава
съединителна тъкан тясна вертикална
цепнатина, разположена между задната
стена иа фаринкса и fascia praevertebra
lis. (г) заглоточное пространство, (е)
retropharyngeal space, (f) espace rétro-
pharyngien. (d) retropharyngealer Raum,
spec.: species'1'; сыср. в рецепти.
species, -ei, /[= в и д , изглед, външност,
от specire гледал!], вы фармац. pi spe
cies, -erum : (b) специес — чайна смес,
сбор от билки (трепи), смесен чай : смес
от раздробени растителни дроги (корени,
стръкове, цветове и пр.) с еднакво дей
ствие, от които чрез накисване, запар
ване ( = чай) или варене се извличат
действуващите съставки, ( г) сбор (трав),
чай. (е) species (pharm.), tea. (f) espèces
(pharm.), (d) id.,
Teegemische.
s. diureticae : (b) диуретичен или пи-
кочогонеи чай. ( г) мочегонный сбор, и л и
species
494
spermatozoon
чай. (e) diuretic species, diuretic tea. (f)
espèces diurétiques, (d) id.,
harntrei
bender Tee.
s. laxantes sive laxativae : (b) сла
бителен чай. ( г) слабительный сбор, и л и
чай. (е) laxative tea, Saint Germain tea.
(f) espèces purgatives, thé (purgatif) de
Saint-Germain, (d) id., abführender Tee.
s. nervinae: (b) успокоителен чай.
(г) успокоительный сбор, и ли чай. (е)
nervine tea. (*) espèces nervines. (d) id..
Nervenberuhigungstee.
s. pectorales : (b) гръден чай. (г)
грудной чай (сбор трав), (е) pectoral tea.
(f) espèces pectorales, (d) id., B rusttee.
specifica (remedia), njpL [ | ] : (b) специ
фика — специфични лекарствени сред
ства, действуващи с известна сигурност
против определено заболяване или бо
лестна група, напр. хинин при малария,
салварсан при сифилис и пр., за разлика
от palliativa*. (г) специфические лекар
ственные средства, ( е) specifics, (f) spé
cifiques. (d) spezifische Heilmittel, Spe
zifika.
specificus, -a, -um [species (свой) образ +
facere (fa cio) правя] : (b) специфичен—
особен, своеобразен, определен, харак
терен, характеристичен, понякога сино
ним за сифилитичен или туберкулозен, (г)
специфический, особенный, своеобразный,
определенный, характерный, ( е) specific,
(f) spécifique, (d) spezifisch, eigenartig,
kennzeichnend.
specillum , -i, n [specire гледам] : (b) сонда
(тънка), ( г) зонд (тонкий), ( е) probe,
small sound, (f) sonde, bougie, (d) Sonde,
Bougie.
s. sulcatum : (b) жлебовата сонда. (Г)
желобоватый зонд, (е) grooved probe,
grooved sound, hollow sound, (f) sonde
cannelée, (d) Hohlsonde.
specimen,
- inis, n [ = образец, пример,
от specire t ] : (b) мостра, проба, напр.
s. ad usum medici — лекарска мостра
(от известно лекарство), (г) проба, обра
зец, образчик, (е) sample, id. (f) échan
tillon. (d) Muster.
speculum, -i, n [= огледало, от specire f ]:
(b) спекулум — инструмент във форма
на фуния или тръба, служещ за разши
ряване тесни отвори или кухини (влага
лище, право черво, нос, ухо и пр.)
—
за улесняване на оглеждането (изслед
ването) на вътрешността им. (г) зеркало
для осмотра внутренних полостей, ( е)
id. (f) spéculum, (d) Spekulum.
Spenceri morbus [/?. /?. Spencer] diar
rhoea epidemica.
sperma, -atis, n [стерца семе, сперма, от
arceÉpo) speiro сея, посявам] : (b) сперма,
еякулат — семенна течност, семе : из
хвърлената през члена (уретрата) при
половия акт течност; състои се от спер
матозоиди заедно със секрета на при
датъчните полови жлези (простата и др.);
в 1 куб. мм се съдържат около 60 000
сперматозоида, (г) сперма, семя, мужская
семенная жидкость, (е) id.,
sperm, se
men. (f) sperme, (d) id., Samen,
spermaticus, -a, -urn [старца, - аxoçf ] : (b)
спермеи
отнасящ се до спермата, се
менен, напр. funiculus* spermaticus, (г)
семенной, ( е) sperm atic, sem inal, (f) sper
inatiqiie, séminal, (d) spermatisch, Sa
men- .
(sy n) seminalis,
spermatitis, -tidis, / [старца î -f-
- itis
възпаление] : —►funiculitis.
spermatocele, -es, / [старца t -f щкц kele
тумор, кила] : (b) сперматоцеле —ретен-
ционна киста на тестикула, епидидима
или семенната връв, изпълнена със съ
държаща сперма течност, (г) спермато
целе. (е) id. (f) spermatocèle. (d) Sper-
matozele, Samenbruch,
spermatocystitis, -tidis, f [старца f -f xib-
tiç kystis мехур H- -itis =■-- възпаление] :
(b) сперматоцистит, везикулит — възпа
ление на семенните мехурчета (vesicu
lae* seminales), (г) везикулит, (е) id*,
seminal vesiculitis, (f) spermatocystite,
vésiculite. (d) Spennatozystitis, Samen
blasenentzündung. (syn) vesiculitis,
spermatogenesis, -is, f [старца f -f ^ava-
aiç genesis създаване] : (b) сперматоге
неза - процесът на образуване и раз
витие на сперматозоидите, (г) спермато
генез. (е) id., spermatogeny. (f) sperma
togenèse, spermatogénie, production des
spermatozoïdes, (d) Spermatogenese.
spermatorrhoea, -ae, f [стёрца j -f fio-q
rho e течение] : (b) сперматорея — изти
чане на семенна течност от пикочния
канал на мъжа без оргазъм, особено при
дефекация и уриниране, (г) сперматор-
(р)ея. (е) spermatorrh(o)ea. (f) spermator
rhée, perte séminale, (d) Spermator rhoe,
Samenfluß, (syn) pollutio diurna,
spermatovum, -i, n : —►spermovium.
spermatozoon,
- i, n (pl spermatozoa),
spermatozoidum,
- i, n [стерца sperma
семе, сперма + Ç$ov zoon живо съще
ство, животно] : (b) сперматозоид — се
менна клетка, мъжка полова клетка, (г)
spermaturia
495
spina
сперматозоид, семенная нить, живчик,
мужская половая клетка, (е) id. {pi sper
matozoa), m ale sexual cell, (f) sperma
tozoïde, spermatozoaire, cellule sexuelle
male, (d) Spermium {pi Spermien), Samen
faden, Sam entierchen, id. {pi Spermato-
zoen), Samenzelle, (syn) spermium,
spermaturia, -ae, / [arcspjix f -t- oGpov uroti
ypHHaJ : (b) сперматурия - примесване
на сперма в урината, изтичане на семей
на течност (сперматорея) при уриниране,
(г) сперматурия. (е) id. (f) spermatiirie.
(d) Spermaturie.
spermium, -ii, n (pl spermia) :
sperm a
tozoon.
spermovium, -ii, n [зтсёррх | -|-ovum яйце]:
(b) оплодената яйцеклетка, (г) оплодо
творенная яйцеклетка, (e) sperm atovum ,
fertilized ovum, (f) id. (d) id., befruchte
te Eizelle, (syn) spermatovum.
sphacelus, -i, rn [acpxxeXoç sphakelos ган
грена, костояд, от acpcxÇtü sp/iazo убивам,
умъртвявам]: (b) сфацел : 1. влажна или
инфектирана некроза, виж при necrosis; 2.
влажна гангрена, виж gangraena humida.
(r) 1. струп ; 2. влажная гангрена, (е)
1. slough ; 2. moist gangrene, (f) 2.
sphacèle, gangrène humide, (d) 2. id.,
feuchter Brand.
sphaericus, -a, -um [Œpxïpx sphaira топка,
кълбо] : (b) сферичен — валчест, кълбо
виден, кълбообразеп. ( г) сферический,
шаровидный, шарообразный, ( е) sph e ri
cal. (f) sphérique, globulaire, (d) kuge
lig, kugelrund, sphärisch,
sphaerocytosis,
- is, / [scpxlpx ] + xûtcç
k y to s кухина (клетка)] : (b) сфероцито-
за — наличност на подобни на сфера
еритроцити в кръвта, белег на фамилна
хемолитична анемия (виж an aemia nii-
crosphaerocytica). (г) сфероцнтоз. (е)
spherocytosis, (f) sphcrocytose. (d) Sphä-
rozytose.
sphenoidalis,
- e, sphénoïdes, gen.
-is
[ocp$v sphen клин -f-
- eides подо
бен] : (b) сфеноидален - - подобен на
клин, клиновиден, наир, os* sphenoidale.
(Г) клиновидный, (е) sphenoid, wedge-
shaped. (f) sphénoïdal, (d) keilförmig,
sphincter, -eris, ni (musculus) [açvp«7}p] :
(b) сфинктер (мускул) — свивач, стегач
(мускул) : пръстеновиден мускул около
някой отвор, напр. s. ani. (г) сжиматель,
запирающая мышца, сфинктер, ( e) id. (f)
id. (d) Sphinkter, Schnürer, Schnürmus-
kel, Schließmuskel, Ringmuskel.
s. Oddii: (b) сфинкер на Оди —
пръстеновиден мускул около ductus*
choledochus преди вливането му в два
надесетопръстното черво, ( г) сфинктер
Одди, (е) Oddi's sphincter, (f) sphincter
d'Oddi. (d) id., Oddischer Sphinkter.
sphygmogramma, -atis, n
sphyg-
mos пулсиране на кръвта, пулс + -уросфа)
grapho пиша] : (b) сфигмограма — по
лучената чрез sphygmographia* пулсова
крива, (г) сфигмограмма, пульсовая кри
вая. (е) sphygmograni. (f) sphygmogram-
me. (d) Sphygmogramm.
sphygmographia, -ae, / [ | ] : (b) сфигмо
графия— автоматично регистриране (гра
фично изобразяване) на артериалния пулс
с помощта на сфигмограф, (г) сфигмогра
фия. (е) sphygmography. (f) sphygmogra-
ptiie. (d) Sphygmographie,PuIsschreibung.
sphygmomanometrum, -i, n [oqw'fliôç | -f*
jixvôç manos рядък, тънък -|- jisxpov me-
Iron мярка] : (b) сфигмоманометър —
апарат за измерване на артериалното наля
гане (Riva-Rocci и др.). ( г) сфигмомано-
метр. (е) sphygmomanometer, (f) sphyg-
momanoinètre. (d) Spliygmomanometer,
Blutdruckmesser.
spica, -ae,/ [= житен клас]: (b) епика —
класообразна превръзка : бинтоване на
стави с кръгови ходове във форма на
осморки, с възкачващи и спускащи се
ходове, като всеки ход покрива отчасти
предишния, напр. s. manus, s. humeri,
s. pedis, (г) колосовидная повязка, (е)
spica bandage, (f) id. (d) Kornährenver
band.
spina, -ae, / {pl spinae) [~ трън, бодил,
хребет, гръбнак] : (Ь) бодил, осил, шип,
подобна на шип тънка костна издатина,
(г) шип, ость. (е) spine, spinous process
(f) épine, (d) Dorn, Stachel, id.
S. bifida [spina шип, гръбнак, bifidus
разцепен на две] : (b) цепка на гръбнач
ния стълб — вродена аномалия, характе
ризираща се с непълно затваряне на
гръбначния канал (липсват дьгите на ня
колко прешлена), особено в поясната
част ; дефектът може да бъде открит
(s. b. aperta или totalis — r(li)acliischisis)
или скрит, покрит с кожа (s. b. occulta),
или пък с издаване напред на гръбнач
номозъчни части или ципи (s. b. cystica),
(г) врожденная расщелина позвоночника,
(e) id. (f) id. (d) id., Spaltwirbel, Wir
belspalte, Rückgratspalte.
s. bifida occulta: (b) скрита цепка
на гръбначния стълб, виж по-горе при
spina
496
Spirochaeta
spina bifida, (г) скрытая ресщелина по
звоночника. (e) id. (f) id. (d) id.
s. dorsalis:
columna vertebralis,
s. iliaca (BNA, PNA) = spina ilica
(INA) : (b) илиачпа спина — хълбочен
бодил, една от четирите спинн на os*
ilium : s. i. anterior superior и anterior
inferior, s. i. posterior superior n poste
rior inferior, (г) ость подвздошной кости,
(e) iliac spine. (!) épine iliaque, (d) Darni-
beinstachel, id.
s. scapulae : (b) гребен на лопатката,
лопатков гребен, (г) ость лопатки. (е)
spine of the scapula, (f) épine de l’omo
plate. (d) Schulterblattgräte, id.
s. ventosa [ventosus ветровит, подут]:
(b) туберкулоза на фаланга на пръст —
вретенообразно подуване на фаланга на
пръстите на ръката или на крака всл.
на туберкулоза на костта, особено в дет
ската възраст, (г) туберкулез фаланги
пальца, (е) id. (f) id. (d) Winddorn, id.
spinalgia,
-ae, f[spina* +
algos
болка] : (b) спиналгия, симптом на Пет
рушки (Petruschky) — изразена чувстви
телност при натиск или почукване върху
горните гръдни прешлени, особено върху
II—VII прешлен, при туберкулоза на
бронхиалните лимфни възли у деца. (г)
спинальгия. (е) id. (f) spinalgie. (d)
Spinalgïe, Wirbelschmerz, (syn) signum
Petruschkyi.
spinaliottia, - atis, n [spina* -f
-onia = ту
мор] : —►epithelioma spinocellulare,
spinalis, -e [spina*] : (b) спинален — от
насящ се до гръбначния стълб или до
гръбначния мозък, гръбначен, гръбначно
мозъчен, или до spina*. (г) спинальный,
спинной, позвоночный, спинномозговой,
(e) spinal, r(h)achidian, r(h)achidial, r(h)a-
chial. (f) spinal, rachidien, (d) spinal,
Rückgrats-, W irbelsäulen- , Rückenmarks-,
spinosus, -a, -um [spina*] : (b) отнасящ се до
или подобен на шип или имащ шип или
шипове, с шипове, бодилообразен, боди-
лен, бодилков, напр. processus* spinosus,
(г) остистый, (е) spinous, spinose, (f)
épineux, (d) dornig.
spintherismus,
- i, m [amvthjp spinther
искра] : photopsia.
spin: spiritus*; съкр. в рецепта
spiralis,
- е [spira извивка, спирала, от
oTcetpa sp eira извивка, спирала] : (Ь) спи
рален, спираловиден, винтообразен, извит
във вид на спирала, (г) винтообразный,
витой, спиральный, (е) spiral, coiled, (f)
spiralé serpentin, (d) schlangenförmig
gewunden, spiralig gëwunden. Spiral- .
spirillosis, -is, / [Spirillum*] : спирилоза —
заболяване, причинено от спирили ; по-
правилно spirochaetosis*.
Spirillum, -i, n [spira f извивка, спирала] :
(b) тирила ; тирилите са спираловидно
извити бактерии, спираловидни, винто-
образни бактерии с 2 —3 извивки за
разлика от вибриоиите, които са с 1
извивка ; не са патогенни за човека с
изключение на S. m in u s , причинител на
morbus* morsus Muris, (г) спирилла, вин
тообразная бактерия, (e) id. (f) spirille
(d) Spirille.
S. cholerae asiaticae: -* Vibrio cho
lerae.
spirituosa, n\pl [spiritus*] : (b) спиртни
напитки или питиета, алкохолни напитки,
(г) алкогольные напитки, спиртные напит
к и те) spirits, spirituous liquors, alcoholic
liquors, (f) boissons spiritueuses, boissons
alcooliques, spiritueux (m pl). (d) Spiri
tuosen, alkoholische Getränke.
spirituosus, -a, um [| ] : (b) спиртен
съдържащ спирт в голямо количество,
алкохолен, ( г) спиртной, спиртовой, (е)
spirituous, alcoholic, (f) alcoolique, (d)
alkoholisch, alkoholhaltig, geistig.
spiritus, -us, ni (pi spiritus) [= духане,
дъх, дишане ; дух, душа] : (Ь) спирт,
алкохол, (г) спирт, алкоголь, (е) spirit,
alcohol, (f) alcool, (d) Weingeist, Al
kohol.
s. vini : (b) пречистен винен спирт,
етилов алкохол, алкохол, (г) винный
спирт, этиловый спирт, (е) alcohol, ethyl
alcohol, ethyl hydroxide, ethanol, grain
alcohol, ordinary alcohol, (f) alcool ordi
naire, alcool éthylique, éthanol, (d) Wein
geist, Spiritus, Äthylalkohol, Alkohol,
(syn) Spiritus vini rectificatus, alcohol
aethylicus.
Spirochaeta, -ae, / [a7ceïpa speira извивка,
спирала + х*1ху} haite дълга коса (дълъг
косъм)] : (b) спирохета ; спирохетите са
дълги Грам-отрицателни, активно по
движни бактерии ; повечето са сапрофит-
ни, а патогенните се обособяват в три
групи: Spironema или Borrelia (факулта
тивни паразити, типов представител Spiro-
haeta или Borrelia gallinarum, причинител
на септицемия у кокошките), Treponema
(типов представител Spirochaeta pallida
или Treponema pallidum, причинител на
сифилиса) и Leptospira (типов предста
вител Leptospira icterohaemorrhagiae,
причинител на болестта на Василев- W eil).
Spirochaeta
497
splenomegalia
(г) спирохета, (е) id.,
spiroch(a)ete. (f)
spirochète, (d) Spirohäte.
S. icterohaemorrhagiae : -► Lepto
spira icterohaem orrhagiae.
S, pallida sive Treponema pallidum:
(b) бледа спирохета (понеже се боядисва
слабо), причинител на сифилиса, (г) блед
ная спирохета, (е) Treponema pallidum,
(f) tréponème pâle, (d) Treponema palli
dum.
S. recurrentis sive Borrelia recur
rentis : причинител на typhus* recurrens ;
син. Treponema или Spirochaeta Ober-
meieri.
spirochaetosis,
- is, / [Spirochaeta* +
- o sis*] : (b) спирохетоза — болеет, при
чинена от спирохети, наир, typhus* re
cu rrens и др. (г) спирохетоз. (e) spiro-
h(a)etosis. (if) spirochétose, (d) id. (sy n)
spirillosis.
s. arthritica (Reiter) r (b) артритна
спирохетоза, болеет на Райтер, инфекци
озен уроартрит — заболяване, протича
що със серозно-гнойно възпаление на
уретр ата, конюнктивите и синовиалната
обвивка на ставите ; етиология спорна
(спирохети ?, ентерококи, специална фор
ма на инфектартрит). (г) болезнь Рейте
ра. (е) Reiter's disease or syndrome,
spiroch(a)etosis arthritica, (f) maladie de
Reiter, (d) id.,
Reitersche Krankheit,
(syn) morbus sive syndromum Reiteri,
uroarthritis infectiosa.
s. bronchialis (Castellani) : (b) брон
хиална спирохетоза на Кастелани, хемо-
рагичен бронхит — бронхит със силна
кашлица и чести кръвохрачения, причи
нен от присъствието на голямо количе
ство Spirochaetae bronchiales ; среща ce
по-често в тропическите и субтропически
те страни, ( г) бронхиальный спирохетоз,
болезнь Кастеллани. (e) bronchospiro-
ch(a)etosis,
h(a)emorrhagic bronchitis,
Castellani’s bronchitis, bronchopulmo
nary spiroch(a)etosis. (!) spirochétose
broncho-pulmonaire, bronchite sanglante,
broncho-spirochétose, maladie de Castel
lani. (d) id. (syn) bronchitis haemorrha
gica.
s. icterohaemorrhagica:
Vasilev-
Weil' morbus.
spirometria, -ae, / [spirare духам, дишам+
péTpov m etron мярка] : (b) спирометрия —
измерване количеството на вдишвания,
издишвания и остатъчния въздух, респ.
на виталния капацитет на белите дробове
(т. нар. външно дишане), със специален
32 Медицинска терминология
апарат (спирометър). (г) спирометрия,
(е) spirometry, (f) spirométrie. (d) Spiro
metrie,
Spironema, -atis, n [orcetpa sp eira извивка,,
спирала +
пета прежда, нишка] : —►
Treponema, Borrelia.
spissus, -а, -um [spissare сгъстявам] : (b)
гъст, сгъстен, (г) густой, сгущенный, (е)
spissated, inspissated, thickened. (!) épais,
condensé, épaissi, (d) dicht, verdichtet,
kondensiert.
splanchnicus, -a, -um [oKXdy/yov [ ]: сплан-
хникус : 1. =
--
visceralis* ; 2. облает на
спланхникуса, на коремните органи (че
рен дроб, далак, черва, мезентериум и
др.).
s. nervus : ►nervus splanchnicus,
splanchnologia, -ae, / (BNA, PNA) [атгХг*-
Xvov, pl 07rX(x7xva splanchnon, splanchna
вътрешности + Xö^og logos учение] : (b)
спланхнология — отдел на анатомията,
изучаващ вътрешностите (храносмилател
ната, дихателната
и пикочо-половата
система), (г) спланхнология, ( е) splan ch
nology. (!) splanchnologie. (d) Splanch-
nologie, Eingeweidelehre,
splanchnoptosis, -is,/[cmX«Yxvov f -f-îrccocr.ç
pto sis падане, спадане]: спланхноптоза,
виж visceroptosis и enteroptosis,
splen, splenis, tn [crcXiJv] : -*• lien,
splenectomia, -ae, / ]cmXi}v splen слезка,
далак -b èxxojnj ektome изрязване] : (b)
спленектомия — оперативно отстраня
ване на далака, (г) спленэктомия. ( е)
splenectomy. (!) splénectomie, (d) Milzex
stirpation, Splenektomie.
splenicus, -a, -um [аяХт}у I ] : —*• lienalis,
splenisatio, -onis, / [cjtcX^v ] ] : (b) сплени-
зация — уплътняване иа белодробната
тъкан, която добива подобна на далак
плътна консистенция, състояние, при
което белият дроб е дотолкова конгеети-
ран, че потъва във вода; при изпълнена
с оток ателектаза и др. ( г) спленизация.
(е) splenization, splénification, (f) splé
nisation. (d) Splénisation,
splenitis, -tidis, / [o7cXf,v * -f-
- itis
въз
паление] : (b) спленит — възпаление на
далака, (г) воспаление селезенки, (е) id.
(!) splénite. (d) Milzentzündung, (syn)
lienitis.
splenohepatomegalia,
-ae, /: -> hepato
splenomegalia.
splenomegalia,
-ae, / [ottXtJvf
jie^ocXig megas, megale голям, -а] : (b)
спленомегалия — (по-изразено) уголемя
ване на далака ; предизвиква се най-
splenomegalia
498
spondylosis
често от заболявания на кръвта, (г)
спленомегалия. (е) splenomegaly, id.,
spienauxe, megalosplenia. (f) splénomé
galie, tuméfaction de la rate, (d) Spleno
megalie. Milzvergrößerung. (syn) mega
losplenia.
s. tropica: -+ leishmaniosis visceralis.
splenopneumonla, -ae, / [arcXiQv f + pneu
monia*] : —^ pneumonia massiva.
splenoptosis» -is, / [aicXijv î -h гстшсг.$ ptosis
падане, спадане]: (b) сплеиоптоза — спа
дане, смъкване на далака, нисък стоеж
на далака, ненормална подвижност на
далака, подвижен, плаващ далак, (г)
опущение селезенки, (е) id., splenopto-
sia, floating spleen, movable spleen, (f)
ptose splénique, rate flottante, (d) Sple-
noptose, W andermilz.
splenotomia, -ae, / [anX^v f 4- to|175 tome
рязане, разрез]: (b) спленотомия— раз
рязване, инцизиране на далака за от
варяне на кисти, ехинокок и при абсцес,
(г) спленотомия. (е) splenotomy. (f) splé
notomie. (d) Splénotomie.
spondylarthritis, -tidis, / [aTuôvôuÀoç spon
dylos прешлен 4- йрО-pov arthron става 4-
- itis = възпаление] : (b) спондилартрит —
възпаление на междупре тленните стави
на гръбначния стълб, (г) спондилоартрит.
(е) id. (f) spondylarthrite, (d) id., Wir
belgelenkentzündung.
s. ankylopoëtica (Behterev, Behterev-
Strümpell-Pierre Marie): (b) анкилозиращ
спондилартрит, болест на Бехтерев, бо
лест на Бехтерев-Щрюмпел-Мари — хро
нично възпаление на междупрешленните
стави, ставите с ребрата и илео-сакрал-
ните стави с последващо вкостеняване
на свързочния апарат на гръбначния
стълб, с кифоза и притискане на нер
вните корени, с невралгични болки и
контрактура на мускулите на гърба ; при
формата на Бехтерев процесът започва
първоначално в горните отдели на гръб
начния стълб и слиза постепенно към
лумбалната област, тазо-бедрените и ра
менните стави остават свободни ; пр и
формата на Щрюмпел-Пиер Марй
процесът започва първоначално от лум
балната област и се изкачва постепенно
нагоре с едновременно въвличане в про
цеса на тазо-бедрените и раменните стави
(= spondylosis* sive spondylitis rhizo-
melica), болки почти липсват и гръбнач
ният стълб повечето остава прав ; съще
ствува и форма на Бехтерев, при коя
то са засегнати и периферни стави.
(г) анкилозирующий спондилоартрит, бо
лезнь Бехтерева, болезнь Бехтерева-
Штрюмпеля-Мари. (е) ankylosing spon
dylitis, spondylitis ankylopoietica, spon
dylitis deformans, Be4c)hterev’s disease,
(f) spondylite ankylopoiitique, spondylar
thrite ankylosante, (d) id.,
Be(c)hterev-
Pierre Marie-Strümpe! Ische Krankheit,
Wirbelsäulenversteifung. (syn) morbus
Behterevi, morbus Behterev-Strümpell-
Pierre Marie.
s. deformans : -* spondylarthrosis.
spondylarthrosis,
- is, / [arcôvôuXoç f 4-
apfrpov t ]: (b) спондилартроза, верте-
брална ^прешленна) артроза — дегенера
тивен процес на гръбначния стълб със
засягане на междупрешленните стави,
като се засяга най-напред хрущялът им ;
под този термин някои автори разбират
и изхождащата от междупрешленните
дискове spondylosis* deformans или spon
dylopathia deformans, считайки съединя
ванията на междупрешленните дискове
също за стави, (г) спондилоартроз, де
формирующий спондилоартрит. ( е) id.
(f) spondylarthrose. (d) id. (syn) spondyl
arthritis deformans.
spondylitis, -tidis, / [otcôvSuXoç \ 4- -itis =
възпаление] : (b) спондилит — възпале
ние на един или повече прешлени, напр.
s. tuberculosa, s. typhosa, s. gummosa
и пр. (г) спондилит, (е) id. (f) spondy
lite. (d) Wirbelentzündung, id.
s. deform ans: неправилно означение
за spondylosis* deformans,
s. tuberculosa: -► malum Potti.
spondyloarthritis : -► spondylarthritis.
spondylolisthesis,
- is, / [orcôvSüXoç | 4-
ôXfofhjarç olisthesis хлъзване] : (b) спон
дилолистеза — хлъзване на прешлен :
изместване напред (сублуксация)
на
тялото на V (по-рядко на IV или III)
лумбалеи прешлен по отношение на по-
долния прешлен или кръстната кост. (г)
спондилолистез, (е) id. (f) spondylolisthé-
sis, spondyloptose. (d) id., W irbelgleiten,
(syn) spondyloptosis.
spondylopathia deformans : —►spondylo
sis deformans.
spondyloptosis, -is, / :
spondylolis
thesis.
spondylosis, -is, /[aîrôvôuAcç f 4--osis*] : (b)
спондилоза, вертебрална (прешленна) ан
килоза — невъзпалително заболяване на
прешлените, хроничен дистрофичен про
цес на гръбначния стълб, неподвиж
ност на ставите на гръбначния стълб.
spondylosis
499
sputum
(r) спондилоз, (e) id., vertebral ankylosis,
(f) sponiylose, ankylosé vertebrale, (d)
Spondylose.
s* deformans : (b) деформираща спон
дилоза — деформиращо заболяване на
гръбначните прешлени, дегенеративен
процес, изхождащ от междупрешленните
дискове (при спондилартрозата се засяга
най-напред хрущялът на междупрешлен
ните стави), с характерни разраствания
по ръбовете, които на рентгенова снимка
се виждат като зъбци, скоби и пр. по
телата на прешлените, образуват се остео-
фити (главно отпред и отстрани); раз
вива се всл. на смущение в обменните
процеси (в белтъчната и калциево-фос
форната обмяна на хрущялите и на
костта), ендокринни разстройства, ревма
тизъм,
продължителни
интоксикации,
термични и химични професионални
вредности, травми и др. (г) деформиру
ющий спондилоз, (е) spondylitis defor
mans, id. (f) spondylose deformante, (d)
id.,
Spondylopathia deformans, (syn)
spondylopathia deformans.
s. rhizomelica [f5££a rhizu корен -f-
\iéXoç melos член на тялото) : (b) ризо-
мелична
спондилоза — представлява
spondylarthritis* ankylopoëtica, форма
на Щрюмпел-Марй (Strümpell-Marie), с
едновременно въвличане в процеса на
тазо-бедрените и раменните стави, ( г)
анкилозирующий спондилоартрит, форма
Штрюмпеля-Мари. (е) rhizomelic spon
dylosis, Struempell-Marie disease, poker-
spine, poker-back, (f) spondylose rhizo-
mélique. (d) Spondylarthritis ankylopoe-
tica, Strümpell-Marie’ Form.
spondylotomia, -ae, / :
r(h)achiotomia.
spondylus, -i, m [arcôvSuXoç] : -> vertebra.
spongiosa [i ] : -*■ substantia spongiosa.
spongiosus,-a ,-um [spongia, гъба, от arco?-
71a] : (b) спонгиозен — с подобен на
гъба строеж, гъбест, шуплест, порест,
(г) губчатый, ноздреватый, (е; spongy,
(f) spongieux, (d) spongiös, schwammig,
schwammartig.
spontaneus,
-a,
- um : (b) спонтанен -
произлязъл от само себе си, без ви
дима причина, неволен, (г) самопро
извольный, спонтанный, (е) spontaneous,
(f) spontané, (d) spontan, freiwillig,
Spontan- .
spora, -ae, / [атzàpoç sporos семе, плод] :
(b) спора — зародишна клетка, служеща
за безполово размножаване на някои
растения (гъби, водорасли и др.) и на
някои едноклетъчни организми ; спори
образуват пръчковидните бактерии (ба
цилите), от които патогенно важни са :
Вас. anthracis, Вас. tetani, Вас. oedema-,
tiens и др. (г) спора, (е) spore. (!) spore..
(d) Spore.
sporadicus, -a,
-um [arcopâç sporas раз
пръснат, уединен]: (b) спорадичен *
единичен, явяващ се единично, тук-таме.
разпръснат, негрупиран, отделен, неепи-
демичеи и неендемичен. (г) единичный,
рассеянный, отдельный, спорадический.
(e) sporadic, (f) sporadique, (d) spora
disch, vereinzelt auftretend.
sporotrichosis, -is, / : (b) споротрихоза
дълбока микоза на кожата, подкожната
тъкан, лимфните съдове и възли, поня
кога па лигавицата на устата и фаринкса,
конюнктивата и др., причинена от разни
видове гъбички Sporotrich on ; измене-,
ииятл напомнят обикновено на третнчен
сифилис или туберкулоза, (г) споротри- .
хол. (е) id. (f) sporotrichose, (d) Sporo
trichose.
spurius, -a, -uni [■-- незакоииороден] : (b)
1. неистински, лъжлив ,
негенуинен,
фалшив, напр. costae* sp uriae; 2. симу
лиран, престорен, мним. (r) 1. ложный ;
2. симулированный, притворный, мнимый,
(е) spurious: 1. false, not genuine;
2. simulated. (!) 1. faux {f fausse); 2. si
mulé. (d) i. falsch, unecht; 2. vorge-
täu scht, Schein- .
sputum, -i, n {pi sputa) [spuere, pp. sputus
плюя, изплювам]: (b) 1. храчки — от
деляната, изхрачваната слузна или слузно-
гнойна материя при заболявания на ди
хателните пътища ; 2. отделно количество
от тази материя, храчка ; виж същ о
expectoratio. (г) мокрота, (е) expectora
tion, sputum (pi sputa). (!) crachats ;
crachat. (d) id., Auswurf.
s. coctum [coctus варен, имащ вид на
варен, рр. от coquere, варя| : (Ь) слузно-
гнойни храчки, съдържащи слуз и гной,
гнойта им придава жълт или зеленикаво-
жълт цвят ; при остър бронхит в стадия
на оздравяване и при белодробна тубер
кулоза. (Г) слмзисто-гпойная мокрота, ( е)
id. (!) crachats muco-purulents. (d) id.,
schleimigeitriger Auswurf.
s. crudum [crudus суров, незрял] : (b)
слузни, слузести храчки — стъкловидни,
прозрачни, жилави, отделящи се трудно
и в оскъдно количество ; в началото на
остър бронхит, (г) слизистая мокрота.
«putum
500
stadium
(e) id. (f) crachats muqueux, (d) id.,
schleimiger Auswurf.
s. cruentum [cruentus кървав] : (b)
кървави храчки — примесени с кръв
храчки, (г) мокрота, смешанная с кро
вью. (е) bloody expectoration, bloody
«putum, (f) crachats sanglants, (d) blu
tiges Sputum.
s. fundum petens [fundus дъно, pe
tere бързам, устремявам се] : (Ь) храчки,
потъващи на дъното във вода ; виж и
при sputum globosum, (г) мокрота, то
нущая в воде, (е) sinking sputum, (f)
crachats se sédimentant dans l'eau au
fond du vase, (d) id., im W asser sich zu
Boden senkender Auswurf.
s. globosum : (b) топчести храчки —
слузно-гнойни храчки, плуващи във вода
във вид на валчести топчета, при които
слузта и гнойта са добре размесени ;
s. globosum fundum petens : съдържащи
само малко въздух топчести храчки
(s. globosum ), поради което падат иа
дъното на плювалника, когато в послед
ния има вода и слюнка, ( г) мокрота,
плавающая в воде в виде шариков, (е)
globular sputum, (f) crachats globuleux.
(d) id.
s. nummulare sive nummulatum sive
num m ulosum [nummulus дребна монета] :
(b) монетни, монетовидни храчки —
слузно-гнойни храчки, съдържащи пове
че гной, поради което се разстилат
кръгло на дъното, без да се разливат,
така че всяка отделна храчка личи. ( г)
мокрота в виде монет, (е) nummular
sputum, coin-shaped sputum, (f)crachats
nummulaires. (d) id.,
münzenförmiges
Sputum.
s. pneumonicum: -+ sputum rubigi-
nosum.
s. rubiginosum [rubigo ръжда] : (b)
рубигинозни храчки — ръждиви храчки :
богати на фибрин, стъкловидни, жилави
храчки с жълточервен, ръждив цвят,
съдържащи в малко количество равно
мерно размесена кръв, излязла от кръ
воносните съдове чрез diapedesis* (per
diapedesin); при крупозна пневмония, (г)
ржавая мокрота, (е) rusty sputum. (!)
crachats rou illes. (d) id.,
rostfarbiger
Auswurf, (syn) sputum pneumonicum.
s. sanguinolentum: (b) сангвинолент-
ни храчки — кръвенисти, кърваво оцве
тени храчки, (г) кровянистая мокрота.
(e) blood stained sputum, (f) crachats
sanguinolents, (d) id., b lutig gefärbtes
Sputum .
s. serosum : (b) серозии храчки —
течни и пенести храчки, понякога розо
во оцветени, съдържащи много албу
мин ; при белодробен оток. (г) серозная
мокрота, (е) albuminoid sputum, (f) cra
chats séreux ou albumineux, (d) id.
squama, -ae,f(pl squamae): (b) сквама —
люспа, луспа ; подобна на люспа кост,
пластинка, напр. s. frontalis, s. occipi
talis и s. temporalis (люспа на челната,
тилната и слепоочната кост), (г) чешуя,
чешуйка ; кость в виде чешуи, (е) scale ;
scalelike plate of bone, (f) squam e, écaile.
(d) Schuppe.
squamosus, -a, -um [squama*] : (b) сква-
мозен — люспест, люспообразен, покрит
с люспи, богат на люспи , (г) чешуйчатый,
(e) squamous, squamate, scaly, scalelike.
(f) squameux, écailleux, (d) schuppig,
schuppenreich.
S-romanum: -> colon sigmoideum,
ss.: съкр. за semis*.
s. scat.: sine scatula—без кутия;съкр. в
рецепти.
s. s, n. : signetur suo nomine — да се озна
чи (на етикета) съдържанието на лекар
ството; съкр. в рецепти.
s, s. V. — sub signo veneni [venenum отро-
ва] : (b) с означение (върху етикета)
„отрова!“; съкр. в рецепти, (г) эти
кетка: „яд“, (е) under poison label, (f) sous
l'étiquette de poison, (d) mit Giftzeichen,
stabilis, - e: (b) стабилен, устойчив, (г)
стабильный, устойчивый, (e) stable, ste-
dy. (f) stable, (d) stabil,
stadium, -ii, n [ordôtov Stadion мярка за
дължина, около 600 стъпки, 180 —190 мет
ра] : (b) стадий, период, срок от време —
период в течението на една болест, по-
специално на едно остро фебрилно за
боляване. (г) стадия, период, (е) stag e,
id. (f) stade, phase, (d) id.
s. acm es: период на най-силно раз
витие на болестта, виж acme.
s. decrementi: виж stadium defer-
vescentiae и decrementum.
s. defervescentiae sive decrementi:
период на спадане на повишената тем
пература, на изчезване на трескавото
състояние или намаляване на тежест
та на болестта, виж decrementum.
s. desquamationis : период на люще
не на една обривна болест, виж desqua-
matio.
Stadium
501
staphyloma
s, florescentiae sive eruptionis : пе
риод на появяването на обрива, на из-
риването на една обривна болест, виж
eruptio.
s. increm enti : период на увеличаване
на температурното състояние, на темпе
ратурната крива, виж incrementum.
s. invasionis: период на инвазия, на
нахлуваме - инкубационният период на
една инфекциозна болест, продромален
период, виж invasio (1) и prodromus.
s. prodrom orum: период на продро-
мите, на продромалните явления, продро
мален период, виж prodromus.
s. reconvalescentiae : реконвалесцен-
тен период, виж reconvalescentia.
s. resolutionis : период на разнасянето
на възпалителния процес, напр. при пнев
мония, виж resolutio.
s. suppurationis: период на нагноя
ването, виж suppuratio.
s. term inale : (b) терминален или
краен стадий, предсмъртен период, пред
смъртно състояние, (г) конечная стадия,
предсмертное состояние, (е) terminal
stage. (f) stade terminal, (d) Endstadium.
stagnation -onis, / [stag nare разливам ce,
наводнявам, спирам вода] : (Ь) стагна
ция — кръвен застой : забавяне или спи
ране течението на кръвта в кръвонос
ните съдове, венозен застой, пасивна
конгестия, пасивно кръвонапълване, виж
sta sis, ( г) застой крови, венозный застой.
(e) stagnation, passive congestion, (f)
stagnation, congestion passive, (d) Stag
nation, Stockung, Blutstauung.
stapedius, -a, -um [stapes*] : (b) принад
лежащ на стремето (stapes*), напр. mus
culus stapedius, (г) стремянный, (е) id.
(f) stapedial, (d) zum Steigbügel gehö
rend.
stapes, -edis, tn [stare (sto) стоя -f pes,
pedis, крак] : (b) стреме : 1. една от слу
ховите костици в тъпанчевата кухина
(виж ossicula auditus); 2. превръзка на гле
зенията става = spica* p edis, (г) 1. стре
мя, стремечко (слуховая косточка) ; 2. по
вязка на стопе, (е) 1. id., stirrup, stirrup
bone. ( о i. étrier, (d) 1. Steigbügel ;
2. Verband des Fußgelenkes (Spica pe
dis).
staphylitls, -tidis, / [отафоХ^ staphyle
грозд, а в съставни думи означава и мъ
жец
uvula -f
- itis = възпаление] : (b)
стафилит, увулит — възпаление на мъ
жеца (uvula*), (г) воспаление язычка,
(e) id., u v ulitis, cionitis. (f) staphylite.
(d) id.,
Entzündung des Gaumenzäpf
chens. (syn) uvulitis, kionitis.
staphylococcia, -ae, / : стафилококова ин
фекция на кожата, виж staphyiodermia.
Staphylococcus, -i, m (pl Staphylococci)
[ara^otoj I грозд -f xoxxoç kokkos зърно,
кокичка] : (b) стафилокок ; стафилококите
са Грам-положителни кълбообразни бак
терии (виж coccus), събрани на гнезда
като грозд, факултативни анаеробни, не-
образуващи спори ; причинители са (най-
често S. aureus) на ограниченото нагноя
ване, на различни гнойни възпалителни
процеси (абсцеси, флегмони, фурункули,
карбункули, остеомиелити, гнойни плев
рити, ангини, пиемични метастази, сеп
сис и др.), на хранителни токсикоиифек-
ции (със сладолед, рибни консерви, па
ча), ботриомикоза у конете н др. ( г) ста
филококк. (е) id. (f) staphylocoque, (d)
Staphylokokkus (pl Staphylokokken).
S. pyogenes, Micrococcus pyogenes :
пиогенен или гноероден стафилокок или
микрокок, причинител на всевъзмож ни
гнойни възпалителни процеси и др. (виж
по-горе), а именно S. pyogenes aureus
(най-често) и S. pyogenes albus.
staphyiodermia, -ae, / [аxxcpub} f -f дерръ
derma кожа] : (b) стафилодермия — за
боляване на кожата, причинено от ста-
филококи, като impetigo* follicularis, ци
реи и др. (г) стафилодермия. (е) stapliy-
loderinatitis. (f) dermatite staphylococ
cique. (d) Staphylodermie, id. (syti) staphy
lodermies, staphylococcia.
s. follicularis superficialis: -*■ irnpe'
tigo follicularis.
staphylodermitis,
- tîdis, / : -► staphyio
dermia.
staphyloma, -atis, n [axa| -f-
-oma
тумор] : (b) стафилом, стафилома — из
пъкване иа роговицата или на склерита
или на целия преден дял на окото (кор-
нео-склереи стафилом), най-често всл. на
възпалителни заболявания. ( г) стафило
ма. (e) id. (f) staphylome. (d) Staphylom,
Hervorwölbung am Auge, „Beerenge
schwulst“.
s. corneae : (b) стафилом на корнея-
та — изпъкване на роговицата : ча
стично (s. partiale) или пълно (s. totale);
виж също keratoconus и keratoglobus ;
срв. leucoma adhaerens, (г) стафилома
роговицы, (е) corneal staphyloma, (f)
staphylome cornéen, staphylome de la
cornée, (d) Kornealstaphylom.
staphyloma
502
status
s. intercalare : (b) междинен стафи
лом — изпъкване на склерата, развива
що се на границата между цилиарното
тяло и корена на ириса, (г) промежу
точная стафилома, (е) intercalary staphy
loma. (f) staphylome intercalaire, (d) In-
terkalarstaphylom.
s. sclerae : (b) стафилом на склерата
изпъкване на склерата, със тъмносин-
кав цвят ; виж също sclerectasia, (г) ста
филома склеры, ( е) scleral staphyloma, (f)
staphylome scierai, (d) Skleralstaphylom.
stasis, -is, / [ a заставане, стоене, спи
ране] : (b) стаза - застой : застояване
на течност, напр. на кръв в кръвонос
ните съдове, на мляко, жлъчка и пр. ;
застой на кръвта, кръвен застой, виж
stasis venosa и congestio, (г) стаз, за
стой (крови, молока), (е) id., stagnation,
(f) stagnation, stase; stase
sanguine,
(d) Stagnation, Stockung, Stauung, Stase :
Blutstauung.
s. venosa: (b) венозен застой — па
сивно кръвонапълване. пасивна конге-
стия, виж hyperaemia p assiva, (г) ве
нозный застой, (е) venous congestion, pas
sive congestion, passive hyper(a)emia, ve
nous stasis, (f) stase veineuse, congestion
passive, hyperémie passive, (d) venöse
Hyperämie, passive Hyperämie, Blutsto
ckung, Blutstauung, (syn) hyperaemia pas
siva, congestio passiva,
staticus, -a, -um [stare, pp. status, стоя, стоя
неподвижно] : (Ь) статичен — намиращ
се в състояние на равновесие или покой,
отнасящ се до стоенето, до равновесие
то. (Г) статический, ( е) static, statical,
(f) statique, (d) statisch,
statim (adv.) : (b) веднага, тутакси; ре
цепта с този знак трябва да бъде из
пълнена и лекарствата отпуснати ведна
га, преди всички други постъпили за
изпълнение рецепти ; срв. cito, (г) тотчас,
немедленно (в рецептах), (е) at once,
immediately, (f) tout de suite, à l'instant,
tout à Theure, aussitôt, immédiatement,
(d) sogleich, auf der Stelle, sofort,
stationarius,
-a,
- um [ = неподвижен, от
s ta t io стоене, местопребиваване, пост,
от sta re стоя, стоя неподвижно, почивам
на] : (Ь) стационарен — неподвижен, на
миращ се в покой, постоянен, неизме-
нящ се, непрогресиращ (за болеет) ; ста
ционарно лечение — лечение на легло
в болнично заведение (за разлика от ам
булаторното и домашното) ; стационарно
болен
лежащ болен в болница. (г)
стационарный, неподвижный, постоянный,
непрогрессирующий (о болезни), ( е) sta
tionary. (f) stationnaire, (d) stationär,
bleibend, stillstehend, ortsfest.
statoconia, -ae, / (INA. PNA) = otoconia
(BNA) [araîôç statos стоят, отнасящ ce
до местоположението -f novi« konia прах]:
(b) статокония, отокония — желатино
вият слой на отолитовата мембрана з а
едно с включените в нея статолити (виж
statolithi). (г) отокония. (е) id., otoconia,
(f) statoconie, otoconie, (d) Statokonia,
Statokonîen.
statolithi, -orum, mipl (sg statolitlius) oxa-
-b
lithos камък] : (b) стато
лити, отолитн - - множество микроско
пични кристални телца от калциев кар
бонат и белтъчна маса в желатинопо--
добната маса на отолитовата мембрана,
която постила maculae staticae (macula
utriculi и macula sacculi) в преддверието,
на лабиринта ; служат за статични функ
ции. (г) отолиты, (е) statoliths, otoliths,
ear-stones, (f) otolithes. (d) Statolithen.
Otokonien, Statokonien, Otolithen, Oehör-
sand, Gleichgewichtssteinchen.
(syn)
otolithi.
status, -us, m [= стоене, положение, съ
стояние, от stare стоя] : (b) статус -
състояние (на здравето), положение, че
сто пъти = status* praesens, (г) состоя
ние (здоровья), положение, (е) id., state,
condition, (f) état, condition, (d) Zustand,
id.
s. anginosus : —> status stenocardicus.
s* asthmaticus: (b) астматично съ
стояние — дълготраен астматичен при
стъп, респ. често следращи един след
друг пристъпи от бронхиална астма или
при остра слабост на ления вентрикул
на сърцето (кардиална астма), (г) астма
тическое состояние, (е) id. (f) état de
mal asthmatique, (d) id.
s. epilepticus: (b) епилептичен ста
тус — епилептично състояние : тежка
форма на епилепсия с често следващи
един след друг пристъпи без възвръща
не на съзнанието в интервалите ; опасно
за живота състояние, (г) эпилептический
статус, эпилептическое состояние, ( е) id.
(f) état de mal (épilepsie), (d) id.
s. febrilis : (b) фебрилно състояние —
продължително трескаво състояние за
разлика от случаите с кратког ременно
повишаване на температурата ; виж feb
ris (1) и pyrexia, (г) лихорадочное со-
status
503
Stellw agi symptoma
стояние, (e) febrile state, (f) état fébril.
<d) Fieberzustand.
s. idem : (b) същото състояние — съ
щото непроменено състояние на болния,
същата находка, (г) то же состояние.
(e) id., the same state, (f) le même état,
(d) gleich er Zustand, gleicher Befund.
s. lymphaticus: -+ diathesis lympha
tica.
s, nascendi [nasci (nascor) раждам ce,
произхождам] : (b) състояние на възник
ване, на образуване — състоянието на
един химически елемент в момента на
освобождаването му от негови съедине
ния ; in statu nascendi — в състояние
на възникване, на образуване, (г) состоя
ние в момент выделения, (е) nascent
state. ( о état naissant. (d) id., Entsteh
ungszustand.
s. praesens: (b) сегашно състояние—
състоянието на един болен в момента на
изследването му, клиничната находка при
прегледа му. ( г) состояние больного в
момент исследования, (е) present state.
(f) état présent, (d) id., gegenwärtiger
Zustand, klinischer Befund.
s* stenocardicus sive anginosus :
(b) стенокардично или ангинозно състоя
ние — чести пристъпи от angina* pecto
ris или продължителна (от половин до
много часове) стенокардична болка, не-
преминаваща от вземане на нитроглице
рин (при инфаркт на миокарда), често
много силна и свързана с предсмъртен
страх ; за характера на болката, локали
зирането и излъчването и виж при in
farctus myocardii, (г) стенокардическое
состояние, ангинозное состояние, (е) id.
(f) id. (d) Status anginosus.
s. thymicolymphaticus : (b) тимолим-
фатично състояние, тимолимфатична кон
ституция - състояние, подобно на dia
thesis* lymphatica, но с увеличен или
недостатъчно обратно развит тимус, при
което персистенцията на тимуса изглеж
да да представлява особен фактор ; лица
с такава конституция са малко устойчи
ви. (г) тимико-лммфатическая конститу
ция. (е) id., status thymicus, (f) consti
tution thymicolymphatique. (d) id. (syn)
status thymicus, status lymphaticus, lym-
phatismus.
s. thymicus: -► status thymicolym
phaticus.
s. typhosus : (b) тифозно състояние —
състояние на сомнолентност или унесе
ност както при тежък коремен тиф. (г)
состояние, характерное для тифа, ( е) id.
(f) typhöse, tuphos. (d) typhöser Zustand.
stearrhoea, -ae, / : -► steatorrhoea.
steatoma, -atis, n [axéocp, -xzoç stear, -atos,
лой, тлъстина -f-
- orna = тумор] : (b) сте
атом : 1. = lipoma*; 2. маетна маса, ре-
тинирана в мастна жлеза, мастна киста,
(г) стеатома, (е) id. (f) stéatome. (d)
Steatom.
steatopygia,-ae,/[axsxp,-aToç I +яи*р} py-
ge задник, трътка]: (b) стеатопигия—не
нормално натрупване на тлъстини в се
далищната област, (г) стеатопигия. ( е)
steatopyga, id. (f) stéatopygie. (d) Stea-
topygie.
steatorrhoea, -ae, / [atéap, -xzoç | -f- ÿor)
rh o e течение] : (b) стеаторея — мазна
диария, мазни изпражнения : изкарване
на изпражнения с голямо количество
мазнини в тях, характерно при липса на
панкреатични ферменти в червата и при
спру, (г) стеатор(р)ея. ( е) steatorrli(o)ea,
stearrh(o)ea, fatty stools, (f) stéatorrhée,
stéarrhée, selles graisseuses. (d) Stea-
(to)rrhoe, Fettdurchfall, Fettstülile, „But
terstuhr. (syn) stearrhoea.
steatosis, -is, / [ozixp,
-azoçf-f-
- o s/s*]
(b) стеатоза — масгна дегенерация, спе
циално мастна инфилтрация, (г) стеатоз.
(e) fatty degeneration, fatty infiltration.
(f) stéatose, dégénérescence graisseuse,
infiltration graisseuse, (d) Verfettung,
Fettinfiltration.
stella, - a e ,/ [= звезда]: (b) звездообразна
превръзка - бинтова превръзка на гръд
ния кош с кръгови ходове във форма
на осморка около гръдния кош и раме
нете, с кръстосване на ходовете отзад
(s. dorsi, звездообразна превръзка на
гърба) или отпред (s. pectoris, звездо
образна превръзка на гърдите), (г) звез
дообразная повязка, (e) stellate bandage,
(f) bande croisée, (d) Sternverband, Kreuz
verband.
stellatus, -a,
- um [ = звезден, осеян със
звезди, от stella звезда] : <Ь) звездови
ден, звездообразен, (г) звездчатый, звез
дообразный. (е) stellate, (f) stellaire, (d)
sternförmig, Stern- .
Stellwagi symptoma [C Stellwag v. Ca
n o n , австрийски офталмолог, 1823—1904]:
(b) симптом на Щелваг — рядко мига
не, при Базедова болеет, (г) симптом
Штельвага. (е) Stell wag’s symptom, (f)
symptôme de Stellwag. (d) Stellwagsehes
Zeichen.
stenocardia
504
sternalgia
stenocardia, -ae, / [otevéç sténos тесен +
xapîCx kardia сърце, т. е. стесняване, стя
гане на сърцето].
angina pectoris.
stenocoria, -ae, / [otevôç| -f
köre зе
ница] : —►miosis.
stenosis, -is, / [orevôç t + -osis*\ : (b) сте
ноза — (болестно) стеснение на канали
(уретер, черва и др.) или на отвьрстия
(клапова стеноза на сърцето и ир.). (г)
стеноз, сужение, (е) id.,
narrowing, (f)
sténose, rétrécissem ent, (d) Stenose, Ver
engerung.
s. isthmi aortae : -► coarctatio aortae,
s* oesophagi : -> oesophagostenosis.
s. pylori : -► pylorostenosis.
s. recti : proctostenosis,
s. tracheae : -► tracheostenosis,
s. valv(ul)ae aortae, stenosis ostii
aortae : (b) аортна стеноза — стеснение
на отвора на аортата, (г) сужение устья
аорты, сужение аорты, (е) aortic ste
nosis. (f) sténose aortique, (d) Aorten
stenose.
s, v alv(ul)ae mitralis sive bicuspida
lis, stenosis ostii atrioventricularis
sinistri : (b) митрална стеноза — стес
нение на левия атрио-вентрикулен отвор
на сърцето, (г) сужение левого пред
сердно-желудочкового отверстия, суже
ние двустворчатого отверстия сердца,
(e) mitral stenosis, stenosis of the mitral
valve. (») sténose mitrale, (d) Mitralste
nose.
stercobilinum , -i, n [stercus,
- o ris, тор,
изпражнения -j- b ilis жлъчка] ; (b) стер-
кобилин — продукт на превръщането на
билирубина в червата; придава на из
пражненията кафявия цвят. (г) стерко-
билин. (е) stercobilin. (f) stercobiiine.
(d) Sterkobilin.
stercoralis, -e [stercus t ] : -► faecalis.
stereoagnosia, -ae, / [aTspeoç stereos ко
рав, плътен -h cL-priv. -f- 'pMüatç g n o sis
познаване]: (b) стереоагнозия, астерео-
гнозия — невъзможност да се разпознае
един предмет само чрез пипане, без по
мощта на очите, тактилна агнозия, „так-
тилна слепота“, .тактилна парализа“. (г)
стереоагнозия, астереогнозия. (е) aste-
reognosis, id., tactile agnosia, (f) stéréo-
agnosie, astéréognosie. (d) Stereoagnosie,
Astereognosie, .Tastlähmung“, Tastblind
heit, taktile Agnosie, (syn) astereogno-
sia, agnosia tactilis.
sterilis, - e: (b) стерилен, стерилизиран:
1. асептичен, безмикробен, без живи
микроорганизми и техните спори ; 2. без
плоден, неспособен да създаде потом
ство, ялова (жена), (г) 1. стериль
ный,
стерилизованный,
асептический,
свободный от бактерий. 2 . бесплодный,
обеспложенный, (e) sterile: 1. aseptic;
2. unfruitful, not fertile, barren, (f) sté
rile : 1. aseptique ; 2. infécond, (d) ste
ril : 1. keimfrei, aseptisch, sterilisiert ;
2. unfruchtbar, (syn) 1. asepticus.
sterilisatio, -onis, / [sterilis*] : (b) стери
лизация, стерилизиране: 1. обеззаразя
ване - - унищожаване на всички микро
би в един или друг предмет (инструмен
ти, превързочен материал и материал за
операции, течности и пр.), специално
чрез топлина (изваряване, автоклав и пр.)
срв. antisepsis, asepsis, desinfectio; 2. по;
лово стерилизиране — обезплодяване-
отнемане способността за създаване на
потомство посредством операция, при
която половите жлези остават заплзенщ
или пък чрез рентгеново облъчване на
половите жлези ; срв. castratio, (г) 1. обез
зараживание ; 2. стерилизация, обеспло
живание. (е) 1-2. sterilization, (f) 1. sté
rilisation ; 2. stérilisation d ’un homme.
(d) Sterilisierung, Sterilisation : 1. Keim
freimachung ; 2. Unfruchtbarmachung.
sterilitas, -atis, / [sterilis*] : (b) 1. стери
литет — безплодие, неспособност на зре
лия организъм да създаде потомство,
яловост; виж също infertilitas; за без
плодие у мъжа виж impotentia gene
randi ; 2. стерилност, липса на бактерии,
(r) 1. бесплодие у женщины; (бес
плодие у мужчин см, impotentia gene
ran di); 2. стерильность, отсутствие бак
терий. (е) 1. sterility, barrenness, infer
tility; 2. sterility, (f) 1. stérilité fémi
nine, infertilité; (stérilité masculine voir
impotentia generandi); 2. état stérile ou
aseptique, (d) 1. Sterilität, Unfruchtbar
keit, Infertilität; 2. Keimfreiheit.
sterina, -orum, n\pl [orepeôç stereos твърд] :
(b) стерини — вещества, отнасящи ce
към групата на липоидите : холестерин
в животинския организъм и фитостерин
в растенията, (г) стерины. (е) sterols,
(f) stérines, stérols. (d) Sterine.
sternalgia, -ae, / [sternum* +
algos
болка] : (b) стерналгия — болка в гръд
ната кост или в областта на гръдната
кост, при аортна аневризма и angina*
pectoris, (г) боль в области грудины.
(e) id. (f) sternalgie. (d) Brustbein
schmerz, Sternalgie.
sternalis
505
stilus
sternalis, -e [sternum*] : (b) стернален —
отнасящ се до гръдната кост, гръдничен,
напр. linea* sternalis, (г) грудинный, (е)
sternal, sterno- .
(!) sternal, (d) sternal,
Brustbein-.
sternocleidomastoideus -i, m (musculus)
[orépvov ; -f- *Xdç7 *Xei$ôç kleis, kleidos,
ключалка -f (processus) mastoideus*]:
(b) стерноклейдомастоидеус (мускул) —
гръднично-ключично-мастоиден мускул,
(г) грудино-ключично-сосцевидная мыш
ца. (е) id. (!) muscle sterno-cléido-mas
toïdien. (d) Kopfwender, Kopfnicker,
sternum, -i, n [orspvov sternon гърди] : (b)
стернум — гръдна кост ; състои се от
дръжка (manubrium), средна част (cor
pus) и мечовидния израстък (proces
sus* xiphoideus), (г) грудная кость, гру
дина. (е) id., breast-bone. (!) id. (d)
Brustbein, id.
sternutatio,
- o nis, / [sternutare кихам] :
(b) кихане, кихавица, (г) чихание, (е)
sternutation,sneezing.(!)éternuement,éter-
nûment, sternutation. (d) Niesen.
s. convulsiva: (b) пароксизмална ки
хавица — кихането при сенната треска ;
виж също ptarmus. (г) пароксизмальное
чихание, (е) paroxysmal sneezing. (!)
éternuement paroxystique, (d) paroxys
males Niesen, Kettenniesen,
sternutatoria (remedia), njpl [sternutare
t ] : (b) кихавични средства, които чрез
локално дразнене на носната лигавица
предизвикват рефлекс на кихане, (г) чи
хательные средства, (е) sternutatories,
ptarmics, errhines. (!) sternutatoires. (d)
Niesmittel, (syn) ptarmica,
steroida,
- o rum, njpl [orepeôç stereos
твърд -i- s6ô7jç -eides подобен] : (b) сте
роиди — съединения, намиращи се в
близко отношение със sterina*; към те
зи физиологично важни вещества при
надлежат половите хормони, хормоните
на надбъбречната кора (corticosteroida*) ,
жлъчните киселини, витамин D. (г) сте
роиды. (е) steroids. (*) stéroïdes. (d)
Steroide.
stertor, -oris, m [stertere хъркам]: етер-
тор — хриптене, трахеални влажни хри
пове, виж respiratio stertorosa.
stertorosus, -a, -um [j ]: (b) стерторо
зен — хрипкав, хриптящ, хъркащ, напр.
respiratio* stertorosa. (г) хрипящий, хра
пящий. (е) stertorous. (!) stertoreux. (d)
röchelnd, schnarchend, stertorös.
stethoscopium, -ii, n [oxfj&oç stethos гър
ди -b oxoTtsü) skop eo гледам, преглеж
дам, изследвам] : (b) стетоскоп — слу
шалка, служеща за преслушване на бол
ни, виж auscultatio, (г) стетоскоп, (е)
stethoscope. (!) stéthoscope, (d) Stetho
skop, Hörrohr.
stigma, -atis, n (pi stigmata [отС^ра точ
ка, татуиран знак, петно]: стигма: 1.
близалие, муцунка, ршше — най-горната
разширена част от пестика в цвета на
на растенията; 2. интервал, разстояние
между ендотелните клетки в стените на
капилярите
или
лимфните съдове ;
3. петно на кожата, напр. от ухапване
на насекоми, убождане с игла ; 4. stig
mata (pi) — белези, признаци, харак
терни за определена болест, виж по-
долу stigmata.
stigmata, -um, njpl (sg stigma) []]: (b)
стигми - - характеристични белези или
признаци, особено дегенеративни (s. d e
generationis sive hereditatis) и главно
симптоми на хистерията (s. hysterica), ( г)
стигматы, стигмы, признаки, ( е) id. (!)
stigmates, (d) id., Kennzeichen.
s. M aydis: царевична коса — изсу
шените близалца („коприната“) от плода
на царевицата (Zea mays), която се упо
требява като пикочогоипо средство и др.
s. vegetativa (Bergmann) : (b) веге
тативни стигми — вегетативни призна
ци, които показват функционална сла
бост на вегетативната нервна система,
като дермографизъм, склонност към па
дане в несвясг, блясък на очите и др.
(г) вегетативные признаки, (е) v e g e ta
tive stigmata. (!) stigmates végétatifs,
(d) id.
Still! morbus, Chauffard-Stiir syndro-
mum [G. F . Still, англ, лекар. 1868—
1941, A. Chauffard, фр. лекар, 1855—
1932] : (b) синдром или болеет на Стил,
на Шофар-Стил — особена форма на
хроничен полиартрит у деца, протичащ
с генерализирано увеличение на пери
ферните лимфни възли и увеличение на
далака, с периоди на леко повишаване
на температурата, профузни изпотява
ния и др. (г) болезнь Стилла, (е) Still's
disease, (f) maladie de Chauffard-Still.
(d) Stillsche Krankheit, Stillsches Syn
drom .
stilus, -i, m (pi stili) [= остър кол, калем,
писалка; писането .stylus“ се дължи на
смесването му с гр. axQXoç stylos стълб,
колона]: (Ь) лекарствено моливче или
пръчица (s. medicatus), съставено от ле
карствени смеси и какаово масло, пред
Stimulans
506
stomatitis
назначено за поставяне в тесни отвър-
стия и канали, напр. в пикочния канал,
в цервикалния канал и др, (г) лекар
ственная палочка, (е) id., stylus, medi
cated pencil, (f) crayon médicamenteux,
(d) Arzneistift.
stimulans, gen.
- a ntis [stimulare бода, под
буждам] : (Ь) стнмулиащ — подбуж
дащ, поощряващ, ( г) стимулирующий,
побуждающий, (е) stim ulant, (f) stimu
lant. (d) anregend, stimulierend.
Stimulantia (remedia, njpl [f ]: -► ana-
leptica.
stimulatio, -onis, / [t ] : (b) стимулация,
стимулиране — подбуждане, поощрява
не : подбуждане на организма или на
някоя негова част или орган към увели
чена функционална дейност, (г) стимуля
ция, побуждение, поощрение, (е) stimu
lation. (f) stimulation, (d) Anregung,
Stimulation.
stimulus, -i, m {pl stimuli) [= остен, под
буждане] : (b) стимул — дразнител, под
будител, възбуждащ фактор ; дразнене,
подбуждане, възбуждане, (г) стимул,
раздражитель, побудитель, возбуждаю
щий фактор ; раздражение, побуждение,
возбуждение, (е) id. (f) id. (d) id., Reiz,
Anreiz, Reizung, Anreizung, Anregung.
stipes,
- pitis, tn {pl stipites) [= стъбло
на дърво] : (b) стъбло, стъбълце (основ
ната част на тревистите растения), дръж
ка (на плод, напр. на череша), опашка на
лист, (г) стебель, (е) stipe, stalk, (f)
stipe, tige, (d) Stengel, Stiel.
stipites, -um, rnjpl:
stipes.
stoma, -atis, n {pl stomata) [отбра]: (b) 1.
уста (на лат. os, oris), устие, изкуствен от
вор между две кухини или два канала или
между кухина или канал и повърхността
на тялото ; 2. малък отвор, пора, (г) 1.
рот, уста, у стье; 2. маленькое отверстие,
пора. (е) 1. mouth, artificial opening;2.
minute opening, pore, (f) 1. bouche ; 2. sto
mate. (d) 1. Mund, Spaltöffnung; 2 .Роге.
stomacace, -es, / [отбра уста-f-
kake
негодност, порочност] :
stomatitis ul
cerosa.
stom achatis, -e [stomachus*] : -►gastricus.
stomachica (remedia), njpl [| ]: (b) сто
машни средства — лекарства, възбуж -
щи апетита и подпомагащи храносми
лането. ( г) средства, содействующие пи
щеварению. (е) stomachics, (f) stoma
chiques. (d) id.
stomachus, -i, m [отбраха stomachos]:
ventriculus.
stomata, njpl: -► stoma,
stomatitis, -tidis, / [отбра stoma уста -f
- itis = възпаление] : (b) стоматит —
възпаление на лигавицата на устната ку
хина. (г) стоматит, (е) id. (f) stomatite.
(d) id.,
Mundschleimhautenzündung,
Mundhöhlenentzündung.
s. aphthobullosa :
stom atitis aph
thosa epizootica.
s. aphthosa: (b) афтозен стоматит-
остро инфекциозно възпаление на лига
вицата на устната кухина с афтозни
ефлоресценпии (виж aphthae), главно у
дена, протичащо със субфебрилна тем
пература, лоша миризма, слюнкотечение,
болки, което трае 1—2 —3 седмици; при
чинители на афтите се смятат Вас.
crassu s, стафилококи, стрептококи, по-
често обаче трябва да се има пред
вид ултравирус. (г) афтозный стоматит.
(e) aphthous stomatitis, vesicular stoma
titis, herpetic stomatitis (f) stomatite
aphteuse, (d) id.
s. aphthosa epizootica: (b) шап
инфекциозно заболяване по животните
(говеда, овце, кози, свине и др.), от
които човек може да се зарази ; у чо
века протича с треска и образуване на
мехурчета в устата, големи до лещено
зърно, които се пукат и дават сиво
обложени, силно болезнени язвички ;
такива мехурчета се явяват едновремен
но по пръстите на ръцете и краката, по
половите органи и ану са; причинител
филтрируем Еирус. (г) ящур. (е) toot-and-
mouth disease, epidemic stom atitis, aph
thous fever, (f)fièvre aphteuse, aphtes
épizootiques, (d) Maul- und Klauen
seuche, Aphthenseuche, (syn) stomatitis
aphthobullosa, aphthae epizooticae, feb
ris aphthosa, stomatitis epidemica.
s. catarrhalis sive simplex : (b) ката-
рален стоматит — протича със зачервена
и подута лигавица, наклонност към
кръвотечение, подуване на лимфните
възли, слюнкотечение ; причинява се от
местно дразнене (зъбен кариес, протези,
хроничен гингивит) или е придружаващ
симптом на тежки фебрилни заболява-
ния (сепсис, коремен тиф, пневмония,
морбили, ангина и др.) . ( г) катаральный
стоматит, ( е) catarrhal stom atitis, (f) sto
matite catarrhale, (d) id.
s. epidemica: -► stomatitis aphthosa
epizootica.
s* gangraenosa:
noma.
stom atitis
507
strangulatio
s. ulceromembranacea : -+ stomatitis
ulcerosa.
s. ulcerosa: (b) улцерозен стома
тит — язвен стоматит : образуване на
дълбоко проникващи язви, които могат
да се разпространят по цялата лигавица
на устата ; процесът изхожда от зъбите
(кариес, мъдрец, недостатъчна хигиена
на устата) или се появява в течение на
други болести (агранулоцитоза, левке
мия, сепсис), (г) язвенный стоматит, ( е)
ulcerative stom atitis, stomatocace, putrid
sore mouth, (f) stomatite ulcéreuse, (d)
id., Mundfäule, Stomakaze. (syn) stoma
titis ulceromembranacea, stomacace.
stomatologia, -ae. / [отбра | -f Aô-pç logos
учение]: (b) стоматология — наука за
болестите на устната кухина, (г) стома
тология. (е) stomatology, (f) stomatolo
gie. (d) Stomatologie.
stomatomycosis,
- is, / [отбра [ + pôxTjç
m ykes гъба] : (b) стоматомикоза — ми-
котично заболяване на устната кухина у
кърмачета и тежко болни, изтощени въз
растни хора, една от формите на candi-
damycosis* , млечница, наричана така по
ради характерния признак на болестта -
млечнобели или сивобели налепи вър ху
лигавицата на устната кухина и поло
вите органи ; причинител Candida* albi
can s. (г) молочница, стоматомикоз, „дет-
кий цвет“ , (е) thrush, mycotic stomati
tis. (f) muguet (maladie), stomatite cré
meuse, blanchet, millet, (d) Soor, Stoma-
tomykose, Mehlmund, Schwämmchen,
Pilzchen, (syn) soor.
stomatorrhagia, -ae, / [отбра | -f* fTfrvupi
rhegnymi чупя, разкъсвам] : (b) стома-
торагия — кръвотечение от венците (s.
gingivarum) или от друго място на уст
ната кухина, ( г) кровотечение из десен
или изо рта. (е) id. (f) stomatorragie.
(d) Stomatorrhagie, Mundhöhlenblutung.
- stomia [отбра stoma уста] : в съставни
думи означава отвор, отвърстие, уст и е,
фистула.
strabism us, -i, ni [orpaßög strabos изкри
вен, извит, извъртян, от oTpscpo) streph o
въртя, извивам, изкривявам] : (Ь) стра-
бизъм — кривогледство : отклоняване
на зрителните оси от паралелното поло
жение при гледане надалеч, постоянна
липса на паралелизъм на зрителните оси.
<г) косоглазие, (е) id., squinting, squint,
strabism, heterotropia, (f) strabisme, lou-
cherie, louchement. (d) Schielen, id. (sy n)
heterotropia.
s. concomitans : (b) съдружен стра-
бизъм — съдружно кривогледство, ко-
гато кривогледото око придружава дру
гото във всички направления, (г) содру
жественное косоглазие, (е) concomitant
squint, concomitant heterotropia, comi
tant heterotropia, (f) strabisme concomi
tant. (d) Begleitschielen, id.
s. convergens : (b) конвергиращ стра-
бизъм — сближаващо се кривогледство,
когато кривогледото око е отклонено
или се отклонява навътре, (г) сходяще
еся косоглазие, (е) internal squint, con
vergent squint, ^esotropia, convergent
strabismus, cross-eye. (f) strabisme con
vergent. (d) Einwärtsschielen.
s. deorsum vergens {deorsum надолу,
vergere наклонен съм, наведен съм] :
виж при strabismus verticalis.
s. divergens: (b) дивергиращ стра-
бизъм — раздалечаващо се кривоглед
ство, когато кривогледото око е откло
нено или се отклонява навън, (г) расхо
дящееся косоглазие, (е) external squint,
divergent squint, exotropia, divergent
strabismus, (f) strabisme divergent, (d)
Auswärtsschielen.
s. paralyticus : (b) паралитичен стра-
бизъм — паралитично кривогледство ;
развива се при парализа на отделни или
на група външни мускули на окото,
респ. на техните нерви, ( г) паралити
ческое косоглазие, (е) paralytic strabis
mus, paralytic heterotropia, (f) strabisme
paralytique, (d) Lämungsschielen, id.
s. sursum vergens [sursum нагоре,
vergere наклонен съм, наведен съм] :
виж при strabismus verticalis.
s* verticalis : (b) вертикален страби-
зъм — кривогледство, при което криво
гледото око се отклонява надолу (s. d e
orsum vergens) или нагоре ^s. sursum
verg ens); рядка форма, (г) вертикалное
косоглазие, (е) vertical squint (strabis
mus sursum vergens and strabismus de
orsum vergens), (f) strabisme vertical
(strabisme sursumvergent et strabisme
déorsumvergent). (d) id. (Aufwärtsschie
len und Abwärtsschielen),
strangulatio, -onis, / [strangulare удуш-
вам, задушвам, от агр ар с^ strangale
връв, примка, бесилка] : (b) странгула-
ция : 1. задушване чрез притискане на
дихателните пътища в областта на
шията (constringere gulam =„стягам гър
лото“) ; бива три вида : обесване (per sus
pensionem), загърляне (per strangulatio-
strangulatus
508
Streptococcus
nem) и удушване (interprimëre fauces);
в първите два случая притискането на
дихателните пътища става чрез пристя
гане на шията с въже или с подобни
на въже предмети, а при удушването
това става с ръка ; 2. вътрешно притис
кане, прищипваие, приклещване, напр.
странгулационен илеус (виж при ileus),
(г) странгуляция: 1. удавление петлей,
повешение, удушение ; 2. ущемление.
(e) strangulation: 1. hanging, throttling,
garrotting ; 2. strangulation (of intestine).
(f) 1. pendaison, strangulation (étrangle
ment par un neud), strangulation à la
main (étranglement); 2. étranglement (in
testinal). (d) Strangulation: 1. Erhängen,
Erdrosselung, Erwürgung; 2. innere Ein
klemmung (Darmeinklemmung).
strangulatus, -a, -um [pp. от "strangulare
t ] : задушен, удушен (виж strangula
tio), напр. s. laqueo (laqueus въже с прим
ка] - * обесен.
stranguria, -ае, / [ox^youpix, от
отраве stranx, strangos, капка -h oîpov
u ron урина] : (b) странгурия — затруд
нено, протичащо с напъни (tenesmus*),
болезнено уриниране на капки, изтичане
на урината капка по капка, при заболя
ване на пикочния мехур (цистит, тубер
кулоза, рак), възпаление на пикочния
канал, заболяване на простатата, (г)
странгурия. (е) strangury, (f) strangurie.
(d) Strangurie, Harnzwang, Harnstrenge,
schmerzhaftes Harnträufeln.
stratum, -i, n (pl strata) [=-- покривка, от
sternere, pp. stratus, постилам, разпро
стирам] : (b) пласт, слой — един от
слоевете на диференцирана тъкан, (г)
пласт, слой (е) layer, (f) couche, id. (d)
Schicht, Schichtenlage, Lage.
s. germinativum (Malpighii) (BNA,
INA) : (b) производният или Малпигиев
слой на епидермиса ; състои се от s. ba
sale (PNA) — основен слой, състоящ ce
от един ред поставени отвесно върху
папиларния слой цилиндрични клетки,
разположени една до друга като дъските
на дъсчена ограда, и s. spinosum
(PNA) — бодлив слой, състоящ се от
4—8 реда многостранни клетки, нами
ращ се над s. basale; над s. spinosum
се намира s. granulosum (зърнест слой),
над него — s. lucidum (блестящ слой) и
после s. corneum (рогов слой), най-гор-
ният слой на кожата, ( г) мальпигиев
слой эпидермиса, (е) Malpighian layer,
Malpighian rete, (f) couche germinative,
couche de Malpighi, (d) Keimschicht,
Malpighische Schicht, (syn) rete Mal
pighii.
strepitus uterinus [strepitas, -us, шум,
трясък] : фучащият шум, който при аус-
култиране се чува от двете страни на
матката от около IV месец на бремен
ността всл. на по-силното васкуларизн-
ране (разширяване на кръвоносните съ
дове) на матката (Hcgar) ; признак на
бременност.
streptobacillosis venerea : —►ulcus molle.
streptococcia,
- ае, / : стрептококова ин
фекция на кожата, виж streptodermia.
Streptococcus,
- i, ni (p l Streptococci)
[oTpeictôç streptos извит ; огърлица
чох-xoç kokkos зърно, кокпчка] : (b)
стрептокок, верижен кок ; стрептококите
са Грам-положителни коки (виж coccus)
или двойки от полусфери, подредени в
къси или дълги вериги, факултативно
анаеробни, необразуващм
спори,
(г)
стрептококк, цепочечный кокк, ( е) id.
(f) streptocoque, (d) Streptokokkus (pl
Streptokokken).
S. faecalis sive ovalis = Enterococ
cus : (b) фекален стрептокок, ентеро-
кок — нормален обитател на червата, но
се среща почти винаги и в устата на
човека, причинител на възпаление на де
белите черва, перитонит, пиелит, сепсис,
зъбен кариес, зъбни грануломи и др.
(г) энтерококк, (е) id.. Enterococcus, (f)
entérocoque, (d) Enterokokkus (pl Ente-
rokokken).
S. haemolyticus : —► Streptococcus
pyogenes sive haemolyticus.
S. m itior: —►Streptococcus viridans.
S. pyogenes sive haemolyticus: (b)
пиогенен, гноероден, хемолитичен стреп
токок — твърде разпространен в приро
дата, причинител на обши инфекции и
разнородни възпалителни процеси от
общ и местен характер : сепсис (особено
пуерперален), скарлатина (?), вторични
и смесени инфекции (при дифтерия и
пр.), кожни заболявания (еризипел, пана-
рициум, флегмони, impetigo4' contagiosa),
ангини, зъбни грануломи и др. (г)гное
родный (и л и пиогенный) стрептококк,
гемолитический стрептокококк. (е) id..
Streptococcus pyogenes haemolyticus, (f)
streptocoque hémolytique, (d) id. (syn)
Streptococcus pyogenes haemolyticus.
S.viridans sive mitior: (b) зеленеещ
стрептокок — главен причинител на en
docarditis* lenta ; стрептококи от този
streptodermîa
509
strictura
тип (S. salivarius, групата зеленеещи
стрептококи, която обединява S. v iridans
и S. faecalis = Enterococcus) наред със
S. pyogenes вземат участие при възник
ването на ангините, зъбния кариес и зъб
ните грануломи, (г) зеленый стрепто
кокк. (е) id. (!) id. (d) id.
streptodermîa, -ae, / [отретст^ | + Ьщах
derma кожа] : (b) стрептодермия — за
боляване на кожата, причинено от стреп
тококи, като impetigo* contagiosa и др.
(г) стрептодермия. (e) streptodermatitis.
(!) dermatite streptococcique. (d) Strepto
dermie. (sy n) streptodermitis, strepto-
coccia.
streptodermitis,
- tidis, / : -► streptoder-
mia.
Streptomycinum , -i, n [атретсто^ * -fiiûxijç
m ykes гъба] : (b) стрептомицин - анти-
биотично вещество (виж antibiotica), по
лучено от Streptomyces griseus от гру
пата ма актиномипетите) ; активен е спря
мо туберкулозния бацил и голям брой
Грам-положителни и Грам-отринателни
бактерии, (г) стрептомицин, (е) strepto
mycin. (f) streptomycine, (d) Strepto
myzin.
stria, -ae, / (/?/ striae) [»канал, бразда]:
(b) стрия — ивица, черта, бразда, линия,
различаваща се по цвят, структура,
хлътналост или издигнатост от тъканта,
в която се намира ; виж по-долу striae,
(г) полоса, черта, линия, (е) id., stripe,
streak, band, line. (!) strie, ligne, ver-
geture. (d) Streifen, Linie, id.
striae, -arum, f\pl : stria.
s. atrophicae : —►striae cutis (disten-
sae).
s. cutis (distensae) sive striae atro
phicae [distensus разтегнат, разширен] :
(b) стрии на кожата от разтягане, атро-
фични стрии — подобни на ивици или
на петна ограничени атрофии на кожата
всл. на разкъсване на еластичните й
влакна по онези места, гдето тя е изло
жена на по-силно разтягане, напр. по
гръдните жлези и особено по корема
при бременност (s. gravidarum, виж по-
долу), при асцит, оток, натрупване на
тлъстини, освен това хормонално (при
болестта на Иценко-Cushing*) ; пресните
са червеникави или тъмно пигментирани,
а по-старите — сикавсбели. (г) полосы
на коже от растяжения, атрофические
полосы, (е) striae cutis distensae, striae
atrophicae. (!) stries atrophiques verge-
tures (linéaires), (d) id., Peitschenhiebnar
ben.
s. gravidarum : (b) стрии на кожата
на корема у бременни (виж по-горе), ( г)
полосы на коже живота при беремен
ности. (е) id. (!) stries de la grossesse,
vergetures de la grossesse, (d) Schwan
gerschaftsstreifen.
stria ris,
- e, striatalis,
- e [stria ивица] :
(b) стриарен — отнасящ се до corpus*
striatum ; стрио-палидарна или екстра-
пирамидна система (systema striopal-
lidare sive extrapyramidale): съставена е
от palaeostriatum, който се представлява
от globus* pallidus (pallidum), substantia
nigra и др., и от neostriatum (накратко
означаван като striatum в по-тесен смисъл
и противопоставян на p allidum ), който
обхваща nucleus* caudatus и putamen*
на nucleus lentiformis ; при увреждане
на тази система се развива стрио-пали-
дарен или екстрапирамиден синдром
(syndromum striopallidare sive extrapyra
midale) в две форми : хнпокинетнчен-
хипертоничен синдром (палидарен син
дром) всл. на заболяване на pallidum с
намалена двигателност (хипокинезии) и
повишен мускулен тонус (внж p arkinso
nismus) и хиперкинетичен-хипо гоничен
синдром всл. на заболяване на (neo-stria
tum с повишена двигателност и намален
мускулен тонус под формата на хореа-
тични, атетозни, миоклонични и пр. дви
жения (виж chorea, athetosis), (г) отно
сящийся к полосатому телу (corpus
striatum), (е) striatal, (f) se référant au
corps strié, (d) striär, das Corpus striatum
betreffend.
striatum : съкр. означение за corpus*
striatum.
striatus, -a, -um [pp. от striare разбраздя-
вам] : (b) ивицест, на ивици, набразден,
характеризиращ се със striae*, напр.
corpus* striatum, (г) полосатый, (e) striate,
striated, striped, streaky, (f) strié, (d)
gestreift, mit Streifen versehen.
strictura, -ae, / [= стягане, от string ere,
pp. strictus, стягам] : (b) стриктура —
по-силно ограничено стеснение на канал
или на тръбест орган всл. на ръбци,
напр. на хранопровода от изгаряне, на
пикочния канал след гонорея и пр. ; съ
ществуват и еластични структури, (г)
стриктура, сужение, (е) stricture, circum
scribed narrowing, (f) stricture, rétrécis
sement. (d) Striktur, Verengerung.
struma
stridor
510
stridor, *oris,
т[ stridëreсъскам, свистя] :
стридор — свиркане, свистене, писклив
шум, виж respiratio stridulosa.
stridulosus, stridorosus, -a, -um [ t ]: (b)
стридулозен — свиркащ, свистящ, със
кащ, шипящ, писклив, напр. respiratio41
stridulosa. (г) свистящий, шипящий, (е)
stridulous. (f) striduleiix, stridoreux. (d)
zischend, kreischend, (syn) stridulus,
stridulus, -a, -um [ \ ]:
stridulosus.
Stroganovi methodus [В. В . Строганое,
рус. лекар, 1857— 1938] : (b) метод на
Строганов
метод на консервативно
лечение на еклампсията чрез наркотици
(оригинално по автора с морфин-хлорал-
хидрат). (г) метод Строганова, (e) Stro-
ganov’s method, (f) méthode de Stroga-
nov. (d) Stroganov-Verfahren, Stroganov-
sches Schema.
strom a, -atis, n [атрюрадюшек, постелка]:
(b) строма
основа, скелет, основна
тъкан, поддържащата или опорната струк
тура на един орган, наир, съединнтел-
нотъканният скелет на жлезистите органи,
туморите и др. ; срв. parenchyma, (г)
строма, основа, остов (органов), (е) id.,
framework, (f) id., trame d ’un tissu, (d)
Gerüst, Grundgerüst, Grundgewebe, id.
strophulus, -i, m [oxpôyoç strophos въже,
колан, плетено нещо, от отрёфш strep ho
въртя, обръщам] : (b) строфулус — хро
нична, доста честа дерматоза у кърмаче
тата и малките деца, протичаща със
силно сърбящи папуло-уртикариални и
отчасти везикуло-пустулозни обривни
единици, големи от главичка на карфица
до лещено зърно, локализирани най-вече
по туловището и горните крайници ;
алергична реакция на кожата (главно
хранителни алергени), ( г) детская поче
суха, детская крапивница, строфулус. ( е)
id., red gum, gum rash, (f) id. (d) id. (syn)
prurigo simplex acuta (infantum), urticaria
papulosa infant(i)um, lichen urticatus.
s. adultorum : ->■ prurigo simplex
acuta adultorum.
structura,
-ae, / [struere, pp. structus,
натрупвам едно върху друго, строя] :
(Ь) ' структура — строеж, устройство,
фино (анатомично) образувание, (г) строе
ние, устройство, структура, (е) structu re,
(f) structure, (d) Struktur, Bau.
strum a, -ae, / [--= скрофулозен тумор, де
бела шия, от struère ] ]: (b) струма :
1. гуша — уголемяване на щитовидната
жлеза (glandula* thyreoidea), което не ce
дължи на възпалителни процеси или на
новообразувание, а на Йодов недостиг в
окръжаващата природа, в местните хра
нителни продукти ; наблюдава се енде
мично в някои области, по-специално в
планински райони, и спорадично на р аз
лични други места ; според преоблада
ващото разрастване на клетките, на съе
динителната тъкан или на кръвоносните
съдове различаваме s. m ollis, s. fibrosa,
s. vasculosa ; 2. в англ. и фр. литера
т ура означава също скрофулоза. (г) зоб,
струма, (е) 1. goitre, goiter, id., broncho
cèle, Derbyshire neck ; 2. scrofula, (f)
1. goitre; 2. strume, scrofule, (d) Kropf,
id.
s. basedowiana: типичната за Базе
дова болеет гуша ; развива се от нормална
щитовидна жлеза и се характеризира с
дифузно увеличаване на жлезата (която
има възтвърда консистенция), разшире
ние на кръвоносните съдове и разраст
ване на жлезистата тъкан (намаление на
фоликулите и разрастване на епителните
клетки).
s. basedowificata: (b) базедовпфици-
рана струма: 1. токсична гуш а: развива
се ог съществуваща гуша, най-вече аде-
номна (описаните при s. basedowiana
изменения се срещат на отделни места),
тиреоиден аденом, тиреотоксичен аденом;
2. обикновена гуша, към която едва по-
късно се прибавят симптоми на Базедова
болест и съответни хистологични изме
нения. (г) 1. токсическая аденома щито
видной железы ; 2. присоединение базе
довых симптомов к простому зобу, ( е)
1. Basedowified goitre, toxic goitre, thy
roid adenoma, (f) 1. goitre basedowifié,
goitre toxique, adénome thyroïdien, adé
nome thyrotoxique. (d) 1. toxische Stru
ma, thyreotoxische Struma ; 2. id. (syn)
struma toxica, adenoma thyreoideum, ade
noma thyreotoxicum, adenoma malignum.
s. colloïdes: (b) колоидна струма —
форма на гуша, при която съдържанието
на фоликулите нараства много, причиня
вайки атрофия на епитела, така че ж е-
латинозната материя преобладава в у ве
личената жлеза ; s. colloïdes nodosa —
възлеста колоидна струма, най-честата
форма на гуша. (г) коллоидный зоб. (е)
colloid goitre, (f) goitre colloïde, (d)
Kolloidkropf.
s. cystica: (b) кистозна струма —
гуша с образуване на кисти, (г) кистоз
ный зоб. (е) cystic goitre, bronchocèle,
(f) goitre kystique, (d) Balgkropf.
struma
511
subaciditas
s. diffusa: (b) дифузна струма —
гуша, при която разрастването на щито
видната жлеза е равномерно, жлезата е
общо увеличена, формата отчасти запа
зена за разлика от s. nodosa и тиреоид-
ния аденом, ( г) диффузный зоб. ( е) dif
fuse goitre, (f) goitre diffus, (d) id.
s. exophthalmica : -►Basedowi mor
bus.
s. m aligna : (b) злокачествена струма—
злокачествено новообразувание на щито
видната жлеза (карцином, сарком), (г)
злокачественная опухоль щитовидной
железы, (е) id. (f) goitre malin, (d) id.
s. nodosa : (b) нодозна струма — въз
леста гуша : увеличение на щитовидната
жлеза, дължащо се на развитието на
един или повече инкапсулирани в жле
зата аденоми. (г) узловатый зоб. (е)
adenomatous goitre, (f) goitre nodulaire,
(d) id., Knotenkropf.
s. retrosternalis sive substernalis : (b)
ретроаернална струма — задгръдна
гуша : гуша, простираща се надолу зад
гръдната кост (зад manubrium sterni),
разрастване главно на долната част на
истмуса на жлезата, (г) загрудинный
зоб. (е) substernal goitre, (f) goitre rétro
sternal. (d) id., retrosternaler Kropf,
strumectomia, -ae, / [struma* H-
ektome изрязване] : (b) 1. струмектомия —
оперативно отстраняване на цяла гуша
или на част от нея ; срв. thyreoidectomia ;
2. в англ, и dp. литература означава
също екстирпация на скрофулозна жле
за. (г) струмэктомия. (е) 1-2. struniectomy.
(f) 1-2. strumectomie. (d) Struinektoinie.
strumiprivus,
-a,
-urn [struma* 4-privus
лишен] : (b) струмипривен — произлязъл
всл. на отстраняването на гуша, напр.
cachexia* strum ipriva. (г) происходящий
вследствие удаления зоба, (e) strumipri-
vic, strumiprivous. (f) strumiprive. (d)
strumipriv.
strumitis, fidis, / [struma* + -itis -= въз
паление] : (b) струмит — възпаление на
струмозно увеличена щитовидна жлеза,
възпаление на гуша ; срв. thyreoiditis,
(г) воспаление зобной железы, ( е) id.
(f) strumite. (d) id., Kropfentzündung,
strumosus, -a
- um [struma*]: (b) 1. стру-
мозен — отнасящ се до струма, гушав ;
2. в англ. и фр. литература означава
също скрофулозен. (г) зобный, (е) stru
mous : 1. goitrous; 2. scrofulous, (f)
1. goitreux ; 2. strumeux, scrofuleux, (d)
1. kropfig, strumös.
strychnismus,
strychninismus,
-i, ni
[strychninum стрихнин + -ismus*] : (b)
стрихнизъм — остро отравяне със стрих
нин или със семената (semen Strychni)
на растението Strychnos nux vomica :
клонични, по-късно тетанични гърчове с
opisthotonus*, стиснати челюсти и сви
ване на ръцете в юмруци, евент. смърт
от тоничен гърч на дихателната муску
латура. (г) отравление стрихнином, ( е)
strychninism, strychnism, strychnine poi
soning. (f) strychnisme, (d) Strychninver-
giftung, id.
stupor,
- o ris, m [ — вцепененост, непо
движност, от stu p ere стоя неподвижен,
замирам] : (b) ступор — двигателно вце
пеняване, двигателна потиснатост : пълна
неподвижност и безчувственост, без за
губа на съзнанието ; такива болни често
лежат в продължение на седмици и ме
сеци в леглото без промяна на положе
нието, не отговаряйки на въпроси и от
казвайки понякога приемане на храна ;
при кататония, меланхолната фаза на
маниакално-депресивната психоза и др.
(г) ступор,состояние оцепенения, остол
бенение. ^е) id. (f) stupeur, (d) id., be
wegungsloser Zustand,
stuprum, -i, n [ = безчестно, блудство] :
(b) изнасилване, обезчестяване. (г) изна
силование, (е) rape, ravishment, violation,
stupration, id. (f) viol, (d) Notzucht,
Vergewaltigung, gevaltsamer Beischlaf,
sexuelle Schändung,
styli, -orum, mjpl
stylus,
styloideus,
-a,
- um, styloides, gen.
-is
faxùXoç stylos стълб, колона -f
-eî$?)s
eides подобен] : (b) шиловидсн. (г) ши
ловидный. (е) styloid, styliform, peg
shaped. (f) styloïde. (d) griffelförmig,
styloid.
stylus, -i, m : -►stilus,
stypsis, -is, / [отбере» stypho имам стипчи-
ви свойства, свивам, стягам]: стягане,
свиване ; кръвоспиране, виж haem osta
sis (1).
styptica (remedia), n\pl ft]: 1- adstringeri-
tia:,:, antidiarrhoica* ; 2. haemostyptica
haemostatica*.
sub (praep. cum accus, et abi.) : (b) иод.
(r) под. (e) under, (f) sous, (d) unter,
sub- : представка, означаваща под, от до луr
приблизително, по-малко, по-слаба
степен.
subaciditas, -atis, / \sub-* под -|- acidum
киселина]: (b) субацидитет — намаля
ване на степента на киселинност в сто-
subacutus
512
subjectivus
маха, когато киселинността на стомашния
сок при титриране е значително под
нормата, особено на свободната солна
киселина ; нормацидитет имаме при тит-
рационни числа 2 0 —40 за свободната и
30—60 за общата киселинност; симптом
при различни стомашни болести, осо
бено при хроничен гастрит, ( г) понижен
ная кислотность желудочного сока. (е)
hypochlorhydria, hypohydrochloria, gast
ric siibacidity, gastric hypoacidity, (f)
hypochlorhydrie. (d) Subazidität (des
Magensaftes), Hypoazidität, (sy n) hyp(o)-
aciditas, hypochlorhydria.
subacutus»
-a,
-um [sub- ]
- f acutus
остьр]: (b) субакутен - подостър, про
тичащ не съвсем остро или хронично,
протичащ по-малко бурно, между остър
и хроничен (за болест), (г) подострый,
(е) subacute, (f) subaigu, (d) subakut.
subarachnoidealis, -e (PNA)=subarachnoi-
dalis (BNA): (b) субарахноидален, суб-
арахноиден
разположен под arachno
id ea 55; за субярахноидално пространство
ниж cavum subarachnoideale. (г) подпа-
утинный. (е) subarachnoid, (f) sous-
arachnoïdien. (d) id.,
Subarachnoidal- .
subclavius» -a, um [sub под -f clavicula
ключица] : разположен под ключицата,
подключичен, напр. arteria4** subclavia ;
син. infraclavicularis.
subcompensatio -onis, / : ->■incompensatio.
subcorticalis» -e [sh& j -f cortex кора]:
(b) субкортикален — разположен под
мозъчната кора, иодкоров. (г) подкорко
вый. (е) subcortical, (f) sous-cortical, (d)
subkortikal.
subcostalis» -e
[ -f costa ребро]
infracostalis.
subcutaneus» -a
-um [|J: (b) субкута-
нен — под кожата, подкожен, напр.
подкожна инжекция, инфузия и др. ( г)
подкожный, (е) hypodermic, subcutaneous,
hypodermatic, subdermic. (f) hypodermi
que, sous-cutané, (d) subkutan, unter
die/der Haut, (syn) hypodermicus.
subcutis» -is, / ]sub под + cu tis кожа] : (b)
субкутис — подкожен слой, намиращият
се под дермата слой : допълнителен съ-
единителнотъканен слой, (обикновено) ро-
хав, повече или по-малко богат на тлъ-
стина, състоящ се от колагенни и ела
стични влакна, представляващи непосред
ствено продължение от влакната на ре-
тикуларния слой ; съдържа кръвоносни
съдове, нервни влакна и нервни оконча
ния ; виж integumentum commune и
corium, (г) гиподерма, подкожная клет
чатка. (е) subcutaneous tissue, subcuta
neous connective tissue, id. (!) tussu
conjonctif sous-cutané, (d) Unterhautzell
gewebe, Unterhautbindegewebe, Subku-
tis. (syn) tela subcutanea, hypoderma.
subdelirium , -ii, n [,sub-* под + delirium] :
(b) субделир — слабо изразен или не
продължителен, абортивен делир (при
трескаво болни, симптоматични психози),
(г) слабо выраженный бред, непродол
жительный бред, (е) id. (!) subdélire,
(d) id.
subdiaphragmaticus, -a,
-um [sm&- f +
diaphragma*] : subphrenicus,
subduralis» -c[swfc- f + dura*mater] : (b)
субдурален — разположен под твърдата
мозъчна обвивка, между dura* mater и
arachnoidea* (или в последната) ; за суб-
дурално пространство виж cavum su b
durale. (г) субдуральный, (е) subdural.
(О sous-duremérien. (d) subdural,
su bîebrilis, -e [su&-* под, по-слаба степен
- f febris треска] : (Ь) субфебрилен — с
леко повишена температура, леко феб-
рилен ; субфебрилна
температура е
37,1—38°С аксиларно; виж също ther-
mometria. ( г) субфебрильный, подлихо
радочный. (е) subfebrile, slightly feve
rish. (!) subfébrile, (d) subfebril,
sub ünem: на края, напр. s. f. vitae —
на края на живота.
subicterus, -i, т [sub- î
-f- icterus*] : (b)
субиктер — най-лека степен жълтеница,
с жълтеникаво оцветяване само на
conjunctiva* bulbi, (г) субиктерус, жел-
тушность. (е) id. (!) subictère, (d) Sub-
ikterus.
subileus, -i, ni [sub- |
- f ileus*]: субиле-
yc — започващ, непълен ileus*,
subinvolutio uteri [sub- f + involutio*] :
(b) субинволюция на матката
недо
статъчно обратно развитие на матката
след раждане, (г) недостаточное обрат
ное развитие матки после родов, (е)
subinvolution of the uterus. (!) subin
volution utérine. (d) id.
subitus, -a
- um : (b) внезапен, ненадеен,
неочакван, напр. mors* subita, (г) вне
запный, неожиданный, (е) sudden, (f)
subit, soudain, (d) plötzlich, unvermutet,
subjectivus,
-a
- um [sub-jicëre, pp. sub
jectus, подхвърлям, подчинявам] : (b)
субективен, личен, съществуващ само за
дадено лице, чувствуван само от болния
и неочевиден за друг, за лекаря, напр.
известни симптоми (болки и пр.). (г)
subleukaemia
513
subscriptio
субъективный, личный, (e) subjective,
(f) subjectif, (d) subjektiv.
subleukaemia, -ae, / [sub*- под + leukae
mia*] : (b) сублевкемия — левкемия с
по-ниски или даже под нормата числа
на левкоцитите, но с незрели левкоцити
в периферната кръв ; касае се за започ
ваща хронична левкемия или за относи
телно злокачествени форми със заплаш
ващ преход в остра левкемия ; срв.
leukaemia, (г) сублейкемия. (е) subleuk-
(a) enm . (f) subleucémie. (d) Subleuk-
amie.
subîimatio, -onis, / [sublimis*] : (b) субли
мация, сублимиране - дестилация, при
която някои твърди тела при загряване
преминават направо във въздухообразно
състояние, без да се втечняват, и при
охлаждане наново се превръщат в твърди
тела, напр. sulfur sublimatum, (г) воз
гонка, сублимация, (е) sublimation, (f)
sublimation, (d) Sublimation.
sublimis,
- е | ^ висок, издигнат високо,
възвишен, от sub 4, + limen праг, гра
ница] : (Ь) сублимен — на върха, на
повърхността, повърхностно разположен,
повърхностен ; виж superficialis, (г) по
верхностно лежащий, поверхностный, ( е)
at the top. on the surface, superficial,
(f) superficiel, (d) oberflächlich.
sublingualis, -e [sub под + lingua език] :
(b) сублингвален
измиращ се под
езика, подезичен, напр. glandula* sublin
gualis. (г) подъязычный, (e) sublingual,
(f) sublingual, (d) sublingual, Unterzun
gen-.
subluxatio, -onis, / [sub |
luxatio*|:
(b) сублуксаяия
непълно изкълчване,
ири което ставните краища останат от
части в съприкосновение; срв. luxatio
(1). ( г) подвывих, неполный вывих, (е)
subluxation, semiiuxation, partial disloca
tion. (f) subluxation. (d) id., unvollstän
dige Verrenkung, (syn) luxatio incom
pleta.
subm andibularis, -e [s«/; t + mandibula
долна челюст] : (b) субмандибул арен -
намиращ се под долната челюст, подче-
люстен. (г) подчелюстной, (е) submandi
bular. inframandibular, siibmaxillary, in-
framaxillary. (f) sous-maxillaire. (d) sub
mandibular, Unterkiefer-, ( sy n) inframnn-
dibularis.
submaxillaris, -e [s«f; f -f maxilla горна
челюст] ; буквално значи намиращ се
под горната челюст, обикновено се упо
требява обаче неправилно за намиращ се
под долната челюст (за regio submandi
bularis), подчелюстен ; син. inframaxil-
laris,
submersio, -onis, / [sub-tnergère, pp. sub
mersus, потопявам, потъвам] : (b) I. по
топяване, потапяне ; 2. удавяне, виж
mors per submersionem, (г) 1. погру
жение ; 2. утопление, (е) 1. submergence ;
2. drowning, (f) 1-2. submersion, (d)
1. Eintauchen; 2. Ertränkung.
s. voluntaria: самоудавяне; син. sui-
cidium* per submersionem.
submucosa, -ae, / [snfc под -f mucosa*1]:
субмукоза, подлигавица, подслизест слой,
виж tela submucosa.
submucosus» -a, -um [ f ] : (b) субмуко-
зен — намиращ се под лигавицата, извън
tunica* muscularis, подлигавичен. (г)
подслизистый, (е) submucous, (f) sous-
muqueux. (d) stibmukös.
suboccipitalis» -е [sub | -f occiput тил] :
(b) субокципитален -нам ир ащ се под тила
или под тилната кост ; за субокципнтална
пункция виж punctio suboccipitalis, (г)
подзатылочный, (e) suboccipital, (f) sous-
occipital. (d) subokzipital.
subperiostalis» -e [sub f -f periosteum*] :
(b) субпериостален — разположен под
периоста, (г) поднадкостничный, (е)
subperiosteal, (f) sous-périostc. (d) su b
periostal.
subperîtonealis, -e [sub f -{•• peritoneum*] :
(b) субперитонеален — намиращ се под
перитонеума, в смисъл извън коремната
кухина ; по-правилно retroperitonealis*
или extraperitonealis*, (г) подбрюшин-
ный. (е) subperitoneal, (f) sous-péritoneal.
(d) subperitoneal.
subphrenicus» -a, -um [sm&| -f- сррУ/v phren
диафрагма] ; (b) субфрепичен, субдиа-
фрагмален — разположен под диафраг
мата, поддиафрагмен, напр. ab scessus*
subphrenicus, (г) поддиафрагмальный.
(e) siibdiaphragniatic, subplirenic. (f)
sous-diaphragmatique, (d) subphrenisch,
subdiaphragmatiscli. (syn) subdiaphrag-
maticus.
subscapularis» -e [sub t + scapula*| ; (b)
субскапулареи — разположен под лопат
ката, подлопатков, подлопатъчен. (г)
подлопаточный, (е) subscapular, infrasca
pular. (f) sous-scapulaire, (d) id., Unter-
sciiulterblatt- .
(sy n) infrascapularis.
subscriptio, - o n is,/[~ подпис, обяснител-
на бележка, от subscribere, pp. subscrip
t u s , пиша под нещо, подписвам, отбе
лязвам] ; (b) субскрипция — частта от
33 Медицинска терминология
subserosus
514
succus
рецептата, в която са определени формата
на лекарството и манипулациите (пилю
ли, прах, разтвор и пр.), които аптека
рят трябва да извърши, за да бъде из
пълнена предписаната рецепта, предшест
вувано от думата misce, обикновено със
съкращението „М.“, напр. М . / . pulv.t
D. t . dos. No X . (г) часть рецепта, содер
жащая указания, как приготовлять ле
карство. (е) subscription, (f) id. (d) id.
subserosus, -a, -um [sub под+ serosa*] :(b)
субсерозен — намиращ се под серозна
ципа. (г) подсерозный, (e) subserous. (f)
sous-séreux. (d) subserös,
substantia, -ae, / [= битие, същност, от
su b sta re съм в наличност, съществувам] :
(b) субстанция — вещество, материя,
материал, ( г) субстанция, вещество, ма
терия. (е) substance, (f) substance, ma
tière. (d) Substanz, Stoff.
s. adamantina (BNA, INA) = ename
lum (PNA) [adamantus твърд като сто
мана, от dt8oc|iaç, - ocvtoç adamas, - antos,
твъ рд метал] : (b) емайл, глеч, която
покрива дентина в областта на коронката
на зъба. (Г) эмаль (коронки зуба), (е)
enamel. (f) émail. (d) Zahnschmelz,
s. cinerea:
su bstantia grisea,
s. corticalis (BNA, INA) : кортикално
вещество — кора, к’орово вещество
(иапр. на главния мозък, на шдбъбрека
и пр.), виж cortex (PNA).
s. eburnea (BNA, INAJT-* dentinum
(PNA).
s. grisea: (b) сиво мозъчно ^веще
ство — онази част от централната нерв
на система, която съдържа ганглийните
или нервни клетки, на които веществото
дължи и своя цвят ; в бялото вещество
(s. alba) на ix. н. с. се намират само из
растъците на нервните клетки, ( г) серое
вещество (мозга), (е) gray substance (of
cortex), (f) substance grise (du cortex),
(d) id. (syn) substantia cinerea.
s. ossea (demis) (BNA, INA):
ce
mentum (PNA).
s. spongiosa [spongia гъба] : (b) гъ
бесто вещество — вътрешната, подобна
на гъба порозна маса на костите, (г)
губчатое вещество, (е) spongy substance,
(f) tissu spongieux, (d) Spongiosa, id.
(syn) spongiosa.
substitutio, -onis, f [substituere, pp. sub
stitutu s, замествам, поставям вместо ня
кого] : (b) субституция — заместване на
един или повече атоми от един елемент
[ в едно съединение с еквивалентно чис
ло атоми от друг елемент ; субститу-
ционна терапия — заместително ле
чение : прилагане на органни препарати,
хормони, електролити и др. при липсва
ща или недостатъчна дейност на жлезите
с вътрешна секреция, напр. препарати
от полови хормони, инсулин, ( г) замеще
ние. (е) substitution, (f) substitution, (d)
Substitution.
subt.: subtilis* — ситен; съкр. в рецепти„
subtilis, -e \sub под + tela тъкан, паяжи
на, т. е. изтъкан фино] : (Ь) тънък, не-
“ жен, фин, ситен, (г) тонкий, нежный,
мелкий, (е) subtile, subtle, slender, fine,
(f) subtil. (d) dünn, zart, fein,
subungualis, -e [sub | -f unguis нокът] :
(b) субунгвален — разположен под но
кътя, поднокътен. (Г) модногтевой. ( е)
subungual, siibungtiial, hyponychial. (f)
sous-unguéal, (d) subungual,
succedaneus, -a,
- u m [suc-cedëre идвам?
след, следвам] : (b) идващ след, следващ
един след друг, последващ, напр. caput*
succedaneum, (г) следующий, последую
щий. (е) following after, (f) suivant, (d)
nachfolgend, aufeinanderfolgend,
succenturiatus, -a, -um [pp. от suc-centu-
riare замествам] : (b) заместваш, допъл
нителен, придатъчен, добавъчен, напр.
placenta* succenturiata, (г) замещающий,
'"^дополнительный, придаточный, добавоч
ный. (е) succenturiate, substituting, ac
cessory. (!) succenturié, accessoire. (d>
untergeordnet, zusätzlich, Neben-,
succulentus, -a, -um [succus-] : (b) суку-
леитеи — сочен, едематизиран, отекъл.
(г) сочный, отечный, (e) succulent, juicy,
(f) succulent, (d) suk(k)ulent, succulent,
saftig, ödematös.
succus, -i, m (pl succi) [неправилен начин
на писане на sucus] : (b) сок. (г) сок.
(e) juice. (!) suc. (d) Saft.
s. duodenalis: (b) дуоденален сок —
сок в дванадесетопръстното черво, смес
от стомашен и панкреатичен сок, жлъчка
и дуоденален секрет; съдържа между
другото холестерин, билирубин, жлъчни
киселини, трипсин, ерепсин (с разл агащ о
действие върху белтъка), амилаза (диа
стаза) и разлагащи мазнините ферменти,
(г) дуоденальный сок. (е) duodenal juice.
(f) suc duodénai. (d) Duodenalsaft.
s. entericus : - * succus intestinalis.
s. gastricus : (b) стомашен сок ; съ-
държа главно фермента пепсин (разлагащ
Q белтъчините), солна киселина (около
0,5% свободна солна киселина), освен
succussio
515
sulcidium
това химозин (съсирващ млякото), малко
липаза и др. (г) желудочный сок, пище
варительный сок. (е) gastric juice, (f)
suc gastrique, (d) Magensaft.
s. intestinalis sive entericus: (b)
чревен сок — секретът на лигавицата на
червата, особено на glandulae* intesti
nales. (г) кишечный сок. (е) intestinal
juice. (»> suc intestinal, (d) Darmsaft,
succussio, -onis, / (b) разтърсване, раз-
друсване, сътресение, виж по-долу. (г)
сотрясение, (е) succussion, (f) succussion,
(d) Aufschütteln, Schütteln.
s. Hippokratis : (b) сукусия на Хи-
пократ — разклащане на тялото на
болния за констатиране на плискане, ако
има течност и въздух в плевралното
пространство (при серо- или пиопневмо-
торакс), в голяма каверна, в стомаха (при
дилатация) и др.; също самото плискане.
(г) суккуссио Гиппократа, ( е) Hippocratic
succussion, (f) succussion hippocratique,
fluctuation thoracique, (d) id.
s. renalis sive renis : виж при Pas-
ternackii symptoma.
•sucus, -i, m :
succus.
.sudamina, -orum, nlpl [sudare потя ce,
изпотявам ce] : —► miliaria, m iliaria
crystallina.
•
sudatio, -onis, / [ t ] * (b) потене, (г) поте
ние. (e) sweating, perspiring, perspira
tion. sudation. (О sudation. (d) Schwi
tzen.
s. nocturna : виж при sudor nocturnus.
-Sudecki morbus sive syndromum [P. И.
M. Sudeck, герм, хирург, 1866—1938] :
(b) болеет или синдром на Зудек —
остра костна атрофия на крайниците (на
карпална или тарзалиа кост и др.), обик
новено всл. на травми или възпаление,
(г) синдром Зудека, острая костная ат
рофия Зудекя. (е) Sudeck’s disease, (f)
maladie de Sudeck. (d) Sudecksches Syn
drom, Sudeck-Atrophie,
sudor, -oris, ni \sudare потя ce ; на гр.
tôpobç hidros] : (b) пот — секрецията на
потните жлези, (г) пот. (е) sweat, per
spiration, especially sensible perspiration.
■(») sueur. (d) Schweiß.
s. angltcus : —*• miliaria epidemica,
s. nocturnus: (b) нощна пот, нощно
изпотяване (sudatio nocturna), (г) ночной
пот. (е) night sweat, night perspiration,
(f) sueur nocturne, (d) Nachtschweiß,
s. urinosus :
urhidrosis.
sudorifera (remedia), n\pl [sudor1- -f fer
re (fero) нося] : -*• diaphoretica.
sudorifica (remedia), njpl [sudor* + facëre
(facio) правя] : —►diaphoretica,
suffocans, gen.
- a ntis [suffocare душа,
задушавам, удушавам) : (b) задушаващ,
задушлив. (г) удушающий, удушливый,
(е) suffocating, suffocative, suffocant, (f)
suffocant. (d)erstickend,
suffocatio, -onis, / [ \ ] : (b) суфокация —
задушаване : вид силна асфиксия, причи
нена от запушване на дихателните пъ
тища (с ръка, кърпа и пр.), оток на
глотиса и др. (г) удушение, задушение,
удушье, (е) suffocation, choking, (f)
suffocation, étouffement, (d) Erstickung,
Siiffokation.
suffusio, -onis, f fsuf-fundère. pp. suffu
sus, подливам, сипвам под] : (b) суфу-
зия — кръвонасядане : насядане на кръв
в подкожната тъкан и в по-дълбоките
меки части на по-голяма плоскост от
su gillatio* всл. на подкожно примазване.
(г) кровоподтек, (е) suffusion, extravasa
tion of blood, (f) suffusion, extravasation
sanguine.* (d)Blutunterlaufung, Suffu
sion.
suggestio, -onis, / [sug-gerëre, pp. sug
ges tu s, нося под, поднасям, прибавям]:
(Ь) сугестпя — внушение: особен вид
психично въздействие на едно лице
върху друго (или върху група от хора)
при известни предпоставки, (г) внуше
ние, суггестия, (е) suggestion, (f) sug
gestion. (d) Suggestion,
suggillatio, -onis, / : ►sugillatio,
sugillatio, -onis, f [==синьо петно от удар,
посиняване, от su gillare бия до посиня
ване] : (b) сугилация
кръвонасядане
на по-малка плоскост от suffusio*, кръ-
воизливно петно, екхимоза (виж ecchy
mosis). (г) кровоподтек, (e) suggillntion,
ecchymosis, (f) sugillation, ecchymose,
(d) Blutunterlaufung, Sugillation,
suicidium, -ii, n [suus свой, собствен -Ь
caedëre съсичам, убивам] : (b) самоубий
ство, противоположно на homicidium*;
tentamen* suicidii — опит за самоубий
ство. (г) самоубийство, (е) suicide, self-
murder, felo de se. (f) suicide, (d) Selbst
mord, Suizid.
s. per strangulationem: самоубий
ство чрез самозагърляне, чрез пристяга
не на шията с въже или подобни на
въже предмети ; срв. strangulatio.
s. per subm ersionem [submersio по
топяване, удавяне, от sub-mergëre,pp. sub
mersus, потопявам]: самоудавяне; син sub
mersio voluntaria.
suicidlum
516
superior
s. per suspensionem [suspensio окач
ване, обесване]: самообесване.
suillus, -а, -um [sus, suis, свиня] : (b)
«.свински, напр. adeps* su illu s (свинска
мас), (г) свиной, ( е) porcine, (f) du porc.
(d) Schweine- .
sulcatus, -a, -um [pp. от sulcare браздя] :
(b) набразден, снабден с бразда или
бразди (виж sulcus), (г) бороздчатый.
(e) sulcate, sulcated, grooved, furrowed.
(О sillonné, (d) gefurcht.
sulcus, -i, ni (pi sulci): (b) бразда, жлеб,
улей, (г) бороздка, желобок, (е) id.,
shallow groove, furrow, (f) sillon, gout
tière. (d) Furche.
sulf(on)amida (remedia), n .pl : (b) сулфон-
ямиди, сулфамиди — сулфамидни препа
рати : химиотерапевтични лекарствени
средства с бактериостатично действие,
особено при стрептококовп, гонококови
и пневмококови инфекции ; потискащото
им действие върху растежа на бактери
ите се обяснява с изместването на пара-
аминобензоеката киселина, която е важна
за обмяната на веществата на редица
бактерии, ( г) сульфаниламидные препа
раты, сульфамидные препараты, сульф
амиды. (е) sulphonamides, sulfa drugs,
sulfonamides, (f) sulfamides, (d) Sulfon
amide.
sulf(on)amidotherapia,
-n e, / [sulf(on)-
amida* -f- tfeparceta therapeia лечение] :
(b) сулф(сн)амидна терапия — лечение
със сулфонамиди, виж sulf(on)aiiiida. (г)
сульфамидотерапия. (е) sulphonamide
therapy, sulfonamide therapy, (f) sulf-
amidothérapie. (d) Behandlung durch
Sulfonamide, Sulfonamidotherapie.
suo nomine, s. n. (съкр. в рецепти) [suus
свой, собствен, nomen, - inis, име] : (оз-
начй) с името му, което значи, че съ
държанието на предписаното в рецептата
и приготвено в аптеката лекарство тряб
ва да бъде означено (етикетирано) върху
опаковката на самото лекарство.
super (praep, сит accus.) : отгоре, върху,
нал.
su pe r-: представка, означаваща над, пове
че, излишък.
superadditas, -atis, f [super- над, повече
- f acidum киселина] : -*• hyperaciditas.
superacutus, -a, -um [super- î
- f acutus
остър] : (b) суперакутен — извънредно
остър, характеризиращ се (за болеет) с
голяма теж ест на симптомите и бързо
развитие ; виж също peracutus, (г) чрез
вычайно острый, (е) superacute, extre
mely acute, (f) suraigu, (d) äußerst akut'
superciliaris, -e [super-
c ilia мигли) :
(b) суперцилиарен — отнасящ се до
веждата или до областта на веждата, (г)
надбровный, (е) superciliary, supraciliary.
(f) sourcilier. (d) id.
supercilium, -ii, n [ f ] : (b) вежда. (Г)
бровь, (e) eyebrow, (f) sourcil, (d) Au
genbraue.
superfecundatio, -onis, / [super- над, по
вече -h fecund are оплодотворявам, правя
плодороден] : (b) суперфекундация
евръхоплодяване : последователно оило-
дявлие на две (или повече) яйчни
клетки от един и сын овуллционсп
период чрез полови сношении през кр а
тък интервал, извършени от лис различ
ни лица ; срв. siiperfetatio. (г) суиерф е-
кундация, сверхоплодотворение, (е) su
perfecundation. (f) superfécondation, (d)
Überbefruchtung, Üherschwängerung, id.
superfetatio, -onis, / [super- t 4- fetus*\ :
(b) суперфетацня
еврьхзлбремепявяие,
евръхзачевпне : оплодиилне на дне яйчни
клетки от два различии овуллциоинп
периода, станало последователно прел
повече или по-малко дъл ъг интервал, j .
е. зачеване при съществуваща вече бре
менност; рядко, (г) суп?рфетацил, свер х -
зачатие. (е) superf(o)etation. (f) su p e rfé
tation. (d) Überfruchtung, Nachempfäng
nis, id.
superficialis, -e [superficies'1) : (b) cyriep-
фициалеи — пoвъpvнocтeн, недълбок,
разположен на или близко до повърх
ността. (г) поверхностный, неглубокий.(е)
superficial, sublimis, (f) superficiel, (d)
oberflächlich, superfiziell, (sy n) sublimis.
superficies, -ei, / [super върху, пад ь
facies външност, лице]: (b) повърхност
външна повърхност, (г) поверхность. и
id., outer surface, (f) surface, superficie,
(d) Oberfläche.
superinfectio, -onis, / fsuper- пад, повече
+ infectio*] : (b) суперинфекция — но во '
вторично заразяване със същите микро
организми, докато първичната инфекция
още съществува; срв. reïnfectio. ( г) су-
перинфекция. (е) snperinfection. (f) s uper-
infection, surinfection, (d) Snperinfek tion.
superior, -ius, gen.
-o ris [compar, от su
perus горен] : (b) по-горен, по-горе или
по-високо разположен = cranialis:i; (по
отношение на образувания на главата к
шията), (г) верхний, (е) id., higher, c e
phalic. (f) supérieur, (d) id., der obere“
oben gelegen.
supersecretio
517
supravaginalis
supersecretio, -onis, / [super- над, повече
+ secretio*] : hypersecretio,
supinatio, -o nis, / {supinare обръщам c
лицето нагоре]: (b) супинация — за
въртане навън : завъртане на дланта на
пред, респ. нагоре, или повдигане на ме
диалния ръб на ходилото или положе
ние на гръб за тялото ; противоположно
на pronatio*, (г) супинация, (е) supina
tion. (f) supination, (d) Supination, Atis-
wärtsdrehung.
supinator, -oris, rn [musculus) [t ] : (b)
супинатор — мускул, въ ртящ предмиш-
инцата навън, (г) супинатор, (е) id.
(f) supinateur, (d) Auswärtsdreher, id.
supp., suppos.: suppositorium*; съкр. а
рецепти.
suppositoria, n pl : -► suppositorium,
suppositorium, -ii, n (pl suppositoria) {sup
ponere, pp. suppositus, поставям под] :
(b) суиозиториум, супозиторий — све-
щичка : твърда лекарствена форма с ко
нусовидна или цилиндрична форма, съ
ставена от топяща се при телесна тем
пература среда (обикновено какаово мас
ло), предназначена за поставяне в ануса,
(г) суппозиторий, мыльце, свечка (лекар
ственная). (е) suppository (pi supposito
ries). (f) suppositoire, (d) Stuhlzäpf
chen, id.
suppressio, -onis, / [sup-primere, pp. sup
p re ss u s . притискам, задържам, спирам]:
(b) супресия — задръжка, задържане,
потискане, спиране, напр. s. mensium -
внезапно спиране на настъпила вече
менструация, (г) задержка, подавление,
торможение, прекращение, (е) suppres
sion. ( о suppression, (d) Unterdrückung,
Suppression.
suppuratio, -onis, / [sup-purare, pp. sup
pu ra tu s, нагноявам, гноясвам]: (b) cy-
пурация — образуване или отделяне на
гной, загнояване, нагнояване, гноясване,
пшене, гноетечение, (г) нагноение, гное
течение. (е) suppuration, (f)-suppuration.
(d) Suppuration, Eiterung, Vereiterung,
suppurativus, -a, -um [ t ] : (b) супурати-
вен - образуващ или отделящ гной,
гноящ, гноен, (г) гноящийся, гнойный.
(e) suppurative, suppurating, (f) suppu
ratif, suppurant, (d) eitrig, eiterig, sup-
purativ.
supra (praep. cum accus.) : над, върху ;
като adv. горе, отгоре, по-високо,
supra-: представка, означаваща намиращ
се горе, отгоре, по-високо, над ; често
равнозпачно на super- .
supraclavicularis, -е {supra-* над, отгоре
4* claviculaг*] : (b) супраклавикуларен —
над ключицата, надключичен. (г) над
ключичный. (е) supraclavicular, (f) sus-
claviculaire. (d) supraklavikulär,
supraduralis, -e {supra-1 + dura* mater] :
-► epiduralis.
supramalleolaris, -e {supra- t 4- malleo
lu s *] : (b) супрамалеоларен — намиращ
ce над глезена, надглезенен. (г) над-
лодыжковый. (е) supramalleolar, (f) sus-
malléolaire. (d) supramalleolar,
supramarginalis, -e [supra- | 4* margo
край. р ъб]: (b) супрамаргинален
раз
положен над края, над ръба. ( г) над
краевой. (е) supramarginal, (f) supramar
ginal. (d) supramarginal,
supraorbitalis, -e {supra- f + orbita*] : (b)
супраорбитален—над орбитата (очиицата).
(г) надглазничный, (е) supraorbital, (f)
sus-orbitaire, (d) supraorbital,
suprapatellaris,-e [supra-\ над, отгоре4-
patella*\ : (b) супрапателарен - нами
ращ ce над (по-горе от) коля иною ка
паче, надколенен. (г) надколенный, ( е)
suprapatellar, (f) sus-rotuHen. (d) supra
patellar.
suprapubicus, -a, -mn [supra - *
-f-pubes*| :
(b) надпубисен — намиращ ce над arcu s
pubis, над os* pubis, (г) надлобковый, (е)
suprapubic, (f) sus-pubien, (d) suprapu-
biscli.
suprarenalis, -e [supra- f 4- ren бъбрек] :
(b) супрареиялен — надбъбречен : 1 раз
положен над бъбрека ; 2. отнасящ се до
надбъбрска, напр. glandula* suprarenalis,
(г) 1-2. надпочечный, (е) 1. suprarenal ;
2. adrenal, (f) 1-2. surrénal, (d) 1. sup
rarenal ; 2. Nebennieren-,
(syn) adre-
nalis.
suprarenalism us,
-i, m:
interrena-
lism us.
suprascapularis,
- e [supra-* пад, отгоре
-h scapula1'*] : (b) супраскапулареи
над
лопатката, падлопатков, надлопатъчен. ( г)
надлопаточный, (е) suprascapular, (f) sus-
scapulaire. (d) supraskapular.
supraspinalis, -e [supra-1 4- spina*] : (b)
супраспинялен — намиращ ce над някоя
spina*, по-специално над spina* scapulae,
надгребепен. (г) надостный. (е) supraspi
nous, supraspinal, (f) supraspinal, (d) id.
Obergraten-, (sy n) supraspinatus,
supraspinatus, -a
-um:
supraspinalis,
supravaginalis, -e [supra- f 4- vagina*] :
(b) суправагннален — над влагалището4
sura
518
sycosis
надвлагалищен, напр. amputatio uteri sup
rav aginalis (надвлагалищна ампутация на
матката), (г) надвлагалищный. (е) supra
vaginal. (f) supravaginal, (d) suprata-
ginal.
sura, -ae, / : (b) прасец {pi прасци)
мускулната част на подбедрицата. (г)
икра (ноги), ( е) calf (of the leg), (f)
mollet, (d) Wade.
surditas, -atis, / [szzrdzrs*] : (b) глухота,
(г) глухота, (е) deafness, surdity, (f) sur
dité. (d) Taubheit.
s. ceruminosa: (b) церуминозна глу
хота — глухота всл. на запушване на
външния слухов канал с ушна кал. (г)
глухота вследствие закупорки наружного
слухового прохода ушной серой, (е)
ceruminous deafness. с о surdité cérumi-
neuse. (d) id.
s. labyrinthica : (b) лабиринтна глу
хота — глухота всл. на поражение на
лабиринта, на вътрешното ухо. (г) глу
хота при поражении лабиринта, (е) la
byrinthine deafness, (f) surdité labyrin
thique, surdité interne, (d) id.
s. verbalis [verbum дума, слово, реч] :
(b) словесна глухота — сензорна афа
зия, виж при ap hasia; наблюдава се при
поражение на задната част на горната
темпорална извивка на мозъка. (Г) сло
весная глухота. (е) word deafness, au
ditory aphasia, (f) surdité verbale, (d)
Worttaubheit, (syn) aphasia sensoria,
surdomutitas, -atis, f [surdus глу\-\ ~mutus
ням] : (b) глухонемота, (г) глухонемота,
(е) deaf-mutism, deaf-dumbness. (f) sur
di-m utité. (d) Taubstummheit,
surdom utus, -a, -urn [ | ] : (b) глухоням,
(г) глухонемой, (e) deaf-mute, deaf-and-
dumb. (0 sourd-muet. <d) taubstumm,
surdus, -a, -um : (b) глух, (г) глухой, (е)
deaf. ( 0 sourd. (d) taub,
suspectus, -a, -um [pp. от su-spicëre (su
spicio) гледам нагоре, гледам с подозре
ние, подозирам] : (b) суспектен — подо
зрителен, съмнителен, (г) подозритель
ный. (е) suspicious, suspected, (f) su-
1 spect. (d) verdächtig, suspekt, (syn) su
spiciosus.
suspensio, -onis, / [sus-pendëre, pp. sus
p en s u s , окачвам, обесвам, издигам ви
соко] : (b) 1. суспензия - размивка :
микстура (дисперсна система, дисперсия)
от най-фино раздробени (около 0,2 р)
частици от твърдо вещество (дисперсна
фаза) в течност (дисперсионна среда);
емулсията е дисперсна система, ири коя
то дисперсионната среда и дисперсната
част представляват несмесващи се течно
сти ; 2. (хир.) увисване на тялото (об
хванато за главата) върху уред, висящо
положение на «мобилизиран крайник и
пр. (г) 1. взвесь, суспензия; 2. иммоби
лизация с подвешиванием, ( е) 1-2. su s
pension. (f) 1-2. suspension, (d) Suspen
sion : 1. Aufschwemmung (Dispersion);
2. Aufhängung in der Schwebe, Hän
gelage.
suspensorium, -ii, n [ f ] : (b) суспензо-
риум, суспензорий — поддържаща пре
връзка под формата на торбичка, напр. за
повдигане на скротума (s. scroti), или
бинт ва превръзка за поддържане на гър
дата при възпалителни процеси (s. mam
mae). (г) суспензорий, подвешивающая
повязка, (е) suspensory bandage, (f) sus
penses. (d) id., Tragbeutel,
s. brachii :
m itella,
suspiciosus, -a, -uni : подозрителен, въз
буждащ подозрение, виж suspectus,
sustentaculum, -i, n [sustentare поддър
жам] : (b) опора, подпора, поддръжка,
напр. s. talare (PNA) = s. tali (BNA,
INA) — страничен израстък на петната
кост (calcaneus*), служещ за опора на
скочната кост (talus*), ( г) опора, поддерж
ка. (е) support, (f) sustentation . (d)
Stütze.
susurrus, -i, m : (b) шумене, бръмчене,
шум, напр. фучащият шум над аневриз-
ми. (г) шум, жужжание, (е) murmur, id.
(f) bruit de souffle, bourdonnement, (d)
Sausen, Murmeln.
s. aurium : (b) шум в ушите ; виж
също tinnitus aurium, (г) шум в ушах,
(е) id., noises in the ears, (f) bourdon
nement d’oreilles, (d) Ohrgeräusche,
Ohrensausen, (syn) sonitus aurium,
sutura, -ae, / [= шиене, шев, от suëre
шия]: (b) шев: 1. сутура — неподвиж
но съединение (synarthrosis) между две
близко стоящи кости, свързани с къси,
дебели снопчета влакна от съединителна
тъкан, напр. s. cranii (шев между череп
ните кости); виж syndesmosis; 2. хи
рургически шев. (г) шов. (е) suture. (0
suture. (d) Naht, Sutur.
s, V.: sine vitro — без стъкло ; съкр. в ре
цепти.
SwJfti morbus [//. F. S w ift, амер. лекар] :
acrodynia (2).
sycosis, is, / [<jöv.ov sykon смокиня — по
ради приликата й със зърнестата месе
ста част на смокинята] : (Ь) сикоза —
sycosis
519
sympathicus
гноен фоликулит по брадата и муста
ците, виж folliculitis, ( г) сикоз, (е) id.,
mentagra, (f) id., sycose. (à) Bartflechte,
Sykosis.
s. microsporica:
microsporia pro
funda barbae.
s. parasitaria:
1 .microsporia pro
funda barbae ; 2. trichophytia profunda
barbae.
s. staphylogenes sive vulgaris sive
simplex sive vera : (b) обикновена или
непаразитарна сикоза — сикоза, причи
нена от стафилококи. (г) стафилококко
вый сикоз. (е) barber’s itch, chronic сос-
cogenic sycosis, sycosis vulgaris, (f) sy
cosis vrai, mentagre, sycosis arthritique,
(d) id., gemeine Bartflechte, (sy n) folli
culitis barbae, mentagra.
s. trichophytica : -► trichophytia pro
funda barbae.
sym- : виж syn-.
symbiosis, -is, / [cupedi» smnbioo живея
заедно, от oOv sy n със, заедно със -f [3(gç
bios живот] : (b) симбиоза, съжител
ство — съвместно живеене на два (или
повече) организма с взаимна полза по
между им. (г) симбиоз, сожительство. (е)
id., commensalism, mutualism. <») sym
biose. (d) Symbiose.
Symblepharon, -i, n [s’jv syn'*- заедно със- f
pXéçapov blepha ro n клепач] : (b) симбле-
фарон — срастване на клепача с очната
ябълка, адхезия между клепачната и
склерената конюнктива, или пък срастване
между конюнктивите на двата клепача,
(г) симблефарон. (е) id. (f) symblépha-
ron. (d) id.
sympathectomia,
-ле, / (sympathicus* +
èxxGщ ektom e изрязване] : (b) симпатек-
томия - - изрязване на части от nervus
sympathicus*: s. cervicalis, s. thoracalis
(при високо кръвно налягане), s. lumba
lis (при смущения в кръвоснабдяването
на долните крайници), s. periarterialis (от
страняване на симпатикусовия плексус
около артерия, напр. за подобряване на
състоянието при болестта на Raynaud*) .
(Г) симпатэктомия, (е) sympathectomy,
sympathetectomy, sympathicectomy. (f)
sympathectomie, sympathicectomie, (d)
Sympathektomie.
sympathicolytica (remedia), nipl [sympa
thicus* + Xôaiç lysis развързване, осво
бождаване, отстраняване] : (b) симпати-
колитици, симпатиколитични лекарства —
успокоители на симпатикуса, които на
маляват тонуса му, напр. ерготамин и
др. ; срв. adrenolytica. (г) симпатолити-
ческие вещества, (е) sympathoparalytics,
sympatholytics. (f) sympathicolytiques, (d)
sympathikolytica, sympathikolytische Mit
tel. (syn) sympatholytica.
sympathicomimetica (remedia), njpl [s.ym-
pathicus*+\ii\Lrrti%ôç mirnetikos способен
да подражава, подражаващ, от plpoç
m im o s имитатор, подражател] : (b) сим-
патикомиметици, симпатикомиметични ле
карствени средства — възбудители на
симпатикуса, които оказват действие, по
добно на това, предизвикано от стиму
лирането или дразненето на симпатико-
вите нерви, напр. адреналин и др. (г) сим
патомиметические, адреномиметические ве
щества. (e) sympathomimetics, sympathi-
comimetics. (f) sympathîcomimétiques, sy-
mpathomimétiques. (d) Sympathikomime-
tika, symphathikomîmetische Mittel, (syn)
sympathomimetica, adrenomimetica.
sympathicotonia, -ae, / [sympathicus* +
tôvoç to n o s напрежение] : (b) симпатико-
тоиия — изменение на равновесието на
вегетативната нервна система в ползя на
симпатикуса, състояние на повишена
възбудимост на симпатикуса : пови
шена
вазомоторна
възбудимост със
склонност към съдови спазми и ви
соко артериално налягане, тахикардия,
широки зеници, намаляване на по-
тоотделянето (топла, суха кожа), сухота
в устата, дермографизъм, склонност към
покачване на температурата, повишена
чувствителност към адреналин и др. ;
вегетативните симптоми обаче никога не
биват изразени едностранчиво, тъй като
не винаги се открива антагонизъм меж
ду двата отдела на вегетативната нервна
система ; обикновено се наблюдават ком
бинирани спмпатиковн и парасимпати-
кови симптоми. <Г) симпатикотония. (е)
id., sympatheticotonia. (f) sympathicoto
nie, adrénergie. (d) Sympathikotonie.
sympathicus, -a, -uni foûv syn-* със, заед
но със -f rcrf&oç pathos страдание] : (b)
1. симпатиков, отнасящ ce до sympathi
cu s2*, до симпатиковата нервна система ;
2. симпатичен, по симпатия, съчувствуваш,
страдащ заедно,
напр. ophthalmia*
sy mp athica, (г) 1-2. симпатический, ( е)
1-2. sympathetic, sympathie, (f) 1-2.
sympathique, (d) sympathisch: 1. zum
Sympathikus gehörend ; 2. mitleidend,
mitfühlend.
sympathicus2, ■i> m [ 1 1: (b) съкр. озна
чение за nervus sympathicus — сим-
sympatholytica
520
symptomatologia
патикус, симпатикоп нерв : симпатико-
вият лял на вегетативната (автономната)
нервна система (виж при systema ner
vosum autonomicum) ; снмпатиковата
нервна система, която трябва да се раз
глежда като условен антагонист на па-
расимпатиковата, се състои (периферната
й част) средно от около 22 възела на по
граничния ствол (truncus* sympathicus),
множество предвертебрални симпатикови
ганглии, плексуси и нерви, а интраме-
дуларната и (преганглионариата) част -
от ядрата в страничния рог па гръбнач
ния мозък между сегментите Cs и L*;
срв. vagus, (г) симпатический отдел ве
гетативной нервной системы. (е) sy m
pathetic (nervous) system, tlioracico-lum-
Twr system, sympathetic system of
nerves, trisplanchnic system. (!) système
grand sympathique, (d) Orthosympathikus,
Sympathikus, sympatisches Nervensys
tem, Lebensnerv, ( sy n) systema nervo
rum sympathicum (BNA, INA), ortho-
sympathicus.
sympatholytica (remedia), nipt :
sym-
pathirolytica.
sympathomimetica (remedia), n\pl : - ^
sympa hicomimetica.
symphysis, -is (-eos), /
срастване,
съединяване, от criv syn -* със, заедно със
1 cpôa)p riyo раста]: (b) симфиза - съе
динение на две кости посредством х ру
щял, срастване ; употребява се главно за
s. pubica (виж по-долу), (г) сращение,
симфиз, (е) id. (!) symphyse, (d)Sym
physe : Verwachsung, Fuge.
s. pubica (PNA) ^ symphysis ossium
pubis (BNA, INA) : (b) срамно или лон-
ио свързване — съединението на двете
o ssa pubis отпред на таза, (г) лонное
сочленение, лонное сращение, ( е) pubic
symphysis, (f) symphyse pubienne, arti
culation pubienne, (d) Schambeinfuge,
Symphysis.
symptoma, -atis, n {pi symptomata) (oûp-
srempa случка, нещастен случай, боле
стен припадък, признак] : (Ь) симптом —
признак, болестен признак, характерна
проява на болестта ; биват обективни,
коистатирвани от лекаря, и субективни,
усещани от самия болен ; наименувани
те по имената на авторите симпто
ми да се търсят по името на автора
иапр. Rombergi* symptoma ; виж
също signum, reactio, testum , (г) при
знак, симптом, (е) symptom, subjective
sign of disease. (!) symptôme, signe, (d)
Symptom, Krankheitszeichen.
s. cardinale : (b) кардинален сим
птом — главен, основен, особено важен
симптом или признак, (г) главный симптом,
главный признак, (е) cardinal symptom.
(!) symptôme cardinal, symptôme princi
pal. (d) Hauptsymptom, Kardinalsymptoni.
s. pathognomonicum : (b) патогномо-
иичен симптом — признак, абсолютно
характерен за дадена болест, (г) пато-
гномоничньы симптом, патогномоничный
признак, (е) pathognomonic symptom. (!)
signe pathognomonique, (d) pathognomo-
nischcs Zeichen.
s. Rombergi, etc. :
—
Rombergi sym
ptoma, etc. (виж fio-rope при sy m
ptoma).
s. W estphali [C. Westphal, герм. пси
хиатър и невролог, 1833—1890]: (b)
симптом на Вестфал
старо означение
за липса на лателарнин (коленния) ре
флекс, при табес, прогресивна парализа и
др. (г) симптом Вестфаля. (е) Westphai’s
sign. (!) signe de Westphal. (d) West-
phalsches Zeichen.
s. Willis! [77?. W illis, англ, лекар,
1621— 1675): (b) симптом на Уилнг
хнперемия на парализираната половина
на лицето при периферна парализа на
лицевия нерв, (г) симптом Виллиса, (е)
Willis\s sign . (!) signe de Willis, (d) Wil
lis-Zeichen.
symptomaticus, -a, -um 1f 1: (b) симпто
матичен — отнасящ се до симптом или
симптоми, до болестни признаци ; с и м п
томатична терапия : лечение, насоче
но към отстраняване на симптомите (ne
на причината) на болестта ; симпто
матична психоза : психоза при общи
соматични заболявания, иапр. делир при
трескаво болни, геетационна психоза
(при бременност, раждане, кърмене), кли-
мактерична психоза, психоза при Б азе
дова болест, анемия, инфекциозни боле
сти, интоксикации и др. ( г) симптомати
ческий. (е) symptomatic. (!) symptoma
tique. (d) symptomatisch.
symptomatologia, -ae, / [oujircTioiict | симп
том +
logos учение] : (b) симпто
матология — наука за симптомите, за
болестните признаци на разните боле
сти, за ‘ техния произход и пр., (сборът
от) симптомите на една болеет, (г) сим
птоматология, семиотика, ( e) sem eiology,
symptomatology, semiology, semiotics, se-
meiotics. (!) sémiologie, séméiologie, sé
miotique, symptomatologie, (d) Sympto-
symptomocomplexus
521
syndesmologia
niatologie, Sémiologie, Semiotik, Krank
heitszeichenlehre. (syn) semiologia, se-
meiologia, semiotica.
symptomocomplexus, -us, m [абрятюра f
4- complexus*] : syndroimim.
symptomum, -i, n [от фр. symptôme] :
symptoma.
syn-, sym- (a6v със, заедно със] : представ
ка, означа гаща със, заедно със, стоящ
във връзка.
synapsis, -is, / [aûva^tç допиране, съедине
ние, връзка] : (Ь) синапсис, синапс - огра
ничено мяс ю на свързване между два нев
рона чрез контакт; състои се от два
неврофибрилни полюса, съединени чрез
живо вещество (невроплазмата на двата
неврона?), ( г ) синапсис, синапс, (е) sy
napse, id. (f) cynapse. (d) Synapse, id.
synarthrosis, -is, / (oûv syn-* със, заедно
със -h apfrpGv a rthron става): (b) синар-
троза — неподвижна става : съединение
на кости чрез срастване, т. е. per con
tinuitatem , виж syndesmosis, synchon
drosis, synostosis ; противоположното е
diarthosis*. (г) неподвижный сустав, (е)
id., fixed articulation, immovable joint,
(f) synarthrose, articiilarion immobile, (d)
Synarthrose, unbewegliche Knochenver
bindung.
synblepharon, -i, n :
Symblepharon,
syncanthus, -i, m (ouv | 4-
kanthos
ъгъ л на окото] : синкантус — срастване
на клепачите помежду им в ъгъла на
клепачната цепка ; излязъл от употребле
ние термин ; виж Symblepharon,
synchondrosis, -is, / [o6v t 4- x*v5poç ciion-
dros хрущял] : (b) синхондроза — съе
динение на кости посредством хрущял,
напр. меж ду тела га на прешлените, (г)
синхондроз, (е) id., primary cartilaginous
joint, (f) synchondrose, (d) id., Knor
pelfuge. Knorpel haft.
synchronus, -a,
- um [ouv t 4- XP&voç chro-
n o s преме] : (b) синхронен, синхрони
чен ~ явяващ се в едно и също време,
едновременен, ( г ) одновременный, син
хронный. (е) synchronous, (f) synchrone,
(d) synchron, gleichzeitig, gleichläufig,
synclitismus, -i, m [<tjv f 4- xXfotç klisis
навеждане, от xXfvw klino наклонявам,
навеждам] : (b) синклитизъм
състоя
ние на паралелизъм между плоскостите на
феталния череп и на та за ; виж asynclî-
fisrnus. ( г ) синклитизм. ( е) sy nclitisni.
(f) synclitisme, (d) Synklitism us,
syncopa, -ae, / , syncope, -es, / [шурсотп),
от аирсбято» synkopto разбивам, унищо
жавам, изтощавам, обезсилвам] : (Ь) син
коп — припадане, припадък, несвяст,
краткотрайна загуба на съзнанието всл.
на остра мозъчна анемия ; болните усе
щат, че ще паднат в несвяст: настъпва
бледност, виене на свят, студена пот,
замъгляване или загубване на съзнание
то (за няколко секунди или минути) и
болният сяда или пада на земята п др. ;
представлява преходен съдов колапс,
предизвикан по рефлекторен път, и се
наблюдава при силни душевни вълнения,
силни болки (счупвания на крайник, съ
тресения на нервната система кел. на
удар по главата или корема и др.), го
реща баня, продължително стоене прав
на парад и др. ; виж също lipothymia;
срв. collapsus, (г) обморок, синкопа, (е)
syncope, fainting, fainting-fit, swoon, (f)
syncope, (d) Synkope, Zusammenfallen,
kurz dauernder Ohnmachtsanfall, tiefe
Ohnmacht.
s. hysterica: (b) хистеричен синкоп —
падане в несвяст при хистерични па
циенти. (г) истерический обморок, ( е)
hysteric syncope, (f) syncope hystérique.
(d) id., hysterischer Ohnmachtsanfali.
s. loc alis: (b) локален синкоп — ло
кална парестезия или обезчувствяване на
част от тялото, специално на пръстите,
един от симптомите (обикновено придру
жен от локална асфиксия) па болестта
на Raynaud*, ( г) локальная синкопа, ( е)
local syncope, (f) syncope locale, (d) id.
s. m ortalis : смъртоносен синкоп, виж
cardioplegia.
syncytium,
-If, n [criv syn-* със, заедно
със 4- kütoç ky to s кухина (клетка)) : (b)
синцицмум - - синцитий: съединение на
много клетки в едно общо многоядрено
образувание с различна големина и фор
ма (напр. мезенхимни клетки, ретикулин
клетки на ретикулната съединителна т ъ
кан, сърдечна мускулатура и др.), осо
бено в най-външния епителен слой на
хориона, (г) синцитий, (e) id. (f) id. (d)
Synzytium, Zcllverband, Zellkomplex.
syndactylia, -ae, / [oùv t +
dak-
tylo s пръст] : (b) синдактилия — сраст
ване на пръстите на ръцете или на крака
та, обикновено вродено, (г) синдактилия.
(e) syndactylism, syndactyly, id. (f) syn-
dactylie. (d) Syndaktylie.
syndesmologia, - ae, / [oùvôecpcç synd cs-
mos връзка 4- Xà^oç logos учение] : (b)
синдесмология — дял от анатомията
изучаващ връзките, лигаментите и п р
syndesmosis
522
syndromum
(r) синдесмология, (e) syndesmology. (f)
syndesmologie. (d) Bänderlehre, Syndes
mologie.
syndesmosis, -is, / [oi)v8b3|ioç t ] : (b) син
десмоза — съединение на кости посред
ством влакнеста съединителна тъкан,
наир, между дпсталните краища на два
та пищяла (tibia и fibula), (г) синдесмоз,
(е) id. (f) syndesmose, (d) Syndesmose,
Bandhaft.
syndromum,
- i, n, syndroma,
-ae, /
(-atis, n) |aûv8posioç syndrom o s стичащ
се, сблъскващ ce, ouvdpGp.^ syndro me
стичане, струпване, от oôv заедно със -f-
îpôjiGç dromo s бягане] : (b) синдром,
симптомен комплекс — група или сбор
от симптоми (признаци), свързани с из
вестен болестен процес и съставляващи
заедно определена клинична картина, кар
тината на болестта или част от нея,
симптомите от една система ; наимену
ваните по имената на авторите син
дроми, които не се намерят тук, да
се търсят по името на автора им,
напр. Bantii* syndromum и др. (г) син
дром, симптомокомплекс. (е) syndrome,
symptom-complex, symptom-group, (f)
syndrome, complex morbide, (d) Syn
drom, Symptomenkomplex, Zeichengrup
pe, Symptomengruppe. (syn) symptomo-
complexus.
s. adaptationis (Selye): (b) общ син
дром на адаптацията — теорията на
Селйе за адаптационните заболявания се
основава на допускането на нарушения
във взаимоотношенията между хипофи
зата н кората на надбъбреците : в отго
вор на постъпващите от външната среда
дразнещи фактори (инфекции, интокси
кации, наранявания, нервно напрежение,
горещина, студ и др.) в организма се
развива „състояние на напрежение а
(stress), при което надбъбреците отделят
повече кортикостероиди, за да о сигурят
адаптацията (приспособяването) на орга
низма към външното въздействие; спо
ред тази теория много болести (сърдеч
но-съдови, ставни, бъбречни и др.) пред
ставляват болести на адаптацията, въ з
никващи всл. на приспособяването на
организма към действието на силния
външен дразнител ; синдромът се съ
стои от 3 стадия : 1) алармен стадий, 2)
стадий на съпротивлението, в който адап
тацията се развива в най-добрия смисъл,
3; стадий на изтощението, когато доби
тата адаптация отново се загубва, (г)
обший синдром адаптации (тоерия Селье)
(е) general-adaptation syndrome, (f) syn
drome général d'adaptation, (d) Adapta
tionssyndrom.
s. adiposogenitale : -+ dystrophia adi-
posogeni talis.
s. adrenogenitale : -► interrenalismus.
s. anorectale : (b) аноректален син
дром — болезненост, парене, сърбеж в
правото черво, тенезми и др. едновре
менно със зачервяване около ануса, при
което могат да възникнат болезнени фи-
сури и екземи, всл. на вътрешно упо
требяване на гетрациклинови препарати
(биомицин и др.) . (г) аноректальный син
дром. (е) anorectal syndrome, (f) syn
drome anorectal, (d) id., an o rektaler Symp-
tomenkomplex.
s. Bantii, syndromum Adams-Stokes-
Morgagni, etc. :
-► Bantii syndromum,
Adams-Stokes-Morgagni’ syndromum, etc.
(виж no-rope при syndromum).
s. cardiopulmonale -= cor pulmonale
chronicum : виж при cor pulmonale.
s. cervicobrachiale : (b) цервико-бра-
Xналеп синдром — мпалгично-неврал-
гичнн болки във врата и лопатките, из
лъчващи се в рьцете, често комбини
рани с мравучкане в пръстите и чувство
на тежест в ръцете, особено към раз
съмване (bracliialgia paraesthetica noc
turna) ; при спондилоза на шийната част
на гръбначния стълб, тендопериостит в
областта на врата, панпкулит на мишни
ците, цервикална дискова херния и
др. (г) шейно-плечевой синдром, (e) cer
vicobrachial syndrome, (f) syndrome cer
vicobrachial. (d) Zervikobrachialsyndrom.
s. „crush“ : —►crusli-syndromum.
s. depressivum: депресивен синдром,
виж при depressio1.
s. „dumping“ : -►dumping-syndromum.
s. extrapyramidale : -**■ syndromum
striopallidare.
s. gastrocardiate (Roemheld) : (b) ra-
стро-кардиален синдром
сърдечни сму
щения (стенокардични болки, изменяване
ритъма на сърцето, екстрасистоли и пр.),
възникващи след препълване на стомаха
(след нахранване) или подуване на чер
вата (метеоризъм) поради повдигане на
диафрагмата и др. (г) гастро-кардиаль-
ный синдром, (е) gastrocardiac syndrome,
(f) syndrome gastrocardiaque, (d) gastro-
kardialer Symptomenkomplex.
s. hepatolenticulare: -► degeneratio
hepatolenticularis.
syndromum
523
Synergismus
s. hepatolienale : (b) хепато-лиенален
синдром — чернодробно-далачен син
дром : увеличение на черния дроб и да
лака, съпровождащо се от редица сим
птоми (субиктер на кожата и еклерите,
жлъчни пигменти и уробилин в урината,
асцит и др. ; хипохромна анемия, тромбо-
цитопения, неутропения и др.); при
остри и хронични инфекции (малария,
бруцелоза, кала-азар, коремен и повра
тен тиф, сепсис, endocarditis lenta, сифи
лис и др.) ; виж също Bantii syndromum
и Korovnikovi syndromum. (г) гепато-
лиенальный синдром, печеночно-селезе
ночный синдром, (е) hepatosplenic syn
drome. (f) syndrome hépatoliénal. (d) id.
s. hepatorenale: (b) хепато-ренален
синдром — чернодробно-бъбречен син
дром ; бъбречна недостатъчност при чер
нодробни заболявания (хепатит, застоен
черен дроб, холангит, рак и др.), като
нерядко този синдром се среща при
първоначални заболявания на бъбреците ;
може да се развие остро (със значително
повишаване на температурата) или хро
нично ; характеризира се със жълтеница,
увеличение на черния дроб, албумин-
урия, цилиндри в урината, азотемия, ан
урия, уремия и др. (г) гепато-ренальный
синдром, печеночно-почечный синдром,
(е) hepatonephric syndrome, liver-kid
ney syndrome, (f) syndrome hépato-né-
phrétique. (d) hepatorenales Syndrom.
s. malignum: -* Ombredanni syndro
mum.
s. maniacale : маниакален синдром,
виж при mania.
s. maniacodepressivum : -► syndro
mum maniacale и syndromum depressi
vum.
s. pallidostriatale : -*■ syndromum
striopallidare.
s. post appendectomiam : постапенд-
ектомичен синдром, протичащ с раз
лични по характер и сила оплаквания
(тежест в корема, болка, метеоризъм, за
пек, нарушена проходимост в червата и
др.), обикновено вън връзка със срасг-
вания, реактивно грануломатозно разра
стване около конците (тумор на Braun)
и пр. ; наблюдава се понякога след апенд-
ектомия.
s. Raynaudi: виж при Raynaitdi mor
bus.
s. striopallidare sive pallidostriatale
sive extrapyramidale : виж при striaris.
s. suprarenogenitale :
interrena-
lism us.
s. „tibialis anterior“ : синдром, про
тичащ със силна болка в предната част
на подбедрицата (по-често на левия крак),
настъпваща след голямо физическо на
прежение, с оток и пр. всл. на пораже
ние на мускулите на предната тибиална
област и др.
s. Wilsoni [S. А . К . Wilson, англ,
невролог, 1877—1937] : -* degeneratio he
patolenticularis.
s. Wolff-Parkinson-White : (b) син
дром на Волф-Паркинсън-Хуайт (WPW-
синдром) — състояние у здрави млади
лица, откривано на електрокардиограма
и понякога придруж ено от пароксизмал-
на тахикардия ; характеризира се със
скъсяване на сегмента Р —R (0,1 се
кунда или по-малко), разширяване на
комплекса QRS и полегато R ; дължи се
на извънредно бързото разпространение
на дразненето от предсърдието към вен-
трикулите през едно от бедрата на Хи-
совото снопче или през някое добавъчно
проводящо снопче. ( г) синдром Волфа
Паркинсона-Уайта, (е) Wolff-Parkinson-
White syndrome. (f) syndrome de Wolff-
Parkinson-White. (d) Wolff-Parkinson
Whitesches Syndrom, WPW-Syndrom.
synechia, -ae, f [oovâxeux synecheia непре
къснатост, свързаност, от oûv заедно
със -f sx<a echo държа, имам] : (b) сине-
хия — срастване, специално срастване
на ириса със задната повърхност на ро
говицата (s. an terior) или с предната по
върхност на лещата (s. posterior), (г) сра
щение (радужной оболочки), ( е) id., ad
hesion of the iris, (f) synéchie, adhé
rence de l’iris, (d) Synechie, Verwach
su ng (der Iris).
synergia, -ae, / : -*■ Synergismus.
synergicus, -a, -um [ | ] : (b) синергичен—
действуващ задружно, съвместно, ( г) син
ергетический. (е) synergetic, synergis
tic, synergic, (f) synergique, (d) syner
getisch, synergistisch, zitsammenwirkend^
Synergismus,
-i, m [ouvsp^fa synergia
обща дейност, от oûv заедно със + êp^ov
ergo n работа, дейност] : (b) синергизъм,
синергия - - задружно действие : съв
местна дейност на органи в едно общо
направление, взаимно усилване на дей
ствието, напр. на мускули (синергисти).
на жлези с вътрешна секреция, на ле
карства и др. (г) синергия, синергизм,
содружественное действие, (е) syn ergy.
synkînesis
524
syphilis
id., synergism, (f) synergie, (d) id., Syn
ergie, Mitwirkung, (syn) synergia.
synkinesis, -is, / [aupdvr/a'.ç общо движе
ние, от guv заедно със -f xtvr;aiç kinesis
движение] : (b) синкинезия, еннкинеза -
задружно движение ; синкинезиите са ав
томатични, независещи от волята движе
ния, които се наблюдават при пораж е
ние на пирамидния път или в парали
зираните мускули, или в мускулите на
здравата половина на тялото, (г) синки
незия, содружественное движение, ( е)
syncinesis, id. (f) syncinésie, mouvement
associé, (d) Mitbewegung, Synkinese.
synonymon, -i, //, synonymum, -i. n [auv-
o>vu|ioç synonymos едноименен, от oûv
заедно със -j- оуоря ôvujia onoma -
о п уш а име] : (b) синоним ; синонимите
са думи (названия, термини), различни
по звукова форма, но с еднакво или
сходно значение, (г) синоним, (е) syno
nym. (f) synonyme, (d) Synonym,
syпопуmus, -а, -um [| ]:(b) синонимсн —
равнозначеш, едиозначещ, едноименен,
сънмснен, еднакъв но значение, (г) одно
значащий, одноименный, соименный, ( е)
synonymous, (f) synonyme, (d) synonym,
synonymisch, gleichbedeutend,
synostosis, -is, / [oûv syn-* със, заедно
със -f ôariov osteon кост] : (b) синостоза—
костно спойваие: съединение на кости
посредством костна тъкан, напр. на кръ
стните прешлени у възрастните в една
кост (os sacrum), (г) синостоз, (e) id.,
synosteosis. (f) synostose, (d) Synostose,
synovia, -ne, / [създаден от Paracelsus
термин без езикова основа] : (b) сино
вия — ставна течност: лепкава ж ълте
никава течност, която се състои от слуз,
белтък, кода и минерални соли и служи
да смазва ставните плоскости, (г) су
ставная смазка, синовия, (е) id., joint-oil.
(f) synovie, (d) id., Gelenkschmiere,
synovialis, -e [synovia41] : (b) синовиален—
отнасящ се до, съдържащ или състоящ
се от synovia*; синовиална ципа: въ
трешният пласт на ставната торбичка,
която отделя ставната течност, (г) сино
виальный. (е) synovial, (f) synovial, (d)
Synovial- .
synovitis, -tidis, / [synovia* -f
- itis = въз
паление] : (b) синовит — възпаление на
ошовиллната ципа (виж при synovialis),
(г) синовит, (е) id. (f) cynovite. (d) id.,
Gelenkhautentzündung.
s. fungosa \fungus гъба] : (b) фун-
гозен синовит — туберкулозно възпа
ление на ставата, (г) фушозный сино-
нит. (е) fungous arthritis, fungous syno
vitis. (f) synovite fongueuse, (d) id., Ge
lenktuberkulose.
synthesis,
- is, / [oûv&sxç съединяване,
свързване, от oûv заедно със -f- O
-écnç
thesis поставяне, нареждане] : (Ь) син
теза — съединяване, свързване, изку
ствено приготвяне; съединяване на ня
колко по-прости химически тела в едно
сложно, ( г) синтез, соединение, (е) id.
(f) synthèse, (d) Synthese : Zusammen
legung, Verknüpfung; Aufbau,
syntheticus, -a, -um [| ]: (b) синтетичен,
синтетически, синтезен — отнасящ ce
до или получен чрез химическа синтеза,
(г) синтетический, (е) synthetic, (f) syn
thétique. (d) syntetisch.
syphilis, -idis, / (-is, /) [наименованието е
въведено от итал. лекар Girolamo Fra-
castoro (1530) но имею на овчарчето
Syphiliis, което боледувало от новата бо
лест, герой на поемата му Syphilis sive
morbus g ailiciis; етимологичният произ
ход е неизяснен : oùç s y s свиня Н- 91Ж0С
philia любов, aöv syn със (заедно със)-р
tyiM* philia любов, olyXoç siphlos от
sip hlo o осакатявам] : (b) сифилис,
луес — хронично инфекциозно заболя
ване, най-онасната (поради късните си
последствия) венерическа болест, причиня
вана от Spirochaeta p allida; предава се
обикновено по полов път (80—90% ),
рядко извънгеннтално чрез целувка, ин
струменти, прибори за ядене и др. ; за
придобития (s. acquisita) и другите фор
ми на сифилиса виж по-долу. (г) сифи
лис, люэс, (е) id., lues, (dry, french) pox
(vulgarly), (f) id., mal napolitain, vérole
(vulgairem ent), (d) id.,
Lues (venerea),
Lustseuche. harter Schanker, (syn) lues,
lues venerea, morbus gallicus, morbus
nçapolitanus.
s. acquisita : (b) придобит сифилис ;
протича в три периода : 1) първичен си
филис (s. prim aria) или първи период
на сифилиса, с първичния афект — ul
cus durum, твърд шанкър, първичен си
филом, първична сифилитична язва, ко
ято се появява около 3 седмици след
заразяването на заразеното място (у мъ
жа най-често върху вътрешния лист на
препуциума, венечната бразда, главич
ката на члена, външното отвърстие на
пикочния канал и скротума, а у же
ната—върху големите и малките срамни
устни и задната комисура); тя има обла
syphilis
525
syphiliticus
форма, c краища, преминаващи незабе
лязано в дъното на язвата, с гладко,
сухо и лъскаво дъно, твърда основа,
подути съседни лимфни възли, отделно
стоящи, иеболезнени ; 2) вторичен си
филис (s. secundaria) или втори период
па сифилиса, който възниква около
6 седмици след появата на първичния
афект или около 9 седмици след зара
зяването в резултат на масовото раз
сейване на бледата спирохета в целия
организъм ; проявява се със силно за
разителни обриви по кожата (петнисти,
папулозни и пустулозни), обикновено
разпръснати по тялото п о ч т равномерно,
папули по лигавиците (plaques m u
queuses), особено в устата, евент. condy
lomata41lata, нерядко със засягане на въ
трешни органи и нервната система —
лериостити (dolo res* osteocopi), нефрит,
icterus syphiliticus praecox и др.; 3)тре-
тичен сифилис (s. tertiaria) или трети
период на сифилиса, наричан още къ
сен придобит сифилис (s. acquisita tarda),
който ce проявява най-често след 3— 10
години, евент. и много по-късно; през
този период се наблюдават най-често
вторичен папулозен обрив (нодуларни
сифилиди = s. nodularis, с възелчета на
големина от просено до грахово зърно),
гуми (нодозни сифилиди = s. nodosa
s iv e gummosa), като петнистите обриви
в този период са много редки; освен
това сифилис на органите — периостити
(dolores* osteocopi), гумозни процеси в
ставите, сифилитичен аортит, сифилис
на миокарда и на разни други органи
(бъбреци, черен дроб и др.), на нервната
система (сифилитичен менингит, заболя
ване на съдовете, tabes* dorsalis, paraly
sis* progressiva и др.). (г) приобретен
ный сифилис, (е) acquired syphilis, (т)
syphilis acquise, (d) erworbene Syphilis.
s. congenita sive connatalis : (Ь)кон-
генитален, коннатален сифилис — вроден
сифилис, съществуващ у детето при раж
дането; плодът се заразява от сифилитич
ната майка (няма вроден сифилис у детето
без сифилис у майката) през плацен
тарного кръвообращение към средата и
през втората половина на бременността
(най-рано откъм V месец нататък); вро
деният сифилис е причината за ражда
нето на мъртви, често мацерирани фе-
туси във втората половина на бремен
ността; бива ранен (s. congenita prae
cox) и късен (s. congenita tarda, напо
добяващ много третичния придобит си
филис, освен това Хъчинсънови зъби и
др., виж Hutchinsoni trias), (г) врожден
ный сифилис, (е) congenital syphilis,
hereditary syphilis, (f) syphilis congé
nitale, syphilis héréditaire, (d) angebo
rene Syphilis, konnatale Syphilis, konge
nitale Syphilis.
s. hereditaria: наследствен сифилис,
неправилен израз за sy philis congenita
или con natalis, тъй като „наследствен*
сифилис не съществува.
s. hereditaria tarda: виж syphilis
congenita tarda при syphilis congenita.
s. innocentium s iv e insontium [in
nocens невинен, insons, -o ntis, невинен] :
(b) сифилис на невинните — сифилис,
придобит не чрез полов акт или друг се
ксуален начин, напр. при употребяване
на общи прибори за ядене или общи
чаши за пиене в обществени заведения,
лабораторни кърпи и др. (г) сифилис
невинных, (е) id., syphilis of the inno
cents. (f) syphilis des innocents, (d) id.
s. latens: (b) латентен, скрит сифи
лис — скрит вторичен сифилис (s. se
cundaria latens) или скрит третичен си
филис (s. tertiaria latens), (г) скрытый
(латентный) сифилис, (e) latent syphilis,
(f) syphilis latente, (d) id.
s, primaria: (b) първичен сифилис
или първи период на сифилиса, виж при
syphilis acquisita, (г) первичный период
сифилиса, первичный сифилис, (е) pri
mary syphilis, (f) période primaire de la
syphilis, (d) Syphilis I (Primärstadium).
s. quaternaria: четвъртичен сифилис,
виж metasyphilis.
s. secundaria : (b) вторичен сифилис
или втори период на сифилиса, виж при
syphilis acquisita, (г) вторичный период
сифилиса, вторичный сифилис, ( е) se
condary syphilis, (f) période secondaire
de la syphilis, (d) Syphilis II (sekundäre
Syphilis).
s. tertiaria: (b) третичен сифилис
или трети период на сифилиса, виж при
syphilis acquisita, (г) третичный период
сифилиса, третичный сифилис, (е) te r
tiary syphilis, (f) période tertiaire de la
syphilis, (d) Syphilis III (tertiäre Syphi
lis).
syphiliticus, -a, - um [syphilis*] : (b) сифи
литичен — отнасящ ce до, причинен
от или страдащ от сифилис, (г) сифили
тический. (е) syphilitic, luetic, (f) syphi-
sypMloderma
526
systema
litique, luétique. (d) syphilitisch, luetisch,
luisch. (syn) lueticus, luicus.
syphiloderma, -atis, n [syphilis* + ôéppa
derma кожа] : (b) сифилодерма — сифи
литична кожна болест, (г) сифилитическая
кожная болезнь, (е) syphiloderm, id.
(f) syphilide, (d) syphilitische Hauter
krankung.
syphilogenes, gen.
- is [syphilis* + -fsvrjç
- genes* произлязъл] : (b) сифилогенен —
от сифилитичен произход, ( г) сифилити
ческого происхождения, ( e) syphiloge-
nous. (!) syphilogène. (d) syphilogen.
syphiloma, -atis, n [syphilis* -f-
-onia=
тум ор]: (b) сифилом — сифилитичен
гранулационен тумор, гумозеи възел,
гума, напр. s. anorectale (Fournier) —
нерядка форма на късен сифилис на
правото черво о областта на ампулата с
последствие висока степен стриктури.
(г) сифилома, гуммозный узел, гумма,
(е) id.,
syphilitic tumo(u)r, gumma, (f)
syphilome, gomme, (d) Syphilom, Gumma.
s. primarium: виж ulcus durum при
syphilis acquisita (1).
syphilomania, -ae, / :
syphiloph obia.
syphilophobia, -ae, f [syphilis?+yà$Q$pho-
bos страх] : (b) сифилофобия — натрап-
лпв страх от заразяване със сифилис ;
страх от по-нататъшните му последствия,
(г) сифилофобия. (е) id.,
syphilomania.
(!) syphilomanie, syphilophobie, (d) Sy
philomanie, Syphilophobie, (syn) syphi
lomania.
syringobulbia, -ae, / [oOpi^g, -tn°C syrinx,
- ingos, тръба, пев, канал -f bulbus лу
ковица (продълговат мозък)] : (b) сирин-
гобулбия—сирингомиелия, която се огра
ничава в продълговатия мозък или ce
разпространява краниално в него, (г)
сирингобульбия. (е) id. (!) syringobulbie.
(d) Syringobulbie.
syringocystadenoma,
syringocystoma,
syringoma: -* hidradenoma,
syringomyelia, -ae, / [aOpt-yg, -1770^\ 4-
poeXôç m y elo s мозък, гръбначен мозък] :
(b) сирингомиелия — хронично заболя
ване на гръбначния мозък, характеризи
ращо се с разрастване на глията и по
следващото и разпадане и образуване на
кухини под форма на цев, най-често в
шийната о бл аст; протича със смущения
в сетивността, двигателиостта и трофи-
ката — парестезии, загуба на усета за
температура и болка, със запазен усет
за допир, атрофии (на кожата, подкож
ната тъкан, мускулите и др.), парези и
пр. (г) сирингомиелия, (е) id. (!) Syrin
gomyelie, gliomatose médullaire, (d) Sy
ringomyelie.
syrupus, -i, m : неправилно изписване на
sirupus*.
systema, -atis, n [ouo tyjikx съединение,
свързване] : (b) система — съвкупност
от части или органи, имащи общи функ
ции или пък свързани за изпълняване
на обща функция, (г) система, (е) system .
(!) système, (d) System.
s 4 adrenale : (b) адреналова система,
хромафинна система — съвкупност от
клетки от нервен произход, намиращи
се във вид на струпвания в различните
образувания на симпатиковата нервна
система и в мозъчната част на надбъ-
бреците и произвеждаща адреналин и
норадреналин (артеренол). ( г) адренало
вая система, хромаффинная система, (е)
chromaffin system. (!) système chromaf
fine. (d) chromaffines System, Adrenal-
system .
s. cerebrospinale : -*• system a nervo
sum cerebrospinale.
s. digestorium (INA) :
apparatus
digestorius (BNA, PNA).
s. extrapyramidale s i v e striopalli-
dare : виж при striaris.
s. lymphaticum (BNA, PNA) = vasa,
lymphacea (INA) : (b) лимфна система —
лимфните възли, съдове и пространства,
(г) лимфатическая система, (е) lym ph a
tic system, (f) système lymphatique,
(d) Lymphsystem, Lymphgefäßsystem,
s. nervorum :
systema nervosum,
s. nervorum parasympathicum:
parasympathicus.
s. nervorum sympathicum :
sym
pathicus2.
s. nervosum (PNA) = systema ner
vorum (INA) = neurologia (BNA): (b)
нервна система : централна (s. nervosum
centrale, главен и гръбначен мозък), пе
риферна (s. nervosum periphericum, че-
репномозъчни и гръбначномозъчни нер
ви) и автономна или вегетативна (s. n er
vosum autonomicum, виж по-долу); пе
риферната нервна система възприема
дразнения от екстерорецепторите и про-
ириорецепторите и инервира напречно
набраздената мускулатура, като по този
начин осигурява приемането на дразне
нията на външната среда, а вегетатив
ната нервна система възприема дразне
ния чрез интерорецепторите (виж inte-
roreceptor) ; и двете системи обаче рабо-
system a
527
systema
тяг в тясно единство, осигурено от дей
ността на мозъчната кора — главен ре
гулатор както на анималните, така и на
вегетативните функции, (г) нервная си
стема. (е) nervous system, (f) système
nerveux, (d) Nervensy stem.
s. nervosum autonomicum (PNA):
(b) автономна (анимална, висцерална)
нервна система — вегетативна нервна
■система : частта от нервната система,
която инервира всички вътрешни орга
ни, жлезите (с вътрешна и външна се
креция), кръвоносните и лимфните съ
дове и др. и възприема дразненията
чрез интерорецепторите (виж interorecep-
tor); представлява се от: 1. централна
част, състояща се от ядрени образува
ния, разположени в централната нервна
система (гръбначния мозък, ствола, та
ламуса, хипоталамуса), и 2. периферна
■част, състояща се от симпатикова нерв
на система = s. nervorum sympathicum
(BNA, INA) = pars sympathica (PNA), и
о т парасимпатикова нервна система =
s. nervorum parasympathicum (INA) =
pars parasympathica (РИА); срв. sym
pathicus2 и parasympathicus ; влиянието
на симпатиковата и парасимиатиковата
икервация върху органите обикновено
се проявява антагонистично (там, гдето
■едната възбужда функцията, другата я
потиска), оттам е възникнала и пред
ставата за симпатикотония и ваготония
(парасимпатикотония) ; такъв антагонизъм
обаче далеч не винаги се открива, ни
кога вегетативните симптоми не биват
- изразени едностранчиво : раздразването
на единия отдел води след себе си не
потискане, а повишаване функцията на
другия отдел, поради което отношение
то между двата отдела на вегетативната
нервна система трябва да се преценява
от гледна точка не на антагонизъм, а по-
скоро на синергизъм в регулирането на
вегетативните функции ; срв. sympathi
cotonia и parasympathicotonie (vagoto
nia). ( г) вегетативная нервная система,
автономная (анимальная, висцеральная)
нервная система, (е) autonomic nervous
system, involuntary nervous system, ve
getative (nervous) system, (f) système
neuro-végétatif (SNV), système nerveux
autonome, (d) vegetatives Nervensystem,
.autonomes Nervensystem.
s. nervosum centrale (PNAl = syste
ma nervorum centrale (BNA, INA): (b)
театрална нервна система (ц. н. с.), коя
то се състои от главния и гръбначния
мозък, ( г) центральная нервная система.
(e) central «nervous system (CNS). (f)
système nerveux central (SNC), (d) Zen
tralnervensystem (ZNS).
s. nervosum cerebrospinale : (b) це-
реброспинална нервна система, която
включва централната нервна
система
(systema* nervosum centrale) -f перифер
ната нервна система (systema* nervosum
periphericum), (г) цереброспинальная нерв
ная система : головной мозг и спинной
мозг, (е) cerebrospinal (nervous) system.
(f) système nerveux cérébrospinal, (d) id.
s. nervosum periphericum (PNA) =.
system a nervorum periphericum (BNA,
INA): (b) периферна нервна система,
включваща черепномозъчните нерви (ner
vi craniales, 12 чифта, виж при nervus
cranialis) и гръбначномозъчните нерви
(виж при nervus spinalis), виж systema*
nervosum , (г) периферическая нервная
система, (е) peripheral nervous system,
(f) système nerveux périphérique, (d)
peripherisches Nervensystem (PNS).
s. nervosum Vegetativum :
syste
ma nervosum autonomicum.
s. pyramidale:
tractus corticospi
nalis.
s. respiratorium (INA):
apparatus
respiratorius (BNA, PNA).
s. reticuloendotheliale : (b) ретикуло-
ендотелна система, ретикулоендотелиум,
ретикулоендотел — специална система
от клетки, чието основно свойство е спо
собността им да фагоцитират и затова
често са наричани макрофаги, понеже по
глъщат големи частици (колоидни части
ци, цели клетки, бактерии, въглищни
частици, прах и др.); освен това имат
голямо значение за защитата на организма
от нахлулите бактерии, за активния иму
нитет (образуване на имунни тела) и др. ;
тук се отнасят : а) ретикуло-съединител-
нотъканните клетки в костния мозък, в
лимфните възли и пулпата на далака ;
б) ретикуло-ендотелните клетки в лимф
ните синуси, в лимфните възли, веноз
ните синуси на далака, капилярите на
чернодробните лобчета и на костния
мозък, кората на надбъбреците, хипо
физата ; в) хистиоцитите — подвижните
клетки на съединителната тъкан и др.
(г) ретикуло-эндотелиальная система, ре-
тикуло-эндотелий. (е) reticulo-endothelial
system, reticuloendothelium. (f) sys
tème réticulo-endothélial (SRE) réticulo-
systema
528
tachycardia
endothélium (d) retikulo-endotheliales
System (RES), Retikuloendothei, Reto-
thel. (syn) reticuloendotticlium.
s. skeleti: скелетна система — кости,
стави, връзки и сухожилия, мускули, виж
osteologia, syndesmologia, myologia.
s. striopalHdare s iv e extrapyrami
dale : виж при striaris.
s. urogenitale (INA) :
apparatus
urogenitalis (BNA, PNA).
s. vasorum (INA) : - > angiologia (BNA,
PNA).
systole, - es, /[аизтоХт} свиване, стягане, от
otméXXw systello свивам, стягам] : (b) сис
тола — ритмичного свиване на сърцето,,
специално на вентрикулите, което на
стъпва след диастолата; през време на
систолата сърцето изтласква кръвта от
левия вентрикул в аортата, а от десния —
в белодробната артерия ; срв. diastole..
<Г) систола, сокращение сердца. (е) id.
(f) id. (d) id.
systolicus, -a, -uni [t ] • (b) систоличен —
отнасящ се до или наблюдаващ се през
време на систолата, напр. murmur* sy sto -
licum, (г) систолический, (е) systolic,
(f) systolique, (d) systolisch.
T
Ti-ß sive Ti хи: съкр. означение за
vertebrae* thoracicae I —XII или за nervi
thoracici I- XII.
tabacosis, -is / [tabacum тютюн]: (b) та-
бакоза — пневмокониоза, причинена от
продължително вдишване на тютюнев
прах, виж при pneumoconiosis, (г) за-
пыление легких частицам табака, (е) id.,
tobacco-lung, (f) id. (d) Tabakose, Ta
baklunge.
tabes, - is, / [ = чезнене, съхнене, линее
не, o t ta b esc ere стопявам се постепенно,
слабея, чезна, съхна] : прогресивно ли
неене, съхнене или изтощаване, обикно
вено синоним за tabes* dorsalis.
t. dorsalis: (b) табес дорзалис, та
бес — паренхимен невросифилис, наблю
даващ се в около 2—3% от нелекувани-
те сифилитично болни, една от най-къс
ните прояви на сифилиса, с възпалител
но-дегенеративни промени в задните
гръбначномозъчни коренчета, мозъчните
ципи в тяхната област, задните стълбове
на Гол и Бурдах, задните рога на гръб
начния мозък и др. ; обикновено могат
да се разграничат три периода : 1. пред-
паралитичен — пристъпи от стрелкащи,
реж ещи невралгични болки, опасващи
гръдния кош и разпространяващи се по
крайниците, или пристъпи на силни бол
ки от вътрешните органи, т. нар. висце-
рални или табетични кризи, напр. сто
машни кризи, чревни кризи и др., из
чезване на коленните рефлекси, рефлек
торна неподвижност на зениците (сим
птом на Argyll-Robertson*) и др.; 2. ата-
ксичен период — атаксия и симптом на
Romberg*; 3. паралитичен период — па
рализи на очните мускули, на пикочния
мехур, правото черво, краката и др. (г>
спинная сухотка, сухотка спинного мозга,
(е) id., locomotor ataxia, posterior spinal
sclerosis, (f) tabes, ataxie locomotrice,,
id. (d) id., „Rückenmarksschwindsucht",
„Rückenmarksdarre“.
t.
mesaraica sive mesenterica [jie-
odpoLiov mesuraiон мезентериум] : (b) ту
беркулозен мезоаденит, виж при m eso -
adenitis. ( г) туберкулезный мезоаденит.
(e) tabes mesenterica, id. (f) carreau,
(d) id., Darmskrofeln.
tabula, -ae, / [= дъска, плоча, плочка] :
1. пластинка, напр. t. vitrea *— „стък
лена пластинка", вътрешният компактен
слой на плоските черепни кости ; 2. таб
летка, виж tabuletta.
tabuletta, -ne, / (pi tabulettae) [умал. от
tabula*]: (b) таблетка — кръгла, пло-
честа или слабо издута твърда лекар
ствена форма, предназначена най-често
за вътрешно употребление ; приготвя
се чрез пресоване със специални маши
ни. (г) таблетка, (е) tablet, (f) comprimé,
(d) Tablette.
tachya(r)rhythmia,
- ae, / [vax^C tachys
бърз -f arhythmia*\ : виж при fibrilla
tio atriorum.
tachycardia, -ae, / [xaxûç t + *apÔIa kar-
dia сърце] : (b) тахикардия — силно
ускоряване на сърдечната дейност, над
100 удара в минута (pulsus* frequens);
противоположно на bradycardia* ; наблю
дава се при повечето заболявания на
сърцето (особено при декомпенсация),
колапс, Базедова болеет, дразнене на сим-
латикуса (телесни усилия, трескави съ
стояния, вълнение, тиреотоксикоза) и др.
(г) тахикардия, учащенное сердцебиение.
tachycardia
529
Taenia
(e) id.,
tachyrhythmia, heart-hurry, (f)
tachycardie, (d) Tachykardie, Herzjagen,
(syn) pulsus frequens.
t. paroxysmalis: (b) пароксизмална
тахикардия — пристъпи от внезапно
силно ускоряване на сърдечната дейност
до 180 —200 и повече в минута, което
продължава известно време (минути, ча
сове, даж е и дни) и после изведнъж
тахикардията престава ; при заболяване
на миокарда, особено на лредсърдията,
ио често и без доловима органична при
чина. ( г) пароксизмальная тахикардия, (е)
paroxysmal tachycardia, (f) tachycardie
paroxystique, (d) paroxysmale Tachykar
die, anfallsweises Herzjagen.
tachypnoea,
- ae, / , tachypnoë,
-es, /
Itxxôç t + яуот} pnoe дишане, от rcvsto
pneo духам, дишам] : (b) тахипнея, по-
лимнея — ускорено дишане, 40—60 в
минута вместо средно 16- 18 в покой у
възрастни, (г) тахипноэ, учащенное ды
хание. ( е) tachypn(o)ea, poIypn(o)ea. (f)
tachypnée, polypnée, (d) Tachypnoe, Po
lypnoe, Atmungsbeschleimigung. (syn)
polypnoea.
tachysystolia, -ae, / (Taxôç t + systole*] :
(b) тахисистолия — предходен стадий на
предсърдното трептене, но също и са
мото предсърдно трептене, виж fibrilla
tio atriorum, (г) тахисистолия. (e) tachy-
systole. (f) tachysystolie. (d) Tachysys-
tolie.
tactilis, -e [tangere, pp. tactus, допирам,
докосвам] : (b) тактилен — отнасящ ce
до допира, до пипането или до осеза-
ннето, до тактилната сетивност, осеза
телен. (Г) осязательный, тактильный, (е)
tactile, (f) tactile, (d) taktil, berührbar,
Tast- .
tactus, -us, m [t]: (b) 1- допиране, до
косване ; 2. допирна или тактилна сетив
ност, ус ет за допир, осезателно чувство,
осезание. ( г) 1. прикосновение ; 2. чув
ство осязания, осязание, (е) 1. touch ;
2. sense of touch, (f) 1. attouchement,
tact ; 2. toucher, sens du tact, (d) 1. Be
rührung; 2. Tastsinn, Tastgefühl, Ge
fühl.
Taenia, -ae, / [*atvte tainia иревръзка, лен
та, о т xe(vo) teino опъвал!, обтягал*] : (b)
тения : 1. панделковиден глист, пандел
ка — дълъг плосък глист, състоящ се
от главичка(scolex*)и цяла редица член
чета (проглотили) ; 2. лента, ивица, напр.
taeniae coli — трите подобни на ленти
гладкомускулни надлъжни ивици в сте-
34 Медицинска терминология
пата на дебелите черва, (г) 1. ленточный
червь, ленточный глист ; 2. лента, полоса,
(е) t(a)enia: 1. tapeworm; 2. band or
bandlike structure, (f) 1. ténia, id. ; 2. ban
delette. (d) 1. Bandwurm ; 2. Band.
t. coli : Taenia (2).
T. echinococcus : (b) кучешка тения *
дълга 4—6 мм, и се състои всичко от
3— 4 членчета ; среща се в тънките
черва на кучето, котката, вълка, лиси
цата ; от изхвърлените с изпражненията
яйца се заразяват човекът, овцата, ко
зата, свинята и едрият рогат добитък,
които са междинни гостоприемници и
у които от ларвения стадий (cysticercus*
echinococcus) на тенията се образува ехи-
нококов л<ехур (виж echinococcosis) ; cpiu
echinococcus, (г) собачий глист, (е) id . ,
dog tapeworm, hydatid tapeworm, (f) té
nia échinocoque. (d) Hundebandwurm.
(syn) echinococcus granulosus,
T. Imaginata [imaginatus въображаем] г
тения, съществуваща само във въобра
жението на пациентите.
Т. lala: —►Bothriocephalus latus.
T. saginata s iv e mediocaneilata sive-
inermis [saginatus угоен, niediocanella-
tus c бразда по средата, inermis невъо
ръжен]: (b) говежда тения, невъоръже
на тения (т. е . без венец от кукички на
сколекса) - една от най-дългите човеш
ки тении (4— 10 м), членчетата н дости
гат на брой 1000—1200 ; живее в тън
ките черва на човека, а междинни госто-
приемиини са говедата, у които се раз
вива cysticeretts* bovis ; образува се or
последния при ядене на заразено недо
печено или изсушено говеждо месо. (г)
бычий цепень, невооруженный цепень,
бычий солитер, (е) beef tapeworm, book
less tapeworm, unarmed tapeworm, (f)
ténia inerme, (d) Rinderbandwurm, Rin-
derfinnenbandwurm, unbewaffneter Band
wurm, id. (syn) Taeniarhyncluts sagi
natus.
T. solium sive armata [от араб. sosU
sosl колан, верига, или от лат. colum
(soliu m ) трон, праг, понеже проглотиди-
те образуват удължен четириъгълник,
или от a6Xoç solos диск за хвърляне] :
(b) свинска тения, въоръжена тения —
най-честата у нас, дъл га 2 —3 (рядко
4— 5) м, членчетата й достигат на брой
800—900 ; живее в тънките черва на
човека, а междинен гостоприемник е
свинята, у която се развива cysticercus*
cellulosae; образува се от последния при
tsemcida
530
tarsalis
ядене на недопечено или недоварено за
разено свинско месо. (г) свиной цепень,
вооруженный цепень, свиной солитер.
(e) pork tapeworm, armed tapeworm, so
lidary tapeworm, (f) ténia armé, ver so
litaire. (d) Schweinebandwurm, Schwei
nefinnenbandwurm, id.
taenicida (remedia), njpl [taenia* + caede
re убивам] : —►taenifuga.
taenifuga (remedia), nlpl \taenia* + fuga
re прогонвам] : (b) лекарствени средства
против тении, глистогонии средства, (г)
средства против ленточных червей, гли
стогонные средства, (е) t(a)enicides, t(a)e-
n iacidcs, t(a)eniafiiges, t(a)enifuges. (f)
ténifuges, tænifuges. (d) Bandwurmmittel,
bnndwurmabtreibende Mittel, (syn) tae
nicida.
laeniidosis, taeniasis,
- is, / [taenia* -j-
- o sis'\ : (b) тениидоза, тениаза — глист
но заболяване (хелминтиаза), причинено
o r тении, наличност на тения в червата
на човека, ( г) тениидоз. ( е) t(a)eniasis.
(f) téniase, tæniase, tæniasis. (d) Band-
wurmkrankheit.
taeniophobia, -ae, / [taenia* +
pho-
bos страх]: (b) тениофобия — натраплив
страх от заразяване с тения или от бо
ледуване от тения, (г) тениофобия. (е)
Uajeniophobia. (f) tæniophobie. (d) Tae-
niophobie.
talalgia, -ae, / [talus J,
algos бол
ка] : (b) талилгия — болка на долната
повърхност на петата, невралгия на пе
тата. (Г) пяточная непральгия. (е) id.,
pternalgia, pain in the heel, (f) talalgie,
pternalgie. (d) Fersenneuralgie, Fersen
schmerz, Talalgie, Pternalgie. (syn) cal-
caneodynia (по-правилно)t pternalgia.
talipes,- edis, m [talus* пета + pes ходило] :
(b) 1. криво или изкривено ходило, урод
ливо ходило — трайно порочно положе
ние на ходилото ; 2. = pes* calcaneus,
(г) 1. косолапость, изуродованная ступ
ня ; 2. пяточная стопа, (е) 1. club-foot,
id. ; 2. pes (or talipes) calcaneus, (f)
l. pied bot ; 2. pied bot talus, (d) 1.
Klumpfuß; 2. Hackenfuß.
talipomanus, -us, / [talipes* + manus*\ :
(b) крива или изкривена китка, уродлива
китка - трайно порочно положение на
китката, порок на развитието на гривне-
ната става (често с липса на радиуса),
изразяващо се в отклоняване на китката
в посока на радиуса (mantis valga) или
в посока на улната (manus vara), (г) ко
сорукость. (е) id.,
club-hand, (f) main
bote, (d) Klumphand, (syn) luxatio ma
nus congenita.
talocruralis, -e [talus* -f- cr«s*] : (b) тало-
крурален — отнасящ ce до talus* и ко
стите на подбедрицата (tibia и fibula),
пищялно-ходилен, напр. articulatio* talo
cruralis. (г) голенно-стопный. (е) talo
crural. (f) tibio-tarsien. (d) talokrural.
talus, -i, tn ( = кокалче зар, глезен, пета]:
(b) талус — скочна кост : костта на
ходилото, която се свързва с тибията и
фибулата при образуването на глезенна-
та става, ( г) таранная кость, надпяточная
кость, (е) ankle-bone, astrag alus, (f)
astragale, (d) Sprungbein, (syn) astra
galus.
tamponatio, -onis, / [от фр. tampon запу
шалка] : (b) тамгюниране, тампонада —
запълване на рани или кухини с тампо
ни (ивици или парчета от марля и пр.);
тампонада на сърцето : спиране на сър
цето всл. на натиск от насъбраната в
перикарда кръв при руптура на с ър
дечната стена, (г) тампонада, ( е) tam
ponade, tamponage, tamponing, tam
ponment. (f) tamponnement, (d) Tam
ponade, Tamponierung, Ausstopfung.
tapetum, -i, n [гсстс% -r^oç tapes,
- etos,
тапет, килим, покривка] : (Ь) покрив, по
кривка, напр. t. lucidum (слой в тъканта
на хориоидеята, който особено силно
отразява светлината) или t. nigrum (тъм
ният пигментен слой на ретината, пиг
ментният й епител), ( г) крыша, покры
вало. (е) id., carpet, (f) tapis, (d) Decke.
tardus, tardivus, -a, -um : (b) бавен, къ
сен, закъснял, бавно или късно настъп
ващ. ( г) медленный, медлительный, позд
ний, замедленный, (е) tardy, late, dila
tory. (f) lent, tardif, (d) langsam, verzö
gert.
tarsalgia, -ae, / [tarsus* -F aX^oç algos
болка] : (b) тарзалгия — болка в задната
част на ходилото (tarsus*) обикновено
всл. на начеващо плоско стъпало и др. ;
срв. podalgia. (г) боль в предплюсне, (е)
id., policemen’s disease, (f) tarsalgie. (d)
Tarsalgie, Fußwurzelschmerz.
tarsalis, -e, tarseus, -a, -um [tarsus'*] : (b)
тарзален : 1. отнасящ се до или прина
длежащ на тарза на клепача; 2. отна
сящ се до или принадлежащ на задната
част на ходилото, задноходилен (tarsus*),
(г) 1. относящийся к хрящу век, хря
щевой ; 2. предплюсневой, (е) 1-2. tar
sal. (f) 1-2. tarsien, (d) tarsal : 1. Lid
knorpel-; 2. Fußwurzel- .
tarse cto mia
531
tel»
tarsectomia, -ae, / [tarsus* -f ёхгоц,^ ek-
tome изрязване]: (b) тарзектомия : 1.
оперативно отстраняване на задния или
предния ред кости на задното ходило
(tarsus*); 2. изрязване на тарза на кле
пача. (г)тарззктомия. (е) tarsectomy. (f)
tarsectomie, (d) Tarsektomie.
tarsitis, -tidis, / [itarsus* + -itis = възпа
ление] : (b) тарзит — възпаление на
тар за (хрущяла) на клепача, (г) воспале
ние хряща века. (е) id. (f) tarsite. (d)
id., Lidknorpelentzündung,
tarsorrhaphia,
- a e, / [tarsus* + 0a<pij
rhaphe шев] : -»■ blepharorrhaphia.
tarsus,
- i, m [xdpaog tarsos стъпал
ната страна на ходилото] : (b) 1. тар-
зус — задно ходило, задната част на хо
дилото: група от 7 костици, разположе
ни в две редици (предна и задна); 2.
та рз — съединителнотъканната плочка
на клепача = t. palpebrae, често погре
шно наричана тарзален или клепачен
хрущял, (г) 1. предплюсна ; 2. волокнис
тый хрящ века. (е) 1. id., instep; 2. id.,
»tarsal cartilage“, (f) 1. tarse; 2. tarse
(cartilage), (d) 1. Fußwurzel ; 2. binde
gewebige Platte im Augenlid, „Lidknor
pel“.
Tawara’ nodus [5. Tamara, японски па
толог, роден 1873] :
nodus atrioven
tricularis.
taxis,
- is, / [TdÇiç нареждане, ред] : (b)
таксис : 1. възстановяване на правилното
положение, наместване на счупени кости,
на луксации, по-специално безкръвно
наместване на херния (репонмране на
херния), син. repositio* (по-употребим
термин); 2. стремеж на свободно под
вижните низши организми или клетки
под влиянието на физико-химични драз
нения да се приближават към източника
на дразненето (положителен таксис) или
да се отдалечават от него (отрицателен
таксис); виж също Chemotaxis, (г) 1.
вправление (грижы, перелома костей,
вывиха); 2. таксис, (е) 1. taxis; 2. tro-
pism. (f) 1. taxis; 2. taxie, tropisme, (d)
1-2. Taxis.
tbc., Tbc. î ськр. за tuberculosis*,
tct., Tct. : ськр. за tinctura*,
tectorius, -a, -um [tectorium мазилка, об
лицовка, покривка, от tegère, рр. tectus,
покривам]: (b) служещ за покриване,
образуващ покрив, покривен, покриващ,
(г) покровный, покрывающий, ( е) tecto
rial, tegminal. (f) couvrant, (d) zum Be
decken dienend.
tectum ,
- i, n [;tegere f ] : покрив, таван,,
виж tegmen.
t. mesencephali (PNA): -*■ corpora
quadrigemina (BNA, INA).
tegmen,-inis, n [tegere t ] : (b) покрив,,
покривка, налр. t . ventriculi quarti —
покрив на четвъртото мозъчно стомахче.
(г) крыша, покрывало, ( е) roof, cover,
covering, id. (f) toit, couverture, (d)
Dach, Decke.
t. tympani : (b) костен покрив на тъ-
панчевата кухина, (г) крыша барабанной
полости, (е) roof of the tympanum, (f)
toit de la caisse du tympan, (d) id. (eyn)
paries tegmentalis (cavi tympani),
tegmentalis, -е [ t ] : отнасящ се до, при
надлежащ на или служещ за покрив,,
виж tectorius.
tegm entum , -i, n [ = покривало, покривка,
покрив, от tegère f ] : (b) горната, дор-
залната част на pedunculus* cerebri, съ
държаща влакна, отиващи към мозъчна
та кора. ( г) верхний (дорсальный) отдел
мозговой ножки, (е) id. (f) calotte du
pédoncule cérébral, (d) Gehirnschenkel-
b чпЬе.
teîéhopsia, -ae, / [retxog teichos стена,
крепостна стена + 5'4»iç оp si s зрение —
поради зигзагообразната, подобна на
крепостна стена граница] : -*■ scotoma
scintillans.
tela, -ae, / [=тъкан, паяжина] : (b) тънка,
подобна на тъкан структура ; тъкан,
специално с фин строеж, тъканен пласт
или слой, (г) ткань, (е) web-like struc
ture, tissue, id. (f) tissu, couche de tissu.
(d) Gewebe, Gewebsschicht.
t. adiposa: (b) мастна тъкан, вид
съединителна тъкан, ( г) жировая ткань.
(e) adipose tissue, fatty tissue, (f) tissu
adipeux, tissu graisseux, (d) Fettgewebe.
t.
cellulosa sive cellularis : (b) кле
тъчна тъкан, старо название за хлабава
съединителна тъкан, виж при tela con
junctiva. (г) клеточная ткань, клетчатка,
(е) cellular tissue, (f) tissu cellulaire,
(d) Zellgewebe.
t.
conjunctiva [con-jungëre, pp. con
ju nctus, съединявам]: (b) съединителна
тъкан, която бива чисто клетъчна (хор-
дална и хордоидна), с преобладаване на
междуклетъчното вещество (слузеста,
пихтиеста, грану лационна, колагенна,
еластична, хлабава, ареоларна и др.), с
преобладаване на специално диференци
рани клетки (мастна, ретикулна и д р .);
произхожда от мезенхима, (г) соедини
tela
532
temporalis
тельная ткань, (e) connective tissue,
supporting tissue, framework tissue, (f)
tissu conjonctif, (d) Bindegewebe.
t.
conjunctiva subcutanea: -► tela
subcutanea.
t.
hydrophila sive depurata: (b) хи
гроскопична марля, превързочна .марля,
(г) гигроскопическая марля, перевязоч
ная марля, (е) absorbent gauze, surgical
gauze, (f) gaze hydrophile, (d) Verband
mull, Verbandgaze,
t. subcutanea: -►subcutis.
t.
subcutanea adiposa: (b) подкожна
мастна тъкан, (г) подкожная жировая
ткань, подкожная жировая клетчатка, (е)
subcutaneous fatty tissue, (f) tissu sous-
cutané graisseux, (d) Unterliautfettge-
webe.
t.
submucosa : (b) субмукозен слой —
субмукоза, нодлигавица : намиращата ce
под същинската лигавица хлабава съ
единителна гькан. (г) подслизистый слой.
(е) id.,
submucosa, (f) sous-muqueuse.
(d) Submucosa, id. ( sy n) submiicos«.
teleangiectasia, -ae, / [xéXcç telos край или
tele далече, от далечно разстояние
-f- ёчтаос$ ektasis разтягане, разширя
ване] : (b) телеангиектазия — трайно
разширение на капилярите или на най-
малките или крайни съдове, причинява
що тъмночервено петно по кожата или
лигавиците. (Г) телеангиэктазия, (е) te l
an giectasia, telangiectasis, (f) télangiec-
tasie. (d) Teleangiektasie.
t.
hereditaria haemorrhagica: (b)
наследствена хеморагичиа телеангиекта
зия, болест на Рандю-Ослер (Rendu-
Osler) — чести кръвотечения, причинени
от множество вродени разширени съдо
ве по ко жата и лигавиците, което може
дп доведе ' до тежки следкръвоизливни
анемии и смъртоносни кръвоизливи при
скрита локализация (в носа, устната кухи
на, храносмилателния канал, пикочоот-
водиите пътища), (г) синдром Ослера-
Рандю, болезнь Рлндю-Вебера-Ослера.
(e) h(a)emorrhagic familial angiomatosis,
Rendu-Osier disease, (f) télangiectasie
hémorragique héréditaire, (d) Oslersche
Krankheit,Rendu-Osler-Webersche Krank
heit. (syn) morbus Rendu-Osler.
telencephalon, -i, n [xsXoç f + frpcéqpoXoç
enkephalos главен мозък] : (b) краен
мозък, който чрез надлъжна бразда (fis
sura pallii) се дели на две полукълба
(хемисфери), съединени посредством cor
pus* callosum и комисурите; заедно с
diencephalon* образува prosencephalon*;
представлява предната част на прозенце-
фалона у ембриото, от която се развиват
мозъчните полукълба, страничните вен-
трнкули, предната част на третия вентри-
кул, foramen Monroi и обонятелният
нерв; срв. encephalon, prosencephalon и
cerebrum, (г) конечный (концевой) мозг,
большой мозг, (е) end-brain, id. (f)
télencéphalc, cerveau terminal, (d) End-
liirn, Telenzephalon.
teleradiographia, teleradioscopia s >te-
leroentgenographia, teleroentgenoscopia.
teleroentgenographia,
-ae, / [xtJXê tele
далече, от далечно разстояние -f- ro e n t-
genographia*] : (b) телерентгенография,
телерадиография—правене на рентгенова
снимка (teleroentgeiiogramma) на сърцето
от по-далечно разстояние (около 1,80 м)
за по-точно изобразяване на големината
му с почти паралелни лъчи. (г) теле-
рентгенография. (е) teleradiography, te
leroentgenography. (!) téléradiographie,
(d) Telemntgenographie. (syn) teleradio
graphia.
teleroentgenoscopia,
-ae, / [xijXeî -f-
rocntgenoscopla*] : (b) телерентгеноско
пия - правене на рентгенова скица =
телескина (roentgenoscopia*) от по-далеч
но разстояние, виж при teleroentgeno
graphia. (г) теле рентгеноскопия, ( е) te
leradioscopy, teleroentgenoscopy, (f) té
léradioscopie.
(d) Teleröntgenoskopie.
(sy n) teleradioskopia.
temperatura,
-ae, / [= съразмерно смес
ване, съразмерност, топлина] : (b) темпе
ратура, температура на тялото — топ
линното състояние на едно тяло или ор
ганизъм ; температурата на човешкото
тяло е резултат от съотношението между
процесите на произвеждането и губенето
на топлина, поддържано от регулатор
ната дейност на централната нервна си
стема; при въздействие на висока тем
пература отвън и при редица заболнва-
ния може да се повиши температурата
на тялото (виж thermometria) ; виж също
febris, curva temperaturae, (г) темпера
тура (тела), (e) temperature (of the body),
body temperature. (!) température (du
corps), (d) Temperatur, Körpertemperatur.
temporalis, -e [os* temporale]: (b) тем
порален — отнасящ се до или принадле
ж ащ на слепоочната област, слепоочен,
(г) височный, (e) temporal. (!) temporal,
(d) temporal, Schläfen-.
temporarius
tenositis
533
temporarius, - a, -um [tempus време] : (b)
временен, преходен, непостоянен, (г)
временный, преходящий, непостоянный,
(е) temporary, temporat. (f) temporaire,
temporel, inconstant, (d) zeitweilig, vor
übergehend, unbeständig,
tenaculum, -i, n [tenere държа] : (b) дър
жател, кука, подобен на ку ка инструмент,
(г) держатель, крючок, (е) id., hooklike
instrument, (f) érigne, érine, petit cro
chet. (d) Halter, Häkchen, id.
tenalgia, -ae, / [tendo*-^SX^oç, algos болка] :
(b) теналгия — болка в сухожилието,
(г) боль в сухожилии, (е) id. (f) ténal-
gie. (d) Sehnenschmerz, Tenalgie. (syn)
tendodynia.
b crepitans: -*■ tendovaginitis crepi
tans.
tendineus, -a, -um (itendo*] : (b) отнасящ
се до, съставен от или приличащ на
сухожилие, сухожилен, (г) сухожильный,
(е) tendinous, (f) tendineux, (d) sehnig,
Sehnen-, (syn) tendinosus.
tendinitis, -tidis, / (tendo* + -itis = възпа
ление] : (b) тендинит — възпаление на
сухожилието, (г) воспаление сухожилия,
(e) tenontitis, tenositis, id., tenonitis, (f)
ténosite, tendinite, (d) Sehnenentzündung,
(syn) tenositis.
tendinosus, -a, -um [tendo*] : богат на су
хожилия, сухожилест, сухожилен, виж
tendineus.
ten d o , -inis, т (pi tendines) [tendëre раз
тягам, опъвам ; на гр. tâvtov, -ovxoç ten on ,
- o ntos] : (b) сухожилие, (г) сухожилие,
(е) tendon, sinew. (О tendon, (d) Seh
ne, id.
t. calcaneus (BNA, PNA) = tendo m.
tricipitis surae (INA) : (b) Ахилесово сухо
жилие— сухожилието на триглавия под-
бедрен мускул, което се залавя за пет
ната кост (calcaneus*), (г) ахиллово сухо
жилие. (е) id., tendo Achillis, Achilles
tendon, (f) tendon d'Achille, (d) Achil
lessehne.
tendodynia, -ae, / [tendo* + ôSûvtj odyne
болка] : —»■ tenalgia.
tendorrhaphia, -ae, / [tendo* -f faqrij rha-
phe шев] : -► tenorrhaphia.
tendosynovitls : -► tendovaginitis.
tendovaginitis, -tidis, / [tendo* + vagina
влагалище + -itis — възпаление] : (b)
тендовагинит — възпаление на сухо-
жилно влагалище, (г) тендовагинит. (е)
id.,
ten(d)osynovitis, tenontothecitis. (f)
ténosynovite, tendovaginite. (d) Sehnen
scheidenentzündung, id. (syn) tendosy-
novitis, tenosynovitis.
t. crepitans : (b) крепитиращ тендо
вагинит — тендовагинит, при който су
хожилието’ скърца при движение всл. на
фибринови отлагания, ( г ) крепитирую-
щий тендовагинит. (е) ten(d)osynovitis
crepitans, id. (f) synovite crépitante, té
nosite crépitante, ténalgie crépitante,
ténosynovite aiguë sèche, (d) id. (syn)
tenalgia crepitans.
tenesmus, -i, m (pl tenesmi) [Tsivsopôç tei
n e sm o s неефикасно усилие за дефекация,
от xetvcü teino обтягам, напрягам, напъ
вам] : (Ь) тенезъм — болезнен напън :
мъчителен, болезнен позив за дефекация
(t. ani, t. alvi) или за уриниране (t. ve
sicae) без пълно изкарване на съдържи
мото или изобщо без всякакъв ефект,
болезнен спазъм на сфинктера на ануса
или на пикочния мехур при възпалител
но дразнене, проктит, дизентерия, цистит
и пр. ( г) тенезм, жиление, болезненный
позыв, (е) id., painful straining, (f) te
nesme. (d) id., schmerzhafter Drang,
t.alvi:
tenesmus ani.
t. ani: (b) тенезъм на ануса, виж
при tenesmus, (г) болезненный позыв на
стул, (е) rectal tenesmus, straining at
stool, (f) ténesme de l’anus, ténesme
anal, ténesme rectal, (d) Stuhlzwang,
(syn) tenesmus alvi.
t.
vesicae urinariae : (b) тенезъм на
пикочния мехур, виж при tenesm u s ;
срв. stranguria, (г) болезненный позыв
на мочеиспускание, (е) vesical tenesm us,
straining in urinating, (f) ténesme vési
cal. (d) Harnzwang, (syn) tenesmus
urinae.
tenia: —*■ taenia.
tenonitis, -tidis, / [/. R . Tenon, фр. анатом
и окулист, 1724—1816] : (b) тенонит —
възпаление на Теноновата капсула на
окото (фиброзната обвивка на окото =
vagina sive fascia sive capsula bulbi),
(r) тенонит. (e) id. (f) ténonite. (d) id.
(syn) periophthalmitis, capsulitis.
tenorrhaphia, -ae, / [xévtov tenon сухожи
лие -f (5*97) rhaphe шев] : (b) тенорафия,
тендорафия — съединяване чрез шев на
разделени краища на сухожилие, заши
ване на сухожилие, шев на сухожилие,
(г) сшивание сухожилия, шов сухожилия,
(е) tenorrhaphy, tendinosuture. (f) ténor-
raphie, suture tendineuse, (d) Sehnen
naht, Tenorrhaphie. (syn) tendorrhaphia.
tenositis, -tidis, / [xévwv f + 'itis — въз
паление] : -► tendinitis.
tenosynovitis
534
teratoma^
tenosynovitis, -tidis, / [xévwv t + -itis t ] :
tendovaginitis.
tenotomia, -ae, / [xôvüjv ] -f xoji)} tome
рязане] : (b) тенотомия — оперативно
прерязване на сухожилие с цел за
скъсяване или преместването му. (г)
тенотомия. (е) tenotomy, (f) ténotomie.
(d) Tenotomie.
tensio, -oiiis, / [= обтягане, разтягане, от
tendere, рр. tensus, опъвам, надувам] :
(Ь) тензия
напрежение, налягане,
напр. t. intraocularis (виж по-долу), (г)
напряжение, давление, (е) tension, (f)
tension, (d) Spannung, Tension.
t. arterialis: (b) артериално налягане
(кръвно налягане) — променливото наля
гане, под което кръвта се намира в арте
риите ; налягането в периода на снсто-
лата се нарича сисюлично или максимал
но, а това в края надиастолата — диасто-
лично или минимално ; измерва се обикно
вено по метода на Korotkov* ; нормално
систолично най-много до 140— 150, диа-
столично до 80—90 мм/живак ; за повише
но кръвно налягане виж morbus hyperto
nicus, hypertonia essentialis, (г) арте
риальное давление, артериальное кровяное
давление, (е) blood pressure, arterial ten
sion, arterial blood pressure, (f) pression
artérielle, tension artérielle, (d) Blutdruck.
t. intracra nialis : (b) иитракраниално
или вътречереино налягане — наляга
нето в черепната кухина и мозъчните
стомахчета. (г) внутричерепное давление.
(e) intracranial pressure, intracranial ten
sion. ( о tension intracrânienne, (d) Hirn
druck.
t intraocularis: (b) интраокуларно или
вътреочно налягане, офталмотонус — на
лягането на очното съдържание върху
склерата ; за нормално се счита наляга
нето до 27 мм/живак по Маклаков; по
вишеното очно налягане е основен сим
птом на glaucoma*, (г) внутриглазное
давление, офтальмотонус, (е) intraocular
pressure, intraocular tension, (f) tension
intra-oculaire. (d) Atigenbinnendruck, in
traokularer Druck, (syn) ophthalmotonus.
t. venosa : (b) венозно налягане — на
лягането на кръвта, циркулираща във
вените, (г) венозное давление, (е) ve
nous pressure, (f) tension veineuse, (d)
Venendruck.
tensor, -oris, m (musculus) [tendëre ] ] :
(b) напрегач, обтегач, изопвач (мускул),
напр. m. tensor fasciae latae, (г) натя
гивающая мышца, напрягатель. ( e) te n
sor muscle, (f) muscle tenseur, (d) Span
ner, id.
tensus,-a, -um (рр. от tendëre 1 1: (b) опъ
нат, обтегнат, изопнат ; напрегнат, (г) на
тянутый, тугой ; напряженный, (е) tense,
(f) tendu, (d) gespannt.
tentamen, -inis, n [tentare изпитвам, из
пробвам, опитвам] : (b) пробване, опит,,
опитване, (г) проба, попытка, (е) attempt,,
trial, essay, (f) épreuve, essai, tentative.
(d) Probe, Versuch.
t. suicidii : (b) опит за самоубийство ;
виж също suicidium. (г) попытка само
убийства. (е) suicide essay. (!) essai de
suicide, (d) Selbstmordversuch, Selbsttü-
tungsversuch.
tentorium , -ii, n [tendëre опъвам, прости
рам] : (b) палатка — ципеста покривка
или хоризонтална преграда, напр. t. ce
reb elli (виж по-долу), (г) палатка, (е) id..
(!) tente, (d) Zelt.
t.
cerebelli: (b) палатка на малкия
мозък — гънка от dura* mater, покри
ваща малкия мозък, (г) палатка моз
жечка. (е) id. (!) tente du cervelet, (d)
Kleinhirnzelt.
tenuis, -е : (b) тънък, нежен, (г) тонкий»
нежный, (е) slender, delicate, slim. (!)
mince, tendre, (d) dünn, zart.
tepidus, -a, -um [tepère топъл съм] : (b)
топличък, умерено топъл (температура
на водата около 3 6—37°С). ( г) теплова
тый, умеренно теплый, (е) tepid, luke
warm. (!) tiède, (d) lau, lauwarm.
teras, -atis, n : -► terata.
terata, nlpl [xépaç, -axoç teras, -atos, зна
мение, чудо, чудовище, изрод] : (b) урод
ливости, уродства, фетуси с пороци на
развитието, изроди, уроди, (г) уродства,,
уроды, (е) monsters. (!) monstres, (d)
Mißbildungen.
teratologia, -ae, / ]xépaç,
-axoç f +
logos учение] : (b) тератология
наука,
изучаваща нарушенията на ембрионал
ното развитие или пороните на разви
тието, отнасящи се до нарушение на
строежа на целия организъм или на от
делни негови части, ( г) тератология.
(e) teratology. (!) tératologie, (d) Tera
tologie, Lehre von den Mißbildungen.
teratoma, -atis, n (pi teratomata) [xépoiçr
-ocToç f + -ома ~ тумор]: (b) тератом, те-
ратоиден тумор — тумор, състоящ се
от няколко органоподобни части, произ
лязъл вследствие на нарушение на ем
брионалното развитие ; съдържа зачатъ
ци от трите зародишни листа, (г) тера-
'teratosis
535
testum
тома. (е) id. (f) tératome, (d) Tera
tom, teratoide Geschwulst, „Wunderge
schwulst“.
teratosis, -is, / [xépaç, -crcoç + -os/s*] :
monstruositas.
terebrans, gen.
- a ntis [terebrare пробивам
със свредел] : (b) провъртващ, въртящ,
пробиващ като със свредел, пробождащ,
пронизващ (за остро въртяща или про
бождаща болка), (г) буравящий, сверля
щий, прободающий, пронизывающий,
(e) terebrant, terebrating, boring, pier
cing. (f) térébrant. (d) durchbohrend.
teres, gen.
- etis [= заоблен и гладък, от
terëre трия, изработвам на струг] : (Ь)
объл и дълъг, цилиндричен (мускул),
напр. ligamentum* teres uteri, (г) округ
ленный и длинный, цилиндрический.
(e) round and long, (f) rond et long,
(d) rund und lang.
ter in die : (b) три пъти на ден. (г) три
раза в день, (е) three times a day. (f)
trois fois par jour, (d) dreimal täglich.
terminalis, -e [terminus2*] : (b) термина
лен — отнасящ се до или намиращ ce
на края, краен, последен, напр. артерия
и пр. или stadium* terminale, (г) конеч
ный, концевой, терминальный, (e) termi
nal, final, (f) terminal, (d) terminal, End-,
terminologia, -ae, / [terminus1* + Xôyoç
log os дума, учение] : (b) терминология :
1. наука за специалните термини, изра
зи и думи (termini technici) на една дис
циплина; 2. = n om en clatura*, (г) 1. тер
минология; 2. номенклатура, (е) termi
nology: 1. onomatology; 2. nomencla
ture. (f) 1. terminologie ; 2. nomenclature,
(d) 1. Terminologie, Fachsprache; 2. No
menklatur.
terminus1, -i, m [ = предел, граница, край,
от termin are, определям или поставям
граници]: (b) термин — дума или израз,
означаващи строго определено понятие,
употребявани в дадена област на наука
та, техниката или изкуството = termini
tech nici (технически или специални тер
мини). (г) термин, научное название {или
выражение), (е) technical term, term.
(f) terme technique, terme, (d) Fachaus
druck, Bezeichnung.
terminus3, -i, m [ f ] • (b) край, завършва
не, срок, определен период, напр. t. gra
viditatis (виж по-долу). (г) конец, окон
чание, срок. (е) term, end. (f) terme,
(d) Grenze, Termin.
t. graviditatis: (b) срок на завършване
на бременността, срок на раждането, (г)
срок окончания беременности, (е) term,
time of delivery. (!) terme de la gros
sesse. (d) Geburtstermin,
tertiana (benigna) [tertiarms отнасящ ce
или принадлежащ към третия (ден)] :
malaria tertiana.
tertiana maligna [ f ] :
malaria tropica,
tertiarius, -a, -um [tertius*] : (b) терциа
рен — третичен, стоящ на трето място,
отнасящ се до трети стадий или период,
напр. syphilis* tertiaria, (г) третичный,
(е) tertiary, (f) tertiaire, (d) tertiär,
tertius, -a.
- um : (b) трети, (г) третий.
(e) third, (f) troisième, (d) dritte,
testes, mlpl :
testis.
testicularis, -e [testiculus1*] : (b) тестику-
л(ар)ен — отнасящ се до или принад
лежащ на мъжките полови жлези, до
тестикулите, (г) тестикулярный, (е) testi
cular. (f) testiculaire, (d) testikulär, tes
tikulär, Hoden- .
testiculus,
- i, m [умал. от testis*] : ->
testis.
testis, -is, m (pl testes) [testis m f свиде
тел, свидетелка] : (b) тестикул — мъжка
полова жлеза, семенна жлеза, мъдо. (г)
яичко, семенник, тестикул, (е) testicle.
(f) testicule, (d) Hoden, (sy n) orchis,
testitis, -tidis, / : -► orchitis,
testosteronum, -i, n [testis* + sterina*] :
(b) тестостерон — мъжкият полов хор
мон, получаван синтетично от хо лесте
рин ; приблизително 6— 10 пъти по-ак
тивен от излъчвания в урината апдро-
стерон, получавай от урина или синте
тично. (г) тестостерон, (е) testosterone,
(f) testostérone, (d) Testosteron,
testudo, -inis, / [= костенурка, покрив от
щитове] : (b) тестудо—бинтова превръзка
с кръгови ходове като осморки, минаващи
над и под ставата, за стави в правоъгъл
но положение, напр. на лакътната става-
t. cubiti, (г) повязка для локтя или ко
лена. (e) figiire-of-8 bandage, (f) ban
dage en tortue, (d) id., Schilclkrötenver-
band .
testum, -i, n [= глинен съд, глинен све-
тилмик] : (b) тест — проба, реакция,
опит; наименуваните по имената на
авторите проби да се потърсят по
името на автора ; виж също reactio,
symptoma, (г) проба, тест, реакция,
опыт, (е) test, reaction, (f) test, épreuve,
(d) Probe, Test, Versuch.
t. intracutaneum : (b) интракутанна,
вътрекожна проба или реакция — ме
тод на изследване, при който материалът
tetania
536
tetraplegia
се вкарва строго интрлкутанно, иапр.
Mantoux* testum , (г) внутрикожная реак
ция, внутрикожная проба, (e) intracuta-
neons test. (f) test intra-dermique, in-
tradermo-renction. (d) Intrakutanprobe,
tetania, -ae, / jxéxavoç tetanos напреже
ние, гърч] : (b) тетания — заболяване,
характеризиращо се с интермитирапш
пристъпи от тонични гърчове, обикнове
но на симетрични мускулни групи, осо
бено в областта иа крайниците (при
възрастни повече на ръцете — „акушер
ска ръка“, при деца и иа кракага
кар-
по-педални спазми), у деца евент. ком
бинирани с ларингосипзъм (манифестна
тетания); в интервалите съществува
свръхвъзбудимост иа нервната система
(латентна тетания) : симптомите HaChvos-
tek* и Trousseau* и др. ; причини : а) не
достатъчна функция на glandulae* para
thyreoideae или разстройство на дей
ността им всл. на инфекциозни болести,
при спру, при отравяния (атропин, ерго-
гин, въглеокис, хлороформ, етер и др.),
през време на бременност и кърмене,
след погрешното им отстраняване при
операция на струма (t. paratliyreopriva
sive strumipriva) и др. ; б) настъпване
на алкалоза всл. на увеличена загуба иа
киселини (хронично повръщане при ин-
лорна стеноза) или продължително прие
мане на алкални лекарства, пли на поч
вата на възбуждане на parasympathicus1' ;
срв. spasmophilia, (г) тетания, (е) tetany,
(f) tétanie, (d) Telanie. (syn) tetanus
intermittens.
t. !nfant(i)um : -* spasmophilia,
tetanicus, -a, -um [tetanus*] : (b) reraim-
чен — о тнасящ се до болестта тетанус
или до симптоми както при тетанус,
(г) столбнячный, тетанический. (е) teta
nic. (f) tétanique, (d) tetanisch.
tetanîforniis,
- e [tetanus* -b forma вън
шен вид, форма) : (b) тетаниформен -
подобен на тетанус, (г) похожий на
столбняк, (е) tetaniforin, tetanoid, (f) té-
taniforme. (d) tetanusähnlich, tetanus-
artig, tetaniform, tetanoid.
tetan us1, -i, ni (physiologicus) [xéxavoç te
tanos напрежение, гърч, or xeivco teino
опъвам, обтягам] : (b) продължителен
тоничен гърч на мускул, напр, t. uteri
(виж по-долу); виж също tetanus2, (г)
длительная тоническая судорога, ( е) id.,
tetanic contraction, tonic contraction. <*>
tetanos, contraction tétanique physiolo
gique, contraction musculaire permanente.
(d) id.,
anhaltende Muskelkontraktion,
dauernde Muskelverkürzung.
t. uteri : (b) тетанус на матката
продължителна тонична контракция на
матката през време на раждане, про
дължителна спазмодична контракция иа
матката ; срв. clonus uteri, (г) судорож
ные сокращения беременной матки, ( е)
spasmodic tonic contraction of the ute
rus. (f) contraction spasmodique prolon
gée de l'utérus, hypertonie utérine, (d)
id., Krampfwehen.
tetanus-,
- i, ni [xèxxvcç]]: (b) тетанус —
тежка инфекциозна болест, характеризи
раща се с болезнени тонични гърчове,
първо и главно иа дъвкателшпе муску
ли (trismus*) и на лицевите, мнмнчннге
мускули (risus* sardoniciis), след това на
мускулатурата на врата, на гръбнака
(opisthotonus-) и на корема и др. ; при
чинител Bacillus* tetani (токсините му
действуват върху нервната система)*
който се намира в земята ; входна врата
гланно рани, и то рани с ьс смачкване
на тькапмте и със силно замърсяване
(пръст и др.), както и дълбоко проник
ващите и .слепи* рани, иай-чегто при
чинявани от ръждясали гвоздеи, трески,
тръни, шрапнели (75%), ухапване o r
кон, оса, змия и др. (г) столбняк, тета
нус. (е) id.,
lockjaw {specifically, tris
mus). (f) tétanos, (d) Starrkrampf, Wund
starrkrampf, id.
t, intermittens : -> tetania,
t. neonatorum: (b) тетанус у ново
родените ; входната врата се явява почти
винаги пъпната рана. ( г) столбняк но
ворожденных. (е) id., tetanus of the new
born. (f) tétanos du nouveau-né. (d) Neu-
geborenentelanus, id. (syn) tetanus nas
centium.
tetra - [xixpx четири] ; в съставни думи
означава четири.
tetragonum, -i, п [xâxpx t 4- Tfwvlx gonia
ъ г ъ л ] : (b) четириъгълник, напр. t. lum
bale — четириъгълникът, ограничен от
четирите лумбални мускула, (г) четырех
угольник. (е) quadrangle, (f) quadrangle,
(d) Viereck.
tetralogia Falloti [xsxpa t + Xô-foç log o s
дума] : Falloti tetralogia.
tetraplegia, -ae, / [xsxpa t + «torrt plege
удар, поражение] : (b) тетраплегия — па
рализа на четирите крайника ; срв. para
plegia. (г) тетраплегия. (е) id., qyadri-
plegia. (!) quadriplégie, quadruplégîe, té-
thermae
'thalamencephalon
537
traplégie. (d) Tetraplegie, Quadriplegie.
(syn) quadriplegia.
thalamencephalon, -i, n [&dXa|ioç, thala
m o s (отделна) стая, спалня, склад -j-
è^xéçpaXoç enkephalos главен мозък) :
(b) таламенцефалон — съставна част от
diencephalon*, (г) таламэнцефалон. (е)
id. (f) thalamencéphale. (d) Thalamenze-
phalon.
thalam us, -i, m (opticus) [&ôXapoçt]‘ (b)
таламус — зрителен хълм, зрително въз
вишение : възел от сиво вещество с яй
цевидна форма, основна част на dience
phalon* ; главен подкоров център, в кой
то постъпват всички видове сетивност;
при поражението му се наблюдават хе-
михнпестезия (за допир, болка и темпе
ратура), хемиатаксия, пристъпи от хо-
мопимиа хемианопсия, явления на хеми-
атетоза и хемихорея, и то на противопо
ложната страна на поражението, често
извънредно силни болки, (г) зрительный
бугор, таламус, (е) id.,
optic thalamus,
(f) couche optique, id. (d) Sehhiigel, id.
thatassanaemfa, thalassaemia, -ae, / [&à-
Xctcraa thalassa море H- afp« haima
кръв]; -► anaemia Ccoley.
thalassophobia, -ae, / [üoXaooa t + spößcg
phobos страх] ; (b) таласофобия — на-
трзплив страх от море, (г) талассофобия.
(e) id. (f) thalassophobie. (d) Thalasso-
phobie.
thalassotherapia, -ae, f [üaXccooa t + &e-
puTzsirt therapeia лечение] ; (b) таласо-
терапия — морелечение : използуване на
морския климат и морските къпания ка
то лечебни фактори, ( г) талассотерапия.
(e) thalassotherapy, (f) thalassothérapie,
(d) Thalassotherapie.
thanatophobia,
- ae, / [tHvaxoç thanatos
смърт -f cpépcç phobos страх] : (b) тана-
тофобия — натраплив страх от смъртта,
особено от внезапна смърт при хипер
тонично болни, (г) танатофобия. ( е) id.
(f) thanalophobie. (d) krankhafte Todes
furcht, Thanatophobie.
thebafsmus, -i, m [thebaicum = opium, от
Hvjfa. Thebai, гръцко название на древ-
ноегипетския
град Тива, гдето бил
добиван опиум в голямо количество j
- /s/m/s*] : (b) тебаизъм — хронично отра
вяне с опиум, ( г) хроническое отравле
ние опием, (е) thebaism, opium poiso
ning, opiumism, opium addiction, (f) thé-
baïsme, opiomanie, (d) id.,
Opiumver-
giftung.
theca, -ae, / [ibjxij thcke кутия, ножница] :
(b) калъф, кутия, капсула, обвивка, напр.
t. folliculi — съединнтелнотъканната об
вивка на Graaf*-OBHH фоликул. (г) фут
ляр, капсула, оболочка, (е) id.,
sheath,
envelope, (f) thèque, enveloppe, (d) Hül
le, Scheide, Kapsel.
thelitis, - tidis, / [1HqXi$ thele гръдно зърно
+ -itis = възпаление] : (b) телит — въз
паление па гръдното зърно, (г) телит.
(е) id., m am m ary papillitis, mammillitis.
(О tliélite. ’ (d) Brustwarzenentzündung,
id.
thelorrhagia,
-ae, / [&г,Хт?| + ßfrvopi
rhegnynii чупя, разкъсвам] : (b) телора-
гия - - кръвотечение от гръдното зърно,
(г) кровотечение из грудного соска,
(е) id. (f) thélorragie. (d) Brustwarzen-
blutung, Tlielorrhagie,
thenar, -aris, n f&svxp длан] : (b) тенар
голямопръстно възвишение : мускулното
възвишение на дланта по продължение
на основата на палеца на ръката, (г) воз
вышение мышц большого пальца руки,
(e) thenar eminence, thenar prominence,
id., radial palm, ball of the thumb, (f)
éminence thenar, thénar. (d) Daumenbal
len, id.
therapeutica, -ae, / [tepaxeuw therapeuo
услужвпм, грижа ce] : (b) терапевтика —
наука за терапията, за лечението на бо
лестите по определен план, (г) терапев
тика. (е) terapeutics. (f) thérapeutique,
(d) Therapeutik.
therapeuticus, -a, -um [tepxrcstmxdç the-
rapeutikos услужващ] : (b) терапевти
чен — отнасящ ce до лечението на бо
лестите, лечебен. (Г) лечебный, терапев
тический. (е) therapeutic, therapeutical,
thérapie, (f) thérapeutique, (d) therapeu
tisch.
therapia, -ae, / [&ерхяе£а therapeia меди
цинско грижене, лечение] ; (b) терапия :
1. лечение, лекуване: съвкупността от
мероприятия (лекарствени средства и
други нехирургични методи), имащи за
цел възстановяване на здравето и от
страняване или облекчаване на страда
нията на болните ; 2. наука за лечение
то на болестите = therapeutica*, (г) те
рапия: 1. лечение, врачевание; 2. уче
ние о лечении, терапевтика, (е) 1. the
rapy, treatment, cure, course of treatment ;
2. therapeutics, (f) 1. thérapie, traitement,
cure; 2. thérapeutique, (d) 1. Therapie,
Krankenbehandlung, Kur; 2. Therapeutik.
thermae, -arum, / [dippai thermal, pi от
th e m e топлина, горещина] : (b) тер-
thernialis
538
thermoplegia;
малин извори — топли минерални из
вори независимо от степента на тяхната
минерализация и съдържимост на газо
ве, с температура, не по-ниска от 25°С.
(г) теплые источники, (е) warm springs,
(f) sources thermales, (d) warme Quellen,
Thermen.
thermalis, -e [ f ] : (b) термален — отна
сящ се до минерални извори, (г) тер
мальный. (е) thermal, (f) thermal, (d)
thermal.
thermanaesthesia, -ас, /
| à-priv.
-ratjô'vjo.ç aisthesis усещане]: (b) терм-
анестезия — загуба на способността за
разпознаване на температурни разлики,
за различаване между топло и студено,
патогномоннчно за заболявания на си
вото вещество на гръбначния мозък, (г)
утрата тепловых ощущений, (е) thermo-
an(a)esthesia, thcrmaniajesthesia, thermo
analgesia. (f) thermo-anesthésie, thermo-
analgésie. (d) Thennanasthesie. (syn)
thermanalgesia.
thermanalgesia, -ae, / [£Ép;±r/ \ -i analge
sia*] : загуба на усета за топлина, виж
thermanaesthesia.
thermicus, -а, -um [ftâpjir, ] ] : (b) терми
чен — отнасящ ce до топлина, топлинен,
иапр. febris thermica
топлинен удар
(виж thermoplegia), (г) тепловой, терми
ческий. (е) thermie, thermal, (f) ther
mique. (d) thermisch, Warm-,
Thermobacterium bulgaricum: -* Lacto-
bacterium bulgaricum.
thermocauterisatio,
-onis, / [ОаздJ+
v.scuttjp ka uter нажежено желязо] : (b)
термокаутеризация,
термокаутеризира-
не — изгаряне с нагорещено желязо
или с (електрически) термокаутер; раз
рязване на тъкани (правене на разрез)
посредством термокаутер или електри
чески нож. (г) термокаустнка. (е) thermo
cautery. (f) thermo-cautérisation, cauté
risation par la chaleur. (d)Thermokaustik e
therm olabilis, -е [йзрцт) [ + labilis"*] : (b)
термолабилен — неустойчив, нетраен на
топлина, разрушаващ се или лесно из
менящ се от топлина, (г) термолабиль
ный. (е) thermolabile, (f) thermolabile,
(d) thermolabil, hitzeempfindlich, wär-
meernpfindlich, nicht wärmebeständig.
thermometria,
-ae, / [SipjiTj therrne то
плина, горещина -f {lsxpov metron мярка] :
(b) термометрия — измерване на тем
пературата, по-специално науката за тем
пературата на здравия и болния органи
зъм. Термометрия на човешкото тя
л о — измерване температурата на тя
лото : нормалната температура, мерена
под мишницата (аксилата) у здрави хора,
се колебае между 36 и 37°С; при ме
рене под мишницата различаваме : ко
ла пена t° = под 36°, субфебрилна t° =
= 37,1—38°, умерено повишена t° = 38 —
38,5 °, значително повишена t°== 3 8,5 —
39°, висока t°r= 39 —40°, много висока
t w= 40—4Г , хиперпиретична t° = над
4 Г ; температурата в ректума надвишава
аксиллрната средно с 0,5 — 0,8°С (нор
мално до 37,5 JC), а тази под езика —
средно с 0,3—0,5°С ; виж също tempe
ratura и curva temperaturae, (г) термомет
рия, измерение температуры, ( е) th erm o
metry. (f) thermométrie, (d) Thermomét
rie, Wärmemessung.
thermometrum,
-i, n [|]: (b) термоме
тър — уред за измерване на темпера
турата, топломер, (г) термометр, (е) ther
mometer. (f) thermomètre, (d) Thermo
meter, Wärmegradmesser, Wärmemesser.
thermophorum, -i, n [O-ep^ j + çcpcç pho-
ro s носещ, от
phero нося] : (b)
термофор — грейка (електрическа, водна
и пр.) за локално прилагане на топлина,
(г) грелка, (е) thermophore, (f) thermo
phore. (d) Thermophor.
therm oplegia,-ne,/[i>sp|iY) t -frcXr/pj plege
удар, поражение] : (b) термоплегия —
топлинен удар, удар or горещина; на
стъпва всл. на застояване на топлина в*
тялото при повишеното й произвеждане
в организма и затрудненото й излъчване,,
напр. при силен пек (жега), душно време
(лятно време у маршируващи бойници,
при огняри и др.) ; проявява се често .
съвсем внезапно с колапс, безсъзнание,
гърчове и висока температура ; леките*
случаи протичат с главоболие, виене на
свят, отпадналост, понякога лек делир и
температура 38—39°,
по-тежките слу
чаи — със силно главоболие, повръщане,
силно изразена прострация, с висока
температура, загуба на съзнание и пр.,
а най-тежките — с внезапен колапс,
безсъзнание и др. (виж по -горе); при
случаите, дължащи се на директно из
лагане на слънчевите лъчи, може да лип
сва температура или даже тя да е суб-
нормална ; срв. heliosis и insolatio. (г) теп
ловой удар. (е) heat-stroke, heat hyper
pyrexia. (f) coup de chaleur, (d) Hitz-
schlag. (sy n) febris thermica.
{hermoreg ulatio
539
t horacomyodynia
thermoregulatio, -onis, / [Dipjirj therme
топлина, горещина + reg ulatio *] : (b)
терморегулация — съвкупността от фи
зиологичните процеси в организма, оси
гуряващи поддържането на температу
рата на тялото на постоянно ниво; по
стоянно ниво на температурата на тя
лото се осъществява благодарение на из-
меняване произвеждането на топлина
(зависещо от степента на окислителните
процеси в организма) и отдаването на
топлина в зависимост от температурата
на външната среда, (г) терморегуляция,
теллорегуляция. (е) thermoregulation,
(f) régulation thermique, (d) Thermore
gulation, Wärmeregulierung,
fhermostabilis, -e [Sipp^ t + stabilis*] :
(b) термостабилен — топлоустойчив :
устойчив на топлина, неразрушаващ ce
и неизменяващ се от висока темпера
тура. (г) теплоустойчивый, термостабиль
ный. (е) thermostab(i)Ie. (f) thermosta
bile, thermostable. (d) thermostabil,
hitzebeständig, wärmebeständig,
thermostatum, -i, n [d-éppj | + ctxtôç sta
tos стоящ, поставен] ; (b) термостат —
шкаф, в който автоматично се поддържа
определена, установена от по-рано тем
пература ; служи най-вече за култиви
ране на микроби, (г) термостат, (е) ther
mostat. (f) thermostat, étuve, (d) Ther
mostat, Brutschrank.
rthermotherapia» -ae , f [Sépjir, ] -f S-eperceia
therapeia лечение] : (b) термотерапия —
лечение c топлина, топлолечение : прила
гане на топлина под различна форма за
лечебни цели — местни или обши топли
процедури, в по-тесен смисъл прилагане
непосредствено въ рху тялото на лечебна
кал, торф, парафин, озокерит, топли ком
преси и др. ( г) термотерапия, теплоле
чение. (е) thermotherapy, (f)thermothé
rapie, traitement par la chaleur, (d) Wär
mebehandlung, Thermotherapie.
(thesaurismosis» -is, / [tbjoaüp:a|ioç tfiesau-
rism o s туряне настрана,
натрупване,
складиране] : (b) тезаурмзмоза — раз
стройство на обмяната на веществата,
при което известни продукти на обмя
ната се натрупват в необикновено коли
чество в телесните сокове и се отлагат в
определени органи или клетки, напр. ами-
лоидна тезауризмоза ( = amyloidosis*),
липоидна ( = lipoidosis*,) билирубинова
(= icterus*), гликогенова ( = glicogeno-
sis*), меланинова ( = m orb us Addison!*),
урагна ( = podagra*) и др. (г) тезауриз-
моз. (е) id., thesaurosis, storage disease,
(f) thésaurismose, maladie par accumula
tion. (d) Speicherungskrankheit, Thesau
rismose.
t. glycogenica: —►glycogenosis.
Thomsen! morbus \A. J . Thomsen, датски
лекар, 1815—1896]: -»■ myotonia conge
n ita.
thoracalis» - е :
thoracicus.
thoracicus» -a, -um (INA, PNA) = thora
calis, -e (BNA) [$(epa{j thora x гръден
кош] ; (b) торакален — отнасящ се до
или принадлежащ на гръдния кош, гръ
ден. (г) грудной, (е) thoracic, thoracal,
(f) thoracique, (d) thorakal, Thorako-,
Brust-, Brustkorb- .
thoracocauterisatio» -onis, f [thupag f +
xarnifa kauter нажежено желязо] ; (b) то-
ракокаутеризаиия — разрязване (прега-
ряне) на върви от плеврални сраствалия
чрез диатермокоагулаиия при помощта
на торакоскоп (подобен на цистоскоп
уред), за да се улесни пълното колаби-
ране на белия дроб при налагане на ле
чебен пневмоторакс, ( г) торакокаустика.
(е) thoracocautery. (f) thoraco-cautérisa-
tion. (d) Thorakokaustik.
thoracocentesis, -is, / [$шра§ f 4- xsvxrjatg
kentesis продупчване] : торакоцентеза,
виж punctio thoracis.
thoracodynia, -ae, / [Зчора§ f + ôSùvrj ody-
ne болка] : (b) торакодиния — болка в
гръдния кош. виж pleurodynia, (г) боль
в груди, (е) id., thoracalgia. (f) thoraco
dynie, thoracalgie. (d) Brustschmerz,
(syn) pleurodynia.
thoracolysis, -is, / [O-tipag | -f Atag lysis
освобождаване] : (b) тораколиза — из
рязване на части от горните пет ребрени
хрущяла при белодробен емфизем всл.
на първично заболяване на ребрените
хрущяли ; прекардиална тораколиза по
Брауер (Brauer) при бронирано сърце (ин
крустиран с калциеви соли перикард),
(г) тораколиз. (e) thoracolyse. (f) tho-
racolyse. (d) Thorakolyse.
thoracometria,
-ae. / [thipag t + pevpov
metron мярка] : (b) торакометрия — из
мерване на гърдния кош, предимно на
гръдната обиколка, и на разликите при
вдишване и издишване, ( г) измерение
грудной клетки, (е) thoracometry, (!)
thoracométrie. (d) Thorakometrie.
thoracomyodynia» -ae, / [Stbpag | + pSg,
puôç туs, myos, мускул + <556vvj odyne
болка] : (b) торакомиодиния — болка в
мускулите на гръдната стена, (г) боль
thoracopagus
540
thromblnum
в мышцах груди, (е) id. (f) myalgie tho
racique. (d) Brustmuskelschmerz, Thora-
komyodynie.
thoracopagus, -i, ni [d-wpag j
pa
gos закрепен, от
pegnymi за
крепявам) : (b) торакопаг - двоен порок
на развитието със срастване ма двата
индивида за гръдния кош обикновено в
областта на гръдната кост. ( г) двойное
уродство со сращением в области гру
дины. (е) id. (f) thoracopage, (d) id.
thoracopîastica,
-ле, / [thôpag ; 4 pias-
tica*] : (b) торакопластика: 1. операция,
състояща се в изрязване на задните
части на няколко ребра, при което бол
ният дроб се свива напълно и завинаги
се изключва от дишане ; между паравер-
тебралната и скапулариата линия от вся
ко ребро се изрязва по 2 —12 см спо
ред дължината му ; 2. реипративна или
пластична хирургия на гръдния кош. (г)
торакопластика, (е) thoracoplasty, (f) tho
racoplastie. (d) Thorakoplastik.
thoracoscopia, -ne, / (thûpag | -!- av.orcso)
skopeo гледам, преглеждам): (b) тора
коскопия
изследване на плевралното
пространство с помощта на ендоскои
(подобен на цистоскоп инструмент), (г)
торакоскопия, (е) thoracoscopy, (f) tho
racoscopie, pleiiroscopie. (d) Thorakosko
pie.
thoracotomîa, -ae, / [О-шра* Y4
tome
рязане, разрез] : (b) торакотомия — опе
ративно отваряне на гръдната кухина,
(г) торакотомия, (е) thoracotomy, (f) tho
racotomie. (d) Thorakotomie.
thorax, -acis, m [îtapag ризница, гръден
кош, от Ô-toprpGcn t Ногesso въоръжавам
c ризница] : (b) торакс — гръден кош ;
срв. pectus, (г) грудная клетка, (е) chest,
id. (f) id.,
cage thoracique, (d) Brust
korb, Brustkasten, id.
tli. emphyseniaticus : (b) емфизема-
тозен торакс
бъчвовиден гръден кош :
къс, широк и дълбок, с почти хоризон
тално вървящи ребра, широки между-
ребрия, с еиигастрален ъ гъ л. надмина
ващ 90°, к ъса шия. (г) эмфизематозная
грудная клетка, (е) barrel chest, (f) tho
rax en tonneau, thorax globuleux, (d)
faßformiger Thorax.
tfirombangiits, -tidis, / [t>pöpß<3g thrombos
юичииа, съсирек 4- dq^etov angeion
съд -{■ -itis
нъзпаление] : (b) тромбан-
гиит — възпаление на интимата на кр ъ
воносен съд с образуване на тромб, (г)
тромбангиит. (е) thromboangiitis, (f)
thrombo-angéite. (d) id.
th. obliterans sive morbus Buer-
g eri : (b) облитериращ тромбангиит,
облитериращ ендартериит или ендангиит.
болеет на Бюргер — възпалителен про
цес в артериите и обикновено и в съ
ответните вени с образуване на тромбоза
и възпаление в околосъдовата тъкан,
предизвикващ запушване на съдовете ;
засяга обикновено долните крайници,
най-често единия крак, и се наблюдава
главно у мъже (20 -4 5 г.), предимно
пушачи ; по-рядко се засягат съдовете
на вътрешните органи (.сърце, мозък,
бял дроб, черва и др.) и даже цялата
съдова система ; протича отначало с
болки в ходилото и прасците, особено
след ходене (claudicatio* intermittens)
или нощем, при затопляне, трофични из
менения по ноктите, впоследствие поя
вяване на виолетови участъци, по-късно
отоци и евеит. гангрена на пръстите и
крака ; срв. Rnynaudi morbus, (г) обли
терирующий эндартериит, облитериру
ющий тромбангиит, болезнь Бюргерэ,
самопроизвольная (спонтанная) гангрена,
(е) thromboangiitis obliterans, Buerger’s
disease. (î) thrombo-angéite oblitérante,
maladie de Buerger, (d) id., Buergersche
Krankheit, Winiwarter-Buergersche Krank
heit. (sy n) endangiilis oblitterans (Wini
warter), endarteriitis obliterans, morbus
Winiwarter-Buerger, gangraena juvenilis,
gangraena spontanea.
thrombarterifts, -tidis, / [ö-p^ißc^ t 4- ar -
teriitis*] : (b) тромбартериит
възпа
ление па артерия вел. па тромбоза или
емболия, тромбоза с последващ артериит,
което може да доведе до запушване ма
артерията, (г) тромбартериит. (e) throm-
boarteritis. (f) thrombo-artérite. (d) id.
thrombasthenia, -ae, / (GlanzmaniO [épôji-
gcç f 4- asthenia*] : (b) тромбастении,
тромбастеничиа пурпура — наследствена
хеморагична диатеза, дължаща се на
функционална малоценност иа тромбо-
цитите, които показват и качествени из
менения ; клиничната картина прилича
напълно на purpura* thrombopenica; бро
ят на тромбоцитите може да остане нор
мален, но все пак със склонност към
тромбопения. (г) тромбастения. ( е) id.
<*> thrombasthénie. (d) Thrombasthénie.
thrombinum, -i, n [&р4А?°€ | ] : (b) тром
бин — фибринов фермент, фибринфер-
мент, посредством който фибриногенът
(разтворен кръвен белтък) се превръща
thromboangiitis
541
thrombosis:
във фибрин (плътна влакнеста маса) ; съ
държа се в плазмата на кръвта в неак
тивна предходна форма ( = протромбин
или тромбоген), от която под влиянието
на тромбокиназата (само в присъствието
на калциеви соли) преминава в активна
форма — тромбин ( = активиран тром-
богеп), предизвикващ съсирването на
кръвта ; нормално време на съсирване
3—4 минути (времето на съсирването
се удължава, ако протромбииът е нама
лен) ; срв. thrombogenum, thrombokinasa ;
виж също prothrombinuni. (г) тромбин.
(e) thrombin, (f) thrombine, fibrin-fer
m ent, piasmase, thrombase. (d) Throm
bin, Fibrinferment.
thromboangiitis: -► thrombangiitls.
thrombocyti,
- o rum, mjpl (sg thrombocy
tus) [Opôppoç I + xôtoç kytos кухина
(клетка)] : (b) тромбоцити, кръвни пло-
чици — третият елемент на кръвта ос
вен еритроцитите и левкоцитите ; малки,
с неправилна форма образувания на го
лемина от 2 до 3 р, нормално на брой
200 000—300 000 в куб. мм, при намаля
ването им под 40 000—30 000 в куб. мм
се развива purpura* thrombopenica ; при
разпадане те отделят активно вещество
за съсирването на кръвта (тромбокиназа).
(г) тромбоциты, кровяные пластинки,
бляшки, (е) blood platelets, thrombocy
tes. (f) plaquettes sanguines, hémato-
blastes, globulins, thrombocytes, (d) Blut
plättchen , Thrombozyten, Gerinnselzellen.
thrombocytopenia, -ae, / [r>p6pßcc | -f xu-
toç t H- ravfa penia бедност, оскъдица] :
tiircmbopenia.
thrombocytosis, -is, /[$■pöpßcg ; + хитoç t ] :
(b) тромбоиитоза — увеличаване числото
на тромбоцитите в кръвта ; среща се
заедно с левкоиитоза при някои заразни
болести или в реконвалесценцията след
тях, при бърза регенерация на кръвта
и др. ; виж thrombocyti, (г) тромбоци-
тоз. (е) id. (f) thrombocytose, (d) Throm-
bozytose.
thromboembolia, -ae, / [apdjigcç i 4- em
bolia*] : (b) тромбоемболия — образу
ване на емболия в артерия от тромб,
пренесен от сърцето, вена или артерия,
(г) тромбоэмболия, (е) thromboembolism.
(f) thrombo-embolie. (d) Thromboembo
lie.
thrombogenum,
-i, n [ftpdpßoc thrombos
съсирек + Yéveàtç genesis раждане, обра
зу ване]; (b) тромбоген, протромбин —
неактивната предходна форма на тром
бина в кръвта, виж повече при throm -
binum. (г) протромбин, тромбоген. (е)
thrombogen, prothrombin. (!) thrombo-
gène, prothrombine, (d) Thrombogen, Pro
thrombin. (syn) factor V, prothrombinum.
thrombokinasa, -ae, / [$pô|ipoç t -f
kinesis движение] : (b) тромбокиназа —
вещество, под влиянието на което от
неактивния протромбин се образува тром
бин, който предизвиква съсирването на
кръвта, виж при thrombintim ; намира
се в тъкашште сокове и в клетъчните
елементи (особено в тромбоцитите и лев
коцитите) на кръвта и постъпва в кръв
ната плазма, когато последната изтича,
от съдовете, (г) тромбокиназа. ( е) throni-
bokinase, thromboplastin, cytozyme. (f)
tlirombokinase, cytozyme. (d) Throtnbo-
kinase.
thrombopathia, -ae, / [Ô-poppoç t 4-
pa th o s страдание] : (b) тромбопатия -
дефектно, непълно, недостатъчно съсир-
вине па кръвта, аномалия на тромбоци-
ти те; състояние, при което се наблю
дава спонтанно кръвотечение без тром-
бопения. (г) тромбопатия. (е) thrombo-
pathy. (f) tlirombopathie. (d) Thrombo
pathie.
thrombopenia, -ae, / [ftpôjipcç * -f tcsvîx p e
n ia бедност, оскъдица] : (h) тромбопе-
ния — намалено количество на тромбо
цитите в кръвта, виж thrombocyti ; по-
правилен е термин ьт thrombocytopenia,
(г) тромбопения. (е) thrombocytopenia,
id. (f) thrombocytopénie, thrombopénie,
(d) Thrombopénie, Thrombozytopenie,
(syn) thrombocytopenia.
th. essentialis : -► purpura tliromho-
penica (Werlhof).
thrombophlebitis,
- tidis, / l&pfypoç * --
фХеф, cpXepôçphleps, phlebos, вена 4 -itis —
възпаление]: (b) тромбофлебит — въз
паление на пена с образуване на тромб,
по-точно тромбоза с вторичен флебит, в
противоположност на pliteboihromho sis*.
(г) тромбофлебит, (е) ici. (f) thrombo
phlébite. (d) id.
thrombosis, -is, /
съсирване] :
(b) тромбоза: 1. образуване на throm
bus* — процес на образуване приживе
на плътни маси от кръвта (тромби), кои
то се отлагат в кръвоносните съдове и
могат да пречат на течението на кръвта
или пък могат да запушат напълно кръ
воносния съ д; за образуване на тромби
са необходими три условия : забавяне
течението на кръвта, изменение на глад-
- thrombosis
542
thyreotoxicosis
костта на съдовата стена (травма, въз
паление на стената и др.) и промяна or
страна на кръвта ; 2. наличност на тромб
в кръвоносен съд. (г) тромбоз, (е) id.
(f) thrombose, (d) Thrombose, Blutpropf-
bildung.
th.coronaria,thrombosis arteriae corona*
riae cordis : (b) коронарна тромбоза, тром
боза на коронарна артерия на сърце
то — запушване на коронарна арте
рия, най-честата причина за инфаркт на
миокарда; виж също infarctus myocardii,
(г) коронаротромбоз, (е) coronary throm
bosis, coronary occlusion, (f) thrombose
coronaire, (d) Koronarthrombose, (syn)
coronarothrombosis.
th. sinus durae matris
sinusthrom-
bosis.
th. venae portae :
pylethrombosis.
Thrombus, -i, m [O-pôpJoç thrombos съси-
рек,оттре<рс!) trep/юсгъслянт]: (Ь)тромб—
плътна маса, кръвна запушалка, о бразу
ваща се приживе в кръвоносните съдо-
ие в резултат на тромбоза, виж throm
bosis (1); срв. embolus, (г) тромб, (е) id.
(f) id. (d) id.
thymicus, -a, -um [thymus*]: (b) отнасящ ce
до задгръдната жлеза (thymus), (г)
вилочковый. (е) thymie, (f) thymique (ce
qui concerne le thymus), (d) Thymus- .
thymus, -i, m [&t)|iôç thymos душа, дух,
или З-jpoç thymos мащерка — поради зър
нестия вид на жлезата, напомнящ цвет
ните главички или плодните кичури на
това растение] : (Ь) тимус — вътрешна
гръдна жлеза, задгръдна жлеза, гръд-
нична жлеза ; разположена е зад гръд
ната кост, след пубертета изчезва на
пълно ; физиологическото й значение
още не е напълно изяснено ; при status*
thymicolymphaticus остава назад в ин-
волюшюнния си процес п теглото й над
вишава повече или по-малко нормите за
дадена възраст ; когато остане да съще
ствува у възрастния човек, нарича се
thymus persistens, (г) зобная железа, ви-
лочковая железа, внутренняя грудная
железа, (е) id.,
thymus gland, (f) id.
(d) Thymusdrüse, innere Brustdrüse,
id.,
(beim Tier) Bries(el) oder Milcher.
thyreo- [thyreoidea*] : в съставни думи
означава отнасящ се до щитовидната
жлеза или до щитовидния хрущял.
rthyreogenes, gen.
- is [ithyreoidea* - f
- tsvyîç
- genes* произлязъл] : (b) тиреогенен —
причинен от повишената или намалената
дейност на щитовидната жлеза, (г) ти-
реогенный. (е) thyreogenic, thyrogenous,
(f) thyréogène, thyrogène. (d) thyreo
gen.
thyreoidea [ 5 - u p s thyreos продълговат
щит- f -stëTjç -eides подобен]: съкр. озна
чение за glandula* thyreoidea.
thyreoidectomia,
-ae, f [thyreoidea* -f
&чтс|л$ ektorne изрязване] : (b) тиреоид-
ектомия — оперативно отстраняване на
щитовидната жлеза или само на част от
нея ; често се употребява обаче и за
означаване на частична резекция на щи
товидната жлеза при струма ; strum -
ectomia. (Г) тиреоидэктомия. (е) th y
roidectomy, thyreoidectomy, (f) thyroïd
ectomie. (d) Thyreoidektomie.
thyreoideus,
-a,
-um [j]: (b) тиреои-
ден — принадлежащ на щитовидната
жлеза или на щитовидния хрущял (car
tilago thyreoidea), щитовиден, ( г ) щито
видный. (е) thyroid, thyreoid, (f) thyroï
dien. (d) Schilddrüsen-,
Schildknorpel- .
thyreoidism us, -i, tn [thyreoidea* H- -is-
rnus*] : (b) тиреоидизъм : 1. =
hyper
thyreosis*, hyperthyreoidismus ; 2. от
равяне всл. на употребяване на големи
дози тиреоиден екстракт или тиреоидни
препарати, (г) гипертиреоз, тиреоидизм.
(е) thyroidism. (f) thyroïdisme, (d) id.
thyreoiditis, -tidis, / [thyreoidea* -f
- itis
=възпаление] : (b) тиреоидит — възпа
ление на щитовидната жлеза ; срв. stru
mitis. (г) тиреоидмт. (е) thyroiditis, thy-
reoitis. (f) thyroïdite, goitre inflamma
toire. (d) Schilddrüsenentzündung, id.
thyreoprivus, -a, -um [thyreoidea* -f pri
vu s лишен] : (b) тиреопривен - - произ
лязъл всл. на отстраняване на щитовид
ната жлеза, напр. cachexia* thyreopriva.
(г) происходящий вследствие удаления
щитовидной железы, (е) id., thyreoprivic,
thyreoprivous, thyroprival, (f) thyréo-
prive. (d) thyreopriv, schilddrüsenlos.
thyreostatica (remedia), njpl [thyreoidea:^
- f axav.y.ôç statikos спиращ] : (b) тирео-
статици — тиреостатични лекарствени
средства, действуващи потискащо въ р ху
функцията на щитовидната жлеза, бло
киращи образуването на тиреоиден хор
мон. (г) лекарственные средства, тор
мозящие функцию щитовидной железы,
(е) antithyroid substances or drugs, goit
rogenic drugs, (f) médicaments anti-thy
roïdiens. (d) Thyreostatika, Antithyreo-
idea-Stoffe.
thyreotoxicosis, -is, f [thyreoidea* + xö£ov
to x o n стрела (отрова)] : (b) тиреотокси-
thyreotoxicus
543
tolerantia.
коза: 1. болестно състояние, дължащо
се на повишена вътрешносекреторна дей
ност на щитовидната ж леза, с отделни
черти на Б азедова болест, най-вече та
хикардия, лабилен пулс и данни за myo
cardosis*; обмяната е повишена, а екз-
офталм и струма липсват; 2. обединя
ващо понятие за състояния, дължащи се
на повишена дейност на щитовидната
жлеза — хипертиреоза, Базедова болест;
3 . = Basedowi* morbus, (г) тиреотоксикоз,
(е) thyrotoxicosis, (f) thyréotoxicose, thy
rotoxicose. (d) Tliyreotoxikose.
thyreotoxicus, -a, -um [ t ] : (b) тиреото-
ксичен — отнасящ се до повишената дей
ност на щитовидната жлеза, предизви
кан от хиперфункцията на жлезата, (г)
тиреотоксический. (е) thyrotoxic, (f) thy-
rcotoxique. (d) thyreotoxisch,
thyreotropicus, -a,
- um [thyreoidea* -f
тролту trop e обръщане, поврат] : (b) ти-
реотропен — контролиращ или възбуж
дащ дейността на щитовидната жлеза,
напр. тпреотропният хормон от предния
дял на хипофизата, (г) тнреотропный. (е)
f thyrotropic, (f) thyréotrope, thyrotrope.
(d) thyreotrop.
thyroxinum, -i, n : (b) тироксин — хормо
нът на щитовидната жлеза : йодно съ
единение, намиращо се нормално в щи
товидната жлеза и получавано синтетич
но. (г) тироксин, (е) thyroxin, (f) thy
roxine, hormone thyroïdienne, (d) Thy
roxin.
tibia,
-ae, /: (b) тибия — голям пищял,
вътрешната и по-голяма от двете ко
сти на подбедрицата ; по-малката е
fibula*, ( г) большеберцовая кость, (е)
id., shin-bone, (f) id. (d) Schienbein,
tibialis, -e [tibia*] : (b) тибиален — отна
сящ се до големия пищял (tibia), голя-
мопишялен. (г) большеберцовый, ( е) ti
bial. (f) tibial, (d) tibial, Schienbein- .
tinct. : tinctura*; съкр. в рецепти.
tinctura, -ae, / [tingëre боядисвам, понеже
цветът на растенията и пр. често пре
минава в разтворителя] : (Ь) тинктура —
настойка : течни извличания на дейст
вуващите вещества от дрогите, обик
новено растителни, главно посредством
спирт без нагряване и изпаряване, (г)
настойка, (е) tincture, (f) teinture, (d)
Tinktur.
tinea, -ae, / [— молец, гъсеница, гризещ
червей] : (b) тинеа — кожно заболяване,
I причинено от гъбички (Trichophyton или
Microsporon) ; по-старо название за раз
лични заболявания на кожата и прида
тъците й, особено на космената част на
главата, (г) тинеа. (е) ringworm, id. (f)
teigne, (d) id.
t. microsporica : -► microsporia.
t. tonsurans: -*■ 1. microsporia super
ficialis capillitii ; 2. trichophytia superfi
cialis capillitii.
t. trlchophytica sive trichopytina
trichophytia.
t. unguium: -* microsporia unguium.
t.
versicolor : -*• pityriasis versicolor.
tinnitus, - us, ni [tinnire звуча, звъня ^
звънтя] : (b) звън, звънтене, (г) звон, (е)
ringing, (f) tintem ent, (d) Klingen.
t. aurium: (b) 1. звънтене в ушите ;
2. използува се често и като синоним
за sonitus" aurium, шум в ушите, (г) 1.
звон в ушах; 2. шум в ушах, (е) 1. id.,
ringing in the ears ; 2. noises in the
ears. (о i. tintement d'oreilles ; 2. bour
donnement d'oreilles. (d) 1. Ohrenklin
gen, Ohrensausen ; 2. Olirgeräusche.
t. metallicus: (b) металичен звън —
шум на падаща капка (gutta cadens) :
звънливи хрипове, които нравят впечат
ление на падане па капка върху метална
плоча; прн големи каверни и при пнев
моторакс (особено при пиопневмоюрлкс).
(г) металлический звон, (е) tinkling,
tinkle, noise of falling drop, (f) tinte
ment métallique, (d) metallischer Bei
klang, Geräusch des fallenden Tropfens,
titratio, -onis, / [от фр. titre качество!
чисто съдържание, проба] : (b) титра“
ция, титриране — способ за извърш
ване на обменен анализ, състоящ се в
постепенно прибавяне на известно веще
ство с известен титър към разтвор от
друго вещество, концентрацията на ко ею
е необходимо да се установи с индика
тор. (г) титрование, (е) titration, (f) ti
trage. (d) Titrierung, Titration, jMaßana-
lyse.
tocologia, -ae, / [xôxoç tokos раждане -f-
Logos учение) : (b) токология —
наука за ражданията; виж съшо obste
tricia. (г) учение о родах, (е) tocology,
(f) tocologie, art des accouchements, (d)
Geburtslehre, Tokologie.
tolerantia, -ae, / [ = способност за понася
не, търпеливост, от tolerare понасям,
търпя] : (b) толерантност — ионосимост,
способност за понасяне на отрови, ле
карства в големи дози и пр. без увреж
дане. (г) толерантность, выносливость
544
tonsilla
ToIoCinov-Roger’ morbus
(к яду, лекарству и rip.). (е) tolerance,
toleration, (f) tolérance, (d) Toleranz.
Tolo£inov-Roger* morbus [П. Толочинов,
рус. лекар, И . L. Roger, фр. лекар,
1811— 1892]: (b) болест на Толочинов-
Роже — вроден дефект па преградата
между вентрикулите на сърнето, (г) бо
лезнь Толочииова-Роже. (е) Royer’s di
sease. (f) maladie de Royer, inocclusion
du septum ventriculaire, (d) Royerscîic
Krankheit, Ventrikelseptumdefeki. (syn)
morbus Roy eri.
- toinia | toîv77 tome рязане, разрез, от iljivm
temno режа] : в съставни думи означава
рязане, разрез, разрязване.
'tomographia, -ас, / [т0цс$ tomos резен, от
ts}ivü>* -г Ypx^if* grapho рисувам, пиша):
(Ь) томография
плоскостиа или по
слойна рентгенография : метод за серийно
нравене на рентгенови снимки на отдел
ни (фронтални) плоскости от белия дроб
и други органи с помощта на особена
апаратура, с която се изобразява ясно
само една плоскост на дроба, докато
всички други напред и назад лежащи
фронтални плоскости се възпроизвеж дат
смътно и неясно, ( п томография, (е)
tomography, sectional roentgenography,
body section roentgenography, plani
graphy, stratigraphy, laminagraphy. (f)
tomographie, plaiiigraphie, stratigraphie,
radiotomie. (d) Tomographie, Schichtauf-
nalmieverfahrcn.
Monica (remedia), njpl [tovixcç io n iko s npii-
■ тежаващ сила, от xdvoç tonos напреже
ние, сила] : (b) тоиици - тонизиращи,
укрепващи лекарствени средства : лекар
ства, допринасящи : а укрепването (усил
ването) на целия организъм ( — roboran
tia*) или ira отделни органи, напр. диги
талис, хинин, желязо, арсен и ир. ; в
зависимост от органа или системата,
върху която действуват, наричат се саг-
diotonica*, tonica nervina (виж при ner
vina), uterotonica и др. (г) тонизирую
щие средства, укрепляющие средства,
(е) tonics, resto ratives, restorative reme
dies. (f) toniques, fortifiants, (d) stärken
de Mittel, kräftigende Minei.
Ionicus, -a,
- um [f]: (b) тоничен - от
насящ ce до напрежението (tonus*), до
укрепването, укрепваш, тонизиращ, (г)
тонический, тонизирующий, укрепляю
щий. (е) tonic, invigorating, (f) tonique,
fortifiant, (d) tonisch, stärkend.
ionometria, -aev / [tgvoç | -f jiiTpov rnetron
мярка] ; (b) тонометрия — измерване на
налягането : а) измерване на ннтраоку-
ларното налягане с тонометър (tensio^in-
traocularis) ; б) измерване на артериалното
налягане (tensio* arterialis), (г) тономет
рия. (е) tonometry, (f) tonométrie. (d)
Tonometrie.
tonsilla, -ae, f (pi tonsillae): (b) тонзи-
лл — сливица : масово натрупване на
лимфаленоидна тъкан, на лимфни фоли-
кули в лигавицата на горните дихателни
пътища, (г) миндалина, миндалевидная
железа, (е) tonsil, (f) amygdale, tonsille.
(d) Tonsille, Mandel, (sy n) amygdala.
t.
cerebelli : (b) тоизила на малкия
мозък — закръглен лобул на долната
повърхност на всяко малкомозъчно по
лукълбо. (г> мозжечковая миндалина, ( е)
cerebellar tonsil, id., a mygdala cerebelli,
(f) amygdale du cervelet, lobule du bulbe
rachidien, tonsille du cervelet, (d) id.,
Kleinhirnläppchen, Kleinhirnmandel.
t.
lingu alis : (b) лииггалиа или езич
на сливица — натрупване на лимфни
фолпкули на корена на езика, (г) языч
ная миндалина, (е) lingual tons:!, (f)
amygdale linguale, (d) Zungenm.indel,
Zungentonsille.
t.
palatina: (b) небна сливица : ton
sillae palatinae — сливици, небни сли
вици ; подобен на бадем чифтен орган
от лимфоидна тькан (виж по-горе при
tonsilla), разположен между двете небни
дъги; заедно с tonsilla* pharyngea, ton
silla* lingualis, tonsilla* tubaria, лимфна
та тъкан в plica salpingopharyngea и
пръснатите солитарни фоликули no зад
ната стена на фаринкса образуват лим-
фоидния гърлен пръстен на Пирогов-Wal-
deyer. (г) небная миндалина, (е) palatine
tonsil, faucial tonsil, tonsil, (f) amyg
dale palatine, tonsille palatine, amygdale,
(d) Gaumenmandel, Gaumentonsille.
t pharyngea (BNA, PNA) « tonsilla
pharyngica (INA) : (b) фарингеална тон
зила — носоглътъчна сливица, трета
сливица, сливица на Лушка (Luschka): куп
чинка от лимфоидна тъкан (лимфни въ-
зелчета) на горната и задната страна на
фаринкса, в свода на носоглътката меж
ду отворите на Евстахиевите тръби ; срв.
vegetationes adenoideae, (г) глоточная
миндалина, носоглоточная
миндалина,
третья миндалина Лушки, (е) pharyn
geal tonsil, third tonsil, Luschka's ton
sil. (f) amygdale pharyngée, troisième
amygdale de Luschka, (d) Rachenman
del, Rachentonsille.
tonsilla
545
tormina
t. tubaria (Gerlach) : (b) тубарна тон-
зила или сливица — лимфоидната тъкан
около фарингеалния отвор на Евстахие-
вата тръба, (г) трубная миндалина, ( е)
Eustachian tonsil, Gerlach’s tonsil, tube
tonsil, (f) amygdale tubaire, (d) Tuben
mandel, Tubentonsille,
tonsilla ris, -e [tonsilla*] : (b) тонзиларен,
тонзилен — отнасящ се до сливиците,
(г) относящийся к миндалине, тонзилляр
ный. (е) tonsillar, amygdaline, (f) ton-
sillaire. (d) tonsillar, Mandel-,
tonslllectomia, -ae, / [tonsilla* + ёхтор!
e k to m e изрязване] : (b) тонзилектомия —
оперативно излющване ( en ucleatio) на
небната сливица (tonsilla* palatina) от
нейното легло заедно с капсулата, (г)
удаление миндалин, тонзиллэктомия. (е)
tonsillectomy, amygdalectomy. (f) tonsill
ectomie. (d) Tonsillektomie,
tonsillitis, - tidis,/ [tonsilla* + -itis — въз
паление] : (b) тонзилит — възпаление
на сливиците, специално на небните сли
вици, виж angina1 (pharyngis\ (г) тон
зиллит. (е) id., amygdalitis, (f) amygda
lite. (d) Mandelentzündung, Gaumenman
delentzündung, id. (syn) amygdalitis,
t. acuta: -► angina1,
t. pharyngea : -*■ angina1 retronasalis,
tonsillotomia,
- a e, / [tonsilla* +
-cojiij
tome рязане] : (b) тонзилотомия — ча
стично отстраняване на хипертрофира-
ните, стърчащи навън от небните дъги
сливици, обикновено с тонзилотом (по
добен на гилотина инструмент), (г) тон-
зиллотомия. (е) tonsillotomy, amygdalo-
tomy. (î) tonsillotomie, amygdalotomie,
(d) Tonsillotomie.
tonsurans, gen.
- a ntis [tonsura стрижене,
от tondere, рр. tonsus, стрижа] : (b)
стрижещ, напр. herpes* tonsurans, (г)
стригущий, (е) id., shearing, (f) tondant,
tonsurant, (d) scherend,
tonus, -i, nt [xövog tonos напрежение] : (b)
тонус — напрежение : състояние на нор
мално еластично напрежение на тъкани
те, специално на мускулите (виж по-
долу t. m uscularis), (г) тонус, напряже
ние (тканей, мускулатуры), (е) tonicity,
id. (f) tonicité, id., tonus musculaire, (d)
id., Tonizität, Spannung.
t.
m uscularis: (b) мускулен тонус,
тонус на мускулите — нормално напре
жение на мускулите, (г) мышечный то
нус, тонус мышц, (е) muscular tonus,
muscle tone, (f) tonus musculaire, (d)
Muskeltonus.
tophi, mjpl : -► tophus,
tophus, -i, m (pi tophi)[Tô<poç tophos туф.
шуплив камък]: (b) тофус — възпали
телно новообразувание на тъканта във
връзка с отлагането в нея на органични
или неорганични соли, особено като
уратни тофи при хронична подагра =
t. arthriticus, виж при podagra, (г) то
фус. (е) id,, chalk-stone, gouty deposit,
(f) tophus (de la goutte), concrétion to-
phacée. (d) id., Gichtknoten,
t. arthriticus : виж при tophus,
t. syphiliticus : подуване на кост (осо
бено на тибията, черепа, гръдната кост)
всл. на сифилитичен периостит,
topica (remedia), njpl [-wrcixôç topikos ме
стен, от xôizoç I ] : (Ь) топични или ме
стни лекарства — местно действуващи
лекарствени средства, лекарства за ло
кално, външно употребление, (г) лекар
ства, действующие местно, ( e) id. (f)
topiques, (d) örtlich wirkende Mittel, to
pische Mittel.
topicus, -a, -um [| ]: (b) топичен — ме
стен, локален. ( г) местный, топический.
(e) topical, topic, local, (f) topique, (d)
topisch, örtlich.
topoalgia, -ae, / [tôxoç topos място +
alg os болка] : (b) топоалгия —
болка, локализирана на определено мя
сто, при хистерия или неврастения, (г)
локализованная боль, ( е) id.,
topalgia.
(f) topoalgie, (d) Top(o)algie.
topographia, -ae, / [tôTtoç t + трафш grapho
рисувам, пиша] : (b) топография — описа
ние на мястото и положението на отделни
области или органи един спрямо друг ;
топографична анатомия : анатомия на
областите на тялото и взаимното разпо
ложение на намиращите се в тях ор
гани. (г) топография, (е) topography, (f)
topographie, (d) Topographie,
topophobia, -ae, f [tôjcoç t -f- <pößog phobos
страх] : (b) топофобия — натраплив страх
от известии места, ( г) топофобия. ( е) id.
(f) topophobie, (d) Topophobie,
torcular, -aris, n [— преса, винена преса,
от torquëre, въртя, навивам] : (Ь) арте
риална преса, турникет — инструмент
за притискане на кръвоносни съдове за
временно спиране на кръвотечение от
големите съдове на някой крайник или
на главата, (г) артериальный жом, тур
никет. (е) tourniquet, (f) tourniquet, (d)
Aderpresse.
tormina, -um, njpl [sg tormen, от torquere
въртя, изтезавам : (b) силна колика в
36 Медицинска терминологи я
torpidus
546
toxicodermia
корема, особено чревна колика ; виж
също colica abdominalis, (г) колика, ки
шечная колика, (е) id., tornien, severe
colic, griping intestinal pain, (f) colique,
colique abdominale, tranchées, (d) Bauch
krämpfe, Kolik.
torpidus, -a,
- um [ = вцепенен, неподви
жен, безчувствен, от torpere | ] : (Ь) тор-
лиден — протичащ с намалена възбуди-
мост, със забавено течение, отпуснат, вял,
бавен, бездеен, безчувствен ; торпидна
рана = атонична рана. (г) торпидный,
вялый, затяжной, замедленный, бездея
тельный. (е) torpid, sluggish, inactive,
(f) torpide, (d) torpid, schlaff, träge,
langsam, empfindungslos.
torpor, -oris, ni [torpêre вцепенен съм]:
(b) торпор — вцепеняване, безразличие,
безчувственост ; дълбоко потискане на
съзнанието, наблюдавано при много за
болявалия на висотата на болестния про
цес ; ториорозното състояние е близко
до коматозното, отличавайки се от по
следното по това, че при него възмож
ността за психична дейност, макар и
в слаба степен, се запазва, (г) торпор,
оцепенение, безразличие, бесчувствие.
(e) id., torpidity, numbness, insensibility.
(f) torpeur, engourdissement, (d) id., Er
starrung, Reaktionslosigkeit.
torsio, -onis, / [torquere, pp. tortas, въртя,
завъртвам] : (b) торзия — завъртване,
завиване, засукване, превъртване : изви
ване на орган или на част от орган
около оста си. ( г) закручивание, скру
чивание, перекручивание (вокруг оси),
(е) torsion, twisting, rotation, (f) torsion,
(d) Torsion, Drehung, Verdrehung, Ach
sendrehung.
t. pediculi cystae: (b) завъртване на
крачето на киста, напр. на овариална
киста, (г) скручивание ножки кисты, (е)
torsion of the pedicle of a cyst, (f) tor
sion du pédicule d ’un kyste, (d) Stiel
drehung einer Zyste.
t. uteri : (b) торзия на матката — за
въртване на матката около оста си, пред
извикано от тумори на матката и яйч
ниците. (г) скручивание матки, (е) tor
sion of the uterus. (о torsion de l'utérus,
(d) id.
torticollis,
-is, f [torquëref -f collum
шия] : -*■ caput obstipum.
t spastica sive spasmodica : (b)
еластична тортиколия — еластична кри
ва шия : явяващо се на пристъпи
изкривяване на шията всл. на тони
чно-клонични гърчове на mm. sternoclei
domastoidei и на дълбоките шийни и
вратни мускули, (г) спастическая криво
шея. (е) spasmodic torticollis, rotatory
spasm, rotatory tic. (f) torticolis spasmo
dique, tic rotatoire, (d) spastischer Schief
hals, neurogener Schiefhals.
tortuosus, -a, -um [torquere \ ] : (b) имащ
много извивки и криволичения, криволи
чещ, лъкатушещ, (г) извилистый, (е)
tortuous, (f) tordu, (d) gewunden,
torus, -i, ni [= възглавница, усукана връв,
мускул) : (Ь) възглавничка, изпъкналост,
възвишение, изпъкваща месеста част,
напр. причинена от свиването на мускул,
(г) валик, выступ, возвышение, ( е) id.,
bulge, (f) bourrelet, renflement, (d)
Wulst.
totalis,
- е \totus цял] : (b) тотален —
всичкият, цял, пълен, (г) весь, целый,
полный, (е) total, (f) total, (d) total, ge
samt, gänzlich, (syn) totus.
totus, -a, um :
totalis,
toxaemia, -ae, / [t6êgv toxon стрела (от
рова за стрела)+аГра haima кръв] : (b)
токсемия — отравяне на кръвта : налич
ност в кръвта на отровни вещества,
образувани в клетките на тялото или от
бактерии ; виж също toxinaemia. (г) токс
емия, отравление крови, ( е) tox(a)emia,
blood-poisoning. (!) toxémie, empoison
nement du sang, (d) Toxämie, Blutvergif
tu n g . (syn) toxicaemia, toxikaemia.
toxanaemia, -ae, / [Tégov ] + anaemia*] :
(b) токсанемия — анемия, дълж аща ce
на действието на хемолитична отрова,
(г) токсанемия. ( е) toxan(a)emia. (f) ané
mie toxique, (d) Toxanämie.
toxicaemia,-ae, / : -► toxaemia,
toxicitas, -atis, / ptégov f ] : (b) токсичност,
отровност, ( г) ядовитость, токсичность,
(е) toxicity, poisonousness, (f) toxicité,
(d) Toxizität, Giftigkeit,
toxicodermia,
-ae, / [xogixét{ + ôépfia
derma кожа] : (b) токсикодермия, токси-
дермия — токсична екзантема, лекарст
вен обрив, реакция антиген-антитяло :
обрив, явяващ се при външен контакт
или при вътрешно или парентерзлно
прилагане на предизвикващото реакцията
вещество, най-често лекарство (t. m edi
camentosa). ( г) токсикодермия, токсидер-
мия. (е) toxicoderma, id. (f) toxicodermie,
(d) Toxidermie, Toxikodermie, toxisches
Exanthem, Arzneiexanthem, (syn) toxico
derma, toxidermia, exanthema toxicum.
toxicogenes
547
toxoplasmosis
toxicogenes, gen.
- is [xogtxéç toxikos слу- .
жещ за мазане на стрелата = отрова +
-genes* произлязъл] : (b) токсико-
генен, токсигенен : 1. предизвикан от
отрова (от отравяне); 2. произвеждащ
отрова, ( г ) токсикогенный, токсигенный.
(e) toxicogenic. (f) toxicogène. (d) to-
xigen, toxogen. (syn) toxigenes, toxo-
genes.
toxicologia, -ae, / [xogixéç f + Xô^oç logos
учение] : (b) токсикология — наука за
отровите (произход, химически състав,
действие и пр.) и отравянията и тяхното
лечение, (г) токсикология, (е) toxicology.
(f) toxicologie, (d) Toxikologie, Giftkun
de, Giftlehre.
toxicomania,
-ae, / [xogixôç Î -f pavi*
m a n ia лудост, безумие] : (b) токсикома
ния — патологична страст, пристрастя
ване към отрови, привично хронично
отравяне с отрови и наркотични средст
ва ; виж също narcomania, ( г ) токсико
мания. (е) id. (f) toxicomanie, (d) Toxi-
komanie, Rausch- und Genußgiftsüchtig
keit.
toxicophobia, -ae, / [xogixéçt + çôpoç
phobos страх] : (b) токсикофобия — бо
лестен или натраплив страх от отравяне,
(г) токсикофобия. (е) id., toxiphobia. (!)
toxicophobie. (d) Toxiphobie. (syn) toxi
phobia.
toxicosis,
- is / [xogtxéç | + -osis*] : (b)
токсикоза: 1. системно отравяне, забо
ляване, причинено от отрови — ендо
генни (au tointox ication) или екзогенни
(вкарани отвъ н); 2. токсична диспепсия
(dyspepsia toxica), виж cholera infant(i)um.
(г) 1. токсикоз, (е) 1. id., systemic poi
soning, toxicopathy. (f) 1. toxicose, into
xication. (d) Toxikose : 1. Vergiftungs
krankheit; 2. Brechdurchfall der Säug
linge.
t. graviditatis sive gestationis : (b)
токсикоза на бременността, гестационна
токсикоза, гестоза — заболяване, въз
никващо във връзка с бременността ;
ранни токсикози са hyperemesis* gravi
darum, слюнкотечение, дерматози, а къс
ни — hydrops* gravidarum, nephro
pathia* gravidarum, praeeclampsia*, ec
lampsia* и д р .(г) токсикоз беременности,
токсикоз беременных, (е) gestosis, gesta
tional toxicosis. (!) toxicose gravidique,
gestose. (d) Gestose, Schwangerschafts
toxikose, Gestationstoxikose. (syn) ge
sto sis.
t. traumatica: -► crush-syndromum.
toxicus, -a, -um [Togtxéç ] ] : (b) токсичен —
отровен ; отнасящ се до или причинен
от отравяне, ( г) ядовитый, токсический,
(е) toxic, poisonous, (f) toxique, véné
neux. (d) toxisch, giftig,
toxidermia, -ae, / : -► toxicodermia,
toxigenes:
toxicogenes.
toxiinfectio, -onis, / [toxinum*-f infectio*] :
(b) токсиинфекция — инфекция, причи
нена от токсини или други отровни при
чинители; инфекция с токсин, причини
телят на която не е доказуем, (г) токси
инфекция. (е) toxinfection, toxiinfection,
toxoinfection. (f) toxi-infection. (d) Toxi-
infektion.
toxikaemia, -ae, / : -► toxaemia,
toxinaemia, -ae, / [toxinum*+ аГра haima
кръв] : (b) токсинемия — наличност на
токсини в кръвта, общо заболяване, при
чинено от токсини ; виж също toxaemia,
(г) токсинемия. (е) toxin(a)emia. (!) to-
xinhémie. (d) Toxinämie.
toxinum,
-i, n (pl toxina) [tégov toxon
стрела (отрова за стрела)] : (b) токсин,
отрова, особено бактерийна; токсините
са отровни вещества с неизвестен хи
мически състав, изработвани от болесто-
творните бактерии при растенето им, от
някои животни (змийска отрова и пр.)
и растения (рицин и др.) ; те действуват
болестотворно на живата клетка по най-
разнообразен начин (разрушаване на
еритроцитите, парализиране на левкоци
тите, дразнене на нервните клетки и
т. н.) ; екзотоксините са същински секре-
ционни продукти на живата клетка, те
са силни отрови и действуват следопре
делен инкубационен период, а ендото-
ксините са бактериални протеини, които
се освобождават след разрушаване на
бактериите и в организма действуват
като антигени, ( г) токсин, яд (особ енно
бактериальный), ( е) tox in , microbial poi
son, venom, (f) toxine, (d) Toxin, Gift,
toxiphobia, -ae, / :
toxicophobia.
toxogenes, gen.
- is : -► toxicogenes.
toxoidum, -i, n [toxinum* + -etèïjç -eides
подобен] :
anatoxinuni.
toxoplasmosis, -is, / [tôgov | + plasma*] :
(b) токсоплазмоза — заболяване, проти
чащо с обрив, повишена температура,
увеличени лимфни възли, жълтеница и
др. или под картина, подобна на инфек
циозната мононуклеоза, или пък латен
тно; съществува и вродена форма на
болестта; причинява се от протозойния
паразит Toxoplasma Gondii siv e hominis.
trabecula
548
tractus
(г) токсоплазмоз. (e) id. (f) toxoplasmose,
(d)Toxoplasmose.
trabecula , -ae, / (/?/ trabeculae) [умал. от
trab s греда] : (b) трабекула — гредичка,
напр. съединителнотъканните сноичета
в лимфните възли и далака, (г) перекла
дина. (е) id., little beam, (f) trabécule.
(d)Trabekel, Bälkchen.
trachea, -ae, / [трахеГа 4рту]р(а tracheia
arteria (от tpaxûç trachys грапав) гра
пава артерия, наречена така поради не
равния й вид, дължащ се на хрущял
ните й дъги] : (Ь) трахея — дихателна
тръба, дълга приблизително 12 см, про
стира се от гръкляна до бронхите, (г)
трахея, дыхательное горло, (е) id.,, wind
pipe. (!) trachée, (d)Luftröhre, id.
trachealis, -e [trachea*]: (b) трахеален —
отнасящ се до трахеята, (г) трахеаль
ный. (е) tracheal, (f) trachéal, (d) Traché
al-, Luftröhren- .
tracheitis, -tidis, / [trachea*+ -itis= възпа
ление] : (b) трахеит — възпаление на
лигавицата на трахеята, нерядко със
съпътствуващо възпаление на горните
дихателни пътнша (носа, фаринкса и
ларинкса), (г) трахеит, (е) id.,
tracheal
catarrh, (f) trachéite, (d) id., Luftröhren
entzündung, Luftröhrenkatarrh.
tracheobronchitis,
- lidis, / : (b) трахео-
бронхит — едновременно възпаление на
лигавицата на трахеята и бронхите,
tracheitis* -f bronchitis*, (г) трахеоброн-
хит. (е) id. (f) trachéo-bronchite. (d) id.
tracheobronchoscopia, -ae, f -[trachea* +
bronchus* + exercée skopeo гледам, раз
глеждам] : (b) трахеоброихоскопия —
директно оглеждане вътрешността на
трахеята и бронхите с бронхоскоп ; виж
bronchoscopia. (г) трахеоброихоскопия.
(e) tracheobronchoscopy, (f) trachéobron-
choscopie. (d) Tracheobronchoskopie.
tracheoscopia,
-ae, / [trachea* + охо
теio) j ] : (b) трахеоскопия — директно
оглеждане вътрешността на трахеята с
бронхоскоп (виж bronchoscopia) или ин
директно с помощта на ларингеално
огледало, (г) трахеоскопия. (е) tracheo
scopy. (f) tracliéoscopie. (d) Tracheo-
skopie.
tracheostenosis, -is, / [trachea* + otevéç
sténos тесен] : (b) трахеална стеноза —
стеснение на трахеята, (г) сужение тра
хеи. (е) id. (f) trachéosténose. (d) Тга-
cheostenose, Luftröhrenverengung, (syn)
stenosis tracheae.
tracheotomia,
- a e, / [trachea* + topii
tome рязане, разрез] : (b) трахеотомия —
оперативно отваряне на трахеята и вкар
ване в нея на специална (трахеотомична)
тръбичка при опасност от задушаване;
според това, дали разрезът се прави над
или под истмуса на щитовидната жлеза
или се цепва истмусът, имаме t. superior,
t. inferior и t. media, (г) трахеотомия, rop-
лосечение. (e) tracheotomy, (f) trachéoto
mie. (d) Tracheotomie, Luftröhrenschnitt.
trachoma, -atis, n [трахее trachys грапав,
неравен] : (b) трахома — хронично ин
фекциозно заболяване на конюнктивата,
характеризиращо се с инфилтрация на
аденоидната й тъкан и образуване на
фоликули ( = трахомни зърна) с послед
ваща дегенерация,. разпадане и образу
ване на ръбци ; процесът се разпростра
нява върху тарза и засяга също рого
вицата с образуване върху последната
на трахомен панус (виж pannus); среша
се в Южна, Централна и Източна Евро_
па, Китай, Япония, Африка, Ю жна и Се~
верна Америка ; вирусно заболяване“
(г) трахома, (е) id., granular, conjuncti
vitis, granular lids, granular ophthalmia,
Egyptian ophthalmia, (f) conjonctivite
granuleuse, trachome, ophtalmie d'Egypte,
(d) Trachom, Körnerkrankheit, ägyptische
Augenkrankheit, (syn) conjunctivitis gra
nulosa sive trachem atesa.
trachomatosus, -a,
- urn [trachoma*] : (b)
трахоматозен — отнасящ ce до или стра
дащ от трахома, (г) трахоматозный, (е)
trachomatous, (f) trachomateux. (d) tra-
chomatös.
tractus, -us, m [ = влачене, непрекъсната
ивица, от trahere, pp. tractas, тегля,
влека]: (b) 1. път, сноп, тракт, напр.
t. corticospinalis или t. opticus (виж по
долу); 2. тракт, път, канал, напр. t. dige
storius (виж по-долу), (г) 1. путь, пучок,
тракт; 2. путь, тракт, (е) 1. tract, fasci
culus, bundle, path ; 2. tract, canal. (!)
1. voie, faisceau, cordon ; 2. voie, id.,
tube, canal, (d) 1. (Faser-)Zug, Bahn,
Bündel ; 2. Trakt.
t. corticospinalis (INA, PNA) = fasci
culus cerebrospinalis (BNA) = tractus
pyramidalis, fasciculus pyramidalis: (b)
кортико-спинален тракт — пирамиден
път, пирамидни пътища (латерален и
преден), пътят на волевите движения,
чиито влакна от всяка страна имат след
ния вървеж : предна централна извивка
на мозъчната кора, centrum semiovale.
tractas
549
transcataneas
задните части на capsula interna, долна
та част на crura* cerebri, предната част
на pons Varolii и навлизат в пирами
дата ; главната част на нервните влакна
тогава преминава на противоположната
страна (става прекръстосване в decus
satio* pyramidum), влизайки в странич
ния стълб на бялото вещество на гръб
начния мозък от противоположната стра
на ( = латерален пирамиден път = t. с.
lateralis), като завършва в клетвите на
предния рог на сиеото вещество; част
от влакната не се прекръстосва в област
та на decussatio pyramidum, а се спу
ска по бялото вещество на гръбначния
мозък в състава на предния стълб
(= преден пирамиден път — t. с. ante
rior), като по-голямата част преди своето
завършване минава на противоположната
половина на гръбначния мозък, за да
достигне същ о до клетките на пред
ния рог на сивото вещество ; от ганглий-
ните -клетки на предния рог започват
периферните двигателни нерри ; виж
също funiculi medullae spinalis, (г)
пирамидный путь, кортико-спинальный
тракт, пирамидные пути (боковой пира
мидный и передний пирамидный), (е) ce
rebrospinal tract, pyramidal tract (lateral
cerebrospinal or pyramidal fasciculus,
and anterior cerebrospinal o r pyramidal
fasciculus), (f) voies pyramidales (faisceau
pyramidal croisé et faisceau pyramidal
direct), (d) Pyramidenbaiin, Pyramiden
bahnen (Pyramidenseitenstrangbahn und
Pyramiden vorderstrangbahn).
t.
digestorius : (b) храносмилателен
канал — пътят от устата до ануса през
фаринкса, хранопровода, стомаха и ч ер
вата; срв. apparatus digestorius, (г) пи
щеварительный тракт, желудочно-кишеч
ный тракт, (е) digestiv e tract, alimentary
tract, alimentary canal, (f) tube digestif,
voies digestives, (d) Verdauungstrakt, Ver
dauungskanal.
t. intestinalis : (b) чревен канал, (г)
кишечный канал, (е) intestinal canal,
(f) tube intestinal, (d) Darmkanal.
t. opticus : (b) зрителният път от
chiasma* opticum до corpora geniculata
и pulvinar*, (г) зрительный тракт, (е)
optic tract, (f) bandelettes optiques, voie
optique, (d) id., Sehstrang.
t. pyramidalis:
tractus corticospi
nalis.
t. spinocerebellaris (JNA, PNA) —
fasciculus cerebellospinalis (Flechsig)
(BNA) et fasciculus anterolateralis super
ficialis (Gowersi) (BNA) : (b) спино-цере-
беларен път — гръбначно-малкомозъчен
п ът: пътят, свързващ гръбначния мозък
с малкия мозък (малкомозъчни проводни
пътиша), състо ящ се от пътя на Флексиг
(Flechsig) = t. s. posterior (BNA) = t. j,
dorsalis (INA) и от пътя на Гауърс (Go
wers) = t. s. anterior (BNA) = t. s. ven
tralis (INA); тези два пътя протичат
възходящо в страничните стълбове на
гръбначния мозък (виж funiculi medullae
spinalis) и служат за провеждане на
неосъзнаваната дълбока сетивност, за
провеждане на възбуждания, които са
от значение за запазване равновесието
на тялото и за координиране на движе
нията. (г) мозжечковые прородящие пу
ти (Флексига и Говерса), пучок Флексига
и пучок Говерса. (е) cerebellospinal fas
ciculus, direct cerebellar tract of Flech
sig and superficial anterolateral fasciculus,
Gowers' tract. (f) faisceau cérébelleux
dorsal direct (de Flechsig) e t faisceau
cérébelleux ventral (de Gowers), (d) id.,
Flechsig-Bündel und Gowers-Bündel.
tragi (sc. pili), -orum, mlpl [xpc^oç tragos
козел — поради приликата на брадичката
на коза] : (b) космите, които расгат па
входа на външния слухов канал, (г)во
лоски у наружного слухового прохода,
(е) id. (f) poils dit conduit auditif ex
terne. (d) id., Bockshaare.
tragus, -i, tn [t ] : (b) козелче или ъгълче—
клапообразно- възвишение на предната
част на ушната мида, което отчасти по
крива външния слухов канал, (г) козе
лок. (е) id. (f) id. (d) id., Ohrbock.
tranquill(is)antia (remedia), njpl [от лат.
tranquillare, фр. tranquilliser или англ.
tran q u illize успокоявам] : транквиланти,
транквилизанти или транквилизатори, виж
при neuroplegica.
trans (praep. сит accus.) : отвъд, от дру
гата страна, оттатък ; през.
trans-: в съставни думи означава през,
оттатък, отвъд, пре
transcorticalis, -е [trans*- през + cortex
кора] : (Ь) транскортикален — премина
ващ през кората на някой орган ; отна
сящ се до връзката между отделните
полета на мозъчната кора. <г) проходя
щий через кору, (е) transcortical, (f)
transcortical. (d ) transkortikal.
transcutaneus,
-a,
- um : -*• perciitaneiis-
transformatio
550
transurethralis
transformatio,
- o nis, / [trans-formare
изменям, преобразявам] : (b) трансфор
мация, трансформиране — превръщане,
преобразуване, изменяване на формата
•
или структурата, напр. на хрущял в
кост. (Г) превращение, преобразование,
трансформация, (е) transformation, chan
ge. (f) transformation, changement, (d)
Transformation, Umwandlung, Umfor
mung.
transfusio,
- o nis, / [trans-fundere, pp.
transfusus, преливам] : (b) трансфузия :
1. кръвопреливане, преливане на кръв
(виж по-долу t. sanguinis) или на костен
мозък (t. medullae ossium); 2. венозно
вливане на друга течност, напр. физио
логичен разтвор, виж infusio (1); срв.
perfusio, (г) 1. переливание (крови);
2. внутривенное вливание, (е) 1-2. tr a n s
fusion. (О1-2. transfusion. (d)1. Trans
fusion.
t. sanguinis : (b) трансфузия на кръв—
преливане на кръв, кръвопреливане :
преливане на кръв от вената на един
човек (дарител — donator*) във вената
на друг (приемател — recipiens*) ; това
става директно от вена във вена с по
мощта на специален апарат или инди
ректно, като се влива консервирана кръв,
взета от дарител или събрана от дари
тели. (г) переливание крови, трансфузия
крови. (е) transfusion of blood, blood
transfusion, (f) transfusion de sang, (d)
Bluttransfusion, Blutüberleitung, (syn)
haemotransfusio.
transitivus, -a, -um : —►transitorius.
transitorius, -a, -um [transire (trans eo),
pp. tra n situ s, преминавам] : (b) транзи-
торен, транзитивен — преминаващ, пре
ходен, бързопреходен, кратковременен,
краткотраен. (Г) переходящий, пере
ходный, скоропереходящий, кратковре
менный. (е) transitory, transitional, (f)
transitoire, (d) vorübergehend, kurzdau
ernd, transitorisch, (syn) transitivus.
transmissibiils, -e [trans-mittère, pp. trans
m issu s, препращам, предавам] : (b) транс-
мисибилен, трансмисивен — предаващ
се от един човек на друг, предаваем,
напр. на инфекциозна болест, 3apà3en.
(г) трансмиссивный, передаваемый, за
разный. (е) transmissible, communicable.
(О transmissible. (d) übertragbar.
transmissio, -onis, / [ t ] : (b) предаване,
напр. на една болест от едно лице на
друго, пренасяне на инфекция. (Г) пе
редача (болезни), перенос (инфекции).
(e) transmission, conveyance, transfer.
(f) transmission, transfert, (d) Übertra
gung, Transmission.
transplantatio,
- o nis, / [trans-plantare
присаждам] : (b) трансплантация — при
саждане, присадка: присаждане на част
от тъкан или орган, взета от друго място
на тялото (autotransplantatio) или взета
от друг човек (homotransplantatio) или
от животно (heterotransplantatio), за по
криване дефекти на кожата, за стимули
ране регенерацията на тъканите и др.
(г) трансплантация, пересадка, переса
живание. (e) transplantation, grafting,
(f) transplantation, greffe, (d) Transplan
tation, Überpflanzung.
transpositio, -onis, / [trans-ponêre, pp.
transp ositus, премествам] : (b) транспо
зиция — преместване на противополож
ната страна, напр. на вътрешните орга
ни ( = situs* inversus viscerum), (г) пере
мещение. (е) transposition, (f) transpo
sition. (d) Verlagerung, Transposition.
t. viscerum: -► situs inversus vis
cerum.
tran(s)spiratio, -onis, / [trans | -f spirare
дишам, духам] = perspiratio sensibilis,
виж при perspiratio.
transsudatio, -onis, f [trans през -b suda
re изпотявам, изпускам] : (b) транссуда
ция — преминаване на кръвна плазма
или друга течност през мембрана; из
лизане на течната съставна част на кръв
та от капилярите в тъканните междини
или в телесните кухини ; патологично
увеличен трансудат води към hydrops*,
(г) транссудация, пропотгвание. (е) tra n
sudation. <0 transsudation. (d) Transsu
dation.
transsudatum, -i, n [| ]:(b) транссудат—
невъзпалителен излив в телесните к у
хини (при сърдечна слабост, нефрит, ка
хексия и пр.), виж transsudatio; за раз
лика от ексудата съдържа много малко
белтък (под 3%) и много малко клетки ;
срв. exsudatum, ascites, hydrops, (г)
транссудат. (е) transudate. <*> transsu
dât. (d) Transsudat.
transurethralis, -e [trans през+urethra*\:
(b) трансуретрален — през пикочния ка
нал, напр. отстраняване или раздробя
ване на камък в пикочния мехур, елек-
трокоагулация на папилом в мехура.
(Г) через мочеиспускательный канал,
(е) transurethral. (f) transurétral. (d)
transurethral.
transversus
551
Trematoda
transversus,
-a, um, transversalis,
-e
[;trans-vertëre, pp. transversus, обръ
щам настрани]: (b) трансверзален —
напречен, напречно (на оста на тялото)
разположен или протичащ, (г) попереч
ный. (е) transversal, transverse, (f) trans
versal, transverse, (d) transversal, quer,
querverlaufend, Quer-.
transvesicalis, -e [trans- през -f vesica*
(urinaria)] : (b) трансвезикален — през
пикочния мехур, напр. pyelographia*
transvesicalis. (г) через мочевой пузырь,
(е) transvesical, (f) transvesical. (d)
transvesîkal.
transvestitismus, transvestismus, -i, m
[trans-1
ve stire обличам] : (b) транс-
веститизъм — болестна необходимост да
се носи облеклото на другия пол ; но
сене на дрехи, свойствени на другия
пол. (г) трансвеститизм. (е) transvestî-
tism, tran svestism , (f) transvestitisme,
(d) id.
Traubei spatium [Z,. Traube, герм, лекар,
1818—1876] : (b) пространство на Трау-
бе — полулунното пространство в об
ластта на гръдната стена между ръба на
лявата ребрена дъга, сърдечното, чер
нодробното и далачното притъпление ;
нормално при перкусия дава тимпаничен
тон. (г) пространство Траубе. (е) Träu
bels space, (f) espace semi-lunaire de
Traube. (d) Traubescher Raum.
trauma, -atis, n {pi traumata) [траЗрa, -<rtoç
нараняване, рана, телесна повреда от
нараняване] : (b) травма — нарушение
на целостта на тъканите и органите
всл. на външни фактори (механически,
химически, термични и пр.), съпровож
дащо се с разстройство на функциите
им ; нараняване или повреждане на ор
ганизма, причинено, обикновено повече
или по-малко внезапно, от физически фак
тор. (г) травма, ранение, повреждение
организма. (е) id., injury, wound; trau
matism. <f). traumatisme, lésion trauma
tique, id., b lessure, (d) Trauma (pi Trau
men), Verletzung, Verwundung.
t. acusticum : (b) акустична травма,
шумова тразма — повреждане на слу
ховия орган, предизвикано от звукове с
извънредно голяма сила или продължи
телност и изразяващо се в намаление на
слуха ; бива остра, възникваща внезапно
всл. на въздействие на резки високи
звукове (напр. влакова свирка, реактивни
двигате л и др.), и по-често наблю
даващаTM се хронична (шумова трав
ма), възникваща всл. на продължи
телно
въздействие
на повече
или
по-малко силен шум, който в някои про
фесии довежда до професионална глухо
та. ( г) акустическая травма, акутрав-
ма. (е) acoustic trauma, noise injury,
noise deafness, (f) traumatisme acous
tique. (d)akustisches Trauma.
t. obstetricum : (b) родилна травма —
причинената от раждането травма на
детето, най-често на черепа, (г) родовая
травма, (е) birth trauma, birth injury,
(t) traumatisme obstétrical. (d) Geburts
trauma.
t. psychicum: (b) психична травма —
нервно сътресение всл. на силно нервно
напрежение, ( г) психическая травма,
(е) psychic trauma, (f) traumatisme p sy
chique. (d) psychisches Trauma.
traumaticus, -a, -um [траОра î ] : (Ъ) трав
матичен, травмен — отнасящ се до или
причинен от наранязане, от въздействие
на сила, от травма, (г) травматический,
(е) traumatic, (f) traum atique, (d) trau
matisch.
traumatismus, -i, m [тросОр* f + -istnus*] :
(b) травматизъм — болестно състояние
в резултат на травма ; травматични
увреждания (травми), повтарящи се сред
някои контингенти от населението, напр.
промишлен травматизъм, селскостопански
травматизъм. (г) травматизм, (е) trauma
tism. (f) traumatisme : lésion trauma
tique, trauma, blessure, (d) id.
traumatologia, -ae, / [траОра \ -f- Xô-yoç lo
gos учение]: (b) травматология — дял
от хирургията, занимаващ се с травма
тичните заболявания. (г) травматология,
(е) traumatology, accident surgery, (f)
traumatologie, (d) Unfallheilkunde, Lehre
von den Unfallkrankheiten.
traumatopnoea, -ae, / , traumatopnoë,-es,
/[Tpaö|iat + « vot} pnoe духане, дишане]:
(b) травматопнея — явяващ се синхрон
но с вдишването и издишването шум от
рани в гърдите, проникващи в белия
дроб. (г) травматопноэ. (е) traumato-
pn(o)ea. (f) traumatopnée. (d) Trauma-
topnoe.
Trematoda, -orum, nlpl, Trematodes, -um,
flpi [трухла trém a дупка, отвор + -eIôyjs
- aides подобен] : (b) трематоди — мети
ли : паразитни червеи, спадащи към
Plathelniinthes* ; те са плоски, листо
образни, с една или няколко вентузки
(смукалца), с които се лепват з а сли
зестите ципи у животните: Distomum
tremens
552
trichinellosis
hepaticum (чернодробен метил) и други
видове Distomum, Schistosomum (Bilhar-
zia) и др. ( г) трематоды, сосальщики (со
сущие черви), (е) id., trematoids, flukes.
(!) trématocTes. (d) Saugwürmer, Trema-
toden.
tremens, gen.
- e ntis [tremere треперя):
(b) треперещ, напр. delirum* tremens,
(г) дрожащий, дрожательный, трясущий
ся. (е) tremulous, (f) tremblant, (d) zit
ternd.
tremor, -oris, m [ t ] : (b) тремор — тре
перене : бързо сменяващи се неволеви
свивания и отпускания на групи муску
ли, предизвикващи ритмични движения
с незначителна амплитуда на части от
тялото, наир, на главата, клепачите и др.
и особено на ръцете и пръстите ; на
блюдава се при заболявалия на гръбнач
ния и главния мозък, особено при алко
холизъм, Базедова болест, отравяне с
живак (t. mercurialis) и олово (t. Satur
ninus), злоупотреба с кокаин и опиум,
при хистерия, старост (t. senilis) и др.,
а в особена форма при paralysis* agitans
и дисеминирана склероза (виж по-долу);
при интенционния тремор треперенето
е с голяма амплитуда, често има харак
тер на люлеене, явява се във време на
някое волево движение и особено рязко
изпъква при свършването на двигател
ния акт в момента на достигането на
целта (характерен е за поражение на
малкия мозък и неговата система и е
типичен при sclerosis* disseminata), (г)
тремор, дрожание» трепетание, (е) id.,
trembling, shaking, (f) tremblement.
(d) id., Zittern, Zitterbewegimg.
trepanatio,
- o nis, / [xpürcavov trypanon
свредел, xptmxtB tr ypa o пробивам със
свредел] : (b) трепанация — опера
ция за отваряне на костна кухина, в
тесен смисъл широко отваряне на че
репната кухина (t. cranii) за отстраня
ване на тумори и др. ( г) трепанация.
(e) trephining, trepanning, trephination,
trepanation, (f) trepanation, (d) Trepana
tion, Trepanieren.
t. decompress!va : (b) декомирееивна
трепанация за намаляване на повишено
мозъчно налягане, (г) трепанация для
уменьшения повышенного мозгового да
вления. (е) decompressive trepanation or
trephination, (f) trepanation décompres
sive. (d) Entlastungstrepanation.
Treponema, -atis, n [трежо trep o обръщам,
извивам - f V7jpa пета нишка] : виж при
Spirochaeta.
Т. pallidum : -► Spirochaeta pallida,
tri- [лат. tres, tria, rp. xpetç, xpta treist
tria] : представка, означаваща три, три- .
triangularis, -е [tri-* + angulus ъгъл] :
(b) триангуларен — с три ъгъла, три
ъгълен. (г) треугольный, (е) triangular,
three-cornered, (f) triangulaire, (d) drei
eckig.
triangulum, -i, л [î ] : -* trigonum,
trias, -adis, / [xpidç, xp'.âôoç trias, triados.
троица] : (b) триада — тройка : съчета
ние от три симптома, имащи нещо об
що, напр. Mersebiirgi* trias, Hutchinsoni*
trias. (Г) триада, (е) triad. (!) triade,
(d) id., Dreiheit.
tribadia, -ae, / , tribadismus, -i, m [xptpu>
tribo трия, търкам] : ->■ sapphismus.
triceps, -cipitis, m (musculus) [tri-* + ca
p u t глава] : (b) трицепс — триглав мус
кул. (г) трехглавая мышца, (е) triceps
(muscle). (!) muscle triceps, (d) Arm-
strecker (m. triceps brachii), Drillings
muskel der Wade (m. triceps surae),
trichalgîa, -ae, / [5-p'g, xpty^s thrix, trichos
косъм -f-
algos болка] : (b) трихал-
гия — особена чувствителност или из
питване на болка при поглаждане на
косата, при неврастеници. (г) трихаль-
гия. (е) id., trichodynia, tricho(a)esthesia.
(!) trichalgie. (d) Trichalgie.
trichauxis, -is, / [5-pig, xptx^S Î + aügr/atç
a u xesis увеличаване, нарастване] :
hypertrichosis.
trichiasis, -is, / [5-ptg, xpix^ç Î ] : (b) трихиа-
за — растене на миглите назад към
окото вместо напред, причинявайки драз
нене на конюнктивата и роговицата, (г)
трихиаз. ( е) id. (!) id. (d) id.
Trfchinella spiralis, Trichina spiralis
[xptxtvoç trichinos направен от косми,
„подобен на косъм“] : (b) трихинела, три
хина — паразитен червей от класа Ne-
matoda*, причиняващ болестта trichinel
losis*. (г) трихинелла, трихина, (е) id.
(f) trichine, (d) Trichine, Haarwurm,
Muskeltrichine, id.
trichinellosis, trichinosis,
- is, / [Trtchi-
nella* -f-
- o sis*\ : (b) трихинелоза, три
хиноза — заболяване, причинено от лар
вите на Trichinella* spiralis в мускули
те, наподобяващо остро инфекциозно з а
боляване : към III— IV ден след ядене
на заразено с трихинели месо се появя
ват силна диария, повръщане, колики,,
температура (траеща 3 —4 седмици), мус
кулна слабост, оток на клепачите и ли
trichinosis
553
trichotillomania
цето, по-късно силни мускулни болки,
болезненост на очните движения, tris
mus*, обилна пот и др., силно изразена
еозинофилия. (г) трихинеллез, (трихиноз).
(e) trichinosis, trichiniasis, id., trichinel-
liasis. (f) trichinose, (d) Trichinose, Tri
chinenkrankheit.
trichinosis, - is, / : —►trichinellosis.
tricho- [&pÉg, x p ^ç thrix, trichos, косъм] :
в съставни думи означава косъм или
подобна на косъм структура.
Trichocephalus (-i, т) trichiurus [Э-ptg,
xptx^ç t + xe<pato} kephale глава, oùpâ ura
опашка] : (b) трихоцефал — чревен па
разит, спадащ към Nematoda* , ж ивее в
дебелите черва у човека, особено в сля
пото черво ; обикновено не дава клинич
ни симптоми, в редки случаи може да
причини анемия, ( г) власоглав челове
ческий, хлыстовик. (е) id., whip-worm.
(f) trichocéphale. (d)Peitschenwurm,Tönn
cheneierwurm, Haarkopf, (syn) Trichuris
trichiura, Trichocephalus dispar, Tricho
cephalus hominis.
trichoclasia (-ae, / ) nodosa [3-ptg, xpix^ç Î
4- xXocatç klasis чупене] : -► trichorrhe
xis nodosa.
trichomania, -ae, / : -► trichotillomania.
Trichomonas,
- adis, / (pl Trichomonades)
[&ptg, Tpix^ç Î 4- povccg m on a s сам, усамо
тен] : (b) трихомонас, трихомонади —
крушовидни флагелати (клас от Protozoa),
напр. Т. v aginalis, който причинява у
жената колпит, а у мъжа уретриг. (г)
трихомонада, волосяная монада, (е) id.
(f) id. (d) id.
trichomoniasîsf-is,/l | ]: (Ь)трихомониаза—
заболяване на пикочно-половите органи,
главно у жени, причинено от трихомо
нади, виж Trichomonas, (г) трихомоноз,
(е) id. (f) id. (d) id.
trichomycosis, -is, / [&p££, xpix^g [ + iidxt/ç
m ykes гъба] : (b) трихомикоза — забо
ляване на космите, причинено от гъ
бички. (г) трихомикоз. (е) id. (f) tricho-
mycose. (d) Trichomykose.
trichonodosis, -is, / [üptg, xpixôç i + nodus
възел] : (b) трихонодоза — образуване
на възли (бримки) на космите всл. на
неподходящо сресване при суха и къдра
ва коса. (г) трихонодозис. (е) id. (f)
trichorrhexie noueuse, (d) id. (syn) noduli
laqueati, trichonodosis laqueata.
trichonosis versicolor [frpig, xptx^ç I +
vôooç nosos болест]: —►pili anulati.
trichophytia, -ae, / [O-ptg, xpix<% th rix , tri
chos, косъм -t- cpDTÔv p h yton растение] :
( b ) трихофития — заболяване на кожата
и придатъците и (косми и нокти), при
чинявано от гъбички от групата на Tri
chophyton tonsurans, от които важни за
човека са Т. acuminatum, T. crateriforme,
T. violaceum, T . gypseum и др. ; при
trichophytia superficialis cutis гъбичките
остават на повърхността, а при tricho
phytia profunda те проникват дълбоко в
кожата, ( г) трихофития, стригущий ли
шай. ( е ) trichophytosis, ringworm, ( f )
trichophytie, teigne tondante à grosses
spores, tondante trichophytique. (d)Tricho-
phytie, Scherpilzflechte. ( s y n )
herpes
tonsurans, tinea trichophytica sive tri-
chophytina, dermatomycosis trichophy
tica, macrosporia.
t.profunda
barbae:дълбокатрихо
фития на космите на брадата ; син. : sy
cosis trichophytica, sycosis parasitaria (2).
t.
profunda
capillitii:дълбокакосме-
на трихофития, при която се засягат
космите в дълбочина ; причинителите
(групата Trichophyton gypseum и др.)
са обикновено видове от животински
произход; си н.: kerion Celsi, tinea
Celsi.
t,
superficialis capillitii:косменатри
хофития у децата, засяга обикновено
деца от 4-годишна възраст до пубертета ;
син.: trichophytiasis pilorum, tinea ton
surans.
trfchoptilosis,
-is,/[$ptg,xptx^s
t +rcx(Xov
ptilon перо, перушинка] : ( b ) трихопти-.
лоза — разцепване на свободния край
на космите във форма на перо или мет
личка. ( г ) трихоптилозис. (е) id. ( f ) tri-
choptilose, cheveu en barbe de plume,
( d ) id. ( s y n ) fragilitas crinium, scissurae
pilorum, trichoxerosis, schizotrichia.
trichorrhexis
(-is,f)nod o sa [O-p'g,xp-
.
y^ç t
-b
rh exis разкъсване, чупене +
nodosus възловат] : ( b ) трихорексис —
перлообразни задеиелявания на космите
с начупване на косъма около задебеля-
ваннята. ( г ) трихорексис. (е) id. ( f ) tri
chorrhexie noueuse, triclioclasie. ( d )
id.
(syn)
trichoclasia nodosa, clastothrix,
nodositas crinium.
trichosis, -is, /
xp'.xôç t ]• (b) трихоза :
1. болест на косъма изобщо; 2. анэмалия
ма растснето на космите, сборно назва
ние за hypertrichosis*, trichiasis* и др.
(г) трихозис. (е) id. (f) id. (d) ii.
trichotillomania,
-ae,/ [-0
-
p£§,
Tpix'ig
t
+
i£XX(a tillo изскубвам -f |iav'x mania лу
дост, безумие] : ( b ) трихотиломания —
trichoxerosis
554
trochanter
несъзнателно оскубване на космите или
патологичен навик при нервни и невро-
патични деца, при психопати или шизо
френици. ( г ) трихотилломания. ( е ) id.,
trichomania. (!) trichotillomanie, tricho
manie, tic d ’épilation, alopécie par grat
tage, manie dépilatoire, ( d ) Trichotillo
manie, Trichomanie, ( s y n ) trichomania,
alopecia manualis.
trichoxerosis,
-is, /
[£pcg, xpixôçf +
^pdç
x e ro s cyx] : —>►trichoptilosis.
-
Trîchuris
trichiura
[0-p(g,
xp:xéç
t+
oùpa
ига опашка] : -► Trichocephalus trichi-
urus.
tricuspidalis,
- e [tri-* три -f- cuspis, -idis,
остър връх] : (b) трикуспидален — три
крилен, напр. valvula* tricuspidalis, (г)
трехстворчатый. (е) tricuspid. (!) tricus-
pide, tricuspidien. (d) dreizipfelig, Trikus-
pidal- .
trigeminia,
-ae,/:
pulsus trigeminus.
trigeminus
[= троен, от tri- | + geminus
близнак, двоен] : тригеминус, съкр. озна
чение за nervus4' trigeminus.
trigonalis,
- е [trigonum*] : ( b ) тригона-
лен — отнасящ се до триъгълник, три
ъгълен. (г) треугольный, (е) trigonal, tri
angular. (!) trigonal, ( d ) dreieckig, ( s y n )
trigonus.
trigonitis,
- tidis, / [trigonum* -f
- itis
възпаление]: (b) тригонит—възпаление на
пикочния мехур в областта на trigonum *
vesicae, (г) тригониг. ( е ) id. (!) trigonite.
(d) id.
trigonocephalia,
-ae, / [xpf-puvov | -f хе-
фкХт} keph ale глава] : (b) тригоноцефа
лия — триъгълен череп или глава, (г)
треугольный череп, ( е ) trigonocephaly.
(!) trigonocéphalie. ( d ) Trigonozephalie,
Keilschädel, dreieckiger Kopf.
trigonum,
-i, n [xp^vov trigonon триъгъл
ник] : (b) триъгълник, триъгълно прост
ранство. (г) треугольник, (е) triangle,
trigone. (!) triangle, ( d ) Dreieck, ( s y n )
triangulum.
t. lumbale (Petiti): (b) лумбален три
ъгълник на Петй—триъгълникът между
дорзалния ръб на m. obliquus abdominis
externus, каудалния ръб на m. latissimus
dorsi и crista* iliaca, (г) поясничный
петитов треугольник, (e) Petit’s lumbar
triangle. (!) triangle de Petit, ( d ) id.,
Lendendreieck.
t. vesicae (Lieutaudi) : (b) триъгълник
на Лиьото — триъгълникът между
устията на двата уретера и отвора на
пикочния канал в пикочния мехур, (г)
треугольник мочевого пузыря, (е) trigone
of the bladder, Lieutaud’s triangle. (!)
trigone de Lieutaud. (d) id.,
Lieutaud-
sches Dreieck.
trigonus, -a, -um [ | ] : -*■trigonalis,
triplegia, -ae, / [tri*- три +
plege
удар, поражение] : (Ь) триплегия — па
рализа на три крайника, напр. на двата
долни и на един горен, paraplegia* +
hemiplegia*, (г) триплегия. (е) id. (!)
triplégie. (d) Tripiegie.
triplex, gen. - icis [tri- |
- \ -plicare сгъвам] :
(b) триплекс — троен, трикратен, състоящ
се от три части, (г) тройной, троекрат
ный. (е) triple, threefold. (!) triple.* (d)
dreifach .
triquetrus, -a, -um [ = триъгълен] : (b)
тристенен, с триъгълен напречен разрез,
тристеннопризматичен, напр. os trique
trum (виж при carpus), (г) трехгранный,
треугольный, (е) triquetrous, triquetral,
triangular. (!) triangulaire, (d) dreieckig,
trismus, - i, tn [xp’.ajioç trism o s скърцане,
от TptÇa) trizo скърцам] : (b) тризмус —
схващане на устата, спазмодично стиска-
не на челюстите една към друга всл. на
тоничен гърч на дъвкателните мускули,
при тетгнус, тетания, епилепсия, менин
гит, фрактура на основата на черепа,
периостит на челюстта, паротит, пери-
тонзилит и др. (г) тризмус, тризм, све
дение челюстей, ( е) id.,
lockjaw. (!)
id. (d) id.,
Kieferklemme, Kiefersperre,
Mundsperre.
trit.: tritus*; съкр. в рецепти.
tritanopia, -ae, / [xptxoç tritos трети +
an opia*] : (b) тританопия — цветна сле
пота за синия цвят, който е третият от
основните цветове (червен, зелен, син) ;
срв. daltonismus. (г) слепота на синий
цвет, тританопия. (е) id., b lue-blindness.
(!) tritanopie. (d) Violettblindheit, Trit-
anopie.
trituratio, -onis, / [ | ] : (b) стриване, пре
връщане в прах чрез търкане — за
вещества, които не се поддават на счук-
ване (камфора, сухи екстракти и др.) .
(г) стирание, растирание (в порошок),
(е) trituration. (!) trituration, (d) Tritura
tion, Verreibung, (syn) contriiio.
tritus,
-a,
- um [terère, pp. tritus, трия,
търкам] : (b) стрит, стъркан, превърнат
в прах. (г) тертый, истертый, (е) tritu
rated. (!) trituré, (d) zerrieben,
trochanter, -eris, m [хрохсил trochao ти
чам, бягам, въртя в кръг, понеже за
него се залавят мускулите-ротатори] :
truncus
trochantericus
555
(b) трохантер — въртел : грапава костна
издатина на горния край на бедрената
кост : голям и малък трохантер (t. major
и t. minor), за които или наблизо около
които се залаЕят мускулите, които въртят
бедрото, (г) вертел, (е) id. (!) id. (d)
id., Rollliügel, Rollhöcker.
trochantericus, -a, -um [ t ] : (b) трохан-
терен — отнасящ се до трохантера, спе
циално до trochanter* major, въртелен.
(г) вертлужный, (е) trochanterian,trochan
teric. (!) trochantérien. (d) zum Rollhü
gel gehörig, trochanterisch.
trochiscus, ~i, m (pl trochisci) [xpoxtoxoç
trochiskos малко колело, от трохее tro
chos колело] : (b) малка таблетка, напра
вена в конусовидна форма, за схрускване
и разтопяване в устата, за смучене ;
виж също pastillus, (г) лепешка, (е)
troche, lozenge, pastil, (f) trochisque,
pastille, (d) Plätzchen, Pastille.
trochlea, -ae, / [= скрипец, от грохна
tro chilia скрипец, вплече] : (b) макара,
скрипец, образувание, имащо вид на ма
кара (скрипец) или действуващо като ма
кара, напр. t . humeri — макаричка на
мишничната кост. <Г) блок. (е) id.,
pulley, (f) poulie, (d) Rolle.
trochlearis, -е [ \ ] : (b) трохлеарен — от
насящ се до trochlea*; за n. trochlearis
виж nervus* trochlearis, (г) блоковый,
(е) trochlear, (f) trochléen. (d) id., z u r
Rolle gehörig.
trochoideus, ~a, -um [tpoxög trochos ко
лело -f
- êîôtjç -eides подобен] : (b) ма-
каровиден, въртящ се. (г) блоковидный,
вертящийся, вращающийся, (е) trochoid,
pulley-shaped, revolving, rotating. (!)
trochoïde. (d) radförmig, trochoid.
trophicus, -a, -urn [хрофт} trophe хранене] :
(b) трофичен, трофически — отнасящ ce
до или зависещ от храненето, от кръ-
воснабдяването, хранещ, хранителен, (г)
трофический, питающий, питательный,
(е) trophic. (!) trophique, (d) trophisch,
Ernälirungs- .
trophoblastus,
- i, rn [хроф>5 f + pXocoxéç
blasto s издънка, зародиш] : (b) трофо-
бласт — външният слой от клетки на
зародишния мехур (бластоциста), чрез
койго ембриото първоначално получава
храна от маточната стена и който по-
късно се увеличава значително и спома
га за образуването на хориона, (г) тро-
фобласт. (е) trophoblast. (!) trophoblaste,
(d) Trophoblast.
trophodermatoneurosis,
-is,/: -► acro-
dynia (2).
trophoneurosis,
-is, / [хроф>} f + neuro
sis*] : ( b ) трофоневроза — болестна кар
тина, предизвикана от разстройство на
храненето (кръвоснабдяването) всл. на
заболяване или наранявания на централ
ната или периферната нервна система,
напр. malum* perforans pedis, артропатии,
tabes* dorsalis, сирингомиелия, лепра,
(г) трофоневроз, ( е ) id. (!) trophonév-
rose. ( d ) Trophoneurose.
tropica:-*malariatropica,
tropicus,
- a, -um [xpoîuxôç tropikos отна
сящ се до промяната, повратен ; тропи
чески кръг] : (Ь) тропически, тропичен —
отнасящ се до тропиците, до тропичес
ките места, ( г ) тропический, ( е ) tropical,
tropic. (!) tropical, ( d ) tropisch,
tropismus,
-i, m [xpoxi}|]: ( b ) тропизъм:
1. = taxis* (2); 2. в по-тесен смисъл оз
начава движение (насочване) на частите
на растенията в определена посока към
източника на дразненето, (г) тропизм,
( е ) tropism. (!) tropisme, taxie. ( d ) id.
-tropus [xp6xoç tro p o s обръщане, посока,
направление, zpontf trope обръщане, по-
враг, промяна на посоката] : в съставни
думи означава насочен към нещо или дей
ствуващ върху нещо, напр. neurotropus—
имащ афинитет към нервната тъкан.
Trousseau’ symptoma [A Trousseau, фр.
лекар, 1801—1867]: (b) симптом на
Tpycö — появяване на типични гърчове в
ръката или крака („акушерска ръка“,
карпо-педален спазъм), когато притискаме
нервно-съдовия пакет на мишницата или
на крака ; при тетания и спазмофилия,
(г) феномен Труссо. (е) Trousseau’s sign
or symptom, (f) signe de Trousseau, (d)
Trousseausches Zeichen,
truncus, -i, tn (pl trunci) [ - стъбло, дъ-
нер] : (b) 1. туловище, труп — тялото
без крайниците; 2. ствол — основно
нервно стъбло (дънер) или кръвоносен
съд преди разклоняването им. (г) 1. ту
ловище ; 2. ствол, (е) 1. torso, trunk;
2. trunk. (!) 1-2. tronc, ( d ) 1. Rumpf ;
2. Stamm.
t.
cerebri:(b)мозъченствол;обра
зува се от продълговатия, задния, сред
ния и междинния мозък, виж при ence
phalon. ( г ) ствол мозга, ( е ) brain stem;
brain axis, caudex cerebri. (!) tronc cé
rébral. ( d ) Gehirnstamm.
tfasciculi
atrioventricularis:
виж
при fasciculus atrioventricularis.
truncus
556
tuberculini testum
t. sympathicus : (b) симпатиков
ствол — пограничен ствол : един от
двата ствола (ляв и десен), разположен
встрани по протежение на гръбначния
стълб ; изграден е от верига нервни
възци на брой около 23 —24 (ganglia
trunci sympathici) и периферните спли
тове (plexus cardiacus, plexus* coeliacus
и др.) , ( г) (пограничный) симпатический
ствол, (е) sympathetic trunk. (!) tronc
du nerf grand sympathique, (d) Grenz-
strang, id.
trypanosomiasis, -is, / [xpûrcavov trypanon
свредел + awjia soma тяло] : (b) три-
панозомиаза — болест, причинена от
трипанозоми (вид Protozoa, клас Flagel
lata): Trypanosoma gambiense (причини
тел на тропическата сънна болест), T ry
panosoma Brucei (причинител на нагана
у домашните животни) и др. (г) трипа-
носомиаз. (е) id., sleeping sickness. (!)
trypanosomiase, (d) id.
trypsinum, -i, n {по-правилно thrypsinum)
[0*р6ф1с thrypsis раздробяване] : (b) три
псин — фермент (протеаза), който смила
(разлага) белтъчините ; намира се в пан
креатичния сок. (г) трипсин, (е) trypsin.
(!) trypsine, (d) Trypsin,
tub.: tuber(a)*; ськр. в рецепти.
tuba,
-ae, / [= тръба за свирене]: (b)
Ttyôa — тръба, подобна на тръба струк
тура или канал, (г) труба, (е) tube. (!)
trompe, (d) Tube, Trompete, (syn) salpinx.
t. auditiva (Eustachii) (BNA, PNA) =*
tuba pharyngo-tympanica (INA): (b)
Евстахиева тръба, слухова тръба— дълга
3,5 —4 см, широка около 2,5 мм, съеди
нява тъпанчевата кухина (средното ухо)
с носоглътката (cavum* pharyngonasale).
(г) евстахиева труба, слуховая труба, (е)
Eustachian tube, auditory tube, pharyn-
gotympanic tube. (!) trompe d'Eustache.
(d) Ohrtrompete, Eustachische Röhre,
(syn) tuba Eustachii.
t* uterina (Fallopii) : (b) маточна тръ
ба, Фалопиева тръба — яйцепровод(ник) :
тръба, дълга 14—20 см, между яйчника
и матката; провежда яйцето от повърх
ността на яйчника, гдето то попада след
пукването на узрелия фоликул, до мат
ката. ( г) фаллопиева труба, маточная тру
ба, яйцевод, яйцепровод. (е) Fallopian
tube, oviduct, salpinx. (!) trompe utérine,
trompe de Fallope.(d)Eileiter,FaIlopio-Röh-
re. (syn)’ tuba Fallopii, oviductus, salpinx,
'tubarius, -a, -um [tuba*] : (b) тубарен —
отнасящ ce до маточната тръба, напр.
graviditas* tubaria, (г) трубный, (е) tubal.
(!) tubaire, salpingien. (d) Tubar-, Tuben-,
tuber,
- e ris, n (pL tubera) [= гюдутина,
оток, гърбица] : (b) 1. ограничена издиг-
натина или възвишение, издатина, изда-
деност, изпъкналост, върга ; нормална
закръглена гладка изпъкналост на плоска
кост, напр. t. frontale (виж по-долу);
2. грудка, подземно надебелено стъбло,
(г) 1. бугор, выступ; 2. клубень, (е)
1. id.,
knob; 2. tuber. (!) 1. bosse;
2. tubercule, (d) 1. Höcker, Vorsprung;
2. Wurzelknollen.
t. cinereum: (b) сива върга — малко
възвишение от сиво вещество на дъното
на третия вентрикул в мозъка, което,
изтънявайки се постепенно, преминава в
infundibulum* hypothalami, (г) серый
бугор, (е) id., ashen (gray) tuber. (!)
corps cendré, id. (d) id.
t. îrontale: (b) челна върга — най-
изпъкналата част от двете страни на
челото, (г) лобный бугор, (е) frontal
tuber, frontal eminence. (!) bosse fron
tale. (d) Stirnhöcker,
tubera, njpL: -** tuber,
tubercula, njpl :
tuberculum,
tuberculidum, -i, n [tuberculum*] : (b) ту-
беркулид — туберкулозен кожен обрив
или поражение, виж tuberculosis cutis,
(г) туберкулид. (е) tuberculide, (f) tu
berculide. (d) Tuberkulid,
tuberculini testum sive reactio: (b) ту-
беркулинова пррба или реакция, която
позволява да се установи началото на
туберкулозно заболяване и на прекарана
в миналото туберкулозна инфекция (тя
става положителна 3 — 8 седмици след
настъпила туберкулозна инфекция и
остава положителна с години ; положи
телна реакция могат да дадат и вакци-
нирани против туберкулоза деца); пока
зателна е главно за детската възраст и
само при деца до 2-годишна възраст може
да се счита, че наличността на туберку-
линова чувствителност говори за прясно
заболяване; много по-голямо значение
има отрицателната реакция, която по
казва, че липсва туберкулозна инфекция ;
след туберкулиновите проби могат да се
наблюдават токсични прояви (уртикария,
полиневрит, фликтени, erythema* nodo
sum и др.). Кутанна (кожна) проба на
Пиркё (Pirquet): на кожата на пред-
мишницата се правят две надрасквания—
едното на сухо (или върху капка физио
логичен разтвор), а другото след предва-
tuberculinum
557
tuberculosis
рително капване на „стар* туберкулин
(Alttuberkulin); при положителен резул
тат след 24—43 часа се появява въз
палителен инфилтрат, най-малко 5 мм в
диаметър, евент. и папула. Интраку-
танна проба на Манту (Mantoux) :
извършва се с разтвори x/i оооооо»
1/ioo ооо» Vio ООО и Viooo мг „стар“ ту
беркулин ; впръсква се интракутанно
на мишницата 0,1 мл (количество, доста
тъчно да образува мехурче колкото ле
щено зърно) ; при положителен резултат,
най-късно след 48 часа, се образува
червена папула, не по-малка от 5 мм в
диаметър, и инфилтрация на тъканта
около нея ; тази проба е една от най-
чувствителните. (г) туберкулиновая про
ба. (е) tuberculin test, (f) épreuve de la
tuberculose, (d) Tuberkulinreaktion,
tuberculinum,
- i, n [tuberculum J, ] : (b)
туберкулин — филтрат от сгъстени чрез
изпаряване бульонни култури на тубер
кулозни бактерии (typus* humanus -f
typus* bovinus); употребява се за диа
гностични цели (кутанна проба на Пиркё
и интракутанна проба на Манг$г, виж
tuberculini testum) и с лечебна цел (във
вид на подкожни инжекции* при строго
определена дозировка и точно устано
вени показания), (г) туберкулин, (е)
tuberculin. (!) tuberculine, (d) Tuberkulin,
tuberculoma, -atis, n [tuberculum възел че
4- -orna = тумор] : (b) туберкулом —
туберкулозна маса (абсцес), (г) туберку-
лема. (е) id., tuberculome, (f) tubercu
lome. (d) Tuberkulom.
tuberculosis,
-is,/, tbc.[t]-(b)тубер
кулоза — заболяване, причинено от ту
беркулозните бактерии (Mycobacteri um*
tub ercu lo sis) ; най-често заболяват белите
дробове, после следват в низходящ ред
лимфните възли, серозните ципи, ста
вите и костите, мозъчните ципи, пикочо-
половите органи, кожата и др. (г) ту
беркулез, бугорчатка. (е) id. (!) tuber
culose. (d) Tuberkulose, Schwindsucht.
t. cutis : (b) туберкулоза на кожата в
различни клинични форми, виж по-долу.
(г) туберкулез кожи. (е) id., dermal tu
berculosis, tuberculosis of the skin. (!)
tuberculose cutanée, (d) Hauttuberkiilose.
t cutis colliquativa [colliquatio сто
пяване, втечняване, разпадане, от со/-
(соп-) заедно + liquare стопявам] : —►
scrofuloderma.
t. cutis indurativa: -> erythema in
duratum (Bazin).
t. cutis lichenoides : (b) лихеноидна
туберкулоза на кожата; лихен на скро-
фулозните — островърхи възелчета, че
сто покрити със сивкавобели люспици,
най-вече по гърдите, гърба, бедрата,
предимно у скрофулозни деца и юноши,
(г) лихеноидный туберкулез кожи, ли
шай скрофулезных. (е) lichen scrofulo-
sus, lichen scrofulosorum. (!) lichen
scrofulosorum, scrofulides boutonneuses,
(d) Lichen scrofulosorum. (syn) lichen
scrofulosorum.
t. cutis luposa: -►lupus vulgaris.
t. laryngis: (b) туберкулоза на ла
ринкса, на гръкляна, ларингеална фтиза.
(г) туберкулез гортани, (e) tuberculosis
of the larynx, laryngeal phthisis, laryn-
gophthisis. (!) phtisie laryngée, tubercu
lose laryngée, (d) Kehlkopftuberkulose,
Kehlkopfschwindsucht, Laryngophthise.
(syn) phthisis laryngis, laryngophthisis.
t. miliaris acuta: (b) остра милиарна
туберкулоза ; получава се при масово
нахлуване на туберкулозни бактерии в
кръвта; развиват се туберкули колкото
просено зърно почти във всички органи,
виж tuberculum (2). (г) острый милиар
ный туберкулез, (е) acute miliary tuber
culosis, granulitis. (!) tuberculose mili
aire aiguë, granulie. (d) akute Miliartu
berkulose.
t. pulmonum : (b) туберкулоза на бе
лите дробове, белодробна .туберкулоза,
фтиза, охтика — най-важната и най-
честа локализация на туберкулозата у
човека ; различаваме обикновено три
стадия в течението на един туберку
лозен процес: а) първи стадий = първи
чен комплекс, т. е. първично ограничено
заразно огнище в белия дроб заедно
със заболелия (по лимфен или контак
тен път) съответен трахео-бронхиален
лимфен възел; б) втори стадий = гене
рализиране на процеса, стадий на алер
гия — разпространяване на процеса по
целия организъм с разсейки в различ
ните органи и системи (плевра, перито
неум, мозъчни ципи и др.), а при масово
нахлуване на бацили в кръвта се разви
ва остра милиарна туберкулоза ; в) трети
стадий= изолирана органна туберкулоза,
изолирана третична фтиза или „реин-
фект“ (белодробна туберкулоза от по
вторно заразяване), стадий на относител
ния имунитет. Симптоми : кашлица,
слузно-гнойни храчки, влошаване на об
щото състояние, напредващо отслабване,
tuberculosis
558
tularaemia
евент. кръвохрачене, температура, баци
ли в осрачките и пр. ; виж също phthisis
(1). (г) туберкулез легких, легочный ту
беркулез, чахотка, (е) pulmonary tuber
culosis, tuberculosis of the lungs, phthi
sis, consumption, (f) tuberculose pulmo
naire, bacillose, phtisie (pulmonaire), (d)
Lungentuberkulose, Lungenschwindsucht,
Phthise.
t. renis : (b) туберкулоза на бъбрека,
бъбречна туберкулоза, (г) туберкулез
почки, (е) tuberculosis of the kidney,
nephrophthisis, (f) tuberculose rénale. (d)
Nierentuberkulose, Phthisis renalis, id.
(syn) phthisis renis, nephrophthisis.
t. ulcerogummosa : -*■ scrofuloderma,
tubercuiostatica (remedia), njpl [tubercu
losis* -t- crcâoiç sta sis стоене на едно мя
сто, спиране] : (b) туберкулостатици —
туберкулостатични лекарствени средства,
противотуберкулозни лекарства : химио-
терапевтични средства и антибиотици,
задържащи растенето (размножаването)
на туберкулозните бактерии, напр. тио-
семикарбазони (тубигал и дрЛ, парз-ами-
носалицилова киселина (Г1АСК), произ
водни на изоникотиновата киселина (ри-
мииид = изониазид, фтивазид и др.),
стрептомицин, канамицин и др. (г) про
тивотуберкулезные лекарственные сред
ства. (е) tuberculostatics. (f) tuberculo-
statiques. (d) Tuberkulostatika.
tuberculosus,
-a,
- um [tuberculosis*] : (b)
туберкулозен — отнасящ ce до или за
болял от туберкулоза, охтичав. (г) ту
беркулезный, бугорчатый, чахоточный,
(е) tuberculous, (f) tuberculeux, (d) tu
berkulös, schwindsüchtig,
tuberculum , -i, n (pl tubercula) [= малка
бучка, умал. от tuber*] : (b) туберкул :
1. малък възел, възел (виж при efflores
centia); малко възвишение, малка изда
тина, малка върга (бучка), вържица, по-
специално като анатомично, а не като
патологично понятие; 2. възелче (зър
но), типично за туберкулозата тъканно
образувание на големина от маково до
просено зърно (t. miliare), а чрез слива
не на отделни малки туберкули се об
разуват възли колкото лешник и по-
големи (t. solitare); съдържа туберку
лозни бактерии и има склонност към
казеозно (сиренесто) израждане и раз
падане или пък към фиброзно превръ
щане (склерозиране) и калцифициране. (г)
бугорок, (е) 1. tubercle, nodule; 2. tu
bercle. (f) 1-2. tub ercule, (d) 1. Knöt
chen, Höckerchen, kleiner Vorsprung ; 2.
Tuberkel, Knötchen.
tuberositas,-atis, / [tuberosus*] : (b) малко
закръглено възвишение, грапава издати
на на кост, грапаво място, изпъкналост,
грапавост, ( г) бугорок, выступ кости,
бугристость, (е) tuberosity, tubercle, (f)
tubérosité, (d) Höcker, höckerige Stelle,
rauher Vorsprung.
tuberosus, -a,
- um [tuber*J ; (b) туберо-
зен — с много закръглени възвишения
или грапави издатини, хълмист, грапав,
неравен, ( г ) бугристый, шишковатый, (е)
tuberous, knobby, lumpy, (f) tubéreux.
(d) höckerreich.
tuboovarialis, -e [tuba* (uterina) -f ova
rium*] : (b) тубоовариален — отнасящ
ce до маточната тръба и яйчника, (г)
трубно-яичниковый, (e) tubo-ovarian. (f)
tuba-ovarien, (d) Tuboovarial- .
tubularis, -e [tubulus*] : (b) тубуларен —
отнасящ ce до или имащ формата на
тръба, тръбест, тръбовиден, ( г) трубча
тый. (е) tubular.(f)tubulaire. (d) schlauch
förmig, röhrenförmig.
tubulosus, -a,-um [ | ]: (b) тубулозен—имащ
много каналчета, каналчест, тръбест. ( г)
канальчатый, трубчатый, (е) tubulo se,
tubulous. (f) tubuleux, (d) tubulös.
tubulus, -i, rn (pl tubuli) [умал. от tu
bus*] : (b) тръбичка, каналче. (г) тру
бочка, каналец, (e) tubule, small tube,
(f) id., tubule, canalicule, (d) Röhrchen,
Kanälchen.
t. renalis : (b) бъбречно каналче ; би
ват криволичещи (tubuli renales contorti)
и прави (tubuli renales recti), (г) почеч
ный каналец (извилистый и прямой), (е)
tubule of the kidney (convoluted and
straight), (f) tube urinaire (contourné et
droit), (d) Nierenkanälchen (gewundenes
und gestrecktes).
tubus, -i, m : (b) тубус— тръба, канал,
(г) труба, канал, (е) tube, canal, (f) tube,
(d) Röhre.
t. digestorius (BNA); старо означе
ние за tractus* digestorius.
tularaemia, -ae, / [от Tulare, езеро и об
лает в Калифорния+ аГра fiaiта кръв]:
(b) туларемия — инфекциозна болеет на
дивите гризачи, най-вече на дивите зай
ци, катерици, плъхове и др., причинява
на от Pasteurelia tularensis ; човек ce
заразява пряко (при ухапване от заразе
ни животни или при одиране на кожата
им и пр.) или косвено чрез ухапване от
стършели, кърлежи, комари и др. ; у
tumefactio
559
turgor
човека протича фебрилно, с увеличен
далак, под няколко форми — язвено-
жлезна (най-често), очно-жлезна, ангиноз-
но-жлезна, чисто жлезна и тифозна или
септична, (г) туляремия, (e) tular(a)emia,
Deer-fly fever, rabbit disease, Pahvant
Valley plague, (f) tularémie, (d) Tular
ämie, Hasenpest.
tumefactio,
-o nis, / [tumefacere, pp. tu
mefactus, причинявам подуване] : in
tum escentia.
tumescentia, -ae, f [tumescere надувам ce]:
—
►intumescentia (1).
tumor, -oris, m (pl tumores) [= отичане,
подутост, от tum ère подут съм, надувам
се] : (b) 1. тумор, буца, новообразува-
ние, неоплазма — патологичен процес,
характеризиращ се с отклонение от нор
малното растене и размножаване на
клетките и тъканите, ограничено невъз-
палително разрастване ; виж също neo
plasma ; 2. подутост, подутина, напр. при
възпаление и др. (г) 1. опухоль, ново
образование ; 2. припухлость, (е) 1. tu
m our, neoplasm ; 2. swelling, tumefac
tion. (f) 1. tumeur; 2. tuméfaction, (d)
1. Geschwulst, id.f Neubildung; 2. An
schwellung.
t. albus: бял тумор — старо назва
ние за туберкулозно възпаление на ко-
лянната става, при което ставата се по
дува вретеновидно или сферично, а ко
жата над нея е бледа.
t. benignus: (b) доброкачествен ту
мор — доброкачествено новообразува-
ние, което не дава метастази и няма
склонност да се възобновява след от
страняване. (г) доброкачественная опу
холь. (е) benign tumc(u)r, innocent tu-
mo(u)r. (f) tumeur bénigne, (d) gutartige
Geschwulst.
t. m alignus: (b) злокачествен тумор—
злокачествено
новообразувание, което
дава метастази и може да се възобнови
след отстраняване, (г) злокачественная
опухоль, (е) malignant tumo(u)r. *(f) tu
meur maligne, (d) bösartige Geschwulst.
t. salivatis : (b) слюнчен тумор —
трайно или преходно подуване на слюн
чените жлези, предимно на glandula*
submandibularis всл. на запушване на
отводния й канал от камъни, (г) слюн
ная опухоль, (е) salivary tumo(u)r. (f)
tumeur salivaire, (d) id.
t. Wilmsi fM. Wilms, герм, хирург,
1867— 1918]: (b) тумор на Вилме, ем
брионален тумор на бъбрека, аденосар
ком на бъбрека — злокачествен смесен
тумор на бъбрека у деца, предимно от
1 до 5 г. (г) опухоль Вильмса. (е) Wilms's
tumo(u)r. (f) tumeur de Wilms, (d)
Wüms-Geschwulst.
tunica, -ae, / [= долна дреха (риза) на
римските мъже и жени ; обвивка, кожи
ца] : (b) обвивка, покривка, ципа — по
стилащ или обвиващ тъканен слой или
мембрана, по-специално един от слоевете
на стените на кръвоносните съдове или
на друга тръбеста структура, ( г) обо
лочка, покров, плева, (е) coat, tunic,
membrane, (f) tunique, (d) Gewebs-
schicht, Hülle, Haut,
t. adventitia : adventitia,
t. albuginea : -*■albuginea tunica,
t. albuginea oculi : sclera,
t. conjunctiva (INA, PNA): -► con
junctiva (BNA).
t. d arto s [ôapxôç одран] : (b) месеста
обвивка — слой от гладка мускулна тъ
кан непосредствено под кожата на скро-
тума. (г) мясистая оболочка, (е) darto s,
id. (f) dartos, (d) id.,
Fleischhaut (des
Hodensackes), ( sy n) dartos (tunica).
t. fibrosa bulbi (PNA)=tunica exter
na oculi (INA) = tunica fibrosa oculi
(BNA) : sclera* + cornea *.
t. interna bulbi (PNA)—tunica interna
oculi (INA) : -> retina,
t. intima : -»■ intima,
t. media
media,
t. mucosa : -> mucosa,
t. m uscularis: (b) мускулният, обик
новено среден слой на тръбестите органи
(черва, уретер и др.). ( г) мышечная обо
лочка. (е). muscular layer, (f) couche
musculaire, (d) id.
t. muscularis uteri (BNA, PNA) : -►
myometrium (INA),
t. serosa : —►serosa.
t serosa uteri (BNA, PNA): -» -peri
metrium (INA).
t. vasculosa bulbi (PNA) — tunica
media oculi (INA) = tunica vasculosa
oculi (BNA):-nivea.
turgescentia,-a e, / [turgescere подувам ce,
отичам]: (b) тургесцентност — локално
подуване, нодпухване или отичане всл.
на разтягане на тъканите от нерезорби-
ралм се течности (кръв, лимфа), (г) при
пухлость, набухание, (е) tu rgescence,
sw elling, inflation, (f) turgescence, (d)
Turgeszenz, Schwellung.
turgor, -oris, m [turgëre подут съм, под
пухнал съм]: (Ь) тургор: 1. състояние
tussiculatio
560
typhu*
на изопнатост, на пълнота, виж turges
centia ; 2. състояние на нормално на
прежение на тъканите, обуславящо се
от състоянието на кръвообращението,
инервацията, обмяната на веществата и
пр. в тъканите или в клетките, ( г) тургор,
напряжение тканей, (е) id., ful(I)ness. (f)
id., turgescence, (d) id.,
Spannungszu
stand des Gewebes.
tussiculatio, -onis, / [tussicula лека каш
лица, умал. от ftiss/s*] : (b) покашляне,
лека кашлица, (г) покашливание, ( е) tu ssi
culation, hacking cough, tickling cough,
slight cough, (f) toussotement, tussicu
lation. (d) Hüsteln.
tussis, -is, / : (b) кашлица, симптом на
дразнене на лигавицата на бронхите, на
ларинкса и др. ( г) кашель, (е) cough,
(f) toux, (d) Husten,
t. convulsiva : -* pertussis,
t. humida : (b) влажна кашлица —
кашлица c храчки, (г) кашель с мокро
той. (е) moist cough, (f) toux humide.
(d) feuchter Husten.
t. sicca î (b) суха кашлица — каш
лица без храчки, (г) кашель без мок
роты. (е) dry cough, (f) toux sèche, (d)
trockener Husten.
tyloma, -atis, n [xûAoç tylos мазол + -orna
—
тумор] : -* callositas, callus (2).
tylositas, -atis, / , tylosis, -is, / [xûAoc t ] *
-► callositas.
tympanicus, -a, -um [xûiircavov j ]: (b) 1.
отнасящ ce до тъпанчевата кухина или
ципа ; 2. тимпаничен, резониращ, зву
чащ, напр. sonus* tympanicus, (г) 1. от
носящийся к барабанной перепонке ; 2.
тимпанический, резонирующий, звуча
щий. (е) tympanic : 1. tympanal ; 2. re
sonant. (f) 1. tympanal, myringien ; 2.
tympanique. (d) 1. id.; 2. tympanisch.
tympanismus,
- i, rn [xufircavov tympanon
тъпан, барабан + -ismus*] : 1. тимпани-
зъм, тимпаничен звук, виж sonus tym
panicus ; 2. (англо-амер.) meteorismus*.
tympanitis,
- tidis, / [tympanum* + -itis
= възпаление] ; (b) тимпанит — възпа
ление на тъпанчевата кухина (cavum*
tympani), виж otitis media, (г) тимпанит.
(e) id. (f) tympanite, (d) id., Paukenhöh
lenentzündung.
tympanum,
- i, n [xûpicavov | ] : -*■ cavum
tympani.
tyndallisatio,
- o nis, / [J. Tyndall, англ,
физик, 1820— 1893] : (b) тиндализация—
фракиионирано стерилизиране : 1. на ма
териали, съдържащи спори — нагряване
до 100°С, което се повтаря в промеж
дутъци, през които спорите имат в ъ з
можност да се развият в бактерии ; 2.
на лекарства, които се разлагат при ви
сока температура — нагряване при 60—
65°Спо1часвтечениена 5дниили
при 70°С в течение на 3 дни. (г) дроб
ная стерилизация, тиндализация. ( е) frac
tional sterilization, tyndallization. (f) tyn
dallisation. (d) Tyndallisieren, fraktio
nierte Sterilisation.
typhlatonia, -ае, / [xtxpAôç typhlos сляп,
xu^Aév sc. ivxEpo v typhlon sc. enteron
сляпо черво+atonia*\ : (b) тифлатония—
недостатъчна двигателна активност или
атония на сляпото черво, ( г) атония сле
пой кишки, (е) typhlatony. (f) typhlato
nie. (d) Typhlatonie.
typhlectasia, -ae, / ]xu<pAôv| + sxxaot^ ek-
tasis разтягане] : (b) тифлектазия — раз
ширение на сляпото черво, (г) расшире
ние слепой кишки, (е) typhlectasis, (f)
typhlectasie. (d) Typhlektasie.
typhlitis, -tidis, f [xu<pAdv f -f
- itis = въз
паление] : (b) тифлит — възпаление на
сляпото черво, (г) тифлит, ( е) id. (f)
typhlite. (d) Blinddarmentzündung, id.
typhlotomia, -ae, / [xixpAdv | -f
tome
рязане, разрез] : (b) тифлотомия — опе
ративен разрез (отваряне) на сляпото
черво, (г) разрез слепой кишки. (е)
typhlotomy, (f) typhlotomie, (d) Typhlo
tomie, Blinddarmschnitt,
typhoides, gen.
- is, typhoideus, -a, -um
[typhus? + -etSYjc -eides подобен] : (b)
тифоиден, тифозен — подобен на тиф ;
тифоидно или тифозно състояние:
сомнолентност и пр. при трескаво болни,
при което се получава болестна картина,
подобна на тежък коремен тиф. ( г) по
хожий на тиф, тифоидный, тифозный, ( е)
typhoid, typhoidal. (f) typhoïde, (d) ty
phoid, typhusartig, Typhus-, typhös,
typhoidum, -i, n [f]: (b) тифоид — за
боляване, подобно на коремен тиф. (г)
тифоид, (е) typhoid, (f) affection typho
ïde. (d) Typhoid.
typhosus,
-a,
- um [typhus*] : тифозен,
тифен — подобен на или принадлежащ
на коремен тиф, виж typhoides,
typhus, -i, m fxôqpoç typhos дим, пушек,
замъгляване (на съзнанието)] : тиф, ти
фус — означение за трескави инфек
циозни болести, протичащи главно с теж
ки разстройства на съзнанието, обикно
вено за typhus* abdominalis.
typhus
561
typus
t. abdominalis : (b) коремен тиф —
остро инфекциозно заболяване, причиня
вано от Bacterium* typhi (Eberthella
typhi); през първата седмица се обра
зува инфилтрация на Пайеровите плаки
в червата (folliculi* lymphatici aggre
gati), бактериемия, постепенно повиша
ване на температурата, обща отпадна
лост и др., през втората—увеличен далак,
febris* continua, релативно забавен пулс,
диария, розеоли (roseola* typhosa), за
мъглено съзнание, сух и обложен език,
положителна б1аго*-реакция, левкопе-
ния с лимфоцитоза, положителна Вида-
лева реакция (виж Gruber-Widal* reac
tio); през третата седмица настъпва из
вестно подобрение в общото състояние,
но в тази седмица могат да настъпят и
усложненията (кръвоизливи от червата,
пробив на червата и др.) . (г) брюшной
тиф. (е) enteric fever, typhoid fever, ab
dominal typhus, abdominal typhoid, do-
thien enteritis, (f) fièvre typhoïde, do-
thiénentérie. (d) Abdominaltyphus, Bauch
typhus, Unterleibstyphus.
t* exanthematicus : (b) петнист тиф,
ендемичен петнист тиф — остра инфек
циозна болест, причинявана от Ricket
tsia Prowazek i, с внезапно начало, ви
сока температура, увеличен далак, ро-
зеолен (виж при roseola typhosa) или
морбилиформен обрив, който често става
иетехиален, тифозни състояние, положи
телна Вайл-Феликсова реакция (виж re
actio Weil-Felix) и др. ; пренасянето на
болестта от болни на здрави става чрез
въшките (дрешната — Pediculus vesti
menti, несигурно Pediculus capitis), като
инфекцията се предава не от пряко
ухапване, а чрез размачкването на въш
ката и изхвърлеиите й върху кожата и
разчесване на последната, (г) сыпной тиф.
(е) epidemic typhus fever, exanthema-
tic typhus, classical typhus, louse-borne
typhus, (f) typhus
exanthématique,
typhus pétéchial, typhus historique, (d)
Fleckfieber, Flecktyphus, Petechialtyphus,
Kriegstyphus, Hungertyphus, id.
t. recurrens : (b) повратен (възвратен)
тиф, европейски повратен тиф — остра
инфекциозна болест, причинявана от
Spirochaeta recurrentis (Borrellia recurren
tis), характеризираща ce c редуването
на остри пристъпи (с висока температура
от 40 до 41°С, кръвоизливи от носа, силни
болки в кръста и прасците, увеличен да
лак и пр.) с периоди на нормална темпе
ратура; първият пристъп трае обикно
вено 6—8 дни и завършва с криза;
след пауза от 6— 12 дни треската с е
повтаря, като пристъпите стават все по-
кратки, а паузите—по-дълги ; преносвачи
са дрешната въшка и дървеницата ; ин
фекцията се предава както при typhus*
exanthematicus, (г) возвратный тиф, эпи
демический возвратный спирохетоз, вши
вый возвратный тиф, возвратная лихо
радка, возвратная горячка, (е) relapsing
fever, louse-borne relapsing fever, Euro
pean or cosmopolitan relapsing fever, re
current fever, (f) fièvre récurrente, fièvre
récurrente européenne, typhus récur
rent, typhus à rechutes, (d) Rückfall-
fieber, Rekurrensfieber, Rückfalltyphus,
typicus, -a, -um Ш : (b) типичен — при
тежаващ особеностите на някой тип, ха
рактерен. (Г) типичный, характерный.
(е) typical, (f) typique, (d) typisch,
typus, -i, m [xûrcoç typos отпечатък, вид,
образ, първообраз, образец]: (b) тип —
вид на нещо, притежаващо определени
признаци, образец, на който съответ-
ствуват известна група предмети или
явления ; първообраз, определена форма;
образ, съдържаш характерните, обобщени
черти на известна група хора. (г) тип,
образец, первообраз, основная форма,
образ, (е) type, (f) type, (d) Typ, Mus
terbild, Urbild, bestimmte Form.
t. bovinus : говеждият тип на тубер
кулозните бактерии (Mycobacterium* tu
berculosis), причинител на туберкулозата
у животните (говедо, овца, коза, свиня
и др.), но се среща и у децата (10°/о),
предаден чрез млякото и пр.
t. gallinaceus : птичият тип на ту
беркулозните бактерии (Mycobacterium*
tuberculosis), причинител на туберкуло
зата у птиците, но се среща и у сви
нята, извънредно рядко и у човека.
t. humanus : човешкият тип на ту
беркулозните бактерии (Mycobacterium *
tuberculosis), причинител на туберкуло
зата у човека, кучето, котката, папага
лите и рядко у свинете.
t, inversus: обратен тип на протича
нето на температурата при болен, виж
febris inversa.
Медицинска терминология
u«a.f.
562
ulcus
U
u. a . f*: съкр. за ut* aliquid fiat,
ubi pus, ibi evacua: гдето има гной, там
опразни, т. е. да се отвори ; старо ос
новно правило в хирургията,
ubiquitarius, -а, -um [ubique навсякъде] :
(b) убиквитарен, убиквнтерен—срещащ се
или разпространен навсякъде, вездесъщ,
повсеместен, (г) вездесущий, повсемест
ный. (е) ubiquitous, (f) ubiquitaire, (d)
ubiquitär.
U* I. = unitas internationalis : (b) интерна
ционална или международна единица,
установена и приета за известни лекар
ства от Международната конференция
за унифициране прескрипциите на силно
действуващите лекарствени средства, (г)
интернациональная, и ли международная,
единица, ( е) international unit (f. U.), (f)
unité internat.onale (U. I.). (d) internatio
nale Einheit h . E.).
ulatrophia, - a 'e , / [oSXov ulon венец на
зъби -f atrophia-]: (b) улатрофия —
атрофия на венците, (г) атрофия десен,
(е) id. (f) atrophie gingivale, (d) Ul-
atrophie.
ulcera, n tp l; —►ulcus,
ulceratio, -о nis, / [ulcerare, pp. ulceratus,
причинявам рани]: (b) улцерация, улце-
риране — разязвяване, образуване на
язва. (Г) изъязвление. (е) ulceration. (f)
ulcération, exulcération. (d) Uizeration,
Geschwürsbildung.
ulceratus, -a, -um (pp. от ulcerare j ]: (b)
улцерирал — разязвен. (г) изъязвленный,
(е) ulcerated. (о ulcéré, exulcéré. (d)
ulzeriert, geschwürig.
ulcerosus,
-a,
- um [ulcera*] : (b) улиеро-
зеп — язвен, причиняващ разязвяване.
(D язвенный. (е) ulcerous, ulcerative,
(о ulcéreux, ulcératif. (d) geschwürig,
geschwürbildend, ulzerös,
ulcus, ulceris, n (pl ulcera): (b) улкус —
язва : локална загуба на тъкан на по
върхността на кожата или на лигавиците,
разрушаване на основния им слой ; рана
със забавено заздравяване, обикновено
инфектирана с гноеродни микроорганиз
ми. (Г) язва. (е) ulcer, sore. ( о ulcère,
(d) Geschwür, Ulkus, id.
u. callosum : (b) калозна язва — хро
нична язва със задебелени повдигнати
ръбове, с малко или никакви гранула
ции, непоказваща склонност към заздра
вяване. (г) омозолелая язва. ( е) callous
ulcer, indolent ulcer. (О ulcère calleux.
(d) id., kallöses Geschwür.
u. corneae : (b) язва на роговицата ;
виж също ulcus serpens corneae, (г)
язва роговой оболочки, (е) ulcer of
the cornea, corneal ulcer, (f) ulcère de
la cornée, (d) Hornhautgeschwür, id.
u. cruris : -+ ulcus varicosum,
u. duodeni : (b) дуоденална язва —
язва на дванадесетопръстното черво, дуо
денална форма на язвената болеет ;
протича с периодични болки в епигастри-
ума, явяващи се късно след ядене, на
гладно или нощем, липса на повръщане
(ако още не се е развила стеноза), много
често хиперацидитет, кръвоизливи (me
laena*) и др. ; срв. ulcus ventriculi, (г)
язва двенадцатиперстной кишки, язвен
ная болезнь двенадцатиперстной киш
ки. (е) duodenal ulcer, (f) ulcère
duodénal, ulcère du duodénum, (d) Zwölf
fingerdarmgeschwür, Duodenalgeschwür.
u.
durum : (b) твърд шанкър — пър
вична сифилитична язва, която се явява
на заразеното място около 3 седмици
след заразяването, виж при syphilis
acquisita (l).( r) твердый шанкр, первичная
сифилома, первичный склероз, ( е) hard
chancre, Hunterian chancre, true chancre,
. indurated chancre, initial sclerosis, sy
philitic sore. (!) chancre syphilitique,
chancre induré, accident primitif, chancre
infectant, (d) harter Schanker, syphiliti
scher Schanker, syphilitischer Initialaffekt,
Primäraffekt (syphilitischer), Initialskle
rose. (syn) syphiloma primarium.
u. endemicum tropicum :
leishm a-
niosis cutanea.
u.
gastroduodenale : (b) гастро-дуоде-
нална язва — язвена болест на стомаха
и дванадесетопръстника, виж u lcu s v e n
triculi и ulcus duodeni, (г) язвенная бо
лезнь желудка и двенадцатиперстной
кишки, (е) gastroduodenal ulcer, peptic
ulcer, (f) ulcère gastro-duodénal, ulcère
de l'estomac et du duodénum, (d) Gas-
troduodenalgeschwür,
Ulkuskrankheit,
(syn) ulcus ventriculi et duodeni,
u. jejuni :
ulcus pepticum jejuni,
u« m ixtum : (b) смесена язва, причи
нена от едновременното заразяване с
възбудителите на сифилиса и на мекия
шанкър (ulcus* molle), (г) смешанная
язва, (е) mixed chancre, R ollet’s chancre,
(f) chancre mixte, (d) id.,
Mischge
schwür, „Chancre mixte“.
ulcus
563
ulcus
u. molle {pi ulcera mollia): (b) мек
шанкър, венерична язва — обикновено
няколко язвички, почти изключително
по половите органи и съседните им об
ласти ; язвичката е малка, с неправилна
форма, подядени краища, неравно дъно,
обложено с гной, мека основа, съседните
лимфни възли (ако са подути) са сбити
на пакет, покрити със зачервена кожа,
болезнени и обикновено нагнояват (bu
bo*); причинител Haemophilus Ducreyi^
Bacterium ulceris cancrosi = Coccoba-
cillus (Streptobacillus) Ducreyi, (г) мяг
кий шанкр, венерическая язва, (е) chan
croid, soft chancre, soft sore, simple
chancre, noninfecting chancre, venereal
sore, (!) chancre mou, chancrelle, chancre
simple, chancrovde. (d) weicher Schanker,
venerisches Geschwür, id. (syn) ulcus
venereum, streptobacillosis venerea.
u. neuroparalyticum : —►ulcus tro-
phicum.
u* penetrans : (b) пенетриращ улкус—
пенетрнраща,проникваща язва: язва на
стомаха и дванадесетопръстника, която
поради слепвания със съседни органи
(черен дроб, панкреас, дебели черва,
малко було), предизвикани от възпале
нието й, е проникнала в някой от тези
органи, а не е пробила в свободната ко
ремна кухина, (г) пенетрирующая язва.
(е) penetrating ulcer, (f) ulcère pénétrant,
(d) id., penetrierendes Geschwür.
u. pepticum : (b) пептична язва —
язва на стомаха или на дванадесетопръ
стното черво, причинена от действието
на (хиперациден) стомашен сок ; виж
ulcus ventriculi et ulcus duodeni ; срв.
ulcus pepticum jejuni, (г) пептическая
язва. ( e) peptic ulcer, round ulcer. (!)
ulcère peptique, ulcère récidivant, (d)
id.,
peptisches Geschwür, Ulkuskrank-
heit. (syn) ulcus rctundum.
u. pepticum jejuni : (b) пептична язва
на тънкото черво — язва на горния от
дел на тънкото черво (jejunum), явява
ща се обикновено в съседство с анасто-
мозата след гастроентеростомия или при
резекция на стомаха по Billroth II. (г)
пептическая язва тощей кишки, (е) pep
tic ulcer of the jejunum, (f) ulcère pep
tique du jejunum, (d) id.,
peptisches
Geschwür des Leerdarmes, (syn) ulcus
jejun i.
u.
perforans (ventriculi sive duo
deni) : (b) перфорирала язва — прободна
язва : язва на стомаха или на дванаде
сетопръстника, пробила в свободната ко
ремна кухина, ( г) прободная язва, ( е)
perforating ulcer, (f) ulcère perforant, (d)
id.
u. perforans pedis :
malum perfo
rans pedis.
u.
phagedaenicum faa^etv phagein
ям -f- aô7)v adeti до насита] : (b) фагеде-
нична язва — напредваща, пълзяща язва :
язва с рязко изразена склонност бързо
да се разпространява в широчина и дъл
бочина. ( г) ползучая язва. ( е) phaged(a)e-
nic ulcer, phaged(a)ena. (!) ulcère pha-
gédénique. (d) id.,
fortschreitendes Ge
schwür. (syn) phagedaena, ulcus migrans,
pyoderma gangraenosum.
u.
rodens [rodère гризя] : (b) разяж
даща язва — разяждащ епителиом на
лицето : форма на плоския епителен рак
на кожата (epithelioma* basocellulare),
явяващ се често на лицето, със склон
ност към язвено разпадане, (г) разъе
дающая язва, разъедающая эпителиома
лица. (е) rodent ulcer, noli me tangere,
Jacob's ulcer. (!) id. (d) id., fressendes
Geschwür, (syn) ulcus exedens, noli me
tangere.
u. rotundum: -► ulcus pepticum и
ulcus ventriculi.
u.
serpens corneae : (b) пълзяща
язва на роговицата — гнойна язва на
роговицата, която винаги се придружава
c hypopyon* ; развива се след увреждане
на роговицата, най-често след нараня
вания от класове на житии растения =
жътварска язва ; причинители най-че-
сто пневмококи, ( г) ползучая язва рого
вой оболочки, (е) creeping ulcer of the
cornea, serpent ulcer of the cornea, Sae-
misch’s'ulcer*. (f) kératite à hypopyon,
id.,
ulcère serpigineux. (d) id.,
Hypo-
pyonkeratitis,
kriechendes Hornhaut-
geschwür.
u.
syphiliticum-: сифилитична язва:
1. първична сифилитична язва, твърд
шанкър, ulcus* durum ; явява се на за
разеното място около 3 седмици след
заразяването, виж при syphilis acquisi
ta (1) ; 2. гумозна язва—язва на третичния
сифилис ; обикновено биват повече, сгру-
пирани (en bouquet), често вземат бъбре-
ковидна форма и се локализират особено
по подбедриците, черепа и лицето.
u* trophicum, ulcus neuroparalyticum :
(b) трофична язва — язва, дължаща ce
на влошено хранене на тъканите, напр.
malum* perforans pedis, (г) трофическая
ulcus
564
umbo
язва. (e) trophic ulcer, (f) ulcère tro
phique. (d) id.
u. varicosum: (b) парикозна язва,
обикновено на подбедрицата (най-често
на долната А/3), най-тежкото трофично
усложнение на варикозно разширените
вени на долните крайници, ( г) варикоз
ная язва (голени), (е) varicose ulcer (of
the leg), (f) ulcère de la jambe, ulcère
variqueux, (d) Unterschenkelgeschwür,
id. (syn) ulcus cruris.
u. venereum:
u lcus molle.
u. ventriculi : (b) язва на стомаха,
стомашна форма на язвената болест;
стомашните язви са кръгли (оттам на
званието ulcus rotundum), в дълбочината
отиват във форма на фуния или на стъ
пала ; ръбовете на прясната язва са глад
ки, а при дълготрайна язва те могат да
бъдат задебелени поради развиващата се
съединителна тъкан в областта на я з
вата и наблизо около нея = ulcus* cal
losu m ; протича с периодични болки в
епигастриума (явяващи се най-често
х/2— 1—2 часа или веднага след нахран
ване и усилващи се след приемане на
трудно смилаема и особено кисела х ра
на), кисели повръщания, стомашни кр ъ
воизливи (съсирена тъмна кръв в по
върнатото, melaena*) и др. ; срв. ulcus
duodeni, (г) язва желудка, язвенная
болезнь желудка, (е) ulcer of the sto
mach, gastric ulcer, (f) ulcère gastrique,
ulcère de l'estomac, (d) Magengeschwür,
id. (syn) ulcus rotandum.
u. ventriculi et duodeni:
ulcus
gastroduodenale.
u. vulvae acutum: (b) остра язва на
вулвата — невенерични, внезапно явя
ващи се, силно болезнени малки язви
на вътрешната повърхност на големите
и малките срамни устни, обикновено у
момичета на 10—14 г. (г) острая язва
вульвы, (е) acute ulceration of the vul
va, Lipschuetz’s disease, (f) id. (d) id.
ulectomia, -ae, / [oSXov ulon венец на зъ
бите 4- ёхго|хт5 ektonie изрязване]:
gingivectomia.
ulerythema, -atis, n [oùXij ule ръбец, бе
лег от рана -f erythema*] : (b) улери-
тема — еритематозно заболяване на ко
жата, което без предварително разруша
ване на епидермиса или на папиларния
слой преминава в ръбцова атрофия, т. е.
завършва с образуване на рт5)ци. (г)
ульэритема. (e) id. (f) ulérythème, (d) id.
u.
centrifugum: -► lupus erythemato
des.
ulitis, -tidis, / [ouXov ulon венец на зъби
те + •Itis — възпаление] : gingivitis,
ulna, -ae, / [= лакът, ръка, на rp. àXévrj
olene|: (b) улна — лакътна кост: раз
положената откъм малкия пръст и по-
дълга кост на предмишницата ; срв. ra
dius. (г) локтевая кость, (е) id. (I) cu
bitus. (d) Elle, id.
ulnaris, -e [ulna*\: (b) улнарен — отна
сящ се до лакътната кост (ulna*), лакъ-
тен. (г) локтевой, (е) ulnar, cubital, (f)
cubital, ulnaire. (d) id., Ellen-, Ellenbo
gen-,
ulorrhagia, -ae, / [o5Xov ulon венец +
jhfrvupt rheg nymi чупя, разкъсвам] : (b)
улорагия — кръвотечение от венците,
(г) кровотечение из десен, (е) id., ul-
(a)emorrhagia. (f) gingivorragie. (d) Zahn
fleischblutung, Ulorrhagie.
ulotomîa, -ae, f [oiXov |
*оте ря
зане] : -► gingivectomia.
ultima ratio [ = крайна сметка] : (b) по
следно средство, от което може да се
очаква още лечебен ефект, (г) послед
нее средство, (е) id. (f) id. (d) letztes
Mittel.
ultimum moriens : (b) последно умиращо ;
употребява се за означаване на дясното
предсърдие, което престава да бие по
следно от всички отдели на сърцето, (г)
id. (е) id. (f) id. (d) id.
ultimus, -a,
- um [ = най-далечен, superi,
от ulter отвъден, оттатъшен): (b) по
следен, краен. (Г) последний, крайний,
конечный, (е) ultimate, (f) ultime, (d)
letzt.
ultravirus, -i, n [ultra отвъд, оттатък +
virus*] : (b) ултравирус — филтрируем
вирус: вирус, който преминава през по
рите на филтрите, (г) ультравирус, (е)
Id. (f) ultra-virus, virus filtrant, (d) id.
um bilicalis, -e [umbilicus*] : (b) умбили-
кален — отнасящ се до пъпа, пъпен, (г)
пупочный, (е) umbilical, (f) ombilical,
(d) Nabel- .
umbilicus,
-i,
т[на rp. ôjitpaXôs ompha
los]: (b) пъп. (г) пупок, (е) id., n avel,
omphalus,
. belly button“, (f) ombilic,
nombril, (d) Nabel, (syn) omphalus,
umbo, -o nis, m [ = изпъкналост в средата
на щита] : (b) издатина, изпъкналост, из
пъкваща точка на една повърхност, напр.
u. membranae tympani, (г) выступ, вы
пуклость. ( е) id.,
knob, (f) saillie, (d)
Vorragung, Buckel.
umbra
565
unitas
umbra, -ae, / : (b) сянка, (г) тень, (e)
shade, shadow (roentg,,). (f) ombre, (d)
Schatten.
u . cardiaca : (b) сърдечна сянка —
сянката на сърцето на рентгеновия
екран или снимка, (г) тень сердца, (е)
heart shadow, (f) ombre cardiaque, (d)
Herzschatten.
u. n . : usu noto—с известно употребление ;
съкр. a рецепти.
unciformis, -е [uncus* -f- forma форма,
вид]: (b) подобен на кука, завит като
кука» закривен, кукест. ( г) крючковид
ный, крючковатый, (е) unciform, hook
shaped. (!) crochu, unciforme. (d) ha
kenförmig.
uncinatus, -a, -um [u/zcus*] : (b) снабден c
кука или куки. ( г) снабженный крючком
или крючками, (е) hooked. (!) unciné.
(d) mit Haken versehen.
unctio, -onis, / [unguere, pp. unctus, на
мазвам] : (b) мазане, намазване с мехлем
или масло (unguentum или oleum) ; срв.
inunctio, (г) смазывание (мазью), (е)
unction. (!) onction, (d) Einsalbung,
Unktion.
uncus, - i, m : (b) кука, кукичка, подобно
на кука образувание, (г) крюк, крючок.
(e) hook. (!) crochet, (d) Haken.
unda, -ae, / : (b) вълна, напр. на течност,
на пулс и пр. (г) волна, (е) wave, (f)
onde, (d) Welle.
undulans, gen. - a ntis [undare издигам въл
ни, вълнувам се, от unda*\: (b) унду-
лиращ — движещ се вълнообразно, на
вълни, вълнист, вълнообразен ; за унду-
лираща треска виж febris undulans. (г)
волнистый, волнообразный, (e) und ulate,
undulant, undulating, undulatory, waving.
(f) ondulant, ondulatoire, (d) undulierend,
wellenförmig bewegt, wogend.
ung., ungt. î unguentum* ; съкр. в рецеп
ти.
ungualis, -е [unguis1] : (b) отнасящ ce
до нокътя или ноктите, нокътен. (г)
ногтевой, (е) ungual, unguinal. (f) un
guéal. (d) Nagel-, (syn) unguicularis.
unguentum, -i, n (pl unguenta) [unguëre
намазвам] : (b) унгвент — помада, мех
лем, мазило, мазилка: лекарствена фор
ма за външно употребление, представ
ляваща смес от мазнини, тлъсти масла,
вазелин, ланолин и др., смесени помежду
си или с други лекарствени вещества ;
унгвентите са с консистенция приблизи
телно на масло, при стайна температура
са полутвърди и обикновено не съ
държат повече от 2 0% праховидни ве
щества ; срв. pasta и linimentum, (г)
мазь, (е) ointment, unguent, salve, (f)
onguent, pommade, (d) Salbe, (syn) po
matum.
unguicularis, -e [unguiculus малък нокът,
умал. от unguis'1];
ungualis.
unguis, -is, m (pl ungues, -ium) [на rp.
6vo6, ovDxoc onyx, onychos\ : (b) 1. но
кът; 2. нокът на животно, (г) i. ноготь
(pl ногти); 2. коготь, (е) 1. nail ; 2. claw,
(f) 1. ongle; 2. ongle, griffe, (d) 1. Na
gel ; 2. Kralle.
u« incarnatus : (b) враснал нокът —
нокът иа пръст (на крак или на ръка),
който отстрани е враснал в нокътното
легло, (г) вросший ноготь, (е) ingrowing
nail. (!) onyxis latéral, ongle incarné,
(d) id., eingewachsener Nagel.
unicellularis, -e [unus един -f cellula клет-
KaJ : (b) уницелуларен — едноклетъчен,
съставен от една клетка, (г) одноклеточ
ный. ( е) unicellular, single-celled. (!) uni-
cellulaire. (d) einzellig, unizellulär.
unicornis,-e [unus f +cornii por]:(b) с един
рог, еднорог, напр. uteru s unicornis,
(г) однорогий, ( е) unicorn, unicornoits.
(!) unicorne, (d) einhörnig, mit einem
Horn.
unilateralis, -e [unus f + latus, -eris, стра-
на] : (b) уиилатералеи — едностранен, за
сягащ или граничещ само от едната
страна, (г) односторонний, (е) unilateral.
(!) unilatéral, (d) einseitig, unilateral.
unilocularis, -e [unus t + loculus местен-
ue] : (b) унилокуларен — имащ едно от
деление, една кухина, едно гнездо, едно-
камерен, едногиезден. (г) одноиолостной,
однокамерный, одногнездный. ( е) u n ilo
cular, unicamerate. (f) uniloculaire, (d)
einfächerig, einkammerig.
uniocularis,
-e [unus f + oculus око] : -*
monocularis.
unipara, -ae, / [unus | + parère (pario)
раждам] : (b) унипара — жена, раждала
един път, родила само едно дете. (г)
женщина, рожавшая один раз. (е) id.
(f) unipare. (d) id.
unipolaris, -e [wzus t + polus полюс] : (b)
униполярен—
-с
един полюс, еднополюсен.
(г) однополюсный, униполярный, (е) u ni
polar. (!) unipolaire, (d) unipolar, einpo
lig.
unitas, -atis, / [= единно цяло, от unus t ] •
(b) единица ; единица мярка ; виж U. J.
(г) единица ; единица измерения, (е) unit.
(!) unité, (d) Einheit.
uraturia
universalis
566
universalis, -e [or universus пял, общ]:
(b) универсален — всеобщ, всеобхватен,
всестранен, ( г) универсальный, всеобщий,
всеобъемлющий, всесторонний, (е) univer
sal. (f) universel, (d) universal, Universal- .
universitas, -atis, / [= цялост, съвкуп
ност ; вселена]: (b) университет — вид
виеше учебно заведение, ( г) универси
тет. (е) university, (f) université, (d) Uni
versität.
unocularis, -е \miiis един + oculus око] :
—
monocularis.
unoculus, -i, m [I]:
monoculus.
urachus, -i, m [oopov uron урина -f
cheo лея, изливам] : (b) първичен пико
чен проток у ембриото, който впослед
ствие облитерира и се превръща в chor
da uraclii (INA) = ligamentum umbili
cale medium (BNA). ( г) мочевой проток
зародыша, (e) id. (f) ouraque. (d) id.,
Harngang.
uraemia, -ae, f [oüpov \ -f аГра hairna кръв]:
(b) уремия — болестно състояние, въз
никващо всл. на самоотравяне на орга
низма (autointoxicatio) с токсични про
дукти от обмяната на веществата при
нарушеното им отделяне от бъбреците с
урината ; за видовете уремия виж по-
долу; екламптичната и истинската уре
мия могат да се наблюдават комбинира
н о ; срв. pseudouraemia, (г) уремия, „мо
чекровие“. (е) ur(a)ernia, urin(a)emia. (f)
urémie, (d) Urämie, Harnvergiftung.
u.
azotaemica sive vera sive chro
n ic a : (b) азотемична или истинска уре
мия, наричана още астенична, хронична
уремия — настъпва като последица на
бъбречна недостатъчност при късните
периоли на хроничния гломерулонефрит,
рядко при острия, при сбръчкани бъбре
ци, сублиматни бъбреци, тежки случаи на
простатна хипертрофия и др. ; в кръв
та е повишено съдържанието на оста
тъчния азот и уреята (азотемия над
150 мг%), на индикана и др. ; протича
с главоболие, телесна и умствена отпад
налост, гадене, повръщане, сънливост и
апатия, уринозна миризма от устата,
мускулни трепкания и гърчове в прас
ците и др.,
коматозно състояние с ди
шане на Cheyne-Stokes* или на Kus
smaul*. (г) азотемическая уремия, ( е)
ur(a)emia, urin(a)emia. (f) urémie, urémie
lente, (i) echte Urämie, chronische Ur
ämie, stille Urämie.
u.
eclamptica sive convulsiva sive
a cu ta : (b) екламптична уремия, конвул
сивна уремия, акутна уремия (наричана
още хлоруремична, понеже се е смятало,
че се причинява от задръжка на готвар
ска сол), бъбречна еклампсия — настъпва
при острия дифузен гломерулонефрит,
гломерулонефрозата у бременни, злока
чествената нефросклероза и др. без дан
ни за бъбречна недостатъчност, и то в
стадия на отоците, и се дължи на оток
на мозъка с покачване на вътречереп-
ното налягане ; протича с пристъпи от
тонично-клонични гърчове (напомнящи
епилептичен или екламптичен припадък)
и загуба па съзнанието ; пристъпът про
дължава няколко минути, след това гъ р
човете престават и болният изпада в ко
матозно състояние, траещо до няколко
часа, след което съзнанието се възвръ
ща ; срв. pseudouraemia, (г) экламптиче-
ская уремия, почечная эклампсия, ( е) con
vulsive ur(a)emia, eclamptic ur(a)emia.
(f) urémie convulsive, (d) eklamptische
Urämie, akute Urämie, Krampfurämie,
(sy n) encephalopathia angiospastica, ec
lampsia nephrogenes.
u.
hypochloraemica sive chloropriva :
хипохлоремична или хлоропривна ур е
мия, която се дължи на загуба на сол
от организма, напр. при чести повръща
ния и др. ; такава уремия може да на
стъпи дори през време на хроничен не
фрит ; симптомите й наподобяват тези
на истинската уремия.
uraemicus, -а, -um [ f ] : (b) уремичен —
отнасящ се до или причинен от уремия,
(г) связанный с уремией, уремический,
(е) iir(a)emic. (f) urémique, (d) urämisch.
uranalysis, -is, f [ojpov f + analysis*] :
(b) анализ на урината — изследване на
урината, ( г) анализ мочи, исследование
мочи, (е) id.,
urinalysis, analysis of the
urine, uroscopy. (f) analyse de l’urine,
examen d ’urine, (d) Harnanalyse, Harn
untersuchung. (syn) analysis urinae.
uranismus, -i, m [Oùpavéç Uranos Уран, бог
на небето, баща на родената без майка
OùpavCa Urania] : противоестествени по
лови връзки между мъже, виж paede-
rastia.’
uranoschisis, -is, / [oùpavôç uranos небе,
небце + oxf&*> schizo разцепвам] : —►pa
latoschisis.
uraturia, -ae,/(o5povHrorz у£ина] : (b) урат-
урия — отделяне на увеличено коли
чество урати с пикочта, (г) уратурия.
(е) id. (!) uraturie. (d) Uraturie.
urea
567
urhfdrosis
urea, -ae, / [o5pov \ ]: (b) урея — пико
чина : диамид на въглената киселина,
най-важният краен продукт на обмяната
на белтъчините ; отделя се в урината в
количество 20- -35 г на денонощие, кое
то съставлява 80—90% от общото ко
личество на отделяния с урината азот;
нормално в кръвта средно 19—32 мг°/о,
най-много до 40—50 мг°/0, а се увеличава
при нарушения на функцията на бъбре
ците, сърдечна недостатъчност, трескави
състояния (увеличено разпадане на бел
тъчини), при жълтеница и др. (г) моче
вина. (е) id., carbamide. (!) urée, carb
amide. (d) Harnstoff, id.
uresis, -is, / [oupyjois, от oùpéa> ureo ури
нирам]:
mictio.
ureter, -eris, rn [оир^р пикочен канал, от
oupov t + Trçpéü) tereo пазя, задържам] :
(b) уретер — пикочопровод, пикочопро-
водник: тънка тръба, дълга 30—35 см,
съединяваща бъбрека с пикочния мехур,
(г) мочеточник, (е) id. (f) uretère, (d)
Harnleiter, id.
uretericus, -a, -um [ t ] - (b) уретерен —
отнасящ се до уретера. (г) мочеточни
ковый. (е) ureteric, ureteral, (f) urétéral,
(d) Harnleiter-, Ureter-,
ureteritis, -ticiis, / [ureter* + -itis = въз
паление]: (b) уретерит — възпаление
на пикочопровода (ureter), често на ту
беркулозна почва, (г) воспаление моче
точника. (е) id. (f) urétérite. (d) Harn
leiterentzündung.
ureterolithiasis,
-is, / [ureter4-X£$oç
lithos камък] : (b) уретеролитиаза —
камъни в пикочопровода (ureter), (г)
камни в мочеточнике, камни мочеточни
ков. (e) id. (f) ureterolithiase, (d) id.
ureterolithotomia, -ae, f\ureter*+ л'0-oç \
4- tout) tome рязане, разрез] : (b) ype-
теролитотомия — оперативно отстраня
ване на камън от уретера. (г) уретеро-
литотомия. (е) ureterolithotomy, (f) uré
térolithotomie. (d) Urétérolithotomie,
ureterotomia, -ae, / [ureter1-Ь торт) ] ]:
(b) уретеротомия — оперативно отваря
не на уретера. (г) уретеротомия. (е)
ureterotomy. (!) urétérotomie, (d) Ure-
terotomie.
urethra, -ae, / [о$рт)&ра] : (b) уретра —
пикочен канал : у мъжа = u. masculina
(INA, PNA) = u. virilis (BNA), дълга
20—25 см ; у жената = u. feminina
(INA, PNA) = u. muliebris (BNA), дълга
3 —5 см. ( г) мочеиспускательный канал,
уретра, (e) id. (f) urètre, (d) Harnröhre, id.
urethralis, -e [urethra*] : (b) уретрален —
отнасящ се до пикочния канал, (г) уре
тральный. (е) urethral. (!) urétral. (d)
Harnröhren-, urethral.
Urethritis,
- tidis, / [urethra* + -itis =
възпаление] : (b) уретрит — възпаление
на пикочния канал, (г) уретрит, (е) id.
(!) urétrite, (d) Harnröhrenentzündung, id.
u.
gonococcica sive gonorrhoica : (b)
гонореей уретрит, виж gonorrhoea, (г) го-
нор(р)ейный уретрит, гонор(р)ея, триппер.
(e)gonorrh(o)eal urethritis, specific u rethri
tis, gonorrh(o)ea. (f) urétrite blennorra
gique, blennorragie, (d) Harnröhrentripper,
Gonorrhoe.
urethrocystitis, -tidis, / [urethra* -f xuoriç
kystis мехур] : (b) уретроцистит — едно
временно възпаление на пикочния канал
и на пикочния мехур, ( г) уретроцистит.
(е) id. (!) urctrocystite. (d) id.
urethrorrhagia,
urethroliaemorrhagia,
-ae, / [urethra* + ßifrvuju rhegnytni чу
пя, разкъсвам] : (b) уретрорагия — кръ
вотечение от пикочния канал, ( г) уре-
троррагия. ( е) id.,
urethræmorrhagia.
(!) urétrorragie. (d) Harnröhrenblutung,
Urethrorrliagie.
urethrorrhoea, -at J [urethra*1+ (Sot) rhoe
течение] : (b) уретрорея — течение от
йикочния канал : 1. слузесто течение от
уретралните жлези на Littré и булбо-
уретралните на Cowper при полово въз
буждане ( = u. ex libidine); 2. течение
при специфично (гоиорейно) и неспеци
фично възпаление на у ретрата, (г) уре-
трор(р)ея. (e) iirethrorrh(o)en. (f) urétror-
rhée. (d) Harnröhrenausfluß, Urethror-
rhoe.
urethroscopia, -ae, f \urethrâ:' 4- cr*cxso>
skopeo гледам, преглеждам] : (b) уретро
скопия — оглеждаме на пикочния канал
с уретроскоп. (Г) уретроскопия, ( е) ure
throscopy. (f) urctroscopie. (d) Urethro-
skopie.
urethrotomia, -ae, / [urethra* 4- tojit) tome
рязане, разрез] : (b) уретротомия — сряз
ване на стриктура на уретрата. (г) уре
тротомия. (е) urethrotomy, (f) urétroto
mie. (d) Harnröhrensclinitt, Urethrotomie.
urhidrosis, -is,/[oùpov J 4- tôpmç hidros пот]:
(b) урхидроза — отделяне на пикочина
и пикочна киселина с потта, при уре
мия. (г) ур(г)идрозис. ( е) id.,
uridro
sis, urinous sweat, (f) uridrose. (d) id.
(syn) uridrosis, sudor urinosus.
-uria
568
urographia
- a ria [oöpov uron урина] : в съставни ду
ми означава принадлежащ на урината,
отнасящ се до уринирането.
uricacidaemia, - а е ,/:
uricaernia.
uricaemia, -ае, / [oöpov t + «Гца haima
кръв] : (b) урицемия, урикемия — уве
личаване на пикочната киселина в кръв
та (нормално 3 —5 мг%), при подагра,
левкемия, теж ки инфекции, бъбречни
заболявания и др.,
ран признак на бъб
речна недостатъчност, (г) урикемия. (е)
uric(a)emia, uricacid(a)emia, lith(a)emia.
(f) uricémie, (d) Urikämie. ( sy n) uricacid
aemia.
uridrosis, -is, / : -* urhidrosis.
urina, -ае, / [oupov uron] : (b) урина, пи
коч ; нормално c кисела реакция и отно
сително тегло средно 1020; съдържа
пикочина, пикочна киселина, слуз, ба
грилни и други ненужни органически
вещества, (г) моча. (е) urine, (f) urine,
(d) Harn, Urin.
u. residualis : (b) резидуална урина —
остатъчна урина : останалата още в пи
кочния мехур урина след уриниране,
при хипертрофия на простатната жлеза,
пареза на пикочния мехур и др. (г) оста
точная моча, (е) residual urine, (f) urine
résiduelle. (d) Restharn, Residualharn.
u. spastica : (b) еластична урина — от
деляне на обилно количество бистра
урина с ниско относително тегло след
епилептични и хистерични припадъци,
мигрена, пароксизмална тахикардия и др.
(г) спастическая моча, (е) hysterical uri
ne, id. (f) urine spastique. (d) id., Nie
renasthma.
urinarius, - a ,-um [oupov ]]: (b) уринен -
отнасящ се до урината, пикочен, (г) мо
чевой. (е) urinary, (f) urinaire, (d) Harn-,
urinär.
urinatio, -onïs, / [oupov t ]• -► mictio,
urinosus, -a, -um [oupov | ]-(Ь)уринозен —
подобен на урина, от пикочно естество,
пикочен, (г) мочевой, (.е) urinous, uri-
nose, urine-like, (f) urineux. (d) harn
ähnlich, harnartig.
uroarthritis infectiosa:
spirohaetosis
arthritica (Reiter).
ürobilinogenumt -i, n [oöpov \ +bilis жлъч
ка+
- genes* произлязъл]: (b) уро-
билиноген — безцветен предходен ста
дий на уробилина, в какъвто се пре
връща при окисляване; образува се в
червата чрез редукция на билирубина ;
увеличеното му отделяне в урината се
доказва чрез алдехидната проба . на
Ehrlich ; за уробилиноген се изпитва
само прясна (иетопла) урина ; виж иго-
bilinuria. (г) уробилиноген. (е) urobi
linogen. (f) urobilinogène. (d) Urobilino
gen.
urobilinum, -i, n [oupov | + bilis t ] : (b)
уробилин — жлъчно багрило в урината,
произлизащо от уробилиногена чрез
окисляване при стоене на урината на
въздуха ; доказва с пробата на Schle
singer ; виж urobilinuria. (г) уробилин,
(е) urobilin, (f) urobiline, (d) Urobilin.
urobilinuria, -ae, f[urobilinum* + oupov f ]•
(b) уробилинурия — увеличено отделя
не на уробилин с урината ; за клинична
преценка доказването на уробилин и
уробилиноген в урината е равнозначно ;
наблюдава се при поражение на черно
дробния паренхим (епидемичен хепатит,
цироза и др.), при увеличено образуване
на жлъчка (заболявания с повишено р аз
падане на кръв — пернициозна анемия,
хемолитична жълтеница, сепсис и пр.,
резорбция на кръвоизливи и др.) и др. ( г)
уробилинурия. (e) id: (f) urobilinurie. (d)
Urobilinurie, Urobilinogenurie.
urochromum, -i, n [oöpov J, - f
chro
ma цвят, боя]: (b) урохром — главното
багрило на урината ; образува се от уро-
хромогена (предходен безцветен стадий
на урохрома) чрез окисляване, (г) уро
хром. (е) urochrome. (f) urochrome. (d)
Urochrom.
urodynia,
-ae, / [oöpov J + ôôûvtj odyne
болка] : (b) уродиния — болка при ури
ниране. (г) боль при мочеиспускании,
(е) id. (f) urodynie, (d) Urodynie.
urogenes, gen. -is [oöpov | + -fev^ -genes*
произлязъл] : (b) урогенен : 1. изхож
дащ от урината или от пикочните пъ
тища ; 2. образуващ урина, виж uropoie-
ticiis, (г) 1. берущий начало из мочи;
2. образующий мочу, (е) 1. urinogenous,
of urinary origin ; 2. urogenous, produ
cing urine, uropoietic, uriniparous, (f)
1. urogène. (d) 1. urogen.
urogenitalis, -e [oöpov | + genitalis*] : (b)
урогенитален — отнасящ се до пикоч
ните и половите органи, пикочо-полов.
(г) мочеполовой, (е) genitourinary, uroge
nital, urinogenital. (f) génito-urinaire, uro
génital. (d) urogenital.
urographia, -ae, / (oöpov J + 7pacpu>grapho
рисувам, пиша] : (b) урография — рент
генография на пикочните пътища (бъб
речните легенчета, уретерите и пикоч
ния мехур) след венозно впръскване на
urolithiasis
569
usus
контрастно средство = венозна пиело
графия ; виж също pyelographia. (г) уро-
графия. (е) urography, (f) urographie.
(d) Urographie, (syn) pyelographia ex
cretoria.
urolithiasis,
- is, / [oSpov uron урина +
At&cç litho s камък] : (b) уролитиаза —
образуване на камъни (конкременти) в
бъбреците и пикочоотводните пъ тища;
виж също nephrolithiasis, (г) мочека
менная болезнь, (е) id. (f) lithiase uri
naire, urolithiase, (d) id.
urolithus, -i, ni [î ]: -►calculus urinarius,
urologia, -ae, / [oüpov f -h Xô^oç logos уче
ние] : (b) урология—дял от медицинската
наука, занимаващ се със заболяванията
на пикочните органи у мъжа и жената
и с невенерическите заболявания на
половите органи у мъжа. (г) урология.
(e) urology, (f) urologie, (d) Urologie,
urologus, -i, tn [ t ): (b) уролог — лекар,
специалист no заболяванията на пикоч
ните органи, (г) уролог, (е) urologist.
(f) urologiste. (d) Urologe,
uronephrosis, -is, / [o5pov |
hydro
nephrosis.
uropoiesis, -is, / [o5pov t H- nolriatç poiesis
правене]: (b) уропо(й)еза — образуване
на урина, произвеждане или секретиране
на урина, (г) образование мочи. (е) id.
(f) uropoïèse. (d) Uropoese, Harnberei
tung.
uropoieticus, -a,
- um [A\]: (b) уропо(й)е-
тичен — изработващ урина, пикочообра-
зуващ. (г) мочеобразовательный, (е) uro-
poietic, urogenous, uriniparous, (f) iiro-
poïètique. (d) uropoetisch, harnbereitend,
uropsammus, -i, rn [cupov t +
psatnmos пясък] : (b) пясък в урината,
пикочен пясък — образуване в бъбрека
и преминаване през уретера на множе
ство извънредно малки конкременти
(песъчинки), обикновено от пикочна ки
селина, калциев оксалат или фосфати, (г)
моченой песок, (е) gravel, (f) gravelle,
petit gravier, (d) Harngrieß, Harnsand,
urosepsis, -is, / [oupov î -f- sepsis*} : (b)
уросепсис, урогенен сепсис — септична
пикочна инфекция, възникнала всл. на
бактериално разлагане на урината в
пикочния мехур или бъбречното легенче ;
треска или сепсис всл. на инфекция, из
хождаща от пикочните органи, наир.
уретрална или катетърна треска (виж
febrim urethralis), (г) уросепсис. (е) id.
(f) fièvre urineuse. (d) id., Harnfieber,
Urethralfieber, Katheterfieber.
urtica, -ae, f {pl urticae) [=коприва, от
urere, pp. ustus, горя, опърлям]: (b)
уртика, кабар — различно голяма папу
лоподобна или плоска обривна единица
с гладка, опъната повърхност, с розов
или белезникав цвят, сходна с тези, по
лучавани при ожулване с коприва ;
бързо се явява и бързо преминава и
винаги се придружава със сърбеж ; съ
ставлява същинската обривна единица
на urticaria*, (г) волдырь, (е) wheal,
weal, pomphus. (f) papule ortiée, saillie
ortiée, plaque urticarienne, papule der
mique œdémateuse, bouffiole, (d) Quaddel,
(syn) pomphus.
urticaria, -ae, / [urtica*] : (b) уртикария —
копривна треска, копривница : заболяване,
характеризиращо се с типични обривни
единици (виж urtica) по кожата, рядко
по лигавиците, внезапно възникващи и
бързо изчезващи, придружени от сър
беж, а понякога и от общи явления ;
представлява своеобразна реакция на
организма спрямо различни дразнители,
израз на свръхчувствителност към опре
делени екзогенни или ендогенни веще
ства, напр. ухапване от гъсеници, насе
коми, комари, пчели, мравки и др., след
приемане на известни храни (ягоди, раци,
риба и др.) или лекарства (антибиотици,
сулфамиди и др.), при някои чернодробни
болести, (г) крапивница, (е) nettle-rash,
id., hives (pop.), (f) urticaire, fièvre or-
tije. (d) id.,
Nesselausschlag, Nessel
sucht.
u. factitia: —►dermographismtis.
'
u- gigantea:
oedema angioneuro
ticum.
u. oedematosa:
oedema angioneu
roticum.
u. papulosa infant(i)um :
stro
phulus.
ustus, -a, -um [pp. от urere \ ]: (b) ropèw,
печен, напр. magnesia usta, (г) жженый,
(е) roasted, burnt, calcined, (f) brûlé,
calciné (magnésie calcinée), (d) gebrannt.
usura, -ae, / [-=
употреба, ползуване ;
лихва] : (b) узура - ограничено разру
шаване па костна или хрущялна тъкан
всл. на (силно) продължително механично
въздействие (натиск), (г) разруш ение
ткани, (е) attrition. ( в usure. (d) Usur,
Schwund.
usus, -us, m [•--= употребяване, навик, оби
чай, от uti (utor), pp. usus, упо
требявам, използувам]: (b) употребяване,
употребление, употреба, използуване,
uvulotomia
ut aliquid fiat
570
прилагане, напр. (означение върху ре
цепти) ad usum proprium (за собствено —
от лекаря — употребяване) или ad usum
externum (за външно употребление), ad
usum internum (за вътрешно употребле
ние). ( г) употребление, пользование, при
менение. (е) use, utilization, (f) usage,
utilisation, emploi, application, (d) Ge
brauch, Anwendung.
ut aliquid fiat; ut aliquid fieri videatur:
(b) да се прави нещо, респ. да изглежда,
че се прави нещо — даване на някое
индиферентно лекарство за успокояване
на болния при неуяснена диагноза (при
лечение на изчакване) или при безна
деждни случаи. <Г) чтобы что-нибудь
было сделано, или казалось, что делается
(для успокоения больного), (е) id., expec
tant treatment, (f) afin que quelque
chose soit fait, traitement d’attente. (d)
damit etwas geschieht, damit etwas zu
geschehen scheint, abwartende Behand
lung.
uterinus, -a, -um [uterus*] : (b) утеринен- -
отнасящ се до матката, маточен, утробен,
(г) маточный, (е) uterine, (f) utérin, (d)
uterin, Uterus-, Gebärmutter-,
uterus, -i, m [на rp. ôatépa hystera] : (b)
утерус — матка : кух мускулен орган у
жената, в който плодът (детето) се раз
вива през време на бременността, (г)
матка, (е) id., womb, (f) utérus, matrice,
(d) id., Gebärmutter.
u. bicornis : (b) двурога матка. (г)
двурогая матка, (е) id., bifid uterus, (f)
forme bicorne de Futérus. (d) id., Bikor-
nität des Utérus.
u. duplex : (b) двойна матка, (r) двой“
ная матка, (е) id.,
double uterus, (f)
utérus double. (d) id.
u- infantilis : (b) инфантилна матка —
недоразвита м атка: матка, останала на
детско стъпало на развитие, ( г) инфан
тильная (недоразвитая) матка, ( е) ‘id. (f)
utérus infantile. (d) id.
u. unicornis : (b) еднорога матка. (Г)
однорогая матка, (е) id., one-horned ute
rus. а ) utérus unicorne. (d) id.
utilis,
-e [uti (utor), pp. usus, употре
бявам, използувам] : (b) полезен, (г)
полезный, (е) useful, (f) utile, (d) nütz
lich.
utricularis, -e [utriculus*]: (b) утрикула-
рен — отнасящ се до utriculus*. (г) от
носящийся к utriculus*, (е) utricular, (f)
utriculaire. (d) id,
utriculus, -i, ni [= мехче, умал. от uter,
utris, кожен мех] : (b) утрикул — една
от двете торбички на ципестия лабиринт,
виж при vestibulum labyrinthi, (г) утри-
кулус, мешочек, (е) utricle, (f) utricule.
(d) Utrikulus.
utriusque [gen. от uterque, utraque, u t-
rurnque единият и другият] : и на двата,
и на двете.
uvea, -ае, / [uva грозд] : (b) увея — старо
название на съдовата обвивка на окото=
tunica vasculosa bulbi (PNA) = tunica
media oculi (INA) = tunica vasculosa
oculi (BNA); състои се от три, разпо
ложени една пред друга (броени отзад
напред) части : chorioidea* + corpus*
ciliare + iris*, (г) сосудистая оболочка
глаза, (е) id., vascular (pigmentary, or
middle) coat of the eye. (f) tunique vas
culaire de l'œil, uvée, choroïde. (d)
Traubenhaut, id.
uveitis, -tidis, / [uveaM -f
- itis = възпа
ление] : (b) увеит — възпаление на ця
лата съдова обвивка на окото, на uvea*,
(г) увеит. (е) id. (f) uvéite. (d) id. (syn)
iridocyclochorioiditis.
u. anterior: -*• iridocyclitis,
u. sympathica: —►ophthalmia sympa
thica.
uvula, -ae, / [умал. от uva грозд] : (b)
увула: 1. мъжец, междец — висулката
по средата на задния край на мекото
небце = u. palatîna ; 2. подобно на мъ
жец анатомично образувание, (г) язычок.
(e) id. (f) luette, uvule. (d) Gaumen
zäpfchen, Zäpfchen.
u. bifida: (b) разцепен мъжец, (г)
расщепленный язычок, (е) bifid uvula,
cleft uvula, (f) luette bifide, (d) gespal
tenes Zäpfchen.
uvulitis, -tidis, / [uvula* + -itis = въз
паление] :
staphylitis.
uvulotomia,
-ae, / [uvula* + торт) tome
рязане, отрязване]: (b) увулотомия —
оперативно отстраняване на уголемена
увула, на цялата или на част от нея.
(г) увулотомия. (е) uvulotomy, staphylo
tomy. (f) uvulotomie, excision de la
luette. (d) Uvulotomie.
V,
571
vaccinum
V
V.: 1. vena*; 2. vitrum*; съкр. в рецепти;
3. valv(ul)a* ; 4. vide (от vidëre виждам)
= виж.
vaccina1,
- a e, / [vaccinus принадлежащ на
крава, кравешки, от vacca крава] : ( b )
1. кравешка шарка (cow-pox), variola
vaccina, генуинна кравешка шарка—шар
ката върху кравешката млечна жлеза ;
подобна е на вариолата у човека, но
много по-лека ; присаждането на вируса
на тази шарка (virus variolae vaccinae,
Poxvirus bovis) на човек създава повече
или по-малко продължителен имунитет
срещу вариолата ; 2. иустулата, която се
образува всл. на вакцинирането с ва-
риолна вакцина (vaccinum* variolae), виж
също v accinatio; 3. за вариолната вак
цина виж vaccinum variolae, (г) 1. вак
цина, генуинная коровья оспа ; 2. пусту
ла, образовавшаяся вследствие привития
коровьей оспенной лимфы, ( е )
1. id.,
vaccinia, cow-pox; 2. id. (!) 1. vac
cine, maladie pustuleuse de la vache,
(d) 1. Kuhpocken ; 2. id., Impfblatter,
die sich nach der Pockenschutzimpfung
an der Impfstelle entwickelt.
V. bullosa: многосилнареакцияслед
противовариолна вакцинация с образу
ване на мехури на мястото на присаж
дането.
V.generalisata:многорядкоуслож
нение на противовариолната вакцинация
с образуване на пустули по цялото тяло
около една седмица след вакцинирането.
V.in o culata :развитиенапустулачрез
пренасяне от човек на човек, от иусту
лата на вакцннирано лице въ рху иевак-
цинирано.
V.
secundaria:
развитие ид пустули
на друго място по тялото чрез пренасяне
от мястото на извършената противова
риолна вакишкщия.
vaccina-,
- o rum, njpl:
vaccinum; виж
също autovaccinuni и lieterovaccinum.
vaccinalis,
- e [vaccinum-] : Ф) отнасящ ce
до или причинен от вакцииата, вакцинеп,
или до вакцинацията, вакцинален, напр.
encephalitis vaccinalis s/r^postvaccinalis.
(г) вакцинный ; вакцинальный, (е) vacci
nal.(f) vaccinal,(d) id.
vaccinatio,
- o nis, / [vaccina“]: ( b ) вакци
нация, вакциниране, ваксиниране - - изку
ствено предпазно присаждане: начин
за активно имунизиране с микроби (уби
ти, живи или отслабени) или с токсични
те им продукти ; посредством нея орга-
низмът придобива повишена невъзприем-
чивост към известна инфекция ; прилага
се като предпазно или лечебно средство
(виж vaccinotherapia) ; виж също по-
долу vaccinatio antivariolica. (г) вакци
нация, прививка, применение вакцины,
(е) vaccination, (f) vaccination, (d) Schutz
impfung, Impfung, Vakzination.
V. antirabica: (b) противобясна вак
цинация, вакцинация против бяс. ( г)
антирабическая вакцинация, прививка
против бешенства, (е) antirabic vaccina
tion. (f) vaccination antirabique, (d)
Wutschutzimpfung, Wutimpfung.
V. antiv ariolica : (b) противовариолна
вакцинация, вакцинация ; извърша се с
вариолна вакцина (vaccinum* variolae);
вакцинират се всички новородени в пъ р
вата годишна възраст и се ревакшшират
при възраст 4, 8, 12, 18 г. и после през
всеки 5 —6 г. ( г) оспопрививание, при
вивка оспы, {е) vaccination, Jenn erian
vaccination. (!) vaccination antivariolique,
(d) Pockenschutzimpfung, Schutzpocken
impfung, Vakzination.
vaccinia, -ae, / [vaccirau ] : (b) вакцинална
болеет — леко • заболяване у човека,
развиващо се след инокулиране в кожа
та на v accina1* (1). (г) вакцинальная бо
лезнь. (е) id. (f) id. (d) id.
vaccinoprophylaxis, -is, / [vaccinum* -f
prophylaxis*] : (b) профилактична вакци
нация, вакцинна профилактика — прила
гане на вакцини с предпазна цел, внж
vaccinatio, (г) вакцинопрофилактика. ( е)
id. (f) vaccino-prophylaxie. (d) Vorbeu
gun g durch Impfung.
vaccinotherapia, -ae, / [vaccinum* -f $s-
ратсгСзс therapeia лечение] : (b) вакцино
терапия, вакцинна терапия — лечение с
вакцини (виж vaccinatio п vaccinum) ;
прилага се особено при хронични за-
болявании (стафилококови инфекции, го
норея и др.) ; оправдава се като лечебна
възможност само при заболява пия с
определена бактериологична диагноза
(главно инфекции на пикочните пътища)
и при съответно употребена вакцина ;
употребяват се стандартни вакцини и
автовакципи, с последните се получават
винаги по-добри резултати, (г) вакцино
терапия. (е) vaccinotherapeutics, vaccino
therapy. (f) vaccinothérapie. (d) Vakzi-
nefherapie.
vaccinum, -i, n (pl vaccina) [от vaccinus,
виж при vaccina)] : (b) вакцина, ваксина ;
вакшшите са суспензии нъв физиологи
чен разтвор иа убити, отслабени (чрез
vaccinum
572
vagotomla
загряване, с формалин или др. вещества)
или живи микроби или техните токсични
продукти, които служат за активно иму
низиране ; биват хетеровакцини, приго
товлявани от болестни причинители извън
тялото, и автовакцини, добивани от бо-
лестотворни микроорганизми, произхо
ждащи от самия болен, на когото ще се
прилагат; използуват се за предпазна
вакцинация (имунизация), особено против
коремен тиф, холера и др.,
за лечение
на съществуващи хронични инфекции
(vaccinotherapia*), неврити и др., за диа
гностика на туберкулоза, трихофития и
пр. (г) вакцина, (е) vaccine, vaccin, (f)
vaccin, (d) Impfstoff, Vakzine.
V- BCG: -►BCG.
V. Salki : -> Salki vaccinum.
V. variolae: (b) вариолна вакцина, вари
олен детрит представлява стрит и разре
ден в глицерин материал отвариолни пу-
стули на телета, съдържащи жив ви
рус на вариола (virus variolae vaccinae
Poxvirus officinale); използува се за из
вършване на противовариолна вакцинация,
виж vaccinatio antivariolica. (г) оспен
ная вакцина, оспенная лимфа, (е) sm all
pox vaccine, Jennerian vaccine, vaccine
virus, id., vaccine lÿmph. (f) vaccin an
tivariolique, lymphe vaccinale, (d) Po
ckenlymphe, Kuhpockenlymphe, Kuhpo
ckenimpfstoff. (syn) lympha vaccina.
vacuola,
- ae, / [умал. от vacuum безвъз-
душно пространство, от vacuus*] : (b)
вакуола ; вакуолите представляват обик
новено рязко ограничени кухини в про-
топлазмата или ядрото на клетките, из
пълнени с течност с различен химичен
състав, (г) вакуоль, (е) vacuole, (f) va
cuole. (d) Vakuole.
vacuus, -a,
- urn : (b) празен, c нищо не
запълнен. (г) пустой, (е) empty, (f) vide.
(d) leer.
vagina, -ae, / [= ножница]: (b) вагина —
влагалище, особено влагалището у жена
та ; подобно на влагалище анатомично
образувание, (г) влагалище, (е) id. (f)
vagin, (d) id., Scheide, weibliche Scheide.
V. s e p ta : (b) влагалище, разделено с
надлъжна преграда надве половини, (г)
влагалище, разделенное на две части.
(e) bipartite vagina, id. (f) id. (d) id.
V* tendinis : (b) сухожилно влагалище ;
обвива сухожилие на ръката или крака,
запазвайки го от търкане, (г) сухожиль
ное влагалище, (е) tendon sheath, (f)
gaine tendineuse, (d) Sehnenscheide.
vaginalis, -е [vagina*] : (b) вагинален —
влагалищен, отнасящ се до влагалището,
(г) влагалищный, вагинальный, ( е) v agi
nal. (f) vaginal, (d) vaginal, Scheiden-,
vaginismus, -i, m [vagina* + -ismus*]:
(b) вагинизъм — повишена чувствител
ност на външните полови органи и вла
галището при опит за полово сношение
или гинекологическо изследване, изразя
ващо се в рефлекторен тоничен спазъм
на мускулатурата на тазовото дъно, по-
специално на m. bulbocavernosus. (г)
вагинизм, (е) id. (f) vaginisme, (d) id.,
Scheidenkrampf, (syn) vulvism us,
vaginitis,
- tidis, / [vagina* + -Itis =
възпаление] :
colpitis,
vaginofixatio {-onis, /) uteri : (b) вагино-
фиксация на матката — пришиване за
предната стена на влагалището на смък
ната или препъната назад матка; виж съ щ о
hysteropexia. (г) вагинофиксация матки,
(е) vaginal hysteropexy, colpohystero-
реху. (f) vagino-fixation de l'utérus, hys-
téropexie vaginale, colpohystJropexie. (d)
id., vaginale Hysteropexie.
vaginovesicalis, - e: -»- vesicovaginalis,
vagitus, -us, m [vaglre пищя, плача]: (b)
писък, плач, вик на кърмаче или малко
дете. (г) визг, плач, крик. (е) crying of
an infant, (f) vagissement, (d) Schreien,
Schrei.
v. uterinus : (b) писък, вик на детето
в матката ; извънредно рядко и възмож
но при пукване на ципите и навлизане
на въздух в матката, (г) внутриутроб
ный крик плода, (е) id. (f) vagissement
intra-utérin, (d) id., Schrei des Fetus in
nerhalb der Gebärmutter,
vagolytica (remedia), njpl :
parasy m -
pathicolytica.
vagoneurosis, -is, / [vagas*
neurosis*]:
(b) вагоневроза—вагусова невроза : забо
ляване всл. на повишен тонус на вагуса
(виж vagotonia = parasympathicotonia),
напр. бронхиална астма, ларингсспазъм,
известни форми сърдечни неврози и сър
дечен блок, вазомоторна ангина пекто-
рис, пилороспазъм, хиперацидитет, colica
mucosa, ексудативна диатеза, респира
торна аритмия, брадикардия и др. (г)
вагоневроз. (е) vagus neurosis, (f) név
rose du pneumogastrique, (d) Vagusneu-
rose.
vagotomia, -ae, / [vagus* + торт? tome ря
зане, разрез] : (b) ваготомия — опера
тивно прерязване на n. vagus в дистал-
ната облает на хранопровода, при язвена
vagotonia
573
valva
болест, (г) ваготомия, (е) vagotomy, (f)
vagotomie, (d) Vagotomie,
vagotonia, -ae, / [vagus1* + tôvoç tonos
напрежение] : —*• parasympathicotonie,
vagotonica (remedia), njpl [ f ]: -*• para-
sympathicomimetica.
vagotonicus, -a,
- um ft): (b) ваготони-
чен — отнасящ се до или характеризи
ращ се с ваготония. (г) ваготоиический.
(е) vagotonic, (f) vagotonique, parasym-
pathicotonique. (d) vagotonisch.
vagotropus, -a, -urn [vagus* + ipônoç tro
pos обръщане, посока] : (b) ваготро-
пен — действуващ, влияещ върху блуж
даещия нерв (п. vagus), напр. ваготроп-
ни вещества (лекарства и отрови), има
щи избирателно действие върху оконча
нията на параснмпатикуса (виж p arasym -
pathicolytica и parasympathicomimetica).
(г) ваготропный. (е) vagotropic, (f) va-
gotrope. (d) vagotrop.
vagus, -i, ni [= който ce скита, блуждаещ,
понеже инервира обширни области] : (b)
съкр. означение за nervus vagus —
блуждаещият нерв, вагус, парасимпати-
кус ; X чифт от черепномозъчните нер
ви (чувствителен, двигателен и парасим-
патиков), главен представител на лара-
симпатиковия дял на вегетативната (ав
тономната) нервна система (виж при sy s
tema nervosum autonomicum); инервира
муску латурата на ларинкса и фаринкса,
сърцето (задържащо действие), гладката
мускулатура и лигавицата на трахеята и
хранопровода, на бронхите, на стомаш
но-чревния канал приблизително до fle
xura coli sinistra (lienalis), черния дроб,
далака, панкреаса, бъбреците, надбъбре-
ците ; парасимпатиковата нервна система
притежава група ядра в средния мозък
(мезенцефален отдел), в продълговатия
мозък (булбарен отдел) и в сакралните
сегменти на гръбначния мозък (сакрален
отдел); срв. sympathicus2, (г) блуж
дающий нерв. (е) vagus nerve, id., pneu-
mogastric nerve, 10th cranial nerve, (f)
nerf vague, nerf pneumogastrique, (d)
id.,
umherschweifender Nerv, Lungen-
Magen-Nerv. (syn) nervus pneumogas-
tricus.
valgus, -a, -um f= кривокрак]: (b) изкри"
вен навън, извъртян или извит навън —
изкривяване (възникващо в костите, във
или около ставите на някой крайник)
навън от средната линия на тялото,
напр. coxa* valga, genu* valgum, pes*
valgus ; срв. varus, (г) вывернутый на
ружу. (e) id., outward bending, (f) id.,
dévié en dehors, (d) id., auswärts gebo
gen, auswärts gedreht,
vallatus, -a, -um [pp. от vallare обикалям
с вал] : (b) заобиколен с вал, обкръжен
с вал. ( г) окруженный валом, окаймлен
ный. (e) vallate, circumvallate, (f) cir
conscrit de bourrelet, (d) mit einem Wall
umgeben, (syn) circumvallatus,
vallecula,
-ae, f [= долчинка, умал. от
valles долина] : (b) малка вдлъбнатин,
вдлъбнатинка, ямичка, трапчинка. (г)
маленькое углубление, маленькая ямка,
ямочка, (е) id., depression, (f) fossette,
(d) kleine Einbuchtung.
Valleix* punctum [F. L. / . Valleix, фр. ле
кар, 1807—1855] : точка на Валё, виж
punctum dolorosum.
vallum, -i, n [ = насип, вал] : (b) вал, пове
че или по-малко циркулярно възвише
ние. ( г) вал, валик, возвышение, (е) id.,
wall, (f) bourrelet, petite élévation, (d)
Wall.
V. unguis : (b) нокътен вал — обра
зуваната от кожния епидермис гънка
около корена па нокътя, (г) ногтевой
валик, (е) nail-wall, (f) bourrelet de
l'ongle, (d) Nagelwall,
valva, -ae, / [= крило на двукрилна или
трикрилна врата] : —> valvula.
V. aortae (PNA)—valvula aortae (INA)
= valvulae semilunares aortae (BNA) : (b)
аортна клапа — клаповият апарат (по-
лулунните клапи) в началото иа аортата
при излизането и от левия веитрикул
на сърцето, (г) аортальный клапан, (е)
aortic valve, (f) valvule sigmoïde (semi-
lunaire) de l'aorte, valvule aortique, (d)
Aortenklappe.
V. atrioventricularis dextra (PNA)
~
valvula tricuspidalis (BNA, INA): (b)
дясна атрис-вентрикулна клапа на съ р
цето, трикуспидалиа клапа — тр икр ил
ната клапа на десния атрио-вентрнкулен
отвор, (г) трехстворчатый клапан с е р д
ца. (е) tricuspid valve, (f) valvule tri-
cuspide. (d) Trikuspidalklappe.
V* artrioventricuîaris sinistra (PNA)
= valvula bicuspidalis (sive mitralis)
(BNA, INA): (b) лява атрио-вентрикулна
клапа иа сърцето, бикуспидалиа или ми-
трална клапа — двукрилната клапа на
левия атрио-вентрикулен отвор, (г) дву
створчатый, и л и митральный, клапан
сердца, (е) bicuspid valve, mitral valve..
valva
574
varicella
(f) valvule mitrale, valvule bicuspide. (d)
Mitralklappe.
V. ileocaecalis (PNA) = valvula coli
(BNA, INA): (b) илео-цекалнаклапа, кла
па на Баухии (Bauhin) — гънки (дубли-
катура) от чревните стени на мястото
на преминаването на тънкото черво в
дебелото, (г) баугиниева заслонка, (е)
ileoc(a)ecal valve, Bauhin’s valve, (f) val
vule iléo-cæcale, valvule de Baiihin. (d)
lleozökalklappe,
Bauhinsche Klappe,
(syn) valvula Bauhini.
V. trunci pulmonalis (PNA) = valvula
a. pulmonalis (INA)^valvulae semiluna
res a. pulmonalis (BNA): (b) пулмонал-
на клапа — клаповият апарат (полулун-
ните клапи) в началото на белодробната
артерия при излизането й от десния
вентрикул на сърцето, (г) клапан легоч
ной артерии, (е) pulmonary valve, (f)
valvule sigmoïde (semilunaire) de l'artère
pulmonaire, (d) Pulmonalklappe,
valvula, -ae, / [умал. от valva1'] : (b) кла
па ; виж също valva, (г) клапан, заслон
ка. (е) valve, valvule, small valve, (f)
valve, valvule, (d) Klappe, kleine Klappe.
V. aortae (INA):
valva aortae (PNA).
v. a . pulmonalis (rNA) :
valva
trunci pulmonalis (PNA).
v. bicuspidalis (mitralis) (BNA, INA):
valva atrioventricularis sinistra (PNA\
v . coli (BNA, INA):
v a lv a ileocae
calis (PNA).
v.
m itralis: -v valva atrioventricularis
sinistra (PNA).
valvulae semilunares aortae (BNA) :
valva aortae (PNA).
valvulae semilunares a» pulmonalis
(BNA) : -v valva trunci pulmonalis (PNA).
v . tricuspidalis (BNA, INA): - + valva
atrioventricularis dextra (PNA).
valvu^ris,
-e [valvula1-] : (b) валвула-
рен — отнасящ се до клапите на сър
цето или на съдовете, клапов. (г) кла
панный, створчатый, (е) valvular, (f) val
vulaire. (d) valvär, valvulär, Klappen-,
valvuloplastica, -ae, / [valvular* -f- 7uXâca<i>
plasso образувам, формирам] : (b) валву-
лопластика — операция за възстановяване
функцията на някоя клапа на сърцето, (г)
вальвуло-пластика. (е) valvuloplasty, (f)
chirurgie plastique des valvules du cœur,
(d) Herzklappenplastik,
valvulotomia, -ae, / [valvula* -f- xopj tome
рязане, разрез] : (b) валвулотомия —
операция за възстановяване на доста
тъчна проходимост на стеснено отвър-
ствие на сърдечна клапа, (г) вальвуло-
томия. (е) valvulotomy, valvotomy. (!)
valvulotomie, (d) Valvulotomie.
vaporisatio, -onis, / [vaporare изпарявам
ce, изпълвам с пара]: (b) 1. изпаряване,
превръщане на телата в парообразно
състояние ; 2. вапоризация — терапевтич
но прилагане на прегрята водна пара,
напр. за изгаряне на лигавицата на матка
та, виж atmocausis. (г) 1. выпаривание,
испарение ; 2. вапоризация, ( е) 1-2. vapo
rization. (!) 1. vaporisation, (d) 1. Aus
dünstung, Vaporation; 2. Vaporisation,
Dampfätzung, Atmokausis.
Vaquezi morbus, Vaquez-Osler* morbus
\L. H . Vaquez, фр. лекар, 1860—1936,
W. Osler, канадски лекар, 1849—1919]:
- v erythraemia.
variabilis, -e [variare разнообразявам, ви
доизменявам] : (b) вариабилен — про
менлив, изменчив, (г) переменный, из
менчивый. (е) variable, changeable. (!) va
riable. (d) veränderlich, Wechsel- .
variabilitas, -atis, / [ f J: (b) вариабилитет,
вариабилност — променливост, изменчи
вост. (Г) изменчивость, ( ej v ariability.
(!) variabilité, (d) Variabilität, Veränder
lichkeit, Veränderungsfähigkeit.
variatio,
-onis, / [t]: (b) вариация, ва
риант — измеияване, промяна, видоиз
меняне, отклоняване от типа. (г) изме
нение, видоизменение, отклонение, ва
риация. (е) variation, change, deviation
from the type. (!) variation, changement,
deviation, (d) Variation, Veränderung,
Abweichung.
varicella, -ae, / [умал. от variola*] : (b) *
варицела — лещенка: остра инфекциоз
на болест, главно у дена, обикновено с
леки общи явления, незначителна темпе
ратура и обрив — червени петна кол-
кото лещено зърно, върху които се об
разуват папули, част от които се обръ
щат в мехурчета (понякога с пъп), които
засъхват и след 3—4 дни образуват
корици ; обривните единици са малко на
брой и едновременно на един и същ
участък на кожата се наблюдават и па
пули, и мехурчета, и корички ; причи
нител дермотропен вирус (virus varicel
lae), близък до вируса на herpes* zoster,
(г) ветряная оспа, (е) chicken-pox, id.
(!) varicelle, petite vérole volante, (d)
Varizellen, Windpocken, id., Spitzpocken,
Wasserpocken, Schafpocken, Wasserblat
tern, Schafblattern.
varices
575
vas
varices, rnflpl (sg varix*): (b) варици —
разширени вени, варикозно разширение
на вените (v. venarum) : своеобразна
форма на заболяване на периферните
вени (възловидно разширени, удълже
ни, понякога на пакети), главно на ве
ните на долните крайници, на venae
sperm aticae internae ( = varicocele*), на
plexus liaemorrhoidalis ( = haemorrhoi
des*); виж също varicosis, (г) варикоз
ное расширение вен. (e) id., varicosis,
varicosity, (f) id. (d) Varizen, Venen
knoten, Krampfadern, (sy n) phlebectasia.
v. haetnorrhoidales :
haemorrhoi
des.
varicocele,
- e s, / [varix* -f- Yjr\\y\ kele
тумор, кила] : (b) варикоцеле — вари
козно разширение и удължаване на ве
ните на funiculus* spermaticus (на venae
spermaticae internae), (г) варикоцеле,
(e) id. (f) varicocele, cirsocèle. (d)
Varikozele, Krampfaderbruch, (syn) her
nia varicosa.
varicosis, -is, / [varix* + -osis*] : (b) ва
рикоза, варикозност — варикозна бо
леет : състояние на варикозно разшире
ни вени, струпване на разширени вени
на крака, образуващи мрежа от варици.
(г) варикозис. (е) id., varicosity, (f) va
ricosité, maladie variqueuse, (d) Vari
kosität.
varicosus, -a,
- um [varix*] ; (b) варико-
зен — отнасящ се до или засегнат от
варици. (г) варикозный, (е) varicose, (f)
variqueux, (d) krampfaderig, varikös.
varietas, -atis, / [varius*] : (b) вариетет—
разновидност, слабо отклонение от сред
ния нормален тип. (г) разновидность, ( е)
variety, (f) variété, (d) Varietät, Spielart,
Abart.
variola, -ae, / [от varius пъстър, на пет
на] : (b) вариола — едра шарка, variola
v e ra (обичайната, средно тежка едра
шарка у невакцинираиите), сипаница
(разг .): остра инфекциозна, извънредно
прилепчива болест, днес благодарение
на противовариолната вакцинация е из
чезнала напълно в по-напредналите стра
ни ; започва внезапно със силно разтри
сане и висока температура, силно главо
болие и болки в кръста, с начална (па
II—Ш ден) екзантема (rash), която се из
губва за 24часа;на Ш—Vденсе
явява същинският обрив (отначало пет
на, после папули колкото лещено зърно,
от които се развиват гнойни мехурчета,
които постепенно засъхват и образуват
черни корици); причинител дермотропен
вирус (virus variolae), т. нар.
„елемен
тарни телца“ на Пашен (Paschen), (г)
натуральная оспа, (е) smallpox, id. (f)
variole, petite vérole, (d) Pocken, Blat
tern, id.
•
v, mitigata sive minor :
variolois.
v. vaccina:
vaccina1 (1).
varioliformis,
-e [variola* -f- forma вид,
форма] : (b) вариолиформен — подобен
на едра шарка, (г) оспоподобный, (е)
varioliform, (f) varioliforme, (d) pocken
ähnlich, pockenförmig,
variolois, - idis,/, varioloidum, -i, n [vario-
la*] : (b) вариолоид - - атипична, леко
протичаща форма на вариола, наблюда
ваща се у лица с относителен естествен
имунитет или вакцинирани веднъж про
тив вариола преди много време, ( г) ва
риолоид. (е) varioloid, (f) varioloïde. (d)
id. (syn) variola mitigata,
varius, -a,
- um : (b) разен, разнообразен,
различен, ( г) разный, разнообразный, раз
личный. (е) various, diverse, different,
о ) divers, varié, différent, (d) verschie
den, mannigfaltig.
varix,
-icis, m f (pi varices): (b) варикс,
варица — ограничено разширение на
вена, разширена, лъкатушеща вена, ва
рикозна вена, венозен възел, виж vari
ces. (г) расширение вены, расширенная
вена, венозный узел, (е) id.,
varicose
vein, (f) varice, (d) Venenerweiterung,
Krampfader, Venenknoten.
v . haem orrhoidalis : хемороиден въ
зел, виж haemorrhois.
varus, -a, -um [= кривокрак] : (b) изкри
вен навътре, извъртян или извит на
вътре — изкривяване (възникващо в
костите, във или около ставите на някой
крайник) навътре към средната линия
на тялото, напр. coxa* vara, genu* va
rum, pes* varus ; срв. valgus, (г) повер
нутый внутрь, (е) id., inward bending,
(f) id.,
tourné en dedans, (d) id., ein
wärtsgebogen.
vas, vasis, n (pl vasa, -oruni)
съд, па
ница] : (b) -съд (кръвоносен, лимфен), (г)
сосуд, ( е) vessel, (f) vaisseau. (d) Ge
fäß (Blutgefäß, Lymphgefäß).
v.
afferens (pl vasa afferentia): (b)
аферентен с ъ д : 1. малка артерия, която
носи кръв към някой орган или част
от орган ; 2. лимфен съд, вливащ се в
лимфен възел, (г) приносящий сосуд, (е)
id. (f) vaisseau afférent, (d) id.
vas
576
Vasllev-W elP morbus
V, capillare (pi vasa capillaria): (b)
капилярен съд, капиляр(а) ; капилярите
са най-малките кръвоносни съдове, кои
то образуват междинната система между
артериите и вените, (г) капилляр, ка
пиллярный сосуд, (е) capillary (blood
v essel), (f) capillaire (vaisseau), (d) Ka
pillare, Haargefäß.
V. collaterale : (b) колатерален съд —
клон от по-малка артерия или вена, вър
вящ в същото направление както артерията
или вената, от която се отделя, (г) бо-
ковый сосуд, (е) collateral vessel. (!)
vaisseau • collatéral, branche collatérale,
(d) id., Kollateralgefäß.
V. deferens: -> ductus deferens.
V. efferens (pi vasa efferentia): (b)
еферентен съд: 1. вена, която изнася
кръв от някой орган или част от ор
ган ; 2. лимфен съд, напускащ лимфен
възел ; 3. екскреторно каналче на тести
кула, ductulus efferens testis, (г) выно
сящий сосуд. (е) id. (f) vaisseau effé
rent. (d) id.
V. lymphaticum (BNA, PNA) = vas
lymphaceum (INA) : . (b) лимфен съд ;
лимфните съдове носят лимфата, анасто-
мозират свободно помежду си и се
съобщават със серозните кухини, меж
дуклетъч ните пространства и лимфните
възли, (г) лимфатический сосуд, (е)
lymphatic vessel, lymph vessel, lympha
tic. (f) vaisseau lymphatique, (d) Lymph
gefäß.
V, sanguineum (pl vasa sanguinea) =
vas sangLiiferum (pl vasa sanguifera) :
(b) кръвоносен съд, кръвоносни съдове:
артерии (в които сърцето изтласква
кръвта), вени (които донасят кръв към
сърцето) и капиляри, (г) кровеносный
сосуд, (е) blood vessel, (f) vaisseau
sanguin, (d) Blutgefäß,
vasa,
- o rum, njpl: съдове (кръвоносни,
лимфни), виж vas.
V. lymphacea (INA): -> systema
lymphaticum (BNA, PNA).
V. sanguinea, njpl : -►vas sanguineum.
v« vasorum : (b) съдове на съдовете—
малки артерии и вени в самите стени на
по-големите кръвоносни съдове, служещи
за хранене на последните, (г) сосуды
сосудов, (е) id., vessels of vessels, (f)
id. (d) id., „Gefäße der Gefäße“,
vascularis,-e [vasculum*]: (b) васкуларен—
отнасящ ce до или съдържащ съдове,
съдов, (г) сосудистый, (е) vascular, (f)
vasculaire, (d) Gefäß-,
Blutgefäß-, vas
kulär.
vascularisatlo, -onis, / [vasculum:*] : (b)
васкуларизация, васкуларизиране — об
разуване на нови кръвоносни съдове,
снабдяване със съдове на отделни си
стеми и органи, прорастване на кръво
носни съдове (в тъкани, тромби и пр.).
(г) васкуляризация, новообразование со
судов, прорастание сосудов, (е) vascula
rization. (f) vascularisation, (d) Gefäß
neubildung, Vaskularisation.
vasculitis, -tidis, / [vasculum* -f
-itis=
възпаление]: васкулит — възпаление на
малък кръвоносен или лимфен съд ; виж
също angiitis.
vasculosus, -а, -um [vasculum*] : (b) вас-
кулозен — богат на съдове, (г) сосу
дистый. (е) vascular. (!) vasculeux. (d)
gefäßreich, vaskulös.
vasculum, -i, n [умал. от vas*]: (b) ма
лък съд (кръвоносен, лимфен), (г) со-
судец. (е) small vessel, (f) petit vais
seau. (d) kleines Gefäß.
vasectomia, -ae, / [vas1-deferens + dxxojiij
ektome изрязване): (b) вазектомия —
изрязване на сегмент (най-малко 5 см
дълъг) от vas deferens = ductus* defe
rens с цел за стерилизиране и пр. (г)
вазэктомия. (е) vasectomy. (!) vasecto
mie. (d) Vasektomie.
vaselinoderma, -atis, n [vaselinum вазе
лин -b dermal] : (b) вазелинодерма —
акантоза и хиперкератоза на кожата без
възпалителни явления, предизвикани от
непречистен вазелин, главно от бял, съ
дър жащ парафин, (г) вазелинодерма. (е)
id. (!) id. (d) id.
Vasilev-WeiP morbus [H. П . Васильев,
рус. лекар, A . W eil, герм, лекар,
1848—1916]: (b) болест на Василев-
Вайл, болеет на Вайл, иктеро-хеморагич-
на спирохетоза или лептоспироза, ин
фекциозна жълтеница — остра инфек
циозна болеет от групата на лептоспи-
розите с внезапно начало, висока темпе
ратура (40— 410), силни болки в прасците
и кръста, жълтеница, увеличение на да
лака и черния дроб, нефрит и др.,
евент. хеморагична диатеза ; температу
рата,трае2—5(—7)дниислед5—
9 дни настъпва втори фебрилен период
от 5 —7 дни ; резервоар на инфекцията
са плъховете (отделените р пикочта им
лептоспири заразяват водните източници
и хранителните продукти) ; причинител
Leptospira icterohaemorrhagiae ; виж 1ер-
vector
vasocardiographla
577
«tospirosis. ( г) болезнь Васильева-Вейля
•инфекционная желтуха, болезнь Вейля,
иктеро-геморрагический лептоспироз. (е)
Weil’s disease, spiroch(a)etosis icte r oh a e
m orrhagica, infectious jaundice, Medi
terranean yellow-fever, acute febrile
jaundice, (f) spirochétose ictéro-hémorra-
gique, spirochétose ictérigène, ictère in
fectieux, maladie de Weil, (d) Weilsche
Krankheit, (syn) spirochaetosis ictero
haemorrhagica, icterus infectiosus, mor
bus Weili.
vasocardiographla, -ae, / [vas | + xapMcc
kardia сърце + чрЖро grapho рисувам,
пиша|: —►angiocardiographia.
vasoconstrictio,
- o nis, / [vas кръвоносен
съд -f constrictio*] : (b) вазоконстрик-
ция - - свиване на кръвоносните съдове,
съдосвпване. (г) сужение сосудов, вазо-
констрикция. (е) vasoconstriction, (f)
vaso-constriction. (d) Vasokonstriktion,
Gefäßzusammenziehung.
vasoconstrictivus, -a, -um [ t ]: (b) вазо-
констриктивен — предизвикващ свиване
на кръвоносните съдове, съдосвиващ,
напр. съдосвиващи лекарства, (г) сосу
досуживающий. (е) vasoconstrictive, (f)
vasoconstricteur. (d) blutgefäßverengernd,
vasokonstriktorisch.
vasoconstrictor,
-oris, rn[|]: (b)вазо'
констриктор — нерв, дразненето на кой
то причинява свиване на кръвоносните
съдове, съдосвивател, съдосвивач, виж
при vasomotores. (г) вазоконстриктор,
сосудосужнватель (нерв), (е) vasocon
strictor nerve, id. (f) nerf vaso-constric
teur. (d) Vasokonstriktor.
vasodüatatio,-onis, / [vas j -hdilatatio*]:
(b) вазодилатаиия — разширяване на
кръвоносните съдове, съдоразширяване.
(г) расширение сосудов, вазодилатаиия.
(е) vasodilatation, (f) vaso-dilatation, di
latation vasculaire. (d) Vasodilatation,
Gefäßerweiterung.
vasodî(a(ta)tivus, -a,
-um [t]•(b) вазо-
дила(тадивен — предизвикващ разширя
ване на кръвоносните съдове, съдораз-
ширяващ, напр. съдоразширявлщи ле
карства. (г) сосудорасширяющий, (е)
vasodilator. (0 vaso-dilatateur, (d) blut-
gefäßerweiternd, vasodilatatorisch.
Vasodilatator, -oris, m [| ]: (b) вазодила-
татор — нерв, дразненето на който
причинява разширяване на кръвоносните
съдове, съдоразширител, виж при vaso
m otores. (г) вазодилататор, сосудорасши-
ритель (нерв), (е) vasodilator nerve, id.
(!) nerf vaso-dilatateur, (d) id.
vasographia, -ae, / [vas кръвоносен съд
+ ypdcpu) grapho рисувам, пиша] : an-
giographia.
vasoligatura, -ae, / [vas f H- ligatura*] :
(b) вазолигатура: 1. превързване на съд
(кръвоносен и др.) ; 2. оперативно пре
вързване на vas deferens = ductus4* de
ferens. (г) 1-2. вазолигатура, (е) 1. liga
tion of vessel; 2. vasoligation, (!) 1. li
gature d’un vaisseau; 2. vasoligature, (d)
1. Gefäßunterbindung; 2. Vasoligatur.
vasomotores, rnjpl (sg vasomotor, -oris) [t/as
t + motor двигател, от movere, pp. motus,
докарвам в движение] : (b) вазомотори—
вазомоторни нерви, съдодвигателни нер
ви : влакна от вегетативната нервна си
стема, които свиват (vasoconstrictores —
съдосвиватели) и разширяват (vasodila-
tatores — съдоразширителн) кръвонос
ните съдове; доминиращият вазомото
рен център се намира в продълговатия
мозък. Вазомоторната парализа, респ.
слабост (при поражение на вазомотор
ния център от токсини и др.), води към
недостатъчност на кръвообращението с
натрупване на по-големи количества кр ъв
в съдовете в областта на спланхникуса.
Вазомоторни неврози — неврози на
съдовите нерви, виж angioneurosis. (г)
вазомоторы, сосудодвигательные нервы.
(e) vasomotor nerves, (f) nerfs vaso-mo
teurs. (d) Vasomotoren, Gefäßnerven.
vasomotorius, -a, -um [| ]• (b) вазомото
рен — съдодвигателен, причиняващ раз
ширяване или свиване на кръвоносните
съдове, виж vasomotores. (Г) вазомотор
ный, сосудодвигательный, (е) vasomotor,
vasomotoria!, vasomotoric, vasomotorv.
(f) vaso-moteur, (d) vasomotorisch.
vasoneurosis, -is. / [vas t + neurosis- ]:
-*• angioneurosis, angiotrophoneurosis.
vasotomfa, -ae, /
(deferens) 4- торг,
tome рязане, разрез] : (b) вазотомия —
оперативно надлъжно разрязване на vas
deferens = ductus* deferens за лечение
на възпалението на семенните мехурче
та. (Г) вазотомня. (е) vasotomy. (!) va
sotomie. (d) Vasotomie.
vector, -oris, m [= носач]: (b) преносвач,
носител — жив разпространител на ин
фекциозни болести (мухи, комари, къ р
лежи и др.), които пренасят патогенни
микроорганизми и животински паразити
от болни на здрави хора ; виж също
bacillivector. (г) переносчик (инфекции).
37 Медицинска терминология
vectorcardiographia
578
vena
носитель, ( e) id.,
carrier, (f) vecteur,
porteur, (d) Träger.
vectorcardiographia,
-ae, / [vector* +
•xccpSta kardia сърце + ^pâcpa) grapho
рисувам, пиша] : (b) векторкардиогра-
фия — регистриране на големината и
направлението на електродвижещата си
ла на сърцето с помощта на електронно
лъчева тръба ; векторкардиограмата (век-
торелектрокардиограмата) се използува
при изучаване на различни патологични
състояния и по-специално на хипертро
фията на десния и левия вентрикул, бед
рения блок, при емболия на белодроб
ната артерия, инфаркт на миокарда и др.,
като придобива особено важно значение
в диагностиката на огнищните пораже
ния на сърцето, (г) векторкардиография.
(е) vectorcardiography, (f) vectorcardio-
graphie. (d) Vektorkardiographie.
vegetabilis, -e [vegetare ободрявам, въз
буждам ; раста] : (Ь) вегетабилен
ра
стителен. (г) растительный, (е) vege
table. (f) végétal, (d) pflanzlich, Pflan
zen-,
vegetatio, -onis, / [= растене при расте
нията, от vegetare j ]: (b) вегетация —
разрастване, нарастък на кожата или на
лигавицата, (г) разрастание, разращение,
(е) vegetation, (f) végétation, (d) Vege
tation, Wucherung.
vegetationes adenoideae : (b) аде-
ноидни вегетации, аденоиди — аденоид-
ни разраствания : хипертрофия на тре
тата сливица (tonsilla* pharyngea), (г)
аденоиды, аденоидные вегетации, адено
идные разращения, (е) adenoids, adenoid
vegetations, (f) végétations adénoïdes,
(d) adenoide Vegetationen, (syn) adenoi
des.
Vegetativum systema nervosum : -► sys
tema nervosum autonomicum.
vegetativus, -a, -um [vegetare t ]; (b) ве
гетативен: 1. растящ или функциониращ
неволево или несъзнателно подобно на
растителния живот, отнасящ се до раз
витието (храненето и растенето) на ра
стенията ; 2. отнасящ се до вегетатив
ната нервна система и функциите и (ди
шане, храносмилане, обмяна на веще
ствата, растене, размножаване и др.).
(г) вегетативный, растительный, ( е) v e
getative. (f) végétatif, (d) vegetativ.
vehiculum, -i, n [= кола, носилка, от ve
here возя, нося): (b) вехикулум — инди
ферентно вещество за разреждане на
активните съставки на предписано течно
лекарство и за подобряване на вкуса му*
течен constituens* ; терминът изобщо е
равнозначен на общоприетите понятия:
constituens (съставящ, построяващ), ex
cipiens (възприемащ), so lv en s (разтва
рящ). ( г) воспринимающая среда, раство
ряющее средство, (е) vehicle, excipients
(f) véhicule, excipient liquide, (d) Ve
hikel.
vela, -orum, nipt : -► velum,
velamentum,-i,/z (pi velamenta) [= покри
вало, покривка] : (b) цииа или мембра-
нозна обвивка или покривало, velum®,
(г) оболочка, (е) id.,
membrane, mem
branous envelope. (!) membrane, enve
loppe membraneuse, (d) Hülle,
velum, -i, n (pi vela) [= корабно платно;
покривка, завеса] : (Ь) покривало, заве
са, платно, подобно на завеса или на
крило анатомична структура, напр. vela
semilunaria (полулунните съставни части
на клаповия апарат на аортата и бело
дробната артерия), (г) завеса, занавес*
створка, (е) id., veil, (f) voile, (d) Segel.
V. palatinum: —►palatum molle,
vena, -ae, / (pi venae) [= кръвоносен съд*
жила]: (b) вена — кръвоносен съд. по
който тече кр ъв от периферията (орга
ните) към сърцето; изключение правят
белодробните вени (виж ve na pu Inu ma
lis). (г) вена, (е) vein, (f) veine, (d)
Vene, Blutader.
V. basilica [ßxoAtxöc basUikos царски]:
(b) улнарна кожна вена — кожна вена
откъм улнарната (вътрешната) страна на
предмишницата, обикновено служ еща за
венозни впръсквания и кръвопускане,
(г) основная вена. предплечья, (е) basi
lic vein, (f) veine basilique, (d) id.
V. cava inferior (BNA, PNA) = vena
cava caudalis (INA): (b) долна куха ве
на ; събира венозната кръв от долните
крайници, от стените на коремната ку
хина и от коремните и тазовите органи
(vv. lumbales, vv. hepaticae, vv. renales*
V. suprarenalis, v. spermatica у мъжа и
V. ovarica у жената и др.) . (г) нижняя
полая вена, (e) id. (f) veine cave infé
rieure. (d) untere Hohlvene, id.
v. cava superior (BNA, PNA) = vena
cava cranialis (INA): (b) горна куха ве
на ; събира венозната кръв от главата^
врата, горните крайници и гръдния кош.
(г) верхняя полая вена, (е) id. (f) veine
cave supérieure, (d) obere Hohlvene, id.
v. cephalica : (b) радиална кожна ве
на — кожна вена откъм радиалната
vena
579
venereus
(външната страна на предмишницата,
която на лакътя анастомозира с vena*
basilica, (г) головная вена, (е) cephalic
vein, (f) veine céphalique, (d) id.
V. cutanea : (b) кожна вена, (г) кож
ная вена, (е) cutaneous vein, (f) veine
cutanée, (d) id., Hautvene.
V. hepatica : (b) чернодробна вена ;
чернодробните вени събират кръв от
черния дроб и се вливат във vena* cava
inferior, (г) печеночная вена, (е) hepatic
vein, (f) veine sus-hépatique, (d) id.,
Lebervene.
V, iliaca com munis (BNA, PNA) =
vena ilica communis (INA): (b) обща
хълбочна вена ; образува се от слива
нето на V. iliaca interna и v. iliaca ex
terna и се влива във vena* cava infe
rior. (г) общая подвздошная вена. (е)
common iliac vein, (f) veine iliaque com
mune. (d) id., gemeinsame Hiiftvene.
v, jugularis : (b) югуларна, яремна
вена ; събира венозната кръв от главата
и се влива във vena* cava superior, (г)
яремная вена, (е) jugular vein, (f) veine
jugulaire, (d) Drosselvene.
v. lienalis : (b) слезкова или далачна
вена ; влива се във vena* portae, (г) се
лезеночная вена, (е) splenic vein, (f)
veine splénique, (d) id., Milzvene.
V. portae : (b) портна вена ; събира
венозната кръ в от целия храносмилате
лен канал, от cardia" нататък до часта
от ректума над m. levator ani включи
телно, от задстомашната жлеза, жлъчния
мехур и далака ; влиза в черния дроб,
разклонява се в него и образува цяла
капилярна система, (г) воротная вена.
(е) portal vein, (f) veine porte, (d)
Pfortader.
v. pulm onalis: (b) белодробна вена
една от четирите вени, по две от всяка
страна, носещи кръв от белите дробове
към лявото продсърдие на сърцето ;
единствените вени, които носят арте
риална кръв. (г) легочная вена. (е) pul
monary vein, (f) veine pulmonaire, (d)
Lungenvene.
v. saphena : (b) кожна вена на дол
ния крайник, (г) „скрытая“ вена, (е) sa
phenous vein, (f) veine saphène, (d) ici.
v. subclavia : (b) подключична вена
(лява и дясна); образува се от сливане
то на вените на горния крайник и ce
влива във vena* cava superior, (г) под
ключичная вена. (e) subclavian
vein.
(f) veine sous-clavière, (d) id.,
Unter
schi usselbeinvene.
v. umbilicalis : (b) пъпна вена ; носи
артериална кръв от плацентата в кръ
воносната* система на плода (влиза в
състава на funiculus* umbilicalis), (г)
пупочная вена, (е) umbilical vein, (f)
veine ombilicale, (d) id„ Nabelvene,
venaepunctio, -onis, / [vena вена + рипс-
tio *]: (b) венепункция — пунктиране
на вена със спринцовка или със спе
циална игла (на Strauss) за изваждане
на кръв. ( г ) прокол вены, венепункция,
(е) venipuncture, (f) ponction veineuse.
(d) Venenpunktion, Blutentnahme,
venaesectio, -onis, / [vena f -f sectio ря
зане] : (b) венесекция — оперативно от
криване и отваряне на вена, обикновено
в лакътя, за венозна инфузия, за транс
фузия или за кръвопускане при липса
на повърхностни вени ; срв. ph leb oto
mia и missio sanguinis, (г) венесекция.
(e) venesection, venisection, (f) phlé
botomie. (d) id., Venenschnitt.
venectasia, -ae, / [vena \ +ёчтат.£ ektasis
разтягане, разширяване): —► phlebecta
sia.
veneficium, -ii, n [venenum* + facere (fa
cio) правя] : (b) убийство, умъртвяване
чрез отрова или отравяне, ( г) убийство
посредством отравления, (е) id. (f) id.
(d) Giftmord.
venena, -orum, n pl : отрови, виж vene
num.
venena A : отровни лекарства (спи
сък A) — отровни лекарствени средства,
които трябва да се пазят в аптеката за
ключени.
venena В : силно действуващи лекар
ства (списък Б) - силно действуващи ле
карствени средства, които трябва да се
пазят в аптеката предпазливо, отделно
от другите лекарства,
venenosus, -а, -um [venenum :) : (Ь) съдър
жащ отрова, отравящ, отровен, (г) ядо
витый, отравляющий, (е) venenoiis, poi
sonous, venomous. (!) vénéneux, veni
meux. (d) giftig.
venenum, -i. n {pl venena): (b) 1. отрова ;
2.
животинска отрова, виж zootoxinuni.
(г) 1. яд ; 2. животный яд. (е) 1. poi
so n ; 2. venom (animal poison), (f) 1.
poison; 2. venin (poison animal), (d)
1. Gift ; 2. tierisches Gift,
venereus, -a, -um | j,] : (b) венерически,
венеричен — произхождащ от или раз
пространяван чрез полово общуване, от
venericus
580
ventriculus
насящ се до венерическите болести : go
norrhoea*, syphilis*, ulcus* molle, lym
phogranulomatosis* inguinalis, granulo
ma- venereum, (г) венерический, (e) ve
nereal. (f) vénérien, (d) venerisch, (syn)
venericus.
venericus, -a, -urn : —►veneretis.
venerologia, -ae, / [venus,
- e ris, любов,
любовна наслада, от Venus Венера, бо
гиня на любовта -f-
logos учение] :
(b) венерология — наука за венериче
ските болести: gonorrhoea*, syphilis*,
ulcus* molle, lymphogranulomatosis* in
guinalis, granuloma* venereum, (г) вене
рология. (e) venereology, (f) vénéréolo-
gie. (d) Venerologie.
venerologus, -i, m [f]: (b) венеролог —
лекар специалист по венерическите бо
лееш. (г) венеролог, (е) venereologist,
(f) vénéréologiste. (d) Venerologe.
venographia, -ae, / [vena вена -f Tpâcpto
grapho рисувам, пиша] : -> phlebogra-
phi'i.
venosus, -a, -um [vena f ]: (b) венозен —
отнасящ ce до вените, (г) венозный,
венный. (е) venous, venose. (0 veineux.
(d) venös, Venen-, Blutader- .
venter, -tris, m [= корем, стомах, утроба]:
(b) 1. корем; 2. мускулно коремче —
широко издуваща се част на мускул,
(г) I. живот, брюхо ; 2. брюшко мышцы.
(e) abdomen, belly, (f) abdomen, ventre.
■(d) 1. Bauch; 2. Muskelbauch.
V. propendens = venter pendulus :
•(b) висящ корем, увиснал корем, (г) от
вислый живот, (е) pendulous abdomen.
(f) ventre en besace, ventre pendant,
ventre en tablier, (d) Hängebauch, Hän
geleib.
ventilatio, -onis, / [ventilare вея, развя
вам, проветрявам]: (Ь) вентилация —
проветряване: обменяване на въздуха в
помещения, заменяването му с чист въз
дух ; виж също aeratio (1). (г) вентиля
ция, проветривание, (е) ventilation, airing,
aeration, (f) ventilation, aération, aérage,
(d) Ventilation, Durchlüftung.
ventralis,
- e [venter*]: (b) вентрален :
1. разположен на предната или обър
нат към предната повърхност на тялото,
противоположно на dorsalis*; 2. отнасящ
се до корема, коремен, (г) 1-2. брюш
ной. (е) 1. ventral ; 2. abdominal, (f)
1. ventral ; 2. abdominal, (d) 1. ventral,
bauchwärts, bauchseitig; 2. Bauch- .'
ventricularis,
- e [ventriculus*] : (b) вен-
трикулеи — отнасящ се до някой вен-
трикул (до вентрикул или стомахче на
сърцето, на мозъка и пр.). (г) желудоч
ковый. (е) ventricular, (f) ventriculaire,
(d) ventrikulär, Ventrikel- .
ventriculographîa, -ae, / [ventriculusг* +
Tpâqpü) grapho рисувам, пиша]: (b) вен
трикулография — рентгенография на
мозъчните вентрикули (стомахчета) след
вкарване на въздух в тях; срв. encepha-
lograpiiia. (г) вентрикулография, (е) ven
triculography. (f) ventriculographie. (d)
Ventrikulographie.
ventriculopunctio, -onis, / fventriculus*+
punctio*]: (b) вентрикулна пункция —
пункция на мозъчните вентрикули (сто
махчета). (г) вентрикулопункция, (е)
ventricular puncture, (f) ponction ven
triculaire. (d) Ventrikelpunktion.
ventriculus, -i, m [умал. от venter*] : (b)
вентрикул: 1. стомах; 2. вентрикул,
стомахче (мозъчно, сърцево), виж по
долу V. cerebri и v. cordis, (г) 1. желу
док; 2. желудочек, (е) 1. stomach;
2. ventricle. (f) i. estomac ; 2. ventricule,
(d) 1. Magen; 2. Ventrikel, Kammer,
(syn) (1) stomachus, gaster.
v. cerebri : (b) мозъчен вентрикул —
мозъчно стомахче; мозъчните вентрику
ли = ventriculi cerebri (два странични,
по един — трети, четвърти и пети, виж
по-долу), са постлани с епендима и са
изпълнени с цереброспинална течност,
(г) желудочек головного мозга, мозговой
желудочек, (е) cerebral ventricle, (f)
ventricule cérébral, (d) Hirnkammer, Ge
hirnkammer, Gehirnventrikel. (syn) ven
triculus encephali.
v. cordis: (b) вентрикул или камера
на сърцето — сърцево стомахче: дес
ният вентрикул (v. cordis dexter) изпра
ща венозна кръв по а. pulmonalis в
белите дробове; левият вентрикул (v.
cordis sinister) изпраща артериална кръв
през аортата по цялото тяло. (г) желу
дочек сердца (правый и левый), ( е) car
diac ventricle (right ventricle, left ven
tricle). (f) ventricule du cœur (ventricule
droit, ventricule gauche), (d) Herzkam
mer (rechte Herzkammer, linke Herzkam
mer).
v, encephali:
ventriculus cerebri.
v. lateralis: (BNA, PNA) = pars la
teralis ventriculi telencephali (INA): (b)
страничен вентрикул — странично мо
зъчно стомахче, по едно във всяко по
лукълбо ; посредством foramen interven
triculare Monroi се съобщават c третото
ventriculus
581
verruca
стомахче (v. tertius), (г) боковой желу
дочек головного мозга, (е) lateral ven
tricle. (f) ventricule latéral (du cerveau),
(d) Seitenventrikel, id.
v. quartus : (b) четвърти вентрикул—
четвърто мозъчно стомахче, което по
средством aqu(a)educttisi: cerebri (Sylvii) ce
съобщава c третото стомахче, а надолу,
стеснявайки се постепенно, преминава в
централния канал на гръбначния м озъ к;
дъното му е образувано от Варолиевия
мост и продълговатия мозък, (г) четвер
тый желудочек головного мозга, (е)
fourth ventricle, (f) quatrième ventricule.
(d) vierte Hirnkammer, vierter Gehirn
ventrikel, id.
v . quintus : (b) пети вентрикул —• пето
мозъчно стомахче : тясно пространство
между пластовете на septum pellucidum
(cavum septi pellucidi), (г) пятый же
лудочек головного мозга, (е) fifth ven
tricle. (f)cinquième ventricule, ventricule
de Sylvius, ventricule de la cloison, si
nus du septum, (d) fünfter (Gehirn)Ven-
tricel, id.
v. tertius : (b) трети вентрикул —
трето мозъчно стомахче, разположено
в междинния мозък под corpus* callosum;
посредством aqu(a)eductus* cerebri (Syl
v ii) се съединява с четвъртото стомахче,
а чрез foramen interventriculare Mon-
roi — със страничните стомахчета. (г)
третий желудочек головного мозга, ( е)
third ventricle, (f) ventricule moyen,
troisième ventricule, (d) dritte Hirnkam
mer, dritter (GehirniVentrikel, id.
ventrofixatio, -onis, / [venter* +fixatio*^
(b) вентрофнксация — пришиване за
предната коремна стена на изместен ко
ремен орган, напр. v . uteri (виж по-долу),
(г) вентрофиксацня. (е) ventrofixation,
(f) ventro-fixation. (d) id.
v . uteri : (b) вентрофиксация на мат
ката — пришиване на матката за пред
ната коремна стена, при изместване, спа
дане, прегъване назад и пр. ; виж също
hysteropexia. (г) вентрофиксацня матки.
(e) abdominal hysteropexy, ventrofixation
of the uterus, (f) ventro-fixation de Гиté-
rus, hystéropexie abdominale, (d) id.
(syn) ventrifixatio uteri, hysteropexia
abdominalis.
venula, -ae, / [умал. от vena*] : (b) малка
вена, веничка, ( г) маленькая вена, ( е)
venule, veinlet, minute vein, id. (f) vei
nule. (d) kleine Vene.
verbigeratio, -onis, / [verbutn дума -f- ge
re re нося, създавам] : (b) вербигерация —
непрестанно стереотипно повтаряне на
едни и съши безсмислени думи или
фрази, при кататонна шизофрения, (г)
вербигерация. (е) verbigeration, oral
stereotypy, (f) verbigération, (d) Verbi
geration.
vermicida (remedia), n p l [vermis \ 4-
caedëre убивам] : лекарствени средства„
умъртвяващи чревните паразите, глисти
те, виж anthelminthica.
vermicularis,
- е [vermiculus умал. от
vermis червей]: отнасящ се до, при
личащ на или' движещ се като червей,
виж vermiformis.
vermiformis, -е [vermis j +fo rта форма
вид] : (Ь) подобен на червей, червеобра
зен, напр. appendix* vermiformis, (г) чер
веобразный. (е) vermiform, vermicular,
worm-shaped, (f) vermiforme, vermicu-
laire. (d) wurmförmig, ( sy n) vermicularis,
vermifuga, (remedia), n pl [vermis t 4-fu
gare прогонвам]: —►anthelminthica.
vermis, -is, m (cerebelli): (b) червей (на
малкия мозък) — тясната средна част
или съединителната маса между двете
полукълба на малкия мозък, ( г) червь, или
червячок (мозжечка), (е) id. (!) verm is
(du cervelet), (d) Kleinhirnwurm , id.
vernix (-icis, /) caseosa [= сирениста
смазка] : (b) верникс казеоза — смазката
по тялото на новородените, предпазваща
кожата на плода от разкисване и облек
чаваща излизането му през тесния ро
дилен канал ; представлява секрет на
мастните жлези, смесен с отпаднали
клетки на епидермиса, ( г) сыровидная
смазка (у новорожденных), (е) id. (!) id.,
enduit sébacé. (d) id.,
Käseschmiere,
Fruchtschmiere.
verruca, -ae, / (pl verrucae): (b) брадави
ца - - доброкачествено новообразувание
на епидермиса и на плпиларния слой на
кожата, (г) бородавка, (е) wart. (f) ver
rue. (d) Warze.
v. plana juvenilis (pl verrucae planae
juveniles) : (b) младежка плоска брада
вица ; плоски, гладки, обикновено в го
лям брой по ръцете и лицето у млади
хора. ( г) плоская бородавка, юношеская
бородавка, (е) id., flat wart. (!) verrue
plane, (d) flache Warze, id. (syn) ver
ruca plana, verruca juvenilis.
V. seborrhoica: -► verruca senilis.
v. senilis {pl verrucae seniles): (b)
старческа брадавица — брадавицовиднн
verruca
582
vertex
кератозни образувания у възрастни по
гърба, гърдите, рамената, по-рядко по
лицето и ръцете, (г) старческая боро
давка. (е) senile wart, seborrheic wart,
(f) verrue sénile, verrue séborrhéique,
(d) id„ Alterswarze, (syn) verruca se
borrhoica, keratosis seborrhoica.
V. vulgaris (pl verrucae vulgares): (b)
обикновена брадавица — придобито до
бре качествено новообразувание на пали
лите на кожата и епидермиса с неравна
повърхност, предизвикано от филтропро-
ходен вирус, ( г) простая бородавка,
обыкновенная бородавка, (е) common
wart, (f) verrue vulgaire, (d) gewöhnli
che Warze, Hiihnerwurzel, id. (syn)
verruca communis.
verrucosus, -a, -urn [verruca*] : (b) веру-
козен — подобен на брадавици, брада-
вичен, покрит с брадавици, (г) веррукоз
ный, бородавчатый, (е) verrucous, ver
rucose, warty, (f) verruqueux. (d) ver
rukös, warzenförmig, warzig.
versicolor, gen.
- o ris [versare въртя, об
ръщам + color цвят] : (b) преливащ се в
различни цветове, разноцветен, пъстър,
напр. pityriasis* versicolor, (г) разно
цветный, пестрый, (е) versicolo(u)r, varie
gated. (f) versicolore, (d) vielfarbig,
bunt.
Versio, -onis, / [vertere,'pp. versus, обръ
щам, преобръщам] : (b) верзио — верзия :
завъртане или обръщане на плода в
матката (v. obstetrica) — изкуствено
заменяване на дадено положение на
плода в матката с друго, при което раж
дането става спонтанно или при помощ
та на щигши или вакуумен екстрактор:
външна верзия — извършва се с ръце
откъм коремните стени, вътрешна вер
зия — с вкарана в матката ръка, комби
нирана верзия — с цялата ръка или по
Braxton-Hicks с 1—2 пръста в маточния
отвор, а с другата ръка откъм корема,
(г) поворот плода в матке, (е) version
(obst.)t turning, (f) version fobst). (d)
id., Wendung des Kindes im Uterus.
v. spontanea : (b) спонтанна верзия—
спонтанно изменяване на положението
на плода в матката ; срв. по-горе versio.
(г) самопроизвольный поворот плода в
матке, (е) spontaneous version, (f) ver
sion spontanée, (d) Selbstwendung.
v.
u te ri : наклоняване на матката на
пред или назад, виж anteversio uteri и
retroversio uteri.
verte [ f ]: обърни !; тази дума, поставена
върху рецептата, означава, че предписа
нието е продължено и на другата страна
на рецептата.
vertebra, -ае, / (pl vertebrae) [на гр. orcôv-
îuXoç spondylos] : (b) гръбначен преш
лен ; за разните прешлени на гръбнач
ния стълб виж по-долу; виж още atlas
и epistropheus, (г) позвонок, (е) id. (f)
vertèbre, (d) Wirbel.
v. cervicalis : (b) цервикален преш
лен — шиен прешлен, 7 на брой ; пър
вият шиен прешлен се нарича atlas, а
вторият — epistropheus ; седмият шиен
прешлен, чнйто processus* spinosus сил
но изпъква, се нарича v. prominens, (г)
шейный позвонок, (e) cervical v erteb ra,
(f) vertèbre cervicale, (d) Halswirbel.
v. lumbalis : (b) лумбален прешлен—
поясен прешлен, 5 на брой. ( г ) пояснич
ный позвонок, (е) lumbar vertebra, (f)
vertèbre lombaire, (d) Lendenwirbel.
v. prominens : виж при vertebra cer
vicalis.
v. sacralis: (b) сакрален прешлен —
кръстен прешлен, 5 на брой, които са
споени в една кост = os;?: sacrum (кръст
на кост), (г) крестцовый позвонок, (е)
sacral vertebra. (f) vertèbre sacrée. (d)
Kreuzbeinwirbel, Kreuzwirbel.
v, thoracica (INA, PNA) = vertebra
thoracalis (BNA): (b) торакален преш
лен - гръден прешлен, 12 на брой. ( г )
грудной позвонок, (е) thoracic vertebra,
dorsal vertebra, (f) vertèbre thoracique,
(d) Brustwirbel.
vertebralis, -e [vertebra*] : (b) вертебра-
лен — отнасящ се до прешлен или до
прешлените, прешленен, напр. co lumn a*
vertebralis (гръбначен стълб), ( г ) позво
ночный. (е) vertebral, (f) vertébral, (d)
vertebral, Wirbel- .
vertex, -icis, m [ = въртене, водовъртеж,
вихрушка, теме, връх, от vertère обръ
щам, направлявам]: (b) 1. теме (v. cra
nii) — най-високата част на главата»
между челото и тила ; 2. връх, напр. v .
corneae (виж по-долу), (г) 1. темя, ма
кушка ; 2. верхушка, (е) 1. id., crown
of the head ; 2. highest point, top. (!)
1. sommet de tête; 2. sommet. (d)
1. Scheitel, Haarwirbel ; 2. Gipfel, Höhe
punkt, Scheitelpunkt.
v. corneae : (b) връх на роговицата —
най-изпъкналата част на роговицата, ( г )
верхушка роговицы, (е) id., vertex of
vertigo
583
vestibularis
cornea, (f) centre de la cornée, vertex
de la cornée, (d) Hornhautscheitel,
vertigo, -inis, / [= въртене, обръщане, от
vertère обръщам] : (b) вертиго — виене
на свят, световъртеж, (г) головокруже
ние. (е) id., giddiness, dizziness, (f) ver
tige, étourdissement, (d) Schwindel.
V. ab aure laesa [auris ухо, laesus
увреден]: -► Menieri syndromum.
V. auricularis: (b> ушен (отогенен)
•световъртеж, дължащ се на заболяване
на вътрешното ухо или на натискане на
ушна кал вър ху тъпанчевата ципа. (г)
отогенное головокружение, (е) aural ver-
tigo. (f) vertige auriculaire, (d) Ohr-
•schwindeL
y. epileptica: рядко употребяван из
раз за епилептичен еквивалент, виж ab
sen tia и epilepsia minor.
V. ocularis: (b) очен световъртеж,
дължащ се на заболявания на очните
мускули, най-често парализа на мускули
те с двойно виждане, (г) головокружение
вследствие паралича глазных мышц, (е)
ocular vertigo, (f) vertige oculaire, (d)
AugenschwindeL
vertigophobia, -ae, f [vertigo* +
phobos страх]: (b) вертигофобия — на-
траплив страх от световъртеж, също и
като симптом при заболяване на малкия
мозък, (г) боязнь головокружения, (е)
id. (!) vertigophobie. (d) Vertigophobie,
verus, -a, -um : (b) истински, същински,
напр. costae verae, (г) истинный, (е)
true. (f) vraa, véritable, (d) echt,
vesania, -ae, / [vesanus1]: -► insania,
vesanus, -a, -um [ve- =
отрицание -|- sa
nus I: -V Insanus.
vesica, -ae, / : (b) мехур, (г) пузырь, (e)
bladder. (!) vessie, (d) Blase.
V, fellea : (b) жлъчен мехур ; служи
за резервоар на жлъчката, (г) желчный
пузырь, (е) gallbladder, cholecyst. (!)
vésicule biliaire, (d) Gallenblase, (syn)
cystis fellea.
V. urinaria (BNA, PNA) = vesica uri
nalis (INA): (b) пикочен мехур, (г) мо
чевой пузырь, (е) urinary bladder, (f)
vessie (urinaire), (d) Harnblase,
vesicalis, -e [vesica - (urinaria)] : (b) ве-
зикален — отнасящ се до пикочния
мехур, мехурен. (г) пузырный, (е) vesi
cal. (f) vésical, (d) vesikal, Harnblasen-,
vesicantia (remedia), n!pl [vesica1]: (b)
везикятори—лекарствени средства, пред
извикващи образуването на мехури по
кожата, (г) нарывные вещества, (е) ve
sicants, vesicatories, epispastics, b listering
agents. (!) vésicants, épispastiques. (d)
blasenziehende Mittel, id. (syn) vesica-
toria.
vesicatorla (remedia), nfpl:
vesicantia.
vesicorectalis,
- e [vesica* (urinaria) -f
rectum*]: (b) везикоректален — отнасящ
ce до пикочния мехур и правото черво,
напр. fistula vesicorectalis. (г) пузырно
прямокишечный. (е) vesicorectal. (!) vé-
sico-rectal. (d) vesikorektal.
vesicovaginalis, -e [vesica* (urinaria) +
vagina* ] : (b) везиковагинален — отна
сящ се до пикочния мехур и шгагали-
щето, напр. fistula* vesicovaginalis, (г)
пузырно-влагалищный, (е) vesicovaginal,
vaginovesical, (f) vésico-vaginal, vagino-
vésical. (d) vesikovaginal, vaginovesikal.
(syn) vaginovesicalis.
vesicula, -ae, / (pi vesiculae) [умал. от ve
sica*]: (b) везикула — мехурче: 1. об-
ривна единица на големина на главичка
на карфица до царевично зърно, с течно
(негнойно) съдържание ; 2. малка торбич
ка, съдържаща течност или газ. (г) ве
зикула, пузырек, (е) vesicle, (f) vésicule,
(d) Bläschen.
V, seminalis (BNA, PNA) = glandula
vesiculosa (INA): (b) семенно мехурче—
чифтен орган, разположен меж ду дол
но-задната стена на пикочния мехур и
ампулата на правото черво, над горния
край на простатната жлеза, (г) семенной
пузырек, (е) seminal vesicle, id. (f) vé
sicule séminale, (d) Samenbläschen,
vesicularis, -e [vesicula*]: (b) везикула-
рен — отнасящ се до vesicula*, подо
бен на мехурчета, мехурчест, напр. re
spiratio* vesicularis ; виж също vesiculo
sus. (г) везикулярный, пузырчатый, пу
зыристый. (е) vesicular, (f) vésiculaire.
(«О vesikulär, Bläschen-,
vesiculitis, -tidis, / [vesicula* (seminalis)
-f-
- itis = възпаление] : -► spermatocys-
titis.
vesiculosus, -a, - um [vesicula?-]: (b) вези
кул озен — c много мехурчета, покрит с
мехурчета, мехурчест, (г) везикулезный,
пузырчатый, (е) vesiculose, (f) vésicu-
leitx. (d) bläschenreich, vesikulös,
vestibularis, -e [vestibulum*] : (b) вести
буларен
отнасящ се до vestibulum,
специално до vestibulum* labyrinthi ;
вестибуларен апарат : органът на ра
вновесието, състоящ се от utriculus,
sacculus, ципестите полуокръжни канали
и п. vestibuli, виж при vestibulum laby-
vestibulum
584
Vibrio
rinthi. ( г ) вестибулярный, ( e ) vestibular,
vestibulate. ( o vestibulaire. (d) Vesti
bular- .
vestibulum,
-i, n[= преден двор на къ
щата ; преддверие] : ( b )
вестибулум —
преддверие, трем: 1. малка кухина или
пространство на входа на канал или на
проход ; 2. специално vestibulum laby
rinthi (виж по-долу), ( г ) преддверие, (е)
vestibule. (!) vestibule, (d) Vorhof, Vor
raum.(syn)atrium.
V. labyrinthi (ossei) : (b) преддверие на
лабиринта — средната част на костния
лабиринт, в който са разположени части
те на ципестия лабиринт, състояща се
от две торбички (utriculus* и sacculus*);
в утрикулуса се отварят трите ципести
полуокръжни канала (ductus semicircu
lares) ; виж също auris interna, ( г ) пред
дверие лабиринта, (е) id., osseous vesti
bule. (!) vestibule osseux, (d) id., Vor
raum des knöchernen Labyrinthes.
V. laryngis : (b) преддверие на ларин
кса (гръкляна) — пространството от
свободния ръб на епиглотиса до свобод
ния ръб на лъжливите гласни връзки,
( г ) преддверие гортани, ( е ) vestibule of
the larynx. (!) vestibule du larynx, (d)
id., Vorhof des Kehlkopfes.
V. n a s ! : (b) преддверие на носната
кухина — предната част на носната ку
хина, практически ограничената от хру
щяла част. ( г) преддверие носовой по
лости. ( е ) id., vestibule of the nose. (!)
vestibule nasal, (d) id., Vorhof der Nase.
V.
oris:(b)
преддверие на устната
кухина — частта, която се намира на
вън от зъбите, ( г ) преддверие рта. ( е )
id., vestibule of the mouth. (!) vestibule
buccal. (d) id., Vorraum der Mundhöhle.
V.
vaginae :(b)преддвериеилитрем
на влагалището — цепнатовидното про
странство между малките срамни устни,
( г ) преддверие ааагалища. ( е ) vestibule
of the vagina, id. (!) vestibule du va-
gin. (d) Scheidenvorhof.
veterinarius1,
- a, -urn [veterinus принад
л еж ащ на товарния или впрегатен доби
тък] : ( b ) ветеринарен — отнасящ се до
домашните животни, за ветеринарно
употребление, ( г ) ветеринарный, ( е ) ve
terinary. (!) vétérinaire, (d) veterinär,
tierärztlich.
veterinarius2,
-ii, m [f]: (b ) ветеринарен
лекар, (г) ветеринарный врач, (е) vete
rinarian, veterinary. (!) vétérinaire, (d)
Tierarzt.
via, -ae, / : (b) път, проход ; виж per
vias naturales, (г) дорога, путь, проход,
(е) way, passage, channel. (!) voie. (d>
Weg.
V. naturalis: -► per vias naturales.
viae partus: (b) родилни пътища,
родилен канал — пътят, през който де
тето минава от маточната кухина навън
при раждане, (г) родовые пути, родовой
канал, (e) parturient canal, birth canal*
generative passage. (!) voies génitales*
filière pelvi-génitale, canal pelvi-génito-
vulvaire, voie de dégagement, (d) Ge
burtswege, Geburtskanal.
viae respiratoriae sive aereae : (b)
дихателни или въздухоносни пътища :
нос, фаринкс, гръклян, трахея, бронхи,
(г) дыхательные пути, воздухоносные
пути, (е) respiratory tract* air passages.
(0 voies respiratoires, voies aériennes,
(d) Atemwege, Luftwege.
v ia e urinariae : (b) пикочни пътища :
пикочни каналчета, пикочопрозодншш*
пикочен мехур, пикочен канал, ( г) мо
чевые пути, (е) urinary passages, uri
nary tract. (о voies urinaires, (d) Harn
wege.
vibex, -icis, / [= белег от удар, ивица]:
-V vibices.
vibices, fpi {sg vibex::) : (b) вибици —
ивицообразни кръвоизливи в кожата, ( г)
полосатые кровоизлияния в кожу, (е)
linear ecchymoses, (f) id. (d) id., strei
fenförmige Blutungen in die Haut.
vibratio, -onis, /[vibrare треперя, трептя]:
(b) вибрация, вибриране — колебателно
движение, треперене, трептене, трепте
ние, напр. при fremitus* vocalis sive pecto
ralis. (г) вибрация, колебательное движе
ние, дрожание, колебание, (е) vibration.
(!) vibration, (d) Vibration* Schwingung.
Vibrio, -o nis, / (pi Vibriones) [ î ] : (b) ви
брион ; вибрионите са внтлообразни*
Грам-отрицателни бактерии, с една из
вивка за разлика от Spirillu m *; патоге
нен за човека е само V. cholerae (виж
по-долу), (г) вибрион, (е) id. (!) vibrion,
(d) id.
V. cholerae: (b) холерен вибрион,
причинител на cholera* asiatica. (г) хо
лерный вибрион, (е) vibrio comma, com
ma bacillus, id. (!) vibrion cholérique*
vibrion de Koch, bacille virgule. (d)
Choleravibrion, Kommaba zillus. (sy n)
Vibrio comma, Spirillum cholerae asiati*
cae. Bacillus comma.
vibrissae
585
virus
vibrissae, -arum, fjpl [ t ] : (b) вибрнси —
космите на ноздрите, (г) волосы в ноз
дрях. (е) id. <f) vibrisses. (d) Haare am
Naseneingang.
vibrotrauma, -atis, n [vibrare t -}■-trauma*]:
(b) вибротравма — нарушения или па
тологични изменения в органите и тъка
ните всл. на продължително сътресение
(при работене с компресорни пистолети
и др.), главно на вътрешното ухо и мо
зъка ; наблюдават се ангионеврози, нев
рити, сътресение на мозъка и др. (г)
вибротравма. (е) id. (f) traumatisme vi
bratoire. (d) id.
vicarius, -a, -um [от vicis (gen.) смяна] :
(b) викарен — заменящ, заместващ, за
местителей, компенсаторен, напр. m en
struatio vicaria (внкарна менструация) —
кръвотечение от носа или от други ор
гани вместо нормална менструация, ( г)
заменяющий, заместительный, викарный,
(е) vicarious, compensatory. (f) vicaria nt,
remplaçant. (d) vikariierend, stellvertre
tend.
V. gutt. : vitrum guttatum —стъкло за кап
ки ; съкр. в рецепти.
villi, -orum, m jpl: —►villus.
v. intestinales: (b) чревни власинки,
чревни смукалца — малки въси (мустач-
ки), забележими и с просто око, по ли
гавицата на тънкото черво. (Г) кишеч
ные ворсинки, (е) intestinal villi, (f) vil
losités intestinales. (d) Darmzotten, id.
villus, -i, rn (p i villi): (b) косъмче, вла
синка, влакънце, напр. villi* intestinales.
(Г) ворсинка. (e) id. (f) villosité. (d)
Zotte.
vinculum, -i, ft ( p i vincula) [vincire връз
вам]: (b) 1. връзка; 2. юздица, юздичка,
(г) 1. связка; 2. уздечка, (е) 1. band,
ligament ; 2. frenulum, (f) 1. ligament ;
2. frein, (d) 1. Band; 2. Bändchen.
Vipera, -ae, f [vivus жив f parère (pario)
раждам]: (b) отровна змия: 1. пепелянка
(V. berus); 2. змия усойница (V. ammo-
dytes); виж също Serpens2, (г) 1. обык
новенная гадюка ; 2. песчаная гадюка
(гадюка-носорог), (е) 1. common viper,
adder. (О 1. vipère commune. (d) 1.
Kreuzotter: 2. Sandviper.
viraginitas, -atis, / [virago мъжествена
жена, от vir мъж] : -► masculinisrnus.
Virchowi glandula [/?. Virchow, герм,
патолог, 1821— 1902]: (b) жлеза на Вир
хов (правилно Фирхов), Вирхова жлеза—
уголемен лимфен възел над лявата клю
чица зад залавното място на m. stern o
c leidomastoideus ; преставлява метастаза
при рак в коремната кухина (на стомаха,
по-рядко на хранопровода и червата»,
(г) Вирхова железа, Вирхова признак.
(e) Virchow’s gland, (f) ganglion de Vir
chow. (d) Virchowsche Drüse.
virgo, -inis, / [= девица, мома]: (b) вир-
го — девственица, девствена жена : мо
миче или жена, която не е имала по
лово сношение (= v . intacta, с непокът
нат химен—hymen intactus), (г) девствен
ница. (е) virgin, (f) vierge, (d) Jungfrau*.
viridans, gen.
- a ntis [viridare зеленея ce] :
(b) зеленеещ се, виж Streptococcus : vi
ridans. (г) зеленеющий, ( е) id. (f) id.
(d) grünend.
virilis, -e [virt viri, мъж] : (b) мъжки,
свойствен на мъжа, на мъжкия пол. (г)
мужской. (е)virile. (0 viril, (d) männlich.
virilism us, -i, m [virilis*+ -Ismus] : (b) ви-
рнлизъм
наличност на мъжки вто
рични полови признаци (хипертрихоза,
дебел глас, малки гърди и др., виж nias-
culinisatio) у жени, дължащо се на уси
лено произвеждане на андрогенен хор
мон от надбъбречната кора ; срв. hirsu
tism us. (г)вирилизм, (е) virilism. (f) vi
rilisme. (d) id.
virulentia, -ae, / [virulentus^ : (b) виру-
лентност — болестотворната сила на ми
кробите, степента на патогенността им :
съвъкупността от свойствата на микроба,
определящи неговото болестотворно дей
ствие ; определя се от трите^, условия
(степента на язвптелността на заразата,
която е проникнала в организма, ней
ното количество и предразположението
на организма към заразата), от които за
виси инфектирането на животинския ор
ганизъм. (г) вирулентность, (е) virulence.
(f) virulence. (d) Virulenz.
virulentus, -a, -um [—отровен, от virus '] :
(b) вирулентен
притежаващ виру-
лентност, силно патогенен, болестотворен,
способен да предизвика заболяване, да
зар аз и: силно язвителен (отровен). (Г)
вирулентный, болезнетворный, сильно
ядовитый. (е)virulent. (0 virulent. (d)
virulent, krankheitserregend, infektions-
tüchtig, ansteckend ; giftig.
virus, -i, n {pi vira) [^отрова]: (b) ви
рус : 1. вирус или инфрамикроб (в те
сен смисъл) — инфекциозни причинители*
които не се култивират в изкуствени хра
нителни среди, имат размери под 0,2 р
(8—200 250 mp) и с малки изключе
ния могат да преминават пр ез порите
virus
586
vitatis
на филтрите (филтропроходни или фнл-
трируеми вируси), непропускащи бакте
риите; представляват вътреклетъчни па
разити на животинските, растителните
и бактерийните клетки и се култивират
само в живи, дееспособни клетки (тъ
ка нна култура, ембриони и пр.); съдър
ж ат протеин и нуклеинова киселина в
различни съотношения, освен това ли-
поиди, въглеводи и метали ; причиняват
типични инфекциозни заболявания ( = ви
русни болести): grippus*, hepatitis* epi
demica, morbilli*, varicella*, variola*, ru
beola*, herpes* simplex, herpes* zoster,
poliomyelitis* anterior acuta, encephali
tis* epidemica, parotitis* epidemica, ra
bies*, febris* pappataci, febris* haemor
rhagica, psittacosis*, ornithosis* и др. ;
2. в миналото с термина „вирус“ са озна
чавали както инфекциозните причини
тели, така и отделяното от тях специ
фично отровно вещество, виж contagium
(П. (г) вирус, (е) id. (p i viruses), (f) id.
(d) id. ( p i Vira, Viren).
V« attenuatum : (b) атенюиран вирус—
отслабен вирус : вирус, неспособен да
причини специфичното заболяване по
ради отслабването му чрез топлина и
др. (г) ослабленный вирус. (е) atten u
ated virus. (о virus atténué, (d) abge
schwächter Virus.
V. fixum [от фр. virus fixe] : (b) ви
рус-фикс * фиксиран вирус : вирус на
беса с максимална вирулентност, полу
чен чрез пасажи през серия от 25—40
питомни зайчета ; това понятие се при
лага и към други вируси, свойствата на
които са стабилизирани и се запазват
при определени условия, ( г) фиксирован
ный вирус, (е) fixed virus, (f) virus
fixe. (d) „Virus fixe“,
virusologia, - ae, / [virus* +
logos
учение] : (b) вирусология — наука за
вирусите. (Г) вирусология. (е) viruso-
logy. (0 virusologie. (d) Virusologie.
vis, -is, / : (b) сила, (r) сила. (e) force,
power. w force, vigueur, pouvoir, (d)
Kraft.
v.
medicatrix naturae : (b) лечебна
сила на природата, (г) целебная сила
природы, (е) healing power of the na
ture. (!) pouvoir guérissant de la nature,
(d) Heilkraft der Natur.
v,
vitae, vis vitalis : (b) жизнена
сила. (Г) жизненная сила, (е) vital force.
<о force vitale. (d) Lebenskraft.
viscera, -um, njpl (sg viscus, -ce ris): (b)
вътрешности, вътрешни органи, специал
но големите органи в коремната кухина,
(г) внутренности, внутренние органы,
(е) id. (f) viscères, (d) Eingeweide,
visceralis, -e [viscera*]: (b) висцерален—
отнасящ се до или принадлежащ на въ
трешните органи, органен, виж viscera ; за
висцерална нервна система виж system a
nervosum autonomicum, (г) висцераль
ный. (е) visceral, splanchnic, (f)splan
chnique, viscéral, (d) viszeral, Einge
weide-, (syn) splanchnicus,
visceroptosis,
- is, / [viscera* + rcré&acç
pto sis падане, спадане] : (b) висцеро-
птоза, спланхноптоза — спадане, смък
ване на коремните органи; виж също
enteroptosis. (Г). спланхноптоз. (е) id.,
visceroptosia, splanchnoptosis, splanch-
noptosia. (f) viscéroptose, splanchnoptose.
(d) Viszeroptose, Splanchnoptose. (syn)
splanchnoptosis,
viscus, -eris, n : -► viscera,
visio, -onis, / [vidëre, pp. visus, виждам,
гледам] : (b) зрение — способността или
актът на виждането ; срв. visus, (г)
зрение. <е>. vision, sight, (f) vue, vi
sion. (d) Sehen.
Visnevskii unguentum [А В. Вишнев
ский, съв. хирург, 1874— 1948]: (Ь) ун-
гвент на Вишневски ; състои се от 3 ч.
pix liquida, 3 ч. xeroformium и 100 ч.
oleum Ricini (или balsamum peruvianum).
(О мазь Вишневского. <е) Visnevski's
ointment, (f) onguent de Visnevski. (d)
Visnevskische Salbe.
visualis, -е [ | ] : (b) визуален — отнасящ
се до зрението, зрителен, (г) зритель
ный, визуальный, (е) visual. (о visuel,
(d) visu ell.
visus, -us, tn [ = зрение, зрително чувство,
от vidère, pp. visus, виждам, гледам]:
(b) визус—острота на зрението, зрител
на острота; срв. visio; виж също orga
num visus, (г) острота зрения. (?) acute
ness of vision, visual acuity, (f) acuité
visuelle, (d) Sehschärte,
vita, -ae, / [vivëre живея]: (b) живот; in
tra vitam - през време на живота, при
живе, виж intravitalis. (г) жизнь, (е)
life. (!) vie. (d) Leben.
v« sexualis : (b) полов живот. (Г) по
ловая жизнь, (е) sexual lite. (!) vie sexu
elle. (d) Geschlechtsleben, Sexualleben,
vitalis, -e [vita*] : (b) витален — отнасящ
се до живота, важен за живота, жизнен,
извършващ се през време на живота.
vitrum
vitamina
587
(r) витальный жизненный. <*) vital. (О
vital. («О vital, lebenswichtig, Lebens-,
vitamina, -orum, n\pl :
vitaminum,
vitaminum, -i, n (pl vitamina) [vita* +
a tnin u m амин] : (b) витамин(и) — група
органични съединения с разнообразна
химическа природа (не са амини), био
логично активни в твърде малки коли
чества и неявяващи се източници на
енергия или градивен материал, но от
огромно значение за нормалната обмяна
на веществата и жизнената дейност ;
постъпват в организма с храната и био-
синтезата им се извършва с изключе
ние на някои от тях само в растител
ните клетки и тъкани; липсата им в
храната довежда до авитаминозни и хи-
повитаминозни заболявания (beriberi* ,
scorbutus*, rachitis* и др.); витамините
се делят на разтворими във вода (вита
мините от групата на В, витамин С и
витамин Р) и разтвсрлми в мазнини (ви
тамин A, D, Е, К). (Г) витамин. (е) vi
tamin. <*) vitamine. <d) Vitamin,
vitellinus, -a,
- um [vitellus*] : (b) отна
сящ се до жълтъка на яйцето (vitellus*),
жълтъчен. (Г) желточный. .(*) vitelline,
(f) Vitellin, (d) Dotter- , Vitellin,
vitellus, -i, m : (b) жълтък, яйчев жълтък
(V. ovi, виж по-долу). (г) желток, (е)
yolk, (f) jaune d’œuf, (d) Dotter.
V. o v iî (b) жълтък, яйчев жълтък.
(Г) желток, яичный желток, (е) yolk of
egg. (f) jaune d’œuf, vitellus jaune, (d)
Eidotter.
vitia, -orum, n\pl : -► vitium,
vitiligo, -inis, / [от vitium*] : (b) витили-
ro — придобита дисхромия на кожата :
появяване на неправилни, ясно ограни
чени, бели (депигментирани) петна по
кожата, различни на брой, заобиколени
от зона на хиперпигментация, без въз
палителни явления или трофични изме
нения. (Г) витилиго, песь. (е) id., a cqui
red leukoderma, piebald skin, (f) id. (d)
id., Scheckhaut, (syn) leucopathia acqui
sita.
vitiosus, -a,
- um [vitium*] : (b) порочен,
имащ недостатък, погрешен, неправилен,
напр. circulus* vitiosus, (г) пороч
ный, ошибочный, неправильный, ( е) vi
cious, faulty, defective, (f) vicieux, anor
mal. (d) fehlerhaft, regelwidrig, abnorm,
vitium , -ii, n (pl vitia) [—физически по
рок, недостатък, грешка] : (b) вициум —
порок, повреда, недостатък (физически),
дефект, обикновено „порок на сърцето“ =
V. cordis (виж по-долу), (г) порок, недо
статок. (е) defect, fault, vice. (f) vice,
défaut, (d) Fehler.
v. cordis : (b) вициум на сърцето —
порок на сърцето: трайна, органична
повреда на клапите на сърцето, обикно
вено като последица на прекаран остър
ендокардит, ендомиокардит или кардит,
в редки случаи вроден ; различаваме ви
циум на митралната клапа, митрален ви
циум (митрална инсуфициенция, митрал-
на стеноза), вициум на аортната клапа,
аортен вициум (аортна инсуфициенция,
аортна стеноза), вициум на трикуспидал-
ната клапа, трикуспидален вициум (три-
ку спида лна инсуфициенция, трикуспн-
дална стеноза) и вициум на пулмонал-
ната клапа (пулмонална инсуфициенция,
пулмонална стеноза), (г) порок сердца,
(е) valvular disease, valvular lesion, val
vular defect, (f) cardiopathie valvulaire,
vice cardiaque, affection v alvulaire, lé
sion valvulaire, (d) Herzklappenfehler,
Herzfehler, Herzvitium.
v.
cordis congenitum : (b) вроден
порок на сърцето - вродено пораже
ние на сърцето и на големите съдове :
ductus* arteriosus Botalli persistens, Fal-
Loti* tetralogia, Tolocinov-Roger* morbus
и др. (г) врожденный порок сердца, (е)
congénital heart disease, (f) cardiopathie
congenitale, vice cardiaque congénital,
(d) angeborener Herzklappenfehler.
v. m itrale: (b) митрален порок —
порок на лявата атрио-вентрикулна (би-
куспидалпа, митрална) клапа, митрална
инсуфициенция или митрална стеноза,
или комбиниран ; срв. morbus mitralis
и cor mitrale, (г) митральный порок, по
рок двустворчатого клапана сердца. (е)
mitral valvular disease. (О vice mitral.
(d) Mitralfehler.
vit. ov. : vitellus* ovi; съкр. в рецепти.
vitreus,
- a, -um [vitrum*] : (b) стъклен,
приличащ на стъкло, стъкловиден, напр.
corpus* vitreum, (г) стеклянный, стекло
видный. (е) vitreous, glassy, (f) vitreux,
vitré, (d) gläsern, glasig, glasartig.
vitrum, -i, n [ ^ стъкло, кристал]: (b) 1.
стъкло (като материал) ; 2. стъкло, шише,
стъклен съд. (г) 1. стекло; 2. склянка,
стеклянная посуда, (е) 1. glass; 2. bot
tle, glass, phial, (f) 1. verre ; 2. flacon,
fiole, (d) 1. Glas; 2. Flakon, Fläschchen.
v. amplum : (b) стъкло с широко
гърло, банки. (Г) широкогорлая склянка.
(e) wide mouthed bottle. (о flacon à
vomitus:
vivificatio
588
large ouverture, (cfy weithalsige Arznei
flasch e.
vivificatio, -onis, / [vivus жив 4- facere
(facio) правя) : (b) вивификация — съ
живяване, опресняване ръбовете на една
рана чрез изрязване на повърхностния
пласт за стимулиране на зарастването,
(г) освежение краев раны, (е) vivifica
tion, revivification. (О avivement, ravi
vement. (d) Belebung, Auffrischen (von
Wundrändern), (syn) revivificatio.
vivisectio, -onis, / [vivus | -f sectio ряза
не] : (b) вивисекция -
опериране на
живи животни за научни опити и на
блюдения. (Г) вивисекция, живосечение,
(е) vivisection, (f) vivisection, (d) Vi
visektion.
vivus, -a,
- um [vivère живея, жив съм] :
(b) жив. (г) живой, (е) living, (f) vivant.
(d) lebend, lebendig.
Vladimirov-Mikulicz’operatio [В. Д . Вла
димиров, рус. хирург, 1837- 1903, У. v .
Mikulicz-Rodecki, полски хирург, 1850—
1905) : (Ь) операция на Владимиров-Ми-
кулич — остеопластична резекция на
ходилото, (г) операция Владимирова-Ми-
кулича. (е) Mikulicz-Vladimirov opera
tion. (f) opération de Mikulicz-VIadîmi-
rov. (d) Mikulicz-Vladimirovsche Ampu
tation.
v. n .: vitrum nigrum тъмно стъкло; съкр.
в рецепти.
vocalis,
- е [vox*] : (b) вокален — отна
сящ се до гласа, гласов, (г) голосовой.
(e) vocal. (f) vocal. (“ > Stimm-, vokal.
v ol.: съкр. за volumen*.
vola manus (BNA, INA) : ->■ palma manus
(PNA).
volaris, -e: -«• palmaris.
volatilis, -е [=летящ, крилат, от volare
летя, хвърча]: (b) летлив, лесно изпа
ряващ се, спонтанно изпаряващ се. (г)
летучий, (е) volatile, (f) volatil, (d) flüch
tig-
Volhardi experimentum
sive testum
[F. Volhard, герм, лекар, 1872 1950] :
(b) опит на Фолхард — водна проба
(проба за разреждане) и концентрацион
на проба : сутрин на гладно след ури
ниране се дава на пациента да изпие в
продължение на
час 1500 мл во
да или слаб чай ; нормални бъбреци от
делят за 4 часа всичкото количество
или най-малко - /3 от него, а специфич
ното тегло на урината спада до 1003—
1001 ; след това може да се пристъпи
към концентрационния опит или опит
със сухоежбина, (г) проба Фольгарда.
(е) Volhard's test, (f) épreuve (de dilu
tion, de concentration) de Volhard. (d)*
Volhardscher Wasser- und Konzentrations
versuch.
volumen,
- inis, n [=извиване, свитък,,
книга, том) : (b) обем. (Г).объем. (е) vo
lume. (f) volume, (d) id., Umfang, Raum
inh alt.
v. pulmonum auctum [auctus уголемен,-
рр. от augere увеличавам]:
emphy
sema pulmonum.
voluntarius, -a, -um [voluntas воля] : (b)
доброволен, незадължителен ; извърш
ващ се съзнателно, c участието на во
лята, волев ; противоположно на involun
tarius* . (г) добровольный ; произвольный^
(e) voluntary, (f) volontaire. (d) freiwil
lig; willkürlich.
volvulus, -i, m [volvere търкалям, въртя]:
(b) волвулус — завиване на черво око
ло оста си, сплитане или преплитане на
червата, понякога връзването им на въ
зел с последствие остра непроходимост
на червата, виж ileus, (г) заворот ки
шок. (е) id. (f) id. (d) Darmverschlin
gung.
vomer, -eris, m [=палешник]: (b) вомер—
ралник : плоска кост с трапецовидна
форма, образуваща долната и задна част
на носната преграда, (г) вомер, сош
ник. (е) id. (f) id. (d) Pflugscharbein.
vomica, -ae, f [=цирей, язва, от vomè-
re I ) : (b) вомик(а): 1. обилно и внезапно
изхранване на гнойна материя ; 2. ку
хина в белия дроб (особено каверна),,
съдържаща гной. (г) 1. обильное от
харкивание гнойной материи ; 2. гнойная
полость, особенно легочная каверна, ( е)
1-2. vomica. (0 1 . vomique ; 2. cavité pu
rulente, caverne pulmonaire, (d) 1. maul-
volle Eiteraushustung; 2. Eiterhöhle, spez.
Lungenkaverne.
vomitio, -onis, / [| ]: повръщане, виж
vomitus.
vomitiva (remedia), njpl [|J: -v emetica.
vomitoria (remedia), njpl [i ] :
em etica.
vomituritio, -onis, / [ | ]: (b) позив за по
връщане — правене на движения за по
връщане без последващ ефект, (г) по
зыв к рвоте, (е) retching, vomiturition.
(f) envie de vomir, haut-le-cœur, vomi
turition. (d) Brechbewegung, Würgbe-
wegung.
vomitus, -us, m [vomëre, pp. vomitus, по
връщам] : (b) повръщане, (г) рвота, (е)
vomiting, (f) vomissement, (d) Erbrechen.
vulnus
vomitus
589
V. biliosus : (b) повръщане на жлъчка,
(г) рвота желчью, (е) bilious vomiting,
(f) vomissement bileux. (d) Gallebrechen,
Gallenerbrechen.
V. cruentus: -* haematemesis.
V. faecalis:
copremesis.
V. gravidarum : повръщане у бремен
ните, виж emesis gravidarum и hyper
emesis gravidarum.
V. m arinus : -► morbus nauticus.
V. matutinus potatorum : (b) сутреш
но повръщане у алкохолиците — повръ
щане на слузни маси поради хронич
ния катар на стомаха, (г) утренняя рво
та у пьяниц, (е) morning vomiting of
alcoholics, (f) vomissements à jeun, vo
missements matutinaux (chez les alcoo
liques). (d) morgendliches Erbrechen der
Säufer, Wasserkolik.
vortex, -icis, ni [=vertex въртене, водо
въртеж, вихрушка, от vertëre обръщам] :
водовъртеж, вихрушка, напр. v. cordis
(виж по-долу).
v. cordis: (b) „вихрушка“ на сърце
то — разположените във вид на водо
въртеж мускулни влакна на върха на
•сърцето, (г) вихрь, или завиток, сердца.
<е> id.,
vortex of heart. (f) vortex (du
cœur), (d) id., Herzwirbel.
v. pilorum (pi vortices pilorum): (b)
„вихрушка“ на космите — подобното
на водовъртеж разположение на космите
на известни места по тялото, напр. на
темето, опашната област и пр. (г) вихрь,
и ли завиток, волос, (е) vortex of hairs,
hair whorl. (0 tourbillon des cheveux,
(d) id., Haarwirbel.
vorticosus,
-a,
- um [vortex*] ; (b) с по
добно на водовъртеж разположение, с
много завъртания, въртящ се, вихро
образен, напр. venae vorticosae. (Г) вих
реобразный, вращающийся, (e) vorticose,
whorled. (0 tourbillonnant, (d) strudel
artig, strudelreich, vortikos.
vox,
- vocis, f : (b) глас. ( r) ГОЛОС. (e)
voice. (О voix. (à) Stimme.
v- anserina: (b) глас на гъска —
груб, прегракнал глас при парализа на
n. recurrens, (г) гусиный голос, (е) an
serine voice. ( 0 voix anserine. (d) id.
v. cholerica: (b) холеричен глас —
яфоничният, безвучен глас на болните от
холера. V) характерный голос у боль
ных холерой, (е) id. (f) voix cholérique,
(d) Cholerastimme, id.
v. clandestina fclandestinus таен,
скрит]; (b) шепнещ глас, шепот, шепте-
не. (г) шепчущий голос, шепот, (е) whis
pering voice. (0 voix chuchotée. (d)
Flüsterstimme.
vulgaris, -e [vulgus народ, маса, тълпа] :
<Ь) обикновен, прост, широко разпро
странен, общ, обичаен, (г) обыкновенный,
простой, широко распространенный, об
щий, обычный, (е) ordinary, common,
(f) ordinaire, vulgaire, simple, habituel.
(d) gewöhnlich, gemein.
vulnera, -um, n\pl : -► vulnus.
vulnerabilis, -е [ j ]: (b) уязвим, лесно
нараним, лесно повредим, ( г) уязвимый,
легко ранимый, легко повреждаемый.
(e) vulnerable, (f) vulnérable, (d) ver
wundbar, verletzbar.
vulnerabilitas, -atis, / [vulnerare нараня
вам] : (b) уязвимость, наранимост, напр.
на повърхностно разположени съдове
или органи. (Г) уязвимость, ранимость,
(е) vulnerability, (f) vulnérabilité. (d)
Verwundbarkeit, Verletzbarkeit, Vulnera
bilität.
vulneratio, -onis, / [ f ]: (b) нараняване,
раняване, (г) ранение, (е) wounding,
wound. (0 blessure, (d) Verwundung,
Verletzung.
vulneratus, -a, -um [pp. от vulnerare \ ):
(b) ранен, наранен, (г) раненый, ( е)
wounded, injured, (f) blessé. (d) ver
wundet.
vulnus, -eris, n (pl vulnera): (b) рана —
нарушаване целостта на тъканите, при
чинено от механична сила ; виж съ щ о
trauma. (г) рана. (е) wound, injury. (О
plaie, blessure, (d) Wunde.
v. caesum [caedzre, pp . caessus, сека,
отсичам):
vulnus incisum.
v- combustum [comburere, pp. com
bustus, изгарям] : (b) рана от изгаряне.
(Г) рана от ожога. (е) burnig wound,
burn. (О brûlure, (d) Brandwunde.
v. conquassatum |con-quassare, pp.
conquassatus, разтърсвам силно, раздро
бявам, смазвам]: (b) рана от смазване,
смачкана рана, напр. при злополука с
автомобил или мотоциклет и пр. ; виж
също conquassatio и asphyxia traumati
ca. ( r). размозженная рана, раздавленная
рана. (е) crushed wound, (f) plaie par
écrasement, blessure par écrasement, (d)
Quetschwunde.
v. contusum: (b) контузия рана —
рана от удряне или натъртване ; пред
ставлява отворена контузия ; виж също
vulnus conquassatum и conquassatio, (г)
ушибленная рана, рана от ушиба.
vulnus
590
xanthelasma
(e) contused wound, (f) plaie contuse, (d)
Verletzung durch
stumpfe Gewalt,
Quetschwunde.
V. incisum [incidëre, pp. incisus, раз
рязвам, разсичам]: (b) порязна рана *
рана, причинена от остър предмет,
рана от порязване, от посичане. (г) ре
заная рана. (е) incised wound, cut. (о
plaie par instrument tranchant, coupure,
(d) Schnittwunde, (syn) vulnus caesum,
vulnus scissum, vulnus sectum.
V. laceratum [lacerare, pp. laceratus,
разкъсвам] : (b) разкъсана рана — рана
от разкъсване. (Г) рваная рана, (е) la
cerated W'Oimd. (f) plaie par déchirure.
(d) Rißwunde, (syn) vulnus scissum.
V. lacerocontusum : разкъсано-кон-
тузна рана — представлява контузна
рана, комбинирана с по-голямо разкъс
ване на тъканите, виж vulnus laceratum
н vulnus contusum.
V. morsum [mordlre, pp. morsus, ха
пя, гриза]: (b) 1. рана от ухапване;
2. ухапване, ужилване, ухапано (ужиле
но) място. ( г ) 1. укушенная рана, рана
от укуса ; 2. укус, укушенное место.
(e) 1. wound made with the teeth ; 2. bite.
(f) 1. plaie par morsure; 2. morsure,
(d) 1. Bißwunde; 2. Biß.
V. penetrans: (b) проникваща рана.
<Г) проникающая рана. (е) penetrating
wound, (f) plaie pénétrante, (d) pene
trierende, durchdringende Wunde.
V. punctum [pungere, pp. punctus,
бода, убождам] : (b) прободна рана —
рана от пробождане, от убождане, от
промушване. (Г) колотая рана. (е) punc
tured wound, (f) plaie par instrument
piquant, blessure par instrument piquant.,
(d) Stichwunde.
V. scarificatum [scarificare одрасквам]:
(b) рана от одраскване, одраскано място,,
одраскване. <Г). царапина, (е) scratch,
(f) égratignure. (d) Kratzwunde.
V. scissum [scindëre, pp. scissus, раз-
репвам, разсичам; разкъсвам]: порязна
или разцепена, разкъсана рана—виж vu l
nus incisum и vulnus laceratum.
V. sclopetarium [новолат. sclopetum
пушка, от sclopus зву к?]: (b) огнестрел
на рана, нараняване с огнестрелно оръ
жие. (Г) огнестрельная рана. (е) gun s
hot wound, bullet injury, (f) blessure
par arme à feu (par coup de feu, par
projectile), plaie par arme à feu. (d)
Schußwunde.
V. sectum [secare, pp. sectus, сека,
разсичам, разрязвам] : —*• v u ln u s incisum*
vulva, -ае, / [=матка, утроба]: вулва -
външните полови органи у жената, виж
pudendum femininum,
vulvismus, -i, m [vulva* + -ismus*1}: -►
vaginismus.
vulvitis, -tidis, / .[vulva:v-\—itis =* възпале
ние] : (b) вулвит — възпаление на външ
ните полови органи у жената, (г) вуль-
вит. (е) id. (f) vulvite. (d) id.
vulvovaginitis, -tidis, / [vulva*+ vagina*
+ -itis = възпаление]: (b) вулвоваги-
нит — едновременно възпаление на в ъ н -
• шните женски полови органи и влагали
щето. (г) вульвовагинит. (е) id. (f) v u l -
vo-vaginite. (d) id.
vv.: съкр. за venae — вени ; виж vena*
W
(Симтоми, синдроми, болести, реакции, проби и др.,
носещи името на автора им*
с начална буква „W “, да се търсят при symptoma, syndromum, m orbus, reactio*
testum, etc.)
X
Xly: определен вид от Proteus vulgaris,
изолиран от урината на болни от пет
нист тиф, който се аглутинира силно от
кръвния серум на боледуващи от пет
нист тиф; виж reactio Weil-Felix.
xanthelasma,
- atis, n [gav&ôç xanthos
жълт -f- ëAaapa elasma изкована метал
на пластинка] : (b) ксантелазма — отла
гане на холестеринови естери в кожата
с превръщане на местните съединител-
нотъканни елементи в ксантомни клетки*
най-често по кожата на клепачите =
X. palpebrarum (виж по-долу); при диа
бет, жълтеница, някои болести на чер
ния дроб и бъбреците ; в близко отно
шение е с xanthoma*, (г) ксантелазма*
(е) id. (f) xanthélasma. (d) id. (syn)
xanthoma planum.
xanthelasma
591
xerophthalmia
X. palpebrarum : (b) ксантелазма на
клепачите — жълтеникави петна, леко
.
надигнати над нивото на кожата, обик
новено симетрично във вътр ешния край
на горния клепач, при възрастни хора,
по-често у жени ; виж също xanthe
lasma. (Г) ксантелазма век. (е) id. <f)
xanthelasma, xanthome plan des pau
pières. (d) id.
xanthochromia, -ae, / [gav&oç f + xpöpa
chroma цвят] : (b) ксантохромия — жъл
теникаво оцветяване на кожата ( = х.
cutis, виж xanthodermia) или на цере-
броспиналната течност, ( г) ксантохромия,
(е) id. <f) xanthochromie. (d) Xantho
chromie.
X. cutis: -> xanthodermia.
xanthodermia, -ae, / [gavtoç t + Séppn
derma кожа] : (b) ксантодермия — отла
гане на жълто багрило в кожата (им-
бибиционна дерматоза), напр. х. carotin-
aemica (виж по-долу), (г) ксантодермия.
(е) xanthoderma, id. (!) xanthodermie, (d)
Xanthodermie, (sy n) xanthochromia cutis.
X. carotinaemica : (b) каротинова
ксантодермия — жълто оцветяване на
кожата, предизвикано от прекомерно
консумиране на моркови, тикви, порто
кали, лимони и др. ; отначало пожълтя
ват лицето, дланите и стъпалата, без или
със слабо оцветяване на лигавиците и
еклерите. (Г) ксантодермия (каротино
вая). (е) carotenosis of the skin, yellow
disease, (f) xanthodermie. (d) Xanthoder
mia lipochromica, Karotingelbsucht, (syn)
aurantiasis cutis, xanthodermia lipochro
mica, xanthochromia carotinica, carotino-
dermia, carotinaemia, xanthosis, pseudo
icterus.
X. lipochromica :
xanthodermia ca
rotinaemica.
xanthoma, -atis, n (pi xanthomata) [gav$ôç
t +-oma=тумор]:(b) ксантом — псев-
дотуморно образувание с жълт цвят,
състоящо се от ксантомни клетки, най-
често у диабетици и при болести на
черния дроб (холелитиаза, някои цирози
и др.); дължи се на отлагане на липо-
иди и холестерин в кожата ; ксантомите
биват плоски (х. planum), папулозпи (х.
papulosum) или възлести (х. tuberosum);
най-честата ограничена форма е ксапто-
мът на клепачите
xanthelasma-' palpe
brarum . (Г) ксантомя. (е) id.,
Rayer’s
disease. ( о xanthome. (d) Xanthom,
Gelbknoten.
X. planum : -► xanthelasma.
xanthomatosis, -is, / [xanthoma-+ -osis•]:
(b) ксантоматоза — общо заболяване,
свързано с нарушение на липоидната
обмяна, характеризиращо се с отлагане
на холестерин и появяване на ксантомни
клетки в разни органи; виж xanthoma.
<Г) ксантоматоз. (е) id. (f) Xanthomatose,,
maladie xanthomateuse. (d) Xanthoma
tose.
xanthopsia,
-ae, / [gav&5ç [ + fyiç opsls
зрение]: (b) ксантопсия — жълто виж
дане : състояние, при което всички пред
мети изглеждат жълти, при жълтеница,
отравяне със сантонин, с пикринова ки
селина, дигиталис и др. (г) ксантопсия.
(е) id!, yellow vision. (!) xanthopsie, (d)
Xanthopsie, Gelbsehen,
xanthosis,
-is, / [g*vtoç xanthos жълт]
xanthodermia carotinaemica.
Xenopsylla cheopis: -► Pulex cheopis.
xeroderma,
- atis, n [gïjpàç xeros cyx +
дерра derma кожа] : (b) ксеродерма
сухота на кожата ; слаба форма на ich
thyosis*. (г) ксеродерма, сухость кожи,
(е) id.,
ichthyosis (mild form), (f) xéro-
derma. (d) id., Pergamenthaut.
X. pigmentosum (Kaposi): (b) пиг
ментна ксеродерма — рядко вродено и
фамилно заболяване иа кожата у лица
с вродена чувствителност към ултравио
летовите лъчи; в повечето случаи започва
през първите 2—3 години на живота,
обикновено напролет след слънчево об
лъчване, и се характеризира с появата
по откритите части на тялото (лице н
пр.) на еритема с развитие на сходни на
ефелидите пигментни петънца, изсуша
ване на кожата, лющене и др. (Г) ииг-
ментозния ксеродерма. ( е) id., K aposi's
disease. (!) id. (d) id. (syn) melanosis
lenticularis progressiva (Pick), ephelidosis
maligna (L. Popov).
xerodermia,
- ae, / lil: (b) ксеродер
мия — сухота на кожата, син. на ich
thyosis simplex sive abortiva, (г) ксеро
дермия. (е) id. (!) xérodermie. (d) Xero
dermie.
X. pilaris : —* keratosis pilaris,
xerophthalmia,
-a e, / [gyjpôç |
ophthalmos око] : (b) ксерофтллмия —
„сухота на окото44: изсъхване на конюнк-
тивата (понякога и на роговицата} във
връзка с нарушение иа трофиката, вслед
ствие на което тя става белезникава,
мазно-лъскава или изглежда като покрита
с изсъхнала сапунена пяна ; при тежки
ЧАСТ If
БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ
РЕЧНИК
БОЛГАРСКО - ЛАТИНСКИИ
СЛОВАРЬ
DICTIONARY - DICTIONNAIRE -
WÖRTERBUCH
BULGARSKf - LATINUM
СЪКРАЩЕНИЯ И ЗНАКОВЕ
-V = vide, виж
З а ползува ието на речника виж т. 10, стр. XIII
acerosis
592
zymogenum
форми на трахома, пемфигус, дифтерия
на окото, дълги пости или глад (липса на
витамин А) и др. (г) ксерофтальмия,
*сухость глаза“. (е) id., xerophthalmus,
xeroma. (!) xérophtalmie, xerosis. (d)
Xerophthalmie, Xerose, Augendarre, (syn)
xerosis (1), xerosis conjunctivae.
jcerosîs, isv/[grjpâc t -h
- o s/s*] : (b) ксеро
за — патологична сухота: 1. xerosis
conjunctivae, виж xerophthalmia ; 2. су
хота на кожата всл. на намаляване на
мастната секреция, при пелагра, хипови-
таминоза А, обезводняване на организма,
при някои дерматози, хронични изтощи
телни болести и др. ; син. asteatosis ; 3.
сухота и атрофия на лигавицата на гор
ните дихателни пътища или на други
лигавици. (Г) ксероз. (е) id. (f) xérose.
<d) Xerose.
X, conjunctivae :
xerophthalmia.
xerostomia, -ae, /
| + отфа stoma
уста] : (b) ксеростомия — сухота в уста
та, дължаща се на намаляване или липса
на слюнчена секреция, като симптом на
диабет, трескави заболявания, употребя
ване на атропин, голяма загуба на теч
ности и др. ; виж aptyalismus и oligo
sialia. ( г) ксеростомия, сухость во рту.
(е) id. (!) xérostomie, aptyalisme, (d)
Xérostomie, (syn) aptyalismus.
xiphodynia,
- ae, / {(processus*) xiphoi
deus + ôôuvtj odyne болка] : (b) ксифо-
диния — болка c невралгичен характер
в областта на мечовидния израстък, (г)
ксифодиния. (е) id. (!) xiphoïdalgie. (d)
Xiphodynie, (sy n ) xiphoidalgia.
xiphoideus, -a, -um [£t<poç xiphos меч +
-eîôYjg-eides подобен]: (b) ксифоиден —
подобен на меч, мечовиден, напр. pro
cessus* xiphoideus, (г) мечевидный, (е)
xiphoid, sword-shaped, ensiform. (!) xi-
phoide, ensiforme. (d) schwertförmig,
schwertartig, (syn) ensiformis.
xiphopagus,
-i, m [gtqpo; f -f Ttdfoç pagos
закрепен, заледен, скован, от icifrvap/.
pegnymi закрепявам, сковавам] : (b) кси-
фопаг — двоен изрод със срастване на
двата плода в областта на processus*
xiphoideus, (г) ксифопаг. (е) id., xipho-
didymus, xiphodymus. (!) xiphopage,
(d) id.
Z
Zaharin-Head’ area : -> Headi areae,
zona, -ae, / [£q>vt} zone пояс] : (b) зона :
1. пояс, ограничен участък, обграждаща
или подобна на пояс структура ; 2.= her-
pes'-: zoster, (г) 1. пояс, участок; 2.
опоясывающий лишай. (е) 1. zone, b elt
like structure ; 2. herpes zoster. (!) 1.
zone; 2. id.,
herpès zoster, (d) Gürtel,
Bezirk ; 2. Zoster, Herpes zoster,
zonula, -ae, / [умал. от zona-] : (b) малък
пояс, поясче. (Г) поясок. (е) zonule,
small zone. (!) petite zone, (d) 1. kleiner
Bezirk, kleiner Gürtel.
z. ciliaris (Zinni) (BNA, PNA)=appara-
tus suspensorius lentis (INA): (b) ресниче-
ста кръгова връзка, връзка на Цин —
удържащият апарат на лещата на окото,
(г) циннова связка, (е) ciliary zonule,
zonule of Zinn. (О zone de Zinn, id.,
zone ciliaire. (d) id.,
Aufhängeapparat
der Linse.
zoonosis, -is, / [Ç<j)ov zoon живо същество,
животно -f v£aoç nosos болест] : (b)
зооноза — заразна болеет по животните,
която се предава и на хората, напр.
malleus*, anthrax*, tularaemia*, rabies*
и др. (г) зооноз, (е) id. (f) zoonose, (d)
Zoonose.
zoophobia, -ae, / [Ç$ov |
phobos
страх] : (b) зоофобия — натраплив страх
от животни, (г) зоофобия, (e) id. (f)
zoophobie, (d) Zoophobie.
zootoxinum, -i, n [Çtpov f 4- xégov toxon
стрела (отрова)] : (b) зоотоксин — живо
тинска отрова, напр. змийска, пчелна, от
скорпиони, паяци и др. (г) животный
яд. (е) zootoxin, venom (animal poison),
(f) zootoxine, venin (poison animal), (d)
Zootoxin, tierisches Gift.
zoster,
- e ris, m [Çaxrnfc пояс]:
herpes
zoster.
zygomaticus,
-a,
-um
zygoma
дъга на скулата] : (b) отнасящ се до скула
та, до os zygomaticum (ябълчната кост)
или до m. zygomaticus, (г) скуловой, (е)
zygomatic. (!) zygomatique, (d) zygoma-
tisch, Jochbein-,
zymasa,
-ae, /
zytne квас, мая, от
Çeüj zeo вря, кипя] : (b) зимаза — ком
плекс от ферменти на квасните гъбички,
които причиняват алкохолната фермен
тация. (Г), зимаза. (е) zymase. (f) zy-
mase. (d) Zymase.
zymogenum, -i, n [güjiTj t + -ïevijç-genes*
произлязъл]: profermentum.
A
лбазия : -» abasia.
Абдерхалдевова реакция : -* Abderhaldeni reactio.
абдонавалев : —» abdominalis.
.абдонввалаа авгнаа : —» angina- abdominalis.
абдуктор :
abductor.
абдукция : -> abductio.
аберавтен : —>aberrans.
аберацив
aberratio.
лбвоза : —> abiosis.
аблация : -> ablatio.
абдефарив : -> ablephariа.
лбнормен : -> abnormalis.
аборален : -> aboralis.
аборт : -> aö<?r/H$.
—
заплашваш : -♦ abortus imminens.
—
започващ, начеващ : -> abortas incipiens.
—
изкуствен : -♦ abortus artificialis, feticidium.
—
криминален, незаконен : -» abortus criminalis.
—
непълен : -> abortus incompletus.
—
пълен : -> abortus completus.
—
спонтанен : -> abortus spontaneus.
—
хабнтуален, привичен : —> abortus habitualis.
абортивен : —> abortivus„
—
делнр :
subdelirium.
абортивни лекарства : —> abortiva.
абортивно лечение : виж при abortivus.
абразия : -* abrasio.
—
на матката : -> abrasio cavi uteri.
.Абрикосов, тумор на : -* Abrikosovi tumor.
абсавс : -> absentia (epilepticaJ.
абсорбент*, абсорбиращи, поглъщащи, всмукващи ле
карства ; —> absorbentia.
абсорбцчч ; —» absorptio.
абсцес : -♦ abscessus.
—
на белия дроб :
abscessus pulmonis.
—
на венеаа : -> parulis.
-—
горещ : —>abscessus calidus.
—
Дугласов :
Douglas/ abscessus.
—
перитоизиларен : -» abscessus peritonsillaris.
—
ретрофарингеален : —>abscessus retropharyn
gealis.
—
студен ; —+ abscessus frigidus.
—
субфревнчеа, лодлнафрагм(ал)ен : -» abscessus
subphrenicus sive subdiaphragmaticus.
—
на черния дроб : —» abscessus hepatis.
—
на яйчника :
pyoovarium.
абулия : —* abulia.
авнруленген : —>avirutentns.
авитаминоза : —> avitaminosis.
—
Bt : -* beriberi.
—
C: —» scorbutus.
—
PPхронична :
pellagra.
автовакцина : —» autovaccinum.
автогеаев : -> autogenes.
автоинтоксикация : -> aiitointoxicatio.
автоивфежцня, автогенна инфекция : -> autoinfectio.
автоклав : —>autoclavns.
автолиза : -» auto!ysis.
авюаластика : -> autoptastica.
автосеротерапня : —» autoserotherapia.
автосугестня : -» autosuggestio.
лвтотрапсфузия :
autotransfusio.
автофагия ; -» autophagia.
автохемотерапия ; -» autohaemotherapia.
автохтонен : -» autochthonus.
агалактия :
agalactia.
агамаглобулинемия : —» agammaglolobulinaemia.
агеиезия : -* agenesia.
агеузня : -» ageusia.
аглутинация : -* agglutinatio.
аглутивиин : -♦ agglutinina.
агнозии : -» agnosia.
—
тактилна : ->
агония :
agonia.
агорафобия : —» agoraphobia.
агравация, агравираве : —> aggravatio.
агранулоцитна аягияа : -> agranulocytosis (2).
агранулоцитоза : -> agranulocytosis (1).
аграфия :
agraphia.
arpecHHU : —»
адамантином : -> adamantinoma.
Адамова ябълка : -> prominentia laryngea.
Адамс-Стоукс-Моргаии, синдром на : -* Adams-Sto-
kes-Morganï syndromiim.
адаптация : -* adaptatio.
адвентицня : -> adventitia.
аддуктор : -* adductor.
аддукция : -» adductio.
адекватен : -* adaequatus.
адевнт : -*■adenitis.
аденовирус: —» adenovirus.
аденоидеи : -> adenoideus.
—
хабитус : —» habitus adenoideus.
аденонди, аденоидни вегетации или разраствайки : —>
vegetationes adenoideae.
аденокарцином : —» adenocarcinoma.
аденом : -> adenoma.
—
на потна жлеза : -> hidradenoma.
—
злокачествен : -> hepatoma.
аденомиоза : —» adenoniyosis.
аденомиом :
adenomyoma.
аденопатия : -* adenopathia.
аденосаркома на бъбрека : -» tumor Wilmsi.
адиадохокипеза : -* adiadochokinesis.
Ади, синдром на :
Adie' syndromum.
адинамия : -> adynamia
—
афектнвна : -» cataplesia.
адипозитас : -» adipositas.
аднпоцир :
adipocera.
аднсонизъм : -* addisonismns.
Адксонова болеет :
Addisoni morbus.
аднекси : -> adnexa.
адиексит : -» adnexitis.
адремалсктомия :
adrenalectomia.
адренален : > adrenalis.
адреналин : —> adrenalinnm.
адренергичен : -» adrenergicus.
адрено-геннталеи синдром : виж при interrenalismus.
адренокортикостероидн : —> corticosteroida.
алренолнпшн : -> adrenolytica.
адреиомиметици : —>adrenomirnetica.
адреиостерондн : -> corticosteroida.
адсорбент», адсорбиращи вещества; -* adsorbentia.
адсорбция :
adsorptio.
адстрингентен : ->adstnngens.
адстрннгснтнн лекарства :
adstringentia.
*33 Медицинска терминология
адуктор
594
анализатор
адуктор, адукцня : виж аддуктор, аддукция.
адхезнвен : -> adhaesivas.
—
перикардит : —» pericarditis adhaesiva.
адхезня : -> adhaesio.
аерация : -* aeratio.
аеробк : -> аегоЫа.
аерозол :
aerosolum.
аеройонотерапня : -* aeroionoiherapia.
аероотит : -> aerootitis.
аеросинузнт : —* aerosinusitis.
аеротераппя :
aerotherapia.
аерофагия :
aerophagia.
аерофобия : —* aerophobia.
ажитация : -» agitatio.
ажнтиран : -» agzYato.
азбестоза : —>
азооспермия : -*» azoospermia.
азотемия : -* azotaemia.
Айерза, синдром на : -» Ayerzi syndromum.
акантоза : —►acanthosis.
акаятознс иигрнкавс : -> асая/Лол\? nigricans.
ахатизня : -■> acathisia.
акведукт : —>aqueductus (aquaeductus).
акинезия : —►akinesia.
аклиматизиране :
acclimatisatio.
акме;->acme.
акне :
acne.
—
обикновено, ювеннлно, юношеско : -» acne vu l
garis sive juvenilis.
акоазма : -> acnsma .
акомодация : —* accommodatio.
акория : -» acoria1(липса на ирис), acoria- (нена
ситност).
акродерматит : -* acrodermatitis.
акродиния : -> acrodynia.
акромегалия : —> acromegalia.
акромион : -> acromion.
акроневроза : -» acroneurosis.
акронарестезия :
acroparaesthesia.
акротизъм : -> acrotismus.
акрофобня : -* acrophobia.
акроцнаноза : -* acrocyanosis.
аксила :
axilla.
аксилареп : —> axillaris.
аксон, аксонцилиндър : —> neuraxon.
активен : —> ас//тш.г .
активпа имунизация : виж при immunisatio.
—
хипереиня :
co/igc^/o.
актиномикоза : —» actinomycosis.
актнноницети : —> Actinomyces.
актинотерапия : —» actinoiherapia.
AKTX :
ACTH.
акузма : -> acusma.
акумулация, акумулиране : -* accumulatio.
акупунктура :
acupunctura.
акустичен : —> acusticus1.
акутеи : —> acutus (J).
акушерски : -» obstetricfijus.
—
фантом : —>phantoma.
акушерство : —> obstetricia.
акцес : -» access/zj.
акцндентелен, акцндентен : -> accidensК
алалия : -> alalia.
алантоис :
allantois.
Алберс-Шьовбсрг, болеет на : ->
албиннзъм : —>albinismus.
албугинея : -> albuginea tunica.
албумин ; -> albuminum.
—
серумен : -* seroalbuminum.
албуминурия : —» albuminuria.
—
ортостатичва : —>albuminuria orthostatica.
алвеола : ->alveolus.
алвеолен, алвеоларен : -» alveolaris.
алвеоли белодробни : -> alveoli pulmonis.
—
зъбен :
alveoli dentales.
алдостеров : —>atdosteronum.
алевкеинчна левкоза :
aleukaemia.
алевкемия : -* aleukaemia.
алевкия, алейкия : -> aleukia.
Александров-Шаута-Вертхайм, операция ва : -> Л /е-
xandrov-Schaiita-Wertheim' operatio.
алексия :
alexia.
алерген : —>alieгgenum.
алергия : -» allergia.
—
лекарствена : -* morbus medicamentosus. *
алергоза :
allergosis.
алиментарен : -> alimentarius.
алнмфоцитоза : —> alymphocytosis.
алкалоза ; -> alcalosis.
алкалоид :
alcaloidum.
алкаптонурня :
atcaptonnria.
алкохол, алкохол етилов : -> alcohol, spiritus vini.
алкохолен : ->
алкохолизъм : —> alcoholismits.
—
хроничен : -» alcoholismns.
алкохолна лудост : -> delirium tremens.
алкохолни напитки : —» spirituosa.
алкохолно опиване : -» ebrietas.
алолалия : -» alLolalia.
алопатня : —►allopaihia.
алопеция : ~> alopecia.
—
гнездиа, гнезден косопас : -> alopecia агеата.
алопластнка : -> alloplastica.
алоритмия : —» allo(r)rhythmia.
алтервнраща хеииплегия : -> hemiplegia alterna(ns).
алтерниращ : -> alternans.
алотраясплантацня : -> allotransplantatio.
амавроза : —>amaurosis.
анара : -* amara.
амблиопия : -> amblyopia.
амбоцептор : -» amboceptor.
амбулаторен : —> ambulatorius.
амбулатория : *-> ambulatorium.
амебиаза, амебна дизентерия : -» am oebiasis.
аменорея :
amenorrhoea, menostasis.
аментивен синдром : —» amentia.
аменция : -» amentia.
аметропия : -» ametropia.
амилаза : -т amylasa.
амилоид : -» amyloidum.
амилонден : -* amyloideus (amyloides).
амилоидни телца : —» corpus amylaceum.
амидоидоза : -* amyloidosis.
амнння ; —> amimia.
аииотаксия : -> amyotaxia.
амоезня :
amnesia.
—
антероградна : —> аяшезчя anterograda*
—
ретроградна : -> amacjza retrograda.
амнион : -> amnion.
амоцкя :
amotio.
ампелотерапия : —> ampelotherapia.
ампула : —» ampulla1, ampulla-,
—
на ректума :
ampulla“ rcc/z.
ампутация : -» amputatio, ablatio.
амфиартроза : -> amphiarthrosis.
амфиболен : ~> amphibolicus.
амфодонтоза :
parodontosis (paradentosis).
амфорофоння : -> amphorophonia.
амфотерен :
amphoterus.
амфотоння : -т amphotonia.
анабиоза : -» anabiosis.
анаболизъм : -» anabolismus.
анаеробн, анаеробни бактерии : -> anaerobia.
аназарка : -* anasarca.
аналгезия : -> analgesia.
авалгетнцн, аналгетични, болкоуспокояващн лекар
ства : —> analgetica.
анален : -> 'analis.
аналептици, анадептичнп, възбуждащи, съживяващ»
лекарства —>analepticа.
анализ, анализа : -т analysis.
—
ва урината :
uranalysis.
анализатор : -т analysator.
—
вкусов : -> organum gustus.
анализатор
595
антиспастични лекарства
анализатор обонятелен : —> organum olfactus.
—
слухов н вестибуларен : -y organum stato-acus-
ticnm.
анализатори : —►organa sensuum.
анална цепка : -> crena ani.
анамнеза : -» anamnesis.
анаплазия : —» anaplasia.
анартрия : -» anarthria.
анастомоза : -* anastomosis.
—
чревна : —>enteroanastomosis.
анатоксин : -» anatoxinum.
анатомия : -) anatomia.
—
топографнчна : виж при topographia.
анафилаксия : -» anaphylaxia.
анафроднзиацн : -у anaphrodisiaca.
анацндитет : -* anaciditas.
ангиит : -у angiitis.
ангина :
angina}.
—
агранулоцятна :
agranulocytosis (2).
—
лимфоидоклетъчна : —>толо/шс/дод/д infectiosa.
—
на Лудвиг : —» angina Ludovici.
—
ионоцитна: —> mononucleosis infectiosa.
—
на Снмавовскн-Плаут-Венсая : - у angina nice-
готетябгяласеа.
—
улцероиембранозна : —» angina ulccromembra-
nacea.
—
флегмонозна : —* angina phlegmonosa.
ангина- абдоминална : —> angina- abdominalis.
ангина" пекторис : —> angina3pectoris.
ангиография : —> angiographia.
ангиокардиография : -> angiocardiographia.
ангиология : - у angiologia.
ангиом : -> angioma.
ангиоматоза : —* angiomatosis.
ангиоми мултиоленн, множествени :
angiomatosis.
ангноневроза : -» angioneurosis.
ангиопатия : —» angiopathia.
аягяонсатироза :
ангиорафия : -> angiorrhaphia.
ангяорекснс :
angiorrhexis.
ангноспазъм : —>ллдоддодтид.
ангиотрофоневроза : —> angiotrophoneiirosis.
ангиохолецистит : —» angiocholecystitis.
авгиохолнт :
cholangitis.
английска болеет : -> rachitis.
ангор : —» angor.
андроген, андрогенно вещество :
androgenum.
аневризма : —» aneurysma.
—
разслояваща :
aneurysma dissecans.
анемичен : -> anaemiciis.
анемия : —» anaemia.
—
агастрична :
anaemia agastrica.
—
ах.юрхкдрнчна
желязодефнцитна : —» chloran-
aemia.
—
ахрестична : —> anaemia achrestica.
—
вторична : —» anaemia secundaria.
—
витамин
В^-дефицитна :
->
anaemia perni
ciosa.
—
желязодефииитяа ;
anaemia sideropriva.
—
първична ювенилна : —>chlorosis.
—
злокачествена : —> anaemia perniciosa.
—
хръвоизлнвна : —> anaemia posthaemorrhagica.
—
на Кули, средиземноморска : —> anaemia Cooley.
—
лъжлива : —>pseudoanaemia.
—
местна : --» ischaemia.
—
мнкросфероцктна : —>anaemia microsphaerocy-
tica.
—
перннцнозна ; —> anaemia perniciosa.
—
първична желязодефицитна : - у chlorosis.
—
секундарна : -* anaemia secundaria.
—
ендеропрнвна : —у anaemia sideropriva.
—
хемолитична : —» anaemia haemolytica.
—
—
у новородените : -» morbus haemolyticus neo
natorum.
—
—
фамилна : -* anaemia microsphaerocytica.
—
хнпохромаа гастрогенва : -* chloranaemia.
—
есенциална: -у chloranaemia.
анергия : —> anergia.
анестезиология : —►anaesthesiologia.
анестезиращи, обезчунствяващи, обезболяващи лекар
ства : -* anaesthetica.
анестезия : —>anaesthesia (1).
—
гръбначномозъчна, лумбална, медуларна, епниал-
на : -* r(h)achianaesthesia.
анестетнцн : -у anaesthetica.
аннзокория : -> anisocoria.
анизометропия : —» anisometropia.
аяизорефлексия : -* anisoreflexia.
анизоцитоза : —> яшдосу/од/д.
аннмален : —» animalis.
аинридия : -» aniridia.
анкилоза : —» ankylosis.
—
вертебрална (прешленна) : —» spondylosis.
—
на колянната става : —» gonyocampsis.
анкилостома : -* Ankylostoma duodenale.
анкилостомиаза, анкнлостомндоза :
-»
ankylosto
miasis.
анокссмия : —» anoxaemia.
аноксия : -* anoxia.
аномалия : -» anomalia.
—
(слаба степей) : -* aberratio.
аноннхия : —>anonychia.
анопсия : -♦ anopsia.
анорексия :
anorexia.
анормален :
abnormalis.
анорхия, анорхндия : -* anorchia (anorchidiа).
аноемня : -у anosmia.
анофелес : -> Anopheles.
анофталиия : -у anophthalmia.
антагонизъм : -» antagonismus.
аитацнднн //-/a противокнееликин лекарства : -> яя/-
acida.
антебрахнум : —» antebrachium.
антеверзня : —» anteversio.
—
на матката:
anteversio uteri.
антеметицн : -» antenietica.
антепозипня :
antepositio.
—
на матката : -у antepositio uteri.
антероградна амнезия : -> amnesia anterograda.
антефлехеня :
anteflexio.
—
на матката : -» anteflexio uteri.
аитнастматични лекарства : —» antiasthmatica.
антибактериален : -» antibacterialis.
антнбактериални //.ш противоиикробни средства : -*
antibacterialia.
антибиоза : —» antibiosis.
антибиотици :
antibiotica.
антивирус ; -* antivirus.
антигени : -» antigena.
аншгоноронка : -» antigonorrhoica.
антиднабетика :
antidiabetica.
антнднаронка : - у antidiarrhoica.
антндиуреза : -> antidiuresis.
антндоти : -у antidota.
антнепнлептика : -у antiepiteptica.
антикоагулантн : —> anticoagulantia.
антиконвуленва : -у anticonvttlsiva.
антнконцнпненти : -у anticoncipientia.
антиметаболити : -» antimetabolitа.
антиневралгнци, антиневралгнчни пли противоневрал-
ГИЧНИлекарства :
antineuralgica.
аитнпсристалтика : -> antiperistaltica.
антипиреза : -у antipyresis.
антипиретнци, аитипнретичии или орошвогемпературнн
лекарства : —» antipyretica.
аитиревиатични, противоревматични лекарства : —у
antiгheiimaticn.
антисептика : -у antisepsis.
—
физическа : —» asepsis.
антисептици, антисептични вещества :
antiscpfica.
антисептичен : -y antisepticus.
антнепазмоднчин лекарства : -> antispasmodicn.
антиспастични, спазмолнтичнн лекарства : —> anti-
spasmodica (1J.
596
Артюс
антитела
антитела : -» anticorpora.
аатнтоксяаи : —» antitoxina.
аятитрагус :
antitragus.
антитяло :
amboceptor ; виж също антитела.
антифлогистнцн : -» antiphlogistica.
аат(н)хелмиятицн : -> anthelminthica,
антнхидротицн : —» antihidrotica.
автодовталгици : -► antodontalgica, odontatgica.
антракоза на белите дробове :
anthracosis pulmo
num.
антракс ;
anthrax.
антрит : -> antritis.
антрооология :
anthropologia.
антропометрия : —» anthropometria.
антровофобиа : -» anthrоpophobia.
аатротомня : -> antrotomia.
антрум :
antrum.
—
мастонпен : —» antrum mastoideum.
—
онлорен : -» antrum pyloricum.
антхелнкс :
anthelix.
авурия :
anuria.
анус : —> anus.
—
изкуствен, противоестествен:
praeter
naturalis.
анхидремия : -» anhydraemia.
анхидроза :
anhidrosis.
аорта : > aorta.
—
абдочннална, коремна : —> дог/а abdominalis.
—
възходяща : —» адл/я ascendens.
—
низходяща : —» аог/а descendens.
—
торакална. гръдна : -» яог/я thoracica.
аорталгия : -> aortalgia.
аортит : -> aortitis.
апарат : -» apparatus (2).
—
вестибуларен : виж при vestibularis.
—
гласов същински : -» g lottis.
—
дихателен :
apparatus respiratorius.
—
лимфен : виж при lymphaticus.
—
приемателен : » receptor (1).
—
уро-генитален : —>apparatus urogenitalis.
—
храносмилателен : —» apparatus digestorius.
апаратура : —» apparatus fl).
апатичен синдром : виж при apathia.
апатия .
» apathia.
апеядектомня :
appendectomia.
апендикс: » appendix, apendix vermiformis.
апендккуларен : -» appendicularis.
апендицнт : >appendicitis.
аперитива :
apperttiva.
апертура : -> apertura.
апетит : -> appetitus.
—
вълчи : —>bulimia.
—
извратен : —>parorexia, pica.
—,
липса на :
anorexia.
—
силно повишен :
bulimia.
апирексия : -> apyrexia.
апнкален : -> apicalis.
алнколиза : —* apicolysis.
аппретичен : -> аруretiens.
апицит .
—
»aptcitis.
аплазия : -» aplasia.
апликация, аплнцнране : —» applicatio.
—
гореща : -» fomentum.
апнея, апное :
apnoea (apnoë).
апозиция: -> appositio.
апокрннеа : -* apocrinus.
апоневроза : * aponeurosis.
апоплексия :
apoplexia.
—
спинална : —>haematomyelia.
аполлек!ичен удар : -> apoplexia (1), ictus apoplec-
tiens sive paralyticus sive sanguinis.
—
хабнтуе : -> habitus apoplecticus.
апоплектично телосложение : -> habitus apoplecticus.
апофиза : —> apophysis.
апраксия : -* apraxia.
аорозексия : —>aprosexia.
аптека ;
Pharmacia
аотнализъм : -> aptyalismus.
арахнит : -* arachnoiditis.
арахнодактилия : -» arachnodactylia.
арахнондалев, арахяонден : -» arachnoidealis.
арахноидея : : -> arachnoidea.
арахноидит : -» arachnoiditis.
Аргайл-Робертсън, симптом или синдром на :
Лг-
gyll-Robertsoni symptoma.
аргириэъм :
argyrismus.
аргнроэа : -> argyrosis.
ареола : -> areola.
ареолит : -» areôlitis.
арефлексия : -* areflexia.
ApiiUKUH, метод на : -> punctio sternalis (Arinkin).
аритмичен : -» arhythmicus.
аритмия : —» arhythmia (arrhythmia), pulsus irre
gularis.
—
абсолютна или пълна : —> arhythmia absoluta
sive perpetua sive completa, fibrillatio atrio
rum.
—
дихателна : —>arhythmia respiratoria, pulsas
irregularis respiratorius.
арозия, ародкране : —> arrosio.
ароматен :
odorans.
артериален : —¥ arterialis, arteriosus.
артериална преса : -> torcular.
артериит : —> arteriitis.
—
темпорален : —>arteriitis temporalis.
артериозен: —> arteriosus.
артернола :
arteriola.
артернолосклероза : -» arteriolosclerosis.
артериорафия : -> arteriorrhaphia.
артериосклероза : -> arteriosclerosis.
артернотомия : -> arteriotomia.
артернт : -* arteriitis.
артерня : -* arteria.
—
белодробна : -> arteria pulmonalis.
—
вевечва : -> arteria coronaria cordis.
—
каротндва : -» arteria carotis.
—
коронарна : -* arteria coronaria cordis.
—
лъчева : —» arteria radialis.
—
подключена : -> arteria subclavia.
—
пулмонална :
arteria pulmonalis.
—
пъпна : —» arteria umbilicalis.
—
радиална : -* arteria radialis.
—
сънна :
arteria carotis.
—
хълбочна обща : -» arteria iliaca communis.
артефакт : -» artefactum.
артмкуларен : -» articularis.
артнкулация : —>articulatio1, articulatio- .
артифицнален : -> a rtificialis.
артралгия : —> arthralgia.
артрит(и) :
arthritis.
—
деформиращ : «* arthritis deformans.
—
инфекциозен c определена етиология : —►rheu
matoidum.
—
инфекциозни c неустановена етиология : -> ar
thritis (polyarthritis) infectiosa (1).
—
инфекциозни c определена етиология : -> arthri
tis (polyarthritis) infectiosa (2).
—
(полиартрит) инфекциозен : -> arthritis (polyar
thritis) infectiosa.
—
-------- неспецифичен : -> infe d arthritis.
—
ревматоиден : -> infectarthritis.
артритизъм, артритнчна диатеза : —» arthritism us.
артрогрипоза : -> arthrogryposis.
артродеза : —* arthrodesis.
артроза : -> arthrosis.
—
вертебрална (прешленна) : -» spondylarthrosis.
—
деформираща .
arthrosis deformans.
артролиза : —> arthrolysis.
артропатия : -» arthropathia.
артропластика :
arthroplastica.
артрорнза : -> arthrorhisis.
артротомия : -» arthrotomia.
Артюс, феномен на : -» Arthusi phaenomenum.
асептика
597
бактерия
асептика : -> asepsis.
асептичен : -> sterilis (1).
асимилация : -* anabolismus.
асинклнтизъм : —» asynclitismus.
асистолия : -» asystolia.
аскаридоза, аскаридназа :
ascaridosis.
аскарис лумбрикоидес : -> Ascaris lumbricoides.
Асколи, реакция на ; -> Ascoli reactio.
асперматизъм : -» aspermatismus.
аспергнлоза : -> aspergyllosis.
аспермия :
aspermia.
аспнриране : -» aspiratio.
астазия :
astasia.
астеннчен синдром : виж при asthenia.
—
хабитус, астеинчно телосложение : -» habitus
asthenicus.
астения : -» asthenia.
—
гастрална : —>dumping-syndromum.
—
емоционална : —» caiaplexia.
астенопия : —> asthenopia.
астереогвозня : -» stereoagnosia.
астнгматнзъм : ->
астма : -» asthma.
—
бронхиална :
asthma bronchiale.
—
карднална, сърдечна : —> asthma cardiale.
—
сеяна :
catarrhus aestivus.
асфиксия : —>asphyxia.
—
локална, местна : -» asphyxia localis.
—
у новородените : —» asphyxia neonatorum.
—
травматична : —>asphyxia traumatica.
аспит : -> ascites.
атавизъм : -> atavismus.
атака : —>crisis (2) (криза), ictus (пристъп), insul
tus (!)(пристъп),paroxysmus (силен пристъп),
атаксия : —» ataxia.
атарактнцн : —» ataractica.
ателектаза : -» atelectasis.
атеяюиран : -» attenuatus.
атенюиране : —>attenuatio.
атером : -* atheroma.
атероматоза : -» atheromatosis.
атеросклероза :
atherosclerosis.
атетоза : —>athetosis.
атипичен : —* atypicus.
атиреоза : —> athyreosis.
атлас : -* atlas.
атмокауэнс : -» atmocausis.
атония': —>atonia.
атрезня :
atresia.
атрепсия : -» athrepsiа.
атриум : —» atrium.
атрихоза, атрихия ; -» atrichosis.
атрофиран, атрофичен : -» atrophicus.
атрофия : -» atrophia, phthisis (2).
—
на венпите : -> ulatrophia.
атрофия на вулвата прогресираща : -» craurosis vul
vae.
—
на зрителния нерв : -* atrophia nervi optici.
—
на мускулите : -» myatrophia.
—
остра жълта на чернив дроб : —» atrophia acuta
flava hepatis.
—
—
костна на крайниците : -» Sudecki morbus sive
syndromum.
аура : -* aura.
аурнкуларен : —> auricularis.
аускултация : -» auscultatio.
аутопсия: —» autopsia, sectio (2).
—
съдебномедицинска : —» sectio legalis.
афагия : —>aphagia.
афазия : —» aphasia.
—
двигателна : виж при aphasia.
—
конгевиталиа : —» audimutitas.
—
сензорна : —» surditas verbalis.
афакия : —» aphakia.
афебрилен : —>afebrilis, apyreticus.
афект :-» affectus, emotio.
афереитен :
afferens, centripetalis.
афнбрияогенеиня : -* afibrinogenasmia.
афинитет : -> affinitas.
афопня : -> aphonia.
афродизиака : —» aphrodisiaca.
афти :
aphthae.
ахалазия : —» achalasia.
ахейлия : -> acheilia.
ахнлнчна хлораяемпя : —>chloranaemia.
ахилия : —>achylia.
—
панкреатична : -> achylia pancreatica.
—
стомашна : -> ahylia gastrica.
ахлорхндрнчиа желязодефнцнтна анемия : —> chlor
anaemia.
ахлорхидрия : -* achlorhydria.
ахолия : -» acholia.
ахромата, ахромия : —>
ахроматопсия : —» achromatopsia.
ацетабулум ; -* acetabulum.
ацетонеиня : -> acetonaemia.
ацетонурня : -> acetonuria.
ацефалня, ацефал : —» acephalia.
ацндитет : -> additas.
ацидоза : —» acidosis.
ацидофилен :
acidophilus.
ацннозен : -» acinosus.
ацинус : -» acinus.
Ашнер, феномен а.ш рефлекс на : —> Aschncri phae-
nomenurn sive reflexus.
Ашоф-Тавара, възел на : —»nodus atrioventricularis.
Ашоф-Талалаев, възелче и.ш гранулом на i^A sch off-
Talalaev* nodulus.
Ашхайн-Цондск, реакция на : -» Aschheim-Zondek*
testum.
Б
Бабинскн, рефлекс на : -> Babinski reflexus.
бавен : —> lentus, indolens (2) (неактивен), tardus
(късен, закъснял), torpidus (отпуснат, вял),
багрилно вещество, багрило : -> pigmentum (2).
Баелц, болест на : -> myxadenitis labialis.
базален : -> basalis.
баэалиом : —> epithelioma basocellulare.
базалии възли : -> nuclei basales.
Базедова болест : —» Basedowi morbus.
базедовифнкация : —» basedowificatio.
Базелска номенклатура на анатомнческнте терми
ни:—»BNA.
базис : -» basis- .
базофнлня : -> basophilia.
бактериемия : —>bacteriaemia.
бактерии аеробни : -> aerobia.
—
анаеробни : -> anaerobia.
бактерии сиогеннн : виж при pyogenes.
—
хемофилки : —> Haemophilus.
бактерий : —>Bacterium.
бактериолиза :
bacteriolysis.
бактериолнзикн :
bacteriotysina.
бактериология : -> bacteriologia.
бактерностаза :
bacteriostasis.
бактерностатици, бактериостатични средства : -*
baderiostatica.
бактериофаг :
йяс/m o/ï/mg/mi.
бактериурия :
bacteriuria.
бактерициден : -> bactericidus.
бактерицидни вещества :
bactericida.
бактерия : -» Bacterium.
—^дизентерийна Шига : -* Bacterium dysenteriae
Shiga (Shigella dysenteriae).
—
дифтерий на : ->
'Corynebacterium?Adiphtheriae.
бактерия
598
бисиноза
бактерия, юли- ;
—
> Bacterium coli commune.
—
кълбообразна : —» coccus.
—
синегнойна, синя : -» Bacterium pyocyaneum.
—
тифна : -4 Bacterium typhi (Eberthella typhi).
—
туберкулозна : -> Mycobacterium tuberculosis.
—
—
говежди тип : /yjous bovinus .
—
—
птичи тив : -» /урде gallinaceus.
—
—
човешки : -> typus humanus.
балавнт : —>balanitis.
балавопостнт : —►balanoposthitis.
балантидиаза : —> balantidiasis.
бализъи : -» ballismus.
балнстокарднография : -4 ballistocardiographic.
Балкански грип : -» febris Q.
балнеология : —> balneologia.
балаеотерапия :
balneotherapia.
Балтин-Комберг, метод на : —* Baltin-Cornberg* те -
thodus.
Бавг. болеет на : -4 feb ris undulans (2).
банка (стъклена) г —> olla, v itrum amplum.
Бантн, синдром или болеет ва : -4 Bantii syndro-
mam sive morbus.
баня : -> balneum.
—
въздушна : —> balneum aeris.
—
eална : -4 balneum limi.
—
на краката ; -> pediluvium.
—
лекарствена : —» balneum medicatum.
—
состоянии : —> balneum permanens.
—
пясъчна : -4 balneum arenae.
—
ва ръката : manuluvium.
—
слънчева : -» balneum solis.
—
субаквална на червата : -» coloclysis subaqua-
tira.
Барани, опит на : -> Baranyï testum.
барестезия : —> baraesthesia.
баротравма : -» barotrauma.
барголннит : -4 bartholinitis.
Баулин, клапа на : —> гчг/zaz ileocaecalis.
бацил : -4 Bacillus.
—
антраксен : -» Bacillus anthracis.
—
ботулинов : -> Bacillus botulinus.
—
български : -4 Lactobacterium bulgaricum.
—
двоен : -4 Diplobacillus.
—
днфтериен :
Corynebacterium diphtheriae.
—
Кохов : —» Mycobacterium tuberculosis.
—
тетаничен, бацил на тетануса ; -> bacillus tetani.
—
туберкулозен : -> Mycobacterium tuberculosis.
бацилоносител : —> bacillivector.
бнцнлурня : —> bacteriuria.
бегъл : —>fugax.
бедрен : -> femoralis.
бедрена кост: -» femur (J).
—
херния : —> hernia femoralis.
бедро : -> femur (2).
безааетнтие : —►anorexia.
безболезневост :
indolentia (1).
безволие патологично : -» abulia.
безвреден: -> innocens, benignus (доброкачествен),
in d iffe ren s (безразличен, неутрален),
бездеея : - >inactivas, passivus, torpidus (отпус
нат).
безефектен : -4 frustrantis.
безимев, безименен : -» an onymus, innominatus.
безименна или тазова кост : -> os coxae, coxa (1).
безкръвен : -4 exsanguis, ischaemicus.
безкръвне : -4 ischaemia.
безмикробен : -» ster ilis (1).
безопасен : -4 innocens.
безплоден : -> f ru stranus (напразен, безефектен) ;
infe rtilis (стерилен), sterilis (2) (стерилен),
безплодие : -* infertilitas, sterilitas (1).
—
у мъжа : 4 impotentia generandi.
безразличен : —» indifferens.
безразличие : -4 indolentia (2).
—
емоционално : 4 apathia.
Безредка, метод за десснзнбнлизираве по : —> Bez-
redka' methodus desensibilisationis.
беэснден : -> debilis (I), impotens.
безсилие : -4 adynamia, asthenia, impotentia.
—
полово : -» impotentia, impotentia coëundi.
безсимптомен :
larvatus (скрит, маскиран), /а-
/етю (скрит).
безсмислени приказки : -4 delirium (1).
безсъзиавне пълно : -4 coma.
безсъзнателен : —» inscius.
безсъние, безсъница : -> insomnia.
„безумие": виж при amentia.
безусловен : -4 absolutus (I), obligatorius.
безформен : -4 dif formis.
безчувствен : -4 torpidus.
безчувственост : -4 insensibilitas.
—
пълна : -4stupor.
белег :
signum.
—
главен : виж при dominans.
—
рецеенвен : виж при recessivus.
белези : -4 signa1.
белезникав : -4 albicans.
бели дробове : -4 pulmones.
—
кръвни клетки : -4 lymphocytus.
белодробен : -4 pulmonalis.
—
връх : -4 apex pulmonis.
—
емфнзем : -> emphysema pulmonum.
—
инфилтрат преходен : -> Löffleri syndromam.
белодробна врата : —> hilus pulmonis.
—
туберкулоза : -4 phthisis (1), tuberculosis pul
monum.
—
чума : виж приpestis.
белодробни алвеоли, мехурчета и.\и торбички : -4
alveoli pulmonis.
белтък : -» albuminum.
белтъчна фракдия ва кръвник серум : —>gamma-glo-
bulintim.
бемка : —> lentigo.
беннгнев : -> benignus.
Бениё-Бьок-Шаумая, болест ва : -> Besnier-Boeck-
Schaumann' morbus.
бери-берн : -4 beriberi.
Бехтерев, болест на : -4 spondylarthritis ankylo-
poëtica.
Бехтерев, рефлекси на : -4 Behterevi reflexus.
Бехтерев-Щрюмпел-Марй, болеет на : - > s p o n d y l
arthritis ankylopoètica.
Бехчет, синдром или болеет на : -4 Behçeti syn-
dromum sive morbus.
бнгемнния : -4 bigeminia.
бигеминус : -4 bigeminus1.
бнмуспндален : -» bicuspidalis.
билатерален : —t bilateralis.
билнарек : -> biliaris.
бнливерднн : -4 bUiverdinum.
билирубин : -4 bilirubinum.
билка лечебна : -4 herba.
билколечение : -4 phytotherapia.
бнлокуларен : -4 bilociilaris.
Билрот, операция на : -4 B illrothi operatio.
бимануален : -* bimammiis.
бинаурален : -> binauralis.
бинокуларен : -4 binocularis.
бинт : -4 fascia (3).
Бнб, дишане ва : -4 Bioti respiratio.
биогенеза : -4 biogenesis.
биодоза : -» biodosis.
бноклииатологня : -> bioclimatologia.
биологична химия : -4 biochemia.
биология : -4 biologia.
бноынкроскопня : -4 biomicroscopia.
биопсия : -4 biopsia.
биосинтеза : —►biosynthesis.
биохимия : *4 biochemia.
бипара : -4 bipara.
Бир, метод ва : -4 Bieri methodus.
бирена мая : -4 Saccharomyces cerevisiae.
бисексуален : -4 bisexualis.
бисиноза :
byssinosis.
•бифуркация
599
Боталов канал
бифуркация: - 4 bifurcatio.
•бицепс : -4 biceps.
благоприятен : -> favorabilis, bonus.
бластом : -> blastomaт
бластонвкоза : —»
бластомвцети: -4 Blastomycetes.
бластула : -4 biastula.
блатна треска : -4 malaria.
•бледен : -4 pallidus.
бледност : -> pallor.
бледоскнкав ; -4 lividas.
бленорея : -> blennorrhoea.
•блефарит : -4 blepharitis.
•блефаровластнка ; —» blé pharoplastieа.
блефарорафия : —> blepharorrhaphia.
блефаросназъм : -> blepharospasmus.
блефарофимоза : -4 blepharophimosis.
блефарохалазнс ; —» blepharochalasis.
близнак : -> bigeminus*.
близнали : -4 gemelli.
блнзвачен : -4 gemellus .
блуждаеве : -4 migratio.
блуждаещ :
migrans.
—
нерв : -4 vagus.
блювателви лекарства: —» emetica.
Богомолец, серум на : -4 Bogomoleci serum.
бодил : —4 spina.
—
хъдбочея : -4 spina iliaca.
бодилен, бодилков, бвдилообразен : -4 spinosus .
бозайниче : -4 lactens.
Бокхарт, импетиго ва : -4 impetigo follic ularis sive
siaphylogenes (impetigo Bockharti).
боледуващ : -4 morbidus (2), morbosus.
болезнен : -> dolens, dolorosus.
-боден1 : -4 aeger, aegrotus, morbidus, morbosus.
болен- (същ.) : -4 aegrotus, patiens.
—
стационарно: виж при stationaris.
—
сърдечно : -4 cardiacus (2).
боянавост : -4 indispositiо, morbiditas (2).
болник, боден ««век : -4 aegrotus, patiens.
бодниса : -» hospitalium, nosocomium.
болничен : -4 nosocomialis.
болест : -4 morbus, affectio , malum.
—
английска : -4 rachitis.
—
Базедова : -4 Basedowi morbus.
—
Борнхолмска : —>pleurodynia epidemica.
—
бронзова : -4 Addisoni morbus.
—
бровхнектазична : -4 bronchoectasia.
—
бъбречвокамъчна : -» nephrolithiasis.
—
вакцинална : -4 vaccinia.
—
варккозна : —> varicosis.
—
венерическа, веяеричяа : -4 morbus venere us.
—
—
пета : -> granuloma venereum.
—
на височината, на летднте ; -4 morbus montanus.
— , възникване и развитие на : —> genesis.
—
газово-едемна : -4 infectio gazosa.
—
шнекологическа или женска : -4 morbus gynae
cologies.
—
гликогенова : —> glycogenosis.
—
ва дн Гулйелмо : -4 erythroblastosis acuta.
—
душевна : -> insania (insanitas), psychosis.
—
ендемична : - 4 endemia.
—, естество, характер, същност на : - 4 en s morbi.
—
ехинококова : -4 echynococcosis.
—
жлъчвокамъчва : -4 cholelithiasis.
—, засягане от : -4 affectio.
—
захарна : - 4 diabetes m ellitus.
—
инфекциозна, заразна, заразителна : -> morbus
in fectiosus.
—
ксаавска : - 4 grippas.
—
камъчна : -> calculosis, lithiasis.
—
кожна изобщо : - 4 dermatosis.
—
«овгеннтална, вродеиа : -4 morbus congenitus.
—
контагиозна, прилепчива : -> morbus contagiosus.
—
коронарна :
morbus coronarius.
—
кръвопетннета :
purpura.
—
лекарствена : -4 morbus medicamentosus.
болест лъчева : -4 morbus radiationis (2).
—
интралва : -> morbus m itralis.
—
морска : -4 morbus nauticus.
—
мраморна : -4 osteopetrosis.
—
ва ноктите : -4 onychia (1), onychosis.
—
оточна : —> dystrophia alimentaria ; виж също
при oedema.
—
Паркннсънова : -4 Parkinsoni morbus.
—
пета : -4 erythema infectiosum.
—
—
венерическа : -4 granuloma venereum.
—
планинска, въздушна : -> morbus montanus.
— , предаване на : -4 contagium (1).
—, преобладаващ характер на : -> genius morbi.
—
придружаваща, съпътствуваща : -> morbus con
comitans.
—
припадъчва : -4 epilepsia.
—
причиняваш : -4 mortificus.
— , протичане ва : виж при decursus.
—
професионална : -4 morbus professionalis sive
occupationis.
—
психична : -4 psychosis, insania.
—
ревматична : -4 rheumatismus (1).
—
серумна : -4 morbus seri.
—
синя : —4 morbus caeruleus.
—
от ухапване от плъх : -4 morbus morsus Muris.
—
Хавоверска : -4 diarrhoea epidemica.
—
хемолитична у новородените ; —4 morbus haemo
lyticus neonatorum.
—
хипертонична : -4 morbus hypertonicus, hyperto
nia essentialis.
—
четвърта : -> rubeola scarlatinosa.
—
—
венерическа : -4 lymphogranulomatosis in
guinalis.
—
шеста : -4 exanthema subitam.
—
ятрогенна : ~4 iatrogenia.
болестен : —> morbidus (1), pathologicus.
—
процес, изостряне на : -4 reactivatio (2).
болестно състояние : —> affectio, morbiditas (2).
болестотворен: -4 morbificus, pathogenes, virulentus.
болка(и) : -> dolor.
—
горяща : —4 causalgia.
—
в гръбнака : -> r(h)achialgia.
—
в гръдната жлеза :
mastodynia.
—
в гърба : —4 r(h)achialgia.
—
(бодежн) в гърдите : -4 pleurodynia.
—
в епигастрия : -4 epigastralgia.
—
зъбна : -4 odontalgia.
—
в кръста : —4 sacrodynia.
—
мускулна : -4 myalgia.
—, в мястото на : -4 loco dolenti.
—, намаляване на усета на : -> hypalgesia.
—
невралгична : -4 neuralgia.
—
нощна : -> nyctalgia.
—
нощни остри при сифилис : -4 dolores osteocopi
sive nocturni.
—
в опашната кост : -4 coccygodynia.
—
ретростерналнн : виж при retrosternalis.
—
родилни : dolores ad partum sive dolores par
turientium, labores parturientium.
—
в ставата : -4 arthralgia.
—
в стомаха : -4 gastralgia.
—
в сухожилието : -4 tenalgia.
—
в тестикула : -> orchialgia.
—
в ухото : -4 otalgia.
—
фантомна : виж при phantoma.
—
в ходилото : -> podalgia.
—
в хранопровода : -> oesophagodynia.
—
в червата силна : -4 enteralgia.
—
в черния дроб : -4 hepatatgia.
болкоуспокояоащи, аналгетични лекарства : >4 а п о -
dyna, antineuralgica.
болус : -4 bolus1.
борборигин : —> borborygmus.
Борде-Жаигу, бацнл н а: -4 Bordet-Gengou*Bacillus.
Борнхолмска болеет : -4 pleurodynia epidemica.
Боталов канал (проток) : -4 ductus arteriosus (duc
itis Botatli).
Боткин, болеет на
600
бяс
Боткин, болеет на : -» hepatitis epidemica.
ботриоником : -* botryomycoma.
ботриоцефал : -4 Bothriocephalus latus.
ботриоцефалоза ; —» bothriocephalosis.
ботулнзъм : —» botulismus.
Боуен, болеет на : -* Boweni morbus.
брадавица :
verruca.
—
нладежка плоска : -» verruca plana juvenilis.
—
обикновена : -> verruca vulgaris.
—
старческа :
verruca senilis.
брадавнчен : -» verrucosus.
браднкардня : -» bradycardia.
браднкннезин : —» bradykinesia.
брадилалин : -» bradylalia.
брадионея : -4 bradypnoea (bradypnoêj.
брадичка : -» mentum.
— , отнасящ ce до : —» mentalis%
бразда : —» fissura, stria, sulcus.
Брайтова болеет : —» Brighti morbus.
Бракстон-Хикс, комбинирано верэно по : —» B raxton-
Hiсksi versiо.
Браун-Секар, синдром и.т парализа на : —» B row n-
Sequard"syndromum.
брахиалгия : —» brac/iialgia.
брахиален ; —» brachialis.
брахицефалия : —» brachycephalia.
брашно : —»farina.
брегма : -> bregma.
бременна : —» gravida1, gravida'z.
—
жена, била бременна повече пъти : —> multigra
vida.
—
за първи път : —» primigravida.
бременност : - » graviditas.
—
двуплодна, с близнаци : -> graviditas bigemina
tis sive gemellaris.
—
извънматочна : -» graviditas extrauterina.
—
коремна : —» graviditas abdominalis.
—
лъжлива, мнима /ми въображаема : —» gravidi
tas spuria.
—
овариална, яйчннкова : -> graviditas ovarica.
—
тубарна : —>graviditas tubaria.
— , херпес на : —» herpes gestationis.
Брил, болеет на : —> Brill morbus.
Брил-Снмърс, болеет на : —> B rill-Symmers' morbus.
бримка:—»ош.
Брока, извивка и център на : -» Brocai gyrus et
centrum.
броинзъм : -> bromismus.
бром(х)идроза : —> bromidrosis (bromhidrosis).
бронзов диабет : —» haemochromatosis.
бронзова болест : —» ЛЛ/лгоя/ morbus.
бронх : —» bronchus.
бронхиален : —» bronchialis.
бронхиектазия, бропхнектазичва болеет : —> broncho-
ectasia (bronchiectasia).
бронхиола : —» bronchiolus.
бронхколит : —» bronchiolitis.
бронхит : —> bronchitis.
—
вонящ, смрадлив : -4 bronchitis foetida sive
putrida.
—
капилярен : —* bronchiolitis.
—
серозен хроничен ч: -> bronchorrhoea.
—
сух : —» bronchitis sicca.
—
фибрннозен : —» bronchitis fibrinosa.
—
хеморагичен :
spirochaetosis bronchialis.
бронхоаденит ; —> bronchoadeniiis.
бронхоблеяорея : —> bronchoblennorrhoea.
бронхов : -> bronchialis.
бронхогенен :
bronchogenes.
бронхография : -4 bronchographia.
бронхоектазия :
bronchoectasia.
бронхомикоза : -> бгоягЛо/яулшл.
бронхооневмоиня : -> bronchopneumonia.
бровхорея : -4 bronchorrhoea.
бронхоскопия : -» bronchoscopia.
бронхоспазън : -> bronchospasmus.
броихостеноза : —>bronchostenosis.
бронхофоиия :
bronchophonia.
Брудзннскн, признак на : Brudzinskii signum.
брусинца : -> morbilli,
бруцелоза :
brucellosis, feb ris ondulons.
бръчка : -* ruga.
бубон(и) : bubo.
—
климатически : —>lymphogranulomatosis ingui
nalis.
бубоила чума : виж при pestis.
буза : -> bucca.
буйство : —►excitatio furibunda, виж при excitatio.
буйствуващ : -» furibundus.
букален : -> buccalis.
булбарен : -» balbaris.
булимия : -» bulimia.
було : —> omentum.
—
голямо и малко : виж при omentum.
булозен : -> bullosus.
Бурдах, път на : виж при funiculi medullae spi
nalis.
буркан : —» olla.
бурса : —> bursa.
бурсит : -» bursitis.
бутилка :
lagena.
буца : —> tumor (1) ; виж също. тумор и новооб-
разуаание.
—
на главата на новороденото : —> caput succe
daneum.
бъбрек : -> г*я.
—
безформен : гея informis.
—
дъгообразен, подковообразен : —> /^л arcuatus■
siv e unguliformis.
—, екстирпация на : -> nephrectomia.
—
кнетозен : ~4
гул//гал.
—
подвижен : -> nephroptosis.
—
—,
блуждаещ : —> г?я mobilis sive migrans.
—
сбръчкан : —» nephrocirrhosis.
—
—
първично : -» nephrosclerosis.
— , сбръчкване на : -» nephrosclerosis.
—, спадане, смъкване на : -> nephroptosis.
—, хнпернефром на : -> hypernephroma renis.
бъбречен : -> nephrogenes, renalis.
бъбречна хеморагня : -» nephrorrhagin.
бъбречпи чашки :
calyces renales.
бъбречнокамъчна болест : -> nephrolithiasis.
бъбречно каналче : —» tubulus renalis.
—
легенче и*ш корнтце : ~> pelvis renalis.
Бъд-Кнарн, синдром на : -» Chiarii morbus.
български бацил : —►Lactobacterium bulgariciim,
бълнуване болестно, бълнувки : —>delirium (J).
бълнуващ : -* delirans.
бълха : -4 Pulex.
—
обикновена човешка : -» Pulex irritans.
—
плъхова : ~> Р«/ед* cheopis.
бърз : -> ге/ег.
бързо : —» cito.
бързопреходен : transitorius.
бързотечен : —>floridus, fulminans.
бърна :
labium, laborum.
бърни:—тШ/я.
БЦЖ вакцина : -> ЯСС/.
Бюргер, болест на : -4 thrombangiitis obliterans siv e
morbus Buergeri.
бял : -4 albus.
бял дроб : -> pulmo.
—
—
застоен : -4 congestio pulmonum.
бяла кръвна картина : -4 leucogramma ( leucocyto-
gramma).
—
—
клетка : —> leucocytus.
бяло кръвно телце : -» leucocytus.
бяс :
rabies.
вагина
601
вена
В
вагина ; -* vagina.
вагинален : -» vaginalis.
вагинални топчета : —» globuli vaginales.
вагинит : -* colpitis.
вагннофнксацня : vaginofixaitо.
Вагнер-Потев-Унферрнхт, болеет на : —>dermatomyo
sitis.
ваговевроза :
vagoneurosis.
ваготомия : —» vagotoniia.
ваготоннчен :
vagotonie us.
ваготония ; —» parasympathicotonia.
ваготропен : -» vagotropus.
вагус : —» vagus.
вагусова невроза : —> vagoneurosis.
вазектошия :
vasectomia.
ваэелнводериа : -> vaselinoderma.
вазография : -> angiographia.
вазоднла(та)тивев : -> vasodilaftajtivus.
вазоднлататор : -* vasodilatator.
вазодилатация : -> vasodilatatio.
вазокардиография : —» angiocardiogrnphia.
вазохоистрнктнвея : —> vasoconstnrtivus.
вазоконстриктор : —» vasoconstrictor.
вазоконстрнкция : -* vasoconstrictio.
вазолигатура : -» vasoligatura.
вазомоторен : -» vasomotorius.
вазомотор» : —►vasomotores.
вазомоторна парализа : виж при vasomotores.
вазомоторни неврози : виж при vasomotores.
—
нерв» : -» vasomotores.
вазотомия : -> vasotomiа.
Вайл, болест н а:
Vosilev-Weil' morbus.
ВаЙл-Фелнкс, реакция па : -> reactio Weil-Felix.
Вайнберг, реакция н а : -> reactio Weinbergi.
Вакеэ-Ослер, болеет на :
erythraemia.
ваксина : виж вакцина.
ваксиниране : -» vaccinatio.
вакуола : ~> vacuola.
вакцина ; —» vaccinum. *
—
БЦЖ : -> BCG.
—
варнолна :
vaccinum variolae.
—
полномиелнтва иа Солк : —>Salki vaccinum.
вакцинален :
vaccinalis.
вакцинална болеет : -* vaccinia.
вакцинация : -» vaccinatio.
—
протнвобяспа : -> vaccinatio antirabica.
—
противоварнолна :
vaccinatio antivariolien.
—
профилактична : —> vaccinoprophylaxis.
вакцинен ;
va ccinalis.
вакцннираве : —>vaccinatio.
—
повторно : —» revaccinatio.
вакцинотерапия : —»vaccinothcrapia.
вал : -> vallum.
—
нокътен :
v allum unguis.
валвуларен : —» valvularis.
валвулопластнка : —>valvuloplastica.
валвулотомия :
valvulotomia.
валчест : —> rotundus, sphaericus.
вапоризация : —>vaporisatio (2).
варен : -» coctus.
варнабилен : -* variabilis.
вариабнлнтет, варнабилноет : —>variabilitas.
вариант, вариация : —» variatio.
вариетет : —» varietas.
варикоза : -» varicosis.
варикозев : —>varicosus, cirsoideus.
варнкозна болеет, варикозпост :
varicosis.
варикоцеле :
varicocele.
варнкс : -» varix.
варнола :
variola.
варнолен детрит : -» detritus (2).
вариолиформен : -> va rioliformis.
варнолна вакцина : -» vaccinum variolae.
вариолонд ; —» variolois (varioloidnm).
варица : —» varix.
варицела : —* varicella.
варици : —» varices.
варовит : —» calcareus.
Васерманова реакция ;
reactio Wassermanni.
Василев-Вайл, болеет на : -> VasilevAVeiГ morbus.
васкуларев : -» vascularis.
васкуларнзацня, васкуларнзнраке : —* vascularisatio.
васкулит : —>vasculitis.
васкулозея : —» vasculosus.
вгьване : —>impressio, invaginatio.
вгънатост : —» excavatio.
вдишване, вдишане : —» inspiratio.
—
дълбоко : —» inspirium.
—
на пари, газове : -» inhalatio.
вдлъбване :
impressio.
вдлъбнат ; -> concavus, cxcazmtus.
вдлъбнатина : —» cavitas, concavitas, depressio*,
excavatio, fovea, recessus (ямичкд, джоб).
scrobiculus (ямичкл).
—
малка : -♦ lacuna (J), vallecula.
--------
тясна :
crypta.
—
на ушната мида : —>concha auriculae.
—
централна на ретината : -> fovea centralis re
tinae.
вдлъбнатинка : —>fossula, foveola, recessus, valle
cula.
вдлъбнатост : -♦ concavitas* excavatio.
вдухване .
-» perflatio (1).
вдървеност : -> rigiditas (1).
вдъхва не :
inspiratio.
вегетативен : -> vegetations.
вегетативна дистопия : -» neurosis vegetativa.
вегетации аденомдни :
vegetationes adenoideae.
вегетация :
vegetatio.
веднага : —> statua.
вежда : —» supercilium.
везикален : > vesiculis.
везикатори : —>vesicantia.
везиковагннален : -> vesicovaginalis*
везнкоректален : -> vesicorectalis.
везикула : —* vesicula.
везикуларен : —>vesicularis.
везикуларно дишане :
respiratio vesicularis.
везикулит :
spermatocystitis.
везнкулозен : —» vesiculosus.
Вейгл, реакция ва .
—
>reactio Weigli.
векторкарднографня : —>vectorcardiographin.
веламентозен : -» velamentosiis.
Велтиан, коагулационна ивица на.— , Велтиавова реак
ция :
reactio Weltmanni.
вена(и) : -> vena.
—
белодробна : -* vena pulmonalis.
—
варнкозна :
varix.
—
кожна : -» vena cutanea.
—
—
на долния крайник : -> vena saphena.
--------радиална :
vena cephalica.
--------улнарна : —» vena basilica.
—
куха горна : —» vena cava superior.
--------долна : -* vena cava inferior.
—
лъкатушеща :
varix.
—
малка : —» venula.
—
цодключнчна (лява и дясна) : vena subclavia_
—
портна : -> vena portae.
— , пуквапе на : -►phteborrhexis.
—
пъоиа :
vena umbilicalis.
—
разширена : —» varix.
—
разширени : —» varices.
— , разширение на : -> phlebectasia.
—,
рентгенография яа :
phlebographia (1).
—
слезкова, дадачна : -» vena lienalis.
—,
срязване на : -» phlebotomia.
—
хълбочна обща : —> vena iliaca communis.
—
чернодробна : -» vena hepatica+
вена
602
влакнест
вена югуларна, яреииа: ч vena jugularis.
вевеоувкцва: ч venaepunctio.
Венерин хълм : ч morts /шб/s fmons Veneris).
венерически, веверячев : ч venereus.
—
гранулом: ч granuloma venereum.
венеролог: ч venerologus.
венерология: ч venerologia.
венесекция; ч venaesectio.
венец: ч corona.
—
aa зъбите: ч gingiva.
—
малък: ч areola.
веиечея: —>coronarius.
веничка: ч venula.
вевографив : ч phlebographia.
венозен : ч intravenosus (вътревенозен), venosus.
—
камък : ч phlebolithus.
—
пулс, заяисване на : ч phlebographia (2).
вентилация: ч aeratio (1), ventilatio.
вевтрадев: ч ventralis.
веятрикуд : ч
ventriculus (2); виж също emo-
махне.
вевтрнкулев: ч ventricularis.
вевтрикудва пувкцня: ч ventriculopunctio.
вентрикулография : -> ventriculographia.
веатрофиксаиня; ч ventrofixatio.
—
наматката: ч ventro/ixatio uteri.
вербнгерацяв : ч verbigeratio.
верзия: ч versio.
—
словтавиа: —» versio spontanea.
Вердхоф, болеет на: —> purpura thrombopenica sive
thrombocytopenica (Werlhof).
вероятен : ч probabilis.
вертебрален : ч vertebralis.
еертебралиа (орешленна) анкилоза : ч
spondylosis.
—
(орешленна) артроза : ч spondylarthrosis.
вертнго: —» vertigo.
вертигофобия : ч vertigophobia.
верукозен: ч verrucosus.
вестибуларен : ч vestibularis.
—
апарат : виж при vestibularis.
вестибулуи : ч vestibulum.
Вестфал, симптом на : ч symptoma Westphali.
вестфал-Унлсън-Кововалов, болест на : ч d e g e n e r a t i o
hepatolenticularis.
ветеринарен: ч veterinarius*.
—
лекар: ч veterinarius*
вехихулум: ч vehiculum.
вещество(а): ч materia, substantia (1), corpus (2).
—
адренолитичнн; ч adrenolytica.
—
адсорбиращи : ч adsorbentia.
—
аадрогенно : -ч androgenum.
—
антисептични : ч antiseptica.
—
багрилно: ч pigmentum (2).
—
бактерицидни : ч bactericida.
—
гъбесто: -ч substantia spongiosa.
—
естрогенни : -ч oestrogena.
—
канцерогенни : виж при cancerogenes.
—
кортикално, корово: ч substantia corticalis.
—
лекарствено: -ч medicamentum.
—
разтварящо: ч menstruam.
—
сиво мозъчно : ч mAston/Za grisea.
—
слузесто: ч тисiпит.
—
хравнтелво: ч nutrimentum.
вещо лице: -ч expertus.
взаимодействие : ч correlatio.
взаимоотношение : ч correlatio.
вземи!: ч recipe.
взрив на мъка: —>raptus melancholicus.
внбнця : —> vibices.
вибрации гласови: -ч fremitas vocalis.
■ибриов : -ч Vibrio.
—
холерен : ч Vibrio cholerae.
вибриране: ч fremitas, oscillatio, vibratio.
вибриси: -» vibrissae.
вибротравма : ч vibrotrauma.
вивисекция: ч vivisectio.
•явификация : ч vivificatio.
Видалова реакция : ч Qruber-WidaV reactio.
вкдонзмевя(на)не ; ч metamorphosis, modificatio
variatio.
внене ва еввт : ч vertigo.
виждаве двойяо : ч diplopia.
—
жълто : ч xanthopsia.
—
червеяо : ч erythropsia (erythropia).
визуален : ч visualis.
визус : ч visus.
Вилнс (Уилнс), енмвтом ва : ч symptoma Willisi.
Вилме, тумор на : ч hypernephroma verum.
вирго : ч virgo.
внрилаэъм : ч virilismus.
вирулентен : ч virulentus.
вирулевтност : ч virulentia.
вирус : ч virus.
—
атенюнрав, отслабен : ч turns attenuatum.
—
онфрамякроб : ч virus (1).
—
фиксиран, вирус-фикс : ч zum ? fixu m .
—
фнлтрируеи : ч ultravirus.
вирусен венерически лимфогранулом : ч lymph og ra
nulomatosis inguinalis.
—
хепатит : ч hepatitis epidemica.
вирусология : ч virusologia.
Вирхов, жлеза на : ч Virchowi glandula.
внрче : ч fonticulus.
висок : ч altus.
висулка : ч appendix.
—
мозъчна : ч hypophysis.
висцерален : ч visceralis.
внецероптоза : ч viscsro/rios/s.
висящ : ч pendulus.
витален : ч vitalis.
витална индикация : ч indicatio vitalis.
витамин : ч vitaminum.
витаминна недостатъчност : ч hypoviiaminosis.
витнлиго : ч vitiligo.
Витово хоро : ч chorea minor sive infectiosa.
вихрушка : ч vortex.
—
на космите: ч vortex pilorum.
—
иа сърцето : ч vortex cordis.
вицнум : ч vitium.
—
на сърцето : ч vitium cordis.
Вишневски, унгвент на : ч Wsumsfoï unguentum.
вкаменяване : ч petrificatio.
вкарване : ч immissio.
—
на течност : ч infusio (1).
—
—
—
капка по капка : ч instillatio (2).
вклиняване,: вколчване : ч gomphosis.
включване ч inclusio, incorporatio.
вкостеняване : ч ossificatio (2).
вкостевяващ : ч ossificans.
вкочанея, вкочанясал : ч rigidus.
вкочавясване : ч rigiditas (2), rigor (1).
—
трупно : ч rigor mortis.
вкус : ч gustus.
—
извратен : ч gustus depravatus (2), pica.
— , извращение на: ч parageusia.
—
лош в устата : ч gustus depravatus (J).
вкусов : ч gustatorius, gastativus.
—
анализатор : ч organum gustus.
—
усет : ч gustas.
вкусова хвперестезия, яовншеп вкусов усет : ч hy-
рergeusiа.
влагалище : ч vagina.
—
, разделено ва две :ч vagina septa.
— , смъкване на: ч colpoptosis.
—
сухожвлво : ч vagina tendinis.
влагалищен : ч vaginalis.
влагалищно отвърстие : ч ostium vaginae.
Владимяров-Микулич, операция на : ч Vladimirov-
Mikulicz' operatio.
влажен : ч humidus.
—
ставащ : ч madidans (madescens).
влажна гангрена : ч gangraena humida.
влакнест : ч fibrosus, filamentosus.
—
скелет : виж при interstitialis.
603
възвишение
влакнест
влакнест хрущал : - 4 fibrocartilago.
влахво : -4 fibra, filamentum, filum .
влакънце : -4 fibrilla (мускулно, нервно), filamen -
tum, villus.
лласика : -t villus.
власинки чревни : —>villi intestinales.
влечение полово : —> libido sexualis.
—
—
силно повишено : -4 sala citas.
вливане : -4 infusio (1).
влошаване (па болест) : —» aggravatio (2).
—
ново на болеет : —* re crudescentia.
—
на съществуваща болеет : -4 complicatio (2).
влошаващ ce : —> ingravescens.
влошен : —►exacerbatus.
внестилище : —> cisterna, receptaculum.
вмъкване : -» invaginatio.
—
между : interpositio.
вмъкнат между : -» interpositas.
внезапен : -» praecipitatus (2), subitus.
внимание болестно повишено : -* kyperprosexia.
внушение : -4 suggestio.
вода: -4 aqua.
—
дестилирана : —> aqua destillata.
—
минерална : -> а?а а mineralis.
—
радиоактивна минерална : -> a^a a thermulis га-
dioactiva.
воден : -4 hydricus, aquosus.
водя околонлоднн : •-» liquor amnii.
водиист : —►aquosus, serosus.
водно легло : -» balneum permanens.
водолечение : -> hydrotherapia.
водопровод мозъчен или Силвиев : -> aqueductus ce -
• r*£r/.
водород : -4 hydrogenium.
водянка: -> hydrops.
—
у бременните : -4 hydrops gravidarum.
—
(на кожата):
anasarca.
—
на коремната кухина : —►ascites.
—
ва мозъка : —> hydrocephalus (hydrocephalia).
—
на перикарда : -> hydropericardium.
—
на плевраляото пространство : —►hydrothorax .
—
на ставата : -4 hydrarthrosis.
—
иа телесните кухини : -> hydrops.
—
на яйцето : -» hydrocele.
вокален : —►vocalis.
волвулус : —> volvulus.
волев : -4 voluntarius.
волинска треска : —>fe b ris quintana.
Волф-Пархннсън-Хуайт, синдром на : -4 syndromum
Wolff-P a rk inson- White.
вомер : -*■ vomer.
вомик(а) : -> vomica.
воиещ : —>foetidus.
воня : -4 foetor.
восъковиден : —> cereus.
восъчен : -4 ceratus, cereus.
впръскване : -4 injectio (I).
врат : —►nucha.
врата : -4 porta (J).
—
белодробна : —> hilus pulmonis.
—
на орган : -4 hilus.
—
или порта на черния дроб : -4 porta hepatis.
вреден : -4 nocens (noxius).
—
агент : —> noxa.
време на зачеването : -» periodus conceptionis.
—
протромбиново : виж при prothrombiпит.
временен : -+ fug ax, temporarius.
вретеновиден :
fu siformis.
вроговяваве : -4 keratosis (2).
вроден : -4 congenitus, innatus, nativus, genui
nus (1).
—
сифилис : -4 syphilis congenita sive connatalis.
вродена глаукома : —> hydrophthalmus.
—
мнотония : -4 myotonia congenita (morbus
Thomsen i).
връв : -4 funiculus, chorda.
—
оъона : -> funiculus umbilicalis.
връв семенва : -> funiculus spermaticas.
—
фвброэна : -* gubernaculum.
връзване на кръвоносен съд : -4 ligatura.
връзка : —>ligamentum, commissura, junctura, vin -
culum (1).
—
на матката обла : -4 ligamentum teres uteri.
—
—
—
—
широка : —►ligamentum latam uteri.
—
нрндържаша : -» habenula.
—
ярнчннна : -* causaiitas.
—
ресяачеста кръгова : —►zonula ciliaris.
—
слабнмяа ш Пунартова. ннгвмвален лнгамевт
ligamentum inguinale.
—
ставаа: -» ligamentum articulare.
—
фвброзна : -* habenula.
—
на Цяв : -4 zonula ciliaris (Zinni).
връх : —» arm*, а/7*дг, cuspis (1), vertex (2).
—
на белия дроб : —>арелг pulmonis.
—
лоннтков : -» acromion.
—
на роговицата :
vertex corneae.
врязване : -4 incisura.
врал : —>fervidus.
врящ : -4 fervens.
всекядвевев : -* quotidianus.
всекидневно : -» ш
всестранен : -> universalis.
всмукване : -* absorptio (2), imbibitio (просмуква
не, поглъщане), resorptio.
втвърден : -4 induratus, rigidus (вдърв ен , вкоча-
нен), scleroticus.
втвърдяване : -> induratiо, calcificatio.
—
пластично на половия член : -4 induratio penis
plastica.
втечнен : —> dissolutus, liquefactus.
втечняване : -4 liquefactio.
втечняваш : -> liquefaciens.
втори : -* secundarius, secundus.
вторичен ; -» secundarius.
второстепенен : -» accidensx, s ecundarius.
втриване : —>frictio (2), infrictio, inunctio.
вулва : —» pudendum femin inum, vulva.
—, крауроза иа : —> rraf/ros/j vulvae.
вулвит : -4 vulvitis.
вулвовапшнт : —» vulvovaginitis.
вход: —> aditus, introitus, ostium.
—
в каиал или кух орган : -4 introitus, ostium.
—
на стомаха : —> cardia.
—
към фаринкса : —>isthmus faucium.
вцепененост : —» rigiditas (J), rigor (1).
вцепеняване : -4 rigor (J), torpor.
—
двигателно : -4 stupor.
вцъркваве : —►injectio (1).
въглен1: -4 anthrax, pustula maligna.
въглен- : виж въглища.
въглерод : —> carboneum.
въглнща : -> carbo.
—
дървени : -4 carbo ligni.
—
животински : -4 carbo animalis.
въвеждане (вкарване) : -4 im missio .
възбуда : -4 ernotio, excitatio.
възбуден : -> agitatus.
възбудено, възторжено настроение : -4 e xa lta tio .
—
състояние : -» excitatio.
възбуденост (психомоторна) : -4 agitatio.
възбудим : —>irritabilis, nervosus (2).
възбуднмост. възбуждаемост : -4 excitabilitas, irri
ta bilitas.
—
патологично повишена : -4 erethismus .
възбудители пиогенни : виж при pyogenes.
—
путриднн : виж при putridus.
възбуждане : —►stimulus.
възбуждение :
excitatio.
—
маниакално : -4 hyperthymia; виж също mania
—
остро : -4 raptus (2).
възбял : -> albicans.
възвишение : —» eminentia, prominentia, protube
rantia, torus.
—
голямопръстно : -4 thenar.
възвишение
604
вялост
възвишение закръглено малко : -> tuberositas.
—
зрително : thalamus.
—
на кост линейно : -» jugum.
—
падко : -* colliculus, monticulus.
—
ограничено: -* /иб*/- ( 7 /
—
срамно или ловно : -> mons pubis.
—
цинкови*но :
papilla.
възвари ! : -* сод.
възвратен : -♦ recurrens.
възвратни : —» re versibilis.
възвръщане на една болест : -> relapsus, reci
divum.
—
към живот : —> revivificatiо (1).
възвръщащ ce : —» recurrens, redux.
възвърнат : —» reflexus1 (2j.
възглавничка : -* torus .
въздействие : -> effectus.
въздържаност : -> abstinentia.
въздух : -> aér.
—, поемане на : -» inspirium.
въздухолечение : -> aerotherapia.
въздушен : —* pneumaticus.
въздържание (or спиртни напитки, полово) : -> ab
stinentia.
—
полово : —> abstinentia sexualis.
—
пълно от храна ; ~> inedia.
възел : -> nodus, tuberculum (JJ.
—
атр io-вентрнхулен, възел на Ашоф-Тавара : —»
nodus atrioventricularis.
—
венозен : —> varix.
—
гасеров или полулуиен нервен : -» ganglion se
milunare (öasseri).
—
гумозен : -> syphiloma.
—
на Кит (Кейт) : -> nodus sinuatrialis.
—
лепрозен : —> leproma.
—
лимфен („лимфна жлеза“) :
nodus lymphati
cus.
—
—
малък : —>folliculus lymphaticus.
—
малък :
nodulus, tuberculum.
—
нервен : -♦ ganglion (1).
—
ресинчен, нервен или парасимпатнков : -* дол-
g/Zo/j ciliare.
—
синусов : —» nodus sinuatrialis.
—
слънчев нерв : —» ginglion coeliacum.
—
хеморонден : -* haemorrhois (2).
възелче : -» nodulus, papula.
—
лнифво: —>fo llicu lu s lymphaticus.
—
фоликуларно на кожата : -» milium.
възкачващ ce : —> ascendens.
възлест : geniculatus (2), nodosus, nodularis.
—
пернартерннт : —>periarteriitis nodosa.
възли :
norf/ ; виж също възел.
—
баэални или централни : —» n uclei basales.
—
лимфни ннгвннални : —> лоЛ' lymphatici ingui
nales.
—
—
трахео-бронхиалнн : -* nodi lymphatica tra
cheobronchial es.
—
Хебърденовн :
Heberdeni nodi sive nodosi
tates.
възлов : -> nodalis, nodularis.
възловат : —» geniculatus (2), nodosus, nodularis.
възловата структура :
geniculatus (2).
въздоватост : -> nodositas (1).
възловидно надебелявано : -» /rotfan/o* (TJ.
възмъжаване : —» pubertas.
възнъжалост :
maturitas sexual is.
възпаление : -» inflammatio, phlegmasia.
—
катарално : -> catarrhus.
—
предизвикващ : -> phlogogenes.
възпалителен : —» inflammatorius, phlogisticus.
възпалителен излив : —» exsudatum.
възвити телна хнперемия : -» congestio.
възприемащо средство : -» medium (2).
възприятие : -> perceptio.
—
изопачено :
illusio.
—
чувствено: -> emotio.
възприятия мними, недействителни, възприятия без.
обект: -> hallucinatio.
възпроизвеждане : —» regeneratio, reproductio (JJ..
възраждане : -> regeneratio.
възраст детска : —> infantia.
—
критическа : -> climacterium.
—
предстарческа : -> praesentum (IJ.
—
старческа : —» senilitas.
възрастен : -* adultus.
възстановен : -> compensatus.
възстановяване : -» compensatio, reductio (редук
ция, репониране), regeneratio, reparatio, re
productio, restitutio.
—
на живота: —» reanimatio, resuscitatio.
—
пълно на здравето : -» restitutio ad integrum~
възходящ : —> додои/дол.
възчерен : —» fuscus, nigricans.
вълнение душевно: —>emotio, perturbatio.
вълнист, вълнообразен : -> undulatis.
вълнообразна треска : -» febris undnlans.
вълчанка: -* lupus, lupus vulgaris.
вънкашен, външен : -* externus, parietalis (JJ.
външен вид, външност : -> aspectus.
вървеж : —» cursus, decursus, ingressus.
вървест, вървовнден : —>restiformis.
вървящ напред: —»praevius.
върга: -* colliculus, tuber (JJ.
—
семенна: —> colliculus seminalis.
—
сива : -> tuber cinereum.
—
челна; -» tuber frontale.
въртел : -> trochanter.
въртелен : -» trochantericus.
въртене : -* rotatio.
върхов : —> apicalis.
въсеста обвивка : —> chorion.
вътревепозев : -» intravenosus.
вътрегръден : —>endothoracicus (endothoracalisj..
intrathoracalis (intrathoracicusJ.
вътреклетъчен : -* intracellularis.
вътрекожев : -» intracutaneus.
вътрекоремен : —» intraabdominalis.
вътрематочен : —» intrauterinus.
вътреочен : -> intraocularis.
вътреставек : -> intraarticularis.
вътрестенен : -* intramuralis.
вътресъдов : —» intravascularis.
вътре в сърцето : —> intracardialis.
вътречерепен : —> intracranialis.
вътрешен : -* interior, internus.
вътрешно (през устата): —» peroralis, per os.
вътрешносекреторен : —» incretorius.
вътрешносекреторвя (c вътрешна секреция) жлези : -ч .
glandulae sine ductibus.
вътрешно ухо : -» labyrinthus.
вътрешности : -» viscera.
—, черва (на животни); -> ilia .
въшка : —►Pediculusl.
—
на главата: -> Pediculus1 capitis.
—
срамна: -» Phthirius inguinalis.
—
на тялото z/л« дрешна въшка : -» Pediculusи
corporis sive ve stimenti.
въшливост, въшлясваве : —>pediculosis, phthiriasis«.
вял: —» indoIens (2), torpidus.
вялост: -» atonia, inertia.
605
глезенен
згаде не
Г
.гадене : -*■ nausea.
—
или ооадигаве причиняващ : —> nauseosus.
газов флегмон, газова гангрена : -4 infectio gazosa.
.газове, изоускане на : -4 flatu s,
—
чревни : -» flatus.
газово-едемна болест : -» infectio gazosa.
газоговвн средства : -4 carminativa.
гадактаrora : -> galactagoga,
галактоза : -> galactosa.
гадактозурия : -> galactosuria.
галакторея : -4 galactorrhoea.
галантоцеле : -> galactocele.
.галванизация : —> galvanisatio.
галвавойонотерапия: —» iontophoresis (ionophoresis).
галванокаутеризация : -4 galvanoca uterisatio.
талвааотераоин : —> galvanotherapia.
галеиовн препарати, галеннчни лекарства : ->
ш'ся (praeparata galenica).
Гали Майиивн, реакция на ; -4 GaUi-Maininii tes
tum.
гамета : —> gamete.
ганглий нервен : -4
—
цилиарен, ресннчен : —> ganglion ciliare.
ганглноблокери : -4 ganglioplegica.
ганглном : -* ganglioma.
ганглио(в) : —> ganglion (2).
ганглнонарен : -4 ganglionaris,
ганглионевром : —> ganglioneuroma.
гаяглноплегицн : ~4 ganglioplegica.
гангрена : —» gangraena.
—
на белия дроб : -4 gangraena pulmonis.
—
болнична : -4 gangraena nosocomialis.
—
влажна : -> gangraena humida, sphacelus (2).
—
газова : —>infectio gazosa.
—
гнилостна : -» gangraena humida.
—
сеннлна, старческа : -> gangraena s en ilis.
—
симетрична на крайниците : -4 Raynaudi тог-
has.
—
суха : -4 gangraena sicca, m um ificatio (I).
гангренозен : -4 gangraenosus.
Гаизер, синдром на : —» Ganser i syndromiim.
гаргарене, правене на гаргара : -4 gargarisma (2).
гаргонлнзъм : —>gargoytismus.
гастралгия : -> gastralgia.
гастрална астения : -> dumping-syndromutn.
гастректомия : —> gastrectomia.
гастрит : -4 gastritis.
тастрогенен : —►gastrogenes.
гастродуоденнт : —» gastroduodenitis.
гастродуоденостомия : -» gastroduodenostomia.
гастроентернт : -> gastroenteritis.
—
епидемичен вирусен : —> diarrhoea epidemica.
гастроевтероколит : -4 gastroenterocolitis.
гасгроенгерологня : -4 gastroenterologia.
гастроентеростомня : -4 gastroenterostumia.
гастроннтестннален : -4 gastrointestinalis.
гастрокарднален : —» gastrocardial is.
гастроотоза : -* gastroptosis.
гастрорагия : -4 gastrorrhagia.
гастрорафия : -4 gastrorrhaphia.
гастроскопия : -> gastroscopia.
гастроспазъм : -» gastrospasmus.
гастростомия : -4 gastrostomia.
гастросукорея : -4 gastrosuccorrhoea.
гастротомня : -4 gastrotomia.
гастропеле : -4 gastrocele.
гаструла : -» gastrula.
Гауърс, пъг на : виж при funiculi medullae spi
nalis.
генеза, генезис : -» genesis.
генерален : -> generalis.
генерализация, генерализиране : -4 generalisa tio.
генерализиран : -» generalisatus .
хеннталеи : -4 genitalis.
гениталии : —> organa genitalia, genitalia.
геяотин : -> genotypus.
генуннев : -4 genuinus, idiopathicus.
геофагия : -4 geophagia.
гериатрия : —> geriatria.
гермииа^ввен ; -4 germinativus.
гермнвацня : —>germinatio.
геродермия (геродерма) : —>gerodermia (geroderma)
геронтология : -» gerontologia.
гестацнонен херпес : -4 herpes gestationis. *
гестацнонеа токсикоза, гестоза : -4 toxicosis gravi
ditatis sive gestationis.
гибелен : -4 perniciosus.
гнбус : -> gibbus.
гигантизъм : —»gigantismus.
гигантски ръст : -4 gigantismus, macrosomia.
Гнлен-Барё, синдром на : -4 polyradiculoneuritis
infectiosa.
гимнастика лечебна : —» kinesitherapia.
гинатрезия : -4 gynatresia.
гаигива : -4 gingiva.
гннгивален :
gingivalis.
гингявектоиня :
gingivectomia.
гингивит : -4 gingivitis.
гинглнм ; -4 ginglymus.
гинеколог : -4 gynaecologis.
гинекология : 4 gynaecologia.
гинекомастия : -» gynaecomastia.
гннекофобия : -> gynaecophobia.
Гнрке, болеет на : -> glycogenosis.
гврус ;
gyrus.
глабела : —> glabella.
глава : -» caput (I).
—
иа бедрената кост : -4 caput femoris.
—
голяма : -4 macrocephalia.
—
квадратна : -4 rapui quadratum.
—
кълбовидна, къса : -> brachycephalia.
—
малка : -> microcephalia.
—
на Медуза : -> caput Medusae.
—
плоска . -4 p'.atycephalia.
—
тясна ; -4 leptôiephalus.
главен : 4 generalis, princeps.
—
лекар (на отделение): -» primarius- .
—
мозък : —>encephalon.
—
—,
кора на : -> cortex cerebri.
главичка : —» capitulum, caput (2).
—
на тениите :
scotex.
главномозъчен : -4 cerebralis.
главоболие, главобол : —» cephalalgia.
—
(силно) : —>encephaialgia.
—
— , рязко ограннчгио : -> clavus hystericus.
—
упорито : -4 cephalaea.
главулечна ямнчка .
- 4 acetabulum.
глад кучешки : -> fames canina.
—
ненормален, необикновен : -> tim osis.
гладуване : -4 inedia.
гладък : -4 glaber П), levis- .
гландула ; -4 glandula.
гландуларен .
-4 glandularis.
глас беззвучен : -> aphonia.
—
гъгнив :
rhinolalia.
—
на гъска : 4 vox anserina.
—
дрезгав, пресипнал : -4 dysphonia, raucitas
—
холеричен : > vox cholerica.
—
шепнещ : -4 vox clandestina.
глаенлкп : -4 plicae vocales.
гласов : -> vocalis.
—
фремнтус, гласови вибрации : -4 frem itu s vo
calis sive pectoralis.
глаукома, глауком : -> glaucoma.
—
детска : виж при hydrophthalmns.
гледец : —» pupilla.
глезен : -4 malleolus.
глезеиен :
malleolaris.
гленоидален
606
гракуломатоза?
глевондалеы : 4 glenoidalis (glепо ides).
глеч (иа зъба) : 4 substantia adamantina.
глнагоа : glucagonum.
гликемия : 4 glykaemia.
гликоген : 4 glycogenum.
гликогенеза : -4 glycogenesis.
гдикогеноиа болеет : —» glycogenosis.
гликогеноэа : 4 glycogenosis.
,
гликогенолкза : 4 glycogenolysis.
глпкогеуэня : -* glycogeusia.
гликоза : 4 g/деоде.
гликознд : -4 glacosidum.
гликозурвя : -4 glucosuria.
—
реиална : 4 diabetes renalis.
гликолиза : -4 glycolysis.
гдяконеогенеза : -4 glyconeogenesis.
гляоза : -4 gliosis.
глиом : —» glioma.
глист обикновен объл, глист детски : -4 Ascaris lum-
bricoides.
—
навделковвден : 4 Taenia (J).
глисти : “4 helminthes.
—
обли : -4 Nematoda (Nematodes).
—
пандедковидын : -4 Gestodes.
—, средства против : 4 anthelminthica, vermicida.
глистно заболяване : 4 nematodosis.
глистогфннн средства : 4 anthelminthica, taenifaga.
глобулин (глобулини): -> globulinum.
—
серумен : 4 seroglobulinum.
глобулини имунни : —> anticorpora.
глобус палидус : *4 globus pallidus.
гломериформен : -4 glomeriformis.
гломерул : 4 glomerulus.
гломерулонефрнт : -4 glomerulonephritis.
—
дифузен : виж при nephritis (1).
—
—
остър : -4 glomerulonephritis diffu s a acu
ta, виж при glomerulonephritis.
—
огннщей : виж при glomerulonephritis.
—
хроничен : -4 glomerulonephritis chronica, виж
при glomerulonephritis.
глоиерулонефроза : glomerulonephrosis.
гломус : -4 glomus .
глосалгия : -4 glossalgia.
глосит : -4 glossitis.
глосопнроза : 4 glossopyrosis.
гласоплегия : -4 gtossoplegia.
глотис : -» glottis.
глутеален : 4 glutealis.
глух : -4 surdus.
глухонемота : -4 surdomutitas.
глухоням : -4 surdomiitus.
глухота ; -4 surditas.
—
лабирннтна : -» surditas labyrinthica.
—
словесна : 4 surditas verbalis.
—
старческа : -4 presbyacusis.
—
церумннозна : -4 surditas ceruminosa.
глътка : -4 fauces.
глюкоза, глюкознд и др. : виж гликоза, гликознд.
гв&тоехнзне : -4 gnathoschisis.
гнезден : -4 locutoris.
гнездо : -4 focus (2).
гниене : -4 putrefactio.
гинещ : -4 putrescens.
гннл, гнилостен : -4 putridus.
гнилостна диспеасия : -4 dyspepsia intestinalis p u-
trida.
гннлоство разлагане : 4 putrefactio .
„гноекръвве" : -4 pyaemia.
гноен : -4 purulentus, suppurativus.
—
пленрят : -4 empyema pleurae, pyothorax .
гвоене : suppuratio.
гвоероден : *4 pyogenes.
гноетечение : -4 pyorrhoea, suppuratio.
гной : 4 pus.
—
гдето има, там опразни : -4 ubi pus, ibi eva
cua.
—, изхрачвано на : -4 pyoptysis.
гной в маточната тръба : -4 pyosalpinx.
—
образуващ : 4 pyogenes.
—, отделяне или течение на : -4 pyorrhoea.
—
в сърцевата торбичка : -4 ру opericardium .
—
в урината : -4 pyuria.
—
в яйчника : *4 pyoovarium.
гнойна експекторация : 4 pyoptysis.
—
пъпка : -4 pustula.
гнойник : -4 abscessus.
гнойно мехурче : -4 pustula.
гноясване : 4 suppuratio.
гноящ : -4 suppurativus.
Говере (правилно Гауърс), път на : виж при f u
n iculi medullae spinulis.
говор : -4 lingua1.
—
гръден : 4 pectoriloquia.
—
затруднен : 4 mogilalia.
—, разстройство на : -4 dystatia.
говорене носово : -4 rhinolalia.
—
на сън : -4 somniloqiiia.
Гол, път на : виж при funiculi medullae spinalis~
голям : —> magnus, m ultus (2).
—
кътник : 4 dens molaris.
—
много : -4 permagnus.
—
мозък : -4 cerebrum.
голяиошицялен : —» tibialis.
голяиопръстао възвишение : -4 thenar.
гоифоза : -4 gomphosis.
гоиагра : —» gonagra.
гонадотропен : 4 gonadotropicus.
говадотропни хормони : виж при gonadotropiens.
говартрнт : -4 gonitis.
гонартротомкв : -4 gonarthrotomia.
гонноканпсис : -> gonyocampsis.
гонит : -4 gonitis.
гонокок : -4 Micrococcus gonorrhoeae.
говококцнв : -4 gonorrhoea.
гонореен, гоиорончен : 4 gonorrhoicus.
—
конюнктивит : 4 co njunctivitis gonorrhoica si
ve blennorrhoica.
гонорея : -4 gonorrhoea.
горещ : -4 calidus, fervidus.
горещи апликации : -4 fomentum.
—
—, прилагане на : -4 fomentatio.
горна челюст, горкочелюстна кост : —> maxilla.
горночелюстен : 4 maxillaris.
горчив : -4 amarus.
госоодствуващ : 4 dominans.
готов, приготвен : -4 paratus.
Гоше, болеет на —, или спленомегалия тип—: -*Gau-
cheri morbus.
гравидност : 4 graviditas.
Границ, тумор на : -4 hypernephromn. renis.
Граденнго, синдром на : 4 Graden igo* syndromnm-
гран : -4 gramma.
Грам, метод на ; 4 Grami methodus.
граница : -4 limen, ora.
граничен, граничещ : -> limitans.
гранула : -4 granulum.
граауларен : —>granularis.
гравулац-iH; -4 granulationes.
—
Пахионови : 4 granulationes arachnoideales
(Pacchioni).
гранулационна тъкан : 4 granulationes (1).
гранулация : -» granulatio (2).
гранулиран : -4 granularis.
гранулиране : 4 granulatio (i-2).
гранулирани левкоцити : 4 granulocytus.
гравулозен :-4 granulosus.
гранулом : -4 granuloma.
—
венерически : - 4 granuloma venereum.
—
злокачествен : -» lymphogranulomatosis.
—
зъбен : -4 granuloma dentis.
—
на лимфни възли : -4 lymphogranuloma.
—
пръстеновиден : 4 granuloma an(n)ulare.
грануломатоза на новородените : 4 listerio sis (li-
s t ereilosis).
грануломатози
607
далачен
грануломатози : -4 granulomatoses.
гранулоант(и) : -4 granulocytus.
гранулоцнтопения : —> granulocytopenia.
грапав : -4 tuberosus.
грапаво място, грапавост : -4 tuberositas.
графоспазъм : —» graphospasmus.
граховидев : -» pisiformis.
грацилен : -4 gracilis.
гребен : —» pecten, crista, jugum.
—
на лопатката, лопатков гребен : -4 spina sca
pulae.
—
ва срамната кост : —»pecten ossis pubis.
—
хълбочен : -4 crista iliaca .
гребевест, гребеновиден, гребенчат : -4 pectinatus.
гребеновидна изпъкналост : —» pecten.
гребенче : —» pecten.
греднчка : -> trabecula.
грейка : -» thermophorum.
Грефе, признак на : —>Graefei signum.
грешка (на лекар) професионална : -4 malpraxis.
грижи (за болен, за дете) : -4 curatio.
—
за болните : -4 hypurgia.
гризене на ноктите : -» onychophagia.
гризеш : -4 rodens.
грип : —>grippus.
—
Балкански : -4 febris Q.
—
епидемичен : -» grippus.
—
летен : —>febris pappataci.
—
чревен : —♦ diarrhoea epidemica.
гроздовиден : -4 racemosus.
—
(за жлези) : -4 acinosus.
гроэдолечение :
ampelotherapia.
Гроко-Раухфус, триъгълник на : -4 Grocco-Rauch-
fu ss’ trigonum.
Грубер-Видал, реакция на : -» GruberAVidal' reactio.
грудка : -4 tuber (2).
гръб : -4 dorsum.
гръбен : -4 dorsalis.
гръбначен : -4 spinalis.
—
канал, отваряне оперативно на : —> r(h)ac1iioto-
mia (1).
—
мозък, крайната част на : -4 conns medullaris.
—
—, кръвоизлив в : -4 haematomyelia.
—
стълб : -4 columna vertebralis.
—
—, цепнатина вродена на : -> r(h)achischisis.
гръбначна струна : —» chorda dorsalis.
гръбначномозъчен : -4 spinalis, intraspinalis, me
d ulla ris (мозъчен, костномозъчен).
гръбно-кореиен : -4 dorsov en tralis.
гръден : —» thoracalis, pectoralis (1).
—
кош : —> thorax.
—
—
бъчвовнден : -4 thorax emphysemâtictis.
—
проток : —> ductus thoracicus.
гръдна ангина, гръдна жаба : —>angina* pectoris.
—
жлеза : -4 mamma, glandula mammaria.
—
—
умъже:
mamma masculina.
—
кост : —> sternum.
гръдничен : -» sternalis.
гръдннчпо-ключично -иастондеп мускул : —> sterno
cleidomastoideus (musculus).
гръдно зърно : -4 mamilla, papilla, papilla mam
mae.
гръклян : -4 larynx.
—, дифтерия ea : -4 diphtheria laryngis.
гръклянея, гръклянов :
laryngeus.
губернакулум : -4 gubernaculum.
гума : -4 gumma, syphiloma.
гуиозен : —» gummosus (2).
—
възел : -4 syphiloma.
гут-à-гут ; -4 guttatim.
гуша : ~4 stroma (J).
—
типична за Базедова болеет : -4 struma bcsr.io-
wiana.
—
възлеста : —» struma nodosa.
—
екзофталиична : -4 Basedowi morbus.
—
зад гръдна : -4 struma retrosternalis.
—
токсична : -4 struma basedowificata (1).
гушав : —» strumosus.
гъба : -4 fungus (1).
гъбен, гъбест : —» fungosus (1), spongiosus.
гъбичка : —» fungus (J).
—
дрождеподобаа : —* Candida albicans.
—
лъчиста : -4 Actinomyces.
—
фавусна : -* Achorion Schoenleini.
гъбички бирени квасни : -4 Saccharomyces errez i
siae.
—
квасни (спиртни), захарин : -4 Saccharomyces.
—
слузни : -4 Myxomycètes.
гъбовиден, гьбообразен : -4 fungiformis, fungo
sus (J).
—
израстък : -4 fungus (2).
гъвкав : -4 flexibilis.
гъвкавост : -4 flexibilitas.
—
восъчна на крайниците: -> flexibilitas cerea.
гълтане, акт ва гълтане : -4 deglutitio .
—
болезнено : -4 odynophagia.
—
на въздух : —» aerophagia.
—
затруднено : -4 dysphagia.
гълтач ; -» pharynx.
гънка : -» plica, ruga.
—
гласна истинска : -> plica vocalis.
—
—
лъжлива : -* plica ventricularis.
гънки : -4 plicae ; виж също гънка.
—
напречни на влагалището : -» rugne vaginales.
Гън, саиптом на : -4 Gtinni signum .
гърбавоет : - > kyphosis.
гърбица заоблена : -4 kyphosis.
—
островърха ; —> gibbus.
гърда : -4 mamma.
—
женска : -4 glandula mammaria.
—
мъжка : -4 mamma masculina.
гърди : -4 pectus.
—
обущарски : -4 pectus excavatum.
—
птичи, кокоши : -4 pectus carinatum sive galli
naceum.
—
фунневндни : -4 pectus excavatum.
гърлен : -» gutturalis.
гърло : -4 fauces, jugulum (1).
гърлобол : -4 anginaК
гърч клоннчен : - i clonus.
—
мускулен :
myospasmus.
—
тоничен : -» spasmus, myotonia.
—
—
болезнен : -* crampus.
—
—
на прасците : —> crampus surae.
—
—
продължителен : -4 tetanus*.
гърчове у децата : -♦ eclampsia in fant(ijam.
—
клоннчни : -4 convulsio.
—, лекарство против : —* antispasmodica (2).
гъст : —> densus, compactas, spissus.
гъша кожа : -4 cutis anserina.
д
дажба лекарствена :
dosis.
дайтакавадоза:-4d.t.d.
дакриоаденит : -4 dacryoadenitis.
дакрнопс : -4 dacryops.
дакриоцистит : -4 dacryocystitis.
дактялалгяя : -4 dactylalgiа.
дактилогрипоза : -4 dactylоgryposis.
дактилодиння : -4 dactylalgia.
дактнлоспазъм : -4 dactylospasmus.
далак : —> lien.
—
подвижен : -4 lien mobilis, splenoptosis.
— , спадане, смъкване на :
splenoptosis.
— , уголемяване на : -4 splenomegalia.
далачен : 4 lienalis.
„далекогледство“
608
дерматоза
. „далекогледство“ : -4 hypermetropia.
далтоаизъм : —» dationismus.
Даиуазб, линяя на : -4 Damoiseau* curva.
да ве вредим, да не се вредн : -4 nil nocere.
да ве се повтори : -4 ne repetatur.
д а се новтори : —> reiteretur, repetatur.
да (изглежда, че) се нрави нещо : -4 ut aliquid f iat
(ut aliquid fieri videatur).
да ce о р а т а и според нравилата на изкуството, спо
ред фармакопеята : —» lege artis.
дарител : -4 donator.
Дарлинг, болест на : —> histoplasmosis.
дарсонвализация : -4 darsonvalisatio.
дванадесетопръстен : -4 duodenalis.
дванадесетопръстник, дванадесетопръстно черво ; -4
duodenum.
два пъта : -4 bis.
двигателен : -> locomotorius, motorias.
двнгателио вцепеняване : -4 stupor.
движение : -4 ingressusß kinesis.
—, загуба или липса на : -4 akinesia.
—
задружно : -4 synkinesis.
—
кръгово : -4 rotatio.
—
съгласувано : -4 coordinatio.
двоен : —> bigeminus1, dicrotas, duplex, gemellus.
—
бапил ; -4 Diplobacillus.
двойно виждане : -» diplopia.
двойствен : -4 amphoterus.
дву-, два пъти : -4 bi-.
двувърх : -4 bicuspidalis.
двуглав (м ускул): -> biceps (musculus).
днугнезден : -4 bilocularis.
двузначен : -> amphibolous.
двузъбест : -4 bicuspidalis.
двукамерен :
bilocularis.
двукоремчест ; -> biventer.
двукрилен : —> bicuspidalis, mitralis.
дву оче н ; -4 binocularis.
двуполов : -4 bisexualis.
двуполово развитие, двуполовост : -4 hermaphrodi
tismus.
дву во ло вос т : -4 hermaphroditismus.
двурог : -4 bicornis.
двуръчен : -» bimanualis.
дву стр ан ен : -4 amphoterus (двойствен), bilate
ralis.
дву ударен : -4 dicrotas,
—
пулс : -> dicrotia.
двуушеи : —> binauralis.
деб е л : -4 corpulentus, crassus.
дебели черва : —> intestinum crassum.
дебелокож : 4 callosus.
дебилен : -4 debilis (2).
дебн лност : -> debilitas (2), debilitas mentalis.
девиации :
deviatio.
девнталнзаииа : -> devitalisatio.
девствена жена, девственица : -4 virgo.
—
ципа : -4 hymen.
девственост, лишаване от : -4 defloratio.
дегенеративен : -> degenerativus.
дегенерация : -4 degeneratio.
—
амнлоидна : *4 degeneratio amyloidea.
—
маетна : -> degeneratio adiposa, steatosis.
—
пигментна на ретин ата : -4 retinitis pigmentosa.
—
хепатолеытнкуларыа : -4 degeneratio hepatolen
ticularis.
—
хяадинова : -4 hyalinosis.
дегенерирал ; -4 degenerativus.
дегенеряраве : ~> degeneratio.
деге нериращ : -4 retrogradas.
Дегно. проба на : - 4 Degiо* testum.
деен, дееспособен : -4 activus.
дезасимнлацня ; -4 catabolismus.
дезинсе кция : -» desinsectio.
дезинтоксикация : -4 desintoxicatio.
дезинфяцираши, дезнвфекцнозни средства : *4 desin-
fi cientia.
дезннфекцня : -4 desinfectio.
дезодорапти, дезодорнращя средства : -> desodoran-
tia.
дезориентации, дезориентираност : -4 desorientatio.
дейност повишена : -4 hyperfunctio.
действие : -4 effectus.
—
задружно : -4 Synergismus .
—
кумулативно ; -» cumulatio.
—
противоположно : -4 antagonismus.
—
странично : —> e ffec tu s secundarius.
—
съгласувано : —> coordinatio.
действуват : -4 activus.
дейтеранопия : -4 deateranopia.
декалцяфнцяране, декадцнфикацвя : -4 decalcificatio.
декантация, декантнране : -4 decantatio.
декаоитацня : -4 decapitatio,
декапсулацнк : -4 decapsulatio.
—
на бъбреците : -4 decapsulatio renum.
—
психофизиологична : -4 decapsulatio (2).
деклнве : -4 declive.
декокт : -4 decoctum.
деколорация : -» decoloratio.
декомпенсация, декомпенсиране : -4 decompensatio.
—
започваща ; -> incompensatio.
—
сърдечна : -> decompensatio cordis.
декомпозиция : ~> decompositio.
деконтамннацня : -> decontaminatio.
декортикация : —> decorticatio.
декстроза : —> glucosa.
декстрокардия : -4 dextrocardia.
декубнтус : -» decubitus.
декурзус : -4 decursus.
декусацня : -» decussatio.
делнр : - з delirium (l).
—
абортивен : -* subdelirium.
—
алкохолен : *4 delirium tremens sive alcoholi
cum sive potatorum.
—
непродължителен, слабо изразен : -4 subdelirium.
—
тих : -4 carphologia.
—
—
муснтнращ : -4 delirium mussitans.
—
фебрнлен : —> delirium febrile.
—
фурибунден, буен : -> delirium furibundum.
делнрантен, делириращ : -4 delirans.
—
синдром, делнрозно състояние: -4 delirium (2).
делтовнден : -4 deltoideus.
дел че : -4 lobulus.
делюзия : -> delusio.
демаркация : -4 demarcatio.
деменция : -4 dementia.
—
сенилиа : -> dementia senilis.
дендрщ : -> dendritum.
дентален : -4 dentalis.
дентин : —> dentinum.
дентнфнкация : -4 dentificatio.
деитнцня : -4 dentitio.
дентура : -4 dentura.
денудация : -4 denudatio.
денутриция : -4 denutritio.
деонтология медицинска : —» deontologia medicalis.
деперсонализация : -> depersonalisatio.
депигментация, депнгментнране : <4 depigmentatio.
депилаторя, депнлаторнн лекарства : —> depilatoriа.
депклацня : —>depilatio.
депресивен : -» depressivus.
—
синдром : виж при depressio*.
депресия : -4 depressiol.
деоресор : -4 depressor.
дератизация : -> derattisatio.
дернванти : -4 derivantia.
Дерхум, болеет на : -4 adiposit as dolorosa.
дерма : -> corium.
дерматит : -4 dermatitis.
—
херпетиформен : -4 dermatitis Herpetiformis.
дерматоза : -4 dermatosis.
—
мехурчеста изобщо : -> Hydroa.
—
преканцерозиа : -> Boweni morbus.
—
професионална : -» dermatosis professionalis.
дерматозооноза
609
дилататор
дерматозооноза : —» dermatozoonosis.
дерматолог : -> dermatologus.
дерматология : —> dermatologia.
дерматом : -> dermatorna.
дерматомикоза : -> dermatomycosis.
дерматомиознт : -» dermatomyositis.
дерматомнцетн : -» Dermatomycetes.
дерматофнтия :
dermatomycosis.
дермограф >зъи : -* dermatographisnius.
дермоид, дермойдва киста : —> dermoidiim.
дермотропен : —> dermotropus.
десен :
dexter.
десензибилнзацня, десенэибилизираве : -> d é s e n sibi
lisâtio.
десквамацня : -♦ desquamatio.
десмургия : -> desmurgia.
д’Есшш, признак на : -» d'Espine signum.
дестилация, дестилиране : -» destillatio.
—
повторна : -» reUestillatio.
деструктивен :
destructivus.
—
метаболизъм : —> catabolismus.
деструкц1Я: —> destructio.
Десцеметова мембрана : -» Descemeti membrana.
десцендентен ; -* descendens.
лесцензу<^: -* descensus.
дете .
-> infans, /wer
—
подхвърлено : —>infans expositus.
детероден :
genitalis.
детеубийство : -* infanticidium.
детински :
puerilis (2).
детинство : -* infantia.
детрит : —> detritus.
—
вариолен : -■» detritus (2).
детска възраст: —> infantia.
—
парализа епидемична яли спнналва : -* p olio -
myelitis anterior acuta sive poliomyelitis epi
demica.
детски : -» infantilis, puerilis (1).
—
лекар : -» paediater.
—
парализи : -> paralyses infant(i)nm.
—
паралич : poliomyelitis anterior acuta sive po-
liomyelitis epidemica.
—
скорбут : —» Moeller-Barlow* morbus.
детство, ранпо детство : -> infantia.
детумесцеиция : -» detumescentia. 4
деутеранопня :
deuteranopia.
дефекация :
defaecatio, secessus.
—
болезнена, затруднена : -> dyschesia.
дефект :
lacuna (2), vitium.
дефервесцепция : -> defervescentia.
деферента : -> deferentitis.
дефицитен : —» deficiens.
дефлорация : —> defloratio.
деформация, деформиране : -» abnormitas, defor
matio.
деформиран : -» difformis.
деформиращ : —> deformans.
—
остит : -* osteodystrophia deformans.
дехелментнзацня, дехелмннтацня: -» dehelminthisatio.
децеребрация : —> decerebratio.
децидуа : —> decidua (membrana).
деятелен : -> activus.
джоб : —* bursa, excavatio, recessus (плитък джоб),
джудже : -> nanus.
джуджешжи ръст : -> nanismus.
—
таз : -» pelvis папа.
диабет : -> diabetes, diabetes mellitus.
—
безвкусен, незахарен : -» diabetes insipidus.
—
бронзов :
haemochromatosis.
—
захарен : —> diabetes mellitus.
—
ревален, бъбречен : -» diabetes renalis.
диагноза : -» diagnosis.
—
вероятна, предполагаема :
diagnosis proba
bilis.
—
лиферецналпа : —> diagnosis differentiatis.
—
нъз основа на наблюдаване протичането на
болестта : —>diagnosis ех observatione.
диагвоза въз основа ва помагащите лекарства : »
diagnosis ех juvantibus.
—
равна : -> diagnosis praecox.
диазореакция (на Ерлнх) : —>diazo-reactio.
—
в кръвта: —> diazo-reactio (2).
—
в урината : —» diazo-reactio (1).
диализа : —> dialysis.
диаметър: —> diametrum ; виж сыцо conjugata.
диапедеза : -» diapedesis.
диария : —> diarrhoea.
—
епидемична : —> diarrhoea epidemica.
—
мазна : —* steatorrhoea.
—
тропическа : -» p silosis linguae.
диартроза :
diarthrosis.
диастаза1 : -* amylasa, diastasa.
диастаза2: diastasis.
днастема : -» diastema.
диастола : -» diastole.
днастоличен : —> diastoticus.
диатеза : -» diathesis.
—
артритичнa : -» arthritismus.
—
ексудативна : -» diathesis exsudati va.
—
лимфатичпа : -* diathesis lymphatica.
—
нервно-артрнтнчна :
diathesis neuroarth-
ritica.
—
пикочнокнеелннва : -» diathesis urica.
—
хеиорагична : —>diathesis haemorrhagica.
диатермия : -» diathermia.
диатермокоагулацня : ->• diathermocoagnlatio.
днафаноскопия : -» diaphanoscopia.
диафиза : -> diaphysis.
днафореза :
diaphoresis.
дчафоретнчнн средства : - * diaphoretica.
диафрагма: -> diaphragma.
—
на таза : -> diaphragma pelvis.
диафрагиалеп, диафрагмен : —> diaphragmaticus.
днафрагмална херния : -» hernia diaphragmatica.
дивергентен : -» divergens.
дивергенция : —> divergentia.
дивертикул : -» diverticulum .
—
на Мекел :
diverticulum Uri (diverticulum
Meckeli).
„диво месо“ : -> caro luxuriatis.
днгеетивен : -* digesti vu s.
днгеетивни лекарства : -> digestiva .
днгеетня :
digestio.
дигитален : -» digitalis1.
дигиталис : -> Digitalis- .
диепцефалиа облает : —> hypothalamus.
дневцефалон : -> diencephalon.
диета : —> diaeta.
—
абсолютна : -» inedia.
диететика : diaetetica.
днетотераоня : -> diaetotherapia.
днзакузис : dysacusis.
дизартрия :
dysarthria.
дизартроза : —> dysarthrosis.
днзбазчя : -> dysbasia.
дизгермннои :
dysgerminoma.
дизгеузия : -> dysgeusia.
днзевтериформен : -> dysenterifo r m i s .
дизентерия : -> dysenteria.
—
амебна : amoebiasis.
—
бактериална : -» dysenteria.
днзергня : -> dysergia.
дизестезия : dysaesthesia.
дизонтогенеза : -►dysontogenesis.
днзосм^я : —> dysosmia .
днзостоза : —» dysostosis.
дизостозн множествени, днзостозна идиотия : « gar"
goylismiis.
Дик, проба иа : -» Dicki testum.
дикротизъи, дикротия :
dicrntia, pulsus dicrotas.
днкротпчен :
dicrotus.
—
пулс : —> dicrotia.
диктиом : —> dictyoma .
дилататор : dilatator.
•39 Медицинска те рми но логия
дилатация
610
доктор
дялатацня : -» dilatatio.
—
аа стомаха :
dilatatio ventriculi.
—
на сърцето : -> dilatatio cordis.
дниеизия :
dimensio.
двоирая : -> dioptria.
днвда : -» p lica.
днндегня : -> diplegia.
—
детска еластична: —» diplegia spastica in fa n
tilis .
—
фацчадаа : -* diplegia fa cialis.
днидобацмд : -> Diplobacillus.
дивное :
diploë.
динлокок : -> Diplococcus.
диилonня : diplopia.
дивсоваиия : -> dipsomania.
директен : -» immediatus.
дисекция : -> dissectio.
днсеиинация, днеемивираие : -» disseminatio.
дисеннинран : —> disseminatus.
диск :
discus.
—
яятервертебралея, веждуорешленен :
«//.гги.?
Intervertebralis.
—
ставен : —> discus articularis.
дискератоэа : —» dyskeratosis.
дискинезия : —> dis kinesLa.
—
на кленачяте : -» dyskinesia palpebrarum.
днекория : -» discoria.
дискразяя : -» dyscrasia.
дислалия : -> dyslalia.
дислокация : -» dislocatio.
дясиенорея : -» dysmenorrhoea.
дисолвевтн : —» dissolventia.
дисоциацин : —> dissociatio.
диспансер : -> dispensariam.
днспаисеризацин, диспансеризиране : -» dispensari-
satio.
диспареунин : —» dyspareunia.
диспепсия : -> dyspepsia.
—
гнилостна : —» dyspepsia intestinalis putrida.
—
токсична : —>cholera infant(i)um , toxicosis (2).
—
фернеитатнвна (феряентацнонна) : dyspepsia
intestinalis fermentativa.
дисперсия : -» dispersio.
дисплазия : —* displasia.
диспнея : -* dyspnoea.
диссннулация : —> dissimulatio.
дистален :
distalis.
дистеязия ; distentio.
ДИСТИВИЯ : dysthymia.
дистнреоэа :
dysthyreosis.
дистония : -»
—
вегетативна ила невровегетативна : —» neurosis
vegetativa.
—
неяро-цнркулаторва : —> dystonia neurocircula-
toria.
дистония : —*■ dystopia.
днеторзия : -> distorsio.
дистракция : -> distractio.
дистрофия : -> dystrophia.
—
ад) яозо-генитална : -> dystrophia adiposogeni-
talis.
—
аливеитарна : —> dystrophia alimentaria.
—
мускулна прогресивна : —> dystrophia musculo
rum progressiva.
—
яапнларно-нигнентва на кожата :
acanthosis
nigricans.
—
хнпофнзно-аолова : —> dystrophia adiposogeni-
ta lis.
—
хранителна : -» dystrophia alimentaria.
дисфагяя : - r dysphagia.
—
сядероиеннчиа : -♦ Plammer-Vinson* syndro-
mam.
дясфазяя : —» dysphasia.
днефвяая : -» dysphonia.
дисфункция : —►dysfu nctio.
дясхезяя ; -» dyschesia.
дкехядроза :
dyshidrosis.
днехронатолевк : -> dyschromatopsia.
днехролия :
dyschromia.
—
ва кожата : -> leucoderma.
дисциэия : —» А’.гсш о.
диецнт : -> discitis.
диуреза : -> diuresis.
днуретнцн, днуретичвн ала онкочогонян лекар
ства : -> diuretica.
днфереитен : —> differen s.
диференциална диагноза : -» rf/agaos« differentia
tis.
днфтернйна бактерия, дифтерией бацил : -» Согупе-
bacterium diphtheriae.
дифтерит: -> diphtheriiis, diphtheria („дифте-
рит").
дифтернтно възпаление : виж при diphtheritis.
дифтерии : -> diphtheria.
—
иа гръкляна, истински круи : -> diphtheria la-
ryag/j.
дифузен : —* diffusus.
—
гломерулонефрит : виж при nephritis (1).
дифузни : -» diffusio.
дихателен : -* re spiratorius, pneumaticus (възду
шен).
—
апарат, дихателна систева, дихателни органи : -*
apparatus respiratorius.
дихателна тръба : —> trachea.
днхотовия : —> dichotomia.
дишане : -> respiratio.
—
амфорично : —» respiratio amphorica.
—
иаБн0:—>
respiratio.
—
бронхиално : -> respiratio bronchialis.
—
везикуларно : —> respiratio vesicularis.
—
външно : —» respiratio (I).
—
вътрешно : —►respiratio (2).
—
забавено : -» bradypnoea (bradypnoë).
—
затруднено : -> dyspnoea (dyspnoë).
—
изкуствено :
respiratio artificialis.
—
кожно : perspiratio.
—
коренно кла диафрагвалио : -> respiratio abdo
minalis slvc diaphragmatica.
—
костално, торакално, ребрено а ла гръдно: -»
piratio costalis sLve thoracalis.
—
на Куснаул : -» Ладемак// respiratio.
—
леко, спокойно, равномерно: eupnoea (епрпоё).
—
, липса на : -» apnoea (apnoë).
—
нормално : -» eupnoea (eupnoë).
—
стерторозно, хрянаво, хриптящо :
respiratio
stertoroza.
—
стридудозно, свистящо, свиркащо : —> respiratio
stridulosa.
—
усилено : -» hyperpnoea (hyperpnoë).
—
ускорено : —» tachypnoea (tachipnoë).
—
Чейв-Стоуксово : -» Cheyne-Stokes' respiratio.
длан : —* palma manus.
ддаяеи : -> palmaris.
длъгнест : -> oblongatus.
дневен : -» diurnus.
дневно (за денонощие) : —> pro d ie.
добавъчен : —» accessorius, appendicularis, collate
ralis, intercurrens, succenturiatus.
доближеност : —» contiguitas.
доброкачествен : -» benignus, bonus.
добър : —» bonas.
доза : —> cto-tts.
—
ернтенна, кожна ернтенна : ->
—
летална, снъртоносна :
letalis.
—
наксямална : —»
maxima.
—
мннинална летална (смъртоносна) : ->
/#?-
/а /!‘л minima.
—
тераневтнчна, лечебна : dosi s curatlva.
—
умалена, дробна, частична или фракционмра-
вв : dosis -* refracta.
дойка :
nutrix .
доктор ва ведяцивата :
medicinae doctor.
—
иа иедадикските науки : -> medicinae doctor (2).
доктор
екзантема
611
доктор почетен : —►doctor honoris causa, виж при
honoris causa.
долабра : —» dolabra.
долентев : -» dolens.
долихокефал, долихокефал : -> dolichocephalas.
долна челюст, долаочелюства кост : -> mandibula.
долночелюстен : -» m andibularis.
домашен : —> domesticus.
доминантен : —» dominans.
донасяш : -» afferens.
донатор, донор : —> donator.
доносеност на плода (детето) : -» maturitas.
доонр : —> contactus, contiguitas, juxtapositio.
допиране : -> contactus, tactus (1).
допълнителен : —> succenturiatus.
дорзален : -> rforra/fc,
дорзовентрален : —►dorsoventralis.
достъп : —* aditas.
дразнене :
irritatio, stimulus.
дразнещ : —» irritans.
дразнещи кожата средства : -> irritantia.
дразним лесно : -» nervosus (2).
дразнител :
stimulus.
драстнцн, драстични лекарства : —* drastica.
дребен : -> minutus.
дребна шарка :
morbilli.
дрезгавост на гласа : -> raucitas, dysphonia.
дрисък : -» diarrhoea.
дроб бял : -» pulmo.
—
черен : -» hepar.
дрожди : -» Saccharomyces.
дромотропен : -» dromotropus.
дръжка : —> manubrium, pediculus-, pedunculus.
—
(на плод) : -> stipes.
—,
снабден с : —> pediculatns.
—
на стервума : —» manubrium sterni.
дублнкатура : -> duplicatura.
Дугласов абсцес : -> Douglasi abscessus.
Дугласов джоб : —> cavum Douglasi.
дуоденалев : —> duodenalis.
дуоденит : -» duodenitis.
дуодеяум : -» duodenum.
дунка : -* foramen.
дупчица малка : -> osculum.
душевен ;
m entalis\ psychicus.
E
евакуация, евакуиране : -> evacuatio.
евенграция : -4 eventratio.
еверзия :
eversio.
евнухоидизъм : —* eunuchoidismus.
Евстахиева тръба : —> ta&a auditiva (Eustachii).
евстахннт, катар на Евстахиевата тръба : -* eiista-
chi(i)tis.
егофоння : —» aegophonia.
едем(а) : -> oedema ; виж оток.
«дематнзиран : -* succulentus, oedematosus.
едематозен : -> oedematosus.
единица, единица мярка: -> unitas.
—
интернационална ил и международна : -> U. I .
(unitas international).
—
обривна : efflorescentia.
единичен ; -* s рогadieus.
еднакъв : -> aequatis.
едновременен :
isochronus, simultancus, synchro
nes.
едногнезден : -> unii ocularis.
еднодневен : —> diurn us, ephemeras.
едвоаначещ : -» syпопуmus.
едноименен : -» homonymus, synonymits.
еднокамерен : —> unilo cui aris.
едноклетъчен : -> unicellularis.
едноок : -» monocularis.
едвоочне : —» monophthalmia.
едвооолюсев : -+ u nipolaris.
душевна болеет: -» insania (insanitaг), psychosis.
—
нотясяатост : -» dep ressio1.
душевао болен : -> insanus.
—
вълнение : -> emotio, perturbatio.
—
разстройство : -» alienatio mentis, in sania
(insanitas).
дъвкателев : -» masticatorius.
—
мускул :
masseter (musculus).
дъвчене : —» masticatio.
дъга : -» дгаы1.
—
на аортата : —> arcus 'aortae.
—,
язвят на : -» arcuatus.
—
старческа : ->
senilis.
дъговиден : —» arcuatus .
дъговион : -» /m .
дъгообразен : -* arcuatas, convexus.
дълбок, дълбоколежащ : -* profandus.
дългоглав : -» dolichocephalas.
дълготраен :
chronicus, inveteratus (застарял,
отдавнашен), protractus .
дълъг :
longus.
—
много : —> lo ngissimus.
дъмпявг-енвдром : -> dumping-syndromiim.
дъно : —> fundus.
—
маточно : -» fundus uteri.
—
очно :
fundus oculi.
—
стомашно :
funens ventriculi.
—
тазово : -> diaphragma p elvis.
дървеница : -» Cimex lectularius.
дървено масло : —> oleum Olivar um.
дърво ва живота : —> arbor vitae.
дървовиден : -> arborescens.
държател : -» retinaculum, tenaculum.
дъх лош : —» foetor ех ore.
дял : —» lobus.
—
малък : -> lobulus.
—
на полукълбата на главния мозък, мозъчен : ->
lobus cerebri.
—
темпорален, слепоочен :
lobus temporalis.
—
фронтален, челен : -» lobus frontatis.
Дюпюнтрев, контрактура ил и болеет u* :-*Dupuytre
ni contractura s iv e morbus.
Дюпюмтрен, фрактура ва : -♦ Dupuytreni fractura.
Дюринг, болеет на : -» dermatitis herpetiformis
(Duhring).
еднорог : -> unicornis.
еднороден : —» homogenes.
едностранен : -» unilateralis.
едноядрен :
mononuclearis.
едра шарка : -» vari ola.
ежедневен :
quotidianus.
ежедневно : -> in die.
език1 : (способност на човека да говори) : lingua».
език3 (орган) : linguaz.
—,
болка в : —>glossalgia.
—,
възпаление на :
jj/o«//«.
—
набразден ил« скроталев :
lingua- plicata
sive scrotalis.
—
географически :
lingua- geographica.
—,
парализа на : -* glossoplegia.
—,
парене на : -* glossopyrosis.
—
черен, „космат“ —
> lingua- nigra.
езиче : —> lingula.
езичен :
linguatis.
езофагеалея : -> oesophageus.
езофагит : —> oesophagitis.
езофагоднння : -> oesophagodynia.
езофагоскопия : —> oesophagoscopia.
езофагоспазъи : —» oesophagospasmus.
езофагостевоза : —>oesophagostenosis.
екболнцн : -> echoПса.
екзалтация :
exaltatio.
екзантема, екзантем : -» exanthema.
екзантема
612
ендокардит
екзантема внезапна : -> exanthema subitum.
—
токсична : —» toxicodermia.
екэантеиен : -» exanthematicus.
екзартикулацнв : -> exarticulatio.
екзаоербааип : - 4 exacerbatio.
екзацербирав : - 4 exacerbatus.
екзема : —> eczema.
—
подмокряща ; —* eczema madidans.
екзеатер&дкя ; -> exenteratio.
екзереза : -> exaeresis.
екзитус : -4 exitus.
екзогенен : -> exogenes.
екзостоза : -> вдго.у/еш.у.
екзофталм ; -> exophthalmus.
екзофтадмнчна гуша : -» Basedowi morbus.
екзудоерадия : -> exulceratio.
екзулцериран : —> exulceratus.
екзулоернращ : —> exulcerans.
екааянсия : -4 eclampsia.
—
у децата: —> eclampsia infant(i)um.
—
кроничва : —» pseudouraemia.
екснкантн : —►exisccantia.
ексикоза : —> exsiccosis.
схскаваоия ; -> excavatio.
екскориацчя : -4 excoriatio.
ексюхлеация : —> excochleatio.
екскременти : -4 faeces.
екскрет : -4 excretum.
екскреторен : -4 excretorius.
—
канал : -» ductus excretorius.
екскреция : - 4 е хcretio.
експанзивен : -4 exspansivns
експектативев :
exspectativus.
експектаоия : -* exspectatio.
експекторанс : —> expectorantia, pectoralis (2).
екснехторавти : —> expectorantia.
ексоехторацня : -> expectoratio.
—
гнойна : —» pyoptysis.
експерт : —» e xpertus.
—
меднпински : -» expertus medicalis.
експнраторен : -» exspiratorius.
ехсонрацня : —* exspiratio.
еясплорация : —» exploratio.
експресия : -» *jr/>rw/o.
експулсия : -> exp ulsio.
екссавгвинотрансфузия : -» exsanguinotransfu sio.
ехсснкяати, екссикоза ; виж ексиканти, ексикоза.
екстаз : —» ecstasis.
екстензия: —> extensio.
екстензор : -4 extensor.
екстерорецептор, екстероцептор : —* e xteroreceptor.
екстирпация : —> exstirpatio, remotio.
на бъбрек : -> nephrectomia.
екстравазацня : —> extravasatio.
екстрагеннтален : —> extragenitalis.
екстрадурален : —» extraduralis.
екстракарднадев : -> extracardialis.
екстракт : —> extractum .
екстракция : —> extractio.
екстрамурален : -> extramuralis.
екстранерикард«*ален : —> extrapericardialis.
екстраперятонеалея : - 4 extraperitonealis.
екстрапирамидадев : -4 extrapyramidalis.
екстраллеврален : -4 extrapleuralis.
екстрасистола : —> extrasystole.
екстраутеривея : —> extrauterinus.
екстрацелуларея : -4 extracellularis.
екстремен : —» extremas.
екстремнтет : —» e xtremitas.
екстрофия : -> extrophia.
ексудат : -4 exsudatum.
екеудативея : —» e xsudativus.
ексудаавя : -> exsudatio.
ексфоляатнвея : -4 exfoliativus.
ексфолнаняв : —> exfoliatio .
ексхибиционизъм : -4 exhibitionismus.
ексхумания : -4 exhumatio.
ексцес : —» excettjar.
ексцизип : -4 excisio.
ексципнент :
excipiens.
ексцитация ; -4 excitatio.
ектаэня ; -4 ectasia.
ектима : -> ecthyma.
ектобласт, ектодерма : -4 ectoderma.
ектопичен : -4 ectopicus.
ектовня :
ectopia.
ектропиум, ектропнов : —> ectropium ( ectropion).
екхнмоза : -4 ecchymosis.
екхнмои : -» ecchymoma.
електроепцефалография : —» electroencephalographia.
електрокардкограма : -» electrocardiogramma.
електрохардиография : -4 electrocardiographia.
електрокоагулация : -4 electrocoagulatio.
електролеченяе, електротерапия : ~> electrotherapia.
електротонус : —> electrotonus.
електрофореза : -4 electrophoresis.
елеозахар : -4 elaeosacchanim.
елефантиаэа :
elephantiasis.
еликсир : -4 elixirium.
елиминация, елиминиране : -» eliminatio.
елонгацчя : -> elongatio.
емайл (на зъба) : -> substantia adamantina.
еманация : -» emanatio, radiatio (2).
—
радчева : виж при emanatio, radiumema-
natio.
емацчацня : -4 emaciatio.
ембол : -4 embolus.
емболнчен : -4 embolicus.
емболия : -> embolia.
еибрио, ембрион : embryo.
ембриокардня : —> embryocardia.
ембриология : -* embryologia.
ембрионален :
embryonalis.
—
карцином : -4 dysgerminoma.
ембриотомяя : -4 embryotomia.
емеэнс : -4 emesis.
емевагога : -* emmenagoga.
еметицн : -4 emetica.
еметропия : —> emmetropia.
емнненцня : -4 eminentia.
емисариум : —> emissarium.
емолиевти : —> emollientia.
емотивност прекомерна : -> hyperthymia.
—, намаляване на : -» hypothymia.
емоции : -4 emotio.
емвнем : -4 empyema.
—
на пикочовровода :
hydropyoureter.
—
на плеврата : -> empyema pleurae.
—
—
—, пробиващ през гръдната стена : -» em
pyema necessitatis.
емулсии : -4 emulsio.
емфнзем, емфнзема : -4 emphysema.
—
ва белите дробове, белодробен : -4 emphysema
pulmonum♦
—
ва орган : -> pneumatosis.
—
подкожен : -4 emphysema subcutaneum.
енантема, енантем : -4 enanthema.
евартроэа : -4 enarthrosis.
ендангяит : —> endangiitis.
—
облитериращ : —» thrombangiitis obliterans sive
morbus Buergeri.
евдаортнт : -4 endaortitis.
ендартерннт : -4 endarteriitis.
—
облитериращ : -» thrombangiitis obliterans sive
morbus Buergeri.
ендемичен : -4 endemicus.
евдемяя, ендемична болест : -> endemia.
ендогенен : -4 endogenes.
ендогенна нервност : -» neuropathia.
евдокард : —» endocardium.
евдокардит : -4 endocarditis.
—
остър септичен (бактериален), навеи или злока
чествен : -4 endocarditis septica acuta ( endo
carditis ulcerosa sive maligna).
ендокардит
ендокардит подостър, подостър септичен (бактериа
лен) : —> endocarditis lenta (endocarditis sep
tica lenta sive septica subacuta).
—
ревматичен : -4 endocarditis rheumatica.
ендокринен : -> incretorius.
ендокринни или ннкреторнн жлези : -> glandulae
sine ductibus.
ендокринология . -» e ndocrinologia.
ендолимфа : -> endolympha.
ендометриоза : -> endometriosis.
ендометрит : —» endometritis.
ендоиетрнуи : ~4 endometrium.
ендоннокарднт : -4 endomyocarditis.
•
евдоскоп я : —» endoscopia.
—
на коремната кухина : —» laparoscopia.
ендостеум : -4 endosteum.
ендотел : -» endothelium.
ендотелен рак, ендотелиои : -» e ndothelioma.
епдотелен, ендотели&лен : -> endothelialis.
ендотокснн : -» endotoximim.
ендоторакален : —» endothoracicus (endothoracalis).
ендофлебнт облитернращ : Chiarii morbus .
ензим : -4 fermentum.
еностоза : —>
енофталм :
enophthalmus.
ентералгия : —* enteralgia.
ентерит :
enteritis.
—
хроничен цикатризнраш : —» ileitis termin alis ,
ентероанастомоза : —>
ентеробиоза :
enterobiosis.
ентероеп шлоделе : —> enteroepiplocele.
ентерокчназа :
enterokinasa.
ентероклизма : —> enteroclysis.
ентерокок : —> Streptococcus faecalis sive ovalis.
ентероколит : -> enterocolitis.
ентеролит ; -» e nterolithus.
ентеропексия ; -» enteropexia.
ентероптоза : —» enteroptosis.
ентерорагия : -4 enterorrhagia.
еитерорафня : —> enterorrhaphia.
ентеростомия : -4 enterostomia.
ентодерма : -4 entoderma.
ентропиум : -> entropium.
енуклеация : -> enucleatio.
—
на очната ябълка : -» enucleatio bulbi.
еяурезис, енуреэа : —> enuresis.
евхондром : -» enchondroma.
енцефалит : > encephalitis.
—
епидемичен цли „летаргичен*4 :
encephalitis
epidemica sive lethargica ( Economo).
енцефалография : —> encephalographia.
евцефа юмалацся ; -> encephalomalacia.
енцефаломенингоцеле : —> encephalomeningocele.
енцефаломнелит : —> encephalomyelitis.
енцефалон : -4 encephalon.
енцефалоцеле : —> encephalocele.
еозиноф1лня: —> eosinophilia.
епенднма : —> ependyma.
епигастралгия : -4 epigastralgia.
enti гаст рален : -> epigastricus.
епигастралиа херния : —> hernia epigastrica.
eпнгаст pнум : -» regio epigastrica.
епвглотнс : —» epiglottis.
епидемнология : —> epidemiologia.
епидемичен : -* epidemicus.
—
вирусен гастроентерит, епидемична диария : —>
dia rrhoea epidemica.
—
хепатит : —>h »p o titis epidemica.
епидемична милиария : -* miliaria epidemica.
—
мналгия : -4 pleurodynia epidemica.
—
плевродиння : —» p leurod yn ia epidemica.
епидемия : -» epidemia.
епидермис : —» epidermis.
епидермофития : -4 epidermophytia.
епидиднм : -4 epididymis.
епндидимнт : -» epididymitis.
епидурален : -4 epiduralis.
еритролиэа
епизиотомия : -4 episiotomia.
енизооноза : —» epizoonosis.
епизооткчеи : -4 epizooticus.
епизоотия : -» epizootia.
епмкантус : -4 epicanthus.
еонкард : -4 epicardium.
евякондня : -> epicondylus.
епикрнза : —> epicrisis.
епялацяя : -4 epiiatio.
епилепсия : -4 epilepsia.
—
„гевуинна* (есенциална, иднопатичяа, крмвтогев-
на) : -» epilepsia.
—
Джаксънова или кортикална, огннщна : -4 epi
lepsia corticalis (Jakson) (epilepsia pa rtialis).
—
Кожевникова кортикална, частична ностоявиа >
epilepsia cortica'is (Koievnikov) (epilepsia
partialis continua).
—
c малки припадъци : —» epilepsia minor sive
mitior.
епилептиформен : -4 epilept ifo rm is .
епилептичен : -> epilepticus.
епилептично състояние : -4 statu s epilepticus.
епнневрон : -4 epineurium.
еонвефректомия : -4 adrenatectomia.
епиплоит : -4 epiploitis.
епнсклерит : —> episcleritis.
еписпадия : -» epispadia.
епнетакече : —» epistaxis.
епистрофеА: -4 epistropheus.
епиталаиус : -» epithalamus.
епител : -4 epithelium.
епителен, епителнален : -> epithelialis.
епителном : -4 epithelioma,
—
базоцелуларен, базоцелуларен рак : -4 epitheli
oma basocelliiiare.
—
разяждащ на лицето : -4 ulcus rodens.
—
епнвоцелуларен, спиноцелулареа раи : —> epithe-
liorna spinocellulare.
епнткмпан(ум) : -4 epitympanum.
епнтуберкулоза : —> epituberculosis.
епяфнэа : -> corpus pineale, epiphysis.
епнфизиолнза : -4 epiphysiolysis.
епифора : -4 epiphora.
епонвм : -» eponymon.
епонихиуи : —> eponychium.
епоофороя : -> epoophoron.
епулне : -4 epulis.
Ерб, симптом на : -4 ЕгЫ signum.
ерготнзъм : -4 ergotismns.
еректор : —> erector.
грчеция : -4 erectio.
еретнзъм : -4 erethismus.
ереутофобия : -» ereuthophobia.
еризипел : —> erysipelas.
—
мигрират, блуждаещ : —» e rysipelas migrans.
—
травматичен, хирургичен или болничен : —» e ry
sipelas traumaticum sive chirurgicum sive no
socomiale.
ернтема, еритем : -4 erythema.
—
епидемична : -4 acrodynia (J).
—
нндуратнвна : -4 erythema induratum (Bazinj.
—
инфекциозна : -4 erythema infectiosum.
—
на Иилиаи : -4 Millani erythema.
—
многоформенна ексудатнвна : -4 erythema exs u
dativum multiforme (Hebra).
—
нодозна, възлеста : -4 erythema nodosum.
—
слънчева :
erythema solare.
еритемна доза, кожыа ернтеина доза : -4 ED.
ернтразма : -4 erythrasma.
ернтремия : -> erythraemia.
еритробласт : - > erythroblastus.
—
примитивен : -> megaloblastus.
ернтробластоза -4 erythroblastosis.
—
остра : -4 erythroblastosis acuta.
—
фетална : -4 morbus haemolyticus neonatorum.
еритродермня : -4 erythrodermia.
ернтролиза : -4 erythrotysis.
613
еритромелалгия
614
жълтеница
ерятрояеладгяя : —> erythromelalgia.
ернтроиоФеза : —> erythropoiesis.
еритроясня : —» erythropsia.
ерятрофебяя: -4 erythrophobia, еreuthophobia.
еритроцканоза симетрична ва кожата :
erythro-
cyanosis cutis symmetrica.
ернтроцат : -> erythrocytus.
—
нормален : -4 normocytus.
ерятроцитоэя : -4 erythrocytosis.
ернтроцвтолиза : -» e rythrocytolysis.
ерозия : -4 erosio.
еруицчя :
eruptio,
есеяея катар : -4 catarrhus a utumnalis.
есеядяаяен : -4 essentialis, idiopathicus.
есенцааяяа хипертония, хипертонична болест : ~> h y
pertonia essentialis, morbus hypertonicus.
—
хняохрошна анемия : ~4 chloranaemia.
ескара : -4 eschara.
естествен : -4 genuinas (Î), nativus.
естрогенен : -» oestrogènes.
естрогеня, естрогенаи вещества jwm естрогеннн
хормони : -4 oestrogena.
еструс ; —> oestrus.
ескара : - 4 eschara.
етерично масло : - 4 oleum aethereum.
етика медицинска: -4 deontoiogia пи dicatis (2).
етилов алкохол : -4 spiritus vini.
етнология : -4 aetiologia.
етиотропен : -> aetiotropas.
етмоидален, етнояден : - 4 ethmoidalis (ethmoides).
етмонднт : -4 ethmoiditis.
еупнея : —►eupnoea (eupnoë).
еуритмня : - 4 eurhythmia.
еутаыазия : -» euthanasia.
еуофория : *4 euphoria.
ефект : —> effectus.
ефелидн : ~4 ephelides.
ефемерен : -> ephemeras.
ефемнн(нз)ация : -4 effeminatio.
ефервесцевтен : -4 effervescens.
ефереятен : -4 efferens, centrifugalis.
ефлоресценция : —> efflorescentia .
ефузия : - 4 effusio.
ехннокох : -4 Echinococcus.
ехинохокова болест, ехннококоза : -4 echinococcosis.
еходалия : -> echoialia.
ечемик: - 4 hordeolum.
еякулат : -» sperma.
еякулацня :
ejaculatio.
Ж
жаба : -4 rana.
—
гръдна : —>anginaa pectoris.
жабурене : -4 gargarisma (2).
жажда : -4 sitis.
—
болестна : -4 polydipsia.
—, усилване ня : —> polydipsia.
Жанё, метод ня —, пропилка по Жане : -> Janeti
methodus.
желание плътско : -4 libido sexualis.
желатинозен : *4 gelalinosus.
железен (желязосъдържащ) : —> ferruginosus ( i) .
жена девствена : —> virgo,
—
многораждала : - » multipara.
—
нераждала: - 4 nullipara.
—
раждаща за първи път : -4 primipara.
—
трудна : -4 g гаaida1.
женска полова жлеза : -4 ovarium.
женски : -» femininus.
женско илкко : -> iac mulierum.
женствен : -4 femininus.
жав : -* vivas.
жнвак :
hydrargyrum.
живачен : -4 mercurialis.
живачно отравяне : - 4 hydrargyrismus.
жнвенада : -4 scrofulosis.
живот : “4 vita.
—, възвръщане към или възстановяване на : -4
reanimatio.
—
колов : -4 vita sexualis.
—, я носледнвте минути на : -4 in extremis.
жаяотянска скорбяла : - » glycogenum.
жнвотинсни : -4 animalis.
—
въглища ; -4 carbo animalis.
животно : -4 animat.
жизвея : -4 vitalis.
жизнена сила : -4 vis vitae (vis vitalis).
жизнени нродеси, западане аа : -4 involutio (2).
жлеб : -4 semicanalis (2), sulcus.
жлеза : -4 glandula ; виж също жлези.
—
булбоуретралва, жлеза ва Кауяър : - 4 glandula
bulbourethralis (Cowperi).
—
Вирхова : -4 Virchowi glandula.
—
гръдна : —> glandula mammaria, mamma.
—
—
вътрешна : -4 thymus.
—
—
у мъже : - 4 mamma masculina.
—
гръдначня, задгръдна : -4 thymus.
—
зждстямажна : *4 pancreas.
—
i лротядва : —> glomus caroticum.
жлеза млечна : -4 glandula mammaria.
—
надбъбречна : -> glandula suprarenalis.
—
околоушна, паротндва : -» glandula parotis.
—
подезична : -4 glandula sublingualis.
—
полова женска : -4 ovarium.
—
—
мъжка : -» testis.
—
подчелюстна : —» glandula submandibularis.
—
простатна : -4 prostata.
—
—, увеличение на : -4 hyperthrophia prostatae.
—
семенна : -> testis.
—
слъзва : -4 glandula lacrimalis.
—
хнпофнэна : -4 hypophysis.
—
щитовидна, тнреондыа : —» glandula thyreoidea.
жлезен : -> glandularis.
жлези : -» glandulae ; виж също жлеза.
—
ааокрнннн : виж при apocrinus.
—
Бартолнновн : -» glandulae vestibulares majores
(Bartholini).
—
ендокринни или ннкреторни, жлези с вътрешна
секреция (вътрешносекреторнн) : glandulae si
ne ductibus.
—
мастни : -4 glandulae sebaceae.
—
Маббомневн : —> glandulae tarsales.
—
околощвтовнднн или яаратнреонднн ; -> glan
dulae parathyreoideae.
—
паряуретралнн : —> gliandulae urethrales.
—
потни : -4 glandulae sudoriferae.
—
слузни (слузести) : *4 glandulae mucosae.
—
слюнчени : -4 glandulae salivates.
—
уретрален : -4 glandulae urethrales.
—
перуиняозин : -4 glandulae ceruminosae.
—
цвлнярвн или ресннчнн : -4 glandulae cilia
res (Molli).
—
чревни ни Лнберкюи : - 4 glandulae intestinales
(UeberkÛhni).
жлезяст : -4 glandularis.
жлъчен : -4 biliaris, biliosus, felleu s.
жлъчка : -4 bilis, fel.
жлъчкогонвн лекарства : -4 cholagoga.
ждъчковосен : -> bilifer.
жлъчконосни каналчета ; -4 ductus biliferi.
жлъчкотворян лекарства : -4 choleretica.
жлъчнокамъчна болест : -4 cholelithiasis.
жълт : -4 flavas, luteus.
жълта треска : -4 febris fla va .
жълтеникав : —>fla vidus .
жълтеница : —» icterus ; виж също иктер.
—
злокачествена : -4 icterus gravis.
жълтеница
615
зарастване
жълтеница инфекциозна : —> V asilev -WeiV morbus.
—
катарална или „проста** : -♦ hep atitis epidemica.
—
лъжлииа : -4 pseudoicterus.
—
у новорденнте : -» icterus neonatorum.
—
—
—
тежка : —> icterus neonatorum gravis.
—
физиологична : —4 icterus neonatorum.
—
хемолнтнчна : —> anaemia haemolytica, icterus
haemolyticus.
—
—
фамилна ; -4 anaemia microsphaerocytica.
забавен : -4 protractus.
забавищ ce : —4postponens.
заболеваемост : -> morbidita s (IJ.
заболяване : ~» a ffectio , morbus.
—
алергично : -> allergosis.
—
гинекологично : —» morbus gynaecotogicus.
—
глистно : -* nematodosis.
—, дневник на : виж при decursus.
—
ннтеркурентно : виж при intercurrens.
—
на костите изобщо : -4 osteopathia (JJ.
—
лъчево : —4 morbus radiationis.
—
мнкотнчно : —» mycosis.
—
на млечната жлеза : -4 mastopathia.
—
недоимъчно : -> avitaminosis.
—
ново : -4 complicato (1J.
—
психично : —» /тшгч/а (insanitas), psych osis.
—
на сърцето изобщо : -4 cardiopathia.
—
функционално : —> morbus functionalis.
заболяемост :
morbiditas (I).
заболял : —> aeg*r.
забременяване, зачеване : -> conceptio (IJ.
—, предпазване от : —» contraceptio.
заведение лечебно : -» c'inica.
—
лечебно-профилактично : —> consultatio (2).
завиване : -» torsio.
завит : —> circumflexus, convolutus.
завой : -4 flexura.
завърт(в)ане : —4 rotatio, torsio.
—
ва крачето на киста : —» torsio pediculi cystae.
—
на матката : —> torsio uteri.
—
навън : -4 supinatio, exstrophia.
—
навътре : -* pronatio.
завъртач (мускул) : -> rotator.
завършване : -» terminus'1.
загаряне : -4 helioxanthosis.
загвнващ : -4 putrescens.
загнояване : -4 suppuratio.
загърляне : виж при strangulatio (JJ.
задгръдва жлеза ; -4 thymus.
—
—, отнасящ се до : -4 thymicus.
задебеляване мазолесто на кожата : -» callositas.
заден : -4 posterior, posticus.
—
мозък : —> metencephalon.
задколенен : -4 popliteus.
задматочен : -4 retrouterinus.
задник : -4 nates.
эадиоороходен : -4 analis.
заднопроходна цепка : -4 crena ani.
заднопроходно отвърстне : -4 anus.
задвоходнлев : -4 tarsalis (tarsens) (2).
задръжка : -4 retentio, suppressio.
—
на плацентата : -4 retentio placentae.
—
на речта : —4 nudismus.
—
на урината : —4 ischuria, retentio urinae.
задръстване : -4 obstructio.
задстомашна жлеза : -> pancreas.
задух : -4 asthma, dyspnoea.
задушаване: -4 su ffo catio .
задушаващ : -4 suffocans.
задушване : -4 asphyxia, oppressio (1), strangula
tio (I).
—
вътрешно : виж при methaemoglobinum.
задушен : -4 retroauricutaris.
эадушён : -4 strangulatus.
жълтеница хомоложва серумна : -4 serohepatitis.
—
черна : -4 icterus metas.
жълтевичав : - 4 ictericus.
жълто ветно ва ретината : -4 macula lutea.
—
тело : —4 corpus luteum.
жълтък, жълтък яйчев : - 4 vitellus, vitellus
ovi.
жълтъчен : -4 vitellinus.
—
канал : - 4 ductus omphatoentericus.
3
задушлнв : -4 suffocans.
задължителен : -4 obligatorius.
задържане : -4 retentio, suppressio.
—
или потискане функцията на един орган или бо
лестей процес : -4 inhibitio.
за едно вземане ; -4 pro dosi.
заекване : -4 balbuties, mogilalia.
заешки, зайчи : -4 leporinus .
заешко око : -4 lagophthalmus.
заздравяване на рана вторично : —> p er secundam
(per secundam intentioni m).
—
—
—
първично : -4 per primam (per primam
intentionem).
заклещване : -4 incarceratio.
—
на херния : -4 incarceratio herniae.
заклещен : -4 incarcéraius.
—
мъжки член :
penis captivus.
заклещена херния : -4 hernia incarcсrata.
закрепен : —4 fixus.
закрепяване : -4 fix a tio .
—
гвоздевидно : -4 gomphosis.
закриване : -4 obliteratio, obturatio, occlusio, ob
structio.
—
-
пълно на зеницата : -4 occlusio pupillae.
закриващ : -4 obliterans, occiusivus.
закривен : -4 unciformis.
закрит : -4 obturatus.
Закс-Внтебскя, реакция на : -> Sachs-Witebsky' re
actio.
Закс-Георги, реакция иа : -4 Sachs-Georgi’reactio.
закъсняващ : -4 postponens.
закъснял : —4 postponens, serotinus, tardus.
залавно място : —> insertio.
залавяне : -4 insertio, raptus (1).
заличаване патологично : —> obliteratio.
заличаваш : -4 obliterans.
заместващ : -4 succenturiatus, vicarius.
заместнтелно лечение : виж при s ubstitutio.
замърсяване : -4 contaminatio (I).
заострен ; -4 acuminatus, acutus (2).
запазващ ce : -4 permanens, persistens.
запарване : —4 infusio (2).
запарка : -> infusum.
запек : -4 constipatio.
—
проктогенен : -4 proctostasis.
заплашващ непосредствено : -4 imminens.
започващ : —4 incipiens, tndiix.
„запрашени бели дробове14: -4 pneumoconiosis.
запушване : -4 obturatio, occlusio, obstructio.
—
на кръвоносен съд : - > embolia.
запушващ : -4 obliterans, obturatorius, occiusivus.
зараждане : -4 generatio, genesis.
зараза : -4 contagium (I).
зарйэен, заразителен : -4 contagiosus, infectiosu s.
aapaaèn : -4 infectus.
заразителност : -4 contagiositas.
заразно начало : —4 contagium (I).
заразяване: -4 infectio, contagium (2), contamina
tio (I).
—
c паразити : - 4 parasitismus (2).
—
—
—
животински : -4 infestatio, invasio (2).
заразяващ ; - 4 infectiosus (2).
зарастване : - 4 obliteratio.
—
с ръбец : -4 cicatrisatio.
зародиш
616
извит
зародят ; -* embryo, germen ( îJ.
зародишен, зародишен ;
embryonalis, fe ta lis, ger
minativus*
зародяшево мехурче : -> biastula.
застаряваве : -> senescentia.
застарял : -* inveteratus.
—
(за болеет) : -» chronicus,
заето! : -» stasis,
—
венозен : ->5/ag/ia//o, .y /am venosa.
—
на жлъчката : —» cholestasis.
—
кръвен ; —>sta'/ta/io.
—
на лохнн : -* tochiometra.
застойна навила : -> oedema papillae (п. opticij.
застрашаващ : —> imminens.
засухване : -» torsio.
затваряне :
obstructio, obturatio, occlusio.
затварящ : -» oc clusivus.
затвърдяване : —►induratio.
яатвърдяя : —> induratus, scleroticus.
затлъстяване : -> adipositas.
—
болезнено : —> adipositas dolorosa.
—
общо (генерализирано) : -> obesitas.
—
* на сърцето : -> cor adiposum.
—
частично : —> lipomatosis.
затлъстял : —> adiposus, corpulentius.
„затъмнение“ : -> infiltratus.
аатъояване умствено f -> hebetudo.
заушки : —» p arotitis epidemica.
захар : -►saccharum.
—
гроздова : —» glucosa.
—
кръвна : -» glykaemia.
—
малцова : —> maltosa.
—
млечна : —>saccharum tactis.
—
плодова : —>fructosa, laevulosa (laevulosum).
Захарнн-Хед, зони на : -» Zaharin-Head' areae.
захарна болест :
diabetes mellitus.
захароннцетн : -» Saccharomyces.
зачатие, зачеване : -» conceptio (JJ.
—, вреве на : -^> periodus conceptionis.
зачатъчен : —» germinativus, rudimentarius.
зачервяване възяалнтелно на кожата : —> rubor.
зачестен ; -> frequens.
зачестяване : —» acceleratio.
звездовиден, звездообразен : -> stellatus.
звук : -» sonitas.
—
амфоричея на гласа : —>amphorophonia.
—
белодробен : -» sonus pulmonalis.
—
притъпен, тъй : —> уо/шу o£/«yuy sive obscu
rus (1),
—
на пукнато гърне : —» sonus poculi fessi.
звучен, звънлив :
гояуолаяу, уояогиу.
звън металичен : -►tinnitus metallicus.
звънтене в ушите : -►tinnitus aurium (JJ.
здрав : -> sanas.
здраве : —> .seniVay, salus (2).
зеници : —» pupilla.
— , стеснение на : -» miosis.
эеннчен : —> pupillaris.
ивица : —» limbus, stria, taenia (2).
—
околовръстна :
limbus, ora.
мвнцесто тяло : -> corpus striatum.
яма куха : —> cannula.
имотеравиа : -* acupunctura.
иден налудни ; -> delusio.
вдяоватнчен : -> idiopathicus, essentialis (2), ge
nuinus (2).
идиосинкразия : -♦ idiosyncrasia.
идиот : —> idiota.
идиотизъм ; -* idiotia.
идиоти : —> idiotia.
—
дязостозна : -> gargoylismus.
—
монголоидна : -> mongolismus.
избиране, избор : -> selectio.
зеннчна реакция : -> re fle xu s- pupillae.
зимаэа : —>zymasa.
знмоген : —» profermentum.
зловонен : —>foetidus, graveolens.
злокачествен : -*> desrtuctivus, malignus, perni
ciosus.
—
тумор :
cancer.
злокачественост : —> malignitas.
злополука : -> accidens- .
злоупотреба, злоупотребяваме : —►abusus.
элъчка : ->
f*l.
—, застой на : -* cholestasis.
змия : -» Serpens-, Vipera.
—
отровна : -> Vipera.
зона : -» area, zona ; herpes zoster.
зооноза : —> zoonosis.
зоотоксин: —* zo otoxinum.
зоофобня : —» zoophobia.
зостер херпес : -> herpes zoster.
зрелост полова : —» maturitas sexualis.
зрение : —» visio.
—
намалено :
amblyopia.
—
половин : -> hemiopia.
— , слабост ва : -♦ asthenopia.
—
старческо : -» presbyopia.
зрителен : -* opticus1, v isua’is.
—
хълм, зрително възвишение : —> thalamus.
зрителна ос ; —» linea visus.
—
острота : —» visus.
зрънца в протоплазмата : —» granulum (1).
зрънце : -* granulum, granum (1).
Зудек, болест или синдром на : -> Sudecki morbus
sivc syndromum.
зъб : —> dens.
—
кучешки :
dens caninus sive cuspidatus sive
angularis.
—
млечен : —» dens deciduus sive caducus.
— , пломбиране на : -* виж при repletio.
—
постоянен :
dens permanens.
—
предеи, резец : —> dens incisivus.
зъбен : -» dentalis.
—
гранулом : -* granuloma dentis.
—
кариес : —> caries dentium.
—
тумор : —> odo doma.
—
цимент : —►cementum.
зъби, образуване на : -» d en tificatio.
— , ноннкване на : -> dentitio.
зъбна болка : -> odontalgia.
—
пулпа : -> pulpa dentis.
зъбобол :
odontalgia.
— , лекарства против : -» antodontalgica, odontal-
gica.
зъбчат : -> dentatus, denticulatus, limbosus , ser
ratus.
зъбчат край, зъбчата линия : -> ora serrata.
зърнест : -> granularis, granulosus.
зърно : granum (1).
—
гръдно : -> mamilla, papilla, papilla mammae.
И
изваждане: -> exaeresis, extractio (I).
—
на храчки : -> expectoratio (1).
извеждащ : -* efferens (1).
извиване : -►contorsio (contortio) .
—
назад : -» reclinatio.
язвяваш ce : -> gyratus, sinuosus.
изявиха : -> ansa, arcus, curvatura, gyrus, flexura.
—
на дебелото черво, дясна или чернодробна : ->
flexura coti dextra.
—
—
—
—, лква или лиенална :
flexura coli
sinistra.
—
мозъчна, на мозъчната кора : -> gyrus ( gyrus
cerebri).
взвит : -> contortus.
—
като кука :
hamatus (1).
извит
617
израстък
извит навън : —» valgus.
—
навътре : —» varus.
—
назад : —>recurvatus, retroflexus.
извлек :
extractum.
извличане : —» extractio (2j.
—
(форм.) : —> extractio (3).
извори термален : -> thermae.
извратеност полова, полово извращение :
perver
sio sexualis.
извращение на вкуса : —> dysgensia, parageusia.
извръщане : —> хлх/ег.«о.
—
на матката : —» inversio uteri.
извънклетъчен : -» extracellularis.
извънматочен : —» extrauterinus.
извънперитонеален : —» extraperitonealis.
извъипирамнден : —> extrapyramidalis.
нзвънплевр(ал)ен : ~» ext/apleuratis.
нзвъвполов : —» extrageniia is.
извънстенен : —» extramuralis.
извънсърдечен : extracardialis.
извъртане : -* contorsio (contortioJ.
—
навън : —> eversio, exstrophiç.
извъртян навън : —» valgus.
—
навътре : —> varus.
изгаряне : —» cauterisatio, combustio (J).
—
на кожата ; -> combustio (2).
—
от мълния : —>fulguratio.
изгонване ; —» expulsio.
издаване напред : protrusio.
издаващ се напред : prominens.
издатина : —> eminentia, prominentia, promonto
rium (JJ, tuber (JJ, umbo.
—
грапава : tuberositas.
—
костна : —>prominentia.
—
огран тена : —>
—
ръбовндяа : —» crista.
—
тъпа : —>protuberantia.
издатък, издигнатина : —» eminentia.
—
линеен : —» crista.
издншане, издишване :
exspiratio.
нздълбаване : —> excavatio.
издълбан : —> cavatus, cavus, concavus, excavatus.
изкисване :
maceratio (2).
изкореняване : -» exstirpatio.
изкривен навън :
valgus.
—
навътре : —>
изкривяване :
deformatio.
—
на коленната става : —>gonyocampsis.
—
на коляното навън : genu valgum.
—
—
—
навътре : —> gena varum.
—
—
—
под ъгъл : —» genu recurvatum.
—
на носната преграда : —> deviatio septi nasi.
—
на пръстите :
a actylogryposis.
—
странично на гръбначния стълб : —>sc olio sis.
—
на ходилото навън : —>pes valgus.
—
—
—
навътре : —» pes varus.
нскуствеп artificialis, factitius, praeternaturalis.
—
аборт : —> abortus artificialis, feticidium.
—
зимен сън : —> hibernatio artificialis.
изкуствена челюст : —> prothesis dentalis.
изкуствено око : -» prothesis ocularis.
—
създаден : -> factitius.
изкълчване ; —> luxatio (JJ, contorsio.
—
непълно : —» subluxatio.
—
отново : —» reluxatio.
излекуван : -» sanatus.
излекуване :
sanatio (JJ.
излечим : -* curabitis.
излив, изливане : -» effusio.
—
възпалителен : —> exsudatum.
—.
невъзпалителен : -» transsudatum.
излишество : —» abusus, excessus.
излъчване : —» emanatio (1J, irradiatio (JJ, radiatio;
excretiо, secretio.
излъчващ : —> excretorius.
измама оптическа :
phantasma.
изменение : —» alteratio, modificatio.
изменчив : —> mutalitis, variabilis.
изменчивост : —> mutabilitas, variabilitas.
изменяване : —> modificatio, transformatio, va
riatio.
измерване на налягането : —> tonometria.
изместване : —> dislocatio.
—
встрани :
lateropositio.
—
назад : —> retropositio.
измислица : —» confabulatio.
изморянане : -» fatigatio.
измръзване локално : —> congelatio.
измършавяване : cachexia, emaciatio, macies (2У.
—
силно : -» а/горhia (2j.
извършавал :
cachecticus.
изнасилване : —> defloratio, stuprum.
изнасящ : deferens, efferens (JJ.
нзнемощяваве : —» prostratio.
изобилен : —» abundans, luxurians (излишен),
fusus.
изокория : -> луосогхя.
изолация : -> Лго/д/хо.
изолиран : —> isolatus.
изометропия : —» isometropia.
изоморфен : -» isomorphus.
изопачен : —» inversus.
изопвач (мускул) : /mtci/* fWHsrK/изу.
изостенурня :
луо-уМе/шг/я.
изострен : —> exacerbatus.
изостряне : —> exacerbatio.
изострящ, влошаващ (състо янието): -» e xacerbans.
изотоничен : —» isotoniens.
изотония :
isotonia.
изотопи :
isotopi.
изохронен : —» isochronus.
изпадане : —» prolapsus.
изпарение : -» г тя/гя/хо (JJ.
изпаряване : -> vaporisatio (JJ.
—
през кожата ; perspiratio.
изпитване : —» experimentum.
—
на студени тръпки : -» rigor (2J.
изплашвания ыошнн : —» p avor nocturnus.
използуване : —» u s us.
изпотяване нощно : —> sudor nocturnus.
изправям (мускул) :
arrector, erector.
изпражнения : —>faeces, sedes (3J.
—
мазни : —» steatorrhoea.
—
първи на новороденото : —» me co nium (JJ.
—
сгъстени :
scybalum.
„изпразване“ : —> ejaculatio.
изпразване : —> evacuatio.
—
на чревното съдържание : -> purgatio.
изпъкване :
protrusio.
—
на склерата : —» staphyloma sclerae.
изпъкващ : —> prominens.
изпъкнал : —» convexus.
изпъкналост :
convexitas, eminentia, gibbus,
promontorium, protuberantia, torus, tuber,
tuberositas, umbo.
—
гребеновидна : -* pecten.
изравняване : —> compensatio.
израждане : —> degeneratio.
—
предизвикващ : -* degenerativus.
израждащ ce : -> degenerativus, retrogradus.
изражение, израз на лицето ; -i facies (2J, expres
sio (2J.
иэразев : -> manifestus.
—
напълно : -* floridus.
израстък : -* processus (JJ.
—
-
алвеоларен, гьбев (на горната челюст) : p ro
cessus nlveolaris (maxillaeJ.
—
бол^лообразен (бодилков) :
processus spi
nosus.
—
гьбовнден :
fungus (2).
—
костен : —» processus (JJ.
-- --- -- , подобен ва шпора :
calcar.
—,
подобен ва кука.
hamulus.
—
лакътен : -» olecranon.
израстък
618
инсектициди
израстък маете идея или цнцкояндеи : -> proces
sus mastoideus.
—
иечоввден : processus xiphoideus.
—
раменен : -4 acromion.
изрезка : —> incisura .
«зря* ио комата
» exanthema, efflorescentia.
изрвване, обрнваве : —►eruptio,
изровен : —> eruptivus, exanthematicus,
изрод : -> monstrum,
изроден ; —» degenerativus,
нзродеаост : -4 monstruositas,
изрода : -4 terata,
мзразваве: -> excisio,
изсипваме : -4 hernia,
изскубване : —4 avulsio, exaeresis, extractio (1),
изследване : -* experimentum, exploratio.
изсмукване : —> aspiratio (2).
изстиване : -> refrigeratio (2),
изстискване : -> expressio (!)•
изстудяване : —> refrigeratio (J).
—
изкуствено : -4 hypothermia (2),
«зстъргване (на матката, на тъкани) с кюрета : -4
abrasio, excochleatio.
изсушаване : -4 desiccatio,
—
ахи отнемане иа течности : *4 exsiccosis (2).
изсушен : -4 siccatus,
изсъхване : —> desiccatio,
—
на организма : -4 marasmus (1).
изтичане : »4 effusio.
—
на околоплодян водя : -4 hydrorrhoea gravida
rum sive amnialis.
изтласкване: -4 expulsio.
изтощен силно : -4 cachecticus.
изтощение : -4 consumptio, inanitio, tabes,
—
голямо : “4 cachexia, prostratio.
—
от лошо хранене : -> denutritio (2).
изтръгване : -4 avulsio, exaerests.
—
Cкорен : -4 exstirpatio.
изтръпване на крайник : —4 obdormitio.
изхвърляне : -> expulsio.
изход смъртен : -4 exitus letalis.
—
на стенаха : -4 pylorus.
изхождане неволно по малка или голяма нужда : -4
secessus inscii.
изхранване на гной : -> pyoptysis.
—
обилно : -4 vomica (1).
наперим : —» curabilis.
иэцеркваве : -4 sanatio (1).
натер : icterus ; виж също жълтеница.
—
тежък : —> icterus gravis.
—
кемолнтячея : -4 icterus haemolyticus .
нктернчен : -4 ictericus.
нстеро-хеморагнчяа соарохетоза (лептосонроза):
Vasilev-Weil' morbus.
влеят : -4 ileitis.
—
терминален или терминален стенозиращ : -4
ileitis terminalis.
идеоСтомнн : —> ileostomia.
«ueo некален : -4 ileocaecalis.
нлеум ; -4 ileum.
илeye : -4 ileus.
—
д | наивчег i -4 ileus dynamicos.
—
механичен : —> Heus mechanicus.
—
ааралнтнчен : -4 Hens paralyticus.
—
соастичен : -4 ileus spasticas.
«лаачеа : -4 iliacus.
ч
илванна сянна : -4 spina iliaca.
илюзHB; -4 illusio.
—
зрителна : -4 phantasma.
иибепвлев : -4 imbecillis.
ммбёцнлност : -4 imbecillitas.
имерсяя : -4 immersio.
ииобялнзйчяя, ямобалвзиране : -4 immobilisatio.
имветлгявозев ; -4 impetiginosus.
ишяетиго : -4 impetig
—
контагиозно, врлдеачвво а ла обяквовево: ->
impetigo contagiosa sive v ulgaris.
импетиго фоднкуларыо или стафнлококово : -4 im
petigo follicularis sive staphylogenes (impe
tigo Bockharti).
—
хероетнформено : -4 impetigo herpetiformis.
имплантапня, ииадаитнране : -4 implantatio.
импотентен : -4 impotens.
нмпотенай в : - 4 impotentia.
нмунея : -4 immunis.
имунизация, имунизиране : - 4 im m u nis atio .
—
активна, васиваа н смесена : в и ж п р и immu
nisatio.
имунитет : -4 immun itas.
имунни глобулини : - > anticorpora.
имунология : - » im muno logia.
инвагинация : - > invaginatio.
—
чревна : -4 invaginatio intestini.
иввазня : —> invasio.
ннверзна : -> inversio.
ннволюция : -4 involutio.
ныгвкнален : —> inguinalis.
—
лягамевт : -4 ligamentum inguinale.
иигвииялил лимфогранулематоза : -4 lymphogra ulo-
matosis ingiinalis.
—
фтириаза : - » p hthiriasis inguinalis.
—
херния : -4 herniainguinalis.
индекс : - 4 index1; index- (показалец — пръст).
—
колорнметричен (на оцветяване, оцветителен) : -4
index1 colorimetricas.
индивидуален : —» particularis (1).
индчканеиия : —» indicana?mia.
нвдкканур 1я : -4 indican uria.
индикатор : —> indic at or .
индикация : —» indicatio.
—
витална : -4 indicatio vitalis.
—
каузална, причинна : -4 indicatio causalis.
индиферентен: - > indifferens, neutralis (1).
нндолентев : -4 indolen s.
яндолеытаост : < 4 indolentia.
индурання : -4 induratio.
нндурчрзн : “ > induratus, callosus.
няервацня, няервиране : - 4 innervatio.
инертност : —4 inertia, anergia (2), indolentia (2).
инжекция, инжектиране : - 4 in je ctio (1).
—
вевозна (иытравенозеа) : - >
injectio intrave-
nosa.
—
гръбначномозъчна, (ннтра)лумбална : -4 injectio
intraspinalis sive intralumbalis.
—
интракутавва, ннтрадериадна ила вътрекожна :
-4
injectio intracutanea sive intradermica.
—
мускулна (интраиусхулна) : - » injectio intramus
cularis.
—
подкожна : - » injectio subcutanea sive hypo
dermic a.
пикон : - 4 inion.
инициален : -4 initialis.
ввйекцня : - » injectio (2).
инкапсуляция, нвкапсулнране : -4 inca p s u la tio .
някапсулярая : -4 incapsulatus.
накарцерацня : - 4 in ca rce ratio .
инкарцеряран : - 4 in car cer at us .
анкарцернраиа херния : - 4 hernia in ca rc erata .
ннкарцервране на херния : - 4 incarceratio herniae.
ннкдинация : - 4 inclinatio.
няклузия : - 4 inclusio.
инкоипенсация : - 4 Incompensatio .
някоя гвнеацяя : - 4 in c ontinentia.
някорнорацня, инкорпориране : - 4 incorporatio.
ннкретн : - 4 hormonum.
инкреторен : - 4 incretorius.
ннкреторня или ендокринни жлези : - 4 glandul ae
s in e ductibus.
инкрустация : -4 incrustatio.
инкубационен период, инкубация : - 4 in cu batio.
нвокулгциовен хепатит : - > se rohepatitis.
ныокулаюя : * 4 in oculatio .
ннодерабнлен : - * inoperabilis.
инсектициди, янсехтнцндни средства : - 4 i n s ecticid a
инсерция
619
инфундибулум
ннсериня : -4 insertio.
инсоляция : —> insolatio.
инспекция : -4 inspectio.
инспирация : -* inspiratio.
инспнркум : -4 inspirium.
ннстнлация : -> intstillatio .
инсулин : —> insulinum.
—, хронично отравяне с :
hyperinsulinismus.
инсулои : —» insulama.
инсулт мозъчен, инсулт : -4 apoplexia (1), insul
tus (2).
ннсуфнпнеыцня :
insufficientia ; виж също не-
достатъчност.
—
аортна : —>insufficientia valv(ul)ae aortae.
—
валвуларна :
insufficientia valvularis.
—
хардно-наскуларна ил и сърдечно-съдова :
-
>
insuf f ici entia cardiоvascularis.
—
кардно-пулмоналаа или сърдечно-белодробна : —»
insu ffici entiа сагdiopulmonalis.
—
кардчо-ренална : -4 insufficientia cardiorenalis.
—
коронарна : -4 insufficientia coronaria.
—
—
остра : —> insufficientia coronaria acuta.
—
миокардна : -4 insufficientia myocardii.
—
митрална : —>insufficientia mitralis, in su ffi
cientia valvfuljae mitгa'is sive bicuspidalis.
—
плурнгландуларна : -> insufficientia plurigtan-
dutaris.
—
пулмонална :
insufficientia valvularis (4).
—
супраренална : -* in su fficie ntia suprarenalis
sive adrenalis.
—
сърдечна : —» in sufficientia cordis.
—
peнална : —> insufficientia renalis.
—
чернодробна : -* in s u fficie ntia hepatis, hepat-
argia.
ннсуфлацня : —> insufflatio.
интактен : —» intactus.
ннтерартикуларен : in i erarticularis.
интервал между два пристъпа : -4 intermissio (2).
интервенция хирургична : —> interve ntio chirurgica.
интервертебрален : -4 intervertebralis.
интеркостелен : —>intercostalis.
интеркурентен : —> intercurrens.
интеркуревтво заболяване : виж при intercurrens .
ннтеркурнращ : —» intercurrens.
ннтерлобарен : -4 in terlobaris.
ннтерлобуларен : —> interlobularis.
ннтермедчерен : —> intermedius.
ннтерменструален : —» intermenstrualis,
ннтермисия : —> intermissio.
ннтермнтентен, ннтеринтнращ : interm itte ns.
интермятиращо накугване : —> claudicatio intermit
tens sive ischaemica.
интернист :
internistus.
ннтерореаептор, ннтероцептор : —>interoreceptor (in-
teroceptor).
ннтероре^епиня, интероценпня : —>interoreceptio.
ннтерпарнетален : —» interparietalis.
ннтерпозипня : -> inte rpo sitio .
интерпоииран : —> interpositus.
нвтерреналтм : —» interrenalismiis.
интерсексуалност : -> intersexualiias.
ннтерскануларен : —» interscapularis.
интерстнцнален : -4
ннтерстипиална тъкан : виж при interstitialis.
ннтерстнчяум : —> interstitium.
ннтертриго : —> intertrigo.
ннтергелуларен : -4 intercellularis.
ннтестчнален : -* intestinalis.
—
инфантнлнзъм : - 4 coeliacia.
ннтнма : -4 intima.
ннтоксккапня : -4 intoxicatio ; виж също отравяне.
—
алиментарна : —* intoxicatio alimentaria.
—
медикаментозна ; —> intoxicatio medicamentosa.
—
путридна : —> sapraemia.
—
радиева, раднацновна, лъчева : *4 morbus ra
diationis (1).
—
черводробна :
hepatargia.
интраабдомвнален : -> intraabdominalis.
ннтраартякудареи : —> intraarticularis.
ннтраваскуларен : -4 intravascularis.
ннтравенозен : —> intravenosus.
ннтравнтален : -4 intravitalis.
ннтраглутеален :
intraglutealis.
интрадермален : —> intracutaneus.
ннтракардяален : —> intracardialis.
нвтракраняален : —> intracranialis.
ннтракутавен : intracutaneus.
интралумбален : -4 intralumbalis, intraspinal .
ннтрамурален : -» intramuralis.
интрамускуларен : -» intramuscularis.
интраокуларен : —ь i nt гаос 'ilaris.
ннтра иартум : -> intra partum.
ннтраперитонеален : -4 intraperitonealis.
интрасп вален : -> intraspinalis.
интратекален : - 4 intгatheealis.
ннтраторакален : —» intrathoracalis (intrathoraci
cus).
интраут ерийен : -4 intrauterinus.
интраоелуларен : -» intracellularis.
интубация : —> intubatio.
ннтумесценция : —> intumescentia.
инфантилен : -> infantilis.
ннфантилкзъм : -» infantilism us.
—
генитален, полов : -* infa ntilism us genitalis.
—
ннтестннален : —> coeliacia.
инфаркт : —» infarctus.
—
анемичен, исхемичен или бял : -4 in fa r c tu s atiae-
rnicus sive ischaemicus sive albus.
—
на миокарда, сърдечен : -4 infarctus myocardii.
—
хеиорагичен или червен : 4 infa rctu s haemor
rhagicus sive rubrus.
инфектартрнт : -> infecta rthritis ; arthritis rheuma
toides.
инфектиран : > infectus.
инфектиране : -* infectio.
инфекциозен : ■>contagiosus, infectiosus.
—
уроартрит : -> spirocha?tosis arthritica.
—
хепатит : 4 hepatitis epidemica.
инфекциозна жълтеница : —> W asilev-V eiV morbus.
—
лимфоноионуклеоза :
mononucleosis infec
tiosa.
•
—
мононуклеоза : - 4 mononucleosis infectiosa.
инфекцнозност : —> contagiositas.
инфекция : -* infectio .
—
автогенна : -> autoinfectio.
—
алиментарна, хранителна : —» infectio alimenta
ria.
—
вторична : --> infectio secundaria.
—
газова (анаеробна) : infe ctio gazosa.
—
латентна, скрита : -* infectio latens.
—
иозокомиална, вътреболннчна ил и кръстосана: ->
infectio nosocomialis.
—
пчогенна : виж при pyogenes.
—
подновена : -> reinfectio.
—
септична пикочна : -4 urosepsis.
—
смесена : —> infectio mixta.
—
урогенна : -4 febris urethralis.
—
фокална, огнищна : -4 infectio focalis.
ннфертилитет :
infertilitas.
инфестацня : —» infestatio.
инфилтрат : -> infiltratus,
—
белодробен преходен : -> Löffleri syndromum.
инфилтрация : -4 in filtratio .
—
мастна : -4 steatosis.
инфлуенца, епидемична инфлуенца : -4 g rip pa s.
инфраклавнхуларен : —» infraclavicu la ris.
инфраюстален :
infracostalis.
ннфракиня : -> infra ctio .
инфраорбнталеи : -> infrao rbitalis.
ннфрапателарен : -> infrapatella ris.
инфуз : infusum.
инфузия : —>infusio (1).
—
венозна : -4 infusio intravenosa.
—
ректална : -> infusio rectalis.
инфундибулум :
infundibulum.
инфундибулум
620
канал
ннфундябулум на хяноталаиуса : -4 infundibulum
• hypothalami.
инхалация : -4 inhalatio.
нахябнтор : -» inhibitor.
ницязяв : -4 incisio.
явцнэура : —> incisura.
нраднаоня, ярадяраяе : -4 irradiatio (1).
—
яа възбуждението : -4 irradiatio (2).
нреверзябдеи ; irreversibilis.
нрегуларен : -> irregularis.
ярепоянбняен : -4 irreponibilis.
иригация : -4 irrigatio.
ярнгоскояна ; -4 irrigoscopia.
ярядеза : -4 iridesis.
ярндехтояня : -> iridectomia.
иряденклейзнс : -4 iridencleisis.
яридереняя : -4 irideremla.
нрядодеза : -4 i n'do desis.
нридодяадчза : -4 iridodialysis.
нрндодоаеза : -4 iridodonesis.
ярядохолобома : -4 iridocoloboma.
ярндоолегня : —» irldoplegia.
яридотоиня : -4 iridotomia.
ярядохорноиднт : -4 iridochorioiditis.
иридоцеле ; -> iridocele.
ирндоцяклнт : -4 iridocyclitis.
ирис, ярме на окото ; -4 iris.
—
, липса на:-4aniridia.
—
, треперене на : -4
ярит : -4 iritis.
нритабнден : -4 irritabilis.
нрнтаыция : -> irritantia.
яспанска болеет : -4 grippus.
истински : -> verus, genuinus (1).
нстмус : -» isthmus.
—
на аортата : -4 isthmusaortae.
—
на гърлото : -4 isthnsfaucium.
—
на матката : -»isthmusuteri.
нехеиичен (ншемнчен):-4 ischaemicus.
нсхемня, ишемия : -4ischaemia.
ихтинзъм : -4ichthyismus.
и х т и о з а : —» ichthyosis (ichthyosis vulgaris).
Иценко-Кушннг, болеет на : -> Icenko-Ciishing' syn-
dromum slve morbus.
мшеиня : -4 ischaemia.
ншиадикус (нерв):-4 nervus ischiadicus.
ишналгня : ->ischialgia.
ишиас : -4ischias.
ишурия : ~4ischuria.
—
парадоксална : —» ischuria paradoxa.
й
Йенска номенклатура на анатомнческнте термини : -4 йодизъм : -> jodismus.
INA.
йониэааия : -4 ionisatio.
йеюиостомня : -4 jejunostomia.
йоытофореэа, Йовофореза, йояогалваннзация, йоно
йеюнум : -4 jejunum.
терапия : -4 iontophoresis ( ionophoresis).
К
кабар : -4 urtica.
каверна : -4 caverna.
—
яа бедня дроб» белодробна каверна : -4 caverna
р ilmqpis.
каверннт : —
>c avernitis.
кавернозен : *4 cavernos us.
кавернозно тяло : —
>corpus cavernosum.
кавун : -4 cavum.
хазеозен : —
» cas eos as.
Казоыи, проба з а ехнвокок на : - 4 Casonii reactio
sive testum.
казуистика : *4 casuistica.
казус : —
>casus.
кахоемня.; -4 çaeosmia.
кал лечебна : -4 limus.
—
ушна : -4 cerumen.
кала-азар : -4 leishmaniosis visceralis.
калкариурян : -4 calcariaria.
кадкулоза : -4 calculosis.
калкулозев : <4 calculosas.
калкул(ус) : -4 calculus ; виж също камък.
яалолеченве : -4 fangotherapia, pelotherapia.
калория : -> caloria.
жалус : -4 callus.
калцяноза : *4 calcinosis.
—
на бъбреците : —
> nephrocalcinosis.
халцнфнцнране, калцнфнкацнн : -4 calcificatio.
камера : ~4 camera* •. *х
—
на сърцето : —
» ventriculus cordis.
камфорово масло : -4 Oleum camphoratam.
камък : —
>calculus, lapis.
—
{кадхулус) ■ бедрте дробове : -4 р neamolithas.
—
бъбречен : -4 calculas renalis sive renis.
—
венозен : -4 phlebolithas.
—
жлъчен : -4 calculus felleus sive biliaris.
—
зъбен : -4 calculus dentalis siv e dentis.
—
в мастна жлеза ; -4 sebolithus.
—
носен : -4 rhinolithus.
камък пикочен : —> calculus urinarius.
—
в пи кочния мехур : -4 calculus vesicalis sive
ve sicourinarius.
—
в никочопровода : -4 calculus uretericus.
—
или конкремент слюнчен : -4 calculus salivatis
—
от фекалин : -4 coprolithiis.
—
в чернвя дроб : -4 hepatolithus.
—
чревен : -4 enterolithus.
камъни в бъбреците : -» nephrolithiasis.
—
в пякочопровода : —» ureterolithiasis.
камъче : -> ca'culus.
камъчна болест : —> calculosis, lithiasis.
Кан, реакция на : -4 К ah ni reactio.
канал : -4 canalis, ductas, aqueductus, meatus,
tractas (2), tubus.
—
гръбначен :
canalis vertebralis.
—
ж лъче н общ : -> ductus choledochus.
—
жълтъчен : -4 ductus omphaloentericus.
—
ивгениален, слабинен : -4 canalis inguinalis.
—
лимфен гръден : —> ductus thoracicus.
—
м а лъ к : -4 canaliculus.
—
назо-лахримален, слъзно-восов : -* canalis na
solacrimalis.
—
отводен (екскретбрен) : -4 ductus excretorius.
—
—
на жлъчния мехур : -4 ductas cysticus.
—
пикочен : -4 urethra.
—
родилен : -4 viae partus.
—
семеотводен : «4 ductus deferens.
—
слухов външен : -4 meatus acusticus externus.
—
феморален, бедрен : -4 canalis femoralis sive
cruralis.
—
храносмилателен : -4 tractus digestorius.
чернодробен общ : -4 ductus hepaticus commu
nis.
—
чревен : -4 tractus intestinalis.
—
на шийката на матката : -4 canalis cervicis
uteri.
канали
621
кератотомия
канали костни полуокръжнв : - у can ales semicircu
lares osset.
—
ципести полуокръжни : - y ductus semicirculares.
хаиалче :
canaliculus, ductulus, tubulus.
—
бъбречно : —> tubulus renalis.
канд «дамнкоза : - ♦ candidamycosis.
канкроид :
cancroidum, epithelioma spinocellu
lare.
кантус : - у canthus.
канцер : - > cancer.
канцерогенен : - у cancerogenes.
канцерогенни вещества : виж при ca nc erogen es.
канюла : - > cannula.
капване : - > instillatio (1).
капнлицнум : - у capillitium.
капчляр(а) : —у v a s capillare.
капилярен : - у capillaris.
капиструм :
capistrum .
капка : - » gutta.
—
яо капка : - y guttatim.
капки : —> guttae.
—
за очи : - » instillationes.
капкова клизма : - » infusio rectalis.
каоковидно сърце : - у c o r pendulum.
Капоши, синдром на : —уeruptio varicelliformis Ka-
posii.
капсула : - у capsula, involucrum, theca.
—
за влагане на лекарства : —у capsula (2).
—
вътрешна : - > causula interna.
—
нишестена (в рецепти) : - у causula amylacea.
—
ставна : - у capsula articularis.
хапсулнт : - > capsulitis.
карбункул : - » carbunculus.
карднак (сърдечно болен) : —у cardiacus (2J.
кардиален : —» cardiacus (J), cardialis.
кардинален : - у cardinalis, princeps.
кардиоваскуларен : —►cardiovascularis.
кардиография : - > cardiographia.
кардиолиза ; —у ca rdiolysis.
кардиолог : - ♦ cardiologus.
кардиология : —* cardiologia.
кардиопатия : - у cardiopathia.
кардиоплегия : - у cardioplegia.
кардиорексис : —у cardiorrhexis.
кардиосклероза : - » cardinscierosis.
кардиоспазъи : - » cardiospasmus.
кардвотоници, кардиотоннчни лекарства : - > c a r d i o to -
rt/СД.
кардиофобия : -4 cardiophobia.
кардноиентеза : - у cardiocentesis.
кардкя : —y cardia.
Карелово лечение или метод : - у Karclli cura s i v e
methodus.
кариес : —> caries.
—
на зъбите :
caries dentium (2).
кариозен : - у cariosus.
кариокинеза : - y caryokinesis.
карнннатнвнн средства
carminativa.
карикфзкация : - у carnificatio.
каротиден : -у caroticus.
каротндна жлеза, каротндно телце : -> glomus ca
roticum.
каротин : - у carotinum.
каротннемня : —> carotinaemia.
каротис : —» arteria carotis.
карпален : - » carpalis.
карпус : - у carpus.
картилагинозен : —> ca rtilaginosus.
картина клинична, картнна на болестта : - у a s p e ct u s
cli nicus.
—
кръвна : - » haemogramma.
—
левкоцнтна на кръвта : —> leucogram rna ( le u c o -
cytogramma).
карункула : - у ca runcula .
—
слъзна : —у caruncula lacrimalis.
карункулк хименални : - у carunculae hymenales
sive myrtiformes.
карфологяя :
carphologia.
карднноген : -y cancerogenes.
карцивоза : - у carcinosis.
карцивонд : -у carcinoidum.
карцином, карцинома : —> carcinoma.
—
ембрионален : —у dysgerminoma.
карцнноматозен : -у c ar d nomat osus.
карцннофобия : —>cardnophobia.
Кастеланн, епнрохетоза бронхиална на : -у spiro-
chaetosis bronchialis (Castellani).
кастрация, кастриране : - у castratio.
Касъл, фактор вътрешен на : -у Castlei intrinsecus
factor.
катаболнзъм : - у catabolismus.
каталепсия : —у cata lepsia.
катализатор : - у cataiy sator.
катамнеза : - у catamnesis.
катаплазма : - уcataplasma.
катаплексия : —> cataplexia.
катар : - у catarrhns.
—
на горните днхатехни пътища остър : - у catar-
rhiis tractus respiratorii.
—
на Евстахневата тръба : - у er/sta chi(i)tis .
—
есенен : —» catarrhus autumnalis.
—
летен : -> catarrhus aestivus.
—
на очяте пролетен : —> conjunctivitis vernalis.
катаракта : -> cataracta.
катарален : —» c atarrhalis.
кататонен синдром, кататония : - уcatatonia.
катетеризация, катетернзнране : - у catheierisatio.
катетър : —у catheter.
—
постоянен : - у catheter permanens.
каудалеп : - у caudalis, aboralis, infe rio r.
каузалгкя : —у causalgia.
каузален : —у causalis.
к(а)упернт : —у cowperitis.
каустичнп средства : —> сд'/5//ся.
каутернзацня, каутернзнране :
cauterisatio.
кахексия : -> cachexia.
—
струмипривна : -у cachexia strumipriva.
—
тнреопрнвна —* cachexia thyreopriva.
—
хипофнзна : —» cachexia hypophysaria.
кахектнчен : —у cachecticus.
Кашнн-Бек, болеет на : -> osteoarthrosis deformans
endemica.
кашлипа : - уtussis.
—
влажна : (с храчки); ~у tussis humida.
—
лека : - у tussiculatio.
—
лоша : - уpertussis.
—
магарешка : - у pertussis.
—
суха (без храчки) : -> tussis sicca.
квадрнплегия : quadrip i еgin.
квадрицепс : —> quadriceps.
квартана (малария) : - у malaria quartana.
кверулант : -> quentlens.
Квик, метод на : - у Qnicki methodus.
Квинке, еден(а) или оток на : - у oedema a ngioneu
roticum (oedema acutum circumscriptum).
Кейт-Флак, възел на : -у nodus sin uatrialis.
кел : -уfavus.
келоид, ръбцов келоид : -> keloid um.
кератиннзацня : - у keratinisatio.
кератит : -у keratitis.
—
паренхиматозен : - у Hiitchinsoni trias.
—
фликтенулозен или скрофулозен : -у kera titis,
phlycta *nulosa sive scrufulosa sive tubercnlo-
a'lergica.
кератоглобус : -y keratoglobus.
кератоза : ~y keratosis.
—
космсиа или фодикуларва : - у keratosis pilaris
sive follicularis.
кератолнтнчен : -y keratolyticiis.
кератом :
keratoma.
—
старчески : -у keratoma senile.
кератопластика ; -у keratoplastica.
кератоконус : -у keratoconus,
кератотомия : - у keratotomia.
кератоцеле
622
кожна проба
кератоцеле : -* keraiocele.
„керемиден" седимент, „керемидена* утайка :
se
dimentum lateritiam.
Керниг, снмнтом на : -» Kernigi signum,
кесарево сеченке :
sectio caesarea.
кесна книжна : -*
ch, (saccatus chartaceus).
кетозвс, кетоза : -> ketosis,
кетоненнк : -> acetonaemia,
кетовурвк : -* acetonuria.
кефалотркксвя : -» c ephatotripsia.
кефалхематом :
cephalhaematoma.
Кварн, болеет на : -* Chiarii morbus.
кила : —►hernia ; виж също херния.
килнйка : -> alveolus, cellula (2).
кан ваве спазмоднино :
spasmus nutans.
кнмографкя ; kymographia.
книезвтераиня : —> kinesitherapia.
кинестезия : —» kindest hesia.
кянетоза : -> kinetosis.
кнвящ : —> effervescens, fervens.
кисел: —» acidus.
Киселбах» място на : -> Kiesselbachi locus.
киселина : —» acidum.
кяселянвост : -* additas.
кислород : —» oxygenium.
кислородна терапия : -* o xygenotherapia.
киста : -» cysta, cystis (2).
—
дермондва : -» dermoidum.
—
кръвна : -* haematocystis (1).
—
мастна :
steatoma (2).
—
млечна : galactocele.
—
на потна жлеза : —» hidrocystoma.
—
на пъна водна : -> hydromphalus.
—
слузна ретенцноиаа : —» mucocele.
квстаденом ; —» cystadenoma.
кнстозен ;
cysticus (2).
листом :
cystoma.
китка на ръката :
carpus.
—
крива» изкривена или уродлива : -> talipoma
nus.
Кят(Кейт)-Флак, възел на :
nodus sinuatrialis,
Keith-Flack’ nodas.
кифоза : -* kyphosis.
кмфосколноза : —» kyphoscoliosis.
хихавиаа, кихане : —» sternutatio.
—
спазиоднчна» кяхавнчен спазъм : -> ptarmus.
—
пароксизмална ; -> sternutatio convulsiva.
кнхавнчнн средства : —> sternutatoria.
клава : -» с/агя.
клавикула : —►clavicula.
клавгкуларен : —> clavicularis.
клавус : -» clavus.
—
Хкстернкус : -> clavus hystericus.
клазматоцнтн : -» histiocytus.
клапа : -» valva, valvula.
—
аортна : —» valva aortae.
—
на Баухии : —> v a lv a ileocaecalis.
—
дясна атриовентрнкулна» трикуспндална : ->
r e atrioventricularis dextra.
—
млеоцекалва : -» г о /г д ileocaecalis.
—
лява атрновентрнхулна, бнкуспндаляа ил и мн-
трална : va lva atrioventricularis sinistra.
—
нулмунална : —> valva trunci pulmonalis.
клаустрофобия :
claustrophobia.
кленач, кленка : —» palpebra.
—
горев ; palpebra superior.
—
долен : —* palpebra inferior.
—
липса па : -> аЫepharia.
кленачев : -» palpebralis.
влевтомапвя : —> cleptomania.
клетка : -> cellula fl).
—
гигантска : -> cellula gigantea.
—
екятелна : —» cellula epithelialis.
—
кръвна : -> corpuscul um, globulus (2).
—
—
бяла : —» leucocytus.
—
—
червена : —» erythrocytus.
—
мастна : -> cellula adiposa.
клетка плазматична ; -> plasmocytus .
—
полова : —» gamete.
—
—
мъжка : -> spermatozoon (spermatozoidum).
—
семенна :
spermatozoon ('spermatozoidam).
—
яйчна :
ovatum, ovum.
клетки» блуждаещи в покой : histiocytus.
—
(телца) кръвни бели : —> lymphocytus.
—
—
—
червени : -» erythrocytus.
—
лнмфондни : -> lymphocytus.
—
ретикулин : -4 reticulum.
—
решетъчни : -> л/л/w ethmoidales.
клетъчен : -> cellularis.
клетъчно ядро : —►nucleus (1).
клнвус : —> clivus.
клизма : -» clysma.
—
висока : -* enteroclysis.
—
капкова : —>infusio rectalis.
—
контрастна ял« диагностична : -» clysma opa
cam.
—
лекарствена : —> clysma medicamentosum.
—
малка : —> microclysma.
—, посредством : p e r clysma.
—
пургатнвна, очнстителна : -> clysma purgati
vum.
—
хранителна : —» clysma nutritivum, atimenta-
tio rectalis.
климактериум, климактерий, климакс : -> climacte
rium.
—
умъжа:
climacterium v ir ile .
кламактернчеи : —> climactericus.
—
период : —►climacterium.
климатически бубони : -» lymphogranulomatosis in
guinalis.
климатотерапия : —> climatotherapia.
клиника : -» clinica.
клинично наблюдение : -> observatio clinica.
клиновиден, клинообразен :
cuneiformis, spheno
idalis.
клитор : —>clitoris.
—, задебеденнят край на : -> glans ( clitoridis).
клон : -> ramus.
клоннзъм : -» clonismus.
клоннчен : -» clonicus.
—
гърч : —» clonus.
клоннчнн гърчове разпространени : —» c o n v ulsio.
—
свивания : -> palmospasmus.
клонус : -> clonus.
—
на матката : -* с/для* я/ m .
клонче : —>ramulus.
кдъбце, съдово каъбце : -»
клюновиден :
coracoideus.
ключица : -» clavicula.
ключвчен : —►clavicularis.
коагулация, коагулиране : —» coagulatio.
коагулум : —» coagulum.
коантацня : coaptatio.
коархтацня на аортата : —» coarctatio aortae.
коензни ; -» cofermentam.
кожа : -> еяЛл, integumentum commune.
—
гланцова : -» liodermia.
—
гъша : —> e«//j anserina.
—
истинска : —> corium.
—
мраморна : —>
marmorata vascularis.
—
отнусната, вяла :
« rtfs /одгд.
—
на риба : —> /еЛ/Ajfojw (YeÄ/Ayoj/^ vulgaris) .
—
старческа : -♦ gerodemda.
—, сухота на :
xe rodermia.
—
дразнеща умерено средства: -» r ubefacientia.
кожен : -» cutaneus.
—
обрив : efflorescentia,exanthema.
—
рак : —» cancroidam.
—
рог : —* еогяя cutaneam.
кожвпа : —> coticula, membrana.
—
яа нокътя :
eponychium.
кожна ернтемна доза : ->
—
мазнина : -» sebum cutaneum.
—
проба : catireactio.
623
контракции
кожна реакция
кожна реакция : -» entireactio.
кожни лекарства : -4 dermatica.
хозелче ылц ъгълче : -4 tragus.
коитус ; -» coitus.
койлоннхия : -4 coilonychia.
кок : - 4 coccus.
коканннзъи : —> cocainismus.
коклюш : —>pertussis.
кокоша слепота : -> hemeralopia.
кокса валга : —> соха valga.
—
вара : -4 coxa vara.
Коксакаеви вируси : -4 Coxsackie' vira.
хоксалгия ; —» co xalgia.
коксартроза : —» coxarthrosis.
коксит ; —» coxitis.
коксофгиорален : —» coxofemoralis.
кокшгеален : -4 coccygeus.
кокдигоденив : -» co ccygodynia.
колаген : -4 collagenum.
—
на костите : —> osseintim.
колагеноза : -» collagenosis.
колапс : -4 collapsus.
колапсотеравня : -4 coltapsotherapia.
коластра : -» colostrum.
колатерален : -4 collateralis.
колатура : -4 colatura.
колация : -4 colatio.
колебание : —> oscillatio.
колелце : —>areola.
колявно капаче : -4 patella.
коленде :
geniculum.
коленчат :
geniculatus (1).
коли-бактерия : -» Bacterium coli commune (Esche
richia coli).
—
-диспепсия : виж при colibacillosis.
—
-ентерит : виж при colibacillosis.
колибацилоза : -4 colibacillosis.
колика : -4 colica.
—
апенднкуларва : -> colica appendicularis.
—
бъбречна, от бъбречни камъни : -» colica rena
lis.
—
газова : —>colica flatulenta.
—
коремна или чревна ; —> colica abdominalis.
—
силна : -4 tormina.
—
оловна : —» colica saturnina.
—
слузна (слизеста) :
colica mucosa.
—
чернодробна и ли ж лъчна : -4 colica hepatica.
—
чревна :
enteralgia, tormina.
колир : —» c ollyrium.
колит : -> colitis.
Колобова ; —» coloboma.
—
на ирнса : —» iridocoloboma.
колон : —» c olon.
колона : —> columna .
колоптоза : -4 cotoptosis.
колос томна : -> colostomia.
колоструи : —» colostrum.
колотиф : -> colotyphus.
колотомия : —>colotomia.
колпейринтер : -» c olpeurynter.
колпит : —» colpitis.
колпоптоза : -4 colpoptosis.
колпорафия : -» colporrhaphia.
колпоскопня : —> colposcopia.
колпохистеротоинл : -4 colpohysterotomia.
коляно : -> genus.
—, извит като : -4 geniculatus (1).
—, изкривяване навън на : —» genu valgum .
—, изкривяване, навътре на : -4 genu varum.
—, изкривяване назад аа : -4 genu recurvatum.
кома, коматозно състояние : -> coma.
комар : -> Culex.
—
малариен : -4 Anopheles.
коматозен : -4 comato m s .
комбустно ; -> combustio.
коиедоы ; -4 comedo.
хоиисура : -4 commissura.
комвсуротоиня : - » commissurotomia.
комедия : -4 commotio ; виж също сътресение.
—
ва ретината : -> commotio retinae.
компенсаторен : -4 vicarius.
компенсация, компенсиране : -4 compensatio.
— , липса на : -» incompensatio.
компенсиран : -4 compensatus.
комплекс : -4 complexus.
—
психологичен : виж при complexus.
—
първичен : виж при complexus.
—
симптонен : -4 syndromum (syndroma).
комплемент : -4 complementum.
конплнкацвя : -4 complicatio.
комплициран : - 4 complicatus.
коипоневт(а) : —> componenium, ingrediens.
компрес : -4 compressa.
—
горещ : -4 fomentum.
—
Прнсенцов, съгряващ : -4 Priessnitzi compressa.
компресия : -» compressio.
—
на мозъка : -4 compressio cerebri.
компрнмнраы : -4 compressus.
комуникация, коиуннцнране : -> communicatio.
комуни цнращ : - 4 communicans.
конвексен : —> convexus.
конвекентет : —> convexitas.
конвергентен : -4 convergens.
коввергенция : -> convergentia.
конволут : -4 convolutum.
конвулсивен : -4 convulsivus. spasmodicas.
—
тик : - » palmus (1), spasmus facialis.
конвулсия : -4 convulsio.
конгелация : - 4 congelatio.
конгеетяя : -4 congestio.
—
пасивна : -4 congestio passiva, stagnatio, sta
sis venosa.
—
хнпостатнчна : -4 hypostasis.
конглутинацня : -» conglutinatio.
кондил : -4 condylus.
коидил онден : - 4 condyloideus.
конднлон(а) : -> condyloma.
—
остър : -4 condyloma acuminatum.
—
широк : -> condyloma latum.
конкавеи : —» concavus.
конкавктет : -4 concavitas.
конквасацня : -4 conquassatio.
конкремент : -> calculus, concrementum.
консервативен : -4 conservatizms.
консилиум : - 4 consilium.
„конска опашка“ : -4 cauda equina.
конски крак : —> pes equinus.
коистнпация : -4 constipatio.
констнтуекс : -4 constituens.
конституционален : -4 constitutionalis.
конституция : -4 constitutio.
—
невропатична : -4 neuropathia.
—
тииолнмфатнчна : —> status thymicolymphaticus.
конструктивен метаболизъм : -4 anaboUsmus.
консулт : -4 consilium.
консултант (лекар) : -4 consiliarius.
консултация : -» consultatio.
контагиозен : -4 contagiosus.
ковтагнозност : -* contagiositas.
контагиум : -4 contagium (contagio).
контакт : -> contactus.
контактно лице : виж при contactus.
контаминация : -4 contaminatio.
контигунтет : -» co ntignitas.
контннуа (треска) : -4 febris continua.
континуитет : -» continuitas.
ковтранндчкация : -» contraindicatio.
контрактнлеи :
contractais.
коиктрактура : -4 contractura .
контралатерален : —> contralateralis.
контракция : -4 contractio.
—
мускулна : -» contractio muscularis.
контракции родилни : —> dolores ad partum sive do
lores parturientium, labores parturientium.
контракции
624
крайник
ко итратна свазмоднчнн на матката : -> clonus uteri.
контузен : -* contusus.
контузия, контузваве : —» c ontusio.
—
на мозъка : -» contusio cerebri.
конус : -* conus.
конфабудаоня : -> confabulatio.
конфигурация : —> configuratio.
конфдуенс сннуум : —> confluens sinuum.
конф/уяращ : -* confluens.
ковфронтаоня : -4 confrontatio.
конка носна : —» co ncha nasalis.
конхотомия : —» con chotomia.
концентрата, концентриране : —> concentratio.
концентриран : —» concentrais.
Кончаловскн-Руипед-Лееде, симптом на : -» Кипса-
Iovski-Rumpel-Leede’ signum.
конюгата : —» conjugata.
конюнктнва : -* co njunctiva.
конюнктиваден, конюнктявен : —» c o njunctivalis.
конюнктивит : —» co njunctivitis.
—
гонореей : —> conjunctivitis gonorrhoica sive
blennorrhoica.
координация : —> coordinatio.
—, липса на :
incoordinatio.
Конликовн петна, петна на Копляк-Филатов : -» Д'ор-
lih-Filatov* maculae.
коиремезис :
copremesis.
копривна треска, юпрнвница : -> urticaria.
копролалвя : —►coprolalia.
копроднт : —> coprolithus.
конрологня : —> coprologia.
копропраксня : -> copropraxia.
копростаза :
coprostasis.
копрофагня : —» coprophagia.
копулация : -» copulatio, coitus (2j,
хора : —» cortex, crusta, substantia corticalis.
—
на главния мозък, мозъчна кора : —> cortex ce
rebri.
корект опия : —» corectopia.
корелация :
correlatio.
корем : —» abdomen, venter (1J.
—
ВНС8Ш, увиснал : -» v e nter propendens.
коремен : —* abdominalis, v e ntralis (2).
—
паратиф : paratyphus abdominalis.
—
тиф : —» typhu s abdominalis.
коремна бременност : —> graviditas abdominalis.
коремвиса : -* peritoneum.
коремче мускулно ; gaster (2), venter (2).
корен : -> radix.
—
(на зъб, ва косъм, на език) : —> radix (2).
(на растение) : —> radix (I).
коренище : —> rhizoma.
жоренчев : —» radicularis.
—
неврит : —> radiculitis.
коригиращ* средство, корнгенс : -» corrigens.
корню : pelvis (1).
корнтце : -» peLvis (2).
кориум : —> corittm.
корила : -» crusta,' çcutalum (1).
корнеалеи : —>cornealis.
корнея : -» cornea.
коров : —» corticalis.
Коровников, болест ва : -» Korovnikovi morbus.
корозивен : —>rorrommj.
корова на Венера : —> corona Veneris.
—
зъбна : —» corona dentis.
коронарен : -» coronarias.
юроварнт : —> coronantis.
коронарна склероза : -> coronarosclerosis.
—
тромбоза : —> thrombosis coronaria.
KopOTXOi, метод ва : -> Korotkovi methodos.
юрнулентен : —» corpulentas.
корнускулум : —» corpusculum.
Корсаков евндром : -> Korsakovi syndromtun.
кортизон : —» cortisonum.
карта кален : corticalis.
кортакостерондв :
corticosteroida.
коругатор (мускул) :
corrugator musculus.
коса : —> capillus.
—
на гланата : —> capilli, capillus, crinis.
—, падане на : defluvium capillorum.
—, побеляване на :
leucotrichia.
—
царевична : -> stigmata Maydis.
косъм : -> pilus, capillus, crinis.
космат : -» pilaris, pilosus.
космен : -» pilaris.
—
фоднкул, космена торбичка : fo llic ulo s (JJ.
косми възлести : -> /7/7/ moniliformes.
—
но външните подови органи 2 —>
(7J.
—
при външния слухов канал 2 —> /гв£/.
—
на главата 2 —» capilli, capillitium, crinis.
—, лиоса на 2 psilosis (1).
—
на ноздрите : -» vibrissae.
—, премахване па 2 epilatio.
—, причиняващ опадане на : -> decalvans .
—
пръстеновидни : —>p ili anulati.
—
първични :
lanugo (JJ.
косъмче : —» vilius.
косопад, косонас : -> alopecia.
кост : -> OJ2.
—
бедрена : femur (JJ.
—
безименна : -» os coxae, coxa (JJ.
—
горночелюстна г —» ma xilla.
—
гръдна : —> sternum.
—
долнопелюстна 2 -» mandibula.
—
клиновидна или основна :
sphenoidale.
—
кръстна : -» os sacrum.
—
лакътна : -» ulna.
—
лъчева : -♦ radius.
—
малка : -» ossiculum.
—
ммшнична, раменна : -> humerus.
—
опашна 2 os coccygis.
—
на петата, нетна кост : —> calcaneus.
—
подобна на люспа : —> squama.
—
решетъчна 2 -» от ethmoidale.
—
сакрална :
os sacrum.
—
седалищна : —» os ischii.
—
скочыа : -» /a/as.
—
слепоочна : —» os temporale.
—
срамна или лонна : —> os* pubis.
—, счупване на : fractura.
—,
—
непълно дл/г частично 2 -» infractio.
—
тазова : -* os coxae.
—
теменна 2 -> о* parietale.
—
тнлна : —> os occipitale.
—
хъдбочна : -» os ///am.
—
челна : -> os frontale.
костен 2 —> osseas.
—
израстък :
(7^.
—
нарастък 2 —> äcoj/ ojw, osteophyton.
—
тумор :
osteoma, enostosis.
костипа : —» ossiculum.
костнцн слухови 2 -> ossicula auditas.
костна издатина : -» prominentia.
—
лсонтиаэа 2 —> leontiasis ossea.
—
тъкан, образуване на :
o ssificatio (JJ.
костномозъчен 2 —> medullaris, myelogenes, myeloi
des (2J.
костояд 2 -» caries.
котядедон : -♦ cotyledo.
кофермевт 2 —> соfermentum.
Кох, бацил на : -> Kochi Bacillus.
кохлеа : —> cochlea.
кохлеарен 2 —> cochlearis.
Кохов бацнд : - ) Mycobacterium tuberculosis.
краевн 2 —> marginalis.
краен г -» extremus, terminalis, ultimus•
—
мозък 2 —» telencephalon.
край: -» extremitas, finis, limbus, ora, terminus2.
—
зъбчат : -> o ra serrata.
крайна плът ; —>praeputium .
крайник : (горен и долен) : —>extremitas (J), mem
brum (2).
—
горен :
membrum superius.
крайник
625
кръвотечение
крайних долен : —» membrum inferiu s.
—, изтръпване на : -» obdormitio.
крак : —>membrum inferius.
—
(в тесен смисъл) : -» /w .
—
конски : —» pes equinus.
крамп : -» crampus.
кранналей : -> cranialis.
краниокласт :
cranioclastus,
краниометрия : -» craniometria.
краниопаг : —» craniopagus.
краниотабес : -» craniotabes.
краниотомия : —» craniotomia.
краста : —> scabies.
—
у животните
scabies (2).
—, лекарства против : —» a n tiscabiosa.
крастав : —> scabiosus.
кратковременен, краткотраен : -* ephemerust fu g a x ,
transitorius.
крауроза на вулвата : —» craa roj/s vulvae.
краче ; pediculus-, pedunculus.
—
на главния мозък : -4 pedunc ulus cerebri.
—
на малкия мозък : -* pedunculi cerebellares.
храченце на corpus pineale : —» habenula (2).
Креде, способ на : —» Credei methodus.
кремастер : -» cremaster musculus.
креиотерапкя :
crenotherapia.
крепитации : -> rhonchi crepitantes.
крепитация : -» crepitatio.
крепитнраш : -> crepitans.
—
тендовагннит : —» tendovagii itis crepitans.
крепнтнращи хрипове : -4 rhonchi crepitantes.
кретинизъм :
cretinismus.
крибриформен : —> cribriformis.
крива температурна : —»
temperaturae.
кривина : —> curvatura, flexura.
—
на стомаха голяма : —> curvatura major ven
triculi.
—
—
—
малка : -» curvatura minor ventriculi.
кривогледство : -4 strabismus .
—
вертикално : -* strabismus verticalis.
—
ннтермнтнращо или периодическо
strabismus
intermittens sive periodicus.
—
паралитично : —» strabismus paralyticus.
—
раздалечавашо ce : —» strabismus divergens.
—
сближаващо ce ; —» strabismus convergens.
—
съдружно : -» strabismus concomittans.
рнволнчещ : -» contortus, gyratus, sinuosus, tor
tuosus.
крнестезкя : -4 cryaesthesia.
криза : -» crisis.
i
—
ретикулоцвтна : виж при reticulocytus.
крило, криловнден придатък
аа.
—
на атриовентрикулна клапа : —» cuspis (2).
крнловиден :
alatus, pterygoideus (pterygoides)
криотерапия : -» cryotherapia.
крипта : -4 crypta.
крипти lu u лакуни тонзилвн : -* cryptae tonsillares.
крнптогенен : -> cryptogenes.
—
сепсис : —» sepsis cryptogenes.
крипторхизъм : -4 cryptorchismus.
криптофтали : —> cryptophthalmus.
криста : —> crista.
Крвстелер, метод на :
Kristelleri methodus.
критическа възраст : —> climacterium.
Крон, болест яа : -» ileitis terminalis.
Крукенберг, тумор на : -4 Krukenbergi tumor.
круп истински : -4 diphtheria laryngis.
—
лъжлив : —> laryngitis subglottica.
крупозен : —> cruposus.
крурален : -4 cruralis.
круста : —> crusta.
крушовиден : -> piriformis.
кръв ; -4 sanguis.
—
с гной : —> ichor, sanies.
—, наплнв на : —> congestio.
—
окултна : -4 sanguis occultas.
—, нронзхокдащ от : -» haematogenes (1).
кръв, пускане на :
missio sanguinis.
—, разреждане на : -> hydraemia.
—
съдържащ : -4 sanguineus .
—
в урината : —» haematuria.
кръвен : -* sanguinolentus.
—
застой : —>stagnatio, stasis.
—
серум : —» serum sanguinis, serum1 (2).
—
тумор : -4 haematoma.
кръвна буца : —» cepha 'haematoma.
—
запушалка : -4 thrombus.
—
захар : -» glykaemia.
—
картина ; —> haemogramma.
—
—
бала : -4 leucogramma (leucocytogramma).
—
киста : -» haematocystis (1).
—
клетка : —» corpusculum, globulus (2).
—
—
бала : —>leucocytus.
—
—
червена : -» erythrocytus.
—
плазма : -4 plasma sanguinis.
кръвни плочиця : -4 thrombocyti.
кръвно налагане : -> tensio arterialis.
—
—
понижено : -4 hypoto nia (J).
—
—, намаляване ва : —* hypotensio.
—
—
повишено : -4 hypertensio, hyperto nia (I),
morbus hypertonicus.
—
телце : -4 globulus (2).
кръводарител : —» donator.
кръиодрисък : -» dysenteria.
крыонзлнв в гръбначния канал : -> haematorгhachis.
—
—
—
мозък i —» haematomyelia.
—
в очната ябълка : -4 haemophthalmus.
—
в пикочния мехур : -» haematocystis (2).
—
подкожен : —> extravasatio sanguinis.
—
в предната камера на окото : -> hyphaema.
—
в ставната кухина : -4 haemarthrosis.
—
в тъпаичевата кухина : -» haemotympanum.
кръвонапълване активно : —> congestio.
—
местно ; —> hyperaemia.
—
пасивно : -» hypostasis, stagnatio, stasi s ve
nosa.
кръвонапълнен :
hyperaemiciis.
кръвонасядапе : -4 ecchymosis, suffusio.
кръвоносен : —> circulatorius.
—
съд, връзване на :
ligatura.
—
—, запушване на : -» embolia.
кръвообразуване : -> haematopoicsis.
кръвообразуващ : -> haematogenes (2), haemato
poieticus.
кръвообращение : -4 circulatio sanguinis.
—
белодробно : —» circulus sanguinis pulmonalis,
circulus sanguinis minor.
—
колатерално : -» circulatio sanguinis collate
ralis.
—
коронарно, венечио : -4 circulatio sanguinis co
ronaria.
—
фетално : —> circulatio sanguinis fetalis.
кръвопикаеые : haematuria.
кръвоповръщане : —» haematemesis.
кръвопреливане : -4 transfusio (1), trausfusio san
guinis.
кръвопускане : -» missio sanguinis, phlebotomia.
кръвородев : -4 haematogenes (1).
кръвоспиране : -4 haemostasis (1).
кръвоспиращ : —> haemostaticus .
кръвоспиращи лекарства : -4 haemostatica.
кръвотечение : -> haemorrhagia.
—
от бъбрека : -» nephrorrhagia.
—
от венците : —> ulorrhagia, stomatorrhagia.
—
от гръдното зърно : -4 thelorrhagia.
—
от гръкляна : -4 laryngorrhagia.
—
месечно : -4 menstruatio.
—
от носа : -4 epistaxis.
—
—
—
силно : -4 rhinorrhagia.
—
от очната ябълка : ■-> ophtha'.mo rrhagia.
—
от пикочния капал : -> urethrorrhagia.
—
предизвикващ : -4 haemorrhagicus (1).
—
от пъпа : -4 omphalorrhagia.
—
—
силно, обилно : -4 haematorrhoea.
40 Медицинска те рми нологи я
кръвотечение
626
ламелозен
кръвотечение скрито : —> sangais occultus.
—, спиране на : -» haemostasis (1),
—
от ухото : -* otorrhagia.
—
от червата :
enterorrhagia.
хръвоточнв : —> haemorrhagicus (1),
кръвотворен : -4 haematogenes (2), haematopoie
ticus.
кръвохр&к, кръв охрачен е : -* haemoptoë, haemo
ptysis.
кръг : -4 circulus, cyclus.
— t изрязване в : -» circumcisio.
—
в а кръвообращението голам : -4 circulus sangui
nis major.
—
—
—
малък :
circulus sanguinis minor.
—
порочен, омагьосан ;
circulus vitiosus.
кръгов : —» anularis, orbicularis.
Кръговрат : —» circulatio, circulus.
кръгообразен : —» anularis, circinatas, circularis,
gyratus, orbicularis.
хръгообращеяне : —> circulatio, circulus.
кръгче : -4 anulus, areola.
—
окоаоннцно : -* areola mammae.
кръгъл : —> circinatus, circularis, orbicularis, ro
tundus.
„кръст на смъртта" : -4 crux mortis.
кръстен : -> sacralis.
кръстно-опашен : —» sacrococcygeus.
—
-поясеи : -* sacrolumbalis.
кръстовиден, кръстообразен : -> cruciatus.
кръстовище на пирамидите ; —> decussatio pyrami
dum.
кръстосан : -> соntralateralis, cruciatus.
кръш-сяндрои : —> crush-syndromum.
Крьонигово зв уково поле : —> Kroenlgi area.
ксантелазма : -* xanthelasma.
—
в а клепачите : —> xanthelasma palpebrarum.
ксантодермия : -» xa nthodermia.
—
каротнвова : —> xanthodermia carotinaemica.
ксантом : —» xanthoma.
ксантоматоэа : —» xanthomatosis.
ксаятопсия : -4 xanthopsia.
ксантохромия :
xa nthochromia.
ксеродерма : ~4 xeroderma.
—
пигментна :
xeroderma pigmentosum.
ксеродермия : —►xerodermia.
ксероза : —» xerosis.
ксеростомия : —> xerostomia.
кссрофталмия : -4 xerophthalmia.
кскфодиния : —» xiphodynia.
кснфоиден : —* xiphoideus.
ксифонаг : -> xiphopagus.
кубнтален : «-» cubitalis.
кука : -» tenaculum, uncus.
кукест : -» hamatus (1), unciformis.
кукичка ; -> hamulus, uncus.
кулекс :
Culex.
Кули, анемия на : —> anaemia Cooley.
кулмея : -> culmen.
култура (бактериалва) :
cultura.
кумулативен : -* cumulative.
кумуляция, кумулнране, кумулативно действие : -4
cumulatio.
кура : —> care.
хуративен :
curativus.
куркане, къркорене в корема : -> borborygmus.
Кусмаулово дишане, дишане на Кусмаул : ->
ma«// respiratio.
кутанен : -» cutaneus.
кутикула : -> cuticula.
кутнреакция : -> cutireaciio.
кутия : —> scatula, theca.
кутре : —> digitus minimus manus.
Ку-треска : -* febris Q.
кух : -» cavatus, cavus.
кухина :
cavitas, cavum, antrum, camera, ca
verna, excavatio, sinus.
—
гръдна : —> cavum thoracis.
—
коремна : —» cavum abdominis.
—
—, отнасящ ce до, принадлежат на: coeliacus.
—
маточна, па матката : —» cavum uteri.
—
носна :
cavum nasi.
—
околоносна, горночедюстиа :
maxilla
ris.
—
—
клиновидна : -» д/лде sphenoidalis.
—
—
челна : -4 .т/лл* frontatis.
—
пернтонеалиа : —> cavum peritonei.
—
плеврална : -> cavum pleurae.
—
ставна : —> cavum articulare.
—
тазова ; -> cavum pelvis.
—
тъпаячева : —> cavum tympani.
—
устна : —> cavum oris.
кухини околоносни : —* sinus paranasales.
куцаве : -> c'a idicatio ; виж също накуцване.
кълбовиден, кълбообразен : -> glob o se , glomerifor
mis, sphaericus.
кървав : -> cruentus (1), haemorrhagicus (2), san
guin ee , sanguinolentus.
кървящ :
cruente (2).
кърлеж :
Acarus, Ixodes.
—
на човешката краста : -> Sarcoptes sive A c a r e
scabiei.
кърма, липса на : —> agalactia.
кърмаче : -4 lactens.
кърмачка : —> nutrix.
кърмене от гърда : -* lactatio (2).
кърмещ : -> tactae (1).
къс : -4 brevis.
късеи : -4 tardus.
късоглед : —> myopice.
късогледство : -4 myopia.
късче : —> fragmentum.
кътник голям : -> rfc/w molaris.
—
малък : -4 d e e premolaris.
кюрнтерапия : -4 curietherapia.
кюртаж : -» abrasio, a b reio cavi uteri, excochlea-
tio.
Л
лабиален : -4 labialis.
лабилен : —» labilis.
лабилност :
iabititas.
лабиринт : -4 auris interna, labyrinthus.
—
решетъчен : -» я /ю г ethmoidales.
лабяряитнт :
labyrinthitis.
лагофтялм : -4 lagophthalme.
ладиеввден : -<4 scaphoideus.
Лакрниалеи : —» lacrimalis.
жаксанцчя : -4 laxantia.
лактационен период : lactatio (1).
лактания : -> lactatio.
лактоза : -4 saccharum lactis.
дактоэурня : -» lactosaria.
лакуна : -4 crypta, lacuna.
лакунарен : -» lacunaris.
лакът : -4 cubitas.
лакътен : —> cubitalis, ulnaris.
—
израстък : -> olecranon.
лакътва кост : -> ulna.
далация : —» lallatio.
лалооатия : -4 lalopathia.
ладофобня : -» lalophobia.
ланбдацнзъм : -> lambdacisme.
лайбдовидев : -4 lambdoideus.
ламблназа, лаиблноза : -4 Lambliasis (la mbliosis).
ламела : ~> la milla.
ламелозен : -» lamellate (lamellosus).
ламина
627
лекарства
ламива : —» lamina.
ламинектомия :
laminectomia.
Лавгерхавсовн острови : -4 insulae pancreatis (Lan-
gerhansi).
Ландрй, парализа иа : p a ralysis spinalis ascen
dens acuta.
лануго : —» lanugo (I).
Ланц, точка иа :
Lanzi punctum.
лавцет, ланцетка : —> lanceola.
ланцетовиден : -» lanceolatiis.
лапа гореща : —> cataplasma, fomentum.
—
синапена : —» sinapismus.
лапароскопия : -» laparoscopic.
лапаротопня : —> laparotomia.
ларвнраи :
larvatus.
ларивгеалев : —>laryngeus .
ларивгектомия ï -» laryngectomia.
ларивгнзъм : -> laryngismus.
ларингит :
laryngitis.
ларинголог : -» laryngologus.
ларингология : -4 laryngologia.
ларявгорагня : -* laryngorrhagia.
ларингорея : -> laryngorrhoea.
ларингоскопия : -> taryngoscopia.
ларингоспазъм : -> laryngospasmus.
ларннгостеиоза : —> laryngostenosis.
ларнвгостоняя : laryngostomia.
ларинготомия : -♦ laryngotomia.
ларннготрахеит : laryngotracheitis.
ларянгофарингит :
laryngopharyngitis.
ларянгофаринкс : -* hypopharynx.
ларинкс : -> larynx.
Ласег, признак на : —> Lasegui signum.
латентен : —> latens, recessivus.
—
период : —> incubatio.
латералеи : —> lateralis.
латероверзия : ~> lateroversio.
латероаознцяя :
lateropositio.
латеропулсия :
lateropulsio.
латерофлексня : —> lateroflexio.
латерофобня : -* laterophobia.
левигацнн : -» levigatio.
левканемия : —> leucanaemia.
левкемнчен хиатус : -* hiatus leukaemicus.
левкемия : -» leukaemia (leucaemia).
—
ииелогенна : —> myelosis.
—
моноците* :
leucaemia monocytotica.
—
остра : -» leukaemia acuta ( leucosis acuta) .
—
хронична лямфатнчна : —* leukaemia lympha
tica chronica ( lymphadenosis chronica).
—
—
мнелондна (мнелогениа) : —» leukaemia mye
loides chronica.
левкограма : -4 leucogramma.
левкодерма : -> leucoderma.
девкоза : —> leukaemia (I •ucaemia), leucosis.
—
алевкемичпа :
aleuka^mia.
—
остра : -4 leukaemia acuta ( leucosis acuta).
левколяза : —> leucolysis.
левкома :
leucoma.
—
сраснала с ириса :
leucoma adhaerens.
левкояихия : -4 leuconychia.
левкопатия : -4 leucopathia.
левкопення : -* leacopenia.
—
злокачествена : -4 agranulocytosis (2).
левкоплакня : -> leucoplakia.
левкопоеза : -> leucopoiesis.
девкотомия : -> leucotomia.
левкотрихня : —> leucotrichia.
левкоцит :
leucocytus.
—
гранулиран : -* granulocytus .
—
полиморфноядреи (полиморфнонуклеарев) : виж
при p ’Hym rplvis.
девкоцчтна картина на кръвта ; -4 leucogramma
('rwcjcvt'ti. ramma).
левкоцитогевеза :
' eucocytogenesis.
девкоцнтограма:-» I * cogramma ( lencocytogramma).
лейкоцитоза : —» leucocytosis.
левкоцитолиза : -» leucocytolysis.
левулоза : -4 laevulosa (laevulosum), fructosa.
левулозурня ; —» laevulosuria.
Летал, проба на :
Legali testum .
Лег-Кадве-Пертес, болест на : -> osteochondropa
thia deformans coxae juvenilis (Legg-Catvr-
Perthes).
леген(че) : -> pelvis (2).
—
или корятце бъбречно : —>p elvis renalis.
легло водно : —> balneum permanens.
—
нокътно : -> matrix unguis.
лезия :
Laesio.
лейомиом : —> leiomyoma.
лейшманиоза, лейшманяаза ; -4 leishmaniosis (leish
maniasis).
—
висцерална : -> leishmaniosis visceralis.
—
кожна : —> leishmaniosis cutanea sive cutis.
лек1: -> ambulatorius (за болест), blandus, fa cilis.
le v is 1 (за тегло, за болеет),
лек2 (лекарство) : -4 medicamentum.
лекар : -4 medicus2.
—
венеролог : -> venerologiis.
—
по вътрешни болести : —> internistus.
—
гинеколог : -4 gynaecologns.
—
детски : —» paediater.
—
дипломиран ; —> medicinae doctor (I).
—
експерт : —> expertus medicalis.
—
завеждащ отделение : -» primariuss.
—
ларинголог : —» laryngologus.
—
лекуващ : -» ordinator.
—
невролог : -4 neiirologus.
-p- очен :
ophthalm alogus.
—
психиатър : -> psychiater.
—
ушен : -> otologus.
лекарски : -» medicalis, medicus1.
лекарства абортивни : -» abortiva .
—
абсорбиращи, поглъщащи, всмукващи : -* absor
bentia.
—
адстрингентки : ~4 adstringentia.
—
аналгетични, болкоуспокояващи : -4 analgetica.
—
аналептични, възбуждащи, съживяващи : -4 arm-
leptica.
—
анестезиращи, обезчувствяващн, обезболяващи: <•
anaesthetica.
—
антацндин, противокнеелияни : —> antacida.
—
антиастматнчин :
antiasthmatica.
—
аптибактериалнн, протнвоиикробин : —> antibac-
teriaHa.
—
актнневралгнчнн, противопевралгнчни : -♦ anti-
neuralgica.
антнпнретнчнн, протнвотемнературни :
antipy-
retica.
—
антиревиатнчнн, противоревматични : —> artti-
rheumatica.
—
антнепазмоднчнн :
antispasmodica.
—
анткспастнчни, спазиолнтични : —> antispasmo
dica (1).
—
антнхкстаикновк, протнвохнетамннови : -» a n ti-
fustami nica.
—
бактериостатични : -» bacteriostatica.
—
блювателая : -* emetica.
—
болкоуспокояващи, аналгетични : —> anodyna,
antineuralgiea.
—
Галено ви : -* gatenica.
—
против гърчове : -> antispasmodica (2).
—
депилаторнн : —> depilatoria.
—
днгеетввнн :
digestiva.
—
днуретичнн, пикочогонвн : -4 diuretica.
—
жлъчкогопвн : -4 cholagoga.
—
жлъчкотвории :
choleretica.
—
против зъбобол : -* antodontalgica, odontalgica.
—
за изкарване на камък ; -> lithagoga.
—
кардиотаннчни : -» cardintonica.
—
против кашлица : —> bechica.
«— кожни : -4 dermatica.
—
против храста : —» a ntiscabiosa.
—
кръвоспиращи : —> haemostatica.
лекарства
628
Либман-Сакс
лекарства местам, мести« действуващи, топачва : -»
topica.
—
невровлегкчвв : -4 neuropleglca.
—
омекчаваши, оиекчмтелнн : - 4 e mollientia.
—
освежаващи : -> refrigerantia .
—
отвеждаща : —> revulsiva.
—
отровни (списък А) : -> venena А.
—
отхранващи : - 4 expectorantia.
—
за очи : -4 ophthalmica.
—
очистителни : -» laxantia, purgantia.
—
—
силно действуващи, драстични : -» dras h са.
—
палиативни : -» palliativ а.
—
пиретнчнн : -4 pyretica.
—
против повръщане : -4 antemetica.
—
подпомагащи храносмилането : -» digestiva .
—
против повишено полово влечение : -> anaphro-
disiaca.
—
поощряващи резорбцията : —> resorbentia.
—
предизвикващи отпускане : -* relaxantia.
—, прилагане, употребяване на : - 4 applicatio.
—
приспивателни : -4 hypnagoga.
—
протнвоартрнтичвн, противоподагрени : —> antar-
thrit са.
—
противоглистны, глистогонам : —> anthelminthica.
—
прогивогонорейни : -» antigonorrhoica.
—
противоднабетични : -4 antidiabetica.
—
противодиарични : -4 antidiarrhoica.
—
нротивоепнлеотнчнн : -> antiepileptica.
—
противокиседиинн ;
antacida.
—
протнвоконвулснвни : -4 anticonvutsiva .
—
противоподагрени : -> antarthritica.
—
иротивосифнл нтичвн : -» a ntisyphilitica.
—
протнвосъснрващн ; -» anticoagulantia.
—
противотуберкулозни : —> tuberculostatica.
—
профилактични : —> prophylaetica.
—
ускоряващи раждането : -> ecbolica, o xytocica.
—
разтварящи, разнасящи, разпръскващи, ресолвен-
ти : —4 resolventia.
—
—
слузта ; —4 solventia.
—
разхлаждащи : -> refrigerantia.
—
седативвн : —> sedativa.
—
силнодействуващн (списък Б) : -* venena ß .
—
снмпатиколнтнчин ; -> sympathicolytica.
—
снм пати м м вметичнн ; —» sympathicomimetica.
—
сямптоннн или палиативни : -» palliativa.
—
слабителни : -4 laxantia ; виж същ о очисти
телни лекарства.
—
—
леко действуващи : - 4 aperientia.
—
—
средно действуващи : -> cathartica.
—
слузести : н> muctlaginosa.
—
спазмолитнчни : ~4 spasmolytica.
—
специфични : —» specifica.
—
сънотворни : -» hypnotica, hypnagoga.
—
против сърбеж : —> antipruriginosa (antipruri-
tica).
—
сърдечноуснлващи : —» cardiotonica.
—
против теина : —> taenifuga.
—
тнреостатичнн : -4 thyreostatica.
—
тонизиращи, укрепващи : -4 tonica.
—
туберкудостатични :
tuberculostatica.
—
увеличаващи отделянето на водата : -* hydr-
agoga.
—
укрепващи, усилващи : -4 roborantia.
—
успокоителни, успокояващи : —> sedativa .
—
успокояващи (намаляващи дразненето на л и
гавици) : —> lenitii а.
—
хемостатичнн : -4 haemostatica.
—
хипнотични, сънотворни : —> hypnotica.
—
хнпотензнвнн : — 4 hypoiensiva.
лекарствен : -> medicamentosus, medicinalis.
—
обрив : —> toxicodermia.
лекарствена алергия : - 4 morbus medicamentosus.
—
питка : —4 pastillus.
лекарствени пръчици : -4 bacilli (medicati).
—
средства : виж лекарства.
—
—
депнлаторнв : —» depilatoria.
лекарствено моливче или пръчвца :
stylus.
лекарствено предписание : -4 formula (I), praescri-
ceptum .
—
средство или вещество : -4 medicamentum, re-
ptio, remedium.
—
топче : -4 globulus (1).
лекарство : -> medicamentum, remedium.
лековит : -4 curativus, medicinalis.
лекуване : -4 therapia (1) ; виж също лечение.
лемннск : -4 lemniscus.
лентиго : -4 lentigo.
лентиконус : -4 lenticonns.
леонтназа : -4 facies leonina.
—
костна : -> leontiasis ossea.
лепра : -4 lepra.
лепрозен : -> leprosus.
лепрой, лепрозен възел : —» leproma.
лептокефал : -> leptocephalus.
лепгомевннгн : -4 leptomeninges.
лептоиенингит : -» leptomeningitis.
лептосои : •**> leptosoma.
лептоспироза : —> leptospirosis.
—
или спярохетоза иктеро-хеморагнчна : -4 Киз7-
lev-WeiV morbus.
лептоцефал : -4 leptocephalus.
Лери, симптом па : —> Lerii signum.
Лермоайё, синдром на : -4 Lermoyez’ syndromum.
лесбнйска (лесбоска) любов : -» sapphismus.
летален : —> letalis.
леталнтет :-4 letalitas.
летална доза : -» rfos/j letalis.
—
—
за 50% от опитните животин в 24 часа : —>
L.D.50.
летаргичен съв, летаргия : -> lethargia.
летен иатар : -» catarrhus aestivus.
лехуса : —4 puerpera.
лечебен : —> curativus, medicinalis, salutaris, the
rapeuticus.
лечебна билка : -4 herba.
—
гимнастика : —4 kinesitherapia.
—
кал : -» limns.
лечебно заведение : —» clinica.
—
показание : —» indicatio.
—
прилагане на масаж : -* massotherapia.
—
растение : -» herba.
—
средство : —* re medium.
—
хранене : —» diadotherapia.
лечение : -4 сиги, c uratio, medicatio, therapia.
—
абортивно : -4 виж при abortivus.
—
амбулаторно :
виж при ambulatorius.
—
банско : —> cura thermulis.
i - Българско, Раево : -4 cura bulgara.
—
с глад : -4 nestithe.rapia ( nestotherapia).
—
заиестително : -4 виж при substitutio.
—
консервативно : —> виж при conservativus.
—
с яръв : -4 haemotherapia.
—, курс на : -4 cu*a.
—
на легло : -4 виж при stationarius.
—
с лечебни билки и растения : -4 phytotherapia.
—
чрез масаж : -4 massotherapia.
—
с радий :
radiotherapia (1).
—
с рентгенови лъчи : -4 radiotherapia (2).
—
светлинно : -4 phototherapia.
—
серумно : ~4 serotherapia.
—
стационарно : виж при stationarius .
—
със студ : -4 cryotherapia.
—
със сулфонамядн : -» sulf(on)amidotherapia.
—
с топлива : -4 thermotheraoia.
—
фнзекалво, с физически методи : -4 physiothem
rapid.
—
с хормови : -4 hormonotherapia.
леща (на окото) : -> tens ( crystallina).
—
(оптична) : —» lens.
лещевка : -» va ricella.
лещоввдев-4 lenticularis (lentiformis) (2).
либидо : —4 libido sexualis.
Либман-Сакс, синдром ва : -4 Libman-Sacks* syndro
mum.
ливедо
629
лопатка
ливедо ; -» livedo.
—
ра ценоза : -» livedo racemosa.
лнвнден : -» lividu s.
ливор : -» livor.
лигавица : -> mucosa.
—
яа матката :
endometrium.
лнгаиент : -* ligamentum, виж връзка.
л нга ментен» лнгаментозен : —> ligamentosus .
лигатура ; -» ligatura.
лиевалея : —» lienalis.
лиснтерня : -» lienteria.
лнзынн : -» lysina.
лнзираве : -» Zyste
лизис : -* Zyste
ликвор (цереброспиналсн) : -» liquor cerebrospina
lis.
ликворея : —» liquorrhoea.
линб : -» limbus.
лимфа : —* lympha.
—
чревва : -» chylus.
лимфаденит : -* lymphadenitis.
—
илеоцекален или мезентеркален : -> ileitis ter
minalis.
лимфадения : -*» lymphadenia.
лимфаденоза : -» lymphadenosis.
—
хронична : -» leukaemia lymphatica chronica
(lymphadenosis chronica).
лнмфаденоиден : lymphadenoides.
лиифангнектазив : -* lymphangiectasia.
лим фангиом : —> lymphangioma.
лимфангит : —» lymphangitis.
лимфатичев : —> lymphaticus, lymphoides (2).
лнифатнчна или левкемоидва реакция : виж при lym
phaticus.
лимфен : —> lymphaticus, lymphoides (2).
—
аварат ; —» виж при lymphaticus.
—
възел ; -» nodus lymphaticus.
—
—
малък, лвмфно възелче : follicu lu s lym
phaticus.
—
фоликул ; -* folliculus (2).
лимфна тъкан : виж при lymphaticus.
лнмфоговвв средства : -> lymphagoga.
лнмфогранулом :
lymphogranuloma.
—
вирусен венерически : —» lymphogranulomato
sis inguinalis.
лимфогравуломатоза : —> lymphogranulomatosis.
—
доброкачествена па Шауман :
Besnier-Boeck-
Schaumann* morbus.
—
ннгвнвална :
lymphogranulomatosis inguina
lis .
лннфоепителнон : -» lymphoepithelioma.
лнмфоиден : -» lymphoides (1).
лимфондви клетки : -> lymphocytus.
лнмфоидоклетъчна ангина: —» mono nucleosis in
fectiosa.
лимфолевкоза хронична : -* leukaemia lymphatica
chronica (lymphadenosis chronica).
лимфом : -» lymphoma.
—
мултннлен : —> lymphomatosis (1).
лимфоматоза : —» lymphomatosis.
лимфомононуклеоза инфекциозна : -» mon onucleosis
infectiosa.
лнмфопення :
lymphopenia.
лимфоретикулоза : -* lymphoreticutosis, Britl-Sym-
mers’ morbus.
—
доброкачествена ннокулацнопна : —> lymphorc-
ticulosis benigna e morsu felis.
лимфосарком : —>lymphosarcoma.
лимфосаркоматоза : -> lymphosarcomaiosis.
лимфоцит : -> lymphocytus.
лнмфоцитоза :
lymphocytosis.
—
остра ннфекцнозпа : -» lymphocytosis infectiosa
acuta.
лннгвален : —» lingualis.
линеене: —» consumptio, emaciatio, marasmus (1),
tabes.
лнпимент : -» linimentum.
линия :
linea, stria.
—
аксиларна, оодмишничва : -» linea a xillaris.
—
бала (на корема) : —» linea alba.
—
зрителна : —* linea visus.
—
зъбчата ; -> ora serrata.
—
медиокдавнкуларна :
linea medioclavicularis.
—
иарастернална : —» linea parasternalis.
—
на Розер-Нелатои : -> R oser-Nelaton' linea.
—
стерналва : ^ linea sternalis.
—
съедквнтелва : -» rhaphe (2).
лнодермня : -* liodermia.
липаза : -» lipasa.
липемня (в смисъл хнперлнпемня) : —» lipacmia.
лнцидв : —» lipida.
липоднстрофня : —» lypodystrophia.
лнпоиди : —> lipoida.
лнвоидоза :
lipoidosis.
лнвом : -» lipoma.
липоматоза : lipomatosis.
лнпотнмия : -» lypothymia.
лнпохондродистрофия : —» gargoylismus.
лнпоцеле : —> lipocele.
лнпурня ; —» lipuria.
лисофобия : -» Z_yss0/?//oZ?/tf.
лист вътрешен зародишен : —> entoderma.
лнстерноза, лнстерелоза :
listeriosis (listerello-
sis).
лнтагога : -> lithagoga.
Литен, (днафрагмалеп) феномен на ; -> L itteni ph ae-
потепит sive signum.
лнтназа : -> lithiasis.
лнтнчен :
lyticus.
лнтопеднун : —» lithopaedion (lithopa edium).
лнтотомня : —►lithotomia.
—
надпубисяа : -> sectio alta.
литотриасня : —> lithotripsia.
Литъл, болест на : —>L ittlei morbus.
лнхен : -» lichen.
—
червен островръх : —> lichen ruber acuminatus.
—
—
плосък :
lichen ruber planus.
лихеввзацня, лихеннфнкацня : -> lichenificatio.
лихевовнден, лихенондеи : ~» lichenoides.
лнце :
facies (J).
—, израз ua : -» faciès (2).
—
контактно : виж при contactus.
—
лъвско : -* facies leonina.
—
пернтонеално ; -> facies abdominalis.
—
птиче :
retrognathia.
—
Хнпократооо : —> fa cies hippocratica.
лицев : —» facialis, anticus.
лишей : lichen.
лншманноза, лишманназа : -> leishmaniosis (leish
maniasis).
Лнъото, трнъгълпик на:
trigonum vesicae (Licu-
taudi).
лоб1 : -* lobus.
—
белодробен, на белия дроб : -> lobus pulmona
lis.
—
малък : -> lobulus.
—
окцнпнтален, тилен : -> lobus occipitalis.
—
париетален, теыеиеи : -* lobus pa rietalis.
лоб-:
-» sinciput.
лобарси : -> lobaris.
лобектомна : - » fobeefomia.
лоботоыня : —> lobutomia, leucotomia.
лобул : -» lobulus.
лобуларен : —> lobularis.
лобус :
lobus, виж лоб.
Лобшайн, болеет на: -> osteopsathyrosis congenita.
логопедия : —> logopaedia.
лодкоиндеп :
scaphoideus.
локален : * locatis, topiсиs.
локализация, локализиране :
localisatio.
локоиоторен : —> locomotorius.
лонгнтудинален :
longitudinalis.
лопен : —» pubicus.
лопатка : —> scapula.
лопатка
630
мания
лопатка крнловвдиа : -> scapula alata.
лоаатков, лопатъчен : -» scapularis.
—
връх :
acromion.
—
гревев : —» л/м'шх scapulae.
Лоранс-Мун-Бндл, сввдрои ва : —> Laureпсе-Мооп-
Biedl* syndromum.
лордоза : —> lordosis.
лордосколпоза : —» lordoscoliosis.
дохни, лохв&дно течение : -4 lochia .
—, заето! на ; —» lochiometra.
лохвопетра : -» lochiometra.
лохкорев : ~4 lochiorrhoea.
лоша кашлица :
pertussis.
—
миризма от устата, лош дъх : —>foetoг ех ore.
лошо гърло : - 4 diphtheria.
луд : -> /лдешде.
Лудвиг, ангина иа : -4 angina Ludovici.
лудост алкохолна: -» delirium tremens.
луковица : -> bulbus (I).
—
на дванадесетопръстника : -4 bulbos d u o d e n i .
луксацаи :
luxatio.
—
застарила : —» luxatio inveterata.
—
на лещата ва окото :
luxatio lentis.
—
вовторва : -4 reluxatio.
—
хабнтуалва, привична : -> luxatio habitualis.
лумбаго : —» lumbago.
лумбален : 4 lumbalis.
лумбална област : - 4 reg/o lumbalis, lambi.
лунен : —>lumen.
луибо-сахралея «л я кръстно-поясен радикулит : ->
ischias.
дунареи, лунен :
lunaris.
лунатнзъм : —» somnambulismus.
лунички : -> ephelides.
лувула : lunula.
луповисцерит : -4 Libman-Sacks9 syndromum, lupo-
visceritis.
лупозен : -» luposus.
лупой : -* Шрота.
лупус : -4 lupus, lupus vulgaris.
—
ернтеиатодес : -4 lup us erythematodes.
луспа : -> squama.
Лушка, елнвица на : -> ton silla pharyngea.
лъжица : - 4 cochlear.
лъжлив ; -4 falsus, spurius (1), artificialis.
—
круп : -» laryngitis subglottica.
лъжлива става : —» pseudoarthrosis, dysarthrosis.
—
жълтеница : pseudoicterus.
лъкатушещ : —» sinuosus, tortuosus.
лъчеа : -» radiatis (1).
лъчева кост : —» radius.
—
терапия : —» radiotherapia.
лъчеизпускане : -» radiatio (2).
лъчелечевне : -> phototherapia.
лъчеобразен, лъчист : —» radialis (2).
Льовн, симптом или проба ва : —> Loewii testum .
Льорнш, синдром ва : -> Lerichi syndromum.
Льофлер, синдром на : -4 Löffleri syndromum.
люспа : -» squama, lamella.
люспест, люспообраэен : —» squamosus
люспица : -4 scutulum (1).
лющене : -> desquamatio.
—
ламелозно : -» desquamatio lamellosa.
—
трицевндно : —» desquamatio farfnracea.
лющещ ce : -> exfoliativus.
ляв : —» laevus, sinister (1).
M
магарешка кашлица : pertussis.
магистрален : —> magistralis.
магистрална рецепта : —>for mu la magistralis.
мадароза: —» meeterof/f.
мазане : -> unctio.
мазилка, мазило : —» unguentum.
—
гъста : -> рог/я.
—
течна :
linimentum.
мазнина кожна : -> sebum cutaneum.
мазол : -> clavus, callositas, callus (2).
мазолест : —* callosus.
мазолесто тяло : —» corpus callosum.
мазохизъм : -4 misochismas.
Майбомневя жлези : -4 glandulae tarsales.
Майнике, реакция на : -* Meinickei reactio sive tes
tum.
майчински, майчин : -> maternus.
майчинство :
maternitas.
Мак Бърни, точка на : -» MacBarneyi punctum.
Мак Лаган, проба на : -4 MacLagani testam.
макрогамета : —> macrogamete.
макроглоенн : —> macroglossia.
макромастян : - 4 macromastia.
макронсия : -4 macropsia.
макроскопячен : —> macroscopiсus.
макросомня : - 4 macroso mia.
макрофаг: -4 macrophagus.
—
уседнал : -4 Afrtfoçytea.
макрохейлая : -» macrocheilia.
макроцефалия : -» macroc ephalia.
максила : -4 maxilla.
макенларея : -> maxillaris.
максимален : -4 maximaiis (2).
макула : -> macula.
—
на роговицата : —» macula corneae.
макудозек : -> maculosus.
малаксация : -> malaxatiо.
маларпев комар : -> Anopheles.
—
паразит : -4 Plasmodium.
малария :
malaria.
—
скрита, маскирана: -» malaria larvata.
—
с трескави пристъпи всеки ден : -> malaria quo
tidiana.
—
—
—
—
през два дни : -4 malaria quartana.
—
—
—
—
през ден : —> malaria tertiana.
—
тропическа : -> malaria tropica.
малеоларен : —> malleolaris.
малеод(ус) : —> malleolus.
малеус : —» malleus-.
малнгнев : -» malignus.
малнгнитет, малнгненост : —> malignitas.
малнгном : -> malignoта.
малкомозъчея : -» cerebellaris.
малконишнлен : —» fibula ris, peroneus.
малокръвен : -» anaemicus.
малокръвне : -> anaemia; виж сыцо ане мия.
—
местно : -4 ischaemia.
Мадовгвев сдой : -> stratum germinativum.
Малннгнево телце : -* corpusculum renis (Mal
pighii).
малтоза, малцова захар :
maltosa.
иалфориацнн : -> malformatio .
малък : —>minatus, parvus.
—
кътник : -4 </*ял premolaris.
—
мозък : —* cerebellum.
—
пнщял : -4 f ibula.
мамила : -> mamilla, p ap illa mammae.
иамыарен : —> mamillaris.
мандибула : -4 mandibula.
манднбударен : -» ma ndibularis.
маниакален : -4 maniacalis.
—
синдром : -4 mania (1).
маниакално възбуден : -4 maniacalis.
—
възбуждане : —» hyperthymia, mania (1).
манипулация : -> manipulatio.
маявфестея : -4 manifestus.
манив : -4 mania.
—
за величие : -4 megalomania.
мания
631
мембранен
мания за преследване :
delusio persecutionis.
Манту, ароба или реакция на : -> Mantoux0 testum
sive reactio.
мануален : -4 manualis.
маргинален : -» marginalis.
мареотнт : -» mareotitis.
марля хигроскопична, превързочна : —> M a hydro-
phila sive depurata.
марсупиализация : —> marsiipialisaiio.
Маршанд-Уотърхаус (Ватерхаус)-фридерихсен, син
дром на: - bMarchand’Waterhouse-Friderichsen*
syndromum.
мас : -* adeps, sebum.
—
свинска : -» ad*ps suillus.
масаж, лечение чрез : -» mas sotherapia.
—
фрикционен : —» frictio (1).
масетер (мускул) : -> masseter (musculas).
маскиран : -» larvatus.
маскулинизация, иаскулнннзираве : -> mascalinisatio.
маскулнннзъм :
masculinismus.
маслен : -»
масло : -» oleum, butyrum.
—
дървено : -* oleum Olivarum.
—
етерично : —» oleam aethereum.
—
камфорово : -> oleum camphoratum.
—
рибено, моруново : -> oleum je coris A selli.
—
РИЦ1Н0В0 : -♦ oleam Ricini.
—
терпентиново : -» oleum Terebinthinae,
маслозахар : —►elaeosaccharum.
мастен : -> sebaceus.
мастит : -> mastitis.
—
лактационен ил и пуерпералея, мастит у родил
ки : mastitis -» lactantium sive puerperalis.
—
у новородените : —> mastitis neonatorum.
мастни жлези : -* glandulae sebaceae.
мастоднвня : -4 mastodynia.
мастонден : -» mastoideus.
мастоидит : -» mastoiditis.
мастопатия : -> mastopathia.
мастурбация :
onanismtis.
материи излъчени : —» excretum (excreta).
—
фекалии : -» faeces.
материя : —> materia, substantia (1).
—
медика : -* materia medica.
матернитет : -» maternitas.
матка : -* uterus, matrix (1).
—
двойна : -» uterus duplex.
—
двурога : -4 uterus bicornis.
—
еднорога : —» u terus unicornis.
—
инфантилна, недоразвита : -» uterus infa ntilis.
— , завъртване на : -» torsio uteri.
— , изпадане на : -» prolapsus uteri.
— , смъкване, спускане, спадане на : —» descensus
uteri, hysteroptosis.
— , тяло на : -> corpus uteri.
маточен : -> uterinus.
маточна мукоза : -> endometrium.
мацерация:-» maceratio.
мацеряран : -» maceratus.
мая бирена : -* Saccharomyces cerevisiae.
^маясъл“ : -4 haemorrhoides.
мегаколон : -» megacolon.
—
конгенитален : -» megacolon congenitam.
мегалобласт : -» megalob'astus.
мегаломания : -* megalomania.
мегалоцит : —» mcgalocytus.
медиален : —» medialis.
медиавус (нерв) : -» nervus medianus.
иедиастинален : -» m ediastinalis.
меднасткннт : -» mediastinitis.
медиастннуи : -» mediastinum.
медиатор : -» mediator.
медикамент : -* medicamentum.
медикаментозен, медикамевтен : -> medicam entosus.
медикацчя : —> medicatio,
медицина :
medicina.
—
авиационна : —» medicina aeronautica.
медвцияалея : -> medicinalis.
меднцявска деонтология : -> deontologia medicalis.
—
етика : —> deontologia medicalis (2).
медицински : -» medicalis, medicus1.
медицинско свидетелство : -> relatio medica.
—
стъкло : —» lagena.
медия : -» media.
медуларен : -» medullaris.
междец : -» игд/a (7J.
междина : -» interstitium, spatium.
междинен : —» intercalaris, intermedius.
—
мозък : —» diencephalon.
междуклетъчен : -» intercellularis.
иеждукостен : -4 interosseus.
междулопатков : -» interscapularis.
междулопатково пространство : —» г££/о interscapu
laris.
междумускулен : -> intramuscularis.
междупрешленен :
intervertebralis.
междуребрен : -♦ intercostalis.
междуставен : —> interarticularis.
междутеменеп : -» interparietalis.
иезаортнт : -* mesaortitis.
мезартериит : —> mesarteriitis.
—
гигантоклетъчен, грануломатозев : -> arteriitis
temporalis.
Мегз, синдром на : -» Meigsi syndromum.
незентериален : —» mesentericus.
—
лимфаденит : —» ileitis termin alis.
мезевтернуи, мезентерий : -> mesenterium.
—
малък : -4 mesenteriolum.
—
(опорак) па дебелите черва : —» mesocolon.
—
—
на маточната тръба ; -> mesosalpinx.
—
—
па стомаха : —» mesogastrium*.
—
—
на яйчника : —» mesovarium.
меаентериолуи : -» mesenteriolum.
мезенхим : -» mesenchyma.
иезенцефалнт : —» m e s encephalitis.
иезенцефалон :
mesencephalon.
мезоаденит : -» mesoadenitis.
—
туберкулозен : —» tabes mesaraica slvc mesen
terica.
мезобласт : —» mesoderma.
иезовариум : -* mesovarium.
мезогастриум, незогастрнй : mesogastп и т - , regio
mesоgastrieа.
мезодерма : -* mesoderma.
мезоколон : -» meso colon.
мезосалпинкс : -» mesosalpinx.
мезотелиуи : -* me sothelium.
мезофарннкс : -» mesopharynx.
Мейбомиеви жлези : виж Майбомиепи жлез и.
Мейзг, синдром на : виж Мегз, синдром на.
мек : -» mollis, lenis, mitis, pius.
Мекел, дивертикул на : -» diverticulum ilei (di
verticulum Meckeli).
меконнум : -» meconium.
мелазма : -» melasma.
меланоза : -4 melanosis.
—
на кожата : -» melanosis cutis.
меланом : —» melanoma.
мелавурря : -» melanuria.
меланхолеп пристъп : -4 raptus melancholicus.
меланхолия : -» melancholia.
меласнктерус : —> icterus mêlas.
мелена : -4 melaena.
—
у новородени : -4 melaena neonatorum.
Мелкерсон-Розентал, синдром на : -» M elkersso n-
Rosenthal0 syndromum.
Мелтсър-Лайъи, проба на : -» Meitner-Lyon0 testum.
мембрана : —» membrana.
—
базална : -» membrana basalis.
—
Д;сце истова : -* Descemeti membrana.
—
клетъчла : -» membrana cellularis.
—
лъжлива : -» psctidornembrana.
—
серозна : —> serosa.
мембранен : -> membranaceus.
мембранозен
632
микроцефалия
мембранозен : -> membranosus.
менархе : - у menarche.
Иевдел-Бехтерев, рефлекс на :
Mendel-B ehterev'
reflexus.
Мевяер, болеет ила синдром на : —> Metiieri synd-
romum (morbus),
иевинreалев : - у meningeus.
менинги : -у тел/Hg*?,
мениигизъм : —> meningismus .
менингит : —> meningitis.
—
базиларен : —> meningitis basilaris.
—
епидемичен (перебросанаалеи) : -» m eningitis
cerebrospinalis epidemica.
—
серозев : -у meningitis serosa.
мевингоенцефалнт : —у meningoencephalitis.
мевивгокок : —> JWewirtgoecoc«,?.
мевннгониелвт : —» meningomyelitis.
менингоцеле : —» meningocele.
мениск ставен : - у meniscus.
менвецнт : —» meniscitis.
менопауза : - у menopausa.
меворагия : - у menorrhagia.
меностаза : - у menostasis.
менструален : - у menstrualis.
—
херпес : - у herpes menstrualis.
менструация : —> menstruatio.
—
болезнена : —> dysmenorrhoea.
—
късна, закъсняла : -> menstruatio tarda.
—, ливса, веидваве, спиране на : —> menostasis.
—
лъжлива : —» pseudomenstraatio.
—, неприятни усещания при:-у molimina menstrualia.
—
оскъдна : —у hypomenorrhoea.
—
разредена : ~y oligomenorrhoea.
—
ранна, преждевременна : - у menstruatio praecox.
—
рядка : - у oligomenorrhoea.
—
силна ненормално : —» menorrhagia.
—
честа; -> p o lymenorrhoea.
мералгня парестетична ; - у meralgia paraesthetica.
Мерзебургскн триада ; - у Merseburgi trias.
месечен : -> lunaris (1).
местен ; —» localis, nostras, topicus.
местенце : -» loculus.
местоположение : —у л/д.? .
метаболизъм : - у metabolismus.
—
деструктивен : - у catabolismus.
—
конструктивен ; -> для0о//,?лш.г.
метаболитн : —у metabolita.
метакарпалеи : —> metacarpalis.
метакарпус : —у metacarpus.
металуес : —> metasyphilis.
метамиелоцнт ;
metamyelocytus.
метаморфоза: - у metamorphosis.
метаплазия : - у metaplasia.
метаснфядис : —у metasyphilis.
метастаза : —» metastasis.
метастазен, метастатичен : - у metastaticus.
метатарз : —» metatarsus.
метатарзаден : - у metatarsalis.
метеицефадов : -> metencephalon.
метеоризъм : —> meteorismus .
метили : —» Trematoda ( Trematodes).
метреурчза : —у metreurysis.
метрит : - у metritis.
метроевдометрнт : —у metroendometritis.
метронатия : - у metropathia.
—
хеиорагичва : —> metropathia haemorrhagica.
метрорагия : —у metrorrhagia.
метрорексяс : —> metrorrhexis.
метротромбофлебнт : —у metrothrombophlebitis.
метхемоглобин : —> methaemoglobinum.
метхеноглобянениа : -> methaemoglobinaemia.
Мечннков, теорна за фагоцитозата на : - у Mecnikovi
theoria pro pha^ocytosi.
мечовнден : —» xiphoideus.
мехлем : —> unguentum.
мехур : - у 6д//д, cystis (1), vesica.
—
жлъчен : —» vesica fellea.
мехур околоплоден : ~у saccus amnioticus.
—
пикочен : —> vesica urinaria.
—, препълваие на пикочния : —у виж при repletio.
мехурев : ->
/7Л vej/ea/«*.
мехури дъщерни : - у hydatides.
мехурче : -> alveolus, vesicula.
—
зародншево : —у blastula.
—
гнойно : -> pustula.
—
семенно : -у vesicula seminalis.
мехурчест : —> bullosus, vesicularis, vesiculosus.
—
обрив изобщо : - у hydroa .
мехурчета или торбички белодробни : -у alveoli p ul
monis.
миалгия : - у myalgia.
—
епидемична : -> pleurodynia epidemica.
миастения : -> myastenia.
—
тежка псевдопаралнтнчна : - уmyasthenia gravis
pseudoparalytica.
миатония : ~> myotonia.
—
вродена : - у myotonia congenita ( Oppenheim).
мнатрофня ; -» myatrophia.
мигане често, конвулсивно, питателен спазъм : —>
nictitatio (nictatio).
мигла : —у cilium (1).
миграция : - у migratio.
мигрена, мигрен : - у hemicrania.
мигрираш : - у migrans.
мнда, подобно на мида образувание : -» concha.
—
или раковина носна : —у concha nasalis.
—
ушна : -у auricula.
мидрназа : - у mydriasis.
иидриатнци : —y mydriatica.
мнеленцефалон : —> myelencephalon.
миелин : —> myelinum.
миелит : -ъ myelitis.
миелоблает : - у myeloblastus.
миело тенен : - у myelogenes.
миелограма : —> myelogramma.
мнелографня : - у myelographia.
ииедоза : -» myelosis.
—
фуникуларна : - у myelosis fonicularis.
—
хронична: -> leukaemia myeloides chronica
(myelosis chronica).
мнелонден : -у myeloides.
миелолевкоза хронична : - у leukaemia туeluide v
chronica (myelosis chronica).
миелом : -» myeloma.
мкеломалацня : -> myelomalacia.
мкеломатоза : —» myeloma.
миеломенингоцеле : - у myelomeningocele.
мнелоцеле : —у myelocele.
миелоцит : - у myelocytus.
мийаза : - у myiasis.
микобактерия ; -у Mycobacterium.
микоза : - у mycosis.
—
фувгоидна : - у mycosis fungoides.
микроб : —у пйсгоЫоп (microbium), microorga-
nismas.
микробиология : -у microbiologia.
микрограм : - у microgramma.
микрохок : - у Microccocas.
—
катаралек : -у Microccocas catarrhalis.
микромелия : - у micromelia.
мнкрон : —у micron (micronum).
микроорганизъм : —> microorganismus.
■икропсия : —у micropsia.
мнкросомня : —у nanismus.
микроспория : —у microsporia.
—
дълбока на брадата : - у microsporia profunda
barbae.
—
я а ноктите : -y microsporia unguium.
—
повърхностна на окосмената част на главата : - у
microsporia sup erficialis capillitii.
иикроспорон : —» Microsporon.
мнкросфнгмвя : - у microsphygmia.
микрофталмнн : - у microphthalmia.
микроцефалия : - у microcephalia.
микроцит
633
монол имфоцитоза
микроцит : microcytus.
мнксаденит : -> myxadenitis.
—
лабиален : —> myxadenitis labialis.
инiceдеи : —» myxoedema.
—
цнркумскривтен, ограничен :
myxoedema cir
cumscriptum (praetibiale).
миксом : -» myxoma.
мнксоматозен : -» myxomatosus.
миксомидети : -» Myxomycètes.
микстура : —» mixtura, potio (2), suspensio.
—
разклащаща се преди употребяване : —> mixt ura
agitanda.
Мнкулнч, сиидром (болест) на :
Mikuliczi syndro-
mum.
МНКЦНЯ: -* mictio.
Милнан, ернтема на : —> M iliani erythema.
милиареи :
miliaris.
ннлиария : —» miliaria.
—
с бистро съдържание на мехурчетата : -> miliaria
crystallina.
—
епидемична : —» miliaria epidemica.
—
върху червени папули : —> miliaria rubra.
милиуи : —> milium .
Мнлкман, синдром и ли болеет на : «-> ИОТ/Дггка/н
syndromum sive morbus.
минералокортиконди : —» mineralocorticoida.
минимален : -» minimus.
миогелоза :
myogelosis.
миогенен : -» myogenes.
иноза : -» miosis.
миозин : —> ту оsiпит.
миозит : -*■ myositis.
—
оенфнцнраш. : —> myositis ossificans.
мнойден : —» myoides.
миокард : -* myocardium.
мнокарднодистрофня : т у ocardiodystrophia.
миокардносклероэа : -»
миокардиофиброза : -> myocardiofibrosis.
миокардит : -> myocarditis.
—
хроничен : —» myocarditis chronica.
мнокардоза : -* myocardosis.
МИОКЛОННИ: —» myoclonia.
миологии :
myologia.
миом : -> myoma.
инометрнум, ииометряй : —» myometrium .
мнопатня :
myopathia.
миопичен : -> myopicus.
■иония : —» myopia.
миорекснс : —> myorrhexis.
ииоспазъм : —* myospasmus,
мнотнцн : —> miotica.
МИ0Т0 МЯЯ: -* myotomia.
мнотония : -* myotonia.
миризлив : —» odorans.
миризма : -» о(/or.
—
лоша : -» foetor.
—
—
от устата ; —»foetor ex ore.
мирингит : —> myringitis.
мирис: —» olfactus: виж също обоняние.
миртнформен : -> myrtiformis.
мнтацнзъм : -» mytacismiis.
митела : -» mitella.
митоза : -* caryokinesis.
митохондрии : -> mitochondrioma.
митра :
mitra.
митрален : —> mitralis.
—
порок : —> vitium mitrale.
Михайлов, реакция на : -» Mihailovi reactio.
мнцетлэъм : -» mycetismus.
мишка ставна : —» mus articularis.
мишница :
brachium.
мишничен : —» brachialis, humeralis.
мншннчна кост : -» humerus.
млад : —» adolescens (I), juvenilis.
младежки : -» juvenilis.
млекогонни средства : -» galactagoga.
млечен : —> lacteus, laeticus.
млечен струней : -* crusta lactea.
млечна жлеза : —» glandula mammaria.
—
—t заболяване на : -» mastopathia.
—
—
ненормално голяма : -> macromastia.
—
захар : —> saccharum lactis.
—
киста : —> galactocele.
—
треска : —» febris lactea.
млечница : —> stomaiо nycosis.
мляко от жеиа кърмачка, женско мляко : -> lac m u
lierum.
—
кисело : —> /or coagulatum sive concretum.
—
отделящ, произвеждащ : lactans-, la ctifer.
мвемастения : —> mnemasthenia.
многоброен : —> multiplex, multus (1).
миогогнезден : -» multilocularis.
многокамерен : —> multilocularis.
многоклетъчен : —» multicellularis.
многократен : —> multiplex.
многообразен : —» polymorphus.
многоплодие ; —> gemelli.
мяогоформен :
polymorphus.
многочислен : -» multiplex, multus (l).
многоъгълен :
multangulus.
многоядрен : —» p o ly nuclearis.
множествен :
multiplex.
—
неврит : —> polyneuritis.
могнлалия : -4 mogilalia.
модволус : -» modiolus.
модификация : -> modificatio.
мозък главен : —» encephalon.
—
—, покривало на : —» pallium.
—
голям : —» cerebrum.
—
гръбначен : -» medulla spinalis.
—
заден : —> metencephalon.
—
костен : -> medulla ossium, medulla.
—
краен : —» telencephalon.
—
малък : -» cerebellum.
«— междинен : —» diencephalon.
—
преден : -» prosencephalon.
—
продълговат :
medulla oblongata.
—, размекване на : —> encephalomalacia.
—
ромбовиден : -* rhombencephalon.
—
среден : -> mesencephalon.
мозъчен : —» medullaris.
—
инсулт : —» apoplexia (1), insultus (2).
—
придатък :
hypophysis.
—
пясък : -» acervulus.
—
Силвйен водопровод : -» aqueductus cerebri.
—
удар : -> apoplexia (1), insultus (2).
мозъчна висулка : —» hypophysis.
—
извивка : ->
—
кила : -» en cephalocele.
—
кора : -» cortex cerebri.
—
обвивка мека : -» pia mater.
—
—
твърда :
dura mater.
мозъчни обвивки : —» meninges.
мозъчно ядро : -» nucleus (2).
мокрещ : —> madidans ( madescens) .
мола : -» mola.
—
хидатидна : -» wo/л hydatidosa.
молар : dens molaris.
моларен : -* molaris.
молускум контагнозум : -> mollusc um contagiosum.
Монахов, път на : ниж при funiculi medullae
spinalis.
монартрнт : —>monarthritis.
монголоидна идиотия : -> mongolismus.
монголизъм : -> mongolismus.
Мондор, болеет на : —» Mon doгi morbus.
монетоондев : —* n umm ularis.
монилиаза : -> candidamy cosis.
моннлифориен : -* mon iliformis.
монография :
monographic!.
монозахариди : -> hexosa .
монокул :
monoculus.
ионокуларен : monocularis.
монолнмфоцитоза :
monolymphocytosis.
мононуклеарен
634
надвлагалищенг
иоионукдеарен : —> то поnuclearis,
моноауклеоза : - 4 mo no nucleosis.
—
инфекциозна : —» mononucleosis infectiosa.
монопдегия : —> monoplegia.
ионорхнэъа : —» monorchismus.
монофобия : —> monophobia.
иоиофталмня : - 4 mo nophthalmia.
моноцит : - 4 monocytus.
моноцитна ангина: —> mononucleosis infectiosa.
шоноцнтоза : - 4 monocytosis.
■ораво pone : -4 Secale cornutum.
иорбидитет : -4 morbiditas (J).
морбили : -> morbilli.
морбнлнформен : —>morbillifo rm is.
морелечение : -4 thalassotherapia.
мормбунден : —» moribundus.
иорталитет : -4 mortalitas.
морула : —> morula.
морфинизъм : -» morphinisms.
морфниомання : —» morphi nomania.
морфология : -4 morphologia.
мост : —» /юлу.
—
Варолиев : -4 pons Varolii.
—
малък : - 4 ponticulus.
мостче : -4 ponticulus.
мотилитет : -» mo lilitas.
моторен : - 4 motorius.
мравучяане, мраволазеве : -» formica tio.
мраморна болест : -4 o steopetrosis.
мрежа : -4 rete.
—
чудесна, чудна : - 4 rete mirabile.
—
капилярна : - 4 г г/е capillare.
мрежест, мрежовиден : - 4 ple xiformis, reticularis (iJ.
муковнецидоза, муковискоидоза : —» mucoviscidosis
(mucoviscoidosis).
мукоза ; —» тяготя.
—
маточва : —* endometrium.
мукоиден : -> mucoides.
мукооурулентев : —» mucopurulentus.
мукор : -4 Mucor.
мукоцеле : - 4 mucocele.
мултнгравида : - 4 multigravida.
иултилобуларен : —> multilobularis.
мултвлокуларен : —» multilocularis.
мултноара : —» m ultipara.
мултиплеи : —> multiplex.
мултицелуларев : - 4 multicellularis.
мумнфвкаиня : -4 m a mificatio.
пурга воет : -4 helioxanthosis.
муситацня : —> лшдоДО/о.
мускул : -4 musc ulus ; за разни други мускули виж
musculus abductor и dp. (стр. 322).
—
дъвкателев : —> masseter (musculus).
—
подсев (лумбален) : -4 psoas (musculus).
—
стьлбест :
scalenus musculus.
—
сърдечен : -> myocardium.
—
шивашки : - 4 sartorius musculus.
мускулатура : -» musculatura.
мускулен : -4 muscularis, intramuscularis (в самия
мускул).
—
гърч : —» туял^ядтя,?.
—
слой : —> tunica muscularis.
—
усет : -» kinaesthesia.
муск лест : -* musculosus.
мускулпа атрофия : -4 myatrophia.
—
болка : —» myalgia.
—
защита, защитно напрежение : -» reflexus- vis-
ceromotorius.
—
инжекция : -> infectio intramuscularis.
—
хноотовня : -4 my atoniа.
мусхуляо коремче : ->
fly, £яу/ег
мутацизъм, митацнзъм : -4 mytacismus.
мутация : -4 mutatio.
мутизъм : —> mutismus.
■утилацня : —> mutitatio.
нутнлиращ : -4 mutilans.
муха домашна : - 4 Жя,ггя domestica.
мухи хвърчащи : -4 muscae volitantes.
муцилагнвозея : -4 guntmosus (J) ; виж също muci-
Iagi nos a.
муцилагиноэви средства : -4 mucilaginosa.
муцилаго :
mucilago.
иуцин : -4 mucinum.
мъдница, мъдна торбичка : -4 scrotum.
мъдо : -4 testis.
мъдрец : —» rfc/w sapientiae sive serotinus.
мъждене, трептене : —» fibrillatio .
—
—
на вентрикулнте: —>fib rilla tio ventriculorum .
—
—
оредсърдво .* -4 fibrillatio atriorum.
мъжеложетво : —> pasderastia.
мъжец : -* uvula (1).
—
разцепен : —» uvula bifida.
мъжки : —» masculinus, virilis.
—
член : -4 penis.
мъка : -4 oppressio (2).
—, взрнв на : -> raptus melancholicus.
—
предсърдечна : -4 anxietas praecordialis.
мълниеносен : —>fulminans.
мъничък : -4 minutus.
мърморене тихо ва себе си : -> mussitatio.
„мъртва кост“ : -4 ganglion (2).
мъртво тяло, мъртвец : -4 cadaver.
мъртвороден : —> natus mortuus.
мъртъв : -4 mortuus.
мършавост : —> macies (1) ; виж също emaciatio.
мъчен : -4 d iffic ilis .
мъчно смилаем : —» indigestibilis.
Мьодер-Бардоу, болест на : -4 Moeller-Barlow' m or
bus.
Мьобиус, признак па : -» Moebiusi signum.
Miocè, признак ва : -4 M usseii signum.
място : -4 locus, spatium.
—, ва болезненото : -4 loco dolenti.
—
грзваво : —> tuberositas.
—
залавно : —» insertio.
—
одраснано : —» vulnus scarificatum.
—
ва по-иадка (най-малка) съпротива: -> locus m i
noris resistentiae.
—
потъмнено или непрозрачно : - 4 opacitas.
—
премръзнало : -4 congelatio.
—
равно : -4 planum (2).
—
свободно : -4 area.
—
ва съеднннване : -4 junctura.
—
ухапано (ужилено) : -4 vulnus mors um (2).
—, ва характерното, типичною : - 4 loco typico.
мятане неспокойно : -> jactatio.
H
наблюдение : -4 exspectatio, observatio (J).
—
на болен : -4 observatio (1).
—
клинично : -4 observatio clinica.
набразден : -4 striatas, sulcatus.
набръчкан : laciniatus.
Наботв, жлези ва : -4 o vu la Nabothi.
набъбване : —> erectio.
—
дифузно : -4 intumescentia (J).
наведен настрани : -4 obstipus.
наяеждане : -4 inclinatio (1).
навит : -4 contortus, convolutus.
навяхване : -4 distorsio, contorsio (contortio).
нагласяване, яагаждане : -> ad aptatio.
нагнояване : -4 supp uratio.
надбъбрек : -4 glandula suprarenalis.
надбъбречея : -4 adrenalis, s uprarenalis.
яадбъбречна жлеза: -4 glandula suprarenalis.
надвлагалнщен : -4 supravaginalis.
на дглезенен
635
неврит
вадглезенея : 4 supramalleolaris.
вадгръкляявнк : —> epiglottis.
надсбслеиие : —> intumescentia (2).
надебелявани възловядво : —> nodositas (2).
—
или разширяваве кълбовидно : —> bulbus (2).
наден:4prodie.
—
—
трнпътн:4 terindie.
иаднвлен : 4 laciniatus, p licatus.
надключичен : 4 supraclavicularis.
надколевен г -4 suprapatellaris.
надковдид : -4 epicondylus.
надкостница : 4 periosteum.
—
вътрешна : 4 endosteum.
надлопатков, вадлопатъчев : —> suprascapularis.
надлъжев : 4 longitudinalis.
надоза:—>
надпис (на рецепта) : —> inscriptio (1).
надоубнеев ; -4 suprapubicus.
надпубисна литотомня, надпубнена цистотомия : -4
sectio alta.
иадсененвик : -4 epididymis.
яадхрущяднвца : -4 perichondrium.
вазален : -4 nasalis.
назофарннгит : -4 nasopharingitis.
назъбен : -> dentatus, limbosus, serratus.
—
ситно : -4 denticulatus.
накапване : —> instillatio (1).
накисване ва дрога : —> maceratio (2).
наклонен : —> obliquus, obstipus.
наклонено, косо положение : -4 obliquitas.
наклоняване, вакловение : -4 inclinatio (JJ.
—
встрани : -4 lateroversio.
—
на иатката напред ; -4 anteversio uteri.
—
назад : 4 retroversiо.
—
напред : 4 anteversio.
—
странично : 4 lateroversio.
—
ва таза : -4 inclinatio pelvis.
наковалня (слухова костица) : 4 incus.
накуцване : -4 claudicatio ; виж също понакуцване.
—
интерянтиращо, периодично : -4 cla udicatio in
termittens sive ischaemica.
налеп или обложение на езика : -4 indumentum (2).
—
фулигявозен : 4 fulig o .
налудвя идеи : -> delusio.
налудяост : -4 delirium (J), delusio.
налягане : -4 tensio.
—
артериално, кръвно : 4 tensio arterialis.
—
—
повишено : 4 hypertonia.
—
—
субноршално : -4 hypotensio, hypotonia.
—
венозно : 4 ten sio venosa.
—
интракраниално, вътречеревно : -4 tensio intra
cranialis.
—
ивтраокуларно, вътреочко : -4 tensio intraocu
laris.
намажи : -4 extende.
намазване : -4 unctio.
намаляване : -4 decrementum, diminuti и.
—
на кръвното налягане : *-4 hypotensio, hypoto
nieг.
—
на сялата : 4 mitigatio.
намеса хирургична : -4 in terven tio chirurgica.
наместване : -4 repositio, reductio.
наннзъм, наносомия ; -4 nanismus.
напиваме : -4 ebrietas.
напикаване : —» enuresis, mictio involuntaria.
—
нощно : -4 enuresis nocturna.
напитки спиртни, алкохолни : -4 spirituo sa.
хаплив : -4 affluxus.
—
на кръв : -4 congestio.
направй според правилата на изкуството : -4 f.f .a .
(fia t lege artis).
напрегач (мускул) : -4 tensor (musculus).
напредващ : -4 progrediens.
напрежение : 4 tensio, tonus.
—
защитно : 4 reflexus- visceromoforius.
напречен : -4 transversus (transversalis).
напръстник (растение) : -4 Digitalis'1.
напълване : -4 repletio.
напън болезнен : 4 tenesmus.
наранен : -4 vulneratus.
нараним ост : 4 vulnerabilitas.
нараняване : —> vulneratio.
нарастваве : *4 accretio (1), appositio (1), incre
mentum .
нарастък костен : 4 exostosis.
—
—
патологичен : -4 osteophyton.
нарез : -4 incisio.
наркоза : —» narcosis.
—
чрез изстудяване : -4 hibernatio artificialis.
—
основна (базисна) : —» basisnarcosis.
нарколепсия : -4 narcolepsia.
наркомания : -4 narcomania.
наркотици, наркотични, упойващи средства : 4 nar
cotica.
нарязан : 4 concisus.
нарязване : -4 concisio.
пасекомоубиващн и паразятоубнваши средства : 4
insecticida.
наскоро : —» recenter.
наследствен, наследен : 4 hereditarius.
настинка : 4 refrigeratio (2).
пастойка : -4 tinctura.
наталея : -4 natalis.
иатнвен : -4 nativus.
натнск(ане) : -4 compressio.
—
върху мозъка : -4 compressio cerebri.
натраплнва невроза, натраплнво състояние : -> ob
sessio.
натрнваие : -4 frictio (2), inunctio.
натрупване: -4 accumulatio, cumulatio, agmen (1),
concentratio.
натурален : 4 nativus.
натъкмяване : 4 adaptatio, appositio (2).
натъртване : -» contusio (J).
—
на мозъка : —» contusio cerebri.
натъртен : —» contusus.
ваузея : 4 nausea.
нахлуване, проникване на болестни възбудители в
организма : 4 invasio (1).
начален : -4 indux, initialis.
начало : 4 origo.
—
действуващо : -4 principium activum.
—
на инфекциозно заболяване : -4 in v a d o (1).
начеващ : -4 incipiens.
начупване : 4 infractio.
неактивен : —» inactivus, passivus, indolens (2).
неартроза : 4 neoarthrosis.
небен : -4 palatinus.
неблагоприятен : 4 infaustus, sinister (2).
неболезвен : -4 indolens (J).
небце : -4 palatum.
—
меко : -4 palatum molle.
—
твърдо : 4 palatum durum.
невинен : 4 innocens, benignus.
иевнрулентев : 4 avirulent us.
неволев, неволен : 4 inscius, involuntarius, spon
taneus, reflexu s1 (1).
невраксон : 4 neuraxon.
невралгичен : 4 neuralgicus.
невралгия, невралгична болка : 4 neuralgia.
—
ва петата : 4 ta'algia.
—
тестикулна ; 4 orchialgia.
—
на трнгеминуса : 4 neuralgia (nervi) trigemini.
—
яйчникова : 4 ovarialgia.
иевра лен : 4 neuralis.
неврастения : 4 neurasthenia.
—
церебрална : 4 сerebrasthenia.
неврекэереза : 4 neurexaeresis.
невректоиия : 4 neurectomia.
неврилема : 4 neurilemma.
неврином : 4 neurinoma.
неврит : 4 neuritis.
—
коренчев : 4 radicu litis.
—
множествен : 4 polyneuritis.
неврит
636
неподвижност
веврнт ретробулбарен : -4 neuritis retrobulbaris.
■евробласт : -4 neurobladas.
невробластом : -4 neuroblastoma.
вевроваскуларен : —♦ neurovascularis.
невровегетатнвна дистония : —> neurosis vegetativa.
неврогевен : —> neurogenes.
вевроглном :
neuroglioma.
иевроглия : -4 neuroglia.
вевродериатоза : -4 neurodermatosis.
невродермht : -> neurodermitis.
—
циркумскриптеи или ограничен хроничен : -> /и // -
rodermitis circumscripta.
невроеонтелиом : -4 neuroepithelioma.
невроза : -> иеигол^.
—
вагусова : -4 г/а£олгяг<ш\у.
—
вегетативна :
легшшд vegetativa.
—
яатраплнвк : —»
—
съдова : —> angioneurosis.
неврози вазомоторни : виж при vasomotores.
невролиза : -4 neurolysis.
невролог : -* neurologus.
неврология :
neurologia.
невролуес : -> neurosyphilis.
неврон : —> neuroma.
—
ампутадноиен : -4 neuroma (2).
неврон : —» neuronum.
вевропапнлит : —» neuropapillitis.
невроиарализа : —» n europaralysis.
невропатичек : —>neuropathicus.
невропатия, невропатична конституция : 4 neuro
pathia.
невропатология : -4 neuropathologia.
невроплегицн, невроплегичви лекарства : -» neuro-
plegica.
вемрорафня : -> neurorrhaphia.
невроретинит : —> neuroretinitis.
вевросифилнс : -4 neurosyphilis.
—
паревхнмен : —> paralysis progressiva, tabes
dorsalis.
—
иа ранния период : -4 neurosyphilis (2).
—
ua третия период : -» neurosyphilis (3).
невротомия : —» neurotomia.
иевротоння : -4 neurotonia.
невротропен : —» neurotropicus.
вевротропизъи : —> neurotropismus.
вевротрофнчен : -4 neurotrophicus.
неврофиброн : -4 neurofibroma.
неврофиброматоза генерализирана : —> n e u r o fib ro m a
tosis generalisata.
неврохирургия : -4 neurochirurgia.
невус, кожен невус : —» narvtis.
—
пигментен : —> naevus pigmentosus.
невъзвратим : -» irreversibilis.
невъзможен : -» impossibilis.
невъэприемчнв : —» immunist insensibilis, refracta
rius (2).
невъзстановим : —> irreparabilis.
негативен : -> negativus.
негативизъм : —> negativismus.
ледсев, недеятелен : -4 inactivas, passivus.
недоразвит : -4 immaturus, infantilis, rudimenta
rius.
—
орган : -> rudimentum.
недоразвитие на тъкан : -4 hypoplasia.
недоразвитост полова : —» infantUismas genitalis.
недостатъчност : -4 insufficientia ; виж също ин-
суфициенцая.
—
на аортната клапа: -» insufficientia valv(ul)ae
aorta *.
—
бъбречна :
insufficientia renalis.
—
вятамнана : -4 hypovitaminosis.
—
на дясната атрновентрнкулна о ля трижусимдал-
вата клапа : —>insufficientia valvularis (2).
—
коронарна : —> insufficientia coronaria.
—
—
остра : -4 insufficientia coronaria acuta.
—
на много жлезн с вътрешна секреция : —» in s u f
ficientia piuriglandularis.
недостатъчност на мнтралаата я л а бикуспндаляата
клапа : -4 insufficientia mitralis, insufficientia
valv(ul)ae mitralis sive bicuspidalis.
—
надбъбречна : -» insufficientia suprarenalis sive
adrenalis.
—
сърдечна : -4 insufficientia cordis.
—
на сърдечните клапи : —» insufficientia valvu
laris.
—
сърдечно-белодробна : -4 insufficientia cardio-
pulmonalis.
—
сърдечно-бъбречна : -4 insuffidentia cardiore
nalis.
—
сърдечно-съдова : -4 insufficientia cardiovas
cularis.
—
чернодробна : —> insufficientia hepatis.
—
—
тежка : -» hepatargia.
нееднакъв : - > differens, dispar, inaequalis.
иеендемнчеи, неепидемичеи : -> sporadiciis.
неестествен : —>artificialis, factitius.
нежен : —» gracilis, lenis, mitis, pius, subtilis, te
nuis.
незадължителен : —>f acuitativus, voluntarius.
незадържане : -> incontinentia.
—
на изпражнения : -4 incontinentia alvi.
—
на урина :
incontinentia urinae.
незрял : -4 immaturus.
неизвестеп : —» incertus.
неизлечим, неизцерим : -4 incurabilis, irreparabilis.
неизменен ; ~> constans, fixu s, permanens.
неистински : falsus, spurius (1).
некоорднннраност : -4 incoordinalio.
не кробиоза : -» necrosis.
и екроза : —> necrosis.
—
влажна : -» sphacelus (1).
не кросоермия : -4 necrospermia.
некротичен, некротнзирал : -4 necroticus.
некротоиия : —> necrotomia.
некрофилия : -> necrophilia.
Нелсън-Майер, реакция на:
Nelson-Mayer' reactio
(Nelsoiii reactio).
нематодн, нематоден паразити : -> Nematoda (Ne
matodes).
нематодоза : -4 nematodosis.
нематхелиннти :
Nemathelminthes.
не ме докосвай : -4 noli те tangere.
немота : -> mutitas.
—
слухова : -> audimutitas.
—
умишлена, желана : -» mutismus (1).
немощ, немощ старческа : —» infirmitas.
немощен : -4 debilis (1).
ненаниеиуван : -> innominatus.
неваиестващ се : -4 irreponibilis.
ненаситност : -4 acoricC2.
ненормален : -» abnormalis, anomalis ; insanus (п си
хично).
н енорма лност : -» abnormitas (I), anomalia.
иеоартроэа : neoarthrosis.
необичаен : -4 atypicus, paradoxus.
необработен : -4 crudus (2).
необратим : -4 irreversibilis.
необходим: -4 necessarius, essentialis (1).
необходимост : —» necessitas.
Heoгаленовы препарати : -4 neogalenica (praeparata
neogalenica).
неодогнаъм : —> neologismus,
■еоперируем : -4 inoperabilis.
неоплазия : -4 neoplasia.
неоплазма : -* neoplasma, tumor (J).
неосезаем : —» impalpabilis.
неотдавнашен : —» recens.
неочнстен : -4 impurus.
неоалпнруен : -> impalpabilis.
неповреден : -4 intactus.
неподвижен : fixu s, immobilis, rigidus, statio
narius.
неподвижност : -> akinesia.
—
на зеницата : -4 iridoplegia.
неподвижност
637
нечист
неподвижност пълна : -» stupor.
неподправен : —>purus.
непокътнат : —> intactu s.
непоносимост : -» incompatibilitas.
непоправим :
irreparabilis.
непосредствен :
immediatus.
непостоянен : —> ш со/и/аде, instabilis, labilis, mu
tabilis, temporarius.
неправилен : -* abnormalis, anomalis, arhythmicus,
atypicus, irregularis, vitiosus.
неправилност : —> abnormitas (1), anomalia, abe
ratio.
непрекъснат : -» continuus, perpetuus.
непрежъснатост : -» continuitas.
непрестанен :
perpetuus.
непречистен : -» crudus (2), impurus.
непрнмесен :
simplex.
непрогреенращ (за болест) : —» stationarius.
непрозрачност : —* opacitas.
непроизволен : -> re fle x u s1 (1) ; виж също неволен.
неоромевен : —» genuinus (1), nativus.
непроменлив :
constans, fixu s.
непромокаем, непроницаем, непропусклив, непрохо
дим : —> impermeabilis.
непроходимост : obstructio, occlusio.
—
чревяа, ua червата ï -» ileus.
непълен :
deficien s, imperfectus, incompletus,
partialis.
неразположение, неразположеност :
///Лл/м л/гЪ,
molentia.
неразтворим :
insolubilis.
нерв :
nervus.
—
бедрен : -» nervus femoralis.
—
блуждаещ, вагус : -* nervus vagus, vagus.
—
висцерален : -» n e rv us splanchnicus.
—
голямопищялео : —» nervus tibialis.
—
горночелюстев : -* nervus maxillaris.
—
гръбначномозъчен : -> nervus spinalis.
—
двигателен : -> nervus motorias.
—
—
очен :
nervus oculomotorius.
—
днафрагмалев : -» nervus phrenicas.
—
добавъчен (добавен) :
nervus accessorius.
—
долноче постен : —> nervus mandibularis.
—
езичио-глътъчен : —» n e rv us glossopharyngeus.
—.
ежетракция, изскубване на : neure xaeresis.
—
зрителен : —» nervus opticus.
—
ишнадвкус : —> nervus ischiadicus.
—
кожен :
nervus cutaneus.
—
жравиален : -» nervus cranialis.
—
лажътен : —» nervus ulnaris.
—
лицев : —* nervus facialis.
—
лъчев : —> nervus radialis.
—
мажеилареи :
nervus maxillaris.
—
малжопищялен общ : —> nervus peroneus com
munis.
—
маидибулареа : -♦ nervus mandibularis.
—
иедианус : —> nervus medianus.
—
моторен : —» nervus motorius.
—
обонятелен : -♦ nervus olfactorius.
—
отвеждащ (отводят) : -л nerv us abducens.
—
очен : —>nervus ophthalmicus.
—
очводвигателен : —> nervus oculomotorius.
—
подезичен : —» nervus hypoglossus.
—
радиален, радиалне : —> nervus radialis.
—
седалищен :
nervus ischiadicus.
—
сензорен, сетивен : —» nervus sensorius.
—
сямпатиков : -» sympathicus2.
—
ежрноецов (ежрнпецовидеп): —> nervus troch
learis.
—
слухов, слухово-равновесен : -> nervus s ta to -
acusticus.
—
спнналев : -» nervus spinalis.
—
солавхнижус : —> nervus splanchnicns.
—
среден (срединен) : —» nervus medianus.
—
статично-слухов : -» nervus stato-acusficus.
—
—
—, вестибуларната част на : -* nervus ve
stibuli.
вевростатичво-слухов, жохлеарвата ил и охлюввага
част на : —> nervus cochleae.
—
ткбиалис : —> nervus tibialis.
—
трнгемнеус, троен (троичен) : -> nervus trige m i
nus.
—
улнарен :
nervus ulnaris.
—
ускоряващ :
nervus accelerans.
—
фациалис :
nervus facialis.
—
фгморален : —» nervus femoralis.
—
френижус : —» nervus phrenicus.
—
церебрален, черепвомозъчен :
nervus cra
nialis.
—
чувствителен : —» nervus sensorias.
нерви вазомоторни, съдодвигателен : —> va som oto -
res.
нервев : -* nervosus (1-2), neuralis.
—
възел, нервен ганглий : -> ganglion (I).
яервнзъм : nervismus.
нервина : —> nervina.
нервна система : виж система нервна.
нервно болен : —» neuropathicus.
нервност епдогенна, конституцнояална; ->neuropathia.
нервпо-съдов : —> neuro vascularis.
нервозен :
nervosus (2).
нередовен : —» arhythmicus, inconstans, irregularis.
несвършен : -> imperfectus.
несвяст, падане в несвяст : -» syncopa (syncope),
lipothymia.
несигурен : —> dubiosus, incertus.
несмилаем : -* indigestibilis.
неспокоен : -> agitatus, inquietus.
неспокойно мятане, неспокойно състояние ua болния:-*
jactatio.
неспособност оплоднтелиа на мъжа : -> impotentia
generandi.
—
съвъкупнтелна на мъжа : —> impotentia coêundi.
—
за ходене : -» abasia.
нестабилен : —> instabilis.
Нестеров, реакция ua : —» Nestcrovi testum.
несъвместим : —> incompatibilis.
несъвместимост : -» incompatibilitas.
несъгласуваност на движенията : -> incoordtnatiow
несъзнателен : -» inscius, involuntarius.
нетнпнчеи : -> atypicus.
нетраен : fugax.
нетрескав :
apyreticus.
неузрял : —* crudus (1), immaturus.
неустойчив : —> instabilis, labilis.
неустойчивост : —> labilitas.
неутрален : —* indifferens, neutralis.
неутрализиране : —» neutralisât io.
леутропепня : —> neutropenia.
неутрофнлев : -» neutrophilus.
нефелометрия : —> nephelometria.
нефректомия : -> nephrectomia.
нефрит : -* nephritis ; виж също гломерулонеф-
purn.
—
огнишен : —» nephritis insularis sive focalis.
—
хроничен :
nephritis chronica, внж при glo-
m ertilonephr i tis.
нефрогепен : —> nephrogenes.
нефроза : -» nephrosis.
нефроэонефрнт хеморагичен : —» nephrosonephritis
haemorrhagica.
нефрокалциноза : -> nephrocalcinosis.
нефролитназа :
nephrolithiasis.
нгфролитотоиня : -> nephro/ithotomia.
нефрон : -* nephroma.
нефропатия : -* nephropathia.
—
у бременни : -* nephropathia gravidarum.
нефропексия : —> nephrope.xia.
нефронтоза : —> nephroptosis.
иефрорагня :
nephrorrhagia.
нефросклероза : —* nephrosclerosis.
нефротомия : -» n ephrotomia.
нефроцироза :
nephrocirrhosis.
нечист : -» impur us.
нечувствителен
638
област
нечувствителен : insensibilis.
яечувствителноет ; -* in sensibilitas.
нещастен случай : -» accidens2.
низходящ : -» descendens.
НнколА-Фавр, болеет на : —» lymohogrannlomatosis
inguinalis.
Николскн, симптом на: —>Nikolskii symptoma.
никотин : —> nicotintim„
— , отравяне хронично с : -» nicotinismus (1).
ннкотнвнзъм :
nicotinismus.
ннкталгня : -> nycta'gia.
никталопия : -» nyctalopia.
ннктофобня : —> nyctophobia.
никтурп : -> nycturia.
Ниман-Пик, болест на : -* Niemann-Pick' morbus.
нимфомания : -» nymphomania.
мистагъм : -»
ннфаблепсня : -> niphablepsia.
нихилизъм терапевтичен: —>nihilismus therapeuticus.
янхиднт : —> n ihilitis.
ниша : —> /доводи,
нишестен, нншестеяоподобен : —» amylaceus.
мишка : -» fibra, fi'amentum, filum .
нишковиден : —» filamentosus, filiformis.
нмшчипа : -> fibrilla .
мишо : -» щТи/.
новообразуванве : neoplasma ; виж също тум ор.
—
истинско : -» blastoma.
—
меко обло на кожата :
molluscum.
новородено : -» neonatus.
— , смазка по тялото на :
vernix caseosa.
модален : —* nodalis.
нодозен : -> лос/oms.
—
пернартерннт : —> periarteriitis nodosa.
модуларен :
nodularis.
ножче хирургическо : -> lanceola.
ноздра : —> лдг/л.
нозологнчен : -» no sologicus.
нозология : -» no s оlogia.
мозофобия : —» no sophobia.
мокса : -» поха.
вокти, грнзеае на : -•» onychophagla.
—, опадане на : onychoptosis.
—, хоризонтално нацепване на :
Onychoschisis.
—, чупливост ненормална на : -» onychorrhexis.
нокът : -»
{7/
—
враснал : -* unguis incarnatus.
—
на животно :
unguis (2).
нокътен : —» ungualis.
нокътво легло : -* m atrix unguis.
нома : -» долю.
номенклатура Базелска на аватомическите терми
ни:-» BNA.
—
Йенска на анатомическнте термини : -> /ЛМ.
—
Парижка па аватомическите термини : ~» PNA.
номотопен : -* nomotopus.
Ноне-Апелт, реакция на : -> Nonne-ApeW reactio.
нормален : -> normalis, physiologicus.
нормацидвост ; н>normaciditas.
нориобласт : -* normoblastus.
нормоцит : -* normocytus.
нос : —> nasus.
—, калкулус в : —» rhinoUtus.
—
седловиден : —» лги«* selliformis.
носен : -» nasalis.
носител (преносвач) : -» vector.
носна ковка, мида или раковина : —> concha na
salis.
—
преграда :
septum nasi.
—
— , изкривяване на : —>deviatio septi nasi.
носоглътка : -*■ cavum pharyngonasale.
носогдыъчев :
retronasalis.
Нотнагел, синдром на : -* Nothnageli syndromum.
нощен : -> nocturnas.
—
страх : -* pavor nocturnus.
нощна болка : -» nyctalgia.
—
сленота : -> hemeralopia.
нубекула : -» nubecula.
нуклеарен : —>nuclearis.
нулипара : -> nullipara.
ням : -» mutus.
нявка : -» glandula mammaria
О
обвиване : —> obvolutio.
обвивка : -* tunica, membrana , involucrum, inte
gumentum, indumentum (1), theca.
—
въсеста : —» chorion.
—
мембранозна : -» v elamentrum.
—
месеста : -» tunica dartos.
—
мозъчна мека : -» ргд mater.
—
—
навжнновндна : -> arachnoidea.
—
—
твърда : —» г/«гд mater.
—
мускулна : -» /яш гд muscularis.
—
околосърцева серозна : —* pericardium.
—
иа окото бяла : —» sclera.
—
—
—
съединителна ; —►conjunctiva .
—
на оргав или на бактерии : —> capsula (I).
—
слузна : -» mucosa.
—
на Шман : —» neurilemma.
обвивки мозъчни : —> meninges.
обгаряне слънчево : -> erythema solare.
обгаряшн средства : —> caustica.
обдукцчя : —> autopsia.
обезболяване : -» anaesthesia (2).
—
местно : —» anaesthesia localis.
—
общо : -» narcosis.
•обезводняване : —> desiccatio.
—
на организма : —» e xsiccosis (1).
обезглавяване : —» decapitatio.
•обеззаразяване : —* deсоntaminatio, desinfectio,
sterilisatio (1).
обеззаразяващ : —> antisepticus.
обеззаразяващи средства : —> d esinfidentia
обезяаацяваве :
decalcificatio.
обезюсмяваве : -> dépitatio.
обеэяървеи : -» exsanguis.
обезобразен, обезформен : -» difformis.
обезобразяване :
deformatio, mntilatio.
обезпдоден : -♦ sterilis (2).
обезнлоднваяе : —> sterilisatio (2).
обезформяваве : -» deformatio.
обезформяващ, обезобразяващ : —> deformans.
обезчестяване : -> defloratio, stuprum.
обезчувствяване : -* a na esthesia (2).
обелване: -» enucleatio.
обесване : виж при strangulatio (1).
обикновен : —» communis (2), normalis, simplex,
vulgaris.
обиколка ; -* circumferentia.
обилеа ; —> abundans, profusus♦
обичаен : -» habitualis, normalis, vulgaris.
обкръжен : -> marginatus .
—
с вал: -» circumvallatus.
област : —>
дггд.
—
акеяларна, подмнпначна : —> regio a xillaris.
—
авалиа : —> г ^ ’о analis.
—
* глутеална, седалищна : ->
glutea.
—
днеяцефална ; -> hypothalamus.
—
еоигастрална, подлъжнчяа : —» r*gû> epigastrica,
praecordia (pra ecoгdium) .
—
иигвяяална, слабнвна : —> regio inguinalis.
—
ннтерскапуларна, междулонаткова : —» regio in -
terscapularis.
—
ивфраклавнкуларна, подключячна :
/я-
fraclavicularis.
—
коремна долна : -* г ^ о hypogastrica.
—
—
средна : —> г ^ о mesogastriса.
бласт
639
олигакиури*
обдаст луабадна, ноясна : -> regio lumbalis.
—
окциннталяа, тндяа : -> regio occipitalis.
—
перкяеална : -4 regio perinealis.
—
подлъжнчна, предсърдечва : -> praecordia (prae
cordium).
—
подребрева : -4 regio hypochondriaca.
—
сакрална, кръства ; *4
sacralis.
—
срамна (лонва) : —» reg/o pubica, pubes (2).
—
темпорална, слепоочна : -4 r ^ / o temporalis.
—
хипоталамична : -4 hypothalamus.
облатка : —> capsula (2), capsula amylacea.
облаче : -» nubecula.
облигатея, облигаторен : -» obligatorius.
облнквнтет : -4 obliquitas.
облитерация, облнтериране : -> obliteratio.
облнтернращ ; -4 obliterans.
—
евдартерявт : -4 thrombangiitis obliterans sive
morbus Buergeri.
обложение на езика : —> indumentum (2).
ободно черво : -4 colon.
облъчване : -4 irradiatio (3).
—
рентгеново : -4 roentgenotherapia.
обмяна на веществата : -* metabolismus.
обоняние : -> olfactus.
—, липса на : -4 anosmia.
—, намалево : -> dysosmia.
—, намаляване на : -> hyposmia.
— e разстройство на : -* dysosmia.
—
усилено : —> hyperosmia.
обонятелен : -4 olfactorius.
—
анализатор : -4 organum olfactus.
образ)взне на корн и струпеи : —» incrustatio.
—
на костна тъкан :
ossificatio (J).
—
неправилно : -> malformatio.
—
отново : -4 regeneratio.
—
на язва : -» exulceratio.
образуване : -4 formatio.
•—
във форма на връв, дръжка или краче: ->
crus (2).
—
нвшковядно : -* filamentum .
—
ретикуларно : -4 formatio reticularis.
—
роговидно : -4 cornu.
—
сърповидно : -4 falx.
—
подобно на устна :
labrum.
—
фунневндно : -4 infundibulum.
обратим : -» reversibilis.
обряв кожен : —>efflorescentia, exanthema, eruptio.
—
медикаментозен, лекарствен : -4 eruptio medica
mentosa, toxicodermia.
—
мехурчест изобщо : —» hydroa.
обрнване, обрив : -4 eruptio.
обрнвев : —> erupiivus, exanthematicus.
обрнвяа едивщ а j -4 e fflorescentia.
обръщане : —» inversio.
—
наопъкн : —> exstrophia, inversio.
обрязване : —» circumcisio. .
обсервация : -4 observatio.
обструкция : ~4 obstructio.
обтегач (мускул) : —> tensor (musculus).
обтурацнонен : -4 obturatorius.
обтурация : —» obturatio.
обтягане : -> extensio (2).
обширен : —> extensus, latus-.
общ : -4 communis (i), generalis, vulgaris.
объл : -4 rotundus.
обърнат : —> inversus.
—
на противоположната страна -4 controvers us
обърни ! ; —>verte.
овариалгия : -4 ovarialgia.
овариадев : -> ovarialis.
оварнектомия : -4 ovariectomia.
овариотомия : -4 ovariotomia.
оварнврнвен : -4 ovariprivus.
овариуи : -4 ovarium.
овогенеза : -4 oogenesis.
овулацня : -4 ovulatio.
оглед (на болен) : -4 inspectio.
огнестрелен : -4 sclopetarius.
огнище : -» focus (2).
—
ва болестта : -4 focus morbi.
—
ва инфекцията : -4 focus infectionis.
огвящен : -» focalis.
оголване : —> denudatio.
ограда (в мозъка) : -4 claustrum.
ограничаване : -4 demarcatio.
ограничаващ : -» limitans.
ограничен : —» circumscriptus.
Одя, сфинктер на : -4 sphincter Oddi.
одинакузнс : —» odynacusis.
одннофаги я : -4 odynophagia.
одинофобня : -4 оdinophobia.
одонталгнци : -4 odontalgica.
одоаталгня : -» odontalgia.
одонтиаза : -4 odontiasis.
одовтнт : —» odontitis.
одонтогенен : -4 odontogenes.
одонтология : -4 odontotogia.
одонтом : -4 odontoma.
одо нторагия : -4 odontorrhagia.
одраскване, одраскано място : -4 excoriatio. vu l
nus scarificatum.
оздравяване : —» reconv alescentia ; assanatio, sa
natio (2).
оздравяващ : -4 reconvalescens.
оздравял : —» sanatus.
оэена :
ozaena .
означй : -4 signa*.
—
c името му : -4 s. s. n., suo nomine.
оклузнвея : -4 осclusiv иs .
охлузня : —>occlusio.
око : -4 oculus.
—
заешко : —> lagophthalmus.
—
изкуствено : -4 prothesis ocularis.
—, нзиоряване на : -> asthenopia.
—, корички в ъглите на : —» sebum palpebrate.
— , органи добавъчни на : виж при organum vi
sus.
около върхов : —» periapicalis.
около гръбначен : -4 paravertebralis.
околоноенн кухини : -4 sinus paranasales.
околоплоден мехур : —» saccus amnioticus.
околовлодви води : —>liquor amnii.
—
—, изтичане на : -4 hydrorrhoea gravidarum
sive amnialis.
околопъпен : -> paraumbilicalis.
околосъдов : -4 perivascu laris.
околосърцева серозн а обвивка : —> pericardium.
околоушен : -4 paroticus.
околоушна жлеза : —> glandula parotis.
околошнтовидни жлези : -4 glandulae parathyreoi
deae.
окопна треска : —>febris quintana.
окосмен : -4 pilosus.
окосмена част на главата : —> capillitium.
окосмяване ненормално : -4 h irsutism us.
—
прекомерно : -4 hypertrichosis.
оксалурия : —> oxaluria.
окенгенотерапия : -4 oxygaenot herapia.
оксионна : —> oxyopia.
оксиуриаза : - 4 enterobiasis.
окенхемоглобив : -4 о х у hemogl obiпит.
оксицефалия : - 4 o xycephalia.
о кта на (треска) : —> octana.
окуларен : -> ocularis.
окултна кръв : -4 sanguis occultus.
окципитален : - 4 occipitalis.
окървавен : -* sanguinolentus.
Олби, операция на : -4 Albee* operatio.
олекранон : -» olecranon.
олеогранулом : -» oleogranuloma.
олеоторакс : -4 oleothorax.
Олнве р-Кардар?лн, симптом на : -4 Oliver-Carda-
relli' signum.
ологакиурая : *4 oligakinria (oligakisuria).
олигемия
640
осени
олнгемия : -4 oligaemia.
олнгозооспериия : —> oligozoospermia.
олнгоменорея : —> oligomenorrhoea.
олнгосиалня : —> o ligosialia.
олигофрения : —> oligophrenia.
—
апатична : -» hebetudo.
олнгохидраненой : -> oligohydramnion,
олнгохромемня : -4 oligochromaetnia.
олиго т(х)ем ия : -4 oligocythaemia.
олвгурня : —> oliguria.
оловно отравяне : —>plumbismus,
оловносив : -> lividus.
олющване : -4 e nucleatio.
онагра : -» omagra.
омалгня : -4 omalgia.
онартрнт : —> omarthritis.
Омбредаи, хнпертерннчен снидрои на : •-> Ombre-
danni syndromum hyperthcrmicus.
онекване : -> malacia.
омекчаващн, омекчителнн лекарства : -> emollientia.
оненталев ; —> omentalis.
онентнт : -* от tntitis.
оиевтокардноаексня : —> omsntocardiopexia.
онеитуи ; —» omentum.
омфалнт : —> omphalitis.
оифаломезентериален : -» o mphalomesentericus.
омфалорагня : —» omphalorrhagia.
оифалотаксис : —> omphalotaxis.
офталотоння : -4 omphalotomia.
онфалофлебит : -» omphalophlebitis.
омфалоцеле : -4 omphalocele.
ованизъм, онавия : —» опа nismus .
опнхаукснс : -> ояусЛаяллу.
овнхня : —» onychia.
оввхогрнпоза, оннхогрнфоза : -4 onychogryposis.
(onychogryphosis).
оннхоза ; -4 o/jÿcAoste.
овнхолнза ; —» onycholysis.
овихоиикоза ; -> onychomycosis.
онихоотоза : -4 onychoptosis.
овнхорексвс : —» onychorrhexis.
онихосхнза : -4 onjrc/iowA/jfr.
оннхофагвя : -> onychophagia.
оимографня : -4 onc ographia.
овкологня : —» oncologia.
овонатолалмя : —» o no matolalia.
онокатоиаяня : -4 onomatomania.
оятогевеза : -4 ontogenesis.
оогенеза ; -» o oge/i^/j.
оофорит : —> oophoritis.
опадане на космя : -4 alopecia.
—
на ноктите : —> ояуггЛор/сшл'.
опасен : —» periculosus, gravis.
овацнтет : -4 opacitas.
опашен : caudalis, coccygeus.
„опашка конска*1 : -4 cauda equina.
—
(на лист) : -» stipes.
опашна кост : -» os coccygis.
Ояенхавн, болест на : —> myotonia congenita ( Op
penheim).
Опенхайи, рефлекс на ; -> Oppenheim reflexu s.
операбнден : -» operabitis.
ояерацяя : —» operatio, interventio.
—
на Вертхайа (абдомяяална) : —> operatio Wert-
heimi.
—
на Владнмнров-Мнкулнч : -> Vladimirov -M icii-
licz* operatio.
—
палиативна : -4 operatio palliativa.
—
пластична, възстановителна : -4 plastica.
—
радикална :
operatio radicatis.
—
на херния : -4 herniotomia.
оперируем : —> operabitis.
ониати ; —> optata.
опиване алкохолно, състояние на опиване : -» lAr/e*
to.
опиум, оннй : —> opium.
онипваем, опипваш се :
palpabilis.
опнпваве : -> palpatio.
опнстотонус : -4 opisthotonus.
опит :
tentamen (опитване), testum (проба).
—
научно поставен : -4 experimentum.
—
за самоубийство : -4 tentamen suicidii.
оплешивяване : -4 calvities.
оплоден : -4 fertilis (2).
оолодяване, оплождаге : -4 inseminatio, fecundatio.
—
изкуствено : -* inseminatio, artificialis.
—, процес na : -4 conjugatio.
—
на яйцето : -> conceptio (1).
опорак : -4 mesenterium.
опорачен : -4 mesentericus.
опресня : -4 oppressio.
оосопнпи : -> opsonina.
оптимален ; -4 optimatis.
оптически, оптичен : -> opticus1.
оптическа измама : -4 phantasma.
опушване : -4 fumigatio.
орален : —4 oralis.
орбнкуларев : -> orbicularis.
орбита : -4 orbita.
орбитален : —4 orbitatis.
оргазъм : -4 orgasmus.
орган : —> organum ; виж също органи.
—
на вкуса : -» organum gustus.
—
на зреннето : —» organum visus.
—
конулативен мъжки : —4 penis.
—
Кортнев : -4 organum spirale.
—
недоразвит : —» rudimentum.
—
на обонянието, на мириса : -4 organum olfactus.
—
остатъчен : -4 rudimentum.
—
придатъчен : -4 appendix.
—
рудиментарен ; -4 rudimentum.
—
на слуха и равновесието : —4 organum stato-
acusticum.
—
на съзнанието : —» sensorium.
органи : -4 organa ; виж също органи.
—
вътрешни : -4 viscera.
—
дихателни : -4 apparatus respiratorius.
—
добавъчни, акцесорнн : -4 organa accessoria.
—
—
на окото : виж при organum visus.
—
днкочоотделителнн : —> organa uropoêtica.
—
днкочо-половн ; —4 apparatus urogenitalis.
—
ноловн външни (у жената) : —4 pudendum f e
mininum, vulva.
—
—# разголване на : -4 copropraxia.
—
генитални : -» organa genitalia.
—
на чувствата, сетивни : -4 organa sensuum.
органеи : -4 visceralis.
организиране : -4 organis atio .
организъм : -4 organismus, corpus (1).
органичен, органически : -4 organicus.
оргаина терапия, органотерапия : -4 organotherapia.
ординатор : -4 ordinator.
оригваае : -> eructatio, regurgitatio (1).
—
кисело : -4 eructatio acida.
оризовидин телца : -4 corpus oryzoideum.
орнфнцнум : —4 orificium.
орнитоэа : -4 ornithosis.
ортодонцни, ортодонтии : -4 orthodontia.
ортопедия ; —4 orthopaedia.
ортовиея : -4 orthopnoea (orthopnoë).
ортостатнчея : -4 orthostaticus.
ортостатнчяа адбумиаурня : —4 albuminuria ortho
statica.
орхиалгня : -4 orchialgia.
орхяепндвдимнт : -4 orchiepididymitis.
орхнт : -4 orchitis.
ос зрителна : *-4 linea visus.
осакатяване : -4 mutiLatio.
осакатяваш : -» mitilans.
осев цилиндър : -4 neuraxon.
осезаем : —4 palpabilis, sensibilis.
осезаняе : —> laetus (2).
осезателен : —> sensitivus, ta ctilis.
осеян : -4 osseinum.
осеменяване
641
отосклероза
осеменяване (на животни) ; -4 inseminatio (1).
оснфякапия ; -4 o ssificatio.
оснфнцнращ : —> ossificans.
—
мяознт : -» myositis ossificans.
осиотерапня : -4 osmotherapia.
•см(х)ндроза : -> osmidrosis (osmhidrosis).
основа : -4 basis1, stroma.
—
на белия дроб : -»
осно вей : -> cardinalis, essentialis (1), princeps,
radicatis ; alcalinus.
основна (базисна) наркоза : ~» basis narcosis.
остаряване : -> senescentia.
остарял преждевременно : -4 praesenilis (2).
остатъчен : —» residualis.
—
орган : -> rudimentum.
остеит : —> ostitis (osteitis).
—
локализиран фиброзен кнстозен : —> ostitis f i
brosa cystica localisata.
остеоартрит : —> osteoarthritis.
остеоартроза ; -4 osteoarthrosis.
—
ендемична деформираща : -» o steoarthrosis de
formans endemica. ■
остеоартропатия ; —4 osteoarthropathia.
остеоартротомня : -4 osteoarthrotomia.
остеобласт : —> osteoblastus.
остеогенеза : —» o steogenesis.
—
несъвършена : —> osteogenesis imperfecta.
остеоднстрофня : -4 osteodystrophia.
—
генерализирана фнброзна : —» osteodystrophia
fibrosa generalisata.
—
деформираща : -> osteodystrophia deformans.
остеоектомня : -4 osteacctomia.
остеоидеи : —> osteoideus.
остео клаэня : —> osteoclasia.
остеокласт : —>osteoclastus.
остеолиза : —> osteolysis.
остеология : —> osteofogia.
остеом :
osteoma, enostosis.
остеомалация : -о osteomalacia.
остеомиелит : —» osteomyelitis.
остеонекроза : -4 osteonecrosis.
остеопатия : -> osteopathia.
остеонерпостнт : —» osteoperiostiiis.
остеопетроза : —> osfeopetro>is.
остеопластика : -> ostcoplastica.
чзстеовороза : -4 osteoporosis.
остеопсатироза : -» osteopsathyrosis.
—
вродена : -4 osteopsathyrosis congenita.
остеосарком : —> osteosarcoma.
остеосинтеза : -> osteosynthesis.
остеосклероза : -4 см/волг/дешд.
остеотомия : —»osteotomia.
остеофибром : —» osteofibroma.
остеофит : -» osteophyton.
остеохонлрнт ; —> osteochondritis.
остеохондроза : -* osteochondrosis.
остеохондролнза : —> osteochondrolysis.
остеохондром : -» osteochondroma.
остеохондропатия : -4 osteochondropathia.
—
ювеинлна деформираща на гръбначните прешле
ни : -» osteochondropathia deformans dorsi ju
venilis.
—
юношеска деформираща на тазо-бедрената с т а
ва : —> osteochondropathia deformans coxae
Juvenilis.
-о стит : —» ostitis.
—
деформиращ : -4 osteodystrophia deformans.
—
локализиран фиброзен кнстозен : —» o stitis f i -
M**brosa cystica localisata.
острица ; -4 Enterobius vermicularis.
остров, островче : —>insula.
острови Лаигерхансови :
insulae pancreatis (Lan
gerhansi).
островръх : —» acuminatus, acutus (2), cuspidatus.
островърха гърбила : gibbus.
острота зрителна : -4 visus.
остър : -4 acutus (1-2).
остър много, извънредно : —> peracutas, super
aeut us.
осцнлацня : -4 oscillatio.
оталгня : otalgia.
отбиване (от кърмене) : -4 ablactatio.
отвара, отварка : -4 decoctum.
отваряне на труп : sectio (2).
отвеждане : -4 abductio.
от веждач (мускул) : —» abductor (muscutus).
отвеждащ : -4 abducens1, deferens, excretorias.
отвличащи, отвеждащи средства : -4 derivantia, re-
vatsiva.
отвор : -4 apertura, foramen, orificium, ostium,
hiatas, porus.
—
вагинален : -4 ostium vaginae.
—
във внд на прозорче : -4 fenestra.
—
външен на матката, на маточната шибка : -4
ostium uteri.
—
—
на пикочния канал : -4 ostium urethrae
externum.
—
на външния слухов канал ; -4 porus acusticas
externus.
—
заден : -4 anus.
—
затулен : -4 foramen obturatum.
—
малък : —4 os1 (2), osculum, ostium, stoma (2).
—
междупрешленен : -» foramen intervertebrale.
—
овален : —> foramen ovale.
—
прешленен : —>foramen vertebrale.
отворен : -4 apertus.
отвърстне : —> foramen, orificium, ostium, apertu
ra, fenestra, hiatus, porus.
—
влагалищно : -> ostium vaginae.
—
заднопроходио : -» anus.
отделен : -> particularis (1), solitarius, sporadicus.
отделителен : —» excretorius, secretorius.
отделяне: —» excretiо, secretio; separatio.
—
от другите : -4 isolaiio.
—
ръчно па плацентата : -> séparaiiо manualis
placentae.
отдих : -4 quies.
отит : —> otitis.
—
• външен : —> otitis externa.
—
среден :
otitis media.
—
—
гноен : -> otitis media suppurativa.
—
—
катарален : -4 otitis media catarrhalis.
отклонение : -4 aberratio, deviatio.
— и ли отвеждане (в електрокардмогрлфияга) : -» de
rivatio.
отклонвваие : -4 inclinatio (2).
—
назад : -4 reclinatio.
—
от типа : —4 variatio.
открит (отворен) : —> apertus.
откъс, откъслек : —>fragmentum.
отлъчващ : -4 apocrinus, e xcretorius.
отлъчкн : -4 excretum (excreta).
отместване назад : -4 retropositio.
отнасящ : —> deferens, efferens (1).
отобленорея : —> otoblennorrhoea.
отогеоен : -> otogenes.
оток ; —> oedema.
—
аншоыевротнчен, на Квинке : -4 oedema angio
neuroticum, oedema acutum circumsriptum
(Quincke).
—
на белите дробове, белодробен :
oedema p u l
monum.
—
на ларинкса, на гръкляна : -4 oedema laryngis.
—
общ : -4 anasarca.
—
ренален, бъбречен : -4 oedema renale.
отоконня : —4 statoconia.
отоднти : -> statolithi.
отолнтназа : -» otolithiasis.
отолог: -4 otologns.
отология : —> otologia.
оторагня : —> otorrhagia.
оторея : -4 otorrhoea.
оториноларингология : -> otorhinotaryngologia.
отосклероза .* -4 otosclerosis.
41 Медицинска терминология
отоскопия
642
палила
отоскоавя : -> otoscopia.
«точна болеет : —» dystrophia alimentaria ; виж
също при oedema.
отпускане : -* relaxatio.
—
предизвикваща лекарства : -» r elaxantia.
отпуснатост : -> anergia (2), at оnia, indolentia (2),
inertia.
отравяне : -» intoxicatio ; виж също интоксикация.
—
с алкохол хронично : -» alcoholismus.
—
с гъби : —> mycetismus.
—
с живак хронично : -* hydrargyrismus.
—
със змийска отрова : -* ophidismiis.
—
инсулиново хронично :
hyperinsulinismus.
—
с йод;
—
на кръвта : ~> sepsis, septicaemia, toxaemia.
—
с лекарства : -» intoxicatio medicamentosa.
—
c мораво рогче : -> ergotis mus.
—
с морфин хронично :
morphinismuг.
—
с никотин остро : -* miotf/rfc/MM fPJ.
—
—
—
хронично : —» nicotinismus (1).
—
с олово : —» plumbismus.
—
с опиум хронично : -» thebaismus.
—
от рнба : -» ichthyismus.
—
системно : -♦ toxicosis (1).
—
със стрихнин остро : -> strychnismus (strych-
ninismusJ.
—
от храни, хранително : -> intoxicatio alimen
taria.
отрез, отрезка :
segmentum.
отрова : —> venenum (1).
—
бактерийна : -» toxinum.
—
животинска : —> zootoxinum, venenum (2).
—
трупна : -» ptomainum.
отровен : —> toxicus, venenatus, venenosus.
отрови : —» v ene na.
отровност.: —» toxicitas.
отрязък : -> segmentum.
отслабване : —» attenuatio, decrementum, mitigatio.
—
болестно : -* macies (2), emaciatio.
отслабен : —> attenuatus, mitigatus.
етслояване : -» exfoliatio.
отстраняване : ablatio, amotio, eliminatio, remotio.
—
пълно :
exstirpatio.
отстраняване яа пипа : denudatio.
отхематом : —» othaematoma.
отхрачване :
expectoratio (I).
отхранващи лекарства :
expectorantia.
офндиаза, офидязъи : -> ophidismus.
офицннален : -> officinalis.
офнцинална рецепта: formula officinalis.
офталмия : -> ophthalmia.
—
електрическа : —> ophtalmia electrica.
—
снмпат ическа : -» ophthalmia sympathica.
—
снежна : —» opthalmia nivalis.
офталмобленорея :
ophthalmoblennorrhoca.
офталмодинамометрия :
ophthalmodynamometria.
офталмолог : —> ophthalmologus.
офталмология :
ophthalmologia.
офталмометър : -> ophthalmometrum.
офталноплегия :
ophthalmoplegia.
офталморагня : -* ophthalmorrhagia.
офталморекскс : —» ophthalmorrhexis.
офталмоскопия :
opthalmoscopia.
офталиотонометрня : -> ophthalnwtonometria.
охладяване :
refrigeratio (1).
охлузване : —> erosio.
охлюв (в ухото) : -* cochlea.
охроноза : —» ochronosis.
охтика : —> phthisis (l), tuberculosis pulmonum.
охтнчав : —» phthisicus, tuberculosus.
очен :
ocularis, ophthalmicus, opticusl.
—
лекар :
ophthalmologus.
очертание : -» configuratio.
очи изпъкнали : -> exophthalmus.
очистване : -> purgatio.
—
следроднлно :
lochia.
очистен : —s depuratus.
очистителни лекарства: —> laxantia, purgantia:
вине също слабителна лекарства.
—
—
енлпо действуващи : -> drastica.
очна леща :
/«vis (crystallina).
—
ябълка : —> bulbus oculi.
очни капки :
instillationes.
—
лекарства : -» ophthalmica.
очница : -> orbita.
очно-зеннчен синдром :
Homeri syndromnm.
П
Павлов, стомах малък по :
Pavio vi stomachus
minor.
пазва : —s antrum, recessus, sinus.
Паберови плочки ила плаки : -> folliculi lymphatici
aggregati.
Пал, съдови кризи на : -» hypertonia paroxysmalis.
палатка на малкия мозък : —> tentorium cerebelli.
палатосхизис : -» palatoschisis.
палец : -> pollex.
—
на краха : -> hallux.
—
—
—
> изкривяване във форма на чукче :
hallux fle x u s (hallux malleus).
—
—
—, изкривяване навън : -» hallux valgus.
палиативни, снмптомнн лекарствени средства : -» /7о/-
liativa.
палндалня : —» palilalia.
оалмарен : —» palmaris.
палмоспазъм : -* palmospasmus.
палмус : —» palmas.
палладия, яалнвраве : —> palpatio.
палпебрален : -» palpebralis.
палпируем : —» palpabilis,
оалпнтация : —> palpitatio cordis.
памет, загуба на : -» amnesia.
—, отслабване на : -* hypomnesia, mnemastherda.
вампнннформея : —» pampiniformis.
вамук медвцннскн или хигроскопичен :
£отлу/?шт
hygroscopicum.
нанарнциум, канарнцяй : -> panaritium.
панарнцкун околонокътен ; -> paronychia.
ланартерннт : panarteriitis.
панартрит : —> panarthritis.
панацея : - * panacea.
панделка, панделковнден глист :
Taenia (1).
пандемия : pandemia.
Пандн, реакция на :
Pandyi reactio.
павнкулнт : -» panniculitis.
панкарднт : —>pancarditis.
Панкоуст, тумор на : -» Pancoasti tumor.
панкреас : pancreas.
панкреатит : pancreatitis.
панкреатичен, ланкреасен : - » pancreaticus.
панмнелофтнза :
panmyelophthisis.
павотнт : -> panotitis.
панофталмчт, панофталмия: panophthalmitis (pan
ophthalmia).
пааклегня :
panplegia.
паневвузнт, ваненнупт : -» pansinasitis (pansinui
tis).
панус : -> pannus.
панхвдроза ; panhidrosis (panidrosis).
папагадска болеет ; -> psittacosis.
Папаннколау, метод на:
PapanicolaoiT methodus.
папатацнева треска, папатаци : -» febris pappataci.
палила : -> papilla.
—
голяма на дванадесетопръстника : -> papilla
duodeni major.
—
застойна :
oedema papillae (n. optici).
напила
643
■астила
напила на зрителния нерв : -» papilla nervi optici.
папиларен : -> papillaris.
иапилнт : -» papillitis.
папялнфориен : -> papilliformis.
папплом : papiloma.
—
на пикочния мехур : -» papilloma vesicae urina-
ria e.
паяплоретннит : —>papilloretinitis.
папула : —» papula.
папулозен : -> papulosus.
парааглутинацня : -> paraggliitinatio.
парабиоза : —>parabiosis.
паравертебрален : —>paravertebralis.
параганглии : —» paraganglion (1).
параганглиом : —» phaeochromocytoma.
парагеузия : -» parageusia.
паралентоза : -> parodontosis (paradentosis).
параденциум : —>parodontium (paradentium).
парадоксален : -> paradoxus.
паразит : —>parasitus ; виж също паразити . . .
—
малариен : -> Plasmodium .
ларазнген, паразнтарен, паразнтнращ : -> p a r a s ita -
nus.
■аразнти, заразяване с : -» parasitismus (2).
—
нематодни ; -* Nematoda.
—
чревни : •-» Helminthes.
—
—, средета против : -» anthelminthica, ver-
mirida.
паразитизъм, паразитиране : -> parasitismus.
паразитни червеи :
Helminthes.
—
—
обли : Xeniatoda.
паразитология : -> parasitologia.
яарази гоубивпши средства : —» parasiticida.
паракератоза : —>parakeratosis.
оаракузпс : -* ра -асиsis.
паралалмя : —» paralalia.
парализа : —> paralysis.
—
на акомодацията ; -* cycloplegia.
—
булбарна : —» paralysis balbaris.
—
вазомоторна : пиж при vasomotores.
—
гръбначномозъчна възходяща остра, на Ланд
ри : —» paralysis spinalis ascendens acuta.
—
—
спанична : —>paralysis spinalis spastica.
—
двигателна пълна : —>paralysis (1).
—
двустранна : -> diplegia.
—
детска епидемична пли епннална : -> poliomye-
litis anterior aruia sive poliomyelitis epide
mic a.
—
на душевно болните напредваща : -> paralysis
progressiva.
—
на емоциите : -* apathia.
—
лъжлива, мнима : -> pseiidoparafysis (1).
—
непълна : —>paresis,
—
оловна : ->para 'уsis saturnina.
—
на пикочния мехур : —» cystoplcgia.
—
прогресивна :
para'ysis progressiva.
—
псевлобулбарна : s parafysis pseudobulbaris.
—
на сърнето : -* cardioplegia.
—
на цялото тяло : -■>panplegia.
—
на четирите крайника ; -» quadriplegia, tetra
plegia.
—
на чревната перисталтика :
ileus.
парализи детски : -* paralyses uifant(i)nm .
яиралнткчен, парализиран : —» paralyticus.
параметриi : parametritis.
нарамегриум, парамгтрий : —>parametrium .
яарамноклония мул тигпепа (на Фрнлрайх) : -> para -
myoclonia multiplex (Friedreich).
парамнезия ; -> paramnesia.
паранефрит : -> paranephritis.
параноя : -■» paranoia.
параплегия : -> paraplegia.
яарапроктит : -> periproctitis.
паравсмс :
parapsis.
яарасакралсн : -* para sacralis.
ларасчмватикова нервна система ; -> parasympathi
cus.
■араенмпатиюлитрщя ; para .yrnpafhicolytica.
параенмпатнкомнметпци : —> para^ympathicomime-
ticа.
парасимпатикотоняя : -» parasympathicotonia.
парасимпатнкус : —» parasympathicus, vagus.
параспазъм : -> paraspasmus.
оарастервален : parasternalis.
парастерпална линия : -» linea parasternalis.
паратиреооднн жлези : -> glandulae p arathyreoi
deae.
паратиреопривеи : -» parathyreop rivu s.
паратиф, коремен паратиф : -> paratyphus (paraty-
phits abdominalis).
паратнфобацнлоза : виж при paratyphus.
паратовзилит остър : -» a ngina1 phlegmonosa.
паратрнхоза : -* pa ratrichosis.
параумбнлнкалеы : —» paraumbilicalis.
парауретралеп : paraurethralis.
парауретралнн жлези : —>glandulae urethrales (Ut-
trei).
парафазия : -> paraphasia.
парафимоза : -* paraphimosis.
парафип течен : -> oleum vaselim sive paraffinnm
liquidum.
парафразия : -» paraphrasia.
парацеитеза : -» paracentesis, paracentesis mem
branae tympani.
—
или пункция иа корема : -* paracentesis abdo
minis.
—
и ли пробиване на тъпанчето : -» paracentesis
membranae tympani.
пареза : -» paresis.
пареие при уриннрапе ;
ardor urinae.
парентерален : —» parenferalis.
паренхим : -> parenchyma.
парепхнматозен : —> parenchymatosus.
—
кератит : -> Hutchinsoni trias.
парелхнмсн : —> parenchymatosus.
—
невроснфилмс : -> neurosyphilis (4), paratу sis
progressiva, tabes dorsalis.
—
хепатит : -> hepatitis epidemica.
парестезия : —>paraesthesia.
париетален : -» parietalis.
Парижка номенклатура на анатомическнте термини : -*
PNА.
паркинсонизъм : -* parkinsonismus.
Паркннсънова болест : —> P arkinsoni morbus.
napo доит : —►parodontium .
пародонтит : —> parodontitis.
пародонтоза : -> parodontosis (paraientosis).
пародонюпатия : -> parodonfopathia.
пародонциум : -> parodontium (paradentium).
пароксизмален : —> paroxysmalis.
парокензмална, пристъпна хипертония : -» hyp erto
nia paroxysm alis .
—
кихавица : -> sternutatio convulsiva.
—
рикетсиоза : >febris quintana.
—
тахикардия : -> tachycardia paroxysmalis.
пароксизъм ; —»paroxysmus.
пароннхня : -» paronychia.
паpорексия : -» parorexia.
паротиден : —>paroiicus,
ларотидна жлеза, паротис г glandula parotis.
паротит : —»parotitis.
—
епидемичен : —>parotitis epidemica.
партеногенеза : -» parthenogenesis.
парулис : -> paruit s,
парциален ; -> partiatis.
пасивен : —» passivus.
пасивна, венозна или застойна хипереиия : -> h y p e r -
а mia passiva.
—
имунизация : пиж при immuni satio.
—
конгеетия, пасивно кръвонапъ.тване : —> c o ng e
stio рп isiva, stagnatio.
паста : -о ра da.
Пастернацки, признак на : -> Pasternackii symptoma.
пастила, пастилка : -> pastilla.
пастьозен
644
перициментиг
пастьозен :
pastosus.
иастьорела : —> Pasteurelta.
пастьоризация :
pasteurisation
патела ; -» patella.
яателарен : patellaris.
патергня : pathergia.
патерентет : paternitas.
патогеиеза : —> pathogenesis.
патогенен : —» pathogenes, morbificu s.
—
силно : —» virulentus.
—
фактор : -» поле, cawja лош’я.
патогномовнчен : pathognomonicus .
патологичен : -* pathologicus, morbidus (1).
патологична физиология :
pathophysiologia.
—
хне тология ; —» hisiopaihologia.
патология : —> /7в*7ш/о"/д.
патоморфоза : -»
патофизиология : —» pathophysiologia.
патофобия : -» pathophobia.
пахидермия : -> pachydermia.
пахнменингит : —» pachymeningitis.
Пахнонови гранулации :
granulationes arachnoi-
deales (Pacchioni).
пациент : —» aegrotus, patiens.
паяжиновидеи : —> ararhnoidealis.
Певзнер, диети на : -» Pevzneri diaetae.
педерастия :
paederastia.
—
пасивна : виж при effeminatio.
Педжет, болеет на —, и др. : виж Пяджет.
педиатрия : -» paediatria.
педиатър : paediater.
педикация : -> paedicaiio.
педикуларен : —» pedicularis.
педнкулирае, педуикулнран : pediculatus.
педикулоза : —> pediculosis.
педофилия : —* paedophilia.
пекторален ; —» pectoralis.
—
фремитус : —>fremitus vocalis sive pectoralis.
пекторилоквпн :
pectoriloquia.
пелагра :
pellag ra .
пелвеоперитонит : —>pelvioperitonitis.
пелвиметрня : —» p elvimetriа.
пелвноперитоиит : -» pelvioperitonitis.
Пелизк, синдром на : —> macrogenitosomia praecox .
пеликула : —» pellicula.
пелотерапия : -» pelotherapia.
оелтечене : —> balbuties, mogilalia.
пемфигус :
pemphigus.
—
обикновен (вулгарен) : -» pemphigus vulgaris.
—
или пемфигонд у новородеинте : -> pemphigus
neonatorum.
помътняване : -» opacitas.
пенетрацня, пенетриране : -> penetratio.
пенетрираш : -» penetrans.
—
улкус :
ulcus penetrans.
пенис :
penis.
пенпт : ->
пеницилиум : -» Pénicillium.
пепелянка : -» Vipera.
пепсин :
pepsinum.
пептичев : -» pepticas.
пептон : peptonum.
перакутен : —» peracutus.
перверзня, перверзност :
perversio.
„перде“ : -» cataracta.
—
„зелено“ : -» glaucoma.
периаденит : ~» periadenitis.
перпанаден ; —» perianalis.
периапикален : —>periapicalis.
периартернит : —» periarteriitis.
—
възлест, нодозен î —» periarteriitis nodosa.
периартрит : -» periarthritis.
—
хумеро-скапуларен, периартрит на раменната става:
—
> periarthritis humeroscapularis.
пернбронхиалеи : —> р еribronchiali s .
перибронхнт : —> peribronchitis.
периваскуларен :
perivascularis.
перигастрит : perigastrls.
перидуоденит : periduodenitis.
перикард : pericardium.
пернкарднален, перикарден : -> pericardialis.
перикардит : pericarditis.
—
адхезивен : -» pericarditis adhaesiva.
пернкардно срастване :
concretio pericardii.
перикорнеален ; -> pericornealis.
перикраииум : —» pericranium,
пернлимфа : -» perilympha.
периметрит : —> perimetritis.
периметриуи : -> perimetrium.
периметрия : —» perimetria.
перимпзиуи : —>perimysium.
перпнеален : -» perinealis.
пернневралец : perineuralis.
пориневрнт : —»perineuritis.
лернневрнум : —>perineurium.
перпиеорафия : —> perineorrhaphia.
перииеотомия : -> perineotomia.
перниеуи : —> perineum.
перинефрит : —» perinephritis.
период ; -* periodus.
—
от преме :
stadium.
—
инкубационен, латентен : incubatio.
—
клнмактеричен : —> climacterium.
—
на кърменето : -> lactatio (2).
—
лактационеи : -* lactatio (l).
—
(менструален) : —» menstruatio.
—
предменструален : —> praemenstrunm.
—
предсмъртен : -* stadium terminale.
—
пубертетен : —> pubertas.
—
скрит, латентен : —» periodus tafens.
—
следродилеи, послеродов : puerperium.
периодичен, периодически : -> periodicus.
периодонтит : -» /; »riodontitrs.
пернодонцпуи, пер юдонт : -* periodontium.
периост : —>periosteum.
периостален : —> aerios-a1is.
периостит : -* periostitis.
пернпроктнт : —> periproctitis.
пернсалпнигят : - >perisa'pingitis.
периенгмонднт : —> perisigmoiditis.
перпспленит : -* perisplenitis.
перне гал тика : —> peristaltica.
—
обратна : -» antiperisfaUira.
—, парализа иа червата : ileus.
пернеталтнчен : —> peristalticus.
пернтелкум : -» perithelium.
перитифлит : —» perityphlitis.
перитонеален : —►peritonealis.
пернтоиеоскопия : —> laparoscopia.
перитонеум : -* peritoneum.
пернтонзнларен : peritonsillaris.
□ернтонзнлнт : peritonsilhtis.
пернтонизъм : -> peritonismus.
перитонит : -» peritonitis.
—
адхезивен : —>peritonitis adhaesiva.
—
гноен : —» peritonitis purulenta.
—
дифузеи, общ : -» peritonitis diffusa.
—
карцявоматоэен, раков : -> peritonitis carcino-
тя /ояя.
—
перфератнвеа : -> peritonitis perforativa.
—
туберкулозен : ~> peritonitis tuberculosa.
—
цнркумскриптеи «./// локализиран (ограничен, ме
стен) : -> peritonitis circumscripta sive loca
lisata.
периуретралев : periurethralis.
перифакит : -> periphakitis.
периферен : -> periphericus.
перифолнкулит : -> perifolliculitis.
пернхепатит : perihepatitis.
пернхолапгнт : -» pericholangitis.
пернхолецнетнт : -> pericholecystitis.
пернхондрнт :
perichondritis.
перихоидрнун : perichondrium.
пернцнмевтнт : periodontitis.
перколация
645
пиянство
перколация : -> percolatio.
перкусня, перкутнране : percussio.
перкутанен : -> percutaneus.
перлеш : -» angulus infectiosus.
перлпвгвалев : pe rling ualis.
перманентен : -> permanens.
пермеабялеа : —>permeabilis.
пермеабнлнтет, иермеабилност : -» permeabilita s .
пернионн : -» perniones.
перпнциозеи ; —>perniciosus.
перорален : -» peroralis.
перос:
per or.
пер примам : —>pfr primam (per primam intentio
nem).
персеверация : —>perseveratio.
пер секундам : -» per secundam (per secundam in
tentionem).
персистепцив : -» persistentia.
лерсистпращ, дерснстентеи : -> pe rsistens.
персппрация : -♦ perspiratio .
Пертес, болеет на ; -» osteochondropathia defor
mans coxae juvenilis.
пертубациа : -» pertubatio.
пертурбапия : -* perturbatio.
пертутнс : —> pertussis.
перфлация : -> perflatio.
перфорация : -» perforatio.
перфориращ : -+ perforans.
перфузия : -» perfusio.
перцепция : -4 perceptio
песарнЛ, necap : -> pessarium.
пета: —» r/7'.v\
пета болест : —> erythema infectiosum.
петдневна треска : -> febris quintana.
петехня : —>petechia.
ПетА, лумбален триъгълник яа : -» trigonum lumbale
(Petiti).
петнист : —>maculaius, maculosus.
оетаа бледоеннкави :
macula caerulea.
—
Копликови : -> Koplik-Filatov9 màculae.
петно: —»macula; виж също петна .. .
—
на кожата (от ухапване на насекоми и др.) : —>
stigma (SJ.
—
кръвонздивно : —> ecchymosis, sugillatio.
—
синьо : -> livor.
—
сляпо :
papilla nervi optici.
—
трупно : —>livo r mortis.
петрификация : -» petrificatio.
Петрушки, симптом на : —>spinalgia.
пешеристо тяло : —» corpus cavernosum.
пигмент : —? pigmentum.
—, изчезване на : -» depigmentatio.
пигментация : -* pigmentatio, nigrities.
онгмептнраяе на кожата от слънце : -» helioxan
thosis.
—
тъмно на хрущялите и други тъкани : -» ochro
nosis.
опгмептна цироза : —>haemochromatosis.
пиелектазня : ру electasia.
пиелит : —»pyelitis.
—
у бременни : -> pyelitis gravidarum.
—
калкудозен : -» pyelitis calculosa.
пиелография :
pyelographia.
пнедолитотомня : -» pyeloUthotomia.
пиелонефрит : -» pyelo neph ritis.
пнелотомия : -> pyelotomia.
пнелоцнетит :
pyelocystitis.
пиемия : -э pyaemia.
пизиформен : -* pisiformis.
шткаеве : —» mictio.
пикноза :
дренов.
пикполепсня : pycnolep sia.
пикоч : —» urina.
пикочен : -> urinarius, arinostis.
—
капал : —* urethra.
—
—, течение от : —> iirethrorrhoea.
—
мехур, парализа яа :
cysioplegia.
яякочеа пясък : uropsammus.
внкочияа
urea.
пикочна треска ; -» febris urethralis.
оякочообразуващ : -* u ropoieticus.
внкочоотдедяне : -* diuresis.
пнкочо-полов : —» urogenitalis.
—
—
апарат и ли система, пккочо-подовм органи : -*
apparatas urogenitalis.
пнкочопровод, пикочопроводняк : —> ureter.
—, еипием ва : *-> hydropyoureter.
пнкрогеузия :
picrogeusia.
пилетромбоза : —» pylethromb osis.
пнлефлебнт : —» pylephlebitis.
пнломоторен : —» pilomotorins.
пнлор : —» pylorus.
—, сназън на : -* pylorospasmus.
—, стеноза ва : -* pylorostenosis.
инлорен, пнлоричен : —» pyloricus.
вндороспазъм : pylorospasmus.
пялоростеноза : -* pylorostenosis.
пилюла, пилула : —*'pilula.
—
голяма : -» bolus1(1).
—
малка : —» granulum (2).
пингвекула : —>pingueeuia (pinguicula).
пннеален : -> pineatis.
пноreиен : —>pyogenes.
пкогенна инфекция, пногеннн бактерии, пиогенни въз
будители : пиж при pyogenes.
пиодермия, пиодеримт : руodeгmia.
пиоколпоцеле : -> pyoculpocele.
пиоколпус : pyocolpiis.
пиометра : -» руometга.
пионефроза : pyonephrosis.
пиоовариуи : —>pyooi ariпт.
пиоперпкард : —> pyopericarditim.
пиопневноторакс ; —>pyopneumothorax.
пноптиза : -* руoptуsis.
пиорея : -* pyorrhoea.
—
алвеоларна : —» pyorrhoea alveolaris.
пяосалпинкс : —» pyosalpinx.
пиоторакс : -» pyothorax.
пнофталиия : —» руophthalmia.
пиоцеле : pyocele.
пирамида на продълговатия мозък : —» pyramis (I).
—
на слепоочната кост : -> pyramis (2).
пирамиден : —»pyramidalis.
—
* път, Ш1рамнлш| пътища : -* tractus corticospi
nalis sive pyramidalis.
пирексия : —» pyrexia.
пиретнци, пиретичнн лекарства : —> руretira.
пнретнчеи : —> руretiens.
пнриформен : s piriformis.
Пирке, кутайна проба или реакикя на : -> Pirqueti
testum sive reactio.
янрогепен : —>pyrogenes.
пирогенна терапии : —>pyretotherapia.
Пирогова ампутация : —> Pirogovi amputatio.
пирозне : —» joymv/л.
пироплазма:
piroplasme.
пироплазмоза : —» piropfa^mosis.
пиротерапия : -> pyretotherapia.
Пнсхаяек, признак lia : —> Pishac гki symptoma.
писък на детето в матката : -* vagitus uterinus.
питателен : -> nutrietis (nutricias).
питие : -4 potio (1).
питнриазнс, питнриаза : -» pityriasis.
—
на Жибер : pityriasis rosea (Oiberf).
—
разноцветен : -» pityriasis versicolor.
—
рубра пиларис : -> pityriasis rubra pilaris.
—
на Хебра-Ядасон : —» pityriasis rubra universa
lis (Hebra-Jada*sidin).
пиурия : pyuria.
пищял голям :
tibia.
—
малък : -> fibula.
пншялен :
cruralis (J).
пиявииа медицинска : -» Hirudo medicinalis.
пиянство, навик към пиянство : —> ebriositas.
пиянство
646
■одбедрица
вняяство хронично : —» alcoholismas*
плагиоцефалия : -» plagiocephalia.
■лаана кръвна : -> plasma sanguinis.
пдааматвчна клетка : —» plasmocytus.
плазмодий, плазмоднум ; Plasmodium.
пдазмоцвт : plasmocytus.
плазмоцитом : -> myeloma.
пдактареа : plantaris.
пласт : -» stratum.
—
ат тъкан, тъканея пласт : panniculus, Мл.
пластика : plastica.
властника : —>discus, lamella, lamina, scutulum(1),
squama, tabula (1).
пластир : emplastrum.
—
леплив : -> emplastrum adhaesivum.
платязиa : -* platysma.
платицефалия : —»platycephatia.
нлатхедмннтн : -> Ptathelmùithes.
Плаут-Венсан, ангина на : -* Plaut-Vincent' angina,
angina itlcerornembranacea.
вданебо : -* placebo.
плакеита :
placenta.
—
добавъчпа : -> placenta succenturiata.
—
вредлежаша : —» placenta praevia.
—
оряраснала : -» placenta accreta.
плащ на главния мозък : —» pallium,
вдевра : pleura.
—
белодробна «л« висцерална : —>pleura pulmo
nalis sive visceralis.
—
диафрагмална : —» pleura diaphragmatica.
—
шариетална : pleura parietalis.
—
ребрена ; —> pleura costalis.
плеврален. плеврен ; -> pleuralis.
плевралнн сраствавня : —> adhaesiones pleurae.
плеврит : -» pleuritis.
—
адхезивев : pleuritis adhaesiva.
—
гноен : —> empyemapleurae, pleuritis purulenta
sive suppurativa, pyothorax.
—
днафрагмалеп, базален : -> pleuritis diaphrag
matica.
—
ексудатмвен, водей : -> pleuritis exsudativa.
•— кнтерлобарен : —» pleuritis interlobaris.
—
сух или фабрннозен : pleuritis sicca sive
fibrinosa.
пдеврнтеи : -* pleuriticas.
олевроднння : —> pleurodynia.
—
еиндемнчна : -» pleurodynia epidemica.
плевролнза : —>pleurolysis.
влевроперикарднт : —» pleuropericarditis.
плевропневмония : -> pleuropneumonia.
плеврОтомня : -* pleurotomia.
влексят ; -> plexitis.
плексиформен : -> plexiformis.
пдексус : —» plexus.
—
брахиален, мишннчен ; plexus brachialis.
—
лумбален, поясен : -> plexus lumbalis.
—
сакрален, кръстен : -> plexus sacralis.
—
цервнкален, шиен : -> plexus cervicalis.
олеомврфизъм : pleomorphismus.
плеоцитоза : -* pleocytosis.
плесен главовидна : -* Mucor.
—
четковндна : -» Pénicillium.
влесяметър : -» plessimetrum.
влетмзмография : plethysmographia.
влетора : plethora.
влея1нв ; -» glab*r (2).
плешивост : —» calvities, psilasis (1).
плод (на растение) : —» fructus.
—
шушулков :
legumen (1).
пломбиране ва зъб : виж при repletio.
плоско стъпало, плоскостъяне : pes planus.
плосък : -» planus.
—
таз : -* pelvis plana.
вдуибизъм : —>plnmbismus.
плуряглаядулареа : -» pliiriglandularis.
Плъыър-Вннеоя, синдром на : -» Plummer-Vinson*
syndromiim.
влът крайна : -> praeputium.
плътен : -> compactus, densus, durus, solidus.
плътско желание : -> /Ш о sexualis.
■невматнчен :
pneumaticus.
вневиатоза : -» pneumatosis.
ниевматотерання : » pnenmatotherapia.
нневмектомня : -* pneumonectomia.
пневмокок : —> Pneumococcus.
ниевмоконноза : —» pneumoconiosis.
пиевыолиза : -* pneumolysis.
пневмолит ; -» pneamolithns.
пневмомит : -> pneumonitis.
■ненмон :
acinus (2J.
вневмокектомия : —:>pneumonectomia.
пневмония : s pneumonia.
—
бяла, сяецнфнчна : pneumonia alba.
—
нктерстисиална : pneumonia interstitialis.
—
iоксимна : -> febris Q.
—
крупозна или лобариа : -> pneumonia cruposa.
—
масивна : -» pneumonia massiva.
—
мигрираща, блуждаеща : —>pneumonia migrans,
—
огинщна : —» bronchopneumonia.
—
първична атнвнчиа «./« вирусна : -> pneumonia
atypica primaria (pn чип onia atypica sive
viralis).
—
хнпостатична : pneumonia hypostatica.
—
централна : —» pneumonia centralis.
пиевиоперикард : -4 pneumopericardium.
пневносеритонеум ; -» pneumoperitoneum.
иневнорнкетсноза : —>fe br is Q.
пневмотомия : —» pneumotomia.
пневмоторакс ; -» pneumothorax.
—
мзкуствея : —>pneumothorax artificialis.
—
c кръвоизлив ; —> haemopneumothorax.
—
сконганен ; pneumothorax spoidaneus.
пневмохемоторакс:
pnenmohaemothorax.
побеляване па коса га : —» leucotrichia.
—
—
—
физиологично : -» c a nities.
повдигане, гадеяе :
nausea.
—
—
ярнчяяяваш : --> nauseosus.
повдиган (мускул) : -> levator (musculus), arrec
to r, erector.
повратен : —» recurrens.
новреда : —» laesio, vitium.
повреден ; laesus.
повръщане : -» emesis, vomitus.
—
у алкохолици сутрин : —> vomitus matutinas
potatorum.
—
у бременни : —» vomitus gravidarum.
—
—
—
невинно : -> emesis gravidarum.
—
—
—
силно, безспирно : -> hyperemesis g ra
vidarum.
—
на жлъчка : -» vomitus biliosus.
—
извънредно силно, непрекъснато, неудържимо : —»
hyperemesis.
— , лекарства нротнв : —* antemetiсa.
— , возив за : —> vomituritio.
—
на фекалнн масн : -* copremesis.
повтарящ ce : -» recurrens.
повърхност, невърхннна : -> facies (3), superficies.
—
външна : —♦ superficies.
—
илоска :
planum (l).
—
ставна : —>facies articularis.
—
на тялото : -» peripheria.
повърхностен, повърхностно разположен ; -> su p e rfi
cialis, sublimis.
поглъщане : -о absorptio (J), deglutitio, resorptio.
—
на храна : -» ingestio.
нодагра : -» podagra.
—
на колянната става : —> gonagra.
—
на раменната става :
omagre.
—
типична остра : внж при podagra.
—
па палева па крака : -* podagra (2).
—
хронична : виж при podagra.
водалгия : -> podalgia.
■одбедрен : -» cruralis (1).
нодбедрица :
crus (î).
подбуждащ
647
положение
подбуждащ .* —> stimulans.
подвижен : —» locomotoriiis, mobilis.
—
бъбрек : -4 nephroptosis.
подвижност : -> mobilitas, motilitas.
воддиафрашен : -> subphrenicus.
подезичен : —> hypoglossus1, sublingualis, hyoideus.
подключнчен : -4 subclavius, infraclavicularis.
подкожен : —> subcutaneus.
—
слой : —> subcutis.
подколенен : -» cruralis (1).
подюлепнира : -4 r/v/.т (7J.
подкоров : -4 subcorticalis.
подкорови ядра : -* nuclei basales.
подлигавипа : -» submucosa, tela submucosa.
подлнгавнчен : -4 submucos us.
подлопатков, иодлопатъчен : -4 subscapularis.
подлъжнчев : -4 epigastricus.
подлъжнчпа област : —> regio epigastrica, praecor
dia (praecordium) .
подмншпнпа, подмншннчна янячка : -4 axilla.
полиншпичен :
axillaris.
подиокрещ : -4 madidans ( madescens) .
подюкътен :
subungualis.
подобното се излекува с водобното : -> similia s i
milibits curantur.
подостър ; —> subacutus.
подпомагащ : -4 adjuvans.
подпухнал : -4 oedematosus, pastosus.
подребрен : —>infracostalis.
водребрена област, подребрие : -> regio hypochond
riaca.
подуване //.’// подпухване дифузно : -> intumescen
tia (1).
—
едсматозно болезнено на долния крайник : -4
phlegmasia alba dolens.
—
ва кост :
tophus syphiliticus.
—
локално : -4 turgescentia.
—
оточив : —» oedema.
подутина, водутост : -4 tum or (2).
—
яа главата ва новороденото : -4 caput succeda
neum.
подхълмне : -4 hypothalamos.
подчелюстен : -4 submandibularis, snbmaxiUaris.
по желание, колкою желаете : -4 ad lib. (a d libi
tum).
нозология : -4 posologia.
пойкнлоцнт : -4 poikilocytas.
пойкнлопнтоза : —> p oikilocytosis.
Пони-Йегерс, синдром на : -» Peutz-Jeghers' syndro-
mum.
показалец (пръст) : —> in dex -,
показание, лечебно показание : -» indicatio.
—
жизнено : -4 indicatio vitalis.
—
причинно:
indicatio causalis.
покашля не : -» tussiculaiio.
покрнв костен на тъпанчевата кухина : -4 tegmen
tympani.
—
на черепа : -4 calvaria.
покривка : —> integumentum, involucrum, tapetum,
tegmen, tunica.
—
на тялото външна : -4 integumentum commune.
покрий ! (за пилю.т) : -4 obdiice.
полаквурня, полакизурия ; -» poUakiuria (po llakis-
tiria).
поле зритмно : -* campus visionis.
полиартрит ; -4 polyarthritis; виж съшо артртп(п).
—
първзчен хроничен : -4 infectarthritis ; виж
също при rheumatismus chronicus (J).
—
—
■ — ярогресиращ : -> rheumatismus chroni
cus (1).
—
ревматичен (остър пли подостър) : ~-> rheumatis
mus verus.
—
хроничен еволютнвея : -> infectarthritis.
полигалактия : -4 polygala ctia.
полнглобулия : -4 polyglobulia, polycythaemia.
—
симптоматична : -4 erythrocytosis.
полидактилия : -* p olydactylia.
полядипеня : -> polydipsia.
поляклиппка : -4 policlinica.
полнмаствя : -4 polymastia.
полнменорея : -4 polymenorrhoea.
полнмиознт : -» polymyositis.
полиморфен : —» polymorphus.
полиморфизъм : -4 pleomorphismns.
полиморфноядрен : -4 polynuclearis.
полиневрит : -4 polyneuritis.
полинуклеарен : -4 polynuclearis.
полинуклеоза : -4 polynucleosis.
полиоеецефалнт : -4 polioencephalitis.
полиомиелит : -» poliomyelitis.
—
епидемичен : -4 poliomyelitis anterior acuta
sive poliomyelitis epidemica.
лолиомнелитна вакцина на Солк : -» Salki vaccinum.
полип : -4 polypus.
полипнея : -» tachypnoea (tachypnoe).
полипоза : -4 polyposis.
—
иа стомаха : —> polyposis ventriculi.
—
на червата : -4 polyposis intestini.
полнпрагмазня : -* polÿpragmasia.
полирадикулоневрит инфекциозен : -4 polyradiculo
neuritis infectiosa.
полисерозит : -» polyserositis.
полиспермия : -4 polyspermia.
полителия : -4 polythelia.
полнурия : -4 polyuria.
полифагия : —> polyphaÿa.
полнхроназия : -4 polychromasia.
полихроиатофнлия : polyehromatopHilia.
нолицнтемня : —> polycythaemia.
—
истинска : -» erythraemia.
—
симптоматична : —» erythrocytosis.
полов : -4 genitalis, sexualis.
—
акт, полово обшуваие : -» coitus (1).
—
—
при животин : > coitus (2), copulatio (2).
—
—
прекъснат : coitus interruptus sive incom
pletus sive reservatus.
—
член (мъжки) : —» penis.
—
—, главичка на : glans (penis).
—
полова жлеза женска : -4 ovarium.
—
зрелост : -4 maturitas sexualis.
—
—
преждевременна : -> maturitas sexualis prae
cox.
—
извратеност : -> perversio sexualis.
—
клетка мъжка : spermatozoon (spermatozoi-
dum).
—
недоразвитост : -4 infantilismus genitalis.
—
слабост : -4 impotentia.
—
студенина : -4 frigiditas (у жени), hyphedonia.
полово безсилие : —> impotentia.
—
влечение : —> libido sexualis.
—
зреене, период на : -4 pubertas.
—
извращение : perversio sexualis.
—
неспособен : —> impotens.
—
обшуваие безразборно : -4 promiscuitas.
—
равнодушие: frigiditas (у жени).
—
развитие преждевременно: -4 progenesis, pu
bertas praecox.
—
спошенне : -4 coitus (1).
—
—
ори животни : -4 coitus (2), copulatio (2).
—
съзряване, липса па : -» impuberias.
—
узряване : -> pubertas.
—
—
преждевременно : -» pubertas praecox.
положение : -4 positio, situs, status.
—
па болния в легло : -> decubitus (2).
—
Тръбно, на гръб : -4 decubitus dorsalis.
—
колянно-лакътно : -4 positio genucubitalis.
—
косо, наклонено : -> obliquitas.
—
латерално, странично : -» decubitus lateralis.
—
неиормално (па тъкани или органи) : -4 dys
topia.
очаквателно : 4 expectatio.
порочно : -4 aberratio.
—
съседно или граничещо, „страна до страна" : -4
jnxiapositio.
полуканал
648
предпазване
полуканал : -> semicanalis (1).
полукълбо : -> hemispherium.
—
на малкия мозък, малкомозъчно : -> hemisphe
rium cerebelli.
—
на главния мозък, голнномозъчно ; hemisphe
rium cerebri.
полулетаргин : -4 hibernatio artificialis.
подулупен : -» semilunaris, lunaris (2), lunatus.
полусън :
semisomnus.
—
ааестетнчен : виж при semisomnus.
полюция : ~4 pollutio.
помада : —> unguentum.
помощ първа : -4 auxilium primum.
помощен :
adjuvans.
помръзване : -> refrigeratio (2).
помятане : —> abortus ; виж аборт.
понакуцване : —» dysbasia ; виж също накуцване.
поникване на зъбите :
dentitio.
—
—
— , затруднено : -> dentitio difficilis.
поносимоет : —>compatibilitas, tolerantia.
поонкаване : —> enuresis ; виж също напикаване.
Попов, иодуларен туберкулозен ретикулит па : ->
Besnier-Boeck-Schanmann' morbus.
Попов, признак на :
Popovi signum.
по, по равно : -4 аа.
по правилата (на изкуството) : —» lege a rtis.
по равни части : —>paries aequales.
сора : —»osculum, ponts, stoma (2).
—
на кожата :
parus.
—
потна : —>ponis stidoriferus.
поражение : -» laesio.
пориго ; -4 porrigo.
порномання : —* poriomania.
порок, порок на сърцето : —> vitium, vitium cordis.
—
митрален : —» vitium mitrale.
—
на сърцето вроден : —> vitium cordis congeni
tum.
порочно развитие : -> monstruositas.
порта : -4 porta (J).
портален : —»portalis.
порфмринурия : -4 porphyrinuria.
порфирия : -4 haem atoporphyria.
посаждане отново : -4 reimplantatio ; виж също
implantatio.
посипи 1 —»
(съкр. в рецепти),
последък : —» placenta.
послеродов период : -> puerperium.
посредством клизма : -4 per clysma.
—
лекаря : —» medico mediante.
постит : -> posthitis.
постмортален ; -> postmortalis.
постнаталей : -» postnatalis.
пестоператнвен : -* postoperativus.
постоянен : —» constans, continuus, fixu s, perma
nens, perpetuus, persistens, stationarius.
состтравматнчен : —>posttraumaticus.
цоетфебрнлен : -» postfebrilis.
носявка (бактериална) : -> cultura.
пот : —* sudor.
—
воняща, смрадлива, зловонна : -> bromidrosis
(bromhidrosisJ, osmidrosis (osmhidrosis).
—
кървава ; -» haematidrosis.
—
нощна : -4 sudor nocturnus.
потене : -» hidrosis, sudatio.
—
силно : —>diaphoresis.
—
усилено, прекомерно : -* hyperhidrosis (hyper-
idrosisj, hidrosis (2).
потентност слаба : —>debilitas sexualis.
потиснатост : -» oppressio (2).
—
двигателна :
stupor.
—
душевна, потиснато състояние : -4 dep ressiol.
потни жлези : —»glandulae sudoriferae.
потогоннн средства :
diaphoretica.
потоотделвне : -4 diaphoresis.
—, липса на : -4 anhidrosis.
—
намалено : —>hypohidrosis.
—
усилено ; -» hyperhidrosis (hyperidrosisJ.
потренвания конвулсивни : —►palmospasmus.
походка спастнчиа ; -> ingressus spasticus.
—
хемнплегична : -4 ingressus hemiplegicus.
похотливост патологична : -> salacitas.
пояс : —> cingulum, zona (JJ.
—
костен на горния крайник, раменен пояс : —> cin
gulum membri superioris.
—
—
на долния крайник, тазов пояс : -> cingulum
membri inferioris.
—
малък :
zonula.
поясеи : —> InmhaUs,
—
(лумб&лен) мускул :
psoas musculus.
поясиа област : - » regio lumbalis, lumbi.
поясче : -> zonpla.
прав, праволинеен ; —> rectus.
правилен : —> normalis, regularis.
празен :
cavus, vacuus.
прасец : -> sura.
—
(мускул) : —> ga drocnemius (musculus).
прах : -» pidvi v.
—
за посиплане ; -> pulvis abpersoritts.
— , превърнат в : —> rritu-.
— , стрит на едър . —» g r,iss i modo pulverisatus*
—
шумят : -■> pulvis effervescens.
прашец цветен, тиччиков ; — p iihut.
превентивен ; —> nra 4>cti:izus, prophylaeticus.
превръзка : -4 /ascia (2).
—
бинокуларна, очна двойна : -* Ыпоеulus.
—
бинтова за главата ; -4 mitra.
—
—
за едното око : —> monnrnlus.
—
—
спирална : —> dolabra.
—
па глезеанлтц става : -> stapes (JJ.
—
звсздообр'1 м а : --> srei.'a.
—
иlacообразна :
pira.
—
поддържаща : mit lia, suspeкппчт.
—
—
на гърдата : • чи sneu »ori.ш inanimae.
—
прашковндна ; fin-in.
превързване на съд .
mis align: и гс. (1J.
превъртане : -4 torno.
преграда : -4 septum.
—
носна : -» septum nasi.
преградка : -4 septulum.
прегракналост : —> raucitas.
прегряване (на организма) : -4 hyperthermia.
прегъваие : —» flexio.
—
встрани, странично : - » iateroflexio.
—
назад : —» retroflexio, reclinatio.
—
напред :
antefle xio .
предаване (на инфекция) : -4 transmissio.
„предвестник“ : —» aura, prodromus.
преддверие : - » atrium, vestibulum.
—
на влагалището : -4 vestibulum vaginae.
—
na лабиринта : -4 vestibulum labyrinthi.
—
на ларинкса : —>vestibulum laryngis.
—
на носната кухина :
vestibulum nasi.
—
на устната кухина : -4 vestibulum oris.
преден : - » anterior, anticus, primus.
предестнл яране : -4 redestillatio, rectification
предивременен : -* praematurus, praecox.
предизвестяващ : -4 praemonitorius.
преди раждане : -4 ante partum.
—
смъртта : -» ante mortem.
—
хранене : -4 ante cibos.
предиспознция :
praedispositio.
предквтка :
metacarpus.
предкътннк : -4 dens premolaris.
предлежание ; —> praesentatio.
—
на глава : -4 praesentatio cephalica sive ca
pitis.
—
на крак : -> praesentatio pedis.
—
лицево :
praesentatio faciei.
—
седалищно : —» praesentatio natium.
подлежащ : -4 praevius.
преднншница : -> antebrachium.
предмншвнчен : -4 cubitalis.
предноходилен : -» metatarsalis.
предпазване от болеет :
prophylaxis.
предпазване
649
прираст
предпазване от забременяване : —> contraceptio.
предпазващ от болест : - 4 prophylaeticus.
предпазен, предохранителен : -> praeventivus, pro-
phylacticns.
предписание : -> praescriptio (2).
—
лекарствено :
formula (J), praescriptio (1),
receptum.
предразположение: -» pra edispo sitio.
предраков : -> praecancerosus.
предсказание : -* prognosis.
предсмъртно : -» ая/* mortem.
предстарческа възраст : -4 praeseninm ( J) .
предстарчески : -4 praesenilis (1).
предсърдие : —» atrium cordis.
предсърдечен ; —» praecardialis, praecordialis.
предсърдечна мъка : -> anxietas praecordialis.
—
област : —> praecordia (praecordium) .
предшествуващ (болестта) : —» prodromalis.
—
признак : —»prodromus.
предъвкваве :
ruminatio.
лресклампсня : —> praeeclampsia.
преждевременен : —>praecox, praematurus, imma
turus.
преждевременно раждане :
partus praematurus.
преживяне : -4 ruminatio.
през ануса : -* per anum.
—
време на раждането : -4 intra partum.
—
ден : ииж при in die.
—
езика : —>periingnalis.
—
естествените пътнша : -* per vias naturales.
—
кожата: 4 perçutanens.
—
ректума: —» per rectum.
—
устата (давам, приеман) : —» per os.
презерватив : -* pra ‘servativorn.
преканцерозен, прекарцииочатозен : —» pracrancero-
sus (pra'carcinomatо: us).
преканцерозна дерматоза : —> Roweni morbus.
прекарднален :
рга ardialis.
лрекома :
praeconia.
прекомерен : —> abundans, profusus.
прекордиалси : - 4 praecordialis.
прекратяване или прекъсване временно : —> in term is
sio (1).
преливане па кръв : —» transfusio sanguinis, hae-
motherapia.
премеднкацня : —» praemedicatio.
пременетруум : p ra ‘menstruum.
преместване : *-» transpositio.
преминаващ : —» transitorius.
премолар : dens p remolaris.
премоннторен : —» praemonitorius.
пренасяне (на инфекция) : -4 transmissio.
пренаталеп : —>praenatalis.
преносвач (па инфекци и) : —> vector.
преобразувапе : —» metamorphosis, transformatio.
преобръщане :
inversio.
препарат :
praeparatum.
препарати Галенови : -> galenica (praepa rata gale-
nica).
—
неогаленовн : -* ncogalcnica (praeparata neo-
galenica)
—
сулф(он)амидпп : -» snlf(on)amida.
препариране : -» dissectio.
препателареп : -> praepatellaris.
преплитане, сплнтапе па червата : -* v o lv u lu s .
препуцнум : —>praeputium.
препятствие : -> obstructio.
преса артериална : - 4 torcular.
—
коремна : -* prelum abdominale.
преебнакузне : - 4 presbyacusis.
пресбиопия :
presbyopia.
пресен : -* rece ns .
пресевнлен : —» praesenilis.
пресенпум : “ 4 praesentum.
преснпвалост : - 4 raucitas.
иреснстола : -4 praesystole.
ореснстоличен : -» pracsystolicus.
прескрипция : -» praescriptio (I), receptum, form a-
la flJ.
пресдушване : —» auscultatio.
преувеличаване: —» aggravatio fl).
преходен : -4 fugax, temporarius, transitorius.
преципитат : -4 praecipitatum.
преципитация : —» praecipitatio.
приципитин : -> praecipitinum.
прецнпитнран : —» praecipitatus.
прецфтиране : -4 praecipitatio (1).
пречистен : -4 depuratus, recti,ficatus.
пречупване : —» infractio.
прешлен гръбначен : -4 vertebra.
—
лумбален, поясен : -4 vertebra lumbalis.
—
сакрален, кръстен : -4 vertebra sacralis.
—
торакалеи, гръден : -4 vertebra thoracica.
—, хлъзване на : —>spondylolisthesis.
—
цервнкален, шнен : -4 vertebra cervicalis.
прешленен : -4 vertebralis.
прнапнзъм : “4 priapismus.
прибавен : -» accessorius, intercalaris.
првбави на края на варенето :
s.f.с.а.(съкр,
в рецепти).
привеждане : -4 adductio.
привеждам (мускул) : -» adductor (masculus).
привикване : —4 acclimatisatio.
привичен : -4 habitualis.
приготвен : -» paratus, praeparatus.
—
прясно :
recenter paratum (за лекарство),
придатък : -4 appendix.
—
крнловиден : —> ala.
—
мозъчен : -» hypophysis.
—
надяичников : -4 epoophoron.
придатъчен : -4 accessorius, appendicularis, succen
turiatus.
придобит : —> acquisitus.
придружаващ : —>collateralis, concomitans.
прием : -> dosis.
—, за един : ->pro dosi.
приемател, приемчик (при кръвопреливане) :
recipiens.
приживе, прнжнзнеи : -4 intravitalis.
признак : -4 signum, symptoma, phaenotnennm
(phaenomenon).
—
на болестта : -4 signum morbi, symptoma.
—
лош, неблагоприятен, зловещ : —> signant malt
ominis.
—
предшествуван! : -4 prodromus.
признаци : -» signa'.
—
вегетативни : —> stigmata vegetativa.
—
на настъпила смърт : -> signa1 mortis.
приклещване : —>strangulatio (2) ; ииж ст.ню за-
клещване.
t
прнкрепяване : -4 fixatio, fnserго.
прилагане : -4 usus : виж сымо употребяване.
—, за външво : —>ad us. ext.
прилепване ; -4 adhaesio.
прилепчив : -4 contagiosus, infectiosus (2).
прилепчивост : -> contagiositas.
прилив (на кръв) : —» a ffluxus.
прниарен : -» primarius\
прнмигравндна : —>primigravida.
прими пара : -» primipara.
прниорднален : —>prim ordialis.
принасящ : -> offerens.
при нужда : -> ex tempore.
прннаип актинон :
principium activum.
припадане : -4 lipoiUytnia, syncopa (syncope).
припадък : —>accessus (пристъп), syncopa (падане
в несвяст).
припадъци малки (petit mal — птн мал) : -4 epi
lepsia minor sive mitior.
припадъчна болест : -4 epilepsia.
припарка :
cataplasma.
прирастване : -4 accretio (2).
прнрасиал : -4 accretus, adhaerens.
прираст :
incrementum.
присаждане
650
протеза
присаждане, присадка :
transplantatio.
—
изкуствено предпазно : —» vaccinatio.
—
на кости :
osteoplastica.
—
на подобна тъкан : -» homoptastica (homoiplas-
tica) (2).
—
на роговица : -> keratoplastica.
—
на тъкани или органи ; -» implantatio (4).
—
—
—
—
—
свободно : -> homoplastica (ho-
moiplasticaj (I).
прнслушване ; виме преслушване.
Прнсаицов компрес :
Priessnitzi compressa.
приспивателни лекарства : -> hypnagoga,
приспособяване : -* accommodatio, ad aptatio.
прнстенен : -4 parietalis (1).
пристъп : —» accessus, ictus (2), insultus (J).
—
меланхолен : —> rapias melancholicus.
—
силен : —» paroxysmus.
—
на силни болки ; -» crisis (2).
прнстъпен ; -4 paroxysmalis.
притискане : -» compressio.
—
вътрешно ; -» strangulatio (2).
прнтъпленне (при перкусня) : —> obtusio,
прнхватлнв : -> contagiosus, infectiosus (2).
приходящ (болен) : —> ambulatorius.
причина вредна : -4 causa nociva, noxa .
—
местна : -» causa localis.
причинен : -4 causalis.
прнчукваые : —»
прншка : -* pustula.
прнщипваяе : -* strangulatio (2).
прнщъпване : -4 inscriptio (2).
—
късо сухожилно : -» inscriptio tendinea.
проба : -> reactio (4), testum, experimentum (опит),
specimen (мостра).
—
иитракутаина, вътрекожна : —» testum intraciita-
neum.
«— кожна :
cutireactio.
—
или реакция туберкулннова : -> tuberculini tes
tum sive reactio.
—
тимолова : —» MacLagani testum.
пробиване, пробив : —* perforatio, ruptura.
—
на тъпанчето : —»paracentesis (2), paracentesis
membrana? tympani.
пробинаш ; —> perforans.
пробождане : -> paracentesis, punctio.
проветряване : -4 aeratio (l), ventilatio.
провитамин A : -* carotinum.
провокация, провоциранс : -4 provocatio.
орогенеза : -» progenesis.
прогения : -* progenia.
прогерия : -» progeria.
проглотид : —>proglottis.
прогнатия : -4 prognathia.
прогноза : -* prognosis.
—, слоша:—>
sinister (2).
прогностичен, прогнозен :
prognosticus.
орогреднентен, прогресиращ : -* progrediens.
продром : —>prodromus.
продромален :
prodromalis.
продупчване : -» perforatio (2).
продухване на иатоннате тръби :
periubatio, per-
f latio (2).
продълговат : —* oblongatas.
—
мозък : -» medulla oblongata.
продължителен : -» continuus, lentas.
—
много : -» chronicus, protractus.
-
проэирка :
lumen (1).
прозовалгня : -4 prosopalgia.
прозорче, прозорец: fe n e s tr a .
—
вестнбулно или овално : fenestra vestibuli
sive ovalis.
прозрачен : -> lucidus, pellucidus.
прозяване, прозявка : -» o s citatio.
произволен ; —> spontaneus, voluntarius.
произход : -> genesis, origo.
произшествие : —> accidens-.
прокажен :
leprosus.
проказа : -> /^г/г.
проксимален ; —>proximalis.
проктал гня : -» proctalgia.
проктит :
proctitis.
проктоспаэъм : -4
проктостаза :
proctostasis.
проктостепоза : —> proctostenosis.
пролапс : -» prolapsus.
—
на ануса : -» prolapsus ani.
—
—
—
-
и ректума ; -» prolapsus ani et recti.
—
на влагалнщето : -» prolapsus vaginae.
—
на нрнса : —>iridocele (prolapsus iridis).
—
на ректума : —t prolapsis recti.
—
на матката : -4 prolapsus uteri.
пролежка : -* decubitus (I).
пролетен кагар на очите : —> conjunctivitis verna
lis.
пролиферация ; —» proliferatio.
промеждутък : —» sp atium .
—
от време : -» intervallum.
—
светъл : -» intervallum lucidum.
—
между два пристъпа : —> intermissio (2).
промеждутъчен ; —* intercalaris, intermedius.
променлив : —> alternans, inconstans, mutabilis, v a
riabilis.
проненлнвост : -> mutabilitas, variabilitas.
промиване : —» irrigatio.
промнелоцнт : —» promyelocytus.
промннентен : prominens.
проминенция : —> prominentia.
промискуитет: —» promiscuitas.
промонторнум : -4 promontorium.
промяна : -> variatio.
пронатор (мускул) : —>pronator (musculus).
пронация : -> pronatio.
проникване :
penetratio.
—
на животински паразити в организма :
infes
tatio.
проникващ : -> penetrans.
пропагация, пропагиране : -* propagatio.
пропедевтика :
propaedeutica.
просерднн : -* properdinum.
лроориорецептор, проорноцептор : —* proprioreceptor
(proprioceptor).
пропулсня : —>propuisio.
прорязване : —> incisio.
прост : —> communis (2), simplex, vulgaris.
простата, просгатва жлеза : —>prostata.
—, увеличение на ; -* hypertrophia prostatae.
просгатеятомня ; —>prostatectomia.
простатнаьм : —» prosiatismus.
простатит : prostatitis.
простатсрея : -* prostatorrhoea.
проституция: —* prostitutio.
пространство : -»
spatium.
—
Дугласово : —» c av um Douglasi.
—
междулоиатково : -*
j;r/*rjva/>jx/arfr.
—
междуребрено : —> spatium intercostale.
—
носоглътъчно : —> cavum pharyngonasale.
—
нернтонеаляо : —> cavum peritonei.
—
плеврално : -» cavum pleurae.
—
промеждутъчно : interstitiu m .
—
ретрокардмалко, задсърдечно : -> sp atiu m re -
trocardiale.
—
ретропернтонеадно : -> spatium retroperitoneale.
—
ретрофарнягеално, задглътъчво : —» sp atiu m re
tropharyngeum.
—
субарахвондално : -» ca v um subarachnoideale.
—
субдуралн© ; —4 cavum subdurale.
—
на Траубе : —» Traubei spatium.
—
триъгълно : trigonum.
прострация ; prostratio.
простудни заболявання : виж при refrigeratio.
простудяване, простуда : -» r efrigeratio (2).
протаяопня : -> protanopia.
протеаза : -> proteasa.
протеза зъбна : -н prothesis dentalis.
протеза
651
пулс
протеза очна : -» prothesis ocularis.
протеин : -> proteinum.
протеинотерапия : —» proiein otherapia.
протеолитнчеп : proteolytiens.
протнвоартритмчяи, нротнвоподагреян лекарства : —>
antarthritica.
противобактеркеи : —> antibacterialis.
противовъзпалителни средства : -» antiphlogisüca.
протнвоглнстви, глистогонам лекарства :
anthel-
minthica, vermicida, taenifuga.
протнвогоноре&ан лекарства :
antigonorrhoica.
вротнводкабетичии лекарства : —» a ntidiabetica.
противодиарнчин лекарства : -* antidiarrhoica.
лротнвоепнлевтнчин лекарства ; —» an tiepileptica.
противоестествен :
praeternaturalis.
противозачатъчен средства :
anticoncipientia.
вротнвокнеелннни лекарства : -» antacida.
противохоивуленвви лекарства :
anticonvalsiva.
противоотрови :
antidota.
протквоподагревн лекарства : —>antarthritica.
противопоказание: -> contraindicatio.
противопотии средства : —» an tihidrotica.
противоревматични лекарства : —> a ntirheumatiса.
протнвосифнлитичан лекарства :
a ntisyphilitica.
протнвосъснрващн лекарства : —» anticoagulantia.
противотела : -» anticorpora.
лротнвотемпературян лекарства : -> a ntipyrctica.
противотуберкулозни лекарства : —> tuberciilosiaUca.
протввотяло ;
amboceptor ; виж също противо
тела.
прото диастол имен : -* protodiastoliens.
проток : -» canalis, ductus.
—
гръден :
ductus thoracicus.
—
малък : -* ductntus.
—
назо-лакрнмаден, слъэио-носов :
ductus naso
lacrimalis.
—
първичен пнкочев у ембриото : —» urachus.
протоплазма : -» protoplasma.
—
клетъчна : cytoplasma.
протрахнрап, проточен : —>protractus.
протриване : —» decubitus (1).
протром бин : —> prothrombinum, thrombogenum.
протромбипово време : ви ж при prothrombiпит.
протрузна : -> protrusio.
вротуберанция : -» protuberantia.
профермент :
profermentum.
профилактика : —» prophylaxis.
—
вакаинва : vaccinoprophylaxis.
—
серум па : —> seroprophylaxis.
профилактичен : prophylacticas.
профилактични лекарства :
prophylactica.
профузеи :
profusus.
проход : —» aqueductus, canatis, meatus, via.
—
малък : —> ductulus.
процедура : —» manipulatio.
ороцес : —» /?гогл т.тгл у
—
на оплождало ; —> conjugatio.
—
на създаване на потомство :
generatio.
пруригинозев :
пруриго : —» prurigo.
—
на Хебра : -» prurigo simplex (Hebra).
Dpурн туе :
pruritus.
пръст :
digitu s.
—
на крака :
digitus pedis.
—
—
—
големият :
hallux.
—
—
—
малкият : —>digitus minimus pedis.
—
мъртвешки : -> digitus mortuus.
—
на ръката :
digitus manus.
—
—
_
вторият : ~» index2.
—
—
—
малкият : -> digitus minimus manus.
—
—
—
средният : -> digitus medius.
оръстевовндеи ; —> anularis, anulatus, circinatus,
cricoideus, gyratus, orbicularis.
нръстев(че) :
anulus.
всаиом : -* psammoma.
осамотерапня : -> psammotherapia.
осевдоавемия : -> pseudoanaemia.
всевдоартроза : -» pseudoarthrosis.
всевдонктер : —>pseudoicterus.
осевдокруо : -> laryngitis subglottica.
■севдолевкеммя ; —» aleukaemia, pseudoleukaemia.
псевдомембрана : —» pseiidornembrana.
всевдомембранеп, лсевдоиембравозен : —t pseudomem-
branaceus.
псевдоменструация : —>pseudomenstruatio.
псевдоваралнза : pseudoparalysis.
псевдоспоннпяе ; -> paramnesia.
псевдотумор : —>pseudotumor.
всевдоуремня : pseudouraemia.
псевдохерм афроднтнзъм : -* pseudohermaphroditis
mus.
псидоза : - » psilosis.
пентакоза : -* psittacosis.
исихастеяия : psychiasthenia.
психиатрия : —>psychiatria.
психиатър : - » psychiater.
психичен, психически : psychicus, mentalisК
психична болест, психично заболиване : -* psychosis,
insania (insanitas).
психоанализа : —>psychoanalysis.
п си хогенен : —» psychogenes.
п с и хоз а : -» рзугЛсш,?, alienatio mentis, insania.
—
маниакално-депресивна : ->
maniaco-
depressiva.
—
реактивна : виж при reactivus.
—
симптоматична : виж при symptomaticus.
—
циркулярна, циклична : -> cyclothymia.
психологичен комплекс : виж при complexus.
нс ихом оторен : - > psychomotorius.
психоневроза : —» psyc/ioncurosis.
психопатичен, психопатен : psychopathirin'.
психопатия i —» psychopathia.
психопатология : —» psychopathologia.
пснхосо м ат ичен : —>psychosomatieus.
психотерапия : -» psychotherapia.
осоит : -> psoitis.
псориазнс, псориаза: —>psoriasis(psoriasis vulga
ris).
лтеригнуи : —>pterygium.
птиалин : -> ptyalinum.
птилоза : -> ptilosis.
пгн мал : (petit niai) : —> epilepsia minor sive
mitior.
птоза : -* ptosis.
птоиани : —» ptomainum.
пубертет, пубертетен период : —>pubeгta*.
—
педостнгнат : -> impiibertas.
—
преждевременен : -» pubertas praecox.
пубиогом ня : pubiotomia.
нуернлен : -» puerilis.
пуернлизъм, пуернлпост : —>pticrilismits.
п уерперал еы : -* puerperalis.
пуерперална треска : -> febris puerperalis.
пуерпериум : -*puerperium.
пуквайе : —> ruptura.
—
на в е на : -* phleborrhexis.
—
на кръвопосеп съд : —> angiorrhexis, rhexis.
—
на очвата ябълка: —>ophthalmorrhexiv.
пукнатниа : -* fissura.
нукнатнпн : —> rhagades.
пулвернзааня, пулверизиране : -» ptilverisatio (J).
п ул вериз иран грубо : -» grosso modo pulverisatus.
пулвнвар ; -i pulvinar.
пулмонален : -* pulmonalis.
пулпа зъбна, на зъба :
pulpa dentis.
—
—, лишаване от жизнсспособпост на :
devi
tatisatio pulpae dentis.
пулпвт : —» pulpitis.
пулпозен : -> pulposus.
пулс, пулсов удар -» pulsus.
—
алтерниращ : pulsus alternans.
—
бавен : -» pulsus rants.
—
венозен : -* pulsus venosas.
пулс
652
развитие
пулс венозен, записване на :
phlebographia (2J.
—
голям : -* pulsus magnus,
—
дикротичен, двуударен : -> pulsus dicrotas,
dicrotia,
—
ннтермнтентеи, интермитиращ : -» pulsus inter
mittens.
—
малък : —>pulsus parvus.
—
мек : -> pulsus mollis.
—
нееднакъв, различен : -» pulsus differens.
—
неправилен :
pulsus irregularis.
—
неравномерен, разнообразен : •-» pulsus itne-
qualis.
—
неритмичен : -> pulsus arhythmirus.
—
парадоксален : —>pulsus paradoxus.
—
нравнлеи : -» pulsus reg daris.
—
полегат, разтегнат :
pulsus tardus.
—
пълен :
pulsus plenus,
—
равномерен, еднообразен :
vulsus aequalis.
—
ела\ (милгк и мек) : -» pulsus debilis.
—
стръмеи, подскачащ : -» pulsuv celer.
—
твърд, напрегнат : -> pulsus durus.
—
троен, на тройки :
pulsus trigeminus.
—
ускорен : -» pulsus frequens.
—
филнформен, нишковиден :- » pulsus filiform is,
microsphygm ia .
—
чифтен :
pulsus bigeminus.
пулса дня : -> pulsatio.
—
епнгастрална :
pulsatio epigastrica.
пулсиране : palpitatio, pulsatio.
нункцня, пункгнраие; -> punctio, paracentesis.
—
веитрнкулна : —> veniricnlapnuctio.
—
на гръдния кош : —» punctio thoracis.
—
лумбална : -» punctio lumbalis.
—
на пикочния мехур : —>punctio vesicae urina
riae.
—
на плеврата, плевралиа : -» punctio pleurae.
—
пробна : -» punctio exploratoria.
—
стерна л на : punctio sternatis.
—
субокципитална, цнетериалнэ : —> punctio sub
occipitalis.
—
на сърцето : —> cardiacentesis.
пулила ; -» pupilla.
пуоилар?!!, су пилен : —» pupillaris,
пургативи : —>purgantia.
Пуркмнйе, влакна на : -> Purkinje*fibrae.
пурпура :
purpura.
—
абдом ниална : —>purpura abdominalis.
—
анафклактнчна : —>purpura anaphylactica.
—
анафнлактолдна*: —>purpura anaphylactoides.
пуроура проста : -» purpura simplex.
—
ревматична : —» purpura rheumatica.
—
светкавична, мълниеносна : —> purpura fulmi
nans.
—
тромбастенична : -» thrombasthenia.
—
троябопенична, тромбоцнтопеынпна : —> purpura
thrombopenica siva thrombocytopenica.
—
на Шьонлайн-Хенох : -» purpura Schocnlein-
Henoch.
иурулейтен : -* purulentus.
пустула : -» pustula.
—
oi вакаинирането с варнолна вакцина: —»
r/'/lfl»
пустулоз?» :
pustulosus.
пу гамен : -> putamen.
оу iридen : —>putridus.
Пфайфер, жлгзна треска на :
mononucleosis in
fectiosa.
Пфаундлор-Хурлер, болеет па : -> ga rgnylism us.
пълнокръвзе : —>plethora.
пъп : -■» umbilicus.
пъпен : -> umbilicalis.
пъпка : —>papula.
—
гнойна : -» pustula.
—
лоша : -» pustula maligna.
пъпна връв : -» funiculus umbilicalis.
—
—, прерязванe на : —» omphalotomia.
първескиия : - i primipara .
първичен : -> primarius1, primordialis, essentialis
(2), genuinus (1), idiopathicus.
първоначален : -> initialis, prim ariusl, primordialis,
gmuinns (1).
пърхог : -* pityriasis simplex capitis.
път :
tradiis, via.
—
зрителен ; -о tractus opticus.
—
пирамиден : -» tractus corticospinalis.
—
епнно-аеребеларен, гръбначно-малкомозъчен : -»
trucius spinovert •bellari s.
пъппца днхателин пап възау.чоносни : —> v ia e re
spiratoriae sivo a ir га .\
—
лико ihm : —>vine urinariae.
—
лирамнднн : —> tractus corticospinalis.
—
роднтвн : —i viae partus.
Пнджег, болеет на : -> osteodystrophia deformans,
Paged morbus (IJ.
Пяджст-Шрьотер, синдром па :
Paget-Schroetter*
syndromum.
оасък в урината, пикочен пясък : —» uropsammus.
„пясъчен тумор14; psamomma.
р
рабдомиом : -* rhabdomyoma.
рагадн : —> rhagades.
радналис (нерв) :
nervus radialis.
радиация : -> radiatio.
раднева еманация:-* radiiimemanatio, emanatio (2).
— , радиационна, лъчева интоксикация : —» mo rbus
radiaiionis (1).
—
терапия : -о radiumtherapia.
радий : -> radium,
радикален : - * radicatis.
радикотомня :
radicotomia.
радикулярен : - » radicuaris.
радикулит : —> radiculitis.
—
лумбо-сакрален, жръстно-поясеи :
ischias.
радиоактивност : —» radioactivUas.
радиография : —> radiographia.
раднодермит : —» radiodermiiis.
радиология : - » radiologia.
радиотерапия : -> radiotherapia.
радиус (кист) : - » radius.
радон : —» ra.iiumemanatio.
раждаемост : -* natadtas.
раждане : -» partus.
раждане, през време на : —> intra partum.
—
закъсняло : -♦ partus serotinus.
—
на нежизнеспособен плод : -» partus imma
turus.
—
с предлежание на крак или крака : —» partas
agrippinns (2),
—, предшествуван!. : -» praenatalis.
—
преждевременно : -> partus praematurus.
—
прецнлнтираыо, стремителпо ; -> partus praeci
pitatus.
—
седалищно : -> partus agrippinns (JJ.
—
срочно, навременно : -> partus maturus.
—
сухо : -> partus siccus.
—
трудно : -> partus difficilis.
—, ускоряващи лекарстпа : -> ecbolica.
раждащ ce : -> nascens.
раждаща : parturiens
—
жена : parturiens-.
развитие неправилно, ненормално : - > dysplasia .
—
обратно : —» involutio (ÎJ, regressio.
—
—
на матката след раждане :
involutio
uteri.
—
порочно :
malformatio, monstruositas.
разгоненост
653
ранула
фазгонеяост ; -» oestrus.
разгъване : -4 extensio fl),
разгъван ца влагалището : -4 colpeurynter.
—
(мускул) : —» extensor (musculus).
раздвоен : -4 bifidus, dicrotas.
раздвояване : —» bifurcatio, dichotomia.
разделен на две части : “4 bipartitus.
—
на лобулн : - 4 i оbulatas, lobatus.
раздели на равин части : -4
/я
раздразващ : -> irritans.
раздразнепне, раздразпавапе : -4 irrita tio .
раздразним, раздразнителен: -» irrita bilis.
раздразнимост, раздразнителност : —> excitabilitas,
trritabiiitas.
раздробен :
concisus, dimintifus.
раздробяване : —>fragmeniatio.
раздрусване ; -4 ^ис^/т/о.
разклонен : —> arborescens.
разклонение на бронх : -* bronchus (2).
—
вилообразно : —» bifurcatio.
разкъсване : —» ruptura, rhexis, laceratio.
—
на кръвоносен съд : -* angiorrhexis.
—
на матката : -4 ruptura uteri.
—
на маточната тръба : ruptura tubae uterinae.
—
на очната ябълка :
ophthalmorrhexis.
—
на перинеума : -» ruptura perinei sive
nealis.
—
на сърцето : —» cardiorrhexis (ruptura cordis).
разлагане гнилостно : -4 putrefactio.
различен : —> differens, varius, dispar.
размекване: —> colliquaiio, maceratio(1), malacia.
—
на костите : —> osteomalacia.
рлзмивка : —> ,»/де/и»ггх/о ( / J .
разместване : -> dislo catio .
размножаване : —> reproductio (2).
—
девствено : -> parthenogenesis.
—
неполово : -» sehizogonia.
разнасяне : —> resorptio.
—
на възпалителен процес : -» resolutio.
разнасящи лекарства : -4 resolven tia.
разновидност : —>
разнороден : -4 heterogenes.
развит (на болен) : -» anamnesis.
разположение : situs .
—
преобърнато на вътрешните органи : -> situ s
inversus viscerum.
разпространен : -» disseminatus, generalisatus.
разпространяване : —> disseminatio, generatisatio,
propagatio.
разпръснат : —» sporadicus.
разпъване : —>distensio (distentio).
разрастване : -> î ’fgr/rz/z'o.
разреден : -» dilutus.
разредяване : -> rareficaiio.
разреждане ; -> attenuatio (2), hydraemia, raref i
catiо.
разрез : discisiо, incisio.
—
цезарев : -* sectio caesarea.
—
—
влагалищен : -> coipohysterotomia.
разрив : -4 ruptura.
—
на сърцето : —> cardiorrhexis (ruptura cordis).
разрушаване : -4 destructio, lysis (2).
разрушаващ, разрушителен : —> destructivus .
разрязване : *4 discisio, dissectio, incisio, sectio (1).
разсейване : —> disseminatio .
разсеян : -> diffu sus, disseminatus.
разсичане : -4 discisio, dissectio.
разслабване (отпускане) :
relaxatio.
разстройство :
molestia, perturbatio.
—
на говора : -> dyslalia.
—
душевно : -4 alienatio mentis, insania.
—
на обонянието : -»
—
на речта : -> lalopathia.
—
стомашно леко : -> indigestio.
. разсъдък, помрачаване на : -+ obnubilatio men
talis.
разтваряне : -4 dissolutio.
разтварящ : -> solvens.
разтварящи лекарства : -> dissolventia, resolventia.
разтварящо вещество, разтворител: -> men strua m .
разтвор : —>fluidum, solutio.
—
(концентриран) яа захар : -* sirapus.
—
на лекарствевя вещества : -» liqu or (2).
—
слузест : -4 mucilago.
—
хипертоничен : -> solutio hypertonica.
—
хнпотонячен : -4 solutio hypotonlca.
—
физиологичен : -> serum1 physiologicam.
разтворен ; -> dissolutus, solutus.
разтворим : -4 solubilis.
разтворители : -> dissolventia (I).
разтеглнца (сухожилия): -4 aponeurosis (1).
разтопяване : —* colliqiiatio.
разтриване, разтривка : -> frictio (1).
разтърсване : -* commotio, succussio.
разтягапе : -4 distensio (distentio), ectasia, elon
gatio.
разцепване : -4 discisio ; виж също цепка.
разширение, разширяване : -4 dilatatio, ectasia,
distensio (distentio), propagatio (разпростра
няване), intumescentia (надебеление).
—
па бъбречното легевче : -4 pyelectasia.
—
на вени : -4 phlebectasia.
—
или вадебеляване кълбовидно : -4 bulbus.
—
на стомаха : —» dilatatio ventriculi.
—
на сърцето : -4 dilatatio cordis.
разшнрнтел ua влагалището : -* colpeurynter.
—
(мускул, инструмент) : -4 dilatator.
разяден : -4 cariosus.
разяждане : -4 arrosio.
—
на костната тъкан : -4 caries (I).
разя ж дащ : -4 corrosivus, phagedaenicus, rodens.
разяждащи, разядлнви средства : -4
раз яз вен : —» exulceratus, ulceratus.
разязвяване : -4 exulceratio, ulceratio.
раз язвя ващ се : -» exulcerans.
Райтер, болеет на : -4 spirochaetosis arthritica.
рак : -4 carcinoma, cancer.
—
воден : —> пота.
—
ендот елен :
endothelioma.
—
жлезист : —> adenocarcinoma.
~
кожен : -4 cancroidnm.
—
па иадбъбречната кора : -4 hypernephroma ve-
rum.
—
паренхим атозен на черния дроб : -4 hepatoma.
—
субплеврален върхов : -» Pancoasti tumor.
—
фиброзен : -> skirrhus.
—
хвоернефронден ; *4 hypernephroma renis.
раков : -4 «rmncw/atos/w.
—
тумор : —> carcinoma.
ралник : -> vomer.
раменен : -4 humeraliу.
—
израстък : -» acromion.
—
пояс : —> cingulum membri superioris.
раменна кост : -» humerus.
рана : -> vulnus.
—
от изгаряне : -4 vulnus combustum.
—
коптузна : -» vulnus contusum.
«— огнестрелна : -4 fw l/iru selopetarium.
—
от одраскване: -» vulnus scarificatum.
—
порязна : —>vulnus incisum.
—
—
или разцепена : —> vulnus scissum.
—
прободна : -> vulnus punctum.
—
проникваща : —> vulnus penetrans.
—
разкъсана :
vulnus laceratum.
—
разкъсано-коитузиа :
vulnus lacerocontasam.
—
от сназваие, смачкана рана : -» vulnus conquas
satum.
—
торпндна : шик при torpidus.
—
or ухапване, от ужнлване : -> vulnus morsum (2).
Раидю-Ослер, болест на : - » teleangiectasia here
ditaria haemorrhagica.
ранена треска : -4 febris traumatica.
ранен : -> vulneratus.
ранула : -4 ranula.
раняване
654
ретикулоплазмоцитоза
раняване : —» vulneratio.
раптус : 4 raptus.
рарефнцнране : 4 rareficatio.
растение : 4 planta
—
лечебна : 4 ЛегА«.
рафе: 4 rhaphe.
рафиниран : -4 depuratus.
рахналгня : - 4 r(h)achialgia.
рахнанестезия : -4 r(h)achianaesthesia.
рахиотомня : 4 r(h)achiotomia.
рахнсхизис : -4 rfhjackisehisis.
рахит : ~4 rachitis.
—
късен : -4 rachitis tarda.
рахитичен : -4 rachiticus.
рационален : -4 rationalis.
реактив ; -4 reagens.
реактивация, реактивнране : 4 reac tiva tio.
реактивен : 4 /-«zfrtmr.
реактивна психоза : виж при reactivus.
реакция : -4 reactio, testum.
—
антигеи-антитяло : 4 toxicodermia.
—
Видалова : -4 Gruber-Widal* reactio ( reactio
Widali).
—
на дегенерация ; 4 reactio degenerationis.
—
зенична : —» reflexus2pupillae.
—
интракутанна, вътрекожна : testum intracuta-
neum.
—
кожна : —> cutireactio.
—
диифатичиа «л« левкемондва : виж при lymp ha
ticus.
—
«ли проба туберкулинова : -4 tuberculini testum
sive reactio.
—
серологнчна : 4 seroreactio.
—
на утаяване aa еритроцитите (РУЕ) : 4 sedimen-
/я/г'о erythrocytorum (sedimentatio sanguinis).
—
цитохолева : -4 Sachs- Witebsky’ reactio.
—
Швкова : -4 Schicki testum.
реампутация : —> reamputatio.
реанимация ; —» reanimatio.
ребрен : *4 costalis.
ребро : -4 costa.
—
плаващо (плаващи) : -4 costa arcuariafluctuans
(costae arcuariae fluctuantes).
ребра истински, гръдннчнн или същипски : 4 costae
verae.
—
лъжливи, неистински или дъгови : —» costae
spuriae.
ревакцинация : -4 revaccinatio.
реверэнбнлен : -4 reversibilis.
ревматнзмалея, ревматнзмен, ревматичен : -4 rheuma
ticus.
ревматизъм : -> rheumatismus, rheumatismus' ven is.
—
висцерален : -4 rheumatismus visceralis.
—
истински, остър, остър ставен : 4 rheumatis-
mus verus, rheumatismus (1).
—
мускулен, на мускулите: -4 rheumatismus m us
culorum sive muscularis, fibrositis.
—
нодозея, възлест : -4 rheumatismus nodosus.
—
хровкчед : 4 rheumatismus chronicus.
—
—
вторичен : -4 rheumatismus chronicus (2).
—
—
възпалителен ставен : -4 rheumatismus chro
nicas (1).
—
—
първичен : -4 rheumatismus chronicus (1).
ревматичен : -4 rheumaticus .
ревматична болест : -4 rheumaiismns verus, rheu
matismus (1).
ревматонд : -4 rheumatoidam.
ревматология : -4 rheamatologia.
ревмокардит : -4 endomyocarditis rheumatica, en
docarditis rheumatica.
ревулснван средства : -4 revulsiva.
ревудсва : -4 revulsio.
регенерация, регенериране : -4 regeneratio, repro -
ductio (1).
регионален, регионарен : *4 regionaris.
регресивен : 4 regressivus.
регресия : -4 regressio.
регургитация : -4 regurgitatio.
редестнлация : -> red estillatio.
редовен : —>regularis.
редукция : -4 reductio.
резекция : -4 resectio.
резец : —>dens incisivus.
резидуалеи : -4 residualis.
резидуална урина : -4 urina residualis.
резистеитност, резиденция ; 4 resistentia .
резорбептп ; -4 resorbentia.
резорбция : -4 resorptio.
резус-фактор, Rh-фактор : -4 Rhesus-factor.
рениплантацня : —>reimplantatio.
реннверэия : 4 reinversio.
реннфекцня : 4 reinfectio.
Peflnô, болеет ма : —> Ray nandi morbus.
Pefiuô, синдром на : виж при R aynau di morbus.
рекалцифнкацип, рекалпнфициране : -> re calcificatio..
Реклиигхаузен, болест на ; -4 1. neurofibromato si s
generalisata ; 2. osteodystrophia fibrosa gene
ralisata.
рекомпенсация : -4 recompensatio.
реконвалесценция : -4 reconvalescentia.
рекрудесценция : recrudescentia.
ректалев : 4 rectalis.
ректално : -4 per rectum.
ректификация : -4 rectificatio.
ректифнцяраи : 4 rectificatus.
ректоскопия : -4 rectoscopia.
ректоутерпнен : —>rectouterinus,
ректум : 4 rectum.
— , ампула на : —>ampulla recti.
режурентен : -4 recurrens.
релаксаити : - * relaxantia.
релаксация : -4 relaxatio.
релапаротоиня : -4 relaparotomia.
релапс : —» relapsus.
peдатнвен : -4 relativus.
релуксацня: -4 relaxatio.
ремпсия : 4 remissio.
реяктентен, ремнгнраш : -> remittens.
ревален : -> renalis.
реиография : -4 renographia.
рентгенов преглед : —» ro enfgenoscopia.
рентгенова единица ннтерпацнонална, рентген : -» г.
—
снимка : 4 roentgenogram та.
рентгеново облъчване : 4 roentgenotherapia.
рептгенограма : -4 roentgenogramта.
рентгенография : 4 roentgenographia.
рентгенокнмографня : виж при kymographic.
рентгенология : -4 roentgenologia.
рентгеноскопия : 4 roentgenoscopia.
—
на дебелите черва : -» irrigoscopia.
рентгенотерапия : —> roe ntgenotherapia.
репарнране : -4 reparatio.
репозиция : *4 repositio.
редоннбилеи : —>reponibilis.
репоннране : -4 repositio, reductio.
репродукция : -4 reproductio,
ресна, реевн : 4 fimbria.
ресница : -4 cilium (2).
ресннчесто тяло : -4 corpus ciliare,
респираторен : —>re spiratorius .
ретенция : -4 retentio.
ретинулен, ретикуларев : -4 reticularis.
ретнкуднт нодулареи туберкулозен на Попов : 4 Bes-
nier-Boeck-Schaumann' morbus.
ретнкулоендотел, ретнкулоендотелиум : -4 sy stem a
reticuloendothelialе.
ретикулоендотелноза : -4 reticuloendotheliosis (re
ticulosis), RES.
—
керазивова : -4 Gaucheri morbus.
ретнкуло-ендотелна система : 4 systema réticuloen
dothéliale, RES.
—
цнтомнкоза : -> histoplasmosis.
ретнкулоза; 4 reticuloendotheliosis (reticulosis).
ргтнкулоплазмоцнтоза : виж при myeloma.
ретикулоцит
655
руптура
ретякулоцит : -> reticulocytus.
ретикуяоцитна криза : ииж при reticulocytus.
ретикулум : -4 reticulum.
ретина :* -4 retina.
—, отлепвапе, отслойвапе на : -4 ablatio retinae.
ретинит : -> retinitis.
—
пигментен : -> retinitis pigmentosa.
ретинопатия : -> retinopathia.
ретракция ; - 4 retractio.
ретрансфузня : -4 retransfusio.
ретроаурнкуларен : -4 retroanricularis.
ретробулбарен : -4 retrobulbaris.
ретроверзия : —>retroversio.
—
на матката : retroversio uteri.
ретрогнатия : - 4 retrognathia.
ретрограден ; -» retrogradus.
ретрокарлиалеп ; retrocardialis.
рстромандибуларен : -> retromandibularis.
ретроназалеп : —>retronasalis.
ретропернтонеален : -4 retroperitonealis.
ретропозицня : - 4 retropositio.
ретропудсия : -4 retropulsio.
ретростеряален : -» retrosternalis.
peTpoyiepHHea : -* retrouterinas.
ретрофарингеалеп : —> retropharyngealis.
ретрофнксация : -4 retro/ixatio.
ретрофлексия : -» retroftexio, retro/ixatio.
—
на бременна матка : -4 retro/lexio uteri inear-
cerata.
—
на матката : retroflexio uteri.
ретропекален : -» retrocaecalis.
рефлекс : -> reflexas5.
—
Ахилесов : -4 reflexus- tendinis Achillis.
—
безусловен, вроден : reflexus- inconditiona-
lis.
—
висцеромоторен : -» reflexus2 visceromoiorius.
—
зенитен : —> reflexus- pupillae.
—
кожей : -* reflexus- ги/л л лю .
—
коитралатерален :
ßrudzinskii signum (Î).
—
коремен : -> reflexus8 abdominalis.
—
корвеален, корнеен : —» reflexus2 cornealis.
—
очво-съраечеы : —> Aschneri phaenomenam sive
reflexus.
—
пателарен, коленен: -4 reflexas- patellaris.
—
пнлоиоторен : - 4 reflexus- pilomotorius.
—
пдавтарен : -4 reflexas- plantaris.
—
сухожилен : —> reflexus* tendineus.
—
условен, орндобнт : —> reflexus- conditionalis.
рефлекси; липса на : -> areflexia.
рефлекторен, рефлексен : —» reflexus*.
рефлукс ; refluxus.
рефрактерен : -* refractarius.
рефрактерпа фаза : виж при refractarius (2).
рефракция : —> refractio.
дехабилнтаиия : -4 réhabilitâtio.
рецепта : —formule (JJ, receptum, praescriptio (J).
—
магистрална, пред нисана : -+ formula magistra-
tis.
—
офнцинална : —>formula officinalis.
peaeurn (предписания) берлински лекарствени: ->
FMB.
рецептор : -> receptor.
рецептура : -» receptura.
рецесивен : -4 recessivus.
—
белег: виж при recessivus.
penecyc : - t
рецидив : -> recidivum
реципиент : -4 recipiens.
реч : -*• lingua*,
— , задръжка на : -4 mutismus.
—
неразбираема : -> lallatio (IJ.
—f разстройство на :
dyslalia, paralalia.
—, членоразделвост на :
articulatio'1.
решетовнден : —» cribriformis.
решетъчен, решетест : -* ethmoidalis.
—
лабиринт : -» £//где ethmoidale.
решетъчна кост : -4 os ethmoidale.
рнбено масло : -4 oleum fecoris Aselli.
Рнвалта, реакция на : -> Riva ita ' reactio.
Рнва-Рочн, сфигмоманометър на : -4 R iva -RoccU
sphygmomanometrum.
ригиден : -» rigidus, inflexibilis.
рнгндност : -» rigiditas.
ригор : rigor.
Рид, формула на : -4
formula.
рнзомеличен : —4 rhisomelicas.
рикетсиоза : -* r/cA e/fr/aafr.
—
пароксизмална : -4 feb ris quintana.
рикетсия : -> Rickettsia.
Рине, опят на : -* Rinnei testum.
ринит :-4 rhinitis.
—
акутен : -» rhinitis acuta.
—
алергичен : *-> rh initis allergica.
—
вазомоторен :
rhinitis vasomotoria.
—
хроничен атрофичен зловонен :
огаепа.
рлнобленорея : —> rhinoblennorrhoea.
рнногепен : —> rh inogenes.
рнколалня : -> rhinolalia.
рннолит : rhinolithus.
ринорагия : -4 rhinorrhagia.
рнпосклером(а) : —> rhi noscleroma.
риноскопия : —» rhinoscopia.
ринофарингнт : -4 nasopharyngitis.
ринофима : -> rhinophyma.
ритмичен, ритмически : -> rhythmicus.
ритъм : -> rhythmus.
—
иахаловиден, фетален ритъм па сърцето : -» ет-
bryocardia.
—
правилен :
eurhythmia.
риониово масло : -4 oleum R icini.
роборапти : -> roborantia.
роборираш ; -4 roborans.
Ровсинг, симптом на : -4 Rovsingi signant.
рог, роговидно образувание : —» cornu.
—
кожен : -* cornu cutaneam.
—
иалъх : —> corniculum.
роговина : —> cornea.
—, връх на : -4 vertex corneae.
—, нпцнзня на : -» keratotomia.
—
ко вическа :
keratoconus.
роговичеи : -4 cornealis.
рогово превръщане : -> keratosis (2J.
рогче : “4 corniculum.
родилен : -4 obstetric(iJus, parturiens1, puerperalis.
—
канал : -> via e paritis.
родилка : -4 parturiens-, puerpera.
„родилна буца“ : —> caput succedaneum.
—
треска : —>feb ris puerperalis.
родилни болхи, родилни контракции : -4 dolores a d
partum sive dolores parturientium , Labores
parturientium.
розацеа : -> rosacea (acne rosacea).
розеола : —> roseola.
—
сифилитична :
roseola syphilitica,
—
при гифус : -> roseola typhosa.
Розер-Нелатои, линия на : -> Roser-Nçlaton* linea.
ромбенцефалон : —>rhombencephalon.
Ромберг, симптом на : -> Rombergi symptoma.
Росолимо, рефлекс на ; -» Rossoliто' reflexus.
ротатор (мускул) : -4 rotator.
Рот-Бернхард, болеет на : -> meralgia paraesthetica.
ротацизъм : -4 rhotacismns.
ротация : -4 rotatio.
рубеола : -4 rubeola.
—
скарлатинозна : -4 rubeola scarlatinosa.
рудимент, рудиментарен орган : -4 ru dime ntum .
руднментареп : -4 rudimentarius.
руиинацпя : -4 ruminatio.
рупия ; —> rtipia.
руптура : -> ruptura.
—
Lia матката : -> ruptura uteri (metrorrhexis).
—
па маточната тръба : -> ruptura tubae uterinae.
—
на мускул : -» myorrhexis.
—
па очпата ябълка : -4 ophthatmorrhexis.
руптура
656
семимембранозен
руитура на перннеума : -> ruptura perinei*
—
ва сърцето ;
cardiorrhexis (ruptura cordis)*
Рустнцкн-Калер. болест ва : -> mye lo ma .
ръб : limbos, margo, ora.
ръбец ; -> cicatrix.
ръбоввдва издатина :
crista*
ръбцов : -» cicatricialis*
ръбцуваве :
cicatrisatio,
ръхднв ;
rubiginostis.
ръка : —> membrum superius, manus (в тесен сми
съл : китка + длан -f- пр ъсти).
—, гръбна страна на : -> dorsum manus*
ръкоблудие : -> оnanismus*
ръст гигантски : -* gigantismus, macrosomia.
—
джуджешкн : -> nanismus.
ръце, ръчички : -> brachia.
ръчен : manualis.
ръчка : manubrium.
С
сагнталев : -> sagittalis.
сагитадна плоскост : виж при s a g itta lis .
садизъм : -> Sadismus.
сакрален : -> sacralis.
сакрализация :
sacralisatio.
сакроднння : -> sacrodynia.
сакро-вертебралсн ъгъл : -» p romontorium (2).
сакрококснт : —>sacrocoxitis.
сакрококциге(ал)еы -> .ytrcroeotrygeiw.
сакролумбален ; -> sacrolumbalis*
сактосалпникс : -» sactosalpinx.
салмонелоза : -» salmonellosis.
салпивгектомня :
salpingectomia.
салпингит : —>salpingitis.
салпингографня : —» salpingographia.
салоингооофоректомня : —►salpingooophorectomia*
салпингооофорит : —» salpingooophoritis.
Салус, симптом на: виж при Gunni signum*
самовнушение : -* autosuggestio.
„самоизяждане“ : —» a utophagia.
санообесваие : -> snicidium per suspensionem.
самоотравяне : —» antointoxicatio.
„самопреливапе" ;
autotransfusio (2).
самосмплане, саморазтопеване ; —» a u tolysis.
самоубийство : —> s nicidium.
—
чрез самозагърляне : —> snicidium per strangu
lationem.
самоудавяне : -» submersio voluntaria, suicidimn
per submersionem.
санаториум : -> sanatorium (2).
саигвиннчея : -* sa nguinicus.
сангвинолеитеи : -» sanguinolentus.
саниране, санация : -* assanatio, sanatio (2)*
санитарен : -» sanitarius*
сап : —» maliens2.
сапонкнн : —> saponifia,
сапотокснна : —» sар otoxiпа.
сапреиия :
sapraemia.
сапрофит : -> saprophytum.
сапфнзъм : -» sapphismus.
саркояд : -> sarcoidum.
саркондоза : -> Besnier-Boeck-Schaumamï morbus.
сарколема : -* sar colemma.
сарком, саркома :
sarcoma.
саркоматоза : -» jewme/ojw.
саркоцеле :
sarcocele.
сарториус (мускул) : -» sartorius musculus.
сарцнна : -> sarcina.
сатириаза : -» ла/у/тде/д.
сатурнизъм : -> plambismus.
сбор от билки : —> species.
сбръчкан бъбрек : -* nephrocirrhosis.
сбръчкване ; -> contractio, retractio*
—
на бъбреците :
nephrosclerosis*
светлинно лечение : —>phototherapia.
светлобоязън : -» photophobia*
световъртеж : -» vertigo.
—
очен : -» vertigo ocularis.
—
ушен (отогеаея); —> vertigo auricularis*
свещичка : -» suppositorium.
свяване : -> constrictio, contractio, retractio.
свивания кловнчви : —>palmospasmus.
—
ритмични фибриларни : -> palmas (2)*
свивая (мускул) :
constrictor masculus, sphinc
ter (musculus).
свидетелство медицинско :
relatio medica*
„свинка“ : parotitis epidemica*
свод : —>arcus, cupula, fornix*
—
на влагалището : -> fo rnix vaginae.
свръзка ; -> junctura*
свръхэабременявайе, свръхэачеване : -» s uperfetatio*
свръхоплодяваяе : —» superfecundatio*
свръхчувствителност :
anaphylaxia*
свързване : —» co mmunicatio*
—
костно : -* ддоол/олгл.
—
подвижно или ставно : —> diarthrosis.
—
срамно я-ш локно : —>дут^/до/д pubica*
свързващ :
communicans, reuniens.
сгоревина, cropyxa : -» дугод/д.
сгъване : —»flexio.
сгъван (мускул) : —»fle xo r (musculus).
сгъстен ï —» concentratus, condensatus, spissus*
себолнт : -* sebolithns*
себореей : -» seborrhoicus.
себорея : —» seborrhoea.
сегмент : -» segmentum.
сегментация, сегиентнране : -» s egmentatio.
седалище : —» ля/*д (задник).
/7 J (място).
седалищен : —>glutealis, ischiadicus.
седатива, седатпвин лекарства : —» s ed a tiv a .
седативен :
sedativus.
седимент : —» sedimentum.
—
„керемиден“, уратен : —>sedimentum lateritium .
—
пикочен : —» sedimentum urinae.
седиментация, седиментиране : -» sed imentaiio.
седло турско : -> sella turcica.
секвестрация : —>sequestratio.
секвестър : sequestrum.
секлузия : -» secliisio.
секрет (на жлеза): secretum.
—, съдържащ кръв и гной : -* ichor, sanies*
секрети : -* secreta.
секреторен : -» secretorias.
секреция, секретиране : -* s e c r etio.
—
външна : —» secretio externa.
—
вътрешна : —►secretio interna*
—
гнойна от носа : -» rhinoblennorrhoea.
—
повишена : —* hypersecretio.
—
прекомерна : -» fluxus.
—
па стомашния сок намалена : -* hypochylia*
сексуален : -> sexualis.
секупдарен : -> secundarius*
секупдипара : —» secundipara, bipara.
секция : -> autopsia, necrotomia (2), sectio (2)*
Селиванов, проба на : -» Selivanovi testam*
семеизхвърляне : -> ejaculatio.
семенна върга : -> colliculus seminalis.
—
жлеза : -♦ testis.
—
клетка : -* spermatozoon ( spermatozoidam,)*
—
течност : -» sperma, semen (2).
семенно мехурче : -* vesicula seminalis*
—
хълмче : —> colliculus seminalis.
семеотводен канал, семепровод : -» ductus deferens*.
семялупарен :
semilunaris.
семимембранозен ;
semimembranosus ( semimem-
семином
657
синкоп«
сенню*: -> seminoma.
сеиесценцня : -у senescentia.
сенэибилея : -у sensibilis.
сензнбиднзация, севзнбялизвраие : ~у se n sibilisa tion
севзвтнвен; -> sensitivus.
сензорев:->sensorius.
сеиилея: -у senilis.
сениднзъ*: -у senilismus.
сеннлност : - уsenilitas.
сеннун: -> senium.
сенна треска: —» catarrhas aestivus.
сепаратор : - уseparator.
сепарация, сепариране: - уseparatio.
сепсис ; —*
—
бавно протичащ: - у sepsis lenta.
—
крннтогенен: -* sepsis cryptogenes.
—
метастазиращ: - уpyaemia.
—
урогевеи : - у игодедо/.?.
септнкоииемяя : -уsepticopyaemia.
септицемия, септике*ия ; -у septicaemia.
септичен : - у
септу*: —>sepium.
—
па носа: -уseptum nasi.
серодиагностика : - уserodiagnosis.
сероза, серозна мембрана, серозна шша : —>
серозен: -у serosus.
серознт : - у
серозно-гноен : -у seropurtilenius.
серологпчна реакция : —уseroreactio.
серология : -уserologia.
серопурулентен : -у seropurulentus.
серотерапия : - у serotherapia.
серофибрннозен : -> sero/ibririosus.
серум: -у serum1, serum-.
—
кръвен : -у serum1sanguinis, serum1(2).
—
за лечебни и профилактични цели : -» scrum'3.
—
физиологичен: —>serum1physiologicum.
серумен: —» serosus.
албумин; -у s eroalburniпит.
—
глобулин: —>seroglobulinum.
—
хепатит: —уserohepatitis, hepatitis epidemica.
серумна профилактика: -4 seroprophylaxis.
серумно лечение: - уserotherapia.
сетивен: -4 sensibilis, sensitivus, sensorius.
сетивност: -уsensatio, sensibilitas, sensus ; виж
същоусет.
—
намалена : —> hypaesthesia.
—
повишена : -4 hyperaesthesia.
сецнране : —> sectio (1).
сечение кесарево ; -уsectio caesarea.
сиалагога : —у sialagoga.
спаладеннт : -4 sialadenitis.
спалография: -4 sialographia.
скалолнтиаза : -> sialolithiasis.
сналорея: -уsialorrhoea.
сибирска язва: -4 anthrax, pustula maligna.
сигмовиден: -4 sigmoideas.
снгмоидит : -4 sigmoiditis.
сигнатура: -уsignatura.
сидероза ; —уsiderosis.
—
на белите дробове: -уsiderosis pulmonum.
—
на кожата : —>siderosis cutis.
—
на очната ябълка : -> siderosis bulbi.
сндеропеннчен синдром, сндеропеннчна дисфагпя : -4
Plummer-Vinson9syndromiim.
сикоза: - у sycosis.
—
обикновена или непаразитарна: -уsycosis sta-
phylogenessivevulgaris sivesimplex sivevera.
сила жизнена :
vis vitae (vis vitalis).
—
лечебна на природата : - у
medicatrix na
turae.
Силвнев или мозъчен водопровод : -> aqueductus
cerebri (Sylvii).
силен : -4 fortis.
—
извънредно: -уprofusus.
—
(разтвор, киселина): -уconcentratus.
силикоза: -уsilicosis,
енлнкотуберкулоза : - у siUcotubercuiosis.
Снмаювсжи-Плаут-Венсан, ангина на : - у angina1 at*-
ceromembranacea.
симбиоза “4 symbiosis.
сямблефарон : -4 Symblepharon.
Симоядс, болест на : - у cachexia hypophysaria (mor
bus Simmondsi).
свмпатектомия : - у sympathectomia.
енмпатнкрв : - у sympathicas1 (1).
—
нерв, сямпатикус : -у sympoticas2.
енмпатикова нервна снетема : -4 sympathicus 2.
снипатиколятнцн ; - у symp athicolytica .
симватикомниетицн : - у sympathicomimetica.
енмпатикотония : - у sympathicotonia.
симпатнкус (нерв) : -у sympathicas2.
симптом : - у symptoma (symptomtim), phaenome- -
пит ( phaenomenon) .
—
кардинален, главен, основен : - у symptoma car
dinale.
—
патогномоничен : - -у symptoma pathognomoni—
cum.
симптоматичен : -у symptomaticus.
симптоматична психоза : виж при symptomaticus..
—
терапия : виж при symptomaticus.
симптоматология : —» sympiomatologia.
елмптомен комплекс : —у syndromiim (syndroma).
симптомви, палиативни лекарствени средства : - у p al
liativ а.
симулация, симулиране : - у simula tio.
симфиза : - у symphysis.
синапена лапа, синапена хартия, сниапизън : — > sina
pism us.
синапс : -> synapsis.
сниартроза : -> synarthrosis.
синдактилия : - у syndactylia.
синдесмоза : - у syndesmosis.
синдесмология : - у syndesm alogia.
синдром : - у syndromiim (syndroma).
—
общ на адаптацията : - у syndromiim adapta
tionis.
—
адреногспнтален : виж при interreiialismu s.
—
аментнвеи : —у amentia.
—
аноректален : - у syndromiim anorectale.
—
апатичен : - у apathia.
—
астеиичен : ниж rip:i asthenia.
—
гастрокарлиален : -у syndromiim gastrocar-
diale.
—
делирантеп : - у delirium (2).
—
депресивен : —> виж при depression
—
на Капот и : - у eruptio varicelliformis Кпposit.
—
кататонен : —> catatonia.
—
на „малкия стомах**, на резецнрания стомах : - у *
dnmping-syndromnm.
—
маниакален : - у mania.
—
ностапендектомпчен ; -> syndromiim po st append-
edomiam.
—
сндеропеннчен : - у Plummer-Vinson’syndromam.
—
стрио-палпдарен или екстрапнрамиден : виж при
striaris.
—
хебефревнчен : - у hebephrenia.
—
хепато-лиенален, черподробно-далачен ; - у s y n -
dromnm hepatolienale.
—
хепато-реналея, чернодробно-бъбречен ; - у s y n *
dromnm hepatorenale.
—
хипохопдрнчеи : - у hypochondria.
—
цервнко-брахпален ; -у syndromum cervicobra-
hiate.
сянергпзън, синергия ; - у synergia.
синергичен: - у synergicus.
спнехия : - у synechia.
синкаитус : - у syacanthus.
енпкинезпя, еннкппеза : - у sy nkinesis .
синклитизъм : - у synclitismus.
синкоп : - у syncopa (syncope).
—
локален : -у syncopa localis.
—
смъртоносен - у syncopa mortalis, cardioplegia^
—
хнетернчен : -y syncopa hysterica.
42 Медицинска терминология
слабина
синовиален
658
синовиален : synovialis.
снновзадна ципа ; виж при synovialis.
силозит : -» synovitis.
—фушозен : —> synovitis fungosa.
синовия : -> synovia.
синоним : —> synonymen (synonymum).
енноянмеи ; syпопутиs.
синостоза : -* sÿ otfosis.
синтетичен, синтетически: -* synthetiens.
синузит, сниунт : —» sinusitis (siminis).
—
максиларен : —> sinusitis maxilaris.
—
фронтален, челен : -♦ sinusitis frontalis.
синус .
-» sinus, recessus.
—
кароT иден : —>sinus caroticus.
—
максиларен : -» sinus maxtiaris.
—
на плеврата, плеврален ; -» sinus pleurae.
—
сфенолдален : —» sinus sphenoidalis.
—
фронтален, челен : -» sinus frontalis.
синуси отмоидалии : sinus ethmoidales.
—, сливане на : —
*confluens sinuum.
—
на твърдата мозъчна обвивка : -» sinus durae
matris.
синусов флебит : —* sinusphlel.itis.
синусова тромбоза : —►sinusthrornbosis.
синхондроза : —» synchondrosis.
синхроне н, с инхрониче н : synclironus.
енниипут : —» sinciput.
синцитий, сиициднум : -> syncytium.
сина болест : —» morbus caeruleus.
—
пъпка : —» anthrax, postula maligna.
сипаница : —> variola.
Сипи, метод на : -* Sippyi сига.
сирингобулбня : -» syringobulbia.
сирингомиелия : -» syringomyelia.
сироп : —►sirupus.
система : —» systema, apparatus (2).
—
адреиалова, хромафинпа ; systema adrenale.
—
дихателна : —» apparatus respiratorius.
—
лимфна : -> systema lymphaticum.
—
иервна : -» systema nervosum.
—
—
автономна (анималиа, внецераляа), вегета
тивна : —» systema nervosum autonomicum.
—
—
парасимпатикова : —* parasympathicus.
—
—
периферна : —> systema nervosum periphe
ricum.
—
—
снмпатикова : -> sympathicus%
—
—
нейтрална : —> systema nervosam centrale.
—
—
церебро-спиналиа : —> systema nervosum
cerebrospinale.
—
ретнкуло-ендотелна ; -> ддо/деш réticuloendo
théliale.
~
илкочо-полова, уро-генитална : -> apparatus
urogenitalis.
—
скелетна : —►systema skeleti.
—
стрио-палидарна
екстрапнрамидпа : виж при
striaris. •
—
храносмилателна : —>apparatus digestorius.
систола : -» systole.
—
преждевременна extrasystole.
систоличен : -* systoliсus.
ситиейргня : -» sitieirgia.
ситиомания : -» sit(i)omania.
ентнофобия : -> sitfijo,phobia.
Снтковскя, симптом па : Sitkovskii symptoma.
снфнлидн : syphitides.
сифилис : -♦ syphilis.
—
вроден, ковгеннталеш, коннатален : -* syphilis
congenita sive connatalis.
—
вторнчеп : —>syphilis secundaria.
—
латентен, скрит : -* syphilis latens.
—
„наследствен** : -» syphilis hereditaria.
—
на невивинте : —> syphilis innocentium sive
insontium.
—
на нервната система : -> neurosyphilis.
—
нрняобнт : *-> syphilis acquisita.
—
първичен ; -> syphilis primaria.
—
третичен : -> syphilis tertiaria.
сифилис четвъртичеп :
syphilis quaternaria.
снфилитичеи : -» syphiliticus.
сифнлогенен : —» syphilogenes.
енфилолерна : -* syphilodermia.
сифилом : -» syphiloma.
—
аиореигален: -* ннж при syphiloma.
сифил офобня : syphilophobia.
сжабисс : —♦ scabies.
скабнозен :
scabiosus.
скалеиус : —» scalenus (musculus).
скалпсл ; —» scalpellum.
скапула : -» scapula.
скавуларси : -> scapularis.
скарификация, скарнфинирапе : —> scarificatio.
скарлатина : -> scarlatina.
скарлатинозна рубеола : —►rub°ola scarlatinosa.
скарлатинополобеп, скарлатявофорнен :
scarlati-
niformis.
сквама : -» squama.
сквамозсн : -> squamosus.
скелет : -> skeleton, stroma.
—
сьединителнотъканен, влакнест : виж ингпсрсти-
циална тъкан при interstitialis.
скелетна система : —» systema skeleti.
скиаскопия : skiascopia.
скир : -> skirrhns.
скитничество нмпулсивно : -* poriomania.
еклера : —» sclera.
—, изпъкване иа : -> staphyloma sclerae.
склераденит : —>scleradeniiis.
склеректазия : -» sclerectasia.
склеректомня : —>sclereciotnia. .
склерема : -» sclerema neonatorum.
склерит : -+ scleritis.
склеродермия : -> sclerodermia.
—
дифузна пли прогресираща : -* sclerodermia
diffusa sive progressiva siv e universalis.
—
ограничена или локализирана : —>sclerodermia
circumscripta sive partialis sive localisata.
склередем у възрастни : -* scleroedema adultorum.
склероза : —►sclerosis.
—
амиотрофнчпа латерална :
sclerosis lateralis
amyotrophica.
—
артериална : —> arteriosclerosis.
—
дясемннирапа, мултнплена, множествена, разпръ
сната, разсеяна : -* sclerosis disseminata sive
multiplex.
—
коронарна : -> coronarosclerosis,
скдерон(а) ; -» scleroma.
—
дихателен : —» scleroma respiratorium.
—
на носа : —> rhinoscleroma.
схлеропротеин : —» osseiпит.
склеротика :
sciera.
склеротичен : -» scieroticus.
склеротомия : -> sclerotomia.
скодекс : —»■scolex.
сколиоза : -» scoliosis.
скопяваие : -♦ castratio.
скорбут :
scorbutus.
—
детски :
Moetler-B arlow’ morbus.
скорбяла : -* amylum.
—
животинска : -> glycogenum.
скоротечен : —►acatus (I), floridus.
скотом, скотома : —>scotoma.
—
светещ, трептящ :
scotoma scintillans.
скрит : —►larvatus, latens, obscurus, occultus,
saphenas.
скротален :
scrotalis.
ежротум : —►scrotum.
схрофулн : -4 scrofulosis.
скрофулодерма : -> scrofuloderma.
скрофулоза :
scrofulosis.
скрофулозен : -♦ strumosus (2).
скъсване на мускул : -*♦ myorrhexis.
слабеене болестно : -* consumptio.
—
растящо : -* emaciatio.
слабина : -» regio inguinalis.
слабинен
659
собствен-
слабия«! : -4 inguin alis.
слабини ; —» ///я.
слабителни деаарства : -> laxantia ; виж също
очистителни лекарства.
—
—
леко действуващи : - 4 aperientia,
—
—
среди* действуващи : - 4 cathartica.
слабост : -> adynamia, asthenia, debilitas (1), im
potentia, inertia, infirmitas.
—
вродена : —> debilitas congenita.
—
на маточните контракции, на родилната дей
ност : —> inertia uteri.
—
цолова : -» impotentia, impotentia coêundi, de
bilitas sexualis.
—
сърдечна, на сърцето :
debilitas cordis.
слабоумен : —> debilis (2), imbecillis, id io 'a .
слабоумие вроден* : -* oligophrenia.
—, лека форма ва ; -4 debilitas mentalis.
—
паралитично :
paralysis progressiva.
—
придобито по-късно в живота : —» dementia.
—
рани* : —» dementia praecox, schizophrenia.
—
силна стенен : -> idiotia.
—
средна стенен : -» imbecillitas.
—
старческо : —» dementia senilis.
сладострастие яатологично : -> salacitas.
след раждане :
post partum.
—
смъртта : —» post mortem.
—
ядене, след хранене : -» p ost cibos.
следоперативен, следояераиионев : postop erativus .
следродилен : -> postnatalis, puerperalis.
—
вернод : -* puerperium.
следродилпа треска : -* fe br is puerperalis.
следродилeo очистване : -> lochia.
следтравжея ; -> posttraumaticus.
слезка—) lien; впж също да.ск»
слезков : -4 lienalis.
слепвано : -» adhaesio.
сленоочеп : -4 temporalis.
слепоочие : -> regio temporalis.
слепоочна кост : -4 os temporale.
слепота : —>caecitas.
—
дневна : -> nyctalopia.
—
нощпа, кокоша слепота : -> hemeratopia.
—
половин, полустранкчна : -4 /iem/а л о /ш а (he-
mianopia).
—
вълна, слсвота от централен произход : -> amau
rosis.
—
словесна : -* alexia.
—
снежна : —> niphablepsia.
—
цветна, червено-зелена слепота : -> daltonismus.
—
—
вълна : -» achromatopsia.
—
—
частична : —> dysciiromatopsia.
—
------ за
зеления цият : —* dentcranopia.
—
------ з а
синя цвят : -4 tritanopia.
—
-- --- - за чероевыв цвят : -> protanopia.
сливане на думи в изрази te neu.х .) : -4 contamina-
//о
—
на синусите : —> confluens sinuum.
сливица : -4 tonsilla.
—
лнвгвална, езачна : —> tonsilla lingualis.
—
небна : -4 tonsita palatina.
—
посоглътъчна, сливица трета пли на Лушка : -»
tonsilla pharyngea.
—
тубарна : —> ton silla tubaria.
слизеста ципа ; -» mucosa.
сложен : -4 compositas.
слой : -> stratum.
—
мускулен : -4 tunica muscularis.
—
подкожен :
subcutis.
—
производен ял// Малпигцев : -4 stratum germi -
nativum (Malpighii).
—
субиукозеи : —> tela submucosa.
—
тъканен : —» te/я.
—
—
тънък : —> lamella.
слоновост, „слоиска болест*4 : -4 elephantiasis.
слуз : —) mucus.
слузен : -) mucosus, myxomatosas.
—
тумор : -> myxoma.
слузест : —>mucosus, myxomalosus.
—
разтвор, слузеста суспензия : -4 mucilago.
слузести лекарства : -» тисilaginosа .
слузесто вещество : —> mucinum.
слузна обвивка : —» mucosa .
—
ретенцнонва киста : mucocele.
слузно-гноен : —) mucopurulentus.
слух : —) auditus (JJ.
—
бянаурален : виж прк binauralis.
—, острота невормвлва на : -> hyperacusis.
—, отслабване на : -» hypacusis.
—
отслабен : -» dysacusis (JJ.
слухов : -4 acusticus1, auditivus.
—
н вестибуларен анализатор : -4 organum s ta to -
ac.asticum.
—
канал външен : —> meatus acusticus externus.
слухови хостнцн ; -> ossicula auditus.
случаен : —> accidens1, facilitations, intercurrens~
случай : -» casas.
—
безнадежден :
casus desperatus.
—
нещастен : -4 accidenst .
слушалка : —> stethoscopium.
слушане : -4 auditus (2J.
ельзяа жлеза : —>glandula lacrimalis.
—
торбичка : -4 sacculus lacrimalis.
слънце, излагаше на : -4 insolatio (JJ.
слънцелечеиие : -4 heliotherapia.
слънчасване : -» heliosis, insolatio (2J.
слънчев : -4 solaris.
—
удар : -* heliosis, ictus solis, insolatio (2J.
слънчеви бани : -4 in solatio (JJ, balneum solis..
слънчево обгаряне : -» erythema solare.
слюнка : ~> saliva.
слюнкогоннн ср*дства :
siaiagoga.
слюнкотечение : -> sîalorrhoea.
—
усилено : -4 hypersalivatio.
слюнчел : -4 salivatis (salivarisJ.
слюнчени жлези : -4 glandulae salivates.
сляп : -> caecus.
сляпо петно : -* papilla nervi optici.
—
черво : -4 caecum.
смачкване, смазване ; -» c onquassatio.
смегма : -4 smegma.
смекчаване ; -4 mitigatio.
смес : -> mixtura (JJ.
—
чайна, смесел чай : —> species.
смесен :
mixtus.
смеси te рецептиJ : —> misce.
смилане : -» tfgArfio ('/J.
смола : —> resina.
емухалпа чревни : —>?//// intestinales.
смymenue : —» molestia, perturbatio.
смъкване : -4 descemis ; виж също спадане.
—
Na влагалището : -> colpoptosis.
—
или спадане па дебелите черва : —> coloptosis.
—
—
—
на червата : —> enteroptosis.
—
—
—
на черния дроб : -» hepatoptosis.
смърт : -4 mors, exitus letatis, letum.
—
внезапна, неочаквана : —> mors subita%
—, възникващ след : -) postmortaUs.
—
ннтраутерипна, вътрематочна, антспаталва : ->
mors intrauterina.
—
лека безболезнена : —> euthanasia.
—
» локална : -4 т?тш',у.
—
причиняващ; —) leta lis.
—
от удавяне : —> mors per submersionem.
смъртност : -4 mortalitas.
смъртоносен, смъртен :
letalis, mortalis (JJ.
смъртопосност : -4 leta lita s.
смях сардоничеи, злобнонасмешляв:-)Г/.г//5 sardomats.
сноп : —>funiculus, tractus (JJ.
—
малък : -> fasciculus.
снопче :
fasciculus, funiculus.
—
атрновеятрвкулно, снопче ua Хне : -* fascicu lus
atrioventricularis (HisJ.
сношение полово : -> coitus.
собствен : -> proprius, genuinus (JJ.
содоку
660
средство
содоку : -> morbus morsus Murisш
содомия : -> sodomia.
сок : -4 succus.
—
дуоденален : -> succus duodenalis.
—
стомашен : -4 succus gastricus.
—
чревен : -> succus intestinalis sive entericus.
Соколски-Буйб, болест на : -> rheumatismus verus,
rheumatismus (1).
соланнзъм : -> sotanismis.
солариум, солариЙ :
solarium.
солитареп : -4 solitarius.
Солк, вакцниа на : ->
vaccinum.
сома : -> soma.
соматичен : —» so m aticus.
сомнамбулнзъм : —> somnambulismus.
сомнилоквия :
sormiilof/uia.
сомнолентност, сомнолениин : -> somnolentia.
сонда : -» catheter.
—
жлебовата : —> specillum sulcatum.
—
(тънка) : —» specillum.
сонорен ; —> sonorus.
сопор : -4 sopor.
сопорозен : —> soporosus.
спадане: —» descensus (виж сыпо смъкване), de-
crementum ; diminutio (намаляване).
—
n.w смъкване на бъбрека : -> nephroptosis.
—
па горния клепач : —>ptosis (J).
—
tuti смъкване на далака : —> splenoptosis.
—
на коремните органи : -4 visceroptosis.
—
на матката : —>(h.census uteri.
—
на стомаха : —>gastroptosis.
спазматнчеи : -4 spasmodicus.
спазмогенгн : -» т/»/Ь7/!0£с*//*у.
спазмолнчен : -4 spasmodicus.
спазмолнза : -* spasmofysis.
соазмолнтпии : -> spasmolyiica.
спазиолитичеи : -» spasmo’y ricis,
спазмофилия : -> spasmophilia.
спазъм : -4 spasmus.
—
на гласната цепка : -4 laryngismus stridulus.
—
нптекционеи : —> spasmus intentionis.
—
кихаончеи : -> pta/mus.
—
па ларинкса : -» laryngospasmns.
—
питателен : -> nictitatio (nictatio).
—
lia пплора : —» pylorospasmus.
—
писателски, писарски : graphospasmüs.
—
салтаторси, „танцьорски“ : -» л/м.до//л saltato
rius.
—
тоничен : -> spasmus tonicus.
—
фацнален : -4 spasmus facialis.
—
функционален или професионален : —» spasmus
functionalis sive professionalis.
—
на хранопровода : —> 0л?о/7Лл£ о.у/ и?.гш//.у.
еластичен : -» spasmodicus.
спастнчна тортнколия : -* torticollis spastica sive
spasmodica.
—
ypitua : -> urina spastica.
спекулум : —> speculum.
Спенсер, болеет на : -» diarrhoea epidemica.
сперма : —> sperma.
—, изхвърляне на : -> ejaculatio.
—f
—
—
преждевременно : -4 ejaculatio praecox.
сперматогенеза : -» spermatogenesis.
сперматозоид : —4 spermatozoon (spermatozoidum).
сперматорея : -4 spermatorrhoea.
сперматоцеле : -4 spermatocele.
сперматоцнстнт : -» sp erm atocystitis.
спернатурия : -» spermatnria.
специфичен : -4 specificus, particularis (1).
сойка : -> spica.
епнналгия : —» spinalgia.
еппналев : —> spinalis.
слиналиом : -4 epithelioma spinocellulare, spina
li orna.
спирален, спираловиден :
spiratis, contortus.
спирила : -4 Spirillum.
«спирилоза : -* spirillosis.
спирометрия : -4 spironietria.
спирохета : -> Spirochaeta.
—
бл е д а : - 4 Spirochaeta pallida sive Treponema
pallidum.
епнрохетоза : -> spirocliaetosis.
—
артрнтаа : —> spirocliaetosis arthritica.
—
бронхиална на Кастелани : -> spirocliaetosis
bronchialis.
—
д./д лсптоспироза иктеро-хеморагична : —> Г л « -
lev-WeiT morbus.
спирт : -4 spiritus.
—
винен пречистен : -> spiritus v in i.
спиртен : -4 spirituosns.
спиртни напитки (питиета) : -*> spiritiiosa.
сплаихннкус (нерв) : —> nervus splanchnicus.
спланхнология : -4 splanchnologia.
силанхиоптоза : —> visceroptosis.
сплснектомня ; -4 splcnectomia.
силезизация : -4 splenisatio
сален пт : -> splenitis.
сплепомсгалия : -4 splenomegalia.
—
тропическа : —4 leishmaniosis visceralis.
сплеиоптоза : -4 splenoptosis.
сплепотомня : -4 splenotomia.
сплит, сплетеное : —>plexus.
—
кръстел : -4 plexus sacralis.
—
мншннчеп : -4 plexus brachialis.
—
полеем : -4 plexus lumbalis.
—
слънчев : -> plexus coeliacus sive solaris.
—
uiiicH : —> plexus cervicalis.
сплитане на червата : -> volvulus.
спонгиозен : -4 spongiosus.
спонднларгрит :
spondylarthritis.
—
аккплозиращ: -4 spondylarthritis ankylopodtica.
спокднлартроза : -> spondylarthrosis.
спондилит : -> spondylitis.
спондилоза : -4 spondylosis.
—
деформираща : —4 spondylosis deformans.
—
ризоиелнчпа : -> spondylosis rhizomelica.
спондилолистеза : —>spondylolisthesis.
спонднлотомня : -4 r(h)achiotomia.
спонтанен : -4 spontaneus.
спора : —> spora.
спорадичен : -4 sporadicus.
споротр ихоза: -4 sporotrichosis.
способност : -> potentia (2).
—
за зачеване, за забременяване : -4 potentia con
cipiendi.
—
за извършване на половия акт : -4 potentia coe
undi.
—
за оплодотворяване, за оплождане : -4 potentia
generandi.
—
пречупвателаа на окото : -4 refractio (2).
—
съпротивителна на организма : -4 resistentia (2).
спру : -4 psiiosis linguae .
спукване ua сърцето: -4 cardiorrhexis.
спускане, спущане : -4 descensus ; виж също смък
ване.
спускач (мускул) ; -4 depressor.
сраииа въшка : -4 Phthirius inguinalis.
—
(лонна) област : -> regio pubica, pubes (2).
срастване : -4 accretio (2), adhaesio, concretio,
symphysis, synechia.
—
пернкардно : -4 concretio pericardii.
сраствания плеврални : -> adhaesiones pleurae.
среден : -4 intermedius, medianusl, medius.
срединев : -4 medialis (1), medius.
средостенен : -> mediastinalis,
средостение : —> mediastinum.
средства лекарствени : виж лекарства.
средство възприемащо : -4 medium (2).
—
за измиване : —4 lotio.
—
коригиращо : -4 corrigens.
—
лекарствено, лечебио :
medicamentum, reme
dium.
—
помощно : -4 adjuvans.
—
последно : -> ultima ratio.
•срок
661
страбизъм
»срок : —>terminus2.
or време: -* stadium.
—
на завършване на бременността, на раждане-
то : —>terminus* graviditatis.
срязване : -+ discisio, incisio, sectio (1).
става : —» articulatiol.
—, водянка на : -> hydrarthrosis.
—
глезенна : -» articulatio talocruralis
—
колянна : -> articulatio genas.
—
корит но-бед pena :
articulatio1 coxae.
—
кълбовидна : -» enarthrosis.
—
лакътна : —>articulatio cubiti.
—
лъжлива :
pseudoarthrosis, dysarthrosis.
—
неподвижна : -* synarthrosis.
—
ореховидна :
enarthrosis.
—
полупод unжна : -» amphiarthrosis.
—
поройно формирана : —> dysarthrosis.
—
раменна : -* articulatio humtri.
—
скочна : -» articulatio talocruralis.
—
тазо-бедрена : -* a rticulatio1 coxae, coxa (2).
—
тало-крурална : -> articulatio talocruralis.
—
шарнирна, ъглова : —> ginglymus.
ставен : -» articularis.
—
мениск : -» meniscus.
ставна болка : -> arthralgia.
—
мишка : -> mus articularis.
ставно-мускулен усет : -> kinacsthesia.
стагнация : -» stag natio.
стадий : —> stadium.
—
на болеет : -* periodus (?).
—
терминален, краен :
stadium terminale.
стаза :
stasis.
стареене .
-* senescentia.
•старост :
senilitas, senium.
—
преждевременна, ранна : -» praeseninm (2), se -
n iti smut.
тарчсска възраст : -» s e n ilitas .
—
гл)Хота : -* presbyacusis,
—
кожа : -> gerodermia,
—
немощ : infirmitas.
старчески: -♦ se n ilis .
—
кератом : —>keratoma senile.
старческо зрение : -♦ presbyopia.
—
слабоумие ; —> dementia senilis.
статичен -* statiens.
статоконня : -* statoconia.
статолити : statolithi,
■статус : -> sta tu s ; виж също състояние.
—
епилептичен :
status epilepticus.
стафнллт : —> staphylitis.
стафнлодермия : -» staphytodermia.
—
фоликуларна повърхностна : виж при impetigo
follicu la ris sive staphylogenes (impetigo Воск-
hart iJ.
стафилокок : —> 5 /^/гр/осоггн^.
—
пиогенен, гноероден : -*
pyoge
nes.
стафилом, стафилома : -> staphyloma.
—
на кориеята : —> staphyloma corneae.
—
межлинеп : -» staphyloma intercalare.
—
на екдерата : -> staphyloma sclerae.
•стационарен : —> stationarius.
•стационарно болен : виж при stationarius.
—
лечение : виж при stationarius.
ствол : -» truncus (2).
—
мозъчен : —>truncus cerebri.
—
пограничен, симпатиков :
truncus sympathi
cus.
-стеатоза : -» steatosis.
стеатом : -> steatoma.
стеатопигнп : —» steatopygia.
стеаторея : —>steatorrhoea.
стеган (мускул): -> sphincter (musculus).
стена : -* paries.
стеноза : -» stenosis : виж също стеснени'*.
—
аортна : —>stenosis valv(ul)ae aortae (stenosis
ostii aortae).
стеноза на бронх : -г bronchostenosis.
—
на ларинкса : -> laryngostenosis.
—
мнтрална :
stenosis valv(iU)ae mitralis sive
bicuspidalis (stenosis ostii atrioventricularis
sinistri).
—
на пнлора :
pylorostenosis.
—
трахеална ; -> tracheostenosis.
—
на хранопровода : -» oesophagostenosis.
стенокардия : -? angina* pectoris.
стереоагвозня : -> stereoagnosia.
стерилен : -> infertHis ; sterilis.
стерилизиран :
sterilis.
стерилизиране, стерилизация : -> ste riîisatio .
—
полово : -* stérilisâtio (2).
—
фракдноннрано : tyndallisaiio.
стерилитет : -* sterilitas fl).
—
у мъжа : -* impotentia generandi.
стерилност : -» dterHitas (2).
стермин : -* steri па.
стеркобилнн : —г stercobilinum.
стерпалгия : sternalgia.
стернален : -г sternalis.
стерноклейломастондеус (мускул) : -» sternocleido
mastoideus (musculus).
стернум : —» sternum.
—, дръжка на -> manubrium sterni.
стероиди : s t eroida.
стертор :
stertor.
стерторозен : —» .у/ег/огоу/ду.
стесиснне : -> 5^;io5»i coarctatio ; внж също ewe-
ноза.
—
на бронха : —> bronchostenosis.
—
на зеницата: -> miosis.
—
на канал um тръбест орган : -» strictura.
—
па правою черво : -» proctostenosis.
—
на трахеята : -*■ tracheostenosis.
стеснепо място, тясна част : -» isthmus (1).
стетоскоп : -» stethoscopinm.
стигма : -> stigma.
стигмн ; -> stigmata.
—
вегетативни : -* stigmata vegetativa.
Стил, синдром u.w болест на : —» Stilli morbus
(Chanffard-Still * syndromntn).
стимул : —> stimulus.
стимулация, стимулиране : -> s tim u la tio .
стимулиращ : —» stimulans.
„стипчнви“, затягащи лекарства : ads tr i agentia
стоматит : т-* stomatitis.
—
афтозен : -> stom atitis aphthosa.
—
катаралеп ; -* stom atitis catarrhalis slvc sim
plex.
—
улцерозен, язвен : -> sto m atitis ulcerosa.
стоматология : -> stomntologia.
стонатоинкоза : -* stomalomycosis.
сгоматорагня : —» stomatorrhagia.
стомах : —» ventriculus (1), gaster (J).
—, гърчна:
gastrospasmus.
—, изход на : -> pylorus.
—, кръвотечение от : -> gastrorrhagia.
—
малък по Павлов : —>Povlovi stomachus minor
—, препълвапе на : внж при repletio.
—, спадане на : -■» gastroptosis.
—, шев на : —>gastrorrhaphia.
стоматче (мозъчно, сърдечно):
ventriculus (2).
—
мозъчно : ventriculus cerebri.
—
—
пето : —> ventriculus quinins.
—
—
странично :
ventricalus lateralis.
—
—
трето : —» ventriculus tertius.
—
—
четвърто : -> ventriculus quartus•
—
сърцево : ventriculus cordis.
стомашен : -> gastricus.
стомашни средства : -» stomachica.
стомашно-сърдечен : -►gastro ca rd ialis.
стоиашио-чрсвен :
gastrocolicus, gastrointest i
nalis.
страбнзъм :
strabismus.
—
вертикален : -» strabismus verticals.
страбизъм
662
супозиториуи
страбнзъм двверглращ : —> sirabismiis divergens.
—
коявергнращ :
strabismus convergens.
—
наралнтнчеи : -* strabismus paralyticus.
—
съдружен : —» strabismus concomittans.
страдане : —» affectio, malum ; виж също бо
лееш.
страша : -* latu s1.
—
гориа яа додалото : —> dorsum pedis.
—
гръбаа на ръката :
dorsum manus.
страагулацяя : -» strangulatio.
страшгуряа :
,у/ лтл£«/7п.
страничен : -» collateralis, lateralis ; alienus, in
directus, secundarius (второстепенен),
страаствуваш : -> /mgrans.
страх (много силен страх или уплаха) : -* p av or .
—
болестен, иатраплнв :
phobia.
—
от болести ; pathophobia.
—
от болка : odynophobia.
—
от говорене : —> lalophobia.
—
от заболяване от бяс : -> lyssopholia.
—
мъчителен : -* angor.
—
нощен :
pavor nocturnus.
—
от «ветлвна : -> photophobia.
—
от тъмнина : -> nyctophobia.
—, чувство на мъчителен : •-> angor.
стреловиден : -* sagittalis.
стреме (слухова костица) : —» sta p es.
стреотодермив : —» streptodermia.
стрептокок :
Streptococcus.
—
зеленеещ : -» Streptococcus viridans sive m i
tior.
—
нногенен, гноероден, хенолитнчен : -> Strep to
coccus pyogenes sive haemolyticus.
—
фекале» : —> S/re/tforotrns faecalis sive ovalis.
стрептомицин : —►streptomycinum.
стресннца, стреснушка :
herpes.
стряарен : —* striaris (striatalis).
стриване —» pulverisatio (1), trituratio.
стридор : —» stridor.
стрвдулозен : -4 sfridulosus ( stridorosus).
стрнн атрофнчни, стрии на кожата от разтягане : -*
striae cutis (distensae) sive striae atrophicae.
—
на корема на бременни : —>striae gravidarum.
стриктура : -» strictura, coarctatio.
стрноналвдарен : виж при striaris.
стрнхннзъм : —> strychnismns (strychninismus).
стрия : -» stria.
Строганов, метод на : —» Stroganovi methodus.
строма : -» stroma ; виж .също интерстмщална
тъкан при interstitialis.
строфулус :
strophulus.
структура : —» structura.
струма : -» struma.
—
базгдовмфнцнравл : —» struma basedowificata.
—
дифузна : -> struma diffusa.
—
екзофтадивчпа : —> B ased owi morbus.
—
злокачествена : -> strum a maligna.
—
ккстозна : —» struma cystica.
—
колоидна : -> struma colloïdes.
—
иодозна struma nodosa.
—
ретростернална : -* struma retrosternalis.
струмектомнн : -> strumectomia.
струмнпрнвен :
strumiprivus.
струмнпрнвна кахексия :
cachexia strumipriva.
струнят : -» stru mitis.
струмозен : -» sframosas.
струна гръбначна :
chorda dorsalis.
—
тъпанчева : -» chorda tympani.
струоей : -> crusta, eschara.
—
млечен : crusta lactea.
студен : -» frigidus.
студени тръпкв : —» frigus (2), frigus febrium sive
febrile.
студенина : -> algor.
—
мъртвешка : -> o/gor mortis.
—
колоea : —у hyphedonia, frigiditas.
стуяор : -> stupor.
стъбло : —» pedunculus, scapus, stipes.
стъбълце : -¥ pediculus-, stipes.
стъкло, стъклен съд ; phiala, vitrum (2).
—
(за лекарства), стъкло малко ; -» phiala.
—
медицинско : -> lagena.
—
тъмно :
v . л. (vitrum nigrum) .
—
c широко гърло : -» о//а, vitrum amplum.
стъкловиден : -» hyaloides, vitreus.
стъкловидно тяло :
corpus vitreum.
стълб ; columna.
—
or бяло вещество на гръбначпия мозък, заден : ->•
funiculus posterior.
—
—
—
—
на гръбначнян мозък, латералоп,.
страничен : -* funiculus lateralis.
—
—
—
—
на гръбначния мозък, вреден : -» / п -
«/ги//« anterior.
—
гръбначен : —> columna vertebralis.
—
—
първичен нрн еибрното ; —» chorda dorsalis.
стълба вестпбулна ил и преддверна : —> scala vesti*►
bull.
—
тъпакчева : -> so7/a tympani.
стълбове от бяло вещество в гръбначния мозък : —>
funiculi medullae spinalis.
стъна лен : -» plantaris.
стъпало : —>/7es, planta1.
—
вдлъбнато : -»
excavatus sive arcuatus sive
cavus.
—
опиращо земята само c пръстите : —»
equinus-
—
плоско : -» />*\s planas.
стърчащ : —>prominens, acuminatus.
субаквална баня на червата : -» o o /or/ysjs snbaqna-
tica.
субакутен : -* subacutus.
субарахнов(дал)еи : -» subarachnoidealis.
субацнднтет : -» subaciditas.
субделир : -> subdelirium.
субднафрагмален : -» subphrenicus.
субдурален : —» subduralis.
субективен : -* subjectivas.
субнктер : -» subicterus.
субинволншия на матката :
subinvolutio uteris
субкортикален :
subcorticalis.
субкутанен : —» subcutaneus.
субкутнс : -» subcutis.
сублевкемня :
subleukaemia.
сублннгвален : -» sublingualis.
сублуксация : -»
субманднбуларен : —>submandibularis.
субмукозен ;
submucosus.
субмукоза :
submucosa, tela submucosa.
субокцнонтален :
suboccipitalis.
субнериосталей ; —> subperiostalis.
субнеритонеален : ^ subperitonealis.
субсерозен :
subserosus.
субскаоуларен :
subscapularis.
субскрноаня :
subscriptio.
субстанция : -> substantia
субстнтуцноява терапия : виж при substitutio.
субунгвален : -4 subungualis.
субфебрнлен : -> subfebrilis.
субфреннчев : -» subphrenicus.
сугестня : -» suggestio.
сугнлацня : -> sugillatio.
сугреб : -» eczema papulosum, виж при eczema-
сукулеш ев ; -» succulentus.
сукусия на Хноократ : -> succussio Hippokratis.
сукърваиа : -» ichor, sanies.
сулф1ол)амиди ; -» sulf(on)amida.
сулф(ов)амндна терапия : -*> suif(on)amidotherapia-
суперакутея : superacutus.
суперннфекция : —t superinfectio.
суперфекундацня : saperfecundatio.
суперфетадия :
superfetatio.
суаерфицна.{ен : -> superficialis.
супинатор (мускул) : —►supinator (masculus).
супни*иия : supinatio.
супозяторяум, супознторнб : ->
суправагинален
663
сътресение
суоравагмвалея : -4 supravaginalis.
супраклавнкударен : -> supraclavicularis.
супрамалеоларен ; supramalleolaris.
хгупрамаргиналeu : -» supramarginalis.
супраорбнтален : -4 supraorbitalis.
супра пателарен : -> suprapatellaris.
супрареналеи : -> suprarenalis.
суорасилуларен : -> suprascapularis.
супраспнналсн : -* supraspinalis.
супуратнвсн ; -4 suppurativus.
супураиня : —» suppuratio.
суспектен : —> suspectus.
суспензии : -» suspensio (1).
—
слузеста : -» mucilogo.
^успензориум, суспензорий :
suspensorium.
сутура : -7 sutura (I).
суфокаинп ; -> suffocatio.
суфузня : ~4 suffusio.
сухожилен : tendineus.
сухожилие : -4 tendo.
—
Ахилесово :
tendo calcaneus.
сухо жилво влагалище: —> vagina tendinis.
сухота на кожата : -» xeroderma, xerodermia.
—
на окото : —» д:erophthalmia.
—
патологична : -4 xerosis.
—
в устата : -4 aptyalismus, xerostomia.
сфаиел ; -* sphacelus.
сфенондалеи .
—
> sphenoidalis.
сфероаитоза : -> sphaerocytosis,
ефнгмограма . —
> sphygniogramma.
сфигмография : —> sphygniographiа.
сфигмомзиометър : -> sphygrn mianometriim.
—
на Рнва-Рочл ; -4 Riva-Roccii sphygmoтаno
ni et гит.
сфяпктер (мускул) : -* sphincter (musculus).
—
на Оди : —* sphincter Oddi.
«счукан : -4 contusus.
счупване на кост : -4 fractura.
—
—
—
непълно или частично : -» infractio.
—
на фрагменти : -» fragmentatto.
съвместимост : -> compatibilitas.
съвъкупленне : -4 coitus .
съд ('грьвоносен, лимфен) :
vas.
—
аферентеи : —» vas a fferens.
—
ефереитея : —» vas efferens.
—
капилярен : —> г/ду capillare.
—
колатерален : -4 тю.с collaterale.
—
кръвоносен : —> z'ös sanguineum .
—
лимфен ; -4 vas lymphaticum.
—
малък : —►vasculum.
съдов : -> vascularis.
съдове иа съдовете : —>
vasorum.
съдовииа : -» chorioidea.
сьлодвигателен : —» cwso/rco/omrs.
сълодвигателпа нерви: -4 vasomotores.
съдоразшнряване : -4 vasodilatatio.
съдоразширяващ : —>vasodilaftajiivus.
съдосвмванс : -4 vasoconstrictio.
съдосаивател, сьдосвнвач : -4 vasoconstrictor.
съдосвиващ : -> vasoconstrictivus.
съединение ; —> commissura, junctura.
съедннытелнотъканен : -> fib r o su s .
съединяване ; -> commissura, communicatio, syn
thesis.
съешване : -4 cwïhj (2).
"'съживяване : reanimatio, resuscitatio, r e v ivifi
catiо, vivificatio.
създаване -4 formatio.
съзнание : -4 sensorium.
—,
загубване краткотрайно на : -> lipoth ym ia .
—,
замъгляване на : ~4 obnubilatio.
съзъбие : -4 dentura.
сълза(н) : -4 lacrima.
—, секретиране н отделяне на : -> lacrimatio.
сълзен : -4 lacrimalis.
съдзотеченве : -4 epiphora (непрекъснато сълзене),
lacrimatio.
съмнктелев : -4 dubiosus, incertus, suspectus.
сън звмен : -4 hibernatio.
—
—, изкуствен : -4 hibernatio artificialis.
—
летаргичен : -> lethargia.
—,
ходене иа : -» somnambulismus.
сънливост болестна : -4 somnolentia.
сънотворни лекарства : -» hypnagoga, hypnotica.
съобщаване : -> communicatio.
съпровождаш, съпътствуващ : -4 concomitans.
съпротивление, съпротивлаемост : -4 resistentia.
сърбеж : -4 pruritus.
—
аналев : -4 pruritusani.
—
по вулвата : -4 pruritus vulvae.
—
звмен : -» pruritus hiemalis.
—
во кожата : ~4 pruritus cutaneus.
—, лекарства против : -4 antiprnriginosa (antipru
ritica).
—
старчески : -> pruritis senilis.
сърбящ : -♦ prtu>nùsas.
сърдечен :
cardiacus (I), pardialis.
—
мускул : -4 myocardium.
—
удар : -4 cardioplegia ; ictus cordis, palmus (3).
сърдечна болест : -4 cardiopathia.
—
парализа : -4 cardioplegia.
сърдечно болен ; —> cardiacus (2).
—
ухо : -4 auricula atrii.
сърдечно-съдов : -4 cardiovascularis•
сърлечноусилвашн лекарства : -> cardiotonica.
сърповиден : -4 falciformis, lunatus.
сърне : -4 cor.
—
анемично :
cor anaemienm.
—
белодробно : —4 cor pulmonale.
—
полско : -4 cor boviпит.
—
затлъстяло : -4 cor adiposum.
—
мнтрал«о : —» cor mitrale.
—
т нреотоксично :
cor thyreotoxicum.
—
увиснало, капковидпо :
cor pendulum.
сърцебиене : -> palpitatio cordis.
сърцева торбичка : —>pericardium.
съсирва не : -> coagulatio.
съсирех : —> coagulum.
съставна част : ^ componentum, ingredi ens.
състарнвапе : -4 senescentia.
състояние : —4 status.
—
астматично : —>status asthmaticus,
—
на безучастност : -4 sopor.
—
болестно :
affectio, morbiditas (2).
—
възбудено : -4 ecstasis, excitatio.
—
на възникваме, на образуване ; -4 statu s nas
centi.
—
делкрозно : -> delirium (2).
—
коматозно : —> coma.
—
епилептично : -> status epilepticus.
—
мъчително : -4 oppressio (2).
—
на нормално напрежение на тъканите : -» tar-
gor (2).
—
на натрапливи идеи, натраплино : -4 obsessio.
—
неспокойно иа болния : ~ > ja ctatio.
—
полубудно, полубсзсъзиателно : -4 sem iso m nu s.
—
потиснато : —» depression
—
предкоматозно : —>praeconia.
—
предсмъртно : -4 stadium terminale.
—
сегашно : -4 statas praesens.
—
стенокарлнчпо, аишнозно : -» statu s stenocardi-
ens sive anginosas.
—
същото непроменено : -4 status idem.
—
тннолнмфатично : -4 status thymicolymphaticus.
—
тифозно : -4 status typhosus.
—
тнфондио tun тифозно : сиж при typhoides (ty-
phoidi'us).
—
трескаво ; -> febris (1), pyrexia.
—
—, изчезване на : -> defervescentia.
—
угнетено : -4 depression, o ppresio (2).
—
фебрилно, температурно :
febris (lj, pyrexia,
status febrilis.
сътресение : -4 commotio, succussio.
—
на мозъка : -4 commotio cerebri.
сътресение
664
терциарен
сътресение ва ретината : -> commotio retinae.
съшество живо :
organismus,
—
ва сърцето : -* commotio cordis,
същински : -♦ genuinus (1), verus.
еъчувствуващ : -» лгут/м/А/гдо1
същият, същото : -» idem.
съществен : -* essentialis fl).
сянка сърдечна : —> umbra cardiaca.
T
табакоза : tabacosis.
табес, табес дорзалнс : faôcy dorsalis.
таблетка : -> tabula (2), tabuletta.
—
палка ; -> trochiscus.
таз : -> pelvis (1).
—
джуджешкн : -» pe/w.f ни/м.
—, наклонение на : —> inclinatio pelvis.
—
плосък : —» pelvis plana.
—
тесен : -> pelvis angusta.
тазо-бедрен : —» coxofemoralis.
тазобедрена става : articulatio1сатир, гаги
тазов : -> pelvicus.
—
поас : —» cingulum membri inferioris.
тазова кост: -» oy гш?.
тазово дъно : —» diaphragma pelvis.
таксис : -» taxis.
тактилен : -> tactilis.
тактилна агнозия, „тактнлиа слепота“, „тактилва
парализа“ : -> stereoagnosia.
талалгня : talalgia.
таламус : -> thalamus.
таласемня : —» anaemia Cooley.
таласотерапия : thalassoiherapia.
таласофобня : —> thalassophobia.
талокрурален : —» talocruralis.
тал ус :* to/до.
тампонада, таипоннране : ~> tamponatio.
—
на сърцето : виж при tamponatio.
танатофобкя : —» thanatophobia.
тарз : -* tarsus (2).
тарзалгия : -» tarsalgia.
тарзалеи : -* tarsalis (tarseus).
гарзектомня : —> tarsectomia.
тарзит : —►tarsifis.
тарзус : -» tarsus (I).
тахикардия : —> tachycardia.
—
парокснзнална : -> tachycardia paroxysmalis.
тахипнея ; -» tachypnoea (tachypnoe).
тахнснстолия : -» tachysystolia:
твърд : —» durus# solidus.
—
шанкър ; —> и/гну durum.
тебанзън : thebaismus.
тегнентун : -» tegmentum.
тежък : -* gravis.
тезаурнзноза : —> thesaurismosis.
телеангнектазня î teleangiectasia.
—
наследствена хеиорагична: -> teleangiectasia he
reditaria haemorrhagica.
телераднографня, телерептгенографня : -> teleroent-
genographia.
телерентгеноскопня : —> teleroentgenoscopia.
телесен : ->
—
недостатък: —» infirmitas.
телесна течност :
humor.
телят : thelitis.
телорагня :
thelorrhagla.
телосложение : ->> habitus.
—
апоплектично : -* habitus apoplecticus.
—
астеничао ; -» habitas asthenicus.
телца амнлоиднн : -» corpus amylaceum.
—
орнзовиднн :
corpus oryzoideum.
—
(параганглии) хромафинин : -» paraganglion (2).
елце : —* corpusculum.
—
каротидио : —> glomus caroticum.
—
кръвно : -* globulus (2).
—
—
бяло : —> leucocytus.
—
—
червено ; -» erythrocytus.
—
Малнигнево —> corpusculum renis (Malpighii),
телце ядрено : -> nucleolus.
теме : -» vertex (1).
темевеп : -* parietalis (2),
теменна кост ; -> os parietale.
температура (на тялото): -> temperatura.
—
обратен тип : —» typus inversus.
—, спадане до нормална на покачената : -> d efe r
vescentia.
—, спадане под иормална на телесната : -> h yp o
thermia (J).
температурна крива : -* curva temperaturae.
темпорален : -* temporalis.
тепалгия : -> tenalgia.
тенаp : -> thenar.
тендинит : —>tendinitis.
тепдооагниит : -* tendovaginitis.
—
крепитнращ : —> tendovaginitis crepitans.
теидорафия : -* tenorrhaphia.
теиезъм : —> tenesmus.
—
на ануса : —» tenesmus ani.
—
на пикочпня мехур: -d enesmus vesicae urinariae»
тензня : —>tensio.
•-
i
тении : —>Cestoda ( Cesiodes) .
тенкндоза, теиназа : -» taeniidosis (taeniasis).
теннофобия : -4 taeniophobia.
тения : -> Taenia
—
говежда, невъоръжена : -> Taenia saginata»
—
рибна : -» Bothriocephalus.
—
кучешка : -» Taenia echinococcus.
—
свинска, въоръжена : -» Taenia soliu m.
теноннт : —> tenonitis.
тенорафия : -* tenorrhaphia..
тевотомия ; -4 tenotomia.
терапевт : -> internistns.
терапевтика :
therapeutica.
терапевтичен : -> therapeuticus.
—
нихилизъм : -+ nihilismus therapeuticas.
терапия :
therapia.
—
вакцннна : —> vaccinotherapia.
—
кислородна : -4 oxygenotherapia.
—
лъчева : —> radi otherapia.
—
органна, тъкаяна : -♦ organotherapia.
—
пирогенна : -> pyretotherapia.
—
радиева : -» radiumtherapia.
—
симптоматична : -4 виж при symptomaticus»
—
субстнтуцновна : виж при substitutio.
—
сулф(он)амндва : -> salf ( on)amidotherapia»
тератоиден тумор, тератом : -» te ra to m a .
тератология : -> teratologia.
термален : -♦ thermalis.
термални извори :
thermae.
терманестезвя :
thermanaesthesia.
терминален ; -» terminalis.
—
или краен стадий : —> stadium terminale»
—
степозяращ влеят :
ileitis terminalis.
термнвология :
terminologia.
термокаутернзация :
thermocauterisatio.
термолабилен : thennolabilis.
термометрия : -» thermometria.
термометър : -> thermometrum.
термоплегня : —> thermoplegia.
терморегулацня : thermoregulatiо.
термостабилен : -> thermostabile s.
термостат : -4 thermostatam.
термотерапия : -> thermotherapia.
термофор : -> thermophorum.
терпентиново масло : -> oleum T erebinthinae»
терциава (малария) :
malaria tertiana.
терцнареи :
tertiarius.
тест
tùp**e
665
тест : -ч testum,
тестикул -ч festis,
— , вродена липса на един : -ч monorchlsmas (JJ,
тестнкулареп.: -ч testicularis,
тестостерон : -ч testosteronuni,
тестудо : -ч testudo.
тетаннфорнен : -ч tetaniformis.
тетавнчев ; -ч tetanicus,
тетания : —> tetania.
тетанус : tetanus-.
—
у новороденнте : -ч tetanus- neonatorum.
—
на матката : -ч tetanus2uteri.
тетралогия на Фалд : -ч Falloti tetralogia.
тетраплегня : -ч tetraplegia.
течен : -ч fluidas, liquidus.
течение : —> fluor, fluxus ; cursus, decursus.
—
бяло течение от влагалището : -ч /// го г albus.
—
лохнално : -ч lochia.
—
обратно : -ч refluxas.
—
от пикочния капал : -ч urethrorrhoea.
—
силно : -ч fluxus..
—
от ушите : -ч otorrhoea.
течка : -ч
течност : -ч fluidum, liquor (1).
—
амннотнчпа, околоплодна : -ч liquor amnii.
—, вкарване na : -ч infusio (1).
—
• лекарствена за гаргара : -ч gargarismn (l).
—
семенна ; -ч sperma, semen (2j.
—
ставна : synovia.
—
телесна : -ч humor.
—
оереброспянална, гръбначномозъчна : -ч liquor
cerebrospinalis.
тнбналгнчна треска : -> febris quintana.
тибнален : -ч tibialis.
тибналне (нерв) : —>nervus tibialis.
«тнбналис антернор4* синдром : -ч syndromnm „tibia
lis anterior".
тибня : -ч tibia.
тнк конвулсивен : -ч palmus (1), spasmus facialis.
тмл : -ч nucha, occiput.
тилен : -ч occipitalis, dorsaiis.
тилна кост : -ч os occipitale.
твмолнмфатнчна конституция : -ч status thimico-
lymphaticas,
тнмолова проба : -ч MacLagani testum.
тимпанит : -ч tympanitis.
тимоаннчен ; -ч tympanicus (2).
тимус : -» thymus.
тявдалнзакия : -ч tyndallisalio.
тмнеа : -ч tinca.
тинктура ; -ч tinctura.
тнреогевен : -ч thyreogenes.
тиреоидектомия : -ч thyreoidectomia.
тнреонден : -ч thyreoideus.
тнреокдвзъм : -ч thyreoidismus.
тиреоидвт : -ч thyreoiditis.
тиреопривен : -ч thyreoprivus.
тнреопрнвва кахетсия : -ч cachexia thyreopriva.
тнреостатичнн лекарства : -ч thyreostntica.
тиреотоксикоза : -ч thyreotoxicosis.
тяреотоксичен : -ч thyreotoxicus.
тнреотропен ; —» thyreotropiens.
тироксин : -ч ihyroxinnm.
тнтрацня, титриране : -ч titratio.
тиф : -ч typhus.
—
коремен : -ч typhus abdominalis.
—
петнист, ендемичен петнист тиф: -ч typhus exan
thematicus.
—
повратен (възвратен) : -> typhus recurrens.
тнфен : -ч thyphosas.
тнфлатония : -ч typhlatonia.
тифлектазня : -ч typhlectasia.
тифлит : -ч typhlitis.
тнфлотомия : -ч typhlotomia.
тифозен, тифоиде« : -ч typhoides ('typhoidens,), ty
phosus.
тифоид : -ч typhoidum.
тифус : -ч typhus ; виж тиф.
тлъстива : -ч adeps, sebum.
тлъстниев : -ч adiposus.
токология : -ч tocologia.
токсаиешвя : -ч toxanaemia.
токсемия : -ч toxaemia.
токсвиифекция : -ч toxiinfectio.
тохсакогеневдоксигевея :
toxicogenes
токсикодермня, токендермяя : ч toxicodermia .
токсикоза : —» cholera infa ntfiju m , toxicosis.
—
на бременността, гестацнонна токсикоза ; -* *°*
xicosis graviditatis sive gestationis.
—
травматична : -ч crush-syndromum.
токсикологии : —» toxicologia.
токсикомания : -> toxicomania.
токсин : —> toxinum.
—
растителен : -ч phytotoxinam.
токсииемия : -ч toxinaemia.
токсичен : ч Уодтсак.
токсична дисиесия : -ч choiera infa ntfiju m .
—
екэаатема : -ч toxicodermia.
токсичност : -> toxiritas.
токсоилазмоза : -ч го oplasmosis.
толерантност : -ч tolerantia.
,
Толочнноп-Роже, болест на : -ч Tolo cinov-R oger
morbus.
томография : -» tomograph fa.
Томсен, болест на : -* myotonia congenita.
тон белодробеп : -ч sonus pulmonalis.
—
металичен : -ч sonus metallicus.
—
притъпен, тъп : —> лолил obtusus sive obscurus•
—
сърдечен : -ч
cardiacus.
—
тнмпаинчен : —> sonus tympanicus.
тонзнла : —>tonsilla ; виж сыцо сливица.
—
на иал кня мозък ; -ч to nsilla cerebelli.
топзнларен. топзнлеп : -» ton sillaris.
тонзнлектоммя : -ч tonsiliectomia.
товзнлнт : -ч tonsillitis.
—
остър : ->
тонзнло томия : -ч tonsilloiomia.
тонизиращ : -ч roborans, ioniens.
тонизиращи, укрепващи лекарства : -ч tonica.
тоничен : —> toniens.
—
гърч : -ч myotonia, spasmus.
топометрия : -ч tonometria.
тонус : *ч tonus.
—
мускулен, ua мускулите : -ч / ö/шл тгш ю /яг/л .
—, отслабване па : -ч aiоniа.
тоничен : -ч topieus.
топячпв или местни лекарства : -ч to pic a.
топка хнетернчиа : -ч globus hystericus.
топки фекалнн твърди : -ч scybalum.
топлина : -ч calor.
топлинен удар : -* thermoplegia.
теплолечение : -ч thermotherapia.
топломер : -ч tfiermometrum.
топдоустоАчнв : -> thermostabilis.
тоооалгня : -» topoalgia.
топография : -ч topographia.
топофобня : -» topophobia.
топче лекарствено : —» g lobulus (JJ.
топчета вагинални : ~ч globuli vaginales.
топчест : -ч globosus.
топъл : -ч calidus.
—
умерено : -ч tepidus.
торакалеп : *ч thoracalis.
торакоднннн : - » thoracodynia.
торакокаутернзацня : -ч thoracocauterisalio.
тораколиза : —» thoracolysis.
торакометрня : -ч thoracometria.
торакомноднння : -> thoracomyodynia.
торакопаг :
thoracopagus.
торакопластика : -ч thoracoplastica.
торакоскопия : -ч thoracoscopia.
торакотомия : -ч thoracotomia.
торакоцентеза : -ч punctio thoracis.
торакс : -ч thorax.
торакс
трихинела
666
торакс емфнзематозен : —> thorax emphysemati-
eus.
торба : 4 saccus.
торбичка : —»
sacculus, saccus.
—
менена : -4 folliculus (1).
—
мъдаа ; -» scrotum.
—
сиаовиална али слузеста : —» bursa synovialis,
—
слъзяа : 4 sacculus lacrimalis.
—
сърцева : 4 pericardium.
торбовиден, торбообразен : 4 sacciformis, saccularis,
торзиж : 4 /orrfo.
—
на матката : 4 torsio uteri.
торпиден ; —> torpidus.
торондва рана : внж при torpidus.
торпор : -4 torpor.
торгиколив спастнчна : -> torticollis spastica.
тотален : 4 totalis.
тофус : —>tophus.
точка болезнена : —» punctum dolorosum.
—
най-близка : 4 punctum proximum.
—
далечна : 4 punctum remotum.
—
на Мак Бърни : -4 MacBurneyi punctum.
трабекула : 4 trabecula.
травма : —» trauma.
—
акустична, шумова : -4 trauma acusticum.
—
нсвхнчва : 4 trauma psychicum.
—
родилна : 4 trauma obstetricum.
травматнзъм : -4 traumatisions.
травматичен, травмен : -4 traumaticus.
травматична токсикоза : -4 сrush-syndronium.
—
треска : —» feb ris traumatica.
травматичви увреждания : -4 виж при traumatisums.
травматология : -4 traumatologia.
травматоннея : 4 traumatopnoea (tra ита top пое).
траен : -4 permanens, perpetuus, persistens.
трат г : —> tractus ; виж също
и пътища.
—
кортико-спиналеи : —» tra ctus co rticospinalis,
транзиторен, транзнтивен ; -4 transitorius.
транквнланти, транквилязантн, транквилизатори : 4
tranquillfisJant ia.
траисвеэнкален : 4 fransve sic alis.
трансверзален : -4 transversus ( transversalis).
трансвестятввън : -4 transvestitismus.
транскор гикален : —» iranscorticalis.
транемненбнлов, трансмиснвен : 4 transm is sibilis.
траненлантацня : —> transplantatio.
транспозиция : 4 transpositio.
транс(с)удат 4 transsudatum.
транссудация : -4 transsudatiо.
трансуретрален : —> transurethral is.
трансформация, трансформиране : -4 transform atio.
трансфузия : 4 transfusio.
—
на кръв : -4 transfusio sanguinis.
траочинка; —» alveolus, depressio-, fossula, foveola,
vallecula.
траичннки зъбни : -4 alveoli dentales.
Траубе, пространство на : -4 Tranbei spatium.
трахеален : -4 trachealis.
трахевт : 4 tracheitis.
трахеоброихнт : tracheobronchitis.
трахеобровхоскопнн : 4 tracheobronchoscopia.
трахеосжопня : 4 tracheoscopia.
трахеотомия : —» tracheotomia.
трахея ; -4 trachea.
трахома : -4 trachoma.
трахоматозен : —» trachomatosns.
трематодн : -4 Trematoda (Trematodes).
тремор -4 tremor.
треяанация : -4 trépanaiio.
—
декомнреенвна : -4 trepanatio decompressiva.
треперене : -4 palpitatio, tremor, vibratio.
—
ма ириса : -4 iridodonesa.
—
врн треска : 4 frigus febrile sive febrium.
тренереш ; -4 agitans, tremens.
тренгене : 4 / ibrrillatio, oscillatio, palpitatio, vi
bratio.
—
и мъждеке ; -4 fibrillatio.
треска : 4 febris.
—
алиментарна : 4 feb ris alimentaria.
—
блатна : -> malaria.
—
водна, жътварска или треска на тинята : feb
ris aquatilis, виж при leptospirosis.
—
волинска, окопна ; 4 febris quintana.
—
иълнообразиа : -4 feb ris undulatis.
—
еднодневна : 4 feb ris ephemera.
—
жлезна на Пфайфер : —> mononuncleosis infec
tiosa.
—
жълта ; 4 febris flava.
—
изтощителна ; —>feb ris hectica.
—
интернитентна, интермнтираща ; -4 feb ris inter
mittens.
—
катетърпа : 4 feb r is urethralis.
—
копривна : -4 urticaria.
—
кримска, оиска и др. : -» feb ris haemorrhagica„
—
Ky, Куинслапдска (Австралийска) ; feb ris Q.
—
кучешка : -4 febris sive leptospirosis canicola,
виж при leptospirosis.
—
лека : 4 febricula.
—
лечебна : 4 febris curativa.
—
малтийска или средиземноморска : 4 feb ris un-
dulans (}).
—
млечна : -4 feb ris lactea.
—
обратна, изопачена : 4 feb r is inversa.
—
окопна, петдневна треска : -4 febris quintana.
—
лалатацнева : -4 febr is pappataci.
—
пикочна 4 febris urethralis.
—
повратна, възвръщаща ce : —> feb ris recurrens.
—
постоянна, продължителна ! —» feb ris continua.
—, предизвикан от : 4 pyrogenes (2-2).
—
пресекваща : —■»febr is intermittens.
—
оуерперална, родилна, следродилна : -4 feb ris
puerperalis.
—
ранева : -4 feb ris traumatica.
—
режурентеа : -4 feb ris recurrens.
—
ремнтентна, ремнтираша : -> feb ris remitteris.
—
сепва : -4 catarrhus aestivus.
—
септична : -4 febris septica.
—
тибналгмчна : -4 febris quintana.
—
травматична : -4 febris traumatica.
—
'тридневна ; 4 febris pappataci.
—
ундулнраща : *4 feb ris undulans.
—
урстрална : -> febris urethralis.
—
Хаверхнлска : -4 Haverhilli feb ris .
—
хектнчиа : -4 febris hectica.
—
хеморагнчна : -4 febris haemorrhagica.
—
чернопнкочна, „черноводна" 4 feb ris biliosa
haemoglobinnrica.
—
японска есенна : 4 feb ris autumnalis nipponica*
виж при leptospirosis.
трескав : 4 feb rilis, p yretiens.
трескаво състояние : 4 febris (1), pyrexia, s tatu s
febrilis.
третнчен : 4 tertiarius.
триада : 4 trias.
—
Мерзебургска : 4 Merseburg i tria s .
—
Хъчнвсънова : 4 Hntehinsoni trias.
трягемннус (нерв) : 4 nervus trigeminus.
триглав мускул : triceps (masculus).
трнгоннт : 4 trigonitis.
тригоноцефалия : 4 trigonocephalia.
трнэмус, тркзъи : 4 trism us.
трикратен : 4 triplex.
трикрилен, трикуспидален : 4 tricuspidalis.
трнпанозомиаза : 4 trypanosomiasis.
трипер ; 4 gonorrhoea.
трнперен : 4 gonorrhofens.
трнплегня : 4 triplegia.
триплекс : 4 triplex.
трипсин ; 4 trypsinum.
тританопия : 4 tritanopia.
трнхалгия : 4 trichalgia.
трихиаза : 4 trichiasis.
трихинела, трихина : 4 Trichinella sp iralis (T rich i
na spiralis).
трихинелоза
667
тъкан
трихинелоза, трнхнвоза ; - * trichinellosis (trichi
nosis).
тряхоза : —> trichosis.
трнхомяхоза : -> trichomycosis.
трнхемонас :
Trichomonas.
трихомоняаза :
trichomoniasis*
трнхонодоза ; —>
тркхоптнлоза : - » trichoptiLosis.
тряхорекснс :
trichorrhexis nodosa.
трнхетидомания : trichotillomania.
трихофития : -> irichophytia.
—
косаепа дълбока : - » trichophytia profanda ca
pillitii.
—
—
у децата :
trichophytia superficialis ca
pillitii.
—
на косин те на брадата дълбока : -> trichophytia
profanda barbae.
трихемфал :
trichocephaliis trichiams.
трнцевядно лющене :
furfnracea.
трниепс : -ч triceps (masculusJ.
триъгълник на Лньотб : —> trigonam vesicae (IJeu-
fandi).
—
лунбален на Петй : -> trigonam lumbale (P etiti).
троиб : -> thrombus.
—
откъснат : - » embolus.
тромбангнит : —> Ihготbangiifi s.
—
оОлнтернращ ; —> thrornbnngiitis obliterans si v e
morbus Baergeri.
тренбартерннт : —> tkrombnrteriitis.
тромбастскня, тромбастеинчна пурпура :
thromb
asthenia.
тромбин : -> thrombi пат.
тромОогеп : —» thrombog'num.
троибоенболня : thromboembolia.
тромбоза : —» MrowAos*.?.
—
на вена ; —> phlebothrombosis.
—
коронарна : —» thrombosis coronaria.
—
на портната вена : —> pylethrombosis.
—
синусова :
sinusthrombosis.
—
ira чернодробните вени първична* —> Chia rii
morbus.
тромбокинаэа : —» thrombokinasa.
тромбопатия -» thrombopnthia.
тромбопення : —* thrombopenia.
тромбофлебит : —> thrombophlebitis.
—
на вените на матката : —» metrothrombophle
bitis.
тромбоаити : —> thrombocyti.
тромбоцнтоза : ->
тропизъм : -* /ro/i/s/w/.v.
тропическа диария : -> psilosis linguae.
тропически, тропичен : - » tro pic us .
—
спленомегалия : —> leishmaniosis visceralis.
—
малария : - » malaria tropica.
трофячен, трофически : —> trophiciis.
трофобласт : —» trophoblnstus.
трофоневроза ; - * trophoneurosis.
трохантер : —> trochanter.
трохантерен ; -> trochantericas.
трохлеарен : —* trochlearis.
трохдеарис (нерв) :
яр/-г»«л* trochlearis.
трошлнвост ; —>fragilitas.
труден : —> difficilis.
трудна : —> gravida
—
жена : —> gravida1.
трудно раждане : -> partas difficilis.
труп : —» cadaver ; truncus (I) (туловище).
— t отваряне иа : —> autopsia.
трупен восък : - » adipocera.
трупна отрова : —> p t ornai пит.
трупно вкочанясване : -» rigor mortis.
—* петно : -* Uvor mortis.
Tpycà, симптом на : -> Trousseau' symptoma.
тръба : -> tuba, tubus, aqueductus.
—
дихателна :
trachea.
—
Евстахиева, слухова : -* tuba auditiva (Eusta-
chii).
тръба маточна, Фадопиева : tuba uterina (Fallépii).
тръбест : -> tubularis, tubulosus.
тръбичка : —> cannula, tubulus.
тръбовиден : -> tubularis.
тръпки студени ; frigus (2), frigus febrium sive
febrile.
туба : —> tuba.
тубарев : -» tubarius.
тубарна бременност : graviditas tubaria.
туберкул : —> tuberculum.
туберкулвд : -> tuberculidum.
туберкулин :
tuberculinum.
туберкулннова проба tun реакция : -* tuberculini
testum sive reactio.
туберкулоза : —» tuberculosis.
—
на белите дробове, белодробна : tuberculosis
pulmonum, phthisis (1), phthisis pulmonum.
—
на бъбрека, бъбречна : ~» tuberculosis renis.
—
на кожата : -> tuberculosis cutis.
—
—
—
нндуратнвна : —> erythema induratum
(Bazin).
—
—
—
коликвативна :
scrofuloderma.
—
—
~
лихевоядна : -> tuberculosis cutis liche
noides.
—
на ларинкса : —> tuberculosis laryngis.
—
мнлпарна остра : -> tuberculosis miliaris acuta.
—
памучна : —> byssinosis.
—
скоротечна, флоридна, галопираща: -> phthisis
florida.
—
иа фаланга на пръст : —> syii/za ventosa.
туберкулозен : —> /айе/ги/сттт, phthisicus.
—
бацил, туберкулозна бактерия : —> Mycobacte
rium tnterciilosis.
—
мезоаденит : -> tubes mesaraica sive mesente
rica.
—
хабктус : -> habitas phthisicus.
туберкулом : -» tuberculoma.
туберкудостатнии : -> tuberculostatica.
туберозеЯ : —*tuberosus.
тубооварнален : tuboovarialis.
тубуларен : —» tubularis,
тубулозен : tubulosus.
тубус : —?
туларемия : —> tularaemia.
туловище : —>truncus (1).
тумор : —>tumor (J), neoplasma.
—
на бъбрека ; —> nephroma.
—
бял : tumor albus.
—
па Внлмс, ембрионален тумор на бъбрека :
tumor Wilmsi.
—
доброкачествен : -> tum or benignus.
—
дъщерен : виж при metastasis (2).
—
злокачествен : tumor malignus, cancer.
—
зъбен : -* odontoma.
—
костен :
osteoma, rnostosis.
—
кръвен : -> haematoma.
—
лъжлив : —» pseudotnmor.
—
от нервни влакна или гаиглиГши клетки : -> neu
roma (J).
—
на Панкоуст : Pancoasti tumor.
—
раков : -> carcinoma, cancer.
—
сифилитичен гранулационен : syphiloma.
—
слузен ; —>myxoma.
—
слюнчен : —> tumor saüvalis.
—
съдов :
—
тера тен ден : -+ teratoma.
—
хипернефроиден : -> hypernephroma rents.
—
хрущялен : -> chondroma.
тургесцентност : —>
тургор : tnrgor.
турникет : -> torcular.
тъкан : —>/7Л///НС///М5, //»/<7.
—
влакнеста съединителна : виж при fibrosus.
—
гранудационна : -» granulationes (1).
—
епителна, покривна : -* epithelium.
—
яитерстицнална : виж при interstitialis.
—
клетъчна : -» /^<7 cellulosa sive cellularis.
тъкан
66»
уретрална треск»
тъкав лимфна: -> виж при lymphaticus.
—
майчина :
matrix (2).
—
мастна : —» tela adiposa,
—
—
подкожна :
panniculus adiposus,
subcutanea adiposa,
—
основна : —>stroma,
—
• съединителна : —» tela conjunctiva,
—, разрастване на : —>p r olifcratio.
—
фнброзна : впж при fibrosus,
тъканва терапия :
organothcrapia.
тъпанче : —> membrana tympani,
тъпанчева струна ; -» chorda tympani,
—
Ципа : —> membrana tympani,
тъпоумне : ~> hebetudo.
търбух (корем па животно) :
rti./üm.,'/*.
тяло : -> corpus (J), soma.
—
жълто :
corpus luteum.
—
iiBiiaecTo : —» corpus striatum.
—
кавернозно : ~> corpus cavernosum.
—
без крайници : -> truncus (J).
—
мазолесто :
corpus callosum.
—
на матката : —>corpus uteri.
—
мъртво : -> cadaver.
—
пещерното : -» corpus cavernosum,
—
pec ilнчес т о : corpus ciliare,
—
стъкловидно : -» corpus vitreum,
—
чуждо : —> corpus alienum,
—
цнлиарно : —> corpus ciliare,
—
шишарковидно : -> corpus pineale.
У
убийство :
—
умъртвяване па новородено : —> infanticidium.
—
чрез отрова :
veneficium.
—
на човек : —>homicidium.
увен т : -> uveitis.
увеличаване, уголемяване :
incrementum.
—
на далака : —»splenomegalia.
—
на обем : —> accretio (i), intumescentia (1).
—
на черния дроб : hepatomegalia.
—
—
—
—
и д ал а ка : —» hepatosplenomegalia.
—
чта простатата ; -» hypertrophia prostatae.
увея : —>uvea.
увиване :
obvolutio.
увисване навън : —* prolapsus ; виж също пролапс.
—
па тялото върху уред : -> suspensio (2),
увредеп : —>laesus.
увреждания травматични : -> traumatisums.
увула : —> uvula.
увулпт : —>staphylitis.
увулотомня : —» uvulotomia.
угнетен, угнетяващ : -> depressivus.
угнетено състояние :
depressio
угнетепост ненормална —> hypothymia.
уголемяване : виж увеличаване.
удавяне : -» submersio (2), mors per submersionem.
удар : -» /Vto, insultus (2).
—
апоплектичен, мозъчен удар : -> apoplexia (1),
ictus apoplecticus sive paralyticus sive san
guinis.
—
от мълппя : -» fulminatio, fulguratio (1).
—
пулсов : -» pulsus.
—
слънчев : —» ictus solis, heliosis, insolatiо (2).
—
сърдечен : —» cardioplegia.
—
на сърцето : —>ictus cordis, palmus (S).
—
топлинен : -> thermoplegia.
удушваве : виж при strangulatio (1).
удължаване : -» elongatio.
уеднпеп : -* isolatus, solitarius,
уеднняване : -> isolatiо.
ужнлване : -> morsus (2), vulnus morsum (2).
узряване полово : -> pubertas.
—
—
преждевременно : -> pubertas praecox.
узура :
usura.
Уилис, симптом на : -» symptoma Willisi.
Уилсън, синдром на : -» degeneratio hepatolenticu
laris.
укрепващ : -» roborans, tonieus.
укрепващи, усилващи лекарства : -» roborantia.
улатрофня :
ulatrophia.
улернтем а : -> ulerythema.
улкус : ~» ulcus, виж язва.
улна : —> ulna.
ул аарен
ulnaris.
улорагия ' —
> ulorrhagia.
ултравирус :
ultravirus.
улцерация, улцерираие : —>ulceratio.
улцерирал : —> ulceratus.
улцероэен : -> ulcerosus.
умбпликалеп :
umbilicalis.
умерен : -> mitis.
умесване : —> таlaxatiо.
умиращ : -> moribundus.
умопобъркан : -» insanus.
умопобъркване :
alienatio mentis, insania,
умора : —>fatigotio.
умрял : —> mortuus.
умствен ;
m entalis*.
умствено затъплваие ; -> hebet'ido.
умъртвен; —i> necroticus, gangraenosus.
умъртвяване ; —» caedes.
—
иа новородено дете ; -» infanticidium.
—
чрез отрова: —> veneficium.
—
на плода в матката : feticidinm.
уигвепт : - » unguentum,
—
иа Вишневскн ; —» ViSnevskii unguentum,
—
гъст :
pasta.
ундулиращ ; —> undulatis.
ундулираща треска : -> febris undulatis.
унесеност : -> sopor.
унилокуларен ; -♦ unilocularis.
укипара : -♦ unipara.
униполарен ; —> unipolaris.
уницедуларен ; -> unicellularis.
унищожаване ; destructio.
упойка : -» anaesthesia (2).
—
местна ; —» anaesthesia localis.
—
обща : —> anaesthesia generalis, narcosis.
уплътняване : - » induratiо.
—
тъмнокафяво на белите дробове ; —> induratiа
fusca pulmonum.
упорит (за болеет) : —> refractarius (1).
употребявапе, употребление, употреба : -> й ш ,
—, за вътрешно ; —> н$. тл/.
—
известно ; —> л . « . /7Ш1 noto).
— , за лично (собствено) ; arf «5. propr.
уратурия : —> uraturia.
уремичен ; —» uraemicus.
уремия : -> uraemia.
— азотемнчна л.ш истинска (астсиична, хронична):-*
uraemia azotaemica sive vera sive chronica.
—
екламптнчпа, коивуленвиа, акутна (хлоруремич-
на) : - г uraemia eclamptica sive convulsiva
sive acuta.
—
хнпохлоремнчна, хлоропрпвна : - > uraemia h y p o -
chloraemica sive ciiloropriva.
уpетер ; -» ureter.
уретерен : -* uretericus.
уретерит : -> ureteritis.
уретеролнтиаза : —> ureterolithiasis.
уретеролитотомия ; - * iireterolithotomia.
урстеротоиня : —> ureterotomia.
уретра ; —> иг кVira.
уретрален :
urethralis.
уретрална треска ; -* febris urethralis.
уретрален жлези
669
фасция
уретралня жлези : —» glandulae urethrales.
уретрит : -> urethritis.
—
гонореей : -4 urethritis gonococcica sive go
norrhoica.
уретрорагия ; -4 urethrorrhagia.
уретрорея ; -? urethrorrhoea.
уретроскопия : —> urethroscopia.
уретротомия : —> iircthrotomia.
урея : -4 «ггд.
урагване : виж оригване.
уриксмня : -4 uricaemia.
урина : -4 urina.
—, анализ на : -> uranalysis.
—
резидуална, остатъчна :
ягглл residualis.
—
спастична : -4 яг/яд
уриниране : -4 m ic tio ; виж също даедо/г?.
—, болки прн : -4 urodynia.
—
затруднено : -4 dysuria, stranguria.
—
нощно : -4 nycturia.
—, парене прн : —> д/ч/ог urinae.
—
рядю : -> oligakiuria.
—
често : —>pollakiuria (pollakisuria).
урипозен : —» яг/дсш*$.
урнцемин : -4 uricaemia.
уроартркт инфекциозен ; -4 spirochaetosis arthritica.
уробилин : -4 urobitinum.
уробилннурна :
ягоШ/яипд.
уpoгенea : -4 iirogenes.
—
сепсис : —>
урогенитален : -4 urogenitalis
—
апарат, уро-генитална система : *4 .a p p a r a tu s
urogenitalis.
урогенна инфекция :
febris urethralis.
урографня ; -4 nrographia.
урод :
mowj/гшя,
уроди : -4 teratа.
уроднння ; -4 urodynia.
уродлив : -> dif formis.
уродливост : -4 malformatio, monstruositas.
уродливости, уродства: -4 terata.
уролитиаза ; -» urolithiasis.
уролог : -» arologus.
урология : -» urologia.
уропо(й)еза : -> uropoiesis.
уропо(й)етичен : -4 aropoieticus.
ypocencnc : —>
ypoxpoi : -» urochromum.
уртика : —> urtica.
уртикария : -4 urticaria.
урхидроза : -4 urhidrosis,
усет : —» sensatio, sensus.
—
вкусов : -* gustus*
фабизъм, фавизъм : -4 /ûôfi/nw .
фавус:-4favus.
фавусиа гъбичка: -4 Achorion Schoenleini.
фавусно шитче : —> scutulum (2).
фагеденнзъм : —» phagedaenismns.
фагеденнчен : -» phagedaenicus.
фагоцит : ->
—
голям ; -» macrophagns.
фагоцитоза : —>phagocytosis.
фахит : —>phakUis.
факоцеле : -> phacocelc.
фактор възбуждащ : -> stimulus.
—
патогенен : -> causa nociva, noxa.
фаланга: -» phalanx.
фалаыгов, фалангеален : —>phalangiciis.
Фало, тетралогия на ; —» Fallot/ tetralogia.
Фалопиева тръба: —» /wôa uterina (Fallopii).
фалцнформен : —>falciformis,
фанготерапия : -4 fangotherapia, pclotherapia.
Фанкони, синдром на : Fanconii syndromum.
усет вкусов извратен : -> parageusia.
—
—
повишен : -♦ hypergeasia.
—
за допир : -4 tactus (2).
—
иприсев : -4 olfactus.
—
—
намален : -4 dysosmia, hyposmia.
—
—
усилен : -> hyperosmia.
—
ставно-мускулен, мускулен: -4 kin a es th e sia .
—
за тежест :
baraesthesia,
усещане : -> ,гля<гд//р, sensus ; виж също усет .
—
неприятно : —» molestia.
усилващ. : -4 roborans.
—
се постепенно : -4 prog rediens.
ускоряващ : —> accelerans.
усложнение : -4 complicatio.
успокоителен : -4 sedativus.
успокояване, успокоение : *4 s ed atio .
успокояващ :
sedativus ; leniens.
успокояващи, успокоителни лекарства : -4 se d a tiva
уста: -4 ол1# sZo/ид fZJ.
устие : -4 orificium, ostium, stoma (1).
устна : -> labium, labrum.
—
горна и долна : labiuni oris (superius et in
ferius).
—
заешка : —> labium leporiтип sive fissu m .
—
срамна го; яка : -> labium majus pudendi.
—
—
малка : -+ labium minus pudendi.
устни : —> labia.
устойчивост : —» resistentia (3).
утаен (от разтвор), утаечен : —» praecipitatus (1).
утайка : —» praecipitatum, sedimentum.
—
„керемидена*4, ураma : -4 s dimentum late ri
tium.
утаяване, утайваие : -» praecipitatio (J), Sedimen
te Ио.
—
па еритроцитите, на кзънта : —> s edimentalio •
erythrocytorum ( \'rd/menta fi о sangui nus).
утерииен : -> uterinus.
утерус : -> uterus.
утрикул : —>utriculus.
утробен ; —» uteriпич.
ухапано (ужилено) място : -> vulnus morsum (2).
ухапване : —>morsus (l), vulnus morsum (2).
ухо : -4 auris.
—
външно : -4 auris externa.
—
вътрешно : —» auris interna, labyrinthus.
—
na предсърдието : -> auricula atrii.
—
средно : —» auris media.
ушен : —> auricularis, oticus.
—
лекар : —> otologus.
ушпа кал : —» cerumen.
—
мида : -4 auricula.
—
, долната част на : -4 lobulus auriculacé
Ф
фантасна :
phantasma.
фантом акушерски : -» phantoma.
фантомна болка : виж при phantoma.
фарадизация : -4 faradisatio.
фарингеален : -4 pharyngeus, g ntturalis.
фарингит : -» pharyngitis.
фаринкс : -4 pharynx.
—
,
вход към : -4 isthmus faucium.
фармакогнозия : -4 pharmacagnosia.
фармакодинамика : -* pharmacodyuamica.
фариаколотп : -> pharmacologia.
фармакопеей : -4 officinalis.
фармакопея : -> pharmacopoea.
фармакотерапия : -> pharmacotherapia.
фармацевтичен, фармацевтически : -> ph a rm ac eutic
eus,
фармация : -4 pharmacial.
фасцикуд : fasciculus.
фасцип : -4 fascia (J).
—
плътиа : -4 aponeurosis (2).
670
фациален
формула
фациален : —» facialis.
фациадне (нерв) : —» nervus faciatis.
фебрнкула : -> febricula.
фебрилев : febrilis, руretieus.
—
леко : —» sn bfeb rilis.
—
херпес : —» herpes febrilis.
фебрялво, температурно състопнио :
febris ( I),
pyrexia, status febrilis.
фекален :
faecalis.
фекалия, фекалии материн ; >fa e c es.
фекалии топки гвьрди ; —> л #
(scyhalu).
Фелти, синдром на : - >Fe/ryt syndromum.
феминизация, фсинннзиранс : / effemimuto, femi
nisetо.
феминизъм : -» femini sums.
феыоралеи : -* femoralis.
феиур : —>femur.
фенёс1рация ; —>fenestratiп.
феномен : -> р/шепотепчт (phaenomenon).
фенотип : —>phaenotypus.
феохромоииюм : -> phaeoiliront-jcytumi.
фермент : ->fermentum.
—
фпбрппои : -> thrombiпит.
фсрмспгапю на, ферментационна диспепсия : —» d y s
pepsia intestinalis fermentati va.
ферментация, формен тиране : -> fe rm e nt ati о.
ферт плен :
fertilis.
феталей : -> fetalis.
—
рнтьм на Ёърцето : > embryorardia.
фстална ернгробласгоза : —> morbus haemolyticus
neonatorum.
фстор : -V foetor.
фетус ; * fetus.
фетусн с пороци на разви inero : -» terata.
фибра : —>fibra.
фибрмла : fibrilla .
фибридарен : —>fibrillaris.
фибрнлацня : -> fibrilla tio .
фибрин : ->fibrinum.
фнбрнпов фермент, фибрчифермещ : > thrombiпит.
фибриноген : —* fibrinogenuni.
фибринозеи : -> fibrinostis.
фнброадеиин : -» fibroadenia.
фиброаденом ; —» fibroadenoma.
фибробласт : *-> fibroblastus.
фиброза ; i fibrosis.
фиброзеп : -> fibrosus.
фиброзhi ; ‘ t fibrositi s.
фнбротна тъкан : гшж при fibrosus.
фибролнпом : —>fibroliрота.
фибром : -> fibroma.
фиброма юза : -> fibromatosis.
фибромиом : -» fibromyoma.
фнбросаркои : —» fibrosarcoma.
фиб>ларен : -> fibula ris.
фпзикално лечение : -► physiotherapia.
физиологичен, физиологически : -* p hysiologicus .
—
разтвор, физиологичен серум : -» serum1 phy
siologicum.
физиологична жълтеница : -> icterus neonatorum.
физиология: -» p hysiologia.
—
патологична : —>pathophysiologia.
фикса ю р : > amboceptor.
фиксация, фиксиране : -> fix a tio .
филаментозеп :
filamentosus.
филариоза, филариаза : filario sis,
филария : —> bifaria.
Филатов, болестта на : -* rubeola scarlatinosa.
Филатов, метод на : -» Filatovi methodus sive ke-
ratoplasti ca.
Филатов, тъканna терапия по ; -* Filatovi histio-
t herapiа.
филиформен :
filiformis.
—
пулс : —* pulsus filiformis, microsphygmia.
фолотенеза, фологеиезис : -* p hylogenesis.
филтрат : -> f i It ratum.
филтрация, филтриране: -» filtratio, colatio.
филтриращ сс, филтрнруем : -> filtrabilis.
филуи терминале ; -» filum terminale.
фнма : -> phyma.
фимоза : -» phimosis.
фина : -* fiitna.
фистула : -> fistula.
—
анална, па ануса : -> fistula ат.
—
везико-ва гинал на : -> f istula vesicovaginalis.
—
оезнко-утериина : -> fistula vesicouterina.
—
зъбна : -* fistula dentalis.
—
пикочна : fistula urinaria.
—
фекалия, стеркоралпа : -» fistula faecalis sive
stercoratis.
фнстулография : fistulographia.
фнеура : —> fissura.
фитотерапия : —>phytotfierapia.
фнтотоксин : -> phytotоxinum.
флакон : —> lagena, phiala (2).
флатулелцпя : -> flatulentia.
флебектазия : -> phlebectasia.
флебит : -> phlebitis.
—
синусов: -» sinusphlebitis.
—
па портата вена : -> pylephlebitis.
флебография : •-> phlcbographio.
флеболит : ~> phlebolithns.
флеборекснс : - * phleborrhexis.
флебостаза : —> phlebostasis.
флеботомия : -> phlebotomia.
флеботронбоза : —» phlebothrumbosi>.
флегмазип : —» phlegmasia.
—
алба долепс : -» phlegmasia alba dolens.
флегмон : phlegmone.
—
газов : —» infectio gazosa.
—
под челюстен : angina1 Ijtdovici.
флегионозен : -» phlegmonostts.
флегмонозна апгпна : -> angina1 phlegmonosa.
флексия : -» flexio.
флексор : -> flexo r (musculus).
флексура : -> flexura.
Флексиг, път на : виж при funiatIi medullae
spinalis.
флнктма : -> phlictaena.
флпктенулозеи п.ш скруфулозеа кератит : -> serai i -
titis phlyctaenulosa siv e scrofulosa siv e iii-
berciiloahergica.
флогогвнен : —> phlogogenes.
флоридси : -> floridas.
флуктуация : -» fluctuatio.
флуор : -> fluor.
флуорография : - » fltiorographia.
фобия : - > phobia.
фокален : -> focalis.
фокус : -» focus.
фоликул : -> folliculus.
—
Граафов : —> folliaitus ovariens vesiculosus.
—
космен : —> folliculus pili, folliculus (1).
—
лимфен : folliculus lymphaticus, folliaitus(2).
фоликулси, фолмкулареп : —> follicularis.
фоликулпт : - » folliculitis.
—
повърхностен стафилококов : виж при impetigo
follicularis sive staphylogenes.
фолнкул пи хормони : -> oestrogena.
Фодхард, опит на : - » Volhardi experimentum.
фоментация : -> fomentatio.
фонеадоскоо : phonendoscopium.
фоиокарднограма :
phonocardiogramma.
фонокардиография : phonocardiоgraphia.
фонтанела : -4 fonticulus.
—
голяма tun предна :
fonticulus anterior.
—
малка или задпа : —» fonticulus posterior.
фонтикул : -> fonitculus.
фораиен : -» foramen.
Форланинп, метод на :
Forlammi methodus.
форма : -» configuratio.
формация, формиране : formatio.
—
ретикуларна : -* formatio reticularis.
формула левкоцита ; -> formula leucocytoriл.
форникс
671
хеиатоптига
форникс : —>f ornix.
форцеяс : -4 forceps.
—
escas ; -4 forceps alta.
фесфатуркя : —» phosphaturia.
фотопсяя : -4 pkotopsia.
фототерапия : —4 phototherapia.
фотофобия : -» photophobia.
фрагмент : -4 fragmentum.
фрактура : н>fractura.
—
коса : -> fractura obliqua.
—
мултиплена, множествена : -4 fractura mu lti
plex.
—
надлъжна : —» fractura longitudinalis.
—
непълна: -4 fractura incompleta.
—
пълна : -> fractura completa.
—
раздробена : -> fractura comminutiva.
—
спирална : -4 fractura spiralis.
—
усложнена и.ш отворена : -4 fractura compli
cata.
франклинизацня : -4 franctinisatio.
фреквентев : -4 frequens.
фремнтус : -4 fremitus.
—
гласов« веяторалев и.ш гръден : -4 fremitus vo
calis sive pectoralis.
френнкоекзереза : -4 phrenicoexaeresis.
френ»котомпя : -4 phrenicotomia .
френнкус (нерв) : -4 nervus phrenicas.
фревулум : -4 frenulum.
фригидност : -4 frigiditas.
Фрндрайх, мултинлена наранноклония на : -> pa ra
myoclonus multiplex (Friedreich).
фракция, фрвкцнонен масаж : f r i c t i o (1):
Фролкк, болеет яа : -4 впж при osteogenesis imper
fecta.
фровтален : -4 frontalis.
фруктоза : -4 fructosa, laevulosa.
фрустравея : -> frustranus.
фрьолнх, болеет яа i —» dystrophia adiposogenita
lis (Fröhlich).
фтяза : -4 phthisis, tuberculosis pulmonum.
—
ларянгеаляа : -4 tuberculosis laryngis.
—
(атрофия) яа очната ябълка : -4 phth isis bulbi.
фтизиатрия : —> phihisiatria.
фтнзиятър : -4 phihisiaier.
фтнзнодогия : -4 phthisiologia.
фтириаза : -4 phthiriasis.
—
нвгвянална : >4 phthiriasis inguinalis.
фузиформен : -4 fusiformis.
фулгурацяя : -> fulguratio.
фулнгинозен : -4 fuliginosus.
—
вален : -4 fuligo.
фулмго : -4 fuligo.
фудмннантен : -4 fulminans.
фумигация : -4 fumigatio.
фувгяформен : -4 fungiformis.
фувгозек : -» fungosus.
фунгоидна микоза : -4 mycosis fungoides.
фунда : -> funda.
фуиневидва ямнчка, фуниевндно образувание : -4 i n
fundibulum.
фуянкулзрва мнелоза : -4 myelosis funicularis.
фуявкулит : -4 funiculitis.
функционален : -4 functionalis.
функция : -4 functio.
—
нарушена: —>dysfunctio, functio laesa.
—
намалена : -4 hypofunctio.
фурябунден : furibundus.
фурункул : -4 furunculus.
фурункулоза : —>furunculosis.
фъфлене : —» laIlatio (1).
X
хабенула : -4 habenula.
хабитуалея : -4 habitualis.
хабнтус : -4 habitus.
—
аденоидея : -4 habitus adenoideus.
—
• апоплектичен : -4 habitus apopleclicus.
—
астеннчен : -» habitus asthenicus.
—
ентероптотнкус : -4 habitus enteroptoticus.
—
туберкулозен : —> habitus phthisicus.
Хаверхнлска треска : —» Haverhilli feb ris.
ХаЛлбронер, симптом на : —> Heilbronneri sign um .
Хайне-Медви, болест на : -4 poliomyelitis anterior
acuta sive poliomyelitis epidemica.
халазион : -» chalazion.
халнкоза : -4 chaticosis.
халистереза : -4 hait st eresis.
халюцинация : -4 hallucinatio.
хамартня : -4 hamartia.
хамартом : -4 hamartoma.
хановерска болест : -4 diarrhoea epidemica.
хап голия : -4 bolus1(J).
хапче : -4 pilula.
характерен, характеристичен : -4 specificus, typicu s.
хартия восъчна : -4 charta cerata.
—
синапена : -4 charta sinapisata, sinapismus.
Хвостек, признак на : -4 Clivosteki signum.
хвърчащи мухя : -» muscae volitantes.
хебефреинчен синдром : виж при hebephrenia.
хебефрения : -4 hebephrenia.
Хебърдевовя възлв : -4 Heberdeni n odi sive nodo
sitates.
XerapoB нрнзвак : -4 Hegari signum.
Хед, зони яа: -4 Headi areae (Zahartn-Head' areae).
хевлит : ~> cheilitis.
хейдоза : -4 ch eilosis.
хейлосхизяс : -4 cheiloschisis.
хексозн : —> hexosa.
хектнчен : -4 hectiens.
хектичиа треска : -4 feb ris hectica.
—
червенина : виж при hectictis.
хелмнмтн : -> Helminthes.
хелмннтиаза, хелмиятоза : —>helminthiasis (helrnin-
ihosts), nematodosis.
хелминюлогкя : —» helminthologia.
хелиинтон : -4 helminthoma.
хелнкотрема : -4 helicotrem a.
хеликс : -4 helix.
хелноза : -4 heliosis.
хелноксантоза : —> helioxanlhosis.
хелиотерапия : -4 heliotherapia.
хемаглутннация ; -> haemagglntinatio.
хемаглутнвнан : —> haema ggl ut in ina.
хемангвом : —> haemangioma.
—
плосък, капилярен : -4 haemangioma plan um .
хемартроза ; -4 haemarthrosis.
хенатемеза : —> haematemesis.
хематнн : -4 haematinum.
хематогенен : —4 haematogenes.
хема.адермин, хематодерматозн : -4 haemaiodermia e
(haematodermatoses).
хематоидни : - 4 haematoidinum.
хематокнета : -4 haematосуstis.
хематоколпос : -4 haematocolpos.
хематология : -4 haematologia.
хематом : -4 haematoma.
—
ua пъпа : -> haematomphalus.
хематометра : -4 haematometra.
хематомиелнп : -4 haematomyelia.
хематоыфалус : -4 haemal omphalus.
хематопоеза : -4 haematopoicsis.
хеяатопоеткчен : -4 haematopoieticus.
хематопорфцринурия : -4 porphyrinuria (haemato-
porphyrinuria).
хематопорфирня : -4 haematopo rphyria .
хематопткза : -4 haemoptysis.
хематорахис
672
хетерохромия
хематорахнс : haemato rrhachis.
хематорея : haematorrhoea.
хематосалпннкс : haematosalpinx.
хематотимпанум : -> haematotympaniwu
хематоторакс ; -4 haemothorax (haematothorax) .
хенатоцеле : -4 haematocele.
хематоцелия : —> haematocoelia.
хематурня : -4 haematuria.
хемат(х)идроза: —> haematitirosis (haemaihidrosis).
хемералопня :
hemeralopia.
хемналгпя : -> hemialgia.
хемнанестезня : -> hemianesthesia.
хемнаиопсня, хеннаиопня : -* hemianopsia ( hernia-
nopia J.
хемиатрофня : -4 hemiatrophia.
хемвбализъм : -» Hemiballismus.
хемикрапня : -> hemicrania.
хсмин : —> ha emiпит.
хемиопия : —» hemiopia.
хемипараплегнп : —> hemiparар legiа .
хемипареза : -* hemiparesis.
хемиплегия : —» hemiplegia.
—
алтеринраша : -> hemiplegia alterna(ns).
—
кръстосана : -4 hemiplegia cruciata.
хемнспазъм : —> hemispasmus,
хемисфера :
hemispherium .
хемяхипертрофнп : •->*hemi hypertrophia.
хемнхинерхндроза : -> h emihy perh itfrosis ( hemidro
sis).
хемихорев : ha n i chorea,
хемобласгоза : —* Iwernoblastosis.
хемоглобин : —» haemoglobinum.
—
окислен : —> о\yhaemoglobinum.
хемоглобинурия : -4 haemoglobinuria.
—
парокспзмална, пристъпил : —> haemoglobinuria
paroxysmalis.
хемограна : -4 ha ■•niogrnmma.
хемодинамика : -> liacmodynamtca.
хемозпе : —> chemosis.
хемолиза : -> h aemolysis.
■хемолизиии : —>haemolysiпа.
хемолитичео : -4 haemolyticus.
—
иктер : -* icterus haemolyticas.
хемокултура : -> haemocultura .
хемоперикарл : — » haemopericardium.
хемояпевмоторакс : haemopneumothorax.
хемопоеза : — > haematopoiesis (haemopoiesis).
хемопоетичен : - 4 haematopoieticus (haemopoieti
cus), haematagenes (2).
хемоптиза : -> haemoptysis.
хемоптое : -4 haemoptoê.
хеморагичеп ; -4
—
бронхит : —> spirochaetosis bronchialis (Cas
tellani).
—
нефрозовефрит : -4 nephroso nephritis haemor
rhagica.
хеморагична метропатня :
metropathia haemor
rhagica.
—
треска : -> feb ris haemorrhagica.
хеморагия : -> haemorrhagia ; виж кръвотечение.
хемороид : -4 haemorrhols (1).
хеиорондея : -4 haemorroidalis.
—
възел : -4 haernorrhoi s (2).
хемороиди : —> haemorrhoides.
хемосидероза : -4 haemosiderosis.
хемосяерния : -> haemospermia.
хемостаза : -4 haemostasis.
хеиостатицн, хемоствптидн : -4 haemotsiaiica ( hae-
mostyptica) .
хемостатнчен : -ь haemostaticus.
хемотаксис : -4 chemotaxis.
хемотераввв : -4 haemotherapia.
хемотмиоавум : -4 haemotympanum.
хемотокенга : haemotoxina.
хемоторакс : -4 haemothorax.
хемофвдвя : haemophilia.
хемофталм : -> haemophthalmus.
хеиофтадиия : —
» haemophthalmus (haетophthal-
mia).
хемохром атоза ; -> haemochromatosis.
Хенд-Шюлер-Крнсчън, болеет ва : -4 Ha ndScMller-
Christian' morbus.
хеоар : -4 hepar.
хепаталгия : -4 hepatalgia.
хепатален ; -4 hepaticus.
хепатаргяя : -4 hepatargia.
хеоатизадня ; -4 hepatisatto.
хепатнкостомия : -4 hepati costorniа.
хепатит : -4 hepatitis.
—
епидемичен, вирусен, инфекциозен, паренхнмен.се-
румен : -4hepatitis epidemica ( morbus B otkini).
—
серумен, хоиоложев серумен, ннокудаднопев : -4
serohepatitis.
хепатогеиев : -» hepatogenes.
хеоатолкт : -4 hepatolithus.
хеватом : hepatoma.
хепатомегалия : -4 hepatomegalia.
хепатопатия -> hepato pathia.
хеватопекемя ; -4 hepatоpexia.
хепатоптоза : -4 hepatoptosis.
хепатореиален : -4 hepatorenalis.
хепатоспленомегалия : -> hepatosplenomegalia.
хередптареи : -4 hereditarius.
хермафродит : -» hermaphroditus.
хермафродитизъм : -4 hermaphroditismus.
—
лъжлив : -4 pseudohermaphroditismus.
херниалеп : -4 hernialis.
херннотоиня : -4 herniotomia.
херяия : -4 hernia.
—
бедреяа ; -4 hernia femoralis stve cruralis.
—
яевтрална или коремна : -» hernia ventralis
sive abdominalis.
—
ва главния мозък : -4 hydrencephalocele.
—
диафрагмална : -4 hernia diaphragmatica.
—
Лескова, ва междупрешденен диск : -4 hernia
discatis.
—
евигастралва : -4 hernia epigastrica.
—
, заклещване, накарцернраяе на : -» incarceratio
herniae.
—
заклещена, ннжарцерирана ; -4 hernia incarcé
raiа.
—
пигвнналва, слабянна -4 hernia in guina lis.
—
ва лещата ва окото : -4 phacocele.
—
лумбална, поясна : -4 hernia lumbalis.
—
на мозъчните ципм : -4 hydromeningocele, me-
ningocele.
—
неваместваока ce : -4 hernia irrep onibilis.
—
, операция на : >4 herniotomia.
—
стомашна ; -4 gastroceie,
—
тлъстиниа : -4 lipocele.
—
умбиликалва, пъпна : -4 hernia umbilicatis.
—
феморалиа, крурална : -* hernia fe m o ralis sive
cruralis.
херпес ; -4 herpes, herpes simplex.
—
ла бременността, геетаднонен херпес : -4 her-
pes gestationis.
—
генерализиран : -* eruptio varicelUformis Ka
posii.
—
зостер : -4 herpes zoster•
—
менструален : -4 herpes menstrualis.
—
на устднте : -4 herpes labialis.
—
фебрнлен : herpes febrilis.
херпетяформен, херпесовндея : -4 herp etiformis.
—
дерматит : -> dermatitis herpetiformis,
Хертер-Хойбяер, болест на : —
>coeliacia.
хетеровакцнна :
heterovaccinum.
хетерогенен : -> heterogenes.
хетерометропвя : -* heïerometropia.
хетероморфен : -4 heteromorphus.
хетеровнмен ; —
»heteronymus,
хетеровлазня : -4 keteroplasia,
хетеропластижа : —
>heteroplastica.
хетеротоння :
heterotopia.
хетерохломкн ; -4 heterochromia.
хиалиноза
673
хипомнезкя
хиалиноза» хвалинова дегенерация : -> h ya lin o sis.
хиалит : - 4 hyalitisé
хяалояден : -4 hyaloides.
хяатус : —> hiatus.
—
левкемнчен : -4 hiatus Uukaemicus.
хиберяадня : -> hibernatiо.
—
изкуствена : —» hibernatio a rtificialis.
хнгиева : -4 hygiena.
хигиенен : -» sanitarius.
хитром : -4 hygroma.
хигроскопична марля : -* tela depurata sive hydro-
phila.
хндатндя : -4 hydatides.
хидрагога : - 4 hydragoga.
хядраденит : -» hidrad enitis.
хидрам янои : —> hydramnion.
хядраргиризьн : -» hydrargyrismus.
хидрартроза : -4 hydrarthrosis.
хидремия : -» hydraemia.
хядренцефалоцеле : -4 hydrencephalocele.
хидроа : —» Hydroa.
—
вакцияяформеаа ; —> hydroa vacciniform is .
хидр(о)аденом : -> hidradenoma ( hi drоadenoma).
хидролабнлитет, хидролабнляост : -» hydrolabilitas.
хидролиза : -> hydrolysis.
хидронеяннгоцеле : —> hydromeningocele.
хядромфалус : -4 hydromphalus.
хидровефроза : -4 hydronephrosis.
хидронерккард : -4 Нуdrop ericardiпт.
хидронионефроза : -> hydropyonephrosis.
хидролноуретер : —>Hydropyoureter.
хнаропневмоторахс : -» hydropneumothorax .
Xta роос : —* hydrops.
—
бъбречен : -> hydrops renalis.
—
кард налея, сърдечен : -» hydrops cardiacus.
хидрорея : -> hydrorrhoea.
хидросалпнякс : —> hydrosalpinx.
х ядротерапия : —> hydrotherapia.
хядроторакс : -4 hydrothorax.
хкдрофилея :
hydrophilus.
хчдрофобяя : -* hydrophobia,
хмдрофталм : -> hydrophthalmus.
хилрооеле : -» hydrocele.
—
нагазило : -> pyocele.
хндроиефалии:-> hydrocephalia.
хядроцефал(ус) : —» hydrocephalus.
x* кронистом*: -» hidrocystoma.
хнлоторакс : -» chylothorax.
хилурия : -> chyluria.
хилус : -> /н7»л ; chylus.
—
на белия дроб : -* А//«л pulmonis.
хияем : -> hymen.
химеп(ал)ен ; -> hymenalis.
химеворафия : -4 hymenorrhaphia.
химиотерапия : -* chimiothérapie (chemiotherapiaJ.
хч я1ческа реакция : -> reactio (1).
химус : -♦ chymiis.
Xионден : —> hyoïdes, xyoideits.
хуоакузис : -> hypacusis.
хиоалгезмя : -4 hypalgesia.
хииерад ревал нзъм : —> hyp eradrenalismiis.
ж*огракузис : -4 hyperacitsis.
хноералгезия : -4 hyperalgesia.
хкперацядитет, хицерацидиост : -> hyperaciditas.
хиогрвеятилацня : -» hyperventilatio.
хнпергнтаминоза : -» hypervitaminosis.
хипергеянтализъи ; -» hyp ergenitali sinus.
хнпергеузия :-* hypergeusla.
хкоергия ; -> hypergia.
хннергликемня : -* hyperglykaemia.
хиоерглобулня : -4 hyperglobulia.
хинерговадизъи : -> hypergenitalism us.
хнпердактилня : -» polydactylia.
хиперекстеязия : -» hyperexiensio.
хияеренезнс : -* hyperemesis.
хноеремичен : -» hyperaemicus.
хяоеремии : -4 hyperaemia.
43 Медицинска терминология
хняереяяя активна, артервалва ела възналвтедва: -+
congestio, hyperaemia activa.
—
наенвяа, венозна или застойна : -> hyperaemia
passiva.
—
яоказващ : -> hyperaemicus.
хяперергяя : -> hyperergia.
хноерестеэяя : -» hyperaesthesia.
—
вкусова : -> hypergeusia.
хнлернноза : -4 hyperinosis.
хноернвоземня : - » hyperinosaemia.
хнперннсулиннзъм : -4 hyperinsulinismu s.
хиперкератоза : -4 hyperkeratosis.
хвверкяяеза : -4 hyperkinesis.
хяоерлевкоцнтоза : -> hyperleucocytosis.
хнперметропия : - » hypermetropic.
хиперяефром яа бъбрека, хяпериефрояден рак, хипер-
вефронден тумор : —> hypernephroma renis.
—
истински : -> hypernephroma verum.
хянерпиея : -4 hyperpnoea (hyperpnoë).
хипероемня : -4 hyperosmia.
хяперостоза : —4 hyperostosis.
хяперпаратяреоза : -> hyperparathyreosis.
хнперпаратнреондязъм : —> hyperparathyreoidismus
хнперпнгментацня : -4 hyperpigmentatio.
хияерпнрексня : —> hyperpyrexia.
хиперонтуятаризъм : -4 hyperpitmtarisums.
хнперолазня : -4 hyperplasia.
хиперпрозексия : -4 hyperprosexia.
хяаеррефлексня : -*♦ hyperreflexia.
хннерсалквацяя : -> hypersalivatio.
хиперсекрецня : -4 hypersecretio.
хнперстеяурия : -4 hypersthenuria.
хипертензия : -4 hypertensio.
хппертермяя : -4 hyperthermia.
хипертнмня : -4 hyperthymia.
хипертнреоза, хипертнреоиднзъм : -4 hyperthyreosis
(hyperthyreot di smiis).
хяяертоничея : -4 hypertonicus.
хипертония : —» hypertonia.
—
есеяциална, хипертонична болест : -» hypertonia
essentialis, morbus hypertonicus.
—
яароксизнална, прнстъппа : -4 hypertonia pa r
oxysmalis.
хипертрнхоэа ; -4 hypertrichosis.
хялертрофиран, хнпертрофнчен : -4 hypertrophicus.
хипертрофия : -4 hypertrophia ; виж също увели
чаване.
—
ua ноктите : -> onychauxis.
—
на простатата ; -» hypertrophia prostatae.
хнперфункция : -4 hyperfunctio.
—
на хипофизата: -4 hyperpituitarisinus.
хи перхндроза : -» hyperhidrosis (hyperidrosisJ.
хиперхлорурия : —4 hyperchloruria.
хнперхолестеринемня : -4 hypercholesteri naemia.
хнперхромна анемия : —» виж при anaemia.
хипестезия : -4 hypesthesta.
хипиноза : -4 hypiпоsis.
хипноза : -> hypnosis.
хипнотпци, хипнотични лекарства: -4 hypnotica.
хноовитамнноза : -> hypovitaminosis.
хнпогалактии : -> hypogalactia.
хипогастрнум : -4 regio hypogstrica.
хнпогасгричен : —>hypogastricus.
хипогениталкзъм : -4 hypogenitaUsinas.
хнпогл икем ня ; -4 hypôglykaemia (hypoglycaemia)
хипоглобулпя :
hypoglobulia.
хнподериокл иза : -» hypodermoclysis.
хипокаипус ; -♦ hippocampus.
хнпокапкия : -4 hypocapnia.
Хнпократ, сукусня н а : -> succussio Hippokratis.
Хипократов: -4 hippocraticiis.
Хнпократови пли барабанни пръсти : -4 digitus hip-
pocraticus (digiti hippocratici).
хнпоксемня : -4 hypoxaemia.
хипоксия : -4 hypoxia.
хиооменорея : -♦ hypomenorr/ioea.
хнпоинезня : -4 hypomnesia.
1„
41■
i
*A
*л
N'*
Ч
~r
г
целуларен
676
черве»
целуларен : -* cellularis.
централен ; -» medianus*.
централни възли : -> n uclei basales.
центробежен : —» centrifug a lis, efferens (2).
центростремителен : -> afferen s, centripelait s.
център : -> centrumt focus (1).
—
вазомоторен ; —>centrum vasomotorinm.
—
ua говора : -> centrum orationis.
—
на дишането: —» centrum respirationis.
—
кортикален. коров : —>centrum corticale.
ценване : —>in cisio .
цепка : —>crena, fissu ra , rima.
—
анална, заднопроходиа : —» crena a ni.
—
вродена на горната устна : labium leporinam
sive fissum.
—
—
на горната челюст : —» gnathoshisis.
—
гласна : —>г/ma glottidis.
—
на гръбначиин стълб : —»spina bifida , r(h)achi-
schisis.
—
—
—
—
скрита : spina b ifida oculta.
—
клепачиа
rima palpebrarum.
—
на небцето : —» palatoschisis.
—
срамна : —» rima pudendi.
—
устна : —> г//л я oris.
цепнатина :
crena, fissura, hiatus, rhagades, ri
ma ; виж същ о /(слл'д.
цервикален : -> гегутт'Лу.
цервицит : —» ce rvicitis.
церебеларен : —► cerebellaris.
церебрален : -» ce rebralis.
церебрастения, церебрална неврастения : —> cerebr-
asthenia.
цереброспннален : -» cerebrospinalis.
церуиен : —>cerumen.
цестоди : -* Cestoda ( Cestodes) .
цефалхематом :
cephalhaematoma.
цианоза : -* cyanosis.
цнанозен, циавозиран. цианошчея : —» cyanoticus .
цикатризаиия. цнкатрнзнране : —>
цикатрнэиращ хроничен ентерит: -» ile itis terminalis.
цикатрнкс. цияатриса : -> cicatrix .
цнкатрнциалев : —> cicatricialis.
циклит : —» cyclitis.
циклонлегия : су clop legiа.
циклотимия :
cyclothymia.
цнклофрения :
cyclothymia.
цикъл :
cyclus.
—
ановулаторен : -> cyclus anovulatorius.
Цилиарен : —» ciliaris.
цилиарно ил// ресннчесто тяло : -* corpus ciliare.
цилиндричен (мускул) : —> te /w .
цилиндром : —>cylindroma.
цимент зъбен : —> cementum.
Цнн, връзка иа : —» zonula ciliaris (Zinni).
ципа : -> indumentum (IJ, membrana, tunica, vela-
mentum.
ципа девствена : —> hymen.
—
обвиваша : -» involucrum.
—
отпадаща : —> decidua (membrana).
—
серозна : —> sero sa .
—
снновнална : виж при jry/icw/ex//
—
слизеста : -* mucosa.
—
съсъдеста : -» chorioidea.
—
тъпанчева : -» membrana tympani.
ципест : —>membranaceus, membranosus.
ципнца : -» membrana ; виж също ципа.
—
тънка : —> pellicula.
цирей : —> furunculus, abscessus.
циркулаторен : -» circulatorius.
циркулация : -> circulatio.
циркулярен : -> circularis, circinatus, orbicularis.
циркулярна или циклична психоза :
cyclothy
mia.
цнркуискриптен : -> circumscriptus.
циркумферепция : -» circumferentia.
цнркумфлексеи : -» circumflexus.
цнркумцизия :
circumcisio.
цироза : —> cirrhosis,
—
пигментна : -* haemochromatosis.
—
чернодробна атрофична на Лаеиек ; —> c irr ho s is
hepatis atrophica (typus Laënnec).
—
чернодробна хннертрофична на (Х)ан0 : -♦ cirrho
s is hepatis hypertrophica (typus Hanot).
цнстадеяом : -» cystadenoma.
цистерна : ~> cisterna.
цистит : -* cystitis.
цнстицерк ; -» cysticercus.
«— говежди :
cysticercus bovis.
—
свински : -» cysticercus cellulosae.
цнстнцеркоза : -» cysticercosis.
цнстолитназа : -» cystolithiasis.
цнстом : -» cystoma.
цнстопиелит : —» cystopyelitis.
цнстонлегия:
cystoplegia.
'цистоскопия : -» cys/orcop/a.
цястоспазъм : - » cystospasmn^.
цистостомия : —» eystostomia.
цистотомня надпубисна : —» sectio alta.
цитоднагноза : —> cytodiagnosis.
цитолиза : -» су/о/угЛт.
цитолизин : -* cytolysinum.
цитология : -» cytologia.
цнтомикоза
ретикуло-ендотелна :
histoplasmo
sis.
цитоплазма : -> cytoplasma.
цнтохолева реакция : —> Sachs-Witebsky' reactio.
цицка :
caruncula, papilla mammae.
цицковнден : -* mamillaris, mastoideus.
цнцковидно възвишение : -*» papilla.
цял : —> totalis, intactus (непокътнат).
цяр : —» medicamentum.
Ч
чай. смесен чай, чайна смес : —> species.
—
гръден : —►species pectorales.
—
диуретпчен. пнкочогонеи : —» species diureticae.
—
слабителен :
species laxantes sive laxativae.
—
успокоителен :
species nervinae.
час ; -> /tora.
част : —>рялг, portio.
—
влагалищна на шийката на матката : —» porlio
vaginalis (cervicis).
—
съставна; —» ingredi ens.
—
—
съществена : —» principium.
—
от тялото : -> regio.
частен :
particularis (2).
части равви: -Spartes aequales
частица : -» particula.
частичен : -» partialis.
чашки бъбречни : -» c alyces renales.
Чейн-Стоуксово дишане : -» Cheyne-Stokes* r espi
ratio.
чезнене : —>phthisis (2).
челен : —>frontalis.
челна кост :
os frontale.
чело : -♦ frons.
челюст горна :
maxilla.
—
долва :
mandibula.
—
изкуствена : -> prothesis dentalis.
челюсти недоразвити : —> retrognathia.
червей (на малкия мозък) : vermis.
червеи обли : -* Nemathelminthes.
—
—
паразитни : -> Nematoda.
червеи
677
шийка
червен паразитни, чревни паразити : —> Helminthes.
—
плоски -> Plathelminthes.
червен : - * ruber.
—
вятър : —» e rysipelas.
червени кръвни клетки (телца) : -» erythrocytus.
червенина : -4 rubor.
—
хектична : ви ж при hecticus.
червенка : -4 e rysipeloidu m.
червено виждане : —» erythropsia (erythropiaj.
червеобразен : -> lumbricalis, lumbricoides, vermi
formis.
черво (черва) : -4 intestinum.
—
дванадесетопръстно : -> duodenum.
—
дебело : -> intestinum crassum.
—
кръговндно (ободво) : -» colon.
-----------възходящо : -* colon ascendens.
- -- -- - - -- -- напречно : —» colon transversum.
- -- -- - - -- -- низходящо : —» colon descendens.
—
право :
rectum.
—
празно : -4 jejunum.
—
сигмовидно : - » colon sigmoideum.
—
сляпо : - 4 caecum.
—
тънко : -* intestinum tenue.
—
хълбочпо : —> ileum.
черва дебели : —> intestinum crassum.
------ , изпъкналости на стените на : -4 haustra
coli.
— f смъкване, спадане на : -> enteroptosis.
черводържател : -4 mesenterium.
черен : -4 niger.
черен дроб : -> hepar, jecur.
-------, болка в : -> hepataIgiа.
- - - -- -- з атлъстял : —» hepar adiposum.
- - -- - -- , недостатъчност на : -» insufficientia he
patis.
------ , недостатъчност тежка на : - 4 hepatargia.
------ подвижен : - » Ле/итг mobile.
------ , увеличение на : -» hepatomegalia.
череп:—» cranium.
— , измерване на : -> craniometria.
черепен : —» cremialis (J).
—
покрив : -» calvaria.
черепвомозъчея : -» cerebralis.
черна жълтеница : -4 icterus mêlas.
чернеещ ce : -> nigricans.
черно оцветяване : —» nigrities.
„черноводна треска“ ; -»
biliosa haemoglobin-
urica.
чернодробен : -* hepaticus.
—
камък : -» hepatolithns.
чернодробна ннеуфициенния : -> insu fficientia he
patis.
------ тежка : -» hepatargia.
—
интоксикация : -* hepatargia.
чернодробно-бъбречен
hepatorenalis.
- - - -- -- синдром : - » syndrvmum hepatorenale.
—
далачен синдром : —» syndromum hepatolienale.
черта: -* linea, stria.
чест : -4 frequens.
често : -4 saepe.
—
повтарящ ce : -» habitualis.
четворен : -» quadrigeminus.
четвърта болест : -> rubeola scarlatinosa.
----- - венерическа : -» lymphogranulomatosis in
guinalis.
четвърти : -4 quartas.
четвъртина от кръг :
quadrans.
четири глав : -» quadriceps.
четнркхълние : —> corpora quadrigemina.
четириъгълник : -» tetragonum.
чешмен : —» fontanas.
число на съотношение : -> index1 fly.
чист : -4 purus.
—
съвършено : -4 absolutus (2).
чифтосване : -* coitus (2).
член (част от тялото) : -4 membrum (1).
—
ПОЛОВ, нъжкя ; -4 penis.
членоразделност на речта : -» articulatio
човек : -4 homo.
човешки : —» h umanus.
чревев : -4 entericus, intestinalis.
—
грип : -» diarrhoea epidemica.
—
камък :
enterolithus.
чревна анастомоза :
enteroanastomosis.
—
инвагинация : -» invaginatio intestini.
—
колика : -4 enteralgia.
—
лимфа : -4 chylus.
—
непроходимост : -4 //enj,
чренни власинки или смукалца :-» » Ш / intestinales.
—
газоне : -* flatus.
—
паразити : -4 Helminthes.
чрез непосредствена свързаност : -»
continuita
tem (per continuum).
—
съседство, близост или допир : -> pe r co ntigui-
tatem (per contiguum).
чунане затруднено : -4 dysасnsi s (J).
чувствителен :
sensibilis, sensitivus, sensorius.
чувствителност : -* sensibilitas.
—
повишена : —» an aphylaxia.
------ за болка : —» hyperalgesia.
—
—
към студ : -4 cryacsthesia.
чувствено възприятие : —» em otio.
чувство :
sensus ; виж също усет.
—
на мъчително безпокойство : -» anxietas.
—
осезателно :
tactus (2).
—
на притискане в гърдите : -4 oppressio (1).
чувствуване : -* sensatio, sensus.
чувствуваш : -4 sensorius.
чужд : -4 alienus, heterogenes.
чукче : (слухова костпца) : -4 та//ен$ * .
чума :
pestis.
—
белодробна: виж при pestis.
—
бубоина : виж при pestis.
чупливост ; -* fragilitas.
—
на костите : -4 osteopsathyrosis.
—
ва ноктите ненормална : -4 onychorrhexis.
шанкър мек : -4 ulcus molle.
—
твърд : -4 ulcus durum.
шап : -4 stomatitis aphthosa epizootica,
шарка дребна : -4 mo rbilli.
—
едра : —» variola.
—
кравешка, генуннна кравешка : -> va ccina 1
Шауман, доброкачествена лимфогранулематоза на : ->
Besnier-Boeck-Schaumann’ morbus.
Швабах, опит на :
Schwabachi testum.
Шван, обвивка на : —» neurilemma.
шев : -4 rhaphe (J), sutura.
—
хирургически : -4 sutura (2).
Ш
шев на черво : -4 enterorrhaphia.
шепнеш : -* mussitans.
шепот, шептене : -» vo x clandestina.
шеста болест :
exanthema subitum.
Шефер, рефлекс на : -4 Schaefferi reflexus.
шивашки мускул :
sartorius musculus.
шиен : —» cervicalis, jugularis.
шизогония : -4 schizogonia.
шизофрения : -» schizophrenia.
шийка : —» cervix, collum.
—
зъбна : -4 collum dentis.
—
на бедрената кост : -4 collum femoris.
T
ЧАСТ III
РУСКО - БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ
РЕЧНИК
РУССКО - БОЛГАРСКО - ЛАТИНСКИЙ
СЛОВАРЬ
DICTIONARY - DICTIONNAIRE -
WÖRTERBUCH
RUSSKIJ - BULGARSKI
-
LATINUM
СЪКРАЩЕНИЯ и ЗНАКОВЕ
ж
s= женски род
ж/ми = женски род/множ. число
м
= мъжки род
м/мн -= мъжки род/множ. число
с
—средеп род
с/ми
- среден род/множ. число
-*•
== vide виж
З а ползуването на речника яиж т 10, стр. XU1
A
абазия, ж: абазия
abasia.
Абдергальдена реакция : Абдсрхалденова реакция ->
Abderhaldeni reactio.
аОдоиннальныГ! : абдоминален, коремен -» abdomi
nalis.
абдукция, ж : абдукция, отвеждане -» abductio.
аберрация, ж : аберация, отклонение —» aberratio.
аблефария, ж : аблефарня
ablepharia.
аборальяый : аборален, каудалсн —» aboralis.
аборт, м : аборт, помятане -* abortus.
—
искусственный (медицинский, имг законный) :
изкуствен аборт -* abortus artificialis.
криминальный (незаконный) : криминален аборт-»
abortus criminalis.
—
начавшийся : започваш, начеваш аборт -» abor
tus incipiens.
—
‘Неполным: непълен аборт—»abortus incompletus.
—
полный : ньлен аборт -> abortus completus.
—
преступный : престъпен, криминален аборт -»
abortus crimiпа Iis.
—
привычный : хабнтуален пли привичен аборт -»
abortus habitualis.
—
самопроизвольный, и.ш спонтанный : спонтанен
а б о р т —> abortus spontaneus.
—
угрожающий : заплаш ващ аборт -» abortus
imminens.
абортивный ; абортивен -» abortivus.
абразня, ж : абразия, кюретиране -» abrasio.
Абрикосова опухоль : тумор на Абрикосов —» Abri-
kosovi tumor.
абсапс, м : абсанс -» absentia.
абсорбция, ж : абсорбция
absorptio.
абсцесс, м : абсцес, гнойник -* abscessus.
—
горячий : горещ абсцес —» abscessus calidus.
—
дугласов : Дугласов абсцес -» Donglasi abs
cessus.
—
заглоточный : ретрофарннгеален абсцес -» abs
cessus retropharyngealis.
—
легкого : абсцес на белия дроб —» abscessus
pulmonis.
—
перптовзиллярный : перитонзнларен абсцес —>
abscessus peritonsillaris.
—
печени : абсцес на черния дроб —» abscessus
hepatis.
—
поддиафрагиальный : субфреничен или поддиа-
фрагм ен абсцес —> abscessus subphrenicus.
—
холодный : студен абсцес -» abscessus frigidus.
авирулеитный : авирулентен, невирулентен -» avi
rulentus.
авитаминоз, м : авитаминоза -» avitaminosis.
автоклав, м : автоклав —* autoclavus.
агалактия, ж : агалактня, липса на кърма -> aga
lactia»
агаимаглобулняем ия, ж : агамаглобулннемня -»
agammaglobulinaemi а.
агглютинация, ж : аглутинация -» agglutinatiо.
агглютинины, м\мн : аглутини ни -» agglutinina.
аггравация, ж : агравиране -* aggravatiо.
агевзия, ж : агеузия, загуба на вкусовия усет ->
ageusia.
агенезия, ж : агенезия -» agenesia.
агвоэяя, ж : агнозия -» agnosia.
агония, ж : агония -» agonia.
агорафобия, ж : агорафобия
agoraphobia.
агранулоцитарная ангина : агранулоцитна ангина
agranulocytosis (2).
агранулоцитоз, м : агранулоцитоза agranulocyto
sis (1).
аграфия, ж : аграфия -» agraphia.
агрессины, м\мм : агресини -> aggressiпа.
адамово яблоко: Адамова ябълка -» prominentia
laryngea.
Адамс-Стохса-Моргавьн спмптоиокомплекс : синдром
на Адамс-Стоукс-Моргани -» Adams-Stokes-
Morgagni' syndromum.
адаптация, ж : адаптация, нагласяване, приспосо
бяване -» adaptatio.
адвентицня, ж : адвектиция
adventitia.
адгезивный : адхезнвен, леплив, прилепващ, слеп
ващ -» adhaesivus.
адгезия, ж : адхезия, прилепване, слепване —> ad
haesio.
адднеонпзи, м : адисонизъм -» addi soni smiis.
аддисонова болезнь: Адисонова болеет —» A d d iso ni
morbus.
аддукция, ж : аддукция, привеждане -» a dductio.
аденит, м : аденит —> adenitis.
аденовирус, м : аденовирус -» adenovirus.
аденоидный : аденоидон -» adenoideus.
аденоиды, аденондвые вегетации, аденоидные разра-
шеиня : аденоидни вегетации, аденонди -» v e
getationes adenoideae.
аденокарцинома, ж : аденокарцином, жлезист рак -*
adenocarcinoma.
аденома, ж : аденом -» adenoma.
—
щитовидной железы токсическая : токсична
туша -» struma basedowificata (J).
аденоииознс, м : аденомиоза -» adenomyosis.
аденоинома, ж : аденомцом -» adenomyoma.
аденопатия, ж : аденопатия -» adeпоp ath i а .
Ади синдром : синдром на Адай -» Adie' syndro
mum.
адиадохокннез, м : адиадохокинеза -> adiadocho-
kinesis.
адинамия, ж : адинамия, безсилие -» adynamia.
аднпоскр, м : трупен восък, адипоцир adipocera.
аднекент, лг : аднексит -> adnexitis.
адреналэктоиия, ж : адреналектомия -» adrenalec-
tomia.
адренергический : адренергпчен -» adrenergicus.
адревокортикотропвый гормон : адренокортикотро-
пен хормон —> ACTH.
адренолнтнчеекпе вещества, с/.ин : адренолитнчни
вещества —» adrenolytica.
адреномиметические вещества, cf.un : симпатикомп-
метнчнн лекарства -» sympathicomimetica.
адсорбенты, адсорбирующие вещества, с \м н : адсор
биращи вещества, адсорбент« -» adsorbentia.
адсорбция, ж : адсорбция -» adsorptio.
Аерза : виж Аэрза.
ажитация, ж: възбуденост -+ a g itatio .
ажитнрояанное состояние : неспокойно състояние»
възбуденост -» agitatio .
ажнтированный : възбуден, телесно неспокоен
agitatus.
азооспермия, ж : азооспермия -* a zoospermia.
‘r
«I
*
y1
*i*1
I
tt
t
Ï*
t
'A»
антивирус
684
артрит
антивирус» м : антивирус -> antivirus.
антигены, м}мн : антигени —►antigena.
актиднурез, м : антиднуреза -> antidiuresis.
антидоты, м/м н : противоотрови -» antidota.
антикоагулянты, м\.мн : антикоагуланти, противо-
съсирващи лекарства ~4 anticoagulantia.
антимегаболиты, м(мн : антнчетаболити -> antirne-
t abolita.
антимикробные
средства, с'мн : протпвочикробни
средства -4 antibacterialiа.
аптнперистальтика, ж : обратна перисталтика, ан-
типеристалтика -> antiperistaltica.
антнпирез, .и : антипиреза -4 antiруresis.
антисептика, ж : антисептика —> antisepsis.
—
физическая : физическа антисептика —>asepsis.
антисептики, м!мн> антисептические вещества, с\мн :
антисептици, антисептични вещества —>anti-
septiса.
антисептический : антисептичен, обеззаразяващ ->
antisepticiis.
антитела, с;мн : антитела, противотела -4 anticor
pora.
антитоксины, mi'mh : антитоксин» -> antitoxina.
антракоз легких : антракоза на белите дробове ->
anthracosis pulmonum.
антракс, м : синя пъпка, антракс —►anthrax.
антрит, м : антрит —> antritis.
антропология, ж : антропология -> anthropologie.
антропометрия, ж : антропометрия -» anthropomét
rie.
антропофобия, ж : антропофобия -» anthropopho-
Ыаф
антротомня, ж : антротомия -* antrotomia.
анурия, ж : анурия, липса на урина —>anuria.
ан\с, м : анус,’заден отвор (проход) -э anus.
—
* претерна’туралис : противоестествен анус, из
куствен анус -4 anus praeternaturalis.
анэргия, ж : анергия -4 anergia.
аорта, ж : аорта -4 aorta.
—
брюшная : коремна аорта
aorta abdomina
lis.
—
восходящая : възходяща аорта -э aorta ascen
dens.
—
грудная : гръдна аорта -> aorta thoracalis,
—
дуга : дъга на аортата —> arcus aortae.
—
нисходящая : низходяща аорта -» aorta descen
dens .
аортальгня, ж : аорталгия -э aortafgia.
аортит, м: аортит -э aortitis.
—
сифилитический : мезлортит
mesaortitis.
апатический синдром : апатичен синдром -» apa
thia.
апатия, ж : апатия -» apathia.
апертура, ж : апертура, отвор -4 apertura.
апиколиз, м : апиколизп -» apicolysis.
аанрексия, ж : апирексия, липса на треска -э ару-
гexiа.
апитуитарызи, м : апитуитаризъм, липса иа хипо
физа —» apituitarismus.
апицнт, м : апицит —> apicitis.
аплазия, ж : аплазия —» aplasia.
апноэ, с : апнея, апное -> apnoea.
апокринный : апокринен, отделящ, отлъчващ -э apo
crinus.
апоневроз, м : апоневроза -> aponeurosis.
апоодексия (паралич органа), ж ; апоплексия -э apo
plexia (2).
—
мозга : апоплексия, мозъчен или апоплектичен
удар, мозъчен инсулт -» apoplexia (1).
апофиз. At : апофиза -4 apophysis.
аппарат, м : апарат, система -> apparatus ; виж
също система.
—
голосообразовательный, или голосовой :* гласов
апарат, глотис -* glottis.
—
пищеварительный : храносмилателен апарат или
система —> apparatus digestorius.
апвенднкс, м : апендикс —» appendix vermiformis.
аппендицит,
: апендицит -4 appendicitis.
аппеидэктоикя, ж : апендектомия
appendecto-
mia.
аппетит, .и : апетит
appetitus.
—
волчий ; вълчи апетит —» bulimia.
—
извращенный : извратен апетит, извратен вкус -4
pica.
—,
отсутствие : липса на апетит, безапетитне, ано
рексия —» апоrexiа.
апраксия, ж : апраксия -4 apraxia.
апрозексня, ж : апрозексня —» aprosexia.
аптека, ж : аптека -> pharmaciа3.
апгнализм, лт : аптиализъм -4 aptyalismes.
арахнодактнлия, ж : арахнодактилия -> arachno
dactylia.
арахноидальный : арахпоид(ал)ен -» arachnoidsalis.
арахноидит, м : арахноидит, арахнит -4 arachnoi
ditis.
Лргайла-Робсртсона синдром : симптом или син
дром на Аргайл-Робертсън -> Argyll-Robertso-
ni symptoma.
аргнризм, st : аргнризъм
argyrismus.
аргнроз, м : аргироза -4 argyrosis.
ареолнт, м : ареолит -4 areoliiis.
арефлексня, ж : липса на рефлекси, арефлексия ->
areflexiа.
Арннкипа метод ; метод на Аринкин,
стернална
п у н кц и я -4 punctio sternalis (Arinkin).
аритмичный : аритмичен, неправилен, нередовен
arhythmiciis.
аритмия (сердца), ж : аритмия —> arhythmia.
—
абсолютная : абсолютна или пълна аритмия -4
ahythmia absoluta s i v e perpetua.
—
мерцательная : предсърдно мъждене и трепте
не, абсолютна или пълна аритмия -» fibrilla
tio atriorum, arhythmia absoluta s i v e perpetua.
аркус сенилнс : старческа дъга -4 arcus senilis.
аррозия, ж : разяждане, арозня —> arrosio.
артериальный : артериален —» arterialis, arterio
sus.
—
жом : артериална преса, турникет —» torcular.
—
шов : шев на артерия, артериорафия -4 arti-
•riorrhaphia.
артериит, м : артериит, артерит -4 arteriitis.
—
гигантоклеточный : темпорален артериит, r:i-
гантоклетъчен грануломатозен мезаргершгг
arteriitis temporalis.
артернола, ж : артериола -4 arteriola.
артернолосклероз, м : артериолосклероза -4 artenо-
losclerosis.
артернотомня, ж : артериотомня -4 arteriotomia.
артерия, ж : артерия -> arteria.
—
венечная
сердца :
коронарна
млн
венечна
артерия -4 arteria coronaria cordis.
—
легочная : пулмонална или белодробна арте
рия - » arteria pulmonalis.
—
лучевая : -> радиална или лъчева артерия -> ar
teria radialis.
—
маленькая : малка артерия, най-малка атерпй-
к а ~4 arteriola.
—
подвздошная общая : обща 'хълбочна артерия -4
arteria iliaca communis.
—
подключичная : подключична артерия -> arte
ria subclavia.
—
пупочная : пъпна артерия
arteria umbilica
lis.
—
сонная : каротидна или сънна артерия, карэ-
т и с - * arteria carotis.
артефакт, м : артефакт -> artefactum.
артефицнальный : артифицнален, изкуствен —> arti
ficialis.
артральгия, ж : артралгия, ставна болка -4 arthral
gia.
артрит, ai : артрит -> arthritis.
—
деформирующий ; деформиращ артрит -э ar
thritis deformans.
—
инфекционный неслецнфнческнй : инфекциозен
артрит
685
Ашгейма-Цондека реакция
неспецифичен артрит, инфектартрит -» infect-
arthritis.
дртркт инфекционный овределеввой этиология : ин
фекциозен артрит с определена етиология, рев-
матоид -> rheumatoifium.
—
множественный ; полиартрит -4 polyarthritis.
—
очагово-инфекционный, и ли ревматоидный : ог-
ншцно-инфекциозен или ревматоиден артрит,
инфектартрит —> infectarihritis.
артритнзи : артритизъм, артритична диатеза -4
arthrisismus.
лртрогрнпоз, м : артрогрипоза -4 arthrogryposis.
артродез, м : артродеза -4 arthrodesis.
артроз, м : артроза -4 arthrosis.
—
деформирующий : деформираща артроза -4 a r
throsis deformans,
артролиз, м : артролиза -4 arthrolysis.
артрооатин, ж : артропатня -> arthropathia.
артропластнка, ж : артропластика -> arthroplas-
Пса.
артрориз, ит : артрориза -4 аг/ЛгогЛтл’^,
артротомия, ж : артротомия -4 arthrotomia.
асбестоз, м : азбестоза -4 asbestosis.
асептика, ж : асеитика -> asepsis.
асептический : асептичен, безмикробен, стерилен -4
sterilis (1).
лсияхляткзм, ж %асивклитлческое вставление : аснн-
кштизъм —) asynclitismus.
лсистолия, ж : асистолия - у asystolia.
аскарчда червеобразная : аскарис лумбрикоидес,
детски глист —» Ascaris lambricoides.
аскаридоз, м : аскаридоза -» ascaridosis.
Асколя реакция : реакция на Асколи -4 Ascolii
reactio.
аспергяллез, м : аспергилоза -4 aspergillosis.
лслеряатязм, м : асперматизъм -4 aspermatismus.
аслермяя, ж : аспермия -» aspermia.
аспирация, ж : аспириране, изсмукване -4 aspira
tio.
асс ими ляц ия, ж : асимилация, анаболизъм -4 a n a
bolismus.
астазия, ж : астазия -4 astasia.
астежческий синдром : астеничен синдром, виж при
a ttheniа.
астения, ж : астения, безсилие -4 asthenia.
астенопия, ж : астенопия, слабост на зрението -4
asthenopia.
астигматизм (глаза), м : астигматизъм —у astigma
tismus.
астма, ж : астма —у asthma.
—
бронхиальная : бронхиална астма -4 asthma
bronchiale.
—
сеяная : сенна треска, сенна хрема, сенна аст
ма
catarrhns aestivus.
—
сердечная : кардиална или сърдечна астма -4
asthma cardiale.
. а сфиксия, ж : асфиксия, задушванс -4 asphyxia.
—
местная : локална или местна асфиксия —» as
phyxia localis.
—
у но ворожден ных : асф иксия у новородените -4
asphyxia neonatorum.
—
травматическая: травматична асфиксия.- 4 as
phyxia traumatica.
асцит, м : асцит -4 ascites•
атавизм, м : атавизъм - у atavismas.
атаксия, ж : атаксия -у ataxia.
атарактаческне средства, с/мн : атарактици -4 ata-
гactica.
ателектаз, м : ателектаза - у atelectasis.
атерома, ж : атером -4 atheroma.
атероматоз, м : атероматоза - у atheromatosis.
атеросклероз, м : атеросклероза - у atherosclerosis.
атетоз, м : атетоза
athetosis.
атипический : атипичен, нетипичен и др. - у atypi-
eus.
атяреоз, м : атиреоза -4 athyreosis.
атлант, м : отлас - у atlas.
атмокаусяс, м : атмокаузис -4 atmocausis.
атония, ж : атония, отпуснатост, вялост -4 atonia.
—
слепой кишки: атония на сляпото черво, тифл-
атония —у typhlatonia
атрезчя, ж : атрезия -4 atresia*
атренсня, ж : атрепсия —у athrepsia.
атрихия, ж : атрихоза, атрихия -4 atrichosis.
атрофированный : атрофиран -4 atrophicus.
атрофический : атрофичен -4 atrophicus.
атрофия, ж : атрофия -4 atrophia, phthisis (2).
—
десен : атрофия на венците —у ulatrophia.
—
зрительного нерва : атрофия на зрителния нерв ~*
atrophia nervi optici.
—
костная острая Зудека: остра костна атрофия
на Зудек, болеет или синдром на Зудек - у Su-
deckt morbus sive syndromum.
—
мышц : атрофия на мускулите, миатрофия -4
myatrophia.
—
печени острая : остра жълт-а атрофия на чер
ния дроб -4 atrophia acuta fla va hepatis.
ат(т)евуааия, ж : атеню иране —у attenuatio.
аура, ж : аура, „предвестник1* -4 aura.
аурикулярный : аурикуларен, ушен -4 auricula
ris.
аускультация, ж : аускултация, преслушване -4 aus
cultatio.
аутовакцина, ж : автовакцина -4 aatovaccinum.
аутогеиотерапия, ж : автохемотерапия -» autohae-
motheгapia.
аутогенный : автогенен, самороден, самовъзник-
ващ - у autogenes.
аутоинтоксикация, ж : автоинтоксикация, самоот-
равяне -у autointoxicatio.
аутоинфекция, ж : автоиифекция -4 autoinfeetio.
аутолнз, м : автолиза, саморазтопяване, самосми-
лане -4 autolysis.
аутопластика, ж : автопластика - у autoplastica.
аутопсия, ж : аутопсия - у autopsia.
аутосеротерапня, ж : автосеротерапия —у autosего-
therapia.
аутотрансфузия, ж : автотрансфузия -> autotrans-
fiisio .
артофагия, ж : автофагня, „самоизяждане“ -4 auto-
р fingiа.
аутохтонный : автохтонен -4 mitochthonus.
афагия, ж : афагия -у apfiagia.
афазия, ж : афазия -4 aphasia.
афакня, ж : афакия —» aphakia.
афибрняогенемня, ж : афибриногенемия -4 afibri-
nogenaemia.
афония, ж : афония, липса на глас -4 aphonia.
афты, ж\мн : афти -4 aphthae.
аффект, м : афект -у affectus, ernotio.
афферентный : аферентен, донасящ - у afferens.
аффинитет, м : афинитет -4 affinitas.
ахалазия, ж : ахалазия -4 achalasia.
ахейлня, ж : ахейлия -4 acheilia.
ахилия, ж : ахилия
achylia.
—
желудочная : стомашна ахилия - у achylia gas
trica.
—
панкреатическая : панкреатична ахилия —> achy
lia pancreatica.
ахиллово сухожилие : Ахилесово сухожилие -4 ten
do calcaneus.
ахлоргидрия, ж : ахлорхидрия —у achlorhydria.
ахол i«, ж : ахолия -у acholia.
ахондроплазия, ж : ахондроплазия —» chondrodys-
trophia, achondroplasia.
ахроиатоз, и, ахромия, ж : ахроматоза, ахромия -4
achromatosis.
анетонеиия, ж ; ацетонемия - у acetanaemia.
ацетовурня, ж : ацетонурия -4 acetonuria.
ацефалня, ж : ацефалия
acephalia.
ацидоз, м : ацидоза -4 acidosis.
ацидофильный : ацидофилен -4 acidophilus.
Ашгейма-Цондека реакцпя : реакция на АшхаЙм-Цон-
до к - 4 Aschheim-Zondek' reactio.
;
fr
t
г
болезнь
688
большеберцовый
името ни авторите им, да се търсят по
името на автора.
болезвь английская : рахит - 4 r achitis.
—
бронзовая: Адисонова болест,бронзова болеет -»
Addisoni morbus.
—
бронхоэктатнческая : бронхнектазична болеет,
внж при bronchoectasiа.
—
вакцинальная : вакцинална болеет - ч vaccinia.
—
венерическая : венерическа (венерично) бо
леет -4 morbus venereus.
—
врожденная : вродена или конгеннтална болеет —»
mor&HS congenitus.
—
гемолитическая новорожденных : хемолптпчнд бо
леет или хемолитична анемия у новородените,
фетална ернтробластоза -» morbus haemolyti
cus neonatorum.
—
горная, и л и высотная, болезнь высоты, болезнь
авиаторов : планинска болеет, болеет на висо
чината и др.
-ч morbus montanus.
душевная : душевна болеет-»/«$««/«, psychosis.
—
желчнокаменная : холелнтпаза, жлъчнокамъч-
на болеет - 4 cholelithiasis.
—
женская : гннекологлческа или женска болеет -ч
morbus gynaecologicas.
—
инфекционная, «ли заразная : инфекциозна или
зараз(ител)на болеет —>morbus infectiosus.
—
каменная : камъчиа болеет, литназа -4 lith ia sis.
—
контагиозная, прилипчивая и л и заразная : конта
гиозна или прилепчива болеет —» morbus con
tagiosus.
—
лекарственная : лекарствена болеет -4 morbus
medicamentosus.
—
лихорадочная : фебрнлно или трескаво заболя
ване —» feb ris (2J.
—
лучевая : лъчево заболяване, лъчева болест -ч
morbus radiationis.
—
миеломная : миеломна болест, миелом, внж при
myeloma.
—
митральная : митрална болест —» morbus m it
ralis.
—
морская : морска болест —» morbus nauticus.
—
мочекаменная : уролитназа —» urolithiasis.
—
мраморная : мраморна болеет, остеопетроза,
болеет на Алберс-Шьонберг —>osteopetrosis.
— , начало : начало на (инфекциозна) болеет -ч in
vasio (1).
—
отечная : оточна болеет, алиментарна дистро
фия -ч dystrophia alimentaria.
—
падучая : епилепсия -ч epilepsia.
—
попугайная : —»папагалска болеет, пситакоза -4
psittacosis.
— , природа : естество или същност на болестта -ч
ens morbi.
—
профессиональная : професионална болеет —»
morbus professio nalis sive occupationis.
—
психическая (душевная) : психична болест, пси
хоза -ч psychosis.
—
пятая : пета болест, инфекциозна еритема -ч
erythema infectiosum .
—
развитие : развитие на болест, процес -4 pro
cessus (2).
—
рвотная : епидемична диария, епидемичен виру
сен гастроентерит —» diarrhoea epidemica.
—
реки Тигр : листериоза —>listeriosis.
—
сахарная : захарна болеет, (захарен) диабет -*
diabetes mellitus.
—
сердечная : сърдечна болеет -ч cardiopathiа,
—
„синяк“ : „синя болест“ ч morbus caeruleus.
—
сифилитическая кожная : сифилитична кожна
болест, сифилодерма —>syphiloderma.
—
собачая : папатациева треска, папатаци, три
дневна треска -4 febris pappataci.
—
сопутствующая : придружаваща или съпътству-
ваща болест —> morbus concomitans.
—
сывороточная : серумна болест -» mo rbus seri.
—
укуса крыс : болеет от ухапване от плъх ->
morbus morsus Muris.
болезнь уровская : ендемична деформираща остеоар
троза, болест на Кашин-Бек -* osteoarthrosis
deformans endemica.
—,
усиление : усилване на болестта, екзацерба-
ция - 4 exacerbatio.
—
четверта* : четвърта болест, болест на Филатов-
Дюкс, скарлатинозна рубеола -4 rubeola scar
latinosa.
—
шестая : шеста болеет -4 exanthema subitum.
—
язвепвая двенадцатиперстной кишки : дуоденална
форма на язвената болест, дуоденална язва —►
ulcus duodeni,
—
—
желудка : стомашна форма на язвената бо
леет, язва на стомаха -4 ulcus ventriculi.
—
—
желудка н двенадцатиперстной кишки : яз
вена болеет на стомаха и дванадесетопръстника,
гастро-дуодснална язва -> ulcus gastroduode
nale.
болеуспокаивающие средства, с/'мн : болкоуспокоя-
вапш лекарства ч antineuralgica.
болеутоляющие средства, с(м : болкоуспокояващи
лекарства, аналгетици -ч analgetica, anodyna.
болеющий : боледуващ -4 morbidus (2), morbosas.
боли в молочной железе : болки в гръдната жлеза
mastodynia.
—
ночные ; нощни болки -» nyctalgia.
—
—
в костях : нощни болки в костите -ч dolo
res esteocopi siv e nocturni.
—
в пальцах : болки в пръстите -ч dactylalgia.
—
родовые : родилни болки -ч dolores ad par
tum siv e dolores parturientium.
болотная лихорадка : .малария, блатна треска -»•
malaria.
боль, ж: болка -ч dolor; виж съшо боли.
—
при глотании : болезнено гълтане, одинофагия -ч
odynophagia.
—
головная : главоболие -4 cephalalgia.
—
в груди : болка в гръдния кош, торакодпния -ч
thoracodynia.
—
жгучая : горяща болка -ч causalgia.
—
желудочная : стомашна болка -* gastralgia.
—
в животе острая : остра болка в корема, ко
ремна колика -ч colica abdominalis.
—
зубная : зъбна болка, зъбобол -ч odontalgia.
—
кишечная : чревна болка или колика -ч enteral-
gia.
—
копчиковая : кокцнгодиння -ч coccygodynia.
—
в крестце; болка в кръста -ч sacrodyniq.
—
локализованная : локализирана болка -ч topo-
algia.
—
при мочеиспускании : болка при уриниране -ч
iirodynia.
—
в мышцах, мышечная боль : мускулна болка,
миалгия -ч myalgia.
—
в мышцах груди: болка в мускулите на гръд
ната стена -4 thoracomyodynia.
—
печеночная : болка в черния дроб -ч hepatalgia.
—
в пищеводе : болка в хранопровода, езофаго-
дн ния - 4 oesophagodynia.
—
в плеча : омалгия -ч omalgia.
—
в подложечвой (надчревной) области : е п и г а -
стралгия -4 epigastralgia.
—
впозвоночнике, в спине: болка в гръбнака, а
гърба, рахиалгия -4 r(h)achialgia.
—
в предплюсне : тарзалгия -ч tarsalgia.
—
в ступне : болка в ходилото -ч podalgia.
—
суставная : ставна болка -ч arthralgia.
—
в сухожилия : болка в сухожилието -ч tenal
gia.
—
в яичке : болка в тестикула : -4 orchialgia.
больница, ж : бо лниц а -ч hospitalium, nosocomium.
больной1: б о л е н - 4 aeger, morbidus (2), morbosus.
больной3, м: болен, болник -ч aegrotus.
—, больная, м и ж : болен, болна ч patiens.
—
сердечный : сърдечно болен -ч c a rdiacus .
большеберцовый : голямопищялен, тибиален -4 t i
bialis.
больший
689
бугор-
большей : по-голям —> major.
большой : голям -» magnus, multas (2).
—
позг : голям мозък cerebrum.
борнгольмская болезнь : Борнхолмска болест, епи
демична плевродиния-* pleurodynia epidemica.
Боровского болезнь : кожна лейшманиоза —> leish-
m aniosis cutanea sive до//£.
бородавка, ж : брадавица -4 verr uca.
—
плоская, яли юношеская : младежка плоска
брадавица -» verruca plana juvenilis.
—
простая, или обнкновевная : обикновена брада
вица
verruca vulgaris.
—
старческая : старческа брадавица -> verruca
senilis.
бородавчатый : брадавичен, верукозен -> verruco
sus.
борозда, ж : бразда -4 fissura.
бороздка, ж : бразда -» s ulcus .
бороздчатый : набразден -> sulcatus .
Боткнва болезнь : болеет на Боткин, епидемичен
хепатит и др.
—
> hepatitis epidemica.
ботрномикома, ж : ботриомиком
botryomycoma.
ботрноцефалез, м : ботриоцефалоза -» bothriocepha-
losis.
ботулизм, m i ботулнзъм -> botulismus .
Боуэна болезнь : болеет на Боуен —> Doweni mor
bus.
боязнь болезни : страх от болести, патофобня —>
pathophobia.
—
головокружения : страх от световъртеж, вертн-
гофобия
vertigophobia.
—
одиночества: м оноф обня -♦ monophobia.
—
пищи : страх от (приемане на) храна -» sit(ijo-
phobia (1).
—
речи : страх от говорене —» lalophobia.
—
сильная : силен страх
pavor.
брадкартрня : ж : брадиартрия —> bradyarthria.
брадикардия : ж : брадикардия -» bradycardia.
браднкинезия, ж : брадикинезия -> bradykinesia.
брадипво», г: брадипнея - » bradypnoea.
брайтова болезнь : Брайтова болеет Вrighti mor
bus.
брахнальгня, ж : брахиалгия —» brachialgia.
брахиальный : брахиален, мишнпчен —» brachialis.
брахицефалия, брахикефалия, ж : брахицеф алия
brachycephali а.
брегма, ж : брегма -4 bregma.
бред, м : делир -♦ delirium (1); налуднн идеи, на-
лудност —* delusio.
—
буйный : буен делир —» delirium furibundum.
—
лихорадочный : фебрилен делир -* delirium
feb rile.
—
(мания) преследования : налуднн идеи (мания)
за преследване
delusio persecutionis.
—
слабо выраженный, или непродолжительный:
слабо изразен или непродължителен делир -»
subdelirium.
—
тихий : тих делир -4 delirium mussitans.
бредовое состояние г делирозно състояние -» deli
rium (2).
бредовые идеи, ж / ж и , бред, м : налуднн идеи, на-
лудност -4 delusio.
бредящий, бредовой : делирираш , намираш се в
делир, бълнуващ -4 delirans.
Брекетов Гнкс, поворот плода по : комбинирано вер-
зио по Бракстон-Хикс -4 Braxton-Hicksi ver
si о.
Брилла болезнь: болеет на Брил -* BrilIi morbus.
Брилла Симмерса болезнь ; болеет на Брнл-Снмърс-4
Brill-Symmers* morbus.
бровь, ж : вежда -4 supercilium.
Брока нзвнлняа и центр : извивка и център на
Брока -4 Brocai gyru s et centrum.
бромидроз, м : бром(х)идроза -4 bromidrosis.
бромизм, и : бромнзъм —> bromismus.
бронзовая болезнь : Адисонова болест, бронзова
болеет
Addisoni morbus.
44 Медицинска терминология
бронзовый диабет.: бронзов диабет, хсмохрэматоза,.
пигментна цироза -4 haemochromatosis.
бронх, м : бронх -4 bronchus.
бронхиальный : бронхиален -» bronchialis.
бронхиола, ж : бронхиола -4 bronchiolus.
бронхиолнт, м : бронхиолит, капилярен бронхит
bronchiolitis.
бронхит, м : бронхит, бронхиальный катар —>
bronchitis.
—
гнилостный зловонный : вонящ, смрадлив Грэн-
хит -+ bronchitis foetida sive putrida.
—
сухой : сух бронхит
bronchitis sicca.
—
фибринозный : фибринозен бронхит -» bron
chitis fibrinosa.
бронхоаденит, м : бронхоаденит -> bronchoadenitis„
бронхобленвор(р)ея, ж : бронхобленорея -* Ьгоп-
choblennorrhoea.
броиховый : бронхов, бронхиален -4 bronchialis.
бронхогенный : бронхогенен —» bronchogenes.
бронхография, ж : бронхография -4 bronchographia.
бронхомикоз, м : бронхомикоза —» bronchomycosis.
бронхопневмония, ж: бронхопневмония, огншпна
пневмония -» bronchopneumonia.
брокхор(р)оя. ж : брэнхорея -4 bronchorrhoea.
бронхоскопия, ж : бронхоскопия -» broncho scopiа..
бронхоспазм, .и .* брэнхоспазъм -4 bronchospasmus-
бронхостеноз, м : бронхостсноза, стеноза на бронх ->
bronchosteno sis.
бронхофоннн, ж : брэпхофокия —> bronchophoniа.
бронхоэктаз, м : броихоектазня —» bronchoectasia.
броихоэктатическая болезнь : бронхискгазпчна бо
леет —> Ьго ichoectiisia.
Броун-Секара синдром . синдром или парализа на
Браун-Секар —> Brown-Seq иагdi syndromtim.
Брудзинского симптом ; признак на Ерудзинскп -4
Brudzinskii signum.
бруцеллез, м : бруцеюза, ундулираща треска -»
brucellosis, febris nndulins.
брыжеечка (червеобразного отростка) : мезентернум
на апендикса -» misenten оhtm.
брыжеечпый : мезентериален, опорачен -4 m esen
tericus.
брыгжейка желудка : мезентернум (операк) нл сто
маха, мезогастриум —> mesogastrium-,
—
малая : малък мезентернум, мезентернолум -»
mesenteriolnm.
—
маточной трубы ; мезентернум (опорак) на ма
точната тргба, мезосалиинск
mesosalpinx.
—
толстой кишки : мезентернум (опорак) на де
белите черва, мезоколон -4 mesocolon.
—
тонкого кишечника : мезентернум, опорак, чер-
иодържател -» mesenterium.
—
яичника : мезентернум (опорак) на яйчника,
мезовариум —>mesovarium.
брюхо, с ; корем -4 abdomen, venter (1).
брюшина, ж : коремница, перитонеум -4 perito
neum.
брюшинный : перитонеатен —> peritonealis.
брюшко мышцы : мускулно коремче -4 venter (2).
брюшная жаба : абдомннална ангина -> angina2
abdominalis.
—
водянка : асцит, водянка на коремната ку
хина -4 ascites.
брюшвой : коремен -4 abdominalis, ventralis.
—
пресс : коремна преса -4 prelum abdominale.
—
тиф : коремен тиф -4 typhus abdominalis.
брюшпополостный : отнасящ се до коремната ку
хина -4 coeliacus.
бубон, м : бубон -4 bubo.
бубоны климатические, mJmh : климатически бубони,
ингениална лимфогрануломатоза -4 lym ph o
granulomatosis inguinalis.
бугор, м : възвишение, издутина, върга -♦ tuber (JJ;
възвишение (с широка основа) -» protuberan
tia.
—
затылочный наружный : външна тилна изда
тина -* inion.
водянка
вирус
692
вирус, м : вирус —> virus.
—
бактерий : бактериофаг -> bacteriophagum.
—
ослаблений : отслабен или атенюиран вирус ->
virus attenuatum.
—
фиксированный : вирус-фикс, фиксиран вирус-»
virus fixum.
вирусный гепатит : епидемичен или вирусен хепатит,
болеет на Боткин —* hepatitis epidemica.
вирусология, j/r : вирусология -> viгusologiа.
Вирхова железа, и.ш признак' : жлеза на Вирхов —»
Virchowi glandula.
висок, м : слепоочие, слепоочна или темпорална
облает —» regio temporalis.
височный : слепоочен, темпорален -♦ temporalis.
висцеральный : висцерален —>visceralis.
висячий, висящий : ннеят —»pendulus.
витальный : витален, жизнен -> vitalis.
витамин,
.к : витамин —>vitaminum.
витаминная недостаточность : витаминна недоста
тъчност, хнповнтачнноза. авитаминоза -» hypo-
vitaminosis, avitaminosis.
ВИТНЛИГО, c : витилиго -> vitiligo.
виттова пляска : хорея, малка хорея, витово хоро —»
chorea minor siv e infectiosa.
вихрь (завиток) волос : „вихрушка" па космите -»
vortex pilorum.
—
—
сердца : „вихрушка“ на сърцето -» vortex
cordis.
Вишневского мазь : унгвеит на Вишневски -> Visnev-
skit unguentum.
вкапывание, с : капване, накапване -» instillatio (1).
вклинивание, с : вклинивало, нколчване -» gom
phosis.
вкус, м , вкусовое ощущение : вкус, вкусов усет -»
gustus.
—
горький : горчив вкус —> picrogeusia.
—,
извращение : извращение на вкуса -iparorexia.
—,
потеря : загуба на вкуса-» ageusia.
вкусовой : вкусов -> gustatorias.
влагалище, с : влагалище, вагина -> vagina.
—,
валики продольные : надлъжни колони на вла
галището -» columnas rugarum vaginae.
—,
опущение tuti выпадение : смъкване или спадане
на влагалището —» colpoptosts.
—,
поперечные склалхн слизистой оболочки : влага
лищни гънки -> rugae vaginales.
—
разделенное на две части : влага мще, разделено
на две части
vagina septa.
—
сухожильное : сухожилио влагалище —> vagina
tendinis.
влагалищный : влагалищен
vaginalis.
Владимирова-Микулича операция ; операция на Вла-
димиров-Микулич -» Vladimirov-Mikulicz’ ope
ratio.
влажный : влажен —» /tumidus.
власоглав человеческий : трихоцефал —> Trichoce-
phalus trichiuru?.
вливание, с : вливане-'* infusio (1).
—
внутривенное : венозно вливанe-+transfusio (2).
—
—
капельное : венозна инфузия -» infusio in-
travenosa.
вместилище, с : вместилище -» receptaculum.
вмешательство, с : намеса —» interventio.
—
хирургическое : хирургична намеса или интер
венция, операция -» interventio chirurgica,
внебрюшинный : нзвънпернтонеален, екстраперито-
неален -» extraperitonealis.
внезапный : внезапен —» praecipitatus (2), subitus.
внеклеточпый : извънклетъчен —» extracellularis.
внематочный : извънматочен,
екстраутеринен —»
extrauterinus.
виепернкарднальныб : извънпернкард(иал)ен, екстра-
перикарднален -» extrapericardialis.
внеш1рамнл(аль)ный : извънпирэмиден, екстрапира-
мпдален —» extrapyramidalis.
,внеплевральный : извънплевр(ал)ен ->* extrapleu-
ralis.
внеполовой : пзпънполов-» extragenitalis.
виссердечный : пзвънсърдсчен -> extracardia/is.
инестеиочный : нзвънстеиен
extramuralis.
внешний : външен -* externus.
внутренний : в ы ре ш ен -> interior, internus.
—
фактор Касла : вътрешен фактор на Касъл -»
Castlci intrinsecus fa ctor.
внутренности, ж/мн : вътрешности, вътрешни орга
ни ~» viscera.
внутренняя надкостница : вътрешна надкостница -»•
endosteum.
пиутрибрюшинный : интра перитонеален —> in trape-
ritonealis.
пнутрибрюшноП : вътрекоремен, интрзабдоминален-»
intraabdominalis.
внутривенное вливание : венозно вливане -> trans
fusio (2).
виутривеяозный, внутривенный : интравенозен, въ-
тревенозен, венозен -» intravenosiis.
внутриглазной ; вътреочен, интраокуларгн -> intra
ocularis.
виутригрудной : вътрегръдеи, интраторакален -»
/ ntrathoracalis.
внутриклеточный : вътреклетъчен, интрацелударен-»
intracellularis.
вкутрнкожиый : интракутанен, интрадермален, вът -
рекожен —» intracutaneus.
внутриматочный : вътрематочеи. интраутерннен -»
intrauterinus.
внутримышечный : интрамускуларен, междумуску-
лен, мускулен -> intramuscularis.
внутриродовон : ендогенен -» endogenes.
пиутрисекреторный : вътрсшносекреторен, ендокри
нен, инкреторен —> incretorius.
внутрисердечный : интракардиален -> intracardia
lis.
внутрисосудистый : интраваскуларен, вътресъдов ->
intravascularis.
внутристенный : вътрестенен, ннтрамурален -» in
tramuralis.
внутрисуставной : вътреставен -> intraarticularis.
внутричерепной : вътречерепен, интракраниален -»
intracranialis.
внутрь : вътрешно (даван, взет), пер ос -» per os.
внушение, с : внушение, сугестня -* suggestio.
вогнутость, ж : вддъбнатосг -* concavitas, exca
vati о.
вогнутый : вдлъбнат -» concavus ; вгьнат, вдлъб
нат -» excavat us.
вода, ж : вода -* aqua.
—
дистиллированная : дестилирана вода -* aqua
destillata.
—
минеральная : минерална вода
aqua mine
ralis.
—
—
радиоактивная : радиоактивна минерална
вода -» aqua thermalis radioactiva.
водная оболочка : амнион —» amnion.
водобоязнь, ж : хидрофобни, бяс -* hydrophobia,
rabies.
водолечение, с : водолечение -> hydrotherapia.
воды околоплодные, tun плодные, ж!мн : около-
плодни води —> liquor amnii.
водянистый : воднист, разводнен —> aquosus ; вол
нист
serosus.
водяница, ж : дисхидроза -> dyshidrosis (2).
водянка, ж : водянка, хидропс —» hydrops.
—
беременных : водянка у бременните -> hydrops,
gravidarum.
—
» брюшная : асцит, водянка на коремната кухи
на —» asci tes.
—
головная : хидроцефал(ус), хидроцефалия -»
hydrocephalus.
—
головного мозга : водянка на мозъка, хидроце-
фал(ус), хидроцефалия -> hydrocephalus.
—
грудная : хидроторакс -» hydrothorax.
—
кожи : водянка (на кожата), общ оток, аназар-
ка -* ana sarca.
водянка
693
воспаление
водявка перикарда : хидроперикард, водянка на пери
карда -4 hydropericardium.
—
почечная: бъбречен хидропс, бъбречна водянка -*
hydrops renalis,
—
сердечного происхождения : кардиален, сърдечен
хидропс или водянка —» hydrops cardiacus,
—
сустава : водянка на става, хидрартроза ->
hydrarthrosis,
возбудимость, возбуждаемость, ж : възбудимост ->
irritabilitas,
возбудимый: възбудим -4 irritabilis; възбудим
(нервен) -> nervosus (2).
возбуждающие средства, с/мн : аналептични, въз
буждащи лекарства —» analeptica.
возбуждение, г : възбуждение, възбуда -4 emotiо,
excitatio, stimulus; възбуденост -> agitatio,
возбужденное состояние : възбудено състояние -4
excitatio,
возбужденный : възбуден -4 agitatus,
возвышение, с : възвишение -4 eminentia, promi
nentia, protuberantia, torus ; възвишение (цир
кулярно) -4 vallum,
—
линейное: линеен издатък -» crista; линейно
възвишение -> Jugum.
—
мышц большого пальца рукн : голямопръетно
възвишение, тенар -4 thenar.
—
сосцевидное : цицковидно възвишение —> /щ -
рШа.
возврат болезни : възвръщане (на болестта) -* reci
divum, relapsus.
возвратный : повратен, възвратен -> recurretis.
возгонка, де : сублимация, сублимиране -4 subli
matiо.
воздержание, с : въздържание -4 abstinentia.
—
половое : полово въздържание -4 abstinentia
sexualis.
воздухолечение, с : въздухолечекие, аеротерапия -4
aerotherapia.
возможный : възможен -* possibilis.
. возмужалость, ж : възмъжалост, полова зрелост -»
m aturitas sexualis.
возянквовеане, с : възникване —> genesis.
возраст детский : детска възраст —>infantia.
—
предстарческнй : предстарческа възраст
ргае-
senium (I).
—
с тарческий ; старческа възраст, старост -4 se
nilitas.
- возрастание, с : увеличаване, порастване
incre
mentum.
возрождение, с : възраждане, регенерация -4 rege
neratio.
вол тырь, м : (воден мехур), ургика, кабар -4 ur
tica.
—
на коже : мехур на кожата, фликтена -» phlyc-
taena (2).
волнистый, волнообразный : вълнист, вълнообразен,
уидулиращ —> undulatis.
волокнистый : фибриларен -> fib ri liaris ; влакнест,
фиброзен -* fibrosus ; влакнест -» filamento
sus.
—
хрящ : влакнест хрущял -4 fibrocartilago.
волокно, с : влакно -> filamentum, filum ; влакно,
фибра —» //ôra.
волоконце, г : влакънце, фибрила -4 fibrilla.
волос, м : косъм -4 crinis, pilas ; виж също во
лосы.
— , волосы (головы) : косъм, коса (на главата) -4
capillus, capilli.
—
, поседение: побеляване на косата
canities,
leucotrichia.
волосатость, де : хипертрихоза -4 hypertrichosis.
волосатый : окосмен, космат —>pilosus.
водэсистый : космат -4 pilaris.
—
покров головы: окосмената част на главата -4
capillitium.
волоски у наружного слухового прохода : космите
на входа на външния слухов канал -4 tragi.
волосы кольцевидные : пръстеновидни косми -4 p i
li anulati.
—
на лобке, лобковые волосы : космите по външ
ните полови органи -> pubes (J).
—
в ноздрях : косми на ноздрите, вибриси -4 vib
rissae.
—
пушковые : мъховидни косми -» lanugo (2).
—
седые : побелели коси -4 leucotrichia.
—
узловатые : възлести косми -4 pili monilifor
mes.
волосяввя монада : трихомонас -4 Trichomonas.
волосяной : космен -4 pilaris.
—
фолликул : космен фоликул, космена торбичка -4
folliculus pili.
Вольфа-Парквнсова-Уайта синдром : синдром на Волф-
Паркинсън Хуайт (WPW-синдром) -> syndro-
тит W olff-Parkinson-White.
волчанка, ж : лупус, вълчанка -4 lupus, lupus vul-
garis.
—
красная (эритематозная) : лупус еритематодес -4
lupas erythematodes sive erythematosus.
волчанковый : лупозен -4 luposus.
номер, At : вомер, ралник -4 vomer.
вовючнй : вонящ, смрадлив -4 foetidus.
воронка гипоталамуса : инфундибулум на хипота-
ламуса -4 infundibulum hypothalami.
ворота, ж : врата, порта —>porta.
—
органа : врата на орган, хилус -4 hilus.
—
*, или корень, легкого : хилус на белия дроб, бе
лодробна врата -4 hilus pulmonis.
—
печени : врата или порта на черния дроб -4
porta hepatis.
воротный : портален -4 portalis.
ворсинка, де : косъмче, власинка, влакънце -4 v il
lus.
ворсинки кишечные, ж/мн : чревни власинки или
смукалца -» v illi intestinales.
ворсинчатая оболочка : въссста обвивка, хорион ->
chorion.
восковая гибкость : -> восъчна гъвкавост -> fle x i
bilitas cerea.
восковидный, восковой : восъковиден, восъчен -4
cereus.
восналсине, с : възпаление -4 inflammatio, phleg
masia.
—
вызывающий : предизвикващ възпаление, фло-
гогенен -4 phlogogenes.
—
глазного яблока гнойное : пиофталмия —» ру-
ophthalmia.
—
двенадцатиперстной кишкя : дуоденит -> duode
nitis.
—
дифтеритпческое : дифтеритно възпаление -4
diphtheritis.
—
зобной железы : струмит -4 strumitis.
—
катаральное : катарално възпаление —» catar-
rhtts.
—
лобной пазухы : фронтален или челен синузит -4
sinusitis frontalis.
—
мочеточника : възпаление на шткочопровода
(уретера), уретерит -» ureteritis.
—
ногтевого ложа : възпаление на нокътиото лег
ло -4 onychia (2).
—
околоносной позухьт : възпаление на околоносна
асухина, синусит, синуит -4 sinusitis (sinuitis).
—
полового члена : пенит -4 penitis.
—
сальника : оментиг -4 omentitis.
—
селезенки : възпаление на далака, епденит -4
splenitis.
—
слюнных желез : сиаладенит -> sialadenitis.
—
сухожилия : възпаление па сухожилие, тендинит
—
> tendinitis.
—
теноновой капсулы : капсулит -4 capsulitis.
—
хрусталика : възпаление на лещата на окото,
факит -4 phakitis.
—
хряща века : тарзит -4 tarsitis.
—
язычка : възпаление на мъжеца, стафилит, уву-
лит -4 staphylitis (avulitis).
ганглий
696
гемиплегия
ганглий нервный : нер вен ган гли й , нервен възел ->
ganglion (1).
ганглиобдокярующие (ганглноплегические, ганглноли-
тнческне) средства, с}.ин : ганглноплепщи, ган-
глноблокерн ga nglioplegica.
гав глиома, ж : га нглиом —» ganglioma.
ганглионеврома, ж : ганглионевром —» ganglioneu
roma.
Ганзера синдром : синдром на Ган з ер -> Ganseri
syndromum.
гангрена, ж : гангрена -> gangraena.
—
анаэробная, пли газовая : газова (анаеробна), ин
фекция, газова гангрена —> injectio gazоsa.
—
влажная : влажна гангрена
sphacelus (2).
—
—, или гнилостная : влажна или гнилостна
гангрена —» gangraena humida.
—
госпитальная : болни чн а i ангрема —> gangraena
nosocomi alis.
—
легких : гангрена на белия дроб —> gangraena
pulmonis.
—
самопроизвольная (спонтанная): сп он тан на ган
грена, облитсриращ тромбангнит, облнтернращ
ендартернит или енданпшт, болеет на Бюр
гер —>thrombangiiiis obliterans sive morbus
Buergen.
—
симметрическая : симетрична гангрена (на край
ниците), болест на Рейнб -* Rayпаиdi morbus.
—
старческая : сснилна или старческа гангрена —>
gangraena senilis.
—
сухая : суха гангрена -> gangraena sicca.
гангренозный : гангренозен —» gangraenosus.
гаргоилнзм, м : гаргонлизъм —>gargoylismus.
гастральгня, ж : гастралгия, стомашна болка —>
gastralgia.
гастрит, м : гастрит -» gastritis.
гастрогенный : гастрогенсн -» gastrogenes.
гастродуоденит, м : гастродуоденпт -> gastroduo
denitis.
гастродуоденостомия, ж : гастродуоден остоми я ->
gastroduodenostomia.
гастро-кардиальный : гас тр ока рди ал ен , стомашно-
сърдечен -» gastrocardialis.
гастроптоз, м : гастроптоза, смъкване на стомаха ->
gastroptosis.
гастроррафия, ж : гастрорафия gastrorrhaphia.
гастроскопия, ж : гастроскопия —* gastroscopia.
гастроспазм, м : гастроспазъм
gastrospasmus.
гастростомия, ж : гастростомия —» gastrostomia.
гастросукор(р)ея, ж : гастросукорея -» gastrosuc-
corrhoea.
гастротомня, ж : гастротомия
gastrotomie.
гастроэнтерит, м : гастроентернт -> gastroenteritis.
—
эндемический : папатациева треска, папатаци ->
febris pappataci.
—
эпидемический вирусный ; епидемичен, вирусен
гастроентернт, епидемична диария diarrhoea
epidemica.
гастроэнтероколнт, м : гастроентероколит -> gas
troenterocolitis .
гастроэнтерология, ж : гастроентерология —» ga s-
troenterologia.
гастроэнтеростомня, ж : гастроентеростомпя -»
gastroenteroStorniа .
гаструла, ж : гаструла -> gastrula.
гастрэктомия, ж : гастректомня —» gastrectomia.
Гебердева узелки : Хебърденови възли —>Heberdeni
nodi sive nodositates.
гебефренический синдром : хебефренен синдром, внж
при hebephrenia.
гебефреаия, ж : хебефрения -*» hebephrenia.
Гебры почесуха : пруриго на Хебра -» prurigo sim
plex.
Гебрьт-Ядассона красный лишай : питириазис на
Хебра-Ядасон -* pityriasis rubra universalis
(Hebra Jadassohn).
Гегара симптом : признак на Хегар -» Hegari sig
num.
Гейльброннера симптом : симптом на Хайлбронер —>
Heilbronneri signum.
Гейне-Медина болезнь : болеет на Хайне-Медин, епи
демичен полиомиелит, «детски паралич4 -» po
liomyelitis anterior acuta sive poliomyelitis
epidemica.
гексозы, ж/.ин ; хексози
hexosa.
гектнческий : хектичен -» hecticus.
геликотрема, ж : хеликотрема -> helicotrema.
гелиотерапия, ж : слънцелечетгс, хелиотерапия —»
heliotherapia.
гельминтоз, м : хелминтоза, глистно заболяване ->
helminthosis.
гельминтология, ж : хелминтология -> helmintho-
logia.
гельиинтома, ж : хелмпнтом —> helminthoma.
гельминты, м{мн: хелминти, паразитни червеи, чрев
ни паразити, глисти
Helminthes.
гемагглютннация, ж: хемаглутинация —►haemagglu-
ti natio.
гемагглютивины, mJmh : хемаглутинини -» haemag-
gliitinina.
гемангиома, ж : хемангиом
haemangioma.
—
кожи капиллярная : капилярен хемангиом па ко
ж а та -> haemangioma planum.
гемартроз, м : хемартроза —» haemarthrosis.
гемагенезис, м : хематемеза, кръвоповръщане
haematemesis.
гематидроз, м : хемат(х)идроза, кървава пот —>hae
matidrоsis.
геиатин, м : хематин
haematiпит.
гематонднн, м : хематомдин
haematoidinum.
геиатокольнос, м \ хематоколпос —> haematocolpos.
гематология, ж : хематология -» haematologia.
гематома, ж : хематом -» haematoma.
—
пупка : хематом на пъпа —» haematomphalus*.
генатометра, ж : хематометра —» haematometra.
гематомнелиа, ж : хематомиелня —> haematomye-
lia.
гематопорфирннурня, ж : хсматопорфнрннурня, пор-
фиринурия —» porphyrinuria.
геиатооорфиряя, ж : хематопорфирия —» Настаю-
porphyria.
гематорахне, м : хематорахис -* haematorrhQchis^
геиатосальпиикс, м : хематосалпинкс —> haemato
salpinx.
геиатотимнанон, .и : хемотпмпанум, хематотимпа-
н ум —> haemothympanam.
гематоторакс, ле : хематоторакс
haemothorax.
гематоиеле, с : хематоцеле -> haematосeie.
гематоцелня, ж : хематоцелия -э haematocoeliа.
гематурия, ж : хематурия, кръвопикане —> Лое-
maturiа.
гемералопия, ж : хемералопия, нощна слепота, ко-
коша слепота -» hemeralopia.
гемнальгия, ж г хемиалгия -> hemialgia.
генианестезня, ж : хемнанестезия —>hemianaesthe-
sia.
гемиавоп(с)ня, ж : хемианопсия, хемианопня
Лг-
mianopsia.
гемиатрофия, ж : хемиатрофия hemiatrophia.
гемнбаллизъм, ле : хемибализъм —» Hemiballismus..
гемигнпергндроз, лг : хемихиперхидроза -э hemihy
perhidrosis.
гемнгнпертрофня, ж : хемихипертрофня -> hemihy
pertrophia.
гемнкраяня, ж : мигрена, хемикрания —» hemi
crania.
гемия, -к : хемин
haeminam.
гемпопня, ж : хемиопия, половин зрение
Лет/-*
гемнпараплегия, ж : хемилараплегия -> hemipara-
plegia.
гемнпарез, ж : хемипареза -> hemiparesis.
гемиплегия, ж : хемиплегия
hemiplegia.
—
альтернирующая : алтернираща хемиплегия
hemiplegia alterna(ns).
гемиплегия
697
гидроперикард
гемиплегия перекрестная : кръстосана хемиплегия ->
hemiplegia сracialа.
гемисоазм, м : хемиспазъм —> hemispasmus.
гемнхорея, ж : хемихорея -» hemichorea.
гемобластоз, и/ : хсмобластоза -> haemoblastosis.
гемоглобин, л : хемоглобин - » haemoglobinum.
гемоглобиямый
индекс : индекс на оцветяване,
оцветителен индекс -» index1 colorimetricus.
гемотлобияурия, дйг : хемоглобинурня -» haemoglo
binuria.
—
малярийная : черно пикочна или „черноводна *
т р е с к а -> febris biliosa haemoglobinurica.
—
пароксизмальная ; пароксизмална хемоглобин
урн я -» haemoglobinuria paroxysmalis.
гемограмма, ж : кръвна картина, хемограма
Лае-
тоgramma.
гемодинамика, ж : хемодинамика -* haemodyna-
m/го.
гемокультура, ж : хемокултура -» haemociiltura.
гемолиз, л : хемолнза -» /torm o/yi/j.
гемолизины, м}мн : хемолизини -» haemolysiпа.
гемолитическая болезнь, ял и анемия новорожденных :
хемолнтична болеет или анемия у новороде-
ните, фетал на ернтробластоза -» morbus hae
molyticus neonatorum.
—
болезнь врожденная (семейная) : фамилна хемо
лнтична анемия или жълтеница -» anaemia mic
rosphaerocytica.
—
желтуха : хемолнтична анемия или хемолитич-
на жълтеница —> anaemia heamolytica.
гемолитический : хемолитичен -» haemolyticus.
гемо перикард, м : хемоперикард -♦ haemopericar
dium.
гемоояевмоторакс, м : хемопневмоторакс -» haemo
pneumothorax.
геморрагический : хсморагичен - » haemorrhagi
cus (1).
геморрагия, ж: хеморагня, кръвотечение -> hae
morrhagia.
геморроидальная шишка : хемороид,
хеморонден
в ъ з е л —» haemorrhois.
геморроидальный : хеморонден -» haemorrhoidalis.
геморрой, и : хемороиди -» haemorrhoides.
гемоендероз. м : хемосидероза -> heamosiderоsis.
гемосоермия, ж : хе мо сп е рми я -» haemospermia.
гемостаз, м : хемостаза
haemostasis.
гемостатические средства, cJ m h : хемостатични или
кръвоспиращи лекарства —> haemostatica.
гемостатический : хемостатичен, кръвоспиращ -»
haemоstatiens.
гемотерапия, ж : хемотерапия
Iiaemotherapia.
гемо токсины, м /м н : хемотоксини —» haemotoxina.
гемоторакс, .if : хемоторакс -» haemothorax.
гемофилия, ж : хемофи лия -» haemophilia.
гемофтальм, м : хемофталм(ня) -> haemophthal-
mus.
гемохрочатоз, м : хемохроматоза, бронзов диабет,
пигментна цироза -» haemochromatosis.
Гевда-Шюллера-Крисчена болезнь : б ол е е т на Хенд -
Ulwep-XpnzHw-iHand-SchiiUer-Christian’mor-
bus.
генезис, м : генеза, генезис
genesis.
генерализация, ж : генерализация, генерализиране-»
generalisat io.
генерализованный : генерализиран, разпространен -»
generalisatas.
генетика (медицинская), ж : генетика (медицин
с ка ) —» genetica.
геяотни, м : генотип -» geпоtypus.
гевуняяый : генуинен —» genuinus, idiopathicus.
геофагия, ж : геофагия —» geophagia.
гепагаргия, ж: хепатаргпя -» hepataгglа.
гепатиэацня, ж : хепатнзация : -» hepatisatio.
геоатикостомпя, ж : хепатикостомпя —» hepatico-
stomia.
гепатит, м : хепатит -* hepatitis.
—
сывороточный, //>/// шпрнцевый : серумен (хо-
моложен серумен) или инокулацнояеи хепатит»
.ш прицхепатит* -> serohepatitls.
гепатит зоядеямчеекяй (инфекционный,вирусянй,сыво-
роточпый) : епидемичен хепатит, болеет на Бот
кин, инфекциозен (вирусен, серумен, паренхи-
мен) хепатит -> hepatitis epidemica.
гепатома, ж : хепатом -» hepatoma.
геоатояатия, ж : хепатопатия -» hepatopathia.
геяатопехсяя, ж* : хепатопексия —» hepatopexia.
гепатоптоз, м : хепатоптоза, смъкване или спадане
на черния дроб -> hepatoptosis.
гериатрия, ж : гериатрия -» geriatria.
гермафродит, л : хермафродит -» hermaphroditus.
гермафродитизм, .и : хермафродитизъм
herm
aphroditismus.
гермивативвый : герминативен -» germinativus.
геродермия, геродерма, ж : геродермия, геродерма ->
gerodermia (geroderma).
геронтология, ж : геронтология —» gerontologia.
герпес, м : херпес, стресница, стреснушка -» her
pes.
—
беременности : херпес на бременността, геста-
ционсн херпес —» herpes gestationis.
—
генерализованный : генерализиран херпес, син
дром на Капошн -* eruptio varicelliformis
Кароsii.
—
губы : херпес на устните -» herpes labialis.
—
менструальный : менструален херпес -» herpes
menstrualis.
герпетнформный : херпетиформен, херпесовиден —>
herpetiformt s.
герпетическая лихорадка : фебрилен херпес -* her
pes febrilis.
гетероваквнна, ж : хетеровакцина
heterovacci-
пит.
гетерогенный : хетерогенен —» heterogenes.
гетерометропия, ж : хетеромстропия -> Hetero-
metropia.
гегероморфный : хетерзморфен -> heteromorphus.
гетероплазия, ус: хетерзплазия -» heteroplasia.
гетеропластика, ж : хстсропластпка -> heteroptas-
tica.
гетеротошя, ж : хетеротопия -> heterotopia.
гетерохрония, ж : хетерохромия -» heterochromia.
Гетчинсона тргада : Хъчинсънова триада -> H ut-
chinsoni trias.
гиатиноз, .к : хиалиноз'а —» hyaliriosts.
гиалит, -u : хчаш т -» hyalitis.
гибельный : гибелен, пагубен —> perniciosus.
гибернация, ж : хибер 1ацпя, зимен сън
hiber
natio.
—
искусственная : изкуствена хибернация -* hi
bernatiо artificialis.
гибкость восковая : восъчна гъвкавост —> fle x ib ili
ta s cerea.
гигантизм, .♦/ : гигантизъм —> gigantismus.
гигантский рост: гигантски ръст, гигантизъм -* gi
gantismus, macrosomia.
гигиена, ж : хигиена -> hygiena.
гигиенический : хигиенен -* s a nitariiis.
гигрома, ж : хигром -» hygroma.
гидатиды, Ж'.мн : хпдатиди -» hydatides.
гидparo га, мн : хидраrora -» hydragoga.
гидраденит, м : хидрзденит -» hidradenitis.
гидрамниои, .к : хпдрамннон
hydramnion.
гндрартроз, .и : хндрартроза -» hydrarthrosis.
гидремия. ж : хидремия -> hydraemia.
гндроа, ж : хндроа ~» hydroa.
гидр(о)аденома, ж : хндр(о)аденом -» hidradenoma.
гидролабильност, ж : хидролабилнтет, хидролабил-
ност -» hydrolabilitas.
гидролиз, м : хидролиза -> hydrolysis.
гндроиеиингоцеле, с : хидроменингоцеле -» hydro-
meningocele.
гидронефроз, м : хидронефроза hydronephrosis.
гндроперикард, м : хидроперикард, водянка на пе
рикарда -> hydropericardium.
лухота
700
горячка
глухота, ж : глухота -* surditas.
—* вследствие закупорки наружного слухового про
хода ушной серой : церумннозна глухота -» sur
ditas ceruminosa.
—
при поражении лабиринта : лабир ин та глухо
та -> surditas labyrinthica.
—
словесная: словесна глухота -» surditas гег-
balis.
—
старческая : старческа глухота, ирссбнакузис -»
presbyacusis.
глюкагон, м : гликагон —» glucagonum.
глокоза, ж : гликоза, декстроза —» g lucosa.
гнездный : гнезден -> locuturis,
гниение, гнилостное разложение : гниене, гнилостно
разлагане -* putrefactio.
гнилой : гнил, путрнден -* putridus.
гнилокровие, с : сапремня, путридна интоксика
ция -> sapraemia.
гнилостный : гнилостен -» p utrid u s (путрнден), sep
ticu s (септичен).
гноекровие, с : пиемия —>pyaemia.
гноеродный : гноероден, пиогенен —>pyogenes.
гноетечение, с : течение на гной, гноетечение -»
pyorrhoea (пиорея), suppuratio.
гной, м : гной —» pus,
— , выкашливаине или отхаркивание: гнойна сксиек-
торация, изхрачване на гной, миоптиза руо-
ptysis.
—
в матке : пиометра -» pyometra.
—
в сердечной сумке : пиопернкард -* pyoperi-
cardium.
—
в яичнике : пиоовариум pyoova riu m.
гнойник, м : абсцес, гнойник —» abscessus ; виж
абсцесс.
гнойничковый : —» impetigino sus (импетигинозен),
pustulosus (пустулозен).
гнойничок, м : пустула, гнойно мехурче, гнойна
пъпка —>pustula.
гнойный : гноен, пурулентен, супуратнвен —>pur u
lentiis, suppurativus.
гноящийся : гноят, супуративен -> suppurativus.
гнусавая реч, гнусавый голос, гнусавость : гъгнива
реч, гъгнив глас, гъгнивост —> rhinolalia.
Годжкнна болезнь : -» lymphogranulomatosis.
голенно-стопный : пшцялно-ходплеи, талокрура-
лен -» talocruralis.
голенный : подбедрен, подколенен, шниялен —>cru
ralis (1).
голень, ж : подбедрнга, подколенница -> crus (1).
голова, ж : глава —> caoiit.
—
большая : голяма глава —» macrocephalia.
—
квадратная : квадратна глава -> caput quad
ratum.
—
коническая: коначеска глава, оксицефалня—>о.гу-
cephalia.
—
маленькая : малка глава, микроцефалия -» mic
rocephalia.
—
Медузы : глава на Медуза —» caput Medusae.
—
плоская : плоска глава, платицефалия -> p la ty -
с ерhaИа.
—
узкая : тясна глава -> leptocephahis.
головка, ж : главичка ~> capitulum, caput.
—
бедренной кости : глава на бедрената кост ->
caput femoris.
—
ленточного глиста : главичка на тения, ско-
лекс -> scale.х.
—
полового члена и клитора: главичка на половия
член и на клитора —» glans (g. penis н g. cli
toridisJ.
головная боль : главоболие -> cephalalgia.
—
опухоль воворожденвого : „родилна буца“ -» ca
pu t succedaneum.
—
повязка : превръзка на главата
mitra.
головной : -» cephalicus, cranialis (J) (краниален).
—
мозг : главен мозък encephalon.
головномозговой : главномозъчен, церебрален —» ce
rebralis.
головокружение, с : виене на свят, световъртеж
верти го —» vertigo.
—
отогенное : ушен или отогенен световъртеж
vertigo auricularis.
—
вследствие паралича глазиых мышц : очен све
товъртеж -» vertigo ocularis.
голод, дс : глад —»fames.
—
волчий : втлчи апетит -» bulimia.
голодание, с : гладуване -> inedia.
голос, м : глас -+ vox.
—,
беззвучность : беззвучен глас —» aphonia
—
гусиный : глас на гъска —» vox anserina.
—
гнусавый : гъгнив глас, ринолалия
rhino
lalia.
—
козий : егофония, „кози глас" —» aegophonia.
—
характерный у болных холерой : холеричен
глас —> vo x cholerica.
—
шепчущий : шепнещ глас, шепот, шептене -»■
vox clandestina.
голосистолический : холосистоличен -> holosysto-
lictis.
голосовая связка, или складка : истинска гласна
гънка (връзка), гласплка -> plica vocalis.
—
*— ложная : лъжлива гласна гънка (връзка) -»
plica ventricularis.
—
щель : гласна цепка
rima glottidis.
голосовой : гласов, вокален —> vocalis.
голосообразовательный, и л и голосовой, ап парат:
гласов апарат, глотис —> glottis.
гомеопатия, ж : хомеопатия —» homeopathia.
гомогенный : хомогенен, еднороден -» homogenes.
гомологичный : хомологнчен -» homologus.
гомонластика, ж : хомопластика -* homoplastica„
гомосексуализъм, м : хомосексуализъм —» homo-
sexualismus.
гонадотропный : гонадотропен - » gonadotropiens-
гонартротомия, ж : гонартротомия —> gonarthroto-
mia.
гонноскопия, ж : гониоскопмя —» gonioscopia.
гонит, м : гонит —» gonitis.
гонококк, м : гонокск —> Micrococcus gonorrhoeae_
гонор(р)ейный : гонореей, трип ерен —>gonorrhoicus..
гонор(р)ея, ж : гонорея, трипер -* gonorrhoea,
urethritis gonococcica ; (blennorrhoea).
—
глазная: гонореей конюнктивит —>conjunctivi
tis gonorrhoica.
горб, .и : гърбица —> gibbus.
горечи, ж!Atн : горчиви лекарства —> amara .
горло, с : гърло —> fauces, jugulum (J) (предна,
част на шията).
—
дыхательное : трахея, дихателна тръба -* tra
chea.
горловой : гърлен -* gutturalis.
горлосечение, с : трахеотомия
tracheotomia.
гориетоння, ж : хорметоиия -г hormetonia.
гормон, .к : хормон-» hormonum.
—
а дрен окор тнкотропвый :
адренокортикотропен
хормон —> АСТИ.
гормонотерапня, ж : хормонно лечение, хормоните-
р а п и я -» hormonotherapia.
Горнера синдром : синдром на Хорнер
Homeri
syndromum.
гороховидный : граховиден
pisiformis.
гортанный : гръклянен, гръклянов, ларингеален -»
laryngeus.
гортань, ж : 1*ръклян, ларинкс -» larynx.
горчичная бумага ; горчичник, м : синапена хартия
charta sinapisata,
горчичник, м : синапена хартия, синапена лапа, сн-
напизъм -» sinapismus.
горькие средства, с/мн : горчиви лекарства
amara.
горький : горчив -4 amarus.
горячий : горещ
calidus, fervidus.
горячка белая : алкохолен дслир, алкохолна лу
дост —» delirium tremens sive alcoholicum sive
potatorum.
горячка
701
губа
горячка возвратная: повратен (вгзвратсн) тиф. евро
пейски повратен тиф —»typhus recurrens.
—
послеродовая, и л и родильная : р оди лн а, сл едро
дилна или пуерперална трлска -* febris puer
peralis.
госпитализация, ж : хоспитализация, хоспитализи
ране -♦ hospitalisatio.
госпнтализм, м : хоспитализъм -» Hospitalismus.
госпиталь, м : болница (предимн о военна) —» h o s
pitalium , nosocomium.
госпитальный : болничен -* noso comialis.
готовый : готов —» paratus.
Гоше болезнь, сплекомегалия типа Гоше : болеет на
foiiiè, спленомегалия тип fouiè —» Gaticheri
morbus.
граафов пузырек, и л и фолликул : Граафов фол и-
кул -> folliculus ovaricus vesiculosus.
Градеииго синдром : синдром на Градениго —» Gra
cientgo' sy ndro mum.
градина, ж : халазион -» chalazion.
Грана метод : м ето д за оц ветяван е по Грам —» Gra-
mi methodus.
грамм, м : грам -» gramma.
граничащий : граничещ -» limitans.
гранула, ж : гранула, зрънце -» granulum.
гранулезный : гранулозеи, зърнест -» granulosus.
гранулема, ж : гранул ом -> granuloma.
—
венерическая : вен ер ичес ки гран улом, пета ве
нерическа болеет -» granuloma venereum.
—
грибовидная : фунюидна микоза -> mycosis
fungoides.
—
злокачественная : з ло кач еств ен гранулом, лим
фогранулематоза —» lymphogranulomatosis.
—
зубная : зъбен гранулом —» granuloma dentis.
—
кольцевидная : пръстен ов иден гр анулом - * gra
nuloma an(n)utare.
—
паховая : ингвинална лимфогрануломатоза ->
lymphogranulomatosis i nguinalis.
гранулематоэ новорожденных : ли стер и оза , л и ст е
ре,юза —>listeriosis (listcrellosis).
гранулированный : гранулиран, зърнист —» granu
laris.
граиулоцнт, м : гранулоцит —» granulocytus.
гранулоцитопення, ж : гранулоцитопения -» granu
locytopenia.
гранулы, ж1мн : гранулации —>granulationes (2).
грануляция, ж/мн: гранулации -» granulationes (1).
—
пахионовы : Пахионовн гранулации -» granu
lationes arachnoideales.
грануляционная, и л и зернистая, ткань : гран улац ион-
на т1 кан
granulationes (1).
графоспазм, .и : графоспазъм -» graphe spasmus.
гребенчатый, гребешковын, гребневидный : гребен
чат, гребенест, гребеновиден -» pectinatus.
гребень, м : гребен —» crista, jugum, pecten.
—
подвздошный : хълбочеи гребен -* crista ili
aca.
гребешок, м : гребен че —> pecten.
—
лобковой костн : гребен на срамната ко ст -»
pecten ossis pubis.
Грейвса болезнь : Базедова болеет -» B asedowi
morbus.
грелка, ж : грейка, термофор —» thermophorum.
Грефе симптом : признак на Грефе —» Graefei sig
num.
гриб, м : гъба fangus (J).
грибки дрожжевые, м1мн : дро ждевп гъбички, бла-
стомиаети -» Blastomycetes ; квасни, захарин
гъбички, захаромнцетн -» Saccharomyces.
—
нитчатые : нишковидн и гъби чки , х пф о ми це-
ти —►Hyphomycetes.
—
слизистые : слу зн и гьбн ч ки . миксомиц ети —»
Myxomycètes.
грибковое заболевание : микотично за бол яван е, ми
коза -* mycosis.
—
—
кожи : микоти ч но заболяване на кож ата, д ер
матомикоза -» dermatomycosis.
грибовидный, грибообразный : ггбонндсн. i
>
зея -» fungiformis, fungosas (lj.
—
н аро ст : гьбовиден израстък -> fungus (ly.
грибок , м : гъбичка —»fungus (J).
—
лучистый : лъчиста гъбичка
Actinomyces.
—
молочницы : —♦ Candida albican s.
—
фа во зв ый : фавусна гъбичка -♦ Achur :**;
Schoenieini.
грипп, эпидемический грипп : грип, инфлуенца -*
grîppus.
—
бал кан ски й : Q-треска, Ку-треска, Куисландска
треска. Балкански грип feb ris Q.
—
кишечный : чревен грип, епидемична или ви
русна диария —» diarrhoea epidemica.
—
летний : папатаниева треска, папатаци, летен
грип —» feb ris pappataci.
гроздевидный : гроздовиден -» acinosis (acinifor
mt s), racemosus.
грозяш ый : застрашаваш -> imminens.
Грокко-Раухфусса треугольник : триъгълник на Гро-
ко-Раухфус -» Grrocco-Rauchfu s s ' trigonum.
грудина, ж : гръдна кост, стернум —> sternum.
грудинный : етерна лен, гръдничен —» sternalis.
грудн ая ж аб а : гръдна ангина, гръдна жаба.ангина
пскторнс, стенокардия —» angina pectoris.
—
клетка : гръден кош, торакс
thorax.
—
—
эмфизематозная : емфизе.матозен торакс,
бъчвовпден гръден кош -» thorax emphysema-
ficus.
грудница, ж : мастит —» mastitis.
г рудн о й: гръден -* pectoralis (мекторален), thora
calis (торакален).
—
млад енец , или ребенок : кърмаче —> lactens.
грудобрюшная преграда : диафрагма -■>diaphragma.
грудь, ж : гi рди -» pectus.
—
вор он кообразп ая : фуипеиилик п рд1г, обущар
ски п рдп -» pectus excavatum.
—
куриниая, или птичья: птичи или ки ти ш 11р-
дн —» pectus' carinatum sive gallinaceum.
грушевидный . крушовиден -» p in fo rmt s.
грыжа, ж : херния, кила, изсипване —> hernia.
—
бедренная : бедрена или феморална херния -»
hernia f t moralis sive cruralis.
—
белой линии над пупчон : спшастралпл херния -»
heгniа еpigasfriса.
—
брюшиой стенки, брюш тая грыжа : херния на
коремна»а стена, коремна херния —» hernia
ventralis sive abdominalis.
—
диафрагмальная : дифрашалнл херния —» her
ma diaphragmatica.
—
желудоч ная : стомашна херния gastrocrlr.
—
жировая : тлъстннна херния -» lipocele.
—
кишки и сальника : енгероемпилоцсле —> eute-
roepiplocele.
—
межпозвоночных дисков . херния на межлупреш-
ленен диск, дискова херния —> hernia d t'ca
lls.
—
мозговая : мозъчна херния, снцсфалоцслс ->
encephalocele.
—
н ев правн иая : ненамсстваша се херния-» hernia
i rreponi Iulis.
—
пах овая : слабинна н.л ингвинална херния -»
herma i tignina lis.
—
поясничная : лумбална или поясна херния - »
hernia lumbalis.
—
пупочная : пыша херния —> hernia umbilicalis.
—
спинного мозга : ммслоисле - > myelocele.
—
уще мле нная: ннкариерирана или заключена
херния -» hernia incarcerata.
—
хрусталика: факоцеле —>phacocelc.
грыжевой : херниален —» hernialis.
грыжесечение, с : херниотомня -» herniotomia.
грызу щий : грнзещ —» rodens.
грязелечение, с : калолечение —» pelotherapia.
грязь, лечебная : лечебна кал -» limus.
губа, ж : устна, бърна -•» labium, labrum.
—
за яч ь я : заешка устна —» labium leporinum.
дизентерия
704
доля
дизентерия, ж : дизентерия, бактериална (бацилна)
дизентерия dysenteria.
—
амеблая : амебиаза, амебна дизентерия -> amoe
biasis,
лнзергнн. ж : дизергия -> dysergia,
днзестезня, ж : дизестезия -* dysaesthesiа,
дизонтогенез , м : дизонтогенеза -> dysontogenesis.
дизосиия, ж : дмзосмия -* dysosmia.
дизостоз , м : дизостоза -» dysostosis,
дизостозы
множественные, ж \мн : множествени
дизостози, гаргоилизъм -э gargoylismus,
дизурия, ж : дизурия, затруднено уриниране -> dys
uria.
Лижа реакция : проба на Дик -* Dicki testum.
„никое мясо", с : .диво месо“
caro luxurians.
дикротический : дикротичен, двуударен, раздвоен,
двоен -> dicrotus.
—
или двуударный пульс : дикротичен или двууда
рен пуле
dierotia.
дикротия, ж : дикротия, днкротизъм -» dicrotia.
днктиома, ж : диктном -♦ dictyoma.
днлататор, м : дилятатор, размшрител -» dilatator.
дилатация : ж : дилятация, разширение dilatatio.
—
сердца : дилатация или разширение на сърце-
to —> dilatatio cordis.
диоптрия, ж : диоптрия -* dioptria.
диплегия, ж : днплегия -> diplegia.
диллобацилла, ж ; диплобацил -» D iplobacillus.
диолококк, м ; диплскок —> Diplococcus.
диплопия, ж : диплопия —> diplopia.
днолоэ, с : диилое -» diploë.
дипсомания, ж : дипсомания -> dipsomania.
дисгеозия, ж : дизгсузия -* dysgnisia.
дисгерминома, ж : дисгермпном -> dysgerminoma.
дисгидроз , м : дпехидроза -» dyshidrosis.
диск, м : диск
discus.
—
суставной : ставен диск -» discus articularis.
днекерагоз, м : дне кератоза -> dyskeratosis.
дискинезия, ж : дискинезия -* dyskinesia.
—
век : дискинезия на клепачите —> dyskinesia
palpebrarum.
дисковидный: дисковпден -♦ disci/ormis.
днекразия, ж : дискразпя -* dyscrasia.
лнелалия, ж : днелалпя
dyslalia.
днсменор(р)ея, ж : дисменорея -» dysmenorrhoea.
диспансер, м ; диспансер -> dispensarium.
диспансеризация, ж : диспансеризация, диспансери
зиране —» dispensarisatio.
днеоареуния, ж : днепареуния —» dyspareunia.
диспепсия, ж : диспепсия -» dyspepsia.
—
бродильная : ферментлтнвна диспепсия
dys
pepsia intestinalis fennentativa.
—
гнилостная : гнилостна диспепсия -э dyspepsia
intestinalis putrida.
—
токсическая : токсична диспепсия, токсикоза —»
cholera infant(i)um.
дисперсия, ж : дисперсия -» dispersio.
дисплазия, ж ; дисплазия
displasia.
диспноэ, с : диспнея, задух —* dyspnoea.
днссемннация, ж : дисенинацмя, дисеминиране, раз
сейване, разпространяване -» disseminatio.
десснминированныи : дисеминирам, разсеян, разпро
странен
disseminatus.
днеснмуляцня, ж : диссимулацня -» dissimulatio.
диссоинацня, ж : дисоциацня —> dissociatio.
дистальный : дистален —> distalis.
дистилляция, ж : дестилация —> destillatio.
дисгимия, ж : дистимия —э dysthymia.
дистиреоз, м : дистиреоза —» dysihyreosis.
дистония, Ас ; дистония -» dystonia.
—
вегетативная : вегетативна дистония, вегетатив
на невроза —> neurosis vegetativa.
дистония, ./*' : дистопия —>dystopia.
дисгорсия, JÄ.' ; дисторзия. навяхване -» distorsio.
дистрофия, j/г ; дистрофия -» dystrophia.
—
зпиоо jo-гевнгальная, и ли гипофизарно-половая :
адннозо-генмтална или хнгюфизно-полова дис
троф ия —» dystrophia adiposogenitalis.
дистрофия, и ли атрофия, печени острая : остра жъл
та атрофия или остра дистрофия на черния
дроб -> atrophia acuta fla v a hepatis.
—
мышечная прогрессивная : прогреси вн а мус кул на
дистрофия dystrophia masculorum progres
siva.
дисфагия, ж ; дисфагия -» dysphagia.
—
сидеропеническая: сидеропенична дисфагия, син
дром на Плъмър -В нн сон -♦ Plummer-Vinson'
syndromum.
дисфазия, ж : дисфазия -» dysphasia.
дисфоння, ж : дис фон ия, дрезг ав или пресипнал
глас -» dysphonia.
дисфункция, ж : дисфункция dysfunctio.
дисхроматоосия, ж : дисхроматопсия, частична цвет
на сл еп ота -> dyschromatopsia.
дисхромяя, ди схро мия -» dischromia.
диецнт, м : дисцит discitis.
дитя, с : дете -» infans, puer.
диурез, м : диуреза -> diuresis.
диуретики, м !м н ч диуретические средства, cJm h : ди-
уретици, диуретични или пикочогонни лекар
ства —) diuretica.
дифтерит, м удифтернтическое воспаление: дифтерит,
дифтеритно възпаление - э diphtheritis,
дифтерия, ж : дифтерия —> diphtheria.
—
гортани : дифтерия на гръкляна, истински
круп —» diphtheria laryngis.
диффузия, ж г дкфузня -* diffusio.
диффузный : дифузен
diffusus.
дихотомия, ж ; дихо томия —» dichotomia.
диэпцефальная область : диенцефална облает, хнпо-
таламус, подхълмие -» hy pothalamus.
длинный : дъ л ъг -» longus.
длительный : продължите ле н - э chronicus.
дневный : дневен
diurnus.
дно, с : дъно -» fundus.
—
глазное : очно дъно -» fundus oculi.
—
желудка : дъно на стомаха -» fundus ventriculi.
—
матки ; дъно на матката -> fundus uteri.
—
газовое : тазово дъно, диафрагма на таза -»
diaphragma pelvis.
доба воч ный : добавъче н
accessorius, appendicu
laris, intercurrens, succenturiatus.
добровольный : доброво лен -> voluntarius.
доброкачес твенн ый : добр окач еств ен -» benignus,
доза, лс : доза, прием ->
—
высшая ; максимална доза -* dosis maxima.
—
дробная : умалена, дробна, частична или фрак-
ци онирана до з а dosis refracta.
—
лечебная : терапевтична или лечебна доза
dosis curativa.
—
минимальна« смертельная (летал ьная): мини
мална летална (смъртоносна) доза -» dosis
letalis minima.
—
смертельная : летална или смъртоносна доза
dosis letalis.
дозировка, ж : дозировка
posologia.
до ктор иеднцннсхых наук : докто р на медицин ските
н ау ки —> medicinae doctor (2).
долевой : лобарен
lobaris.
доли хоц ефал , м : доли хо ц еф ал -* dolichocepha-
ius.
долька, ж : лобул, делче -> lobulus.
дольков ый : л обула ре н -> lobularis.
дольчатый : разделен на лобуси —» lobatus, lobii-
latus.
доля, ж : лоб, дял —> lobus.
—
височная : те мпор ален или сл епоочен лоб - э
lobus temporalis.
—
головного мозг а : м озъчен л об lobus cerebri.
—
затылочная : окцнп итален или ти ле н лоб ->
lobus occipitalis.
—
легочная, или доля легкого : белодробен лоб
или дял -> lobus pulmonis.
705
желатинозный
доля
доля лобан : -> фронтален или челен лоб -> lobus
frontalis.
—
теменная : париетален или теменен лоб
lobus parietalis.
доминирующий - доминиращ -» dominans.
донор, лг : дарител, дои(ат)ор -» donator.
доаошеввость (плода), ж* : доиосеност (на детето)-»
maturitas.
дополнительный : допълнителен, добавъчен -» s//c-
centuriatns.
дорсальный : дорзален, гръбен -» d o rs alis .
доступ, м : достъп
aditus.
дробление, г : раздробяване —>fragmentatio.
дрожание, г : трептене -» fr e m itu s (фремптус),
trem or (треперене, тремор), v ibra tio (треперене,
трептене).
—
глаз : иистагьм -» nystagmus.
—
голосовое : гласов (пектора.тен или гръден)
Фремптус, гласови вибрации -* fremitus voca-
lis sive necioralis.
—
радужной оболочки : треперене на ириса, ирндо-
донеза —» iridodunest s.
дрожательный: треперещ —» agitans, tremens.
—
паралич : Иаркинсьнова болеет —» Parkinsoni
morbus.
дрожащий : —> треперещ -» trvnens.
дрожжи, дро жж ев ы е гркбкн : дрожди, квасни гъбички,
захарни гъбички, з а харjmhhcth -» Saccharo
myces ; Blastomycetes.
—
пивные : бирени квасни гъбички, бирена \а я
Savehaготуces cer*visiае.
дрожь, ж : студени »рижи —»frigus (2).
—
лихорадочная : студени трьпки или треперене
при треска -» frigas f 'IriI* sive febrium.
цромогронныЛ : дромотропеи *~» drome tropa s.
дряхлость, ж : старческа немощ-^infirmitas, sentam.
дуга, ж : дтгд
arcus.
—
аорты: д н а из аортата —> arcus aortae.
—
старческая : старческа дъга -» arcus senilis.
лугласов абсцесс : Дугласов абсцес -» Douglasi
abscessus.
дугласово opoCTpancToo, лугласов кариаи : Дугла-
COIIO пространство или джоб -> cavum Doug
lasi.
дугообразный : дзговиден
arcuatus.
душевная болезнь : психична или душевна болеет—»
/nsania (iasanitas), psychosis\
—
подавлеипость : душевна потисна гост - •
de
pressio1.
душевнобольной : душевно болен ■> insanus.
душевное волнение : душевно вълнение —* с т о -
tio, perturbatio.
—
расстройство : душевно разстройство -> a li
enatio meatis.
дуаеамое угнетенно : душевна потиснатост —» de
pressio1.
душевный : душевен -» mentalis«.
д’Эсввва врвэпак : признак на д'Кспнн -» d'Espinr’
signum.
дыхаяве, с : дишане -» respiratio.
—
аафораческое : амфорично дишанс -♦ respiratio
amphorica.
—
бмотовское : дишане на Биб -» Bioti respiratio.
—
бронхиальное: бронхиално дишане —» respiratio
bronchialis.
—
брюшное : коремно или диафрагмално дишане —*
respiratio abdominalis sive diaphragmatica.
—
везикулярное : везнкуларно дишане —» respiratio
vesicularis.
—
замедленное : забавено дишане -» bradypnoea.
—
затруднен ное : затруднено дишане, задух, дне-
инея -* dyspnoea.
—
искусственное : изкуствено дишане -» r e spiratio
artificialis.
—
кожное: кожно дишане —» respiratio.
—
Куссмауля : дишане на Кусмаул -» Kussma uli
г.-spiratio.
—
нормальное ; нормално дишане, еупнея —» си
рпоеа.
— , о рг ан ы : дихателни органи, дихателен апарат
<7pparat is respi rato rius.
—, отсутствие : липса на дишане, апнея -» apnoea.
—
реберное пли грудное : ребрено (костално) или
гръдно (торакално) дишане respiratio costa
lis sive thoracalis.
—
св ист ящ ее : стридулозно или свистящо дишане - >
respiratio stridulosa.
—
хрипящее : стерторозно или хрииано (хрнптящо)
дишане —* respiratio stertorosa.
—
.
уреженне : брадшшея -> bradypnoea.
—
усиленное : усилено дишане, химерпнея -» hyper-
рпоеа.
—
учащенно е : ускорено дишане, тахнпнеп —>
tachypnoea.
—
Чейн-Стокса : Чейи-Стоуксово дишане
>
Cheyne-Stокes ’ respiratiо.
дыхательное горло : трахея, дихателна тръба -->tra
chea.
дыхательные органы,
. и'.чн : дихателни органи,
дихателен апарат -» apparatus respiratorius.
дыхательпый : дихателен, респираторен —> respi
ratorius.
Дюоюнтрева перелом : фрактура на Дюпюитрен -»
Dupnytreni fractura.
дюаюитреновская контрактура : контрактура на
Дюпюитрен
Dupnytreni contractura.
Дюринга болезнь : болеет на Дюринг, хериетифор-
мсн дерматит -» dermatitis herpetiformis.
Е
евнухоидизм, .v : епнухоидизъм -» ейauchoi dismus.
евстахинт, м : евегахиит —» eu stachi(i)tis.
единица, единица измерения : единица мярка ->
unitas.
—
интернациональная u.iu международная : и н т е р
национална или международна единица —» U. I.
•единичный : единичен
sporadicus.
едкий : разяждащ, разядлив » corrosivus.
ежедневно : всекидневно, ежедневно -♦ in die.
ежедневный: всекидневен, ежедневен —»quotidianus.
естественый : естествен —t nativus.
естественными путями: през естествените пътиша ->
per via s naturales.
еюнотоиня, ж ; йеюноюммя --» jejunntomia.
ж
жажда, ж : жажда -» sitis.
JKaec метод : метод на Жане, промивка по Жанй -»
Janeti methodus.
жаропонижающие средства, с;мн : понижаващи тем
пературата лекарства -» antipyretica.
жгучав боль : горяща болка -» causalgia.
жевание, с : дъвчене -» masticatio.
—
жвачки : преживяне -♦ ruminatio.
жевательная мышца : дъккатсдсн мускул —» m a sse
ter (musculus).
жевательный ; дъвка тсле н -» m asticatorius.
желатинозный : жс лятм нозен —» gelatinosas.
45 Медицинска терминология
желез'а(ы)
жидкий
706
жслез а(ы), ж : ж л е за (и) —» glandula(e),
—
бартолиновы : Бар то .ш новл жл ези ->glandulae
vestibulares majores (Bartholini).
—
Вирхова : ж л е з а на Вирхов (Фирхов) -> Vir-
ciiowi glandula.
—
внутренней секреции ; ендокринни или нн крг-
торн и жл е зи -» glandulae suie ductibus.
—
выделяющие ушную серу : церумшюзни жлези -»
glandulae ceruminosae.
—
зобпая (ви лоч юв ая, tum внутренняя трудная) :
вътрешна грьдна жлеза, задгърдна или гръд-
»шчна жлеза, тимус -л thymus.
—
инкреторные : и ннрег орн к или ендокринни ж ле
з и —►glandula* sine ductibus.
—
каротидная : каротндно те лц е, кар от ндна ж л е
з а —> glomus canticum.
—
Купера : Gy.160 -уретрална жлеза, жлезд на
K{a)yiiep - » g'andit’a bulbourethralis.
—
либерхюновм кишечные : чревни жл ези га Jlji-
берк.он - » Jelandttla.tintjstinates (Lieberhuhni).
—
мейбомиевы : —> glandulae tarsales (Meibomi).
—
миядалевидиая : сли ви ца, тонзила -* tonsilla.
—
молочная, unit грузная : женска гърда , млечна
ж ле з а -» glandula mammaria.
—
надпочечная : г ато тбр е чн а ж л ез а, ладбтбрек —>
glandula suprarenalis.
—
околоушная : около ущпа или н ар от и дга ж теза,
наротис —t glandula parotis.
—
околощктовнлные, п . т
наратиреондиые : около-
1ШПОННД1Ш или наратиреоидин жлези —> g l a n
dula^ pur thyreoideae.
—
поджелудочная : задетом aim; а жл ез а, панкреас*-)
pancreas.
—
« подчелюстная : иолчелюстна жле за —) glandula
submandibularis.
—
подъязычная : подезична ж лез а —> glandula
sublingualis.
—
но j оные ; шпиц жл ез и —> glandula• sudori
ferae.
—
предстательная ; простатна жлеза
prostat 1.
—
ресничные : цн.итрий или ресипчин жлези ->
glandulaеciliares.
—
сальные : vacnrii жлези
glandulae sebaceae.
—
слезная : слъ зн а ж ле за -» glandula lacrimalis.
—
слизистые : слу зни (слуз ести) жле зи -» glan
da1аеmucosae.
—
слюнные : слюнчени жл ези
glurn!aine sali
vaies.
—
уретральные ; урет рал нн жле зи —> glandulae
urethrales.
—
щитовидная: щитовидна или тиреоидна жл ез а -»
glandula thyreoidea.
—
эндокринные : ендокринни или ннкрегорни ж л е
з и —) glandulae sine ductibus.
железистая лихорадка : жле зна т рес ка -на Пфайфер ,
инф екциозна мономуклеоза -> mononucleosis
infeetiosa.
железистый : —» glandularis (жлез ен , жле зн ет) ;
/errnginosus (1) (же ле зен),
желоб, м : жле б, ул ей -» semicanalis.
желобок, м : жле б, улей sulcus.
желтая вода : гл ау ком а, гл ауком -» glaucoma.
желток, яичный желток : ж ъл тък , япчев ж ъл тък -»
vitellus.
желточный : ж ьл тъ ч ен - » vitellimis,
желтуха, н: жълте н и ц а, иктер —» icterus.
~
гемолитическая : хемолятн чна ж ь т те н н ц а, хемо -
ли ти чн а анемия
anaemia haemolytica, icte
rus haemolyticus.
—
злокачественная : з л окач еств ен а
жълтеница,
г« ж1,к инктер -» icterus gravis.
—
инокуляпноивая ; хомоло жна се румн а ж ълте н и
ца , серумен или инокулаци онеи хе п ат и т —
>
serohepaUtts.
—
нафекинокиая : инфе кц иозна жъ лте ни ц а, болест
на НасилиИ-ВайЛ. нкге ро-хеморлгн чна cmipox e-
точа -» Vasitcv-Weil’ morbus.
желтуха „катаральная“ ,* „катарална жълтеница“ -*•
hepatitis epidemica.
—
ложная : лъжлива жълтеница, пссвлопктер -у
pseudoicterus.
—
иоворождеппыХ, физиологическая желтуха : ж ъ л
те ни ц а у новородените —» icterus neonatorum.
—
с генно-оливковым
оттенком : мслэгнкгерус,
черна жълтеница —> icterus mêlas.
желтушность, ж : —> subicterus.
желтушный : нкгер ич ен , жъл тен н чая —> icteru:.
желтый ; ж ъл т -» flavus, luteus.
желудок, м : стомах - ъ ventriculus (1),
— , опущение : смъкване на стомаха, гастроптоза -»•
gastroptusis.
желудочек,,«: стомахче, вектрикел -> ventriт-
/ns (2).
*'
—
боковом, странично мозьчю стомахче (веягрн-
ку л) -> ventriculus lateralis.
—
головною мозга, мозювой желудочек : мозъчно-
стомахче ичи н ег тр ак ул •» ventriculus cerebri.
—
малый по Павлову: малые стома х но Павлов
Pavlovi stomachus minor.
—
пятый : пето мозъчч п с томахче (и е нтр нкул) ->
ventriculus quintus.
—
сердца : сьрцепц стомахче , и ентрн кул или к а
меи,i на сърцето ->ventriculus cordis.
—
третий : тре »о мозъчн о стома хче (вентриьул> '
ventriculus tertius.
—
четвертый : че тв ърто мозъчно с томахче (иеи-
тр и ку л) -» ventrieidus quartus.
желудочковый : пеыгрнкулареи -■» ventricularis.
желудочная боль ; стомашна болка
gastratgin.
—
г р ы ж а ; стомашна херния —» gusfr »rete.
желудочное кровотечение : кр ъв отеч ен и е от п о м î-
ха —) gastrirrhagin.
желудочно-кишечный : стомашно-чревен --> gastro
intestinalis.
—
—
тракт : —> tractus digestorius.
желудочно-ободочный: сгомпншп-чрсн !l - » gastm-
enfiens.
желудочный : сточсш-МГ > gistrirus.
желче.онные средства, с.мн : жлъчк о ю ш ш .теклр-
cïiia , хол итога —» Cholagoga.
желчеотводящий : ж л ъ чкокос е и —> bilifer.
желчпокаиенпая болезнь : —> хол ели тн аза , ж. плшп -
ка ч ъч н а болеет —г cholelithiasis.
желчный : жлъч ен —» biliaris (билнарс п), Hl'osux
(св ърза н с жъл тен и ц а), fell>4ts.
желчь, ж :жлъчка, злъчка —>fei, bilis.
жемчужная опухоль : холес театом -~» сholсst ■ atoma.
женский: же нски —> / unininus.
женщина нерожавшая: п ор ажда ла же на: нулин ip a - ,
nullipara.
—
рожавшая один раз : жена, раждала един ъът - i
unipara.
—
рожающая во второй раз : ж ен а, която р аж да
за вгори п ът. секу нди и ара -> serundipr.ru.
жжение при иочекспуекаиви : парене при уринира
не —> ardor urinae.
Жкбера болезнь : гщтипнаннс на Жпбер —> pityria
sis rosea (Gibert).
живой : жив —> vivas.
живосечение, с : виви секц ия -ъ vivisectio.
живо г, « : корем
abdomen, venter (1).
— , вздутие : издуване на корема, метеорнтьм -г-
meteorssmus.
—
отвислый : висящ или уви снал корем —> venter
propendens (venter pendulus).
животное, с : животн о -i animal.
животный: животински, аномален —» animalis.
—
кратиал ; жив оти нска ск орбяла , глнко< еи - *
glycogenum.
—
яд : жи вотинска отров а - i rootoxiпит.
живчик, .« : семенна клетк а, спе рматозо и д ->
.sper
matozoon (spermatozoidum).
жидкие части тела ; телесн а те чн о с т -> humor.
жидкий : те че н -> fluidus, liquidos.
жидкость
707
эаржздое
жидкость, ж : течаост
fluidam, Uquor fl).
—
ам ниоти ческая: амн иотнч па или около плодна
течност, околоплоднм води —» Uquor amnii.
—
процеженная : прецедена течност, колатура н»
colatura.
—
семенная мужская : семенна течност, сперма,
семо —» Sperma.
—
спинномозговая: гргб на чном озгч на или церсбро-
сиинална течност, ликвор (церебросшшален) —т
Liquor cerebrospinalis.
жизненная сила ; жизнена сила -» vis vitae.
жизненный : жизнен, витален -» vitatis.
жиздесаасобкост m i x u i t i : абмвэа -» abioais.
жnaît, ж : живот
vita.
—
жоаоваа : полон живот
vita sexualis.
* ялеене, с : теиезги
tenesmus.
ж*р, -я ; тлъстнаа, мае —» adeps.
—
рыба i , или тресковый : рибен о или моруншю
мас ло - » oleum Jecoris Aselli.
жвраu i : тлъст -♦ adiposus (затлъстял), oleosus
(мазен).
жвроввк, м , жаровая опухоль : липом —> lipoma.
жировой : тл ъстн н ен - з adiposas.
жировоск, м : трупен восък -♦ adipoeera.
3
заболеваемость, ж : заболеваемост, заболее мост,
морбиднтет —>morbidi tas (IJ.
заболевание, с : заболяване -» a ffe ctio , morbus
(болест).
—
аллергическое : алергично заболяване —з аЧег-
gjsi.s.
—
гинекологическое : п пиколог нчзо заболяване —»
morbus g ym ■colиglr us.
—
ко80e ; ново заболяване -> co mplica io (?).
—
когтей : блеет на ноктите -» onychia (i).
—
психическое: психично :аболагацс. психична
болест —» tustuna (tns:n it tsj, psychosis.
—
сердца ; забед сване на еьице.о —>c ar •rtputhia.
—, сущность : естество г л t c u tiгист t а болестта —>
morbi.
-
функциональное : Функционално забол ira че
morbus fanr i uia'is.
заболевший : ja »олял л о % -г.
забрюшкиный : j eipxticnnauHia.itfH —> г t~ >рес i >-
и'alts.
завпох (вихрь) волос, .«г: ..вихрун tco* t а кос.vitre - >
тtori >v pilorum.
—
—
сердца : „вихру и ка- на сърцето -» vortex
cordis.
—
ушцой оакоаиаи : х еликс -> helix .
заворот кишок : сплитане ид л прейди аче на чер
вата -î volvulus.
лаяорочочный : залп г —г circ unflexus.
загар, лг : зш аряке (от слънце) —г helioxanthosis ;
слънчева ерите va -> entama sdar“.
заггйаиие, с: прегъване - > // r-ria: отклони апе или'
проплаче i азал -■>r'clinaïio.
t a гл о: онпь.П : ретроф принте: лен -> те:copUarynge-
n't s
шмишающий : зягниннн
putrescens.
затруданный : рстросгсрнален —> ret го sternali s.
iaгрязьeintе, с : зам ърсиванс -» contenu natio (l).
задержка, ж, задержание, с : задръжка, задържа
не —>retentio, suppressio.
—
мечи ; задръжка t'a урока га —> rdrn-i » urinae.
—
пли задержание плаценты, задержка еоследа :
задpu« ка на плацентата
retenti о placer, tie ,
заднепроходный : англ .'и -■ » analis.
задней : заден —>posterior.
—
мозг ; заден мозък, мс» енцефзл >н —>m etence
phalon.
—
проход ; заден отвор (проход), анус —> anus.
—
—
прогивоестествевный:
противоестествен
а.туе -г amts praeternaturalis,
чадушевкс, с : задушаване, суфскацня ->su ffo c a tio .
заедд, м ; перлеш —>angiitis infectiosus.
заживление вторичный натяжением : вторично за
здравяване (на рана) —> p er secundam ( per se
randam h,ternionem).
—
первичным натяжениен : мчрвнчно заздравявано
(на рама) -> per primam (per primam intentio
nem).
зазубренный : назъбен —>limbosus, serratas.
ланка инс, с : заекване, нелтеч сне -» balbuties, mo
gilalia.
закрепление, с : закрепяваме -* fixatio.
закрепленный : закрепен, фиксиран —> fixas.
эакручивавяе, с : завиване, засукване, завъртва
не —г torsio.
закрываю щий : закриващ, затваряш —> occlusivns.
закрытие. с : закриване, затваряне —» obstructio,
o ftaratio, occlusio.
закрытый : затворен —> obturaius.
Закса-Витебского реакцвя : реакция на Закс-Витеб-
скн. цито холена реакция -* Насb s- Wit ebsky '
r »actio.
Закса-Георги реакция : реакция за Закс-Ге jprii ->
Sacfis-fieorgi' reactio.
закуеорявагащвй : запушващ -г obliterans.
закупорка, ж : запушвано -> obstructio (задръства
не), obturatio, occlusio.
—
поротной зевы : пилетромбоэл -> pylellirorn-
bosis.
зачаточный : ретроутсрнисн. задматпчен -л retro
ut triauV.
замедленный : бавен, забавен -t tardas, torpidas.
занепяюшкй, заместительный; заменящ, заме
стваш, заместителей —> vicarius.
замешепне, с : заместване, субституции -> siibs/i-
t tio.
замыкающий ; затварящ -* obturat ori us.
запое, V : мола -» mota.
—
пузырный: хндатндил молл -> mola hydati
dosa.
заостренный : заострен -» acatus
запах, лг : миризма
odor.
—
дурной : лоша миризма
faetor.
—
—
изо рта: лоша миризма in устата -> fa r
tor ех ore.
запертый : затворен —> obturatus.
запирающий: затварящ -» tbfurat iritis, occlnxivns.
запоздалый : закъснял —» postponens, serotinus.
запой, лг ; дипсомания —> dipsomania.
запор, м i запек —> constipatio,
запылевие легких : „запрашени бели дробове -
инекмокоиипза —>pneumoconiosis.
—
—
частицами табака : табак ,за
- » tabacosts.
запястный ; кзрмалск —>carpalis,
запистье, с : китка га ръка ta —> carpus.
заражение, г : заразяване -* contagium, contagio
(2), contaminatia (J), infectio (ннфек''.ия>,
—
животnbjwи паразитами: заразяване с животин
ски паразити —> infestatio.
—
крови : .отравяне на кръвта“, сепсис —» sepsis.
—
повторное ; повтор ю заразяване, рсинфскцня —>
reinfecii о.
зараженный; заразен -* infectus.
зараза, нс : зарзз.ч
-> contagium fl).
заразительность, ж : заразителност - > co n ta g io s i-
tas.
заразительный : заразителен -» infectiosu s (2).
—
моллюск : мглускум козтапюзум —г molluscum
contagiosum.
заразное начало ; заразно начало -> con ta gi
um ft).
заразный
708
зрелость
заразаый : заразителен, заразен —> contagiosus,
infectiosus (1), transmissibitis (предаваем),
заращенке зрачка : закриване на зеницата -* oc
clusio pupillae.
зародыш, м : зародиш —> embryo (ембрио), ger
men (1).
зародышевый: зародиш ен , за родишен
embryonalis
(ембрионален), feta lis (феталсн), germinativus.
—
пузырек ; зародишево мехурче, бластула -> blas-
tula.
зарождение, c i зараждане -» generatio, genesis.
зарубка, ж : рязка, врязка —» crena.
заслонка, ж : (преграда), клапа -» valvula.
—
баугивнева : илео-цекална клана, клапа на Бау-
хи н - » valva ileocaecalis (va lvula coli).
застарелый (о болезни): заста рял —» chronicus,
inveteratus.
застой (крови, молжа), м : застой (на кръвта, на
млякото) -» stasis.
—
венозвый : венозен з асто и stagnatio, sta sis
venosa.
—
желчи : з асто й на ж лъ чката —> cholestasis.
—
крови : кръвен застои -» stagnatiо.
застойная гиперемия легких : засто ен бял дроб ->
congestio pulmonum.
застойный сосок : засто йн а напила -> oedema pa
pillae.
затвердевший, затверделый : втвърден, з лтв ър -
дял - » induratus, scleroticus.
затвердение, затвердевание, с : з атвъ рдяв ан е, втвър
дяване —> induratiо.
—
полового члена, пластическое : пласти чно вт вър
дяв ан е на половия член
induratio penis
plastica.
затрудненное глотание : з атруднен о гълт ане, дн е-
фаги я —» dysphagia.
—
дыхавне : затруднено дишане, задух, диспнся ->
dyspnoea.
—
мочеиспускание : затрудн ено уринира не, ди з
урия —> dysuria.
затруднениость нсоражвеиня : за трудн ен а дефе кац и я,
дне хе зи я —» dyschesia.
затылок, м ; тил -> nucha (врат), occiput.
затылочный : ти ле н, окципиталсм - » occipitalis.
—
бугор наружный : външна ти лн а издати на —>
inion.
затвжной : много п родължителен -» chronicus, pro
tractus (пр отрах ир ан ), torpidus (торпиден).
заушница, ж : заушки, епидемичен паротит -* pa
ratitis epidemica.
зачатие, c : зачеване, зачатие -» conceptio (1).
—, время : време на зачеването
periodus con
ceptionis.
—, предупреждение : предп азван е от забр ем ен яв а
не —*• contraceptio.
зачаточный : з а ча тъ че н - * germinativus, rudimen
tarius.
защитные тела, с}лт : защит ни те л а, ан ти тела
anticorpora.
заячий : з а еш ки -> leporinus.
—
гдаз : заешко око —> lagophthalmus.
заячья губа : —» заешка устна -* labium leporinum
sive fissum.
звон, M : звън —> tinnitus.
—
металлический ; мета личе ски зв ън , шум на п а
даща капка
tinn itu s metallicus.
—
в ушах: звънтене в ушите -» tinnitas aurium (1).
звонкий : звънлив -> consonans (звучен), sonorus.
звук, м : звук -» sonitus, sonus.
—
бедреввый : бедрен тон —> sonus obtusus si ve
obscurus (2).
—
легочный : белодробен звук (тон) —» sonus pul
monalis.
—
металлический ; метали че н тон —> sonus metal
licus.
—
врвтувлеяаый, или тупой : при тъпен з в у к (тон),
тъп звук (тон)
sonus obtusus sive obscurus.
звук тиыпаннческий : тимп ани ч ен тон —» sonustym
panicus.
звучащий : зв уч ат -» tympanicus (2).
звучный : звучен —> sonorus.
здоровый : здра в - » sanus, salutaris (здрав осл о
вен).
здоровье, с : здра в е —» sanitas, salus (2).
зев, м : нстмус на гърлото, вход към фаринкса
isthmus faucium.
—
канала шейки матки наружный : външен отв ор
на канала на маточната шийка —» ostiumuteri.
зевапие, с: прозяване’-> oscitatio.
зевный : ф ар ин геал ен —>pharyngeus.
зевота, ж :прозявка
oscitatio.
землеедство, с : ядене на п ръст —» geophagia.
зеркало для осмотра внутревных полостей : см с ку -
л ум speculum.
зернистый : зърнест, гранулиран, гранулозен ->
granularis, granulosus.
—
лейкоцит : гранулиран левкоцит, гранулоцит ->-
granulocytus.
зервышко, с : зр ънц е -» granum (1), granulum
(гранула).
зимаза, ж :зимаза
zymasa.
зямляя спячка : зимен сън —* hibernatiо.
—
—
искусственная : изкуствен зимен сън, изку
ствен а хибернация -» hihumatio artificialis.
зимоген, м : зи моген, п роф ер мен т -> profermen-
tum.
зловещий : зл ове щ, злокобен -* ominosus.
зловоние, с : злово ние, смр ад —* foeror.
зловонный : зловонен , смр адлив -> foetidus, graveo
lens.
—
пот : вон яща пот —» bromidrosis.
злокачественность, с : з л о кач еств ен о ст, мали гн е-
ност - » malignitas.
злокачественный : з л ок ач еств ен —» malignus (ма ли г-
нен), destructivus (разрушават), perniciosus
(и ер ниц иозе н).
злоупотребление, с : з л оу п от реба —» abusus.
змея, ж : змия
Serpens'-.
зоб, к : гуша , струма —> struma.
щ
—
диффузный : дифузна струма или гуша -» stru
ma diffusa.
—
загрудинный : ретростериална струма, задгрьд-
на гу ша -» struma retrosternalis.
—
кистозный : кис тозн а струма или гуша -> stru
ma cystica.
—
коллоидный: колоидна струма или г уш э »
struma colloïdes.
—
узловатый : нодозна струма, възлеста гуша -»
struma nodosa.
—
экзофтальмнческий : екз оф т ал ми ч н а гуша -г-
Basedowi morbus.
зобный : ryiiiao, ст румо зс н - » strumosus.
золотуха, ж : скрофулоза, живеница —» scrofu-
losis.
зона, ж : свободно място, п ате , зо н а -» area.
зовд, .к : сонда -> catheter.
—
желобоватый : жле бо ва та сонда -» specillum-
sulcatum.
—
(тонкий) : сонда (тъ н ка) -» specillum.
зооноз, м :зооноза -> zoonosis.
зоофобня, ж: зоофобия -> zoophobia.
зрачковый : з ени чен, пугшл(ар)ек - » pupillaris.
зрачок, м : з е н и ца , гледец, пугжла —» pupilla.
— , заращенне : закриване на зеницата
occlusio
pupillae.
— , неправильная форма : неп равил на форма на з е
ниците -» dyscoria.
— , неравенство : ан из окор ия anisocoria.
— , расширение : разширение на зеницата, мидриа-
з а —» mydriasis.
— , смешение : коре ктоп ия -» corectopia.
—, сужение (или умевшевне) : м ио за , стесн ен ие паи
зеницата -> miosis.
зрелость, ж : зрелост -» maturitas.
ИКОТ«
зрелость
709
зрелость полова« : полова зрелост -4 maturitas se-
xaatis.
—
—
ореждекременвая : преждевременна полова
зрелост —» maturitas sexaalt ç praecox.
зрелый : зрял —►maturus.
зрение, с : зрение —►v/*/o.
—
нормальное ; емстропия -4 emmetropia.
—
ночное : нощно зрение, дневна слепота, никт
алопия —> nyctalopia.
—, ослабление: отслабване на зрението, амблио
пия —> amblyopia.
—.
острота : зрителна острота, низус ~4 visus.
—,
—
чрезмерная : евръхнормална острота на зре
нието —» oxyopia.
—’» иоле : зрително поле —> campus visionis,
—, слабость : астенопия, слабост на зрението —>
asthenopia.
зри тел ьн ая иллюзия и галлюцинация : зр и те лн а илю
зия и халюцинация, фантаста —» phantasma.
—
ось : зрителна ос или линия —> linea visus.
зрительный : зрителен —> visualiч, opticas'.
—
бугор : зрителен хълм, зрително възвишение,
таламус —» thalamus.
зуб, м : зъб -4 dens.
—
глазвой : кучешки зъб - 4 dens caninus.
— , кариес (костоеда) : зъбен кариес, кариес на
зъбите —» caries dentium, cartes (2).
~
коренной большой, или моляр : гелям кътни к,
молар —» dens molaris.
—
—
малый : предкътник, малък кътник, пре-
мо лар —>dens premolaris.
—
молочвыЙ : мле чен з ъб —» dens deciduus.
—
мудрости : м ъдрец -> dens sapientiae.
зуб яостояяяый i постоянен зъб -4 dens permanens,
—
(о«), ярорезываяве : поникване на зъбите -*♦
dentitio.
—
—
тяж елое : затруднено поникване на зъбите
—
» dentiiiiо difficilis.
—
резцовый, или вередямй : резец, преден зъб ->
dens incisivus.
—
(ов), ряд ; съзъбие, дентура -* deniura.
зубастый : зъбест -4 dentatus.
зубвая боль : зъбна болка, зъбобол -4 odontalgia.
—
коронка : зъбна корона -4 corona dentis.
—
вульва, кулька зуба : зъбна пулпа, пулпа па
зъба —> palpa dentis, pulpa (2).
зубной : з ъбен -4 dentalis.
—
цемент : зъбен цимент —» cem ent im.
зубные ячейки, луночки, или альвеолы, жКмн : al
veoli dentales.
зубчатый : зъбчат, назъбен —* dentatus, denticula
tus, limbosus, serratus.
—
край (сетчатки) : зъбчат край, зъбчата линия
(i a ретината) —> ora serrata.
зуд, л : сърбеж, прурнтус -4 pruritus.
—
вульвы : сърбеж по вулвата -4 pruritus vulvae.
—
заднего прохода: анал'ен сърбеж -4 pruritus ani.
—
зимний : зимен съ рб еж -> p ru ritus hiemalis.
—
кожный : коже н съ рбе ж —> pru ritus cutaneus.
—
старческий : старчески сърбеж —> pruritus se
nilis.
Зудека синдром, Зудека костная атрофия острая : бо
лее т или синдром на Зудск -4 Siniссhi morbus
si ve syndrotnum.
зудящий : сърбят, прурпшнозен —> pruriginosus.
зыбленне, с : флуктуация -> fluctuatio.
И
нгла полая : куха игла, канюла —» cannula.
иглотерапия, ж , иглоукалывание, г : акупунктура,
игл отера пи я —* acupunctura.
идиопатический : пдноиатичен -4 idiopathicus ; es
sentialis (2), genuinus (2).
идиосинкразии, ж : идиосинкразия —>idiosyncrava.
идиот, м : идиот —> idiota.
идиотия, ж : идиотия, идиотизъм —> idiotic.
—
днэостотическая : днзостозна идиотия, гарго-
нлинъм - 4 gargoylismus.
идущий впереди : кър пят напред -4 praevius.
•— назад: вър в ят назад, perpoi раден retrogradus.
извержение семени ; се мси зхн ьрл ип е —» ejaculatio.
—
—
преждевременное : преж девре менн о и з х в ър
ляне на спермата —> ejaculatio praecox.
известковый : кал ц и е в -> calcareris.
известь, ж : кар —> calx-.
изонлнпа мозга, извилина мозговой коры : и зв ив ка на
мозъчната кора, гирус —>gyrus.
извилистый : криволичещ, лъкатушещ —» contortus,
gyratus, sinuosus, tortuosas.
извлечение, c : извличане, изваждане —» extractio.
извращение, г : извращение, изиратепост -4 p e r
versio.
—
вкуса : извращение на вкуса, парорексия - ,
parorexia.
—
подовое : полоно и з вр ащ е н и е, полова изпрлте-
и ост - 4 perversio sexualis.
изгиб, .ч ; и з ви в ка -4 arcus, curvatura.
изгнание, с : изгонване -4 expulsio.
изжога, ж : пнролис, crupyxa, сгорепипя -> py
rosi ?.
излечение, с : излекуване, изцерявано
sanatio (J).
излеченный : излекуван —> sanatus.
излечимый : излечим, изперим —> curabilis.
излишество, с : изл ише ство -4 abusus, excessus.
изднявве, с : изливане —» effusio.
излучение, с : излъчване —> emanatio, irradiatio (1),
radiatio
измельчение в порошок : превръщане в прах (стр и,
нан е) -4 pulveri satio (1).
измельченный : раздробен -4 diminutus.
изменение, с : изменение, изменяваме
- > alteratio,
modificatio, variatio (пром яна),
изменчивость, ж : променлпвост, изменчивост -4 ти-
tabititas, va ri abilitas.
изменчивый : променлив - 4 inconstans, mutabilis,
variabilis.
язмерелно грудной клетки : и змер ва н е н а гръдния
кош. торлкомстри я —> thoracometna.
—
температуры : измерване на температурата, тер
мометрия - 4 thermonietria.
изнасилование, с : изнаси лване -4 defloratio, stup
rum.
изнеможение, с : изнсмошяна не -* prostratio (пр о
страция).
изнурение, c i и зтоще ни е > consumptio.
изогнутый кзади, назад : извит назад > recurva
tus, retroflexus.
нзокория, ж : изокори я -4 i sororia.
изолированный : и золиран -* isolatus ,
изоляция, ж : изолация —> isolati о.
изометролия, ж : инимсфопия -» isometropia.
изоморфный : изо морфен —
>isomorphes.
нзостеяурня, ж: мзостенурия —> isosthenuria.
изотонический: изо тонич ен -4 isvta ninis.
изотония, ж : изотония —> iset ста.
изотопы, м!мн : изотопи -> isotopi,
взрезанный : н ар яз а н -4 concisus.
нзрезыяанне, c i нарязв ане —» concisio.
изрубленный : р аздроб ен -4 concistis.
изохронный : изох ро нен
i socii гониs.
изъязвление, с : ра зяз вян ан с -» exulceratio, ulceratio
(улцериране, улцерацпя).
изъязвленный : раз язи ен - 4 exulceratus, ulceratus
(улцернрал).
изъязвляющийся : р а з яз в яв а ш се - 4 exulcerans.
икота, ж : хълцане, хълцавица -> singultus.
«кра
7Ш
инфекция
икра (ноги), ж : прасец -» sura ; прасец (мус
кул) -» gastrocnemius (musculus).
плеат^ м : илент -» ileitis.
терминальный, сгеаозируюшнй
терминальный
нлент : терминален илепт, стекадиращ терми
н ален млеп т —» ileitis terminalis.
идеостоиня, ж : идеистом ия —» ileostomin.
илеоцекальный : глежокален -» ileocaecalis.
иллюзия, ж : илюзия -» illisio.
«мбецЕЕЛЫгость, ж : имбецил ноет imbeciUtns.
1шбаГ|ИЦНЯ, ж: i i v 6 (биция, всмукван е —>imbibitio.
иммерсия, ж : и«ерсия -» immersio.
«миобилвзацчя, ж : nvo6nлизания, нмобил Езнраче - i
immobilisatio.
—
с подвешиванием : пул б и изпра е с улис нано ка
i я,того —> suspensio (2).
«ммуннзацая, иг: имунизация, имунизиране
im
munisatiо,
иммунитет, л/ : имуни тет —> immunitas.
«имунология, ж : имуно логи я —> immunologie.
«имунотерапии, ж : ' им ун отера пия —> immun fie
rapiа.
иммунные глобулинм, v 'mh : имунни глоб» л m:i. ан
т и т е л а , нроги иотела. этинитки те ла -о апнcor
pora.
нммувпый : нмупон, иешчирис'чин -> immunis.
иинегнго, с: нмисгн ю -» impetigo.
—
-
; epnciMформиое ; хери стиформеии нчп етиго ->
tт petigo herpetiformis.
—
обыкновенное, tu n контагиозное : кдЕЕтагнозчи,
мрилсичмпо или обикновено импетиго -» hn-
р'figi contagiosasiv e vulgaris.
—
аа ф н. юкокков ое, n.tit фолликулярное, импетиго
Бакчрр a : фоди ку ла пн о или стпфллококино им
петиго —> impeigj follicularis si ve stiphyto-
getf'S.
имплантация, ж : имп лан тация -» impiantitio.
кино гепта,1Й: tivniотек ген -*impôtms.
импотенция, ж ■
. и м потенция -» impôt nitia.
импульс, м : папуле -» impulsas.
нмпульсивиое бродяжничество : имнуленяи о скитни
чество. нортпчшия —>poriomania.
—
-
действие я виде приступов : нмиулсивии дей
ствие вы« вид на пристъпи —г raptts(l).
иквщинацня, ж : ни вагинац ил -» invaginatio.
—
кишок : чревн а инва ги на ция -» invaginatio in-
t 'Stini.
мнпатия, ж : инф естац ия (и нвази я) —> infestatio,
invastо ()).
инволюции, ж -, инволюция invo’uiio.
ингаляция, ж : и нха лац ия - г inha'aUo.
мшибнтор, л/ : иг хибптор —» inhibit гг.
лшгреднент, «г : и н греди ен т, съставна чдет —г In
grediens,
индекс, л/ : индекс -» index* (1).
—
гемоглоЗппнвый : инде кс на оц ве тяв аме, оц в ет и -
телек нкдек
ind*v‘ colon’mciriens.
мндикангиия, ж : рчднкачечи я
indiсапаjmia.
яндикаиуркв, ж : и ндиклнурия -я indicatriria.
индикатор, и: инди катор - indicator.
индифферентный : ин диферен тен - т indifferens,
naifralis (1) {н еутрал ен ),
кндупавня, ж : иидурац иа -* induratiо.
—
легких, бурая : "тъмнокафяво у пл ътн яв ан е на бе
лите дробове —» ininratio fùsca pulmonum.
впертвость, ме: ин ертн ост —» anergia, indolentia
(2 ), inert!a.
инкапсулирование, с ; нпкзлеулираке —> incapsii-
lûtl".
ипкапсулзрозаняый : н ик аче ул чра н -> incaps»latas.
инкапсуляции, ж : инка пс ул яц ия —» inrapsnlatio.
миюрпорировааие, с: иькорлорираче, присъединя-
ii.iiie. кключвз ис —> incorporatio.
мвкрет, ,« : хормон, инкрет -> hormonum.
инкреторный ; инк per», рек, ендокрин ен, в ътре шн о-
окреп,рж -» incretarius.
инкрустация, ж ; инкрустация - » inmistitio.
никубацноивый {или латентный) период, инкубация :
икубацконен или латентен иертгод -* intuba
tio .
нйцервацня, ж : пнервация, имервираче -* inner-
Vütio.
няокуляиия, мс ; пне к/лация
inoculatio.
ииорздвый : чужд, терллавзч -> ali"nus.
инсектициды, пнсекгищдные средства ; инсектици
да. ипеектиц инп среда на —» insrticida.
инсоляции, он : инсолзция - » insolafio.
инстилляции, ж : пист клания —» insf:Uct о.
ii«cy.|Hit, м : нмсулип - » insulinum.
«нсулома, ж : нисулом - » tns doma.
нисулы, иоз оной «асуаьт ; ут=зъчен удар, мозъчен
нпсудг. апп.|. «.к .пчеч удар, аиогл'кеня -» аро-
р-'.аа, iим tas (2).
нисуффляцчя : ннсуфлация
insufflatio.
11итеркур,1еигн>тГ| : imrei куреитен, ныте; курпраш - »
iri -геигrens.
нитерппттаруюшнй ; ичтермитпрат,
ингермитен-
тен -» ни •rmit/ms.
ингерорецептор, витероцептор: .if : и н тср ор ец еи тор ,
интероцент ор —» int тогес 'ptгг.
кятерорсцеицяя. ингерацгпцня, ж : и н те рор сц с иц п я,
интсроцоипия -■» interoreceptiо.
KiiTepasp гетяг»ный : иитср.шриеталел - » interpari
etalis.
пигершззяция, ж : ин те рпи зи иня -» interpositio.
иитгррецалнзи, м : имтер рен али зьм —г in t >гrena
ti smu s.
интерсексуальность, ме : интерсексу адноет - » inter-
.у »V.Va lita s.
интерстициальный ; интерстцциадеп -г interstitialis.
интима, ж : интима - » intima.
интоксикация, ж : интоксикация - » intoxicatio.
—
печеночная ; чернодробна интоксикация, хемат-
аргня - » h >pet trgi-a.
нитрааптальпый :
прЕтжизкен
/ntravitalis.
иитрадермальныГ) : ннтрадерматеЕЕ, ЕЕнтракутанен.
нырекожеи -> intracatan-as.
интубация, ж : интубация -> intubatio.
мнфапгнлпзм, л< : пчфантидизьм — > infantilismus.
—
кишечный: ичтесгиналеи инфантЕЕЛ-Езьм, целпи
кая - » со*!iшил.
—
половой : генитален или иолов (Еифантцлизъм ^
infantilisants genitalis.
инфантильный : инфантилен -г infantilis.
инфаркт, м : инфаркт —> infarctus.
—
анемический, ишемический, и ли 6«лыГе: анеми
чен, nexe ничем или бял ннфаркг —> infa rctu s
ani emicas sive ischaemicus sive afbus.
—
геморрагический, или красный : хоморагпчен или
червен инф ар кт: infarctus' haemorrhagicus
s iv e ruber.
—
миокарда : (ЕЕЕфаркт на ;аиокардв, мнокардеп
инфаркт —г infarctus myocardii.
ивфектартркт, .и : —>infeetarthritis; arthritis riven
matoides.
вифекааоивость, ж : ипфекдиозносг,
заразител
ност
contigiusitas.
инфекционный: инфекцтЕозен, за?аз»ЕтелсЕ1 - » с о л / < 7 -
gios ts, infectiosas.
нафекция, ж: инфекция, инфскпЕране, заразява
не —> inf ‘ctio.
—
алнмевтарвая : алиментарна или хранителна ин
фекция -* infectio alimentaria.
—
аутогенная : автогенна инфекция, автоинфек-
цня —» antoinfectio.
—
внутрибольничная (нозокомиальная, перекрестная):
вътребол яяу а или кръстосана ЕЕНфекцип —*in
fectio nosocomialis.
—
вторичная : - » infectio secundaria.
—
газовая, пли апазробная : газова пли анаеробна
инфекция, газово-едемна болест, газова гангре
на —» infectio gruo sa.
инфекция
711
кала~яэа(0
инфекция л а т м ш я , или скрытая : латентна или
скр ита ин фе кц ия — infectio latens.
—
очаговая : фоколнз или огишпна инфекция -4
infectio focalis.
—
смешанная : с месен а и нф екц и я - * infectio mixta.
инфильтрат; м ч -и нфи лтрат - * i пfiltratas.
инфильтрация, ж : и нф ил траци я -> infiltraitо.
инфицированный ; инфектиран, з аразён -> infectus,
инфлюэнца, эпидемическая инфлюэнца : ипф лу е шы ,
епидемична инфлуенца, грип -> grippas.
ннаизия, ж zИнцизия, разрез, разрязване -» inci
sio.
инъекция, ж i инфузия -♦ infusio (1); инжекция,
—
> injectio (J).
ионизация, ж ; ион и зац ия - * ionisaitо.
ионогальвапизацпя, ионотерапия, ж ; йон огалв анн за-
ция, ионтофореза, йоиофореза. ионотерапия -»
/ ontaphoresis.
иоиофорез, ионтофорез, м : Гшнофореза, ио нтофо
рез а - 4 iontophoresis.
ипохондрия, ж, шзохоидряческнй сцядром : хипохон
дрия , хнпохондрич ен синдром —> hypochondria.
нридезис, м : ир ндодез а, мридеза iridudesis.
иридеренпя, ж : нридсрсмия -» irideremia.
нрндодезнс, я : ирндодез а -4 / ridod*sis.
иридодналпз, л ; иридодн ал нза
iridodialysis.
мрндотоиия, ж : нридотомия -> i ridotomiа.
ирнлохораонднг, м : иридохорпоидт iridochnrto-
iditis.
иридоциклмт, м : иридоц пкл ит -> iridocyclitis.
ирндэктомия, ж : ирпдекто мия -> iridStorniа.
при дэи клсиз ис,
.к : и рпден клебзи с trideneLeisiv.
ирит, и : iip:iT iritis.
иррадиации, ж : нрадипция, излъчване --» irrad ia
tio (1).
—
возбуждения ; (филиац ия на възбуждени ето —>
irradiatio (2J.
ирригация, ж : иригац ия -■» irrigatio.
иррнгоскоиия, ж : нрнгискоштя -> irrigoseovia.
искажение, с: обе зобраз яв ане
deformatio.
—
(о -лиц*)': обезобразяване (за лице) muti
latiо.
исключение, с : изключване -4 eliminatio.
HCKopeiieuuc, с : изкореняване ex/irpatio.
искривление, с : изкривяване -* deformatio.
—
коленного сус та ва : гониокл.мисис -4 gonyocam-
psfs.
—
носовой перегородки : изкривяване на носи т а
п р егр ада -* deviatio septi nasi.
искристый : и с крящ —» scintillans
искуствекные образования, сумм: и зкуствен и обра
зувания, изкуствен продукт -* nitefactam.
искусственный ; и з кус тве н —
>fortifias, artificialis.
испанка, ж : ис п ан ска болест, грип -> grippas.
испарение, с :изпарение —» emanatio;изпаряване -»
vaporisatio (1).
испарина, ж: п ер сп и р ац и я, пот, из потяване >per
spiratiо (J).
нспражвевще, с: дефекация, ходене по голяма нуж
да -4 daefecatio, sedes (2).
— , затрудненность : затрудьсма дефекация, дисхс-
зия -» dyschesia.
испражнения, с*,мн : и з пра жн ен ия — faeces, se
des (3).
исследование, с : изс ле дване -♦ experimentum, ex
ploratio.
—
мочн : изследване на урината -* umnalysis.
исступление, с : и зс тъп лен и е -4 raptus (IJ.
истеричный, истерический: хистсрмче и -* hystericus,
истерия, ж : хистери я —» hysteria.
истертый : стрит, стгркан -4 tntis.
истечение, с : изти чан е -► effusio, fluor (течение)»
fluxus (течен ие).
—
амниотической жидкости у беременных : и з ти ч а
не н а скслопл одн н води —» hydrorrhoea gravi
darumsiv e amnialis.
истинный : исти нски, същин ски —> z»erus.
—
сустав: истинска става, диартроза -> dtarthm-
sis.
истолченный : сч ук ан - 4 contusus.
источники теплые, м!мн : топли и звори , те рма лн и
и зви р а -♦ thermae.
истощенно, с : и зтощен ие
consumptio, marasmus.
—
(вследствие голодания) : изт още н ие всл . на гл а
ду в ш е -4 inanitio.
—
от плохого питании : изтощение от линю хране
не - » denutritiо(2).
истощенный : изтощен * cachecticus.
истребление грмэупоп : изт ребв ан е па 1 р нза чи то, де
ратизация —» dératisâtio.
исхеничесхнй : исхемпчен —> ischaemicus.
исхемия, ж : исхемия. бе зкръвно -> ischaemia.
исход, ж : изход, крип -* exitus.
—
снертольиый : гмърюн изход, смi pi - » е ч /u.s
letalis.
исхудание, с : -> consumptio (болестно c.iaôorm*.
линеене), emanatio (измършавяване), marges
(болестно шглабиаис, измършавяване),
нецелямый : изцерим, излечим
—
* cnrabt/is.
ихтиоз, .и : ихгпиза -♦ ichthyiоsiS.
Ицепко-Кушннга болезнь : болест на Mitei.Ko-K'y-
iijuiir —> lcenko-Cnsiting’ syndrnnum sive r -r-
bus.
ишемический: печемиче«« > isrha m u nis.
ишемия, ж : нсхсуия. без к ръjoie —> ischaemia.
ишиас, м : ишиас -4 ischias,
ишурия, ж : ишурия -4 ischuria.
—
парадокса ; п ар адоксал на ишурии
» tschfria
paradoxa.
й
Ленская анатомическая номенклатура : Поиска но-
йод, а/ : иод -> jodum.
v.eHcnxrypi па анатомич.ските термини —»
йоднзм, ч : нодизьм — foii\m ns.
/ДА.
К
каяерпа, ж : каверна, кухина —> caverna.
—
легочная : белодробна каио]>иа -» caverna pul
monis.
кавсриит, м : кан ср ин т —> cavernitis.
каверяозтый : кавернозен, пещерист —‘ cavernosus.
кады к, лг : А дамова ябълка —» prominentia la
ryngea.
казеозный : казеоэел, сиреиест —» caseosns.
Казоии проба ; проба на Кдзоин —> Casonii reac
tio siv e testum.
казуистика, ж : казуистика -*casuistica.
казус, .tf : случаи, казус -4 casus.
канна, ж : ивица, кант -4 limbus.
какосмия, ж : какосм ия
cucosmia.
кал, .»г : из пра жнени я —> faeces, sedes (3).
— , отхождение : деф ека ц ия » defcratio.
—
первородный ; първите изпражнения на ново
роден ото , мскон иум -4 meconium (I).
кала-азар, м : кала-азар, впецералпа лсишмашит >
leishmaniasis viscera-is.
каловые
карцинома
712
халовые массы, ж/мн : изпражнения -» faeces, se
des (3).
—
—
твердые, каловый кои ; твърди фекалии
маси, фекална топка -> s су balпт ( s су bala).
каловы й : фокален
faecalis.
—
камень : камък от фекалии —> coprolitbus.
калория, ж : калория —> coloria.
калькариурия ж : калкзрпурия —> calcaritiria.
кадькулезвый : ка.кулизен —* calculosus.
кальцикоз, м : калцикоза —> calcicosis.
кальдииоз, .« : калцшюза -> c alcinosis.
кальцификация, ж : калцификация, калцифниира-
ис —» calcificatio.
камедистый : смолист -* trrmmoxns (I).
каменная болезнь : камьчна болеет, лнтназа ->
Utfiiasis.
камень, м : камтк - calculus, concrementum.
—
венный: венозен ка\пк, флеболит -♦ phlebu
lithus.
—
желчный : жлъчен камък -» calcatus felleus.
—
» зубной : зъбен камък
calculus dentalis.
—
каловый : камне от фекалии -> coprolithas.
—
кишечный : чревен камьк —> enterolithus.
—
■ в легком : нам» к (калкул) и белия дроб, пнеи-
Mo.uiT -> pn»umolitlws.
—
мочевою пузыря : камък в пикочния мехур -*
calculus vesicalis.
—
мочевой : пикочен камък, камтк в пикочните
мышца - 4 calculas urinarius.
—
мочеточника : камтк в пикочомровода (урсте-
ра) —> calculus uretericus.
—
печеночный : чернодробен камтк -* liepatoli-
tUtts.
—
почечный : бъбречен камък -» calculus renalts
sive renis.
—
слюнный: слюнчен кам ьк -> calculus sa liva ti s <
камера, ж : камера —> camera.
камешек, м : камъче -> calculus.
камвегонные средства, cSmh : лнтагога -4 litliagoga.
камне дробление, с : литотриисня
liflwtripsia.
камнесечение, с : лнтотоммя -> lithotom ia.
—
надлобковое : иадпубнена цнетот^мня или лн-
тотомпя -4 sectio alta.
—
почечное : нефродитотомпя -* nephroUt/ioto-
mia.
камин, м !м н : камъни (calculi), виж камень.
—
в мочеточнике, камни мочеточников : камъни в
иикочопровода (урегера), уретеролитназа -4
ureterolithiasis.
—
слюнные: слюнчени камъни, скалолнтпаза -4
sialolithiasis.
Кана реакция : реакция иа Кан -4 Kahni reactio.
канал, .i/ : канал —>canalis, aqa(aJeductus, meatus,
tubus.
—
бедренный : бедрен или феморален канал -»
canalis femoralis.
—
кишечный : чревен канал -4 fractus intestinalis.
—
мочеиспускательный : пикочен канал, уретра -4
urethra.
—
паховый : ннгвинален или елдбинен канал —»
canalis inguinalis.
—
позвоночный : гръбначен канал —> canalis ver
tebralis.
—
родовой : родилен канал, родилни пътища —>
viae partus.
каналы полукружные костные : костни полуокръжнн
канали —> canales semicirculares ossei.
—
—
перепончатые : ципести полуокръжнн ка
нали
ductus semicirculares.
канален, и : кэналче -*■ canaliculus, ductus, tn-
bilus.
—
почечный : бъбречно каналче -4 tub ulus renalis.
«аиальчагый : кшалчест
tubulosus.
кавагик, .и : кьжекце, ирьи -4 funiculus ; връвчи
ца —* chorda.
канатнк пупочный : пыша нръв fameutas umbili
calis.
—
семенной : семенн а вр ъв —» funiculus sperma
ticus.
каватовндный : вьриовнден -4 restiformis.
кандндамикоз, хавднлоз, м : кандидамикоза, мони-
лиаза —» candidamycosis.
канкроид, м : канкроид, спиноцелуларси спителном
или ра к —> epithelioma spinocellulare.
кантус, м:каитус -4 canthus.
каицерогеввый : канц ер оген ен -4 сапсеrogenes.
кавюла, ж : ка шо л а, ку ха игла -> cannula.
капельная клизма : капкоиа клизма, рекгална ин
фуз и я —» infusio recta'is.
капельное впутрнвенвое вливание : вен оз н а и н ф у
з ия —> infusio intгаvenosa.
капиллярный : кап и ляр ен —» capillaris.
капнетруи, .к
-> каи и ст рум capistrum.
канлн, ж,’мн : капки > gutta".
—
гла зные: очни каи ки —* instillationes.
капля, ж : кап ка t gutta.
—
по капле : каика но каика —» guttatim.
Капоши синдром : синдром иа Капоши, генерализи
ран херпес —t eruptio varicelIiformis Kaposiim
капсула, ж : кап сул а -4 capsula, theca.
—
внутренняя (мозга) : вътр еш на к ап су л а —♦ cap
sula int*’гпа.
—
из крахмала : нишестена ка п с у ла , облатка —»
capsula атуlacca.
—
для лекарства : капсула за нлаганс на лекар
ст ва, облатка -4 capsula.
карбункул, м : кар бункул —> carbunculus.
кардинальный : кардина лен , осн ов ен, н аи -гл авс и,
иап-вп жен -> cardinalis.
кардиография, ж : карди о граф и я -» cardiographia.
кардиолиз, м : карди оли за -> cardiolysis.
кардиолог, .к : кардиоло г -4 cardiotogus.
кардиология, ж ; кардиолог ия —> cardiologia.
карднопатия, ж : кардиоиатия, заболяване на сър
цето изобщо —» cardiopathiа.
кардиоилегия, ж : парализа на сърцето, сърдечен .
удар, кардиои легия -> cardioplegia.
кардиосклероз, м : кардиосклероза, миокардиоскле-
роза —> cardiosclerosis.
кардиоспазм, м : кардио си аз ъм -4 cardiоspasmus.
кардиофобия, ж : кардио фоби я -4 cardiophobia.
кардноцемтезис, м : пункц ия на сърцето* кардии-
цен т еза -4 cardiосentesis.
хардня, ж :кардия, вход на стомаха
cardia.
Карелля метод лечения : Кар ел оио л еч ени е или
метод —» Karclli cura siv e methodius.
кариес, м:кариес, костояд -г caries.
—
зуба: зъбен кариес, кариес на зъбите -4 caries
dentium, caries (2).
кариозный : кари оз ен , раз яде н —> cariosus.
кариокинез, м : ка ри о ки не за -4 caryokinests.
карлик, .ч:джудже -» nanus.
карликовость, ж, карликовый рост : па ни эъм, д ж у -
дже шки ръс т -> nanismus.
кармав, м: джоб -> bursa, recessus (плитък дж о б).
—
дугласов : дуглзеов джоб или простран
ство - 4 cavumDouglasi.
карннфнкацня, ж : карнпфикацня —> carnificatio.
каротидная железа, каротидный гдзмус : каро тидн о
телце, каротндна жлеза -4 glomus caroticum.
каротидный : каротиден - 4 caroticus.
каротин, м : ка роти н, прови там ин А —» carotimim.
каротннемия, ж : каро ти н емия -4 carotinaemia.
картавость, ж : ро та ц и з ъм —> rhotacismus.
картина крови : кръвн а картина - 4 fiaemogramnia.
—
клиническая : клинична картина, картина па
бол естта -> aspectus clinicus.
карфология, ж : кз рфо л оги я —» carphologia.
карпиноз, м : карциноза —> carcinosis.
карцияоид, м : карцин оид -> carcinoidum.
карцинома, ж : карцнном(а), раков тумор, рак ->
carcinoma.
карцинома
713
кишка
каршнмша э«бр* овальввя : с« бр мока лсо карцином ,
дшммрмшюм -+ </уsgerminorna.
харцанофсбяц, ж : карции оф оби я -♦ cardnophobia.
Касла внутренний фактор s вътре шен ф а к т о р на
Кпс ъл -ж Casttei inir i nsееиv faetor.
Каетелодан болезнь ; бро нхиа лна сп нр охе тоз а на
Каст едаи к -+ spirochaetosis bronchialis (Cas
tellaniJ.
кастрация, ж : кастрация, кастриране, скопяиаие -»
castratio.
катаболизм, м : к ата бол из ъм -» catabolismus,
кятелеосвя, ж : каталепсия —
*ratalrpsia.
катализатор, м : катализатор -» ratalysator.
катамвев, м : катамнеза -ж catamnesis.
катаилекс««. ж : катаплсксия -» cataplexia.
катар, катарр, л : катар, катарално възпаление -»
catarrhuк.
—
евстахиевой трубы : ка та р на Евс та хн сва та
тр ъб а —» otitis media catarrhalix.
—
желудка : гастрит —» gastritis.
—
летннй : детен катар, сенна треска, сеяна
х рема, сен на ас тм а —> catarrhas aestivus.
—
слизистой оболочке воса гаойвый : гнойна се к-
• рецни о т носа , ринобле норея —>гШпоЫетюг-
rhoea.
катаракта, ж : катаракта, „перде" —
» cataracta.
ката ра лькоэ воспаление : ката рал н о възп алени е -»
catarrhus.
катаралъаыП : к а та ра л ен * catarrhalix.
кататонвчесхнВ синдром, .к, кататония, ж : кататдпен
си ндром, ка та тон и я -» ratatonia.
катетер, л/ : категтр —» catheter.
—
постоянный : пост оянен ка т е тъ р —* catheter
permanens.
кате тери зац ия,
ж: клтстернзнране, катетериза
ция —* catheterisario.
каудадькмА : кнудалег, огшшек, откъм опашката -»
caudalis.
кау зальгия, ж : кау за лгмя -» causalgia.
кахексия, ж: ка хе кси я —» cachexia.
—
гипофизарная ; хи п оф и зил ках екс ия -» cachexia
hу р оphysariа.
—
вследствие удаления зоба : струмлир ив н а к а
хекс ия -* cachexia strumipriva.
—
—
—
щитовидной железы : тн реонр нвка ка
хексия -» cachexia thyreopriva.
кахмтичный : кахектичен —> cachecticus.
кашель, м : кашлица -» tussis.
—
с мокротой : кашлица с храчки, влажна кашли
ца —т fassis hurnida.
—
без мокроты : кашлица без храчки, суха каш
лица —» (assis sicca.
Кашнв-Бека болезнь : болеет на Кашнн-Пек, ен де
мична деформираща остеоартроза —> osteoar
throsis deformans endemica.
квадрант, м -, квадрант —» quadrans.
квндратвы« ; квадратен —
t quadratus.
кверулянт, м : кверулант -* querulens.
Квика метод : метод на Квик —* Qaichi methodus.
Квинке отек : ото к на Квинке, ши нонскр отинси
о ток —» oedema angioneuroticum.
келоид, a i : кело ид —►kcloidum.
кератвонзацио, ж ; керлтнинзация — keratinisatiu.
кератит, м : кератит —» keratitis.
—
фликтевудезиьтй, скрофулезвый, и м / туберкуло-
аллергвчеекий : фл икте нул ояен или с крофулозе н
к е р а ти т —» keratitis phlyctaenulosa siv e scro-
fulosa.
кератоглобус, м ; кер а тотл обус -* keratoglobus.
кератоз, м : кератоза —
*keratosis.
—
волосяной, или фолликулярный : космена или
фолнкулариа кератоза —» keratosispilaris sive
follicularis simplex.
ксратоковус, м : кератоконус, кокпческа роговица’ »
keratoconus.
кератолнтнческий : кер ато л ити ч ен -» keraiolyticus.
кератояа, ж : каратом —» keratoma.
—
старческая ; ст ар ч ес ки иератом - ♦ keratoma
senile.
кератопластика, ж :кератопластика -♦ kerntoplas-
tica.
кератотомия, ж : кер ато том ия -» keratotomia.
нератокеле, с : кер а то ц ел е -* krratorde.
Кервяга сям ртом : симптом на Керши -» Kerntgi
signum.
кесарево сеченяе. кесарское сечение ; цезаре в р а з
рез, кесарево сечение —» sectio caesarea.
—
—
влеталнтвое : влагал ттен цезарев разрез-*
colpohysterotomia.
кетозве, .к : кетоэнс, кетоза —» ketosis.
кефа лгеиятои а. ж : кеф а л хсматом -» cephalhaema
toma.
кефалотрносня, ж : кефа лотрнмси я cephalotripsia.
Ккарн болезнь : болеет на Киари —> Chiari тогbas.
яниография. ж : кимографня -♦ kymographia.
кипези терапия, ж : кп иез нтер ан н я -» hinesitherapia.
книестезвя, ле: кнн естез ия -» kinaesthesia.
киветоз, At : кн н ето за —» kinetosis.
Киссельбаха место : място и з Кп с слба х—» Kiesselba-
chi lorus.
кислород, .и: кислород oxygenium.
кислородная терапия ; кислородна те р апи и , о к с т е -
ноте ран ня —» охуgenothrгаpiа.
кислота, ж : ки сели на —» acidum.
кислотность, ж : ки селин ност —» additas.
—
желудочного сока пониженная : о убац и тидег -*■
subaciditas.
кислый : кисел —> acidas.
киста, ж: киста —» cystis (2).
—
дер моид в а в : дерм ондн а ки ста —* dermoidum_
—
кровяная : кръвн а ки ста —> haematосуstis (I).
—
колочяая : .млечна киста -» galartacetr.
—
слизистая ретенционная : сл узн а ретен нн он иа
ки ста , муко целе -» mucocele.
кнстадеяоиа,'.м' : кнетадсиом, цистаденом -> cyst-
adenoma.
кистевой : к арн ал ен -» carpalis.
кистозный ; кнетозе н —* cysticus (2J.
кнс томa, .W ; к истом, цистом —> cystoma.
кисть руки : ртка (к тесен с мнет д) -» manus.
Кнса-Флеха узел: възел на Кнт(„ Kein ")-Флак, сину
сов пъзел -» nodus sinuatrialis.
кифоз, .it : киф оза —» kyphosis.
кнфосколноз, м : ки фо скол но зз —» kyphoscoliosis„
кишечник, .w : чер ва -> intestiпит.
кишечные ворсинки, ж!.ин; чрсиин власи нки или
см укал ц а vitti intestinales.
—
газы, м/аш: чревни газоне -> fintvs.
—
паразиты, м мп : чревни п ар аз и ти ~> Helmin
thes.
кишечный: чревен -> intestinalis.
.—
грипп : чревен грип, епидемична или ви русн а
ди ария -* diarrhoea epidemica.
—
инфантилизм : нн теегмнален и нф а нтн л нз ъм, цс-
лнак.гя
—
» coeliacia.
—
камень : чревен кам ък —> rritcrolithns.
кишка, мс ; черво —» intestinum.
—
двенадцатиперстная ; дв ан аде сето п ръс тн ик, д в а
н адес етопр ъстн о че рво -» duodenum.
—
ободочная : кр ъ ю в и л и о (обидно) черно, колон -*
colon.
—
—
восходящая : възх одящо кръгон ндно (обод-
но) черво -» colon ascendens,
—
—
нисходящая : низходящо крыовндно (обид
но) черв» —» colon descendens.
—
—
поперечная : нап речн о кръгонндн о ( ободп о )
чер во -» colon transversum.
—
—
енгмаобразная : сигмови дн о черво —» colon
sigmoideum.
—
подвздошная : хъдбочке» черво —> Цент.
—
прямая : право черво, ректум rectum.
—
слепая : сляп о черно -» caecum.
—
толстая : дебело черно -> intestinum crassum
—
тонкая ; тъ н ко черно —» intestinum t спае.
кишка
*714
крдика
кишка тощая: прочно черво,, йеюну.м
- * jejunum.
клавус гвстерикус : клавус х и с те рн кус -> clavus
hystericus.
«лазчатоцит, м : клазматоцит -» hisiiосуlus.
клапан, м : к ла п а —* valva, valvula.
—
аортальный : аортна клапа -* valva aortae
(valvula aortae).
—
легочной артерии : -> пулмонадпа клапа -» valva
rтип .pulmonalis (valvula a. pulmonalis).
—
сердца доу створчатый, или митральный : бпку -
смидална (двукпилна) или мптралиа кл;та,
лава агриовентрнкулна клапа па сърцето —>
valva atrioventricularis sinistra (valvula bi
enspiitalis siv e mitralis).
—
—
трехстворчатый : трикусппдална (трикрилна)
клапа, дясна агрнояентрикулна клапа ка сър
нето
valva atrioventricularis dextra (val
vula trie7soidolis).
клапанный : кла но в —» valvularis.
клаустрофобия, ж : кл аус трофоби я —» claustropho
bia.
клейкий : л .. икай - г gummusus (J).
клептомания, ж : кл еп то ман ия -> cleptomania.
клетка, ju : клетка -» cellula.
—
гигантская : г и ган тска кле тка —> cellula gigun-
tea.
—
жировая : мастн а клетка —> cellula adiposa.
—
кровяная : кръвн а клетка —>corpusculum, globu
lus (2).
—
плазматическая : и лаз мат нч иа кл е тк а, нлазмо-
ц:»т —» plasmocytus.
—
половая мужская: .мъжка полова клетка, семен
ил клетка, сперматозоид -*
spermatozoon
(speгmatozoidum).
—
эпителиальная : еп ител на кл етка —>cellulaepi
thelialis.
—
яйцевая : яйчна клетка, яйцеклетка -> ovtilu.nl.
клетки (ячейки) сосцевидною отростка : мастоиднн
клсткл -г cellula*mastoideae.
клеточка, ж : к ле тка -> cellula (i).
клеточный : клетъ че н —» cellularis.
клетчатка, ж, клеточиая ткаиь : клетъчна тъкан ->
tela cellulosa siv e cellularis.
—
подкожная : подки жен слой, еубкути с -» sub
rutis.
—
—
жировая : подкожна мастна тъкан —» pan
niculus adiposus, fetu subeaturna adiposa. '
клещ, м : кърл е ж —►Acanis, Ixodes.
—
чесоточный : кърлеж на човешката красти ->
Sarcoptes scabiei siv e hominis~
клизма, ж : клизма -> clysma.
—
высокая : ви сока кли з ма -* enteroclysnia.
—
диагностическая : ди агн ости ч на или ко нтр аст на
клиз ма -> clysma opacum.
—
капельная : калкоиа клизма, ректална инфу
зи я —» infusio rectalis,
—
лекарственная : лекарствена клизма -> clysma
mediсamentоsum.
—
очистительная : очистителна или иургативна
кл и з ма —> clysma purgativum.
—
питательная: хранителна клизма —>alimentaitо
rectalis, clysma nuiritivnm.
климакс, климактерий, м, климактерический период :
кли мак тер иу м, кли макге рн че н период, кли макс ,
критическа възраст -> climacterium.
климактерический : кли макте ри че н —* climactericus.
климатотерапяя, ж : кл им ат о тер ап и я - » climatothe-
rapia.
клиника, ж : клиника -» clinica.
клиническая картина ; клинична картина, картина
на бо ле стта —> aspectus clinicus.
клиническое наблюдете; клинично наблюдение —►
obsVvatij cliniса.
«лапови тя л ;1. клинообразный : кли чо зн ден , клин ооб
разе н -> cuneiformis, sihetuidalis.
«ли гор, .« : к л -irop -> clitoris.
«лоиизи, м : кло ии з ьм -> clunismns.
клоиическаи, судорога: клиничен, гьрч clonus
( кло н ус), convulsio.
t ...
тонические сокращения, емн; клонйчннхдидднпч
palmospasmus.
..
V
клоинческнй : кломичен - * clonicus.:
.
клонус, м : кло н у с , кдо ни ч?» гърч, т}.,$1опи$%.
клоп постельный : дър ве ни ц а -> .Cimex,.{ectularins.
клубень, м: г рудка -» tuber (2).
;
,
клубочек почечный : гломерул -г* glonxeridùs., ж.
—
сосудистый : п до в и клъбце -» glomus,'
клык, м: кучешки зъб -+ dens caninus%. .
клювовидный : клюновидсн -* coracoideas.,
.
ключица, ж ; ключица, клаиикула -t clavicula.
хлючячпый : ключ ич ен -> clavicplarjs'.
коагуляция, ж: коагулиране, съсирваме>-гcoagu
latio.
.
• %...
коарктация аорты : коарктация на аортата, стесне
ние ка йортиия ист мус —> coarçtçtio.tforlae.
коварный : ков ар е н -> insidiosus.
коготь, м : нокьт на животно —►unguis (2J..
кожа, ж : ко ж а -> integumentumcommane,, inte
gumentum.
—
вялая : отпусната, пяла ко ж а .-4cutis laxa.
—
гуси н ая: гы па ко жа —» cutiу anserina.,
—
мрамо рн ая: мраморна к о ж а -гcutis marmorata
vascularis.
—
рыбья (аллигатора, крокодилова) : «ко жа н а р и
ба“, ихтиоза —* ichthyosis.
*
кожица, ж : кожица, кутикула -» cuticula.
—
тонкая : тънка кожица —>pellicula. ,
кожная опухоль ; ко же н тум ор -> dermatonia (1).
—
реакция : кожна реакция или пр9ба9,кутирсак-
ция ruii reactio.
~
сыпь: ко жен обрив efflorescentia, exanthema.
кожный : кож ен —> cutaneus.
козелок, .к : козелче или ъгълче (на ушната мида)-*
tragus.
козий голос, „козье блеяние** : ёгоф он ия, и со зи
гл а с“ -> aegophonia.
койлонкхвя, ж : кой ло нихия -> coilonychia.
коханлизм, асi ко ка ш ш з ъм -» cocainismus. , ,
кокк, м : кок -» coccus.
—
цепочечный : верижен кок, стрептокок -» Strep
tococcus.
коклющ. At: коклюш, лоша кашлцца, магарешка
каш ли ца -* pertussis.
коксакп вирусы : Кокса ки ев и ви рус и -» Coxsackie*
vira.
кохсальгия, ж : кокс алгн я -> coxalgia.
коксартроз, .и: к о к с а р тр о з а coxarthrosis.
коксит, м:коксит
coxitis.
кокцигодивйя, ж :кокцн годи ния - э соссуgodynia.
колебание, с : колебан ие -» oscillatio, vibratio.
коленная чашечка : колянн о к ап а ч е -> patella.
колено, с : ко лян о -> genu.
—
выгаутое кзади : изкривяване на котяното на
з а д -» genu recurvatum.
—
отведенное : изкривяване на коляното навън -»
genu valgum.
—
приведенное : изкривяване на коляното навът
ре genu varum.
коленце* с : колен це -» geniculum.
колечко, с: пръстенче, кръгче -* anulus- ■
колнбацнллез, ai : коли ба ц ило з а —* colibacilloses.
колика, ж : колика -* colica;чревна колика —* еп-
teralgia, tormina.
^ аппендикулярная : апендикуларна колика -» coli
ra appendicularis.
—
газовая : г аз о в а ко ли ка -> colica flatuXenta.
—
кпшечная : чревна колика, коремна колтжа —>
colica abdominalis, tormina.
—
—
слизистая : слузна (слизеста) колика -> co
lica mucosa.
—
свинцовая : олов на кол ик а - » colica saturniпа.
—
печеночная : чернодробна колика, жлъчна ко
л и к а —> colica hepatica.
—
почечная : бъбреч на к о ти ка -> colica renalis.
колит
715
кора
колит, м : колит -♦ colitis.
коллаген, м : колаген - * collagenum.
холдагевоз, м : ко лаг ен оз а -* collagenosis.
коллапс, м : колап с —» collapsus.
ко длаясотерапия, ж ; кол аи соте ра иия —►collapso-
therapia.
коллатеральные : колатсралси, страничен -+ colla
teralis.
холобома, ж : ко лобоу а - » coloboma.
—
радужной оболочки: колобо\а капр иса, нрндо-
кол обо va *» iridicoloboma.
кодоптоз, -ir : коло.п о за -» colaptists.
колостония, jw* : колоси омия -» colostomia.
колотнф, л : ко ли гиф -» culotyphus.
колотомня, ж : кол от омия -* colotjmia.
колотье в Соку : бодежи в п.рдите, млзкродиния —>
pleurodynia.
кольвейринтер, аг : кол псйрннте р со!р•uryr.ter.
кольпит, .if : кол пи т, ва ги нит -> colpitis.
колыгогистгротомия, ж : ксл ло хи стс ро то ми я, вл ага
лищен цсзарев разрез -» colpohyst»rotomia.
колыюррафня, ж : колп ораф ня —> cotporrhaplua.
кольооскопия, JW ; кили ос копия.
—
» rolposcopia.
кольцевидный : пръст ен ови ден —» anularis, gyrat is.
кольцевой : пр ъстен ов иден —>circinatas, orbicularis.
кольцеобразный : кръгообр азе н, пръстеновиден -»
anulatus.
кольцо, с: пръстен, к р и че -* anulus.
—
маточное: ncramiv, иссад —» pessarium.
кольчатый: га кртгчега, нръегешжнден -» anu'rfis.
кома, ж. коматозное состояние : ко v a. кома гон ю
състояни е, пълно безс ъзн ан и е
coma.
коматозный : кома то зен -» cornai jsus.
комедо, с : ко медон —> comedo.
комиссура, ж: н о ч л е г а -» commissura.
коикссуротомня, л/- : Kov.ncypoi омия ~> commissnro-
tomia.
коммоция, ж : сът ре се н и е, разтт>рсване, комоция -»
commotio.
коммуникация, ж : комун и кац и я, съобщава не, св ър
з ва н е -> communicatio.
компактный : комп а кте н , плътен
compactus, so
lidus.
компенсация, ж : компе нсаци я, комп ен си ран е, уран*
ювссяванс -•> compensatio.
компенсированный : комп енсиран , уравн овесен , в ъз
становен
compensatis.
комплекс, л/ : комп лекс > complexus.
комплемент, _ir ; комплемент -» complementum.
комплихацня, ж ; комгл шаци я, усложнен ие -> cam
piicatiо.
компонент, At : компонента), сьсгайка чдет -> com
ponent un.
компресс, и ; комп ре с -* compressa.
—
горячий : го ос щ ко мп рес fomentum.
—
согревающий : съгрян а ц ко мпре с, Прпсшщои
компрес Priessnitzi compressa.
комнрессип, ж : ктм пр еси я. н пти ск( зп е), при ти ска
не —> compressio.
—
головного мозга : компр еси я или притис кане на
главн ия мо зък —> compressi и cerebri.
коввергепция, ж : кон ве ргенц ия —> convergentia
конвульсивный : кон вулси ве н
convulsivus.
конвульсия, ж : кон ву лси я —» convulsio.
вонгестня, ж : ко нгести я, акти вно кръв он агп.лиа
не —» congestio.
коиглютннацня, ж : кои гл ути иац и я —>conglutinatio.
кондилома, ж : конди лом(а) -> condyloma.
—
остроконечная : ост ър кондилом —> condyloma
acuminatum.
—
широкая (сифилитическая) : широк кондилом —*
condyloma Шит.
конец, м : к рай ~> extгитtas (2),finis, terminas'.
конечность, ж : кр ай н и к ~> extremitas (1), mem
brum(2).
—
верхняя : горем крайник, р ъка
membrumsu
perius.
конечность нижняя: долен кр айн и к, кра к -» membrum
inferius.
конечный : кр ае н , последен
terminalis (те рм и на *
лен ), ultimus.
конкремент, .v : кг.лхул, komi к -> calculus, concre
menttm; виж сы ц о камень.
—
в сальных железах : камък н мастни жлези, ce*
бо л 'it —i sehoUthas.
консервативный : кон серва швеи -> conservativus.
консилиум, Ai : консул г , консили ум ; кон сул тац и я -+■
constUum.
конский хвост : „конска опашка“ —> cauda equina.
конституциональный : кон сти туцио на лен —» constitu
tionalis.
конституция, ж : ко нс тит уция —> constitutio.
—
тямгко-дямфатнческая : гн моли мф ат ич ио със тоя*
вне, ти\.ол.1мфагична конституция -» status
thymicolymphatiens.
консультация, ж ; ко н султ ац и я -* consultatio.
кодгагнозносib, ж: кон таг ни з н ос т, п рилеп чн ност,.
:;:ц а зи тс л ю ст —» contagiositas.
контагиозный : контагиозен,прилипчив,заразителен,
заразен —» contagiosus.
контаминация, ж: ко нта мин ац и я contaminatio(2)-
контрактура, ж: кон трак.ура -» contractura.
—
дюпюнтреиовскав : коттракгура на Дюиюи*
трен -» Dприуtreni contractira.
контралатеральный : ко нтр ал ате ра лен —» contrôla-
t iraits.
контуженный : кон т уз е н , натърте н -* contusus.
коятузня, ж : кон тузи я, н а тър тва н е —> contusio.
конфабуляция, ж : конфлбул аи ил, измислица
confabulatio.
конфигурация, ж :конфигурация, очертание, образ»
форма
configuratio.
копфлуенс скнуум : сли ване на си ну сите -* conflu
ens si/пит.
конфроятацяв, ж : конфроыачия -> confrontatio.
конхотомия, ж : конхотомия -> conchotomia.
концевой : краси, последен, терминален —> t e r m i n a -
концентрация, ж : кон це нтраци я —> concentratio.
концентрированный : концентрира«:, сгъс тен » соп-
сentrâtns.
концепция, ж: ко нцепц ия, e xunmat е, понятие, идея -+
conceptio (2).
Кончаловского-Руипеля-Лееде сниптоя : симптом н а
Коьчаломски-Румиел- . '1есде -> KonenIоvshi-
Rumpel-Leedе' ’ signum.
кончина, ж: см ърт —> evitas letaliv.
конъюгация, ж : ко июгацпя, процес im оп л о жда
не —> conjugatio.
конъюнктива, ж : конюиктива *» conjunctiva.
хон ьюнктнвнт, if ; конюъктнв иг —> conjunctivitis.
—
весенний ; пролетен кат ар на оч .ы с -•» conjunc
tivitis vernalis.
—
гоыор(р)ейныЙ : гонореей конюн кти ви т —> con-
jurtcii jiiis giniоrrhoien.
координация, ж :координация, сочетание, съгласу
ваност -> coordinatio.
Коплика-Фнлатова п ри зн ак: n e u а иа Коплпк-Фгл i -
тов -> Kopltk-Filatoг*’ maculae.
копролалня, ж : коирола ли я -> coprolalia.
коп рол огк я, ж : ко миология
coprologia.
конровраксня, ж : ко ироцуакси я —» copropraxia.
копростаз, .v : ко и ро ста за —* coprostasis.
копрофагия, ж :ядене i.a изпражнения, коирофа-
гия -*> coprop/tagin.
копуляция, ж : коп ула ци я copulatio.
копчик, At : опашна кост -» os coccygis.
копчиковая боль : к,. кц шо ди н и я -* coccygodynia-
копчиковый : опаше н, кокц п геа лси
coccygeus.
коиьепндный : коипевндсн -» lanceolalus.
кора1, ж : кора -» crusta.
кора-, ж : кора -+ cortex.
—
головного мозга : кора на главния м о з т к , мо
зъ чн а ко ра cortex cerebri.
коревая
716
краниотомия
коревая краснуха : рубеола -4 rubeola.
корень, .it ; корен -f radix.
коренной : коренен, основен -4 radicatis.
коренодобвый, хоревидный : морбнлнформси т о г -
ЫШformis.
корешковый : корейцев —» radicularis.
кориум,
: кориум, дерма, истинска кожа -» c o
rium.
корка1, лс : корица —» гг/ът/а (кора), scutulum (}).
корка-, ж : кора -» cortex.
корковый : коров, кортнкалон -4 corticulis.
кормилица, ж : докка, кърмачка -> nutrix.
кормление, с : хранене -> alimentatio, nutritio.
—
грудью : кърмене от гърда lactatio (2).
кормящий : кърмещ —» lactans (1).
корневище, с ; коренище -* rhizoma.
коробка, коробочка, ж : кутия, кутийка —> s c a t n i a .
Коровников* болезнь : болеет на Коровников —» А'о-
rovnikovi morbus.
коронарит, дг : коронарит —>coronaritis.
корояаросклероз, .« : коронарна склероза —» с о г о п а -
roseterosis.
коронаротромбоз, и : коронарна тромбоза —4 t h r o m
bosis coronaria.
коронка зубная : зъбна корона -» corona dentis.
короткий : кьс, кратък —> brevis.
Короткова метод определения давления : метод на
Коротков за определяне на кръвното наляга
не —» Korotkovi methodus.
коротко.оловость, ж : къса глава, брахицефалия
brachycrphaliа .
корреляция, ж : корелация -» correlatio.
корригирующее средство : коригиращо средство -4
corrigens.
коррозийный : корозинсн, разяждащ -4 corrosivus.
хорсаковский синдром : Корсаков синдром —» А'ог-
sakovi syndromurn.
кортизон, м : кортизон -4 cortisomim.
кортикальный : кортикален, коров -» corticalis.
кортикостероиды, м \ м н : кортлкостеропди -> c o r t i -
costeroida.
хорь, ж : морбили, дребна шарка, брусиица —»
morbilli.
косметика, ж : косметические средства, с1мн : коз-
метически средства —> cosmetica.
косоглазие, с : страбнзъм, крнвогледстио -4 s t r a b i s
mus.
—
вертикальное : вертикален страбнзъм -4 s t r a b is
mus verticalis.
—
паралитическое : паралитичен страбнзъм, пара
литично кривогледство -4 strabismus paraly
ticus.
—
расходящееся : дивергиращ страбнзъм —» s t r a
bismus divergens.
—
содружественное : съдружно кривогледство, съ
дружен страбизъм -4 strabismus concomitans.
—
сходящееся : конвергируй страбизъм -4 stra
bismus convergens.
коевоязычяе, с : ди сл ал и я
dyslalia.
жосоголовость, ж : плагиоцефалия -4 plagiocepha
lia .
косой : кос, полегат -4 obliquus.
косолапость, ж : криво или изкривено ходило,
уродливо ходило -4 talipes (1).
—
внутренняя : изкривяване на ходилото навътре-»
pes varus.
—
наружная : изкривяване на ходилото навън -4
pes valgus.
косорукость, ж : крива или изкривена китка , урод
лива китка —» talipomanus.
костевндиый : подобен на кост -4 osteoideus.
костеобразование несовершенное : несъвършена осте
огенеза —> osteogenesis imperfecta.
костная львияость : костна леонтназа -4 l e o n -
tin sis ossea.
костная мозоль : калус -> callus.
—
опухоль : костен тумор, остеом -4 osteoma.
костный : костен -4 osseus.
—
вырост : костен израстък или издатък
apo
physis.
—
мозг ; костен мозък -» medulla ossium.
—
нарост : костен израстък, екзостоза -4 exosto
sis.
костоеда, ж : кариес, костояд -4 caries.
—
зубов : кариес на зъбите —» caries dentium.
косточка, ж : малка кост, костица -> ossiculum.
—
пальца : фалант —» phalanx.
косточки слуховые, ж/мп : слухови костищ»
os
sicula auditus.
косыиочнаи (или поддерживающая) повязка, косын
ка : митела, поддържаща превръзка —» mitella.
кость, ж : кост -» os*.
—
бедренвая : бедрена кост -4 femur (J).
—
— , головка : кина на бедрената кост -4 caput
femoris.
—
безымянная, um тгзовая : безименна или тазо
ва кост —> os coxae, coxa (1).
.
—
большеберцовая . голям пищял, ткшпя —» tibia.
—
височная : слепоочна кост —» ostemporale.
—
грудная : гръдна кост, стсрнум -» sternum.
—
затылочная : тилна кост
os occipitale.
—
крестцовая : сакрална или кръстна кост -» os
sacrum.
—
лобковая, или ловвая : срамна или лониа кост-»
os pubis, pubes (3).
—
лобвая : челна кост -4 os frontale.
—
локтевая : лакътна кост, улна -4 ulna.
— , ломкость : чупливост на костите, остеопсатпро-
за
osteopsathyrosis.
— , врожденная
идиопатическая ломкость : вро
дена идиоматична чупливост на костите, бо
леет на Лобщайн —> osteopsathyrosis conge
nita.
—
лучевая (предплечья) : лъчева кост, радиус ->
radias.
—
малоберцовая : малък пищял, фибула —» fibula.
— , омертвеине : некроза на костта -4 osteonec
rosis.
—
основная, или клиновидная : клиновидна или
основна кост -4 os sphenoidale.
—
плечевая : мншнична или раменна кост —»
humerus.
—
подвздошная : хълбочна кост -» os ilium.
—
пяточная : петна кост -4 calcaneus.
— , расхождение : раздалечаване на кости, диста
за —>diastasis.
—
решетчатая : решетъчна кост
os ethmoidale.
—
седалищная : седалищна кост -4 os ischii.
—
тазовая : виж кость безымянная.
—
таранная, или надпяточная : скочна кост, талус
- 4 talus.
—
темеввая : теменна кост -> os parietale.
—
в виде чешуя: кост във вид на люспа -4 squama.
костяк, м : скелет -4 skeleton.
котиледон, м : котиледон -4 cotyledo.
кофермевт, м : кофермент -4 cofermentum.
кохлеарный : кохлеарен -4 cochlearis.
коэвзкм, м : кофермент, коензим -4 cofermentum.
краевой : краевй, маргинален -4 marginalis.
край, м : край -4 extremitas (2), labrum, limbus,
margo.
—
зубчатый (сетчатки) : зъбчат край, зъбчата
линия (на ретината) -4 ora serrata.
крайней : краен —> extremus, marginalis, ultimus
(последен).
крайняя плоть : препуциум, крайна плът -4 praepu
tium.
краяиокласт, м : храниокласт -4 cranioclastus.
краниометрия, ж ; краниометрия —4 craniometria.
кранвопаг, м : краниопаг -4 craniopagus.
краяиотабес, м : краниотабес —> craniotabes,
краниотомия, ж : краниотомия -4 craniotomia.
крапивница
717
кролик
vpa пивница, ж : уртикария, копривна треска, ко-
пр ивн ица - 4 urticaria.
—
детская : строфулус strophulus.
«расяота, лк- : червенина, зачервяване -» rubor.
краснуха, коревая краснуха : рубеола -> rubeola.
—
скарлатинозная : скарлатинозна рубеола, чет
върта болеет, болеет на Филатов-Дюкс — 4 ru
beola scarlatinosa (Filatov-DukesJ.
краевые угри, м/мн ; розацея (акне) -» rosacea.
кратковременный : кр атковре менен - 4 ephemeras,
transitorius.
крауроз вульвы : крауроза на вулвата -4 craarosis
vulvae.
крахмал, .»с ; н ишес те, скорбяла -4 amylum.
—
животный ; животинекзя скорбяла, гликоген -4
glycogenum.
крахмальный : нишестен —> amylaceus.
краш еипдром : кръш-синдром
crush-syndromum.
Креде прием : способ на Крсдс Gredei methodus.
Крепига поле : Крьонпгово звуково поле —» Kroenigi
area.
крепитация, ж : кр еп ита ц ия —> erepitatio.
креоитируiomiiA : к ре п и ти р ащ - 4 crepitans.
крепкий (рас тво р) : силен (раз тв о р) -> concentratus.
крестец, .к : сакрална или кръстна кост -4 о»?
SUCHim.
крестообразный : кръс тообра зе н -> cruciatus.
крестцово-копчиковый : кръстн о-оп ашен , сакр окок-
циге( ал) ен —> crococcÿgeus.
крестцово-поясничиыЙ : кръс тн о-по ясе н, са кролу м-
бален - 4 sacrotumbaiis.
крестцовый : са кр але н, кр ъс те н -4 sacralis.
кретиинзм, .V : кре тпн и з ъм —> cretinisums.
кривая (линия, диаграмма), ж :крива -* curva.
—
пульсовая : пулсова крива, сфигмограма —4
sphygmogramma.
—
температуры : те мп е ра турна крива —> саггю
temperaturae.
кривизна, ж : кри ви н а -4 curvatura.
—
желудка верхняя : мал ка та криви на на стома
х а - 4 curvatura minor ventriculi.
—
—
яижняя : голяма та кри вин а на стома ха —>
curvatura major ventriculi.
кривошея, ж : крива шия -> caput obstipum.
—
спастическая: снастична торт иколия, еластична
крива шия -4 torticollis spastica sive spasmo
dica.
ярнестезня, ж : крп е ст ез н я -*cryaesthesia.
криз, м : криза, атака
crisis (2).
кризис (перелом болезни), м : криза -4 crisis (1).
крик плода внутриутробный : вик, п исък на де тето
в м атка та —> vagitus aterinus.
криотерапия, ж : кри отер ап ия -» cryotherapia.
ярипта, ж : крипта -4 crypta; виж също крипты.
ярнптогевный : кр и п то генен -» cryptogenes.
ярнпторхнзм, м : кр и п то р хи з ъм —> cryptorchismns.
крвптофтальмус, м : кри п тоф та лм - » cryptophthal
atus.
крипты миндалин : тонзилни крипти или лаку ни ->
cryptae tonsillares.
Крвстедлера прием: метод на Кристелър-*Kristelleri
methodus.
критический возраст : критическа възраст, климак-
тср и че н пер иод, кли ма кт ер иу м climacterium.
кровавый : кър в а в —» cruentas, haemorrhagicus (2),
sanguineus ; sanguinolentus.
—
пот : кървава пот -» haematidrosis.
кровавая ряотя : кръво п ов ръщ ан е, хем ат ем еза -4
haematemesis.
кровеносный : кръвоносен, циркулаторен -> circu
latorius.
кроверодный : хе ма тоге нен , кръвороден —> haema-
togenes (I).
(кроветворение, с: кръвообразуване, хематопоеза,
хем оп оез а -► haematopoiesis.
.кроветворный : кръвообразуваш,
кръво тв орен -4
haematopoieticas, haematogenes (2).
кровоизлияние, с : кръво из ли ян и е, кръво изл и в
haemorrhagia ; виж също кровотечение.
—
в мочевой пузырь : кръв ои з ли в 8 пикочния ме-
хур -» haematocystis (2).
—
подкожное : подкожен кръвоизлив -4 extrava
satio sanguinis.
кровоизлияния в кожу волосатые : и ви цообразн и кр ъ
воизливи в кожата, вибици -4 vibices.
кровообрашенве, с : кръв ообращен ие - 4 circulatio
sanguinis.
—
венечное : кор он ар н о или вен еч но кръв ообра
щение -4 circulatio sanguinis coronaria.
—
обходное, и ли коллатеральное ; к ола тср ал н о
кръвообращение —» circulatio sanguinis colla
teralis.
—
плода : фетално кръвообращение, кръвообра
щение на плода -4 circulatio sanguinis feta lis.
кровоостанавливающие средства, с!мн: кръв о сп и ращи
лекарства, хемостатици —» haemostaiica.
кровоостанавливающий : кр ъв осп и р ащ , хем ост ати -
чен
haemostatieus.
кровоподтек, м : кръв он ас ядане
ecchymosis, s u f
fusio (суфузия), sugillatio (сугилация).
кровопускание, с : кръвопускане -> m issio sangui
nis, phlebotomia (флеботомия),
кровотсчепие, с : кр ъвоте чен и е - 4 haemorrhagia.
—
из глаза : кръвотечение от очната ябълка, оф-
талморагия -4 ophthalmorrhagia.
—
из гортани : кръвотечение от гръкляна -4 laryti-
gorrhagia.
—
из грудного соска : кръвотечение от гръдното
зърно -4 thclorrhagia.
—
из десен : кръвотечение от венците -4 ulor-
rhagia.
—
из десел или изо рта : кръвотечение от венци
те или от устата -4 stomatorrhagia.
—
желудочное : кръвотечение от стомаха -4 gas
trorrhagiа.
—
кишечное : кръвотечение от червата, ситсро-
рагия —» enterorrhagia.
—
маточное : кръвотечение от матката, мстрора-
гия -* metrorrhagia.
—
из носа обильное : силно кръв оте чен ие от носа,
ринорагия -» rhinorrhagia.
—
носовое : кръвотечение от носа, спнстаксис ->
epistaxis.
—
из почки : кръвотечение от бъбрека, нефрора-
гпя -> nephrorrhagia.
—
сильное : силно кр ъвоте чен ие , хсма тор ся —>
haematorrhoea.
—
скр ытое : скри то кръвотече ни е, окулт на кръ в ->
sanguis occultus.
—
из уха : кръвотечение от ухото, оторагия ->
otorrhagia.
кровоточивый : кърп ят —> cruentus ; хеморагичен,
кръвоточив -> haemorrhagicus (J).
кровохарканье, с : кръвохрачене -» haemoptysis.
кровь, ж : кр ъв -4 sanguis.
— , заражение : .отравяне на кръвта",
сепси с
sepsis.
— , картина : кръвна картина -> haemogramma.
—, прилив : иаплив на кръв —> congestio.
кровяная киста : кръвна киста -4 haematocystis (I).
—
клетка, кровяное тельце : кръв н а кле т ка, кръв н о
телце -♦ corpusculum, globulus (2).
—
опухоль : кръвен тум ор, хематом -4 haematoma.
—
—
пупка: хематом на пъпа -4 liaematomphalas.
кровяввые пластинки, ж\мн : кр ъвн и п лочи ци, тром
боцит» —> thrombocyti.
кровянистый : кървав, сангвинолснтен -4 sanguino-
Ientus.
кровавое тельце белое: бяла кръвна клетка, бяло
кръвно телце -4 leucocytus.
—
—
красное : червена кръвна клетка, червено
кръвно телце, еритроцит -> erythrocytus.
кровяной : кр ъв ен
sanguinolentus.
кролик, м : питомен заек -4 lepus cuniculos.
Крона болезнь
718
Легаля проба
Крова болезнь : болест на Крон, терминален нлент ->
ileitis terminalis. •
крошевне, с : раздробяване -> concisio.
круг, .« : кръг -4 circulus (окръжност), cyclus,
discus.
—
большой вровообращение ; голям кръг на кръво
о бращ ен и е то —» circulus sanguinis major.
—
заколдованный, порочный : п орочен или о м а
гьосан кръг -4 circulus vitiosus.
—
малый кровообращения : малък к р ъг на к р ъ
вообращението
circulus sanguinis minor.
круглый : кръгъл, объл, валчест -V rotundus.
круговое сечение : изрязване в кръг, циркумцизия ->
circumcisio.
круговой : кр ъг ов , к ръгоо браз ен
anularis, circu
laris, gyratus, orbicularis.
круговорот, м : кръговрат, кръгообращенис, цир
кулация -» circulatio (циркулация), circulus.
кругообразный : кр ъго о бр аз е н - » circinatus.
кружок, м : кръгче, диск -* discus.
—
охолососковый ; околоц нцн о кръгч о -> areola
mammae.
кружочек, м : кръгче -> areola.
Крукевберга опухоль : тумор на Крукенберг —» Кги-
kenbergi tumor.
круп днфтернйвый, и л а истинный : ис тински круп ,
диф т ер и я па гр ъкл яна —> diphtheria laryngis.
—
ложный : псс идокруп , л ъжл и в к руп —> laryngitis
subglottica.
крупозный ; крупозен —» er nposns.
крылатый : крилат -> alatus.
крыло, с: крило —» ala.
крыловидная плева ; птер кг иу м -4 pterygium.
крыловидный : кри ловп ден —> pterygoideus.
крыша, ж : по кри в —> tapetum, tegmen.
—
барабанной полости : костен покрив на т ъп а н -
чеи ата к ух и н а —» tegmen tympani.
крючковатый, крючковидный; ку к е ст
hamatus(JJ,
unciformis (закривен).
крючок, ль: к у ка -4 tenaculum; ку ки ч ка —> uncus.
крючочек, м : кукичка -4 hamulus.
ксаителазма, ж :ксантелазма -» xanthelasma.
—
век ; ксантелазма па клепачите -4 xanthelasm a
palpebrarum.
ксантодермкя, ж : ксантодермня -4 xanthodermia~
—
(каротиновая) : карогннова ксантодермня -г
xanthodermia carotinaemica.
ксантома, ж : ксантом -4 xanthoma.
ксантоматоз, м : ксантоматоза -4 xanthomatosis.
ксантопсия, ж : ксантоисия, жълто виждане —у
xanthopsia.
хсантохромяя, ж : ксантохромия —» xanthochromia-
ксеродериа, ж : кссродерма, сухота на кожата -+•
xeroderma.
—
окшентозная : пигментна ксеродсрма —*■xero
derma pigmentosum (Kaposi).
ксеродермия, ж : ксеродермия -» xerodermia.
ксероз, м ; ксероза -* xerosis.
хсеростомня, ж : ксеростомня, сухота в устата -*•
xerostomia.
ксерофтальмия, ж : ксерофталмия,
«сухота на.
окото“ -> xerophthalmia.
ксифопаг, ль : ксифопаг -4 xiphopagus.
кенфодиння, ж : кемфодинпя -* xiphoiiynin.
кулекс, .к : кулекс -4 Culex.
культура бактериальная ; бактериална култура —>
-
cultura.
кумуляция, ж : кумуляция, кумулиране, натрупва
не —>cumulatiо.
Купера железа; бул юуретрал ia жлеза, жлеза na
К(а)упер —) glandula bulbourethralis.
купернт, ле : к(а)уиернт —» cowperitis.
куриная слепота ; кокоша слепота, нощна слепотаь
хемералопня -4 hemeralopia.
Куссмауля дыхание : дишане на Кусмаул, Кусмау-
лоно дишане —>Kussmauli respiratio.
кутиреакаия, ж : кутирепкцмя, кожна реакция шп»
проба —> сu tireactio.
кюретаж, м : кюртаж -4 excochleatio.
кюритерання, ж : кюрптераппя
ciirietherapia.
л
лабильность, ж : лаби л но ст -4 labiUtas.
лабильный, лабильный ; лабилен -* labilis.
лабиринт, м: лабиринт, вътрешно ухо -> auris in
terna (labyrinthus).
лабиринтит, м :л абири н т и т - 4 labyrinthitis.
лагофтал ьм, м ; л аг оф т ал м -> lagophthalmus.
ладонный : дл а н ен , пал маре н —> palmaris.
ладонь, ж : д ла н —> palma manus.
ладьевидный ; л одкови ден, лади ев идсн ~> scapho
ideus.
лакмус, м : лакмус -4
лактация, ж ; лактация -4 lactatio.
лактоза, ж : лактоза, млечна захар -4 одсс/дегши
lactis.
дактозуряя, ж : л актозурия -4 lactosuria.
лакуварвьтй : лакунареи -> lacunaris.
дасуяы товзиллярзые : тонзилни крипти или ла
к у ни - 4 cryptaetonsillares.
ламбдавнзм, н : л ам бдац и з ъ м - » lambdacismus.
ламбдовндвый : ламбдовнден -4 lambdoideus.
ламблиоз, м :ламблиаза, ламблиоза -> lambliasis.
ламинэктомия, ж : л ами не ктоми я -4 laminectomia.
Лангерганса островки ; -» Лангерхансови острови -»
insulae pancreatis (Langerhansi).
Ландри варадич восходящий : о ст р а гр ъбн ач н ом о
зъчна възходяща парализа, парализа на Ландрй
- 4 paralysis spinalis ascendens acuta.
Ланца точка ; точка на Ланц -4 Lanzi panctam.
ланцет, м :ланцет -4 lanceola.
ланцетовидный : л ан ц етов иден - 4 lanceolatas.
лаваротоммн, ж : л ап ар ото м ия - » laparotomia.
ларингит, м : ларингит -» laryngitis.
ларинголог, м : л ар и н го ло г - 4 laryngologus;
ларнигологня, ж : лар ин гол оги я - 4 laryngologia.
ларивгор(р)ея, ж ; лзрингорся
laryngorrhoea.
ларингоскопия, ж : лар ин го скоп и я -4
ларингоспази, л/ ; ларингоспазъм
laryngospas-
mus.
ларивгосгеноз, лг ; л ар и н го ст сн о з а -♦ laryngoste-
поsis.
ларныгостомня, ж : лар ии гост оми я -4 laryngosto-
mia.
ларинготомия, ж : ла ри нго то ми я - » laryngotomia.
ларинготрахеит, м: ларинготрахеит -> laryngotra
cheitis.
ларншофарнвгнт, м:ларингофариигиг -4 laryngo
pharyngitis.
ларнвгэктомия, ж : л ар и и ге кто ми я -4 laryngecto-
mia.
Ласега признак ; признак на Ласег -4 lasegui
signum.
латентный, лятентный : латентен, скрит -4 latens.
—
или инкубационный период : латентен или ин
кубац ио не н период -> incubatio.
латеральный : латерален, страничен
lateralis.
латеропульсия, ж :латеропулсия -4 latsropalsio.
латерофобня, ж : л а те роф оби я -4 laterophobia.
Левя-Кордса адреналиновая реакция ; симптом ши*
проба н а Льо ви -4 Loewii testum.
Левн симптом, или проба : симптом или проба па
Льов и -4 Loewii testum.
левулеза, ж : левулоза, фруктоза -4 fructosa*
laevulоsa.
левулезурня, ж : левулозурия -4 laevulosuria.
левый : ляв - 4 laevus, sinister (J).
Легадн проба : п роба н а Ле гал - 4 Legali testum»
JWrgHfl
719
лечение
легкий : л ек -> facilis (лсссн ), levis1 (н ете ж ък ),
mitis,
aertoe, l,d: бял дроб -уpulmo.
легочные о^злрькн, м(мн : белодробни адвеоли или
Мехурчето А alveoli pulmonis.
легочный : бе лодробен , п улмонален
pulmonalis,
леж&Чее положение (бо льного) : л егн ало положе-
' ilAe (на болн ия) -* decubitas (2).
лежачий : лежащ -* recumbens(1),
лейкайгемяя, ж : л ев кан ем ия -y leucanaemia,
лейкемия, ж : л ев ке ми я, лей коза —у leukaemia, len-
со'д/д
—
лимфатическая хроническая : хро ни чн а л и мф а -
ти чна левкеми я - » leukaemialymphaticachro
nica (lymphadenosis chronica).
—
мнелондная хроническая : хрон ична миелондна
(миелоге нна) лев кеми я
leukaemia myeloides
chronica (myelosis chronica),
—
мовоцитарвая : мон оц итн а лев ке ми я -» leukae
mia monocytotica,
—
острая : остра левкемия, о ст ра ле вко за -уleuk
aemia acuta (leucosis acuta),
ленкограмма, лейхоцятограмма, ж : л евко гр ама , л eu-
ко ш л о грам а -*• leucogramma,
лейкодерма, ж : лейкодерма -у leucoderma.
лейко з, м : л евкеми я, л ев ко за -у leukaemia, leuco
sis (2),
—
алейкемнческнй : але вксми чн а ле вкоз а —уaleuk-
aemia,
—
острый : ос тра левкемия, о стр а ле вко з а -> leuk
aemia acuta (leucosis acuta),
дей колиз, лейкоцитолиз, м : лев коци тол иза , левко-
л и з а -» leucocytolysis.
лейкома, ж : л ев кома
leucoma.
—
приросшая к радужной оболочке : л ев ком а, ср а с
н ал а с ир иса -> leucoma adhaerens.
лейконихия, ж : лев кон нхи я —> leuconychia.
лейкопатия, ж : л ев коп ат ия - » teucopaihia.
лейкопения, ж : лев коп ени я - » leucopenia.
лейкоплакия, ж : л ев ко пл акня -у leucoplakia.
лейконоэз, м : ле вкоп ое за -у leticopoiesis.
. лейкотомия, ж : лейкотоми я -у leucotomia.
лейкоцит, м : л ев ко ц и т —* leucocytus.
—
зернистый : гранулиран левкоцит, гранулоцит -»
granulocytus.
лейкоцнтогенез, м : левкецггогенеза -* leucocyto-
genesis.
лейшшитограмма, ж : левкоцитограма -» leuco
gramma
лейкоцитоз, м : ле в коц и то з а - у leucocytosis.
лейкоцитолиз, .« : левкоцитолиза - у leucocytolysis.
лейшманиоз, м : лей шм ан иоза -у leishmaniosis.
—
висцеральный, внутренний, и л и детский : висце-
рална лейшманиоза, кала-азар -уleishmaniosis
visceralis.
—
кожный : кожн а лей шман ио за -у leishmaniosis
cutanea si v e cutis.
лекарственная аллергия : л ека р ств е н а але рги я или
бо лес т -у morbus medicamentosus.
—
жидкая смесь : течна лекарствена смсс -> mix-
turn (2).
—
палочка : лекарствено моливче или пръчица - у
stilus.
—
пастилка : пастила, пастилка, лекарствена пит
ка —¥ pastillus.
—
трава : лечебна билка -уherba.
лекарственное вещество : лекар ств ен о в ещес тв о, л е
ка рс тво -> medicamentum.
—
лечение : лекарствено лечение -» pharmacothe-
rapia (1).
—
растение : леч ебн о р астен и е -у herba.
—
средство : лекарствено средство, лекарство - у
medicamentum.
лекарственные палочки и л и бужи : лек арс тве ни п ръ
чици -у bacilli (medicati).
—
средства : лекарствени средства -у materia me
dica (2) ; виж също средства.
лекарственный : лекарствен -* m edicamentosus (ме
дикаментозен), me dic in a lis .
—
шарнк : лекарствено топче -у globulus (1).
лекарство, с : лекарство -» remedium (лечебно
средство), medicamentum .
—, назначение и л и вровнсыванке : назначени? или
предписване на лекарства -* m edicatio.
лекарствоведение, с : фармакология ~у рЬагщасо-
logia.
лента, ж : лента -> lemniscas, taenia (2).
дентец широкий : ботрноцефал -» Bothriocephalus
latus.
дентНго, с : лентиго -у lentigo.
леятяконус, м : леятиконус -у lenticonas.
лентецьт, ленточные черви, м / м н : панделковидни
глисти, тении -* Cestoda
ленточный червь, Ленточный ’ гднет : панделковидеи
глист, тения —> Taenia (Î).
лепет, м, лепетание, с : неясно говорене, лалация
lallatiо(1).
лепешка, ж : пастила, пастилка -у pastillus ; малка
таблетка —* trochiscus.
лепра, ж : проказа, лепра -> lepra,
лепрозный : лепрозен, прокажен -♦ leprosus .
леатоменннгит, м : делтомснингнт -> leptom enin-
• guis.
,
лептасом, м : леПтосом - у leptosoma.
лептоспнроз, м : лсптоспироза —у leptospirosis.
—
нктеро-геморрагнческий : иктеро-хемора1;ичиа
лсптоспироза, болеет иа Василеи-Вайл -* Va-
siUv-W etT morbus.
Лери симптом : симптом на Лери -> Lerii . signum.
Лериша сиадром : синдром на Льорнш -> Lerichi
syndromum.
Лериуайе синдром : синдром ид Лермоайс —» Lar
moyez' syndromum.
лесбосская любовь : лссбнйска любов, сапфнзъм —у
sapphismus.
лестница барабанная : тъпанче иа стълба —> scala
tympani.
—
преддверия : всстибулпа или иреддверна стъл
ба scala vestibuli.
летальность, ж : леталитст, смъртоносност —>leta-
litas.
летаргия, ж, летаргический сон : летаргия, летарги
чен сън
lethargia.
летний : летен -►aestivus.
летучий : летлив -> vo latilis.
Леффлера синдром ; синдром на Льофлер LÖffl e r i
syndromum.
лечебная гимнастика : лечебна гимнастика - у Шпе-
sitherapia.
—
грязь : лечебна кал -* Limus.
лечебное питание : лечебно хранене, диетотерапия
diaetotherapia.
—
средство : лечебно средство, лекарство -у re
medium.
лечебный : лечебен —» curativus (лековит), saluta
rius, therapeuticus (терапевтичен),
лечение, с : лечение -у curatio, medicatio (лекар
ствено лечение), therapia (1), сига (курс на
лечение).
—, болгарский способ : Българско лечение -> сига
butgara.
—
больного небрежное : небрежно лечение иа бо
лей -у malpraxis.
—
виноградное : гроздолечение
ampelotherapia.
—
водами минеральных источников : лечение чрез
писне на минерални води -* cren otherapia.
—
голодом : лечение с глод -♦ nestitherapia
(nestotherapia).
—, курс : на лечение - у сига.
—
лекарственное : лекарствено лечение pharma-
cotherapiа (î).
—
лучистой эвергией : лечение с ‘ лъчиста енергия,
актинотерапия -у actinotherapia.
—
массажем ; лечений чрез Mz&K-ymassôtherapid.
лечение
720
лнхорадк*
лечеяяе р ц а е к , или радяоактыванми веществами ;
радиева терапия -fr radi amtherapiа .
—
стаавоаарное, или коечяое ; стационарно лече
ние, лечение на легло, внж при stationarius.
—
термядьвым1 ваяваяа : банско лечение -fr сига
thermalis.
дяберкюаовы кяшечяие железы, ж/м н : чревни жле
зи на Либеркюн -* glandulae intestinales (Lie-
berkilhni).
дябкдо, с : полово влечение, лпбидо -fr libido se
xualis.
Лябмааа-Сакса еявдром : синдром на Либман-Саке,
луповисцерит —> Ubman-Sacks’ syndromum.
лаведе, с : диведо -» livedo.
лагятура, ж : лигатура -fr ligatura .
лазая банервофагичес*нй : бактериофаг —» baete-
riophagum.
лязмны, м{мн : лнзннн -» lysina.
лмэве, м : лизис, лианране -♦ iysis.
лаквор(р)ея, ж : ликворея
liquorrhoea.
лямфа, ж : лимфа -fr lympha.
—
оспеавая : варколна вакцина —> vaccinum va
riolae.
лимфаденит, м : лимфаденит —» lymphadenitis.
—
илеоцекальный, тын мезентериальный : нлео-цз-
кален или мезентсриален лимфаденит, терми
нален илеит —>ileitis ttrminalis.
лвифадевоз, м : лимфаденоза —fr lymphadenosis.
—
хронический ; хронична лимфаденоза —> leukae
mia lymphatica chronica (lymphadenosis chro
nica).
лимфаденовдвый : лимфаденоиден -» lymphadenoi-
des.
лимфангиома, л*г : лимфангиом —> lymphangioma.
лимфангит, ж : лимфангит —> lymph a ngitis.
лимфаагнэктазия, ж : лпмфангисктазия -» lymphan
giectasia.
лимфатический : лнмфатнчен, лимфен -fr lym pha
tibus.
—
узел : лимфен възел —> nodus lymphaticus.
—
узелок : лимфно възелче, лимфен фоликул -fr
folliculus lymphaticus.
лнмфоговаые средства, с/мн : лимфогонни сред
ства —* lymhagoga.
лвмфогравулема, ж : лнмфогранулом -> lumpho-
granuloma.
лимфогранулематоз, ж : ли мф огр ан ул ома тоз а, ботес т
н а Ходжкин
lymphogranulomatosis (ma
ligna).
—
паховый : ингвинална лимфогрануломатоза, бо
леет на Николй-Фавр, четвърта венерическа
болест -» lymphogranulomatosis inguinalis.
лнмфондоклеточвая ангина : лимфоидоклетъчна ан
гина, инфекциозна мононуклеоза и др.
-» mo
nonucleosis infectiosa.
лямфолейкоз хронический : хро ни чн а ли м ф ати ч на
левкемия, хронична лимфаденоза, хронична
лимфолевкоза —> leukaemia lymphatica chroni
ca (lymphadenosis chronica).
лимфома, ж : лимфом —fr lymphoma.
ланф01е1М, ж : лимфопения -> lymphopenia.
лимфоретнкулез доброкачественный : добр о ка ч ес т ве
на инокулационна лимфоретикулоза —üympho-
reticulosis benigna e morsu felis.
лвмфосаркома, ж : лимфосарком - j lymphosarcoma.
лвифосаркоматоз, м : лнмфосаркоматоза —>tympho-
sarcomatosis.
лимфоцит, м : лимфоцит -> lymphocytus.
лимфоцитоэ, м : ли.мфоцитоза -fr lymphocytosis.
—
острый инфекционный : остра инфекциозна лим-
фоцитоза —> lymphocytosis infectiosa acuta.
лимфоэантедиома, ж : лимфоепнтелиом, тумор на
Шминкс -*• lymphoepithelioma.
линейный ; линеен, лннеарен -♦ linearis.
лнвза, ж : леша (оптична) -fr le n s .
лназонндяый : лещовиден -» lenticularis.
лввнмеят, м : линимент -fr linimentum.
линия, ж : левая -fr linea» stria.
—
беляв (живота) : бяла линия (на корема) -» l i
nea alba.
—
грудниаа , и л и стернальная : етернална линия
linea sternaliv.
—
зрительная : зрителна линия -fr linea v isa s.
—
оюлогрудщина*, и л а оараетеряадьван : парастер-
нална линия
linea parasternalis.
—
подмышечная : подмишнична или аксиларна л и
ния -fr linea axillaris,
—
срашеняя : линия на срастване, съединителна
линия -» rhaphe (2).
—
средиеключвчвая ; медиоклавикуларна линия ->•
linea medioclavicularis.
лннввие (выпадение ресниц), с : птилоза -* p t i t o -
sis.
ляодериня. ж : гланцова кожа, лнодермия, -fr l i o -
dermia.
липаза, ж : липаза —» Ираза.
лнпемня, ж : лнпемня -fr Iiparmiа.
липиды, м1ми ; липиди -> lipida.
лкпхий : леплив —fr adhaesivus, gummosa* (1).
лиообдастояа, ж : липом -fr lipoma.
лнподнетрофия, ж : липодистрофня -» lipodystro -
ph ia.
лнпоидоэ, м : лштоидоза -» lipoidosis.
липоиды, м/мн : лнпиидл —» lipoida.
лнпома, ж : липом -* lipoma.
липоматоз, м ; липоматоза, частично за тлъстява
не -fr lipomatosis, adipositas (2).
—
болезненный ; болезнено зат лъстяване -fr a d i p o -
sitas dolorosa.
—
общий : общо затлъстяване -»■ adipösitas fl).
лнпохоадродистрофяа, ж : лилохондроднетрофия,
гаргоилизъм -♦ gargoylismns.
лнпурпя, ж : лнпурия -fr lipuria.
лиссофобия, ж : лисофобия -> lyssophobia.
листереллез, лястерноз, м ; л истер лоза, л ис тсрело-
за -fr list 'riosis (Usterellosis).
листовидный, ластовой : листовиден —fr f o l i a t u s .
лнтияз, м : литиаза, камъчна болеет -fr lithxasis-
литический ; лнтичен -> lyticus.
—
агент : бактериофаг -> bacteriophagum .
Литтеиа феномен, диафрагмальный феномен Дяттеиа :
(диафрагмален) феномен на Литен -♦ U t te n t
phaeriomenum sive signum.
Литтла болезнь : болеет иа Литъл -fr U ttlei morbu s
лихеи, м : лнхен -fr liehen.
лнхеимзадия, ляхеяифякацня, ж : лихенизация, лике-
ннфикацня -» lichenific ati о.
лихевондный : лихено(в)идсн -fr lichenoides.
лихорадка, ж : треска, трескаво или фобрилно с ъ
стояние -fr febris (J).
—
алиментарная : алиментарна треска -» fe b r is
alimentaria.
—
болотная : малария, блатна треска
malaria.
—
возвратная : рекурентна или повратна треска -fr
feb ris recurrens ; повратен (възвратен) тиф,
европейски повратен тиф -» typhus recurrens_
—
волнообразная : ундулиратца или вълнообразна
треска, бруцелоза -fr febris undulatis.
—
гаверхильская : Хаверхнлска треска -fr H a v e r -
hilli febris.
—
гектическая, и л и истощающая (изнурительная) :
хекткчна или изтощителна треска -fr f e b r i s
hectica.
—
гемоглобянурийиая : чернопикочна треска, *чер-
новодна треска“ -> febris biliosa haemoglobin-
tirica.
—
геморрагвческая : хеморагична треска -> f e b r i s
haemorrhagica.
—
герпетическая : фсбрилен херпес -fr h er p e s
febrilis.
—
железистая : жлезна треска на Пфайфер, инфек
циозна мононуклеоза и др, -4 mononucleosisr
infectiosa.
—
желтая : жълта треска -» febris fla va.
лихорадка
721
луковица
лпор*дt t издращени : обратна или изопачена
тр ес ка - 4 febris inversa.
—
янтермнттярующяя : в иж лихорадка переме
жающаяся.
—
Ку, ала кввасдеде кая лвхорадкя : Ку-тр ес ка
или Куинеландска треска -4 febris Q.
—
легкая : лека треска -4 febricula.
—
дечебяая : лечебна т р е с к а - 4 febris carativa.
—
мальтийская : м алтийска или среди земноморска
треска
febrisunduIans (1).
—
водочн ая : млечн а тр е ска —> febris lactea.
—
одяодяс вв ав : еднодневна т р ес ка - » febris ephe
mera.
—
ак ояв ая, млц траншейная (пятидневная, волык-
скаа) : водииска или окопна треска и др.
—
>
febris qaintana.
— , отсутствие : липса на треска, апнрсксия -4 ару-
rexia.
—
вап ва тач н, или тр ехдаевяая (летняя) : пап ата-
цнева треска, папатаци, тридневна треска, де
тей грин -> febris pappataci.
—
перемежающаяся1 : малария -» malaria.
—
перемежающаяся-, или ивтерипттнрующая : шг-
тер ми тнр аша т р е ск а —» febris intermittens.
—
послабляющая, или реивттярующая : реми тир а-
«иа т р е ск а -4 febris remittens.
—
постоянная, илидлительная : постоянна или п ро
дължителна треска -4 febris continua.
— , прекращение : изчезване ма трескавото състоя
ние -4 defervescentia.
—
раненая : трав матич н а или ранена тр еска ->
febris traumatien.
—
ревматическая : -4 ост ър, о ст ър ставен или и с
ти нс ки ре вма тизъ м, болест на Соколскп -Буйб -4
rheumatismus verus.
—
рем я тт ярую т а я: виж лихорадкапослабляющая.
—
се вва н : сснна тр е ска , сониа хрема, сепна аст
ма -+catarrhns aestivus.
—
септическая : септичн а тр ес ка febris septica.
—
уретральная : урст рал на трес ка, ка тстър и а или
пикочна тр е ск а —» febris urethralis.
лвхорадочвая болезнь : фсбрилно или трескаво з а
боляване —> febris (2).
лихорадочное состояние : тре скав о състояние, пнрок-
сия - 4 pyrexia.
ляхорадочвый : фебр илен , тре скав -4 febritis, ру-
reticas (ииретн чен ).
—
холод: (изпитване на) сгуд при треска *4 ri-
gor
(2).
л вцо, с: лице -> facies (1).
—, выражение : израз на лицето —»facies (2).
—
Гиппократа, лицо умирающего : Хи покр атово ли
це —* facies Hippocratiса.
—
львнвое : л ъс кав о лиц е, лсон тназа - 4 factes
leonina.
—
при остром разлитом перитоните : нерптонеално
ли ц е —» facies abdominalis.
лицевой : л и ц ев -4 anticus (преден), facialis (фа-
ци ал ен).
лишай, м ; лнхен , лишей -4 lichen.
—
красный Гебры-Ядассоиа : п нтириаз пе на Хеб-
ра-Ядасон -4 pityriasis rubra universalis(Heb-
га-Jadassohn).
—
—
остроконечный : червен островр ъх лнхен ->
Itchen ruber acuminatus.
—
—
отрубевндлый волосяной : п нти ри аз пе рубра
п илар нс -4 pityriasis rubra pilaris.
—
—
плоский : чер вен плосък лн хеи -4 lichen
ruber planus.
—
опоясывающий : херпес зо ст ер, зона -4 herpes
zoster, zona (2).
—
пузырьковый : хер пе с, стресннця, стрес ну шка -4
herpes.
—
-
разноцветный, или отрубевндный : -> ра зн оц ве
те н п итириазис -4 pityriasis versicolor.
—
розовый Жнберя, болезнь Жибера : пи ти ри аз ис
на Жибер -4 pityriasis rosea (Gibert).
46 Медицинска терминол оги я
лвшяй скрофудеэяых : лихсиомдна туберкулоза на
кожата, лихем на скрофулозните -4 tuberculosis
cutis lichenoides.
—
стригущий : трихофития -4 trichophytia.
—
чешуйчатый : псориазмс, псориаза
psoriasis.
дяшеяяе жязвесяособяостя : лишаване от жизнеспо
собност, дсвиталнзация -* devitalisatio.
лвзнтервя, ж : лиентерия -4 lienteria.
лоб, м : чело —>frons, sinciput
лобаряый : лобарен -4 lobaris.
лобковый : лонен —» pubicus,
лобный : чеден -* frontalis.
лобок, м : срамно или локно възвишение, Венсрш*
хълм —> mons pubis.
лоботомях, ж : лоботомня -4 lobotomia.
лобулярный : -4 лобуларен -4 lobularis.
Лобштейва болезнь : болеет на Лобшайн, вродена
остеопсатироза -4 osteopsathyrosis congenita.
лобэктомия, ж : лобстгтомия
lobectomia.
логопедия , ж : логопедия -4 logopaedia.
лодыжка, ж : глезен, малеол(ус) -4 m alleolus.
лодыжковый : глезенен, малсоларсн -> m alleolaris.
ложечка, ж : лъжичка, подлъжична ямичка -4
scrobiculus cordis.
ложка, ж : лъжица -> cochlear.
ложвонеревовчатый : пссвдомсмбран(оз)ен -4 p s e n -
dотembraпасенs .
ложный : лъжлив -> a r tificialis (неестествен, из
куствен), fals u s (фалшив), spurius (I) (неис
тински).
—
круп : псевдокруп, лъжлив круп -* laryngitis
subglottica.
локализация, ж ; локализация, локализиране -> l o
calisâtio.
локальный : локален, местен -4 loc alis.
локомоторный : локомоторсн, двигателей -4 lo co nio -
t orius.
локоть, .V : лакът 4 cubitus.
локтевой : лакътеи -4 cubitalis, ulnaris (улнарен)^
—
отросток : лакътеи израстък -4 olecranon.
ломкость, ж : чупливост -4 fragilitas.
—
костей : чупливост на костите, осгеопсатц-
рэза —» osteopsathyrosis.
------
врожденная : вродена чупливост на кости
те, нссъиър пена остеогенеза -» osteogenesis
imperfecta.
—
—
—
идиопатическая : вродена пдиопатична
чупливост на костите, болест па Лобщайн -4-
o.steopsathyro sis rongent ta .
—
сосудов : чупливост на съдовете, анпюпеати-
роза —г angiopsnthyrosis.
лонный : -> лонен
pubicus.
—
холм : срамно пли лонно възвишение Венерин,
хълм -4 mons pubis.
лопатка, ж : лопатка, скапулл -> scapula.
—
крыловидная : крнловндна лопатка -4 s c a p u l a
alata.
лопаточный : лопаткой, .юпатъчеи, скаиуларсн ->
scapularis.
лордоз, м : лордоза -г lordosis.
лордосколиоз, иг : лордосколиоза —» lordosroUo-
sis.
Лоренса-Муна-Бндля синдром : синдром на Лоранс-
Мун-Ьидл -f Laurdice-Moon-Bi edV syndro
mant.
лоханка почечная : бъбречно легенче или к о р т нс-4
pelvis renalis.
лохаики почечные, ж /мм : бъбречни чашки -> c a
lyces renales.
лохнн, м п : ЛОХ11И, лохнално течение -4 lochia.
лохкометра, ж : лохмомстра, застой на лохии -4
Iосhiometга.
лохнор(р)ея, ж’ : лохиорся —> lochiorrhoea.
лубок, м : шина -» ferula.
луковица, ж : луковица -4 b ulb us.
—
двенадцатиперстной кишки : луковица на двана
десетопръстника —> bulbus duodeni.
лунатизм
722
матка
.луиатизя, м : лунатнзьм, сомнамбулизьм
som
nambulismusг.
луиный : лунен, лунарен -4 lunaris. • \i
луночка, ж : тр а пч и н ка, алвеола —> alveolus.
•—
зубная, зубные луночки : зъбни. алвеоли
al
veoli dentales.
■— (ногтя) : лунула r4 lunula.
луночный : алн еэл ар еи -> alveolaris.
лупома, ж :лулом -4 1чрота.
лучевой : лъч ев , радиален -> radialis (J).
лучеиснусканне, с : лъ че и з п у ска н е —> radiatio (3).
лучеобразный : л ъч ео бра зен -4 radialis (J).
лучистый i лъчи ст -4 radiatis (2).
—
грибок : лъчиста гъбичка -> Actinomyces.
лысый : плешив - 4 glaber (2).
•*•«•
львилопь костная : костна леонтиаза ~-х leontiasis
ossea.
•"•
люмбаго, с : лумбаго -4 lumbago,
• »«s
люмбоишиальгня, ж : ишиас - 4 ischias
люэс, .и:луес, сифилис -4 syphilis*
лябильноегь, лабильный : в иж лабильность, лабиль
ный.
•'1;-
лямйлиоз : виж ламблиоз.
ляминэктомия : ви ж ламинэктомия.
ларингит, лярипго-, лярингологня и т . д . : виж ла
рингит,ларинго-, ларингологияа т. н
.
л ятеягпый, лятероаульсяв, лятерофобия : в и ж ла
тентный, латеропульсия, латерофобин.
М
магистральный : маг истрален, предписан
ma gi
stralis.
мадар оз , « ; мал ар аза -> madarosis.
мазохизм, м ; мазо хи зъм таsochisnius.
мазь, ж : \ex:ievi, мазилка,-мазило, помада, унг-
веиг -* unguent:пп.
—
жидкая : тсч'па мазилка, лнипмен т —î lini
mentum.
Мак Бурнея точка : точка на Мак Бърни -4 Мас-
Впгп>yi punctum.
Мак Лагана проба : проба на ‘Мак Лагпн - 4 Alar-
Lagam tes/иni.
макрогамега, ж : v a к рогам с та —> macrogamete.
макроглоссия, ж : макроглосии —> macroglossia.
макромастия, ж : -> макрэмасти я - 4 macromastia.
макроисня, ж : макро иси я —» macropsia.
макроскопический : .макрэскиннчеи -4 macroscopi-
erts.
макрофаг оседлый : у седнал мпкро(}>аг, хисти оц ит- >
histiосуtus.
макрохейлия, ж : макрохей лия -4 macrocheilia.
макроцефалия, ж : макроцеф али я -4 macrocepha
lia.
максимальный ; максимален -4 maximus.
макушка, ж : те ме, вр ъх -» vertex (1).
маленький : мал ък, мън ич ък
-» minutus (дребен),
parvus.
малоберцовая кость : малък пищял, фибула -4 f i
bula.
малоберцовый : малкогшщялен - » fibularis, pero
neus.
маловодие, с :олигохндрамнион -4 oligohydramnion.
малоголовость, ж : .микроцефалия, малка глава -♦
microcephalia.
малокровие, с ; анемия, малокръвне - 4 anaemia :
виж също анемия.
—
злокачественное : иерницио зна или зл ок аче ст
вена анемия —» anaetniaperniciosa.
малокровный : ане мичен, м ал окр ъв ен -4 anaemiciis.
малый : малък -» parvus.
мальтоза, ж : мал то за -4 maltosa.
малярийная гемоглобииурня : черн опикочн а или „чер-
но водн ам тр е с ка —» febris biliosa haетоglo
binuriса.
малярийный комар : малар иен комар, ан офелес - 4
Anopheles.
малярия, ж : малари я -4 malaria.
—
с ежедневными приступами : - 4 малария с всеки
дневни трескави нристъпи-^яад/ягш quotidiana.
—
скрытая : скрита или маскирана малария -4
malaria larvata.
—
трехдяеаиая : те р циана (ма лария) —> malaria
tertiana.
—
тропическая : тро п и ч ес ка малария - » malaria
tropica.
—
четырехдневиая : кварт ан а (малария) -* mala
ria quartana.
маиидлярный : мамиларен - 4 mamillaris.
мандибулярный : мандибуларен , долн очелю сте н ->
mandibularis.
маниакальный ; мани акале н —> maniacalis.
—
синдром : маниакален синдром - » mania (1).
манипуляция, ж : .манипулация —4 manipulatio.
манпя : при стр астява н е —» mania (2).
Маиту реакция : проба или реакция на Манту —>
Mantoux* testatu siv e reactio.
маразм, м : мараз ъм
marasmus.
маргинальный : маргинален, кр ае в» - 4 marginalis,
марго гит, м : маре ит пт -4 mateotitis.
марля гигроскопическая, и л и перевязочная : х и гр о
скопична или превързочна марля —» tela hy
drophila siv e depurata.
марсупиалгззцяя, ж : м арсуп на ли зац и я -> marsu-
pialisatio.
Марфаиа синдром : синдром на Марфа н -4 Marfcini
syndromum.
Маршавда-Ватерхауса-Фридерихсева синдром : син
дром на Маршанд-Уот ърх ау с (Ватерхаус)-Фрм-
дер и хсе н—>/Ияrchand-Waterhоase-Friderichsen*
syndromum.
маскулинизация, ж : маскул ин иза ци я, м аску ли н и -
з и р а ке - 4 masculinisatio.
маскулинизм, м : маскул ин изъм - » mascalinismiis.
маслина, ж : маслина (в продъл говати я м оз ък) —>
oliva.
масло, с : масло -> batyrum, oleum (течи о масло).
—
вазелиновое : —>■теч ен п арафи н -4 oleumvase-
lini sive parraffinumliquidum.
—
(жидкое ) : масло (теч но) - » oleam.
—
камфориое ; кам форо во масло - 4 oleum cam-
phoratum.
—
касторовое : рициново масло -* oleamRicini.
—
оливковое, пли прованское : дър в ен о масло , з е х
тин —* oleumOlivarum.
—
терпентивиое : терпентин ово масл о -> oleum
Terebinthinae.
—
эфирное, ала летучее : етери чно масло - 4 oleum
aethereum.
маслоеахар, м : е лс оз аха р -4 elaeosaccharum.
маслянистый : маслен, мазен >4 oleosus.
массаж фрикционный : фрикционен масаж, фрик
ция -» frictio (1).
мастит, м : масти т -> mastitis.
—
лактационный ; ла ктац ио нен или п уерп ера ле н
мастит -4 m astitis lactantium sive puerperalis.
—
новорожденных : маст ит у но вородени те -4
mastitis neonatorum.
мастоидит, м : мас тоиди т - 4 mastoiditis.
мастопатия, ж : мастопатия - 4 mastopathia.
мастурбация, ж : онанизъм, мастурбация -4 опа-
nismas.
материнский : майчин, майч ински - 4 maternus.
материнство, с ; майч инство - » maternitas.
материя, ж : мате рия, вещес тво —» materia, sub
stantia (1).
матка, ж : матка, утсрус uterus.
матка
723
Меньера болезнь
матка, мыаадеине : силно спадане, изпадане на мат
ката, хистсроптоза -» hysteroptosis.
—
двойная : двойна матка uterus duplex.
—
двурогая : двурога матка -» uterus bicomis.
—
инфантильная (недоразвитая) : инфантилна или
недоразвита матка —> uterus infantilis.
—, недоразвитие : недоразвитие или хшюплазия на
матката —» hypoplasia uteri.
—
однорогая : однорога матка -» uterus unicornis.
—, опущение : спускане, смъквано на матката, хи-
стероитоза -» hysteroptosis.
—, придатки : придатъци на матката, аднскси
adnexa.
—, разрыв ; pytrrypa (разкъсване) на матката -»
metrorrhexis.
—, удаление : отстраняване на матката, хистсрек-
томия
hysterectomia.
—, фнксировЕЯне : фиксиране на матката, хнетеро-
псксия -» hysteropexla.
маточное кольцо : песарий, песар pessarium .
—
кровотечение : кръвотечение от матката, метро-
рагня
metrorrhagia.
маточные рожки, м 'м н : морово рогче -* Secale
cornutum.
маточный : маточен, утробен, утеринен : —>u te ri n u s .
мацерация, ж : мацерация -» maceratio.
мацерироваиный: мацернран, размекнат, накиснат ->
maceratus.
Мебиуса симптом : признак на Мьобиус >Moebiusi
signum.
мсгаколон, .и : мегаколон -> megacolon.
исгалоблает, м : мегалобласт -» megaloblastus.
мегаломания, ж : мегаломания -» megalomania.
мегалоцнт, .« : мсгалоцит -* megalorytus.
медиастинальный : мсдпастнналсн, средостеиен —>
медяастинит, .и : мсднастинит —> m*diastinitis.
медикамент, м : медикамент, лекарство
medica
mentum.
медикаментозный : медикаментозен, лекарствен —>
m
медицина,
: медицина -* medicina.
—
авиационная : авиационна медицина m ed ic i n a
aeronautica.
медицинский : медицински
medicalis.
медяцннское свидетельство : медицинско свидетел
ство -» relatio medica.
медленный : бавен -» lentus, tardus.
недлительный : бавен -» tardus.
медуллярный : медуларен, мозъчен -» m ed ulla ris.
междолевой : ннтерлобарен —>interlobaris.
иеждольчатый : интерло'бударен —» interlobularis.
межклеточный : междуклетъчен -» intercellularis.
межкостпый : междушэгтен -* interosseus.
межлопаточный : меэщулопатков -* interscapularis.
иежоозвоиочвый : между прешленен, интсрвертсбра-
лен -* interverterbralis.
—
хрящ : междупрешленен диск -* discus inter
vertebralis.
межреберный : междуребрен —» intercostalis.
межсуставпой : междуставен -* interarticularis.
межтеменной : междутеменен -> interparietalis.
межуточный мозг : междинен мозък —> d ie nc e
phalon•
мезаортнт, м : мезаортит —» mesaortitis.
мезартерпит, м : мезартериит -> mesarteriitis.
—
гигантоклеточный гранулематозный : гигантокле-
тъчен грануломатозен мезартериит, темпорален
артериит -> arteriitis temporalis.
мезентерий, м : мезентериум, опорам, чреподържа-
тсл ~> mesenterium.
мезенхима, ж : мезенхим
mesenchyma.
мезоаденнг специфический туберкулезный : туберку
лозен мезоаденит
tabes mesaraiса sive mes
enterica.
мезодерма, ж: мезодерма, мсзобласт -» m eso de rm a.
мезотеднй, м : мезотелнум —» m esothelium.
мезофарннкс, м : мезофаринкс
mesopharynx.
меазшефалит, м : мезенцефалит mes encephalitis^.
Мейгса синдром : синдром па Мегз -> Meigsi syn-
dromum.
Мейнлке реакцнн : реакция на Майнике ->Meinichai
reactio sive testum.
Мекхеля дивертикул : ди вер ти кул на Мекол
diverticulum ilei sive M eckeli.
мскочяй, it ; меконнум —» meconium (1).
мелазма, ж : желаема -> melasma.
меланоз, м : меланоза -» melanosis.
—
хожн : меланоза на ко жата
melanosis cutis..
меланома, ж : меланом -* melanoma.
моланурия, ж : меланурля melanuriа
„меланхолический порыв** ; меланхоличен пр ис тъп,.
взрив на мъка —» raptus melancholicus.
меланхолия, ж: меланхолия - * m elancholia.
мелагяктерус, м: мсласнктерус, черна жълтенн-
ца —> icterus mêlas.
мелена, ж : мелена
melaena.
—
у новорожденных : мелена у новородените -»
malaena neonatorum.
Мелкерсопа-Розевгаля синдром : синдром на Мел-
ксрсон-Розентзл -» Melkersson- RusenthaI’ vy/г-
dromum.
мелкий : сиген, дребен —> subtilis.
Мелдера-Барлова болезиь : боле ст ita Мьолср-Бар-
лоу —» Moeller-Barlow' morbus.
Мельцера-ЛаЙояа проба : проба на М е лт сi p -Л ай м«->-
МeitZer-Lyon* testum.
мембрана, ж : мембрана, ципа, кожиц а -> m em
brana.
—
базальная ; > баз ялна мембрана
membrana
basalis.
Мендель-Бехтерева рефлекс ; реф лекс па Мсндсл-
Бех тс рсв —> Mendel-Behterev* reflexus,
мепяск суставной : ставен мениск —> meniscus.
меанигеальный : межшгеллен -* meningeus.
менингнзм, .V : мснингизъм
meningismus.
менингит, и: менингит
meningitis.
—
базилярный : базидарем менингит
meningitis
basilaris.
—
серозпый ; сер ззси менингит -> meningitis
serosa.
—
эпидемический цереброспинальный, иениигококко-
вый эпидемический иенипгнт : епидемичен ( ц е -
рсбросшшйлен) менингит - > m e ningitis cereb
ro spinalis epidemica.
менингококк, л/ : менингокок -» Meningococcus.
менингомиелит, и: мснингомнелнг —
*meningomye
litis.
менингоцеле, г : менингоцеле -> meningocele.
мепнигоэнцефалит, м : мепипгоенцсфатит -* m e n in
goencephalitis.
менопауза, ж : менопауза > menopausa.
меноррагня, ж : менорагия —>menorrhagia.
м енстр уальный : менструален
menstrualis.
—
цикл : (мен струален) период, менструация —»
-
menstruatio.
менструация : м енструация *-» m e n struatio.
—
ложная: л ъж ли ва мен струация, исеидом си стру а-
цня psendumenstruatio.
—t начало : менархе -> men arche.
— , отсутствие ; липса на менструация -» a meno r
rhoea.
—
поздная, tun запоздавшая : къс н а , з акъс ня ла
менструация -» menstruatio tarda.
—
рапияя, « л » преждевременная : преждевре ме нна
или рлннл менструация -> menstruatio praecox.
—
скудная: оскъдна’ менструация, хипомснорся-»
hypom enorrhoea.
менструации болезненные, ж/мн : болезн ен а мен
струация, дисменорея - э dysmenorrhoea.
— , отсутствие иди прекращение : липса или спира
не на менструацията -» menostasis.
Меньера болезнь, иди синдром : боле ет или син дром
на Мениер
Menieri syndromnm (morbus).
миксаденит
меньш ий
724
меньший : по-малък -> minor.
мерзебургская триада : Мсрзебур! ска триада М ег-
seburgi irias.
мертворожденный : мъртвороден -* natus- mortuus.
мертвый ; мъртъв
mortuus.
мерцание, с : мъждене
fibrillatio.
—
желудков : трептене и мъждсне на нентрнкулн-
те
fibrillatio ventriculorum.
—
предсердий, трспетаиие предсердий : иредс ьрдно
мъждене и трептене, абсолютни аритмия —►
fibrillatio atriorum.
мерцательная аритмия : иредсърдно мьждене и треп
тене, абсолютна аритмия —>fibrillatio atrio
rum ; абсолютна или пълна аритмия -> ariiyth-
mia absoluta sive perpetua.
марцакнднЙ : блещукащ
scintillans.
местечко, с : местенце —» loculus.
местный : местен —> endemicus (за болеет), localis
(локален), nostras (тукашен, нашенски), topi-
c a s (тоничен).
место, с : място -» locus, sedes (1), spatium.
—
детское : плацента, последък —>placenta.
—
(наи)меньшего сопротивления : място на по-мал
ка (най-малка) съпротива —» locus m inoris re
sistentiae.
—
пустое : празно място —> lacuna (2).
—
свободное : свободно място
are a.
—
соединения : място на съедин яване
functura.
—
суженное : стеснено място, истмус -> isthm us.
—
укушенное, укус : ухапано (ужилено) място,
ухапване, ужилване -* vulnus morsum (2).
меепчногонпые средства, с / м н : сменагога
ете п-
agogu.
месячные (кровы), ж [м н, месячные очищения, с / м н :
мснстурация
menstruatio.
месячный : месечен -» lunaris.
месячных, время иаступлеаня первых ; менархе —»
тmarchе.
— , явления перед цаетуплепием : -> molimina men
strualia.
метаболизм, м : метаболизъм, обмяна на вещества
та -> metabolismus.
метаболиты, м/м н : метаболит» -> metabolita.
метамиелодит, м : метамиелоцит -> metamyelocy
tus*
метаморфоз, -м : метаморфоза
metamorphosis.
метание беспокойное ; неспокойно мятане —» j a c t a tio .
—
у бреду : неспокойно мятане при делир —» j a c
tatio.
метаплазия, ж : метаплазия -» m etaplasia.
метасифилнс, м : мстасифилис —» m etasyphilis.
метастаз, м : метастаза —» metastasis.
метастатический : метастатнчен, метастазен -» m e
tastaticus.
метгеноглобнн, м : метхемоглобнн -» methaemoglo-
Ыпит.
метгеиоглобинеиня, ж : метхемоглобинемия -» m e t
haemoglobinaemia.
метеоризм, м : метеоризъм -> meteorismus.
метод, м : метод -» methodus.
метрейриз, м : метреурнза —» metreurysis.
метрит, м : метрит -» metritis.
метропатия, ж : метроиатия -* m etropathia.
—
геморрагическая : хеморагична метропатия ->
metropathia haemorrhagica.
метроррагия, ж : метрорагия -» metrorrhagia.
метротромбофлебит, м : метротромбофлебит —>m e t-
rothrombophlebitis.
метроэидометрит, м ; метроендометрит
metroen
dometritis.
мечевидный : мечовиден, ксифоиден -» xiphoideus.
мешковидный, мешкообразный : торбовиден, торбо
образен —> sacciformis.
мешок, м : торба, торбичка -* bursa, saccus.
—
плодвый : околоплоден мехур -» saccus amnio
ticus.
—
слезный : едьзиа торбичка saccas lacrimalis.
мешочек, м : то рби ч ка - » sacculus, utriculus (утри -
кулус).
мназ, м : мийаза -» myiasis.
мнальгнп, ж : миалгия - * myalgia.
—
эпидемическая : епи деми чн а ми ал гн я, еп идем ич
на плевродиння, Борн холмска бо леет -> pleu
rodynia epidemica.
миастения, ж : ми астени я —» myasthenia, myasthe
nia gravis pseiidoparalytica.
мнатоння, ж : ми атония —» myotonia
—
врожденная, болезнь Оопенгейма : вроден а ми а
то ни я, болеет на Опенхай м
myotonia con
genita.
мнатрофия, ж : ми атр оф ия -> miatrophia.
мигание, судорожное мигание : (ч е сто ) миган е, ко н
вулсивно мигане, мигателен сп азъм - » nictita-
tio (nictatio).
миграция, ж : ми грац и я - * migratio.
мигрень, ж : мигре на, мигрен —» hemicrania.
мигрирующий : мигриращ, п ридви жв ащ ce -> mig
rans.
мидриаз, м : мидри аз а -> mydriasis.
мядриатнческне средства, с\мн: ми дрн ат иц и, р а з
ширяващи зениците лекарства -» mydriatica.
миелит, м : мнелнт —» myelitis.
мнелнн, мяэлпа, м ; миелин ~> myelinum.
мнелобласт, м : миелобл ас т -* myeloblastus.
инелоз, м : миелоза —» myelosis.
—
хронический : хронична мие лоза , хр он ичн а мие-
л оидн а ( миелогення) л евке мия
leukaemia
myeloides chronica.
мнелогенный : миелогене н -» myelogenes.
ммелограима, ж : мнелограм а - * myelogramma.
мнелография, ж : мисл ографи я - » myélographie.
миелоидвыЙ : миелоиден -» myeloides.
мнелодейкоз хронический : хрон и чн а миелои дна (мие-
логен на) левкемия, хрон ична м иел оза , хр он и ч
на ми елолевкоза
leukaemia myeloideschro
nica (myelosis chronica).
миелома, ж : миелом -* myeloma.
мнеломаляцив, ж ; миелома лация myelomalacia.
миеломатоз, At : мие ломатоза , ви ж при myeloma.
миеломенингоцеле, с : миеломен ингоцел е - » myelo
meningocele.
миеломная болезнь, миелома : ыиеломна бо ле ет, мие
лом, виж при myeloma.
мнелоцеле, с : мнелоцеле myelocele«
миелоцит, ai i миелоцит myelocytus.
мизинец, At:малкият пръст на ръката, кутре —» di
gitus minimus manus.
—
на ноге : малкият пръст на крака -> digitismi
nimus pedis.
микобактерия, ж : мико бакте ри я —» Mycobacterium.
микоз, м : ми ко за -* mycosis.
—
грибовидный : фунгон дн а* м ико з а —» mycosis
fungoides.
микроб, м : микроб microorganismus.
микробиология, ж : микробиология
microbiologia.
микрококк, м : микрокок -> Micrococcus.
микромелия, ж : микр омел ия
micromelia,
микроорганизм, м : микро орг ан из ъм, микр об mi
croorganismus.
—
шарообразный : кълбообра зен ми кро орган и зъм,
кок —> coccus.
мякропсив, ж : микро пс ия - » micropsia.
микроскопия живого глаза : ми кр ос ко пс ко исле два-
не на живото око —» Ыomiсroseopiа.
микросоинп, ж : на ни зъм, ми крос омяя
nanismus.
микроспория, ж : микросп ория —> microsporia.
микроспоров, м : микроспорой —» Microsporon.
микрофаг, м : бактериофаг -» bacteriophagum.
мякрофтальмия, ж ; микр офт ал мия -* microphthal
mia.
микроцефалия, ж : микроцефалия, малка глава -»
microcephalia.
мякроцнт, At : м икр оци т -> microcytus.
миксаденит, м : миксаденит
myxadenitis.
миксаденит
725
мозговая
хнкеаденят губеoft, болезнь Бельца : лабилен микса
денит, болеет на Бечц —>myxadenitis labialis.
иякседема, ж : микседем -> myxoedema.
—
локализованная : циркумскригттен или ограни
чен микседем —> myxoedema circumscriptam
(praetibiale).
мнксона, ж : миксом, слузен тумор -» myxoma.
микстура, лг : микстура -4 mixtura (2), potio (2).
—
взбальтываеиая : микстура, подлежаща на раз
клащане —> mixtura agitanda.
Мякулнча синдром : синдром (болеет) на Микулич-4
ЛИkaliexi syndromum.
Милвана эритема : еритсма на Милнан -4 ЛШ/дя/
erythema.
мпдиаряя, дйс : милпария -» m iliaria .
—
крнсталлнаа : -» miliaria crystalina.
—
РУбра : —> m iliaria rubra.
—
эпидеинка : епидемична милиария -4 m iliaria
epidemica.
миляарвый : милнарсн, просовиден —♦ m ilia r is .
Мндкаева болезнь, и ли синдром : синдром или бо
лест на Милкман -> Mitkmani syndromum sive
morbus.
.мимолетный : мимолетен, бегъл —> fu g a x .
мяидалина, ж : елниица, тонзила ~4 to nsilla .
—
глоточная, п ли носоглоточная, третья миндалина
Лушки : фарингсална или носоглътъчна сливи
ца, трета сливица, сливица на Лушка -4 to n
s illa pharyngea.
—
мозжечковая : тонзила на малкия мозък —» to n
s illa cerebelli.
—
иебная : небнл сливица -» tonsilla palatiпа.
—
трубная : тубарна тиизила или сливица -4 to n
silla tubaria.
—
язычная : лингвална или езична сливица -4 t o n
silla lingualis.
миндальный орех : сливица, тонзила -» to n silla .
мннералкортнкояды, м /м н : минералокортпкоиди —4
mineralocorticoida .
минимальный : минимален, най-малък —> minimus .
жиогедоз, м : мпогслоза -4 myogelosis.
мяогеяиый : миогенен - 4 myogenes.
миозип, м : миозин
myosinum.
миозит, м : миозит -4 myositis.
—
оссифицирующяй : осифнцпращ миозит -» m y o
sitis ossificans.
—
эпидемический : епидемична миалгия, епидемич
на пленродиння, Борнхолмска болест —>pleu ro
dynia epidemica.
миокард, м : миокард, сърдечен мускул -> myocar
dium.
хиокардиоднетрофня, ж : миока рди одистрофия —»
ту оcardiodystrophia.
мнокардносклероз, м : к ардио скл ер оз а, миокардио -
склероза -4 cardiosclerosis.
мнокардиофнброз, м : мнока рди офнбр оз а -> myocar
diofibrosis.
миокардит, м : миокардит -> m yoc arditis.
—
хронический : хроничен миокардит -> myocar
ditis chronica.
миокардоз, м : миокардоза -> myocardosis.
миокдоаия, ж : миоклония -> myoclonia.
миология, ж : миология -4 myologia.
миома, ж : миом -4 myoma.
мнометряй, м : миомстриум -> myometrium.
мнооатяя, м : миопатия -4 myopathia.
миопический : късоглед, миопичен -* my opicu s.
мноояя, ж : миопия —» myopia.
■яотнческне вещества, с[мн : миотици -> m iotica.
мнотомня, ж : миотомия -* myotomia.
ыпотоаня, ж : миотония -4 myotonia.
—
врожденная, болезнь Томсева : вродена миотоппя,
болеет на Томсен —» myotonia congenita (mor
bus Thomseni).
мярявгкт, м ; мирингит -4 myringitis.
.мяртовндвые сосочки, м \м н : хименални карунку-
ли -4 carunculae hymenale s.
мнртояндяый : миртиформен -4 myrtiform ts.
ммтацнзм, м : митацизъм, мутацизъм - 4 m y ta c is-
mas.
митоз, .ч : митоза, кариокинеза -» caryokinesis.
митохондрии, ж{мн : митохондрии -4 mitochondria.
нятральиый : митрален, двукрилен -4 m i t r a l is .
Михайлова реакция : реакция на Михайлов -> M i
hailovi reactio.
мнцетнзм, м. : мицетизъм -4 mycetismus.
миэлнн : виж миелин.
мнэло- : виж миело- .
младенец, м : малко дете, бебе —»infan s.
—
грудной : кърмаче —> lactens.
младенчество, с : бебешка възраст, детинство, дет
ство -* infantia.
млекогонные средства, с\мн : млекогонни средства,
галактагога —» galactagoga.
млечный : млечен -» lacteus.
—
сок с чревна лимфа -4 chylus.
миемодермия, ж : мнемодермия -~> mnemodermia.
мнимая смерть : привидна смърт, летаргия —» le th a r
gia.
мнимые восприятия, с/мм : мними, недействителни
нъзпрнятия, халюцинации -4 halluc ina tio .
мнимый : мним, привиден -> spurius (2).
многий (многие) : много —> multus (multi).
мвоговодяе, с : хидрамннон -> hydramnion.
мяогогнездяый : многогнездеи -4 m ultilocularis.
маогодольчатыб : мулгилобуларен
m uttilobula
ris.
многокамерный : многокачерен -> m ultilocularis.
многоклеточный : мноюклстьчси -4 m u lticellu
laris.
многократный : многократен —>m ultiplex.
многообразный : многообразен, полиморфен —>p o ly
morphus.
мяогопалость, ж : полидактилия -4 polydactylia.
многоплодие, с : многоплодие - 4 g em elli.
многорожавшая, маогократлп рожавшая : мултипара,
многораждала жена -4 пш Щ рага.
многоугольный : многоъгълен -> m ultangulus.
многочнелепиый : .многочислен, многоброен -4 m u l
tiplex, multus (J)
мвогояденне, с : полифагия -4 polyphagia.
многоядерный : многоядрен,
полинуклсарси ->
polynuclearis.
множественный : множествен -> m u ltiplex .
могнлалня, м i могилалия -4 m ogilalia.
модификация, ж : модификация -> m odificatio.
мозг, м : мозък -> medulla.
—
большой : голям мозък —> cerebrum.
—
головной : главен мозък -> encephalon.
—
задный : заден мозък, метенцсфалон -4 m et e n -
cephlon.
—
конечный (концевой), большой мозг : краен мо
зък -4 telencephlon.
—
костный : костен мозък —» medulla ossium.
—
* междуточный, промежуточный : междинен мо
зък —4 diencephalon.
—
передний : преден мозък, прсзсицефалон -*
prosencephalon.
—, плащ : покривало или плащ на главния мозък - 4
pallium .
—
продолговатый : продълговат мозък, мнеленце-
фалон -» m edulla oblongata, т у elenccphoton.
—, размягчение : размекване на мозъка, енцефало-
малация -4 encephalomalacia.
—
ромбический : ромбовиден мозък, ромбенцефа-
лон —» rhombencephalon.
—
спивоой : гръбначен мозък -4 medulla spinalis
—
срединй : среден мозък, мезенцефалон - 4 m e s
encephalon.
мозговая грыжа : мозъчна херния, енцефалоцеле - 4
encephalocele.
—
ободочка мягкая я паутинная : мека и паяжино-
видиа мозъчна обвивка, лептоменингп - 4 l e p
tomeninges.
мозговая
726
мутизм
мозговая ободочка паутинная : маяжшюиндип мо
зъчна обвивка —» arachnoidea.
—
—
твердая : твърда .мозъчна об шнка -* d u m
mater,
мозговой: мозъчен, медуларен -* m e d u ll a ri к,
—
(сильвиев) водопровод : .мозъчен или Силннси
водопровод —» aqu(a)tductiis cerebri.
—
инсульт : мозъчен инсулт, мозъчен или апо
плектичен удар —> apoplexia cerebri,
—
ножкн, верх» 1Й отдел :
tegmentum.
—
песок : мозъчен пясгк —* acervnlus.
—
придаток : мозъчен придатък, мозъчна висулка,
хииофнзиа жлеза, хипофиза -* hypophysis,
мозговые оболочки, мО.мн : мозъчна обиняки -» m e
tu ages.
мозжечков чти : малкомизьчен, церебсларси -* c ere -
belinris.
мозжочж, м : малчк мозьк -* c*reb ’ll-wi .
иозотистость, ж : мазолесго задебеляване на ко
жата —» callositas ; мазол -* callus.
мазолкстый : мазолест —>callosus.
мозоль, ж i мазол -* callositas, call is.
—
(клиновидная); мазил (клиновиден) -» c l a v u s .
—
костная : калуг —» callus.
мокнущий : мокрещ, намокосиi -* madescens.
мокрота, ж: храчки —* sputum (J), expectoratiо (2).
—
в виде монет : монетни, монстовидни храчки -»
sputum nummulare sive nummnlutum sive num
mulosurn.
—
кровянистая : кръиснисти или санпишилснтни
храчки —» sputum sanguinolentum.
—
плавающая в воде в виде Шираков : топчестп
хпачки -* sputum globosum.
—
ржавая : ръждиви храчки -* sputum rubigino-
sum.
—
серозная : серознн храчки -* sputum serosum.
—
слизистая : слузни, слузести храчки —» s p ut u m
crudum.
—
слнзисто-гнойная : слузно-гнойни храчки -* s p u
tum coctum.
—
смешанная с кровью : кървави храчки-* s p ut u m
cruentum.
—
тонущая в воле : храчки, потъващи във иода -*
sputum fundum petens.
моллюск заразительный : молускум коитагиозум -*
т ойfiscum сотagiosiun.
молниеносный : мълниеносен ~* fulminans.
молозиво, с : коласгра, колострум -* colostrum .
молоко, с : мляко -» lac.
—
женское : женско мляко -* lac mulierum.
—
кислое : кисело мляко -* lac coagulatum .
молокояосиый : млеконосен, млекодаен —>l a c t if e r .
молоточек (ушная косточка), .и : чукче (слухова ко-
стнца) -> malleus1.
молочная киста : млечна киста -* galactocele.
молочница : млечница, стоматомикоза -» s t o m a t o -
mycosis.
молочный : млечен —» lacteus, laeticus.
моляр, м : молар, голям кътник -» dens molaris.
молярный : моларен —>molaris.
мовартрнт, м : монартрит -* m onarthritis.
монгольская складка : епикантус -> epicanthas.
Мондора болезнь : болеет на Мондор -» M ondori
morbus.
моветоподобный : монетовиден —* numm ularis.
молголизм, м : монголизъм, монголоидна идиотия-*
mongolismus.
монялиаз, м : моиилиаза -* candidamycosis.
мовография, ж : монография -* monographia.
мононукдеарный : мононуклеарен, едноядрен -* т о -
попаcleans.
мововуклеоз, .ч : моноиуклеоза —* mononucleosis.
—
инфекционный: инфекциозна, моноиуклеоза,
моноцитна .типы л н др.
-* mononucleosis in
fectiosa.
моноплегия, ж : моноплегия -> monoplegia.
монархизм, м : моиорхнзъм -*• monorchismus.
монофтальмия, ж : мон оф тал мия, едноочие —> т о п -
Ophthalmia.
моноцит, м : моноцит —> monocytus.
монодктарная ангина : моноцитна ангина, инфекци
озна мононуклеоэа и др.
->
mononucleosis-
infectiosa.
моноцитов, м ; моноцитоза -> monocytosis.
иорула, ж : морула —* morula.
морфинизм, м : морфинизъм —*morphinismus, mor-
phiпотаniа.
морфиномаяня, ж : морфпни\юния-*тогрМпотап1а^
морфология, ж : морфологии -> morphologia.
морщина, ж : бръчка, гы к» -* гп%а.
морщинистый ; набръчкан -* laciniatus.
моекктка, ж : папатацнсиа треска, папатаци, три
дневна треска -» febris pappataci.
мост, .i/ : мост, подобно на мост образувание -*•
pons.
—
варолиев : Варолиев мосг -* pons Varolii.
мостик, м : мостче -> ponticulum.
моторный : моторен, двигателен —* m otorius.
моча, мс ; урина, пикоч -* urina.
—
остаточная : остатъчна или резидуалиа урина ->*
urina residualis.
—
спастическая : спастичнз урина -* urina spas
tica.
—, недержание : напикаване —* enuresis.
—,
облачков...:
nubecula (2).
—,
образование : образуване на урина, уроио(й)-
C3U -* uropoiesis.
мочевина, ж : гшкочмпа, урея -» ur ea .
мочевой : пикочен —>urinarius, urinostis.
—
песок : пикочен пясък, пясък в урината
uropsammus.
мочегонные, ими диуретические, средс тва , с ]м н :
днурегпчни пли пшеочогонни лекарства -*•
diuretica.
мочеизнурение, с : ди абет -> diabetes.
—
несахарное : безвкусен или незахарен диабет -*
diabetes insipidus.
—
сахарное : (захарен) диабет, захарна болеет -*
diabetes mellitus.
мочеиспускание, c i пикаенс, уриниране —» m ictio.
—, жжение при: марене при уриниране —> a rd or
urinae.
—
затрудненное : затруднено уриниране, дизурия-* -
dysuria.
мочеиспускательный каиал : пикочен ка на л, у ре т р а - *
urethra.
„мочекровие4*, с : уремия -* uraemia.
мочка уха, ими ушная : -* lobulus auriculae.
мочеобразовательный : п ико чо обр азув аш, уроп о (й)-
стнчен —> uropoieticus.
мочеотделение, с : пикочо отделяне - » d i ur e s i т.
мочеполовой ; пикочо-полов, урог ен ита ле н —> u r o
genitalis.
мочеточник, м : пнкочопровод(ник), уретер -* ureter*
мочеточниковый : уретсрсн -* uretericus.
мошонка, ж : с кроту м, мъдншдд, мъдиа то р би ч ка- *
scrotum.
мошоночный : скротален -* sc rotalis.
мраморная болезнь : мрам орна бо ле ет, остсо пс гроза».
болеет на Алберс-Шьонберг —* osteopetrosis.
мужеложство, с : ~* paederastia (педерастия, мъже-
ложство), paedicatio (педикация), sodomia (2)
(содомия).
мужской : мъжки -* masculinus, virilis.
мукор, .« : мукор, глановидна плесен ~* Mucor.
мумификация, ж : мумификация -* nium ificatiо.
мурашек, чувство ползания— , бегание мурашек : м р а -
в уч каи е, мраноллзег.с
-* formicatio.
мускул, м : мускул -* musculus ; виж съпю мышца- .
мускулатура, ж ; мускулатура -> m useniatura.
мускулистый : мускулест -» musculosus.
мускульный : мускулен -> muscularis.
мутация, ж : мутации -» mutatio.
мутизм, .и : мутизм -* mutismus.
муха
727
наложение
«у х а домашнее: домашна му ха -» Muscadomestica.
мудна, м ; муцин muciпит.
мушкя летающие, ж{мн: хвърч ащ и мухи -> muscae
^volitantes-. .
мыло, с : сапун sapo»
мыльце, с : супозиториум, сулознторий, свещич
ка —* suppositorium.
мыс, л : п ромон ториум, рид -* promontorium (2).
мышечная-опухоль. : миом myoma.
—
боль : мускульагболка, миалгия —* myalgia.
мышечное чувство : м уску лен у ест ~> ktnaesthe-
•c/я.
,
мышечный : мускулен -> muscularis.
—
ревматизм : - мускулен ревматизъм —» rheuma-
* itsmus musculorum,ifibrositis.
мышца, ж : мускул -» musculus,
—
груднно-оючичио-сосцевндпан : гръдннчно-клю-
чично-мастоиден мускул —> sternocleidomastoi
deus (musculus).
—
жевательная : дъвкат елс н му скул - » masseter
(musculus).
—
лестничная : стълбест мускул, скалснус -> хгл-
—
н ат яг ив ающ ая: обтегач, изоивач, ьаирегач
(мускул) —> tensor (masculus).
—
опускающая : с п у скач —> depressor (I).
—
отв одящая : отиеждач (мускул) -» abductor.
—
подн и маю щая: повдтач* (мускул) leva:or
(musculus).
—
—
яичко : кремастер —> cremaster musculus.
мышца вортвяхвая : шивашки мускул, сарториус
(мускул) —> sartorius musculus.
—
довеввчвая : поясен (лумбален) мускул -лpsoas
musculus.
—
приводящая : привеждам (мускул) -♦ adductor
(musculus).
—
, разрыв : скъсване (pyirrypa) на мускул • ♦
myorrhexis.
—
расширяющая: разширител (мускул), дилятатор-^
dilatator.
—
сердечная : сърдечен мускул, миокард -» myo
cardium.
—
трехглавая : триглав мускул, трицепс
triceps
(musculus).
мышь сустаявая : ставна мишка -> mas articularis.
иыщелковидный : конд1(.юпден -> condyloideus.
мыщелок, м : кондил -* condylus.
Мюссе симптом : симптом на Мюс0 -» Musseti sig
num.
мягкий : мек - * lenis, mitis, miliis.
мягчительные средства ; смекчаващи, омекчптелни,
успокояващи дразненето лекарства —» ет<>1-
Iientia, lenitiva.
някотвый : месест, пулиозск —> pulposus.
мякоть зубная : зъбна пулпа —> pulpa dentis.
мясистый : месест, пулиозен -> pulposus.
миясо дикое“ : «диво месо** -> caro luxurians.
мясцо, с : карункула
caruncula.
—
слезное : c.ii зна карункула —» caruncula lacri
malis.
н
лаблюдепне, с : наблюдение —>observatio (I).
—
клиническое : клинично наблюдение —* o b s e r v a
tio clinica.
набухание, с : набъбване -> erectio, intumescentia
(!) (подпухване), turgescentia (подиухване).
навязчивая вдев : натраплнва идея, натрипливо
състояние -* obsesiio.
навязчивый страх: патраплпи страх, фобия -» p h o
bia.
нагноение, с : нагнояване, супурация —>suppuratio.
яадброввый : суперцилпарен -» superciliaris.
вадбугоряая область : спиталамус -» epithalamus.
яадвлагалищвын : надвлагалищен , супранагинален- *
supravagiпаlis.
вадглазнкчвый : суираорбитадеи
supraorbitalis.
вадгортанвик, м ; надгръклянник, еппглотне -> ep i
glottis.
на день : на ден, дневно —» pro die.
надключичный : надключпчен, суираклавикулареп-»
supraelaviculari s.
надкожица, ж ; епидермис -» epidermis.
надколенник, м : колянно капаче, патела —*p a t e l l a .
падколеяпый : надколенен, супрапателарен -> s u
prapatellaris.
падкостикца, ж : надкостница, периост — p e r i o s
teum.
—
внутренняя : вътрешна wu\yQZT\\nna-*eridosieum.
—
черева наружная : външният периост на череп
ите кости, першеряниум -» pericranium.
вадкостиичоый : периост ален —> periostalis.
надкраевой : супрамаргиналсн -> supramarginalis.
надлобковый : надпубнеен -> stiprapubicus.
наяло дыжковый : надглезе кен , супрамалеоларсн ->
snpramalleotarls.
вадлом (кости), м : начупване -* infractio.
надлопаточный ; надлопатков, надлоиатъчен, су-
праскапуларен
suprascapularis.
надмыщелок, м : сишсондил, надкоиднл -> e p icon
dylus.
аадоетыый : супраспиналси —» supraspinalis.
вадпереносье, с : глабела
glabella.
надписан не, г , надпись, м : надпис (на рецепта) —>
inscriptio (1); praepositio
надпочечник, «г : надбьбре к, надбьбр ечпл жле за —>
glandUfa suprarenal is.
надпочечный : иадбъбречен, су лрар сн але н
adre
nalis, suprarenalis.
надрез, .к ; нарез incisio.
надхрящница, надхрящевая плена : пери хоп дрнум,
надхрунимница —» perichondrium.
надчревный : епнгпетрплен —> epigastrica \\
вадчревье, с : ешиасгрална пли подльжнчна облас г,
епигастриум —» regio epigastrica.
надъяйчинховый придаток : надяичииков п ридатък,
епоофорои -* epoophoron.
название {и ли выражение) научное : научно н аз ва
ние (или израз), термин -* terminus'.
назначение лекарства : назначение на лекар ств о -*
medicatio.
яазофарипптт, м : ндзофарингит, рииофаримгит -*
паsopharyngitls ( rhinopharyngitis).
наибольший : илй-голяч -> maximus.
наилучший : иай-добьр, най-хуиои -» u ptim alis,
optimas.
наименьший : най-чал ; к г minimus.
найденыш, м : подхвърлено дете -* infans expo
situs .
наклонение, с. наклон, «г ; наклонен ие, наклон
inclinatio (1).
—
боковое : странично наклонява не
lat его-
versiо.
—
вперед : наклоняване напред -» anteversio.
—
таза : наклонение на таза > inclinatio pelvis.
наклоненный, наклонный ; наклонен -> obstipus, ob
liquu s (полегат).
наковальня, хе: наковалия (слухова кос.ица) ->
incus.
накопление, с : натрупван е
acciimolatio.
накопленный : натрупан, насъбран —» cu m u lati
ve.
налет, м : налей —> indumentum.
—
фулигиноэный : фтлигинозен налеп, фулнго
/uligo.
—
па Я1ыхе : иСложснкс па езика -♦
-
tum (2).
наложение, с : налагане, поставяне
applicatio.
728
невротропнзм
нанизм
м и з и , ja; нанизъм, наносомин,
джуджешки
ръ ст -¥ nanismus.
наносомян, ж : нанизъм» наносомия ~4 nanismus.
наперстянка, лс : дегкталкс, напръстник (расте
ни е) - 4 Digitalisé
наводненне, е: напълване
repletio.
наполненный : напълнен -4 plenus.
напрасный : напразен, безполезен -4 /rustranus.
м прием : на доза за един прием —> pro rfoj/.
напрягатель (мышца), л : напрегач (мускул) -» /ея -
jor fmoArtt/njj.
яааряхеаве, с : нап ре жен ие —» erectio (н апрягане ),
intentio (нап ряган е), tensio.
—
зашатаое : защитно напрежение, мускулна за
щита, внецеромоторен рефлекс —> reflexus-
visceromotorius.
—
пониженное ; намалено напрежен ие -* hypo
tonia (2-3).
—
ткааей : напрежение на тъканите, тургор -4
turgor (2).
—
(ткааей, мускулатуры) : напрежение (на тъ ка н и
те, на мускулите) -4 tonus.
напряженный : нап регн аг , и зоп н ат —» tensus.
яарас та ки е, с : нарастване
accretio, appositio(J),
incrementum.
марастаюшяй : н ар астващ, усил ващ ce -> progre
diens.
наркоз, .к : нар коз а, обща у пойка, общо обезболя
ва не -* narcosis.
—
баз дсяыА : основна (базисна) н аркоза —* basis-
narcosis.
—
холодом : наркоза чрез изстудяване, изкуствена
хи берн ац ня - 4 hibernatio artificialis.
нарколепсия, ж : наркол еп си я «4 narcolepsia.
наркомания, ж : наркомания —» narcomania.
наркотические средства, г/.ям, наркотики, м\мн: нар
коти чн и (упо йващи) средства , наркоти ци - 4
narcotica„
нарост грибовидный : гьбовидсн и зр ас тък -> fun-
gus (2).
—
костный : костен нарастък, екзостоза -4 ex
ostosis.
наружный : външе н - » externus, parietalis (J) (п а
ри ет ален ).
иарушеяие, с : наруш ени е -» laesio.
—
осязания : парапсис - 4 parapsis.
—
пищеварения : ди спепсия —» dyspepsia.
нарушенный : наруше н ~> laesus.
нарыв, м : гнойник, абсцсс -4 abscessus.
нарывные средства, с/лн: вези каторн —> vesicantia.
насечка, м : насичан с нарязва не -» incisio.
наскок, . к : пристъп, ата ка —» insultus (1).
наследственный : наследствен — hereditarius.
наслоение, с : напластяване, наслояване —» appositio.
насморк, дг : хрема, ринит -» r/iûil/fc.
—
острый : ост ра хрема, остър ринит —> rhinitis
acuta.
—
хронический атрофический зловонный, насморк
вонючий : хроничен атрофичен зловонен ринит,
хронична зловонна хрема, озена —» огаепа.
настанванже, с : за па рва не —> infusio (2).
настой, -к : запарка, ннфуз -4 infusum.
настойка,
: настойка, ти нктура tinctura.
настоящий : и стин ски , същи нс ки
genuinus (1).
насыщение, с : наси щан е
saturatio.
—
воздухом : насищане с в ъз дух, п роветряван е - »
aeratiо(J).
—
жидкости газом : насищане на течност с газ -»
aeratio (2).
матмвный, натуральный : нативен ~4 nativus.
яяткжение, с : обтяг ане —» intentio.
натянутый : опънат, обтегн ат, изоп нат -4 tensas.
начало, г : начало —> origo.
—
действующее (лекарства) : действуващо качало,
активен принцип -4 principium activam.
начальный ; начален - 4 initialis.
начинающийся : за почва щ, н ач ев ащ —> incipiens.
неактивный : неактивен —» inactivas, indolens (2)*
неблагоприятный : неблагоприятен (е лоша прогно
за) -4 infaustus, sinister (2).
небная расщелина ; цепка на небцето, палатоехи-
зис -4 palatoschisis.
небный : исбсн -4 palatinus.
нёбо, с : небце -4 palatum.
—
мягкое : меко небце -4 palatum molle.
—
твердое : твърдо небце -> palatum durum.
невидимый ; невидим -4 in v isibilis.
невинный : невинен -4 innocens.
вевнрулемтныЙ ; немирулентен -4 avirulentus.
невоздержанность, ж : невъздържаност
невозиомный : невъзможен -» imp o ssibilis.
невольный : неволен, несъзнателен -4 in vo lu n ta riu s .
невосприимчивый : нс възприе мчи в -> /«m ßW J,
insensibilis, refractarius (2).
невосприимчивость, де : нсвъзприсмчиност -4 im m u
nitas.
вевосстанов «мыft ; нсвъзстановим —» irrep a rabilis-
веввравимый . ненаместваш се —» irre pon ib ilis.
невральгяческнй : невралгичен -4 neuralgicus.
невральгия, ж : невралгия - 4 neuralgia.
—
пяточная : невралгия на пета га —> talalgia.
—
тройничного нерва : невралгия на nervus trige
minus -4 neuralgia (n ervi) trigemini.
—
яйчвиковая : овариална млн яйчникова неврал
гия -4 ovarialgia.
аевральный : неврален, нервен - 4 n e uralis.
неврастения, ж : неврастения —►n eurasthenia.
невредимый : невредим, неповреден
intactus.
иевреллеэ, м : листериоза —» listerio sis.
неврилемма, ж : неврилема -4 neurilemma.
невринома, ж : неврином —» n eurinoma.
неврит, .к : неврит -4 neuritis.
—
корешковый: коренчев неврит, радикулит —*
radiculitis.
—
ретробульбарный : ретробулбарсн неврит -4 neu
ritis retrobulbaris.
невробласт, м : невроблает -4 neuroblastus.
иевробластома, ж : невробластом —» n euroblastoma_
неврогенный : неврогенен -4 neurogenes.
веврогляома, ж : невроглном -4 neuroglioma.
неврогдия, ж : невроглия -4 neuroglia.
невродерматоэ, м : невродерматоза -» n euroderma
tosis.
нейродермит, нейродермит, м : н ейродерми т - 4 пей-
rodermitis.
—
ограниченный : циркумскримтсн или ограничен
хроничен невродермит -4 neurodermitis (chro
nica) circumscripta.
невроз, м : невроза -4 neurosis.
—
вегетативный : вегетативна невроза или дисто
ния, неврове гета гимна дистония -4 neurosis'
vegetativa.
—
сосудисто-трофический : ангиотрофоневроза —ь
angiotrophoneurosis.
невролиз, м : невролиза -* neurolysis.
невролог, невропатолог, м : невролог -э n e urologus .
неврология, ж : неврология -* neurologici.
неврома, ж : невром -* n euroma.
веврон, нейрон, м : неврон, нервна клет ка —» n e uron .
иенроиапиллит, м : невропапилит -4 neuropapillitis.
невропатический : невропатичен, нервно болен -4-
neuropathicas.
невропатия, ж : невропатия
neuropathia.
невропатолог, м : невролог -» neurologus.
невропатология, ж : невропатология -4 пеиго -
pathologia.
невропдегнческие средства, с{мн : невроилегичнм ле
карства, невроплегици - 4 ne uroplegica.
невроретнинт, м : невроретинит -4 n eu ro retin itis.
вевроррафия : ж : неврорафия - 4 murarraphia.
невроскфнлис, м : нсвроспфилпс, сифилис на нерв
ната система -4 neurosyphilis.
вевротомив, ж : невротомия -4 neuroto miа.
невротропнзм, м : невротропизъм -4 neurotropismus„
непарный
невротровный
729
шевротровный : невротропсн —>neurotropus.
ffевротрофический : невротрофичен—>neurotгophicus .
неврофиброма, ж : неврофибром -» neurofibroma.
-неврофиброматоз, м : генерализирана неврофибро
матоза, болеет на Реклингхаузен —» n e urofibro
matosis, generalisata fmorbus Recklinghauseni).
’неврэмзерез, .* : неврекзереза -♦ neurexacresis.
неврэктомян, ж : неврекгомия -» neurectomia.
невус, -и : невус, ножен невус -» naevus.
«егатввкзм, .« : негативизъм -> negativismus.
негативный : негативен, отрицателен -> n e g a ti v u s .
недавний : неотдавнашен, скорошен -» re c e n s .
ведавво приготовленное (лекарство) : прясно пригот
вено (лекарство)—recenter paratum'(remedium).
недействующий : недействуваш, иедеен —>in a c ti v a s .
недержание, г : нсзадържане -» incontinentia.
—
вада : нсзадържане на изпражненията -> /« го л-
tineniia alvi.
—
ночи : нсзадържане на урината
incontinen
tia urinae ; напикаване enuresis.
—
—
ночное : нощно напикаване-* enuresis noc
turna.
недомогание, с : неразположение -* indispo sitio ,
molestia.
недоразвитие матки : недоразвитие пли хипоплазпя
ма матката -» hypoplasia uteri.
ледоразвнтость половая : ' полова недоразвитост, ге
нитален инфантилнэъм —>infantilismns geni
talis.
недоразвитый : недоразвит -* infa n tilis, rudimen
tarius.
недостаток, .ч : недостаттк (физически), дефект —*
viti urn.
—
телесный : телесен недостатък —» infirmitas.
недостаточность, ж : недостатъчност, иксуфицнсн-
ция —>insufficientia.
—
аортального клапана : аортна ипсуфнцисиция -»
insufficientia valv(ul)ae aortae.
—
внтаминнав : витаминна недостаточно«, хиио-
витаминоза —» hypovitaminosis.
—
влаоаяов сердца : недостатъчност на сърдечни
те клапи, вплвуларна инсуфициенция — i n
sufficientia valvularis.
—
коронарная : коронарна инсуфициенция или не
достатъчност —>insufficientia coronaria.
—
—
острая : остра коронарна недостатъчност -»
insufficientia coronaria acuta.
—
митрального (двустворчатого) клапана ; митрал-
на инсуфициенция, недостатъчност на мнтрал-
HjTa (бикуспидолна) клапа -» insufficientia
mitralis.
—
надпочечвиков : надбъбречна недостатъчност,
супраренална инсуфициенция -> insufficientia
suprarenalis sive adrenalis.
—
вечеая : чернодробна недостатъчност —> in
sufficientia hepatis.
—
—
тяжелая : т^жка недостатъчност на черния
дроб -* hepatargia.
—
влюригландулярная : плурнглакдулариа инсуфи
циенция или недостатъчност —>insufficientia
pluriglandularis.
—
почечная : бъбречна недостатъчност, реална
инсуфициенция —» insufficientia renalis.
—
сердечная : сърдечна инсуфициенция или не
достатъчност —>insufficientia cordis.
—
сердечно-легочная : кардио-ггулмоиална инсу
фициенция, сърдечно-белодробна недостатъч
ност -+ insufficientia cardiopulmonalis.
—
сердечно-почечная : кардио-ре нал на инсуфици
енция, сърдечно-бъбречна недостатъчност ->
/nsufficientia cardiorenalis.
—
сердечно-сосудистая : сьрдечно-сьдоиа недоста
тъчност, кардно-васкуларна инсуфициенция -»
insufficientia cardiovascularis.
«недостаточный : недостатъчен -* deficiens.
неж ный: нежен
gracilis, lenis, m itis, subtilis,
tenuis.
шезвковчеввый : недовършен -» imperfectus.
«езалувв, ж ; фимоза
phimosis.
■ез аме длятелью : не забав но - * ex tempore.
вездоровье, с : бо л н ав ос т, неразп оложен о« *-tindls-
positio.
незлокачественный : н ез ло кач естве н - » innocens.
везрелый : н е(у)зрял -> crudas(l)\immaturus.
неизвествый : неи зве сте н -> incertus.
неизлечимый : н еиз леч им —» incurabilis, irrepara
bilis.
неизменный : пеизмёнен, постоянен —» constans, fi
xus, permanens.
иенмевованвый : ненаименуван —> innominatus.
неисправимый : непоправим —» irreparabilis.
неистовый : буен, буйствуващ , неудържим - f furi
bundus.
неисцелимый : нси зц ер им —» incurabilis.
вейро- : виж съ що невро-.
нейродермит, нейрон : виж невродермпт, неврон.
нейтрализации, ж : н еу тра ли з ир ан е - » neutralisa
tio.
нейтральный : н еу трален -> indifferens, neutra
lis (2).
яейтропення, ж : н еу тропсн ия -> neutropenia.
нейтрофильаый : неутрофн лен -> neutrophilus.
некоордквнрованность, ж : н екоордшшрано ст -» / / /-
coordinatio.
некробиоз, м : н екробио за -> necrobiosis.
некроз, м : не кро за, локалн а смър т -* necrosis.
иекрослермкя, ж : некросперми я -* necrospermia.
некротический : некротнчен, у мъртвен —> necroti
cus.
некротомня, ж : иекротомия -* necrofomia.
некрофилия, ж : некрофи ли я —>necrophilia.
Нельсона-Мейера реакция, Нельсона реакция : р е а к
ция на Нелсьн- Майер, р еакци я на Нелсън
Nclson-Alayer' reactio (Neisoni reactio)
нематодоз, м : нематодоза -> nematodosis.
нематоды, м1мн: нсматоди, обли глисти —* Nema-
toda.
вемедленво (в рецептах): недна га, ту т ак си -* sta-
tim.
немой : ням -> mutus.
немота, ж : немота —> mutitas.
—
слуховая : сл ух ова немота , ко нгенктална а ф а
зия —> andimuiitas.
иемопшый : немощен -* debitis.
немощь, ж : немощ, слабост -» infirmitas.
ненасытность, ж : ненаситност -* a co ria\ sit(i)o-
mania.
ненормальность, ж : ненормално« - » abnormitas
(неп рав илност), anomalia (неправилност),
ненормальный : ненормален -» abnormalis, anoma
lis, insanus (умипо бъркап).
неоартроз, м : не оар тро за -> neoarthrosis.
необратимый : необратим -> irreversibiUs.
необходимость, ж : необходимост —> necessitas.
необходимый : необходим necessarius, essentia
lis fl).
необычный : необичаен
paradoxus, atypicus.
необязательный ; н ез адълж ите лен —>facilitations.
иеогалеяовы препараты, м{мн : неогален ови п ре п а
рати -* neogalenica.
неодинаковый : неедн акъв - -> differens, dispar,
inaequalis.
неожиданный : неочакван -* paradoxus, praecipi
tatus (2), subitus (н енадеен, вн езап ен ),
веологизм, м : неологизъм -♦ neotogismus.
неодерабкльный, неопервруемый : и н оп ер абил ен , пс-
о перируем - f inoperabilis.
исоплазкя, ж : н ео пла зия --> neoplasia.
неопределенный : неопределен -» incertus.
неосязаемый : нео ссза ем —> impalpabilis.
неочищенный : неп речистен, неочнетен -> crudusf2).
impurus.
неощутимый : нео ссза ем - i impalpabilis.
непарный : печ ифтен -♦ impar.
неповрежденный
730
неустойчивость-
иеооврежденвый : н еп ов реден —> iniaccus.
не повторять ! : да не се повтори -* ne repetatur.
неподвижность, ж : н еп одви жн ос т - » akinesia.
—
сустава : неподвижност на става, анкилоза -4
ankylosis.
неп одви жн ый : н еп о дв и жен -4 fixus, immobilis, ri
gidus, Stationartus.
неподдельный : и сти нс ки, ес те ст вен -> genuinus (J).
неп олн ый : неп ълн ен —>dejiciens, incompletus, im
perfectus.
непосредственный : н еп ос редст ве н —> immediatus.
н еп ос тоян ны е: н еп ос тоянен —» inconstans, instabi
lis, labilis, mutabilis, temporarius.
неправильность, ж : н еп равил ност -> aberratio, ab
normitas, anomalia.
неправильный : неп ра вилен -4 abnormalis, anoma
lis, arhyrtunicas, c r y niais, irregularis, vitiosus.
непрерывноеib, ж : непрекъснатост
continuitas.
непрерывный : н еп ре късн ат -» continuus, perpetuus
(п остоянен ).
»^прогрессирующий (оОо.пени) : н ен ро гр еен р ащ (за
бо ле ет) sta*iunarius.
непрозрачность, ж : неп розр ачност —¥opacitas.
мепротззольиый : неп ро изв ол ен, неволен, неволен —>
inscius, involuntarius (н есо з на тел ен ), refle
xus1.
непромокаемый, непроницаемый : неп ромокаем, не
пр он и цае м, н еп роп ус кл ив -> /mpermeabilis.
непроходимость, ж ; неп рохо димост - * obstructio,
occlusiо.
—
кишечника : и леус , чревна неп роходимое г
il *is.
—
—
динамическая : динамич ен нлеус - > ileus
dynamienv.
—
—
механическая : механичен нлеус -4 ileus me
rkaniens.
—
—
паралитическая : паради пчен нлеус -* il e u s
paralyticus.
—
—
спастическая : сиасгп чсн ил су с -* / tensspas
ticus.
непроходимый : непрохо дим —» in:permeabilis.
непрочный : н етр аен —> fugax.
непрямой : непряк -» imitreans.
неравный : неравен —> inatqnaUs, dtspar.
нераздражающнй : н е дрязк ещ (дне; а) -* blandas.
иерастворнмьтй : н ер азтв ор им —> insolubilis.
нерв, лг : нерв -4 ti.'rz'us.
—
аортальны й . де п ре сор (нерв) ^ depressor (2).
—
бедренный : бедрен или ф емо рале н нерв ner
vus femoralis.
—
блоковый : скри псц о» (скрии ец ои нден ) нерв ->
nervus trochlearis.
—
блуждающий : блу жда ещ нерп, иагус, парлсим-
патикус —» vagus.
—
большеберцовый : го лямопищялен нерв, ти бна -
лис (н ерв) - * nervus tibialis.
—
верхнечелюстной : горн очелюс те н или м акен лп -
рен нерв —» nervus maxilaris.
—
внутренно стны й, или чревный : сп ла нхи п ку с
(н ер в) -4 nervus splanchnicus.
—, выкручивание : н ев р екз ер е за —> nenrrxaeresis.
—
глазничный : оч ен нерв —» nervus ophthalmicus.
—
глазодвигательный : очн одвн гаг елен нерв - 4
nervus осиIотotorius.
—
двигательный ; двигате ле н или мото рен нерв - »
nervus motorius.
—
дспрессориый, или аортальный; де пр ес ор (н е р в )-4
depressor (2).
—
диафрагмальный : ди афрагм але н нерв , фрейм-
ку с (н ер в) ->nervusphrenica*.
—
добавочен : добавъчен (добавен) нерв —> ner
vus с.iс•wortns.
—
коlirati . кожен перн -4 nervus cutaneus.
--
льазг. JT : ли цев нерв, фацма ли с (нерв) - » nervus
f Ul/iilS.
—
.i t u сой : лакътсн или улпареи нерв - 4 nervus
ci.i : ss.
меря лучевой : лъчев или радиален нерв, радиално
(нерв) -> nervus radialis.
— * малоберцовый общей : общ малкопищялен исрв->
nervus peroneus communis.
—
нижнечелюстной : долночелюстен или мапдибу-
лареи нерв —> nervus mandibularis,
—
обонятельный : обонятелен нерв -4 nerviis ol
factorius.
—
отводящий : отвеждащ (отводят) нерв
nervus
abducens.
—
,
перерезка : прерязваме иа нерв, невротомия
neurotomia.
—
подъязычный : подезичен нерв -* nervus hy
poglossas.
—
,
растижепие : разтягате па нерв, невротоиия -4
neurotonia.
—
седалИЦ11ЫЙ: седалищен нерп, шлилдикус (пери)-*
nervus ischiadieus.
—
слуховой; виж пера статччесхо-слухоаой.
—
сосудодвигательный : назомл орен или съдодии-
глтслен нерв, яазош>тори -> vasomotores.
—
спинномозговой : гръбиач шмозъчса или спина-
леи нерп -4 nerv is spinalis.
—
срединный : среден (срединой) нерв, медианус
(нерв) —» nervus midianus.
—
статическо-слуховой, слуховой нерв ; статично-
слухов, слухово-равновесен, слухов нерв -4 ner
vus s/ato-acustinis.
—
—
—
,
улитковая часть : ичлюи-ата или кох-
леарка Част на сгатпчно-слуховня нерв
пv-
VIIV cochleae.
—
—
—
, вестибулярная часть : вестибуларната част
ва стагичwo-слухог.ил верп —>nervus vestibuli.
—
тройничный ; TpiirCMimyc (керн), троеч (трон-
чек) керв -> nervus trigeminus.
—
ускоряющий : ускоряващ ьерк —» и-'.-vus aecrl-
гans.
—
черепномозговой: черешючозъчеч, краннал с.i
и ni церебрален иерв -4 ne vus cranialis.
—
чрсонч:й, и.tu внутренностный : ciuoai хникус
(керв) -4 /г*'vus splanchnicus.
—
чувствующий (чувствительный); сегинеи, сензо
рен или чувствителен нерв —» nervus sensorius*
—
языко-глоточный: езич ю -глы ьчен нерв -ener
vus glossopharyngeus.
нервизм, .ц : норвнзъм -4 nervt *mus.
нервная система : виж система нерпная.
нервнобольной : нервно болен, невропатичек —> neu
ropathicus.
нервио-сосудистый : исвроваскуларсн, исрвно-съ -
дом -> neurovascularis.
нервный : нервен ~4 nefvasus (1), neuralis. *
—
ганглий, нервный узел ; нервен ганглий, нервен
възел -4 ganglion (I).
нервозный ; нервозен, нервен -4 nervosus (2).
нерегулярный : нередовен -4 arhythmicus (неправи
л е н ) , inconstant, irregularis.
несовместимость, ж : несъвместимост
incompati
bilitas.
несовместимый : несъвместим - 4 iпсотpattbilis.
неспокойный ; неспокоен -> inquietus.
иеспосоГшость к оплодотвореиню : оплодителка не
способност, безплодие у мъжа —> impotentia
generandi.
—
к совершению полового акта : съвткулителна
неспособност, полово безсилие, полова слабост- v
impotentia соёmidi.
Нестерова реакция : реакция на Нестеров -4 Neste-
rovi testum.
несчастный случай : нещастен случай, злополука - »
accidens3.
нетипичный : нетипичен, атипичен
- 4 atypicus.
нетронутый : недокоснат, непокътнат, незасегнат -4
intactus.
ветруд8ый : нетруден, лесен -4 facilis.
неудоСоваримый : мъчнос.мнлаем
- 4 indigestibilis•
неустойчивость, ж ; неустойчивост -4 labilUas.
неустойчивый
неустойчивей ; неустойчив -» instabilis, labilis.
иефртт, м : нефрит
netto ifis.
—»
» u o j ли, tua межугота лй . огни tuen нефрит -*
'"to i ‘tVinsaIan s sive /aratos.
вс; p;3Hi !.ос«лороз, м: трничко сбръчкваме на бъб
реците, ni рнпчно c6jvi чка i отб.гск
перto
rosci ‘as у,
нефроз, .*• : нефроза —> a‘ptocosts.
гвгфрлкальцчноз, м : нефрока тцмиоза - » nephrora l
ci nasis.
«ефролнтваз,
: нефролшизза -» nephrolithiasis.
нефрона, ж -, нефром, тумор на бъбрека (злокаче
ствен) —» nephroma.
нефропатия, ж : нефро пати я -> nephropathia.
—
беременных : нефро пати я у бременни -» nephro-
pathia graviclaram.
нефропекскя, . w i нефро пексия - 4 nephroaexia.
нефроптоз, .« : нефронгоза, спадане или смъкване
на бъбрека - » nephroptosis.
иефроррагкя, ж : кр ъво те че ни е от бъбр ека, псфро-
paritn -> ftephrorrhagia.
иефросклероз, м : нефроскле роза , сбр ъчквано на
бъбреците, първично сбръчкан бъбрек —» neph
rosclerosis.
вефротомня, ж : нефротомня -» nephrafomia.
ке$рзцнрроз, .и : нефроцнроза -* nephrocirrhosis,
пефрзктоииг, ж : иефректомня ~i nsphrectomia.
нечистый : нечист -» impurus.
нечувствительвосгь, .w : нсчувСтнитедноет —>in s e n
sibilitas.
нечунстннтельный : нечувствителен - » inse nsibilis.
неясный : неясен —> incertas, obscuras
нижележащий г намиращ се ио-долу —» inferior.
нижнечелюстной: дел (очелюстен, мандибул арен -*
mandibularis.
нижний : каудален —> caudatis, inferior (по-долен).
Нкхоля-Фавра болезнь : болест на НиколА-Фавр, ин-
лчипына лнмфогрн нуломалоза —» lymphogranu
lomatosis inguinalis.
BHKDTBH, м :шкотин -> nicotumm.
никотииизк, м : никотин изъм
nicolinisums.
никталопия, ж : никталоп ия, дневна сле пота -*n y c t
alopia.
нкктофобня, ж : никтофобнп —> nyctophobia.
ннктурня, ж :гик турит, н о тн о уриниране -оnyct
uria.
Нкиаиа-Пнка болезнь : болеет на Нима »-Пик - » Nie-
mann-Pirk' morbus.
винфовання, ж : нимфомания
nymphomania.
нистагм, .if : писта гъм -* nystagmus.
внеходвшнй : ни зходящ -> descendens.
нитевидный ; нишковиден —» filamentosis, filifor
mis.
я нтоп, ir : —i emanatio (?).
нитчатка, ж: фил ар кя —» /'Папа.
нить, и : ни ища, влакно —>filamentum, fttum:
i ншкя, (|>n6p.i
- » ftbra.
—
кочиевап (спи н но ю м озга ) : фнлум терминале -•>
filu m terminale.
нита, ле : ниша -*recessus.
иояоиГ.разованнс, с : но во образу»atme , неопл азма,
тумор —» neoplasma, iитог (i).
—
сосудов : образу ван е на нови кръвоносни съ до
ве, васкуляризация, васкуларизиране —» vascu-
larisatio .
noDopoждениын (ребенок), м : новородено (дете) -»
neonatus.
нога. « : крак (от таза до пръстите) membrum
inferius.
—
саблевидная : изкрнпаклне на коляното н а в ъ
тре —i genu varum.
—
Х-ойразиая : Х-образен кр ак - •> genu v a l
gum.
НОГИ, Ж ;.HH i ВИЖСЪЩОHQfit.
—
0- образн ы с : О-образи и кр ака
genu varum
(pi genua vara),
нуклеарный
both Х-образвыс : Х-образни кра ка —» genu valgum
(p( genuavalga).
коготь, ч : MUibt-umgnis(1);виж също ногтей.. .
—
вросший : праснал н окът - » unguis it carnatus.
ногтево? ложе : нокотио л и ло -f mairix unguis.
—
—, воспаление : възпаление на нокътиото лег
ло —>onychia (2).
когтей, гипертрофия : хи пертрофи я на нокти те -»
onychauxis.
—, вмиадевае ; опадаие на ноктите -> onychopto
sis.
—
, заболевавне : болеет на ноктите -» onychia (1).
—
, кусание : гризене на ноктите -> o nychophagia.
—
, отсутствие : липса на нокти -» anonychia.
— , расшеяяевие : нац еп ване на нокти те, онихозхн*
за —> Onychoschisis.
—
, хрупкость : чупливост на нокт ите -» onychor
rhexis
ногтевой : кскътен -о unguatis.
ногтоеде, ж : ианарнцнум ж panaritium.
ножка, ж :краче -* crus (2),pediculus“, peduncu
lus.
—
гипофизарная : хипофнзно краче или дръжк а
виж np« infundibulumhypothalami.
—
шишковидного тела : крач еицбто на cor pu s pi-
пса5е habenula(2).
ножки, Mix» :кр ач ета -» brachia.
—
мозга : кра че та на главния м оз ък - * peduncu
lus cerebri.
—
мозжечка : крач ета ил малкия ч о з т к -» pedun
culi cerebellares.
ножная вавиа, ж : бан я ид кр ак ата —» pediluvtum.
ноздреватый : шуплест, порест, сиоштю зен -+ spon
giosus.
ноздре, ж : н оздра -* naris.
иозологичесхпй : монологичен -» nosologicas.
нозология, ж г нозология
nosologiа.
козофобня, ж : нозофобня -» nosophobia.
нома, ж : нома, воден рак -г пота.
номенклатура, ж : но менклатура -» nomenclatura.
—
анатомическая Базельская : Базе лска номенкла
т ура на анатом ически ге термини —> ВNA.
—
—
Йгиекая : Йен ска но мен клатура на гиыю-
мическнте термин и -> INA.
—
—
Парижская : Пари жка н омен кла тура на дна-
тоунчеекпге термини -> PNА.
нонотоппый : помотоисн
nomotopus,
Иовве-Апелма реакция : реакция на Ноне-Лиелт - *
Nonne-Apelt’ reartio.
иоркальный : нормален —
>normalis,
корме Злас т, н: норм облает -> normoblastиs.
мирмоцнт, лг : i'opMoimr -» normocytus.
нос, .к : нос -*nasus.
—
бугристый, п.ш шншковатый ; рииифимд -г rhi
nophyma.
—
седлозйдиый, tun „козлиный" : седлокидсп йог ,
nasus sdiiformis.
носитель, .tr : г оси гол -» vector.
носовое крово1счспне : кръно.ечи не от поел, i iw-
ст акс ис —г epistaxis.
iiocoBofi : госон, i аза лен > nasalis.
носовые отвергши задние, с им: задни отв ори »и
носната кухи на, xoaiin -» choanae,
носоглотка, ж xносоглътка, носоглъично простран-
с гно -•» r ivemphnryngonasale.
носоглоточный : п о сягл ьтт чс н , ре тро яаз алеи -> гс-
rro/iitsatos,
HoTiiarc.in синдром: синдром на Потна! ел -» Noth-
nagelt synit отtun.
ночиая слепота : нощна слепота —> hemeralopia.
ночной : нощен —> п-нturmis,
—
испуг, ночные страхи : потей страх, иоишн на-
м<т«<н1Н.|* ил -> pavor nocturnus.
ночные бол», ж мн : нощни болки -» nyctalgia.
нужный : ну жен, необходим —> necessarius.
нуклеарный ну кле ар ен , ядрен —» nurl'aris.
обволакивание
О
732
обонятельный
обволакпвавне, с : обвиване —» obvolutio.
обволакивающие средства» с \ м н : муцнллгинознп или
слузести лекарства -* m acilaginosa.
обдукциа, ж : обдукция, аутопсия —» autopsia.
обезболивание, с : обезболяване, упойка —>a n a e s th e
sia.
—
местное : местна упойка, местно обезболяване-*
anaesthesia localis.
—
общее ; общо обезболяване, обща упойка, нар
коза -* narcosis,
обезболивающие средства, ci ,п н : анестезиращи,
обезболяващи лекарства —* anaesthetica.
обезвоживание, с : обезводняване -» desiccati о, ex-
siccosis (J),
обезвреживание, с : обезвреждане -» decontamina-
tio.
обезглавливание, с : декапитация, обезглавяване ■->
decapitatio,
обеззараживание, с : обеззаразяване -> d e c o n t a m i -
natio, desinfeetio, sterilisatio (2) (стерилизи
ране).
обеззараживающий ; обеззаразяващ, антисептичен —»
antisepticus.
обезображивание, с : обезобразяваме -* d efo r m a tio .
обезображивающий ; обезобразяващ, обезформя
нащ —»deformans.
о6(в)ертыванке, с : обвггванс, увиване -* o b v o l u ti o .
обескровлениый ; обезкървен -» exsanguis.
обеспложенный : обезилоден, стерилизиран -+ s t r -
rilis (2).
обеспложивание, с : обезплодяване, стерилизиране ->
sterilisatio (2).
обильный : обилен, изобилен -> abundans, profusus.
областной : областен —* г egionari s.
область, ж : област —» regio.
—
височная : слепоочна или темпорална област
regio temporalis.
—
заднепроходная : анална облает -> regio analis.
—
затылочная : тилна или окцниитплна област -*
regio occipitalis.
—
крестцовая : кръстна или сакрална облает ->
regio sacralis.
—
лобковая : срамна (лонна) облает -* regio pu
bica, pules (2).
—
кежлопаточная : междулопаткона или ннтсрска-
иуларна облает —* regio ini erscapularis .
—
надбугорпая, ж ; епиталамус -*• epithalamus.
—
надчревная : епигастрална или иодлъжична об
лает -» regio epigastrica.
—
паховая : слабннна или ингвинплна облает ->
regio inguinalis.
—
подключичная : подключнчна или инфраклавн-
куларна облает -» regio infraclavicularis.
—
подмышечная : нодмишнична или аксиларна об
лает -» regio axillaris.
—
подчревная, и л и ннжвяя облает живота : долна
коремна облает, хппогастриум -> regio hypo
gastrica.
—
поясвичная : лумбална или поясна облает —*
regio lumbalis.
—
предсердечная, подложечная; иредсърдечна, иод
лъжична облает —>praecordia (praecordium).
—
промежностная, и л и область промежности : пе
ринеална облает —>regio perinealis.
—
седалищная : седалищна или глутеална облает -*
regio glutea.
—
средяечреввая, и л и средняя часть живота ;
средна коремна облает, мезогастриум -* r e g io
mesogastrica.
облачко в застоявшейся моче :
nubecula (2).
облегчающий : облекчаващ -> le n i e n s .
облигатный : облигатен, задължителен -> o b l ig a
torius.
облитерация, ж : облитерация
obiiteratiо.
облитерирующий ; облитсриращ, запушващ obii.
teraus.
обломок, м : отл омък, къс , п арч е -» fragmentum..
облучение, с : облъч ван е -> irradiatio (3).
облысение, с; оплешивяване, алопеция —> alopecia*
calvities.
—
круговндиое : гиездна алопеция или косопас
alopecia areata.
обман чувств ; измама на чувствата —* delusio.
обмен веществ : обмяна на веществата, метаболи
зъ м -» metabolismus.
обморок, м : припадане, (падане в) несвясг —> lipo-
thymiat syncopa (с ин ко п).
—
истерический ; хи стер н чсн син коп - » syncopa-
hysterica.
обмывание, с: и зми ван е - » lotio.
обнажение, с : о голван е —» denudatio.
обнаружение, с :п оказ ва н е -» manifestatio.
ободочная кишка : кр ъго ви дн о (ободно) че рво
colon.
оболочка, ж : обв ивка, ципа —» tunica, membrana,,
involucrum, integumentum, indumentum(2),
velamentum, theca.
—
белочная : албугинея
albuginea.
—
водная, или амниотическая : ам ни он —» amnion.
—
ворсинчатая : въс ес та о бвин ка, хори он -> cho
rion.
—
глаза белочная : склера, склеротика -> sclera,.
—
—
роговая : рого ви ца -* cornea.
—
—
соединительная : ко ню н кти в а -> conjunctiva-
—
—
сосудистая ; с ъдова обвивка на око то , х и -
риоидея, увея —» chorioidea, uvea.
~
головного 'мозга мягкая (сосудистая): мека мо
зъчна обвивка на главния мозък —> pia mater
encephali.
—
десцеметова : Д есцс мет ов а мембрана —> Desce
meti membrana.
—
децидуальная, или отпадающая : о тп а даща ци
ня, децидуа —* decidua.
—
матки слизистая : лигавица на матката, ендо-
метрпум -> endometrium.
—
мозга, мягкая и паутинная ; ме ка и иаяжиновндна-
мо зъчн а обви вка, леп томсни нгн —> leptomenin-
ges.
—
—
мягкая (сосудистая) : мека мо зъ чн а обв ив
ка -> pia mater.
—
мозговая паутинная ; па яж и повидла мозъчна,
обв ивка —» arachnoidea.
—
—
твердая ; тв ърда моз ъч н а обвивка —> durer
mater.
—
мышечная : муску лна обвивка —> tunica muscu
laris.
—
мясистая : месеста обв ивка —* tunica dartos.
—
мышц : фасция -* fascia (JJ.
—
нерва соединительнотканная : п ер ин скриум - *
perineurium.
—
органа : обвивка на ор ган -* capsula.
—
серозная : серозна мембрана или ципа, серо
з а —* serosa.
—
—
(брюшинная) матки : п е ри м стр иу м peri
metrium!.
—
слизистая : лигавица, мукозл, слузна обвивка,,
слизеста ципа —» mucosa.
—
сосудистая глаза ; хо ри оидея, съдов иц а -* cho
rioidea ; ув ея —» uvea.
—
—
средняя : среден слой на с ъдо ое те, медия -»•
media.
—
спинного мозга мягкая (сосудистая): мека мо
зъчна обвивка на гръбначния мозък -» piamater
spinalis.
оболочки мозговые : моз ъчн и обви вк и —» meninges„
— , удаление ; отстраняване на ципа —» denudatio-
обоняние, с : обонян ие, ми рис —» olfactus.
обонятельный ; обонятелен , мири сен
olfactorius*
обострение
733
олигемия-
обострение, с : изостряне -♦ exacerbatio, reactiva-
Uо ( 2 ) (реактивиране).
обостренный : изострен -» exacerbatas.
0-образные ноги, ж1мн : 0-образни кпака —> gr/m
varum fp\ genua vara),
образование, с : образуване, образувание -> f o r
matio,
—
костной ткани : образуване на костна тъкан,
осификация ossificatio (i).
—
ночи : образуване на урина, уропо(й)еза —>
uropoiesis.
—
неправильное : неправилно образуване, малфор-
мация —»malformatio.
—
сводчатое : сводово или дъговидно образува
ние —>fornix.
—
секвестра ; образуване на секвестър, секвестра
ция —у sequestratio.
—
сетевядвое : ретикуларно образувание -» / o r -
matio reticularis.
обратимый : обратни —»reversibilis.
обратный : обраген -* inversus.
обрезание, с : обрязване
circumcisio.
обрюзглый : подпухнал, пастьозсн -> p a s t o s u s .
обсервация, ж : обсервация -» observatio (2).
обтурационный : обтурацнэнен -» obturatorius.
общий : общ -* communis (1), generalis, vulgaris.
—
липоматоз : общо затлъстяване-» adiposit as (l ).
—
отек .* общ оток, водянка (на кожата) -*
anasarca.
объем, м : обем —>volumen, dimensio.
обызвествленно, с : кал циф нкаци я, калц ифицир л-
ис —> calcificatio : калциноза -* calcinosis.
обыкновенный : обикновен —* communis (2)> norma
lis, simplex, vulgaris.
обычный : обичаен -» habitualis (привичен), norma
lis (обикновен), vulgaris (обикновен),
обязательный : задължителен, обезателен - у o blig a
torius.
овальный : опален —у ovalis.
овариотомия, ж : оварнзтомня -> ovanotomia.
оварнзктомия, ж : оварисктомия -» ovariectomia.
овогенез, м : овогенеза, оогенеза —* oogenesis.
овуляция, ж : овулацня -* о vitiatio.
огибающий : обикаляш -» circumflexus.
огнестрельный : огнестрелен -у sclopetarius.
оголение, с : оголване —» denudatio.
ограниченный в пространстве : заемаш ограничено
пространство —>circumscriptus.
Оядя сфинктер : сфинктер па Одн -♦ sphincter
Oddii.
однпакуэнс, м : одинякузнс -» odynacusis.
одинаковый : еднакъв
aequalis.
одинокий : самотен -» solitarius.
одвовременяый : едновременен -» isochromes, si-
multaneus, synchronus (синхронен),
одвоглазный : едноок, монокулярен —»m on o cularis
одиогнездвый : —» едногпезден
nnilocularis.
однодневный : еднодневен -> diurnus, ephemeras.
однозначащий : раннознлчещ, еднознлчещ, синонп-
мен —» syпопуmus.
одяоимеявый: едноименен - у homonymus, synony-
m u s (синонммсн).
однокамерный : еднокамерен —» um locularis .
одноклеточный : едноклетъчен -» unicellularis.
одвополостной ; с една кухина -* uniloculari s.
однополюсный : сднополюссн —>unipolaris.
однорогий : однорог -> unicornis.
однородный : еднороден -» homogenes.
односторовный : едностранен —> un ila trralis .
одовтальгия, ж : одонталгня, зъбна болка, зьбо-
бол —» odontalgia.
одовгит, м ; одонтит —>odontitis.
одонтогенный : одонтогенсн -у odontogenes.
одонтология, ж : одонтология -> odontologia.
одонтома, ж : одонтом, зъбен тумор
odontoma.
одутловатый : подпухнал, пастьозсн —у p a st o s u s .
одышка, ж : задух, диспнся - у dyspnoea.
оживление организма : съживяване на организма
reanimati о.
оживляющие средства, м / л ш ; анллептнчни. съжи
вяващи лекарства -> analeptica.
ожирение, с : затлъстяване -у adipost ta s (1-Sy
(общо, частично или органно), obesitas (общо,,
генерализирано).
»
бодезяенаое : болезнено затлъстяване —» adip o
sitas dolorosa.
—
сердца ; затлъстяване на сърцето -* c o r a di
posum.
ожог, м : изгаряне на кожата, изгорено място (на
тялото) —» co mbustio (2).
—
солнечный : слънчево обгаряме, слънчева сри -
тема
erythema solare.
оздоровительный : оздравителен —» sanitarius.
оздоровление, с : саниране, оздравяване —y a ssan a-
tio, sanatio (2).
озена, ж : озена —» огаепа.
озвоб, м : тръпки (при разтрисане, при просту
да) - у rigor (2) ; студени тръпки —» frigus.
—
лихорадочный : студени трънки или треперене
при треска -» frigus febrium sive feb rile.
ознобление, с, ознобыши, м}лм: перниони -уper
niones.
озябание, с ; помръзванс, изстиване - у refrigera -
tto (2).
окаймленный : обкръжен (с ивица и т. и.) -» m ar
ginatus ; обкръжен с вал —> va llatu s.
окамсиепие, с : вкаменяване, петрификация - уp étri—
ficatiо.
окисление, г : окисляване, оксидиране - у ox ydâtio.
оккультный ; окултен, скриг ~у occultus .
окпо овальное : вести >улно или овално прозорче —»*
fenestra vestibuli sive ovalis.
околоверхушечный : околовьрхив, перна пика лен ~у
periapicalis.
охологрудияпый : парасгсрналсн
parasternalis_
околокрестиовыП : парасакрдлен -> parasacralis.
околоплодные воды, ж {мн : околоплодна поди -*■
liquor amnii.
околопозвопочпыЙ : околпгръбначен, нарлиертепра-
лен -» paravertebralis.
околопупочный : околопьисн, параумбиликален ->
рагаптЫ licalis .
околосердечная, имг сердечная, сумка : сърцепа тор
бичка, перикард -» pericardium.
околососковый кружок : околошщио крьгче -* a r e
ola mammae.
околоушный : околоушон - у parotidis.
окостеневший ; вкостонял - у ossificans.
окостенение, с : вкостеняване, осификация -у o s s i
ficatio (2).
окоченелый : ккочанем, нкочаиясьл -> rig id us .
окочепевке, с : вкочаняевзне -> r igiditast rigor (1)-
—
трупное : трупно вкочанясваш? -> rigor m ortis*
окружность, ж : окръжност, обиколка
circum
ferentia.
оксалурня, ж : окса лурня -* oraluria.
оксигемоглобнн, т/ : ôkchxomoiлобнм -> охуhaemo
globinum.
оксидация, ж : оксидаций, окси диране, о ки с л я
ване ->oxydâtiо.
окенцефалня, ж : окснцсфалия
oxyrrphalio.
октана (лихорадка), ж : октана (треска)
octana.
окулист, м : очен лекар, офталмолог —> ophtha Iто-
logiis.
окуривание, с : опушване -» fu migatio.
Олбп операция : операция на Олон —# Albee' ope
ratio.
олеогранулема, ж : олсогранулом -> oleogranu
loma.
олеоторакс, .и : олеоторакс -» oleothorax.
Олнвера-Кардареллн симптом : симптом на Оливер-
Кардарсли -» Oliver-Cardarclli* signum.
олнгакиурня, ж : олигакиурия —» o ligakiuria .
олигемия, ж ; олигемня
oligaemia.
«олигозооспермия
734
органотерапия
'Юлигозоосперинв, ж : олигозооспермия -> o li g o z o o -
. \permia.
- олипжеаор(р)сн, ж : слшомснорея —» oligomenor
rhoea.
-олигофрения, ж : олигофрения
oligophrenia.
олигохромення, ж : ологохромемпя —>oligochrom ae-
mia.
олпгоцнтеиня, ж : ел и го ци те мн я -*oiigocythaemia.
олнгурия, ж i олнгурия —►oliguria.
-омартрит, м : омартрит —>omarthritis.
Оибредана гипер термический скид реи : xuiicjvrepv.it-
чен синдром на Омбреддн Otnbredamii syn-
dromtim hyperthermiam.
•ыментокарднопексин, ж : оментокарднопсксмп -*
ornaitocardionexiа,
-омертвелый, омертвевший : умъртвен (за тъкан) ->
пег roti сns, gangraenosa,1*.
онер! венке, г : умъртвяване, отмиране -* m o r tif i
rm io.
—
кости ; некроза на костта -» osteonecrosis,
омозолелость, ме х мазолеето задебеляване на ко
жата -> callositas : мазол -» câlins.
онфалнт, к : or,:фалнт —» o m phalitis.
омфалоррагнп, ж ; крыютечеине от п м ы , омфали
раща -* omphalorrhagia.
■омфалофлейнт, м : омфадифлебит —> om phalophle
bitis.
онаа нзм , м : он ани з ъм ->оnanisums.
опенелос к. коигм пости : изтръпване па крайник -»
obdormitio.
опнхогрнфоз, м : очихогряноза, овшогрцфоза —>■
ottychogrypomis ( onychogryphosi s) .
OUIIX03, u : о пи еш , б >дест на нпкгиге-> onychosis.
оиихолчзпе, .tf : онихолиза —о onycholysis.
ончхоинкоз, м : онихочп-коза s onychomycosis.
онихо фанги, ж : гризе нс на сок гиге, опнхофагня ->
onyrhophogia.
■оикогрзфия, >'с ; о: каграфия —» a ir agraphia.
онкология, ж ; о..кол кия -> oncologia.
оноиаголалия, м : ономатологию -» ontmiaiolaUa.
оноиатонапнн, ж : »иочатомаию -» onomatomania.
онтогенез, v : онтогенеза —* onkogen ists,
оогенеэ, ,:t : чогенсза, onai оноза —» oogenesis.
говорит, .re : отфэрнг —»oophoritis.
опасный : оиасеч —>periculosas, gravis (тежък),
операбильный : оперируем - i operabitis.
ооердияя..»/г : операция —v operatio, interventio
chirurgica.
—
ВертгеЗкз ; операция на Вортхайм -» operatio
Werthm mi.
—
пал-матiiвкап : пална]йена операция —* opera
tio pallia'i va.
—
пластическая : пластична операция, пл ас ти ка —»
/>1isfiса.
—
радикальная : радикална операция -> o p e r a tio
radicatis.
•оперпруоный : оперируем —» operabitis.
опеченёипе, г : хепат’изациа —>hepatisatio.
опиаты. Missa : опнати -* opiaia.
-опий, : опиум, опий -» opinai, meconium (2),
овистотопус, .и : онистотонус —» api siho(onus,
оплодотварепне, c : оплодяване, оплождане —»fecun
dati о, inseminatio, conjugatio,
—
искусственное : изкуствено оплодяване —> in s e
ruinaiio artift cialis.
олло.чвтвореввый : оплоден -r fe rtilis.
«пора, чс : опора, подпора -> sustentaculum.
опорочение, с
изпразване -» evacuatio.
Оппенгелма болезнь : болеет па Огтенхайм, вродена
мнатшшя —* m yatonia congenita.
ОвпекгеГша рефлекс : рефлекс на Опсихайч -> Ор-
рчр/■imi г*ftг.хил
.
«прелость, мс : интертриго —* intertrigo.
овсылшм, лч.ин : опсоишш —> opsomna*.
оптимальный ; оптимален —» opiimali s.
оптический ; о птич ес ки , о птич ен —» opticas*.
wjпускание, г ; сиускаке —»d-x -msui.
опускатель, м , «пускающая мышца : спускач (му с
кул) —♦depressor (1J.
опухание. с : подиухване, подуване, отичаме -» i n
tumescentia (I).
опухоль, мс : тумор, новообразуваннс, неоплазма,
буца -» neoplasma, tumor fiJ.
—
десны : спулкс —» epulis.
—
доброкачественная : добро кач ест вен т у м о р —»
tumor bmigins.
—
жемчужная : холестеатом -» cholesteatoma.
—
жировая ; липом -> lipoma.
—
злокачественная ; злокачествен тумор —> tu m o r
malignus.
—
кожоая : кожей тумор —>dermatoma (1).
—
костная : костен ту мор, остеом
osteoma.
—
кровяная: кръвен тумор, хематом -» h a e m a
toma.
—
ложная : лъжлив тумор, нсевдотумор —»pseudo-
tumor.
—
мешотчатая ; цистой —>cystoma.
—
мышечная : мюч —* myoma.
—
песочная : „пясъчен ту мор -, псамом —» p s a m
moma.
—
подъязычная ; ранула —» ratvtla.
—
пупка водпвая : хядромфалус —>hydromphalns.
—
—
кровяная : хематоч на цъна —» haemalот-
pkalns.
—
родовая ; „родилна буца“ -+ caput suceeda-
nenn.
—
слюнная: слю. чев тумор -> tumor salivatis.
—
сосудистая : съдсв тумор, ангиом —? angioma.
—
* хрятцевая : хрущялен тумор, хондром -» c h o n
droma.
—
щитовидной железы злокачественная : злокаче
ствена струма —>struma maligna.
—
эндотелиальная : ендителеи тумор, ендотеличм -»
endothelioma.
опущенве, с : спускане —»descensus ; спадане, смък
ване -» ptosis (2).
—
влагалища : емт кване или спадане па влагали
щето
colpoptosis.
—
желудка : смъкване на стомаха, гастроптоза ->
gastroptosis.
—
матки : спадане или смъкване на матката ~+
descensus uteri, hysteroptosis.
—
печенн : смъкване на черния дроб, хе иатоите
за —» hepatoptosis.
—
почки : спадане иди смъкване на бъбрека ->
nephroptosis.
—
селезенки : спадане нчн смькплне иа далака
спленоитоза
splenoptosis,
опьянение алкогольное, состояние опьнвевня : алко
холно опиване, състояние на опуванс —» eb
rietas.
оральный : орален, устен -> oratis.
оргазм, м : оргазъм —» Orgasmus.
орган(ы), лт : оргаи(и) —» organum f organa).
—
рудимевтарвый, «, т зачатопвый : рудиментарен
пли недоразвит, орган, о статъчен орган -» r u
dimentum.
—
кортиев : Кортнев орган
organum spirale.
Buyrpeua&ie : вътрешни органи -» viscera.
—
добавочные, t u n акцессорные: добавъчни или
акцесорни органи -» organa accessoria.
—
дыхания: дихателни органи, дихателен апарат ->
apparatus respiratorius,
—
зрения : сфган на зрението -» organum visus.
—
мочеотделительные : тшкочоотделителнм орга
ни -» organa uropoüiica.
—
половые: излови оргапи, гепигалии
organa
geni alia.
—
чувств : органи на чувствата, сетивни органи,
анализатори —» organa sensuum
организм, At : организм -* organismus.
органический : органичен, органически
organicus.
органотерапия, ж : органотерапия -» organotheru-
pia.
ордин&рный
735
остроконечный
орднварвый : обикновен -4 simplex,
ординатор, м : ордин ато р -4 ordinator,
ореховядаый су ста в : ореховидна с т ав а, е нар тр о-
за —> enarthrosis,
орянтоз, м : ор нитоза
ornithosis,
ороговение, с : вроговяванс —>keratosis(2).
орошение, с : оросяван е -4 irrigatio,
ортодоотия, ж : орт одон ция, ортодонтия -4 ortho
dontia,
ортопедия, ж : ортопедия - » orthopaedia.
ортопвоэ, с : ор топ нея -> orthopnoea,
ортостатическая альбуминурия : орто статнчн а албу-
мнчурия —4 albuminuria orthostatica,
ортостатическая : о рт ос та т и ч е н . - » orthostaticus,
орхит, м : орхит -4 orchitis.
орхиэпиднлняит, м : орхи епндиднмпт -» orchiepidi
dymitis.
осадок, « : ута й ка -4 praecipitatum (пр ец ип итат),
sedimentum(седимент).
—
„кирпичный** (из ураток) ; „кереми ден* с еди
мент,
„керемидена“ утайка, уратен седи
мент -4 sedimentumlateritium.
—
«очевей : пикочен седимент -4 sedimrntum
urina**,
осадочный : ут аеч ен , прецшштиран -* praecipita
tus (i),
осаждение, с : ут аяв ане -> praecipitatio(Î) (прец и-
цитиране), sedimentatio (седнментнрлне).
осаждснаын : ута ен, преци питираи - 4 praecipiin
tus (}).
освежающие средства, с'.мн: осв ежав ащи л ек ар
ства —» refrigerantia,
освежопне красо раны : опресняване ргбо ве те на
ран я, ншшфмкация *4 vivificatio,
осевой цилиндр нервной клетки : осен щ миндър ил
нерв ната клет ica, нсираксон -> псигалоп.
оседавне, с : у таява н е, утай вап с -> sedimentatio,
—
эритроцитов, реакция осглапяя эритроцитов (РОЭ):
утаяване на еритроцитите или на кръвта, ре
акция на утаяване на еритроцитите (РУК) -»
•iUmentaiiоerythrocytorum(sediт entatiоsan-
gmms).
осеменение, c: осеменяв ан е -4 inseminatio.
осколок, .w : отломък, парч е - 4 fragmentum,
оскопление, с: скоп яв ане, кас тр ир ан е -> castratio.
ослабление, с: о тслабвате, намаляване - » mitigatiо,
relaxatio (рел ак са ц и я).
—
(вируса) : отслабване, «т тешотане -» attenua
tio (J).
—
памяти : отслабване на паметта -4 hypomnesta.
—
тонуса : отслабване нл тон ус а, атония -4 ato-
riia.
ослабленный : отс лабен -4 attenuatus(атенюирлн, за
микроби ), miiigatus.
Ослора-Рандю синдром, Рандю-Вебера-Ослера бо
лезнь : бол есть на Рандю-Ослер, наел едет иена
хсморагична тсл сан гие ктази я -4 teleangiectasia
herediiпгia haemorrhagiса.
осложнсвнс, с -
. усложнение —> complicatio (1),
осложненный : усл ож нен -» complicatus.
осмос, ле : осмоза —» osmosis.
осмотерапия, ж : осмотерапия -* osmotherapia.
осмотр (больного), .к : оглед (на болен), инспекция -*
inspectio.
оспова, ж : основа -> stroma.
основание, с : ос нова, ба за -» basis1.
—
легкого : основа на белия дроб -4 basis* pul
monis.
основной : основен -> bamlis (блзллсн), cardinalis
(гл авен ), essentialis (същ ес тв ен ), princeps» ra
dicatis.
особенный : особен —> specificus, particularis (J).
осва ветряная : ле щен ка, вариц ела -4 varicella.
—
коровья геиуиииая : (ге ну ич па ) краве шка шор
ка - *vaccina1 (1).
—
натуральная : едра ш ар ка, вариола -4 variola
(vatiоIn veraJ.
осва световая : вакциннформеиа хидроя -» Hyd
roa vacciniformis.
оспеявая вакцина, оспенная лямфа : вариолна в а к
цина —>vaccinum variolae.
осеоподебный : вариоли формен -4 varioliformis.
оспопрививание, с : пр огивовариолна ва кци нац ия - 4
vaccinatio antiva delica.
оссенв, м : осеин -4 osseiпит.
оссифннярующнй : оси ф иц иращ, вкостеняндщ -» o s
sificans.
остаточный : остатъчен, останал -4 residualis.
остающийся : оставащ (без промяна) -4 permanens,
persistens.
остеоартрит, м : остеоартрит -4 osteoarthritis.
остеоартроз, x : остеоартроза -4 osteoarthrosis.
остеоартротатия, ж :остеоартропатпя—tosteuarthro-
pathiа.
остеоартротомяо, ж :осгеоартратомня -» osteoar-
throiomia.
остеобласт, м : остеобласт -4 osfeohlasrt/s.
остеогенез, м : остеогенеза -> os:cogmesis.
остеодястрофкя, .te: остсодистро^ ия - » osteodys
trophia.
—
деформирующая, болезнь Педжега : деф ор мира
ща ocre .‘дистрофия, болеет ка Пнджст -> os
teodystrophia deformans.
—
паратпреоидная, и.т генерализованная фиброзная
остеодкстрофия, болезнь Реял чнгаузена : ген ера
лизиращ) фиброина ост еадне гр »фия, б злеет па
Реклип гха узен —» osteodystrophia fibrosa ge
neralisata' (тогIns Recklinghausen!).
остеоидн..id : <;cгеоидеи, подобен i а кост -4 osteoi
deus.
остеоклазия, ж : оегеоклазия -* u s : c o d a sia.
остеокласт, м : остеокласт -» osteoclastns.
остеолиз, .if . остеолиза -4 osteolysi:..
осте »лота, ж : остеология ~> o\teologia.
остеома, ж : остеом -* oste это.
остеомаляция, ж : остеочллап нр, раз ме кв ан е *•.
костите - > ost •omataria.
остеомлелпт, м : остеомиелит -4 os-comyelins.
остелпскроз, ле: остеопокр за -4 osteonгпшл.
остеопатия, ж ; остеоп атия -> osteopathia.
остеооерпоствт, и: и стеа исриостнт - 4 u.\tсортosti
tis.
остеопластика, ж: истстлаетшеа •> asteopto’dt* •/.
остеопороз, .V: остеопороза -» osteoporosis.
остеолсатироз, м: ocre >псатпроза, ч у п . ш ш е г ил
косг игс -> osteopsathyrosis.
остеосаркома, ж : остеосарк тт -» ostensa п о т а .
остеосинтез, м : остеосинтеза -4 osteosynthesis.
остеосклероз, м : o ci e /склероза > osteosclerosis.
остеотомия, ж: остсогомш -> ostentantia,
остеофиброма, ж : остеофлбром -4 osteofibroma.
остеофит, м: осюофнт —» osteophyton,
остеохондрвт, к : остсохпндрнг -4 osteot ho nin 'fis .
остеохондроз, м : остеохондроза ->osteochondrosis,
остсохондролнзнс, л: ; осгеох оплроли за -> o steo
chondrolysis.
остеохопдрова, ж : ос>е »хондром -♦ osteochon
droma.
остеозкюмня, ж : ос;е.*ек:*омия > osteontomiа.
остистый : 00,01 .юн, бод ш к о г , бодилообрачен 4
spinosus.
осин, .к : остит >ostitis.
остов, л." : скелет —* skeleton.
—
(органов): скелет (на opi.ши), стртмл -4-
Strama.
остолбенение, г : кцепеняианс -4 catalepsin, stupor
(cv., п. -p).
острниа, ж : острица —>Enterahntиvermicularis.
остров, ccipOBOK, .ff : острой insula.
островки Лангерганса : Лангсрхансови о строви - 4 in
sula? pancreatis (Langerhaust).
островиjft : островен -> insularis.
остроконечный : остр нргх - 4 acuminatus, aenius...
cuspidatus.
острота
736
отросток
острота зревия : зрителна острота, впзус
visus.
—
—
чрезмерная : извънредно снлна острота на
зрението
oxyopia.
острый : остър, акутен -» acutus.
—
тонзиллит : остър тонзилнт, ангина
angina1.
— , чрезвычайно : извънредно остър, су пера куге н->
saperacutns.
ость, ж : оснл, бодил -* spina.
—
лопатан : лопаткой, гребен -» spina scapulae.
—
водвздошиой кости : х ьлбо че и бодил , нлиачна
спина
spina iliaca.
осцилляция, ж : осцилацня
oscillatio.
освэаеность, ж : осезасмост -> sensibilitas.
осязаемый : осезаем
palpabilis, sensibilis (се
тивен)
осязание, с : осезание -> tactus (2).
— , нарушение : нарапсис -> parapsis.
•осязательный : осезателен -> se n sitivus (сетивен),
tactilis (тактилен).
оталгня, ж : болка в ухото, италгия —» otalgia.
отвар, м : отвара, декокт -+ decoctum.
отведение, с : отвеждане -» abductio (абдукция),
derivatiи.
•отверделый : затньрдял, втвърден —►induratus.
отверстие, с : отвор, отвърстие —>•foramen, ostium,
orificium, apertura, hiatus, рога, fenestra,
—
авальное : задконроходно отвърстие, анус ->
anus.
—
влагалища, вход во влагалище ; вла га лищно от-
мърстнс, нашнален отвор, входът нъв влагали
щето -» ostium vaginae.
—•
запертое : затулсн отвор —> foram en obtura
tum.
—
иалевькое : малък отвор -> sfuma (2).
—
иежоозвопочнос : междупрешл ен ен отвор -> f o
ramen intervertebrale.
—
мелкое : малък отвор -з osculum.
—
мочеиспускательного канала наружное : външен
отвор на пикочния канал -» ostium urethrae,
externum.
—
овальное : овален отвор —>foram en ovale.
—
позвоночное ; ирешленен отвор -» foramen ver
tebrale.
—
слухового прохода наружное : о тва р на външния
слухов капал (проход) -» parus acusticus ex
ternus.
' Отверстия носовые задни е, е}м н : за дни отв ори на
носната кухина, хоанн -» choanae.
отвисание, с : увисване —» prolapsus.
отвислый : увиснал -* pendulus.
•отвлекающие средства, cf.п н : отвли чащи средс тв а ~>
derivantia, revulsiva (ревулсивни средства),
отвлечение, с : отвличане, ревулсия -> revulsio.
•отводящая мышца, ж : отвеждач (муску л) -> ab
ductor (musculus).
•отводящий : отвеждащ
abducensl, deferens.
отгематома, ж : отхематом -* оthaematorna.
отграничение, с : ограничаване, разграничаване —»
demarcatio.
•отграниченный : ограничен, тясно ограничен ~> cir
cumscriptus.
•отделение, с: отделяне -* excretiо, secretio (излъч
ване), separatio (сепариране).
—
плаценты ручное : ръчно отделяне па плацента-
ia -» sepa-atio manualis placentae.
—•
слоев, отрывание листочков : отделяне на слоеве
или на листа
exfoliatio.
отдельный : отделен particularis, solitarius, spo
radicns.
отделяемое, с : секрет -* secretum.
отдых, .V : починка, отдых -> quies.
отек, ч : оток, сдем(а)
oedema.
—
ангионевротический, отек Квинке : ан ги он ев р оти -
чен оток, оток на Квинке —>oedema angioneu
roticum.
—
гортани : оток на гръкляна (ларинкса) -> oede
ma laryngis.
отек легких : оток на белите дробове, белодробен
оток
oedema pulmonum.
—
общий : общ оток, водянка (на кож а та) —>
anasarca.
—
почечный : ренален или бъбречен оток -» o e d e
ma renale.
отечная болезнь : оточна болеет, алиментарна дис
трофия -з dystrophia alimentaria.
отечный : отек ьл, едематозен -* oedemaiosus (под
пухнал), succulentus (сочен),
отиатр, м : ушен лекар, отолог -•» otologus.
отвт, м ; отит -> otitis.
—
наружный : външен отит -> otitis externa.
—
средний : среден отит, възпаление на средното
ухо
otitis media.
—
—
гнойный : гноен среден отит -> otitis media
suppurativa.
—
—
катаральный : катараден среден отит —>o t i
tis media catarrhalis.
отклонение, с: отклонение -» aberratio, derivatio,
deviatio, inclinatio, variatio.
—
кзадн : отклоняване назад
reclinatio.
отклоняющийся : отклоняващ ce —* aberrans.
открытый: отворен, открит -* apertus.
отнорожеыие, с : локално измръзване -» congelatio.
отмороженное место : премръзнало място, локално
измръзване —» congelatio.
отнятие, с : отнемане, отстраняване -» a b l a ti o .
—
от груди : отбиване —>ablactatio.
отобленнор(р)ея, ж : отоблеыорея -» otoblennorrhoea.
огогенный : отогенен, от ушен произход —> otoge
nes.
отокония, ж : статокония, отокония -■*statoconia.
оголнтиазис, м : отолитназа —» otolithiasis.
отолиты, м(мн : статолнти, отолита —> statolith!.
отология, ж : отология -» otologia.
оториполарннгологяя, ж : оториноларингология ->
otorhinotaryngologiа.
отор(р)ея, ж : оторея, течение от ушнге -» o t o r
rhoea.
отосклероз, м : отосклероза -» otosclerosis.
отоскопия, ж : отоскопия -* otoscopia.
отпечаток, м : следа, отпечатък —»■imp re ssio .
отравление, с : отравяне -*■intoxicatio.
—
грибами : отравяне с гъбн, мпцетизъм -» m y c e
tismus.
—
змеиным ядом : отравяне със змийска отрова
ophidismus.
—
крови : отравяне на кръвта, токсемия -> toxae
mia.
—
—
гнилостное : путрндна интоксикация, с айре-
мия
sapraemiа.
—
лекарствами : медикаментозно отравяне -> i n t o
xicatio medicamentosa.
—
опнем хроническое : хронично отравяне с о пиум ,
теблизъм —>thebaismus.
—
пищевое : хранително отравяне, алиментарна
интоксикация -> intoxicatio alimentaria.
—
ртутью : живачно отравяне, хидраргиризъм -*•
hydrargyrismus.
—
рыбой : отравяне от риба, ихтиизъм -) ichthyis-
mns.
—
свинцом : оловно отравяне, плумбизъм, с атур-
низъм -» plumbismus.
—
• соланином : соланизъм -> solani struts.
—
спорыньей : ерготпзъм -» ergotismus.
—
стрихнином : отравяне със стрихнин -tstrychnis-
mns.
отравляющий : отравяй; —> venenosus.
отраженный : отразен, рефлекторен r e fle x u s 1(2).
отрезок, .« : отрязък, отрезка —> segmentum.
отрицательный : отрицателен -* n egativu s.
отросток, м : израстък, костен израстък -» p ro c es
sus (i).
—
альвеолярный (ячеистый), и л и зубной : алвеола
рен или зъбен израстък -+ processus alveola
ris (maxillae).
отросток
737
палец
■отросток крючковидвый : подобен на ку ка из р астъ к
—
» hamulus,
—
локтевой .* лакьтен израстък -» olecranon,
—
мечевидный : мечовиден и з ра стък -* processus
xiphoideus,
—
остистый: бодилообр аз ен (бодилков) и з р а с п к -*
processus spinosus,
—
плечевой : лопат кон връх, раменен и зр а стък,
акром ион -♦ acromion.
—
соспевидный (височной к о с т и ) : масгоидсн или
цицкормден и з р а с п к (на слепоочната косу) —*
processus mastoideus.
—
червеобразный : черве обр аз ен и зра стък, апен
дикс —> appendix vermiformis.
■ягрубевидпый : трип св иден -» f irfuraceus.
■отрывание, с : от кье в ан е , авулси я —> avulsio.
о тры ж ка, ж : оригване -> eructatio, regurgitatio.
—
кислая : кисело оригване —> eructatio acida.
отслоение, г : отслояване •-> exfoliatio.
отслойка сетчатки : отле пване или отс .юива не па ре
ти н ата —» ablatio retina \
—
эпифиза : отслоЛванс на спи ф изата, еппфн зио-
лн за -♦ epiphysialуsis.
0 1 сутствис век : ли пса на к темами *-> ab!ephoriа.
—
вол » : безволие -» abulia.
—
менструаций : ли п са на меисгруа шя
amenor
rhoea, mmistnsis.
—
витания : липса на хранене
dmutritiо (l).
—
полового созревания : липса на полово с м р я в н -
не -* impubertas.
—
пульса : ли пса на пуле -» acrotismis.
—
радужной оболочки : ак-фия acorirp.
оттягивание, с : оттегл-шо, отдръпване — retractio.
отупение, г : загьпивачс
h'h-tudo (умс гне ио).
sopor (сопор , унссенос ).
-отхаркивание, г : итхрачкачс -* expertоratiо (I).
—
гноя : изхранване на п и п , гшоптпза -» pyopty-
sis.
отхаркивающие средства, rtMH: отх ра нващи л ек ар
ст ва , екс пекги ра нги -» expectorantia.
■отхождения газов : ф латулен ц ня -■» flatulentia (2).
—
кала : деф екац и я, ходене ио-гиляма нужда ->
d'faecatiо, sedes (2).
—
мочи и кала : уриниране и деф ека ция —> seces
sus.
—
—
—
—
вепро 138олиное : несъзнателн о или
неволно изп у скан е по малка и голяма нужда
sec7SSUSinscii siv e involuntarii.
о фиц и альн ы й : офпц ин ален, фармакопееп
offi
cinalis.
офтальмия, ж : оф талмня
ophthalmia.
—
симпатическая : симпатически офгплмпя -> oph
thalmia sympathica.
офткльмнк электрическая : електрическа офталмия -♦
ophthalmia electrica.
офтальмодиаамоиетрия, ж: офтзлмодимамометрия
ophthalmodynamometria.
офтальмолог, м : офталмолог, очен лекар —> o p h -
thalmologus.
офтальмология, ж : офталмологпя -* o p hthalm olo
gyа.
офтальмометр, м : офталмометър —>ophthalmomet-
гит.
офтальмоплегия, ж : офталмоплегия —* o p hthalm o
plegia.
офтальмоскопия, ж : офталмоскопия —> op hthalm o -
J'copia.
офтальмотоиометрня, ж : офтадмо тонометрия —♦
ophthalmotonometria.
офтальмотояус, м : офталмотонус, интраокуларно
или вътреочно налягане —>tensio intraocularis.
охлаждающие средства, с(мн : разхлаждашп лекар
ства —» refrigerantia.
охлаждение, с : охладяванс, изстудяване —> r e f r i g e
ratio (1).
охриплость, ж : пресипналосг. прегракналост -*
raucitas.
охроноз, м : охроноза -> ochronosis.
оцепенелость, .ж : вцепененост, вдървеност -о r ig i
ditas.
оцепенение, с : вцепеняване -» rigiditas, rigor (l)f
torpor.
—
мышц: вцепеняваме па мускулите, каталепсия -т
catiilcpsia.
очаг, лг : огнище -» focus (2).
—
заболевания : огнище на болестта -4 focus mor
bi.
—
инфекции : огнище на инфекцията -о focus in
fectionis.
очаговая пневмония: бронхопневмонии, огншина пнев
мония —¥ bronchopnciimoniа.
очаговый : огнищен -» focalis.
очертание, с : очертание -> configuratio.
очищение, с : очистване (изпразваме на червата) —►
purgatio ; пречистване, очистване -♦ rectifira
tio.
очищенный : очистен, пречистен -> depuratus, rec
tifi catus.
ощупывание, c : опипване, палнация -» p alp atio .
ощутимый : осезаем —>palpabilis, sensibilis (сети
вен, чувствителен).
ощутительность, ж : осезаемост. чувстпитслност. се
тивност —» sensibilitas.
ощущение, с : усещане -> s e n s a tio (усет. сетивност),
s e n s u s (чувствунане, сетивност).
п
шагубиьтй : naiyöeH, гибелен -» peminosus.
«а дев ие темнературы до нормальной : спадане на
температурата до нормална
defervescentia.
п адуча я, падучая болезнь : епилепсия -» epilep
sia.
—
частичная постоянная : частична постоянна епи
лепсия, Кожевникова кир гмкал на епилепсия
epilepsia corticalis (Kulevnikov).
п а з ух а, ж : пазва, синус —> recessus, sinus (кухина).
—
верхнечелюстная : горночелюстна околоносиа ку
хина, максиларен синус —» sinus maxillaris.
—
-
лобаак : челна околопосна кухина, фронтален
или челен синус -* sinus frontalis.
—
основная, или клиновидная, пазуха основной ко
сти : сфеноилален синус, клиновидна околоног-
на кухина -* sinus sphenoidalis.
—
сонной артерии : каротиден синус -> sinus caro
ticas,
пазухи, ж!мн : виж също пазуха.
лазухи (клетки лабнрннта) решетчатой коств : стмои.
долни синуси, клетки на решетъчния лабнрш п,
решетъчни клетки -4 sinus ethmoidales,
—
околоносовые : околоиосни кухин и -> sinus pa
ranasales.
—
твердой мозговой оболочки : синуси пли пазки
на твърдата .мозъчна обвивка
sinus durae
matris.
пазушный, с пазухами : с кух ини —» sinuosus.
палатка мозжечка : палатка на малкия мозък —»ten
toriumcerebelli.
пален, л/ : пръст -♦ digitus.
—
барабанный, или гпвпократовекнй : барабанен или
Хинократов пръст -> digitus Hippocratieus.
—
мертвый : мъртвешки пръст digitus mortuus.
—
на ноге : пръст на крака -♦ digitus pedis.
—
ногн большой : палец на крака
hallux.
—
—
—, искривление кнаружм : и зкр ив яван е на па
леца на крака навън
hallux valgas.
-47
Медицинска тер минология
палец
738
парасимпатикомиметичесфке
палео ноги большой, иолоткообразное искриплевне :
изкривяване на палеца на крака като чукче —>
hallux flexas sive hallax malleus.
—
руки : пръст на ръката 4 digitus manas.
—
—
большой : палец (на ръката) -4 pollex.
—
—
средний: средният пръст на ръката -> d i
gitus medius.
—
указательный : показалец 4 Index*.
валндадня, ж : палнлалия 4 palilalia.
валлнативные средства, с/м н : палиативни или сим
птомам лекарства 4 palliativa.
палочка, ж : бацил, бактерия —> Bacillus, Bacte
rium.
—
болгарская : български бацил 4 Lactobacteriшп
bulgaricum.
—
брюшного тнфа : тифна бактерия —> Bacterium
typhi.
—
дизентерийная Шнга : дизентерийна бактерия
Шига -4 Bacterium dysenteriae Shiga.
—
дифтерийная : дифтерийна бактерия, дифтериен
бацил -> Corynebacterinm diphtheriae.
—
кишечная : коли-бакгерня 4 B acterium coli
commune.
—
евнегвойнав : синегнойна бактерия 4 Bacterium
руосуапеит.
—
столбняка : тетаничен бацил 4 B acillus tetani.
—
туберкулезная : туберкулозна бактерия, тубер
кулозен бацил -» mycobacterium tuberculosis.
—
лекарственная : лекарствено моливче или пръ
чица 4 stilus.
яальвацня, ж : палнация, паллИране, опипване 4
palpatio.
пальцевидный, пальцеобразный : пръетовнден 4 d i
gitatus.
вальцевой : дигитален 4 digitalisé
вальцы барабавпые, и ли гнппократовскис, м /м н : ба
рабанни или Хипократови пръсти 4 digitu s hip-
pocratiens.
вааартернцт, м : панартериит A panarteriitis.
ванартрнт, м : ианартрит 4 p ana rihritis.
панариций, м : панарициум 4 panaritium .
панацея, ж : панацея 4 panacea.
вавденвя, ж : пандемия 4 pandemia.
Панди реакция : реакция на Панди 4 Pandyi reactio.
ианкарднт, м : панкардит -» p ancarditis.
панкреатит, м : панкреатит -4 pancreatitis.
■анкреатцческнб : панкреатичен, панкреасен 4 p a n
creaticus.
Панкоуста опухоль : тумор на Панкоуст 4 Рапсоа-
sti tumor.
ваиыпелофтнз, м : панмиелофтиза -4 panmyelophthi
sis.
ваивнжулит, м : паникулит -4 pannic ulitis.
вавнус, м : панус -4 pannus.
■анотит, м : панотит 4 panotitis.
наиофтальмит, м : панофталмит, панофталмпя —►
panophthalmitis.
ванвдегнв, ж : паиплегия, парализа на четирите
крайника —* panplegia.
■ансняу(с)ят, м : пансинузит, пансинуит -4 p an sin u
s itis Çpansinuitis).
Папавнколау метод : метод на Папаниколау -4 Pa
panicolaou’ methodus.
ваоиядкт, м : напилит -4 p ap illitis ,
папиллома, ж : папилом —* p apilloma.
—
мочевого пузыря : папилом на пикочния мехур 4
papilloma vesicae urinariae.
яаеиллоретяннт, м : папилоретинит -4 papilloretini
tis.
ваоналярвый : папиларен >4 papillaris .
яжвуда, ж : папула, възелче, пъпка 4 pap ula.
■апудезвый : папулозен -4 papulosus.
наражггдютявация, ж : парааглутинация 4 parag-
gtutinatio.
аарабвоз, м : парабиоза *4 parabiosis.
паравертебральный : паравертебрален, скологръбка-
чей -4 paravertebralis.
параганглии, м}мн : параганглии fparagangUaj 4 -
paraganglion (2).
параганглий, м : параганглий -4 paraganglion (1)~
параганглиома, ж : параганглиом, феохромоцитом 4-
phaeochromocytoma.
парагевзия, ж : парагеузия -4 parageusia.
парадоксальный : парадоксален -> paradoxus.
варадовтопатия, ж : пародонтоза, парадеягоза, ам-
фодонтоза -4 parodontosis (paradentosis).
паразит, м : паразит -> parasitus.
паразитарный, паразитический : паразит(ар)ен -> p a
rasitarius.
паразитизм, м : паразитизъм -4 parasitism u s,
паразитические черви, кишечные паразиты, м {мн
паразитни червеи, чревни паразити -4 H elmin
thes.
паразитология, ж : паразитология -4 parasitolo
gici.
паразитоубивающпе средства, с/мн : паразитоцидни
или паразитоубиващи средства -> p a r a siticida *
паракератоз, м : паракератоза 4 parakeratosis.
паракузис, м : паракузис 4 paracusis.
паралалая, ж : паралалия -4 paralalia .
паралитический : паралитичен -4 p a r a ly tic u s .
паралич, м : парализа -» paralysis.
—
бульбарный : булбарна парализа ~> p a r alysis
balbaris.
—
восходящий Ландри : остра гръбначномозъчна
възходяща парализа, парализа на Ландри —»p a
ra’у sis spinalis ascendens acuta.
—
детский инфекционный (детский социальный,,
острый атрофический спинальный детский, эпиде
мической, эндемический детский): епидемичен
полиомиелит, „детски паралич- , болеет на Хай-
не-Медин 4 poliomyelitis anterior acuta sive
poliomyelitis epidemica.
—
дрожательный : Парклнсънова болеет -* P a rkin-
soni morbus.
—
лицевого верва двухсторонний : фацмална ди-
глегия -4 diplegia faciatis.
—
неполный : непълна парализа, пареза -* p a resis.
—
нервного происхождения : невропарализа -* n e u
roparalysis,
—
вследствие отравления свинцом, свинцовый пара- .
лич ; оловна парализа -4 paralysis satumïna.
—
прогрессивный : прогресивна парализа -4 p ara
lysis progressiva.
—
псевдобульбарныЙ : псевдобулбарка парализа -4
paralysis pseudobulbaris.
—
радужной ободочка ; иридоплегн# 4 iridople -
gia.
—
сердца : парализа па сърцето, сърдечен удар -4-
cardioplegia.
—
еппннальный спастический : еластична гръб
начномозъчна парализа -4 paralysis spinalis
spastica.
—
языка : парализа на езика -4 gtossoplegia.
параличи детские, м1мн : детски парализи -►p a ra
lyses infa u t(i)iim.
вараметрий, м : параметриум -4 parametrium.
параметрит, м : параметрит -4 parametritis.
параииоклония, ж : мултиплена парамиоклония '-*>
paramyoclonus multiplex.
парамвезня, ж : парамнезия 4 paramnesia.
'’
паранефрит, м : паранефрит 4 paranephritis.
паранойя, ж : параноя 4 paranoia.
параплегия, ж : параплегия 4 p araplegia. '
парапроктит, м : перипроктит, иарапроктит 4 p e r i
proctitis.
щ"
парасимпатическая нервная система : параенмпатнко-
ва нервна система, параснмпатикус 4 p ara
sympathicus.
ларасямпатнколитическне вещества, с/м н : пара-
симпатиколлтици 4 pa ra sy mpathico/ytlca.
парасямпатвхомииетичссвне вещества, с*мн : пара-
симпатнкомиметицн 4 pa ra symp athicomim e
tiса.
i/
ïiapaCHMпатикото ния
739
перекрещивание
аарлсахаатквотоаяя.де : парасимпатикотония, ваго-
гопия -» parasу mpat hicotonia.
ъараспаэж, м : параспазъ^ -*» paraspasmus.
паратиф, м : паратиф -> paratyphus (paratyphus
abdominalis) .
яаратрмхоз, м : наратрихоза —> paratricliosis.
парафазия, ж : парафазия -+ paraphasia.
парафимоз, .и : парафимоза -> paraphimosis.
парафраэия, ж : нарафрзчия -» paraphrasta.
парадентеэ, м : парацснтеза -> paracentesis (2),
paracentesis membranae tympani : виж съшо
прокоп и пункция.
парез, .« : пареза, непълна парализа -* paresis.
парептеральныП : парентерален -* parenteralis.
паренхима, ж : паренхим -* parenchyma.
паренхиматозный : паренхиматозен, пареяхимен —*
parenchymatosus.
парестезия, ж : парестезия —>/>вг<н».т//|до'а.
.Паркинсона болезнь : Паркинсънона болеет -♦ Раг-
kinsoni morbus.
паркинсонизм, м : паркипсонизъм —♦ parkinsonis
mus.
парный : дноva - + big m in u s (сьстапляпащ чифт),
gemellus (съставляващ двойка предмети),
пародоиг, V : пародонциум, иараденцмум, паро-
доит —» parodontium (paraientiпт).
пародонтит, .« : паподонтит -» paro to ntitis.
пародонтоз, .я : пародонтоза, парадонтоза, атфодон-
юза —» parodontosis (parodontosisj.
иародовтопатня, ж : пародонтопатия -♦ parodon-
t apathia.
napo мензи, дс : пароксизъм -♦ paroxysmus.
пароксизмальный: tiap< кспз> ален, пристъпен ->
paroxysmals.
паротит, .и : паротит -* parotitis.
—
эпидемический : епидемичен паротит, з ауш ки -*
parotitis epidemica.
партеногенез, м : партеногенеза -* parthenogenesis.
парша, ж: фазус, кел -> favus.
пассинвый : насипен
passivus.
паста, ле : «acia, гъста мазчлкi
pasta,
пастеризация, ж : i aci ьориаа шя -» г a t-*urisatio.
Ластераацкого симптом : признак ьа Пастсриапкн —»
Pasternackii symatoma.
настилка лекарственная : пастила пастилка, ле-
каэсгвсна питка —» pa stibu s.
пастозный : пастьозсн -» fasto sus.
пателлярный : пателареп -> patellaris.
патергия, ж : пагергия -> pathergia.
патогенез, .и : патогенеза -> pathogenesis.
патогенный : паюгенен. бслестшнорск —* pathoge
nes, morbific u s.
пагогномовнчный : патогномоничон -> pathognomo-
nicus.
патологическая фнз.ологня: патологична физиоло
гия. патофизиология —» pathophy si alogia.
патологический : патологичен, болестен —>patholo
gicus, morbidus (1).
патология, ж : патология —» patholo 'ia.
ватоморфоэ, м : патоморфоза -* pathomorphosis.
патофизиология, ж : патофизиология, патологична
физиология —>p athophysiologia.
яатофобия, ж : плтофобия -♦ pathophobia.
паутвнвая мозговая оболочка : паяжиновлдна мо
зъчна обвивка -» arachnoidea.
паутинный : арахноид(ал)ен -♦ arachnoidealis.
лах; ai : слабина, слабикна пли ингвинална облает ->
regiо i ngtiinatis.
пахидермия, .vr : пахидермия -* pachydermia.
пахнменингнт, м : пахимсиингит —*pachymeningitis.
пахионовы грануляции, ж!мн : Пахионови гранула
ции granulationes arachnoideales.
пахнущий сильно ил и дурно : силно или лошо ми
ришещ -» graveolcnw
паховая гранулема : ингвинална лимфогранулома-
тоаз —» lymphogranulomatosis inguinalis.
маховой : слабниек, ингвииалеп -» inguinalis.
паховые лямфатаческве узлы, м /м н : иигвинални
лимфни възли -> nodi lymphatici inguinales.
пахучий : миризлив -» odorans.
пациент, м : пациент, болен, болник -» aegrotas1,
patiens (пациент, -ка).
педерастия, ж : педерастия -» paedero stia .
Педхета болезнь : болеет на Пяджет -> osteodystro
phia deformans, Pageti morbus.
Педжета-Шреттера еяедром : синдром на Пяджет-
Шрьотер Paget-Schroetter* syndromum.
педиатр, ai : педиатър, детски лекар -» p aediater.
педиатрия, ж : педиатрия -> paediatria.
пежункулярвый : педункулиран. иедикулиран -> р е -
diculatus.
пейеровы бяяшкв, ж/мн : Пайерови плочки или
плачи -> follic uli lymphatici aggregati <Peyeri).
ПеЙтца-Егерса синдром : синдром на Пойц-Иегере -*■
Peutz-Jeghers' syndromum.
пехторклоквня, ж : пекторилоквия, гръден ювор
pectoriloquta.
пеллагра, ж : пелагра -* pellagra.
Псллищш енндром : синдром на Пелшш —» macroge
nitosomia praecox.
пельвииетрня, ж : пелпиметрия —> pelvimetria.
пельвяоперитонвт, м : пелвиоперитонит - * p elvio p e-
ritonitis.
пемфнгус, м : пемфигус -♦ pemphigus .
пенетрнруюшмй : пенетриращ, проникващ pene
trans.
пеннанлл, м :
Pénicillium.
пеяицнллвя, м : пеницилин -» p enic illi пит .
пеоснв, м : пепсин -♦ pepsinum.
пептический : пептпчеп -> pepticus .
пептон, м ; пептон - * peptonum.
первая поношь : първа помощ —♦a uxilium primum
перверсия, ж : полово извращение, полова иэвра-
теност
perversio sexualis.
первичный : първичен —» essentialis (2), genuinus
(1), idiopathicus, primarius1, primordialis.
первоначальный : ггървоначален -» initians, prima
rius*, primordia iw
первородящая, ж : първескипя, прпмипэра -> p r i
mipara.
первый : пръв, първи -♦ primus .
переварнвапяе (пищи), с : смилане -» digestio П ) .
перевернутый : преобърнат - * invers us .
переворачивание, с : обръщане, преобръщане —»
inversio.
переворот, .w : обръщане, преобръщане —> in ver sio .
перегонка (жидкости), ж : дестилация, дестили
ране -» destillatio.
перегиб, м : прегъване, превиванс -» fle x io .
—
боковой : странично прегъване -» laie rofle xio .
—
кпереди : прегъване панред -* anteflexio.
перегородка, ж : преграда -» diaphragma, septu
lum (преградка), septum (сегпум).
—
посовав : носиа преграда, септум на носа -*■
septum nasi.
перегревание (организма), с : прегряване (на орга
низма), хипертермия -* hyperthermia.
перед едой : преди ядене, преди храна
ante
cibos.
перед родами : преди раждане -> ante partum .
перед смертью : преди смъртта —» ante mortem.
передаваемый : предаваем -> tran smissibilis .
передача (болезни), ж : предаване (на болеет)
transmissio.
передвижение, с : придвижване -» migratio.
передвижной : подвижен -» locomotorins.
передний : преден -♦ anterior, anticus (лицеи),
primus (пръв).
перекладина, ж : греда (напречна) -» trabecula.
перекрест, ,н : кръстовище -> decussatio.
—
пирамид : кръстовище на пирамидите -* decus
satio pyramidum.
псрехрсствый : кръстосай -» cruciatus.
перехрещяваове, г : кръстосване
decussatio.
перекручивание
740
периферический
перекручивание, с : превъртване -* torsio.
переливание кроям : прели ване на кръв, кръвопре*
Ливане -4 transfusio (1), transfusio sanguinis.
вередом (кости), м : фрактура, счупване на кост ~>
fractura.
—
косей : коса фрактура -4 fractura obliqua.
—
множественный : мулти плен а или мн ож ес тв ена
фрактура -* fractura multiplex.
—
невольный : непълна фрактура -* fractura in
completa.
—
осдожяенный : усло жн ен а или отворени фра к
тура -4 fractura complicata.
—
водный : пълна фрактура -> fractura completa.
—
нрододьяый : надлъжна фрактура -4 fractura
longitudinalis.
—
•
раздробленный : раздробена фрактура -4 frac
tura comminutiva.
—
спиральный : спирална фрактура -» fractura
spiralis.
■ереясжающийся : редуват се -» intermittens.
■еремежка (в лихорадке), ж : прекъсване (при
треска) —>intermissio (1).
■ереиенвый : променлив -> alternans, variabilis.
иеремеячнвость, ж : променлнвост -4 m uta bilita s.
иеременчиный ; променлив, непостоян ен -4 m u t a
bilis.
неремещение, с : преместване -4 transpositio.
нереиычка, ж : съединителна част, истмус -4
isthmus.
аеревос (инфекции), м : пренасяне (на инфекцня)
transmissio.
нереоосчяк (и нф ек ции), м : преиосвач, ра з пр ос тра
нител (на инфекциозни болести) -4 vector.
яерепдетенный : преплетен -* p lexiform is.
яероволвеняе, с : препълвано -» repletio.
неревояка, ж : ципа, мембрана —» membrana.
—
барабанная : тъпанче, тъпаичева ципа -4 mem
brana tympani.
—
ложная : л ъж ли в а мембрана, псевдомембрана -4
pseudomembrana.
перепончатый: ципест -4 membranaceus (мембранен),
membranosus (мембранозен).
■еререзха верва : прерязва ме на нер в, невротомия —>
nenrotomia.
—
в уоо вяяи : пр ер язваме на пъпната вр ъв, омфа-
лотомня —* omphalotomia.
■ерерождеяяе, с : израждане -4 degeneratio.
—
амядондное : амилоидна де ген е рац и я, ами дои-
доза -4 degeneratio amyloidea, amyloidosis.
—
жировое : маетна дегенерация
degeneratio
adiposa.
нерерожденный : изроден, дегенерирал -4 degene
rativus.
иерерыв, м : прекъсване -♦ intervallum.
вересадка, ж : присаждане, присадка -4 transpiап-
tratiо.
—
обратная : реимплантация -4 reimplantatio.
—
роговицы : присаждане на роговица, керато
пластика -4 keratoplastica, Filatovi methodus.
■ересажнванае, ж : присаждане -4 transplantatio.
переходвый : преходен -* transitorias.
переходящий : преходен -4 fugax, transitorius (пре
минават).
перешеек, м : провлак —> isthmus.
—
матки : нстмус на матката -4 isthm us uteri.
■ерааденжг, м : периаденит
periadenitis.
нерванальныб : перианален -4 perianalis.
аернартерянт, м : лериартериит ~> periarteriitis.
—
узелковый, и ли узловатый : н одоз ен или в ъз
лест лериартериит —» periarteriitis nodosa.
нервартрит, м : периартрит -4 periarthritis.
—
влечо-ловаточный : хумероскапуларен периар
трит, периартрит на раменната става -> peri-
artlirifis hnmeroscapularis.
■ермбровхиальвый : перибронхиален -4 peribro ncfii-
alis.
верябронхят, м : перибронхит -4 peribronchitis.
оеряваскуднраый : периваскуларен, околосъдов - н
рerivascularis.
перигастрит, м : перигастрит -4 perigastritis.
перкгеиатит, м : перихепатит -4 perihepatitis.
перндуоденит, м : перидуоденит —* periduodenitis..
перикард, м : перикард, сърцева торбичка -4 peri
cardium.
перикардиальный ; перикард(нал)ен -4 pericardialis-
перикардит, м : перикардит -4 pericarditis.
—
слипчивый : адхезивен перикардит - t perica r
ditis adhaesiva.
перилнмфа, ж : пермлимфа -> perilympha .
периметрит, м : периметрит -4 perim etritis.
оеряметрня, ж : периметрия -4 perimetria .
нернмнзий, м : пернмизиум -4 perimysium.
перяпевральный : периневрален -> perinenralis.
перняеоррафяя. ж : перинеорафия p erlneorrha-
phiа.
нерннеотомия, ж : перинеотомия —» perineotomia_
перинефрит, м : перинефрит perinephritis.
период, м : период -4 periodus (от време), stadi
um.
—
безллхорадочвый : апирекспя -» apy re xia.
—
послеродовой : следродилен пли послеродов пе
риод, пуерпернум -4 puerperium.
—
предменструальный : предменструален период ~г
praem ensi гmim.
—
нубертатвый : пубертетен период, пубертет, по
лово узряване -4 pubertas.
—
скрытый (латентный) : латентен или скрит пе
риод —» periodus latens.
периодический : периодичен, периодически -» p e r io
dicus.
периодонт, .и : периодонциум, периодонт -4 perio
dontium.
периодонтит, м : периодонтит -» periodontitis.
пернодонтоз, м : пародонтоза, парадонтоза, амфо-
донтоэа -> parodontosis (paradentosis).
периостальный : периостален -4 perio stalis .
верностнт, .ч : периостит perio stitis.
пернпроктнт, м : перипроктпт -4 periproctitis.
перисальпиогит, .« : перисалпингкт —> p e risa lp in -
gitis.
перисйГноидат, м : иернсигмоидит -4 p erisig m o i
ditis.
нернсплеиот, м : периспленит —» pe risple nitis.
перистальтика, ж : перисталтика -4 peristaltica .
—
обратная : обратна перисталтика, антиперистал-
тпка -4 antiperistaltiса.
перистальтический : перисталтичен -4 p e r is ta lticu s ~
пернтелий, .к : перителнум -» p erithelium .
перитифлит, .к : перитифлит -4 perityphlitis. *
перитонеальный : пернтонеален -4 perito nealis.
перитонеоскопня, ж : лапароскопия la paroscopia-
пернтоязнллит, м : перитонзилит -4 p erito n sillitis -
перитонзнллярный : перитонзиларен -* p er ito n s il
laris.
перитоннзм, м : пернтонизъм -4 peritonismus.
перитонит, м : перитонит -4 peritonitis.
—
адгезивный : адхезивен перитонит -4 peritoni
tis adhaesiva.
—
гнойный : гноен перитонит -> peritonitis puru
lenta.
—
диффузный, и ли общий : дифузен или общ пе
ритонит -4 peritonitis diffusa.
—
отграниченный, или местный : ограничен« лока
лизиран или местен перитонит —►periton itis
circumscripta sive localisata.
—
перфоративный : перфоративен перитонит -4-
peritonitis perforativa.
—
раковый : карциноматозен или раков перито
нит -4 peritonitis carcinomatosa.
—
туберкулезный : туберкулозен перитонит
pe
ritoniHs tuberculosa.
вернфакнт, м : перифакит -4 periphakitis.
периферический : периферен -> periphericus, dis
talis.
•перифолликулит
741
пищеварительный
■срифиммулит, м : перифоликулят -» perifolliсц-
litis.
•
пермхоаавгяг, м : пернхолаягит -4 pericholangitis.
яерахоаецмстшт, м : перихоледистит
perichole
cystitis.
■еракаядрвт, м : перихондрит -» p erich ondritis.
перицемевт, .« : пернодонциум, периодонт, перици-
мент -4 periodontium.
перицнмеятнт, л ; псрициментит, периодонтит -4 pe
riodontitis.
■ерминния, ж : перколация - 4 percolatio.
■еркуссвя, ж : перкусия, перкутиране, причуква-
не -4 percussio.
■ерлингвальпый : перлингвален, през езика -4 рег-
linguatis.
пермаяеатаый : перманентен —* permanens.
пернициозный : пернициозен, злокачествен, гибелен,
пагубен -4 perniciosus.
персеверация, ж : персеверация -» perseveratio.
перспирация, ж : перспирация, кожно дишане -4
perspiratio.
перстневидный : пръстеновиден -> cricoideus.
Пертеса бодезвь, Легга-Кальве-Лертеса бодезвь : бо
лест на Пертес, болест на Лег-Калвё-Пертес,
юношеска деформираща остеохондропатия на
тазо-бедрената става —> osteochondropathia
deformans coxae juvenilis.
■ерфорацяя, ж : перфорация пробившие) per
foratio.
верфузня, ж : перфузия -4 perfusio.
верхоть, J r : пърхот
/?//уг/ал\у simplex capitis.
■ераелаяя, j/r : перцепция, възприятие - 4 perceptio.
necaptifi, ai : necapml, nccap —♦ pessarium.
весок мозговой : мозъчен пясък -» ac ervulus .
—
мочевой; пикочен пясък,
пястк н урината
u ropsammns.
весь ; шггилиго -4 vitiligo.
ветехне, ж ; петехия -4 petechia.
яегли. ж : бримка, извивка —» ansa ; примка -4
lemniscus.
ветркфнкацня. ж : петрификация -4 petrificatio .
вечевочяав боль : болка в черния дроб hepat-
algia.
—
ннто«стаций: чернодробна интоксикация, хеиат-
аргия —> hepatargia.
■ечеиочно-почечный : чернодробно-бъбречен, хсиа-
торснален -4 hepatorenalis.
вечевочяый : чернодробен -> hepaticus.
—
камень ; чернодробен камък —* hepatolilhus.
хечевь, ж : черен дроб -4 hepar, Jecur.
—
жирная : затлъстял черен дроб —» hepar adi
posum.
—, опущение : смъкване на черния дроб, хепато-
птоза —» hepaioptosis.
—
подвижная, или блуждающая : подвижен череп
^дроб -4 hepar mobile.
—, увеличение : увеличение на черния дроб, хепа-
томегалня —>hepatomegalia.
пещеристый : исщсрпст -4 cavernosus.
янгиеяг, м : пигмент -> pigmentum .
■нгмеитация, ж ; пигментация *4 n igrities, pigmen
tatio.
пигментные яятпа беременных : хлиазма утерннум-*
chloasma uterinum sive gravidarum.
пигментный цирроз : пигментна цироза, хемохрома-
то за , бронзой диабет —* haemochromatosis.
яиелнг, м : пиелит -* pyelitis.
—
беременных: пиелит у бременните -* p y e litis
gravidarum.
—
калысулсзныА ; калколозен пиелит —> p y e litis
calculosa.
внелографкя, ж : пиелография -4 pyelographia.
пнеяелитотомяя, ж : пиелолптотомия -* p yelo lith o -
tomia.
пиелонефрит, м : пиелонефрит -4 pyelonephritis.
вледотомня, ж : пислотомия -4 pyelot orniа .
впелоцаетог, ai : пиелоцистит - 4 pyelo cystUis.
пяевня, ж : пиемия -4 pyaemia.
■»воз, м : пикноза -4 pycnosls.
внкволеосвя, ж : пикнолепсия -4 pycnolepsia.
вклетровбоз, м : пнлетромбоза -4 pyleihromb osis.
внхефлебвт, м : пилефлебнт -4 pylephlebitis.
вндовоторный : пиломоторен -4 pilo motoriu s.
пилорический : пилорен, пилормчен —>pyloricus .
овлороспазк, м : пилороспазъм, спазъм на пилора -4
pylorospasmus.
ввлоростевоз, м : пилоростеноза, стеноза на пило
ра -> pylorostenosis.
внлорус, м : пилор, изход на стомаха -4 pyloru s.
пилюле, ж : пилула, пилюла, хапче -4 p ilula.
—
большая : голям хап < 4 bolus1.
пяягвекула, ж : пингвекула -4 pinguec ula.
пинеальный : пинеален, шишарковиден —» p in ea lis.
оно генный : пиогенен, гноероден -4 pyogenes
вяодериня, ж : пкодермнт, м : пиодермит, пиодер
мия -> pyodermia.
пвоколпос, м : лноколпус *4 pyocolpns.
пвоколпоцеле, с : пноколпоцеле -4 pyocolpoceie.
пионефроз, м : пионефроза -» pyonephosis.
вяопневвоторакс, м : пиопневмоторакс -4 p yopneu
mothorax.
пнор(р)ея, ж: пиорея, отделяне на гной, гноете
чение *4 pyorrhoea.
—
альвеодвраан : алвеоларна пиорея, пародонтоза,
парадентоза, амфодонтоза -4 pyorrhoea alveo
laris, parodontosis (paradentosisJ.
пносальпивке, м : ииосалпинке -4 pyosalpin x.
пиоцеле, с : пиоцеле -4 pyocele.
пирамида, ж ; пирамида -» pyramis.
пирамидальный : пирамиден -4 pyramid alis.
пирексня, ж : пнрексмя, трескаво или фебрилпо
състояние -4 pyrexia.
Пиркё реакция : проба или реакция на Пирке ->
Pirqueti testum stvc reactio.
пирогенный : пирогенен -4 pyrogenes.
Пирогова ампутация : Пирогова ампутации -> Pi ro
go vi amputatio.
пироплазмоз, м ; пироплазмоза -> piroplasmosts.
пиротерапия, пиретотерапня, ж : пирогенная терапия:
пирогенна терапия, пиретотерапня, пиротера-
иия -4 руretotherapiа.
Пнскачека признах : признак на Пнскачск —> P isha-
ceki symptoma.
пнечнй спазм, писчая судорога : графоспазъм, писа
телски или писарски спазъм -> graphospasm u s .
питание, с : хранене -4 alimentâtiо, nutritio.
—
лечебное : лечебно хранене, диетотерапия
diaetotherapia
—
недостаточное или плохое ; отсутствие питания :
недостатъчно или лошо хранене, липса на хра
нене —>denutritt о (J).
—
через прямую кишку : ректално хранене
ali -
mentati о rectalis.
—, расстройство : разстройство на храненето -*►
denutritio (2), dystrophia (дистрофия).
—, режим : режим на хранене -> dtaeta.
питательная клизма : хранителна клизма
alimen
tâtiо rectalis.
—
среда: хранителна среда: —> medium (1).
питательный : хранителен -* n utricus (питателен)»
tropflicus.
пнтириазне, м: питпрпазне, питириаза —*p i ty r ia s is .
пиурии, ж : пиурия -4 pyuria.
пиша, ж : храпа -* alimentum, cibus, nutrimen
tum.
—, отказ от приема:-» sitieirgia, sitfijophobia (2).
—
и питье проглочевиые : погълнатите храни и
питиета -4 ingesta.
—, прием : поемане на храпа
ingestio.
пищеварение, с : храносмилане -4 digestio (I).
—, варушеиие {или расстройство) : нарушение на
храносмилането -4 dyspepsia, indigestio.
пищеварительный ; храносмилателен -4 digestions'*
pepticus (подпомагащ храносмилането).
пищевод
742
пневмоперикард
ищевод» .« : хранопровод —» oesophagus.
пищевой : хранителен -» alimentarius.
—
режим : хранителен режим -* dia eta.
пиявка лечебная : медицинска пиявица —* H irudo
medicinalis.
плазма, ж : плазма
plasma.
—
(крови) : кръвна плазма -> plasma sanguinis.
плазматическая клетка ; плазмоцнт, л/ : плазма пиша
клетка, плазмоциг -> plasmocytus.
плазмодий, м : плазмодий, малариен паразит ->
Plasmodium.
плазмоцитома, ж : плазмоцитом, миелом —» m y e
loma.
Пламмера-Винсона сна дран : синдром на Плъмьр-
Винсон. сидсроиеничл*п синдром -» P lummer-
Vinson' sу nefготит.
пласт, .и : пласт, слой -» stratum .
пластинка, ж : пластинка -» la m ella , lamina, scu
tulum (1).
пластияки кровянные. ж-ми : тро мбо цит, крыши
плочици -» thrombocyti.
пластиночка, ж : пластинка —» lnm*Ua.
пластинчатый : ламелозен -> lamellatus,
пластическая операция ; пластична операция, плас
тика -» plastica.
пластырь, .V : пластир
emplastrum.
—
л шкцй : леплив пластир -» emplastrum a /hae
siуum.
платизиа, ж : илатнзма -* platysma.
плацебо, г : плацебо —» placebo.
плацента, ж : плацента, последък -» placenta.
— , предлежание : мредлежаша плацента, предлежа
ние на плацентата
placenta pra*via.
—,
приращение : прираснала плацента -» p lacenta
accreta.
п л а т головного мозга : нокринало или плащ на гла
вния мозък —» pallium.
Ллева, ж : ципа, кожица -» membrana, tu nica.
девствеиная : девствена ципа, химен —» hymen.
крыловидная : птеригиум -» pterygium .
—
надхрящевая : перпхондриум, надхругцллница -*
perichondrium.
плевра, ж : плевра -» pleura.
—,
болезненность : плгвродпния -» p leurodynia.
—
диафрагмальная : днафрагмална плевра —>pleura
diaph ragmatiса.
—
легочная : белодробна или нисцерална плевра ->
pleura pulmonali v sive visceralis.
—
пристеночная : париета.жа плевра -> p leura
parietalis.
—
реберная ; ребрена плевра ~» pleura costalis.
плевральные сращения, r /л/«, срашення плевры : илс-
вралчи сраствяния -> adhaesiones pleura*.
плевральный : плеврален, илеврсн -» p leuralis.
плеврит, м : плеврит -> pleuritis.
—
выпотной, и т экссудативный : волен или ексу-
дагивен плеврит —>pleuritis exsudativa.
—
гнойиый : гноен плеврит, емштем на пле врата -*
empyema pleurae.
—
диафрагмальный : диафрагма <ен или базален
плеврит —» pleuritis diaphragmatica.
—
междулевой : интерлобарен плеврит -» p le u ritis
interlobaris.
—
сухой, и.т фибринозный : сух или фпбопнозен
плеврит —>pleuritis sicca sive /ibrinosa.
плевритный : плеврите» -> pleuriticus.
ллевролнз, м : плевролиза
pleiirolysis.
□леароперикарднт, я : плевроперикардит -» plettro-
pericarditis.
плевропневмония, ж : плевропневмония
pleuro
pneumonia.
плевро томия, ж : илевротомия —» pleurotomia.
плененi, м : плексит -» plexitis.
алеека. мс : цниа, цшшца, кожица -» membrana,
—
ложная : лъжлива ципа или мембрана, псевдо
мембрана -> psendomembrana.
—
тонкая : тънка цимица -» p ellicu la .
плеоморфнэи, м : олеоморфнзъм -» pleo morphismus.
плеоцитоз, м : плсоцптоза - t pleocytosis.
плессиметр, .и : плесимегьр -♦ plessimetrum .
плетизмография, ж : плетизмография -» p le th y s m o -
graphia.
плетора, ж : плетора, пълнокръвие —>p le th o ra .
плечевая кость : мшинпчна иди раменна кост -♦
humerus.
плечевой : миишнчен ~> b rach ialis (брахиален),
hume ra lis (раменен).
—
отросток : лопаткой нрьх. раменен израстък,
акромион -> acromion.
плечо, V : митница, рьката от рамото до лакътя -►
brachiпт.
плешивость, ж : плешивост
alopecia, calvities,
psiIosis (Jj.
••
плешивый : плешив —> glaber С2).
плод1, м : плод (па растение) -» /ructus.
плод- (утробный) : фетус, плод в утробата f e t u s .
—
окаменелый : вкаменен (калцифициран) плод,
литопеднум-» lithopaedion.
плодный : фетален, зародишен -> f e ta lis .
плодные воды, ж}мн : околоплодни води -* liq u o r
amnii.
плодогонные средства, Пм н: абортивни лекарства -*
abortiva.
плодоносный : плодоносен -> fertilis.
\
плоский: плосък -* flantis.
плоскостопие, с : плоска стъпало -* p cs p la na s.
плоскость, ж : плоскост —» p lanum .
плотный : плътен, гьет -> compactus, densus, da
rns, solidas.
алоть крайняя : препуциум, крайна плът —»praepu
tium.
нлощица, ж : срамна въшка -» Phthirius inguinalis.
плюрнгландулярный: плуригландулареи -» p lu rig la n
dulari s.
плюсна, ж : метатарз, предно ходило -* m e ta ta r
sus.
плюсневой : мататарзален, предно ходте н —> m eta
tarsalis.
плевнатнческнй : пневматичен, дихателен
pneu
maticus.
пневматоз, м : пневматоза —» pneumatosis.
пневмато терапия, ж г иневматотерапня —» рпеи та -
totherapiа.
пневмогемоторакс, м : пневмохемоторакс -» pneumo -
ha »тоthorax.
пневмококк, м : иневмокок —> Pneumococcus.
оневмокончоз, иг : пневмоконноза -> pneumoconiosis.
пневмолнз, л/ : пнеямолиза -» pneumolysis.
пневмоянт, м : иневмонит -> pneumonitis.
пневмония, ж : пневмония -> pneumonia.
—
белая (плода) : бяла пневмония -» pneumonia
alba.
—, блуждающая форма: мигрираща или блуждаеща
пневмония —» pneumonia migrans.
—
вирусная, первичная атипичная, атипична* : пър
вична атипична пневмония, атипична или ви
русна пневмония -> pneumonia atypica -prima
ria.
—
гнпостатическая : хипост атична пневмония
pneumonia hypostatica.
—
интерстициальная: интерстнцпална пневмония-»
pneumonia interstitialis.
—
крупозная, пап долевая фнбриноэвав : крупозна
или лобарна пневмония —» pneumonia cruposa.
—
массивная : масивна пн евмония —* pneumonia
massiva.
—
очаговая : бронхопневмония, огиниша пневмо
ния -» bronchopneumonia.
—
центральаая : централна пневмония -» pneumo
nia centralis.
пневмонэктоиия, ж : пневмонекгомия, пневмекто-
мия —» pneumonectomia.
пневмоперикард, м : пневмоперикард -» pneumope
ricardium.
пневмоперитонеум
743
подсерозный
вевмоперитовеум, м : пневмоперитонеум -4 pneumo
peritoneum.
■яевморяккетсиоз, м : Ку-треска -> fe b r is Q.
ппевиотомнв, ж : пневмотомия —» р neamotom iа .
■яевнотора ес, ж : пневмоторакс ~» pneumothorax.
—
искусственный: изкуствен пневмоторакс -> pneu-
motогах a rtificialls.
—
сооятавяый : спонтанен пневмоторакс -4 pneu
mothorax spontaneus.
но, поровну : по, по равно
па
побочное ведение : странично действие или явле
ние —> effe ctu s secundarius.
юбочный : страничен —> indirectus, secundarius
(второстепенен).
побудитель, лг : подбудител-» Stimulus .
вобуждающий : подбуждащ -4 stim ula ns.
яобукдевяе, с : подбуждане -» impulsas, stimula
tio, stimulus.
■овальный : масон, епидемичен -4 epidemicus.
■ввернутый внутрь : извит навътре -4 varus .
новерхноствый: повърхностен, суперфицнален -4 su
perficialis.
поверхность, ж : повърхност -» facies (3), superfi
cies.
—
суставная : ставна повърхност
facies articu
laris.
■овешенке, с : обесване -4 strangulatio (I).
повивальная бабка : акушерка, баба (акушерка) ~>
obstetrix.
ювивальяый : акушерски -* obstetri c(iJ u s .
новорот, At : обрт шане -4 inversio.
—
плода в матке : завъртане или обръщане иа
плода в матката, верзия -4 гт/о.
- --- --- ---- --- --- -самопроизвольный: спонтанна яер-
зня -♦ versio spontanea.
повреждаемый легко : лесно повредим -4 v ulnerabi
lis .
ювреякеняе, с : повреда, увреждане -> laesio.
—
организма: повреждане на организма -* trauma .
юврежденяый : повреден, увреден -> laesus.
повторение (болезни), с : повтаряне (на болеет) —>
recidivum.
повторить : да се повтори -4 repetatur.
повторяющийся ; повтарящ се-» f requens, rec urrens ..
вовязка, ж : превръзка -» fa sc ia (2).
—
бинокулярная : бинокуларна превръзка -> bino
ctii us.
—
головная : превръзка на главата, митра —» m it
ra.
—
звездообразная: звездообразна превръзка-» stel
la,
—
колосовидная: класообразна превръзка, спинка-»
spica.
—
косыиочаая, и ли поддерживающая: митела. под
държаща превръзка -4 mitella,
—
для локтя пли волева: превръзка за лакътя пли
коляното, тсстудо -» testudo,
—
на одвн глаз: едностранна очна превръзка, \io-
нокул -4 monoculus,
—
подвешивающая : поддържаща превръзка, eye-
пензориум, суспензорий -> suspensorium.
—
поддер и нвамщая нижнюю челюсть: канистру м ->
capistrum.
—
лратеавдвая: прашковпдна превръзка, Фуида -»
funda.
—
спиральная : спирална превръзка, долабра —»do
labra.
—
на стопе : превръзка на глезениата става —»
spica pedis, stapes (2).
поглощающие средства, с\мн\ поглъщащи средства-»
absorbentia.
поглощение, с : поглъщане -4 absorptio, resorptio.
вогравичныЙ : граничен, пограничен -♦ lim ita ns.
погружение, с: потопяване -4 imme rsio (Î), submer
sio (l).
оодавлевве, с : потискане -4 inhibitio , suppressio.
яодягра, ж : подагра -* podagra,
подагра волева : подагра на колянната става -4
gonagra.
—
плечевого сустава : подагра на раменната ста
ва, омагра -4 omagra.
подбородок, м : брадичка -» mentum.
подбородочный : отнасящ се до брадичката -» men
talis- .
подбрюшнваый : сублернтонеален—> subperitoncatis.
подбугорье, с : подхълмие, хипоталамус -> hypotha
lamus.
подвесок, м : висулка, апендикс -4 appendix .
подвздошная кишка : хълбочно черво -» ileum.
подвздошный : хълбочен, нлиачен -4 ilia c u s .
подвижное сочленение: подвижно пли ставно свързва
не, диартроза - 4 diarthrosis.
подвижной : подвижен -4 mobilis.
подвижная почва: подвижен бъбрек -» n ephroptosis.
подвижвость, ж : подвижност -4 mobilitas, m o tili-
ta s.
подвывих, a i : сублуксация, непълно изкытчизне - >
subluxatio.
водглазничный : ннфраорбнтален -4 infra o rbitalis .
поддержка, ж : поддръжка - 4 s ustentaculum.
подднафрагиальный : поддиафрагмен, субфрсни-
чен - 4 subphrenicus.
подергивания судорожные, с/мн : конвулсивни по
трепвалия —» palmospasmns.
поджелудочная жлеза : зядстомашна жлеза, пан
креас -» pancreas.
подэатылочиый : субокцнпиталеи -» s uboccipitalis.
подкидыш, At : подхвърлено дете -» infa n s exposi
tus.
подключичный : подключпчен -> infraclavicularis.
подкожная клетчатка : подкожен слой, губку тис ->
subcutis.
—
—
жировая: подкожна маетна пк а п -4 panni
culus adiposus.
водкожный : подкожен, с)’бкутансн -» subrui an-uts.
подколенная ямка: задколяина ямичка -» fo s sa pop-
tit ea.
подколенный : задколенен —> popliteus .
подкорковый : подкоров, cj бкортнкалси -> subcorti
calis.
подлвхорадочный : субфсбрилсн -» stibfeb rilis.
' подложечный : сшп астралсп, подлъжнчен -* epigas
tricus.
подлопаточный: иодлопатков, подлопатьчен, суб-
скапуларен —» s ubscapularis.
подмышечная впадина, или ямка: подмишница, иод-
мишннчна ямичка -» a xilla.
подмышечный : подмпшничен, аксиларен -» a x i lla
ris.
подналкостпнчный : субпериостален —» s ubperio
stalis.
подаинатель, м : повдигам (мускул) -» arre ctor.
поднимающая мышца : повдигам (мускул) -» I w a to r
(musculus).
поднимающийся : възкачващ ce -» asc endens.
подногтевой ; подкокътен, субу швален -» .subun
gualis.
подобное излечивается подобным : п о д об н о т о се из
лекува с подобното -4 simila similibus curan
tur.
подозрительный : подозрителен -» dubiosus, suлpec
tu s (суспекгеи).
подострый : подостър, сублкутон —» subacuta*.
подошва, ж : стъпало (долната плоска част н а хо
дилото) -» planta', pes.
водошеепный : плантарен. стъпален -» pla ntaris.
водоаутнниое
пространство : субарахиопд(ал)но
пространство —» cav um s ubarachnoideale.
подпаутннвый : субарахноид(ал)сн -4 subarachnoi-
dealis.
подреберный ; иодребрен - 4 i n f racostalis.
подреберье, с : подребрие, иодребрен а облает, х нпо
хоидриум —> regio hypochondriaca.
подсерозный : субсерозеи -4 subserosus.
подслизистый
половой
744
■одсдвзистый : субмукозен, подлпганнчеи —>submu
cosus.
подчелюстной : подчелюстеп, субмандибуларем -♦
sabmandi bula ri s.
подчревный : hypogastricus.
подъязычная опухоль : ранула -> ranula.
подъязычный: подезичен h yo ide us , /дошл’/шшде1,
su blingu a lis (суб.шнгвален),
по желанию : по желание -> ad lib.
поэаднеердечный : задсърдсчеи, ретрогмрдпалеи -»
ret rocardialis
позвонок, м : гръбначен прешлен -» ve rtebra.
—
грудной : гръден или тора кален прлилен -> ve r
tebra thoracica.
—
крестцовый : кръстен или сакрален прешлен -♦
vertebra sacratis.
—
поясничный : поясен или лумГмлен прешлен —»
vertebra lumbalis.
—
шейный : мшен или цернпкале.1 мрешлеи -> ve r
tebra cervicalis.
—
—
второй : епистрофеч, «тори шисн прешлеп ->
epistropheus.
позвоночный : гръбначен
spinali v ; иертебрален,
прешденен -4 vertebralis.
—
столб : гръбначен стълб —* columna vertebralis.
поздний : късен -4 tardus.
позолотив, ж : нозология —>posolog/a.
позыв болезненный : болезнен позив, болезнен на
пън -* tenesmus.
—
—
на ыочеиспускаине : тенезъм на ннкочння
мехур -* tenesmus vesicae urinariae.
—
—
na стул : тенезъм на ануса —»tenesmus ani.
—
к рвоте : позив за повръщане -» vomituritio
пойкнлоцит, л/ : пойкнлоцит -> poiftilocytus.
ВОЙКЛЛ01ШТОЗ, м : пойкнлоцнтоза -> p oikUorytosis.
показание (для лечения), г: показание, индикация ->
indicatio.
—
op «пивное : каузална индикация, причинно по
казание -> indicatio causalis,
—
витальное, или жизненное : нитална индикация,
жизнено показание —4 indicatio v ita lis .
показатель крови цветной : индекс на оцветяване,
оцветителен индекс -* index colori metricus .
покашливание, с : покашляме, лека кашлица -* t u s
siculatiо.
покраснение, с : зачервяване, зачервено .място —t
rubor.
покров, м : обвивка —» indumentum (1) (ципа), in
tegumentum (покривка), involucr um (покривка),
tunica (покривка, ципа).
—
головы волосистый: окосмената част на глина
та -■> capillitium.
—
черева сухожильный : сухожилен покрив на че
репа —>galea aponeurotica.
покровный ; покривен -> tectorius.
покрывало, с : покривка —» tapetum, tegmen.
покрывающий : покриващ -4 te ctorius .
пол, м : пол -♦ sexus,
поле, с : гюле area (пространство, свободно мя
сто), campus.
—
зрения : зрително поле -> campus visionis.
ползающий, ползучий : пълзящ -> serpensx.
полезный : полезен -» u tilis ,
полиартрит, .»/ : полиартрит polyarthritis.
—
прогрессирующий деформирующий : инфектар-
трит, ревматоиден артрит -> infe et arthritis.
—
ревматический острый : ревматичен полиартрит,
остър ревматизъм, болеет на Соколски-Буйо -4
rheumatismus verus.
полмгалактия, ж : полигалактия -* polygala ctia.
полнглобулия, ж : ермтрицитоза, симптоматична по-
.шглобулия -4 erythrocytosis.
полидактилия, .ж* : полидактилия -4 p o lyd a c tylia .
яолвдносив, ж : полидипсия -4 polydipsia.
ВФЛнднстрофня Гурлер-Эллнса : полидистрофия на
Хурлер-Елис, гаргонлизъм -» gargoyiismas.
еолявлнвика, ж : поликлиника -+ po lie Unica.
полииастня, ж : иолимасгия -* polymastia.
лолименор(р)ея, ж: полименореи -» polymenorrhoea.
полимиоэит, .и : полимиозит -4
полиморфный : полиморфен, многоформен, многооб
разен -4 polymorphus.
полиневрит, м : полиневрит -4 polyneuritis.
полняуклеоз, .к : полипу клеоза —4 polynucleosis г
полиомиелит, м : полиомиелит —4 p oliom y elitis.
—
(острый), острый эпидемический передний, бо
лезнь ГеЙие-Меднна : епидемичен полиомиелит,
„детски паралич4, болеет на Хайие-Медин -4
poliomyelitis anterior acuta sive ooliomyelitis
epidemica.
полиоэнцефалит, tr : полиоеицефалит -4 p olioence
phalitis.
полил, .и : полип -4 polypus.
полипоз, м : полипоза —>polyposis.
—
желудка : но шпоза на стомаха —4 polyposis
ventriculi.
—
кишечника : полипоза на червата -> polyposis
intestini.
полнпрагмазпя, ж : полипрагмазия
polypragm a-
sia.
полипы множественные, м мн: миогобройни полипи,
полипоза -4 polyposis.
лолирадикулоиеврит, м : инфекциозен полирадикуло-
неврит, синдром на Гииена-Баре -4 po lyr ad iси-
loneiiritis i nfe etiosa.
полисерозит, .и : полисерозит —>polyserositis.
полиспермия, ж : полиспермия -4 polyspermia .
полителня, ж : полителия —4polythelia .
оолиурнв, ж : лолиурия —4 polyu ria.
полифагия, ж: полифагия, прекомерно ядене —»p o
lyphagia.
полнхромазня, ж : полнхромазмя -4 polychroma siа„
полнхроматофнлня, ж: полнхромазня, полихромато-
филия —>palychromasia (роlych гоmatоphiНа).
поднцитемня, ж : полицнтемия
polycythaemia.
—
красная нстянвая: еритремия, истинсиа полицит-
емия -4 erythraemia, polycythaemia vera.
аоллаквурня, поллакизуриа, ж: полакиурия, полакнз-
урия -> pollabiuria (poLlakisuria).
поллюция, ж : полюция -4 pollutio .
полнокровие, с : пълнокръвие, плетора -4 p lethora.
половая клетка мужская: мъжка полова клетка , се
менна клетка, сперматозоид -> spermatozoon
(spermatozoidum).
—
зрелость : полова зрелост —4 maturitas sexua
lis.
—
—
преждевременная : преждевременна полова
зрелост -4 maturitas sexualis praecox.
—
недоразвитость : полова недоразвитост, генита
лен ннфантилнзъм -4 infantilismus genitalis.
—
и.ш срамная щель : срамна цепка -» rima pu
dendi.
—
холодность : полова студенина -4 frigid itas .
половина, ж : полэвина —4 semis.
половинный : половин -4 d im idiu s.
половое бессилие: полово безсилие, полона слабост ~4
impotentia ; impotentia coëundi.
—
влечение : полово влечение -4 libido se xu a lis.
—
воздержанне : полово въздържане —>ab stinentia
sexualis.
—
развитие преждевременное : преждевременно по
лово разннтне -4 progenesis.
—
сношение : полово сношение, полов акт
coi
tus.
—
созревание : пубертет, полово узряване - ъ puber
tas.
—
—, отсутствие : липса на полово с ъзряване- —
4
i триberta s.
—
—
преждевременное, и ли раввее : преждевре
менно полово узрлване, преждевременен пубер
тет -4 pubertas praecox.
половой : полов -> genitalis (генитален), sexualis
(сексуален).
—
акт : полов акт, коитус -> coitus.
половой
745
послеродовые
волевой «яфаитялизм : генитален или молов инфам-
тшшзъм -» infantiUsmus genitalis.
—
ялев (в уженой) : (мъжки) иолов член, пенис -*
penis.
подожевке, с : положение -* positio, situ s.
—
кодеино-локтевое: колянно-лакътио положение -*
positio genucubitalis.
—
косее, наклонное : косо, наклонено положение,
облнквнтст —» obliquitas.
—
латеральное, п а и боковое : латерално или стра
нично положение —» decubitus lateralis.
—
лежачее (больного) : легнало положение -> de -
cubitus
—
снежное : съседно или граничещо положение -4
juxtaposition
—
на спине : положение на гръб, гръбно положе
ние - 4 decubitus dorsalis.
полоса, ж : ивица -> stria, taenia (2).
полосатый : ивичест —>striatus.
полоскание1, г : гаргпрсне -» gargarisma (2),
полоскаем" (для рта или горла), с : лекарствена
течност зя гаргара —» дегдог/лта (I).
полосы lia коже живота при беременности : стрии на
кожага на корема у бременни -4 striae gravi
darum.
—
—
—
of растяжения, атрофические полосы :
стрии на кожата от разтягане, атрофиями
стрии -> striae cutis (distensaeJ sive striae
atrophicae.
волость, лк- : кухина -* cavum, cavitas, caverna
(каверна), sintis, antrum.
—
барабанная (уха) : тьпанчева кухина -» cavum
tympani.
—
брюшняы : перитонеално пространство пли ку
хина -» cavum peritonei,
—
гайморова: горничслюстна околоносна кухина,
макенларен синус -+ sinus maxillaris.
—
гнойная (особенно легочная каверна) : кухина к
белия дроб (особено каверна) —> vomica (2).
—
«руавая : гръдна кухина -4 cavum thoracis.
—
носовая : носна кухина -4 cavum n asi.
—
носоглоточная : носоглътъчно пространство, но
соглътка - i cavum pharyngonasale.
—
матки : кухина на матката —» cavum uteri.
—
нлемральвая ; илеврално пространство -> cavum
pleurae.
—
рта : устна кухина
cavum oris.
—
в сосцевидном отростке височной кости : масто-
иден антрум —♦ antrum mastoideum.
—
суставная : ставка кухина -4 cavum articulare.
—
тазовая : тазова кухина -> cavum p elvis.
—
ушной раковины :
concha auriculae.
полукаяал. м : полуканал -* se micanalis.
полукружные каналы костные, м /мп : костни пилу-
окръжни какали -* can ales semicirculares
ossei.
—
—
перепончатые : ципести полуокръжни ка
нали —» ductas semicirculares.
полулунный : полулуисн —» se milunaris (семнлуна-
рен), lunaris, lunatus.
волувараднч, м : пареза, нстл на парализа -» pa
resis.
волуяереввячатый : полумембранен, ссмимембрано-
зен —* semimembranosus (se m imembranaceusJ.
иолусухвжкльный : полусухожплск “ > semitendi
nosus.
получатель крови : получател на кръв, реципиент,
приемчик —» recipiens.
волушарне, с : полукълбо -> hemispherium.
— * головного мозга : полукълбо на главния мозък -*
hemispherium cerebri.
—
мозжечка: полукълбо на малкия мозък -> he
mispherium cerebelli.
полый : «ух, празен -» cavus.
пользование, с : (из)ползуване -» u sus.
«о мере требования : когато потрябва, при нуж дам
ex tempore.
помешанный ; побъркан, умопобъркап - i insa nu s*
помешательство, с : побъркваме, умопобъркяане -♦
alienatio mentis.
помощь вервая : първа помощ -4 auxilium primam.
помрачение рассудка: помрачаване на разсъдтка -♦
obnubilatio mentalis.
доиутненае, с : помътняване -» opacitas.
—
роговицы легкое : слабо помътняване на рого
вицата
nubecula (1).
—
хрусталика : помътняване на лещата, катаракта,
„перде" -» cataracta.
понос, м : диария —> diarrhoea.
—
эпидемический : епидемична или вирусна диа
рия —» diarrhoea epidemica.
поощрение, с : поощряване —» stimulatio.
попеременный : променлив -» alternan s.
поперечник, м : диаметър -* diametrium .
поперечный : напречен -» transversus.
Попова признак ; признак на Попов -» P op ovi sig
num.
по правплам искусства: по прапнлата на изкуство
то -> lege artis.
попугайная болезнь : паплгалска болеет, иситакоза -*■
psittacosis.
попытка самоубийства : опит за самоубийство
tentamen su icidii.
пора, ж : нора (на кожата) —* osculum, parus ;
stoma (2).
—
потовая : потна пора -» portis sudori/crus.
поражение, с : поражение -» laesio.
—
болезнь»: засягане or öo.icct —> affectio.
порномання, ж : пориомания
poriomania.
порок, .и .• порок -4 vitium.
—
митральный, порок двустворчатого клапана серд
ца : митрален порок —>vitium mitrale.
—
развятия : порок на развитието, малформа-
цня -* malformatio.
—
сердца : норок (ппцнум) на сърцето -* v î t i tint
cordis.
—
—
врожденный : вроден порок на сърцето ->
v itium cordis congenitum.
порочный : порочен, погрешен, неправилен -> v i -
tioms.
«порошок, м : прах -> pulvis.
—
шипучий : шумящ прах -> pulvis effervescens.
портальный : портален -* po rtalis.
порфирннурня, ж : порфнрипурпя, хематопорфирин-
урия —>porphyrinuria.
порфнрня, ж : порфирня -* harmatoporphyria.
поседение волос : побеляване на косата
canities,
leucotricHia.
посинение, с : посиняване
livor.
послабляющий: рсмитираш, временно затихващ -*•
remittens.
послед, м : плацента, последгк -♦ placenta.
—
добавочный : добавъчна плацента —>p lac en t a
succenturiata.
—
предлежащий : предлежаща плацента, предле
жание на плацентата -» placenta praevia.
последний : последен -> ultimus, extremus.
поело гуюшкй : следващ, последващ -> succedaneus :
следваш, по-нататъшен -> secundarius.
после еды : след ядене, след хранене -» post cibos„
—
родов : след раждане -♦ post partum.
—
смерти : след смъртта -> po st mortem.
послелнхорадочвый : постфебрнлск -> postfc.bril ts .
□ослеоперационвый : следоперацнонсн, постоперати
вен postoperativus.
послеродовая, и ли родильная, горячка : пуерперална*
родилна или следродплна треска —>fe b r is pu
erperalis.
послеродовой : следродилсн
postnatales (постна-
тален), p uerperalis (пуерперален).
—
период : слсдродилен ts.iii послеродов период*
пуерпернум -» puerperi пт,
послеродовые выделения, с/мн : следродилно очист
ване, лохиално течение, лохни -4 lochia.
посмертное
746
предстательная
посмертное охлаждение тела : мъртвешка студе
нина -> algor mortis.
посмертный : посмъртен -> postmortalis.
постарение, ж : застаряваме, състарянапе, остаря
ване -* senescentiа.
постельный клоп : дървеница -> Cimex lectularins.
постит, м : постиг - » posthitis.
постяатаяьный : цоетнатален, следродилек
post
natal! s.
постоянный : постоянен —» constans, continuas,
fixu s , permanens, perpetuus, persistens, statiо -
narius.
яor, if: нот -» sudor.
—
глововозный : воняща, смрадлика или зловонна
n o r —» b'ornidrosis, osmidrosis.
—
кровавый : кьрвака нот - » ha unafidrosis.
—
волн ый: нотча пот, нощно изпотяване -> su-
dor nocluni’ts.
потев te, с : могене
sudatio.
—
обильное : сил но потене - » diaphoresis.
—
всего тела сальное: ианхидроза - » panhidrosis.
—
уендепное : усилено иотоогделяие или потене,
хиперхндроза —» hyperhidrosis.
потливость чрезмерная : прекомерно потене, xiiriep-
хидроза —>hyperhidrosis.
потница, ж : милиария —> miliaria.
потогонные средства, cjMH : диафоретнчии или по-
тою ь ни средства —» diaphoretica.
потоогделенне, г : потоотделяне -> diaphoresis.
—
.
отсутствие : липса на потоотделяне - » anhid
rosis.
—
, расстройство: разстройство на потенето, дисхид-
роза — » dyshidrosis (1).
—
уменьшенное ; намалено потоотделяне —> hypo-
hidrosis.
по требованию обстоятельств : съобразно обстоятел
ствата - » ex tempore.
походка, ж : походка, вървеж -» ingressas.
*
—
гемиплегическая : хемиилегична походка - » in
gressas hemiplegictiS.
—
спастическая : спасгпчна походка —» ingressus
spasticus.
похоглавость патологическая : патологично сладо*
страстис, патологична похотливост —» salacitas•
похотливый : похотлив, сЛ1ДОСТрастен - » libidino
sas.
похотник : м : клитор - » clitoris.
ночесуха ж : пруриго ~* prurigo.
—
Гебры: пруриго на Хебра -> prurigo simplex.
—
детская : строфулус - » strophulus.
■очечная гликозурня : ренална глпкозурия, ренален,
бъбречен диабет - » diabetes renalis.
почечное камнесечение : нефролитотомия - » nephro-
lithotomia.
почечнокаменная болезнь : камъни в бъбреците, бъ-
бречнокамъчна болеет, нефролитиаза -* nephro
lithiasis.
почечные лоханки, или чашечки, ж}мн : бъбречн и
чаш ки — » calyces renales.
почечный : бъбречен - » renalis (ренален), nephro
genes (от бъбречен произход).
—
клубочек : гломерул - » glomerulus.
ночка, ж : бъбрек - » ren.
—
бесформенная: безформен бъбрек -> ren infor
mis.
—
дугообразная, и ли подковообразная : д ъ г о о б р а
зен или подковообразен бъбрек —» ren arcuatus
sive unguUformis.
—
кистозная: кистозен бъбрек - » ren cysticus.
—
вервично-сморшеняая : първично сбръчкан бъб
рек, нефросклероза -* nephrosclerosis.
—
подвижная : подвижен бъбрек - » nephroptosis.
—
—
или блуждающая : подвижен или блуждаещ
бъбрек -+ ren mobilis.
—
,
опущение : спадане или смъкване на бъбрека-*
nephroptosis.
—
сморщенная, сморщивание ночек : сбръчкани бъ
бреци, сбръчкан бъбрек, иефроцироза -^ .neph
rocirrhosis.
пояс, м : пояс -> cingulum, zona (1).
—
лопаточоый : рамен пояс -* cingulum membri
superioris.
—
тазовый : тазов пояс -* cingulum membri in f e
rioris.
поясница, ж : лумбалка или поясна облает -» lu m b i.
пояснично-крестцовый радякулят : ишиас, кръстно-
пэясен радикулит ischias.
лоясвичныЙ : лумбален, поясен -* lu m b alis .
поясок, м : малък пояс, поясче -> zonula.
правильный: правилен -» regularis, n o rma lis.
правый : десен
dexter.
превращение, с : превръщане -» metamorphosis,
transformatio (трансформиране).
—
роговое : рогово превръщане -» keratosis (2).
преграда грудобрюшная: диафрагма
diaphragma.
предвестник (болезни) м : предвестник (на болестта),
продром -» prodromus.
предвещающий : предвещаващ, предизвестяващ -»
praemonitorius.
преддверие, c i преддверие, вестлбулум -* v e stib u
lum.
—
влагалзща : преддверие или трем на влагали
щето —* vjslibulum vaginae.
—
гортани : преддверие па ларинкса (гръкляна) -*
v e s tibnlum Iaryngis.
—
лабиринта : преддверие на лабиринта -» v e s tib u
lum labyrinthi (ossei).
—
носовой полости: преддверие на носната кух ина -*
vestibulum nasi.
—
рта : преддверие на устната кухина -» vestibu
lum oris.
предлежание, с : предлежание -* praesentatio.
—
головное : предлежание на глава —>pra ese nta tio
cephalica sive ca pitis.
—
лицевое : лицево предлежание -> praesentatio
faciei.
—
ножное : предлежание на крак -» praesentatio
pedis.
—
ягодичное: седалищно предлежание p raesen
tatio natium.
предлежащий : предлежат -*» praevius.
нредаадколеннаювый : препателарен —»
. praepatel
laris.
предостерегающей ; предупреждаващ -» praemon i
torius.
предохранительный : предпазен, профилактичен -»
prophylaeticus.
■редпнеанме, с : предписание -* pr ae sc riptio (2).
предплечье, с : предмишница -* antebrachium.
предплюсна, ж : задно ходило, тарзус -* tarsus (J)
предплюсневой : задноходилен, тарзаден -* ta r sa
lis (2).
предраковый : предраков, преканцероэен -» prae
caneerоsas.
предрасположение, с : предразположение, предиспо-
знцня -* praedispositiо.
предродовой : лренатален p ra en atalis.
оредсердечная тоска : предсърдечна мъка -» a n xie
tas praecardialis.
оредсердечвый : предсърдечен -» p ra ec a rdialis,
praecordia lis.
предсердие, с : предсърдие
atrium cordis.
предстарческкй : предстарчески, пресеннлен -4 pra e
senilis.
—
возраст : предстарческа възраст -» praesent
um (J).
предупредительный : предпазен, профилактичен ->
prophylaeticus.
вредупрежденне зачатия : предпазване о т забреме-
няване -* contraceptio.
предшествующий (болезвв) ; предшествующ (болест
та) -* prodгоmalis.
ярежстательвак железа : простатна жлеза, проста
та
prostata.
предстательная
747
причинный
предстательная железа, гипертрофия : хипертрофия
на простатата -> hypertrophia prostatae.
преждевремеиный: преждевременен -> praecox, prae
matura*, immatur us (незрял),
презерватив, .if : презерватив -* praes ervativum.
прекова, ж : ирскома —>ргаесота.
прекращение, г : спиране -» suppressio.
—
временное : временно прекратяване (прекъс
ване) —» intermissio (1).
—
менструации : спиране на менструацията, мено
стаза —>
лремедикация, ж : промедикаимя -> pramedicatio.
пренатальный : пренатален -» pra enata tis.
преобразование, г : преобразуване -> metamorpho
sis, transformatio.
препарат, .w : препарат -» praeparatum.
препараты галеяовые : Галенов» препарати -* ga/*-
«tfca.
—
веогаленовые : неогаленовн препарати -» neoga-
temca.
препарирование, с : препариране-» dissectio.
преовтстане, с : пре пятствие, пречка -> obstructio.
прерванный : прекъснат - » interruptus.
прерывание, г : прекъсване -4 interruptio.
прерывистый : пресекли» -* intermittens.
оресбмакузнс, м : мресбиакузнс, старческа глу х о та ,
ста рческо намаляване на слу х а -> presbyacusis.
пресбиопия : ж : пресбиопия -*■ presbyopia.
престола, ж : прсснстолп - » praesystole.
пресистолмческий : пр есистоличсн -> praesystolirus.
пресмыкающийся : пълзящ -» serpens'.
преувеличение (болезненных явлений), с : преувели
чаване (на болестните явления)-»я^г/7^//о (/j.
преходящий : преходен - » temporarius.
преципитация, ж : преципитац ия -* praecipitatio.
прецнонтпв(ы), м!мн : нреципитин(и) - » praecipiti-
пит (praecipitina).
преэклампсия, ж : прееклпмпсия -» praeeclampsia.
приапнзм. м : приапизъм -» priapismus.
орнведение, г : привеждане -» adductio.
прививка, ж : вакцинация, вакцпннране, ваксини
ране
vaccinatio.
—
против бешенства : вакцинация против бяс, про
тинобясня ваксинация -» v ac cinatio anti rabiса
—
оспы : орэтмворариолка ваксинация -♦ va cci
natio antivariotica.
приводящая мышца : привеждам (мускул), аддук
тор -4 adductor (musculusJ.
привратник желудка : im.iop, изход иа стомаха ->
pylorus.
привычный : пр ивиче н, обичаен -» habitualis.
приготовленный : приготвен — > praeparatus.
прнготвь! : при гот ml -* /.
придатки матки : придатъци на матката, адис-
кси —» adnexa.
придаточяый : придатъчен -> accessorius, appendi-
cularis, succenturiatus (добавъчен).
прием1, иг : прием, доза dost s.
прием-, м : метод, начин, способ -> methodus.
—
ошибочный, и ли неправильный ; професионална
грешка (на лекар) -» malpraxis.
—
ручной : ръчен способ, манипулация -* m a nipu
latio.
придаток, м : придатък. апендикс -» appendix.
—
мозговой : мозъчен придатък, мозъчна писулка,
хипофизна жлеза, хипофиза -» hypophysis.
—
вадъянчанковый : падяйчников придатък, ено-
офорон -» epoophoron.
—
яячка : епндидим, надссмсшшк -» epidid y
mis.
приживление, с : реимплантация -> reimplantatio.
прижигание, с : изгаряне -> cauterisatio.
прижигающие средства, с-.ин : каустичии или раз
яждащи средства -» c austica.
прижизненный : прижизнен -» intr av italis,
лрнзвад, я : признак, белег, симптом -> signum,
symptoma.
приз пак болезни : признак или симптом на болестта-*
signum morbi.
—
неблагоприятный : неблагоприятен, лош или
зловещ признак —> signum mali ominis.
—
главный : главен или кардинален симптом -►
symptoma cardinale.
—
пагогаожонкчный : патогпомоничен признак ил
симптом —> symptoma pathognomonicum.
призвани, м и т : признаци, белези, стигмн —>stig
mata.
—
вегетативные : вегетативни стигмн
stigmata
vegetativa.
—
смерти : признаци на настъпила смърт -* sig
na1 mortis.
прикрепление, с : прмкреп(я)ване -4 fix a tio , inser
tio.
—, место : залавно място -> insertio.
прилаживание, с : нагласяваме, натъкмянане —» adap
tatio, appositio.
—
частей сломанной кости ; намествано па Фраг
менти на счупена кост -» coaptatio.
прилив крови : наилив на кръв —» co ngestio.
првдяпаиие, с : ирклепиане
adhaesio.
прилипчивость, ж : ирнлспчивост ~» contagiosttas.
прилипчивый ; прилепчив -» contagiosus.
применение, c i прилагане, употребяване
applica
tio, usus ; ниж също употребление.
—
вакцины : вакцинация -» v a c cinatio.
—, для наружного : за кънгино прилагане -» a d ns.
ext.
примитивный : примитивен -> primo rdialis.
примочка главаая : колир -» collyrium.
—
горячая : горещ лекарствен разтвор за ком
прес —» fomentum.
приносящий : принлеящ, донасящ -> afferens.
приобретенный : придобит -» a cquisitus .
припадки эпилептические, следующие одни за дру
гим : епилептичен статус -> status epilepticus.
припадок, .»/ : припадък —> accessus ; ниж също
приступ.
—
сильный : силен пристъп, пароксизъм -» par
oxysmus.
приварка, ж : гореща лаий, припарка - » cataplas
ma, fomentum.
пряоухаяне, с : подпухнат.», отичанс —» intumescen
tia (1).
припухлость, ж: иодутост, подутина —» tumor (2) ;
подуване, иодиухване, отичанс (локално) -►
turgescentia.
приращение, с : ирнрастваие -» accretio.
приросший : прираснал —» a ccretus, adhaerens.
присоединение, г : присъединяване —>appositio ( 2 ) ,
incorporatio.
присоединяющийся : присъединяващ ce -> accesso
ryns.
приспособление, с : приспособявано —» a n o m o da tio ,
adaptatio.
пристеночный : пристснсн, париетален -4 pa rieta
lis (1).
приступ, .к : пристъп -» accessus, insultus (l).
—
(болезни) : пристъп -> ictu s (2).
—
сильный : силен пристъп, пароксизъм
par
oxysmus.
приступы малые, .ш и н : малки припадъци -> e p i
lepsia minor sive mitior.
притворный : престорен -4 spurius (2).
притворство (болезни), с : преструнапс (за болей)„
симулиране -г simulatio.
притупленный : притъпен —» obtusus.
приходящий ; приходят, амбулаторен -» ambulato
rius.
прнхраиываине, с : накуцване -» claudicatio ; иона-
ку циане dysbasiа.
причина, ж : причина -> causa.
—
местная : местна причина -» ca usa localis.
причквная связь : причинна връзка -* c a isalitas-
причинный : причинен, каузален - г c a usalis.
причинность
748
пространство
причинность, ж : причин ноет
causalitas.
проба, ж : проба, реакция, тест -» testum .
—
ввутрикожвая ;
вътрекожна или ннтраку-
танна проба или реакция —» testum intracuta-
neurn.
—
туберкулиновая : туберкулииова проба или ре
акция -* tuberculini testum sive reactio.
прободающий ; пробиват, пробождат -» perfora nt
(перфорират), terebrans.
прободение, г : пробождане, пробиване, перфора
ция perforatio (I).
прободной : пробождащ, ироду пчк«иц, перфорираш-»
perforans.
лробуравливание, с : продупчванс. перфорации -*
perforatio (2),
проветривание, с : проветряване —» aera/io (1), v en
tila tio (вентилация).
провокация, ж : провокация, ировоциране
pro
vocatio.
прогеичя, ли : просения -» progenia.
прогерия, ж : прелерпя -* progeria.
проглатывание, с : поглъщане -» de glu titio.
яроглоттида, ж : ироглотнд /мчде/оМ/л'.
орогпатия,
: проснатия -> prognathia.
прогноз, u : прогноза progn osis.
прогностический : прогностичен -» pro£/io.tf«:«.ç.
прогрессивный : прогресиращ -» progrediens (pro
gressivus).
продолговатый : придт лговат -» o6/o/i£Oto.
—
мозг : продълговат мозък, мисленцефалон -»
myelencephal on.
продолжительный : продолжителен -» continuus.
продольный : надлъжен
Longitudinalis.
продром, .« : продром, предвестник, предшеству
ван! признак —» prodromus,
продромальный : продромален, предшествува т (бо
лестта) —» prodromalis.
продувание, г : продухване, нерфлация -* p e r fla
tio (2).
—
труб : продухване на маточните тръби, перту-
бация —» periubatio, perflatiо (2).
продырявливаиие, с : продупчванс, перфорация —»
perforatio (2).
орозевцефадон, .« : прозенцефалон, преден м о з ъ к а
prosencephalon.
ярозопалъгня, д/г : прозопалгия -» prosopalgia.
яроизводьвый : волев —» voluntarius.
происхождение, с : произход -> genesis, origo.
происшествие, с : произшествие -* accidens- .
проказа, ж : проказа, лепра -» lepra.
прокаженный : прокажен, лепрозен -» /ерго-мх .
прокалывание, г : пробождане, пункция -> paracen
tesis (1).
прокол, м : пункцнЯ| пробождане —>punctio, para
centesis (I) ; биж също пункция.
—
вены : пунктиране на вена, венепункция -» ve -
паеpunctio.
—
грудной клетки : пункция на гръдния кош, то-
ракоцентеза —> punctio thoracis.
—
мочевого пузыря : пункция на пикочния ме-
хур —» punctio vesicae urinariae.
—
плевральной полости : пункция на плеврата,
плеврална пункция p unctio pleurae .
—
поясничный : лумбална пункция —»p unctio lum
balis,
—
пробный : пробна пункция -» punctio explora
toria.
—
сердца : пункция на сърцето —» cardiocentesis.
—
субокципнтальный : субокципитална или цистер-
нална пункция -» punctio suboccipitalis.
проксимальный : проксимален —» pr ox im alis.
прокталвгия, ж : прокталгия -» proctalgia.
проктит, т : проктит —» proctitis.
лроктосвазм, м : проктоспазъм —> proctospasmus.
ороктостаз, At : проктостаза
proctostasis.
ароктоетеяоз. At : проктостеиоза, стеснение на пра
вото черво —>proctostenosis.
пролежень, м ; декублтус, протриване, продежна—►
decubitus (1).
аролиферакнп, ж : пролиферация -> p rolifera te .
промежностный ; перннеален —» p e rin e a lis.
промежность, ж : перинсум, м еждннница-эротдешп.
промежуток, м : промеждутък, междина, промежду
тъчно пространство —» interstitium , spatium ;
промеждутък intervallum (от време), inter
m issio (2) (между два пристъпа на болеет).
—
межреберпиА, межреберное пространство : меж
дуребрено пространство —» spatium intercos
tale.
—
светлый : светъл промеждутък -» intervallum
lucidum.
промежуточный : промеждутъчен, междинен -» in
termedius, intercalaris.
—
мозг : междинен мозък -* diencephalon. .
промиелоцит, л : промиелоцит —» promyelocytus.
промискуитет, м : промискуитет —» promiscuitas.
промывание, с : промиване —> irrig a tio .
оронатор, м : пронатор (мускул) pronato r (m u s
culus).
пронация, ж : пронация —» pronatio.
проникающий : проникващ, пенетриращ
pene
trans.
—
• между : проникващ между —» dissecans.
проникновение, проникание, с : проникване —» pene
tratio.
пропедевтика, ж : пропедевтика —» propaedeutlca.
пропердин, м : пропердин -* properdinum.
прописанный : предписан —> m agistralis.
пропись (врачебная) : рецепта, прескрипция- î^ ra * -
scriptio (1), receptum.
—
лекарства : лекарствено предписване, рецеп
та
form ula (1).
—
рецептурная по фармакопее : офицпнална рецеп
та
formula officinalis.
прописывание лекарства : предписване на лекар
ство
medicatio.
пропотеванпе, с : трансудация -» transsuda/iо.
проприорецептор, пропрноцептор, м : проприорецеп-
тор, проприоцептор -* proprioreceptor (pro
prioceptor),
проаульсня, ж : пропуленя -» propulsio.
прорастание сосудов : прорастване на кръвоносни
съдове, васкуларизация, васкулариэиране —>
vascularisatiо.
прорез, м : прорязване -> incisio.
орорезываине зубов : поникване на зъбите -> den
titio .
—
—
тяжелое : затруднено поникване на з ъби
те —> dentitio difficilis.
прорыв, At : пробиване, пробив —» r a ptura (рупту-
pa), perforatio (1) (перфорация),
просачивание, с : перколация -» percolatio.
просверлнваане, с : продупчване, перфорация
perforatio (2),
просвет, м : прозирка, отвор на тръбест орган,
лу.мен -> lumen (2).
проседь, ж ; бели косми (всред тъмни), прошар-
ване на косата canities,
просовидный : просовиден -> m iliaris.
простата, ж : простата, простатна жлеза
pro
stata.
простатнзм, ai : простатизъм —» prostatismus.
простатит, м : простатит -» p ro statitis.
простатический : простатен -♦ prostaticas.
простатор(р)ея, ж : простаторея -> prostatorrhoea.
■ростатэктомня, ж : простатектомня p ros ta tec to -
mia.
проституция, ж : проституция -» p ro stitutio .
простой : прост -> communis (2) (обикновен), sim
plex (несложен, обикновен), vu lg a ris (обикно
вен).
простокваша, ж : гъсто вкиснато мляко, самб „под
квасено44 кисвто мляко -» lac coagulatum.
пространство, с : пространство -» spatium .
пространство
749
псевдоартроз
«пространство дугласово : Дугласово пространство
cavum Doitglasi.
—
эабрюшниное : рстронсритонсално простран
ство —> spatium retroperitoneale,
—
заглоточное : рстрофарингеално или задглътъч-
но пространство - 4 spatium retropharyngeum.
—
нежлопаточвое : междулопатково пространство,
междулопаткова облает -4 regio interscapula-
ris.
—
иежреберпое : междуребрено простронство ->
spatium intercostale.
—
подпаутинное : субарахноид(ал)но простран
ство —> cavum snbarachnoideale.
—
позаднеердечное, или ретрокарднальное : ретро-
клрдиално или задсърдсчно пространство —>
spatium retrocardiale.
—
субдуральное ; субдурално пространство —>
cavum subd urale.
—
Траубе : пространство на Траубе -4 Тraubet
spatium.
прострация, ж : прострация —» prostratio.
прострел, м : лумбаго
lumbago.
простуда, ж : простуда, настпика-*геfrig e ra tio f2j.
аротаиопия, ж : протанопия, слепота за червения
цвят —>protanopia.
протеаза, ж : протеаза -4 proteasa.
протез, м : протеза -> prothesis.
—
глазной : очна протеза, изкуствено око -» pro
thesis ocularis.
—
зубной : зъбна протеза —>prothesis dentalis.
протеин, м : протони
proteinum.
протеолитический : иротеолитичен 4 . proteolytiens.
протнвобактерийный : противобактериен -4 antibac-
terialis.
противовоспалительные средства : с'мн. : противовьз-
палителни средства -> antiphlogistica.
противогнетамннные средства, с!мн : антнхнетамино-
ви лекарства antihistandniса,
противоглистные средства, с/мн : лротивоглистни,
глистогонни лекарства —> anthelminthica.
протнвогопор(р)еЙные средства, с/мн : противогоно-
репни лекарства -4 antigonorrhoica,
дротнводвабетнческие средства, с{мн : противодиабе-
тнчни лекарства -4 anfidiabetica.
противоестественвый : противоестествен -4 praeter-
naturalis.
—
задний проход : противоестествен анус —> anus
praeternaturalis.
протввозавиток ушной раковины : антхеликс -> ant
helix.
противозачаточные средства, cJmh : противозачатъч
ни средства -> anil concipi enta.
противокислотные средства, с/мн: противокиселинни
лекарства -» antacida.
противокоэелок ушной раковины : антитрагус -4 ап-
titragus.
противолихорадочные средства, с/мн: антнпирстични
лекарства —» antipyretica.
протввоинкробные средства, с/м н: протнвомикробни
средства -4 anti bacterialiа.
противоподагрические средства, с\мн : противоиодаг-
ренн лекарства —» antiarthritica.
противопоказание, с : противопоказание, контраин-
дикация —> contrai udi cati о.
протнвоооложвый : противоположен -» c ontrarius.
протипоповосные средства, с\мн : протнводиарични
лекарства -4 antidiarrhoica.
противопоставляющий, противополагающий: противо
поставят -4 opponens.
оротнвовотовые средства, с/мн : противопотнн сред
ства, ангхидротици -4 a nthidrotica .
противопохотные средства, с!мн : аиафродизиаци-4
anaphrodisiaca.
протвворвотные средства, с/.нн : антеметици -> an t-
emetica.
аротвворевматкческне средства, с/мн : противорев
матични лекарства
antirheumatica.
протнвоснфнлятическне средства, cJmh : противоси-
филнтични лекарства -> a ntisyphiUtica.
противосудорожные средства, с/мн: противокопвул-
сивни лекарства -4 anticonvulsiva.
противотела, с/мн : противотела, антитела —> a n ti-
corpora.
противотедо, с : противотяло -> amboceptor.
оротнвотуберкулозные лекарственные средства : про
тивотуберкулозни или туберкул оста тични ле
карства, туберкулостатици —>tuberculo sta ti са.
протввочесоточвые средства, с/мн : лекарства про
тив краста -> antiscabiosa.
противоядия, м /м н : противоотрови -4 antidota.
протодиастоднческнй : протодиастоличсн -* proto-
diastoliciis.
проток, м : проток, канал —> ductus, canalis.
—
боталдов, пли артериальный : Боталов канал
(проток) -4 ductus arteriosus.
—
выводящий : екскреторсн или отводси канал —»
ductus excretorius.
—
грудной : гръден проток, лимфен гръден ка
нал —> ductus thoracicus.
—
желчный, желчные протоки : жлъчконоенн ка-
налчета -4 ductus biliferi.
—
желчный общий : общ жлъчен канал -4 ductus
choledochus .
—
маленький : малък проток -» d u ctulus .
—
мочевой зародыша: първичен пикочен проток на
ембрното -> urachus.
—
печеночный- общий : общ чернодробен канал -♦
ductus hepaticus communis.
—
пузырный, проток желчного пузыря : отводе« ка
нал на жльчння мехур -> ductus cysticas.
—
оупочно-кишечпый : желтъчен канал -» d uctus
omphaloentericus.
—
сомявыносящнй : ссмсотводсн канал, ссмепро-
вод -4 ductus deferens.
—
слезноносовой : слъзно-носов или назо-лакрима-
лен проток
ductus nasolacrimalis.
протоплазма, ж : протоплазма -4 protoplasma.
протромбин, м : протромбин, тромбоген —» pro
thrombiпит, thrombogenum.
профермент, м : профермент -4 profermentum.
профилактика, ж : профилактика —>prophylaxis.
профилактические средства, с/мн : профилактични
лекарства —> prophylactica.
профилактический : профилактичен, предпазен —>
prophylactieus.
профузный : профузен, обилен, прекомерен -» p ro
fusus.
проход, м : проход -> meatus, canalis, aqu(a)educ -
ins, via.
—
наружный слуховой : иъншен слухов канал (про
ход) -4 meatus acusticus externus.
процедура, ж : процедура -4 manipulatio.
процеженная жидкость : прецедена течност, колату-
ра -> colatura .
процеживание, с : прецеждане -4 colatio (колация),
filtr a tio (филтриране).
процесс, процесс патологический : процес, патолги-
чен процес -4 processus (2).
прощупываемый : опппвасм, опипващ се -4 palpa
bilis.
прурнго с : прурпго -4 prurigo .
прямой : пряк -4 rectus (прав), imm ediatas (непо
средствен).
прямокншечио-маточный : ректоутерниен -4 recto
uterinus.
прямокишечный : ректален -4 rectalis.
прыщ, м : пъпка, папула-4 papula.
—
алепеккй : алспска пъпка, кожна лейшманио
за -4 leishmaniosis cutis.
псаммома, ж : псамом -4 psammoma.
псевдогермафродитпзм, м: пссвдохермафродитизъм-*
psendohermaphroditismtis.
псевдоартроз, м : псевдоартроза, лъжлива става -»
pseudoarthrosis.
псевдоиктерус
750
нсевдонктерус, .и : псевдоиктер, лъжлива жъ л
теница -♦ pseudoicterus.
всевдодейкемня, ж : псевдолевкемия -> pseud oleuk
aemia.
нсевдоменструнцяя, ж : псевдоменструация —>pseii-
domenstrualiо.
псевдо пар&ляч, .« : иссвдопарализа
pseudopara
lysis.
ясевдоуремяя, ж : псевдоуремня, хронична еклам-
псия -» pseudouraemia.
пситтакоз, м : пситакоза, папагалска болеет -» p s it
tacosis.
вснхастеввв, ж : психастения —> psychasthenia.
психиатр, м : психиатър —> psychiater.
психиатрия, ж : психиатрия -» p sychiatria .
психическая болезнь : психична болест, психично за
боляване, психоза *~>psychosis, insania (insa
nitasJ, alienatio mentis.
психический : психически, психичен, душевен ->
mentalis', psychicus.
психоанализ, м : психоанализа —>psycho an alysis.
психогенный : психогенен -» psychogenes.
психоз, м : психоза, психична пли душевна бо
леет psychosis, insania (insanitas),ah enatiо
mentis.
—
маниакально-депрессивный : маниакално-депре
сивна психоза -» p sych оsis maniacodepressiva.
—
циркулярный : циркулярна или циклична пси
хоза, циклотимия -* cyclothymia.
психомоторный : психомоторен psychomol ori us.
невховевроз, м : психоневроза —» psychoneurosis.
психопатический ; психопатичен, психопатен -» p s y
chopathieus.
ненхонатня, ж : психопатия -» psychop athia.
венхопатология, ж : психопатология -» psycho-
pathologia.
нсихо-сонатический: психосоматнчен -> psychosoma-
tiens.
психотерапия, ж : психотерапия -» psycho therapi а.
пеонт. м : псонт
/7S0/Y/S.
псориаз, л< : псорилзис, псориаза -» p s o ria sis .
птернгай, м : птеригиум -> pterygium.
птиалин, м : птиалин —» ptyalinum.
втйчьй шпора : птича шпора, внж при hippocam
pus.
птоз, м : птоза, спадане на горния клепач
pto
sis (i).
итоиавя, м : птомаин, трупна отрова - уptom aiпит.
пубертатный период : пубертетен период, пубертет,
полово узряване -> pubertas.
пубиотомня, ж : пубиотомпя -* pubiotomia,
пузырек, лк: мехурче -> acinus, alveolus ; follic u
lus (3) (фоликул); phlyctaena (фликтена), ve
sicula.
—
зародышевый : зародишево мехурче, бластула-»
blastula.
—
легочный ; легочные пузырьки, м н : белодробни
алвеоли или мехурчета -» alveoli pulmonis.
—
семенной : семенно мехурче -> vesicula semina
lis.
пузыристый : мехурчест
vesicularis.
пузырно-вдагалнщный : везиковагинал ей -> ve sic o
va ginalis.
пузырно-прямокишечный : везикоректален —» v esiсо-
rectalis.
пузырный : мехурсн -♦ cysticus (1), vesicalis (ве-
зикален).
пузырчатый : мехурчест -» b ullosus (булозен), v e
sicularis, vesiculosus.
—
глнет : цистицерк -» суsticereus.
пузырчатка, ж : пемфигус —» pemphigus.
—
новорожденных : пемфигус у новородените
pemphigus neonatorum.
—
обыкновенная, или яульгарнан : обикновен (вул
гарен) пемфигус —>pemphigus vu lga n s.
■узырь, и : мехур -> ryj/zs (1), vesica ;
—
желчный ; жлъчен мехур —» vesica fellea.
пурпура
пузырь мочевой : пикочен мехур-» vesica urinaria
пузырьковый лишай : херпес, стресница, стреснуш -
ка —►herpes.
пульверизация, ж : нулвсризация, пулверизиране -»•
piilverisatio (2).
пульвинар, м : пулвинар -> p ulvinar.
оульмо нто иня, ж : иневмонектомня, пневмекто-
мия —» pnenmonectomia.
пульпа зуба, зубная пульпа : пулпа на зъба. зъбна
пулпа -* pulpa dentis, pulpa (2).
пульпит, .и : иулпнт » pulpitis.
пульс, M : пулс -* pulsus.
—
альтернирующий : алтернират пулс -» pttlsns-
alternans.
—
аритмичный : неритмичен пулс -» pulsu s arhyth-
miens.
—
большой : голям пулс
pulsus magnus.
—
быстрый (скорый, пли подскакивающий) : стръ
мен или подскачаш пулс -у pulsuч celer.
—
венный : венозен пулс -» pulsus venosus.
—
вялый, нли медленный : полегат или разтегнат-
пулс - у pulsus tardus.
—
группами в два удара : чифтен пулс, пулс н.т
чифтове —>p ulsu s bigeminus.
—
—
в три удара : пулс на тропки, троен пу ле —>
pulsus trigeminus.
—
днкротичеекпй, или двуударный: дикротичен или
двуударен пуле - у pulsus dicrolus, dicrotia.
—
иптермиттнрующий: интермигентсп или интерми-
тнращ пуле —>pulsus intermittens.
—
малый : малък пулс, микросфпгмия p u tsus
parvus, micrçspnygmia.
—
неправильный : неправилен пулс -» pul sus ir re
gularis.
—
неравномерный : неравномерен или разнообразен
пуле -» pulsus inaequalis.
—
нитевидный : филиформей или нишковиден;
пулс —» pulsus filiformis.
—, отсутствие : липса на пулс -» acrotismus.
—
парадоксальный ; парадоксален пулс — p ulsus -
paradoxiis.
—
полный : пълен пулс -у pulsus plenus.
—
правильный : правилен пулс -> p ulsus regula
ris.
—
равномерный ; равномерен или еднообразен
иуде - уpulsus aequalis.
—
различный на обеих лучевых артериях : неедна
къв или различен пуле —» pulsus differens.
—
редкий : бавен пулс
pulsus rarus.
—
слабый : слаб иуде —» pulsus debilis.
—
твердый, или иапряжевный : твърд или напрег
нат пулс —►pulsus durus.
—
учащенный, нли частый : ускорен пулс -> p u l
sus frequens.
пульсация, ж : пулсация, пулсиране —>pu lsatio ,,
palpitatio.
—
надчревная : спигастрална пулсация -» p u ls a tio •
epigastrica.
пульсирующий : пулсиращ -» p ulsa ns.
пульсовая кривая : пулсова крива, ефшмограма -»•
sphygmogramma.
пункция, ж : пункция -» punctio.
—
живота : парацентеза или пункция на корема -ч*
paracentesis abdominis.
—
люмбальная,или спиннонозговая: лумбалиа пунк
ция -» punctio lumbalis.
—
стернальная (метод Армянина) : стернална пунк
ция —» punctio sternalis (Arinkin).
нунована, ж : пъпна връв -у finicu lu s umbilicalis_
пупок, м : пъп -» umbilicus.
пупочпмй : пъпен, умбиликалек —> umbilicalis.
—
канатик : пъпна връв —» funiculus umbilicalis^
—
—, вправление : омфалотаксис -> omph alotax is.
Пуркивье волокна: влакна на Пуркинйе —> Parkinje-
fibrae.
пурпура, ж : пурпура, кргвопстписта болеет
purpura.
яурпура
751
развитие
пурпура ревматическая,болезнь Шеилейва: ревматична
пурпура, болест на ШьонлаЙн-» purpura rheu
matica (Schönlein).
—
трембоцктопеннческая, и ли геморрагическая, бо
лезнь Верльгофа : тромболенична или тромбоци-
топенична пурпура, болеет на Верлхоф -» p ur
pura thrombopenica sive thrombocytopenica
(Werlhof).
-пустой : празен -♦ vacuus, cavus.
пустула, ж : пустула, гнойно мехурче, гнойна пъп
ка, пришка —> pustula.
пустулезный : иустулозен -» p ustulo su s.
пусть будет дацо : да се даде d.
—
—
повторено, повторить : да се повтори
re
petatur.
—
—
сделано, пусть будут сдедаиы: да сс на
прави, да се направят -> / .
—
—
—
(сделай) по правилам искусства : да се
направи (направо) според правилата на изкуст
вото —»/. I. а.
оутамен, м : путамен -> putamen.
путем беспрерывности, распространение „по продол
жению“ : -> per continuitatem.
—
последовательного расоростраяення : -> per con
tiguitatem.
пути, м!мы : пътища -» via fpl viae), tractus ;
виж също путь.
—
дыхательные, и ли воздухоносные : дихателни
или въздухоносни пътища
viae respirato
riae sivt' aereae.
—
мозжечковые проводящие (Флексига и Гонерса) :
малкомозъчни проводин пътшда, спнно-церсбс-
ларей път, гръбначно-малкомозъчен път —>
tractus spinocerebellaris.
—
мочевые : пикочни пътища —» v ia e urinariae.
—
пирамидные : пирамидни пътища, кортнко-сии-
налеи тракт —» tractus corticospinalis.
—
родовые ; родовой канал : родилни пътища, ро
дилен канал -h viae partus.
путь, .ч : път -> via, tractus (тракт) ; виж също
пути.
—
мозжечковый проводящий: внж пути мозжечко
вые проводящие.
—
пирамидный : пирамиден път, кортико-спиналеи
тракт -» tractus corticospinalis.
путями естественными : през естествените пътища—>
per via s naturales.
пучеглазие, с : изпъкнали очи, екзофталм —» e x
ophthalmus.
<нучение, с : мстсоризъм -*• meteorismns.
пучок, м : снопче, сноп
fasciculus, funiculus
tractus (J).
—
атрио-вевтрлкулярный, и ли пучок Тшсл: атрио-
вентрикулно снопче или снопче на Хис -» f a s
ciculus atrioventricularis.
—
Говерса : път на Гауърс, внж при tractas spi
nocerebellaris.
—
Флехсига : път на Флексиг, внж при tra ctus
spinocerebellari s.
пушковые волосы, м \м н : мъховидни косми -» la
nugo (2).
пушок ва коже воворождеввого : лануго, първични
косми -» lanugo (1).
пузрплнзм, м : пуернлизъм, пуерилност -> p u e rilis-
mus.
Пфаупдлера-Гурлер болезвь : гаргоилизъм, болеет на
Пфаундлер-Хурлер — gargoylismus.
Пфейффера болезвь : жлезна треска на Пфайфер, ин
фекциозна мононуклеоза л др.
-* mononuc
leosis infectiosa.
пястный : метакарпален —» metacarpalis.
пясть, ж : метакарпус, предкитка -* metacarpus.
пята, пятка, ж : пета -* c alx1.
пятая болезнь : пета болеет, инфекциозна еритема-»
eryth mia iпfectiоsum.
—
—
венерическая : иста венерическа болест, ве
нерически гранулом —> granuloma venere um.
пятна пигментные беременных, с/мн : хлоазма утери-
иум —> chloasma uterinum sive gravidaram.
пятнистый : петнист -> maculatus, maculosus.
пятно, с : петно, макула
macula.
—
винное, капилярен хемангнэм на кожата —>
haemangioma planum sive simplex.
—
голубое; голубые пятна, мн : бледоснии петна
macnla(c) caeriilea(e).
—
желтое : жълто петно (на ретината) —» mac ula
lutea.
—
роговицы полупрозрачное : макула па роговица
та -> macula corneae.
—
родимое : невус
naevus.
—
—
пигментное : пигментен невус naevus pig
mentosus.
—
синее : синьо петно
livor.
—
слепое : сляпо петно, напила на зрителния
нерв -» papilla nervi optici.
—
трупное : трупно петно —» livo r mortis.
ваточная кость : кост на петата, петна кост
cal
caneus.
пыльца, ж : цветен прашец -* pollen.
вьявство, с : пиянство -» ebriositas.
P
рабдомнома, ж : рабдомиом rhabdomyoma.
равномерный : равномерен —> rhythmicus .
равнодушный : равнодушен
indifferens.
—
к болн : равнодушен към болка —> indolens (~).
равный : равен > aequalis.
рагадьт, ж,мн : рагади, цепнатини, пукнатини
rhagades.
радиальный : радиален
radialis.
раднацнв, ж : радиация -> radiatio.
радий, м : радий -> radium.
радивальвый : радикален, коренен, основен radi
culis.
радмкотомвк, ж : радикотомия -> radicotomia.
радикулит, м : радикулит -» radiculitis.
—
вовсвично-крестцовый : ишиас, кръстно-поясен
радикулит -» ischias.
радикулярный: радикулярен, коренчсв-*гд<//’сй/лг/5.
радиоактивност, ж : радиоактивност —» radioacti-
vitas.
радиоактивный фосфор : радиоактивен фосфор Р » .
.радиографа*, ж : радиография -* radiographia.
радкодериит, м : радиодермит -* radiodermiUs.
радиология, ж : радиология -> radiotogia.
радиотерапия, ж : радиотерапия, лъчева терапия —>
radiotherapia.
радон, м : радон -> emanatio (2), radiumemanatio
(ради е на еманаци я).
радужная оболочка, ж : ирис, дъгови ца —» i r i s .
—
—, выпадение : пролапс на ириса —> iridocele
—
—
, отсутствие : акорня —» acoria1.
разбавленный : разреден -> dilutu s.
развитие болезвн : развитие на болеет, процес -*■
processus (2).
—
.обратное : обратно развитие —> involutio (ннво
чюция), regressio.
—
—
маткн : обратно развитие на матката -»
involutio uteri.
—
—
маткн после родов недостаточвое : н ед о ст а
тъчно обратно развитие на матката след раж
дане, субинволюция на матката -» subinvoluti о
uteri.
развитие
752
распространение
развития, юрок ; порок на развитието, малформа-
цня -» malformatio.
раэгябваие, с : разгъване —» extensio.
—
чрезмерное: прекомерно разгъване, хписрекстон-
зня —> hyperextensio.
разгибатель/ .ir : разгъвам (мускул) —>
разговор во све : говорене на сън, сомнилоквия ->
somniloquiа.
раздавлвваняе, с : смачкване, смазване -» со/п/мад*-
—, синдром длительного : кръш-спндром -> ггилА-
.sywtfrom/im.
раздвоение, с : раздвояване -* bifurcatio ^бифурка
ция), dichotomia.
раздвоеявый : раздвоен -> bifidu s, dicrotas.
разделение, с : разделяне, сепариране -» s eparatio.
—
вилообразное : вилообразно разклоняване, би
фуркация —> bifurcatio ; вилообразно разде
ляне -♦ dichotomia.
разделенный : разделен -> divisus.
—
на две части : разделен на две части -» bipar
titus.
разделитель, м : разделител, сепаратор -» separator.
разделя на равные части : раздели на равни части-»
dix7. in р. aeq(ii).
раздражающие средства, с/мн : дразнещи кожата
средства
irritantia.
раздражающий : дразнещ, раздразннтелен-»/г/7/ая.?.
раздражение, с: дразнене, раздразнение -> irr ita tio .
раздражимость, раздражительность, ж : раздразни
мост —» irritabilitas.
раздражимый : раздразним -» ir ritab ilis .
раздражитель: м : дразнител —» stimu lu s ,
раздражительный : раздразнителен -> irrita bilis.
раздробление, с : раздробяване -> concisio
раздробленный : раздробен —» d im in u tu s .
разжижающий ; разводняващ, втечняваш
lique
faciens.
разжижение, г : разреждане —» attenuatio (2) ; раз
водняване, втечняване -» liquef a d io .
разжиженный : разводнен, втечнен -> liqu e fa c tu s .
разлитой : разлят —» diffusus.
различный : рвзтчеп-^differens (несходен), dispar,
varius.
разложение, с : разлагане -» dissolutio.
разминание, с : умесваие -> malaxatio.
размножение, с : размножаване -» reproductio (2).
размозжеине, с : смазване —> conquassatio.
размягчение, с : размекване —> сo lli quaii о, macera
tio, malacia (омекнане).
—
мозга : размекване на мозъка, енцнфаломала
дия —» encephalomalacia.
разновидность, ж ; разновидност -> varieta s.
разновидный : разновиден -> heteromorphus.
разноименный : разноименен —» heteronymus .
разнородный : разнороден —» heterogenes.
разноцветный : разноцветен -> ve rsic olor.
разный, разнообразный : разен, различен, разнооб
разен —» varius.
разобщение (больных) : разделяне, изолация (на
болни) -» isolatiо.
разобщенный : изолиран —> iso la tu s .
разогнутый : разгънат —» extensus (extentus).
разорванный : разкъсан —>
(laceratu s).
разрастание, разращение, г : разрастване -» p r o life -
ratio, vegetatio.
разрастающийся чрезмерно : разрастващ се преко
мерно —> luxurians.
разращения аденоидные, с/мн : аденоидни вегетации,
аденопди -» vegetationes adenoideae.
разрежение, с : разреждане, разредяване
гоге-
/actfo (rareficatio).
разрез» -к : разрез —» discisio , in cisio (разрязване).
PWOOÄHic, с : разрязване —> улгГ/о (7J, in cis io .
ЛИЗРРЩеоце, с : отстраняване (разнасяне) -* w o -
tatto.
разрушающий, разрушительный : разрушаващ, раз*
рушнтелея -» destructivus.
разрушение, с : разрушаване -» destructio.
—
ткани : разрушаване нл тъка н (костна, хру
щялна), узура —» usura.
разрыв,
.и : скъсване, разкъсване -» laceratio г
пукване -» rh e x is ; разрив, разкъсване. руи-
тура ruptura.
—
вены : пукване на вена -» phleborrhexis.
—
глаза : разкъсване, пукване (руптура) на очна та
ябълка -» ophthalmorrhexis.
—
матки : руптура (разкъсване или пукване) на
матката -* ruptura uteri (metrorrhexis).
—
мышцы : скъсване (руптура) на мускул -*
myorrhexis.
—
промежности : руптура или разкъсва не на пс -
рннеума —>ruptura perinei sive perinealis.
—
сердца : руптура или спукване на сърцето -у
cardiorrhexis (ruptura cordis).
—
фаллопиевой трубы : руптура (разкъсване пли
пукване) на маточната тръба -> ruptura tubae
uterinae.
разумеется : подразбира ce -» s c ilice t, съкр.
разъедание, с : разяждане, арозия -» a rr o s io .
разъедающие средства, г/.и* : разяждащи или ка -
упичм! средства -> caustica.
разъедающий : разяждащ —» corrosivus (разядлин)^
phagedaenicus, rodetis.
рак, м : рак —> carcinoma.
—
базальноклеточный : базоцслуларен с п н те л ш т
или рак -» epithelioma basocellnlare.
—
водяной : нома, воден рак -> пота.
—
спяноиеллюдярный ; сминоцелуларен епител ном
или рак —» epithelioma spinocellulare.
—
твердый ; фиброзен рак, скир —> skirrh u s.
раковина, ж : мида ~> concha.
—
носовая : носка конха, носна мида или раков и-
на -* concha nasalis.
—
ушная : ушна мида, ушна скойка —> auricula-
раковый : раков -» casr/noma/omr.
рана, яг : рана —* vulnus.
—
колотая : прободна рана —> vulnus punctum.
—
огнестрельная : огнестрелна рана -* vulnus scio-
petariam.
—
от ожога : рана от изгаряне -> vulnus combu
stum.
—
проникающая : проникваща рана —» v u ln u s p e
netrans.
—
размозженная, a -ш раздавленная : рана от смаз
ване, смачкана рана -* vulnu s conquassatum.
—
рваная : разкъсана рана, рана от разкъсване —>•
vulnus laceratum.
—
резаная : порязна рана, рана от порязване, от
посичане —> vulnus incisum.
—
укушенная, рана от укуса : рана от ухапване - у
vulnus morsum (1).
—
ушибленная, рана от ушиба : контузна рана - у
vulnus contusum.
Рандю-Вебера-Ослера болезнь : болеет на Рандю-
Ослер, наследствена хеморагична телсангйекга -
эня —» teleangiectasia hereditaria haemorrha
gica.
ранение, с : (нараняване -» trauma, vulneratio.
раненый : ранен, наранен -» vulneratus.
раанмость, ж : наранимост -* vulnerabilitas.
ранимый легко : лесно нараним -э vulnerabilis.
ранний : рйнен -> praecox, m atutinus (сутрешен)^
ранула, ж : ранула -* ranula.
раскрытый : разкрит, отворен apertus.
расположение, с : разположение -» s itu s .
—
янутренных оргааов изиращенвое : преобърнато
разположение на вътрешните органи -» s i ta s
inversus viscerum.
распространение, c : разпространяване (nponahtpa-
не) propagatio.
—
„по продолжению", путем беспрерывности : -> p e r
continuitatem.
распространения
753
реампутация
распространений : разпространен -* generalisatus,
disseminatus
—
широко : широко разпространен -> v u lga ris.
распространяющийся : разпространяващ ce - т expan-
sivus.
распухание, с : подпухване -* intumescentia (1).
раеоылеяие, г : разпръсваме, пулверизиране -* p u l-
verisatiо (2).
рассасывавве, с : разнасяне -» resolutio, resorptio
(резорбиране).
рассасывающие средства, с/мн : днеолвенти, разтва
рящи вещества dissolven tia (2) ; разнасящи,
разпръскващи лекарства -» r esolventia.
рассеиваане, с : разпръсвано, разсейване —» d i s
persio.
рассечение, е : разенчане, разрязване
diseist о,
dissectio.
рассеявиый : разсеян -» diffusus, disseminatus ;
разпръснат (негруппран) -> sporadicus.
расслабление, с : разслабванс. релаксация —> rela
xatiо.
расслаивающая авеврнэма: разслояваща аневризма-»
aneurysma dissecans.
расслаявающий : разслояващ dissecans.
расстройство, г : разстройство —> perturbatio (пер
турбация), molestia.
—
компенсации сердца : сърдечна декомпенса
ция -♦ decompensatio cordis.
—
пятаиив : разстройство на храненето -> denut-
rxtfo
dystrophia (дистрофия).
—
(ютоотделевня : разстройство на потенето, дпе-
хидроза -> dyshidrosis (1).
—
функция : разстройство на функцията
taesio.
—
ходьбы (походки): разстройство на ходенето,
дизбазня -» dysbasia.
растаплвваяие, г : разтопяване
coUiquatio.
раствор, м : разтвор —»solutio, liquor (2), fluidum.
—
гипертонический : хипертоничен разтвор -* s o
lutio hypertonica.
—
швотовияесквЙ: хнпотоничсски разтвор -* solutiо
hypotonica.
—
хлорида натрия изотонический, раствор хлористо
го явтряв физиологический : физиологичен раз
твор, физиологичен серум -» serum physiolo
gicum.
растворение, с : разтваряне -♦ dissolutio.
растворенный : разтворен —> dissolutus, solutus.
растворимый : разтворим -> solubilis.
растворяющее вещество ; растворитель, м : разтва
рящо вещество, разтворител
menstruum.
растворяющие вещества, с!мн% растворители, м !и н :
разтварящи вещества, разтворители -» d is
solventia (I).
растворяющий : разтварящ -* solvens.
растевне, с : растение -» planta- .
—
лекарственное : лечебно растение -» herba.
растирание (в порошок), г : стриване (на прах) —»
trituratio.
—
в мелкий ворошок :
levigatio.
растительный : растителен —> vegetabilis ; вегета
тивен -> vegetativiis (1).
растяжение, с : разтягане -» distensio .
~
(связок с у ста в а): разтягане на ставните връз
ки, навяхване, дисторзия —» d is to rsio , con
torsiо.
—
ясрва : разтягане на нерв, невротомия —> neu-
rotonia.
растянутый ; разтегнат -т extensus (extentus).
расходящийся ; раздалечаващ се, разиждпщ ce -*
divergens.
рвехождеане, с : разиждане, раздалечаване -* d i
vergentia.
—
костей : раздалечаване на кости, диастаза ->
diastasis.
расширемве, с : разширение, разширяване -+ d ila
tatio, distensio, intumescentia (надебеляванс),
propagatio (распространяваие, иропагиранс).
расширение вея: разширение на в е н и phlebectasia*
—
варикозное : варикозно разширение на яенитс
разширени вени, варици —»• va rices.
—
вены : разширение на вена, разширена или ва-
рикозна вена, варикс, варнца -> v a rix .
—
желудка: дилатация или разширение на сто
маха -* dilatatio ventriculi.
—
колбообразное: колбообразно разширение -♦ am
pulla- .
—
почечной лоханки : пнелектазия -> р у electasia..
—
сердца : дилатация или разширение на сър
цето —» dilatatio cordis.
—
слепой кишки : разширение па сляпото черво,
тнфлекгазия —» iyphlectasia.
—
сосудов: съдоразшнряване, вазодилатация -»•
vasodilatario.
расширитель, м : разширнтел
dilatator.
расшелнва веба, небная расщелина: цепка на небце
то, палатосхизис -♦ palatoschisis.
—
позвоночника врожденная : вродена цепнатина
на гръбначния спл.З . рахисхнзнс -> r(h)a ch i-
schisis, spina bifida .
—
—
скрытая : скрита цепка на гръбначния'
стълб -* spina bifida occulta.
растепление ногтей : нацепване на ноктите, онихо-
схмза —►Onychoschisis.
—
челюст в : гнатосхнзнс -* gnathoschisis.
расшеплсвяьтй : разцепен —> laciniarum.
—
надвое: разцепен на две —» bifidus .
рафияироваяный : рафиниран, пречистен —» depura
tus.
рахнотоиия, ж : рахпотомня, споидилотомия —*
-
r(hJactu ofomiа.
рахит, м : рахит —» rachiti т.
—
поздний : късен рахит -+ rachitis tarda.
рахитический : рахитичен —» r a c hitid is.
рвота, ж : повръщане -* emesis, vomitaч.
—
беременных : повръщане у бременните -> eme
sis gravidarum.
—
желчью : повръщане на жлъчка —> vomitus
biliosus.
—
калом, рвота каловая : повръщане на фекалии
маси —* copremesis.
—
кровавая : кръиоповръщане, .хемдтемеза
hae
matemesis.
—
неукротимая : безспирно, неудържимо повръща
не, хнперемсзис —> hyperemesis.
—
—
беременных : безспирно повръщане у бре
менните -f hyperemesis gravidarum.
—
у пьяниц утреныая : сутрешно повръщане у ал
кохолиците —» vomitus matutinus potatorum.
—, позыв к : позив за повръщане —> vomiturifio.
рвотная болезнь ; епидемична диария, епидемичен
вирусен гастроэнтерит -» diarrhoea epidemica.
рвотные средства с!мн . еметпцн, блюкателни ле
карства
emetica.
реабилитация, ж : рехабилитацня - * r eha bilitation
реактив, м : реактив -> reagens.
реактивация, ж : реактивация, реактнвиране
ré
activaiiо.
реактивный : реактивен
reactivus.
реакция, ж : реакция -» re actio ; виж също проба
и по имената на авторите.
—
Вассермана : Влсерманова реакция —> reactio'
Wassermani.
—
Вейгля : реакция на Всйгл -> reactio W eigli.
—
Вейля-Феликса : реакция на Вайл-Фслнкс -*
гcacti о \Vei I-F elix.
—
Вейпбсрга : реакция на Влйнберг —» rea ctio-
Weinbergi.
—
кожиая : кожна реакция или проба, кутирсак-
ция —►cuti reactio.
—
перерождения : реакция на дегенерация -> reac
tio degenerationis.
—
серологическая : серологнчна реакция —> sero -
reacti о.
реампутация, ж : реампутация
rcampuiatio.
48 Медицинска терминологии
реанимация
754
рефлекс
реанимация, ж : реанимация -♦ réanimaiio.
ребенок, м : дете -* infans, рчег (момче).
—
грудной : кърмаче -4 lactens.
реберный : ребрен -4 costalis.
ребро1, с : ръб -4 margo.
ребро*, с : ребро - 4 costa.
—
истинное ; истинные ребра : истинско ребро,
истински, гръдьичш! или същински ребра —>
costae verae.
—
ложное ; ложные ребра : лъжливо ребро, лъж-
лини, неистински или дъгопн ребра - 4 c ostae
spuriae.
—
плавающее : плаващо реС>ро costa fluctuans.
ревматизм, м : ревматизъм —> rheumatismus,
rheumatismus verus.
—
висцеральный : висцерален ренматшъм, ревма
тизъм на вътрешните органи —4 rheumatismus
visceralis.
—
мышечный : мускулен ревматизъм -> rheuma
tismus musculorum sive muscularis, fibrositas.
—
острый, острый суставной, инфекционный специ
фический, и ли лихорадочный : остър, остър ста
вен или истински ревматизъм, болеет на Со-
ко.тски-Вуйб —» rheumatismus vents.
-—
узловатый, ц.ш узелковый : възлест или нодозен
ревматизъм -4 rheumatismus nodosus.
—
хронический : хроничен ревматизъм -4 rheuma
ti smus chronieus.
ревматический : ревматичен, реиматнзм(ал)сн —»
rheumaticus.
ревматология, ж : ревматология - 4 rheumatologia.
регенерация, ж : регенерация, регенериране - 4 r e
geneгatiо, rep rod ucti о.
регрессивный ; регресивен -> regressiviis.
регрессия, ж : регресия -» regressio.
регулирование, с : регулиране - 4 regulatio.
регулы, м н : менструция -> menstruatio.
регулярный : регуларен, редовен, правилен -4 regu
laris.
режим питания : режим на хранене -> diaeta .
резекция, ж : резекция - 4 resectio.
резец, л : резец, преден зъб - 4
резидуальный : остатъчен -» r esidua lis.
резорбция, ж : резорбция -* resorptio.
резус-фактор, лг : резус-фактор -4
резь, .ж ; колика, остра болка -4 colica.
ре(ии)плантацня, ж : реимплантация —» reimpla n-
/л/го.
реннверсия, ж : реинверзия -4 reinversio.
реинфекция, ж : реинфекция, подновена инфекция-4
reinfectio.
Рево (Рейно) болезнь : болеет на Рейнб -4 R aynau-
di morbus.
Рейтера болезнь : болеет на Райтер, артритна спиро-
хетоза, инфекциозен уроартрит
spirochae-
losis arthritica (Reiter),
Режлиягаузена болезмь : болеет на Реклингхаузен,
генерализирана неврофиброматоза -4 ne u rofib
romatosis generalisata ( morbus Rechlinghaa-
seni); болест на Реклингхаузен, генерализирана
фиброзна остеодистрофия -4 o steodystrophia
fibrosa generalisata (morbus Recklinghauseni).
рековвалесцентный: реконвалесцентен, оздравяващ-4
reconvalescens.
рековяалесцеация, ж ; реконвалесценция, оздравя
ване -4 reconvalescentia.
ректальный ; ректален -4 rectalis.
ректификация, ж : ректификация, пречистване ->
rectiflcatio.
ректифицированный : ректифициран, пречистен -4
rectif i catus.
ректоскопия, ж : ректоскопия -» recto scopia.
рекуррентный : рекурентен, възвръщащ се, повта
рящ се, повратен -4 recurrens.
релаксанты, м}м.н : релаксанти - 4 relaxantia.
.реланаротомвя, ж : релапаротомия -4 relapa roto -
ma.
релятивный : релативен, относителен
relativus.
ремиссия, ж : ремисня -4 rem/w/o.
ремитирующий : ремитиращ, ремитенте« -4 r em it
tens.
рентгеновский снимок : рентгенова снимка -4 г оent -
genogramma.
рентгенограмма, ж : рентгенограма, рентгенова сним
ка -4 гоentgenogramma.
рентгенография, ж : рентгенография -4 гоeutgenu-
graphia.
—
* почки : рентгенография на бъбрека, реногра-
фил -4 renographla.
рентгенология, ж : рентгенология -4 roentgenologic.
рентгеноскопия, ж : рентгеноскопия -> roentgeno-
scopia.
рентгенотерапия, ж : рентгенотерапия, рентгеново
облъчване —» roentgenotherapia.
репарация, л»: : рспариране -4 reparatio.
репозиция, ж : репозиция, реповиране, намества
не -4 repositio.
репродукция, ж : репродукция -4 reproductio.
ресинца, ж ; мигла -4 cilium (J).
реснички (мерцательные), ж /мн : ресници (при
ресничестия епител), ресница - » c iliu m (2).
ресничный ; ресничен, ресничест —» c iliaris.
ретикулез, ретикуло-эвдогелиоз, м : рстику лоза, ре-
тикулоендотелиоза -4 reticuloendotheliosis (re
ticulosis).
ретнкулоплазмоцнтоз, м: ретикулоплазмоцитоза, ьиж
при myeloma.
ретнкулоцит, м : ретикулоцит -4 reticulocytus.
ретикуло-эндотелай, м : ретикулоендотел, ретикуло-
ендотелна система -4 systema reticuloendothe
lialе.
ретнкуло-эндотелиоз, м : виж по-горе р ет и ку ле з.
—
—
керазиновый : керазинова ретякуло-ендоте-
лиоза -> Gaacheri morbus.
ретикулярный : ретикул(ар)ен —►reticu laris.
ретива, ж : ретина, мрежпца на окото —» retina.
ретинит, м : ретинит -4 retinitis.
—
• пигментный : пигментен ретинит -4 retinitis
pigmentosa.
ретинопатия, ж : ретинопатия -4 re tin opa th ia.
ретракция, ж ; ретракция —* retractio.
ретрансфузия, ж : ретрансфузия -4 retransfasio.
ретроверсия, ж : ретроверзия, наклоняване на
зад —» retroversio.
—
матки : ретроверзия на матката -» retroversio
uteri.
ретрогватня, ж : ретрогнатия -4 retrog nathia.
ретроградный : -4 ретрограден -4 retrogradus .
ретрокарднальвый : ретрокардиален, задсърдечен -4
retrocardialis.
ретропернтонеальный : ретроперитонеален - 4 r e tro
peritonealis.
ретропозмцнн, ж : ретропозицня, отместване на
зад -4 гetгоpositiо.
ретропудьсия, ж : ретропулсия -4 retropulsio .
ретрофарннгеадьвыя : ретрофарингеален -4 r etr o
pharyngealis.
ретрофнксация, ж : ретрофиксация -4 retrofix a tio .
ретрофлексия, ж : ретрофлексия, прегъване на
зад -4 retroflexio.
—
матки : ретрофлексия на матката -4 retrofle
xio uteri.
рефлекс, м : рефлекс -> reflexus*.
—
ахнлдовыв : Ахилесов рефлекс -* reflexus* ten
dinis Achillis.
—
Бабанского : рефлекс на Бабински -4. B abinskii
reflexus.
—
безусловный : безусловен рефлекс, вроден ре
флекс —4 reflexusа inconditionalis.
—
брюшной : коремен рефлекс —4 reflex u s* abdo
minalis.
—
вксаеромоторяый : висцеромоторен рефлекс, з а
щитно напрежение, мускулна защита -4 гс -
flexas* visceromotorius.
755
рождение
реф леке
ре флехс глазо-сердечный : очно-сърдечсн рефлекс ->
Aschneri phaenomemim sive re flexu s.
—
зрачковый, рефлекс зрачка на свет : зеннчен ре
флекс -* reflexus- pupillae.
—
кожный: кожен рефлекс —» r e fle x u s - cutaneus.
—
коленный : нателарсн или коленен рефлекс -»
reflexits'- patellaris.
—
корнеальный и.ш роговичный, рефлекс рого
вицы : корме(ал)ен рефлекс -* reflexus- cor
nealis.
—
Мендель-Бехтерева : рефлекс на Мендел-Бсхтс-
рси -* Mendel-Behterev1 reflexus.
—
пнломо горный : пиломоторен рефлекс -> re
flexus- pilomotorius.
—
подошвенный : плантарсн рефлекс -> tefle x u s -
рtantarts.
—
Россолнмо: рефлекс на Росолпмо Ro ssoli то*
reflexus.
—
сухожильный : сухожилен рефлекс -» r e fle x u s -
tendineus.
—
тыльностопнын : рефлекс на Мсндсл-Бехторен-»
Mendel-liehtсrev' reflexus.
—
условный : условен рефлекс, придобит ре
флекс -> reflexus- conditionalis (Pavlov).
—
Шеффера : рефлекс на Шефер -> Sehnef f e n
reflexus.
рефлекторный: рефлекторен, рефлексен r e fle x u s >.
рефлюкс, м : обратно течение, рсфлукс
reflu
xus, regurgitatio (2).
рефрактерный : рефрактерен —> refractarius.
рефракция глаза : рефракция (на окото) -* r e fr ac
tio (2).
рецепт, м : рецепта, проскрипция fo rm ula (}),
praescriptio (1), receptum.
—
офпцннальный : офицннална рецепта --> f o r
mula officinalis.
—
прописанный: мамгетрална или предписана ре
цепта ~> formula magistralis.
рецептор, м : рецептор -> receptor.
рецептура, ж : рецептура receptura.
рецессяввый : рсиесивен —> recessivus.
рецидив, м : рецидив —> recidivum, recrudescentia.
реципиент, м : реципиент, приемател, приемчик -»
recipiens.
речь, м : реч, говор. език -» lingua1.
—
гвусавап : гъгнива рсч, рннолалня
rhinola
lia.
—
скандирующая : скандираш гонор -» bradyartli
na.
—.
артикуляция или членораздельность : членораз-
дслгост на речта —> articulatio- .
—, боязнь : страх от говорене
lalophobin.
—, замедление : брадиартрия -» bradyarthria.
решетоподобный : рететоиидси -* c ribrifo rn u s .
решетчатый : решетъчен, решетест -> ethmoid alis.
—
лабиринт :
sinus ethmoidales.
ржавый : ръждив —> rubigi nosns, ferru gi nasus (2).
Рввальта реакция : реакция на Рикдлти —> R iv a lia '
reactio.
Рива-Роччи ефнгмоманометр : сфшгмоманомстър на
Рива-Рочи—»R i va-Roccii sphygmomanomet rum.
рягпяность. ж : ригидност -» rigidita s.
ригидный : ригиден -» rigidus.
ряккетсиоз, м : рикстсиоза -> rickettsiosis.
—
Q : Q-треска, Ку-треска -» feb ris Q.
—
пароксизмальный: пароксизмална рикстсиоза,
волинска треска —» fe b ris quintana.
риккетсия, ж : рнкстсия -* R ick ettsia .
ринит, м : ринит, хрема —> rhinitis.
—
аллергический : алергичен ринит, алергична
хрема -т rhinitis allergica.
—
вазомоторный: вазомоторен ринит, вазомоторна
хрема -> rhinitis vasomotoria.
Риивс опыт : опит иа Рине -» Rinnet testum.
риволит, м : рпнолггг, носен камък -* rhinolithns.
рияоляляя, ж : рннолалня, иосоио говорене, гъгнив
глас -> rhinolalia.
риносклерома, ж : рпносклером(л), склером па но
са : —> rhinosclecoma.
риноскопия, ж : риноскопия -* rhino scopi а.
ринофииа, ж : ринофнма -» thinophyma.
ритм сердца, зародышевый или иаятвикообразяый l
махалоииден или фетален ритъм на сърцето,
ембриокардия
embryocardia.
ритмический, ритмичный : ритмичен, ритмически -►
гhythmicus
Ровсинга симптом : симптом на Ровсинг Rovsingi
signum.
рог, м : рог -> conn.
—
кожный : кожен рог -» cornu cutaneum.
рогатый : рогат —» cornutus.
роговица, ж, роговая оболочка глаза : роговица, кор
ней
cornea.
—, помутнение легкое : леко помътняване на рого
вицата —» nubecula (1).
роговичный : корнеален, рогопичен cornealis.
роговое превращение: рогово мрекрмцлне —> kera
tosis (2).
родильница, ж : родилка, лехусл
puerpera.
родильный ; родилен, муерперален
puerperali s.
родимое пятно ; невус -* naevus.
родимчик, м : „ектампсия у децата 1 -> eclampsia
infan t(iJam.
родинка, ж : невус —» naevus.
родничок, .V: фонтанела, иирче -> fo nticulus.
—
большой : голяма или предна фюнтанела
fon
ticulus anterior.
—
малый: малка или задна фюнтанела -> f o n ti
culus posterior.
родовая опухоль : „родилна буца" —
> caput succe
daneum.
родовспомогательный : родилен —> obstetric(iJus.
родовые боли или родовые схватки, жлгн : родил
ни болки или контракции -> dolores ad par
fum sive dolores parturientium, labores par
turientium.
—
схватки: родилни контракции labores par
turientium.
—
—
судорожные : клонус на матката -* clo
nus uteri.
родоразрешение затрудненное : затруднено освобож
даване от бременност, трудно раждане -* par
tus difficilis.
роды, мн : раждане --> partus ; виж също pojic-
Оение.
—
при беремспиости 40 недель . срочно или навре
менно раждане —>partus maturus.
—
запоздавшие : закьсняло раждане —> partus se
rotinus.
—
при ножном предлежании: раждане с предлежа
ние на крак или крака -> partus agriрpi nus (2).
—
преждевременные : преждевременно раждане -♦
partus praematurus.
—
стремительные : прецпшггнрлно или стремител
но раждане, внезапно раждано -> partus prae
cipitatus.
—
сухие : сухо раждане —>partus siccus.
—
трудные : трудно раждане -> partus d ifficilis .
—
при ягодичном предлежании : седалищно ражда
не —>partus agrippinus (I).
рожа, ж : epизпиел, червен вятър -> erysipelas.
—
блуждающая : мигрираш или блуждаеш еризи-
пел - » erysipelas migrans.
—
исходящая из раны : травматичен, хирургичен
или болничен српзиисл
erysipelas trauma-
ficum sive chirurgicum sive nosocomiale.
—
свиная : червенка -> erysipeloidum.
рожавшая 2 раза : бимара Ырага.
рожающая : раждаща —* parturiensl.
рождаемость, ж : раждаемост
natalitas.
рождающийся : раждащ ce -> nascens.
рождение, с : раждане —>partus ; виж също роды.
—
нежизнеспособного плода : раждане на нежизне
способен плод -> partus immaturus.
гроженица
756
свертываемость
.роженица, ж : родилка, раждаща жена -> partu
riens-.
рожок, м : рогче corniculum.
розеола, ж : розеола —>roseola.
—
при бритао* и сыпном тифе; розеола при ти
фус -►
typhosa.
—
сифилитическая : сифилитична розеола
ro
seola syphilitica.
Розер-Нелатона ливня : линия на Розер-Нслатон
Roser-Nelaton' linea.
Ромберга симптом : симптом на Ромберг -> Rom
berg! symptoma.
Фомбовндный, ромбический: ром б ичен —» rhomboïdes.
Россолнмо рефлекс : рефлекс на Росолимо -> Rosso-
limo9 reflexus.
рост гигантский : гигантски ръст, гигантизъм ~>
gigantis mus, macrosomia.
—
карликовый : джуджешки ръст, наниз ьм
na
nismus.
рот, м : уста —> os1(1), stoma (I).
Рота-Бернгарда болезнь : парестетична мералгия,
болест ма Рот-Бернхардт -> meralgia par
aesthetica.
ротовой : отнасящ се до устата —> buccalis ; устен,
орален —> oraliv.
ротоглотка, ж : —» fauces.
.РОЭ (Реакция Оседания Эритроцитов) : РУЕ =
реакция на утаяване на еритроцитите -» sedi
mentatiо etу ihrосуtorum.
ртутный : живачен -» mercurialis.
ртуть , ж : живак —> hydrargyrum.
рубец, At : ръбец, цикатрикс -> cicatrix.
рубцевание, с : цикатризация, цихатриэипане ->
cicatrisatio.
рубцевый : ръбцов, цикатрициален -» cicatricialis.
рудимент, мг рудимент, рудиментарен орган -* r u
dimentum.
рудиментарный : рудиментарен -» ru dimenta rius.
—
орган : рудиментарен или недоразвит орган,
остатъчен орган -» rudimentum.
рука (от плеча до пальцев), ж: ръка (от рамото до
пръстите)
membrum superius.
—, кисть : ръка (в тесен смисъл) -» manus.
рукоблудие, с : онанизъм, ръкоблудие
onanis-
mus.
рукоятка, ручка, ж : дръжка, ръчка — manubrium.
—
грудины ; дръжка на стернума -» manubrium
sterni.
рупия, ж : рупия -> rupia.
Рустнцкого-Калера болезнь : Болеет на Руетицки-
Калср, миеломна болеет, виж при myeloma.
ручки, ж !м н : ръчички -» brachia.
ручной : ръчен, мануален -4 manualis.
рыбий жир : рибено масло, моруново масло-coleum
jecoris A selli.
рыбья чешуя, рыбья кожа : ихтиоза, »кожа на ри
ба" -* ichthyosis.
ряд зубов : съзъбие, дентура —» dentага.
С
саблевидная нога : изкривяване на коляното навът
ре —» genu varum.
«сагиттальный: сапггален,стреловиден —►s ag itta lis.
садизм. At : садизъм —> Sadismus .
сакрализация, ж : сакрализация -» sa cralisatio .
сакрококент, « : сакрококспт -» sacrocoxitis.
сактосальннвкс, м : сактосглпинкс -> sactosalpinx.
•сальмонеллез, м : салмонелоза -4 salmonellosis.
сало, с : мае, сало, тлъстина -4 adeps, sebum.
—
свиное : свинска мас -4 adeps suillus.
—
кожное ; кожна мазнина -» sebum cutaneum.
сальник, .и : оментум, було -4 omentum.
—, воспаление : оментит -* om entitis.
сальниковый : отнасящ се до голямото було -4 epi
ploicus, omentalis.
сальный : мастен, лоен -» s ebaceas.
сальпингит, м : салпингит -* s alpingitis.
сальпнвгографня, ж : салпингография -> salpingo -
graphia .
сальпииго-оофорит, ai: салпингооофорит —>salpingo-
oophoriti г.
сальпивго-оофорэктомня, ж : салпингооофоректо-
мия —* salpingooophorectomia.
сальпнвгэктомия, ж : салиингектомия
salping-
ectomia.
•самовнушение, с ; самовнушение -> autosuggestio.
самоотравление, с : самоотравяне, автоинтоксика
ция —» autointoxicatio.
'Самопереварнваяие, с : самосмилане, автолиза
autolysis.
<самовронзвольны8 : спонтанен, самоволен -4 spo n
taneus.
*
саморастворение, с : саморазтваряне, саморазтопя-
ване, автолиза -4 autolysis.
самородный : самороден, автогенен
autogenes.
самостоятельный : самостоятелен, самостоен -4
idiopathicus.
-самоубийство, с : самоубийство —» s uicid iu m ,
самочувствие хорошее : добро самочувствие, еуфо
рия —> euphoria.
санамвя, лк : саниране, санация, оздравяване -4
assanati, sanatio (2).
«сангвинический : сангвиничек -> sanguinieus.
санирование, с : саниране, санация
sanatio (2).
саннтариый : санитарен —> sanitarias.
сап, .и : сап, малеус -4 malleusг.
сапонины, м\мн : сапонини -4 saponiпа.
сапрофит, м : сапрофит -4 sap rophytam.
сардонический : сардоничен, злобнонасмешлн в —>
саркоид, а/ : саркопд —> s arcoidum.
сарколемма, ж : сарколема —> s a rc olemma.
саркома, ж : сарком, саркома -4 одгсота.
саркоматоз, м : саркоматоза -* ^ ar c om a/ол/л.
саркоцеле, с : саркоцеле —> sa rc o cele.
сатириаз, м : сатириаза -> satyriasis.
сахар, .к : захар -4 saccharum.
—
виноградный : гроздова за хар -4 glucosa .
—
молочный : ла ктоза , млечна захар -4 saccharum
lactis.
—
солодовый : малцова захар, малтоза —> т с / -
сахарная болезнь : за харна болест, (захарен) диа
бет —> diabetes mellitas.
сближающийся : сближаващ се -4 convergens.
сближение, с ; сближаване -4 appositio (2), con
vergentia.
сбор (трав), м : сбор от билки, чайна смес, смесен
чай -4 species.
—
грудной : гръден чай
species pectorales.
—
мочегонный : диуретичен или пикочогонен ->
species diureticae.
—
слабительный : слабителен чай -» species la
xantes sive laxativae.
—
успокоительный : успокоителен чай
species
nervinae.
сведение, с ; егьрчване, контрактура -» contrac
tura.
свежий : пресен -» recens.
сверлящий : провъртващ, пробиващ със свредел ->
terebrans.
свернутый : свит, павит -» contortus, convolutas.
сверток, At : съсирен -> coagulum ; пакет -> convo
latum.
свертываемость крови пониженна : намалена съснр-
ваем ост на кръвта, хипиноза.
- 4 hypinosis.
свертывание
757
сердце
•свертывание, с : съснрваис, коагулиране —» coagu
latio.
сверхзачатне, г : свръхзачеване, суперфетация -»
siiperfetatio.
сверхоплодотворенис, с. : свръхоилодяиане, сулерфе-
кондацня -> superfécondât io.
светлый : светъл -» lucidus.
•светобоязнь, ж : фотофобия, свстлобоязън -» p ho
tophobia.
световая оспа : накцнннформена хидроа —» hydro a
vacciniformis.
светолечеаие, с : светлинно лечение, льчелеченне,
фототерапия —» phototherapia.
свечка (лекарственная) : свешичка (лекарствена) —»
suppositorium.
свидетельство медицинское : медицинско свидетел
ство -» re latio medica.
•еввнка, .нс : заушки, епидемичен паротит, «свин
ка- -> parotitis epidemica.
свиная рожа : черкеика —> erysipeloidum.
свввос сало : свинска мас -> aieps suillus.
•свивповый : оловен -» satnrnirws.
свистящий: свиркаш, сиистящ~»sibi laus, str i du Iоs ris .
евнш, M: фистула -» fistula.
—
заднего прохода : фистула на ануса, на задния
проход —» fistula ani.
—
зубной : зъбна фистула -» fistula dentalis.
—
каловый : фекална или стеркорална фистула,
фистула на червата -» fistula faecalis sive
sferroralis .
—
мочевой ; пикочна фистула -» fis tu la urinaria.
—
пузырно-влагалищиый : незико-папшзлнп (фис
тула -» fistu la vesicovaginalis.
—
вузырно-маточный ; незико-утерннна (фистула —»
fistu la vesicouterina.
свод, м : свод -» arcus, cupula, fornix.
—
влагалища : свод на влагалището -» fo r n ix
vaginae.
сводчатый : сводест —» arcuatus, convexus.
■связка, ж : връзка —> ligamentum (лигамент), re
tinaculum, vinculum.
—
голосовая : истинска гласна гънка (връзка),
гласилка >plica vocalis.
—
—
ложна» : л'ьжлива гласна гънка (връзка) —»
plica ventricularis.
—
матки круглая : обла връзка на матката -> liga
mentum teres uteri.
—
маточная шарокая : широка маточна връзка -♦
ligamentum latum uteri.
—
паховая, и ли вуоартова : слабпнна или Пупар-
това връзка —» ligamentum inguinale.
—
суставная : ставна връзка —» ligamentum a r ti
culare.
—
цннаова : връзка на Цин -♦ zonula ciliaris
(ZiuniJ.
связки голосовые : виж связка голосовая.
связочвый : лнгамснт(оз)сн -» ligamentosus.
связуюшяй : свързваш -» re uniens, communicans.
связь, ж: връзка—*commissura, junctura (свръзка),
сгиб, м ; завой, извивка —» fle x u ra ; гънка (място
на сгъването) —» p lica.
—
ободочюй кишки, левый {или селезеночный) :
лява или лмснална извивка на дебелото черно-»
flexura coli sinistra.
—
—, правый (или печеночный) : дясна или черно
дробна извивка на дебелото черво -> fle x u r a
coli dextra.
сгибание, c : сгъване, свиване -» fle x i o .
—
назад : прегъване назад, ретрофлексии —»
retгоflexio.
сгибатель, м щсгибающая мышца, ж : егьвач (мус
кул), флексор —» fle x o r (musculus).
•сгусток, м : съсирех -> coagulum.
сгущекяе, с : сгъстяване, концентриране -» concen
tratio.
сгущенный : сгъстен ~» c onc entratus (концентри
ран), condensatus (кондензиран), spissus.
сдавливание, с : притискане —» co mpressio.
—
мозга : компресия или притискане на мозъка-»
compressio cerebri.
сдвиг (кости), m : изместване, разместване
dis
locatio.
сдвоенный : удвоен -* d uplex.
сделай : направи -» / .
себор(р)ея, ж : себорея -» seborrhoea.
себор(р)ойный : себореей -» seborrhoieus .
сегмент, м : сегмент —» segmentum.
сегментация, ж : сегментация, сегментирано ->
segmentatio.
седалище, с : седалище -» nates.
седалищный ; седалищен —» g lute alis, ischiadicus.
седативные, пли успокаивающие, средства, с/мн :
ссдативип или успокояващи (успоко1 ггелни)
лекарства —» sedativa.
седина, ж ; седые волосы, м/.ин : побелели коси ~»
leuratrichiа.
седло турецкое : турско седло -» se lla turcica.
седловидный, и ли „козлиный“'нос ; седловиден нос-»
nasus selIif оrmis.
секвестр, м : секвестър —* s equestrum.
секрет (железы), м , секреты, мы: секрет (на жлеза),
секрети -» secretum, secreta (pi).
секреторный : секрстореи, отделителен ~» s e cr eto
rius.
секреция, ж ; секреция, секретиране -> secretio.
—
внешняя : пънпшл секреция -» secretio externa.
—
внутренияи : вътрешна секреция -» s e c r e t i o
interna.
—
вовмшениля : повишена секреция, хнпсрсскрс-
иня —» hypersecretio.
сексуальный : сексуален, полов —> se x u a lis.
секция, ж : секция, аутопсия —» a utopsia : ди
секция -* dissectio.
селезенка, ж : слезка, далак -> П с п .
—
подвижная, п ли блуждающая : подвижна сле
зка, подвижен далак -» lien mobilis.
селезеночный : лиенален, слозков, далачен —» lie
nalis.
Селиванова проба : проба на Селиванов —» Seit va-
novi testum.
Селье теория: теория на Селйе —>syndromum adap
tationis (Selye).
семенная жидкость мужская : семенна течност,
сперма, семе —» Sperma, semen (2).
—
нить: семенна клетка -» spermatozoon (sper-
matozoidiim).
семенник, .« ; —> testis.
семениой : семенен, спермен ~> spermaticus.
семпнома, ж : семниом —» se minoma.
семиотика, ж : симптоматология, семиотика -»
symptornatol ogia.
семя, ж : семе
granum (2), semen (1), Sperma
(семенна течност, сперма),
семнвыносяший, семеносный : семеносен -» s e m i
nifer.
семяизвержение, с : семспэхвьрляие —» ejaculatio.
сенсорный : сензорен, сетивен, чувствуващ -» s e n
sorius.
сенная астма, ссннав лихорадка : сснна треска, сеп
на хрема, сснна астма —» catarrhus aestivus.
сенсибилизация, ж : сеизибилизация, сензибилизн-
ране —> sensibilisatiо.
сепаратор, м : сепаратор, разделител ~» separator.
сепсис, .и : сепсис, „отравяне на кръвта" -» sep sis.
—
крнпгогенпый ; крннтогенен сепсис -» s e p sis
cryptogenes.
сеатвкопиемня, ж : септикопиемия -» scpticopyae-
mia.
септицемия, ж : септицемия, ссптнксмия -» s eptic
aemia.
септический : септичен -» s epiiens.
сердце, с : сърце -» cor.
—
бычье : волско сърце -» cor boviпит.
—
легочное : белодробно сърце -» cor pulmonale.
сердце
758
синдром
сердце митральное : мигрално сърце -> cor m itra le .
—
ожиревшее, ожирение сердца: затлъстяло сърцс,
затлъстяване на сърцето -4 cor adiposum.
—
отвислое, tu m капельное : увиснало или клико*
видно сърце -4 cor pendulum.
—
тиреотокснческое : тирсотоксично с ь р ц с -» гог
thyreotoxicum.
— , аритмии : аритмия -4 arhythmia.
— , заболевание : заболяване на сърцето -» card i о-
pathia.
—, паралич: парализа на сърцето, сърдечен удар —>
cardioplegia.
—, прокол : пункция на сърцето
cardiocenfesis.
—, разрыв : руптура или спукване на сьрцего —>
cardiorгhexis.
сердцебиение, с : сърцебиене, палпигация - * p a lp i
tatio cordis.
—
учащенное : тахикардия -> tachycardia.
сердечиая болезнь : сърдечна болест —» cariiiopa-
thia.
—
слабость; сърдечна слабост —> in sufficientia
cordis.
—
сумка, и л и сорочка : сърцева торбичка, пери
кард —>pericardium.
сердечное ушко : ухо на предеьрднето, сърдечно
ухо -4 auricula atrii.
сердечно-сосудистый : сърдечно-съдов -» c a rdiovas
cularis.
сердечный: сърдечен, кард налеп
cardiacus, car
dialis.
—
больной : сърдечно бо ich -» cardiacus (2).
—
толчок : сърдечен удар (тласък) -» ictus cordis.
—
удар : сърдечен удар, парализа на сърцето
cardioplegia.
серебро, с : сребро —» argentum.
серединный ; среден -» mediu s (срсдинен), media
lis (î).
серодиагностика, ж : серодиагностика
serodia-
gno stiса.
серозпт, м : серозит -> s erоsitis.
серознав оболочка : серозна мембрана или ципа,
сероза —» serosa.
серозио-гнойный : серозно-гноен, ссропурулснтсн ->
seropuruientus.
серозный : серозен —> serosus.
серологическая реакция: серологична реакция -» se-
roreactio.
серологии, ж : серология -> serologia.
серопрофилактика, ж : серумна профилактика —*
seroprophylaxi s.
серотерапия, ж : серумно лечение, серотерапия —>
serotherapia.
серофибрниозный : серофпбрнкозен —» s e r o /ib ri-
nosus.
сервовндиый : сърповиден -4 falciformis, lunatus.
серунальбунни, м : серумен албумин —> seroalba-
minum.
серунглобулин, м : серумен глобулин -» seroglobu-
linam.
серый : сив —» cinereus.
сетевндный, сетеподобный, сетчатый : мрежовиден,
мрежест —» reticularis.
сетка, Ж : мрежа ~> rete, reticulum (2).
сеточка, ж: мрежица, фина мрежа -4 reticulum ( !) .
сетчатка (глаза), ж : ретина, мрежица на окото -4
retina.
—, отслойка : отлепване или отслойване на рети
ната -> ablatio retinae.
сеть, ж : мрежа -* rete,
—
капилляров: капиллярна мрежа —» r ete c apillare.
—
чудесная : чудесна, чудна мрежа -4 rete mira
bile.
сечение, с : сечение, разрез -4 sectio (1).
—
кесарево, и л и кесарское : цезарев разрез, кеса
рево сечение -4 sectio caesarea.
—
—
влагалищное : влагалищен цезарев разрез-»
colpohysterotomia.
сечение круговое : изрязване и кръг, циркумцнзия-*
circumcisio.
сжатие, с : стлскане -4 compressio (притискане)«.
constrictio (стягане),
сжигание, с : изгаряне -» combustio (JJ.
сжижающий : втечняващ -4 liquefaciens.
сжижение, с : втечняване - 4 liquefa ctio .
сжиженный : втечнен ~> liquefactus, dissolutus.
ежнматель (мускул), .и : гвивач (.мускул) -4 con
strictor musculus, splunder (стегач, сфинктер)*
спалографив, ж : сиалография -4 sialo graphia .
сибирская язва : сибирска язва, синя или лота»
пъпка, антракс -» anthrax, pustula maligna.
сигмовидный: сигмовиден -> sigmo ideus .
сигмоиднт, .и : сигмоидит —4 sigmo iditis .
сигнатура, ж ; сигнатура signatura.
сидероз, м : сидероза
siderosis.
—
глазного яблока : сидероза на очната ябълка
siderosis bulbi.
—
кожи : сидероза на кожата —4 siderosis cu tis.
—
легких : сидероза на белите дробове -4 sidero
sis pulmonum.
сидеропенический синдром, сидеропеническая лисфа-
гня : емдеропеничен синдром или дисфагии.
синдром на Плъмър-Вкнсов -4 Plummer -V iп$оп~
sy ndгоmum.
сикоз, м : сикоза -> sycosis.
—
стафилококковый : обикновена или непаразитна
сикоза —4 sycosis staphylogenes sive vulgaris.
сила жизненная : жизнена сила -4 vis vitae.
—
природы целебная: лечебна сила на природата-»-
v is medicatrix naturae.
силикоз, м : силикоза —> s ilico sis.
енлнкотуберкулез, м : силикотуберкулоза -> s iИc o -
tuberculosis.
сильный ; силен -* fortis.
симбиоз, м : симбиоза -4 symbiosis.
синбдефарон, м : симблсфарон -4 S ymblepharon.
Снимовдса болезнь : хипофизна кахексия, болеет наг
Симондс -> cachexia hypopkysaria.
енноатикотоння, Ж: симпатикотоиня symp athic o
tonia.
симпатический : симпатиков, симпатичен -4 s y m p a
thicus1.
—
отдел вегетативной нервной системы : симпа тп-
кон дял на вегетативната нервна система, сим -
патпкус, симпатиков нерв —4 sy m p a th ic a s-,
снмпатолнтнческие вещества с/мн: симиа тиколит ич-
ни лекарства, симпатиколитицп - 4 sympathico-
lytica.
симпатомиметические вещества : -4 symp a th ico m i-
metica.
симпатэктомия, ж: симпатектомия —» syp ath ecto -
mia.
екмвтом, .и : симптом, признак -4 symptoma, phae-
потепит ; виж също признах.
—
главный : главен или кардинален симптом -4-
symptoma cardionale.
—
п а ю гноменянный : патогномоничеи симптом
symptoma pathognomoniсит.
симптоматический : симптоматичен -» s ym p to m a ti
eus.
симптоматология, ж : симптоматология - 4 s y m p to -
mat ologiа.
снматонокфивлекс, .« : симптоме» комплекс, син
дром —г syndromum.
симулированный : симулиран - 4 spurius (2).
симуляции, ж : симулация —» simulatio.
симфиз, м : симфиза - 4 symphysis.
синапс, м : синапснс, синапс -4 synapsis.
синдактилия, ж : синдактилия -4 synda ctilia .
синдесмоз, .и : синдесмоза -» syndesmosis.
синдесмология, ж : синдесмология - 4 syndesmolo-
gia.
синдром, м : синдром, симптомсн комплекс -> syn
drom um.
синдром
759
сифилома
сввдром адаптации общий (теория Селье) : общ син
дром на адаптацията (теория на Селйе) -» s y n
drom itn adaptationis (SelyeJ.
—
амситпвный : аментниен синдром -» a m e ntia.
—
аноректальный : аиорсктален синдром —» sy n
drom шп anorectale.
—
апатический : апатичен синдром, инж при
apathia.
—
астенический : астеничсн синдром, виж при
asthenia,
—
гастро-карднальпый : i астро-кардиалсн син
дром -* syndromtim gastrocardiale ( RoemheldJ.
—
гебефренический : хебефрсмсн синдром, виж при
hebephrenia.
—
геоато-лиеоадьный, t u n печеночно-селезеночный ;
хепато-лпсиалсн или чернодробио-далачен син
дром
syndromum hepatolienale.
—
гепаю-ренальный, и ли печеиочио-почечный : хс-
мато-рсналсн или чернодробно-бъбречен син
дром —> syndromtim hepatorenale.
—
гипертермический, пл и злокачественный : хипер-
термичен синдром на Омбрсдан, злокачествен
синдром -> Ombredanni syndromtim hyperther
mic um.
—
делпрозвый ; де.шрантен синдром —> d e lir i
um ( ‘JJ.
—
депрессивный : депресивен синдром, мсланхолси
синдром -> depressio', melancholia.
—
ллительпого раздавливания: кръш-енндром, трав
матична токсикоза —> crash-syndromtim.
—
нататопический: кататонен синдром, катато
ния —» catatonia.
—
маниакальный: маниакален спндром -м ши/л (1).
—
резецированного желудка, дампипг-снидром : син
дром на резецирания с томах, дъмпинг-син
дром —» dumping-syndromtim.
—
сядеропенический : епдеропенпчеп синдром,
синдром на Плъмър-Вннсон —> Pltimmer-Vin-
son' syndromtim.
—
шейво-плечевой : цервнко-брахиален синдром -»
syndromtim cervicobrachiale.
синергетический : синергичен -> synergicus .
енергия, ж, синергизм, м : синертзъм, синергия,
задружно дсистние —> Synergismus.
CBBii : син —> caeruleus.
еввкввезня, ж : синкинезия, кннкинсза, задружно.
движение -> synkinesis.
сивклвтвзм, м : синклнтизьм -> synclitismns.
еввкова, ж : синкоп, припадане, припадък, iic-
свяст —> syncopa.
—
локальвая : локален синкоп
syncopa localis.
еявоввальвый : синовиален —> syn o vialis.
«■коват, м : синовит -* synovitis.
—
фувгозный : фунгозен синовит -» syn ovitis
fungosa.
еявовяя, ж : синовия, ставна течност -♦ synovia.
ciboван. м : синоним — synonу mon ( synonymumJ.
сввостоз, м : синостоза, костно свързване или cnoii-
ваие —> synostosis.
еввтеэ, st : синтеза -* synthesis.
еявтетвческий : синтетичен, синтетически, синте-
зен -» synthetiens.
синус, м : синус, пазва, кухина —> sinus.
—
каротидный : каротиден синус -> sinus caroti
cus.
—
плевральный : плеврален синус —> sinus p leu
rae.
•сявусят, сивувт, м : синузит, синуит -» s in u s itis
(sinuitis).
еявустромбоз, At: синусова тромбоза
sinusthrom-
bosis.
снвусфяебнт, м : синусов флебит -> siniisphlebitis.
еявхоядроз, м : синхондроза syn cho nd ro sis.
еввхроввый: синхронен, едновременен -> synchro-
nas.
<ввцвтяй, м : синцициум, синцитий
syncytium.
ввюха, сияюшвость, ж : цианоза
cyanosis.
сивюшяо-бледвый; бледосинкав, ливидсп Uvidas.
синюшный : цианотичен, цианозен, цианозиран -♦
cyanoticus.
CHBRK, м : посиняло кръвонзлнвно нетно —» ecchy
mosis ; синьо петно, синина
— » livor.
Снопи метод : метод на Сипи -> Sippyi cura.
сырингобульбия, ж : сирингобулбия —> syringobul
bia.
сирингомиелия, ж : сир ингомие лия
syringomye
lia.
сироп, м : сироп
sirupus.
система, ж : система, съвкупност от органи
apparatus, systema ; виж същ о аппарат.
—
адреналовая, пли хромаффинная: лдрсналова или
хромафинна система -* systema adrenale.
—
лимфатическая : лимфна система
systema
lymphaticam.
—
мочеполовая : пикочо-полова система , уро-гени -
тален апарат или система -* apparatus uroge
nitalis.
—
нервная : нервна система -> systema nervosum.
—
—
вегетативная, t u n автономная (аиииальпая,
висцеральная): вегетативна или автономна (а н н-
мальа, внецералча) перина система -> systema
пег vosпт аиtoпотiсит.
—
—
парасимпатическая : марасимпатикова нерв
на система, парасимиатикус -> parasympathi
cus.
—
—
периферическая : периферна нервна систе
ма - * systema nervosum periphericum.
—
—
центральная : централна нервна система -*
systema nervosum centrale.
—
—
цереброспинальная: (lu .iu uiioii мозг и спи н
ной мозг): цереброспннална нервна система —>
systema nervosum cerebrospinale.
—
пирамидная : кортико-ггшнален тракт, пирами
ден иьт, пирамидни и ьтиша -♦ tractus cortico
spinalis.
—
пищеварительная : храносмилателен апарат или
система — > apparatns digestorius.
—
ретннуло-эндителлальпая : регнкуло-ендотелна
система, регикулоендотел(нум) -* systema reti-
cuLoendotheUale.
систола, ж: систола - » systole.
систолический : систоличеи —> systolicus.
Сптковского симптом: симптом на Ситковски —> 5/7-
kovskii symptoma.
ситоввдвый : -> енгообразен -♦ cribriformis.
сифилис, м : сифилис, луес -♦ syphilis.
—
врожденный : вроден, конгеннтален или конни-
тллси сифилис
syphilis congenita sive con
natalis.
—
вторичный, или вторичиый период сифвлвса :
вторичен сифилис или вторичен период на си
филиса —> syphilis secundaria.
—
невинных ; сифилис на Невинните -* syphilis
innocentium sive insontium.
—
перовой системы: сифилис на нервната система,
невросифилис - » neurosyphilis.
—
первичный, или первичный период сифилиса: п ъ р
вичен сифилис или първичен период на сифи
лиса —* syphilis primaria.
—
приобретенный : придобит сифилис
syphilis
aequi sita.
—
скрытый (латентный) ; латентен или скрит си
филис -> syphilis latens.
—
третичный, или третичный период сифвлвса : тр е -
тнчен сифилис или третпчен период на сифи
лиса -* syphilis tertiaria.
сифилитическая сыпь на лбу : сифилид на челото ->
corona V eneris.
сифилитический : сифилитичен -*■ syphiliticus.
—
аортит : мезаортит -» mesaortitis.
сифилома, ж : сифилом - » sypihtoma.
—
аноректальная : аиорсктален сифилом, ингвн -
иална лимфогрануломатоза —> lymphogranulo
matosis inguinalis.
сифилома
сливающийся
760
сифилома пермчяая : твърд шанкър, първична си
филитична язва -> ulcus durum.
смфвдофобин, ж : сифнлофобня -> syphiloph obia .
скальпель, дс : скалпел -4 sc alpellum .
скарификация, лс : скарификация, скарифициране-»
scarificatio*
скарлатина, лс : скарлатина -» srn r/atfла.
скардгтнянформяый ; скарлатнноподобен, с карл пти-
ноформен -> scariaii niformis.
сжат, м : -» clivus, declive.
скелет» ж ; скелет —» dtafe/o/r.
скиаскояяя, яс : скиаскопия -> skiascopia.
сжирр, л : скир, фиброзен рак -»
.тА/гл/ юа*.
складка, я с : гънка -* p lica (димла), ruga (бръчка).
—
монгольская : епикантус —» epicanthus.
складкн голосовые : истински гласни гънки, гласил*
ки —>plica ocaUs (plicae vocales).
—
слизистой оболочки влагалища поперечные : вла
галищни гънки -» rugae vaginales.
складчатый : надиплен, нагънат -* p licatus.
скденяанне, с : слепване -» adhaesio.
склера, ж : еклера, склеротика -» s clera.
екдерадевнт, .к : еклераден ит —» sc1erad enitis.
скдерена, ж : склере ма —> sclerema neonatorum.
склерит, .и : склерит —» scle ritis.
склеродермия, я г : склеродермия -» s clerodermia.
—
диффузная: дифузна или прогресираща склеро
дермия -» sclerodermia diffu s a sive progres
siva sive universalis.
—
ограниченная : ограничена или локализирана
склеродермия sclerodermia circumscripta si
ve partialis slvc localisata.
склероз, M : склероза ~» s clerosis.
—
амиотрофический боковой : амиотрофичпо лате-
рална склероза ~» sclerosis lateralis атуо-
trophiса.
—
первичвый : твърд шанкър -» ulcus dur um .
—
рассеянный, и л и множественный : днссминирана,
мултиплена или множествена, разпръсната,
разсеяна склероза —» sclerosis disseminata si
ve multiplex.
склерома, ж : склером -» scleroma.
склеротический : склеротичен, уплътнен, втвърден- i
scieroticus.
склеротомии, ж : склеротомия - i sclerotomia.
склерздема у взрослых : склередем у възрастни - i
scleroedema adultorum.
склерэктазня, ж : склеректазия —i sclerectasia.
склерэктомня, ж : склеректомия -» sclerectomia.
скавика, ж : стъкло, шише, медицинско стъкло —i
lagena, phiala (1), vitrum (2).
—
широкогорлая : стъкло c широко гърло, банка-»
vitru m amplum.
сколиоз, м : сколиоза -» scoliosis.
сколько вужво ; колкото е необходимо —» q uantum
satis, quantum su fficit.
—
потребуется: колкото е нужно, колкото потряб
ва -> quantum satis.
—
угодно : в какаото и да е количество» колкото
желаете -♦ ad lib . , quantum libet, quantum
vis.
скопление, c : натрупване, струпване -» agmen (1) t
concentratio.
—
газон в желудке н жишечвнке : флатуленцпя -»
flatulentia (1).
скорбут, м : скорбут -» scorbutus.
—
детский : детски скорбут, болеет на Мьолер-
Барлоу —» Moeller-Barlow’ morbus,
скоропереходищий : бързопреходен -» /га/!л7о/тад.
скоросиелый : скорозреен, скорозрял —» p raeco x
(ранен, ран), praematurus.
скоротечный : скоротечен, бързотечен -» ac utus,
floridus, fulminans.
скотоложство, с : содомия -» sodomia (1).
скотома, ж : скотом, скотома —» део/олш .
—
мерцательная : светящ или трептящ скотом -»
scotoma scintillans.
скрипение, с : скърцане, хрущене ~» c ré pita it о.
скрофулез, яс : скрофулоза, жнвеннца -» s cr o fula -
скрофулодерма, яг ; скрофулодерма -» scrofuloder
ma.
скручивание, с : завиване -» to rsio.
—
матки ï завъртане на .матката -» torsio u teri-
—
ножки кисты: завъртване на крачето на киста-*»
torsio pediculi cystae.
скрытый : скрит -* larvatus, latens (безсимптомен),.
obscurus, occultus (окултен),
скуловой : -> zygomaticus.
слабительные средства, clмы : слабителни, очисти
телни лекарства ~* laxa ntia ; леко действува
щи -» aperientia, aperitiva (2) ; средно дейст
вуващи —» catHartic a .
—
—
(сильные): (силни) очистителни лекарства-» -
purgantia.
—
—
сильнодействующие : драстични, силно дей
ствуващи очистителни лекарства —» d r a s tic a .
слабость, ж : слабост -» debilitas (J), impotentia,
inertia, inf i rmiias.
—
врожденная : вродена слабост —» debilitas con
genita.
—
зрения : астенопия, слабост па зрението
asthenopia.
—
общая : обща слабост -» asthenia.
—
памяти : отслабване на паметта -> mnemasthe-
nia.
—
половая : полова слабост, слаба потентност
debilitas sexualis.
—
родовых сил, слабость родовых схваток : сла
бост на маточните контракции, на родилната
дейност —» inertia uteri.
—
сердечная, слабость сердца : слабост на сърце
то, сърдечна слабост -» debilitas cordis, in s u f
ficien tia cordis.
—
чреэиычайвая : извънредно голяма слабост, ади
намия —» adynamia.
слабоувяе приобретенное : придобито слабоумие
dementia.
—
старческое ; старческо слабоумие
dementiar
senilis.
сдабоуииый : слабоумен -» idiota , im be cilis.
слабый : слаб -* debilis, gracilis, m itis .
сладкий : сладък ~> dulcis.
слеза, ж : сълза -» lacrima.
слезное мясцо : слъзна карункула -» ca runcula lac
rimalis.
сагзный : сълзен, лакрпмален -» la crima lis.
слезотечение, с : сълзотечение -» lacrimatio.
—
непрерывное : егшфора, сълзотечение, непре
къснато сълзене —» epiphora.
сленаН кишка : сляно черво —» ca ecum.
—
—, разрез ; разрязване на сляпото черво, т н ф -
лотомия -* typhlotomia.
слепое пятно : сляно петно, напила на зрителния*
нерв -» papilla nervi optici.
слепой : сляп -» caecus.
слепота, ж : слепота -» caecitas, ablepsia.
—
дневная : дневна слепота, никталопия -» n y c t
alopia.
—
на зеленый цвет: слепота за зеленья цвят, д еу -
терачопия -» deuteranopia.
—
на красный цвет : слепота за черпения цвят,
иротанопия -» protanopia.
—
куриная, и ли ночная : кокоша слепота, нощна,
слепота, хемералопия -» hemeralopia.
—
полная : пълна слепота -» amaurosis.
—
половинная : половин, слепота хемианоп(с)ия —►
hemianopsia.
—
на синий цвет : цветна слепота за енння цнят»
тритаиопия -» tritanopia.
—
снежная : снежна, слепота -* niphablep sis.
—
цветовая : цветна слепота -» achromatopsies.
(пълна), daltonismus.
сливающийся ; сливащ ce -» confluens.
слизистая оболочка
761
сок
■слпзвстая оболочка : лигавица, мукоза, слузна об
вивка, слизеста ципа -> mucosa.
—
—
маткя : лигавица на матката, ендоме-
триум -* endometrium.
—
ретевцномпая киста : слузна ретеншюнма киста,
мукоцеле -» mucocele.
•слиэясто-гяоАяый : слузно-гноен, мукопурулентен-»
mucopurulentus. "
«слиэвстоподобный : слуянонодобен, мукоиден -*
mucoides.
•слизистые грибки, м \м н : слузни гъбички, мнксо-
мицетп —>Myxomycètes.
—
средства, с\мн : муцнлагинозни или слузести
лекарства - у mucilagt nosа.
'Слизистый : слузен, слузест, слизест -у mucosus
(мукозен ). myxoma fusu s.
«слизь, ж : слуз -> mucus, mucilogo (слузест раз
твор, му iшла го).
•слипание, с : слепване —* adhaesio.
слипчивый : слепващ -* adhaesivus.
•слипшийся : слепнат -* adhaerens.
•сложвмй : сложен —►compositus.
слоистый : слоест, ламелозен —>lamellarus.
•слой, .ч : слой —>strafum.
—
■влышгие» эпидермиса : Малпишси слой na
спнлсрчиса - у stranim germinativum.
—
подслизистый : -у гcia submucosa .
чмоновость, ж. „слоновая болезнь“ : елефантиаза.
„глонска болест“, слоновост -» elep han tia sis.
•слух, .и : слух ~у auditus.
—.
повышенная острота : хкмсракузис - у hyper-
acusis.
—, понижение : отслабване на слуха -» hypacusis.
—.
халлюцинацня: слухова халюцинация, акузма -г
anisma.
■слуховая немота : слухова немота, конгеннтална
афазия —у audimutitas.
•слуховой : слухов -►acusticusх, auditivus.
слуховые косточки, ж!мн : слухови коетшш - у os
sicula auditus.
случай, .и : случай, казус -» ca sus.
—
безнадежный : безнадежден случай - у casus
desperatus.
—
весчастяый : нещастен случай, злополука -♦
accidenss.
случайный : случаен -» accidensl, facultative (не
задължителен), intercurrens (прибавящ ce),
случка, ж : сьвъкуплсние, иолов акт у животин,
съешваие -* coitus (2), copulatio (2).
слушивание, с : ламслозио лющене, лющене на ед
ри люспи -* desquamatiо lamellosa, exfoliatio.
елмтаяие. с : слушане - у auditus.
слюва, ж : слюнка
saliva.
слое вые камин, м \м н : слюнчени камъни, сиалолп-
тиаза -» sialolithiasis.
•слюпвый : слюнчен —уsa liva tis.
слюней»иные средства, с!мн : спалогога, слюнко-
юнни средства —» stalagoga.
слюноотделение недостаточное : олнгосиа.шя
-> oli-
gosialia.
— , прекращение: преустановяване отделянето на
слюнка - у aptyalismus.
слюнотечение, ж : слюнкотсчснне, сналорея ->
sialorrhora.
смазва сыровидная (у новорожденных): смазка по
тялото ня новородените, в ф никс -» v e rn iх
caseosa.
смаэывавие (мазню), г : намазваме (с мехлем)
unctio.
смеша, ж : смсг.ма -» smegma.
смежвое положение : съседно или граничещо поло
жение -♦ juxtapositio.
смертельность, ж : смъртоносмост, лета i итог -у 1е-
laiitas.
смертельный, смертоносный: смъртен, смъртоно
сен
letatis (летален), mortalis.
—
исход : смъртен изход, смърт -* extins ictalis.
смертность, ж : смъртност, морталитст -» m o r t a
litas.
смертный : смъртен -у mortalis.
смерть, ж : смърт -у mors, letum, exitus letalis.
—
внезапная : внезапна, неочаквана смърт - y m o r s
subita.
—
внутриутробная, t u n антенатальная : интра-
утеринна, вътрематочна или антенатална смърт
- у mors intrauterina.
—
мнимая : привидна смърт, летаргия -» l e th a r
gia.
—, признаки : признаци на настъпила смърт - у
signa1 mortis.
—
от утопления : смърт от удавяне - у mors per
submersionem.
смесь, ж : смес -> mixtura (I).
—
лекарственная жидкая: течна лекарствена смес - у
mixtura (2).
смех сардоинческнй, или злобно-насмешливый : сар-
лоничен или злобнонасмсшли» смях, нссрсем-
CKI! смях“ - у risus sardonicus.
смешай : смссА -> misce.
смешанный : смесен -> mixtus.
смешивание, г ; смесване —у m txtnra (J).
смещение, с : изместване - у dislocatio.
—
боковое : странично изместване -» l a te r op o -
sitio.
—
зрачка : корсктопия —» corectopia.
—
кзади : изместване назад, регроиозицня
rr-
rropositio.
смола, ж : смола -♦ resina.
сморщивание, с : сбръчкванс - у cirrhosis (цироза),
contractio, retractio.
—
глазного яблока : фтиза (атрофия) на очната
ябълка - уphthisis bulbi.
—
почек, сморщенная точка : сбръчкванс на бъбре
ците, сбръчкан бъбрек, нефроцироза -* n e p h r o -
ciггhosis.
сморщивающий (мускул) : коругатор (мускул)-*гог-
rugator musculus.
смущение, с ; смущение —>perturbatio.
смягчение, с : смекчаване -♦ m itigatio.
смягченный : смекчен -* m itigatus.
снотворные средства, cJmh : сънотворни лекарства.
хнпнотшш —у hypnagoga, hypnotica.
собачая болезнь : паплтацнсиа треска, папатаци ->
febris pappataci.
собачий : кучешки -♦ caninus.
собственный : собствен -у proprius (JJ.
совещание врачей : консулт - у consilium .
совместимость, ж : съвместимост - уcom patibilitas.
совокупление, с ; полов акт, сънъкупление, коитус
coitus (1).
—
прерванное: прекъснат иолов акт -у coitus in
terruptus.
содоку : болеет от ухапване от плъх, содоку -у
morbus morsus Muris.
соединение, с : съединяване, съединение —у a n a s t o
mosis, commissura, communicatio, junctura,
synthesis (свързване).
соединяющий : съединяващ -♦ communicans. reu
niens.
создание, с : създаване - уformatio.
сознание, с : съзнание —у sensorium.
—, затемнение : помрачав дне на съзнанието, a u
cune -у ab s e n tia ; замъгляване на съзнанието---»
obnubilatio mentalis.
сонмепный : сънмсиен, синонимен
synonymus.
соитие, с : полов акт, съвькупленне, коитус -»
coitus (1).
сок, .и : сок -> succus.
—
дуоденальный ; дуоденален сок
succus duo
denalis.
—
желудочный, и ли пищеварительный : стомашен
сок - у succus gastricus.
—
кишечный : чревен сок - у succus intestinalis
sive entericus.
762
сочленение
сок
сок млечный : чревна лимфа —> chylus.
Сокольского-Буйо болезиь : болеет на Сокэлски-
Буйо, остър ставен или истински ревмати
зъм —> rheumatismus verus.
сокращение, с : свиване —» contractio, diminuti о
(намаляване, с ъкратяване, скъсяване), retrac
tio.
—
мышечное : мускулна контракция, свиване ма
мускула -> contractio muscularis.
сокращения беременной катки судорожные ; тетатнус
на матката -> tetanus1 uteri.
—
клояяческие : клонични свивания -> paltnospas-
mus.
солитер бычий : говежда тения, невъоръжена те
ния -► Taenia saginata sive mediocanellata
sive inermis.
—
еннной : свинска тения —» Taenia solium sive
armata.
Солка вакцина : вакцина на Солк —> Salhi vac
cinum.
солнечный ; слънчев -* solaris.
—
ожог : слънчево обгаряно, слънчева ерите-
ма —> erythema solare.
—
удар : слънчев удар, слънчасвпие —> he lio sis.
солнцелечение, с : слънцслечеиие -> heliotherapia.
соль, ж : сол —» sal.
содявой, солевой : сблей, салинсн -» s alin us .
солярий, м : солариум -* solarium.
сома, ж : сома, тяло
soma.
соматический : соматичен, телесен - 4 somaticus .
сомнамбулизм, .« : сомнамбулизъм, лунатизъм
somnambuli 4mus.
сомнительный : съмнителен -> dubiosus, incertus.
сон летаргический, сон истерический : летаргичен
сън -» lethargia.
сонливость патологическая : сомнолентност, болест
на сънливост -» somnolentia.
сообщение, с : съобщаване, свързване, комуника
ция -> communicatio.
сопор, м : сопор, унесеност —» sopor.
сопорозный : сопорозен —» soporosns.
соприкосновение, с : съприкосновение, допир -* con
tactus (контакт), contiguitas, juxtapo siiio (до-
сопрово ждающий, сопутствующий : съпровождаш,
съпътствуваш, придружаващ -4 concomitans.
сорочка сердечная : стрцева торбичка, перикард —»
реrica dium.
сосалынпки, м }мн : трсматоди, метили -> Тгста-
toda.
сосковидный: цицковиден -» m a millaris : папила-
рен, папилиформен —> papillaris, papilUfor-
mis.
сосок, м : зърно (гръдно) -> p apilla .
—
грудной : гръдно зърно, цицка, мамила -* pa
pilla mammae.
—
застойный : застойна пагшла -> oedema p a p il
lae (n. optici).
—
зрительного нерва: напила на зрителния нерв ->
papilla nervi optici.
сос(оч)ковый : -» m am illaris (мамиларен), p apilla
ris (папнларен).
сосочек, м : цицка -> caruncula.
—
двенадцатиперстной кишки большой : голяма на
пила (пъпка) на дванадесетопръстника
pa
pilla duodeni major.
сосочки миртовндцые, .ч(мн : хименални карунку-
ли —> carunculae hymenales.
составная част : съставна част -> componentnm,
ingrediens.
*— — существенная ; съществена съставна част -»
principium.
составной : съставен -* compositus.
состояние (здоровья), с : състояние (на здравето) -*
status.
—
ажитмровавное : неспокойно състояние» възбу-
деност
agitatio.
состояние ангинозное : виж состояние стенока р-
дичее кое.
—
астматическое : астматично състояние -> s ta t u s
asthmaticus.
—
больного ■ момеят исследования : сегашно с ъ
стояние (на болния) -> status praesens.
—
бредовое : делирозно състояние -* d eliriu m (2).
—
возбужденное : възбудено състояние -* e xc i
tatio.
—
в момент выделения : състояние на възникване,
на образуване —> status nascendi.
—
коматозное, бессознательное г коматозно състоя
ние, пълно безсъзнание -» c oma.
—
лихорадочное : трескаво, фсбрнлно състояние ->•
pyrexia (пирексия), s/atus febrilis.
—
опьянения ; състояние на опиване -> ebrietas.
—
оцепенения : двигателно вцепеняване, ступор
stupor.
—
полубессознательное, hau сумеречное : полубуд-
по, полубезсъзнатслно състояние, полусън
semisomnus.
—
предсмертное : предсмъртна състояние, пред
смъртен период -» stadiu m terminale.
—
стенокардическое, и ли ангинозное : стенскардич-
но или ангинезно състояние —> sta in s ste.no-
сardieus sive animosus.
—
то же : същото състояние —> statu s idem.
—
угнетенное, и ли подавленное : угнетено или но
шеною състояние -4 depressio*.
—
характерное для тифа : тифозни състояние Pi
status typhosus.
сосуд, м : съд (кръвоносен, лимфен) v a s .
—
боковый : колатерален съд
vas collaterale~
—
выносящий : еферентен съд -> vas efferens.
—
кровеносный : кръвоносен съд -> va s san gui
neum.
—
лимфатический : лимфен съд -» vas lymphati
cum.
—
приносящий : аферентен съд -4 vas a ffe ren s .
сосудец, м : малък съд (кръвоносен, лимереп) -4
vasculum.
сосудистая оболочка глаза : хорнондся, съдовица -»•
chorioidea ; uvea.
—
—
средняя : среден слой на съдовете -» me
dia.
—
опухоль : съдов тумор, ангиэм -» angioma.
сосудисто-трофический невроз : ангпотрофоневро-
за -> angiotгaphoneигоsis.
сосудистый : съдов -* vascularis (васкуларен), vas
culosus (васкулозен).
—
клубочек : съдово клъбце -* glomus.
—
шов : съдов шев, ажтюрафия -» angiorrhaphia.
сосудодвнгательный : съдодвигатслек, вазомото
рен -4 vasomotorius.
сосудорасширвтель (нерв),
.и : съдоразшнрител
(нерв), вазодилагатор -♦ vasodilatator.
сосудорасширяющий : съдоразширяващ, ваз однлата-
тивен —» va sodilafta)tivus.
сосудосуживатель (нерв), м : съдосвпватсл, съдоевн-
вач (нерв), вазоконстриктор vasoconstrictor.
сосудосуживающий : съдосвиващ, вазоконстриктн-
вен -4 vasoconsirictivas.
сосуды сосудов : съдове на съдовете -» va sa v a
sorum.
сосцевидный : цицковиден, мастоиден —» m a s to i
deus ; папнларен, папилиформен —> p apillaris,
papilliformis.
сотрясение, с : сътресение, разтърсване -» c om mo
tio (комоция), succ us9iо (раздру сване).
—
сердца : сътрессвнс на сърцето
commotio-
cordis.
—
сетчатки : сътресение на ретината, помътняване
на ретината —» commotio retinae.
сочленение лонное, сращение лонное : срамно или
лонно свързване -» symphysis pubica.
—
подвижнее : подвижно пли ставно свързване,,
диартроза -4 diarthrosis.
сочный
763
средний
<сочаый : сочен -» saccatentas.
сошник« .о : ралник, вомер -* vomer.
спазм, .к : спазъм, тоничен гърч
spasmus.
—
при выполнении произвольных движений : ннтен-
ционен спазъм -* spasmus intentionis.
—
голосовой щели : спазъм на гласната цепка -*
laryngismus stridulus.
—
писчий : графоспазъм -* graphospasmus.
—
пищевода : спазъм на хранопровода, езофаго-
спазъм
—
ормвратяика: спазъм на пнлора, пнлороспа-
зъм
pylorospasmus.
—
сосудов : спазъм на съдовете, аигиоспазъм -»
angiospasmus.
спазматический : спазматичен, спазмодичсн -» дудог-
modicus.
спазиолизнс, .к : спазмолиза —» spasmolysis.
спазмолитические, и ла антмспаэматическне, средства,
с}мы: спазмолишчни лекарства, спазмолилщи —
spasmolytica.
спазмофилия. ж : спазмофилия
spasmophilia.
спайка, ж : споГкз, съединение -> commissura.
спартанке, г : с ьвъкупленис, полов акт у животни,
съешваис -> coitus (2)%гор datio (2).
свастнческпй : еластичен —» spasmodicus.
сперва, ж : сперма, семейна течност, семе -♦ Sper
ma, semen (2).
сперматогенез, м : сперматогенеза -> spermatoge
nesis.
спериатозонд, дг : сперматозоид
spermatozoon
(spermatozoidum).
сперва гор(р)оя, ж : сперматорея -> spermatorrhoea.
спериатопеле, г : снерматоцсле
spermatocele.
спериатурия, ж : сперматурия -> spermaturiа.
специфические лекарственные средства, с ’м н : специ
фични лекарства
specifica.
специфический ; специфичен —>particularis, speci
ficus.
спина, .иг : гръб —» dorsum.
—
круглая : заоблена гърбица, кифоза -» kyphosis.
спиналнома, ja : спинллиом, спиноцелуларен eutirc-
лиом или рак —? epithelioma spinocellulare.
соявадьгвя, .w : спипалгпя. симптом на Петруш
ки —» spinalgia.
еявпальвый : спиналсн, гръбначен, гръбначномозъ
чен -* spinalis.
евкввая сухотка, сухотка спинного мозга : табес дор-
лалис, табес -» tabes dorsalis.
спваво брюшной : гръбпи-коремен, дорз венгрален —>
dorsoventratis.
cBBBBofi : тръбен -» d o rsalis (дорзален). spinalis.
—
мозг: гръбначен мозък -+ medulla spinalis.
свиввомозговая жидкость : гръбначномозъчна или
цереброспинална течност, ликвор (цереброепп-
кллен) liquor cerebros vinalis .
-сяивновозговой : гръбначномозъчен -+ ce rebrospi
nalis (церебросиинален). in tra sp in alis (пнгра-
спинален), medullaris, spinalis.
—
конус : гръбначномозъчен конус ->
/«*■-
dalla ris.
спиральная повязка: спирална преиръзка, долабра -►
dolabra.
спирилла, ж : спирала —> Spirillu m .
спяроветрня, ж : спирометрия —* spirome/ria.
соарохста, ж : снирохега -» Spirochaeta.
—
бледная : бледа спирохета -* Spirochaeta p al
lida sive Treponema pallidum.
свирохетоз, дг : синрохегозл -* spirochaelosis.
—
бронхиальный : бронхиална сиирохетоза на Кд-
гтелани
spirochaetosis bronchialis (Castel
lani).
—
возвратный эпидемический : поврятеи (н извра
тен) тиф, европейски понраген тиф + typ hu s
recurrens.
спирт, м : спирт
spiritus.
—
ямвиый, и ли этиловый : »пней спирт, етилов
алкохол, алкохол -> spiritus vini, alcohol.
спиртной, спиртовой : спиртен —» spirituosus.
спиртные вавнтхя, м (м н : спиртни пли алкохолни
напитки -* spiritu osa.
спланхнология, ж : спланхнология —» splanchnolo
gia.
сплаяхноптоз, дг : висцероптоза, спланхноптоза ->
visceroptosis.
солеяизааия, ж : силенизация -» splenisatiо.
силеяовегалня, ja*: enлсномс галия -> splenomegalia.
—
типа Гоше : епденомегалия тип Tomé, болеет на
louiè -» Qaucheri morbus.
сплевотомяя, ж : сплеьогомия -♦ spleno iomia .
солевэктоиня, ж : спленектомия -» sptenectomia.
сплетение, с : сплит, сплетение, плексус -» p le xu s .
—
крестцовое : сакрален плексус, кръстен сплит -»
plexus sacralis.
—
плечевое : брахиален
плексус, мишничен
сплит —» plexus brachialis.
—
поясничное : лумбален плексус, поясен сплит ->
plexus lumbalis.
—
солнечное, t u n чревное : слънчев сплит или
плексус -♦ plexus coeliacus sive solaris.
—
шейное : цервикалек плексус, шиен сплит —>
plexus cervicalis.
сплетенный : преплетен -» p lexiformis.
спондилит, дг : спондилит -> s p o ndylitis .
—
тубердулезный : туберкулозен спондилит -» m a
lum iJa tti.
соондилоартрит, м : спондилартрнт -> sp o ndylarth
ritis.
—
алкилозирующяй, болезнь Бехтерева : анкидози
ращ спондилартрнт, болеет нл Бехтерев ->
spondylarthritis ankylopoëtica (Behterev).
—
—, форма Штрюмпеля-Марн ; ризомелична спон-
днлэза -> spondylosis rhizomeUea.
—
деформирующий ; сионднлартроза -» sp o nd ylar
throsis.
спондялоартроз, м : сионднлартроза —> s p o n d yl
arthrosis.
спондилоз, дг : спондилоза -» sp ondylosis.
—
деформирующий : деформираща спондилоза -*
spondylosis deformans.
спондилолистез, м : спондилолистеза -> s po n d ylolis
thesis.
спонтанный : спонтанен -* spontaneus.
спора, ж ; спора -> spora.
спорадический : спорадичен -> sporadicus.
соорэтрпхоз, м : cnopjTp»xo3a —* sporothrichosi s.
спорынья, ж : мораво рогче -» Secate cornutum.
способ, дг : способ, начни methodus.
способность, ж : способност —►p o te n tia .
—
к зачатию : способност за зачеване, за забре
меняване “ >potentia concipiendi.
—
к оплодотворению ; способност за оплодотворя-
нане, за оплождане -» potentia generandi.
—
к совершению полового акта : способност за из
вършване на иолоьня акт -* potentia coëundi.
спру ; сиру, тропическа днл[)ня p stlosts linguae,
psilo sis (2).
спускающийся : спускащ се, слизаш —>descendens.
спячка зимняя : зимен сън -» hibernatio.
—
—
искусственная ; изкуствен зимен съи, и зку
ствена хнбернацпя —»hibernatio a rtific ia lis .
сращение, г : срас'. «пне -> accretio, adhaesio, con
cretiо, symphу 41s.
—
лонное, сочленение лонное : срамно или лоиио
свързване -> symphysis pubica.
—
перикардия : иерикардио срастване -* con creti о
pericardii.
—
(радужной оболочки) ; срастване (на ириса), спи*
схия —> synechia.
—
сочлеиепия : анкилоза
ankylosis.
сращения плевральные, с/мн ; сратей в■ плевры :
нлеврални срасгвания -> adhaesiones pleurae.
сращенный : сраснал -» accretus.
средний : среден —> intermedius (по средата), me
dialis (1) (медиален), medianus1, medius.
средний
764
старчески!!
средний мозг: среден мозък, мезенцефалон-гтдо*/*-
cephalon.
средостение, с : средостение, медиае л шум -♦ m edia-
sit пат.
средостенный : средостенен, медиастнналеч -* me
diastinalis.
средства против астмы : антиастматнчни лекарства-*
antiasthmatica.
—
возбуждающие аппетит : възбуждащи апетита
средства -> ap eritiva (JJ.
—
возбуждающие половое влечение : афродизиака--»
aphrodisiaca.
—
вызывающие покраснение кожи : средства, пре
дизвикващи зачервяване на кожата -> r ub e fa
cientia.
—
вротнв зубной боли ; лекарства против зъбобол->
antodontalgica.
—
против кишдя : лекарства против кашлица -»
bechica.
—
для ножи : кожни лекарства —>d ermaiica.
—
лекарственные, вызывающие лихорадку : пире-
тнчни лекарства —>pyretica .
—
—
* действующие местно : местно действуващи
лекарства, тонични или местни лекарства ->
topiса.
—
—
действующие на нервную систему : лекарства,
действуващи на нервната система, нервния ->
nervina.
—
—
тормозящие функцию щитовидной железы:
тиреостатичнн ле карства, тиреостатици —> t h y -
reostotica.
—
против деиточвых червей : лекарства против
глисти -* taenifuga.
—
лнмфоговвые : лимфогонни средства -> lympha-
goga.
—
млекогенные : млекогенни средства, га лак та-
го га -* galactagoga.
—
мочегонные, и ли диуретические : диуретични или
пикочагонни лекарства —> d iuretica.
—
мягчительные : омекчаващи, омекчителни ле
карства -> emollientia.
—
мясечаогоквые : еменагига —» emenagoga.
—
ааркотвческие : наркотични (упойващи) лекар
ства, наркотици —* na rcotica.
—
нарывные : везикатери -> vesicantiа.
—
против невралгии : лротивоневралгични лекар
ства —> antineuralgica.
—
вевроплегнческие : невроплегнчни лекарства,
невроилегици
neuroplegica.
—
обволакивающие: муцилагинозни или слузести
лекарства -> mucilaginosa.
—
обезболивающие : анестезиращи, обезболяващи
лекарства -» anaesthetica.
—
оживляющие : аналептични, съживяващи лекар
ства —>analepticа.
—
отвлекающие : отвличащи средства -» d eri
vantia.
—
охлаждающие, и ли освежающие : разхлаждащи
или освежаващи лекарства —* refrigerantia .
—
наллнатнвные : палиативни или симптомнн ле
карства -» palliativa.
—
* пяразнтоубввающне : паразнтоцидни или iiapa-
зитоубиващи средства —» p ara siti eida.
—
вдодогоиные : абортивни лекарства -* abo rtiva .
—
поглощающие : иоггыцдшн средства -» absor
bentia.
—
нотоговвые : диафоретнчни или потогопни сред
ства diaphoretica.
—
прижигающие, а ла разъедающие : кауетични
или разяждащи средства —> caustica.
—
арофндактнческне : профилактични лекарства ->
prophylactiса.
—
раздражающие ; дразнещи кожата средства
«rritantia.
—
рассасывающие: дисолвентн, разтварящи веще
ства -* dissolventia (2J ; разнасящи, разпръск
ващи лекарства
resolventia.
средства, растворяющие сдиаь : солвекти -» s o lve n
tia.
—
седативные, или успокаввающме : седятивни
или успокояващи (успокоителни) лекарства - и
sedativa.
—
слабительные : виж слабительные средства.
—
слюногонные : сиалагога, слюнкогонни ле кар
ства —» sialagoga
—
снотворные : сънотворни лекарства, хнпноти-
ци -> hypnotica, hypnagoga.
—
содействующие пищеварению : стомашни сред»
ства -* stomachica.
—
спазмолитические, и ли авгиспаэматвческне: с паз -
молитични ле карства, спазмолитики —» s p a s-
molytica.
—
специфические : специфични лекарства —» s p e
cifica.
—
способствующие всасыванию ; реэорбенти —» r e
sorbentia.
—
—
выделению желчи печеночными клетками
холеретицм, жлъчкотворни лекарства
chole-
retica.
—
—
пищеварению : дигестивни лекарства —» dige
stiva.
—
тонизирующие, и ли укрепляющие : тонизиращи
или укрепващи лекарства —> tonica , roborantia:
(общоусилващи лекарства).
—
укрепляющие сердечную деятельность : кардио-
тонични или сърдечноусилващи лекарства - ь
cardiotonica.
—
уменьшающие отделение молока : средства, нама
ляващи отделянето на мляк> -» lactifu g a .
—
усиливающие родовую деятельность ; ecbolica_
—
—
родовые потуги, ускоряющие роды : —> о х у -
tocica.
—
усыпляющие: приспивателни лекарства —*h yp na
goga.
—
утоляющие зубную боль: лекарства против з ъб
ни болки —» odontalgica.
—
—
зуд : лекарства против сърбеж —* a ntipr u
riginosa.
—
чихательные : киха вич:ш средства -> ste rn u ta
toriа.
—
против эпилепсии : протнвоегшлептични ле кар
ства —» antiepileptica.
средство воспрнвинаюшее : -> constituens (консти-
туенс), excipiens (ексципиент), medium (2J*
(възприемащо средство).
—
вспомогательное : помощно средство —» a d ju
vans.
—
лекарственное : лекарствено средство, лекар
ство -> medicamentum.
—
лечебное : лечебно средство, лекарство
reme
dium.
—
последнее : последно средство -> ultima rati о~
срок, м : край, срок, зав ършване —» terminus*.
—
окончания беременности : срок па завър шване на*
бременността, срок на раждането —» terminus-
graviditatis.
ссаднва, ж : охлузване -» ero sio ; одраскване
excoriatiо.
стадия, ж : стадий -» stadium.
—
конечвая : терминален или краен стадий ->-
stadium terminale.
стаз, м : застой, стаза -> stasis.
старение, с : стареене, застаряваме, състаряваме,.
остаряване —> senescentia.
старость, ж : старост -> senilitas, senium (слабост
та, безсилието, изнемощялостта).
—
преждевременная, шш равная : преждевременна,
или ранна старост —» praesenium (2), senilis-
mus .
старческая глухота, ил и старческая тугость слуха l
пресбиахузис, старческа глухота» старческо на
маляване на слуха —» presbyacusis.
старческая дуга : старческа дъга -» arcus senilis-
старческий : старчески, сенилен
senilis.
стафнлодермия
765
струпная высыпь
стафмаодермня, ж : стафнлодермия —> sta p hy lo de r
ma.
стафилококк, м : стафилохок -4 Staphylococcos.
стафилома, л : стафилом, стафилома —>s tap hylom a.
—
промежуточная : междинен стафилом -4 .s/арЛу-
fo/rw intercalare.
—
рогнвяцы : стафилом на роговицата -* sta p h y
loma corneae.
—
склеры : стафилом на склерата -> staphyloma
sclerae.
стацяояаряыЙ : стационарен —4 «г/а/голшта?.
ствол, л : стъбло —> scapus, truncus (2J (дънер).
—
мозга : мозъчен ствол —» truncus cerebri.
—
(вограяячкый) симпатический : симпатиков или
пограничен ствол —4 truncus sympathicus.
створка, ж : крило (на врата, на клапа и пр.) ->
cuspis (2), velum.
створчатый ; състоят се от крила (клапи) -> v a l
vularis.
стеатоз, м : стеатоза -4 steatosis.
стеатома, ж : стеатом -» steû/о тл .
стеатопвгня, ж : стеатопигия -4 st cat оруpiа.
стеатор(р)ея, ж : стеаторея, мазна диария, мазни
изпражнения -» steatorrhoea.
стебеаек, м : стъбълце -4 pediculus2.
стебель, м : стъбло -> pedunculus, scapus, stipes.
стебельчатый, стеблевой : имащ вид или разположен
на стъбло, педикулиран «4 pedicnlatus .
стекловидный : стъкловиден v it rens, hyaloides.
стека, стейка, ж : стена -» paries.
стевоз, м : стеноза, стеснение -4 stenosis ; виж
също сужение .
стевокархия, ж : стенокардия, гръдна ангина, гръд
на жаба —» angina pectoris.
стереоагаозвя, ж : стсреоагнозия, астереогнозия ->
stereoagnosi а.
стержень (волоса), м : стъбло (на косъма) -» sc apus
( PMJ-
—
удвткн костный : костна ос на охлюва, модно-
лус -4 modiolus.
стерилизация, ж : стерилизация, стерилизиране,
обезплодяване —» sterilisatio (2).
—
дробнав ; фракционирано стерилизиране, пища-
лизания -4 ty ndaliisatio .
стерильность, ж : стерилност, липса на бактерии —»
sterilitas (2J.
стерильный, стерилизованный : стерилен, стерилизи
ран, асептичен -4 sterilis (1).
стернны, MfAtH : стерини -» sterina.
стеркобилня, м : стеркобилин - 4 stcrcobilinum.
стероиды, я(мн ; стероиди -4 steroida.
стеснение в грудв : притискане или стягане в гър
дите —» oppressio (JJ, angor.
стетоскоя, st : стетоскоп, слушалка —» sfcthosro-
piam.
стигматы, мн : стигми -» stigmata.
Стилла болезнь : синдром или болеет на Стил, на
Шофар-Стил -> S tilti morbus (Chatiffard -StilV
syndromum).
стимул, м : стимул -» stimulus.
стимулирующий : стимулираш, подбуждащ, поощря
ващ -> stimulans.
стимуляция, ж : стимулация, стимулиране, подбуж
дане, поощряване stim u latio.
ствраяяе, с : стриване (на прах) -4 trituratio.
стойкий: траен -у perpetuus (постоянен), persistens
(персистнрагц).
сюлб, jr : стълб -4 columna .
—
позвоночный : гръбначен стълб -4 columna ve r
tebratis.
столбняк, м : тетанус -> tetanus
—
новорожденных : тетанус у новородените -> te
tanuss neonatorum.
столбнячный : тетаннчен —> tetanicus .
столб белого вещества спинного мозга боковой : стра
ничен стълб от бяло вещество на гръбначния
мозък —4 funiculus lateralis
столб белого вещества спинного мозга задний : за*
ден стълб от бяло вещество на гръбначни»
мозък -4 funiculus posterior.
—
—
—
—
—
передний : преден стълб от бяло
вещество на гръбначния мозък -* fu n icu lus
anterior.
столбы белого вещества сапнноге мозга : стълбове-
от бяло вещество в гръбначния мозък -4 f u n i
culi medullae spinalis.
стоиатит, м : стоматит -> stomatitis.
—
афтозный : афтозен стоматит -4 s to m a titis-
aphthosa.
—
катаральный : катарален стоматит -4 s to m a titis
ca'arrhalis.
—
язвенный : язвен или улцерозен стоматит -4*
stomatitis u ’сегоsa.
стоматология, ж : стоматология -4 stomato logia.
стоматомнкоз. м : стоматомикоза, млечница -4 s t o
malотуcosis.
стопа, ж : ходило (на крак) -4 pes.
—
изуродованная : уродливо ходило -* ta lip e s (JJ..
конская, и ли лошадиная : конски крак -4 p e r
equinus.
—
плоская, плоскостопие : плоско стъпало -* pes
planu s.
—
полая : вдлъбнато стъпало —> pes excavatus-
sivc arcuatus sive cavus.
—
пяточная : -4 pes calcaneus, talipes (2).
сторова, ж : страня -» la tu s1.
страдание, г : страдание -* a ffectio , malum ; пиж:
също Со.езнь и забо.генание.
странгуляция, ж : странгулацня —> strangulatio.
стрдвгурия, ж : странгурия -4 stranguria.
странствующий : странствуващ *4 migrans.
страх, м : страх —>pavor, anxietas.
—
перед болью : страх от белка, одинофобия -»♦
odynophobia.
—
мучительный, чувство страха : мъчителен страх,,
чувство на страх -4 angor.
—
навязчивый : натраплив страх, фобия -4 phobia~
страхи ночные, ночной пспуг : нощен страх, нощни
изплашвания —►pavor nocturnus.
стреловидный : стреловиден -» s ag ittalis.
стремя, стремечко (слуховая косточка), г : стреме-
(слухова костнца) —> stap es (JJ.
стремянный : принадлежащ ни с грсмсто —> sta p e
dius.
стрептодермпя, ж : стрептодермня —» streplodermia..
стрептококк, м : стрептокок, верижен кок -> S trep
tococcus.
—
гноеродный (пиогевпый), и.т гемолитический :
ПИ01СНСН (гноероден) или хечолптнчен стрепто
кок -4 Streptococcus pyogenes sive haemoly
ticus.
—
зеленый : зеленеещ стрсигокок —» Streptococcus
viridans sive mitior.
стрептомицин, м : стрептомицин —»streptomy cihum..
стригущий : стрижеш -♦ to nsurans.
стриктура, ж : стриктура -* strictura, coarctatio ;*
виж също сужение.
Строганова метод : метод на Строганов
S/roga--
novi methodus.
строепие, с : строеж, структура -4 structura .
строма, ж : строма, основа, скелет -4 stroma.
строфулус, иг : строфулус -4 stroph ulu s.
структура, ж : структура, строеж -о stru ctu ra .
струма, ж : гуша, струма -ч struma.
струмэктомкя, ж : струмектомия -4 strum ectomi
струна, ж : хорда, струна -4 chorda.
—
барабанная (нерв) : тъпанчева струна -4 chorda
tympani.
—
спинная : гръбначна струни —> chorda dorsalis~
CTpyuen (червь), м : аскармс лумбрнкоидес, детски.
глист -4 A scaris Inmbricoides.
струн, .к ; струпсй -4 crusta, eschara (ссхара, ос
кара), sphacelus (сфацсл).
—
молочный : млечен струпей -4 cru sta lactea.
струная высыпь
766
сферический
струпная высыпь : рупия —> riipia.
студенистый : пихтиест
gelatinosus.
стул, м : дефекация» ходене по голяма нужда —>
defaecatio, sedes (2).
ступня,
ж ; стъпало» ходило (на кран) ->
planta1.
—
изуродованная : уродливо ходило, криво или
изкривено ход>1Ло —» talipes (I).
ступор, м : ступор, двигателно вцепеняване ->
stupor.
стягивание, с : стягане -* constrictio.
стягивающий : стягащ, свикат —* adst ringens.
субдуральное пространство : сублурално простран
ство —» cavam subdurale.
субдуральный : субдурален -» subduralis.
субнктерус, м : субиктер -» subicterus .
сублейкемия, л г : сублевксмия -> subtenhaemiа.
субстанция, дат : субстанция ~» s ubstantia.
субфебрнльный : субфсбрилеп -и
-
snbfebrilis.
субъективный : субективен —* subjectivus.
суггестия, ж : сугсстия, внушение —» додаваУ/о.
судебномеднцинский, судебиътн : съдебномедицински,
съдебен -» forensis.
судебномеднштскос вскрытие : съдебномедицинска
аутопсия -» дег/то legn’i s .
судорога, .ve : спазъм, (тоничен) гърч -» spasmus.
•—
дрожательная, /mit скакательная : салтаторсн,
„танцъорски- спазъм -» spasmus saltatorius.
—
в икрах : тоничен гърч на прасците -* cra mpus
surae.
—
кнвательаая : спазмолично кимване —> spasmus
nutans.
—
хлоинческая : клокпчен гърч -* clonus (клонус),
convulsio.
—
лицевых мыши клопичесхая : фациплен спазъм,
конвулсивен тик ~» spasmus fa cialis.
—
мышцы : мускулен гърч -> myospasmns.
—
писчая : графоспазъм —» graphospasmus.
—
тоническая : тоничен гърч, тоничен спазъм —»
crampus (крллш), spasmus tonteus, spasmus.
—
—
длительная : продължителен тоничен гърч
(на мускул) —»tetanus1.
—
—
фунхцноиальпая, ил и профессиональная : функ
ционален или професионален спазъм -* spas
mus functionalis sive professionalis.
—
чихательная : кихавичен спазъм, спазмодична
кихавица -» ptarmus.
судороги вызывающий : причиняващ спазми нлн
гърчове, сплзмогенен
spastnogenes.
судорожные ооцергнвавнл, сКин : конвулсивни но-
треииання -» palmospasmus.
—
родовые схватки, ж/лт ; клонус на матката —»
tueri.
•судорожный : конвулсивен -> convulsivus, spasmo
dicus.
сужение, с : стесняване, стеснение —>sten osis (сте
ноза), strictura (стриктура), coarctatio, con
strictio (свиване).
—
аорты : ист мус на аортата -4 isthmus aortae.
—
зрачка : миоза, стеснение на зеницата-» m io sis.
—
левого предсердно-желудочкового отверстия, су
жение двустворчатого отверстия : митрална сте
ноза —>stenosis valvfuljae mitralis sive bicus
pidalis (stenosis ostii atrioventricularis sinis-
tn).
—
пищевода : стеснение нл хранопровода, езофа-
гостеноза -4 oesophagostenosis.
—
оривратипка : стесняване (стеноза) на пилора-»
pylorosfenosis.
—
сосудов : съдосвиване, вазоконстрикция —» v a -
socoastrictiо.
трахеи : стеснение на трахеята, трахеална сте
ноза -» tracheostenosis.
—-
устья аорты, сужение аорты : аортна стеноза —»
stenosis valvfuljae aortae (stenosis aortaeJ.
•суххуссио Гиппократа : сукусин иа Хипократ -4
succussio Hippokratis.
сукровица, ж ; сукървица -> ichor (sanies).
сульфамид отерапия, ж : сулф(он)амидка терапия -*
sulffonjamidotherapta.
сульфаниламидные (сульфамидные) препараты, суль
фамиды, м/мн : сулфамидни препарати, сул-
фонамиди, сулфамиди -4 sulffonjamida.
сумасшествие : с : умопобъркване -4 alienatio men
tis ; виж също insania и psychosis.
сумка, ж : торбичка, бурса -» bursa.
—
слизистая ; синовналиа пли слузна торбичка -»
bursa synovialis.
—
околосердечная, пли сердечная : сърцсва тор
бичка, перикард -» pericardium.
суммирующийся : сумиращ ce -> ciimulativiis.
суперрнфекция, ж : суперинфекция -4 superinfec
tio.
суперфекуилапня, ж : суперфекондация, евръхопло-
дяиане -4 superfecondatio.
суперфетоция, ж : суперфетация, скръхзачеванс —г
superfetatio.
супнлация, ж : супинация, завъртане навън
su
pinаЧо.
супинатор, м : супинатор (мускул) -4 supinator
(musculus).
суппозиторий, Jf : супозиториум, супизиторий/ све-
1цинка —» suppositoriam.
суспензия, ж : суспензия, размивка -» suspensio (JJ.
суспензорий, лг : суспензориум, суспензорий —» sus
pensorium.
сустав (истинный) : става (истинска)-» articulatioт.
—
блоховндвый, или шарнирный : шарнирна илй
ъглова става -» ginglym us.
—
голеностопный : скочна или глезевна става -4
articulatio1 talocruralis.
—
нстиввый : истинска става, диартроза -» diar
throsis.
—
коленный : колянна става —» articulatio1 genus.
—
ложный : лъжлива става, псевдоартроза —» />дтч/-
doartnrosis.
—
локтевой : лакътна става —> articulatio1 cubiti.
—
неподвижный : неподвижна става, синартроза ->
synarthrosis,
— , неподвижность : неподвижност на става, анки
лоза —» ankylosis.
—
ореховидный : ореховидна става, енартроза -»
enarthrosis.
—
плечевой : раменна става —» articulatio1humeri.
—
тазобедренный : тазо-бедрена или коритно-бед-
рена става -> articulatio1 coxae, солта
суставная боль : ставна болка -> arthralgia.
—
мышь : ставна мшика -> m*rs articularis.
—
смазка : ставна течност, синовия -4 synovia.
—
сумка : ставна капсула или торбичка —» capsu
la articularis.
суставной : ставен -4 articularis.
—
меня» : ставен мениск -4 meniscus.
сухожилие, с : сухожилие
tendo.
—
ахиллово : Ахилесово сухожилие -» tendo cal
caneus.
'■-
сухожильное растяжение : разтеглиц а (сухсбкилна)--»
aponeurosis (1).
сухожильный : сухожилен -4 tendineus.
сухой : сух -4 siccus.
„сухость глаза“ :
„сухота на окото“, ксерофтал-
мия -» xerophthalmia.
сухость кожи : сухота на кожата, ксеродерма -4 av-
rodernm.
—
во рту : сухота и устата, ксеростомня -+ xero
stomia.
сухотка сш ита я, сухотка сливного мозга : табес дор-
залис, табес -» tabes dorsalis.
„сучье выни“ : хндраденит -> hidradenitis.
существевный : съществен -» essentialis (1).
существо живое : живо същество, организъм —> or
ganismus.
сферический : сферичен, кълбообразен, топчсст -»
sphaericus, globosus.
ефероцнтоз
767
теплолечение
ефероцнтоз, м : сфероцитоза -4 sphaerocytosis.
сфигмограмма, ж: сфигмограма -* sphygmogramma.
сфигмография, яг : сфигмография
sphygmogra-
phla.
сфягмомавомстр, nr : сфигмоманометър —> sphygmo-
manometrum.
сфвоктер, л : сфинктер (мускул), свивач, с тегач ->
sphincter ( musculusJ.
—
Оддм : сфинктер на Оди -> sphincter Oddi i .
схождепяе, м : сближаване -» con vergentia.
схватки родовые, ж/.ин : рлдилни контракции -4
dolores ad partum sive dolores parturientium.
стнзофрення, ж : шизофрения, схизофрения -> sch i
zophrenia.
схнзопшяя, я г : схизогония, шизогония -* schiZO-
gonia.
сходный : сходен, подобен -» homologas.
сходящийся : сближаващ се -+ convergens.
ставанне, или шов, сухожилия : зашиване или тс в
на сухожилие, тен(д)орафия —>(enorrhaphia.
сыворотка1, ж : серум -* serum*.
—
кровя : кръвен серум -*
.г г г я т1sanguinis.
сыворотка5, яг : серум (за лечебни и профилактич
ни цели) -4 serumi.
—
цитотоксическая автярегнкулярная Богомольца
серум на Богомолец -» Bogomoleri serum.
сывороточный : серумен (серозен) -4 sero su s .
сыпвой : обривен, нзривен ~* exanthematicas.
сыпь, ж : обрив, изрив -» eruptio.
—
кожная : кожен обрив -» efflorescentia, exan
thema (екзантема).
—
л екар стве нная : медикаментозен или лекарствен
обрив -4 eruptio medicamentosa.
—, появление : г.бриванс, изривано -4 eru ptio.
—
просовлдвая : милпария —» milia ria.
—
сифилитическая на лбу : сифилид на челото
corona Veneris.
сырный : снреисст, казеозеи -* ca se os ns.
сырой1 : суров. не(у)зрял -* cr udus (1).
сырой5 : влажен -4 humidas.
T
таблетка, ж : таблетка —> tabutcita.
Тавара узел : възел на Ашоф-Тявара, атрно-вептри-
кулен вгзел —» nodus atrioventricularis.
таз, а! : таз, корито -» pelvis (1).
—
карликовый : джуджешки таз -> p e lv is папа.
—
влоскнй ; плосък таз -4 pelvis plana.
—
сужеввыА : тесен таз -4pelvis angusta.
тазобедренный: тазо-бедрен -4 cox ofem oralis.
тазовое дно : тазово дъно, диафрагма на таза ->
diaphragma pelvis.
тазовый : тазов -» pelvicus.
таксис, м : таксис -4 ta x is (2).
тактяльяый : тактилен, осезателен, осезаем -4 tac
tilis.
таламус, м : -» thalamus.
таламэнцефалоп, м : таламенпсфалон -4 thalamni-
cephalon.
талассотерапия, ж : морелечение, талосотерапия ->
thatassQtherapi а.
талассофобяя, ж : таласофобия -> thalassophobia.
танвовада, ж : тампонада, тамгюниранс -4 tampo-
natio.
таяатофобяя, ж : ганатофобия -4 thanatophobia.
тарзэктоммя, ж : тарзектомия -4 tarsectomia.
тахикардия, ж : тахикардия -» tachycardia.
—
пароксизмальная : парокемзмална тахикардия ->
tachycardia paroxysmalis.
тахвпяоэ, с : тахипнея, полнпнея —> tachypnoea.
тахяснстолия, ж : тахисистолия -4 tachysysto lin.
твердый : твърд -4 durus, rigidus (втвърден), soli
dus.
творожистый : приличен на извара, назелэсн -4 сп-
seosus.
тезаурязмоз, м : тезауризмоза -> thesaurismosis.
телеавгнэктазяк, л с : тслсангискгазня > teleangi
ectasia.
телерентгевографяя, ж : телерентгенография, теле-
радиография —> teleroeritgenographia.
телеревтгевосаопня, ж : телерситгеноскопня -* tete-
roenlgenoscopia.
телесный : телесен -4 somaticus .
телят, At : телит -* thelitis.
тело, с : тяло -* corpus (1), soma.
—
желтое яцчяяка : жълто тяло —> corpus luteum.
—
инородное : чуждо тяло —» corpus alienum.
—
маткя : тяло на матката -* corpus uteri.
—
мертвое : мъртво тяло, труп -* cadaver.
—
мозолистое : мазолесто тяло -4 corpus callosum .
—
oemepacToe : пещеристо тяло
corpus caver
nosum.
—
волосатое : пвицссто тяло —> corpus striatum.
—
ресничное : ресничесто или цилпарно тяло -4
corpus ciliare.
тело стекловидное: стъкловидно тяло ->corpus v i t
reum.
—
шишковнлоое : ишшарковидни тяло, сппфиза —
corpus pineale.
телосложепие, c i телосложение, чабитус -» habi
tus .
—
апоплектлчесхое : апоплектичен хабитус -> ha
bitus apoplecticus.
—
астеническое: лпенпчел хабитус -> habitus
asthenicus.
—
чахоточное: туберкулозен хабитус - » habitus
phthisicus.
—
тельца амилоидные, и ли крахмальные, с.мн : лчи-
лоидни телца -> corpus ату lareum (corpora
amylacea).
—
рисовые, или рисовидные : орпаоиндпн телка ->
corpus oryzoidenm.
тельце, с : телке -4 corpusculum.
—
кровяное: кръвна клепел, ьрьнио телце -/ glo
bulus (2).
—
—
белое ; пяла кръвна клетка, бяло кръвно
телце, лев кщит -> leucocytus.
—
—
красное : червена кръвна клетка, червено-
кръвно телце, еритроцит ~> erythrocytus.
—
мальпигиево : Малпигиево телце —* c orpusculum
renis (Malр iglniJ.
теменной : теменен 4 parietalis (2).
темный : тъмен -* fu sc us , nigricans, obscurus.
1 емпература (тела), ж : температура (на тялото)-* -
temperatura .
—, измерение : измерване на температурата, термо
метрия -4 thermomHna.
темя, с : теме
vertex (1).
тендовагнпнт, м : тендонагшшт -> tendovaginitis.
—
крепнтнрующкй : креиитиращ тендовагинит
/ endovaginitCs crept tans.
тенезм, m i тсиезъм, болезнен iiam>ii -> tenesmus .
тениидоз, .и : те ниидиз;», тгниазл
taeniasis.
тениофобия, ж : тсниофобия -* taeniophobin.
теноннт, м : тенонит
tenonitis.
тенотомия, ж : теиоточшя -* teno/omia.
теиь, ж : сянка -4 umbra.
—
сердца : сянка на сърцето, сърдечна сяька -*•
umbra cardiaca.
тепловатый: топличьк
tepidus.
тепловой : топлинен, термичен -> thermicus .
—
удар : топлинен удар, удар от горещина, тер--
моплегня -* thermoplegia.
тепловых ощущений, утрата: тсрмаиестсзия -> th e rm -
anaesthesia.
теплолечение, с : лечение с топлина, топлЛлеченне*.
термотерапия
thermotherapia.
теплорегуляция
768
тонаилдотомия
теплорегуляция, ж : терморсгулацня ttiermore-
gulatio.
теплоте, ж : топлина -> calor.
теплоты единица : калория -> caladia.
теплоустойчивый : топлоустойчнв, термостабилен ->
thermostabiUs.
теплые неточянкн, м1мн : топли извори, термални
извори thermae.
теплый : топъл —>calidus
* умерено : умерено топъл -> tepidus.
терапевт, лт : терапевт, интернист -* internist us.
терапевтика, .ж*: терапевтика -* therapeutica, /ftc-
rnp/o fiy.
терапевтический : терапевтичен, лечебен -» thera
peuticusг.
—
нигилизм : терапевтичен нихилизъм -> n ih ilis-
mus therapeuticus«
терапия, ж : терапия -> therapia.
—
кислородная : кислородна терапия, оксигсноте-
раипя -> oxygenotherapia.
—
пирогенная: пирогенна терапия, ппрстотсрання,
пиротерапия -> pyretotherapia.
тератология, ж : тератология —» /#»га/о/о£/а.
тератома, ж : тератом, терагоиден тумор —> tera
toma.
термальный : термален thermalis,.
термин, л/ : термин -» /дотла;1,
герминальный : терминален, краен -> term inatis.
термниологня, ж : терминология —» term ino logiа.
термический : термичен, топлинен —> thermic us.
термокаустпка, ж : термокаутернзацпя, термокау-
теризнрдпе —* thermocauter isatio.
гермолабнльный : термолабилен •-> thermolabilts.
термометр, .к : термометър -» tliermometrum.
термометрия, ж : термометрия thennometria.
терморегуляция, ж : терморсгулацня thermo re
gniatio.
гермостабнльный : термостабилен, топлоустойчнв ->
thermostabiUs.
термостат, м : термостат -» ihermostatum.
термо терапия, ж : термотерапия, лечение с топли
на, топлолечение -» thermotherapia.
терпкий: стмпчив -♦ adstringens.
тертый : стрит, стъркзн -> tritus.
тесный: тесен —* angustus.
тестикул, .« :
/e;/i;.
тестикулярный : тестикуларен -> tes ticu la ris.
тестообразный : тестообразен -» p ast osas.
тестостерон, .к : тестостерон
tesfosteronnm.
гетанический : тетаничен —> teta nic us .
тетания, ж : тетания -» tetania.
—
детская : —» spasmophilia.
тетанус, .и : тетанус -» /c/o«« ;2,
тетраплегня, ал* : тетранлегня -» tetraplegia.
течение, с : течение —>fluxu s ; cursus, decursus
(протичане).
—
обратное : обратно течение, рсфлукс -> re flu -
xus, regurgitatio (2).
течка, д/г : разгоненост, течка, еструс o estrus .
•течь нз уха : течение от ушите, оторся -^» о/ог-
rhoea.
гимнаант, м : тимпанит -* tympanitis.
тимлаиический : тимпаничен -* tumpaniciis (2).
тнипания, ж : мстеэрнзъм -> meteorismus.
тиндадлнзацня, ж : тнндализацня, фракционирано
стерилизиране
tyndallisatio.
'гнвеа, ж : тинса -> tinea.
тип, .и : тип
typus.
типичный : типичен -* typic us.
тнреогенный : пгреогенен —» thyreogenes.
тиреонднзм, м : тиреоидизъм-» thyreoidism us (1).
тиреондит, м : тереондит -» thyreoiditis.
гиреоидэктомня, ж : тиреоидектомия thyreo idee-
tomia.
тиреотоксичесхий : тиреотокенчен —> th yr eo tox ic u s .
тнреотропный : тиреотропен -* thyreotropicu s.
лирокскв,*,« : тироксин -» thyro xiпит.
титрование, ж : титриране, титрация ti tr â t io.
тяф брюшной : коремен тиф typhus abdominalis.
тяф возвратный, и л и вшивый возвратный : повратен
(въз вратен) тиф, европейски повратен тиф -♦
typhus recurrens.
—
сыпной : петнист тиф, епидемичен петнист
тиф -» typhus exanthematicus.
тифлит, м : тифлит typhlitis.
тифоид, м : тифоид -> typhoiduni.
тифоидный, тифозный : тифоиден, тифозен -» t y
phoides.
тканевая терапия по методу Филатова : тъканна те
рапия по Филатов
Filatovi histiotherарia.
ткавь, ж : тъкан -* tela.
—
грануляционная, и ли зернистая : гранулационна
тъкан -» granulationes (I).
—
жировав : маетна тъкан -> tela adiposa.
—
—
оодкожиая : подкожна мастна тъкан
tela
subcutanea adiposa.
—
клеточная ; клетчатка : клетъчна тъкан -» tela
cellulosa slvc cellularis.
—
соедннительаая : съединителна тъкан -+ tela
conjunctiva.
—
эпителиальная : епителна или покривна тъкан,
епител -* e pithelium .
токсавеиия, ж : токсанемия —» toxanaemia.
токсемия, ж : токсемия, отравяне на кръвта -»
toxaemia.
токевгенвый : токситенен, токсикогенеи -* tox ic o-
genes.
токеннпфекцня, ж : токснинфекция —> to x iinfe ctio .
токснкогенвыА : токсикогенеи —> toxicog e nes.
токенкодермня, токендермня, ж : токсикодермия,
токсидермия, токсична екзантема, лекарствен
обрив -> toxicodermia.
токсикоз, .к : токсикоза —» toxicosis (2).
—
беременности, и*ш беременных : токсикоза на
бременността, гестациоина токсикоза, гесто-
за -> toxicosis graviditatis sive gestationis.
—
в раннем детском возрасте : токсикоза, токсична
диспепсия, детска холера-^cholera infa nt(i)u m .
—
травматический : кръш-синдром, травматична
токсикоза -> crush-syndromam.
токсикология, ж : токсиколотя -> toxicologia.
токсикомания, ж : токсикомания
toxicomania.
токсикофобив, ж ; токсикофобия —> toxicophobia.
токсин, м : токсин, отрова (особено бактернйна) ->
toxinum.
—
растительный : растителен токс ин, фнтоток-
син phytotохiпит.
токенвемия, ж : токсинемня -* toxinaemia.
токсическая диспепсия : токсична диспепсия, токси
коза -> cholera infant(tjum .
токсический : токсичен, отравен —> to x ic a s.
токсичност : ж : токсичност, отровност -» to x i citas.
тохсоплаэмоз, м : токсоплазма -» toxoplasmosis.
толерантность, ж : толерантност, поносимое? —♦ to
lerantia.
Толочивова-Роке болезвь : болеет на Толочннов-
Рожё -> Toloclnov-Roger' morbus.
толстая кишка, толстые кишки : дебело черво, де
бели черва
intestinum crassum.
толстохншечяый : отнасящ се до дебелото черво —у
colicus.
толстый : дебел -+ crassas, corpulentas.
толчок, м : тласък -» ictus (1) (удар), impulsus.
—
сердечный : сърдечен удар -> ictus cordi;.
томография, ж : томография -» tomograptùa,.
Томсена болезнь : вродена миотоння, болеет на Том
сен
myotonia congenita (morbus ThomseniJ.
топ, .и : тон -> sonus.
—
сердца : сърдечен тон -» sonus cardiaeus.
—
там панический : тимпаничен тон
sonas tym
panicus.
тонзиллит, м : тоизилит
tonsillitis.
—
острый : остър тонзилит, ангина ^ angiruF .
тоазнллотомвя, ж : тонзилотомия -> tonsiüotom ia.
тонзнллэктомия
769
трихомикоз
тоязиллктоиня, ж : тонзилектомия —» to n sil lecto-
тонзиллярные лакуны, де/жк : тонзилни крипти или
лакуни -» cryptae tonsillares.
тонзиллярный : тонзил(ар)ен -» /оллДОагйг.
тонизирующие средства, с/мн : тонизиращи или ук
репващи лекарства -* to niса .
тонизирующий: тонизиращ-» toni cas (укрепващ),
roborans (усилващ).
тоническая судорога : тоничен гърч, крамп -»
crampus.
тонический : тоничен —» io nie ns.
тонкая кишка : тънко черво —» intestinum tenue.
тонкий : тънък —» tenuis, gracilis, subtilis.
тонометрия, де : тонометрия -* tonometria .
тонус, лг : тонус, напрежение -» ?олде.
—
мышечный, тонус нышц : мускулен тонус, то
нус на мускулите -» /оля.? muscularis.
—• ослабление : отслабване на тонуса, атония -*
о/оя/я.
—
пониженный : намален тонус -* hypotonia (2).
топический : топичен, местен —» to p icu s .
топографи*, ж : топография -» topographia.
топофобня, де : топофобия -» topophobia.
торакокаустика, де : торакокаутеризация -» thora-
cocanterisatio.
торамлязнс, лк : тораколиза -» thoracolysis.
торакопластика, де : торакопластика —» thoracoplas-
tica.
торакоскопия, де : торакоскопия -» tho+acoscopia.
торакотомия, де : торакотомия -* thoracotomia.
торможение, с : задържане, потискане -♦ /лЛШ//о,
suppressio (угнетяване).
торпндный : торпиден -> torpidus.
торпор, л : торпор —> to ~рог.
тоска предсердечная : предсърдечна мъка -» a n x ie
tas praecordialis.
тотчас, немедленно (а рецептах) : веднага, ту
такси -» statim *
тофус, : тофус -» tophus.
точка, де : точка, пункт -» punctum.
—
ближайшая (ясного зрения) : най-близка точка
(на ясно зрение) —» panctum proximam.
—
болевая : болезнена точка, точка на Валё -*
punctum dolorosum.
—
дальнейшая (ясного зрения) : най-далечна точка
(на ясно зрение) : -» punctum remotum.
тошнота, де : повдигане, гадене —» nausea.
тошнотворный : причиняващ повдигане (гадене) —»
nauseosus.
тощая кишка : празно чгрво, йеюнум —» Jejun um.
травма, де : травма -» trauma.
—
акустическая : акустична травма, шумова
травма -» trauma acusticam.
—
психическая : психична трзвма -» trauma p sy
chicum.
—
родовая : родилна травма -» trauma obstetri
cum.
травматизм, м : травматизъм -» traumatismus.
травматический : травматичен, траимен -» trauma
ticus.
—
токсикоз : кръш-синдром, травматична токси
коза -» crush-syndromiim.
травматология, ж : травматология —>tranma iolog ia.
травматопноэ, с : травматопнея —> traumatopnoea.
тракт, м : тракт ~» tractus ; пнж също пути,
канал.
—
зрительный : зрителен път —» tractus opticus.
—
кортнко спинальный : кортико-с пиналей тракт,
пирамиден път, пирамидни пътища tr a c ti s
corticospinalis.
—
пищеварительный, и л и желудочно-кишечный :
хряпосчшшелеп канал -» tractus digest iritis.
трансвестит <зм, ли : трансвсститизьм -* transvesti
tismus.
трансмиссивный : траисмисивен, предаваем -» trans-
missibilis.
траясидинтацян. де : трансплантация, присаждане,
присадка -» transplantatio.
транссудат, м : транше )удат -» transsudaiam.
транссудация, де транс(с)удация -» transsudat i о.
трансформация, де : трансформация, превръщане,
преобразуване -> t ansform atio.
трансфузия крови ; трансфузия или преливане на
кръв, кръвопреливане -» transfusio sanguinis,
Траубе пространство : пространство на Траубе - »
Traubei spatium,
трахеальный : трахеален -» trach ealis.
трахеит, м : трахеит —» tracheitis.
трахеобровхят, м : трахеобронхит -> tracheobron
chitis.
трахеобронхоскопяя, де : трахеобронхоскопия -»
iracheobronchoscopia.
трахеоскоп 1Я, де : трахеоскопия -» tfacheoscopia.
трахеотомия, д е : трахеотомия -» tra ch eoiomia.
трахея, де : трахея, дихателна тръба -» trachea.
трахояа, де : трахома -» trachoma.
трахоматозный : трахоматозен —> t rachomatosus .
трематоды, .«/и/« : трематоди, метили —» Trema
todа.
тремор, л* : тремор, треперене -» tre mor.
трепанация, ж : трепанация -» trepanatio.
—
для уменьшения повышенного мозгового давле
ния : декомпреенвна трепанация -» trep an atio
decompressiva.
трепетание, с : трептене -» fib rilla tio ; треперене,
трептене -* p alpita tio ; треперене, тремор -+
tremor.
—
я мерцание желудков : трептене и мъждене на
вентрикулите -» fibrillatio ventriculorum.
—
предсердий : виж мерцание предсердии.
тресковый жир : рибено или мору ново масло —»
oleum jecoris Aselli.
третичный : третичен, терциарен -> te rtia riu s .
треугольный : триъгълен -» triangularis, trigona
lis, triquetras.
треугольник, м : триъгълник -» trig onum .
—
моченого пузыря : триъгълник на Лиьотб —»
trigonam vesicae (Lieutandi).
—
поясничный нетиros : лумбален триъгълник на
Петй -» trigonum lumbale (Petiti).
трехгранный : тристенен -» triqu etru s.
трехетворчашй : трикрилен -* tricuspidalis.
трещина, де: цепка, цепнатина -» fissura; виж
също щель.
трещияьт кожи : цепнатини (пукнатини) иа кожата .
рагади -» rhagades.
траада, де : триада, тройка -* tr ia s .
—
Гетчинсона : Хъчинсонова триада -» H utch in -
soni trias.
—
мерзебургская : Мерзебургска триада -> Merse-
burgi trias.
тригопнт, л : TpiiroHHT —» trigonitis.
трпзмус, тризм, vH: тризъм, тризмус -» tr ism u s .
тряпаиосохназ, м : трипаиозомиаза -* trypanoso
miasis.
трпплегня, де : тринлегия -» triplegia .
триппер, м : трипер, гонорея -> gonorrhoea, u r ethri
tis gonococcica.
трнпперпый, м ш
. трнперен, гонореей —» gonorrhoicus.
трипсин, м : трипсин -» trypsinmn.
три раза в день : три пъти на ден
ter in die.
трчтанопия, де : тританопин -» tritanopia.
трнхальгия, де : трнхалгия —» trichalgia.
трихиаз, м : трихнлза -» trichiasis.
трихина, де : трихинелл, трихина -> T richinella
(T ri china) spi rati s.
трихинелла, де : трихинелл, трихина -» T richinella
(Trichina) spiratis.
трихинеллез (трнхнвоз), л£ : трихинелоза, трихино
за
trichinellosis.
трихгноз, м : виж трихинеллез.
трнхозис, м : трихоза -» trichosis.
трихомикоз, -V: трихо.микоза -» trich omyc osis.
-19 Медицинска терминология
трихомонада
770
угловой
трихомовала, oie : трихомояас -» Trichomonas.
трихомоноз, м : трихомониаза -» trichomoniasis.
трило водозис, м : трихонодоза -> trichonodosis.
трихоптнлозлс, м : трихоптнлоза —» trichoptilosls.
трихорекснс, лс : трихорекснс -> trichorrhexis.
трихотилломанна, лг : трихотнломання —» trichotil-
lomania.
трихофития, лс : трихофития trichophytia.
троекратвый, тройной : трикратен, ipjen —:>triplex.
тромб, -V : тромб -» thrombus.
тромбангиит, .« : тромбангшпг - » / Лrombangiitis,
—
облитерирующий : обли ториращ, тромбан ги ит,
облитернращ ендартериит u.ivi ендпнпшт, бо-
лест на Бюргер -» thrombangiitis obliterans
sive morbus Buergeri .
тромбартериит, л# : тромбартернит -> thrombarteri-
itis.
тромбастевия, jNo : тром ба сте нн я, тр омбастеи ичн а
пурпура -» thrombasthenia.
троибнв, .« : тромбин -» thrombiпит.
тромбогев, .W: тромбо ге н, протромбин —> thrombo-
genum.
тромбоз, лг : тромбоза -» thrombosis.
—
вены : тр омбоз а на вена, ф лебо тромбоза
phlebothrombosis,
тромбокяааза, ж : тромбокнназа —> thrombokinasa.
тромбоватия, J«* : тромбо патия —►thrombopathia.
тромбооевия, ж : тромбоп ени я - » thrombopenia.
тромбофлебит, м : тр омбоф лебит
thrombophle
bitis.
тромбоцнтоз, м: тромбоцитоза -> thrombocytosis.
тромбоциты, л / л ш : тромбоцити, кръвн и плочици—»
thrombocyti.
тромбоэмболии, ж : тромбое мболия - » thromboem-
bolia.
тропизм, лг : тропизъм ~» tropismus.
тропический : тропически, тропичен -» tropicus.
трофический : трофичен, трофически -» trophicus.
трофобласт, дг : трофобласт —> ^
трофоневроз, л : трофоневроза -» trophoneurosis.
труба, л : тръба —» tuba, tubis.
—
фаллопиева и ли маточная : маточн а ил и Фало-
пиева тръба, яйцепровод(ник) -» tuba uterina
(Fullonii).
—
эве тахвева, и ли слуховая : Е вс тахи ева и ли сл у
хова тргба -> tuba auditiva (Eustachii).
труб, продувание: продухва не на маточни те тръби,
пертубация —» pertubatio.
трубка полая : тръбичка -» cannula.
трубио-яичинковый : тубоова ри ален -> tuboova -
rialis.
трубный : тубарен
tubarius.
трубочка, ж : тръбичка -» tubulus.
трубчатый : тръбест, тръбовиден —* tabularis, tu
bulosus.
трудный : труден, мъчен -> difficilis.
труп, м : труп, мъртво тяло -» cadaver.
трупвое окоченение : трупно вкочаняевдне -» rigor
mortis.
—
пятно : трупно нетно —» Uvor.
трупный воск : трупен восък
adipocera.
—
яд : трупна отрова, птомаин —» ptomainum.
Труссо феномен : симптом на Tpycô -> Trousseau9
symptoma.
туберкулез, л : туберкулоза
tuberculosis.
—
гортани : туберкулоза на гргкляна (ларинкса),
лариьгеална фтнза -» tuberculosis laryngis.
—
кожи : туберкулоза на ко жата
tuberculosis
cutis.
—
—
лихеиондпый : лихенгидна туберкулоза на
кожата, лихен на скрофул .зните -» tuberculosis
cutis lichenoides.
—
—
вндуративвый : индуративна туберкулоза на
кожата —> erythema induratum (Bazin).
—
—
коллнкватнвный : коликвативна туберкулоза
на кожата, скрофулодерма -> scrofuloderma.
—
легких, и ли легочный туберкулез : белодробна
туберкулоза, охтика, фоиза -» tuberculosis
pulmonum, phthisis (1) (phthisis pulmonum)r
—
милиарный острый : остра милиарна туберку
лоза —> tuberculosis miliaris acuta.
—
позвоночника: туберкулоза на гръбначния
стълб, туберкулозен спондилит —»malam f o tti.
—
почки: туберкулоза на бъбрека —>tub erculo sis
renis.
—
скоротечный : скоротечна туберкулоза -* p h th i
sis florida.
—
фаланги пальца : туберкулоза на фаланга на
пръст —» spina ventosa.
туберкулезный : туберкулозен -> tuberculosas.
—
спондилит : туберкулозен спондилит —>malunt
Potti.
туберкулезная палочка : туберкулозна бактерия,
туберкулозен бацил —» M ycobacterium tuber
culosis.
туберкулема, ж : туберкулом —> tuberculoma.
туберкулнд, м : туберкулвд —> tubercu lidum.
туберкулин, м : туберкучин -» tuberculinum.
туберкулиновая проба : туберкулинова проба или
реакция —» tuberculini testum sive reactio.
туго подвижность, ж : скованост, вдървеност —►
rigiditas.
тугость слуха старческая : пресбиакузнс, старческо
намаляване на слуха —>presbyacusis.
туловище, с : туловище, труп -» truncas (Î).
туляремия, ж : туляремия —►tularaemia.
тупой : тъп -» obtusus.
тупость (при перкусии), ж : притъпление (при
перкусня) ~> obtusio.
тупоумие, с : тъпоумие —» hebetudo.
тургор, м : тургор -» turgor.
турникет, .к : турникет —> torcula r.
тучность, лг : общо затлъстяване a diposita s
obesitas.
тучный : тлъст, затлъстял —►a dipo sus (тлъстинен),
corpulentus (дебел, охранен), crassus (охра
нен),
тыльная сторона кистн руки : тръбната страна на
ръката —>dorsum manus.
—
сторона стопы : горната страна на ходилото —►
dorsum pedis.
тыльный : тилен (заден) dorsalis.
тягость, ж : тежест —» molestia.
тяжелый : тежък -> gravis.
у
убийство , с : убийство-» caedes ; виж също дето
убийство, ч ело векоубийство.
—
посредством отравления : убийство чрез отрова
или отравяне —» veneficium.
—
человека : убийство на човек -» homicidium .
унеит, м : увеит -> uveitis.
увеличение, с : увеличаване, уголемяване —» incre
ment unг.
—
печени : увеличение на черния дроб, хепатоме-
галия -» hepatomegalia«
увеличение печени н селезенки : увеличение на чернил
дроб и далака -» hepatosplenomegalia.
увечащий : осакатяващ
mutilans.
увечье, с : осакатяване -> m utilatio.
увулотомня, ж : увулотомия -> uvuLotomia.
увядание организма : увяхване на организма -» т а -
гветяа*?.
углерод, -и : въглерод -> carboneum.
угловатый : ъглест, ъглов -» angulatas.
угловой : ъглов —> angularis.
углобление
771
уплотненный
углубление, с : вдлъбнатина —» cavitas, depressio1,
excavatio fossa, fovea, lacuna (1) ; вдлъбна
тина -» recessus ; вдлъбнатинка -* fossula,
foveola.
—
маленькое : вдлъбнатинка -» vallecula.
—
узкое : тясна вдлъбнатина -> crypta.
угнетающий, угнетенный : угнетяващ, угнетен, по
тиснат
depressivus.
угнетеагс душевное, угнетенное сип подавленное со
стояние : душевна потиснатост, угнетено или
потиснато състояние -» dep ressio1,
—
ненормальное : ненормална угнетеност, хипоти-
мия -» hypothymia.
угнетенность, дкг : потиснатост, угнетеност —> о/?-
угол, лс : ъгьл -» angulus.
—
глазной щелн : ъгъл на клепачната цепка -»
canthus,
уголь, лг : въглища, въглен -» carbo,
—
древесный : дървени въглища —> carbo lig n i.
—
животный : животински въглища ~» carbo ani
malis,.
угорь, л/ .• акне —» осле.
—
белый : милиум -» milium.
—
черный : комедон -* comedo.
угрн краевые, лх/л<# : розацеа (акне) -» rosac ea •
—
обыкновенные, юношескне, или вульгарные :
обикновено, ювенилно или юношеско акне -»
асne vulgabis sive juvenilis,
угрожающий : заплашващ -» imminens,
—
аборт : заплашващ аборт -» abortus imminens,
удавление петлей : задушване (удушване) чрез
примка (чрез пристягане на шията) -* stran
gulatio (JJ,
удаление, с : отстраняване —» a motio (премахване),
evacuatio (отдалечаване), exstirpatio, resectio
(на част от орган, резекция).
—
матки : отстраняване на матката, хистсректо-
мия -* hysterectomia,
—
мяндадяв : тонзилектомия -» tonsil i e d omiа,
—
оболочки : отстраняване на ципа -» denuda
tio,
удар, м : удар -» ictus (JJ (тласък).
—
молннн : удар от мълния, от гръм -» fulgu
ratio (JJ,
—
сердечный : сърдечен удар, парализа на сър
цето -» cardioplegia*
—
солнечный : слънчев удар, слънчасване —» he
liosis,
—
тепловой : топлинен удар, удар от горещина,
термоплегия —» thermoplegia.
удлинение, с : удължаване -» elongatio,
удлнненный : удължен, продълговат -» oblongatus,
удушающий, удушливый : задушващ -» suffoca ns.
удушение, с : удушване -» strangulatio (JJ ; заду
шаване, суфакация (suffocatio).
удушье, г : задушаваме -» asp hyxia (асфиксия),
oppressio (JJ, suffocatio (суфокацня).
уединенный : уединен —» isolatus, solitarius (само
тен).
узда, ж : юзда -» habenula (JJ,
уздечка, ж : юздица, юздичка -» frenulum, habe
nula (JJ, retinaculum, vinculum,
—
крайней плоте : юздица на препуциума —» f r e
nulum pr(ajeputii.
—
языка : юздица на езика , езикова юздичка ->
frenulum linguae.
узел, м : възел -* nodus.
—
атрно-вентрвхулярвый, узел Товара : атрио-вен-
трикулен вгзел, възел на Ашоф-Тавара -» no
dus atrioventricularis.
—
венозный : венозен възел, разширена или ва-
ршпзна вена, варикс, варнца —» varix.
—
гассеров : Гасеров или полулунен нервен въ
зел -» ganglion semilunare (OasseriJ.
—
гуммозный : гумозен възел, гума, сифилом ->
syphiloma.
узел нитеркаротндный : каро тндно тел ц е, кар оти диа
жлеза —> glomus caroticum,
—
лимфатический : лимфен възел („лимфна ж ле
за*) -* nodus lymphaticus.
—
нервный : нервен възел, нервен ганглий gan
glion (JJ.
—
полулунный : виж no -ro pe узел гассеров.
—
ресничный : ресничест нервен възел -» ganglion
ciliare.
—
синусовый, узел Кис-Флека : син усо в в ъз е л ,
възел на Кит („Кейт*)-Флак -» nodus s i
nuatrialis.
—
чревный нервный : слънчев нервен възел -»
ganglion coeliacum.
узелок, м : малък възел, възелче —> nodulus, pa
pula,
—
лнмфатяческий : лимфно в ъз е лч е , лимф ен фо-
ликул -» folliculus lymphaticus.
—
серый на кояювктиве в роговице : ф л икте на -*
phlyctaena (JJ.
узелки Гебердвна : Хебърденови възли -» fîeberdeni
nodi sive nodositates.
узелыовый : папулозен -» papulosas.
узкий : тесен -» angustas.
узл оватое утолщение : възловидно надебеляваме -»
nodus.
узловатость, ж : възловагост -» nodositas.
узловатый : възлест, възловат—» nodosus (нодозен),
nodularis (нодуларен), geniculatus (2J.
узловой : -> gangliona is (ганглионарен), nodalis
(нодален), nodula is (нодуларен).
узл ы лимфатические паховые, mJmhi ингвинални лим
фни възли -» nodi lymphatici inguinales.
—
трахео-бронхнальные : трахео-брежхи алн и л и мф
ни възли ^по di lymphatici tracheobronchiales.
указательный палец : по каз ал ец —» index*.
указывающий : показваш, указващ -» indicans.
укрепление гвоздевидпое: гвоздевидно за кре пяв аме -»
gomphosis.
укрепляющие средства, с\мн : укреп ва щи лекар
ства -» roborantia (общоусилващи лекарства),
tonica.
укрепляющий ; укрепващ —» roborans, tonicus (то
низи ращ).
укус, м : ухапване, ужилваме -» morsus, vulnus
morsum (2J (ухапано, ужилена място),
улитка, ж : охлюв, кохлеа -» cochlea.
—, стержень костный : костна ос на охл юва —»
modiolus.
ультравпрус, м: ултравирус -» ultravirus.
ульэритема, ж : улеритема —» ulerythema.
уменьшение, с : намаляване -» diminutfo, mitigatio
(намаляване на си лата ).
—
зрачка : миоза, стеснение на зеницата -» miosis.
—
припухлости : намаляв ане на иодутостта -» de
tumescentia.
уменьшенный : намален *-» diminutus.
умеренный : умерен —» m itis.
умерший : умрял —» mortuus.
умерщвление, c : умъртвяване -» caedes, m o r tifi
catio (на тъкани и пр.).
—
верна : умъртвяване на нерв, девнталпзация -»
dévitalisâtio.
—
—
больного зуба : у мъртвяван е на нерва на
болен зъб -» devitalisatio pulpae dentis.
умирающий : умиращ, морибунден -> m oribundus .
умопомешательство, с : умипобъркванс
alienatio
mentis, insania.
упиверситст, .к : ун иверситет -> universitas.
уинполярпый : уни полярен, сднополюсен - » unipo
laris.
уничтожение, с : унищожаване —> destructio.
уплотнение, с : уплътняване —» induratio.
—
легких бурое : тъмн ока фяво у плътн япа не на бе
лите дробове -> induratio fu sca pulmonum.
уплотненный : уплътнен, втвърден -» induratus,
scleroUcus.
упорный
упорный : упорит, упорствуващ -4 persistens, re
fractarius (1) (за болеет),
упорство, с : упорство, перснстенция -» persisten
tia.
употребление, с : употребление, употребяване, упо
треба
usas ; виж с г т о применение.
— , для личного (собственого) : за л чно ( собств е
но) употребяване -* ad us. propr.
—, для внутреннего : за вътрешю употребяване -»
ad as. int.
уравновешивание, с : урав н овес яван е - 4 compen
satio.
уратурия, яс : уратурия - 4 uraturia.
УР(г)идрознс, ,u : урхидроза -4 urh idrosis.
уремический : уремпчен —> uraemicus.
уремия, яс : уремия -4 uraemia.
—
азотемнче ская : аз отем ич на или истинска ур е
мия, астенична или хронична уремия —> urae
mia azotaemica sive vera sive chronica.
—
ложвая : псевдоуремня -> pseudouraemia.
—
экламнтическая ; скл ам пти чн а уреми я, кон ву л
сивна или акутна уремия, бгбречна еклам*
пеня -»uraemia eclamptica slve convulsiva sive
acuta.
уретеролитотомия, ж : уретеро ли то томи я -4 urete-
rolitnotomia.
уретеротомнв, ж : уретеротомия -4 ureterotomia.
уретра, ж : пикочен канал, уретра -4 urethra.
уретральвыб : уретрален -4 urethralis.
уретрит, м:уретрит
urethritis.
—
гонор(р)ейный : гонореей уретрит »4 urethritis
gonococcica.
уретроррагня, ж : уретрорагия -> urethrorrhagia.
уретрор(р)ея, ж : уретрорея -4 urethror rhoea.
уретроскопия, ж : уретроскопия —> urethroscopia.
уретротомия, ж \ уретротомия -» ur ethrotomia.
уретроцистит, м : уретроцпстит -4 urethrocystitis.
урнкення, ж : урицемия, урикемия -4 uricaemia.
уробилин, м : уробилин
urolilinum.
уробилиноген, м : уробилиноген —> urobilinogenum.
уробидвиурня, ж: ур^билинурня -> urobilinuria.
урояская болезнь : ендемична деформираща остео
артроза, б 1лест на Кашин-Еек -4 osteoarthro
sis deformans endemica.
урография, ж : урографпя -» u rographia.
урод, м : изрод, урод —> monstrum.
уродл-вчтй : уродлив —> difformis.
уродства, с\мн : уродливости, уродства -4 iera ta .
уродство, с : уродливост —> monstruositas (изро-
деност), m a lfo rm a tio (малфор.мация).
уроды, лЦмн ; изроди, уроди -4 ierata,
уролог, м : уролог -4 urologus.
урологии, ж : урология -> urologia.
уровефроз, м : хидронефреза hydronephrosis.
уросепснс, м : уросепсис, урогенен сепсис, септич
на пикочна инфекция -4 urosepsis.
урохром, м : урохром -4 urochromum.
урчание, с : ктркорене , куркане -4 borborygmus.
усиление болезни : усилване на болестта, екзацер-
бация -4 exacerbatio.
ускорение, с : ускоряване -4 acceleratio.
ускоряющий : ycKjpHBatu -> accelerans„
успокаивающие, и ли седативные, средства, с{мн : ус
покояващи (успск лпгелни) или ссдативни лекар
ства
sedativa.
успокаивающий : успокояващ -4 sedativus (седати-
век), leniens.
успокоение, с : успокояване, успокоение —>sedatio.
фагоцитоз
успокоительный : успокоителен, селативея —* seda
tivus.
уста, мн : уста -4 stoma (1).
усталость, ж : умора -» fatigatio.
устойчивость, ж : устойчивост, резнстентност -4
resistentia (3).
устойчивый : устойчив -4 stabilis.
устраиенве, с : отстраняване 4 amotio, elimina
tio.
устье, с : устие -> ostium, orificium, stoma (1),
os1 (2).
—
глоточное : истмус на гърлото, вход към фа
ринкса —> isthmus faucium.
усыпляющие средства, с/мн : п рисп и вателн и л е ка р
ства “4 hypnagoga.
утолщение, с : надебелявано -4 intumescentia (2).
—
клубовидное : кълбови дн о на дебел яв аи е - 4 bul
bus.
—
узловатое : възловидно надебелява не -4 nodus
утомление, с : изморяване -4 fatigatio.
утопление, с : удавяне -4 mors per submersionem,
submersio (2).
утрата тепло»
ощущений : терманестезия -4 therm-
anaesthesia.
утренний : утринен, сутрешен —> matutinus.
утрнкулус, м : утрикулус —» utriculus.
ухо, с : ухо (орган на слуха) -» auris.
—
внутреннее : вътрешно ухо, лабиринт -4 auris
interna.
—
наружное : външно ухо -4 auris externa.
—
среднее : средно ухо -4 auris media.
уход за больным : грижи за болните -4 kypargia
(като учение).
—
за больным, за ребенком : грижи за болен, за
дете —> curatio.
ухудшающейся : влошаващ се -4 ingravescens.
ухудшение (болезни), с : влошаване (на болеет) -4
aggravatiо (2).
участок, Л1 : участък -4 area (пространство, сво
бодно място), regio (област), zona (1) (зона),
учащение, с : зачестяване, ускоряване
accele
ratio.
учащенный : зачестен, ускорен -4 frequens.
учение о лекарственных средств ах : м а тер и я меди
ка
materia medica (1).
—
о лечении ; наука за лечението (на болестите),
терапевтика
therapeutica, therapia (2).
—■
о родах : наука за ражданията —> toeologia ;
виж също obstetricia.
ушнб, .к : контузия, натъртване -4 contusio.
—
мозга : контузия или натъртване на мозъка —►
contusio cerebri.
ушибленный : натъртен, контузен -4 contusas.
ушко сердечное : ухо на предсърдието, сърдечно
ухо —>auricula a trii.
ушнан мочка : lobulus auriculae♦
—
раковина : ушна мида, ушна скойка -4 auri
cula.
—
—, полость: -4 concha auriculae.
—
сера : ушьа кал -4 cerumen.
ушной : ушен —►auricularis, oticus.
ущемление, с : приклетцване -4 incarceratio (заклещ-
ване, инкарцериране), strangulatio (2) (при
ти ска н е, приши пван е).
—
грыжи : инкарцериране гдт заклещваве на
херния -4 incarceratio herniae.
уязвимость, ж : уязвимост -> vulnerabilitas.
уязвимый : уязвим -4 vulnerabilis.
772
Ф
фабяаи, .к : фабизъм, фавизъм —>fabismus.
фавозвь.й гребок : фавуска гъбичка —> Achorion
Schoeni eini.
фавус, м : фавус, кел -> favus.
фаг, ja : бактериофаг -4 bacteriophagum,
фагеденизм, м : фагедекизъм -» phagedaenismus.
фагоцит, м : фагоцит -4 phagocytus.
фагоцитоз, м : фагоцитоза —>p hago cytosis.
фактор
773
форма
фактор внутренний Каела : вътрешен фактор на Ка»
съл -» Castlei intrinsecus factor.
—
возбуждающий : възбуждащ фактор -> stim u -
tus.
факультативный : незадължителен -* fac ultatlvus.
фаланга, лг : фаланга -» phalanx.
фаланговый : фалангов, фалангеален -> phalangi-
ens.
Фалло тетралогия : тетралогия на Фалб -» F a llo ti
tetralogia.
Фавхонн синдром : синдром на Фанкони —» Fanconii
syndrom tm.
фантой, акушерский фантой : фантом, акушерски
фантом -> phantoma
фарадизация, ж : фарадизация faradisatio.
фар нгеальный : фарингеален
pharyngeus.
фарингит, .к : фарингит —» pha ry ngitis.
фармакогнозия, ж : фармакогнозия -» fhtrmacogno-
ла.
фармакодянаинка, лг : фармакодннамика —» /?Лаг-
тяасо'/улят/гс.
фармакология, ж : фармакология
pharmacolo
gie
фармакопейный : фармакопеей, официнален -> o f f i
cinalis.
фармакопея, ж : фамакопея *-> pharmacopoea.
фармакотерапия, л ет фармакотерапия -> pharma-
cothe-apia.
фармацевтический : фармацевтичен, фармацевтиче
ски -» pharmaceuticas.
фармация, л г : фармация -» Pharmacia
фасция, лс : фасция fascia (Î).
—
плотная : плътна фасция -* aponeurosis.
фатальный : фатален -» o/win osas.
фебрильный : фебрилен. трескап —» feb rilis.
фекалии, фе кальям е массы, ж/мн : изпражнения,
фекалии, фекалии матерни -> f a t a s .
фекальный : фекален -> faecalis.
Фелтн синдром : синдром на Фелти —» Feltyi syn-
drотит.
феминизация, лс : феминизма не -» feminisatio.
феминизм, .к : феминизъм —» féminismes.
фенестрация, лк: : фенестрация -* fenestratio.
феномен, лс : феномен -» phaenomenum.
фенотип, иг : фенотип -» phaenotypus.
феохромоцнтома, л г : феохромоцитом, парагангли
ом -» phaeoch omocytoma.
фермент, м : фермент -» fermentum.
ферментация, ж : ферментация —»ferm entatio.
фетицчдяуи, м : фетнциднум -» feticidium.
фетишизм, .к : фетишизъм -» fetichism us.
фибра,
фибра, влакно, нишка -* f i b ra.
фибрилла, ж : фнбрила, влакънце -» fib nlla .
фибрилляция, ж: фибрилацпя, мъждене, трептене—»
fibrillatio.
фибрин, м : фибрин -» fibrinum.
фибриноген, м : фибриноген
fibrinogenum.
фибринозный : фибрин^зен -» fibdtw su s, ernposus.
фиброадеяия, ж : фиброадения ~» fibroadenia .
фиброаденома, ж : фиброаденом —> fibroadeno
ma.
фибробласт, .« : фибробласт
fibroblastns.
фиброз, я : фиброза —» fibrosis.
фнброзит, л : фиброзит -> fibrositis.
фиброзный : фиброзен. влакнест -> fibrosu s.
фибролипома, дяс : фибролитам -* fibrolipotna.
фиброма, яг : фибром —» fibroma.
фибромаюз, м : фиброматоза —> fibromato sis.
фибромиома, ж : фибромиом -> fibromyom a.
фибросаркома, ж : фибросарком -> fibrosarcoma .
физиологический : физиологичен, физиологически -»
physiologicus.
физиология, ж- : физиология -» physiologia.
—
патологическая : патофизиология, патологична
физиология -» pathophysiotogia.
физиотерапия, ж : физиотерапия, фпзикялно лече
ние -» physiothérapie.
фнкеяровавне натки : фиксиране на матката, листе»
ропексия -> hystiropexia.
Филатова болезнь: инфекциозна мононуклеоза. моно
цитна ангина и др. -» mononucleosis infectiosa.
Филатова метод : метод на Филатов -> F ilato v i
methodus sive keratoptastiса.
Филатова тканевая терапия : тъканна терапия по
Филатлв -» Filato vi histiotherapia.
Филатова-Дьюкса болезнь : болеет на Филатов-Дюкс,
четвърта болеет, скарлатинозна рубеола -» ru
beola scarlatinosa (Filatov-Dukes).
филогенез, м : филогенеза, филогенезис -» p h y lo
genesis.
фнльтр, м : филтър -» f Utrum.
фильтрат, я : филтрат -» f i Itratum.
фильтрация, ж% фильтрование, с : филтриране -»
filt “atio, соlatio.
фильтрующийся : филтриращ сс —> fUtrabilis.
филяричдоз, st: филариоза —» fi Iariosis.
филярноз, я : филариоза
filadosis.
филярия, ж : филария -* F ilaria .
фима. ж : фима
phyma.
фимоз, м : фимоза —» phimosis.
финна, финка, ж : фина -» finna ; виж също цис-
тицерк.
—
в мышцах свинья : свински цистицерк -» Cysti
cercus cellulosae.
фистула, ж : фистула —» fistula
фитотерапия, ж : фитотерапия -» phytothérapie .
фитотоксин, м : фиготоксин, растителен токсин -»
phytotoxinnm.
флакон, м : флакон, шишенце —» lagena, pfiiala (2).
флебит, м : флебит -» phlebitis.
флебография, ж : флебография -» phlebographia.
флеболит, м : флеболит, венозен камък -» p hlebo-
Iithus.
флебостаз, м : флебпетаза -» phlebostasis.
флеботромбоз, лг: флеботромбоза-*ph lebothrombosis.
флебзктазня, ж : флебектазня, разширение на ве
ните
phlebectasia.
флегмазня алба доленс : флегмазня алба доленс —>
phlegmasia alba dolens.
флегмона, ж : флегмон —» phlegmoue .
—
газовая : газова (анаеробна) инфекция, газов
флегмон -> infectio gœosa.
флегмонозный : флегмоноэсн ~» p hlegmonosus .
флексор, я : флексор, сгъвач (мускул) -» fl e x o r
(masculus).
фляктеяа, ж : -» phlyctacna.
флоркдный : florid u s .
флюктуация, ж : флуктуация —» flu ctu atio.
флюорография, ж : флуор*>графия-» flu o ro g raphia ~
флюс1, м : течение —>fluxu s.
флюс3, м : парулис -» partilis.
фобия, ж : фобия, болестен или натраплив страх,
натрапливо страхово състояние -» p hobia.
фокальный : фокален, огнищем -» fo c a lis
фокус, м : фокус, център -» fo cus (J).
фолликул, м : фоликул -» folliculus.
—
волоса (и л и волосяной) : космсн фоликул, кос-
мена торбичка -» folliculus p ili.
—
граафов ; Граафов фоликул —> folliculus ova
ricus vesiculosus.
—
лнифатпческнй : лимфен фоликул, лимфно въ
зелче -» follicilus lymphaticus.
фолликулит, .i: : фоликулит -» fo llic u litis .
фолликулярный : фоликул(лр)ен -» follic u la ris .
Фольгарда проба : опит на Фол хард -» Volhardi
experimentum s!ve testum.
фонокардиограмма, ж : фонокардиограма -» p hono -
caniiogramma.
фоиокарднографня, ж : фопокардпография pho-
norardi agraphia.
фопэндоскоп, .и : фонендоскоп -» phonendoscopium.
Форланиин метод : метод на Форлантш -> F orlani-
mi methodus.
форма, ж : форма -» con figu ratio (конфигурация).
формирование
774
хондрома
формирование, с : формиране, формация -» fo rm a
tio.
формула, ж : формула -» formula (2).
—
лейкоцитарная : левкоцитна формула —» fo r m u
la leucocytaria.
фосфатурня, ж : фосфатурия —» phosphaturia.
фотопеня, ж : фотопсия -* photopsiа.
фототерапии, ж : фототерапия, светлинно лечение,
лъчелечение -> phototherapia.
фрагмент, м : фрагмент, откъс(лек) -» fr ag m en
tum,
фра гнем танин, ж : фрагментация -» fragmentation
Франклинчзация, д«: : франклиннзация -» fran clini-
satio.
Фрел ха болезнь : болеет на Фрьолих, адипозо-гени-
тална дистрофия -» dystrophia adiposogenita
li ?.
фремнтус, и« : фремитус, вибриране, трептене -»
fremitus.
фреянкотоиня, ж : френикотомия —» p hrenicoto-
mia,
фреяикоэкзерез, л; : фреиикоекзереза —» p hrenico-
ехaeresis.
фрикционный массах : фрикционен масаж, фрик
ция -> frictio (I),
фронтальный : фронтален, челен —>fron talis ,
фруктоза, ж : фруктоза, левулоза -» fructosa, lae-
vitiosa.
фтизиатр, ж : фтизиагьр -» phihisiater.
фтиз *атрия, ж : фтизиатрия, фтизнологня -» p h th i
siatria.
фулнгинозный : фулигинозен -» / uliginosus,
—
налеп : фулигинозен налей, фулиго -» fu lig o .
фульгурация, ж : фулгурация -> fulguratio (2).
фумигация, ж : фумигация -» fumigatio„
фуннкулнт, ж : фуникулит —» fu nicnlitis.
функциональный ; функционален —* fu nctionalis,
функция, ж : функция functio.
—
нарушенная : нарушена или смутена функция-»
functio laesa.
—
понижев пая : намалена функция, хипофунк-
ция -» hypofunctio♦
фурункул, ж : фурункул, цирей —>furunculus.
—
злокачественный ; карбункул -» carbunc ulus.
фурункулез, ж : фуруькулоза -» furunculosis.
футляр, ж : калъф, кутия -» theca.
X
хадазнон, ж : халазион -» chalazion.
халнкоз, ж : халикоза —» chalicosis.
характерный ; характерен -» / j e t a i s (типичен),
c ific u s (характеристичен, специфичен),
хвост, ж : опашка —> cauda.
—
ковскнй (в спинном мозгу) : »конска опашка"-»
cauda equina.
хвостатый : опашат, имаш опашка —» c audatus.
Хвостека симптом; признак на Хвостек —» Chvoste-
ki signum.
хвостовой : опашен, каудален —» ca udalis.
хейдат, ж ; хейлит —» cheilitis.
хейлоз, ж ; хейлоза —» cheilosis.
хеноз, м : хемозис -» сАетяолл.
хемотаксис, м : хемотаксис -» Chemotaxis.
хиатус леукеиикус, ж : левкемичен хиатус -» h iatus
leiikaemicus.
хидрор(р)ея, ж : хидрорея -» hydrorrhoea.
хнлоторакс, м ; хилоторакс -» chylothora x.
хилурия, ж : хилурия -» chyluria.
хилус, ж : чревна лимфа, хилус -» chylu s.
химиотерапия, ж : химиотерапия -» chimiotherapia.
химус, м : химус -» chymus.
хяролракснс, ж ; хиропраксис -» chiropraxis.
хирург, ж ; хирург -» chirurgus.
хирургический : хирургичен, хирургически -» chirur
gicus.
хнрургия, ж ; хирургия -» с/иг«Г£/а.
—
восстановительная : възстановителна или пла
стична хирургия -» chirurgia plastica sive re
parativa sive correctiva,
—
малая : малка хирургия -» chirurgia minor.
хлоазиа, ж ; хлоазма -» chloasma.
хлосок, ж ; памук -»
хдоранемия, ж : хлоранемия -у 'chlоranaemiа.
хлоргемия, ж : хлорхемнн, хемин - у haeminum.
хлороз, ж ; хлороза -» chlorosis.
хлорома, ж : хлором -у chloroma.
хлыстовнвк, ж : трихоцефал -у Trichocephalus tri-
chiигus.
Х-образпая нога : Х-образен крак - у genu va lgum .
ход1, ж : движение, вървеж, ход -> cursus , decur
sus, ingressas.
ход2, ж ; ход, проход -у meatus.
ходик, ж : малък проход -» ductulus.
колангит, ж ; холангит, ангиохолит -> ch olangitis.
холемня, ж : холемия —» cholaemia.
холера, ж : холера -у cholera.
—
азиатская, истивная, эпидемическая : ист ин ска
или азиатска холера -> cholera, cholera asia-
tica sive epidemica.
—
детская ; детска холера, токсикоза, токсична
диспепсия —у cholera infant(l)um .
—
вострас, и л и европейская : нашенска холера —*
cholera nostras.
холерина, ж : холерина -» cholerîna.
холерный вибрион : холерен вибрион -у Vibrio cho
lerae.
холероподобный : холериформен,' холер оподобен - »
choieriformis.
холестеатома, ж ; холестеатом —у cholesteatoma
—
среднего уха : холестеатом на средното ухо -»
cholesteatoma (2), pseadocholesteatoma.
холестерин, ж ; холестерин -> cholesterinum.
холестеринемия, ж : холестери неми я —уCholesterin-
aemia.
холецистит, ж ; холецистит -» cholecystitis.
холецистография, ж : холецистография -» cholecys-
tographia.
холецистопатия, ж ; холецистопатия —» cholecysto-
рathiа.
холецнстоаексая, ж : холецнетопекагя - у cholecys-
topexia.
холецкстостомня, ж ; холецистостомия - у ckolecys-
tostomia.
холецнетотоння, ж ; холецистотомия —» cholecysto-
tomia.
холецистэктомия, ж : холе ци сте кто ми я
cholecyst
ectomia.
холинергический : холинергичен —» ch olinergicas.
холм лонный, ала венерин : срамно или лонко въз
вишение, Венерин хълм -» т о л 5
холмик, ж ; хълмче -* monticulus.
холод, ж : студ - у frigus, algor (студенина).
—
лихорадочный: (изпитване на) студ при треска-»
rigor (2).
холодный : студен -» frigidus.
хондркн, ж ; хондрин -» chondrintm.
Xондр» ома, ж : хондриом -» chondrioma.
хондрит, ж : хондрит -»
хондроднетрофня, ж ; хондроди строфи я - » chondro-
dystrophia.
хондрома, ж ; хондром -» chondroma.
хондроостеодистрофия
775
цистит
ховдроостеоднстрофяя, ж : хон дроос теоди строфи я,
гаргоилизъм -» gargoylismus.
хорд«, ж : хорда, струна
chorda.
хорднт, ж : хорднт
chordiiis .
хорееподобный : хорсиформен -> choreiformis.
хорея, малая хорея, хорея С вде н га яа : хорея, малка
хорея, хор ея н а Сиденхам
chorea minor.
хорноидят, ж : хориоидит -* chorioiditis.
хорной, ж : хо рион, в ъс ес та обвивка
chorion.
хорионэпятелиоиа, ж : хорионепитилном —>chorion-
epithelioma.
хранилище, с : хранилище
receptaculum.
хрипота, ж ; преси пналост, прегракналост -> гди -
хрипы, г/ж« : хрипове -ч rhonchi.
—
влажные : влажн и хр ипове —> rhonchi huntidi.
—
звопкне, и л и жужжащие : звучни, шумни хри
пове —» rhonchi sonori,
—
хрепнтирующне : креп итиращи хрипове, крепи
тации -ч rhonchi crepitantes.
—
свистящие : свиркащи хрипове
rhonchi sibi
lantes.
—
сухие : сухи хрипове -ч rhonchi sicci.
хрипящий, храпящий : хриптящ, хрип кав, стер то ро
зен -ч stertorosus.
хроматин, ж : хроматин —> chromatinum.
хромосомы, хромозомм, ж}мн : хромозоми, хромо-
зом -ч chromosoma.
хромота, ж : куцане —>claudicatio.
—
перемежающаяся : интермитиращо накуцване -ч
claudicatio intermittens.
хромоцнстоскопгя, ж : хромоцистоскопия - ч chro-
mocystoscopia.
хронаоееасис, ж : хрониосепсис ->
lenta.
хронический: хроничен, хронически -ч chronicus,
inveteratus (отдавнашен, застарял),
хровотропный : хронотролен -ч chronotropus.
хрупкость, ж : трошливост, чупливост -ч fr ag ilitas;
—
ногтей : чупливост на ноктите-ч onychorrhexis.
—
сосуд» : чупливост на съдовете, ангиопсатиро-
за -ч angiopsathyrosis.
хрусталик, ж : леща (на окото), очна леща -ч lens
(crystallina).
—, воспаление : възпаление на лещата на окото;
факит -ч phakitis.
—, грыжа, или выпадение; факоцсле —>phacocele.
—, отсутствие : липса на лещата на окото, афа-
кия —» aphakia.
—, помутнение : помътняване на лещата, катаракта,
„перде* —> cataracta.
хрустенне, с : хрущене, пращене —» c r epitatio.
хрящ, ж ; хрущял -ч cartilago.
—
волокнистый : влакнест хрущял -^fibrocartilago.
—
—
века ; тарз -ч tarsus (2).
—
межпозвоночный : междупрешленсн диск
dis
cus intervertebralis.
—
реберный ; ребрен хрущял -ч cartilago costa
lis.
—
суставной ; ставен хрущял -ч c artilago a rticula
ris.
хрящевая опухоль ; хрущялен тумор, синдром -ч
chondroma.
хрящевой : хрущялен -ч c a rtilagineus ; тардалей —»
tarsalis (J).
худоба, ж : мършавост -ч macies (1)
худосочпый ; изтощен -ч cachecticus.
ц
царапина, ж : драскотина, одраскване -ч excoria
t i о ; одраскано място, рана от одраскване, од
раскване —> vulnus scarificatam.
цвет, ж : цвят —> color ; цвят (на растение) -ч
//о*.
цв е то в » слепота : цветна слепота -ч achromatopsia
(пълна), daltonismas.
целебные свойства, с{мнч целебность, ж : целебни
свойства -» salubritas.
целебный, целительный : лековит, целебен, целите
лен —> curativus, medicinalis.
целнакна, ж : целиакия, интсстинален инфантили-
зъм , болеет на Хертер-ХоЙбнер -ч coeliacia.
целлюлнт, м ; целулит -ч cellulitis.
целый : цял -ч totalis, intactus (незасегнат),
цемент зубной : зъбен цимент -ч cementum.
центр, ж : център —>centrum, focus (1).
—
вазомоторный : вазомоторен център -ч centrum
vasomotorium.
—
дыхательный ; център на дишането, дихателен
център -ч centrum respirationis.
—
корковый, или кортикальный : корков или корги-
кален център —» centrum corticale.
—
речи : център на говора -ч centrum orationis.
центральный : централей -ч medianus1.
центробежный ; центробеж ен -> centrifugalis.
центростремительный ; центростремителен -> centri-
petalis, afferens.
цепень бычий, или невооруженный : говежда тения,
невъоръжена тения -ч Taenia saginata sive
mediocanella'a s ive inermis.
—
свиной, или вооруженный : свинска тения -ч
Taenia solium sive armata.
цервикальный : цервикалси, шисн —» cervicatis.
цервяцнт, ж ; церницит -> cerzncitis.
церебрастеиня, ж : цсребрлстсния, церебрална
неврастения -ч rcrehrasthenia.
церсбросоинальпая жидкость: ликвор (церсбросиина-
л ен ) —» liquor cerebrospinalis.
цереброспинальный : цсреброспиналсн -ч cerebro
spinalis.
цестоды, AtfMH: цестоди, панделконидни глисти,
тении -ч Cesto ia.
цефалгенатома, ж : цефалхематома, кефалхема-
том -ч cephalhaematoma.
цнавоз, ж ; цианоза -ч cyanosis.
—
всего т е л а : „синя болеет* -ч morbus caeru
leus.
цикл, ж : цикъл -ч cyclus.
—
ановуляторвыб : ановулаторен цикъл -ч cyclus
anovulatorius.
циклит, ж : циклит -ч cyclitis.
циклонлегня, ж : циклоплепгя -ч cycloplegia.
циклотимия, ж : циклотимия -ч cyclothymia.
цилиндрический : цилиндричен (за мускул) -ч teres.
цилиндрома, ж : цилиндром -ч cylindroma.
цинга : виж цынга.
днвнова связка: връзка на Цин -ч zonu la ciliaris
(Zinni).
циркулярный : циркулярен, кръгъл, кръгообразен -ч
circularis.
циркуляция, ж : циркулация, кръгообращение,
кръговрат —» circulatio.
цирроз, ж : цироза -ч cirrhosis.
—
Лаэннека: атрофична 'чернодробна цироза на
Лаенек -> cirrhosis hepatis atrophica (typus
Laënnec).
—
печени гипертрофический, гипертрофический би
лиарный цирроз Гано-Попова : хипертрофнчна
чернодробна цироза на (Х)анб ~ч cirrh osis he
patis hypertrophica (typus Hanot).
—
—
портальный, цирроз атрофический : атро
фична чернодробна цироза на Лаенек -ч cir
rhosis hepatis atrophica (typu s Laënnec).
—
пигментный : пигментна цироза, хемохроматоза,
бронзов диабет -ч haemochromatosis.
аистаденома, ж : цистадсном -ч cystadenoma.
цистерна, ж : цистерна, вмести чище, резервоар —►
cisterna.
цистит, ж : цистит —» cystitis.
чревный
цистицерк
776
цистицерк,
м: цистицерк -* cysticcrcus ; виж също
финна.
—
бычий : говежди цистицерк -*
bovi s*
цистнцермз, ж : цистицеркоза —» cy sticercosis.
цистолнтиаз, ж : цистолитиаза
cystolithiasis.
цветома, ж: цистом, кистом ->cystoma.
цястопиелпт, ж ; цистопиелит —» cystopyetitis.
цнстоплегия, ж : цистоплегия -» cystoplegia.
цистоскопия, ж : цистоскопия *-> cystoscopia.
цистоспази, ж : цистосиазъм
cystospasrmis.
цнстостоиви, ж : цистостомия -4 cy stostomia.
цнтодиагноз, ж : цитодиагноза -4 cytodtagnosls.
цитолиз, ж : цитолиза -4 cytolysis.
цитолизины, ж/жк : цитолизин и -> суtoly sinum
(cytotysina).
цитология, ж : цитология -» cytologia.
цнтояихоэ Дарлинга, ретнхуло-эвдотеляальаый цято-
мнкоз : болеет на Дарлинг, хистоплазмоза, ре-
тикуло-ендотелна цитомикоза - 4 Л/ s ^ / a s -
mos/s,
цынга, цинга, ж : скорбут -» scorbutus.
Ч
чай, ж : чай, чайна смес -4 species.
—
грудной : гръден чай -4 species pectorales.
—
мочегонный : диурсти ч ен пли ппкочогонен
чай -4 species diureticae*
—
слабительный : слабителен чай -* species la
xantes sive laxativae.
—
успокоительный : успокоителен чай -» species
nervinae.
час, ж : час-» hora ; каждый час : всеки час -4 omni
hora, quaque hora ; каждые два часа : всеки
два часа -> omni bihora.
частица, ж : частица -4 particula.
частичный : частичен -» partialis.
частый : чест, ускорен
frequens.
часть, ж : част —>pars, portio, segmentum.
—
головы верхняя я передняя : горната и предната
част на главата -» sinciput.
—
маточной шейки влагалищная ; влагалищна част
на шийката на матката —» portio vaginalis.
—
составная : съставна част -4 componentum,
ingredieris.
—
—
существенная : съществена съставна част —>
principium.
—
тела : част от тялото -»
частя равные : равни части -» partes aequales.
чахотка, ж : охтика, белодробна туберкулоза,
фтиза —» p hthisis (1), phthisis pulmonum.
—
скоротечная : скоротечна туберкулоза -» p h th i
sis florida.
чахоточный : охтичав, туберкулозен -* p h th isicu s ,
tuberculosus.
ЧеЙна-Стокса дыхание : Чей н-Стоуксово дишане -4
Cheyne-Stokes* respiratio.
чело, с : чело -» frons.
человекоубийство, с : убий ство на човек -» homici
dium ; виж също убийство.
человеческий : чо вешки -» humanus.
челюсть верхняя : горна чел юст , максил а -> ma
xilla.
—
вставная : и з куств ен а
челюст -4 prothesis
dentalis.
—
нижняя ; долна челюст, мандибула -> mandi
bula.
червеобразная аскарида : аскарис лумбрикоидес,
детски глист —» A sca-is Iumbricoires.
червеобразный : червеобразен -> lumbricalis, v er
miformis.
—
отросток : червеобразен израстък, апендикс -4
appendix vermiformis#
черви круглые, м[мн: обли паразитни червеи, обли
глисти -4 N emathelminthes (нсматхелминтн),
Nemafo fa (нематоди).
—
паразитические : паразитни червен -4 H e l
minthes.
—
плоские : плоски червеи, платхелминти -» Plat-
helminthes.
—
сосущее : трематоди,
метили —» Trema
ta 'a.
червь ленточный : панделковиден глист, тения -4
Taenia (1).
—,
нлн червячок (мозжечка) : черней (на малкия
мозък) -4 vermis.
червячок мозжечка : червей (на малкия мозък) ->
vermis (cerebelli).
через задний проход : през ануса -4 per anum.
—
кожу : през кожата, перкутанен —» percuta-
netis.
—
прямую кишку : през ректума, през правото
черво, ректално -> per rectum.
—
рот (применяемый), внутрь : (даван или приеман)
през устата, вътрешно -♦ peroralis, per os.
черен, ж : череп -* cranium.
—
башенный : оксицефалия —» oxycephalla.
—
треугольный : триъгълен череп, тригоноцефа
лия -» t rigo юсеphaliа.
—, сухожильный покров : сухожилен покрив на
черепа -» galea aponeurotica.
черепная крышка, черепной свод : черепен покрив-»
calvaria.
черепной : черепен -4 cranialis (1).
черепномозговой : черепномозъчен -4 cerebralis.
чернеющий : почерняващ, чернеещ ce —» n igrica ns.
черноватый : възчерен —» fuscus, nigricans.
черный : черен —» niger*
—
угорь : комедон
comedor
черта, ж : черта -4 linea, stria.
чесотка, ж : краста, скабиес -4 scabies.
чесоточный : крастав, скабиозен -4 scabîosas.
—
клещ : кърлеж на човешката краста —* Sarcop
tes scabiei sive hominis.
четверохолмие, с : четирихълмие -4 corpora quadri
gemina.
четвертая болезнь : четвърта болеет, болеет на
Филатов-Дюкс, скарлатинозна рубеола - » ru
beola scarlatinosa.
четверной : четворен -4 quadrigeminus.
четковндный : монилиформен —» m o n ilifo rm is .
четырехглавый : четириглав —» quadriceps.
четырехугольник, ж : четириъгълник -» tetragonum.
четырехугольный : четириъгълен -» quadrangularis.
чечевнцеобразвый : лещовиден -4 lenticularis.
чешуйка, ж : люспа, люспица -4 sqaama, scutu
lum (1).
чешуйчатый : люспест, сквамозен -» squamosus.
чешуя, ж : люспа, луспа, люспи -* squama.
чирей, ж : цирей, фурункул —» furunculus.
чирьеватость, ж : фурункулоза —* furunculosis.
чистый : чист (без прнмеси) —» puras, absolutus.
чихание, с : кихане, кихавица -4 sternutatio.
—
парокс измальн ое : пароксизмална кихавица -*
sternutatio convulsiva.
чихательная судорога: кихавичен спазъм, спазмо-
дична кихавица —» ptarmns.
чихательные средства, с}мн : кихавични средства -»
sternutatoria.
член (часть тела), ж : член (част от тялото) - 4
membrum (1).
—
половой (му жской) : (мъжки) полов член, пе
нис -» penis.
— , ущемление во влагалище : заклещен мъжки член
във влагалището —»penis captivus.
чревный : отнасящ се до коремната кухина -4 coe
liacus.
чревосечение
777
эзофагит
чревосечение, с ; лапаро томия -> laparotomie.
чрезкорковый : транскортикален -> transcorticalis .
чрезмерный : прекомерен, прекаден -4 profusus.
чувствительность, л е : ч увстви те лн ост, c e fиз н ое т-»
sensinilitas.
чувствительный ; чувствителен —» se nsibilis (сети
вен, сенз* Силен), sensitivus (сетивен), senso
rius, (чувс1 вуващ, сензорен),
чувство, с : чувство, усещане, усет (сетивност) -»
sensus.
чувство мышечяое : мускулен усет —> kinaesthesia.
—
яеврвнтвое : неприятно чувство -» m olestia,
—
оевзаняв : до пирна ил и та кги лн а сетивно ст,
усет за допир, осезателно чувство -> tactus (2).
—
аолэакня мурашек : м равуч кан е, мраяо дазен е ->
formicatio,
чувствующий : чувствуващ -» sensorius,
чужеродный ; чужд, хетеро генен - » heterogenes.
чужой : чужд -» alienus,
чува, ж : чума -» pestis.
ш
шанкр вягннЙ : мек шанкър, венерична язва -»
n/ews molle.
—
твердый : твърд шанкър, първична сифили
тична язва —» ulcus durum,
шапка, ж : шапка -» galea (калпак), mitra,
шар, ai : кълбо globus.
—
бледный ; глобус, палидус -» globus p allidu s.
шарик лекарственный : лекарствено топче -> g lo
bulus (i).
шаровидный, шарообразный : кълбовиден, кълбо-
образен -» globosas, glomeriformis, sphaericus.
Швабаха опыт : опит па Швабах -> Schwabachi
testum.
шейка, ж : шийка -» cervix, collum.
—
бедренной кости : шийка на бедрената кост -*
collum femoris.
—
зуба : зъбна шийка -* collum dentis.
—
матки : шийка на матката —» cervix, cervix
uteri.
шейный : шпек —» cervicatis (цервикален), jugu
laris.
шелушащийся : лющещ се на пластове -> e x folia
tivus.
шелушение, с : лющене -> desquamatio.
—
отрубевндное : трицевидно лющене -» desqua-
motio furfuracea.
—
нластквкамн : лющене на едри люспи, ламе-
лозно лютене —» desquamatio lamellosa.
Шендейва болезнь : болест на Шьонлайн, ревма-
ткч 4а пурпура -> purpura rheumatica (Schön
lein).
шепот, м : шепот, шептене, шепнещ глас —» v o x
clandestina,
шепчущий ; шепнещ
mussitans.
шестая болезнь : шеста болеет, внезапна екзан-
тема -» exanthema subitum.
Шеффера рефлекс : рефлекс на Шефер -» Schaef
feri reflexus.
шея,ж:шия
cervix, collam, jugulum (1).
шизогония, ж : шизогония, схизогония -» s chizo -
gonia.
шязофревяя, ж : шизофрения —> schizophrenia.
Шика реакция : реакция на Шик Schicki testum.
шиловидный : шиловидек —> styloide u s.
шина, ж : шина -* ferula.
шип, м : шип, бодил -» spina.
шипучий : шумящ -» effervescens.
шипящий : шумящ
effervescens ; съскащ, ши
пящ -» s/rzrfn/osö.v.
широкий : широк —» latus*.
Шнхеиа синдрон : -» cachexia hypophysaria.
шишковатый : грапав, неравен -» tu berosus.
шишковидный: шишарковиден
pinealis.
шов. м : шев -» rhaphe (1), satura.
—
арте ри альн ый : шев на артерия, артериора-
фия -» arteriorrhaphia.
—
сухожилия : шев на сухожилие -» tenorrhaphia.
шпора, ж : шпора -» calcar.
шрам, м : белег (от заздравяла рана), цикатрнкс,
цикатриса -» cicatrix.
Штелльвага ечкптом : симптом на Щелваг —» S te ll-
wagi symptoma.
Шультца-Чарлтояа феномен : реакция или феномен
на изличаване на Шултц-Чарлтон —» S chu ltz-
Charlton* reactio.
шуп, ж : шум -> murmur, rumor, sonitus, susurrus.
—
пенный ; венозен шум -* murmur venosum.
—
волчка : шум на пумпал, венозен шум ~» m ur
mur venosam.
—
диастол вчеcsнй : днастоличен шум -> marmtit
diasfоlicum.
—
дыхательный : дихателен шум -» murmur re
spiratorium.
—
сердечный : сърдечен шум-*murrnar cardiacum.
—
сердечно-легочный, или кардно-пульмональный :
—
> murmur cardiopiilmonale.
—
систолический : систоличен шум
murmur
syst oticum.
—
сосудистый : васкуларен или съдов шум —►
murmur vasculare.
—
тресвувшего горшка : звук на пукнато гърне -»
sonus poculi fessi.
—
в ушах : шум(ове) в ушите —> sonitus aurium,
susurrus aurium, tinnitus aurium (2).
щ
щека, ж : буза -» bucca.
щелочь, ж : основа -» alkali.
щель, ж : цепка, цепнатина —>fiss u r a , rima, crena,
hiatus (отвор), interstitiu m (междина).
—
заднепроходная : анална цепка -> crena ani.
—
глазная : кдепачна цепка -» rima palpebrarum.
—
голе:овая : гласна цепка -» /7/mz glottidis.
—
половая, или срамная : срамна цепка —» г/щд
pudendi.
щель ротовая : устна цепка -» rima oris.
щечный : отнасящ се до бузата -» buccalis.
щипцы акушерские, мы : щшщн ( аку шер ски ), фор
цепс —> forceps obstetric(i)a.
—
высокие : високи щмпци -» forceps alta.
—
выходные : изходящи щипци ~> forceps mi
nor.
щитовидный : щитовиден, тиреоиден -> thyreo idea s.
щиток, м : липче —» scutulum (1).
э
эвакуация, ж : евакуация, изпразване
evacuatio.
эвритмия, ж : еуритмия
eurhythmia.
»веатраивя, ж : евентрация -» eventratio.
»гофовия, ж : егофоння -» aegophonta.
эзофагит
778
энтропион
эзофагит, м : езоф а ги т —> oesophagitis.
эзофагоскопия, ж : сзофагоскопия -> oesophago-
scopiа.
эйтаназтя, ж : еутаназия
euthanasia.
эйфория, лс : еуфория —» euphoria.
экзантема, ж* : екзантема, екзантем —» exanthema.
—
внезапная : внезапна екзантемл, шеста болеет —>
exanthema subitum.
экзартикуляцня, j«* : екзартикулация -> exarticu
latio.
экзацербаиня, ж : екзацербацня, изостряне —> ex
acerbatio.
экзентерация, ж : екзентерация
exenteraiio.
экзогенный : екзогенен
ехо :enes.
экзостоз, м : екзостоза —> exostosis.
экзофтальм, .ч : екзофталм *-» exophthalmus.
экзульцерация, ж : разязвяване —►exulceratio.
экламне я, ж: ектампсия -* eclampsia.
—
почечная : бъбречна еклампсия, екламптична,
конвулсивна или акутна уремия —» uraemia
eclamptica s!ve convulsiva siv e acuta.
эксгумация, ж : ексхумация -» exhumatio.
эксикоз, м : ексикоза -> лш 'ссоу/у (1),
экскориация, ж : екскориация, одраскване —» ejc-
coriatio.
экскременты, м(мн : екскременти, изпражнения -»
faeces.
экскреторный : екскреторен, отделителен —» excre
torius.
экскреты, л//лг« : екскрети, отлъчкн —» excretum
(excreta).
экскреция, лс : екскреция, отдельне —> excretiо.
экспансивный : експанзивен -> expansivus.
эксперт медицинский, врач-эксперт : медицински екс
перт, лекар-експерт —» expertus medicalis.
экспираторный : експиратореи —>exspiratorias.
экссангвннотрансфузия,ж: екссангвинотрансфузия—>
ejrya^g ///jo/ 'ansfusio.
экс(с)удат, ai : е к с у д а т —> exsudaturц.
экс(с)удатчвный ; ексудативен -» exsudativus.
экс(с)удация, ж : ексудацня -» exsudatio.
эхетенз^н, ж : екстензия
extensio.
экстензор, м : екстензор, разгъвач -» extensor.
экстерорецептор, м : QKCTcpoptuQUTop^exterorecep-
tor.
экстирпация, ж : екстнрпация -» exstirpatio.
экстравазацчя, ж : екстравазация -> extravasatio.
экстракт, м : екстракт, извлек —» extractum.
экстракция, ж : екстракция -* extractio.
экстраиуральный : нзвънстенен -> extramuralls.
зкстраснстола, ж : екстрасистола —» extrasystole.
экстрофяя, ж : екстрофия -> exstrophia.
эксфолчативяый ; ексфолиативен -» exfoliativus.
эксцесс, м : ексцес, излишество -* excessus.
экхнмоз, м : екхимоза, кръвонасядане, кръвоизлив-
но петно
ecchymosis.
экхямома, ж: екхимом -> ecchymoma.
электрокардиограмма, ж : електрокардиограма -*
electrocardiоgramma.
электрокардиография, ж : електрокардиография ->
госагdi ographi а.
электрокоагуляция, ж : електрокоагулация —> elec-
tracoaiulatio.
электролечение, с: електролечение, електротера
п и я - э electrotherapia.
электролиз, м : електролиза -» electrolysis,
электротонус, м : електротонус -» electrotonus.
электрофорез, ит: електрофореза -» electrophoresis.
влектроенцефалографяя, ж : елекгроенцефалогра-
фия -э electroencephotographia.
элефантиазис, де : елефантиаза —> elephantiasis,
элвкс р, .« : еликсир -» elixirium.
элиминация, д«: : елиминация, елиминиране, отстра
няване
eliminatio.
эмаль (коронки зуба), ж : емайл, глеч -» substantia
adamantina.
эманации, ж : еманация -> emanatio.
эманация радия : радиева еманация -» r adiumeта -
nati о.
эмбол, м : ембол -> embolus.
эмболический : емболичен
embolicus.
эмболия, ж : емболия -» embolia.
эмбриокардия, ж : ембрнокардия -* embryocardla.
эмбриология, ж : ембриология -» e mbryologia.
эмбрион, м : ембрио, зародиш —» embryo.
эмбряональпая карцинома ; ембрионален карцином,
дизгермином -> dysgerminoma.
эмбриональный : ембрионален, зародишен, зароди
шен
embryonalis.
эмбриотомия, ж : ембрнотомия —» e mbryotomta.
эиметропнп, ж : емотропия -» e mm etropia.
эмпиема, ж : емпием —>empyema.
—
плевры : емпием на плеврата *-» e mpyema
pleurae.
эмульсия, ж : емулсия -> em u lsi о.
эмфизема, ж : емфизем(а) emphysema .
—
легких : емфизем на белите дробове, белодро
бен емфизем
emphysema pulmonum.
—
подкожная : подкожен емфизем —» emphysema
subcutaneum.
энаятема, ж : енантема, енантем —>enanthema.
эндангиит, м : ендангиит endangittis.
эядаортит, м : ендаортит endaortitis.
эндартернчт, м : ендартериит -> enda 'teriitis.
—
облитерирующий : облитериращ ендартериит или
тромбангиит —» thrombangiitis obliterans.
эндемический : ендемичен —» endemicus.
—
гастроэнтерит ; папатациева треска, папата
ци feb ris pappataci.
эндемия, ж : ендемия -> endemia.
эндогенный : ендогенен —► e ndogenes.
эндокард, м : ендокард -» endocardium.
эндокардит, м : ендокардит —» endocarditis.
—
острый септический, tum язвенный (злокаче
ственный) эндокардит : остър септичен (бакте
риален) ендокардит -» endocarditis septica sive
ulcerosa sive maligna.
—
пощострый септический (бактериальный), а л а за
тяжной эндокардит : подостър или подостър
септичен (бактериален) ендокардит —» endocar
ditis lenta sive septica lenta sive septica sub
acuta.
—
ревматический : ревматичен ендокардит —> e n
docarditis rheumatica.
эндокринология, ж : ендокринология
endocrino-
logia.
эйдолимфа, ж : ендолимфа e ndolympha .
эндометрий, м : ендометриум —» e ndometrium.
эндометриоз, м : ендометрноза
endometriosis.
эндометрит, ас : ендометрит —>endometritis.
эадомиокардят, м : ендомиокардит -» endomyocar-
ditis.
эндоскопия, ж : ендоскопня -» endoscopia.
эндотелиальная опухоль : ендотелен тумор, ендоте-
лном —» endothelioma.
эндотелиальный : ендотел(нал)ен
endothelialis.
эндотедчома, ж : ендотелном
endothelioma.
эндотоксин, м : ендотоксин -> endotoxintim.
энзим, м : ензим, фермент -> fermentum.
эностоз, At : еностоза -» enostosis.
энофтальм, м : енофталм -» enophthalmus.
энтероанастомоз, м : ентероанастомоза
entero-
aiastomosis.
энтеробиоз, м : ентеробиоза -> enterobiasis.
энтерокнназа, ж : ентерокиназа -> enterokinasa.
энтерококк, At : ентерокок, фекален стрептокок ->
Streptococcus faecalis (Enterococcus).
энтероколит, м : ентероколит —» enterocolitis.
энтеронексия, ж : ентеропексия —>enteropexia.
энтероптоз, м : ентероптоза -> enteroptosis.
энтероррафыя, ж : ентерорафия -» enterorrhaphia.
энтеростомия, ж : ентеростомия —* enierostom iа .
энтодерма, ж : ентодерма -э entoierma.
энтропнон, м : ентропиум
entropium.
Энуклеация
779
юношеский
энуклеаций, ж : енуклеация -> enucleaiio.
—
(вылущение) глазного яблока : енуклеация на
очнага ябълка —» enucleatio bulbi.
энурез, : енурсзис, напикаване e nu res is.
энхондрома, ж : етхондром-* enchondroma.
энцефалит, иг : енцефалит —» en ceph alitis.
—
эпидемический (летаргические) ; епидемичен („ле
таргичен“) енцефалит —>encephalitis epidemica
sive lethargica♦
энцефалография, ж : енцефалография -4 encephalo-
graphia.
энцефаломаляаия, ж : енцефаломалация, размек
ваме на мозгка encephalomalacia.
энцефаломеняигоцеле, с : енцсфаломенингоцеле —»
encephalomeningocele.
энцефаломиелит, .и ; енцефаломнелмт -> en cephalo
m yelitis.
энцефалопатия, ж : енцефалопатия >4 enc ephalo
pathia.
эозянофнлня, ж : еозинофилия —» eosinophilia.
эпендима, ж : епендима —> ependyma.
эпнгастрнй, лг : епигаструм, елигастрална или под-
лъжичка облает —> epigastrium.
эпидемиология, ж : епидемиология —>epidemiologia.
эпидемический : епидемичен - 4 epidemicus.
—
вирусный гастроэнтерит : епидемичен вирусен
гастроентерит —» diarrhoea epidemica.
—
гепатит : епидемичен хепатит, болест на Бот
кин —> hepatitis epidemica.
эпидемия, ж : епидемия —» epidemia.
эпидермис, л : епидермис -4 epidermis.
эпидермофития, ж : епидермоф ити я —> epidermo
phytia.
эпидидимис, м : епидидим, надссмснник -* e p id i
dymis.
эоиднднмит, м : епидидимит —> epididymitis.
эпидуральный : епидурален —> epidu ra lis.
эннзнотомия, яг : епизиотомия —» episiotomia.
эпнзоовоз, м : епнзооноза —> epizoonosis.
эпизоотический : епнзоотичен -> epizooticus.
эпизоотия, ж* : епизоогия —» epizoo tia.
эпикард,
: епгкард -4 epicardium.
эпикавтус, м : епикантус —> epicanthus .
эпикриз, м : епикриза —> epicrisis.
эпилепсия, ж : епилепсия -4 epilepsia.
—
джексоновская, а л а фокальная : Джексъиова,
кортикална или фокална епилепсия
epilep
sia corticalis (Jackson).
—
кожевниховская, а л а корковая : Кожевникова
кортикална епилепсия -> epilepsia corticalis
(Kozevnikov)
—
малыми приступами : епилепсия с малки припа
дъци —» epilepsia minor sive mitior.
эпнневроя, эпинейрон, м : спиневрон -> epinearon.
энннефректоиия, ж : адреналектомия, епниефректо-
мия —» adrenalееt m ia .
эпилептиформный: сиилепгиформйн- ^ e p ite p tifo rm is .
эпилептический : епилептичен -> e pilepticus.
—
статус, эпилептическое состояние : епилептичен
статус —» status epilepticus.
эпиляция, ж : епилация -4 epilatio .
эпвеклерит, .н : списклернт -» episcle ritis.
эпясяадия, ж : еписпадия —> episp adia.
эпител альиый : епител(нал)сн -4 epithelialis.
эпителий, м : епител -» epithelium.
эпвтелчома, ж : епителиом -> epithelioma .
—
базальноклеточная (базоцеллюляряая) : базоцелу-
ларен епителиом или рак, базалиом -4 ep ithe
lioma basocelhilare.
—
лица разъедающая : разяждащ епителиом на
лицето, разяждаща язва —> ulcus rodens.
—
сонвоцеллюлярная : спиноцелуларен епителиом
или рак -4 epithelioma spinocellulare.
эпитимпаяов, м : епитнмпан(ум) -4 epitympanum.
эпитубериулез, м ; епнгуберкулоза —» epitubercu-
losis.
эпифиз, м : епифиза -4 epiphysis,
—,
отслойка : отсл лйване на епифизита, епифизио-
л и за —» epiphysiolysis.
эпоним, м : епоним -> еропутоп.
эповихиум, м : кожица на нскътя —> eponychium.
эооофороя, лс : епоофорон -4 epoophoron.
эдулкс, л : епулис -4 epulis.
Эрбасимптом: симптом на Ерб -4 ЕгЫ signum.
эрготизм, м : ерготизъм -> ergotismus.
эрейтофобия, ж : ереутофобия -4 ereutophobia.
эрекция, ж : ерекция -* e ectio.
эризнпелояд, м : червенка, еризипелоид -4 erystpe
loidum.
эритема, ж : еритема -» erythema.
—
индуратнввая : индуративна еритема -> erythe
ma induratum (Bazin).
—
инфекционная :
инфекциозна
еритема, лета
болеет —» erythema infectiosum.
—
Милнана : еритема на Милиан —> Miliani ery
thema.
—
многоформная экссудативная :
многоформена
ексудативна еритема -» erythema exsudativum
multiforme (Hebra).
—
узловатая : нодозна или възлеста еритема —>
er) t terna nodosum.
эритематоз, м : лупус еритсматодес -4 lupus erythe
matodes s iv e erythematosus.
эритразма. ж : еригразма -> erythrasma.
эритрения, ж : еритремия —> erythraemia.
эрктробласт, м : еритробласт -4 erythroblastus.
эрнтробластоз, м : еритробластоза —> erythroblas
tosis.
—
плода: фетална
еритробластоза -> morbus
haemolyticus neonatorum.
эрнтродермнн, ж : еритродермия -4 erythrodermia.
эрнтромелальгия, м : еритромслалгия -4 erythro-
melalgia.
эрнтромкелолейкоз, м : болеет на дн Гулйелмо, ост
ра еритробластоза
erythroblastosis acuta.
эритроноэз, м : сритропо(й)еза -4 erythropoiesis.
эритропсия, ж : сригропсия -» erythropsia.
эритрофобня, эрейтофобия, ж : ереутофобия, сри-
трофобия -4 ereuthophobia.
эрнтроцнаноз кожи симметричный : симетрична ерн-
троцнаноза на кожата -э erythrocyotiosis cutis
symmetrica.
эритроцит, м : еритроцит -» erythrocytus.
эритрощ тоз, л : еритроцитоза
erythrocytosis.
эрнтроцнтолиэ, эрнтроллз, м : ернтроцитолиза, ерн-
т ролиза -> erythrocytolysis (erythrolysis).
эрозия, ж : ерозия, охлузване
erosio.
эссеацнальный : есенцнален —>essentialis, idiopa
thicus.
эстрогенные вещества, cJmh : сстрогсшш веще
с тв а -4 oestrogena.
эстрогенный : естрогснен -» oe strogènes.
этиология, ж : етиология -> a etiologia.
этиотропный: стиотроиен -> aetiotropus.
этмондальный : стмоид(ал)ен -4 ethmoidalis.
этмондит, лг: етмоидит -> e thmoiditis.
эурнтмня, ж : правилен ритъм -4 eu rhythmia .
эутаназия, ж : еутаназня -> euthanasia.
эфемерный : сфемсрен -* ephemeras.
эффемнп(нз)ация, ж : сфемин(нз)ация -4 e f fe m i
natio.
ЭХ1Ш0К0ЯК, .V : ехпнокок
Echinococcus.
эхнпококкоз, л : схинококоза -> echinococcosis.
эхолалия, ж : ехолалня —» echolalia.
эякуляция, ж : ссмсизхвърлянс -4 ejaculatio.
юношеские угри
780
ящур
Ю
юиошесме угри, м /м н : обикновено и ли юношеско
маошесщй : юношески, младежки -* ju v e n ilis .
акне —» acne vulgaris sive juvenilis.
Я
яблоко адамово : Адамоиа ябълка
prominentia
layngea.
вгодна ii, жIя н : седалище —» па*es.
ягодичный : седалищен -* glutealis.
яд, м ; отрова -4 toxinum (токсин), venenum.
—
живот яый : животинска отрова -» venenum (2),
zootoxinum (зоотоксин).
—
трупный : трупна отрова, птомаин -4 pto ma i-
пшп .
ядерный : ядрен —> nuclearis.
ядовитость, ж : отровност, тск :нч ноет —»tox icitas.
ядовитый : отровен —> to xicu s (токсичен), ve ne no
sus (съдържащ отрова).
ядра хэпоталамуса : ядра на хипоталамуса, хило
тала мич ,а облает -» hypothalamus.
ядро1(клеточное), с : ядро (клетъчно) -4 nucleus (1).
—
клетки, клеточное ядро : ядро на клетката, кле
тъчно ядро -» nucleus cellulae.
ядро" (центральной нервной системы), с : ядро на
ц.н.с ., мозъчно ядро —►nucleus (2).
—
зубчатое : зъбчато ядро -» nucleus dentatus.
—
хвостатое : опашато ядро -> nucleus caudatus.
—
чечевицеобразное ; лещовидно ядро -> nucleus
lentiformis.
ядроподобный : ядроподобен -4 nuc leiformis,
ядрышко, с : ядърце (ядрено телце) -» nucleolus.
язва, ж : язва, улкус -4 ulcus.
—
-
варикозная (голени) : варикозпа язва (на под
бед’ ицата) -4 ulcus varicosum.
—
венерическая ; мек шанкър, генерична язва -4
ulcus m tile.
—
восточная, или пендияская : кожна лейшма
ниоза -* leishmaniasis cutis.
—
-
вульвы острая : остра язва на вулвата —> a /c a s
vulvae acut im.
_
двенадцатиперстной кишки : язва на дванадесе
топръстното черво, дуоденална язва -4 ulcu s
duo 'enl.
—
желудка : язва на стомаха —» ulcus ventriculi,
—
омозолелая : калозна язва -4 «/сад callosum.
—
певетрнрующан : проникваща или пенетрираща
язва -» «/cas penetrans.
—
пептическая : пептична язва -> «/cas pepticum.
—
—
тощей кишки : пептична язва на тънкото
черво —> «/cas pepticum jejuni.
—
ползучая : фагеденична, напредваща или пъл
зяща язва -4 «/cas phagedaemc im.
—
—
роговой оболочки ; пълзяща язва на рогови
цата -» ulcus serpens corneae.
—
прободная : перфорирала или прободна яз ва - 4
«/cas perforans (ventriculi sive duodeni).
—
разъедающая : разяждаща язва -4 «/cas ro
dens.
—
роговой оболочки : язва на роговицата -4 ulcus
corneas.
—
сиб рская : сибирска язва, синя или лоша пъпка,
антракс -» anthrax, pu stula maligna.
—
смешанная : смесена язва —» aleas mixtam.
—
стопы цшбодяа я: пробиваща язва на стъпало
то -> та/ «я perforansреfis.
—
трофическая : трофична язва -> aleas trophi-
сит.
язвенная болезнь двенадцатиперстной кишке : дуоде
нална форма на язвената болеет, дуоденална
язва -4 ulcus duo teni.
—
—
желудка : стомашна форма на язвената
болест, язва на стомаха -4 ulcus ventriculi•
язвенная болезнь желудка и двенадцатиперстной
кишки : гастро-дуоден ална яз ва - 4 ulcus gastro
duodenale.
язвенный : язвен -> ulcerosus.
язык1, м : език, реч, говор -» lingua1.
язык-, м : език (орган) -> lingua
—
бороздчатый : набразден или скротален език -4
lingua- plicata sive scrotalis.
—
волосатый, а ла черный: черен или „космат*
език -4 lingua- nigra.
—
географический, или лаадкартообразвый : гео-
грарически език -> lingua? geographica.
—, паралич : парализа на езика —» glossoplegia.
язычный : езичен, лингвален -4 lingualis.
язычок, м : мъжец, мъждец —> uvula ; езиче ->
lingula.
—
расщепленный : разцепен м ъжец -> uvula Ы-
fi ia.
—, воспаление : стафилит, увулит —►sta p h y litis
(uviilitis).
яичко, с : тестикул, мъжка полова жлеза -4 testis.
—, придаток: епидидим, надсеменник —> ep idi
dymis.
яичник, м : яйчник, овариум -4 ovarium.
яичниковый : яйчнихов, овариалея - 4 ovarialis.
яйцевая клетка : яйчна клетка, яйцеклетка -» ova -
lam.
яйцевидный : яйцевиден - 4 ovalis.
яйцевод, яйцепровод, м : яйцепровод(ник), маточна
или Фалопиева тръба —» taba uterina (Fal
lopii).
яйцеклетка, ж ; яйцеклетка, яйчна клетка -* ova-
hm, ovum.
—
оплодотворенная : оплодената яйцеклетка -4
spermovium.
яйцо, с : яйце -> ovalum (яйчна клетка, яйцеклет
ка), ovum.
яма, ж : яма -» fossa, fovea.
ямка, ж : ямичка-* fossula, foveola, fossa, fovea,
alveolus, recessus, scrobiculus.
—
подвздошная : хълбочна ямичка -» fo s sa iliaca.
—
подколенная : задколянна ямичка -> fo s s a pop
litea.
—
подложечная : подлъжична ямичка, лъжичка -4
scrobiculus cordis.
—
подмышечная : подмишнична ямичка -» a xilla .
—
центральная сетчатки : централна вдлъбнатин а
на ретината -4 fovea centralis retinae.
—
яренная : яремна ямичка - 4 jugulum (2).
ямочка, ж : трапчинка, ямичка fossula, foveola,
vallecula.
ярема ЫН: югуларен, шиен, яремен —> jug ularis.
Яриш-ГерксгеЙмера реакция : Яриш-Херксхаймерова
реакция -4 Jarisch-Herxheimer* reactio.
ятрогения, ж : ятрогения, ятрогенна болеет -4 i a t-
г оgeniа.
Яффе-Лнхтейштейва болезнь : бол е ет на Яфо-Лих-
тенщайн -4 ostitis fibrosa cystica localisata.
ячеечвый, ячеистый : алвеоларен -4 alveolaris,
ячейка, ж : кизийка - 4 alveolus, cellula (2).
—
решетчатой кости : килийка на решетъч ната
кост - 4 bulla ethmoidalis.
ячейка сосцевидного отростка : мастоидни клетки -4
cellulae mastoideae.
ячаеяь (на глазу), м : ечемик, хордеолум -> hor
deolum.
ящур, м : шап
stom atitis aphthosa epizootica
ЧАСТ IV
АНГЛИЙСКО - БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ
РЕЧНИК
АНГЛО - БОЛГАРСКО - ЛАТИНСКИЙ
СЛОВАРЬ
DICTIONARY - DICTIONNAIRE -
WÖRTERBUCH
ENGLISH - BULGARSKI
-
LATINUM
СЪКРАЩЕНИЯ И ЗНАКОВЕ
я
= noun, съществително име
n/pl = noun in the plural, същ./мыож. число
-*■ =» vide, аиж
За ползуаането на речника виж г. 10 , стр XIII
A
abalienatio о, n : душевно разстройство изобщо,
умопобъркване, психоза -» alienatio mentis.
abasia, n : абазия -> a basia.
Abderhalden's reaction or test : Абдерхалденова ре-
ак пя -> Abuerhatdeni reactio sive testam.
abdomen, n : корем -> abdomen, venter (1).
—, pendulous : висящ корем, увиснал корем
venter propendens.
abdominal : коремен, абдоминален —> abdominalis,
ventralis (2).
abducent, abducting : отвеждащ -> а М /да /fs1.
abduction, n : абдукция, отвеждане -» abductio.
abductor (muscle), n : отвеждан (мускул), абдуктор-»
abductor.
aberrant : отклоняващ се, аберантен -» aberrans.
aberration, n : аберадия, отклонение, неправил
ност
aberratio.
ability, л : способност -» p ote ntia (2).
—
to conceive : способност за зачеване, за забре
меняване -♦ potentia concipiendi.
—
to perform sexual intercourse : способ юст за из
вършване на половия акт -» p ote ntia coènndi.
—
to procreate : способност за оплодотворяване,
за оплождане —►potentia generandi.■
ablosis, n : абиоза
abiosis.
ablactation, n : отбиване -* ablactatio.
ablation, n : отстраняване, премахване -» abla tio
(аблация), amotio.
ablepbaria, abtepharon, ablephary, n : аблефария ->
ablepharia.
ablepsia, ablepsy, n : слепота —» c a ecitas.
abnormal : неправилен, ненормален
abnormalis
(абнормен), anomalis.
abnormality, abnormity, n : ненормалност, неправил
ност -» abnormitas (i).
aboral : аборален, каудален -» aboralis.
aboriginal : автохтонен -» autochtbonus.
abort, n : аборт, помятане -» abortus ; виж също
abortion.
abortsents, nip i : абортивни лекарства -» a bortiva .
abortifacients, n fp l : абортивни лекарства -> abor
tiva.
abortion, n : аборт, помятане —» abortus ; раждане
на нежизнеспособен плод
partus imma
turus.
— , a rtificial : изкуствен аборт
abortus ar tifi
cialis.
— , complete : пълен аборт -» abortus completus.
—, criminal : криминален, незаконен, престъпен
аоорг -♦ abortus criminalis.
— , habitual : хабитуален, привичен аборт —» дбог-
/ш? habitualis.
—, incipient : започващ, начеващ аборт
abortus
incipiens.
—, incomplete : непълен аборт -* abortus incom-
pi dus.
—, induced : изкуствен аборт -» abo-tus a rtificia
lis : умъртвяване на плода в ма!ката -» feti-
ci tiam.
—, spontaneous or natural : спонтанен аборт ->
abortus spontaneus.
—, threatened : заплашващ аборт -> abortus immi
nens.
abortive : абортивен —» abortivus.
abortives, nfpl : абортивни лекарства -» abortiva.
aboulia, ab ulia, л ; абулия, патологично бе зволи е,
слабоволие —> abulia.
abrasion, л : абразия, изстъргване -* abrasio ; ох
лузване, ерозия -» erosio ; одраскване, екско-
риация -» excoriatio.
Abrikosov’s tumo{u)r : ту мор на Абрикосов -> Лбг/ -
kjsovi tumor.
abscess, n : абсц ес, гнойник - * abscessas.
—, cold : студен абсцес —» abscessus frigidas.
—, hepatic : чернодробен абсцес -» abscessus he
patis.
1
—, hot : горещ абсцес -» abscessus calidas.
—
ol the liver : абсцес на черния дроб -> absces
sus hepatis.
—
of the lung : абсцес на белия дроб -> abscessus
pulmonis.
—, peritonsillar or circum tonsillar : перитонзилпрен
абсцес -» abscessus peritonsillaris.
— , retrophary ngeal ; ретроф арин гсален абсцес
abscessus retropharyngealis.
— , subphrenic or subdiaphragnjatic : субфрени чен
или поддиафрагм(ал)еп аос цсс -» abscessus
subphrenica> sive subdiaphragmatieus.
absentia (epileptica), n : абсакс -> absentia (epilep
tica).
absolute : абсолютен -» absolutus.
abs orbents, nfpl : абсорбиращи, поглъщащи, вс мук
ващи л екар ства -> absorbentia.
absorption, n : абсорбция, поглъщане, всмукван е - »
absorptio.
abstinence, n : въздържаност, въздържане (от
спиртни напитки, полово) -> abstinentia.
— , sexual : полово въздържане -» abstinentia se
xualis.
abstract (dry powdered extract), n : екстрат, из
влек —» extractum.
abundant : обилен, изобилен -» abundans, pr ofu s u s.
abuse, n : злоуп отр еба , злоупотребяваш: —> abusus.
acanthosis, n : акантоза -» acanthosis.
—
nigricans : —» acanthosis nigricans.
acapnia, n : хипокапния -* hypocapnia.
Acarus, n : кърл еж —> Acarus.
—
scabiei : кър ле жъ т на чов ешката кра ста
Acarus scabiei.
acathisia, n : акагизия-» acathisia.
accelerating: ускоряващ -» accele-ans,
acceleration, n : ускоряване -» acceleratio.
access, n : прист ъп, припадък -> ac cessus.
accessory : добавъчен, придатъчен -» ac c es s o rius,
succentoriat us (доп ьл нитслсн ).
accident, п : нещастен случай, злополука, произ
шествие -» accidens2.
accidental : акцндентслен, случ ае н, вт оростепен ен,
несъществен -» a ccidensl .
acclimation, acclimatization, n : аклиматизиране -»
acclimatisatio.
accommodation, n : аком одация, при способяване - »
accommodatio.
accompanying : п ридруж аващ, с ъпр ово ждащ, съ п ът -
ствуващ -» concomitans.
accouchement
782
adipose
ac couchement, n : р аж да не
partus ; виж също
labo(u)r.
accretion, n : нарастване -> accretio fl).
accumulation, n : акумулация, натрупване, струпва
не —9 accumulatio.
acephalia, acephalism, n : ацсфалия, ацефал -> асе-
phalia (acephalus).
acervulus, n : мозъчен пясък
acervtilus.
acetabulum, n : главулечиа ямичка, ацетабулум ->
acetabulum.
aceton(a)emia, n : ацстонемия, кетонемия —» aceton-
aemia.
acetonuria, n : ацетонурия, кетонурия —» acetonuria.
achalasia, n : ахалазия -* achalasia.
ache, n : болка -> dolor.
— , belly- : колика -» colica ; коремна колика
colica abdominalis.
— , stomach- : болки в стомаха, гастролгия gesf-
гя/gia.
acbeilia, achilia, n : ахеилия -> acheilia.
Achilles reflex, Achilles tendon reflex : Ахилесов р е
флекс -> reflexus tendinis Achillis.
Achilles tendon : Ахилес ов о с ухожи лие —» ten rfo
calcaneus.
achlorhydria, /2 : ахлорхидрия -> achlorhydria.
ac hlo rop si a , n : деутер ан оп ия, дейтеранопия, цветн а
слепота за зеления цвят -» denteranopia.
acholia, n : ахолия acholia.
achondroplasia, n : хондродист рофия —> chondrodys-
trophia.
Achorion Scfaoenleini : ф а ву сн а гъби чка
Achorion
Schoenleini.
ac hr omatop sia, achromatopsy, n : ахро матопсия, пъл
на цветна слепота -► achromatopsia.
achromatosis, achromia, n : ахроматоза, ахромия -»
achromatosis.
achylia, acbylosis, n : ахилия —* achylia.
—
gastrica : стомашна ахилия —> achylia gastrica.
—
pancreatica: панкреатична ахилия -» achylia
pancreatica.
acid1 : кисел -> acidus.
acid-, л : киселина -» acidum.
acidity, n : киселинност, ациднтет
additas.
a c id oph ile) , acidophilic, acidophilous : ацидофилен ->
acidophilus.
acidosis, n : ацидоза —» де/etorts.
a ciniform, acinous, acinose : гроздовиден -> a cinosas
(aciniformis).
acinus, n : ацинус —» acinus.
acme, n ; акме -» acme.
acne, n : акне -» огл*.
—
vu lgaris : обикновено или ювенилно, юношеско
анке —> деле vulgans sive juvenilis.
acorea, n : акория -» acoriaК
acoria, я : ненаситност -» acoriа2.
acousma, n : акузма, акоазма -» acusma.
acoustic : акустичен, слухов -> деде/гсдо1.
acquired : придобит -» acquisitus.
acrocyanosis, я : акроцианоза —» acrocyanosis.
acrodermatitis, я : акродерматит -> acrodermatitis.
acrodynia, я ; акр одиния —» acrodynia.
acromegaly, я ; акромегалия - » acro megalia.
acromion, я : акромион, лоп атко в в ръх , раменен
израстък -> acromion.
acroneurosis, я : акроневроза
acroneurosis.
acropar(a)esthesia, n : акропарестезия -» acropar-
aesthesia.
acrophobia, я : акрофобия
acrophobia.
acrotism, я : акротизъм -» acrotismas.
actinodermatitis, я : радиодермит -> radiodermitis.
actinography, n : радиография —> radiographia.
actinology, л : радиология
radiologia.
Actinomyces, л ; лъчиста гъбичка —» Actinomyces.
actinomycosis, я : актиномикоза —» actinomycosis.
actinotherapy, я : актинотерапия
actinotherapia.
action, cumulative : кумулация, кумулиране, куму
лативно действие -> cumulatiо.
active î активен, деен, действуващ, деятелен, дее
способен —> activus.
acuity, visual : зрителна острота, острота на зре
нието, визус
visus.
acuminate : островръх, заострен -> acuminatus.
acupuncture, n : акупунктура, иглотерапия —» ос л-
punctura.
acute : остър, заострен -> acutus (2), акутен
acutus (î).
—, exceedingly or extremely : извънредно остър ,
перакутен, суперакутен —» peracutus, super-
acutus.
acuteness of vision : острота на зрението, зрителна
острота, иизус —»
adamantinoma, n : адамантином -» adamantinoma.
Adam's apple : Адамова ябълка —» prominentia la
ryngea.
Adams-Stokes disease: синдром на Адамс-Стоукс-
Моргани -» Adams-Stokes-Morgagni' syndro-
лш/n.
adaptation, я : адаптация
adaptatio.
adder, я : пепелянка -> Vipera.
addiction, я : пагубна привичка, пристрастяване
mania (2).
—, alcoholic : хронично отравяне c алкохол, хро
ничен алкохолизъм -> alcoholismus.
—, opium : хронично отравяне с опиум, тебаизъм —>
thebaismus.
addiment, я : комплемент -> complementum.
Addison-Biermer disease : пернициозна или злока
чествена анемия —> anaemia perniciosa.
Addisonian an(a)emia : пернициозна или злокаче
ствена анемия —> anaemia perniciosa.
Addison's disease : Адисонова болеет —» A dd ison i
morbus.
Addison's keloid : ограничена или локализирана
склеродермия —> sclerodermia circumscripta.
addisouism, n : адисонизъм —» addisonismus.
additional : добавъчен, придатъчен -> accessori
us,
adduction, я : аддукция, привеждане -> a ddu ctio.
adductor, я : аддуктор, привеждач (мускул) - ь
adductor (masculus).
adeniform : аденоиден —> adenoideas.
adenitis, я : аденит -> adenitis.
adenocarcinoma, n : аденокарцином, жлезист рак
adenocarcinoma.
adenoid : аденоиден —* adenoideus.
adenoids, nlpl : аденоиди, аденоидни вегетации
vegetationes adenoideae.
adenolympbitis, я : лимфаденит —» lymphadenitis.
adenoma, я : аденом -» adenoma.
—, thyroid : токсична гуша —» strama basedowi-
ficata.
adenomyoma, n : аденомиом —» adenomyoma.
adenomyosis, n ; аденомиоза —> adenomyosis.
adenopathy, л : аденопатия -> adenopathia.
adenovirus, n : аденовирус adenovirus.
adherent : сраснал, прираснал -* ac cr etas, adhae
rens.
adhesion, л : срастване -> accretio (2) ; адхезия,
прилепване, слепване, срастване
adhaesio,
—
of the iris : срастване на ириса, синехия
synechia.
adhesions, pleural : плеврални сраствания -» adhae
siones pleurae.
adhesive : адхезивен, леплив, прилепващ, слепващ-^
adhaesivus.
adiadochocinesia, adiadochocinesis.adiadochokînesia, n :
адиадохокинеза a diadochokinesis.
Adie syndrome : синдром на Ади —> Adie* syndro-
тит.
adipocele, л : тлъстинна херния, липоцеле —> lip o -
cele.
adipocere, л : адипоцир -> adipocera.
adipoma, л : липом -> lipoma.
adipose : тлъст, тлъстинен —»
adiposis
783
alkali
adiposis, n : затлъстяване -» adipositas, lipomatosis.
—
dolorosa : болезнено затлъстяване, болест на
Деркум -> adipositas dolorosa.
—, general ; общо генерализирано затлъстяване -»
a fipositas (1), obesitas.
adiposity, гг : затлъстяване —» adipositas.
adjustment, л : приспособяване -> adaptatio (адап
тация), accommodatio (акомодация),
adjuvant : подпомагащ, помощен -> adjuv an s.
adnexa uteri : аднексм —» adnexa u te ri.
adnexitis, л : аднексит —>adnexitis.
adolescence, л : младост, юношество -* adolescen
tia.
adrenal : надбъбречен, адренален, супраренален -*
adrenalis, sup. a -enatis (2).
adrenalectomy, n : адреналекгомня -» adrenalecto-
mia,
adrenalin(e), л : адреналин -» adrenalinum.
adrenergic ; адренергичен -> adrenergicus.
adreoolytics, л//?/ : адрснолитични вещества -> orfre-
л о/>//со.
adsorbants, л//?/ : адсорбиращи вещества, адсор
бента -» aisorbentia.
adsorption, л : адсорбция -» ad so rptio.
adult ; възрастен, пълнолетен -> ad ultu s .
advancing : напредващ, прогресиращ -» progredi
ens,
adventitia, л : адвентиция -» adventitia,
advice, medical : консултация, търсене съвет ->
consultatio (1J,
adynalnia, л : адинамия, безсилие, слабост
ady
namia.
(a)egophony, л : егофония -» aegophonia,
aeration, л ; вентилация, проветряване-хдега/го
ventilatio,
aerobia or aerobes, nlpl : аероби -> aerobia,
aeroionotherapy, n : аеройонотерапия —* a er oiono-
therapia,
aerootitis media : аероотит -» a e roo titis media,
aeropbagy, л : аерофагия -> aerophagia,
aerophobia, л : аерофобия —» aerophobia,
aerosinnsitis, л : аеросинузит -» оеголлгт7/$.
aerosol, л : аерозол —> aerosolum,
aerotberapeutics, aerotherapy, n : аеротерапия -»
aerotherapia•
(a)estival : летен -> aestivus,
{ajetiology, л : етиология -» a etiologia,
afebrile : афебрилен, нетрескав, апиретичен —> af e
brilis, apyreticus,
affect, л : афект -» affectus, emotio,
affection, л : болестно състояние, страдание, забо
ляване, болест -» affectio,
afferent : аферентен -> afferen s (донасяш, при
насящ), centr ip e ta lis (центростремителен),
affinity, л ; афинитет
affinitas,
afflux, affluxion, л : коигестия
congestio.
afibrinogen(a)emia, n : афибриногенемня -> a fib ri-
notenaemia.
after-birth : плацента, последък —> placenta,
alter childbirth : след раждане -* post partum.
agalactia, л : агалактия -» agalactia.
agammaglobuiinaemia, agamraaglobin(a)eraia, n : ara-
маглобулинемия -» agammaglobuiinaemia.
age, old : старост, старческа възраст —> sen ilita s ;
сторост
senium.
—,
—, beginning : стареене, застаряване, състаря-
lan , остаряване -> senescentia.
agenesia, л : згенезия -> agenesia.
agent, injurious : вреден агент, нокса —» n oxa, causa
nociva.
agents, adrenergic blocking: одренолитични веще
ства -> a trenoly/ica.
—, blistering: везикагори -> vesicanita.
— , dermal o r dermatic : кожни лекарствени сред
ства
dermatica.
—, ganglio-blocking o r ganglioplegic : ганглиопле-
гици, ганглиоблокери -> ganglioplegica.
agents, strengthening : укрепващи, общоусилващи ле
карства, роборанти -* roborantia.
ageusia, ageustia, n : агеузия -> ageusia.
agglutination, n : аглутинация -> agglutinati о.
agglutinins, nfpl : аглутинини
agglutinina.
aggravation, n : влошаване (на болеет) —> aggrava -
tio (2).
aggregation, л : струпване, натрупване agmen (J ) .
aggress ins, r j i l : агресини aggressiпа.
agitated : ажитиран, възбуден
agitatus.
agitation, n : ажитация (психомоторна) възбуде-
ност —> agitatio.
agnosia, л : агнозия —> agnosia.
—, tactile ; тактилна агнозия, „тактилна слепота*,
стереоагнозия, астереогнозия
stereoagnosia.
agony, death-agony, л : агония —» agonia.
agoraphobia, л : агорафобия -> agoraphobia.
agranulocytosis, л : агранулоцитоза -» agranulocy
tosis.
agraphia, л : аграфия -* agraphia.
agrypnia, n : безсъние, безсъница —» insomnia.
ague, л : малария —>malaria.
—, brow- : мигрена, мигрен, хемнкрания -♦ hemi
crania.
aid, first : първа помощ -» auxilium primum.
ailment, n : болестно състояние, страдание, заболя
ване, болест -» a ffe c tio ; неразположение, не-
разположеност, болнавост —» in d is po sitio .
air, я : въздух -» o£r.
airing, л : проветряване, вентилация —> v en tilatio .
akinesia, akinesis, л : акинезия -> akinesia ( akine-
sis).
alalia, n : алалия —» alalia.
Albee's operation : операция на Олби —>Albee* ope
ratio,
Albers-Schoenberg disease : болеет на Алберс-Шьон-
берг, остеопетроза, мраморна болест
osteo
petrosis.
albinism, albinoism, n : албинизъм -* albinismus.
albuginea tunica : албугинея -> albuginea tunica.
albugo, я : левкома -> leucoma.
albumin, л : албумин, белтък -> albuminum.
—, serum : серумен албумин -> seroaibuminum.
albuminuria, л : албуминурия -> albuminuria.
—, orthostatic or postural : ортостатична албумин
урия
albuminuria orthostatica.
alcohol, л : алкохол, спирт -» alcohol, spiritus ;
винен спирт, алкохол -►spiritus vini.
—, ethyl or grain or ordinary : етилов алкохол, ви
нен спирт, алкохол -* spiritus vini.
alcoholic : алкохолен, спиргек
spirituosus.
alcoholism, л : алкохолизъм alcoholis mus.
—, chronic : хроничен алкохолизъм -» a lco holis-
mus.
aldosterone, n : алдостерон -» aldosteronum .
Aleppo boil or evil : алепска пъпка, кожна лейшма
ниоза, ориенталска язва -> leishmaniosis cuta
nea.
aleukia, n : алевкмя, алейкня
aleukia.
Alexandrov-Schauta-Wertheim operation : операция на
Александров-Шаута-Вертхайм -> A lexandrov -
Schauta-Wertheitn' operatiо.
alexia, n : алексия —» alexia,
alexin, n : комплемент -* co mplementum.
alien : чужд—» alienus.
alienation, n : душевно разстройстпо изобщо, умопо-
бьркване, психоза -» alienatio mentis, insania
(insanitas).
aliform : крил »виден pterygoideu s.
algesic, algetic : болезнен -» dolorosus.
aliment, л : храна -* alimentum.
alimentary : алиментарен, хранителен -> a lim en ta
rius.
alimentation, л : хранене -» a limentatio.
—, rectal : ректално хранене -> alimentatio recta
lis.
alkali, n : алкали, основа -> a lk ali.
alkaline
784
an(a)estheslology
alkaline : алкален —» alcali nus.
alkaloid, n : алкалоид —» alcaloidmn.
—t cadaveric o r putrefactive : трупна отрова, пто
маин —» ptomainum.
alkalosis, n : алкалоза -> alcalosis.
alkaptonuria, л : а-.каитонурия -> alcaptonuria.
allantiasis, я : ботулизъм -4 6o/a//sm«.v*
allantois, я : алантоис -4 allantois.
allergen, n : алерген -4 allergenum.
allergosis, я : алергоза, алергично заболяване —*
a/ter£os/$.
allergy, я : алергия -> allergia.
—, drug-: лекарствена алергия, лекарствена болест-»
morbus medicamentosus.
allolalia, я : алолалия -» allolalia.
allopathy, я: алопатня -» allopathia.
alloplasty, я : алоаластнка -4 alloplastica.
allorhytbmia, я : алоритмия ~> allo(r)rhythmia.
allotransplantation, n : хомопластнка —» homoplas-
alone : отде .ен -»
alopecia, я : алопеция, опаданс на косми, косопад,
Koconac -4 alopecia ; оплешивяване, плеши
вост -» calvities.
—
areata : гнездна алопеция или косопас -» д/о-
реад areata.
alteration, я : а ггерацня, изменение -4 alteratio.
alternating : алтерниращ, променлив, редуваш ce ->
alternans.
alveolar : алвеолен, алвеоларен -4 a lv eo lar is.
alveoli, л /р/ : зъбни алвеоли, зъбни трапчинки -»
a lveoli dentales.
—, pulmonary : бел \дробни алвеоли, белодробни ме
хурчета или торбички ~» alveoli pulmonis.
alveolus, л : алвеола *4 alveolus.
alymphocytosis, я : алимфоцитоза —» alymph ocyto
sis.
amara, nfpl : амара, горчиви лекарства -4 amara.
amaurosis, я : амавроза, пълна слепота -» a ma uro
sis.
amblyopia, я : амблиопия -» a mblyopia.
amboceptor, я : амбоцептор, противотяло, антитя
ло -4 amboceptor.
ambulant, ambulatory : амбулаторен -» a mbulatorius .
ameoorrb(o)ea, я : аменорея -4 amenorrhoea ; аме-
н рея, липса, неидваке на менструация —» /яг-
поstasis.
ament, я : слабоумен -4 idiota .
amentia, я : аменция -> amentia ; слабоумие, идио
тия —> idiotia.
ametropia, я : аметропия -4 ametropia.
amimia, я : амимия —» amimia.
Ammon's horn (larger hippocampus) : Амонов рог, хи-
пскампус -4 hippocampus.
ammotherapy, n : псамотераиия-4 psammotherapia.
amnesia, я : амнезия -4 amnesia.
— , anterograde : антероградна амнезия -4 amnesia
anterograda.
—, retrograde : ретроградна амнезия -4 amnesia
retrograda.
amnion, л : амнион -4 amnion.
amoebiasis, я : амебиаза, амебна дизентерия -4
am »ebiasis.
ampelotherapy, я : гроздолечение -4 ampelotherapia.
amphiarthrosis, n : амфиартроза, полуподвнжна ста
ва -4 amphiarthrosis.
amphibolic, amphibolous : амфиболен, двузначен, дву
смислен -4 amphibolicus.
amphorophony, n : амфорофония -> amphorophonia.
amphoteric, ampfaoterous : амфотерен, двустранен,
двойствен —> amphoterus.
amphotonie, amphotony, я : амфотония -4 amphoio-
nia.
ampoule, ampul ampule, л : ампула (за лекарство)-»
ampullaК
ampulla, я : ампула (разширение на орган) - » am
pulla* .
ampulla ot the rectum : ампула на ректума -4 ampulla
recti.
amputation, я : ампутация -4 amputatio, ablatio
(аолация)
amygdala cerebelli : тонзила на малкия мозък —►
tonsilla cerebelli.
amygdalectomy, n : тонзн ектомия - 4 tonsillectomia.
amygdaline : тонзнларен, тонзилен
tonsillaris.
amygdalitis, n : тонзилит -» ton sillitis.
amygdalotoray, л : тонзилотомня -4 tonsilotomia.
amylaceous : нишестен —» а ту laceu s.
amylase, n : амилаза -4 am ylasa .
amyloid1: амилоиден -4 атуloideus.
amyloid , я : ампл.шд -4 атуloidum.
amyloidosis, я : амплоидоза, амилоидно израждане
amyloidosis.
amylum, я : нишесте, скорбяла -» a mylum .
amyotaxia, amyotaxy, я : амиотаксия -> amyotaxa.
amyotropiiy, я : миатрофия, мускулна атрофия -»
ту atrophia.
anabiosis, я : анабиоза -> anabiosis.
anabolism, я : анаболизъм, асимилация -4 anabo-
lismu s.
anacidity, n : акацидитет -» a naciditas.
au(a)emta, я : анемия, малокръвие -4 anaemia.
—, achlorhydric : ахлорхидрична желязодефицитна
анемия, хлоранемия -4 chloranaemia.
— , achylic : ахилична хлоранемия, хлоранемия —►
chloranaemia.
—, achrestic : ахрестична анемия -4 a naemia
achrestica.
—, agastric : агастрична анемия -4 anaemia ag as-
trica.
—, aplastic : апластична анемия -* anaemia aplas
tica.
— , b(a)emolytic : хемолитична анемия, хемолитич-
на жълтеница ~4 anaemia haemolytica.
—, hypoferric : сидеропривна или желязодефицитна
анемия -» anaemia sideropriva.
—, iron-deficiency : сидеропривна или желязодефи
цитна анемия —> anaemia sideropriva .
—, lymphatic; болеет на Ходжкин, лимфогранулома-
тоза -> lymphogranulomatosis.
—, Mediterranean : средиземноморска анемия, ане
мия на Кули -4 anaemia Cooley.
—, mlcrospherocytic : микросфероцнтна анемия, фа
милна хемолитична анемия или жълтеница -4
anaemia microsphaerocytica.
— , pernicious : пернициозна или злокачествена ане
мия -4 anaemia perniciosa.
— , posth(a)emorrhagic; кръвоизливна анемия-4anae
mia posthaemorrhagica.
—, primary erythroblastic : анемия на Кули, среди
земноморска анемия -4 anaemia Cooley.
—, secondary : секундарна или вторична анемия -»
anaemia secundaria.
—, splenic : синдром или болеет на Бантк -4 B a ntu
synUromum.
—, tunnel (miner's, mountain-, brickmaker’s) : анки-
лесгомиаза —» ankylostomiasis•
an(a)emic : анемичен, малокръвен -4 anaemicas.
anaerobia or anaerobes, nfpl : анаероби, анаеробни
бактерии -4 anaerobia.
an(a)estbe$ia, n : анестезия -» anaesthesia.
—, general or surgical : обша упойка, общо обезбо
ляване, наркоза ~4 narcosis.
—, local : местна упойка, местно обезболяване ~»
anaesthesia localis.
— , scopolamine-morphine : анестетичен полусън —►
semisomnus.
—, spinal : спинална анестезия, рахианестезия -4
r(h)achianaesthesia .
an(a esth etics, nfpl: анестетици, анестезиращи, обез-
чувствяваши, обезболяващи лекарства -4 anaes-
t netica.
an(a)esthesiology, n : анестезиология -» a na e sthesio-
logia.
anal
785
anthrax
anti î анален, заднопроходен -* a n alis.
analeptics, nipl : аналептици, аналептични, възбуж
дащи, съживяващи лекарства —> analeptica.
analgesia, analgia, п : аиалгезиа -> ana'gesi а.
analgetics, analgesics, njpl : аналгетици, аналгетич
ни, бо, коуспокояваши лекарства analgetica.
analysis, п : анализ, анализа н > a na lysis.
—, psycho- : психоанализа -> psychoan alysis.
—
of the nrine : анализ на урината, изследване на
урината —» uranalysis.
anamnesis, л : анамнеза, разпит (на болния)
anamnesis.
anapbrodisiacs, nfpl : анафродизиаци -ч anaphro-
dtsiaca.
anaphylaxis, л : анафилаксия, повишена чувствате т-
i ост, свръхчувствителност -ч anaphylaxia.
anaplasia, /7 : анаплазия -> anaplasia.
anarthria, л : анартрия -> anarthria.
anasarca, n : аназарка, общ оток, водянка (на ко
жата) —> anasarca.
anastomosis, л : анастомоза -> aras/omo^te.
—, intestinal : чревна анастомоза, ентероавастомо-
за -ч enieroanaslomosis.
anatomy, л : анатомия -ч anatomia.
anatoxin, л : анатоксин -ч anatoxinam.
Ancylostoma duodenale : анкилостома -ч An hylosto-
та duodenale.
ancylostomiasis, л : анкилостом иаза -ч ллЛу/os/o-
miasis.
androgen, л : андрогенно вещество, андроген -ч лл -
d. оgenum.
androgyne, n : хермафродит -ч hermaphroditus .
androgyny, /i : хермафродитизъм -ч hermaphrodi
tismus.
anemia, anemicns : виж an(a)emia, an(a)emicus.
energy, anergia, n : аьергия -ч a nergia.
anesthesia, л ; виж an(a)esthesia.
anesthesiology, n : виж a n(a)esthesiology.
anesthetics, nipl : виж an(aesthetics.
anenrysm, л : а геврнзма -ч a neurysma.
—, dissecting : разслояваща аневризма -ч a ne urys
ma dissecans.
angeioneurosis, л : ангионевроза -ч angionearosis.
angina, n : ангина —> anginaК
—
abdominis : абдоминална ангина *ч angina2 лб-
domina'is.
—, agranulocytic : агранулоцитна ангина -ч agra-
nuiocyiosis (2).
—
Lndovici : ангина на Лудвиг -ч angina1 Ludovi-
ci.
—
pectoris: ангина пекторис, гръдна ангина, гръд
на жаба, стенокардия -ч angina8 pectoris.
—, phlegmonous : флегмонозна ангина, остър napa-
тоьзилит —> angina1 phelgmonosa.
—, ulceromembranous, n : улиеромембранозна ангина,
ангина на Симановски-Плаут-Венсаи -ч anginal-
ulcer от embranacea.
angiocardiography, п : ангиокардиография, вазокар
диография -ч angiocardt agraphia.
angîocholecystitis, л : ангиохолеиистит -ч angiocho-
lecysUiis.
angiocholitis, л : ангиохолит, холангит -ч cholan-
gitis.
angiography, n : ангиография, вазографня -ч angto-
graphia.
angiology, л : ангиология -ч angiologia.
angioma, л : ангиом
angioma.
angiomatosis, л : ангиоматоза -ч a ngiomatosis.
—, h(a)emorrhagic familial: наследствена хеморагич-
на телеангиектазмя, болест на Рандю-Ослер -ч
teleangiectasia hereditaria haemorrhagica.
angioneurosis, я : ангионевроза *ч лл£/ол*лгол\г;
ангио )рофоневроза -ч angiotrophoneurosis.
angiopathy, n : ангиопатия -ч a ngiopathia.
angiopsatbyrosis, л : ангиопсатироза -ч a ngiopsathy-
roste.
aagiorrhapby, л : ангиорафия -ч angiorrhaphia.
angiorrhexis, л : ангиорексис -ч angiorrhexis.
angiospasm, л : ан ги оспазъм -ч angiospasmus.
angitis, angiitis, л : ангиит -ч angiitis.
an gle, s a cro ver tebr al : промонториум, рид -ч /^го-
тол/oriш
ango r, л : чувство на ст рах, мхчителеи страх, чу в
ство на притискане на гърдите -ч angor.
angular : ъглов -ч angularis ; ъглест, ъгловат ->
angulatus.
anhidrosis, anidrosis, л : анхидроза -ч a nhidrosis.
anhydr(a)emia, n i анхидремия -ч anhydraemia.
anbypnosis, л : безсъние, безсъница -ч insomnia.
animal : анимален -ч animalis.
aniridia, n : аниридия -ч aniridia.
anisocoria, л : апизокория -ч anisccoria.
anisocytosis, n : анизоцитоза —> ^teory^oste.
anisometropia, л : анизометропия -ч anisometropia.
anisoreftexia, n : анизорефлексия -ч anisoreflexia.
ankle(-bone), n : глезен, малеол(ус) -ч malleolus.
ankylosis, л : анкилоза -ч ллА^/oste.
—, vertebral : ве ргсбрална ( прешлен на ) ан ки лоз а,
спондилоза - ч spondylosis.
Ankylostoma duo denale: анкилостома -ч Ankylo-
sfoma duodenale.
annexa uteri : адкекси -ч adnexa uteri.
annexitls, л : аднексит —\ adnexitis.
annular : пръстеновиден -ч anularis.
annulate : пръстеновиден -ч anulatus.
annulus, л : пръстен(че), кръг(ч е) - ч a nulus.
anodynes, nfpl : бол коусп окояв ащи, аналгетични
л екарс тва -н> anodyna.
anomalous : неправилен, ненормален -ч a no malis.
anomaly, л : аномалия - ч an omalia.
anonychia, anonychosîs, n : анонихия - ч anonychia.
anonymous : анонимен, безименен —» an onymus.
Anopheles, n : анофелес -* Anopheles.
anophthalmia, n : анофталмиа -ч a nophthalmia.
anopsia, n : анопсия —> anopsia.
anorchidlsm, anorchism, n : ано рхия, анорхндия - ч
anorchia (anorchidia) .
anorexia, n : ан орексия, беза петн тие, лип са на а п е
тит —» anorexia.
—, hysterical : болестно о тказв ан е да се приема
храна -» silieiгgiа.
anosmia, л : антмня —» anosmia.
anox(a)emia, anoxh(a)emia, anoxy(a)emia, л : ан оксе -
мия —> anoxaemia.
anoxia, л : анокси я
anoxia.
ansa , n : бримка
ansa.
antacids, nfpl : антацидни или противокнеелиннк
лекарства
antacida.
antagonism, л : ант агонизъм -9 nntagonismiis.
antarthritics, njpl : антиартрнтичпи или протипопо-
дагренн лекарства -> antarthritica.
anteflexion, n i антефлексня -> anteflexio.
—
of the uterus or anteflexio u t eri: антефлексня на
матката —» anteflexio uteri.
ant emetics, n(pt : антеметнци
antemetica.
antenatal: преиатзлен, иредшсствуват раждането
praenatali s.
ante partum : преди раждане -* ante partum.
antepositlo uteri : анетиознцня на матката -* ante-
positio uteri.
anteprsition, n ; антспознция -> antepositio.
anterior : преген —> anterior, anticus.
anteversio uteri : антеверзия на матката -> ante
versio uteri.
antéversio n, n i ан тев ерзи я, наклоняване напред
anteversio.
anthelix, л : антхеликс
anthelix.
anthelmint(h)ics, nipl : ант(и}хелминтици, противо-
глистни, глнетогонии ле кар ств а
anthelmin-
thica.
anthracosis pnimonum : антракоза на белите дро-
б ве ч anthracosis pulmonum.
anthrax, л : антракс, синя пъпка, сибирска язва - t
anthrax ; карбункул -* carbunculus.
50 Медицинска терминология
anthrax
786
apoplexy
anthrax, cutaneous: синя пъпка, лоша пъпка, сибир
ска язва, въглен
pustula maligna.
—
of the face : антракс на лицето -» anthrax,
pustula maligna.
anthropology, n : антропология -* anthrapologia.
anthropometry, n: антропометрия anthropometria.
antropophobia, n : антропофобия -> anthropophobia.
an tiacids , nfpl ; антац идн и или противокиселн нни
лекарства -» antacida.
antiasthmatics, nfpl : антиастматнчни лекарства
anthias matica.
antibacterial: антибактериален, противобактериен
antibacteriali s.
antibiosis, n : антибиоза -> antibiosis.
antibiotics, nfpl: антибиотици —> antibiotica.
antibleonorrhagics, nfpl : противогонорейни лекар
ства —►antigonorrhoica.
antibodies, nfpl : антитела, противотела, защитни
тела —» anticorpora.
anticoagulants, nfpl : антикоагуланти, противосъ-
скрващи лекарства -* anticoagulantia.
anticoncipientia, nfpl : антиконципиекти, противоза
ч атъч ни ле карс тва
anticoncipientia.
anticonvulsants, anticonvulsives, nfpl: противоконвул-
сивнн лекарства
anticonvulsiva.
anticus : преден —» anticus.
antidiarrboica, nfpl : противодиарични лекарства -»
antidiarrhoica.
antidiuresis, n : антидиуреза
antidiuresis.
antidontalgics, nfpl ; лекарства против зъбобол —>
аniodontaIgica.
antidotes, nfpl ; противоотрови, антидоти —» a nti
dota.
antiemetics, nfpl : антеметици -> antemetica.
antiepileptics, nfpl : противоепилептични лекар
ства —» antiepiteptica.
antigens, nfpl ; антигени -* antigena.
antigonorrh(o)eics, nfpl : противогонорейни л екар
ства -» antigonorrhoica.
antihelix, n : антхеликс
anthelix.
aotihidrotics, nfpl : противопотни средства
anti-
hidron са.
antihistaminics, nfpl : антихистаминови или проти-
в »хистаминови лекарства -» antihistaminica.
antiluetics, nfpl : прогивосифилитичнн лекарства —»
antisyphiUtica.
antimetabolites, nfpl : антиметаболити -» antimeia-
bolita.
antimicrobics, nfpl : ан ти бакт ериал ии или противо-
микробни средства —» antibacteriaüa.
an tine ur algics , nfpl : ангыневралгнчни или противо-
невралгични лек ар ст ва
antineuralgica.
antiperistalsis, n : антиперисталтика, обратна пери
сталтика —►antiperistaltica.
antiphlogistics, nfpl : противовъзпалителни средства,
антифлогистици —» antiphiogistiса.
antipsorics, nfpl : лекарства против краста —» anti-
scabiosa.
autipyresis, n : антипиреза
antipyresis.
antipyretics, nfpl : антипиретични лекарства, анти-
пиретици —» antipyretica.
antirheumatics, nfpl : антиревматични или противо-
рев етични лекарства -> antirheumatica.
antisepsis, n : антисептика —> antisepsis.
antiseptic : антисептичен, обеззаразяващ
до//-
septicus.
antiseptics, nfpl : антисептици, антисептични веще
ства
antisepiica.
aatispasmodic : спазмолитичен -» spasmolyticus.
antispasmodics, nfpl : спа змол ити ци , спазмоли ти чни
лекарства
spasmolytica.
antisudorifics, nfpl : противопотни средства -» вл/r-
hidrotica.
antisyphilitics, nfpl : противосифилитични лекар
ства -> antisyphilitica.
antithermics, nfpl : антипиретични лекарства, анти-
пиретици -> antipyretica.
antitoxins, nfpl : антитоксини -» antitoxina.
antitragus, л : антитрагус -» antitragus.
antivirus, n : антивирус antivirus.
antodontalgîcs, nfpl : лекарства против зъбобол —»
antodontalgiса.
antritis, л : антрит
a ntritis ; максиларен сину
зит
sinusitis maxillaris.
antro tomy, n : антротомия —> antrot оmla .
antrum, л : антрум, кухина, пещера, пазва —►лл -
/глт.
—
of Highmore : максиларен синус, горночелюстна
окол -носна кухина
sinus maxillaris.
—, mastoid : мастоиден антрум
antrum mastoi
deum.
—, pyloric, or antram pyloricum : лилорен антрум ->
antrum pyloricum.
anaria, anu resis, n : анурия -* anuria.
anus, л : анус, заден отв îp -» anus.
—, preternatural o r artificial : противоестествен
анус, изкуствен анус —» anus praeternaturalis.
—, by the or through the : през ануса -> per anum.
anvil, л : наковалня -» Incus.
anxiety, n : чувство на мъчително безпокойство и
др. -> anxietas ; чувство на страх, мъчителен
страх, чувство на притискане на гърдите —»
angor.
—, precordial : предсърдечна мъка -> anxietas
praecordia lis.
aorta, n : аорта -» aorta.
—, abdominal : коремна аорта
aorta abdomi
nalis.
—, ascending : възходяща аорта —> ло г/л ascen
dens.
—, descending : низходяща аорта -» a o rta descen
dens.
—, thoracic : гръдна аорта -» aorta thoracica.
aortalgia, л : аорталгия -» aortalgia.
aortitis, л : аортит —> a ortitis.
apathy, л : апатия -> apathia.
aperients, nfpl : апериенти —> aperientia ; слаба
телни средства -* ap eritiva (2).
aperitives, nfpl : средства за апетит, аперитива
aperitiva (1).
aperture, л : отвор, отвърстие —> apertura, hiatus,
orificium.
apex, n : връх -» apex.
—
of the lung : връх на белия дроб, белодробен
връх -» apex pulmonis.
aphagia, л ; афагия —* aphagia.
aphakia, aphacia, n : афакия —> aph akia.
aphasia, л : афазия
—, auditory : словесна глухота -♦ surditas ver
balis.
—, motor : двигателна афазия, виж при aph a sia .
—, sensory : сензорна афазия, виж при aphasia.
aphonia, л : афония -> aphonia.
aphrodisiacs, nfpl : афродизиака -» aphrodisiaca.
aphthae, nfpl : афти
aphthae (1).
apical : върхов, апикален -* apic alis.
apicilis, л ; апицит —►apicitis.
apicolysis, n : апиколиза -> a picolysis.
apituitarism, л : апитуитаризъм apiiaitarismus.
aplasia, л : аплазия -» aplasia.
apnea, л : виж apnfojea.
apneumatosis (congenital atelectasis) : конгенитална
ателектаза —» atelectasis.
apn(o)ea, n : апнея, апиое
apnoea (apnoè).
apocrine : апокринен -> apocrinus.
aponeurosis, n : апоневроза -> aponeurosis.
—, epicranial : сухожилен покрив на черепа -»
galea aponeurotica.
apophysis, л : апофиза
apophysis.
apophysitis, n : апендицит a p pe ndicitis.
apoplexy, л : апоплексия —> a poplex ia (1-2).
—, spinal : спинална апоплексия, кръвоизлив в
гръбначния стълб, хематомиелия -> haemato-
myelia.
apotbecry's art
787
arthropathia
apothecary’s art : фармация Pharmacial,
—
shop : аптека -» Pharmacia*.
apparatus1 (machine), n : апарат, апаратура -* appa
ratus (1).
apparatus*t n: система -* apparatus (2); виж също
system.
appendage, n : апендикс, придатък appendix .
—, vermiform : апендикс, червеобразният изра
стък на сляпото черво —>appendix vermiformis.
appendages, uterine : адьекси -> adnexa u te ri.
appendectomy, appeadiceclomy, л : апендектомия —»
append ectomia.
appendical, appendicial, appendicular: апендикула-
рсн —» appendicularis.
appendicitis, n : апендицит -* appendicitis.
appendix, л : апендикс, придатък -» ap pendix;
апендикс, червеобразен израстък -♦ appendix
vermiformis.
—, vermiform : апендикс, червеобразният изра
стък . а сляпото черво appendix vermiformis«
apperception, n : аперцепция -* apperceptio.
appetite, n : апетит —> appetitus.
—, depraved o r perverted, o r perversion of appetite :
извратен апетит —» pica, parorexia.
—, loss of : липса на апетит, безапетитие, ано
рексия -> anorexia.
—, voracious o r woltlsb : силно повишен апетит,
вълчи апетит, булимия —> bulimia.
appetizers, nlpl : средства за апетит, аперитива -»
aperitiva (1).
application, n : прилагане, употребяване (на лекар
ства), налагане —» applicatio.
—, warm : п р е т и апликации и прилагането им,
фоментация —» fomentatio.
apposition, л : апозиция —» appositio.
approach, л : вход -» aditus.
apraxia, л : апраксия -» apraxia.
aprosexia, n : апрозексия —>aprosexia.
aptyalism. aptyalia, л : аптиализм —» ap tyalismu s.
apyretic : апиретичен, афебрилен, нетрескав —»
аруretiens.
аруrexia, л ; апирексия -> apyrexia.
aqueduct, л : акведукт, водопровод, канал, тръба,
прсх)Д -> aqueductus.
—
of the cerebrum o r of Sylvias : мозъчен или Сил-
виев водопровод —> aqueductus cerebri.
aqaeoas: воден, в^днист
aquosus,
arachnitis, л : арахнит, арахноидит -» ar a chnoiditis.
arachnodactyly, л : арахнодактилня -» arachnodac
tylia.
arachnoidal : арахноиден, арахноидален —> arachno-
idealts.
arachnoïdes, л : паяжиновидиата мозъчна обвивка,
арах оидея -> arachnoidea.
arachnoiditis, л : арахноидит, арахнит —» arachno
iditis.
arachnopia, л : лептоменинги, паяжиновидната и
меката мозъчна обвивка -* leptomeninges.
arbor vitae : дърво на живота -* a rbor vita e.
arborescent : дървовиден, подобен на дърво, разкло
нен —» arborescens.
arc, n : дъга, извивка, свод -» arcus
arch, n : свод -» arcus (дъга), fornix.
—
of the aorta or aortic arch : дъга на аортата,
аортна дъга —» arcus aortae.
—, crural : слабинна или Пупартова връзка
ligamentum inguinale.
arched : сводест —» arcuatus.
arciform, arcuate : дъговиден, дъгообразен arcua
tus.
arcus senilis : старческа дъга -> arcus senilis.
ardor urinae : парене при уриниране -> ardor uri
nae.
area, л : ограничено поле, облает, пространство,
зона —» area, regio.
—
Celsi : гьездна алопеция или косопас -* alope
cia areata.
area, hollow or snnJten: вдлъбнато или хлътнало мя.
сто, вдлъбнатина -» depressio-.
areflexia, л : арефлексия —» areflexia.
arénation, л : пясъчна баня -> balneum arenae.
areola, л : ареола, кръгче, колелце
areola.
—
mammae : околоцицио кръгче -* areola mam
mae.
areolitis, n : ареолит -» areolUis.
Argyll-Robertson pupil o r symptom : симптом или
синдром на Аргайл-Робертсън -» A rgyll-R o-
bertsoni symptoma.
a rgyria, argyrosis, a rgyrfa sis, argyrism , л : аргиро-
за -> argyrosis.
argyrism, л ; аргиризъм —> argyrismus ; аргироза->
argyrosis. *
arbythmia, л : ари тми я
arhythmia (arrhythmia).
arhytbmic : аритмич ен, неправилен, нередовен -*
arhvthmicus.
arm sling: митела, поддържаща превръзка, ми-
тела -» mitella.
—, upper : мишница brachium.
arm pit, л: подмишница, подмишкич ва ями ч ка , а кс н -
ла
axilla.
arrector, n : изправяч, повдигач (мускул) -* ar
rector.
arrhythmia, л: аритмия -» arhythmia (arrhythmia).
arrhythmic : ари тмичен, неправи лен , нередовен -»
arhytmicus.
arrosion, л : р аз яждан е , арозия, а родиран е
аг-
rosio.
arsonvalization, л : дарсонвализация —» darsonvali-
satio.
artefact, л : артефакт -> artefactum.
arterial : артериален —* arterialis, arteriosas (ap-
териозе н).
arteriole, л : артериола
arteriola.
arte ri olosclero si s, л : артер иолосклероз а —» a rteriolo-
sclerosis.
arteriorrh&phy, л : артериорафия -> a rteriorraohia.
arteriosclerosis, л : артериосклероза —> arterioscle
rosis.
arteriotomy, л : артериотомия —> arteriotomia.
arteritis, л : артериит, артерит -* arteriiiis.
—
temporalis: темпорален артериит
arteriiiis
temporalis.
artery, л : артерия
arteria.
— , carotid : карогндна или сънна артерия, каро-
тис —* arteria carotis.
— , common iliac : обща хълбочна артерия дг/в-
г/ д iliaca communis.
—, coronary : коронарна или венечна арте рия —»
a rien a coronaria cordis.
—, pulmonary ; пулмонална или белодробна а рт е
рия —» arteria pulmonalis.
—, radial : радиална артерия -» arteria radialis.
—, subclavian : иодключична артер ия
arteria
subtla. ta.
—, umbilical : пъпна артерия —» arteria umbilicalis.
artbalgia, n : артралгия —» arthralgia.
arthritis, n : артрит -* дл/Лл/Ш.
—
delormans : деформиращ артрит —> arthritis
defo mans.
—, fungous : фунгозен синовит -i synovitis fu n
gosa.
—, rheumatoid : ревматоиден ар три т, нн ф ектар ти т,
инфекциозен неспецифичен артр ит (п ол и ар
трит), огншдно-инфскциозсн артрит —> infect-
ù'thritis.
arthritism, n : артритнзъм, артритична диатеза —►
arihritismus.
arthrodesis , n : артроде за
arthrodesis.
arlhrodynia, л : артралгия —> arthralgia.
arthroereisis, л : артрориза arthrorhisis.
arthrogryposis, n : артрогрипоза —» arthrogryposis.
arthrolysis, n i ар.ролиза -* arthrolysis.
arthropathia delormans : деформираща артроза
arthrosis deformans.
arthropathy
788
aurist
arthropathy, n : артропатия —> arthropathia.
arthroplasty, n : артропластика -4 arthroplastica.
arthrorisis, n : артрориза —> arthrorhisis.
arthrosis, n : артроза -* arthrosis.
—
de!ormans ; деформираща артроза -4 arthrosis
deformans.
arthrotomy, л : артротомия —> arthrotomia.
Arthus’s phenomenon : феномен или симптом на Ар-
т ю с —» Arthtisi phaenomennm.
articular : ставен -4 articularis.
articulation1, « ; става (истинска) -4 articulatio1;
/ллггигя.
— , fixed : неподвижна става, синартроза -4
arthrosis.
— , humeral : раменна става
articulatio humeri.
— , talocrural : сксчна или глезенна става, тало«
крупална става -» articulatio talocruralis.
articulation- (prononciation)), л : ч шноразделност на
реч га, артикуляция -4 articulatio2.
articulus, л : диартроза, подвижно или ставно свър
зване —4 diarthrosis.
artifact, л : артефакт —» artеfactum,
atrificial; изкуствен —>artificialis, factitius, prae
ternaturalis.
asbestosis, л : азбестоза -4 asbesiosis.
Ascaris mmbricoides: аскарис лумбрнкоидес -> Asca
ris lumbricoides.
ascending- : възходящ, възкачвай; ce —» ascendens.
Ascbheim-Zondek test: реакция на Ашхайм-Цондек-4
Aschne^-Zondek' testum.
Aschner's phenomenon: феномен или рефлекс на Аш-
нер, оч ю -сърдечен рефлекс -4 Aschneri phae-
потепит.
Aschoff's body or nodule : възелче или гранулом на
Ашо !-Талалаев-4 Aschoff-Talalaev' nodulus.
Aschoff-Tawara node : възел на Ашоф-Тавара, атрио-
вентрикулен възел —» nodus atrioventricula
ris.
ascites, n : асцит, водянка на коремната кухина -4
ascites.
Ascoli reaction : реакция на Асколи -» Ascoli recu
tio.
asepsis, л : асептика, физическа антисептика -4
as psis.
aseptic; асептичен, безмикробен -4 sterilis (J).
asleep, n (pop.) : изтръпване на крайник -4 obdor
mitio.
as much as is desired : колкото се желае, колкото
искаш -> quantum libet,
as much as you like : колкото желаеш -4 quantum
vis.
as much as needed : колкото е необходимо, колкото
стига -4 quantum sufficit.
as much as suffices : колкото е достатъчно -4 quan
tum satis, quantum sufficit.
aspect, n : външен вид, външност, изглед -4 aspec
tas\
aspergillosis, л : аспергилоза -4 aspergillosis.
aspermatism, л : аспермагизъм -> aspermatismus,
aspermia.
aspermia, n : аспермия -4 aspermia, aspermatis
mus.
asphyxia, n : асфиксия, задушаване -4 asphyxia.
— , local : локална или местна асфиксия -4 asphy
x ia localis.
—
neonatorum : асфиксия у новородените -» as
phyxia neonatorum.
— , traum atic : травматична асфиксия -4 asphyxia
traumatica.
aspiration, n : аспирация -4 aspiratio.
assanation, n : саниране, оздравяване -> assanatio,
sanatio (2).
astasia, n : астазия -4 astasia.
astereognosfs, n : сгреоагнозия, астерогнозия, так-
тилна агнозия, „такгилна слепота* -4 stereo-
agnosia.
asthenia, л : астения, безсилие -» asthenia.
asthenopia, л : астенопия, слабост на зрението -4
asthenopia.
asthma, n : астма -> asthma.
—, bronchial : бронхиална астма -4 asthma bron
chiale.
— , cardiac : карднална или сърдечна астма -4 asth
ma cardiale.
— , hay- : сенна астма, сенна треска, сенна хрема»
летен нагар -4 calarrhus aestivus.
astigmatism, astigmia, n : астигматизъм -4 astigma
tismus.
astragalus, л : скочна кост, талус -» talus.
astringent : адстрингентен, стилчив, стягащ, сви
ващ -4 adstringens.
astringents, nipi : адстрингентнн лекарства -4 ad-
stringentia.
asynclitism, л : асииклитизъм -4 a syn clitism u s.
asystole or asystolia, n: асистолия -4 a systolia .
atavism, n : атеизъм -> a.avismus.
ataxia, n : атаксия - 4 ataxia.
—, locomotor : табес, табес дорзалис -4 tabes dor
sa lis.
— , muscular: амиотаксия -4 amyotaxia.
ataxy, л : агаксия -4 ataxia.
atelectasis, n : ателектаза -4 atelectasis.
atheroma, n : агером -> atheroma.
atheromatosis, n : атероматоза -4 atheromatosis.
atherosclerosis, n : атеросклероза -4 atherosclerosis.
athetosis, n : атетоза -4 athetosis.
—, pupillary : хипус -4 hippus.
athrepsia, athrepsy, n : атрепсия —4 athrepsis.
athyrea, athyreosis, atbyria, n : атиреоза -4 athyreo-
sis.
atlas, n : атлас -4 atlas.
atmocausis, n : атмокаузис -4 atmotaasis.
atony, n z атония, отпуснатост, вялост —4 atonia.
atresia, n : агрезия —> atresia.
atrichia, atrichosis, л : атрихия, атрихоза -» atri-
chosis.
atrium (of the heart): предсърдне -4 atrium cordis.
athropbic: атрофичен, атрофиран -4 atrophicas.
atrophied : атрофиран, атрофичен -4 atrophicus.
atrophy, л : атрофия -4 atrophia.
— , acute yellow, of the liver : остра жълта атро
фия на черния дроб -4 atrophia acuta fla va
hepatis.
—, idiopathic muscular : прогресивна мускулна дис
троф ия -4 dystrophia musculorum progressi
va.
—, local or general ; атрофия, чезнене -4 p hth isis
(2).
—, muscular: мускулна атрофия, миатрофия -4
myatrophia.
—, optic, or atrophy of the optic nerve : а троф ия на
зрителния нерв -4 atrophia nervi optici.
attachment, n : прикрепване, фиксиране -4 fixa tio .
attack, n : пристъп, припадък -4 accessus ; атака -4
crisis ; атака, пристъп - 4 ictas (2), insultas
(инсулт).
attempt, n : опит, опитване -4 tentamen.
attenuated : отслабен, разреден, агенюиран -4 atte
nuatus.
attenuation, n : отслабване, атенюиране, разреж
дане >4 attenuatio.
attic, n z епитимпан(ум) -4 epitympanam.
atypical : атипичен, нетипичен, неправилен, необи
чаен -4 atypicus.
audition, л : слух, слушане -4 au ditu s (1-2).
auditive, auditory : слухов -4 auditivus.
aura, n : аура, „предвестник* -4 aura.
auricle (of the ear) : ушна мида, ушна скобка -4
auricula.
—
(of the heart): ухо на предсърдието, сърдечно
ухо -4 auricula atrii.
auricular: аурикуларен, ушен, отнасящ се до пред-
сърдиего -4 auricularis.
aurist, n z ушен лекар, отолог -4 otologas♦
auscultation
789
band
auscultation, л : аускултация, преслушваяе -ч a u s
cultatio.
autacoid, excitatory : хормон -ч hormonum.
autochthonous : автохтонен —> aut ochtbonus.
autoclave, л : автоклав -ч autoclavus.
autogenetic, autogenic, autogenous : автогенен, само-
родей, самовъзникващ -ч autogenes.
autographism, л : дермографизъм -ч dermographis-
mus.
autoh(a)emothmpy, n: автохемотерапия -4 autohae-
motherapia.
autoinfection, n : авгоинфекция, автогенна инфек
ция -ч autoinfactio.
antoinlHSion, n : .самопреливание“, автотрансфузия—>
aiitorransfusio (2).
autointoxication, n : авто интоксикация, самоотравя-
не -ч aut ointоx icatio.
autolysis, л : автолиза, саморазтопяване, самосми-
лане -4 autolysis.
automatism, ambulatory : нмпулсивно скитничество,
пориомания -ч poriomania.
autophagie, л : автофагия, «самоизяждане* -ч шг/о-
autoplasty, л : автопластика -ч a uioplastica.
autopsy, n : аутопсия, отваряне на труп, обдукция,
секция -ч autopsiat post mortem (2), sectio (2).
autoserotberapy, л : автосеротерапия -4 autosera-
therapia.
autosuggestion, n : самовнушение, авгосугестия -ч
autosuggestio.
autotransfusion, п : автотрансфузия -ч a it ot ransf u
sio.
autovaccine, n : автовакцина -ч a utovaccinum .
avirulent : авирулентен, невирулеитен -4 a vi ru len
tu s.
avitaminosis, n ; авитаминоза, недоимъчно заболя
ване -ч avitaminosis.
avulsion, n : изскубване, изтръгване -ч a v ulsio.
axilla, n : аксила, лодмишнична ямичка, подмишни
ца -4 a Ulla.
axillary : подмишничен, аксиларен -4 a x illa ris .
axis1, я : ос a*hK
—, brain- : моз1чен ствол -4 trunc us cerebri.
—, visual : зрителна ос, зригелна линия -ч linea
visas.
axis8, n : епистрофей -4 epistropheus.
Ayerza’s disease : синдром или болеех на Айерза -ч
Ayerzi syndromum.
azoospermia, л : азоосперми —> azoospermia.
azot(a)emia, n : азотемия -4 azotaemia.
azote, n : азот —> nitraçenium.
azygous : иечифтен -ч impar.
в
babbling, л : лалацня, детска форма на речта -»
lallatio (2).
Babinski’s phenomenon or reflex : рефлекс на Бабин-
ски —> Babinskii reflexus.
baby, n : бебе -4 infans.
bacilli, medicated : лекарствени пръчици -ч bacilli
(medicati).
bicillnria, n : бацилурия, бактериурия -4 bacteri-
uria.
bacillus, л : бацил -ч Bacillus.
—
anthracis: антраксен бацил, бацил на антракса -ч
Bacillus anthracis.
—, blae-pos-; синегнойна бактерия, синя бактерия -4
Bacterium руосуапешп.
—
bolui inns : ботулинов бацил, бацил на ботулиз
ма —» Bacillus botulinus.
—
bulgaricus or Bulgarian bacillus : български ба
цил -4 Lactobacteriam bulgaricum.
— , colon- : коли-бакгерия -ч Bacterium coti commu
ne.
—
diphtheriae : днфтерийна бактерия, дифтериен
бацил —* Corynebacterium diphtheriae.
—
pyocyaneus : синегнойна бактерия, синя бакте
рия *ч Bacterium руосуапеит.
—
tetani : тетаничен бацил, бацил на тетануса -ч
Bacillus tetani.
—, tubercle- : туберкулозна бактерия, туберкулозен
бацил, Кохов бацил —» Mycobacterium tubercu
losis.
—
typbi (typhosus) : тифна бактерия -ч Bacterium
typhi.
back, я : гртб -ч dorsum.
—
of the foot: горната страна на ходилото -ч dor
sum pedis.
—
of the band : горната страна ка ръката -ч dor
sum manus.
—, hollow- or saddle- : лордоза *ч lordosis.
—
ol the neck : тил, врат -ч nucha.
—, poke-: ризомелична спондилоза -ч spo ndylosis
rhizomelica.
backache, n : лумбаго -4 lumbago.
backbone, n : гръбначен стълб -ч columna vertebra
lis.
bacteri(a)emia, n : бактериемия -ч bacteriaemia.
.bactericidal : бактерициден -4 bactericidus ; анти
септичен, обеззаразяващ -ч a ntisepiieus .
bactericides, nip i : бактерицидни вещества -4 bac
tericida.
bacteriology, n : бактериология -ч b acteriologia,
bacteriolysins, nfpl: бактериолизин» - ïbacteriolysina.
bacteriolysis, я : бак1еризлиза -ч b acteriolysis.
bacteriophage, я : бактериофаг-* bacteriophagum.
bacteriostasis, я : бак.ериостаза-ч bacteriostasis.
bacteriostatics, n i p t: бак.ериостатичнн средства,
бактериостатици ч baeteriostatica.
bacteria л , я : бактерия, бактерий -ч Bacterium .
—
coli commune : коли-бакгерия -ч Bacterium coli
commune.
—
dysenteriae: дизентерийна бактерия Ш и та -4
Bacterium dysenteriae Shiga.
—, round: кок, кьлбосб^азна бактерия -ч coccus.
—
typbosum : тифна бак ерия -4 Bacterium typhi.
bacteriuria, n : бактериурия, бацилурия -4 bacteri-
uria.
bad : лош -ч malus.
Baelz's disease : болест на Баели, лабиален микс-
аденит -4 myxadeniiis labialis.
bag of waters : околоплоден мехур -ч sa cc us amnio
ticus.
balanitis, n : баланит -ч balanitis.
balanoposthitis, я : бзлачогюстиг -ч ba lanoposthitis.
balantidiasis, balantidasis, я : балантидиаза -ч balan
tidiasis.
bald : плешив, без косми -ч glaber (2).
baldness, я : алопеция, опадане па косми, косопад,
косопас -ч alopecia ; оплешивяване, плеши
вост -ч calvi11 es.
—, patchy : гнезд на алопеция или косопас -ч a lo
pecia areata.
ball, я : кълб \ топка -ч globus.
—
of the tumb ; голямолрьстно възвишение, те-
нар -4 thenar.
ballism, я : ба шзъм -4 ballismus.
ballistocardiography, я : балистокардпография -4 bal-
hstücardio (raphia.
balneology, я : балнеология -ч balneologia.
balneotherapy, balneotherapeutics, я: балнеогерапия -ч
balneotherapia (2), cura therm u lis,
Baltin-Comberg method : метод на Балгин-Комберг -ч
Baltin-Cornberg1 те hodus.
band, я : лента, ивица -ч stria ; връзка -ч vincu
lum (J).
band
790
biosynthesis
bald, retaining ; придържаща връзка или лигамеит,
държател, юздичка -> retinaculum.
bandage, n : превръзка -4 fasc ia (2).
—4 binocular: бинокуларна превръзка, двойна (дву-
стра- на) очна превръзка -> binoculus.
— , capelline : бинтова превръзка на главата, мит
ра-* mitra.
—, chin- : капиструм —ч capistrum.
—, chin- or four-tailed : прашк .видна превръзка,
фуi-да -4 funda.
—, ligure-о!-8 : тсстудо —> testudo.
—, spica - : сш;ка, класообразпа превръзка -4 spica.
—, spiral : спирална бинтова превръзка, долабра -4
dolabra.
—, stellate : звездообразна превръзка -4 s te lla .
—, suspensory : суспензориум, суспензорий, под
държаща превръзка —» suspensorium.
bande, /i : бинт -> fascia (3).
Bang's disease; болест на Bav г -> febris andulans (2),
Bannister’s disease : ангионевротпчен оток, едем(а)
или оток на Квиьке —» oedema angioneuroti
cum.
Banti’s disease : синдром или болеет на Банти -4
Bantii syndramum.
bar(a)esthesia, n ; барестезия, усет за тежест —4
baraesthesia.
Bâr&ny’s sign : опит на Барани -» Baranyi testum.
bark, n : кора (на дърво) - 4 cortex.
Barlow’s disease : болест на Мьолер-Барлоу, детски
скорбут —> Moeller-Barlow' morbus.
barotrauma, n i баротравма -4 barotrauma .
barren : безплоден, стерилен, ялова (жена) -4 in fe r-
tilis, sterilis (2).
barrenness, n : безплодие, яловост, стерилитет -4
sterilitas (J).
bartholinitis, n : бартолинит -> b artholinitis.
Bartholin’s glands : Бартолинови жлези -4 glandulae
vestibulares majores.
basal : базален -> basalis.
base1, basis, n : основа, база, подчожка (фунда
мент) -> basis1.
—
ol luog : основа на белия дроб -4 basis pulmo
nis.
base*, n : базис -» basis-.
Basedowified goitre : базедовифицирана струма, то
ксична гуша —> struma basedowificata (1).
Basedow’s disease : Базедова болест —> B as edowi
morbus.
basic, basilar : базален —> basalis.
Basle anatomical nomenclature : Базелска номенкла
тура на анатомическите термини -» B NA .
basophilia, basophilism, n : базофилия -4 basophi
lia.
bath-, n : баня —4 balneum.
—, air- ; въздушна баня -4 balneum aeris.
—, toot- : баня на крака или на краката -> p edilu -
vium ( Iavipedium).
—, band- : баня на ръката —» manuluvium.
—, medicinal or medicated : лекарствена баня bal
neum medicatum.
—, moor- : кална баня -4 balneum limi.
—, permanent : постоянна баня -» balneum perma
nens.
—, sand- ; пясъчна баня
balneum arenae.
—
, sun- : слънчева баня —> balneum s o lis ; слън
чеви бани -4 tnsolatio.
baths, mud- : калолечение “4 pelotherapia.
Bauchin’s valve : клапа на Баухин, илеоцекална
клапа —> va lv a ileocaecalis.
BCÛ : вакцина БЦЖ -4 BCG.
beak, n : клюн, човка -» rostrum.
Beard’s disease ; неврастения -4 neurasthenia.
beat, n : тласък, удар -4 ictas flJ.
—, apex- or heart- : сърдечен удар -4 ictus cordis.
beating, rhythmical : ритмично биене -> p u lsa tio .
bechic : уталожващ кашлицата : - 4 pectoralis (2).
heebies, nfpt ; лекарства против кашлица -4 bechica.
Be(c)hterev*s disease ; болест на Бехтерев, анкило-
зиращ спондилартриг -> spondylarthritis anky-
tonoëtica.
Be(c)hterev’$ reflexes ; рефлекси на Бехтерев -4
Behterevi reflexus.
bed, nail-, n : нокътно легло -4 matrix unguis.
bed-wetting, n : нощно напикаване —» e nuresis noc
tuina.
bedbug, n ; дървеница Cimex lectularius.
Behçet’s disease : синдром или болест на Бехчет -4
Behçeti syndromum.
belching, n : оригване —» e ructatio.
belly, n : корем, търбух -4 abdomen : корем, мус-
кулю коремче -> venter.
—
button : пъп ~4 umbilicus.
bend, n : извлека, завой, кривина —» fle x u r a .
bending, n i извивка, кривина —» curvatura; сгъ
ва е, прегъване, флексия -4 flex io .
—, backward : прегъване назад, ретрофлексия -4
retroflexio.
—, inward : изкривен навътре, извъртян или из
вит навътре —» varus.
—, outward : изкривен навън, извъртян или извит
навън —>valgas.
benign, benignant ; доброкачествен -4 benignus.
beriberi, n : бери-бери -4 beriberi.
Bernhardt’s disease : б тлеет на Рог-Бернхардт, пар-
естеп.чна мералгия —» meralgia paraesthetica.
besetment, n : патрапливо състояние, състояние на
награпливи идеи, натраплива невроза - 4 ob
sessio.
Besnier-Boeck-Schaumann disease : болест на Бениё-
Ььок-Шауман —» Besnier-Boeck-Schaumann’
morbus.
Bezredka’s desensitization method : метод за десензи-
билизиране по Ьезредка -4 B ezredka9 metho
dus desensibilisationis.
bicameral, bicellnlar : двукамерен, двугнезден, би-
локуларен -> bilocularis.
biceps (muscle) ; бицепс, двуглав (муску л) -> biceps.
bicornate, bicornous, bicornuate : двурог - 4 bicornis.
bicuspid, bicuspidal, bicuspidate : бикуспидален, дву
крилен, двувръх, двузъбест -* bicu spidalis.
Bier’s method ; метод на Бир —>Bieri methodus.
bifid: раздв.ен, разцепен на две —» bifidu s.
bifurcation, n : бифуркация, раздвояване, вилообра
зно разклоняване -4 bifu rc atio.
bigemina, n : блгемнния -4 bigeminia.
bigeminal : бигеминус, съставляващ чифт, двоен —4
bireminus1.
bilateral : двустранен, билатерален -4 bila tera lis.
bile, n : жлъчка, злъчка -4 fei.
biliary, bilious : жлъчен -4 b ilia ris (билиарен), bi
liosus, felleus.
bilifer : жлъчконосен -4 bilifer .
bilirubin, n : билирубин -» bilirubinum .
biliverdin, n : биливердин —4 b iliverdinum .
Billroth’s operation : операция на Билрот -4 B illr o -
thi operatio.
bilocular, biloculate : билокуларен, двугнезден, дву
камерен -4 bilocularis.
bimanual ; двуръчен, бимануален -4 b im an ua lis.
binaural : бинаурален, двуушен
ЫпаигаШ.
binocular : бинокуларен, двуочен -> binocularis.
binoculns, n : бинокуларна превръзка, двойна (дву
странна) очна превръзка —4 binoculus .
binotic : двуушен, бинаурален -4 binauralis.
biochemistry, biochemics, n : биохимия, биологична
химия -4 biochemia.
bioclimatology, n : биоклиматология -4 bioclimato-
logia.
biodosis, n : биодоза Ыodosis.
biogenesis, n t биогенеза -4 biogenesis.
biology, n : биология -4 biologia.
biomicroscopy, n : биомикроскопия -4 biomicroscopia
biopsy, n : биопсия -4 biopsia.
biosynthesis, я : биосинтеза -4 biosynthesis.
Biot's respiration
791
boii
Biots’s respiration or breathing : дишане на Биб —»
Bioti respiratio.
bipara, n : бипара, секундцпара - 4 secundipara
(bipara).
bipartite : разделен на две части - 4 bipartitus.
birth, n : раждане -4 partus.
—, child- : раждане —» partus.
— , difficult : трудно раждане -4 partus difficilis.
— , preceding : предшествуван* раждането, прена-
тален -» praenatalis.
—, premature : преждевременно раж дан е —* pa rtus
praematurus.
—
, retarded : закъсняло раждане —» partus seroti
nus.
bisexual : двуполов, бисексуален -4 bisexualis.
bite, n : ухапване -» morsus (J) ; ухапване, ужил-
ване, ухапано (ужилено) място -4 vulnus mor
sum (2).
bitter : горчив -4 amarus.
bitters, rijpl : амара, горчиви лекарства - 4 amara.
biventral : двукоремчест - 4 biventer.
black : черен -4 niger.
black, animal or bone- : животински въглища - 4
carbo animalis.
blackish : възчерс н - 4 nigricans.
blackness, n : черно оцве тяв ан е, пигментация —»
nigrities.
bladder, n : мехур -4 vesica, cystis (1).
—, urinary : пикочен мехур —» v esica urinaria.
blastoma, n : бластом —» blastoma.
Blastomycetes, nip i : бластомицетн -4 B lastomy-
cetes.
blastomycosis, n : бластомикоза -4 blastomycosis.
blastosphere, blastocyst, blastula, n : бластула ->
blastиla.
bleb, n : мехур —» bulla.
bleeding1, n : кървящ -4 cruentas (2).
bleeding*, n : кръвотечение, хеморагия -4 haemor
rhagia.
—
from the e a r ; кръвотечение от ухото, отора-
гия —> otorrhagia.
—, occnlt : скрито кръвотечение, окултна кръв —»
sanguis occultus.
blennorrh agie, blennorrh(o)eal : гонореей, трилсрен - 4
gonorrhoicus.
blennorrh(o)ea, n : бленорея -4 blennorrhoea.
blepharitis, n : блефарит -4 blepharitis.
blepharochalasis, n : блефарохалазис -> blepharo-
chalasis.
blepharopbimosis, n : блефарофимоза -4 blepharo-
phimosis.
blepharoplasty, n : блефароплаешка -4 blepharoplas-
tica.
blepharoptosia, blepbaroptosis, n : спадане на горния
клепач, птоза —> ptosis (1).
blepharorrhaphy, n ; блефарорафия -4 blepharorrha-
phta.
blepharospasm, n : блефароспазъм - 4 blepharospas
mus.
blepharostenosis, n : блефарофимоза -4 blepharophi-
mosis.
blind ; сляп - 4 caecus.
blindness, n : слепота -4 caecitas ; пълна слепота,
амавроза -4 amaurosis.
—, blue- : цветна слепота за синия цвят, тритаио-
пмя - 4 tritanopia.
—, colo(u)r-: пълна цветна слепота, ахроматопсия-4
achomatopsia ; цветна слепота, червено-зелена
слепота, далтонизъм -4 d altonismus.
—
, day- : нот на или кокоша слепота, хемерало-
пия - 4 hemeralopia.
—, green- : цветна слепота за зеления цвят, деу-
теранопия, дейтеранопия -4 deiiteranopia.
— , night- (неправилно day-blindness) : никталопия,
дневна слепота ~4 nyctalopia.
— , partial colo(u)r-: частичза цветна слепота, дис-
хроматопсия -4 dyschromatopsia.
blindness, red- : цветна слепота предимно з а чер ве
ния цвят, лротаноппя —» protanopia.
—, red-green- : червено-зелен а слепота, цветна сл е
пота, далтонизъм -» daltonismus.
—, snow- ; снежн а слепота, ннфаблепсия -4 nipha-
blepsia.
blister, n : мехур -4 bulla.
—, fever- : херпес на устните -4 herpes labialis.
—, small : мехурче, флккгена -» phlyctaena (2).
blood, n : кръв -4 sanguis.
—
- count, differential: левкоци тн а формула -4 f o r
mula Imcocytaria.
—
- letting : кръвопускане, флеботомия -4 phlebo
tomia.
—, occult ; оку лтна кръв , скрито кръвотечени е ->
sanguis occultus.
—
picture ; кръвна картин а, хемограма - 4 haerno-
gramnia.
—
quotient ; индекс на оцветяване, оц ве тителен
индекс -4 index colorimetrictis.
—
serum ; кръвен серум -4 serum1 sanguinis.
bloodlessness, n : нсхемня, ишемия, местна ане
мия -4 ischaemia.
bloodletting, general ; пускане на кръв, кр ъв оп ус
кане -4 missio sanguinis.
blood-spitting, л ; кръво храчене, хемо пгиза - 4 hae
moptysis.
bloody ; кървав -4 sanguineus, sanguinolentus
(окървавен ).
blotchy: пус.у^озен -» pustulosus.
bine : син -4 caeruleus.
blueness, n : цианоза - 4 cyanosis.
Bockhart’5 impetigo : импегиго на Б окх ар т, фолику-
ларно или сгафилокиково импетиго -» impetigo
follicularis.
bodies, nipI : тела —> corpus fpl corpora).
—, amyloid ; амилоиднн телца —» corpora ату-
lac ea.
—, chromaffin : хромафинни т елца, параганглии -4
paraganglion (2).
— , quadrigeminal ; чегирихълмне -4 corpora qua
drigemina.
—, rice- : оризовидни телца -4 corpora oryzoidea.
bodily ; телесен -4 somaticus .
body, n ; тело —> corpus (1) (организъм), soma.
—, adrenal о - supra re nal : надбъбреч.-та жле за , над-
бъбрек -4 glandula suprarenalis.
—, carotid ; каротидно телце, каротидна жлеза -4
glomus caroticum.
—, cav ern ous: кавернозно тяло, пегцернсго тяло -4
corpus cavernosum.
—, ciliary: цилмарно или ресннчссто тяло —»corpus
ciliare.
—, dead : мъртво тяло, мъртвец, труп
cadaver.
—, end- : комплемент -4 complementum.
—, foreign : чуждо тяло -4 corpus alienum.
—, intermediary or immune : амбоцептор , п роти во-
тяло, анппяло -4 amboceptor.
—, in the living : на жив организъм -4 in vivo.
— , olivary : маслина (в продълговатия мозък) -4
oliva.
—, pineal : спифиза, шншарковидно тяло —»corpus
pineale.
— , pituitary : хипофиза, хипофпзна жлеза -4 hypo
physis.
—, rice- : оризовидно телце -> corpus oryzoidenm,
—, striate : ивпцссто тяло -4 corpus striatum.
—, turbinated : носна конха, носна мида или рако
вина -4 concha nasalis.
—
ol the womb : тяло па матката -4 corpus uteri.
—, yellow : жълто тяло -4 corpus luteum.
Boeck’s sarcoid: болест на Бсниб-Бьок-Шауман -4
Besnier-Bocck-Schaumann' morbus.
boil, n : цирей, фурункул —» furunculus.
—, gum- : абсцес иа венеца, парулис -4 parulis.
—, o riental : кожна лейшманиоза, ориенталска
язва -4 leish manio sis cutanea.
boiled
792
bronchadenitis
boiled : варен, изварен —> coctus ; врял —»fervidas.
boiling : врящ, кипящ -» fervens.
bolns, /г : голям хап, голяма лилюла —> bolus1 (1),
bone, л : кост —> от*.
— , ankle- : сксчна кост, талус
talus.
— , breast- : гръдна кост, стернум -* sternum.
— , calf- or peroneal : малък пищял, фибула —ъ f i
bula.
— , collar- : ключица, клавикула -» clavicula.
— , ethmoid : решетъчна косг
os ethmoidale.
—, flank- : хълбоч а кост —> os ilium.
— , frontal ; челна кост
os frontale.
— , haunch- or hip- or innominate : безименна кост, ,
тазова кост -» os coxae, coxa (I).
— , heel- : петна кост, кост на петата
calcaneus.
— , hip- : безименна или тазова кост
os coxae.
—, iliac : хълбочна кост -* os ilium.
— , occipital : тилна кост
os occipitale
— , parietal ; теменна кост -» os parietale.
— , pubic : срамна или лонна кост -* os pubis,
pubes (3).
— , sacred : сакрална или кръстна кост (свещенна
кост) —> os sac'um.
— , shin- : голям пищял, тибия -» tibia.
— , small : малка кост, косища —» ossiculum.
—, sphenoid: клиновидна или основна кост -* os
sphenoidale.
— , stirrup- : стреме —» stapes (1).
— , temporal : слепоочна кост
os temporale.
—, thigh- : бедрена кост, фемур femur (1).
—, turbinated : носна конха, носна мида или рако
вина
concha nasalis.
bones, ma rble : мраморн а болест, ост ео петроз а —»
osteopetrosis.
bony : косте н
osseus.
borborygmns, n : борборигми, куркан е или кърк о-
рене в корема -» borborygmus.
border, n : ръб, край -> limbus; граница, предел
timen ; ръб, край -» margo.
born : родён —» natus1.
—, new- (infant) : новородено (дете) -» neonatus.
— , s till-: мъртвороден -> natus'1 mortuus.
Bornholm disease : Бор нх олмс ка болеет, епидемична
плевродиния, епидемична мналгия —> pleurody
nia epidemica.
Bothriocephalns latus : ботриоцефал —> Bothrioce-
phalas latus.
botryomycoma, n : ботриомиком
botryomycoma.
botryotherapy, n : гр оздол ечен ие
ampelotherapia.
bottle, n : шише, стъкло (за лекарства) —» lagena
(флакон), phiala (1), vitrum (2).
—, wide mouthed: стъкло с широко гърло, банка
(стъклена), буркан
olla, vitrum amplum.
bottom, n : дъно
fundus.
botulism, n : ботулизъм
botulismus.
boucnemia, n : е ле ф ан ти а за , слоновост, „слонска
болест4* —» elephantiasis.
boogie, n : разширител (инструмент) dilatator;
bonlimia, n : булимия —» bulimia.
bow, n : дъга -> arcus.
bowel, л : черво, черва -» intestinum.
Bowen*s disease : болеет на Воуен, преканцерозна
дерматоза -* Boweni morbus.
bowleg, n : изкривяване на коляното навътре -»
genu varam.
box, n : кутия
scatula.
brachial : брахиален, мишничен —> brachialis.
brachiaîgia, л : брахиалгия —> bracHialgia.
brachycardia, л : брадикардия -» bradycardia.
brachycephalism, br acbycepbaly. л : брах ицеф али я,
къса, кълбовидна глава
brachycephalia.
bradyarthria, n : брадиартрия -> bradyarthria.
bradycardia, n : брадикардия —* bradycardia.
bradygtossia, n : брадиартрия bradyarthria
bradykinesta, bradycinesia, n : бради кин ез ия - » Лгл-
dykinesia.
bradylalia, n : брадиартрия bradyarthria.
bradyp(n)oea, n : брадипнея
bradypnoea.
brain, n : главен мозък, енцефалон -► encephalon.
—, alter- : заден мозък, метенцефалон -> meten-
сг/глАл/ол.
—, after- o r medullary : миел енцефалон my el en-
с \phaion.
—, between- o r inter- o r tween- o r thalamic : меж
динен мозък, диенцефалон
diencephalon.
—, end- ; краен мозък
telencephalon.
—, fore- : преден мозък, прозенцефалон
prosen
cephalon.
—, hernia ol the : мозъчна херния, енцефалоцеле-»
encephalocele.
—, hind- : ромбовиден мозък, ромбенцефалон
rhombencephalon.
—
-mantel : плащ на главния мозък -» pallium.
—, raid- : среден мозък, мезенцефалон
mesen
cephalon.
—
рап : черен -» cranium.
—
-sa nd : мозъчен пясък -> acervulus.
—
stem : мозъчен ствол -* truncus cerebri.
branch, л : клон -» ramas.
—, small : клокче -» ramulus.
branching : разклонен —» arborescens ; разклоняващ
ce —» rumificans.
branny : трицевиден -> fu r fa r aceas.
brash, л : пироза, сгоруха, сгоревина -» pyrosis ;
кисело оригване —> eructatio acida.
—, water- : пнрозис, сгоруха, сгоревина p y r o s is .
Вran ch-Romberg symptom : симптом на Ромберг —►
Rombergi symptoma.
Braxton-Hicks' combined version: комбинирано верзио
по Бракстон-Хикс —» Broxton-Hicksi versio.
breaking, л : разкъсване, руптура -* ru ptura.
breast, л : гърди -» pectus ; гръдна жлеза, млечна
жлеза -» glandula mammaria.
—, chicken- or keeled o r pigeon- : птичи гърди, ко
коши гърди —>pectus carinatum.
—, funnel- : фуниевидни гърди, обущарски гърди —»
pectus excavatum.
—
pang : ангина пекгорис, гръдна ангина, гръдна
жаба, стенокардия
angina* pectoris.
breath, bad or offensive : лоша миризма от устата»
лош дъх -* foetor ех ore.
—, shortness of : задух, диепнея, затруднено диша
не —» dyspnoea.
breathing, л : дишане
respiratio.
—, abdominal or diaphragmatic : коремно или диа
фрагмално дишане —» respiratio abdominalis.
—, amphoric: амфорично дишане
respiratio ат-
р ho rica.
—, bronchial : бронхиално дишане —» respiratio
bronchialis.
—, crowing: стридулозно дишане, свистящо, свир
кащо дишане —» respiratio stridulosa.
—, difficult : затруднено дишане, задух, диепнея
dyspnoea.
—, stertorous : стерторозно дишане, хрипаво, хрип-
тящо дишане -» respiratio stertorosa.
—, thoracic : костално или торакално дишане
respiratio costalis.
bregma, л : брегма -> bregma.
bridge, л : мост -» pons.
Bright’s disease : Брайтова болеет, нефрит B righ-
ti morbus, nephritis.
Brill’s disease : болеет на Брил -> B r Uli morbus.
Brill-Symmers* disease : Болеет на Брил-Симърс
Brill-Symmers* morbus.
brittleness, л : чупливост, трошливост -» f r ag ilita s .
—
of the nails : чупливост на ноктите, онихоре-
ксис
onychorrhexis.
Broca’s convolution and center: извивка и център
на BpoKä -» Brocai gyrus et centrum.
bromrdrosis, bromhidrosis, n : бромхидроза, воняща,
смрадлива, зловонна пот —>b romid ro sis ( brom
hidrosis), osmidrosis.
bromîsm, brominism, л ; бромизъм
bromismas.
bronchadenitis, n : бронхаденит —> broncho adenitis
bronchial
793
calculus
bronchial : бронхиален, бронхов -» bronchialis.
bronchiectasis, bronchiectasia, n : бровхоектазия,
бронхиектазня
bronchoectasia (bronchiecta
sia).
broncbiogrnic : бронхогенен -* bronchogenes.
bronchiole, n : бронхиола —> bronchiolus.
bronchiolitis, n : бронхиолит, капилярен бронхит -»
bronchiolitis.
bronchitis, n : бронхит -» broncfoï/j.
—, c apillary: капилярен бронхит, бронхиолит -*
bronchiolitis.
croupous: фибринозен бронхит
bronchitis fib
r i nosa.
—, dry : сух бронхит
bronchitis sicca.
—, fibrinous : фибринозен бронхит -» bronchitis fib -
rinosa.
—, h(a)emorrhagic : хеморагичен бронхит, бронхи
ална спирохетоза на Кастелани —» spirochaeto-
sis bronchialis.
—, plastic : фибринозен бронхит -> bronchitis fib
rinosa.
—, putrid : вонящ или смрадлив бронхит -» bron
chitis fo etida sive putrida.
bronchium ( pl bronchia), n : едно от разклоненията
на десния и левия бронх -» bronchus (2).
bronchoblennorrbfo)ea, n : бронхобленорея -> bron-
choblennorrhoea.
bronchocèle, n : гуша, струма -> struma (1); кис-
тозна струма -> struma cystica.
bronchogenic : бронхогенен -» bronchogenes.
bronchography, n : бронхография -> bronchographia.
bronchomycosis, n : бронхомикоза -» bronchomyco-
sis.
broncbophony, n : бронхофоння -> bronchophonia.
bronchopneumonia, n : бронхопневмония, огнищна
пневмония -> bronchopneumonia.
bronchorrfa(o)ea, n : бронхорея -» bronchorrhoea se
rosa,
bronchoscopy, n : бронхоскопия —> bronchoscopia.
bronefaospasm, n : бронхоспазъм -> bronchospas-
mas.
bronchospiroch(a)etosis, n : бронхиална спирохетоза
на Кастелани, хеморагичен бронхит —» sp iro-
chaetosis bronchialis.
bronchostenosis, n : бронхостеноза, стеноза на
броих -* bronchostenosis.
bronchos, n : бронх —►bronchus (1).
—, intralobular : бронхиола -» bronchiolus.
Brown-Séquard's syndrome : синдром или парализа на
Браун-Секар -» Brown-Sequardi syndromum.
brucellosis, brucelliasis, n : бруцелоза, ундулираша
или вълнообразна треска —> brucellosis, feb ris
ondulons.
Brudzinski s sign : признак на Брудзински
Brud
zinskii signum.
braise, n : контузия, контузване, натъртване -♦ con
tusio.
braised : контузен, натъртен —» contus us.
bruit, n : шум -* murmur.
«bruit de pot fêlé“ : зву к на пукнато гърне -* s o
nus poculi fessi.
bnbling: шумящ, ефервесцентен -* effervescens.
bubo, n : бубон -> bubo.
—, climatic : климатически бубони, интв шална лим-
фэграиуломатоза, болеет на Никола-Фавр, чет
върта венерическа болеет -> lymphogranuloma
tosis inguinalis.
buccal : букален -» buccalis (1).
Buerger's disease : болеет на Бюргер, облнтериращ
тромбангиит -> thrombangiitis obliterans.
bulb, n : луковица bulb us (1) ; продълговат мо
зък -» medulla oblongata.
—, duodenal : луковица на дванадесетопръстника ->
bulbus duodeni.
—, rachidian : продълговат мозък -» m edulla ob
longata.
bnlbar : булбарен —►bulbaris.
balbus, n : кълбовидно надебеляваме или разширя
ване
bulbus (2).
bulimia, n : булимия, силно повишен апетит -» bu
limia.
—, periodic : ситиомания
sit(i)omania.
bulla, n : мехур -» bulla.
—, ethmoidal : голямата предна килийка на реше
тъчната кост -» balla ethmoidalis.
bullous : булезен, мехурчест —►bullosus .
bundle, n : снопче, фасцикул fasciculus; сноп
funiculus ; сноп, път, тракт
tractus (1).
—, anterior : преден стълб от бяло вещество на
гръбначния мозък -> fu nicu lu s anterior.
—, atrioventricular or auricnloventricular : атрио-вен-
трикулно снопче, снопче на Хис -» fasciculus
atrioventricularis.
buphthalmos, buphthalmus, n : хидрофталм
hydr-
ophtha Imus ; кератоглобус -> Heratоglobus.
burn, n : изгаряне (причинено от суха топлина) —>
combustio (2) ; рана от изгаряне —>vulnus com
bustum.
burning, n : изгаряне -> combustio (1).
bursa, n : бурса, торбичка, джоб -* bursa.
—
mucosa or bursa synovialis : синовиалиа или слу
зна торбичка —>Lusa synovialis.
bursitis, n : бурсит —> bursitis.
—, subacromial or subdeltoid : периартрит на рамен
ната става, хумероскапуларен периартрит
peria rthritis humeroscapularis.
bursting, n : пукване, разкъсване -* r hexi s ; пу к
ване, разрив, руптура —» ruptura.
buttocks, n : седалище -> nates.
byssinosis, n : бисиноза
byssino sis.
c
cachectic : ка хектичен -> cachecticus.
cachet, n : капсула —>capsula (2) ; нишестена кап
сула, облатка —>capsula amytacea.
cachexia, n : кахексия -» cachexia ; маразъм -» ma
rasmus (1).
—, pitutary or hypophysial : хипофизна кахексия,
болест на Симоидс —> cachexia hypophysaria.
—
strumipriva : струмпривна кахексия -> cachexia
st rumipriva.
—
thyreoprira : тиреопривна кахексия -♦ cachexia
thyreopriva.
cachexy, n : кахексия -> cachexia.
cacosmia, n : какосмия -» eacosmia.
cadaver, n : труп
cadaver.
ca(a)eca! : цекален
caecalis.
c(a)ecum, n : сляпо черво, цекум
ca*cum.
calcaneum, calcaneus, n : петна кост, кост на пета
та -» calcaneus.
calcariuria, n : калкарнурия —» calcariuria.
calcicosis, n : калцикоза -♦ calcicosis.
calcification, n : калцифнкация, калцифштрлне ~>
calcificatio.
calcinosis, n : калцинеза -> calcinosis.
calculous : калкулозен -» calculosus .
calculus, n : кал кул, камъче, камък, конкремен т -*
calculus, concrementum.
—, biliary : жлъчен камък
calculus felleu s.
—, dental : зъбен камък -» calculus dentalis.
—, hepatic : кпмгк в черния дроб, чернодробен ка
мък -4 hepafolithus.
—, intestinal : чревен камък, ентеролнт -* entero
nthus.
—
in the lung : камък (ка л ку л) в белия дроб, пнев-
молнт -* pneumolithus.
calculus
794
carotene
calculus, nasal : носен камък, калкулус в носа,
ринолит —» rhinolithus.
—, renal : бъбречен камък -» calculus rena lis.
—, salivary : слюнчен камък или конкремент -» c al
culus salivatis ; зъбен камък -» calculus den
talis,
—, ureteral : камък в пикочопровода
calculus
uretericus.
—, urinary : пикочен камък, камък в пикочните
пътища —» calculus urinarius.
—, vesical : камък в пикочния мехур -» calculus
vesicalis.
cal! (of the leg), n : прасец
sura.
callositas, callosity, n : мазолссто задебеляване на
к »ката, мазол -» callositas, callus (2).
callous : мазолест, дебелокож -> c allo sus ,
callus, n : мазолесто задебеляване на кожата, ма-
з >л -* callositas, callus (2); калус -> callusfJ).
calmatives, nfpl : седатива, седативни лекарства
sedativa.
Calmette-Quériu vaccine : вакцина БЦЖ -4 BCQ,
calorie, calory, n : калория -» caloria.
calvaria, n : черепен покрив -» calvaria,
calvities, n : оплешивяване, плешивост-» c a lvities ,
calyces (ol the kidney), nfpl: бъбречни чашки -» c a ly
ces renales.
canal, n : канал —►canalis, aqueductus (водопро
вод), tractus (2) (път, тракт), tubus,
—, alimentary: храносмилателен канал - 4 tractus
digestorius.
—
birth- or parturient : родилен канал, родилни
пътища —» viae partus,
—, femoral or crural : феморален или бедрен ка
нал -4 canalis femoralis.
—, bal! : полуканал -4 semicanalis (J).
—, inguinal : ингвинален или слабинен канал ca
nalis inguinalis.
—, intestinal : чревен канал -4 tractus intestinalis.
—, nasolacrimal (nasal, lacrimal) : назо-лакрммален
или слъзьо-носов канал -4 can alis nasolacri
malis.
—, small : малък канал, каналче —i* canaliculus.
—, spinal o r vertebral : гръбначен канал -» c a n alis
vertebralis.
—# tympanic : тъпанчева стълба -4 scala tympani,
—, vestibular : вестибулна или преддверия стълба -4
scala vestibuli.
canaliculus, n : малък канал, каналче —> canaliculus, .
canaliculi, biliary : жлъчконосни каналчета -4 duc
tus biliferi.
canals, membranous semicircular : ципести полуок-
ръжни канали —» ductus semicirculares.
—, osseous semicircular: костни пелуокръж никана
ли —> canales semicirculares ossei.
cancer, n : карцином, карцинома —> carcinoma.
—r
endothelial : ендотелек рак, ендотелиом —>endo
thelioma.
—, epithelial : епителиом, рак на кожата -> epithe
lioma.
—, fibrous : фиброзен рак, скир
skirrhus.
—, green : хлором, хлоролимфосаркоматоза —» сhl о-
гота.
cancer!geni с : канцерогенен, карциногенен —» сапсе-
rogenes.
cancerous : раков, карщшоматозен -4 carcinomato-
sas.
cancroid, n : канкроид, спиноцел ул арен епителиом
или рак, спнналиом -4 epithelioma spinocellu
lare.
cancrum oris : нома, воден рак —> пота.
Candida albicans : дрождеподобна гъбичка, причини
тел на candldamycosis —» Candida albicans.
canities, n : побеляване нп косата -» c a n ities.
—
unguis : левконнхия -» leuconychia.
canker, water- : нома, воден рак —» пота.
cannula, п : канюла, тръбичка, куха игла —» can
nula.
саоthus, n ; ъгъл на клеиачната цепка -* c anthus.
cap, duodenal : луковица на дванадесетопръстника-»
bulous duodeni.
—, knee- : к мянно капаче, патела -4 patella.
—, skull- : черепен покрив -» calvaria.
capillary1: капилярен -> c a p illa ris .
capillary^ (blood-vessel), n : капилярен съд, капи
лярна)
vas capillare.
capitulum, n ; главичка -» capitulum.
capsula interna or internal capsule : вътрешна капсу
ла -» capsula interna.
capsule, /i : капсула -4 capsula.
— , joint-; ставна капсула или торбичка —» capsu
la articularis.
—, suprarenal : надбъбречна жлеза, надбъбрек -4
glandula suprarenalis.
capsulitis, n : капсулит -4 capsulitis.
caput gallineginis ; семенно хълмче или семенна
върга —» colliculus seminalis.
carbamide, n : пикочина, урея -» ure a.
carbon, n : въглен -* carbo ; въглерод -4 carbo
neum.
carbuncle, n : карбункул —» carbunculus, anthrax.
—, malignant ; синя пъпка, лоша пъпка, сибирска
язва, вьглен -* pustula maligna.
carcinogen, carcinogenic; карциногенен, канцероге
нен —> cancerogenes.
carcinoid, n : карциноид —> carcinoidum.
carcinoma, n : карцином, карцинома -4 carcinoma.
—, basal-cell- : базоцелуларен епителиом или рак,
базалиом —» epithelioma basocellulare.
—, prickle-cell - or squamous-cell- : спиноцелулареи
епителиом или рак, спиналиом, канкроид -4
epithelioma spinocellula re.
—, scirrhous : фибр зен рак, скир -4 skirrhus.
carcinomatous : раков, карциноматозен —» c a r d по-
matosus.
carcinophobia, carcinomatophobia, n : карцинофобия-4
c a rd nophobia.
carcinosis, n : карциноза —» carcinosis.
cardia, n : кардия, вход на стомаха -» cardia.
cardiac : кардиален, кардиак -4 cardiacus (1-3).
cardinal : кардинален, осисвен, най-главен, н ай-в а - .
жен —> cardinalis.
cardiocentesis, cardicentesis, n : хардиоцентеза -»
cardiocentesis.
cardiography, n ; кардиография —» c ard iоgr ар hia ~
cardiologist, n : кардиолог -4 cardiologus.
cardiology, n : кардиология -4 cardiologia.
cardiolysis, n : кардиолиза -» ca rdiolysis.
cardiopathy, n : кардиопатия, заболяване на сърцето
из бщо, сърдечна болест cardiopathiа,
cardiophobia, n : кардиофсбия —» cardiophobia .
cardioplegia, n : сърдечен удар, парализа на сърце
то, кардиоплегия —> cardioplegia.
cardiopuncture, n : кардноцентеза -4 cardiocentesis.
cardiorrhexis, n ; руптура на сърцето -4 ca rdio r-
rhexis.
cardiosclerosis, n : кардиосклероза, миокардиоскле-
роза —>cardiosclerosis.
cardiospasm, n : кардиоспазъм -» cardiospasmus.
cardiotonics, nfpl: кардиотонич ш , сърдечноуспл-
ващп лекарства -» cardiotonica.
cardiovascular; сърдечно-съдов, кардиоваскуларен ->
са mdiovascularis.
care о! a patient : грижи (за болен) curatio.
caries, n : кариес, костояд -» caries.
—
о! the teeth o r dental caries : зъбен кариес,
кариес на зъбите —> cades dentium.
—, vertebral : кариес на гръбначните прешлени,
туберкулозен спондилит -> malum P otti.
carious : кариозен -4 cariosus.
carmina lives, nfpl : карминативни или газогонни
средства -» с а 'minativa.
carnification, n : карнификация —> ca rn ificatio .
caroten(a)emia, n : каротинемия
carotinaemia.
carotene, n : каротин, провитамин A —» c a rotinum
carotenosis
795
cell
caroteno sis of the skin : каротн нова хсантодермия ->
xanthodermia carotinaemica.
carotid1: каротиден -» caroticus.
carotid*, n : каро ти с, кар оти дн а или сънна ар тери я
—
>arteria carotis.
carotiB, /i : каротин» провитамин Â -» саrotiпит.
carotin(a)eraia, я : каротинемия -» carotinaemia.
carpal : карпален -» carpalis.
carphologia, carphology, л : карфология -» carpho
logia.
carpus, n : китка на ръката, карпус —» carpus.
carrier, я : лреносвач, носител -» vector ; бацило
носител —> bacillivector.
— , bacilli- or bacteria- : бацилоносител —> bacilli-
ÜWor.
carthage, я : хрущял —> cartilago.
— , articular; ставен хрущял -» cartilago articu
laris.
— , costal ; ребрен хрущял -» cartilago costalis.
—t
tarsal : тарз -> tarsus (2).
— , xiphoid or ensiform: мечовиден израстък -»
processus x iphoideu s.
cartilaginous : хрущялен -» cartilaginosus.
caruncula lacrimalis: слъзка карункула —» caruncula
lacrimalis.
caruncul ae hymenales : хименални карункули —> ca
runculae hymenales.
caruncle, я : карункула, цицка -* caruncula.
— , lacrimal : слъзна карункула -» caruncula lacri
malis.
caryocinesia, caryociu esis, л : кари окинез а, митоза -*
caryokinesis.
case, n : казус, случай -♦ casus.
— , hopeless : безнадежден случай -> casus despe
ratus.
caseous : казеозен, сиренест -» caseosus.
Casoni's re action : проба на Казони з а ехино кок -»
Casonii reactio.
Castellanis bronchitis : бронхиална спирохетоза на
Касте лан и , хеморагич ея бр он хит - » spirochete-
tosis bronchialis.
Castle’s intrinsic factor : вътрешен фактор на Ка-
съл -» Castlei intrinsecus factor.
castratioo, n i кастрация, кастриране, скопява-
не
castratio.
casttistics, я : казуистика -* casuistica (2).
catabolism, n : катаболизъм, дезасимилация -* са-
tabolismus.
catalepsy, л : каталепсия —» catalepsia.
catalyst, catalyzer, n : катализатор
catalysa-
tor.
catamenia, n : менструация, (менструален) период-»
menstruatio.
catamenial : менструален —» menstrualis.
catamnesis, я : катамнеза —> catamnesis.
cataphoresis, я : йонтофэреза, йонофореза -» ionto
phoresis.
cataplasm, я : катаплазма, гореща лапа, припарка-»
cataplasma.
cataplexy, n : катаплексия -* cataplexiа.
cataract, я : катаракта, „перде" -> cataracta.
catarrh, я : катар, катарално възпаление -» catar-
rhus.
— , autumn al : сенна тр е ска , сения хрема, сенна
астма, летен катар —» catarrhus aestivus.
—, bronchial : бронхит -» bronchitis.
— , epidemic : грип, инфлусн ta -» grippus.
— , intestinal : ентерит —» enteritis.
— , summer- ; летен катар, сенна треска, сенна
хрема, сенна астма -» catarrhus aestivus.
— , tracheal : трахеит —» tracheitis.
— , vernal or sp ring- : пролетен кат ар на очите ~»
conjunctivitis vernatis.
catarrhal ; катарален -» catarrhalis.
catatonia, catatony, n : кататония *-» catatonia.
catharsis, я : очистване, изпразване на чревното
съдържание -* purgatio.
cathartics, nipl : средно действуващи слабителни
лекарства —» cathartica ; очистителни лекар
ства -» laxantia, purgantia.
catheter, n : катетър —» catheter.
—
i demear : постоянен катетър —» catheter per
manens.
—, indwelling or permanent or self-rdtaining : по
стоянен катетър —» catheter permanens.
catheterization, cathétérisai, я : катетеризация, кате-
теризиране -» cathétérisaii о.
canda eqnîna : „конска опашка" - » cauda equina.
caudal : каудален -» caudalis (опашен), inferior.
caudex cerebri : мозъче н ствол - » truncus cerebri.
causal : каузален, причинен -» causalis.
causalgia, n ; каузалгия -» causalgia.
causa lity, n : причинност, причинна вр ъзка -» cau
salifas.
cause, local : местна причина -» causa localis.
caustic : разяждащ, корозивен -» corrosivus.
caustics, n!pI : каустични, разяждащи, разядлнви
средства - » c austica.
cauterization, я : каутеризация, изгаряне -» cauté
risaiio.
cavern, я ; каверна, кухина -» caverna.
—
ol the lung : каверн а на белия дроб, белодробна
каверна —» caverna p ulmonis.
cavernitis, n : кавернит —» cavernitis.
cavernous : кавернозен, пещерист -» cavernosus.
cavity, я : кухина —» cavitas, cavumf caverna, ca
mera, excavatio, sinus (синус).
—, abdominal : коремна кухина —» cavum abdo
minis.
— , of the chest : гръдна кухина -» cavum thoracis.
—, cotyloid ; главулечн а ямичка, а ц ета булу м -»
acetabulum.
—, joint- : ставна кухина -> cavum articulare.
—, l u n g - : белодробна каверн а, каверн а на белия
дроб -» caverna pulmonis.
— , nasal : носна кухина -» cavum nasi.
— , oral ; устна кухина -» cavum oris.
—, orbital : орбита, очница -» orbita.
— , pelvic : тазова кухина -» cavum pelvis.
—, peritoneal : перитонеално пространство или к у
хина -» cavum peritonei.
—, pleural : плевралко пр ост ран ство ичи кухи на -»
cavum pleurae.
— , subarachnoid : субар ахноид(ал)но п ростран ство- »
cavum subarchnoideale.
—, subdural : субдурал но простр анс тво - » c avum
subdurale.
—, thoracic : гръдна кухина -» cavum thoracis.
—
of the tympanum or tympanic cavity : тъп анче ва
кухина -» cavum tympani.
—
of the uterus or ute rine cavity : маточна ку х и н а,
кухина на матката -» cavum uteri.
Cazenave’s disease : лупус еритсматодес -» lup us
erythematodes.
cecal : виж c(a)ecal.
cecum, n : виж с(а)гсит.
celiac, celioscopy, celiotomy, celonychia, n : виж
c(o)*liacy c(ojelioscopyy c(o)elioto myy c(o)el-
onychia.
ceiiohysterectomy, n : абдоминалпа или коремна хис-
теректомия —» hysterectomia abdominalis.
cell, n : клетка —> cellula.
- », adipose or fat ; мастна клетка -» cellula adi
posa.
—, blood- : кръвна клетка, кръвно телце -» g lob u
lu s (2).
—, egg- : яйчна клетка, яйцеклетка -» ovum (2).
—, epithelial ; епителна клетка -» cellula epithe
lialis .
— , female sex- : яйцеклетка, яйчна клетка, яйце -»
oviliim.
—, germ- o r sexual : полова кле тка, гамет а -»
gamete.
—
giant ; гигантска клетка -» cellula gigantea.
cell
796
chol(a)emia
cell, male sexual : мъжка полова клетка, семенна
клетка, сперматозоид -» spermatozoon.
— , plasma- : плазматична клетка, плазмоцит -*»
plasmocytus.
— , red blood- : червена кръвна клетка (телце), ери-
тр щит -» erythocyius.
—, white blood- : бяла кръвна клетка, бяло кръвно
телце, левкоцит leucocytus.
cell ed, many- : мног гне зден , мн ого камер ен, му лти -
л куларен —* multilocularis.
— , single- : едноклетъчен, уницелуларен -> unicel-
hiaris.
cells, air-1 белодробни мехурчета или торбички,
бел дробни алвеоли —» alveoli pulmonis.
— , epithelial : епител, епителна, гранична, покри
ва а тъкан —» epithelium,
cellulae m astoideae o r mastoid cells : мастоидни
кле тки
cellula * mastoideae.
cellular : клетъчен, целуларен —> cellularis.
cellule, ii : килийна —» cellula (2).
cellulitis, n : целулнт —>cellulitis.
—, pelvic ; napave рит -» parametritis.
celotomy, n : херниотомия -» herniotomia.
cement (dental) : зъбен цимент —> cementum.
center, centre, n : център -» centrum.
— , cortical : кортикален или коров център —» cen
trum corticale.
— , respiratory : център на дишането, дихателен
цен п р —> centrum respirationis.
— , speech- : център на говора -* centrum orationis.
— , vasomotor : вазомоторен център —» centrum
vasomotoritim.
centrifuga) : центробежен —» centrifugalis , efferens
(2) (еферентен).
centripetal : центростремителен —» c e n trip etaliSy
afferens (аферентен).
cephalalgia, cephalea, n : главоболие, главобол —»
cephalalgia.
cepballi(a)eraatoma, n : кефалхематом, цефалхема-
том —» cephalhaematoma.
cephalic : •*» cephalicus ; краниален -» superior.
cephaloceie, n : енцефалоцеле, мозъчна херния -»
encephalocele.
cephalotomy, n : краниотомия -*» craniotomia.
cephalotripsy, n : кефалотрипсия
cephalotripsia.
ceratitis, n : кератит —» keratitis.
ceratodermia, n : кератоза -» keratosis.
cerebellar: малкомозъчен, церебеларен -» cerebel
laris.
cerebellum, n : малък мозък -* cerebellum.
cerebral : главномозъчен, черепномозъчен, церебра
лен —» cerebralis.
cerebrasthenia, n : церебрастения, церебрална не
врастения —» cerebrasthenia.
cerebromalacia, n : енцефаломалация, размекване
на M' зъка —» encepftalomalacia.
cerebrospinal : цереброспинален -» cerebrospinalis.
cerebrum, n : голям мозък -» cerebrum.
certificate, medical-, or certificate of health : меди
цинско свидетелство *-> relatio medica.
cerumen, n : ушна кал, церумен —* cerumen.
cervical : иервикален, шиен —» cervicalis.
cervicitis, n : цервицит -» cervicitis.
cervix, я : шия, шийка -» cervix.
c estod a, cestodes, cest oidea, nfpl : цес тоди, пандел-
ковидни глисти, 1 ении -» Cestoda.
chafing of the skin or skin chafing : интертриго -»
intertrigo.
chalazion, n : халазион -» chalazion.
chalicosis, n : халикоза —» chalicosis.
chancre, hard or indurated or true : твърд шанкър,
първ 1чна сифилитична язва -» ulcus datum.
— , noninfecting or simple or soli : мек шанкър, ве-
r.epi ч ?а язва -> ulcus molle.
— , mixed : смесена язва -> ulcus mixtum.
chancroid, n : мек шаькър, венерична язва -* ulcus
molle.
change, changing, я : изменение, алгерация -» a lte -
ratio ; превръщане, преобразуване -» tra n sfo r
ma tio : вариация, изменяваие, промяна, видо
изменяваме, отклоняване от типа
variatio.
changeable : променлив, изменчив -» v a ria bilis .
channel, я : канал, проток -> canalis, meatus ;
канал, път —» via.
—, small : 'малък канал, каналче -> canaliculus.
chaps, nfpl : пукнатини, цепнатини -» rhagades.
charbon, n : антракс у животните -> anthrax.
charcoal, я : вылита -» carbo.
—, animal : животински въглища -* carbo ani
malis.
— , wood- : дървени въглища —> carbo ligni.
charta sinapis or sinapisata : синапена хартия ->
charta sinapisata.
cheek, n : буза —> bucca.
cheilitis, n : хейлит -> ch eilitis.
—
glandularis : лабиален миксаденит, болест на
Ваелц —» myxadenitis labialis.
cheilosis, n : хейлоза —» ch eilosis.
ch(e)iropompholyx, n : диехидргза -* dyshidrosis.
cheloid, n : келоид —> keloidum.
chemiotaxis, n : хемотаксис -» Chemotaxis,.
Chemistry, biological or physiological : биологична
химия, биохимия —» biochemia.
chemosis, n : хемозис —> chemosis.
Chemotaxis, n : хемотаксис -» Chemotaxis.
chemotherapy, n : химиотерапия —» chimiothéra
pie.
chest, я : гръден кош, торакс -» thorax.
—, barrel- : бъчвовиден гръден кош, емфиземато-
зен торакс —>thorax emp'ysemâticas.
—, foveated or funnel- : фуниевидни гърди, обущар*
ски гърди —» pectus excavatum.
chewing, я : дъвчене -» masticatio.
Cheyne-Stokes’ respiration or breathing : Чейн-Стоу*
ксовъ дишане -» Сhsyne-Stakes" respiratio.
Chiari’s disease : болест на Киари -» Chiarii mor
bus.
chiasm, optic : кръстовище на зрителните нерви -»
chiasma opticum.
chicken-pox, n : лещенка, варицела-» v a ric ella.
chilblains, я : перниони —>perniones.
child, п (pi children): дете -> infans, puer (1).
childbed, я : следродилен период, послеродов пе
риод, пуерпериум —» puerperium.
Childbirth, n : раждане —» partus.
childbirth, befor : преди раждане -» ante partum.
chilitis, n : хейлит -» cheilitis.
chill, n : студ *-» frigas (2). algor ; тръпки (сту
дени) -> frigus (2)t rigor (2) ; простуда ->
refrigeratio (2).
—
of death: мъртвешка студенина *-» algor m o rtis.
—, shaking : студени тръпки или треперене при
треска -* frigus febrium sive febrile.
chilosis, n : хейлоза -» cheilosis.
chin, я : брадичка -> mentam.
chiropractic, n : хиропраксис —> chirop raxis.
chirurgeon, n : хирург -» chirurgicus.
chirurgery, n : хирургия -» chirurgia.
chirurgical : хирургичен, хирургически —» c h iru rgi
cus.
chloasma, n : хлоазма -» chloasma.
—
uterinum : хлоазма утеринум -» chloasma ute
rinum.
chloran(a)emia, n : хлоранемия chloranaemia.
chloroma, n : хлором
chloroma.
chloropenia, n : хипохлоремия -» hypoMoraemia.
chlorosarcoma, я : хлоролимфосаркэматоза, хло
ром -» chloroma.
chlorosis, n : хлороза -» chlorosis.
—, Egyptian : анкилостомпаза —» ankylostomiasis.
choanae, nlp l : задни отвори на носната кухина,
хоани -» choanae.
choking, n : задушаване —» suffocatio.
chol(a)emia, я : холеммя cholaemia.
cholagogues
797
clap
chotagogues, njpl : х ол агога, жлъчкогонни лекар*
ства -4 cholagoea.
cholangitis, cholangeitis, n : холангит, ангиохолит -4
cholangitis.
cholecyst. я : жлъчен мехур -4 vesica felle a .
cholecystalgia, л ; жлъчна колика -4
Ae/7ö-
tis.
cholecystectomy, n : холецистектомия -4 cholecyst
ectomia.
cholecystitis, n : холецистит —» cholecystitis.
cholecystography, я : холецистография -4 cholecysto-
graphia.
cholecystopathy, л : холецистопатия -4 cholecysto-
pathia.
cholecystopexy, л : холецистопексия -4 cholecysto-
pexia.
cholecystostomy, л : холецистостомия- 4 cholecystо -
stomia.
cholecystotomy, л : холецистотомия - 4 cholecystoto-
miaщ
cholelithiasis, chololitbiasis, л : холелитиаза, жлъч*
нокамъчна болест -4 ch olelithiasis.
cholera, л : холера, истинска или азиатска холера ->
cholera ( asiatica) .
—, Asiatic (Indian, epidemic, malignant, algid,
asphyctic, pestilential) : холера, истинска или
азиатска холера —> cholera asia tica .
—
infant(i)um : де тска холера, то кс ико за, токсична
диспепсия -4 cholera infantfijam .
—
morbos or cholera nostras : нашенска холера -4
cholera nostras.
—, sommer* : нашенска холера —» cholera nostras.
c holeretics, nfpl : жлгчкотворни лекарства, холе-
регици -> choleretica.
c hole rifor m : холериформен, холероподобен - 4 cho-
I eriformis*
cholerine, л : холерина —> cholerina.
choleroid : холероподобен, холериформен *4 chole-
riformis.
Cholesteatom, л : холестеатом -4 cholesteatoma (1);
холестеатом на средното ухо -4 cholestea
toma (2).
cholesteri^ajemia.cfiolestertajemia, cholesterol(a)emia,
л : холестерияемия -4 cholesterinaemia.
cholesterol, Cholesterin, л : холестерин -> choleste-
riпит.
cholinergic : холинергнчен - 4 cholinergicus.
chondrin, n : хо ндрнн - 4 chondriniim.
chondriomites, л/р/ : хондриомити, хондриома -4
chondrioma.
chondritis, л : хондрит —> chondritis.
chondrodystrophy, л : хондродистрофия -4 chondro-
dystrophia.
chondroma, л : хондром, хрущялен тумор —> сАоя-
droma.
chordee (In gonorrhoea) : приапизъм -4 priapismos.
chorditis, л : х^рдит —> cho'di/is.
—
vocalis inferior : лъжлив круп, псевдокруп —»
laryngitis sßög/о///гя.
chorea, л : х ^рея -4 chorea minor.
— , posthemiplegic ; атетоза -4 athetosis.
—, Sydenham's o r Saint Vitus's : хорея -4 chorea
minor sive infectiosa.
choreiform, choreoid : хореиформеи —> choreiformis.
cborioepithelioma, л : хорионепителном -> chorion-
epithelioma.
chorioma matignum : хориокспителиом -4 chorion-
epithelioma.
chorion, n : хориin, въссста обвивка -4 chorion.
choroid, chorioid, n : хориоидся, съдовиця, съсъде-
ста ципа -> c^o'ioidea.
choroiditis, chorioiditis, л : хориоидит -4 chorioidi
tis.
chromaffinom, n : феохромоцитом, параганглиом ->
pha е,ochг отoeyioma.
chromatin, л ; хроматин -4 chromatinum.
Chromatophoroma, л : ме ла ном
melanoma.
cbromocystoscopy, я : хромоц истоскоп ия - 4 chromo-
cyst oscopia.
chromopbytosis, n : раз ноц ветен питириазис -> p i ty
riasis versicolor.
chromosome, n : хромозом - 4 chromosoma.
chronic : хроничен, хронически -> chronicus, inve
teratus (застарял).
chronotropic : хронотропен - 4 ehronotropus.
chthonopbagia, n : ядене на п ръст или кал, ге офа
гия - 4 geophagia.
Cbvostek's sign : признак на Хвостек -4 Chvosteki
signum.
chyle, л ; хилус -4 chylus.
cbylopleura. chylothorax, л : хилотора кс -4 ch ylo
thorax.
chyluria, л : хилурия -4 chyluria.
chyme, л : химус -4 chymus.
cicatricial : ртбцов, цикатрицнален -4 c/celr/a'af/jr.
cicatrix, cicatrice, n : рьбец, цикатрикс, цикатри-
са -4 cicatrix.
cicatrization, n : ръбцуване, цикатризация, цика-
тризиране -4 cicatrisatio.
cilia, niрI : ресници -4 cilium (2)
ciliary : ресничест, цилиарен -4 ciliaris.
cilium, n ï мигла -4 cilium ( 1) ; ресница -» ci
lium (2).
cin(a)e5tbesia, n : ки нестези я, став но-мускулен ус е т,
мускулен усет -4 kinaesthesia.
cinesia, л : ки нето за , болеет на пасивните дв и же
ния -4 kinetosis.
cinesitherapy, cincsiatrics, л : кинезитерапия -» ki-
nesitherapia.
cingulum, л : пояс -4 cingulum.
cîonltis, л : стафилит -4 staphylitis.
ci rcinate : кръгъл, кръгообразен , пръстеновиден -4
circinatus.
circie, я : кръг, окръжност, кръговрат -4 circulus ;
кръг(чс) -4 anulus.
—, vicious : порочен или омагьосан к р ъг ( кр ъг о
врат) -4 circulus vitiosus.
c irc u la r : кр ъгъл, кръгообра зен, пръстеновиден -4
anularis, circinatus, circularis.
circulation, л : циркулация, кръвообращение, кръ
говрат -4 circulatio.
—, blood- : кръвообращен ие -4 circulatio sanguinis.
— , c o llat er al : колатерално кръвоо бращение -4
circulatio sanguinis collateralis.
— , coronary : коронарно или венечно кръво обра
щение -4 circulatio sanguinis coronaria.
— , fetal : фетално кръвообращение —> circulatio
sanguinis fetalis.
—, pulmonary о* lesser: малък кръг на кръвообра
щението —» circulus sanguinis minor.
—, systemic or greater: голям кръг ьа кръвообра
щението -4 circulus sanguinis major.
circulatory: диркулаторен, кръвоносен -4 circula
torius.
circumanal : перианален -» perianalis.
circumcision, n : циркумцизпя, обрязване, изр яз ван е
в кръг -4 circumcisio.
circumflexus : завит, обикалящ -4 circumflexus.
circum sc ribed: ограничен, ц ирку мс кри птен -4 c ir
cumscriptus.
circumvallate : обкръжен с вал -4 circumvallatus,
vallatus.
cirrhosis, n : цироза -> cirrhosis.
— , atrophic or Laennec’s : атрофична чернодробна
цироза на Ласнек *4 cirrhosis hepatis atrophica.
—, biliary or Haoot s : хипертрофи и а чернодробна
цироза на (Х)эно —* cirrhosis hepatis hyper
trophica.
—
ol the kidney : несЬроцироза - 4 nephrocirrhosis.
—
ol the lung : ипгерсгнциална пневмония -4 pneu
monia interstitialis.
— , pigmentary : пигментна цироза, хемохр ом ат оз а.
бронзов диабет —> haemochromatosis.
clap (pop .) : трипер, гонорея -> gonorrhoea.
clasmatocytes
798
colpohysteropexy
clasmatocytes, nipl : клазматоцити, хистиоцити —>
histiосуtus
claudication, n : куцане, накуцване -» claudica
tio.
— , intermittent : ннтермитиращо накуцване -> clau
dicatio intermittens.
claustrophobia, n : клаустрофобия -» claustrophobia.
clava, /г : клана
clava.
clavicle, л : ключица, клавнкула -* clavicula.
clavicular : ключичсн, клавикуларен —* clavicu
laris.
clavus, n : мазол
clavus.
—
hystericus : клавус хнстернкус
clavus hyste
ricus.
claw, n : нокът на животно
unguis (2).
clear : ясен, светъл, прозрачен —» lucidus.
cleft, n : цепнатина, цепка
crena (ирязка), fis
sura (пукнатина), rima.
— , anal or gluteal : анална цепка, заднопроходна
цепка
crena ani.
— , pudendal or urogenital ; срамна цепка
rima
pudendi.
climacteric1: климактернчсн -» climactericus.
climacteric*, climacter, n : климактериум, климакс,
кли.мактеричен период, критическа възраст
climacterium.
climatotberapy, n : климатотерапия —> climatothe-
rapia.
clinic, n : клиника
clinica.
— , ambulatory or out-patient : амбулатория
am-
bulaio-ium.
— , children s consultation- or maternity consultation-:
консултация —» consultatio (2).
clitoris, n : клитор
clitoris.
clivus, n : склон на черепната основа
clivus.
—
monticulî : декливе н» declive.
clonie : клоничен —» clonicus.
clooism, n : клонизъм —> clonismus.
clonus, n : клонус, клоничен гърч
clonus.
closed : закрит, затворен, затулен
obturatus.
Clostridium botulinum : ботулинов бац ил, бац ил на
ботулизма —> Bacillus botulinas.
—
tetani : тетаничен бацил, бацил на тетануса -»
Bacillus tetani.
clot, n : съсирек -» coagulum.
clotting, n : съсирваме, коагулация, коагулиране
coagulatio.
clouding of consciousness: замъгляване на съзна
нието —» obnubilatio.
clyster, clysma, n : кчизма -» clysma.
coagulation, n : коагулация, коагулиране, съсирва-
не -» coagulatio.
coagulum, n : съсирек, коагулум -» coagulum.
coaptation, n : коаптация -* coaptatio.
coarctation of the aorta : коарктация на аортата -»
coarctatio aortae.
coat, n : обвивка, ципа -» tunica (слой), indumen
tum (1).
— , sclerotic : склера, склеротика, бяла обвивка на
Окою -* scte га.
cocainism, п : коканнизъм —» cocainismus.
coccus, n : к ж , кълбообразн а бактер ия
coccus.
coccygeal : кокцигеален, опашен
coccygeus.
coccygodyuia, coccydynia, coccyodynia, n : какц и годи -
ния
ccccygodynia.
coccyx, n : опашна кост -» os coccygis.
cochlea, n : юхлеа, охлюв —» chochlea.
chochlear : кохлеарен, охлювэподобен —> cochlearis.
c(o)e1iac : отнасящ ce дэ или принадлежащ на ко
ремната кухина —> со iliacus.
c(o)elioscopy, n : лапароскопия, перитонеоскопия,
ендосколия на коремната кухина —» laparo-
sc оpi а.
c(o)e!iotomy, n : лапаротомия -> laoarotomia.
(o)elooycfaia, n : койлонихия —» co ilonychia.
coenzyme, n : коензим, кофермент
cofermsn-
turn.
coîerment, n : кофермент, коензим
соfermen
tum.
coitus, coition, n : полов акт, полово сношение, съ-
въкупление, коитус
coitus (Î).
—
Interruptus: прекъснат полов акт -» coitus inter
ruptus.
eolation, n : колация, филтриране -» colatio.
colature, n : колатура
colatura.
cold1: студен -* frigidus.
cold2, n : студ -» algor, frigus (1) ; простуда, на
стинка —> refrigeratio (2).
—
in the head ; остра хрема, акутен ринит -» rhi
n itis acuta.
coldness, sexual : полова студенина, полово равно
душие, фригидност —» frigiditas.
colibacillosis, n : колибацилоза -» colibaciltosls.
colle1: отнасящ се до дебелото черво -» colicus.
colic2, n : колика -» colica ; чревна колика ->
enteralgia.
— , abdominal : коремна колика —» colica abdomi
nalis.
— , appendicular or vermicular : апендикуларна ко
лика -> colica appendicularis.
—, flatulent : газова колика -» colica flatulentia.
—, hepatic or biliary or gallstone-: чернодробна
колика, жлъчна колика -* colica hepatica.
— , lead- or saturnine or painter's : оловна колика ->
colica saturniпа.
— , mucous o r mucomcmbranous o r pseudomembranous :
слузна (слизеста) к элика —>colica mucosa.
— , nephritic : бъбречна колика —» colica renalis.
— , renal : бъбречна колика —» colica renalis.
— , severe : силна колика в корема, особено чревна
колика —» tormina.
colitis, n i колит -» colitis.
— , mucous : слузна (слизеста) колика -» colica
mucosa.
collagen, n : колаген
collagenum.
— , bone- : осей» -» ossetnum.
collagenosis, n : колагеноза -> collagenosis.
collapse, n : колапс -> collapsus.
collapsotherapy, n : колапсотерапия —* collapsothe-
rapia.
collateral : колатерален, страничен, добавъчен
collateralis.
colliculus se min alis : семенно х ъл мче и ли семенн а
върга
colliculus seminalis.
colliquation, n : разтопяване, размекване, коликва-
ция -> col liquatio. .
cotlntory : лекарствена течност за гаргара gar
garisma (1).
collyrium, n : колир -» collyrium.
coloboma, n : колобэма, колобома на ириса, иридо-
юлобома —> coloboma, iridocoloboma.
coloclysis, underwater: субаквална баня на черва
та -> coloclysis siibaquatica.
coloeoteritis, n : ентержэлит
enterocolitis.
colon, n : кръговидно (ободно) черво, колон
colon.
— , as cending: възходящо кръговидно (ободно)
черво -» colon ascendens.
— , descending: низходящо кръговидно (ободно)
че рво
colon descendens.
— , pelvic : сигмоидно черво —» colon sigmoideum.
— , transverse:
нап ре чно
кръговидно (ободно)
че рво
colon transversum.
coloptosis, coloptosia, n : смъкване, спадане на де
белите ч^ерва, колонтоза -» coloptosis.
colostomy, n : колосгоми я
colostomia.
colostrum, n : колострум, коластра
colostram.
colotomy, n : колотомия -> colotomia.
colpeurynter, n : колпейринтер
colpearynter.
colpitis, n : к vimiT, вагинит —> colpitis.
colpohysterectomy, n : вагинална или В1 агалищна
хисгеректомия —> hysterectomia vaginalis.
colpohysteropexy, n : вагинофиксация на матката ->
vaginofixatio uteri.
colpohysterotomy
799
constriction
colpobysterotomy, n : колпохнстеротомия -» calpo-
hysterotomia.
colpoptosis, colpoptosia, n : колпоптоза, пролапс на
влагалището -4 colpoptosis, prolapsus vaginae,
colporrhaphy, n : колпорафия - 4 colporrhaphia,
colposcopy, n : колпоскопия - 4 c olposcopia.
column (of the spinal cord) : стълб от бяло вещество
на гръбьачния мозги -4 funiculus medullae
spinalis.
—, anterior white : преден стълб от бяло вещество
на гр1бначння мозък -4 funiculus anterior,
—, lateral white : лагерален, страничен стълб от
бяло всщесгво на гръбначния мозък —» fu n ic u
lus la eralis,
—, posterior white : заден стълб от бяло вещество
на гръбначния мозък —»funiculus posterior.
—, spinal or dorsal or vertebral: гръбначен стълб -»
columna vertebralis.
columnae ragarum vaginae : надлъжни колони на
влагалищната стен а —» columnae rugarum v a
ginae.
columns of the spinal cord : стълбове от бяло веще
ство в гръбначния мозък -4 funiculi medullae
spinalis.
coma, n : кома, коматозно състояние, пълно безсъ
знание —» co ma.
comatose : коматозен
comatosus.
combustiоо, n : и згаряне —» combustio (1).
comedo, n 2 комедон -» comedo.
commensalism, n : симбиоза, съжителство - 4 symbi
osis.
commissure, n : комисура, съединение, съединяване,
вртзка, спойка -» commissura.
commissurotomy, n ; комисурогомня -» com missuro-
tomia.
common : общ, обикновен, прост —>communis (1—2),
vulgaris.
commotio retinae : комоция или сътресение на ре
тината -4 commotio retinae.
commotioo, n : сътресение, комоция -> commotio.
communicable : заразителен, прилепчив, прихват-
лив-^contagiosus; предаваем —>tгansmissibilis.
communicant : комунициращ, свързващ, съединя
ващ -> communicans.
communication, n : съобщаване, свързване, комуяи-
циране, комуникация -4 communicatio.
compact : плътен, компактен -» compactus (сбит),
solidas (твърд).
compatibility, n : съвместимост -» c ompaiibilitas.
compensation, n: компенсация, компенсиране-» com
pensa io.
complement, л : комплемент - 4 complementum.
complex, n : комплекс - 4 co mplexus.
—, symptom- : симптомен комплекс, синдром -4
syndromum.
complicated : усложнен - 4 complicatus.
complication, n : усложн ен ие - 4 complicatio.
component, n : комп он ен т(а), съста вн а ч аст -4 com-
ponentum.
composed ; съставен —» compositus.
compound : съставен, сложен -» compositus.
compress, n : компрес - 4 co mpressa.
compressed : притиснат, стиснат, комиримнран -4
с îmnressus.
compression, п : притискане, натиск(ане), компре
сия —» compressio.
—, cerebral-, o r compression of the brain : компресия
или натиск върху мо31 ка -» compressio cerebri.
coocave : вдлъбнат —> concavus.
concavity, л : вдлъбнатина, вдлсбнатост -» con ca
vitas.
concentrated : концентриран, сгъстен, силен -4 con
cent rat us.
concentration, л : концентрация, концентриране, сгъ-
ci яваие - 4 concentratio.
conception, n : зачеване, зачатие -» c onceptio (1):
концепция, схващане, понятие -4 conceptio (2).
concha auriculae : вдлъбнатина на ушната мида
concha auriculae.
— , nasal or turbinai : носна конха, носна мида
или раковина —» concha n a salis.
conchotomy, n : конхотомия -4 concho'omia.
concomitant: съпровождащ, съпътпвуващ —» con
comitans.
concrement, n : конкр емент - 4 concrementum.
concrescence, n : срастване -» co ncretio.
concretion, n : конкремент -4 calculus (калкулус) ;
concrementum ; срастване - 4 concretio.
concussion, n : сътресени е, комоция - 4 commo
tio.
—, cerebral-, or concussion of the brain : сътресение
на мозтка-4 commotio cerebri.
—, of the heart : сътресение на сърцето -4 commo
tio cordis.
condensated : кондензиран, сгъстен - 4 condensatus.
condensation, n : кон цен траци я, концентриране - 4
concentratio.
condition, n : статус, състояние —» status.
condom, n : презерватив-» praeservätivum.
conduit, л : тръба, водопровод, кан ал - 4 aqueductus.
condyle, n : кондил - 4 condylus.
condyloid ; кондилоиден -4 condyloideus.
condyloma, л : кондилом(а) -4 condyloma.
—
latam or flat condyloma : широк кондилом —►
condyloma latum.
cone, medulary or terminal : гр ъбначномозъчен к о
нус -» conus medularis.
confabulation, n : ко нфабулацня, измислица - » con
fabulatio.
configuration, n : конфи гурация, очертание, о бр аз ,
форма -4 configuratio.
confinement, n (pop.) : раждане —» parius.
confluence of the sinuses : сливане на синусите - 4
confluens sinuum.
confluent: конфлунращ, сливащ ce -» confluens.
confrontation, л : конфронтация —> confrontatio.
congelation, n : локално и змръзван е, конгелация -»
congelatio.
congenital : вроден, конгеннталеи -4 congenitus.
congestion, active : конгее ткя, активно кръвонап ъл-
ване, наялив на кръв, активна хиперемия - 4
congestio ; активна или артериална хиперемия
- 4 hyperaemia activa.
— , hypostatic î хнпостатична конгестия, пасивно
кръвонапълване, хнпостаза - 4 hypostasis.
— , passive of the lung s : засто йна хиперемия на бе
лите дробове, застоен бял дроб -4 congestio
pulmonum.
— , passive or venous : пасивна кон гестия, пасивно
кръвонапълвзне, венозен застой ~> stasis veno
sa, stagnatio.
conglutination, л : конглутинация —» c onglutinatio.
conjugate, conjugate diameter ; ко нюгата - » c o n ju
gata.
conjugation, л : конюгация, процес на оплождане -4
conjugatio
conjunctiva, n : конюнктива —> conjunctiva.
conjunctival : конюнкгивален, конюг.кгнвен - 4 con
junctivalis.
conjunctivitis, n : конюнктивит —» co njunctivitis.
— , granular : трахома —» trachoma.
—, spring or vernal : пролетен ката р на очите ->
conjunctivitis vernalis.
connate : вроден, кон генитален —> co ngenitus.
connecting : съединяващ, св ър зва щ -4 reuniens.
constant ; постоянен, неизменен, непроменлив ->
constans.
constipation, n : запек, констннация -4 c o n stipatio .
constituent, n : съставна част -4 componmtum.
constitution, n : конституция —> c o n stitutio.
—, asthenic : астеничен хабнтус -4 habitus asthe
nicus.
constitutional : конституционален -4 constitutionalis.
constri ction, n : свиване, стягане —» c o n strictio.
constrictor
800
cough
constrictor, n : свивач (мускул) - 4 constrictor mus-
culus.
consultant, n : консултант (лекар) -> consilia
rius
constatation, л : консулт, консилиум —» consilium.
consumption, n : лин ее не, болестно слабеене, и з т о
щение -> consumptio ; охтика, фтиза, бело
дробна туберкулоза -> phthisis (1)%tuberculo
sis pulmonum.
—
,
gall opine : флормдна, галопираща, скоротечна
туберкулоза
phthisis florida.
—, potters* : силикоза -*> silicosis.
contagion, n : заразяване, предапане на зараза по
средством директен контакт -> contagium (2).
contagious : прилепчив, прихватлив, заразителен -4
contagiosus (контагиозен), infectiosus (инфек
циозен).
contagiousness, c ont agiosity, n : кон тагп оз н ос т, при
лепи «воет, заразителност, инфекциозност -4
contagio sitas.
contamination, n : контаминация —>contaminatio.
continuous, continued, continual ; неп ре къс нат, про
дължителен, постоянен - 4 continuus.
contortion, n : извиване, извъртане, навяхване -4
contorsiо ( contortio).
contraception, n : предпазване от забременяване -4
contraceptio.
contraceptives, nfpl : противозачатъчни средства, ан-
тикэнципиенти -4 anticoncipientia.
contractile : свиваем, контракгилен -4 contractais.
contraction, n : контракция, свиване -4 contractio.
— , muscular: мускулна контракция
contractio
muscularis.
— , tetanic or tonic : тоничен гърч —> tetanusl.
contracture, n : контрактура -» contractura,
co nt raindication, n : п ротивопо казани е, контраинди-
нация —» contraindicati о.
contralateral : контралатерален -4 contralateralis.
contused : контузен, натъртен -4 contusus.
contusio ce rebri : кон ту зи я или натъртван е на мо
зг ка —» contusio cerebri.
contusion, n : контузия, контузване, натъртване ->
contusio.
convalescence, n : рекон валесц ен ци я, о здра вя ва не,
период на оздравяването —> reconvalescentia.
convalescent : реконвалесцентен, оздравяващ —* ге-
convalescens.
convergence, n : конвергенция —> convergentia.
convergent : конвергентеи, сближаващ ce - » con
ve rgens.
convex : изпъкнал, конвек;ен —» convexus.
convexity, n : изп ъкн ало ст, конвекси тет - » co nve
xitas.
convolution, n : мозъчна извивка, гирус -4 gyrus .
convulsion, n : конвулсия -> convulsio.
— , clonic : клоничен гърч, клонус —» clonus.
convulsions, cro w ing: сп азъм на гласната цеп ка ->
laryngismus stridulus.
— , infantile : гърчове у децата, „еклампсия у де
цата*1 -> eclampsia infa nt(i)um .
— , salaam- : сназмодично кимване —>spasmus nu
tans.
convulsive : конвулсивен —» convulsivus ; спазмоди-
чен, сп а стьч ен , сп азм ати чен , конвулсивен —>
spasmodicus.
Cooley's a o( a)eraia : анемия на Кули, ср едиземномор
ска анемия -> an a emia Cooley.
copremesis, n : копремеза, повръщане на фекални
маси -» copremesis.
coprolalia, n : копролалия -> coprolalia.
coprolfth, n : копролит, камък от фекали —> copro
lithus.
coprology, /i : копрологня -4 coprologia.
copropbagy, n: ядене на изпражнения, копрофа-
гия —> coprophagia.
соргоргаху, п : коп роп ракси я, ра згол ван е на п оло
вите си органи -4 copropraxia.
coprostasis, n ; копростаза, застой на изпраж ннния
та - 4 coprostasis.
copula, n : амбоц ептор, пр оти в отело , антитяло 4
amboceptor.
copulation, n : копулация, съвъкупление, съешване
чифтосване -4 coitus (2).
cor bovinum : волско сърце -4 cor bovinum.
—
pulmonale : белодробно сърце -4 cor pulmonale.
coracoid : клюновнден -4 coracoïdes.
cord, n i струна, корда, връв, хорда -> chorda ;
връв -4 funiculus.
—, false vocal : лъжлива гласна гънка (връзка) -»
plica ventricualris.
—, spermatic: семенна връв -4 funiculus sperma
ticus.
— , spinal : гръбначен мозък -4 medulla spinalis.
— , of the tympanum : тъпанчева струна -4 chorda
tymoani.
—, umbilical : пъпна връв -4 funiculus umbilicalis.
—, true vocal : истинска гласна гънка (връзка) —>
plica vocalis.
corectasia, corediastasis, n : разширение на зеницата.
мидриаза -4 mydriasis.
corecto my, n : иридекгомия —> iridectomia.
corectopia, n : корекгопия -4 со •'ectopia.
coretomy, n : иридотомия -4 iridotomia.
corium, n : кориум, дерма -4 corium .
corn, n : мазол -4 clavus ; зърно -4 granum (2).
cornea, n : роговица, корнея -4 cornea.
— , conical : кератоконус, коническа роговица -4
keratoconus.
corneal : роговичен, корнеаден -4 cornealis.
corneitîs, я : кератит -4 keratitis.
C ornig's puncture : лумбална пункция -4 punctio
lumbalis.
corona Veneris : корона на Венера —> corona Vene
ris.
coronaritis, n : коронарит —> co ronaritis.
corooary : коронарен, венечен -4 coronarius.
corporal, corporeal : телесен, соматичен -4 som aticas.
corpse, n : труп, мъртвец -4 cadaver.
corpulence, corpulency, n : общо. ге не рал изи ра но з а
тлъстяване -» adipositas (1), obesitas.
corpus, я : тяло, организъм —4 corpus (1).
—
callosum : мазолесто тяло ~4 corpus callosam.
—
cavernosum : кавернозно тяло, пещернсто тяло
-4 corpus cavernosam.
—
luteum : ж ълго тяло -4 corpus luteum.
corpuscle, л : телце, кръвна клетка -4 corpusculum.
— , blood- : кръвна клетка, кръвно телце -4 globu
lus (2).
— , red blood-: червена кръвна клетка (телце), ери
троцит -4 erythrocytus.
—
,
white blood- : бяло кръвно телце, бяла кръвна
клетка, левкоцит -4 leucocytus.
— , renal : Малпигиево телце -4 corpusculum renis.
corrective, я : коригиращо вещество -4 corrigens.
correlation, я : корелация -4 correlatio.
corrosives, nfpl ; каустич ш, разяждащи, разядливи
средства -> caustica.
cortex, я : кора -4 cortex ; кора на главния мозък,
мозъчна кора -4 cortex cerebri.
— , cerebral : кора на главния мозък, мозъчна ко
ра -4 cortex cerebri.
cortical : коров, кортикален -4 corticalis.
cortisone, я : кортизон -4 cortisonum.
Corynebacterinm diphtheriae : диф тер ий н а ба ктери я,
дифтернен бащил-bCorynebacteriam diphtheriae.
coryza, я : остра хрема, акуген ринит -4 rhinitis
acuta.
costal : ребрен -4 costalis.
costiveness, n : запек, констипация -4 constipatio.
cotton, coltэп-wool, я : памук -4 gossypium.
—
,
absorbent or purified : медицински или хигроско
пичен памук -4 gossypium hygroscopicum.
cotyledon, я : котиледон -4 cotyledo,
cough, я : кашлица -4 tussis.
cough
801
curvature
•cough, chin- or hooping- or whooping- : коклюш, лоша
кашлица, магарешка кашлица, пертусис -» p e r
tussis.
—, dry : суха кашлица —>tussis sicca.
— , hacking or slight or tickling : покашляне, лека
кашлица -* tussiculatio.
—, moist : влажна кашлица -* tussis humida.
count, differential blood- or differential white cell-.лев-
коцитна формула -* formula leucocytaria.
counter, drop- : каикомер, гутатор —> g u tta to r.
—
-poisons, n 'pl : противоотрови, антидоти -» an
tidota .
•counterirritants, nipt : отвеждащи или отвличащи
лекарства, ревулсивни средства —» re v ulsiva .
counterirritation, я :отвличане, ревулсия —» r e v ulsio.
coupling, /i : копулация, съвъкулление, съешване,
чифтосване
coitus (2).
course, п : течение, вървеж, ход -> cursus, decursus.
—
of treatment : курс на лечение -> сига.
courses, t i j p l : менструация (менструален) период —»
menstruatio.
covering, п : обвивка, ципа
indumentum (1)»
cowperitis, n : к(а)упернт
cowperitis.
•Cowper’s gland : жлеза на Каупер, булбоуретрдлна
жлеза —> glandula bulbourethralis.
•cow-pox, n : кравешка шарка, генуннна кравешка
шарка —►vaccina ( 1J.
coxa plana: юношеска деформираща остеохондро
патия на тазо-бедрената става, болеет на Лег-
Калвё-Пертес —> osteochondropathia deformans
coxae juvenilis.
—
valga : кокса валга —» coxa valga.
—
vara : кокса uapa -> coxa vara.
coxalgia, n : коксалгпя -» c o xalgia.
coxartbritis, n : коксит —> c o xitis .
coxarthrosis, n ; кокелртроза
coxarthrosis.
coxitis, n : коксит -» coxitis.
coxofemoral : тазо-бедрен —» coxofemoralis.
crack, n : цепнатина, цепка -» fiss u r a , rima.
crackliog, n : крепитация, прашене —» erepit atio.
cracks, nipl : пукнатини, цепнатини -» rhagades.
cramp, я : болезнен тоничен гърч, крамп —» cram
pus ; колика —►colica.
—
in the calf-muscles : тоничен гърч на прасците
crampus surae.
— , professional : функционален или професионален
спазъм —> spasmus functionalis.
— , writer’s : писателски спазъм, писарски спазъм,
графоспазъм —> graphospasmus.
cranial : кранпален. черепен, горен crania lis.
cranioclast, n : краниокласт —» c ra nioclastus.
craniomalacia, circumscribed : краниотабес — > cra nio-
tabes.
craniometry, n : краниометрия —►craniometria.
craniopagus, n ; краниопаг -* cra niopagus.
craniotabes, n : краниогабее —> craniotabes.
craniotomy, n : краниотомия —* cra niotomia.
cranium, n : череп —> cranium.
-crazy : душевно болен, умопобъркан, луд - *
in
sanus.
crease, n ; бръчка, гънка -» ruga.
Crede's method : способ на Крсдб —» Credei metho
dus.
creeping : пълзящ —» serpens'.
crenotherapy, n : кренотерапия —» cren otherapia.
crepitant ; крепитиращ —» crepitans.
crepitus, n : крепитация -» crepitatio.
crescentic : сърповиден
falciformis, lunatus ;
лолулунен, семилунарсн —» sem ilun aris.
crest, я : гребен -» crista.
— , iliac : хълбочен гребен -* crista Паса.
cretinism, n : кретнннзъм - > cretinismus.
cribriform : решетовиден, ситообразен cribrif o r
nus.
cricoid : пръстеновиден —> cricoideus.
criminal : криминален, престъпен, наказателен,
углавен criminalis.
•51 Медицинска терминология
crisis, я : криза -♦ crisis.
—, secondary or supplementary : допълнителна, вт о
рична криза, с.'иIKриза -» epicrisis (2).
crocidismus, л .* карфо ло гия —» carphologia.
Crohn's disease : болест на Крон, терминален илсит -*
ileitis terminalis.
crossed, cross-shaped : кръстосан , кръстоо браз ен,
кръстовиде н —» c ruciaius.
crossing, я : кръстосване —» decussatio.
crouQtberapy, n : кренотерапия -* crenotherapia.
croup, n i спа зъм на гласната ц еп ка
laryngismus
stridulus.
—, catarrhal or false or pseudo- : лъжлив круп,
псевдокруп —» laryngitis subglottica.
—, true : истински круп, дифтерия на гръкляна —>
diphtheria laryngis.
croupous : крупозен
cruposus.
crowing, child- : спа зъм на гл асн ата цепка —> la
ryngismus stridulus.
crown of the head : теме -> vertex (1).
—
of a tooth : зъбна корона —>corona dentis.
crucial, cruciate, cruciform : кръстообразен, кръсто
виден -» cruciatas.
crural : подбедрен, подколенен, пшцялен, бедрен
cru ra lis; бедрен, феморален
femoralis.
crus, я : образувание във форма на връв, дръжка
или крач е
crus (2).
crush syndrome : кръш-синдром, травмати чна токс и
коза —» crush-syndromum.
crushed : раздробен —> concisus.
crushing, я : смачкване, см аз ван е, конквасация ->
conquassatio.
cr us t, я : кора, корица, струпей -> crusta.
—, favus- ; фа вусно шитче -> scutulum (2).
—, milk- : млечен струпей -» crusta lactea.
cry(a)esthesia, n : криестезня —» cryaesthesia.
crymotherapy, n : криотерапия -► cryo the ra pia .
cryotherapy, n : криотерапи я -» c ryotherapia.
crypt, я : кри пта
crypta.
cryptogenetic, cryptogenic : криптогенси -» c rypto
genes.
cryptophthalmia, cryptuphthalmus, n : криптофталм -♦
cryptopthalmns.
cryptorchidism, criptorchism, n : крип торхизъм ->
cryptorchtsmus.
crypts, tonsillar: тонзилни крипти или лакуни —>
cryptae tonsillares.
cubital : лредмишничен -» cubitalis : лакътен, улиа-
рен -> ulnaris.
Culex, я : кулекс -» Culex .
culmen, л : кулмен -* culmen.
culture, cultiv ation, я : култура (бактериална) -»
cultura .
cumulative : кумулативе н -» cumulati vus .
cuneate, cuneiform : клиновиден, кли нообразен
cuneiformis.
cupola, cupula, л : купол(а) -> cupula.
cura bulgara : Българско лечение -> г я г я bulgara.
cu r a b le : излечим, изцерим
curabilis.
cura tive : лечебен, целебен, целителен -» c u rati-
vus.
cure, я : лечение -» гягя, curatio, therapia (î).
—, grape- : грозлолечение -» a mpelotherapia.
—, hunger- : лечение с глад -> ne stUherapia.
—, movement- : кинезитераппя —►kinesitherapia.
—, water- : водолечение, хидротерагшя -> hydrothc-
rapiа.
cured : излекуван, оздравял —> sanatus.
cure ttage, cure ttem ent, n : кюретира не, кю р гаж —>
abrasio.
—, uterine : абразия на матката, кюртаж -» ябгя-
s/o caw uteri.
curietherapy, л : кюритсраппя
ciirietherapia ;
ради ев а терапи я
гadiumtherapi а.
curvatu re , я : кривина, извивка - » curvatura.
—, g r e ate r : голямата кривина на стомаха
енг-
vatura major ventriculi,
curvature
802
debility
curvature, lesser : малката кривина на стомаха ->
curvatura minor ventriculi.
curve, n : крива
curva.
— , temperature-: температурна крива -* curva tem
perature.
Cushing’s syndrome or disease : болеет на И ценко -
Кушинг —» Icenko-Cushing' syndromutn.
cusp : n : крило на атрно-веитрнкулна клапа
cuspis (2).
cuspidate : островръх -» cuspidatus.
customary : обичаен, привичен -* habitua lis.
cut, n : разрез, разрязване —» incisio ; порязна
рана -» vulnus incisum.
cutaneous : кож ен
cutaneus.
cuticle, n : епидермис -» epidermis ; кутикула, ко
жица -> cuticula.
cutireaction, n : кожна проба, кожна реакция, ку-
тиреакцня —* cutireactio.
cutis, /z : кожа —» integumentum commune.
—
laxa or pendula : отпусната, вяла кожа
cutis
laxa.
—
marmorata : мраморна кожа -» cutis marmorata.
—
vera : и стинската ко жа, кор иум, дерма —> co
rium.
cu tted : нарязан
concisus.
cutting, n : рязане, нарязване -> concisio ; разряз
ване, разсичане
discisio .
cyanosed : циано зиран, цианотичен -> cyanoticus.
cyanosis, n : цианоза -* cyanosis.
—, co ngenital : синя болеет —> morbus caeruleus.
cyanotic : цианотиче н, цианозен —> cyanoticus.
cycle, anovulatory : ановулаторен ци къл —» cyclus
anovulatorius.
cyclitis, n : циклит -» c yclitis.
cydoplegia, n : цнклоплегия —> cycloplegia.
cyclothymia, n : циклотими я, циркулярна или ци
клична психоза -» cyclothymia.
eyesis, n : бременност —» graviditas.
cylindroma, n : цилиндром -* cylindroma.
cynorexia, n : булимия -» bulimia .
cyphosis, n : ки ф оз а , гърбавост, заоблена гърбица -»
kyphosis.
cyst, л : киста -> cystis (2).
—, echinococcus- : ехинокок -» Echinococcus.
—, dermoid : дермоцдна киста, дермоид -» dermo-
idum.
— , la cte al o r milk- : мле чн а киста, галактоцеле
galactocele.
—, sabaceous : атером -> atheroma.
—, synovial o r thecal : ган глио(н), „мъртва кост -
ganglion (2).
cystadenoma, n : цистаденом, кистаденом
rys/-
adenoma.
cystic : мехурен, кистозен -> cysticus.
cysticercosis, n : цистицеркоза -> cysticercosis.
cysticercus, л : цистицерк, фина -» cysticera:sr
finna.
—
bovis : говежди цистицерк —» cysticercus bo
vis.
—
cellulosae : свински цистиц ерк -» cysticercus
cellulosae.
cystitis, n : цистит
cystitis.
cystolith, n : камък в пикочния мехур -* calculus-
vesicali s.
cystolithiasis, n : цистолитиаза —* cystolithiasis.
cystoma, n : цистом, кнетом —» cystoma.
cystop aralysis , cystoplegia, n : парали за на пикочния»
мехур —> cystoplegia.
cystopyelitis, n : цйстопиелит -» cystopyelitis.
cystoscopy, n : цистоскопия -> cystoscopia.
cystospasm, n : цнстоспазъм -» cystospasmus.
cystostomy, n : цистостомия —» cystostomia.
cystotomy, suprapubic : надгтубисна цистотомня илю
литотомия -» sectio alta.
cysts, echinococcus- : хидатиди, дъщерни мехури -»•
hydatides.
cytase, n : комплемент -» complementum.
cytodiagnosis, n : цитодпагноза —» cytodiagno sis.
cytology, n : цитология -> cytologia.
cytolysin(s), n : цитолнзин(и) -> cytolysinum.
cytolysis, n ; цитолиза -> cytolysis.
cytoplasm, n : цитоплазма, клегъчн а протоплазма -*•
cytoplasma.
cytozyme, n : громбоклназа -» /Аго/яАоА/лога.
D
dacryoadenitis, dacryadenitis, n : дакриоаденит-)
dacryoadenitis.
dacryocystitis, n : дакриоцистит —» dacryocystitis.
dacryoma, n : дакриопс -* dacryops.
dacryorrh(o)ea, n : сълзотечение, егшфора —►epi
phora.
dactylalgia, n : болки в пръстите, дактилалпш
dactylalgia.
dactylogryposis, n : изкривяване на пръстите, дакти-
логрипоза —» dactylogryposis.
dactylospasm, n : дактилоспазъм -* dactylospasmus.
daily1: всекидневен, ежедневен -> quotidianus.
daily3: всекидневно, ежедневно - » in die ; дневно
(за денонощие) —>pro die.
daltonism, n : далтонизъм, цветна слепота, червено-
зелена слепота - » daltonismus.
damage, n : повреда, увреждане -> laesio.
damaged: повреден - » laesus.
Damoiseau’s curve or sign : линия на Дамуазб —*
Damoiseau’ curva.
damp : влажен
humidus.
Dana’s operation : радикотом ия -*■ radicotomia.
dandruff, n : пърхот - » pityriasis simplex capitis.
dangerous : опасен, рискован — » periculosus.
darsonvalîzation, n : дарсонвализация - » darsonva-
lisatio.
dartos, n : месеста обвивка - » tunica dartos.
day, every : всекидневно, ежедневно -* in die.
—
,
per; наден —>prodie.
dead : мъртъв, умрял mortuus.
deaf: глух
surdus.
—
mute, deaf-and-dumb : глух оням — » surdomutus„
—
-mutism : глухонемота - » surdomutitas ; слу
хова немота -* audimutitas.
deafness, n : глух ота —>surditas.
—
,
ceruminous : церуминозна глухога —» surditav
ceruminosa.
—
,
labyrinthine : лабиринтна глухота
surditas
labyrinthica.
—
,
noise- : шумова травма, акустична травма —*
trauma acusticum.
—
,
word- : словесна глухота - » surditas verbalis_
death, n : смърт -> mors, letum, exitus letalis.
—
,
after : след смъртта, посмъртен, постмортален ->
post mortem, postmortalis.
—
, before : преди смъртта, предсмъртно —> ante•
—
,
black : чума - » pestis.
—
,
f(o)etal : интраутеринна, вътрематочна, антс -
натална смърт —» m o rs intrauterina.
—
from drowning: смърт от удавяне—* mors per
submersionem.
—
,
local : локална смърт, некроза
necrosis.
—
, sudden : внезапна, неочаквана смърт —* mors’
su bita .
debility, л : слабост, безсилие, астения —> asthenia -
слабост —» debilitas (1).
—
of the aged : старост, специално слабостта,,
безсилието, изнемощялостта у
старите —*
senium.
debility
803
demulcents
debility, congenital : вродена слабост -* debilitas
congenita.
— , sexual : полова слабост, слаба потентност ->
debilitas sexualis.
decalcilication, n : декалцифнкзция, декалцифпци-
paiie - 4 decalcificatiо.
decalvant : причиняват спадане на космите -» de
cal vans.
decalvants, nlpl : дспилатори -» depilatoria.
decantation, n ; декантация, декантиране —> decan
tatio.
decapitation , n : декагштацн я, обезглавяване -4 de-
capitalio.
decapsulation, n : декапсулация —» decapsuiatio .
—
ol the kidney ; декап сулаци я на бъбрец ите -4
decapsulatio renum.
decease, я : см ърт -*
letalis.
décérébration , n : дец еребр ац ия —» decerebratio.
decidua, n : де цнду а, отпадаща ципа -* decidua.
deciduoma malignum ; хорионепптелиом —» chorion-
epithelioma.
declive, declivis, n : декли ве -* declive.
decoction, n : де ко кт, отвар ка, отвара -> decoctum.
decollation, n : де кап итац ия, обезглавяване -» deca-
pitatio.
decoloration, decolorization, n i обезцветяване,деко
лорация -4 decoloratio.
decompensation, n : декомпенсация, декомпенси-
ране
decômpehsatio ; сърдеч на декомпе нса
ция —» decompensatio cordis.
decomposition, n : гниене, гнилостно разлаган е —»
putrefactio.
deconta mination, /t : деконтаминацня, обезвреждане,
обезз аразява не -> decontaminatio.
decortication, n : декортикация -> decorticatio.
—
ol the kidney : декап сулац ия на бъбреците - 4
decapsulatio renum.
decrease, /i : намаляване, спадане -4 diminuti о.
decreased : намален —» diminutus.
decrement, л : намаляване, спадане -4 decrementum.
decrepitude, n : марпзъм -> marasmus (J).
decubitus, n дс кубитус , протри ване, пролежка -4
demi!t.и (IJ ; легнало положение -4 decubi
tu s (2J.
— , dorsa! : положение на гр ъб, гръбно положе
ние —>decubitus dorsalis.
— , lateral : латерално или странично положение -4
decubitus lateralis.
decussa tion, n . кр ъстов ище, кръстосване -4 decus
satio.
—
ol the pyramids or pyramidal decussation : к ръ
стовище на пирамидите
decussatio pyrami
dum.
deep : дълбок —>profundus.
defalcation, n : дефекация, ходене по голяма
нужда -4 defaecatio, sedes (2).
del ect, n : недостатък (ф изи чески), деф е кт, повреда,
порок
vitium.
—, speech- : дефект па речта —> mogilalia.
— , valvular: виинум пли порок на сърцето -4 vi
tium cordis.
defective : непълен -4 impe rfectus ; неправилен,
погрешен
vitiosus.
defense, muscular : му скулна за щит а, защитн о на
прежение, нисцеромоторсн рефлекс —» re flex u s
v i sceromotorius.
deferent : изнасящ -4 deferens.
deferentitis, n : деферентит
deferentitis.
defervescence, n : спа дане на покачената темп ер а
тура до нормална, из чез ване на тр ескав ото
състояние -4 defervescentia.
«deficiency, mental : слабоу мие, имбецплност -> im
b ed h t as ; олигофрения, вродено сла боумие ->
oligophrenia.
delicie nt : недостатъчен, недостигащ, непълен - »
defici ens.
deflection, n : отклонение, девиация -» deviatio.
deflo ration , deflowering, n : дефлорация, лишаване
от дев ствен ост , обезч естява н е, изна силване -4
defloratio.
deformation , deformity, n : деформация, деформ и
ране —> deformatio.
deformed : деф ормиран, обезф ормен , обез образ ен,
уродлив -» difformis.
deforming ; деформираш, обезф ормяваш, обе зобра
зяващ —> deformans.
deformity, n : деформация deformatio, abnormi -
tas (2).
—, congenital : порок на раз вити ето , уродливост -4
malformatio.
delurfnratiott, n : трнцевидно лющене -♦ desquama -
tio furfuracea.
degeneracy, n : дегене риране - 4 degeneratio (2).
deg eneration, n : дегенерация, деген ер иран е, и з ра ж
дане -4 degeneratio (IJ.
—v amyloid or bacony (hyaloid, lardaceous o r waxy) :
амилоидна дегене рац ия -> degeneratio а т у -
loidea.
—, fatty or adipose : маетна дегенерация -* dege
neratio adiposa, steatosis (стеатоза).
—, h epatole nticular : хепа то-лентикулар на дег ен ера
ция, болест на Вестфал-Унлсън —» degeneratio
hepatolenticularis.
degenerative : дегенеративен, и зр аждащ се , де ген е
рирал, изродил се, изроден -» degenerativus.
Degio’s test : проба на Дегио -> Degio' testum.
deglutition, n : актът ка гълтането -» deglutitio.
—, painful : болезнено гълтане , одпнофагпя -4 ody
nophagia.
dehelmînthisaiio, n : дех елмннтнзацпя, дехелминта-
ция -* dehelminthisatio.
dehydration, n : обезводняване, изсушава не, и з съх
ване, десикаци я, дехи дрпране -4 desiccatio ;
изс ушаване, отнемане на течности
exsicco-
sis (2J.
dejection, n : душевна потиснатост, депресия -* d e
pressio1.
delirium, n : делир -4 delirium.
—
cordis : абсолютна или пълна аритмия, гтред-
сърдно мъждене или трептене -> a rhythmia ab
soluta, fibrillatio atri orпт.
—, febrile : фебрплен делир -> delirium febrile .
—, mutt ering : тих делир, муситиращ делир -> de
lirium mussitans.
—
tremens : алкохолен делир, алкохолна лудост
delirium tremens.
—, violent : буен делир, фурибунден делир -> d e li
rium furibundum.
delirous ; делирнращ, делирантен
delirans.
delivery, n : раждане -4 partus.
—, breccli- : седалищно раждане -» p artus agrippi-
nus (IJ.
—, foot- : раждане с предлежание на крак или кр а
ка -» partus agrippinus (2j.
deltoid : делтовиден -4 deltoideus.
delusion, n : измама на чу вствата, налудни иден,
налудност -4 delusio.
—, persecutory : налудни иден (мания) за прес лед
ване -4 delusio persecutionis.
demarcation, n : демар кация, ограничаване, р а з гр а
ничаване -4 demarcatio.
dementia, n : деменция, по-късно придобито сл а бо
умие -4 dementia.
—, paralytic or paretic, or dementia paralytica : п а р а
литично слабоумие, прогресивна парализа -4 pa
ralysis progressiva.
—
praecox : шизофрения -> schizophrenia.
—, senile ; старч ес ко сла боу мие, сенилна демен
ция -4 dementia senilis.
demolition, n : разрушаван е, унищожаване -4 de
structio.
demulcent ; смекчаващ, усп окояващ -4 l e n i e n s .
demulcents, nipt : лекарс тв а, успо кояващи или на
маляващи дразнен ето
lenitiva.
dendrite
«lendrite, dendron, n ; дендрит -4 dendritum .
dense : гъст, плътен -4 compactus (сбит, компактен),
densus.
dental : зъбен -> dentalis.
dentalgia, n : зъбна болка, зъбобол -> odontalgia.
dentate : зъбчат, назъбен —» dentatus, serratus.
denticulate, denticulated : зъбчат -» denticulatus.
dentin, dentine, /2 : дентин —» dentinum .
dentistry, я : одонтология —> odontologia.
dentition, л : поникване на зъбите —» den titio.
—, difficult : затруднено поникване на зъбите —>
dentitio difficilis.
denture, л ; съзъбие, дентуpa -4 dentига.
denudation, л : оголване, денудация - 4 denudatio.
dénutrition, л : липса на хранене, недостатъчно хра
нене, лошо хранене
denutritio.
deodorants, n\pl : дезодориращн средства -4 desodo-
rantia.
deontology, n : медицинска деонтология, медицинска
етика -> deontologia medicalis.
depersonalization, n : деперсонализация —►de p e r s o
nalisatio.
depigmentation, л : депигментация, депигментиране,
изчезване на пигмента —» depigmentatio.
dépilation, л : де пилация., обезкосмяване -4 d ep i
latio.
depilatories, л/р/ : депилатори -4 depilatoria .
deposit, л : утайка, седемент —> sedimentum .
—, prick-dust- керемиден“ седимент, „керемидена"
утайка, уратен седимент —>sedimentum lateri
tium.
—, gouty : тофус -4 tophus.
depression1, л : депресия, душевна потиснатост -»
depressio1.
—, mental o r depression of spirits : душевна потис
натост, депресия -4 depressio1.
depression3, n i вдлъбнатина —> depressio-, f ,ssa ,
fovea, vallecula.
—, intrasternal o r precordial : подлъжична ямичка - 4
scrobiculus cordis.
—, small : малка вдлъбнатина -4 lacuna (1).
depressive : депресивен, угнетяващ -4 d e p r e s si
vus.
depurated : очистен, пречистен —> depuratus.
deranged : побъркан, умопобъркан -» insa nu s.
derangement, mental ; душевно разстройство изобщо,
умопобъркване, психоза -» alienatio m entis,
insania (insanitas).
deratization, n : дератизация —> d era ttisa tio.
Derbyshire neck : гуша, струма -4 struma (î).
DercunTs disease : болеет на Деркум, болезнено за
тлъстяване -4 adipositas dolorosa.
dérivants, derivatives, n(p l : дернванти, отвличащи
средства -> derivantia.
derivation, л : отвличане, ревуленя -> revulsio.
derm, derma, dermis, л : дерма, кориум -» corium.
dermatitis, n : дерматит -> dermatitis.
—
contusiformis : нодозна или възлеста еритема ->
erythema nodosum.
—
herpetiformis o r multiformis: херпетнформен дер
матит, болест на Дюринг —» dermatitis herpe
tiformis.
dermatography, n : дермографизъм -4 dermographis-
mus.
lermatologist, n : дерматолог -4 dermatologus.
dermatology, n : дерматология -4 dermatologia.
dermatolysis, n : отпусната, вяла кожа - 4 c u t is
laxa.
dermatoma, n : дерматом -> dermatoma (1).
^'•natomycosis, n : дерматомикоза, дерматофития -»
dermatomycosis .
dermatomyositis, n : дерматомиозит -4 dermatomyo
sitis.
dermatoneurosis, n : невродерматоза —>neuroderma
tosis.
dermatopbytosis, n : дерматофития, дерматомикоза -4
dermatomycosis.
804
diabetes
dermatosis, n : дерматоза -> dermatosis.
—, occupational : професионална дерматоза -4 der
matosis professionalis.
dermato(to)rae, n : дерматом - 4 dermatoma (2).
dermatotropic : дермотропен - 4 dermotropus.
dermatozoonosus, n : дерматозооноза - 4 dermatozoo -
nosis.
dermitis, n : дерматит -> dermatitis.
dermographia, dermographism, dermography, n : дермо
графизъм -4 dermographismus
dermoid, n : дермоид, дерМоидна киста -4 dermo-
i dum.
dermotropic : дермотропен -4 dermotropus.
Desceraet's membrane : Десцеметова мембрана -^D e s-
cemeti membrana.
descendig : низходящ, дссцендентен -» descen-
. dens.
descent, я : слизане, спущане, спускане, смъкване,,
спадане - 4 descensus.
—
ot the womb : спадане или смъкване на матка
та —» descensus uteri.
desensitization, n : десензибилиэация, десензибнлиз1г
ране —> d esensibilisatio.
desiccant : изсушаващ -> desiccans.
desiccation, n : десикация, изсушаване, изсъхване,
обезводняване, дехидрнранс —> desicc atio .
desinfection, n : дезинфекция, обеззаразяване - 4 des
infectiо.
desire, sexual : плътско желание, полово влечение,.
либидо —» libido sexualis.
desmon, n : амбоцептор, противотяло, антитяло -4
amboceptor.
desmurgy, n : десмургия -» desmargia.
Desnos's disease : масивна пневмония —» pneumonice
massiva.
d'Espine's sign : признак на д'Еспин -4 d'Espine"
signum.
desquamation, л : лющене, десквамацпя-и/е.??ш?тл-
tio.
—, branny : трицевидно лющенe-^desquamati о fu r -
farасea.
destruction, n : разрушаване, унищожаване *-> de
structio.
destructive : деструктивен, разрушават, разрушите
лен —>destructivus ; гибелен, пагубен -> perni
ciosus.
detachment of the retina: отлепване, отслойване hü
ретината -4 ablatio retinae.
detritus, n : детрит -4 detritus (J).
detumescence, n : намаляване на подутостта, детумес-
ценция detumescentia.
deuteranopia, л : деутеранопия, дейтеранопия, цветна:
слепота за зеления цвят -> deuteranopia.
developed, imperfectly : недоразвит, рудиментарен ->
rudimentarius.
deviation, л : отклонение, девиация -» d ev ia tio.
—
of the septum : изкривяване на носната прегра
да -> deviatio septi nasi.
—
from the type отклоняване от типа, вариация-4
variatio.
Devil's grip : епидемична плевродиния, епидемична
ммалгия, Борнхолмска болест —> p leur od yn ia
epidemica.
devitalization, n : девитализация, лишаване от жиз
неспособност -» devitalisatio.
—
of dental pulp : лишаване от жизнеспособност Hai
зъбна пулпа —» devitalisatio pulpae dentis.
dextrocardia, dexiocardia, n : декстрокардия-* А?д7го-
cardia.
dextrose, n : декстроза, гроздова захар, гликоза - 4
glucosa.
diabetes, л : диабет - 4 diabetes.
—, bronzed : бронзов диабет, хемохроматоза, пиг
ментна цироза —» haemochromatosis.
—
insipidus : безвкусен или незахарен диабет —►
diabetes insipidus.
diabetes
805
disease
diabetes mellitus : захарна болест, диабет, захарен
диабет —» diabetes mellitus,
—, renal : реналсн или бъбречен диабет, ренална
гликозурия —> diabetes renalis,
diabetic : диабетичен -> diabeticus,
diagnosis, n : диагноза diagnosis ; диагностика -»
diagnostica,
—, differential : диференциална диагноза -> d ia g n o
sis diff erentialis,
—, early : ранна диагноза
diagnosis praecox.
—
ex juvantibus : диагноза въз основа на помага
щите лекарства —» diagnosis ех juvantibus,
—
of probability : вероятна, предполагаема диагно
за —4 diagnosis probabilis.
dialysis, л : диализа -» dialysis.
diameter, n : диаметър -» diametrum,
—, conjugate : конюгата -4 conjugata.
diapedesis, n : диапедеза —> diapedesis.
diaphanoscopy, л : диафаноскопия —»diaphanoscopia.
diaphoresis, л : диафореза, потоотделяне, силно по
тене ~4 diaphoresis.
diaphoretics, n \p l : потогонни средства, днафорети-
ци -» diaphoretica.
diaphragm, л : диафрагма -» diaphragma.
—, pelvic : диафрагма на таза, тазови дъно -4 d i a
phragma pelvis.
diaphragmatic : ди афрагмен, диафрагмален - 4 d ia
phragmaticus.
diaphragmatocele, n ; диафрагмална херния -> herni a
diaphragmatica.
diaphysis, n ; диафиза -> diaphysis.
diarrh(o)ea, n : диария —* diarrhoea.
—, choleraic : нашенска холера -4 cholera nostras.
—, epidemic : епидемична диария, вирусна диария,
епидемичен вирусен гастроснтернт, чревен грип,
Хановерска болест —» diarrhoea epidemica.
diarthrosis, n : диартроза, подвижно или ставно свър
зване —>diarthrosis.
diastasis, n : диастаза -4 diastasis.
diastema, n : диастема —>diastema.
diastole, n : диастола —» diastole.
diastolic : днастолнчсн —>diaslolicus.
diathermocoagulation, n : дпатермокоагулация —»d ia -
thermocoagulatiо.
diathermy, n : диатермия —» diathermia.
—, surgical: дпатермокоагулация —»diathermocoa-
gulatio.
diathesis, n : диатеза —>diathesis.
—, exudative : ексудативиа диатеза -> diathesis ex
sudativa.
—, h(a)emorrhagic : хеморагична диатеза -4 d i a th e
sis haemorrhagica.
—, spasmophilic : спазмофилия - 4 spasmophilia.
—, uric acid- : пикочнокпеелпнна диатеза -4 d ia the
sis urica
diazo-reactfon : дназореакция (на Ерлих) -4 d ia z o -
reactio.
dichotomy, n : дихотомия, раздвояване—»rf/W/o/o/w/a.
Dick test ; проба на Дик -4 Dickt testum.
dicrotic : дикротнчен, двуударен —» d ic ro ta s .
dicrotism, л: дикротия, дикротизъм,дикротичен пуле,
двуударен пуле -» dicrotia.
dietуот а, п : диктиом —> dicry ота.
diencephalon, л : дненцефалон, междинен мозък ->
diencephalon.
diet, n : диета, хранителен режим —» diaeta.
dietetics, л : диететика —» diaetetica.
different : различен, несходен, нееднакъв -4 d i f f e
rens ; различен, р£зсн -* varias.
diffuse : дифузен, разлят, разпрострян, разсеян -»
diffusus.
diffusion, л : дифузия -4 d i f f u s s i o ; разпространява
не -4 propagatio.
digastric : двукоремчест -» biventer.
digestants, n l p l : днгеетивнн лекарства, лекарства,
подпомагащи храносмилането -» d i g e s ti v а .
digestion, n : дигеетия -4 digestio.
digestion, self- : автолиза, саморазтоляване, самосин*
дане —> autolysis.
digestive : храносмилателен, дигеетнвен
digesti-
v u s ; служещ на храносмилането -* digestorius.
digestives, nfpl : днгеетивнн лекарства, лекарства,
подпомагащи храносмилането —> diges u va .
digital : дигитален -> digitalis1.
digitalis, n : дигиталис, напръстник -> Digitalis*.
digitate, digitifonn : пръстовиден —» digitatus .
digitns mortuus : мъртвешки пръст -4 dig itus mor
tuus.
di QuglieImo*s disease : болест на Гулйелмо. остра
еритробластоза —» erythroblastosis acuta.
dilatation, л : разширение, разширяване —» dila ta tio
(дилатация), ectasia.
—, cardiac : дилатация или разширение на сърце
то —> dilatatio cordis.
—
of the stomach : дилатация или разширение на
стомаха -4 dilatatio ventriculi.
dilator, n : дилататор, разширител (мускул, инстру
мент) —» dilatator.
dilatory : късен —» tardus.
diluted : разреден -4 d ita tas.
dilution, n : разреждане -4 attenuatio (2).
dimension, n : измерение, размер(и), протежение,
обем -> dimensio.
diminished : намален -» diminutas.
diminution, n : намаляване -4 decrementum ; нама
ляване, смаляване, съкратяване —> d i minutio.
dimness of vision : амблиопия —» a mblyopia.
dimple, n : трапчинка, ямичка, вдлъбнат инка -> f o s
sula.
diopter, dioptry, n : диоптрия -4 diop tria.
diphtheria, n : дифтерия, лошо гърло —» diphtheria.
—, laryngeal : дифтерия на гръкляна, истински
круп -> diphtheria laryngis.
diphtheritis, n : дифтерия, лошо гърло diphthe
ria.
diplegia, n : днплегия, двустранна парализа —* d i
plegia.
—, facial : фациална днплегия - 4 diplegia facialis.
—, spastic : болест на Литъл -4 Littlei morbus.
Diplobactllus, n : днплобацил —» D iplob a ailu s.
Dipiococcus, n : днплокок -4 diplococcus .
diploê, n : диолое -4 diploe.
diplopia, n : диплопия, двойно виждане -» diplopia
dipsomania, n ; дипсомания -» dipsomania.
direct : пряк, директен, непосредствен -4 immedia
tus.
disarticulation, n : екзартнкулация -> exartic ula
tio.
disassimilation, n : деэасимилация, катаболизъм ->
cataboUsmus.
disc, n : диск, кръг -4 discus.
—, articular : ставен диск -> discus articularis.
—, choked : застойна напила —4 oedema p apillae .
—, intervertebral: междупрешленеидиск, интервер-
тсбрален диск —>discus intervertebralis.
—, optic : палила на зрителния нерв —»p apilla ner
v i optici.
discharge of excrement : дефекация —> defaecatio.
—, aural or ear- : течение от ушите, оторея —*■otor
rhoea.
—, excessive : силно течение -> fluxu s .
discission, n : разрязване -4 discisio (разсичане),
incisio (цепване).
discitis, n : дмецит —» discitis .
discoid, disc-sbaped : дисковидсн —> d iscifo r m is .
tfiscutieuts, discussives, nlpl : дисолвенти —* d isso l
ventia (2).
disease, n : болест -» morbus, matum (страдание).
—, aviator’s : болест на летците, планинска болест,
болест на височината, въздушна болест -4 m or
bus montanus.
—, blue : синя болеет -♦ morbus caeruleus.
—, bronzed skin- : бронзова болест, Адисонова бо
леет —> Addisoni morbus.
disease
806
distress
disease, calculons : камъчна болест, литпаза -> //-
thiasis.
—, cat-scratch- : доброкачествена инокулационна
лимфоретикулоза >lympho reticolo sis benigna
е morsu felis.
— , chief centre of : главният център на болестта -*
focus morbi.
— , coal-ffiioer's : антракоза на белите дробове —»
anthracosis pulmonum.
— , c(o)e1ic : целиакия, интестинален инфантилизъм,
болест на Хертер-Хойбнер -» c oeliacia.
—, concomitant : придружаваща, сьпътствуваща бо
лест -» morbus concomitans.
—, congenital : конгенитална или вродена болест ->
morbus congenitus.
— , congenital heart- : вроден порок на сърцето -»
vitiu m cordis congenitum.
— , contagious : контагиозна или прилепчива бо
лест —» morbus contagiosus.
— , deficiency : недоимъчно заболяване, авитамино
за —» avitaminosis.
— , dog- : папатациева треска, папатаци -> fe b r is
pappataci.
— , endemic : ендемична болест, ендемня-*endemia.
— , female or gynaecological : гинекологична или
женска болест —» morbus gynaecologicus.
— , fifth : пета болест, инфекциозна еригема --»
erythema infe eti osnm.
— , fifth venereal : пета венерическа болест, вене
рически гранулом —» granuloma venereum.
— , fish tapeworm- : ботриоцефалоза •-* bothrioce-
phalosis.
—, fishskin : ихтиоза
ichthyosis.
— , foot-and-mouth- : шап —» stomatitis aphthosa
eoizootica.
— , fourth : четвърта болест, болест на Филатов-
Дюкс, скарлатинозна рубеола -» rubeola scar
latinosa.
— , fourth venereal : четвърта венерическа болест,
ннгвинална лнмфогрануломатоза, болест на
11иколй-Фавр, климатически 6у^онм-*1утрhogra
nulomatosis inguinalis.
— , functional : функционално заболяване -» m o r
bus functionalis.
— , glycogen-: гликогенова болест, глнкогеноза,
болест на Гирке —> glycogenosis.
— , h(a)emotytic, of the new-born : хемолитична бо
лест или хемолитична анемия у новородените-»
morbus haemolyticus neonatorum.
— , hidebound ; дифузна или прогресираща склеро
дермия —» sclerodermia diffu sa .
—, hookworm-: анкилостомназа -» ankylostomia sis.
— , infectious or infective : инфекциозна или зара
зна болеет —» morbus infectiosus.
—
mental : психична болест, душевна болест, пси
хоза -> psychosis, insania (insanitas).
— , mitral : митрална болест —> morbus mitralis.
—, mitral valvular : митрален порок -> vitiu m mi
trale.
— , occupational : професионална болест -» morbus
professionalis.
— , parodontal : алвеоларна пиорея -> pyorrhoea
alveolaris.
— , pink : акродиния -^> acrodynia (2).
—, policemen's : тарзалгия -» tarsalgia.
— , preventing or prevention of disease : предпазващ
от болеет, профилактичен -» prophylaeticus.
—
-producing : причиняващ болест, болестотво-
рен —» morbific u s.
— , quiet hip-; юношеска деформираща остеохондро
патия на тазо-бедрената става, болеет на Пер-
тес, болеет на Лег-Калве-Пертес -» o steo
chondropathia deformans coxae juvenilis.
— , rabbit* ; туляремия -» tularaemia.
—, serum- : серумна болест -» morbus seri.
—, sixth ; шеста болест, внезапна екзантема -»
exanthema subitum.
disease, skin* ; ко жна болест, дерм атоза - » der
matosis.
—, stone-masons' : силикоза -» silicosis.
— , storage* ; тезауризмоза -* thesaurismosis.
— , subjective sign of ; симптом, п ри знак -> sym
ptoma.
—, valvular : вициум или порок на сърцето -» v i
tium cordis.
у
—г
vénérai ; венернчна бо ле ст
morbus venereus.
— , woolsorters’ or rag-sorters' : антракс (белодроб
на форма) -» anthrax.
— , yellow ; каротинова ксантодермия -» xanthoder
mia carotinaemica.
diseased : заболял, болен —> aeger (aegrotus) ; бо
лен, боледуващ -» morbidas (2), morbosus ;
болестен - » pathologicus.
disembowelment, n : екзентерация -> exenteratiо.
disinfectants, nfpl : дезинфнциращи, обеззаразява
щи, обеззаразителни средства -» desinficientia.
disinse ctization, disi nsection, disinfe station, n : дез и н
секция -> desinsectio.
disintoxication, n: дезинтоксикация->4де/л/0днде//0.
disk, n ; виж disc.
dislocation, n : изместване, разместване, луксация-»
dislocatio ; луксация, изкълчване -» luxatio.
— , habitual : хабитуална или привична луксация--»
luxa tio habitualis.
—, inveterate : застаряла луксация —>luxatio inve
terata.
—
of the lens : луксация на лещата на окото -»
luxatio lentis.
—, partial : непълно изкълчване, сублуксация -»
subluxatio.
disorder, n : разстройство ~> molestia.
— , mental : душевно раз стройство, умоп объркван е,
психоза -» insania (insanitas). ■
—
of the mind : психопатия -» psychopathia.
disorientation, n : дезориентация, дезориентира
ност -» desorientatio.
dispensary, n : амбулатория -» ambulatorium ; дис
пансер -» dispensarium.
dispensatory, n : фармакопея -> pharmacopoea.
dispensing of medicines : рецептура —» re ceptura.
dispersion, n : дисперсия -» dispersio.
displecement of a part : изместване, разместване,
дислокация -» dislocatio.
disquiet : неспокоен -> agitants.
dissecting : разенчащ -» dissecans.
dissection, n : дисекция, разсичзке, разрязване,
препариране -» dissectio ; секция —» necroto-
mia (2).
disseminated : дисемннпран, раз се ян, раз п р остр а
нен -» disseminatus.
dissemination, n : дисеминация, дисеми ннраие, р а з
сейване, раз простран яване -*» disseminatio.
dissimilar: разнороден -> heterogenes.
dissi milation, n : дсза си мнла ция, ката боли зъм -»
catabolismns.
dissimulation, n : днеенмулация —> dissimu latio.
dissociation, n : дисоц иация, йо ни зацпя -» dissoci
atio.
dissolution, n : разтваряне, разлагане -» dissolutio .
dissolved : разтворен -* dissolutus (втечнен), so
lutas.
dissolvent : разтварящ -» solvens.
dissolvents, n 'pl : дисолвенти, разтворители —> dis
solventia (1)\ лекарства, разтварящи слузта -»
solventia.
distal ; дистален -♦ distalis.
distemper, n : болеет (за животни) -» morbus.
distension, л : разтягане, разпъване, разширяване-»
distensio.
distention, n : разтягане, разширяване —» ectasia
distillation, n : дестилация, дестилиране -> destil
latio.
distraction, n : дистракция -» distractio.
distress, extreme : ангар -* angor.
district
807
duct
district, n : област, участък -» a re a.
disturbance, n : разстройство -> perturbatio.
— , compensatory : сърдечна декомпенсация ->
compensatio.
diuresis, n : диуреза -4 diuresis.
diuretics, w/pi : диуретици, диуретични или пиксчо-
гонни лекарства
diuretica.
divergence, n : дивергенция, разяждане, раздалеча
ване —» divergentia.
divergent : раздалечаващ се, неуспореден, диверген-
тен -> divergens.
diverse : различен, разен, разнообразен -4 v a r i u s .
diverticulum, я : дивертикул —> diverticulum .
divide into equal parts : раздели на равни ч а с т 1 —»
äb. inр. aeq(u).
divided : разделен -> divisus.
dizziness, n : виене на свят, световъртеж, вертиго-»
vertigo.
doebmiasis, я : анкилостомиаза -> ankylostomiasis.
doctor, n : лекар -» medicus2.
—
of medicine : доктор на медицината, лекар -»
medicinae doctor (1).
dodecadactylitis, n : дуоденит duodenitis.
dodecadactylon, n : дванадесетопръстник, дуодс-
нум -* duodenum.
dolichocephalic : дългоглав, долихоцефал
dolicho
céphales.
domestic : домашен, опитомен —►domesticus.
dominant : доминантен, преобладаваш, господству-
ваш -» dominans.
do not injure : да не се вреди, да нс вредим -> nil
nocere.
do not repeat : да не се повтори -* ne repetatur.
donor, n : дарител, донатор, донор -> donator.
dorsal : дорзален, гръбен, тилен —» do rsalis.
dorsalgia, n : болка в гръбнака, рахналгия -4 r( h)a -
chialgia.
dorsoventral : гръбно-коремен, дорзовентралек -»
dorsoventralis.
dorsum, n : гръб -4 dorsum .
dosage, n : дозировка, позологня —>posologia.
dose, л : доза, прием, лекарствена дажба —>
— , broken : умалена дробна доза, частична и ли
фракционирана доза -> dosts refracta.
—, curative : лечебна или терапевтична доза -»
dosis curativa.
— , divided : умалена дробна доза, частична или
фракционирана доза -* dosis refracta.
—, erythema- : ернтемна доза, кожна ерптемна
доза —» ED.
— , fractional : фракционирана или частична доза,
умалена дробна доза -* dosis refracta.
—, lethal : летална или смъртоносна доза -4 d o s i s
letatis.
—, maximum : максимална доза -> dosis maxima.
—, minimum lethal : минимална летална (смъртоно
сна) доза —>dosis letalis minima.
dotbienenteritis, n : коремен тиф -* typhus abdomi
nalis.
double : двоен -» duplex (удвоен), gemellus.
doubtful : съмнителен, несигурен, подозрителен -4
dubiosus.
Douglas's abscess ; Дугласов абсц е с -4 Douglasi
abscessfis.
Dauglas’s cul-de-sac ; Дуглагово пространство или
джоб -4 cavum Douglasi.
drastics, ttjpl : драстични, силно действуващи очи
стителни лекарства -* dra stica .
dread, n : страх, уплаха
pavor.
—, morbid : болестен страх, натраплнв страх -4
фобия -» phobia«
dregs, я : утайка -4 sedimentum.
dried : изсушен -» siccatus.
drip, intravenous : венозна инфузия -4 infusio intra-
venosa.
— , rectal : ректална инфузия, капкова клизма -»
infusio rectalis.
dromomaaia , n : пориомания, нмпулсивно ски тни
чество -» poriomania.
dromotropic : дромотропен
dromotropus.
drop, nfpl : капка -4 gutta.
—
by drop : капка по капка -» guttatim.
drops, nipi : капки -4 guttae.
— , eye- : колир -> collyrium; очни капки, капки
за очи «4 instillationes.
dropsical : отекъл, едематозен ; ст радащ от во
дянка -* oedematosus.
dropsy, я : хидропс, водянка, водянка на те лесните
кухини -> hydrops.
— , abdominal : асцит, водянка на коремната ку
хина —> ascites.
— , articnlar : водянка на ставата, хидрартроза ->
hydrarthrosis.
—, ca r diac: кардиален или сърдечен хидропс -4
hydrops cardiacas.
— , famine-: алиментарна или храни телна ди строф ия,
болеет от недоимъчно и недостатъчно хранене,
оточна болеет -> dystrophia alimentaria.
—, general : ан азарка, общ оток, водянка (на ко
ж ата) -4 anasarca.
—
of the pericardium : водянка на пери карда, хи-
дроперикард -» hydropericardium.
—
of the pregnancy : водянка у бременните -4
hydrops gravidarum.
— , renal : бъбречен хидропс -4 hydrops renalis.
drowning, n : удавяне -4 submersio (2).
drowsiness, n : сомнолснция, сомнолснтност, бо лест
на сънливост -4 somnolentia.
drug, n : лекарство, медикамент, лекарс твен препа
рат —» medicamentum.
drugs, antidiab etic : протнводиабетичнн л ека рс тва -*
a ntidiabetiса.
— , an tidiarrheic : противодиаричнп лекарс тва —>
antidiarrhoica.
— , an tihista min e : антихистаминони или протнво-
хнетаминови лекарства -» antihistaminica.
—, antihypertensive : хи потензнвни л екар ств ени
средства —» hypotensiva.
— , antithyroid or goitrogenic : ти рс остатнци, ти рео-
статични лекарства -4 thy гeostatica.
— , sulfa : сулфонамиди, сулфамиди -> s u lf(on)-
amida.
drum, ear- : тъпанчева кухина -4 cavum tympani ;
тъпан че, тъпа нче ва \i.\\m->membrana tymp ani.
drumhead, я : тъп анче, тъпанчева ципа -4 membra
na tympani.
drunkenness, я : алкохолно опиване -4 ebrietas.
— , habit of : навик към пиянство -> ebnositas.
—, habitual : хронично пиянство, хроничен ал ко -
кохолизъм -4 alcoholismus.
dry : сух -4 siccus.
drying : изсушаващ —» desiccans.
dubious : съмнителен, подозрителен -4 dubiosus.
Duchenne's paralysis : булбарна парализа —» p a r a l y
sis bulbaris.
duct, n : канал, проток -4 canalis, ductus
— , common bile : общ жлъчен канал -4 ductus cho
ledochus.
— , cystic : отводен канал на жлъч ния м ех ур -4
ductus cysticus.
— , excretory : скс кре то рсн пли отводен канал —►
ductus excretorius.
— , hepatic : чернодробен канал 4 ductus heра:ieus
communis.
— , nasolacrimal : назолакрнмален или слъзнонисов-
проток -4 ductus nasolacrimalis„
—, omphalomesenteric : жлъчен канал —> d uctus
omphaloеnt ericas.
— , spermatic : семеотводен канал, ссмепрсвод
ductus deferens.
— , thoracic : гръден проток, лимфен гръден кана л -4
ductus thoracicus.
— , vitelline or vitello-intestinal : жълтъчен канал-*
ductus omphaloentericus.
ductule
808
eating
ductule, n : малък проток, каналче -> d uc tulu s .
ductules, bile : жлъчконосни каналчета -* d uctas bi
liferi.
ductus arteriosus or Botalli : Боталов канал (про
ток) ~* ductus arteriosus.
—
deferens ; семеотводен канал, семепровод ~*
ductus deferens.
Duhrings* disease : болеет на Дюринг, херпетпфор-
мен дерматит
dermatitis herpetiformis.
Dukes' disease : ‘болест на Филатов-Дюкс, четвърта
болеет, скар латинозна рубеола -* rubeola scar-
latinosa,
4iul(l)ness (of sound) : прптъпление (при перкуспя)-*
» 4obtusio.
— , mental : умствено затъпяване, тъпоумие -*
hebetudo.
dumb ; ням, безгласен, безмълвен -* mutus.
dumbness, n : немота -» mutitas.
— , deaf-: глухонемота -* surdomutitas.
Dumdum fever : висцерална лейшманиоза, кала-азар,
тропическа спленомегалия —> leishmaniosis vis
ceralis.
dumping-syndrome : дъмпинг-синдром, синдром на
резецирания стомах
dumping-syndrотит.
duodenal : дуоденалеп, дванадесетопръстен -> duo
denalis.
duodenitis, n : дуоденит -* d uodenitis.
duodenum, n : дуоденум, дванадесетопръстник -*
duodenum.
Duplay's disease : периартрит на раменната става,
хумероскапуларен периартрит —> pe ria rth ritis
humeroscapularis.
duplex : двоен, удвоен
auplex.
duplicature, duplication n : дубликатура, удвоя
ване
duplicatura.
Dupuytren's contractur ' : контрактура или болестна
Дюпюитрен —» IJ upuytreni contractura.
Dupuytren’s frac tu n : фрактура на Дюпюитрен ->
Dupuytreni / actura.
dura mater : твърда мозъчна обвивка -* dura ma
ter.
dusky : тъмен, възчерен -> fuscus.
Duverney's gla.ids : Бартолинови жлези -> glandulae
vestibulares majores.
dwarf ishness, dwarfism, n : нанизъм —> nanismus.
dying : умиращ, морибунден -» moribundus.
dysacousia, dysacousis, dysacousma, dysacusia, n :
дпзакузис, затруднено чуваие —» dysac usis .
dysarthria, « : дизартрия -» dysarthria ; дислалия-»
dyslatia.
dysarthrosis, и : дизартроза -* dysarthrosis.
dysbasia, л : дисбазия, затруднено ходене -* dys-
basia.
dyschezia, n : болезнена, затруднена дефекация,
дисхезня -► dyschesia.
dyschromatopsie, n: дисхроматопсия, частична цветна
слепота -* dysehromatopsia.
dyschromia, n : диехромия -* dyschromia.
dyscinesia, n : дискинезия -* dyskinesia.
dyscoria, n : дискория, неправилна форма на зени
цата -* dyscoria.
dyscrasia, n : дискразия
dyscrasia.
dyseateriforœ : дизентериформен -» dysenteriform is.
dysentery, am(o)ebîc : амебиаза, амебна дизенте
рия -* amoebiasis.
—
,
bacillary : бактериална (бацилна) дизентерия -►
dysenteria.
— , vir al : вирус на диария» епидемична ди ар ия,
епидемичен ви русен г астро ен тер ит, чре вен
грип —» diarrhoea epidemica.
dysergia, n : дизергия -» dysergia.
dysesthesif, n : дизестезня -* dysaesthesia.
dysfunction, n : дисфункция, нарушена функция -»
dysfunctio.
dysgerminoma, n : дизгермнн ом, ембрионален ка рци
ном —» dysgerminoma.
dysgeusia, /2 : дисгеузия, извращение на вкуса -*
dysgeusia.
dyshidrosis, dysidrosis^ n : дисхидроза -> dyshidrosis.
dyskeratosis, n : ди скератоза -> dyskeratosis.
dyskinesia, n : дискинезия —> dyskinesia .
—
of the eyelids : дискинезия на клепачите ->
dyskinesia palpebrarum.
dyslalia, n : дислалня, дизартрия -* dyslalia, dys
arthria.
dysmenorrh(o)ea, n : дисменорея, бо лезнена м ен с тру
ация —> dysmenorrhoea.
dysontogenesis, n : днзонтогенеза -» dysontogenesis.
dysosmia, n : днзосмия -> dysosmia.
dysostosis, n : дизостоза -> dysostosis.
dyspareunia, n : дислареуния -> dyspareunia.
dyspepsia, n : диспепсия -> dyspepsia.
—, intestinal carbohydrate or intestinal fermentative:
ферментативна диспепсия —> dyspepsia intesti
nalis fermeniativa.
— , putrefactive : гнилостна диспепсия -» dyspepsia
intestinalis putrida.
dysphagia, dysphagy, n : дис фагия, за трудн ен о гъл
тане -> dysphagia.
dysphasia, n : дисфазия —> dysphasia.
dysphonia, n : дисфония, дрезгав глас -> dyspho nia ,
dysplasia, n : дисплазия —» dysplasia.
dyspn(o)ea, n : днепнея, за дух , затрудн ен о дишан е- *
dyspnoea.
dysthymia, л : дистимия -> dysthymia
dysthyreosis, dys thy го idea, dysthyroidism, n : ди ст н ре -
оза -> dysthyreosis.
dystocia, n : трудно раждане -» partus difficilis.
dystonia, n : дистония -* dystonia.
—
-, neurovégétative : невровегетативна дис то ни я,
вегетатив на невроза, ве гетативн а ди сто ни я —*
neurosis vegetativa.
dystopia, n : дистопия -> dystopia .
dystrophy, n : дистрофия -> dystrophia.
— , adiposogenital : аднп озо -гени гална ди с трофи я,
хипофизно-полова дистроф ия, болеет на Фрьо-
лих —» dystrophia adiposogenitalis.
— , muscular or progressive muscular o r pseudo-hyper
trophic muscular : прогресивна муску лна ди с тр о
фия —> dystrophia muscilorum progressiva.
—, myocardilal : миокардиодистрофия-^туоса/тЛ’о-
dystrophia.
dysturbance of function: н арушен а или см утен а фун к
ция —» functio laesa,
dysuria, dysury, n : дизурия, затруднено уриниране
—
> dysuria.
Е
ear, n : ухо (орган на слуха) - » auris.
—
discharge : тече ние от ушите, оторея - * otor
rhoea.
—
-drum : тъпанчева кухина -» cavum tympani ;
тъпан че, тъпа нч ева ципа —> membrana ty m
pani•
— , external : външно ухо -> auris externa.
—, insane : от хематом —» othaematoma.
— » internai : вътрешно ухо, лабиринт -» auris in
terna.
ear, middle : средно ухо -» auris media.
earache, n : болка в ухото, оталгия -* otalgia.
easy : лесен, лек -* facilis.
eating, after : след ядене, след хранене -* post ci
bos.
— , dirt- or earth- : ядене на пръст или кал, геофа
гия -> geophagia.
—, excessive : прекомерно ядене, полифагия -* p o
lyphagia.
Eberthella typhosa
809
enamel
Eberthella typhosa, Eberth’s bacillus : тлфна бактерия
-4
Bacterium typhi,
ebrifcty, n : алкохолно опиване, напиваме -4 ebrie
tas,
ecbolies, nlp l: лекарства, ускоряващи раждането
ecbolica,
ecchymoma, n : екхимом —4 ecchymoma.
ecchymoses, linear : вибици —» v ibices.
ecchymosis, n : кръвонасядане -> ecchymosis (кръво-
наливно петно, екхимоза), s uggiUatio,
eccoprotics, çlp l : средно действуващи слабителни
лекарства —>cathartica,
echinococcosis, n : ехннококоза, ехииококова бо
лест —» echinococcosis.
echolalia, echophrasia, n : ехолалия —4 echolalia.
eclampsia, n : склампсия —» eclampsia.
— , infantile : »еклампсия у децата", гърчове у де
цата —>eclampsia infont(iJam,
Economo's disease: епидемичен енцефалит, »летарги
чен енцефалит" —
» encephalitis epidemica.
ectasia, ectasis, n : ектазпя, разтягане, разширява
не -4 ectasia.
ecthyma, n : ектима -4 ecthyma.
ectoderm, ectoblast, n : ектодерма, ектобласт —> ec-
toderта.
ectopia, ectopy, n : екгопия -4 ectopia.
ectopic : ектопичен —> ectopicus.
ectropion, ectropium, n : ектр->"иум, ектропион -»
ectropium.
czema, n : екзема —> eczema.
—, weeping : подмокрящ«» екзема - 4 eczema madi
dans.
edema, edematous : виж (o)edema, (o)dematosus.
edentate, edentulous : беззгб, обеззъбен -* edenta
tus.
edge, n : ръб, кран -4 limbus (кант), margo.
edged : обиколен с ръб —* ma rginatus.
effect, n : ефект, резултат, ( последствие, действие,
въздействие -* effectus.
— , side- : странично действие, странично явление
e ffe ctu s secundarius.
effective : деен, действуващ -4 activu s.
effémination, n : ефемнн(нз)ацня, феминизация —>
effeminatio.
efferent : еферентен, отнасящ, изнасящ, центробе
жен —» e ffe ren s (1-2), centrifugalis.
effervescent, effervescing : сфсрвссцентен, кипящ -»
effervescens.
efficient : деен, деятелей —4 activu s.
efflorescence (of a skin lesion) : ефлоресценцня, ко
жен обрив или обривна единица -> efflorescen
tia .
effluvium, n : излъчване, изпарение -> eman atio (l).
effusion, n : изливане, изтичане -4 e ffu si o ; екстра-
вазаимя —> extravasatio.
—
of blood : изливане на кръв в тъканите, подко
жен кръвоизлив —» e xtrava satio sanguinis.
egg, n : яйце —> ovum (J).
egophony, n : виж (a)egophony.
Egyptian ophthalmia : трахома
trachoma.
Ehrlich's reaction : дназореакция (на Ерлих) -4 dia-
zo-reactio.
Eichstedt’s disease : разноцветен пнтнриазис —>p ity
riasis versicolor.
ejaculation, n : еякулаиия, семеизхвърляне -> ejacu
latio.
—, premature: преждевременно изхвърляне на спер
мата -4 ejaculatio praecox.
el(a)eosaccharum, n : елеоэахар, маслоэахар -4 etaeo-
saccharum.
elbow, n : ла кът —4 cubitus.
elective : избирателен, елективен -4 electivus.
electrocardiogram (ECG), n : елсктрокардиограма -4
electrocardiogramme.
electrocardiography, n : електрокарднография elec-
t гocardiographia .
electrocoagulation, n : електрокоагула пия —>electro
coagulatio.
electroencephalography, n : слсктроекцеф алографи я
el ectroencephalographia.
electrolysis, n : електролиза -4 electrolysis.
electrophoresis, n : електрофореза -» electrophore
sis.
el ectr otherapeu tics, electrotherapy, n : електролечение*
електротерапия -> electrotherapia.
electro tonos, n : електротонус -4 electrotonus.
el epha ntiasis, n : еле фан тназа, слоновост, »слокска
болест" -4 elephantiasis.
—
italica : пелагра -» pellagra.
elesaccharum, n : виж el(a)eosaccharum.
elevation, small : малко възвишение —» colliculus.
elevator, n : повдигач (мускул) -> levator.
elimination« n : елиминация, елиминир ане , о тстра н я
ване, изключване -4 eliminatio ; отделяне, из
хвърляне - 4 excretio.
elixir, n : еликсир —> elixirum.
elongation, n : удължаване, разтягане, елонгация —>
elongatio.
elytrorrhaphy, n : колпорафия -> colporrhaphia.
emaciation, n : измършавяване —> a t r o ph ia (атроф ия);
emaciatio, macies (2).
emanation, n i еманация -4 emanatio.
— , radium- : радиспа еманация -» emanatio (2), ra
di iimemanatio.
em asculation, n i кастрац ия, кас тр иран е, ско пяга-
нс -> castratio.
embolic : емболичен -» emboliciis.
embolism, n : емболия -> embolia,
embolus, n : ембол -4 embolus.
embrocation, n : линимент, течна мазилка —> lini
mentum.
embryo, n i ембрио, зародиш —> embryo.
embryocardia, n : ембриокардня, махаловнден р итъм ,
фетален ритъм —» embryocardia.
embryology, n i ембрнологня -> embryologia,
embryonal, embryonic : ембрионален, зародишен, зл -
родишев -4 embryonalis.
embryotomy, n : ембрнотимия -4 embryotomia.
emetics, n l p l : еметицп, блювателни средства
emetica.
emictories, n l p l i дмуре тиц и, днурстнч ни или пнки-
чогонни лекарства -4 diuretica.
eminence, n : възвишение - 4 e m in e ntia (нзднгнатина,
изп ъкн ал ост), j ug u m (линейно възвишение).
—, frontal : челна пърга -4 tuber frontale.
—, hypothenar- : малкилръстно възв ишен ие, хи потс -
нар -4 hypothenar.
—, olivary : маслина (в продълговатия мозък)
oliva.
— , thenar - : голямопръстно възвишение, тен ар - *
thenar.
emmenagogues, nipt : смснагога —4 emmenagoga.
emmetropia, n : смстропия —> emm etropia.
emo llients, n l p l : смекчаващи, омекчителни л ека р ст
ва -4 emollientia.
emotion, n : емоция, душевно вълнение, възбуда - 4
emotio.
employment, n : прилагане, употребяване —> a p p li
catio.
emptying, n : изпразване -4 evacuatio.
emphysema, n : смфизем, смфизсма —> em physema
—, cutaneous o r subcutaneous : подкожен смф изе м—>
emphysema subcutaneum.
—, pulmonary : емфпзем на белите дробове, бело
дробен смфизем -4 emphysema pulmonum.
empyema, n : емпием —» empyema ; смпием на пле-
врзта, гноен плеврит —* empyema pleurae.
i— of the chest : емпием на п леврата, гноен пле
врит -4 empyema pleurae.
— ‘ necessitatis : емпием на плеврата, пробиващ през
И * гръдната стена -> empyema necessitatis.
emulsion, n : емулсия -4 emulsio.
enamel, n : емайл, глеч -» substantia adamantina.
enanthem
enanthem, euantheraa, n : снантема, снантсм -» епап-
thema.
enarthrosis, n : енартроза, ореховидна става -» епаг-
throsis.
encapsulated : инкапсулкран -* i neaps niâtns.
encapsulation, л ; ннкапсулацня, инкапсулнране -»
incapsnlatio.
encephalitis, n : енцефалит —» encephalitis.
— , epidemic o r infloenzal o r lethargic : епидемичен
енцефалит, »летаргичен енцефалит“ -» encepha-
litis epidemica.
encephalocele, n : енцефалоцеле, мозъчна херния - »
encephalocele.
encephalodialysi s, n : раз меква не на мозъка, енце-
фдломалация —> e nc ephalodialysis.
encephalogr aphy, n : ен цефалограф ня -> e ncephalo-
encephaiomalacia, л : енц еф аломалацпя, размекване
на мозъка —» encephaiomalacia.
encephalomeningocele, л : ен ц еф аю мен ин гоц ел е —»
encephalomeningocele.
encephalomyelitis, л : енц еф аломиелпт -> encephalo
myelitis.
encephalon, л : главен мозък, енцефалои -> ence
phalon.
enc eph alopathia , encephalopathy, n : енц ефал опати я—»
encephalopathia.
ene bondroma, n : енхондром -» enchondroma.
end, я s край -» extremitas (2), finis, terminus- .
eodangeitîs, n : ендангиит -» endangiitis.
entfaortitis, л : ендаортит —» endaortitis.
endarteritis, л : ендартериит -» endarteriitis.
e nd emia , n : ендемия, ендемична болест -» ети/е-
mia.
e nd emic1 : ендемичен
endemicus.
endemic-, л , endemic disease : ендемия, ендемична
болест -» endemia.
end(o)angiitis, л : ендангиит -» endangiitis.
e ndobJast, л : ентодерма, вътрешен зародишен
лист -> entoderma.
endocardiac : интракардиален -» intracardialis.
endocarditis, n : ендокардит -» endocarditis.
— , acute b acteri al : ос тър септичен (бактериале н)
ендокардит -» endocarditis septica acuta.
— , infectious or infective : язвен или злокачествен
ендокардит —» endocarditis septica acuta.
—
lenta : подостър септичен (бактериален) ендо
ка рдит, п одо стър ендокардит —> endocarditis
lenta.
— , m alignant: язвен или зл окач ествен ендокардит-»
endocarditis septica acuta.
— , rheumatic : ревматичен ен докардит - » endocar
ditis rheumatica.
— , suba cute ba cte rial : подостър септичен (ба ктери
ален) ен докардит, подостър ендокардит - » en
docarditis lenta.
endocardium, л : ендокард -» endocardium.
endocrine : ендокрин ен , вътр еш носекр сторен, инкре-
торен -» incretorius.
endocrinology, л : ендокринология -* endocrinolo
gieг.
endocrinous : вътре шн осекр еторе н, ендокринен, ин-
креторен —» incretorius.
endoderm, л: ентодерма, вътре шен за родишен ли ст —>
entoderma.
endogenic, endogenous : ендогене н -> endogenes.
endolumbar : интралумбален -» intralumbalis.
endolymph, endolympha, л: ендолимфа -» e ndolympha.
endometriosis, л : ендометрпоза -» endometriosis.
endometritis, n : ендометрит -» endometritis.
endom et ri um , n : ендометриум, лигавиц а на м ат ка
та
endometrium.
endomyocarditis, n : ендомиокардит ~» endomyocar-
ditis.
endoscopy, n : ендоскопия -» endoscopia.
endosteum, n : ендостеум, вътрешна надкостница -»
endosteum.
enucleation
endothelial : ендоте лен , ендотелнален -» e ndotheli
alis.
endothelioma, n : ендотелиом, ендотелен рак - » en
dothelioma.
endothelium, n : ендотел -» e ndothelium.
—, rethiculo- : рети ку лое ндотел, рети ку ло -ен до тел -
на система -» systema reticuloendotheliale.
endotoxin, n : ендотокенн -» endotoxinum.
endovenous : интравенозен, въ тре вен озе н, в ен оз ен -»
intravenosus.
enema, n : (pi enemata) : клизма -» clysma.
— , contrast or opaque : контрастна или диагностич
на клизма -» c lysma opacum.
—, high : висока клизма, ентероклизма -> enterо-
clysis.
— , medicinal : лекарствена клизма ~» c lysma me
dicamentosum.
— , nutrient : хранителна клизма —» clysma nutri
tivum.
— , purgative : пургативна или очистителна клизма
-» clysma purgativum.
engorgement, biliary : застой на жлъчката, холеста-
за -» cholestasis.
e nlargem ent, n : разширяван е, раз тяган е, и здува не -»
ectasia ; раз ширение, уве лича ване на обем —»
intumescentia (2).
—
of the heart : разширение, разширяване, ди
латация -> dilatatio.
enophthalmos, enophthalmus, n : ен оф тал м -» en oph
thalmus.
enostosis, n : еностоза -» enostosis.
ens morbi : естеството, същността, характерът на
една болеет -* ens m orbi.
ensiform : мечевиден, ксифоиден —> xiphoide us.
enteralgia, л: чревна колика, ентералгня —» enter-
algia ; колика -» colica.
enterepiploceie, л : ен тероепип лоцеле —» e nteroepi-
plocele.
enteric : чревен, интестннален -» entericus, intesti
nalis.
enteritis, л : ентерит -» enteritis.
—t chronic cicatrizing or regional : хроничен цикат-
ри зиращ ен терит, терминален илеит, бо лест на
Крон -» ileitis terminalis.
— , gastro- : гастроентернт -» gastroenteritis.
— , mucomebranons : слизеста (слузна) колика —» co
lica mucosa.
e nt eroa na st om osi s, n : ентеро анастомо за, чревна ан а
стомоза -» enteroanastomosis.
enterobiasis, n : ентеробиоза, ексиуриаза —» entero-
biosis.
Enterobius vermicularis : острица —» Enterobius ver
micularis.
enterodysis, enteroclysm, n : висока клизма, ентеро
клизма —» enterodysis.
Enterococcus, n : ентерэкок, фекален сгрептокок
Streptococcus faecalis.
enterocolitis, л : ентероколит —» enterocolitis.
enteroepiplocele, n : ентероеп иплоц еле - » e ntero-
epiplocele.
entero kinase, n : ентерокиназа — » enterokinasa.
enterolith, n : ентеролнт, чревен камък -» enteroU-
thus.
enteropexy, n : ент ероп екс ия
enteropexia.
enteroptosis, enteroptosia, n : ентероптоза -» entero
ptosis.
enterorrhagia, n : ентерорагия, кръвотечение от чер
вата -» enterorrhagia.
enterorrhaphy, n : ентерорафия, шев на черво -»
enterorrhaphia.
enterostomy, n : ентеростомия —» enterostomia.
entoderm, entoblast, n : ентодерма, вътрешен заро
дишен лист —» entoderma.
entrance, n : вход -» aditas (достъп), ostium.
entropion, entropium, n : ентропиум —> entropium.
enucleation, n : ен укле ац ия, олющване, обелване ->
enuclea tio.
810
enucleation
811
erythema
enucleation of the eyeball : ен уклеацп я на очн ата
ябълка
enucleatio bulbi.
enur esis, m н апи каване, попикаване, енурези с
ena»
resis.
— , nocturnal : нощно напикаване -* enuresis noc
turna, nycturia.
envelope, membranous : мем бран оз яа обвивка или
покривало —» velamentum.
enveloping, envelopm ent, n : обвиване, увиване -»
obvolutio
enzyme, n : енз им, фермен т
fermentum.
eosinophilia, /z : еозмнофилия —> eosinophilia.
ependyma, n : епендима -» ependyma.
ephelides, nfpl : сфелиди, лунички -» ephelides.
ephemeral : еф ем ер ен, еднодневен, кратко трае н - »
ephemeras.
epiblast, л : ектобласт, ектодерма -* ectoderma.
epicanthus, n : епнкантус -> epicanthus.
epicardium, n : епикард -» epicardium .
epicondyle, n : епикондил, надкондил -» epicondylus.
epicrisis, n : епикриза —>epicrisis (1) ; допълнител
на, вторична криза, епикриза -» epicrisis (2).
epicystotomy, n : надпубисна цнстотомня или лито-
томия —> sectio alta.
epidemic1 : епидемичен -> epidemicas.
epidemic^, /i : епидемия ~» epidemia.
epidemiology, n : епидемнологня -* epidemiologia.
epidermi s, epiderm, epiderma, n : епидермис -» e p i
dermis.
epidermophytosis, n : спидермофнтпя —» e piderm o
phytia.
epididymis, n : епидидим, надсеменник, придатък на
семенната жлеза -» epididymis.
epididymitis, n : епидндимит -> epididymitis.
epidnral : епидурален —» epiduralis.
epigastr algia , л : болки в епигастрня, епнгастрал-
гия —» epigastralgia.
epigastric : епигастрален -* epigastricus.
epigast riu m , n : еп и гастриум, епигастрална или под-
лъжична облает —» regio epigastrica.
epiglottis, n : епиглотис, надгръклянник -» epiglot
tis.
epilation, n : епилация —» epilatio.
epilatones, n\pl : депилатори -» depilatoria.
epilepsy, n : епилепсия -* epilepsia.
—,
abortive or latent or masked or minor: малки
припадъци, епилепсия с малки припадъци
epilepsia minor.
— , cortical or focal or traumatic : Джаксънова или
кортикалиа епилепсия —» epilepsia corticalis
(Jackson).
— , Kozevnikov's : Кожевникова кортикална епиле
псия —> epilepsia corticalis (Kozevnikov).
— , sleep- : нарколепсия -» narcolepsia.
epileptic : епилептичен —» epilepticus.
epileptoid, epileptiform : епилептиф ормен, подобен
на епилепсия —» еpiiepiiformis.
epinephrine, n : андреналин —» adrenalinum .
epineurium, n : епнневрон -* epineurium.
epiphary ngitis , n : наз оф арн нгнт, ринофари нгит —»
nasopharyngitis.
epipharynx, n : носоглъта чно пространство, носо
глътка —» cavum pharyngonasale.
epiphora, n : спи фора, съл зотеч ен ие, н епрекъсн ато
сълзене —» epiphora.
epiphysiolysis, n : епифизиолиза -* epiphysiоly sis.
epiphysis, n : епифнза -» epiphysis.
epiploic : отнасящ cc до голямото було -* epiploi
cus.
epipJoilis, n : оментит -* omentitis.
epiploon, n : було, оментум —» omentum.
episcleritis, n : еписклерит -* episcleritis.
episiotomy, n : епизиотомия -» episiotomia.
epispadias, epispadia, n : еписпадия -» epispadia.
epispasties, nfpl : везикатори -» vesicanfia.
epistaxis, я : кръвотечение от носа, епистаксис -*
epistaxis.
epistropheus, я : en истрофеfl -» epistropheus.
epithalamus, n : епиталамус -> epithalamus.
epithelial : епителен, епителиален -» ep ith e lia lis .
epithelioma, л : епителиом, рак на кожата -> */>/•
/Ле//оямг.
— , basal-cell : базоцелуларен епителиом или рак,
базалиом —> epithelioma basocellulare.
—, lympho- : лимфоепителиом, тумор на Шминке-»
lymphoepithelioma.
—, squamous-cell- : спиноцелуларен епителиом или
рак, спиналиом, канкроид -* epithelioma spi
nocellulare.
epithelium, я : епител, епителна, гранична, покрив
на тъкан —> epithelium.
epi tuberculosis, я : епитуберкулоза
epîtuberculo-
sis.
epitympanum, л : елитимпан(ум) —» epitympanum.
epityphiitis, я : апендицит - » appendicitis.
epizooDOsis, л : епиэооноза - » epizoonosis.
epizootic, я : епизоотия -» epizootia.
epizootic : епизоотичен —» epizooticus.
eponychium, n : епонихиум, кожица на нокътя - »
eponychium.
eponym, я : епоним -» еропутоп.
epodphoron, epoophoron, я : епоофорон, вадяйчнпков
придатък -» epoophoron.
epulis, я : епулис
epulis.
equal : равен, еднакъв —» aequalis.
equinia, я : сап, малеус —> malleus2.
eradication, n : изкореняване, екстирпация e xstir
patio.
Erb’s atrophy : прогресивна мускулна дистрофия
dystrophia musculorum progressiva.
Erb-Ûoldflam disease : тежка псевдопаралитична ми
астения —» myasthenia gravis pseudoparalytica.
Erb’s sign : симптом на Ерб —» Erbi signum.
erection, n : ерекция, набъбване, напрягане —» erec
tio.
erector, я : изправяч, повдигач, еректор -> erector.
erethism, я : еретизъм -» erethismus.
ergot (of rye), ergota, n : мораво рогче —» Secale
cornutum.
ergotism, я : ерготизъм, отравяне с мораво рогче-»
ergatismus.
erosion, я : охлузване, ерозия
erosio♦
errant : странствуващ, блуждаещ
migrans.
errbines, nfpl : кихавични средства -> sternutat oria .
error, medical : професионална грешка (на лекар) -»
malpraxis.
eructation, л : оригване -» e ructatio.
eruption, skin- n : кожен обрив, изрив по кожата,
екзантема -» exanthema ; обривано, изриваме,
обрив -» eruptio.
—, drug- or medicinal .’ медикаментозен, лекарствен
обрив ~» eruptio medicamentosa.
eruptive : обривен, нзрнвен —» eruptivus.
erysipelas, n : сризипсл, червен вятър —>erysipelas.
ambulant or wandering : мигриращ, блуждаещ
еризнпел —> erysipelas migrans.
—
migrans : мигриращ, блуждаещ ерпэипел -* e ry
sipelas migrans.
—, sugrical or traumatic : травматичен, хирургичен
или болничен еризнпел -» erysipelas traumati
cum.
erysipeloid, n : ерпзнпелоид, червенка -» erysip e
loidum.
erythema, я : еритсма, еритем -» erythema.
—
endemicum : пелагра pellagra.
—, epidemic : епидемична еритсма -* ac rodynia (1) .
—
induratum : индуративна еритсма. индуративна
туберкулоза на кожата -» erythema induratum.
—
infectiosum : инфекциозна еритема, пета бо
лест -» erythema infectiosum.
—
multiforme : многоформена сксудативна еритс
ма -» erythema exsudativum multiforme.
—
nodosum: нодозна или възлеста еритсма -» e ry
thema nodosum.
erythema pernio
812
exfoliation
erythema pernio : перниони -» perniones.
erythr(a)emiat n : еритремия, истинска полицитемия,
болеет на Вакез-Ослер -* erythraemia.
erythrasma, n : еритразма -» erythrasma.
erythredema, n : вине erythr(o)edema.
erythro blast, n : еритробласт -» erythroblastus.
erythroblastosis, n : ершробластоза -» erythroblasto
sis.
—
ac ut a : о стра ер итробл астоза, болеет на Гулйел-
мо -* erythroblastosis acuta.
—
f(o)etaiis or f(o)etal erythroblastosis : хемолитич-
н а бол еет или хемолитична анемия у новородени«
те —> morbus haemolyticus neonatorum.
erythrocyanosi s c utis symmetrica : симетрична еритро-
цийн за на кожата-» erythrocyanosis cutis sym
metrica.
erythrocyte, n : ер итроц ит, че рвена кръвна кле тка-»
erythrocytus.
erythrocytolysi s, n : ери троци то лиза , ер нтролиза —»
erythrocytolysis.
erythrocytopoiesis , n : сритропо(й)еза, образуване на
еритроцити -» erythropoiesis.
erythrocytosis, n : ерн троцитоза, симптоматична по
ли глобулня -» erythrocytosis.
er ythrod ermia , erythroder ma , n : еритродермия -»
erythrodermia.
erythr(o)edema , n : акродиния - » acrodynia.
er ythromelalgîa, n : еритромелалгия ~» e rythromel-
algia.
erythrophobia , n : ереутофобия, еригрофобия -»
ereuthrophobia.
er ythropoie sis, n : ери тропо(й)еза, образуване на
еритроцити —» erythropoiesis.
erythrop(s)ia, n : еритропсия —» erythropsia.
escha r* n : eexap a, еска ра, струпей —» eschara.
es charotics, n fp t ; каустичн и, раз яждащи, разядли-
ви средства - » caustica.
Escherichia coli : ко ли-бактерия -> Bacterium coli
commune.
esodic : цен тростреми телен, аферентен -» a f f e
rens.
es op hageal, esoph agitis, esophagodynia, esophagoscopy,
esophagospasm, esophagostenosis, esophagus : ви ж
(o)esophageal, (o)esophagitis, (o)esophago-
dynia, (o) esophagoscopy, (o)esophagospasm,
(o) esophagostenosis, ( ojesophagas.
esotropia, n : конвертиращ страбизъм -» strabismus
convergens.
es s ay , suicide- : опит з а самоубийство -> tentamen
suicidii.
essential : есенциален ~» essentialis (1), idiopathi
cus (идиопатичен).
estival : виж (a)estival.
estrogenic, estrogens, estrus, est rum: виж ( ojestroge-
nie, (о)estrogens, (o)estrus, (ojestrum.
ethics, medical: медицинска етика , медицинска деон
тология -» deontologia medicalis.
ethmoid1, ethmoidal : етмоиден, етмоидален-» ethmo
idalis.
ethmoid-, n : решетъчна кост - » o s ethmoidale.
ethmoïditis, n : етмоидит—» ethmoiditis.
ethylîsm, n : хронично отравяне c алкохол, хрони
чен алкохолизъм —» alcoholismus.
etiology, n : виж (a)etiology.
etiotropic : стиотропен -» a etiotropas.
eunuchoidism, eunuchism, n : евнухоидиэъм - » eunu-
choidismus.
euphoria, n : еуфория -» euphoria.
eupo(o)ea, n : еу пнея, нормално дишане, леко ди
шане -» еирпоеа.
eur hythmia, п : правилен ритъм, еуритмия -» ea ryth-
mia.
European fever : повратен (възв ра те н) тиф , евро
пейски повратен тиф —» typ hu s recurrens.
Eustachian tonsil : тубарна тонзила ила сливица -»
to nsilla tubaria.
Eustachian tube : Евс тах иева тр ъба, слухова тр ъба - »
tuba auditiva.
eustachitis, n : евстахиит, катар на Евстахиевата
тръба -» eustachifijtis.
eu thanasia, n : еут ана зи я, л ека безболезнена смърт ->
euthanasia.
evacuation, n : евакуация, евакуиране, изпразване —>
evacuatio.
eventration, n : евентрация -» eventratio.
evident : очевиден, явен, ясен -» evidens, manifes
tus.
evil, king's (pop.) : скрофулоза, скрофули, живени»
да -» serofitlosis
eviration, n i кастрация, кастриране, скопяване -»
castratio.
evisceration, л : екзентерацня -» exenteratio.
evulsion, n : изтръгване -» avulsio.
exacerbated : и зос трен, екз ац ербир ан -» exacerba
tus.
exacerbation, n : екзацербация, изостряне -» exacer
batio.
exagg er ation, n : п реувеличаване, агра виране -♦ ag
gravatio (1).
exaltation, n : екзалтация -» exaltatio.
examination, n : изследване -» exploratio.
— , post-mortem-: аутопсия, о тв ар ян е на труп, обдук»
ция, секция —> autopsia.
exanthema, exanthem, n : екзан те ма, екзан те м, ко»
жен обрив, изрив по кожата -» exanthema ;
обрив —» eruptio.
—
subitum : внезапна екз антема, шес та боле ст -»•
exanthema subitum.
exanthematous : обривен, иэри ве н, е кзан те мен —»
exanthematicus.
exarticulation, n : екзартикулация -» exarticulatio.
excavated : издълбан -* cavatus, excavatas.
excavation, л : вдлъбнатина, джоб, ку хин а - » e xca
vatio, cavitas.
excess, л : излишество, нев ъздържан ост, прека лява -
не, ексцес -* excessus.
excipient, n : ексцип иент -* excipiens; вех икулум-»
vehiculum.
excision, л : изрязване , оперативно отстраняване»
ексцизня -» excisio.
— , exploratory, л : биопсия - » biopsia.
excitability, n : възбудимосг, възбуждаемост -» ex
citabilitas, irritabilitas.
excitable : възбудим -» irritabilis.
excitants, nipl : a нале птици, аналептични, в ъз буж
дащи, съживяващи л екарс тва -» an aleptica.
excitation, л : (психомоторна) възбуден ост - * agita
tio ; възбуждени е, въ збуда, възбудено със то я
ние -» excitatio.
excitement, л : възбуждение, възбуда -» ex citatio,
emoti о.
exclusion, n : изключване, елиминация, елиминира
не —> eliminatio.
—
of the pupil : секлузия -» seclusio.
excochléation, л : изстъргва не с остра л ъж ич ка (к ю
рета), екскохлеация -» excochleatio.
excoriation, л : екскориа ция, о драскване -» e xcoria•
tio.
excrement, n : изпражнения, екскр емен ти , ф ека лни
материи, фекал и -» faece*.
excrescence, cauliflower : остър кондилом - » co ndy
loma acuminatum.
excreta, excretions, n\pl : екскрети, отлъчки, излъ
чени материи -» excretum (excreta).
exc retion, n : отделяне, и зхвър ляне, екс крец ия —>
ехеretio.
excretory : екс кре то ре н, отделителен, отводен - »
excretorius.
exenteration, л : екзентерацня -» exenteratio.
exfoliation, л : ламелозно лющене -» desquamatiо
lamellosa ; отслояване, ексфолиация -» e x f o
liatio.
«xfoliative
813
facial
•exfoliative : ексф оли ативен, лющещ се н а плас то
ве (на слоеве) -4 exfoliativus.
•exhalation, n : изпарение -4 emanatio (1) ; издиша-
не, издишване —» exspiratio.
•exhaustion, ex treme : извън редно голямо изтощен ие,
прострация -4 prostratio.
— , nervous : неврастения -4 neurasthenia.
•exhibitionism, n : ексхибиционизъм -> e xhibitionis
mus.
•exhumation, n : ексхумация -4 exhumâtiо.
»exit, n : изход -4 exitus (i).
•exodic : еферентен —> efferens.
•exogenous, exogenetic, exogenic : екзогенен —» exoge
nes.
ex ophthalm os, exophthalmus, л : екзоф талм. изпъкна
ли очи -4 exophthalmus.
«exostosis, n : ек зо сто за - 4 еддо/ ах /х ; хиперостоза*-»
hyperostosis.
«xotropia, n : дивергираш страбизъм —> strabismus
divergens.
•expansive : експанзивен —» expansivus
«expectant : изчаквателен, изчакващ -> exspectati-
«expectation, л : изч акване , оча квателно положение ->
exspectatio.
«expectorant : експекторанс -4 pectoralis (2) ; виж
също expectorants.
«expectorants, nipt : отхранващи лекарства , експе к-
юранти -4 expectorantia.
expectoration, n : експекгорация (отхрачваке, из
важдане на храчки, храчки) -4 expectoratio ;
храчки -» sputum ; виж също анп. sputum.
— , bloody : кървави храчки -4 sputum cruentum.
' experiment, n : опит, експеримент, проба —» experi
mentum.
•expert, л : експерт, вещо лице —> expertus.
— , medical : медицински експерт, лекар експерт -4
expertus medicalis.
•expiration, л : издишаме, издишване, експирация —»
exspiratio.
•expiratory : експира то рен , издн хателеи —» e xspira-
tortas.
•exploration, л : изследване -4 exploratio.
»expression, л : из сти сква не, и зр аз (на лнцето), изра
зяване (с думи) -4 expressio.
— , facial: израз на лнцето, изражение -4 facies (2).
- expulsion, л : изгонване, изтласкване -» expulsio.
•exsanguine : безкръвен —> exsanguis.
«exsiccaots, n fpl : изсушаващи средства -» exricoz/i-
//fl.
•exsiccation, л : изс ушаване, изс ъх ване , обезводнява
не, де хн дриране, десикация -4 desiccati о ; и з
сушаване, отнемане на течности -4 exsicco-
• e x siccQsis, л : обезводняване на организма, изсуша
ване на тялото, ексикоза -* exsiccosis (JJ.
• exstrophy, я : изв ърт ане навън, обръщане наопаки,
екстрофия —» exstrophia.
extemporaneous, e xte mpo re: без предварителна под
готовка, кога то потрябва —» e x tempore.
extended : разтегнат, разгънат, обширен —> ex
tensus.
•extending, л : ра зт яг ане , удълж ава не, елонгацпя —►
elongatio.
extension, л : екстензня -4 extensio : разширяване,
разпространяваме -4 propagatio.
extensor, л : разгъван (мускул), скстензор -4 ex
tensor (musculus).
external : външен, вънкашен -» externus.
exteroceptor , n ; с кс тс рор ецеп тор —> exteroreceptor.
extirpation, л : екстирпация, изкореняване, пълно
отстраняване —» exstirpatio.
extracardialis : извънсърдечен, екстракардиален -4
extracardialis.
extracellular: извънклетъчен, екстрацелуларен -4
extracellularis.
extract, л : екстракт, извлек - 4 extractum.
extraction, n : екстракция, изваждане, извличане —»
extractio.
extradural : екстрадурален -4 extraduralis*
extragenital : извънполов, екстра генитален -4 едг/гд-
genitalis.
extramural : извънстенен -4 extramu ra lis.
ext rapericardial: извънпернкардкален, екстрзпернкар-
диален -4 extrapericardialis.
extraperitoneal : извънперитонеален, екстраперито-
неален -4 extraperitonealis.
extrapleural : извънплеврален, екстраплеврален -4
extraplenralis,
extrapyramidal : извън пирамиден, екстрапирамида-
лен —» extrapyramidalis.
extrasystole, л : екстрасистола -4 extrasystole.
extrauterine : извънматочен, екстраутеринен - 4 ex
trauterinus.
extravasation, л : екстравазацкя -> extravasatio.
—
of blood : кръвонясядане, суфузня -4 suffusio.
extreme : краен, последен -4 extremus .
extremity, л : крайник -» extremitas (1) (екстремн-
тст), membrum (2).
—, lower : долен крайник, крак (от таза до пръ
стите) —» membrum inferius,
—, upper : горен крайник, ръка (от рамото до пръ
стите) -4 membrum superius.
extroversion, л : .извъртане навън, обръщане на
опаки, екстрофия —» exstrophia.
exudate, exudation, л : ексудат, възпалителен из
лив -4 exsudatum.
exudation, л : ексудация
ex sudatio ; ексудат,
възпалителен излив -» exsudatum.
exudative : ексудативен -4 exsudativus.
exonerated : разязвен, екзулцериран -4 exulceratus.
exulceratîng : разязвяващ ce, екзулцериращ -4 exul
cerans.
exulceration, n : разязвяване, екзулцерация -> exul
ceratio.
eye, n : око -4 oculus.
—, a rtific ial: изкуствено око, очна протеза —>pro-
thesis ocularis.
— , cross : конвергнращ страбизъм -4 strabismus
convergens.
—
drops : колир -4 collyrium.
—
drops or eyelotion : капки за оч и , оч ни капки-4
instillationes.
—, hare’s- : заешко око, лагофталм -4 lagophthal
mus.
—, refractive power of the : рефракция, пречуива-
телна способност на окото -4 refrac tio (2).
—
-socket : орбита, очница -4 orbita.
—, strain- : изморявано на окото, астенопия, слабост
на зрението -4 asthenopia.
—, vascular (pigmentary or middle) coat of the : съ
довата обвивка на окото, увея —> uvea.
—, watery : сълзотсчсннс, синфора -» epiphora.
eyeball, n : очна ябълка —> bulbus oculi.
eyebrow, л : вежда -4 supercilium.
eyelash, n : мигла 4 cilium (1).
eyelid, л : клепач, клепка palpebra,
— , lower: долен клепач —» palpebra infe rio r.
—, upper : горен клепач -*• palpebra superior•
eyelotion, eyewash, n : колир
collyrium.
F
fabism, л : фабпзъм, фавнзъм —> fabismiis.
ifabrication, л : коифабулация -4 confabulatio.
face, n : лице —» factes (J).
facial : лицеи, фацнален -4 fa cia lisl.
facies
814
fever
facies, n : израз на лицето» изражение ч f a
cies (2).
—, abdominal or abdominalis : перитонеалво лице ч
facies abdominalis.
—
articularis : ставна повърхност ч fa cies arti
cularis.
facile : лек, лесен ч facilis.
factitious : изкуствен ч factitins.
facultative : факултативен, незадължителен ч f a -
cultçtivus.
f(a)eca1 : фехален ч faecalis.
f(a)eces, n : изпражнения, фекалии, фекалии мате
рии, екскременти ч faeces, sedes (3).
failure, n : недостатъчност, инсуфициенция ч in s u f
ficientia (1).
— , cardiac or heart- : сърдечна недостатъчност, сър
дечна инсуфициенция ч in sufficientia cordis.
fainting, fainting-fit, n : краткотрайно загубване на
съзнанието, падане в несвяст, лека степен на
синкоп ч lipothymia ; припадане, припадък,
несвяст, синкоп —» syncopa.
falcate, falciform : сърповиден ч falciformis.
falling, n i спадане, слизане, смъкване ч descen
sus.
—
down : изпадане или излизане навън ч prolap
sus.
—
off of the nails : спадане на ноктите, онихо-
птоза -ч onychoptosis.
—
of any organ : спадане или смъкване на някой
орган, птоза -ч ptosis (2).
—
of the uterus : спадане или смъкване на матка
та ч descensas uteri, hysteroptosis (хистеро-
птоза).
Fallopian tobe : Фалопнева тръба, маточна тръба ч
tuba uterina.
Fallot’s tetrad : тетралогия на Фалб ч Falloti te
tralogia.
false: лъжлив, неистински, фалшив-»falsus (под
правен), spurius (1).
falsification, retrospective : парамнезия, псевдоспом-
няне, лъжливи спомени ч paramnesia.
Fanconi’s syndrome : синдром на Фанкони ч Fanco-
nii syndromum.
fangotherapy, n : калолечение, фанготерапия ч pe-
lotherapia.
faradization, n : фарадизация -ч faradisatio.
farcy,, n : сап с поражение главно по кожата ч
malleus* (2).
fascia, n : фасция ч fascia (1).
fasciculus, fascicle, n : снопче, фасцикул -ч fa s c i
culus ; сноп, път, тракт -4 tractas (1) ; виж
също tract.
—, cerebellospinal : пътят на Флекскг, спино-цере-
беларен път ч tractas spinocerebellaris.
fasting, absolute : пълно въздържане от храна -ч
inedia.
fat1 : тлъст, дебел ч corpulentas ; охранен, дебел-»
crassus.
fat2, n : тлъстила, мазнина, мас, сало ч adeps.
—, corpse- : адипоцир —» adipocera.
fatal.: смъртен, смъртоносен —» letalis ; фатален,
c лоша прогноза —» ominosus.
fatigue, n ; умора, изморяваме -ч fatigatio .
fatness, n : затлъстяване -ч adipositas.
fatty : тлъст, тлъстинен -4 adiposus ; мазен, лоенч
sebaceas.
fances, n : глътка, гърло -ч fauces.
Faucbard’s disease : алвеоларна пиорея -ч pyorrhoea
alveolaris.
faulty : имащ недостатък, погрешен, неправилен ч
vitiosas.
favism, л: фабизъм, фавизъм -ч fa b is mus.
fovo(n)rable : благоприятен ч fa v ora bilis.
favos, n : фавус, кел ч favus.
fear, л : страх ч pavor.
—, morbid : болестен страх, натраплкв страх, фо
бия ч phobia.
feb ricu la, n : лека тре ска, леко тр ескав о състоя
ние ч febricula.
febrifuges, njpl : антипи ретични ле кар ства , ан тип и-
ретици ч antipyretica.
febrile : фебрилен, трескав ч feb rilis, pyreticas
(пиретичен).
febrile, non- : нетрескав, афебрилен, апиретичен ч*
afeb rilis, аруretiens.
febris, n : фебрилно трескаво заболяване ч febris
(2) ; виж също fever.
—
inversa : обратна или изопачена треска ч febris
inversa.
fecale : виж f(a)ecale.
feces,- njpl : виж f(a)eces.
fecula, л : нишесте, скорбяла, ч amylum.
fecundation, л : оплодяване ч fecundatio.
feeble : слаб, немощен, безсилен ч d ebilis (1).
—
- ntindedness : дебилност, лека форма сл або
умие ч debilitas mentalis.
feebleness of labo(u)r pains : слабост на маточ ните
контракции ч inertia uteri.
— , mental : дем енция, п о -кьr но придобито слабоу
мие ч dementia.
feeblmindedness, л : олигофрен ия, вродено слабо
умие ч oligophrenia.
feeding, n : хранене ч alimentatio, nutritio.
— , rectal : ректално хранене ч alimentatio rec
talis.
feeling, n : усет, усещане ч sensatio, sensas
(чувс тво) .
feigning of illness : симулация, симулиране ч simu
latio.
fei, n : жлъчка, злъчка ч fei.
felo de se : самоубийство ч s a id dium.
felon, n : панарициум, панариций ч pan aritium ;
околонокътен панарициум, паронихия ч pa ro
nychia.
Felly’s syndrome : синдром на Фелтп ч F eltyi syn
dromum.
female : женски ч femininus.
feminine : женски, женствен ч feminin us.
feminism, л : феминизъм ч 'feminismus.
feminiza tion, n : феминизация, фемин нзиране ч f e
minisati о.
femoral : бедрен ч femoralis (феморален), crura
lis (2).
femur, n : бедрена кост, фемур ч fem ur (1).
fenestra, л : прозорец, отвор ч fenestra.
—
of the vestibule : вестибулно или овално про
зорче ч fenestra vestibuli.
fenestration, n : фенестрация ч fenestratiо.
ferment, n : фермент, ензим ч fermentum.
ferment ation, л : ферментация, фермен ти ран е ч -
fermentatio.
Ferrie r’s method : рекалцнфикаци я ч recdicif i cati о.
ferrihfa)emog1obin, n : метхемоглобин ч methaemo-
globinam.
fertile : фертнлен, плодоносен, оплоден ч f e r tilis
(F2).
— , non- : безплоден, ялова (жена) ч infe rtilis,
Sterilis (2).
fertilization, л : оплодяване ч fecundati о.
fertilized : оплоден ч fe rtilis (2).
fetal, feticide, fetor, fetus : виж f(o)etal, /(o)eticide,
ffojetor, f ( оJetus.
fetation, n : бременност ч graviditas.
fetid : вонящ, зловонен , смрадлив, смраден ч fo e
tidus.
fetishism, л : фетишизъм ч fetichismus.
fever, n : треска ч febris ; трескаво или фебрилно-
състояние, пирексия ч pyrexia.
— , a bate ment of : спадане на покачената темп ера
тура до нормална, изчезване на трескавото'
състояние ч defervescentia.
—, abortus- : болест на Банг ч feb ris undulans (2)*
— , (a)estivo-autumnal or subtertian : тропическа
малария ч malaria tropica.
fever
815
filamentous
Tevert aphthous : шап -* stomatitis aphthosa epizo-
otica.
— , bilious remittent or blackwater- : черногтикочна
треска, .черноводна треска“ -* fe b ris biliosa
haemoglobinurica.
— , L'ack : висцерална лейшманиоза, кала-азар, тро
пическа спленомегалш; —> leishmaniosis visce-
ratis.
— , catheter- : уретрална треска, катетърна, пикочна
треска, vporenna инфекция -> feb ris urethralis.
— , cal-scraUn-.
доброкачествена ннокулационна
лимфоретнкулоза -* lymphoreticulosis benigna
е morsa felis.
— , cérébro-spinal or malignant purpuric or spotted :
епидемичен (цереброспинален) менингит
me
n ingitis cerebrospinalis epidemica.
— , colotyphoid : колотиф -> colotyphns.
— , continued : постоянна, продължителна треска,
контннуа febris continua.
— , cosmopolitan relapsing or louse-borne relapsing o r
relapsing or recurrent : повратен (възвратен)
i чф, европейски повратен тиф —>typhu s recur
rens.
— , dîer-fly- : туляремия -* tularaemia.
— , enteric or typhoid : коремен тиф typhus abdo-
minatis.
— , ephemeral : еднодневна треска -» fe br is ephe
mera.
— , epidemic h(a)emerrhagic : хеморагичен нефрозо-
ьефрит -♦ nephrosonephritis haemorrhagica.
— , epidemic typhus- : петнист тиф, ендемичен пет
нист тиф -» typhus exanthematicus.
— , European: повратен (възвратен) тиф, европейски
повратен тиф —» typhus recurrens.
— , five-day- : петдневна треска, волннека треска,
i копна треска —>febris quintana.
— , glandular : жлезна треска на Пфайфер, ин
фекциозна мононуклеоза, моноцитна ангина,
инфекциозна лимфомононуклеоза -» mononu
cleosis infectiosa.
— , h(a)emoglobinuric : чернопнкочна треска, »чер
новодна треска“ —> fe b ris biliosa haemoglobin
urica.
—.
h(a)emorrhagic : хеморагична треска —* fe b ris
haemorrhagica.
— , hay- : сенна треска, сенна хрема, сенна астма,
летен катар -* catarrhus aestivas ; вазомото
рен ринит, вазомоторна хрема -* rhinitis va so
motoria.
—.
hectic : хектнчна или изтощителна треска —*
febris hectica.
— , intermittent : иитермитирагца или пресекваща
'.оеска —>febris intermittens.
— , jangle- or intermittent- or marsh- or periodic: ма
лария -» malaria.
—.
miliary : епидемична милиария -» miliaria epi
demica.
— , milk- : млечна треска —» febris lactea.
—, pappataci or phlebotomus- : папатацнева треска,
папатаци -* febris pappataci.
—, parathyphoid : паратиф paratyphus.
— , parrot- : папагалска болеет, пситакоза -» p sitta
cosis.
— , puerperal : треска родилна, следродилна или
пуерперална треска -* feb ris puerperalis.
— , Q or Queensland- : Q-треска, Ку-трескз, Куинс-
ландска треска -* febris Q.
—, quartan : квартана (малария) -» malaria quar
tana.
—, quotidian : малария с всекидневни трескави
пристъпи -» malaria quotidiana.
—, rat-bite- : болест от ухапване от плъх, содоку-*
morbus morsus muris.
— , recurrent or relapsing : рекурентна, повратна
или възвръщаща се треска —>febris recuurens.
— , remittent: ремнтираша или ремитентна тре
ска -> febris remittens.
fever, rheumatic: ос гь р рев матизъм, истински рев ма
тизъм, болест на Соколски-Буйб -> rheumatis
mus verus.
—, Rocky Mountain spotted : виж при rickettsiosis.
—* sand-fly : папатацнева треска, папатаци —» f e
bris pappataci.
—, scarlet- : скарлатина —> scarlatina.
— , septic : септична треска -» febris septica.
— , splenie : ан тр акс у животните - » anthrax.
— , symptomatic or tr au m a tic : травмати чна треска,
ранева тр еска
febris traumatica.
— , tertian : терциана (малария) -» malaria ter
tiana.
— , therapeutic : лечебна треска -> febris curativa.
— , three-day-: папатацнева треска, папатаци -*
febris pappataci.
— , trench- : окопна тре ска, волинска тр еска , пе т
дневна треска -> feb ris quintana.
—, undulant : ундулнр аща или вълнообразна тре ск а,
бруцелоза -* ferbis undulans, brucellosis.
— , urethral or urinary : уретрална треска, кате
тър на , пикочна тре ска, уроген на ин фекци я -»
febris urethralis.
•
—, wound- : ранева тре ска, травматична т р е ск а ->
febris traumatica.
— , yellow : жълта треска -» febris flava.
feverish : фебрнлен, трескав -* febrilis, pyreticus
(пнретичен)
— , slightly: субфебрилен
subfebrilis.
fiber, fibre, n : влакно, нишка, фибра -> fib ra .
fibril, и : фибрила, влакънце, нишка -> fibrilla ,
filamentum.
fibrillar, fibrillary : влакнест, фибриларен, филамен-
тозен -» fibrillaris, filamentosas.
fibrillation, n : фибрилация, мъждене, трептене
fibrillatio.
—, a u ric u la r : абсолютн или пълна аритмия, пред-
сърдно мъждене или трептене -» arhythmia
absoluta; предсърдно мъждене и трептене,
абсолютна аритмия -» fibrillatio atriorum.
—, ventricular : трептене и мъждене на вентрнку-
лите —» fibrillatio ventriculorum.
fibrin, n : фибрин —» fibrinum.
fibrinogen, n : фибриноген -» fibrinogenam.
fibrinous : фибринозен -» fibrinosus.
fibroadenia, n : фиброадення -» fibroadenia.
fibroadenoma, n : фиброаденом -> fibroadenoma.
fibroblast, я : фибробласт -* fibroblastus.
fibrocartilage, я : влакнест хрущял -» fibrocarti
lago.
— , interarticular : ставен диск
discus articularis;
ставен мениск -* meniscus.
— , inte rver tebral : междупрешленсн дис к, ннтер-
вертебрален диск -» discus intervertebralis.
fibrolipoma, я : фибролипом -> fibrolipoma.
fibroma, я : фибром -» fibroma.
fibromatosis, я : фнброматоза -> fibromatosis.
fibromyoma, я : фибромиом —>fibromyoma.
fibroosteo ma, л : остеофибром
osteofibroma.
fibrosarcoma, я : фибросарком -♦ fibrosarcoma.
fibrosis, л : фиброза -» fibrosis.
fibrositis, л : фиброзит, мускулен ревматизъм
fibrosités ; мускулен ревматизъм
rheumatis
mus musculorum.
—, subcutaneous : паннкулит -* panniculitis.
fibrous : фиброзен -4 fibrosus.
fibula, л : малтк пищял, фибула -v fibula.
fibular : малкопшиялен -» fibularis (фнбуларек),
peroneus.
field, n : поле, равнина
campus.
—
ol vision : зрително поле —у campus visionis.
— , visual : зрително поле —>campus visionis.
figure, n : образ, очертание, форма configuratio.
filaceous : влакнест -» filamentosus.
filament, я : влакно, нишка -» fibra, filamentum.
filamentous : вла кнест, нишковиден, фнламентозен->
filamentosus.
filar
816
follicular
filar : влакнест, филаментозен -» filamento su s.
Filari*, я -i филария. -4 F ilaria .
filariasis, л : филариоза, филарпаза -» filaria sis ,
Filatov hist iotherapy : тъканна терапия по Филатов -4
Filatovi histïotherapia.
Filatov method : метод на Филатов —» F ilato v i me
thodus.
Filatov's disease : болеет на Филатов-Дюкс, четвърта
болеет, скарлатинозна рубеола - 4 rubeola scar
latinosa.
Filatov's spots ; петна на Коплик-Филатов -* Ko p lik -
Filatov9 maculae,
filter, л : филтър -4 f Utrum.
—
passing : филтриращ се, филтруем —> fi ltr a -
ЫНs .
filtering, я : филтриране, прецеждане, колация -4
colatio.
filtrable ; филтриращ се, филтруем -4 filtr a b ilis .
filtrate, n : филтрат -4 filtratum .
filtration, я : филтриране, прецеждане -4 fil tr a -
/io *
filum, я : нишка, конец, влакно -4 filu m .
— » terminale : филум терминале —»filu m terminale.
fimbria, л : ресна» ресни, пискюл —» fim b ria .
fimbriate, fimbriated : имащ ресни, ресничест -»
fimbriatus.
final : краен, последен —» terminalis.
line : тънък, нежен, фин, ситен -4 subtilis.
linger, я : пръст (на ръката) -4 digitus (manus).
—, dead : мъртвешки пръст —* digitus mortuus.
—, first : палец -4 pollex.
— , little or fifth : малкият, V пръст на ръката,
кутре -4 digitus minimas manus.
—, middle or third : средният пръст на ръката —»
digitus medius.
— , pointing or second : показалец (пръст) —» index - .
fingers, clubbed or Hippocratic : барабанни или Хи-
пократони пръсти
digitus hippocratiens
(digiti hippocratici).
—, spider- : арахнодактилия -4 arachnodactylia.
first : пръв, първи —» primus.
fissure, я : цепка, цепнатина -4 fis s u r a (фисура,
пукнатина, бразда), hia tus (отвърстие), rima.
—, palpebral : клепачна цепка -> rima palpebrarum.
—, portal : врата или порта на черния дроб -4
porta hepatis.
fissures, n[pl : пукнатини, цепнатини -4 rhagades.
fistula, я : фистула -4 fistula.
—, anal : анална фистула, фистула на ануса -4
fistu la ani.
—, dental : зъбна фистула -4 fistu la dentalis.
—, t(a)ecal : фекална или стеркорална фистула,
фистула на червата -4 fistula faecalis.
—, stercoral or intestinal ; фекална или стеркорална
фистула, фистула на червата -4 fistula faecalis.
—, urinary : пикочна фистула -4 fistula urinaria.
—, vesicouterine : фистула между пикочния мехур
и матката -4 fistu la vesicouterina.
—, vesicovaginal : фистула между пикочния мехур
и влагалището -> fistu la vesicovaginalis.
fistulographia, л ; фистулография -4 fistalogr aphia.
fit, я : припадък, пристъп -4 accessus.
fixation, fixing, я : прикрепване, закрепване, фи
ксиране -4 fixatio.
fixative, я : фиксатор, амбоцептор, противотяло,
антитяло —» amboceptor.
fixed : фиксиран, закрепен, неподвижен, постоянен,
неизменен, непроменлив -» f i x a s .
flaccidity, я : вялост, отпуснатост, атония -4 atonia.
flask, я : шише (плоско), флакон -> lagena.
flat : плосък, равен —» planus.
flatulence, n : флатуленция -4 flatule ntia .
—
io the bowels : борборигми, куркане или кърко-
рене -4 borborygmas.
flatus, n : газове в стомаха или червата, чревни
газове —»flatas.
flea, я : бълха .4 Pulex.
flea, common : обикновена, човешка бълха - 4 Pulexr
irritans.
—, r a t- : плъхова бълха -4 P ulex cheopis.
flesh, goose- : гъша кожа —4 cutis anserina.
*—, proud** : «диво месо" - 4 caro luxurians.
flexibility, я : гъвкавост, еластичност -4 fle x ibilitas *
—, waxy, or flexibilitas cerea : восъчна гъвкавост
на крайниците -4 flexibilitas cerea.
flex ible, flexile : гъвкав, огъваем* еластич ен - » f l e -
xibilis.
flexion, я : сгъване, прегъване* флексия -4 fle x io ^
извивка, кривина -4 flexura.
flexor, я : сгъван (мускул), флексор -4 fle x o r
(musculus).
flexure, flexura, n : флексура* и зви вка, за во й, к р и
вина -4 flexura.
—, hepatic : чернодробна
извивка на дебелото
черво -4 flexura coli dextra..
—, sigmoid : сигмоидно черво -4 colon sigmoideam„
—, splenic : лиенална извивка иа дебел ото че рво - 4
flexura coli sinistra.
flight, я : импулсивно скитнич ес тво, пориомания - 4
poriomania.
floccilation, я : карфология -4 carphologia.
florid : флориден, цветут ~> floridus.
flow , m o n thly : менструация*(менструален) период-4
menstruatio.
flower, я : цвете, цвят (на растение) —» flos.
flowers, n : м енструация, (мен струален) период - 4
menstrnatio.
fluctuation, я : флуктуация fluctuatio.
fluid1 : течен -» f h i dus, liquidus..
fluid-, л : течност -» liquor (1) ; fluidum (течна
среда, разтвор).
—, am ni otic : околоплодни води* амн иотнчна, око
лоплодна течност —> liguor amnii.
—
, body- : телес на течн ост - 4 humor.
—, cerebro-spinal (C. S. F.) : цереброспинална те ч
ност, гръбначномозъчна течн ост, ликвор ( ц ер е -
броспинален) -* liquor cerebrospinalis.
4- , seminal : семенна течност -4 semen (2).
flukes, njpl : метили, трематоди -4 Trematoda.
fluorograpfay, n : флуорография -4 fltiorographia .
flutter, я : трептене, мъждене, фнбрилация - v
fibrillatio.
—, aur icular : предсърдно мъждене и трептене*
абсолютна аритмия -» fibrillatio atriorum.
flux, я : течение -4 fluor, fluxus (силно течение).,
fly, n : муха -4 Musca.
—, domestic or house- : домашна му ха —» M usca
domestica.
focal : фокален, огнищен -» fo c a lis .
focus, я : фокус, център, огнище -4 fo c u s (1-2).
—
(of disease) : огнище на болестта -» focus
morbi.
—
of infection : огнище на инфекцията —» focus
infectionis.
f(o)eUl : зародишен, зародишев, фетален -4 f e t a
lis.
f(o)eticide, я : умъртвяв ане на плода в матката, и з
куствен аборт —> feticidiu m.
f(o) et or, n : воня, зловоние* смрад, лоша миризма,.
фетор -4 foetor.
f(o)etu5, n : фетус -4 fetus.
fold, я : гънка -» plica (дипла), ruga.
—, ve ntricular or vestibular : лъжли ва гласна гънка
(гръзка) -4 plica ventricularis.
—
,
vocal : истинска гласна гънка Двръзка) -4 plica
vocalis.
folded : нагънат, надиплен -» p licatus.
foliaceous, foliate ; листовиден, листат -4 foliatu s*.
follicle, я : фолихул -» foliculus.
—, hair- : космен ф олику л, космена торбичка -4 f o l
liculus pili.
—, lymph- : лимфен ф ол икул, ли мфно възел че —ь
folliculu s lymphaticus.
follicular : фоликулен, фоликуларен -4 follicu laris -
folliculitis
817
frontaf
folliculitis, n : фоликулит —> folliculitis.
fomentatio *, n : (прилагане на) горещи апл икаци и,
фоментация —> fomentatio ; горещ компрес,
гореща лапа, гореща апликация -» fomentum.
fontanel, fontanelle, л : фонтанела, фонтикул -> fo n
ticulus.
—, occipital or posterior : малка или задна фонта
нела —* fonticulus posterior.
food, n : храна —» alimentum, cibus.
foot, n : ходило (на кр ак), стъпало, крак (в тесен
смисъл) -» pes,
—, club- : криво ходило, уродливо ходило -> ta li-
pes (1).
—, flat or splay : плоско стъпало -> pes planus.
— , hollow : вдлъбнато стъпало —> pes excavatus.
—, p erf orating nicer of the : пробиваща язв а на стъ
палото —» malum perforans pedis.
foramen, n : отвор, отвърстие -» foramen, hiatus,
parus.
—, ex ter nal acoustic or ex ter nal auditory : отв орът
на външния слухов канал (приход) -* ponis
acusticus externas.
— , intervertebral : междупрешленен отвор —» fo ra
men intervertebrale.
— , obturator or thyroid : затулен отвор -» foramen
obturatum.
—
ovale : овален отвор -» foramen ovale.
— , vertebral : прешленен отвор -» foramen verte
brale.
force, n : сила -* potentia (1J, vis.
—, vital : жизнена сила -> vis vitae•
forceps, o bstetrical : акуш ер ски пнищи, форцепс ->
forceps.
— , high or inlet- : висок форцепс, високи ншпци -»
forceps alta.
— , low or outlet- : изходни шлпци —» forceps mi
nor.
forearm, n : предмишннца, а нтебрахн ум - » a ntebra
chium
forehead, n : чело
frons.
foreign : чужд —* heterogenes.
forefinger, n : показалец (пръст) —» index-.
foremilk, n : колострум, коластра —» colostrum.
foreskin, n : препуциум, крайна плът -* praepu
tium.
fork, n : перинеум, междиница -> perineum.
forking, n : вилообразно разклон ява не, раздвояване
бифуркация —» bifurcatio.
ForJanini’s method : метод на Форланнни —» Forlani-
nii methodus.
опп, n : форма, оче рта ни е, образ, конфигурац ия -*
сопfiguratio.
formation, n : образу ван е, създав ан е, формиране,
образувание, формация formatio.
—, defective : неправилно образуван е, порочно р аз
витие -> malformatio.
— , reliçular, or formatio reticularis : ретикуларна
формация —> formatio reticularis.
formication, n : мрав учкан е, мраволазене —» fo r m i
catio.
formula, n : рец еп та
formula (1) ; формула -*
formu la (2).
— , magistral : магистрална рецепта —»formula ma
gistralis.
—, official : официнална рецепта —>formula offi
cinalis.
fornix, n : форникс, свод -» fornix.
— , vaginal, or fornix vaginae : свод на вл агали ще
то
fornix vaginae.
fossa, n : ямичка, вдлъбнатина —» fossa (яма), scro
biculus.
—, axillary : подмишница, лодмишнична ямичка,
аксила -» axilla.
— , iliac : хълбочна ямичка -> fossa iliaca.
—, jugular : яремна ямичка
jugulum (2).
—, pituitary: турско седло -» sella turcica.
— , popliteal : задколяина ямичка -» fo ssa poplitea.
fossilization, n : прев ръщан е в ка мъ к, вкаменява-
не petrificatio.
fossula, f os s ette , n : вдлъбнатинка , малка ямичка,
ямчица fossula.
foudroyant : внезапен и силен, п ротичащ бурн о, б ъ р -
зотечен —» fulminans.
foundling, n : подхвърлено де те
infa ns exposi
tus.
fovea, n : яма, ямичка, вдлъбнатина —> fo v e a .
—
centralis retinae : централна вдлъбнатина на ре
тината -» fovea centralis retinae.
—, m i n u t e : малка ямичка, ям чица, вдлъбнатинка„
трапчинка —> foveola.
foveola, n : малка ямичка. ямчица, вдлъбнатинка,.
трапчинка -» foveola.
fracture, n : фрактура, счупване на кост —» frac
tura.
—, comminuted : раздробена фрактура -> fractu ra
comminutiva.
— , complete : пълна фрактура -» fractura completa
— , compound or open: усложн ена или отворена фрак-
тура —> fractura complicata.
— , green-stick- or hickory-stick- : непълно или ча с
тично счупване на костта, ннфракци я —* in-
'
fractio.
—, incomplete : непълна фрактура -* fractura in -
completa.
—, longitudinal : надлъжна фрактура -» fractura
longitudinalis.
—, multiple : мултиплена, множествена ф р а к т у р а -»
fractura multiplex.
—, oblique : коса фрактура -* fr actu r a obliqua.
—, spiral : спирална фрактура -* fractura spira
tis.
fragility, n : чупливост, трошливост
fragilitas.
—
of the bonês : чуплив ост на кости те, остеоиса-
тироза —> osteopsathyrosis.
fragment, n : фрагмент, къс че , парче, откъс —>fr a g
mentum.
fragm ent ation, n : фрагментация, раздробяване
fragmentâtio.
framework, n : основа, скелет, строма —» stroma.
—, bony : скелет —» skeleton.
franklinization, n : фракклинизаипя -> fr an clinisa -
tio.
freckles, n/pl : ефелидн, лунички -> ephelides.
freezing, n : локално измръзване, конгелация -* con
gelatio.
ï rei's disease : иьгвинална ли мф огрануло матоза, бо
лее т на Ннкола-Фавр, климатически бубоии,
четв ърта венерическа болеет —> lymphogranulo
matosis inguinalis.
fremitu s, n : фремитус, вибриране, тр ептен е, с ът ре
сение —> fremitus.
—, vocal : гласов фреми ту с, иекгоралсн или гр ъ
ден фремитус, гласови вибрации fremitu s
vocalis.
frenulum, n : юздица, юздичка —» frenulum, vincu
lum (2).
—
linguae or of the tongue : юздица на ез ика -»
fren ul um linguae.
—
pr(a)eputii or of the-prepuce : юздица на пр епу-
циума -» frenulum prfajeputii.
frenum, n : юздичка, дър жат ел, ретин аку лум
retinaculum.
frenzy, n : буен делир, буйство —►delirium fu ribu n
dum.
frequent : чест, зачестен, често повтарящ се -» fr e
quens.
friction, n : разтриване, разтривка, фрикция —» fric
tio (i).
frigidity, n : полова студенина, полово рав но душие ,
фригидност -» frigiditas (sexualis).
Frtthlich's syndrome : болест на Фрьолпх, а ди п о з о-
генитална дис тр офи я, хи иофи зн о-п оло ва ди с
трофия -» dystrophia adiposogenitalis.
frontal : фронтален, челен -> frontalis.
52 Медицинска терминология
!frost-bite
818
gastritis
frost-bite : премръзнало място, локално измръзва
не —> congelatio.
fructose, n : фруктоза, плодова захар, левулоза ->
fructosa, laevulosa.
fructosuria, n : левулозурия -> laevulosuria.
fruit, л .* плод (на растение) -» fructus.
fruitful : плодоносен, фертилен -> fe r tilis (J).
fugitiv e : бегъл, нетраен, преходен, временен,
краткотра ен
fugax.
fugue, n : нмпулснвно скитничество , порномания -*
poriomania.
fulgura nt, f ulgu rating : внезапен и силен, п ротичаш
бурно, бързотечен -» fulminans.
fulguration, n : фулгурация —> fulguratio (2).
fuliginous : фулигннозен, саждив fuliginosus.
ful(l)ness, n : състояние на пълнота, тургор -» tu r
gor.
fulmin ant, fulmin ating ; мълниеносен, внезапен и си
лен, протичаш бурно, бързотечен -» fulminans.
fumigation, n : опушване -» fumigatio .
function, л : функция functio.
— , dysturbance of : нарушена или смутена функ
ция functio laesa.
functional : функционален -» functionalis.
fundus, n : дъно —» fundus.
—
oculi : очно дъ но
fundus oculi.
—
uteri or uterine fundus : дъно на матката —» fu n
dus uteri.
—
ventriculi : дъно на стомаха fundus ventriculi.
fungi, slime- : слу зни гъбички, миксомицети—^Myxo
mycètes.
—
, yeast - : квасни (спиртни) гъбички, захарн и гъ
бички, дрож ди , захароми цет —» Saccharomyces.
fungiform, fungoid : гьбови ден , гъбообраз ен - * f u n
giformis.
•
fungosity, n : гьбовиден из р ас тък
fungus (2).
fungous : фунгозен, гъбен, гьбовиден, гъбест -> fun
gosus.
fungus, n : гъба, гъбичка -> fungus (I) ; гьбовиден
израстък -> fungus (2).
—, ray-: лъчиста гъбичка, актиномицети -> Actino
myces.
— , slime- : главовидна плесен
Mucor.
funiculi medullae spinalis : стълбове о т бяло в ещест
во в гръбначния мозък
fun iculi medullae
spinalis ; виж също funiculus.
funiculitis, n : фуникулнт -» funiculus.
funiculus, n : връв, сноп -> funiculus.
—, anterior: преден стълб от бяло вещество на гръб
начния мозък -» funiculus anterior.
—, l at er al : латерален, страничен стълб от бяло ве
щество на гръбначния мозък —►funiculus late
ralis.
— , posterior: заден стълб от бяло вещество на
гръбначния мозък —>funiculus posterior.
funnel, n : инфундибулум, фуния, подобно на фу
ния вдлъбване —> infundibulum.
fur, n : налеп, обложение на езика -+ indumen
tum (2).
furfaraceous : трицевиден -» farfuraceus.
furibund, furious: фурибунде н, беснеещ, буйс тв ув а щ,
яростен —> furibundus.
furrow, n : бразда, улей -» sulcus.
furuncle, n : цирей, фурункул -» furunculus.
furunculosis, n : фурункулоза
furunculosis.
fusiform : вретеновиден —» fusiformis.
G
ja il,дл : походка, ход, вървеж
ingressus.
— , helicopod or hemiplegic : хемиплегнчна поход
ка -» ingressus hemiplegic us.
— , spastic : спастична походка -* ingressus spas
ticus.
galactocele, n : млечна ки ста, галактоцеле -» galac-
tocele.
gala ct agogues, nfpl : млекогонни средства, галакта-
гога -» galactagoga.
galactophorous : млеконосен, млекодаен
lactifer.
gala cto rrh(o)e a, я : галакгор ея -► galactorrhoea.
galactos e, я : гал актоз а —» galactosa.
galactosuria, я : галактозурия -> galactosaria.
galacturia, n : хилурия -> chyluria.
galenic als, n}pl : Галенови препарати -» gatenica.
gall, я : жлъчка, злъчна -» fei.
gallbladder, я : жлъчен мехур -» vesica fellea .
Oalli-Maioini te st : реакци я на Гали-Майнини —» Gal-
li-Maininii testum.
gallstone, я : жлъчен камък -» calculus felleus.
galvanization, я : галванизация -» galvanisatio.
galvanocautery, n ; гал ванокау териз аци я -> galvano -
cauterisatio.
gamete, n : гамета, полова клетка
gamete.
ganglinma, n : ганглиом —> ganglioma.
ganglion, я : нервен ганглий, нервен възел - » gan
glion (1).
—, ciliary or lenticu lar or ophthalmic : ресничен
ганглий, рес ниче ст нервен възел —>ganglion
ciliare.
—, c(o) eliac or semü nnar or sola r ; слънчев нервен
възел
ganglion coeliacum
—, trigemin al or semilunar : Гасеров или полулунен
нервен възел -* ganglion semilunare.
ganglioneuroma, я : ганглионевром -> ganglioneu
roma.
ganglionic : глнглионарен
ganglionaris.
, gangrene, я : гангрена -* gangraena.
b'angrene, cold or dry : суха гангрена -* gangraena
sicca.
v—, g as- or gaseous : газова гангрена, газ ов а (а на е
робна) инфекци я, газово-едемна болест, газов
[ флегмон -» infectio gazosa.
—, hospital or nosocomial or pulpy : болнична ган
грена -» gangraena nosocomialis.
—
of the lung, or pulmonary : гангрена на бел ия
дроб -* gangraena pulmonis.
—, moist : влажна гангрена, гнилостна гангрена -»
gangraena humida ; влажна ган грена, сф ац ел -**
sphacelus
—, senile : сенилна или старческа гангрена -» gan
graena senilis.
gangrenous : гангренозен - * gangraenosas.
Qanser’s syndrome : синдром на Ганзер
Ganseri
syndromum.
gap, n : отвор, цепка -* hiatas ; празно място ->
lacuna (2).
gaping, n : прозяв ане
oscitatio.
gargarisa, я ; лекарствена течност за гаргара -*
gargarisma (1).
gargle, я : лекарствена течн ост з а гаргара gar
garisma (1) ; правене гаргара , гаргарен е, жа бу-
ряне -» gargarisma (2).
gargoylisœ, n : гаргоилизъм, болест на Пфау ндлер-
Хурлер -» gargoylismus.
garroting, я : удушване -* strangulatio (1).
garrulity, я : бъбривост, бърборене -» garrulitas.
Qasserian ganglion : Гасеров или полулун ен нервен
възел -¥ ganglion semilunare .
gastralgie, я : гастралгия, болки в стомаха -* gas-
tralgia.
gastreclasia, gastrectasis, л : дилатация или разши
рение на стомаха -» dilatatio ventriculi.
gastrectomy, я : гастректомия -> gastrectomia.
gastric : стомашен -» gastricus.
gastritis, я : гастрит gastritis.
gastrocardiac
819
gland'
gastrocardiac : гастрокардиален, стомашно-сърде
чен —» gastr ocardialis.
gastrocele, n : стомашна херння, гастроцеле -4 gas-
trocele.
gastrocnemius (muscle) : прасец (мускул) -4 g astro
cnemias (musculus).
gastrocolic : стомашно-чревен -4 gastrocolicus.
gastroduodenitis, n : гастродуоденит -» gastroduo
denitis.
gastroduodenostomy, n : гастродуоденостомия —>gas-
troduodenostomia.
gastrodynie, n : гастралгия, болки в стомаха -4
tralgia.
gastroenteritis, n : гастроентерит -4 gastroente
ritis.
—, epidemic : епидемичен вирусен гастроентерит,
епидемична диария, вирусна диария, чревен
грип, Хаковерска б о л е е м diarrhoea epidemica.
gastroenterocotitis, n : гастроентероколит -* gastro-
enterocolitis.
gastroenterology, n : гастроентерология —»gastraen-
teralogia.
gastroenterostomy, n : гастроентсростомия -> gas-
troenterostomia.
gastrojrenic : га строгенен -4 gastrogenes.
gastrointe stinal : стомашно-чревен, гастроинтестпна-
лен -4 gastrointestinalis.
gastr optosia, gastroptosis, n : гастроптоза , смъкване.
спадане на стомаха -4 gastroptosis.
gastror rbagia , n : гастрорагия, кръвотечение от сто
маха —> gastrorrhagia.
gastrorrhaptay, n : шев на стомаха, гастрорафия - 4
gast rorrhaphia.
gastroscopy, n : гастроскопия -4 gastroscopia.
gastrospasm, n : гърч на стомаха, гастроспазъм
gastrospasm u s.
gastrostomy, я : гастростомия -* gastrostomia.
gast rosaceorrb(o)ea, n : гастросукорея -4 gastrosne-
corrhoea.
gastrotomy, n : гастротомия -4 gasirotomia.
gastruia, n : гаструла —» gastm la.
gate, n : врата, порта —> porta.
gathering, л : а б сц ес , гнойник, нагнояване —4 absces
sus.
Gaucher's disease : болест на Гошё, спленомегалия
тип Гошё —4 öaucheri morbus.
gauze, absorbent o r surgical : хигроскопична марля,
превързочна марля -4 tela hydrophila.
Gee’s disease, Gee-Herter syndrome : болест на Хертер-
Хойбнер, целиакия, интестннален инфантилн-
зъм -> coeliacia.
gelatinous : желатинозен, пихтиест -4 gelatinosus.
gemellary : двоен, близначен -» gemellus.
geminated : двоен -» gemellus.
general : общ, главен, генерален -4 generalis.
generalization, л : генерализация, ге нерал изира не,
разпространяване -4 generali satio.
generalized : генерализиран, разпространен -> gene
ralisatus.
generation, л : заражд ане -4 generatio (създаване
на потомство), genesis (генеза) ; размножаване,
възпроизве ждане -4 reproductio (2).
genesis, л : генеза, произлизанс, произход, зараж
дане —» genesis.
genetics, л : генетика -4 genetica.
genial : отнасяш се до брадичката - 4 mentalis
geniculate, geniculated : коленчат - 4 geniculatus ( l) .
geniculum, n : коленце -4 geniculum.
genital : генитален, полов -4 genitalis.
genitourinary : пикочо-полев, уро-генитален -4 uro
genitalis.
genotype, я : генотип -4 genotypus.
Gensoul's disease : ангина на Лудвиг -4 angina1Lu-
dov ici.
genu extorsum : изкривяване на коляното навътре -4
genu varum.
genn recurvatum : изкривяване на коляното назад —*
gena recurvatum.
—
valgum : изкривява не на коляното навън -* ge
nu valgum.
—
varum : изкри вяване на ко ляното навътре -4-
genu varum.
genuine : генуинен -» genuinus (1).
geophagia, geopbagy, л : ядене ка пръст или кал,,
геофагия -4 geophagia.
geotragia, n : ядене на пръст или кал, геофагия -»
geophagia.
geriatrics, л : гериатрия —> geriatria.
Gerlacb's tonsil : тубарна тонзила или сливица -4*
tonsilla tubaria.
germ, n : зародиш -4 germen (J) ; микроб -4 micro-
organismus .
German measles : рубеола —» rubeola.
germination, n : терминация -4 germinatio (1-2).
germinative : зародишев, зачагьчен, герминативен -»
germinativus.
gerodermia, geroderma, n : геродерма, геродермия -»■
gerodermia.
gerontology, n : геронтология -4 gerontologia.
gerontoxon, л : старческа дъга -4 arcus senilis.
gestation, n : бременност -4 graviditas.
gestosis, л : гестоза, гестационна токсикоза, токси
коза на бременността —> toxicosis gravidita
tis.
giantism, n : гигантиз ъм, гигантски или ве ликански
ръст -> gigantismus.
giardia sis, л : ламблнпза, ламблпоза -4 lambUasis..
gibbus, n : гибус, острсвърха гърбица -4 gibbus.
Gibert’s disease: пптириазис на Ж ибёр-4 pityriasis
rosea (Giben).
Gibraltar fever : малтийска или средиземноморска
треска -4 febris undulatis (J).
giddiness, я : виене на свят, световъртеж, верти;о—>
vertigo.
gigantism , n : гигантизъм, ми антенн пли великански
ръст -4 gigantismus.
gingival : гингивален -> gingivalis.
gingivectomy, n : гингмвектомия, изрязване на вен
ците —> gingivectomia.
gingivitis, n : гингивит -4 gingivitis.
ginglymus , л : ГННГЛПМ, шарнирна, ъглова с тава -»•
ginglymus.
girdle, n : пояс -4 cingulum.
—, pelvic: газов пояс -> cingulum membri inferi
oris.
— , shoulder- or thoracic : раменен пояс - 4 cingulum
membri superioris.
give : дай (отпусни) D.
give оГsuch a dose : дай такава доза -4 D. t. d.
glabella, glabellum, n : глабела -4 glabella.
glabrous : гладък, бе з косми -4 glaber.
gland, n : жлеза -4 glandula ; виж съию glands.
— v abdominal salivary : задстомашна жлеза, панкре
ас -4 pancreas.
— , adrenal : надбъбречна жлеза, надбъбрек -4 glan
dula suprarenalis.
— , burbourethral : булбоуретрална жлеза, жлеза на
Каупер -4 glandula bulbourethralis.
— , carotid : каротидна жлеза, каротидио телце - 4
glomus caroticum.
— , epinephrie : надбъбречна жлеза, надбъбрек ->
glandula suprarenalis.
— , lacrimal : слъзна жлеза -4 glandula lacrimalis.
, lymph- or lymphatic : лимфен възел („лимфна
жлеза") -4 nodus lymphaticus.
— , mammary : млечна жлеза, гръдна жлеза -4 glan
dula mammaria.
— , parotid : околоушна жлеза, паротидна жлеза,
napoTiic -» glandula pa rotis.
— , pineal : шпшарковидно тяло, епифиза -4 corpus
pineale.
—, pituitary : хипофиза, хипофизна жлеза -4 hypo
physis.
gigand
820
gonagra
gland, prostate- : простатна жлеза, простата -* pro
stata.
— , sublingual ; подезична жлеза -> glandula sub-
lingualis.
—, submandibular or submaxillary: подчелюстна жл е
з а —* glandula submandibularis.
— , suprarenal : надбъбреч на жл ез а, надбъбрек -»
glandula suprarenalis.
— , thymus- : ти му с, вътрешн а гръдна жлеза , за д-
гръдна жл ез а, гръдннчна жлеза —> thymu s.
— ( thyreoid or thyroid : щитовидна жлеза, тиреондна
жлеза -* glandula thyreoidea.
glanders, п : сап със засягане главно на носа -*
malleus3 (I).
glands, nfpl : жлези -» glandula fpl glandulae); виж
също —» gland.
—, bronchial : трахео-бронхиалнн лимфни възли -»
nodi lymphatici tracheobronchiales.
— , ceruminous : церуминознп жлези -> g landulae
ceruminosae.
— , ciliary : цилнарни или рсснични жлези -* glan
dulae ciliares.
— , coil-: потни жлези —» glandulae sudoriferae.
—
, ductless or endocrine or endocrinous : ендокринни
или инкреторни жлези -* glandulae sine duc
tibus.
— , greater vestibular : Бартолннови жлези -* glan
dulae urethrales majores.
—, inguinal lymphatic : ингвинални лнмфн въз ли ->
nodi lymphatici inguinales.
—, intestinal: чревни жлези на Либеркюн -* glan
dulae intestinales.
—, muciparous or mucous : слузни (слузести ) ж ле
зи —> glandulae mucosae.
—, palpebral : Майбомиеви жлези -* glandulae tar
sales.
—
, parathyroid : околощнтовидни жлези , пара тирео-
идни жлези —* glandulae parathyreoideae.
—, paraurethral : уретралнн, парауретралнн жлези-*
glandulae urethrales.
—r
salivary : слюнчени жлези -* glandulae sali
vates.
— , sebaceous or sebiterous or pilous : мастни жле зи -*
glandulae sebaceae.
—, sudoriferous o r sudoriparous or sweat- : потни
жлези -* glandulae sudoriferae.
— , t a rs al or tarsoconjuoctivaJ : Майбомиеви жл ези -*
glandulae tarsales.
— , tuberculous : скрофул оза , скрофули, жив ешща -*
scrofulosis.
—, u rethral : уретрал ни, парауретрални жле зи ->
glandulae urethrales.
glandular : жлезеи, жлезист, глаидуларен glandu
laris.
gfans (penis, clitoridis), ni главичката на половия член
и на клитора —* glans.
glass, п : стъкло, шише, стъклен съд -> vitrum (2).
glassy : стъклен, стъкловиден —> vitreus.
glaucoma, п : глаукома , глауком ~> glaucoma.
—, congenital : вродена глаукома, хидрофталм ~*
hydrophthalmus.
glenoid : гленоидален —* g lenoidalis.
glioma, п : глиом —» glioma.
gliosis, n : глиоза -* gliosis.
Glisson’s disease : рахит -* r achitis.
globe, n : кълбо, топка -» globus.
—
of the eye : очна ябълка -* bulbus oculi.
—, pale : глобус палндус -> globus pallidus.
globular, globe-shaped : кълбовиден, кълбообразен,
сферичен, тои чест —* globosus.
globule (s mall pill), n i лекарствено топче -* g lobu
lus (J).
globulin, n : глобулин —> g lobulinum.
— , serum- : серумен глобулин -* se roglobulinum.
globus, globus hystericus : хметсрична то пка —» g lo
bus hystericus.
—
pallidus : глобус палндус -* globus pa llid us .
glomeri form : кълбовиден , кълбообра зен - » g lomeri
formis.
glomerulonephritis, n : гломеруло нефриг —» g lo meru
lonephritis.
glomerulus, glomerule, n : гломерул -* g lomerulus .
glomus, n : гломус, клъбце, съдово клъбце - * g lo
mus.
—
caroticum or carotideum : каротидно те лц е, ка-
ротндна жлеза -* glomus caroticum.
glossal : езичен, лингвален -* lingua lis.
glossalgia, n : болка в езика -» glossalgia.
glossitis, n : глосит —* glossitis.
glossodynia, n : болка в езика glossalgia.
glossoJysis, n : п арал иза на ез ика , глосоплегия —>
glossoplegia.
glossophytia, n i черен ез ик, „ кос мат“ език -* lin
gua nigra.
glossoplegia, n : глосоплегия, парал иза на ези ка
glossoplegia.
glossopyrosis, n : парене на е зи ка , глосопи роза
glossopyrosis.
glottis, n : глотис, същинският гласов апарат -*
glottis.
—, true, or glottis vera : гласна цепка -* rima glot
tidis.
glove, fox-, n : дигиталис, напръстник -» Digitalis- .
glucagon, n : гликагон
glucagonum.
gluconeogenesis, n : гликоне огенеза - » g lyconeoge-
nesis.
glucose, n : гликоза, гроздова захар -» glucosa.
glucoside, n : гликозид glucosidum.
glucosuria, n : гликозурия —* glucosuria.
gluteal : седалищен, глутеален - * g lu tealis.
gluttony, n : полифагия, прекомерно ядене --* p o ly
phagia.
g]yc(a)eraia, glyk(a) emia, glycoh(a)emia, n : глик
емия -> glykaemia.
glycogen : гликоген, жи во тинска скорбяла —* gluco-
genum.
glycogenesis, glycogeny, n : глнкогене за -» g lycoge-
nests.
glycogenolysis, n : гликогенолиза -* glycogenolysis.
glycogenosis, n : гликогеноза, гликогенова болест,
болест на Гнрке -> glycogenosis.
glycogeusia, n : гликогеузия -* glycogeusia.
glycolysis, n : гликолиза -* g lyçolysis.
glyconeogenesis, n : гликонеоген еза —» glyconeoge-
nesis.
glycos(a)emia, n : гликемия -* g lykaemia.
glycose, n : гликоза, гроздова захар —» glucosa.
glycoside, n : гликозид —» g lucofidum.
glycosuria, л : гликозурия -* glucosuria.
—, renal : ренална гл ико зурия, ренален или бъбре
чен диабет -> diabetes renalis.
gnat, n : комар —* Culex.
gnathoschisis, n : гнатосхизис, р азцепване (це пка)
на горната челюст —> gnathoschisis.
goitre, goiter, n : гуша, струма —» struma (1).
—, adenomatous : нодозна струма —* struma nodosa.
—, Basedowified : базедовифиц ирана струма , то
ксична гуша -* struma basedowificata (1).
—, colloid : колоидна струма
struma colloides,
—, cystic : кистозна струма -* struma cystica.
—, diffuse : дифузн а струма
struma diffusa.
—, exophthalmi: : екзофт алмнчна гуш а. Баз едо ва
болест —> Basedowi morbus.
— , subst ernat : рстросте рн алн а струма, задгръдн и ч-
на гуша —» struma retrosternalis.
—, toxic: токсична гуш а-* struma basedowif i
cata (J).
goitrous : гушав, струмозен-* strumosas (l) ; скро-
фулозен -* strumosus (2).
gomphosis, n : гомфоза, вк.шняване, вколчване ~*
gomphosis.
gonadotrop(h)ic : гонадотропен —> gonadotropicus.
gonagra , n : подагра на ко.чянната става -» go
nagra ,
gonarthritis
821
h(a)em agglutinatiofi
Monarthritis, n : гонартрит, гонит —> g o n it is .
.gonarthrotoioy, n : гонартротомия —> gonarthroto-
mia.
.gonitis, л : гонит, гонартрит -ч gonitis.
Gonococcus, n : гонокок —» Micrococcus gonorrhoeae,
gonorrh(o)ea, n : гонорея, гокококция, трипер —»
gonorrhoea ; гонореей уретрит —» urethritis
gonococcica ; бленорея —> btennorrhoea.
gonorrh(o)eal : гонореей, триперен —» gonorrhoicus.
gonyocampsis, л : гониокамлсис -ч goiyocemprix .
gout, n : подагра -ч podagra (1).
•Cowers’ disease : салтаторея спазъм, „танцьорски"
спазъм —» spasmus saltatorius,
-Cowers' tract : пътят на Гауърс -ч tractus spinoce
rebellaris.
Огаа Пап follicle: Граафов фоликул -^folliculus ova
ricus vesiculosus,
Cradeoigo's syndrome : синдром на Градениго >4 Gra -
denigo* syndromuni,
Craefe’s symptom : признак на Грефе -ч Gга еf e i
signum.
.grafting, n : присаждане, присадка, транспланта
ция -ч transplantatio.
— , bone- : присаждане на кости, остеопластика -ч
osteoplastica.
—, corneal : кератопластика, присаждане на рого
вица —> keratoplastica.
grain*, л : зърно, зрънце -ч granum (1),
grain2 (weight unit), n : гран ( ан г л, грейн), мярка
за тежест -ч granum (3).
gram, gramme : грам -ч gramma.
Cram’s method : метод за оцветяване no Грам -»
Grami methodus,
Crancher's disease : масивна пневмония -ч p n e u m o
nia massiva.
grand mal epilepsy : епилепсия —> epilepsia,
granular : гранулиран, зърнист —>granularis,
granulated : зърнист -ч granulosas,
granulation, л : гранулиране, гранулация -ч g r a
nulatio.
granulations, nipt : гранулации —>granulationes.
— , arachnoidal : Пахноновн гранулации —» g r a n u l a
tiones arachnoideales.
— , exuberant : „диво месо“ -ч caro luxurians.
granule, л : гранула, зрънце -ч granulum.
granulitis, л : остра милиарна туберкулоза -ч tu b e r
culosis miliaris acuta.
granulocyte, л : гранулоцит, гранулиран левкоцит-*
granulocytus.
granulocytopenia, n : гранулоцнтопення —» g r a n u l o
cytopenia.
granuloma, я : гранулом -ч granuloma.
—
an(n)ulare: пръстеновиден гранулом -ч gr anu
loma an(n)ulare.
— , dental : зъбен гранулом -ч granuloma dentis.
— , inguinal o r venereal, o r granuloma inguinale tro
picum : венерически гранулом, пета венери
ческа болест -ч granuloma venereum.
granulopenia, л : гранулоцнтопення -ч granulocyto
penia.
granulous ; гранулозен, зърнист —>granulosus.
graphospasm, n : грзфоспазъм, писател :ки спазъм,
писарски спазъм —* graphospasmus.
grave : тежък, сериозен, опасен -ч gravis.
gravel, n : пясък в урината, пикочен пясък -ч и г о -
psammus.
Graves disease : Базедова болест -ч Basedowi mor
bus.
gravid1, я : бременнз, трудна жена -ч gravida1.
gravid2: бременна -ч gravida
gravidity, л : бременност —* graviditas.
Grawitz’s tumo(u)r : тумор па Границ, хнпернефром
на бъбрека —>hypernephroma renis.
gray : сив -ч cinereus.
—, ashen : лепелявосив -ч cinereus.
grayness of the hair : побеляване на косата -ч c a n i
ties.
great : голям —>magnus, multas (2).
—, very : мне го голям, твърде голям -ч permag
nus.
grey : сив -ч cinereus.
grin, sardonic : сардокичен, злобнонасмешлив смях,
„серсемски смях“ -ч risus sardonicus.
grinder, л : голям кътник, молар —* dens m olaris.
grinder's asthma : сидероза на белите дробове -4
siderosis pulmonum.
grip, grippe (pop.), n : грип, инфлуенца -ч grip-
pus.
gripe, n : колика -ч colica.
Grocco’s triangle : триъгълник на Гроко-Раухфус -ч
Gгocco-Rauchfuss* trigonum.
groin, л : слабина, ингвннплна или слабинна об
ласт —» regio inguinalis.
group, symptom- : симптомен комплекс, синдром -ч
syndromum.
growth, new : новообразувание, тумор, неоплазма -ч
neoplasma.
Gruber’s reaction, Gruber-Durham reaction, Gruber-Widal
reaction : реакция на Видал, реакция на Грубер-
Видал -ч Gruber-Widal* reactio.
Gruby's disease : микроспория -ч microsporia.
Gubler’s paralysis : алтерннраща хемиплегия -ч hemi
plegia alterno(ns).
Gutlfain-Barré syndrome : синдром на Гилен-Барё-
ннфскциозен полирадикулокеврит -ч p o l y r a d i
culoneuritis infectiosa.
gullet, n : хранопровод -ч oesophagus.
gum, n : венец (на зъбите) —» gingiva.
—, red : строфулус -ч strophulus.
gumma, n : гума, гумозеи възел, сифилом -ч g a m
ma, syphiloma.
gummy : смолист, лепкав, муцилагикозен ; гумо-
зен -ч gummosus (1-2).
Gunn's sign : симптом на Гън -ч Gunni signum .
gustatory : вкусов -ч gustatorius.
gut, blind : сляпо черно, цекум -ч ca ec am .
gutter, n : жлеб, улей -ч semicanalis (2).
guttural : гърлен, фарингсален -ч guttitraiis .
Guyon's isthmus : истмус на матката -ч isthm us
uteri.
gyn(a)ccologist, n : гинеколог —> gynaecologns.
gyn(a)eco'ogy. n : гинекология -ч gynaecologia.
gynaecomastia, gyn(a)ecomasty, n : гинекомастия ->
gynaecomastia.
gunatresia, л : гинатрезия -ч gynatresia.
gynephobia, n : гинскофобия -ч gynaecophobia.
gyrus, n : riipyc, мозъчна извивка -ч g y r u s .
H
habenula, л : хабенула -ч habenula.
habil of drunkenness : навик към пиянство - ч ebrio
sitas.
— , morphia- or morphine- or оршт-:морфиноманпя-ч
m o rphiiiotna nia .
habituai : хабитуалеи , обичаен, привичен -ч habi
tualis.
habitus, n : хабитус -ч habitus.
habitus, adenoid : аденоидеи хабитус - ч habitus ade
noideus.
—
apopicclicus : апоплектичен хабитус - ч habitas
apoplecticus.
—
phthisicus : туберку лозе н хабитус -ч habitas
phthisicus.
h(a)emagglutioation, n : хемаглутииация -ч haemag-
glutinatio.
822
halosteresls:
h(a)emagglutînins
h(a)emagglutinins, njpl : хемаглутшшнп 4 haemag-
glutinina.
h(a)ema ngioma, n : хемангиом - 4 haemangioma.
h(a)emarthros, n : хемартроза -4 haemarthrosis.
h(a)ematemesis, и : кръвоповръшанс, хематемеза —»
haematemesis.
h(a)em athidrosis, h(a) ematidrosi s, л : хем ат(х) идроза,
кървава пот 4 haematidrosis.
h(a)ematin, n : хематин -4 haematinum.
h(a)ematoceJe, n : хематоцеле - 4 haematocele.
h(a) emato cefia, n : (и зли ван е на) кръв в ко ремната
кухина -4 haematocoelia.
h(a)ematocolpo$, h(a)ematokolpost n ; хематоколпос ->
haematocolpos.
fa(a)ema!ocyst, n : кръвна киста 4 haematocysiis(J).
h(a)ematocystis, /i : кръвоизлив в пикочния мехур ->
haematocystis (2J.
h(a)ematocytolysi$, h(a)emato1ysis, n : хемолиза 4
haemolysis.
h(a)ematogenic : хематогенен, произхождащ от
кръвта “4 haematogenes (JJ ; кръвообразуване
хематопоетичен, хсмопоетичен —> haematopoie
ticus.
h(a)ematog en ous : хематогенен, п роизх ождащ от
кръвта —> haematogenes (J).
h(a)ematoidin, n : хематоидкн -4 haematoidinum.
h(a) ematoIogy, n : х ематологи я -4 haematologici.
hjajem atom a, n : хематом, кръвен тумор —> haema
toma.
—
auris : отхе.матом -4 othaematoma.
h(a)eraatometra, n : хематометра 4 haematometra.
haematomphalus, n : хематом на пъпа, хематомфа-
лус 4 haematomphalus.
h(a)ematomyelia, n : хематомиелня, кръвоизлив в
гръбначния мозък —» haematomyelia.
li{a)ematoplastic : кръвообразуват, хематопоетичен,
хемопоетичен -» haematopoieticus.
h(a)ematopoiesis, n : кръвообразуване, хематопоеза,
хемопоеза —» haematopoiesis.
haematopoietic : кръвообразуват, кръвотворен -4
haematopoieticus (хематопоетичен, хсмопоети
чен), haematogenes (2).
h(a)ematoporphyna, n : хематонорфирня, порфирия-4
haematoporphyria.
h(a)em atopo rphyrin urîa , п: хематоп орфири нурия, пор-
фирннурня -4 porphyrinuria.
h(a)eniatorrhaclris, n : кръво изл ив в гр ъбначния к а
нал, хематорахис -4 haemalorrhachis.
h(a)ematorrh(o)ea, n : силно кръвотечение, хемато-
рея -4 haematorrhoea.
h(a)emato sa!pinx, n : хематосалпинкс -4 haemato
salpinx.
h(a)ematotborax, n : хематоторакс, хемоторакс -4
. haemothorax.
h(a)ematuria, n : хематурия, кръвопикане -4 haemat
uria.
h(a)emia, n : хемин 4 haeminam.
h(a)emoblastosis, n : хе мобластоза 4 haemoblastosis.
h(a)eiDOCbromatosi$, n : хемохро матоза, бронз ов ди а
бет, пигментна цироза 4 haemochromatosis.
h(a)emoculture, n : хемокултура -4 haemocultura.
h(a)emodynamics, n i хемодинамика -4 haemodyna-
mica.
h(a)emoglobin, n : хемоглобин *4 haemoglobinum .
—, oxygenated : окисл ен хемоглобин, окенхемогло-
бин —» оху haeтоglobiпит.
h(a)emog]obinuna, ni хемоглобинурия —> haemoglo
binuria.
—, malarial : чернопикочна треска, „черноводна
треска“ -4 feb ris biliosa haemoglobinarica.
—, paroxysmal : п ар оксиз мална или при стъпн а х е
моглобинурия -4 haemoglobinuriaparoxysmalis.
h(a)emogram, n : кр ъвн а кар тин а, хемограм а -4 hae-
mogramma.
h(a)emo1ysins, n(pl : хемолазини 4 haemolysina.
hfajemolysis, n : хемолиза -4 haemolysis.
h(a)emolytic : хемолитич ен -4 ha emolyticus.
b(a)emopericardium, n : хемоперикард -4 h a e m o p e r i
cardium.
h(a)emopbilia, n : хемофилия -4 haemophilia.
b(a)emophthalraus, h(a)emopbthalmia, n : хемофталм»,
хемофталмия -4 haemophthalmus.
h(a)emopneumothorax, n : хемопневмоторакс 4 h a e
mopneumothorax.
h(a)eraoptysis, n : кръ вохрачене, хемоптиза —4 h a e
moptysis.
h(a)emorrhage, n : хеморагия, кръвотечение 4 h ae
morrhagia.
—, essential uterine : хеморагична метропатня
metropathia haemorrhagica.
—
from the eye : кръвотечение от очната ябълка,
офталморагия -4 ophthalmorrhagia.
—, intestinal : кръвотечение от червата, ентерора-
гия -4 enterorrhagia.
—, uterine : кръвотечение от матката, м етрорагия-^
metrorrhagia.
h(a)emorrbagenic, b(a)eraorrhagiparous s хеморагичен^
кръвоточив -4 haemorragicus (J).
h(a)emorrhagic : хеморагичен, кървав -4 haemorrha
gicus (2).
h(a)emorrhoid, n : хемороид —4 haemorrhois (1).
h(a)emorrhoidal : хемороиден -4 haemorrhoidalis.
h(a)emorrhoids, n j p l : хемороиди, „маясъл“ *4 h a e
morrhoides.
h(a)emosiderosis, n : хемосидероза, ендерофилия 4 -
haemosiderosis.
h(a)emospermia, n : хемоспермия 4 haemospermia*
fi(a)emostasia, b(a)emostasis, n : хемостаза 4 ha e
mostasis.
h(a)emostatic, h(a)emostyptic : кръвоспиращ, хе мо -
статичен 4 haemostaticus.
h(a)emostatics, b(a)emostyptic$, n jp l : хемостатични,
кръвоспиращи лекарства, хемостатици —4 h a e -
mostatica.
h(a)emotherapy, n : хемотерапня, лечение c кръв —>
haemotherapia.
h(a)eraothorax, n : хемоторакс, хематоторакс 4 h a e
mothoraxu
h(a)emotoxins, njpl : хемотоксини 4 haemotoxina_
h(a)emotyropanumt n : хемотимпанум, кръвоизлив е
тъпанчевата кухина 4 haemotympanum.
hair, n : косъм 4 crinist piius ; косъм на глава 4*
capillus.
—, beaded o r moniüform : възлести косми 4 p i l i
moniliformis.
—, downy : лануго, първични косми 4 lanugo.
—, falling of the : псилоза, липса на косми, пле
шивост 4 p silosis (JJ.
—
of the head : коса на глава 4 crinis (crinesJ.
—
—
—
—
o r of the scalp : космите на глава
та 4 capillitium.
—, ringed : пръстеновидни косми 4 pili anulati.
—, whitening, o r grayness of the : побеляване на кос
мите 4 canities.
—
whorl : „вихрушка“ на космите 4 vortex pilo
rum.
hairiness, excessive : прекомерно окосмяване, хипер-
трихоза 4 hypertrichosis.
hairless : без косми, плешив 4 glaber (2J.
hairs, pubic : космите по външните полови органи4>
pubes (JJ.
hairy : окосмен, космат 4 pilosus.
half : половин, наполовина 4 dimidius.
hair, one- : половина 4 semis.
halfmoon-shaped : полулунеи 4 lunatus, semiluna
ris.
halisteresis, n : халистереза 4 halisteresis.
halitosis, n : лоша миризма от устата, лош дъх 4
foetor ех ore.
hallucination, n : халюцинация 4 hallucinatio.
ftallnx, balIns, n : палец на крака 4 hallux.
—
valgus : изкривяване на палеца на крака на
вън 4 hallux valgus.
balosteresis, n : халистереза 4 halisteresis.
Iiamirtla
823
hepatitis
hamartia, n : хамартия -4 hamartia.
hamartoma , я : хама ртом
hamartoma.
hammer, n : чукче -» malleusl.
Hammond's disease : атетоза -4 athetosis.
hand, n : ръка (китка+длан+пръсти) -4 manas.
— , cl ub >: крива или изкривена китка, уродлива
китка —> talipomanus.
Hand-Schüller-Christian disease : болест на Хенд-Шю-
лер-Крнсчън—tHand-Schüller-Christian'morbus.
hanging, n : обесване -» strangulatio (I).
Hanot’s cirrhosis : хипертроф ичн а чернодробна ци
роза на (Х)анб -* cirrhosis hepatis hypertro
phica.
hardened : втвърден, з атв ърдял , уп лътнен —» indu
ratus.
hardening, n : втвърдяване, затв ърдяван е, индура-
ция —» induratio.
hare, n : заек -4 lepus.
harmful : вреден -4 nocens ; пагубен -4 perniciosus.
harmless : безвреден, невинен —» innocens.
Haverhill fever : Хаверхилска треска -4 H a v e rh illi
febris.
head, л : глава, главичка -4 caput (1-2).
— , black : комедон -» comedo.
—
of the femur : глава на бедрената кост -4 caput
femoris.
— , steeple- : коннчсска глава, оксицефалия -» оху-
cephalia.
—
of the tapeworm : глави чката на тениите , ско-
лекс -4 scolex.
headache, n : главоболие, главобол -4 cephalalgia.
— , bilions or sick : мигрена, мигрен, хемикранкя -»
hemicrania.
healed : излекуван, оздравял -4 sanatus.
healing1: лечебен, целебен —» curativus.
healing5, n : излекуване, изцеряване -4 sanatio (I).
—
(of a wonnd) by first intention : първично за
здравяване на рана, пер примам -» per pri
mam.
—
(of a wound) by second intention : вторично з а
здравяване на рана, пер секундам -4 per secun
dam.
health, n : здраве —» salas (2), sanitas.
— , return to : пълно възстановяване на здравето -»
restitutio ad integrum.
healthful : здравословен -4 salutaris.
healtfafnlness, n : здра вословност - * s alubritas.
healthy : здрав -4 sanus.
hearing, n : слух, слушане -4 auditas (î-2).
heart, n : сърце -> cor.
— , drop- : уви снало или капкопидно сърце - 4 cor
pendulum.
— , fatty : затлъстяло сърце, затлъстяване на сър
цето -4 cor adiposum.
—
- harry : тахикардия ~4 tachycardia.
— , par alysis of the : парализа на сърцето, кардио-
плеги я, сърдечен удар -4 cardio plegia.
— , pendulous : увиснало или капковидно съ рце -4
cor pendulum.
—, thyreoid: тиреотоксично сърце -4 cor th yr eo to
xicum.
heartburn, n : пирозис, сгоруха, сгоревина -4 pyro
sis.
heat, n : топлина, горещина -4 calor.
—
(of anim als) : ра згон сност, те чка, еструс -4 oes
trus.
— , prickly : милиария върху червени папули -* m i
liaria rubra.
—
- str oke, n : топлинен удар, удар о т горещи
на, термоплегия -4 thermoplegia.
hebephrenia, n : хсбефрсни я —» hebephrenia.
fleberden’s codes or nodosities : Хебърденовн възл и-»
Heberdeni n odi.
hebetude, n : умствено за гьп яп ан е, тъпоуми е -> he
betudo.
öcbosteotomy. hebotomy, n : пубиотомия - 4 pubioto-
mia.
Hebra's disease : многоформсна ексудативна ерите-
ма —» erythema exsudativum multiforme.
Hebra's pityriasis : питириазис на Хебра-Ядасон -4
pityriasis rubra universalis.
Hebra's prurigo : пруриго на Хебра -4 prurigo sim
plex.
hectic : хектичен —» hecticas.
heel, n : пета —» cal:с1.
Hegar's sign : признак на Хегар -* Hegari signum.
Heilbronner's thigh : симптом на Хайлбронер -4 H e i l-
bronneri signum.
Heine-Medin disease : болеет на Хайне-Медин, епиде
мичен полиомиелит, *детски паралич* -4 p o
liomyelitis anterior acuta.
helicotrema, я : хеликотрема -4 helicotrema.
heliosis, я : слънчев удар, слънчасване -4 heliosis.
heliotherapy, я : слънцслеченне, хелиотерапия —>he -
liotherapia.
helix, n : хеликс -4 helix.
helm, я : кормило -4 gubernaculum.
helmet, я : шлем -4 galea.
helminthiasis, helminthism, n : хелминтоза, хелмии-
тиаза -4 helminthosis.
helminthology, n : хелминтология -4 helminthologia.
helminthoma, я : хелминтом -4 helminthoma.
helminths, n fp l : глисти, чревни паразити, хелмин-
ти -4 Helminthes.
help, я : помощ —» auxilium.
hem- : за думи, започващи с представка hem - .
виж също при h(a)em-,
heme, n : хематин - t haematinum.
hemiablepsia, n : хемианопсия, хемкакопия -4 he
mianopsia.
hemialgia, я : хемиалгня -4 hemialgia.
hemian(a)esthesia, n : хемианестезия-» hemianaesihe-
sia.
bemianopia, hemianopsia, я : хемианопсия, хемиан-
опия -4 hemianopsia.
hemiatrophy, я ; хемкатрофия —» hemiatrophia.
hemiballism, я : хемибализъм -* Hemiballismus.
hemichorea, я : хемихорея -4 hemichorea.
hemicrania, я : мигрена, мигрен, хемнкрания -» h e
micrania.
hemihyper(h)îdrosis, n : хемихиперхидроза -4 h e m i -
hyperhidrosis.
hem{hypertrophy, я : хемихипертрофня -4 h e m ih y p er -
trophia.
hemiopia, n : хемиопия, половин зрение -» h e m i -
opia.
bemiparaplegia, n : хемппзраплегня —> hemiparaple-
gia.
hemiparesis, л : хсмипареза -4 hemiparesis.
hemiplegia, n : хемиплегия —» hemiplegia.
—, alternate : алтернираща хемиплегия -4 h e m i
plegia alterna(ns).
—, crossed : кръстосана хемиплегия -4 hemiplegia
cruciata.
—, double : диплегня, двустранна парализа -4 di
plegia.
hemispasm, я : хемиспазъм -» hemispasmus.
hemisphere, hemisphaerium, я : полукълбо, хемисфе
ра —4 hemispherium.
—, cerebellar : полукълбо на малкия мозък, малко-
мозъчно полукълбо —» hemispherium cerebelli.
—, cerebral : полукълбо па главния мозък, голямо-
мозъчно полукълбо -4 hemispherium cerebri.
Iiepatatgia, л : болка в черния дроб -4 hepatalgia.
hepatargy, bepatargia, n : хепатаргия, тежка черно
дробна иксуфнциенция -» hepatargia.
hepatic : чернодробен, хепатален -» h ep atic u s.
hepaticostomy, я : хепатикостомкя -4 hepaticosto-
mia.
hepatitis, n : хепатит -4 hepatitis.
—, epidemic or epidemic in ective or infections o r
virus- : епидемичен хепатит, инфекциозен хе
патит, болест на Боткин -4 hepatitis epidemi
ca.
hepatitis
824
histopathologyr
hepatitis, homologous serum- o r infectious : серумен
хепатит, хомоложен серумен хепатит, хомо-
ложна серумна жълтеница, инокулационен хе
патит, „шпрпцхепатит*1 -» serohepatitis.
hepatization, п : хепатизация —» hepatisatio.
hepatogenic, hepatogenous : хепатогенен —» hepato-
££Я£$.
hepatolith, я : камък в черния дроб, чернодробен
камък -» hepatоlithus.
hepatoma, я : хепатом
hepatoma.
hepatomegaly, hepato m eg alia , я : хепатомегалия, у ве
личение на черния дроб -» hepatomegalia.
hepat onephric : черн одробно-бъбрече н, хеп ато рен а-
лен -» hepatorenalis.
hepatopatby, я : хепатопатия -» hepatopathia.
hepatopexy, я ; хепатопексия —» hepatopexia.
hepatoptosia, hepatoptosis, я : смъкване на черния
дроб, хепатоптоза -» hepatoptosis.
hepatorenal: чернодробно-бъбречен, хепаторснален-»
hepatorenalis.
hepatosplenomegaly, я : хепатоспленомегал ия —» h e -
patospIenomegalia.
herb, medicinal : лечебна билка, лечебно растение-»
herba.
hereditary : наследствен, хередитарен -» heredita
rius.
hermaphrodite, я : хермафродит —» hermaphroditus.
hermaphroditism, her maphrodism, я : хер мафродити-
зъм ~» hermaphroditismus.
hernia, л : херния, кила, изсипване -> hernia.
—
of the brain : мозъчна херния, енцсфалоцеле -»
encephalocele.
— , crural : бедрена херния, феморална или крурал-
на херния —» hernia femoralis.
— , diaphragmatic : диафрагмална херния —» hernia
diaphragmatica.
— , discal : дискова херния *-» hernia discalis.
— , epigastric : епигастрална херния —» hernia epi
gastrica.
— , fatty : тлъстинна херния, липоцеле -» lipocele.
—, fem or al : бедре на херния, феморална или кру-
рална херния —» hernia fem oralis.
—, incarcerated : инкарцерирана или заклещена
херния -» hernia incarcerate.
—, incarcerated or obstructed or strangulated : ин-
карцериране или заклешване на херния -» in
carсeratio herniae.
—, inguinal : ингвинална или слабинна херния -»
hernia inguinalis.
—
of the intervertebral disc : дискова херния -» her
nia discalis,
—, irreducible : ненаместваща се херния -» hernia
irreponibUis.
—, lumbar : лумбална или поясна херния —» hernia
lumbalis.
—, obstructed or strangulated : инкарцерирана или
заклещена херния —» hernia incarcerate.
—, umbilical : умбил икална или пъпна херн ия, х ер
ния на пъпа —> hernia umbilicalis.
— , ventral : коремна херния, вентрална херния -»
hernia ventralis.
hernial : херниален -> hernialis.
herniotomy, я : херниотомия -» herniotomia.
Herophiii, torcular ; сливане на синусите —» confluens
sinuum.
herpes, л : херпес, стресшща, стреснушка -» her
pes.
—
febrilis : фебрилен херпес —» herpes febrilis.
—
gestationis : геетационен херпес, херпес на бре
менността -» herpes gestationis.
—
of the lips : херпес на устните -» herpes labia
lis.
—
menstrualis : менструален херпес -» herpes men
strualis.
—
simplex : херпес, стресница, стреснушка -» her
pes.
—
zos ter : херпес з ос тер
herpes eoster (zona).
herpetiform : херпесовиден, херпетиформен -» her
petiformis.
fterxheimer's reaction : Яриш-Херксхаймерова реак
ция —» Jarisch-Herxheimer'reactio.
hesperanopia, я : дневна слепота, никталопия —» nyct
alopia.
heterochromia, я : хетерохромня -♦ heterochromia^
heterogenous : хетерогенен, разнороден, ч ужд —» he
terogenes.
heteroraetropia, я : хетерометропия -» heterometro-
pia.
heteromorphous : хетероморфен, разновиден -» hete-
romorphus.
heteronymous : разноименен, хетеронимен -» hetero-
nymus.
heteroplasia, л : хетероплазия -» heteroplasia.
heteroplasty, n : хетеропластика -» heteroplastica,.
heterotopia, heterotopy, n : хетеротопия -» heteroto
pia.
heterotropia, n : страбизъм, кривогледство -» stra
bismus.
— , co mitant o r concomitant : съдружен страбизъм,.
сьдружно кривогледство —>strabismus conco
mitans.
— , paralytic : паралитичен страбизъм —» strabismus-
paralyticus.
heterovaccine, я : хетеровакцина —» heterovaccinum„
hexoses, n/pl : хексози —» hexosa.
hiatus, n : отвор, отвърстне, цепка —» hiatus.
—
leukaemicus : левкемнчен хиатус —» hiatus leuk-
aemicus.
hibernation, n : хибернация, зимен сън -» hiberna-
tio.
— , a rtificial : изкуствена хибернация, изкуствен зи
мен сън -» hibernatio artificialis.
hiccup, hiccough, я : хълцане, хълцавица -» singul
tus.
hidradenitis, я : хидрадснит —» hidradenitis.
hjdradenoma, n : хидр(о)аденом —» hidradenoma.
hidrocystoma, я : хидроцистома —» hidrocystoma.
hidrosadenit is, n : хидрадснит -» hidradenitis.
highmoritis, n : максиларен синузит —» sinusitis ma
xillaris.
hilum, hilus, я : хилус, врата на орган -> hilus.
—
of the lung : хилус на белия дроб, белодробна
врата -> hilus pulmonis.
hilus, я : хилус, врата на орган —> hilus ; врата,
порта -» porta.
—
pulmonis : хилус на белия дроб, белодробна
врата —» hilus pulmonis.
hip, я : ханш —» coxa (3).
hippocampus, n : хнпокампус —» hippocampus.
Hippocratic : Хипократов -» hippocraticus.
—
facies or face : Хипократово лице -» facies hip-
pocratica.
—
fingers : Хипократови или барабанни пръсти -»•
digitus hippocraticus.
—
succussion : сукусня на Хипократ -> succussio
Hippokratis.
hippus, я : хипус -» hippus.
Hirschsprung's disease : болестна Хиршпрунг, кон-
генитален мегаколон -» megacolon congenitum..
hirsutism, я : хирзутизъм -» hirsutismus.
Hirudo medicinalis : медицинска пиявица -» Hirnd&
medicinalis.
Hi$*‘s band or bundle : снопче на Хис, атрио-вентрн-
кулно снопче —>fasciculus atrioventricularis „
histiocytes, histocytes, njpl : хистиоцити -» histiocy
tus.
histogenesis, histogeny, я : хист(и)огенеза -» histo
genesis.
histology, я : хистология -» histologia.
— , pathological : патологична хистология, хистопа-
тология -» histopathologia
histolysis, n : хистолиза -» histolysis.
histopatbology, n : хистоп атологня, патологична хи
стология -» histopathologia.
■ histoplasmosis
825
hydrothorax
«histoplasmosis, n : хистоплазмоза, болест на Дар
линг —¥ histoplasmosis.
hives, п (p o p .) : копрпвна треска, копривнмца, ур
тикария -> urticaria.
hoarseness, n : дрезгав глас, дисфонпя -> dysphonia;
пресипиалост, прегракналост, дрезгавост на
гласа -» raucitas.
Hodgkin's disease : болест на Ходжкин, лимфограну-
ломатоза, злокачествен гранулом —» ly m p h o •
granulomatosis ; лнмфосарком -» lymphosar
coma (2).
hole, n : яма -» cavitas.
hollow1 : кух, празен, издълбан -» c a v u s ; издъл
бан -» concavus.
•hollow-, n : кухина, вдлъбнатина —» cavitas, exca
vatio ; вдлъбнатина —» fossa ; кухина, синус-»
sinus.
— , small : малка вдлъбнатина, вдльбкатинка -» l a
cuna (I), recessus.
hollowed : издълбан, кух -» cavatus ; вдлъбнат, из
дълбан -* excavatus.
.holosystolic : холосистоличен -> holosystoliens.
homicide, n : убийство -» caedes ; убийство на чо
век —> homicidium .
hom(o)eopathy, n : хомеопатия -> hom oeopathia.
•homogenous : хомогенен, еднороден -» ho m og en es .
homolateral : хомолатсрален —» homolateralis.
.homologous : хомологичен, хомоложен, съответстоу-
ващ, съответен —» homologus.
.homonymous : хомокимен, едноименен -» h o m o n y
mus.
Jiomopîasty. n : хомопластика -» homoplastica (2).
homosexuality, n : хомосексуализъм -» h o m o s e x u a -
lisrnus.
hook, n : кука —» nnetts.
—
- like, hook-shaped : приличен на кука, кукест -»
hamatus (I), unciformis.
— , small : кукичка -* hamulus.
hooked : снабден c кука или c кукички -» hama
tus (2), uncinatus.
.booklet, n : кукичка —>hamatus.
hordeolum, n ; ечемик, хордеолум hordeolum.
.hormetony, n : хорметоння -» hormetonia.
hormone, n : хормон —» hormonum.
— , adreuocorticotrop(h)ic: адренокортикотропен хор
мон —» АСТИ.
hormones, (o)estrogenic : естрогеннн вещества или
хормони, фоликулнн хормони, естрогени —»
oestrogena.
hormonotherapy, n : хормонно лечение, хормоноте-
рлпия —* hormonotherapia.
horn, n : рог, роговидно образуване —» co rn u .
— , cutaneous : кожен рог -» cornu cutaneum.
— , small : малi к рог, рогче -» corniculum.
horned: рогаг, снабден с рог -» cornutus.
—, two- : двурог —» bicornis.
Horner's syndrome : синдром на Хорнер, очно-зеин-
чен синдром —» Homeri syndromum.
•horripilation, n : гъша кожа —» cutis anserina.
hospital, n : болница -♦ hospitalium, nosocomium.
hospital- : болничен
nosocomiaIis.
hospitalism, n : хослитализъм -» Hospitalismus (1-2).
hospitalization, n : хоспитализация, хоспиталнзира-
не —» hospitalisatio.
hot, n : горст -» calidus, fervidus.
hour, n : час -» hora.
—, every : вески час -* quaque hora.
hours, every tow : всеки два часа -» omni Ы/iora.
human : ч жешки —» humanus.
humeral : мишннчен, раменен —» humeralis.
humerus, n : мпшнпчна или раменна кост, хумс-
рус —» humerus.
.humid : нлажен —» humidus.
humor, vitreous : стъкловидно тяло -* corpus v it
reum.
humoral : хуморален -» humoralis.
•humo(u)r, n : телесна течност -» h u m o r .
hump, humpback, hunch, n : гибус, островърха гър
бица —> gibbus.
Hunterian chancre : твърд шанкър, първична сифи
литична язва -> ulcus durum.
Hunter's polydystrophy : гаргоилизъм, болест на
Пфаундлер-Хурлер -» gargoylism us.
Hurler's disease : болеет на Пфаундлер-Хурлер, гар
гоилизъм —>gargoylismus.
hurry, heart- : тахикардия -» tachycardia.
hurt, n : повреда -> laesio.
hurted : повреден -> laesus♦
Hutcbinson-Gilford disease : прогерия -» progeria.
Hutchinson's triad : Хъчинсънова триада Hutchin-
soni trias.
hyalinosis, n : хиалиноза -» hyalinosis.
hyalitis, n : хиалит -» hyalitis.
hyaloid : стъкловиден -» hyaloides.
hydatids, Щр1 : хидатиди, дъщерни мехури hyda-
tides.
hydr(a)emia, n : хидремия -* hydraemia.
hydragogues, nipl : хидрагога —> hydragoga.
hydramnion, hydramnios, n : хидрамнион -» hydram
nion.
hydrargyria, hydrargyrism, n : хидраргиризъм, хро
нично отравяне с живак -» hydrargyrism us.
hydrargyrum, n : живак -» hydrargyrum.
hydrarthrosis, n : хидрартроза, водянка на ставата -»
hydrarthrosis.
hydrencephalocele. n : хидренцефллоцеле, херния на
главния мозък —» hydrencephalocele.
hydroa, n i хидроа -» hydroa.
—
vacciniforme : вакциниформена хидроа —» hyd
roa vacciniformis.
hydrocele, n : хи дроцелс, водянка на яйцето —» h yd
rocele.
hydrocephalocele, n : хн дренцефалоцеле, херния на
главния мозък -» hydrencephalocele.
hydrocephalus, hydranencephaly (hydrencephalus, in
ternal hydrocephalus), n: х идроцсфал(ус), водянка
на мозъка -* hydrocephalus.
hydrogen, n : водород -> hydrogenimn.
hydrolability, и : х.гдролабнлитет, хндролабилиост -»
hydrolabilitas.
hydrolysis, n : хидролиза -» hydrolysis.
hydromeningocele, n : x тдроменингоне ло, херния на
мозъчните ципи —» hydrometungocele.
hydromphalus, n : хндпомфалус, водна киста па пъ
на
hydromphalus.
hydronephrosis, n : хидронефроза -» hydronephrosis•
hydropathy, и : водолечение, хи дротсрапня —» h y
drothérapie.
hydropericardium, n : хи дропернкард, водянка на
перикарда —» hydropericardium.
hydroperitoneum, hydroperilonia, n : асцит, водянка
на коремната кухина —» ascites.
hydrophilous : хидрофилен —* hydrophilus.
hydrophobia, n : хидрофобни, бясът y човека —»
hydrophobia ; бяс —» rabies.
hydrophthalmia, hydrophthalmos, hydrophlhalmus, n :
хидрофталм -> hydrophthalmus.
hydropneumolhorax, n : хидропнев. моторакс -» h y d r o
pneumothorax.
hydrops, hydropsy, n : хи дропс, водянка, водянка на
телесните кухини -♦ hydrops.
hydropyonephrosis, n : хидропнонефроза —» hydro-
pyonephrosis.
liydropyoureter. n : хндропноурстер, емпием на
ппкочопропода -> Hydropyoureter
hydrorrh(o)ea. n : (силно) водни сто течение -»
hydrorrhoea.
—
gravidarum or gravidae : изтичане на околоплод-
iiK води при разкъсване на хориона и амнио
на —» hydrorrhoea gravidarum.
hydrosalpinx, n : хидросалиннкс -> hydrosalpinx.
hydrotherapy, hydrotherapeutics, n : водолечение,
хидротерапия -> hydrotherapia.
hydrothorax, n : хидроторакс -* hydrothorax
hydroxide
826
hypertrichosis
hydroxide, e thyl- : винен сп ир т, ети лов алкох ол, ал
кохол -ч spiritus vini.
hygiene, n : хигиена -ч hygiena.
hygroma, л : хитром -ч hygroma.
hymen, я : химен, девствена ципа -ч hymen.
hymenal : химен(ал)ен -ч hymenalis.
bymenorrhaphy, я : хименорафия -ч hymenorrhaphia.
hyoid : хиоиден -ч hyoides, hyoideus.
hypacusia, hypacusis, я ; хн п аку зи с , отслабване на
слуха -> hypacusis.
byp(a)esthesia, я : хипестезия, намалена сетивност -ч
hypaesthesia.
— , o lfa cto ry : хипосмия, намаляване на обоняние
то -ч hyposmia.
hypaigesia, hypalgia, л : хипалгезия
hypalgesia.
hyperacidity, ga stric: хниерацидпгст, хнперацид-
ност -ч hyperaciditas:
byperacu si a, byperac usis, я : ненормална острота на
слуха, хилеракузис —» hyperacusis.
hyperacute : извънредно остър, перакутен ->
acutus.
hyperadren alism , hyperadrenia, л : х ип ерадрен алн -
зъм -ч hyperadrenalismus ; ннтсрренализъм,
адреногснитален синдром -ч interrenalismus.
byper(a)emia, л : хиперемия, местно кръвонапълва-
не —» hyperaemia .
— , active or arterial or fluxionary : активна или
а рте ри алн а хиперемия, активно кръвон ап ълва-
не, коигеетия —» hyperaemia a ctiva , conge-
stio .
—
of the eye -vessels : инйекция -ч injectio (2).
— , passive : метод на Бир -ч Bieri methodus.
— , passive or venous : пасивна, венозна или з а
стойна хиперемия -ч hyperaemia passiva ; па
сивно кръво нап ълва не, пасивна коигеетия, в е
нозен застой —ч sta sis venosa.
byper(a)emic : хиперемичен -ч hyperaemiens.
hyper(a)estbesia, n : хиперестезня -ч hyperaesthe-
— , auditory : ненормална острота на слуха, хмпер-
акузис —» hyperacusis.
— , gustatory : вкусова хиперестезня, повишен вку
сов усет —» hypergeiisia.
hyperalgesia, hyperalgia, « : хнпералгезия -ч hyper
algesia.
hypercapnia, я : хип еркапния —* hypercapnia.
hyperchlorhydrie, л : хиперациднтет, хиперацид-
ност -ч hyperaciditas.
hyperchloruria, я : хиперхлорурия -ч hyperchlor-
игш.
hypercholeste rol(a)e mia , hyperch oIesterin(a)emia, hy-
percholester(a)emia, л : хиперхолестерикемия ч
hypercholesterinaemia.
hypercinesîa, л : хиперкинеза -ч hyperkinesis.
hypercytb(a)emia, n : хиперглобулня -ч hyperglobu-
/ie.
hyperdactylia, hyperdactylism, л : хипердактилия, по
лидактилия
polydactylia.
hyperemia, л : виж hyper(a)emia.
hyperemesis, л : хнперемезис, извънредно силно,
безспирно повръщане -ч hyperemesis.
—
gravidarum : силно, безспирно повръщане у
бременните —> hyperemesis gravidarum.
Hyperergie, hyperergy, n : хиперергня -ч hyperer-
gia.
hyperextension, я : хнперекстензия —> kyperexten-
sio .
yperfunction, л : хиперфункция, повишена дей-
h ноет -ч hyperfunctio.
hypergenitalism, л : хипергеяитализъм, хипергона-
дизъм —> hypergenitalismus.
hypergeusia, n : повишен вкусов усет, вкусова хи-
перестезия -ч hypergeusia.
hyperglobulia, n : хиперглобулня -ч hyperglobulia,
erythrocytosis.
hyperglobulism, hyperglobulia, л : симптоматичн а по-
лиглобулия, еритроцитоза -ч erythrocytosis.
byperglyc(a)emia, л : хипергликемия -ч h yperglyk-
aemia.
hypergonadism, л : хнпергонадизъм, хипергенита-
лнзъм -ч hypergenitalismus.
hyperhidrosis, byperidrosts, л : х ип ер хидроза , уси
лено потоотделяне, усилено потене -ч hyper
hidrosis.
hyperhydrocbloria, л : хиперациднтет, хи перацпд-
ноет —> hyperaciditas.
hyperi nos(a)emia , hyperino sjs, я : хип ерин оз еми я, хн-
периноза -ч hyperinosis.
hyperinsulinism, л : хиперинсулннизъм -ч hyperin
sulinismus.
hyperkeratosis, n : хиперкератоза -ч hyperkeratosis„
hyperkinesia, hyperkinesis, л : хиперкинеза -ч hyper
kinesis.
hyperleucocytosis, byperleukocytosis, n : х и п е р л е в ко -
цитоза —» hyperleucocytosis.
hypermastia, n : полнмастия -ч polymastia.
hypermenorrb(o)ea, n : менорагия н енормалн о силна
менструация -ч menorrhagra.
hypermetropia, n : хи перм ет роп ия,
„далекоглел-
ство“ ~ » hypermetropia.
hypernephroma renis : хилернефром на бъбрека, т у
мор на Гравии -ч hypernephroma renis.
hyperopia, л : хиперметропия, „далекогледство“ - >
hypermetropia.
hyperorexia, n : булимия, си лно повишен а п ети т —>
bulimia.
hyperosmia, hyperosphresia, fayperosphresis, n : х и и е р -
осмия, усилен мприсен у сет
hyperosmia.
hyperostosis, л : хиперостоза -ч hyperostosis.
hyperparathyroidism, л : хнперпаратиреоза, хииерпа-
ратиреоидизъм -ч hyperparathyreosis.
hyperpîesia, л : хипертонична болеет, есенциална
хипертония -ч morbus hypertonicus, hyperto
nia essentialis.
hyperpiesis, n : хипертензия —» hypertensio.
hyperpigmentation, л : хиперпигментаиия -ч hyper
pigmentatio.
hyperpituitarism, л : хнперпнтуитаризъм, хипер
функция на хипофизата -ч hyperpituitarismus.
hyperplasia, n : хинерплазия -ч hyperplasia.
hyperpR(o)ea, л : хиперп нея, усил ено дишан е -ч h y -
perpnoea.
hyperprosexia, n : болестно повишено внимание, х и -
перпрозекция -ч hyperprosexia.
hyperpyrexia, n : хиперпирексия -ч hyperpyrexia ;
хипер гермия, прегряване на организма -ч hy
perthermia.
—, heat- : топлинен удар, удар от горещина, тер-
мon легия —» thermoplegia.
hyperreflexia, л : хиперрефлексия —» hyperreflexia.
hypersalivation, л : хиперсаливация —» hypersaliva-
tio .
hypersecretion, n : хнлерсекреция, повишена секре
ция -ч hypersecretio.
hypersthenuria, n : хиперстенурия -ч hypersthenuria.
hypertension, n : хипертензия -ч hypertensio.
—, essential or primary : есенциална хипертония»
хипертонична болест -ч hypertonia essentialis»
morbus hypertonicus.
—, paroxysmal : пар окси зма лн а при стъпна хи п ер
тония -ч hypertonia paroxysmalis.
hypertensive : хипертоничен -ч hypertonicus (JJ.
hyperthermia, hyperthermy, л : хи п ер тер ми я, п рег ря
ване на организма -ч hyperthermia.
hypertfaymia, л : прек омер на емотив ност, миниакал -
но възбуждение-» hyperthymia.
hyperthyroidism, л : хипертиреоза, хипертиреоиди-
зъм -ч hyperthyreoidismus.
hypertonia, hyperto nicity, n : уве личен ие на тон уса
на артериалните стени или на мускулите -ч-
hypertonia (2).
hypertonic : хипертоничен -ч hypertonicus (2).
hypertrichosis, hypertrichiasi s, n : хи п ертр их оза , пре
комерно окосмяване -ч hypertricho sis.
hypertrophie
827
hysterotomy
hypertrophic : хипертрофнчен -> hypertrophicus .
hypertrophy, n : хипертрофия -» hypertrophia.
—
of the prostate : хипертрофия или увеличение
на простатата —> hypertrophia prostatae.
hyperventilation, n : хипервентилацня -4 hyperven
tilatio.
hypervitaminosis, n : хипервитамнноза —» h yp erv ita
minosis.
hyphedonia, я : хпфедония, хнп(о)хедоння -» hyphe-
dONo<2.
hyphena, hyph(a)emla, я : хип(х)ема, хифема -> A.y/7-
Аоетд.
Jtyphomyceles, л/pf ; хнфомнцети -4 Hyphomycetes.
hypinosis, /i : хнпиноза —»hypinosis.
Jiypnagogues, n lpl : приспивателни лекарства, съно
творни лекарства -> hypnagoga.
hypnosis, n : хипноза -* hypnosis.
hypnotics, nlpl : хипнотични, сънотворни лекарства,
хнпнотшш —> hypnotica
hypoacidity, gastric : субацидитет -> subaciditas.
hypobaropathy, n : планинска болест, болест на ви
сочината, въздушна болест -4 morbus monta
nus.
hypoblast, n : ентодерма, вътрешен зародишен
лист - 4 еntоderma.
hypocapnia, n : хииокапния - 4 hypocapnia.
hypochlor(a)eniia, n : хнпохлорсмия -4 hypochlor-
aemia.
Jiypochlorhydria, n : субацидитет —> subaciditas.
hypochloruria, n : хипохлорурия -» hypochlomria.
hypocholester(a)emia, hypocholesterin(a)emia, hypocho-
lesterot(a)emia, n : хнпохолестсринсмпя —>hypo-
cholesterinaemia.
hypochondriasis, hypochondria, я : х ипох ондрия - 4
hypochondria.
hypochondrium, л : хипохондриум, подребрсна облает,
подребрие —» regio hypochondriaca.
hypochylia. n : хнпохилия -» hypochylia.
hypodermic, hypodermatic : подкожен, субкутакен -»
subcutaneus.
hypodermoclysis, n : хиподермоклиза - 4 hypodèrmo-
clysis.
hypoergia. hypoergy, n : хнпергия - 4 hypergia.
hypofuoction, n : хипофункция, намалена функция -4
hypofunctio.
•hypogastric : хипогастрнчсн -4
hypogastrium, n : хппогастриум, долна коремна
област -> regio hypogastrica.
hypogenitalism, n : хипогенитализьм -* hypogenita-
Itsm us.
hypoglobulia. n : хипоглобулия -4 hygoglobuha.
hypoglossal : подезичен —» hypoglossu s1.
hypoghc|a)emia, n : хипогликемия
hypoglyh-
aemia.
hypohidrosis, n : хииохпдроза, намалено поюотде-
ляне —» hypohidrosis.
hypohydroctiloria, n : субацидитет -4 suhaciditas.
hypoteukocytosis. n : левкопения —» leucoperiia.
hypomenorrh(o)ea, n : хипоменорея, ос к i.дна мен
струация -4 hypomenorrhoea.
hyporanesia. n : отслабване на паметта, хипомне*
зия -» hypomnesia.
hyponychia! : поднокътен, субунгвалсн -» subungua
lis.
hypoparathyroidism, hypoparathyreosis, n : хипопаратп-
peo3J. хииопаратиреоидизъм > hypoparathy
reosis.
hypopharynx, n : хипофаринкс, лпрнигофарпикс ->
hypopharynx.
.hypophyseal, hypophysial : хнпофизен, хнгюфизарен
hypophysarius.
hypophysis, n : хипофиза, хипофизна жлеза -4 h y
pophysis.
hypopituitarism, n : хипопитуитаризъм -» h y p o p it u i
tarismus.
hypoplasia, hypoplasty, n : хипоплазия -> hypoplasia.
—, uterine : хипоплазия или недоразвитие на мат
ката -4 hypoplasia uteri.
hypoprotein(a)emia, n : хипопротеинемпя -4 h y p o p r o -
teinaemia.
hypoprothrombio(a)emia, n : хнпопротромбинемия —>
hypoprothrombinaemia.
hypopyon, я : хипопион -» hypopyon.
hyposarca, я : аназарка, общ оток, водянка (на
кожата) -4 anasarca.
byposmia, я : хилоемня, намаляване на обонянието 4
hyposmia.
hypospadias, hypospadia, я : хипоспадия -4 h yp o
spadia.
byposphresta, л : хнпосмия, намаляване на обон я
нието -> hyposmia.
hypostasis, л : хипостаза, пасивно кръв онап ъл ва не,
хнпосгатична конгеетия -4 hypostasis ; седи
мент, утайка —> sedimentum.
hypostatic : хипостатичен -4 hypostaticas.
hyposthenuria, я : хнпостснурия -4 hypostemiria.
hyposystole, я: хипосистолня -» hyposystolia (1).
hypotension, я : хипотеиэия, субнормално ар те ри
ално налягане —> hypotensio.
hypothalamus, я : хи поталамус, иодхълмие, хнпота-
ламична или диснцсфална облает -4 h y po th a
lamus.
hypothenar, я : малкопръетно възвишение, хн поте-
нар -» hypothenar.
hypothermia, hypothermy, я : хипотермия -4
thermia.
hypothytnia, я : ненормална угнете ност, хипоти-
мия -> hypothymia.
hypothyroidism, hypothyreosis, hypothyrea, hypothyreoi-
dea, n : хи потиреоза, хшютпрсопдизъм -4 h yp o
thyreosis.
hypotonia, я : хнг.отонпя
hypotonia (2-3).
hypotonic : хи потетичен -4 hypo/oniciis.
hypotrophia, я ; хипотрофия -> hypotrophia (I).
hypovitaminosis. n : хипешитачимозл, витаминна n e-
д' статъчност -4 hypavitamtnotis.
hypox(a)emia, я : хнпскссммя -4 hyp oxaemia.
hypoxia, я : хипоксия -4 hypoxia.
hÿpsiccpha’y, я : комическа глава, иксицсфалия -4
oxycephalia.
hypsophobia, я : страх o r височина, хипсофобня -4
hypsophobia.
hypurgia, n : хипургия -4 hypurgia.
hysterectomy, n ; хпстсрсктомня -> hysterectomia.
—, abdominal : абдоминална или коремна хистерек-
томия -» hysterectomia abdominalis.
—, vaginal : вагинална или влагалищна хнстср екто-
мия —» hysterectomia vaginalis .
hysteria, n : хистерпя -4 hysteria.
hysteric, hysterical : хнетернчен - > hystericus.
Iiysterocleisis, я ; хисгероклейзис -4 hys/erocleisis.
hysterography, n : хпетерография —> hysterograpiiia.
hysterometer, n : хистеромстър
hysterometrum.
hysteropexy, n : хистсропсксия
hysteropexia.
—, abdominal : вситрофиксация на матката —> veri -
trofixâtiо uteri.
—, vaginal : вагинофиксацня на матката —> v a g i -
no/ixatiо uteri.
hysteroptosis, hysteroptosia, n : хистсро птоза , смък
ване или спадане на матката -4 hysteroptosis;
изпадане на матката, пролапс н а ' у тс руса -4
prolapsus uteri.
hysterosalpingography, я : хи ст ер ис ал гшнгограф ия- »
hу sterosa Ipingographia.
hysterotomy, n : хистеротомня, цезареп р азр ез , кес а
рево сечение -4 liysterotomia, sectio caesarea.
îatrogeny
828
incompensatiorc
I
îatrogeny, n : ятрогения, ятрогенна болеет i a t r o -
genia.
ichor, n : сукървица ichor.
icbthyism, n : отравяне от риба, ихтипзьм -» i c h t h y -
zsmas.
ichthyosis, я : ихтиоза -> ichthyosis.
—
(mild form) : сухота на кожата, ксеродерма -»
xeroderma.
icteric : иктервчен, жълтеничав -> ictericus.
Icteras, я : жълтеница, иктер -» icterus.
—
gravis : теж ък иктер, злокачествена жълтени
ца —» icterus gravis.
—
—
neonatorum : хемолитична болест или хемо-
литична анемия у новородените -» morbus hae-
molytictts neonatorum.
—
mêlas : черна жълтеница, меласиктерус -» /с/е-
mêlas.
—
neonatorum : жълтеница у новородените —>ic t e
rus neonatorum.
idiocy, n : идиотия, идиотизъм -> idiotia ,
—, mongol!an o r raongoloid ; монголоидна идиотия,
монголизъм —> mongoZ/sm/zs.
idiopathic : идиопатнчен, самостоятелен, самостоен,
първичен —» idiopathicus ; идиопатнчен —»
sentialis (2) (есенциален), genuinus (2).
idiosyncrasy, n : идиосинкразия -> idiosyncrasie.
idiot, n : идиот, слабоумен -> idiota.
idiotcy, я : идиотия, идиотизъм -» idiotia.
idiotype, я : генотип -» genotypes.
idiovariation, л : мутация -* m utatio .
ileitis, я : нлеит —» ileitis.
—, regional o r terminal : терминален илент, болеет
на Крои —> ileitis terminalis.
ileoc(a)ecal : илеоцекален —* ileocaecalis.
ileostomy, л : нлеостомия
ileostomia.
ileum, л : хълбочно черво, илеум -* ile u m .
ileus, л : илеус, чревна непроходимост -» z7e«$.
—, dynamic : динамичен илеус -> /7ez/s dynamieus.
—, mechanical : механичен илеус -> ileus mecha
nicus.
—, paralytic : паралитичен илеус -» ileus paraly
ticas.
—, spastic : еластичен илеус ~> ileus spasticus.
iliac : илиачен, хълбочен —> iliacu s .
ilium, n : хълбочна кост —> os Шит.
ill : болен, нездрав -» aeger (aegrotus).
illness, л : страдание, болест
malum ; болеет, за
боляване —* morbus.
—, mental : психична болест, душевна болест, пси
хоза —» psychosist insania (insanitas).
—, slight : леко заболяване, болнавост -* indisp o -
sitio.
illusion, л : илюзия, изопачено възприятие -> z7-
/ zzjzo.
imbecile : слабоумен, имбецилен -> imbecillis.
imbecility, л ; нмбецилност, средна степен слабо
умие —>imbecillitas.
—, exaggerated : идиотия, идиотизъм -» id i o i i a .
imbibition, л : имбибицня, всмукване, просмуква
не -» imbibitio.
immature : незрял, неузрял, недоразвит
imma
turus.
immediate : непосредствен, пряк, директен -* i m m e
diatus.
immediately : веднага, тутакси -» s t a t i m .
immedicable : неизлечим, неизцерим —> incurabilis.
immersion, л : имерсия
immersio (1-2).
imminent : непосредствено заплашваш, нминентен -»
imminens.
immission : вкарване, въвеждане
immissio.
immobile : неподвижен
immobilis.
immobilization, л : »мобилизация, »мобилизиране,
поставяне в неподвижност -» imm obilisatio.
anmovable : неподвижен -> im mobilis.
immune : имунен, нСвъзприемчив -> immunis.
immunity, л : имунитет -» immunitas.
immunization, n : имунизация, имунизиране —> im
munisatio.
immunology, n : имунология -» immunologia.
immunotherapy, n : имунотерапия —* immunothé
rapie.
impalpable : непалпируем, неосезаем -» impalpa
bilis.
impatudism, л : малария
malaria,
impar : нечифтен
impar.
impenetrable : непроницаем, непропусклив, непро
ходим —> impermeabilis.
imperfect : н есвър шен , н едовършен , н епълен -»■
imperfectus.
impermeable : непро ницаем, неп роп ус кл ив , н еп ромо
каем —» impermeabilis.
impetiginous : импетигинозен —» impetiginosas.
impetigo, л : импетиго -» impetigo.
—
contagiosa : контагиозно импетиго —» impetigo
contagiosa.
— , follicular : фоликуларно или стафилококово
импетиго, импетиго на Бокхарт impetigo
follicularis.
—
herpetiformis : херпетиформено импетию -» im
petigo herpetiformis.
implantation, л : имплантация implantatio.
impossible : невъзможен —> impossibilis.
impotence, împotency, л : импотен ци я, безс и лие ,.
слабост, полова слабост -> impotentia.
impotent : импотентен, без си л ен , полово несп осо
бен -* impotens.
imp ote ntia coêundi : съ въку п и те лн а неспособност на
мъжа, полово безсилие, полова слабост —>
impotentia coëundi.
—
generandi : оплодителна нес пособност на мъжа*
безплодие у мъжа, стерилитет у мъжа -> im
potentia generandi.
imp reg nated : оплоден
fertilis (2).
impregnation, л : оплодяване —» fecundatio.
impression, л : вгьване, вдлъбване, отпечатък ->
impressio.
impubertas, л : липса на полово съзряване —>iтр и-
bertas.
impulse, n : импулс, тласък, подбуда impulsus.
impure : нечист, непречи стен, неочн ет ен
impurus..
Inactive : неактивен —> inactivus (бездеен, недеяте
лен, недеен), indolens (2), torpidus (бавен, без
деен).
inactivity, л : безделие, леност, инертност -»
inertia.
inadequacy, n : недостатъчност, инсуфициенция —>
insufficientia (1).
inanition, л : изтощение всл. на гладуване, инани-
ция —> inanitio.
inborn : вроден —» innatus.
incarceration, n : инкарцерация, заклетване —» in
carcérâti о.
incipient : започващ, начеващ —» incipiens.
incision, л : разрязване, срязване, разрез, проряз
ване —» discisio, incisio.
incisor, л : резец, преден зъб dens incisivus.
incisure, л : изрезка, инцизура -* incisura.
inclination, л : наклонение, н ав еж дан е, наклон, от
клоняване, инкликация -» inclinatio.
—
oF the pelvis ; наклонение на таза -» inclinatio
pelvis.
inclined : наклонен
obliquus (полегат), obstipus.
inclusion, n : включване -» inclusio.
incompatibility, n : несъвместимост -» incompati
bilitas.
incompatible : несъвместим —» incompatibilis.
incompensation, n : ли пса на комп енсац ия —> incom-
pensatio.
inocompetence
829
inflammatory
incompetence, incompetency, n : недостатъчност,
инсуфициенция —» insufficientia (2).
—, ao rtic : аортна инсуфициенция, недостатъчност
на аортната клапа -» insufficientia valv(ul)ae
aortae.
—, mitral : митрална инсуфициенция -» insu ffici
entia mitralis.
— , valvular : недос татъч ност на сърдечните клап и,
валвуларна инсуфициенция -» insufficientia
valvularis.
incomplete : непълен —» incompletus, partialis.
inconst ant : непостоянен, променлив, нередовен -»
/яго л-у/алу .
incontinence, n : нез адържан е, инконтиненция —>
incontinentiat
—
of feces : незадържане на изпражненията -*
incontinentia alvi.
—
of urine : незадържане на урината -» inconti
nentia urinae.
incoordination, л : некоординираност, н есъгла су ва
ност - » incoordinatio.
incorpo ration , n : при съединяване, включване, ин
корпориране —* incorporatio.
increase, increment, л : уголемяване —» a ccretio (1),
incrementum (прираст).
increment, л : пораства не, н араств ан е, пр ираст,
увеличаване, уголемяване - » incrementum.
incretioD, л : вътрешн а секрец ия —>sec retio interna;
хормон-» hormonum.
incretoгу : вътоешносе кре то рен, ендокринен, инкре-
торен —» /леге/отгу.
incrustation, п : инкрустация -* incrustatio,
incubation, л : ин кубац ия, инкубационен период,
лат ен тен период - » incubatio
ncurable : неизлечим -» incurabilis (нензцерим),
irreparabilis.
incus, л : наковалня —» / лоту.
index1, л : индекс -» index1,
—, colo(n)r- : инде кс на оц ве тяв ане, оцветителен
индекс -» index1 colorimetriciis.
index3, л : показалец (пръст) -* index*,
indican(a)emia# n : индиканемня —» indicanaemia.
indicanuria, n : ннднканурия —» indicanuria,
indicating, indicant : показват, посочващ, указ
ващ —» indicans,
indicatio v italis : виталн а индикация, жиз нено по
казание —» indicatio vitalis.
indication, л : по каз ан ие (лечебно), индикация -»
indicatio,
— , causal : причинно показание, каузална индика
ция —» indicatio causalis.
indicator, л : индикатор -* indicator,
indifferent : индиферентен, безразл ичен, неу трален ,
безвреден —» indifferens.
indigestible : мъчно смилаем несмилаем - » in digesti
bilis.
indigestion, л : нарушение на храносмилането , пи
ли геетия —» indigestio,
indirect : индиректен, непряк, ко свен, страничен ->
indirecta s.
indispensable : необходим, нужен -» лдою аг/до.
Disp o sition , л : болнавост, неразмоложсност, не
разположение -» indispositio.
indolence, л : индолентност, безболезненост, безр аз
личие, отпуснатост -» indolentia.
indolent : индолентен —» indolens.
indu rated : з атв ърдял, втвърден, уплътнен
/ш/м-
гл/ лу (индуриран), scleroticus, callosus (уплът
нен, ин дуриран).
induration, л : икдурацкя, втвърдяване, затвърдя
ване
induratio.
—, brown : тъмнокаф яв о уплътнява не на белите
дробове —» induratio fu sca pulmonum.
—, leathery : л ихен ифи кац ия, лн хе ки зац ня -> /tWr*-
nificatio.
— , p la stic : пластично втвърдяв ане на половия
член -4 induratio penis plastica.
in equal parts : по равни части —»partes aequo-
les.
inertia, uterine: слабост на маточните контракции -4
inertia u teri.
infancy, n : детска възраст, ранно детство -» i n
fantia,
infant, л: дете до 2 години, бебе -» infans ;
дете -» puer (1).
infanticide, л : детеубийство —» infanticidium .
infantile : инфантилен, детски -4 infantilis.
infantilism, л : инфантилизъм -» infantilismas.
—, g enital : генитален или полов инфантилизъм —»
infantilismes genitalis.
—, intestinal : интестинален инфантилизъм, цели-
акня, болеет на Хертер-ХоЙбнер -» coelia
cia,,
infarct, л: инфаркт —» infarctus; виж също in
farction.
—, an(a)emic or pale : анемичен, иехемичен или бял
инфаркт -4 infarctus anaemicas.
—, h(a) emo rrhigic o r red : хеморагичен или червен
инфаркт —» infarctus haemorrhagicus sive ru
ber.
infarction, n : инфаркт-» infarctus; виж също-
infarct.
—, myocardial : инфаркт на миокарда, сърдечен'
инфаркт —» infarctus myocardii.
infavourable : неблагоприятен -4 infaustus.
infected : инфектиран, заразен —» infectas.
infection, л : инфекция, инфектиране, заразяване—»*
infectio.
—, alimentary : алиментарна или хранителна инфек
ция -4 infectio alimentaria.
—, cross : кръстосана инфекция, вътреболнична,
нозокомиална инфекция -» in fe c tio nosoco-
mialis.
—, focal : фокална или огнищна инфекция —> in
fectio focalis.
—, latent: латентна или скрита инфекция -4 infe c
tio latens.
—, mixed : смесена инфекция-» infectio mixta.
—, salmonella- : салмонелоза —» salmonellosis.
—, secondary : вторична инфекция -» in fe ctio se
cundaria.
—, self- : автоинфекция, автогенна инфекция —»
antoinfeetio.
infectious, infective : инфекциозен, заразен, зарази
телен —» infectiosus.
Infectivity. n: заразителност, инфекциозност, кента-
гнозност —» contagiositas.
inferior : по-долен, намиращ се по-долу -» i n f e
rior.
infertility, л : безплодие, яловост, стерилитет —»
sterilitas (1).
infestation, л : проникване на животински паразити
(хелминти, глисти) в организма, заразяване с
животински паразити, ннфестацня —» i n f e s t a
tio, invasio (2).
infiltrate, n i инфилтрат -» infiltratiis.
infiltration, n : инфилтрация -» infiltratio .
—, calcareous : калцификаци я, калцнфициране - »
calcificatio.
—, fatty : мастна инфилтрация, стсатоза -» s t e a t o
sis.
inlirmity, n i слабост, немощ, старческа немощ, те
лесен недостатък -» infirmitas.
inflammation, л : възпаление -4 inflammatio.
—, diphtheritic: днфтеритно възпаление, дифтерит
diphtheritis.
—
(with fever) : флегмазия, възпаление с треска - 4
phlegmasia.
—
оГ the suprarenal gland : възпаление на надбъб-
речната жлеза -» paranephritis {2).
—, producing : предизвикващ възпаление, флогоге-
нсн -» phlogogenes.
inflammatory: възпалителен-» inflam ma torius>
phlogisticus.
- Influence
830
insufficiency
influence, harmful : нокса, вреден агент, патогенен
фактор -* долга,
influenza, п : грип, инфлуенца -» grippus.
infraclavicuiar : подключичен,
инфраклавикула-
рен —> infraclavicularis.
infracostal : подребрен in fracostalis.
infraction, n : непълно или частично счупване на
костта, инфракция -» infractio.
inframandibulär, ioframaxillary: подчелюстен, суб-
мандибуларен —» submandibularis.
infraorbital : инфраорбитален, разположен под ор
битата -» infraorbitalis.
infrapatellar : инфрапателарен, под пателата —» in
frapatellaris*
infrascapular : подлопатков, подлопатъчен, субска-
пуларен —> subscapularis,
infriction, л : втриване в кожата -» infrietio,
infundibulum hypothalami : нн фундибулум на хипо-
таламуса -» infundibulum hypothalami.
»infusion, л : инфузия, запарване ; вливане -» infu
sio (1-2); инфуз, запарка
infusum,
ingesta, njpl : погълнатите твърди и течни храни-»
ingesta.
ingestion, n : поемане на храна през устата -» in
gestio.
ingravescent : влошават ce —> ingravescens,
ingredient, n : съставна част, компонента -» ingre-
diens,
— , essential : съществена съставна част, принцип-»
principium,
inguinal : ингвинален, слабинеи -> inguinalis.
inhalation, n : аспирация -> aspiratio (/) ; инхала
ция -» inhalatio ; вдшпане, вдишване, вдъх-
ване, инспирация -» inspiratio,
inherent : свойствен, присъщ -» essentialis (I),
inhibition, n : задържане, потискане -» inhibitio.
inhibitor, n : инхибитор -> inhibitor.
inion, n : инион —» inion.
initial : начален, първоначален, изходен -» initia
tis.
injection, n : инжекция, инжектиране, впръскване-»
injectio (/),•
—, hypodermic : подкож на и нже кц ия —» in jectio sub
cutanea.
— , intracutaneous or intradermic : интракутанна, ин-
традермална или вътрекожна инжекция -» in
jectio intracutanea.
— , intralumbar : гръбначномозъчна (ннтра)лумбална
инжекция -» injectio intraspinalis,
— , intramuscular : мускулна (интрамускулна) ин
жекция -» injectio intramuscularis.
—
, intravenous : венозна (интравенозна)инжекция-»
injectio intravenosa.
— , spinal : гръбн ачном озъчна (и нтра)лу мбалн а ин
жекция —» injectio intraspinalis,
—, subcutaneous : подкожна инжекция -» injectio
subcutanea,
injured : ранён, наранен —> vulneratus.
injury : повреда, рана -» laesio ; травма -» trauma,
рана —» vulnus.
— , birth- : родилна травма -» trauma obstetricam.
—, bullet- : огнестрелна рана ~» vulnus sclopeta-
rimn.
—, noise- : шумова травма, а кус ти ч на травма ->
trauma acusticum.
inmost : най-вътрешен, най-дълбок -» intimus,
innate : вроден -♦ innatus.
in the natural or normal place : в естествено или
нормално положение —» in situ.
innervation, n : инервация, инервиране -♦ innerva-
tio.
innocent, innocuous : бе зв реде н, безоп асен, н е з ло к а
чествен, невинен —» innocens, benignus.
»onominate : без имен, бези мен ен , нен аи ме нувак —»
innominatus.
inoculation, n : инокулацня -» inoculatio.
inorna, n : фибром -> fibroma.
Inoperable : неоперируем, нноперабилен -» iпореra
biIis.
inositis, л : фнброзит -» fibrositis.
insane : душевно болен, ненормален, побъркан, умо-
побъркан, луд -» insanus.
insanity, n : психична болест, душевна болест, пси
хично заболяване, психоза, умопобъркванс -»
psychosis, insania (insanitas), alienatio mentis.
—, adolescent : хебефрения - » hebephrenia.
—, circular or cyclic : циркулярна или циклична
психоза, циклотимия -» cyclothymia.
— , delusional : параноя (паронойя) -^» paranoia.
inscidious: коварен, вероломен, развиващ се неза
белязано -» inscidiosüs.
inscription, л : надпис -» inscriptio ; предписание- »
praescriptio (2).
—, tendinous : сухожилно прищъпване по протеже
нието на мускул —» inscriptio tendinea.
insecticides, n\pl : ин секти циди« л екар ств а, нас ек о-
моубиващи h паразитоубиващи средства -* in-
secticida.
insemination, л : оплодяване, осеменяване -» inse
minatio.
— , artificial : изкуствено осеменяване -» insemina
tio artificialis.
insensibility, n : нечувствителност, безчувственост-»
insensibilitas ; безчувственост, безразличие -»
torpor.
insensible : нечувствителен, невъзприемчив -» insen
sibilis.
insensitive : нечувствителен —> insensibilis.
insertion, л : залавяне, прикрепя(ва)не, залавко мя
сто, инсерция —» insertio.
inside, on the : вътре, вътре в -> intra.
insolation, л : излагане на слънце, слънчеви бани,
инсолация -» insolatio ; слънчева баня —* bal
neum solis ; слънчев удар, слънчасване —» he
liosis.
insoluble : неразтворим -» insolubilis.
insomnia, n : безсъние, безсъница -> insomnia.
inspection, л : оглед <на болен), инспекция —» in
spectio.
inspiration, л : вдншане, вдишване, вдъхване, ин
спирация -» inspiratio.
inspissated : сгъстен -» condensatus (кондензиран),
spissus.
inspissation, л : сгъстяване -» concentratio.
instep, л : тарзус, задно ходило -» tarsus (1).
instillation, л : ннстилацня, вкарване или поставяне
капка по капка -» instillatio.
inst ruc tion, preliminary : подготви те лно обуче ни е ,
пропедевтика -» propaedeutica.
instrument, hooklike ; подобен на кука инструмент-»
tenaculum.
insufficiency, л : недостатъчност, и нс уфицие ншгя —>
insufficientia.
—, acute coronary : остра коронарна недостатъч
ност, микроинфаркт на миокарда -» in s u ffi
cientia coronaria acuta.
— , ad re n al : н едостатъчност на н а; бъбреч ните ж-те
зи, супрарензлна инсуфициенция —>insufficien
tia suprarenalis.
—, aortic : аортна инсуфициенция, недостатъчност
на аортната клапа —» in su fficie ntia valv(tiL)ae
aortae.
—, cardiac : сърдечна недостатъчност, сърдечна ин-
суфициенцня, сърдечна слабост -» insufficien
tia cordis.
—, cardiopulmonary : кардио-пулмонална инсуфи
циен ци я, сърдеч но-бел одробна н едос татъч н ос т-»
insufficientia cardioptilmonalis.
—, cardiorenal : сърдечно-бъбречна недостатъчност,
кардио-ренална инсуфициенция —» insufficien
tia cardiorenalis.
—, cardiovascular : сърдечно-съдова недостатъчност,
кардио-васкуларна инсуфициенция -» in s u ffi
cientia cardiovascularis.
insufficiency
831
inversion
insufficiency, coronary : коронарна н едостатъчност,
коронарна инсуфкцнснция —>insufficientia co
ronaria,
—, hepatic : чернодробна недос татъч ност илн ин с у-
фнциенцня -» insufficientia hepatis.
—
of labo( u) r pains : слабост на маточ ните кон
тракции -» inertia uteri.
— , mitral : мнтрална инсуфицненцня —» insufficien
tia mitralis.
—, p lu r igland ulär : плуригландуларна инсуфиц иен -
ция или недостатъчност -» insufficientia plu
riglandularis.
— , renal : бъбречна недостатъчност -» insufficien
tia renalis.
— , v al vular : недостатъчн ост на сърдечните клапи,
валвуларна инсуфнцненция —> insufficientia
valvularis.
insufflation, п : инсуфлация insufflatio ; пср-
флация, вдухване, продухване -» perflatio.
— , tubal : продухване на маточните тръби , перту-
бацня —» pertabatio.
insular : островен -» insularis.
insulin, insulinum, n : инсулин -* insulinum.
insuloma, n : ннеулом -» insuloma.
insultus, n : атака, пристъп, инсулт insultus.
intact : непокътнат, недокоснат, незасегнат, непо
вреден, цял -* intactas.
integu men t, n : п окр ивка, обвивка, покри вка на тя
лото, кожа —> integumentum.
— , common : к ож а —» integumentum commune.
ioterarticuiar : междуставен —» interarticutaris.
inter cal ary : вмъкн ат, прибавен, промеждутъчен,
междинен -» intercalaris.
inte r cellula r : междуклетъчен, нн те рцелуларен ->
intercellularis.
intercostal: междуребрен, интеркосталсн
inter
costalis.
intercurrent : интеркурентен, интеркурираш, намес
ваш се, прибавящ се, случаен -* intercurrens.
joterlor : вътрешен -» interior, internus.
jnterlobar : интерлобарен —» interlobaris.
• oterlobnlar : интерлобуларен —» interlobularis.
Intermediary, intermediate: междинен, среден, про
междутъчен —» intermedius.
’ntermenstnial : интерменструален-ат/отяеллТ'гип//s.
inte r mis si on , n : ин термисия, временно пр екъсване,
промежду*п>к, интервал —» intermissio.
inte rmittence, inte rmittency , n : интермисия, времен
но прекъсване, промеждутък, интервал -» in
termissio.
ir te r m itten t ; инте рмитентен, интермитиращ, про
тичащ с прекъсвания, пресеклив, пресекнат-»
intermittens.
internal : вътрешен -» internus.
internist, n : интернист, терапевт -* internistus.
interoception, n : интерорецепция, нктероцепцня —»
înteroreceptio.
interoceptor, n : интерорецептор, интероцептор —»
interoreceptor.
interosseal, interosseous : междукостен -» interos
seus.
interparietal : интерпаристален, междутеменеи -»
interparietalis.
interposed : ннтерпониран, вмъкнат между inter
positus.
interposition, n : ннтерлозицня, вмъкване между -»
interpositio.
int e rr en aii sm , n : пнтсрреналп зъм, адреногенмтален
синдром —» interг enalismus.
interrupted : прекъснат -» interruptus.
interruption, n : прекъсване -» interruptio.
inte rsc apnlar : ин тс рс кап уларе н, междулоиатков
interscapularis.
intersexuality, n : интсрссксуалност -» intersexuali-
tas.
interstice, n ; интерстициум, интсрстиций, промеж
дутъчно пространство, междина -* interstitium.
interstitial : интерстициален -> interstitialis.
intertrigo, n : интертриго —» intertrigo.
interval, n : интервал, промеждутък (от време),
разстояние, прекъсване -* intervallum .
—, lucid : светъл промеждутък -* intervallum lari
dam .
intervention, n : интервенция, намеса -» interven- •
tio.
inte r ve rteb ral : междупрешленен , ин тер ве ртебр а-
лен —» intervertebralis.
interstinat : чревен, интестинален -* intestinalis.
intestine, n : черва, черво -» intestinum.
—, large : дебело черво, дебели черва —» intesti
num crassum.
—, small : тънко черво-» intestinum tenue.
intoxication, n : отравяне, интоксикация -» intoxi
catio.
—, putrid : путридна ин то кси кац ия, сапремия
sapraemia.
intra-abdo minal: ннтраабдоминален, вътрекоремен —»
int raabdominalis.
inlra-articular : вътреставен, интраартикуларен -» -
intraarticularis.
intracardiac : интракардпален -» intracardialis.
intracellular: вътреклетъчен, ннтрацелуларен -» in
tracellularis.
intracranial : вътречерепен, интракраниален —» in
tracranialis.
intr acuta neo us : интракутанен, въ тр екожен , ннура—
дермален —» intraciitaneus.
intr ader mal, intr adermic : нитрадермален, и нтраку та-
нен, вътрекожен -» intraciitaneus.
int rag-luteal ; интраглуте ален, в седалищната об
ласт —» intraglutealis.
intralumbar : ннтралумбален -» intralumbalis.
intramural : вътрсстенсн, инграмуларен —» in tr a m u
ralis.
intr amu sc ular : интра мускуларсн, междумускулсн,-
мускулен -» intramuscularis.
intraocular : вътреочен, интраокуларен -* intraocu
laris.
int r a partam : през време на раждането, интра пар--
тум -» intra partum.
intraperitoneal : интраперитонсалсн —» inirapento-
neaiis.
intr aspinal, intr arrh achidîan : ннтраспиналсн, вътре
в гръбначния канал, гръбначномозъчен, интра-
лумбален -» intraspinalis.
intrathecal : интратекален -» intrathecalis.
ïntr athoracic : вътр егр ъде н, интраторакален —> i n
trathoracalis.
intrauterine : вътрематочен, ннтраутеринен —» in
trauterinus.
intra vas cula r : вътре съдов, интраваскуларен -* i n
travascularis.
intra venous : нн травенозен, вътрепенозен, венозен-»
intravenosus.
intravital : интравиталсн, през време на животи,
приживе, прижизнен —» intravitalis.
intubation, n : интубация -» intubatio.
intumescence, n : ннтумесцсиц ия, подуване, отнял»
не. подиухване, увеличаване на обем, р аз ши
рение —» intumescentia.
intussusception, n : инвагинация -» invaginatio ;
чревна инвагинация, чревна непроходимост —>
invaginatio intestini.
inunction, n : втриване, нагриванс -» in unctio.
invagination, n : инвагинация -» invaginatio ; чрев
на инвагинация, чревна неп роходимост -» i n
vaginatio intestini.
invasion, n : инвазия -> invasio (J).
inversion n : обръщане, н звръщан с, пр еобръщане,
обръщане наопаки -» inversio.
—
of the uterus : нзвръщанс на матката —>inver
sio uteri.
—, visceral : преобърнато розп оложе ние на вътре ш
ните органи — situs inversus viscerum.
inverted
832
jaundice
inverted : обърнат, преобърнат -4 inversus.
investigation, n : изследване -» exploratio.
inveterate : застарял, закоренял, дълготраен, отдав
нашен, хроничен -4 inveteratus.
invisible : невидим —» in visibilis.
io vitro : в епруветка -4 in vitro.
in vivo : на жив организъм -» in vivo.
involucre, involucrum, n : обвивка, покривка, обвива
ла ципа —> involucrum.
involuntary : неволен, неволев, безсъзнателен, не
съзнателен -4 inscius, involuntarius.
involution, n : инволюция -4 invo lutio,
—
of the uterus : обратно развитие на матката
след раждане -4 involutio uteri.
iodine, n : йод -4 jodum.
iodism, n : йодизъм -4 jodismiis.
ionization, n : ионизация -4 ionisatio ; йонтофоре-
за, йонофореза, йоногалванизация, йонотера-
пия —» iontophoresis.
—, medical : ионтофореза, йонофореза, йоногалва-
низация, йонотерапия -> iontophoresis.
iontotherapy, iontophoresis, ion(o)therapy, n : йоноте
рапия, йонофореза, йонтофореза —> ion topho
resis.
ipsilaterai : хомолатерален -4 homolateralis.
iridectomy, n : иридектомия -4 iridectomia.
iridencleisis, n : нриденклензис -» iridencleisis.
irideremia, n : вродена липса на ириса, нридере-
мия —> irideremia.
trîdesis, iridodesis, n : иридодеза, иридеза -4 irido -
desis.
iridocele, n : иридоцеле, пролапс на част от ириса'- 4
iridocele.
iridochorioiditis, iridochoroiditis, n : иридохориоидит—>
iridochorioiditis.
iridocoloboma, n : иридоколобома, колобома на ири
са —» iridocoloboma.
iridocyclitis, n : иридоциклит *-» iridocyclitis.
iridodialysis, n : иридодиализа -> iridodialysis.
iridodonesis, /i : треперене на ириса, иридодонеза -4
iridodonesis.
iridoparalysis, n : иридоилегия -4 irido plegia.
iridoplegia, я : иридоплегия -4 iridoplegia.
iridotomy, n : иридотомия —> iridotomia.
iris, n : ирис, дъговица —> m\r.
—, tremulous : треперене иа ириса, иридодонезис-»
iridodonesis.
iritis, n : ирит —>iritis.
iritomy, n : иридотомия -4 iridoto mia .
irradiation, n : «радиация на възбуждането ] облъч
ване -4 irradiatio (2-3).
irreducible (hernia) : неподдаващ се на наместване,
ненаместващ се, ирепонибилен —» irreponibilis.
irregular : неправилен, ненормален —» a n o m alis ;
нередовен, непостоянен, променлив -4 in con
stans ; неправилен, нередовен -4 irregularis.
jack, yellow : жълта треска -4 febris fla v a .
Jacksonian epilepsy : Джаксънова или кортикална
епилепсия —» epilepsia corticalis (Jackson).
Jacob's ulcer : разяждаща язва -4 ulcus rodens.
jactitation, n : неспокойно мятане, крайно неспо
койно състояние на болния -» jactatio.
Jaffe-Lichtenstein disease : болест на Яфе-Лихтен-
щайн, локализиран фиброзен кистозен ост(е)ит
-4 ostitis fibrosa cystica localisata.
Janet's method : метод на Жанё, промивка по Жа
не 4 Janeti methodus.
Jarisch-Herxheimer reaction: Яриш-Херксхаймеро-
B.i реакция -4 Jarisch-Herxheimerшreactio.
Jaundice, n : жълтеница, иктер —* icterus•
irreparable : непоправим, невъзстановим, неизлечим
—
Virreparabilis.
irreversible : иреверзнблен, необратим, невъзвратим,
непроменен -4 irreversibilis.
irrigation, n : оросяване, промиване на кухина или
рана -V irrigatio.
irrigoscopy, n : иригоскопия -4 irrigoscopia.
irritability, n : раздразнимост, раздразнителност,
възбудимост -4 irritabilitas, exciiabilitas.
irritable : раздразним, раздразнителен, възбудим -4
irritabilis.
irritant : дразнещ, раздразващ -4 irritans.
irritants, n\pl : дразнещи кожата средства -4 irri
tantia.
irritation, n : дразнене, раздразнение -4 irritatio.
isch(a)emia, n : и сх емия, ишемия, местн а анемия - »
ischaemia.
isch(a)emic : иехемичен (ишемичен), безкръвен -»
ischaemicus.
ischiatic, ischiadic : седалищен -4 ischiadicus.
ischias, ischialgia, n : ишиас, лу мбо -са крале н или
кръстно-поясен радикулит -4 ischias.
ischium, n : седалищна кост -4 os ischii.
ischuria, n : ишурия, правилно исхурия, задръжка
на урината -4 ischuria.
—
paradoxa : парадоксална ишурия —» ischuria pa
radoxa.
isochronal, isocbronic, isochronous ; и зо хр он ен , едн о
временен -4 isochronus.
isocoria, n : изокория -4 isocoria.
isolated : изолиран, уединен —» isolatus.
isolation, n : изолация, уединяване, отделяне от
другите —Visolatio.
isometroçia, n : изометропия —> isometropia.
isomorphic, îsomorpbous : изоморфен -4 isomor-
phus.
isosthenuria, n : изостенурия —> isosthenuria.
isotonic : изотоничен -» isoionicus.
isotonicity, n : изотония -4 isotonia.
isotopes, n\pl : изотопи —> isoiopi.
isthmus : истмус, провлак -4 isth m us .
— , aortic : истмус на аортата -4 isthmus aortae.
—
faucium : истмус на гърлото, вход към фарин
кса - * isthmus faucium.
—
uteri : истмус на матката -4 isthmus uteri.
itch, n : сърбеж, прурнтус -4 pru ritu s ; краста, ска-
биес -4 scabies (1).
— , barber's : обикновена или непаразитарна сико
за -4 sycosis staphylogenes.
—, dhobie- : епидермофития -4 epidermophytia.
—, winter- : зимен сърбеж -4 pryritus hiemalis.
itching1: сърбящ —> pruriginosus.
itching, n : сърбеж, пруригус —>pruritus ; кожен
сърбеж -4 pruritus cutaneus.
—
at the anus : анален сърбеж -4 pruritus ani.
—, senile старчески сърбеж -4 pruritus senilis
jaundice, acute-febrile or infectious : инфекциозна
жълтеница, болест на Василев-Вайл, болеет на
Вайл, иктеро-хеморагична спирохетоза -4 Va
siIev-W eil'morbus.
—, black : черна жълтеница, меласиктерус -4 icte
rus mêlasт
—, common infective o r epidemic or epidemic catar
rhal : епидемичен хепатит, болест на Боткин -4
hep atitis epidemica.
—, h(a)ematogenous or hemolytic : хемолитична ж ъл
теница, хемолитичен иктер -4 icterus haemoly
ticus.
—, homologous serum- : хомоложна серумна жълте
ница, серумен хепатит, хомоложен серумен
jaundice
833
knob
хепатит, инокулационен хепатит, „шприцхепа-
тит“ -> serohepatitis.
jaundice, malignant : злокачествена жълтеница, т е
жък икгер -> icterus gravis.
—
of the nevr-bora : жълтеница у новородените ->
icterus neonatorum.
— , tox(a)emîc : хемолнтичка жълтеница, хемолити-
чен икгер -4 icterus haemolyticus.
jaw , tower : долночелюстна кост, долна челюст, ман
дибула -* mandibula.
—, u pper: горночелюстна кост, горна челюст, ма-
ксила -» maxilla.
jejunal : отнасящ се до празното черво
jeju
nalis•
jejuDOstomy, п : йсюностомия -4 jejmiostom ia .
jejunum, п : празно черво, йеючум -» jejun um .
Jena anatomical nomenclature : Искска номенклатура
на анатомичсските термини - 4 IN A .
Jenoerîan vaccination : противовариолна вакцинация,
вакцинация —» vaccinatio antivariolica.
Jenoerîan vaccine : вариолна вакцина -» vac cinum
variolae.
jerk, knee- : коленен рефлекс, иателарсн рефлекс -»
reflexus patellaris.
joint, п %става (истинска)
articulatio1; става -»
junctura.
— , ankle- : скочна или глезенна става, тало-крурал-
на с тав ай articulatio talocruralis.
— , artificial or false : неоартоза, не артроза-» neo
arthrosis.
— , ball-and-socket- or raaltiaxial or spheroid : оре
ховидна става, енартроза -» enarthrosis.
joint, elbow-: лакътна става -> articulatio cubiti.
—» fmlse : лъжлива става, псевдоартроза —> p seu
doarthrosis.
—, half- : амфиартроза, полуподвижна става - 4 am
phiarthrosis.
—, hinge- : гинглим, шарнирна, ъглова става —>
ginglymus.
—, hip- : тазо-бедрена става -4 articu latio coxae,
coxa (2).
—, immovable : неподвижна става, сивартроза ->
synarthrosis.
—, knee- : колянна става —> articulatio genus.
—, mortise- : скочна или глезенна става, тало-кру-
рална става —» articulatio talocruralis.
—, mouse : ставна мишка -> mus articularis.
—, movable : подвижно или ставно свързване, диар
троза —> diarthrosis.
—, primary cartilaginous : синхондроза -* synchon
drosis.
—, shoulder- : раменна става -» a rticulatio hu
meri.
—
- stiffening : анкилоза -4 ankylosis.
jugular : югуларен, шиен, яремен -» j ug ula ris.
juice, n : сок -* succus.
—, duodenal : дуоденален сок -4 succus duodena
lis.
—, gastric : стомашен сок -4 succus gastricas.
—, intestinal : чревен сок -> saccus intestinalis.
juncture, junction, n : съединение, място на съеди
няване, свръзка -4 junctura.
juvenile : юношески, младежки, ювенилен -> ju v e
nilis.
juxtaposition, л : съседно или граничещо положение
положение „страна до страна“ -* juxtap ositio
К
Kaba reaction or test : реакция на Кан - » Kahtii re
actio.
kakosmia, n : какосмия -> cacosmia.
kala-azar : кала-азар, висцерална лейшманиоза, тро
пи ческа cnneHOMzrZAHK-bleishmaniosis visceralis.
Kaposi's disease : пигментна к с е р од ер м а xeroderma
pigmentosum.
Kaposi's variceliiform er uption : синдром на Капоши,
генералиэиранх ерпес -4 eruptio varicellijormis
Kaposii.
Karell cure : Карелово лечение или метод -» Karelli
сига.
karyokïnesia, karyokinesis, n : кар иокин еза , митоза -»
caryokinesis.
katatonia, л : кататония -4 catatonia.
Keith aud Flack's node : възел на Кит(Кейт)-Флак, си
нусов възел —> nodus sinuatrialis.
keloid, n : келоид —» keloidum.
kelotomy, л : херниотомия - 4 herniotomia.
Kendall's compound Е : кортизон - 4 cortisontim.
kératinisation, л : кератинизация -4 keratinisatio.
keratitis, л : кератит -4 keratitis.
— , phlyct(a)enular : фликтенулозен кератит, скро-
фулозен кератит —♦ ke, a liiis phlyctaenulosa.
keratocele, л : кератоцеле —> keratocele.
keratoconus, л : кер ато кон ус . коническа роговица -4
keratoconus.
keratodermia, л : хиперкератоза -> hyperkeratosis ;
кератоза -4 keratosis.
keratoglobus, л : кератоглобус -4 keraloglobus.
keratoleukoma, л : левкома - 4 leucoma.
keratolytic : кер атолнтичен —> heratolyticus.
keratoma, л : кератом -* keratoma.
—, se nile: старчески кератом -4 keratoma senile.
keratopla sty, л : кератоп ластика, присаждане на ро
говица -4 keratoplastica.
keratosis, n : хиперкератоза -4 hyperkeratosis ; ке
ратоза -4 keratosis.
keratosis nigricans : -> acanthosis nigricans.
—
pilaris : космена или ф олн кул арка кера тоза -4
keratosis pilaris.
keratotomy, л : кера тотомия —» keratotomia.
Kernig's sign : симптом на Керннг Kernigi sig
num.
Keton(a)emia, n : кетокеми я, ацетон емия -4 асeton-
aemia.
ketonuria, n : кетонурия, ац етон урия -4 acetonuria.
ketosis, n : кетозис, кетоза -4 ketosis.
kidney, n : бъбрек —> ren.
—, cystic : кистозев бъбрек - 4 ren cysticus .
—, floating : подвижен бъбрек, блужда ещ бъбрек ->
ren mobilis.
—, horseshoe- : дъгообразен, подковообразен бъб
рек - 4 ren arcuatus.
—, lump-: безформен бъбрек —» ren informis.
—, movable or wandering : подвижен бъбр ек, блу ж
даещ бъбрек -> геп mobilis.
Kiesselbach's area : място на Киселбах-> Kiesselbachi
locus.
kin(a)esthe$ia, л : ки нес тезия, ставно-мускулен у се т,
мускулен усет -4 kinaesthesia.
kinesia, n : кинстоза , болест па пасивните дв иже ния
-4 kinetosis.
kinesitherapy, n : кинезнтерапия -4 kinesitherapia.
Klebs-Loeffler bacillus : днфтерийна бактери я, диф
те ри ей бацил -4 Corynebacterium diphtheriae.
kleptomania, л : клептомания -4 cleptomania.
knee, n : коляно -> genu.
—, in- or knock- : изкривяване на коляното навън —»
genu valgum.
—
- like : коленчат -» geniculatus (1).
—, out- : изкривяване на коляното навътре -4 g e
nu varum.
—
-рап : нолям но капаче, патела -4 patella.
knob, n : издадсност, изпъкналост -*4 tuber (върга),
umbo.
53 Медицинска терминология
Knot
834
laryngophthisis
knot, n : възел -4 nodas.
Koch's node : атрио-вентрикулен възел, възел на
Ашоф-Тавара —> nodus atrioventricularis.
koilonychia, n ; койлонихия —> coilonychia.
Koievnikov’s epilepsy : Кожевникова кортикална епи
лепсия, частична постоянна епилепня *-> ep ile
psia corticalis (Kotevnikov).
Koplik's spots ; Копликови петна, петна па Коплик-
Филатов
Koplik-Filatov* maculae.
Kopp’s asthma ; спазъм на гласната цепка -4 la ryn
gismus stridulus.
Korotkov's method or sounds : метод на Коротков -4
Korotkovi methodus.
Korovoikov's disease : болест на Коровников —> Ко-
rovnikovi то'bus.
Korsakov s psychosis or syndrome : Корсаков синдром
—
» Korsakovi syndromum.
kraurosis, kraurosis vulvae : крауроза на вулвата ->
сгaurosis vulvae.
Kristeller technique : метод на Кристелер -4 Кгis te l
leri methodus.
Kroening's area : Крьонигово звуково поле -» Kroe
nigi area.
Krukenberg’s tumo(u)r : тумор на Крукенберг -> Кги -
kenbergi tumor.
Kussmaul’s breathing or respiration : дишане на Кус-
маул, Кусмаулово дишане —» K u ssm au li respi
ratio.
Kussmaul's disease ; нодозен или възлест периарте-
риит —>periarteriitis nodosa.
Kussmaul's pulse : парадоксален пулс —> p u ls u s p a -
rado vus.
kymography, n : кимография -4 kymographia.
kyphosis, n : кифоза, гърбав ост, заоблена гърбица -4
kyphosis.
L
labial : лабиален, устен -> labialis .
labile : лабилен, колеблив, неустойчив, непостоя
нен —> labilis.
lability, n : неустойчивост, лабилност —» habilitas.
labium majus pudendi : голяма срамна устна -* labium
majus fudendi.
—
minus pudendi : малка срамна устна -» labium
minus pudendi.
Iabo(u)r, n : раждане —» partus.
—
at term : срочно, навременно раждане -4 partus
main us.
—, delayed : закъсняло раждане -4 partus seroti
nus.
—, difficult : трудно раждане -4 partus difficilis.
—» dry : сухо раждане -» partus siccus.
—, precipitated« преципнтирано или стремително
раждане —» pa rtus praecipitatus.
labrum, n : устна, бърна -4 labrum.
labyrinth, n : лабиринтит, вътрешно ухо - 4 a uris in
terna.
labyrinthitis, n : лабиринтит -4 labyrinthitis.
lacerated : разпокъсан, разкъсан, раздран - 4 lacer.
laceration, n : разкъсване -4 laceratio.
—, perineal : рултура или разкъсване на перинеу-
ма —> ruptura perinei.
—, uterine : руптура на матката -> ruptura uteri.
lacrimal, lacrymal : сълзен - 4 lacrim alis.
Ucrimatfon, n : сълзотсчение -» lacrimatio.
lactagogues, n jpl : млекогонни средства, галактаго-
га —> galactagoga.
lactation, n : лалация —> lactatio.
lacteal : млечен -4 lacteus, laeticus.
lactiferous; млеконосен, млекодаен —> la c t if e r .
iactifuges, n ipl : средства, намаляващи отделянето
на мляко -4 lactifaga.
Lactobacillus bulgaricus : български бацил -> Lacto-
bacte/ium bulgaricum.
lactose, lactosum, n : лактоза, млечна захар -> sac-
cha um lactis.
lactosuria, n : лактозурия -4 lactosuria.
lacunar: лакунарен -4 lacunaris.
Laënnec's cirrhosis : атрофична чернодробна цироза
на JiaeneK —> cirrhosis hepatis atrophica.
l(a)evulose, l(a)evoglucose, n : левулоза, плодова за
хар, фр>К103а —> laevulosa f.uetosa.
Uevulosum, n i левулоза, плодова захар -4 laev u
losa.
l(a)evulosurîa, n : левулозурия -4 laevulosuria.
lagophthalmos, n ; лагофталм, заешко око —» lag
onhthalmus.
lallation, n : лалация, детска форма на речта -4 lal
latiо (2).
tailing, n : лалация, фъфлене -» lallatio (J).
lalopfaobia, n : лалофобия, страх от говорене -4 la-
lophobia.
lambdacism, n : ламбдацизъм —> lambdacismus.
lambdoîd, lambtfoidal : ламбдовиден —> la mbdoideus .
lambliasis, n : ламблиаза, ламблиоза -4 Lambliasis.
lamella, n : ламела, пластинка, люспа -4 lamella.
lamellar : ламелозен, слоест —» lamellatus.
lameness, n : куцане -4 claudicatio.
lamina, n : ламина, тънък лист, пластинка, тънък
(равен) пласт -4 lamina.
laminagraphy, n i плоскост на рентгенография, томо
графия -» tomographia.
laminectomy, n : ламинектомия -4 lamin ectomia .
lanceolate : копиевиден -4 lanceola.
lancet, n i ланцет, ланцет ка -4 la nceola.
—
-shaped : ланцетовиден -4 lanceola, us.
Landry’s paralysis: парализа наЛандрй, остра гръб
начномозъчна възходяща парализа -4 paraly
sis spinalis ascendens acuta.
Langcrhans's islands : Лан ге рхан со ви о стро ви —>in s u
lae pancreatis.
language, n i език, говор, реч -> linguaJ.
lanugo, n : лануго, първични косми -4 lanugo.
Lanz s point : точка на Ланц —> Lami punctum.
laparohysterectomy, n : абдомин алн а или кор ем н а
хистеректомия —» hysterectomia abdominalis.
laparoscopy, n : лап ар оскоп и я, пери то нео скоп ия, ен-
доскопия на коремната кухина -» laparoscopic.
laparotomy, n : лапаротомия -4 laparotomia.
lard, n : мас -4 adeps.
— , pork- or hog- : свинска мас -4 adeps suillus.
large : голям -» magnus.
larvate, larvated : с кр ит, м ас кир ан, безс имп то мен - 4
larvatus.
laryngeal : ларингеален, гръклянен, гръклянов - 4 la
ryngeus.
laryngectomy, n : ларингектомия -4 laryngectomia.
laryngismus stridulus : спазъм на гласната цепка -4
laryngismus stridulus.
laryngitis, n : ларингит -4 laryngitis.
—, diphtheritic : диф тер ия на гр ъклян а , ис тински
круп -4 diphtheria laryngis.
— , subglottic : лъжлив круп, псевдокруп -4 laryn
gitis subglottica.
laryngologist, n : ларинголог -4 laryngologus.
laryngology, n : ларингология -> laryngologia.
laryngopharyngitis, n : ларингофарингит -4 laryngo
pharyngitis.
laryngopharynx, n : ларингофаринкс, хипофаринкс—»
hy opharynx.
laryngophthisis, n : ларипгеална фтиза, туберкулоза
на ларинкса, на гръкляна -4 tuberculosis la
ryngis.
laryngorrhagia
835
leticopenia
laryngorrhagia, n : кръвотечение от гръкляна, Ларин-
горагия -* laryngorrhagiа .
laryngorrh(o)ea, n : ларингорея -» laryngorrhoea.
laryngoscopy, n : ларингоскопия -» laryngoscopla.
iaryngospasm, n : спазъм на ларинкса, ларингоспа-
зъм -» laryngospasmus.
laryngosteoosis, n : стеноза на ларинкса, ларинго-
стеноза —» ^гул£о,г*глсш,у.
Jaryngostoray, п : ларингостомия —» /a ry ng oj/o -
mia.
laryngotomy, n : ларинготомия -» laryngotomia.
laryngotracheitis, л : ларинготрахеит -* laryngotra
cheitis.
larynx, л : гръклян, ларинкс —> larynx .
Jascivia, lasciviousness, л : патологии но сладострас
тие, патологична похотливост —» salacitas.
lascivious : сластолюбив, сладострастен, похотлив —»
libidinosus.
Lasègue’s sign : признак на Ласе г
Lasegui sig-
пат.
late : късен, закъснял —» tardui.
latent : латентен, скрит, безсимптомен -♦ latens.
lateral : латерален, страничен, отстрани -» latera
lis .
latericeous. Intentions : керемиден -> la te ritiu s .
Uteroflectioo, latéroflexion, л : прегъване встрани,
лагерофлексия —» latéroflexion.
laterophobia, n : латерофобия —> laterophobia.
lateroposition, л : изместване встрани, латеропозп-
ция -* lateropositio.
latéropulsion, л : латеропулсия —» lateropulsio.
latéroversion, л : наклоняване встрани, лагероверзия
—
» lateroversio.
Laurence-Mooo-Bîedl syndrome : синдром на Ларанс-
Мун-Бидл —» [м игencc-Moon-BiedVsynd rотит.
lavage, n : промиване —» irriga tio.
law of similars : закон на подобията, подобното ce
излекува с подобното —> j/mrVie sim ilib us cu
rantur.
laxatives, nipt : апериенти -» aoerientia ; слабител
ни средства -> aoeritiva (2) : слабителни, очи
стителни лекарства -» laxantia.
—, mild : средно действуващи слабителни лекарст
ва —» cathartica.
layer, л : пласт, слой —» stratum.
—, muscular ; мускулна обвивка или слой -» tunica
muscularis.
layers, epithelial : епителна, гранична, покривна тъ
кан, епител -* epithelium .
lead, л : отвеждане (в слектрокардиографията) —*
derivatio.
leaf, n {pi leaves) : лист -» folium.
leanness, л : мърша воет -» macies (1).
—, excessive: измършавяване-» e ma ciatio.
least : минимален, най-малък -» minimus.
lechery, л : патологично сладострастие, патологична
похотливост -» salacitas.
leech, n : пиявица -» Hirudo.
left : ляв -» laevus щsinister (J).
leg, л : подбедрнца, подколенница -» cr us (1).
—, baker's : изкривяване на коляното навън -» ge
nu valgum.
—, barbados- : елефактиаза, слоновост, „слонска
болест“ -» elephantiasis.
—, milk- or white : восъчноблсден крайник, флег-
мазия алба д о 1енс —» phlegmasia alba dolens.
Legal's test (for acetone) : проба на Легал за ацетон
Legali testum .
Legg’s disease : юношеска деформираща остеохон
дропатия на тазо-бедрснага става, болеет на
Лег-Калвд-Пертес -» osteochondropathia d efo r
mans coxae juvenilis.
legume, n : шушулков плод -» legumen (1).
leiodermia, n ; гланцова кожа, лиодермия -* lioder-
mia.
leishmaniasis, leishmaniosis, n : лейшманиоза, лейш-
манпаэа -■» leishmaniosis.
leishmaniasis, cutaneous : кожна лейшманиоза, ори
енталска язва, алепска пъпка —» leishmaniosis
cutanea.
—, visceral : висцерална лейшманиоза, кала-азар,
тропическа сплеыомегалия -» leishmaniosis v i s
ceralis.
lema, n : секрецията на Майбомиевите жлези, ту
рели -» sebum palpebrale.
lemniscus, л : лента, примка -» lemniscos.
lenitive: облекчаващ, успокояващ, смекчаващ -»
leniens.
lenitives, nipt : лекарства, успокояващи или намаля
ващи дразненето
lenitiva.
lens, n : леща (оптична) -* lens.
—, crystalline : леща (на окото) -» tens.
leoticonus, n : лентиконус-* lenticonus.
lenticular, lentilorm, lens-shaped : лещовиден -» len
ticularis.
lentigo, n : лентиго, бемка -* lentigo.
leontiasis, n : леонтназа, лъвско лице fa c ies leo
nina.
—
ossea : костна леонтназа -* leon tiasis ossea.
leprosy, lepra, n : лепра, проказа —» lepra.
—, Lombardy : пелагра -» p ellag ra.
leprous, leprotic : лепрозен, прокажен -» leprosus .
leptocephalus, n : лептоцефал, легпгокефал, тясна
глава -* leptocephalus.
leptomeninges, nlpl : лептоменингн, паяжиновидната
и меката мозъчна обвивка —» leptomeninges.
leptomeningitis, n : лептоменннпгг
leptomeningi
tis.
leptosome, n : лептосом -* lepiosoma.
leptospirosis, n : лептоспироза -> leptospirosis.
Leriche s syndrome : синдром на Льориш —» Lerichi
syndromum.
Leri’s sign : симптом на Лерй -* Leгi i signum.
Lermoyez's syndrome : синдром на ЛермоаЙё —» Ler-
moyez* syndromum.
Lesbian love : лесбийска любов, сапфизъм -» Sap
phismus.
lesion, n z повреда, увреждане, поражение, лезия,
рана —» laesio.
—, valvular: вициум или порок на сърцето -» v i
tium cordis.
lesser : по-малък —» minor.
let it be done according to rule : да cc направи
(направй) според правилата на изкуството -»
/./.а.
—
there be made : да се направи, да се напра
вят —»f.
—
it be repeated : да cc повтори -» repetatur.
lethal : летален, смъртоносен, смъртен -» letalis.
lethality, n : леталнтет, смъртоносност —» le ta lita s .
lethargy, n : летаргия, летаргичен сън -» lethargia.
leucocyte, leukocyte, n : левкоцит, бяла кръвна клет
ка, бяло кръвно телце -* leucocytus.
—, granular: гранулиран левкоцит, гранулоцит -»
granulocytus.
leucocythaemia, lenkocytbemia, n : левкемия, лейко
за —» leukaemia.
leucocytogenesis, lenкосуtogenesis, n : левкоцитогенс-
за —> leucocytogenesis.
leucocytolysis, leukocytolysis, leukolysis, n : левкоци-
толизд, леоколмза -» leucocytolysis.
leucocytosis, leukocytosis, n : лейкоцитоза -> leuco
cytosis.
Ieucoderm(i)a, leukoderma, n : левколерма -» leuco
derma.
leucoma, leukoma, n : лейкома —> leucoma.
leuconychia, leukonychia, n : левконихия -» leuco-
nychia.
leucopathia, leukopathy, n : левкопатня, липса на кож
ния пигмент -» leucopathia.
—
unguis : левконихия -> leuconychia.
leucopenia, leukopenia, n : левкоиения -» leucopenia.
—, malignant : виж leukopenia malignant.
leucoplakia
836
liquid
leucoplakia, leukoplakia, n : левкоплакия » leucopla
kia
ieucopoiesis, leukopoiesis, n : левкопоеза -» leucopoi-
esis.
leocorrhoea, n : бяло течение —» flu o r albus.
leucosis, leukosis, n : левкоза -> leucosis fl).
leucotomy, leukotomy, n : левкотомия, лоботомия -»
leucotomia.
leucotrichia, leu kot ri chia, n : побеляване на косата,
левкотрихия —» leucotrichia.
lenk« : виж също leuc-.
1euk(a)emia, n : левкемия, левкоза -» leu kaem ia.
—, acute : остра левкемия, остра левкоза -»
aemia acuta.
—, aleuk(a)emic : алевкемия, псевдолевкемия, алев-
кемич »а левкоза —» aleukaemia.
—, lymphatic : хронична лимфатична левкемия, хро
нична лимфаденоза, хронична лимфолевкоза
leukaemia lymphatica chronica.
—, monocytic : моноцитна левкемия
leukaemia
monocytotica.
—, myelogenous or myeloid or splenomedullary : хро
нична миелоидна (миелогенна) левкемия, хро
нична миелоза, хронична миелолевкоза —» leu k
aemia myeloides chronica.
lenkau(a)emiaf n : левкансмия --> leucanaemia.
leukoblastosis, n : остра левкемия, остра левкоза -*
leukaemia acuta.
leukocytogram, leukogram, n : левкограма, левкоци-
тограма -» leucogramma.
leukoderma, n : лсвкодерма -* leucoderma.
— , acquired : витилиго —* vitiligo .
leukoma, n : левкома
leucoma .
—, adherent : левкома, сраснала с ириса -» leuco
ma adhaerens.
leukopenia, malignant : злокачествена левкопения --»
agranulocytosis (2).
Ieukorrb(o)ea, n : бело течение -* flu o r albus.
levator (muscle) : повдигач (мускул) -» leva tor.
lévigation, n : левитация -> levigatio.
levoglucose, n : фруктоза, плодова захар, левулоза -■*
fructosa, laevulosa.
lévulose, levulosurîa, n : виж Ifajevu lo se, Ifaje vu-
losuria.
libido sexualis : либидо, плътско желание, полово
влечение -* libido sexualis.
Libman-Sacks syndrome : синдром на Либман-Сакс,
луповисцерит -» Libman-Sacks’ syndromum.
lice, nfpl : въшки —» Pediculus1.
lichen, n : лихен, лишей —> lichen.
—
annularis : пръстеновиден гранулом —» gra nu lo
ma anfnjulare.
—
pilaris : космена или фоликуларна кератоза —»
keratosis pilaris.
—
planus or ruber planus : червен плосък лихен
lichen ruber planus.
—
ruber acuminatus : червен островръх лихен -»
lichen ruber acuminatus.
—
scrofulosorum or scrotulosus : лихен на скрофу-
лозните, лихеноидна туберкулоза на кожата -»
tuberculosis cu tis lichenoides.
—
tropicus : милиария върху червени папули
milia-ia rubra.
lichénification, n : лихенификация, лихенизация
lichenif i catio.
lichenoid, lichenous : лихеноиден, лихеновиден —> li
chenoides.
lids, granular : трахома -» trachoma.
Lieberkühn, crypts of : чревни жлези на Либеркюн —»
glandulae intestinales.
Lieberkühn, follicles of: чревни жлез и на Либеркюн
glandulae intestinales.
lineal : лиеоален, слезков, далачен -> lie n a lis.
lientery, n : лиентерия -» lienteria.
Lieutaud’s triangle : триъгълник на Лиьотб trig o
num vesicae.
ile, n : живот -» vita.
life, during : през време на живо та, приживе, при
жизнен. —
> intràvitalis.
—, sexual : полов живот —> vita sexualis.
—, turn of : менопауза -* menopausa.
ligament, n : връзка, лигамент -» ligamentum ;
връзка -4 vinculum (1).
—, a rticular: ставна връзка
ligamentum arti
culare.
—, broad, of the uterus : широка, маточна връзка
ligamentum latum uteri.
—, crural o r inguinal : слабинна или Пупартова
връзка —» ligamentum inguinale.
—, retaining : придържаща връз ка или лигамент,
държател, юздичка —»retinaculum.
—, round, of the uterus : обла връзка на матката
ligamentum teres uteri.
ligamentous, ligament-like : лигаментозен, лигамен-
тен, подобен на лигамент -» ligamento sus.
ligation, n : лигатура, връзване, връзване на кр ъ
воносен съд —> ligatura.
—
of vessel : превързвана на съд, вазолигатура
ligatura, vasoligatura (1).
likes are cured by likes : подобното се излеку ва с
подобното -» similia similibus curantur.
limb, n : крайник -» extremitas (1) (ексремитет),
membrum (2).
—, lower or pelvic : долен крайник, крак (от таза
до пръстите) —» membrum inferius.
—, thoracic or upper : горен крайник, р ъка (от ра
мото до пръстите) —» membrum superius.
limother&py, n : лечение с глад —» nestitherapia.
limping, n : куцане, накуцване -» claudicatio.
line, n : линия, черта —» linea, stria.
—, axillary : аксиларна или подмншнична линия - у
linea axillaris.
—, costoclavicular : парастернална линия -» line a
parasternalis.
—, medioclavicular : медиоклавмкуларна линия
linea medioclavicularis.
—, parasternal : парастернална линия —* linea p a
rasternalis.
—, sternal : стернална линия —у linea sternalis.
—, of vision : зрителна линия, зрите лна ос -у tinea
visus.
linea alba : бяла линия (ка корема) -» linea alba.
linear : линеен -» linearis.
lingual : езичен, лингвален -> ling ua lis.
lingula, n : езиче
ling ula .
liniment, n : линимент, течна мазилка —» lin im e n
tum.
—, camphor, or liniment ol camphor: камфорово
масло -у oleum camphoratum.
lip, n : устна, бърна —» labium ; устна—» labium oris.
lip(a)emia, liph(a)emia, n : липемия (в смисъл на
хиперлипсмия) -> lip aem ia .
lipase, n : липаза liposa .
lipides, lipids, lipins, nfpl : липиди —> lip ida .
lipocele, n : липоцеле, т тьстинна херния -» lip o -
cele.
Hpochondrodystrophy, n : липохондродистрофия, гар-
гоилизъм, болест на Пфаундлер-Хурлер g a r-
goylismas.
Hpodystrophy, n : липодистрофия -» lipodystrophia.
lipoidosis, n : лнпоидоза —» lipo ido sis .
lipoids, nfpl : липоиди -» lipoida.
lipoma, n : липом -» lipoma,
lipomatosis, n : частично затлъстяване, липомато
за —> adipositas (2), lipomatosis.
Lipschuetz's disease : остра язва на вулвата —» u l
cus vulvae acutum.
lipuria, n : липурия -» lipuria.
liquefacient : втечняващ -» liqu e fa cie n s.
liquefaction, n : втечняване -» liquefactio .
liquefied : втечнен
dissolutus, liquefactus.
liquid1: течен -» fluidu s, liquidus.
liquid
837
hymphàdenoma
iquld8, n : течност
liquor (1).
Iliquor, n : течност -» liquor (I) ; разтвор -» li
quor (2).
liquo rrh(o)ea, n : ликворея
liquorrhoea.
liquors, alcoholic or spirituous : алкохолни напитки,
спиртни напитки или питиета -* spirituo sa .
listeriosis, n : лнстериоза, листерелоза -» lis te r io
sis.
lith(a)emia, n : урицемия, урикемия ~» u ricaemia.
lit ha Rogues, nlpl : литагога -* lithagoga.
lithiasis, n : литиаза, камъчна болест —>lith ia sis .
litholapaxy, п : литотрипсия —» lithptripsia.
lithop(a)ediou, lilhop(ajedium, n : калцифициран мър
т ъв плод в матката, лнтопедиум —» lithopae-
lithotomy, л : литотомия ~» lithoto mia .
— , suprapubic : надпубисна цистотомия или лито-
томня -4 sectio alta.
litholrity, lithotripsy, л : литотрипсия -> /rt/ro-
tripsia .
litmus, n : лакмус lacmus.
Litten's phenomenon : феномен на Литон, диафрагма-
лен феномен на Литен —> Litteni phaenome-
пит.
Little's disease : болеет на Литъл -» L ittlei morbus.
Littré's glands : урегрални, параурстрални жлези -»
glandulae urethrales.
livedo, n : ливедо -* livedo.
^
liver, л : черен дроб —» hepar, jecur.
—, fatty : затлъстял черен дроб -> Лервг adipo
sum.
—, floating o r movable : подвижен черен дроб -»
hepar mobile.
livid : сивосинкав, оловносив, лпвиден —> livid us .
livor, л : синкавосив цвят, оловноподобен цвят,
синьо петно, синина -» / ге/ог.
—
mortis : трупно петно —» //оог mords.
lobar : лобарен —» lobaris.
lobate : разделен па или състоящ се от лобуси -4
loba. us.
lobe, n : лоб, дял -» lobus.
—, cerebral : мозъчен лоб -» /о£да cerebri.
—, frontal : фронтален или челен лоб -4 lobus fr o n
talis.
—, occipital : окципитален или тилен лоб -» lobus
occipita lis .
—
of the lang : лоб или дял на белия дроб, бело
дробен лоб -4 lobus pulmonalis.
—, parietal : париетален или теменен лоб —» lobus
parietalis.
—, temporal : темпорален или слепоочен лоб —» lo
bus temporalis.
lobectomy, n : лобектомия —» lobectomia.
lobed : разделен на или състоящ се от лобуси -4
lobaius.
lobes, optic : четирихълмие -» co rpora quadrige
mina.
lobose : разделен на или състоящ се от лобуси -»
lobaius.
lobotomy, n : лоботомия, левкотомия -* lobotomia.
leucotomia.
Lobstein's disease : болеет на Лобщайн, вродена
остеопсатироза —» o ste op sathyrosis congenita.
lobular : лобуларен —» lob ularis.
lobulate, tabulated : разделен на или състоящ се от
лобули -4 lobulatus.
lobule, n : лобул, малък лоб, малък дял, делче -»
lobulus.
—,
lobule of the auçicle : долната, висяща част на
ушната мида —l o b u l u s auriculae.
local : локален, местен -» localis, topicus.
localization, n : локализация, локализиране —» loca-
lisatio.
lochia, njpl : лохии,. лохнално течение, следродилно
очистване -4 lochia.
lochiometra, n : застой на лохпп, лохфметра ->
lochiometra.
locfüorrbagia, locbiorrh(oka, n : обилно течение на
лохии, лохиорея -♦ lochiorrhoea.
lockjaw (specifically, trismos), n : тетанус -4 teta
nus'*.
loco typico : на характерно, типично место -> loco
typico.
locomotor : двигателен, локомоторен, Подвижен -»
locomotorius.
••*
locular, loculated : гнезден -4 locula ris.
Löftier's syndrome : синдром на ЛьоАлер -4 Löffleri
syndromum.
Loewi's test : симптом или проба на Льови -» Loewi i
t estdm.
!ogop(a)edia, n - логопедия -4 logopaedia.
loins, nlpl : лумбална или поясна облает -4 lumbi.
Lombardy leprosy : пелагра -> pellag ra :
long : дълъг -> longus.
—
- sightedness : хиперметропия, «далекогледство
hypermetropia.
longest : най-дълъг —» longissim us.
longitudinal : надлъжен, лонгитудинален -> lo ng itu
dinalis.
look out ! : внимавай, пази ce -4 cave ! 1
loosening, n : разслабване, отпускане -4 relaxatio.
lordoscoliosis, n : лордосколиоза -» lord oscoliosis.
lordosis, n : лордоза -» lordosis.
lotion, n : течна лекарствена форма -» lo tio (за
външно употребяване), m ix t u ra (2).
—
to be shaken : микстура за разклащане преди
употреба -4 mixtura agitanda.
louse, n : въшка -* Pediculus1.
—, body- or clothes- : въшка на тялото или дрешнэ
въшка -» Pediculus1 corporis.
—, crab- : срамна въшка —> Phthirius inguinalis.
—
head- : въшка на главата —» Pediculus1 capitis.
lousiness, n : въшлясване, въшливост, педикулоза-»
pediculosis.
lozenge, n : пастила, пастилка, лекарствена питка-»
pastilla s ; малка таблетка в конусовидна фор
ма -» trochiscus.
Ludwig's angina : ангина на Лудвиг -> an gina 1 Lu
dovici.
lues, n : луес, сифилис -4 syphilis.
luetic : сифилитичен -» syphiliticus.
lumbago, Jumbodynia, n : лумбаго -» lumbago.
lumbar : лумбален, поясеи —» lumbalis.
lumen, n : лумен, лрозирка, отвор на тръбест ор
ган —» lumen.
lumpy : хълмист, грапав —» tuberosus.
lunar : лунарен, лунен, полулунен, лунсст -» lu na
ris.
lunatic : душевно болен, ненормален, умопобъркан,
луд -4 insanus.
lung, n : бял дроб -» pulmo.
—, tobacco- : табакоза -» tabacosis.
luugs, coal-miner's : антракоза на белите дробове -»
anthracosis pulmonum.
lunula, n : лунула -> lunula.
lupoma, n : лупом -> lupoma.
lupous : лупозен —» luposus.
lupus, n : лупус, вълчанка -* lupust lupas vulgaris.
—
erythematdes or erythematosos or sebaceus or
superficialis : лупус ернтсматодсс —» lup as ery
thematodes.
—, tuberculous,or lupus vulgaris: лупус, вълчанка -»
lupus, lu nus vulgaris.
Luschka's tonsil : слишща на Лушка, фарингеална
тонзила, носоглътъчна сливица, трета сливи
ца -> tonsilla pharyngea.
luxation, n : луксация, изкълчване -» dislo c a tio .
luxatio
lycorexia, n : булимия, силно повишен апетит —»
bulimia.
lymph, n : лимфа -» lympha.
lymphadenitis, n : лимфаденит
lymphadenitis.
lytnphadenoid : лпмфаденоиден -> lymphadenoides.
lymphadenoma, n : лимфом -» lymphoma.
lymphadenoma
838
manipulation
lymphadenoma, multiple : л и мф о гра н ул ема тоз а, бо
лест на Ходжкин, злокачествен гранулом -»
lymphogranulomatosis,
lymphadenosis, п : лимфаденоза —» lymphadenosis.
— , benign : инфекциозна мононуклеоза, моноцитна
ангина, инфекциозна лимфомононуклеоза —»
mononucleosis infectiosa.
— , leuk(a)emic : хронична лимфна левкемия, хро
нична лимфаденоза, хронична лимфолевкоза —*
leukaemia lymphatica chronica.
lymph&gogues, ntpl ; лимфогеннн средства -» lymph-
agoga.
lymphangiectasis, lymphangiectasia, л : л нмф ангиск-
тазия -4 lymphangiectasia.
lymphangioma, л : лимфангиом -» lymphangioma.
lymphangitis, n : лимфангит -» lymphangitis.
lymphatic : лимфен, лимфатнчен -» lymphaticus.
lympbatism, n : лимфатична диатеза —» diathesis
lymppatica.
lymphocyte, я : лимфоцит -» lymphocytus.
lymphocytosis, я : лимфоцитоза -» lymphocytosis.
—
infectiosa acuta : остра инфекциозна лимфоци
тоза —» lymphocytosis infectiosa acuta.
lymphogranuloma, я : лимфограну лом -» lymphogra-
nul эта.
—
inguinale : виж по-долу lymphogranulomatosis,
benign inguin al.
lymphogranulomatosis, benign Inguinal, or lymphogra
nulomatosis inguinalis : ингвинална лимфограчу-
ломатоза, болест на Николà-Фавр, климатиче
ски бубони, четвърта венерическа болеет —»
lymphogranulomatosis inguinalis.
—, malignant : лимфогрануломагоза, болеет на
Ходжкин, злокачествен гранулом-» lym ph o gra
nulomatosis (maligna).
lymphoid : аденоиден -» adenoideus.
lymphoma, я : лимфом -» lymphoma.
—, malignant : злокачествен гранулом, лимфогра-
нуломат >за, болеет на Ходжкин —» lymph ogra
nulomatosis (maligna).
lymphopenia, я : лимфопения -» lymphopenia.
lymphosarcoma, я : лимфосарком -» lympho sarco
ma.
lymphosarcomatosis, я : лимфосаркоматоза -» ly m -
phosarcomato sis.
lypemania, я : меланхолия -» melancholia.
lypothymia, я ; меланхолия -> melancholia.
lysins, n/pl : лизини -» lysina.
lysis, я : лизис, лизиране, разрушаване —» ly s is .
Iyss3, я : кучешки бяс, бяс, хидрофобия —» rabies,
hydrophobia.
lyssophobie, я : лисофобия —» lyssophobia.
lytic : литичен, спадат постепенно —» lyticus.
/И
maceration, я : мацерация -> maceratio.
macrocephaty, я : макроцефалия, голяма глава ->
macrocephalia.
macrocheilia, macrochilia, я : макрохейлия —►macro
cheilia.
macrogamete, я : макрогаметц -» macrogamete.
macroglossia, я : макроглосия -» macroglossia.
macromastîa, macromazia, я : макромастия —» та-
сromastia.
macrophages, nfol : макрофаги —» histiocytus .
macropsia, я : макропсия —» macropsia.
macroscopic, я : макроскопичен -» macroscopicus.
Riacrosomia, я : макросомия, гигантски ръст -» тас-
rosomia.
macula, я : петно, макула -» ma cula ; макула на
роговицата, помътняване на роговицата -» m a
cula corneae.
—
corneae : макула на роговицата, помътняване
на роговицата —» ma cula corneae.
maculate, macnlous : петнист -» maculatus, maculo
sus.
macule, n : петно, макула —> macula.
mad : душевно болен, умопобъркан, лу л-^insanus.
madarosis, я : мадароза -» madarosis.
madescent : ставащ влажен, овлажняващ, мокрещ-»
madidans.
magistral : магистрален -> magistralis.
maidenhead, я : химен, девствена ципа -» hymen.
maidism, n : пелагра -» pellagra.
maiming, n : осакатяване, мутилация -» m u tila tio .
main : главен, основен -» princeps.
malacia, я : размекване, омекване —» m alacia.
malady, я ; болеет, специално хронична, обикновено
фатална —» morbus.
malaise, л : неразположение -> indispositio.
malaria, n : малария
malaria.
—
larvata : скрита, маскирана малария -» m ala
ria larvata.
malaxation, я : умесваие -» malaxatio.
male : мъжки -» masculinus.
malformation, я : неправилно образуване, порочно
развитие, порок на развитието, уродливост -»
malformatio.
malignancy, я : злокачественост, малигнитет, малиг-
неност -» malignitas.
malignant : злокачествен -» malignus (малигнен),
perniciosus.
malingering, я : симулация, симулиране -» simula
tio.
malleolar: глезенен, малеоларен —» malleolaris.
malleolus, n : глезен, малеол(ус) -> malleolus.
malnntrition, я : недостатъчно хранене, лоша хра
нене —» denutritio .
Malpighian corpuscle : Малпигнево те л ц е - » co rp us
culum renis.
Malpighian layer or rete : п рои зводн ият или Малпи-
гиев слой на епидермиса —» stratum germina
tivum.
malposition, n : н енормално п оло жен ие , дис то пи я ->
dystopia.
malpractice, malpraxis, я : проф еси он алн а гр еш ка
(на лекар) -» malpraxis.
Malta lever : малтийска или средиземноморска тре
ска -» febris undulans (1).
maltose, n : малтоза, малцова захар -» maltosa.
malum perforans pedis : пробиваща язва на стъпа
лото -* malum perforans pedis.
ma(m)milla, n : гръдно зърно, цицка, мамила -»
papilla mammae.
mammillary : мамиларен, циц ков иде н —> m a m m il
laris.
mammillitis, n : възпаление на гръдното зърно —»
телит -» thelitis.
mammitis, я : мастит —» m a stitis.
man, medical : лекар —» medicus-
mandible, mandi bola, я : ман дибул а, долн оч елю стн а
кост, долна челюст —» mandibula.
mandibular : долно челю сте н, ман дибул аре н -> man
dibulads.
manducation, л : дъвчене -> masticatio.
mange, я : краста у животните, скабиес -» sca
bies (2).
mania, я : мания -» mania.
maniacal, manic: маниакален- » maniacalis.
manifest : очевиден, явен -» manifestus.
mani estation, л : изл и за не наяве, пр оявя ва не, мани-
фестиране -» manifestatio,
manipulation, я : манипулация, процедура -» mani
pulatio.
manslaughter
839
megatocornea
manslaughter, n : убийство —» caedes : убийство на
човек -4 homicidium.
Mantoux reaction or test : проба или реакция на
Манту -♦ Mantoux* testam .
manual : ръчен, мануален -> manualis.
manubrium, я : дръжка, ръчка - 4 manubrium.
—
ol the sternum : дръжка на стернума -4 manu
brium sterni.
manuluvium, я : баня на ръката —» manaluviam.
manustupration, я : онанизъм, мастурбация -» о ла-
marasmus, я : крайно изтощение или обща атрофия,
главно у малки деца —►marasmus (2).
—
of the new-born : декомпозиция -4 decompositio.
marble-cutters phthisis: калцик^за -4 calcicosis,
mareotitis, л : марсотит -* m a reoUtis.
Marian’s syndrome: синдром на Марфан -> M arf a n i
syndromum.
margin, n : край, ръб -» margo.
marginal : маргинален, краевй —» m a rgin alis.
Marie’s disease ; акромегалия -4 acromegalia.
mark, birth- or congenital or mother’s : невус -»
naevus.
—, port-wine- : плосък хемангиом, капилярен хеман-
гиом —> haemangioma planum.
marks, lightning: фигурно изображение по кожата
от изгаряне от мълния, фулгурацня -4 fu lg u
ratio (1).
marrow, n : мозък (костен) —> medulla.
—, bone- : костен мозък -4 med ulla ossium.
—, spinal : гръбначен мозък -> me dulla spinalis.
marsupialization, n : марсупиалнзацня —> marsupia-
Itsatio.
maschale, n : подмишница, подмишнична ямичка,
акенла -> axilla.
masculine : мъжки —* masculinus.
masculinizing, musculation, я : маскулинизация, мас-
кулинизиранс —> masculinisatiо.
mask of pregnancy o r uterine mask : хлоазма утери-
нум —» chloasma uterinum.
masked : скрит, маскиран, безсимптомен -* lar
vatus.
masochism, я : мазохизъм - э ma s ochismus ,
masseter (muscle): масетер (мускул), дъвкателен
мускул —» masseter.
Ma5Sors bacillus : български бацил -> Lactobacte-
rium bulgaricum.
massotherapy, я : лечение чрез масаж -4 massothe-
raoia.
masladenïtis, я : мастит -> m a s titis .
mastalgîa, л : болки в гръдага жлеза, мястоди-
ния —> mastodynia.
mastication, л : дъвчене -4 masticatio.
masticatory: дъвкателен -4 masticatorius.
mastit's, я : мастит —> m a stitis.
—
in the new-born o r neonatorum : мастит у иово-
роде.-ите —» m a stitis neonatorum.
—, puerperal : лакгациокен или пуерперален ма-
с иг ч mastitis lactantium.
mastodynia, я : бо; ки в гръдната жлеза, мастоди-
ьия -> mastodynia.
mastoid, mastoidal : мастоидсн, цицковиден -4 ma
stoideus.
mastoiditis, я : мастоидит -» m a stoiditis.
mastopathy, я : мастопатия
mastopathia.
masturbation, n : онанизъм, мастурбация -» ona nis-
miis.
materia medica : материя медика
materia me
dica .
maternal : майчин, майчински —> maternus .
maternity, л : майчинство -♦ maternitas .
matter, n : вещество, материя -4 materia ; гной -4
pus.
mature : зрял, узрял, напълно развит
maturus.
maturity, я : зрелост -> maturitas.
—, early sexual : преждевременна полона зрелост -4
maturitas sexualis praecox.
maturity, sexual : полова зрелост -* m aturitas se
xualis.
matutinal : утринен, сутрешен
matutinus.
mawworm, n : аскарис лумбрикоидес -» Ascaris
lumbricoides.
maxilla, inferior : мандибула, долночелюстна кост,
долна челюст —» mandibula,
—
o r superior maxilla : горночелюстна кост, горна
челюст, макенла —» m a x illa .
maxillary : горночелюстен, максиларен -» m a x il
laris.
maximum, maximal : максимален, възможно най-
голям —» maximus (2).
McBurney’s point : точка на Макбърни -4 Мас-
Qurneyi punctum.
McUgan’s test : проба на Маклаган, тимолова
проба -> MacLagani testum.
JH. D, : доктор на медицината, лекар —» medicinae
doctor (i).
meals, after : след хранене -» po st cibos.
—, before ; преди хранене —> a nte cibos.
measle, pork-: свински цнетнцерк
cysticercus
cellulosae.
measles, т дребна шарка, брусница, морбили -#
morbilli.
meatus, n : ход, проход, канал
meatus.
—, external auditory : външен слухов канал (про
ход) -» meatus acusticus externus.
—
urinarius : външен отвор на пикочния канал
ostium urethrae externum.
Meckel’s diverticulum : дивертикул на Ммкел —» d i
verticulum ilei.
meconium, я : мекониум
meconium (IJ.
media, я : медиа -4 media.
medial : медиален, среден, срединси -* m edialis ;
среден -> medianus}.
median : среден -4 medianusl.
mediastinal : меднастинален, средостеиен -4 media
stinalis.
mediastinitis, n : мсднастннит —» m e d ia stin itis.
mediastinum, я : средостение, медиастинум —> me
diastinum.
mediator, я : медиатор, посредник -> me dia to r.
medical : медицински, лекарски -» m edicalis.
—
man : лекар -» medicusг.
medicament, n : медикамент, лекарство -> m edica
mentum.
medicamentous : лекарствен, медикаментозен, меди
каментен —> medicamentosus.
medication, я : лечение, медикация —> medicatio.
medicinae doctor: декгор на медицината, лекар —»
medicinae doctor (I).
medicinal : медицинален, целебен, лековит, лечебен,
лекарствен -» m edicin alis.
medicine, я : медицина -4 medicina ; лекарство, ме
дикамент —» medicamentum.
—, aviation- : авиационна медицина -4 medicina
aeronautica.
medico mediante : посредством лекаря -* medico
mediante.
Mediterranean fever : средиземноморска или малтий
ска треска -4 febris undtilans (JJ.
—
yellow-lever : болеет на Нзсилев-Вайл, болеет
на Уайл, нк.сро-хсморагпчна спирохстоза -s
Vasilev-Weil* morbus.
medium, n : възприемащо средство -4 medium (2).
—, culture- : хранителна среда -» medium (JJ.
medulla, n : мозък (костен) —* medulla.
—
oblongata : продълговат мозък -> med ulla ob
longata.
medullary : медуларсн, мозъчен, гръбначномозъчен.
коспюмозъчен -4 m edullaris.
megacolon, megacoly, я : мсгаколон -» megacolon.
—
congenitum : конгеннтален мегаколон, болеет на
Хирпннпрунг -4 megacolon congenitum.
megaloblast, я : мегалобласт -4 megaloblastus.
megalocornea, n : кератоглобус -4 keratoglobus.
mégalocyte
840
mesenteriolum
mégalocyte, n : мегалоцит -> megalocytus.
megalohepatia, я : хелагомегалия, увеличение на
черния дроб -4 hepatomegalia.
megalomania, n : мегаломания -> megalomania.
megascopic : махроскопичен -4 macroscopicus.
megrim, я : мигрена, мигрен, хемикрания -> Аеяи-
crania.
Meibomian glands : Майбомиеви жлези -> glandulae
tarsales.
Meigs's syndrome : синдром на Мегз -> Meigsi syn-
drотит,
Meinicke reaction o r test : реакция на Майнике -»
Meinickei reactio,
mel(a)ena, я : мелена -4 melaena ; кръвотечение от
червата, ентерорагия -* enterorrhagia.
т— of the new-born : мелена у новородените -* m<?-
laena neonatorum.
melancholia, я : меланхолия -> melancholia.
melanism, я : меланоза >4
melanoma, я ; меланом -4 melanoma.
melanosis, я ; меланоза —> melanosis.
—
cutis : меланоза на кожата —» melanosis cutis.
melanuris, я : меланурия —> melanuria.
melasma, я : меласма -» melasma.
—
suprarenale : Адисонова болеет -> Addisoni
morbus,
melena, я : виж melfajena.
melitococcosis, n : малтийска или средиземноморска
треска —> febris undulans (1).
Melkersson-Rosenthal syndrome: синдром на Мелкер-
сон-Розентал —>Melkersson-Rosenthal1syndro-
тит,
mellituria, я : гликозурия -> glucosuria.
Meltzer-Lyon test : проба на Мелтсър-Лайън ->
MeLtzer-Lyon* testum.
member, я : член (част от тялото), крайник ->
membrum.
membranaceous, membranous : ципест, мембранен —»
membranaceus.
membrane, л : мембрана, ципа, ципица, обвивка -»
membrana, tunica.
—, alveolodental o r peridental : периодонт, пери-
одонциум -> periodontium.
—, arachnoid : паяжиновидната мозъчна обвивка,
арахноидея - 4 arachnoidea,
—, basement- : базална мембрана -4 membrana ba
salis.
—, cell- ; клетъчна мембрана -4 membrana cellu
laris.
—, drum- or tympanic : тъпанче, тъпанчева ципа —>
membrßnß tympani.
—, false : лъжлива мембрана, псевдомембрана -»
pseudomembrana.
—, mucous : лигавица, мукоза, слузна обвивка, сли
зеста ципа -4 mucosa.
— , pleural : плевра -4 pleura.
—, serous : сероз на мембрана, серозна ципа, се-
ргза -4 serosa. .
— , subepitlreUal : базална мембрана —» membrana
basalis.
—, thin : тънка ципица *4 pellicula.
membranous : ципест, мембранозен -» membranosus.
memory, loss of : загуба на паметта, амнезия —>
amnesia.
menarche, n : менархе menarche.
Mendel’s instep reflex, Mendel-Be(c)hterev reflex : ре
флекс на Мсндел-Бехтерев —» Mendel-Behterev’
reflexusi
Mendel’s test : проба или реакция на Манту ->
Mantoux*testum.
Méoière's disease or syndrome or vertigo : болеет или
синдром на Мениер -4 Menieri syndromum.
^meningeal : менингеален —» meningeus.
-meninges, nfpl : менинги, мозъчни обвивки —» me
ninges.
«neningism, meningismus, я : менннгизьм -4 meningis
mus.
meningitis, я : менингит -4 me ningitis.
-4, basilar : базиларен менингит -4 meningitis basi
laris.
—, epidemic-cerebrospinal or meningococcal or post-
basic : епидемичен (цереброспинален) менин
гит “4 meningitis cerebrospinalis epidemica.
—, serous : серозен менингит —>meningitis serosa.
meningocele, я : менингоцеле, херния на мозъчните
ципи -4 meningocele.
meningococcus, л : менингокок -4 Meningococcus.
meningoencephalitis, я : менингоенцефалит -4 menin
goencephalitis.
meningoencephalocele, n : ен ц еф ал оме ни нго це ле -4
encephalomeningocele.
meningomyelitis, n : менингомиелит -4 meningomye
litis .
meniscus, n : ставен мениск -4 meniscus.
menopause, n i менопауза —» menopausa.
menorrhagia, я : менорагия, ненормално силна мен
струация -4 menorrhagia.
menorrhalgia, я : болезнена менструация, дисмено
рея -4 dysmenorrhoea.
menostasïa, menostasis, menoschesis, n : липса, неид-
ване па менструацията, меностаза -4 m e n o s t a
sis.
menses, nipl : менструация, (менструален) период-»
menstruatio.
menstrual : менструален -4 menstrualis.
—
molimen: неприятните усещания при менстру
ация -4 molimina menstrualia.
menstruatio praecox : преждевременна, ранна мен
струация -4 menstruatio praecox.
—
tarda : закъсняла, късна менструация -4 men
struatio tarda.
menstruation, я : менструация (менструален) пе
риод -4 menstruatio.
—, deficient : оскъдна менструация, хнпоменорея—»
hypom enorrhoea.
—, excessive : менорагия, ненормално силна мен
струация —» menorrhagia.
—, infrequent : рядка менструация, олигоменорея ->
оligom enоrrho ea.
—, painful : болезнена менструация, дисменорея -»
dysmenorrhoea.
mensiruous : менструален -» menstrualis.
menstruum, я : разтварящо вещество (течна среда),
разтворител -4 menstruum.
mentagra, я : сикоза —» sycosis.
mental : умствен, душевен, психически, психичен -4
mentalis1; отнасящ се до брадичката -4 men
talis- .
meralgia paraesthetica : парестетична мералгия, бо
лест на Рот-Бернхард -» meralgia paraesthe
tica.
mercurialism, n : хронично отравяне c живак, хи
драргиризъм -4 hydrargyrismus.
merocele, я ; бедрена херния, феморална или кру-
рална херния -4 hernia femoralis.
Merseburg's triad : Мерзебургска триада -4 M erse-
burgi trias.
merycism, n : преживяне —» ruminatio.
Méry’s gland : булбоуретрална жлеза, жлеза на
Каупер -4 glandula bulbourethralis.
mesaortitis, n : мезаортит -4 m esao rtitis.
mesaraic, mesareic : мезентериален, опорачен -4
mesentericus.
mesarteritis, n : мезартериит -4 mesarteriitis.
mesencepbaiitis, n : мезенцефалит -4 mesencepha-
litis.
mesencephalon, я : среден мозък, мезенцефалон -4
mesencephalon.
mesenchyma, mesenchyme, n : мезенхим - » m es e n -
chyma.
mesenteric : мезентериален, опорачен -4 mesente
ricus.
mesenteriolum, я : мезентериолум, малък мезеите '
риум -4 mesenteriolum.
mesentery
841
mix
mesentery, n : мезентериум, опорак —»mesenterium.
mesis) : среден -* medianus1.
mesoblast, n : мезобласт, мезодерма -» mesoderma.
mesocephaton, n : среден мозък, мезенцефалон - *
mesencephalon.
mesocolon, n : мезоколон —» mesocolon.
mesoderm, : мезодерма, мезобласт -» mes oderma.
mesogastrium, л : мезогастриум —> me^ogortriirm8.
mesosalpinx, л : мезосалпинкс —> mesosalpinx.
mesothelium, л : мезотелиум -* m esothelium.
mesovarium, n : мезовариум —» я ге-г оя л тля .
metabolism, n : метаболизъм, обмяна на веществата—»
metabolismus.
—, constructive : конструктивен метаболизъм, ана-
болизъм —> anabolismus.
metabolites, nfpl : метаболити - * m eta bo lita .
metacarpal : метакарпален —» metacarpalis.
metacarpus, л ; мета карп ус, предкитка -» m eta
carpus.
metamorphosis, n : метаморфоза - * m etamorphosis.
metamyelocyte, n : метамиелоцит —» meta myelo cy
tus.
metaplasia, n : метаплазия -» metaplasia.
metastasis, /i : метастаза -» metastasis.
metastatic : метастатичсн, метастазсн —» m etasta
ticus.
metasyphilis, л : мстаснфилис, металуес -» /л«»/«-
syphilis.
metatarsal : метатарззлен, предноходнлен —> me ta
tarsalis.
metatarsus, n : метатарз, предно ходило -* m eta
tarsas.
metencephalon, л : заден мозък, метенцефалом -»
metencephalon.
meteorism, л : метеоризъм -> meteorismus.
meth(a)emoglotin, л : мстхемоглобин -» met haemo
globinum.
metfa(a)emoglobin(a)emia, n : метхсмоглобинемпя —»
methaemoglobinaemia.
method, n : метод, способ, начин -> methodus.
metrectomy, n : хистеректомия —» hysterectomia.
metreurysis, л : метреуриза
metreurysis.
metritis, л : метрит —»m etritis.
metroendometritis, n : метроендометрит -» m etroen
dometritis.
metropathia haemorrhagica : хеморагична метрола-
тия —» metropathia haemorrhagica.
mëtropathy, л : метропатия -» m etropathia.
metroptosia, metroptosis, л : хпетероптоза, смъква
не или спадане на матката -» hysteroptosis ;
изпадане на матката, пролапс на утсруса -»
prolapsus uteri.
metrorrhagia, л : метрорагня, кръвотечение от мат
ката
metrorrhagia.
metrorrhexis, n : руптура (разкъсване) па матката,
метрорсксис -* metrorrhexis.
metrosalpingography, n : хнстсросалгшнгография ->
hysterosalpingographia.
metrothrombophlebitis, n : метротромбофлебит -»
metrothrom bophlebitis.
metrotomy, л : хистсротомия -» hysicrotomia.
Meynet’s nodosities : нодозен или възлест ревмати
зъм —» rheumatismus nodosus.
microbe, л : микроб, микроорганизъм -♦ microorga-
nismtts.
microbiology, л : микробиология microbialogia.
microbism, latent : латентна или скрита инфекция -+
infectio latens.
microcephalia, microcephalism, microcephaly, л : мик
роцефалия, малка глава
microcephalia.
Micrococcus, л : микрон*к -» Micrococcus.
—
gonorrhoeae : гонокок
Micrococcus gonor
rhoeae.
microcyte, л : микроцит —» microcytus.
micromelia, л : микромелия micromelia.
micro-organism : микроорганизъм, микроб -* ш /г-
roorganfrmaî.
microphthalmia, microphthalmos, л : микрофталмия —»
microphthalmia.
micropsia, л : микропсня -» micropsia.
microsphygmy, microsphyxia, л ; микросфигмия -*
microsphygmia.
microsporia, л : микроспория -» m icrosporia.
Microsporon, oiicrosporum, n : микроспорон -* M ic-
rosporon.
miction, mictnrition, л : пикаеке, уриниране, мнк-
ция —> mictio.
midbrain, л : среден мозък, мезенцефалон -» m e s
encephalon.
middle : среден, централен
medianus1; среден -»
medius.
midriff, л : диафрагма —> diaphragma.
midwife, n : акушерка -» obstetrix.
midwifery, л ; акушерство
obstetricia.
migraine, n : мигрена, мигрен, хемикрания —> hemi
crania.
migration, л : придвижване, странствуване, мигра
ция -* migration.
migratory : мигрираш, блуждаещ, придвижващ се,
странствуващ -» migrans.
Mihailov's reaction : реакция на Михайлов -> M ihai-
lovi reactio.
Mikulicz's disease : синдром ( öoicct) на Микулич -»
MikiiUczi syndromum.
Mikultcz-Vladimirov operation : операция на Владм-
миров-Мнкулич —> Viadimirov-Mikulicz* ope
ratio.
mild : мек, слаб, нежен, умерен —» lenis, m itis ;
лек, нетежт к
levis1, mitis.
Milian'5 erythema : сритсмя на Милизи -» M ilia tu
erythema.
miliaria, « : мллпария -» m iliaria .
—
crystallina : милиарня с бистро съдържание на
мехурчетата -» miliaria crystallina.
—
rubra : милиарня върху червени папули-*ли7/я-
ria rubra.
miliary : милнарен, просопиден —» miliar is.
milium, л : милиум -» milium.
milk, л : мляко -> lac.
—, human or mother's : мляко от жена кърмачка,
женско мляко -* lac mulierum.
—, secreting : отделящ, произвеждащ мляко -» lac
tans (2).
—♦ sour : кисело мляко —» lac coagulatum .
Milkman’s syndrome : синдром пли болеет на Милк-
ман —> M ilkmani syndromum.
milky : млечен -» lacteus.
Millar’s asthma : спазъм на гласната цепка -> la
ryngismus stridulus.
mindedness, weak- : слабоумие, имбецилност -» im
becillitas.
mineralocorticoids, nfpl : мннсралокортикоидп —» m i-
neralocorticoida.
minimal : минимален, най-малък
minimus.
minute : малък, мъничък, дребен
minutus.
miosis, n : стеснение на зеницата, мноза
miosis.
miotics, nfpl : миотици —» mioticar
miscarriage, n : аборт, помят ане —» abortus ; раж
дане на нежизнеспособен плод partus imma
turus.
mis-shapen: обезформен, обезобразен, уродлив -»
di/formis.
misuse, л : злоупотреба, злоупотребяваме -» abusus.
mite, я : кърлеж -» Arams.
—, itch- : кърлеж на човешката краста -» Sarcop
tes scabiei (Асагиs scabiei).
mitigated : смекчен, отслабен -* m itiga tu s .
mitigation, л : смекчаване, намаляване (на силата) —>
mitigatio.
mitochondria, n 'p l : митохондрии, хондриома -V chon-
drioma, mitochondria.
mitosis, n : митоза, кариокинеза -> ca ryokinesis.
mitral : митрален -* m itralis.
mix : cxiecrt -» n usce .
mixed
842
multicuspidate
mixed : смесен —» mixtus.
mixture, n : микстура, смес, смесване -» mixtura
(î) ; микстура, течна лекарствена форма -»
mixtura (2).
—
to be shaken (before taken) : микстура за раз
клащане преди употреба ~» mixtura agitanda.
maemasthenia, n : отс лабван е на п аметта, мнем-
астения -» mnemasthenia.
mnemodermia, n : мнемодсрмия - » mne modermia.
mobility, n : подвижност —> mobilitas.
modification, n : модификац ия, нзмен яване, вндоиз-
мечяване -» modificatio.
modiolus, n : модиолус -» modiolus.
Moebius's sign : при знак на Мьобиус —» M oebiusi
signum.
Moeller's disease : болеет на Мьолер-Барлоу, дет ски
скорбут Moellet -BarIow* morbus.
Mogigraphia, n : графо спаз ъм, пи сателски с па зъм,
писарски спазъм —» graphospasmus.
mogilalia, n : могилалия, дефект на речта, заеква
не, пелтечене -» m ogilalia .
mogitocia, n ; трудно раждане -» partus difficilis.
moist : вл ажен
htumidus.
mola, n ; мола -> mo/a.
molar : моларсп -* molaris.
motds, slime- : слузн и гъби чки, ми ксомицети -» M y
xomycètes.
mole, n : пигментен н ев ус
naevus pigmentosus.
—, cystic or hydatid or bydatidiform or vesicular :
хндагидна мола -» mola hydatidosa.
molilalia, n : могилалия, дефект на речга, заеква
не, пелтечене -» mogilalia.
molimen, menstrual : неп риятните усещан ия при мен
струация —►molimina menstrualia.
mollities ossium : осте омалация -> osteomalacia,
Moll’s glands ; цилиарни или ресиични жл е зи -»
gland ula e ciliares.
molluscum contagiosum : молуску м кон тагиозум -»
molluscum contagiosum.
—
fibrosum : г ене ра лизи ран а фиброзн а остеодис
трофия, болеет на Реклингхаузен —» osteodys
trophia fibrosa generalisata.
monarthritis, n : монаргрит -» monarthritis.
Mondoг s disease ; болеет на Мондор -> Mondort
то'bas.
mongolism, mongolianism, n i монголизъм, монголо
идна иди »тия —>mongolismus.
monilated, moniliform : монилиформен, подобен н а
огърлица или броеница -» moniliformis.
monilethrix, n : възлести косми -* pili monilifor
mes.
moniliasis, moniliosis, n ; монилнааа, кандидами ко-
за —> candidamycosis.
monocular : монокуларен, едноок -» m on o c ularis.
monoculus, n : монокъл , едностран на очна п ре вр ъз
ка -» monoculus.
monocyte, л : моноцит —» monocytus.
monocytosis, n : моноцитоза —* monocytosis.
monograph, n : монография -» mon ographia.
mononuclear: едн оядрен, мононуклеарен - » mo no
nuclears.
mononucleosis, n : мононуклеоза —> mononucleosis.
—, infectious : и н фе кци озн а моно нукл ео за, моно
литна ангина, инфекциозна лнмфомононуклео-
за —►mononucleosis infectiosa.
monophobia, n : монофобия -» mo nophobia.
monophthalmia, n : монофгалмия, едш очие -» mon
ophthalmia.
monoplegia, n : моноплегия -» monoplegia.
monorchidism, monorchism, n : монор хи зъм —» m on -
orchismus.
mons pubis or Veneris : срамно или лонно въз ви ше
ние, Венерин хълм —» mons pubis.
monster, n : изрод, yp >д -» monstrum.
monsters, njpl : изроди, уроди -» terata.
monstrosity, n : уродли вост, и зроденост -> m o n stru
ositas.
monthlies, n : менструация, (менструален) период -♦
menstruatio.
monticulus, n : хълм(че) -> mont icit lus.
morbid : болестен, патологичен -» m o rbidus (болен,
бо едуващ), pathologicus.
morbidity, n : заболеваемост, заболяемост, морбкди-
тет —» mobiditas ( 1) ; болнавост, болестно
състояние
morbiditas (2).
morbific : болестотворен, патогенен -» m o rbific u s ,
pathogenes.
morbility, n : заболеваемост, заболяемост, морбиди-
тет —» morbiditas (1).
morbilli, n : морбили, брусница, дребна шарка —»
morbilli.
morbilliform : морбилнформен, подобен на морби
ли —» morbilliformis.
morbus caeruleus : синя болеет —» m o rbus caeruleas.
Morgagni’s glands : уретрални, парауретрални жле
зи -> glandulae urethrales.
moribund : морибунден, умиращ -* moribundus.
morphea, n : ограничена или локализирана склеро
дермия -* scl^rodermia circumscripta.
morphinism, morphism, n : морфинизъм - » m o rphi
nisms,
morphinomanie, morphiomama, n : морфиномания ->
то -ohinomania.
morph(o)ea, n : ограничена или локализирана скле
родермия —» sclerodermia circumsc ipta .
morphology, n : морфология -» morphologic.
mortal : смъртоносен, смъртен -» letalis, m ortalis.
mortality, n : леталитет, смъртоносност —» letali-
tas ; смъртност, морталитет —» m o rtalitas.
mortification, n : умъртвяване, отмиране, мортифи-
кация —» mortificatio ; гангрена —» gangraena.
mortified : умъртвен (за тъкан), гангренозен —>gan
graenosus.
morula, n : мг>рула —» morula.
mosquito, n : комар —» Culex.
motherhood, n : майчинство -» matem itas.
motility, n : подвижност, мотилитет -» m o tilita s .
—
excessive : хиперкннеза —» hyperkinesis.
motion, n : движение -» kinesis ; ходене по голяма
нужда -» sedes (2).
motor : двигателен, моторен —» m o to riu s .
motor oculi : оч шдвигагелен нерв, двигателен очен
нерв -» nervus oculomotorius.
mouth, n : уста, устие -» os1, ostium, stoma flJ.
—i by or through the : през устата, перорален —>
pe-oralis, per os.
—, gangrenous sore : нома, воден рак
пота.
—, putrid sore : улцерозен или язвен стоматит —»
stomatitis ulcerosa.
—, trench- : улцеромембранозна ангина, ангина на
Симановски-Плаут-Венсан —» a ngina1 ulcero-
membranacea.
—
-wash : лекарствена течност за гаргара —»
ga-pwisma (1).
—
of the womb : отвор на матката -* ostium ute
ri.
movable, moving : подвижен -> m o bilis.
movement, n : движение -> kinesis.
mucilage, mucilago, n : слузест разтвор, слузеста
суспензия, муцилаго —» m ucilago.
mucin, n : муцин, слузесто вещество-» mucinam.
mucocele, n : мукоцеле -» mucocele.
mucoid : слузноподобен, мукоиден -» m ucoides.
mucopurulent : слузно-гноен -» mucopurulentus.
mucor, n : главовидна плесен —» mucor.
mucous : слузен, слузест, слизест
mucosas.
mucoviscoidosis, n : муковисцидоза, муковискоидо-
за —» mucoviscidosis.
mucus, n : слуз -» mucus.
mud (of mineral springs or of a sa lt march) : лечебна
кал (минерална или морска) -> lim u s .
multicellular : многоклетъчен
multicellularis.
multicuspidate, n : голям кътник, молар -> dens m o
laris.
multiform
843
myorrhexis
multiform : многоморфен, многообразен, полимор
фен -» polymorphas.
multigravida, n : мултигравида - 4 multigravida.
multilotülar : с много лобули -4 multilobularis.
multilocular: многогнездсн, многокамерен, мулти-
локуларен -4 multilocularis.
multinuclear : полинуклеарен, многоядрен
ро/у-
nacfear/s.
multipara, n : мултнпара, многораждала жена -»
multipara.
multiple : многократен, многочислен, многоброен,
множествен —> m u ltiplex.
mummification, л : мумификация -> m u m ificatio ;
суха гангрена —» gangraena sicca.
mumps, n : епидемичен паротит, заушки, „свин
ка“
parotitis epidemica.
murmur, n : шум -4 murmur, rumor, susurrus.
—, cardiac: сърдечен шум -» murmur cardiacum.
—, cardiopulmonary or cardiorespiratory : кардио
пул монален, сърдечно-белодробен шум -» m u r
mur cardiopulmonale.
—, diastolic : дмастоличен шум -» murmur diasto-
licum.
—, humming-top- o r nun's : шумът на пумпал, на
бръмчило, венозен шум -> murmur venosum.
—, respiratory : дихателен шум —» murmur respi
ratorium.
—, systolic : систоличен шум ~*murmur systo licu m .
—, vascular : васкуларен или съдов шум —» m ur
mur vasculare.
—, venous : венозен шум, шумът на бръмчило -»
murmur venosum.
Murphy drip : рекгална инфузия, капкова клизма-»
infu sio rectalis.
muscae volitantes : хвърчащи мухи -» muscae v o li
tantes.
muscle, n : мускул —» musculus.
—, corrugator : коругатор -» corrugator musculus.
—
cremaster : кремастер (мускул) -4 cremaster
musculus.
—, depressor : депресор мускул -4 depressor (1).
—, heart : сърдечен мускул, миокард -» myocar
dium.
—, tensor : напрегач, обтегач, изопвач (мускул) -»
tensor.
muscular: мускулен -4 m u s c u la r is ; мускулест —»
musculosus.
musculation, musculature, n : мускулатура -» miiscu -
latura.
mushroom, n i гъба, гъбичка -4 fungus (J).
Musset s sign : признак на Miocè -» Musseti signum.
mussitation, n : тихо мърморене на себе си —» m u s -
suait о.
mutability, n : изменчивост, ироменливост, мутаби-
люет -» mutabilitas.
mutable : променлив, изменчив, непостоянен -> mu
tabilis.
mutacisra, n : мутацизъм, мптацизъм -» m y ta c is -
mus.
mutation, n : мутация -4 mutatio.
mute : ням, безгласен, безмълвен —> mutus .
— , deaf- : глухоням -» surdomutus.
mutilating : осакатяващ, мутиращ —» m u tila ns .
mutilation, n : осакатяване, мутиляция, сакатост -*
mutilaiio.
mutism (by inhibition), n : мутпзъм, задръжка на
реч ia -4 mutismus.
— , deaf- : глухонемота -> surdomutitas ; слухова
немота —> audirnutitas.
muttering1: мърморещ тихо -» mu ssitans.
muttering-, n : тихо мърморене на себе си —>mussi
tatio.
myalgia, п : миалгня, мускулна болка -4 m yalg ia.
—, lumbar ; лумбаго -4 lumbago.
Myà s disease ; конгеннтален .мсгаколон, болеет на
Хиршшпрунг
megacolon congenitum.
myasthenia, n : миастения -» myasthenia.
—
gravis o r gravis pseudoparalytica : тежка псев
допаралитичка миастения -4 myasthenia g ra
v is pseudoparalytica.
myatonia, myatony, n : мпатоння, мускулна хипо-
тоння —> myatonia.
—
congenita : вродена мпатония, болест на Опен-
хайм —4 myatonia congenita.
myatrophy, n : миатрофия, мускулна атрофия *
туatrophia.
mycetism, mycetismus, n : отравяне c гъби, мнце-
тнзъм -» mycetismus.
Mycobacterium, n : микобактерия -4 M ycobacterium .
mycosis, n : микоза, микотнчно заболяване - 4 m y
cosis.
—
fungoides : фунгоидна микоза -4 mycosis fu n
goides.
—
intestinalis : антракс (стомашно-чревна фор
ма) -4 anthrax.
mydriasis, n : разширение на зеницата, мидриаза ->
•
m ydriasis.
—, springing : хипус -4 hippus.
mydrfatics, r .fil : мндриатици -> m ydriatica.
mye!(a)emia, n : хронич на миелоидна (миелогенна)
левкемия, хронична мпелоза, хронична ммело-
левкоза -4 leukaemia myeloides chronica.
myelencephalon, n : мислснцефалон -» myelencepha
lon.
myelin, n : миелин -4 myelinum.
myelitis, n : миелит
myelitis.
myeloblast, n : мислобласт -4 myeloblastus.
myelocele, n : миелоцелe —» myelo cele.
myelocyte, n : миелоцит -» myelocytus.
myelocyth(a)emia, n : хронична миелоидна (мнело-
генпа) левкемия, хронична миелоза, хронична
мнеполевкоза —» leukaemia myeloides chronica,
myelogenetic, myelogenic, myelogenous : миелогенен,
ммелолевкоза —» костномозъчен —» myelo genes.
myelogram, « : мислограма -4 myelogramma.
myelography, n : мнелография -» myelographia.
myeloid : миелоиден -» myeloides.
myeloma, n : миелом, плазмоцитом -» m yeloma .
myelomalacia, n : мисломалация -4 myelomalacia.
myelomeningocele, n : миеломенингоцеле -4 m ye lo
meningocele.
myelosis, n : миелоза -4 myelosis.
myiasis* myiosis, n : мийаза —> myiasis.
myiodesopsia, n : хвърчащи мухи -4 muscae v o li
tantes.
myitis, n : миозит -» myositis.
rnyoatrophy, n : миатрофия, мускулна атрофия ->
myatrouhia.
myocardiodystrophy, n : мпокардиодистрофия -4 m yo
cardeodystrophia.
myocarditis, n : миокардит -4 myocarditis.
—, chronie : хроничен миокардит -4 myo c a rditis
chronica.
myocardium, n : миокард, сърдечен мускул -4 m y o
cardium.
myocardosis, n : миокардоза —» myocardosis.
myoclonia, n : мноклония - 4 myoclonia.
myodynia, n : миалгия, мускулна болка - 4 m y algia .
myofibrosis cordis : миокардиофиброза —» myo car
diofibrosis.
myogelosis, n : многелоза -» myogelosis.
myogenetic, myogenic, myogenous : миогенси -4 m yo -
genes.
myoid : подобен на мускул, миоиден -4 myoides.
myology, n : миология -4 myologia.
myoma, myome, n : миом -> myoma,
myometrium, // : мнометрнум —» myometrium.
myopathy, n : мнопатия -» myopathia.
myopia, n : късогледство, миопия -4 m y o p ia .
myopic : късоглед —» myopicu s.
myorrhexis, n : скъсване, руптура на мускул
myorrhexis.
myospasm
844
nephritis
myospasm, myoepasmus, n : м ус кул ен гър ч, мио-
спазъм -у туоspasmus.
myosin, n миозин -> myosintim.
myosis, n : стеснение на зеницата, миоза -» miosis,
myositis, n : миозит —> m yositis.
— , interstitial*: фиброзит - у fibrositis.
— , multiple : дермагомиозит - у dermatomyositis.
— , ossificans : осифициращ миозит -> myositis os
sificans.
myotics, /?/ tl : мйотици -» miotica.
myotomy, n : миотомия ~> myotomia.
myotonia, n : миотония - у myotonia.
—
congenita : вродена миотония (Щрюмпел), бо
леет на Томсен —> myotonia congenita.
myringitis, « : мирингит -у myringitis.
myringotomy, n : пробиване на тъпанчето, парацен-
теза “ » paracentesis membranae tympani.
myrtiforra : миргиформен -» m yrtiformis.
mytaclsm, n : митацизъм, мутацизъм —»mytaclsmus.
myxadenitis, n : миксаден ит
myxadenitis.
—
labialis : лабиален миксаденит, болест на
Белц -» myxadenitis labialis.
myx(o)edema, n: микседем - у myxoedema.
— , circumscribed: ц иркумс кри пте н, огран ичен микс-
едем —» myxoedema circumscriptum.
myxoma, л : миксом, слузен тумор -> myxoma.
myxomatous : миксоматозен, слузен, слизест —» my-
ЛГОЛШ/ОчМГУ.
myxomycètes, n fol ; миксо мицети, слу зн и гъби чки —»
Myxomycètes.
N
n(a)evn$, n : невус -y naevus.
—, capillary : капилярен хемангиом, плосък хеман-
гиом —» haemangioma planum.
—, pigmented : пигментен невус —» na ev us pigmen
tosus.
—
pigmentosus : пигментен невус - у naevus pig
mentosus.
nail, n : нокът - у unguis (1).
—
-bed ; нокътно легло —» m atrix unguis.
—
- biting : гризене на ноктите, онихофагия ->
onychophagia.
—, ingrowing : вра снал нокът -у
incarna
tus.
—
-skin : кожица на нокътя, епонихиум -> еро-
nyc'iium.
nails, concave : койлонихия - у coilonychia.
—, spoon- : койлонихия -у coilonychia.
nameless : безимен(ен), анонимен —» an onymus ,
innominatus,
nanism, nanosom(i)a, n : нанизъм -» na nismus.
nape, nape of the neck : тил, врат -» nucha.
narcolepsy, n : нарколепсия -у narcolepsia.
narcomania, n : наркомания - у narcomania.
narcosis, /i : наркоза, обща упойка, обща обезбо
ляване —у narcosis.
—, basal or basis- : основна (базисна) наркоза -» ba-
sisnarcosis.
—, medullary : медуларна анестезия, рахианесте-
зчя —» r(h)achianaesthesia.
narcotics, nfpl : наркотици, наркотични, упойващи
средства—> narcotica.
nares, posterior : задни отвори на носната кухина,
хоани —у choanae.
naris, n : ноздра —> naris.
narrow : тесен —» angustus.
narrowing, n : стеснение, стеноза —> stenosis.
nasal : носен, назален —» nasalis.
nascent : раждащ се, възникващ -» nascens.
nasopharyngitis, n : назофарингит, ринофарингит —»
nasopharyngitis.
nasopharynx, n Гносоглътъчно пространство, носо
глътка -» cavum pharyngonasale.
natal : натален, отнасящ се до раждането -» n ata
lis.
natality, n : раждаемост - у natalitas.
nates, n : седалище -» nates.
native : вроден, естествен —>genuinus (1), nativus
(нативен).
naupalhia, n : морска болест —» morbus nauticus.
nausea, n : повдигане, гадене, наузея -у nausea.
—
and vomiting: епидемична диария, вирусна диа
рия, чревен грип, Хановерска болест —у d ia r
rhoea epidemica.
nauseant, nauseous : причиняващ повдигане (гаде
не) -у nauseosus.
navel, n : пън —>umbilicus.
navicular : лодковиден, ладиевиден - у scaphoideus.
Neapolitan fever : малтийска или средиземноморска
треска -у febris undulans (î).
near-sightedness, n : късогледство, миопия - у m yo p ia .
—
-sighted : късоглед -y myopicus.
nearthrosis, n : неоартроза -у neoarthrosis.
nebula, n : нубекула, облаче —» n ubecula.
nebulization, n : пулверизация, пулверизиране —у
pulverisatio (г).
necessary : необходим, нужен -у necessarius, essen
tia lis (1) (есенциален).
necessity, n : необходимост - у necessitas.
neck, n : шия, шийка —»cervix, collum, jugulum (1).
—
of the femur : шийка на бедрената кост -у collum
femoris. .
—, stiff : крива шия —у caput obstipum.
—
of a tooth : зъбна шийка -» collum dentis.
—, uterine : шийка на матката
cervix uteri.
—
of the womb : шийка на матката -» cervix uteri.
—, wry- : крива шия ~у caput obstipum.
necrobiosis, n : некробиоза - у necrobiosis.
necrophilism, n : некрофилия —» ne cro philia.
necropneumonia, n : гангрена на белия дроб —у ga n
graena pulmonis.
necropsy, n : аутопсия, отваряне на труп, обдук-
ция, секция - у autopsia.
necrosis, n : некроза, локална смърт —» n e c r o sis.
necrospermia, n : некроспермия —> necrospermia.
necrotic : некротичен, некротизирал, умъртвен - у
necroticus.
necrotomy, n : некротомия —y necrotomia.
negative : отрицателен, негативен -у neg ativu s.
negativism, n : негагивизъм
negativismus.
Neisseria gonorrhoeae : гонокок -» Micrococcus g o
norrhoeae.
Nelaton's line : линия на Розер-Нелатон - у Roser-
Nelaton' linea.
Nemathelmînthes, njpl : немат(х)слминти, обли чер
вен ~у Nemathelminthes.
Nematoda, nfpl : нематоди, обли паразитни червеи,
обли глисти -у Nematoda.
nematodosis, n : нематодеза, глистно заболяване
(хелминтоза) -y nematodosis,
neoarthrosis, n : неоартроза, неартроза —» ne oar
throsis.
neogalenicals, nipl : неогаленовн препарати -» neo-
gal enica.
neologism, n : неологизъм - у neologismus.
neoplasia, n : неоплазия - у neoplasia.
neoplasm, n : неоплазма, новообразувание, тумор -у
neonlasma%tumor (JJ.
nephelometry, n : нефелометрия -y nephelometria.
nephrectasia, n : пиелекгазня —» pyelectasia.
nephrectomy, n : нефрекгомия —» n ephrectomia.
nephric : бъбречен, ренален - y rena lis.
nephritis, n : нефрит -» nephritis.
—, degenerative : нефроза - у nephrosis.
—, focal : огнищек нефрит -у nephritis insularis.
nephritis
845
neuralgic
nephritis gravidarum or of the pregnancy : нефропа
тия у бременни —» nephropathia gravidaram,
nephrocalcinosis, n : нефрокалциноза, калциноза на
бъбреците -» nephrocalcinosis.
nephrocirrhosis, n : нефроцироза -» n ephrocirrho-
sis.
oephrogenetic, nephrogenic, nephrogenous : нефроге-
нен, бъбречен -» nephrogenes.
nephrolith, n : бъбречен камък —» calculas renalis.
nephrolithiasis, n : нефролитиаза, камъни в бъбре
ците, бьбречнокамъчна болест-» nep hrolithia
sis.
nephrolithotomy, n : нефролититомия -» n ephrolitho-
tomia.
nephroma, n : нефром —» nephroma.
nephropathy, n : нефропатия —» nephropathia.
nephropexy, л : нефропексия -» nepkropexia.
nephrophthisis, n : туберку лоза на бъбрека, бъбреч
на туберкулоза —» tuberculosis renis.
nephroptosia, nephroptosis, n : нефроптоза, спадане
на бъбрека -* nephroptosis.
nepfarorrbagia, n : кръвотечение от бъбрека, нефро-
paniH —> nephrorrhagia.
nephrosclerosis, n : нефросклероза, сбръчкваме на
бъбреците, първично сбръчкан бъбрек -* ne
phrosclerosis.
nephrosis, n : нефроза -* nephrosis.
—, lower nephron- : кръш-синдром, травматична
токсикоза —» crush-syndromum.
nephrotomy, n : нефротомия -* nephrotomia.
nerve, n : нерв -* nervus.
—, abducent, or 6th cranial nerve : отвеждащ (отво
дят) нерв -* nervus abducens.
— , accelerator : ускоряват нерв —» nervus accele
rans.
— , accessory, or I Ith cranial nerve: добавъчен (до
бавен) нерв —» nervus accessorius.
—, acoustic o r auditory, o r 8th cranial nerve : ста-
тнч нj -слухов нерв, слухово-равновесен нерв,
слухов нерв -» nervus stato-acusticus.
—, anterior crural : феморален или бедрен нерв —*
nervus femoralis.
—, aortic : депресор нерв —» depressor (2).
— , cerebral : черепномозъчен нерв -» nervus cra
nialis.
— , cochlear, or nerve of the cochlea : кохлеарната
или охлювната част на статично-слуховия
нерв -» nervus cochleae.
—, common peroneal : общ малкопшцялен нерв
nervus peroneus communis.
—t cranial ; черепномозъчен нерв —» nervus cra
nialis.
—, cutaneous : кожен нерв -» nervus cutaneus.
—, depressor- : депресор нерв —> depressor (2).
—, facial, or 7th cranial nerve : лицев нерв, фа
йла нс -4 nervus facialis.
—, femoral : феморален или бедрен нерв -» n ervu s
femoralis.
—, glossopharyngeal, or 9th cranial nerve : езично-
глътъчеп нерв —> nervus glossopharyngeus.
—, great sciatic : седалищен нерв, пишадикус -»
nervus ischiadicus.
—« hypoglossal or 12th cranial nerve : подезичен
нерв -» nervus hypoglossus.
—, inferior maxillary : манднбуларсн, долночелю-
CTCif нерв —» nerv is mandibularis.
— , inhibitory : инхибтор (нерп) -> inhibitor (2).
—, lateral popliteal : общ мзлкопшнялеи пер» —»
nerv is peroneus communis.
— , mandibular : манднбуларсн,
долничелюсгси
нерв -» nervus mandibularis.
— , maxillary : максиларси, горночелюсгсн нерв -»
nervus maxillaris.
—, medial pop fi teal : r иимоипщялен нерв, тнбиа-
лис -» nervus tibialis.
—, median : медиаиус (нерв), среден нерв -» n e r v u s
medianus.
nerve, motor: моторен или двигателен нерв . —
»
nervus motorius.
—» oculomotor, or 3d cranial nerve : очнодвнгателен
нерв, двигателен очен нерв -» nervus oculo
motorias.
—, olfactory, or 1st cranial nerve : обонятелен нерв-»
nervus olfactorius.
—, ophthalmic : очен нерв -» nervus ophthalmicus.
—, optic, or 2d cranial nerve : зрителен нерв -» n e r
vus onticas.
—, pathetic, or 4th cranial nerve : скрипецов (скри-
пец жиден) нерв -» nervus trochlearis.
— , phrenic : диафрагмален нерв, френикус (нерв)-»
n e rv is phrenicas.
— , pneumogastnc, o r loth cranial nerve: блуждае
щият нерв, вагус -» vagus.
—, radia! : лъчев нерв, радиален нерв, радиалис
(нерв) -» nervus radialis.
—, sciatic : седалищен нерв, ишиадикус -» n e r v us
ischiadicu s.
—, sensory : сетивен, чувствителен, сензорен
нерв -» nervus sensorius.
—
of sight, or 2d cranial nerve : зрителен нерв -»
nervus opticus.
—
of smell, or 1st cranial nerve : обонятелен нерв -»
nervus olfactorius.
—, spinal : гръбначномозъчен нерв, спинален
нерв -» nervus spinalis.
—, spinal accessory, or llth cranial nerve: добавъ
чен (добавен) нерв —» nervus accessorius.
—, splanchnic : спланхникус (нерв), висцералният
нерв -> nervus splanchnicus.
—, superior maxillary : максиларен, горночелюстен
нерв —» nervus maxillaris.
—
supply : нкервация, инервиране -» innervation
—, tibial : голямопищялеи нерв, тибиалис (нерв) -»
nervus tibialis.
— , trifacial or trigeminal, o r 5th cranial nerve :
троен (троичен) нерв, тригсмннус (нерв) -»
nervus trigeminus.
—, trochlear, or 4th cranial nerve : скрипцов (скри-
пецовнден) нерв -» nervus trochlearis.
—, ulnar : улнарен или лакътен нерв —» nervus
ulnaris.
— , vagus-, o r 10th cranial nerve : блуждаещият нерв,
вагус -» vagus.
—, vasoconstrictor : вазоконстриктор (нерв) -» v a
soconstrictor.
—, vasodilator : вазодилататор (нерв) —» v a s o d ila
tator.
— , vestibular, or nerve of the vestibule : вестибулар
ната част на статично-слуховия нерв —» n e r v u s
vestibuli.
nerves, vasomotor : вазомоторни нерви, съдздвнга-
гелнл нерви, вазэмотори -» va so rn otores.
nervines, n(pl : нервнна -» nervina.
nervism, n : нсрыпзъм -» nervisnius.
nervous : нервен, възбудим, нервозен -» n e r vo s u s .
Nesterov's test : резки >я на Нестеров -> IVesferovi
testum.
nestitherapia, nestotherapy, n : лечение с глад -*
nestiiheraoia.
network, n : мрежа —> rcte.
—, capillary: кан мярна мрежа -» rete canillare.
—, vascular : мрели о'г кръв »носни съдове -» rete .
—, wonderful : чуд(ес) ia мрежа -» rete mirabile.
neural : неврален, нервен -> п е л '■alis.
neuralgia, n : невралгия, невралгична болка —>neu
ral ria
— , ovarian : яичинкоиа невралгия, онарлалгня -»
o va unigin,
—
, red : ериipoмедал ni л —> e-yt:irom?lafgia.
— , sciatic : ишиас, лумбо-сакралси пли крьс тно-
II »ясен радику Mi’ -» ischiaу.
— , trifacial о" trigîm inil : невралгия на трнгеми-
нус (нерв) -» и ri-algia (ne,-vi) trigemini.
neuralgic : неврллшчен -» neuralgicus.
neurasthenia
846
nosocomial
neurasthenia, n : неврастения -> neurasthenia.
■earaxoo, neuraxone, neu ra xis, n : иевраксон» аксон,
аксо нц ил индър, осев ц илиндър на н ервната
клетка -у пеигахоп.
neurectasia, п : разтягане на нерв, невротония —у
neurotonic.
neurectomy, л : невректомня - у neurectomia.
Beorexe(i)resi$, n : не врекзере за -y neure xaeresis.
в еп гН етш а, л : неврилема. обвивка на Шван - у
neu rilemma.
neurino ma, п : неврином - у ne urinoma.
neunte, л : невраксон, аксон, аксонцилиндър, осев
цилиндър на нервната клетка —» пеигахоп.
neuritis, « : неврит - у neuritis.
— , endemic : бер и-бери - у beriberi.
— , mu ltiple : полиневрит, множествен неврит - у/io -
lyneuritis.
—, retrobulbar : ретробулбарен неврит - у neuritis
retrobulbaris.
— , sciatic : ишиас, лумбо-сакрален или кръетно-
поясен радикулит —у ischias.
ueuroarthritism, л : нервно-артритична диатеза - у
diathesis neuroarthritica.
neuroblast, n ; невробласт - у «earo&Zartas.
neuroblastoma, л : нсвробластом —> neuroblastoma.
neurodendrit*, neurodendron, л : ден дрит—^dendritum.
neurodermatitis, л : невродермит - у neurodermitis.
—, chronic circumscribed : циркумскриптсн или
ограничен хроничен невродермит - у neuroder
m itis circumscripta.
neuro de rmatosis, n : невродерматоза - у neuroderma
tosis.
neuroepithelioma, л : невроепителиом —у neuroepi
thelioma.
neurofibroma, n : неврофибром —» n eurofibroma.
neurofibromatosis, multiple : генер ал изи ран а невро
фибр ома тоз а, болеет на Реклин гхауз ен —у neu
rofibromatosis generalisata.
neurogenetic, neurogenic, neurogenous : неврогенен ->
neurogenes.
neuroglia, n : нев роглия -у neuroglia.
neuroglioma, л : невроглиом - у neuroglioma.
n eurol ogist, л : невролог —у neurologus.
neurology, л : неврология - у neurologia.
neurolysis, n : невролиза - у neurolysis.
oeuroma, л : невром —» neuroma.
neuron, neurone, л : неврон -у neuronum.
nenropapillitis, n : невропапилит - у neuropapillitis.
neuroparalysis, л : невропарализа -у neuroparalysis.
neuro pathic : невроп ати че н, нервно болен -> n euro
pathicus.
neuropathology, л : невро патология - у neuropatho-
logia.
neuropathy, л : невропатия -у neuropathia.
neuroretinitis, л : невроретинит -у neuroretinitis.
neurorrhaphy, л : неврораф ия - у n ear orrkaphia.
nearcs s, n : невроза -у neurosis.
— , compulsion- or obsessional : натрап ли ва н евро за,
на тра пли во състоян ие, състоян ие на натрапли-
ви идеч —> obsessio.
—, occupation- : професи оналн а не вроза , функц и о
нален или професионачен спазъм -у spasmus
functionalis.
— , vagus- : вагоневроза, вагусова невроза - уvago-
neurosis.
neurosurgery, л : неврохирургия - у neurochirurgia.
neurosyphilis, n : невросифилис, сифилис на нервна
та система —> neurosyphilis.
oeur otension, n : ра з тяга н е на нерв, невротония -у
neiirotonia.
neurotomy, л : невротомия -у neurotomia.
neurotony, n : невротон ия, ра з тяган е на нерв —>
п*и оtonia.
neurotrophic : невротрофич ен -у neurotгopЫсas.
neurotropic : невротропен - у neurotropus.
neurotropism, neurotropy, n : невротро пизъм —у neu-
rotropismus.
neurovascular : нервно-сьдов, невроваскуларен ->
neurovascularis.
neutral : неутрален, индиферентен -у neutralis*
indifferens.
neutralization, n : неутрализиране —у neutralisation
neutropenia, л : неутропения -у neutropenia.
neotrophil(e) : неутрофилен —>neutrophilus.
new-torn (infant), л : новородено (дете) -у neonatus.
niche, л : ниша - у recessas.
Nicolas-Favre disease : болест на НиколЬ-Фавр, ин-
гвинална лимфогрануломатоза, климатически
бубони, четвърта венерическа болеет -у lympho-
granulomatosis inguinalis.
nicotine, л : никотин - у nicotinum.
nicotinism, л : никотинизъм, отравяне с ник отин- у
nicotinismus.
nictation, nictitation, л : конвулсивно мигане, мига-
телен спазъм -y nictitatio.
Niemann-Pick disease : болест на Ниман-Пик - у N ie
mann-Рick* morbus.
night-terrors, n\pl : нощни изплашвания, нощен
страх - у pavor nocturnus.
nihilism (therapeutic) : терапевтичен нихилизъм —г
nihilismus therapeuticus.
Nikolski's sign : симптом на Николски - у N ikolskii
symptoma.
nipple, л : гръдно зърно, цицка, мамила - у pap illa
mammae.
niton, n : радиева еманация, радон —у radon.
nitrogen, n : азот —>nitrogenium.
noctatabulation, n : сомнамбулизъм - у somnambu
lism us.
nocturnal : нощен —» nocturnus.
nodal : нодален, възлов - у nodalis.
node, л : възел - у nodus.
— , atrioventricular or auriculoventricular : атрио-
вентрикулен възел, възел на Ашоф-Тавара —у
nodas atrioventricularis.
— , lymph- or lymphatic : лимфен възел („лимфна
жлеза“) - у nodus lymphaticus.
— , sinuatrial or sinuauricular : синусов възел, възел
на Кит(Кейт)-Флак - у nodus sinuatrialis.
nodose, nodous, nodular : нодозен, възловат, въз
лест -у nodosus, nodularis.
nodosity, n : възловатост, възловидно надебелявале-*
nodositas.
nodule, л : малък възел, възелче -у nodulus, tu
berculum (1).
— , h(a)emorrhoidal ; хемороиден възел -y haemor-
rhois (2).
— , lymph- : лимфно възелче, лимфен фоликул - у
folliculu s lymphaticus.
noise, n : шум -у rumor, sonitus (2).
—
deafness : шумова травма, акустична травма ->
trauma acusticum.
—
of fa ilin g drop : шум на падаща капка, метали
чен звън - у tinnitus metallicas.
noises in the ears : шум(ове) в ушите - у sonitas
aurium, susurras aurium, tinnitus aurium (2).
noli me tangere : разяждаща язва -у ulcus rodens.
nomenclature, л : номенклатура - у nomenclatura ;
терминология -у termin ologia (2).
nomotopic ; номотопек - у nomotopus.
Nonne-Apelt* reaction : реакция на Ноне-Апелт - у
Nonne-ApelV reactio.
non-susceptible : невъзприемчив - у refractarius (2Л
normal : нормален -y normalis (обикновен), physio
logicus (физиологичен),
normoblast, n : нормобласт —y normoblastas.
normocyte, л : нормоцкт -y normocytus.
norrowing, circumscribed : ограничено стеснение,
стриктура -у strictura.
nose,л:нос-уnasus.
— , saddle-: седловиден нос —у nasus selliformis.
nosebleed, л : кръвотечение от носа,, епистакснс - у
epistaxis.
nosocomial : болничен -y nosocomialis
nosological
847
(o)edema
nosological : нпзологичен —» nosologicus.
nosology, я : нозология -> mKofogûz.
nosophobia, n : страх от болести, нозофобия —» n o -
s osphobia,
#
nostril, я : ноздра —> naris.
notalgia, я : болка на гръбнака , рахиалгия -» r(h)a -
chialgta.
notch, я : изрезка, инцизура -» incisura ; врязка
гл^яя.
notched : зъбчат -» dentatus* serratus.
not ing: нищо -* я/Л//.
Nothnagel’s syndrome : синдром на Нотнагел -» Afo/Ä-
nageli syndromum.
notochord, я : гръбначна струна, първичен гръбна
чен стълб при смбриого -* chorda dorsalis.
nourishing : хранителен -» n u tr ic us .
nourishment, я : хранене -» a limentaiio ; храна
nutrimentum.
noxa, я : нокса, вреден агент, патогенен фактор -»
поха.
noxious : вреден —> nocens.
nuclear : ядрен —>nuclearis.
nucleiform : ядроподобен -» nucleifo rm i s .
nncIeoTus, я : ядърце, ядрено телце -> nu cleolus.
nucleus, я : ядро, клетъчно ядро, мозъчно ядро -»
nucleus.
—, candate : опашато ядро —» nucleus caudatus.
— , cell- : клетъчно ядро —» nucleus cellulae.
— , dentate : зъбчато ядро -» nucleus dentatus.
nucleus, lentiform (lenticular) ; легцовидно ядро - »
nucleus lentiformis.
—
pulposus : пихтиесто ядро -> nucleus pulposu s.
nullipara, n : нулипара, нераждала жена -> пиШ-
ра-а,
numbness, я : вцепеняване, безчувственост -> tor-
рог.
—
of an extremity : изтръпване на крайник -» о£-
dormitio.
nom гаifor га, nummular : монетовиден nu mm ula ris.
nurse, wet- ; nurse : дойка, кърмачка -» nutrix.
nurs(e)ling, я : кърмаче, бозайниче -> lactens.
nursing1: кърмят -> lactans (1).
nursing, я : грижи (за болен, за дете) -* curatio.
nutrient, nutritive : доставящ храна, хранещ -» лд-
t'iens.
nutriment, я : храна -» alimentum, nutrimentum.
nutrition, я : хранене -» nutritio.
nutritious : хранителен, питателен -» ло/г/сдо.
nyctalgia, я : нощна болка, никгалгия
nyctalgia.
nyctophobia, n : страх от тъмнина, нпкгофобия ->
nyctophobia.
nycturia, я : нощно напикаване -* enuresis nocturna,
н сгурия, нощно уриниране
nycturia.
nympha, я : м алка сра мна уст на
labium minus
pudendi.
nymphomania, я : нимфомания -» nymphomania.
nystagmus, л : нистагьм -» rtjtt/ag/nns.
—, caloric : опит на Барани -» Baranyi testum.
О
obdormîtion, n : изтръпване на крайник —» o b d o r
mitio.
obese ; снажен, дебел, тлъст, затлъстял -* с о г р и -
I entus.
obesity, л : общо, генерализирано затлъстяване
aiinositas (l)%obesitas.
obligate, obligatory : облигаген, задължителен, обе
зателен, безусловен
obliga*oriis.
oblique: кос, полегат, наклонен
obliquus.
obliquity, я : оЗлжвиге г, косо наклонено положе-
н е -* ObIiqlitas.
oblitérant : облигерират, заличаващ, закриващ, за
пушващ -* obliterans.
obliteration, я : облитерация, облитериране, залича
ване, закриване, зарастване -» obliteratio.
oblong : продълговат, длъгнест, удължен —> oblon
gafas.
obnubi'ation, я : помрачаване на разсъдъка -» o b n u
bilatio.
obscure : неясен, скр it, тъмен -» obscurus.
observation, я : обсервация, наб нодеинс
obser
vaiг.
—, clinical : клин [чно наблюдение —> obeservatio
clinica.
obsession, я : натраплнво състояние, състояние на
награпливи идеи, награплива невроза -» obses
sio.
obstetric, obstetrical : акушерск i ob stetric(i)u s.
obstetrics, л : акушерство -* obstetricia.
obstinate: утриг (за öoiecr) —» refractarius (J).
obstruction, n : препятствие, пречка, затрудняване
на преминаване г непроходимост -» obstructio.
obturating : обтураци т е н , загулящ , затварящ, за
пушващ —» obtu'atorius.
obturation, я : затваряне, закриване, запушване -»
obt i-аfio.
occipital : окщ пн гале н, тилен
occipitalis.
occiput, я : тил -* oc ciput.
occlusion, я ; затваряне, закриване, запушване, ок-
луз*я
occlusio.
— , co ro na ry: корэнарна тромбоза, тромбоза на ко
ронарна артерия на сърцсго -» thrombosis
coronaria.
occlusion of the pupil : пълно закриване на зени
цата —* occlusio pupillae.
occlusive: запушващ, закриващ, затварящ, оклузн-
вен -* o cclusivus.
occult : окултен, скрит —> occultus.
occurrence, я : явление
phaenomenum.
ochronosis, я : охроноза —> ochronosis.
octan (fever) : октана (треска) -» octana.
ocular : очен -» ocularis (окуларен), ophthalmicus.
oculist, n : очен лекар, офталмолог -» ophthalmo-
logus.
Oddi's sphincter : сфинктер на Оди-^sphincter Oddii.
odontalgia, n : зъ бна болка, зъбобол, одонталгия —>
od mtalgia.
odontafgica, nip i : ле кар ст ва против зъбни болки,
одонгалгици -» odontalgica.
Odontitis, я : одонтиг -* odo ntitis.
odontodynia, я : зъбна болка, зъбобол -> o dontal
gia.
odontogenic : одонтогенен -» odontogenes.
odontogeny, n : образу ван е на зъ б.!
- » dentificatio.
odontolith, я : зъбен камък -» calculus dentalis.
odjutology, я : одонтология -* odontologia.
odontoma, odontome, я : одонтом -> odontoma.
odontorrhagia, л : оджгорагия -> odontorrhagia.
o dorant, odorous, odoriferous : и здав ащ миризм а,
миризлив, ароматен -* odorans.
odo(u)r, я : миризма -* odor.
odynacusis, я : одинакузис -* odynacusis.
odynophagia, n : болез нен о гълтан е, оди ноф аги я
odynoohagia.
odynophobia, я : прекал ен ст рах от болка, одино-
фобня —» odynophobia.
(o)edcma, n : огок, едсм(а) -» oedema.
—, angioneurotic : анг юневротнчен оток, едем(а)
или огок на Квинке
oedema angioneuroti
cum.
—, famine- or hunger- or nutritional or war- : али
ментарна или хранителна дистрофия, болеет от
недостатъчн о и н сдот мьчп о хране не, ото чн а
болеет
dystrophia alimentaria.
—
of the glottis or оГ the larynx : оток на ларинкса,
на гръкляна
oedema laryngis.
(o)edema
848
oothecitis
(ojedema of the lungs or pulmonary (o)edema : оток на
белите дробове» белодробен огок *4 oedema
pulmonum.
—, malignant, or anthrax of the face : синя пъпка,
лоша пъпка, сибирска язва, въглен, антракс на
лицето -4 pustula maligna, anthrax.
—, renal : ренален или бъбречен оток -* oedema
renale.
(oVedematous : едематозен, отекъл -4 oedematosus,
(o)esopbageal : хранопроводен, езофагеален —» o eso
phageus.
(o)esophagitis, n : езофагит -4 oesophagitis.
(o)esophagodynia, n : болка в хранопровода, сзофа-
годиния —> oesophagodynia.
(o)esophagoscopy, n : езофагоскопия -4 oesophago-
scоpia.
(o)esophagospasm, n : спазъм на хранопровода -4
oesophagospasmus.
<o)e$opliagosteoosis, n : стен оз а на хранопровода - 4
oesophagostenosis.
(o)esophagus, n : хранопровод -4 oesophagus.
(о»estrogenic : естрогенен -4 oestrogènes.
(o)estrogens, n fp l: естрогени, естрогенни вещества
или хормони» фолпкулни хормони -4 oestrogena.
(o)estrus, (o)estrum, /г : еструс, разгоненост, течка -4
oestrus.
offhand : без предварителна подготовка -4 ex tem
pore.
official, officinal : офнцинален, фармакопеей -4
officinalis.
Oïdium albicans : дрождеподобна гъбич ка, причини
тел на candidamycosis -4 Candida albicans.
oil, n : масло -4 oleum.
—, camphorated : камфорово масло -> oleum cam
phoratum.
—, castor- : рициново масло -4 oleum Ricini.
—, cod-liver- : рибено масло, моруново масло ->
oleum jecoris A selli.
—, essential or ethereal : етерично масло -> oleum
aethereum.
—, joint- : ставна течност, синовия -> synovia.
—, olive : дървено масло, зехтин -4 oleum Oliva
rum.
—
of turpentine : терпенти но во масло - 4 oleum
Terebinthinae.
—, volatile : етеричн о масло -4 oleum aethereum.
oily : маслен, мазен -4 oleosus.
ointment, n : унгвен т, помада, мехлем, мазило, ма
зилка —4 unguentum.
olecranon, n : лакътен израстък, олекранон -4 ole
cranon.
oleogranuloma, n : олеогранулом -» oleogranulo
ma.
oleosaccharum, n : елеозахар, маслозахар -4 elaeo-
saccharum.
oleothorax, n : олеоторакс -4 oleothorax.
olfaction, n : обоняние, мирис -4 o lfactus .
olfactory : обонятелен, мирисен -4 olfactorius .
olig(a)emia, oligh(a)emia, n : олнгемия —>oligaemia.
oligakiuria. n : олигакиурия, рядко уриниране -4
oligakiiiria.
oligoamnios, n : олигохндрамнион -4 oligohydram
nion.
otigocardia, n : бардикардия -4 bradycardia.
o!igocbrom(a)emia, n : олигохромемия -4 oligochrom-
aemia.
oligocyth(a)emia, n :олигоцит(х)емия -4 oligocythae-
mia ; хипоглобулня -> hypoglobulia.
oligogalactia, n : хипогалактия -4 hypogalactia.
oiigoh(a)emia, n : олпгемия -4 oligaemia.
oligohydramnios, n : олигохндрамнион -4 oligohydr
amnion.
oligomenorrh(o)ea, n : олигоменорея, рядка мен
струация - 4 oligomenorrhoea.
oligophrenia, n : олигофрения, вродено слабоумие -4
oligophrenia.
oligosialia, oligoptyalism, n : олигосиалия -4 olig o
sialia.
oligozotfspermatisra, oligozodspermia, n : олигозоо-
• спермия -4 oligozoospermia.
oliguresta, oliguresis, oliguria, n : олигурия -4 olig
uria.
olive, n : маслина (в продълговатия мозък) -> oliva .
Oliver-Cardarelli sign : симптом на Оливер-Кардаре-
ли -4 Oliver-Cardarelli* signum .
omagra, n : омагра, подагра на раменната става -4
omagra.
omalgia, n : омалгия -4 omalgia.
omarthritis, n : омартрит -4 o ma rthritis.
Ombrédanne*s syndrome : хипертермичен синдром на
Омбредан, злокачествен синдром -» Ombredan-
ni syndromum hyperthermicum.
omental : оментален -4 omentalis ; отнасящ се до
голямото бул ) “4 epiploicus.
omentitis, n : оментит -» omentitis.
omentocardiopexia, n : омснтокардиопексия -4 отеп-
tocardiopexia.
omentum, n : було, оментум -» o me ntum.
ominous : злокобен, зловещ <4 ominosus.
omodynia, n : омалгия *4 omalgia.
omphalitis, n : омфалит *4 omphalitis.
omphalocele, n : умбиликална или пъпна херния,
херния на пъпа -* hernia umbilicalis.
omphalomesenteric : омфаломезентериален -4 ompha-
lomesentericas.
omphalophlebitis, n : омфалофлебит -4 omphalophle
bitis,
omphalorrhagia, n : кръвотечение от пъпа, омфало-
рагия -4 omphalorrhagia.
omphalotaxis, n : омфалотаксис —> omphalotaxis.
omphalotomy, n : прерязване на пъпната връв, ом-
фалотомия -> omphalotomia.
omphalos, л : пъп -4 umbilicus.
oncography, n : онкография - 4 oncographia.
oncology, n : овкология -4 oncologia.
onomatology, n : терминология -4 terminologia ( I) .
onomatomania, n : ономатолалия —> onomatolalia ;
ономатомания -4 onomatomania.
ontogenesis, ontogeny, n : онтогенеза —>o ntogenesis.
onychauxis, n : оиихауксис -4 onychauxis.
onychia, onychitis, n : болест на ноктите —>ony
chia (2).
onychogryposis, л : оннх огрипоза, он их огрифо за -4
onychogryposis.
onycholysis, л : онихолиза -» ony cholysis.
onychomycosis, n : онихомикоза —> onychomycosis,
onychopathy, n : онихоза, болеет на ноктите —>опу-
* chosis.
onychopbagia, onychophagy, л : онихофагня, гризене
на ноктите -4 onychophagia.
onychoptosis, л : опадане на ноктите, оннхоптоза ->
onychoptosis.
onychorrhexis, л : чупливост на ноктите, онихоре-
ксис —>onychorrhexis.
onychosis, л : онихия -4 onychia (1).
onychosis, onychosns, л : онихоза, болеет на нокти
те -4 onychosis.
onyxitis, n : болест на ноктите -4 onychia (2).
oogenesis, л : оогенеза, овогенеза -4 oogenesis.
oophoralgia, л : овариалгия, яйчникова невралгия ->
ovarialgia.
oophorectomy, л : овариектомия -4 ovariectomia.
—, salpingo-, or salpingo-oothecectomy : салпинго-
оофоректомия - 4 salpingooophorectomia.
oophoritis, л : оофорит -4 oophoritis.
—, salpingo-,
or salpingo-oothecitis : салпингооо-
форит -4 salpingooophoritis.
oophoron, ootheca, n : яйчник, овариум -4 ovarium.
oothecalgia, n : овариалгия, яйчникова невралгия <4
ovarialgia.
oothecectomy, oothecotomy, n : ова риектомия -4 ova
riectomia.
oothecitis, n : оофорит -4 oophorit s.
opacity
849
orthopn(o)ea
opacity, n : непрозрачност, помътняване, помътено
или непрозрачно място, опацитет -> opacitas.
—, corneal ; помътняване на роговицата, макула
па роговицата
macuta corneae.
opening, n : отвор, отвърстие —> apertura, hiatus,
orificium.
—, artificial : изкуствен отвор
stoma (J).
—, minute or small : малък отвор -» os1(2), ostium,
stoma (2).
—, vaginal : влагалищно отвърстие, входът във
влагалището, вагинален отвор
ostium vagi
nae.
operable : оперируем, операбилен -4 operabitis.
operation, « : операция, хирургична интервенция,
хирургична намеса -4 operatio, interventio
chirurgica.
—, palliative ; палиативна операция —> operatio
palliativa.
—, plastic o r reparative : пластична, възстанови
телна операция, пластика -4 plastica.
—, radical : радикална операция -» operatio radi
catis.
operative : действуващ —» activus.
operculum, п : капак, похлупак -» operculum.
ophidiasis, ophidism, л : офиднзъм, офндназа, отра
вяне със змийска отрова —> ophidismus.
ophthalmia, ophthalmitis, n i офталммя —» o phth al
mia.
—, electric : електрическа офталмия -> ophthalmia
electrica.
—, gonorrh(o)eal : гонореей конюнктивит -4 con
ju nc tivitis gonorrhoica.
—, granular : трахома
trachoma.
—
of the new-born : гонореей конюнктив ит - 4 con
jun ctivitis gonorrhoica.
—, sympathetic : спмпатическл офталмия —» oph thal
mia sympathica.
ophthalmic : очен —* ophthalmicus, ocularis.
ophtbaimocopia, n : астенопия, слабост на зрение
то -4 asthenopia.
ophtbalmodynamometria, n : офталмодпнамометрия —>
ophthalmodynamometria.
ophthalmologist, n : очен лекар, офталмолог - 4 oph-
thalmologus.
ophthalmology, n : офталмология -4 ophthalmologia.
ophthalmomalacia, Ophthalmophthisis, n : фтиза (атро
фия) на очната ябълка
phthisis bulbi.
ophtha Imo metrum, n : офталмометър -о ophthalmo-
metrum
*
ophthalmoplegia, n : офталмоплегия —» ophthalmople
gia.
ophtnalmorrhagia, n : офталморагия, кръвотечение
от очната ябълка —> ophthalmorrhagia.
ophthalmorrhexrs, n : офталморекснс, руптура на
очната ябълка
ophthalmorrhexis.
ophthalmoscopy, n : офталмоскопня -» ophthalmo-
scopia.
ophthalixiotonometry, л : офталмотонометрия —4 о/?й-
thalmoton ometria.
opiates, л//>/ : опиати op ia ta .
opistnotonos, n : опистотонус —> o/ w’j Mo/ o/w j .
opium, n : опиум, опий -» opium, meconium (2).
opiumism, n : хронично отравяне с опиум, теба-
изъм
thebaismus.
opotherapy, n : органотерапия, оргаина терапия -*
organ otheгapia.
Oppenheim's disease : болест на Опснхайм, вродена
миатоння -4 ту atonia congenita.
Oppenheim's reflex : рефлекс на Опснхайм -> Орреп-
h imi reflexus.
opposing : противопоставящ >4 opponens,
opposite : противоположен —> contrarius.
oppression, n : опресия, чувство на притискане или
стягане на гърдите, потиснатост, угнетено съ
стояние -4 oppressio.
—
in the chest : чувство на притискане на гърди
те -♦ angor.
Opsonins, n jpl опсонини
opsonina.
optic, optical : оптически, оптичен, очен, зрите
лен —> opticus*,
optimal, optimum : оптимален, най-добър, най-бла
гоприятен
optimatis.
optomeninx, n : ретина, мрежица на окото - 4 r eti
na.
ora! : орален, устен - 4 o ralis ; букален -» bucca
lis (2).
orbicular : кръгообразен, пръстеновиден, кръгъл,
орбикуларен -4 orbicularis.
orbit, n : орбита, очница -4 orbita.
orbital : орбитален -4 o rbitalis.
orchialgia, orchîdalgîa, orchiodynia, orchioneuralgia, n :
болка в тестикула, орхиалгия
orchialgia.
orchiepididymitis, n : орхиепидидимит -4 orchiepidi
dymitis.
orchitis, n : орхит -ч orchitis.
ordinary : обикновен, прост -4 v u lg a ris (обичаен),
simplex (2).
organ, n : орган -4 organum ; виж също organs.
—, gustatory : орган на вкуса, вкусов анализатор -4
organum gustus.
—
of hearing : орган на слуха к на равновесието
слухов анализатор и вестибуларен анализа
тор -4 organum statо-acusticum.
—, olfactory : «орган на обонянието, на мириса, обо
нятелен анализатор -4 organum o lfactu s.
—
of smell : орган на обонянието, на мириса, обо
нятелен анализатор —> organum o lfa c tu s .
—, spiral, оГ Corti : Кортнев орган -4 organum
spirale.
—
of taste : орган на вкуса, вкусов анализатор —*■
organum gustus.
—
of vision or of sight : орган на зрението -4 or
ganum visus.
organic : органичен, органически -4 organicus.
organism, л : организъм —4 organismus .
organization, n : организиране
organisatio.
organotherapy, n : органотерапия, оргаина терапия - *
organotherapia.
organs, nipl : органи —4 organa ; виж също organ.
—, accessory : добавъчни или акцесорни органи -4
organa accessoria.
—, genital or reproductive : полови органи, органи
на размножаването, гениталии, генитални ор
гани —4 organa genitalia.
—, sense- : сетивни органи, органи на чувствата,
анализатори -4 organa sensuum.
—, urinary or uropoietic : пнкочоотделителни орга
ни и пнкочоотводни пътища —> organa uropoê-
tica.
orgasm, n : оргазъм -4 Orgasmus.
orifice, n : отвор, отвърстие -4 apertura, o rificium
(устие), ponis.
—, pyloric : пилор, изход на стомаха —4 pylor u s.
—
of the vagina : влагалищно отвърстие, входът
във влагалището, вагинален отвор -> ostium
vaginae.
orificium externum uteri or isthmi : отвор на матката
-4 ostium uteri.
origin, n : произход -4 genesis (генеза), origo (на
чало).
—, of urinary : изхождащ от урината, урогенен
urogenes (1).
ornithosis, n : ориитозп
ornithosis.
oropharynx, n : мсзофариыкс -» mesopharynx.
orrhodiagnosis, n : серодиагностика
serodiagno-
sis.
orrhology, n : серология
srrologia.
or(r)otlierapy, n : серумно лечение, серотерапия -4
seraiherapia.
orthodontics, orthodontia, n : ортодонция, ортодонтия
—
4 orthodontia.
orthop(a)cdics, orthop(a)edy, n : ортопедия —4 oriho-
paedia.
orthopn(o)ea, n : ортопиея -> orthopnoea.
54 Медицинска термпнолош
orthostatic
850
ovigenesis
orthostatic : ортостатичен
orthostaticus.
os1 uteri externum : отвор на матката
ostium
uteri.
os-, n : кост —» os*.
*— calcis : петна кост, кост на петата -» calca
neus.
—
coccygis : опашна кост *-> os coccygis.
—
coxae o r innominatum : безименна кост, тазова
кост -» os coxae.
—
ilium : хълбочна става
os Шит.
—
iscnii : седалищна кост -> os ischii.
—
occipitale : тилна кост —* os o ccipitale.
—
parietale : теменна кост -» os parietale.
—
sacrum : сакрална или кръстна кост (свещена
кост) -> os sacrum.
—
sphenoidale : клиновидна или основна кост -* os
sphenoidale.
—
temporale: слепоочна кост
os temporale.
oscillation, n ; колебание, трептене, вибриране, ос-
цилация
oscillatio.
Osier's disease : болест на Вакез-Ослер, ернтремия,
истинска полицитемия -» erythraemia .
osmidrosis, n : смрадлива, зловонна пот, осм(х)идро-
за -» osmidrosis.
osmosis, n : осмоза -> osmosis.
osmot lerapy, n : осмотерапия —> osmofherapia.
osp litis, osphyalgia, n : лумбаго
lumbago.
ossein(e), n : осени
osseintim.
osseous : костен —►osseus.
ossicles, auditory : слухови костици —> ossicula au
ditus.
ossi’icaüon, n : осификацня, вкостеняване -» o s s ifi-
cati у.
ossi'lueoce, n : остеолиза -* o steolysis.
ossi ying : осифициращ
ossificans.
ostectomy, oste(o)ectomy, n : остеоектомия -y osteo-
ectomia.
ostein(e), n : осеин -> osseiпит.
osteitis, n : остит, остеит
ostitis.
—, condensing : остеосклероза -> osteosclerosis.
—
de ormans : деформираща остеодистрофия, де
формиращ остит, болеет на Пяджет - у osteo
dystrophia deformans.
—
fibrosa cystica : генерализирана фиброзна остео
дистрофия, болест на Реклингхаузен
osteo
dystrophia fibrosa generalisata.
osteoarthritis, n : остеоартрит -> oste oarthritis.
—
deformans, endemic : ендемична деформираща
остеоартроза, болеет на Кашин-Бек -» osteoar
throsis deformans endemica.
osteoarthropathy, n : остеоартропатия -» o steoarthro
pathia.
osteoarthrosis, n : остеоартроза osteoarth rosis.
oste(o)artirotomy, n: ocTeo&pTpoTo\mn-*osteoarthro-
tomia.
osteoblast, osteoplast, n : остеобласт
osteoblas
tus.
osteochondritis, n : остеохондрит -» o steochondritis.
—
de'ormans juvenilis : юношеска деформираща
остеохондропатия на тазо-бедрената става, бо
леет на Пертес, болеет на Лег-Калвё-Пертес -*
osteochondropathia deformans coxae juveni
lis .
osteochondrolysis, n : остеохондролиза —> osteochon
dral vs is.
osteochondroma, n : остеохондром -> osteochondro
ma.
osteochondrosis, n : остеохондроза -> osteochondro
sis.
osteoclasia, osteoclasis, osteoclasty, n : остеоклазия-*
osteoclasia.
osteoclast, n : остеокласт -» osteoclastus.
osteocopes, nipi, osteodynia, n : нощни остри болки в
костите -» dolo *es ost еосорi.
osteodystrophia, osteodystrophy, л : остеодистрофия-»
osteodystrophia.
osteofibroma, л : остеофибром -» osteofibroma.
osteogenesis, osteogeny, n : остеогенеза -v osteoge
nesis.
—
imperfecta : несъвършена остеогенеза -> osteo
genesis imperfecta.
osteoid : остеоиден, подобен на ко с т
osteoideus.
osteology, л : остеология -» osteologia.
osteolysis, л : остеолиэа -» o steolysis.
osteoma, n : остеом -» osteoma.
osteomalacii, л : остеомаляция -> osteomalacia.
osteomyelitis, n : остеомиелит —►osteomyelitis .
osteonecrosis, n : остеонекроза —» osteonecrosis.
osteopathy, n : остеопатия —» osteopathia.
—, disseminated condensing : о ст еоп етро за, мрамор
на болест, боле ст на Алберс-Шьон берг —» o steo
petrosis.
osteoperiostitis, л : остеопериостит —» osteoperi
ostitis.
osteophyte, n : остеофит -» osteophyton.
ost eoplasty, л : остеопл ас ти ка, пр исаждане на ко сти
-> osteoplastica
osteoporosis, л : остеопороза -» osteoporosis.
osteopsathyrosis, n : чупливост на костите, остеопса-
тироза
osteopsathyrosis.
osteosarc oma, л : остеосаркОм —» o steosarcoma.
osteosclerosis, л : остеосклероза —> osteosclerosis.
osteosynthesis, л : остеосинтеза -» osteosynthe
sis.
osteotomy, л : остеотомия -* osteotomia.
ostitis, л : остит, остеит -» ostitis.
otalgia, л : болка в ухото, оталгия
otalgia.
ot.]fa)ematoma, л : отхематом —» othaematoma.
oth(a)emorrhagia, л : кръвотечение от ухото, отора-
г гя —» otorrhagia.
otiatries, л : отология -> otologia.
otic : ушен -* oticas.
oticodynia, n : болеет или синдром на Мениер —»
Menieri syndromum.
o titic : отнасящ се до отит
oiiticus.
otitis, n : отит
otitis.
—
externa : втншен отит -» otitis externa.
—
media : среден отит -» otitis media.
—
media catarrhalis : катарален среден отит -> oti
tis media catarrhalis.
—
media suppurativa : гноен среден отит —> o titis
media suppurativa.
otob!ennorrh(o)ea, n : отоблено ре я otoblenorrhoea.
otoconia, n : отокония, статокония —» statoconia.
otodynia, л : бо ка в у хото, оталгия
otalgia.
otogenic, otogenous : отогене н - » otogenes.
oto'ithiasis, л : отолитиаза -* otolithiasis.
otoliths, n(pl : отолити, статолити -> statolithi.
otologist, n : ушен лекар, отолог —> otologus.
otology, л : отология
otologia.
otorninolary ngology, n : ото ри ноларинго логия
oto-
rhinolaryngol ogia.
otorrhagia, л : кръвотечение от ухото, оторагия •-»
otorrhagia.
otorrh(o)ea , л : течение от ушите, о то ре я-^ otorrhoea
o tosclerosis, л : отос кле роза
otosclerosis.
otoscopy, л : отоскопия -» otoscopia.
outgrowth, л : израстък, костен израстък proces
sus (1).
ov ara lgia , ov ar ialgia , л : ова риалгия, яйчникова нев
ралгия -» ovarialgia.
ovarian : яйчников, овариален -* o va rialis.
ovariectomy, ovariotomy, n : ова ре кго ми я, овари ото
мия —i ovadectomia, ovariotomia.
ovariprival : оварипривен -» ovariprivus.
ovaritis, n : оофорит oophoritis,
ovary, ov arinm, n : яй чник, ова риум
ovarium.
overgrowth, n : хипертрофия -» hypertrophia.
overventilation, n : хипервектилация -v hyperventi
latio.
oviduct, n : маточна тръба, Фалопиева тръба ta
ba uterina.
ovigenesis, ovogenesis, n : овоген еза, оо гене за - » oo
genesis.
ovulation
851
pandemic
ovulation, n : овулация -» ovalatio.
ovum, ovu’um, ovule, n : яйце, яйчна клетка, яйце*
клетка
oval um.
— , fertilized : оплодената яйцеклетка -» sperm-
ovium.
oxaluria, n : оксалурия —> oxaluria.
oxyblepsia, л : свръхнормална острота на зрението,
оксиопия -» oxyopia.
oxycephaly, oxycephalia, л : комическа глава, окенце-
фалия -» oxycephalia.
oxygeusia, n : повишен вкусов усет, вкусова хипер-
естсзия —» hypergeusia.
oxyb(a)emog!obin, л : оксихсмоглобнн, окислен хемо*
глобин -» о х уhaemoglobinum.
oxyopia, л : свръхнормална острота на зрението,
оксиопия —» oxyopia.
oxyosis, я : ацидоза -> acidosis.
oxyosphresia, n : хиперосмия, усилен мирисен усет
—
> hyperosmia.
oxyphüe : ацидофилен —» acidophilus.
oxytocics, nfpl : лекарства, усилващи свиванията на
матката, стимулиращи родилните напъни
oxytocica.
oxyuriasis, л : оксиуриаза, ентеробиоза —> enterobi-
osis.
Oxyuris vermicularis : острица -» Enterobias v erm i
cularis.
oz(a)eoa, n : озена, хроничен атрофичен зловонен
ринит, хронична зловонна хрема, воняща хрема
—
» ozaena.
ozostomia, n : лоша миризма от устата, лош дъх
foetor ех ore.
Р
pachydermia, pachyderme, л : пахидермия -> p achy
dermia.
pachymeningitis, a : пахименингит -» pachymeningi
tis.
pachymeninx, n : твърда мозъчна обвивка -» tfara
mater.
p(a)ederasty, л : педерастия, мъжеложетво
paede
rastia.
p(a)edîatrkian, p(a)ediatrist, n : детски лекар, педиа
тър -» paediater.
pfa)ediatrics, pediatry, л : педиатрия -> p ae dia tria.
p(a)edîcatîon, л : педикация pa edicatio.
p(a)edicterns, л : жълтеница у новородените -> /cte-
гаj neonatorum.
p(a)edophi1ia, л : педофилия -> paedophilia.
Paget s disease (of the bones) ; болеет на Пяджст,
деформираща остсодистрофия, деформиращ ос
тит -» osteodystrophia deformans, Pageti mor
bus (J).
Paget*s disease (of the nipple) : болеет на Пяджст -»
Paged morbus (2).
Paget-Scbroettersyndrome: синдром на Пяджет-Шрьо-
тер -» Paget-Schroetter* syndromum.
Pahvant Valley plague : туляремия —> tulara emia.
pain, n : болка —> dolor ; виж също pains.
— , abdominal : коремна колика -> colica abdomi
nalis.
—
in the back : болка в гръбнака, рахиалгия -»
r(h)achialgia.
—, dream- or night- : нощна болка, кикталгия -»
nyctalgia.
—
in the loot : болка в ходилото, подалгия p od-
algia.
—, griping intestinal : силна колика в корема, осо
бено чревна колика tormina.
— , hepatic : болка в черния дроб hepatalgia.
—, muscular : мускулна болка, миалгня -» m y a l
gia.
—, nerve- : невралгична болка, невралгия
neu
ralgia.
—» night- : нощна болка, никталгия -» nyctalgia,
paio'nl ; болезнен —» nolens, dolorosus.
painless : неболезнен
indolens (1).
pains, п(рI : родилни болки —» dolores ad partum.
—.
fabo(u)r- : родилни болки —* dolores ad par
tum ; родилни контракции, родилни болки
labores parturientium.
_ т osteocopic : но т ни остри болки в костите -> do
lores osteocopi.
spasmodic labo(u)r : спазмоднчни контракции на
матката, клонус ка матката
clonus uteri.
palatal, palatine : ьебен
palatinus.
palate, n : небце -> palatum.
—, cleît : цепка на небцето, палатосхизис -» p ala
toschisis.
—, hard : твърдо небце -» palatum durum.
palate, soft : меко небце —» palatum molle.
palatoschisis, n : цепка на небцето, палатосхизис - >
palatoschisis.
pale, pallid : бледен —» pallidus.
paleness, n : бледност -> p allo r.
palilalia, pali(n)phrasia, n : палилалия
palilalia.
palliatives, nfpl : палиативни, симптоми» лекарст
вени средства -* palliativa.
pallium, /i : п ащ на главния мозък —* pallium.
pallor, л : бледност —» pallor.
palm : длан —» palma manus.
— , radial : голямопръстно възвишение, тенар —
thenar.
palmar: дланен, палмарен —» palmaris.
palmospasm, n : конвулсивни потреп вания, клонич ни
свивания, палмоспазъм —» palmospasmus.
palmus, л : палмус palmus.
palpable : палпи руем, опи пва щ се, опнпвасм —>p a l
pabilis.
palp ation, л : палпация, палпн ра не, опипване —> p a l
patio.
palpebra frontalis : горен клепач -> palpebra supe
rior.
—
malaris : долен клепач —> palpebra inferior.
palpebral : кленачен, палпебрален —» p alpebralis.
palpitation, л : треперене, трептене, биене, пулси
ране
palpitatio.
—
(of the heart) : сърцебиене, палпитация pal
pitatio cordis.
palsy, n : парализа —» paralysis.
— , lead- : оловна парализа -» paralysis saturnina.
— , scrivener's : писателски спазъм, графоспззъм —»
graphospasmus.
—, shaking or trembling: Паркинсънова болест -*
Parkinsoni morbus.
paludisra, n : малария *-> malaria.
pampiniiorm : пампшшформен, лозо виден -* p a m p i
niformis.
pamplegia, n : панплегия, пара лиза на цял ото тяло
—
» panplegia.
panacea, n : панацея -» panacea.
panaris , n : околоиокътон п ан арнциум, п арон нхня-*
paronychia.
panaris, panaritium, n : нанарициум, панариций —*
panaritium.
panarteritis, n : панартериит -* panarteriitis.
panarthritis, n : панартрит —> panarthritis.
pancarditis, n : панкзрдит -* pancarditis.
Pancoast s tumo(u)r : тумор на Панкоуст —» Рап-
coasii tumor.
pancreas, n : задстомлшпа жлеза, панкреас -» pan
creas,
pancreatic : панкреатичен, панкрсасен -» pancrea-
t eus.
pancreatitis, n : панкреатит -> pancreatitis,
pandemic, n : пандемия -» pandemia.
Pändy's reaction
852
parectropia
Pândy's reaction : реакция на Панди -> P andyi reae-
tio .
panhidrosis, panidrosis, n : панхидроза -» panhidro
sis.
panmyelophthisis, n : панмнелофтиза —> pan myelo
phthisis.
panniculitis, n : паникулит -> panniculitis.
panniculus adiposus: подкожна мастна тъкан p a n
niculus adiposus.
pannus, n : панус —>pannus.
panop.itha!mitis, panophthalmia, n : панофталмнт,
панофталмия -» panophthalmitis.
panotitis, л : панотит
panotitis.
panplegia, л : панплегия, парализа на цялото тяло
—
» panplegia.
pansinusitis, pansinuitis, л : пансинузнт, пансинунт
—
» pansinusitis (pansinuitis).
Papanicolaou method : метод на Папаниколау —>P a
panicolaou’ methodus.
paper, mustard ; синапена хартия -* charta sinapi-
sata.
—, waxed : восъчна хартия -» charta cerata.
papilla, n : палила, пъпка, зърно (гръдно) —> p a
pilla.
—, bile- or duodenal : голяма папила (пъпка) на два
надесетопръстника -» pa pilla duodeni major.
—
mammae : гръдно зърно, цицка, мамила -» p a
pilla mammae.
—, optic, or papilla of the optic nerye : папила на
зрителния нерв -» papilla nervi optici.
papillary : лапиларен —» papillaris.
papilliform: подобен на папила, папилиформен-♦
papilliformis.
papillitis, л : папилиг —» p apillitis.
—, mammary : възпаление на гръдното зърно, те-
лит —» thelitis.
papill(o)edema, л : застойна папила -» oedema p a
pillae.
papilloma, л : папилом -* papilloma.
—
of the urinary bladder : папилом на пикочния ме
хур —» papilloma vesicae urinariae.
papilloretinitis, л : папилоретинит —» pa pillo retin i
tis.
papular : папулозен -» papulosus.
papule, papula, n : папула, възелче, пъпка -» p a
pula.
papyraceous : подобен на пергамент или хартия -»
papyraceus.
parabiosis, n : парабиоза -» parabiosis.
paracentesis, n : парацентеза, пробождане, пункция,
пробиване на тъпанчето -» paracentesis (1) ;
пункция, пунктиране -» p unctio.
—, abdominal, or paracentesis of the abdomen : пара
центеза на корема —» paracentesis abdominis.
—
tympani or paracentesis of the drum membrane :
пробиване на тъпа »че го, парацентеза -» para
centesis membranae tympani.
paracusis, paracusia, n : паракузис -» paracusis.
paradeutosis, л : пародонтоза, парадентоза, амфо-
донтоза -> parodontosis ; алвеоларна пиорея-»
pyorrhoea alveolaris.
paradoxical : парадоксален -» pa rad oxus.
par(a)est tesla, n : парестезия
paraesthesia.
paraffin, fîquid : течен парафин —» oleum vas elini.
paraganglia, nipl : хромафинни телца, параганглии-»
paraganglion (2).
paraganglioma, n : параганглиом, феохромоцптом -»
phae )chromocytoma.
paraganglion, n : параганглий -» paraganglion (1).
parageusia, n : парагеузня, извращение на вкуса,
извратен вкусов усет -» parageusia.
paragglutination, n : парааглутинацня -» paragglu -
ti natio.
paraglobulin, n : серумен глобулин ~» se roglobali-
nnm.
parakeratosis, n : паракератоза -» pa rakerato sis.
paralalia, n : паралалпя —» paralalia.
paralyses, intantil : детски парализи —» paralyses
infant(i)um.
paralysis, n : парализа -» paralysis.
— , acute ascending : остра гръбначномозъчна въз
ходяща парализа, парализа на Ландрй -» pa
ralysis spinalis ascendens acuta.
—, acute atrophic or acu te infectious or epidemic or
infantile (spinal), or essential paralysis of children:
епидемичен полиомиелит, „детски паралич*,
епидемична или спинална де тска пара лиза, бо
леет на Хайие-Медин ~» poliomyelitis anterior
acuta.
—
agitans or shaking paralysis : Паркинсънова бо
лест -> Parkinsoni morbus.
—, asthenic bulbar: тежка псевдопаралитична миа
стения -» myasthenia gravis pseudoparalytica.
—, bilateral : двустранна парализа, диплегия -» di
plegia.
—, bulbar or glossolabiolaryngeal or gtossolabiopha-
rynge&l : булбарна парализа -* paralysis balba
ris.
—, gen eral, or general paralysi s of the insane (G. P. I.)*
прогресивна парализа -» pa ralysis progressiva.
—
of the heart : парализа на сърцето, кардиопле-
гия, сърдечен удар —» c ardioplegia.
— , incomplete or partial : непълна парализа, паре
за -» paresis.
—, lead- : оловна парализа -» paralysis saturnina.
—, progressive bulbar : булбарна парализа -» para
lysis bulbaris.
—, pseudobulbar : псевдобулбарпа п ар ал иза - » p ara
lysis pseudobulbaris.
—, spa stic spinal : еластична гръбна чномозъчн а п а
рализа —» paralysis spinalis spastica.
paralytic : паралитичен, парализиран -» paralyticus.
parametritis, n : параметрит —» parametritis.
paramet rium, n : параметриум, параметрий —» p ara
metrium.
paramyoclonus multiplex : мултиплен а пара ми окло-
ния ка Фридрайх -» paramyoclonus mu ltiplex.
paranephritis, n : паранефрит -» paranephritis.
paranoia, n : параноя (паранойя) - » paranoia.
paraphasia, paraphrasia, n : парафазия, парафра-
зия —» paraphasia, paraphrasia.
paraphia, n : парапсис -» parapsis.
paraphimosis, n : парафимоза -» p araphimosis.
paraplegia, n : параплегия -* paraplegia.
—, spastic : параспазъм —» paraspasmas.
paraproctitis, n : парапроктит, перипроктит -» pe
riproctitis.
parapsis, n : парапсис -» parapsis.
parasacral : парасакрален -* ра rasae гalis.
parasite, n : паразит —» parasitus.
parasitic : паразитен -> parasitarius.
parasiticides, nip i : парази то циднн , пар ази то убива-
1ии средства -» parasiticida.
parasitism, n : паразитизъм -» parasitismus.
parasitology, n : паразитология -* parasitologia .
paraspasm, n : параспазъм —» paraspasmus.
parasternal : парастернален —» parasternalis.
parasympatholyties, par asympathoparalytics , njpl: усп о
коители на пара сим патикуса, параси мпати -
колитици -» parasympathicolytica.
parasympathomimetics, n/pl : въз будители на пара-
симпатпкуса, парасимпатикомиметици - » p ara -
sympathicomimetica.
parasympathotonia, n : парасимпат икотон ия, вагото-
ния -» parasympathicotonia.
parasyphilis, n : метасифилис, металуес -» m etasy
philis.
parathyreop riv al, parattayreoprivie, p arathyreoprivous ;
паратиреопривен —» parathyreoprivus.
paraumbilical : околопъпен, параумбиликал ен - » p a
raumbilicalis.
paraurethral : парауретрален
paraurethralis.
paravertebral : паравертебрален -» paravertebralis.
parectropia, n : апраксия -» apraxia.
parenchyma
853
pelvic
parenchyma, n : паренхим :-» parenchyma.
parenchymal, parenchymatons : паренхимен, паренхи
матозен —» parenchymatosas.
parenteral : парентерален —» p ar entera lis .
paresis, n : пареза, непълна парализа -» p a re sis.
—* general : прогресивна парализа -» p a ra ly sis
progressiva.
parietal : париетален - 4 parietalis.
Paris anatomical nomenclature : Парижка номенкла
тура на анатомическите термини -» P N A .
parkinsonism, n : паркинсоннзъм p arkinsonismus .
Parkinson s disease : Паркинсъноваболест-» P arkin -
soni morbus.
parodontitis, n : пародонтит -* pa rodo ntitis ; паро
донтоза, парадентоза, амфодонтоза -» parodon
tosis ; алвеоларна пиорея -» pyorrhoea alveo
laris.
parodontium, n : пародонцнум, пародонт, параден-
циум -> parodontium.
parodontopathy, n : пародонтопатия -» parodonto-
pat hia,
parodontosis, n : пародонтоза, парадентоза, амфо
донтоза —» parodontosis.
paronychia, n : пароннхия, околонокътен панари-
циум —►paronychia ; пакаркциум, панариций-»
panaritium.
parorexia, n : извратен апетит, парорексня -> p ar
orexia.
parotic, parotid ; околоушен, иарогиден -4 p a ro ti
dis.
parotidea, cynanche : епидемичен паротит, заушки,
„свинка* —» pa r o titis epidemica.
parotitis, parotiditis, n : паротит -» p aro titis.
—, epidemic : епидемичен паротит, заушки, „свин-
К1" - » p arotitis epidemica.
paroxysm, n : силен пристъп, атака, пароксизъм —»
paroxysmus.
paroxysmal : пароксизмален, прнстъпсн -* pa ro x ys
malis.
Parry’s disease : Базедова болест -» B asedowi mor
bus.
part, n : част -» pars, portio, segmentum.
parthenogenesis, n : партеногенеза, девствено размно
жаване —» parthenogenesis.
partiat : частичен, непълен -» p a rtialis.
partic’e, n : частица —» particula.
particular : особен, специфичен, индивидуален, ча
стен —» particularis.
partition, n : преграда —» septum.
parturient : раждаща, родилен —> parturie ns1.
parturition, n : раждане
partus ; виж също la-
Ьо(п)г.
—, difficult : трудно раждане -* partus difficilis.
parulis, n : парулис, абсцес иа венеца -» p a rulis.
passage, n : ход, проход
meatus ; проход, иът-*
via.
—, air- : въздухоносни или дихателни пътища —»
viae respiratoriae.
—, generative : родилни пътнша, родилен канал
viae partus.
—, urinary : пикочни пътища —» viae urinariae.
passing. Miter- : филтрираш сст фнлтрирусм -4 f i l -
t rabii is.
—
of urine or water : пикасис, уриниране -4 mic
tio.
passive : пасивен, неактивен, недеятелен, бездеен,
п ертеи -» passivus.
paste, n : паста, гъст унгнеит -» pasta.
—, mustard- : синапизъм -» sinapismus.
Pasternacki's symptom : признак на Пастсриацки ->
Pasteтаски symptoma.
pasteurization, n : 'пастьоризация -» pasteurisntio.
pastil, pasMlIc, n : пастила, пастилка, лекарствена
пигка -> p a stillu s ; малка таблетка n конусо
видна форма —> trochiscus.
pasty : пастьозсн, тестообразен, подпухнал —> pas-
tosus.
patch (Payer’s) : плака (плаки на Pe yer)-» agmen(2).
patches, moth-, njpl : хлоазма —> chloasma.
patella, n : колянно капаче, патела —» patella.
patellar : пателарен -» patellaris.
path, п : гтът, сноп, тракт -» tractas (J).
pathergia, pathergy, n : патергия -» pathergia.
pathogenesis, pathogenesy, n : патогенеза -» p atho-
g mesis.
pathogenetic, pathogenic : патогенен, болестотворен-»
тогbifi eus, pathogenes,
pathognomonic, pathognostic : латогномоничек -» pa-
thognomonicus.
pathologic, pathological : болестен, патологичен —»
pathologicus, morbidus (1).
pathology, n : патология -4 pathologia.
patiomorphosis, n : патоморфоза -4 pathomorphosis.
pathophobia, n : страх от болести, нозофобия, пато
фобия —> nosophobia, pathophobia.
patient, n : болен, болник, пациент-» а egrotus , p a
tiens.
pavilion, n : ушна мида, ушна скойка -» a uricula.
Pavlov's stomach or pouch : малък стомах по Пав
лов -» Paviovi stomachus minor.
pecten ossis pubis : гребен на срамната кост -» pec
ten ossis pubis.
pectinate : гребенчат, гребснест, гребеновиден
pectinatus.
pectoral : пекторален —> pectoralis (IJ.
pectorals, nfpl : лекарства против кашлица -> be
chica.
pectoriloquy, n : пекторилоквпя, гръден говор -»
pectoriloquia.
peculiar : особен, специфичен -> particularis.
pederasty, pedication, pediatrician (pediatrist), pediat
rics (pediatry), pedicterus, pedophilia ; виж p (a)e -
derasty, p(a)edication, p(a)ediatrician (p(a)e-
diairist), p(a)ediatrics (p(a)ediatry), p(a)ed-
icterus, p(a)edophilia.
pedicel : виж pedicle.
pedlcellate(d) ; педикулпран, снабден с краче -> ре-
dictitatus.
pedicle, pedicel, n : краче, стъбълце -4 c nis(2), p e
diculus- (дръжка), pedunc ulus (стъбло, дръжка),
pediculate : педикуларсн -4 ped icula ris ; педикули-
ран, снабден с краче -» pediculaius.
pediculosis, n : вьшлясванс, въшливост, педикуло-
за -> pediculosis.
pediluvium, n : баня на крака или на краката -* pedi-
luvium.
peduncle, n : краче, стъбълце, стъбло, дръжка -*
pediculus-, pedunculus.
peduncles, cerebellar ; крачета на малкия мозък —>
pedunculi cerebellares.
—, cerebral : крачета на главния мозък —» p edu n
culi cerebri.
pedunculate(d) : педункулираи, педикулиран, снаб
ден с краче -4 pediculaius ; иедикуларен -*
pedicularis.
peeling, n : лющене, деекпамацин -» desquamat io.
peg-siaped : шиловнден -> styloideus.
pelade, n : гнездиа алопеция -> alopecia areata.
pelagism, n : морска болест
morbus- nauticus.
peliosis rheumalica ; ревматична пурпура, болест на
Шьонлайн “4 purpura rheumatica.
pellagra, n : мелагра ->pellagra.
pellicle, /i : тънка кожнцз, тънка шшнца, пелнку-
ла —>pellicula.
PeIJizzi's syndrome : синдром на Пелизп --> macro
genitosomia praecox.
pellucid : прозрачен —» pellu cidus.
peloid, n лечебна кал (минерална или морска) —»
iimus.
pelotherapy, n : калолечение, пелотерапия —> pelo-
therapta,
pelveoperitonitis, n : иелвеоиеритинит, пелвиопери-
топит -4 peivioperitonitis.
pelvic : тазов *4 pelvicus.
pelvim etry
854
peritoneum
pelvimetry, n : пелвиметрия -> pelvimetria.
pel vi operitonitis, pelviperitonitis, n : иелви оперито-
нит -> pelvioperitonitis.
pelvis, n : таз, коритце, леген(че) -4 pelvis (1-2).
—
, c ontracted : тесен таз -4 pelvis angusta•
—, dwarf- : джуджешки таз
pelvis папа.
—, flat : плосък таз
pelvis plana.
—
of the kidney : бъбречно легенче или коритце ->
pelvis renaliv.
—, renal : бъбречно легенче или коритце -* pelvis
renalis.
pemphigos, n : пемфигус -4 pemphigus.
—
chronicas or vulgaris : обикновен ( вулгарен ) пем
фигус -4 pemphigus vulgaris.
—
circinatos : херпетиформсн дерматит, болеет на
Дюринг —►dermatitis herpetiformis.
—
neonatorum : пемфигус или пемфигоид у ново
родените -4 pemphigus neonatorum.
pencil, medicated : лекарствен о моливче или пр ъчи
ца -4 stilus.
pendulous : вис ящ, увиснал - 4 pendulus .
penetrating : проникващ, ленетриращ -4 penetrans.
penetr ation, n : проникване, пенетрация, пенстрира-
не -4 penetratio.
Pénicillium, n : пеницилин, четковидна плесен —>
Pénicillium.
penis, /i : ( мъж ки) иолов член, мъжки член, пенис • >
penis.
—
captivus : з аклещен м ъжки член при кои тус >
penis captivus.
penitis, n : пенит -4 penitis.
pepsin, n : пепсин -4 pepsinum.
peptic : пептичен -4 pepticus.
peptone, n : пептон -4 peptonum.
peracu te : изв ънредно ос тър , перакутен —» peracu
tus.
perception, n : възприятие, перцепция -4 perceptio.
—, false : изопачено възприятие, илюзия -> illu sio .
per clysma : посредством клизма -4 per clysma.
per contiguum : ч ре з със едство , близост или допир-*
per contiguitatem.
per continuum : ч ре з непосредствен а свързаност -4
per continuitatem.
percolation, n : перколация -* percolatio.
percussion, n : перкусия, причукване -» percussio.
—, abs o. ut e dul(l)nesse to : абсолютно притъпен зв ук
(тон), бедрен тон —» sonus obtusus (2).
—, impair ed , no te (sound) : притъпен з в ук (тон),
тъп звук (тон) при перкусия—*sonus obtusus(l).
percutaneous : перкутанен, през кожата -4 percuta-
neas.
perflation, n : иерфлация, вдухване -» perflatio.
perforating : перфориращ, пробождащ, продупч-
ващ -4 perforans.
perf oration , n : перфорация, пробив, пробиване, про-
дупчваое perforatio.
perfusion, n : перфузия -4 perfusio.
periadenitis, n : периаденит -» periadenitis.
perîamygdalitis, л : перитонзилит -4 peritonsilitis .
perianal : перианалеи -4 perianalis»
periapical : околовърхов, периапикален - 4 periapi
calis.
periarteritis, л : периартериит -4 periarteriitis.
—
nodosa : нодозен или въз лес т периарте ри ит - 4
periarteriitis nodosa.
periarthritis, n : периартрит —> periarthritis.
—, scapulonunieral : хумероскапу ларен периартрит,
периартрит на раменната става -4 periarthritis
humero scapularis.
peribronchial : иерибронхиален - 4 pe ribronchialis.
peribronchitis, л : перибронхит -4 peribronchitis.
pericardiac, perica rdial: перикардиал ен , пери карден-4
pericardtalis.
pericarditis, n : перикардит -4 pericarditis.
—
obliterans or adhaesiva, or obliterating pericardi
tis : адх езнвен перикардит -4 pericarditis ad
haesiva
pericardium, я : перикард, сърце ва торбичка - 4 p e
ricardium.
— , adhe rent : перикардно срастване concretio p e
ricardii.
pericementum, n : периодонциум, периодонт - 4 p e
riodontium.
pericho'angitis, n : перихолангит -> pericholangitis
perich olecystitis, n : пери холец истит pericholecys
titis.
perichondritis, n : перихондрит -4 perichondritis.
perichondrium, n : пернхондриум, надхрущялница —>
perichondrium.
pericolitis sinistra : нсрисигмоидит -4 perisigmoi
ditis,
pericorneal : иерикорнеален - 4 pericornealis.
pericranium, n : перикраниум - 4 pericranium.
periduodenitis, n : перидуоденит —>periduodenitis.
peri'ollicu'itis, n : перифоликулит - 4 perifollic u litis .
perigastritis, n : перигастрит -4 perigastritis.
perihepatitis, n : перихепатит -4 perihep atitis.
perilous : опасен, рискован pericolosas.
perilymph, perilympha, n : перилимфа perilympha.
perimetritis, n : периметрит -4 perim etritis.
perimetrium, n : иериметриум -4 perim etrium.
perimetry, n : периметрия -4 perimetria.
perimysium, n : перимизиум -4 perimysium.
perineal : леринеален -4 perinealis.
perineorrhaphy, л : перинеорафия-4 perineorrhaphia.
perineotomy, « : перинеотомия -4 perineotomia .
perinephritis, n : перинефрит -4 perinephritis ; па
ранефрит -4 paranephritis.
perineum, n : перинеум, междинннца -4 perineum .
perineural : периневрален -4 perin eura lis.
perineuritis, л : периневрит -4 perin eu ritis.
perineurium, n : периневриум —» perineurium .
period, я : период -4 periodus.
—
of inc ubation : ин кубационен период, латентен
период, иькубация —» incubatio.
—, latent : латентен, скрит период —> periodus
latens.
—, monthly : менструация, (менструален) период —►
menstruatio.
periodic : периодичен, периодически —» periodicus .
periodontitis, n z периодонтит -4 period ontitis.
periodontium, я : периодонциум, периодонт -> p erio
dontium.
periodontosis, л ; пар одонтоза, параден тоз а, амфо-
донтоза -4 parodontosis.
periosteal : периостален -4 periostalis.
periosteum, periost, n : пери ост, надкостница ->
periosteum.
—, dental : периодонциум, периодонт -4 p erio iotv
tium.
periostitis, periosteitis, n : периостит -» p e rio stitis.
—, alveo'ar : периодонтит —►periodontitis.
peripheries, periphaliitis, n : перифакит -4 peripha-
kitis.
peripheric, peripheral : периферен -4 periphericus .
periphery, n z периферия -4 peripheria.
periproctic : перианален -4 p erianalis.
periproctitis, perire ctitis, n : п ери проктит, парап ро к
тит -4 periproctitis.
perisalpingitis, n : перисалпингит -4 perisalpingitis.
perisigmoiditis, n z перисигмоидит -» perisigmoi
ditis.
perisple nitis, n : периспленит -4 p erisplen itis.
perist alsis, reversed : обратна пери ста лтика, антипе»-
ристалтика -4 antiperistaltica.
peristaltic : перисталтичен -» peristaliicus.
peritnelium, я : перителиум -4 peritheliu m.
peritoneal : перитонеален —> pe riton ealis.
peritoneoscopy, n : пер итонеоскопия, лапароскопия,
ендоскопия на коремната кухи н а - 4 laparo-
scopia.
peritoneum, n : перитонеум, ко ремница -> perito
neum.
peritonism
855
phlebotomy
peritonism, n : перитоннзъм -> peritonismas.
peritonitis, n : перитонит —» p e ritonitis .
—, adaestve : адхезивен перитонит —>p eritonitis
adh -esiva.
—, cancerous : карцииоматозен, раков перитонит
peritonitis carcinomatosa.
—, circumscribed : ограничен, местен перитонит —>
peritonitis circumscripta.
—, difluse o r general : дифузен перитонит, общ
перитонит
peritonitis diffusa .
—, pcr.orative : перфоративен перитонит —» рег/-
tonitis perforation.
—, purulent : гноен перитонит —» peritonitis риги
lema.
—» tuberculous : туберкулозен перитонит - » p erito
n itis tuberculosa.
peritonsillar : перитонзиларен -» p eritonsillaris.
peritonsillitis, л : перитонзилнт —» p e rito nsillitis.
perityphlitis, « : перитифлит -* p e rityp hlitis .
periurethral : иериуретрален
periurethralis.
perivascular : окодосъдов, периваскуларен —» peri
vascularis.
perlècne, n : перлеш
angulus infectiosus.
perlingual : перлингвален, през езика -> periingtia-
Us.
permanent : перманентен, постоянен, неизменен,
траен —» permanens ; непроменим -* irrever-
£*&///£.
permeability, л : проницаемост, пропускливост,
пермеабилитст, пермеабилност -» permeabi-
litas.
permeable : проницаем,
пропускащ —» permeabi
lis .
pernicious : перниииозен, злокачествен, гибелен,
пагубен
perniciosus.
peroneal : малкопищялен, фнбуларен
fibularis,
peroneus.
per os : през устата, перорален —* p ero ralis ; пер
ос
per os.
perpetual : непрекъснат, непрестанен, безспирен,
постоянен —»perpetuus.
perseveration, n : персеверация —» perseveratio.
persistence, л : персистенция, постоянство —»p ers is
tentia.
persistent, persisting: персистиращ, персистентен,
оставащ, траен, постоянен —* persiste ns.
personal : собствен, личен —>p roprius .
perspiration, л : перспирация, изпаряване през ко
жата, кожно дишане —» perspiratio .
—, e specially sensible perspiration : пот —» sudor.
—, night- : нощна пот, нощно изпотяване sudor
nocturnus.
—, perspiring, n : потене
sudatio.
—, (proluse) : погоотделяне, силно потене, диафо-
реза diapho resis.
Perthes' disease : юношеска деформираща остеохон
дропатия на тазо-бедрената става, болест на
Псртес, болест на Лег-Калвё-Пертсс -» o steo
chondropathia deformans coxae juvenilis.
perturbation, n : пертурбация, разстройство, сму
щение, вълнение —> perturbatio.
pertussis, л : псртусис, коклюш, лоша кашлица,
магарешка кашлица —>pertussis.
perversion, n : извратеност, извращение, перверз
ност —) perversio.
—, sexual : полово извращение, полова изврате
ност —» perversio sexualis.
pervious; пропускащ, проходим, проницаем
рег-
т labilis.
pes calcaneus : -* talipes (2)
pessary, л : песарий, пссар
pessarium .
pest, n : чума —» pestis.
petechia, л : петехия -» p etechia.
petit mal (epilepsy) : малки припадъци, епилепсия
с малки припадъци
epilepsia minor.
Petit's lumbar triangle : лумбален триъгълник на
ПстП —» trigonum lumbale.
petrifaction, n : петрификация, превръщане в ка
мък, вкаменяване -» pet r tficatio.
petrolatum, liquid : течен парафин -» oleum vase-
lint.
petrosal : отнасящ се до pars pet osa (= p y ramis)
на темпоралната кост -> petrosus (2).
petrous : вкаменен, каменен —» petrosus (2) .
Peutz'-Jegners syodrome : синдром на Пойц-Йегерс->
Peutz-Jeghers' sу wirотит.
Peyer’s patches or plaques : Пайерови плочки или
плаки -> follic uli lymphatici aggregati.
Pfeiffer s disease : жлезна треска на Пфайфер, ин
фекциозна мононуклеоза, моноцитна ангина
mononucleosis infectiosa.
phacitis, л : факит -» phakitis.
pbacocele, n : херния на лещата на окото, фако-
це .е —» ph cocele.
ph(a)eocnroraocytoma, л : фсохромоцитом, параган
глиом —>phaechromocytoma.
phaged(a)ena, n : напредваща, пълзяща язва , фаге-
деиична язва
ulcus phagedaenicum•
phBged(a)enic : фагсдсничей, разяждащ —» phagedae
nicus.
phaged(a)enism, n : фагеденизъм -* p hagedaenismus.
phagocyte, л : фагоцит -> phagocytas.
phagocytosis, л : фагоцитоза -> phagocytosis.
phakitis, л : факит —> phakitis.
phalangeal : фалангеален, фалантов -* p h alangicus.
phalanx, л : фаланга -» phalanx.
phallilis, л : пенит —» penitis.
phantasm, n : фантасма —> phantasma.
phantom, n (obst.J : фантом, акушерски фантом
phantoma.
pharmaceutic, pharmaceutical, pbarmacai : фармацев
тичен, фармацевтически -* p harmaceuticus.
pharmaceutics, л : фармация pharm acia1.
pharmacodynamics, л : фармакодинамика -> pharma
co iynamica.
pharmacognosy, л : фармакогнозия -> pharmaco-
gnosta.
pharmaco ogy, n î фармакология
pharmacologia.
pharmacop(o)eia, n : фармакопея
ph irmacopoea.
pharmacotiierapy, n : фармакотерапия -> pharm ico-
therapia (1).
pharmacy, n : фармация Pharmacia1 ; аптека -+
pha macia-.
pharyngea! : фарннгеален —> pharyngeus.
pharyngitis, n : фарингит -» pharyngitis.
pharyngolaryngitis, n : ларимгофарингит -» laryngo
pharyngitis.
pharynx, n : фаринкс, гълтач
pharynx.
phenomenon, л : феномен, явление, симптом, при
знак -> рпатотепит.
—, diapnragm- : диафрагмален феномен на Лнтсн -»
Litteni phaenomenum.
phenotype, л : фенотип
phaenotypus.
pheochroraocytoma, л : внж по-горе ph(a):ochromo-
cytoma.
phial, л : флакон, шишенце, малко стъкло -> p h i
ala (2) ; стъкло, шише -» vitrum (2).
phimosis, n : фимоза -> p himosis.
phlebectasia, phlebectasis, л : флебектазия -» p h leb
ectasia.
phlebitis, n : флебит phelcbitis.
—, sinus- : синусов флебит —> sinusphlebit/s.
phlebography, n : флебография, вснографня->/г/г/е6о-
graphia.
Phlebolith, phlebolile, n : флеболит, венозен камък -*
pHlebolithns.
phleborrhexis, n : пукване на вена, флсборексис
phi-*hoггhexis.
phlebostasis, phlebostasia, n : флсбостаза, „безкръвна
phlebotomia“ -* phlebostasis.
phlebothrombosis, n : тромбоза на вена, флеботром-
боза phlebothrombosis.
phlebotomy, л ; флеботомия, срязване на вена, кр ъ
вопускане
phlebotomia.
phlegmasia
856
placenta
phlegmasia, n : флегмазня, възпаление —> phleg
masia,
—
a lb a dolens : флегмазн я алба дол ен с, восъчно -
бледен крайник —>phlegmasia alba dolens,
phlegmon, n : флегмон —» phlegmone.
— , gas - : га зов флегмон , газо ва (анаеробна) и нф ек
ция, газо во-едемна болест, газов а гангрена -»
infectio gazosa,
phlegmonous : флегмонозен —» phlegmonosiis.
phlogistic : възпалителен —» phlogisticus.
phlogogeoic, pblogogeoous : преди зви кв ащ в ъз па л е
ние, флогоге нен —» p hlogogenes,
phlyct(a)ena, n : фликтена —» phlyctaena.
phlyctenula, n : фликте на на окото, фл икте на —>
phlyctaena (1).
phobia, n : болестен страх, н ат ра пят» страх, ф о
бия -» phobia.
pbonendoscope, n : фо нендоскоп —> phonendosco-
pium.
phonocardiogra m, n : фонокардиограма - * phonocar-
diogramma.
phonocardiography, n : фонокардиография phono-
cardioçraphia.
phosph atu ria , n : фосф ат урия p'nosphaturia.
phosphorus, r adioactiv e : радиоактинен фосфор Р к .
photophobia, л : ф отоф обия, страх о т светлина,
светобоязън -» photophobia.
photopsia, photopsy, n : фотоп сия
photopsia.
phototherapy, n : светлинно леч ени е, лъче леч ен ие,
фототерапия phototherapia.
phren, n : диафрагма
diaphragma.
phrenic : ди афра гм ен, диафрагмален - » diaphrag
maticus.
phrenicectomy, phr enicoexe(i)resis, n : френ ико екз е-
реза -» phrenicoexa eresis.
phren Icotora у, n : френикотомия —> phrenicotomia.
phthiria sis , n : в ьшлясваи е, въшливост, педику-
лоза -> pediculosis,
—
inguin alis : ингвинална фтири аза
phthiria sis
inguinalis.
Phthirius i ng uinalis or pubis : срамна въшка —>
Phthirius inguinalis.
phthisical : охтичав, туберкулозен -> phthisicus.
phthisiologist, phthisiotherapist, n : фтизиатър —>
phthisiater.
phthisiology, n : фтизиология, фтизиатрия -> phthi-
siatria.
phthisis, n : фти з а, белодробна туберку ло з а, охти
ка —» phthisis (1), tuberculosis pulmonum.
—
bulbi : ф ти з а ( атрофия) на очната ябълка ->
phthisis bulbi.
—
florida or galloping phthisis : флоридна, галопи
раща, скоротечна туберкулоза -* phthisis flo
ridi.
— , laryngeal : ларингеална фтиза, туберкулоза на
л ари нкса, на г ръклян а
tuberculosis laryngis.
phylogenesis, phytogeny, n : филоген еза, фи логен е
зис —» phylogenesis.
phyma, n : фима -» phyma.
physiatries, n : фнзикално лечение, физиотерапия —>
physiotherapia.
physician, n i лекар medicus г ; консу лта нт (ле
кар) —» consiliarias.
—, attending : лекуващ лекар, ординатор
ordi
nator.
—, chief : главен лекар -» primarius-,
— , gradu ated : дипломир ан лека р, докто р на меди
цината -> medicinae doctor (1).
physio'ogical : физ иологи чен, ф и з и о югн че скн, нор
мален
physiologicus.
physiology, n : физиология -» p hysiologia.
—, pati.o’ogical : патологична физи ологи я, патофи
зиология —> pathophysiologia.
physiotherapy, n : ф нзи кал но л еч ени е, ф изи отер а
пия -> physiotheгаpiа.
phytotherapy, а : фи то терап ия, билколечени е —*
phytotherexpia.
phytotoxin, n : фитотокенн, растителен токсин
phytotoxinum.
pin mater : мека мозъчна обвивка
pia mater.
—, cerebral : мека мозъчна обвивка на главния
мозък -» pia mater encephali,
—, spinal : мека мозъчна обвивка на гръбначния
мозък
pia mater spinalis.
pialyn, я : липаза
lipasa.
piarachnoid, n : лептоменинги, иаяжиновидната и
меката мозъчна обвивка —» leptomeninges.
pica, n : извратен вкус, извратен апетит -* pica.
prerogeusia, я : пикрогеузия -» picrogeusia.
picture, blood-, я : кръвна картина, хемограма->/ш£-
mogramma.
—, clinical ; клинична картина, картина на болест
та —» aspectus clinicus.
piercing1: пробождащ, пронизващ —» terebrans.
piercing2 я : пенетрация, пенетриране, проникване,
пробиване —►penetratio.
pigment, я : пигмент -►pigmentum.
pigmentation, я : пигментация pigmentatio.
—, black : черно оцветяване, пигментация —> n i
grities.
pilar, pilary : космон, космат —>pilaris.
pile, n : хемороид -» haemorrhois (1).
piles, nlpl : хемороиди, „маясъл- -* haemorrhoides.
pili anulati : пръстеновидни косми —> p ili anu lati.
pili, я : хапче, пилула, лилюла —> pilula .
—, very large : голям хап, голяма пилюла -* bo
lus1 (1).
pilomotor : пиломоторсн, движещ космите -* p ilo -
motorius.
pimple, я : папула, вьзелче, пъпка -> papula:
пустула, гнойно мехурче, гнойна пъпка, приш-
ка —>pustula.
pineal : шишарковиден
pinealis.
pinguecula, n : пингвекула
pingueciila.
pinna, n : ушна мида. ушна скойка —» auricula.
pinotherapy, я : лечение с глад -* nestitherapia.
pinworm, я : острица -> Enterobius vermicularis.
piriform : крушовиден -> pirifo rm is.
Pirogov’s amputation : Пирогова ампутация -» P i-
rogovi amputatio.
piroplasmosis, я : пироплазмоза —* piropla sm o sis.
Pirquet’s test or reaction : проба или реакция на
Пиркё —» Pirqueti testum.
pisPorm : граховнден
pisiformis.
Pjskacek's sign : признак на Пискачек —>P iskac eki
symptoma.
pit, я : яма, вдлъбнатина —» cavitas, fossa и fovea
(ямичка), scrobiculus (ямичка).
—, central : централна вдлъбнатина на ретината
fovea centralis retinae.
—, minute : малка ямичка, ямчица, вдлъбнатинка,
трапчинка —>foveola.
—, small : малка вдлъбнатина —» lacuna (1).
—
of the stomach : подлъжична ямичка
scrobi
culus cordis.
pityriasis, я : питириазнс, питириаза -> p ity ria s is .
—
pilaris : космена или фоликуларна кератоза —>•
keratosis pilaris.
—
rosea : питириазнс на Жибёр -* pityriasis ro
sea.
—, rubra pilaris : питириазнс рубра пиларис —» p i
tyriasis rubra pilaris.
s
—
versicolor : разноцветен питириазнс -» p ity r ia s i
versicolor.
place, я : място -> locus.
—, small : местенце —> loculus.
placebo, л : плацебо —» placebo.
placenta, я : плацента, последък placenta.
—
accreta : прираснала плацента -> p lace nta
accreta.
—, digital removal of th e: ръчно отделяне на пла
центата —» separatio manualis placentae.
—
praevia or previa : предлежаща плацента, пред
лежание на плацентата —>placenta praevia.
placenta
857
pneumonia
Placenta, succenturiate o r accessory: добавъчна пла
цента -» placenta succenturiata.
plagiocephaly, n : плашоцефа ня —> plagiocepha
lia .
plague, л : чума -* pestis.
plain : прост -» simplex (1).
plait, n : дппла, гънка -» plica.
plaited : надиплен, нагънат p licatu s .
piape : плосък, равен -» planus.
planigraphy, я : плоскостна рентгенография, томо
графия -» tomog*aphia.
plant, n : растение -* planta-.
— , medicinal : лечебно растение, лечебна билка -*
herba.
plantar : плантарен, стъпален -* pla ntaris.
plants, leguminous : бобови растения —» legnmino-
sae.
plasma, n : плазма -» plasma.
—, blood- : кръвна плазма -*
одлдо'л/д.
plasmocyte, n : плазмоцнт, илазматична клетка -►
plasmocytus.
Plasmodium, n : плазмодпум, плазмодий, малариен
паразит —» Р/ад/яосймт.
plaster, n : пластир -» emplastrum.
—, adiesive or rubber adhesive : леилнн пластир -»
emplastrum a 4haesivum.
—, mustard- : синапизъм -» д/лор/длигд.
plastosomes, nlpl : хондрнома
chondrioma.
platelets, blood-, я /p/ : кръвни илочицн, тромбо
цит»! -* thrombocyti.
platycephaly, я : плоска глава, платицефалия -> р/а-
tycephalia.
pfatycoria, я : разширение на зеницата, мидриаза
/я у tfr/ОД/Д.
platyhelminlha, platyhelminthes, nipt : плоски червеи.
плат(х)елминти -» P lat helminthes.
platysma, я : платизма -* platysma.
Plaut's angina : улцеро-мембранозна ангина, ангина
на Симановски-шаут-Венсан angina1 ulcero-
membranacea.
plentiful : обилен, изобилен -» abundans.
pleocytosis, я : плеоцитоза -» /?/^осу/од/д.
pleomorphic : полиморфен —> polymorphus.
pleomorph ism, n : плеоморфпзъм, полиморфизъм ->
pteomorphismas.
Plessimeter, я : плесиметър -» plessimetrum.
plethora, л : плетора, пълнокръвис -* p lethora.
plethysmography, я : плетизмография -» p lethysmo-
graphi a.
pleura, n: плевра -» pleura.
—, costal : ребрена плевра -» pleura costalis.
—, diaphragmatic, o r pleura diaphragmatica : диа-
фрагмална плевра -* pleura diaphragmatica.
—
parietalis : париетплна плевра —>pleura parie
talis.
—
pulmonalis : белодробна или вмецерална плев
ра -» pleura pulmonalis.
pleural : плеврален, илеврен —» p le u r a lis .
pleuraJgia, я : болка, бодежи в гърдите, плевродн-
ния —» pleurodynia.
pleurisy, я : плеврит -» pleuritis.
—, diaphragmatic : диафрагмален плеврит, базален
плеврит —» p le uritis diaphragmatica.
—, dry o r fibrinous o r plastic : сух плеврит, фмбри-
нозен плеврит -> pleu ritis sicca.
—, interlobar : шггерлобарен плеврит p leu r itis
interlobaris.
—, serous o r wet, or pleurisy with effusion : нолем
плеврит, ексудативен плеврит -♦ pleu ritis ex
su iativa.
pleuritic : плевритен -» pleuriticus.
pleuritis, n : плеврит —» pleuritis ; ниж също pleu
risy.
pleurocentesis, pleuracentesîs, я : пункция па плев
рата, плеврална пункция -» punctio pleurae.
pleurodynia, я : болка, бодежи в гърдите, ггленро-
диния -* pleurodynia.
pleurodynia, epidemic : епи демичн а плевродиния, еп и
дем ична ми алгия, Борн хол мска бо лест
pleu
rodynia epidemica.
pleurolysis, я : п евролиза -» pleurolysis.
pleuropericarditis, я : плевроперикардит -» pieu го-
pericarditis.
pleuropneumonia, n : плевропневмония —» p leu ro
pneumonia.
pleurotomy, л : плевротомия —» pleurotomia.
plexiform : пр еп летен , мр ежо ви ден , плексиф ормсн —>
plexiformis.
plexi meter, я : плесиметър -» plessimetrum.
plexitis, n : плексит -> plexitis.
plexus, n : плексус, сплит, сплетение -» plexus.
—, brachial : брахиален плексус, мишничен сплит-»
plexus brachialis.
—, cervical : цервикален плексус, шиен сплит -»
plexas cervicalis.
—, c(o)eliac or solar : слънчев сплит -» plexus
coeliacus.
— , lumbar : лумбален п лексу с, пояссн сп лит -»
plexus lumbalis.
—, sacral ; сакрален плексус, кръстен сплит -»
plexus sacratis.
plumbism, я : оловно отр авяне, п лумбн зъм, са т ур-
низъм -» plumbismus.
PInmmer-Yinson syndrome ; синдром на Плъмър -В пн-
сон —» Plummer-Vinson* syndromum.
pluriglandular : плуригландуларен -> pluriglandula-
ris.
pluripara , я : мултип ар а, многораждали жен а ->
m ultipara.
pneumatic : пневматиче н, въ здуше н, ди хате лен -»
pneumaticus.
pneumatosis, я : инев ма тоза , емфн зем на орган ->
pneumatosis.
pneum(atjotherapy, я : пневматотерапня
рпепта-
t otherapiа.
pneumectomy, n : пнев мектомия, иневмонектомия —»
pneumonectomia.
pneumonocirrhosis, n : интср сти цн ална пневмония -*
pneumonia interstitialis.
pneumococcus, n : ппевмо кок -» Pneumococc us.
pneumoconiosis, pneuraonoconiosis, n : пневмо кониоза.
„запрашени бели дробове“ —» pneumoconiosis.
pnenmohaemothorax, я : п невмохемо торакс -> pneu-
mohaemot Ногах.
pneumohypoderma, я : подко жен смфнзим - » e m phy
sema subcutaneum.
pneumolith, я : иневмолит, кам ък (калку л) в белия
дроб —» pneumolithus.
pneumolysis, pneumolysis, pneumonoiysis, я : пн енмо-
лиза -» pneumolysis.
pneumon(a)emia, л : за стой на хиперемия на белия
дроб, застоен бял дроб ~» congestio pulmonum.
pneumonectomy, я : иневмонектомия, пневмектомия - »
рп iumonectonüa.
pneumonia, я : пневмония -» pneumonia.
—, acute or acute lobar : крупозна пневмония, ло-
барна пневмония —» pneumonia criiposa.
—, atypical : атип ичн а пневмония, п ървич на ати
пична пневмония, ви русн а пн евмония —►pneu
monia atypica primaria.
— , bronchial or catarrhal : бронхопневмония, огнищ-
на пневмония —» bronchopneumonia.
_ .c entral : централна пневмония -* pneumonia
centralis.
_i croupous or fibrinous ; круиозна пневмония -»
pneumonia cruposa.
—, hypostatic : хииостатпчна пневмония -» pneu-
т mia hypostatica.
—, interstitial : интерстпцпална пневмония —» pneu
monia interstitialis.
—, lob ar or pneumococcal : лобарна пневмон ия, к ру-
иозна пневмония -*• pneumonia cruposa.
—, lobular : бронхопневмония, огннтна пневмо
ния
bronchopneumonia.
pneumonia
858
pons
pneumonia, ma ssive : масивна пневмония -» pneumo
nia massiva.
—, m igrat ory or wandering : мигрираща, блуждае
ща ni-евмония -» pneumonia migrans.
— , pleurai or preuritic : плевропневмония —» pleu
ropneumonia.
— , virus- or primary atypical or non-bacteria! : пър
вична атипична пневмония, атипичн а пневмо
ния, ви рус на пневмония
pneumonia atypica
primaria.
— , wbite : бяла пневмония -» pneumonia alba.
pneu monecta sia , n : емфизем на белите дробове,
белодробен емфизем
emphysema pulmo
num.
pneumonitis, n : пневмонит -» pneumonitis.
pneumonotomy, pneuraotomy, n : пневмотомия -» pneu-
motomia.
pneumopericardium, « : пневмоперикард -> pneumo-
pericar'H • m.
pneumoperitoneum, л : пневмоперитонеум -> pneumo-
pe ~iton mm.
pneumothorax, n : пневмоторакс -> pneumothorax .
—, a r t i icial : изкуствен пневмоторакс
pneumo
thorax artificialis.
— , spontaneous : спонтанен пневмоторакс -» pneu
mothorax spontaneus.
pod, n : шушулка -» siliqua.
podagr a, n : подагра на палеца на крака
ро-
dagra
(2).
podalgia, pododynïa, n : болка в ходилото, подал-
гия —» podalçia.
poïkilocyte, p(o)ecilocyte, n : поАкилоцит - » p oiki-
Iocy tws.
poikîlocytosis, poiki!ocyth(a)emia, p(o)ecilocytosis, n :
пойкилоцитоза —» poikîlocytosis.
point, я : точка, пункт -> punctum.
—, far : далечна течка —» punctum remotum.
—, near : най-бпизка точка -» punctum proximum.
—, pain ul : болезнена точ ка, точка на Валё —>
punctum dolorosum.
poison, n : отрова -» venenum (1).
— , animal : животинска отрова -* venenum (2).
—
lab el, under : c означение (върху е ти кета) „отро
ва !“ S.S.V.
—, microbial : бактерийна отрова, токсин - » to x i
num.
poisoning : n : отравяне, интоксикация - » intoxica
tio.
—, blood- : отравян е на кръв та , токсемия
tox
aemia.
—, dr ug- : медикаментозна и нтокси кация, отравяне
с лекарства —» intoxicatio medicamentosa,
—, er got- : отравяне с мораво ро гче, ерготиз ъм ->
erg dismus.
—, food- : хранително отравян е, али ментарна ин-
тсксикация —» intoxicatio alimentaria.
— , fungus- o r mushroom- : отравяне c гъби, мице-
тизъм —» mycetismus.
— , lead- or saturnine : оловно отравяне, сатур-
низъм, плумбизъм -» plumbismus.
—, mercury- : хронично отравяне с живак, хидрар-
гирнзъм —* hydrargyrismus.
— , opium- : хронично отравяне с опиум, тебаи-
зъм —» thebaismus.
—, sausage- : ботулизъм -» botulismus.
—, sel.'-: автоинтоксикация, самоотравяне -» auto
int oxicatio.
—, strychni ne -: ос тро отравяне със стрихнин, стрих-
низъм —» strychnismus.
—, systemic : системн о отравяне, то кси коза -> to
xicosis (1).
—, tobacco- : отра вяне с нико тин , никотинизъм ->
nicotinismus.
poisonous: отровен, токсичен -» to xic a s; съдър
жащ отров а, отравящ, отровен - * ven en os us.
poisonousness, я : отровност, токси чн ост
toxi
citas.
poisons, counter-, n /pl : противоотрови, антидоти ->
antidota.
policlinic, я : диспансер -* dispensarlum ; поликли
ника -» policlinica.
poi(encephalitis, я : полиоенцефалит -> polioence
phalitis.
po'ioenc ephalitis, я : полиоенцефалит -» polioence
phalitis.
poliomyelitis, я : полиомиелит -» p oliomy elitis„
—, acute anterior : епидемичен полиомиелит, „дет
ски паралич41, болеет на Хайне-Медин -> p o lio -
myelitis anterior acuta.
poHakiuria, я : полакиурия, полакизурия -» p o lia -
hiиr iа.
pollen, я : цветен прашец, тичинков прашец —►
pollen.
polltnosis я : летен катар, сенна треска, сенна
хрема, сенна астма —» catarrhus aestivus.
pollution, n : полюция -> pollutio.
—, self- : онанизъм —» onanismus.
polyarte ritis nodosa : нодозен или възлест периар-
териит —» periarteriitis nodosa.
polyart iritis, я : полиартрит -* polyarthritis.
poiychroraasia, polychromatophilia, polychromophilia,
я : полихромазия, полихроматофилия —» /?ofy-
f/irOOTÛj/«.
polycytb(a)emia, я : полицитемия -» polycythaemia.
—
rubra : истинска полицитемия, еритремия, бо
лест на Вакез-Ослер -» erythraemia.
polydactylism, polydactily, polydactilia , я : полидакти
лия, хипердактилия —*polydactilia.
polydipsia, я : полидипсия, усилване 'на жаждата
polydipsia.
polygalactia, я : полигалактия -» p olygala ctia .
polyglandular : плурнглзндуларен—ypluriglandularis.
polyglobulia, polyglobulism, n : симптоматич ia поли-
глобулия, еритроцитоза —» erythrocytosis.
poly(h)aemia, poly(h)emia, n : плетора, пълнокръ-
вие —»plethora.
polyhydramnios, n : хидрамнион —» hydramnion.
polymastia, polymazia, я : полимастия p olyma stia.
polymenorrboea, я : полнменорея, честа менструа
ция -> polymenorrhoea.
polymorph, polymorphic, polymorphous : полиморфен,
многоморфен, многообразен —* p olymorph a s.
polymorphism, я : полиморфизъм, плеоморфизъм ->
/7/ eomorphismus.
polymyositis, я : полимиозит
polymyositis.
polyneuritis, я : полиневрит, множествен неврит —►
polyneuritis.
—, infectious : инфекциозен полирадикулоневрит,
синдром на Гилен-Eapè -» polyradiculoneuritis.
polynuclear : полинуклеарсн, многоядрен -» /70/_у-
nuclea-is.
polynucleosis, я : полннуклеоза -»
polyp, polypus, я : полип
polypus.
polyphagia, я : полифагия, прекомерно ядене
polyphagia.
polypn(o)ea, л : полипнея, тахипнея —>tachypnoea.
polyposis, я : полипоза —> polyposis.
—, familial intestinal : полипоза на червата -» /7о-
/у/70Л7\т intestini.
—
of the stomach: полипоза на стомаха —> po /y-
posis ventriculi.
polypragmasy, л : полипрагмазия —» polypragmasia.
polysarcia, я : затлъстяване —> atfzpostïa.?.
polyserositis, л : полисерозит —» p olyserositis .
polyspermia, polyspermism, я : полиспермия -> ро/у-
spermia (2).
polyspermy, я : полиспермия -» po lyspe rm ia (JJ.
polythelia, я : полителия —» p olythelia .
polytrichia, polytrichosis, я : хипертрихоза, преко
мерно окосмяване
hypertrichosis.
polyuria, я : полиурия -* polyuria.
pompholyx, л : дисхидроза —» rfysrtzz/ros/s.
pomphus, я ; уртика, кабар -> urtica.
pons, я : Варолиев мост —» рол$ Varolii.
pons Varoli]
859
prepuce
poos Varolii : Варолиев мост -> pons Varolii.
pontizulus, n : малгк мост» мостче -4 ponticu lus.
popliteal : задколенен —» p oplite us.
Popov s sign : признак на Попов -4 Popovi signum.
pore, n : пора, малка дупчица, малък отвор -4 os-
culum, stoma ( 2) ; пора (на кожата), отвор,
отвърстие рог us.
—, external acoustic or external auditory : отворът
на външния слухов канал (проход) -4 p o ru s
acusticas externus.
>, sweat- : потна пора —* porus sudoriferus.
poriomania, n : пориомания, импулсивно скитниче
ство -» poriomania.
porphyria, n : порфирия, хематопорфирия -4 haema-
t >porphyria.
porphyrinuria, n : порфирияурия, хематопорфирин-
урия -4 porphyrinuria.
porrigo favosa : фанус, кел —> fa vu s.
porta hepatis ; врата или п орта на черния дроб - *
porta hepatis.
portal : портален -4 portalis.
Porter’s sign : симптом на Оливер-Кярдаролн
Oliver-Cardarelli* signum.
portio vaginalis : влагалищната част на шийката на
матката —>portio vaginalis.
portion, n : част -4 pars, portio.
—, vaginal, ot the cervix : влагалищната част на
шийката на матката —►portio vaginalis.
position, n i положение -4 positio, situs (местопо
ложение)
—, dorsal or supioe : положение на гръб, тръбно
положение
decubitus dorsalis.
—, genucubital o r knee-elbow- : колянно-лакътно по
ложение -* p o sitio genucubita lis.
— , lateral : латерплко или странично положение ->
decubitus lateralis.
—, lying : легнало положение -* decubitus (2).
posefogy, n : позология, дозировка -4 posologia.
possible : възможен -» possibilis.
—, as fast as : колкото е възможно най-бързо -4
citissim *.
postcibal : след ядене, след хранене -* p o s t cibos.
posterh r : заден —» posterior ; тилен —» dorsalis.
post ebrife : лостфебрилсн -4 postfeb rilis.
post itis, n : постит -4 posthitis.
postmortal : след смъртта, посмъртен, постморта-
лен -4 postmortalis.
post-mortem : след смъртта -4 post mortem.
postnatal : постнатален, следродилек -4 postnata
lis.
postoperative : следоперативен, следопсрационсн,
постоперативен -4 postoperativus.
post-partom : след раждане —» post partum.
postponent, postponing : явяващ се всеки път по-
к хио, забавящее, закъсняващ —» postponens.
posttraumatic : следтравмен, посттравматичен —>
р )sttraumaticus.
potentia coëundi : способност за извършване на по
ловия як г -4 potentia coëundi.
potion, n : питие, течно лекарство -» p o tio (1-2).
Pott s disease: туберкулозен спондилит, кариес на
гр\б ач ите прешлени -4 malum P oiti.
Pott's fracture: фрактура на Дюпюитрсн -* Dupuy-
treni f actura.
pouch, n : торбичка, джоб —> bursa .
—, rectogeoital or rectouterine or rectovaginal : Ду-
гласово пространство или джоб —> cavum D ou -
glast.
—, shallow : джоб (плитък) -* re ce ssus.
pouched : торбовиден, торбообразен -4 sacciformis.
poultice , n : катаплазма, гореща лапа, припарка -4
cataplasma ; горе lu компрес, гореща лап à, го
реща апликация —» fomentum.
Poupart s ligament : слаблиня или Пупартова връз-
К1 —» ligament am inguinale.
powder, n : прах -4 pulvis.
—, effervescent: шумящ ирах-4 pulvis effervescens.
powdered, roughly : стрит на едър прах, грубо пул
веризиран -4 grosso modo puiverisatus.
power, n : сила -4 potentia (1), vis.
—, beating, of the nature : лечебна сила на природа
та -4 vis medicatrix naturae.
powerless : безсилен -4 debilis (1).
pox, chicken-, n : лещенка, варицела - 4 va ricella .
—, cow- : кравешка шарка, генуинна кравешка
шарка -4 vaccina (1).
—
(dry, french) (vulgarly) : сифилис -» syphilis.
—
, scrum- : импетиго -4 impetigo.
praecona, n : прекома, предкоматозно състояние -4
pra »сота.
pr(a)ecordta, п : епигастрална или подлъжична об
лает —> praecordia.
praemenstrpum, n : предменструален период, премен-
струум -4 pra emensiгпит.
pr(a)evius : вървящ напред, намиращ се в пътя,
предлежат -4 praevius.
precancerous : предраков, преканцерозен-» praecan-
cerosus.
precardiac : пред сърдечен, прекарднален-4 p ra ecar
dialis.
precipitate, n : утайка, преципитат -4 praecipita
tum.
precipitated : преципитиран: утаен, утаечен; внеза
пен, неочакван -4 praecipitatus.
precipitation, n : преципитация, ирецшштмранс, у та
яване -4 praecipitatio .
precipitine, n : преципитнн -* prae cipitinum.
precocious: преждевременно развит, скорозрсек, ско-
розоял, необикновено ран(сн) -4 praecox .
précordia! : прекордиален, предсърдечен -> ргаесог-
dialis.
predisposition, n : предразположение, прсдиспозиция
—
» praedispositio.
preeclampsia, n : прсеклампсия —» p rae eclampsia .
pregnancy, n : бременност -» graviditas.
—, abdominal : коремна бременност -4 gr av id itas
abdominalis.
—, bigeminal : двуплодна бременност, c близнаци ->
graviditas big *miпаlis.
—, ectopic or extrauterine : извънматочна бремен
ност —>graviditas extrauterina.
—, false : лъжлива, мнима или въображаема бре
менност —> graviditas spuria.
—, molar : хидатидна мола -4 mola hydatidosa.
—, ovarian : овариална или яйчникова бремснност-4
graviditas ovarica.
—, spurious : лъжлива, мнима или въображаема
бременност -4 graviditas spuria.
—, tubal : тубарна бременност -» graviditas tuba
ria.
—, twin : двуплодна бременност, с близнаци -4 gra
viditas bigeminalis.
pregnant1 : бременна -4 gravida- .
pregnant3, n : бременна, трудна жена -4 g r a v i
da".
prelum abdominale ; коремна преса -» prelum abdo
minale.
premature : предивременен, преждевременен, преж
девременно развит -4 praematurus, p ra »сох.
premedication, n : премсдикацня -4 praemedicaiio.
premonitory : предупреждаваш, предизвестяващ -4
praemonitorius.
prenatal : пренаталсн, предшсстлуващ раждането -4
pra»natalis.
preparation, n : препарат -* praeparatum.
preparations, galenical : Галснови препарати —» g a-
l enica.
preparator, n : амбоцептор, протнвотяло, антитя
ло -4 amboceptor.
prepared : приготвен, готов -» pa r atus ; приготвен-»
praeparatus.
prepatellar : препатсларсн -4 praepatellaris.
prepuce, n : препуциум, крайна плът -4 praepu
tium.
presbyac(o)usIa
860
prominence
presbyac(o)usiat presbyacusis, n : старческа глухота,
пресбиакузис -ч presbyacusis.
presbyopia, n : старческо зрение, пресбиопия -ч pre s
byopia.
prescription, n : рецепта, прескрипция -ч re ceptum,
praescriptio (1), fo r m u la (1).
—, execution o f : рецептура -ч receptura .
presenil : пресекилен, преждевременно остарял -ч
praesenilis,
presenility, n : преждевременна старост, пресснн-
ум —>praeseniam (2).
presentation, л : предлежание —» praesentatio.
—, breech- : седалищно раждане -ч p artus agrippi-
nus (1).
—, breech- : седалищно предлежание -ч praesentatio
natium.
—, cephalic o r head- : предлежание на глава~»/?гое-
s entâtiо cephalica.
—, face- : лицево предлежание —» praesentatio f a
ciei.
—, foot- : раждане с предлежание на крак или кра-
ка —» partus agrippintis (2).
—, foot- o r footing : предлежание на крак -ч prae
sentatio petits.
pressore, abdominal muscular : коремна преса -ч p re
lum abdominale.
—, a rterial blood- or blood- : артериално налягане,
кръвно налягане —>tensio arterialis.
—, high blood- : хипертензия —» hypertensio ; виж
също hypertension.
—, intracranial : интракраниално или вътречерепно
налягане —» tensio intracranialis.
— , intraocular : интраокуларно или вътреочно наля
гане, офталмотонус -ч tensio intraocularis.
—, venous : венозно налягане —» tensio venosa.
presystole, n : пресистола -ч praesystole.
presystolic : пресистоличгн -ч praesystolicu s.
preternatural ; противоестествен -» praeternatura
lis.
prevention of disease : предпазване от болеет, про
филактика -ч prophylaxis.
preventive : предпазен, превентивен, профилактичен
—
» p rophylacticus.
priapism, л : приапизъм —» priapismus.
Priessnitz bandage or compress : Прнсницов компрес
—
> Priessnitzi compressa.
primary : първоначален, първичен —» prim arias1
(най-ранен, примарен), prim ord ialis.
primigravida, л : примнгравнда, бременна за първи
път —>primigravida.
primipara, л : първескиня, примипара —»primipara.
primitive : първичен, примитивен -ч primordia lis.
primordial : първоначален, първичен, примитивен,
примордиален -ч p rimo rdialis.
principal : главен, основен —» princeps.
principle, л : съществена съставна част, припцнп-)
principium.
—, active : активен принцип, действуващо нача
ло -ч principium activum.
probable : вероятен, правдоподобен -ч probabilis,
probe, л : сонда —> catheter, specillum.
—, grooved : жлебовата сонда -ч specillum s ulca
tum.
procedure, surgical : хирургична интервенция, хи
рургична намеса, операция -ч in terventio chir
u rgica, operatio.
process, n : израстък, костен израстък ; процес, па
тологичен процес -ч processus.
—, alveolar: алвеоларен израстък -ч processus a l
veolaris.
—, axis-cylinder- : осев цилиндър на нервната клет
ка, аксон, невраксон, аксонцилиндър —» пеиг-
ахоп.
—, ensiform: мечовиден израстък -ч processus x i
phoideus.
—, mastoid : мастоиден или цицковиден израстък-ч
processus mastoideus.
process, pathological : патологичен п роц ес —* p ro.
cessus (2).
— , spinous : боди лообразен (бодилков) изр астък -ч
processus spinosus.
—, vermiform : апендикс, червеобразн ият изр астък
на сляпото черво ч appendix vermiformis.
— , xiphoid : мечовиден израстък -ч processus xipho
ideus.
procidentia, л : пролапс, и зпадане, увисване навън
или излизане навън -ч prolapsus.
procreation, л : създаване на потомство -ч genera
tio ; размножаване, възпроизвеждане -ч repro
ducti о (2).
proctalgia, л : прокталгия -ч proctalgia.
proctitis, n :■проктит -ч proctitis.
proctoclysis (continous) : ректалн а и нфузи я, кап ковз
кливva —» infusio rectalis.
proctodynia, n : прокталгия -ч proctalgia.
proctoscopy, n : ректоскопия -ч rectoscopia.
proctospasm, n : проктоспазъм -ч proctospasmus .
proctostasis, n : проктостаза -ч proctostasis.
proctostenosis, л : стеснение на правото черво, прок-
тостеноза -ч proctostenosis.
pro dosi : на доза, за един прием -ч pro dosi.
prodigious : необикновен, странен —» prodigiosus .
prodrome, л (/j/ prodromes, p rod ro mata) : продром,
предвестник, предшествуван! призна к -ч p ro
dromus.
prodromic, prodromal : продромален, предшеству ва щ
(болестта) —* prodromalis.
proferment, л : профермент, зимоген - » p r o farmen
tum.
profound ; дълбок -ч profundus.
pro .'use : профузен , обилен, изобилен, прекомерен,
прекаден, извънредно силен —>p ro fu s u s
progenesis, л : преждевременно полово ра зви ти е -*
progenesis.
progenia, л : прогения -ч progenia.
progeria, л : прогерия -ч progeria.
proglottis, n : проглотил, членче на тения -ч pro
glottis.
prognathism, л : прогнатня ■-> prognathia.
prognosis, n : прогноза, предсказ ание - ч progno
sis,.
—, of bad : c лоша прогноза, неблагоприятен -ч s i
nister (2).
prognostic : прогностичен -ч prognosticus.
progress (of a disease) : процес, патологичен процес
- ч processus (2).
progressive : напредващ, п рогр есиращ, нарастващ-»
progrediens.
projecting : издаващ се напред, стърчащ -» promi
nens.
projection, л : израстък, костен израстък -ч proces
sus (1) ; издатина, изпъкналост —» prominen
tia ; изпъкналост, възвишение -ч protuberan
tia.
prolapse, n : пролапс, изпадане, уви сване навън или
излизане навън -ч prolapsus.
—
of the anus : пролапс на ануса -ч prolapsus
ani.
—
of the iris : пролапс на част от ириса —$ irido-
cele.
—
of the rectum : пролапс на ректума -ч prolap
sus recti.
—
of the uterus : спадане на матката, хи стеропто-
за -V hysteroptosis.
—
of the uterus : пролапс на утеруса, изпадане на
матката -ч prolapsus uteri.
—
of the vagina : пролапс на влагалището -ч pro
lapsus vaginae.
proliferation, n : пролиферация, разрастване на тъ
канта -ч proliferate.
prominence, л : изпъ кн ал ост, възвише ние -ч promi
nentia, protuberantia.
—, hypothenar : мал копръстно възвишен ие, хипоте-
нар -ч hypothenar.
prominence
861
psychopathy
prominence, laryngeal : Адамова ябълка -> prominen
tia laryngea.
— , thenar : голямопръстно възвишение, тенар —>
thenar.
prominent : изпъкващ, издаващ се напред, стърчащ
—
» prominens.
promiscuity, п : промискуитет, безразборно полово
общуване —» promiscuitas.
promontory, n : промонториум, издатина, изпъкна
лост —» promontorium (IJ.
—
of the sacrum : промонториум, рид —»promon
torium (2).
promyelocyte, n : промиелоцит —» promyelocytus.
pronation, л : пронация, завъртане навътре -» />ro-
ла/fo.
pronator (muscle) : пронатор (мускул) —> pronator.
prop(a)edeutics, n : пропедевтика -» propaedeutica.
propagation, n : размножаване, възпроизвеждане
reproducfio (2).
proper : личен, собствен -» proprius.
properdin, n : проперднн —> properdinum.
prophylactic : профилактичен, предпазващ от болест,
предпазен, превентивен -» prophylacticus.
prophylactics, nfpl : профилактични лгкарства->/л-о -
phy laetica.
prophylaxis, n : профилактика -» prophylaxis.
proprioceptor, n : проприорецептор, проприоцептор-»
proprior eceptor.
propulsion, n : пропулсия —> propulsio .
prosencephalon, л : преден м оз ък, пр озенц ефало н —>
pros encephaIon.
prosopalgia, л : прозопалгиа -» prosopalgia.
prosopantritis, л : фронтален или челен синузит ->
sinusitis frontalis.
prostate, prostate gland, prostata, л : простата, про
статна жлеза —» prostata.
prostatectomy, л : простатектомия -» prostatecto-
m/я.
prostatic : простатен
prostatism, л : простатпзъм -»
prostatitis, л : простатит —►prostatitis.
prostatorrh(o)ea, л : простаторея -» prostatorrhoea.
prost îesis, л : протеза -» prothesis.
— , dental : зъбна протеза -» prothesis dentalis.
—, ocular : очна протеза, изкуствено око
pro-
thesis ocularis.
prostitution, л : проституция -» prostitutio.
prostration, л : прострация, извънредно голямо из
тощение —» prostratio.
protanopia, л : протанопия, цветна слепота предим
но за червения цвят —> protanopia.
protease, л : протеаза
proteasa.
protein, proteid, л : протеин -* proteinum.
proteo’ytic : протеолитичен -» proteotyticus.
prothesis, л : протеза -» prothesis.
prothrombin, n : протромбин, тромбоген—»prothrom
biwim, thrombogenum.
prothrorabinopenia , л : хилон ротромбинеми я —> hypo-
prothrombinaemia.
protodiastolic : протодиастоличсн -» protodiastoli-
protogala, л : колострум, коластра -4 colostrum.
protop'asm, л : протоплазма -> protoplasma.
Protozoa, nipl : протозои, животински първаци -»
Prctfozbtf.
protracted: протрахиран, много продължителен, про
точен, удължен
protractus.
protrusion, л : изпъкване, издаване напред —>pro
trusio.
—
о? the rectum : пролапс на ректума -» prolapsus
recti.
protuberance, n : изпъкналост, тъпа издатина, въз
вишен нс, протуберанция -» protuberantia ; т -
т к » ,алост, възвишение —> prominentia.
provocation, л : провокация, провоциране -♦ provo
catio.
proximal : проксимален -» proximalis.
prurigo, л : пруриго -> prurigo.
—, true : пруриго на Хебра -* prurigo simplex.
pruritic, prnrigîuons : сърбящ, пруригинозен —* p ru
riginosus.
pruritus, n : сърбеж, пруритус -» pruritus ; кожен
сърбеж —>pruritus cutaneus.
—
ani : анален сърбеж
pruritus ani.
—, senile : старчески сърбеж -> pru ritus senilis.
—
vulvae : сърбеж по вулвата —» pruritus vulvae.
psammoma, n : псамом, »пясъчен тумор* —> p sa m
moma.
psamniotherapy, л : псамо терапия^/tf a/nmo/fterap/a.
psendan(a)emia, л : псевдоанемия, лъжлива анемия-»
pseadoanaemia.
pseudoarthrosis, л : псевдоартроза, лъжлива става —»
pseudoarthrosis.
pseudocoxalgia, n : юношеска деформираща остео
хондропатия на тазо-бедрената става, болеет на
Лег-Калвё-Пертес -> osteochondropathia defo r
mans coxae juvenilis.
pseudocyesis, n : лъжлива, мнима или въображаема
бременност —> graviditas spuria.
pseudohermaphroditism, л : псевдохермафродитизъм,
лъжлив хермафродитизъм -» pseudohermaphro
ditismus.
pseudoicterus, л : псевдоиктср, лъжлива жълтени
ца pseudoicterus.
psendojaundice, n : лъжлива жълтеница, пссвдоик-
тер
pseudoicterus.
pseudoleuk(a)emia, л : пссвдолсвкемия —>pseiidoleiih-
a?mia ; болест на Ходжкин, лимфогранулома-
тоза -» lymphogranulomatosis.
pseudomembrane, л : псевдомембрана, лъжлива мем
брана —» pseudomembrana.
pseudomembranous : псевдомсмбрапозен, псевдомем
бране н —» pseudomembranaceus.
pseudomenstruation, л: лъжлива менструация, пссвдо-
менструация —>pseudomenstruatio.
Pseudomonas æruginosa : синегнойна бактерия, синя
бактерия -» Bacterium руосуапеит.
pseudoneoplasm, n : лъжлив тумор, псевдотумор —»
pseudotumor.
pseudoparalysis, л : псеедопарализа, лъжлива пара
лиза -» pseudoparalysis,
pseudoperitouitis, л : перитонизъм -» ^доУол/дегде.
pseudotrichiniasis, pseudotrichinosis, л : дерматомло-
зит -» dermatomyositis.
pseudotumo(u)r, л : лъжлив тумор, псевдотумор -»
pseudotumor.
pseudour(a)emi&, л: псевдоуремня, хронична еклам -
псия —>pseudouraemia.
psilosis, л : липса на косми, плешивост, псилоза -»
psilosis (1) ; псилоза, спру -»
;
спру, тропическа диария -> psilosis linguae.
psittacosis, л : лситакоза, паплгзлека болест -»
psittacosis.
psoas (muscle) : поясен (лумбалон) мускул -» p soa s
musculus.
psoitis, n : псоит -» psoitis.
psoriasis, л : псориазнс, псориаза -* p soria sis.
psychasthénie, n : психастения -» p sych asthenic.
psychiatrist, psychiater, n : психиатър -> p sy chia
ter.
psychiatry, л : психиатрия -* psychiatric.
psychic, psychical : психичен, психически, душе
вен —» psychicus.
psychoanalysis, n : психоанализа -* p sy ch o a n alysis.
psychogenic, psychogenetic : психогенен —» p syc h o
genes.
psychomotor : психомоторен -> osychomotorins.
psychoneurosis, n : психоневроза psychoneurosis.
psychopathie : психопатичен, психопатен
psycho
patfucus.
psychopathology, n : психопатоюгия
psychopa-
thologia.
psychopathy, psychopathie, n : психопатия
psycho
pathic.
psychosis
862
purpura
psychosis, n : психоза, психична болест, душевна
болест, психично заболяване -4 psy ch o sis,
insania (insanitas).
—, manic-depressive : миниакално-депресивна пси
хоза —» psychosis maniacodepressiva.
—, polyneuritic : Корсаков синдром —» Korsakovi
syndrom um.
psychosomatic : пснхосоматичсн -4 psychosoma-
tica >\
psychotherapy, psychotherapeutics, n : психотерапия-*
psychotherapia.
psychrotherapy, n : криотерапия —» cryotherapia,
ptarmics, nlpl : кихавнчнн средства -> sternutatoria.
ptsrnalgia, n : болю на петата, талалгия -4 ta lalgia.
pterygium, n : птеригиум ~4 pteygiam.
pterygoid : криловиден, пгеригоиден -> pterygo
ideus.
ptilosis, n : птилоза -4 ptilosis.
ptomaine, ptomatine, n : птомаин, трупна отрова -4
p t omaiпит.
ptosis, n : спадане или смъкване на някой орган,
птоза -4 ptosis (2) ; птоза, спадане на горния
клепач
ptosis (1) ; спадане, смъкване -4 des
census.
—, false : блефарохалазис —* blepharochalasis.
ptyalagogues, nlpl : слюнкогонни средства, сиал-
arora —> sialagoga.
ptyalio, n : птиалин -» ptyalinum.
ptyalism, n : слюнкотечение, сналорея -» sialo r-
rhoea.
ptyalography, n : сиалография —» sialographia.
ptyalolith, n : слюнчен камък или конкремент —>
calculus salivatis.
puberty, n : пубертет, пубертетен период, период
на полово зреене —> pubertas.
—, precocious or unusually early : преждевременен
пубертет, преждевременно полово узряване -4
pubertas praecox.
pubic : лонен —* pubicus.
pubiotomy, n : пубиотомня - 4 pubiotomia.
pubis, pubes, n : срамна или лонна кост -» o s pubis.
—, pectineal line of the : гребен на срамната
кост —>pecten ossis pubis.
puerile : пуерилси, детски, детински, момчешки —>
рп °rilis.
puerilism, n : пуерилизъм, пуерилност
puerilis-
тич.
puerpera, n : родилка, лехуса - 4 puerpera.
puerperal : пуерперален, следродилен, родилен - 4
puerperalis.
puerperium, n : следродилен период, послеродов пе
риод, пуерпериум —* puerperium.
pulley, n : макара, скрипец -» trochlea.
pulmonary : белодробен, пулмонален —* p ulm onalis.
pulsation, n : пулсация, пулсиране, туптене или
ритмично биене —>pulsatio.
—, epigastric : епигастрална пулсация —>p u ls atio
epigastrica.
pulp, dental or dentinal : зъбна пулпа, пулпа на
зъба —>pulpa (2), pulpa dentis.
pulpitis, n : пулпит —>pulpitis.
pulpous, pulpy : пулпозен, месест -4 p ulp osu s .
pulsatile : пулсиращ, биегц или туптящ -4 p u lsa n s .
pulse, n : пулс, пулсов удар -* pulsus.
—, abrupt : стръмен пулс, подскачащ пулс -* p u l
sus eder.
—, alternating : алтерниращ пулс -4 pulsus alter
nans.
—, arrhythmic ; неритмичен пулс -4 pulsus arhytfi-
miens.
—, bigeminal : чифтен пулс, пулс на чифтове - 4
pulsu* Ыgeminus ; бигеминия - 4 bigeminia.
—, corrigan : стръмен пулс, подскачащ пулс -»
puls is celer.
—, dicrotic : дикротичен пулс, двуударен пулс,
двоен пулсов удар ~* p ulsus dicrotus, dicrotia
(дикротия, дикротизъм).
pulse, equal : равномерен, еднообразен пулс - 4 p u l
sus aequalis.
—, filiform : филиформен пулс, нишковиден пулс-*
pulsus filiform is.
» , full : пълен пулс -* pulsus plenus.
» , hard : твърд, напрегнат пулс -4 pulsus durus.
» , intermittent : интермитентен пулс, кнтермигк-
ращ пулс -4 pulsus intermittens.
—, irregular ; неправилен пулс, аритмия -4 p u lsu s
irregularis.
» , large full : голям пулс -4 pulsus magnus.
» , paradoxical : порадоксален пулс -> pulsus para-
do <us.
» , permanently irregular : предсърдно мъждене или
трептене -4 arhythmia absoluta.
— , rapid: ускорен пулс -» pulsus frequens.
—, regular : правилен пулс -4 pulsus regularis.
—, slow : бавен пулс -> pulsus rarus.
» , slow prolongeted ; полегат пулс, разтегнат
пулс -4 р Usus tardus,
—, small: малък пулс -4 pulsus parous.
» , swift: стръмен пулс, подскачащ пулс —*pulsus
celer.
» , thready ; нишковиден пулс, филиформен пулс —*
pulsus filiformis.
» , trigeminal : пулс на тройки, троен пулс -4 p u l
sus trigeminus.
—, unequal : неравномерен пулс, разнообразен
пулс -> pulsus inaequalis.
—, venous : венозен пулс —>pulsus venosus.
—, weak : слаб пулс -» pulsus debilis.
pulsus alternans : алтерниращ пулс -4 pulsus alter
nans.
» celer ; стръмен пулс, подскачащ пулс —* p ulsus
celer.
—
differens : нееднакъв, различен пулс —>p u ls u s
differens.
pulverization, n : пулверизация, пулверизиране ->
pulvérisâtio (1).
pulvinar, n : пулвинар —* pulvinar.
punctum proximum : най-близка точка -4 panctum
proximum.
—
remotum : далечна точка -> punctum remotam.
puncture, n : пункция, пунктиране -» p unctio.
—
of the bladder : пункция на пикочния мехур -4
punctio vesicae urinariae.
—, cisternal : цистернална пункция, субокципи-
тална пункция -4 punctio suboccipitalis.
—, exploratory : пробна пункция -4 punctio explo
ratoria.
—, lumbar or spinal : лумбална пункция -4 punctio
lumbalis.
—, sternal : стернална пункция, метод на Арин-
к IH -4 punctio sternalis.
—, ventricular : вентрикулна пункция -* v entricu -
lopunctio.
pupil, pupilla, n : зеница, гледец, пупила —>pu pilla.
pupil(l)ary : пупил(ар)ен, зеничен -4 p u p illa ris.
pure : чист, без примеси, неподправен -» p arus
absolutas (2).
purgation, purging, n : очистване, изпразване на
чревното съдържание *4 purgatio.
purgatives, nlpl : слабителни, очистителни лекар
ства —> laxantia.
—, power'uI : силпо действуващи очистителни ле
карства —4 drastica.
» or purges, nlpl : очистителни лекарства, пурга
тиви —>purgantia.
purified : очистен, пречистен, рафиниран -4 depu
ratu 9.
Purkinje’s fibers : влакна на ПуркинЙе -4 P u rk in je'
fibrae .
purpura, n : пурпура, кръвопетниста болест —*
purpura.
» haemorrhagica : тромбопенична или тромбоцито -
пенична пурпура, болеет на Верлхоф -* р и гт
pura thrombopenica.
purpura
863
radfate
purpupa rheumatica : ревматична пурпура, болест на
Шьонлайн -» purpura rheumatica.
—, thrombocytopenic : тромболенична или тромбо-
цитопенична пурпура, болеет на Верлхоф
purpura thrombopenica.
purulent : гноен, пурулентен —>purulentus.
pus, п : гной
pus.
pustular, pustulous : пустулозен —>pu stu lo su s .
pustule, n : пустула, гнойно мехурче, гнойна пъпка,
принта
pustula.
— , malignant, o r cutaneous anthrax : лоша пъпка,
синя пъпка, сибирска язва, въглен, антракс на
кожата -> pustula maligna.
putamen, n : путамен —» putamen.
putre action, putrescence, я : гниене, гнилостно раз
лагане
putrefactio.
putrescent, putrefying : гниещ, загннващ -> putre
scens.
putrid : путриден, гнил, гнилостен -» p u tridu s .
py(a) emia, n : пиемия (буквално гноекръвис) ->
pyaemia.
pycDOlepsy, n : пикнолспсия
pycnolepsia.
pycnosis, n : пикноза -> pycnosis.
pyelectasia, pyeleclasis, n : пислсктазия —» p y el
ectasia.
pyelitis, n : пиелит -* pyelitis.
—
calculosa : калкулозен пиелит
pyelitis calcu
losa.
—
gravidarum or of the pregnancy : пиелит у бре
менните —» pyelitis gravidarum.
pyelocystitis, n : лиелоцнетит
pyelocystitis.
pye’ograpliy, n : пиелография —> pyelographia.
pyelolit.iotomy, n : пиелолитотомия
pyelolitho-
pyelonephritis, n : пиелонефрит —» pyelonephritis.
pye’otomy, я : пиелотомия
pyelotomia.
pyemia : виж py(a)emia.
pylephlebitis, n : пилефлебит pylephlebitis.
pytethrombosis, я г пилетромбоза, тромбоза на vena
portae —» pylethrombosis.
pyloric : пилорен, пилоричен
pyloricus.
pylorospasm, n : спазъм на пилора, пилороспазъм -»
ру ^orospasmus.
pylorostenosis, pyîoristenosis, я : стеноза на пилора,
пмлоростеноза -> pylorostenosis.
pylorus, л : пнлор, изход на стомаха
pylorus.
pyocele, л : пиоцеле -» pyocele.
pyocolpocele, я : пиоколпоцеле —» pyocolpocele.
pyocolpos, я : гной във вл ага лището, п иоко лиу с -#■
pyocolpas.
pyodermî a, pyotfermatitis, pyodermitis, pyodermatosi s,
pyoderma, n : пиодермнт, пиодермия р у о -
dermia.
pyogenic, pyogenetic, pyogenous : пиогене н, гн оер о
ден
pyogenes.
pyometra, л : гной в матката, пиомегра —* руо-
pyonephrosis, я з пионефроза -> pyonephrosis.
pyoovarium, я : пиоовариум, гной в яй чн ика , абсце с
на яйчника -» pyoovarium.
pyopericardium, n : гной в с ърце в ат а торбичка, пио-
пернкаод —» pyopericardium.
pyophtbalmü, pyophthalmitis, я : пиофталмия —►
pyophthalmia.
pyopneumothorax, n : пиопневмоторакс —»pyopneu
mothorax.
pyoptysis, n : гнойна експекторация, пиоптиза -*
pyop//«j.
pyorrh(o)ea, n : пиорея, гноетечение -» pyorrhoea.
—
alveolaris : алвеоларна пиорея -* pyorrhoea
alveolaris.
pyosalpinx, n i пиосалпинкс, гной в маточ ната
тръба —> pyosalpinx.
pyothorax , я : гноен п леври т, емпием на п леврата —v
empyema pleurae.
pyramid, n : пирамида —> pyramis.
pyramidal : пирамиден —> pyramidalis.
pyrectic, pyretic : п ирсти чен , тр ес кав , ф ебри лен —►
руretiens.
pyretics, nfpl : пиретични лекарства, пиретици —»
•>
pyretica.
pyretogenetic, pyretogenic, pyretogenous, pyrogenic :
пирогенен, предизвикващ треска —» pyroge
nes (IJ.
pyretogenous : п редизв икваща тр ес ка, преди зви кан
от треска, пирогенен —» pyrogenes (1-2).
pyretotherapy, я : пирогенна терапия, пиретотера-
пия, пиротерапия —» pyretotherapia.
pyrexia, я : пирексия, трескаво или фсбрилно с ъ
стояние
pyrexia, febris (I).
pyrogenic : пирогенен, п редизв икващ тр ес ка —» p y
rogenes (I).
pyrosis, n : пирозис, cropyxa, сгоревнна -» pyro
sis.
pyuria, n : пиурия, гной в урината
pyuria.
Q
quadrant, n : квадрант, четвърт част, четвъртина от
кръг —» quartrans.
quadrate : квадратен —* quadratus.
quadriceps : четирнглав, квадрицепс -> quadriceps.
quadrigeminal : четворен
quadrigeminus.
quadriplegia, я : тстраплегия, парализа на четирите
крайника -» tetraplegia.
quartan, л : квартана (малария) —» m ala ria quar
tana.
Queensland fever : Q-треска, Ку-треска, Куннсланд-
ска треска —» febris Q.
querulent, я : кверулант -* querulens.
quickly : бързо -> cito /
quicksilver, я : живак -> hydrargyrum.
Quick's method : метод на Квик Quiekt methodus.
Quincke s disease or (o)edema : сдсу(а) или отск на
Квиккс, ангионевротичен оток -» oedema a n
gioneuroticum.
Quincke's puncture : лумбална пункция —» p un ctio
lumbalis.
quinsy, n : флегмопозна ангина, остър паратонзн-
лит -» angina1 phlegmonosa.
quotidian- : исекиднсисн, ежедневен —» q uotid ia
nus .
quotient, blood-, n ; индекс на оцветяване, оцветите
лен индекс —> index colorimetrictis.
R
rabies, я : бяс, хидрофобия
rabies.
—
in man : бяс у ч.жека, хидрофобия hydro
phobia.
rachianaestliesia, я : рахиансстсзня, гръбначномо
зъчна анестезия -> r(hjachianaesthesia.
rachitic : рахитичен
rachitidis.
rachitis, n : рахит —» rachitis.
radial : радиален, лъчев
radialis (1).
radiate : лъчеобразен, лъчист -» r a dia lis (2)
radiating
864
reflex
radiating, n: ирадиация, ирадииране, излъчване —»
irradiatio (1).
radiation, n: радиация, излъчване -» radiatio; ра
ди отер ап ия, лъ че ва те рапи я —» radiotherapia.
radical : р ади кален , корен ен , основен - » radicatis,
radicotomy, л : радико томия - » radicotomia.
radicular : радикуларен, коренчев -> radicularis.
radiculitis, n : радикулит, коренчев неврит -» ratf/-
ealitiSm
radioactivity, л : радиоактивност -» radioactivitas.
radiodermatitis, n: радиодермит —» radiodermitis.
ra diography, n: радиограф ия —> radiographia,
ra diology, л : ради ологи я -» radiologia.
ra diotherapy, n: радиоте ра пи я, лъчева терап ия ->
radiotherapia.
radium, л : радий -> radiant,
—
therapy : радиева терапи я, кю ритср апп я •>■»
radiamiherapiа, curietherapia,
radius, л : лъчева кост, радиус —> radias.
radix, л : корен -» radix,
r ado n, n: радон, раднеиа еманация —> radiumema-
natio,
raiser (muscle) : повдигам (мускул) —> levator,
râ le s , nipi : хрипове -» rhonchi,
— , c r epitant : крепитнращи хрипове, крепитации-»
rhonchi crepitantes.
— , dry : сухи хрипове - » rhonchi sicci,
— , m oist: влажни хрипове -» rhonchi humidi.
— , sibilant : свиркащи хрипове -> rhonchi sibi-
lanies,
—, sonorous : звучни, шумни хрипове —> rhonchi
sonori.
ram us, л : клон —» ramus.
ranula, л : ранула -» ranala.
rap e, л : и знасилване, обезчестяване -» stuprum.
raphe, n: рафе, шев -» rhaphe(2).
rapid : бърз -» celer.
rapture, л : екстаз -» ecstasis.
r a ptu s melancholicus : меланхолен пристъп, взрив
на мъка - » raptus melancholicus.
rarefaction, л : разреждане, разредяване -> rare-
f actio.
rash, л : кожен обрив, изрив по кожата, екзанте-
ма -» exanthema; обриване, изрива не, обрив-»
eruptio.
— , drug- : меди камен тоз ен, лекарстве н обрив -»
eruptio medicamentosa.
—, gum- : строфулус -» strophulus.
—, h eat- : милиария вър ху червени папули -> mi-
liaria rubra.
— , n ettle- : копривна треска, копривница, уртика
рия -» urticaria.
— , rose- : розеола —» roseola.
— , swea t- : ми лиария с бистро съдържан ие на ме
х урч е та та —> miliaria crystallina.
rate, birth- : раждаемост —» natalitas.
—, sick- : морбидитет —> morbiditas (1).
Rauchfuss* triangle : триъгълник на Гроко-Раухфус-»
Grocco-Rauchfuss* trigonum.
raving : делириращ, делирантен -» delirans.
r avishm ent, л : изнасилване, обе зчестяване -* stup
rum.
raw : суров, непречистен, необработен -» crudus
(1-2).
Rayer's disease : ксантом -» xanthoma.
Raynaud’s disease : боле ст на Рейнб, симетрична
гангрена на крайниците —> Raynaudi morbus.
reaction, л : реакция -» reactio; реакция, проба,
тест
testum.
—
of degeneration : реакция на дегене раци я -»
reactio degenerationis.
— , diazo- : диазореакция (на Ерлих) -» diazo-
reactio.
— , serum- : серумна болест -» morbus seri.
reactivation, n:реактивация, реактивиране -» re
activate.
eactîve : реактивен -» reactivus.
reagent, л : реактив -♦ reagens.
reamputation, л i реампутация -» reamputatio.
r&calcificatiou, л : рекал циф икац ня , р екалцифици-
ран е - » recalcificatio.
recent : неотдавнашен, скорошен , пресен - » recens.
recently: неотдавна, наскоро -» •recenter (J).
—
(freshly) prepared : пряс но при готвено ( ле ка р
ство ) —» recenter paratum.
rec eptacle , receptaculum, л : вмес тили ще - » recepta
culum.
r ec eptor, л : рец еп то р - » receptor(1) (приемателен
ап ар ат) ; receptor (2).
— , exteroceptive : екс терорецеп тор - » exterorecep-
tor.
—, interoceptive : интерорецептор, интероцептор ->
interoreceptor.
—, proprioceptive : проприорецептор, проприоцеп-
тор -» proprio“eceptor.
rec eptors, sensory : рец еп то р —» receptor (2).
recess, n: вдлъбнатина, джо б, ку хи на -» excavatio;
вдлъбнати на, ямичка, джо б, ниша, р ец е су с -»
recessus.
— , epitympanic : елити мпан(ум) - » epitympanum.
recessive : рецесивен, отдалечаващ се, отстъпващ-»
recessivus.
recidiration, л : рецидив, възвръщане на една бо
л ес т —> recidivum.
recipe, л : рец еп та -» formula (J).
recipient (in blood transfusion), n: приемател, прием
чик, реци пи ент - » recipiens.
Recklinghausen's disease : болеет на Рек ли н гха уз ен -»
neurofibromatosisgeneralisata (ген ерализ иран а
не вроф ибр оматоза ), osteodystrophiafibrosage
neralisata (генерализирана фиброзна остеодис
трофия).
r eclination, n: отклон яване н аз ад -» reclinatio.
recollection, t ai se : пара мнезия, псевдоспомн яне,
лъж ли ви спомени - » paramnesia.
record, special clinical : ка зу и ст и ка -» casuistica(I).
records, clinic al : к азу и сти ка - » casuistica (2).
recovery, n: реконвал есц ен ци я, о здравяван е, пе
рио д на оздравяването —» reconvalescentia.
—, complete : пълно възстановяване на здравето -*
restitutio ad integram.
recrudescence, л : рекрудесц ен ц и я —» recrudescentia.
rec tal : ректален - » rectalis.
r ec t algîa , я : прокталгия —» proctalgia.
r ec tification , n: ректи фи кац ия - » rectificatio.
r ectified : пречистен, р екти фнциран - » rectificatns.
rectitis, n: проктит -» proctitis.
rectoscopy, n: ректо с ко пи я -» rectoscopia.
recto uterine : р ектоу тер ин ен —» rectouterinus.
rectum, n: право че рво, р екту м -» rectum.
-
,
by or through the : през ректума, ректално -»
per rectum.
recumbent : л еж ащ , обляга щ се наз ад - » recumbens.
r ecurrence, л : рецидив, въз вр ъщан е на едн а бол ест-»
recidivum.
recurrent : рекурентек, възвръщащ се, повтарящ ce,
повратен, възвратен -» recurrens; възвръщащ
се -» redux.
recurved : изв ит наза д -» recurvatu1:.
red : червен -» ruber.
redistocation, л : релуксация, повторна луксация-»
relaxatio.
redness, n: че рвенина -» rubor.
reduced : н ам ален , раздробен - * diminutus.
reducible.: репонибилен, подда ващ се на н а ме ст ва н е,
намес тв ащ ce -» reponibilis.
reduction, n: редукц ия , възс та н овява не —» reduc
tio(1); редукция, репонираие, наместване -»
reductio (2), repositio.
redux : възвръщащ ce -» redux.
reflected, r eflecting : реф лекс ен , реф лекто рен -> re
flexus*„
reflex1 : рефлексен, рефлекторен -» reflexus'.
reflex2, л : р еф ле кс - » reflexus2.
reflex
865
reposition
reflex, abdominal : коре мен рефлекс-4г*//*дгй.г e W o -
minalis.
—, ankle : Ахи лесов реф лекс - » reflexus tendinis
Achillis.
— , aquired or behavio(n)r or conditioned : условен
реф л екс, придобит реф л ек с —» reflexus condi-
tionalis.
contralateral : контралатерален рефлекс —» Brud
zinskii signum(1).
—, co rne al : корнеален, корнеен рефлекс -4 refle
xus cornealis.
—, cutaneo us : кож е н р еф л екс - 4 reflexus cutaneus,
— , deep : сухожилен рефлекс - » reflexustendineas.
— , inborn or innate : безусловен рефлекс, вроден
реф л е кс - » reflexus inconditionalis.
—, patellar or patellar-tendon- : коленен рефлекс,
пател ар сн р еф л екс - 4 reflexus patellaris.
— , pilomotor- : пиломоторен рефлекс -» reflexuspi-
lomotoriiis.
— , p lantar: плантарен рефлекс-4 reflexusplanta
ris.
-
,
pupillary or pupillary light- : зенн чн а реакц ия на
светли на, зен и чен реф лекс —» reflexuspupillae.
— , skin- or superficial ; кожен рефлекс -» reflexus
cutaneus.
—, tendon- : сухожилен рефлекс -4 reflexus tendi
neus.
—.
trained : условен рефлсс, придобит рефлекс -4
refl exns conditionaliv.
—.
unconditioned : безу с лов ен реф лекс, вроден ре-
фтс кс -» r*flexns inconditionatis.
—.
visceromotor: вмецеромоторон реф л екс, за щитно
напрежение, мускулна защита -4 reflexus vis
ceromotor/ns.
reTlux, n : обр атно тече ни е -» regurgitatio (2).
refluxus, n: обратно течение, рефлукс —» refluxus.
refraction, n: рефракция, пречупване на светлин
ните л 1 411, пречупеателна способност на око
то - * refractio.
refractory : рефрактерен, упорит (за болеет), нсвъз-
прпемчмв -4 refractarius
refrigerants, nipi : разхлаждамш, освежаващи лекар
ства - 4 ref-/gérant/а.
refrigeration, /i : охладяванс, изстудяване, лечебно
пр илагане на с туд —» refrigeratio (I).
réf ringence, л : рефракц и я, преч упва не на светлин
ни те л ъч и —» refractio (1).
regeneration, n: регенерация, регенериране, възста
новяв ане - 4 regenernt/о, reprodnetio (Î).
region, n: област —> regio; област, зон а —> area.
—, a na l : анална област -4 regio analis.
— , axiPary : акенларна или нидчишнична област-»
regio axillaris.
— , epigastric : епигастрална или подлъжична об
ла ст . еп и гас тр иу м —» regio epigastrica.
—, gluteal : глутеална или седалищна област -»
regio glutea.
—, hypochondriac : хинохондриум, подребрена об
лас т. подоебрие -* regio hypochondriaca.
— , hypog astric : хшто гастриум, долна коремн а об
ла с т -4 regio hypogastrica.
— , inguinal : ингвиналиа или слабинна обл ает - 4
regio inguinalis.
— , interscapular : интерскапуларна или междулопат-
кова облает, междулопатково пространство —»
regio interscapularis.
— , loin- or lum ba r : лумбална или пояс на област-»
regio lumbalis.
— , raesogastne : средна коремна област, мезогас-
т риу м - 4 regio mesogastrica.
— , occipital : окципитална или тилна облает —» re
gio occipitalis.
— , perinea! : пе ри не ал на облает -» regioperinealis.
—, pubic : сра мна ( лон н а) обл аст -4 regio pubica,
pubes (2).
— , sacral : сакрална или кръстна област -> regio
sacralis.
region, subclavian : инфраклавикуларва или подклю-
чична обла ет —» regio infraclavicularis.
—, umbilical : средна ко рем на обл ас т, мсз огас-
тр иу м —» regio mesogastrica.
regional : областен, региоьарсн, регионален -> re
gionaris.
regression, n: регресия, обратно развитие -4 regres
sio.
regressi ve : регр есиве н - 4 regressivus.
reg ula r : правилен - » normalis (нормален ), regula
ris (редовен).
regurgitation, n: регургитацпя, оригване, обратно
течение -» regurgitatio; обратно течение, ре
флу кс - » refluxus.
rehabilitation, n: рехабилитация - 4 rehabiUtatio.
Reichmann's disease : гас тро су кор ея - 4 gastrosaccor-
rhoea.
reimplantation, n: реимплантация, посаждане отно
во -4 reimplantatiо.
reinfection, n: реинфекция, подновена инфекция - 4
reinfeetio.
reinve rsion, n : ре инв ер зи я - » reinversio.
Reiter's disease or syndrome : болеет на Райтер, ap-
тритна спирохетоза, инфекциозен уроартрит -»
spirochaetosis arthritica.
re lap aroto my, n : рел ап аротомия - » relaparotomia.
relapse, n: възвръщане, релапс -4 relapsus.
relative : релативен, относителен —» relativus.
r ela x an ts , nipt : релаксан ти - * relaxantia.
relaxation, n: релаксация, разелабване, отпускане-4
relaxatio.
reluxation, n . релуксация, повторна луксация -» ге-
liixatio.
remaining: оставащ—» residualis.
remediable : излечим, н зц ери м -» curabilis.
remedies, ab ortiv e : абортипни ле кар ст ва - » aborti
va.
—t antiscabio us : лек арс тва против краста —» anti-
scabiosa.
—, cough- : лека рст ва против кашл иц а —» bechica.
—, mucilaginous : муцнлагинознл, слузести лекар
ства - » mucilaginosa.
—, ophthalmic : очни лекарс тва - » ophthalmica.
—, restorative : топкци, тонизиращи, укрепващи ле
кар ства - 4 tonica.
—, toothache- : лекар ств а против зъбн и болки,
одо нталгицн -> odontalgica.
remedy, n(remedies , pi) :леч ебн о средство, ле к ар с т
во -» remedium; лекарство, лекарствено сред
ство -* medicamentum.
—, c ough- : уталожващ кашлицата, експекторанс -4
pectoralis (2).
remission, rc mittence, n: ремисмя - 4 remissio.
remittent : ремитентен, рсмитпращ, временно затих
ва щ —» remittens.
removal, n: отстраняване (чрез рязане), аблация -4
ablatio;отстран ява не, премахване —» amotio,
eliminatio.
—, oper ative : оператив но о тстр аняван е, оксц изн я-»
excisio.
ren al : бъбреч ен , ренален -» renalis.
Rendu-Oslar disease : болест на Рандю-Ослер, наслед
ствена хеморагична тслеангисктазия -4 telean
giectasia hereditaria haemorrhagica.
renography, n: рентгенография на бъбрека, рентге
нова снимка на бъбре ка, рсн о графн я -* reno-
graphia.
repair, n: възстановяване, репарираие -» repara
tio.
replantation, n: реимплантация, посаждане отново - 4
reimplantatiо.
repletion, n: препълвано - 4 repletio.
report of a case : наблюдение на болен (случай) -4
observatio clinica.
repose, n : по чи вка, отдпх -» quies.
r eposition, n : нам ес тване, реп окн ран е —» repositio.
reductio (2).
-55
Медицинска терминология
reproduction
866
rhachian(a)esthesia
reproduction» n: репродукция» възпроизвеждане» р е
генерация -» reproductif) (I); възпроизвежда
не, регенерация, репродукция, размножаване -»
reproductio (2).
resection, n: ре з екц и я -> resectio.
—, g ast ri c : гастректоми я -* gastrectomia.
residual : остатъчен, оставащ, резидуалсн —» гея'*
dualis.
re sistan ce, n:рез исте нц ия, съп ротивлени е, съпроти -
вляемост, резистентност, устойчивост —> resis
tentia.
— , mutual: взаимно противодействие—taniagonismus.
resolution, n: р аз н асяне - » resolutio.
resolve nts, nfpl : рез ол вен тл , ресол венти, ди солве н-
ти —> resolventia, dissolventia (2).
resonance, tympa nitic : тимпаничен тон -» J o/ rn s /ym -
panicus.
reso na nt : рез ои иращ, тимпаничен -> tympanicus(2):
звън ли в
jonorwj.
res orb ent s, njpl : рез орбенти -» resorbentia.
r eso rption, n: резорбция, всмукване, поглъщане,
раз н ас яне -* resorptio; всмукване -» absorp
tio (2).
resounding : зв ънли в —> sonorus.
r espirable : годен за дишане -» respirabitis.
respiration, n: дишане —» respiratio.
—, abdominal : коремн о или диафрагмал но дишане—»
respiratio abdominalis.
— , amphoric : амфорнчно дишане —» respiratioam-
phorica.
— , a rtificial : изкуствено дишане —» respiratio ar
tificialiу.
—, bronchial : бронхиално дишане —» respiratio
bronchialis.
—, co stal : костално или торакално дишане -» res
piratio costalis.
— , diaphragm atic : коремно или диафра гмално ди
шане —» respiratio abdominalis.
— , difficult : затрудн ен о дишане, за дух, диепнея - »
dyspnoea.
—, normal or easy : нормално, леко дишане, еу-
инея —> еирпоеа.
— , st ridulous : ст ридул озн о дишане, свистящо, свир
кащ о дишане —> respiratio stridnlosa.
— , thoracic : косталн о или торакално дишане -» re
spiratio costalis.
— , vesicular : везпкула рно дишане - » respiratio ve
sicularis.
r espiratory : рес пи ра торен , ди хател ен - » respirato
rius.
rest, n: лечпвка, отдих —» quies.
restiform : подобен на въже, на връв, върв ов и-
ден —> restiformis,
restitution, n: втзстансияване —» restitutio.
restless : неспокоен, възбуден (псих.) -» agitatus.
restoration, n: възстановяване, регенерация -* re
productio (1).
restoratives, nfpl : тоници, тонизиращи, укрепващи
лекарства -» tonica.
resuscitation, n: реанимация, възвръщане към жи
в о т —» reanimatio.
ret arded ; за късн ял - » serotinus.
retching , n: позив за повр ъщане —» vomituritio.
re t e mirabile : чудесн а мрежа —» rete mirabile.
retention, n: задържане, задръжка, ретенция -» re
tentio.
—
of the placenta : задръжка на плацентата -» re
tentio placentae.
—
of urine : задръжка на урината -» retentiouri
nae.
reticular, reticiilate(d): ретикулен, ретикуларен, мре
ж ест, мрежовиден —» reticularis.
reticulocyte, n : ре ти кул оц и т —» reticulocytus.
reticuloendotheliosis, reticulosis, n: рет икул оендо те -
ли оза, рет ику ло з а -» reticuloendotheliosis.
reticulosis, leuk(a)emic : моноцитна лев кемия leuk
aemia monocytotiea.
reticulum, n: ре ти ку лум , фина мрежа , втория от
дел на стомаха у преживн ите жив отни —> reti
culum.
retiforra : мрежовиден, мрежест, ретикулен, ретику
ларен —> reticularis.
retina, n: ретина, мрежица на окото -» retina.
— , serrated edge of the : зъбчат край, зъбчата ли
ния - * ora serrata.
—, tigroid : пигментен рети нит, пигментна дег ен е
рац и я на р ет ин ата -* retinitis pigmentosa.
retinaculum, : държател, ретннакулум —» retina
culum.
retinitis, n: ретинит —» retinitis.
pigmentosa : пигментен р ети н ит, пигментна де
ген ерация на р ет ин ата —» retinitis pigmentosa-
retinopathy, n: рет ин оп ати я
retinopathia.
retinoscopy, n : ски аскопия —» skiascopia.
retraction, n: ретрашш, оттегляне, отдръпване*
свиване, сбръчкв ан о —» retractio.
retransfusion, n: ретрансфузия -» retransfusio.
retroauricular : задушен, ретроаурикуларен -» re-
troauricularis.
r etr obulb a r ; ретробулбар сн - » retrobulbaris.
r et roc(a) ecal : ретроцекален -> retrocoecalis.
r etr oc ardial : ретро кардпален, за дсърдсч ен —» retго-
cardialis.
retrofixation, n: ретрофиксация, прикрепване на
з ад —►retrofixaiio.
retroflexed : извит назад retroflexus.
retroflexion, n: ретроф лексия, прегъва не наз ад - *
retroflexio.
—
of the uterus : ретрофлексия на маткат а —» re
troflexio uteri.
retrognathia, n:ретрогнатня -» retrognathia.
retrograde : ретрограден, вървящ назад, дегенери
ращ -» retrogradus.
re tr om andibular : ретр омардибуларен —» retroman
dibularis.
retronasal : ретронг.зален, н осоглы ьчен -» retrona
salis.
re troperitoneal : рстроперитонеале н —» retroperito
nealis.
retropharyngeal : ретрофарии геален -> retropharyn
gealis.
retrop osition, n: ретр оп ез и ци я, отм ес тван е назад,.
измес тване назад —» retropositio.
rétropulsion , n: ретроп улсия —» retropulsio.
retrosternal : ретростерналеи
reirosternalis.
retrouterine : рстроутеринен -» retrouterinus.
retro ver sio n, n: ре троверз н я, нактоняваие назад
retroversio.
—
of the uterus : ретр оверз н я на матката -» retro
versio uteri.
returning : възвръщащ ce —» recurrens.
reunient : съединяващ - » reuniens.
revaccination, n: ревакцин аци я, повторно ва кц и н ира -
не
revaccinâtio.
reve rsible : обратим, в ъзврати м, рев ерз ибнл ен - » re
versibilis.
revivescence, n: възстан овяване на ж и во та, реан и
мация —» reanimatio.
revivification, n: опресняване ръбов ете на едн а ра
на, иивификация -» vivificatio.
rév ulsa nts, revulsives, nfpl : рев ул сивн и ср едства , от
веждащи или отвлич ащи ле карс тва —» revulsi-
va.
revulsion, n: отвличане, р ев улс ия - » revulsio.
Rh factor : резус-фактор, Rh-фактор -» Rhesus fac
tor.
rhabdomyoma, n: рабдомиом -> rhabdomyoma.
r(b)achial, r(h)achidial, r(h)achidian : гръбна чен, e n u -
нален -» spinalis.
r(b)achialgia, n: болка в гр ъбна ка, рахиалгмя - >
r(h)achialgia.
rha chian(a)e$thesia, rha chianalgesia, n : рах и ан е с те -
зи я, гръбначномозъч на ан естез ия
r(h)achi-
anaesthesia.
r(h)achI(o)centesIs
867
root
jr(h)4cbi(o)ce«testst n: лумбална пункция >punctio
lambatis.
r(h)actiiotomy, r(h)achitomy, я : рахнотоми я, спои-
дилотомия - » r(h)achiotomia.
T(h)achischiste, n: рахисхизис, цепнатина на гръб
начния стълб -> rfhjachischisis.
rhaehitis, n: рахит
rachitis.
rhagade, n: пукнатина, цепнатина - » fissura.
rhagades, nipt : рагади, пукнатини, цепнатини -4
r/ragößte.? ,
HhesDs factor : резус фактор, Rh-фактор -» Rhesus-
factor.
rheum, satt- : екзема -» eczema.
rhe um atic, rheuma tis mal : ревматичен, рев матизмен,
ревмлтизмален —> rheumaticus.
rheuma tism, и : ре вматизъм -» rheumatismus (1).
— , acute or acute articular or acute inflammatory or
infl ammato ry : остър ре вма ти зъм, истински ре в
матизъм , ос тър ставен ревматизъм, болест на
Соколски-Буйо —» rheumatismus verus.
— , chronic : хроничен ревматизъм -> rheumatis
mus chronicus.
— , muscular : м ускулен рев матизъм, ревматизъм
на мускул ите —>rheumatismus musculorum;
фиброзн т, мускуле н ревматизъм
fibrositis.
— , visceral : внецеларен ревматизъм -» rheuma
tismus visceralis.
rh eumatoid, n: ревматопд - * rheumatoidiim.
rheumatology, n; ревматология
rheuma/оlogia.
rhexis, n: пукване, раз късван е - 4 rhexis.
r hinal : носен, наз ален —» nasalis.
rhinism, n: носово говорене, гъгнив глас, рннола-
лия
rhinolalia.
rhinitis, n: ринит, хрема -* rhinitis.
— , acute : акутен ринит, остра хрема -» rhinitis
acuta.
— , alle rgic : алергичен ршшг, алергична хрема —»
rhinitis allergica.
—
vasomotoria : вазомоторен ринит, вазомоторна
хрема -* rhinitis vasomotoria.
rhinohlennorrh(o)ea, n: гнойна секреция от носа,
ринобленорея -» rhinoblemiorrhoea.
rhioogenous : рнкогенен, от носен произход -4 rhi
nogenes.
rhinolalia , n: носово говорене, гъгнив глас, рино-
лалия -* rhinolalia.
Thinolith. n: носен камък, к зл кулус в носа, рино-
ли т —►rhinolithus.
rhinopharyngitis, n: ринофарнн гнт, наз офарингнт -»
r.asopharyngifis.
rhino jharyox/ л ; носоглы ъчно пространство, носо
глътка
cavumpimryngonasale.
rhinophooia. n : носова говорене, гъгнив глас, ри-
mмилия —> rhinolalia.
rhinophyma, n: рннофима -» rhinophyma.
r hinorrhagia . n: ринорагия, силно кръвотечение от
носа —►rhinorrhagia.
rhinoscl eroma. n: рниосклером, риносклерома, скл е
ром на носа —» rhinoscteroma.
rhinoscopy, n : риноскопия —> rhinoscopia.
rhizome, n:корените
rhizoma.
rhizotomy, n: радикотомия —» radicotomia.
rhombencephalon, n: ромбовиден мозък, ромбенце-
фа лон —» rhombencephalon.
rhomboid : ромбовиден —> rhomboïdes.
rhonchi, nipt : хрипове
rhonchi.
rhotacism, // : ротз ци зъм -* rhotacismus.
rhythm, n: ритъм -4 rhythmus.
—, letal : ф ета лен ритъм, махалоипден ритъм, ем-
бриокардия -» embryocardia.
rhythmic : ритмичен, ритмически, равномерен —>
rhythmicus.
rib, n:ребро -> costa.
— , f loating: иланашо ребро -4 costaarcuariafluc
tuans.
r ibs, nipl : ребра (costae) -* costa.
ribs, false : лъжливи ребра, неистински или дъгови
ребра -4 costaespuriae.
— » tree : истински ребра, гръдничнн пли същин
ски ребра —> costae verae.
rickets, n: рахит -» rachitis*
—, adult orlate ortardy s късен рахит -♦ rachitis
tarda.
Rickettsia, n:рикетсия -» Rickettsia.
rickettsiasis, rickettsiosis, n:рнкетсиоза -» rickett
siosis.
rickety : рахитичен -4 rachiticus.
ridge, n: гребен -4 jugum, crista.
Riggs's disease : алвеоларна пиорея -4 pyorrhoea
alveolaris.
right : десен -* dexter.
r igid : ригиден, вдървен, вкоча нен , вкочзнясал,
втвърден, ке гьв кав, неподвижен, неподатлив - 4
rigidus ; не гьвкав -> inflexibilis.
r igidity, n: ригидност, вце пен еност, скованост,
вдървеност, вкочанясване -4 rigiditas; вц епе
неност, вцепеняване, вкочанясване -4 rigor(l).
—, cadaveric : трупно вкочанясване -4 rigor mor
tis.
r igor, n: вкочанясване —> rigiditas (2).
«— mortis : трупно вкочанясване
rigor mortis.
rima, n: цепка, цепнатина - 4 rima.
—
glottidis : гласна цепка - * rima glottidis.
—
or is : устна цеп ка, отвор на уст ата -* rima
oris.
—
pudendi or vulvae : срамна цепка - 4 rima pu
dendi.
ring , n: иръстен(че), халка, кръг( ч е) anulus.
ring-shaped : пръстеновиден ->anularis, circinatas.
ringing in the ears : звънтене н ушите -» tinnitus
aurium(l).
—, metallic : металичен топ
sonus metallicus.
ringworm, n: тине а -» tinea; три хофи тия —> tri
chophytia.
—, honeycomb- : ф аву с, кел - 4 favus.
—, small-spored : микроспория —> microsporia.
Rinne’s te st : опит на Рине -> Rinnei testum.
ripe : зрял, узр ял, напълно развит —» maturus.
ripeness, n: зр ело ст - 4 maturitas.
ri su s sardonicus; сардоничен, злобнонасмешлив смях,
„серсемски смях “ - 4 risus sardonicus.
Riv alta's reaction : реакция на Рмвалта
Rivalta’
reactio.
Rtva-Rocci's sphygmomanometer : ефнгмоманометър
на Рнва-Рочи —» Riva-Roccii sphygmomano-
metrum.
robo ra nt : роборирагп, усилващ, укре пваш, то низи
раш - 3 roborans.
ro bo ra nts , nipt : роборанти. укреп ва щи , обшоусил-
вапш лекарства
roborantia.
rodent :р аз яждаш, гризе ш - 4 rodens.
roentgenogram, n: рентгенова снимка, рентгеногра-
ма
roentgenogramma.
roentgenography, n: рентгено гр аф ия —» roentgeno-
graphia.
—, body section or sectional : плоскостна рен тге но
графия, томография tomographia.
roentgenology, n: рентгенология —» гоentgenologia.
roentgenoscopy, n: рентге носкопия —» roentgeno-
scopia.
roentgenotherapy, n: рентген отерапия, л еч ен ие с
рентгенови лъчи —> roentgenotherapia.
roetheln, n: рубеол а
rubeola.
Roger’s disease : болест на Толочинов-Роже - 4 То-
tocinov-Roger' morbus.
Rolle rs chancre : смесена язва
ulcus mixtum.
Romberg’s symptom, rombergism, n : симптом на Ром
берг Rombergi symptoma.
roof, n: покрив -> tegmen.
—
of the tympanum : костен покрив на тъпанчева-
та кухина
tegmen tympani.
root, n: корен -> radix.
Tosacea
868
saltatoria*
rosace«, acne rosacea, n: розацея (акне) -» rosa
cea.
.
—
hypert rophica : ринофима -4 rhinophyma.
r os e, n: червен вят ър , еризи пел -> erysipelas.
Rosenmüller, or gan о? : епооф ор он , надяйчников п ри
да тъ к —» epoophoron.
roseola, n: розеола -4 roseola.
— , epidemic : рубео ла - 4 rubeola.
—, syphilitic : сиф илитична розео ла —» roseola
syphiltica.
—
typhosa : ро з ео ла при тифус roseolatyphosa.
Roser-Nélaton line : ли ни я на Розер-Нелатон -> Ro
ser-Nelaton*linea.
Rosso limo Ts reflex : реф лекс на Росолимо - » Rosso-
limo* reflexus.
rotation, n: въртене, завъртане, ротация - 4 rota
tio; завъртване —» torsio.
rotator (muscle) : ротатор, завъртан (мускул) -*
rotator.
Roth-Bernhardt disease : болест на Ро т-Бернх ардт,
парестети чна мералгия —> meralgia paraesthe
tica.
rott en ness , n: гниене, гнилостно разла ган е - 4 pu
trefactio.
rotting ; гниеш, загниващ -4 putrescens.
r otula г : пател арен —» patellaris.
rotund : кръг ъл, ва лче ст - 4 rotundus.
round : кр ъг ъл - » circularis, rotundus (объл, вал-
чгс т).
—
and long : объл и дълъг —> teres.
roundworm, n: аскармс лумбрико идес - 4 Ascaris
lumbricoides.
Ro v si ags sign : симптом на Ровсинг -> Rovsingi
signum.
ru b b ing (massage), n: разтриване, фрикция -4 fric
tio (1).
—
in : втриване, натриване —» frictio (2).
rubefacients, njpl : умерено дразнещи кожата сред
ства - 4 rubefacientia.
rub ella , rubeola, n: рубеола -» rubeola.
rubeola, n:дребна шарка, брусница, морбили - 4
morbilli.
—
scarlatinosa : скарлатинозна рубеола, четвърта
болест, бо лест на Филатов-Дюкс - 4 rubeola
scarlatinosa.
rubiginou s : р ъжди в, с цвят на р ъжда rubigi-
nosus.
Rubin te st : п родухване на маточни те тр ъби, nep-
тубац ия —>pertubatiо.
rudiment, n: рудиментарен о рган , недораз вит ор
ган, ост атъч ен орган, рудиме нт -» rudimentum.
rudimentary : рудиментарен, недоразвит, зачатъ-
чен - 4 rudimentarius; първо нача ле н, прими
тивен, първичен -4 primordialis.
rugae vaginale s or vaginal rugae : вла галищн и гън
ки —» rugae vaginales.
rumbling in the bowels : борборигми, курка не или
къркор ен е в корема -> bornorygmus.
rumination, n: преживяне, руминация -* rumina
tio.
Rumpel-Leede sign : симптом на К он ч ало вс ки -Руч -
пел-Лееде -4 Koncalovski-Rumpel-Leede’ sig
num.
rupia, ni рупия —» riipia.
rupture, n: разкъсване, пукване —» ruptura (руп -
тура )t rhexis; {pop.) херния, кила , изс и пва
не —» hernia.
—
of the heart : руптура или разрив на сърцето-»
cardiorrhexis.
—
of the perineum : руптура или разкъсване на
перине ума - * ruptura perinei.
—, tubal : руптура или пукване на маточната тръ
ба —» ruptura tubae uterinae.
—, uteri ne : руптура на матката —» raptura uteri.
rusty : ръждив —» rubiginosus.
rye-smut or spurred rye : мораво рогче -4 Secalecor
nutum.
s
sac, n : торбичка -» bursa, saccus.
—, lacrimal : слъза торбичка —»saccus lacrima
lis.
Saccharomyces, n : Захар оми ц ет, за ха рн и гъбички,
квасни (спиртни) гъбички, дрожди - » S a c c h a
romyces.
saccharum lactis : лактоза, млечна захар
saccha
rum lactis.
sacciform, sac-shaped, sacc at e, sacc ular : торбовиден,
торбообразен —»sacciformis.
saccular, sacciform : торбовиден -* sac cularis.
sacculations of the colon ; изп ъкналости на стените
на дебелите черва -» haustra coli.
saccule, ves tibul ar : то рбичка (на цип ес тия лаби
ринт) -*sacculus.
Sachs-Oeorgi reaction : реа кция на Закс -Георги —»
Sachs-Georgi* reactio.
Sachs-Witebsky reaction : реа кция на За кс-Вите бски,
цитохолева реакция -4 Sachs-W itebsky* re
actio.
sacral : сакрален, кръстен -» sa cralis.
sacralization, n : сакрализация -4 sa c ralisa tio .
sacrococcygeal : сакрококцигеал ен, кръс тн о- оп а
шен
sacrococcygeus.
sacrocoxitis, n : сакрококсит -» sacrocoxitis.
sacrodynia, n : сакродиния, болка в кръста -4 s a c r o
dynia.
sacro lu mbar : са кролумбал ен, кръс тн о- поясен —>
sacгоlumbalis.
sacrum, n : сакрална или кръстна кост (свещена
кост) -4 os sacram.
sactosalpinx, n : сактосалпинкс -> sa ctosalpinx .
saddle, turkîsfa : турско седло -4 sella turcica.
sadism, n : садизъм -4 Sadismus.
SaemiscITs ulcer : пълз яща яз ва на ро гови цата - 4
u lcus serpens corneae.
sagittal : сагигален, стреловиден -> sagittalis.
Saint Anthony's fire : ергогнзьм, отравяне c мораво
рогче - 4 ergotismus ; еризипел, червен вятър —*
-
erysipelas.
Saint Qermain tea : слабителен чай - » species la
xantes.
Saint Vitus's danc e : витово хо р о, хорея -> chorea
minor.
salacio us ; сластолюбив, сл адострас те н, похотлив - 4
libidinosus.
s ala city, n : патологично сладо стр астие , патологич
на похотливост -> salacita s.
saline : салинен, солен - 4 salinus.
saliva, n :слюнка -4 saliva.
salivary : слюнчен -» salivatis.
salivation, n : слюнкотечение, сиалорея - 4 sialor-
rhoea.
Salk vaccine : вакцина на Солк, полиомиелит*вак
цина -» Salki vaccinum.
salmonellosis, n : салмонелоза -4 salmonellosis.
salpingectomy, n : салпингектомия - 4 salpingecto-
тта.
salpingitis, n : салпингит - 4 salpingitis.
salpingography, n : салпингографня - 4 salpingo-
graphia.
salpin x, n : маточн а т ръба , Фа лопиева тръба
tuba uterina.
salt, n : сол -4 sal.
saltatorial, saltatory: скачащ, подскачащ, скоко
образен -4 saltatorias.
salubrity
869
sclerotica
sa lubrity : зравословност, целебност —> salubritas.
salutary : благоприятен или полезен за здравето,
здравословен , бл аг отворен, лечебен - * saluta
ris.
salve, п: мехлем, ун гвент, помада, мазило, мази л
ка - » unguentum.
sample , я : мо стра , проба -* specimen.
s an ato riu m , /i : санаториум -» sanatorium.
Sandstr oem ’s b odies: околоиштовидни жл ез и, пара-
тмреокдни ж ле зи -» glandulae parathyreoi
deae.
san guifaci ent : кръво образу ва н е
хематолоетич ен,
хемопоетнче н —» haematopoieticus.
san guification, я : кръвообр азу ва не, х ематоп ое за,
хемопоеза —» Адета/о/ю/де/.? .
san guine : сангвиничек —» sartgui/iicus.
sanguineous : кървав -» 'Гаядоягде , cruentus (1).
san guinolent кърв ав, окьр вав ен , съдържаш кръв,
сангвннолентен —» sanguinolentus.
sanguis, я : кр ъв -» ÄWigw/s.
san guis uga, п: пиявица -» Hirudo.
sanies, п : сукървмца -» ichor.
sanitary : санитарен -4 samtarius.
san itation, п: санация, саниране, оздравяване -»
sanatio (2J, assanatio.
sanitorium, n: санаториум -»
.уоля/ ог/ н/я .
sap onification, я : салоннфиклцпя -» saponification
sa po nins, nfpl : сапонин» -4 saponina.
sapphism, я : лесбий ска любов, сапфизъм -4 де/7-
рhismus.
sa pr( a) emia , я : сапрсмнп, путридна интоксикация-»
sapraemia
sa pr ophyte, я : са п роф и т -> saprophytum.
Sarcin a, n : сарцина -» Sarcina.
sa rc oce le , я : саркоцслс - » sarcocelc.
sarcoid, л : саркоид -»
sa rco idosis , n: саркопдо за, болеет на Бсни с-Бьок-
Шауман —» Besnier-Boeck-Schaumann' morbus.
sarcolemma, я : capколема —» sarrotemma.
sarc om a, я : сарком, саркома —» sarcoma.
—, lymphatic : лимфосарком —» lymphosarcoma.
Sarcomatosis, я : са ркоматоза —» Sarcomatosis.
Sarcoptes scabiei : кър леж нп човешката крас та —»
Sarcoptes scabiei.
sardonic : сардоничсн, злобнонасмешлив - » sardo
nicиs.
s a rto ri us (muscle) : шивашки мускул, сартор иус
(му с кул) —» sartorius musculus.
saturation, я : насищане -4 saturatio.
saturnine : оловен -4 Saturninus.
sa tu rn is m , я : оловно отравяне, сатурнн зьм, плум-
бнзъм -4 plumbismus.
satyriasis, satyromania, я : сатириаза -» satyria
sis.
scab, я : струп ей , кора, корица -4 crusta; ссхара,
ес кар а -» eschara; краста у животните, ска-
бнес —» scabies (2).
scabies, я : кр ас та, скабисс - 4 scabies (1).
scabious : к ра ст ав , скабио зен —î scabiosus.
sc ala tympani : тъ па ьче ва стълба -» scala tympani.
—
vestibuli : вестибулн а или преддверна стълба -»
scala vestibuli.
scald, я : изг ар яне (причинено от влажна топли
на) —» combustio (2).
scale, л : люспа, луспз -» squama.
scale nu s, я : скален ус , стълбест мускул —» sca
lenus.
scaling, n: лю тене, дескпамзция -» desqnamatio.
scalpel, л : скалпел —» scalpellum.
scaly, sc alelike : люсп ест, люспообразсн - * squa
mosus.
scaphoid : лодко виден, ладисвиден -» scaphoideus.
scapula, я : ло пат ка , скапу ла -4 scapula.
—, winged : криловидна лопатка -» scapula alata.
scapul ar : ска лу ла рсн , логтатков, лоп атъчен -4 sca
pularis.
te ar , я : ръбец» ц икатрнкс, цикатриса -> cicatrix.
sca rification, я : скариф икаци я - » scarificatio.
sc a r latina, я : скарлатина —» scarlatina.
scarlatinella orscarlatinoid^: скарлатинозна рубеола,
ч етв ър та болест, болест на Филатов-Дюкс
rubeola scarlatinosa.
sc a rlatinilorm : скарлатиниформен, скарлатинови -
ден —» scarlatiniformis.
scatology, л : копрология -» coprologia.
scatophagy, л : ядене на изп ра жнения, копрофа-
гия —> coprophagia.
scent, я : миризма - » odor.
Schaeffer’s reflex : р еф ле кс на Шефер —» Schaefferi
reflexas.
Schick’s t e st : реакция на Шик, Шикова реа кция - »
Schicki testum.
schizogony, шизогония —» schizogonia.
schizonychia, я : онихосхиза —> Onychoschisis.
schizophrenia, л : шизофрения —» schizophrenia.
Schmincke tumor : ту мор на Шмн нке, лнмфо епи те-
лиом —» lymphoepithelioma.
Schönlein’s disease : болеет на Шьонлайн , ревма
тична пурпура -> purpura rheumatica.
Schultz-Charlton reaction : реакци я на Шулц -Чарл -
тон -4 Schultz-Charlton' reactio.
Schwabach test : опит на Швабах - » Schwabachi
testum.
Schwann, sheath of : обвивка на Швам,* неврилсма-»
neurilemma.
sc iatic : седалищен -4 ischiadicus.
sc iatica , я : ишиас, лумбо-сакрален или кр ъетн о-
пояссн радикули т —» ischias.
scintillating : искрят, бляскащ, святкат, блещу
к а т —» scintillans.
sc issors- grinde r’s disease : сидеро за на белите дро
бове -» siderosis pulmonum.
sc le ra, n: склера, склероти ка , бяла обвивка на
окото “4 sclera.
scleradenitis, я : склераденнт - 4 scleradenitis.
sc le re ctasia, л : склеректазии —» sclerectasia.
sclerectomy, я : склере ктомия -4 sclerectomia.
sclerema benignum: склерсдем у в ъ з р а с тн и - » scier-
oedema adultorum.
—
neonatorum : склерема - » sclerema neonato
rum.
sc leriasis, n:дифузн а или прогресираща ск лер о
дермия —» sclerodermia diffusa.
sc le ritis, я : скл ери т -» scleritis.
scleroderma, sclerodermia : склеродермия -» scle
rodermicг.
—
circumscribed : ограничена или ло кал изи рана
склеродермия —> sclerodermia circumscripta.
—
, diffuse symmetrical : дифуз на или прогрес ираща
склеродермия —* sclerodermia diffusa.
scleroma, я : склером(а) -» scleroma.
—, respiratory : рниосклсром, рнносклер омз, скле
ром на носа -» rhinoscleroma.
sclerosis, я : склеро за - » sclerosis.
—, amyotrophic lateral : амиотрофична латсрална
склероза —» sclerosis lateralis amyotrophica.
— , arterial : артериална склероза, артериоскле
роза -» arteriosclerosis.
—, coronary : коронарна склероза - » coronaroscle-
rosis.
—, disseminated or focal or insu l ar or multiplex ;
диссминирана склер оза, мултнплена ск лер о за ,
множествена, р аз п ръсн ата, раз се ян а скле
роза —» sclerosis disseminata.
—, initial : твърд шанкър, първична сиф илитична
язва - * ulcus durum.
—, lateral spinal : болест на Литъл -» Littles
morbus.
—, posterior spinal : табес, табес дорзалис -» tabes
dorsalis.
sclerotic : склеротичен, уплътнен, з ат върдял, втв ър
ден -» scieretiens.
sc ler otica, я : склера, склеро тика , бяла обвивка на
окото -4 sclera.
sclerotomy
870
sensible
scierotony, n: склеротомия, разрез в склерата -»
sclerotomia.
scolecoidectomy, sc olectomy, n: ап ендектомия - * ap
pendedomia.
scolecoidjtis, n: ап ен диц ит —> appendicitis,
scofex, n: сколекс, главичката на тениите -> sco-
lex,
scoliose, cyptio- : ки фо скол ио за - » kyphoscoliosis.
scoliosis , л : с коли оз а ~» scoliosis.
scorbutus, rt : скорбут -» scorbutus.
scotoma, « : скотом, скотома -»
. г го/олш.
—, scintillating or flittering : светещ скотом —»
scotoma scintillans.
scraping off : изстъргване, абразия
abrasio.
scratch, л : одраскване, екскориация -» excoriatiо;
ра на от одраскв ан е, одраскано място -» vulnus
scarificatum.
scrofula, л : скрофулоза, скрофулп, живеница -»
scrofnlosis, struma (2).
s crof uloderma, scrotulod er m, scrofulide, ti : ск р офу
лодерма —» scrofuloderma.
scrofulous : скрофулозен -» rf/vr/notfi;
; струмо-
зен , гушав -» strumosus (1),
scrotal : скротален -» scro/fl/rv.
scrotum, л : скротум, мъдннца, мъдна торбичка -»
scrotum,
scrum-pox, л : импети го -» impetigo.
sc urf, л : пърхот —» pityriasis simplex capitis.
scurvy, л ск орбут —» scorbutus.
— , i nf antile : детс ки скорбут, болест на Мьолер-
Барл оу - » Moeller-Barlow* morbus.
— , land- тро мбопенична или тромбоци то пен ична
п урпура, болеет на Нсрлхоф —>purpura throni*
bopenica.
scutulum, n: щи тч е, пластинка, люспи ца -»
Itim fl).
scybalum, n: твърди фе калии топ ки - » scybalnm,
seam, л : шев -» rhaphe (î).
seasickness, л : мор ска болест - » morbus nauticus.
seat, n: седалище -> surfes fJJ.
sea tw o rm , л : остр ица -> Enterobins vermicularis,
sebaceous : маетен, лоен —» sebaceus.
seb oüth, n: себолит -» sebolithus.
se bo rrhe al, seborrheic, seborrhoic : себоре ей- » sebor
rhoicus.
seb orrh(o)ea, n: себорея - » seborrhoea.
sebum, n: лой , мас, тлъст ин а, мазнина —» sebum.
—
palp eb rale : се крецията на Майбомиевите ж л е
зи -» sebumpalpebrale.
Secale cornutum or clavatum : мораво рогче -» Se
cale cornutum.
second : втор и -» secundas.
secondary : втори чен, втори, второ степенен, ст ран и
чен - » secundarius; стран ичен, колатерален -»
collateralis.
secreta, nfpl : секрети —» secreta.
secretion, n : секреция, секретиране, отделяне, из
лъчване —» secretio; секрет (на жлеза) -* se
cretam.
— , cutaueous f atty : кожн а мазнина - » sebumcu
taneum.
— , ex ter nal : външна секрец ия -» secretio externa.
— , internal : вътрешна секреция —» secretio in-
terna.
secretions, nipi : секрети -» secreta.
se cre tory : секреторе н , отделителен -» secretorius.
sectio legalis : съдебномедицинска аутоп сия - » sec
tio legalis.
section, n:рязане, разрязване -» sectio(1); отря
з ъ к . от ре зка, сегмент, част -» segmentum.
—, abdominal : лапаротомия -» laparotomia.
—
c(a)esarean : цезарев разрез, кесарево сечение-»
sectio caesarea.
secundinae, nfpl : п лацен та, посладък - » placenta.
se cundipara, n: секундипар а, бипа ра - * secandi-
para.
se datioo, n : успокояване, усп окоен ие -> sedatio.
sedative : успокояваш, успокоителен, седативен —»
sedativus.
sedatives, nfpl :седатива, седативни лекарства -►
sedativa.
sediment, n: седимент, утайка - » sedimentum.
—, urinary : пикочен седимент
sedimentum
urinae.
sedimentation, n : седиментация, седиментиране,
ута ява не, ута йва не
sedimentatio.
—
test or rate (S.R.) or reaction : утаяване на
еритроцитите, утаяване на кръвта, реакция на
утаяване на еритроцитите ( Р У Е ) -» sedimen
taliо erythrocytorum.
segment, л : сегмент, отрязък, отрезка, част -* seg
mentum.
—, tapeworm- : член че на тен ия, прогл оти л - » pro
glottis.
se g me nt ation, n: се гментаци я, се гментира не —» seg
mentatio.
segregator, n: сепаратор, разделител -» sepa
rator.
se izure, n: пристъп, припадък - » accessus.
selection, n : се лекци я, избор, подбор —» selectio.
self-abuse, л î он ан изъм —» оnanismus.
—
- mu rder : самоубий ст во —» suicidium.
—
- pollution : онанизъм
onanismus.
Selivanov’s t est : проба к а Селиванов - » Selivanovl
testum.
sella turcica : турско седло -» sella turcica.
semeiology, semfe)iotics, n : си мп томатология - »
symptomatologia.
semen, n: сперма, семенна течно ст, семе sperma,
semen(2).
sem ic anal, n : полукан ал - » semicanalis (1).
sem ilu na r : семнлу нарен , полулун ен -» semilunaris,
Innatus.
serai luxation, n: сублуксация, непълно изкълчва
не -» subluxatio.
simimembranous : полуцип ес т. полумембранен, семи -
мембранозен —» semimembranosus.
seminal : спермен - » spermaticus.
s emination , n: оп лодяване, осеминяване -» insemi
natio.
seminiferous : семеносен -> seminifer.
seminoma, n: семином -» seminoma.
semiology, semiotics, n: симптоматологи я —» sympto-
matologia.
semipermeable : полупрониц аем, по лу про пу скл и в,
полупроходим - » semipermeabilis.
semis, n: половина -» semis.
semi tendinous : п олу су хо жн лен - » semitendinosas.
senescence, n : стареене, за ста ряв ан е, с ъс та ряв ан е ,
остаряване —> senescentia.
senile : старч ес ки , сенплен -» senilis.
senilism, л : ранна или преждевременна старост,
преждевременно остаряване —» senilismus.
senility, л : старост, старческа възраст -» senilitas;
стар ос т -» senium.
—, premature : ранна или преждевременна ст ар ос т,
преждевременно остаряване —» senilismus.
sensation, л : сетивност, усет, усещане -» sensatio,
sensus (чувс тво) .
sense, л : усещане, сетивност, усет, чувствуване,
чувство -» sensus.
—, muscular : мускулен усет, кинестезия -» kin-
aesthesia.
—, pressure- : усет за тежест, барестезия -» bar-
aesthesia.
—
of smell : обоняние, мирис - » olfactas
sensibility, n: сетивност, чувствителност, осезае-
мост, сензибилитет* - » sensiЫlitas.
sen sibiliza tion, n : сен зи били зац ия, сензпбплизи*
ране -> sensibilisatiо,
se nsibilizer, n: амбоцептор, а нтитяло - » amboceptor.
sensible : сензибилен, осезаем ; чувствуващ, сети
вен, чув ствителе н - » sensibilis.
sensitization
871
signature
sensitization, n: сензнбилизация,
сензи били зи -
ра не —> sensibilisation
sensitizer, n; амбоцеитор, иротивотяло, антитяло -4
amboceptor.
sensorium, n: съзнание, „орган на съзнанието14 -»
seasonum.
sensory : сензорен, сетивен, чувствуващ, чувстви
телен - » sencoriiis.
separation, n: отделяне, разделяне, сепарация
separatio.
separator, n: сепаратор, разделител -4 separa
tor.
sepsis, n: сеп си с, „от равяне на кръвта*4 —4 sepsis.
—
lenta : бавно про ти ч ащ сепсис, хронносепсис
sepsis lenta.
septic : сеп тич ен —> septicus.
se ptic(a)e mia , л ; сеп ти це мия, сспти кемия, сепсис в
тесе н смисъл, „отр авяне на кръвта "
septi
caemia, sepsis.
— , c ryptog en(et)ic : криптог енеи сепсис -4 sepsis
crypto^enes.
— , puerperal : роди лна, следродилна тр е ск а, пуср -
перална тр е ск а —> febns puerperalis.
septicopy(a)emia , n: сеп тнкопнемня —> cepticopyae-
tnia,
septulum, л : преградка -» septulum.
septum, /i : ссптум , преграда -> septum.
— , minute : п ре гр адка -4 septulum.
— , nasal ; септум на носа, писна преграда —» se/?-
*и#и /fas/.
se qu es tr ation, л : се квес трац ия —» sequestratio.
sequest rum, se qu ester, n; секв естър -» sequestrum.
seralbumin, /г : серумен албумин seroalbuminum.
serotfiagno sîs , n: серодиагностика -4 serotiagriosis.
se ro fibrin ou s : серофпбриноэен —> serofitrtnostis.
se ro globulin , n; серумен глобулин —t seroglobuli-
пит.
serology, n: серология —> vrrotog/a.
seroprophylaxis, n: серумна профилактика —» sjro-
prophylaxis.
seropurulent : ссропурулснтск, серозно-гноен —> Je-
ropuruientus.
s er or ea ction, n; серологи чна реа кци я —> seroreac-
tio.
se ro sa , n: с ероза , серо зна мембрана, серозн а
цниа —» serosa.
serositis, n : серозит -* х?/чш7гл\
serotherapy, я : серумно лечение, серотерапия -»
serothernpia.
se rothorax , n : хн дро торакс —» hytirotborax.
sero us : серозе н - * s*»ro57/.c.
serpent, я : змия -» Serpens-.
serpiginous ; пълзящ -4
. wpi/i*'1.
serrate, serrated : зъбчат, назъбен —» чerгаtuс.
serum, я : серум, кръвен серум —» serum1, serum1
sanguinis ; серум(и) з а лечебни п профи лактич
ни цели - 4 serum'-.
— , a ntirelicular cytotoxic : цитотоксичен антирети-
кул аре н се рум, се рум на Богомолец -> Bogo-
moleci serum.
— , blood- : кръв ен серум -* serum1sanguinis.
se rum re action, n: серумна болест —» morbus seri.
sex, я : гюл —» sexus.
sexual : полов, с ексу ален —> sexualis.
shadow (roentg.). shade, я : сянка —» umbra.
— , h ea rt- ; сърдечн а сянка —» umbra cardiaca.
s h a ft, я : стъбло, стебло —> .vrrt/ws.
shaking1: клатещ, треперещ —» я£«7яя.г.
shaking-, я : треперене, тремор —» tremor.
sha nk, я ; подбедрица, иодколсшнша -* crus (IJ.
shape, я : форма, очертание, образ —» configu
ratio.
—
of heart in mitral disease : митрално сърце, мк-
трална конфигурация на сърцето -4 cor mi
trale.
shearing ; стрижещ -4 tonsurans.
sheath, n: калъф, обвивка, капсула -» theca.
sheath of Schwann : обвивка на Шван, неврнлема -4
neurilemma.
—,
tendon- : сухожилно влагалище —►z>aginaten
dinis.
shell, n: мида, подобно на мида образувание -»
concha.
Shigella dysenteriae : дизентерийна бактерия Ш ига-4
Bacteriumdysenteriae Shiga.
shingles, n: херпес зостер -4 herpeszoster.
shivering,n: студени тръпки -* frigus (2J ; сту
дени тръпки или треперене при треска -* fri
gus febriumsiv e febrile.
short ; къс, кратък —» brevis.
-------sighted : късоглед -> myopicus.
—
- sightedness : късогледство, миопия -» myopia.
shortness of breath : задух, диепнея, затруднено ди
шане -> dyspnoea.
shoulder blade, я : лопатка, скапула -4 scapula.
shrinking, : свиване, сбръчкване, ретракция —> re
tractio.
sialadenitis, n: сиаладеннт -4 sialadenitis.
sialagogues, sialogogues, nipl : слюнкогонни средст
ва, спала гога -4 sialagoga.
sialism, я ; слюнкотсчение. сиалорея-*sialorrhoea.
sialography, n: сналография -4 sialographia.
sialolith, я : слюнчен камък или конкремент —>cal
culus salivaiis.
sialolithiasis, г : смалоднтназа -4 sialolithiasis.
sialorrh(o)ea, я ; сиалорея, слюнкотсчение -4 sialor-
rhoea.
sibilant ; свиркащ -4 sibilans.
sick : болен, нездрав -* aeger(aegrotus).
sickness, n: болест —> morons.
—, falling : спипенсия, припальчна болеет -4 epi
lepsia.
—,
green (pop.): хлороза -4 chlorosis.
—,
mountain- : планинска болест, болест иа височи
ната, въздушна болест -» morbusmontanus.
—,
monthly ; менструация, (менструален) период
menstruatio.
—,
motion- ortravel- (air- nrcar- orsea- orswing-) ;
кинетоза, болест на насипните движения
ki
netosis.
— , radiation-, orX-ray-: лъчева интоксикация, лъче
во заболяване, лъчева болест —4 morbusradia
tionis.
—,
serum- : серумна болест -> morbusseri.
— , sleeping: трипанозомиаза -4 tripanosumiasis.
— , sleepy (pop):епидемичен енцефалит, „летар
гичен енцефалит-
-
4 encephalitis epidemien.
—
(at the stomach) : повдигане, гадене, няузея -4
паиsia.
— , sweating- : епидемична
милиарпя -4 miliaria
epidemica.
side, я : страна —4 latusК
siderosis, я : сидероза -4 siderosis.
—
culis : сидероза на кожата -4 siderosiscutis.
—
of the eyeball : сидероза на очната ябълка —>si
derosis bulbi.
—
pulmonum : сидероза на белите дробове -4 side
rosis pulmonum.
sight, я . зрение -4 visio.
r-,
long- : хпперметрипнк, „далекогледство * -4 hy
permetropia.
— , short- : късогледство, миопия -4 myopia.
sighted, near- orshort- : късоглед -> myopicus.
sigmoid : сигмовиден -4 sigmoideus.
sigmoiditis, n: е ш м о и д и т —> sigmoiditis.
sign, n: признак, белег, обективен симптом —» sig
num.
—,
bad orinauspicious : лош признак -> signumma
li ominis.
—
of disease ; признак на болестта -4 signum
morbi.
—,
neck- : признак на Брудзински -4 Brudzinskii
signum (2).
signature, n: сигнатура -> signatura.
signs
872
somatic
signs of the death : признаци на настъпила смърт-»
signa mortis.
silicosis, n: силикоза ~» silicosis.
sHicotubercu losis, n : си лн котуберкул оз а - » silicotu-
berculosis.
silver, n: сребро -» argentum.
similia similibus curantur : подобното се излекува с
подобното - » similia similibus curantur.
Simmonds disease : бол ест на Симондс, хипофизна
ка хе кс ия - » cachexia hypophysaria.
si mple1 : прост, нес ложен, несъст авен —» sim*
plex (1).
simple-,
n: лечебно растен ие, лечебн а бичка —>
herba.
s im u lation, n: симул ац ия, симулиране - » simulatio.
si multaneo us : едновременен -» simiiltaneus.
si napism, « : син аи пзъм, синапена хартия, синапена
л ап а —» sinapismus.
sinciput, я : синципут, лоб -» sinciput.
sinew, n : сухож илие - » tendo.
s ingle : единичен, отделен, самотен -» solitarius.
sinister : неблагоприятен, c лоша прогноза -» sini
ster (2).
sinuitis, n: сннуит, синузит —» sinusitis.
— , frontal : фронтален или челен синузит -» sinu
sitis frontalis.
sinuous : л ъкат уш ещ , криволичещ -» sinuosus, gy
ratus.
sinus , n : си н ус, паз ва, кухина -> sinus.
— , ca ro tic : каротиден синус - » sinus caroticus.
— , frontal : фронтален или челен синус, челна око-
лоносна кухи н а -» sinus frontalis.
— , ma xillary : максилареи синус, горночелюстна
сжолоносна кух ин а —» sinus maxillaris.
— , ple ural : плеврален си нус, синус на плеврата-»
sinus pleurae.
— , sphenoidal : сфеноидалсн синус, клиновидна око
ло носна ку хи на - » sinus sphenoidalis.
sin uses , n/pl : синус(и), пазва, кухи на -* sinus.
— , cerebral : синуси на твърдата мозъчна обвивка-»
sinus durae matris.
—
о* the dura mater : синуси на твърдат а мозъчн а
обви вка —» sinus durae matris.
— , ethmoidal : етмоидални синуси, ре шетъч ен ла
биринт, к летки на решетъчния лабирин т, реше
тъчни клетки —» sinus ethmoidales.
— , paranasal or accessory nasal : околоносии кухи
ни -» sinus paranasales.
sinusitis, n: синузит, синунт -» sinusitis.
— , frontal : фронтален или челен синузит -» sinu
sitis frontalis.
—
maxillaris: максиларен синузит-» sinusitisma
xillaris.
sipho no ma, ni цилиндром - » cylindroma.
Sippy's method : метод на Сипи -> Sippyi cura.
s ite , n: местоположение - » situs.
sitieirgja, n: отказване да се приема храна, ситп-
ейргия - » sitieirgia.
Sitkovski sign : симптом на Ситковскн -» Sitkovskii
symptoma.
sitomania, sitiomania, n: снтиомания, ненаситност-»
sitfijomania.
sitophobia, sitiophobia , n : ситиофобия -> sitfi)opho+
bia (1).
situation, n: положение, местоположение -» situs.
situs inversus : преобърнато разположение на вът
решни те органи —» situs inversus.
skeleton, n: скелет -» skeleton.
s kiagraphy, n : радиография —» radiographia.
skiascopy, n : ски ас коп ия -» skiascopia.
skin , n : кожа -» integumentumcommune.
—
chafing : интертриго -» intertrigo.
—.
glossy or smooth : глан цова ко ж а, лиодермия - »
liodermia.
— , nail- : кожица на нокътя, епонихиум -» epony
chium.
skin, piebald : витилиго -» vitiligo.
—,
scarf- orscurf- : епидермис -» epidermis.
—,
thin : тънка кожица -» pellicula.
—,
true : истинска кожа, кориум, дерма -♦ co
rium.
skirrhus, n: скир, фиброзен рак -» skirrhus.
skull, n: череп -» cranium.
sleep, paroxysmal : нарколепсия -» narcolepsia.
—,
twilight-
полусън -» semisomnus.
— , unnaturally deep : сопор, унесеност -» sopor.
—,
winter- : зимен сън, хнбернацпя -» hibernatio.
sleepiness, n : сомноленция, сомнолентност, болестна
сънливост -» somnolentia.
sleeplessnes, n: безсъние, безсъница -» insomnia.
slender : строен, нежен, тънък, слаб —» gracilis;
фин, нежен -» subtilis; тънък, нежен -♦ te
nuis.
slime, n: слуз -» mucus.
sling, n: прашковидна превръзка, фунда -» funda.
slit, n: цепка, цепнатина -» rima.
—,
lid- : клеиачна цепка -» rimapalpebrarum.
—,
mouth- : устна цепка, отвор на устата -» rima
oris.
— , pudendal orvulvar : срамна цепка -» rimapu
dendi.
slough, n: сфацел
sphacelus (1).
slow : бавен —» lentus.
sluggish : вял, бавен -» torpidus (отпуснат), indo
lens (2).
sluggishness, n: леност, вялост, инертност, бездей
ствие —» inertia.
small : малък -> minutus (мъничък, дребен), par
vus.
smallpox, n: вариола, едра шарка -» variola.
smegma, n: смегма -» smegma.
smell, n: обоняние, мирис -» olfactus.
smooth : гладък, равен —» levis;-.
sneezing, n: кихане, кихавица —» sternutatio.
—,
paroxysmal : пароксизмална кихавица —» sternu
tatio convulsiva.
— , spasmodic : сплзмоднчна кихавица, кихавичек
спазъм -» ptarmus.
socket, eye- : орбита, очница -» orbita.
sockets, tooth- : зъбни алвеоли, зъбни грапчннки —»
alveoli dentales.
sodoku, n: содоку, болест от ухапване от плъх -»
morbus morsus Muris.
sodomy, n: содомия -» sodomia.
soft : мек, нежен -» mitis; мек, ьетвърд —» mol
lis.
softening, n: размекване, омекване -» malacia.
—
of the brain orcerebral softening : размекване на
мозъка, енцефаломалация -» enc*phalomalacia.
sokosho, n: содоку, болест от ухапване от плъх-»
morbus morsus Muris.
sûianism, ni соланизъм -» solanismus.
solar : слънчев -» solaris.
solarium, n : солариум, соларий -♦ solarium.
sole (of the foot), n: стъпало —» planta
. solid : плътен, компактен -» compactus,solidas.
solitary : самотен, усамотен, уединен, отделен -»
solitarius.
soluble : разтворим -» solubilis.
solution, /i : разтвор -» solutio,liquor(2) ; разтва
р я н е —» dissolutio.
—,
hypertonic : хипертоничен разтвор -» solutio
hypertonica.
—,
hypotonic : хипотоничен разтвор -» solutioHy
potonien.
—,
physiological salt- orphysiological saline orsaline:
физиологичен разтвор, физиологичен серум -»
serumphysiologicum.
solvent1; разтварящ -» solvens.
solvent^, n: разтворител —» menstruum.
solvents, nipl: дисолвенти, разтворители -» dissol
ventia(1); лекарства, разтварящи слузта —»
solventia.
somatic, somal : соматичен, телесен -» somaticav
somnambulism
873
spine
somnambulism, somnambulance, n: сомнамбулизъм —»
somnambulismus.
som nifacients« nfpl : хипнотични« сънотворни лекар
ства, хипнотнци -4 hypnotica.
somniloquence« somniloquism« n : говорене на сън,
сомнилоквия -4 somniloquia.
somnolence« somnolency, л : сомноленцкя, сомнолент-
ност, болестна сънливост —» somnolentia,
so much of each : по равно, по равни части —> aa,
sonitus aurium г шу мове в у шите -4 sonitas aurium.
sonorous ; сонорен, звънлив, звучен, гръмък -4 so
norus,
soothing-1 : обл екч аващ, усп окоява щ, смекчава щ - »
leniens; см екч аван е, намаляване (на си лата ) —»
mitigatio, soothing-; усп окоява щ, у сп о ко ите
лен -4 sedativus.
sooty : слждив, фулигнно зен —» / uliginosas,
sopor, л : сопор, унесеност -4 so/ю г.
sop orifics , я /pf : хипнотични, сънотворни лекарства,
хипнотнци - 4 hypnotica.
soporose, soporous : сопо розе н - 4 soporostis.
sordes, n : фулнго , фулигннозен налеп —> fuligo.
sore, л ; язва, улкус -4 ulcus.
— , cold : фебрилен хе рпе с -4 herpesfebrilis ; хе р
пес на устните
herpes labialis.
— , oriental : кэжна лейшманиоза, ориенталска яз
ва - 4 leishmaniosis cutanea.
— , s oft or venereal : мек шан кър, венерична язва -4
ulcus molle.
— , syphilitic : първична сифилитична язва, твърд
шанкър -» ulcus durum.
—
throat : гърлобол, остър тонзплит - 4 anginaх.
sound1 : здрав —» sanus.
sound-, n: сонда —> catheter.
— , grooved or hollow : жл еб овата сонда —» specil
lumsulcatum.
— , sm all : сонд а (тънка) —» specillum.
sound9, n: звук, тон -4 sonus sonilus (1) ; шум -»
rumor.
— , amphoric voice- : амфоричен звук на гласа -*
amphorophoniа.
— , cardiac : сърдеч ен тон -4 sonus cardiacus.
— , cracked-pot- : звук на пукнато гърне'-» sonus
poculi fessi.
— , dull : тъп звук (тон) —» sonus obtusus (J).
— , heart- : сърдечен тон —» sonus cardiacus.
— , pulmonary : белодробен звук (гон) -4 sonuspul
monalis.
sounding : з вуч ен, гръмък —» sonorus.
sour : кисел
acidus.
space, n: пространство, място, промеждутък, меж
дина
spatium.
— , interco stal : м е ждуребрено пространство —> spa
tiumintercostale.
— , interscapular : междулопатково пространство,
интерскапуларна или междулопаткова област -4
regio interscapularis.
— , popliteal : задколянна ямпчка —» fossa poplitea.
— , retrocardial ; рс тро кардна лн о, задсърдечн о про
странство, пространство на Холцкнехт -4 spa
tiumretrocardiale.
— , re troperitoneal : ретроиермтонеллно пространст
во -» spatiumretroperitoneale.
— , retropharyngeal : рстрофармнгеално или задглъ-
тъчно пространство - » spatium retropharyn
geum.
— , subarachnoid : субарахноид(ал)ло пр остранст
во —» cavum siibarachnoidealc.
— , snbdural : субдура л но пространство -4 cavum
subdurale.
spasm, n: спазъм, тони чей гърч -4 spasmus.
— , clonic : клонкчен гърч, клонус - * clonus ; кон
вулсия - 4 convulsio.
— , facial : фациалсн спазъм, конвулсивен тик —>
spasmus facialis.
— , functional : функционален или професионален
спазъм -4 spasmus functionalis.
spasm, intention- : интенционен спазъм -» spasmus
intentionis.
— , nodding : спазмодично кимване *-> spasmus na
tans.
— , rotatory ; еластична тортикэлия, еластична кри
ва шия -4 torticollis spastica.
— , s altatory : салтаторен спазъм, „танцьорекм" спа
зъм —> spasmus saltatorius.
— , tonic : тоничен спазъм, тоничен гърч -4 spas
mus tonieus.
spasmodic : спазмодичен, ел асти чен, сп азм ати ч ен ,
конвулсивен -4 spasmodicus.
spasmolysis, n : спазмолиза -4 spasm olysis.
spasmolytic ; спазмолитичен -4 spasmolytiens.
spasmolytics, n /p l : спазм олити ци, спазмолитичшг
лек арс тва
spasmolytica.
spasmophilia, n : спазмофилия -4 spasmophilia.
spasms, causing : причи няващ спаз ми, гърчове - 4
sрasтоgenes.
spastic : спазмодичен, еластичен, спазматичен, кон
вулсивен -4 spasmodicus.
species, n : специес, чайна смес, сбор от билки ( тр е
ви), смесен чай -4 species.
— , diuretic : диуретичен или ликочогонев чай -»
species diureticae.
specific ; специфичен, характерен -4 specificus.
specifics, nipi : специфични лекарства -4 specifica .
specimen, n : мостра, пробз -4 specimen.
spectrum, fortification- : светещ скотом -4 scotom a
scintillans.
speculum, n : спекулум -> speculum.
speech, echo- : ехолалия -4 echolalia.
— , nasal : косово говорене, гъгнив глас, рин ола-
лия -4 rhinolalia.
sperm, n : сперма, семенна течност, еякулат -4
spennaf semen (2).
spermatic : спермен —» spermaticus.
spermatocele, n : сперматоцеле -4 spermatocele.
spermatocystitis, n: сперматоцистнт, везикулит -4
spermatocystitis.
spermatog enesis, sperm atogeny, n : сп ер ма тогенез а - 4
spermatogen esis.
sperreatorrh(o)ea, n: сперматорея -4 spermatorrhoea.
spermatovum, n : оплодената яйцеклетка -> sperni-
ovium.
spermatozoon, n {pl spermatozoa) : сперматозоид, се
менна клетка, мъжка полова клегка -4 sperma
tozoon.
spermaturia, n :сиорматурия -4 spermaturia.
sphacelous : ган гренозен, ум ъртвен (за тъка н) - »
gangraenosus.
sphenoid : сфеноидален, клиновиден -4 sphenoidalis-
spherical : сферичен, къл бо образе и, кълбовиден -v
globosus, sphaericus.
spherocytosis, n :сфсроцитоза -4 sphaerocytosis.
sphincter, n : сфинктер (мускул), свивам, стегач
(мускул) -» sphincter.
sphygmogram, n :ефнгмограма -4 sphygmogramma.
sphygmography, n: сф игмографияsphygmographia.
sphygmomanometer, n : сфмгмоманомстър -4 s p h y g -
momanometrum.
spina bifida : цепка на гръбначния стълб -4 s p i n a
bifida.
—
—
oculta : скрита цепка на гръбначния стълб-4
spina bifida oculta.
—
ventosa : туберкулоза на фаланга на пръст -4
spina ventosa.
spinal : спипален, гр ъбначен, гръбнач номозъчен - 4
spinalis.
spln atgia, n: c пипал тия, симптом иа П е трушки —
у
spuialgta.
spine, n : шип, бодил ~> spina; гръбна чен стълб —»
columna vertebralis.
—, iliac : нлначпа спина, хълбочен бодил -4 spina
iliaca.
— , poker- : рнзомеличнл спондилоза -4 sp ondylosis
rhi2ometica.
spine
874
stage
spine of the scapula : гребен на ли патката, лопатков
гребен -* spina scapulae.
spinous, spinose : бодилообразен , бодиден, бодил-
ков —» spinosus.
spintherism, п: фотопсия -» photopsia.
spiral : спира лен , спираловиден, ви нтообр азен -»
spiralis.
Spirillum, n: сп ирила —» Spirillum.
spirit, n: спирт, алкохол
spiritus.
spirits, n'pl : спиртни напитки или питиета, алко
холни нап итки —> spirituosa.
spirituou s : спи ртен , ал кохолен - » spiritaosus.
Spirochaeta, spirocti(a)ete, n : сп и рох ета -> Spiro-
chaeta.
spiroch(a)et osis, л : сп ир охе тоза -> spirochaetosis.
—
arthritica : артритна спирохетоза, болеет на
Рай тер , ин ф екц и оз ен уроартр ит —>spirochaeto
sis arthritica.
— , bronchopulmonary : бронхиална сп и рох ето за на
Кастелани , хемор агичен бро нхит —» spirochae
tosis bronchialis.
—
lcteroh(a)em orrhagica : иктеро-хеморагич на спи
ро х ет оз а, болеет на Васил ев-Вайл, боле ет на
Вайл, ин фекци оз н а жълте ни ца - » Vasilev-WeiV
morbus.
spirometry , n: спирометри я - » spirometria.
spissated : сгъстен - » spissus.
s p itting, n: отхранваме, изв аждан е на хра чки, екс-
пекторац ия - » expectoratio (1).
— , blood- : кръвохрачене, хемоптиза -» haemopty
sis.
spittle, n: слюнка —» saliva.
planchnic : вис церале н —» visceralis.
splanchnology, n: спланхнология -» splanchnologia.
splanchnoptosis, splanchnoptosla, n: спла нх ноптоза ,
ви сц ер оп то з а —> visceroptosis.
spleen, n: сл езка, дал ак -» lien.
— , flo ating or movable : подвижна слезка , подви
же н да лак —» lien mobilis, splenoptosis.
splenectomy, n: спл енектомия —> splenectomia.
splenic : лненален, слезков, далач ен -» lienalis,
sp le nitis, л : спленит - » splenitis.
sp lc nîzation, splé nification, /i : сп ле низацпя -» sple
nisatio.
spienohepatomegaly, n: хеп атосиленомегали я - » he
patosplenomegalia.
splenomegaly, splenomegalia, n: спленомегалия, уг о
лемява не на дал ака —> splenomegalia.
— , tropical : тро пи че ска спленомегалия, висцерална
лей шмани оза, кала-аз ар -» leishmaniasis visce
ralis.
spienopneumonia, n: масивна пневмония —» pneumo
nia massiva.
splenoptosis, sp lenoptosia, n: спадане, см ъкван е на
да лака, ен леноптоз а -> splenoptosis.
splenotomy, n: спленотомия - » splenotomia.
sp lint, n: шина - » ferula.
split : разцепен -* laciniatus.
splitting, n: разцепване -» discisio.
—
of the nails : онихоехнза ->
spondylarthritis, n: спондилартрит -» spondylar
thritis.
spondylarthrosis, n: спо ндилартроза , в ер тебрал на
(прешлен на) ар троз а -> spondylarthrosis.
spondylitis, n : спондилит -» spondylitis.
— , ankylosing or defor mans, or spondylitis ankylo-
poietica : а нкилоз иращ с понди лартрит, болеет на
Бех терев -> spondylarthritis cutkylopoëtica.
—
deformans: деф ормиращ а спондилоза - » spondy
losis deformans.
— , tuberculous : туберкул оз ен спондилит, кар и ес на
гръбначните прешлени - * malumPotti.
spondylolisthesis, n: спо ндилолистез а, хл ъзв ан е на
прешлен —» spondylolisthesis.
spondylosis, n: спондилоза, ве ртебралн а (прешлен
на) анкилоза - » spondylosis.
spondylosis deformans : деформираща спонд илоза -»
spondylosis deformans.
— , rhizomelic : рнзомелична спондилоза, форма на
Щрюмпел-Марй (Strümpell-Marie) -+ sp o ndylo
sis rhizomelica.
spondylotomy, n : спондилотомия, рахиотомия -»
r(h)achiotomia.
spongy : гъбест -» fungosas ; спонгиозен, гъбест,
шуплест -» spongiosus.
spontaneous : спонтанен, самоволен, доброволен, про
изволен <-> spontaneus.
spoon, n i лъжица —» cochlear.
sporadic : спорадичен, единичен, отделен, неепиде-
мнчен —> sporadicas.
spore, n : спора -» sрога.
sporotrichosis, n : споротрихоза -* sporotrichosis.
spot, n : място -» lосиr, macula.
— , blind : сляпо петно, палила на зрителния нерв - *
papilla nervi optici.
— , blue : бледосинкаво петно —» macula caeru
lea .
— , yellow : жълто петно на ретината —» macula
lutea.
—
of lessened re sistance : място на по-малка съ пр о
тива -» locus minoris resistentiae.
— , to the painful : на болезненото място, на мя
стото на болката -* loco dolenti.
spots, liver- : хлоазма, хлоазма утеринум —» chloas-
тау chloasma uterinum.
spotted : петнист -» maculatas, maculosas.
sprain, n : дисторзия, навяхване —» distorsio.
spraying, n : пулверизация, пулверизиране —» p u l v e -
risatio (2).
spreading, n : разпространяване -» propagatio.
sprew, n : спру, тропическа диария -* psilosis lin
guae.
springs, warm : термални изворн —» therm ae.
sprue, n : пенлоза, спру, тропическа диария -» p s i
losis (2)у psilosis linguae.
spurious : лъжлив, фалшив -» falsu s (подправен),
spurius.
sputa, nfpl: храчки -» sputum.
sputum, n : храчки, експекторация -> expectora
tio (2) ; храчки —» sputum.
— , albuminoid : серозни храчки -» sputum serosum.
— , blood stained : кърваво оцветени храчки, кръ -
венисти, сангвииолентнн храчки —» s p u tu m s a n
guinolentum.
— , bloody : кървави храчки —» sputum cruentum.
—
coctam : слузно-гнойни храчка -* sputum coc
tum.
— , coin-shaped : монетни, монетовидни храчки —»
sputum nummulare.
—
crudum : слузни, слузести храчки -» sputum
crudum.
— , globular : топчести храчки -» sputum globosum.
— , nummular : монетни, монетовидни храчки —»
sputam nummulare.
— , rusty : ръждиви храчки -» sputum rubiginosum.
— , sinking : храчки, потъващи на дъното във во
да -» sputum fundum petens.
squamous, squamate : люспест, люспообразен -> squa
mosus.
square : квадратен -» quadratus.
squint, n : страбизъм, кривогледство -> strabismus.
— , concomitant: съдружен страбизъм, съдружно
кривогледство —* strabismus concomitans.
— , convergent or internal : конвертиращ страбизъм-»
strabismus convergens.
— , divergent o r external : дивергиращ страбизъм ->
strabismus divergens.
— , vertical : вертикален страбизъм -» strabismus
verticalis.
squinting, n : страб изъм , кривогледство
strabis
mus.
stage, stadium, n : стадий, период -> stadium .
stage
875
stimulation
stag?, terminal : терминален или краен стадий,
предсмъртен стадий, предсмъртно състояние-»
stadiumterminale.
stagnation, п: кръвен застой, венозен застой, па
сивна кон гес тия, пасивно кръво нап ълва н е, с таг
нация —» stagnatio; застой, стаза —> stasis.
stain, n: петно
macula.
— , port-wine- : плосък хемаигиом, капилярен xe-
манпю.м
—
> haemangioma planum.
stalk, n: дръжка, стълбище
c rn. s (2),pediculus-,
stipes (опашка на лист) ; дръжка, стъбло -»
pedunculus ; стъбло —> scapus.
—
of the hypophysis : ин фундибулум на х ипота ла-
муса -> infundibulumhypothalami.
— , yolk- : ж ъл тъч е н кана л -> ductus omphaloente
ricus.
stalked : снабден c краче, с дръжка, имащ вид на
стъбло, педикул ир ан
pediculatus.
stammering, n: заекване, пелтечене —» balbuties,
mogilalia.
stapes, n: стреме —* stapes (1).
staphy lit is, it : ст аф и л нт —> staphylitis.
Staphylococcus, n: ст аф ило кок
Staphylococcus.
staphylodermatitis, n: стафнлодермнн -4 staphylo-
dermia.
staphyloma, n; стафилом, стафилома -4 staphylo
ma.
—, corneal ; стафилом на корнеята
staphyloma
corneae.
—, intercalary : междинен стафилом -> staphyloma
intercalare.
—, scleral : стаф илом на ск ле ра та -4 staphyloma
sclerae.
staphylotomy, n : увул ото мия —» uvulotomia.
starch, n: нишесте, скорбяла —> amylum.
— , animal : животинска скорбяла, гликоген —>gly
cogenum.
s ta rchy : нишестен - * amylaceus.
stasis, n: застой, стаза —> stasis.
— , biliary : застой на жлъчката, холестаза -» cho
lestasis.
— , venous : венозен застой, пасивно кръвонапълва
н е, пасивна кон гест ия —> stasis venosa.
stale, n; състояние, положение, статус -> status.
— , diseased : болестно съ сто ян ие , болнавос т —» тог-
Ыditas (2).
— , febrile : фебрилно състояние —» status febrilis.
— , hypnotic : хи пноз а —>hypnosis.
— , nascent : състояние на възникване, на образу
ване —» status nascendi.
—, present : сегашно състояние (на болния) -4 sta
tus praesens.
—, the same : съш ото с ъстоян ие -4 status idem.
static, statical : статичен -* staticus.
stationary : стационарен, неподвижен, постоянен,
не из мен ящ ce —» stationarius.
statoconia, n: статокония, отокония
statoconia.
statoliths, n!pl : статолити. отолитн ~> statolithi.
status, n: статус, състояние, положение -> status.
—
asthmaticus : астматично състояние —> status
asthmaticus.
—
epilepticus : епилептичен статус, епилептично
с ъсто яни е —>status epilepticus.
—
idem : същот о с ъсто яни е —> status idem.
—
lymphaticus : лимфатична диатеза -> diathesis
lymphatica.
—
ste no cardic us : ст ено кардичи о или пнгинозно
с ъсто яни е - » status stenocardicus.
—
thymic olymph aticus or thymicus : тп молнмфатич-
но състояние, тимолимфатичиа конституция -»
status thymicolymphaticus.
—
typhosus : тифозно състояние -» status typho
sus.
Steapsin, n:липаза -♦ lipasа.
stearrh(o)cat n: стеаторея, мазна диария, мазни из
пражн ен и я -> steatorrhoea.
steatoma, n : стеатом -> steatoma.
steatopyga, steatopygia, n : стеатолигия -* stcatopy-
gia.
steatorrh(o)ea, n : стеаторея, мазна диария, мазни,
изпражнения -» steatorrhoea.
steel-grinder's disease : сидероза на белите дробове -»
siderosis pulmonum.
stegmonth, n : следродилен период, послеродов пе
риод, пуерпериум —>puerperium.
stellate : звездовиден, звездообразен —» stellatus.
Stellwag's symptom : симптом на Щелваг -4 Stell
ioagi symptoma.
stem, n : стъбло, дръжка, краче -» pedunculus ;
стъбло -> scapus.
stenocardia, n : стенокардия, ангина пекторис, гръд
на ангина, гръдна жаба -» angina3pectoris.
stenosis, n : стеноза, стеснение -4 stenosis.
— , aortic, n : аортна стеноза -» stenosis valv(iil)ae
aortae
— , mitral, or stenosis of the mitral valve ; митрална
стеноза —» stenosis valv(ul)ae mitralis.
stercobilin, n : стеркобплин -» stercobilinum.
stercoraceous, stercoral, stercorous ; фскален —» fae
calis.
stereoagnosia, n : стерсолгкозия, астереогнозня, так-
тилна агнозия, „тактнлна слепота'4 —>stereo-
agnosia.
stereotypy, oral : вербигерация
verbigeratio.
sterile : стерилен, стерилизиран, асептичен, безмкк-
робен, безплоден, ялова (жена) -» sterilis ;
стерилен, безплоден, ялова (жена) —> inferti
lis.
sterility, n : стерилитет, безплодие, яловост —» ite-
rilitas (I) ; стерилност, липса на бактерии -»
sterilitas (2).
sterilization, n : стерилизация, стерилизиране, по
лово стерилизиране, обезплодяванс —> sterili-
satio.
— , fractional : фракшгонирано стерилизиране, тин-
дализация
tyndallisatio.
sterilizer, steam-pressure- : автоклав —» autoclavus.
sternal : стсрнален, гръдничен —» sternalis.
sternaIgia, n : болка в гръдната кост, стерналгпя -4
st ernalgia.
sternocleidomastoideus, n : стерноклейдомастоидсус,
гръднично-ключично-мастоиден мускул
ster
nocleidomastoideus.
sternum, n : гръдна кост, стернум —> sternum.
sternutation, n : кихане, кихавица -» sternutatio.
sternutatories, nfpl: кихавнчни средства
sternu-
tatoria.
steroids, nfpl : стероиди -4 steroida.
sterols, nfpl : стерини —> sterina.
stertor, n : стерторозно дишане, хрипаво, хриптягцо
дишане -* respiratio stertorosa.
stertorous : стерторозен, хрипкав, хриптящ, хър
кащ —> stertorosus.
stethoscope, n : стетоскоп, слушалка -> stethosco-
pium.
stiffening of the body ; трупно вкочанясванс —> rigor
mortis.
stiffness, n : вцепененост, скованост, вдървеност
rigiditas (1).
stigmata, nipl : стигми -4 stigmata.
— , vegetative : вегетативни стигми -4 stigmata ve
getativa.
Still's disease : синдром или болеет на Стил, на
Шофар-Стил -4 Stillt morbus.
stilus, n ; лекарствено моливче или пръчица -4 sti
lus.
stimulant : стимулиращ, подбуждащ, поощряващ -*
stimulans.
stimulants, nfpl\ аналептнцн, аналептичнн, възбуж
дащи, съживяващи лекарства ~4 analeptica.
stimulation, n : стимулация, стимулиране, подбуж
дане, поощряване
stimulatio.
stimulus
876
styptics
stimulus, n : стимул, дразнител, подбудител, въз
буждащ фактор ; дразнене, подбуждане, въз
буждане
stimulus.
sting, n : ужилване -» morsus (2).
stinking : вонящ, зловонен, смрадлив, смраден ->
foetidus.
stipe, n : стъбълце -» stipes.
stirrup, n : стрем е
stapes (1).
stomach, n : стомах, вентрикул -» ventriculus (1).
— , miniature : малък стомах по Павлов -> Pavlovi
stomachus minor.
stomachal : стомашен —» gastricus.
stomachics, n]pl : стомашни средства -* stomachica.
stomatitis, n : стоматит —» stomatitis.
— , aphthous or vesicular o r herpetic : афтозен сто
матит -» stomatitis aphthosa, aphthae (2).
— , catarrhal : катарален стоматит -» stomatitis ca-
tarrhalis.
— , epidemic ; man -> stomatitis aphthosa epizooti•
ca.
— ♦ gangrenous : нома, воден рак -» пота.
— , mycotic : стоматомикоза -» stomatотуcosis.
— , ulcerative : улцерсзен или язвен стоматит -» sto
m atitis ulcerosa.
stomatocace, n : улцерозен или язвен стоматит
stom atitis ulcerosa.
stomatology, n : стоматология -» stomatologia.
stomatonoma, n : нома, воден рак —> пота.
sto matorrhagia, п : стоматорагия
stomatorrhagia.
stone, n : камъче, камък, калкул -» calculus.
— , chalk- : тофус -» tophus.
stones, ear- : отолнти, статолити —» statolithi.
stools, n ; изпражнения, фекалии, фекалнп мате
рни, екскременти —» faeces.
— , fatty : мазни изпражнения, стеаторея -» stea
torrhoea.
stoppage, n : задръстване, запушване —» obstructio.
stout : снажен, дебел, тлъст -* corpulentus.
s tou tne ss , п :"о6що, генерализирано затлъстяване ->
adipositas (l).
strabismus, strabism, n : страбизъм, кривогледство -*
strabismus.
— , convergent : конвертиращ страбизъм —» stra bis
mus convergens.
—р
divergent : динергиращ страбизъм -» strabis
mus divergens.
—
paralytic : паралитичен страбизъм -* s tr a b is
mus paralyticus.
—
sursum vergens and deorsum vergens : вертикален
страбизъм —> strabismus verticalis.
straight : прав, праволинеен
rectus.
straining1, n : прецеждане, филтриране -» colatio.
straining-, painful : болезнен напън, тенезъм -* te
nesmus.
—
at stool : тенезъм на ануса —» tenesmus ani.
—
in urinating : тенезъм на пикочния мехур ->
tenesmus vesicae.
strangulation, n : странгулацня -» strangulatio ;
притискане, мриклещване —» incarcerafio.
—
(of intestine) : припшпване, прнклещванс-» st r a n
gulatio (2).
strangury, n : стрпигурия, затруднено и болезнено
уриниране -» stranguria.
stratigraphy, n : плоскостна рентгенография, томо
графия > tomographia.
streak n : черта, белег —» stria.
streaky : набразден —» striatus.
strength, n : сила —» potentia (1).
—
-giving : усил ващ, укрепващ, тонизиращ, робо -
риращ —\ roborans.
Streptococcus, n : стрептокок -» Streptococcus.
—
faecalis : фскагеи стрептокок, ентерокок -*
Streptococcus faecalis.
—
pyogen2S or pyogenes haemolyticus : пиогенен,
r ie»eроде и, хемолитичон стрептокок -> Strepto
coccus pyogenes.
Streptococcus viridans : зе ле н ее щ стр еп то кок-» Strep
tococcus viridans.
streptodermatitis, n: стрептодермия-» streptodermia.
st reptomycin , n: стрептомицин -» streptomycinum.
stretching, « : разтягане, удължаване, елонгация -»
elongatio.
—, nerve- : р аз тягане на нерв, невротон ия - * neu-
rotonia.
stria, n: сгрня, ивица, черта, бразда, линия -»
stria.
striae atrophicae orcutis distensae : атрофични стрии,
стрии на ко жа та от раз тяга не - » striae cutis
(distensae).
—
gravidarum : стрии un кожата на корема у бре
менни
striae gravidarum.
striatal : стриарен —> striaris.
striate, striated : ивичест, набразден -> striatus.
stricture, n: стрпктурп, ограничено стеснение -»
strictura.
stridor, n: стридулозни дишане, свистящо, свирка
що дишане —> respiratio stridulosa.
stridulous : стридулозен, свиркаш, свистящ, със
кащ —» stridiilosus.
s tring, navel- : пъпна в ръв -» funiculus umbilicalis.
stripe, n:ивица, черга -» stria.
striped : ивичест
striatus.
Stroganov ’s method : метод на Строган ов -» Stroga-
novi methodus.
str oke, n: удар -» ictus (I).
—, lightning : удар от мълния, от гр ъм fulgu
ratio (J).
st rom a, //: строма, оснива, с ке ле т, основна тък ан - *
stroma.
str ong : силен —» fortis.
stropnulns, n: ст рофулус —» strophulus.
structure, n: структура, строеж, устройство -»
structura.
—, band- or bandlike : лен та, ивица -» taenia (2).
—, funnel-shaped : подобно на фуния вдл ъбва н е,
ин фундибулум —» infundibulum.
—, knot-like : възловата структура, възлест, въз
лова т - * geniculatus (2).
—, web-like : подобна на тъкан структура -» tela.
Struempell-Marie disease : болест на Щрюмпе л- Ма-
рн, ризомелн чна спондилоза - *
spondylosis
rhizomelica.
struma, n: скрофулоза, скрофули, жнвеница -*
scrofulasis ; с трума, гуша -> struma (1).
—
maligna ; зл окачес твен а струма -> struma ma
ligna.
strumectomy, n: ст руме ктоми я - » strumectomia
П-2).
strumiprlvic, strumiprivous : струмнпривен -» stru-
miprivus.
strumitis, n: струмит -» strumitis.
strumous : гкрофул о зе н ; стру.мозен, гушав - * stru
mosus.
strychninism, strychnism, n : ос тро о трав яне със
стрихнин, ст ри хн нзъм -» stryc/mismus.
s tupe , /i : горещ компрес fomentum.
stupidity, n: тъп оу мп е, умствено за тъп яв ан е —» he
betudo.
stupor, n:ступор, двигателно вцепеняване, двига
те лна поти снатос т - * stupor.
stupration, stuprum, n: изнасилване, обезчестява-
не -» stuprum.
stuttering, n:заекване, пелтечене balbuties, mo
gilalia.
sty, stye, n(pi sties, styes) : ечемик, хордеолум -»
hordeolum.
styli form, styloid : шиловиден —» styloideus.
stylus, n: лекарствено моливче или пръчица
stilus.
styptics, nfpl : „стипчивн“ лекарства -» adstrin-
gentia:хемостати чни, кр ъво сп иращи лекар ств а,
хемостиптици - » haeniostatica.
subacidity
877
stipracfliary
subacidity, gastric : субацидитст -» subaciditas.
subacute : подостър, субакутен -4 subacutas.
subarachnoid : субара хн ои да лен , субархн оиден
siibarachnoidealts.
subclavian, subclavlcular : подключичен -4 infracta-
vicularis.
subcortical : подкоров, субкортикален -» subcorti
calis.
sub costal : подребрен - 4 infracostalis.
subcutaneous : подкожен, субкутанен -4 subcuta
neus.
subcutis, л : подкожен слой, субкутис -> subea
tis.
subdelirium, л : субделир, абортивен делир -4 sab-
delirium.
subdermic : подкожен, субкутанен -4 subcutaneus.
subdiaphragmatfc : поддиафрагмен, субдиафрагма-
лен, субфреничен —4 subphrenicus.
subd ural : субдура ле н - 4 subduralis.
subfebrile : субфебри лен - 4 subfebrilis.
subicterus, n: субиктер -4 subieteras.
subinvolutfon of the uterus : недостатъчно обратно
развшие на матката, субинполюция на матка-
та —> subinvolutio uteri.
subjectiv e : субекти в ен - 4 subjectivus.
subleuk(a)emia, л : субл евкемн я -4 subleukaemia.
s ub limation, л : сублимаци я, сублимирано -4 subli
matio.
sublimis : повърхностен, недълбок, суперфициа-
лен —> superficialis.
sublingual : п оде зич ен , сублингв ал ен -4 sublingua
lis. hypoglossus1.
subluxation, n:сублуксация, непълно изкълчване -4
subluxatio.
submandibular, submaxillary : подчелюстен, суб.ман-
дибул ар е н - 4 submandibularis.
submergence, л : потопяване, потапяне -4 submer
sio (I).
submucosa, л : субмуко эа, субму коз ен слой, подлк-
гавмц а —4 tela submucosa.
submucous : с убмуко з сн , подлигавичеи - 4 submuco
sus.
s uboccipital : субокцииигален —> suboccipitalis.
subordinate : второстепенен, вторичен -4 secunda
rius.
subperiosteal : субпериостален -4 subperiostalis.
subperitoneal : субпернтонеален -> subperitone-
alis.
subphrenic : поддиафрагмен. субфреничен, субдиа
фрагма leu —
*subphrenicus.
sub scap ular : иод.ю иат ко в, поддои атъче н, субск ап у -
ла р ен —4 subscapularis.
subscription, n: субскрииция - 4 subscriptio.
sub se rous : субсер о зсн -4 subserosus.
substance, n: субстанция, вещество, материя, ма
те ри ал - 4 substantia.
—» £ гаУ (of cortex) : сиво мозъчно вещество -4
substantia grisea.
— , medull ary : миелин -* myelinum.
—, nutritive: хранително веществ >, храна —4 ali
mentum.
— , spongy : г ъбе сто ве щес тво —> substantia spon
giosa.
substances, antithyroid : тирсостатицн. тироостатич-
ни ле кар ст ва -4 thyreostatica.
substituting : заместващ —> succenturiatus.
substitution, л : замес i вайе, субституция -4 substi
tutio.
subtile, subtle : тънък, ф ии; остър (за болка) -4
subtilis.
subungual, subunguial : поднокътен, субушвален -4
subungualis.
succenturiate : заместват, допълнителен, придатъ
че н, добавъче н -> succenturiatus.
succu lent : соч ен, едема тизи р ли , отек ьл -» succulen
tus.
succussion, л : сътресение, разтърсване, раздрусва-
н е —» succussio.
suckling, л : кърм ач е, бозай нич е - 4 lactens.
su crose, sucrosnm, л : з а х ар - * saccharum.
suction, n: всмукване, изсмукване -4 aspiratio(2).
sudamiпа, л : милиария с бистро съдържание на
м ех урче та та - 4 miliaria crystallina.
sudation, л : потене -4 sudatio.
sudden : в не зап ен , ненаде ен, нео чаква н - 4 subitas.
Sudeck's disease : болест или синдром на Зудек ->
Sudecki morbus.
sndorifics, nipi :потогояни средства, диафоретици -4
diaphoretica.
suffocation, л : задушаване, суфокацня -> s u ffo c a
tio.
suffocating, suffocative, suffocant : задушаваш, за-
душлив -4 Suffocans.
suffusion, л : кръвонасядане, суфузия -4 su ffusio .
sogar, n : захар -4 saccharum.
—, fruit- : плодова захар, фруктоза, левулоза -4
fructosa, laevttlosa.
—, grape- or starch- : гроздова захар, гликоза -»
glucosa.
—, m alt-: малтоза, малцова зах ар -4 maltosa.
—, milk- : лактоза, млечна захар -4 saccharum
lactis.
—, oil : елсозахар. маслозахар -4 elaeosaccharum.
suggestion, n : внушение, сугестия -> suggestio.
suggillation, n : крмюнлеядане, сугилацня —>s u g g it -
latio.
suicide, n : самоубийство -4 suiciditim.
sulcus, л : бразда -4 sulcus, fissura.
5Ulphonamides, sul'onamides, n ipt : сулфонамиди, сул
фамиди -> sulfîonjamida.
s u n b u rn , n : слънчева еритема, слънчево обгаряне -4
etythema solare; загаряне, хелноксантоза -4
helioxanthosts.
sun-pario(u)r, n : солариум, соларнй -> s o l a r i u m .
sunstroke, n : слънчев удар, слънчасване -4 h el io
sis, insolatio (2).
superacute : извънредно остър, перакутен, супер-
акутен —4 peracutus, superacutns.
superciliary : суперцплпарен -» superciliaris.
snperextension, n : хиперекстеизия -4 h y p er e x t e n
sio.
superfecundation, л : свръхоплодяванс, суперфекун-
дация —4 superfecundatiо.
superficial : повърхностен, недълбок, суперфициа-
лен -4 superficialis, sublimis.
superficies, n : повърхност, външна повърхност —4
superficies.
superf(o)etation, n : свръхзабременяване. свръхза-
чеване, суперфетацня -4 superfetatio.
superirvecüon, n: суиерпифекция -4 superinfectio.
superior : по-горен -4 superior.
supermotility, n : мтеркинеза -4 hyperkinesis.
superpigmeotation, n : хиперпигментация -> hyper
pigmentatio.
superscription, n : надпис -4 praepositio.
supersecretion, n : хписрсекрецмя, повишена секре
ция -4 hypersecretio.
supination, n : супинация, завъртаме навън -4 s u
pinatio.
supinator, n : супинатор -4 supinator.
supplementary : добавъчен —4 accessorius.
support, n : поддръжка, опора, подпора -4 s u s t e n
taculum.
suppository, n {pi suppositories) : свсшичка, супози-
ториум, супоэиторий -4 suppositorium .
suppression, n : аллрьж ка. задържане, потискане,
спиране *> suppressio.
suppuration, n : нагнояване, нагнояване, пш ясване,
гноене, суиурпния -4 suppuratio.
suppurait ire, suppurating : гнояш, гноен, супурати-
нен -4 suppurativus.
supraeilicry : супсрцилпарсн -4 superciliaris.
supraclavicular
878
syndrome
supraclavicular :
надключичен, супраклавикула-
рен
supraclavicularis.
supramalleolar: надглезенен, супрпмалеоларен —»
supramalleolaris.
supramarginal : супрамаргннален —» supramargina
lis.
supramaxilla, п : горночелюстна кост, горна челюст,
максила —» maxilla.
supramaxiHary : горночелюстен, макспларен -» ma
xillaris.
supraorbital : супраорбита лен
supraorbitalis.
suprapatellar : надколенен, супрапателарен -» supra
patellaris.
suprapubic : надпубисен —» suprapubicus.
su pr aren al : надбъбреч ен, супраренален
supra
renalis (J)y adrenalis.
s up rar en alism , n: интер рена лиз ъм, адрсноген птален
синдром —» interrenalismus.
suprascapular : надлопатков, супраскапуларен
supгasсариIaris.
supr aspinous , s up r aspinal : супраспин ален, надгребе-
нен —* supraspinalis.
sup ra va ginal : надвл агалище н, суправагн на лен - »
supravagirialis.
surdity, н:глухота -» surditas.
surface, n: п ов ърх нос т, външна повърхност -» fa
cies (3).
— , a rticular : ставна повърхност —> facies articu
laris.
— , o ut er : външна повърх ност, повърхн ост —» su
perficies.
sur geon, n: хирург - » chirurgus.
sur gery , n: хи рургия —» chirurgia.
— , ac cident- : тра вматологи я —> traumatologia.
— , minor : малка хирургия -» chirurgia minor.
—, plastic or restorative : пластична или възстано
вител ча хирургия -» chirurgia plastica sive
reparativa.
surgical : хирургичен, хирургически
chirurgicus.
suspension, n: суспензия, размивка ; увисване на
тяло! о —>suspensio (1-2).
suspicious, suspected : подозр ител ен , съмнителен ,
су сп ектен —» suspectus.
s usu rriu s, n: шум - » murmur;шуме не, бръмч ен е,
шум - » susurras.
—
au rru m : шум в ушите -> susurruv aurium.
suture, n: сутура ; хирургически шев -* sutura.
— , intestinal : шев на черво, ентерорафия -» ente-
rorrhaphia.
swallow ing, n: гъл тан е, п оглъща не
deglutitio.
— , difficulty in : затруднено гълтане, дисфагия -»
dysphagia.
sw ea t, n: пот —» sudor.
— , night- : нощна пот
sudor nocturnus.
— , urinous : урхидроза - » urhidrosis.
swe ating, n: потене —» sudatio.
— , foetid : вонята, смрадлива пот, бром(х)идроза -»
bromidrosis (bromhidrosis).
— , (prof use) : по тоотде ляне, силно потене, дн а фо-
реза - » diaphoresis.
sweet : сл адък -> dulcis.
sweetbread, abdominal orstomach- (In animals) : зад-
стомашна ж л е з а, панкр еас —> pancreas.
sw e lling, n: п одув ан е, набъбване, ст ича не, под-
пухва не - » intumescentia (1); подутост , поду
тина —» tumor (2/;локално подуване, подпух-
ване илн оти чан е -> turgescentia.
swoon, n: краткотрайно загубване на съзнанието,
падане в несвяст, лека степ ен на синкоп —*
lipoihymia; при падане, п ри па дък, нес вяст,
синкоп
syncopa.
sycosis, n: си ко за —> sycosis.
—
, chronie coccogecic, or sycosis v ulgari s : оби кно
вена или н еп ар азитн а си коза —» sycosis sta-
phylogenes.
Sydenham's chorea : хорея на Сиденхам, хорея
chorea minor.
symbiosis, n : симбиоза, съжителство —» symbiosis-
symblepharon, n : симбл ефарои
symblepharon.
sympathetic, sympathie : симпатиков ; симпатичен,
страдащ заедно -» sympathicusК
sympathectomy, sympathete clomy, syrapathicectoroy, n :
симпотектомпя —» sympathectomia.
sympathicotonia, sympatheticotonia, n : симлатикото-
ния -* sympathicotonia.
sympathomimetics, sympathicomimetics, nlpl : симпа-
тикомиметпци,
симпатикомнметнч ни
лекар
ства -» svmpathicomimetica.
sympathoparalytics, sympathotytics, n lp l : снмпатико-
литици, симпатиколитични лекарства -» s y m p a -
thicolytica.
symphysis, n : симфиза, срастване —» symphysis.
— , pubic : срамно или лонно свързване —» symphy
sis pubica.
symptom, n : симптом, признак symptoma, phae-
поmenum.
— , cardinal : кардинален симптом -» symptoma car
dinale.
—
-co m plex o r symptom-group : симптомен ком
плекс, синдром —> sу ndготит.
— , objective : обективен симптом, признак, белег
signum.
— , pathognomonic: патогномоничен симптом —» s y m
ptoma pathognomoniсum.
— , preraonitary : продром, предвестник, предшест
вуван! признак —> prodrom us.
symptomatic : симптоматичен —» symptomaticus.
symptomatology, n : симптоматология -»• symptom a-
tologia.
synapse, synapsis, n : синапсис, синапс —» synap
sis.
synarthrosis , n : синартро за , не под вижна става —
synarthrosis.
synchondrosis, n : синхондроза —►synchondrosis.
synchronous : синхронен, едновременен -» s y n c h r o -
nus.
syncinesis, n : еннкинезия, синкинеза, задружно-
движение —> synkinesis.
synclitism, n : синклитизъм —» synelitism us.
syncope, n : синкоп, припадане, припадък, несвяст —
syncopa, lipothymîa (лека степен на синкоп).
— , hysteric : хнетеричен синкоп —>syncopa hyste
rica.
— , local : локален синкоп -> syncopa localis.
syncytioma malignum : хориокепителиом c h o rio n -
epithelioma.
syncytium, n : синцициум, синцитий -» syncytium .
s ynda ctylism , sy ndactyly, sy ndactytia, n : синдакти
лия, срастване на пръстите —» syndactylia.
syndesmology, n : синдесмология —» syndesm ologia.
syndesmosis, n : синдесмоза -» syndesmosis.
syndrome, n : синдром, симптомен комплекс -» s y n -
dготит.
— , adiposogenital : аанпозо-генитална дистрофия,
хипофизно-полова дистрофия, болеет на Фрьо-
лих -> dystrophia adiposogenitalis.
— , adrenogenital : адрено-генитален синдром, интер
ренализъм—» interrenalismus.
— , anorectal : аноректален синдром
syndromum
anorectale.
— , cervicobrachial : цервико-брахнален синдром
syndromum cervicobrachiale.
— , crush-: кръш-синдром, травматична токсикоза
crush-syndromum.
— , dumping- o r postgastr ectomy- : дъм пинг-синдром,,
синдром на резецирания стомах -» damping-
syndromum.
— , gastroca rdiac : гастро -кардиа лен синдром —»
syndromum gastrocardiale.
— , general-adaptation- : общ синдром на адаптаци
ята —» syndromum adaptationis.
—
hepatolienal : хепато-лиенален синдром, черно-
дробно-далачен синдром
syndromum hepa-
tolienale.
syndrome
879
tapeworm
•syndrome« hepatonephric or liver -kiduey : х е па то-р ен а-
лсн синдром, черн одробно-бъбрече н синдром
syndromtimhepatorenale.
— t hypophysis- : ади п оз о-ге н и талн а дистрофия* хи -
тюфнзко-полова ди с троф ия , боле ст на Фрьо-
лих —♦ dystrophia adiposogenitalis.
synechia« n: синехня, срастване на ириса —> syn
echia.
synergetic, Synergismus, synergistic : синергичен, дей
ствуваш* задружно, съвместно
synergicus.
- synergy, synergia, synergism, n: синергизъм, синер
гия, задружно действие -» Synergismus.
synkinesis, n: синкинезия, синкинеза, задружно
движ ен ие -» synkinesis.
synonym, n: синоним - » synonymon.
synonym ou s: си нон нмен , рав нозначеш* еднозн ачещ,
еднои менен —» syпопуmus.
synostosis, syDosteosis, n: синостоза, костно свър
зв ан е - » synostosis•
synovia, n: синовия, ставна течност
synovia.
. synovial : си н ов иален —» synovialis.
.s yno vitis, n: син ов ит —» synovitis.
— , fungous : фунго зе н синови т -> synovitis fun
gosa.
synthesis, n:синтеза, изкуствено приготвяне, съе
диняване, свързване -* synthesis.
synthetic : синтетичен,
синтетически -> syn-
theiieus.
.syphiIi Je, macular : сифилитична розеола -*roseola
syphilitica.
syphilis, n: сифилис, лусс —» syphilis.
— , acquired : придобит сифилис
syphilis acqui
sita.
—
, congenital or hereditary : воден сифилис, кон
тени! ален. коннатален сифилис —» syphilis
congenita.
—
innocentium or еГ the in noc ents : си филис на не
вин ни те
syphilis innocentium.
—
, latent ; латентен, скрит сифилис -» syphilis
latens.
—
, primary : първичен сифилис или първи период
на си ф и лис а -* syphilis primaria.
— , quaternary : метасифилис, металуес -» meta-
syphilis. '
—
, secondary : вторичен сифилис или втори период
на си фи ли са —» syphilis secundaria.
— , tertiary : третичен сифилис или трети период
на сифилиса
syphilis tertiaria.
syphilitic : сифилитичен -» syphiliticus.
syphiloderœ, sypbüoderma, n : сифилодерма —» syphi-
loderma.
syphilogenous : сифилогенен -» syphilogenes.
syphiloma, n : сифилом, гумозен възел, гума -*
syphiloma, gamma.
syphilophobie, s yphilomania , n : снфил офобия, с трах
от заразяване със сифилис —> syphilophobia.
syringobulbia, n : сирингобулбия —> syringobulbia.
syringomyelia, n : сирингомиелия
syringomyelia.
syrup, n : сироп -* sirupus,
system, n : система -» system af apparatus (2).
— , autonomie n em us o r involuntary nervous : авто
номна нервна система, вегетативна нервна си
стема
systema nervosum autonomicum.
— , central nervous ( C N S ) : централна нервна система
(ц. н. с.)
systema nervosum centrale.
— , cerebrospinal (nervou s) : цереброспинална нервна
система —> system a nervosum cerebrospinale.
— , chromaffin : адреналова система, хромафинна
система —> system a adrenale,
— , d igestive: храносмилателен апарат, храносми
лателна система —> apparatus digestorias.
— , lym phatic: лимфна система
systema lympha
ticum.
— , nervous : нервна система
systema nervosum.
— , parasympathetic nervous, o r cr aniosacr al sy stem :
парасимпатикова нервна сис тем а, парасимпати-
кус —> parasympathicus.
— , peripheral nervous : периферна нервна систем а -v
systema nervosum periphericum.
— , respiratory : дихателен апарат, дихателна си
стема —Vapparatus respiratorius.
— , r eticulo-endothelial : ретикуло-ендотелна
си
стема, ретнкулоендотелиум,
ретнкулоендо-
тел —» systema reticuloendotheliale.
— , sympathetic (nervous) o r thoracico -lum bar o r
trisplanchnic , o r sympathetic system of nerves :
симпатикова нервна система, снмпатикус, сим-
патиков нерв
sympathicus
— , urogenital o r genito-urînary : уро-геннтален апа
рат или система, пнкочо-полова система, пико-
чо-половн органи -» apparatas urogenitalis.
— , vegetative (nervous) : вегетативна нервна си
стема, автономна нервна система -* system a
nervosum autonomicum.
systole, n : систола -v systole.
systolic : систоличен -* systolicus.
T
itabacosis, n : табакоза —»tabacosis.
tabes dorsalis : табес, табес дорзалис
tabes dor
salis.
—
mesenterica o r mesaraica : туберкулозен мс-
зоаденит -» tabes mesaraica.
-tablet, n : таблетка -» tabuletta.
tachycardia, n : тахикардия —>tachycardia.
—
, paroxysmal : пароксизмална тахикардия -» ta
chycardia paroxysmalis.
tachvpn(o)ea. n : тахипнея, полипнея —» tachypnoea.
tachyrhythmia, n : тахикардия —* tachycardia.
tachysystole, n : тахнсистолия —» ta chysystolia .
tactile : тактилен, осезателен —* ta c tilis .
t(a)enia,^ : тения, панделковиден глист, панделка ;
лента, ивица -> Taenia.
—
echinococcus : кучешка тения —> Taenia echino
coccus.
t(a)eniasis, n : тениидоза, тениаза —>taeniidosis.
l(a)enicldes, t(a)eniacides, t(a)eniafuges, t(a)enifuges,
n ip l : лекарства против тении, тлистогонни
средства
taenifuga.
>t(a)euiophobia, n : те ни оф оби я - » taeniophobia.
tail, n; опашка -* cauda.
lake : вземи
recipe.
talalgia, n:болка на петата, талалгия
talalgia.
talipes, n: криво ходило, уродливо ходило
tali
pes ГJJ.
—
calcaneus : ходило допиращо земята само с пе
та та - » pes calcaneus, talipes (2).
—
cavus or arcuatus or plantaris : вдлъбнато стъ
пало -» pes excavatus.
—
equinus : конски крак -» pes equinus.
—
planus : плоско стъп ал о
pes planus.
—
valgus : и зкр ив яван е на ходи лото навън
pes
valgus.
—
varus : изкривяване на ходилото навътре pes
varus.
talipomanus, n:крива или изкривена китка, урод
лива ки тка -> talipomanus.
talocrural : талокрурален, иищялно-ходилен -» ta
locruralis.
tamponade, tampo nage , ta mp oning, tampo o me nt, n:
та миони ран е, тампон ада -♦ tamponatio.
tan, n: мургавогт, загаряне, хелиоксантоза —» he
lioxanthosis.
tapetum, n: покрив, покривка -» tapetum.
tapew or m, n: тен ия, п анделковиден гл ист, п ан дел
ка
Taenia (JJ.
tapeworm
880
tetanus
tapeworm. beef-, o r hookless o r unarmed : говежда те -
ния, невъоръжена тения -» Taenia saginata.
— , dog- or hydatid : кучешка тения -» Taenia
ecninococcus.
—, pork-, o r armed or solitary : свинска тения, въо
ръжена тения —> Taenia solium.
tapew or ms, n (pl : панделковидни глисти, те ни и ,
цестоди —» Cestoda.
tapping, n (pop.) :пунктиране, пункция punctio.
—
the thorax : пункция на гръдни я кош, то ра ко -
центеза —» punctio thoracis.
tardy : бавен, късен, закъснял
tardus.
tarsal : тарзален ; тарзален, задноходилен -» tar-
salis (1-2).
tarsalgia, n: тарзалгия -» tarsalgia, podalgia.
tarsectomy, n :тарзекгомия -» iarsectomia.
tarsitis, n :тарзит —» tarsitis.
tarsorrhaphy, n : блефарорафия —>blepharorrhaphia.
tarsus, «
тарзус, задно ходило -> tarsus (1) ;
тарз -» tarsus (2).
tartar (of the teeth), n : зъбен камък -» calculus den
talis.
taste, n : вкус, вкусов усет -» gustus.
— , perverted sense of : извращение на вкуса, и зв ра
тен вкусов усет, парагеузия -» parageusia.
Ta w ara’s node : възел на Лшоф-Тавара, атрио-в ен-
трикулен възел -» nodus atrioventricularis.
taxis, n : таксис -*taxis (1).
tea, n : чайна смес, смесен чай, спец иес -» species.
— , diuretic : диуре ти чен или пикочогоиен чай —»
species diureticae.
—, laxative : слабителен чай -» species laxantes.
— , nervine : успокоителен чай -» species nervinae.
—, pectoral : гръден чай —» species pectorales.
tear, n : сълза -» lacrima.
tear, perineal : руптура или разкъсване на пери-
неу.иа —» ruptura perinei.
tearing, n : разкт сване -» laceratio.
teat, n: гръдно зърно, цицка, мамила -» papilla
mammae.
tectorial : покривен, покриващ-» tectorius.
teetding, n : поникване на зъбите —> dentitio d iffi
cilis.
tegmen, n : покрив, покривка -» tegmen.
tegmentum, n : тегментум -» tegmentum.
tegminal : покривен, покриваш -» tectorius.
teichopsia, n : светещ скотом -» scotoma scintil
lans.
tela, n :тъкан, тъканен пласт или слой -» tela.
—
submucosa : субмуко зен слой, субмукоза , под
лига вица ~» tela submucosa.
telangiectasia, telangiectasis, n : телеангиектазия —>
reieangiectasia.
telencephalon, n :краен мозък —» telencephalon.
teleradiography, teleroentgenography, /i : тел еради о
графия, телерентгенография -» teleroentgeno-
gгоpiiia.
teleradioscopy, teleroentgenoscopy, n : телер ентгено«
сколия -> teleroentgenoscopia.
temperature (of the body), body temperature : темпе
ратура, температурата на човешкото тяло -»
temperatura.
temple, n : те мпорална или слепоочна облает, сле
поочие —:> regio temporalis.
temporal : темпорален, слепоочен —» tem poralis ;
временен, непостоянен —» temporarius.
temporary : временен, непостоянен —» temporarias,
fug a x (бегъл, нетраен),
tenaculum, л : кука, държател -» tenaculum.
tenalgia, « : болка в сухожилието, теналгия—»ten
algia.
tender : слаб, нежен -» m itis.
tendinitis, n :тендинит -» tendinitis.
tendinosuture, л ; зашиване на сухожилие, шев на
сухожи лие, тенорафи я, тендораф ия —» te n o r -
rhaphia.
tendinous : сухожилен -* tendineus.
tendo Achillis: Ахилесово сухожилие -» tendocal
caneus.
tendon, n: сухожилие ~> tendo.
tendova ginitis, ten(d)osy nov itis, n: тендовагиннт
tenaovaginitis.
—
or ten(d)osynov itis crepitans : крепитнраш тен-
довагинит —» tendovaginitis crepitans.
tenesmus, n: тенезъм, болезнен напън -* tenes
mus.
— , rectal : тенезъм на ануса -» tenesmus ani.
— , vesical : тенезъм на пикочния мехур -» tenes
mus vesicae.
tenonitis, n: тенонит -» tenonitis ; тендинит - » ten
dinitis.
tenontitis, л : тендинит ~» tendinitis.
tenofitothecilis, л : тендовагиннт -» tendovaginitis-
tennorrhaphy, л : зашиване на сухожилие, шев на
сухожилие, тенорафия, тендорафия -» tenor-
rhaphia.
tenosjtis, n : тендиниг —» tendinitis.
tenotomy, n: тенотомия -» tenotomia.
ten se : опънат, обтегнат, изопнат, напрегнат -»-
tensus.
tension, л : напрежение, налягане, тензия -» tensio.
— , arterial : артериално налягане, кръвно наля
гане -> tensio arterialis.
— , diminished : хипотония —» hypotonia (2-3).
— , extreme : увеличение на тонуса на артериал
ните стени или на мускулите -» hypertonia (2)..
— , intracr anial : интракраниално или вътречерепно
налягане -> tensio intracranialis.
— , intr aocular : интраоку ларно или вътреочно на
лягане, офгалм отонус -» tensio intraocularis*
— , subnormal arterial : субнормално артериално
налягане, хипотензия -» hypotensio.
tentorium cer ebelli : палатка на малкия мозък —»
tentoriumcerebelli.
tepid : топличък - » tepidus.
teratology, л : тератология —» teratologia.
teratoma, л : тератом, тератоиден тумор —» tera
toma.
teratosis, teratisra, л : порочно развитие, уродли
вост —» monstruositas.
terebrant, te rebrating : пробиваш като със свр ед ел ,
въртящ, пробождащ —» terebrans.
térébration, л : перфорация, пробиваве , продупчва-
не -> perforatio (2).
term1, technical term, л : термин -» terminus*.
term*, n: срок, определен период - » terminas- ;
срок на завършване на бременността, срок на
раждане то - » terminus- graviditatis.
terminal : терминален, краен, последен - » termi
nalis.
terminology, n : терминология —» terminologia.
terrors, night- : нощни изплашвания, нощен страх —*•
pavor nocturnus.
tertiary : третиче н, терциарен - ♦ tertiarius.
test, л : тест, проба, реакция, опит - » testum;
проба, изпитване , опит - » experimentum.
— , c alo ric : опит на Барани —> Baranyi testum.
— , intracutaneous : интра кутанна, вътрекожна про
ба или реакция - » testumintracutaneum.
— , shadow- : скиаскопия - » skiascopia.
— , treponemal immobilization- : реакция на Нелсън-
Майер, реакция на Не лсън - » Nelson-Mayer'
reactio.
—, tuberculin- : туберку линова проба или реакция -»*
tuberculini testum.
testicle, n : тестикул, мъжка полова жлеза, семен
на жлеза, мъдо -» testis.
testic ula r : тес тикул(ар)е н - » testicularis.
testoste ron e, n: те стос тер он - » testosteronum.
tetanic : тетаничен - » tetanicus.
tetaniform, teta noid: тетаниформен tetaniformis.
tetanus1 n: продъл жителен то ничен гърч -» teta
nus1.
tetanus*, л : те тану с - » tetanus2.
tetanus
881
thymic
tetanus neonatorum or of the new-born : тетанус у
новородени те -» tetanus neonatorum.
tetany, n:тетания -4 tetania.
tetraplegia, n: тетраилегия, парализа на четирите
кр ай н и ка —» tetraplegia.
tetter, п {pop.): екзема -4 eczema.
lhal am encephalon, n : та лам ен ц еф ал он —» thalamen-
серhalon.
thalamus, optic thalamus, л : таламус, зрителен хълм,
зрително възвишение -4 thalamus.
thalass(a)cmia, n:таласемия, средиземноморска ане
мия, анемия на Кули - > anaemia Cooley.
thalassophobia, n: страх от море, таласофобкя -*
thalassophobia.
thalassotherapy, n: морелечение, таласотерапия ->
/ halassotherapia.
thanatophobia, n: страх от смъртта, танатофобня -»
thanatophobia.
tbebaism, n: тебанзъм, хронично отравяне с опи
ум -» thebaismus.
theca, n: калъф, кутия, капсула -» theca,
thelitis, л : възпаление на гръдното зърно, телht - 4
thelitis.
thelorrhagîa, n: кръвотечение от гръдното зърно,
тел ора гия - 4 thelorrhagia.
thenar, n: текар, голямоиръстно възвишение —>
thenar.
therapeutic, therapeutical, thérapie : терапевтичен,
леч ебен —> therapeuticus.
therapeutics, л : терапевтика -4 therapeutica; наука
за лечението на болестите
therapia (2).
therapy, n: терапия, лечение, лекуване -> thera
pia (JJ.
— , collapse- : колапсотсрания
collapsotherapia.
— , dietetic : лечебно хранене, диетотерапия —» di-
aetotherapia.
—, pr otei n- : про те и но те ра пи я —> proteinoiherapia.
— , radium- : радиева терапия
radiumtherapia.
— , serum- : серумно лечение, серотерапия -» sero-
therapia.
— , sulpbooamide- or sulf on amide- : лечен ие със су л -
фонамндн, сулф(он)амндна терапия -» sulf(on)-
amidotherapia.
thermal : термален —> thermalis; топлинен, терми
чен —> thermions.
thermilgia, n:каузалгия —> causalgia.
thermic, thermal : топлинен, термичен -4 thermicus.
tberm(o>an(a)esthesia, thermoanalgesia, я:терманесте-
зня -i thermanaesthesia.
thermocautery, n: термокаутеризация, термокауте-
ризиранс
thermocauterisatio.
thermolabile : термолабилен, неустойчив на топли
на -4 thermolabilis.
thermometer, n: термометър -4 thermometrum.
thermometry, n: тер мо мет ри я —4 thermometria.
thermopenetration, n:диатермия -4 diathermia.
thermophore, n : грей ка, тер мо ф ор -4 thermophorum.
thermoregulation, n: герморегуладия -4 thermore-
gulatio.
therm ostabile : термостабилен, топлоустойчив -4
thermostabilis.
thermostat, n: термостат —>thermostaium.
therraotherapy, n: лечение c топлина, топлолечение,
те р мо те ра п ия -> thermotherapia.
thesaurismosis, thesaurosis, n: тезауризмоза -» the
saurismosis.
thick : дебе л - * crassus.
thigh, n: бедро —> femur (2).
thinness, n: мършлиост -> macies (2).
thinning, n: разреждане
attenuatio.
thirst, n: жажда —» sitis.
—, excessive : усилване иа жаждата, полидипсия ->
polydipsia.
Thomsen's disease : боле ет на Томсен, вродена мно-
тония (Щрюм и сл ) -> myotonia congenita.
thoracalgia, n: болка в гръдния кош, торакоди-
ния —> thoracodynia.
thoracic, thoracal : гръде н, торакален -4 thoraci
cus.
thoracocantery, n : торакокаутеризация —4 thoraco-
cauterisatio.
thoracocentesis, n : торакоцентеза, пункция на гръд»
ния кош -4 punctio thoracis.
thoracodynia, n : болка в гръдния кош, торакоди-
ния -* thoracodynia.
thoracolyse, n : тораколнза -> thoracolysis.
thoracometry, n : торакометрия -4 thoracomeiria.
thoracomyodynia, n : торакомиоднния -4 thoracomyo
dynie.
thoracopagus, n : торакопаг —4 thoracopagus.
thoracoplasty, n : торакопластика -* thoracoplas-
tica.
thoracoscopy, n : торакоскопия -» thoracoscopia.
thoracotomy, n : торакотомия -> thoracotomia*
thorax, n : гръден кош, торакс —» thorax.
thread, л : конец, нишка, влакно -» filu m .
—
-l ike- : нишковиден, филиформен -4 filiform is*
—, terminal : филум терминале -» filum terminale.
threadworm, n : острица —> Enterobius vermicula
ris.
threefold : троен, трикратен, триплекс -> triplex .
threshold, л : праг, предел limen.
thrill, n : трептене, вибриране —4 fremitus .
throat, n : фаринкс, гьлтач -4 pharynx ; гърло -4
jugulum (JJ.
— , sore : гърлобол, остър тонзилнт -4 angina1.
throat-wash, n : лекарствена течност за гаргара —».
gärgartsma (JJ.
throaty : гърлен, фаришеален -4 gutturalis.
throbbing1: туптят, пулсираш -4 pulsans.
throbbing-, n : тупгсис, пулсация, пулсиране -4 p u l
satio.
— , epigastric : епигастрална пулсация -4 pulsatio
epiga strica.
thrombasthenia, n : тром бастония, тромбасте нична
пурпура -4 thrombasthema.
thrombin, n : тромбин —4 thrombinmn.
thromboangiitis, n : тромбанпшт -4 thrombangiitis.
—
obliterans : облитерират тромбанпшт, болеет
на Бюргер -» thrombangiitis obliterans.
thromboarteritis, л : тромбартернит —» thrombarte-
riitis.
thrombocytes, nipt : тромбоцит, кръвни плочици —»
thrombocyti.
thrombocytopenia, я : тртбопения -4 ihrombopenia.
thrombocytosis, n : тромбоцитоза —>thrombocytosis.
thromboembolism, я : тромбоемболия -4 ihrom b o e m -
bolia.
thrombogen, n : тромбоген, протромбин -» thrombo-
genum.
thrombokinase, я : тромбокиназа —» thrombokinasa.
thrombopathy, /i : тромбоиатия
thrombopathia.
thrombopenia, я : тромбопения —> thrombopenia.
thrombophlebitis, n : тромбофлебит -> thrombophle
bitis.
thromboplastin, n : тромбокина за
thrombokinasa*
thrombosis, я : тромбоза -» thrombosis.
— , coronary : коронарна тромбоза, тромбоза на ко
ронарна артерия на с ърцето
thrombosis
coronaria.
— , sinus- : cmiycoiia тромбоза -4 sinusthrombosis.
thrombus, n : тромб
thrombus.
throttling, я : загърляне -4 strangulatio (JJ.
through the anus : през ануса per anum.
—
the mouth : през устата, перорален -4 peroralis,
per os.
—
the natural passages : през естествените пъти
ща -♦ per vias naturales.
—
the rectum : през ректума, ректално -4 p er rec
tum.
thrush, я : стомятомикоза -» stomatomycosis.
thumb, n : палец на ръката -4 pollex.
thymic : отнасящ се до задгръдната жлеза —» thy
micus.
56 Медици нска термин ологи я
- thymus
882
torpid
thymus, n : тимус, вътрешна гръдна жлеза, зад-
гръдна жлеза, гръднична жлеза -» thym us.
thyreogenic, thyreogenous : ти рео ген ен —> th y r e o g e
nes.
tiiyr(e)oidectomy, n : тиреондектомпя -> thyreoidec-
tomia.
thyreoitis, n :тиреоидит —> thyreoiditis.
thyroid, thyreoid : тиреомден -4 thyreoideus .
thyroidîsm, n: тиреондизъм -» thyreoidismus.
thyroiditis, n : тиреоидит thyreoiditis.
thyropri va l, thyreop rivic, thyreoprivous, thyreoprivus :
тиреопривен —» thyreoprivus.
thyrotoxic, я : тиреотоксичен -» thyreotoxicus.
thyrotoxicosis, n : тиреотоксикоза'-» /Ayrra/ojrfcoffJ.
thyrotropic : тнреотропен —» thyreotropicus.
thyroxin, /i : тироксин - » /Лугол7«нш.
tibia, n: тибия, голям пищял —» tibia.
tibial : тибиален, голямопищялсн -» tibialis.
tic, convulsive or facial or mimic : конвулсивен тик,
фациален спазъм —» spasmus facialis.
—
douloureux : невралгия на трнгеми иус (н ерв) ->
neuralgia (nervi) trigemini.
— , rotatory : спастнчна тортиколия, снасгична кри
ва шия —» torticollis spastica.
tick, // : кърлеж —» Ixodes.
Tiedmaon’s glands : Бартолннови жлези -» glandulae
vestibulares majores.
time of conception : време на зачеването —»periodus
conceptionis.
—
of delivery : ср ок на завършван е на бременност
та, срок на раждането —» terminus gravidita
tis.
tincture, n : тинктура, настойка -» tinctura.
tinea, n : тинса
tinea.
—
favosa or lupinosa : фавус, кел -» favus.
—
versicolor : разноцветен питириазис —> pityria
sis versicolor.
. -tinkling, tinkle , n : металичен зв ън, шум на падаща
капка —» tinnitus metallicus.
— , metallic : металичен тон —> sonus metallicus.
tinnitus aurium : шумове в ушите -» sonitus aurium ;
звънтене в ушите -» tinnitus aurium (I).
tip, n : връх —» apex.
tissue, n : тъкан, тъканек пласт или слой -» tela.
—, adipose : мастна тъ кан —» telaadiposa.
— , cellular : клетъчна тъкан —» tela cellulosa.
—, connective : съединителна тъкан —»tela conjunc
tiva.
—, epithelial : епителна, гранична, покривна тъкан ,
епител -* epithelium.
—, fatty : мастна тъкан —» tela adiposa.
—
, subcutaneous o r subcutaneous connective : подко
жен слой, субкутис -» subentis.
—, subcutaneous fatty : подкожна мастна тъкан —»
tela subcutanea adiposa.
—, su ppo rting o r framework- : съединителна тъкан -»
tela conjunctiva.
titration, n : титрация, титриране -> tit ratio.
tobaccoism, tobaccosis, n : нико тнн изъм, отра вяне с
никотин
nicotinismus.
tocology, n : токология, наука за ражданията -> to
cologia.
toe, n : пръст (на крака) -» digitus pedis.
— , great : палец на крака —» hallux.
—, hammer- : изкривяване на палеца на крака във
форма на чукче —» hallux flexus.
—, little : малкият, V пръст на крака —» digitus
minimus pedis.
tolerance , tol er ation , n : толерантност, поносимост -»
tolerantia.
tomography, n: т омогр аф и я, плоскостна рентген о
графия -» tomographia.
tone, muscle-, n : мускулен тонус -» tonus muscu
laris.
tongue, n : език (орган) -» lingua- .
—, black o r hairy : черен език, „космат" език -*
lingua nigra.
tongue, burning : парене на езика, глосопироза - »
glossopyrosis.
— , furrowed or grooved or scrotal or wrinkled : на
бразден или скротален език —» lingua plicata.
— i geographical : географиче ски е зик -> linguageo
graphica.
to nic: тонизиращ, укрепващ - » roborans, toniens
(тонич ен).
tonicity, n: тонус, напрежение -» tonus.
— , diminished : хипотония - » hypotonia (2-3).
— , excessive : увеличение на тонуса на артериални
те стени или на мускулите -» hypertonia (2).
tonics, nipt : тоннци, тонизиращи, укрепващи ле
карства —» t o n i c a ; укр епващи, общоусилва щи
ле карства, роборанти —» roborantia.
— , cardiac : кардиотоничнн, сърдечноусилващи ле
карства -» cardiotonica.
tonometry, n : тонометрия, измерване на налягане
то -» tonometria,
tonsil, n: сливица, тонзила - » tonsilla ; небна сли
вица -» tonsilla palatina.
— , cerebellar : тонзила на малкия мозък -» tonsilla
cerebelli.
— , faucial : небна сливица
tonsilla palatina.
— , lingual : лингвална или езична сливица -> ton
silla lingualis.
— , palatine : небна сливица —» tonsilla palatina.
— , pharyngeal or third : фарингеална тонзила, но-
соглътъчна сливица, трета сливица, сливица на
Лушка - » tonsilla pharyngea.
—, tube- : тубарна тонзила или сливица —» tonsilla
tubaria.
tonsilla cerebelli : тонзила на малкия мозък -» ton
silla cerebelli.
tonsillar : тонзнларен, тонзилен -» tonsillaris.
tonsillectomy, n: тонзилектомия -» tonsillectomia.
ton sillitis, n: тонзилит —> tonsillitis.
— , acute : остър тонзилит, ангина -* angina1.
tonsillotomy , n: то язилотомия -» tonsillotomia.
tonsurans : стрижещ —» tonsurans.
tonus, n: тону с, напрежение -♦ tonus.
— , muscular : му скул ен тону с -> tonus muscularis.
tooth, n(pi teeth) : зъб -» dens.
— , bicuspid : малък кътник, предкътник, прем о-
лар -» dens premolaris.
— , canine or cuspid or cuspidate or eye- : куче шки
зъ б —» dens caninus.
— , décidons or first or milk- : млечен зъб -* dens
deciduus.
— , late : мъдрец -» dens sapientiae.
— , molar or multicuspid : голям кътник, молар —»
dens molaris.
— , permanent : постоянен зъ б —» dens permanens.
— , premolar : малък кътник, предкътник, премо-
лар -» dens premolaris.
— , second : постоянен зъ б -» dens permanens.
— , wisdom- : мъдрец -» dens sapientiae.
toothache, n : зъ бна болка, зъб обо л -* odontalgia.
toothed : зъ бч ат, назъбен -> dentatus, limbosus,
serratus.
toothless : беззъб -* edentatas.
topalgia , n: топоалгия -» topoalgia.
tophus, n: зъб ен камък - » calculus dentalis ; to-
фус —» tophus.
topica, nlpl ; топични или местни лекарства
to
piса.
topical, topic : местен, локален, топичен tOpicus.
topoalgia, n : топоалгия - * topoalgia.
topography, n: топография —» topographia.
topophobia, n: топофобия -> topophobia.
torcular Herophili: сливане на с и ну с ит е -> con
fluens sinuum.
torraen, n : колика -» colica.
tormina, nfpl%tor men, n: силна колика в корема,
осо бено чревна колика -> tormina.
torpid : торпиден, отпуснат, вял, бавен, бездеен
torpidus.
torpor
883
treatment
{•грог, torpidity, л : вцепеняване, безразличие, без
чувственост, торпор —> torpor.
torsion, п : завъртане, завиване, засукване, пре
въртане, торзня -> torsio.
—
of the pedicle of a cyst : завъртане на крачето
на киста -» torsio pediculi cystae.
—
о Г the uterus : завъртане на матката, торзня на
матката -> torsio uteri.
torso, « : туловище, труп truncus flJ.
torticollis, n: крива шия -> caput obstipum.
— , spasmodic ; еластична тортиколия, ел астична
крива шия -> torticollis spastica.
tortuous : извиваш се, лъкатушещ, криволичещ —>
sinuosus* tortuosus.
torus, n: изпъкналост, възвишение, изпъкваща ме
сеста част -+ torus.
total : всичкият, цял, пълен, тотал ен - » totalis.
touch, n: докосване, допиране
tactus (1).
— , se nse of : допирна или такгнлна сетивност,
усет за допир, осезателно чувство, осезанпс ->
tactus(2).
touching, n: опипване, палплцня, палпиранс
pal
patio.
tourniquet, n: турнике т, артериална преса -> tor
cular.
to x(a)emia , n: токсемия, отравяне на кръвта -> tox
aemia.
to xan (a)emia, n: токсанемия -> toxanaemia.
toxic : токсичен, отровен
toxicus.
to xicity, n: то ксич ност, о тровност -» toxicitas.
to xkoder m a, toxicodermia, n : токенкодермия, токсп-
дермия, токсична екзантсма, лекарствен об
рив - * toxicodermia.
loxicogenic : токсикогснен, токенгенен —> toxicoge-
nes.
tox ic ology, n: токсикология -> toxicologia.
to xic om ania , n: токсикомания -» toxicomania.
toxicopathy, n: то ксикоза —> toxicosis (1).
toxicophobia, n : тгксикофобия, страх от отравяне —»
toxicophobia.
toxicosis, n: токсикоза
toxicosis flJ.
—t gestational : геетационна токсикоза, геетоза,
токешеоза на брем сността - » toxicosis gravi
ditatis.
toxin, n: токсин, отрова
toxinum.
— , plant : растителен токсин, фитотокенн —> phy-
totoxinum.
toxin(a)emia, n: токсинемия
toxinaemia.
to xinfe ction, to xiinfe ction, n : токснпнфекция
toxiinfectio.
tox i phobia, n : токсико фобня, страх от отравяне -»
toxicophobia.
tox oid , formo! toxoid, n: анатоксин - t anatoxinum.
toxoinfection, n: токсиинфекция —* toxiinfectio.
toxop lasm osis , n: токс оплазм оза —> toxoplasmosis.
trabecula, n : трабекул а, гредичка -» trabecula.
trachea, n: трах ея, дих ателна тръба trachea.
tracheal : трах еал ен —» trachealis.
tracheitis, л : трахеит —> tracheitis.
tracheobronchitis, n : трахеобронх нт - » tracheobron
chitis.
tracheobronchoscopy, я : трах еобронх оско пия —» / гл -
cheobronchoscopia.
tracheoscopy, n: трахеоскопия -♦ tracheoscopia.
tracheostenosis, я : трахеална стеноза, стеснение на
трахеята —> tracheostenosis.
tracheotomy, n : трахео то мия -» tracheotomia.
trachom a, n : трахома -* trachoma.
trachom ato us : трах ом атозе н —» trachomatosns.
tract, л : път, сноп, трак г
tractus fl); канал,
път, тр акт —» tractus f2).
— , alimentary : храносмилателен канал -» tractus
digestorius.
— , cerebrospinal : кортико-спинален тракт, пирами
ден път —* tractus corticospinalis.
— , digestive : храносмилателен канал -> tractus
digestorius.
tract of Flechsig : път на Флексиг -» tractus spi
nocerebellaris.
— , optic : зрителен път —» tractus opticus.
— , pyramidal : пирамиден път, кортико-спинален
тракт —>tractus corticospinalis.
— , respiratory : дихателни или въздухоноенл пъти
ща —» гиде respiratoriae.
— , urinary : пикочни пътища
viae urinariae,
tragi, nipl : космите на входа на външния слухов
канал —> /rflg/.
tragophony, /t : егофония -» aegophonia.
tragus, я : козелче или ъгълче -» tragus.
tranquillizers, njpl : атарактици —» ataractica ; нсв-
роплегичнн л екарства, невроплегици —> п е и г о -
plegica.
transcortical : транскортикален -> transcorticalis,
transfer, я : предаване - » /гд/шилу-г/о.
transformation, л : превръщане, преобразу ва не,,
трансформация, трансформиране -» t r a n s fo r
matio.
transfusion, n : транс фузия, преливане на кръв*
кръвопреливане, венозно вливане на друга теч
ност -* transfusio.
— , blood-, o r transfusion of blood : преливане на
кръв, трансфузия на кръв, кръвопреливане
transfusio sanguinis.
— , exchange- or exsanguination- o r total : екссан-
гвишлранефузмя —» exsanguinotransfusio.
transient : прехо ден, краткотраен —> f u g a x .
transitory , tran sitional: преминаващ, прех оден, крат
котраен, транзиторен -> transitorius.
transmigration, я : преминаване, миграция -* migra
tio.
transmissible : предаваем, трапемнеивен, трансмиси-
бнлен -* transmissibilis.
transmission, я ; предаване -* transmissio.
transplantation, n : трансплантация, присажд ане ,
присадка —*transplantatio.
transposition, n : транспозиция -► transpositio.
— , visceral : преобърнато разположение на вът
решните органи -> situs inversus viscerum.
transthermia, n : диатермия —» diathermia.
transudate, n : транссудат -> transsиdatum .
transudation, n : трлнс(с)удация
transsndatio.
transurethral : трансуретрал ен, през пикочния ка
нал —» transurethralis.
transvers al, transverse : напречен, трансверзален —»
transversus.
transvesical : през пикочния мехур, трансвезика-
лен -* transvesicalis.
tr ans vestiti sm, transves tism, л : транс вести ти зъм —»
transvestitismiis.
Traube's space : пространство на Траубе -» Traubci
spatium.
trauma, n : травма —> trauma.
— , acoustic : акустична травма, шумова травма
trauma acusticum.
— , birth- : родилна травма -*> trauma obstetricum.
— , psychic : психична травма -> trauma psychicam.
traumatic : травматичен, травмен -* traumaticas. •
traumatism, n i травматизъм -> tranmatismns ;
травма —> trauma.
trauma tology, л : травматология
traumatologia.
traumatopn(o)ea, n : травматоинея -4 traumatopnoea.
treacherous : коварен, вероломен - »
treatment, n : лечение, лекуване, терапия -> th e r a
pia fl) ; лечение
cura, curatio.
— , course of : курс на лечение -> сига ; (курс на)
лечение -> therapia (1).
— , expectant : лечение на изчакване
ut aliquid
fiat fut aliquid fieri videatur).
—
by oxygen : кислородна те рапия, оксигено тера -
пия
oxygenotherapia.
— , sunlight- : слънце лечение, хелиотерапия -> he -
liotherapia.
—
at a watering place, spa treatment : банско ле
чение
cura thermalis.
Trematoda
884
tubular
Trematoda, tr em atoids , njpl : трем атоди, метили —>
Trematoda.
trembling1 : треперещ
agitans.
trembling-1, n : треперене, тремор -» tremor.
tremor, /i : тремор, треперене
tremor.
tremulous : треперещ
tremens.
tremulousness of the iris, or tremulous iris : трепе
рене на ириса, ирндодонеза -> iridodonesis.
trench mouth : улцеро-м ембранозна ангина, ангина
на Симановскн-Плаут-Венсан -> angina1 ulce-
romembranaeеa .
trep an ation, trephination, n : трепанация -» trepana-
tio .
— , decompressive : деком пр есивна трепанация
trepanatio decompressiva.
trephining, trephination, trepanning, » : трепанация ->
trepanatio.
Treponema pallidum : бледа спирохета Spirochae-
ta pallida.
triad, /г : триада, тройка
/r/as.
trial, /i : изпитване, опит, проба —» experimentum ;
пробвано. опит -> tentamen.
tria ngle , paravertebral : триъгълник на Гроко-Р аух-
Фус —» G гогго -/fau сhfa ss' trigonum.
triangular : триъгълен
triangularis, trigonalis ;
triquetrus (тр исте нен).
tribadism, n : лесбпйска любов, саифизъм —> s a p -
phismus.
triceps (m uscle) : триглав мускул, трицепс —» /ri-
ceps.
trich aIgia, n : трихалгия —> trichalgia.
trichiasis, /i : трихназа
trichiasis.
Trichinella spir alis : трпхннела, трихина
Trichi
neIla spiralis.
trichin osis, trichinia sis , trichinello sis, tri chinelliasis,
n : трихинелоза, трихиноза -> trichinellosis.
Trichocephalus trichinrus : трихо цефал
Trichoce-
phalns trichinrus.
lrichodynia, tricho(a)e sthesia, n : трихалгия
trich
algia.
trîch omania, n : трихотпломания —> trichotilloma
nia.
Trichomonas, n : трихомонас
Trichomonas.
trichom onia sis , n : трихом ониаза —» trichomonia
sis.
trichomycosis, n : трихом иклза
trichomycosis.
trichonodosis, n : грихонодс-за
->
trichophytosis, w : трихофития -> irichophytia.
trichoptilosis, /1 : трпхопти.юза - » trichoptilosis.
trichorrhexis nodosa : трих орексис -> trichorrhexis
nodosa.
trichosis, /i : трихоза —» trichosis.
trichotillomania, и : трихотиломания -> tricho tillo
mania.
tricuspid : грикусггидален, трикрилен -> tricuspida
lis.
trigonal : триъгълен —> trigonalis,
trigone о Г the bladder : триъгълник на Лиьотб
trigonum vesicae.
trigonitis, « i тригонпг -* trigonitis.
trigonocephaly, n : тригоноцефа лия -> trigonoce
phalia.
trip le : триплекс, троен, трикратен -* triplex.
triplegia, n : триплегня -* triplegia.
triquetrous, triquetral : тристенен, триъгълен -> tri
quetrus.
trismus, n : тризъм, схващане на устата -> trismus.
tritanopia, n : тританопия, цветна слепота за си
ния цвяг -> tritanopia.
triturated : стрит, отъркан, превърнат в прах —»
tritus.
trituration, n : стриване, превръщане в прах чр ез
търкане -» trituratio.
trochanter, n : троханте р, въртел - » trochanter.
troclianterian, trochanteric : трохантср ен, въртелен
trochantericus.
troche, n : пастила, пастилка, лекарствена питка
pastillu s ; малка таблетка в конусовидна фор
ма -» trochiscus.
tropical, tropic : тропически, тропичен -> tropicus.
tropism, n : таксис -> ta xis (2), тропизъм
tro-
pism us.
trophic : трофичен, хранещ, хранителен -> trophi-
eus.
trophoblast, n : трофобласт -> trophoblastus.
trophoneurosis, n : трофоневроза -> trophoneurosis.
trouble, n : разстройство -> m olestia.
Trousseau's sign or symptom : симптом на Tpycô ->
Trousseau* symptoma.
true : истински —» verus.
trunk, n : туловище
truncus (IJ ; ствол -* trun
cus (2).
— , sympathetic: симпатиков ствол,
пограничен
ствол -> truncus sympathicus.
trypanosomiasis, n : трипанозомиаза -» trypanoso
miasis.
trypsin, n : трипсин -> trypsinum.
tubal : тубарен -* tubarius.
tube, n : тръба -» tuba (туба), tubus.
— , auditory : слухова тръба, Евстахиева тръба
tuba auditiva.
— t bronchial : едно от разклоненията на десния и
левия бронх -► bronchus (2).
— , dropping- : капкомер, гутатор -> guttator.
— , pharyngotympanic : слухова тръба, Евстатиева
тръба —» tuba auditiva.
— , pus- : гной в маточната тръба, пиосалпинкс —»
pyosalpinx.
— , small : тръбичка, каналче -» tubulas.
— , in the test : в епруветка —» in vitro.
tuber, n : ограничена издигнатина или възвишение ,
издатина, издаденост, изпъкналост, върга —»
tuber ( I) ; грудка -» tuber (2).
— , ashen (gray), o r tuber cinereum : сива върга
tuber cinereum.
— , frontal : челна върга -* tuber frontale.
tubercle, n : туберкул, малко възвишение, малка
издатина, малка върга -» tuberculum (1) ; ту
беркул, възелче (зърно) -> tuberculum (2) ; гра
пава издатина на кост —» tuberositas.
tuberculide, n : туберкулид -> tuberculidum.
tuberculin, n : туберкулин
tuberculinum.
tuberculoma, tuberculome, n : туберкулом -» tuber
culoma.
tuberculosis, n : туберкулоза -» tuberculosis.
— , acute : флоридна, галопираща, скоротечна ту
беркулоза —» phthisis florida .
— , acute miliary : остра мнлиарна туберкулоза
tuberculosis miliaris acuta.
— , cutis or dermal tuberculosis : туберкулоза на
кожата —> tuberculosis cutis.
—
of the kidney : туберкулоза на бъбрека, бъбреч
на тубер кул о за -> tuberculosis renis,
—
of the larynx : туберкулоза на ларинкса, на
гръкляна, ларингеална фтиза -> tuberculosis
laryngis.
—
of the lungs or pulmonary tuberculosis : туберку
лоза на белите дробове, белодробна туберку
лоза, фтиза, охтика
tuberculosis pulmonum,
phthisis (IJ.
—
of the skin : туберкулоза на кожата -» tuber
culosis cutis.
tuberculostatics, n/pl : туберкулостатици, туберку-
лостатични лекарства —» tuberculostatica.
tuberculous : туберкулозен -* tuberculosus.
tuberosity, n ; грапава издатина на кос т, грапаво
място, изпъкналост, грапавост —> tuberositas.
tuberous : туберозен, хълмист, грапав, неравен
tuberosus.
tubo-ovarian : тубоовариален -* tuboovarialis.
tubular : тръбест, тръбовиден, тубуларен
tubu
laris.
tubule
885
undform
tubule, n : тръбичка* каналче 4 tabulas.
—
of the kidney (convoluted and straight) : бъб
речно кан алч е (криво личещо и п рав о) 4 taba-
las renalis.
tubulose, tubulous : тръбест, тубулозев —> tubulo
sus.
tugging, tracheal : симптом на Оливер-Кардарел и 4
Oliver-CardarellV signant.
tular(a)emia, n: туляремия 4 tularaemia.
tum efa ction , n: подуване* отича не -4 intumescen
tia (1); подутосг, подутина 4 tumor (2).
tumo(u)r, n: тумор* буца* новоо бразувани «, нео
плазма 4 tumor (1), neoplasma.
— , benign : доброкачествен тумор 4 tumor benig
nus.
—
, cystic : цветом, кистом -4 cystoma.
— , fibroid : фибром 4 fibroma.
—,
horny : кератом 4 keratoma.
— , malignant : злокачествен тумор -4 /ото/* т д -
//£ЛЫ5.
— , pearl : хо ле стеа том 4 cholesteatoma (î).
— , s alivary : слюнчен тумор -4 tumor salivatis.
— , syphilitic : сифилом, гумозен възел, гума 4
syphiloma.
tunic, n : обвивка, покривка, ципа —» tunica.
tunica dartos : м ес еста обвивка 4 tunica dartos.
turbinectomy, turbinotomy, n : конхотомия -> соп-
chotomia.
turgescence, n: тургесцентност, локално подуване,
под пухване или отичане - 4 turgescentia.
turgor, n: тургор -4 turgor.
turn of life : менопауза -4 menopausa.
turning, n: завъртане или обръщане на плода в
матката, верзия -4 versio.
—
backward ; н аклоняване на зад, р етроверз н я -4
retroversio.
ul(a)eraorrftagia, n: кръво те че ни е о т венците, у л о-
раги я —*ulorrhagia.
ulatrophia, n: атрофия на венците *4 ulatrophia.
ulcer, n: язва, улкус -* ulcus; виж съгцо по-
дол у ulcus.
—, callous : калозна язва 4 ulcus callosum.
—
of the cornea or corneal ulc er : яз ва на рогови
цата —> ulcus corneae.
— , creeping, of the cornea : пълзяща язва на рого
в иц ата 4 ulcus serpens corneae.
— , duodenal: дуоденална язва, язва на дванадесе
топ ръс тно то че рво “4 ulcus duodeni.
—,
gastric : язва на стомаха, стомашна форма на
яз в е н а та болеет - 4 ulcus ventriculi.
— , gastrodu od enal : гастро-дуоден ал на яз ва , язв ена
болеет на стомаха и дванадесетопръстника 4
ulcus gastroduodenale.
— , groin- : ве нери чески гран ул ом, пета вен ери че ска
бол ест - 4 granuloma venereum.
—, indolent : калозна язва 4 ulcus callosum.
—, penetrating : проникваща язва, иенетрнраща яз
ва - 4 ulcus penetrans.
—, rodent : базоцелулареи епителиом или рак, ба-
з али ом —> epithelioma basocellulare.
ulcerated : разязвен, улцерирал -4 ulceratus.
ulceraing : разязвявагц се, екзулцериращ -4 exul
cerans.
ulceration, n: рпзязвяванс, образуване на язва, ул-
цериранс, екзулцерация —>exulceratio, ulce
ratio.
ulcerous, ulcerative : язвен, улцерозен -4 ulcerosus.
ulcu s, peptic : пептнчна язв а 4 ulcus pepticum;
гастро-дуоден ална яз ва , яз вен а болест на сто
маха и дванадесетопръстника -4 ulcus gastro
duodenale.
tussiculation, n : покашляй е, лека кашлица -4 tussi-
culatio.
twin : двоен -4 bigeminas1.
twins, njpl : близнаци «4 gem elli.
twisted : извит, навит, криволичещ, кривулест - 4
contortas.
twisting* n : извиване* навяхване -> contorsto ; за-
сукване, завиване 4 torsio.
tyloma, n: мазодесто задебеляване на кожата, ма
зол -4 callositas.
tympanal : отнасящ се до тъпанчевата кухина или
ципа —> tympanicus (1).
tympanic : отнасящ се до тъпанчевата кухина или
ципа ; тимпаничен, резонираш* звучащ-* tym
panicus (1-2).
tympanites, tympanism* tympania* n : мете ори зъм - 4
meteorismns.
tympanitis, n :тимпанит 4 tympanitis.
tympanum* n : средно ухо *4 auris media.
tyndallizatîon* n : тиндализация, фракционирано
стерилизиране —» tyndallisatio.
type, n :тип -4 typas.
typhlatony* n : тифлатония 4 typhlaionia.
typhlect asis, n :раз ширение на сляпото черво* т и ф л -
ектазия -» typhiectasia.
typhlitis, n :тифлит -4 typhlitis.
typhlon, n : сляпо черво* цекум 4 caecum.
typhlotomy* n :тифлотомия 4 iyphlotomia.
typhoid, typhoidal : тифоиден, тифозен -4 typhoi
des.
typhus, abdominal, o r abdominal typhoid : коремен
тиф 4 typhus abdominalis.
— , exanthematic or classical or louse-borne : петнист
тиф, ендемичен петнист тиф 4 typhus exan
thematicus.
typical : типичен, характерен 4 typicus.
U
ulcus, peptic, of the jejunum : пеп тнчна язв а на тън -
то черво -* ulcus pepticum jejuni.
—♦ perforating : перфорирала язва, лрободна я з в а 4
ulcus perforans.
—, phaged(a)emc : напредваща, п ълз яща язва* ф а -
геденична язва 4 ulcus phagedaenicum.
—, rodent : разяждаща язва 4 ulcus rodens.
—, round : пептнчна язва 4 ulcus pepticum.
— * serpent* of the cornea : пълзяща язва на рого
вицата 4 ulcus serpens corneae.
—
of the stomach : язва на стомаха, стомашна
форма на язвената болест 4 ulcus ventriculi.
—, trophic : трофнчна язва 4 ulcus trophicum.
—, varicose, (of the leg) : варикоэка язва (на под-
бедрмцата) 4 ulcus varicosum.
ulectomy, n : гннгивектомия, изр яз ван е н а'ве н ц п те 4
gingivectomia.
ulerythema, n :улертема 4 ulerythema.
ulitis, n : гингивит 4 gingivitis.
ulna, n : лакътна кост, улна 4 ulna.
ulnar : лакътен* улнарен 4 ulnaris.
ulorrhagia, n : кръвотечение от венците, улорагия 4
ulorrhagia.
ultima ratio : последно средство 4 ultim a ratio.
ultimate : последен, краен 4 ultimas.
ultimum moriens : последно умиращо 4 ultim u m
moriens.
ultravirus, n : ултрдвирус 4 ultravirus.
umbilical : пъпен, умбмликален 4 um bilicalis.
umbilicus, n : пъп 4 umbilicus.
umbo, n : издатина, нзиъкналост 4 umbo.
uncert ai n : неси гурен, неиз вестен , неопреде лен , с ъм
нителен 4 incertus.
unciform : подобен на кука* закривен, куКест 4 un -
ci/ormis.
unconscious
886
uterotomy
unconscious : безсъзнателен, несъзнателен - » in
scius.
unction, n : м аза не, намазване —» unctio.
under nutrition, n : нед остатъ чно хранене
deniitri-
tio.
undulaat, undulate, undulating, undulatory : ундулн-
раш, вълнообразен —» undиIans.
unequal : неравен, нееднакъв -> inaequalis, dispar.
unfavourable : неблагоприятен —» infaustus.
unfruitful : б езпл од ен, ялова (ж ен а ) infertilis,
sterilis (2).
ungual, unguina) : нокътен —> unguatis.
unguent, « : унгиснт» помада, мехлем, мазило, ма
зилка -* unguentum.
unicamerate : еднокамерен, едногнезден, унилокула-
рен —» imilocularis.
unicellular : едноклетъчен, уницелуларен
unicel
lularis.
unicorn, unicornous : однор ог -» unicornis.
un ilater al : едно ст ранен —* unilateralis.
unilocular : еднокамерен, едногнезден, унилокула-
рен —» unilocnlaris.
uninuclear : едноядреи, мононуклеарен
топопис-
learis.
uniocular : монокул ар ен, ед ноок —> monocularis.
union, sexual : полово сношение, полов акт, съвъ-
купление, коитус —* coitus (1).
unipara, n: уннпара —> unipara.
unit, inter national, (I. U.): интернационална или меж
дународна единица -» U. I.
universal : универсален, всесбш, всеобхватен, все
странен —* universalis.
univer sity, n : университет -» universitas.
unpaired : нечнфтен -» impar.
unquiet : нес покоен —» inquietus.
unstable : неустойчив, непостоянен —> instabilis,
labilis.
uracltus, n : първичен пикочен проток у ембриото —>
urachus.
ur(a)emia, n: уремия —» uraemia; азэтемична или
истинска уремия, астенична, хронична уре
мия —» uraemia azotaemica.
— , convulsive or ecla mptic : екламптична уремия,
конвулсивна уремия, акутна уремия -> uraemia
eclamptica.
ur(a)emic : уремич ен
uraemicus.
uranalysis, n : изследване на урината, анализ на
уринат а —» uranalysis.
uranism, n: педерастия, мъжеложетво
paederas-
tia.
uranoschisis, uranoschism, n: цепка на небцето, па-
л атос хизнс —> palatoschisis.
uraturia, n: уратурия -» uraturia.
urea, n: урея, пикочина —» urea.
ureter, n : пикочопровод, гшкочопроводник, ype-
тер —» ureter.
u re te ric, ureteral : уре тере н -> uretericus.
u reteritis, n: урстер ит -» ureteritis.
ureterolithiasis, n: камъни в пикочопровэда, урете-
ролитиаза —> ureterolithiasis.
ureterolithotomy, n: уретеролитотомия - » uretero-
lithotomia.
ureteroto my , n : уретеротомия —» ureterotomia.
urethra, n: пикочен канал, уретра urethra.
— , external opening of the : външен отвор на пи
кочния канал —> д о/Au/и urethrae externum.
urethral : уре трал ен —> urethralis.
ur ethritis , л : уретрит -» urethritis.
— , gonorrti(o)eal or specific, o r urethritis venerea: го
нореей уретрит - » urethritis gonococcica; три
пер, гонорея, гонококция —» gonorrhoea.
ure throcy stitis, n: уретроцис тит -» urethrocystitis.
urethrorrhagia, urethræmorrhagia, n: кр ъвотечение
от пикочния канал, уретрорагия - » urethror
rhagia.
urelhrorrh(o)ea, n: течение от пикочния канал, уре т -
рорея —> urethrorrhoea.
urethroscopy, л : уретроскопия
urethroscopia.
urethrotomy, л : уретротомия
urethrotomin.
urhidrosis, uridrosis, n : урхилроза -» n rhidrusis.
uric(a)emia, uricacid(a)e mia, n : урицемия, урик-
емня -> uricaemia.
urin(a)emia, n : уремия —> uraemia ; азотемична
или истинска уремия, асгенична, хронична у р е
мия -> uraemia azotaemica.
urinalysis, л : изследване на урината, анализ на
урината
uranalysis•
urinary : пикочен, уринен —» urinarius.
urination, л : уриниране, пикаеие
mictio.
—
and def(a)ecation : хо де не но малка и голяма
нужда, уриниране и дефекация -> secessus.
— , unconscious o r involuntary : несъзнателно, не
волно изхождане или изпускане но малка и
голяма нужда —» secessus inscii.
urine, n : урина, пикоч -» urina.
— , hysterical : спастнчна урина -» urina spasti
ca.
— , producing : образуващ урина -* arogenes (2).
— , residual : резидуална урина, остатъчна урина-»
urina residualis.
uriniparous : гшкочообразуваш, уропо(й)е тпч ей
uropoieticus, urogenes (2).
urinogenital : пикочо-полов, уро-геннтален —* u roge
nitalis.
urinogenous : урогенен, изхождащ от урината
urogenes (1)1 урогенен, образуващ урина —у
urogenes (2).
urinous, urin ose: урннозен, подобен на урина, пико
чен —> itrinostis.
urobilin, n : уробилин —» iirobilinum.
urobilinogen, n : уробилшюген —» iirobilinogenum .
urobilinuria, л : уробилинурия —» a ro biliniiria.
urochrome, n : урохром -» iirochromum.
urodynia, n : болка при уриниране, уродшшя
urodynia.
urogenital : пикочо-полов, урогенитален —» ur og e
nitalis.
urogenous: пикочообразуващ, уропо (й)етичен
uro
poieticus.
urography, n : урография —» nrographia.
uroi îte , urolith, n : пикочен камък, камък в пикоч
ните пътища -* calculus urinarius.
urolithiasis, n : уролитназа —» urolithiasis.
urologist, n : уролог -» urologus.
urology, n : урология -> urologia.
uronephrosis, n : хидронефроза —» hydronephr
uropoiesis, n : образуване на урина, уропо(й)еза -»•
uropoiesis.
uropoietic : пикочообразуващ, уропо(й)ет ич ен —»•
uropoieticus, urogenes (2).
uropyonephrosis, л : хндропионефроза -* h y dr op yo
nephrosis.
uroscopy, n : изследване на урината, анализ на ури
ната -» aranalysis.
urosepsis, n : уросепсис, урогенен сепсис -» u ro sep
sis.
urticaria, n : уртикария, копривна треска, коприв-
ница —» urticaria.
— , giant : акгионевротичен оток, едем(а) или оток
на Квинке -» oedema angioneuroticum.
use, n : употребление, употребяване, употреба, из
ползуване, прилагане —» usus, applicatio.
— , for external : за външно прилагане —» ad us.
ext.
— , for inte rnal : з а вътрешно употребяване —» ad?
us. int.
useful : полезен -> utilis.
usual : обикновен, обичаен
normalis.
ut aliquid fiat : да се прави нещо, респ. да изглеж
да, че се прави нещо
ut aliquid fiat.
uterine : маточен, утеринен, утробен
uterinus.
uterotomy, л : хистеротомия -» hysterotomia.
- uterus
887
vasodilator
•uterus, n: матка, у т е р у с —> uterus.
—
bicornis, or bifid uterus : двурога матка -4 ute
rus bicornis.
—
duplex, or double uterus : дв ой н а матка
ute
rus duplex,
—
in fa ntilis : инфантилна или недоразвит а мат
ка -> uterus infantilis.
~
unicor nis , or one-borned uterus : ед корога мат
ка -4 uterus unicornis.
uterus, spasmodic tonic contraction of the : тетанус
на матката -4 tetanus uteri.
utilization, n : използуване, прилагане, употребле
ние, употребяване, употреба - 4 usus.
utricle, n : утрикул -> utriculus.
urea, n : съдовата обвивка на окото, увея
uvea.
uveitis, n : yeeirr -4 uveitis.
uvula, n : мъжец, междец, увула —>uvula.
uvulitis, n i стафилит -4 siaphylitis.
uvulotomy, n i увуло томи я
uvulotomia.
V
vaccin, n: вакцина, ваксина —> vaccinum.
'vaccina, n: кравешка шарка, генуинка кравешка
ша рка - 4 vaccina (1); пуст ула та, която се об-
розува всл. на вакцннирането с вариолна вак
цина -* vaccina (2).
- vaccination, n: ва кци н ац ия, вакц н нира не, вакс и-
ни ране -♦ vaccinatio; ва кц ин ац и я, ггротивова-
риол на ва кц и на ци я -> vaccinatio antivarioli-
са,
— , a nti rabie : противобясна ва кци нац ия —►vacci
natio anttrabica.
vaccine, n: ва кц ин а , вакци на -4 vaccinum.
—
lymph or virus : вариолна вакцина -4 vaccinum
variolae.
— , smallpox or Jennen&n : вари ол на вакци на -*va
ccinumvariolae.
vaccinia, n : кра ве шка ш ар ка, генуинна кр аве шка
шарка —» vaccina (1); ва кцн налн а болест -»
vaccinia.
vacctnoprophylaxis, л : пр оф и лакти чна вакци н аци я,
вакцинна п роф ил акти ка
vaccinoprophyla
xis.
vacci ootherapeutics, vac cinotherapy, n: вакци он отер а-
пия, вакц ин на те р ап ия vaccinotherapia.
- vacuale, n: в аку ол а -4 vacuola.
- vagina, n: влагалище, вагина -4 vagina.
— , bipartite, or vagina septa : влагалище, разделе
но c надл ъжна прегр ада иа дв е половини - »
vagina septa.
va ginal : вл агал ищен , ва гинален —> vaginalis.
vaginismus, n: ваги н изъм -4 vaginismus.
v aginitis, n: вагини т, ко лп нт -4 colpitis.
vaginove sical : ве зи ко вагн иал ен —» vesicovaginalis.
- vagitus uterinus : писък, вик на детето в матката -»
vagitus uterinus.
vagotomy, n : ваготомия -» vagotomia.
' vagotonia, n : вагото ни я, парасимпатикотония —►pa-
rasympathicotonia.
vagotonic : ва готониче н -» vagotonicus.
va got ropic : ва готроп еи -> vagotropus.
-vagus, n: влry*c, блу ждаещи ят нерв —> vagus.
-valgus : и зкри вен навън, извъртян или изви т на
вън —» valgus.
vallate : заобиколен с вал, обкръжен с вал -4 val-
latps.
-vallecula, n : ма лка вдлъбн ати на, вдлъбнатинка ,
ям и чка, трагтчинка -» vallecula.
Talleix point : точка на Вале, болезнена точка -4
punctumdolorosum.
vallum, n: ва л -4 vallum.
valve, n:клапа -4 valvula.
— , aortic : аортна клапа -» valva aortae.
— , bicuspid : бикуспи дал на или митрал на к ла п а,
лява ат ри о-вен три кулн а кла па на сърцето —>
valva atrioventricularis sinistra.
— , ileoc(a)ecal : нлео-цекална клапа, клапа на Бау-
хин —> valva ileocaecalis.
— , mitral : митрална или бикуспидална клапа, ля
ва атрио-вентрику'лнз кла па на съ рцето -4
valva atrioventricularis sinistra.
— , pulmonary : пул.ионална кла п а -4 valva trunci
pulmonalis.
valve, tricuspid : трикуспидална клапа, дясна атрио-
вентрнкулна клапа на сърцето -4 valva at
rioventricularis dextra.
valvotomy, n :валвулотомия -4 valvalotomia.
valvular : клапов, валвуларен -» valvularis.
valvule, n :клапа -4 valvula.
valvuloplasty, n : валвулопластика
valvuloplas-
tica.
valvulotomy, n : валвулотомия -4 valvalotomia,
vampirism, n : некрофилия-4 necrophilia.
vaporization, n :изпаряване, вапоризация —» vapo
risâtio.
Vaquez’s disease болеет на Вакез -Ослер, еритремия,
истинска полиците мия —> erythraemia.
va riability, n : вариабилн тет, ва риабилност, про-
мснливэст, изменчивост -> variabiiitas.
variable: непостоянен, променлив
inconstans;
променлив, изменчив -> variabilis.
v ar iation, n : вариац ия, измемяване, промяна, видо
изменявано, отклоняване от типа -4 variatio.
varicella, n : лещенка, варицела —» varicella.
varices, n ip l : ва рици, разширен и вени, вар икозн о
разширение на вените -» varices.
varicocele, n : варикоцеле -» varicocele.
varicose : вариктзен —> varicosas.
varicosis, vari co sity, n : ва рикозно раз шире ни е на
вените, разшире ни вени, варицп
varices ;
варикоза, варикозност, варикозна болест -4
varicosis.
varicosity, п : флебектазия -4 phlebectasia ; виж
също по-горе varicosis.
variegated : разноцветен, преливащ се в различни
цветове -4 versicolor.
variety, n : варнетет, разновидност -» varietas.
variola, n: вариола, едра шарка -» variola.
varioliform : вариолнформен -» varioliformis.
varioloid, n : вариолоид -4 variolois.
various : разен, разнообразен, различен —» v a rius .
varix, n : варикс, варица, варикозна вена -* v a rix .
varus : изкривен навътре, извъртян или извит на
вътре —» varas.
vas afferens : аферентен съд -4 vas afferens.
—
deferens : се меотводек кан ал , семепровод -4 d u c
tus deferens.
—
efferens : еферентен съд -> vas efferens.
vasa vasorum : съдове на съдовете -4 vasa vasorum.
vascular : съдов, васкуларен -» vascularis ; васку-
лозен, богат на съдове -4 vasculosus.
vascularization, n: васкуларизация, васкуларизи-
ране —4 vasciilarisatio.
vasectomy, n : иазек.-омия -» vasectomia.
vaseiinoderma, n : вазелинодерма -4 vaselinoderm a.
vasoconstriction, n : вазоконс тр нкция, съдо свива не —>
vasoconsirietio.
vaso constrictive : съдовосви ващ, в аз о ко яс тр и кти -
вен -4 vasoconstrictivus.
vasoconstrictor, n : вазоконстриктор (нерв) -4 v a
soconstrictor.
vasodilatation, n: вазодилатация, съдоразширя-
ванс -4 vasodilatatio.
vasodilator : съдоразишряващ, вазодила(та)тивен —►
vasodila(ta)tivus.
vasodilatator
888
vesicle
vasodilatator2, n: вазодилататор (нерв) vasodila
tator.
vasography, n: вазография, ангиография —» angio-
graphia.
vasoligation, n: провързване на vas deferens, вазо
л игатура —» vasoligatura (2).
vasomotor, vasomotorial, vasomotoric, vasomotory :
вазомоторен, съдодвигагелен -* vasomotori-
us.
vasotomy, n: вазотомия -> vasotomia.
Vater ’s papilla : голяма папила (пъпка) на дванаде
се топръс тника - * papilla duodeni major.
vault, n: свод —> fornix.
vector, л : бацилоносител -» bacillivector ; пр снос-
вач, носител —» vector.
ve ctorcardiography, /i : векгоркарднография -> znwr-
torcardiographia.
v egetation , « : вегетация - » vegetatio.
vegetations, adenoid : аденондни вегетации, аденои-
ди —» vegetationes adenoideae.
ve getativ e : вегетативен -> vegeiativus.
vehicle, n: ексципиент, вехикулум -> excipiens,
vehiculum.
vein, n: вена
vena.
— , ba silic : улнарна кожна вена -> vena basilica.
— , c ephalic : радиална кожна вена - * vena cepha
lica.
— , common iliac : обща хълбочна вена —> vena
iliaca communis.
— , cutaneous : кожна вена -» vena cutanea.
— , hepatic : чернодробна вена —> vena hepatica.
— , jugular : югуларна, яремна вена -> venajugu
laris.
— , minute : малка вена, веничка
venula.
— , portal : портна вена -» vena portae.
— , pulmonary : белодробна вена —» vena pulmo
nalis.
— , saphenous : кожна вена на долен крайник —»
vena saphena.
— , splenic : слезкова или далачна вена -» vena
lienalis.
— , subclavian : подключична вена —» vena subcla
via.
— , umbilical : пъпна вена ~> vena umbilicalis.
— , varicose : варикозна вена, варикс, варица -»
varix.
veinstone, n: ве нозен камък, флеболит -* phlebo-
lithus.
velamentum, n: ципа или мембранозна обвивка или
покривало —> velamentum.
velum, n: покривало, завеса, платно
velum.
vena cava inferior : долна куха вена —* vena cava
inferior.
—
—
superior : горна куха вена -» vena cava
superior.
veneficium, n: убийство, умъртвяване ч рез отрова
или отравяне —» veneficium.
venenous : съдържан! отрова, отравяш, отровен ->
venenosus.
venereal : венерически, венеричен - » venereus.
ve ne ro iogist, n; венеролог —» venerologns.
venerology, n: венерология -» venerologia.
ve nes ection, n: срязване на вена, флеботомия,
кръвопускане —» phlebotomia; венесекция ->
venaesectio.
venipuncture, n: венепункция - » venaepunctio.
ven isection, n: венесекция —> venaesectio.
venography, n: вено графия, флебография -» phle-
bographia.
venom (animal poison), n : животинска отрова, зо о
токсин —» venenum(2), zootoxinum, toxinum.
venomous : съдържаш отрова, отравяш, отровен - *
venenosus.
venous, venose : ве нозен —» venosus.
ven tilation, n: вентилация, проветряване —> venti
latio.
ventral ; веьтрален —» ventralis (1).
ventricle, n : вентрикул, стомахчс (мозъчно, сър
нено) —> ventriculus (2).
— , cardiac : сърцево стомахче, вентрикул или ка
мера на сърцето —» ventriculus cordis.
— , cerebral : мозъчно стомахче, мозъчен вентри
кул —> ventriculus cerebri.
— , fifth : пего мозъчно стомахче, мозъчен вентри
кул -¥ ventriculus quintus.
— , fourth : четвърто мозъчно стомахче, четвърти
вентрикул -* ventriculus quartus.
— , lateral : странично мозъчно стомахче, страни
чен вентрикул
ventriculus lateralis.
— , third ; трето мозъчно стомахче, трети вентри
кул -» ventriculus tertius.
ventricular : вентрикулен -> ventricularis.
ventriculography, n : вентрикулография -» v e n t ri cii-
lographia.
ventrofixation, n: вентрофиксация -> ven trofixatio .
—
of the uterus ; вентрофиксация на матката - »
ventrofixatio uteri.
ventroptosis, n : гастроптоза, смъкване, спадане на
стомаха -» gastroptosis.
venule, venula, n : малка вена, веничка —» venula*
verbigeration, n : вербигерация —» verbigeratio.
vermicides, n lp l : противоглистни, глистогонни ле
карства, ант(и)хелминтмци -» anthelminthica^
vermiform, vermicular: червеобразен —►v e r m ifo r m i s .
vermifuges, n lpl : противоглистни, глистогонни ле
карства, ант(и)хелминтнци —> antheiminthiса.
vermis, n : червей (на малкия мозък) —» vermis.
vernix, n : смазката по тялото на новородените
vermix.
verruca acuminata : остър кондилом -* condyloma
acuminatum.
—
plana ju ven ilis : мла де жка плоска брад авица
verruca plana juvenilis.
verrucose, verrucous : верукозен, брадавичен -» v e r
rucosus.
versico!o(u)r: ра зноцветен, преливаш се в различни
цветове —* versicolor.
version, n (obst.) : верзия, завъртване или обръщане
на плода в матката —» versio.
— , spontaneous : спонтанна верзия —> versio spon
tanea.
vertebra, n : гръбначен прешлен —» vertebra.
— , cervical : цервикалек прешлен, шиен прешл ен -*
vertebra cervicalis.
— , dorsal : торакален прешлен, гръден прешлен
vertebra thoracica.
— , lumbar : лумбален прешлен, поясек прешлен —*
verterba lumbalis.
— , sacral : сакрален прешлен, кръстен прешлен -*
vertebra sacralis.
— , thoracic : торакален пре шлен, гръден пре
шлен -» vertebra thoracica.
vertebral : вертебрален прешлен -» vertebralis.
vertex, n : теме -* vertex (J).
—
corneae o r of cornea : връх на роговицата - »
vertex corneae.
vertigo, n : виене на свят, световъртеж, вертиго
vertigo.
— , auditory o r labyrinthine : б олест или синдром на
Мсниер -V Menieri syndromum.
— , aural : ушен (отогенен) световъртеж —» vertigo
auricularis.
— , ocular : очен световъртеж
vertigo ocularis.
vertigophobia, ni страх от световъртеж, вертиго фо
бия —> vertigophobia.
verumontanum, n : семенно хълмче или семенна
върга —» colliculus seminalis.
vesical : везикален, мехурен —» vesicalis.
vesicants, vesica tories, nlpl : везикатори -» ve si-
cantia.
vesicle, n : мехурче, везикула -» vesicula.
— , blastodermic : бл астула
blastula.
— , seminal : семенно мехурче -» vesicula semi
nalis.
- vesicles
889
von Gierke’s disease
vesicles, air-, tifpl : белодробни мехурчета или тор
бички, белодробни алвеоли -» alveolipulmonis.
vesicorectal : везикоректален -♦ vesicorectalis.
vesicovaginal : везикоеагинален
vesicovaginalis.
vesicula seminalis : семенно мехурче -» vesicula
seminalis.
vesicular : мехурчест, везикуларен -v vesicularis.
vesiculitis, seminal : везикулит, сперматоцистит ->
speгmatосуstitis.
vesiculose : мехурчест, везикулозен -hi vesiculosas.
vessel, /i : съд (кръвоносен, лимфен) -* гны.
—,
blood- : кръвоносен съд -* vas sanguineum.
—
, collateral : колатерален съд
t/a s collaterale.
—,
lymph- or lymphatic : лимфен съд -» vas lym
phaticum.
— , sm all : малък съд (кръвоносен, лимфен) -> vas
culum.
vessels of vessels : съдове на съдовете
vasa va
sorum.
vestibular, vestibulate : вестибуларен —>vestibularis.
vestibule, n : преддверие, трем, всстибулум -т» ves
tibulum.
—
of the larynx : преддверие на ларинкса (гръкля
н а) —» vestibulum laryngis.
—
of the mouth : преддверие на устната кухина -*
vestibulum oris.
—
of the nose : преддверие на носната кухина -*
vestibulum nasi.
— , osseous : преддверие на лабиринта
vestibu
lum labyrinthi.
—
of the vagina : преддверие или трем на влагали
щето —» vestibulum vaginae.
vestibulum labyrinthi : преддверие на лабиринта -»
vestibulum labyrinthi.
—
nasi : преддверие ни носната кухина —> vesti
bulum nasi.
—
oris : преддверие на устната кухина —» vesti
bulum oris.
—
vaginae: преддверие или трем на влагалището
vestibulum vaginae.
veterinarian or veterinary, n : ветеринарен лекар -»
veterinarius-.
veterinary : ветеринарен
veterinarius*.
vial, n : флакон,
шишенце, малко стъкло -»
phiala (2).
vibration, n : вибриране, трептене, сътресение —>
fremitus ; вибрация,
вибриране, треперене,
трептене, трептение
vibratio.
vibrations, ehest-,
nfpl: пекторален или гръден
фрсмитус, гласов фремитус, гласови вибра
ции —> fremitus vocalis.
Vibrio, n : вибрион -* Vibrio.
—
comma or cholerae : холерен вибрион
Vibrio
cholerae.
vibrissae, n,pl : клемите на ноздрите, вибриси —>
vibrissae.
vibrotrauma, n : вибротравма -* vibrotrauma.
vicarious : викарен, замеьящ, заместван;, замести
телем, компенсаторен —> vicarius.
vicious : порочен, имащ недостатък, погрешен ->
vitiosus.
villi, intestinal : чревни власинки, чревни смукал-
ца
villi intestinales.
villus, n : косъмче, власинка, влакънце -» villus.
'V incent's angina: улцеро-мембракозна ангина, ангина
на Симановски-Плаут-Вснсан —»angina1ulcero-
membranacea.
violation, n : изнасилване, обезчестяване -» stup
rum.
viper, common : пепелянка —» Vipera.
viraginity, n : маскулинизъм -* masculinismus.
Virchow's gland: жлеза на Вирхов, Вирхова жлеза -*
Virchowi glandula.
virgin, n : девственица, девствена жена, вирго —>
virgo.
viridans : зеленеещ се -» viridans.
virile : мъжки —» virilis,
virilism, n : вирилизъм -> virilism us.
virilization, n : маскулинизация, маскулннизиране—>
masculinisatio.
virulence, n : ви рулентност
virulentia.
virulent : ви руле нтен , силно патогенен, бо лестотво
рен —» virulentus.
virosology, n : вурусология -* virusologia.
virus, л : вирус -* viras.
—, attenuated : отслабен вирус, атенюнран вирус -»
virus attenuatum.
—, fixed : фиксиран вирус, вирус-фикс -» v irus
fixum.
viscera, n fpl : вътрешности, вътрешни органи -*
viscera.
visceral : висцерален —> visceralis.
visceroptosis, visceroptosia, n :ви с цероп то з а, спланх-
ноптоза —» visceroptosis.
vision, n : зрение -* visio.
—, double : двойно виждане, диплопия -» diplopia.
—, red : червено в ижда не, е ритр опсия
erythro-
psia.
—, yellow : жълто виждане, ксантопсия —» xa nto-
psia.
ViSnevski's ointment : унгвент на Вишневски
ViS-
nevskii unguentum.
visual : зрителен, визуален -* visualis.
vital : в !гален, жизнен -> vitalis.
vitamin, n : витамин
vitaminum.
vitelline : жълтъчен -> vitellinns.
vitiligo, n : витилнго —» vitiligo.
vitreous : стъклен, стъкловиден -v v itreus.
vivification, n : опресняване ръбе ве те ка една ра н а,
впвмфикацпя -> vivificatio.
vivseclion, n : вивисекция -» vivisectio.
vocal : вокален, гласов -» vocalis.
voice, n : глас
vox.
—, anserine : глас на гъска -4 vox anserina.
—, bronchial : бронхлфоиия -» bronchophonia.
—, whispering : шепнещ глас -* vox clandesti
na.
volar : дланей, палмарен —» palm aris.
volatile : летлив —>volatilis.
Volhard's test : on it на Фолхард -* Volhardi expe
rimentum.
Volhynia lever : вол.шека треска, окопна треска,
петдневна треска —» febris quintana.
voluntary : доброволен, волев -> voluntarius.
volvulus, л : сплитане или преплитане на череша,
волвулус —Vvolvulus
vomer, n :ралник, вомер -v vomer.
vomica, n : вомик(а) -» vomica.
„vomit, black44: жълта треска -*febris fla va .
vomiting, n : повръщане —> emesis, vomitus.
—, bilious : повръщане на жлъчка -» vomitus bi
liosus.
—
of blood : кръвопо нръщан с, хе матемез а —» h a e
matemesis.
—, excessive : извънредно силно, безс пирно п овръ
щане, хиперсмезис
hyperemesis.
— , morning, of alcoholics : су тр ешно пов ръщан е
у алкохолиците -> vomitus matutinus potato
rum.
—
of pregnancy : повръщане у бременните -* eme
sis gravidarum.
—, stercoraceous o r f(a)ecal : по вр ъща не н а ф екали и
маси, копремеза -> copremesis.
—.
un co nt rollable , of pregnancy, o r pernicious vomi
ting : силно, безспирно повръщане у бремен
ните -» hyperemesis gravidarum.
vomitives, vomitories, nfpl : еметиц и, бл юва телни
средства —►emetica.
vomito amarilli г жълта треска -» febris flava.
vomiturition, n : позив за повръщане -» vom ituri-
(io.
von Oierke’s disease : гл ико геноз а, гли когеяо ва бо
лест, болест на Гирке —> glycogenosis•
vortex cordis
890
w orm
vortex cordis o r of heart : „вихрушка“ на сърцето —»
vortex cordis.
—
of hairs : „вихрушка“ на космите —» vortex
pilorum.
vox cholerica : холеричен глас -* v o x cholericа»
vulnerability : n : уязвимост, наранимост -> vu lne
ratilitas.
vulnerable : уязвим, ле сно нараним, ле сно повре
дим —» vulnerabilis.
vulva, n : вулва -* pudendum femininum.
— , acute ulceration of the : остра язва на вулва-
та -» ulcus vulvae acutum.
vulvitis, n : вулвит
vulvitis,
vulvovaginitis, n : вулвовагинит -» vulvovaginitis„
w
wafer (capsule), n : нишестена капсула, облатка
capsula amylacea, capsula (2).
wakefulness, n : безсъние, безсъница -> insomnia.
walking, night- or sleep- : сомнамбулизъм, ходене
на сън -» somnambulismus,
wall, n : стена -» paries; вал -»
—,
dividing: преграда -» septum,
—
,
nail- : нокътен вал -» vallum unguis,
wandering : странствуващ, блуждаещ, мигриращ —»
migrans.
warm : топъл —» calidus,
wart, n : брадавица -» verruca,
—,
common : обикновена брадавица ~> verruca vul
garis,
—,
(lat : младежка плоска брадавица -*> verruca
plana juvenilis.
— , pointed or venereal or fig- : остър кондилом -»
condyloma acuminatum.
— , senile or seborrheic : старческа брадавица
verruca senilis,
warty : брадавичен, верукозен —> verrucosus.
wash, n : измиване, течна лекарствена форма—»lotio,
Wassermann reaction or test : Васерманова реак
ция —>reactio Wassermanni,
wasting, n : измършавяване, атрофия -» atrophia ;
болестно отслабване, измършавяване -* m a
cies (2) ; атрофия, чезнене -» phthisis (2).
water, n : вода
aqua.
—
cure- : водолечение, хидротераиия -» hydrothe-
rapia.
—,
distilled : дестилирана вода —» aqua destillata.
—,
mineral : минерална вода -» aqua mineralis.
—,
radioactive mineral : радиоактивна минерална
вода -> aqua thermalts radioactive.
Waterhouse-Friderichsen syndrome : синдром на Мар-
шанд-Уотърхаус (Ватерхаус)-Фридерихсен -»
Marchand-Waierhouse-Friderichsen*
syndro-
mum.
wax, ear-, n : ушна кал -» cerumen,
—,
grave- or corpse- : адипоцир -» adipocera,
—
- like, waxy : восъчен, восъковиден —> ceretis,
weak : слаб, немощен, безсилен -> debilis (I),
weakness, n : адинамия, безсилие -» adynamia ;
слабост, астения —» asthenia ; слабост —» de
bilitas (J),
—,
cardiac : сърдечна слабост, слабост на сърце
то ~» debilitas cordis, insufficientia cordis,
—,
mental : олигофрения, вродено слабоумие ->
oligophrenia,
— f muscular : миастения -* myasthenia.
weaning, n : отбиване —» ablactatio,
wedge-shaped : клиновиден, клинообразен —» cunei
formis, sphenoidalis.
Weigl's reaction : реакция на Вейгл
reactio
Weigli.
Weil's disease : болеет на Васнлев-Вайл, болеет на
Вайл, иктеро-хеморагична спирохстоза -» Va-
silev-WeiV morbus.
Weil-Felix reaction : реакция на Вайл-Фелнкс -*
reactio Weil-Felix.
Weinberg’s reaction : реакция на Вайнберг -» reac
tio W einbergi.
Weir-MitchelPs disease : еритромелалгия
erythro-
melalgia.
Weltmannes coagulation band : коагулацноннп ивица
по Велтман, Велтманова реакция —» reactio
Weltmanni.
wen, n : атером, специално на главата
atheroma.
Werlhof’s disease : болест на Верлхоф, тромбопе-
нична или тромбоцитопеиична пурпура -> pur
pura thrombopenica.
Werner-His disease: волинска треска, окопна треска,
петдневна треска —>febris quintana.
Wertheiin’s operation : операция (абдоминална) на
Вертхайм —» operatio Wertheimi.
Westphal’s sign : симптом на Вестфал -» symptoma
Westphali.
wetting, bed-, я: нотно напикаване -» enuresis noc
turna, nycturia.
wheal, n : уртика, кабар
urtica.
white : бял -» albus.
whiteness of the hair : побеляване на косата, лев-
котрихия
leucotrichia.
whitening of the hair : побеляване на косата -» ca
nities.
whites, n : бяло течение -» fluor albus.
whitish : белезникав, възбял -> albicans.
whitlow, n : панарициум, панариции —»panaritium;
околонокътен панарициум, паронихпя —» par
onychia.
Widal’s reaction : реакция на Видал, реакция на
Грубер-Видал —» Grnber-WidaV reactio.
Willis' nerve ; добавъчен (добавен) нерв —> nervus
accessorius.
Willis* sign : симптом на Вилис (Уилис) -> sympto
ma W illisi.
Wilms’s tnmo(u)r : тумор на Вилме, истински хи-
пернефром —» hypernephroma verum ; тумор
на Вилме, ембрионален тумор на бъбрека, аде
носарком на бъбрека -» iumor W iImsi.
Wilson’s disease or syndrome : болест на Вестфал-
Унлсън, хепато-лентикуларна дегенерация
degeneratio hepatolenticularis.
wind, n : чревни газове —» flatus.
window, oval or vestibular : вестибулно или овално
прозорче —» fenestra vestibuli.
windpipe, n : трахея, дихателна тръба -» trachea.
wing, /i : крило —>ala.
—
- shaped : крнлевнден -» pterygoideus.
winged : крилат -» alatus.
winking, /i : мигане -» nictitatio.
—,
-spasmodic: блефароспазъм -» blepharospasmus«.
Wolff-Parkinson-White syndrome : синдром на Нолф-
Паркинсън-Хуайт {WPW^-синдром) -» syndro
muni W olff-Parkinson-White.
woman in childbed : родилка, лехуса —» puerpera.
—
in labo(u)r or parturient woman : раждаща же
на, родилка -* parturiens-.
womb, n : матка, утерус -» uterus.
worm, bladder-, n : цнетицерк, фина -4 cysticercas.
Finna.
—,
seat- : острица —» Enterobius vermicularis.
—
- shaped : подобен на червей, червеобразен
vermiformis.
— , tnnnel-: анкилостома —> Ankylostoma duode
nale.
— , whip- : трихоцефал -» TrichocephaUis trichi-
urus.
worms
891
zymonematosis
worms, f l at - , nlpl: плоски черве и, пл ат (х)ел минти -4
Plathelminthes.
—.
intestinal : чревни паразити, глисти, хелмин-
ти —> Helminthes.
—, round : обли паразитни червеи, обли глисти,
нематоди -» Nematoda; обли че рвеи , не мат -
(х)ел минтн - 4 Nemathelminthes.
wound, п: рана -4 vulnas; травма -> trauma; на
раняване, раняване —> vulneratio.
— , burning : рана от изгаряне -4 vulnus combus
tum.
—, contused : контузна рана, рана от удряне или
натъртване - 4 vulnus contusum.
— , crushed : смачкана рана, рана от смазване -4
vulnus conquassatum.
wound, gunshot- : огнестрелна рана
vulnus scio-
petarium.
— , incised : порезна рана -4 vulnas incisum.
—, lacerated : разкъсана рана —4 vulnas lacera
tum.
—
made with the teeth : рана от ухапване -4 vul
nus morsam(1).
—, penetrating : проникваща рана -» vulnuspene
trans.
— , puncto red : прободна р а н а - » vulnus punctam.
wounded : ран ен , наранен -> vulneratus.
wounding, n: на ра н ява н е, ран ява не -> vulneratio.
wrinkle, n: бръчка -4
wrinkled : н абръчкан , надиплен
laciniatus.
wrist, я : китка на ръката, карпус carpus.
X
xanthelasma, n: ксантелазча xanthelasma.
—
palpebrarum: ксантелазма на клепачите-4 дяя-
thelasma palpebrarum.
xa nthochr omia , я : ксант охр омия -> xanthochromia.
xan thoder ma, xan thoder mia ,n : ксантодерммя —» xan-
thodermia.
xanthoma, я : ксантом -4 xanthoma.
xanthomatosis, я : ксантоматоза -> xanthomato-
Л7у.
xantopsia, я : ксантопсиа, жълто виждане ->
xeroderma, п: кссродермп, сухота на кожата -4
.xeroderma; ихти о за —» ichthyosis.
—
pigmentosum : п игментна ксе родерм а -4 дт г о -
denna pigmentosum(Kaposi).
xerodermia, n:ксеродермия, сухота на кожата ->
xerodermia.
xeroma, я : ксерофталмия, „сухота на окото“ -4
xerophthalmia.
xero phthalmia , xerophthalmus, я : к сер оф тал ми я, „с у
хота на о ко то “ —> xerophthalmia.
xerosis, я : ксероза, патологична сухота -4 xerosis.
xerostomia, я : сухота в устата, ксеростомия ->
xerostomia.
xe rotocia, я : су хо раж да не - 4 partus siccus.
xiphodidymus, xiphodymus, я : кси ф о п а г -4 xiphopa
gus.
xiphodynia, я : кси фоднни я - 4 xiphodynia.
xiphoid : мечеви ден, ксиф онден -4 xiphoideus.
xiphopagus, я : кси фо паг -* xiphopagus.
Y
yawn, yawning, n: п розяпка, пр озяваме - 4 oscitatio.
yeast, iieer- or ordinary : бирени квасни гъбички,
бире на мля - 4 Saccharomycescerevisiae.
yolk, n: жълтък, яйчев жълтък -» vitellus.
—
of egg : жълтък, янчев жълтък
vitellus ovi.
young : млад -» adolescens (1) ; млад, юн ошески
младежки ->juvenilis.
youth, n: юноша, младеж —> adolescens (2); мла
дост , юношество -4 adolescentia.
youthful : млад -» adolescens (1).
г
zona, n: херпес зостер. зона -4 herpes zoster,
zone, я . пояс, зона —> zona (1); зона, облает,
участък —4 area.
—,
s гм! i : малък пояс. ггоясчс - 4 zonula.
zonule, ciliary, or zonule of Zinn : ресничеста кръ
гова връзка, връзка на Цнн —4 zonula ciliaris.
zoonosin, я : з о он о за -4 zoonosis.
.zoophobia, я : зоофобия, страх от животни -4 zoo
phobia.
zootoxin, n: 30070КСИМ, жив оти н ска отров а -4 zoo-
toxinum.
zoster, я : херпес зостер -4 herpes zoster.
zygomatic : отнасящ се до скулата -> zygomati
cus.
zymase, n:зимаза —» zyniasa.
zymogen, n: зи моген, пр оф ермент -> profermen
tum.
zymonematosis, n: бластомн коза —> blastomycosis.
ЧАСТ V
ФРЕНСКО - БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ
РЕЧНИК
ФРАНЦУЗСКО - БОЛГАРСКО -
ЛАТИНСКИЙ
СЛОВАРЬ
DICTIONARY - DICTIONNAIRE -
WÖRTERBUCH
FRANÇAIS - BULGARSKI - LATINUM
СЪКРАЩЕНИЯ И ЗНАКОВЕ
f
= femininum, женски род
f/pl = femininum/pluralis, женски род/множ.число
m
— m a s culinum, мъжки род
m/pl = masculinum/pluralis, мъжки род/множ. число
—
=
vide, виж
З а ползуаането на речника виж т. 10, стр. XIII
A
abasic, / : абазия -» abasia.
abcès, m : абсцес, гнойник -* abscessus.
—
chaud : горещ абсцес -» abscessus calidus.
—
dn foie ; чернодробен абсцес -♦ abscessus he
patis.
—
froid : студен абсцес -> abscessus /rigidus.
—
gingival : абсцес на венеца, парулис —» paru lis .
—
périamygdalien : перитонзиларен аб сцес - » a b s
cessus peritonsillaris.
—
du poumon : белодробен абсцес -♦ abscessus pul
monis.
—
rétropharyngien : ретрофарингсален абсцес -»
abscessus retropharyngealis.
—
sous-diaphragmatique ou sous-phrénique : поддиа-
фрагмален или субфреничен абсцес - » absces
sus subdiaphragmaticus sive subphrenicus.
Abderhalden, réaction d* : Абдерхалденова реакция-»
Abderhaldeni reactio sive testum.
abdomen, m : корем -» abdomen : мускулно ко
ремче -» venter.
abdominal, -е : коремен, абдоминален, вентрален -»
abdominalis, ventralis (2).
abducteur : (m uscle), m : абдуктор, отвеждам (мус
кул) -» abductor.
abducteur, -trice : отвеждащ abducens1.
abduction, / : абдукция, отвеждане от средната ли
ния на тялото -» abductio.
aberrant, - е : аберантен - * aberra ris.
aberration, / : аберация отклонение, неправилност —»
aberratio ; дистопия —» dystopia.
abiose, / : аб юза —» abiosis.
ablactation, / : отбиване (от кърмене) -> ablactatio.
ablation, / : аблация, ампутация —» ab latio; отде
ляне, премахване, амоция —> am otio.
ablépharie, / : аблефария —> ablepharia.
ablepsie, / : слепота —» caecitas.
abnormité, / : ненормалност, неправилност -» вб -
normalis (J).
abondant, -e : обилен, изобилен -» profusus (иро-
фузен), abundans.
abortif, -ive : абортивен, протичащ съкратено-»
abortivus.
abortifs (remèdes), m l p l : абортивни лекарства -»
abortiva.
aboulie, / : абулия, безволие, слабоволие —> abulia.
abrasion, / : абразия, кюртаж -» abrasio.
Abrikosov, tumeur d* : ту мор на Абрикосов —» А&/7-
kosovi tumor.
absence (petit mal), / : абсанс -» absentia.
absolu, -е : абсолютен, пълен -» absolutus (1).
absorbants (produits), mfpl : абсорбиращи, всмуква
щи средства -» absorbentia, resorbentia.
absorption, / : абсорбция
absorptio.
abstinence, / : абстиненция, въздържане —>a b s ti
nentia.
—
absolue de nourriture : гладуване, пълно въздър
жане от храна —» inedia.
—
sexuelle : полово въздържане -» abstinentia
sexualis.
abus, m : злоупотреба, излишество -» abusus.
acanthose, / : акантоза -» дсдл/Лоз“/у.
acapnie, / : хипокапния -» hypocapnia.
acarus, асаre, m : кърлеж -» Acarus.
ac athisie , aca thésie, / : акатизия -» acaihisia.
accélérateu r, -tric e : ускоряващ —» accelerans.
acc élér ation, / : ускоряване -* acceleratio.
accès, m: пристъп (на болеет и др), припадък -»
accessus; пристъп, атака (болест) —> ictus;
удар, инсулт, мозъчен инсулт -> insultus (2).
accessoire : допълнителен, добавъчен, придатъчен —»
accèssoriиs, succentиriatus.
accident (^traum atisme), m: нещастен случай, зло
полука -♦ accidens
—
primitif : първична сифилитична язва, твърд
шанкър —> ulcus durum.
accidentel, -elle : акцндентелен, случаен-^ат^ел-у1.
acc lim atation, / : аклиматизиране -» acclimatisatio.
accommodation, / : акомодация, приспособяване -►
accommodatio.
accouchante : раждаща -» parturiens*.
accouchée, / : родилката през време на пуер пе ри-
ума, лехуса -* puerpera.
accouchement, m раждане -» partus.
—
difficile : трудно раждане, затруднено ос воб ож
даване от бременност -» partus difficilis.
—
par les pieds : раждане с предлежание на крак
или крака
partus açrippinus(2).
—
précipité : преципитпрано или стремително раж
дане , внезапно раждане -» partus praecipi
tatus.
—
prématuré, accouchement avant terme : пр еж д е
временно раждане —> partus praematurus.
—
retardé: закъснял) раждане ~» partus seroti
nus.
—
à sec : су х о раждане —» partus siccum.
—
par le siège : седалишн j раждане —> partus
agrippimis (1).
—
a terme : ср.ч но , навременно раждане —» partus
maturus.
accoucheuse, / : акушерка -» obstetrix.
accouplement, m ; съвькуилснис, ко итус, чифтосване
(за животни) -» coitus (2), copulatio.
accroissement, m : нарастване, порастване, увели
чаване, уголемяване -* incrementum; нараст
ване, уголемяване на обем -» accretio (1).
accumulation, / : акумулация, акумулиране, натруп
ване -» accumulatio.
acéphalie, / : ацефалия, ацефал -» acephalia.
acervule, m: м езьче н пясък -» acervulus.
acétabule, m: ацетабулум ~» acetabulum.
acétonémie, / : ацетонемия -* acetonaemia.
acétonurie, / ; ацетонурия -> acetonuria.
ach alasie, / : ахалазия
achalasia.
ac heilie, acht lie /.* ахейлия -» acheilia.
achlorhydric, / : ахлорхпдрия —» achlorhydria.
achloroblepsie, / : деутеранопия —> dentcranopia.
ach olie, / ; ахолия —> acholia.
achromatopsie, / : ахроматопсия —> acromatopsia.
achromie, / : ахроматоза, ахромия —* achromatosis.
achylie, / : ахилия -» achylia.
—
gastriq ue: стомашна ахилия -» achyliagastrica.
—
pancréatique ; панкреатична ахилия -» achylia
pancreatica.
acide1 : кисел -» acidus.
acide-, m : киселина -» acidum.
acidité, / : киселинност, «щидитст -» aaditas.
acidophile
894
affection
acidophile : ацидофилен —v a cido philus.
acidose, / : ацидоза -> ac idosis.
acioèse, acinésie, / : акинезия, липса на движения ->
akinesia.
acineux, -euse : ацинозен -* acinosus.
acinus, m : ацинус -» acinus.
acmé, m : акме, връх -* acme.
acné, / : акне -> ar/j* .
—
hypertrophique ou élépha ntiasique : ринофима -»
rh inophyma.
—
juvénile ou vulgaire : юношеско или ювенилно
акне —» acne vulgaris sive juvenilis.
—
rosacée (rosée ou érythémateuse) : розацеа (ак
не)
rosacea (acne rosaceaJ.
—
varioliforme : молускум контагиозум —» т о -
luscum contagiostini.
'acorée, acorte, / : акория, вродена липса на ириса-*
acoria',
acorie, / : акория, ненаситност -» аc o ria'.
acoustique : слухов, акустичен -* a custicus'.
acquis, -е : придобит —> acquisitus.
acrinie salivaire : неотделяне на слюнка a p tya lis -
mus.
acrocyaoose, / : акроцпаноза —> acrocyanosis.
.acrodermaiite, / : акродсрматнт -» acrodermatitis.
acrodynie. / : акродинпя —> acrodynia.
acromégalie, / : акромегалия ->> acromegalia.
acromélalgie, / : ернтромеладгия -* e rytnromelal-
gia.
acromion, m : акромион, лопатков връх -» acr o
mion.
acroneurose, / : акроненроза -* a cro netirosis.
-a croparesthésie, / : акропарестезия —> acroparaes-
tfipsia.
acrophobîe, / : акрофобня —> acrophobia.
acrotisme. /и : акротизьм —* acrotisrnus.
aclif, -ive : активен, деен -> activus.
actinomycète, m : лъчиста гъбичка —> Actinomyces.
■actinomycose, / : актиномикоза -» a ctinomycosis.
acüoothérapie, / : лъчелечение, актинотерапия —»
агл notherapia.
acuité visuelle : зрителна острота, визус —> visu s .
acurainé, -ée : островръх, заострен —> acuminatus.
acupuncture, / : акупунктура, иглолечение —> аса-
рипсi ига.
adamaniinome, m : адамантином -» adamantinoma.
Adams-Stokes, maladie d’ : синдром на Адамс-
Стоукс-Морганн —> Adam s-St ок es-Mo rgani’
s y nd rornum.
. adaptation, / : адаптация, приспособяване
adap
tariо.
Addison, maladie d'; Адпсонова болест, бронзова бо
лест -* Addisoni morbus.
addisonisme, m : адисоиизъм —» addiso iismu ?.
adducteur, m : аддуктор (мускул) -* adductor.
adduction, / : аддукция -» adductio.
adénie éosinopbilique prurigène : лимфогрануломато-
за, оолесг на Ходжкин -*lymphogranulomatosis.
adénite, / : аденит —> a de nitis ; лимфаденит —>
Lymphadenitis.
—
scléreuse : склераденит, възпалително затвърдя
ване на лнмфатнчен възел —» sei eradenitis.
—
sudoripare : възпаление на потни жлези, хидр-
аденит —>hidradenitis.
.adénocarcinome, m : аденокарцином, жлезнст рак —»
adenocarcinoma.
.adénoïde : аденоиден, подобен на лимфен възел -»
adenoideus.
adénoïdien, -enne : аденоиден -* adenoideas.
adénolymphoïdite aiguë benigne: инфекциозна моно-
нуклеоза —> mononucleosis infectiosa.
adénome, m : аденом -> adenoma.
—
kystique : кистом, цистом —> cystoma.
—
thyroïdien ou thyrotoxique : базедовифицирана
струма, токсична гуша
struma basedowifi
cata (I).
-adénomyome, m : аденомиом -> adenomyoma.
adénomyose, / : аденомиоза -♦ adenomyosis.
adénopathie, / : аденопатия —» adenopathia.
adénotrichie, / : възпаление на космения фоликул -*>
follic u litis.
adénovirus, m : аденовирус ~* adenovirus.
adéquat, -e : адекватен, съответствуваш
adae
quatus.
adhérence, / : срастване -* concretio ; прирастване,
срастване
accretio (2).
—
de l’iris : срастване на ириса с . . . , синехия-*
synechia.
adhérences pleurales, fjpl : плевралки сраствания ->
adhaesiones pleurae.
adhérent,
-е
: сраснал, прираснал -» accretus,
adhaerens.
adhésif, -ive : адхезивен, леплив —> adhaesivus.
adhésion, / : адхезия, срастване ■-» adhaesio.
adiadochocinésie, / : ади адохо ки нв за
adiadocho-
kinesis.
Adie, syndrome d’ : синдром на Адай Adie' syn-
dromnm.
adipeux, -euse : мазен, тлъст, адипозен -> adiposus.
adlpocîre, / : адипоцир, трупен восък -» adipo-
cera.
adi pome, m : липом -> lipoma.
adipose, / : частично затлъстяване, липоматоза —»
lipomatosis.
—
ou adiposité, / : частично затлъстяване
adi
pösitas (2).
—
douloureuse : болез нено за тл ъс тяв ан е , болест на
Деркум adipositas dolorosa.
adjuvant1, - е : подпомагащ, помощен
adjuvans.
adjuvant2, m : помощно средства -> adjuvans.
adoucissants, ni!p i : ле кар ст ва , у сп окоява щи или
н амал яващи дразне нето
lenitiva.
adrénaline, / : адреналин —> adrenalinnm.
adrénergie, / : симпатикотония —» sympathicotonia.
adrén ergique : адрене ргичен
adrenergicus.
adrénolytiques, mfpl : адре ноли ти цп, адреноли тичн и
вещества —> adrenolytica.
adventice, / : адвентицпя -* adventitia (tunica
adventitia).
adynamie, / : адинамия, безсилие -* adynamia.
aération, / , aérage, m : аерация, вентилация, про
ветряване -♦ aerario, ventilatio.
aérobies (germes), mjpl : аероби. аеробни бакте
рии
aerobia.
aéroionothérapie, / : аероионотерапня —> aeroiono-
therapia.
aérophagie, / : аерофагня, гълтане на въздух
aeronhaçia.
aérophobie, / : аерэфобия, страх от въздушно те
чение
aerophobia.
aéro-sinusite, / : аеросинузит (у летци и самолетни
пътници) -* aerosinusitis.
aérosol, m : аерозол —» aerosolum.
aérotliérapie, / : аеротерапня, лечение c въздушни
бани -> aerotherapia.
afébrile : афебрилен, без повишена температура
afebrilis.
affaiblissement, m : обща телесна и мускулна сла
бост, ас тения
asthenia ; отслабване, намаля
ване, спадане —> decrementum ; отслабване,
намаляване (на силата), правене по-умерен ->
mitigati о.
affection, / : болестно състояние, страдание -* a f
fec to ; болест, страдани е
malum ; болест,
з або ляв ане
morbus.
—
cardiaque : заболяване на сърцето, карднопа-
тия —> cardiopathia.
—
fonctionnelle : функционално заболяване - » mor
bus functionalis.
—
r én ale : забо ляв ане на бъбрец и те изобщо, не
фропатия -> nephropathia.
—
typhoïde : тифоид typhoidum.
—
valvulaire : внциум на сърцето, порок на сър
цето -> vitium cordis.
afférent
895
amidon-
afférent, -е: аферектен -» afferens.
affinité, / : афинитет -* a ffin itas.
afflux, m, affluxion, / : активно кръвопреливане
afibrinogénémie, / ; афибриногенемия -* afibrino-
genaemia.
afin que quelque chose soit fait : да (изглежда, че)
ce прави нещо -» ut aliquid fiat (ut aliquid
fieri videatur).
agalactie, / : агала ктия, липса на кърма —> agalac
tia.
agammaglobulinémie, / : агамаглобулинемия —»agam-
maglobulinaemia.
Âge critique : критическа възраст, климактериум,
климакс —> climacterium.
agénésie, / : агенезия -» agenesia.
agent pathogène : вреден агент, нокса —> noxa, cau
sa nociva.
agents ocytociques on ocytiques : лекарства, усилва
щи свиванията на матката —* oxytocica.
agglutination, / : аглутинация -> agglutinati о.
agglutinines, f lp l : аглутннини —> agglutinina.
aggravation, / : агравация, влошаване на болест -»
aggravatio (2).
aggressines, f l p l : агресики —> aggressina.
agitant, -e : раздвижващ, клатещ (леко) —> agitans.
agitation, / : ажитация, (психомоторна) възбуде-
ност
agitatio.
agité, -ее : ажитнрян, възбуден {псих.) -> agitatus.
agnosie, / : агнозия -> agnosia.
agonie, / : агония —» agonia.
agoraphobie, / : агорафобия -4 agoraphobia.
agranulocytose, / : агранулоцитоза -> agranulocyto
sis (l).
agraphie. / : аграфия - 4 agraphia.
*£rypnie, / ; безсъние, безсъница -* insomnia.
agneusie, agueustie, / : загуба на вкусовия усет,
агеузия —» ageusia.
aigreurs, flp l : пирозис, cropyxa, сгоревина —>py
rosis.
aigu, -uë : акутен, остър, скоротечен —» acutas (JJ;
ост ър, остр овръх -4 acutus (2).
aile, / : крило, крнловиден придатък —> ala.
—
iliaque : хълбочна кост -* os iliu m .
aine, / : слабннй, слабиннй тмп ингвпнална об
ласт —»
inguinalis.
air, m : въздух -* aêr.
aire, / : ограничено поле, свободно място, площ -»
area.
aisselle, / : подмишница, подмишнична ямичка, ак-
сила —» axilla.
ajoutez : прибави -* adde.
ajustement, m: нагласяване, адаптация —>adaptatio.
alalie, / : алалия -» alalia.
Albee, opération d* : операция на Олби -> Albee'
operatio.
Albers-Schœoberg, maladie d’ : болеет на Алберс-
Шьонберг, остеопетроза —» osteopetrosis.
albinisme, m : албинизъм —>albinismus.
albuminurie, / : албумииурия -4 albumi пи п a.
—
orthostatique, albuminurie de posture: ортостатнч-
на албумииурия -4 albuminuria ortho statica.
alcaloïde, m : алкалоид -> alcaloidam.
a Ica lose, / : алкалоза
alcalosis.
alcaptonurie, / : алкаптонурия -4 alcaptonuria.
alcool, m : алкохол, спирт -* alcohol,
—
ordinaire on éthylique : алкохол, пречистен ви
нен спирт, етилов алкохол
spiritus vini.
alcoolique : алкохолен, спиртен -»
alcoolisme, m : алкохолизъм, хронична пттнетво ->
alcohoUsmus.
aldostérone, / : алдостерон, електрокиртин (кортико
стероиден хормон)
aldosteronum.
aiencie, / : алевкня, алейкия —» aleukia.
Alexandrov-Schauta-Wertheim, opération d* : операция
на Александров-Шаута-Вертхайм -4 Alexan -
drov-Schaata- Wertheim’ operatiо.
aléxie, / : алексия, словесна слепота -4 alexia.
alexine, / : комплемент - » complementum.
algique : причиняващ болка, болезнен -» dolo ro sa s.
a liénation, a liénation mentale, / : душевно разстрой«--
ство изобщо, умопобъркване, психоза —> п / / е -
лп//о mentis.
aliéné, -ée : душевно болен, ненормален -* insanas~
aliéniste, т ; психиатър -♦ psychiater.
aliment, m : храна, хранителни продукти -> a li
mentum, nutrimentum.
alimentaire: алиментарен, хранителен
alimenta
rius.
alimentation, / : хранене, даване на хран^ -» a li-
mentatio.
—
rectale : ректално хранене, хранене чрез клиз
ма -4 alimentio rectalis.
allaitant, -е : кърмящ lactans (J).
allaitement, m : кърмене -» lactatio (2).
allantiasis, / : алантиазнс, ботулизъм -» botulis
mus.
allantoïde, / : алантоис —>allantois.
al lergène, m : алерген
allergenum.
allergie, / : алерги я, изменена реа ктивност на ор
ганизма -» allergia.
—
médicamenteuse : лекар ствена але ргия, л ек арс т
вена болест -> morbus medicamentosus.
—
na sale : алергична хрема, алергичен ринит
rh initis allergica ; вазомоторна хрема, ва зо
моторен ринит —>rhinitis vasomotoria.
alliose, / : лоша миризма от устата -» factor ex
ore.
allolalie, / : алолалпя —» allolalia.
allongé, -ée : удължен, продълговат, длъгнес т - 4 ob
longatus.
allopathie, / : алопатня -» allopathia.
alloplastie, / : алопласгпка, присаждане на ч ужди
тела -4 alloplastica.
allorythmie , f : алоритмия, напр. бигемнния —>allor-
(r)hythmio .
allure clinique : картина на болестта - » aspectus cli
nicus.
alopécie, / : алопеция, косопад -4 alopecia ; пси ло-
за, липса на косми, плешивост —> p si lost s (J).
—
-
en air es : гнездна алопеция, огнишен косопяс -»
alopecia areata.
—
par grattage ; трихотнломакия —> trichotilloma
nia.
altération, / : алтерацня, болестно изменение —» al
teratio.
alternant, - е :
алтерниращ, променлив, р едув аш -
се —» alternans.
alvéolai re : алвеоларен, алвеолен, мех урч ест —> a l
veolaris.
alvéolyse, / : алвеоларна пиорея —>pyorrhoea alveo
laris.
alymphocytose, / : алимфоц итоза, лип са на ли мф о-
цнти в кръвта -> alymphocytosis.
amaigrissement, m : отслабване
macies (2).
—
excessif : растящо слабеене, измършавяване —»
emaciati о.
am aurose,/: амзвроза, пълна слепота
amauro
sis.
amblyopie, / : амблиопия, намалено зре ни е —» am
blyopia.
ambocepteur, m : амбоцептор —> a mboceptor.
amb ulant, -е : амбулаторен, приходящ (болен) -4*
ambulatorius.
am bulat oire : амбулаторен, дв и жещ се (С.»лен), л ек
(за болест) -♦ ambulatorium.
améno rrhée, f : аменорея - i amenorrhoea.
amer, -ère ; горчив -4 amarus.
am er s, mlpl : амара, горчиви лекарствени ср едс т
ва —> amara .
amétropie» / : аметропия
ametropia.
am ibiase, / : амебназа, амебна ди зен тери я -4 amoe
biasis.
amidon, m : нишесте, скорбяла -» а туtum.
amimie
896
angine
amimie, / : амимия amimia
Ammon, corne d ’ (grande hippocampe) : Амонов рог,
хипокампус -> hyppocampus.
amnésie, / : амнезия -» amnesia.
—
antérograde : антероградна амнезия (за събития
след заболяването)
amnesia anterograda.
—
rétrograde : ретроградна амнезия (за събития
преди заболяването) -♦ amnesia retrograda.
amnios, т : амнион -» amnion.
amoindrissement, m : намаляване -> diminutio.
amollissement, m : размекване, омекване —» mala
cia.
amphoristpe, m : амфорнчно дишане -> respiratio
amphorica.
ampherophonie, / : амфорофония, амфоричен звук
на гласа
amphorophonia.
amphotere : амфотерен, двойствен, със свойствата
на киселина и основа -* amphoterus.
amphotonie, / : амфотон ия, повишена въз буднмост
едновременно на симпатикуса и параснмпати-
куса -♦ amphotonia.
ampoule', / : ампула (за инжекционни разтвори) ->
ampulla
ampoule-, / : а мпула (колбообразно раз ширени е на
тръбовиден орган) -> ampulla-.
—
rectal:: ампула на ректума -» amputa recti.
ampoule3, / : мехур -> bulla.
ampoules, / Ipl : и зп ъкнал ост и на стен ите на дебе
лите черва -» haustra coli.
amputation, / : ампутация —» amputatio.
amygdale, / : сливица, тонзнла -> tonsilla ; небна
слив ица
tonsilia palatino.
—
du cervelet : тонзнла на малкия мозък -> ton
s illa cerebelli.
—
linguale : лингвална, езична сливица tonsilla
lingualis.
—
palatine: небна сливица -» tonsillapalatina.
—
pharyngée : фарингеална тонзнла, носоглътъчна
сливица —» to nsilla pharyngea.
—
tubaire : тубарна тонзила или сливица -> ton
silla tubaria.
amygdalite, / : тонзилнт -> tonsillitis.
amygdalotomie, / : тонзилотомия -> ionsillotomia.
a m ylacé , -ée : нишестен, нишестенолодобен —* a my-
1асеич.
amylase,/ : амилаза, диастаза (фермент) -* amylasa.
am yloïde': амилоиден, подобен на амилоид —►ату-
loideus
amyloïde*, m : амилоид (амилоидпротеин )
ату-
loidum.
amyloïdisme, да, amyloidose, / : амн лоидо за, амнло-
идно израждане -» amyloidosis.
amyolaxie, / : амиотаксия -> amyotaxia.
amyotrophie, / : мускулна атрофия, миатрофия
ту atrophia.
anabiose, / : анабиоза
anabiosis.
anabolisme, m : апаболизъм
anabolisants.
anaérobies (germes), mfpl : анаероби, анаеробни бак
терии -* anaerobia.
anal, -е : анален, отнася!ц се до ануса -» analis.
analgésie, / : аналгезия, нечувствителност към бол
ка —» analgesia.
analgésiques, mfpli аналгетици, аналгетични, болко-
успокояващи лекарства -* analgetica.
analyse,/: анализ, анализа; разлагане, изследва
не -> analysis.
—
de l’urine : анализ па урината -* uranalysis.
anamnèse, / : анамнеза -> anamnesis.
anaphrodisiaques, mfpl : анафродизиаци, лекарства
против повишено полово влечение
anaphro-
disiaca.
anaphylaxie, / : анафилаксия, повишена чувствител
ност, свръхчувствителност -* anaphylaxia.
anaplaste, / : анаплазия -» anaplasia.
anarthriе, / : анартрия -» anarthria.
anasarque, / : аназарка, общ оток, воднянка (на ко
жата)
anasarca.
anastomose, / : анастомоза
алде/одао.?/.?.
anatomie, / : анатомия
anatomia.
anatoxine, / : анатоксин -» anatoxinum.
androgène (substance), m : андрогенно вещество
androgenum.
anémie,/: анемия, малокръвие -> anaemia.
—
achrestique : ахрестична анемия —> anaemia
achrestica.
—
achylique : ахилична хлоранемия, хлоранемпя,
ахлорхидрична желязодефицитна анемия
chloranaemia.
—
agastrique : агастрична анемия (след резекция
на стомаха) -* anaemia agastrica.
—
aplastique : апластична анемия —» an aemia
aplastica.
—
érythroblastique infantile : анемия на Кули ->
anaemia Cooley.
_
essentielle des jeunes filles : първична кшенилна
желязодефицитна анемия, хлороза -» chloro
sis.
—
lerriprive : сидеропривна, желязодефицитна ане
мия
anaemia sideropriva.
—
hémolytique : хемолитична анемия, хемолитична
жълтеница
anaemia haemolytica.
—
méditerranéenne : средиземноморска анемия -»
anaemia Cooley.
—
mycrosphérocytique : микросфероцитна анемия,
фамилна хемолитична анемия или жълтеница ->
anaemia microsphaerocytica.
—
des mineurs ou des briquetiers : миньорска ане
мия, тунелна анемия, анкилостомиаза —>a nky
lostomiasis.
—
pernicieuse : пернициозна, злокачествена анемия,
витамин Вк»-дефицитна анемия
anaemia per
niciosa.
—
posthémorragique: кръвоизливна анемия -> anae
mia posthaemorragica.
—
secondaire : секундарна, вторична анемия -»
anaemia secundaria.
—
toxique : токcанемия -» toxanaemia.
anémique: анемичен, малокръвен —> anaemiciis.
anergie, / : анергия -» a nergia.
anêrythroblepsie, aoérythropsie, / : частична цветна
слепота предимно за червения цвят, протан-
опия -> protanopia.
anesthésie, / : анестезия -* anaesthesia.
—
générale : обща упойка, общо обезболяване,
наркоза -» narcosis.
—
locale : местна упойка, местно обезболяване,
локална анестезия
anaesthesia localis.
—
lombaire ; лумбална анестезия, рахнанесгезия
rfhjachianaesthesia.
anesthésiologie, / : анестезиология -» a n a e sthesio-
Iqgia.
anesthésiques, mjpl : анестетпцн, анестезиращи
средства
anaesthetica.
aneutrophilie, / : агранулоцитоза -> agranulocyto
sis (1).
anévrisme, anévrysme, m : аневризма -> a neurys
ma.
—
disséquante : разслояваща аневризма -» aneu
rysma dissecans.
angéiologie, / : ангиология
angiologia.
angéite, / : ангиит -> angiitis.
angine1, / : ангина, остър тонзилит, гърлобол
angina
—
monocytaire : моноцитна ангина -» mo non ucle
osiу infectiosa.
—
phlegmoneuse : флегмонозна ангина, остър пара-
тонзилит
angina1phlegmonosa.
—
ulcéro-membraneuse : улцеро-мембранозна анги
на, ангина на Симановски-Плаут-Венсан ->
angina1 ulceromembranacea.
angine2 abdominale : абдоминална ангина -> angina3
abdominalis.
—
de poitrine : гръдна ангина, гръдна жаба, ан
гина пекторис —» angina* pectoris.
angiocardiographie
897
antisyphüitiques
angiocardiographie, / : ан гио кардиографи я, ва з ока р
дно графия —» angiocardiographia,
angiochotécystite, / .-
ан гиохо лец истит - 4 angiocho-
lecystitis.
angiocholite, / : ангнохолнт, холангит -» cholangi
tis.
angiographie, / : ангиография, вазография
ал-
giographia.
angiologie, / : ангиология -> a ngiologia .
angiomatose, / : ангиоматоза —» angiomatosis.
angiome, /я : ангиом, съдов тумор —> angioma.
—
lyraphatigue : лимфангиом —> lymphangioma.
angiopathie, / : ангиопатия -> angiopathia.
•angiopsathyrose, / : ангиопсатнроза —> angiopsathy-
rosis.
angiorraphie, / : ангиорафия, съдов шев -* ang/or-
rhaphia.
angiosp asme, w : ан ги осп азъм —> a ngiospasmns.
angle, m : ъгъл ->
—
hépatique du côlon, angle dr oit du côlon : дясна
или чернодробна и звивка на дебелото черво - 4
flexura coli dextra (hepatica).
—
sacro-vertébral : сакро-вертебрален ъгъл, про-
монториум, рид -» promontorium (2).
—
splénique du côlon, angle gauche du côlon : лява
или л и екал на и звивка на дебелото черво -4
flexura coli sinistra (lienalis).
angoisse, / . чувство на страх, мъчителен страх
angor; чувство на тревога, страх и мрачно
предчувствие —» anxietas.
anhidrose. 'aoidrose, / : анхидроза -> anhidrosis.
anlmlrotiques, m pi : антихидротицн -* a n hiiroti
са.
anhydrémie. / : анх идремня -> anhydraemia.
animal1, - г; анпмллен, отнасящ'се до животни,
животински -♦ animalis.
animal-, m . ж ш^тно —» animal.
aniridie, / : анпридпя, липса на ирис —» aniridia
anisocorie . / : ан и зокорня —» a nisocoria.
anisocytose, / : аиизоцчтоза —» anisocytosis.
an iso metropic, / : анизоме тропия
anisometropia.
anisoreflexie, / : анизорефлсксия -* anisoreflexia.
ankylosé. / : аькнлоза —» ankylosis.
—
‘provoquée : артродеза -» arthrodesis.
—
v ertébrale : еергебра лна (прешленна) ан ки лоза,
с п: н ди ло зд -* spondylosis.
ankylostome duodénale : анкилостома
Ankylosto-
та duodenale.
ankylosto mi ase, ankylostomose, / : аикмлостомпаза
амкилостомндоза —» an kylosto mia sis.
annean, rn : халка, пръстсн(че). кръгче -» anulus
—
de ténia: проглошд —» proglotris.
années climactériques : клммактернчен период, кли
макте риум —» climacterium.
annexe, / : придатък, апендикс
appendix.
anne xes de l ’utérus : аднскси -> adnexa.
annexite. / : лднекент —» adnexitis.
annulaire : пръстеновиден, кръгообразен -> anula
ris, anulatus, gyratus.
anodins, m p i : ана лгетични лекарства -> anodyna.
anom alie. / : ан омалия, ненормалност, неправил
ност -4 anomalia.
anonychie, / : аноикхия, липса на нокгн —> anony
chia.
anonyme : анонимен, безименен - т a no nymus.
anop hè le , m : аноф елес, маларийн ият комар
Ano
pheles.
an ophtalmie, / : аноф талмия
anophthalmia.
anormal, -е : ненормален, неправилен, абнормен —»
abnormalis (abnormis)* anomalis ; имащ не
достатък. неправилен —> vitiosus.
anse chromatique, / : хромоззм -> chromosoma.
antagonisme, m : антагонизъм—» antagonismus.
antéllexion, / : антефлексня, прегъване напред -»
anteflexio.
—
de l'utérus : антефлексня на матката
ante-
fle x io uteri.
anténatal, -е : предшествуван; раждането, прена-
тален -♦ praenatalis.
antépositioa, / : антепозиция, преместване на
пред —> antepositio.
—
de l'utérus : антепозиция на матката -» a nte
positio uteri.
antépulsion, / : пропулсия -» propiilsio.
antérieur, -е : преден, по-преден —» a nterior.
antéversion, / : антеверзия, наклоняване напред ->
anteversio.
—
de 1'utéras : антеверзия на матката —» a n tever
sio uteri.
anthelix, m : антхеликс -» a nth elix .
anthelminthiques, mfpl : ант(и)хелминтицн, противо-
глистнн средства -4 anthelminthica.
anthracose, / : антракоза на белите дробове -» a n
thracosis pulmonum.
anthrax (réunion de furoncles)%m : карбункул -»
anthrax, carbunculus.
—
malin : антракс, синя пъпка, сибирска язва -»
anthrax.
anthropologie, / : антропология —» a nthropologia.
anthropométrie, / : антропометрия -♦ anthropomet-
ria.
anthropoptobie, / : антропофобия, страх от хора -4
anthropophobia.
antiacides, mlpl : антацидни, протпвокиселнннн ле
карства -» antacida.
antiarthritiques, mlpl : антаргрптпка, противопо-
дагрени лекарства -4 antarthritica.
antibactérien, -enne : антибактериален -» a ntibacte-
ria lis.
antibiose, / : антибиоза -4 antibiosis.
antibiotiques, mip i : антибиотици —» a ntibiotica.
anticoagulants, mlpl : антикоагуланти, мротивосъ-
сирвапш лекарства
anticoagulantia.
anticonvulsivants, mtpl : аншконвулсива, иротиво-
конвуленвни лекарства -» anticonvulsiva.
anticorps, mipl : антитела, противотела -» a n ticor
pora.
antidiabétiques, mfpl : антпдпабетнкл. иротиводна-
бетичнн лекарства —» a ntidiabctica.
antidiarrhéiques, mlpl : янгидиаронка. противодиа-
рични лекарства -4 antidiarrhoica.
antidiurèse, / : антидиуреза -» a ntidiuresis.
antidotes, mfpl : антидот, противоотрови -» anti
dota.
antiémétiques, mlpl : антсметици. лекарства против
повръщане -> antemetica.
anticpileptiques, m ’p l : аитиепилептика, протнвоепи-
леитпчни лекарства
antiepileptica.
antigènes, fipl : антшени —» antigena.
anlihémorragiques, mlpl : кръвоспиращи лекарстве
ни средства, хсмостатицн —> haeinostatica.
antihistaminiques, mlpl : антпхнетаминови лекар
ствени средства —>ant i hist aminiса.
anti laiteux (produits), mfpl : средства, намаляващи
отделянето на мляко -4 lactifuga.
aulimétabolites, mlpl : антимотаболити -> antinie-
tabohta.
an tinévralgiques, mlpl : антиневралпщи ~> antineu
ralgica.
antipéristaltisme, m : анпшеристалтика -> antipe-
ristaltica.
antiphlogistiques, mlpl : антнфлогистицн
anti-
phlogistica.
antiprurigineux, mlpl : лекарства против сърбеж -♦
antipningitiosa (antiprnritica).
antipyrèse, / : антипиреза -> a ntipyresis.
antipyrétiques, m p l : антниирстнци, противотемпе-
ратурни лекарства -» antipyretica.
antisepsie, / : антисептика -> antisepsis.
antiseptiques, mlpl : антисептици -» antiseptica.
antispasmodiques, tnipl : спазмолнтици, сназмоли-
тичнн лекарства -> spasmolytica.
antisyphilitiques, mlpl : противоенфилитични лекар
ства -» a n tisyphilitica .
5 7 Медицинска терминология
antithermiques
898
art des accouchements
antithermiques, mjpl : антипиретици, противотем-
пературни лекарства
antipyretica.
antitoxines, ffpl : антитоксини -> antitoxina.
antitragus, от : антитрагус
antitragus.
antivirus, m : антивирус -» a ntivirus.
antodontalgiques, m/р/ : антодонталгици, лекарства
против зъбобол —» antodontalgica.
antre, m : антрум, кухина
antrum.
—
mastoïdien : мастоиден антрум -» a ntrum m as
toideum.
—
du pylore : пилорен антрум -» antrum pylori-
(um.
antrite, / : антрит
antritis.
antrotomie, / : антротомня -» antrotomia.
anurie, / : анурия
anuria.
anus, m : анус, заден отвор (проход) anus.
—
contre nature, anus artificiel, anus praeter : про
тивоестествен анус, изкуствен анус —> anus
praeternaturalis.
anxiété, / : чувство на мъчително безпокойство, на
голяма мъка —> anxietas: мъчителен страх,
тревога
angor.
—
précordiale : прсдсърдна мъка —> anxietas prae-
cordialis.
aortalgie, / : аорталгпя -» aortalgia.
aorte, / : аорта -» aorta.
—
abdominale : абдоминална, коремн а а орт а
aorra abdominalis.
—
ascendante : възходяща аорта -» ао г/я ascen
dens.
—
descendante : низходяща аорта —» a orta d es
cendens.
—
thoracique : торакална, гръдна аорта —> aorta
thoracica.
aortite, / : аортит —» дог/tfiy.
apathie, / : апатия —> apathia.
apéritifs, mfpl : лекарства за апетит —> aperiti-
va {IJ.
apexieo, -enne : апикален, върхов
apicalis.
aphagie, / : афагия aphagia.
aphakiî, / : афакия —» aphakia.
aphasie, / : афазия -» aphasia.
—
congénitale : конгенитална афазия, слухова не
мота —» audimatitas.
aphonie, / : афон ия —> aphonia.
aphrodisiaques, mfpl : афроди зи ака
aphrodisia-
ca.
aphtes, aphtes, vulgaires, fjp l ; аф ти , рец идивиращн
афти —> aphthae (1).
—
épizootiques : шап -» stom atitis aphthosa epi-
zootica.
apica!, - е : апикален, върхов -» apicalis.
apicite, / : апицнт —» apicitis.
apicolyse, / : апиколиза
apicolysis.
apituitarisme, от : апитуитаризъм —» apituitaris-
mus.
aplasie, / : аплазия -» aplasia.
apnée, / : аинея, апн ое -> apnoea.
apneumatosis, / : ателектаза -* atelectasis.
apocrine : апокривен, отделящ (секрет) -» apocri
nus.
aponévrose, / : апоневроза -» aponeurosis.
—
épicranienne : сухожилният покрив на черепа
galea aponeurotica.
apophyse, / : костен израстък или издатък —»
pAjw s (апофиза),
—
épineuse : боди лообраз ен (бодилков) израстъ к
processus spinosus.
—
mastoïde : мастоиде н или цицковиден и з р а
стък —»
mastoideus.
apoplexie (cérébrale), / :
апоплексия, мозъчен
удар -> apoplexia (1).
appareil1 (machine), m : апарат, сложен уред, апа
ратура —> apparatus (1).
appareil- (ensemble d’organes), m : система, съв
купност от органи -» apparatus (2).
appareil digestif : храносмилателен апарат, храно
смилателна система —> apparatus digestorius.
—
respiratoire : дихателен апарат, дихателна си
стема -* apparatus respiratorius.
—
urogénital ou génito-urinaire : уро-генитаж и
апарат или система, пикочо-полова система -»•
apparatus urogenitalis.
appendectomie, / : апендектомия —►appendectamia..
appendice, m : апендикс, придатък -> appendix .
—
cæcai ou vermiculaire ou vermiforme ; черве-
образният израстък на слялото черво, апен
дикс —> appendix vermiformis.
—
xiphoïde : мечэвиден израстък -» processus
xiphoideus.
appendicite, / : апендицнт —» app endicitis.
appétit, от : апетит —> appetitus.
—
bizarre <?// dépravé : извратен апетит -> р/гя .
application, / : прилагане, употребяване, използва
не -> applicatio, «ms*.
applications chaudes : горещи апликации (гореш к >v.-
прес, гореща лапа и др.) -* fomentum.
apposition, / : апозиция, прибавяне, натъкчяване
appositio (1-2).
apraxie, / : апраксия -» apraxia.
après raccouchement : след раждане -> pos/ partum „
—
la mort : след смъртта -> posr mortem ; по
смъртен, постмортален postmortalis.
—
les repas : след ядене, след хранене -> p o s t
cibos.
aprosexie, / : апрозексия —» aprosexia.
aptyalisme, от : аптиализъм, сухота в устата, ксе -
ростомия -» aptyalismus, дгerosiemiа.
apyrétique : апнретнчен, афебрилен, без иовннкка.
температура -> apyreticus.
apyrexie, / : апирексия, нетрескаво състояние
apyrexia.
aqueduc, от : акведукг, водопровод —> aqued с n s .
arachoodactylie, / : арахнодактнлия, ненормална
дълги пръсти -» arachnodactylia.
arachnoidal, -е : арахноидален, арахноиден —» c -a rh -
noidalis.
arachnoïde, / : арахноидея —> arachnoidea.
aracbnoïdite, / : арахноидит, арахннт
arachnoi
ditis.
Aran, cancer d' : хлором, хлорэлимфосаркоматс за —
chloroma.
arborescent, -е : подобен на дърво, разклонен —*
arborescens.
arbre de vie : дърво на живота (в малкия мо:ч : к и
др.) -» arbor vitae.
arc, от : дъга, свод
arcus.
—
sénile : старческа дъга, геронтсксон —» а -с иг
senilis.
arcade fémorale ou crurale : слабинна връзка, ингвп-
нален лигамент —> ligamentum inguinale.
aréflexie, aréllectivité, / : арефлексня -» arefl e -
Xia.
arénation, / : пясъчна баня -> balneum arena-,
aréole, / : ареола, кръгче, колелце
areola.
—
du mamelon : околоцицно кръгче (на гръдната»
жлеза) —> areola mammae.
aréolite, / : ареолит
areolitis.
Argyll-Robertson, signe d’ : симптом или синдром на'
Аргайл-Робертсън
Argyll-Robertsoni sym
ptoma.
argyrie, / : аргиризъм
argyrismns ; аргиреза -*
argyrosis.
argyrisme, m : аргиризъм
argyrismus.
arrachement, m : изтръгване, изскубване, авулсия-т*
avulsio.
arrêt du cœur : парализа на сърцето, кардио пле-
гия -» cardioplegia.
arrière-faix, от : последък, плацента —» placenta.
arrosion, / : эрозия, ародиране
arosio.
a rt des accouchements : наука за ражданията, токо
логия
tocologia.
899
asthme
art dentaire
-art dentaire : одонтология
odontologia.
artéfact, m : артефакт, изкуствен продукт -» a rte-
f actum .
artère, / : артерия -» arteria.
—
carotide (primitive, externe, interne) : каротид-
на, сънна артерия (обща, външна, вътре
шна) -* arteria carotis (communis, externa,
interna).
—
coronaire : коронарна, венечна артерия
arte
ria coronaria cordis.
—
iliaque primitive : обща хълбочна артерия -»
arteria iliaca communis.
—
ombilicale : пъпна артерия -> arteria umbili
calis.
—
pulmonaire : пулмонална, белодробна артерия -*
arteria pulmonalis.
—
radiale : радиална, лъчева артерия —> arteria
radialis.
—
sous-clavière : подключлчна артерия -» arteria
subclavia.
artériel, -elle : артериален, артериозен -» arterialis,
arteriosus.
artériole. / : артериола, нредкапилярна артернйка -*
arteriola.
artériolosclérose. / ; артериолосклсроза -» a rteriolo-
sclerosts.
artériosclérose, / : артериосклероза -> arterioscle
rosis.
artériotomie, / : артериотомия -4 arteriotomia.
artérite, / : артер шт, артерит -* arteriitis.
—
noueuse : нодсзен периартеринт -» periarteriitis
nodosa.
—
temporale : темпорален артериит -> arte riitis
temporalis.
art.iralgie, / : артралгия, болка в става
arthral
gia.
arthrite, / : артрит -4 arthritis.
—
dé Armante : деформиращ артрит -* a rth ritis
deformans.
—
généralisée ; панартриг, възпаление на всички
став i -♦ panarthritis.
arthritisme, m : аргритизъм, артритична диатеза
arthritismus.
arthrodèse, / : артродеза —> arthrodesis.
arthrodynie. / : артралгия -4 arthralgia.
arthrogrypose, / : артрогрипоза, трайна флексия на
С: ава
arthrogryposis.
arthrolyse. / : артролнза -4 arthrolysis.
amropathie, / : артр шатия -* arthropathia.
—
déformante : деформираща артроза arthrosis
deformans.
—
dystrophique (dégénérative ou déformante) : зз-
б )ляванс на става с дистрофичен характер,
артроза -♦ arthrosis.
artnroplasfOic. / : артропластнка —» a rthroplastica.
art irorise, / : артрориза -» a rthrorhisis.
arthrose. / : артроза -♦ arthrosis.
—
déformante: деформираща артроза arth ro sis
deformans.
arthrotomie, / : артротомия -» a rth ro tomia .
Arthus, phénomène d’ . феномен, симптом на Артюс-»
Arthusi phaenomепит.
article, n : артикулация, става —> articulatio* .
articulaire : артикуларсн, отнасящ се до става
articularis.
articulation1, / : става (истинска), артикулация -»
articulatio*.
—
du coude : лакътна става —> articulatio1 cubi ti.
—
coxo-témorale, articulation de la hanche : та зо
бедрена става -* articulatio1 coxae, coxa (2).
—
du genou : колянна става
articulatio1 ge
nus.
—
immobile: неподвижна става, син артроза ->
—
synarthrosis.
mobile: истинска става , диартроза -> diarthrosis
—
orbiculaire : ореховидна става, енартроза -*•
enarthrosis.
articulation1scapulo-humérale : раменна става a rti
culatio1 humeri.
—
tibio-tarsienne, articulation du cou-de-pied : тало-
крурална, глезенна става -> articulatio* talo
cruralis.
—
trochléenne, articulation en charnière : шарнирна,
ъглова става, гинглим -> ginglymus.
articulation- (prononciation), / : артикулация, отчет
ливост на произношението -> articulatio
artificiel, -elle : изкуствено създаден, изкуствен,
неестествен, артифициален -4 a rtificialis , fa c -
titiu s ; изкуствен, противоестествен -4 prae
ternaturalis.
arythmie, / : аритмия -» arhythmia.
—
perpétuelle complète ou désordonnée : абсолютна
аритмия, пълна аритмия всл. на мъждене и
(или) трептене на предсърдията —> fibrilla tio
atriorum, arhythmia absoluta sive perpetua
sive completa.
arythmique : аритмичен, неправилен, нередовен —>
arhythmicus.
asbestose, / : азбестоза, азбестова пневмоконноза -4
asbestosis.
ascaride lombricoTde : аскарис лумбрикоидес -4 A s
caris Imnbricoides.
ascaridiase, ascaridiose, / : аскаридоза, аскари-
диаза -4 ascaridosis (ascaridiasis).
ascendant, -е : възходящ, възкачващ се -4 ascen
dens.
Aschheim-Zondek, réaction d' : реакция на Ашхайм-
Цондек —» Aschheim-Zondek* testum.
Aschner, phénomène d’ : феномен или рефлекс на
Ашнер -» Aschneri phaenomenmn sive re
flexas.
Aschoff, nodule d’ : иъзелче или гранулом на Ашоф-
Талалаев —> Ascho/ f-Talalaev' nodulus.
Aschoff-Tawara, nœud d’ : атрио-вентрикулсн възел
на Ашоф-Тавара —> nodus atrioventricularis.
ascite, m : асцит, водянка на юремната кух ина —»
ascites.
Ascoli, réaction d’ : реакция на Асколи -> A scolii
reactio.
asepsie, / ; асептика, физическа антисептика —»
asepsis.
aseptique : стерилизиран, асептичен, безмикробен —»
sterilis (l).
asiaiie, / : аптиалпзъм -v aptyalismiis.
aspect, m : вид, външност, изглед —» aspectus.
—
Clinique : клинична картина, картина на болест
та —> aspectus clinicas.
aspergillose, / ; аспергилоза -> aspergillosis.
aspermatisme, /я , a spe rm ie ,/: асперматизъм, аспер-
мия
aspermatismus, aspermia.
asphyxie, / : асфиксия, задушаване -> a sp hyxia.
—
locale : локална, местна асфиксия -* a sphyxia
localis.
—
du nouveau-né : асфиксия y новородените ->
asphyxia neonatorum.
—
traumatique : травматична асфиксия -> asphyx ia
traumatica.
aspiration, / : аспирираме
aspiratio (1-2).
assainissement, ni : саниране, са наци я, оз дра вява
не —> assanatio. sanatio (2).
Assam, fièvre épidémique d’ : кала-азар, тропична
сплсномсгалня
leishmaniosts visceralis.
assoupissement profond : унесеност, сопор -> sopor.
assuétude, / : мания, пагубна привичка, пристра
стяване
mania (2).
astasie, / : астазия
astasia.
astcrcognosie, / : астсрсогнозия, стереоагнозля
stereoagnosia.
asthénie, / : астения, безсилие -♦ asthenia.
—
bulbo-spinale : тежка псевдопаралитичка миа
стения -4 myasthenia gravis pseudoparalytica.
asthénopie, / : астенопия, слабост на зрението
asthenopia.
asthme, m : астма, задух -4 asthma
asthme
900
axillaire
asthme bronchique : бронхиална астма -> asth ma
bronchiale.
—
cardiaque: кардиална, сърдечна астма asthma
cardiale.
—
des foins : сенна астма , сенна хрема -4 catar-
rhns aestivus.
astigmatisme, m, astigmie, / : астигматизъм -4 a stig
matismus.
astragale, m : талус, скочна кост —» talus.
astringent, -е: адстрингентен, стппчав-» adstringens.
astringents, m/pl : адстрингенти, адстрингентни ле
карства -4 adstringentia.
asynclïtisme, m : асинклитиэъм -4 ajry/zf///<£mrj£.
asystolie, / : асистолия, те жка сърдечна недоста
тъчност —> a.rjtf/ol/a ; кардио-васкуларна ин-
суфициенция, сърдечно-съдова недостатъч
ност —> insufficientia cardiovascularis.
atavisme, m : атавизъм -4 atavismas.
ataxie, / : атаксия -4 ataxia.
—
locomotrice : табес дорзалнс, табес -4 tabes
dorsalis.
atélectase, / : ателектаза -4 atelec tasis.
atbéromasie, / : атероматоза -4 atheromatosis.
athéromatose, / : атероматоза -4 atheromatosis.
athérome, m : атером -4 atheroma.
athérosclérose, / : атеросклероза, „артериосклеро
за“
atherosclerosis.
athétose, athésie, / : атетоза -4 athetosis.
—
pupillaire : ximyc - 4 hippus.
athrepsie, / : атрепсия -4 athrepsia.
athyroïdie, / : атиреоза -4
atlas, m : атлас, първият шиен прешлен -» atlas.
atmokausis, / : атмокаузис -4 û//7iocûrms.
atonie, / : атония, отпуснатост, вялост -4 atonia.
atrésie, / : атрезия —> atresia.
atrichie, / : атрихия, атрихоза -» ß/г / ch osis.
atrophie, / : атрофия, фтиза -4 atrophia,, p h th isis .
—
gingivale : атрофия на венците, улатрофия ->
ulatrophia.
—
jaune aiguë du foie : остра жълта атрофия или
остра дистрофия на черния дроб -4 atrophia
acuta flav a hepatis.
—
musculaire : атрофия на мускулите, мускулна
атрофия -> myatrophia.
—
du nerf optique : атрофия на зрителния нерв -»
atrophia nervi optici.
atrophique ; atrophié, -ée : атрофичен, атрофиран -4
atrophicus.
attaque, / : пристъп, атака (на болест) -4 accessus ;
ictus (2)%insultus (1).
—
d'apoplexie : апоплектичен удар -4 apoplexia (1).
attardé, -ée : забавящ ce, закъсняващ, закъснял ->
postponens.
attelle, / : шина —» ferula.
attentioni : пази ce I избягвай !-> cave ! fpl cavete!).
atténuation, / : атенюиране, отслабване -4 attenua
tio fl) ; смекчаване, отслабване, митигацмя —>
mitigatio.
atténué, -ée : атенюиран, отслабен -4 attenuatus ;
отслабен, смекчен —» m itigatus.
attestation du médecin : медицинско свидетелство -4
relatio medica.
attouchement, m : допиране, докосване ta ctus (1).
atypique : атипичен, нетипичен, необичаен и др.
->
atypicus.
audi-mutité, / : слухова немота, конгенитална афа
зия -4 audimniitas.
auditif, -ive : слухов, отнасящ се до слуха, прина
длежащ към слуховия орган -4 auditivus ;
отнасящ се до слуха -4 acusticusК
audition, / : слушане -4 a u ditu s (2).
aura, / : аура, „предвестник“ -4 aura.
auriculaire1: аурикуларен, ушен -4 au ricula ris.
auriculaire2 (doigt), m : малкият, V пръст на ръка
та -4 digitus minimus manas.
auricule, m : ушна мида, ушна скойка -4 a uricula.
auricule de cœr : ухо на предсърдпего, сърдечна
ухо -4 auricula atrii.
aus cultation, / : аускултация, преслушване (с ухо-
или слушалка) -4 auscultatio.
aussitôt : веднага, тутакси (в рецепта) -4 statim.
authentique: същински, истински -4 genuinus (1).
autochtone : автохтонен -4 autochthonus.
autoclave, m : автоклав -4 autoclavus.
autodigestion, / : самосмилане, автолиза -4 au to-
lysis.
autogène : автогенен, самороден, ендогенен -> auto
genes.
autogreffe, m : присаждане на собствени тъкани,
автопластика -4 autoplastiса.
autohémothérapie, / : автохемотерапия -4 autohaemo-
therapia.
autoinfection, / : автоинфекция, автогенна инфек
ция -4 autoinfectio.
autointoxication, / : автоинтоксикация, самоэтра-
вяне -4 autointoxicatio.
autolyse, / : автолиза, саморазтопяване -4 ат о-
lysis.
automatisme ambulatoire : импулсивно скитничество,
пориомания -4 poriomania.
autophagie, / : автофагия, „самоизяждане** —* a:ito-
phagia.
autopsie, / : аутопсия, обдукция, секция -4 autopsia Y
sec tio (2).
auto-sérothérapie, / : автосеротерапия -4 a utosero-
therapia.
auto-suggestion, / : автосугестия, самовнушение —►
autosuggestio.
auto-transfusion, / : автотрансфузия -4 autot:c*:s-
fusio.
auto-vaccin, m : автовакцина —» autovaccinum.
avant l'accouchement : преди раждане -4 ante
partum.
—
la mort : преди смъртта —> ante mortem.
—
les repas : преди хранене, преди яденстата -4-
ante cibos, ante cenam.
avant-bras, m : предмпшннца, антебрахиум -> anrr-
brachium.
avant-coureur (signe), m : предвестник, продр.-м
—
r
prodromus.
aveugle : сляп, завършващ без отвгр или сляпо -4
caecus.
avirulent, - е : авирулентен, невирулен. ей —» a zi ra
ientus.
avitaminose, / : авитаминоза -4 avitaminosis.
avivement, m : вивифккация, съживяване, опресня
ване ртбэвете на рана -> vivificatio.
à volonté : по желание, колкото желаете -4 ad lib ..
?nantum libet (q. l .)%quantum vis (q. v .) .
ement, m : аборт, помятане —» abortus.
—
artificiel : изкуствен аборт -> abortus a r tifici
alis.
—
commencé : започващ аборт —> abortus inci
piens.
—
complet : пълен аборт -4 abortus completus.
—
criminel ou provoqué : криминален или предиз
викан аборт -4 abortus criminalis.
—
fœtal : раждане на нежизнеспособен плод -4
partus immaturus.
—
habituel : хабитуален, привичен аборт —» abor
tus habitualis.
—
imminent : заплашващ аборт -4 abortus immi
nens.
—
incomplet : непълен аборт -4 abortus incom
pletus.
—
spontané : спонтанен аборт —» abortus sponta
neus.
avulsion, / : авулсия, изскубване -4 avulsio.
axe, / : от -v axis1.
—
visuelle : зрителна ос, зрителна линия -* lin ea
visas.
4
axillaire : аксиларен, подмишничен
axillaris.
axis
901
basophilie
axis (v er tèbre), m : еиистрофей, вторият шиен преш
лен -» epistropheus.
axone, m : аксон, невраксон, осев цилиндър -* near-
axon.
axonge, / : животинска (свинска) мас -* adeps su il
lus.
Ayerza, maladie d' : синдром или болест на АЛерза-*
Ayerzi syndromam.
azoospermie, / : азооспермия -» azoospermia.
azote, m : азот —* nitrogenium.
azotémie, / : азотемия -» azotaemia.
в
Babinski, signe de : рефлекс на Бабинекн
Babin
ski/ reflexus.
Babinsbi-FröMich, syndrome de : белеет иа Фрьолих,
адпиезо-генитална дистрофия —> dystrophia
adiposogenitali s (Frôhlich).
bacille, m : бацил, пръчковидна бактерия -* Bacil
lus.
—
bulgare : бглгарски банил
Lactobacterium
balgari сит.
—
de Dar aine : бацил на антракса -» Bacillus an
thracis.
—
diphtérique : дмфтериен бацил, дифтерийиа бак
терия —» Coryncbacterium diphtheriae.
—
dysentérique de Shiga : дизентерийна бактерия
Шига —» Bacterium dysenteriae Shiga.
«— pyocyanique : синегнойна бактерия, синя бакте
рия -> Bacterium руосуапеит.
—
de tétanos, bacille tétanique : бацил на тета
нуса, кланичен банил —>Bacillus tetani.
—
de la tuberculose : туберкулезна бактерия, ту
беркулозен бацил —> Mycobacterium tubercu
losis.
—
virgule: холерен вибрион-* Vibrio cholerae.
bacillose, / : туберкулоза на белите дробове, фтн-
за
tuberculosis pulmonum, phthisis (1).
bacillurie, / : баиилурпя, бактериурня —> bacteri-
iiria.
bacillus botulinus : банил нл ботулизма, ботулннгв
бацил -* Bacillus botuli nus.
bactéricide : бактерициден, убиваш бактериите —>
barferi eidis.
bactericides, m p t : бактерицидни вещества —* la c
ter i eida.
bactéridie charbonneuse : аптракссн банил —» Bacillus
am h -acis.
bactérie, / : бактерия, бактерий -* Bacterium.
bactériémie, / : бактериемия —* baaenaemia.
bactériologie, / : бактериология -* bacteriologia,
bactériolyse, / : бактериолиза -* bacteriolysis.
bactcriolysines, f;p l : бактериолизин:! —* bacierioly-
sina.
bactériophage, m : бактериофаг —> bacieriopha-
gtini.
bactériostase, / : блктсриостаза -* bactenostasis.
bacténostatiques, m p l : бактерностатнии. бактерио
статични средства —» bacteriosiatica.
bactériurie, / ; бактериурня, бацилурип ~* bacteri-
uria.
bâillement, m : прозяпкп, прозяване -> oscitatio.
bain, m : баня -» balneum.
—
d’air : въздушна баня —» balneum aeris.
—
-de-boucty» : правене гаргара, глргарсне, жабу-
рянс —* gargarisma (2).
—
de houe : кална баня —» balneum limi ; виж
също pelotherapia.
—
de main : баня на ръката -*■ manulinnum.
—
médicinal : лекарствена баня
balneum medi
catum.
—
permanent : постоянна баня, водно легло -* bal
neum permanens.
—
de pied : баня на крака или на краката —» pedi-
Iiivi um.
—
de sable : пясъчна баня —> balneum arenae.
—
de soleil : слънчева баня -* balneum so lis .
bains de boue : калолечение, пелотерапия, фанготе-
раиия -> pelotherapia.
balafre, / : белег от заздравяла рака, ръбец, цикат-
рикса -» cicatrix.
balanite, f : баланит -> balanitis.
balanoposthite, / : баланопостит -* balanoposthitis.
balantidiose, balantidiase, / : балантидиаза -* balan
tidiasis.
balbutiement, m, balbutiement infantile : латания, не
ясна до неразбираема реч, детска форма на
речта -> Iai latio.
baliisme, m : балпзъм -* ballismus.
ballistocardiographic,/: балистокарднография - * bal-
i i siocardiographia.
ballonnement, m : издуване на корема, мстеорпзьм -»
mefeorismns.
balnéation, / : балнеотсрапия -* balncothi rapia (2).
batnéologie, / : балнеология -* balneologia.
tilnéotherapie, / : балнеотсрапия -» batnevthcra-
Pia (2).
Baltin-Comberg, méthode de : метод на Балтин-Ком-
берг -* Baltin-Comberg' methodus.
bandage, m : превръзка (бинтова и др.) -* fa sc ia (2).
—
binoculaire : бинокуларна превръзка -» Unocu
lus.
—
en doloire : долабра, спирална бинтова пре
връзка -* dolabra.
—
en écharpe : мнтсла (вид превръзка) —> mitella.
—
de la tê te: бинтова превръзка n i лавата, мит
ра —> mitra.
—
en tortue: бинтова превръзка с кръгови х<д"ье
като осморки —» testudo.
bande, / : бинт -» fascia (3).
—
croisée : звездообразна превръзка -* stella.
—
ventriculaire : истинска гласна гънка (npi:*i:.i) -е
plica vocalis.
bandelette, / : лента, панделка -> taenia (2).
bandelettes optiques : зрителен път —» tractes opti
cus.
Bang, maladie de : болест ма Баиг -* feb ris undu
latis (2).
Banti, maladie de : синдром или болест на Банги ->
Banti i syndromnm.
Laresthésie, / : барестезия, уест за тежест -# Ъаг-
aesthesia.
Barlow, maladie de : болеет на Мьолер-Блрл .у ->
Moeller-Barlow' morbus.
baro-siansite, f : аороеннузит -» ae rosinusifi я.
baro-traumatisme, m : бзротравма —*barotrauma.
Bartholin, glandes de : Бартолинсви жлези -* glandu
lae vestibulares majores (Bartholini).
bartholioite, / : бартолинит -> bartholinitis.
base dn poumon : основа на белия дроб b asis'
pulmonis.
bas-ventre, m : долна коремна област, хнпогас-
трнум -* regio hypogastrica.
basal, -е : базален, разположен ниско -* bes alis.
basaliome, m *. базалном, базоцелуларсн рак -» epi
thelioma basocellitlare.
base1, / : база, основа -♦ basis'.
base2, / : базис, основното лекарство в сложна пре-
скрппция -> basis- .
Basedow, maladie de : базедова болест -» Basedowi
morbus.
basilaire : базален, разположен на основата -» ba
salis.
basophilie, / , basophilisme, m : базофнлая —> baso
philia.
bassin
902
bosse
bassin, m : таз, корито —> pelvis (1).
—
nain : джуджешки таз -» p elvis папа.
—
piat : плосък таз -* pelvis plana.
—
rétréci : тесен таз -> pelvis angusta.
bassinet, m : легенче, коритце -> p e lv is (2).
—
du rein : бъбречно легенче или коритце —> /?*/-
v ii renalis.
battant, -е : пулсираш —>pulsans.
battement, m : туптене или ритмично биене, пул
сиране -» pulsatio.
—
épigastrique : епигастрална пулсация -> pulsa
tio epigastrica.
Bauhin, valvule de : клапа на Баухин, илео-цекална
клапа
v a lv a ileocaecalis.
bec, m : клюн, човка; клюноподобно образувание
rostrum.
bec-de-lièvre : заешка уста -» labium leporinum.
béctiique: пекторален, експекторднс pectoralis (2).
béchiques, nijpl : лекарствени средства против каш
лица -» bechica.
Be(c)nterev, réflexes de : рефлекси на Бехтерев ->
Behterevi reflexus.
Be(c)hterev-Mendel, réflexe de : рефлекс на Мендел-
Бехтерев —» Mendel-Behterev' reflexu s.
bégayement, bégaiement, m : заекване, иелтечене -»
balbuties.
Behçet, syndrome de : синдром или болеет на Бех-
чет -> Behçeti syndromnm.
bénin, -igne : бенигнен, доброкачествен —> benignps.
béribéri, m : бери-бери, авитаминоза
-> beriberi.
Bernhardt, maladie de : болеет на Рот-Бернхардт, бо
лезнена парестезия -» meralgia paraesthetica.
Besnier-Boeck-Schaumann, maladie de : болест на Бе-
ниё-Бьок-Шауман, нодуларен туберкулозен ре-
т нудит на Попов -> Besnier-Boeck-Schaumann'
т о -uns.
beurre, m : масло
butyrum.
fiezredka, méthode de désensibilisation : метод за де-
cer зибнлизиране по Безредна —>Bezredka* me
thodus desensibiiisati onis.
bicorne : двурог -» bicornis.
ticuspide : бикуспидален, двукрилен, двувръх -» bi
cuspidalis.
JBier, méthode de : метод на Бир -» B ien methodus.
Biermer, maladie de : Бирмерова болеет, пернициоз-
на анемия —> anaemia perniciosa.
bifide : раздвоен, разцепен на две -» bifidu s.
bifurcation, / : бифуркация, раздвояване, вилообраз
но разклоняване -* bifurcatio.
bigéminisme, m : бигемнния, вид алоритмия -» bige-
niinta.
bilatéral, -е : билатерален, двустранен, от двете
страни -* bilateralis.
bile, / : жлъчка, злъчка
fe i, bilis.
biliaire : билнарен, жлъчен, отнасящ се до жлъч
ката —> biliaris, felleus.
bilieux, -euse : жлъчен, свързан с жълтеница -* bi
liosus.
bilifère : жлъчконосен
bilifer.
bilirubine, / : билирубин -> bilirubinum.
bilivereîne, / : биливерднн -> biliverdinnm.
Bilirotf, opération de : операция на Билрот
B ill-
roihi operatio.
biloculaire : бнлокуларен, двугнезден, двукамерен
btlocularis.
bimanuel, -elle : бимануален, отнасящ се или из-
иършван с две ръце —> bimanualis.
binaural, -е : бинаурален, двуушен —» binauralis.
binoculaire: бинокуларен, отнасящ се до двете очи -»
binocularis.
biochimie, / : биохимия, биологична химия
bio-
ch mua.
bioclimatologie, / : биоклиматология -* bio climato-
Iogfa.
biodose, / : биодоза, биологична доза —» biodosis.
biogénese, / : биогенеза, развитие на организмите -»
ln ogenesis.
biologie, / : биология —> biologia.
biomicroscopie, / : биомикроскопия -* biomicrosco-
pia.
biopsie, / : биопсия -» biopsia.
biosynthèse, / : биосинтеза -» biosynthesis.
Biot, respiration de : дишане на Биб —» B io ti respi
ratio.
bipartite : разделен на две части —» bipartitus.
bissexué, -ée : бисексуален, двуполов —> Ыsexu alis .
blanc, blanche : бял -> albus.
blanchâtre : белезникав, възбял -> albicans.
blanchet, m : стоматомикоза —» stomatornycosis.
blastome, m: бластом, истинско новообразувание ->
biastoma.
blastomycètes, mlpl : бластомнцети, дрождеви гъ
бички -> Blastomycetes.
blastomycose, / : бласгомикоза -* blastomycosis.
blastula, / : бластула, зародишево мехурче -* b las-
tula.
blême : бледен -> pallidus.
blennorragie, blennorrhée, / : гонорея, трипер, бле-
норагия -> blennorrhagiat blennorrhoea (2).
—
ou urétrite blennorragique : гонореей уретрит -»
urethritis gonococcica.
blennorragique : гонореей, гонороичен, триперен -»
gonorrhoicus.
blennorrhée, / : виж по-горе blennorragie.
blépharite, / : блефарит —» blepharitis.
blépharochatasis, / : блефарохалазис -> blepharocha-
Iasis.
blépharophimosis, / : блефарофнмоза -> blepharophi-
mosis.
blépharoplastie, / : блефаропластика -» blepharopla-
stica.
blépharoptose, / : спадане на горния клепач ->
«J
blépharorhaphie, / : блефарорафия blepharorrha-
phia.
blépharospasme, m : блефароспазъм
blepharo
spasmus.
blessé, -ée : ранен, наранен —» v u lneratus.
blessure, / : нараняване, рана, травма
vulnera
ti о, vulnus, traurnatismusf trauma.
—
par arme à feu (par coup de feu, par projectile) :
огнестрелна рана, нараняване c огнестрелно
оръжие -> vulnus sclopetarium.
—
par écrasement : рана от смачкване, смачкана
рана -» v u lnus conquassatum.
—
par instrument piquant : лрободна рана -» v u l
nus punctum.
Bockhart, impétigo de : импетиго Бокхарг, фолику-
ларно импетиго —>impetigo follicula ris (im
petigo B ockharti).
boisson, / : питие -> potio (l).
boissons spiritueuses, boissons alcooliques : спиртни
напитки или питиета, алхохолни напитки —»
spirituosa.
boîte, / : кутия, кутийка -» scatula.
boiterie, / : куцане, накуцване —» claudicatio.
bol, m \ болус, голям хап, голяма пилюла -» bolus1.
bon, bonne : добър, благоприятен, доброкачествен —»
bonus.
bonheur, m : благополучие -» salus (1).
borborygme, m : борборигми, куркане или къркоре-
не в корема -» borborygmus.
bord, m : край, ръб -> limbus, margo ; линеен из
датък -4 crista.
—
alvéolaire (des os maxillaires) : алвеоларен из
растък, зъбен израстък на горната челюст ->
processus alveolaris (maxillae).
bordure, / : край, ивица, ръб -» limbus.
Bornholm, maladie de : Борнхолмска болеет, епиде
мична плевродиння pleurodynia epidemica.
bosse, / : гърбица, изпъкналост, гибус gibbus ;
ограничена издигнатина или възвишение, изда
тина, изпъкналост
tuber (1).
—
frontale : челна върга -> tuber frontale.
bosse
903
brucello se
bosse frontale moyenne : глабела -» g labella.
—
sanguine : кръвен тумор, хематом -* haema
toma.
—
séro-sanguine : подутина, буиа на главата на
новороденото, „родилна буца- -» caput succe
daneum.
bosselures de с61оп : нэткна лост и на стените на де
белите черва —* haustra coli.
Botaî, canal de : Боталов канал (проток) -> ductus
arteriosus (ductus Botalli).
bothriocéphale, m : ботриоцефал, вид тения B oth-
riос 'phalus latus.
bothriocéphalose, / : ботриоисфалоза -* bothrioce-
phatosis.
bolryomycome, m : бэтрномиком —> botryomycoma.
botulisme, m : ботулпзъм
botulismus'
bouche, f : уста, устие -♦ o s1 (1). stoma (J).
bouchon épidermique : холестеатом на средното ухо —*
cholesteatoma (2).
boue thermale ou thérapeutique : лечебна кал (мине
рална или морска) -* limus.
toufliole, / : уртнка, кабар -> urtica.
bougie, / : сонда (тънка)
specillum.
—
иг1а(ап1е:днлататор, разширител (инструмент)
dilatator.
bougies médicamenteuses : лекарствени пръчици -»
badIli (medi cati).
bouillant, -е : врящ, кипят -» fervens.
ßouillaud. maladie de : болест на Сок'мски-Буйб,
истински ревматизъм, остър ставен ревмати
зъм —» rheumatismus verus.
bouilli, -е : парен, изварен -» coctus ; врял, горещ
(йода) —» fervidus.
boule, / : топка, кълбо -» globus.
—
hystérique, boule émotive: хистерична топка —>
globus hystericus.
boulimie, / : булимия, вълча апетит —» bulimia.
bounfonnemeot,* m : бръмчене, шумене, шум -» 5«-
snrriis.
—
• d'oreilles : шум(овс) в унпис -» sonitus aurium,
susurrus aurium, tinnitus aurium (2).
bourgeons charnus: гранулации, граиулаиионна тъ
кан -4 granulationes (1).
—
—
exubérants : „диво .меси- -» caro luxu
rians.
bourrelet, m : въз1.типична, възвишение. изпъкна
лост —> to m s ; вал, циркулярно възвишение -»
vallum.
—
de I 'ongle : нокътсн вал -> vallum unguis.
bourse, / : бурса, торбичка, джоб -4 bursa.
—
muqueuse ou synoviale : синовнална, слузеста
торбичка —> bursa synovialis.
bourses, f 'p l : мъднл торбичка, скротум, мъдтща-»
scrotum.
bout de l'oreille : долната, висяща месеста част на
ушната мида lobulus auriculae.
bouteille, / : стткло, шише, медицинско стъкло —>
lagena.
bouton de règles : менструален херпес —» herpes
menstrualis.
—
d'Orient, bouton d'Alep : ориенталска язва, алеи-
ска пъпка, кожна лейшманиоза —» leishmanio-
sis cutanea sive cutis.
bovin, -e : волски, говежди -» bovinus»
Вов en, maladie de : болеет на Боуен. прскам игроз
на дерматоза -4 Boweni morbus.
brachial, -е : брахиллен, мишничек -» brachialis.
brachialgie, / : брахиалгпя —> brachialgia.
brachycephaîie, / : брахицефалия, къса, кълбовид
на глава —» brachycephalia.
brachymélie, / : ненормално къси крайншш, .микро
мелия —> micromelia.
bradyarthne, / : брадиартрня, забавен начин на го
ворене —» b radyarthria.
bradycardie, / : брадикардия bradycardia.
faradycinésie, bradykincsie, / : брадикинезня -4 bra-
dikinesia.
bradylalie / : брадилалпя, брадиартрня -» hradv -
arthria.
bradypnée, / : брадипнея, забавено дишане —» bra-
dypnoea.
branche, / : клон -4 ramus.
—
collatérale : колатерален кръвоносен съд
vas
collaterale.
bras1, m : мишница, горната част на ръката —» Ina
chiam.
bras-, mlpl : ръие, ръчички brachia.
Braxton-Biclcs, version bimanuelle de : комбинирано
верзио но Бракстон-Хнкс -4 B raxton-Hicksi
versio.
bregma, m : брегма, теме (на черепа) —>bregma.
bride, / : юзднца, юздичка, френулум frenul um .
bridou, m : перлеш —> angulus infectiosus.
Bright, maladie ou mal de : Брайтова болест, хро
ничен нефрит —VB righti morbus.
brightisme, m : Брайтова болест, хроничен »е )»-
рит —* B righti morbus.
Brill, maladie de; болест на Брил —» B nlli vmr-
biis.
Brill-Symmers, maladie de : болеет на Брнл-Сим! p r -►
Bnll-Symmcrs' morbus.
Broca, centre moteur du langage de : център на [.ро
ка —* Brоcat gyrus et centrum.
Broca, circonvolution de: извивка па Брок.i -> Hro-
cai gyru s ct centrum.
brom(h)idrose, / : смрадлива, воняща, зловонна мот,
бромхндроза bromidrosis, osmidrosis (osm-
hidrosis).
bromisme, m : бромнзъм -» bromismus.
bronchadénite, / : бронхоаденит -+ bronchoadenitiv.
bronche, m : бронх -> bronchus.
—
intralobulaire: бронхиола -4 bronchiolus.
bronchectasie, bronchiectasie,/ : бронхосктлзля. брон-
хисктазня —» bronchoectasia.
bronchiole : бронх иолл -> bronchiolus.
bronchiolite, / : брои.хиолнт, капилярен бронхит
bronchiolitis.
bronchique : бронхиален, бронхов bronchialis.
bronchite, / : бронхит -» bronchitis.
—
capillaire : капилярен бронхит, брохиолт -►
bronchiolitis.
—
fétide : вонящ, смрадлив бронхит —> bronchitis
foetida .
—
fibrineuse: фибринозен бронхит -♦ bronchiti s
fib ri nosa.
_
purulente : бронхобленорся -> bronchoblrnnor-
rhoea.
—
sanglante : xevoparimeii бронхит, бронхиална
егшрохетоза на #Кастелаии - 4 spirochartosis
bronchialis ( CastellaniJ.
—
sèche : сух бронхит *4 bronchitis sicca.
bronchographie, / : бронхография —* bronchogra-
phia.
bronchomycose, / : бронхомнкоза —* broncham vсо-
sis.
bronchophonie, / • бронхофония
bronchophonie.
bronchopneumonie, / : бронхопневмония, огнишна
пневмония - 4 bronchopneumonia.
bronchopyorrhée, / : бронхобленорся -> bronchoblcn-
norrhoea.
bronchorrhée,/: бронхорея, ссрозен хроничен брон
хит - 4 bronchorrhoea serosa.
bronchoscopie, / : бронхоскопия -4 bronchoscopia.
bronchospasme, m : бронхосиззъм, спазъм на брон
хиалната мускулатура -4 bronchospasmus.
broncho-spirochétose, / : бронхиална смирохстоза на
Кастслани, хеморагичеи бронхит *-4 spirochoe-
tosis bronchialis (Castellani).
bronchoslénose, / : бронхостенсэа, стеноза на бронх,
стеснение на бронх —> bronchostenosis.
Brown-Séquard, syndrome de : синдром или парализа
на Браун-Секар -4 Brown-Sequardi syndromum.
b rucello se ,/: бруцелоза, вълнообразна или унду-
лираша треска -4 brucellosis, febris undиIans-
Brudzinski
904
cana!
Brudzinski, signe de : признак на Брудзински -»
Bradzinskii signum (I).
ferait, m : шум —» rumor, sonitus.
—
cardiaque : сърдечен тон -♦ sonus cardiacus.
—
cardio-pneumonique : кардио-пулмонален, сър
дечно-белодробен шуи -» murmur cardiopul-
monale.
—
de diafeie, ferait de roaet, brait de sonnes : вено
зен шум, шум на бръмчило, на пумпал -» mur
mur venosum.
—
-
de port féié : звук на пукнато гърне -» sonus
pocculi fessi.
—
de souffle : ненормален шум при преслушване —»
murmur; шумене, бръмчене, шум -» susur
rus.
brûlé, -ée : горён, печен —» a stas.
brûlure, / : изгаряне на кожата, комбустио -* com
bustio (2); рана от изгаряне -* vulnus com
bustum.
—
épigastrique : сгоруха, сгоревина, пирознс -♦
pyrosis.
—
pendant la miction : парене при урнниран М
ardor.
brun, -е : тъмен, възчерен -» fuscus.
brut, -е : суров, необработен -* crudus (2).
bubon, m : бубон -» bubo.
cachectique : кахекти чен, силно изтошеи, измър ша-
вял -» cachecticus.
cachet, m : облатка, капсула за влагане на лекар
ства -» capsula (2) ; нишестена капсула, об
латка -> capsula amylacea.
cachexie, / : кахексия -* cachexia.
—
hypophysaire : хипофизна ках ексия, хипофизно
измършавяване -» cachexia hypophysaria.
—
strumiprire : струмипривна кехексия -» cache
xia strumipriva.
—
tiiy-éoprive : тиреопривна кахексия-» cachexia
thyreopriva.
cacosm ie,/: какосмия, усещане на неприятна ми
ризма -* cacosmia.
cadavre, m : труп, мъртво тяло, мъртвец -* cada
ver.
caducité. / : старческа немощ, слабост -» infirmi
tas.
caduque, / : децидуа, отпадаща ц ип а - » decidua.
cscal, -е : цекален, отнасящ се до сляпото чер
во -♦ caecalis.
cxcum, m : цекум, сляпо черво -* caecam.
cage thoracique : гръден кош, торакс -» thorax.
ca illot, m : коагулум, съсирех -» coagulum.
caisse du tympan : тъпанчева кухина -» cavam ty m
pani.
ca l , cal osseux, m : кал ус, новообразуваната костн а
тъкан при заз дра вяването на счупена кост - »
calius fl).
ca lcaire : варовит, калци ев -* calcareas.
calcanéum, m : петна кост, кост на петата -» cal
caneus.
c alcari ur ic, / : калкар иурия, увеличено отделяне на
калциеви соли с урината -» calcariuria.
ca lcification , / : калцификаци я, калцифиц иране -»
calcificatio.
ca lciné, -ée : горён, печен
ustas.
calcinose, / : калц ин оз а, отлаган е на кал циев и со
ли -» calcinosis.
calcul, m : калку л, камъч е, камък (бъбречен
и др.)
-» calculus; конкремент, камък -♦ con
crementum.
—
biliaire : жлъчен камък -* calculas felle u s sive
biliaris.
—
da foie : хепоголит, кам ък в черн ия дроб - »
iiepatolithus.
bubon climatique ou poradénique : климатически бубо-
ни, аиоректален сифилом -» lymphogranulo
matosis inguinalis.
buccal, -е : отнасящ се до устата, устен -» buccalis
(2), ora lis ; букален, отнасящ се до бузата -»
buccalis (1).
Buerger, maladie de : болест на Бюргер, обдитери-
ращ тромбангиит -» thrombangiitis obliterans
(morbus Buergeri).
bulbaire : булбарен -» balbaris.
bulbe, m : луковица ; кълбовидно надебеляваме иди
разширяване -» balbus (1-2).
—
du duodénum, bulbe dnodénai : луковица на два
надесетопръстника -» b ulb us duodeni.
—
rachidien : продълговат мозък -» m edu lla ob
longata.
bulla ethmoidalis : голямата предна килийка на ре
шетъчната кост -» balla ethmoidalis.
bulle, / : мехур, обривна единица по кожата ->
bulla; мехурче от изгаряне, фликтена -» p h lyc -
taena.
bnphtalmie, / : хидрофталм -» hydrophthalmus.
bursite, / : бурсит, възпаление на слузната тор
бичка -» bursitis.
byssinose, / : бисиноза, пневмокониоза от памучен
прах, памучна туберкулоза -» byssin osis.
calent des fosses'' nasales : калкулус в носа, иосев
камък, ринолит —» rhinolUhus.
—
dans une glande sébacée : камък в мастна жле
за, себолит -» sebolithas.
—
intestinal : чревен камък, ентеролит -* entero-
lithas.
—
rénal : бъбречен камък -» calculus renalis.
—
salivaire : слюнчен камък -» calculus salivo
ns.
—
urétéral : камък в пикочопровода, в уретера -*
calculus uretericus.
—
urinaire : пикочен камък, камък в пикочните
пътища -» calculus urinarius.
—
vésical : камък в пикочния мехур -» c alculus
vesicaliç sive vesicourinarias,
calfnieux, -euse: калкулозен -» calculosus.
calices dn rein : бъбречни чашки -» calyces rena
les.
calleux, -ense : дебелокож, ма золе;г, уплътнен, ин-
дуриран —» callosus.
callosité, / : мазолесто задебеляване на кожата -»
callositas ; калус, мазол —» callus (2),
calmant, -е : успокояващ, успокоителен, седати-
вен -» sedativus.
calmants, rnjpl : успокояващи, успокоителни лекар
ства, седатива -» sedativa.
calorie, / : калория -» coloria.
catotte, f : кепе. шапка (малка) -» galea.
—
aponévrotique : сухожилнияг покрив на чере
па -» galea aponeurotica.
—
dn pédoncule cérébral : горната, дорзалната част
на pedunculus cerebri -» tegmentum.
calvitie, / : плешивост, оплешивяване -» c a lv ities.
canal, m : канал, проток —» canalis, ductus ; водо
провод, канал, тръба -» aqueductus: канал,
път, тракт -» tractas (2).
—
artériel : Боталов канал (проток) —» d uc ta s ar
teriosus.
—
cholédoque : общ жлъчен канал -» ductas cho
ledochus.
—
crural ou fémoral : феморален, бедрен канал —»
canalis femoralis.
—
eystique : отводен канал иа жлъчния мехур -»
ductas cysticus.
—
déférent : семеотводен канал, семепровод -»
doctus deferens.
canal
905
carycclnèse
canal hépatique : 06111 чернодробен кан ал - 4 d uctu
hepaticus communis.
—
inguinal : ннгвинален, слабинен кан ал —» cana
lis inguinalis.
—
nasal : наз о-лгкрнмален канал, слъзно носов ка
нал —i canalis nasolacrimalis.
—
pelvi-génito-vulvaire : родилен какал —> v iae
partus.
—
thoracique : гръден проток, лимфен гръден к а
нал —» ductus thoracicus.
—
vertébral ou rachidien : гръбначен канал —» ca
nalis vertebralis.
—
vitellin : жълтъчен канал -4 ductus omphaloen-
tericus.
canalicule, m : малък канал, каналче -4 canalicu
lus : малък проток, каналче -4 ductulus ; ка
налче, тръбичка -4 tubulus.
canaux biliaires : жлъч ни канали между де лче тата
на черния дроб —» ductus biliferi.
—
semi-ci rc ul aires membraneux : шшести по луок-
ръжни канали —» ductus semicirculares.
—
s emi- ci rc ulaires osseux : костни полуокръжни
канали —> canales semicirculares ossei.
ca nc er, m : рако в тумор, рак, карцином - 4 carci
noma.
—
vert : хл ороли мф ос аркоматоза, хлором -*» chlo-
гота.
cancéreux, -cuse : ра коя, карцшюматозен -4 c a r d -
nomatosus.
ca ncérigène : канц ероген ен , каршшогенен 4 сапсе-
rogencs.
cancroïde, m : канкроид, спиналиом -4 epithelioma
spinocellulare.
candida albicans : дрождеподобна гъбичка —» Can
dida albicans.
canin, -е : кучешки —» caninas.
c a n itie , / : физиологично побеляване на косата —»
canities.
canthus, m : кантус, ъгъл на клепачната цепка
canthus.
canule, / : канюла, тр ъбичка, ку ха игла - 4 can
nula.
capillaire1 : капилярен, тънък като косъм -4 ca
pillaris.
capillaire- (vaisseau), m : капилярен съд, капи
ляра) —» vas capillare.
capsule, -ée : обвит или обграден с обвивка (капсу
ла) -4 incapsnlatus.
capsule, / : капсула, обвивка на орган- или бакте
рии -» capsula (i).
—
artic u lair e : ставна кап сула или торбичка —>
capsula articularis.
—
interne : вътрешна капсу ла (в главния мозък) -4
capsula interna.
—
médicamenteuse : ка псу ла з а влагане на л екар
ства, облатка - » capsula (2) ; нишестена кап
сула, облатка -4 capsula amylacea.
—
surrénale : надбъбречна жлеза -4 glandula sup
rarenalis.
cap s u lite, / : кап сул пт, възп аление на капсулата на
едни орган —> capsulitis.
ca pot qnadratu m : кв адрат на глава - 4 caput quadra
tum.
ca ra c tère prédominant d'une maladie : преобладава
щият х ар ак тер на болест, върлува ща в дадено
време -4 genius morbi.
carbamide, m : урея, пикочина -» area.
car bone, m : въгл ер од -4 carboneum.
carcinoïde, m : карцинои д —> c arcinoidum.
carcinomateux, -ense : карциноматозен, раков -» car-
cinomatosus.
carcinome, m : карцином, карцинома, рак -4 carci
noma.
careinophobie, / : карцикоф оби я, натралл нв стр ах
от рак -4 carcinophobia.
carcinose, / : карцииоза -4 carcinosis.
cardia, / : кардия, вход на стомаха-4 cardia.
car diatgie , / : гас гралги я, стомашна Содка
gas-
tralgia.
cardiaque1 : карди ален, сърдечен —> c ardiacus (]) л
cardiaque-, m f : кардиак, сърдечно Солен(а) —» car
diacus (2).
cardinal, - е ; кардинален, основен, наЙ-главен - 4
cardinalis, princeps.
cardiocentèse, / : кардиоцен те за, пункция на с ър
цето —» cardio cent esis.
cardiographie, / :
кардиография -4 ca rdiogra-
phia.
cardiologie, / : кардиология - 4 cardiologia.
cardiologiste, cardiologue, m : кардиолог - 4 c a rdio-
logus.
cardiolyse, / : кардиолиза -4 cardiolysis .
ca rdiopathie , / : кардиопатия, забо ляв ане на сърце
то изобщо -4 cardiopathia.
—
congénitale : вроден порок на сърцето -4 v iti
um cordis congenitum.
—
noire : синдром или болеет на Айерза -4 Ayerzi
syndromtim.
—
valv ul ai re : вициум на сърце то, порок на сър
цето —4 vitium cordis.
cardiophobie, / : кардиофобия, натраплив страх от
болеет на сърцето -4 cardiophobia,
cardioplégie, / : кардно пле гля, сърдеч ен удар - »
cardioplegia.
cardiosclérose, / : карди оскле ро за, ми окардноскле-
роза -4 cardiosclerosis.
cardiospasme, m : кардное паз ъм , спазъм на входа
па стомаха -4 cardiospasmus.
cardio-thyréose, / : тире отокси чно с ърце, миоклр-
диодистрофия при хипертнрееза —* cor thyreo
toxicum.
cardiotoniques, m/pt : карди отонични, сърдеч ноусил -
ващи лекарства —» cardiotonica.
cardio-vasculaire : карди ова ску лареп , сърдечн о-съ
дов —> cardiovascularis.
c ar ié, -ée : кариозен, разяден, з асегн ат от кариес - 4
cariosus.
carie (des os, des dents), / : кариес, костояд (на
костна тъкан, на зъбите) —> caries.
—
dentaire : кариес на зъбите, зъбен кариес - 4
caries dentium.
ca rm in atifs, m f p l : карминативни, газогонни ср ед
ства —> carminativa.
carn ification, carnisation, / ; [ка риифи ка ци я -4 car
nifi catio.
caroncule, / : карункула , малко ( месесто) брадавп -
иовидно възвише ние *4 ca runcula.
—
lacrymale : слъзна ка рункул а
caruncula lac-
rimalis.
caroncules myrtiformes (de Thymen) : химонални
карункулн -4 carunculae hymenales (my rtifor
mes).
carotène, m, Caroline, / : каротин, провитамин A -4
caroti пит.
carotide, / : кар отис, сънна артерия - 4 a rteria ca
rotis.
carotidien, -enne ; каротидев -4 caroticus.
carotinémie , caroténémie, / : каротинемия -4 ca ro -
tinaemia.
carpe, / : китка на ръката, карпус -4 carpus.
carphologie, / : карфология, тих делир -4 carpho
logia.
carpien, -enne ; карпален, отнасящ се до китката
на ръката -» carpalis.
carreau, m : туберкулозен мезоаденит -4 tabes те-
saraica sive mesenterica.
cartilage, m : хрущял -4 cartilago.
—
articulaire ou interarticalaire : ставен хрущял -4
cartilago articularis.
—
costal : ребрен хрущял -4 cartilago costalis.
—
fibreux : влакнест хрущял -4 fibrocartilago.
cartilagineux, -ense : хрущялен -4 cartilagineus.
caryocinèse, / : кариокинеза, митоза -4 сагу оki
nesis.
cas
906
cérébral
cas» m : казус» случай» особен случ ай на з абол я
ване —* casus,
—
désespéré : безн адежден случай -» ca sus despe
ratus.
caséeux» -euse : казеозен» сиренест» приличен на
извара —» c aseo sus.
Casoni» épreuve de : проба на Казони з а ехинокок —>
Casonii reactio sive testum.
Castellani» maladie de : бронхиална спи рохетоза на
Кастелани, хеморагичен бронхит -» spirochae-
tosis bronchialis (CastellaniJ.
castration, / : кастрация, кастриране -» castratio.
casuistique» / : ensemble des observations cliniques:
каз уи с ти ка, събиране н описване на случаи на
забол яван е —» ca suistica (2).
catabolisme, m : катаболизъм -> catabolismus.
catalepsie, / : каталепсия -> catalepsia.
catalyseur, m : катализатор —» catalysator.
catamnèse, / : катамнеза —» catamnesis.
cataplasme, m : катаплазма, гореща лапа, припар
ка -♦ cataplasma.
*— sinapisé : синапизъм, синапена лапй -» sin a
pismu s.
ca taplexie, / : ка таллексия —> caiaplexia.
cataracte, / : катаракта, помътняване палещата,
„перде“ -» cataracta,
catarrhal, -е : катарален -» catarrhalis.
catarrhe, m : катар, катаралчо възпаление-» catar-
ràus.
<— d'automne : летен катар, сенна тре ска -» catar-
rhiis aestivus.
—
printanier : пролетен катар на очите -» conjunc
tivitis vernalis.
catatonie, / : кататония -» catatonia.
cathartigues, mfpl : катартици, средно действуващи
слаоителни ле кар ств а - » c athariica.
cathéter, m : катетър, сопда, бужй -> catheter.
cathétérism e, m : катетеризи ран е, кате те риза ция -»
catheterisatio.
caudal, -е : каудален -» aboralis (аборален), cau
da lis (опашен, откъм опашката),
caudé, -ée : оп ашат, имащ опашка —» caudatus.
causal, -е : каузален, причинен -> causalis.
causaJgie, / : кауза лгия, своеобразна форма на нев
ралгия -> causalgia.
ca u sa lité, / : причинност, причинна вр ъзка —> ca u
santas.
cause, / : причина, повод -* causa.
—
locale : местна причина -» c ausa localis.
—
nocive : вреден агент, патогенен фактор, нок-
са -> поха.
caustique : р азяждащ, разядли в, корозивен —» cor
rosivus.
caustiques, mfpl : каустичн и, разяждащи с реде гва ~»
caustica.
cautérisation, / : каутеризация, каутеризиране -»
cauterisatio.
—
par la chaleur : термокаутеризация -» thermo
cauterisatio.
caverne, / : каверна, ку хина
caverna .
—
pulmonaire : каверна на белия дроб, белодробна
каверна -» caverna pulmonis ; кухина в белия
дроб (особено каверна), съдържаща гной -*
vo mica (2).
caverneux, -euse : каве рнозе н, пещерист, съдържа щ
кухини —> cavernosus.
cavernite, / : кавернит —» cavernitis.
cavité, / : кухина, вдлъбнатина, кавум -» cavitas,
cavum.
—
abdominale : коремна кухина -» cavum abdo
minis.
—
articulaire : ставна кухина -» cavum articulare.
—
buccale : устна кухина -» cavum oris.
—
du corps utérin : маточна кухина, кухина яа
матката -» cavum uteri.
—
cotyloïde : ац етабулум, главу ле чна ямичка -»
acetabulum.
ca vité mastoïdienne : мастоиден антрум —> a ntrum
mastoideum.
—
naso-pharyogieone : носоглътъчно пространство,
носоглътка -> cavum pharyngonasale,
—
orbitaire : орбита, очница -> orbita.
—
péritonéale : перитонеално пространство или к у
хина -» cavum peritonei.
—
pleurale : плеврално пространство или кух ина -*
cavum pleurae.
—
thoracique : гръдна кухина -» cavum thoracis.
—
du tympan ; тъпанчева кухина -» cavum tym
pani.
—
utérine ; кухина на матката, маточна кухина -*
cavum uteri.
ca vités annexes de la face : околоносни кухини - *
sinus paranasales.
Cftzenave, lupus de : лупус ернтематодес -» lupus ery
thematodes.
cé cité,/: слепота-» amaurosis (амавроза), cae
citas.
—
des neiges : снежна слепота, нифаблепсия -»
niphablepsia.
—
nocturne : нощна слепота, кокоша слепота, х е -
мералопия —» hemeralopia.
ceinture, / : пояс -» cingulum.
—
pelvienne : тазов пояс, костн ият пояс на долния
крайник —» cingulum membri inferioris.
—
scapulaire : раменен пояс, костният пояс на гор
ния крайник -» cingulum membri su perioris.
ceinturon de feu : зона, херпес зостер —» herpes
zoster.
cellulair e : клетъчен, целуларен - » c ellu la ris.
cellule, / : клетка, килийка -> c ellula (1-2).
—
adipeuse : мастна клетка —» cellula adiposa.
—
épithéliale : епителна клетка -» c ellula epithe
lialis.
—
géante : гигантска клетка -> cellula gigantea.
—
sexuelle : гамета -* gamete.
—
—
femelle : яйчна клетка, яйце -►ovulum.
—
—
male : мъжка полова клетка, сп е р ма то
зоид —> spermatozoon (spermatozoidum).
cellules ethmoidales : етмондални синуси, решетъчен
лабиринт, решетъчни клетки -» sinu s ethmo
idales.
—
mastoïdiennes : мастоидни клетки -> c ellulae
mastoideae.
cellulite, / : целулит —> cellulitis.
cément, m : зъбен цимент -» cementum.
ce ntre, m : център —►centrum.
—
de la cornée : връх на роговицата -» vertex
corneae.
—
cortical : ко ртикален, коров ц ен тър (в мозъ ч
ната кора) -» centrum corticale.
—
de la parole : център на говора -» centrum ora
tionis.
—
respiratoire : цен тър на дишането, дих ате лен
център -» centrum respirationis.
—
vaso-moteur : вазомоторен център —» ce ntrum
vasomotorium.
centrifuge : центробежен -» ce ntrifug alis.
centripète ; центростремителен -» centripetalis.
céphalée, céphalalgie, / : главоболие, главобол -»
cephalalgia.
céphatématome, m : кеф алх емато м, цеф ал хем ат ом -»
cephalhaematoma.
céphalique: отнасящ се до или раз п оло жен около гла
вата и др.
—
> cephalicus.
cépbalopage, m : двоен изрод съ с сраснали че ре пи -»
craniopagus.
céphalothlasie, / : кефалотрипсия -* cephalotripsia.
céphalotomie, / : краниотомия -» c raniotomia.
cêpbalotripsie, / : кефалотрипсия -» cephalotripsia.
cercle, m : кръг, окръжност -» circulus.
cé rébelleux,
- ens e : церебрален, малкомозъчен.
-»
cerebellaris.
cérébral, -е : церебрален, главномозъчен, чер еп н о-
мозъчен -♦ cerebralis.
cérébrasthénie
907
cholestéatome
cérébrasthénie, / : цоребрастеиня, церебрална невра
стения -» cerebrasthenia.
cérébrospinal, -е : иереброспинален, отнасяш ce до
главния и гръбначния мозък cerebrospinalis,
certificat médical : медицинско свидетелство —» re
latio medica.
cérnmen, m ; церумен, ушна кал —* cerumen.
cerveau, m : голям мозък -» cerebrum ; виж също
encéphale.
—
intermédiaire : междинен мозък, диенцефалон ->
diencephalon.
—
postérieur : заден мозък, метениефалон —»
encephalon.
cervelet, ш ; малък мозък -* cerebellum.
cervical, -е : цервнкален, шнен —* c er vicalis.
cervicite, / : аервнцит —» c e rvicitis.
césarienne (opération), / : цезарев разрез —» sectio
caesarea.
cestodes, mfpl : цсстоди, панделковнднн глисти, те
нии —» Cestoda (Cestodes).
cétonémie, / : ацетонемия, кетонемия -» aceton-
aemia.
cétonurie, / : ацетонурия, кетонурия —> acetonuria.
cétose, / : кетсзис, кетоза -* ketosis.
chair de poule : гъша кожа, настръхване на кожа
та —» cutis anserina.
chalazion, m : халазион -* chalazion.
chalicose, / : халикоза, ииевмокониоза от прах от
камъни -» chalicosis.
champ, m : иоле -» campus.
—
visuel : зрително поле —» campus visionis.
champignon, m : гъба, гъбичка —>fun gu s (1).
chancre mixte: смесена язва (венерическа)
ulcus
mixtum.
—
mou, chancre simple : мек шанкър, венерична
язва —» ulcus molle.
—
syphilitique, chancre induré, chancre infectant :
твърд шанкър, първична сифилитична язва -»
ulcus durum.
chancretle, / , chancrolde, m : мек шанкър, венерична
язва —* ulcus molle.
changement, m : превръщане, преобразуване, транс
формиране —» transformatio ; промяна, видо
изменяне, вариация —» variatio.
charbon1, m : въглиша, вылей -» carbo.
—
animal : животински въглиша
carbo anima
lis •
—
de hois : дървени въглиша -♦ carbo lign i.
charbon*, m : антракс, въглен, синя пъпка, сибирска
язва -* anthrax.
—
externe : външен антракс, синя пъпка, сибир
ска язва -» anthrax, pustula maligna.
—
interne : вътрешен антракс (на белия дроб или
червата) -* anthrax,
Charcot, maladie de : амиотрофична латерална скле
роза —>sclerosis lateralis amyotrophica.
charpente osseuse : скелет -*» skeleton.
chassie,/ : турели, сухите корички в ъглите на
окото —* sebum palpebrale.
chaud, -е : топъл, горещ —* calidus ; горещ (вода) —»
fervidus.
chaudepisse, / : гонорея, трипер gonorrhoea.
Chauffard-Still, maladie de : синдром или болеет на
Стил, на Шофар-Стнл -» Stii Ii morbus (Сh äu f-
fard-StilV syndromum).
chanve : плешив —» g laber (2).
chaux, / : вар -» calx*.
cheilite, / : хейлит -» c h eilitis .
—
hypovitaroinique : хейлоза -» cheilosis.
chéloïde, / : келоид, ръбцов келоид -> keloidum.
ebémosis, m : хсмозис -* chemosis.
chevelure, / : коса , космите на главата -» capil
litium.
chevêtre, che vest re, m : капиструм, превръзка на
главата във форма на оглавннк -* c apistrum.
cheven, m : косъм -» capillus, pilus: виж също
cheveux,
cheveu en barbe de plume : трих оптилоза —»trichapti -
Iosis.
cheveux, mip i : коса, коей -» c apilli.
—
annelés : пръстеновидни косми -н►p ili anulati.
—
blancs : побелели коси, левкотрихпя —» leuco-
tri chia.
Cheyne-Stokes, respiration de : Чейн-Стоуксово диша
не -* Cheyne-Stokes' respiratio.
Chiari, maladie de : болест на Киари —> Chiarii
morbus.
chiasma optique, chiasma des nerfs optiques : кръсто
вище на зрителните нерви-» chiasma opticam.
chimie biologique : биологична химия, биохимия -»
biochemia.
chimiotaxie, / , chimiotactisme, m : хемотаксис —*Che
motaxis.
chimiothérapie, m : химиотерапия —» chimiothcrapia
fchemfiJotherapiaJ.
chiropraxis, m : хиропраксис —> chiropraxis.
chirurgical, -e ; chirurgique : хирургичен, хирурги
ческа —» chirurgicus.
Chirurgie, / : хирургия —» chirurgia.
—
plastique ou réparatrice : пластична или възста
новителна хирургия -» chirurgia plastica slvc
reparativa sive correctiva.
—
—
des valvules du cœur: валяулопластмка -» v al-
vuloplastica,
chirurgien, m : хирург -» chirurgus.
chloasma, m : хлоазма -♦ chloasma.
—
de la grossesse : хлоазма утерииум, кафеникашг
петна по лицето на бременни -♦ chloasma ute
rinum sive gravidarum .
chloro-anémie, / : хлорансмия, първична желязоле-
фицитна анемия у възрастните -» chloranae
mia.
chloroma, / , chlorome, m : хлором, хлоролнмфоелр-
коматоза -» chloroma.
chloropénie, / : хипохлоремия —> hypochloracmia.
chlorose, / : хлороза —» chlorosis.
—
d'Égypte ; анкилостомиаза, анкилостомидоза -♦
ankylostomiasis.
choanes, f/pl : хоани -» choanae.
choc, m : удар, тласък -> ictus (1).
—
du cœur, choc précordial : удар на сърнето, сър
дечният удар при всяка контракция -* tefusr
cordis.
cholagogues, mfpl : холагогз, жлъчкогеинп лекар
ства -» Cholagoga.
cholécystectomie, / : холецистектомия -» ch olecyst
ectomia.
cholécystite, / : холецистит -» cholecystitis.
cholécystographie, / : холецистография -» cholccys-
tographia.
cholécystopathie, / : холецистопатия —» cholecysto-
pathiа.
cholécystopexie, / : холецистопексия -♦ cholecysto-
pexia.
cholécystostomie, / : холецистостомия -♦ cholecys-
tostomia.
cholécystotomie, / : холецистотомия —» cholecysto-
tomia.
cholelithiase, / : холелитиаза, жлъчнокаменна бо
лест
cholelithiasis.
cholémie, / : холе мия -> cholaemia.
choléra, choléra asiatique, choléra épidémique : холе
ра, истинска или азиатска холера -» cholera,
cholera asiatica sive epidemica.
—
infantile ; детска холера, токсикоза, токсична
диспепсия -> cholera infant(i)um .
—
nostras : нашенска холера -* cholera nostras.
chotérétiques, mfpl : холеретици, жлъчкотворни ле
карства -» choleretica.
cholériforme : холериформен, холероподобен -> cho-
leriformis.
cholérine, / : холерина -» cholerina.
cholestéatome, cholestéatome perlé, m : холестеатом - *
cholesteatoma (J).
cholestérine
908
clonlsme
cholestérine, / , chole stérol, m : холестерин» холесте-
рол —> ch ole sterîпит,
cholestérinémie, cholestérolémie,/: холестеринемия-*
cholesterinaemia.
cboltnergique : хи ли нергкчен
cholinergicus.
chondriue, / : хондрин, о сно вн ою вещество на хру
щяла —> chondrinum.
chondriomes, cbondriomites, mjpl : хондриома, хон-
дриомни образувания -» chondrioma.
ch oodrite, / : хон дрит, възпа лен ие на хрущял
chondritis.
chOQdrodystrophie, / : хондроднстрофия -* chondro-
dystrophia.
chondrome, m : хондром, хрущялен тумор
сгЛол-
droma.
—
inte r ne : вътре шен хондром, енхондром -> сл-
chondroma.
—
os sifiant : остеохондром -► osteochondroma.
chordite, / : хордит, възпаление на гласните вр ъз
ки -» chorditis.
chorée, chorée rhumatismal e, chorée de Sydenham, cho
rée mineure : хо рея, малка или инфе кциозна
хорея -► chorea minor.
choréi forme : хореиформен —» choreiformis.
chorio-épithéliome, m : хорионепителиом -» chorion-
epithelioma.
Choriotdite, / : хориоидит
chorioiditis.
chorion, m : хорион, въсеста обвивка -> chori
on.
choroïde, / : хориоидея, съдовица, със ъдеста ципа
chorioidea ; увея —» uvea.
ch romatine , / : хроматин -» chromatinum.
chromocystoscopie, / : хромоцистоскопия -* chromo-
cystoseopia.
chromosome, m : хромозом - * chromosoma.
chronique : хроничен, дълготраен, много п родължи
телен
chronicus.
Chronotrope : хронотропен -» chronotropus.
chute, / : спадане, смъкване, изпадане, пролапс,
птоза -» prolapsus,
—
des cheveux : опадане на косми, косопад, ало
пеция —» alopecia, psilosis f/).
—
dss oncles : опадане на ноктите, онихоптоза —»
onychoptosis.
Chvoslek, phénomèn de : признак на Хвостек -> Cftvor-
signum.
chyle, m : хилус, чревн а лимфа
сЛу/й$.
chylothorax, m : хилоторакс —» chylothorax.
chylurie, / : хилурия -* chyluria.
chyme, лг : химус —> chymus.
cicatrice, / : цикатрикс, цикатриса, ръбец
cicat
rix.
cicatriciel, -elle : цикатрициален, ръбцов —> cicat-
ricialis.
cicatrisation, / : цикатризация, цикатризиране ->
cicatrisatio.
—
ой réunion par deuxième intention, cicatrisation
médiate (par formation des granulations) : вто
рично заздравява не на рана чр ез образуван е
на гранулацнонна тъкан, с гноене -* per se
cundam (per secundam intentionem).
—
ой réunion par première intention, cicatrisation
im médiate : първично за здравяване на рана
без нагнояване -* per primam (per primam in
tentionem).
cil, m : мигла -» cilium (1).
—
vibratile : ре сни ца (при ресничестия епител) -»
cilium (2).
ciliaire : цилиарен, ресничест —> ciliaris.
cioésie pa r ado x al e : обеца заба веност на движеният а,
Ораднкинезия —» bradykinesia.
cinéthose, k inétose ,/ : кинетоза, болеет на пасив
ните движения -» kinetosis.
cinquième maladie éruptive : пета болеет, ин фе кц иоз
на ернтема -* erythema infectiosum.
cinquième orteil : малкият, V пръст на крака -» d i
gitus minimus pedis (digitus V peats)*
cinquième ventricule : пети вентри ку л, пето мозъчн о
стомахче -* ventriculus quintus.
cintr e, m : дъга , дъговидно обра зув ан ие, форникс
fornix.
circiné, -ée : кръгообразен» пръстеновиден -* circ i
natus.
circoncision, / : циркумц изия, обрязване, и зряз в ан е
в кръг -> circumcisio.
circonférence, / : цирку мф ер енци я, окр ъж но ст, пери
ферия —> circumferentia.
circonHexe : циркумфл ексен, имащ за ви т ход, з а
вит -> circumflexus.
circonscrit, - е : цмркумскриптен, ограничен -> cir
cumscriptus.
—
de bour rel et : заобиколен с вал, обкръжен с
вал -» vallatus.
circonvolution, / : извивка (на мозъчната кора), ги-
рус —>gyras.
ci rc ulaire : циркулярен, кръгъл, кръгоо бр азе н ->
circularis.
circ ulation, / : циркула ци я, кръгообращение, к р ъ
вообращение —» circulatio.
—
co llatérale : колатерално кр ъвообращен ие -►
circulatio sanguinis collateralis.
•— c or o n aire : коронарно или венечно кръв ообра
щение
circulatio sanguinis coronaria.
—
fœtale : фегално кръвообращени е -* circulatio
sanguinis fetalis.
—
géné ral e : голям кръг на кръво обращен ието —►
circulus sanguinis major.
—
pulmonaire : малък кр ъг на кръв ообращен ието —>
circulus sanguinis minor.
—
du sang : кръвообращение, дви жени е на кр ъв та
по съдовата система —> circulatio sanguinis.
ci rculatoir e : циркулатор ен , кръвоносен —> circula
torius,.
circulus vitiosus : порочен, омагьос ан кр ъг ( кр ъг о
врат)
circulas vitiosas.
cireux, -euse : восъчен, восъковнден -> cereus.
cirrhose, / : цироза -» cirrhosis.
—
atrophique ou cirrhose alcoolique, cirrhose de
Laënnec : атрофична ч ернодробна цир оза на
Лаенск —» cirrhosis hepatis atrophica.
—
hypertrophique avec ictère chronique, cirrhose de
Jianot : хипертрофична чернодробна циро за на
(Х)ано -> cirrhosis hepatis hypertrophica.
—
da rein : сбърчкване на бъбреци те, нефроц про-
за —» nephro cirrhosis.
cirsocèle : варикоцеле -» v a ricocele.
cirsolde : неправилно разширен и криволичещ, ва -
рикозен —> cirsoideus.
citerne, / : цистерна, резервоар -> cisterna.
clasmatocytes, mfpl : клазм ат оци ти, хи сти оцити - *
histiocytus.
claudication, / : куцане, накуцване -» claudicatio.
—
intermittente (ischémique) : интермитиращо на
куцване, периодично накуцване (на пристъ
пи) —>claudicatio intermittens.
claustrophobie, / : клаустрофобия, н атраплив стр а х
от о ставане в затворено помещение -> c la u s
trophobia.
cl austrum, m : ограда, тън ък слой сиво вещество в
главния мозък
claustrum.
cl aviculaire : клавикуларен, ключичен , отн а сящ се
до ключицата
clavicularis.
clavicule, / : клавикула, ключица -» clavicula*
cleptomanie, / : клептомания -* cleptomania.
climactérique : климакгеричен -» climactericus.
elimatothérapïe, / : климатотерапия -» climatothe-
rapia.
clinique, / : клиника -» clinica.
clitoris, m : клитор -» clitoris.
cloison, / : преграда, септум -> septum.
—
nasale : носна преграда, септум на носа -» sep
tum nasi.
clonisme, m : клонизъм, продължително състояние
на клонични гърчове -» clonismus.
clonique
909
commotion
clonique : клоничен - 4 clonicus.
clonus, m : клон ус , клоничен гърч -4 clonus.
•cloque, / : мехур (на кожата) -4 bulla.
clos, -е : затулен, затворен, закрит -4 obturatus.
clou (pop.), m : цирей, фурункул furunculus.
clou hystérique : -4 clavus hystericus.
dystère, nt : клизма -* clysma.
co a gulation, / ; коагулация, коагулиране , съси рв а
но -4 coagulatio.
coagulum, m ; ко агулум, съсирен —» coagulum.
coalescence, / : срастване, конкреция -» concretio.
coallergie, / : патергия -4 pathergia.
co a ptation , / : коаптация, наместване на фрагменти
на счупена кост
coaptatio.
coarctation, / : коарктация, стеснение, стриктура-4
COCrctattO.
—
de l'aorte : коарктация на аортата, стеснение
иа зортния истму с —» coarctatio aortae.
cocaïnisme, m : кокаинизъм, хронично кокаиново
отравяне —» co cainismus.
coccus, m : кок -> coccus
•coccygien, -enne : опашен -4 coccygeus.
coccygodynie, / : кокцигодиния —» coccygodynia.
coccyx, m : опашна кост -4 os coccygis.
•coche, / : изрезка, инцизура -4 incisura.
cochlêaire : кохлеарен, охлювоподобен -4 cochlearis.
•cocbfée, / ; кох leu, охлюв -4 cochlea.
codex (codex medicamenta rius = pharmacopée fran
çaise), m : фармакопея —» pharmacopoea.
cœliakie, / : целмакия —> coeliacia.
cœliaque: отнасящ ce до или принадлежащ на кс-
ремната кухина - 4 coeliacus.
•cœlonychie, / : койлоншеия - » coitonychia.
чтоenzyme, m : коензим, кофермент соfermentum.
•cœur, m : сърце -4 cor.
—
bovin : волско сърце -4 cor bovinum.
—
en gout te : увиснало, капковидво сърце -4 cor
pendulum.
—
gras : затлъстяване на сърцето, затлъстяло
сърце —>cor adiposum.
—
mitral : мигрално сърце, митрална конфигура
ция на сърцето -* cor mitrale.
—
pulmonaire : белодробно сърце -4 cor pulmo
nale.
•coferment, m : кофермент, коензим -» cofermentum.
coïlonychie, / : койлонихия -> coilonychia.
coit, m : коитус, полово сношение, съвъкуп лен не-*
coitus (J).
—
incomplet : прекъснат полов акт -4 coitus interm
ruptus sive incompletus.
coi, m : шия, шийка cervix ; collum.
—
du fémur : шийка на бедрената кост -4 collum
femoris.
—
de l'utérus : шийка на матката -» cervix uteri.
colatur e, / : колатура -» colatura .
•colibacille, m : коли -бакгерив -» Bacterium coli
commune.
colibacillose, / : колибацилоза -4 colibacillosis.
colique, colique abdominale,/: колика, коремна коли
ка, силна присвиваща болка в корема - » colica,
colica abdominalis, tormina (чревна колика),
—
appendiculaire ; апендикуларна колика -» colica
appendicularis.
—
flatulente : газова колика, колика от газове в
червата -* colica fla t a lenta.
—
hépatique : чернодробна колика, жлъч на коли
ка -» colica hepatica.
—
muqueuse : сл узн а (слизеста) колика - 4 colica
mucosa.
—
néphrétique : бъбречна колика -4 colica rena
lis.
—
de plomb, colique saturnine: оловна колика -4
colica saturnina.
colite, / : колит -» colitis.
—
muco-membraneuse : слузна (сли зес та ) колика -»
colica mucosa•
collagène, m: колаген -» collagenum.
collagenosis, / : колагеноза -» collagenosis.
со Ilapso thérapie, / : колапсотерапия c ollapsothe-
rapia.
collapsos, m : колапс -> collapsus.
collatéral, -e : колатерален, страничен -4 collatera
lis.
collection, / : набиране, натрупване, струпване -4
agmen (1).
collet de la dent : зъбна шийка -» collum dentis.
collutoire, m : лекарствена течност з а гаргара -4
gargarisma (I).
collyre, m : колир -4 collyrium.
collyres liquides : капки з а очи, очни кепки -4 in
stillationes.
coloborae, m : колобома -4 coloboma.
coloclyse snbaquatique : субаквална баня на черва
та -4 coloclysis subaquatica.
côlon, m : колон, кръговидно (ободно) черво -4
colon.
—
ascendant : възходящо кръговидно (ободно) чер-
вэ —> colon ascendens.
—
descendant : низходящо кръговидно (ободно)
черво -* colon descendens.
—
ilio-pelvien : сигмовидно черво -4 colon sigmoi
deum.
—
transverse : напречно кръговидно (ободно) че р
во -4 colon transversum.
cofonne, / : колона, стълб —> columna.
—
vertébrale : гръбначен стълб -4 columna verte
bralis.
colonnes du vagin : надлъжни колони (предна и зад
на) на влагалищните стени -> columnae ruga
rum vaginae.
coloptose, / : колоптоза -4 coloptosis.
colostomie, / : колостомия -> colostomia.
colostrum, m : килострум, коластра -» colostrum.
colosuccorrhée, / : слузна, ( слизеста) колика -4 coli
ca mucosa .
colotomie, / : колотомия -4 colotomia.
colotypholde, f, colotyphus, m : колотиф, коремен
ти ф със засягане предимно на дебелите черва -4
colotyphus.
colpeurynter, m : колпейринтер, разширител на вла
галището -4 colpeurynter.
colpite, / : колпит, възпаление на влагалището -4
colpitis.
colpohysléropexie, / ; вагинофиксация на матката -4
vaginofixatio uteri.
colpohystérotomie, / : колпохистеротомия, влагали
щен цезарев разрез -> colpohysterotomia.
colpoptose, / : колпоптоза - 4 colpoptosis.
colporraphie, / : колпорафия - 4 colporrhaphia.
colposcopie, / : коллоскоиия -4 colposcopia.
columelle, / : костната ос на охлюва на слуховия
орган, модиолус —> modiolus.
coma, m : кома, коматозно състояние, пълно без
съзнание - 4 coma.
comateux, -ease : коматозен -4 comatоsus.
combustion, / : комбустио, изгаряне -» combus
tio (I).
comédon, m : комедон, комедони - 4 comedo (pi
comedones).
commençant, - е : започваш, начеващ -4 incipiens.
commissure, / : комисура, съединение, съединяване,
спойка *4 commissura .
—
des paupières : ъгъл на кле пачната цепка, как
тус -4 canthus.
commissurotomie, / : комисуротомня -4 commissu-
rotomia.
commotion, / : сътресение, комоцня -4 commotio.
—
cardiaque : сътр ес ени е на сърцето -4 commotio
cordis.
—
cé rébr ale : сътресение н а мозъка - 4 commotio
cerebri.
—
rétinienne : комоция на ретината, сътресение,
помътняване на ретината - 4 commotio retinaer
commun
910
constitutionnel
commun, -е : общ (фарм ац.) , обикновен, прост ->
communis.
communicant, -е ; комуницира ш, свързващ, съеди
няващ —>communicans.
communication, / : кому ни кация, комунициране,
съобщаване, свързва не —» co mmunicatio.
—
* concernant une observation clinique typique : про
учване и съ общаване на типичен случай на
заболяване, казу ис ти ка casuistica ( J).
compact, -e : компактен, плътен —> compactus.
com pa rtimenté, -ée : разделен на малки кухини, на
гнезда -» locularis.
compatibilité, / : съвместимост —> compatibilitas.
compensation, / ; компенсация, компенсиране, и з ра в
няване -> compensatio.
compensé,
-ée : компенсиран, в състояние на ком
пенсация, уравновесен —» com jnvisöfwj.
compèr e-loriot, т : ечемик, хордеолум - » hordeo
lum.
complément, т : комплемент -> complementum.
complexe, m : комплекс, съвкуп но ст complexus.
—
morbide : симптомен комплекс, синдром -> syn-
dromtim (syndroma).
complexion, / : телосл ожение, конституция
con
stitutio.
complication, / : усложнение, комиликация -> com
plicatio.
compliqué, -ée : усложнен
complicatus.
composant, m : съставна част, съставка —>■compo
nentum.
composé, -ée : слож ен, съставен
compositus.
compresse, / : компрес —* compressa.
compression, / : компресия, притискане, нати
скане) -» compressio.
—
céréb rale : компресия на мозъка, натиск въ рху
м о з гка —>compressio cerebri.
comprimé1, -ée : кэмпримиран, стиснат, притис нат -+
compressus.
comprimé-, m : таблетка -* tabuletta.
concave : вдлъбнат, кэнкавен —» concavus.
concavité, / : вдлъбнатина, вдлъбнатост, конкави-
тст -» concavitas.
conc en tration, / : концентрация, концентриране,
струпване, сгъстяван е, сила (на раз тв ор) —»
concentratio.
concent ré, -ée : концентриран, сгъстен, силен (раз
твор, ки селин а) —> concentratus.
conception, / : зачеван е, за чатие - » conceptio (1) ;
концепция, схващане -» conceptio (2).
conchotomie, / : конхотомия -* conchotomia.
co ncomitant,
-е
: съпровождаш, придруж аващ - »
concomitans.
con crétion, / : конкр емент, камък, кал кул -» cal-
culns, concrementum ; срастване —» con cretio.
—
tophacée : тофус -* tophus.
condensé, -ée : кондензиран, сгъстен , гъс т -> con
densatus, spissus.
condition, / : състоян ие (на здрав ето), статус -»
status.
condom, m : презерватив —> praeservativiim.
conduit, m : канал , тръба, проток
canalis, rfac-
/« j, aqueductus.
—
.
au ditif ou acoustique externe : външен слу хо в
канал (проход) —» meatus acusticus externus.
—
excréteur : екскретор ен канал, отводен канал на
жлези -* ductus excretorius.
—
lacry mal : назо-лакримален, слъзно-носов про
ток —> ductus nasolacrimalis.
—
omphalo-mésentérique : жълтъч ен канал - » d uctus
оmphaIоenterieus.
condyle, m : кондил -4 condylus.
condyloïde : кондилоидек -» condyloideas.
condylome, m : коидилом(а) condyloma.
—
acum iné : остър кондилом —» condyloma acu
minatum.
—
plat : широк кондилом
condyloma latum.
cône, m : конус conas.
cône te rminai : гръбначномозъчен кэн ус -» c onus
medullaris.
confabulation , / : кон фабулация, измислица -> гоп-
fabulatio.
configu ration , / : конфи гурац ия, очертание, форма,,
образ —►configuratio.
confluent1, -е : конфлуираш, сливащ ce -» confluens..
confluent-, m ; сливане, място на сливане
con
fluens.
—
postéri eu r : сливане на синусите (в чер еп а)
confluens sinuum.
conformation, / : устрой ство, стр ое ж, форма
con
figuratio .
conf ro ntation, / : конфронтация
confrontatio.
congélation, / : конгелация, локално измръзв ане ->■
congelatio.
congénital, -е : конгеннтален, вроден —> c o ngenitus.
congestion, / : конгеетия, активна или артериална
хиперемия ~> hyperaemia activa .
—
(active) : конгеетия, активно кръвонап ълване
congestio.
—
hypostatique : хнпостатнчна кон ге ет ия, хип о-
стаза —* hypostasis.
—
passive: кр ъвен за стой , пасивна конгеетия, па
сивно кръвонапълване -* stagnatio; венозен за
стой, пасивна конгеетия —» sta sis venosa.
—
pulmonaire, passive : застойна хиперемия на бе
лите дробове -> congestio pulmonum.
conglutination, / : конглутинация —> conglutinatio.
conjonctival, -е : конюнктивален, конюнктивен -*•
conjunctivalis.
conjonctive, / : конюнктива -> c o n junctiva .
conjonctivite, / : конюнктивит -* co njunctivitis.
—
estivale: пролетен катар на очите —» conjuncti
v itis vernalis.
—
granuleuse : тра хома —> trachoma.
—
purulente gonococcique, conj onctivite blennorra
gique : гонореей конюнктивит -» c o n ju n ctivitis
gonorrhoica sive blennorrhagica.
conjugation, / : конюгация, пронес на оплождане -»■
conjugato.
conjugué (diamètre), m : конюгата, предно-заден
диаметър на входа на таза -> conjugata.
conque, f ; мида, подобно на мида образуван ие —»•
concha ; образу ва ната в средата на ушната
мида вдлъбнатина -♦ concha auriculae.
conseil médical : консултация, (п о)съветване с ле-
кар(и) -» consultatio (1).
шconservatif, -ive : консервативен, дър ж а щ за ста
рото —> conservativus.
considérable : значителен, голям —» m ultus (2).
consomption, / : линеене, болестно слабеене —> con
sumptio.
consonant, -е : консонантен, съзвучен, звучащ, зву
чен —> consonans.
constant, -е : постоянен, непроменлив, константен -»
constans.
constipation, / : констипация, з ап ек —> c o n stipatio..
constituan t, m : съставна част, компонент -+ сот-
ponentum.
cons titution , / : конституция, телосл ожение —» con
stitutio.
—
apoplectique : апоплектичен хаби ту с, апоплек
тично телосложение —> habitus apoplecticus.
—
asthénique : астеничен хабитус, астенично те ло
сложение —» habitus asthenicus (Stiller).
—
héréditaire : генотип -» genotypiis.
—
lymphatique : лимф атично-хипопластична ано
малия на консти туцията
diathesis lympha
tica.
—
phtisique : тубер кулозен хаби тус
habitus
phthisicus.
—
thymicolymphatique : тимолимфатична конститу
ция, тимолимфатично състояние -* sta tus th y
micolymphaticus.
constitutionnel, - elle: конституционален consti
tutionalis.
-c o n stricteur
911
coronaire
constricteur, m : свивач (мускул) -4 constrictor mus
culus.
c on striction, / : свиване, стягане , ко нстри кци я -4
constrictio.
consultant (médicin), rn : консултант (лекар) —>
consiliarius.
con sultation, / : консу лта ци я, съвещание, кон
султ -4 consilium.
—
medicale pour enf ants : консултаци я, лечебно-
профилактично заведение з а майки и деца -4
consultatio (2).
—
prén atale : консулта ция, съвещателна станция -4
consultatio (2).
consulte, / : кон султ, съвещание, консилиум -4
consilium.
con tact, m : кон такт, допир, съприкосновение -*
contactus.
contage, m : зараза, заразно начало, контагнум —♦
contagium f l J.
contagieux, -ease : контагиозен , прихватлив, прилеп
чив, заразителен, инфекциозен -» contagio
sus, infectiosus.
con tagion, / : заразяван е -> c ontagium (2).
tcontagiosité, / : контагиозност, лрилепчивост, з а
раз 1 телност. инфекциозн ос т —> co ntagiositas.
contamination, / : контаминация -» c ontaminatio
fI-2 ).
«contiguïté, / : контигуи тст, съседство, добпиже-
ност -4 contiguitas.
continuel, -elle, continu, -е : постоянен, непрекъснат,
продължителен —» c ontinuus.
. c ontinuité, / : континуите т, непосредствена свър за
ност, непре късн ат ост -4 continuitas.
contorsion, / : навяхване —* co ntorsio.
contraception, / : предпазване о т забременяване —»
contraceptio.
contractile : контрактилен, свиваем -» contractais.
contraction, / : контракция, свиване -» contractio.
—
musculaire : му скулна ко нтракция, свиване на
мускул -4 contractio musc ularis.
—
—
permanente : продължителен тоничен гърч
на мускул —> tetanus1.
—
spasmodique prolongée de l ’u tér u s : те танус на
матката, продължителна тонична контракция
на матката -4 tetanus1 uteri.
—
tétanique physiologique : продължителен тоничен
гърч на мускул -4 tetanus1.
con tractions , f i p l : родилни контракции, родилни
болки -4 dolores ad partum.
contracture, / : контрактура, тоничен спазъм -4
contractura.
co nt rair e : противоположен -* co ntrarius.
contre-indication, / : контраиндикация, проти во по
казание -4 contraindicatio.
co ntre n atu re : противоестествен praeternaturalis.
contre-poisons, m jp l : проти воотрови, антидота ->
antidota.
contro-latéral, contra-Iatéral, -е : контралатерален -4
contrôlâteralis.
cont roversé,
-ée : спорен ; обърнат на противопо
л ожн ата страна, насочен против -4 controver
sas.
contes, -е : кон тузе н, натъртен - 4 contusas.
contusion, / : контузия, натъртване -* contusio.
—
cérébrale : контузия на мозъка -4 contusio ce
rebri.
convalescence, / : реконвалесценция, оздравяване -4
reconval escentia.
convalescent, -е : р еко н вал есц е нте я, оздравяващ -4
reconval escens.
convergence, / : кон вер генци я, събиране в една
точка -¥ convergentia.
convergent, -е : кон верген тен , сбл ижаващ се -> co n
vergens.
convexe: конвексен, изпъкнал -4 convexus.
-convexité, / : конвекситет, изпъкналост -4 conve
xitas.
convulsif, -ive : конвулсивен, Отнасящ се до или
при чиняващ конвулсии или гърчове -► conv ul
sivas.
convulsion, / : конвулсия, разпространен клоничен
гърч -» convulsio.
—
clonique : конвулсия, разп ространен клоничен
гърч -4 con vu lsio; клоничен гърч, клонус -4
clonus.
—
sal tato ire réflexe : *танцьорски* спазъм, са лта -
торен спазъм —» spasmus saltatorius.
—
(tonique) intentionnelle : ннтенционен спазъм -4
spasmus intentionis.
convulsions, fipl : „еклампсия у децата* -4 eclam
psia infant(i)um.
Cooley, anémie de : анемия на Кули -* an aemia
Cooley.
coordination,/: координация, съгласуваност -4 coor
dinatio.
coprolalie, / : копролалия -4 coprolalia.
coprolithe, m : копролит, камък о т фекалии (и з
пражнения) —» coprolithas.
coprologie, / : копрологня, н аука з а и зпр ажне
нията -4 coprologia.
coprophagie, / : копрофагия, ядене на изп раж не
ния -4 çoprophagia.
copropraaie, / : копропраксия, разголван е на поло
вите органи -4 copropraxia.
coprostase, / : копроста за, за ст ой на изп ра жн е
нията —» coprostasis.
copulation, / : копулац ия, съвъкуп лен ие, съешване.
чифтосване ( за животни) —> coii us (2), copula
tio (полово съединяване).
coqueluche, / : коклюш, лоша кашлица, пер гусис -4
pertussis.
cor, m : мазол, клавус -» clavus.
cor bovinum : волско сърце —» cor bovintim.
coracoïde : коракоиде», клюновнден -» corac oideus.
corde, / : струн а, връв -» chorda.
—
dorsale : гръбначна струна, първичен гръбна
чен стълб при ембриото -4 chorda dorsalis.
—
du tympan ; тъпанчева струна -4 chorda ty m
pani.
—
vocale inférieure : истинска гласна гънка (вр ъз
ка) -4 plica vocalis.
—
—
supérieure : л ъж ли ва гласна гънка (връз ка) -*
plica ventricularis.
cordée (blennorragique), / : приапнзъм -4 p ria p is
mus.
cordon, m : връв, връвоподобно образувание -» f u n i
culus ; път, тракт -* tractus fl).
—
a ntérie ur : преден стълб от бяло вещество на
гръбначния мозък -4 fun icu lu s anterior.
—
latéral : страничен стълб от бяло вещество на
гръбначния мозък -» funiculus lateralis.
—
ombilical : пъпна връв -> funiculus umbilicatis.
—
postérieur : за ден стълб от бяло вещество на
гръбначния мозък -4 funiculus posterior.
—
spermatique : семенна връв -> funiculus sper
maticus.
cordons (antérieur, latéral et postérieur), mfpl: стъл
бове от бяло вещество в гръбначния мозъ к -»
funiculi medullae spinalis.
corectopîe, / : коректопия, силно екс цен тричн о
положение на зен ицата -4 corectopia.
corne, / : рог, роговидно образувание -4 cornu .
—
cutanée : кожен рог, роговиден и з ра стъ к на
кожата -4 cornu cutaneum.
cornée, / : корнея, роговица -4 cornea.
—
globuleuse : кератоглобус -> keratоglobus.
согпееп, -enne : корнеален, роговичен -4 cornealis.
cornet nasal (Inférieur, moyen, supérieur) : носна
конха, носна мида или раковин а (долн а, ср ед
на и горна) —»concha nasalis finferior, media,
superior).
cornu, -е : снабден с рогче -* corniculatas ; снаб
ден с рог, рогат -4 cornutas.
coronaire : коронарен, венечен -4 coronarias•
coronarite
912
crachats
coronarite, / : коронарит, възпаление на венечна
артерия -* corопагitis,
corporel, -elle ï телесен, соматичен -» somaticus.
corps, m : тяло -» corpus (1), soma.
—
amyloïdes : амилоцдни телца -» corpus amyla-
ceum (corpora amylacea).
—
calleux : мазолесто тяло —> corpus callosum.
—
caverneux : каверн озн о, пещери сто тяло
cor
pu s cavernosum.
—
cendré : сива върга -» tuber cinereum.
—
ciliaire : цилиарно, ресничесто тяло -* corpus
ciliare.
—
étranger : чуждо тяло —» corpus alienum.
—
flo tta nt : свободно подвижно тяло в става, став
на мишка -►mus articularis.
—
immunisant : и мун изи ращо тял о, антитяло ->
amboceptor.
—
jaune : жълто тяло (в яйчника) -♦ corpus lu-
teum.
—
mobile : свободно подвижно тяло в става, став
на мишка —» mus articularis.
—
pituitai re : хи пофи зна жле за, хипофиза
hy
pophysis.
—
r i ziforme : оризовидни телц а
corpus огуго-
ideum ( corpora oryzoidea).
—
strié : нвицесто тяло -*♦ corpus striatum.
—
surrénal ; надбъбречна жлеза, надбъбрек -»
glandula suprarenalir.
—
thyroïde : тиреоидна жл ез а, щитовидна жле за
glandula thyreoidea.
—
de Tutérus : тяло на маткат а -> corpus uteri.
—
vitré : стъкловидно тяло —* corpus vitreum .
corpule nt, -е : снажен, дебел , корпулентен -> cor
pulentus.
corpuscule, m : те лц е, корпуску лум corpusc ulum.
—
carotidien : каротидно тел це, клротидна ж л е
за —» glomus caroticum.
correctif, m : коригент -» corrigens.
corrélation, / : корелация, взаимоотношение -* cor
relatio.
corros if, -ive : корози вен, раз яж дащ, разядлив
corrosivus.
cortex, m : кора —> cortex.
Corti, org an e de : Кортнев орган —►organum sp i
rale.
cortical, -е : кортикален, отнасящ се до мозъчната
кора, коров -* corticalis.
cortisone, / : кортизон -> cortisonum.
coryza, m : хрема, ринит rhinitis.
—
aigu banal : остра хрема, акутен ринит - * rhi
nitis acuta.
—
* spasmodique périodique : сениа хрем а, летен к а
тар —> catarrhas aestivus.
cosmétiques, mip i : козметически средства -* c os
metica.
costal, -е : ребрен -» costatis.
côté, / : ребро -» cosia.
—
flottante : плаващо ребро -* costa fluctuans.
côtes ste rn al es : гръдничви или същински ребра,
истински ребра —» costae verae.
—
asternales : неистински или дъгови ребра, лъж
ливи ребра —» costae spuriae.
côte, / : страна -» tatas1.
coton hydrophile : медицински памук, хигроскопи
чен памук —> gossypiu m hygroscopicum.
cotyle, / : ацетабулум, главулечна ямичка
ace
tabulum.
cotylédon, m : котиледон (в плацентата) -» coty-
ledo.
cou, m : шия, шийка -» cervix, collum; гърло,
шия (отпред) -» jugulum (1).
coache, / : пласт, слой -* stratum.
—
germin ativ e : производният или Малпигиев слой
на епидерми са
stratum germirativam (Mal-
—
musculaire ; мускулна обвивка -» tunica mus
cularis.
couche optique : таламус, зри тел ен хълм, зрител но
възвишение —» thalamus.
—
* so u s- cut ané e adipeuse : подкожна мастна тъкан —у
panniculus adiposus.
—
de tissu : тън ка тъкановидна с труктура ; тъкан
с фин строеж, гьканен слой -♦ tela.
couches, ffpl : пуерпериум, следродилен период ->
puerperium.
coudé, -ée : с коленца, подобен на коляно —» geni
culatus.
couenneux,
- euse : псевдомембранозен, псевдомсм_
бранен —» pseudomembranaceus.
couleur, / : цвят, багра, боя -» color.
—
noire : черно оцветяване, пигмен тация —» nigri
ties.
coup, m ; удар -* ictus (JJ.
—
de chaleur : топлинен удар, удар от горещина
термоплегия —» thermoplegia, insolatiо (2).
—
de sang (pop.) : мозъчен удар или инсулт, апо
плексия -» apoplexia (JJ.
—
de soleil : слънчев удар, слънчасване -> helio
sis, insolatiо (2).
coupé, -ée : нарязан, раздробен (за корени в рецеп
турата) —» concisas.
couperose, / : розацея —►rosacea (acne rosacea).
coupole, / : купол(а), свод -» cupula.
coupure, / : прорязване —» incisio, discisio ; поря-
зна рана, рана от порязване
vulnus inci
sum.
courbe, / : крива (линия, ди аграма), граф ич но и зо
бражен ие —» curva.
—
de tempér atu re : темп ературна кри ва —» curva-
temperaturae.
courbure, / : изв ивка, кривина, ф лекс ура -> cur va
tura, flexura.
couronne, / : корона, венец, подобно на венец или
кръ г образувание —> corona.
—
de la dent : зъбна корона —» corona dentis.
.—
de Vénus : корона на Венера, сифилид на че ло
то -> coron a Veneris.
cours, m : течени е, протичане, върв еж -» cursus
decursus.
court, -е : къс, кратък -> brevis.
cousin (pop.), m : вид комар, непр ен асящ малария
та —> Culex.
couture, f i шев
rhaphe (JJ.
couverture, / : покривка, п окрив tegmen.
couvrant, -е : покриващ —> tectorius.
Cowper, glande de : жлеза на К(а)упър, булбоурет-
рална жлеза -> glandula bulbourethralis (Cow-
peri).
cowperite, / : к(а)уп е ри т
cowperitis.
coxa plana : юношеска деф ормир ащ а остео х ондро
патия на тазо-бедрената става —» osieochondro-
pathia deformans coxae ju ve nilis.
—
• valga : бедро с увеличен ъ г ъл меж ду ший ката
и тялото на костта -* coxa valga.
—
var a : бедро c намален ъгъ л между шийката и
тялото на костта
coxa vara.
coxalgie, / : коксалгия, болка в тазо -бедрен ата ста
ва —» coxalgia.
coxarthrose, / : коксартроза -* coxarthrosis.
coxite, / : коксит -» coxitis.
coxofémorai, -е : тазо-бедрен -» coxofemoralis.
crachat, m : храчка -» sputum (2), expectoratio ?
ви ж по-дол у crachats.
crachats, mlpl : храчки -* sputum (pi sputa) (J).
—
globuleux: топчести храчки -» sputum glo
bosum.
—
muco-purulents : слузно-гнойни храчки -» sp u
tum coctum.
—
muqueux : слузни, слузести храчки -> sputum
crudum.
—
nummulatres : монетни, монетовидни храч ки
sputum nummulare sive nummulatum sive num-
mulosum.
crachats
S13
саге
crachais rotillés : ръждиви храчки -» sputam ru-
biginos um.
—
sanglants : кървави храчки ~» sputum cruen
tum.
—
sanguinolents ; кръвеннстп, кърваво оцветени
храчки -» sputum sanguinolentam.
—
se sédimentant dans Peau au fond du vase : хр ач
ки, потъващи на дъното във вода —» sputam
fundum petens.
—
séreux ou albumineux : серозни храчки -> spu
tum serosum.
crachement de sang : храчене на кръв, кръвохр ач е
не, хемоитнза —» haemoptysis, haemoptoë.
crainte, / : страх -» pavor.
—
morbide : натрашшв страх, болестен страх, фо
бия —* phobia.
crampe, / ; крамп, болезнен тоничен гърч на о т
делни мускули -> crampus.
—
digitale : гърч на един или повече пръсти -►
dactylospasmus.
—
des écrivains : писателски спазъм, писарски
спазъм, графоспазъм —» grapho spasmus.
crampes fonctionnelles, crampes professionnelles: функ
ционален или професионален спазъм -» spas
mus functionalis sive professionalis.
—
de la jambe, crampes du mollet : тоничен гърч
на прасците
crampus surae.
—
utéri ne s : спазмодични контракции на матката,
клонус на матката -» clonus uteri.
crâne, m : череп, костният череп като цяло - * cra
nium.
crâ nial, -е : краниален, разположен откъм главата,
горен —> cr a nialis (2).
crânien, -enne : краниален, черепен - » cr a nialis (1).
cran iocl aste, m : краннокласт (инструмент) -» cra-
nioclastns.
cra niomalacle ci rconscrite : краниотабес
cranio-
tabes.
cra ni ométrie, / : краниометрия, измерване на чере
па —> craniometria.
craniopage, m : краниопаг -> craniopagus.
craniotabes, m : краннотабес —> eraniotabes.
cra niotomie, / : краниотомия —> cra niotomia.
craquement, m : прашене, скърцане —» erepiiatio.
crayon médicamenteux : лекарствено моливче или
пръчица -» stilus.
Credé, marne vre de : способ на Креде Credet me
thodus.
cré nothérapie, / : кренотерапия, лечение чрез пиене
на минералки води
crenotherapia.
crépitant, -е : крепитиращ, скърцащ, пращящ
crepitans.
cr épitation , / : крепитация, скърцан е, прашене
crepitatio .
—
pulm on air e : крепитиращн хрипове, креп и та
ции —» rhonchi crepitantes.
cr ête , / : гребен, линеен издатък, ръбовидна и з да
тина -> crista, jugum.
—
- de-coq (pop .) : брадавица на външните поло
ви органи, остър кондилом —> co ndyloma acu
minatum.
—
iliaqne : хълбочен гребен —» c rista iliaca.
—
pectinéale du pubis : гребен на срамната ко ст - »
pecten ossis pubis
—
u tétrale : семенно хълмче, семенна върга ->
colliculus seminalis.
crétinisme, m : кретиниэъм -» cretinismus.
creusé, -ée : издълбан -♦ cavatus, excavatus.
creux1, -euse : вдлъбнат, издълбан нав ътре, ку х,
празен —> concavus, cavus.
creux*, m : кух ин а, вдлъбнатина, хлътн алост
££-
tHÏflj, excavatio, гдедездо ; ямпчка, вдлъбна
тина -» scrobiculus.
—
de l'a iss elle , creux ax illai re : подмишница, под-
мишнична яинчка, аксила —» a x illa .
—
de rest o m ac , creux épigastrique : подл ъжична
ямичка —> scrobiculus cordis.
creux poplité, crenx du jarret : задколяннз ямичка -»•
fossa poplitea.
crevasse, / : цепнатина, пукнатина, фисура -* f i s
sura.
crevasses, f 'p l : цепнатини, пукнатини -» rhagades.
criblé, -ée : cribleux, -euse : крибриформен. решето
виден, ситообразен -* cribrifo rm is.
cricoïde: пръстеновиден
cricoideus.
crise, / : криза, прелом на болестта, прнегьи от
силни болки —» crisis (1-2).
cristallin, m : леша (на окото), очна леша —» le n s
(PNA)=.lens crystallina (BNА, INA).
crochet, m : кука, кукичка, подобно на кука обра
зувание -* uncus.
crochu, -е : подобен на кука, закривен, куксст -»
unciformis.
crocidisme, m : карфология -» ca rphologia.
Crohn, maladie de : болест на Крон (Crohn), терми
нален илеит —» ileitis terminalis.
croisé, -ée : кръстообразен, кръстосан -> cruciatus.
croissance, / : нарастване, уголемяване —» accre
tio (1).
crosse de l’aorte : дъга на аортата, аортна дъга
arcus aortae,
croup, m : истински круп, дифтерия на гръкляна -»
diphtheria laryngis.
croupal, -е : крупозеи, отнасящ се до круп -» еги-
posus.
croûte, / : кора, корица, струпей, круста —» crusta ;
щнтче, корица -» s cutulum (1).
—
de lait : млечен струпей
crusta laden.
c ru ,-е : сург.в, нс(у)зрял, необработен —♦ crud us.
Crochet, maladie de : епидемичен енцефалит -» en
cephalitis epidemica (Economo).
cimenté, -é? : кървав, примесен c кръв —» cruen
tas (1).
crural, -е : бедрен, феморален -» cruralis (2). f e
moralis.
cryesthésie, / : криестезия, повишена чувствител
ност към студ —> cryaesthesia.
cryothérapie, / : криотерапия, лечение чрез прила
гане на студ -» cryotherapia.
cryptogénétique, cryptogénique : криитогенен, от не
известен произход
cryptogenes.
cryptophtalmie, / : крпптофталм cryptophthahnus„
cryptorchidie, / : крипторхизъм —» cryptorcUismiis.
cubital, -е : кубитален, лакътен, предмжшшчен —»
cubitalis ; улнарен, лакътен -» ulnaris.
cubitus, m : улна, лакътна кост -* ulna.
cuiller, cuillère, / : лъжица -> cochlear.
cuisse, / : бедро -> femur (2).
cuit, -е : варен, изварен —» coctus.
cul-de-sac pleural : плеврален синус —» sinu s pleu
rae.
—
—
—
recto-utérin : Дугласово пространство-»
cavum Douglasi.
—
—
—
du vagin : свод на влагалището —» f o r
nix vaginae.
culmen, m : част от горната повърхност на малкия
мозък —» culmen.
culture (bactérienne), f : култура (бактериална) -*
cultura.
cumulatif, -ive : кумулативен, сумирагц се, натру
пан —» cumulativus.
cunéiforme: клиновиден, клинообразен -» c u neifor
mis.
curable : излечим, лзцерим —» curabilis.
curatif, -ive : лековит, лечебен -» c urativu s .
cure, / : кура, лечение ; специален метод или курс
на лечение -» сига ; лечение, грижи за бол
ния -» curatio; лечение, терапия —» thera
pia (1).
—
balnéaire : банско лечение -* сига thermulis.
—
bulgare: Българско лечение, Раево лечение
cura bulgare.
—
de jeûne, cure par le jeûne : лечение с глад -*■
nestitherapia ( nestotherapia).
58 Медицинска терминология
•cure
914
dédduome malin
cure de raisins, core ovale : гроздолечение, ампело
терапия -» ampelotherapia.
—
solaire : слънцелечение, хелиотерапия -» he-
liotherapia.
—
thermale : лечебен курс c минерални бани ->
cira theгmalis .
curettage, curettement, m : абразия, кюретиране -»
abrasio.
—
de l’utérus : абразия на матката, кюртаж —» ûô-
/ЧШО fflW
•curiethérapie, / : кюритерапия -» curietherapia ; pa-
диева терапия -» radiumtherapia.
-Cushing, maladie de : болеет на Иценко-Кушннг -»
%^$Icenko-Cushing, syndromum.
cuspidé, -ée : островръх -» cuspidatus.
cuspide, / : крило на атриовентрикулна клапа -»
cuspis (2).
cota né, -ée : кожен, кутанен -» cutaneus.
coticule, / : кутикула, кожица -» cu ticu la .
•cuti-réaction, / : кутиреакция, кожна реакция, кож
на проба —» cutireactio.
cuti-réaction (von Pirquet) : проба или реакция на
Пиркё, кутанна туберкулинова реакция -» P i r -
queti testum sive reactio, tuberculini testum
sive reactio.
cutis laxa : отпусната, вяла кожа -» c u tis laxa.
—
marmorata : мраморна кожа -» cutis marmorata
vascularis.
•cyanose, / : цианоза —> cyanosis.
cyanosé,
- ée ; cyanotique : цианотичен, цнанозен,
цианозиран —» cyanoticus.
cycle, m : кръг, цикъл -» cyclus.
—
anovulaire : ановулаторен цикъл -» cyclus an
ovulatorius.
—
de Ia grande circulation : голям кръг на кръво
обращението —» circulus sanguinis major.
—
de Ia petite circulation : малък кръг на кръво
обращението -» circulus sanguinis minor.
cyclite, / : циклит -» cyclitis.
cycloplégie, / : циклоплегия, парализа на акомода
цията -> cycloplegia.
cyclothymie, / : циклотимия, циркулярна или цик
лична психоза -» cyclothymia.
cylindraxe, m : осев цилиндър на нервната клетка,
невраксон, аксон, аксонцилиндър -» ne a r-
axon.
cylindrome, m : цилиндром -» cylindroma.
cypho-scolîose, / : кифосколиоза -» kyphoscoliosis.
cyphose, / : кифоза, гърбавост, заоблена гърбица -♦
kyphosis.
cystadénome, m : цистаденом, кистаденом -* c y s t-
adenoma.
cysticercose, / : цистицеркоза -» cysticercosis.
cysticercus bovis : говежди цистицерк -> cysticercus
bovis.
—
cellulosae : свински цистицерк -» cystice rcu s
cellulosae.
cysticerque, m : цистицерк, фина, ларвеният, ме
хурчест стадий на развитие на някои тении -»
cysticercus, /inn a.
cystiqne : отнасящ се до пикочния или жлъчния ме
хур, мехурен -* cysticus (1).
cystite, / : цистит, възпаление на пикочния ме
хур -V cystitis.
cystolithiase, / : цистолитиаза —» c ystolithiasis .
cystolithe, m : камък в пикочния мехур -* c alculus
vesicalis.
cystome, m : цистом, кистом —» cystoma.
cystoplégie, / : цистоплегия -» cystoplegia.
cystopyélite, / : цистопиелит -* cystopyelitis.
cystoscopie, / : цистископия -» cystosco pia.
cystostomie, / : цистостомия -4 cystostomia
cytodiagnostic, « : цитодиагноза -4 cytodiagno-
sis.
cytologie, / : цитология -> cytologia.
cytolyse, / : цитолиза, стопяване (лизиране) на клет
ките от цитолизини —» cytolysis.
cytolysine, / : цитолизин -4 cytolysinum.
cytoplasme, m : цитоплазма, клетъчна протоплаз
ма -» cytoplasma.
cytozyme, m : тромбокпназа -» thrombokinasa.
D
dacry oadénite, dacryadénite, / : да криоадени т - » da
cryoadenitis.
dacryocystite, / : дакриоцистит -» dacryocystitis.
dacryops, m : дакриопс, ретенци он на киста в слъз*
ната жлеза —> dacryops.
dactylodyoie, / : дактилодиния, да ктилалги я —» Ахс-
tylalgia.
dactylogrypose , / : дакти логри поза , изкри вяван е на
пръстите —> dactylogrypоsis.
dactylospasme, m : дактилоспазъм, гърч на пръсти-»
dactylospasmus.
daltonisme, m : далтонизъм, цветна слепота -» dal-
tonismus.
—
denteranope : вроден а частичн а цве тна слепота,
предимно за зеления цвят -» deuleranopia.
Damoiseau, courbe de : линия на Дамуазб -» Damoi
seau' curva.
dangereux, -ense : опасен —» periculosus.
dans le corps vivant : на жив организъм -» in vivo.
dans le verre : в епруветка -» in vitro.
dans de Saint-Quy : Бито во хоро, х оре я - » chorea
minor.
darsonvalisation, / : дарсонвализация —>darsonvali-
satio.
dartos, m : месеста обвивка -* tunica dartos.
débile : слаб, немощен, безсилен —» deb ilis (1).
débilité, / ; слабост -» d ebilitas (J).
—
con génitale : вродена слабост (у новородени) -*
debilitas congenita.
—
mentale ; дебилност, л ека форма н а слабо
умие -» debilitas mentalis.
début de la menstruation : менархе, времето от за
почването и установяването на менструацията-»
menarche.
décalcification, / : декалцификация, декалцифицира-
ие, обезкалцяване ~» aecalcificatiо.
décalvant, -е : причиняващ опадане на космите —»
decalvans.
décantation, / : декантация, декантиране -4 decanta-
tio .
décapitation, / ; декапитация, обезглавяване -» de-
capitatio.
décapsulation, / : декапсулация -* decap su latio (1).
—
totale : декапсулация на бъбреците -» decapsu
latio renum.
décérébration, / : децеребрация -4 decerebratio.
décès, m : смърт, смъртен изход, екзитус -4 e x itu s
letalis, exitus (2).
de chaque, de chacune de ces substances : по, no
равно от всяко (лекарство), по равни части от
всяко от тези вещества -» аа.
déchiré, - е е: раздран, разкъсан, разпокъсан -» la
cer (laceras, laceratus).
déchirement, m : разкъсване (на кръвоносен съд и
др.), рексис -» rhexis.
déchirure de périnée, déchirure périnéale : руптура
или разкъсване на перияеума -» ruptura pe
rinei sive perinealis.
—
des vaisseaux : руптура на кръвоносен или лим
фен съд, ангиорексис -» angiorrhexis.
décidtiome malin : хорионепителиом -» chori onep i -
ihelioma.
décliv e
915
dent
déclive de l'éminence du vermis supérieur : за дната
полегата част от verm is’a на малкия мозък -»
declive.
décoction, / : де ко кт, отв арка, отвара —» decoc
tum.
décollation, / : декап ита цня, обезглавяване - » de-
capitatio.
décollement épiphysaîre : епнф изиолиза —» epîphysio-
lysis.
—
manuel du pla ce nta : ръчно отделяне на п лац ен
тата -» separatio manualis placentae.
—
de la rétine : отлепване на ретината -> ablatio
retinae.
décolor ation, / : де колорация, обезцветяване —» de
coloratio.
décompensation, f : декомпенсация, декомпенсп ранс-*
decompensatio.
—
cardiaque : сърдечна декомпенсация -» decom-
pensatio cordis.
—
—
congestive; асистолия —» asystolta.
—
commencée : липса на компенсация, ин компен-
са ци я -» incornpensatio.
décomposition, / : гниене, гнилостно р аз лага не ->
putrefactio.
deconta mination, / : деконтаминация, обезвреждане,
обеззаразяване -» decontaminatio.
décortication, / : декортикация -» decorticatio.
—
du rein: дскэпсулация на бтбреинте
décap
sulâtiо renum.
décours, m : декурзус, въриеж, ход, протичане -»
decursus.
décrépitude, / : грохналост, изнемощял ост и изм ър
шавяване, маразъм -» mara smus (1).
—
séoile : престарялост, ст арч ес ка немощ, старост
(слабостта, изиемощяло етта и др.) . секиум
senium.
décroissement, т : намаляване, спадане -» diminu
tiо.
déenbitus, m : положение на болния в легло - » de
cubitus (2).
—
dorsal : положение на гръб, гръбно положение
на болния -» decubitus dorsalis.
—
la téral : ллтерално, странично положение на
болния —> decubitus lateralis.
défaillance, / : падане в несвяст, припадане, лппо-
тимия
lipoihymia.
—
cardiaque ; сърдечн а недостатъчност, сърдечна
слабост —» insufficientia cordis.
défavorable : неблагоприятен -» in fa ustu s .
défécation, / : дефе ка ци я, ходене по голяма н у ж
да -» defaecatio, sedes (2).
défectif, -ive : непълен, несвършен —» imperfectus.
défense musculaire : защитн о напрежение, му скул
на зашита, висцеромоторен рефлекс -» re fle
xus- visceromotorius.
déférentite, / : дефереятит, възпаление на ductus
deferens -» deferentitis.
défervescence, / : спадане на покачената темпе ра
тура до нормална, дефервесценцпя —» defer
vescentia.
—
lente ; постепенно спадане на темпе ра турата,
лизис -V lysis (1).
déficient, -е : дефицитен, недос|атъчен, непълен -»
deficien s.
défloration , / ; дефл орация, лишаване от дев ств е
ност, обезчестяване -» defloratio.
déformant, -е : дефор мираш, обезформявапх, обезоб
разяващ -» deformans.
déformation, / ; дефор мац ия, изменение на формата,
обезформяване, обезобразяване -» deformatio ;
деформация —» abnormitas (2).
dégénératif, -ive : дегене ративен, из раждащ се, и з
роден, дегенерирал -» degenerativus.
dégénérescence, dêgené ration, / : де ген ер ац ия, до ге
нериране, израждане -* degeneratio.
—
amyloïde : амилоиды а деген ерац ия —» degenera
tio amyloidea.
dégénérescence cireuse : восъчно изр аждане, ами-
лоидна дегенерация amyloidosis.
—
graisseuse: мастна дегенерация—» degeneratio
adiposa, steatosis.
—
hyaline: хналинова дегенерация, хмалпнезя - »
hyalinosis.
—
lenticulaire progressive : хепато- лен тикуларн а де
генерация, бо ле ет на Нсстфал-Уилсън-Конс ва
лов —» degeneratio hepatolenticularis.
Degio, épreuve de : проба на Дсгно
Degio' tes
tum.
déglutition, / : гълтане, поглъщане -» de glu titio.
délirant, -е : делирираш, делирантен. бълнуват -*>
delirans.
délire, m : дсли р, болестно бълну ване, нал удносг и
др.
—
> delirium.
—
alcoolique algu : алкохолен де лир, алкзхо лчл
лудост —» delirium tremens sive alcoholic :пг
sive potatorum.
—
fébrile : фсбрилен делир -* delirium febrile .
—
furieux : фурибунден делнр, буен дел ир —> de
lirium furibundum.
—
de grandeur : мегаломания -» megalomania.
—
de persecution : налудни идеи (ма ния) з а пре
следване -» delusio persecutionis.
—
systématisé : измама на чув ства та î налудни
идеи, налудност -* delusio.
—
—
chronique, délire pa rtiel : параноя —» p a r a
noia.
delirium mussitans : мусптиращ делпр, тих дслир -»
delirium mussitans.
—
tremens: алкохолен дслир, алкохолна лудост-»
delirium tremens.
délivre, m : плацента, послсдтк -» p lacenta.
deltoïde : дел тс»:1ден, подобен на гръц ката буква
I (делта) -» deltoideus.
démangeaison, / : сърбеж, кожен сърбеж, прурп-
тус —» pruritus, pruritus cutaneus.
démarcation,/: демаркация, ограничаване, разгра
ничаване -» demarcatio.
démarche, / : ход, движение, върве ж, походка - »
ingressus.
—
en fauc hant, démarche hélicopode: хемпплегичнл
походка —» ingressus hemiplegicus.
—
spasmodique : еластична походка -» ingressus
spasticus.
démence, f : деменция, вид слабоумие -» dementia ;
амениия (буквално „безумие*, лудос т“), амен-
тнвен синдром —> ame ntia.
—
paralytique: прогресивна парализа -» p aralysis
progressiva.
—
précoce, démence juvénile : ши зофрения, хебе-
френня —» schizophrenia, hebephrenia.
—
sénile : сенилна деменция, старческо сл або
умие -» dementia senilis.
dément, -е : душевно болен, умопобъркан, л уд ->
insanus.
demi-canal, m : полуканал —» se micanalis (1).
demi-membraneux, -euse : семимембранозен, полу -
мембранен - » semimembranosus.
demi-sommeil, demi-sommeil anesthésique, m : п ол у
сън, полубудно, по лубезсъзн ателн о съ сто ян и е—»
semisomnus (semisomnus anaesthcticus).
demi-tendineux, -euse : п олусухожилен -» s e m iten di
nosus (semitendinens).
démolition, / : разрушава не -» destructio.
dendrite, / : дендрит -» dendritum.
dense : гъст, плътен -» densus.
dent, f \ зъб -» dens.
—
canine, dent œillère, dent de l’œil : куч ешки
зъб —» dens caninus.
—
incisive : резец, преден зъб -> dens incisivus.
—
molaire : молар, голям кътник -» dens mola
ris.
—
permanente : постоянен зъб dens permanens.
—
prémolair e : премолар, пр едкътни к, малък к ъ т
ник -> dens premolaris.
dent
916
deutéranopie
dent de sagesse : мъдрец (молар) -> dens sapientiae.
—
temporaire, dent de lait : млечен зъб -4 dens de
ciduus sive caducus.
dental, -e ; dentaire : дентален, зъбен -4 dentalis.
dentalgie, / : зъбна болка, зъбобол -> odontalgia.
denté, -ée : зъбчат, назъбен -4 limbosus.
dentelé, -ée : назъбен, зъбчат -4 serratus.
denticnlé, -ée : ситно назъбен, зъбчат -4 denticula
tus.
dentier, m : изкуствена челюст, зъбна протеза -4
prothesis dentalis.
dentification, / : дентификация -4 dentificatio.
dentine, / ; дентин —» dentinum.
dentition, / : дентнция, поникване или пробиване на
зъбите -4 dentitio.
—
difficile : затруднено поникване или пробиване
на зъбите -» dentitio difficilis.
dentu, -e : зъбест, зъбчат, назъбен —4 dentatus.
dentare, / : дентура, съзъбие -4 dentura.
dénudation, / : денудация, оголване, отстраняване
на ципа -4 denudatio.
dénutrition, / : недостатъчно или лошо хранене,
недохран ване -4 den u tr iti о.
déont ologie , / : медицинска деонтология -4 deonto-
logia medicalis.
dépersonnalisation, / : деперсонализация -» deperso
nalisatio.
dépigment ation, / : депи гментация - 4 depigmenta-
tio.
dépilation, / : депиляция, обезкосмяване, премах
ване на косми -> depilatio.
dépilat oire s, mfpl : депи латори, де пилаторни л ек ар
ства —* depilatoria.
déplacement, m : дис лока ция, и зместв ане, ра зм ест
ване -» dislocatio.
dépôt, m : обложение (на езика), налеп -4 indu
mentum (2) ; утайка, седимент -4 sedimentum.
—
en brique pilée : „кереми ден а“ ут ай ка , ура тен
седимент -4 sedimentum lateritium.
dépressif, -ive : деп ре си ве н, угн етява ш, поти скаш,
потиснат -» depressivus.
dépression, / : огран ичен о хлътван е, вдлъбнатина - 4
depressio-.
—
psychique : де пр ес ия, душевна поти сн атост - »
depressio
dératisation, / : дератизация -4 deratisatio.
Oercnrn, maladie de : бол ее т на Д ер ку м, болезн ено
затлъстяване —4 adipositas dolorosa.
dérivatifs, m{pl : дериванти, отвличащи, дразнещи
кожата или червата средства -4 derivantia.
dérivation, f : отклонение, отвеждане (в електро-
кардиографията) -» derivatio ; отвличане, ре-
вулсия -4 revulsio.
dermatite, dermite, f : дерматит, възпаление на ко
жата —> dermatitis.
—
contusiforme ; нодозна, възлеста еритема -»
erythema nodosum.
—
herpétîforrae : херпетиформен дерматит, болеет
на Дюринг ~4 dermatitis herpetiformis (Ùuh-
ringj.
—
polymorphe douloureuse récidiv an te de la gros ses se:
херпес на бременността —» herpes gestationis.
—
pustuleuse en foyers i progres sio n excentriqu e,
dermatite pustuleuse circinée et excentrique: xep-
петиформен о импетиго ( y бременни ) -4 im pe
tigo herpetiformis.
—
staphylococcique : стафилодермия >4 staphylo-
dermia.
—
streptococcique : стрептодермия -4 streptodermia.
dermatologie, / : дерматология -4 dermatologia.
dermatologiste, m : дерматолог -4 dermal ologus.
dermatome, m : дерматом (кожен тумор) ; кожен
сегмент -» dermatoma (1-2).
dermato mycose, dermatophytie , / : дерм ато ми ко за ,
дермагофития -> dermatomycosis.
der ф atomyo site, / : дерматомиоз ит, боле ет на Вагнер-
FIотен-Унферрихт -4 dermatomyositis.
dermatosclérose, / : склеродермия -4 sc lerod erm ia.
dermatose, der шораthie,/ : дерматоза, кожна болест
изобщо -4 dermatosis.
—
professionelle: професионална дерматоза -> d e r
matosis professionalis.
dermatozoQOOse, / : дерматозооноза -4 derm a to zo o -
nosis.
derme, m : дерма, кориум -4 corium.
dermiques (produits), m fp l : кожни лекарствени
средства -> dermatica.
démographie, / , dermographisme, m : дермографи-
зъм -4 dermographismus.
dermoïde (kyste), m : дермоид, дермоидна киста -4
dermoidmn.
dermotrope : дермотропен -4 dermotropus.
dérotomie, / : декапитация -4 decapitatio.
derrière1: отзад, зад -4 post (1).
derrière3, m : задник, седалище -4 nates.
désarticulation, / : екзартикулация -4 exarticula
tio.
désassimilation, / : дезасимилация, катаболизъм -4
catabolismus.
Descemet, membrane de : Десцеметова мембрана ->
Descemeti membrana.
descendant, -е : десцендеитен, спускащ ce, низхо
дящ -4 descendens.
descente, / : десцензус, слизане, спущане, смъква
не, спадане -4 descensus.
—
de l'utérus : спадане или смъкване на матката,
хистероптоза -4 descensus u teri, hysteroptosis.
désensibilisation, / : десензибилизация, десензибили-
зиране -4 désensibilisâtio.
déshydratation,/: дехидриране, обезводняване, из
съхване -4 desiccati о.
désinfectants, mjp l : дезинфнциенти, дезинфицира-
щи, дезинфекционни средства -4 desinficientia;
антисептици -4 antiseptica.
désinfection, / : дезинфекция, обеззаразяване -* d e s
infectio
désinsectisation, / : дезинсекция -4 desinsectio.
désintoxication, / : дезинтоксикация -4 d e s in to x i -
catio.
désirs sexuels : плътско желание, полово влечение-»
libido sexualis.
desmon, m : амбоцептор -4 amboceptor.
desm urgie , / : десмургия, учение за превръзките - 4
desmurgia.
désobstruants, mlp i : апериенти, леко действуващи
слабителни средства -4 aperientia.
désodorisants, m\pl : дезодоранти, дезодориращц
средства -4 des odorantia .
desorientation, / : дезориентация, дезориентира
ност —4 desorientatio.
desquamation, / : десквамация, лющене -» desqua
matio.
—
furfuracée : трицевидно лющене на епидерми
са -» desqaamatio furfuracea.
desséchant, -е : изсушаващ -4 desic can s.
desséché, -ée : изсушен -4 siccatu s.
dessèchement, m : изсушаване, изсъхване -4 desicca-
tio ; изсушаване, отнемане на течности — 4 ex
siccosi s (2).
dessiccation, / : изсушаване -4 desiccatio. exsicco-
s is (2).
destructif,
-ive : деструктивен, разрушителен - 4
destructivus.
destruction, / : разрушаване, унищожаване - 4 d e s
tructio.
détachement de la rétine: отделяне, отслояване на
ретината -4 ablatio retinae.
détritus, m : детрит, остатъци от разрушени тъка
ни “4 detritus (J).
détnmescence, / : детумесценция, намаляване на
подутостта -4 detumescentia.
deutéranopie, / ; деутеранопия, дейтеранопия, ч а
стична цветна слепота, предимно за зеления
цвят -4 deuteranopia.
'd éviation
917
dipsomanie
•déviation, / : дев иация, отклонение от н ормалната
точ ка или нормалния ход или положение —»
deviatio ; отклоняване -4 inclinatio (2) ; от
клоняване от типа - 4 variatio.
—
se ptale, dévi ation de la cloison : и зкривяван е на
носната преграда -» deviatio septi nasi.
•dévié en dehors : и зв ъртян или и звит навън, изкри
вен навън ~» valgas,
•dévitalisation, / : девитализация -> devitalisatio.
- dextror*r4ie, / : декстрокардия -» dextrocardia.
•dextrose, / : декстроза, гликоза -4 glacosa,
diabète, m : диабет -» diabetes,
—
insipide, diabète hydrnrlqne : безвкусе н, кеза ха-
рен диабет -* diabetes insipidus.
—
r én al : ренален, бъбречен диабет - 4 diabetes
renalis.
—
sucré : диабет, за харен диабет, з ахарн а бо
леет —> diabetes mellitus.
•diabétique : ди абетичен , отнасяш се до или ст радащ
от диабет —> diabeticus.
dtagnose, / : диагноза —» diagnosis.
•diagnostic, m : диагноза -> diagnosis ; диагности
ка -» diagnostica.
—
ap rè s Téprenve thérapeutique : диагноза, поста
вена в ъз основа на помагащите лекарства -4
diagnosis ex juvantibus.
—
différentiel * диференциална диагноза - 4 diagno
sis differentiatis.
-
-h®
—
précoce : ранна диагноза -» diagnosis praecox.
—
de prob abilité : вероятна, предполагаема ди а
гноза -» diagnosis probabilis.
• diagramme de la fièvre : температурн а крива -»
curva temperaturae.
dialyse, / : диализа -* dialysis.
•diamètre, m : диаметър, напр. на таза -4 diamet
rum.
•diapédèse, / : диапедеза -4 diарedesis .
•diaphane : прозрачен —» pellucidus.
•diaphanoscopie, / : диафаноско пия —» diaphano-
•diaphorèse, / : днафореза -4 diaphoresis.
«diaphoniques, m jpl : диафоретици, потогонни сред
ства -4 diaphoretica.
•diaphragmatocèle, / : диафра гмална херния—^hernia
diaphragmatica.
•diaphragme, m : диафрагма, преграда-э^/а/г/шделш.
—
pelvien : диафрагма на таза, тазово дъно
diaphragma pelvis.
•diaphyse, / : диафнза -4 diaphysis.
diarrhée, / : диария —» diarrhoea.
diarthrose, / : диартроза, истинска става -4 d iarth
rosis.
—
pen mobile : малко подвижна става, амфиартро-
за -V amphiarthrosis.
diastase, / : амилаза, диастаза -4 amylasa.
•diastasis, / : диастаза, раздалечаване един от д р у м
diastasis.
• diastématie , / : диастсма, междина м еж ду средните
резци -* diastema.
diastole, / : диастола -4 diastole.
diastolique : диастоличен -4 diastoliciis.
diathermie, / : диатермия —> diathermia.
diathermocoagulation, / : диа термокоагулацмя - 4
diathermocoagntatio,
4dia)thermopénétration, / : диатермия -4 diathermia.
diathèse, / : диатеза, аномалия на конституцията -4
diathesis.
—
arthritique : артритичка диатеза, артритизъм
arf/rr/Sij/Rrtf.
exsudative : ексудативна диатеза -> diathesis
exsudativa.
—
hémorragique : хеморагнчна диатеза -4 diathe
s i s haemorrhagica.
—
spasmophile, diathèse spasmogène : сп азмофи
лия -4 spasmophilia.
—
urique : пикочнокиселинна ди атеза -4 dia th esis
urica.
diazo-réaction, / : диазореакция (на Ерлнх) -4 d ia z o -
reactio.
dich otomie,/: дихотомия, раздвояване -4 dicho-
tomia.
Dick, épreuve de : проба на Дик -> Dicfci tes tu m .
dicrote : дикротичен, двуударен, раздвоен —» d i
crotas.
dicrotisae, m : дикротизъм, дикротня -» dicrotiа.
dictyome, m : диктиом, злокачествен тумор на око
то -» dictyoma.
diencéphale, m : междинен мозък, диенцефалон -»
diencephalon.
diète, / : диета, хранителен режим —» diaeta.
—
absolue : абсолютна диета, гладуване -» in edia ;
лечение с глад (чрез ограничена диета или
гладуване) -» nestitherapia (nestotherapia).
diététique, / : диететика -4 diaetetica.
différent, -е : различен, нееднакъв —» d iffere n s ,
varias.
difficile : мъчен, труден —» d ifficilis .
difforme : деформиран, обезформен, обезобразен -4
difformis.
difformité, / : деформация, обезформяване, обезо
бразяване
deformatio.
diffus, -е : дифузен, разлят, разпрострян, простра
нен —♦ diffusus.
diffusion, / : дифузия -4 diffusio.
digastrique : двукоремчест —* biventer.
digestif, -ive : храносмилателен, дигеетнвен - 4 d i
gestions ; служещ на храносмилането —» diges
torius.
digestifs, mjpl : подпомагащи храносмилането ле
карства -4 digestiva.
digestion, / : храносмилане : извличане на разтво
рими вещества от дроги -> digestio (1-2).
digital, - е : дигитален : приличащ на пръст(н) ; из
вършвано с помощта на пръсти -» d ig ita lis1.
digitale, / ; дигиталис, напръстник (растение) —»
Digitalis-,
tfigité, -ée : пръстовиден -» digita tu s.
di OuglUlmo, maladie de : болест на дн Гулйелмо,
остра ермтробластоза -4 erythroblastosis acuta.
dilatateur, m : дилагат op, разширптел (мускул, ин
струмент) -» dilatator.
dilatation, / : дилатация, разширение, разширя
ване -» dilata tio ; разширяване, разтягане,
ектазия -* e ctasia.
r - cardiaque : дилатация или разширение на сър
цето -* dilatatio cordis.
—
de l'estomac: дилатация или разширение на
стомаха -» dilatatio ventriculi.
—
vasculaire : вазэднлагация, съдоразшнряване -4
vasodilatatio.
dilué, -ée : разреден
dilutus.
dilution, / : разреждане - 4 attenuatio (2).
dimension, / : размер, измерение -4 dimensio.
dimidié, -ée : половин, наполовина -» dimidiu s.
diminué, -ée : намален —» diminutus.
diminution, / : намаляване, смалявзне, спадане - 4
diminuito, decrementum (понижаване, отслаб
ване).
dioptrie, / : диоптрия -» dioptria .
diphtérie, / : дифтерия, „дифтерит", лошо гърло ->
diphtheria.
—
laryngée : дифтерия на гръкляна, истински
круп —» diphtheria laryngis.
diplégie, / : диплегия, двустранна парализа -4 d i
plegia.
—
cérébrale inTanttle : болест на Литъл -4 L ittl e l
morbus.
—
faciale : фацнална диплегия -4 diplegia fa cialis.
diplobacUle, m : диплобацнл, двоен бацил -4 D ip lo -
bacillus.
diplocoque, m : диплокок-» Diplococcus.
diploé, m : диплое -» diploë.
diplopie, / : диплопия, двойно виждане -4 d ip lo p ia .
dipsomanie, / : дипсомания -» dipsomania.
discislon
918
duodénite
discision, / : дисцизия, разрязване, срязване
dis
cisio (дисцнзия), incisio (инцпзня).
discite, / : дисцит -» discitis,
disjonction épiphysaire : епифизиолиза —> epiphysio-
lysis.
dislocation, / : дислокация, разместване -» dislo
catio.
dispensaire, m : диспансер -» dispensarium, û/nôn-
laiorium.
dispersion, / : ди сп ер си я
dispersio.
disposition, / ; диспозиция, предразположение -»
p raedispositio.
—
constitutionnelle : аномалия на конституцията,
диатеза —» diathesis.
disque, m : диск -* discus.
—
articnlaire : ставен диск -» discus articularis.
—
intervertébral ; ннтервертебрален, междупреш-
ленен дис к
discus intervertebralis.
dissection, / : дисекция, разрязване, рязане на тру
пове
dissectio, necrotomia (2).
dissemblable : различен, разнороден, хетерогенен -»
heterogenes.
dissém ination,/: дисеминация, дисемнниране, раз
сейване, разпръсване
disseminatio.
disséminé, -ée : днсеминиран, разсеян, разпръснат-»
dissemin atu s.
disséquant, -е : разсичащ, разцепваш —» dissecans.
dissimulation, / : днссимулация -> dissimulatio.
dissociation, / : дисоциация -» dissociatio.
dissolution, / : разтваряне, разлагане -» dissolu
tio.
dissolvant1, -е : разтварящ —» solvens.
dissolvant-, /и : разтворител -» menstruum.
dissolvants, mlpl : дисолвенти -» dissolventia ; сол-
венти, лекарства, разтварящи слузта —» sol
ventia.
dissous, -oute : разтворен -> solutus, /// .rso/ato.
distal, -e : дистален, периферен -» distalis.
distension, / : днстензия, обтягане, разтягане, раз
ширяване -> distensio ; разтягане, удължа
ване —» elongatio ; хиперекстензия -» hyperex
tensio.
distillation, / : дестилация, дестилиране -» destilla
tio.
distorsion, / : днсторзия, навяхване -» distorsio.
distraction, / : дистракция —»distractio.
diurèse, / : диуреза, пикочэотделяие diuresis.
diurétiques, m/pl : диурети цн , диуре ти ч ни, пикочо*
гонни лекарства —» diuretica.
diurne : дневен —» diurnus.
divergence, / : дивергенция divergentia.
divergent, -е : дивергентен, раздалечаващ се —» di
vergens.
divers, -е ; различен, разен -» varius.
diverticule, m : дивертикул -» diverticulum.
divisé, -ée : разделен
divisus.
divisez en parties égales : разделй на равни части ~»
div. in p. aeq(u).
—
divide in partes aequa
les.
division mitotique, division caryocinétique : ми тоза,
кариокинеза -» caryokinesis.
docteur, m : лекар —» medicus2.
doigt, m ; пръст -» digitus.
—
indicateur: показалец, вторият пръст на ръка
та -» indexК
—
de la main : пръст на ръката -> digitus manus.
—
majeur : средният пръст на ръката -» digitus
medius.
—
mort : мъртвешки пръст -» digitus mortuus.
—
du pied : пръст на крака —> digitus pedis.
doigts hippocratiques, doigts en b ag ue tte de tambour :
барабанни или Хипократови пръсти -* digitu s
hippocraticus (pi d igiti hippocratici).
dolichocéphale, m : долихоцефал, долихокефал, дъл-
гоглав -* d olieho cephalus.
domestique : домашен -* domesticus.
dominant, -е : доминантен, преобладаващ —» domi
nans.
donneur (de sang), m /: донатор, донор, дарител,
кръводарител —» donator.
donnez : дай (отп усн й), да се даде (да се отпусне). -
да се дадат (да се отпуснат) -» D. ( —da. de
tur, dentur).
donnez telle dose : дай (да ce дадат) та кив а дози
D. t. d. [=da (dentur) tales dosesJ.
dorsal, -е : дорзален, тръбен -» dorsalis.
dorsoventral, -е : дорз о вен тра лен , гръбн о-коремен —»
dorsoventralis.
dos, m : гръб, тръбната или тилна (горната или зад
на) страна на някоя част
dorsum.
—
de Ja main : тръбната страна на ръката
dor
sum manus.
—
du pied : горната страна на ходилото -» dorsum
pedis.
dosage, m : дозировка, позология -» posologia.
dose, / : доза, прием, лекарствена дажба —> dosis.
—
curative : терапевтична, лечебна доза -» dosis
curativa.
—
fractionnée, dose réfractée : умалена, дробна до
за, частична, фракционирана доза —» dosis-
refracta.
—
maximum, p i doses maximums (doses ma x im a) :
максимална доза -* dosis maxima.
—
minima mortelle : минимална леталн а ( см ър то
носна) доза —> dosis letalis minima.
—
mortelle : леталн а доз а , смърт оносн а доз а
dosis letalis.
dothiénentérie, / : коремен ти ф —» typhus abdomi~
nalis.
double : двоен -» duplex (удвоен), gemellus.
doublement, m : удвояване, дубликатура -» dupli
catura.
Douglas, abcès de : Дугл асо в абсце с —» Douglasi
abscessus.
Douglas, cul-de-sac de : Дуглас ов о п ростр ан ство,.
Дугласо в джоб —> cavum Douglasi.
douleur, / : болка —* dolor«
—
Intestinale : чревна коли ка, ен тер ал гия -> e nter-
algia.
—
musculaire : му скулн а болка, миалгия -» m yal
gia.
—
sacrale : болка в кръста, сакродиния —» sacro
dynia.
douleurs, flpl ; родилни болки -> dolores ad par
tum.
—
de l'accouchement : родилни болки, родилни ко н
тр акц ии - * labores parturientium.
—
d'entrailles : колика -» colica.
—
ostéocopes : нощни остри болки в кос тит е —»■
dolores osteocopi.
douloureux, -euse : болезнен -» dolens, dolorosus.
douteux, -euse : съмнителен , не си гуре н - * dubiosus.
doux, douce : сладък, приятен -» dulcis ; тих (де
лир) -» blandus ; мек, нежен -» lenis ; мек,
нежен, лек -» mitis.
drastiques, mjpl : драстици, драстични, извънредно
силно действуващи очистителни лекарства —»
drastica.
droit, -е : десен -* dexter ; прав, праволинеен -»
rectus.
dromomanie, / : пориомания, импулсивно скитни
че ст во - » poriomania.
dromotrope : дромотропен , повлияваш п роводимост
т а на нерв -> dromotropas.
Dnhring-Brocq, maladie de : бо лест н а Дюри нг, хер -
п етиф ормен дерм ати т —» dermatitis herpeti
formis (Duhring).
dumping-syndrome: дъмпинг-синдром, синдром на
резецирания стомах, на „малкия стомах4*, агас-
тралн а асте ния —» dumping-syndromum.
dnodénal, -е : дуоден а лен —> duodenalis.
duodénite, / : дуоденит -* duodenitis.
duodénum
919
éclampsie
'duodénum, m : дуоденум, дванадесетопръстник, два
надесетопръстно черво -> duodenam.
Duplay, maladie de : периартрит иа раменната ста
ва -» periarthritis humeroscapularis.
Dupaytren, fracture de ; фрактура на Дюпюптрен ->
Onpuytreni fractura.
Dupuytren, maladie de : болеет или контрактура на
Дюпюитрен -> Dapuytreni contractura.
dur, -е : твърд durus.
dure-mère, / : твърда мозъчна обвивка-»<*пга m a ter.
dureté d'oreille : затруднено чуване, дизакузис ->
’durillon, m : мазол —» clavus ; мазолесто задебеля
ване на кожата, мазол -> callositas.
dysacousie, / : дизакузис —»
dysarthrie, / : дизартрия dysarthria .
dysartbrose, / : дизартроза, лъжлива става -» rfyj-
arthrosis.
dysbasîe, / : дизбазия, затруднено ходене -> d ysb a -
dyschésie, / ; диехезия, болезнена, затруднена де
фекация —> dysche sia.
dyschromatopsie, / : дисхроматопсия, частична цвет
на слепота —» dyschromatopsia ; цветна сле
пота (по-специално червено-зелената), далто-
низъм -¥ daltonismiis.
dyschromie, / : диехромня (на кожата) -» dyschromia.
dyscinésie, dyskinésie, / : дискинезия -» dyskin esia.
—
des paupières : дискинезия на клепачите -> d y s
kinesia palpebrarum.
dyscorie, / : дискория, неравна ширина на зеници
те
dyscoria.
dyscrasie, / : дискразия -» dyscrasia.
dysécée, / : отслабен слух dysacu sis.
dysembryop Iasie, / : хамартия -> hamartia.
dysembrÿoplasmome, m : хамартом -» hamartoma.
dysenterie amibienne : амебна дизентерия, амебиа-
за -> amoebiasis.
—
bacillaire : дизентерия, бактериална (бацилна)
дизентерия -> dysenteria.
dysentériforme ; дизенгериформен, подобен на диз
ентерия —>dysenteriformis.
dysergie, / : днэергия -> dysergiа .
dysesthésie, / : дизестезия
dysaesthesia.
dysfonctionnement, m : дисфункция -» dy sfu n ctio .
dysgueusie, / : дисгеузия, извращение на вкуса
dysgeusia.
dysbidrose, dysidrose, f : диехидроза, ненормално
потоотделяне ; възпаление на потни жлези -♦
dyshidrosis (I—2).
dyskératose, / ; дискератоза -> dyskeratosis.
dyskinésie professio nn elle : професион ал ен или ф ун к
ционален спазъм -> R asm us functionalis sive
professionalis.
dyslalie, / : дислалия —» dyslatia.
dysménorrhée, / : дисменорея, болезнена менструа
ция —» dysmenorrhoea.
dysontogénèse, dysontogénie, / : ди з он тоге не за
dysontоgenesis.
dysosmie, / : дизосм ия, р азс тр ой ство ка обон ян ие
то —>
dysostose, / : дизостоза *-» dysostosis.
dyspareunie, / : диспареуния -* dyspareunia (JJ.
dyspepsie, / : диспепсия —> dyspepsia.
—
intestinale fermentative: ферментативна, фер
ментационна диспепсия -* dyspepsia Intesti
nalis fermentativa.
—
par pntréfactlon : гнилостна ди сп епси я -> d>.r -
pepsia intestinalis putrida.
dysphagie, / : дисфагия, затруднено гълтане ->
dysphagia.
dysphasie, / : дисфазия, лека степен на афазия
dysphasia.
dysphonie, / : дисфо ни я, дрез гав или пресипнал
глас —> dysphonia.
dysplasie, / : дисплазия, ненормалн о ра зв и ти е ->
dysplasia.
dyspnée, / : диеп нея, з адух , затрудн ен о дишане
dyspnoea (dyspnoë).
dysthymie, / : дистимия -» dysthymia.
dysthyroïdfe, / : дистиреоза —> dryj/A.yreojff.
dystocie, / : трудно раждане -> partus difficilis.
dystonie, / : дистония -» dystonia.
—
neuro-végéta live, dystonie vagosympathlque : нев-
ровегетатнвн а дистония, ве гета ти вн а ди с то
ния, вегетативна невроза -* n euroris vegeta
tiva.
dystopie, / : дистопия -» dystopia.
dystrophie, / : дистрофия —>dystrophia.
—
adiposo-génitale : ади позо-гени галн а дистрофи я,
хипофизно-полова дис тр офи я, болеет на Фрьо-
лих —* dystrophia adiposogenltalis (Fröh
lich).
—
musculaire progressive (Erb) : прогреси вн а му с
кулна дистрофия -v dystrophia musculorum
progressiva (Erb).
—
papillair e et pigmentaire : п ап ил арно-п игмен тн а
дистрофия на кожата -> acanthosis nigricans.
dysurie, / : дизурия, затруднено уриниране
dys
uria.
Е
eau, / : вода -» aqua.
—
distillée : дестилирана вода -* aqua destillata.
—
minérale: минерална вода —» aqua mineralis.
—
thermale radioactive : радиоактив на минерална
вода —> aqua t hermalis radioactiva.
—
- de-vie de vin : винен спирт, етилов алкохол -»
alcohol.
-Ebertli, bacille typhique d ' : тиф на бактерия —» Bac
terium typhi.
ébriété, / : със тояни е на оп иван е, пияно с ъст оя
ние —►ebrietas.
ébu rnéf -ée : с цвят на слонова кост —►eburneus.
«call läge, m : лющене -> desquamatio.
écaille, / : люспа, подобна на люспа кост -*
squama.
écailleux, -ease ; люспест, покрит с люспи -> squa
mosus.
écartement, m : отстраняване, отделяне -» amotio.
ecboliques, mfpl : екболи ци, л ек ар с тв а , п редизв ик
ващи свиване на маточната мускулатура
ecboUca.
ecchymome. т : екхимом, малък хематом
ecchy-
тота.
ecchymose, / : екхимоза, кръвонасядане, кръвоиз-
ливно петно -» ecchymosis, sugillatio.
eccoprotlques, mfpl : катар тиц и, средно дей с тв у в а
щи слабителни лекарства -► cathartica.
échancrure, / : изрезка, орязване, инцизура —> in
cisura.
échantillon, m : мостра, проба —> specimen.
écharpe dn bras : митела, поддържаща превръзка —»
mitella.
échaurfement (pop.), m : гонорея, трипер —» g o
norrhoea.
échine, / : гръбначен стълб —» columna vertebralis.
échinococcose, / : е хино кокоза , ех ин око ко ва бо
лест —» echinococcosis.
échlnocoque, m : ехинокок -> Echinococcus.
écbolalle, / : ехолалня
echolalia.
éclampsie, / : еклампсия
eclampsia.
—
infantile: „еклампсия y децата" -> eclampsia
*'
infant(i)mn.
éclisse
920
enceinte
éclisse, / ; шина -» ferula.
Econome, maladie d’ : епидемичен енцефалит, „ле
таргичен енцефалит“ - » encephalitis epidemica
sive lethargica (Economo).
écorce, / : кора -» cortex,
—
cérébrale : кора на главн ия моз ък, мозъ чн ата
кора -» cortex cerebri,
écorchure, / : охлузване, одраскване, екскориация ->
eroj/o, excoriatiо,
écoulement, m : течение -* fluor,
—
abondant : силно течение, прекомерна секре
ция -» fluxus,
—
d’oreille : течение от ушите, оторея -* o/or-
г/ioeö.
écrasement, m : смачкване, смазване -» conquassa
tio ; контузия *-» contusio.
écrouelles, fjp l : скрофулоза, скрофули, жнвеница ->
scro falo sis (scrophiilosis).
ectasie, / : разтягане, разширяване, ектазня -» гс-
ecthyma, т : ектима, всзикопустулозен обрив -»
ecthyma.
ectoderme, ec toblast e, m : екто дер ма, екто блас т,
външен зародишен лист -» ectoderma.
ectopie, / : скто пи я
ectopia.
ectopique : ектопи чен
ectopicus.
ectropion, m : ектро пи ум , ектропион
ectropium
(ectropion).
eczéma, m : екз ем а -> eczema.
—
suintant : подмокряща екзема —» eczema ma
didans.
Edebobls, opér ation d ’ : де кап сула ция на бъбреци те
decapsulatio renum.
édenté, ée : беззъб, обеззъбен —» edentatus.
effémination, / : ефемин(из)ацпя, феминизация -»
effeminatio.
efférent, -е : еферентен, отнасяш, изнасяш -» effe
rens (1) ; центробежен -* centrifugalis, effe
rens (2).
effervescent, -е : ефервесцентен, кипящ, шумящ. —
»
effervescens.
ef fet, m : еф е кт, въздействи е (по)следствие , дей
ствие, резултат -» effectus.
—
secondaire : страни чн о дей ствие, странично
явление —» effectus secundarius.
efflorescence (de la peau),/ : ефлоресценция, кожен
обрив или обривна единица
efflorescentia.
effusion, / : изливане, излив, изтичане -» effu
sio.
égal, -е : равен, еднакъв -* aequalis.
égophonie, / : егофон ия, „кози г лас “ —» aegophonia.
égratignure, / : рана от одраскване, одраскано мя
сто, одраскване —> vulnus scarificatam.
Ehrlich, réaction d' : диазореакция (на Ерлнх) -»
diazo-reactio.
éjaculation, / ; еякулация, семеизхвърляне
eja
culatio.
—
précoce : преждевременно изхвърляне на спер
мата -» ejaculatio praecox.
élargissement, m : разширяване -» ectasia.
élargisseur, m : разширител, дилататир -> dilata
tor.
électif, -ive ; избирателен - * electivus.
élection, / : избиране, избор -» selectio.
électrocardiogramme (ECG), m i електрокардногра-
ма -» electгоcardiogramma.
électrocardiograpbie, / : електрокардиография —>
electrocardiographia.
électrocoagulation, / ; електрокоагулация - » electro-
coagulatio.
électroencépbalographie, / : електроеицефалография
- * electroencephalographia.
electrolyse, / : електролиза - » electrolysis.
électrophorèse, / : електрофореза
electrophore
sis.
êlectrotbéraple, électrothérapeutique, / : електротера
пия, електролечение electгоtherapia.
électrotonus, m : електротонус -» electrotonus.
élément éruptif : обривна единица, ефлоресценция
efflorescentia.
éléphantlasis, m : елефантиаза, слоновост, „слонска
болест“ —» elephantiasis.
élimination, / : елиминация, елиминиране, отстра
няване -» eliminatio ; отделяне, излъчване
ехеreiio.
élixir, m : еликсир -> elixirium.
élongation, / : удължаване, разтягане —» elonga
tio.
—
de nerf : кръвно или безкръвно разтягане на
нерв, невротония —> ne urotonia.
émaciation, / : измършавяване -» emaciatiо, ma
cies (2).
émail, m : емайл, глеч (на зъб) —» substantia ada
mantina.
émanation, / : еманация, излъчване, изпарение
emanatio (J).
—
du radium : радисва еманация, радон -» em an a
tio (2), radinmemanatio.
émasculation, / : кастриране, кастрация, сколяване - у
castratio.
embolie, / : емболия —» embolia.
embolique : емболичен -* emboHcus.
embolus, embole, m : ембол - » embolus.
embryocardie, / : ембрио кардия, ф ета лен р итъ м на
сърцето —» embryocardia.
embryologie, / : ембри ология —» e mbryologia
embryon, m : ембрио(н), зародиш —» embryo.
embryonnaire : ембрионален, за роди шен , з ар оди
шен —» embryonalis.
embryotomie, / : ембриотомия - » embryotomia.
émétiques, mfpl : еметици, лекарства, предизвиква
щи повръщане —» emetica.
éminence, / : възвишение, издигнатина, еминен-
ция —» eminentia, jugum.
—
hypothénar : хнпотенар, малкопръстно възви
шение -» hypothenar.
—
thénar: тенар, голямопръстно възвишение -*•
thenar.
emménagogues, mfpl : еменагога - » em menagoga.
emmétropie, / : еметропия, нормално зрение -» ет -
metropia.
émollients, mfpl : емолиенти, омекчаващц лекар
ств а
emollientia.
émotion, / : емоция, душевно вълнение - » emotio..
—
violente : силна душевна възбуда-» affectas.
emphysème, m : емфнзем, емфизема -» emphyse
mai
—
pulmonaire : емфн зем на бел ите дробов е , бело
дробен емфнзем -» emphysema pulmonum.
—
sous-cutané : подкожен емфизем -* emphysema
subcutaneum.
emplâtre, m : пластир
emplastrum.
—
adhésif : леплив пластир -> emplastrum adhae
sivum.
emploi, m : употреба, употребление, прилагане -»
usus.
empoisonnement, m : отр авяне, и н токси кац ия -> into
xicatio.
—
du sang : отравяне на кръвта -> sepsis (сепсис)^
septicaemia (септицемия), toxaemia (токсемия)^
empreinte, / : о тпе ч атък (хлъ тв ан е ), следа, и мпре
сия —» impressio.
empyème, m : емпием —» empyema.
—
de nécessité : емпием н а пле вра та, пробиващ,
през гръдната стена -» empyema necessitatis.
émulsion, / : емулсия -» emulsio.
énanthème, m ; енантема, енантем, обрив по лига
виците -» enanthema.
énarthrose, / : eнартроза, ореховидна става —» enar
throsis.
encapsnlation, / : инкапсуляция, инкапсулиране - *
im apsulatlo.
encapsule, -ée : инкапсулиран —» incapsalatus.
enceinte1, / : бременна, трудна жена -* gravldaK
■enceinte
921
enveloppe
■enceinte9, a dj. ; бременна, трудна -» gravida2.
encéphale, m : глааен мозък, енцефалон -» епсе-
phalon.
—
antérieur : преден мозък, прозенцефалон pros
encephalon.
encéphalite, / ; енцефалит -» encephalitis.
épidémique ou léthargique : епидемичен ен цефа
лит. ..летаргичен енцефалит“ -» encephalitis
epidemica (lethargica).
encephalocele, / : енцефалоцеле, мозъчна херния
encephalocele.
encéphalographie, / : енцефалография -» encephalo-
graphia.
■encéphalomalacle, / : ен цефаломалаци я, раз ме кв ане
на мозъка -» en cephalomalacia.
•e ncéphalo-raéaiogocèle, / : енцефаломен ингоцеле - »
encephalomeningocele.
encëphalo-myélite, / : енцефаломиелит -> encephalo
myelitis.
encéphalopathie, / : енцефалопатия, заболяване на
главния мозък изобщо -» encephalopathia.
■enchondrome, m : енхондром, вътр ешен хондром -»
enchondroma.
•en clume, / : наковалня (слухова костиц а) —» in
cus.
•encoche, / ; врязваме, нэряз ка, пн ци зура —» / д е/ -
sura.
•endangèite, / : енданпшт -» endangiitis.
«ndaortite, / : ендаортит -* endaortitis.
endartéiite, / : ендартсриит -4 endarteriitis.
• endémie, / : ендемия, ендемична боле ст -* ende-
mia.
endémique : ендемичен, местен ( з а болест) —» ende
micus.
•endoblaste, endoderme, m : ентодерма, вътр ешен з а
родишен лист —» entoderma.
endocarde, m : ендокард -» endocardium.
endocardite, / ; ендокардит —» endocarditis.
—
lente, endocardite infectie use a évolution te nte :
подо стър ендок ардит, п одостър се пти чен (бак
териален) ендокардит -* endocarditis lenta,
(endocarditis septica lenta sive septica acuta).
—
rhumatismale: ревматичен ендокардит -» endo
carditis rheumatica.
—
ulcéreuse, endocardite infectieus e aiguë : язв ен или
з ло кач еств ен ендокардит, о стър септичен (бак
териален) ендокардит -» endocarditis septica
acuta (endocarditis ulcerosa sive maligna).
«ndocrine : ендокрин ен , инкреторсн , вътрешносекр е-
торен - »
- > incretorius.
endocrinologie. / : ендокринология -» e ndocnnolo-
gia.
endogène : ендогенен - » endogenes.
•endolymphe, / : ендолимфа (в ципестия лабири н т)—»
endolympha.
endomètre, m : е ндомстр нум , ендометрnil, лигавица
на матката -» endometrium.
endométriose. / : ендометриоза -» e ndometriosis.
endométrite, / : ендомстрит -» endometritis-
«ndomyocardite, / : ендомиокардпт, възп ален ие ед
новременно на ендокдрда и миокарда -» endo-
myocarditis.
•endomysium, m : перимизиум -» perimysium.
endoscopie, / : ендоскопня -» endoscopia.
•endoste, m : вътр ешна н адкостниц а, ендостеум
endosteum.
• endothélial,
-е ; ендотслен, ендотелиален -* endo
thelialis.
endothéüome . m : ендотелиом, ендотелен рак ->
endothelioma.
•endothélium, m : ен дотсл
endothelium.
•endotoxine, / ; ендотоксин -» endotoxinum.
•endoveineux, -euse : ин тр авеноз ен, венозен —» intra -
venosas.
•endroit de la moindre résista nc e : място на по-малка
(=пи-слаба). на най-*1алка съпротива —» locus
minoris resistentiae.
enduit, m : обложение на езика, налеп —» Indamen
tum (2).
—
sébacé ; смазката по тялото на новородените -»
vernix caseosa.
enfance, / : детство, ранно детство, детинство,
детска възраст —» infantia.
enfant, m : дете -» infa ns (дете до 2 години),
paer (I).
—
trouvé: подхвърлено дете -» infans expositus.
enfantement, m : раждане -» pa rtus.
enfoncement, m : вдлъбнатина -» cavitas, excavatio,
recessus.
engelures, flpl : перниони —>perniones.
englobement, m : присъединяване, съединяване в
едно, инкорпориране
incorporatio.
engouement, m : кэпростаза -» coprostasis.
engourdissement, m : вцепеняване, безразличие, без
чувственост -» torpor.
—
des membres : изтръпване на крайник или край
ници -» obdormitio.
énophtalmie, / : енофталм -* enophthalmus.
énostose, / : еностоза» остеом -» en ostosis.
enrouement, m : иресипналост, прегракна лост, дрез-
гавост на гласа -4 raucitas (raucedo).
ensHorme : мечевиден, кенфоиден -♦ xip hoid eu s.
entaille, / : врязвзне, пнцизура -» in c isu ra .
entéral, -е ; чревен -» entericas.
entéralgie, / : ентералгня, чревна колика —» e nter
algia.
entérique : чревен, ннтестинален -> in te stina lis.
entérite, / : ентерит -» enteritis.
—
cholérForme : токсична диспепсия, холероподоб
на диария у кърмачета -» cholera infa nt(i)am ,
—
Interstitielle chronique : хроничен циклтризиращ
ентерит, терминален нлепт —» ileitis termin alis.
entéro-anastomose, / : ентероанастомоза, чревна
анастомоза —♦ enteroanastomosis.
enléroclyse, / : вис ка клизма, ентсроклизма
enteroclysis.
entérocolite, / : ентерокэлит -* e nterocolitis.
entérocoque, m : ентерокок, фекалей стрептокок - *
Sfreotococcts faecalis (Enterococcus).
enléro-épiplocèle, / : енгороепиплоцелс -♦ enteroepi-
plocele.
entérokinase, / : ентерокиназа -> enterokinasa.
entérolithe, m : ентсролят, чревен камък —» entего-
lit has.
entéro-névrose mucomembraneuse : слузна (слизеста),
колика -4 colica mucosa.
entéropexie, / : ентер ктексия -» e nteropexia.
entéroptos», / : ентероттозз —» enteroptosis.
entérorragie. / : ентерорагия, кръвотечение от чер
вата -» enterorrhagia.
entérorraphie, / : ентерорафия, шев на черво -4
enterorrhaphia.
enlérostomîe, f \ ентеростомия -» enterostomia.
entoderme. entoblastc, m : ентодерма, вътрешен за
родишен лист - 4 entoderma.
entonnoir, m : фуния, фунпевидно образувание,
инфундибулум *-4 infundibulum .
entors*, / : дисторзия, навяхване
distorsio.
entortillé, -ée : извит, криволичещ —>contortus.
entrée, / : вход, достъп -» aditus ; вход, вход в
канал или кух орган -> introitus.
entropion, m : ентропнум -» entropium (entropion).
énucléation, / : енуклеацпя, олющване, обелва
не —4 enucleatio.
—
du globe oculaire : енуклеацпя на очната ябъл
ка —» enucleatio bulbi.
énurèse, énurésie, / : енурсзис, напикаване, попика-
ва le —» enuresis.
—
nocturne ; нощно напикаване -4 enuresis noc
turna.
envahissement, n i: нахлуване, инвазия -4 invasio (J).
enveloppe, / : обвивка, ципа -» indumentum (1),
involucrum, theca.
—
amniotique: амнион -» amnion.
enveloppe
922
éructation
enveloppe membraneuse : ципа или мембранозна об-
вивка или покривало —» velamentum.
enveloppement, т : обвиване, уви ван е - 4 obvolutio.
envie, / : невус, кожен невус -» naevus.
—
de vomir: позив за повръщане -» vomituritio.
enzyme, m : ензим, фермент -> fermenttim.
éosinophilie, / : еозинофилня -4 eosinophilia.
épais, -aisse : гъст -* spissus.
épaissi, -е : сгъстен -4 condensatus (кондензиран),
spissus (гъст).
épaississ em ent, m : сгъстяване -4 c on centratio.
épanchement, m : изливане, изл иза не на течн ост от
кръво нос ни те или лимфни съдове, излив -4
effusio , extravasatio ; възпалителен излив,
ексудат —> exsudatum.
—
sa nguin : и злиза не на кръв в тъкан ите, подко
жен кръвоизлив -4 extra va sa tio sanguinis,
—
sanguin dans la vessie : кръвоизлив в пикочния
мехур —» haematocystis (2).
épendyme, m : епендима -» ependyma.
éperon, m : шпора, подобен на шпо ра костен изра
стък -4 calcar.
éphéüdes, f! p l : сфелиди, лунички -» ephelides.
éphémère : ефемерен, еднодневен —* ephemeras.
épicaлthus, épicantls , m : епи кантус —» epicanthus.
épicarde, m : епи кард —> epicardium.
épicondyle (de l ’h um é ru s), m : епикондил, надкондил
(на мишничната кост) -4 epicondylus.
épiciise, / : епикриза -4 epicrisis (1).
épidémie, / : епидемия -> epidemia.
épidémiologie, / : епидемиология -4 epidemiologia.
épidémique : епидемичен —» epidemicus.
épiderme, m : епидермис -4 epidermis.
épidermophytie, épidermophytose, / : епидермофнтия —»
epidermophytia.
épididyme, m : еиидиднм, надсеменник —>epididymis.
épididymite, / : еиидидимит —> epididymitis.
épidural, -е : епидурзлен —> epiduralis.
épigastralgie , / : еии гастралгня, бол ка в епигас-
трия -4 epigastralgia.
épigastr e, m : епига стриум, епига стралиа или под-
лъжична облает -> regio epigastrica, praecor
dia (praecordium).
épigastriqu e : епигастрален —> epigastricus.
épiglotte, / : епиглотис, надгръклянник —» epiglottis.
épilation, / : епилацня, премахване на косми чрез
изс кубване —» epi latio.
épilat oires, mipl : дси илатори, депплаторни лекар
ствени ср едства -4 depilatoria.
épilepsie, / : епи лепсия, „ге нуинна“ (есенциална,
иди оп атич на, крип тогенна) епилепсия —> epi
lepsia.
—
bravaisienoe, épilepsie Bravais-Jacksonienne ou
jacksouienne, épilepsie corticale ou partielle ou
symptomatique : Джпксънова или кортикална
епилепсия, огншцна епилепсия -4 epilepsia
corticalis (Jackson).
—
de Kozevnikov : Кожевникова кортикална епиле
псия, частична постоянна епилепсия —> epile
psia corticalis (Kozevnikov) (epilepsia par
tialis continua).
—
mineure, petit mal : епилепсия с малки припа
дъци (пти мал) -4 epilepsia minor sive mitior.
épileptiiorme, épileptoïde : егшлептиформен, подобен
на епилепсия, епилептонден -4 epileptiformis.
épileptique : епилептичен —» epilepticu s.
épine, / : трън, бодил, шип -4 spina.
—
dorsale : гръбначен стълб columna vertebralis.
—
iliaque ; илиачна спина, хълбочен бодил - 4
spina iliaca.
—
de l'omop late : лопатков гребен, гребен на ло
патката -4 spina scapulae.
épinèvre, m : епиневрон -4 epineurium.
épineux, -euse : c шипове, бодилообразен, бодилен,
бодилков -4 spinosus.
épipharynx, m : н ос оглътъчно простран ство, носо
глътка —» cavum pharyngonasale.
épiphora, / : епифора, сълзотечение -» epiphora.
épiphyse, / : еии фи за, ставн ият край на дългите-
кости —> epiphysis.
—
cérébrale : епиф иза, шишарковидно тяло, горен'
придатък на мозъка -4 corpus pineale.
épiphysiolyse, / : епифизиолиза -4 epiphysiolysis.
épiploïque : отн асящ ce до голямото було —> ep i
ploicus.
épiploïte, / : оментит, възп ален и е на булото -4 omen
titis.
épiploon, m : було, оментум -> omentum.
épisdérite, / : еписклерит -4 episcleritis.
épisiotomie, / : епизиотомия -4 episiotomia.
épispadias, m : еписпадпя —» epispadia.
épispastlques, mfpl : везикатори -> vesicantia.
épistaxis, m : еписта ксис, кръв оте че н ие от носа - v
epistaxis.
épithalamus, m : елиталамус —> epithalamus.
épithélial, -е : епител(иал)ен -4 epithelialis.
épithéJioma, épithéliome, m : епителиом, р ак на ко
жата -4 epithelioma.
—
baso-cellulaire, épithélioma pavimenteux : ба з а -
лиом, базоц елулар ен епителиом или рак —►
epithelioma basocellulare.
—
malpighien typique, épithélioma spinocellnlaire ou
pavimenteux : сп ин оцелулар ен епителиом или
рак, спиналиом -4 epithelioma spinocellulare.
—
pavimenteux perlé : холестеатом — cholesteato
ma (J).
—
sé minifère : семино.м
- 4 seminoma.
épithélinm, m : епите л, еп ителн а, гранична п окри в
на тъкан -4 epithelium.
épltnberculose, / : епи туберку ло за -4 epitubercnlosis~
epitympan, m : епитимпан(ум) —>epitympanum.
épizoonose, / : епизооноза -> epizoonosis.
épizootie, f : епиз оотия, епидемичн о ра з п ро стр а н е
ние на заразна болеет между животните —►
epizootia.
épizootique : епизоотичен - 4 epizootiens.
éponychium, m : епонихиум, кожи ца на нокът я —►
eponychium.
éponyme, m : епоним —» eponymon (eponymum).
époopbore, m : епоофорон, надяйчников прида тък —»
epoophoron.
épreuve, / : опит, опитване —» tentamen ; опит, про
ба, тест -4 testum.
—
calorique : калоричн а проба или реа кци я, опи т
на Барани —» Baranyi testum.
—
de la tuberculose : туберкул пн ов а проба или
реакция -4 tuberculini testum sive reactio.
épuisement nerveux : нервно и зтоще н ие, н е в ра ст е
ния —> neurasthenia.
épulide, épuMe, épulis, / : епулис - 4 epu lis.
équin, -e : конски -4 equinus.
éraflure, / : одраскване, екск^риация -4 excoriatio*
Erb, signe d* : симптом на Ерб —» Erbt signum.
Erb-Goldflam, syndrome d' : те жка псевдоп ар алн ти чн а
миастения -4 myasthenia gravis pseudopara-
ly tica.
érecteur, m : еректор, и зп равач , повдигач ( му скул) —>•
erector (musculus).
érection, / : ерекция, набъбване, н апр ягане, изп р а
вяне на органи -4 erectio.
éréthisme, m : ере ти зъм, патологично повишена в ъ з -
будимост или раздразнителност -4 erethismus.
ergot de seigle : мораво рогче -> Secale cornutum.
ergotisme, m : ерго тиз ъм, отравяне с мораво р ог
че -4 ergotismus.
èrigne, érin e, / : дър ж ате л, ку ка , подобен на кука.
инструмент -4 tenaculum.
érosion, / : ерозия, охлузване -> erosio.
errant, -е : блуждаещ, мигриращ -4 migrans.
егтеиг professionnelle (d 'u n m é d e c i n) : професионал
на грешка (на лекар) -4 malpraxis.
éructation, / : оригване -* eructatio.
—
acide : кисело оригване —> er uctatio acida.
•éruptif
923
étranger
.éruptif, -Ive : обривен, нзривен —>e rup tivus .
éruption (cutanée) / : ерупция, обриване, изрива
ме —» eruptio ; кожен обрив, изрив на кожата,
скзантем(а) -> exanthema.
—
chronique circinée de la main : пръстеновиден
гранулом -* granuloma an(n)ulare.
—
des dents : пробиване или поникване на зъби
те -» dentitio.
—
médicamenteuse : медикаментозен, лекарствен
обрив —> eruptio medicamentosa.
érysipèle, éréslpèle, m : еризипел, червен вятър -»
erysipelas.
—
ambulant ou erratique: мигриращ, блуждаещ
еризипел —» e rysipela s migrans.
—
traumatique ou chirurgical : травматичен, хирур
гичен или болничен еризипел -* e rysipelas
traumaticum sive chirurgicum.
érysïpéloïde, m : еризштелоид, червенка -* e rysipe
loidum.
érythème, m : еритсма, сритем -* e rythema.
—
dose : еритемна доза, кожна ернтемна доза -*
ED (erythema dosts).
—
Induré (de Bazin) : нндуратмвна еритема, инду-
ратнина туберкулоза на кожата -* erythema in
duratum (Bazin).
—
infectieux : инфекциозна еритема, пето болеет ->
erythema infectiosum.
—
du neuvième jour : обрив на деветия ден след
салварсанова инжекция, еритема на Милион -*
AUliani erythema.
—
попейк : възлеста или нодозна еритема -» e ry
thema nodosum.
—
pernio : перипони -» perniones.
—
polymorphe : многоформена ексудатнвна ерите
ма
erythema exsudativum multiforme.
—
solaire : слънчева еритема, слънчево обглряне —*
erythema solare.
erythrasma, m : ернтразма -> e rythrasma.
érythrémie, / : сритремпя, истинска полицптемия -»
erythraemia.
erythroblaste, rn : еритробласт
erythroblastus.
érythroblastose, / : еритробластоза -» e rythroblasto
sis.
—
aiçuë : остра еритробластоза, болеет на ди Гу-
лйелмо (di Guglielmo) -» erythroblastosis
acuta.
—
foetale : фетална еритробластоза
morbus
haemolyticus neonatorum.
érythrocyanose des jambes : симетрична еритрошеа-
ноза на кожата -> erythrocyanosis cutis sym
metrica.
érythrocyte, m : еритроцит -* erythrocytus.
érythrocytolyse. / : еритроцитолпза, еритролнза
erythrocytolysis.
érythrodermie, / : еритродермия
erythroder
mia.
érythromêlalgie, / : ерптро.мелалгия —>e ryth romel-
algia.
érythrophobie, / : еритрофобия, ереутофобия ereil-
thophobia.
érythropoïèse, / : еритропоеза, образуване на ери
троцити —>erythropoiesis.
érythropsie, f
еритропсия, червено виждане
erythropsia.
escarre, eschare, / : ескара, eexapa, струпей -> e s
chara.
—
de décubitus : декублтус, протриване, пролеж
ка -* decubitus (J).
escarrotîques, rntpl : обгарящи, разядливи, каустич-
ии средства caustica.
espace, m : пространство, място, промеждутък
spatium.
—
intercostal : междуребрено пространство -> sp a
tium intercostale.
—
interlabial ; срамна цепка -> rima pudendi.
—
Intermédiaire : промеждутъчно пространство,
ингерстициум interstitium .
espace interscapulaire : междулопатково простран
ство, ин те р скап улар на или м еждулоп ат кова об
лает -» regio interscapularis.
—
Iept оméningé : субарахноид(ал)но
про стр ан
ство -* cavum sttbarachnoideale.
—
rétrocardiaque : р етрокарди ал но. за дсърдеч но
пр остранство, п ростран ство на Холц кн ех т
spatium retrocardiale (Holzknecht).
—
r étropéritoné al : ретр опери то неалн о п рос тран
ство —» spatium retroperitoneale.
—
* rétropharyngien : рет рофар ннгеа лно, за дглътъч но
пространство -* spatium retropharyngeum.
—
sus-arachnoïdien ; субарахн он д(ал)н о п ростр ан
ство —> cavum subarachnoideale.
—
sus-arachnoïdien : субдуралн о простран ство —►
cavum subdurale.
espèces (pharm.), flp l : чайна смес, сбор от билки
(треви), специес -» species.
—
diurétiques : диуретин ен или пикочогонен чай
species diureticae.
—
nervines : успокоителен чай -* species nervi
nae.
—
pectorales : гръден чай
species pectorales.
—
purgatives : слабителен чай —> species laxantes
sive laxatizme.
essai, m : опит, опитване -> tentamen.
—
de suicide : опит з а самоубийст во
tentamen
su icidii.
essence, / : етер-ч ю масло -> oleum aethereum.
—
de térébenthine : терпентиново масло —» oleum
terebinthina \
esse ntiel, -e lle : есенцпалсн, съще ст вен , осн овен -*
essen tialis (J) ; генуинен, идиопатичен -» idio-
pathicus.
estival, -е : летен -> aestivus.
estomac, m : стомах, вен три кул
ventrirnlus (1).
—
réticulé : вторият отдел на стомаха у пре жи в
ните животни, рети кулу м -* r eticulum (2).
état, m : състояние, изложение -» status.
—
fébrile : тр еска, фсбрилио, тем пе ратурн о с ъс тоя
ние
febris (I) ; фсбрилио или трескаво със
тояние -* pyrexia (ииргксия), status febrilis.
—
de mal (épilepsie) : епилептичен с тату с, епилеп
тично състояние -» status epilepticus.
—
de mal asthmatiqu e : астматично със тояние
stafus asthmaticus.
—
naissant : състояние на възникване, на образу
е т е -> statas nascendi.
—
présent : сегашно състоян ие (на болния) -» s ta
tus praesens.
—
s térile ou aseptique : стери лн ост, липса на ба к
терии —> sterilitas (2).
étendu, -е : разреден -* dilutus ; обширен -» ex
tensus.
étendue, / : пространство -* spatium .
éternuement, éterniiment, m : к их ан е, ки хав иц а -»
sternutatio.
—
paroxystique : пароксизмална ких ав ица
ster
nutatio convulsiva.
—
spasmodique : спазмодична ки хави ца , кпхави чен
спазъм -♦ ptarmus.
éthanol, m ; стилов алкохол, алкохол -* spiritu s
vini.
ethmoidal, -е : ет мои да ю н , стмоидсн, реше тъ чен —>
ethmoidalis.
ethmoïde (os), m : решетъчна кост -> os ethmoidale.
ethmoïdite, / : етмоидит -» ethmoiditis.
éthylisme, m » хронично отр авяне c ети лов а л ко
хол -> alcoholismtts.
étincelage, m : фулгурация, разрушаване на тъка
ни чре з искри от в исокофрекв ен тни токов е
fulguratio (2).
étiologie, / : етиология
aetiologia.
étfotrope : етнотропен —» aetiotropus.
étoufrement, m : задушаване
suffocatio.
étranger, -ère : чужд, иесродствен
alienus ; чужд»
разнороден, хетерогенен -* heterogenes.
étranglement
924
exsiccant»
étranglement, m : удушване -» strangulatio (JJ.
—
(intestinal) : странгуляция, вътрешно притиска
не, пршдипване, приклещване -» strangula
tio (2).
—
herniaire, étranglement d'une hernie : ннкарцери-
ране, заклещване на херния —» incareeratio
herniae.
étrier, m : стреме (слухова костица)
stapes (IJ.
étnve / : термостат -» thermostatum.
eunuchoïdisme, m : евну хо иди зъм -> e unuchoidis-
mus*.
eupeptiqne : храносми лателен, дигестив ен —» diges
tions.
eopeptîques, rnfpl ; диге стивни лекарс твен и ве ще
ства digestiva.
euphorie, / : еуфория -» euphoria.
enpnée, / ; еу пн ея, нормално дишане - » еирпоеа.
eurythmie, / : еуритмия, правилен ритъм -* eurhyth
mia.
Enstache, trompe d' : Евстахиева тръба, сл ух ов а
тръба -» /Bôe auditiva (Eustachiij.
eustachite, / : евстахнит, катар на Евстахиевата
тръба -»
eu thanasie, / : еут ана зн я, лека, бе зболез нена смърт -*
euthanasia.
éva cu ation, / : евакуац ия, евакуиран е, изп разване —»
evacuatio.
—
alvine : дефекация, ходене по голяма нужда -»
defaecatio.
éva nouissement, m : припадане, падане в несвяст —*
lipothymia.
eventration, / : евентрация —» eventratio.
évident,
-е
: очевиден, явен -> evidens, ma nifes
tus.
éviscération, / : екзентерацня -» exenteraiio.
évulsion, / : и зтръгва не, премахване чре з откъсв а
не —* avulsio (evulsioJ.
ex acerbation, / : екзац ербац ия, и зострян е, рязко
влошаване хода на бо ле стта, период на и з
остряне —» exacerbatio.
exacerbé,
- ée : екзац ербиран , изо стр ен, влошен ->
exacerbatus.
ex agération, / : п реувеличаване, агравацня, аг ра-
виране —* aggravatio (1J.
exaltation, / : екзалтацня -» exaltatio.
examen, m : изследване -» exploratio,
—
d'u rin e : и зследване на урината, анализ на ури
ната -> uranalysis.
exanthémat en x,
-ense
: exanthématique : екзан темен,
обривен, изривен -» exanthematicus.
exa nthème, m : екз ан тема, екзан тем, кожен обрив,
изрив по ко жа та -» exanthema.
—
critique, exa nthème subit : внезапна екзантема,
шеста болест -* exanthema subitum.
exarticulation, / : екзартикулация
exarticulatio.
exascose, / : бластомикоза -» blastomycosis.
exa sp é ration, / : екза цербаци я, рязко влошаване
хода на бо ле стта, период на изостр яне
ex
acerbatio.
ex cava tion, / : вдлъбнатина, вгън атост, издълбава-
не, образуване на кухина -> excavatio ; вдлъб
натина, яма, кухина -» cavitas; вдлъбнатина,
ямичка, джоб (плитък) —» re cessus.
—
pelvienne : тазова кухина -* cavum pelvis.
excavé, -ée : издълбан —* cavatus (кух), excavatus
(вдл ъбнат, вгън ат ).
excès, tit : екс ц ес, и злишеств о, прекдляване - * e x
cessus.
~
de tonus, excès de to nicité d’un organ : хип ер
тония —* hypertonia (1-2J.
excipient, m : ексципи ен т, ко нсти туен с excipiens,
constituens, vehiculum.
excision, / : ексцизня, изрязване -» excisio.
—
ex p lotatric e : биопсия —* biopsia.
—
de la luette : увулотомия -> uvulotomia.
excitabilité, / : възбудимост, възбуждаемост -» ex
citabiiitast irritabilitas.
excitable : възбудим, раздразним -» irritabilis.
exc itants , mfpl : аналептиц и, възбуждащи лекар
ства —* analeptica.
excitation, / : ексцитация, възбуждане, възбуда
excitatio ; (психомоторна) възбуденос .* —» agi
tatio : душевно вълнение, емоция —* emotiо.
exclusion, / : из ключван е, отстран яван е, елимини
ране —* eliminatio.
—
de la pupille : отделяне , з атва рян е на предната
камера на око го от задната, секлузия -» se-
clusio.
excochléation, / : ек скохл еа ци я, и зс търг ван е на*
кост, рана, лигавица с кюрета -> excochlea-
tio.
excoriation, / : екско риа ция, одрасква не, о хл уз в а
не —> excoriatio.
excréments, mfpl : екскременти, изпражнения —»*
faeces, sedes (3J.
excreta, mfpl, excrétions, ffpl : екскретн -» excre
tum (pl excretaj.
excrétion, / : екскреция, отделяне, излъчване—»ех-
cretio.
excrétoire ; excréteur, - tri ce : е кскре торе и, о тдели те
лен, отделящ —* excretorius.
exécution d'une ordonnance : изп ълнени е на р ец е п та ,
рецептура—» receptura.
exentération, / : екзентерацня -* exenteratio.
exérèse d*un nerf : нев рекзе ре за, и з скубван е, екс
тракция на нерв —» neurexaeresis.
—
du phrénique ; френикоекзереза —» phrenico-
exaeresis.
exfoIlaW,
- ive ; exfoliant, -е : ексфолиативен, от-
слойващ се -» exfoliativus.
exfoliation, / : ексфолиация —» exfoliatio ; ламе-
лозно лющене , лющене на едри лю сп и, на
парцали
desquamatio lamellosa sive mem
branacea.
exhibitionisme, m : ексхибици он изъм, раз го лва н е
exhibitionismus.
exhumation, / : екс хума цня, и зравяне -» e xhumation
exogène : екзог ене н -^» e xogenes.
exophtalmie, / : екзо фтал м, изп ъкнал и очи —» е х -
орhtalmus.
exostose, / : екзостоза, костен нарастък —> exos
tosis.
expansif, -ive : експанзивен -» expansivus.
expectant, -е : експектативен, изчаквателен, изчак
ващ -» exspectatizus.
expectation,/: експекгация, изчакване, очаквателно
положение -» exspectatio.
expectorants, mfpl : експекто ран ти, отх ран ващи л е
карства —» expectorantia.
expectoration, / : експекторац ия, отхра чван е, и з ва ж
дане на храчки ; храчки -» expectoratio (1-2J.
expérience, / : ек сп ер имент, опи т (научно поста
вен) -» experimentum.
expert, m : експерт, вещо лице -» expertus.
—
médical : медицински експ ерт, ле ка р експ ер т -»■
expertus medicalis.
expiration, / : еке ппрац ия, издишане, издишване
exspiratio.
expiratoire : екепн ра торен, нзднхате лен -» e xspirato-
rius.
exploration, / : изследване, проучване—» exploratio.
expression, / : и зстисква не ; изразява не -» expres
sio (1-2J
—
du visage : израз на лицето
facies (2J.
expulsion, / : изгонване, изтласкване -» expulsio.
exsangue : безкръвен, обезкървен -» exsanguis.
exsang uino-tran sfusion, / : ек ссан гвин отр ан с фузи я,
замен ян е на увредена кр ъв посредством к ръв о
преливане -» ехsanguinotransfusio.
exsicc ants , mfpl : екс иканти , и зс ушаващи сред
ства —» exsiccantia.
exsiccation
925
fébrifuges
exsiccation, / : изушаване -4 exsiccosis (2) ; из
сушаване, изсъхване, десикация -4 desiccatio.
exsiccose, / : екснкоза, обезводняване на организ
ма -♦ exsiccosis (2).
exstrophie, / : извъртане на в ъ н; обръщане на
опаки -) exstrophia.
exsudat, m : ексудат, възпалителен изрив -4 егс л-
datum.
exsudatif, -ive : ексудативен —> exsudativus.
exsudation, / : ексудация, излизане на течност от
съдовете -» ел'.sudatio.
extemporané, -ée : когато потрябва, при нужда —>
ех tempore.
extenseur (muscle), m : екстензор, разгъван (мус
кул) -4 extensor (musculus).
extension, / : ехстензия : разгъване ; обтягане -4
extensio.
extérieur, -е ; externe : външен -4 externus.
extérocepteur, m : екстерорецептор -4 exteroreceptor
(exteroceptor).
extirpation, / : екстирпация, изкореняване -4 exstir
patio.
extracellulaire : екстрацелуларсн, извънклетъчен —*
extracellularis.
extraction, / : екстракция -> e xtrac tio (1-3).
extra-dural, -е : екстрадуралсн -4 extrad uralis.
extra-génital, -е : екстрагенитален, извънполов ->
extragenitalis.
extrait, m : екстракт, извлек -» extractum.
extramural, -е : пзвънстенен -4 extramwralis.
extra péritonéal, -е : екстрапоритонсален, нзиъниерп-
тоиеален -» extraperitonealis.
extrapleural,
-е : екстраплеврален, извънилев.
р(ал)ен -4 extrapleuralis.
extrapyramidal, - е : екстрапирамидален, извъвпира-
миден —> extrapyramidalis.
extrasystoie, / : екстрасистола —> extrasystole.
extra-utérin, е : екстраутеринен, извънматочен —»■
extrauterinus.
extravasation, / : екстравазацмя, излизане на теч
ност от съдовеre -4 extravasatio.
—
sanguine: кръвонасядане, суфузия -4 suffusio.
extrême : краен, най-външен, най-далечен -4 ex
tremus.
extrémité, / : екстремнтет, край (на орган) -4 extre
mitas (2).
extrémités, f l p l : крайници (горен и долен), екстрс-
митети -4 membrum (membra), extremitas (1).
—
inférieures ou pelviennes : долни крайници»
крака -4 membrum inferius = extremitas in
ferior (membra inferiora).
—
supérieures ou thoraciques: горни крайници,
ръце —>membrum superius = extremitas su
perior (membra superiora).
extroversion, / : обръщане наопаки, извъртане на
вън -4 exstrophia (2).
exulcerant, -е : екзулцерирпщ, разязвяващ се -4
exulcerans.
exulcération, / : екзулцерация, разязвяване, язвено
разпадане -» e xulceratio : разязвяване, образу
ване на язва, улцернраяе -4 ulceratio.
exulcéré, -ée : екзулцерпран, разязвон, покрит с
язви -4 exulceratus ; разязвен, у.тернрал
ulceratus.
F
fabisme, m : фабизъм, фавизъм —> fabism us.
fabulation, / : конфабулация, измислица -> c o n fa
bulatio.
face, / : лице, предната част на главата -4 facies
(1) ; повърхност» повърхнина -4 fa c ie s (3).
facial, -е ; фациалсн, лицев -4 facialis1.
facies, m : израз на лицето, изражение —» fa c ie s (2).
—
grippe : перитонеално лищ -* fa cie s abdominalis.
—
hippocratique, facies de l'agonie: Хштократово
лице, израз на лице на умиращ —» facies hip-
pocratica.
facile : лесен, нетруден -» fa cilis .
facteur intrinsèque : вътрешен фактор на Касъл - 4
Castlei intrinsecus factor.
—
pathogène : патогенен фактор -> noxa, causa
nociva.
—
Rhesus, facteur Rh : резус-фактор, Rh-фактор -4
Rhesus-factor.
facultatif, -ive : факултативен, незадължителен -4
facilitaiivus.
faiblesse, / : слабости debilitas (1).
—
cardiaque ; сърдечна слабост, сърдечна недоста
тъчност —> insu fficientia cordis.
—
du cœur : слабост на сърцето, сърдечна сла
бост -4 debilitas cordis.
—
des contractions utérines : слабост на маточните
контракции -4 inertia uteri.
—
sexuelle : полова слабост, слаба потентност -4
debilitas sexualis.
faim, / : глад -4 fames.
faisceau, m : фасцикул, сноп, снолче -4 fascic ulu s ;
сноп, тракт, път -4 tractus (1).
—
atrio-ventriculaire, faisceau auricufo-ventriculaire :
атрио-веитрикулно снопче, снопче на Хнс
(His) —>fasciculus atrioventricularis.
—
cérébelleux dorsal direct (de Flechsig) et faisceau
cérébelleux ventral (de Gowers) : спино-цсребс-
ларен път, гръбкачно-малкомозъчен път -4
tractus spinocerebellaris.
falciforme : сърповиден -* falciformis.
Fallope, trompe de : Фалописва тръба, маточна тръ
ба -4 tuba uterina (Fallopii).
Fallot, tétrade de : тетралогия на Фалб —» F alloti
tetralogia.
Fanconi, syndrome de : синдром на Фанкоии -» Fan
conii syndromtwi.
faradisation, / : фарадизация -> faradisatio.
farcin, m : сап, малеус -4 malleus1 (2).
farine, / : брашно -4 farina.
fascia, m : фасция -4 fascia (1).
fascicle, m : малък сноп. снопче —>fasciculus.
fatigue, f : умора, нзморяваке -4 fatigatio .
Fauchard, maladie de ; алвеоларна пиорея, отделяне
на гной от зъбната алвеола, пародонтоза -4
pyorrhoea alveolaris.
faucille, / : сърп -> falx.
fausse articulation : псевд оартр оза, лъжлива става -4 -
pseudoarthrosis.
—
couche : помятане, аборт -4 abortus .
—
grossisse : лъжлива, мнима или въображаема
бременност —» graviditas spuria.
—
membrane : лъжлива мембрана, псевдомембра
на -4 pseiidomembrana.
fausses côtes : лъжливи ребра, неистински или дъ
гови ребра -> costae spuriae.
faute professionnelle : професионална грешка (на
лекар) -4 malpraxis.
faux, fausse : неистински, лъжлив, фалшив, подпра
вен -» falsus, spurius (1).
—
croup, pseudo-croup : лъжлив круп, лсевдо-
круп -4 laryngitis subglottica.
favisme, m : фавизъм, фабизъм -4 fabismus.
favorable : благоприятен -4 fa v o r a bilis .
favus, m : фавус, кел -4 favus.
fébricule, / : фсбрикулз, леко трескаво състояние -»•
febricula.
fébrifuges, mjpl : противотемпературнн ле карпва
antipyretica.
fébrile
926
fièvre
fébrile ; fébricitant, -е : фебрилек, трескав, c пови*
шепа температура 4 feb rilis.
fécal, -е : фекален 4 faecalis.
fèces, f/p l : фекалии, изпражнения 4 fa eces.
fécondation, / ; оплодяване —> fecundatio.
fécondé, -ée : оплоден 4 fertilis (2).
fécule, / : нишесте, скорбяла 4 amylum.
Felty, syndrome d e : синдром на Фелтн 4 Feltyi
syndromum.
féminin, -е : женски, от женски гюл ; женствен 4
femininus.
féminis ation, / ; феминизация, фем инизиране, при
добиване на женски черти —» féminisation
féminisme, т : феминизъм 4 feminismus.
femme en couches ; родилката пр ез време на пуер-
периума, лехуса 4 puerpera.
—
en travail : ражд аща жена , родилка - 4 partu-
riens-ш
fémoral, -е : феморален, бедрен -4 fem o ralis, cru-
rails (2).
fémur, rn : фемур, бедрена кост 4 femur (1).
fendu, -е : разцепен, разкъсан в края 4 Iaciniatus.
fénestration, / : фенестрация -4 fe nestratio,
fenêtre, / : прозорец, отвор или отвърстие във вид
на прозорче 4 fenestra.
—
ovale : ве стибулно или овално прозорче -4 fe
nestra vestibuli (ovalis).
fente, / : цепка, цепнатина -4 crena (врязка) ; f i s
sura (пукнатина, бразда) ; rima.
—
anale : анална, задно проход на цепка 4 crena
ani.
—
palpébrale : клепачна цепка —> rima palpe
brarum.
fermé,
- ée : затворен, затулен, закрит -4 obtu
ratus.
ferment, m : фермент, ензим 4 fermentum.
—
amylolytique : амилолнтичен фермент, амилаза —»
атуlasа.
—
lipotytique : липолитичен фермент, липаза 4
lipasa.
fermentation, / : ферментация, ферментира не 4
fennentatio.
fermeture , / : затваряне, запушване —> occlusio.
ferrugineux, -e use : съдържащ желязо, железен 4
ferruginosus.
fertile : фертилен, плодоносен, спо со бен за зачева
не и раждане -> fertilis (1).
fertilisation , / ; оплодяване -4 fecundatio.
fesses, fipl : задник, седалище —» nates.
fessier, -ère : глутеален, седалищен 4 glutea lis.
fétichisme, m : фетишизъм 4 fetichismus.
fétide : вонящ, смрадлив, смраден, зловонен -4 fo e
tidus.
fétidité de l’haleine : лоша миризма от устата, лош
дъх -4 fetor ех ore.
fétus, m : фетус 4 fetus.
feuille, / : лист —> folium.
—
Àt sinapisme : синапена хартия, синапизъм -4
sinapismus.
fe uillet pariétal de la plèvre : париеталка плевра,
париетален или пристенен лист на плеврата 4
pleura p arietalis.
—
viscéral de la plèvre : бел одробна или висцерал-
на плевра, бел одробен лис т на плеврата 4
pleura pulmonalis siv e visceralis.
fibre, / : фибра, нишка, влакно, конец -4 fibra,
filamentum .
fibreux, -euse : фиброзен, съединителнотъканен 4
fibrosus.
fibrilla ire : фибриларен -4 fibrillaris.
fibrillation, f : фибрилация, мъждене, трептене -4
fibrillatio.
—
auriculaire, fibrillation des o reillettes : предсърд-
Ho мъждене и тр ептен е, абсолютна аритмия 4
fibrillatio atriorum.
—
ventriculaire : трептене и мъждене на вентри-
кулите -4 fibrillatio ventriculorum.
fibrille, / : фибрила, влакънце (мускулно, нервно),
нишчица - 4 fibrilla .
fibrine, / : фибрин - 4 fibrinum.
fibrineux, -euse : фибринозен -4 fibrino su s.
fibrin-ferment, m : тромбин -4 thrombinum.
fibrinogène, m : фибриноген - 4 fibrinogenum.
fibro-adénie, / : фиброадения - 4 fibroadenia.
fibroadénome, m ; фиброаденом -4 fibroadenoma.
fibroblaste, m : фибробласт - 4 fibroblastus.
fibro-cartilage, m : влакнест хрущял -4 fib rocarti
lago.
—
—
interarticulaire : междуставка влакнесто-
хрущялна пластинка, ставен мениск -4 me
niscus.
fibro-lipome, m : фибролипом 4 fibrolipoma.
fibromatose, / : фиброматоза - 4 fibromatosis«
fibrome, m : фибром 4 fibroma.
fibromyome, m : фибромиом - 4 fibromyoma.
fibrosarcome, m : фибросарком - 4 fibrosarcoma.
fibrose, / : фиброза 4 fibro sis.
fiel, m : жлъчка, злъчка - 4 fei.
fièvre, / : треска, фебрилно, трескаво заболяване 4
feb ris (2).
—
aphteuse : шап —» stom atitis aphthosa epizo-
otica.
—
bilieuse xémoglobinurique ou mélaourique : черно-
пикочна треска, *черноводна треска*4 4 febris
biliosa haemoglobinurica.
—
charbonneuse : антракс, въглен, синя пъпка 4
anthrax.
—
continue : континуз, постоянна, продължителна
треска —> febris continua.
—
curative : лечебна треска, изкуствено причинена
треска с лечебна цел —>febris curativa.
—
éphémère : еднодневна треска 4 feb ris ephe
mera.
—
d'été : папатацпева треска, папатаци, летен
грип -4 febris pappataci.
—
des foins : сепна треска, сенна хрема, ле тен
катар 4 catarrhus aestivus.
—
ganglionnaire : жлезна треска на Пфайфер - 4
mononucleosis infectiosa.
—
hectique, fièvre de consimption : хектична треска,
изтощителна треска 4 febris hectica.
—
hémorragique : хеморагична треска (кримска,
омска и др.) - 4 febris haemorrhagica.
—
—
épidémique: хеморагичек нефрозонефрит -ч
nephrosonephritis haemorrhagica.
—
infectieuse : травматична треска, ранева трес
ка -» febris traumatica.
—
intermittente : интермитираща, интермитентна
треска 4 febris intermittens.
—
jaune : жълта треска -4 febris fla v a .
—
de lait, fièvre de la montée laiteuse : млечна
треска -4 f ebris lactea.
•— de Malte, fièvre méditerranéenne : малтийска или
средиземноморска треска febris undulans (l)
—
noire : кала-азар, висцералпа лейшманиоза -4
leishmaniosis visceralis.
—
octane : октана, треска, повтаряща се на осмия
ден -4 octana.
—
ondulante : ундулираща треска, вълнообразна
треска, бруцелоза 4 febris undulans, brucel
losis.
—
ortiée : копривна, треска, копривница, уртика
рия * 4 urticaria.
—
ourlienne: епидемичен паротит, заушки - 4 par
otitis epidemica.
—
à pappataci, fièvre estivale de trois jours : nana-
тациева треска, тридневна треска —> feb ris
pappataci.
—
paratyphoide : паратиф, коремен паратиф -4
paratyphas (paratyphus abdominalis).
—
pernicieuse ou tropicale : тропическа малария - 4
malaria tropica.
—
pourprée : епидемична милиария 4 miliaria epi
demica.
fièvre
927
folie
fièvre puerpérale : пуерперална треска, родилна тре
ска -> febris puerperalis.
—
putride : путридна интоксикация -* sapraemia.
—
quarte : квартана (малария) —» malaria quar
tana.
—
du Queensland : Куннсландска треска, Q-треска -*
feb ris Q.
—
quintane, fièvre de cinq jours : петдневна треска,
волинска треска, пароксизмална рикетсиоза
febris quintana.
—
quotidienne : малария с всекидневни трескави
пристъпи - 4 m alaria quotidiana.
—
récurrente : рекурентна треска, повратна, въз
връщаща се треска —» febris recurrens ; по
вратен (възвратен) тиф —* typhus recurrens.
—
-
—
européenne: повратен (възвратен) тиф, евро
пейски повратен тиф -» typhus recurrens.
—
rémittente : ремнтираша, ремитент на треска
febris remittens.
—
rhumatismale: ревматична треска, остър ревма
тизъм, ревматична болест, болест на Соколски-
Буйб -4 rheumatismus verus.
—
septique : септична треска - 4 febris septica.
—
tierce bénigne : терциана (малария) -» malaria
tertiana.
—
—
maligne, fièvre estivo-aulomnale : тропическа
малария - 4 mqtlaria tropica.
—
des tranchées : окопна треска, волинска треска,
петдневна треска -4 feb ris quintana.
—, type inverse de la : изопачена, извратена трес
ка -> febris inversa.
—
typhoïde : коремен тиф -4 typhus abdominalis.
—
urineuse : пикочна треска, уродина инфекция,
уретрална, катетърна треска -4 febris urethra
lis ; уросспсис, урогенен сепсис —> urosepsis.
—
de Volhynie, fièvre tibialgique : волинска треска,
тпбиалгпчна треска, петдневна треска, пароксиз-
мална рикетсиоза
febris quintana.
fièvres intermittentes, fièvres paludéennes ou palu-
diques, fièvres palustres : малария, блатна трес
ка —» malaria.
fiévreux, -euse : трескав, фебрилен -4 febrilis.
figure du sang : кръвна картина, хемограма -> hae-
mogramma.
fil, m : конец, нишка, влакно —>filu m .
filaire, / : филария -> Filaria.
filament, m : влакно, нишка
filamentumf filu m .
filamenteux, -euse : филаментозен, влакнест, нишко
виден —» filamentosus.
filariose. / : филариоза, фмлариаза -4 filario sis
(filaria sis).
Filatov-Dukes, maladie de : болест на Филатов-Дюкс,
скарлатинозна рубеола —» rubeola scarlatinosa
(Filatov-DukesJ.
Filatov, hisliothérapie de: тъканна терапия по Фи
латов —> Filatovi histiotherapia.
Filatov, méthode de kératoplastie de : метод на Фила
тов за присаждане на роговица —> Filatovi
methodus sive heratoplastica.
filet, m : липла от кожа или лигавица, подобна на
юзда —» frenulum.
—
de la langue : юзди un на езика, езикова юзди-
ua -4 frenulum linguae.
—
du prépuce : юздица на прспуцпума -4 frenulum
pr(a)eputii.
filière pelvi-génitale : родилен канал -4 viae partus.
filiforme : филиформен, нишковиден —» filifo rm is.
filtrage, r n : филтриране, прецеждане - 4 filtratio .
filtrant, -е ; filtrable : филтриращ се, филтрируем ->
fi Itrabilis.
filtrat, m : филтрат -4 fittratum.
filtration, / : филтриране, прецеждане -> filtr a tio f
colatio.
filtre, m : филтър -4 filtrum .
filum terminale: филум терминале -4 filu m termi
nale.
fin, / : край -> finis.
fiole, / : флакон, малко стъкло, шишенце —>phiala
(2) ; стъклен съд -> vitrum (2).
fissure, / : цепнатина, цепка -4 fissura (фигура,
пукнатина, бразда) ; crena (врязка) : rima.
—
palpébrale : клепачна цепка -* rima palpe
brarum.
fissures, ffpl : цепнатини, пукнатини -4 rhagades.
fistule, / : фистула -> fistula .
—
à l’anus : фистула на ануса, анална фистула -4
fistula ani.
—
dentaire : зъбна фистула —>fistu la dentalis.
—
stercorate : фекал на или стеркорална фистула —>
fis tu la faecalis sive stercoratis.
—
urinaire : пикочна фистула -4 fistu la urinaria.
—
vésico-utérine ; везмко-утеринна фистула —> f i
stula vesicouterina.
—
vésico-vaginale : везико-вагннална фистула — f i
stula vesicovaginalis.
fiitulographie, / ; фистулография —»fistnlograpbia.
fixateur, m : фиксатор, амбоцептор -4 amboceptor.
fixation, / : фиксация, фиксиране, прикреп(я)ванс -»
fixatio.
fixé, -ée : фиксиран, закрепен -4 fix u s.
flacon, m : флакон, стъкло, медицинско е п к л о ,
шише -4 lagena, phiala (/)f vitrum (2).
—
à large ouverture: стъкло с широко гърло,
буркан, банка ( e n клена) —» olla, vitrum
amplum.
flagelle, / : ресница (при ресничестия епител) —»
cilium (2).
flanc, m : страна —> latus1.
fléchisseur (muscle), m : флексор, сгъвач (мускул) -4
flexo r (musculus).
fleur, / : цвете, цвят (на растение) -4 flos .
fleurs blanches, fipi : бяло течение -» flu o r albus.
flexibilité, / : гъвкавост —» flexibilitas.
—
cireuse : носъчна гъвкавост на крайниците —»
flexibili tas cerea.
flexible: гъвкав, огъпаем 4 flexib ilis.
flexion, / : флексия, сгъване, прегъване —» flexio;
флексура, извивка, завои -> flexura.
floride : флоридец, ц ве ту т , в пълно развитие, на
пълно изразен ; бързотсчен (за болеет) flo
ridus.
fluctuation, / : флуктуация —> fluctuatio.
—
thoracique : плисканото в гръдния кош при при
лагане сукусия на Хппократ —» succussio Hip-
pokratis.
fluide* : течен -4 flu id u s, liquidus.
fluide- du corps : телесна течност -> humor.
fluorographic, / : фдуорография -* fluorograp:;:a.
flutter, m : трептене, мъждене. фпбрилаппя -4 f i
brillatio.
—
auriculaire, flutter des oreillettes : прсдсърдно
мъждене и трептене
fibrillatio atriorum.
flux, m : течение, силно течение, прекомерна се
креция ~> fluxus ; течение —» fluor.
—
menstruel : месечно кръвотечение, (менструален)
период, менструация —» menstruatio.
—
salivaire : слюнкотсчснне, сиалорея -> sialor-
rhoea.
—
de ventre (pop.) : диария —» diarrhoea.
focal, -е : фокален, огнншен *4 focalis.
fœtal, -е : фетллен. зародишен, з ародите в -4 fe
talis.
fttticide, m : фетицнднум, умъртвяване на плода r
матката -> feticidiiim.
fœtus, m ; фетус, плодът в утробата от IX седмина
до раждането -4 fe tus .
foie, m : черен дроб, хей ар —» hepar, jecur.
—
gras : затлъстял черен дроб -* hepar adiposum.
—
mobile : подвижен черен дроб -4 hepar mobile.
foliacé, -ce : листовиден -4 foliatus.
folie maniaque dépressive, folie périodique on intermit
tente : маниакално-депресивна психоза -» p sy
chosis maniacodepressiva.
—
musculaire, / ; амиотакспя -» amyotaxia.
folliculaire
928
frigidité
folliculaire : фоликул(ар)ен
follicularis.
follicule, m : фоликул (космен, лимфен и др.)
folliculus.
—
pileux : космен фоликул, космена торбичка ->
folliculus pili.
folliculite , / : фо ли кули т, в ъзп ален ие на космения
фоликул -» folliculitis.
fomentation, / : горещи апликации -4 fomentatio.
fonction, / : функция -> functio.
—
troublée : нарушен а функция, дисфункци я -4
dysfun ctio ; нарушена или смутена функция -4
fun ctio laesa.
fonctionnel, - elle : функционален -4 functionalis.
fond, m : дъно —> fundus.
—
de rœil : очно дъно “4 fundus oculi.
—
de l'utérus : дъно на матката —> fundus uteri.
fondam ental, «е : основен, съществен —>
fondement, m : основа, ба за —>
fongiforme , foogoïde : фунгнфор мен, гъбовиден, гъ-
бообразен -4 fungiformis.
fongique ; fongueux, -euse : фунго зен, гъбен, гъбови
ден, гъбест -4 fungosus.
fongus, m , fongosité, f ; гъбовиден изр астък -4
fungus (2).
fontanelle, / : фонтанела, фонтикул, вирче -> fonti
culus.
—
antérieure : голяма или предна фонтанела —>
fonticulus anterior (fonticulus major sive
fron talis).
—
postérieur e ou lambdoîde ; малка или задна фон
танела -» fonticulus posterior (fonticulus mi
nor si ve occipitalis).
fonte, / : атрофи я —> atrophia.
foramen ovale : овален отвор, фетален отвор в пре
градната стена на п редсърдията - 4 foramen
ovale.
foraminé , -ée : снабден със или съдър жа щ много
отвори, надупчен -> foraminosus.
force, / : сила -4 potentia (J), vis.
—
vitale : жизнена сила -4 vis vitae (vis vitalis).
forceps, m : форцепс, щипци (акушерски) -4 for
ceps obstetric(i)a.
.-
—
(appliqué) au détroit supérieur : висок форце пс,
високи щипци -4 forceps alta.
—
„à la sortie** : изходни щипци -4 forceps minor.
Forlanini, méthode de : метод на Форланини (за ле
чение на белодробната туберкулоза) -> Foria-
tiinii methodus.
formation, / : формаци я, формиране, образуване,
създаван е ; обр азува ние
formatio ; зараж
да н е, произход, ген еза - 4 genesis.
—
réticulaire : ретикуларна формация, ретнкуларно
образувание (в главния мозък) —►formatio
reticularis.
forme, / : форма, образ, конфигурация -4 configu
ratio.
—
bicorne de l’utérus : двурога матка -4 uterus
bicornis.
formication, / : мравучкане, мраволазене -4 formi
catio.
formule, / : формула -4 formula (2).
—
leucocytaire du s a n g : левкоци тн а формула - 4
form u la leucocytaria.
—
magistrale : магистрална рецепта -4 formula
magistralis.
—
officinale : официнална рецепта -4 formula offi
cinalis.
—
sanguine : кръвна картина, хемограма -4 hae-
тоgramma.
fort,
-е : силен -> fortis.
fortifiant, -е : укрепващ, усилваш, робориращ, то
низиращ, тони чен - 4 roborans, tonicus.
fortifiants, mjpl : тоници, укрепващи лекарства -4
toni са.
fosse, / : яма, ямичка, вдлъбнатина -4 fossa, fovea,
scrobiculus.
fosse iliaque : хълбочна ямичка -4 fo s sa iliaca.
—
jugulaire, fossette jugulaire : яремна ямичка ->
jugulum (2) (fossa jugularis).
—
nasale : носна кухина -4 cavum nasi.
fossette, f i ямичка, ямчица, вдлъбнатинка, трап-
чинка fossula, foveola, vallecula: lacuna (I).
—
centrale : централна вдлъбнатина на ретината —>
fo vea centralis retinae.
fou (fol), folle : луд, умопобъркан, душевно болен -4
insanus.
foudroyant, -е : мълниеносен, протичащ бурно, бър-
зотечен —>fulminans.
foulure, / : навяхване, дисторзия -4 distorsio.
fourmillement, m : мраволазене, мравучкане -» fo r
micatio.
fovéa centralis : централна вдлъбнатина на ретина
та -> fov ea centralis retinae.
foyer, m : фокус ; гнездо, огнище, изходна точка
на болестен процес -4 focus.
—
de la maladie : огнище на болестта -» fo cu s
morbi.
—
d'infection : огнище на инфекцията -4 fo cu s
infectionis.
fracture, / : фрактура, счупване на кост -4 fractura .
—
en bois-vert : инфракция, пречупване, непълно
счупване на костта -4 infractio.
—
comminative : раздробена фрактура -4 fr a c tu r a
comminutiva.
—
complète : пълна фрактура - 4 fractura com
pleta.
—
.
compliquée, fracture à foyer ouvert : усложнена
или отворена фрактура -4 fractura complicata.
—
incomplète : непълна фрактура -4 fractura in
completa.
—
longitudinale: надлъжна фрактура, счупване по
оста на костта -4 fractura longitudinalis.
—
multiple : мултуплена, множествена фрактура -»
fractura multiplex.
—
oblique : коса фрактура -4 fra ctura obliqua.
—
spiroïde : спирална фрактура -4 fractura spi
ralis.
fragilité, / : чупливост, трэшливост -4 fragilita s.
—
osseuse : чупливост на костите, остеопсатиро-
за -> osteopsathyrosis.
—
—
congénitale ou essentielle : вродена остеопса-
тироза, болест на Лобщайн -4 osteopsathyrosis
congenita.
fragment, m : фрагмент, късче, парче, откъс -4
fragmentum.
frag m entation,/: фрагментация, раздробяване, счуп
ване на фрагменти -> fragmentatio.
frange, / : ресна -4 fimbria.
frangé, -ée : имащ ресни, снабден с ресни, ресни-
чест -4 fimbriatus.
franklinisation, / : франклиннзация -4 fra nklin isatio .
frein, m : юзда, юздица, юздичка -4 frenulum,
vinculum (2).
—
de la langue : юздица на езика, езикова юзди
ца -4 frenulum linguae.
—
du prépuce : юздица на препуциума -4 fren u
lum pr(a)eputii.
frémissement, m : фремитус, вибриране, трептене -4
frem itus.
frémitus vocal : гласов фремитус, пекторален или
гръден фремитус -4 fremitu s vocalis sive pec
toralis.
fréquent,
-е : чест, често повтарящ се, зачестен,
ускорен -4 frequens.
friction, / : фрикция, разтриване, разтривка , на-
триване, втриване на лекарство в кожата -4
frictio (1-2) ; втриване в кожата -4 infrictio ,
inunctio.
Friedreich, paramyoclonie multiple de: мултиплена
парамиоклония на Фридрайх -4 paramyoclonia
multiplex (Friedreich).
frigidité (sexuelle), / ; фригидност, полова’ студени-
на -4 frigiditas (sexualis).
Vrlgothérapie
929
gastroptose
frigothérapie, / : лечение чрез прилагане на студ -4
криотерапия cry otherapiа,
frisson, m : студени тръпки -> frigu s (2)%rigor (2).
—
fébrile : студени тръпки или треперене при
треска -4 frigus febrium sive febrile.
froid1, -е : студен —> frigidus.
froid-, т : студ, студенина -» g/^ог, frigus (1).
—
de la mort : мъртвешка студенина, послесмъртно
изстиване на тялото -4 algor mortis.
froidure, / : локално измръзианс, конгетация -4
congelatio.
fronde, / : прашковидна превръзка, фунда —>fu n da .
—
oculaire : двойна (двустранна) очна превръзка —»
binocul us.
front, m : чело -» frons.
frontal1, -е : фронтален, челен -» frontalis.
frontal- (os), m : челна кост -4 os frontale.
fruit, m : плод (на растение) —>fructus.
fugiti F, -ive ; fugace : бегъл, преходен, кратко
траен -> fugax.
fugue, / : пориоманпя, нмпулсивно скитничество -»
poriomania.
fulguration, / : фулгурация, фигурно изображение
по кожата от изгаряне от мълния -4 fulgura-
Но (1).
fuligineux, -euse : фулнгинозен, с цвят на сажди,
саждив —>fuliginosas.
fuliginosité, / : фулиго, фулнгинозен налеп -4 f u -
ligo .
fulminant, -е : фулминантен, мълниеносен, проти
чащ бурно —>fulminans.
funiculite, / : фуникулит -4 fiiniciilitis.
furfuracé, -éc : трицовиден —» furfuracetis.
furibond, -е ; furieux, -euse ; фурибунден, беснеещ,
буйствуващ, яростен furibu nd u s.
furoncle, m : фурункул, цирей -4 furunculus.
furonculose, / : фурункулоза, множествени циреи ->
furunculosis.
fusiforme : фузиформен, вретеновиден -»• f u s i f o r
mis.
G
/gaine, / : обвивка —» involucrum.
—
tendineuse : сухожилие влагалище -4 vagina
tendinis.
galactagogues, galactogènes, m.'pl : галактагога, мле-
когоннн средства -» galacfagoga.
galactocele. / : галактоцсле. млечна киста -4 ga
lactocele.
gaiaclorrhéc, galactîrrhée, / ; галакторея —>galac
torrhoea.
galactose. / : галактоза -4 galactosa.
:gaJacto$urie, / : гллакгозурия -4 galactosiiria.
galacturie. / : хилурия
chyluria.
gale, / ; скзбпес, краста (у човека) -4 jcaôtes (7,).
—
animale : краста y животните - 4 scabies (2).
Galli-Mainini, test de : реакция на Гали Майники
за рлнно диагностициране на бременността -4
(laiii-Maininii testum.
galvanisation, / : галванизация -4 galvanisado.
galvano-caulérisation, / : галванокаутсризация —»
galvanocauterisatio.
gamète, ut : гамета -* gamete.
ganglio me, m : гашлиом ganglioma.
ganglion, m : нервен ганглий, нервен възел ; ган-
гли1 (н). „мъртва кост * ganglion (1-2).
—
carotidien : кзротпдно телце, каротидна жлеза ->
glomus caroticum.
—
ciliaire : цмлилрен или рсснпчсст ганглий, ре-
снмчест нервен вьзел -4 ganglion ciliare.
—
cœliaque, ganglion semi-lunaire, ganglion solaire:
слънчев нервен възел —>ganglion coeliacum.
—
lymphatique: лимфен възел -4 nodus lymphati
cus.
—
nerveux : нервен ганглии, нервен възел
gan
ghon (1).
—
synovial : ганглно{н), „мъртва кост“ —> gan
glion (2).
ganglioneurome, m : ганглионевром 4 ganglioneu
roma.
ganglionnaire : гаиг.шонарен -» ganglionaris.
ganglions uronchiques : трахео-бронхиални лимфни
възли —» nodi lymphatici tracheobronchiales.
—
inguinaux : иигнинллии лимфни възли
nodi
IympJiatici inguinales.
ganghoplêgiques, mlp i : ганглиоилепии!, ганглио-
блокери —>ganglioplegica.
gangrène, / : гангрена —» gangraena.
—
de Ja bouche : влажна гангрена на бузата, нома,
воден рак -» пота.
—
gazeuse, gangrène foudroyante: газова гангрена,
газова (анаеробна) инфекция, газово-едемна
болест -4 infectio gazosa.
gangrène humide : влажна гангрена, гнилостна ган
грена -4 gangraena humida ; сфацсл, влажна
гангрена -4 sphacelus (2).
—
nosocomiale ; болнична гангрена -4 gangraena
nosocomialls.
—
pulmonaire: ган грен а на бели я дроб -* gan
graena pulmonis.
—
sèche : суха гангрена —» gangraena sicca.
—
sénile: сенплна, старческа гангрена -4 gan
graena senilis.
—
symmétrique des extrémités: симетрична ган
грена на крайниците, болеет па Рсйнб -> ffay-
nandi morbus.
gangréneux,
- e n s e : гангренозен, умъртвен (за тъ
кан) —» gangraenosus.
Oanser, syndrome de : синдром на Ганзср —> Ganse-
ri syndromum.
gargarisme, m : лекарствена течност за гаргара
gargarisma (J).
gargouillement du ventre : куркане или кьркорене в
корема, борборигми —> borborygmus.
Gasser, ganglion de: Гассрои или полулунен нер
вен възел - * ganglion semilunare (Gasseri).
gastralgie, gastrodynie, / : гастралгия, болки в сто
маха -V gastralgia.
gastrectasie, / : дилатапия, разширение на стома
ха - 4 dilatatio ventriculi.
gastrectomie, / : га стр сктом ия -4 gastrcctomia.
gastrique : стомашен -4 gastricus.
gastrite, / : гастрит -* gastritis.
gastrocardiaque : гастро-клрдналсн, стомашно -сър
де чен - » gastrocQrdialis.
gaslrocèle, / : гастроисле, стомашна херния -*
gast rос*:le.
gastrocolique : стомаш но-чреве н -4 gastrocolicus.
gastroduodènile, / : гастродуодешп
(gastroduode
nitis.
gastroduodénostomie, / : гастродуодсностомня - >gas-
t roduod etwstоmia.
gastro-entérite, f : глстроситерит —>gastroenteritis.
gastro-entéro-colite, / : гастроонтероколит - >gastro-
enterocolitis.
gastro-entérologie, / : гастроснторологня -4 gastro-
entcrologia.
gastro-enU-rostomie, / : гастроентеростомия -4 gas-
troenterostomia.
gastrogêne : га строге иен -4 gastrogenes.
gastrointestinal, -е : глстро-интестниален , стомашно-
чр евен - » gastrointestinalis.
gastroptose, / : гастроптоза, смъкване на стомаха -4
gastroptosis.
‘59 Медицинска терминология
gastrorragie
930
glenolde
gastrorragie, / : гастрорагия, кръвотечение от сто
маха —>gastrorrhagia.
gastrorraphie, / : гастрорафия, шев на стомаха
gastrorrhaphia.
gastroscopie, / : гастроскопия -> gastroscopia.
gastrospasme, m : гастроспазъм. гърч на стомаха
gastrospasmus.
gastrostomie, / : гастростомия —» g o r/ro s/o m/a.
gastrosqccorrhée, / : гастросукорея
rhoea.
gastrotomie, / : гастротомия -* ga strotomia,
gastrula, / : гаструла -> gastrula.
gauche : ляв —» laevus, sinister (1).
Gaucher, maladie de : болест на Poniè, спленомега-
лия тип Гошё —» Gaucfieri morbus.
gaze hydrophile : хигроскопична марля, превързочна
марля —> /е/я hydrophiIa sive depurata.
géantisme, m : гигантски ръст, великански ръст
g/ga/t/fcjyfftf.
Gee, maladie de : целнакия, болест на Хертер-Хойб-
нер —> coeliacia.
gélatineux, -euse : желатннозен, пихтиест -* ge/я -
tinosus.
gelure, / : измръзване (локално), конгелация —»
congelatio.
gémellaire : близначен, заедно роден —> g e m ellu s .
géminé, -ée : двоен -» gemellus.
gencive, / : венец (на зъбите) -> gr/igjид.
général, -е : общ, главен, генерален -* g eneralis.
généralisation, / : генерализация, генерализиране -»
generalisation
généralisé, -ée : генерализиран, разпространен по
цялото тяло —» generalisatus.
génération, / : зараждане
generatio.
genèse, / : генеза, генезис, произход, зараждане ->
génétique, / : генетика (медицинска) -> genetica.
géniculé, -ée, genouillé, -ée : коленчат, извит като
коляно —>geniculatus (1).
geniculum, m : коленце, подобно на коляно поду
ване или образувание
geniculum.
génital, -е : генитален, полов, детероден —» geiti-
talis.
génito-urinaire : уро-геннтален, пикочо-полов -> uro -
genitalis.
génotype, /я : генотип -* genotypus.
genou, m : коляно ; подобна на коляно извивка или
образувание -> genu .
—
cagneux, genou en X : изкривяване на коляното
навън ; Х-образен крак -» genu valgum.
Gensoul, maladie de : ангина на Лудвиг, подчелюс
тен флегмон —» angina1 Ludovici.
genu recurvatum : изкривяване на коляното назад ->
recurvatum.
—
varum : изкривяване на коляното навътре -»
genu varum.
géophagle, / , géophagisrae, m ; геофагия, ядене на
пръст или кал -> geophagia.
gerçures, / f p l : пукнатини, рагади
rhagades.
gériatrie, / : гериатрия -> geriatria.
germe, m : зародиш -» germen (1).
germicide : бактерициден, антисептичен -*♦ an ti-
septicus.
germinatif, -ive : герминативен, зародишев, зачатъ-
чен -> germinativus.
germination, / ; терминация —>germinatio (1-2).
gérodermie, / : геродермия, геродерма, старческа
кожа —Vgerodermia.
gérontologie, / : геронтология -» gerontologia.
gérontoxon, m : горонтоксон, старческа дъга
ar
cus senilis.
gestation, / : бременност graviditas.
gestose, / : геетоза, геетационна токсикоза, токси
коза на бременността
toxicosis graviditatis
sive gestationis.
giardiase, / : ламблиаза, ламблиоза -» Lambliasis
(lambliosis).
gibbosité, / : гибус, гърбица, изпъкналост -> gibbus..
Gibert, pityriasis rosé de : питириазис на Жибер
pityriasis rosea (Gibert).
gigantisme, m : гигантизъм, гигантски ръст, вели
кански ръст
gigantismus.
gingival, -е : гингивален -» gin giva lis.
gingivectomie, / : гингивектомия
gingivectomia.
gingivite, / : гингивит
gingivitis.
gingivorragie / ; кръвотечение от венците -» и/ог-
rhagia.
ginglyme angulaire, ginglyme, m : ъглова, шарнирна
става, гинглим -* ginglym us.
glabelle, / : глабела
glabella.
glabre : гладък ; без косми, плешив —> glaber (1-2).
glaire, / : слуз -» mucus.
glaireux, -euse : слузен, слузест, слизест, мукозен -»
mucosus.
gland, m : главичката на половия член и на кли
тора glan s.
glande, / : жлеза, гландула glandula ; виж също
glandes.
—
bulbo-urétrale : булбоуретрална жлеза, жлеза
на Каупър -» glandula bulbourethralis (Cow-
peri).
—
carotidienne ou intercarotidienne : каротидна жле
за, каротидно телце -* glomus caroticum.
—
lacrymale : слъзна жлеза -» glandula lacrima
lis.
—
> lymphatique : лимфен възел (.л им фна жлеза") —>
nodus lymphaticus.
—
mammaire : гръдна жлеза, млечна жлеза ->
glandula mammaria.
—
parotide : паротидна жлеза, паротис -» g lan
dula parotis.
—
plnéale : епифиза, шишарковидно тяло, горен
придатък на мозъка
corpus pineale.
—
pituitaire : хипофизна ж леза, хипофиза
hy
pophysis.
—
sous-maxillaire : подчелюстна жлеза —>g la nd u
la submandibularis.
—
sublinguale : подезична жлеза
glandula sub
ling ualis.
—
surrénale : надбъбречна жлеза, надбьорек —>
glandula suprarenalis.
—
thyroïde : тиреоидна жлеза, щитовидна жлеза -4
glandula thyreoidea.
glandes bronchiques : трахео-бронхиални лимфни въз
ли („трахео-бронхиални лимфни жлези") -4 n odi
lymphatici tracheobronchiales.
—
cérumineuses : церуминознн жлези -» g landu lae
ceruminosae.
—
de Pintestin : чревни жлези на Либеркюн —*
glandulae intestinales (Lieberkühni).
—
muqueuses : слузни (слузести) жлези -> gla n du
la e mucosae.
—
salivaires : слюнчени жлези -» glandulae s ali
vates.
—
sébacées : мастни жлези -» g lan du lae sebaceae.
—
à secrétion interne, glandes endocrines : жлези c
вътрешна секреция, вътрешносекреторни жлези,
ендокринни или инкреторни жлези
glandu
lae sine ductibus.
—
sndoripares : потни жлези -» glandulae sudori
ferae.
—
urétrales de Littré, glandes para-u rétrales : урет-
рални, парауретралии жлези —> glandulae
urethrales (Littrei).
—
vulvo-vaginales, glandes vestibulaires, glandes de
Bartholin : Бартолинови жлези glandulae ves
tibulares majores (Bartholini).
glandulaire : гландуларен, жлезен, жлезист g la n
dularis.
glaucome, m : глаукома, глауком, „зелено перде“ - 4
glaucoma.
—
infantile : хидрофталм -> hydrophthalm us .
glenoïde : гленоидален, отнасящ се до ставната ям
ка -» glenoidalis (glenoides) .
granulaire
gliomatose
931
glioinaiose médullaire : сирингомиелия -* syrin go
myelia*
gliome, rn : глиом
glioma.
gltose, / : глноза gliosis.
Glisson, maladie de : рахит, английска болест -* ra
chitis.
-globe, т : кълбо, топка —» globus.
—
* hystérique ; хнстсрична топка -* globus hyste
ricus.
—
oculaire : очна ябълка -* bulbus oc uli.
globulaire ; globuleux, -euse : кълбообразен, кълбо
виден -» g lobosus ; кълбовиден, валчест, сфе
ричен —> sphaericus.
globule blaue : бяло кръвно телце, левкоцит -* leu
cocytus.
—
rouge : червено кръвно телце, еритроцит ->
erythrocytus.
—
sanguin : кръвна клетка, кръвно телце -» g lo
bulus (2).
globuline, / : глобулин -» globulinum.
globulins, mfpl : тромбоцити, кръвни плочици -»
thrombocyti.
globus pallidus : глобус налидус -♦ globus p alli
dus.
glomeriforme : кълбовиден -» glom eriformis.
glomerule, m : гломерул -* g lomerulus.
glomérulo-néphrlte, / : гломерулонефрит -* g lome
rulonephritis.
glomus, m : гломус, клъбце, съдово клъбце
glomus.
glossa Igie, / : болка в езика -* glossalgia.
glossite. / : глоент, възпаление на езика -» g lo s si
tis.
glossodynie, / : болка в езика —>glossalgia.
glossophytle, / : черен език, „космат* е з ик - * lingua*
nigra.
glossoplégie, / : глосоплегни, парализа на езика -*
glossoplegia.
glotte. / : глотис, гласна цепка, гласов апарат -»
glottis.
—
interiigamenteuse ou vocale : гласна цепка ->
rima glottidis.
glucagone, / : гликагон -* glucagonum.
glucose, glycose, / ; гликоза, гроздова захар -*
glucosa.
glucoside, m ; глнкозид -* glucosidnm.
glycémie, / : гликемия, кръвна захар -* g lykaemla.
glycogene, m : гликоген, животинска скорбяла —>
glycogenum.
glycogénie, glycogénèse, / : гликогенеза, образуване
па гликоген —» glycogenesis.
glycogénolyse, / : глнкогенолнза -* glycogen olysis.
gljcogueusie, f : гликогеузия, усещане на сладък
вкус в устата —>glycogeusia.
glycohémie, / : гликемия, кръвна захар g ly кае -
mi а.
glycolyse, / : гликолиза -> g lycolysis.
glycDneogénic, glyconéogénèse, / : гликонеогенеза -*
giy coneogenesis.
glycosurie, / : гликозурия -» glucosuria.
gnathoschisis, m : гнатосхнзнс -* gnathoschisis.
godet Гаvique : фавусно щмтче -* scutulum (2).
goitre, m : струма, гуша —> struma (î).
—
basedowifié, goitre toxique : базедовифпцнранл
струма, токсична гуша -* stru ma basedowi-
• ficata (î).
—
colloïde : колоидна струма -> strum a colloïdes.
—
diffus : дифузна струма -* struma diffu sa .
—
exophtalmique ; екзофталмична гуша -* Bas edo-
wi morbus.
—
inflammatoire ; възпаление на щитовидната жле
за, тиреоидит —> thyreoiditis.
—
kystique : кистозна струма -* struma cystica.
—
ma lia : злокачествена струма -» struma ma
ligna.
—
nodulaire : нодозна струма, възлеста гуша -*
struma nodosa.
goitre rétrosternal : ретростернална струма, задгръд-
на гуша -* struma retrosternalis.
goitreux, -euse : гушав, струмозен strumosas (l).
gomme (syphilitique), / ; гума (сифилитична) -*
gum ma : гумозен възел, гума, сифилом —*
syphiloma.
gommeux, -euse : смолист, лепкав, муцилагинозек ;
гумозен, приличащ на гуми -* g ummosus (1-2).
gomphose, / : гомфоза, гвоздевидно закрепяване,
вклпняване —» gomphosis.
gonadotrope : гонадотропен, влияещ на половите
жлези -> gonadotropieus.
gonagre, / : гонагра, подагра на коляквата става -♦
gonagra.
gonarthrile, / : гонартрит, гонит -* go nitis.
gonarthrotomie, / : гонартротомия -* gonarthroto-
mia.
gonite, / : гонит, гонартрит -* go nitis.
gonocoque, м : гонокок, причинител на гонореята ->
Micrococcus gonorrhoeae ( Gonococcus) .
gonorrhée, / : гонорея, гонококция gonorrhoea,
blennorrhoea (2).
gonyocampsis, m : гоннокампсис, анкилоза или друго
изкривяване на коляннната става -» gonyocam
psis.
gorge, / : гълтач, фаринкс -> pharynx.
gosier, m : глътка, гърло -* fauces.
gourme, / : млечен струпей -> crusta lactea ; при
лепчиво или обикновено импетиго
impetigo
contagiosa.
goût, m : вкус, вкусов усет -» gustus.
goutte, / : каика -» gutta.
—
à-goutte : капка по капка, гут-à -ryr -* gutta-
tim .
—
—
—
intra-veineux : венозна инфузия, влива
не капка по капка във вените -> infu sio in-
travenosa.
—
—
—
recta! : ректална инфузия, капкова
клизма —>infusio rectalis.
goutte (maladie), / : подагра -* podagra (J).
—
du pied : типичната подагра на палеца на кра -
ка -> podagra (2).
gouttes, f l p l : капки, течна лекарствена форма —>
guttae.
gouttière, / : улей, бразда, жлеб -* sulcus : шина*-*
(ferula).
gouvernail, m : губернакулум, кормило -> guber
naculum.
Gowers, maladie de : салтатореи спазъм, „танцьор-
ски* спазъм
spasmus saltatorius.
Graaf, follicule de : Граафов фолнкул, зрелият фо
лукул в яйчника —>folliculus ovaricus vesicu
losus (folliculus oophorus vesiculosus(Graafi)/,
Grademgo, syndrome de : синдром на Градсниго -»
Gradenigo' syndromiim.
Graefe, signe de : признак на Грефе Graef e i sig
num.
grain, m : зърно, зрънце -» granum (1) ; зрънце,
гранула -» granulum.
graine, / : семе -> granum (2), semen (J).
grains de beauté : бемки, лентиго —» lentigo<
graisse, / : мас, тлъстина, сало -♦ adeps.
Gram, méthode de : метод за оцветяване ио Грам - t
Grami methodus.
Granclier, maladie de : масивна пневмония -> pn eu
monia massiva.
grand, -е : голям -> magnus, multus (2).
—
lavement : висока клизма -> enteroclysis.
—
mononucléaire : моноцит -» monocytus.
grande caroncule duodénale : голяма папила (пъпка)
на дванадесетопръстника -> p apilla duodeni
major (Vateri).
—
courbure de l'estomac : голямата кривина на
стомаха -* curvatura major ventriculi.
—
lèvre de la vulve : голяма срамна устна -> la
bium majus pudendi.
granulaire : гранулиран, зърнест gra nu la ris.
granulation
932
hectique-
granulation, / ; гранулиране, образуване на зърна ;
гранулация, образуване на гранулация —» gra
nulatio (1-2).
granulations, fjpl : гранулации - 4 granulationes
0 -2).
granule, m 2 гранула, зрънце ; малка пилюла 4
granulum.
granuleux, -ease : зърнест -4 granulosus (грануло-
зен) ; granularis (гранулиран),
granul ie, / : остра милиарна туберкулоза —> tuber
culosis miliaris acuta.
granulocyte, m : гранулоцнт, гранулиран левко-
цит -4 granulocytus.
granulocytopénie maligne : злокачествена лсвкотгения,
агранулоцитна ангина - 4 agranulocytosis (2)
(angina agranulocytotica).
granulome, m : гранулом -> granuloma,
—
dentaire, granulome péri-apical ; зъбен грану
лом -4 granuloma dentis.
—
Inguinal ou vénérien, granulome ulcéreux des par
ties génitales ; венерически гранулом, пета ве
нерическа болест -4 granuloma venereum.
—
malin, granulomatose maligne : злокачествен гра
нулом, лимфогрануломатоза -4 lymphogranulo
matosis (maligna).
—
pyogénique : ботриомиком -4 botryomycoma.
—
rhumatismal : гранулом на Ашоф-Талалаев - 4
Aschoff-Talalaev* nodulus-
granulopénie, granulocytopénie, / : гранулоцитопе-
ния -4 granulocytopenia.
graphospasme, m : графоспазъм, писателски, пи
сарски спазъм -4 graphospasmus.
gras de cadavre ; трупна мазнина, трупен восък,
адипоцир —> aàipocera.
grave : тежък, сериозен, опасен -4 gravis.
gravelle, / : пясък в урината, пикочен пясък - 4
uropsammus.
Graves, maladie de ; Базедова болест -4 Basedowi
morbus.
gravide1, / : бременна жена, трудна жена -4 g ra
vida1.
gravide2, ad). : бременна, трудна - 4 gravida2.
gravidité, f : бременност —» gra viditas.
ûrawîlz, pseudo-lipome d e ; тумор на Гравии, хипер-
нефром на бъбрека, хипернефроиден рак -4
hypernephroma renis.
greffe, / : присаждане, присадка, трансплантация -»
transplantatio.
~
auto plastique ; автопластика - 4 autoplastica.
—
coméenne : присаждане на роговица, керато
пластика - 4 keratoplastica.
—
hétéroplastique : хетеропластика -> heteropta s-
tica.
greffe homœopl&stiqne : хомопластика -4 h o m op la stl-
ca (homoioplastica).
grêle ; слаб, нежен, тънък -4 gracilis.
grenouilleite, / : ранула, малко флуктуиращо т у -
морче род езика -4 ranula.
—
lacrymale ; дакрнолс -4 dacryops.
Griessinger-Kussmaul, signe de : парадоксален пулс -4 »
pulsus paradoxus.
ч
griffe, / ; нокът на животно -4 unguis (2).
grippe, / ; грип, инфлуенца -4 grippu s .
—
intestinale : чревен грип, епидемична диария -4-
diarrhoea epidemica.
gris, -е ; сив -4 cinereus.
Grocco-Rauchfvss, triangle de : триъгълник на Гроко-
Раухфус -4 Grocco-Raiichfuss’ trigonum.
gros, -sse : дебел, тлъст -» crassus.
—
intestin : дебело черво, дебели черва -4 intes
tinum crassam.
—
orteil ; палецът, големият пръст на крака -4
hallux.
grosse1, / : бременна, трудна жена -4 gra v ida1.
grosse2, ad). : бременна, трудна -4 gra vida
grosse tubérosité de l’estomac : дъно на стомаха -4-
fundus ventriculi.
grossesse, / : бременност -4 graviditas.
—
abdominale : коремна бременност -4 g ra v id ita s
abdominalis.
*— extra-utérine, grossesse ectopique : извънматочна
бременност -4 graviditas extrauterina.
—
gémellaire : двуполодна бременност, с близна,
ци - 4 graviditas bigeminalis sive gemellaris-
—
nerveuse, grossesse imaginaire : лъжлива, мнима
или въображаема бременност -4 gra v id ita s
spuria.
—
ovarienne : овариална, яйчникова бременност - ь
f'raviditas ovarica.
nbalre : тубарна бременност *4 graviditas tu
baria.
guéri, -е ; излекуван, оздравял -» sana tus.
guérison / : излекуване, изцеряване -4 san a tio (1) -
guérissable : излечим, изцерим -4 curabilis.
guérissant, -е ; лековит, лечебен, целебен —> cura -
tivus.
Guillain-Barré, syndrome de : синдром на Гилен-Баре,
инфекциозен иолирадикулоневрит —» p o lyra di
culoneuritis infecti osa.
Gunn, signe de : симптом на Гън -» Gunni signum^
gynatrésle, / ; гинатрезия -4 gynatresia .
gynécologie, / : гинекология -» gynaecologia.
gynécologue, m : гинеколог -4 gynaecologus.
gynécomastie, / : гинекомастия -» gynaecomastia.
gynécophobie, gynéphobie, / : гинекофобия -4 g y n a e -
cophobia.
H
habenula, / ; хабенула -4 habenula.
habituel, -elle ; хабитуален, обичаен, привичен, че
сто повтарящ се -4 habitualis ; обичаен, обик
новен -4 vulgaris.
habitus (extérieur), m : хабитус, външен изглед, те
лосложение -4 ha bitus.
—
adénoTdien : аденоиден хабитус -4 habitus ade-
noidas.
haché, -ée ; раздробен, нарязан (sa корени) -4 con-
cisas.
bäte, m : загаряне , пигментиране ва кожата от
слънце, хелиоксантоза —> h elioxan thosis.
haleine, mauvaise : лош дъх, лоша миризма от уста
та -4 foetor ех ore.
balistérèse, / ; халистереза, обезкалцяване на кости
те —>halisteresis.
hallucination, / : халюцинация -4 hallu cinatio.
—
auditive : акузмя, акоазма -4 acusma .
bal Iox valgus : изкривяване на палеца на крака на
вън -4 hallux valgus.
hamartome, m : хнмартом - 4 hamartoma.
Hand-Schflller-Christlan, maladie de : болест на Хенд-
Шюлер-Крксчън -4 Hand-Schüller-Christian^
morbus.
haut-le-cœur : позив за повръщане —> v om itu ri-
Но.
baut mal : епилепсия c големи припадъци - 4 epi
lepsia.
Haverhill, fièvre de : Хаверхилска треска -4 H av er -
hilli febris.
hébéphrénie, / : хебефрения, форма на шизофре
ния ~4 hebephrenia.
Heberden, nodosités de : Хебърденови възли -4 He
berdeni nodi.
hébétude, / : умствено затъпяване -» hebetudo.
hébotomie, / : пубиотомия -> pubiotomia.
Hebra, prurigo de ; пруриго на Хебра -4 prurigo*
simplex (Hebra).
hectique : хектичек, дълго оставащ в същото съ
стояние, продължителен -4 hecUcus.
Hegar
933
hémorragipare
Hepar, signe de : призна к на Xe rap , Хсгаров признак
на брем ен нос тта
Hegari signum,
Heilbrunner, signe de : симптом на Хайлбронер -*
lieilbranneri signum.
Heine-Medin, ma ladie de : болеет на Хайне-Медин,
епидемичен полиомиелит -» p oliomy elitis an
terior acuta sive poliomyelitis epidemica.
hélicotréma, ni : хеликотрема -4 helicotrema.
héliothérapie, / : хелногераиия, слънцелеченне —»
héliothérapie.
hélix , m : хсликс, външна хрущялн а извивка на
ушната мида -> helix.
helminthes, mfpl : хелминтп, паразитни червен,
глисти —> Helminthes.
helmi nthiase , / : хелминто за, хелмннтиаза —» hel
mint hosis (helminthiasis).
Helminthologie, / : хелминтолошя —>helminthologia.
hclminthome, m : хелминтом -4 heltninthoma.
hemagglutination, / : хемаглутннация —>haemagglu-
tinatio.
hémagglutinines, f t p l : хемаглутинннн -* haemagglu-
linina.
hémangiome, m : хеманпюм -4 haemangioma.
hémarthrose, / : хемартрозп, кръвоизлив в ставната
кухина -4 haemarthrosis.
héraatémèse, / : хематсмсза, кръвоионръшлнс
haematemesis.
hématidrose, hémathidrose, / : хемат(х)идроза. кър
вава пот -* harmatidrosis (haematohidrosis).
hématie, / : еритроцит, червено кръвно телце -»
erythrocytus.
—
granuleuse, hématie à granulations vitales : рети-
кулоцит -4 reticulocytus.
hématine, / : хемятин —» haematiпит.
hématoblastcs, m!pl : кръвни плочици, тромботшш —»
thrombocyti.
bématocèle, / ; хематомеле -4 haematocele.
hématocoelie, / : хематоиелия, натрупване (излива
не) на кръв в коремната кухина —» haemato-
coelia.
hématocolpos, m : хсматоколиос —> haematocolpos.
hémalogène : хематогенен, произхождат от кръвта,
кръпороден —» haernaiogenes ( I).
hématologie, / : хематология
haematalogia.
hématome, m : хематом, кръвен тумор haema
toma.
—
de l'ombilic: хсматомфалус, хематом на пъна-»
haemalomphalus.
hématomètre, m : хематометра -4 haematometra.
hcmatomyèlie, / : хематомиелия, сшшална аио-
плекгия
haematomyelia.
hématopoïèse, hématopoèse, / : хематопоеза, хемо-
поеза, кръвообразуване —» haematopuiesis.
hématopoïetique : хематопостичен, хемопоетичен,
кръвотворен, хематогенен —» haematopoieticus,
haematogenes (2).
hématoporphyrie, / : хематопорфприя, гюрфпрня —>
haematoporphyria .
hématoporphyrinurfe, / : хематонорфиринурия. иор-
фирикурия -> porphyrinu ria .
hématorachis, m : хсматорахпс, кръвоизлив в гръб
начния канал -4 haematorrhachis.
hématosalpingite, / , hematosalpinx, m : хематосал-
пинкс —>haematosalpinx.
hématospermie, / : хсмоснермия -> haemospermia.
hëmalostasîe, / : хемостаза, кръвоспиране —> hae
mostasis.
hématothérapie, / : хемотерагшя, лечение с кръв ->
haemotherapia.
hématotympanon, m : х емотпмп ан ум, хематоти мп а-
нум -» haemotу mpanum, haematotympanum.
hématurie, / : хематурпя, кръвогшкане -* haemat
uria.
hémér alopie , / : хемер алопи я, нощна слепота ->
hemeralopia.
hémialgie, / : хеми алги я, болка в едната половина
на тяло то -> hemialgia.
hémianesthésie, / : хемпанестезия —» hemianesthesia.
hémianopsie, hemianopie, / : хемпаноисия. хемиан-
опия, полустраннчна слепота —» hemianopsia
(hemianopia).
hémiatrophie, / : хемиатрофня —> hemiatrophia.
hémiballisme, m : хемнбализъм -> hemiballismtis.
hémicrânie, / : хемнкрания, мигрена, мнгреп —* he
micrania.
hémichorée, / : хемихореп, хорея в едната половина
на тялото —* he.michorea.
hémihyper(h)idrose, / : хемихпперхидроза -4 hemi-
hyperhidrosis (hemidrosi s).
hémine, / : хемин -> haeminum.
hémiopie, / : хемнопия, половин зрение —>hemiopia.
hémiparaplegie, / : хемииараплегпя -* hemipara-
plegia.
hémiparésie, / : хемипареза -4 hcmiparcsis.
hémiplégie. / : хемштлегия, парализа на едната по
ловина на тялото - 4 hemiplegia.
—
alterne : алтернираща хемиплегня -4 hemiple
gia alterna(ns).
—
croisée : кръстосана хемиплегня -> hemiplegia
cruciata.
hémispasme, m : хемпепазъм -» hemispasmiis.
hémisphère, m : хемисфера, полукълбо —» hemisphe
rium.
—
cérébelleux : мялкомозъчно полукълбо —» hemi
spherium cerebelli.
—
cérébral : голячомозъчно полукълбо -* hemi
spherium cerebri.
Iiémoblastose. / : хемобластоза -> haemoblatosis.
hémochromatose, / : хемохроматоза, бронзов диабет,
пигментна цироза -> haemochromatosis.
hémoculture, / : хемокултура —►haemocultiira.
hémodynamique, / : хемодннамнка
haemodyna-
mica.
hémoglobine, / : хемоглобин -» haemoglobinum.
hémoglobinurie, / : хемоглобпнурня -4 haemoglobin
uria.
—
paroxystique : парокемзмалпа пли прпетгмна
хемоглобпнурня —» haemoglobinuria pa ro x ys
malis.
hémogramme, m : хечограма, кръвна картина —>
hoemogramma.
hémolyse, / : хемолиза -» haemolysis.
hëmolysines, f lp l : хемолнзшш —» haemolysi па.
hémolytique : хемолитичен -» haemolyticus .
hémopéricarde, m : хемоперикард —> haunopcricar-
dium.
hémophilie, / : хемофилня —> haemophilia.
hémophtalmie, / : хемофталмия. хемофгалм —►
haemophtalmus (haemophthalmia).
hémopneumotborax, m : хемоиисвмоторакс —>haemo
pneumothorax.
hémopoïetique : хемопоетичен, хематопостичен. кръ-
вообразуващ -4 haematopoieticus (haemopoie
ticus).
•
hémoptysie, / : хемоптиза, кръвохрачене
haemo
ptysis.
hémorragie,/: хеморагия, кръвотечение, кръвоиз-
лнв —> haemorrhagia.
—
abondante ; хсматорся, обилно кръвотечение —►
ha ematоrrit оса.
—
auriculaire : кръвотечение от ухото или ушите
otorrhagia.
—
gastrique : кръвотечение от стомаха, гастрора-
гия —f gastrorrhagia.
—
intestinale : кръвотечение от червата —* ente-
го rrhagi a.
—
nasale : силно кръвотечение от носа, ринора-
гия -4 rhinorrhagia.
—
rénale : кръвотечение от бъбрека, бъбречна хе
морагия —» nephrorrhagia.
hémorragipare : хеморигнчен, предизвикваш кръво
течение -4 haemorrhagicus (!).
hémorragique
934
histogénèse
hémorragique : хеморагичен, съпровождаш ce c кр ъ
вотечение, кръвоточив -»• haemorrhagicus .
hémorroïdal, -е : хемороиден
haemorrhoidalis.
hémorroïde, / : хемороид, един от варианте, съста
вящи хемороидите -> haemorrhois (I).
hémorroïdes, f f p l ; хемороиди, „маясъл*
haemor
rhoides.
hémosidérpse, / : хемосидероза, сидерофилия -» hae-
mosiderosis.
hemospermie, / : хемоспермия, примес на кръв към
спермата
haemospermia.
hémostase, / : хемостаза, кръвоспиране -> hae
mostasis.
hémostatique : хемостатнчек, кръвоспиращ ■-> hae-
mostaticus.
hémostatiques, hémostyptiques, -m/p/ : хемостатици,
хемостиптици -» haemostatica (haemostyptica).
hémothérapie, / : хемотерапия, лечение с кръв ->
haemotherapia.
hémothorax, m : хемоторакс, хематоторакс -» /ихе-
то thorax (haematothorax).
Hémotoxin es, //p f : хемотоксини -> haemotoxina.
hépatalgie, / : хепаталгия, болка в черния дроб —>
hepatalgia.
hépatargie, / : хепатаргия, тежка чернодробна нн-
суфнциенцня -* hepatargia.
hépaticostomie, / : хепатикостомия —>hepaticostomiа.
hépatique : хепатален, чернодробен -> hepaticu s.
hépatisation, / : хепатизацня -» hepatisatio.
hépatite, / : хепатит
hepatitis.
—
infectieuse épidémique : епидемичен хепатит, бо
лест на Боткин —» h ep atitis epidemica.
—
du type sérum-homologue : хомоложен серумен
хепатит, серумен хепатит, инокулационен хе
патит —» serohepatitis.
hépatogèoe : хепатогенен -» hepatogenes.
hépatome, m : хепатом, злокачествен аденом, пър
вичен рак на черния дроб -» hepatoma.
hépatomégalie, / : хепатомегалия, увеличение на
черния дроб hepatomegalia.
hépato-nephromégalie glycogénique : гликогеноза, гли-
когенова болест, болест на Гирке -»
/rOJ/jT.
hépatopathie, / : хепатопатия, заболяване на черния
дроб изобщо —» hepatopathia.
hépatopexie, / : хепатопексия hepatopexia.
hépatoptose, / : хепатоптоза, спадане на черния
дроб -» hepatoptosis.
hépatorénai, -е : хепато-ренален, чернодробно-бъбре
чен —> hepatorenalis.
hépatosplénomégalie, / : хепатоспленомегалия, уве
личение на черния дроб и далака -* hepato
splenomegalia.
herbe médicinale : лечебна билка, лечебно расте
ние —» herba.
héréditaire: хередитарен, наследствен —►heredita
rius.
л
hermaphrodisme, т : хермафродитизъм, двуполово
развитие, двуполовост -♦ hermaphroditismus.
hermaphrodite, т : хермафродит hermaphroditus.
herniaire : херниален -» hernialis.
hernie, / : херния, кила, изсипване —» hernia.
—
abdominale : коремна, вентрална херния -» hernia
ventralis sive abdominalis.
—
adipeuse: тлъстинна херния, липоцеле-» lipocele.
—
cérébrale : мозъчна херния, енцефалоделе
encephalocele.
—
crurale on fémorale : крурална или феморална
херния, бедрена херния —» hernia femoralis
sive cruralis.
—
diaphragmatique : диафрагмална херния —» Лег-
л /ä diaphragmatica.
—
discale, hernie gu disque intervertébral : дискова
херния, херния на междупрешленен диск ->
hernia discalis.
—
épigastrique : епигастрална херния
hernia
epigastrica.
hernie étranglée, hernie Incarcérée : заклещена херния,
инкарцерирана херния hernia incarcerata.
—
inguinale : ингвикална, слабинна херния her
nia inguinalis.
—
Irréductible : ненаместааща се херния -* hernia
irreponibllis.
—
lombaire ; лумбална, поясна херния -* hernia
lumbalis.
—
ombilicale : умбиликална, пъпна херния —> her
nia umbilicalis.
herniotomie, / : херниотомия herniotomia.
herpès, m ; херпес, стресница, стреснушка -♦ her
pes (herpes simplex).
—
cataménial : менструален херпес -» herpes men
strualis.
—
crétacé : лупус еритематодес -» lupus erythe
matodes.
—
fébrile : фебрилен херпес —» herpes feb rilis.
—
gestîonné : гестационен херпес, херпес на бре
менността —» herpes gestationis.
—
labial : херпес на устните -» herpes labialis.
—
zoster : херпес зостер, зона -» herpes zoster,
zona (2).
herpétiforme : херпетиформен, херпесовиден -» her
petiformis.
Herter, maladie de : болест на Хертер-Хойбнер —>
coeliacia.
Herxheimer, réaction de : Яриш-Херксхаймерова реак
ция —> Jarisch-Herxheimer’ reactio.
hespéranopie, / : нощна слепота, кокоша слепота,
хемералопия -* hemeralopia.
hétérochromie, / : хетерохромия —> heterochromia.
hétérogène : хетерогенен, разнороден, чужд hete
rogenes.
hétérométropie, f : хетерометропия
heterome-
tropia.
hétéromorphe : хетероморфен —» heteromorphus .
hétérouyme : хетеронимен, разноименен
hetero-
nymas.
hétérophtalmie, / : различен цвят на ириса на двете
очи, хетерохромия
heterochromia.
hétéroplasie, / : хетероплазия -> h etего p la s ia .
hétéroplastie, / : хетероидастика, присаждане на
тъкани от животни на човек -* heteroplastica
hétérotopie, / : хетеротопия, атипична ло кализация
на тъкани или органи -» heterotopia.
hétérovaccin, m : хетеровакцина heterovaccinam.
hiatus, m : хиатус, отвор, цепнатина -» hia tu s .
—
leucémique : левкемичен хиатус -> hiatu s leak-
aemicus.
hibernation artificielle : изкуствена хнбернацня,
изкуствен зимен сън, лолулетаргия и др.
hibernatio artificialis.
hidradénite, / : хидраденит
hidradenitis.
hidradénome, m : хидр*о)аденом, аденом на потна
жлеза
hidradenoma (hidroadenoma).
hîdrocystome, m : хидроцистом, киста на потна
жлеза -> hidrocystoma.
hidrosadénite, / : хидраденит —» hidrad enitis.
Highmore, antre de : максиларен синус -> sinus ma
xillaris.
hile, m : хилус, врата на орган -^> h ilu s .
—
du foie: врата или порта на черния дроб -*■
porta hepatis.
—
du poumon ; хилус на белия дроб, белодробна
врата -» hilus pulmonis.
hippocampe, m : хипокампус, морски кон, издатина
в страничното мозъчно стомахче
hippo
campus.
hippns, m z хилус -> hippus.
hirsutisme, m : хкрзутизъм, ненормално окосмяване
у жени —» hirsutismus.
His, faiscean de : снопче на Хис, атрио-вентрикулно
снопче -» fasciculus atrioventricularis.
histiocytes, m fpl ; хистиоцити —> histiocytu s.
histogénèse, / : хист(и)огенеза -> histogenesis (Ы -
stiogcnesis).
histolyse
935
hypercapnie
histolyse, / : хистолиза -> histolysis.
histoplasmosis, m : хистоплазмоза» болест на Дар
линг
histoplasmosis.
Hodgkin, maladie de : болеет на Ходжкин, лимфогра-
нуломатоза -4 lymphogranulomatosis ( та-
tigna).
holosyslolique : холосистоличсн -4 holosystolicus .
homeogreffe, / : хомопластика -4 homoplastica (ho-
moioplastica).
homéopathie, / : хомеопатия -4 homoeopathia.
homicide, m : убийство на човек, хомишииум —»
homicidium^ caedes.
homœopathie, / : хомеопатия -4 homoeopathia.
homogène : хомогенен, еднороден —» homogenes.
homolatéral, -е : хомолатерален -» homolateratis.
homologae : хомологичен, хомоложен, съответству-
ващ, сходен -* homologus.
homonyme : хомокимен, едноименен -4 homonymus.
homosexualité, / : хомосексуализъм —> Нотоsexua
lismus.
hôpital, m : болница -4 hospitaliu m, nosocomium.
hoqnet, m : хълцане, хълцавица —» sing ultu s.
hormétonie, / : хорметония —» hormetonia.
hormone, / : хормон -4 hormonum.
—
corticotrope hypophysaire: адренокортикотропен
хормон -> АСТИ.
—
thyroïdienne : хормонът на щитовидната жлеза*
тироксин —» thyroxinum.
hormonothérapie, / : хормонотсрагшя, хормонно ле
чение -4 hormonothérapie.
Horner, syndrome de : синдром на Хорнер, очнозени*
чей синдром —> Homeri syndromam.
horripilation, / : настръхваме на кожата (от студ,
страх и др.), гъша кожа —>cutis anserina.
hospitalier, -ère : болничен —* n o soc omialis.
hospitalisation, / : хоспитализация, хоспитализира
не, настаняване на болен в болница за лече
ние
hospitalisatio.
hospitalisme, m : хоспи.ализъм -4 hospitalism es.
huile, / : масло (растително, минерално или течно
животинско) -4 o leum .
—
camphrée : камфорово масло -* oleum campho-
ratum.
—
essentielle, huile élhérèe : етерично масло -4
oleum aethereum.
—
de foie de morne : рибено масло, моруново
масло —* oleum jecoris Aselli.
—
d’olive : дървено масло, зехтин -» oleum Oli
varum.
—
de p araffine, hnile de vaseline : течен парафи н -4
oleum vaselini sive paraffinum liquidum.
—
de ricin : рициново масло -4 oleum Ricini.
—
de térébenthine : терпентиново масло —> oleum
Terebinthiпае.
hnméral, -е : мншничен, раменен —> humeralis.
hnmérns, m : хумерус, мишнична кост, раменна
кост -» humerus.
hnmescent, -е : овлажняващ, ставащ влажен
ma
didans.
humeur, / : телесна течност -4 humor.
—
vitrée : стъкловидно тяло -4 corpus vitreum.
humide : влажен —> humidus.
humoral, -е : xумирал en, отнасящ ce до течностите
на тялото -4 humoralis.
Hurler, maladie de : болест на Пфаундлер-Хурлср,
гаргоилизъм -4 garg oylismes.
Hutchinson, triade de : Хъчинсънова триада ->
Hutchinsoni trias.
hyalite, / : хиалит, възпаление на стъкловидното
тяло на окото -» hyalitis.
hyalolde : хиалоидек, стъкловиден —> h yaloides.
hydramnios, m : хидрамнион -> hydramnion.
hydrargyre, m : живак -> hydrargyrum.
hydrargyrisme, m ; хидраргпрнзъм (хронично) жи
вачно отравяне -4 hydrargyrismus.
hydrarthrose, / : хндрартроза, водянка на става -4
hydrarthrosis.
hydrémie, / : хидремия, разреждане, разводняване
на кръвта -4 hydraemia.
bydrencéphalie, / : хндроцеф алия, хи дроц сф ал(ус) ,
водянка на мозъка -» hydrocephalus (hydroce
phalia).
hydrencéphalocèle, / : х п дре нц еф а лоцел с, херния на
главния мозък -> hydrencephalocele.
hydroa, m : хи дроа , мехурчеста дерм а тоз а Пзобщо-4
hydroa.
—
vacciniforme : в акц пн пформена хидроа -4 h yd
roa vacciniformis.
hydrocèle, / : хндроцеле, водянка на яйцето -4 h yd
rocele.
hidrocéphalie, / : хидроцефал(ус), хндроцефалия -4
hydrocephalus (hydrocephalia).
hydrocéphalocète,/ : хндренцефалоцеле, херния на
главния мозък —» hydrencephalocele.
hydrolabilitë, / : хидролабилитет, хидролпбилиост -4
hydrolabilitas.
hydrolyse, / : хидролиза -4 hydrolysis.
hydroméningocèle, / : хидроменингоц еле, херни я на
. мозъчните ципи -4 hydromeningocele.
hydromphale, m : хидромфа лу с, тумо рови дно и зду
ване на пъпа —>hydromphalus.
hydronéphrose, / : хидронефроза -4 hydronephro
sis.
—
infectée : инфе ктира на хидро не фроза, хидро-
пнонефроза hydropyonephrosis.
hydropéricarde, m : хидромерикард, водянка на не*
рикарда —» hydropericardium.
hydropéritoine, m : асци т —> a s cites.
hydrophobie, / : хидрофобна, страх от вода, бяс -4
hydrophobia, rabies.
hydrophtalmie, / : хидрофталм -4 hydrophthalmus.
hydropisie, / : хидрои с, водянка, водянка на те л ес
ните кухини -4 hydrops.
—
articulaire : водянка на става, хндрартроза —»
hydrarthrosis.
—
dn cerveau : водянка на мозъка, хидроцефал(ус),
хндроцефалия —» hydrocephalus (hydroceph a
lia).
—
gravidique : водянка у бременните —> hydrops
gravidarum.
—
d’origine cardiaque : ка рднал ен , сърдеч ен хид-
ропс -4 hydrops cardiacus.
—
d’origine rén ale : водянка всл. на бъбречно з а
боляване, бъбречен хндролс -4 h ydrops rena
lis.
—
du péricarde : водянка на п ер и карда, хидро ие-
рикард -4 hydropericardinm.
—
du péritoine : водянка на коремн ата ку хи н а ,
асцит -4 ascites.
hydropneumotborax, m : хидропн ев моторакс -» hy d
ropneumothorax.
hydrops, m : хидропс, водянка -4 hydrops.
bydropyo-uretère, m : хидроп ио уре те р, емпием н а
пикочопровода -4 Hydropyoureter.
hydrorrhée, / : хидрорея, ( cjiiho) воднисто те ч е
ние -4 hydrorrhoea.
—
amniotique de l'utérus gravide : изтичане на око*
лоплодни води при разкъсване на хориона н
амниона -4 hydrorrhoea gravidarum sive am-
nialis.
hydrosalpinx, m : хпдросалпинкс —> hydrosalpin x.
hydrothérapie, / : хи дротер ани я, водолечение -> h y d
rothérapie.
hydrothorax, m : хидрото рак с, водянка на лл ев ра л -
ното пространство -> hydrothorax.
hygiène, / : хигиена -4 hygiena.
hygroma, m : хитром -4 hygroma.
hymen, m : хнмен, девстве на ци па *4 hymen.
hymenorraphie, / : хименорафия, зашиване на раз
късан химен -4 hymenorrhaphia.
hyperalgésie, / : хилералгезия -4 hyperalgesia.
hypercapnie, / : хиперкапкия -4 hypercapnia.
hyperchlorhydrie
936
hypodermique
hyperchlorhydrie, / : хиперацидитет, хиперацидност,
повишена киселинност на стомашния сок - у h y
peraciditas.
hyperchlorurie, / : хиперхлорурия hyperchloruria.
hypercholestérinémie, hypercholestérolémie, / : хипер-
холестеринемия - у hyp ercholesterinaenia,
hyperciuèse, / : хиперкинеза -> hyperkinesis.
hyperdactyiie, / : хипердактилия, наличност на по
вече пръсти -» hyperdactylia.
hyperémèse, / : хиперемезпс, безспирно повръща
не - у hyperemesis.
hyperémie, / : хшгеремия, местно кръвонапълване ->
hyperaemia.
—
active : активна или артериална хилеремия,
конгестия —> hyperaemia activa , congestio.
—
passive : пасивна, венозна или застойна хипер-
емия —> hyperaemia p as siva ; пасивно кръвона
пълване, венозен застой -4 «rtasfa venosa ; ме
тод на Бир —» £/«r/ methodus.
hyperémique : хиперемнчсн, кръвонапълнен -> Ау-
peraemicns.
hyperergie, / : хиперергия, повишена реактивна спо
собност на организма
hyperergia.
hyperesthésie, / : хиперестезия
hyperaesthesia.
hyperfibrinémie, / : увеличение на фибриногена в
кръвта, хипериноза -> hyperinosis.
byperfonctionnement, /я, hyperfonclion, / : хипер-
функцпя, повишена дейност -> hyperfu nc tio.
hypergénitalisme, / и : хипергенитализъм, хипергона*
дизъм -> Лvpergenitalismus.
byperglobulie, / : хиперглобулия, увеличение на ери
троцитите —> hyperglobulia.
hyperglycémie, / : хипергликемия
hyperglykae-
mia.
hypergiieusîe, / : хипергеузия, повишен вкусов усет—у
hypergeusia.
hyperhidrose, hyperidrose, / : хиперхидроза, усилено
потоотделяне, прекомерно потене -> hyperhid
rosis (hyperidrosis).
—
généralisée : силно потене на цялото тяло, пан-
хидроза panhidrosis.
hyperinose, / : хипериноза, хипериноземия, увели
чение на фибриногена в кръвта -> hyperinosis
(hyperinosaemia).
hyperinsulinisme, т : хиперинсулинизъм -> hyperin
sulinismus.
byperkératose, f : хиперкератоза -> hyperkeratosis.
hyperkinésie, / : хиперкинеза -> hyperkinesis.
hyperleucocytose, / : хиперлевкоцитоза, левкоцитоза
в голяма степен —» hyperleucocytosis.
hypermétropie, / : хнперметропня, „далекогледство“-*
hypermet ropia.
hypernépltrorae, m : хипернефром иа бъбрека, хипер-
нефромден тумор, тумор на Гравиц -> hyp er
nephroma renis.
hyperopie, / : „далекогледство“, хпперметропия -»
hypermétropie.
hyperorexie, / : болестно повишено чувство на
глад, булимия —> bulimia.
hyperosmie, / : хиперосмия, усилен мирисен усет - у
hyperosmia.
hyperostose, / : хнперостоза, разрастване на костно
то вещество —> hyperostosis.
hyperparathyrofdie, / , hyperparathyroïdisme, m : хи-
перпаратиреоза, хиперпаратиреопдизъм
hy
perparathyreosis (hyperparathyreoidismus).
hyperpiésie, / : есенциална хипертония, хипертонич
на болест —» hypertonia essentialis, morbus
hypertonicus.
hyperpigmentation, / : хиперпигментация -y hyp er
pigmentatio.
hyperpituitarisme, m : хиперпитуитаризъм, хипер-
функция на хипофизата —» hyperp itиitarismus.
hyperplasie, hyperplastie, / : хиперплазия -* hyper
plasia.
hyperpnée, / : хиперпнея, усилено дишане -y h y -
perpnoea (hyperpnoê).
hyperprosexie, / : хиперпрозексия, болестно повише
но внимание - у hyperprosexia.
hyperpyrexie, / : хиперпирексия -у hyperoyre xia .
hyperréflectivité, hyperréflexie, / : хиперре флексия ->
hyperreflexia.
hypersalivation, / : хиперсаливация, усилено слюн-
котсчение -> hypersaliv a tio .
hypersécrétion, / : хиперсекреция, повишена секре
ция -> hypersecretio.
hyperslhénurie, / : хиперстенурия -> hypersthen uria .
hypersurrénalisme, m: хиперадренализъм -y h yperad -
renalismus.
hypertension, / : хипертензия
hypertensio.
—
artérielle : повишено кръвно (артериално) на
лягане, хипертензия - у hypertensio.
—
essentielle : есенциална хипертония, хиперто
нична болест - у hypertonia essentialis.
—
paroxystique : пароксизмална, пристъпна хипер
тония, съдова кризи на Пал —у hypertonia pa
roxysmalis.
hyperthélie, / : полителия -» p olythelia .
hyperthermie, / ; хипертермия, прегряване (на орга
низма) —> hyperthermia.
hyperthymie, / : хипертимия, прекомерна емотив-
ност —> hyperthymia.
hyperthyreose, hyperthyroïdie, / , hyperthyroïdisme, лк :
хипертиреоза, хипертиреоидизъм - у h y pe rth y
reosis (hyperthyreoidismus) .
hypertonie (excès de tonus), / : хипертония -* h yp er
tonia (2-3).
—
utérine : тетанус на матката —у tetanus1 uteri.
hypertonique : хипертоничен -» hypertonicus (1-2).
hypertrichose, / : хипертрнхоза, прекомерно окосмя
ване —»hypertrichosis.
hypertrophie, / : хипертрофия -* hypertrophia.
—
prostatique : хипертрофия на простатата -у h y
pertrophia prostatae.
hypertrophique : хипертрофиран, хнпертрофичен
hypertrophicus.
hyperventilation,/ : хипервентилация, повишена вен
тилация на белите дробове —у hyperven tilatio•
hypervitaminose, / : хштервитаминоза
hypervita
minosis.
hyphédonie, / : хифедония, хнп(о)хедония, полова
студенина -> hyphedoma.
hyphéma, hypohéma, m : хип(х)ема, кръвоизлив в
предната камера на окото -» hyphaema.
hyphomycètes, m/pl : хифомицети
Hyphomycetes.
hypinose, / : хипиноза, намалена съсирваемост на
кръвта -» hypinosis.
hypnalgte, / : нощна болка, никталгия-» n yctalgia .
hypnose, / : хипноза
hypnosis.
hypnotiques, mfpl : хнпнотици, хипнотични, съно
творни лекарства —» hypnotica.
—
d'endormissement : приспивателни, сънотворни
лекарства -» hypnagoga.
hypoacoiisie, / : хипакузис, отслабване на слуха -v
hypacusis.
hypoalgésie, / ; хипалгезия, намаляване на усета за
болка —» hypalgesia.
hypocapnie, / : хипокапния -» hypocap nia.
hypochlorémie, / : хипохлоремия -* h ypoch loraemia.
hypochlorhydrie, / : субацидитет s u bac idita s.
hypochiornrie, f : хипохлорурия hvpochloraria.
hypocholestérinémie, hypocholestérolémie, / : хипо-
холестеринемия -> hypocholesterinaenUa.
hypochondre, hypocondre, m : хипохондриум, подреб
ре на облает
hypochondrio а.
hypochondrie, / : хипохондрия, хипохондричен син
дром
hypochondria.
hypochylie, / : хипохилиА, намалена секреция на
стомашен сок —Уkypochylia.
hypodermique : подкожен, субкутанен -y subcutfT
aeus.
hypodermoclyse
hypodermoclyse, / : хпподсрмоклиза. подкожно вли
ване иа голямо количество течност —> hypo-
dermoclysis.
hyp(o)esthésiet / : хнпестсзия, намалена сетивност -4
hypaesthesia.
hypofonction, / ; хипофункипя, намалена функция —>
hypofunctio.
hypogalactie, / : хииогалактия -4 hypogalactia.
hypogaslre, m : хипогастриум, долна коремна об
ласт -4 regio hypogastrica.
hypogastrique : отнасяш ce до хнпогастрнума —» h y
pogastricus.
hypogénitalisme, m : хнпшениталмзъм -> hypogeni-
talismus.
hypoglobulic, / : хипоглибулня, намаляване на ерит
роцитите в кръвта -* hypoglobuUa.
hypoglycémie, / : хипогликемня -> hypoglykaemia
(hypoglycoemia).
hypohidrose, f : хипохидроза, намалено потооделя-
не -4 hypohidrosis.
hypoménorrhée, / : хнпомснорея, много слаба, оскъд
на менструация —> hypomenorrhoea.
hypomnésie, / : хипомнезия, отслабване на памет-
та - 4 hypomnesia.
hypo(o)sfflie, / : хш те м ня , намаляване на обоняние
то -4 hyposmia.
hypoparathyroïdie, / , hypoparathyroïdisme, m ; хшю-
ппратиреоза, хипопаратпреоидпзъм, намалява
не функцията на паратиреондните ж тези —>
hypoparat hy rcosis (hypoparathyreoidismus) .
hypopharynx, m : хииофарпнкс, ларннгофарпнкс -»
hypopharynx.
hypophysaire : хшюфпзареи, хппофизен —>hypophy-
sarius.
hypophyse (cé réb rale),/: хипофиза, хипофизна жле-
зз , мозъчен придатък, мозъчна висулка —►h y
pophysis.
hypopituitarisme, m : хипошпунтарнзъм -4 hypopi
tuitarismus.
hypoplasie, hypoplastic, / : хипоплазня, недоразви
тие —> hypoplasia.
—
utérine; хииоплазия, недоразвитие на матката —>
hypoplasia uteri.
hypoprotéinémie, / : хииогтротеннемия -* hypopro-
teinaemia.
hypoprothrombinémie, / ; хипонротромбинемня —>h y-
poprothrombinavmia.
hypopyon, m ; хипоиион, гной в предната камера
на окото - у hypopyon.
hypospadias, m : хилоспадия -> hypospadia.
hypostase, / . хниосгаза —> hypostasis.
hypostatique : хнпостатнчен —> hypostatic us.
iatrogénie, / : ятрогения, ятрогенна болеет - \ i a t r o -
genia.
ichtyose, ichthyose, / : ихтиоза, „кожа на риба“ -4
ichthyosis.
ichthyosisme, rn : нхтиизъм, отравяне от риба —>
Ichthyismus.
ictère, m : иктер, жълтеница - 4 icterus.
—
grave malin, ictère typhoide ; теж ък иктер, зло
качествена жълтеница —> icterus gravis.
—
—
du nouveau-né : хемолитична болест или хе-
молитична анемия у новородените -4 morbus
haemolyticus neonatorum.
—
» hémolytique : хемолитичен иктер, хемолитична
жълтеница -4 icterus haemolyticus.
—
Infectieux ; инфекциозна жълтеница, болест на
Наснлен-Найл -* V a sile v -W eil* morbus.
—
—
épidémique ; епидемичен хепатит, болест
на Боткин -4 hep atitiv epidemica (morbus
Botkini).
—
noir : черна жъл теница, меласиктерус -4 icte
rus mêlas.
937
ilélte
hyposthénarie, / : хипостснурня, намалена концен
трационна сила на бъбреците —» hyposthen
uria.
hyposystotie, / : хипосистолия. асистолия —» h y po.
systolia f.2j , asystolia (2).
hypotension, / : хнпотензия, понижаване на наляга
нето —т hypotensio.
hypothalamus, m : хшюталамус. подхълмие, хипота-
ламична, дпенцефална област -> hypothala
mus.
hypothermie, / ; хипотермня -+ hypothermia.
hypothrepsie hospitalière; хиспитализъм -4 h ospi-
talismus.
hypothymie, / , хипотнмия, ненормална потисна
тост -4 hypothymia.
hypothyroïdisme, m : hypothyréose, hypothyroïdie, / ;
хииотиреондизъм, хнпотиреоза —» h ypothyre
osis (hypothyreoidismus).
hypotonie,/ : хппогонпя, намаляване на налягане
то, па напрежението -* hypoto nia .
hypotonique : хипотоничен -4 hypoto niens.
hypotrophie, hypotrophie infantile, / : хшттрофил ->
hypotrophia (2).
hypovitaminose, avitaminose relative, / : хппшшта-
ноза, витаминна недостатъчност —> h y p o v ita -
minosis.
hypoxémie, hypoxhemie, / ; хшюксемля -4 hypo xae -
mia.
hypoxie, / : хипоксия -y hypoxia.
hypurgie, / : хштургия -4 hypurgia.
hystérectomie, / : хистсрсктомня, оперативно отстра
няване на матката -4 hysterectomia.
—
abdominale : абдоминална или коремна хпетер-
ектомия -4 hysterectomia abdominalis.
—
vaginale, colpohystérectomie ; вагинална или вла
галищна хнстсрсктомия -4 hysterectomia vagi-
natis.
hystérie, f : xистерия —> hysteria.
hystérocleisis, m : хистсроклейзис. оперативно за т
варяне на матката —> hystérocleisis.
hystérographie, / : хистсрш рафия —>hysterographia.
bystéromètre, m : хистерометър -4 hysterometrum.
hystèropexie, / : хистеропексия -> hysterop exia .
—
abdominale : вентрофикепция на матката
ven-
trofixa tio uteri.
—
vaginale : вапшофшеепцпя ira матката —> va g i-
поfix a tio .
bysteroptose, / : хистероптоза, смъкване на матка
та —> hysteroptosis.
hystérosalpingographie, / . хистсросалшшгогрпфия -4
hysterosalpingographia.
hystérotomie, / : хнетероюмня —> hysterotomia.
I
ictère simple commun du nouveau-né ; жълтеница y
новородените, физиологична жъл теница - 4 icte
rus neonatorum.
ictus apoplectique : апоплектичен, мозъчен удар,
мозъчен инсулт —f ap oplexia (IJ.
idiopathique : идиоматичен, самостоятелен, първи
чен и др.
—
» idiopathicus ; генуинен, идиома
тичен, самородсн —> genuinus (2) ; есеициалсн,
идиоматичен, първичен -> e ssen tia lis (2).
idiosyncrasie, / : идиосинкразия —> ididosy n crasi a .
idiot, m, idiote, / : идиот(-ка), слабоумен (-мна) -»
idiota.
idiotie, / , idiotisme, tu : идиотия, идиотизъм - 4 idio -
tia (idiotismus).
—
mongolienne : монголоидна идиотия, монголи-
зъм —) mongolismus.
iléite, / ; илеит, възпаление на хълбочното черво -4
ileitis.
—
régionale ou terminale ; терминален илент, сте-
позираш терминален илент —» iteitis termina
lis .
Ileo-cæcal
938
Indigestton
iléo-csecal, е : илеоцекален -» ileocaecalis.
iléon, m : илеум» хълбочно черво —» ileum .
iléostomie, / : илеостомия -» ileostomia.
iléus, m : илеус, чревна непроходимост -* ileos.
—
dynamique : динамичен илеус (паралитичен и
еластичен) -* ileus dynamicus.
—
mécanique : механичен илеус -> ileus mecha-
nicas.
—
paralytique : паралитичен илеус -» ileu s p ara
lyticus.
—
spasmodique : спастичен илеус -> ile u s s p a sti
cus.
iliaque; нлначен, хълбочен -* iliacus (ilicus).
ilion, m ; хълбочна кост -» os ilium .
il Iasion, / : илюзия, илюзии, изопачени възприя
тия -* illu sio ('pl illusiones).
—
de fausse reconnaissance : псевдоспомняне, л ъж
ливи спомени -» paramnesia.
image sanguine : кръвна картина, хемограма -» hae-
тоgramma.
imbécile : имбецнлен, слабоумен -» imbecillis (im
becillus).
imbécillité, / : имбецил ноет, вид слабоумие -> im
becillitas.
—
mongoloïde ou mongolienne : монголоидна идио
тия, монголизъм —» mongolismus.
immaturé, -ée : неузрял, суров -> crudus (1); незрял,
неузрял, недоразвит, преждевременен -» imma
turus.
immédiat, -е : непосредствен -» immediatus.
immédiatement : веднага, тутакси (в рецепта)
statim.
immersion, / : имерсия —> immersio.
imminent,
-е : застрашаващ, непосредствено за
плашват -> imminens.
immobilisation, / ; имобилизация, имобилизиране,
поставяне в неподвижност -» immobilisatio.
immun, -е : имунен, невъзприемчив -» immunis.
immunisation, / : имунизация, имунизиране —> Immu
nisatio.
immunité, / : имунитет -* immunitas.
immunologie, / ; имунология -» immanologia.
immunothérapie, / : имунотерапия -» immunothera-
pia.
impair, е ; нечифтен -» impar.
impalpable : непалпируем, кеосезаем, който не мо
же да се напипа -> impalpabilis.
impaludisme, m ; малария, блатна треска —» m ala
ria.
imparfait, -е ; несвършен, незавършен, непълен -»
imperfectus.
impétigioeux, -euse ; импетигинозен -» im petigin e-
sus.
impétigo, m : импетиго -+ impetigo.
—
staphylococcique : фоликуларно или стафилоко-
ково импетиго —» impetigo follicu la ris sive
staphylogenes (impetigo Bockharti).
—
vulgaire; контагиозно импетиго, прилепчиво
илы обикновено импетиго -* impetigo conta
giosa (vulgaris).
implantation, / : имплантация, имплантиране -* im
plantatio (1).
impossible : невъзможен —» im possibilis.
Imprégnation, / : оплодяване fecundatio.
impression, / : вгъване, вдлъбване, отпечатък, сле
да —»impressio.
impnberté, / : липса на полово съзряване, недостиг-
нат още пубертет -» impuberius.
impuissance, / : импотенция, безсилие, слабост —»
impotentia ; съвъкупителна неспособност на
мъжа, полово безсилие, полова слабост —» im
potentia coëandi.
impuissant, -е : безсилен, полово неспособен, импо
тентен —>impotens.
impulsion, / ; импулс, подбуждане, вътрешен под
тик —» impulsus.
impur, -е : нечист, непречистен -» im puras.
inactif,
- ire : неактивен, бездеен, недеятелен —»
inactivas.
inactivité, / : бездействие, инертност -* i n e r t i a .
inanition, ^ : изтощение (от гладуване), инаниция - *
inanitio.
incarcération, / : инкарцерация, заклещваие -» I n
carceratio.
incertain,
- е : несигурен, неопределен, съмните
лен —» incertas.
incision, / : инцизия, разрязва не, срязване, разрез -»
incisio , disclslo ; рязане, разрязване, срязва
не, разрез —►sectio (I).
incisive, / : резец, преден зъб -» dens incisivus.
inclinaison, m : наклон, навеждане, инклинация ->
inclinatio.
—
dn bassin : наклонение на таза -» inclinatio
pelvis.
inclination, / : наклонение, навеждане, наклон, ин
клинация —» inclinatio (1)
inclusion, f \ включване —» in clu sio .
incompatibilité, / : несъвместимост -* i n c o m p a tib i
litas.
incompatible : несъвместим -» tn co m p atibilis.
incomplet, -été ; непълен -* incompletus.
inconscient, -е ; несъзнателен, безсъзнателен —» i n
scius.
inconstant, -е ; неконстантен, непостоянен, промен
лив —» in c o n sta n s : непостоянен, преходен, вре
менен —►temporarias.
incontinence, / : инконтиненция, незадържане, не
волно изпускане -» incontinentia.
—
des matières : незадържане на изпражненията —»
incontinentia alvi.
—
par regorgement, incontinence d’urine paradoxale ;
парадоксална ишурия —» ischuria paradoxa.
—
nocturne d'urine : нощно напикаване -* e n u r e s i s
nocturna.
—
d’orioe : незадържане на урината -> incontinen
tia urinae, enuresis (напикаване).
incoordinatiou, / : некоординнраиост, нес ъгласува
ност на движенията —» incoordinatio.
incorporation, / : инкорпорация, инкорпориране,
включване —»incorporatio.
incrétion, / : вътрешна секреция -* secretio in
terna.
iucrétoire : инкреторен, ендокринен, вътрешносе-
креторен -» incretorias.
incubation, / : инкубация, инкубационен, латентен
период —» incubatio.
incurable : неизлечим, неизцерим -* i n c u r a b ilis ;
неизлечим, невъзстановим, ирепарабилен -*
irreparabilis.
incurvation, / ; кривина, извивка -» fle x u ra .
index1, m : индекс, показалец, у казате л —» in
dex1(1).
—
colorimétrique : колориметричек индекс, индекс
на оцветяване —>index colorimetricus.
index3, m : показалец, вторият пръст на ръка та —»
index*.
indicanémie, / : индиканемия, наличност на инди-
кан в кръвта -* indicanaemia.
indicanurie, / ; индиканурия, повишено отделяне на
индикан в урината —♦ indicanuria.
indicateur, m : индикатор -» indicator.
indication, / : индикация, показание, лечебно пока
зание -» indicatio.
—
causale : каузална индикация, причинно пока
зание —>indicatio causalis.
—
vitale : витална индикация, жизнено показа
ние -* indicatio vitalis.
indifférent, -е ; индиферентен, безразличен, равно
душен, безвреден -» indifferens.
indigeste : несмилаем, мъчно смилаем —» i n d ig e s ti
bilis.
indigestion, / : индигеетия, нарушение на храно
смилането, леко стомашно разстройство —» i n
digestio.
indiquant
939
inopérable
indiquant, -е : показващ, посочващ, указващ ->
indicans.
indirect, -е : индиректен, непряк, косвен, страни
чен
indirectus.
indispensable : необходим, нужен -> necessarius.
indisposition, / : керазположенист, неразположение,
болнавост —> indisposition
indolence, / : индолентносг, безболезненост ; без
различие -* indolentia (1-2).
indolent, -е : индолентен, неболезнен, вял, бавен,
равнодушен към болка -» indolens (1-2).
Indolore : неболезнен -* indolen s (1).
indoration, / : нндурация, втвърдяване, затвърдява
не, уплътняване -» induratio.
—
brune : тъмнокафяво уплътняване на белите
дробове -* induratio fu sca pulmonum.
—
plastique du corps caverneux : пластично втвър
дяване на половия член —> induratio penis
plastica.
induré, -ée : индуциран, втвърден, уплътнен -» in
d u ra tu s ; уплътнен, затвърдял, втвърден, скле
ротичен —>scleroticus.
inégal, -е : неравен, нееднакъв —> ina eq ualis, d is
par.
inertie, / : инертност, бездействие, леност, сла
бост —* inertia.
—
utérine : маточна отпуснатост, слабост на ро
дилната дейност —> inertia uteri.
infanticide, т : детеубийство -» infanticidium .
infantile : инфантилен, детски ; недоразвит -» in
fantilis.
infantilisme, т : инфантнлизъм —> infa ntilism ns .
—
génital : генитален, полов инфаитилизъм —>
infantilismus genitalis.
—
intestinal : мнтеетннален ннфантилизъм, целна-
кня —>coeliacia.
infarctas, т : инфаркт -> infarctus.
—
blanc ; анемичен, иехемичен или бял инфаркт -♦
/яfarctu s anaemieus.
—
hémorragique o u ronge : хеморагичен или чер
вен инфаркт -♦ infa rctu s haemorrhagicus,
—
du myocarde : инфаркт на миокарда, миокарден
инфаркт —> infa rctu s myocardii.
infécond, -е : безплоден, стерилен, ялов -» in fe r -
tilist sterilis (2).
infécondité, / : безплодие y мъжа —» impotentia
generandi.
infectant, -e : заразен, инфекщюнен, заразяващ —»
infectiosus.
infecté, -ée : инфектиран, заразён infectas.
infectieux, -ense : инфекциозен, заразителен, з ара
зен -> infectiosus.
infection, / : инфекция, заразяване, инфектиране
infectio.
—
alimentaire : алиментарна, хранителна инфек
ция —» infe ctio alimentaria.
—
focale : фокална, огнигцна инфекция in fe c
tio focalis.
—
hospitalière : нозокомиална, вътреболнична ин
фекция -> infe ctio nosocomialis.
—
latente : латентна, скрита инфекция in fec tio
latens.
—
mixte ; смесена инфекция -» infe ctio mixta.
—
paludéenne : малария, блатна треска —>malaria.
—
purulente : пиемия, сепсис с метастази
pyae
mia.
—
secondaire: вторична инфекция -» infectio se
cundaria.
inférieur, -е : намиращ се по-долу, по-долен
inferior.
infertilité, / : инфертилитет, стерилитет -♦ i n fe r
tilitas , sterilitas (1).
infestation, / : заразяване с животински паразити
(глисти), инфестация, инвазия
infestatio,
invasio (2).
infiltrat, т : инфилтрат -> inf iliratus.
infiltration, / : инфилтрация, инфилтриране —f i n f i l -
tratio ; инфилтрат -» infiitratus.
—
calcaire : отлагане на калциеви соли, калцн*
фициране calcificatio.
—
graisseuse : мастна инфилтрация, стеатоза
steatosis.
infirmité, / : слабост, немощ, телесен недостатък
infirmitas.
inflammation, / : възпаление -» inflammatio, phleg
masia.
—
diphtérique : дифтеритно възпаление -» dip hth e
rias.
inflammatoire : възпалителен -> inflammato riu s,
phlogisticus.
inflexible : негьвкав, неогъваем
inflexibilis ;
ригиден, негьвкав, неподатлив —» rig id u s .
influenza, / : инфлуенца, грип g rippas.
infra-lingual, -е : подезичен -> hypoglossus1.
infundibulum cérébral : инфундибулум на хипотала-
муса -♦ infundibulum hypothalami.
infusion, / : инфузия, вливане на големи количества
течност -» infu sio (1) ; инфуз, запарка, зала*
ряване на дрога —» infusio (2)%infusum.
ingesta, m/pl : ингеста, погълнатите твърди и теч
ни храни —» ingesta.
ingestion, / : поглъщане на храна -> ingestio.
ingrédient, m : ингредиент, съставна част
Ingre
diens.
înguérîssble : неизцерим, неизлечим -♦ in cura bilis*
inguinal, -е : ингвинален, слабинен —>ing uin alis.
inhalation, / : инхалация, вдишване на нари и др.
inhalatio.
inhibiteur, m : инхибитор -* inhibitor.
inhibition, / : задържане или потискане функцията
на един орган или болестен процес in h i
bitio.
initial, -е : начален, инициален —» in itialis.
injection1, / : инжекция, инжектиране, впръскване-»
injectio (1).
—
continue : продължително вливане или пропус
кане на течност, перфузия —>perfusio .
—
hypodermique ou sous-cutanée : подкожна ин
жекция -» injectio subcutanea sive hypoder-
mica.
—
intra-dermique : ннтрадермална, интракутанна
или вътрекожна инжекция —> injectio intracu-
tanea sive intradermica.
—
intra-mnsculaire : мускулна (интрамускулна) ин
жекция -* injecito intramuscularis.
—
intra-rachidienne : гръбначномозъчна, (митра)
лумбална инжекция -» injectio intraspinalis
sive intralumbalis.
—
intra-veineuse : венозна (питравенозна) инжек
ция —» injectio intrauenosa.
—
massive : вливане, вкарване на големи коли
чества течност, инфузия -> in fu s io (1).
—
rectale : вкарване на течност в правото или в
дебелото черво, клизма -> clysma .
injection-sanguine : инйекцпя, силно кръоонамълпане
на съдовете на окото —> injectio (2).
inné, -ée : ироден -* inna tus ; генуинен, вроден,
първичен
genuinus (1).
innervation, / : ииервираие, снабдяване на органите
и тъканите с нерви -♦ innervâtio.
innocent, -е : невинен, безвреден innocens, beni
gnus (доброкачествен).
innomioé, -ée : безименен, ненаименуван —» inno
minatus.
inocclusion du septum ventriculaire : вроден дефект
на междувентрикулната преграда на сърцето,
болеет на Толочмнов-Рожё -> Tolocinov-R oger*
morbus.
inoculation, / : инокулация -» ino cu la tio .
inopérable : кооперируем, иноперабилен -» inope
ratilis.
Inscription
940
intoxication
inscription, / : надпис, съставна част на една ре
цепта -» inscriptio.
insecticides, tnfpl : инсектициди, инсектицидны
средства —» insecticida.
Insémination, / : осеменяване, оплодяване, опложда
не
inseminatio.
—
artificielle : из куствено оплодяване -♦ in sem i
natio artificialis.
insensibilité, / : немувствителност, безчувственост->
insensibilitas.
in sen sib le: инсензибилен, нечувствителен, невъз-
ириемчив —> insensibilis.
insertion, / : инсерция, прикрепяла )не, залавяне,
залавно място -» insertio.
Insidieux, -ense : коварен, прикрит, развиващ се
незабелязано (за болест) —» //urfttfosiia.
Insolation, / : излагане на слънце, слънчеви бани -►
i ns ola tio ; слънчев удар, слъичасване, хе-
лиоза —>heliosis.
insoluble : неразтворим -> in solubilis.
insomnie, / : безсъние, безсъница -» in so mn ia .
inspection, / : инспекция, оглед (на болен) -» iVz-
spectio.
inspiration, / : инспирация, вдишване, вдъхване
inspiratio.
instable : нестабилен, неустойчив, непостоянен -*
instabilis.
instillation, / ; ннстилация, капване, накапване —>
instillatio.
insuffisance, / : ннеуфнциенцня, недостатъчност
//ми,f fidentia (1-2).
—
aortique : аортна инсуфнциеиция, недостатъч
ност на аортната клапа
insufficientia val-
v(til)ae aortae.
—
cardiaque : сърдечна инсуфициенция, недоста
тъчност на сърцето - 4 insufficientia cordis.
—
cardio-pulmonaire : кардио-пулмонална инсуфи
циенция, сърдечно-бъбречна недостатъчност -*
insa:/fidentia cardiopulmonalis.
—
cardio-rénale : кардио-ренална инсуфициенция,
сърдечно-бъбречна недостатъчност —» i n s u f f i
cientia cardiorenatis.
—
cardio-vasculaire : кардио-васкуларна инсуфици
енция, сърдечно-съдова недостатъчност -* in
suf fidentia cardiovascularis.
—
(decompensation, défaillance) cardio-vasculaire :
асистолия -♦ asystolia (2).
—
coronaire : коронарна инсуфициенция, коро
нарна недостатъчност -» in su fficientia coro
naria.
—
—
aiguë : остра коронарна недостатъчност,
микроинфаркт на миокарда
insufficientia
coronaria acuta.
—
hépatique : чернодробна недостатъчност -* in
sufficientia hepatis.
—
m itrale: мнтралка инсуфициенция, недоста
тъчност на митралната или бикуспидалната
клапа —>insu fficientia mitralis.
—
pluriglandular re : плуригландуларна инсуфици
енция —> insufficientia pluriglandularis.
—
rénale : ренална инсуфициенция, бъбречна не
достатъчност —» in su fficie ntia renalis.
—
surrénale : супраренална инсуфициенция, над-
бъбречна недостатъчност —» in su fficientia sup
rarenalis.
—
valvulaire : валвуларна инсуфициенция, недо
статъчност на сърдечните клапи —> in s u f fic i
entia valvularis.
insufflation, / : инсуфлация, вдухване : перфлация—»
insufflatio, perf latio (1-2).
—
des trompes utérines : продухване на маточните
тръби, пертубация pertubatio .
insulaire : островен —» in sularis.
insuline, / : инсулин insulinum.
insulome, m : инсулом —> insaloma.
insusceptible : невъзпрцемчив, рефрактерен -> re
fractarius (2).
intact, -е : интактен, непокътнат, неповреден
intactus.
interarticulaire : интерартикул арен, междуставен
interarticularis.
intercalaire : вмъкнат, прибавен intercala ris.
ittterceilulaire ; интерцелуларен* междуклетъчен
intercellularis.
interocostal, -е : интеркостален, междуребрен
intercostalis.
intercurrent, -е : интеркурентен, интеркуриращ, при
бавящ се, добавъчен -» intercurrens.
intérieur, -е : вътрешен, от вътрешната страна —>
interior.
interlobaire : интерлобарен -» interlobaris.
interlobulaire : интерлобуларен -> in terlob ula ris.
intermédiaire1: междинен, промеждутъчен, среден
intermedius.
intermédiaire-, m : медиатор, посредник -» m edia
tor.
intermenstrue!, -elle : интерменструален -> in ter -
menstrualis.
intermission, intermittence, / : интермисия —» in ter
missio.
intermittent, -е : интермитентен, интермнтиращ, пре-
секлнв -» intermittent.
interne : вътрешен, принадлежащ на вътрешност
та —» internus.
întérocepteur, m : интерорецептор, интероцептор
interoreceptor (interoceptor).
intéroception, / : иитерорецепция, интероцепция ->
interorесеptio.
interosseux, -euse : намиращ ce между кости, между-
костен -* interosseas.
interpariétal, -е : интерпариетален, междутеменен
и др.
-> interparietalis.
interposé, -ée : интерпониран, вмъкнат между —>
interpositus.
interpositio, / : интерпозиция, вмъкване между и
др. -» interpositio.
irterrénalisme, m : интерренализъм -» inte rre nalis-
mus.
interrompu, -е : прекъснат -> Interruptas.
interruption, / : прекъсване -» interruptio.
interscapniaire : интерскалуларен, междулопатков —»
interscapularis.
ititersexualité, / : интерсексуалност -*> iate rsexu a -
litas.
interstice, m : интерстициум, ннтерстиций, межди
на, промеждутък —»interstitiu m .
interstitiel, - elle: интерстициален
interstitialis-
intertrigo, m : интертриго -* intertrigo.
intervafle (temps), m : интервал, промеждутък (от
време) -* intervallum.
—
Incide : светъл промеждутък (пра психоза) —»
intervallum lucidam.
intervention, / : интервенция, намеса -* in ter ve n tio .
—
chirurgicale : хирургична интервенция, опера
ция —>interventio chirurgica.
intervertébral, -е : интервертебрален, междупрешле-
нен -» intervertebralis.
intestin, m : черво, черва —>intestinum.
—
gréle : тънко черво intestinum tenue.
—, gros : дебело черво -» intestinum crassum.
intestinal, -е : интестинален, чревен -> in te stin a
lis.
intoxication, / : интоксикация, отравяне -» in to x i
catio ; токсикоза, системно отравяне
/одн-
ff).
—
alimentaire : алиментарна интоксикация, храни
телно отравяне
intoxicatio alimentaria.
—
médicamenteuse : медикаментозна интоксикация,
отравяне с лекарства —» intoxicatio medica
mentosa.
—
• putride septique ; путридна интоксикация, ca-
премия —» sapraemia.
—
par la solanine : соданизъм, отравяне c покъл
нали картофи -» solanlsmas.
Ivrognerie
•Intra-abdominal
941
intra-abdominal, -е : шгтраабдомииален, вътрскоре-
мсн -» intraabdominalis.
intra-arîiculaire : пиграартикуларен, вътресгавен -»
intraarticularis.
intracardiaque : шл ракарднален, вътре в сърцето -»
intracardialis.
intracellulaire : ш и ране луларен» вътреклетъчен -*
intracellularis.
intra-crânien, -enne : интракраниален, вътречере-
liOM —> intracranialis.
intra-dermique : интрадермален, интракутанен, въ
тре кожен —>in traciiianeus.
intradcrmo-réaction, / : ннтракутанна* вътрекожна
реакция или проба -> testum intгacutапеит.
intrairiuteal, -е : иптраглутеален, в седалищната
област —> intraglutealis.
intra lombaire : ннтралумбален -* intra lumbal is.
intra-m ural, -e : нитрамурален, вътрсстенсн -» in
tramuralis.
intramusculaire : интрамускуларсн, междумускулен,
мускулен -+ intramuscularis.
intra-beufaire : иитраокуларен, вътреочен -* intra
ocularis.
intra partum : интра партум, през време на ражда-
НС70 —> intra partum.
intra-pêritoneal,
-е : »штраперитоиеален, вътре в
неритонеалиата кухина intraperitonealis.
intra-rachidien, -оппе интрлепинален, в гръбначния
канал - > intraspinalis.
intra-theca I, -c : ннтратскален, в обвивките на гръб
начния M03LK -> intrathecalis.
intrathoracique : интраторакален, вътрегръден -»
intrathoracalis.
intra-utérin, -с ; пнтраутерниен, вътрематочен —»
intrauterinus.
intravasculaire : инграпаскуларен, вътрссъдов -*
intra vascularis.
intra-veineux , -cuse : интравенозен, вътревенозен,
венозен —• intravenosiis.
intra vital, -е : интравитален, прижизнен» пр иж иве-»
int raz’italis.
intubation, / : интубация —» intubatio.
intumescence, / : интумесценцня, дифузно подуване,
отичаме -* intumescentia (1).
Intussusception, / : инвагинация, вмъкване, вгъ-
ване. —
» invaginatio.
invagination intestinale: чревна инвагинация -» in
vaginatio intestini, invaginatio.
invasion. / : инвазия, нахлуване, проникване на бо
лестни възбудители в организма —» in va s io (1).
inverse : обърнат, обратен, изопачен -» inv ersas .
inversion, / : инверсия, обръщане, извръщане, пре
обръщане -» inversio.
—
splanchnique, inversion des viscères : преобърнато
разположение на вътрешните органи -» s ita s
inversus viscerum.
—
de l’utérus : извръщане на матката -» inversio
uteri.
invétéré, -ée : застарял, закоренял -» in vete ra tus.
invisible : невидим -* Inv isibilis .
in vitro : в епруветка —» in vitro.
iv vivo : на жив организъм -» in vivo.
involontaire : независим от волята, неволен, несъз
нателен -» involuntarius, inscius.
involution, / : инволюция, обратно развитие -» in
volutio
—
uterine : обратно развитие на ма тката след
раждане -* involutio uteri.
iode, m : бод -* jodum.
iodisme, m : йодизъч, отравяне с йод jodismus.
ion,m:йон-»ion.
ionisation, / : йоинзация ionisatio, dissociatio ;
йон(т)офорсза -> iontophoresis (ionophoresis) .
ionothérapie, Iontophorese, / ; йоитофореза, йоно-
фореза* йонотерапня -» iontophoresis (iono
phoresis).
iridectomie, / : иридектомия -» iridecto mia .
iridencleisis, m : ириденклейзис -» iridencleisis.
iridocèle, / : иридоцеле, пролапс на ириса -♦ Irido -
cele (prolapsus iridis).
irido-choroïdite, / : иридохориоидит -» irid oc h o rio i-
iditis.
iridocolobome, m : иридоколобома, колобома на
ириса -» iridocoloboma.
irido-cyclite, / : иридоциклит -» irido cy clitis.
iridodèse, / : нридодеза, иридеза -» irid o de sis (iri*
desis).
iridodonèse, / : 1гридодонсза, треперене на ириса
iridodonesis.
iridoplégie, / : иридоплегпя, неподвижност на зени
цата -» iridoplegia.
iridotomie, / : ирндитомия -> iridoto mia .
Iris, m : ирис, ирис ка окото, дъговица i r i s .
—
tremblotant : треперене па ириса, нридодонеза -»
iridodonesis.
iritis, f : ирит, възпаление на ириса -» iritis .
irradiation, / : «радиация, ирадиранс, излъчване -»
irradiatio ( î) ; »радиация на възбуждението ;
облъчване
irradiatio (2-3).
irréductible : иеподдаваш ce на наместване, ирепо-
нибилен -» irreponibilis,
irréflectivité, / : арефлексия
areflexia.
irrrégulïer, -ere : нередовен, неправилен, »регуля
рен —» irre gularis ; неправилен, ненормален —>
anomalis.
irréparable : непоправим, иеоъзстановнм, неизлечим,
ирспарабнлен—» irr ep ar abilis.
irréponible : ирепониблен, ненамсстващ се -» irr e
ponibilis.
irréversible : невъзвратим, необратим, иреверзп-
блен -» irreversibilis.
irrigation, / : иригация, оросяване или промиване
на кухина или рана -» irrigatio.
irrigoscopie, / : иригоскопил, рентгеноскопия иа де
белите черва -* irrigoscopia .
irritabilité, / : раздразнимост, раздразнителност -»
irritabillitas, excitabilitas.
irritable : раздразнителен, раздразним —» ir rita b ilis .
irritant, -е : дразнещ, раздразващ -» irritans.
irrita nts (médicaments), m /pt : дразнещи кожа та
средства —> irritantia.
irritation, / : раздразнение -» irritatio.
ischémie, / ; исхемия, безкръвие, местно малокръ-
вие -» ischaemia.
ischémiqne : иехемичен (ишемичен), безкръвен -*
ischaemicus-
ischiatique : седалищен -> ischiadic us.
ischion, m : седалищна кост —» o s is chii.
ischurie, / : ишурия, иехурия, з адръжка на ури
ната
ischuria.
—
paradoxale : парадоксална ишурия -» isch u ria
paradoxa.
isochrone, isochronique : изохронен, едновременен ;
повтарящ се през еднакви интервали от вре
ме —» isochronus.
isocorie, / : изокория -» isocoria.
isolé, -ée : изолиран, уединен -> isolatas.
isolement, m : изолация, уединяваме —» is o la t io .
isométropie, / : изометропия
isometropia.
isomorphe : изоморфен -* isomorphas.
isosthénurie, / : изостенурия isosthenuria.
isotonie, / : изотония —» isotonla.
isotonique : нзотоннчен -> isotomcas.
isotopes, mfpl : изотопи —►isotop i.
isthme, m : истмус, провлак, стеснено място -»
isthmus.
—
de l'aorte ; истмус на аортата -» isthm us aor
tae.
—
du gosier : истмус на гър ло то, вход към фа
ринкса -* isthmus faucium.
—
de l'utéras : истмус на матката isthm us u teri.
ivoire, m : дентин
dentinum.
ivresse, / : алкохолно опиване, пияно състояние,
напиваме
ebrietas.
ivrognerie, / : пиянство -» ebriositas, alcoholismas
(алкохолизъм).
jactation
942
kystome
J
jactation, jactitation, / : неспокойно мятане на бол
ния
jactatio.
Jaffe-Lichtenstein, maladie d* : болеет на Яфе-Лкх-
тенщайн, локализиран фиброзен кистозен ос-
т(е)ит —» o stitis fibrosa cystica localisata.
jambe, / : подбедрица, подколенница -* cr us (J).
—
arquée : О-образен крак, изкривяване на коля
ното навътре -» genu varum.
—
hypogénitale : симетрична сритроцианозл на ко
жата —> erythrocyanosis cutis symmetrica.
—
en X : Х-образен крак, изкривяване на коляно
то навън —>genu valgum.
Janet, méthode de : метод на Жанё, промивка по Жа-
Hè —> Janeti methodus.
jarret, m ; задколянна ямичка -> fossa poplitea.
jaune d’cenf : жълтък, яйчев жълтък —» vitellus ovi,
vitellus.
Jejnnal, -e : отнасящ се до празното черво (jeju
num) —» jejunalis.
jéjunostomie, / : йеюиостомия —» jejunostomia.
jejunum, m : йеюнум, празно черво -» jejunum.
jeune ; млад -» adolescens (JJ.
join tore, / : става, съединение чрез става -> a r ti
culatio1.
jonction, / : съединение, място на съединение,
връзка —» junctura.
joue, / : буза -> bucca.
journalier, -ère : всекидневен, ежедневен —» quoti
dianus.
jugulaire : югуларен, шиен, времен —» jugula ris.
jumeau1, -elle : двоен, съставляващ чифт -» bige-
minusK
jumeau-, m % jumelle, / : близнак -» bigeminus
jumeaux, mipl : близнаци —>ge melli (gemini).
juvénile ; ювенилен, юношески, младежки -* j u v e
nilis.
juxtaposition, / : съседно или гранично положение-
положение „страна до страна“ -» ju xtap ositio .
к
Kahn, réaction de : реакция на Кан —> Kahni reac
tio.
kala-a zar, m : кала-азар, висцерална лейшмани
оза —» leishmaniosis visceralis.
Kaposi, éruption v a rie d liforme de: синдром на Ка-
поши, генерализиран херпес —» eruptio vari-
celliformis Kaposii.
Karell, care d e : Карелово лечение или метод-»
Karelli cura sive methodus.
kariokinèse, / : кариокинеза, митоза -» ca ryokine-
sis.
Ка5in-Bek, maladie de : болеет на Кашин-Бек, енде
мична деформираща остеоартроза -» o steo
arthrosis deformans endemica.
Keith et Flack, nœud de : възел на Кит-(Кейт)-Флак,
синусов възел —» nodus sinuatrialis.
kéloïde, m : колоид, ръбцов келоид -» keloidum .
kélotomie, / ; херниотомия, операция на херния —»
herniotomia.
kératinisation, / : кератинизация -» k eratinisatio.
kératite, / : кератит, възпаление на роговицата -»
keratitis.
—
à hypopyon : пълзяща, гнойна язва на рогови
цата —» ulcus serpens corneae.
—
phlycténulaire : фликтенулозен или скрофуло-
зен кератит —» keratitis phlyctaenulosa sive
scrophalosa sive tuberculo allergica.
kératocèle, / : кератоцеле —» keratocele.
kératocône, m : кератоконус, коническа роговица —»
keratoconus.
kératodermie, / : кератодермия, кератоза -* kerato
s is (1) (keratodermia).
kératoglobe, m : кератоглобус, полусферично из
пъкване на роговицата
keratoglobus.
kératolytique : кератолитичен —» k eratolyticu s.
kératome, m : кератом -» keratoma.
—
sénile : старчески кератом -» keratoma senile.
kératomégalie, / : кератоглобус -» keratoglobus.
kératopIastie, / : кератопластика, присаждане на
роговица —» keratoplastica.
kératose, / : кератоза, вроговяване -» keratosis (2).
—
pilaire : космена или фоликуларна кератоза —»
keratosis pilaris sive follicularis.
kératotomie, / : кератотомия, инцизия на роговица
та —» keratotomia.
Kernig, signe de : симптом на Керниг -» Kernigi
signum.
Kiesselbachi locas : място на Киселбах -» K iessel-
bachi locus.
kinésithérapie, cinésithérapie, / : кинезитерапия, ле
чебна гимнастика -» kinesitherapia.
kinesthésie, cinesthésie, / : кинестезия, ставно-мус
кулен усет, мускулен усет —» kinaesthesia.
Kiebs, bacille de : дифтериен бацил, дифтерийна
бактерия -» Corynebacterium diphtheriae.
kleptomanie,/: клептомания -* cleptomania.
Koch, bacille de : Кохов бацил, туберкулозен бацил,
туберкулозна бактерия —» Mycobacterium tu
berculosis.
Koch, vibrion de : холерен вибрион -» Vibrio chole
rae.
Koplik, signe de : петна на Коплик-Фплагов, Коп-
ликови петна -» Koplik-FilaiovT maculae.
kopiopie, / : слабост на зрението, астенопия -»
asthenopia.
Корр, asthme thymique de : спазъм на гласната
цепка —» laryngismus stridulus.
Korotkov, méthode auscnltatoire de : метод на Корот
ков -» Koroikovi methodus.
Korovnikov, maladie de : болеет на Коровников,
вариант на синдрома на Банти —» Korovnikovi
morbus.
Korsakov, psychose ou syndrome de : Корсаков синдром
психоза, комбинирана с полиневрит -♦ Korsa-
kovi syndromum.
Ko2evnikov, épilepsie de : Кожевникова кортикална
епилепсия, частична постоянна епилепсия —»
epilepsia corticalis (epilepsia p artialis con
tinua).
kraurosis vulvae : крауроза на вулвата -» craurosis
vulvae.
Kristeller, manœuvre de : метод на Кристелер, ва
риант на синдрома на Банти -> Kristelleri
methodus.
Kroenig, aire de : Крьонигово звуково поле -> Kroe-
nigi area.
Krnkenberg, tumeur de : тумор на Крукенберг -*
Krnkenbergi tumor.
Kusstnaui, maladie de : нодозен, възлест периарте-
риит —» periarteriitis nodosa.
Knssmanl, respiration de : дишане на Кусмаул, Кус-
маулово дишане -» Kussmauli respiratio.
kymograpbie, / : кимография -» kymographia.
kyste, m : киста -» cystis (2).
—
sanguin ou hématique : кръвна киста, хемато-
киста —» haematocystis (J).
—
sébacé : киста на маетна жлеза , атером —>
atheroma.
—
synovial : ганглио(н), „мъртва кост“
gang
lion (2).
kystique : кистозен —» cysticas (2).
kystome, m : кнетом, цистом -* cystoma.
leishmaniose
labial
943
L
labial, -е : лабиален, устен -4 labialis.
labile : лабилен, колеблив, неустойчив, непостоя
нен
labitis .
labilité, / : лабилност, неустойчивост -* tabi lita s .
labre, m : горна бърна или устна у животните -4
labrum.
labyrinthe, т : лабиринт, вътрешно ухо -4 aaris
interna.
labyriulhile, / : лабирпнтит -4 labyrinthitis.
lacération, / : разкъсване -4 laceratio,
lacrymal, -е : сълзен, лакримален -4 lacrimalis.
lactation, / : лактация, образуване, отделяне на
мляко -> lactatio (1).
Jactifère : носещ мляко, произвеждащ мляко, мле-
коноссн -4 lactifer.
lactobacüle bulgare : български бацил -4 Lactobac-
teriuni bulgaricum.
lactose, m : лактоза, млечна захар -4 saccharum
lactis.
lactosurie, / : лактозурня -4 lactosuria.
ïaennaire : лакунарен -4 lacunaris.
lacune, / : ла куна, празно място -4 lacuna (2).
ladrerie, / : цистицеркоза -4 cysticercosis ; означа
ва orne лепра -4 (lèpre).
Laënnec, cirrhose de : атрофична чернодробна циро
за на Лаенек -4 cirrhosis hepatis atrophica.
lagophtalmie, / : лагофталм, заешко око - 4 lagoph
thalmus.
lait, m : мляко -+ lac.
—
caillé : (самб „подквасено“) кисело мляко -4
lac coagulatum.
—
de femme : мляко от жена кърмачка, женско
мляко
lac mulierum.
lallation, / , lallemenf, m : лалация -4 lallatio.
lalophobie, / : лалофобия, страх or говорене - 4 la-
lophobia.
lambdacisme, m : ламбдацизъм, неправилно или изо
пачено произнасяне на звука „л" -4 lambda-
cismus.
lambdoïde : ламбдовиден, подобен па гръцката буква
ламбда (Я, А) lambdoideus.
lambtiase, lambliose, / : ламблиаза, ламблиоза -4
lambiiasis (lambliosis).
lame, / : тьнък лист, пластинка, ламина -* lamina.
lamellaire; lame! leux, -ense : ламелозев, състоящ ce
о. пластове или люспи, слоест, подобен на
листове -» la mellatus ( Lamellosas) .
lamelle, / : ламела, пластинка, люспица -4 lamella.
laminectomie, / : ламинектомия - 4 laminectomia.
lancéolé, -ée : ланцетовиден, копиевиден -* lanceo-
latus.
lancette, / : ланцет, ланцетка -> lanceola.
Landry, maladie de : парализа на Ландрй, остра
гръбначномозъчна възходяща парализа -4 p a
ralysis spinalis ascendens acuta.
Langerhans, ilois de : Лангсрхансови острови (в пан
креаса) —4 insutae pancreatis (Langerhansi).
langue1, / , langage, m : език, реч, говор -* lingua).
langue2, / : език (орган) - 4 linguaа.
—
fissura le ou plicaturée ou scrotale : набразден
или скротален език -4 lingua - p lic a ta sive
scrotalis.
—
géographique : географически език, език като
географическа карта -4 lingua) geographica.
—
noire, langue villeuse ; черен език, „космат
език" —
> lingua) nigra.
—
rôtie ; парене на езика, глосопироза -4 g lo sso
pyrosis.
lanugo, m : лануго, първични косми - 4 lanugo ( 1),
Lanz, point de : точка на Ланц -» Lami punctum.
laparohystérectomie, / : абдоминална или коремна
хистеректомия —* hyste re ctomia abdominalis.
laparoscopie, / : лапароскопия, ендоскопия на ко
ремната кухина -4 laparoscopia.
laparotomie, / : лапаротомия -> laparoto mia.
farme, / : сълза -4 lacrima .
larmoiement, m : сълзотечение -» la crimatio .
larvé, -ée : ларвиран, скрит, маскиран -> larvatus.
laryngé, -ée ; laryngien, -епле : ларингеален, гръкля-
нен, гръклянов -4 laryngeus.
laryngectomie, / : ларингектомия —» laryng ectomia .
laryngisme, m : ларингоспазъм -4 laryngospasmus.
laryngite, / ; ларингит -» laryngitis.
—
sons-glottique aiguë, laryngite stridoleuse : възпа
лителен оток на л игавицата под гласните
връзки, псевдокруп, лъжлив круп -4 la ryn gi
tis subglottica.
laryngologie, / : ларингологии -4 la ryng ologia.
laryngologiste, m : ларинголог -4 laryng ologu s.
laryngopharyugite, / : ларингофарингнт -» laryng o
pharyngitis.
laryngopbarynx, m : ла рингофаринкс, хипофарннкс -4
hypopharynx.
laryngorragie, f : ларингорагня, кръвотечение от
гръкляна -4 laryngorrhagia.
îaryngorrhée, / : ларннгорея
laryngorrhoea.
laryngoscopie, / : ларингоскопия —> laryngoscopia.
lafyngospasme, m ; ларингоспазъм -4 laryng ospa s
mus.
laryngo-sténose, / : ларингостсиоза, стеноза на ла
ринкса -4 laryngostenosis.
laryngostomie, / : ларингостомия —» la ry ng osto mia .
laryngotomie, / : ларинготомия -* la ry ngoto mia.
laryngo-tracbéite, / : ларинготрахеит -4 laryn go tra
cheitis.
larynx, m : ларинкс, гръклян -4 larynx.
lascif, -ive : похотлив, сластолюбив -4 lib idinosu s .
Lasègne, signe de : признак на Ласег —> Lasegui
signum.
latent, -е : латентен, скрит -4 latens.
latéral, -е : латерален, страничен —» lateralis.
latérofl exion , / : латерофлексия, странично прегъ
ване-» lateгоfle x io .
latérophobie, / : латерофобия -» laterophobia.
latéroposition, / : латеропозиция, странично из
местване -» lateropositio.
latéropulsion, / : латеропулсня, склонност към дви
жение или падане встрани -4 lateroputsio.
latéroversion, / : латероверзия, наклоняване вс тра
ни -4 lateroversio.
Laurence-Moon-Biedl, syndrome de : синдром на Ло
ра нс-Мун-Бидл -4 Laurence -Moon-Biedl* s y n -
drотит.
lavage, m : промиване, иригация-* irrigatio.
lavement, m : клизма -4 clysma.
—
alimentaire ou n utritif : хранителна клизма -4
clysma nutritivum.
—
de contraste, lavement opaque : контрастна или
диагностична клизма -» c lysma opacum.
—
goutte-à -goutte : капкова клизма -» in fu s io
rectalis.
—
médicamenteux : лекарствена клизма -4 c lys m a
medicamentosum.
—
purgatif : пургатнвна, очистителна клизма -4
clysma purgativum.
laxatifs, mlpli слабителни, очистителни лекарства -4
la xa ntia ; леко действуващи слабителни ле
карства -4 aperientia.
légal, -е : законен, съдебен -» foren sis.
Legal, réaction de : проба на Легал -4 Legali testum.
léger, -ère ; лек, нетежък (за болеет), слаб -4 le
vis1, mitis.
Legg-Calvé, maladie de : 'болест на Лег-Калвё-Пер-
тес -4 osteochondropathia deformans coxae
juvenilis.
leishmaniose, f : лейшманиоза, лейшмакиаза - 4
Ieishmaniosis (leishma niasis).
—
cutanée : кожна лейшманиоза, ориенталска язва,
пендински язва н д р.
-4 leishmaniosis cutanea
sive cutis.
leishmaniose
944
ligne
leishmaniose viscérale : висцерална лейшманиоза,
калаазар -» leishmaniosis visceralis,
le même é tat : същото състояние, същата находка -*
status idem.
lemniscus, lemnisque, m : лемннск, лента, примка -»
lemniscus.
lénitif,
- ive ; облекчаващ, успокояващ, смекча
ващ leniens.
lénitifs, tnfpl : лекарствени средства, успокояващи
или намаляващи дразненето, особено на лига
вици —> lenitiva.
lent, -с : бавен
lentus (продължителен), tardu s
(бавно или късно настъпваш),
lenticöne, m : лентиконус lenticonus.
lenticulaire, lentiforme ; лещовкдсн -> lenticula ris
(lentiformis).
lentigo, m : лентиго, бемка -» lentigo.
lentille (optique), / : леща (оптична) -» lens.
léontiasis, m : леонтиаза, лъвско лице -» fa c ie s
leonina.
—
ossea : костна леонтиаза -» léontiasis ossea.
lèpre, / : лепра, проказа -> lepra.
lépreux, -euse ; лепрозен, прокажен -» lepro sus.
leptocéphale, m : лептоцефал, лептокефал —» lepto-
cephalus.
leptoméninge, / : паяжиновидната и меката мозъчна
обвивка, лептоменинги
leptomeninges.
leptoméningite, / : лептоменингит -» leptomeningi
tis.
leptosome, m : лептосом - t leptosoma.
leptospirose, / ; лептоспироза -* leptospirosis.
Lerî, signe de : симптом на Лерй —» L erii signum .
Leriche, syndrome de : синдром на Льориш Lerichi
syndromum.
Lermoyez, syndrome de; синдром на Лермоайё —»
Lermoyez* syndromum.
lésé, -ée : повреден, увреден
laesus.
lésion, / : лезия, повреда, увреждане, поражение,
нараняване —» laesio .
—
traumatique : травма, нараняване
trauma,
traumatismus.
létal, -е : летален, смъртоносен -* letalis .
létalité, léthalité, / : леталитет, смъртоносност
letalitas.
léthargie, / : летаргия, летаргичен сън, „привидна
смърт“ -» lethargia.
leucanéntie, / : левканемия
leucanaemia.
leucémie, Ieucocythémie, / : левкемия, левкоза
leukaemia (leucaemia).
—
aiguë : остра левкемия, остра левкоза -» leukae
mia acuta (leucosis acuta).
—
aleucémique : алевкемична левкоза, алевкемия,
псевдолевкемия
aleukaemia (aleucaemia).
—
lymphatique ou lymphoïde : хронична лимфатична
левкемия, хронична лимфаденоза, хронична
лимфолевкоза —» leukaemia lymphatica chro
nica (lymphadenosis chronica).
—
monocytique : моноцитна ле вкем ия-» leukaemia
monocytotica.
—
myélogène ou myéloïde : хронична миелоидна
(миелогенна) левкемия, хронична миеколевко-
за —> leukaemia myeloides chronica (myelosis
chronica).
leucoblastose, / : остра левкоза, остра левкемия ->
leukaemia acuta (leucosis acuta).
leucocyte, m : левкоцит, бяла кръвна клетка
leu
cocytus.
leucocytogénèse, / : левкоцитогенеза, образуване на
левкоцити —» leucocytogenesis.
leucocyto lyse, Iencolyse, / : левкоцитолиза, левколи-
за —» leucocytolysis (leucolysis).
leucocytose, f : левкоцитоза -» leucocytosis.
leucodermie, / : левкодерма, дисхромия на кожата -»
leucoderma.
leucogramme, m : бяла кръвна картина, левхограма,
лсвкоцитограма -» leucogramma.
leucotne, m : левкома, бяло непрозрачно петно k&
роговицата
leucoma .
—
adhérent : левкома, сраснала с ириса
leuco
ma adhaerens.
leuconycfiie, / : левконихия —> leuconychia.
leucopathie, f : левкопатия, липса на кожния пиг
мент -» leucopathia.
leucopénie, / : левкопения -» lencopenia.
Jeucoplasie, / : левкоплакия
leucoplakia.
leucopoïèse, / : левкопоеза, образуване на левкоци
ти
leucopoiesis.
leucorrhée, / ; бяло течение, течение от влагалище
то -» fluor albus.
leucose, / : левкоза -* leucosis.
leucotomia, / : левкотомня -» leucotomia.
Jeucotrichie, / : левкотрихия, побеляване на косата,
побелели коси —» leiicotrichia.
lévigation, f
левигация, превръщане на твърдо
вещество в най-ситен прах чрез триене
/г-
vigatio.
lèvre, / : устна, бърна, подобно па устна образу
вание —> labium ; устна —> tabium oris.
lévulose, / : левулоза, фруктоза , плодова захар —»•
laevulosa, fru ctosa.
lévulosurie, ^ : левулозурия -» laevulosuria.
levure de bière : бирена мая, бирени квасни гъ
бички —> Saccharomyces cerevisiae.
levares, f f p i : квасни (спиртни) гъбички, дрожди -*•
Saccharomyces.
libidineux, -ense : сластолюбив, похотлив
libidi
nosus.
libido-sexuelle : плътско желание, полово влечение,
либидо -» libido sexualis.
Libman-Sacks, syndrome de : синдром на Либман-
Сакс, луповисцерит -* Libman-Sacksf syndro
mum.
libre : свободен —» liberК
lichen, ж : лихен, лишей
lichen.
—
pilaire : космена или фолмкуларна кератоза —у
keratosis pilaris sive follicularis simplex.
—
plan, lichen ruber plan, lieben de Wilson : червен
плосък лихен -» lichen ruber planus.
—
ruber acuminé : червен, островръх лихен -►
lichen ruber acuminatus.
—
scrophnlosornm : лихен на скрофулозните, лих е-
новидна туберкулоза на ко жата
tuberculo
sis cutis lichenoides.
—
simple chronique circonscrit : циркумскриптен
или органичен невродермит —» n e urodermitis
circumscripta sive chronica circumscripta.
lichénoïde : лихеноиден, лнхеновиден —>lich eno ide s-
Kiénal, -е : лиенален, слезков, далачен —» lienalis.
lientérie, / : лиентерия, вид диария —> lienteria.
Heu, m : място -» locus.
Ueutaud, trigone d e: триъгълник наЛиьотб tr i
gonum vesicae (Ueataudi).
ligament, m : лигамент, връзка -» ligamentum ;
връзка -» vinculum (1).
—
artieniaire : ставна връзка
ligamentum arti
culare.
—
large de l’utérus : широка маточна вр ъз ка
ligamentum latum uteri.
—
rond de l'u térus : обла вр ъзка на матката ->•
ligamentum teres uteri.
ligature, / : лигатура, връзване, връзване на кр ъ
воносен съд -» ligatura.
—
» d'un vaisseau: вазолигатура, превръзване на
съд —» vasoUgatura (IL ligatura.
ligne, f : линия, черта -» linea, s tria (ивица, стрия),
—
axillaire (antérieure, postérieure e t moyenne) :
аксиларна, подмишнична линия (предна, задна
и средна) linea axillaris (anterior, poste
rior et media).
—
blanche : бяла линия (на корема) ~» linea alba.
—
ilio-ischiatique : линия на Розер-Нелатон - *
Roser-Nelatori linea.
ligne
945
luette
ligne médio-claviculaire : медноклавикуларна ли
ния —» linea medioclavicularis.
—
parasternale : парастернална линия -4 linea pa
rasternalis.
—
sternale ; стернална линия
linea sternalis.
—
v isuelle: зрителна линия, зрителна ос -» linea
visus.
limaçon, т : охлюв, кохлеа -» co chlea.
limitant, - е : лимитен, ограничаваш -» lim ita ns.
limite, / : предел, граница limen.
lin éaire: лннеарсн, линеен, вървящ в право напра
вление -» linearis.
lingual, -е : лингвален, езичен —» lingualis.
lingula, / : езиче, подобно на език образувание -»
ling ula.
liniment, т : линимент, течна мазилка -» lini
mentum.
lipase, / : липаза -» lipasa .
lipemie, lipidémie, / : липемия (в смисъл на хипер-
лппемия) -* lipaemia .
lipides, mlpl : липиди —> lipida.
lipocèle, / : лииоцеле, тлъстинна херния -» lipocele.
lipodystrophie, / : липоднетрофия lipodystrophia.
lipoïdes, mlpl : лнпоиди -» lipoida.
lipoïdose, / : липоидоза -» lipoidosis.
lipomatose, / : липоматоза, частично затлъстяване-»
lipomatosis, adipositas (2).
lipome, m : липом -» lipoma.
lipothymie, / : липотнмия, краткотрайно загубване
на съзнанието, припадане, падане в несвяст -4
lipothymia.
lipurie, / : липурия, отделяне на тлъстина в ури
ната —> lipuria.
liquéfaction, / : превръщане в течно със тояние -»
liquefa ctio (втечняване) ; colliqiiatio (разтопя
ване на тъкани).
liquéfiant, - е : втечняващ —» liqu efa ciens.
liquéfié, -ée : втечнен -* liquefactus.
liqueur, / : лекарствен разтвор -» liquor (2).
liquide1: течен —» flu id u s , liquidus.
liquide2, m : течност —» liquor (1), flu idu m (течна
среда, разтвор).
—
amniotique : амниотична, околоплодна течност,
околоплодно води -*4 liquo r amnii.
—
céphalo-rachidien (LCR) : ликвор (цереброспина-
лен), цереброспннална течност, гръбначномо
зъчна течност -* liquor cerebrospinalis.
liquorrhee, / : ликворея, продължително изтичане
на гръбначномозъчна течност —» liquorrhoea.
liseré, m : кант. ивица, край, лимб —» limbus.
lisse ; гладък, с гладка повърхност —» g lab er (J).
listériose, / : листсриоза, листерелоза -» listeriosis
(listerellosis)
lithagogues, mip i : литагога —> lithagoga.
lithiase, / : Л1гтпаза, калгьчна болес т —» lithia sis .
—
des gland es salivaires : камъни в слюнчените
жлези, еналолитиаза -» sialolithiasis .
—
rénale : нефролитиаза, бъбречнокамъчиа бо
леет -> neph rolithiasis.
—
urinaire ; уролитназа —> uro lithiasis.
lithopédion. m : лнтопедиум, вкаменял мъртъв плод
в матката —> lithopaedion (lithopaedium).
lithotritie, lithotripsie, lithocJastie, / : лиготрипспя,
раздробяване на камъни в пикочния мехур —»
lithotripsia.
Litten, signe de : феномен на Литсн -» litte n i phae-
nomenum sive signum.
Little, maladie de : болест на Лигьл Littlei
morbus.
Liltré, glandes urétrales de : урстралнп жлези, па-
рауретралии жлези -> glandulae urethrales
'
(Littrei).
livedo, m : ливедо, спнкавовиолстово оцветяване na
кожата —> livedo.
livide : ливиден, бледосинкав, оловносив -4 liv id u s .
lividité, / : синкавосив, оловоподобен цвят, ливор-4
Uvor.
lividité cadavérique : трупно петно, трупни петна -*•
livor mortis (livores mortis).
lobaire : лобарен -» lobaris.
lobe, m : лобус, лоб, дял lobus.
—
du cerveau : лоб на едно от двете полукълба на
главния мозък, мозъчен лоб —> lobus cerebri.
—
frontal : фронтален, челен лоб на главния мо
зък —» lobus frontalis.
—
occipital : окципнтален, тилен лоб на главния
мозък —> lobus occipitalis.
—
pariétal : париетален, теменен лоб на главния
мозък —> lobus parietalis.
—
pulmonaire : лоб или дял на белия дроб, бело
дробен лоб —» lobus pulmonalis.
—
temporal : темпорален, слепоочен лоб на глав
ния мозък -4 lobus temporalis.
lobé, -ée : разделен на лобуси (дялове) -4 lobâtu s .
lobectomie, / : лобектомия -» lobectomia.
lobotomie, / : лоботомия —» loboiomia.
Lobstein, maladie de : болеет на Лобшайн, вродена
остсопсатлроза —» osteopsathyrosis congenita
(osteogenesis imperfecta tarda).
lobulaire : лобуларен -4 lobularis.
lobule, m ; лобул, малък лоб, малък дял, делче -»
lobulus.
—
du bulbe rachidien : тонзнла на малкия мозък -»
to nsilla cerebelli.
—
de l'oreille : долната висяща месеста ч а с т на
ушната мида —» lobulus auriculae.
lobule, -ée разделен на лобули, състоящ ее от ло -
були —» lobulatus.
local, -е : локален, местен -4 localis.
localisation, / : локализация, локализиране -> loca-
Usâtiо.
lochies, flp l : лохпн, лохиално течение -* lochia.
locbiométrie, / : лохиометра, застой на лохнн —>
lochiometra.
locbiorragie, / : лохиорея, обилно течение на ло
хи» -4 lochiorrhoea.
loco typico : на характерно, типично място
loco
typico.
locomoteur, -trice : локомоторен, подвижен, двига
телен -» loconiotoriits.
loculaire : локуларен, разделен на малки кухини - ï
locularis.
Lœffler, bacille de : дифтерисп бацил, днфтерийна
бактерия -4 Corynebacteriuni diphtheriae.
Löffler, syndrome de : синдром на Льофлср -4 L ö f-
fleri syndromnm.
Lœwi, signe de : синдром или проба на Льовп —>
Loewii testum.
logopédic, / : логопедия logopaedia.
loi des semblables : закон па подобията, подобното
се излекува с подобното -4 sim ilia similibu s
curantur.
lombaire : лумбален, пояссн -» l umbalis.
lombes, mlpl : лумбална, иояенл област, кръст
lumbi.
lombrical, -с: лумбрнколен, червеобразен -4 lum bri
calis.
long, longue : дълъг -» longus.
longitudinal, -е : лонгитудиналсн, надлъжен -» lon
gitudinalis.
lordo-scoliose, / : лордосколиоза -4 lord o scoliosis.
lordose, / : лордоза -* lordosis.
lotion, / : измиване ; средство за измиване, течно
лекарство за външно употребление —> lo tio.
loucherie, / , louchement, m *. кривогледство, страби-
зъм
strabismus.
loupe, / : атером -> atheroma ; loupe означава още
лупа.
lubrique : сластолюбив, похотлив -4 libidinosas.
lucide : светъл, ясен -» lucidus.
Ludwig, angine de : ангина на Лудвиг —» angina%
Ludovici.
luétique : сифилитичен, луетичен -» s yphiliticas.
luette, / : мъжец, междец, увула -» uvula.
60 Медицинска терминология
luette
946
mal
luette bifide : разцепен мъжец -» uv ula b ifid a .
lumbago, lombago, m : лумбаго -> lumbago.
lumière, / : лумен, отвор на тръбест орган, про-
зирка —» lumen (1) ; означава още светлина,
lunaire : лунарен, лунен, месечен -» lu na ris.
lunule, / : лунула, бялата полулунна част на осно
вата на нокътя -» lunula.
lupique : лупозен —►luposus.
lupome. m : лупом -» lupoma.
lupus érythémateux : лупус еритсматодес -* /я/гау
erythematodes sive erythematosus.
—
vulgaire, lupus tuberculeux : лупус, вълчанка,
туберкулоза на кожата и лигавиците -» lupus
vulgaris, lupus.
Luschka, troisième amygdale de : сливица на Лушка,
третата сливица -» to n silla pharyngea.
luxation, / : луксацня, изкълчване, изместване на
някой орган —» luxatio.
—
du cristallin : луксацня на лещата на окото -»
luxatio lentis.
—
habituelle : хабптуална, привична лу ксацня -»
luxatio habitualis.
—
invétérée: застаряла луксацня, неизлскувано или
зле наместено изкълчване -* luxatio inveterata.
luxations répétées: повторни луксацни, релуксация —>
relaxatio.
luxuriant, - е : буен, буйно растящ,-растящ в изли
шък, изобилен —» luxurians.
iycorexie, / : вълчи апетит, булимия -» b ulimia .
lymphadénie, / : лнмфаденоза -» lymphadenosis.
lymphadénite, / : лимфаденит -> lymphad enitis.
—
scléreuse : склераденит -» scieradenitis.
'lymphadenoïde : лимфаденонден -» lymphadenoides.
lymphangiectasie, / : лимфангиектазня -*■ lymphan
giectasia.
lymphangite, / : лимфангит -> lymph a ngitis.
lymphagogues /«//>/ : лимфогонни средства
lymphagoga.
lymphangiome, m : лимфангиом -> lymphangioma.
lymphatique : лимфатичен, лимфен -» lym p h a ti
cus.
%
lymphocytose infectieuse aiguë : остра инфекциозна
лнмфоцитоза -> lymphocytosis infectiosa acuta.
lymphatisme, m : лимфатична диатеза -» diathesis
lymphatica.
lymphe, / : лимфа -» lympha.
—
vaccinale : вариолна вакцина —» v accinum v a
riolae.
lymphocyte, /л : лимфоцит lympho cytu s.
lymphocytose, / : лнмфоцитоза
lymphocytosis.
lympho-épithéliome, m i лимфоепителиом, тумор на
ill минке
lymphoepithelioma.
lymphogranulomatose inguinale subaiguë : ингвинална
лимфогрануломатоза, болеет на Никол*-Фавр -»
Iymphogranulomatosis inguinalis.
lymphogranulomatose aiguë, lymphogranulomatose ma
ligne : лимфогрануломатоза, болеет на Ходж
кин, злокачествен гранулом —» lymphog ra nulo
matosis (maligna).
limphogranulome, m : лимфогранулом, гранулом на
лимфните възли -» lymphogranuloma.
lymphome, lymphadénome, m : лимфом -» lymphoma.
lymphopénie, / : лимфопения -» lymphopenia.
lymphosarcomatose, / : лимфосаркоматоза -» /ym-
phosacromatosis.
lymphosarcome, m : лимфосарком -» lymphosarco
ma.
lypémanie, / : меланхолия -» melancholia.
lyse, / : лизиране, разрушаване, стопяване -» / у -
s is (2).
lysines, fipi : лизини —» lysina.
lysis, / : лизис, постепенно спадане на температу
рата —» lysis (I).
lyssophobie, / ; лисофобия, страх от заболяване от
бяс —» lyssophobia.
lytique : литичен, спадащ постепенно -» lytic a s.
M
MacBurney, point de : точка на Мак Бърни -> Mac-
Burпеуi punctum.
macération, / : мацерация -* m ac er atio.
mâchoire inférieure : долна челюст, мандибула -»
mandibula.
—
supérieure : горна челюст, макенла -» m a xil
la.
mâchonnement, m : дъвчене -» m a stica tio.
MacLagan, épreuve de : проба на Мак Лаган, тимо-
лова проба -» Maclagani testum.
raacrocéphatie, / : макроцефалия, голяма глава
macrocephalia.
macrochéilie, / : макрохейлия, уголемяване на уст
ната
macroheilia.
macrogamète, m : макрогамета macrogamete.
macroglossie, / : макроглосия -♦ macroglossia.
macromastfe, / : макромастия -* m ac ro ma stia.
macrophages, mlpl : макрофаги, виж при phagocy-
tus и histiocytus.
macropsie, / : макропсия, виждане на предметите
уголемени —» macropsia.
macroscopique : макроскопичен -» ma cro scopicus.
macrosomie, / : макросомия, гигантски ръст
macrosomia.
macula de la cornée : макула на роговицата -» ma
cula corneae.
macule, / : макула, петно
macula.
maculeux, -euse : макулозен, петнист, с много пет
на -* maculosus.
madarose, / , raadarosis, m : мадароза -» madarosis.
magistral, -е : магистрален, предписан, приготвен
(за лекарства) по рецепта на лекар -» m ag is
tralis.
maigreur, / : мърша воет -» macies (1).
main, / : ръка (в тесен смисъл — китка + длан -f
пръсти) —> manas.
—
bote : крива или изкривена китка, уродлива
китка -* talipomanus.
—
en griffe : изкривяване на пръстите, дактило-
грипоза -» dactylogryposis.
Maisonneuve, opération de: ентероанастомоза -» en
teroanastomosis.
mal, m : болест, заболяване, страдание -» a ffe ctio .
—
d’altitude : болест на височината —» m o rbu s
montanus.
—
des aviateurs : болест на летците, въздушна бо
лест -» morbus montanas.
—
* au cœur : повдигане, гадене, наузея -> nausea.
—
aux dents : зъбобол, зъбна болка, одонталгия —»
odontalgia.
—
divin, mal caduc, mal comital : епилепсия, при-
падъчна болест
epilepsia.
—
d'hôpital : болнична гангрена -» ga ngraena
nosocomialis.
—
de mer : морска болест -> morbus nauticas.
—
des montagnes : планинска болест —» m orbus mon»
tanus.
—
napolitain : сифилис, луес —» s yp hilis.
—
perforant du pied, mal perforant plantaire : про
биваща язва на стъпалото
malam perforans
pedis.
—
des rayons, mal des irradiations pénétrantes : лъ
чево заболяване, радиева, радиационна, лъчева
интоксикация ; лъчева болест -» morbus radia
tionis.
—
de tête : главоболие, главобол
cephalalgia.
—
des transports : болест на пътуването, кинето-
за -> kinetosis.
mal
947
mastite-
mal-au-ventre : коремна колика -» colica, colica ab
dominalis.
—
vertébral : туберкулозен спондилит -* m alum
Potti .
malade, / : размекване, омекваме -» m a la cia; из
вратен вкус, извратен апетит -* pica.
malade1 : болен, боледуваш, заболял -> aeger fa e g-
ro tusj, morbosus, morbidus (2).
malade-, m f : болон(а), болник, пациент(ка) -» aeg
rotust patiens.
maladie, / : болест, заболяване —> morà/zs, malum
(страдание) : виж също mal.
—
par accumulation : тсзауризмоза -> thesaurismo
sis.
—
allergique: алергично заболяване, алергоза ->
a llergosis.
—
bleue : „синя болест" -* morbus caeruleus.
—
bronzée : бронзова болест, Адисонова болест
Addisoni morbus.
—
de chien : папатациева треска, тридневна тре
ска —» febris pappataci.
—
cœliaque : целпакня -> coeliacia.
—
concomitante : придружаваща болест
morbus
concomitans.
—
congénitale : конгенитална, вродена болест
morbus congenitus.
—
contagieuse : контагиозна, прилепчива болест -*
morbus contagiosus.
—
éruptive épidémique : епидемична милиария —>
m iliaria epidemica.
—
des femmes : гинекологическа или женска бо
лест, гинекологично заболяване -» morbus g y
naecologies.
—
glycogénique : гликогенова болест, гликогеноза-»
glycogenosis.
—
des griffes du chat : болест от одрасквания или
ухапване от котка, доброкачествена инокула-
инонна ретикулоза -» lymph oreticulo sis benig
na е morsu felis.
—
hypertensive : хипертонична болест -* morbus
hypertonicus.
—
infectieuse : инфекциозна, заразна, заразителна
болест —» morbus infectiosus.
—
mentale : психична, душевна болест, психоза,
психично заболяване
psychosis, insania (in
sanitas).
—
mitrale : митрална болест
morbus mitralis.
—
pédiculaire: педнкулоза, въшлясване, въшли
вост —i» pediculosis.
—
professionnelle : професионална болест
mor
bus professionalis sive occupationis.
—
pustuleuse de la vache : геиуннна кравешка шар
ка, шарката нърху кравешката млечна жле
за -* vaccina1 (1).
—
sacrée : епилепсия -» epilepsia.
—
de sérum : серумна болест —> morbus seri.
—
variqueuse : варикозна болест, варикоза, вари-
козност -» varicosis.
—
vénérienne : венерическа, всиерпчна болест -»
morbus venereus.
malaise, т: неразположение, неразположеност, бол
на вост -» indispositio.
. m alaria, / : малария, блатна треска -» malaria.
malaxage, m, malaxation / : малаксация, умссване->
malaxatio.
mâle : мъжки —» masculinas.
malformation, / : малформацня, неправилно образу
ване, порочно развитие -> m alformatio .
malignité, / : малигнитет, малигнсност, злокачест
веност -» malignitas.
malin,
-igne : малигнен, злокачествен -» m a lig
nus.
malléolaire : малеоларен, глезеиен -> malleola ris.
malléole, / : глезен, малеол(ус)
malleolus.
Malpighi, corpuscule de : Малпнгиево телце, бъбре
чен гломерул -» corpusculum renis (Malpi-
ghii).
Malpighi, couche de : Малпигнев или производен
слой на епидермиса —» stratum germinati vum
(Malpighii).
maltose, / : малтоза, малцова захар —» maltosa.
mamelle, / : женска гърда или млечна жлеза , нан
ка -» glandula mammaria.
mamelon, m : гръдно зърно, цицка, мамила -» p a
pilla mammae.
mammillaire : мамиларен, цицковиден-» m a m illa ris.
manche, m : дръжка, ръчка -» ma nubrium.
mandibulaire: мандибуларен, долночелюстен —>man
dibularis.
mandibule, / : мандибула, долна челюст -» m a nd i-
butа.
maniaque : маниакален, маниакално възбуден -> ma
niacalis.
manie, / : мания, маниакален синдром -» mania (1)^
—
blasphématoire : копролалия -+ coprolalia.
—
dépilatoire: трнхотиломания trich otillo man ia^
-manie : в съставни думи означава непреодолимо
влечение към нещо
mania (2)»
manifestation, f : манифестираие, проявяване, изра
зяване -ч m an ifestatio ; необичайно явление^
феномен, симптом -* phaenomenum.
manifeste: очевиден, ясен, изразен, манифестен -ч
manifestus.
manipulation, / : манипулация, процедура -ч ma
nipulatio.
mannequin obstétrical : акушерски фантом, фантом,
кукла -ч phantoma.
manteau des hémisphères : покривало, плащ на глав
ния мозък -ч pallium.
Mantoux, (intradermo-)réaction de : ннтракутанна ту-
беркулинова реакция на Манту -> M a n to u x '
testum sive reactio.
manuel, -elle: ръчен, извършен с ръка, ма нуале н—>
manualis.
manutuve, m : баня на ръката -ч manuluvium.
manustupration, / ; ръкоблудпе, онанизъм, мастур
бация -ч оna nismus .
marasme, m : маразъм, силно изтощение и повяхва-
не, линеене —» marasmus (l).
maréotitis, / : мареотит —> mareo titis.
Marfan, syndrome de : синдром на Марфан -ч A îar-
fani syndromum.
marginal, -e : маргинален, краеви —> marginalis.
marginé, -ée : обкръжен c надигната ивица, с
ръб —» marginatus.
marisque, / ; хемороиден възел (атрофирал хемо
роид) -* haemorrhois (2).
marmottant, -е : мърморещ тихо на себе си, шеп
неш —> mussitans.
marmottement, m : тихо мърморене на себе си, му-
ситация -ч mussitatio.
marque de naissance : невус, кожен невус -ч n a e v u s.
marsupialisation, / : марсупиализацпя —> marsupia-
lisatio.
marteau, m : чукче (слухова костнца) -ч m a lleu s1.
masculin, -е : мъжки —> masculinus.
masculinisation, masculination, / : маскулинизация»
маскулинпзнране —> masculinisatio.
masochisme, m : мазохизъм -ч masochismus.
masque de grossesse, masque des femmes enceintes :
хлоазма утеринум, кафеникави петна по лице
то на бременни -ч chloasma uterintim sive gra
vidarum.
—
léonin : лъвско лице, леонтиаза -ч facies leo
nina.
raasséter (muscle), m : масстср (мускул)
masse
ter (musculus).
mastication, / : дъвчене -ч masticatio.
masticatoire ; masticateur, -trice : дъвкателен -ч m a s
ticatorius.
mastite, mammite, / : мастит - t m astitis.
—
des nouveau-nés, / : м аститу новородените-» .
m astitis neonatorum.
»mastite
948
membrane
mastite puerpérale : пуерперале н или лактационен
мастит -» mastitis lactantium sive puerperalis.
.•mastodynie, / : мастодиния, болки в гръдната жле-
за —> mastodynia,
mastoïde : мастоидек, цицковиден -» m a s toideas.
mastoïdite, / : мастоидит
mastoiditis,
mastopathie, / : мастопатия -» mastopathia,
masturbation, / : мастурбация, онанизъм, онания »
оnanismus.
maternel, «elle: майчин, майчински -* maternus,
maternité, / : матернитет, майчинство -» m atern i-
ta s ; означава още родилен дом.
matière, / : материя, вещество -» materia, substan
tia (IJ,
—
médicale : материя медика —> materia medica.
—
purulente: гной -> /и/s.
—
sébacée : тлъстнна , мазнина (на ко жата) -»
sebum.
—
—
de la peau : кожна мазнина -» sebum cuta
neum.
matières fécales : фекални материи, изпражнения -»
faeces,
matinal, -е : утринен, сутрешен -» matutinus.
matité (du son), / : иритъпление (при псркусня) -»
obtusio.
matrice, / : матка, утерус -» uterus.
—
unguéale, matrice de Tonale: нокътно л е г л о —»
matrix unguis.
maturité, / : зрелост -» maturitas.
—
sexuelle: полона зрелост -» maturitas sexualis.
•——
précoce: преждевременна полова зрелос т -»
maturitas sexualis praecox.
mauvais, -е : лош —>malus.
mauvaise baleine : лош дъх, лоша миризма от уста
та -» foetor ех ore.
maxillaire1 : максилареи, горночелюстен -» m a xil
laris.
maxillaire* inférieur, т : долночелюстна кост, дол
на челюст, мандибула -» mandibula.
—
supérienr : горночелюегна кост, горна челюст,
максила -» maxilla.
maxima, maximum : максимален -» ma ximu s (2).
méat, m : ход, канал, външен отвор на канал -»
meatus.
—
de l’urètre, méat urina ire: външен отвор на пи
кочния канал —» ostium urethrae externum.
Meckel, diverticule de : дивертикул на Мекел, сляп
издатък на тънкото черво —» diverticulum ilei
(diverticulum Meckeli).
méconium, m : мекониум, първите изпражнения на
новороденото -» meconium (1).
médecin, m : лекар -» medicas
—
-chef : лекар, за веждащ отделение, началник
на отделение, главен лекар —» primarius *.
—
diplômé : дипломиран лекар, доктор на медици
ната -» medicinae doctor (1).
—
expert : лекар експерт, медицински експерт -»
expertus medicalis.
—
de médicine interne : интернист, терапевт, лекар
по вътрешни болести -» internista s.
—
• traitant : лекуващ лекар, ординатор —> ordina
tor.
médecine, / : медицина -» m edicina ; лекарство -»
medicamentum.
—
de raviation : авиациона медицина -» medici
na aeronautica.
—
des enfants : педиатрия -» paediatria,
—
mentale : психиатрия -» psychiatria.
media, / : съкр.*означение за tunica media -» media.
médial, -е : медиален, среден, срединен -» m ed ia
lis.
médian, -е : централен, среден -» medianus1.
médiastîn, m : медиастинум, средостение -» m e d ia s
tinum.
médiastinal, -е : медиастинален, средостенен -» me
diastinalis.
médiastinite, / : меднастинит -♦ m ediasiinitis.
médical, -е : медицински, лекарски -» m edicalis.
médicament, m : медикамент, лекарство, цяр -» m e
dicamentum.
médicamenteux, -euse ; raedicamentaire : медикамен
тозен, медикаментен, лекарствен -» m edica
mentosus.
médicaments anti-thyroïdiens : тиреостатици, тирео-
статични лекарствени средства -» th y re os ta -
tica.
médication, medicamentation, / : медикация, назначе
ние или предписване на лекарства, лечение (с
лекарства)
medicatio.
médications hypotensives : хипотензквни средства,
предизвикващи намаляване на кръвното наля
гане -» hypotensiva.
médicinal, -е : медицина леи, лековит, целебен, ле
чебен -» medicinalis.
médico-légal, -е : съдебномедицински ~» fo r e n si s.
médius, m : средният пръст на ръката -> digitu s
medius.
médullaire : медуларен, гръбначномозъчен -» me
dullaris.
mégacôlon, m : мега колон -» megacolon.
mégalérythème épidémique : инфекциозна еритема,
пета болест -» erythema infectiosum.
mégaloblaste, m : мегалобласт
megaloblastas.
mégalocyte, m ; мегалоцит, ненормално голям ерит
роцит -» megalocytus.
mégalomanie, / : мегаломания, мания за величие - »
megalomania.
Meiboraius, glandes de : Майбомиеви жлези -» g la n
dulae tarsales (Meibomi).
Meigs, syndrome de : синдром на Мегз -* M eigs i
syndromum.
Meinicke, réaction de: реакщгя на Майнике-» Ж «я /с£*/
reactio.
mélaena, météna, т : мелена -» melaena; виж по
долу mèléna.
mélancolie, / : меланхолия, депресивен или мелан-
холек синдром —» melancholia.
mélange, m : смес, микстура -» mixtura (IJ ; течна
лекарствена форма -» m ixtura (2).
mélangé, -ée ; смесен -» mixtus.
mélangez : смесй (в рецепти) —» misce.
mélanome, m : меланом -» melanoma.
mélanose, / : меланоза, тъмно оцветяване на кожа
та или лигавиците —» melanosis.
—
de la peau : меланоза на кожата -» melanosis
cutis.
mélanurie, / : мел&нурия, отделяне на меланин с
урината -» melanaria.
mélas-ictère, m : меласиктерус, черна ж ълтеница-»
icterus mêlas.
mélasme, m z меласма, тъмно оцветяване на ко
жата -» melasma.
mêlé, -ée : смесен -» mixtas.
méléna, mélaena, m : мелена -» melaena.
—
des nouveau-nés : мелена y новородените -» m e
laena neonatorum.
mélitococcie, / : малтийска или средиземноморска
треска, бруцелоза -» feb ris undalans (I).
Melkersson-Rosenthal, syndrome de : синдром на Мел-
керсон-Розентал -» M elkersson-Rosenthal ' sy n
dromum.
Meltzer-Lyon, épreuve de : проба на Мелтсър-Лайъи
-» Meltzer-Lyon* testum.
membrane, / : мембрана, ципа , ципица, кож ица,
обвивка -» me mbrana : ципа или мембранозна
обвивка —» velamentum.
—
basale : базална мембрана -» membrana basa
lis.
—
caduque : отпадаща ципа, децидуа —» decidua.
—
séreuse : серозна мембрана, сероза -» serosa.
—
du tympan : тъпанчева ципа, тъпанче
mem
brana tympani.
membraneux
949
microsporie
■membraneux, -euse : мембранен, мембранозея, ци-
пест —» membranaceus, membranosus.
membre, m : член. част от тялото -» membrum (1).
membres, tirpl : крайници (горни и долни), екстре-
митет(н)
extremitas (р\ extremitates) (1),
membrum (у\ membra) (2).
menace d'avortement : заплашващ аборт -> ab ortus
imminetis.
ménarche, / : времето на започването иа менструа
цията, на половото зреене -> menarche.
Ménïère, syndrome (maladie) de : Мениеров синдром,
болест на McHiicp —>Mcnie ri sy/idromnm (mor
bus).
méninge, -éc ; méningéal, -е : мсниигеалеи -> me
ningeus .
méninges, f i p l : мозъчни обшшкн, менмигп -» m e
ninges.
méningisme, tn : мсиингпзьм — me ningismus .
méningite, / : менингит, възпаление на мозъчните
обвивки -* men ingitis.
—
basilaire. базиллрен менингит —» meningitis
basilari v.
—
cérébro-spinale épidémique : епидемичен иеребро-
сипнален менишмт, епидемичен менингит ~>
men ingitis cerebrospinalis epidemica.
—
screuse : серозеи менингит —* meningitis se
rosa.
méningocèle, / : менингоцеле, херния иа мозъчните
цшш —> meningocele.
méningocoque, m : менннгокок —> Meningococcus.
méningo-cncéphalitc, / : меннигоенцефалит —» m e
ningo enceph alitis.
méningo-éncéphalocèle, / : сицсфаломснингоцсле
encephal onteniiigocele.
méninge-myélite,/: менингомиелнт —» meningomye
litis.
ménisque inlcrarticulaire : ставен мениск -» m e nis
cus.
ménopause, / : менопауза -» menopausa.
ménorragie, / : менорагня, ненормално силна мен
струация -* menorrhagia.
ménostase, / : меностаза, спиране на менструация
таидр.
- » menoslasis.
menstruation, / , menstrues, f lp l : менструация (мен
струален) период —» menstruatio.
—
précoce : преждевременна, ранна менструация -»
menstruatio praecox.
—
tardive : закъсняла, късна менструация, -* me n
struaiio tarda.
menslrael, -elle: менструален -♦ menstrualis.
mentagre, / : обикновена или непаразитарна си
коза —►sycosis staphylogenes sive vulgaris.
mental, -е : умствен, душевен, психически -» men
ta lis1; душевен, психичен, психически -* p s y
chicus.
menton, m : брадичка
mentum.
raentonnier,
- ère : отнасящ се до брадичката -»
mentalis
menu, -е : дребен, малък, мъничък -* m inatu s.
méralgie paresthésique : парестетнчна мералгия, бо
лезнена парестезия
meralgia paraesthetica.
mercure, m : живак —> hydrargyru m.
mercurialisme, m : хронично отравяне c живак,
хндраргиризъм -v hydrargyrismus.
mercuriel, -elle; живачен —* mercurialis.
Merseburg, triade d e: Мсрзебургска триада (при Ба
зедова болеет) -* Merseburgi trias.
Méry, glande de : булбоурстрална жлеза -* g la n
dula bulbourethralis (Cowperi).
mésaortitc, / : мезаортнт -» m esaortitis.
mésaraïque : мезентермален, оиорачен
mesen
tericus.
mésartérite, / : мезартсринт -> niesarte riitis.
mésencéphak, m : мезенцефалон, среден мозък —►
mesencephalon.
«mêsencéphalite, / : мезенцефалнт -» m esen cepha-
litis.
mésenchyme, m : мезенхим -* mes en chyma.
mésentère, m : мсзентсриум, мезентерий, опорак,
черводържатед -> mesenterium.
—
de l'estomac : мезогастриум, мезогастрий, ме-
зентернум (опорак) на стомаха -» mesogas-
trium- .
mésentcriole, m : мезентернолум, малък мезенте-
рнум —» mesenterio him.
mésentérique : мезентериален, опорачен -> mesente
ricus.
mésoblaste, m : мсзобласт, мезодерма -» rn esoderma.
mésocôîou, m : мезоколон —» me so colon.
mésoderme, m: мезодерма, мезибласт -» rnesoderma.
mesosalpinx, m : мезосалпиикс
mesosalpinx.
mésothélium, m ; мезотедиум -> mesothelium .
mesovarium, m : мезовариум -» mesovarium.
métabolisme, m : метаболизъм, обмяна на вещества
та -> metabolismus.
métabolites, nt'pl : мстаболити -* metab olita.
metacarpal, -е : метакарнален -> ma ta ca rp alis.
métacarpe, m : метакарпус, предкитка -> metacar
pus.
métamorphose, / : метаморфоза —» m etamorphosis.
metamyelocyte, m : метамиелоцнт -* meta myelocy
tus.
métaplasie, / : метаплазия —> m etapla sia .
métastase, / : метастаза -> metastasis.
métastatique : метастатичси, мстастазеи -» m eta sta
ticus.
métatarse, m : мстатарз, предно ходило
meta
tarsus.
métatarsien, -enne : метатарзален, нредноходилен —>
metatarsalis.
métencéphale, m : метенцефалон, заден мозък —*
metencephalon.
météorisme, m : метеоризъм
meteorismus.
méthémoglobine, / : метхсмоглобии
methacmoglo-
Ыпит.
méthémoglobinémie,/: метхемоглобинемня —> met
haemoglobinaemia .
méthode, / : метод, способ —» methodus.
métreuryse, / : метреурнза (акушерска манипула
ция) —>metreurysis.
métrite, / : метрит —» metritis.
métro-endométrite, / : метроеидомегрит -> m e tr o
endometritis.
métropathie, / : метропатня, заболяване на матката
изобщо -* metropathia.
—
hémorragique : хеморагична метропатня -» m et
ropathia haemorrhagica.
métrorragie, / : метрорагня -» metrorrhagia.
métrotomie, / : хистсротомня -» hysterotomia .
métro-trombophlébite, / : метротромбофлебит -» m et-
rotrombophlebitis.
meurtre, m : убийство -* caedes ; убийство на чо
век, хомицнднум —> homicidium.
meurtrissure, / : натъртване, контузия
contusio.
Meyuet, nodules d e: нодозен ревматизъм, възлест
ревматизъм —> rheumatismus nodosas.
microbe, tn : микроб, микроорганизъм —» microor*
ganismas.
microbiologie, / : микробиология -* m icrobiologia.
microcéphalie, / ; микроцефалия, малка глава
microcephalia.
microcoque, m : микрокок
Micrococcus.
mycrocyte, m : микроцит, ненормално малък еритро
цит —» microcytus.
micromelic, / : микромелия, ненормално къси край
ници -* micromelia.
micro-organisme, m : микроорганизъм, микроб —>
miсгоorganismиst microbion.
microphtalmie, / : микрофталмия - i microphthal
mia.
micropsie,/ : микроненя, виждане на предметите
умалени
micropsia.
microsphygmie, / : микросфпгмня -* m icro sphygmia.
microsporie, / : микроспория
microsporia.
tnicrosporon
950
morphinomanie
microsporon, m : микроспорон Microsporon.
Diction, / : уриниране, пикаене, микцня -» m ic tio .
—
et défécation : уриниране и дефекация -* se
cessus.
—
—
—
inconscientes, involontaires : несъзнател
но, неволно изхождане или изпускане по мал
ка и голяма нужда -* secessus inscii (secessus
involuntarii).
migraine, / : мигрена, мигрен, хемпкранпя -> hemi
crania.
migrateur, -trice : мигриращ, блуждаещ, придвиж
ващ се -♦ migrans.
Mihaïlov, reactio de : реакция на Михаилов M i -
hailovi reactio.
Mikulicz, maladie de : синдром (болеет) на Мику-
лнч -» M ikuliczi syndromiim.
Mtkulicz-Vladimirov, opération de : операция на Вла-
димиров-Микулич —> VIadimi rov-M ikalicz ' ope
ratio.
miliaire1 : милнарен, просовиден (на големина)
miliarias.
miliaire3, / : милиария —> m iliaria .
—
blanche : милиария -> miliaria crystallina.
—
d*été : милиария върху червени папули
mi
liaria rubra.
—
(fièvre) : епидемична милиария —> m ilia ria epi
demica.
milieu de culture : хранителна среда (за бактерии) —►
medium (1).
Milkman, syndrome de: синдром или болеет на Милк-
ман —»• Milkmani syndromum sive morbus.
Millard-Gubler, syndrome de : алтерннраща хеми-
плегия —» hemiplegia alterna(n s).
millet, ж : милиум, фоликуларно възелче на ко
ж ата —►m iliu m ; стоматомикоза, млечница -»
stomatomycosis.
mince : тънък -» tenuis.
mine, / : израз на лицето -» facies (2).
minéralocorticoïdes, mfpl : минералокортикоиди ->
mineralocorticoida.
minimal,
-e ; minime : минимален, най-малък —►
minimus.
miose, / : миоза —» miosis.
miotiques, mfpl : миотици -» m iotica.
mitigation, / : митигация, смекчаване, намаляване
(на силата) —» mitigatio.
mitigé, -ée : смекчен, отлабен -» mitigatus.
mitochondries, f l p l : митохондрии -* mitochondria,
chondrioma.
mitose, / : митоза, кариокинеза —» caryokinesis.
mitral, -e : митрален —» m itralis.
mixture, / : течна лекарствена форма, микстура ->
mixtura (2).
—
à agiter (avant remploi) : микстура, която
трябва да се разклаща (преди употребяване) ->
mixtura agitanda.
mnémasthénie, / : мнемастения, отслабване на па
метта -* mnemasthenia.
mnémodermie, / : мнемодермия, вид психогенен сър
беж —» mnemodermia.
mobile : подвижен
mobilis.
mobilité, / : подвижност, способност за движение->
mobilitas.
modéré, ée : умерен -* mitis.
modificaton, / : модификация, изменяване, видоиз
меняваме —»modificatio.
Moebius, signe de : признак на Мьобиус -» Moebiu -
si signum.
moelle, / : мозък (костен) -» m edulla.
—
allongée : продълговат мозък
medulla ob
longata.
—
épinière : гръбначен мозък —» medulla spina
lis.
—
osseuse : костен мозък -» medulla ossium.
mogüafie, / : могилалия, всеки дефект на речта —»
mogilalia.
moindre : по-малък -» minor.
mois, m : месечно кръвотечение, менструация
menstruatio.
moite : влажен -» humidus.
moitié, / : половина —» s e mis (съкратено ss).
molaire1: молареп, огнасящ ce до големия кът
ник —> molaris.
molaire2 (dent), / : молар, голям кътник -» dens
molaris sive mnlticuspidatus.
môle, / : мола
mola.
—
vésiculaire, môle hydatiforme : хидатидна мола —>
mola hydatidosa.
molimen hémorragique (menstruel) : неприятните
усещания преди или през време на менструа
цията —> molimina menstrualia.
Moll, glandes de : цилиарни или реснични жлези -*•
glandulae ciliares (M olli).
mollet, m : прасец {pl прасци), мускулната част
на подбедрицата
sura.
molluscum contagiosum : молускум контагиозум
molluscum contagiosum.
momification, / : мумификация
mumificatio ;
суха гангрена gangraena.
Mondor, maladie de : болеет на Мондор -* M ondori
morbus.
mongolisme, m : монголизъм, монголоидна идио
тия -> mongolismus.
monilethrix, m : възлести косми -» p ili monili
formes.
moniliase, f : монилиаза, кандидамикоза -» c a ndi-
damycosis.
moniliforme : монилиформен, подобен на огърлица
или броеница —» m oniliformis.
monoarthrite, / : монартрит, възпаление само на
една става -> monarthritis.
monoculaire : монокуларен, едноок -» m o n o c ularis-
monocyte, m : моноцит —> monocytus.
monocytose, / : моноцитоза —> monocytosis.
—
aiguë : инфекцизна мононуклеоза
mono
nucleosis infectiosa.
monographie, / : монография
monographia.
mono manie, / : параноя —> paranoia.
mononucléaire : мононуклеарен, едноядрен -> mo no -
nuclearis.
mononucléose, / : мононуклеоза —» mo n o nucleosis.
—
infectieuse, mononucléose leucémoîde : инфекциоз
на мононуклеоза, инфекциозна лимфомоко-
нуклеоза -» mononucleosis infectiosa.
monophobie, / : монофобия, страх от оставане сам -*■
monophobia.
monophtalmie,/: монофталмня monophthalmia..
monoplégie, / : моноплегия -» monop legia.
monorchidie, / : монорхнзъм —у monorchismus.
monstre, m: изрод, урод -> monstrum .
monstres, mfpl : уродливости, уродства, фету си с
пороци на развитието, изроди —* terata.
monstruosité, / : порочно развитие, уродливост, и з -
роденост -» monstruositas.
mont de Vénus : венерин хълм, срамно или лонно
възвишение -* mons pubis.
monticule, m : хълм, малко закръглено възвише
ние —* monticiilus.
morbide : болестен, патологичен —» morbidus (1).
morbidité, t : морбнднтет, заболеваемост, заболяе-
мост ; болестно състояние -► m orbiditas.
morbifique : болестотворен, патогенен —» m o r t i
fies.
morbilliforme : морбилиформен, подобен на морби
ли —» morbilliformis.
morcelé, -ée : раздробен
diminutus.
morcellement, m : раздробяване на парчета -» con
cisio.
moribond, -е ; морибунден, умиращ -» moribundus.
morpbée en gouttes : ограничена склеродермия —>
sclerodermia circumscripta.
morphinisme, m : морфинизъм —>morphinisms.
morphinomanie, / ; морфиномания —» m o rp hino ma~
nia.
morphologie
951
myatonie
morphologie, / : морфология
morphologie.
morpion (pop.), m : срамна въшка —> Phthirius in
guinalis.
morsure, / : ухапване, ужилваие, ухапано (ужиле
но) място
vulnus morsum (2).
mort', -е : мъртъв, умрял -> mortuus.
mort-, / : смърт —* mors, exitus letalis, ictam.
—
tœtale : ннтраутеринна, вътрематочна, антена-
талпа смърт -* mors intrauterina.
—
subite : внезапна неочаквана смърт -> mors
subita.
—
par submersion : смърт от удавяне -> mors p er
submersionem.
m o rtalité,/: морталитет, смъртност
mortali
tas.
mortel,
-elle : смъртен, смъртоносен —> letalis,
mortalis.
mortification, f : мортнфикация, умъртвяване, от
миране на тъкани и пр. —
» mortificatio.
—
pulpaire : умъртвяване на нерва на болен зъб
devitalisatio pulpae dentis.
morula, / : морула -> morula.
morve, / : малсус, сан -» malleus- (1).
Mossman, fièvre de : Q-треска. Ку -треска, Кунн-
слаидска треска -» febris Q.
moteur, -trice : моторен, двигателен
motorius.
motilité, / : мотилитет, подвижност -» m o tilitas.
mou (mol пред гласна и нямо h;/ molle) : мек -t
mollis.
mouche domestique, / : домашна муха -♦ Mtisca do
mestica.
mouches volantes : хвърчащи мухи -» muscae v o li
tantes.
mourant, -е ; умиращ, морибуиден -» mo ribundus.
moustique, m : кулекс, вид комар, пепренаешц ма
ларията
Culex.
mouvant, - е : подвижен —* mobilis.
mouvement, m : движение -» kinesis.
—
associé : задружно движение, еннкинезия —>
sinkinesis.
—
rotatoire : кръгово движение, въртене, рота
ция -♦ rotatio.
moyen, -enne : среден -* medius.
mucilage, m : муцилаго —» mucilago.
muciIagineux (produits), mipl : муцклагинозни сред
ства, слузести лекарствени вещества -* muci-
laginosa.
mucine, / : муцин, слузесто вещество -» mucintim.
mucocèle,/ : мукоцеле, слузна ретенционна киста —»
mucocele.
mucoïde : мукоидеи, слузоподобен -» mucoides.
muco-purulent, -е : мукопурулентен, слузно-гноен -»
mucopurulentus.
mucorîoée, / : мукор, главовидна плесен -» Macor.
mucosité, / : слуз
mucus.
mucoviscoidose, / : муковисцидоза, муковискоидо-
за —> mucoviscidosis (mucoviscoidosis).
mucus, m : слуз -» mucus.
rauet, -ette : ням, безгласен, безмълвен —> mutas.
muguet (maladie), m : стоматомикоза, млечница -*
stomatomycosis.
multicellulaire ; мултицелуларен, многоклетъчен —»
multicellularis.
mulligeste, / : мултигравида, бремена жена, била
бременна два или повече пъти multigravida.
multilobulaire : мултилобуларен, имащ много лобул»
или делчета m ultilobularis.
multiloculaire: мултилокуларсн, многогнезден, мно
гокамерен —> multilocularis.
raultinueféaire : многоядрен, полннуклеарен -* p o ly
nuclearis.
- multipare,/ : мултипара, многораждала жена ->
m ultipara.
multiple: мултштлен, многократен, многоброен, мно
жествен —►m u ltiple x.
muqueuse, / : му коза, лигавица, слузна обвивка,
слизеста ципа -> mucosa.
muqueuse utérine : лигавица на матката, ендоме-
триум -* endometrium.
muqueux, -cuse : мукозен, слузен, слузест, слизест,
лигавичен -* mucosus.
mûr, -е : зряч, узрял, напълно развит -» m a tu
rus.
murmurant, -е : шепнещ, мърморещ тихо —►m u ssi
tans.
murmure, m : шум (при преслушване) -» m urmur.
—
respiratoire ; дихателен шум -> murmur respi
ratoriam.
—
vésiculaire : везикуларно дишане -> respiratio
vesicularis.
muscle, m : мускул -►musculus.
—
abaisseur : депресор, мускул, теглещ надолу
depressor (1).
—
biceps : бицепс, двуглав мускул -» biceps.
—
cardiaque : сърдечен .мускул, миокард -» m y o
cardium.
—
corrugateur, muscle sourcilier : коругатор, мус
кул, набръчкващ челото —» corrugator mus
culus.
—
-
couturier : сарториус (мускул), шивашки мус
кул —> sartorius mtisculus.
—
cremaster: кремастер, мускул, повдигащ тести
кула
cremaster musculus.
—
gaslrocnémien : прасец (мускул) -* gastrocne
mius (musculas).
—
horripilatcur : нзправяч, попдигач (мускул) на
косъма -> arrector.
—
scalène : скалснус, стълбест мускул scalenus
(musculus).
—
sterno-cléido-mastoïdien : стерноклойдомастоиде-
yc (мускул), гръдннчно-ключично-мастоидеи
мускул -» sternocleidomastoideus (musculus).
—
tenseur : напрегач, обтегач, изопвам (мускул) ->
tensor (musculus).
—
triceps : трицепс, триглав мускул -> tricep s
(musculus).
musculaire: мускулен -►musc ula ris.
musculature, / : мускулатура -* m usc ulatura .
—
utérine : миометрнум, миомстрий -» m yo
metrium.
musculeux, -euse : мускулест
musculosus.
museau de tanche : външен отвор на матката
ostium uteri.
Musset, signe de ; признак на Мюсё -» M usseti
signum.
mussitation, / : муситацня, тихо мърморене на
себе си “Vmussitatio.
mutabilité, f : изменчивост, променливост, мутаби-
литет —> mutabilitas.
mutable : променлив, изменчив -> mutabilis.
mutacisme, m : мутацизъм, митацизъм
туta-
cismiis.
mutation, / : мутация, изменение, промяна -> mu
tatio.
mutilant, -е : осакатяваш, мутилиращ
mutilans.
mutilation, / : мутилация, осакатяване, обезобразя
ване -> mutilatio.
mutisme volontaire : мутизъм, задръжка на речта
mutismus.
mutité, / : немота —» mutitas.
myalgie, / : мналгия, мускулна болка -> m ya lgia ;
мускулен ревматизъм -» rheumatismus mascu
lorum sive muscularis.
—
épidémique : епидемична мналгия, епидемична
плевродиния, Борнхолмска болест -» p leu r o d y
nia epidemica.
—
thoracique : болка » мускулите на пзъдната
стена, торакомиодииия -> / Ногосотуоауnia.
myasthénie, / : миастения -> myasthenia.
—
grave pseudo-paralytique ; те жка псевдопарали-
тична миастения —» myasthenia gra vis pseudo-
paralyfica.
myatonie,' / : миатония, мускулна хипотония -»
туatоnia.
myatonie
952
nécropsie
myatonie congénitale : вродена миатония, болест на
Опенхайм —» myotonia congenita (Oppenheim).
myatrophle, / : миатрофия, атрофия на мускулите,
мускулна атрофия -* myatrophia.
mycétose toxique : мицетизъм, отравяне c гъби -»
mycetismus.
mycobacterium, m : микобактерия - » M ycobacterium .
mycose, / : микоза, микотично заболяване -» m y
cosis.
—
fongoïde : фунговдна микоза -» m ycosis fa n -
goiaes.
mydriase, / ; мидриаза, разширение на зеницата -*
mydriasis.
mydriatiqnes, mlpl : мидрматици -» mydriatica .
myélémie, / : хронична миелоза, хронична миело-
идна (миелогенна) левкемия, хронична миело-
левкоза -» leukaemia myeloides chronica (mye
losis chronica).
myélencépbale, m : мнеленцефалои, продълговат
мозък - * myelencephalon.
myéline, / : миелин -» myelinum.
myélite, / : миелит -» myelitis.
myéioblaste, / : миелобласт -» myeloblastus.
myêlocile, / : миелоцеле -» myelocele.
myélocyte, m миелоцит —» m yelocytus.
myélogene : миелогенсн, костномозъчен - » myelo
genes.
myélogramme, m : мнелограма, кръвна картина на
пунктат от костен мозък —» myelogramma.
myélographie, / : миелография, рентгенография на
гръбначния мозък -» myelographia.
myéloïde : миелоиден, костномозъчен —» myeloid es,
myélomalacie, / : миеломалация -» myelomalacia.
myélome, m : миелом, плазмоцитом -» myeloma.
myélo-méningocèle, f : миеломенингоцеле —» myelo
meningocele.
myélose, / ; миелоза, миелогенна левкемия —» mye
losis.
myiase, myase, / : мийаза -> myiasis.
myiodopsie, myiodésopsie, / : хвърчащи мухи (мът-
нини в стъкловидното тяло) —» muscae v o li
tantes.
myocarde, m : миокард, сърдечен мускул —» m yo
cardium.
myocardiodystrophie, / : миокардиодистрофия -»
туocardiodystrophia.
myocardiofibrose, / : миокардиофиброза -» myo
cardiofibrosis.
myocardite, / : миокардит ~» myoca rditis.
—
chronique : хроничен миокардит -» myocarditis-
chronica.
myocardose, / : мнокардоэа -» myocardosis.
myoclonie, / : миоклония -» myoclonia.
myodynie, / : миалгия, мускулна болка - » mya lg ia.
—
rhumatismale : ревматизъм на мускулите, мус
кулен ревматизъм -» rheumatismus musculo
rum sive muscularis.
myogélose, / : миогелоза -» myogelosis.
myogène, myogénique : миогенен -» myogenes.
myoide : миоиден, подобен на мускул -» m y oides-
myolemme, / : сарколема -* s ar colemma.
myologie, / ; миология -» myologia.
myorae, f : миом —» myoma.
myopathie, / : миопатия -» my opathia
myope : миопичен, късоглед -» myopicu s.
myopie, / : миопия, късогледство —» m yopia .
myose, / , myosis, m -, миоза, стеснение на зеница
та -* miosis.
myosine, / : миозин, глобулин на мускулната плаз
ма -* myosinum.
myosite, / : миозит -» myositis.
—
ossifiante : осифициращ миозит -» m yositis-
ossificans.
inyotiques, mlpl : миотици -» myotica.
myotomie, / : миотомия —» myotomia.
myotonie, f : миотония —» myotonia.
—
congénitale : вродена миотония (Щрюмпел), бо
лест на Томсен -» myotonia congenita.
myringite, / : мирингит, възпаление на тъпанчевата»
ципа -» myringitis.
myrtiforme : миртиформен, подобен на плод от-
мирта -» myrtiformis.
mytacisme, m ; митацизъм, мутацизъм —» т у ta
dsтиs.
myxadénite, / : миксаденит, възпаление на слузни
жлези —> myxadenitis.
—
labiale : лабиален миксаденит, болест на-
Белц -» myxadenitis labialis.
myxtedème, m : микседем -♦ myxoedema.
—
cyrconscrit : циркумскриптен, ограничен микс—
едем —> myxoedema circumcripta.
myxomatenx,
-ense : миксоматозен, слузен, слу
зест -» myxomatosus.
myxome, m : миксом, слузен тумор —» myxoma.
myxomycètes, m\pl : миксомицети, слузни гъбички -»•
Myxomycètes.
N
nacras, ncvns, m : невус, кожен невус —» n a e vus.
—
pigmentaire ; пигментен невус —» n a ev us p ig
mentosus.
—
ronge : плосък хемангиом, капилярен хеман-
гиом на кожата -» haemangioma planam.
nain, m : джудже
nanus.
naissance, / : раждане -» partus.
naissant, -е : раждащ се, възникващ —» nascens.
nanisme, m : нанизъм, наносомия, микросомия,
джуджешки ръст -» nanismus (nanosomia).
—
sénil : прогерия -» progeria.
narcolepsie, / : нарколепсия, неудържима нужда за
спане, явяваща се внезапно —» narcolepsia.
narcomanie, / : наркомания -» narcomania.
narcose, / : наркоза, обща упойка, общо обезболя
ване —» narcosis.
—
de base : основна (базисна) наркоза -> basisnar-
cosis.
narcotiques, mlpl : наркотици, наркотични, упой
ващи средства -» narcotica.
narine, / : ноздра -» naris.
nasal, -е : назален, носен —» nasalis.
aasogèae : от носен произход, риногенен -» rhino-
genes.
naso-pharynx, m : носоглътка, носоглътъч но про
странство -» cavum pharyngonasale.
natal, -е : натален, рожден, рйден —> natalis.
natalité, / : раждаемост -» n atalitas.
natif, -ive : естествен, непроменен -* n a tiv u s (на
тивен), genuinus (1).
natare de la maladie : естеството, същността, х а
рактерът на една болест -» ens morbi.
naturel, -elle : натурален, естествен, нативен
nativus.
naupathie, / : морска болест —» morbus nauticus.
nausée, / : наузея, повдигане, гадене -» nausea.
nanséenx, -ense : причиняващ повдигане (гадене) —».
nauseosus.
naricnlaire : лодковиден, ладиевиден -» sc apho
ideus.
néarthrose, / : неоартроза, неартроза, изкуствен»
образувана нова става -» neoarthrosis (ne
arthrosis).
nécessaire : необходим, нужен -» necessarius.
nécessité, / : необходимост -» necessitas.
nécrobiose, / : некробиоза ~» necrobiosis.
nécrophilie, / : некрофилия ~» necrophilia.
nécropsie, / ; аутопсия —» 'autopsia.
•nécrose
953
neuro-chirurgie
lécrose, / : некроза, локална смърт -» necrosis.
—
de decubitus ; дскубитус, протриване, пролеж
ка > decubitus (I).
—
osseuse ; остеонекроза --* osteonecrosis.
necrosique, nécrotique, nécrosé, -ée : некротичен, не-
кротпзмрал. умъртвен —» nec roticus.
nécrospermie, / ; нскроспермпя —> riecrospermia.
né, -ée : ролей ~> natus*.
négatif,
- ive : негативен, отрицателен —» n egati
vus.
négativisme, m : негативизъм -» n egativism as.
Nelaton. ligne de : линия иа Розер-Нслатон -> Roser-
Xclaton* linea.
Nelson-Mayer, réaction de : реакция на Нелсън-Майер,
реакция на Нелсън —» Л>/.у0я-Л1<гуег' reactio
СNelsoni reactio).
némathelminthes, m//*/ : нематхелминтн, обли чер
веи -* N emathelminthes.
nématodes, nijpl : иематоди, нематодни паразити,
обли глисти —» Nematodа (Nematodes).
nématodose, / : нематодоза, глистно заболяване
(хелмиитоза) -* де/ка/о^одо.
néorormatioii, / : неоплазия -> neoplasia.
néologisme, m ; нсологпзъм -» л^о/ojçrVywwj.
néoplasie, / : неоплазия —» neoplasia.
néoplasme, m : неоплазма, новообразуванпе, т у
мор -» neoplasma.
ne pas nuire : да не ce вреди, да не вредим -» nil
nocere.
ne pas répéter : да нс ce повтори -> ne repetatur.
л éphélion, m : нубекула, облаче -» nubecula (J).
néphrectomie, / : нефректомни —» n ephrectomia.
néphrétique, népliriliqne : бъбречен, нефрогенен —>
nephrogenes.
néphrite, / ; нефрит -* nephritis.
—
chronique : хроничен нефрит. Брайтова бо
лест -» В righti morbus.
—
en foyer : огнишен нефрит -» nephritis insula
ris sive focalis.
—
gravidique : нефропатия у бременни -» nephro-
patina gravidarum.
—
tubulaire distale, néphrite anurique toxique : трав
матична токсикоза, крып-синдром -» crush-
syndromum.
nep hro calcinose,/: нефрокалцшюза, калшшоза на
бъбреците
nephrocalcinosis.
néphrolithotomie, / : нефролнтотомия —* néph roli
thotomie.
néphropathie, / : нефрогмтля* заболяване на бъбре
ците изобщо nephropathia.
néphropexie, / : пефромсксня —> nephropexia.
néphroptose, / ; нефроптоза. спадане, смъкване па
бьбрекл -» nephroptosis.
néphrorraçie, / ; iietjipopai пя. бъбречна хеморапгя ^
nephro гг/гagiа.
néphrosclérose, / : нефросклероза, сиръчкване иа
бг.брецнте —> nephrosclerosis.
néphrose, / : нефроза -> nephrosis.
néphrotomie, / : нефрогомия -» nephrotomia.
nerf, //* : пери -» nervus.
—
accélérateur: ускоряващ нерп -» nervus acce
lerans.
auditif ou acoustique :
статично-слухов нерв,
слу.vonо-p авиопеесн нерв, слухов нерв -» ne rvus
staro-arusiUns (nervus statoacuslicus).
—
coehféaire : кох леарната, охлюпиата част на
статично-слуховия нерв -> nervus cochlearis.
—
crânien : черешючозъчен нерв -» nervus cra
nialis (nervus cerebralis sive capitalis).
—
crural : фоморалеи, бедрен нерв -* nervus fe
moralis.
—
cubital : улинарен, лакътен нерв —» n e r v us
ulnaris.
—
dépresseur : депрссор-иерв (n. depressor) —>
depressor (2).
—
facial ; фацналис (нерв), лицев нерв —» n er vus
facialis.
nerf-funiculaire: спинален, гръбначномозъчен нерв-»
nervus spinalis.
—
gJosso-pharyngien : езично-глътъчен нерв —» n e r
vus glossopharyngeus.
—
grand-sciatique : ишиаднкус (нерв), седалишен-
нерв -» nervus ischiadicus.
—
hypoglosse : подезичен нерв -» nervus hypo
glossus.
—
maxillaire inférieur : мапдибуларсн, долпочел ю-
стен нерв -» nervus mandibularis.
—
—
supérieur :
максиларен,
горночелюстен
нерп -» nervus maxillaris.
—
median : медианус (нерв), среден (средннсн)
нерв -* nervus medianus.
—
moteur : моторен, двигателен нерв -» n e rv us
motorius.
—
—
oculaire commun : очнодвнгателен нерв, дви
гателен очен нерв -» nervus oculomotorius.
—
—
—
externe : отвеждащ (отводят) нерв -♦
nervus abducens.
—
olfactif: обонятелен нерв -» nervos olfactorius
—
ophtalmique: очен нерв -* nervus ophtlialmi.
eus.
—
optique : зрителен нерв -> nervus opticus.
—
pathétique : скрнпецов (скркпсцовнден) нерв ->»
nervus trochlearis.
—
phrénique : френнкус (нерв), днафрагмалеи
нерв —» nervus phrenicas.
—
pneumogastrique : блу ж дает нерв, пагус, лара-
симпатикус -» vagus.
—
rachidien : спинален, гръбначномозъчен нерв ~»
nervus spinalis.
—
radial : радиалис (нерв), радиален, лъчев нерв-»
nervus radialis.
—
sciatique poplité externe : общ малкотнцялен
нерв —> nervus peroneus communis.
—
sensitif on sensibile, nerf sensoriel : сетивен, сен
зоре и. чувствителен нерв —» nervus sensorius.
—
spinal : добавъчен (добавен) нерв —> nervus
accesorius.
—
splanchnique : спланхникус (нерв), висцералмняг
нерв, нерпы на вътрешните (коремните) орга
ни -» nervus splanchnicus.
—
tibial : тибналис (нерв), голямопищялен нер в —»
nervus tibialis.
—
trijumeau ; тригеминус (нерв), троен (троичеи)
нерв -> nervus trigeminus.
—
vague : блуждаещ нерв, вагус, парасимнати-
кус —* vagus.
—
vaso-constricteur : вазоконстриктор (нерв), съдо-
свпнзч —» vasoconstrictor.
—
vaso-dilatateur : иазодилататор (пери), съдораз-
iiiiipinea — vasodilatator.
—
vertébral : спинален, гръбначномозъчен нерв -»
nervus spinalis.
—
vestibuIaire ; вестибуларната част на статично-
слуховия нерв -> nervus vestibuli.
nerfs vaso-moteurs : ипзомотори» вазомоторни пер
ни -* vasomotores.
nerveux, -euse : нервен, нервозен —» ne rv osus (2).
nervins, m pi : nepimiia -> nervina.
nervisme, m : нсрипзьм -> nervism us.
Nesterov, épreuve de : реакция на Нестеров —» N c s-
terovi testum.
neural, -c : испралеи, нервен -» neuralis.
neurasthénie, / . неврастения ~» n eurasthenia.
—
cérébrale: церебрална меврастсимя, цсребрастс-
ппя -» еerebrasthenia.
neurinome, m : неврином —> neurinoma.
neurite, m : осев цилиндър, нсвраксон -» n euraxon.
neuro-arthritisme, m ; нервпо-артритична диатеза -♦
didtbests ncnroarthritica.
neuroblaste, m : невробласт, ембрионална нервна
клетка -* neuroblastus.
neuroblastome, m : нейробластом -» neuroblastoma.
neuro-chirurgie, / : неврохирургия -» n e urochirur -
gia.
neurofibromatose
954
noyatr
neurofibromatose, / : генерализирана неврофиброма
тоза, болеет на Реклингхаузен -4 ne uro fibro
matosis generalisata ( morbus Recklinghauseni).
neurofibrome, m : неврофибром - 4 neurofibroma.
neurogène : неврогенен -4 neurogenes.
neurogliorae, m : невроглиом -4 neuroglioma.
neuroleptiques, rnjpl : невроплегични лекарства, не
вронлегици —> neuroplegica.
neurologie (clin.), / : неврология 4 neurologia.
neurologiste /я : невролог 4 neuro logus.
neurolyse, / : невролиза 4 neurolysis.
neurone, ire : неврон -4 neuron um.
neuropapiilite, / : невропапилит 4 n e u rop apillitis.
neuroparaiysie, / : невропарализа
neuroparaly
sis.
neuropathologie, / : невропатология 4 neuropatho-
/ogi'ö.
neuroplégiques, mlp i : невроплегици, невроплегични
лекарства -4 neuroplegica.
neuro-rétinite, / : невроретинит -4 neuroretinitis.
neurorraphie, / : неврорафня 4 neurorrhaphia.
n euro-syphilis,/: невросифилис, невролуес 4 гееи-
rosyphilis.
neurotrope : невротропен —) neurotropus .
neurotrophique : невротрофичен -4 neurotrophicus.
neurotropisme, /re : невротропизъм —» n eurot ropis-
mus.
neurovasculaire : невроваскуларен, нервно-съдов - 4
пеигovasсиlaris.
neutralisation, / : неутрализиране -4 ne utralisatio.
neutre : неутрален -» neutralis, indifferens (инди
ферентен).
neutropénie, / : неутропения -4 neutropenia.
neutrophile : неутрофилен 4 neutrophilus .
névralgie, / : невралгия, невралгична болка 4 neur
algia.
—
anale : нервнорефлекторни, спазмодични болки
в областта на правото черво, прокталгия -4
proctalgia.
—
du (nerf) trijumeau, névralgie épileptiforme: нев
ралгия на нерв yс тригеминус -4 neuralgia
(nervi) trigemini.
—
testiculaire : тестикулна невралгия, орхиалгия -4
orchialgia.
névralgique : невралгичен 4 neuralgicus.
névraxe, /re : невраксон, аксонцилиндър, осев ци
линдър -4 п еига хоп.
névrectomie, / ; невректомия, изрязване на сегмент
от нерв 4 neurectomia.
névrilemme, /re : неврилема, обвивка на Шван -4
neurilemma.
névrite, / : неврит -4 neuritis.
—
rét го buIbai re : ретробулбарен неврит -4 n euritis
retrobulbaris.
névrites multiples : полиневрит, множествен не вр и т-)
polyneuritis.
névrodermatose, / : невродерматоза 4 neuroderma
tosis.
névrodermite, / : иевродермит -» neurodermitis.
névroépithélioma, m : невроеиителиом -> neuroepi
thelioma.
névroglie, / : невроглия 4 neuroglia.
névrologie (anat.J , / : неврология -4 neurologia.
névrome, m : невром —> neuroma.
névropathie, / : невропатия -4 neuropathia.
névropathique : невропатичен, нервно болен 4 neu
ropathicus.
névrose, / : невроза -4 neurosis.
—
du pneumogastrique : вагоневроза, вагусова нев
роза -4 vagoneurosis.
—
vasculaire: ангионевроза, съдова невроза -4 ап-
giопейrosis, angiotrophoneurosis (ангиотрофо
невроза).
névrotomie, / : невротомия -4 neurotomia.
nez, m : hoc 4 nasus.
—
en selle, nez en lorgnette, nez en pied de marmite:
седловиден нос -> nasus se lliformis.
Nicolas-Favre, maladie de : болеет на НиколЗ-Фавр
ингвинална лимфогрануломатоза -* lym ph o
granulomatosis inguinalis.
nicotine, / : никотин -> nicotinum.
nicotinisme, m: никотинизъм, отравяне с никотин 4
nicotinismus.
nictation, nictitation, / : често мигане, конвулсивно
мигане, мигателен спазъм —» nictitatio.
nidation, / : вгнездване на оплодотвореното яйце
в матката —) implantatio.
Niemann-Pick, maladie de : болест на Ниман-Пик -4
Niemann-Pick* morbus.
nihilisme thérapeutique : терапевтичен нихилизъм —)
nihilismus therapeuticus.
nitrogène, /re : азот -> nitrogenium.
nocif, -ive : вреден -> nocens (noxius).
noctambulisme, /re : ходене на сън, сомнамбулизъм,.
лунатизъм -> somnambulismus.
nocturne : нощен -4 nocturnus.
nodal, -е : нодален, възлов 4 nod alis.
nodosité, / : възловатост 4 nodositas.
nodulaire : нодуларен, възлов, възлест 4 nodula
ris : имащ много възли, възловат, нодозен 4
nodosus ; възловат 4 geniculatus (2).
nodule lymphatique : лимфен фоликул, малък лим
фен възел 4 folliculus lymphaticus (lympho
nodulus, nodulus lymphaticus).
nœud, m : възел, възловидно надебеляваме 4 no
dus.
—
atrioventriculaire : атрио-вентрикулен възел, въ
зел на Ашоф-Тавара 4 nodus atrioventricula
ris.
—
sinusal, nœud sino-auriculaire, noeud de Keith et
Flack : синусов възел, възел на Кит-(Кейт)-
Флак 4 nodus sinuatrialis.
é
noir, -е : черен 4 niger.
noirâtre : възчерен 4 nigricans.
noix, / : орех (плодът) 4 пих.
noma, m : нома, воден рак 4 пота.
nombreux, -euse : многочислен, многоброен 4 m u l
tu s (1).
nombril, m : пъп 4 umbilicus.
nomenclature, / : номенклатура 4 nomenclatura,
terminologia (2).
Nonne-Apelt, réaction de : реакция на Ноне-Апелт 4
Nonne-AptlV reactio.
normal, -е : нормален, правилен, обикновен 4 nor
malis.
normoblaste, m : нормобласт, съдържащ ядро ерит
роцит 4 normoblastus.
normocyte, m : нормоцит, нормален еритроцит 4
normocytus.
normotope : номотопен, отнасящ се до или извър
шващ се на обичайното или нормално място 4
nomotopus.
nosocomial, -е : болничен 4 nosocomialis.
nosologie, / : нозология 4 nosologia.
nosologique : нозологичен 4 nosoYogicus.
nosophobie, / : нозофобия, страх от болести 4 no
sophobia.
Nothnagel, syndrome de : синдром на Нотнагел 4
Nothnageli syndromum.
notocorde, / : гръбначна струна 4 corda dorsalis.-
noué, -ée : (pop.) : рахитичен 4 rachiticus.
noueux, -euse : нодозен, възлест, възловат 4 nodo
sus ; възловат 4 geniculatus (2).
nourrice, / : дойка, кърмачка 4 nutrix.
nourricier, -ère : хранещ 4 nutriens.
nourrissant, -е : хранителен 4 n ut rieus .
nourrisson, m : кърмаче, бозайниче 4 lactens.
nourriture, / : храна, хранително вещество 4 a li
mentum, nutrimentum, cibus.
nouure des articulations : рахит 4 rachitis.
nouveau-né (m), -née (f) : новородено 4 neonatus.
noxe, / ; нокса, вреден агент, патогенен фактор 4
noxa, causa nociva.
noyau caudd; опашато ядро nucleus caudatus.
noyau
955
œsophagoscople
noyau cellulaire : ядро на клетката, клетъчно ядро -*
nucleus cellulae, nucleus (l).
—
dentelé : зъбчато ядро -» nucleus dentatas.
—
gélatineux : пихтиесто ядро -* nucleus pulposus.
—
lenticulaire : лсщоаидно ядро -» nucleus le nti
formis.
—
du système nerveux central: ядро на ц. н. систе
ма, мозъчно ядро -> nucleus (2).
-nubécule de la cornée : нубекула, слабо сивкаво no-
,
мътняванс па роговицата -» n ubecula (cor
neae) (i).
nucléaire : нуклеарен, ядрен -» n uclearis.
nucléiforme : ядроподобен -» nucleifo r m is .
nucléole, m : ядърце, ядрено телце -» n ucleolus.
nuisible : вреден -» nocens (noxius).
nullipare, / ; нулипара, нераждала жена -+ n u lli
para.
DUnmnlaire ; nummulé, ée : подобен на монета« мо
нетовиден -» nummularis.
nuqne, / : тил, врат -» nucha.
nutriment, mi храна, хранително вещество -» n u t
rimentum.
nutrition, f i хранене -» alimentatio, nutritio.
nyctalopie, / : никталопия, дневна слепота -» n yc t
alopia.
nyctophobie, / : никтофобия, страх от тъмнина -♦
nyctophobia.
nyctnrie, / : никтурия, но тно уриниране -» n yct
uria.
nymphe, / : малка срамна устна -» labiam minus
pudendi.
nymphomanie, / : нимфомания -» nymphomania.
nystagmus, m : нистагъм -> nystagmus.
О
.obèse : дебел, пълен, тлъст -» corpulentus.
obésité, / : общо (генерализирано) затлъстяване -»
adipositas (1), obesitas.
obligatoire : облигатен, задължителен —» obligato
rius (obligatus).
■oblique : полегат, наклонен, косо протичащ -» ob
liquus.
obliquité, / : облнквптет, наклонено положение -»
obliquitas.
oblitérant, -е : облитерирагц, закриващ, заличаващ,
запушващ —» obliterans.
oblitération, / : облитерация, облитермране —» oW/-
teratio.
obnubilation mentale : помрачаване на разсъдъка,
замъгляване на съзнанието —» obnubilatio men
talis.
obscur, -е : тъмен, неясен, скрит -» obscuras.
observation, / : обсервация, наблюдение, наблюда
ване на болен -> observatio.
—
clinique : клинично наблюдение -* observatio
clinica.
obsession, / : катрапливо състояние, състояние на
натрапливи идеи —» obsessio.
obstétrical, -е : акушерски, родилен-» ob stetric(i)u s.
obstétrique, / : акушерство —» obstetricia.
obstruction, / : обструкция, препятствие, задръства
не, запушване -» obstructio.
obturant, -e : запушващ, затварящ, закриващ, ок-
лузивен -» occlauvus.
obturateur, -trice : затуляш, затварящ, запушващ,
обгурационен —» obturatorius.
obturation, / : обтурация, затваряне, закриване, з а
пушване -» obturatio.
obtus, -е : тъп, притъпен -» obtusus.
occipital, -е : окципитален, тилен -> o ccipitalis.
occiput, m : тил -» occiput.
—
mou : размекване на тилната кост, краниота
бес -» craniotabes.
■occlusif,
-ive : оклузивен, запушващ, затварящ,
закриващ -» occlusivus.
occlusion, f i затваряне, закриване, запушване -»
occlusio (оклузня), obturatio.
—
de la pupille: пълно закриване наденицата -»
occlusio pupillae.
occulte : окултен, скрит -» o cc ultus
ochronose, / : охроноза —» ochronosis.
•oculaire : очен -» ocularis, ophthalmicus.
oculiste, m : очен лекар, офталмолог -* ophthalmo•
logus.
■ocytociques, mfpl : екболици -♦ ecbolica.
Oddi, sphincter d’ : сфинктер на Оди -» sphincter
Oddii.
odeur, f i миризма —» odor.
«odontalgie, / : одонталгия, зъбна болка -» odo nta l
gia.
odontalgiques, mfpl : одонталгици, лекарства про
тив зъбни болки -* odontalgica.
odontite, f i одонтит, възпаление на зъб -» od onti
tis.
odontogène : одонтогенен -» odontogenes.
odontogénie, / : образуване на зъби, дентпфика-
ция -* dentificatio.
odontologie, / : одонтология -> odo ntologie.
odontome, m : одонтом, зъбен тумор -» o donto
ma.
odontorragie, / : одонторагия -» odontorrhagia.
odorant, -е : миризлив -» odorans.
odorat, m : обоняние, мнрис -» olfactus.
odoriférant, -е : миризлив, ароматен -» odorans.
odynacusis, m : одикакузис, повишена чувствител
ност на слуховия орган (анализатор) -» o d y
nacusis.
odynophagie, / ; одинофагия болезнено гълтане -»
odynophagia.
œdémateux, -euse : едематозен, отекъл, подпухнал -»
oedematosus.
œdème, m : едем(а), оток, оточно подуване -»
oedema.
—
aigu circonscrit : ангионевротичен оток -» oede
ma angioneuroticum (oedema acutum circum
scriptum).
—
asphyxique symétrique des Jambes (des jeunes
filles): симетрична еритроцианоза на кожата -»
erythrocyanosis cutis symmetrica.
—
-
de la glotte : оток на ларинкса, на гръкляна —»
oedema laryngis.
—
d'inanition, œdème de carence d'alimentation, oe
dème de famine, œdème de dénutrition, œdème de
guerre : болест от недостатъчно и недоимъчно
хранене, оточна болест -* dystrophia alimen
taria.
—
malin : злокачествен оток, антракс, лоша пъп
ка, сибирска язва —>anthrax, pustula maligna.
—
pulmonaire : оток на белите дробове, белодро
бен оток -» oedema pulmonum.
—
rénal : ренален или бъбречен оток -» oedema
renale.
—
rhumatismal à répétition ; едем^а) или оток на
Квинке —» oedema angioneuroticam.
œil, m : око -» oculus.
—
artificiel : изкуствено око, очна протеза -» p r o
thesis ocularis.
œsophage, m : хранопровод -» oesophagus.
œsophagien, -enne : езофагеален, хранопроводен -»
oesophageus.
œsophagite, / : езофагнт -» oesophagitis.
œsophagodynie, / : езофагодиния, болка в хранопро
вода -» oesophagodynia.
œsophagoscople, / : езофагоскопия -> ocsophagosco-
pia.
œsophagospasme
956
ophtalmie
œsophagospasme, m : спазъм на хранопровода —»
oesopfiagospasmus.
œsophagosténose, / : стеноза на хранопровода
oesophagostenosis.
œstrogène, œstrigène : естрогенен -» o estrogènes.
œstrogènes (hormones), f)p l ; естрогени, естроген-
Hii, фоликулни хормони -»
œstrus, /л : еструс, разгоненост, течка —» o e stru s .
œuf, m : яйце ошш
—, œnî humain : яйчна клетка, яйцеклетка -* o v u-
lum, ovum (2).
officinal, -е : официнален, фармакопеен-»о//гс/ла//,у.
olécrâne, m : олекранон, лакътсн израстък -»
olecranon.
oléogranulome, m : олеогранулом -» oleogranuloma.
oléosaccharat, oléosaccharolé, oléosucre, /л : елеоза-
хар, маслозахар
elaeosaccharum.
oléothorax, m : олеоторакс -» oleothorax.
olfactif, -ive : обонятелен, мирнсен
oZ/nc/oriwy.
olfaction, / : обоняние, мирис —» olfactus.
oligakiurie, / : олигакиурия, ненормално рядко ури
ниране —> oligakiuria ( oligakisuria).
oligémie, oligaemie, olighémie, / : олигемия -» o/rg-
aemia.
oligoamnios,- m : олигохндрамнион -* oligohydram
nion.
oligochromémie, / :-• олигохромемня - » oligochrom-
aemia.
olygocytémie, / : олигоцидх)емня -» oligocythae-
mia ; хипоглобулия -» hypoglobulia.
oligohydramnios, m, oligohydramnie, / : олигохидрам-
нион —» oligohydramnion.
oligoménorrhée, / : олигоменорея -» oligomenor
rhoea.
oligophrénie, / : олигофрения, вродено слабоумие—»
oligophrenia.
—
apathique : умствено затъпяване, тъпоумие —»
hebetudo.
Oligosialie, / : олигосиалня, намалено отделяне на
слюнка ~» oligosialia.
oligozoospermie, / : олигозооспермия —» oligozoo-
spermia.
Oligurie, / : олигурия
oliguria.
olive (bulbaire), : маслина (в продълговатия мо
зък) —» oliva.
OHver-CardareJli, signe d’ : симптом на Олнвер-Кар-
дарели —» Oliver-CardarellV signum.
on agre, / : омагра, подагра на раменната става -»
omagra.
omalgie, / : омалгия, болка в раменната става -»
omalgia.
omarthrite, / ; омартрит, възпаление на раменната
става -» omarthritis.
ombilic, m : пъп -» umbilicus.
ombilical, -е : умбиликален, пъпен -» u m bilica lis.
ombre, / : сянка —» umbra.
—
cardiaque : сърдечна сянка -» umbra cardiaca.
Ombrédanne, syndrome d' : хипертермичен синдром
на Омбредан -» Ombredanni synd romu m hy-
perthermicum.
omental, -е : оментален, отнасящ се до оментума -»
omentalis.
omentocardiopexie, / : оментокардиолексия -» отеп-
tocardiopexia.
omnivore: всеяден -» om nivorus.
omoplate, / : лопатка, скапула -* scapula.
—
ailée ou saillante : криловидна лопатка
sca
pula alata.
omphalite, / ; омфалит —» omphalitis.
omphalocèle, / : пъпна херния, умбиликална хер
ния -» hernia umbilicalis.
omphalomésentérique : омфоломезентериален -» om-
phalomesentericus.
omphalopblèbite, / : омфалофлебит -* o mphalophle
bitis.
omphalorragie, / : омфалорагия, кръвотечение от
пъпа —» omphalorrhagia.
omphalotaxis, m : омфалотаксис -> omphalotaxis.
omphalotomie, / : омфалотомия —» o mphalotomia.
onanisme, m : онанизъм, онания, ръкоблудис ->•
onanismus.
oncographie, / : онкографин -» oncographia.
oncologie, / : онкология
oncologia.
onction, / ; мазане, намазване c мехлем или мас»
ло -» unctio.
onde, / : вълна (на течност, на пулс и др.) -►
unda.
»
ondulant, -е ; ondulatoire : ундулираш, вълнообра
зен -» undulans.
oogle, m : нокът -* unguis.
—
incarné : врпснал нокът —> unguis incarnatus.
onglet, m : птеригиум -» pterygium.
onguent, m ; унгвент, мехлем, мазилка -» u nguen
tum.
onomatoJalie, / : ономатолалия -* o n o m atolalia.
onomatomanie, / ; ономатомания —» onomatomania.
ontogénèse, / : онтогенеза —» o ntogenesis.
onychauxis, m : онихауксис, хипертрофия на нок
тите —» onychauxis.
onychogryphose, onychogrypose, / : онихогрипоза, о ни -
хогрифоза —> onychogryposis ( onychogrypho-
sis).
onycholyse, / ; онихолиза -» o ny ch olysis.
onychomycose, / : онихомикоза -> onychomycosis-
Onychophagie, / : онихофагия, гризене на ноктите -»
onychophagia.
onycboptose, / : онихоптоза, опадане на ноктите
onychoptosis.
onychorrhexis, m : оиихорексис, ненормална чупли
вост на ноктите —►onychorrhexis.
onychoschizie, / : онихосхиза, хоризонтално нацеп
ване на ноктите —>Onychoschisis.
onycfaose,/: онихоза, болест на ноктите —» о п у -
chosis, onychia ftJ.
onyxis, m f : възпаление на нокътното легло или на
обкръжаващите нокътя ръбове на кожата -»•
onychia (2j.
—
latéral : враснал нокът (отстрани) -* anguis-
incarnatus.
oogénèse, / : оогенеза, овогенеза -» oogenesis ( ovo
genesis).
oophore : яйценосен -> oophorus.
oophoro-salpingectomie, / : салпингооофоректомия —
salpingooophorectomia.
oophoro-salpingite, / : салпингооофорнг -» s alp ingo -
oophoritis.
opacité, / : опацитет, непрозрачност, потъмнява
не —» opacitas.
—
de la cornée : бяло непрозрачно петно на рого
вицата, левкома -> leucoma.
opérable : оперируем, операбилен —» o pera bilis.
opérant, -е : действуващ, деятелен, дееспособен -*•
activus.
opération, / : операция, хирургическа намеса ope
ratio, interventio chirurgica.
—
césarienne : цезар ев разрез, кесарево сечение -*•
sectio caesarea.
—
palliative : палиативна операция -» o pera tio•
palliativa.
—
plastique : пластика, метод на пластична, въз
становителна операция -» p la s tic a .
—
radicale : радикална операция -» operatio ra di
catis.
ophidisme, m : офидизъм, офидиаза, отравяне съсг
змийска отрова -» оphidismus.
ophtalmie, / : офталмия, възпаление на очите -►
Ophthalmia.
—
d'Egypte : трахома -» trachoma.
—
gonorrhéique : гонореей конюнктивит conjunc
tivitis gonorrhoica.
—
des neiges : снежна слепота, нифаблепсия —►
niphabJepsia.
—
photo-électrique : електрическа офталмия
ophthalmia electrica.
ophtalmie
957
os
ophtalmie sympathique : сямпатпческа офталмия ->
ophthalmia sympathica.
cphlalmique : очен —» ophthalmicus.
rphta Iiniques (produits), mipl : очни лекарства
ophthalmica.
uphtalmodynamoraétrie,/ : офталмодинамометрия ->
оphi halmodynamom etria.
ophtalmologie, / ; офталмолог пя -> ophihalmolo-
gia.
ophtalmologiste, m : офталмолог, очен лекар
оpht halmоlogus.
ophlalmomalacie, / : фтиза (атрофия) на очната
ябълка —) phthisis bulbi,
ophthalmomètre, m : офталмометър —» ophthalmo-
mctrmn.
ophtalmoplegie, f : офталмоплегня, -» ophthalmo
plegia. "
ophlalmorragie, / : офталморагия, кръвотечение от
очната ябълка —►ophthalmorrhagia.
ophtalmorrhcxis, m : офталморексис
ophthalmor-
rhexis.
ophtalmoscopie, / : офталмоскогшя -> ophthalmo-
scopia.
ophtalmotonomclrie, / : офталмотонометрня-юрЛ/Ла/-
motonometria.
opiaces, opiats, m/p/ : опнати -> op iata .
opiomanie, / : хронично отравяне с опиум, тсбаи-
зьм —» thebaisnms.
opisthotonos, m : оппстотонус —> o pisthotonus.
opium, от : опиум, опии —» opium, meconium (2).
opothérapie, / : органотерапия, органна терапия —>
organoiherapia.
Oppenheim, maladie d' : болеет на Опенхайм, вро
дена мнатония ~» myatonia congenita (Oppen
heim).
Oppenheim, réflexe d* : рефлекс на Опенхайм -»
Oppenheimi reflexus.
opposant, - е : противопоставяш -* opponens.
oppression, / : опрсспя, потиснатост, мъчително
състояние и др. -» oppressio.
—
de poitrine ; оиресия в гърдите, чувство на
притискане на гърдите -» angor.
opsonines, flpi : опсоншш —» opsonina.
optimal, -e : оптимален, най-добър, най-благопрня-
тен —» optimalis.
optique : оптически, оптичен, очен, зрителен —»
opticus'.
ora serrata : зъбчат край, зъбчата линия -> ora
serrata.
oral, -е : орален, устен -* o r alis ; букалсн, отна
сяш се до устата —> buccalis.
orbiculaire : орбикуларсн, кръгообразен, пръстено
виден —> orbicularis ; кръгообразен, кръгъл
circularis.
orbitaire : орбитален, отнасящ се до орбитата -»
orbitalis.
orbital, -е : орбитален
orbitalis.
orbite, f : орбита, очница —> orbita.
orchialgie, / : орхмалгия, болка в тестикула -»
orchialgia.
orchi-cpidîdÿmite, / : орхнсгшдндимит -* o rchiepi
didymitis.
orchite// : орхпт -* orchitis.
ordinaire : обикновен -> simplex (2), vulgaris (ши
роко разпространен).
ordinaires, f l p l : (менструален) период, менструа
ция —» menstruatio.
ordonnance, / : рецепта, проскрипция -> fo rmu la
fl), receptum, praescriptio (1),
oreille, / ; ухо (орган на слуха) -> auris.
—
externe : външно ухо —» auris externa.
—
interne : пътрешпо ухо, лабиринт -> auris in
terna.
—
moyenne : средно ухо —» auris media.
oreillette, / : прсдсърдне —> atriu m cordis.
oreillons, mfpl : заушки, епидемичен паротит —»
parotitis epidemica.
organe, m : орган -» organum.
—
chгошaffine : параганглий -* paraganglion (1).
—
de goût : орган на вкуса, вкусов анализатор —»
organuum gustus.
—
de l’olfaction, organe olfactif : орган на обоня
нието, на мириса, обонятелен анализатор -»
organum olfactus.
—
de l ’ouïe : орган на слуха и на равновесието,
слухов и вестибуларен анализатор
organum
stato -асustiсиm.
—
de la vue, organe de la vision : орган на зре
нието (окото) —» organum visu s ( organon
visus).
organes accessoires ; добавъчни или акпссорни ор
гани —>organa accessoria.
—
génitaux, organes sexuels : гениталии органи,
генитални, полови органи —> organa g enita lia.
—
des sens : органи на чувствата, сетивни орга
ни анализатори —> organa sensuum.
—
urinaires : пикочоотделнтелни иргани и пнкочо-
отводни пътшца —» organa nropoctica (organa
urinalia).
organique органичен, органически -» o rganicus.
organisation, / : организиране
organisatio.
organisme, m : организъм, живо същество -» or
ganismus.
Organotherapie, f ; органна терапия, тъканнл тера
пия —>organotherapia.
orgasme, m : оргазъм —>orgasrnus.
orgelet, m : хордсолум. ечемик —> hordeolum .
orifice, m : отвор, огвърстис —» o rific ium (орифн-
циум), fo ra men (форлмен), ostium (устие,
вход), apertura (апертура), hia tu s (хиатус),
porus, os1 (2) (малък отвор към кух орган
или канал).
—
buccal: устна цепка, отворът на устата —>
rima oris.
—
du conduit auditif externe; отвор на външния
слухов канал (проход) —* porus acusticus ex
ternus.
—
externe du col utérin : външният отвор на кана
ла на маточната шийка, външен отвор на .мат
ката —> ostium uteri.
—
—
de l ’urètre : външен отвор на пикочния ка
нал
ostium urethrae externum.
—
vaginal : вагинален отвор, вшгалпщно от-
върстне —> ostium vaginae (orificium va
ginae).
orifices postérieurs des fosses nasales: двата задни
отпора на носната кухина, xoaiiii —> choanae.
original, -е : гснуинси, първоначален, същински,
самостоятелен —» genuinus (1)
origine, / : произход, начало —» o rigo.
ornithose, / : орнитоза -+ ornithosis.
oro-pharynx, m . мезофорникс -» mesophnrynx.
orteil, m : пръст на крака -» digitus pedis.
—
en équerre : изкривяване на палеца иа крака на
вън —> hallux valgus.
—
en marteau, orteil en cou de cygne : изкривява
не на палена и.) крака нън форма на чукче —>
hallux flexus (hallux malleus).
orthodontie, / : ортодонцня, ортодонтия —> orth o
dontia.
orthopédie, / : ортопедия —» o rthopaedia.
orthopnée, / : ортопнея. най-високата степен на
ДНСШ1СЯ —>orthopnoea (orthopnoë).
orthostatique : ортостатнчен —♦ orthostaticus.
os, m:кост —»о.г*
—
coxal, os innominé : безименна кост, тазова
кост —» os coxae, coxa (I).
—
de la cuisse : бедрена кост —» femur (1),
—
iliaque ; хълбочна кост —►os ilium, (os coxae)..
—
de marbre : мраморна болест, остеопстрозз
osteopetrosis.
—
occipital : тилна кост -* os oc cipitale.
—
du pubis : срамна или лонна кост -* os pubis+
pubes (3).
958
oxygénothérapie
-os
'0S temporal : слепоочна кост 4 os temporale.
«oscillation, / : осцилация, колебание, трептене, виб
риране -* oscillatio.
osm(h)idro$e, / : осм(х)идроза, смрадлива, воняща,
зловонна пот 4 osmidrosis (osmhidrosis).
-osmose,/: осмоза —>osmosis.
osmothérapie, / : осмотерапия 4 osmotherapia.
ossèine» ostéine, / : осеин, спойващо вещество, ко
лаген на костите, склероиротеин 4 osselnum.
osselet, m : малка кост, костица, особено слухо
в а —> ossiculum.
■osselets de l’ouïe : слухови костици (в тъпанчевата
кухина) 4 ossicula auditas.
-osseux, -euse : костен 4 osseus.
ossifiant, -е : о сифициращ, вкостеняващ 4 ossifi
cans.
•o ssification,/ : осификация, образуване на костна
тъкан, вкостеняване 4 ossificatio.
ostéite, / : остит, остеит —> ostitis (osteitis).
—
déformante, hypertrophique : деформиращ остит,
деформиранш остеодистрофия, болеет на Пя-
д ж е т - 4 osteodystrophia deformans (ostitis de
formans).
—
fibro-kystique ; генерализирана фиброзна остео
дистрофия, болеет на Реклингхаузен 4 osteo
dystrophia fib ro sa generalisata (morbus Reck-
linghauseni).
ostéo-arthrite, / : остеоартрит -4 osteoarthritis.
ostéo-artbropathie, / : остеоартропатия —» osteoar
thropathia.
ostéo-arthrose, / : остеоартроза 4 osfeoar/Aroste.
•ostéo-arthrotomie, / : остеоартротомия 4 osfeoar-
t hrоtomiа.
*ostéoblaste, m : остеобласт 4 osteoblastus.
ostéochondrite, / : остеохондрит 4 osteochondritis.
—
déformante infantile ; юношеска деформираща
остеохондропатия на таэо-бедрената става, бо
леет на Лег-Калвё-Пертсс
osteochondropa
thia deformans coxae juvenilis.
ostéoebondrolyse, / : остеохондролиза 4 osteochon
drolysis.
'ostéochondrome, /я : остеохондром -4 osteochondro
ma.
ostéochondrose,/ : остеохондроза -4 osteochondro
sis.
ostéoclaste, /: остеоклазия —»osteoclasia.
ostéoclaste, m : остеокласт -4 osteoclastus.
ostéodynie, / : нощни остри болки в костите -4 do
lores osteocopi.
•ostéodystrophie, / : остеодистрофия 4 osteodystro
phia.
ostéoectom ie, m : остеоектомия -4 osteoectomia.
ostéofîbrome, m : остеофибром -4 osteofibroma.
ostéogénèse, ostéogénie, / : остеогенеза, образуване
на кост -4 osteogenesis.
—
imparfaite r несъвършена остеогенеза, вродена
чупливост на костите 4 osteogenesis imper
fecta.
ostéologie, / : остеология -4 osteologia.
ostéomalacie, / : остеомаляция, размекване на ко
стите -> osteomalacia.
ostéome, m : остеом -4 osteoma.
ostéomyélite, / : остеомиелит 4 osteomyelitis.
osthéopathie, / : остеопатия 4 osteopathia.
’ostéopëriostite, / : остеопериостит -* osteoperiosti
tis.
ostéopêtrose, /; остеопетроза, мраморна болеет -4
osteopetrosis.
osteophyte, /я : остеофит -4 osteophyton.
ostéoplastie, / : остеопластика 4 osteoplastica.
ostéoporose, / : остеопороза -h os/fopo/wto,
ostéopsathyrose, / : остеопсатироза, чупливост на
костите
—
idiopathique : вродена идиопатична
чупливост
на костите, вродена остеопсатироза -4 osteo
psathyrosis congenita.
ostéosarcome, m : остеосарком -4 osteosarcoma.
ostéosclérose, / : остеосклероза, уплътняване на
костта -4 osteosclerosis.
—
généralisée ; остеопетроза, болест на Алберс-
Шьонберг -4 osteopetrosis.
ostéosynthèse, / : остеосинтеза -4 osteosynthesis.
ostéotomie, / : остеотомия 4 osteotomla.
otalgie, otodynie, / : оталгия, болка в ухото -h
otalgia.
othématome, m : отхематом -4 othaematoma.
otia trie, / : отология -4 oiologia.
otique : ушен -4 oticus.
otite, / : отит, възпаление на ухото -4 otitis.
—
des aviateurs : аероотит (y летци и самолетни
пътници) -4 aerootitis.
—
baro-traumatique , аероотит 4 aerootitis.
—
externe : външен отит, възпаление на външния
слухов канал -4 otitis externa.
—
labyrinthique : възпаление на лабиринта, на
вътрешното ухо, лабиринтит —* labyrinthitis.
—* moyenne : среден отит, възпаление ма средното
ухо -4 otitis media.
—
—
catarrhale : катарален среден отит -4 oti
tis media catarrhalts.
—
—
purulente : гноен среден отит -4 otitis me
dia purulenta.
otitique : отнасящ ce до отит -4 otiticus.
otoconie, / : отокония, статокония (в ухото) 4 sta
toconia (otoconia).
otogine : отогенен, от ушен произход -4 otogenes.
otolHhes, mlpi: отолити, статолити (в ухото) 4
statolithi.
otolithiase, / : отолитиаза >4 otolithiasis.
otologie, / ; отология
otologia.
otofogiste, m : отолог, ушен лекар -4 otologas.
otopyorrhée, / : отобленорея -4 otoblennorrhoea.
oto-rhino-laryngologie, / :
оториноларингология 4
otorhinolaryngol ogia.
otorragie, / : оторагия, кръвотечение от ухото 4
otorrhagia.
otorrhée, / : оторея, течение от ушите 4 otorrhoea.
otosclérose, / : отосклероза 4 otosclerosis.
otoscopie, / : отоскопия —» otoscopia.
ouate, / : памук 4 gossypiam.
ouïe, / : слух 4 auditus (1).
ouraque, m : първичен пикочен проток у ембриото,
урахус —* urachus.
ourles, ffpi : заушки, „свинка* -4 parotitis epide
mica.
ouvert, -е : отворен, открит -4 apertus.
ouverture, / : отвор, отвърстие 4 apertura (апер
тура), orificium (орифициум), ostium (устие,
вход).
ovaire, m : овариум, яйчник, женска полова жле
за -4 ovarium.
ovalaire, ovale : яйцевиден, овален -4 ovalis.
ovarialgie, / : овариалгня, овариална, яйчникова
невралгия 4 ovarialgia.
ovariectomie, / : овариектомия -4 ovariectomia.
ovarien,
-enne
: овариалеи, яйчников 4 ovarialis.
ovariotomie, / :
овариотомия 4 ovariotomia, ova
riectomia.
ovariprive : оварипривен 4 ovariprivas.
ovarite, / : оофорит, възпаление на яйчника 4
oophoritis.
ovogénese, / : овогенеза, оогенезе 4 oogenesis
(ovogenesis).
ovulation, / : овуляция 4 ovulatio.
ovule, m : яйце, яйчна клетка, яйцеклетка 4 ova
tum ; лекарствено топче 4 globulus (J).
oxalurie, / : оксалурия 4 oxaluria.
oxycéphalie, / : оксицефалия, коннческа глава 4
oxycephalia.
oxydation, / : окси дац и я, оксидира не, оки сляване 4
охуdatio.
oxygène, m : кислород 4 oxygenium.
oxygénothérapie, / : о ксиген оте рап ия, кислородна
терапия 4 oxygenotherapia.
oxygueusie
959
paradentopathie
°xyguensi e> / : в ку со в а хип ерестезия—»
oxyhémoglobioe, / : оксихемоглобин - *
globiпит.
oxyopie, / : оксиопия, свръхнормална острота на
зрението —» oxyopia.
oxyosmie, / : ненор мал но силно обоняние, хиперос-
мия -» hyperosmia.
oxyure vensiculaire : острица (чревен паразит)
Enterobins vermicularis.
oxyurose, oxyu ase, / : оксиуриаза ентеробиоза -*
enterobiosis.
ozène, m : озена, хроничен атрофичен зловонен'
ринит, зловонна или воняща хрема -» огаепа.
Р
Pacchioni, g animations méningées (méningienoes) de :
Пахионови гранулации —» granulationesarach-
noideales ( Pacchioni).
pachydermie, / : пахидермия -* pachydermia.
pachyméningite, / : пахименингит -* pachymenin
gitis.
Paget, maladie osseuse de : болеет на Пяджет, де
формираща остеодистрофия -» osteodystrophia
deformans ( morbus Pageti), Pageti morbus (1).
Paget, maladie de — du mamelon :болеет на Пяджет,
особена форма на рак на кожата на areola
mammae у жената -> Pagetimorbus(2).
Paget-Schroetter, syndrome de : синдром на Пяджет-
Шрьотер
Paget-Schroclter1 syndromum.
palais, m : небце —> palatum.
palatin, -е ; palatal,
-е
: отнасящ се до небцето,
небен -» palatinus.
palatoschisis, m : палатосхизис, вродена цепка на
небцето -> palatoschisis.
pftle : бледен -» pallidus.
pâleur, / : бледност -4 pallor.
palilalie, palimpbrasie, palisyltabie, / : лалнлалия -»
palilalia.
palliatifs, mfpl: палиативни, симптоми» лекар
с тв а —» palliativa.
pallium, m : покривала, плащ на главния мозък -»
pallium.
palmaire : палмарен, дланей -* palmaris.
palmospasme, m : палмоспазъм —* palmospasmus.
palpable : палгшруем, ошшваем, осезаем -* palpa
bilis.
palpation, / : палпация, палгшране, опипване —>
palpatio.
palpébral, -е : палпебралсн, клепачен
palpebra
lis.
palpitation, / : треперене, трептене, биене -» pal
pitatio.
—
cardiaque: палпитация, сърцебиене -» palpitatio
cordis.
paludisme, m : малария, блатна треска —» malaria.
—
larvé : скрита, маскирана малария -> malaria
larvata.
pampiniforme : пампиниформеи, лозовиден ~> pam
piniformis.
panacée, / : панацея
panacea.
panaris, m : панаркциум, панариций -> panaritium.
panartérite, / : панартеринт -» panarteriitis
panarthrite, / : панартрит -» panarthritis.
pancardite, / : панкардит -» pancarditis.
Pancoast, tumeur de : тумор на Панкоуст -» Pan-
coasti tumor.
pancréas, m : панкреас, задетомашиa жлеза -»
pancreas.
pancréatique : панкреатичен, панкреасе» —>pancrea
ticus.
pancréatite, / : панкреатит -» pancreatitis.
pandémie, / : пандемия -> pandemia.
Pândy, réaction de : реакция на Панди -> Pandyi
reactio.
panmyélophtisie, / :
панмиелофтиза -»
panmye
lophthisis.
pannicule adipeux : подкожна мастна тъкан
pan
niculus adiposus.
panniculite, / : паннкулит, еъзпаление на подкож
ната маетна тъкан -♦ panniculitis.
panophtalmie, panophtalmite, / : панофталмит, пан-
оф та л м и я -» panophthalmitis ( panophthalmia).
paootite,/: панотит, възпаление на вътрешното и
средното ухо -> panotitis.
panplégie, / : панплегия, парализа на цялото тяло -»•
panplegia.
pansement monoculaire : монокул, едностранна очна
превръзка —» monocalus.
pansinusite, / : пансинузит, паненнуит
pansinu
sitis.
Papanicolaou, méthode des tests de : метод на Лапа-
николау -* Papanicolau’ methodus.
papier ciré : восъчна хартия -» charta cerata.
—
moutarde : синапена хартия —» charta sinapi-
sata.
—
sinapisé : синапена хартия -* charta sinapisata.
papillaire : палиларен -» papillaris.
papille, / : палила, цпцковидно възвишение, пъп
ка —> papilla.
—
optique : напила на зрителния нерв —» papilla
nervi optici.
—
de stase : застойна па пила -» oedema papil
lae.
papilliforme : папилиформен, подобен на лапила -»
papilliformis.
papillite, / : папилит, възпаление на палилата на
зрителния нерв -> papillitis.
papillome, m : напилом -» papilloma.
—
vésical : лапилом на пикочния мехур -* papil
loma vesicae, urinariae.
papillo-rétinite, / : папилоретинит —» papilloreti
nitis.
papule, / : папула, възелче, пъпка -» papula.
—
ortiée, papule dermique œdémateuse : уртика,
кабар —> urtica.
papuleux, -esue : папулозен -» papulosus.
papyracé, -ée : тънък като хартия -> papyraceus.
paquet, m : пакет, конволут —> convolutum ; прах,,
прахче -» pulvis (2).
par Panus : през ануса, през задния проход -» per
anum.
—
la bouche : през устата, перорален, пер ос,
даван или взет вътрешно
peroralis, per os .
—
contiguïté: чрез съседство, близост или допир -»
per contigültatem.
—
improvisation : импровизирано, без предвари
телна подготовка -» ex tempore.
—
lavement : с клизма, посредством клизма -» per
clysma.
—
le rectum : през ректума, през правото черво -»•
per rectum.
—
voies naturelles : през естествените пътища
per vias naturales.
parabiose, / : парабиоза —> parabiosis.
paracentèse, /: парацентеза, пробождане, пункция-»
paracentesis (J).
—
thoracique : пункция па гръдния кош -» punctio
thoracis.
—
du tympan : парацентеза, пробиване на тъпан
ч е то -> paracentesis membranae tympani.
paracousie, / : паракузис -» paracusis.
paradentium, m : пародонциум, параденциум -» par-
odoniium (paradentium).
paradentopathie, f: пародонтопатия -» parodonto-
pathia.
paradentose
960
pathognomonique
paradentose, / : парадонтоза, парадентоза, амфодон-
тоза —» parodontosis (paradentosis); алвео
ларна пиорея -» pyorrhoea alveolaris.
paradoxal, -е : парадоксален -» paradoxus.
paragangliome, /к : параганглиом, феохромоцнтом - у
phaeochromocytoma.
paraganglion, от : параганглий -> paraganglion flJ.
paragangltons, m lpl : параганглии,
хромафишш
телца
paraganglion (2).
paragglutination, / : параглутннация paraggluti-
natio.
paragueustle, paragueusie, / : парагеузия, извратен
вкусов усет -» parageusia.
parakératose, / : паракератоза ->
paralalie, / : паралалия -» paralalia.
paralysie, / : парализа
paralysis.
—
agitante : болест на Паркннсън -» Parkinsoni
morbus.
—
alterne ой dimidiée : алтернираща хемиплегия -»
hemiplegia alterna(ns).
—
ascendante aiguë : остра гръбначномозъчна въз
ходяща парализа, парализа на Ландрй -» /отля-
spinalis ascendens acuta.
—
bulbaire asthénique : тежка псевдопаралитична
астения —»myastheniagravis pseudoparalytica.
—
générale progressive : прогресивна парализа
paralysis progressiva.
—
labio-glosso-laryngée, paralysie bulbaire atrophi
que progressive : булбарна парализа -» paraly
sis balbaris.
—
pseudo-bulbaire : псевдобулбарна парализа -»
paralysis pseudobulbaris.
—
saturnine : оловна парализа -» paralysis satar-
nina.
—
spinale infantile : епидемична или спннална
детска парализа, епидемичен полиомиелит —>
poliomyelitis anterior acuta sive poliomyelitis
epidemica.
—
—
spasmodique, paralysie
spinale
spastique :
еластична гръбначномозъчна парализа —y para
lysis spinalis spastica.
paralysies infantiles: детски парализи —» paralyses
infant(i)um.
paralytique : паралитичен, парализиран
paraly
ticus.
paramétrée, / : параметрит - уparametritis.
paramnésie, / : парамнезия, псевдоспомняие, лъж
ливи спомени -у paramnesia.
paranéphrite, / : паранефрит -» paranephritis.
paranoia, / : параноя -у paranoia.
paraphasie, pa aphrasie, /: парафазия, ларафразия ~y
paraphasia, paraphrasta.
paraphimosis, от ; парафимоза —>paraphimosis.
paraplégie, / : параплегия *-> paraplegia.
parapsis, от : парапсис, разстройство за усета на
допир —>parapsis.
parasacral, -е : парасакрален -y parasacralis.
parasitaire : плразитареи, паразитен, иаразитиращ—>
parasitarius.
parasite, от ; паразит —» parasitus.
parasiticides, m(pl : парлзитоцидни,
паразитоуби-
ващн средства -у parasiticida.
parasitisme, от : паразитизъм -» parasitismus.
parasitologie, / : паразитология -» parasitologia.
paraspasme, m : параспазъм —» paraspasmus.
parasternal, -е : парастерналсн -y parasternalis.
parasympalhicolytiques,
mlpl :
парасимгтатйколи-
тици -> parasympathicolytica.
parasympathicomimétiques m jpl : парасимпатикоми-
метици —» parasympathicomimetica.
parasympathicotonie, / : парасимпатикотонпя, ваго
томия -> parasympathicotonia.
parasympathicoionique : ваготоничен
vagotonicus.
parasimpathique, m : парасимпатикус, парасимпати-
кова нервна система -у parasympathicas.
parasyphîlis, / : метасифилис, металуес -у metasy
philis.
parathyréoprive : паратиреопривен
parathyreo-
privus.
parathyroïdes, /,> / : паратиреоидни жлези -» g/дл-
dtt/ac parathyreoideae.
paratrichose, / : паратрихоза —> paratrichosis.
paratyphoïde (fièvre), / : паратиф, коремен пара
т и ф - > paratyphus (paratyphus abdominalis) .
para-urétral, -e : парауретрален -* paraurethralis.
paravertébral,
- é : паравертебралеи -» paraverte
bralis.
parectropie, / : апраксия -» apraxia.
parenchymateux,
- euse : паренхиме», паренхимато
з е н —> parenchymatosas.
parenchyme, от : паренхим -» parenchyma.
parentéral, -е : парентерален —►parenteralis.
parésie, / : пареза, непълна парализа -у paresis.
paresse, / : ленност, вялост, отпуснатост -у /лег-
paresthésie, / : парестезия —» paraesthesia.
ра létal1, -е ; париетален, пристенен, външен ; те
менен -» parietalis (1-2).
pariétal* (os)Tот : теменна кост -у os parietale.
Parkinson, maladie de : болест на Паркинсън, Пар-
кинсънова болест —» Parkinsoni morbus.
pa kinsonisme, от : паркинсонизъм ~у parkinsonis
mus.
parodontis, от, parodontie, / : пародонтит-» parodon
titiV.
parodontium, от : пародонциум, параденциум
/отг-
odontium (paradentium).
paroi, f : стена (напр. на корема и др.)
- у paries.
parombilical, -е : параумбиликален, околопъпен -у
paraumbilicalis.
parorexie, / : парорексия, извратен апетит —» par
orexia.
parotide, / : паротидна жлеза, паротис —» glandula
parotis.
parotidite, / : паротит -* parotitis.
—
épidémique : епидемичен паротит -у parotitis
epidemica.
parotlque : паротиден, околоушен -» paroticus.
paroxysme, от : пароксизъм, силен пристъп, атака-»
paroxysmus.
paroxystique : пароксизмален, приеп пен -»
par
oxysmalis.
parthénogénèse, / : партеногенеза, девствено раз
множаване -» parthenogenesis.
particule, / : частица -у particula.
particulier, -ère : особен, частен, отделен -* parti
cularis.
part, / : част -y pars.
partie, / : част -» pars, portio.
partiel, -elle : частичен -y partialis.
parturiente, / : раждаща жена, родилка -у partu
riens'1.
parturition, / : раждане -* partus.
paruHe, / : парулис, абсцес на венеца -» parulis.
passif, -ive : пасивен, недеятелен, бездеен —» pas
sivus.
Pasternacki, symptôme de : симптом на Пастер-
н а ц к и -у Pasternackii symptoma.
pasteurisation, / : пастьоризация -y pasteurisâtio.
pastille, / : пастила, пастилка, лекарствена питка -у
pastillus ; особена малка таблетка —у tro
chiscus.
pâte, / : паста, гъста мазилка, гъст унгвент
pasta.
patellaire, / : пателарен -у patellaris.
paternité, / : патернитет, бащинство -у paternitas.
pâteux,
- énse : пастьозен, тестообразен ; подпух
н а л -y pastosus.
pathergie, / : патергия -» pathergia.
pathogène : патогенен, болестотворен -y pathogenes.
pathogénie, pathogénèse, pathogénésie, / : патоге
н е з а -y pathogenesis.
pathognomonique : патогномоничен, абсолютно ха
рактерен -y pathognomonicus.
pathohistologie
961
péricardite
palhohistologic, / ; гистопатология -> histopatho-
logia.
pathologie, / : патология -» pathologia.
pathologique : патологичен, патологически, боле
стен —» /ra/V/u/og/ctfs, morbidus (i).
pathomorphose, / : иатоморфоза -» pathomorphosis.
pathophobie, / : иатофебня, cipax от заболяване
pathophobia.
patient, m : иациснт(-ка), болен, болник -» n^gro/«.? .
paume, / : длан -> palma manus.
paupière, / ; клепач, клепка -* palpebra.
—
inférieure ; долен клепач —» palpebra inferior.
—
supérieure : горен клепач -* palpebra superior.
pavilion бе ГогсШе :ушна мида -» aunett’a.
Pavlov, (petit) estomac de : малък crovax по Пав
лин —f Pavlovi stomachus minor.
peau, / : кожа -» integumentum communс.
—
lisse, peau luisante : лнодермия, гланцова кожа -»
iimfermia.
peclinê, -ée : гребенчат, гребеисет, гребеновиден -»
pectinatus.
pectoral, -с : гръден. пскгоралсн
pectoralis (J).
pectoraux, m -n/ : лекарствени средства против каш
лица -> ber1ica.
pretonioquie, / : пекгорнлоккня. гръден говор —►
p »ct'iri *oquia.
pédérastie,/: педерастия, мтжеложстио -> paede-
rastiа.
pédiatre, m : педиатър, д с 1 ски лекар -» pa'rfiater.
pédiatrie. / : педиатрия -> paedi^tna.
petfteaiion, / : педикация -» p a 'dicatio.
pedicule, m : краче, сп.бълис, дръжка->р •dictitas- :
t)Gp. яукакис пъв форма на врьн, дръжка или
краче -» crus (2 i.
pédicule, -éc ; pcdiculisé, -éc : педикулмраи, подун-
к у л и р а н -*> pediculatui, pedicularis.
pediculose, / :
ncai кулеза, иыилясванс, вьшли-
i'oc; ->pediaiIом у.
—
pu-nenn? : шшшнална фтириаза -> phthiriasis
inguinalis.
pédiluve, m ; баня иа крака а
р ''diluvium ( lavi-
pedium).
pédoncule, m i дръжка, опашка, краче -* p 'dan*
ruins.
‘pédoncules cérébelleux : крачета на малкия мозък ->
pedunculi cerebellares.
—
cérébraux : крачета на главния мозък -> pedun
culi cer'b ri.
pédophilie, /; педофилия -* paedophilia.
peigne, m : гребен, гребенче, гребеновидна изпък
налост на косг —>p*cten.
pelade, / : гнездил алопеция или косопас -» alope
cia areata.
pélagisme, m : морска болест —> morbus nauticus.
pétiose rhumatismale : ревматичка пурпура (Шъон-
ла йн) -> purpura rheumatica (Schönlein).
pellagre, / : ислагра —>pellagra.
pellicule, / ; кожица, ципица —>pellicula.
pellicules, f pi; пърхот
pityria sis simplex ca
pitis.
Pcllfzzr, syndrome de : синдром на Пелизи
macro
genitosomia praecox.
pellucide: прозрачен -» pellucidus.
péloïde, m ; лечебна кал -» limus.
pelote, / : клъбце, гломус, съдово клъбце -* glomus.
peloton, m ; кълбо, конволут -» convolutum.
pelotonne, -ée ; завит, навит, преплетен във форма
на кълбо —> convolutus.
pelvien, -еппе : тазов -> pelvicus.
Pelvimetrie. / : пелвимстрия -» pelvimrtria.
. pelvipéritonitc, / : пелвпонерпгонит. пелneo перито
нит -> pelviüperitonitis (pelveoperitonitis) .
pemphigus, m : пемфигус -» pemphigus.
—
Chronique simple : обикновен (вулгарен) пемфи
г у с —» pemphigus vulgaris.
—
du nouveau-né : пемфигус или пемфигоид у но
вородените —> pemphigus neonatorum.
penebé, -ée : поклонен, наведен настрани -» obstipus.
pendaison, / : обесване, странгуляция —> strangu
latio (i).
pendant1: в продължение на (за време)
intra.
—
la tie : през време на живота, приживе, ннтра-
витален -» intravitalis.
pendant*, -е : висящ, увиснал -» pendatus.
pénétrant, е : пенстрнращ, проникваш -> penetrans.
pénétration, / : пенетрация, пенегриране, проник
ване —» penetratio.
pénicillium, m : иеницплнум, четковпдна плсссп —>
Pénicillium.
pénil, m : срамно или лонно възвишение -» mons
pubis.
pénis, m : пенис, (мъжки) полов член -> penis.
—
captivus : заклещен мъжки иолов член -i penis
captivas.
péoitK / : пенит, възпаление на мъжкия поло»
член -> penitis.
pente, / : склон на черепната основа -> clivus.
pepsine, /: пепсин -» pepsinnm.
peptiqne : пситичен -* pepticus.
peptone, m : пептон
peptonum.
per anum : през ануса, през задния проход
per
anum.
—
clysma : с клизма, посредством клизма -♦ per
rlysma.
—
contiguum : чрез съседство, близост или допир >
per contignitatem.
—
continuum : чрез непосредствена снързаиосг
per continuitatem.
—
os : пер ос, през устата (даван, приеман) -»
per os.
—
rectum ; през ректума, ректалпо —>per rectum.
—
vias naturales : през естествените пътжиа -»
per vias naturales.
perception, / : перцепция, възприятие —> perceptio.
—
fausse : илюзия -» illusio.
percolation, / ; перколация —>percolatio.
percussion, / : псркусия, иеркутиране, причуквамс »
percussio.
per-cutané, -ée : иеркутанеи, (процедура, манипула
ция) през кожата -> percutaneus.
perforant,
-е
: перфориращ, пробиват, продупч-
ваш —>perforans.
perforation, / ; перфорация, пробив, пробиване,
продупчванс -* perforatio (1-2).
perfusion, / ; перфузия —» perfusio.
—
intraveineuse goutte-à -goutte : венозно вливане
по капковпя метод —» infusio intravenosa.
périadénite, / : периаденит -» periadenitis.
pérhamygdalica,
- еппе : леритонзиларсн -* periton
sillaris.
périamygdalitc, / : нер1гтонзилит -♦ peritonsillitis.
perianal, -е : иерианален, разположен около ану
са —>perianalis.
periapical, -е : пернаиикален, околовгрхов -» peri
a picalis.
périartérite, / : иериартериит -> periarteriitis.
—
noueuse : иодозеи иериартериит, иьзлссг иери-
артериит -> periarteriitis nodosa.
pénartliritc, / : периартрит -» periarthritis.
—
scapulo-humérale : хумсро-скалуларсн периар
трит, периартрит на раменната става
peri
arthritis humeroseaptilaris.
péribronchique ; перибронхнален
—
v peribronchi-
alis.
péribronchite, / : пгрибронхит -♦ peribronchitis.
péricarde, m : перикард, сърце«» торбичка -> p eri
cardium.
—
adhérent : перикардно срастваме -» concretio
pericardii.
péricardiaquc : перикардиален, перикардеп -> peri-
cardialis.
péricardite, / : перикардит -> pericarditis.
—
adhésive : адхезпвеи перикардит —>pericarditis
adhaesiva.
4>1 Медицинска терминология
péricémentite
962
petit
■Péricêmeatite, / : периц имен тн т, п ер иодонти т —» p c -
riodontitis.
péricholaagfite, / : перихолангит -4 pericholangitis.
périchofécystite, / : перихолецистиг -4 pericholecys
titis.
périchondre, m : перихон дриум, надхрущялиица -4
perichondrium.
périchondrite, / : серихондрит -» perichondritis.
péricornéen, -enne : перикорнеален -4 perlcornealis.
périduodénite, / : перидуоденит -4 periduodenitis.
périfoHiculite, / : псрИфоликулит -4 perifollic u li
tis.
périgastrile, / : перигастрит -4 perigastritis.
périnépatite, / : перихепатит —>perihepatitis.
périlleux, -ense : опасен, рискован -4 periculosus.
périlymphe, / : перилнмфа -* perilympha.
périmètre, m : обиколка -4 circumferentia.
périmétrie, / : периметрия -4 perimetria.
périmétrite, / : периметрит -4 perimetritis.
périmysium, m : неримизиум -> perimysium.
périnéal, -е : перинсалсн -4 perinealis.
périnée, m : перинсум, междшпшца -4 perineum.
périnéorraphie, / : псринсорафия -> perineorrhaphia.
périnéotomie, / : перинеотомия —» perineotomia.
périnéphrite / : перинсфрит -4 perinephritis.
perineural, -е : пернневрален -4 perinearaUs.
périnèvre, m : пернневриум —>perineurium.
périnévrite, / : периневрит -4 perineuritis.
période, / : период (част от нремс, стадий на бо
лест) —>periodus.
—
de conception : време на з аче ван ето , на оплож
дането на яйчната клетка —>periodus concep
tionis.
—
latente : латентен, скрит период -4 periodus
latens.
—
pré me nstr uell e : предмен струален период, npc-
менструум —»praemenstruum.
—
pri m aire de la syphilis : първи период на сифи
лиса, първичен сифилис -» syphilis primaria.
—
pubérale : пубертетен период, период на полово
зреене -> pubertas.
—
secondaire de la syphilis : втори период на си
филиса, вторичен сифилис
syphilis secun
daria.
—
tertiaire de la syphilis : трети период на сифи
лиса, третичен сифилис -4 syphilis tertiaria.
périodique : периодичен, периодически
perio
dicus.
périodonte, m : периодонцнум, периодонт -» p e r i
odontium.
périodontite, / : периодо нтит, перициментнт p e r i
odontitis.
péri-ombilical, - е : околопъпен, параумбиликален - >
paraumbilicalis.
périostal, -е ; périostéal,
- е ; périostique : периоста-
леи -4 periostalis.
périoste, m : периост, надкостница -4 periosteum .
—
(e xtéri eu r) des os de cr&ne : пернкрани ум, вън
шният периост на черепните кости -4 pericra
nium.
périostite, / : периостит -4 periostitis.
—
a lvéolo -d entair e : периодонтит, перициментнт ->
periodontitis.
péripliakitis, / : перифакит, възпаление на капсу
лата на очната леща —»periphakitis.
périphéri e, / : периф ери я, външни части, п овърх
ност на тялото —>peripheria.
périphérique : периферен, краен —>periphericus.
périproctique : перианален -4 peria n a lis .
périproctite, périrectite, / : пернпроктит, парапрок
тит —4 periproctitis.
périsalpingite, / : перисалпингит -4 perisalpingitis-
périsigmoïtfite, / : перисигмоидит —>p e risigm oiditis,
périsp Icoite, / : пери силе нит
perisplenitis.
péristaltique : перисталтичен -4 perista ltic u s.
péristaltisme, m : перисталтика
perisfaltica.
périthélium, m : перителиум -4 perith eliu m .
péritoine, m : перитонеум, коремннца -* perito
neum.
péritomie / : обрязване, изрязване н кръг -4 cir
cumcisio.
péritonéal, -е ; перитонеален —> peritonealis.
peritonéoscopie, / : лапароскопия -* laparoscopia.
péritonisme, m : иеритонизъм -4 peritonismus.
péritonite, / : пери гонит -4 peritonitis.
—
adhésive ; адхезнвеи перитонит -» peritonitis
adhaesiva.
—
cancéreuse : карцимоматозек, ракой перитонит
peritonitis carcinomatosa.
—
circonscrite ou localisée : циркумскрнлтеи или
локализиран перитонит, ограничен, местен пе
ритонит -» peritonitis circumscripta siv e loca
lisata.
—
diffuse ou générale : дифузен, общ перитонит - »
peritonitis diffu s a .
—
par perioration : перфоративен перитонит -» pe
ritonitis perforativa.
—
purulente : гноен перитонит -» peritonitis pu
rulenta.
—
tuberculeuse : туберкулозен перитонит -» peri
tonitis tuberculosa.
péritonsiltite, / : перитонзилит -> peritonsillitis.
pérityphlite, / : перитифлит -4 perityphlitis.
périurétral, -е : периурегрален —» periurethralis.
périvasculaire: пернваскуларен, околосъдов -4 peri
vascularis.
perlèche, / : перлеш, възпаление па ъглите на
устата -> angulus infectiosus.
perlingual, -е : перлимгвален, през езика —■* perlin-
gualis.
permanent,
-е
: перманентен, постоянен, неизме
нен
permanens.
perméabilité, / : лермеабилитет, пермеабилност, iipo-
пускливост, проницаемост —» permeabilitas.
perméable : пермеапилен, пропускаш, проходим,.
проницаем -4 permeabilis.
pernicieux,
-euse : пернициозен, гибелен, пагубен,
злокачествен -4 perniciosus.
pernions, mipl : лсрииомн -> perniones.
péroné, m : малък лшцял, фибула —> fibula.
péronier, -ère : малкопишялен, фнбуларен -> fibu
laris, peroneus.
peroral, -е : перорален, през устата -» peroratis.
perpétuel, -elle : непрекъснат, непрестанен, постоя
нен 4 perpetuus.
persévération, / : персеверация -4 perseveratio.
persistance, / : персистенция, упорство, постоян
ст в о -4 persistentia.
persistant, -е : персистентен, персистпраш, траен -*•
persistens.
persone!, -elle : личен, собствен -» proprius.
perspiration cutanée : перспирация, изпаряване през.
кожата —> perspiratio.
perle séminale : сперматорея —* spermatorrhoea,
polyspermia (2).
—
—
nocturne : семеизхвърляне през време на
спане, полюция - 4 pollutio.
pertes blanches : бяло течение -» fluor albus.
Perthes, maladie de : болест на Пертес -» osteo
chondropathia deformans coxae juvenilis.
perturbation, / : пертурбация, разстройство, смуще
ние -4 perturbatio.
perversion, / : перверзия, перверзност, изврате-
ност - 4 perversio.
—
sexuelle : подово извращение, полова изврате—
. ност —> perversio sexualis.
passai re, m : песа рий, песар -4 pessarium.
peste, / : чума -4 pestis.
pétéchie, / : петехия -4 petechia.
petit, -е : малък, дребен -4 minutus, parvus.
—
enfoncement : ограничено хлътване, трапчинка -»
depressio*.
Petit, triangle de : лумбален триъгълник на Петй -4-
trigonum lumbale (Petiti).
petit
963
physiologie
petit gravier : пикочен пясък, пяс ък в урината —>
uropsammus.
—
mal ; епилепсия c малки припадъци —» epile
psia minor sive mitior.
—
orifice : малка дупчица или малък отвор —»
osculum,
—
pools moi» : слай пулс (малък и мек пулс) -*
pulsus debilis.
—
septum ; преградка —> septulum.
—
vaisseau : малък съд (кръвоносен, лимфен) -♦
vasatium.
petite chirurgie ; малка хирургия —>ehirw gia minor.
—
corne : мл 1 ьк рог. рогче * corniculum.
—
courbure de l’estomac : малка крчпина на сто
маха -» curvatura minor v 'utriculi.
—
élévation ; мялки кълви ше nue. хълм че. нърга —>
eolliatlii{.
—
lèvre de la vulve r малка срамна устна -» labium
mina* fini ndi.
—
molaire ; малак кътник, itpcuo.uip —* dens pre
molaria.
—
piare : vecieniie. мялка kyxiiim или камера -»
loculus.
—
têt?; 1ЛЛЩЧГЛ ->capitulum.
—
veröle : паршиа, едра шарка —* variola.
—
rone : мала к пияс. поясче > zonula.
petrification. / : петрификация. щн-нрыцамс к ha
rt »н, ккамеиянлне -* pet'ifirofio.
peur, / : cipax -а navor.
—
morbide: «liu ec rci страх, п;г piiH.-iiitto гтрн.чоио
състоя im* > phobia.
Peutz-Jeghers, synlromc de : синдром на llmHi-fU*-
lepr -» PejttT-JeсЦегх’ syndromum.
Peyer. nlaqu?s de : Плйсрорщ плочки или плаки -*
follic u li Iyin ohatic> a* "report.
Pfeiffer, maladie dc : жлезча треска на Пфайзер,
ннФскиноана монолуклечат > mononueluisis
in f’t'fiosa.
phacocéle. / : фа»,une le. херния па лещата на око
то —i p ’tacocc/e.
phéochromocytome. ni : фсохромпиитич, параган
глиом —г phaeoc hruniocytoma.
phage, ni : фаг, оактериофа! -> hart 'riop ''apum.
phagédénique : фагеденичен, раяяжлаш ♦phagedae
nicus.
phagédéntsmî, n i: фагедемнзьм -> р 'iageda-nis-
nt’ts.
phagocyte, m : фаюцнг -» phagocytas.
phagocytes?. / : фагоцитоза -* phagocytosis.
phakitis, / :факт
phakitiv.
phalanre, / : фалант -» phalanx.
phalangten, -enne : фалaurea.ien. фала шон —» pUa-
tanptrus.
phantasme, m : фантлемл, оптическа измама ->
phantasma.
pharmaceutique : фармацевтичен. Фармацевтиче
ски pharmac nitirus.
pharmacie' (science). / : фармация, наука за лекар
ствата -» pharmaria1.
pharmacie- (oNfeine), / : аптека —# Pharmacia-
pharmacodynamic, / : фармакоднпамикл -> phanna-
fodynamica.
pharmacognosie, / : фармакогнозии - a pharmacogno-
sia.
pharmacologie. / : фармакология -г pitcrmacolagia.
pharmacopée. / : фармакопея -» pharmneopoea.
pharmacothérapie, / : фармакотерапия, лекарствено
лечение -» phannarotherapia (1).
- p haryngien, -enne : фарннгеллен
pharyngeus.
pharyngite, / : фарнигиг гг pharyngitis.
pharynx, m : фаринкс, гълтам -> pharynx.
—
buccal : мезофаринкс -> mesopJiaryn.x .
—
laryngé : хниофарннкс. лариишфарнпкс -» hy
popharynx.
—
nasal : носоглътка, носоглъгъчно просгран-
стио -» cavum pharyngonasale.
.-phase, / : фаза, период,'ci один -> stadium.
phénomène, m : феномен, необичайно явление, при
знак -» phaenomenum,
—
d’extinction : феномен на изличаване на Шулн-
Чарлтон -» Schnitz-Chariton’ reactio.
—
des orteils ; рефлекс на Бябинскп -> Babinskii
reflexus.
phénotype, m.: фенотип —»phaenotypus.
phi!осуIase, / : змбоцеитор -» ambor »ptor.
phimosis, m : фимоза -» phimosis.
phfêhectasie, / : ф лебектази я, раз шир ени е иа вени ->
phlebectasia.
phlébite, / ; флебит —>phlebitis.
—
d'un sinus veineux : синусов флебит -» s i n u s -
phlebitis.
phlébographie, / : флебография, вепография -» p h te -
bographia.
phlébolithe. n i : фл еболит, венозен камъ к -> p h l e -
bolithus .
phlèboslase, / : флебостаза -» phlebostasis.
phlèbothrombose, / ; флеботр ом боза, тром бо за на
веча -» phlcbothrombosis.
phlébotomie, / : крън он уска н с, флебото мия, поне
секипя —гphlebotomia, venaesectio.
phlegmasia alba doiens : флегмаз ня алба доленс -»
phi'gmasia alba dolens.
phlogmasie, f: iiT3ii.meime -> inflammatio, phleg
masia.
phlegmasiqua : възпалителен -г inflammatorius.
phlegmon, m : флегмон -» phlegmone.
—
gazeux : газон флегмон, га зова ( ан ае р обн а) ин
фекция * infectio gazosa.
—
juxta-utérin : параметрит -» pa ram eirltis.
phlegmoneux, -euse: флегмонозеи -» phlegm onostis.
phlogistique : възпалителен -> phlogislicus.
phlogogène : фл огоге пен . нреднзви ки ащ въз п ал е
ние -> phlogogenes.
phlyctène, / .*фликтена (на окото) -» phiуciaena fl) ;
фликгена, мехурче иа кожата -» phlyctaena (2).
phobie, / ; фобия, болестен ст р ах . * miTpaimins
страх —* phobia.
phonendoscope, m : фонен доско п, пил с лу ша лка ->
рhonmùtnscopinm.
phonocardiogramme, m : фо шжардн енр ам а -> p h a -
Hocardiogramnia.
phonocardiographie. / ; фонокард! готрафия -> p ho-
nocardiogr aphia .
phosphaturîc. / : фосфатурнн -» phosphafuria.
phosphore r adioactif : 'радноактниен (фосфор -»
P’’- или P?..
photophobie, / : фотоф оби я, страх от св етлина - v
photophobia.
Photopsie, / : фотонсия -> photopsia.
photüthcrapiî, / : ф ото тер апи я, светл инно ле чени е,
лъчвлечение ->phototherapia.
phrénicectomic. / : френикоекзереза —♦ phrenico-
rхае resis.
phrénicotomie, /: френикоюмия •-» phrenicatomiа.
phrénique : диафрагмен, днафрагмален -» d ia p h r a g
maticus.
phtisie1, f : ф тп за. атр оф ия, чезнене
phthisis (2).
—
oculaire : фтнза (атрофия) на очната ябълка -»
phthisis bulbi.
phtisie- (pulmonal e), f : фтнза. белодробна тубер
кулоза, охтика -a phthisis (I), tuberculosis
pulmonum.
—
galopante : флоридн». галопираща, скоротечна
туберкулоза —»phthisis florida .
—
larynrée : туберкулоза на ларинкса, ларингсал
ии фтнза -» tuberculosis laryngis.
—
de tailleurs de pierre: силикоза •-» silicosis.
phtisiologie, / : фтизиология -> phthisia tria .
physiologiste, /« : фтнзнатър, лекар специалист но
туберкулозата -> phthisiater.
phtisique ; охтнчан, туберкулозен -» p h th isic u s .
phylogénèse, phylogénie, / ; филоген е з«, ф и логе не -
знс —»phtlogenesis.
physiologie, / : физиология -> physiologia.
physiologique
964
pleurolyse
physiologique: физиологичен, физиологически —»
physiologicus.
physiopathologie, physiologie pathologique, / : пато
физиология, патологична физиология -> pctho-
jtôjufo/ogfrr.
physiothérapie, / : физиотерапия, физикално лече
ние, лечение с физически методи —>physio
thérapie '
phytothérapie, / : фитотерапия, билколечение ->
phytotherapia.
Phytotoxine, / : фитотоксин, растителен токсин -»
phytotoxinum.
pica, picactsme, m : извратен вкус, извратен апе
тит -*
picrogueusie, / : пикрогеузия, патологично горчиво
вкусово усещане —> picrogcasia.
pied, m : ходило (на крак), стъпало -> />лг.
—
bot : криво или изкривено ходило, уродливо
ходило —» talipes (1).
—
—
équin : конски крак
pes equinus.
—
—
tains : ходило, допиращо земята само с
петата -* pes calcaneus, talipes (2).
—
—
valgus : изкривяване на ходилото навън ->
pes valgus.
—
—
varus ; изкривяване на ходилото навътре
pes varus.
—
creux : вдлъбнато стъпало -> pes excavatus.
—
plat : плоско стъпало -» pes planus.
pie-mère, / : мека мозъчна обвивка -» pia mater.
—
—
cérébrale : мека мозъчна обвивка на глав
ния мозък -» pia mater encephali.
—
—
rachidienne : мека мозъчна обвивка на гръб
начния мозък —» pia mater spinalis.
pigment, m : пигмент —» pigmentum.
pigmentation, / : пигментация
pigmentatio.
pilaire : piteux,
- euse : космен, c косми, космат —»
pilaris.
pilo-moteur, -trice : пиломоторен, движещ космите ->
pilomotorius.
pilule, / : пилула, иилюла, хапче -v pilula.
pînéal, -е : пинеалсн, шишарковиден. —
» pinealis.
pioguécula, / : пннгвекула
pinguecula.
piqûre, / : инжекция, впръскване —>injectio (1);
пробождане, пункция, пунктиране -> punctio.
piriforme : пириформен, крушовиден —» piriformis.
Pirogov, amputation de : Пирогова ампутация
Pirogovi amputatio.
piroplasmose, / : пироплазмоза -> piroplasmosis.
pisiforme : граховиден -> pisiformis.
Piskacek, signe de : признак на Пискачек -> Piska-
ceki symptoma.
pissement de sang : кръвопикаенс, хематурия —> hae
maturia.
pituitaire : хилофизен, хипофизарен
hypophysa-
rius.
pityriasis, m : питириазис, Литирназа -» pityria
sis.
—
rubra (Hebra) : питнриазис на Хебра-Ядасон
pityriasis rubra universalis (Hebra-JadassohnJ.
—
—
pilaire (Besnier) : питириазис рубра пила-
рис -> pityriasis rubra pilaris fBesnier-Ri
chaudJ.
—
versicolor : разноцветен питириазис —►pityria
sis versicolor.
placebo, m : плацебо, лекарствена форма от инди
ферентно вещество —» placebo.
placenta, m : плацента, последък -* placenta.
—
accessoire, placenta succenturié : добавъчна пла
це нта —» placenta succenturiata.
—
accreta : ирираснала плацента -»
placenta
accreta.
—
praevia : предлежаща плацента, предлежание
на плацентата -» placenta praevia.
placeotome, m : хорионепителиом —» chorioneplthe-
lioma.
plagiocephalia, / : плагиоцефалия -» plagiocepha
lia.
plaie, / : рана
vulnus.
—
par arme &feu : огнестрелна рана, нараняване
с огнестрелно оръжие -> vulnus sclopetarium.
—
contuse : контузна рана
vulnus contusum.
—
par déchirure : разкъсана рана, рана от разкъс
в а н е -> vulnus laceratum.
—
par écrasement : рана от смазване, смачкаш»
р а н я - > vulnus conquassatum.
—
par Instrument piquant : прободна рана -> гminus'
punctum.
—
par instrument tranchant : порязва рана, рана
на остър предмет
vulnus incisum.
—
pur morsure ; рана от ухапване -* vulnus mor
sum (1).
—
pénétrante : проникваща рана -> vulnus pene
trans.
plaine, / : равнина -> planum (2).
plainte, / : оплакване -> molestia.
plan1, -е : плосък, равен
planus.
plan3, m : плоскост, плоска повърхност, равнина ->
planum (1).
plancher pelvien : тазово дъно, диафрагма на таза
diaphragma p elvis.
planigraphie, / : плоскостна или послрйна рентге
нография -V tomographic.
plantaire : плантарен, стъпален
plantaris.
plante médicinale ; лечебно растение, лечебна бил
к а —» herba.
piantes légumineuses : бобови растения
legumi-
nosae.
plaque, / : плака, плочка (тъканна) -* agmen (2)-
—
urticarienne : уртика, кабар -» urtica.
plaquettes sanguines : кръвни плочици, тромбоци
т а —> thrombocyti.
plasma, m : плазма -» plasma.
—
sanguin : кръвна плазма -> plasma sangui
nis.
ptasmase, / : тромбин -* thrombinum.
plasmodium, m : плазмодиум, плазмодии, малариен
паразит
Plasmodium.
plat1, -е : плосък, равен, гладък
planus. levis--
plat*, m : ястие
cibus.
plathelminthes, mfpl: платхелминти, плоски чер
вем
Plathelminthes.
platycéphalie, / : платицефалия, плоска глава -*
platycsphalia.
platysma, m : платнзма, кожен мускул на шията —
platysma.
(Plaut-) Vincent, angine de : ангина на Симанояски-
Плаут-Венсан, улцеро-мембранозна ангина
angina1 ulceromembranacea.
ф
plein, -е : пълен, напълнен —>plenus.
pleine : бременна
gravida
pléocytose, / : плеоцитоза
pleocytosis.
pléomazie, f : полимастия -* polymastia.
pléomorphisme,
m : плеоморфизъм, полиморфи
з ъ м —» pleomorphismus.
plessi mètre, m : плесиметър -» plessimetrnm.
pléthore, / : плетора, пълнокръвис —» plethora.
pléthysmographie, / : плетизмография pletJiysmo-
graphia.
pleural, -e : плеврален, плевреи -» pleuralis.
pleurésie, / : плеврит -> pleuritis.
—
diaphragmatique : диафрагмален плеврит, базллен»
плеврит
pleuritis diaphragmatica.
—
interlobaire : интерлобарен плеврит -* pleuri
tis interlobaris.
—
purulente ; гноен плеврит, емпием на плевра
та
empyema pleurae.
—
sèche : сух плеврит, ф^бринозен плеврита pleu
ritis sicca sive fibrinosa.
—
sero-fibrineuse : ексудатиаен
плеврит,
ооден
плеврит -* pleuritis exsudativa.
pleurétique : плевритен —» pleuriticus.
pleurodynie, / : плевродиния, болка, бодежи в гър
дите
pleurodynia.
pleurolyse, / : плевролиза
plearolysis.
pleuro-pérkardite
pollution
965
pleuro-péricardite, / : плевроперикардит -* pleuro-
pericarditis.
plenro-pneumome, / : плевропневмония -* pleuro
pneumonia.
pleuroscopie, / : торакоскопия —» thoracoscopia.
pleurotomie, / : плевротомия
pleurotomia.
plcvre, f : плевра -* pleura.
—
costale : ребрена плевра -» pleura costalis.
—
diaphragmatique :днафрагмална плевра -* pleura
diaphragmùtiса»
plexiforme : плскснформси, мрежовиден, препле
тен
plexiformis.
plexite, f : плексит —» plexitis.
plexus, m : плексус. сплит, сплетение -> plexus.
—
brachial :брахинлен нлсксус, мтипичен сплит ->
plexus brachialis.
—
cervical : иервнкален плсксус, niiieii сплит -»
plexas cervicalis.
—
lombaire : лумбален плсксус, нояеси сплит -»
plexus lumbalis.
—
sacré : сакрален плексус, кръстен сплит -»
plexus sacralis.
—
solaire : слънчев сплит -> plexus coeliacas sive
solaris.
pli, m : гънка, бръчка
rag«.
—
interfessier : анална цепка -» crena ani.
plissé, -се : надиплен, нагънат, набран -» plicatus.
plombé, -ée : с «лопен ццят, оловпоенв, липиден
lividus.
Plnmmer-Vinson, syndrome de : синдром на Плъмър-
Вннсоп, сидсроисничсн синдром
Plummer-
Vinson' syndromum.
plurigfandulatre : плурпгландуларсн
piuriglandfi
laris.
plus grand, -с : по-голям -» major.
plus petit, -o : по-малък —* minor.
pneumatique : пкеимашчеи. въздушен -t pneumati
cus.
pneumatose, / : пненматоза, емфизем на орган ->
pneumatosis.
—
péricardique : пневмоперпкард -> pneumoperi
cardium.
pneumectomie, pneumonectomie, f : пневмектомия.
иневмонектомия -> pneumonectomia.
pneumoconiose, / : пнеимокониоза, „запрашени бели
дроб ов е- -» pneumoconiosis (pncumonoconio-
sis).
—
anthracosique : антракоза на бе штс дробове ->
anthracosis pulmonum.
—
der tailleurs de marbre : пиевмокшшиза от мра
морен прах, калпикоза -* calcicosis.
pneumocoque, m : мнекмокок -> Pneumococcus.
pneuRioIithe. m : иненмолнт, камък (калкулус) и
белия дроб -» pncumoliVhus.
pneumolyse, /: пнонмолнза -* pneumolysis.
pneumonie, f : пневмония -» pneumonia.
—
blanche : бяла пневмония -» pneumonia alba.
—
catarrhale : бронхопневмония, огнищиа пневмо
ния -» bronchopneumonia.
—
centrale : централна пневмония —» pneumonia
centralis»
—
hyposlatique : хипостатнчиа пневмония -> pneu
monia hypostatica.
—
interstitielle : ннтерстпциална пневмония-» pneu
monia interstitialis.
—
lobaire, pneumonie franche ou fibrineuse : кру-
позна пневмония, лобарка пневмония
pneu
monia cmposa.
—
lobplaire : игнншна пневмония, бронхопневмо
ния —» bronchopneumonia.
—
massive : масивна пневмония -» pneumonia/Pas
siva.
—
migratoire ou migratrice : мигрираща, блуждае
ща пневмония -> pneumonia migrans.
—
(primitive) atypique : първична атипична пнев
мония, атипична или вирусна пневмония -*
pneumonia atypica primaria sive viralis.
pneumonie à vims : вирусна пневмония, първична
атипична пневмония
pneumonia atypica pri
maria sive viralis.
pneumonitis, / : пиевмошгг -» pneumonitis.
pneumopéricarde, m : пневмопорикард -> pneumo
pericardium.
pneumopéritoine, m : пневмоперитонеум -> pneumo
peritoneum.
poeumothérapie, / : пневматотсрапия -> pneumato-
therapia.
pneumothorax, m : пневмоторакс -» pneumotho
rax.
—
artificiel ou thérapeutique : изкуствен пневмото
ракс —» pneumothorax artificialts (Forlani-
ni).
—
spontané ; спонтанен пневмоторакс —>pneumo
thorax spontaneus.
pneumotomie, / : пневмотомия -» pneumotomia.
poche. / : джоб, торбичка, бурса —» bursa.
—
des eaux : околоплоден мехур -* saccus amnio
ticus.
podagre, / :* типичната подагра па палена пя кра
ка -* podagra (2) ; виж също goutte- (mala
die).
podaigie, pododynie, / : подалгия, болка it ходило
то -♦ Dodaltna.
poignée, / : дръжка -> manubrium.
—
du sternum : дръжка на стернуva ->manubrium
sterni.
poignet, m : китка на ръката, карпус -> carpus.
poïkilocyte, m : поикидопит. еритроцит с испра
вилга форма —>рогfoilocyfus.
poîkilocytose, f : пойкилоцитоза —» р о/hiloryInsis.
poîl, m : косъм -» pilus.
polls du conduit auditif externe. космите, конто ра
стат на входа на външния слухов канал -->
tragi.
—
follets, poils de duvet; мъчовидип косми
* la
nugo (2).
—
du pubis ; космите ио външните шмоин орга
не -» pubes (t).
poilu, - е : космат, покрит с косми, окосмен
• pi
losus.
point, ж ; точка, иункт-4 punctum.
—
de côté : плевродиння -» pleurodynia«
—
culminant ; акме, връх —> acme .
—
douloureux : болезнена точка, гочкп на Вал* ->
punctum dolorosum.
—
éloigné ;далечна точка —»punctum remotum.
—
ovarien: онариалча, япчиикока искраи пя. ona -
риалгия -> ovarialgia.
—
rapproché : най-близка точка —>punctum pro
ximum.
pointe, / : връх -» cuspis (I).
poison, m : отрова -> venenum (1).
—
animal : животинска отрова -> venenum (2),
zootaximim.
poitrinaire : туберкулозен, охтнчли -* phthisicus.
poitrine, / : гърди, предната стена на гръдния кош-»
pactus.
policlinique, / : градска поликлиника -♦ polit Unira.
polioencéphalite, / ; иолиоенпсфалит -» polioence
phalitis.
poliomyélite, / : полиомиелит -» poliomyelitis.
—
antérieure aigué : епидемичен иолкомнелит, .дет
ски паралич“
poliomyelitis anterior acuta
sive poliomyelitis epidemica.
poliose, /: |1реждевремсшю побеляване на косата ->
canities.
pollakiurie, / : иолакнурия, полякизурия. често ури
ниране -> poltakmria (pollakisuria).
pollen, m : цветен прашец, ткчпнков прашец pol
len.
pollinosis, m : сепна хрема, сенна астма, летен ка
тар -» catarrhus aestivus.
pollution nocturne : полюпня, семеизхвърля не през
време на спане -* pollutio.
polyartérite
966
poulie
polyartérite noueuse : нодозен, вгзлест периарте-
ринт
periarteriitis nodosa.
polyarthrite, / : полиартрит —>polyarthritis.
—
chronique évolutive, polyarthrite déformante : nii-
фектартрит, инфекциозен неспецифичен артрит
или полиартрит, хроничен енолютпнеи полиар
трит и др.
- > i n f ectarthritis.
polycfiromatophiUe, polyefaromasie, / : полихромазня»
пашхроматофилия -» polychrotnasia(polychro-
matophUia).
polyclinique, / : поликлиника -* poUcUnica.
polycythémie, / : истинска полицитемня, епитремия,
болест на Вакез-О слерerythraemia(polycyth
aemia vera) ; полицнтемня, увеличение на
числото на еритроцити re —>polycythaemia.
polydactylie, / , polyUactyllsme, m : полидактилия,
хннердактнлия
polydactylia.
Polydipsie, / : полидипсия, болест» а жажда -» poly-
dipsia.
polydystrophie, / : гаргоилмзьм -4 garg oylisnm s.
ро lytra lie, polygal actie , / : нолигалактнп - / ро/р^г?-
lactia.
polyglandulaire : нлурнгландуларсн -> pluriglandu-
taris.
polyglobulie, / : симптоматична иолиглобулня, ерп-
троцнгоза —> irry///гJrу/ ujtj.
polygonal, -е : многоъгълен -> multangulus.
polymastie, / : иолнмастпя -> polymastia.
polyménorrhée, / : полименорея, ненормално честа
мснет руация —» polymenorrhoea.
polymorphe : полиморфен, многоформен, многообра
зен— polvmorphus.
polymyosite, / : полимиозит -» polymyositis, der
matomyositis.
polynévrite, / î полиневрит -» polyneuritis.
polynucléaire : полинуклеарен, многоядрен -? poly-
niiclearis.
^ polynucléose, / : полинуклеоза -» polynucleosis.
polype, m : полни —» polypus.
qolyphagie, / : полифагия, прекомерно ядене -> po
lyphagia ; ненаситност —> acoria*.
qolypnée, / : полипнея, тахипнея, ускорено диша
не
tachypnoea (tachypnoe).
polypose, / : иолпиеза -» /ш/у/7ауЛг.
—
de restomac : полипоза на стомаха —>polyposis
V’utriculi.
—
de l'intestin : полипоза на червата -» polyposis
intestini.
polypragmasie, / : иолипрагмазия -> polypragma-
.VIÛ.
polyradiculonévrite, / : инфекциозен молираднкуло-
нсврит, синдром на fiuen-Bapè —» polyradicu
loneuritis infectiosa.
polysérite, / : полисерозит —» polyserositis.
polyspermie, / : полиспермия -» polyspermia.
polythélie, / : нолителия -> polythelia.
polytrichie, polytrichose, / : прекомерно окосмяване,
хипертрихоза -* hypertrichosis.
polyuriэ* / : нолиурня -* polyuria.
pommade, / : номада, мехлем, .мазилка, мазило, ун-
гвент
unguentum.
pomme d'Adam : Адамова ябълка ~> prominentia la
ryngea.
ponction, / : пункция, пунктиране, пробождане
punctio ; пункция, пробождане, парацентоза —»
paracentesis (I).
—
abdominale : парацектеза или пункция иа коре
ма -* paracentesis abdominis
—
exploratrice : пробна пункция
punctio explo
ra* oria.
—
lombaire : лумбална пункция -» punctio lumba
lis.
—* pleurale : пункция на плеврата, плеврална пунк
ция -* punctio pleurae.
—
sous-occipitale, ponction cisternale : субокципи-
Tii.ma пункция, цистернална пункция —>punc
tio suboccipitalis.
ponction sternale : стеркална пункция, метод на
Аринкин —» punctio sternalis.
—
du thorax : пункция на гръдния кош, пунктира
не на гръдната стена —>punctio thoracip.
—
veineuse : венепункция, пунктиране на вена ->
ve па*pu ictio.
•—
ventriculaire : вентрикулга пункция, пункция иа
мозъчните вентрикули (стомах чета) -» ventri-
eulopnnetio.
—
de la vessie : пункция на пикочния мехур
punctio vesicae urinariae.
pont, m : мост, подобно на мост образувание ->
pons.
—
de Varole : Варолиев мост -» pons Varolii.
ponticule, m : малък мост, мостче -» ponticulus.
poplité, -ée : задколенен
popliteus.
Popov, signe de : признак на Попов (при исориа-
знс)
Popovi signum.
роге, т : нора —>purus (отвор, отвьрстие), oscu
lum (малка дупчица или малък отвор).
—
de le peau : нотна пора -* parus sudoriferus.
porphyrie, / : иорфнрия, хематонорфирия haema-
toporphyria.
porphyrinurie, / : гторфиринурия, хематоиорфирин-
у р н я —> porphyrinuria.
portal, -е ; porte : портален -* portalis.
porte, / : врата, порта -* porta.
porteur, m : носител —►vector.
—
de germes : бацилоносител -» bacilUvecior.
portion, / : част -* portio.
—
vaginale du col utérin : влагалищна част на ший
ката на’ матката —>portio vaginalis (cervicis).
position, / : положение —* positio ; положение, ме
стоположение —> situs.
—
couchée : легнало положение на болния -> de
cubitus (2).
—
genu-cubitale : колянно-лак ьтно положение на
бол ни я —* positiv genucubitalis.
posologie, / : нозология —» posologia.
possible : възможен —» possibilis.
postérieur, -е : заден -* posterior.
post-fébrile: постфебрплен, след треска -» postfeb
rilis.
posthéotomie, / : циркумцизия -* circumcisio.
posthite,/ : иостнт, възпаление иа препуциума —►
posthitis.
post mortem : след смъртта -> post mortem.
postnatal, -е : постнатален, слсдродилен -+ postna
talis.
post-opératoire : постоперативен,
следоперативен,
следоперационен -> postoperativus.
post-partum, m : пуерпериум, следродилен, после-
родов период —> puerperium.
post-traumatique : посттравматмчси, следтравмен
posttraumaticus.
potion / : микстура, течна лекарствена форма
mixtura (2), potio (2).
—
à agiter : микстура, която трябва да се разкла
щ а —* mixtura agitanda.
Pott, mal de : туберкулозен спондилит, кариес на
гръбначните прешлени с образуване на gib
bus
malum ЙоШ.
pou, m {pl poux) : въшка (въипси) -* Pediculus1(pi
Pediculi).
—
de corps : въшка на тялото илн дрешна въш
к а - * Pediculus1 corporis siv e vestimenti.
—
du pubis : срамна въшка
Phttürius inguina
lis (Phthirius pubis).
—
de tête : въшка на главата -> Pediculus1capi
tis.
pouce, m : палец -4 pollex.
poudre, / : прах
pulvis (l).
—
effervescente : шумящ прах -> pulvis efferves
cens.
poulie, / : скрипец -> trochlea.
pouls
967
processus
pouls, m : пулс, пулсон удар pulsus,
—
alternant : алтеринращ пулс
pulsus alternans.
—
ample : голям пулс, пулс с голяма пулсова въл
на —>pulsus magnus.
—
arythmique : неритмичен пулс -* pulsus arhyth-
mictis.
—
bigéminé ou géminé ; чифтен пулс, пулс на
чифтове -> pulsus bigeminus, bigeminia.
—
dîcrote : дикротичен пулс. двуударен пулс,
двоен пулсон удар -* pulsus dicrotas.
—
différent : нееднакъв пулс, различен пулс ->
pulsus differens.
—
dur : твърд пулс, напрегнат пулс -» pulsus du
rus.
—
égal : ранномерен пулс, еднообразен пулс —»
*
pulsus aequalis.
—
filiforme : фплиформен, нишковиден пулс ->
pulsus filiformis.
—
fréquent : ускорен пулс —» pulsus frequens.
—
inégal : неравномерен пулс, разнообразен пулс-»
pulsus inaequatis.
—
intermittent : ннтермитентен,
ннтермнтиращ
пулс -» pulsus intermittens.
—
irrégulier : неправилен пулс —»pulsus irregula
ris.
—
—
perpétuel : пълна tutu абсолютна аритмия,
ирсдсърдно мъждейе и трептене ~> arhythmia
absolu'а. fibrillatio atriorum.
—
mou : мен пулс —»pulsus mollis.
—
paradoxal : парадоксален пулс -> pulsus para
doxus.
—
plein : пълен пулс —>pulsus plenus.
—
prolongé: полегат пулс -* pulsus tardus.
—
ralenti :бавен пулс -> pulsus rarus.
—
rapide : стръмен пулс. подскачащ пулс —» p ul
sus reter.
—
régulier : правилен пулс -> pulsus regularis.
—
serré : малък пулс, с малка пулсова вълна —»
pulsus parvus.
—
(rigéminé ; пулс на тройки, троен пулс -t pul
sus trigeminus.
—
veineux : венозен пулс
pulsus venosas.
рлигаоп, т : бял дроб —' pulmo.
—
cardiaque : застоен бял дроб -» congestio pul
monum.
poumons, m fpt : бели дробове
pulmones.
Poupart, ligament inguinal de : ингнннален литамент,
слабинка или Пупартова пртзка —> ligamentum
inguinale (Роиparti).
pour : за —>pro (2).
—
une dose : на доза, за едно вземане —»pro dost.
—
24 heures : на ден, дневно (за денонощие) —*
pro die.
—
l'usage externe : за външно прилагане —»ad us.
ext.
—
l'usage interne : за вътрешно употребяване
ad us. int.
—
l'usage personnel du médecin : за лично употре
бяване (от лекаря) -> ad us. propr.
pourléche, /: —» anglulus infectiosus.
pourri, -е : гнил, мшлостен, путрпден -* putridus.
pourriture d’hôpital : болнична гангрена —» gangrae
na nosocomialis.
pouvoir guérissant de la nature ; лечебна сила на
природата —» vis medicatrix naturae.
précancéreux, -euse : прекпнцерозен, мрекарцииоча-
тозен, предрако» —» praecancerosus.
précipitation,
/ : преципитация, преципитирпне,
утаяване -> praecipitatio.
précipité1, -ée : пропицитиран, утаен, утаечен ; вне
запен, неочакван —» praecipitatus (1-2).
précipité-, m : преципитат, утайка —>praecipitatum.
précipStine, / : прецинитин, ирецшнгпиш -> praeci-
pitinum.
précoce : преждевременен, предивременно разнит,
скорозресн, pano узрял
praecox.
précoma, m : прекома, ирекоматозно състояние -»
praecoma.
précordia I, -е : п рекордиален, предстрдсчсн -» р г а е -
согdialis, praecardialis.
prédisposition, / : и р едразположение, нреди си озн -
ция —» praedispositiо.
pré-éclampsie. / : прееклампсия -» praeeclampsia.
prégnante (chez les animaux) : бременна —>g r a v i
da?.
prématuré,
- ée : пр еж девр еме нен , предивременен,
преждевременно развит —>praematurus.
prémédication, / : премеднкацня, лекарствена под«
готовка за операция —>praemedicotio.
premier, -ère : пръв, първи -* p rim us.
—
secours : първа помощ
auxilium primum.
prémonitoire: премониторен, предупреждаващ, пред
известяван; -» praemonitorius.
prénatal, -е : иренатален. предшествуващ раждане
то -» praenatalis.
prenez : вземи !(в рецепти) -» recipe.
préparation, / : препарат -» praeparatum.
préparé,
-ée: приготвен-» praeparatus. paratus
(готов).
prépateîlairc : препатсларси —>praepa'ellaris.
prépuce, m : п ре иуш шм, крайна пл ът
praepu
tium.
prcsbyacousic, / : преебтжузне, старческа глухота-»
presbyacusis.
presbyopj'e, pr esbytie, / ; пресбиопия, стар чес ко з р е
ние —»presbyopia.
prescription, / : прескршщпя, ренета -t praescrip
tio (J)%formula (]). receptum.
pré-sénile : прссснплен, прсдсгарчески —* p r a e s e n i
lis (J).
pré-sénilité, / ; иресеинум. предстарческа възраст-»
praesentum .
présentation, / : представяне, предлежание -> p ra e
sentatio.
—
céphalique : предлежание на глава -> praesen
tatio cephalica sive capitis.
—
de la face : лицево предлежание ->praesentatio
faciei.
—
du pied : предлежание на крак —>praesentatio
pedis.
—
du siège : седалищно предлежание -> präsentа-
tio natium.
préservatif, m : презерватив —>praeservntivum.
presse, / : rtpeca -> prelum.
—
abdomi nal e, pression abdominale : кор ем на п ре
са —>prelum abdominale.
pression artérielle ; артериално налягане, »p unio
налягане -> tensio arterialis.
présystofe, / : иреспстола ->praesystole.
prèsystolïqu e : пре систол» т е н
praesy solfrus.
préventif, -ive : превентивен, профилактичен, пред
пазен -Vprophylaeticus.
priapisme, m : пр иаи изъм
priapismus.
Priess nitz, compresse humide d 'a p rè s : Прпсшщ ок
компрес —* Priessnitzi compressa.
prim aire : прпмареи, най -ране н, първон ачале н -»
primariusК
primigeste, / . примиграиидна, бремен на з а първи
път -» primigravida.
primipare, / : примипара, иървсскння -> primipara .
primordial, -е ; primitif, -ive : нрнмордналсн, първо
начален, първичен —>prim ordialis.
principal, -е : главен, основен —>princeps.
principe, m : принци п, съ ще ств ен ата част un едно
лекарство -♦ principium .
—
aclif : активен принцип, действуващо начало -*•
principium activum.
probable : вероятен -» probabilis.
procédé, m : начин иа постъпване, способ —►m e
thodus.
processus, m : процес, бол естен пр оц ес в раз витие »
патологичен процес -» processus (2).
—
néoplasique : неоплазия -» neoplasia.
procidence
968
procidence, / : изпадане, увисване навън, пролапс -*
prolapsus.
—
du vagin : кодпоптоза -> colpoptosis,
procréation, / : зараждане -» generatio.
proctalgie, proctodynie, / : прокталгия -> p ro c ta lg ia ,
proctite, / : проктит-» /гос/Ш х.
proctospasme, m : ироктослазъм -* prociaspas-
тят.
proctostase, / : ироктостаза, прокrorсном запек —»
proctostasis.
prodigieux, -euse : необикновен -> prodigiosu s.
prodr ome, m : продром, предвестник» предшествуван*
признак —»prodromus.
prodromique : продромале н, идващ напред, предш е
ствуван* (болестта) —i prodnm alis.
produits psoriquts o u aotipsorioues, rn p l : лекарства
против краста -> antiscabiosa.
proéminence, / : пада гина, изпъкналост -> p r o m i-
nrniia.
proéminent,
-е
: и здав ащ се напред, изпъкнал ~»
profession, / : професия, занаптне -» professio.
profond, -е : дълбок, дълбоко лежащ.
—
>profundus.
profus, -с : обилен, прекомерен, профузен -* oô«//-
profusus.
progenes?, / ; про ген е за, преждевременно полово
развитие —>prognosis.
progenie, / : прогения -» progenia.
progérie, /: прогерия -* progeria.
prognatbie (stom al.), /: прогнатня -» prognathia.
prognathisme (anthr.), m :проснатия —>prognathia.
prognose, / : прогноза, предсказание -» p r o g n o
sis.
progressi?,
- ive ; напредващ, прогресиращ, нараст
ващ, ирогредпентен -> progrediens.
prolapsu s, tn : пролапс, изп ада не, увисване на
вън -» prolapsas; спадане, смъкване, итоза -»
ptosis (2).
—
anal : пролапс на ануса
prolapsus ani.
—
-
de Piris : пролапс на ириса,, ирндоислс -» i r i-
d écrie (prolapsus iridis).
-
du rectum : пролапс па ректума •>prolapsus
recti.
-
de l'utér us , prolapsus utérin : пролапс на утс -
руса, изпалане на матката —>prolapsus uteri ;
силно спадане на матката, хнетороптоза —» hys ~
fe.roptosis.
-
du vagin : пролапс иа влагалищен» —» p rolap
sus vaginae ; колпоптозa -» colpoptosis.
prolifération, / : пролиферация, разрастване на тъ
канта —>proliferatio.
prolo ngé, ré e : дълготраен*, продължителен, удъл
жен, програхираи -» protractus.
prolongement, m : костс i израстък или издатък
processus (J).
promis cu ité, / : промискуи тет, бе зр азбор но полово
общува;re promiscuifas.
promontoire , m : промонториум, издати на , и зп ъкна
ло ст
promontorium (1).
—
sacro-vertébrab: рид, сакро-вергебрален ъгъл -»
promontorium (2).
promyélocyte, m : промиелоцит promyelocytus.
pronateur (muscle), m : iipoitarop (мускул)
pro
nator (musculus).
prenation, / : пронация, завъртане навътре -> p ro -
natio.
pronostic, m : прогноза, предсказание —» p r o g n o
sis.
pronostique: нрогиосгпчен, прогнозен —» p r o g n o s
ticus.
р opagation : / : пропагацня, иропагиране, разпро
страняване —» propagatio.
prupedeutique, / : пропедевтика -» pr>pa?deutica.
properdine, / : пропердин —»propsrdinum.
prophylactique : профилактичен,. предпазен -> p r o •
phylacticus.
pseudo-membrane
prophylMie, / : профилактика, предпазвано от би-
лест -> prophylaxis.
proprio-récepteur, propriocepteur, m : npoiфиорецеп-
тор, проприоцептор —» prupriorecspior (pro
prioceptor).
propulsion, / : пропулсия -* propulsio.
prosencéphale, m : прозенцефалеш, преден мозък —»
prosencephalon.
prosopalgic, / : прозопалгия -> prosopalgia.
prostate, / :
простата, простатна жлеза -> pro
stata.
prostatectomie, / : иростатектомия -» prostatecto-
m/ö.
prostatique : простатен —>prostaticus.
prostatisme, m : простатдеьм —» prostatismus.
•
prostatite, / : простатит —>prostatitis.
prostatorrhée, / : простаторея -» prostatorrhoea.
prostitution, / : проституции -* prostitutio.
prostration, / : прострация -> prostratio.
protanopte, / : протанопия, частична цветна сле
пота предимно за червения цвят -» protanopia.
protéase. / ; протеаза
proteasa.
protéine, f : протеин —>proteinum.
protéinothérapie, / ; прогеннотерапия -» proteino-
therapia.
protéolytique : протеолитичеи —» proteolyticus.
prothèss, / : протеза —» prothesis.
—
dentaire : зъбна протеза —* prothesis dentalis.
prothrombine, / : протромбин, тромбогсп —» рго-
thromhinum, thrombogenum-
protoJlastolique : протоднастоличен -♦ protodiasto-
licus.
protoplasma, m : протоплазма
protoplasma.
protozoaires, mipl : протозои, животински, първа-
ци -* Protozoa.
protrusion, / : ирогрузия, изпъкване, издаване на-
!фед —»protrusio.
protubérance, / : протуберанция, изпъкналост, тъпа
издатина —» protuberantia ; изпъкналост, въз
вишение, ироминенция -+ prominentia.
—
annulaire on cérébrale : liapo-mea мост -» po/u
Varolii.
—
occipitale externe : инион, външна тилна изда
тина
inion.
provocation, / : провокация, ировоциране —» provo
catio.
proximal, -е : проксимален -» proximatis.
prurigineux,
- euse ; prurigène : пруригинозен, сър
бящ -* pruriginosus.
prurigo, m : npypnro
prurigo.
—
simplex chronique : цнркумскриптен или ограни
чен невродерм ит
neurodermitis circurnscripta
sive chronica circumscripta (Brocq).
prurit, m i пруритус, сърбеж -> pruritus ; кожен
сърбеж —>pruritus cataneus.
—
anal : анален сърбеж
pruritus ani.
—
hivernal : зимен сърбеж —>pruritus hiemalis.
—
sénile : старчески сърбеж —» pruritus seniiis.
—
vulvaire :сърбеж иа вулвата -♦pruritus vulvae.
psammorne, m : псамом, „пясъчен тумор“ -» psam
moma.
psammothérapie, / : псамотераоия, лечение -с пя
съчни бани -> psammotherapia.
pseudarthrose, / : псевдоартроза, дъзушва става ->
pseudoarthrosis.
pseudo-asémie, / : псевдоанемия, лъжлива анемия
pseudoanaemia.
pseudobermaphrodisniî, m : псевдохермафрадигизъм
лъжлив хермафрэдигизьм
рssuioherтарhrо
ditIsmus.
pseudoictère, m : псевдоактер, лъжливд жълтейи
ца
pseudoicterus.
pseudo-leucémie, / : лсевдолевкемия -» pseudoleuk
aemia.
pseudo-membrane, / : псевдомембрана, лъжлива мем
брана -* pseudomembrana,
pseudo-membraneux
putride
pseudo-membraneux, -cuse : пссндомсчбранозеи, мсек-
домембранен —>ps'udomembranareus.
pseudomenstruation, /; нсендоменстрултя. лъжлива
менструация -> pseudomenxtruativ.
pseudo-paralysie, / : иесндопарплпза —>pseudopara
lysis.
pseudo-péritonite, / : перитонмзъч •->peritonismus.
pseudotumeur, / : hcc«дотумор, лъжлив тумор —>
pxeudofunwr.
pseudo-urémie, / : пгевдоурехшя, хронична склам-
пени —»psetidouraetnia.
psiEosis, m : copy, тропическа диария -> psiloris
linguae.
psittacose. / : и с та т ш , напагалска болест
psit
tacosis.
psoas muscle . пояссн (лумбален) мускул -> psoas
muxrtuns.
psoïle, / : испит —>psoitis.
psoriasis, m . псорназис. нс<p taaa >psoriasis (pso
riasis vulgans).
psychanalyse, / : психоанализа -* psychoanalysis.
psychasthénie, / : психастения -> psyсItastiicuia.
psychiatre, m : пемхнатър —>psychiater.
psychiatrie. / : нсихнагрня —>psyrhiatria.
psychique : психичен, психически, душевен
psy
chicus.,
psychо(rénique, psychogene; менче) сиен, от душевен
произход или ирнч.ша —» psychogenes.
psycho-moteur,
- trice ; психомоторен —» pxychom >-
toritts.
psychonêvrose, / : психоневроза -< p syr'tonenrosis.
psychopathie. / ; психопатия —? psychupathia.
psychopathique; iicuxoïiarinien, ncitxomireii —» psy-
cnopathtcus.
psvchopatholORÏe, / : психопатологии ->psychopatha
logia.
psychose, / ; психоза, психична, душения болест,
психично заболянане -■» psychosis, alienatio
mentis, insania (insanitas).
—
maniaque-dépressive : маннакллто-дспрсснина пси
хоза —гpsychosis maniacodvpressiva.
—
polynévrtlique ; психоза, комбинирана с мили*
неврит, Корелкои синдром —>Korsahovi syndro-
тит.
psycno-somaiique : нгихогомагичен - > psychosonia-
ticus.
psychothérapie, psychothérapeutique, / ; психотера
пия —* psychotherapta.
psychrolhérapie, /; nptsoicpannn -> cryotherapia.
ptcrnalgie. / : искра,ини на не и и . талалгня ->
talalgia.
pterygîon, ni : нтершнум
pterygium.
ptérygoïde ; пторигондеи. крпловнден —> pterygo
ideus (pterygoides).
ptilosts, rn : игнлпза
pfitoxis.
ptomaine, f ; нго.мани, трупна трика -> ptorna-
inntn.
ptose, / : Inoa;!, спадане, смитано >ptosis (2).
—
gastrique ; спадане на стомаха, гастроптоза >
gaxtroptosis.
—
splénique : спадане, смъкване ни далака, енле-
ноптоза ->
.splenoptosis.
ptosis, т : птоза, спадане на горния клепач —>pto
sis (i).
ptyaltne, / ; птиалин —» ptyalinum.
ptyalisme, гм: едюнкотечеинс. сналорся
sialor-
rftoca.
puanteur, / : лиша миризма, коня, смрад, ф етр ->
foetor.
puberté, f : пубертет, пубертетен период, полоно
узряване, възмъжаване —>pubertas,
—
précoce ; преждеирсменен пубертет —* pubertas
praecox.
pubiotomie, / : иубнотомпя -* pubiotamia.
pubiqoe : отпасши ce до срамната кост и;ш област,
ломен —» pubicas.
pubis, m : срамна област -> pubes (2).
puce, / :бълха —>Pulex.
—
de l ’homme : оби кновен а. човешка бъл х а —*•
Pulex irrttaux.
—
du rat ; плъхова бълха, преноснач на чумата —►
Pulex cheopis (X’enopsylla chcopis).
puéril, -е: пуерллен, детски, детински -» p u * n lis(2).
puerilsmc, m ; иуерплизъм. пуернлиост -> p u e r ilis -
mus.
puerpéral, -e ; нуерперален, следродил ен. родилен —»
puerperalis.
puerperium, rn : пусриернум. следродплен, п о с л ер о -
до» период -> puerperium.
puissance, / ; сила , способност, потенция -* p o t e n
tia (i).
—
genital e : сппсобност за извършване на полония
акт —►potentia coeundi.
—
a u possibilité de conception ; способност за з а
чеване, за забременяване —>potentia concipi
endi.
—
de pr ocréation : способност з а оплодотвори ».nie,,
за оплождане —»potentia generandi.
pulmonain ; пулмонален, белодробен —>pulm onalis.
pulpe, / : пулпа, сърцевина, пули -» pulpa П).
—
dentaire: пулил иа зъба, зъбна пуша, зъбно
сърцевина -t pulpa dentix, pulpa (2).
pulpeux, -euse : пулнозеи, месест —>pulposus.
pulpite, / . ny.nnïr, възпаление на зъбната пулпа ■-»
putриis.
pulsati ', -ive ; pulsatile, puIsato ire ; пулсиращ, писни
туптял -» pulsans.
pulsation, / : пулсация, пулсиране, тунгене плп
рпгмично биене -> pulsatio.
,
pulverisation./; иулиернзанпя, пулнсризЯрлпе. пре
връщане и iip'jx. стрина te -> pnlverisatio ff) :
пулкернзация, превръщане (разпръсна ис) tes
точност на ситни кат прашоц капчици -» pul
verisatio (2).
pulvinar, m : нулнниар -•>pulvinar.
punaise, / : д криеmina —, C imex Irc/nlariiis.
punaisie, / : озона, хронична з з о ш и т и хрем а, xpt>-
«ичеи агрофичен злоиоясн ptti ht —> ozama.
punctum proximum . наи-блнзка точка —» p u n c tu m
proximum.
—
remotum ;далечна точка —, punctum remotum„
pupillaire : пунн.тарсп, нуннлен, зсипчен -> p u p il
laris.
pupille, / : иушгла, зеница, ыедетг -» p u p illa .
pur, -е : чист. без примеси —>purus, absolutus (2).
purgatis, tn .p l ; лаксанщш, пургативи it, очистителни.
лекарства -> laxantia, purgantia.
purgation, purge, / : ичиешлне (на черната) —> p u r
gatio.
puritic, -ée : пречистен, очистен, рафиниран -» d e
puratus.
Purkinje, reseau soas-endocartfique de ; в л а к г а nai
Цуркинне — Purkinje' fibrae.
purpura, m . пурпура, Kpuioiteriuicrj болеет -> p u r
pura.
—
exanthématique rhJmat oïde, purpura rh um a tismal т
ревматична пурпура, болест на Ui гоилаби —*
purpurn rheumatica (Schöntein).
—
hémorragiqu e : тромбопенична или тр п мбоц пто-
ионична пурпура —»purpura thrombopeaica sive
rlirontoo cÿt opem'са .
purulent, -е : нурулентен, гноен ->purulentus.
pus, ш : сноп -/ pus.
•
pustule, / ; пустула, гнойно мехурче, гнойна пъп
ка, приписа*->pustula.
—
maligne : лошо пъпка, синя пъп ка, си бир ска
язва. антракс —*pustula maligna, anthrax.
pustuleux, -euse : мустулозе и, п окрит с и ус ту ли , с
гнойни мехурчета —>pustulosus.
putamen, m i путамен (в мозъка) —» puiamen.
putréfaction, / \ пшене, гнилостно разлагане —>p u t
refactio.
putride ; putréiié, -ée i иутриден, гнил, гнилостен —>
putridus.
putrescence
970
radio-activité
putrescence, / : гпиеке, гнилостно разлагане —> pu
trefactio.
putrescent, -e : гниеш, зашиваш —>putrescens\
pycnolepsie,- / : пикнолепсня -» pycnolepsia.
pycnose, / : пикноза -» доело***,
pyélectasie, / : ииелектазия, разширяване на бъб
речното легенче —» руе(ectasia.
pyélite, / : пиелит -4 pyelitis.
—
calculeuse: калкулозен пиелит -4 дое/iV** raf-
culosa.
—
gravidique : пиелит у бременни -4 pyelitis gra
vidarum.
pyélocystite, / : пиелоцистит
pyelocystitis.
руélographiе, / : пиелография —>pyelographia.
pyélolithotomie, / : пиелолитотом’пя -4 pyelolithu-
tomia.
pyélo-néphrite, / : пиелонефрит -4 pyelonephritis.
pyélotomie, / : ииелотомия —>pyelotomia.
pyléphiébite, f : пилефлебнг -> pylephlebitis.
pyléthrombose, / : инлетромбоза, тромбоза на иорт-
ната вена —>pyleihrombosis.
pylore, m : иилор, изход на стомаха —>pylorus.
pylorique : пилорен, иилоричен —>pyloricus.
pylorospasme, m : иилороспазъм —» pylorospasm us.
pyocèie, / : пиоцеле, нагноило хидроНеле -4 pyocele.
pyocolpocèle, / : лиоколпоцелс —* pyocolpocele.
pyocolpos, m : иноколпус, събиране на гной във
влагалището -> pyocoLpus.
pyodermie, pyodermite, / : пиодермия, пиодермнт
pyodermia.
pyogène : шшгелен, гноероден —>pyogenes.
pyohémie, nvémie, / : пиемия, метас газиращ сеп
сис
pyaemia.
+
yomètre, m, pyométrîe, / : ииомегра —» pyometra.
pyonephrose, / : пионефроза -4 pyonephrosis.
pyopéricarde, m : пиолерикард -4 pyopericardium.
pyophtalmie, / : ииофталмия -> руophthalmia.
pyopneumothorax, m ; пиопневмоторакс —* pyopneu
mothorax.
pyoptysie, / : пиоптиза, изхрачваме на гной -+
руoptysis.
pyorrhée, / : пиорея, отделяне или течение па гной,
гноетечение —>pyorrhoea.
—
alvéolaire; алвеоларна пиорея —*pyorrhoea al
veolaris.
pyosalpinx, m : пиосалпинкс —>pyosalpinx.
pyothorax, m : емпием на плеврата, гноен плеврит
empyema pleurae (pyothorax).
pyovaire, m : пиоовариум, абсцес на яйчника —>
pyoovarium.
pyramidal, -е ; пирамиден —» pyramidalis.
pyramide, / ; пирамида (в главния мозък и черепа) -4
pyramis.
—
postérieure du bulbe : надебеляване на дорзалната
страна на продълговатия мозък, клава —>clava.
pyrctique : гшретичен, трескав, фебрилен —>руге-
ficus.
pyrctiques, mipl : пиретнци, пирстични лекарства —>
pyretica.
pyrétogène : пирогенен -4 pyrogenes.
pyrétothérapie, / : пиретотерапия, пиротсраиия, пи
рогенна терапия —» pyretotherapia.
pyrexie, / ; пирексия, трескаво или фебрилно със
тояние —>pyrexia, febris (1).
pyrogène : пирогенен —>pyrogenes.
pyrosis, m : пирозис, cropyxa, сгоревнна -4 дого-
sis.
pyurie, / : пиурия
pyuria.
Q
quadrangle, m ; четириъгълник -4 tetragonum.
quadrangulaire : четириъгълен -4 quadrangularis.
quadrant, m : квадрант, четвърт част, четвъртина
от кръг —> quadrans.
quadratique ; квадратен -4 quadratus.
quadricéphale, /л : квадрицепс, четириглав —»
driczps.
quadrijumeau, -elle : четворен -» quadrigeminus.
quadriplégie, quadruplégie, / : тетраплегия —> tetra
plegia.
quantité suffisante : колкото е достатъчно, колкото
е необходимо, колкото стига —» quantum safist
quantum sufficit.
quatrième maladie : четвърта болест, скарлатинозна
рубеола -> rubeola scarlatinosa.
R
racémeux, -euse : гроздовиден -> racemosus.
rachialgie, / ; рахиалгия, болка в гръбнака, в гър
ба —» rfhjachialgia.
rachianesthésie, rachianalgésie, / : рахианестезня,
гръбначномозъчна анестезия —> r(h)achianaes-
Inerta.
rachicentèse, / : лумбална пункция -4 punctio lam
batis.
rachidien, -еппе : гръбначен, гръбначномозъчен, спи-
нален -4 spinalis.
rachiotomie, / : рахиотомия, спондилотомия -4
r(h)achiotomia.
rachis, m : гръбначен стълб -4 columna vertebralis,
racbischisis, / ; рахисхизис, вродена цепнатина на
гръбначния стълб -4 r(hJachischisis.
rachitique : рахитичен
rachiticus.
rachitisme, m ; рахит, английска болест -4 rachi
tis.
quatrième ventricule : четвърти вентрикул, четвърто
мозъчно стомахче -4 ventriculus quartus.
que soit Tait; да ce направи, да ce направят (на
право, приготвй !) -4 / .
fiat,fiant)
queue, / : опашка
cauda.
—
de cheval : „конска опашка“ —» cauda equina.
Quick, méthode de ; метод на Квик за определяне
на протромбиновото време —» Qaicki metho
dus.
qu’il soit répété : да ce повтори -4 repetatur,
Quincke, œdème de ; maladie de Quincke : едем(а) или
оток на Квинке —» oedema angioneuroticum
(oedema acutam circumscriptam Qainckei).
quotidien, -enne ; всекидневен, ежедневен -4 quoti
dianus.
rachitisme hémorragique : болест на Мьодер-Барлоу-»
Aloeller-Barlow*morbus.
—
tardif: късен рахит -4 rachitis tarda.
racine, / : корен
radix.
raclage, m : изстъргване (на матката и др.), абра
зия -4 abrasio.
radiaire : лъчист, лъчеобразен, радиален
radia
lis (2).
adial, - е : радиалёк, лъчев-4 radialis (1),'
.
.
radiation, / : радиация, излъчване -»
radiatio;
облъчване -4 irradiatio (3).
radical, -е : радикален, коренен, основен -4 radi
culis.
radicotomie, / ; радикотомия —>radicotomia.
radiculaire ; радикулярен, коренчев -4 radicularis.
radiculite, /; радикулит, коренчев неврит -4 radi
culitis.
radio-activité, / ; радиоактивност -4 radioactivitas.
radiodermite
971
réduction
radiodermite, / : раднидсрмит —» radiadermitis.
radiogramme, « ; peutienorpava, рентгенова сним
ка —>roenigenogramma.
radiographie, / : радиография -> radiographia ;рент-
• цио< рафия —
, гоentgenagraphia.
—
rénale: реиография, рентгенография па бъбре
ка
rrnographiа.
radiologic, / : радиология -> rndiulogia ; penn еко
логия —
.
rocntgeiiologia.
radioscopie, / : рентгеноскопия - , romtgenoscopia.
radiothérapie, / : радиотерапия, лъчелечевие —, r a
diothérapie ; рентгенотерапия -,
roentgrno-
1hrrapia.
radiotomie. / : илос кости а или нослоГша рентгено
графия, томографня —» tomographie.
radium, tn ; радии —> radium.
radiumthérapie, / . -
paднепа терапия -> radimnthe-
rapin.
radius, nt : радиус, лъчева кост -> radins.
radon, т : радон, радиепп еманация -> radium-
emanatio.
rage, f : хидрофобни, страх m иода, бяс —» hydro
phobia, rtrhie.с.
—
de deals: (пина) зтбил болка, одонтолит —>
odontalgia.
raide : ригиден, икочанен, »кмча гясал. втвърден ->
rigidus.
raideur, / : ригидност. нкочаиясиаис -* r ig id ita s
( 2 ) ; вкочаняс ва но, вц еп еняване. вце пененост —?
rigor (i).
—
articulaire : неподвижное г на п а ва . пики то
ла -, ankylosis.
àles, mjpt : хрипове -» rhonchi.
—
crepitants : кренитнрашн хрипове, крепита
ции
rhonchi crepitantes.
—
humides : плажни хрипове —> rhonchi hitmidi.
—
ronflants, riles sonores : звучни, шумни хрипо
ве —> rhonchi sonori.
—
secs: сухи хрипове -* rhonchi sicci.
—
sibilants : свиркащи .хрипове -> rhonchi sibi
lantes..
rameau, tn : клонче — ramus.
Tamilian!, -е : разклоняващ се —» ram i/leans.
ramollissement, m : размекване, разтопяване (на
тикани), колик «am ni - ,
colliquatio; размек
ване, омекваме —» m alacia.
—
cérébral : размекване на мозъка, еннефа lovn-
дация —>encephalomalacia.
rampe, / : ci1дГ»а —>scala.
—
tympanique; т ьмакчеиа стълба - , sc ala tym
pani.
—
ves tihul airc : иестнбу.тпа или преддкерва стъл
ба - , scala vestibuli.
ramuscule, m : клонче -, ramulus.
ranule, / : ранула, малко флуктуирлто туморче
иод езика
ranula.
raphé, m : рафс, съединителна линия на двете по
ловини па един орган или част -- rhaphe (2).
rapide : бърз —>celer.
rapidement : бързо -> cito .
rapport réciproque: взаимоотношение, корелация - ,
correlatio.
aptus, m : painyc. сграбчвано, залавяне, хвата ие :
импуленвно дей стви е вы» вид nu пристъпи
и др.
—
>raptus.
—
mélancolique: мола входеи ирис) ьп. взрив на
мъка —>raptus melancholicus.
raréfaction, / : рарефниирвпе, разреждане, раяре-
дяване - ,
rarefactio (rarefîcatio).
rate, / : елезкп, далак -> lim .
—
mobile, raie flottante : подвижна слезка, подви
жек далак —» lien mobilis, splenoptosis (спа
дане на далака, смленоитоза).
râtelier, m : изкуствена челюст, зъбна протеза ->
prothesis dentali«■,
rationnel, -elle: рационален, разумен -i rationalis.
raucité, / : преешжалост, преграквалост. дрезга-
восг на гласа -* raucitas (raucedoJ.
ravivement, m : съживяване -> vivificatio.
Raynaud, maladie de : болест на Ренни, симетрична
гангрена на крайниците - , Raynaud! morbus.
rayonnement, m : излъчване, радиация -> radiatio.
réactif', -ive : реактивен - ,
reactivus.
réactifs, m : реактив -> reagens.
réaction, /: реакция -, rearto.
—
anserine : гъша кожа —- rutis anserina.
—
de dégénérescence : реакция на дегенерация -к
reactio degenerationis.
—
de sédimentation : реакция па утаяване на ерит
роцитите (РУС) - , sedimentatiи erythгосуtorunt
sive sangnnis.
—
sérique : ссрологнчна реакция —> seroreactio.
—
vestibulaire thermique : опит на Нарани —* Ba
rattyi festum.
reactivation, / : реактивация, рсактшшранс
reae-
iiVQtio.
réamputation. / ; реампутация, повторна ампут а
ция —»reamputatio.
réanimation, / : реанимация (съживяване, m .три
т а 1е към живот) —i reanimatio.
rècalci icalion, ft рскалцнфнкацпя. рекалцифици-
ране -> recalcificatio.
récemment : неотдавна, наскоро
recruter (I).
—
if «ifchcnieiil) préparé : прясно приготвено (ле
карство) -> recenter paratum (remedium).
recent, - с . скорише:’. пресен —» rer ms.
réceptacle, m . uvсетилите —> receptaculum.
récepteur, m ; репептор —>recjptor (I).
—
exlêroccptif ; ekcrcpopctienrnp -- estentr,-rep
tor (estereceptor).
—
inléroccptif : ннтерорснстор -> interorereptor
(interoceptor).
—
prnprioceptif : tipoiipnupeiierrrop. проприоцеп-
тор -> propriorecepiur (proprioceptor).
récepteurs sensibles, rn 'pl: рецептори —» receptor (2).
récessif, -ive : речесинен, покрит, латентен — re
cessivus.
receveur de sang : реципиент, приемател, получа
тел на крыт при кръвопреливане —> recipiens.
rechute, / :релиИС н.г болестта -•> relapsus . реци
див. пони пламвапе ни болестта —■>recidivum.
récidive, / ; рецидив -> recidivum.
Recklinghausen, maladie de ; болест на Рек.пшгхоу-
зсн. i ei ералпзцряие нейрофибромагоза — n e u
rofibromatosis generalisata (morbus Rrcling-
hausent).
Recklinghausen, maladie osseuse de : болест па Рск-
лнигхаузсп, генерализира ia фиброзча остео-
днетрофня -, o steodystrophia fibrosa genera
lisata (morbus Reeklinghauseui).
réclinaison. /: отклонява-с назад, прегъване на
зад - , m alinatio.
recourbé (-eff) en arrière : навит назад —> recurva
tus.
recrudescence, / : рекрудеснопнпя. ново влошаване.
подновяване на болестта —>recrudescentia.
rectal, -е : рекгален —> rectalis.
réctilication, / : ректификация, ирсдсстнлпрпне -+
recfiftcatio.
rectifie,
-c e ; рекгнфианран, пречистен чрез пов
торно дестилация —, rectificatns.
redite,/: up« кгиг, втзпалеиие на лигавицата на
правого Черви -» proethis.
rectoscopie, / : ректоскопия - ,
rectoscopiа.
recto-utcrin, -е ; ректоутернпеч - ,
rectouterinus.
re:tum, «j :ректум, право черно -, rectum.
récurrent, -е : рекyрентен. повтарящ се, повратен,
в:зврлген - , recurrens.
réductible : поддаващ ce на наместване, реиониби-
леп - , reponibUis,
réduction', / : редукция, възстановяване, (хнк.) от
немано на кислород - ,
reductio (i).
réduction
972
renvoi
•réduction7, / : репозиция, репониранс, наместване —>
repositio ; възстановяване —> reductio (2).
—
en poudre : пулвернзация, превръщане н прах,
пулверизиране —> pulverisati о (J).
redux : въз вр ъщащ се, възвърнал се, възвърнат
redux.
rééducation, / : —> re/mbilitatio .
réflexe* : рефлексен, рефлекторен -» r e f le x u s 1.
réflexe-, m : рефлекс -> reflexus- .
—
abdominal г коремен рефлекс —>r e f le x u s 1 яйг/о-
minalis.
—
achilléen : Лхнлесом рефлекс
reflexus'1 ten
dinis Achillis.
—
conditionné, réflexe aequis (Pavlov) : условен
рефлекс, придобит рефлекс
reflexus1 con
dirionalis (Pavlov).
—
cornéen : корнеален, корнесн рефлекс -*• r e f le
xu s1 cornealis.
—
cutané:к»жен рефлекс -> reflexus1 cutaneus.
—
non-conditionné, réilexe inné; безусловен реф
лекс, вроден рефлекс —>reflexus- inconditio
rialis.
—
d? la p?an : кожен рефлекс -> reflexus •cutaneus.
—
pilo-raoteur ; гимолштореи рефлекс
reflexus1
pilomotorins.
—
plantaire : плантарен рефлекс -> reflexus2 plan
taris.
—
pupillaire à la lumière, réflexe photomoteur, ré
flexe lumineux : зенпчен рефлекс, зеинчиа pe-
акция на светлина -> r e fle x u s 2 pupillae.
—
rotulien, réflexe p atellaire: иателарен рефлекс,
коленен рефлекс -> reflexus- patellaris.
—
ta rso-phalangen: рефлекс на Мендед-Бехтсрен ->
M en .id-Benterv' refl exiis.
—
tendineux, réflexe ostéo-teadineux ; сухожилен
рефлекс -> refle xus- fendinptts.
reflux, m : рефлукс, обратно течение -» r efluxus,
regurgitatio (2).
réfractaire : рефрактерен —» refractarius.
réfraction, / : рефракция —» refractio (1-2).
réfrigérants, mfpl : разхлаждащн, освежаващи ле
карства —» re frigerantia .
réfrigération, / : охладяване, изстудяване, лечебно
прилагане на студ —> re frigeratio (1).
refroidissement, m ; иростудяване, простуда —» r e
frigeratio (2).
relus de nourriture : страх or приемане на храна,
ситиофобия - sit(i)oph obia (1) ; болестно от
казване да се приема храна —» sitieirgia.
régénération, / : регенерация, възраждане, възста
новяване -> regeneratio.
régime, m : диета, хранителен режим —» dia eta.
région, / : област, част от тялото —» regio.
—
anale : анална област -> r<?£io яля/ лу.
—
axillaire : аксиларма, иодмишнична област -»
axillaris.
—
épigastrique : епнгастрална или подлъжнчна
област —»
epigastrica.
—
fessière : глутеална област, седалищна област
regio glutea.
—
hypogastrique : хппогастриум, долна коремна
област —» regio hypogastrica.
—
inguinale ; ингшшална, слабинна област —» r e
gio inguinalis.
—
interscapulaire : интерскапуларна област, меж-
дулопатково пространство —* regio interscapu -
laris.
—
lombaire ; лумбалиа, поясна област —» regio
lumbalis.
—
mésogastrique : мезогастрнум, средна коремна
област -» regio mesogasiricä.
—
occipitale : окципитадна, тилна облает
regio
occipitalis.
—
périnéale : иеринеална облает
regio perinea
lis.
р écordïale : нредсърдечна област, подлъжнчна
област -> praecordia (praecordium).
région pubienne : срамна (лоима) облает -» r e g io
pubica, pubes (2).
—
sacrée ; сакрална, кръстна област
regio
sacralis.
—
s ou s-clav ière : ми фракл ан мку ларн а, подключич-
на облает —*regio infraclavicularis.
régional, -е : регионарен, регионален, областен
regiunaris.
règles, f l p l : менструация, (менструален) период,
месечно кръвотечение -* menstruatio.
—
pauvres : оскъдна
менструация, хипомбно-
рея -Vhypamenorrhoea.
régressif, -ive ; регресивен, връщащ се назад, раз
виващ се обратно
regressivus.
régression, / ; регресия, обратно развитие -» r e
gressio.
régulation,/ ; регулация, урегулиране, поставяне
в ред -» regulatio.
—
thermique : терморегулапия -* thennoregulatio.
régulier, -ère : правилен, редовен -* reg ularis ; пра
вилен, нормален -» normalis.
régurgitation, / : регурглтация, оригване -* r e g u r
gitatio (J).
réhabilitation, / : рехабилитация
rehabilitatio.
Reichmann, maladie de : пр ек омер но отдел ян е па
стомашен сок, гастросукорея -* gastrosuccor-
rhoea.
réimplantation, / : реимплантация, насаждане от
ново —>reimplantatio.
rein, m ; бъбрек -►ren.
—
en fer à cheval : подковообразен, дъгообразен
бъбрек -» ren arcuatus sive unguliformis.
—
kystique : киегозеи бъбрек —» ren cysticus.
—
en massae ; безформен бъбрек —» ren informis.
—
mobile o u flottant : подвижен бъбрек, блуж
даещбъбрек —>ren mobilis sive migrans.
réinfection, / : реннфекция, подновена инфекция,
повторно заразяване
reinfectio.
rcinversion, / :реинверзия —» reinversio.
Reiter, maladie de : болест на Райтер, артритна спи-
рохетоза, инфекциозен уроаргрит —» s p ir o -
chaetosis arthritica (Reiter).
relâchement, n u relaxation, / : релаксация, разелаб-
ване, отпускане -» relaxatio.
rélaparotomie, / : релапарэтомия —* relaparotomia.
relatif, -ive, / : релативен, относителен
relativus.
relaxants, mipl :релаксанти -» relaxantia.
relaxation, / : релаксация, отпуснатост, атония -»
atonia.
releveur (muscle), m : повдиган (мускул) -* le v a to r .
rêluxation, / : релуксация, повторна луксация ->
relaxatio.
remède, m : лекарствено средство, лечебно . сред
ство, лекарство -» remedium, medicamentum.
remèdes antiasthmatiques, m fp l : антнасматични ле
карства -» aniiasthmatica.
—
antibactériens : антнбактериални средства
antibacterialia.
—
antibiennorragiques : антигонороика -» a n t ig o -
norrhoico.
—
anticonceptionnels : антиконцнпиенти —> л «//-
conciplentia.
—
antirhumatismaux : антиревматични лекарства
antirheumatiса (remediq).
—
galéniques : Галенови f препарати, • галепичнн
лекарства -» galenicat
—
irritants: ревулсивни средства, дразнещи ко
жата средства
revulsiva.
—
néogaléniques: неогаленови препарати.т -» пео -
galenica (praeparata neogalenica,) .
rémission, rémittence, / : ремисия
remissio.
rémittent, - е : ремитентен, ремитиращ,. временно
затихващ -> remittens.
rénal -t : ренален, бъбречен -> renalis.
renflement, m : изпъкналост -» /о ш , intumescentia
(по дув ан е, надебеле ние) .
renvoi, m : оригване -» eructatio-
•réparation
973
revaccination
réparation. J : репарнране, възстановяване —> r e p a
ratio.
repas, m : ядене, хранене —> cena.
répétez ; да cc повтори ••>repetatur.
repletion, / : напълване, препълваш: -» r e p ta to .
repli, m ■гънка, дипла —> plica.
repos, m • нич'1'iha, 01дих —■* quies.
repositum. / ; репозиция, репетиране, наместване ->
repositio.
reproduction, / : репродукция: възпроизвеждане,
регенерация ; размножава te --> reproductio
réseau, m. réseau vasculaire : мрежа, мрежа от
много манки кръвоносни г [.дине -> г а е .
—
admirable: чудесна мрежа —>rete mirabile.
—
capillaire : каниряпэ мрежа -> reie capillare.
resection./: ргземшя, изразнанс на часг от ор
ган -> resectio. .
—
gastrique : резекция па стомаха, гзегрсктомня >
gastmetomia.
résiduel, - e lle: резчдуален, остап.чен, останал -»
residualis.
ki-sine, / : смола —> resina.
resistant, -е : рефракюрен, упорит (за болест) -»
refractarius (]).
résistance. / : резиегешшя, рсзнстентност, съпро
тивление. съпртнв ляемост -■>resistentia (1-3).
résolutifs, inj pi : ресолкентн, д и е т с е т и , разтваря
щи, разнасящи лекаре tua —>resolventia, dis
solventia.
résolution, / : разнасяне, разпръскване на възпали
телен процес или na туморси растеж
reso
lutio.
resonance amphorique : амфорнчса звук па гласа
при аускултаиия —> ampiiorophonïa.
resorption," / ; резорбция, всмукване, поглъщане,
разнасяне —» resorptio.
respirable : годен за дишане —> respirabitis.
respiration, / : дишане л respiratio.
—
abdominale : коремно или днафрагмално диша
не —» respiratio abdominalis sive diaphragma
tica.
—
amphorique : лчфорнчно дишане
respiratio
amphorica.
—
arti icielic : изкуствено дишане -> respiratio
artificialis.
—
costale, respiration thoracique: icлетално или то-
ракзлио дишане, ребрено или гръдно дишане -»
respiratio costalis sive thoracalis.
—
stertoreuse : стср/орозни дишане, ернмаво, xpiin-
тялю дишане —t respiratio stertorosa.
—
stridulius: : стрпду.юзчо дишане, свистящо,
свиркащо, шумно *дишане respiratio stri
dulos а.
respiratoire : респираторен, дихателен -> r e s p i r a •
tortus.
resserrement, tu : стягане, стесняване —>c o n s : r i c
tiо.
restiforme : нършмшдел —> restiformis.
restitution. / ; възстановяване —» r e s ti u i io .
—
complète de la santé : пълно възстановяване на
предишното нормално състояние, на здраве
то —>restitutio ad integrum.
résultat, m : резултат —>effectus.
rétablissement, m : оздравяване, възстановява ne,
реконвалесценция —> reconvalescentia.
retardé, -ée : закъснял -> serotinus ; заблзеи, про
точек -> protrac:us.
rétention, / : ретенция, задържане, задръжка -*
retentio.
—
du placenta, rétention du délivre : задръжка на
плацентата, забавено изгонване на плацента
та —> retentio placentae.
—
d’urînç : задръжка на урината -> retentio ari-
nae.
fféticulaire, rétiform e ; étlc ulé , -ée ; ретикул(зр)ен,
мрежовиден, мрежест —> reticularis.
réticulocyte, m : рстнкулоцит —* reticulocytus.
rcliculo-eodothéliose, rétîculose, / : решкульендоте-
лш.за, регккулиза
reticuloendotheliosis (re
ticulosis).
—
—
aiguë monocvlemiquc : и н фекц ио зн а лнмф о-
мононл клеоза, жлезна треска на Пфаифср —>
mononucleosis infectiosa.
reticulos:, / : рстнкулоза, ргтлкулоендотелиоза -»
reticulo mdatbeiiosis (reticulosis).
—
accumulative lipoïdique par ce rasin e ; к ер яз ш ю -
na регикудо-епдотелнеза, болест на Гоше —г
(7aticheri 'morbus.
—
leucémique : монолитна левкемия —» leukaemia
monocyt otica.
reticulum,'m : ретикулум -» reticulum (J).
rétinacte, ta : ретннакулум, държател -r retinacu
lum .
rétine, / : ретина, мрежила на окото -> retina.
rétinito, / : репшпт —> retinitis.
—
pigmentaire: пигментен ретиниr > retinitis
pigmentosa.
rétinopathie, / : ретинопатия —» retinopathia.
retour d'âge : менопауза, климактериум • clirnac-
teriu и.
retourné, -ée : обърнат -> inversus.
rétraction, / : ретракция, свиване, отдръпване,
сбръчквано -) retractio.
—
de l’aponévrose palmaire ; контрактура или бо
лест на Дюшоитреп —>Dupaytreni contractura.
rétrans usion, / : pcтрансфузия -> retransfusio.
rétrécissement, m : cicciictiiic —> stenosis (стеноза).
strictura (стриктура), coarctatio (коарктация).
—
re ctal : стр иктура, стеснение па п равото черво,
проктостеноза -•■» proctostenosis.
rétro-auriculaire : ретроаурикуларсн, задушен ->
retroauricularis.
rèlroUuIbaire : рстробулбарсн —> retrobulbaris.
rètrocæcal, -е : ретроиск-ален —> retrocaecalis.
r étrocardiaqu e : ретрои арди ален, за дсърдечсл - г
retrocwdialis.
rétrodévi ation, / : изместване н аз ад от правилното
положение, рстроноэшшя -* rctropositio.
rétrofixation, / : ретрофиксация -> ret гоfix a tio .
rétrofléciii, -е : извит назад -* retroflexus.
retroflexion , / ; ретрофлексия, прегъване н аз ад -»■
retroflexio.
—
ds I utérus : ретрофлексия па матката -» retro
flexiо uteri.
rétrognatiîie, / ; регрогнатня, птиче лице —> re tro
gnathia.
retrograde : ретрограден, вървящ назад ; дегенери
ращ —> retrogradus.
rOtromandibulaire ; ретромандибул арен - » r e t r o m a n
dibularis.
retronasal, -е : рстронязллсн, нисогдътъчен —> ret
ronasalis.
rétropéritonéal, - с : ретроиернтонезлен —>retrope
ritonealis.
rûtropl.aryngieti, -епве : рс грофаpint геллен —> retro-
р ia -у ne--alis (retropharyngeus).
réIгоpharyngite, / : иазофаршшгг. ринофарннгнт -•>
nasopharyngitis.
rctroposilion, / : p ciрепозиция, отместване назад -*
rctropositio.
rétropulsion, / : ретронудсия-» retropalsio.
rétroslernal, -е : рстростернзлек, задгръден
ret-
rosfemail's.
retro-utérla, -с : ретроутерииеи, задматочен —> ret
routе -Iпич.
rétroversion, / ; ретроверзня, наклоняване назад —»
retroversio.
—
de l’utérus : ретроверзня на матката -» retro
versiо uteri.
réunissant,
-е
: съединяваш, свързващ —* reuni
ens.
revaccination, /: ревакцинация, повторно вакци-
ниране —г revaccinatio.
réversible
rupture
974
r évtrjible : реверзнбнлеи, обратим, възвратни ->
rroersibilis.
revêtement cu tané : вън шната покр ивка на тялото,
кожа -4 integumentum commune.
—
péritonéal de la matrice : иернтонсалната по
кривка на матката, лернметриум •-» p e r im e t
rium.
reviviscence, / : реанимация (съживяване, възста
новяване на живота) -> reanimatio.
révulsifs, m ip i : ревулсивни средства
revulsiva,
révulsion, / : ревулсия, отвличане -» re v u lsio .
Rh: Rh-фактор, резус-фактор -> Rhesus-factor.
rhabdotnyome, /и : рабдомиом -* rhabdomyoma.
rhagades, f f p i : рагади , цепнатин и, пукнатини
rhagades.
rhaphé, m : виж гарЫ.
r hinite , / : ри нит, хрема, въ зпаление па носната
лигавица —* rhinitis.
—
aiguë : акутен ринит, остра хрема —> rh in itis
acuta.
—
alle rgique : алергичен ри нит, алергич на хрема ->
rhinitis allergica , вазомоторен ршшт, вазомо
тор на хрема
rhinitis vasomotoria.
—
chronique fétide ; хроничен атроф иче н зловонен
ринит, озена -> огаепа.
rhinogène : риногенен, от носен произход -> r h in o -
genes.
rhino lithe, m : ринолит, носен камък
rhinolithus.
rhinopbaryngüe, / : ршюфарингит, назофармнгит —>
nasopharyngitis.
rhino-pharynx, m : носоглътка, носоглътъчно про
странство —»cavum pharyngonasale.
rhinophyma, m : ринофима —> rhinophyma.
r binorragie, / : ршторагия, силно кръвотечение от
носа -* rhinorrhagia.
rhinorrhée muco-purulente : ринобленорея, гнойна
секреция от носа -> rhinoblennorrhoea.
rhinosclerome, m : риносклером, рпносклерома, скле
ром на носа —>rhinoscleroma.
rhinoscopie, / : рицрекопия —>rhinoscopia.
rhizome, m : коренище -» rhizoma.
rhombencéphale, m : ромбе нцефалон , ромбовиден
мозък -* rhombencephalon.
rhomboïdal, -е : ромбовиден, ромбичеи
rhomboï
des (rhomboideus).
rhotacisme, m : ро та ци зъм, неправилно, нечисто
изговаряне на „р“ -» rhotacismus.
rh um atismal, -е : ревматичен, рев матнзмен, рев ма-
тизмалси —>rheumaticus.
rhumatisme, m : ревматизъм -» rheumatismus.
—
articulaire aigu : истински ревматизъм, остър
ревматизъм, остър ставен ревматизъм, болест
на Соколски-Буйо -» rheumatismus verus,
rheumatismus (1).
—
chronique : хроничен ревматизъм -* r h e u m a
tismus chronicus.
—
musculaire : мускулен ревматизъм —> rh e u m a
tismus musculorum ; фиброзит
fibrositis.
—
(pseudo-rhumatisme) infectieux : инфекциозен
артрит с определена етиоюгкя, ревматоид -»
rheuma/oidumf
—
viscéral ; висц ер ал ен р ев матизъм, р ев матизъм
на вътрешните органи —» rheumatismus vis
ceralis.
rhumatologie, / : ревматология —» rheiim atologia.
rhume de cerveau : о стр а хрема; акуте н ри нит
rhinitis acuta.
—
des foins : сениа хрема, летен катар -> catar
rhus aestivus.
rickettsie, / : рикетсия -» R ickettsia,
rickettsiose, f : рикстсноза —» rickettsiosis.
rictu s sardonique : злобнон асмешли в смях, „серсем-
ски смях* —» risus sardonieus*
ridе, / : бръчка, гънка
rege,
ridé, -ée : набръчкан, надиплен -* Iaciniatus.
rides du vagin :/ влагалищни гънки
rugae vagi
nales.
rien : nmtn —» nihil.
rigide : ригиден, вкочанеп, вдървен -> rig id u s r
ригиден, неогьваем -♦ in flexib ilis.
rigidité, / : вцепеняване, вцепененост, нкочанясиа-
не -> rigor (1 ): ригидност, вцепененост, вдър-
веност •-» rigiditas ( !) .
—
cadavérique : трупно вкочанясва не -» r/g o r
mortis.
rigole, / : улей
semicanalis (2).
rigor, m : изпитване на студ или студени тръп
ки
rigor (2).
Rinne, épreuve de : опит на Рине
Rinnei testun u
rire sardonique : сардонпчен, злобнонасмешлив.
смях -> risus sardonicus.
Rivaita, réaction de : реакция на Ривдлта -+ Rival-
fa * reactio.
Riva-Rocci, appareil de : сфигмоманометър на Рива-
Рочи —* Riva-Roccii spiiygmomanometгит.
roboratif, -fve ; roborant, -е : роборират, укрепват,
усилващ, тонизират —> roborans.
roboratifs, roborants, m f p l : робораити, укрепвани!..
общоуснлващи лекарства
roborantia.
Roger, maladie de : болест на Толочинов-Рожё —%
Tolocinov-Roger' morbus.
rogne, / : краста (y животните)
scabies (2).
Romberg, signe de : симптом на Ромберг -» Romber-
gi symptoma.
ronchi, mipt : хрипове -♦ rhonchi.
rond, -e : кръгъл, объл. вал чест —» rotundus.
rond(e) et long(ue) : объл и дълъг, цилиндричен
(мускул) —> reres.
rongeur, -euse : rongeant, -е : гризеш, разяждащ ->■
rodens.
rosacée, / ; розацея (акне) —» rosacea.
Rosenmüller, organe d e: епоофорои —» epoopho
ron.
roséole, / : розеола —> roseola.
—
syphilitique : сифилитична розеола —» ro se ola
syphilitica.
Rossoli mo, réflexe de : рефлекс на Росолнмо —►Ros-
solimo1 reflexus.
rot, m : оригване
eructatio.
rotateur (muscle), m : ротатор, завър тан (мускул) ->•
rotator.
rotation, / : ротация, въртене, завъртане -* r ota
tio.
rotule, / : патела, капаче на коляното —» p atella►
rotul len, -enne : патсларен —> patellaris.
rouge : червен —» ruber.
rougeole, f : морбили, дребна шарка, брусница -*■
morbilli.
rougeur, / : червенина -» rubor.
rouillé, -ée ; royilleux, -euse : ръждив, с цвят на
ръжда —> rubiginosus,
roulement (souffle) diastolique : диастолнчен шум —у
murmur diasiolicum.
Rovsing, signe de : симптом на Ровсинг -* Rovsin-
gi signum.
• rubéfiants, mfpl : умерено дразнещи кожата сред
ства —> rubefacientia.
rubéole, / : рубеола -* rubeola.
—
scarlatiniforme : скарлатинозна рубеола, чет
върта болест -» rubeola scarlatinosa.
rudiment, m : рудимент, рудиментарен орган -»•
rudimentum.
rudimentaire: рудиментарен, недоразвит, за чат ъ -
чен —» rudimentarias.
rnmination, / : преживяне, руминация -» rumi
natio.
Rumpei-Leede, phénomène de : симптом на Кончалов-
ски-Румпел-Лееде - * Koncalovski-Rumpel-Lee-
de* signum.
rupla, m : рупия -* rupia.
rupture, / : руптура, разкъсване, разрив, пуква не,
пробиване, пробив -4 ruptura ; пукване или
разкъсване на кръвоносен съд или орган, рек-
сис ■“» rhexis.
rupture
975
schizophrénie
rapture du cœur : руптура, спукване па сърцето,
кардиорскснс -4 cardiorrhexis (ruptura cordis).
—
d’un muscle : скьснане, руптура на мускул, мио-
рскснс
myorrhexis.
—
du périnée : руптура пли разкъсване на пери-
нсума -* ruptura perinei sive perinealis.
—
tubaire, rupture de la trompe (utérine) : руптура*
разкъсване или пукване на маточната тръба -4
ruptura tuhae uterinae.
rupture utérine : руптура, разкъсване или пукване
на магната -» ruptura uteri (metrorrhexis).
—
d’une veine : пукване на вена, флеборексис -»
phleborrhexiç.
rut, т : разгонсност* течка* еструс —4 oestros.
rythme, т : ритъм -> rhythmtts.
—
fœtal : фетален* махаловпден ритъм на сърце
то —» emhryocardia.
rythmique : ритмичен -> rhythmicus.
s
fable rouge urinaire : „керемиден* седимент* уратен
седимент —> sedimentum lateritium.
зае, т : торба, торбичка —> saccus, bursa.
—
lacrymal : сдъзна торбичка >saccus lacrimalis.
saccharomycctes* mipi : захаромицети, захарни гъ
бички, дрожди -4 Saccharomyces fpl Saccharo-
туcetes).
sacciforme, sacculaire : торбовиден -> sa cciformis.
saccularis.
saccule, m : торбичка (в ушния лабиринт) —> sac
culus.
Sachs-Gcorgi, réaction de : реакция на Закс-Георги -*
Sarhs-Gcorgi' reactio.
Sachs-Witobsky, réaction de : реакция на Злкс-Внтсб-
ски —> S udis - Witebsky’ reactio.
sacral* -е : сакрален, кръстен - 4 sacralis.
sacralisation, / : сакрализация -4 sacralisatio.
sacré, -ce : свещен, снят - 4 saerr.
sacrococcygicn, -enne : сакрококциг(ал)ен* кръстно-
опашен -•>sacrococcygeus.
sacrodynie, / : сакродшшя, болка в кръста —4 sac
rodynia.
sacro-coxite, / : сакрококснт* възпаление на сакро-
илиачиата става -> sacrocoxitis.
sacrolombaire : сакролумбалек, кръстно-иоясси —>
sacrolumbalis.
sacrum, m : сакралиа, кръстна кост (свещена
кост) —> os sacrum.
saclosalpittx, m : сакгосалпиикс —» sactosalpinx.
sadisme* m ; садизъм
Sadismus.
sage-femme, f : акушерка -* obstetrix.
sagittal, -е : сагиталси, стреловиден -» s agit a lis.
saignant, -е : кървящ, кървав -4 cruentus (2).
saignée générale : пускане иа.кръв, кръвопускане
missio sanguinis
saignement, m : кръвотечение, хеморагия -> hae
morrhagia.
—
de пег : кръвотечение от носа, епистакснс —»
epistaxis.
saillant, -е : стърчащ, изпъкваш -» prominens.
saillie, / : издатина, изпъкналост —> umbo.
—
(osseuse) : костна издатина —» prominentia.
—
ortiée : уртика, кабар —> urtica.
sain, - е: здрав -> sanus.
saindoux, m : свинска мас -» adeps suillus.
salacité, / : патологична похотливост -» salacitas.
salin, - с : салинен, сблен ; солён - 4 salinus,
salivaire, : слюнчен —> s alivalis (salivaris).
salivation, / : слюпкогечение, сиалорся —;»sialor-
rhoea.
salive, / : слюнка -» saliva.
Salk, vaccin de : вакцина па Солк, полиомиелита
вакцина
Salhi vaccinum.
salmonellose, / : салмонелоза -> salmonellosis.
salpingectomie, / : салпингектомия -> salpingectomia.
salpingien, -enne : тубарен -* tubarius.
salpingite, / : салпиипгг —» salpingitis.
sa Ipiorographie, / : салпингография - * salpingo-
graphia.
salpingo-ovariectomie, / ; салшшгооофоректомия ->
s alpingo oophorectomia.
salpingo-ovarite, / ; салпингооофорит —> salpingo-
oophoritis.
salubrité, / : здравословност, целебиост -4 salu
britas.
salut, m i благополучие —»
.r a/rw (1).
salutaire : здравословен, благоприятен, лечебен -4
salutaris.
sanatorium, m : санаториум -> sanatorium.
sang, m : кръв --» sanguis.
—
occulte : о ку лтн а к ръв - 4 sanguis occultus.
sanglant, -с : кървав —4 sanguineus.
sangsue, / : пиявица —> Hirudo.
—
médicinale ; медицинска пиявица -»
Hirudo
medicinalis.
sanguin, -е : сапгшшпчсн (темперамент) -* sangui-
niciis.
sanguinolent, -е : спнпшмолeinen, кървав, съдържащ
кръв, обагрен с кръв -» sanguinolentus.
sanie, / : сукт.рвица -4 ichor, sanies.
sanitaire: санитарен -4 sanitarins.
santé, / : здраве -*
sains (2).
saphisme, ni : сапфнзъм, лссбийска любов —> sap-
phismus.
saponification, / : сапонификация, осапуиявлис -»
saponificatio.
saponincs, flpi : сапо ни ни -> saponiпа.
saprémie, / : сапрсмия, иугридна интоксикация-»
sapгаеmiа.
saprophyte, т : сапрофит -4 saprophytum.
sarcine, / : сарцнна, вид микрококи -> Sarcina.
sarcocèle, / : саркоиелс, месест тумор па тести
к у л а —» sarcocele.
sarcoïde, m : саркоид —» sarcoidum.
sarcolemme, m : сарколема —» sarcolcmma.
sarcoma lose, / : саркоматоза —» Sarcomatosis.
sarcome, m : сарком, саркома —» sarcoma.
sarcopte de là gale : кърлежът на човешката кра
ста -» Sarcoptes siv e Acartis scabiei.
saturation, / : насищане (на разтвор и др.)
—
» sa
turatio.
saturnin, -е : оловен -> satиrnus.
saturnisme, m : сатурнизьм, ллумбизъм, оловно от
равяте -> plumbismus.
satyriasis, m : сатириаза, силно повишено полово
влечение у мъже ~> satyriasis.
saveur amère : патологично горчиво вкусово усе
щане, лнкрогсузня
picrogeusia.
savon, m : сапун ~4 sapo.
scalpel, m : скалисл, хирургическо ножче
scal
pellum.
scaphoïde : лодковнден, ладнепндек —> scaphoideus.
scapulaire : скануларсн» лопатков, лонатъчеп —>
scapularis.
scarification, / : скарификация, скарпфнцпране
scarificatio.
scarlatine, / ; скарлатина -4 scarlatina.
scarlatiniiorme : скарлатииоформсн, скарлатинопо
до б е й - 4 scarlatiniformis.
Schaeffer, ré*lcxc de : рефлекс ita Шефер -4 Schaef-
fer i reflexus.
Schick, épreuve de : реакция на Шик, Шмкова реак
ция -4 ScUicki testum.
schizogonie, / : шизогония, схизогония -4 schizo-
gonia.
schizophrénie, /: шизофрения -> schizophrenia.
Schönlein
976
sensation
Schöiilein, acborion de : фавусна гъбичка -» Achorion
Sehoenleini.
SchOnlein, maladie de : ревматична пурпура» болест
на Шьонлайн - чригрига rheumatica (Schönlein).
Schultz-Charlton, réaction de : реакция на Шулц-
Ч а р л т о н - » Schultz-Chariton’ reactio.
Schwabacb, épreuve de : опит на Швабах —> Schwa-
bachi testum.
Schwann, « in e de : обвивка на Швам, иенрилема ->
neurilemma,
sciatique, / : ишиас, лумбо-сакрален или кръстно-
поясен радикулит
ischias.
scintillant,
-е
: блещукаш, трептящ, святкащ —>
scintillans.
scissure, / : цепка, цепнатина, бразда
fissura.
sdérectasie, / : склеректазия, ограничено изпъкване
на склерата —» sclerectasia.
sclérectomie, / : склеректомия —> sclerectomia.
sclérème bénin : склсрсдем y възрастни —> sclcroe-
dema adultorum (Buschke).
—
des nouveau-nés : склорема (y новородените) —>
sclerema neonatorum.
sclérémie, / : дифузна склеродермия —> scleroder
mia diffusa siv e progressiva sive universa
lis.
scléreux, -euse : уплътнен, затвърдял -* scleroticus
(склеротичен), induratus (индурнран).
sclérite, / : склерит -» scleritis.
sclérodermie, / : екюродермия
sclerodermia.
—
circonscrite ou localisée, sclérodermie en plaques :
ограничена или локализирана склеродермия —>
sclerodermia circumscripta siv e partialis siv e
localisata.
—
généralisée : дифузна или прогресираща склеро
дермия -» sclerodermia diffusa sive progres
siva siv e universalis.
sciérome, m : склером(а)
scleroma.
sclérose, / : склероза -* sclerosis.
—
des artères coronaires : коронарна склероза, скле
роза на коронарните артерии —» coronaroscle-
rosis.
—
latérale amyotrophique : амиотрофична латерална
с к л е р о з а —» sclerosis lateralis amyotrophica.
—
en plaques disséminées : дисеминираиа склерози,
мултнплена (множествена, разпръсната, разсе
яна) склероза —> sclerosis disseminata sive
multiplex.
—
rénale : сбръчкваме на бъбреците, нефроскле
р оза - » nephrosclerosis.
sclérotique, / : еклера, склеротика -> sclera.
sclérotomie, scléroticotomie, / : склеротомия
scie-
rotomia.
scolex, m : сколекс, главичка
на тениите —»
scolex.
л scoliose, / : сколиоза
sroftosta,
scorbut, m : скорбут, авитаминоза С —»
—
infantile : детски скорбут, болеет на Мьолер-
Бар ло у —» Moeller-Barlow’ morbus.
scotome, m : скотом, скотома —>scotoma..
—
scintillant : светят, трептящ скотом —>scotoma
scintillans.
scrofule, / : скрофулоза -» struma (2).
scrofules, flpl :скрофулоза, скрофули, живеница ->
scrofulosis (scrophnlosis).
scrofuleux, -euse : скрофулозен -> strumosas (2).
scrofulides boutonneuses : лихенондна туберкулоза
н а к о ж а т а —» tuberculosis cutis lichenoides.
scrofuloderme, m , scrofulide, f : скрофулодерма, ко-
ликвативка туберкулоза на кожата —> scrofu
loderma.
scrotal, -е : скротален —> scrotalis.
scrotum, m : скротум, мъдница, мъдна торбичка
scrotum.
scybales, ftpi : твърди фекални топки —> scybatum
Гр I scybala).
sébacé, -ée : маетен, лоен —» sebaceas.
séborrhée, / : себорея -♦ seborrhoea.
séborrhéique : себореей -> seborrhoicus.
sébum, m : тлъстииа, мазнина (на кожата) -►
sebum.
sec, sèche: сух -* siccus.
séchage, m : изс уша ва не
séché, -ée : изсушен -» siccatus.
secondaire : секундарен , вторичен, второстепенен ->■
secundarius ; страничен, придружаващ, колл-
терален -» collateralis.
secondipare, / : секундипара. жена, която ражда за
втори път -* secundipara (bipara).
secours, m : помощ -+ auxilium.
secousse violente : силно съ тре сени е, ко м о . щ з ->•
commotio.
secreta, mlpi : секрети —»secreta.
sécrétion, / : секреция, секретиране -» s e r r e t io г
секрет (на жлеза) -» secretum.
—
externe: външна секреция -* secretio externa.
—
interne : вътрешна секреция ->secretio interna-
sécrétoire : секреторсн» отделителен —> s e c r e to r i
us.
section, f : разрез, разрязване
incisio, sectio (/)„
discisio.
—
césarienne : цезарев разрез, кесарево сечение -*■
sectio caesarea.
séd atif,
- ire: седативеп, успокояващ, успокоите
лен —>sedativus.
sé datifs, m t p l : седа тива, седативки* усп о кояващ и
лекарства -» sedativa.
sédation, / : успокояване, успокоение —>s e d a tio .
sédiment, m : седимент, утайка —* sedimentam.
—
uratique : yратен седимент, .керемидена- утай
ка -» sedimentum lateritiam.
—
urinaire : пикочен седимент —» sedimentum
urinae.
sédimentation, / : седиментация, седиментиране*
утаяване, утайване —>sedimentotio.
—
globulaire : утаяване на еритроцитите, утаяване
на кръвта —>sedimentatio erythrocytorum sive
sanguinis.
segment, m : сегмент, отрязък, отрез —* s e g m e n
tum.
segment ation, / : сегментация, се гмен тира не —>s e g
mentatio.
sein, m : женска гърда, гръдна жлеза, лянка -*■
glandula mammaria.
sel,m :сол—»sal.
sélection, f : селекция, подбор, подбиране - ♦ s e
lectio.
Selivanov, réa ction de : проба на Селиванов - » S e
llvanovi testum.
selle tnrcique, / : турско седло —»sella turcica.
selles, flpl : изпражнения -> faeces, jfrf«
—
graisseuses: мазни изпражнения, стеаторея -*
steatorrhoea.
semence, / : семе -* semen (1) ;семенна течност
сперма -» semen (2).
semi-canal, m : полуканал -* semicanalis (1).
semi-lunaire: полулунен -> semilunaris, lunatas.
séminal, -е : семенен, спермен —>sperm aticas.
séminifère: семеносен —>seminifer(seminiferas)-
séminome, m : семином -» seminom a ; дизгермином*
ембрионален карцином —»dysgerminome.
sémiologie, séméiologie, sémiotique, / : си мпто мато
логия -» symptomatolàgia.
sémiperméable : полупр оходим, п олупропу скли в
sem ipermeabilis.
sénescence, / : с тар еен е, зас таряв аме , състар явано^
о старяван е
senescentia.
sénile : старчески, сеиилен -» s e n ilis .
sénilité, / : старост (проявите ft) -> senium .
sens, m : сетивност, ус ет, чув ств о
дедедо.
—
de l'odorat ; обоняние, мирис
olfactus.
—
* du tact : усет за допир, тактилна сетивност*
осе зателн о чу вство, ос ез акне
tactus (2/.
sensation, / : сетивност, усет, усещане
sensatio*
sensas.
sensibilisation
977
sintis:
sensibilisation, / : сенэнбилнзацня, сензибидизира-
не —»srnsibtlisalio.
sensibilisatrice (substance), / ; амбоцемтор ~» a m b o
ceptor.
sensibilité, / : сетивност, чувствителност, соизпбц-
лнтет —»senstbilitas.
—
musculaire : мускулен усет, кинестезия ~t kin-
aesthesia.
sensible : сензибплсн, осезаем ; сетивен, чувстви
телен —» sensibilis.
sensitif, -ive : сеизптнясн, осезателен, чувствите
лен is др. : способен да отговаря на дразнене —>
sensitivus.
sensoriel, -elle : сензорен, сетивен, чувствуваш ~»
sensorius.
séparation, f : сепарация, сепариране, отделяне —»
separatio.
septicémie, sepsis, / : септицемия, септике мня. сеп
сис в тесен смисъл -♦ septicaemia ; сепсис,
..отравяне на кръвта** —>se p sis.
—
cryplogénctique, septicémie spontanée : криитоге-
пеп сепсис, сепсис от неизвестен произход -»
sepsis cryptogenes,
—
des femmes en couches: родилна треска, следро-
лнлна треска —>febris puerperalis.
—
lente : xpoiuiocciiciic, бавно протичаш сепсис »
sepsis lenta,
septico-pyohémie, / ; сстикописмия -> s c p tic o p y -
aetitia.
septique : септичен >septicus.
sepium, tn : сснту.м, преграда -* se p tu m .
sequestration, / ; секвестрация, образуване на сев-
lam p —> sequestratio.
sequestre, m : секвестър —>sequestrum.
sequestrectomie. séquestrotomie, / ; цекротомнн —»
nrrrotomia (1.
séreuse, / ; сероза, ссрозна ципа —>serosa.
séreux, -euse: серозем, серумен —»serosus.
sèro-diagnosttc, m ; серодиагностика -» s e r o d i a -
gnosis.
sérofibrineux, -euse : ссрофнбршюзси -» s c r o / i b r i -
nosus.
sérologie, /; серология —» serologia.
séro-prophylaxie, / : серумна профилактика, профи
лактично прилагане на серум —»seroprophy
laxis.
séropurulent, -е : серойyрулсите и, сгрозно-гносн -»
seropurulentus.
scro-réaction, / ; ссрологична реакция —» s e r o r e a c -
tio.
sérosité, /:с е р о з и т , възпаление на ссрозна ципа-»
serositis.
sérothérapie, sérumthérapic, / : серотерапия, серум
но лечение
serotherapia.
serpent, т : змия -> Serpens
sérum', m :серум —»serum1.
—
-albumine, / : серумен албумин, албуминът па
кръвния серум
seroalbuminum.
—
antirétîculaire cytotoxique : серум на Богомолец,
цитотоксичен ннтнретикуларен серум -» В о -
gomoteci serum.
—
-globuline : серумен глобулин -» seroglobuli-
пит.
—
physiologique : физиологичен серум, физиоло
гичен разтвор -» serum1physiologicum.
—
sanguin, sérum dusang: кръвен серум -> scrum 1
sanguinis.
sérum2, sérum médicamenteux ; серум(н) за лечебни
и профилактични пели -» serum - .
sevrage, m : отбиване lor кърмене) -» ablactatio.
sexe, m: иол ~» sexus.
sexuel, -elle : сексуален, полов -» sex ua lis.
sialadénite, / ; сиаладенит, възпаление на слюнче
на жлеза —»sialadenitis.
sialagogues, m l p l : смалагога, слюнка го пни сред
ства -» sialagoga.
sialographie, / : сналографня -» sialographia.
qialoitthe, m : слюнчен камък или конкремен т —>
calculus salivalis.
siàlorrhée, / : сиалорся. слюпкотечеине -* sialo r —
rhoea.
sibilant, е : свиркаш
sibilans.
sidérose, / : сидероза —» siderosis.
—
du globe oculaire: сидероза на очната ябъл
ка -» siderosis bulbi.
—
de la peau : сидероза на кожата —> siderosis
cutis.
—
pulmonaire : си деро за на белите дроб une —> s i- -
derosis pulmonum.
siège, m ; седалище, място —>sedes (I) ; седалище»
задник -» nates.
sigmoidal, -e ; sigmoïde : сигмовиден, имащ ф ор м а -
1 а на буквата S —»sigmoideas.
sïgmoïdite, / : сигмоидит —> sigmoiditis.
signature, / : сигнатура, част от рецептата -» sig
natura.
signe, м/ : призн ак, ô e a e i . симптом на болестта
signum, signum morbi, symptoma ; невус, ко
жен neuve —> naevus.
—
de Bârâny : ouuv на Барани -> Baranyi tes
tum.
—
de Brudzinski: призна г на Брудз писки, контра-
л атер але и рефле кс
Bmdzinxkii signum (I)..
—
défavorable: лош. нсблщопрнятси признак -»■
signum mali ominis.
—
du diaphragme : ди а фрагм але н феномен на Ли-
тен -t Liitc.r .i phaenomennm.
—
de Koplik : петна на Конлнк-Филатов, Ко н лико -
ни петна -» Коpiiк -Filatov' maculae.
—
du lacet, signe du garrot : симптом на Конча—
ловски-Румнел-Лесде » Konenlavs ki-Йшп pel -
Leede' signum.
—
de la nuque ; признак на Брудзинскм - ■>ttrud-
zinskii signum ( ‘J).
—
d’OIivcr-Cardarelli, signe de la trachée : симптом
на и.швср-Кардарслн -» Oliver-V .ardareili
signum.
—
pathognomonique : натогномоннчен симптом, а б
солютно х аракте рен за даден а боле ет при
знак -» symptoma pathognonionicum.
—
précurseur : ирсдшсстоунащ пр изн а к, продром —>
prodromus.
signes de la mort : призн ац и на нас тъпила смърт ->
signa mortis.
silicose pulmonaire : си ли коза
silicosis.
silico-tuberculose, / : енликотуберкулозп -♦ s i l ic a -
tuberculosis.
sillon inl e rfe s si er : ан ал н а, злднонроходпа цеп
ка -4 crena ani.
sillooné, -ce : набразден —» sulcatus.
Simmoods, maladie de : болест на Сн чондс, синдром
на Ши(х)аи, хнпофнзна кахексия -» cachexia
hypophysaria fmorbus Simmondsi).
simple : прост —» simplex (нееъставси, испри ме
сен, обикновен) : tm lg a ri s (обикновен, широко
разпространен).
simples, m lph лечебни билки -» herba (pi herbae).
sim ulation,/: симулация, симулиране -» simula
tio.
simulé, -ée : симулиран, пр ес торен, мним -» s p u
rius (2).
simultané, -éc : едновременен -> simultaneus.
sinapisme, m : енна пизъм, синапена лапй —» s i n a
pismus.
—
en feuilles ; синапена хартия -* charta sina-
pisata,
sinciput, /« : сни цииут. горната и предната ч а с т на
главата -» sinciput.
sinistre : з-юпеш, злокобен -» ominosus : неблаго
приятен, с лоша прогноза -> sinister (2).
sinueux, -euse : извиващ се, криволичещ -» sinuo
sus, gyratus.
sinus, m : синус, кухина, «ухо пространство -*•
'
sinus.
62 Медицинска терминология
•sinus
sinus carotidien : каротиден синус -» sinus caroti
cus.
—
de la dure-mère : синуси пли пазии на твърда
та мозъчна обвивка
sinus durae matris.
—
de la face, sinus nasale : околоносни кухини —>
sinus paranasales.
—
frontal : фронтален, челен синус, челна около-
носна кухина -» sinus frontalis.
—
maxillaire : макенларен синус -* sinus maxilla
ris.
—
pleural ; синус на плеврата» (февралей си
нус —» sinus pleurae.
—
de septum : пето мозъчно стомахче -* ventricu
lus quintus.
—
sphénoïdal : сфеиоидалсн синус
sinus sphe
noidalis,
sinusite, / : синузит, синупт, възпаление на около-
носиа кухина —» sinusitis (sinuitis).
—
ethmoidale : егмондит —» ethmoiditis.
—
frontale : фронтален или челен синузит -> si
nusitis frontalis.
—
maxillaire : макенларен синузит —> sinusitis
maxillaris.
sinusites combinées : паисииузит. нансинуит -» pan
sinusitis (pansinuitis).
siphonome, m : цилиндром -> cylindroma.
Stppy, méthode de : метод на Сини (при я зве на бо
леет) —> Sippyi сига.
sirop, т : сироп
siгириs,
sitiergie, / : ситиейргня, болестно отказване да сс
приема храна —> sitieirgia.
sitiomanie / : ентмомания, ненаситност
sitfijo-
manla.
sitiophobie, / : ситиофобпя, болестен страх от прие
мане на храна - * sitfijophobia (2).
Sitkovski, signe de : симптом на Ситковски -* Sit-
kovskii symptoma.
situation, / : разположение, местоположение, по
ложение
situs.
skiascopie. / : скиаскопия —> s hiascopia.
smegma, m : смегма —* smegma.
sodokn, sokosho, m : содоку, болеет от ухапване от
плъх —> morbus morsus Muris.
sodomie, / : содомия (полово извращение)
.yoefo-
mia.
soif, / : жажда —» «Vis.
solaire : слънчев
s-o/«r/s.
solarium, m : солариум, соларни -> solarium.
solitaire : солитарен, усамотен, самотен —» jo//-
tarias.
soluble : разтворим solubilis.
so luté physiologique nor mal , sol uté isotonlqae de
chlorure de sodium : физиологичен разтвор, фи
зиологичен серум —» serum physiologicum.
solution, / : разтвор -> solutio ; разтваряне,
разлагане (на съставните части) —> dissolu
tio.
—
hypertonique : хипертоничен разтвор —» solutio
hypertonica.
—
hypotonique : хипотетичен разтвор —» solutio
hypotonica.
—
médicamenteuse : разтвор на лекарствени веще-
шества -» liquor (2).
solvant, m : разтварящо вещество (течна среда) —»
menstruum.
somatique : соматичен, телесен —> somaticus.
sommeil crépusculaire : полубудно, полубезсъзкател-
ко състояние, полусън semisomnas.
—
hivernal : зимен съи, хибернация - * hibernatio.
sommet, m : връх —» apex, vertex (2).
—
de tête : теме -* vertex (2).
somnambulisme, m : сомнамбулизъм, лунатизъм ->
somnambulismus.
somnirères, mlpl : сънотворни лекарства, хипноти-
ци -> hypnotica.
somnolence, / : сомноленция, сомнолентност, более»
на сънливост —» somn olentia.
sous-pérfosté
son, m : звук -» sonus, sonitus.
—
diminué, son mat : притъпен звук (тон), тъп
звук (гон) при перкусия
sonus obtusas sive
obscurus (2).
—
m at absolu, son fémo ral : абсолютно притъпен
звук(тон), бедрен тон -» sonus obtusus sive
obscurus (2).
—
métallique : металичен тон -» sonus metallicas.
—
de sonorité pulmonaire norm al e, son pulmonaire :
белодробен з ву к (тон)
sonus pulmonalis.
—
tympanique : тимпаничем тон —>sonus tympa
nicus.
sonde, /: сонда* катетър -» catheter : сонда(тън
ка)
specillum.
—
cannelée : жлебовата сонда -> specillum sul
catum.
—
àdemeure: постоянен катетър -* catheter per
manens.
soporeux, -ease : сопорозен
soporosas.
sopor, m : сопор, ун есен ост
sopor.
soporifiques, mfpl : хипнотични* сън отворн и л ек а р
ства, хиикотицн -» hypnotica.
sortie des dents : поникване или пробиване на з ъ
бите -> dentitio.
souffle, m : шум, ненормален шум при прес лушва-
не
murmur ; означава ощедъх, дишане.
—
amphorique : амфорично дишане —» respiratio
amplioriса.
—
bronchique : бронхиално дишан е
respiratio
bronchialis.
—
cardiaque : (все ки ) сърдечен шум
murmur
cardiacum,,
—
systolique :систоличен шум —» murmur systo-
licum.
—
tubaire : бронхиално дишане —>re spiratio bron
chialis.
—
vasculaire : васкуларен или съдов шум —ь m u r
mur vasculare.
sources therm ales : те рмални извори, топли мине
рални извори -» thermae.
sourcilier, -ère : суперцилиарен, отнасящ се до
веждата или областта на веждата —>superci
liaris.
sourd, -е : глух -» surdus.
sourd-erauet, -ette : глухоням -» surdom utus.
souris, /: мишка —»Mus.
—
articulaire : ставна мишка -> mas articularis.
sous: под -* sab.
—
l’étiquette de poison : с означение (върху ети
кета)»ОтроваIм-»s .s . V.( =sab signo ve
neni).
so us- alimentation, / : недостатъчно, лошо хр ане не ,
недохранване —>denutritio.
sous-arachnoïdien, -enne : субара хн ои да лен , субар а х-
ноиден —>subarachnoidealis.
sous-claviculaire ; sous-cl avi er,
- ère : инфраклавику-
ларен, подключичен -» infraclavicularis.
sous-cor tical, -с : субкор ти кал ен , подкоров -> s u b
corticalis.
sous-costal, - е : ин фракостале н, подрсбрен -» i n -
fracostalis.
sous- diaphragmatique : с убдиа фрагмал ен, с убфре ни
чем, поддиафрагмен
subphrenicus.
sous-duremérien, - enne : субдурал ен
subduralis.
sou s- maxillair e : подчелюстен, субм андибул ар ен - »
submandibularis.
sous-muqueuse, / : субму ко зен слой, субму коз а ,
п одл игав ица
tela submucosa,
sous-muqueux,
- euse : субмукозен,' подлигавичен -*
submucosus.
sous-occipital, - е :
субокципит’ален —> suboccipi
talis.
so us -o rbitaire : инфраорбитален» п од о кото
in
fraorbitalis.
so us- pat ellaire : инфраИателарен
infrapatellaris.
sous-pêriosté, -ée ; субпериостален
subperiosta
lis.
978
stable
sous-péritonéal
sous-péritonéal,
-е ; субпсритоисалсп -» subperito-
пеаlis.
sous-scapulaire : субскаиулареи, подлопаткон -4
sabscapularts.
sous-séreux, -euse : субссрозсн -» subserosus.
sous-unguéal, -e : cvôym вален, иоднокътен —» s u b
ungualis.
spasme, m : спазъм, тоничен гърч —> spasm us.
—
-
fonctionnel : функционален пли професионален
спазъм ■*spasmus functionalis stve profes
sionalis.
—
glottique essentiel du nourrisson : спазъм на
кисната денка (у деца) —» laryngismus stri
dulus.
—
intentionnel : интешцюиси спазьм
spasmus
intentionis.
—
musculaire : смазмодично сшшанс па мускул,
мускуле» гърч -» myospasmus.
—
autant : смазмодично кимване
spasmus nu
tans.
—
palpébral : блсфлрисиазьм —>blepharospasmus.
—
sa11 atoi гс : салтаторен спазъм, „тапньорски4
спазъм -♦ spasmus saltatorius.
—
tonique : тоничен спазъм, тоничен гърч -» s p a s
mus tontats.
—
vasculaire : съдов спазъм, пигпоешзъм -» а п -
giospasnius.
spasmodique, spastiqu e : сплзмо днче н. спасти чси ,
спазматичен.
конвулсивен —» spasmodicus
(spasticusJ.
spasraogène : сназмотснсн, причиняващ спазми. )ър-
чове -» spasmogenes..
spasmolyse, / : сназмолизн
spasmolysis.
spastnolytique : сназмилитичсн, успокояващ или от
страняваш спазмите —>spâsmolyticus.
spasmophilie, / : спазмофилия -> spasm ophilia.
spécifique : специфичен, особен и др.
—
»specifi
cus.
spécifiques, m ip i : специфични лекарства —> s p e
cifica.
speculum, m : спекудум -» speculum.
spélonque, / : белодробна каверна -> caverna pul
monis.
spermatique : спермен. семенен —> spermaticus.
spermatocele, / : спсрчатоцсле —> spermatocele.
speruiatocyslïle, / ; сперматоцнетнт, везикулит —»
s регmat осуst if is.
spermatogenèse, spermatogénie, f : сперматогенеза —>
spennatagenesis.
spermatorrhée, / : сперматорея —> spermatorrhoea ;
полиспермия —>polyspermia.
spermatozoïde, sperraatozoaire, m : сперматозоид, се
менна клетка —> spermatozoon (spermatozo-
idttm j.
spermatnrie, / : сперматурия —» spermatnria.
sperme, m : сперма, семенна течност, еякулзт —>
Sperma, semen (2).
spermovium, tn : оплодената яйцеклетка —> sp e r tn -
ovium.
sphacèle, m : ефлцел, влажна гангрена -» s p h a
celus (2).
sphacéle ux,
-cuse : гангренозен, умъртвен (за тъ-
кану -> gangraenosus.
s phénoïdal ,
- е : сфсноидалсн, клиновиден —» s p h e
noidalis (sphénoïdesJ.
sphénoïde, t n : клиновидна или о сн овна ко ст -ъ o,v
sphenoidale.
sphère, / ;кълбо, топка —»globus.
sphérique i сферичен, валчеет, кълбовиден -> sp h a e
ricas, globosus.
sphérocytose, / : сфероцнтоза —> sphaerocytosis.
sphincter, m : сфинктер (мускул), свиван, стегач -»
sphincter (musculus).
sphygmogramme, tn : сфпгмограмл —> sp hy g m o -
gramma.
sphygmographie, / : сфигмография —» sphygmogra
phia.
979
spbygmomanoraètre, m : еф нгмоман ометър -* sphyg-
momanometrum.
spica, tn : епи ка, класоо бразн а пр ев ръзка -» spica*.
spina bifida : ц еп ка на гръбначния стълб —» spina
bifida.
—
—
occulta : скри та ц епка на гръбначния:
стълб -> spina bifida occulta.
—
ventosa ; туберку ло за на фа лан га на пръст —»
spina ventosa.
spinal,
-е
: соц иален, гръбначен, тръбначпомозъ-
чен -> spinalis ; гръбначномозъчен, костно-
мозъчен -» medullaris.
spinalgie, / : сшшалгия, симптом на Пе трушки —>
spinalgia.
spiralé, -ée ; спира си . спираловиден, вин то обр а
зен -> spiralis.
spirille, / : спорила —> Spirillum.
spiritueux, mlpi : спиртни, а .к ох о ли н напитки
spirituosa.
spirochète, m : спирохета —» Spirorhacta.
spirochétose, / : сннрохстоза —* spirorhaetosis.
—
broncho-pulmonaire: брнхналип с п и р о х е т а м на
Кастелашг —* spirocliaetosis bronchialis (Cas-
t et!ani).
—
ictèro-hcmorragique ou iclérigène * иктеро-хсмо-
рагична снн рохстоза , болеет на Нагилcn
it айл •-» V a silcv -W eil’ morbus.
Spirometrie, / ; спирометрия -* spirohiefria.
splanchnique : lutrucpa.iOH ■-> visceralis.
splanchnologic, / ; спланхнология
splanchnolo
gia.
spJanchnoptosc, / : сп ла н х н ош и з а, писнсроитозм
visceroptosis.
splénectomie, / : си.пм'сктогия -* splenectamia.
splénique : слезкон. далачеи, лиенален —> hermits.
splénisation, f : снлсШ1заиня. уплътняване на бе
лодробната тъкан —* splenisatio.
splenite, f : cплетdit. m зиаленпе на далака --t sple
nitis.
splénomégalie, / : спле иомсгалия -> splenomegalia.
splénopneumonie, / : масивна пневмония -> pneumo
nia massiva.
splénotomie, / г силеиото чия - > splenotomia.
spondylarthrite, / : спонднлартрнт-+ spondylarthri
tis.
spondylarthrose, / ; си ондплартро за, вертсбрал нл
(прешлени л) артроза —> spondylarthrosis.
spondylite, f : спондилит —» spo ndylitis.
—
ankyfopoïêtique, spondylarthrite ankylosant e : ан-
кн лозн раш спо нднларгрнт, болеет на Бех терев,
болеет tui Кехтеров-Шрюмп сл-Марб —г sp o n d y l
arthritis ankylopoëtica (ßechterev).
spondylolisthesis, m : спонди лоли стеза, хлъзваме на
прешлен -» spondylolisthesis.
spondylopiose, / : хдъз ван с на прешлен, спонди ло
листеза -» spondylolisthesis.
spondylose, / ; спондилоза, вертсбра.ша ( пр еш ле чн а)
ан кило за
spo ndylosis.
—
déformante : деформираща спондилоза —> spon
dylosis deformans.
—
rhizomélique : ри зом елична спондилоза -> sp o n
dylosis rhlzomclica.
—
spongieux, -cuse : сноигнозен. гъбест, шуп лест -*
spongiosus.
spontané,
-ée : сп он тане н, неволен, елмикилем,
произволен —» spontaneus.
sporadique ; спорадичен, единичен -г sporadiats.
sporotrichose, / : споротрихоза, вид микоза -4 spo
rotrichosis.
sprue, / : спру, тропическа диария -> psilosis lin
guae, psitosis (2).
squame, / : люсп а, еквам a
squama.
squameux, -cuse : сквамо зен, люспест, люспоо бра-
зен » squamosus.
squelette, m : скелет -> skeleton.
squirrhe, m : скир, фиброэси рак -т s kirrhus.
stable ; стабилен, устойчив -у stabilis.
■stade
980
striduleux
stade, m : стадий
stadium.
—
terminal : терминален или краен стадий, пред
смъртен период, предсмъртно състояние -* s t a
dium terminale.
stagnation, / : кръвен застой, стагнация -* stag n a -
tio ; стаза, застой
stasis.
staphylite, / : стафилит. увулит, възпаление на мъ
жеца —>staphylitis.
-staphylocoque, m : стафилокок
Staphylococcus.
staphylome, m : стафилом(а) -» staphyloma.
—
cornéen, staphylome de la cornée : стафилом на
корпеята -» staphyloma corneae.
—
intercalaire : междинен стафилом -* staphylom a
intercalare.
—
scléral ; стафилом на склсрата -» staphyloma
sclerae.
stase, / : стаза, застой —» stasis.
—
biliaire : холестаза, застой на жлъчката -» cho
lestasis.
—
papillaire : застойна напила
oedema papil
lae.
—
sanguine : застой на кръвта, кръпен застой -*
stasis.
—
veineuse : венозен застой, пасивно крънонанъл-
ване, пасивна конгеетия -* stasis venosa.
stationnaire : стационарен, неподвижен, непрогре-
ctipam (за болеет) и др.
-* stationarius.
statoconie, / : статокопня, отоконня (в ухото) ->
statoconia.
status stenocardicus : стенокардично или апгинозно
със;ояние -» status stenocardicus sive anginu-
sus.
stéatome, m : стеатом
steatoma.
stéatopygic, / : стеатопигия -» steatopygia.
stéatorrhée, stéarrhée, / : стеаторея, мазна диария —»
steatorrhoea.
stéatose, / : стеатоза, мастно дегенерация —» ste a
tosis.
Stelïwag, symptôme de : симптом на Щ елзаг -» S te ll-
тvagi symptoma.
sténocardie, / : стенокардия, ангина пекторис
an
gina3pectoris.
sténose, / : стеноза, (болестно) стеснение
steno
sis.
—
aortique : а о р т а стеноза, стеснение на отвора
на аортата —>stenosis valv(ul)ae aortae (ste
nosis ostii aortae).
—
mitrale : митрална стеноза, стеснение на ле
вия атрно-вентрикулен отвор на сърцето -» s te
nosis valv(uljae mitralis sive bicuspidalis
(stenosis ostii atrioventricularis sinistri).
—
œsophagienne : стеноза на хранопровода —>
oesophagostenosis.
—
du pylore : стеноза на пилора, лилоростсноза ->
pylorostenosis.
—
rectale : ирэктостеноза, стриктура, стеснение
на правото черво —» proctostenosis.
stercobiline, / : стерокобилин -» stercobilinum .
stercoraire ; stercoral, -е : фекален, . отнасящ се до
измражненияга -* fa ec alis.
stéréoagnosie, / : стереоагнозия, астереогнозия -*
stereoagnosia.
stérile : -стерилен, стерилизиран
sterilis ; стери
лен, безплоден —» infe r tilis .
stérilisation, / : стерилизация, стерилизиране, обез
заразяване —» ste rilisa tio (1).
—
d'un homme : полово стерилизиране —» sle rill-
satio (2).
stérilité feminine : стерилитет, безплодие, яловост -»
sterilitas (2).
—
masculine : стерилитет у мъжа, оплодителна не
способност на мъжа -* impotentia generandi.
stérines, ffpi : sterols, mtpl : стерини (холестерин и
фитостерин) —» steriпа.
sternal, -е : стернален, гръдничен -» sternalis.
sternalgie, / ; стерналгия —» sternalgia.
sternum, m : стернум, гръдна кост -* sternam.
sternutation, / : кихане, кихавица -* sternutatio.
sternutatoires, mfpl ; кихавични средства -» sternu
ta toria.
stéroïdes, mlpl : стероиди
steroida.
stertor, m ; стерторозно дишане -» respiratio ster-
torosa.
stertoreux, -euse : стерторозен, хрипкав, хъркащ ->
stertorosus.
stéthoscope, m : стетоскоп, слушалка за лрсслуш-
вакс на болни —> stethoscopium.
stigmates, mfpl : стигми, характеристични (дс!опе
ративн и) бе лези или при зна ци
stigmata.
—
végétatifs : вегетативн и стигми, вегетати вн и
признаци -» stigmata vegetativa.
stimulant,
-е
: сти му лиращ, подбуждащ, п оощря
ващ -» stimulans.
stimulants, mfpl ; стимуланти, ачалептици, възбуж
дащи лекарства —» analeptica.
s tim u lation , / : стимулация» сти мул иран е, п одбуж
дане, поощряване —» stimulatio.
stimulus, m : стимул, дразнител, подбудител, въз
буждащ фактор -* stimulus.
stipe, m : стъбло, ст ъбълце
stipes.
stomacal, -е : стомашен -* gastricus.
stomachiques, mfpl : стомашни ср едства -+ s to m a
chica.
stomate, m : малък отвор, пора -» stoma (2).
stomatite, / : стоматит -» stomatitis.
—
aphteuse ; афтозен стоматит -» stomatitis aph
thosa, aphthae (2).
—
catarrhale : катарален стоматит —» stomatitis
catarrhalis.
—
cr ém euse : сто ма томи коза , млечница
stoma-
tomycosis.
—
gangréneuse : воден рак, нома —» пота.
—
ulcéreuse: улцерозен стоматит, язвен стома
тит —» stomatitis ulcerosa.
stomatologie, / : стоматология -» stomatologie.
sto m ato rragie , / : стоматорагия, кръвотечен ие от
венците —* sto matorrhagia.
strabisme, m : страбизъм, кривогледство -> strabis
mus.
—
concomitant : съдружен, страбизъм, съдружие
кривогледство -> strabismus coccomitans.
—
convergent : конвертиращ страбизъм -» strabis
mus convergens.
—
divergent : дивергиращ страбизъм —» strabismus
divergens.
—
paralytique : паралитичен страбизъм, парали
тично кривогледство -» strabismus paralyti
cus.
—
vertical (strabisme sursimwergent et strabisme
déorsumvergent) : вертикален страбизъм -> stra
bismus verticalis.
strangulation (étranglement par un nœud), / : за
гърляне, задушаване -» strangulatio (J).
—
à la main (étranglement): удушване -» stran
gulatio (J).
stranguri е, / : странгурия
stranguria.
stratigraphie, / : томография -» tomographia.
stratum, m : слой, пласт
stratam.
streptococcus viridans : зеленеещ стрептокок-» Strep
tococcus viridans sive mitior.
streptocoque, m : стрептокок, вид бактерия -» Strep
tococcus.
—
hémolytique : хемолити чен, пиогенен , гноер о
ден стрептокок -» Streptococcus pyogenes sive
haemolyticus.
streptomycine, / : стрептомицин —» strepiomycinum.
striction, / : свиване, стесняване, стискане, стяга
не -* constrictio.
stricture, f : стриктура, стеснение
strictura.
stridor, m : стридулозно дишане ^ respiratio stri-
dulosa.
stridule ux,
-euse ; st ridoreu x,
-euse : стридулозен»
свиркащ, свистящ, съскащ -> stridulosus (stri-
dorosus).
- strie
981
surdité
strie, f : сгрня, бразда, черт a, nuntia, ляния -*
stria.
strié, -со : иинчест» набразден и др.
-» striatas.
stries atrophiques : атрофична сгрин на кожата,
прим or рачипа е -» striae cutis (distensae)
•ive stria/-, atrophicae.
—
ile ta grossesse ; стрин на к >жата у брсменян ->
strta-- providarum.
Strogonov, méthode de : метод на Строганой —» Stro
de или methodus.
stroma, m : строма, основа, скелет, основна t v
1..И1 —т si гота.
stropîHilus, m : строфулус —» strophulus.
structure, / : crpyктурз, строеж, фино (анатомич
но) образувание -» structura.
sfrume, / : скрофулоза -» struma f2), виж по-долу
st гumes.
strumectomie, / : струмсктомня -» strumectomia.
strnracs, ffpi : гкрофулоза, жмисшщц ->scro/alosis
(scrophutosis).
strmncüT, -eusc ; скрофулозсн ~> strumosus (2).
strumiprive : сфуминривен —»struuxiprivus.
slrimilc, / : стру-.mr
—
» strumitis.
strscuaism e, m : стрнхнпзьм, остро отравяне със
сри х чип > strychnisnuis.
slope* ia nt s, nsfpi : наркотици, наркотични, упойва
щи сиедства —» narroticn.
stupeur, / : ступор, двигател:io вцепеняване, двига-
JC.1-'.! поuiспатосi -» siupir.
stytoute ; шнлшшден —» styloideus (styloides).
stvplitjces, ir.fpl : адстрнпгснтн» „стнпчиии*. свипа-
!-:i! лекарей«,) ~> ad stringentiа.
subaigu, -ue : cytiaкутей, подостър -» subacutus.
Sü5«ié«ire, m : субдсляр. абортивен дел up -» subde-
Urium.
sobfôhrile : субфсбрлден. леко фебрилен -* subfe b
rilis.
subictere, m : субиктер, na ii-лек а стенен жълтени
ца -» subicterns.
snfeii « Inlion utérine : субинволуция на матката, не
достатъчно обратно развитие на матката след
раждане —>subinvolutio uteri.
subjects, - ire : субективен
subjectivus.
subleucémie, f : сублсикемия -» subIenhaemia.
sublimat mu, / : сублимация, сублимиране -* sub li
matio.
• sublingual, -с :
сублингвалси, подезичен -» sabliп-
riialis.
sabtnxation, / : сублуксгшия, непълно изкълчване —>
subluxatio.
submersion / : потопяване, потапяме, удавяне -»
submersio (1-2).
substance, f \ субстанция, вещество, материя
substantia (1), materia.
—
.Tfîmeutaire : хранително вещество, храна ->
nutrimentum, alimentum.
—
grise (itu cortex) : сиво мозъчно вещество -»
substantia priseа.
—
immunisante; имунизиращо вещество» амбонсsi-
тор, иротшюгнло —» amboceptor.
—
nucléaire : хроматин —> chromatinum,
—
protéique ; протеки —) proteinum .
substa ices prophylactiques: профилактични лекарст
ва —» prophylachca.
subetitution, / : субституция, заместване -r substi
tutio.
suc, ta : сок —>succus.
—
dnodénat : дуодеиалеи сок —» succus duodena
lis.
—
gastrique ; стомашен сок —* succus gastricus.
—
—
anaeide ; лпацнднтст -4 anacidltas.
—
intestinal ; чревен сок -* succus intestinalis
sive entericus,
sncceulurlé, -ce : заместващ, допълнителен, прида
тъчен -» succenturiatus,
«acculent, -е : сукул euren, сочен, едематнзиран,
отекъл -» succulentus.
su c c u ssio n ,/: разтърсване, раздрусванс. сътресе
ние—»succussio.
—
hippocratique : сукусия на Хипократ —» s u c c u s
sio Hippokraiis.
sucre, m : захар -» saccUarmn.
—
de fru its: плодова за s.:p, фруктоза, леву лоза —»
fructosa, laevulosa.
—
de lait : млечна захар, лактоза —» saccharttm
lactis flactosaJ.
—
de raalt ; малцова захар, малтоза -» niaUasa,
—
de raisin : гроздова захар, гликоза, декстроза-»
glucosa.
sudamina, m(ol ; мшшария c бистро съдържание
на мехурчетата -» m iliaria crystallina.
sudation, / : потене —» sudatio.
Sudeck, maladie de ; болест или синдром на Зудек —»
Sndeckt morbus sive syndromum.
su dori liques, m f n l : диафоретнччи. потогошш сред
ства -» diaphoretica.
suelte miliaire, suelte anglaise ; епидемична мил на
рия —>miliaria epidemica.
sueur, / :нот -->sudor.
—
nocturne : нощна пот, нощно изпотяване —> s u
dor пое‘iimus.
sueurs abondantes : силно потене, диафореза -» d i a
phoresis.
suffocant, -с : задуишаш, задушлив —>suffocans.
suffocation, / : суфокапия. задушаваш: -о s u f f o c a
tio .
suffusion, / : суфузия, кръвочасидане —» suffusio.
suggestion, / : сугссгия, внушеше —>suggestio.
sugillation,/; сушлашгя, крыш насядане —» sugil
latio,
suicide: m : самоубийство -•> suicidium .
suintant, -c : овлажняващ, мокрещ, подмокрен! -->
madidans.
suites de couches : сЛсдроднлпо очистване, лохи» ->
lochia.
suivant, -е : следваш, следуют -> sei/ucns ; идващ
след, последващ -» succedaneus.
suivi, -е : свързан» продължителен —»co ntinua s.
sujet qucrulateur, sujet processif : кверулапт -•> t/n e -
ntlens.
sulfamides, mfpl : сулфонамндн, сулфамиди —» s n i
ffonjatni.la.
sulfamidothcrapie, / : сулф(он)амнд1ш терапия - »
sulffonJamidotherapia.
super fécondât ion, / : супсрфекундзция, c връхонлo-
дяпа не
suреrfecundatiо.
•
superfetat ico, / ; cynepij стация, свръхзабремсняпа-
не -* superfetatio.
superficiel, -clic : супсрфищплен, повърхностен —>
superficialis ; на върха, повърхностен идр, —>
sublimis.
supérieur, -е : n r-горен, разноложен no-rope или
по-високо
superior.
supcr-in-ectinn, /: сунернифскцпя —» superinfectio.
supinateur, m : супинатор (мускул) -» su pina to r
(musculus).
supination, / : супинация, завъртане навън -> s u
pinatio.
suppositoire, m : супозпториум, сунозиторни, све
щичка -» suppositorium.
suppression, / : премахване, спиране —>suppressio.
suppuratif, -ive ; suppurant, -е : супуратнпсн, гноящ,
гноен —» suppurativus.
suppuration, / : супурация, загмояванс, нагнояване,
гпОегепенне идр. -» suppuratio.
supraspinal, -е : супраспниален, налгребенен -> s u p
raspinalis.
supravaginal, -c : суирава ш налет иадвлагалвщеи -»
supravaginalis,
suraigu, -ug : суперакутен, извънредно остър -4
snperacutus.
surdité,/: глухота -» surditas.
—
apoplectiforme : Менперон синдром, болест н а
Мениер -» Meiiierisyndromum.
surdité
982
surdité cérnmineuse : цсруминозня глухота -4 s u r di-
tas ceruminosa.
—
labyrinthique, surdité interne ; лабиринтна глу
хота
surditas labyrinthica.
—
verbale : словесна глухота -4 surditas verbalis.
surdi-mutité, / : глухонемота -4 surdomutitas.
surexcitation, / : патологично повишена раздразни
телност, свръхвъзбуда» еретизъм —>erethismus.
surface, / : повърхност —» superficies ; повърхност,
външна повърхност —» fa cies (Ö).
—
articulaire : ставна повърхност -4 focies arti
cularis.
surinfection, / : суиеринфекция -4 superinfectio.
surréflectivité, / : хиперрефлексия —»hypern*flexio.
surrénal, -е : супрареналсн. надбьбречен -> supra
renalis, adrenalis.
s urré nalecto mie , / : адрепалектомия, сшж ефре кт о-
мня -4 adrenalectomia.
sus- cl avicul ai re : супр акла ни кула рен , надклгочнчеи- »
supraclavicularis.
sus-d ur emérien ,
-en ne
: над т върда та мозъчна об
вивка, епидурален -» epiduralis.
sus-malléolaire : супрамалеоларсн, над глезена -4
supramalleolaris.
sus-orbitaire : супраорбтгален -» supraorbitalis.
suspect, -е : суспектсн, подозрителен -4 suspectus.
suspension, / : сус пензи я, разминка! микс тура; ( х п р . )
увисване на тялото -4 suspensio (1-2).
suspensoir, т : суспе».з.»риум, суспен зорий, поддър
жаща превръзка -4 suspensorium.
sus-pubien, -enne : надиубисен -4 suprapubictis.
su s- rotulien, -enne : супр аиателар сн, надколенен - 4
suprapatellaris.
su s-s cap ulaire : су пр ас кап ул а рен , надлопатков, иад-
лонатъчен -4 suprascapularis.
sustentation, / : подпора, поддръжка -* sustenta
culum.
suture, / : шев, сутура, хирургически шев -4 su
tu ra (1-2).
—
artérielle : артсриорафия, шов на артерия -»
arteriorrhaphia.
—
intestinale : шев на черво, ентерорафня -» ente-
rorrhaphia.
—
nerveuse : неврорафия —» neurorrhaphia.
—
tendineuse : тендорафня, тенорафия -4 tenor-
rhaphia.
—
vasculaire : зашиване на кръвоносен съд, ангио"
рафия -4 angiorrhaphia.
sycosis, m, Sycose, / : сикоза -> sycosis.
—
vrai, sycosis arthritique : обикнонена или неиа-
разитариа сикоза -4 sycosis staphylogenes sive
vulgaris.
Sydenham, chorée de ; хо рея на Спдеихам, хорея,
малка или инфекциозна хорея -4 chorea minor.
Sylvius, aqueduc d e : моз ъчен или Силвнев водопро
вод —> ааиeductus cerebri.
Sylvius, ventricule de : пети вентрнкул -4 ventricu
lus quintus.
symbiose, / : симбиоза, съжителство -4 symbiosis.
symbiépharon, m : симблефарон —» symblepharon.
sympathectomie, sympathicectomie, / : с и м п а т е к т о -
.мия
->
sympathectomia.
syrapathicolytiques, m jp l : симпатиколп тиц н, cnvuia-
тнколитнчни лекарства -4 sympathicolytica.
sympathicomimétiques, sympathomimétiques, mfpl :
сп мп атикоми метици, симпатикомиметични л е
карства -4 synipathicomimetica.
sympathicotonie, / : симпатикотония *4 sympathico
tonia.
sympathique : си мпати ков ; сим патичен, съ чу вств у-
ващ и др.
sympathicus1 (1-2).
symphyse, / : симфиза, срастване (на кости) —»
symphysis.
—
pubienne : срамна или лонно съединение -4
symphysis pubica.
symptomatique : симптоматичен -4 symptomaticus.
syphilide
symptomatologie, / ; симптоматология -4 symptom a-
tologia.
symptdme, m : симптом, п ри зн ак, болесте н при
знак -4 symptoma, signum morbi.
—
cardinal, symptôme principal ; кардинален, гла
вен, основен симптом -4 symptoma cardinale
synapse, / : синап сис , синапс
synapsis.
s yn arthrose, / : си на ртр оэа, неподвижна ст ава
synarthrosis.
synchondrose, / : си нхо ндроза, съеди нен ие на кости
чрез хрущял —> synchondrosis.
syncinésiе, / ; синкинезия, синкинеза, задружно
движение -4 synkinesis.
synclitisme, ni : синклитизъм (в акушерството)-» .^//-
clitismus.
syncope, / : сиикоп, при падан е, п ри п адък, несвяст - »
syncopa (syncope).
—
hystérique : хистеричсн синкоп -4 syncopa hys
terica.
—
légère: лека степен на синкоп, припадане —>•
lipothymia.
—
locale : локален синкоп —» syncope localis.
—
mortelle : сърдечен удар, парализа на сърце
то —>cardioplegia.
syncyliome, m : хорионемителиом -» chorionepithe-
lioma.
syncytium, m : синцицнум, синцитий -» syncytium .
sy nda ctylie, / : синдактилия, ср аст ван е на пръсти-
iе -4 syndactylia.
syndesmologje, / : синдесмология —» syndesmologia_
syndesmose, / : синдесмоза -4 syndesmosis.
syndrome, m : синдром, симптомен комплекс
syn-
dromurn (syndroma).
—
anorectal : анорскгален синдром -» syndromum
anorectale.
—
d’an ur ie tr aum atique , syndrome du oéphroo infé
r ieur : кръш-синдром, тр ав мати ч на то кси коз а 4
crash-syndromum.
—
causaIgique : каузалгия -» causalgia.
—
cervicobrachial : ц ерв ико -брахи ал ен синдром 4-
syndromum cervicobrachiale.
—
gastrocardiaque : гастро-кардиалсн синдром -»
syndromum gastrocardiale (Roemheld).
—
général d'adaptation : общ синдром на адапта
цията -4 syndromum adaptationis (Selye).
—
hépa(aliénai : хсп ато -л иен алек синдром, черно-
дробно-далачен синдром -4 syndromum hepatо-
lienale.
—
hépato-néphrétique ; хепа то -рена лен синдром,,
чернодробно-бъбречен синдром —» s y n d r o m u m
hepatorenale.
pâleu r-hyperthermie du n ourris on, syndrome d'Om-
brédanne : хип ер термн че н синдром на Омбре-
дан -4 Ombredanni syndromum hyperthermie
сит.
—
surrénalo-génital : адрено-геиитален синдром,
интерренализъм -4 incerrenalismus.
synéchie, / : синехня, срастване -4 synechia.
synergie, / : синергизъм, синергия, з адружно дей
ствие -4 sy nergisniu s.
synergique : синергичен -4 synergicus.
synonyme, m : синоним -4 synonymon (synonymum)~
synostose, / : синостоза, костно спойване -» synosto
sis.
synovial, -е : синовиален -4 synovialis.
synovie, / : синовия, ставна течност -4 synovia.
synovite, / : синовит, в ъзп ал ен ие на синовиалната-
пипа -» synovitis.
—
crépitante : крепитиращ тендовагинит -» tendo
vaginitis crepitans.
—
fongueuse : фунгозен синовит -4 synovitis fu n
gosa.
syphilide, / : сифилодерма, сифилитична кожна
болест -* syphiloderma.
—
érythémateuse : сифилитична розеола -> roseola
syphilitica.
—
végétante : широк коидилом-4 condyloma lotum .
sypTiiifs
983
temporaire
syphilis. / : сифилис, лусс —> syphilis.
—
acquise : придобит сифилис -i syphilis acqui
sita.
—
congénitale, syphilis héréditaire : конге mira ле и,
коииагалсн сифилис, иродсн сифилис - » s y p h i -
lit гтщеnita sive connatalis.
—
des innocents : сифилис на неиинннтс -» s y p h i
lis innocentium sive insontium.
—
latente : ла1ситен, скрш сифилис —> syphilis
latens.
—
nerveuse : сифилис на нервната система, нсаро-
сифн.шс -■» neurosyphilis.
—
quaternaire: четньргичеи сифилис, метасифн-
.(нс, мстялусс -» m eiasyphilis, syphilis quater
naria.
syphilitique : сифилитичен —> syphiliticus.
svphilogènc : сифнлогенсн -> syphilogenes.
syphilomanie, syphilophobie, / : снфилофобкя i sy p h i -
lopholia.
syphilotne, m : сифн.-юм, гумозен възел, гума -»
syphiloma, gumma.
synngobulbie, / : сири игобулбин, сирингомиелия на
продълговатия мозък -> syringobulbia.
syringocystailénome, syringome, m : аденом иа нотна
жлеза. хидр(и)адеш)м —>hidradenoma (hidro
adтотаJ.
système, m ; система -» systema.
système chromaîîine : адреналока система, хрома -
финна система -* systema adrenale.
—
grand symp athique : с им н атп ку с, спмиатгисов
иерв —»sympathicus- .
—
lymphatique : лимфна система
systema lym-
pliaiirum.
—
musculaire : мускулатура -» nm sculatiira.
—
nerveux : нервна система —»systema nervosum.
—
—
autonome : автономна (ан ималиа, внпце-
ра л н а ) нервна систе ма, в егетативн а • нервна
система -* systema nervosum autonomicum.
—
—
centrai (SNC): централна нервна система
(о. и. с.)
->systema nervosum centrale.
—
—
cérébrospinal : цср сбр оспн иалп а перина си
стема-»systema nervosum cerebrospinale.
—
—
périphérique : периферна нервна система -♦
systema nervosum periphericam.
—
■ neuro-végétatif (SNV) : вегетативна, автономна
(анималиа. висцералиа) нервна система -» .rys-
tetna nervosum au*onuinieum.
—
parasympathique : п ар аен ми ат нкова нервна си
стема. нараснмпатнкус -■»parasympathicus.
—
rétic ulo-endothélial (SRE) ; ретн куло -ендо тел на
си стема, ре гикуло еи доте дну м, рсти куло енди -
тсл —> systema ~reticuloendothelialе.
systole, / : систола ->systole.
systolique ; снстолм'юн, снегоден -> sy sta liens.
T
tahaco si s, in : Табакова, миевмокоииоэа от тю тю
нев прах -» tabacosis.
tabes, tabes dorsal, m : табес, табес дорзалпс ->
tabes dorsalis.
tabagisme, m : ннкотшшзъм. отравяне с никотин -*
nicotinismus.
tablette, / : лекарствена питка, пастила, пастилка -»
pastillus.
tache, / : нетно -> macula.
—
aveugle: сляпо пепю. напили на зрителния
нерв -> papilla nervi optici.
—
biene, tache ombrée : блсдосникаин петна —ï m a
cula caerulea fpl maculae caeruleae).
—
de leu. tache de vin : плосък хсчашмом -> hae
mangioma planum.
—
jaune : жълто нетно на ретината > macula
lutea.
—
rosee de la fièvre typhoïde ; розеола при коре
мен гиф -г roseola typhosa.
—
vasculaire (sur la cloison du nez) : място на
Кпселиах (в иосл) TM» Kiesselbachi locus.
(achy-arytiimie, / : тах иар итми я, абсолютна или п ъл
на аритмия
arhyihntia absoluta sive perpe
tua sive completa.
tachycardie, / : тахикардия --> tachycardia.
—
paroxystique : нарокен змллнл т ах и ка рдия
*
tachycardia paroxysmalis.
tachypnée, / : тахминея, полиинея —> tachypnoea
(tachypnoe),
(achysystolie, / : тахиснстолня - , tachysystolia,
tactile ; тактнлсн, осезателен
tactilis.
tænïophobie, / : тениофобия —>taeniophobia.
laie, / : бяло петно на рогопицати, левкома -»
leucoma.
(aille (de la vessie), / : лптотомия —> lithotomia.
—
hypogastrique, t a i ll e sus-pubieane ; падпубн ека
цистотимии или литотомни - i sectio alla.
ta (algie. / : талалгия, болка un петата -» talalgia.
talon, m : иста -> calx'.
tamponnement, tn ■тампоннранс, тампонада tam-
ponatio.
tanne, / ; атером ~> atheroma.
tardif, -ive : късен, закъснял, бавен - t tardus, se
rotinus.
iarsalgie, / : rapmiirns. болка к задната част na
ходилото —* tarsalgia, podalgia.
ta rse1, m : тарзус. задно ходило, задна част на хо
дилото -» farsus (i).
tarse-4(cartilage), m : тарз, съединитслнотъканнага
плочка на клепача —» tarsus (2).
tarsectomie, / : тарзскгомия -» inrsectomia.
tarsien, -еппе : тарзалси -> tarsalis (tarseiis)(1-2).
tarsite, / : тарзнт. възпаление на тарза (хрущяла)
на клепача -* tarsitis.
Ursoraphie, / : тарзорафия, блефарорафия —> b le -
pharorrhaphia (tarsorr/iaphia).
lartre (dentai.c), at :зъбен камък -» calculus den
talis sive dentis.
Taivara, nodule de : пъзел на Ашоф-Tanapa, атрио»
вентрнкулси пъзел —»nodus atrioventricularis.
taxie, / : таксис, тригшзьм —>taxis (2), tropismus.
taxis, m : таксис, ньзстачоияпине на правилното
положение ~f laxis (IJ.
tégument, nt : покривка, обвивка -> integumentum.
—
externe : външната покривка на гялого, кожа —>
integumentum commune.
teigne, / ; тинел (микоза) —» tinea.
—
faveuse: кел, флпус -» favus.
—
microsporique tondante, teigne tondante à petites
spores: микроспория -> microsporia.
—
tondante â grosses spores : трихофития -» tr i-
chophytia.
teinture, / ; тинктура, настойка -* tin ctu r a .
téIangiectasie, / : тслсангисктазня teleangiectasia.
—
hémorragique héréditaire ; наследствена хемора-
гнчна телеангиеитлзня, болест на l^aiwm-Oc-
лер -» teleangiectasia hereditaria haemor
rhagica.
télcneépnalc, m : тсленцефалои. краен мозък —> t e l
encephalon.
téléradiographie, / : телерадпографмя. тслсрситгено-
rpафпя *teleroenfgenogrophia.
téléradioscopie, / ; тедеренп еноскоиия -> ieleroent-
genoscopia.
tempe, / : темпорална област, слепоочна област,
слепоочие —> regio temporalis.
température (ilii corps), / : температура (на тяло
то) -» temperatura.
temporaire ; temporel,
- elle : временен, преходен»
непостоянен -» temporarius.
temporal
984
Thomsen
temporal, -е : темпорален, слепоочен -» temporalis.
temps de sédimentation : скорост иа утаяване на
еритроцитите* утаяване на кръвта —> sedimen-
tatio erythrocytorum sive sanguinis.
ténalgîe, / : теналгия, болка в сухожилие -♦ ten
algia.
—
crépitante : крепитират тендовагинит -> tendo
vaginitis crepitans.
tendineux, -euse : сухожилен —» tendineus.
tendinite» / : тендинит —>tendinitis.
tendon, m : сухожилие
tendo.
—
d'Achille : Ахилесово сухожилие -»
cal
caneus.
tendovaginite, / : тендонапшит —» /*ш/огм£|'ш7/д.
ténesme, m : тенезъм, болезнен напън —> tenesmus.
—
de Tanns, ténesme anal, ténesme rectal : тенезъм
па ануса —>tenesmus ant.
—
vésical : тенезъм на пикочния мехур -> tenes
mus vesicae urinariae, cystospasmus (цисто-
спазъм).
ténia, tænia, m : тения, ианделкокиден глист —»
taenia (1).
—
armé : свинска тения, въоръжена тения
Tae
nia solium sive armaia.
—
écbioocoque : кучешка тения —> Taenia echino
coccus.
—
inerme : говежда тения, невъоръжена тения -*
Taenia saginata sive inermis.
—
vésiculaire : цнетниерк, фина -» Cysticercus*
/inna.
téniase, tæniase, / ; teniasis, m : тениидоза, тсипа-
за -* taeniidosis (taeniasisJ.
ténifuges, tænifages, mjpi : лекарства против те
нии —>taenifuge.
ténonite, / : тенонит -» tenonitis.
ténorraphie, / : тенорафия, тендорафая —» tenor-
rhaphia.
ténosite, / : възпаление на сухожилие, тендинит -*
tendinitis.
—
crépitante : крепитират тендовагинит —»tendo
vaginitis crepitans.
lcnosynovite, / : възпаление на сухожилно влага
лите, тендовагинит -> tendovaginitis.
—
aiguë sèche : крепитират тендовагинит —* ten
dovaginitis crepitans.
ténotomie, / : тенотомия -» tenotomia.
tension, fi тензия, напрежение, налягане —>tensiо.
—
artérielle : артериално налягане, кръвно наля
гане —* tensio arterialis.
—
excessive : прекомерно разгъване, хнперекстен-
зия —>hyperextensio.
—
intracrânienne : ннтракраниално или вътречерси-
ио налягане —>tensio intracranialis.
—
intra-oculaire : интраокуларно, вътреочно наля
гане, офталмотонус
tensio intraocularis.
—
veinense : венозно налягане -» tensio venosa.
tente du cervelet : палатка на малкия мозък -* ten
toriam cerebelli.
tératologie, / : тератология —> teratologia.
tératome, m : тератом, тсратоиден тумор -» tera
toma.
térébration, / : перфорация, продулчнане -> perfo
ratio (2).
termé1, terme technique, m : термин -* terminusl.
terme2, m : срок, завършване, определен период
terminusJ.
—
de la grossesse : срок за завършване на бре
менността, срок на раждането —►terminus-
graviditatis„
terminal, -e ; терминален, краен —» terminalis.
terminologie, / : терминология —>terminologia (I).
—
anatomique établie à Bâle : Базелска номенкла
тура на анатомическите термини -* BNA (Ba-
seliana nomina anatomica).
—
—
établie i Jena : Йенска номенклатура на
анатомическите термини
INA (Ienaiensia
nomina anatomica).
terminologie anatomique établie à Paris : Парижки*
номенклатура на анатомическите термини -*■
PNA (Parisiensia nomina anatomica).
terreurs nocturnes : нощни изплашвания у малки
деца, нощен страх -* pavor nocturnus.
tertiaire : терциарен, третичен -> tertiariu s.
test, m : тест, проба, реакция, огшт -* testum .
—
intra-dermique : митракутанна, вътрекожна про
ба или реакция -* testum intracutaneпт.
testiculaire : тестикуларсн
testicularis.
testicule, m : тестикул, мъжка полова жлеза, се
менна жлеза, мъдо -* testis.
lestostérone, / : тестостерон —» testosterопит.
tétanie, / : тетания —» tetania.
tétaniforme : тетаниформен, подобен на тетанус
tetaniformis.
tétanique : тстаиичеи -» tetanicus.
tétanos1, m : продължителен тоничен гърч на мус
кул -* /etamis*.
tétanos-, m : тетанус —» tetanus-.
—
du nouveau-né : тетанус y новородените -> t e
tanus- neonatorum.
tête, / : глава, главичка —» caput.
—
du fémure : глава на бедрената кост —> caput
femoris.
—
de Méduse : глава на Медуза —>caput Medu
sae.
—
de ténia : главичка на тения, сколекс —» s r o -
lex.
tétraplégie, / : тетранлегня
tetraplegia.
thalaraencéphale, m : таламенцефалон -* th al a m e n -
cephalon.
thalassanémie, / : таласемия, анемия на Кули -*■
anaemia Cooley.
thatassophobie, / : таласофобия, страх от море —
thalassophobia.
thalassothérapie, / : —» t halasso:herapia.
thanatophobie, / : танатофобня, страх от смъртта —*■
thanaiophobia.
thébaïsme, m : тебапзъм, хронично отравяне с
опиум —» thebaismus.
théllte, f : телит, възпаление на гръдното зърно —>
-
thelitis.
thélorragie, / : кръвотечение от гръдното зърно..
телорагия
thelorrhagia.
thénar, m : тенар, голяиопръстно възвишение —
thenar.
thérapeutique1: терапевтичен, лечебен —*th e r a p e u ti
cus.
thérapeutique2, / : терапевтика —>therapeutica ; те
рапия
therapia (2).
thérapie, / : терапия* лечение —> th erapia (1).
thermal, -е : термален, отнасяш се до минералните'
извори -* thermalis.
thermalgje, / : „горяща болка“, каузалгпя -> c a u s
algia.
thermique : термичен, топлинен —» thermicus.
thermo-anesthésie, thermo-analgésie, / : термоа не пе -
зня —» thermoanaesthesia.
therrao-cantérisation, / : термокоутеризация, термо-
каутернзнране ~> thermocauterisatiо.
thermolabile : термолабнлен, неустойчив на топли
на -* thermolabilis.
thermomètre, m : термометър, топломер -» the rm o -
metrum.
thermométrie, / : термометрия, измерване иа темпе
ратурата
thermometria.
thermophore, m : термофор, грейка thermophorum
thermostabile, thermostable : термостабилен, топло-
устойчив —>thenuostabilis.
thermostat, m : термостат -> thermostatum.
thermothèrapie / : термотерапия, лечение с топли
на —» thermotherapia.
thésaurismose, / : тезауризмоза
thesaurismosis.
Thomsen, maladie de : болеет на Томсен, вродена,
миотония-amyotonia congenita (morbus Thom-
seni).
thorace ntèse
985
topophobie
4horaccntèse, thoracocentèse, / : пункция нз гръдния
кош, пунктиране на гръдната стена —>риnetto
thoracis (thoracocentesis) ; пункция на плев
рата. илскрална пункция —>punctio pleurae.
thoracique ; торакалеи, гръден
thoracicus (tho
racalis).
ihoraco-cautérisatiou,
/; торакокаутернзацня -*
thoraeосauteris aliо.
thoracodynie, lhor&calgie, / : торакодшшя, болка к
гръдния кош -* thoracodynie.
îhoracolysc, / : тораколнза -» thoracolysis.
Ihoracumétrio, / : торакомстрпя —> thoracometrja/
'thoracopage, m : тора копа г
thoracopagus.
thoracoplastie, / : торакопластика
thoracoplas-
/tr/7.
thoracoscopie, / : торакоскопия -» thoracoscopia.
thoracotomie, / : торакотомия —» thoracotomia.
Ihorax, г« гръден кош, торакс —>thorax.
—
en carène, thorax en brèche : птичи, кокоши гър
ди -» pectus carinatum sfve gallinaceum.
—
en entonnoir : фуниекиднн гърди, обущарски
гърди -» pactus "excavatum.
—
en tonneau, thorax globaleux : бъчвовиден гръ
ден кош. емфиземптозеи тсракс -♦ thorax
стрhуsematieus.
thrombasthénie, /: тромбастетя, тромбастенична
itvnnypa -» thrombasthenia ( Glanzmann).
thrombine, throtnbase, / : трзмбии --> thramhinnm.
thrombo-augéite, / : TpovGjiiriWT thrombangiitis.
—
—
oblitérante : облнтериращ тромбаипшт» об
ли rcpiip.mi
сндартсриит
или сидаигиит —*
гiirambangiitis obliterans siv e morbus Buerperi.
tfrombo-artér tef /: тромбаргерпит
thrombartc-
riitis.
thrombocytes, mfpt : тромбоцитн, кръвни илочици —>
thrombocyti.
thrombocytopenic, thrombopénie, / : тромбопенпя -*
thrombopeniа.
thrombocytose, / : тромбшигтоза -» thrombocytosis.
thrombo-omboiie, / : тромбоемболия -* thromboem-
bolia.
ihrombogène. rn : тромбогеп, протромбин -* throm-
h'tgenu ni.
ttiromhokinase, / : тромбгкиназа -> thrum hokinasa.
thrombopathie, / : тромбопатия —> thronibopathia.
thrombophlébite, / : тромбофлебит —» tro m bophlebi-
rts.
thrombose, / : тромбоза -» thrombosis.
—
coronaire : коронарна тромбоза, тромбоза па
коронарна артерия ил сърцето —» /Ærcwi&os/s’
coronaria.
—
d’un sinus veineux : синусова тромбоза —» л -
misihrombosts.
—
veineuse : тромбоза на пена, фдеботрОмбоза ->
phliibothrombosis.
thrombus, /я : тромб, кръвна запушалка -> throm
bus.
thymus, /гг: тимус, вътрешна фъдма жлеза, зад-
гръдня жлеза, грьлнич.ш жлеза -* //rjttftixs.
thyréogène ; тирсогенен - / thyreogenes.
thyreotoxicose, / : тиреотоксикоза
> thyreotoxico
sis.
thvréotoxiqiie ; тирсотоксичен —> thyreotoxicus.
thyréotrope, thyrotrope : тиреотропен -♦ thyreolro-
picus.
thyroïde, / : тирсоидна жлеза, щитовидна жлеза ->
glandula thyreoidea.
thyroïdectomie, / : тирсоидекюмия -» thyreoidecto-
mia.
thyroïdien, -enne : тиреоидин, щитовиден -» thyreo
ideus.
thyroïdisme, m : гнреоидизьм -> /Srj?rirof7/Âmir.ff.
thyroïdite, / : i преоид.гг
-> thyreoiditis.
thyrotoxicose, /; тиреотоксикоза
thyreotoxicosis.
thyroxine, / : тироксин -♦ thyroxinum.
tibia, m : тибия, голям пищял -» tibia.
tiftiaî, -о : тпбиален. голямопищялен -f tibialis.
tibio-tarsien, -enne : талокрурален, пшцялно-ходн-
лен —>talocruralis.
tic convulsif : конвулсивен тик, фациален спазъм —»
spasmus facialis.
—
douloureux de Ja face : невралгия на не рвус тр и -
геминус -» neuralgia (nervi) trigemini.
—
d’épilation: трнхотиломания -> trichotilloma
nia.
—
rotatoire : спастична крива шия
torticollis
spastica.
—
-
de salaam : спазмодично кимване —> spasmus
nutans.
tiède : хладък, топличьк —> tepidus.
tige, / : стъбло, дръжка —> pedunculus, pediculus*,
stipes (опашка на лист) ; стъбло -> scapus.
—
funiculaire : пъпна връв funiculus, umbilica
tis.
—
pituitaire ; инфуидибулум на хппоталамуса —»
infundibulum hypothalami.
tintement, т : звън, звтжтене -* tinnitus.
—
métallique: металичен звън, шум на падаща
капка —» tinnitus metallicus.
—
d’oreilles : звънтене в ушите -> tinnitus au
rium (J).
tique, / ; кърлеж
Ixodes.
tissu, /// : тхкан
—
adipeux o n graisseux : мастна т ъ к ан
adi
posa.
—
cellulaire : клетъчна тъкан -» ï'e/a cellulosa
sîvc cellularis.
—
conjonctif : съединителна тъкан —»tela conjunc
tiva.
—
—
sous-cutané : субкути с, по дкожен слой
subcutis.
—
épithélial : епителна, noicpimiia тъ ка н , еп ител ->
epithelium .
—
sous-cutané graisseux : п одкожна мас тн а т ъ ка н -+
tela subcutanea adiposa.
—
spongieux : гъбесто ве щество (на ко сти те)
substantia spongiosa.
titrage, m : титриране, титрация -♦ tiiratio.
tocologie, / : токология -» tocologia.
toit, /л : покрив -> tegmen.
—
de la caisse du tympan : костей покрик па n , -
иаичевата кухина —> tegmen tympani.
tolérance, / ; толерантност, ионоснмост —> toleran
tia.
tomographie, / : томография -♦ tomographia.
tondant, -е ; стрижещ —» /оягагл/ъу.
tonicardiaques, rnfpl : карднотон ичнп лека р ств а ->
cardiotonica.
tonicité, / : тонус, напрежение -» tonus .
tonique : тоничен, укрепващ, тонизиращ —» /оя /-
£7 /^.
toniques, mfpl : тоиицн» тонизиращи лекарства —»
Ionica.
touométrie, / ; тон ометрия, изме рва не на н аляга не
то —» tonometria.
tonsil lair« : тонзиларск. томзилеи -> to nsillaris.
tonsil le. / : тонзида, сливица to n silla .
—
du cervelet ; тоизила на малкия мозък -* to n
silla cerebelli.
—
palatio« : иебнп сливица -» tonsilla palatino.
tonsillecto mie, / : тгмзил ектоми я
tonsillectomie.
tonsillotoraic, / ; тонзилотомия -» tonsilloiomia.
tonsurant, -е : стрижещ —* tonsurans.
toons, m : тонус, напрежение -v tonus.
—
musculaire : мускулен точу с. тонус на муску
лите -» tonus muscularis, tonus.
tophus, m : тофус (при подагра) —» tophus.
topique : тоничен, местен, локален —►topieus.
topiques, mlpi : rom.чии или местни лекарства -»
to piса.
topoaigie, / : топоалгия, болка, локализирана па
определено място -* topoalgia.
topographie, / : топография -+ topographia.
topophobie, / ; топофобил -» topophobia.
tordu
986
trichine-
tordu, -ne : криволичещ —>torfnosus.
torpeur, / ; торпор, вцепеняване, безчувственост
torpor.
torpide : торпидсн, отпуснат, вял —» to rpidu s.
torsion, / : торзня, завъртване, завиване, засуква-
нс —» torsio.
—
du pédicule d’un kyste : завъртване на крачето
на киста -» torsio pediculi cystae.
—
de l'utérus : торзня или завъртване на матка
та -7 torsio uteri.
torticolis, m : крива шия, изкривяване на шията на
една страна -» caput obstipum.
—
spasmodique : с п астич па тортпко ли я, спастичпа
крива шия —>torticollis spastica (spasmodica).
total, -е : тотален, цял -* totalis.
toucher, m : опип ване, ту шира не, палппраие —»
palp atio ! усет за допир, осезателно чувство,
осезанне —> ta ctu s (2).
tournesol, m : лакмус -» laemus.
tourniole, / : панарнциум, панариций —> pan ari
tium.
tourniquet, m : турникет, артериал ta преса -> /ог -
cular.
toussotement, m : покашляпе, лека кашлица —>tus-
siculatio.
toux, / : кашлица -» tussis.
—
humide: влажна кашлица -> tussis humida.
—
sèche : суха кашлица -> tussis sicca.
toxémie, / : токсемия, отравяне па кръвта —>to x a e
mia.
toxicité, / : токсичност, отровност —» io x iciia s.
toxicodermie, / : токсикодерлшя, токендермия, то
ксична екзантема
toxicodermia.
toxicogène : токсикогенен, токсигснен -» tox icoge -
nes.
toxicologie, / : токси кология
toxieulogia.
toxicomanie, / : токси ко ман ия, при страстяване към
отрови —i toxicomania.
toxicophobie, / : токси кофобия, ст рах от ограня-
не -» toxicophobia.
toxicose, f : токсикоза —» toxicosis (1).
—
gravidique : токси коза на бременн остта, геета-
ционна токсикоза —» toxicosis graviditatis.
toxi-infection, / : токсиинфекция
toxiinfectio.
toxine , / : токси н, отрова, особено бактерийна ->
toxinum.
—
végétale : расти те лен токсин, фнтотокенн —>
phytotoxinum.
toxinhémie, / : токсинемия -» toxinaemia.
toxique : токсичен, отровен -* to x ic u s .
toxoplasmose, / : токсоплазмоза - > toxoplasm osis.
trabécule, / : трабекула, гредичка -» trabecula.
trace, / : следа (от натиск), импресия —>impressio.
trachéal, -е : трахеален —» trachealis.
trachée, / : трахея, дихателна тргба -> trachea.
trachéite, / : трахеит -» tracheitis.
trachéo-bronchite, / : трахеобронхит -» trach eobron
chitis.
trachéobronchoscopîe, / : трахсоброи хос коиия -* t r a -
cheobronchoscopia.
trachéoscopie, / : трахеоскопия —» tracheoscopia.
lracfaéosténose, / ; трахеална стеноза —» tr ache o
stenosis.
trachéotomie, / : трахеотомия -» tracheotomia.
trachome, m : трахома —>trachoma.
tractus, m : тракт, нът, канал —» tractus (2).
tragus, /гг : козелче или ъгълче —» /ragas,
traitement, m : лечение, терапия -> therapia (J),
curatio.
—
antipyrétique : лечение на треската като сим
птом —» antipyresis.
—
d'attente : да (изглежда, че) се прави нещо
(при лечение на изчакване) —» ut aliquid fia t
(ut aliquid fieri videatur).
—
par Ia chaleur : лечение c топлина, теплолече
ние, тер моте рап ия
thermotherapia.
—
diététique : ди етот ера пи я, лечебно х ран ен е
diaetotherapia.
traitement par les rayons X : лечение c лъчи X, радио
терапия —>radiotherapia ; лечение c рентгено
ви лъчи, рентгенотерапия -* roentgenotherapia.
tranchées, flpi ; колика, коремна колика -* colica,
colica abdominalis ; чревна колика, силна ко
лика в корема — > tormina.
—
utérines convulsives : спазмодични контракции
на матката, клонус на матката -» clonus
uteri.
tranquillisants, nifpl : атарактитш
ataractica.
transcortical, -е : транскортикален -> transcortica-
*
lis.
transfert, m : предаване (на болест), пренасяне на
инфекция —> transmissio.
transfusion, / : трансфузия, преливане (на кръв и
др.) ; венозно вливане -» transfusio (1-2).
—
de sang: трансфузия на кръв, преливане на
кръв, кръвопреливане -» transfusio sanguinis.
transitoire : транзиторен, транзитивен, преходен
и др. transitorius.
transmissible : предаваем, траисмисибилен, транемн-
сивен -» transmissibilis ; прилепчив, инфек
циозен, контагиозен ~> contagiosus.
transmission, / : предаване (на болест), пренасяне,
(на инфекция) -* transmissio.
transplantation, / : трансплантация, присажда нс*
присадка
transplantatio.
transposition, / : траисиозиция, преместване на про
тивоположната страна —» transpositio.
—
des viscères : преобърнато разположение на
вътрешните органи —>situs inversus viscerum..
transsudât, m : транссудат, невъзпалителен излив
в телесьите кухини —» transsudatum.
transsudation / : траис(с)удация —> transsudatio.
transthermie, / : диатермия —» diaihermia.
transurétral,
- e : трансуретрален, през пикочния
канал —>ironsurethralis.
transversal, -е ; transverse ; траисвсрзалсн, напре
чен
transversalis.
transvésical,
-е : трансвезнкален, през пикочния
мехур —> transvesicalis.
tvansvestitisme, m : трансвеетитизъм - * transvesti
tismus (transvestismus).
Traube, espace semi-Innaire d e: пространство на
Траубе -» Traubei spatium.
trauma, m : травма -» trauma.
traumatique : травматичен, травмеи
traumati
cus.
traumatisme, trauma, m : травма —> trauma.
—
• acoustique : акустична травма, шумова трав
ма -* trauma acusticum.
—
obstétrical : родилна травма —> trauma obstet
ricum.
—
psychique : психична травма —» trauma psychi
cum.
—
vibratoire : кибротравма —» vibrptrauma.
traumatologie, / : травматология —> traumatologia.
traumatopncc, / : травматопнея —> traumaiopnoea
(traumatopnoë).
trématodes, m\pl : трематодн, метили -» Trematoda
(Trematodes).
tremblement, m : треперене» тремор -» tremor.
—
convulsif :. палмосиазъм
palmospasmus.
trépanation, / : трепанация —» treponatiо.
—
décompressive : декомпрссивиа трепанация -v
trepanatio decompression.
tréponème pftle : бледа спирохета -» Spirochaetcr
pallida sive Treponema pallidum.
triade, / : триада, тройка -* trias.
triangle, m : триъгълник —> trigonum.
triangulaire : триъгълен -> triangularis ; c триъгь-
лен напречен разрез, тристенен —» triquetras.
tribadisme, m : сапфизъм, лесбийска любов - * sap-
phismuy.
trichalgie, / : трихалгия -» trichalgia.
trichiasis, m : трпхиаза —» trichiasis.
trichine, / : трихииела, трихина —» Trichinella spi
ra lis (Trichina spiralis).
trichinose
987
turgor
tic h ioosc, / : трихинелози, трихиноза -» trichinello
si с ( *richinosis).
tnchocéphale, m : трпхещефал —> Trichocephaltts
trichiагиs .
triehoclasîe, / ; грихорскснс —» trichorrhexis no
dosa.
trichomonas, m : трнхомонас. трихомоиадн -> Tri
chomonas f'pl Trichomonaties).
trichomoniasis, m -, трихомовпазл —» trichomoniasis.
Irichorayeose, / : трихомикоза -+ trichomycosis.
Irichoy'}) 1tie, / : трихофития -» trichophytia.
irichoptilose, / : трих )птилоза -> tr ichopfiIosis.
irichorrhexic noueuse: грихорскснс
trichorrhexis
nodosa ; трнхшюдиз»
frichonadosis.
mchusis, m ; трнхоза -» trirhosis.
trichotillomanie, trichomanie, / ; грихотиломапия ->
t ric hoti! iornanta.
Iricuspide ; tricusp idien.
-cone
: трнкусттдллсн. три
крилен “ >tricuspidalis.
ingenite. f : трнгоннт —» trigonitis.
trigonoсерitalie, / ; тригоноцефалии. триъгълен ме
рси или i лава -» trigonocephalia.
tripte : гросн. триплекс > triplex.
Iripk-gic, f : триплегия -> triplegia.
trismus, m : гр.пмус, трнзъм. схнашзис па уста
ти »trismus. '
Iritanopie, f : тритаиоппя. цветна слепота 3 , 1 си
ния мият -> tritanopia.
trituration, / : стриване, превръщане на прах чрез
прчане >trituratio.
tr itare, -ce : c трит, стьркчи. npcuLpirai в прах
tritu г.
trochanter, tu . TpoxaiiTCp, въртел —> trorhanfer.
trorhaoterien.
-еиае : трохантсрег. пъртслен ~* f ra
dianгen rus.
trochisque, t u ; малка та бл е тка и конусовидна ф ор
ма - г /rodusrus.
trnchléeo .
-enne
: трохлеарен ->trochlearis.
troisième ; трети «» tertius.
—
ven tri cule : тре ти вси тр икул . грето мозъчно
стомахчо -* ventriculus tertius.
trompe, / : тръба, туба -» tuba.
—
«TEustacho : Iîrctaxiiciia тръба, слухова тръ
би tuba auditiva (fin stachti).
—
ut eri ne. trompe de Faflope : маточна тр ъба . яй-
ii-.-iipono;n;инк) —> tuba uterina (Fallopii).
tronc, m : туловище, труп; гтиол -> truncus (1-2).
—
cérébral; мозъчен ствол --» truncus cerebri.
—
du ner f grand sympathique 1 сими.тгнкои ствол,
пограничен ствол -> truncus sympathicus.
trophique • трофнчен. трофически," хранет —» tro-
phicus.
trophoblaste, m : трофобласг -> frophoblastus.
trophonévrose, / : трофоневроза -» trophoneurosis.
tropisme, m : грогшзъм —> tropismus, taxis (2).
trou, No : отвор, отнърстис. дупка —» foramen (фо-
рамеп), poms.
—
de conjugaison, trou intervertébral : между) ipcni-
лс »си огво]1 + foramen intervertebrale.
—
obturateur : загулСи оГнор -♦ foramen obtu
ratum.
—
rachidien : прешлепеи отвор -+ foramen ver
tebrale.
trouble, m ; смущение -» m olestia.
—
de la deglutition : затруднено гълтаме, дисфа-
гпя -> dysphagia.
—
fonctionnel : дисфункция, нарушена функция ->
dysfunctio.
—
de la menst ruation : i'Otiprnmtiire у сещ ан и я п ре
ди пли през време на менструацията -> m oli
mina menstrualia.
troubles de conscience: зя м ы лява не на съзнанието,
помрачаване на разсъдъка -> obnubilatio men
talis.
Troussesu, signe de ; симптом на Tpycö -> Trous
seau’ symptoma.
trypanosomiase. / : триилиозомиаза - - trypanoso
miasis.
trypsine, / ; трипсин -» tripsinnm.
tubaire : тубарен, отнасящ се до маточната тръ
ба —» tubarius.
tube, m : тръба, канал, тубус —» tubus ; канал,
тракт —>tractus (2).
—
digestif ; храносмилателен канал -ъ tra ctu s d i
gestorius.
—
intestinal : чревен канал
tractus intestina
lis,
—
urinaire : бъбречно канално -» tubulus renalis.
tubercule, m : туберкул -* tuberculum (1-2) ; груд
ка, подземно надебелоно стъбло
tuber (2).
—
lupique : дунем -» lupotna.
tubercules quadrijumeaux : четнрихълмие (в средния
мозги) -» corpora quadrigemina.
tuberculeux, -cuse ; туберкулозен, охтичав •* tuber
culosus.
tuberculide, m : туберкулпд —> tu bereu Iidum.
tuberculine, / : туберкулин -> tuberculinum.
tuberculome, m : туберкулом —> tuberculoma.
tuberculose. / : туберкулоза —» tuberculosis.
—
cutanée: туберкулоза на кожата -* tuberculo
sis rutis.
—
laryngée : туберкулоза на ларинкса, на грък
ляна -> tuberculosis laryngis.
—
miliaire aiguë : остра ммлмарна туберкулоза -»
tuberculosis miIiaris acit'a.
—
pulmonaire : туберкулоза на белите дробове,
белодробни туберкулоза, фтиза -> tubercnlosis
pulmonum, phthisis (i).
—
rénale: туберкулоза на бъбрека, бъбречна ту
беркулоза -* tuberculosis renis.
luberculoslatiques, mjpl ; туберкулостагици, проти
вотуберкулозни лекарства -* tuberculostatica.
tubereux,
-cuse : туберезен, хълмист, грапав -»
tuberosas.
tubérosité, / : грапава издатина на кост-,
грапаво
място, изпъкналост -•» tuberositas.
—
du fémur: сникоплпл на бедрената кост ->
epicondylus.
tubo-ovarien, -enne : тубооварнален - >tuboovarialis.
lubo-ovarite, / : салийигооофорнт - >salpingoaopho-
ritis.
tubulaire: тубулярен. тръбовиден, тръбест ■> tu
bularis.
tubuleux,
-euse : губулозен. каналчсст, тръбест ->
tubulosus.
tubulus, tubule, m : тръбичка, каналче —> tubulus.
tularémie, / : туляремия -* tularaemia.
ttiméfaction, tumescence, / : дифузно подуване, оти
ване, увеличаване на обем, ннтумссиснння -•»
intumescentia (1); поду!ост, подутина —* tu
mor (2).
tumear, / : тумор, буца, новообразуванис, неоплаз
ма
tumor (1) ; neoplasma,
—
bénigne : доброкачествен тумор, доброкачестве
но нпцообразуваяие —»tumor benignus.
—
kystique : мехурест тумор, листом, кпетом
cystoma,
—
maligne : злокачествен тумор > fumor malig
nus
—
rénale : тумор на бъбрека (злокачествен), иеф-
рпм -* nephroma.
—
salivaire: слюнчен тумор
tumor salivatis.
tunique, f : ибнивка. покривка, шша » tunica.
—
externe : аднеипшин -> adventitia (tunica ad
ventitia).
—
Interne : интима - > infima (tunica intima),
—
moyenne : медия —» media (tunica media).
—
vasculaire de l'œil : съдов» обвивка на окото,
унея -V uvea.
luphos, m : тифозни състонннс -> status ty
phosus .
turbinectomie, turbinotomie, / : конхотомия
tou
chotomiа.
turgescence, / : тургесцентност. нодунлне, подиух-
ване или отичане —> turgescentia, turgor (]).
turgor, m : луprop -> turgor.
tussiculation
988
uronépltrnse
tussiculation, / : покашляме* лека кашлица -* t u s -
siculatio.
tyloma, m : мазолссто задебеляване иа кожата
callositas.
tympan, m: тъпанчева кухина -* cavum tym
pani.
tympaniqué : тнмпаничен, звучащ
tympanicus (2).
tympanite, / : метеоризъм —»meteorismus ; тимпа
нит
tympanitis.
tyndallisation, / : тиндализация, фракционирано
стерилизиране —> tyndallisation
typhlatonie, / : тифлатония
iyphlatonia.
typhlectasie, / : ти ф лс кта зи я, раз ширение на сля
пото черво —» typhiectasia.
typblite , / : ти фли т, възп алени е на сляното черво
typhlitis.
typhlotomie, / : тифлотомия -> typhlotomia.
typhoïde : тифоиде», тифозен —>typhoides (typhoL-
deasj.
typhus a mari 1 tf« icteroïde : жъл та т ре ска
febris
flava.
—
de chien : пашггациева треска, папатаци —>feb
ris pappataci.
—
exanthématique, typhos pétéchial o u hist orique :
петнист тиф, ендемичен петнист тиф -* t y p h u s
exanthematicus.
—
récurrent, typhus à rechutes : повратен (възвра
тен) тиф
typhus recurrens.
и
ulcération, / : улцерация, улцернрлне, разязвявапе,
образуване на язва, екзулцерация -> ulceratio,
exulceratio.
ulcéré, -ée : улцерирал, разязвен —> ulceratus.
ulcère, m : язва, улкус —> ulcus.
—
calleux : калозна язва
ulcus callosum.
—
de la cornée : язв а на рогови цата
ulcus cor
neae.
—
duodénal, ulcère de duodénum : дуоденална язва,
яз в а на дванадесе то пръстното черво, дуоде
нална форма на язвената болест -» ulcus duo
deni.
—
gastrique, ulcère de l ’cstomac : язва н а стомаха,
стомашна ф ор ма на »звената болест —> u lc u s
ventriculi.
—
gastro -d uodenai, ulcère de l'est omac et du duodé
num : гас тр о- дуоденал на яз ва, язв ен а болест
на стомаха и дванадесетопръстника -> ulcus
gastroduodenale.
—
de la jambe : варпкозна язв а, обикновено на
подбедрицага -» ulcus varicosum.
—
pénétrant : пенетрпратц улкус, пенетрирата,
прониквапт язва -> ulcus penetrans.
—
peptique, u lcère récidivant : пеп тична язва ->
ulcus pepticum.
—
—
du jejunum : пептична яз ва на тънкото
черво —» ulcus pepticum jejuni.
—
perforant : перфорирала язва, прободна язва • >
ulcus perforans (ventriculi sive duodeni).
—
phagédénique : фа геденична язва, напредваща ,
пълзяща язва —» ulcus phagedaenicum.
—
serpigineux: пълзяща язва на роговицата -»
ulcus serpens corneae.
—
trophique : трофична язва -» ulcus trophicum.
—
varigueux : ва ри ко зна язв а
ulcus varicosum.
—
vénérien adéuogéne : четвърта венерическа бо
лест, ви русен венерич ески лнмфогранулом,
пнгвинална лнифогрануломатоза -> lympho
granulomatosis inguinalis
ulcéreux, -eusc ; ulcéralif, -ive : улцерозен, язвен
ulcerosus.
ulcus rodens : ра з яждащ а язпа, ра з яж дащ епителном
на лицето -> ulcus rodens.
—
serpens corneae ; пъл зяща язв а на роговиц ата —>
ulcus serpens corneae.
—
vulvae acutum : остра язва на нулвата -» ulcus
vulvae acutum.
ulérytbème, m : улеритема —> ulerythema.
ulite, / : гингивит
gingivitis.
u Inaire : лакътен, предмишничен, кубитален -» cu
bitalis ; улнарен, лакътен —» ulnaris.
ultra-virus, m : ултравирус, филтрируем вирус -»
ultravirus.
unguéal, -е : нокътен —>unguatis.
uniceIlulaire : едноклетъчен -* unicellularis.
unicorne : еднорог
unicornis.
unilatéral, - t : едностранен —» unilateralis.
uniloc ulaire : уи шюкула рен, едно камерен, едногнез -
ден
unilocularis.
unipare, / : унипара, жена, раждала един път
unipara.
unité internationale (U. I«) : интернационална или
международна единица -» U. / . ( unitas inter-
nationalis).
universel, -elle : универсален, всеобщ, всестранен
universalis.
université, / : университет —> universitas.
nranoschisis, m : палатосхизнс
palatoschisis.
uraturie, / : уратурия —> uraturia.
urée, / : урея, пикочина > urea.
urémie, / : уремия -> uraemia.
—
lente, urémie : азэтсмична или истинска уремия,
хронична уремия -> uraemia azoiaetnica.
—
convulsive : конвулсивна уремия, еклачп тична
уремия, акутна уремия -> uraemia eclamptica.
urémique : уремичеп -> uraemicus.
urétéral, -е : урегерен —» uretericus.
uretère, m : уретер, ппкочмпр.в >д(пин)
ureter.
urétérite, / ; уретсрит —> ureieritis.
urétérolithiase, / : уретеролитиаза --» ureterolithi -
asis.
urétérolithotomie, / : уреторолитотомия -> aretero-
Lithotomia.
urétérotomie, / : уретеротомпя —> ureicrotomia.
urétral, -e : уретрален —» urethralis.
urètre, m : уретра, пикочен канал —» urethra.
urétrite, / : уретрит -> urethritis.
—
blennorragique : гонореей уретрит -> urethritis,
gonococcica sive gonorrhoica.
urétrocystite, / : уретроцнетиг —» urethrocystitis.
urétrorragie, / : уретрорагиа —» urethrorrhagia.
urétrorrhée, / ; уретрорея
urethrorrhoea.
urétroscopie, / : уретроскопия
urethroscopia.
urétrotomie / : уретротомия -> urethrotomin.
uricémie, f : урицемия, урпкемня -» uricaemia.
uridrose, / : урхидреза —> urhidrosis.
urinaire : пикочен, урннен —» urinarius.
urine, f i урина, пикоч - i urina.
—
résiduelle : резидуална урина, остатъчна ури
на -» urina residualis.
—
spastique ; спастична урина —> urina spastica.
urineux, -eusc : уринозен, пикочен *-» urinosus.
urobiline, / : уробилин -> urobilinum.
urobilinogène, m i уробилиноген —» urobilinogenurn.
urobilinnrie, / : урсбилннурия —» urobilinuria.
urochrome, m : урохром -» urochromum.
urodynie, / : болка при уриниране, уродииия
urodynia.
urogène : урогенен, изхождащ от урината или от
пикочните пътища -* urogenes (1).
urogénital, -е : урогенитален, пикочо-полов -> uro
genitalis.
urographie, / : урография, венозна пиелография ->
nrographia.
urolithiase, f i уролитиаза
urolithiasis.
urologie, / : урология —* urologia.
uro logiste, m : уролог
urologus.
uronéphrose, / ; хидроиефроза
hydronephrosis.
uropoïèse
989
végétation
uropoïèse, / ; уропо(<1)еза, образуване на урина ->
uropoiesis.
uropoiétique : уроио(СОстичсн, пи кочооСразуваш
uropoieticus-
uго*pyonephrose, / : хндроино нефроза -» hydropyo
nephrosis.
urticaire, / : уртикария, копрнвна треска, копрнк-
инца —» urticaria.
—
factice : дермографизъм —» dermographismus.
—
géante : ангиопевротнчен оток —» oedema an
gioneuroticum.
—
tubéreuse : в ъз ле ста, нодозна ер и тем а
erythe
ma nodosum.
«sage. m : употребяване, употребление, използва
те -» usus ; употребяване, прилагане, аплика
ция -> applicatio.
usure, / : узура
usura.
utérin, -е : маточен, утсринем —» uterinus.
utérus, m : матка, утерус —>uterus.
—
doable; двойна матка —» uterus duplex.
— , ferae bicorne de I' : двурога матка
uterus
bicornis.
—
infantile : инфантилна матка, недоразвита мат
ка
uterus infantilis,
—
unicorne : однорога матка -» uterus unicornis
utricule, m ; утрикул (във вътрешното ухо)
utriculus.
uvée, / : усся, съдова обвивка на окото -» uvea.
uvéite, /: увент -» uveitis.
uvule, / : мъжец, чеждец, упула -> u v ula .
uvulotomie, /; урулотомия —»avalotomia.
V
vaccin, m : вакцина, ваксина —> vaccinum.
—
antivariolique : иарнолна вакцина —> vaccinum
variolae.
—
B.C,G,; вакцина ВЦЖ-» BCG.
—
dc Salk : вакцина на Солк, полиомиелита нлк-
IIIши —>Salki vaccinum.
vaccinal, -е ; пакшшен. вакцинален
vaccinahs.
vaccination, / : вакцинация, накцшшриис, ваксини
ранс -> vaccinatio.
—
antirabique: противобясиа вакцинация, вакци
нация против бяс —» vaccinatio antirabica.
—
antivariolique: иротивоилр полна вакцинация,
вакцинация —» vaccinatio antivanolica.
vaccine, / : кравеш ка шарка (cow-pox), генуинпа
кравешка шарка -» vaccina1(1).
va ccino-propltyfaxte, / : профилактична вакцинация,
вакцин на профилактика -» vaccinoprophylaxis.
vaccinotbcrapîe, / : вакцинотерапия, накцнныа те
рапия, лечение с вакцин!i vaccinotherapia.
vacuole. / : вакуола -» vacuola.
vagin, m ; влагалище, вагина -» vagina.
vaginal, -e : влагалите», вагинален -* vaginalis.
vaginisme, m : вагиннзъм -> vaginismus.
vaginite, / : колпит -» colpitis.
vagino-lixatioH de l'utérus ; ваги инфиксация на мат
ката -» vaginafixatio uteri.
vagino-vcsical,
- е : везиковапшалеп
vesicovagi
nalis.
vagolytiques, nifpl : параснмнатиколитшш —>para-
xympathicalytica.
iagomimétiques/w//>/: парасимиатикомимстшт »
parasympathicomimçtica.
vagotomie* / : ваготомия —» vagatomia.
vagotonie, / : ваготония. карасимпатикотежнvt ->
parasympaihicot onia,
vagotonique : яаготоничеи —> vagotonicus.
vagotrope : ваготронен -> vagotropus.
vaisseau, m : съд (кръвоносен, лимфен) —> vas.
—
afférent : зферентен съд —> vas afferens.
—
collatéral : колатсралеи съд —> vas collaterale.
—
efférent : сфереirren съд -> vas efferens.
—
lymphatique : лимфен съд —> vas lymphati
cum.
—
sanguin : кръвоносен съд —» vas sanguineum.
valgus : изкривен навън, извъртян или извит mi
ni,и -4 valgus.
Valteix, point de : точка на Вал*), болезнена точки -*
punctum dolorosum.
valvulaire, палвуларен, клипов -> valvularis.
valvule, valve, / : клапа -» valvula.
—
iléo-caecaie : илсо-адкална клапа, клапа на Бау-
хпн -> valva ileocaecalis (valvula coli).
—
mitrale, valvule bicuspids : лява атрио-венгри-
кулна клапа на сърцето, бикуснидалня или
ммтралиа клапа —> valva atrioventricularis
sinistra (valvula bicuspidalis sive mitralis).
valvule sigmoïde (semilunaire) de l’aorte, valvule*
aortique:аорта клала —>valva aortae (valvulas
aortae, valvulae semilunares aortae).
—
—
(semilunaire) de l’artère pulmonaire : иу л ч о -
пална клапа -> valva trunci pulmonalis (val♦
vuIa a. pulmonalis, valvulae
sùntiltmarCs
a. pulmonalis).
—
tneuspide : дясна ятрио-кситпикулна клана tu
сърнето, грпкусиидадча клана —>va lva a trio-
ventricularis dextra (valvula tricuspidalis).
valvulotomie, /: валвулогомия -4 valvulotonua.
valorisation, / ; изпаряване -* vaparisatio (J),
V aq ue z , maladie de : «болест на Впкс.з-Ослср» истин
ска полит(темпft - , e rythraemia.
v a riation,/: вариация, вариант, изменяидне, про
мяна —» variatio.
varice, / ; парике, ндрица, разширена, карикоанл-
вена —» vartx.
varicelle, / : варицела, летненка -4 varicella.
varices, f l p l : иарицн. разширени »emi, »apiixvsu»
разширение нп вените 4varices.
varicocèle, f : варикоцеле -> 'varicocele.
varicosité, / : варикоза, варикоз ноет, нлрякозиз.
болеет -» varicosis.
variété, /: варнегет, разновидност -4 varietas.
variole, / : вариола, едра шарка —>variola.
variotiiorme : варношформеи, подобен иа едра.
шарка -> varioliformis.
varioleïde. / : вариолзид —»varioluis(vanoloidum) .
variqueux, -euse: варикозе» -> varicosas.
yarole, pont de : Клролисн мост —>pans Varolti.
varus: изкривен навътре, извъртян или извит иа-
вътре -4 varus.
vasa vasorum:съдовенасъдовете vasa vasorum .
vasculaire: наскуларсн. сьдов -♦ vasc ularis.
vascularisation, / : васкуляризация, иаекуларизн-
ране -4 vascularisaiio.
lasculeux, - e u s;: васкулозеи, богат на съдове >
vasculosus.
vasectomie, / : кизектомия -4 vasectomia.
vaso-conslricleur,
- trice: «азокзистрнктнвен, съди-
сипваш.
-V vasocottsirictivus.
vaso-constriction, / :
назокопстрик1Шя.
съдоевн-
ваие -4 vasoconstrictio.
vaso-dilatateur, - trice : назодила(та)ти1!СН, съдораз-
hiвряваm -i- vasodila(ta)tivu s.
vaso-dilatation, / : назтдилaram in, съдоразширява--
не -> vasodiiatatio.
vasoligature, / : вазолигатура —» vasoligatura (2).
vaso-moteur, -trice : iiaasiMOropen, съдодвшателеп —»•
vasomotorias.
vecteur, m : преписвач, носител —» vector.
vectorcardiographie, / : векторкардиография -> vec-
torcardiographia.
végétatif, -ive: пегетапшек —»vegetativus.
végétation, / : вегетация, разрастване -> v e g e t a t i o _
végétation
990
véslculeux
végéta tien simple vénérienne : остър кондилом
condyloma acuminatum.
végétations adénoïdes ; адеионднн вегетации» адено
идни разраствания, аденоидн —» vegetationes
adenoideae.
véhicule, т : възприемащо средство, вехикулум -»
medium (2)Уvehiculum ; екс ципнеht, kohctii-
туенс —> excipiens, constituens.
veine, / : вена
г/г/ш.
—
basilique : улнарна кожна иена —» vevm fam-
lica.
—
cave inférieure : долна куха иена —» vena cava
inferior.
—
—
supérieure : горна куха вена -* vena cava
superior.
—
céphalique : радиална кожна вена —>vena cepha
lica.
—
cutanee : кожна иена -» vena cutanea.
—
iliaque commune ; обща хълбочна иена -» vena
iliaca communis.
—
jugulaire : югударна, яремпа вена -> vena ju
gularis.
—
ombilicale : п ыша копа -» vena umbilicalis.
—
porte : тртна вена
vena portae.
—
pulmonaire : белодробна пена —* vena pulmona
lis.
—
saphène : кожна вена на долния крайник —>
vena saphena.
—
sous-clavière : подключична вена -* vena sub
clavia.
—
splénique : слезкова или далачна вена —> vena
lienalis.
—
sus-hépatique : чернодробна вена —» vena hepa
tica.
veineux, -euse : венозен —> venosus.
veînographie, / : монография, флебография -> рМе-
bographia.
veinule, / : малка вена, веничка —i venula.
vénéneux, -euse : отровен, токсичен —> toxicus.
vénéréologie, / : венерология - > venerologia.
vénéréologiste, m : венеролог -> venerologns.
vénérien, -enne : венерически, венермчен —» vene
reus.
vénimeux, -euse ; vénéneux, -euse : съдържащ отро
ва, отравящ, отровен —>venenosus.
venin (poison animal), m : животинска отрова, зоо
токсин —* venenum (2). zootoxlnum.
ventilation, / : вентилация, проветряване
venti
latio, aeratio.
ventral, -е : нейтрален -> ventralis (JJ.
ventre, w : корем
abdomen, venter (мускулно
коремче).
—
en besace, ventre pendant, ventre en tablier : ви
сящ корем, увиснал корем —>venter propen
dens.
ventriculaire: вентрикулен —> ventricularis.
ventricule, m : вентрикул, стомах че (мозъчно, сър
дечно) —> ventriculus (2).
—
cérébral : мозъчен вентрикул, мозъчно стомах-
чс -» ventriculus cerebri.
—
de la cloison : пети вентрикул, пето мозъчно
стомахче —» ventriculus quintus.
—
du cœur : вентрикул или камера на сърцето,
сърцево стомахче —» ventriculus cordis.
—
latéral : страничен вентрикул, странично мо
зъчно стомахче —»ventriculus lateralis.
—
moyen, troisième ventricule : трети вентрикул.
трето мозъчно стомахче -> ventriculus ter
tius.
—
, quatrième : четвърти вентрикул» четвърто мо
зъчно стомахче -> ventriculus quartus.
veotricutographie, / : вентрикулография ventri-
culographia.
ventro-fixation, / : вентрофиксация —» ventrofixa-
tio.
—
—
de l'utérus : вентрофиксация на матката —»
ventrofixatio uteri.
ver solitaire : свинска тения -> Taenia solium.
verbigération, / : кербигерация —* verbigeratiо.
verge, f i пенис (мъжки), полов член -» penis.
vergetures (linéaires), ffpt : стри» иа кожата от
разтягане, атрофични стрии —>striae cutis (dis
tensaeJ sive striae atrophicae.
vermi orme, vermiculalre : червеобразен -* v e rm i
formis.
vermis (du cervelet), m : червей (на малкия мо
зък) -* vermis.
vernix, m : смазката по тялото на новородените
v e m ix caseosa.
vérole, / : сифилис, луес -» syphilis.
—, petite, volante : варицела, лещенка
vari
cella.
verrue, / : брадавица -* verruca.
—
plane : младежка плоска брадавица —» verruca
plana juvenilis.
—
sé nile ou séborrhéique : стар чес ка брад авица —»
verruca senilis.
—
vulgair e : обикновена брадавица
verruca
i ulgaris.
verruqueux, -euse : верукозел» брадавичен -» v erru
cosus.
vers intestinaux, rnfpl : чревни паразити, глисти,
хелмннти —» Helminthes.
—
plats : плоски червеи, платхелминти —» Pla thel-
minthes.
—
ronds : обли червеи, нематхелминти —* N e -
mathelminthes ; обли паразитни червеи, обли
глисти, нематоди —» Nematoda (Nematodes).
versicolore : разноцветен, пъстър -» versicolor.
version, / : верзло, верзия, завъртане или обръща
не на плода в матката —» versio.
—
spontanée : спонтанна верзия —> versio spon
tanea.
vertébral, -е : вертебрален, прешленеи —» vertebra
lis.
vertèbre, / : гръбначен прешлен —> vertebra.
—
cervicale : цервикале», шнен прешлен -» ï/*r -
cervicalis.
—
lombaire ; лумбален, иоясен прешлен -» г^г-
lumbalis.
—
sacrée : сакрален, кръстен прешле н
vertebra
sacralis.
—
thoracique : тора кален, гръден прешлен -» ve r
tebra thoracica (vertebra thoracalisJ.
vertex de la cornée : връх на роговицата -» vertex
corneae.
vertige, m : виене на свят, световъртеж, нертнго -»
vertigo.
—
auriculaire : ушен (отогенен) световъртеж —»
vertigo auricularis.
—
labyrinthique, vertige auriculaire (forme suraiguë,
apoplectiforme) : болест на Меннер, Мсниерок
синдром
Menieri syndromum.
—
oculaire : очен световъртеж -* vertigo ocula
ris.
vertigophobie, / : вертигофобия, страх от световър
теж —т vertigophobia.
verumontanum, m : семенно хълмче, семенна вьр-
га -» colliculus seminatis.
vésical, -е : везикален, отнасящ се до пикочния
мехур, мехурен —> vesicalis.
vésicants, mfpl : везикатори -» vesicantia.
vésico-rectal, -е: везикоректален
vestcored alis.
vésico-vaginal, -е : везнковагинален
vesicovagi
nalis.
vésiculaire ; везикуларен, мехурообразен
vesi
cularis.
vésicule, / : мехурче, везикула -* vesicula.
—
biliaire : жлъчен мехур vesica fellea.
—
séminale : семенно мехурче -» vesica semina
lis.
vésicnleux, -euse : везикулозен, c много мехурчета,
мехурчест —> vesiculosus.
vomissement
vésiculîte
991
vésical ite, / ; везикулит, спермлтоциетнт —>sper-
matocystitis.
vessie, / : мехур -> vesica, cystis (J).
—
(urinaire) : пикочен мехур —» vesica urina
ria.
vestibulaire : вестибуларен —» vestibularis.
vestibule, m : всстнбулум, преддверие, трем —>ves
tibulum.
—
buccal : преддверие на устната кухина -* vesti
bulum oris.
—
du larynx : преддверие на ларинкса (гръкляна) -»
vestibulum laryngis.
—
nasal : преддверие на носната кухина —> vesti
bulum nasi.
—
osseux : преддверие на лабиринта —» vestibu
lum labyrinthi.
—
du vagio : преддверие или трем на влагалище
то —> vestibulum vaginae,
vétérinaire1 ; ветеринарен —» veterinarius*.
vétérinaire*, tn : ветеринаре^ лекар -* veterinarius-.
vibices, ffpl : внбиии, иницообразнн кръвоизливи
н кожата —*vibices.
vibration,/ : вибрация, вибриране, трептене, тре
перене —i vibratio.
vibrations thoraciques, vibrations vocales : гласов
фречнтус, искторален или гръден фремптус,
гласови вибрации —»fremitus vocalis sive pec
toralis.
vibrion, m : вибрион, вид бактерия -* Vibrio.
—
cholérique, vibrion de Koch ; холерен вибрион ->
Vibrio cholerae.
vibrisses, ffpl : вибриси, космите на ноздрите i
vibrissae.
vicariani, - e : ннкпрен, заменят, заместителей, ком
пенсаторен —> vicarius.
vice, m: пиииум. порок, недостатък ~> vitium.
—
cardiaque; порок па сърцето ■>vitium cordis.
—
—
congénital ; вроден порок на сърцето
vitium cordis congenitum.
—
de conformation ; порск на развитието, малфор-
мицня, уродливост' —7 malformatio.
—
mitral ; митрален порок, порок на лявата ат-
трио-вентрпкулна (онкуеиидална, митралпа)
клапа -i vitium mitrate.
vicieux, -ense : порочен, c недостатък, неправилен -■»
vitiosus.
vidage, m; изпразване, евакуиране —> evacuatio.
vide ; мразен ■-* vacuus.
vie, f i живот -i vita.
—
sexuelle : полон живот -> vita sexualis.
vieillesse, / : старост, старческа възраст, сенкл-
ност -» senilitas.
—
précoce : ранна или преждевременна старост,
сснилнзъм —*sen:lisinus.
vieillissement, m : стареене, застаряване, сенссцои-
цня —>senescentia.
vierge, / : девстиеница. девствена жена, кирго -»
virgo.
vigueur, f : сила —» vis.
villosités intestinales : чревни власинки, чревни
смукалия —
f villi intestinales.
viol, ni : изнасилване
stuprum.
vipère commune ; пепелянка (змия) -> Vipera fl).
viraginité, / ; маскулинизъм -•> masculinismus.
Virchow, ganglion de : жлеза на Вирхов. Вирхова
жлеза -> Virchowi glandula.
viril, - е; мъжки -> virilis.
virilisation, / : маскулшшзнране --* nuisentinisa
tiо.
virilisme, m: внрилнзъм —> viritismus.
—
surrénal : силно изразено окосмяване y жени,
хнрзутизъм —» hirsutismus.
virulence, / : иирулснтност, болестоткорната сила
на микробите —»virulentia.
virulent, -е ; вирулентен, силно патогенен, болесто-
тнорен и др. (отровен) -> virulentus.
virus, tn : вирус virus.
virus attén ué : ате нюирап вирус, отслабен вирус —»
virus attenuatum.
—
filtrant : филтрнруем вирус, ултравнрус —*
ultravirus.
—
fixe : вирус-фикс, фиксиран вирус —» virus
fixum.
virusologie, / ; вирусология —> v i ruso logia.
visage, m : лице -» facies (1).
viscéral, -e : висцерален -> visceralis.
viscères, mfpl : вътрешности, вътрешни органи —»■
viscera.
viscéroptose, / ; висцеропто за. спла нх ноптоза —*■
visceroptosis.
vision, / : зрение, виждане -» visio.
Visnevski, onguent de : унгвеит на Вишневскн ->-
ViSnevskä unguentum.
visuel, -elle : зрителен, визуален -♦ visualis.
vital, -е : витален, жизнен -» vitalis.
vitamine, / : витамин —* vitaminum.
vite : бързо —> cito.
vitellin, -е : жълтъчен -» vitellinus.
vitellus jaune : жълтък, яйчен жълтък -» vitellus
ovi.
vitesse de sédimentation ; скорост на утаяването на
еритроцитите -> s ediтепtati о erythrocytorum
sive sanguinis.
vitiligo, nt ; ВИТПЛПГО, придобита днехромия на ко
жата —* vitiligo.
vitreux, -euss ; vitré, -ée ; стъклен, стъкловиден
vitreus.
vivant, -е ; жив —» vivus.
vivisection, / : вивисекция —» vivisectio.
vocal, -е : вокален, гласов -» voca lis.
voie, / : път, проход
v i a ; път, канал, тракт -»•
tractus (1-2) ; виж също voies.
—
de dégagement ; родилни пътища, родилен ка
нал —» viae partus.
—
optique ; зрителен път —> tractus opticus.
voies digestives : храносмилателен канал --> trac
tu s digestorius.
—
genitales: родилни пътища, родилен канал ->
viae partus.
—
pyramidales : пирамидни пътища, кортпко-сми-
нален тракт *-» tractus corticospinalis (fa s ci
culus cerebrospinalis, tractus pyramidalis,
fasciculus pyramidalis).
—
respiratoires 'ou aeriennes : дихателни или въз-
духоносни пътища —> viae respiratoriae sive
aereae..
—
urinaires: пикочни пътища -» viae urinariae.
voile, m : покривало, замеса -* velum.
—
du palais: меко небце palatum molle.
voix, / : глас —> vox.
—
anserine : 1дзс на гъска -> vo x anserina.
—
bronchique : бронхофонпя - i bronchophonia.
—
chevrotante, voix de p olichinelle : егофоння, „ к о -
зн гл а с -, вид бронхофонпя -> ae.gophonia.
—
cholérique; холеричен i.vac -» v o x cholerica.
—
chuchotée : шепнещ глас, шепот, шептене ->■
vox clandestina.
Vofhard, eprenvc (de dilution, de co ncentration) de :
опит nл Фолнард, водна проба (за разрежда
не) и концентрашшина проба -» I’оIhardi e x
perimentum sive testam.
volontaire : доброволен, произволен —> voluntariu s..
volume, tn : обем
volumen.
volvulus, m : молпулус, сплитане или преплитане
на червата -» volvulus.
vomer, m : номер, ра.ткпк -> vomer.
vomique, / ; вомпк(а) -» vomica.
vomissement, m : повръщане —> vomitus, emesis.
—
bilieux: повръщане на жлъчка ••■> vomitus bi
liosus.
—
fécal оrde, vom issem ent sterco ral ; повръщане на
фекалии маси, колремсзис —» copremests.
—
de la grossesse : неншшо повръщано y бремен
ните -> emesis gravidarum.
'vomissements
992
zymogène
-vomissements incoercibles (ou graves) de la grossesse :
силно» безспирно повръщане y бременните —►
hyperemesis gravidarum.
—
à jeun, vomissements matutinaux (chez les alco
oliques) : сутрешно повръщане y алкохолици
те —» vomitus matutinus potatorum.
vomito negro, m: жълта треска -> febris flava.
«vomiturition, / : позив за повръщане -» vomituri-
Но.
'von Gierke, maladie de : Гюлсст на Гнрке, гликоге
неза
glycogenosis.
•vortex (du cœur), m ; . „вихрушка“ mi сърцето ->
vortex cordis.
'voûte, / : свод, сводово образувание, форпике -»
fornix.
—
du crâne : черепен покрив, покрив un черепа
calvaria.
'Wassermann, reaction ou méthode de : Вассрманонн
реакция, съкратено WaR -> reactio Wasser-
manni.
Waterhouse-Friderichsen, syndrome de : синдром на
Маршанд-Уотърхаус *(Ватерхаус)-Фрндерихсеи
-» Marchand-Waterhousc-Friderichsen* syn-
drotmim.
’Weigl, réaction de : реакция на Нейгл —> reactio
Weigli.
’Weil-Felix, réaction de : реакция ни Вайл-Феликс -*
reactio Weil-Felix.
'Weil, maladie de : болеет на Вайл, болеет на Васи-
лен-Вайл, иктеро-хеморагична спирохетоза пли
лептоспироза —> Vastlev-Weil' morbus.
'Weinberg, réaction de : реакция на Вайнберг -* reac
tio Weinbergi.
'Weltmann, épreuve de: Велгманова реакция, коагу-
лаанонна ивица по Велтман —» reactio Weli-
manni.
'■Werlho/, maladie de : болеет на Верлхоф, тромбопе-
нична или тромбоцнтопеинчна пурпура —» pur
pura thrombopenica (Werlhof).
tanthélasma, m : ксантелазма xanthelasma, xan
thelasma palpebгагат.
•xanthochromie, / : ксантохромия —> xanthochromia.
xanthodermie, / : ксинтодермия —* xanthodennia ;
каротинова ксантодермия —» xanthodermia са-
roliпаеmica.
Xanthomatose, / : ксаитоматоза -> xanthomatosis.
xanthome, tn : ксантом
xanthoma.
—
plan des paupières : ксантелазма на клепачите -»
Xanthelasma palpebrarum.
xanthopsie, / : ксантопсия, жълто виждане -* xanth
opsia.
. xeroderma, tn : ксеродермл, сухота на кожата —»
xeroderma.
iZinn, zone de: връзка на Цни, ресиичеста кръгова
нртзка —» zonula ciliaris.
. /ona, m: зона, херпес зостер —» herpes zoster, zo-
na (2).
zone, / : зэии. пояс, ограничен участък —>
area.
—
ombilicale: средна коремна област, .мезогаст-
рнум —> regio mesogastrica.
—
de Zinn, zone ciliaire : ресничеста кръгова връз
ка, връзка на Цин -> zonula ciliaris.
.zoonose, / : зооноза —» zoonosis.
voûte palatine osseuse, voûte du palais : твърдо неб
це -» palatum durum.
—
vaginale : свод на клагялшцето-»/оттлг vaginae.
vrai, -е : истински, същински -> verus, genuinus (i).
vraies côtes : истински ребра, гръдничнн или съ
щински ребра costae verae.
vue, / : зрение, виждане
visio.
vulgaire : обикновен, прост, широко разпростра
нен -> vulgaris.
vulnérabilité, / : уязвимост, нараннмост -» vulne-
rabilitas.
vulnérable : уязвим, лесно нараним, лесно повре
дим —» vulnerabilis.
vulve, f i вулва, външните лрлзви органи у жена
та -» pudendum femininum.
vulvite, / : вулвит vulvitis.
vulvo-vaginite, / : вулвовагинит -♦ vulvovaginitis.
Wertheim, opération de : операция (абдочиналма) на
Вертхайм —» operatio Wertheimi.
Westpbal, signe de : симптом на Вестфал
sym
ptoma Westphali.
Widal, réaction de: реакция на Видал, реакция на
Грубер-Видал
Gruber-WidaV reactio.
Willis, nerf accessoire de : добавъчен (добавен) нерв-»
nervus accessorias.
Willis, signe de : симптом на Вилкс (Уилис) -* sym
ptoma Willisi.
Wilms, tumeor de; тумор на Вилме, истински хи-
пернефром -» hypernephroma verum; адено
сарком на бъбрека —» tumor Wilmsi.
Wilson, lichen de : червен плосък лнхен —» lichen
ruber planus.
Wilson, maladie (syndrome) de: болест на Вестфад-
Уилсък (Вилсон) - Коновалов, синдром на Уил-
сън, хепато-лентикуларна дегенерация -» de
generatio hepatolenticularis.
WoIff-Parkinson-Wliite, syndrome de : синдром на
Волф-Паркинсън-Хуайт (WPW-синдром) -» syn-
dromum Wolff-Parkinson-White.
xeroderma pigmentosum : пигментна ксеродсрма
xeroderma pigmentosum (Kaposi).
xérodermie, / : ксеродермия —>xerodermia.
xérophtalmie, / : ксерофталмия, „сухота на окото“ -*
xerophthalmia.
xérose, / : ксероза, патологична сухота -> xerosis.
xérostomie» / : ксеростомия, сухота в устата -» xe
rostomia.
xiphoïdalgie, / : ксифодиния xiphodynie.
xipholde1 : ксифояден, мечовнден -> xiphoideus.
xiphoïde* (appendice), m : мечовиден израстък -»
processus xiphoideus.
xiphopage, m : ксифопаг —» xiphopagus.
zoophobie, f ; зоофобия -» zoophobia.
zootoxine, / : зоотоксин, животинска отрова zoo-
toxinum.
zoster (herpès), m: херпес зостер, зона —» herpes
zoster.
zygomatiqne : отнасящ се до скулата
zygoma
ticus.
zymase, / : зимаза
zymasa.
zymogène, nt : зимоген, профермент -* profermen-
tum.
ЧАСТ VI
НЕМСКО - БЪЛГАРСКО - ЛАТИНСКИ
РЕЧНИК
НЕМЕЦКО - БОЛГАРСКО - ЛАТИНСКИЙ
СЛОВАРЬ
DICTIONARY - DICTIONNAIRE -
WÖRTERBUCH
DEUTSCH - BULGARSKI
-
LATINUM
СЪКРАЩЕНИЯ И ЗНАКОВЕ
f
= femininum, женски род
f/pi = femîniiium/pluralis, женски род/множ. число
m
= masculinum, мъжки j од
m/pl = masculiniinv'plurnlis, мъжкирод'множ. число
n
= neutrum, среден род
п/pl = neutrum/plurali5, среден род/миож. число
= vide, пиж
З а ползуването на речника пиж т. 10, стр. XIII
A
Abänderung / : видоизменяваме, модификация -»
modificatio.
Abart, / : разновидност, вариетет -* varietas.
Abartuug, / : израждане, дегенерация, дегенерира«
не -» degeneratio.
Abasie, / : абазия
abasia.
■abblättcrnd : лющещ се на пластове (слоеве), екс-
фолиативен -* exfoliativas.
Abblätterung. / : ламелозно лющене -» desquamatio
lamellosa; отслояване, ексфолнация -» exfo
liatio.
Abderbaldensche Reaktion : Абдерхалденова реакция-»
Abderhaldeni reactio.
.abdominal. Abdominal- : абдоминален, коремен —» ab
dominalis.
AbdominaUttton;, f : коремно или диафрагмално
дишане -» respiratio abdominalis.
Abdominatretlex, m : коремен рефлекс —» r e flex u s 2
abdominalis.
Abdontnattyphus, m : коремен тиф -» typhus abdo
minalis.
Abduktion, / : абдукция, отвеждане -» abductio.
Abduktor, m : отвеждан (мускул), абдуктор -» ab
ductor (musculus).
Aberration, f : аберация, отклонение, неправилност,
порочно положение -» a b er ratio ; ненормално
положение, дистопия -* dystopia.
Abführen. п : очистване (на червата) -» purgatio.
abführend : отвеждащ, изнасящ —» defe ren s.
abführender Tee : слабителен чай ~» species la xa n
tes.
Abführmittel. /;/?/ : очистителни лекарства, лаксан-
ция -» laxantia.
—, äußerst stark wirkende: извънредно силно дей
ствуващи, драстични очистителни лекарства —»
(frästi са.
—,
leichte : леки слабителни средства, апернен-
ти -* aperientia, aperitiva (2).
—, mittelstarke : средно действуващи слабителни
лекарства —» cathartica.
—, (stark wirkende): очистителни лекарствени
средства (силно действуващи), пургативи —»
purgantia.
abgekapselt : инкапсулираи ~» ineapsulatus.
abgestorben : невротичен, умъртвен -» n ecroticus.
Abgeslump'theit, / : умствено затъпяванс, тъпо-
умие -> hebetudo.
abgestumpft : притъпен, тъп -» obtusus .
.Abgießen, и : декантиране -» decantatio.
Abgrenzung, / : разграничаване, ограничаване, де
маркация -» demarcatio.
Abhang, m : склон на черепната основа, кливус -»
clivus.
Abiosis, / : абиоза -» abiosis.
abirrend : отклоняващ сс, аберантен
aberrans.
Abirrung, / : отклонение, аберация -» aberratio.
Abkapselung. / : инкапсулация, инкапсулиранс -»
incapsuiatio.
Abkochung, / : отварка, отвара, декокт -» decoc
tum.
Abkühlung, / : охладяванс, изстудяване (лечебно) -»
refrigeratio (l).
ль leitend : отделителен» отводен —» e xcretoriu s.
63 Медицинска терминология
Ableitung, / : отве жд ане (в електрокардио графия-
та) -» derivatio ; отвличане -♦ revulsio.
Ablenkung, / ; отклонение, девиация -» deviatio.
Ablepharie, / : аблефария, липс а на клепач(и) - »
ablepharia.
Ablepsie, / : слепота ~» caecitas.
Abmagerung, / : измършавяване —> macies (2).
—, starke : силно измършавяване -» emaciatio.
Abnabeinng, / : прерязване на пъпната връв, ом фа ло-
томия ~» omphalotomia.
Abnahme, / , Abnehmen, п : намаляване, спадане -»
decrementum, diminutio.
abnorm, anormnl : абяормен, анорм ален, ненорм а
л е н, неправилен —» abnormalis ; неправилен,
порочен - » vitiosus.
aboral : аб орален, каудален -» aboralis.
Abort, ж : аборт, помятане —> abortas ; ражд ане на
нежизнеспо со бен плод -» partus immaturas.
— , beginnender : започва щ, начеващ аборт abor
tus incipiens.
—, drohender : заплашващ аб орт -> abortus immi
nens.
— , habitueller : хабнтуален, привичен аборт —»
abortus habitualis.
—, krimineller : криминален, незаконен, престъпен
аб орт -» abortus criminalis.
—, künstlicher : изкуствен аборт - * abortus artifi
cialis.
— , spontaner : спонтанен аборт abortus sponta
neus.
—, unvollständiger : непълен аборт
abortus in
completus.
—, vollendete r : пълен аборт -» abortus completus.
abortiv : абортивен, протичат съкратено - » abor
tivus.
Abortivmittel, n\pl : абортивни лекарства -» aborti
va.
Abreibung, / : разтривка, фрикция, разтриване -»
frictio (I).
Abrikosovscher Tumor : тумор на Абрикосов -» A b-
rikosovi tumor.
Absaugung, / : изсмукване , аспирираме —> aspira
tio (2).
Abschabung, / : нзстъргпапе, абразия, кюрстир ане -»
abrasio.
Abscheidung, / : отде ляне , сепариране, разделяне -»
separatio.
Abschilferung, / : трицевндно лющене -» desquama
tio furfuracea.
Abschnitt, m: отрязък, сегмент - » segmentum.
Abschuppung, / : л ющене, де сквамацня *-» desquama
tio.
Abschwächung, / : отслабване, птенюирзне
atte
nuatio (1) ; намаляване (на силата) -» mitiga
tio.
Abschwellung,/ : намаляване на подутостта, дсту-
месцснция -» detumescentia.
Absence, / : абсанс -» absentia (epileptica).
absolut : абсолютен, безусловен и др.
- » absolu
tus (1).
absondernd : отде лящ, отлъчващ - » apocrinus.
Absonderung, / : отд еляне, секреция -» secretio.
—, starke ; силно течение - » fluxus.
Absonderungen
994
adrenogenitales Syndrom
Absonderungen, ffpl : секрети -* secreta.
Absorption, / : аосорбция, поглъщане, всмукване
absorptio.
abstammend : произхождаш, десцендентен —> des
cendens.
absteigend : низходящ, десцендентен descendens.
Absterben, n : отмиране на тъкани и пр. morti
ficatio.
Abstillen, n ; отбиване (от кърмене) -» ablactatio.
Abstinentia sexualis : полово въздържание -> absti
nentia sexualis.
Abstinenz, / : абстиненция, въздържаност, въздър
жание (от спиртни напитки, полово) -* absti
nentia.
Absud, т : отвара, отварка, декокт
decoctum.
Abszeß« т : абсцес, гнойник -» abscessus.
—, heißer : горещ абсцес abscessus calidus.
—, kalter : студен абсцес -> abscessus frigidus.
—, subphrenischer : субфреннчен или иоддиафраг-
мален абсцес abscessus subphrenicus.
Abtastung, / : опипване, палпиране
palpatio.
Abtragung, / ; отстраняване, ампутация, аблация -*
ablatio.
Abtreibungsmittel, Abtreibemittel, nfpl : абортивни
лекарства —> abortiva, лекарства, предизвик
ващи аборт —» ecbolica.
Abulie, f : абулия, безволие, слабоволие -> abulia.
abundant : обилен, изобилен, прекомерен -» abun
dans.
Abwarten, n : очаквателно положение -* expectatio.
abnartend ; очаквателен, изчакващ е:spectati
vus.
abwechselnd : променлив, алтерниращ alternans.
AbwehrspannuBg, / : защитно напрежение, висце-
ромоторен рефлекс *-> reflexus1 visceromoto-
rius.
Abwehrstoffe, rnjpl : защитни тела, антитела -» an
ticorpora.
abweichend : отклоняващ се, аберантен aberrans.
Abweichung, / : отклонение, аберация aberratio ;
ненормалност, неправилност —»abnormitas (1) ;
отклонение, девиация -» deviatio ; отклонява
не, инклинация —> inclinatio (2) ; промяна,
отклоняване от типа, видоизменяне, вариа
ция —>variatio.
Abzehrung, / : изтощение, кахексия -> cachexia ;
линеене, болестно слабеене, изтощение -> гоя-
sumptio.
Abziehen, n : отдалечаване, отвеждане, абдукция
abductio.
abziehend : отвеждащ -> abducensl.
Abzieher, m : отвеждач (мускул), абдуктор -> ab
ductor (musculus).
Acanthosis nigricans : акантознс нигрнканс —> acan
thosis nigricans.
Acetabnlnm, n : ацетабутум, главулечна ямнчка
acetabulum.
Achalasia, / : ахалазия
achalasia.
Acheilie, f : ахейлия acheilia.
Achilie, / : ахейлия -» acheilia.
Achillessehne, / : Ахилесово сухожилие tendo cal
caneus.
Achillessehnen reflex, m: Ахилесов рефлекс -> ref
lexus2tendinis Achillis.
Achlorhydrie, / : ахлорхидрия -> achlorhydria.
Acholie, / : ахолия
acholia.
Achondroplasie, / : хондродистрофия -> chondro-
dystrophia.
Achorion Schoenleini : фавусна гъбичка -» Achorion
Schoenieint.
Achromatopsie, / : ахроматопсия, пълна цветна сле
пота —* achromatopsia.
Achromatose, / : ахроматоза —» achromatosis.
Achselgegend, / : подмишнична или аксиларна об
ласт —» regio axillaris.
Achselhöhle, Achselgrube, / : аксила, подмишница,
подмишнична ямичка
axilla*
Achsendrehung, / : завъртване, завиване около оста
си
/ors/o*
Achsenzylinder, m : аксонцилиндър, невракго i -»
neuraxon.
Achylia pancreatica : панкреатична ахилия —> a ch y
lia pancreatica.
Achylie, / : ахилия -» achylia.
Acne rosacea : розацея -> rosacea (acne rosacea)-
—
vulgaris : обикновено или ювенилно, юиошеско-
акне -> acne vulgaris.
Acrotismus, m : акротизъм
acrotismus.
adäquat : адекватен
adaequatus.
Adamantinom, n : адамантином -» adamantinoma.
Adamsapfel, m : Адамова ябълка -> prominentia la
ryngea.
Adams-Stokes Symptomenkomplex : синдром на Адамс-
Стоукс-Моргани —>
syndromum.
Adaptation, / : адаптация, приспособяване -* a da p
tatio.
Adaptationssyndrom, n : общ синдром на адаптация
та (Селйе) -» syndromum adaptationis (Selye) -
Addisonismus, m : адисонизъм —> add iso nismu r.
Addisonsche Krankheit : Адисонова болест, бронзова.
болест -» Addisoni morbus.
Adduktion, / : аддукция, привеждане -> adductio.
Adduktor, m : аддуктор, привеждач (мускул) -> ad
ductor (musculus).
Adenitis, / : аденит -» a denitis.
adenoid : аденоиден —» adenoideus.
adenoide Vegetationen : аденоиднн вегетации, аде
ноид» —» vegetationes adenoideae.
adenoider Habitus: аденоиден хабитус
habitu*
adenoideus.
Adenokarzinom, n : аденокарцином, жлезист ра к -*•
adenocarcinoma.
Adenokystom, я : кнетаденом, цнетаденом, кистом
cystadenoma, cystoma.
Adenom, я : аденом —> adenoma.
Adenomyom, я : аденомиом -* adenomyoma.
Adenomyosis, / : аденомиоза -> adenomyosis.
Adenopathie, / : аденопатия —» adenopathia.
Adenovirus, я : аденовирус —> adenovirus.
Aderhaut, / : съсъдеста ципа, съдовмца, х о р т -
идея —> chorioidea.
Aderhautentzündung, / : хориоидит —> chorioiditis.
Aderlaß, /я : кръвопускане -» m/ss/o sanguiniSy.
phleb otomia (флеботомия).
Adern, goldene : хемороиди -» haemorrhoides.
Aderpresse, / : артериална преса, турникет -» to r
cular.
adhfirent : сраснал, слепнат -» adhaerens.
Adhäsion, / : адхезия, прилепване —> adhaesio.
adhäsiv : адхезивен, леплив, прилепващ —> ad hae
sivus.
Adiadochokiaese, / : адиадохокинеэа a diad och o-
hinesis.
Adiesches Syndrom : синдром на Адай -» Adie’ syn
dromum.
Adipositas,/: общо или частично затлъстяване -*•
adipositas (1-2).
—
dolorosa : болезнено затлъстяване, болест на.
Деркум -* adipositas dolorosa.
Adiposurie, / : липурия -» lipuria.
Adipozele, / : липоцеле, тлъстинна херния -* li p o -
cel е.
adjuvans : подпомагащ, помощен -» a d ju v a ns .
Adnexe, ffol ; аднекси -» adnexa uteri.
Adnexentzßndung, / : аднексит —> a dne xitis.
Adnexitis, / : аднексит -> adnexitis.
Adoleszenz, / : младост, юношество a dolesc entia u
Adrenalin, я : адреналин —» etdrenalinum.
Adrenalsystem, я : адренадова система, хрома-
финна система -* system a adrenale.
adrenergisch : адренергичея —
*adrenergicus.
adrenogenitales Syndrom : адреногенитален син
дром -> interrenalismus.
adrenokortlkotropes Hormon
995
Alkohol
adrenokortikotropes Hormon : адренокортикотропен
хормон -» ACTH.
.Adsorption, / : адсорбция, всмукване
adsorp-
tio.
Adsorptionsmittel, nfpl : адсорбиращи лекарства, ад
сорбент -» adsогbentia.
Adstringe ntia, nfpl : адстринге нтн и или стипчиви
лекарства —» adst гingentia,.
adstringierend : адстрннгентен, стнпчив -» adstrin-
gens.
Adventitia, / : адвентиция -» adventitia.
Adynamie, / : адинамия, безсилие, слабост -» ocfy-
namia.
Ägophonie, / : егофония —> aegophonia.
ärmlich : сходен, подобен, хомоложен —» homolo
gas.
Aerobien. nfpl. Aerobier, rnfpl : аероби, аеробни бак
терии -> aerobia.
Aeroionotherapie, / ; аероЙонотерапия -» aeroiano
therapia.
Aero-otitis, / : аероотнт —» arro oNo .
Aeropbagie. / : аерофагия -♦ aerophagia.
Aerophobia, / : аерофобия —» aerophobia.
Aero-Sinusitis, / : аеросинузнт -» arrosinrm7i\y.
Arroso), m : аерозол —» aeraso/am.
Аегоthen pie, / : аеротерапня -* aerotherapia.
Ärztlich : лекарски, медицински -* medicalis.
ärztlicher Begutachter oder Sachverständige : меди
цински експерт, лекар експерт —» expertas me
dicalis.
—
Kunstrehler : професионална грешка (на лекар)-»
malpraxis.
ärztliches Zeugnis, ärztliche Bescheinigung : медицин
ско свидетелство -» relatio medica.
Ästchen, n : клонче -* ramulus.
Äthylalkohol, m : етилев алкохол, алкохол
spiri
tus vini.
1 thy Иsinus, m : алкохолизъм, хроничен алкохоли
зъм -» alcohoUsmus.
Ätiologie, / : етиология —» aetiologia.
ätiotrop : стиотропен -» aetiotropus.
ätzend : разяждаш, разядлив, корозивен —» corrosi-
vas.
Ätzmittel, rfoli разяждащи, разядливи, каустични
средства —» caustica.
Ätzung, / : изгаряне, каутеризацня -* cauterisatio.
äußerlich : външен, вънкашек —» externus.
äußerste : най-външен, краен, последен —> extre-
mus.
Äußerung, / : проявяване, манифсстнране -» mani
festatio.
-аfebril : афебрилен, без треска —» afebrilis ; афеб-
рилен, аниретичен, нетрескав -» apyreticus.
Affekt, m : афект -» affectus, emotio.
afferent : аферентен, донасящ, принасящ —» affe
rens.
Affinität, / : афинитет -» affinitas.
Afibrinogenämie, / : афнбриногенемия -» аfibrino-
genaemia.
After, m : анус, заден отвор —» o/iiw.
—, widernatürlicher : противоестествен или изкус
твен анус -» anus praeternaturalis.
Afterfurche. / : анална цепка, заднопроходна
цепка -» crena arti.
Aftergegead. / : анална област -> regio яле/te.
Afterjucken, n : анален сърбеж -» pruritus ani.
Agalaktie, / : агалактия -» agalactia.
Agammaglobulinämie, / : агамаглобулннемня -»
agçammaglobnUnaemia.
Agenesie, / : агенезия -♦ agenesia.
Ageusie, Ageusis, / : агеузия -» ageusia.
Agglutination, / : аглутинация -» agglutinaiio.
Agglutinine, nfpl : aглутинини -* agglutinina.
Aggravation, / : агравация, агравиране, влошаване
(на болеет) -» aggravatio (1-2).
Aggressine, nfpl : агресини -» aggressiпа.
Agitiert : ажитиран, възбуден -» agf/a/w .
Agnosie, / : агнозия -» agnosia.
—
, taktile : тактична агнозия, стереоагнозия -»
stereoagnosia.
Agonie, / ; агония -» ogorne.
Agoraphobie : / : агорафобия -» agoraphobia.
Agranulozytose, / : агранулоцитоза» агранулоцитна
ангина -» agranulocytosis (1-2).
Agraphie, / : аграфия —» agraphia.
Agrypnie, / : безсъние -» insomnia.
Akaathose, / : акантоза -» acanthosis.
Akapnie, / : хипокапяия -» hypocapnia.
Akatbisie, / : акатизия -» деаМ/д/а.
Akfnesie, / : акинезия, неподвижност -» akinesia.
Akklimatisation, / : аклиматизиране
acclimati-
satio.
Akkommodation, / ; акомодация, приспособяване -»
accommodatio.
Акте, / : акме, връх -> осте.
Akne, / : акне -> осле.
Akoasma, п ; акоаэма, акузма -» acusma .
Akorie. / : акорня -» aco riа 1: акория, ненасит
ност —> acoriа*.
Akrodermatitis, / : акродерматит —» a c rod erma titis.
Akrodynie, / : акродиния -►acrodynia.
Akromegalie, / : акромегалия -» a cro megalia.
Akromeialgie, / : ернтромелалгия -> eryth ro melal-
gia.
Akromioo, л ; акромион, раменен израстък -> acre -
mion.
Akroneurose, / : акроневроза -* a cro n e urosis.
Akroparlstbeste, / ; акроларестезпя -» acroparae-
sthesia.
Akrophobie, / : акрофобия —» acrophobia.
Akrozyanose, / : акроцнаноза —*acrocyanosis.
Aktinomyces, m (pi Aktiaomyzeten) : актииомице-
ти —» Actinomyces.
Aktinomykose, / : актиномикоза -» actinomyc osis.
Aktinotherapie, / : актинотерапия actinotherapia.
aktiv : активен, деен, деятелен и др.
-» cr/iczrj.
Akupunktur, / : акупунктура, иглотерапия -» осд-
punctura.
akustisch : акустичен, слухов —> aci/jfirus“1.
akut : акутен, остър —> ac afw f/jL
—, äußerst : извънредно остър -» superacutus.
akzessorisch : добавъчен, придатъчен -» ассдедог/де.
akzidentell : акцидентелен, случаен, второстепе
нен -» accidens1.
Alalie, / ; алалня -» alalia.
Albeesche Operation : операция на Олби -> A lbee'
operatio.
Albers-Schönbergsctie Krankheit : болеет на Алберс-
Шьонберг, мраморна болеет —» o steo petrosis.
Albinismus, m : албинизъм -» albinismus.
Albuginea, / : албупшея -» albuginea tun ic a.
Albumin, n : албумин, белтък
albuminum.
Albuminurie, / : албумннурня -» albumunuria.
—
, оrthostaiisehe : ортостатнчна албуминурия -» ûf-
buminuria orthostatica.
Aldosteron, л : алдостерон
aldosteronum.
Aleppobeule, / : алспска пъпка, кожна лейшма
ниоза -» /^Л л 10 я/од|\г cutanea.
Aleukämte, / : алевкемня, алевкемнчна левкоза, псев-
долепкемня -* aleukaemia.
Aleukie, / : алевкня, алейкия
aleukia.
Alexandrov-Schauta-Wertheimsche Operation : операция
на Алексаидров-Шаута-Вертхайм -» A le xап -
drov-Schauta-Wertheim' operatio.
Alexie, / : алексия, словесна слепота
alexia.
Alexin, л : комплемент -» complementum.
alimentär : алиментарен, хранителен -» a lim en ta
rius.
alkalisch: алкален -> alcalinus.
Alkaloid, n : алкалоид -> a lcaloidu m.
Alkalose, / : алкалоза -♦ alcalosis.
Alkaptonurie, / : алкаптонурия -» alcaptonuria.
Alkohol, m : алкохол, етилов алкохол, пречистен
винен спирт -» alcohol, д^£г//цдФдр<п7ад те*л/.
alkoholisch
996
anaf
alkoholisch, alkoholhaltig : алкохолен, спиртен —»
spirituosus.
alkoholische Getränke : алкохолни напитки - 4 spirit
taosa.
Alkoholismus, m : алкохолизъм, хроничен алкохо
лизъм -> alchoLismus.
Allantiasis, / : ботулизъм -> botulismus.
Allantois, /f/zj : алантоис - 4 allantois.
alleinstehend : усамотен, уединен -» solitarius.
Allergen, л : алерген -» allergenum.
Allergie, / : алергия -» allergia,
Allergose, / : алергора, алергично заболяване ->
çdUrgpsis.
.aUgeroein : общ generalis.
Allgemeinbetäubung, / ; обща упойка, наркоза
narcosis.
Allheilmittel, п : универсално лекарство, панацея - 4
panacea,
Allolalie, / : алолалия -> allotalia.
Allopathie,. / : алолатия -» allopathia,
Alloplastik, / : алопластнка -» alloplastica.
Atlorhythmie, / : алорнтмия - 4 allo(r)rhythmia,
Alopecia areata : гнездна алопеция -> alopecia
areata
Alopezie,*/: алопеция, косопад, косопас r* alope-
.
cia ; плешивост, псилоза -4 psilosis (1),
Alteration, / : алтерация, изменение —» alteratio.
. alternierend : променлив, редуващ се
alter
nans.
alternierende Lähmung: алтернираща парализа ->
hemiplegia alternans.
Altersbtödsinn, m i старческо слабоумие, сеннлна
деменция —» dementia senilis.
Altersbraqd, m: старческа или сенилна гангрена —>
gangraena senilis.
Altersschwäche, / : старческо безсилие, сенпум - 4
senium.
Altersschwerfaörigkeit, / : старческа глухота, прес-
биакузис
presbyacusis.
Alterssichtigkeit, / : старческо зрение, пресбиопия - 4
presbyopia.
Alterswarze, / : старческа брадавица —» verruca
senilis.
Altwerden, Altern, л : стареене, эастаряване, сенес-
ценция —» senescentia.
alveolär : алвеоларен, алвеолен, мехурчест - 4 д/-
veolaris.
Alveolarfortsatz, m : алвеоларен или зъбен изра
стък-» processus alveolaris.
Alveolarfortsatztumor, m: епулис -» epulis.
Alveolarpyorrhoe, / : алвеоларна пиорея —»pyorrhoea
alveolaris.
Alveole, / : алвеола, трапчинка, килнйка, мехурче - 4
alveolus.
Alveoli dentales: зъбни алвеоли, зъбни трапчинкп -»
alveoli dentales.
AlympftQzytose, / : алимфоцитоза-» alymphocytosis.
Amaurose, / : амавроза, пълна слепота —» amau
rosis.
Amblyopie, / : амблиопия, намалено зрение -» ew-
blyopia.
Ambofi, m : наковалня —» incus.
Ambozeptor, m : амбоцептор, антитяло, противотя-
ло, фиксатор —» amboceptor.
ambulant, ambulatorisch : амбулаторен -» ambula
torius.
Ambulanz, / : амбулатория —» ambulatorium; дис
пансер -» dispensarium.
Ambulatorium, я ; амбулатория -» ambulatorium,
dispensarium.
Ameisenlaufen, Ameisenkriechen, и : мравучкане, мра-
волазене —>formicatio♦
Amenorrhoe, / : аменорея - 4 amenorrhoea.
Amentia, / : аменция - 4 amentia.
Ametropie, / : аметропия -» ametropia.
Amimie, / : амимия - 4 amimia.
Amme, / : дойка, кърмачка —» nutrix.
Ammonsborn, л : Амонов рог (в главния мозък) т-»
hippocampus.
Amnesie, / : амнезия, загуба на паметта —» a m n e sia.
—, anterograde : антероградна амнезия -> amnesia
anterograda.
—, retrograde : ретроградна амнезия -» o m /zw e
retrograda.
Amnion, л : амнион -» amnion.
Amnionsack, m : амнион -> amnion.
Amöbiasis, Amöbenruhr, Amöbendysenterie, / : амебиа-
за, амебна дизентерия- —
» amoebiasis.
Ampelotherapie, / : ампелотерапия, гроздолечение - 4
ampelotherapia.
Amphiarthrose,/: амфиартроза, полуподвижна.ста
ва '—
4 amphiarthrosis.
amphibol : амфиболен, двузначен, двусмислен —>
amphibolicus.
amphoter : амфотерен, двустранен, двойствен - 4
amphoterus.
Amphotonie, f : амфотония -» a mphotonia.
Ampulla recti ; ампула на ректума - 4 ampulla recti,
Ampulle, / : амрула (шишенце) - 4 ampulla
Amputation, / ; ампутация -» amputatio, abiafio.
Amylase, / : амилаза, диастаза-» amylas.a,.
Amyloid, л : амилоид —» amyloidum.
Amyloidentartung, / : амилоидна дегенерация —»
generatio q myloidea ; амилоидоза —» a m yloi
dosis../>;•
Amyloidkörperchen, rjol : амилоидни телца corpus
àniytaceum (corpora amylacea).
Amyloidose, / : амилоидоза, амилоидно израждане - 4
amyloidosis. 1
Amyotaxie, / : амиотаксия —> amyotaxia.
Amyotrophie, / : миатрофия, мускулна атрофия - 4
myatrophia.
Anabtose, / : анабиоза -» a nabiosis.
Anabolismus, m : анаболизъм, асимилация -» a n a -
bolismus.
Anämie, / : анемия, малокръвне —* an ae mia.
—, acbrestische : ахрестпчна анемия —» a n a e m ia
achresticä.
—
, achyliscbe oder achlorhydrische : ахнлична, ахлор-
хидрична, първична желязодефицитна ане
мия у възрастните, хлоранемня -» ch loranae
mia.
—, agastrische : агастрнчнд анемия —» a n a e m i a
a^astrica.
—
, apiastische : апластична анемия —> an aemia
aplastica.
—,
Biermersche : пернициозна или злокачествена
анемия -» anaemia perniciosa.
—, Cooleysche : анемия на Кули, таласемия ~ 4
anaemia Cooley.
—
, essentielle hypochrome : първична желязодефи
цитна анемия у възрастните, хлоранемня -4
chloranaemia.
—, fantilär hämolytische : фамилна хемолитмчка
анемия или жълтеница —» anaemia microsphae-
rocytica.
—, hämolytische : хемолитична анемия или жълте
ница -4 anaemia haemolytica.
—, perniziöse : пернициозна или злокачествена.
анемия -4 anaemia perniciosa.
—
, posthämorrhagische : кръвоизливиа анемия - 4
anaemia posthaemorrhagica.
—, sekundäre : секундарна или вторична анемия - 4
anaemia secundaria,
anämisch : анемичен, малокръвен -» a na emicus.
Anaerobien, nfplt Anaerobier, mfpl : анаероби, ана
еробни бактерии -4 anaerobi а.
Anästhesie, / : анестезия, загуба на сетивността*
обезболяване —> anaesthesia (1-2).
Anästhesiologie, / : анестезиология - 4 a naesthesiolo -
gia .
Anästhetika, n/pl : анестетици, анестезиращи лекар
ства —» anaesthetica.
anal : анален, заднопроходен —> a nalis.
Ànalepttca
997
ànsatzfCrmig
Analeptica, njpl : аналептйци, аналептични, възбу
ждащи лекарства -4 analeptica.
AnalVrstel« / : анална фистула -> fistula ani.
Analgesie, f : аналгезия analgesia.
Analgetica, nfpl : аналгетицн —> analgetica.
Analgie, / : аналгезия —* analgesia.
Analysatoren, m/pl : анализатори, сетивни органи
organa sensuum.
Analyse, / : анализ, анализа -* analysis.
Anamnese, / : анамнеза, разпит (на болния) —>яля-
mnesis.
Anaphrodisiaca, nfpl : анафродизиацн —* anaphro-
disiaca.
Anaphrodisie, / ; днепареуния -» dyspareunia fl).
Anaphylaxie, / : анафилаксия, повишена чувстви
телност, свръхчувствителност —» anaphylaxia.
Anaplasie, / : анаплазия -> anaplasia.
Anarthne, / : анартрия —> anarthria.
Anasarka, / : анззарка. общ оток, водянка (на ко
жата) —> anasarca.
Anastomose, / : анастомоза
enas/omarte.
Anatomie, / : анатомия -> яля/от/я.
Anatoxin, n : анатоксин -* anatoxinum.
-Anazidität, / : анацидитет —» аяаг/Л7лг.
Anbau, m : напластяване, нарастване, апозиция —>
appositio fl).
andauernd : продължителен, непрекъснат - 4 conti-
лши ; траен, неизменен, перманентен - 4 per
manens ; траен, постоянен -* perpetuus.
Androgen, n: андроген, андрогенно вещество —>
androgenum.
Anergie, / : анергия -> anergia.
Aneurysma, n : аневризма —» aneurysma.
—
dissecans : разслояваща аневризма —> aneurys
ma dissecans.
Anfall, m: пристъп -»
(акцес), insultus
(атака); (силен) пристъп, пароксизъм —>/?аг-
олдотде.
—, abortiver oder kleiner : малки припадъци, епи
лепсия с малки припадъци —* epilepsia minor.
Anfressen, n: разяждане, арозкя, ароднране -* аг-
rosio.
Anfüllung, f : напълване, препълвано —» repletio.
angeboren: вроден -> congenitus (конгенитален),
—
>£<?ЯЦ/Я//.Г (7J, f/ШЯГде, Wöl7mS (природён,
нативен).
angewachsen : прпраснал, сраснал -» accretus, я</-
Angiitis, / : ангиит -* tfrtg7 ///.r.
Angina. / : ангина, остър тонзнлнт —» anginaК
—
abdominalis : абдомнналиа ангина —> angina-
abdominalis.
—
pectoris : ангина пекторис, гръдна жаба, сте
нокардия - » оя£/лаа pectoris.
—
phlegmonosa : флегмогозна ангина, остър пара-
тонзилит -> angina1 phlegmonosa.
—
ulceromembranacea : улцеро-мембраиозна анги
на -* angina1ulceromembranacea.
Angîochoîezystitis, / : ангнохолецистнт —» ял£*с/с//о-
lecystitis.
Angiocholitis, / : ангиохолнт, холаигнт —» cholan
gitis.
Angiographie, / : ангиография, вазография -* angio-
grарhiа,
Angiokardiographie, / : ангиокардиография, вазокар-
дпография —> angiocardiographia.
Angiologia, / : ангиология -* angiologia.
Angiо т , n : ангиом angioma,
Angiomatose, / : ангиоматоза —> яя^/омя/оде.
Angioneuropatlie, / : анпюневроза —» angioneurosis.
Angioneurose, / : ангионевроза, ангнотрофоневро-
за —> angioneurosis, angiotrophопейrosis.
Angiopathie, / : аигнопатня —» angiopathia.
Angiopsathyrose, / ; ангиопсатироза -> angiopsathy-
ros/
Augiorrhaphie, / : ангиорафня -» яя^/оггЛя^Л/я.
Angiorrhexis, / : ангиорсксис angiorrhexis.
Angiospàsmus, m : ангиоспазъм -» ûrtg/osposmoî. *
Angriffstoffe, tnfpl : агресини - 4 aggressina.
Angst, / : страх -♦ pavor.
—
, krankhafte : болестен страх, фобия -> phobia.
—
, quälende : мъчителен страх -* angor.
ÀngstgefBhl, я : чувство на страх - 4 angorу an
xietas.
anhäufend : натрупан, насъбран, кумулативен ->
cumulativus.
Anhäufung, f i натрупване, струпване - 4 accumula
tio (акумулация), agmen fl).
anhaftend ; прилепваш, леплив, адхезивен -* ad
haesivus.
anhaltend: упорствуващ, постоянен -4 persistens.
Anhang, m, Anhangsgebilde, n : придатък, апендикс -»
appendix.
Anheftung, / : залавяне, инсерция - 4 insertio.
Anhidrosis, / : анхидроза —> onA/rfros/s.
Anhydrämie, / : анхидремия -> anhydraemra.
animal, animalisch : анимален, животински -4 o/w-
mo/rs.
Aniridie, / : липса на ириса, анпридня - 4 яя/>/ п а ,
irideremia.
Anisokorîe, / анизокория
anisocoria.
Anisometropie, / : анизометропия - 4 яш\гошг/г<7 »/>?;
Anisoreflexie, / : анизорсфлексия -♦ a niso rcfle xia.
Anisozytose, / : аннзоцигоза -» ah/jocv/ oj/j .
(an)klebeod : слепваш, леплив, адхезивен —» a d h a e
sivus.
ankündigend : предизвестяваш, лрсмонмторси —*
praemonitorius.
Ankylose, / : анкилоза -> ялАу/о.?/*.
Ankylostoraa duodenale : анкилостома
Anhylosto-
ma duodenale.
Ankylostomiasis, / : анкилостомиаза
ankylosto
miasis.
Anlagebild, я : генотип -» genotypus.
Anlagerung, / : прибавяне, притурянс, апозиция —»
appositio.
Anlegen, я : прилагане, налагане -» a p p licatio .
annähernd ; сближаващ се, конвергентеи —» c o n v e r
gens.
Annäherung, / : сближаване, конвергенция —» гол-
annulär : пръстеновиден, кръгосбразен —*anularis
fantmlaris).
anomal : ненормален, неправилен —>a n o m a lis .
Anomalie, / : аномалия, иснормалност
anoma
lia.
Anonychie, / : аноннхия -> anonychia.
anonym : анонимен, безименен
алояушят.
Anopheles, тf f ) : анофелес
Anophèles.
Anophthalmie, / : анофталмия
anophthalmia.
Anopsie, Anopie, / : анопсия -> яяор5 /я.
Anorchie, Anorchidie, / : аиорхпя, анорхидня —>
anorchia fanorchidia).
anorektaler Symptomenkomplex : аноректллен син
дром —>syndromum anorectale.
Anorexie,/: анорексия, бсзапетитис, липса на апе
тит -4 anorexia.
Anosmie, / : аносмия -* anosmia.
Anoxämie, Anoxyhämie, / : аноксемия -> an o xa e m ia .
Anoxie, / : аноксия
anoxia.
Anpassung, / : приспособяване -> a d a p ta tio (адап
тация). accommodatio (акомодация).
Anpassungsvermögen, n: приспособявано, акомода
ция -* accommodatio.
anregend : подбуждащ, стимулиращ -4 stim u la n s .
Anregung, / : подбуждане, поощряване, стимула
ция -4 stimulatio ; подбуждане, стимул —»sti
mulus.
Anreiz, /я, Anreizung, / : подбудител, възбуждащ
фактор ; възбуждане —> stimulus.
Ansatz, Ansatzpunkt, m : инсерция, прикрепяване,
залавно място —» insertio.
ansatzlörmig ; добавъчен, придатъчен, апендикула-
рсн —>appendicularis.
Anschwellung
998
Aphonie
Anschwellung, / : подутост, подутина tumor (2) ;
отичаме, увеличаване на обем ; надебеление -»
intumescentia (1*2) ; кълбовидно надебеляване
или разширяване -» bulbus (2).
—, knotenförmige : подобно на коляно подуване или
образувание —> geniculum.
Ansetzung, / : сближаване, натъкмяване, апози-
ция -♦ appositio (2).
ansteckend, ansteckungstfhig : заразителен, прилеп
чив, прихватлив -* contagiosus>in/ectiosus(2) ;
способен да зарази, вирулентен -» virulentus.
ansteckende Krankheit : прилепчива болест, конта
гиозна болест -» morbus contagiosus.
Ansteckung, / : заразяване, инфекция -> infectio :
заразяване -» contagium (2).
Ansteckungsmöglichkeit, Ansteckbarkeit, / ; прилеп-
чивост, заразителност, контагиозност -» соп-
tag:ositas.
Ansteckungsstoff, m : зараза, заразно начало -» ron -
tagium (1).
Antacids, nipi : антацидки или протнвокнеелиннн
лекарства —» antacida.
Antagonismus, m : антагонизъм, противопоставя
не —» ая/адояшии* .
Antarthritica, njpl : антиартрнтмчни или лротиво-
подагрени лекарства -* antarthritica.
Anteftexio, / : антефлексия -» anteflexio.
7 - uteri ; антефлексия на матката —» anteflexio
uteri.
Anteil, /я : част -» /mrs.
Antemetica, n(pl ; антеметици —►antemetiса.
Antepositio, / : антепозиция —» antepositio.
—
uteri : антепозиция на матката -» antepositio
uteri.
Anteversio, / : антеверзня, наклоняване напред -»
anteversio.
—
uteri : антеверзня на матката —» anteversio
uteri.
Anthelix, m: антхеликс —» anthelix.
Anthelraînthica, rfil : ант(и)хелминтнци, противо
глистны, глистогонни лекарства -> anthelmin-
thica.
Anthidrotica, /■//>/ : противопотни средства -» вя-
fiAi irotica.
Anthrakose, / : антракоза на белите дробове —» ая~
tracosis pulmonum.
Anthrax, m: антракс, синя пъпка, въглен -» вя-
thrax.
Anthropologie, / : антропология -* anthropologia.
Anthropométrie, / : антропометрия -» anthropomet-
ria.
Anthropophobie, / : антропофобия—»anthropophobia.
Antiasthmatica, n(pl : антиастматични лекарства -»
antiasthmatica.
antibakteriell : антибактериален,
противобакте-
риен —» antibacterialis.
antibakterielle Mittel : антибактериални или проти-
вомикробни средства -» antibacterialia.
Antibiose, f : антибиоза —» antibiosis.
Antibiotica, antibiotische Mittel, n(pl : антибиоти
ци —» antibiotica.
Anticoocipientia, nfpl : антиконципиенти, противоза
чатъчни средства -» anticoncipientia.
Antidiabetica, n(pl : противодиабетнчни лекарства -»
antidiabetica.
Antidiarrhoica, nfol : противодиарични лекарства -»
antidiarrhoica.
Antidiuresis, / : антидиуреза —» antidiuresis.
Antidota, nipi ; противоотрови, антидоти -» anti
doti.
Antiepileptica, nfpl : против ^епилептични лекар
ства -» antiepileptica.
Antigene, nfpl : антигени -* antigena.
Antigonorrhoica, nfpl : противогонорейни лекар
ства —» antigonorrhoica.
Antihislaminica, nfpl : антихистаминови или проти-
вохистаминови лекарства -» antihistaminiса.
Autikoagu lautia, nfpl : аатикоагуланти, противосъ-
сирващи средства -* anticoagulantia.
Antikörper, я/p/ : антитела, противотела, защитни
тела -» anticorpora,
Antimetabolite, m/p/ : антиметаболити -» antimeta-
bolita.
Autineuralgica, nfpl : антиневралгични или противо-
невралгични лекарства -» antincuralgica.
Antiperistaltik, / : антиперисталтика, обратна пери*
сталтика -> antiperistaltica.
Antipyrese, / : антипиреза -» antipyresis.
Antirheumatica, nfpl : антиревматични или проти
воревматични лекарства -» antirheumatica.
Antiscabiosa, nfpl : лекарства против краста -♦
antiscabiosa.
Antisepsis, Antiseptik, / : антисептика -» antisepsis.
Antiseptica, nfpl ; антисептици, антисептични ве
щества -> antiseptica.
antiseptisch : антисептичен, обеззаразяващ -» anti-
septicus.
Antisomitogene, nfpl : антигени -» antigena.
Antisyphilitica, nfpl : противосифилитични лекар
ства -> antisyphilitica.
Antithyreoidea-Stoffe, mfpl : тиреостатични лекарства,
тиреостатика -> thyreostatica.
Antitoxine, nfpl : антитоксини -* antitoxina.
Antitragus, m: антитрагус -» antitragus.
Antivirus, n : антивирус -» antivirus.
Antodontalgica, nfpt : антодонталгицн, лекарства
против зъбобол —» antodontalgica.
Antritis, / : антрит -» antritis.
Antrotomie, / : антротомия -» antrotomia.
Antrum, я : антрум, кухина -» antrum.
—
mastoideum : мастонден антрум -» antrum ma
stoideam.
—
pyloricum : пилорен антрум -» antrum pylori
cum.
Anurie, / : анурия -» anuria.
Anus, m : анус, заден отвор (проход) -> anas.
—
praeter : противоестествен или изкуствен
анус —» anas praeternaturalis.
Anwachsen, я : нарастване -» incrementum (при
раст), accretio (!) (уголемяване).
Anwendung, / : прилагане, употребяваме (на лекар-
ство) ~» applicatio, usus.
Anwuchs, m : нарастване, уголемяване -» ac cr e
tio (1).
anzeigend : показващ, посочващ -♦ indicans.
Anzieher, m : привеждан (мускул), аддуктор
adductor.
Anziehung, / : притегляне, привеждане, прибиране,
аддукция -» adductio.
Aorta, / : аорта -» aorta.
—
, absteigende : низходяща аорта -* e o r/e descen
dens.
—
, ansteigende : възходяща аорта -» aorta ascen
dens.
Aortalgie, / : аорталгня aortalgia.
Aortenbogen, m: дъга на аортата, аортна дъга -»
arcus aortae.
Aortenenge, / : стеснение на аортната дъга, истмус
на аортата -» isthmus aortae.
Aortenentzündung, / : аортит -* aortitis.
Aorteninsutfizienz, / : аортна инсуфициенция -»
insufficientia valv(ul)ae aortae.
Aortenklappe, / ; аортна клапа -» valva aortae.
Aortenstenose, / : аортна стеноза -» stenosis val-
v(ul)ae aortae.
Aortenverengerung, angeborene : коарктация на аор
тата -» coarctatio aortae.
Aortitis, / : аортит —» aortitis.
Apertur, / : апертура, отвор -» apertura.
Apex, /я : връх -»
Aphagie, / : афагия -» aphagia.
Aphakie, f : афакия -» aphakia,
Aphasie, / : афазия -» aphasia.
Aphonie, / : афония -» aphonia.
Aphrodisiaca
999
Arzneibehandlung
Aphrodisiaca, n/pl : афродизиака - 4 aphrodisiaca.
Aphtbea, flpl : афти -> aphthae.
—, tropische : тропическа диария, спру
linguae.
Aphthenseuche, / : шап - 4 j/omo tö/j aphthosa epi-
zootica,
apikal : аппкален, върхов - 4 apicalis.
Apikolyse, / : апиколиза a/HcoJjtffr.
Apitnitarismus, m : апитуитаризъм - 4 apitaitaris-
maj.
Apizitis, / : апицит - 4 apicitis.
Aplasie, / : аплазия -» aplasia.
Apnoe, / : аиное, апнея - 4 apnoea (арпос).
apokrin : апокринен -4 с/госг/ллг.
Aponearosis, / : апоневроза -» aponeurosis.
Apophyse, / : апофиза - 4 орорАудо.
apoplektischer Habitus : апоплектичен хабитус -4
habitus apoplecticus.
—
Insult : мозъчен инсулт - 4 apoplexia (IJ.
Apoplexie, / : апоплексия —> apoplexia (1-2).
Apotheke, / : аптека - 4 pharmacia%
Apparat, /я : апарат, апаратура - 4 apparatas (J).
—
C r£ansysten») г апарат, система —4 apparatus (2).
Appendektomie, f: апендектомия - 4 appendedomia.
appendikolär : апеидикуларен - 4 appendicularis.
Appendix vermiformis : апендикс, червеобразният
израстък на сляпото черво —4 appendix vermi
formis.
Appendizitis, / : апенднцит —4 appendicitis.
Appetit, /я, Appetenz, f : апетит - 4 appetitus.
appetitanregende, appetitsteigernde Mittel ; средства
за апетит, аперитива -> aperitive.
Appetitlosigkeit, / , Appetitmangel, m: безапетптие,
—
лшгса на апетит, анорексия - 4 anorexia.
Applikation, / : апликация, прилагане - 4 applica
tio.
Apposition, / : апозиция - 4 appositio.
Apraxie, / : апраксия - 4 apraxia.
Aprosexie, / : апроэсксия —> aprosexia.
Aptyalismus, m : аптиализъм - 4 aptyalismus.
apyretiscb : апиретмяен, афсбрнлеи, нетрескав - 4
аруretieus.
Apyrexie, / : апнрексия - 4 apyrexia.
Aquedoctos, m : акведукт, водопровод - 4 aqueduc
tus.
—
cerebri : мозъчен или Силвие в водопровод - 4
aqueductus cerebri.
Arachnodaktylie, / : арахиодактнлкя - 4 arachnodac
tylia.
arachnoidal : арахноидален, арахноиден
arach-
noidalis.
Arachnoidea,/: арахнондея, паяжиновидна мозъч
на обвивка -4 arachnoidea.
Arachnoiditis, Arachnitis, / : арахноидит, арах нит - 4
arachnoiditis.
Arcus aortae : аортна дъга - 4 arcus aortae.
—
senilis : старческа дъга —» arcus senilis.
Areflexie, / : арефлексия - 4 areflexia.
Aréole, / : ареола, кръгче, ореол —4 areola.
Areolitis, / : ареол«it - 4 areolltis.
Argylf-Roberfsonsches Phänomen : симптом или син
дром на Лргайл-Робертсън - 4 Argyll-Robertso
ni symptoma.
Argyrisrans, m: аргирнзъм - 4 argyrismus.
Argyrose, / : аргироза - 4 argyrosis.
Arhythmie absoluta : абсолютна или пълна аритмия,
предсърдно мъждене или трептене -4 arhytli
mia absoluta, fibrillatio atriorum.
Arhythmie, / : аритмия - 4 arhythmia (arrhytmia).
a rhythmisch : аритмичен, неправилен, нередовен ->
arkythmicus.
Arme, mlpl : ръце, ръчички - 4 brachia.
Armnervengeflecht, Armgeflecht, n: мишничек сплит- 4
plexas brachialis.
krmschmerzen, mfpl : брахпалгия - 4 brachialgia.
Armstrecker, m : тригла в мускул, трицепс - 4 tri
ceps (musculus triceps brachii).
Armtragetuch, n : китела, поддържаща превръзка -ч
mitella.
Arrector, m : изправяч, повдигач (мускул) - 4 аг•
rector.
Arrhythmie, / : аритмия - 4 arhythmia (arrhythmia/♦
Arrosion, f \ арозия, разяждане - 4 arrosio.
Arsonvalisation, / : дарсонвализация - 4 darsonva•
Usâtio.
Artefakt, m: артефакт -ч artefacium.
artefiziell : артифициален, неестествен, изкус*
n e u - 4 artificialis.
Arteria iliaca communis : обща хълбочна артерия -»
arteria iliaca communis.
—
radialis : радиална или лъчева артерия - 4 arte
ria radialis.
—
subclavia : подключична артерия -4 arteria
subclavia.
—
umbilicalis : пъпна артерия - 4 arteria ambili-
call's.
Arterie, / : артерия - 4 arteria.
arteriell : артериален - 4 arterialis4arteriosus (ap-
териозен).
Arterienentzündung, / : възпаление на артерия, ар
териит —4 arteriitis.
Arteriennaht, / : шев на артерия, яртериорафмя - 4
arteriorrhaphia.
Arteriitis, / : артериит, артерит -ч arteriitis (arte
ritis).
—
nodosa : нодозем, възлест периартеринт - 4 Pe
riarteriitis nodosa.
—
temporalis : темпорален артериит - 4 arteriitis
temporalis.
Arteriole, / : артериола - 4 arteriola.
Arterioiosklerose, / : артсриолосклсроза - 4 arterio-
losclerosis.
Arteriorrhaphie, / : артериорафия -* arteriorrhaphia.
Arteriosklerose, / : артериосклероза - f arterioscle
rosis.
arteriosus : артериозен, артериален - 4 arteriosus.
Artériotomie, / : артериотомия - 4 arteriotomia.
artfremd : чужд, несродствсн -> alienus.
Arthralgie, f \ артралгия - 4 arthralgia.
Arthritis, / : артрит -> arthritis.
—
deformans : деформиращ артрит -4 arthritis
deformans.
Arthritismus, m: артрптизъм, артритнчна диатеза -ч
arthritismus.
Arthrodese. / : артродеза - 4 arthrodesis.
Arthrogryposis, / ; артрогрипоза -* arthrogryposis.
Arthroiyse, / : артролнза - 4 arthrolysis.
Arthropathia deformans : деформираща артроза - 4
arthrosis deformans.
Arthropathie, / : артропатия -* arthropathia.
Arthroplastik, / ; артронластика - 4 arthroplastica.
Arthrorhise, f : артрориза -> arthrorhisis.
Arthrose, / : артроза - 4 arthrosis.
Arthrosis derormans : деформираща артроза arth
rosis deformans.
Arthrotomie, / : артротомия - 4 arthrotomia.
Arthus-Phänomen : феномен или симптом на Артюс - 4
Arthiisi phaenomenum.
Articulatio talocruralis : скочна или глезенна става,
талокрурална става - 4 articulatio talocruralis.
artikulär : артикуларсн, ставен - 4 articularis.
Artikulieren, n : членораздслност на рента, артику
ляция —4 articulatio-.
Arznei, / , Arzneimittel, n : лекарство, цяр, лекарст
вено средство - 4 medicamentum.
Arzneiallergie, / : лекарствена алергия, лекарствена
болест -4 morbus medicamentosus.
Arzneiausschlag, m, Arzneiexanthem, n : лекарствен,
медикаментозен обрив -4 eruptio medicamen
tosa.
Arzueibad, n : лекарствена баня - 4 balneum medi
catum.
Arzoeibehandlung, / : лекарствено лечение - 4 phar-
macotherapia (1).
Arzneibehandlungslehre
1000
aufgeregt
Arzoeibehandlungsiehre, / : наука за лечебното
действие на лекарствата -* pharmacothera-
pia (2).
Arzneibuch, n : фармакопея -» pharmacopoea.
Arzneiexanthem, v* ; лекарствен обрив -> eruptio
'
medicamentosa, toxicodermia(токсична екзан«
тема).
Arzueiflasche, / : медицинско стъкло lagena.
—
, weithalsige : стъкло с широко гърло, банка -»
vitrum amplum.
ferzneikraut, л ; лечебна билка -* he rba ,
Arzneikugel, / : лекарствено топче -> globulus (1).
arzneilich : лекарствен, медикаментозен -» medica
mentosus,
Arznei mischung, flüssige : течна лекарствена смес,
микстура -> mixtura (2),
Arzneimittel, n : лекарствени средства -» materia
medica (2),
—, flüssiges : разтвор на лекарствени вещества —>
liquor (2),
—, schleimhaltige oder schleimige : слузести, муцп-
лагннозни вещества -» mucilaginosa.
Arzneimittelklystier, n : лекарствена клизма -> clys-
та medicamentosum,
Arzneimittellehre, / : фармакология -* pharmaco-
/üg/а ; материя медика —» materia medica,
Arzneipflanze, / : лечебно растение
herba,
Arzneistäbchen, nfpl : лекарствени пръчици —»
(medicati).
Arzneistüt, m; лекарствено моливче или пръчица'-*
stilus.
Àrzoeîvergiftung, / : отравяне с лекарства, медика
ментозна интоксикация —> intoxicatio medica
mentosa.
Arzoeiverordnung, Arznei Verschreibung,/ : лекарстве
но назначение или предписание, рецепта -*
formula (I) ; назначение или предписване на
лекарства, лечение -» medicatio.
Arzt, m: лекар —>medicus
—t approbierter : лекар дипломиран —* medicinae
doctor (1).
—, behandelnder oder ordinierender : ординатор (ле
кар) -» ordinator.
Asbestose, / : азбестоза -* asbestosis.
Aschheim-Zondeksche Schwangerschaltsreaktion : реак
ция на Ашхайм-Цондек за диагноза на бре
менността —»Aschheim-Zondek' testum.
Aschnerscher Reflex: феномен или рефлекс на Аш-
нер —> Aschneri phaenomenum.
Aschoff-Geipelsches Knötchen : възелче или гранулом
на Ашоф-Талалаев -» Aschoff-Talalaev' no
dulus.
Aschoff-Tawara-Knoten : възел на Ашоф-Тавара
nodus atrioventricularis.
Ascolische Reaktion : реакция на Асколи —> Ascolii
reactio.
Asepsis, / : • асептика, физическа антисептика -*
asepsis.
aseptisch : асептичен, стерилизиран, безмнкробен -*
sterilis (1).
Asia Ite, / : аптиалнзъм -> aptyalismus.
Askariasis, Askaridiasis, / : аскаридоза, аскари
д о з а -» ascaridosis (ascaridiasis).
Aspergillose, / : асиергилоза
aspergillosis.
Aspermatismus, m : асперматизъм -» aspermatismus,
aspermia.
Aspermie, / : асперматизъм -» aspermatismus, as
permia.
Asphyxia traumatica : травматична асфиксия -*
asphyxia traumatica.
Asphyxie, / : асфиксия, задушаване -* asphyxia.
—, lokale: локална или местна асфиксия -> asphy
xia localis.
—
der Neugeborenen : асфиксия у новородените -»
asphyxia neonatorum.
—, traumatische : травматична асфиксия -> asphy
xia traumatica.
Aspiration, / : аспириране -* aspiratio (I).
Assanierung, / : саниране, оздравяване -* assanatio,
дела/io (2).
Assimilation,/ : асимилация, анаболизъм
anabo-
lismus.
Ast, m : клон -4 ramus.
Astasie, / : астазия -* astasia.
Astereognosie, / : астереогнозня, стереоагнозия -ь
stereoagnosia.
Asthenie, / : астения, безсилие, слабост -* asthenia.
Asthenopie, / : астенопия, слабост на зрението -*
asthenopia.
Asthma, n : астма -* asthma.
—
cardiale : кардиална или сърдечна астма ->
asthma cardiale.
Astigmatismus, m : астнгматизъм -» astigmatismus,
Asyoclitismus, m : асинклитизъм
axj/zHtfiï&mar.
Asystolie, / : асистолия ■* asystolia (1).
Aszites, m : асцит, водянка на коремната кухина —*
ascites.
Ataractica, nipi : атарактици ataraciica. .
Atavismus, m: атавизъм
atavismus.
Ataxie, / : атаксия -* ataxia.
Atelektase, / : ателектаза -* atelectasis. . -
Atem, übelriechender : лош дъх, лоша миризма от
устата —» foetor ех ore.
Atemgeräusch, n ; дихателен шум —» murmur respi
ratorium.
Atemnot, / : задух, диепнея -* dyspnoea.
Atemstillstand, /я ; спиране на дишането, апнея -»
apnoea.
Atemwege, m/pl : дихателни пътища, въздухоносни
пътища —» viae respiratoriae.
Atherom, n : атером —» atheroma.
Athen»matose, / : атероматоза -» atheromatosis.
Atherosklerose, / : атеросклероза —> atherosclero
sis.
Athetose, / : атетоза —» athetosis.
Athrepsie, / : атрепсия -* athrepsia (7-2).
Athyreose, / : атиреоза -* athyreosis.
Atlas, m : атлас -»
Atmen, я : дишане —» respiratio.
—
*, amphorisches : амфорично дишане —> respiratio
amphorica.
_ , p'eifeodes
zischendes : стрндулозно или
свистящо дишане -* respiratio stridulosa.
—
, rasselndes oder röchelndes : стерторозно или
хриптящо дишане -* respiratio siertorosa.
Atmokausis, / : атмокаузис -» atmocausis ; вапори
зация -* vaporisatio (2).
Atmung, / : дишане -» respiratio.
—
, künstliche : изкуствено дишане -* respiratio
artificialis.
Atmungsbeschleunigung, / : ускорено дищане, тахи-
пнея, полппнея -* tachypnoea (tachypnoe).
Atmungszentrum, я : център на дишането, дихате
лен център —> centrum respirationis. ....
Atonie, / : атопия, отпуснатост, вялост -* atonia.
Atresie, / ; атрезия -» atresia.
Atrichosis, / : атрихоза, атрихия —» atrichosis.
Atrioventrikularknoten, яг ; атрио-вентрикулен въ
зел -г» nodus atrioventricularis.
Atrophie, / : атрофия -» atrophia, phthisis (2)
(чезнене).
atrophisch : атрофичен, атрофиран -* atrophicus.
atypisch : атипичен, нетипичен, неправилен, не
обичаен -* atypicus.
Aufblähung, / : емфизем, емфизема
emphyse
ma.
aufbrausend : кипящ, шумящ, ефервесцентен
ef
fervescens.
Auffrischen (von Wundrändern), n: опресняване
ръбовете на рана -> vivificatio.
Aufgeblasensein, я : метеоризъм meteorisn\us.
aulgedunsen : подпухнал, пастьозен -* pastosus.
anfgelöst : разтворен, втечнен -> dissolutas.
aulgeregt : възбуден, ажнтиран agitaiup. .
Aufgeregtheit
1001
ausgeglichen
Aofjtereirttieit, / : (психомоторна) възбуденост, ажи-
тацня -» agitatio ; възбудено състояние, въз
буда -» excitatio.
aufjre$chwemmt : подпухнал, пастьозен —> pasto-
sus.
Aufgießen, « : запарване -» infusio (2).
Aufguß, m: запарка, ннфуз -* infusum.
Aufhänger, m : мускул, повдигащ тестикула, кре-
м«тстер -» cremaster musculus.
Aufhängung in der Schwebe ; увисване на тялото вър
ху уред -> suspensio (2).
Auflagerung, / : напластяване, прибавяне, апозн-
ция —> appositio.
Auflegung, / : налагане, прилагане -* applicatio.
Auflockerung, / : разредяване, рарефицнране -* ra
refactio.
aufiosend : разтварящ solvens.
Auflösung, / : разтваряне, разпадане -» dissolutio.
AuMösungsmittel, n{pl : стопяващи или разнасящи
лекарства, днеолвенти -* dissolventia (2).
Aufregung. / : (психомоторна) възбуденост, ажита
ция —» agitatio ; възбуда —» emotiо, excitatio.
—
, krankhafte г патологично повишено настроение,
екзалтацня —> exaltatio.
Aufrichter, m : изправям, повдигам (мускул) —>
arrector ; изправям, повдигам, еректор (мус
кул) -* erector (muscutus).
aufsaugende Mittel ; всмукващи, поглъщащи сред
ства —* absorbentia.
Aufsaugung, / : всмукване, поглъщане —» absorptio ;
поглъщане, всмукване, резорбция -> resorptio.
Aufschrecken, nächtliches : нощно изплашване -* /?в-
z/or noctumus.
Aufschütteln, п : разтърсване, раздрусваие (разкла
щане) —> succussio.
Aufschwemmung (Dispeision), / : микстура (диспер
сия) -> suspensio (1).
aufsteigend : възходящ, възкачващ се -» ascendens.
Aufstoßen, п : оригване -> eructatio, regurgitatio
(J) (регургптация).
—, saures : кисело оригване -♦ eructatio acida.
Augapfel, m: очна ябълка -■> bulbus oculi.
Augapfelblulung, / : кръвотечение от очната ябълка,
офталморагия -» ophthatmorrhagia.
Augapfelkleinheit, / : малка очна ябълка, мнкр-
офталмия —» microphthalmia.
Augapfelvergrößerung, / : хидрофталм -» hydroph-
thaïnuis.
Angapfelzerreißung, / : разкъсване на очната ябъл
ка -» ophthalmorrhexis.
Auge, /i : око -> oculus.
Augenarzt, m ; очен лекар, офталмолог —» Ophthal
mologus.
Augenbindehaut, / : конюнктнва -* c o njunctiva .
Augenbindehautentziindung, / : конюнктивит -> con
junctivitis.
Augenbinnendruck, m : вътрсочно или пнтраокуларно
налягане, офталмотонус —» tensio intraocula
ris.
Augenbraue, / : вежда -» supercilium.
Augenbutter, / : турели, сухите корички в ъглите
на окото -> sebum palpebrale.
Augendarre, / : „сухота на окото“, ксерофталмня
xerophthalmia.
Augenentzflndung, / : възпаление на очите, офтал-
мия -♦ ophthalmia.
Augenheilkunde, / : офталмология -» ophtalmolo
gie
Augenheilmittel, n/pl : очни лекарства -> ophthal
mica.
Augenhintergrund, m : очно дъно
fundus oculi.
Augenhöhle, / : очница, орбита
orbita.
Augenkrankheit, ägyptische : трахома -* trachoma.
Augenlederhaut, / : бяла обвивка на окото, еклера -»
sclera.
Augenlid, п : клепач, клепка -» palpebra.
(Augea)Lidentzündung, / : блефарит -* blepharitis.
Angeolides, Fehlen des: липса на клепач(и) -* able-
pharia.
Augenlidtalgdrüsen, ffpl : Майбомневп жлези —►
glandulae tarsales.
Angenlinse, / : очна леща lens.
Augenmnskellähmung, / : парализа на очни мускули,
офталмоплегия ophthalmoplegia.
Augenmuskelnerv, gemeinschaftlicher : очнодвигателен
нерв -* nervus oculomotorius.
—
, oberer : скрипецов (скрнпецовнден) нерв —>ner
vus trochlearis.
Augennerr, m: очен нерв -» nervus ophthalmicus.
Angenprothese, / : очна протеза -» prothesis ocu
laris.
Augenschwindel, m : очен световъртеж -* vertigo
ocularis.
Augenstar, m : „перде“, катаракта -» cataracta.
Augentripper, m : гонореей конюнктивит -» conjunc
tivitis gonorrhoica.
AugentropfWässer, nfol : очни капки - 4 instillationes.
Augenwasser, я, Augentropfen, mfpl : колир colly
rium.
AngenwasserSDCht, / : хидрофталм —>hydrophtalmie.
Angenwimper, / : мигла —» cilium (1).
Augenwinkel, m : ъгъл на клепачната цепка —►
canthus.
Aagenzahn, m: кучешки зъб -* dens caninus.
Angenzittern, n : треперене на очите, нистагьм
nystagmus.
HàM
Aura, / : аура, „предвестник“ -* aura.
aurikulär : аурикуларен, ушен —> auricularis.
Ausartung, / : израждане, дегенерация, дегенерира-
не -> degeneratio.
Ausatmung, / : издишане, издишване -» exspiratio.
Ausbleiben der Menses : аменорея, спиране на мен
струацията, меностаза —> menostasis.
Ausbreitung, / ; разпространяване, ‘дмссминация —*
disseminatio ; разпространяване, разширяване*
пропагация propagatio.
Ausbruch, m : обрива не, изрива не, ерупция ->
eruptio.
Ausbuchtnng, / : дивертикул -♦ diverticulum; вдлъб
натина, вгънатост, хлътналост —» excavatio ;
вдлъбнатина, джоб (плитък), рецссус —> rr -
ausdehnend : разширяващ се, експанзивен, expan-
sivas.
Ausdehnung, / : разтягане, разширяване
ectasia ;
обтягане, скстензия —> extensio ; протежение*
обем —» dimensio.
—
, abnorme : разтягане, разпъване -* distensio.
Ausdrücken, n : изстискване —> expressio.
Ausdünstung, / : изпаряване —» vaporlsatio (1).
auseinandergebend : раздалечаващ се, днвергентен -+
divergens.
Auseinanderweichen, n : раздалечаване един o r
друг -* diastasis.
Ausfäilung, / : утаяване, преципитация -* praeci
pitatio.
Ausfluß, m: течение -> / / йог, fluxus (силно дече-
ние).
Ausforschung, / : проучване, изследване -* explo
ratio.
Ausführungsgang, m: отводен или екскреторен ка
нал —> ductus excretorius.
Ausgang, m: изход -> exitus (1).
Ausgangszange,/ : изходни шипци -» forceps- mi
nor.
ausgeblutet : безкръвен —» exsanguis.
ausgebreitet : разпрострян, разлят, дифузен —» г///-
fusus.
ausgedehnt : разлят, разпрострян, дифузен -* diffu
sus ; разтегнат
extensus.
ausgefätit : утаен, утаечен, прецнпитиран -»
cipitatus (J).
aasgeglichen : уравновесен, възстановен, компенси
ран -* compensatas.
ausgehöhlt
1002
Azidose
ausgehöhlt : издълбан, вдлъбнат —> excavatus (вгъ-
пат, хлътнал), concavus : издълбан, кух -*
cavatus.
ausgeprägt (stark): напълно изразен, силно развит -»
/tondus.
ausgesät : разсеян, диссминиран —» disseminatus.
Ausgleichung, / : изравняване, компенсиране, ком
пенсация —» compensatio.
Aushöhlung, / : издълбаване ~» excavatio, reces-
sus.
Auskratzung, / : изстъргване c кюрета, кюретира-
не —» abrasio (абразия), excochleatio (екскох-
леация).
Auskultation, / : аускултация, преслушнанс -» aus
cultatio.
Auslöfiel ung, / : изстъргване с кюрета —» ex c o c h
leatio.
Auslüitung, / : проветряване, аерация -» aeratio.
Auspressen, л : изстискване -> expressio (1).
Ausrenkung, / : изкълчване, луксация -» luxatio.
Ausrottung, / : изкореняване, пълно отстраняване,
екстирпация -> exstirpatio.
Aussaat, / : разсейване, дисеминнране, дисемина-
ция -> disseminatio.
aussätzig : прокажен, лепрозен ~> leprosus.
Aussatz, т : проказа, лепра -» lepra.
Aussaugung, / : изсмукване, аспнриране -> aspira
tio (2).
Ausschälung, / : обелване, олющване, енуклеация ->
епиcleatiо.
—
des Augapfels : енуклеация на очната ябълка -»
enucieatiо bulbi.
Ausscheidend : отделителен, екскреторен —> excre
torius.
Ausscheidung1, / : отделяне, изхвърляне, излъчва
не -> exeretio ; излъчване, секреция —» secre
tio.
Ausscheidung-, Ausschaltung, / : отстраняване, изключ
ване, елиминация -» eliminatio.
Ausscheidungen, //pi : секрети -» secreta.
Ausschlag, m: обрив, изриване, ерупция -» erup
tio : кожен обрив, изрив по кожата, екзанте-
ма -* exanthema.
—
des neunten Tages : обрив на 9-ия ден след сал-
варсанова инжекция, еритема на Милиан -»
Miliani erythema.
Ausschneiduog, / : изрязване, ексцизия -> exci
sio.
Ausschwitzen, entzündliches : ексудация -» exsuda
tiо.
Ausschwitzung, entzündliche : възпалителен излив,
ексудат —» exsudatum.
Außenfläche, / : външна повърхност -» /acies (3).
.aussetzend : протичащ c прекъсвания, пресекващ -»
intermittens.
Ausspülung, / : промиване, иригация -» irrigatio.
Ausstopfung, / : тампониране, тампонада -> tampo-
natio.
Ausstoßung, / : изтласкване -> expulsio.
Ausstrahlung, / : излъчване, радиация, еманация -»
radiatio, emanatio (1); излъчване, ирадиа-
ция —> irradiatio (1-2).
Ausstreuung, / : разсейване, разпространяване, ди-
семинация -» disseminatio.
Ausstülpung, / : дивертикул —» diverticulum.
Austreibung, / : изгонване -» expulsio.
austrocknend : изсушаващ —» desiccans.
Austrocknung, / : изсушаване, изсъхване, дехидри-
ране -» desiccatio ; изсушаване, отнемане на
течности -* exsiccosis (2).
auswählend : избирателен, елективен -> electivus.
Auswärtsdreher, m : супинатор (мускул) —» supina
tor (musculus).
Auswärtsdrehung, / : завъртане навън, супинация -»
supinatio.
Auswärtskehrung, / ; обръщане навън (на клепача),
екгроииум -» ectropium.
Auswärtsschielen, п : раздалечаващо се кривоглед
ство, дивергиращ страбизъм -* strabismus
divergens.
Auswärtszieher, m: отвеждан (мускул), абдуктор -»
abductor (musculus).
Auswahl, j : избиране, избор -» selectio.
Auswanderung, / : диапедеза -» diapedesis.
Ausweidung, / : екзентерацня —» exenteratio.
Auswuchs, knolliger : туморовидно образувание на
кожата, фима -» phyma.
—
, schwammiger: гъбовиден израстък -> /angus (2).
Auswurf, m : храчки, храчка -> sputum; храчки,
експекторация -> expectoratio (2).
—
, rostfarbiger : ръждиви, рубигинозни храчки -»
sputum rubiginosum.
—
, schleimigeitriger : слузно-гнойни храчки -» spu
tum coctum.
—
, schleimiger : слузни, слузести храчки —» .spa-
/am crudum.
—
im Wasser sich zu Boden senkender : храчки, по
тъващи на дъното във вода —►sputum /undum
petens.
Auszehrung, / : линеене, болестно слабеене, изто
щение -> consumptio.
Ausziehen, п : изваждане, извличане, екстракция -►
extractio ; извличане на разтворими вещества
от дроги, дигеетия -» digestio (2).
Auszug, m: извлек, екстракт —» extractum.
Autobluttransfusion, / : автотрансфузия, „самопрели-
ване* на кръв -» autotгans/usio (2).
autochthon : автохтонен -* autochihonus.
autogen : автогенен, самороден, самовъзникнал ->
autogenes.
Antohämotherapie, / : автохемотерапия -> autohae-
motherapia.
Autoinfektion, / : автоинфекция, автогенна инфек
ция -» autoin/ectio.
Autointoxikation, / : автоинтоксикация, самоотра-
вяне —» autointoxicatio.
Autoklav, m: автоклав -» autoclavus.
Autolyse, / : автолиза, саморазтопяване, самосмила-
не -» autolysis.
autonomes Nervensystem : автономна или вегетатив
на нервна система -» systema nervosum au
tonomicum.
Autophagie, / : автофагия, „самоизяждане* -» auto-
phagia.
Autoplastik, / : autoplastischer Ersatz : автопласти
ка -» autoplastica.
Autopsie, / : аутопсия, обдукция, секция, отваряне
на труп -» autopsia.
Autoserotherapie, / : автосеротерапия -» autosero-
therapia.
Autosuggestion, / : автосугестия, самовнушение —»
autosuggestio.
Autotransfusion, / : автотрансфузия -» autotrans-
/usio.
Autovakzine, / : автовакцина -» autovaccinum.
avirulent : авирулентен, невирулентен —» aviruien-
tus.
Avitamonose, / : авитаминоза, недоимъчно заболя
ване —» avitaminosis.
axillar, Axillar- : аксиларен, подмишничен -* a x i l
laris.
Axillarlinie, / : аксиларна линия-» linea axillaris.
Axon, n: аксон, невраксон, осев цилиндър -» neur-
CLXOn.
Ayerzasche Krankheit : синдром или болеет на Айер-
за -» Ayerzi syndromum.
Azephalus. m: ацефал, ацефалия —> acephalia
(acephalus).
Azetonämie, / : ацетонемия, кетонемия -» aceton-
aemia.
Azetonurie, / : ацетонурия, кетонурия -» acetonuria•
Azidität, / : киселинност -» additas♦
azidophil : ацидофилен -» acidophilus.
Azidose, / : ацидоза -» acidosis.
azinös
1003
Basisnarkose
azinös : ацинозен, гроздовиден -* acinosus.
Azinus, m: ашжус -» acinus.
Azoospermie, / ; азооспермия —> azoospermia.
Azolämie, / ; азотемия -> azotaemia.
A2R : реакция на ЛшхаЙм-Цондек —♦ Aschheim-
Zondek' testam.
в
Babtnsktsches Zeichen : рефлекс на Бабннски
Ва-
binskii reflexus.
Bacilli, m\pl ; лекарствени пръчици —» bacilli (те-
dicati).
Bacillus bulgaricus : български бацил -» Lactobacte-
rium bulgaricum.
Backe, / : буза -» bucca.
—, dicke (pop.) ' абсцес на венеца, парулис —4
partilis.
Backenzahn, grofier ; голям кътник, молар -» dens
molaris.
—, vorder : предкътник, малък кътник, премолар - 4
dens premolaris.
Bacteriostatics, n\pl : бактериостатични средства,
бактериостатици -» bacteriostatica.
Bad, п : баня - 4 balneum.
Badekur, / ; банско лечение - 4 cura thermalis.
Bäckerbein, n : изкривяване на коляното навън ->
genu valgum.
Bäderbehandlung, / : банско лечение, балнеотера-
гшя -» balneotherapia (2).
Bäder-(Kurort-)Wis$enschaft, / ; балнеология -» bal
neologia.
Bähungen, ffpl : горещи апликации (компреси, ла
пи и др.) -* fomentum.
Bälkchen, n : гредичка, трабекула - 4 trabecula.
Bäizsche Krankheit : болеет на Белц, лабиален микс-
аденит -» myxadenitis labialis.
Bändchen, n : юзднца, юздпчка -» frenulum, vin
culum (2).
Bänderlehre, / : синдесмология
syndesmologia.
baktericid : бактерициден —» bactericidus.
Bakterie, / , Bakterium, n : бактерия, бактерий-»
Bacterium.
Bakterienauflösung, / : разрушаване на бактерии,
лизнране -» lysis (2).
Bakterienkultur, Bakterienzilchtung, f\ (бактериална)
култура -» cultura.
Bakterieuruhr, / : бактериална (бацилна) дизенте
рия —4 dysenteria.
baklerienschädigend, bakterienwidrig : протпвобакге-
риен, антибактериален -» antibacterialis.
bakterientötend, bakterienvernichtend : убиващ бакте
риите, бактерициден -» bactericidus.
bakterientötende Substanzen ; бактерицидни веще
ства - 4 bactericida.
Bakteriologie, / : бактериология -» bacteriologia.
Bakteriolyse, / : бактериолиза - 4 bacteriolysis.
Bakterie lysi ne, nfpl : бактернолизини - 4 bacterio-
lysina.
BaKteriophage, m: бактериофаг -> bacteriophagum.
Bakteriostase, / : бактериостаза -> bacteriostasis.
Bactériurie, / : бактериурия, бацилурия - 4 bacte-
riuria.
Balanitis, / : баланит -» balanitis.
Balanoposthitis, / : баланопостпт —» balanoposthitis.
Balantidiasis, / : балантидиаза -» balantidiasis.
Balggeschwulst, / : атером —» atheroma.
Balgkropr, »i : кистозна струма —» struma cystica,
Balken, m ; мазолесто тяло (в главния мозъкJ —>
corpus callosum.
Ballistokardiographie, / : балнстокардиография -»
ballistocardiographia.
Ballonfahrerkrankheit, / : болест на летците, въз
душна болест -» morbus montanus.
Balneologie, / ; балнеология -» balneologia.
Biloeotherapie, / : балнсотерапия -> balneothera-
praW.
Baltin-Combergsches Verfahren : метод на Балтин-
Комберг —4 Baltin-Comberg’ methodus.
Band, я : връзка, лигамент —» ligamentum ; лента»
ивица -» taenia (2) ; връзка —» vinculum (J).
bandartig : подобен на лигамент -* ligamentosus.
Bandbaft, m: синдесмоза -* syndesmosis.
Bandscheibenvorfail, Baodscheibenprolaps, m : хернии
на междупрешденния диск —» hernia discalis.
Bandwürmer, mlpl : панделковиднк глисти, цссто-
ди -> Cestoda.
Bandwurm, m: тения, панделковпден глист, пан
делка - 4 Taenia (J).
—
, breiter : ботриоцефал, вид тения —» Bothrio-
cephalus latus.
—
, unbewaffneter : невъоръжена тения, говежда
тения —» Taenia saginata.
Bandwurmglied, n : членче на тения, проглотнд - 4
proglottis.
Bandwurmkopf, m : главичка на тения, сколекс —4
sсolex.
Bandwnrmkraokheit, f : тениидоза, тениаза -> tae*
niidosis (taeniasis).
Bandwurmmittel, bandwurmabtreibende Mittel : лекар
ства против тении, глнетогоннн средства -4
taenifuga.
Bangigkeit, / : чувство на страх -» angor.
Bang-Krankheil, / : болеет на Банг - 4 febris tindu-
Ians (2).
Bantische Krankheit : болеет или синдром на Баи*
ти —» Bantii syndromum.
Barästhesie, / : барестезия, усет за тежест -» bar-
aesthesia.
Bârânysche kalorische Prüfung : опит на Барани - 4
Baranyi testum.
Barotrauma, n : баротравма - 4 barotrauma.
Bartflechte, / : гноен фоликулит по брадата, сико
за -» sycosis.
—
, gemeine : обикновена сикоза —»sycosis staphy-
logenes sive vulgaris.
Bartholinitis,/: бартолинит -> bartholinitis.
Bartholinsche Drüsen : Бартолиновн жлези —» glan
dulae vestibulares majores (Bartholini).
basal, basilar ; базален —> basalis (basialis, basi-
laris).
Basaliom, n ; бааалиом, базоцелуларен епителио.хг
или рак -4 epithelioma basocellulare.
basalis, basiaf, basilaris : базален —» basalis (basia
lis, basilaris).
Basalmembran, / : базална мембрана -» membrana
basalis.
Basalzellenkarzinom, n, Basalzellenkrebs, m : базо
целуларен спителиом или рак, базалном -» epi
thelioma basocellulare.
Basedowsche Krankheit : Базедова болеет —> Basedo-
wi morbus.
Baseler Nomenklatur, Baseler Nomina anatomica : Ба
зелска номенклатура на анатомическите тер
мини - 4 S NA (—Baseliana nomina anatomi*
са).
Basilarmeningitis, Basalmeningitis, / : базиларен ме
нингит -4 meningitis basilaris.
Basis1, / : базис (в рецепта) -» basis-.
Basis-, / : база, основа, подложка (фундамент) -4
basis1.
—
pulmonis : основа на белия дроб -4 basis1 pul
monis.
basisch : основен, алкален -> alcalinus.
Basisnarkose, / : основна (базисна) наркоза - 4 Ьа*
sisnarcosis.
Basophilie
1004
Beinhautentzündung
Basophilie, / : базофилня -» basophilia.
Bau, m: строеж, структура -» structura.
Bauch, ni : корем, търбух -» abdomen, venter fl).
Bauchaorta, / : коремна аорта —» дог/û abdomina
lis.
Bauchatmung, / : коремно или диафрагмално диша
не -» respiratio abdominalis.
Bauchbrach, m : вентрална, коремна херния —> her
nia ventralis.
Bau chdeckenreflex ж : коре мен р ефл е кс -» reflexus2
abdominalis.
Bauchfell. // ; коремница, перитонеум -> perito
neum.
Bauchfellentzündung, / : възпаление на коремницата,
п ер ито н ит —» peritonitis.
— , ad làsive : адхезивен перитонит -> peritonitis
adhaesiva.
— , difluse : дифузен перитонит —> peritonitis dif-
fu ta.
— , eitrige : гноен перитонит —> peritonitis puru
lenta.
— , lokalisierte : локализиран перитонит —» peri
tonitis circumscripta.
— , tuberkulöse : туберкулозен перитонит -> peri
tonitis tuberculosa.
— , umschriebene : ограничен перитонит -» peritoni
tis cireumscripta.
Bauch feilhöhle, / , Bauch fellra um , m : перитон еална
кухина или пространство -» cavum peritonei.
Bauchgrimmen, n : колика ~» colica.
Bau chgu rren . Bauc hknurre n, (Bauch)Kollern, я : к ур
кане или къркорене в червата, борборигми -*
borborygmus.
Bauchhoden, m: крипторхизъм - * cryptorchismus.
Bauchhöhle, / : коремн а ку х ин а -» cavam abdomi
nis.
Bauchhöhlengeflecht, n : слънчев сплит -> plexus
*■ coeliacus.
Bauchhöhlenschwangerschaft, / : коремна бремен
ност —» graviditas abdominalis.
Bauchkrampfe, mfpl : коре мна кол ика -» colica ab
dominalis ; силни колики в корема, особено
чревни колики -» tormina.
Bauchpress e, / : кор емна преса ~» prelum abdomi
nale.
Bauchpunktiofl, / : пункция или парацентеза на ко
рема —> paracentesis abdominis.
Bauchschnitt, m: лапаротомия —» laparotomia.
— , wiederholter : повторна лапаротомия -» relapa-
rotomia.
Bauchspeicheldrüse, / : задстомашна жлеза, пан
креас - » pancreas.
Bauchspeicheldrüsenentzündung, / : възпаление на
задстомашната жлеза, панкреатит -» pancrea
titis.
Bauchtyphus, m: кор емен т и ф typhus abdomi
nalis.
bauchwärts, bauchseitig : разположен или обърнат
към предната повърхност на тялото, вентра-
лен —> ventralis fl).
Bauchwassersucht, / : асцит, водянка на коремната
кухина —» ascites.
„BauerowetzelH, m: заушки, „свинка“ -» parotitis
epidemica.
Bauchinsche Klappe : клапа на Баухин, илео-цекал-
-
на клапа —» valva ileocaecalis.
baumartig : дървовиден, разклонен -* arborescens.
Baumwolle, / : памук - » gossypium.
—
-, gereinigte : медицински или хигроскопичен па
му к —> gossypium hygroscopicum.
Bazillenruhr, / : бацилна (бактериална) дизентерия-»
dysenteria.
Bazillenträger, m : бацилоносител —» bacillivector.
Pazillurie, /. - бацилурия, бактериурия -* bacteri-
uria.
Bazillus, m: бацил -» Bacillus.
BCö, BCO-Vakzine, / : вакцина БЦЖ -» BCG,
Becherlarve, / : гаструла gastruiа.
Be(c)hterev-Pierre Marie-Striimpellsche Krankheit : бо
леет на Бехтерев-Марй-Щрюмпел —»spondylar
thritis ankylopoëtica.
Be(c)hterevsche Reflexe : рефлекси на Бехтерев -»
Behterevi reflexus.
Becken, n : таз, корито, леген(че) pelvis.
—
, enges : тесен таз —» pelvis angusta.
—
, plattes : плосък таз -» pelvis plana.
Beckenboden, m: тазово дъно, диафрагма на таза—»
diaphragma pelvis.
Beckeneingangszange, / : високи щиещи, висок фор
цепс -» forceps alta.
Beckengürtel, m; тазов пояс —» cingulum membri
inferioris.
Beckenhöhle, / : тазова кухина -» cavum pelvis.
Beckenmessnng, / : измерване на таза, пелвиметрия -*
pelvimetria.
Beckenneigung, / : наклонение на таза -» inclinatio,
pelvis.
bedeutungslos : несъществен, второстепенен -» acci
dens1.
beerenförmig : гроздовиден, ацинозен -» acinosus.
„Beerengeschwulst“, / : стафилом -» staphyloma.
Befestigung, / : прикрепяване, закрепяване, фикси
ране -» fixatio.
Befleckung, / : замърсяване, контаминация -» con
taminatio (I).
befruchtet : оплоден -» fertilis (2).
Befruchtung, / : оплодяване -♦ fecundatio, insemi
natio.
—
des Eies : оплождане на яйцето, зачеване
conceptio.
Befruchtungsvorgang, m: процес на оплождане, ко-
нюгация -» conjugatio.
Befund, gleicher : същото състояние, същата на
ходка —» statas idem.
—
, klinischer : клинична находка при прегледа яа
болния -* status praesens.
Begattung, / : съвъкупление, копулация, съешване,
чифтосване (за животни) -» coitus (2), copu
latio.
BegieBnng, / : оросяване, иригация -» irrigatio.
beginnend : започващ -» incipiens.
begleitend : придружаващ, съпровождащ -» conco
mitans.
Begleitschielen, n : съдружно кривогледство, съд
ружен страбизъм -> strabismus concomitans.
begrenzend, Begrenznngs- : ограничаващ, граничен,
лимитен -> limitans.
Begutachter, ärztlicher : медицински експерт, лекар
експерт -» expertus medicalis.
behaart : окосмен, космат -¥ pilosus.
Behaarung, vermehrte oder übermäßige : прекомерно
окосмяване, хипертрихоза -* hypertrichosis.
Behälter, m: вместилище, хранилище ~» recepta
culum.
Behandlung, / : лечение, курс на лечение -» сига ;
лечение, медикация -» medicatio.
—
, abwartende : лечение на изчакване -» ut ali
quid fiat.
—
durch Sulfonamide: лечение със сулфонамиди-»
sulf(on)amidotherapia.
Behçetsches Syndrom : синдром или болест иа Бех-
чет -* Behçeti syndromum..
beidseitig : двустранен, билатерален -* bilateralis.
Beiklang, metallischer ; металичен звън, шум на па
даща капка -» tinnitus metallicus•
Bein, n : крак (от таза до пръстите) -» membrum
inferius ; кост —» os-.
Beinerv, m: добавъчен (добавен) нерв -» nervus
accessorius.
Beinhaut, f : надкостница, периост —» periosteum.
Beinhautentzflndnng, / : възпаление на периоста
периостит -» periostitis.
Beischilddrösen
1005
Bildung
Beischilddrösen, f\pl ; околощитоаидни, паратирео
идин жлези -* glandulae parathyreoideae.
Beischlaf, m ; полово сношение* полов акт, съвъ-
купление, коитус -» coitas flJ.
—, gewaltsamer : изнасилване, обезчестяване -»
stuprum.
Beklemmung. / : притискане, стягане в гърдите,
onpecия -» оpressio ; чувство на мъчително
безпокойство и др. —
» anxietas.
Bek lop eo, n : причукване, перкутиране -» percus
sio.
Belajr. rn: налеп -» indumentum (2).
—, Inliginöser : фулигинозен налеп -» fuligo.
Belebung, / : съживяване -* reanimatio (реанима-
ция), vivificatio (вивификация).
beleibt ; дебел, тлъст, снажен -* corpulentas.
benigne : бенигнен, доброкачествен -» benignus.
Benommenbeit, / ; -» somnolentia.
Beobachtnng, / : наблюдение, обсервация -» obser
vatio.
Beräucherung, / : опушване, фумигация -» fumi
gatio.
Beratung, / : търсене или даване съвет от лекар(и),
консултация-» consultatio (I).
Beratungsstelle für Kinder und Mfitter : консултация,
съвещателна станция -» consultatio (2).
bereitgestellt : приготвен -» praeparatus.
Bergkrankheit, f z планинска болест, болест на ви
сочината -» morbus montanus.
Bergraannskrankheit, / ; анемия на миньорите, анки-
лосгомиаза -» ankylostomiasis.
Beriberi, / : бери-бери, авитаминоза В! -» beriberi.
Bernard-Hornersches Syndrom ; синдром на Хорнер,
очно-зеннчев синдром
Homeri syndro-
mum.
Bernhardtsche Insel : болеет на Рот-Бернхард, пар*
естетична мералгия -» meralgia paraesthetica.
ïberQhrbar : осезателен, тактилен -» tactilis.
■Berührung, / : допиране, допир -* contactus, tac
tus (!) : допир, съирикосновение -* coniigni
tas.
Berufskrankheit, / : професионална болест -» mor
bus professionalis sive occupationis.
beruhigend : успокояващ, седативен -» sedativus.
Beruhigung, / : успокояване, успокоение (чрез ле
карства) —» sedatio.
Beruhigungsmittel, n-fzl : успокояващи лекарствени
средства, седатива —» sedativa.
besän tigend : успокоителен, седативен -» sedati
vus.
Besamung, / : осеменяване (на животни), опложда
не -» inseminatio.
beschädigt : повреден, увреден —» laesus.
Beschäftigungskrämpfe, m/?/, Beschâftigungsneuro-
se, / : професионален или функционален спа
зъм —» spasmus functionalis sive professiona
lis.
Bescheinigung, ärztliche; медицинско свидетелство -»
relatio medica.
beschleunigend : ускоряващ -» accelerans.
beschleunigt : ускорен, зачестен -» frequens.
Beschleunigung, / ; ускоряване ~» acceleratio.
Beschneidung, / ; обрязване, циркумцизия -» cir
cumcisio.
Beschwerde, / : оплакване, тежест -» molestia.
Besnier-Boeck-Schaumanusche Krankheit : болест на
Бениё-Быж-Шауман -» Besnier-Boeck-Schau-
mann' morbus.
beständig ; постоянен, неизменён, непроменлив -»
constans ; постоянен, непрекъснат -» continuus ;
неизменен, постоянен, неподвижен -» fixus.
Bestandteil : m, съставна част, компонснт(а) -> com
ponentum, Ingrediens.
— , essentieller: съществена съставна част на ле
карството —» principium.
— , wirksamer.: действуващата съставка на лекар
ството —» principium activum.
Bestialität,/: содомив, извършване на полов акт
с животин —> sodomia (I).
Bestrahlung, / : облъчване -» irradiatio (3).
Betäubung, allgemeine : обща упойка, общо обезбо
ляване, наркоза —» narcosis.
—
, örtliche : местна упойка, местно обезболява
не -> anaesthesia localis.
Betäubaigsmittel, nfpl : обезчувствяващи лекарства,
анестетици —» anaesthetica.
BetastuBg, / : опипване, палпа дня —>palpatio.
Bettnässen, n : напикаване, попикаване, енурезис —»
enuresis.
—
, nächtliches : нощно напикаване -» enuresis noc
turna.
Bettwanze, / : дървеница -» Cimex lectularias.
Beuger, Beagemuskel, m : флексор, сгъван (мускул)-»
flexor (musculus).
Beugung, / ; сгъване, прегъване, флексия -* fle
xio.
Beutel, m: торбичка -* bursa.
beweglich : подвижен -» mobilis.
Beweglichkeit, / : подвижност, способност за дви
жение -» mobilitas.
Bewegung, / : движение -* kinesis.
Bewegungsarmut, Bewegungslosigkeit, / : неподвиж
ност, акинезия •-* akinesia.
Bewegungsemprindung, / , BewegangsgeîQhl, n : став-
• но-мускулен усет, кинестезия -» kinaeshe-
sia.
Bewegungsfähigkeit, / : Bewegangsvermögen, ni спо
собност за движение, подвижност
mobili
tas ; способност за спонтанна подвижност, мо-
тилитет -» motilitas.
Bewegungstherapie, / : лечения е движения, кннеэк-
терапия -* kinesitherapla.
BewegnngsQberschuss, mt Bewegungsunruhe, / : ximep-
кинеза -» hyperkinesis.
Bewußtlosigkeit, vollständige : пълно безсъзнание,
кома —» coma.
—
, vorhergehende : абсанс -» absentia fepileptica).
Bewußtsein, n : съзнание -» sensorium.
Bewußtseinstrübung, / : замъгляване на съзнанието-»
obnubilatio mentalis.
—, tiefe : унесеност, сопор —» sopor.
Bezeichnnngssystetn, n : система от наименувания,
номенклатура -» nomenclatura.
Bezirk, m : област, участък -* area; поясче,
пояс -» zona fi).
—
, kleiner, oder kleiner Gürtel : малък пояс, пояс
че -» zonula.
Bezredka-Desensibifisiernngsverfafiren : метод за де-
сензибилизиране по Безредна -» Bezredka' me
thodus desensibilisationis.
Biceps (zweiköpfig), m: бицепс, двуглав (мускул) -*
biceps (musculus).
bicuspidalis ; бикуспидален, двукрилен, двувърх,
двузъбест -» bicuspidalis.
BiedIsche Krankheit : синдром на Лоранс-Мун-Бидл-»
Laurence-Moon-BiedV syndromum.
Biegsamkeit, wacbsarlige : восъчна гъвкавост на
крайниците -» flexibilitas cerea.
Biegung, / : извивка, завой, флексура —» flexura.
Bierhefe, / : бирена мая -» Saccharomyces cerevi-
siae.
Biermerscbe Anämie : пернициозна или злокачест
вена анемия -» anaemia perniciosa.
Biersebe Stauung : метод на Бир -» Bieri metho
dus.
Bifurkation, / : бифуркация, раздвояване, вилооб
разно разклоняване -» bifurcatio.
Bigeminie, / : бигеминия -» bigeminiа ; чифтен
пулс -» pulsus bigeminus.
Bikoruität des Uterus : двурога матка -» uterus bi
cornis.
bilateral : билатерален, двустранен -♦ bilateralis.
Bildung, f i образуване, създаване, формиране: об
разувание, формация -» formatio.
Bildung
1006
Blitzfigur
Bildung:, trichterförmige : фуниевндно образува
ние
infundibulum.
biliär : билиарен, жлъчен -4 biliaris.
biliös : жлъчен —> biliosus.
Bilirubin, n: билирубин - 4 bilirubinum.
Biliverdin, n : биливердин - 4 biliverdinum.
Billroth-Operationsraethoden ; операционни способи
на Билрот —» Billrothi operatio.
bflokular : билокуларен, двугнезден, двукамерен —>
bilocularis.
bimanuell ; бимануален, двуръчен —> bimanualis.
binaural : бинаурален, двуушен - 4 binauralis.
Binde, / ; бинт —» fascia (3).
Bindegewebe, n : съединителна тъкан - 4 tela con
junctiva.
Bindegewebsgeschwulst, / : фибром —>fibroma.
Bindegewebskuorpel, m: влакнест хрущял - 4 fibrocar
tilago.
Bindehaut, / : конюнктива —> conjunctiva.
Bindehautentzündung:, / : конюнктивит - 4 conjuncti
vitis.
Bindenverband, m: превръзка (бинтова) - 4 fascia (2).
—
für ein Auge : едностранна очна превръзка, мо-
нокул —
*monoculus.
Binoculus, m: бинокуларна превръзка, двустранна
очна превръзка -4 binoculus.
binokular : бикокуларен, двуочен -4 binoculus.
Biochemie, / : биохимия, биологична химия - 4 bio-
chemia.
Biodosis, / : биодоза —> biodosis.
Biogenie, Biogenese, / : биогенеза —» biogenesis.
Biokliraatologie, / : биоклиматология - 4 bioclimato-
logia.
Biologie, / : биология —> biologia.
Biomikroskopie, / : биомикроскопия - 4 biomicrosco-
pia.
Biopsie, / : биопсия - 4 biopsia.
Biosynthese, / ; биосинтеза —> biosynthesis.
Biotsches Atmen, Biotscher Atemtyp : дишане на Биб - 4
Æro// respiratio.
birnenförmig : крушовиден, пириформен —>pirifor
mis.
Bib, m: ухапване -» morsus ; ухапване, ужил
ване, ухапано (ужилено) място —> vulnus mor
sum (2).
Bißwunde, / : рана от ухапване - 4 vulnus morsum,
bitter : горчив —» amarus.
Bittermittel, л//?/, Bitterstoffe, m/p/ : горчиви ле
карства, амара -4 amara.
Blähsucht, / : метеоризъм -» meteorismus.
Blähungen, fjpl : газове в стомаха или червата, из
пускане на газове —>flatus.
Bläschen, n : торбичка, фоликул - 4 folliculus ; ме
хурче, везикула —> vesicula.
Bläschenatmen, л : везнкуларно дишане - 4 respira
tio vesicularis.
Bläschenflechte, / , Bläschenausschlag, m : херпес,
стресница, стреснушка - 4 herpes simplex.
Bläscheokrankheit, / : афти -» aphthae (l).
bläschenreich : мехурчест, везикулозен -4 vesiculo
sus.
Blässe, f : крайна бледност - 4 pallor.
Blässe-Fieber-Syndrom : хипертермичен синдром на
Омбредан —> Ombredanni syndromum hyper-
thermicum.
Blase, / : мехур -* bulla, д о /м (IJ, vesica.
blasenartig, blasenförmig : мехурчест, булозен -4
bullosus ; кистозен —> cysticus (2).
Blasengebärmutterfistel, / : фистула между пикоч
ния мехур и матката —> fistula vesicouterina.
Blasengrind, m : импетиго - 4 impetigo.
Blasenkrampf, m : тенезми на пикочния мехур, цис-
тоспазъм -4
Blasenlähmung, / ; парализа на пикочния мехур,
цистоплегия —> cystoplegia.
Blasenmole, / : хидатидна (мехурчеста) мола - 4
mola hydatidosa.
Blasenpapillom, n: папилом на пикочния мехур ->•
papilloma vesicae urinariae.
Blasenpunktion, / : пункция на пикочния мехур ->
punctio vesicae urinariae.
Blasenscheidenfistel, / : фистула между пикочншг
мехур и влагалището —» fistula vesicovagi
nalis.
Blasenschnitt, hoher : надпубисна цистотомия -> sec
tio alta.
Blasenstein, m: камък в пикочния мехур - 4 calcu
lus vesicalis.
Biasensteinbildung, / , Blasenstein, m: цистолитиа-
за —» cystolithiasis.
Blasensucht der Neugeborenen : пемфигус или пемфи-
гоид у новородените —» pemphigus neonato
rum.
Blasenwurm m: цистмцерк, фина
cysticercu
firma ; е хи н о ко к —> echinococcus.
blasig : мехурчест, булэзен -4 bullosus.
blaß : блед ен —» pallidus.
blaßbläulich : бледосинкав, ливиден -4 lividus.
Blastoma, n : бластом —> blastoma.
Blastomykose, / : бластомикоза —> б/д.г/отусчш.у.
Blastomyzeten, mfpl : бластомицетн —> Blasto m y -
ceres.
Blastozyste, / : бл ас ту л а —►blastula.
Blastula, / : бластула -> blastula.
Blatt, я : лист -4 folium; тънък лист —» lami
na.
blattartig : подобен на листове, ламелозен -4 la-
mellatus.
Blattern, flpl : едра шарка, вариола - 4 variola.
blattförmig : листовиден -» foliatus.
blau : син - 4 caeruleus.
Blausucht, / : цианоза - 4 cyanosis ; „синя бо
лест“ -4 morbus caeruleus.
bleibend: оставащ, траен, перманентен - 4 perma
nens; постоянен, неизменящ се -4 stationa
rius.
bleich : бледен - 4 pallidus.
Bleichsucht, / : хлороза - 4 chlorosis.
bleifarbig : сивосинкав, оловносив -4 lividas.
Bleikolik, / : оловна колика —* colica saturniпа.
Bleilähmung, / : оловна парализа - 4 paralysis satur
aiпа.
Bleivergiftung, Bleikrankheit, / ; оловно отравяне,»
плумбизъм -4 plumbismus.
Blennorrhoe, / : бленорея - 4 blennorrhoea.
Blepharitis, / : блефарит - 4 blepharitis.
Blepharochalasis, / : блефарохалазнс - 4 blepharo-
chalasis.
Blepharochimose, / : блефарофимоэа - 4 blepharophi-
mosis.
Blepharoplastik, / : блефаропластика - 4 blepharo-
plastica.
Blepharorrhaphie, / : блефарорафия - 4 blepharor-
rhaphia.
Blepharospasmus, m: блефароспазъм - 4 blepharo
spasmus.
Blickfeld, я : зрително поле - 4 campus visionis.
blind : сляп -4 caecus.
Blinddarm, m: сляпо черво, цекум - 4 caecum.
Blinddarmentzündung, / : възпаление на сляпото чер
во, тифлит - 4 typhlitis.
Blinddarmschnitt, m : тифлотомия - 4 typhlotomia.
blinder Fleck : сляпо петно, папила на зрителния
нерв “ 4 papilla nervi optici.
Blindheit, / : слепота -4 caecitas.
—
, völlige: пълна слепота, амавроза -4 amauro
sis.
Blinzeln, я , Blinzelkrampf, m: често мигане, мига-
телен спазъм —» nictitatio.
blitzartig : мълниеносен - 4 fulminans.
Blitzbehandlung, / : фулгурация - 4 fulguratio (2).
Blitzfigur, / : фигурно изображение по кожата от
изгаряне от мълния, фулгурация -4 fulgura
tio (1).
Blitzschlag
1007
Blutungen
Blitzschlag, m: удар от мълния, от гръм -* fuigu-
ratio flJ.
Blödsinn, m ; (по-късно придобито) слабоумие, де
менция -♦ dementia : слабоумие, идиотия -»
idiotia,
Blödsinnige, ffm : слабоумен, идиот -» idiota.
.Bloßlegung, / : оголване, денудация -» denudatio.
Bifite. / : цвят (на растение) -» //o s.
Blutenstaub, m : цветен, тичннксв прашец -*
pollen.
Alnmenkohlgewächs, л : остър кондилом —» condy
loma acuminatum.
Blot, л : кръв -* sanguis.
—, okkultes ; okkulte Blutung : окултна кръв, скри
то кръвотечение —» sanguis occultus.
Blutader, / ; вена —> vena.
Blutandrang, arterieller : наплив на кръв, конгестия,
артериално кръвонапълване
congestio.
.blutarm : малокръвен, анемичен —» anaemicus.
Blutarmut, / : малокръвие, анемия -» anaemia.
blutartig, bluthaltig : кръвен, съдържащ кръв, окър-
вавен, сангвинолептен -> sanguinolentus.
Blutauge, п : кръвоизлив в очната ябълка, хемо-
фталм -* haemophthalmus.
jBlntbild, п : кръвна картина, хемограма -* Наето-
gramma.
—.
weisses : бяла кръвна картина, левкограма -*
leucogramma.
blutbildend : кръвообразуващ, хематопоетичен, хе-
мопоетичен
haematopoieticus, haematoge-
aes /3).
Blutbildung, / : кръвообразуване, хематопоеза, хе
моноеза —> haematopoiesis.
.Blutbruch, m : туморовидно насъбиране на кръв,
хематоцеле —» haematосеIе.
Blutdruck, m : кръвно налягане, артериално наля
гане -> tensio arterialis.
Blutdruckkrise, / : съдови кризи на Пал, пар
оксизмална хипертония -» hypertonia paroxys
malis.
Blutdruckmesser, m : апарат за измерване на кръв
ното налягане, сфигмоманометър sphygmo-
manometrum.
Blutdrucksteigerung, f i повишаване на кръвното на
лягане, хнпертензия —» hypertensio.
Blutegel, medizinischer: медицинска пиявица ->
Hiгиio medicinalis.
Bluteindickung. / : сгъстяване на кръвта, анхидре-
мня -♦ anhydraemia.
Blutemp'äflger, m : получател на кръв, реципиент ->
recipiens.
blutend : кърпят -* cruentus (2).
Blutentnahme, fs венепункция venaepunctio.
Bluterguß, m : изливаме на кръв от тъканите, ^под
кожен кръвоизлив -* extravasatio sanguinis.
—
in die Harnblase: кръвоизлив в пикочния ме
хур, хсматокиста -* haematocystis (2).
Bluterkrankheit, / : хемофнлия -> haemophilia.
Blat äulors, / : „отравяне на кръвта*, септицемия -»
septicaemia.
’Blut'arbstofr, m : хемоглобин -» haemoglobinum.
BlutTaserstoff, m : фибрин *-> fibrinum,
JPIutfleckenkrankheit, / : пурпура, кръвопетниста
болест -» purpura.
Blutffllle, / : местно кръвонапълване, хиперемия -*
hyperaemia ; увеличаване на масата на кръв
та в ограничена област на тялото
plethora.
Blutgefäß, п : кръвоносен съд —>vas sanguineum.
blu tg efäßerw eitern dсъдоразширяваш, вазодила-
(та)гивен -♦ vasodilaftajtivus.
blutgefäßverengernd : съдосвиващ, вазоконстрикти-
вен vasoconstrictivus.
Blutgerinnsel, Blutkuchen, ni кръвен съсирен или
коагулум -* coagulum.
Blutgeschwflr, n : цирей, фурункул -» furunculus.
Ælutgeschwul st, / : кръвен тумор, хематом -r hae
matoma.
BlHtbtrnei, n: кръвопикане, хематурия haemat
uria.
Bluthusten, m, Blutspacken, n : кръвохрачене, хе-
моптиза, хемоптое —> haemoptysis.
blutig : кървав, примесен с кръв -* cruentus fl) :
кървав, съдържащ кръв, кръвен -» sanguineus,
sanguinolentus.
Blutkörperchen, n : кръвно телце, кръвна клетка -*
globulus (2).
—
, rotes : червена кръвна клетка (телце), еритро
цит -> erythrocytus.
—
, weisses : бяла кръвна клетка (телце), левкоцит-г
leucocytus.
Вlutkörperchensenkung, / : утаяване на еритроцити
те -¥ sedimentatiо erythrocytorum.
Blutkreislauf, m : кръвообращение -» circulatio
sanguini?.
Blutkultur, / : хемокултура -> haemocultura.
blutleer : безкръвен —» ejcsa/igazs ; безкръвен, исхе-
мичен —>ischaemicus.
Blutleere, örtliche : местно малокръвие, исхемия —»
ischaemia.
Blutlehre, / : наука за кръвта, хематология -* Апе-
matologia.
blutlos : безкръвен -» exsanguis.
Blutplättchen, nlpl : кръвни плочици, тромбоцити
thrombocyti.
Btutplasma, л : кръвна плазма -> plasma sanguinis.
Blutpropfbildung, / : образуване на тромб(и), тром
боза -> thrombosis.
Blutreichtum, m : местно кръвонапълване, хипер
емия —> hyperaemia.
Blutschwär, m : цнрей, фурункул furunculus.
Blutschwamm, m : ангиом -» angioma ; хемак-
riiOM -» haemangioma.
Blutgeliftschwamm, m : хемангиом -♦ haemangi
oma.
Blutschwitzen, n : кървава пот, хемат(х)идроза
haematidrosis fhaеmatohidrosis).
Blutsenkung, / : утаяване на кръвта -* sedimenta-
tio erythrocytorum.
Blutserum, n : серум, кръвен серум -> serum*, s*-
rarn1 sanguinis.
Blutserumreaktion, Blutserumprobe, / : серологична
реакция -* seroreactio.
Blutspeoder, m: кръводарител, донатор, донор -*
donator.
Blutstauung, f \ венозен застой, пасивна, венозна
хиперемия -» hyperaemia passiva ; кръвен за
стой —* stasis, stagnatio ; венозен застой
s/as/s venosa.
—
, künstliche : изкуствено предизвикан венозен
застой, флебостаза -> phlebostasis.
blutstillend: кръвоспиращ, хемостатичен haemo-
Statieus.
Blutstillung, / : кръвоспиране, хемостаза -» haemo
stasis flJ.
Blutstillungsmittel, n{pi : кръвоспиращи лекарства,
хемостатици -» haemostatica.
Blutstockung, f i хемостаза
haemostasis f2) ;
венозен застой —> s/a s/s venosa.
Blutsturz, m : хематорея —►haematorrhoea.
Bluttransfusion, Blutüberleitung, / : трансфузия на
кръв, преливане на кръв, кръвопреливане -»
transfusio sanguinis.
Blutflberfülle, / : хиперемия, местно кръвонапълва
не -♦ hyperaemia.
Blutung, / : кръвотечение, хеморагия —» haemor
rhagia.
—
hervorrufend : предизвикващ кръвотечение, хе-
морагичен, кръвоточив -> haemorrhagicus fl).
—
, starke : обилно кръвотечение, хематорея
haematorrhoea.
—
nach Zahnextiaktion : кръвотечение след изваж
дане на зъб, одонторагня -» odontorrhagia.
Blutungen in die Haut, streifenförmige : ивицообразнк
кръвоизливи в кожата, впбици —> vibices.
Blutunterlaufung
1008
Bronchus;
Blutunterlaufung, / : кръвонасяданс, суфузия -»
suffusio; кръпоизливно петно, сугплация ->
sugillatio.
Blutverdünnung, / : разреждане на кръвта, хидре-
мия
hydraemia.
Blutvergiftung, / : „отравяне на кръвта“, сепсис,
септицемия —> sepsis, septicaemia ; отравяне
на кръвта, токсемия -* toxaemia.
Blutzelle, weisse : бяла кръвна клетка, левкоцит —»
leucocytus.
Blutzucker,' m : кръвна знхар, гликемия -» g/уА-
aemia.
Blutzyste, / : кръвна киста, хематокиста —» haema-
tocystis (1).
Bockshaare, г.//;/ : космите на входа на външния
слухов канал —>/rag/.
Bodensatz, m: утайка,, седимент -> sedimentum.
bodenständig : автохтонен —» autochthonus.
Boecksche Krankheit : болест на Бениё-Бьок-Шау-
ман
Везтег-Воеск-ЗсЬаитапп* morbus.
bösartig : злокачествен —» malignus (малпгнен),
perniciosus (перннциозен), destructivus (де
структивен).
Bösartigkeit, f; злокачественост, малигненост -*
malignitas.
Bogen, m : дъга, извивка, свод -» arcus.
bogenförmig : дъговиден, сводест -» arcuatus.
Bogengänge, häutige : ципести полуокръжни кана
ли —» ductus semicirculares.
—
, knöcherne : костни полуокръжни канали -» сд-
semicirculares ossei.
Bogenwölbung, / : извивка, свод -» arcus.
Bogomolec-Serum ; серум на Богомолец, цитотокси
чен антпретикуларен серум -» Bogomoleci
serum.
Bohnenkrankheit, / : фавизъм, фабизъм -» fabismus.
Bolus, m: голям хап, голяма пилюла, болус —»
bolus1(i).
Borborygmus, m: борборигми, куркане или кърко-
репе в червата —» borborygmus.
Borke, / : кора, корица, струпей, крусга -» crusta.
borkig : покрит с корички, импетигинозен —> impe-
tiginosus.
BorohoImer Krankheit : Борнхолмска болеет, епиде
мична миалгия -> pleurodynia epidemica.
Bothriocephalosîs, / : ботриоцефалоза bothrioce-
phalosis*
Bothriocephalns latus : ботриоцефал, вид тения ->
Bothriocephalus latus.
Botryomykom, n : ботриомиком -» botryomycoma.
Botulinusbazillns, m: ботулинов. бацил, бацил на
ботулизма -» Bacillus botulinus.
Botulismus, m : ботулизъм —» botulismus.
Bougie, / : разширител, дилататор (инструмент) -»
dilatator ; сонда (тънка) -» specillum.
Bouillaudsche Krankheit: болест на Соколски-Буйб,
ревматизъм, истински ревматизъм
rheuma
tismus verus.
Bowensche Krankheit : болест на Боуен, преканце-
розна дерматоза —»Boweni morbus.
brachial : брахцален, мишничен -* brachialis.
Brachialgie, / : брахиалгия -> brachialgia.
Brachyzepbalie,/. - брахицефалия, къса, кълбовидна
глава
brachycephalia.
Bradyarthrie, Bradylalie, / : брадиартрия -> Arerfy-
arthria.
Bradykardie, / : брадикардия -» bradycardia; бавен
пулс —>pulsas rarus.
Bradyklnesie, / : брадикинезня bradykinesia.
Bradypnoe, / : брадипнея —> bradypnoea.
Brand, m : гангрена —>gangraena.
—
t feuchter : влажна гангрена, гнилостна гангре
на —» gangraena humida, sphacelus (сфацел).
—
, trockener : суха гангрена -» gangraena sicca.
brandig : гангренозен, умъртвен (за тъкан) —» gan
graenosas.
8randscborf, m : eexapa, ескара -» eschara.
Brandwunde, / : рана от изгаряне —» vulnus com
bustum.
braun : кафяв, тъмен, възчерен
fuscus.
brausend : шумят, ефервесцентен -» effervescens.
Brausepulver, n : шумящ прах —>ptilvus efferves
cens.
Braxton-Hicks-Wendung : комбинирано верзио по
Бракстон-Хикс -» Braxton-Hicksi versio.
Brechbewegung, / : позив за повръщане —» vomitu
ritiо.
Brechdurchfall, einheimischer : нашенска холера —►
cholera nostras.
—
der Säuglinge : детска холера, токсикоза, ток
сична диспепсия
cholera infant(i)ит%toxi
cosis (2).
Brechmittel, nfpl : еметицн, блювателни лекар
ства -> emetica.
Brechreiz, m: повдигане, наузея -» nausea.
Bregma, n : брегма -» bregma.
Breigeschwulst, / , Breibeutel, m: ретеннионна мастнг
киста, атером
atheroma.
breit : широк, обширен —» latus2.
Breiumschlag, m: гореща лапа, катаплазма —»cata
plasma.
Brennpunkt, m: фокус, център -* focus (J).
Bries(el), л, Milcher, m (beim Tier) : задгръдна жле
за, тимус —> thymus.
Brightsche Krankheit : Брайтова болеет —» BrightГ
morbus.
Britische Krankheit : болеет на Брил -* Brilli mor
bus.
Brill-Symmers-Krankheit : болеет на Брил-Симърс —►
Brill-Symmers* morbus.
Brocasches Zentrum : център на Брока —*Brocai
(gyrus et) centrum.
Bromidrosis, / : бром(х)идроза, воняща, смрадлива,
пот —» bromidrosis.
Bromismus, m: брОмнзъм bromismus.
Bromvergiftung, / : бромово отравяне, брэмизъм —
bromismus.
bronchial : бронхиален, бронхов
bronchialis.
Bronchialasthma, n: бронхиална астма —*• asthma
bronchial е.
BroncbiaUtmeq, n : бронхиално дишане -> respiratio'
bronchialis.
Bronchialdrflsenentztindung, / : бронхоаденит -» bron-
choadenitis.
Bronchialerweiterung, Bronchiektasie, / :• бронхнекта-
зия, бронхоектазня -* bronchoectasia.
Bronchialkatarrb, m : бронхит -» bronchitis.
BronchiaIVerengerung, / : стеноза на бронх, бронхо-
стеноза —» bronchostenosis.
Bronchiole, / : бронхиола —» bronchiolus.
Bronchiolitis, / : бронхиолнт, капилярен бронхит -*
bronchiolitis.
Bronchiolus, m: бронхиола -» bronchiolus.
Bronchitis, / : бронхит —» bronchitis.
—
flbrinosa : фибрннозен бронхит —> bronchitis
fibrinosa.
—
foetida : вонящ или смрадлив бронхит —» Агол-
cA///s foetida.
—
sicca : сух бронхит -» bronchitis sicca.
Bronchoblennorrhoe, / : бронхобленорея —»bronchor*
rhoea.
bronchogen : бронхогенен bronchogenes.
Bronchographie, / : бронхография -> bronckographia.
Bronchomykose, / : бронхомикоза -» bronchomycosis.
Bronchophonie, / : бронхофония —> bronchophonia.
Bronchopneumonie, / : бронхопневмония, огнищна
пневмония -* bronchopneumonia.
Bronchorrhoe, / : бронхорея -» bronchorrhoea.
Bronchoskopie, / : бронхоскопия —» bronchoscopia..
Bronchospasmus, ш : бронхоспазъм - 4 bronchospas-
mus.
Bronebostenose, / : бронхостеноза, стеноза на.
бронх -» АгоягАо^лол^,
Bronchas, m : бронх -» bronchus.
Bronzediabetes
1009
Bronzediabetes, m: бронзов диабет, хсмохрома-
тоза -* haemochromatosis.
Bronzekrankheit, f : бронзова болест, Аднсонова бо
лест —> Addisoni morbus.
Brown-Séquardsches Syndrom, Brown-Séquardsche Läh
mung : синдром или парализа на Браун-Секар -4
Brown-Sequardi syndromiim.
Brucellose, / : бруцслоза, ундулираша или вълно
образна треска —►brucellosis, febris undu
latis.
Bruch, m: херния, кила, изсипване - 4 hernia.
—, eingeklemmter : заклещена херния -* hernia in
carcérâtа.
—, irreponibler : ненаместваша се херния —» hernia
irreponibilis.
Brucheinklemmung, / : заклещена херния -* hernia
incarcerata ; заклещванс, ннкариериране на
херния -4 incarceratio herniae.
Bruchschnitt, m : херниотомия —> herniotomia.
Brudzinskischer kontralateraler Reflex : контрзлатера-
лен рефлекс на Брудзински —> Briidzinskii
signum (i).
Brudzinskisches Nackenzeichen ; признак на Брудзнн-
CKii —> Briidzinshii signum (2).
Brüchigkeit, / : чупливост, трошливост -> fragilitas.
Brückchen, n : мостче -4 ponticulus.
Brücke, / : мост —» pons.
„Bruit de pot féléu : звук на пукнато гърне sonus
poculi fessi.
Brunst, / : разгоненост, еструс (у животните)
oestrus.
Brust, / : гърди, предната стена на гръдния кош -4
pectus.
Brustaorta, / : гръдна аорта -4 aorta thoracica.
Brustatmung, / : гръдно (торакално) или ребрено
дишане —» respiratio costalis.
Brustbein, n : гръдна кост, стернум -4 sternum.
Brustbeinpunktion, / ; стсрнална пункция -4 punctio
sternalis.
Brustbeioschmerz, m : болка в областта на гръдната
кост, стсрналгия -» sternalgia.
Brustbeklemmung, / : чувство на притискане на гър
дите - 4 angor.
Brustdrüse, innere : вътрешна гръдна жлеза, зад-
гръдна жлеза, гръднична жлеза, тимус
thymus.
—, weibliche : гръдна жлеза, млечна жлеза -*
glandula mammaria.
Brustdrüsenentzündung, / : мастит -4 mastitis.
Brustdrüsenschmerz, m: болки в гръдната жлеза,
мастоднния mastodynia.
Brustfell, n : плевра —>pleura.
Brustfellentzündung, / : плеврит -» pleuritis.
Brusthdhle, / : гръдна кухина -4 cavum thoracis.
Brustkind, n : кърмаче -> lactens.
Brustkorb, Brustkasten, m: гръден кош, торакс -*
thorax.
Captif
Вrust milchgang, m : лимфен гръден канал, гръден
поток -4 ductus thoracicus.
Brustmuskelschmerz, m : торакомиодпнпя —> thora-
comyodynia.
Brustschmerz, m: болка в гръдния кош, торакили-
пия - 4 ihoracodynia.
Bruststich, m: пунктиране на гръдната кухина ->
punctio thoracis.
Brusttee, m: гръден чаи
species pectorales.
Brustwarze, / : гръдно зърно, цицка, мамила —♦ pa
pilla mammae.
brustwarzenähulicb, brustwarzenförmig : годобен
на гръдно зърно, цпцковиден, мастоиден -►*
mastoideus ; мамиларен -> mamillaris.
Brustwarzeublutuug, / : кръвотечение от i p листа
зърно, телорагия -> thelorrhagia,
Brustwarzenentzöndung, / : възпаление на гртдното
зърно, телтг -4 thelitis.
Brustwarzenhof, т околоцнцпо кръгче -4 arcula
mammae.
Brustwassersucht, / : хндроторакс -4 hydrothorax.
Brustwirbel, m: гръден, торакалсн пръстен —» ver
tebra thoracalis.
Brutschrank, m: термостат -* thermostatum.
Bubo, m: бубон —*bubo.
buccal : букал ен —» buéeilis (J).
„Buchslabenblindheit“, / : алексия -* alexia.
Bucht, / : лакуна, крипта crypta ; пазва —» sinus~
Buckel, m: остропърха гърбица, гибус —» gibbus.
—
, runder : заоблена гърбица, кифоза -> kyphosis*
Bündel, n : сноп, път, тракт
tractus (I).
—
, kleines : малък сноп, снопче, фаецнкул fas
ciculus.
Bündelchen, n : снопче, фасиикул -4 fasciculus.
Buergersche Krankheit : болеет на Бюргер, облитерн-
ратц тромбангинт -4 thrombangiitis obliterans.
bulbkr : булбарен - , balbans.
Bulbärparalyse, / : булбарна парализа -> paralysis
balbaris.
Bulbus duodeni : луковица на дпаналесстопръсг»
ника
bulbus'dnodent.
Bulgarische Kur : Българско лечение —►cura Ьи/gara.
Bulimie, / : булимия, силно поминем апетит, кълчи
апетит —>bulimia.
—
, periodische : ситиомаиия, ненаситност -4 sit\fiJo-
mania.
Bulla, / : мехур —> bulla.
—
ethmoidalis : голямата предна килийка на ре
шетъчната кост —» bulla ethmoidalis.
Buphthalmus, m: хидрофталм -> hydrophthalmns.
Bursa, / : бурса; торбичка, джоб -> bursa.
—
synovialis : епновиална или слузеста чорбич-
ка —» bursa synovialis.
Bursitis, / : бурсит
bursitis.
„Butterstuhl“, m: мазни изпражнения, стеаторея
steatorrhoea.
Byssinosis, / ; бисиноза -4 byssinosis.
с
Cachexia Tstrumipriva ; струмпривна кахексия -*
cachexia strumipriva.
—
thyreopriva : тиреопривна кахекси я -4 cachexia
thyreopriva.
Caecum, n : цекум, сляпо черво —» caecum.
Calcaneus, m: кост на петата -4 calcaneus.
Calcicosis, / : калцикоза, пневмокониоза всл. вдиш
ване на мраморен прах - 4 calcinosis.
Calcinosis, f : калц шюза -> calcinosis.
Canales semicirculares ossei : костни полуокръжнп
канали -4 canales semicirculares ossei.
Canalis inguinalis : ингнинален или слабинен ка
нал -4 canalis inguinalis.
—
nasolacrimalis : назо-лакрпмален или слъзно-
иосов канал
canalis nasolacrimalis.
Canalis vertebralis : гръбначен канал -> canalis ver
tebralis.
Candida albicans : дрожденодобна гъбичка, причи
нител на candldamycosls -> Candida albicans.
Candidamycosis, / : кандндаммкоза, монилназа —>
candidamycosts.
Canities, / : побеляване на косата —> canities.
Capistrum, n : каниструм -4 capistrum.
Capitulum, n : главичка -4 capitulum.
Capsula interna : вътрешна капсула (в главния мо
зък) -4 capsula interna.
Capsulitis, / : калеулит -4 capsulitis.
Caput femoris : глава на бедрената кост
caput
femoris.
—
Medusae : глава на Медуза caput Medusae^
64 Медицинска терминология
Caput
1010
Coitus
Caput quadratum : киадратна г.<ава -> caput quad
ratum.
Cardiotonica. nlpl : карднотоницн -> cardiotonica.
caroticus : каротиден -* caroticus.
Caruncula lacrimalis : слъзна карункула —>caruncula
lacrimalis.
Carunculae hymenales : хименални карункули -»
carunculae hymenales.
Casonische Hautprobe : проба на Казонн за схино-
кок —> Casonii reactio.
Castle*scher intrinsic Faktor : вътрешен фактор на
Касъл —> Castlei intrinsecus factor.
Cauda equina : „конска опашка“ -> cauda equina.
Cavum Douglasi : Дугласово пространство или
джоб -> cavum Douglasi.
—
subarachooideale : субарахноид(ал)но простран
ство subarachnoideal е.
—
subdurale : субдурално пространство -> cavum
subdurale.
Cellulae mastoideae : мастоиднн клетки -* c e l l u l a e
mastoideae.
Cerebellum, n : малък мозък
cerebellum.
cerebral : церебрален, главномозъчен. черепномозъ-
чен -» cerebralis.
cerebrospinal : цереброспинален -> cerebrospinalis.
Cerebrum, n : голям мозък -> cerebrum.
Chalazion, n : халазион —> chalazion.
Chalikose, / : халикоза —» chalicosis.
„Chancre mixte14: смесена язва -> ulcus mixtum.
Chefarzt, m : главен лекар (на отделение), начал
ник на отделение -» primarius
Cheilitis, / : хейлит —> cheilitis.
Cheilosis, / : хейлоза
cheilosis.
Chemosis, / : хемозис —» chemosis.
Chemotaxis, / : хемотаксис -» Chemotaxis.
Chemotherapie, / : химиотерапия
chimiotherapia.
Cheyoe-Stokessche Atmung : Чейн-Стоуксово диша
не -> Cheyne-Stokes>respiratio.
Chiarische Krankheit : болест на Киари -» Chiarii
morbus.
Chiasma opticum : кръстовище на зрителните нер
ви
chiasma opticum.
Chiragra, n : подагра на китките на ръцете -»
chiragra.
Chiropraxis, / : хиропраксис -> chiropraxis.
Chirurg, m : хирург -* chirurgus.
Chirurgie, / : хирургия -» chirurgia.
—, kleine : малка хирургия -> chirurgia minor.
chirurgisch : хирургичен -» chirurgicus.
Chloasma, n : хлоазма -> chloasma.
—
uterinum : хлоазма утеринум -» chloasma ute
rinum.
Chloranämie, achilische : ахилична хлоранемия, хло-
ранемия -* chloranaemia.
Chlorom, п. Chloroleukämie, / : хлором, хлоролимфо-
саркоматоза -> chloroma.
Chloropenie, / : хипохлоремия -* hypochloraemia.
Chlorose, / : хлороза -» chlorosis.
—» ägyptische : анкилостомиаза —► ankylostomi
asis.
Choanen, f(pl : хоани, задни отвори на носната
кухина -» choanae.
Cholämie, / : холемия -> cholaemia.
Cholagoga, nlpl : холагога, жлъчкогонни лекар
ства -» Cholagoga.
Cholangitis, / : холангит, ангиохолит -» Cholangitis.
Cholelithiasis, / : холелитиаза, жлъчнокамъчна
болеет -> cholelithiasis.
Cholera, / : холера, истинска или азиатска холера ->
cholera, cholera asiatica.
—
, asiatische oder echte oder epidemische : азиатска
или истинска холера -» cholera asiatica.
—
, einheimische oder unechte : нашенска холе
ра cholera nostras.
choieraartig : холероподобен, холериформен -» cho-
leriformis.
Cholerastimme, / : холеричен глас -» vox cholerica.
Choleravibrion, n : холерен вибрион - t Vibrio cho
lerae.
Choleretica, nlpl : холеретици, жлъчкотворни ле
карства
choleretica.
Cholerine, / : холерина cholerina.
Cholestase, / : холестаза, застой на жлъчката -»
cholestasis.
Cholesteatom, n : холестеатом -> cholesteatoma (J).
Cholesterin, n : холестерин cholesterinum.
Cholesterinämie, / : холестеринемия -* Choleste rin -
aemia.
Cholezystektomie, / : холецистектомия -* c h o l e c y s t
ectomia.
Cholezystitis, / : холецистит
cholecystitis.
Cholezystographie, / : холецистография -* cholecys-
tographia.
Cholczystopathie, / : холецистопатия -> cholecysto-
рathia.
Cholezystopexie, / : холецистопексия
cholecysto-
pexia.
Cholezystostomie, / : холецистостомия -» c h o l e c y s t o -
stomia.
cholinergisch : холинергичен -> cholinergicus.
Chondrin, /i : хондрин —>chondrinum.
Chondriosomen, л//?/, Chondriokonten, mjpl : хондрио-
ма -> chondrioma.
Chondritis, / : хондрит -> chondritis.
Chondrodystrophie, / : хондродистрофия -» chondro-
dystrophia.
Chondrom, « : хондром, хрущялен тумор
ггЛо/i-
droma.
Chorda tympani : тъпанчева струна -> chorda tym
pani.
Chorditis, / : хордит -> chorditis.
Chorea, / : хорея -> chorea minor.
—
minor : хорея, малка или инфекциозна хорея -*
chorea minor.
choreiform : хореиформен -» choreiformis.
Chorioidea, / : хориоидея, съдовица, съсъдеста
ципа —> chorioidea.
Chorioiditis, / ; хориоидит —» chorioiditis.
Chorion, n : хорион, въсеста обвивка -> chorion.
Chorionepitheliom, malignes Chorionepitheliom : хори-
онепителиом —> chorionepithelioma.
Chorioretinitis pigmentosa : пигментен ретинит -»
retinitis pigmentosa.
Choroiditis, / : хориоидит chorioiditis.
chromaUines System : хромафинна система, адрена-
лова система -> systema adrenale.
Chromatin, n : хроматин -» chromatinum.
Chromosom, n : хромозом
chromosoma.
Chromozystoskopie, / : хромоцистоскопия -> chromo-
cystoscopia.
chronisch : хроничен, хронически -* chronicas.
chronotrop : хронотропен -> chronotropus.
Chthonophagie, / : ядене на пръст или кал, геофа
гия -* geophagia.
Chvosteksches Zeichen : признак на Хпостек -* Chvos-
teki signum.
Chylothorax, m: хилоторакс
chylothorax.
Chylurie, / : хилурия -> chyluria.
Chylus, m: хилус, чревна лимфа -> chylos.
Chymus, m: химус -* chymus.
Circulus vitiosus : порочен или омагьосан кръг (кръ
говрат) -» circulus vitiosus.
Claustrum, n : ограда -> claustrum.
Clava, / : клава (в продълговатия мозък) clava.
Clavus hystericus : клавус хистерикус
clavus
hystericus.
Clivus, m : склон на черепната основа -> clivus.
Clonismus, m: клонизъм -* clonismus.
Cochlea, / : кохлеа, охлюв -* cochlea.
Coecum, n : цекум, сляпо черво
caecum.
Coeliacie,/ : целиакия, интестинален инфантили-
зъм —►coeliacia.
Coitus, m: коитус, полов акт, полово сношение,
съвъкупление —> coitus (1).
Colatura
1011
Daumen
Colatura, / ; колатура -4 colatura.
Cofi-Bazitlus, m : коли-бактерия -4 Bacterium coli
commune.
Colica appendicularis : апендикулариа колика -» co
lica appendicularis.
Colon ascendens : възходящо кръговидно (ободно)
черво -4 colon ascendens.
—
descendens : низходящо кръговидно (ободно)
черво —> colon descendens.
—
transversum : напречно кръговидно (ободно)
черво -4 colon transversum.
—
sigmoideum : colon sigmoideum.
Columnae rugarum vaginae : надлъжни колони на
влагалищната стена -4 columnae rugarum va
ginae.
Commotio cordis : сътресение на сърцето —►com
motio cordis.
—
-
retinae : комоцня или сътресение на ретина
та -* commotio retinae.
Concha auriculae : вдлъбнатина на ушната мида *-»
concha auriculae.
Confluens sinuum : сливане на синусите -» confluens
sinuum.
Conjugata, / : конюгата -4 conjugata.
Conjunctivitis gonorrhoica : гонореей конюнктивит -»
conjuctivitis gonorrhoica.
Constituens, m : констнтуенс -* constituens.
Conus medullaris: гръбначномозъчен конус -> conus
medullaris.
Cooleyscbe Anämie : анемия на Кули, таласемня - 4
anaemia Cooley.
Cor bovinum : волско сърце -4 cor bovinum.
—
pulmonale : белодробно сърце -4 cor pulmonale
Corona Veneris : корона на Венера —» corona Vene
ris.
Cortisches Organ : Кортнев орган —» organum spi
rale.
Сонparitis, / : к(а)упер:гг -4 cowperitis.
^owpersche Drüse : жлеза на Каупър. булбоуретрал*
на жлеза -4 glandula bulbourethralis.
Credéscher Handgriff : способ на Кредё -4 Credet
methodus.
Cremaster, m: кремастер (мускул) -» cremaster
musculus.
Crohnsche Krankheit : болеет на Крон, терминален
илеит -4 ileitis terminalis.
Crush-Syndrom, п : кръш-синдром, травматична
токсикоза —>crush-syndromum.
Culmen, п : част от горната повърхност на малкия
мозък -*• culmen.
Cushingsche Krankheit : болест на Иценко-Кушинг -4
Icenko-Cushing, syndromum.
Cutis laxa : отпусната, вяла кожа -4 cutis laxa.
—
marmorata vascularis : мраморна кожа -> cutis
marmorata vascularis.
Cysticercns bovis : говежди цистицерк -4 C y s t i c e r
cus bovis.
—
cellulosae : свински цистицерк -4 cysticercns
cellulosa
Cystoplegia, / : парализа на пикочния мехур,
цистоплегия —> cystoplegia.
D
Dactylalgra, / : дактилалгия, болки в пръстите - 4
dactylalgia.
Dämmerschlaf, ni : полубудно, полубезсъзнателно
състояние, полусън -4 semisomnas.
Dämmerzustand, geistiger : помрачаване на съзна
нието -4 obnubilatio mentalis.
Dämptung, / : прнтъпление (при псркусия) -4 obtu
sioл
Dakryoadenitis, / : дакриоаденит -> dacryoadenitis.
Dakryops, m : дакриопс -4 dacryops.
Daktylogryposis, f : дактилогрипоза, изкривяване
на пръстите -4 dactylogryposis.
Daktylospasmus, m : дактмлоспазъм -> dactylosp a s-
mus.
Daltonismus, m : далтопизъм, червено-зелена сле
пота, цветна слепота -> daltomsmus.
Damm, m : перинеум, междннница -4 perineum.
Dammgegend, / : перинсална област -4 regio pe
rinealis.
Dammnaht, / : зашиване на перинсума, перинеора-
фня -4 perineorrhaphia.
Dammriß, m: разкъсване или руптура на пери-
неума —» ruptura perinei.
Damoiseausche Kurve : линия на Дамуазб —» Da
moiseau' curva.
Dampfätzung, / : вапоризация -4 vaporisatio (2).
Darm, m: черво -4 intestinum.
Darrabad, n ; Darmeingiessung, Darmspülung, / : ви
сока клизма, снтсроклнзма —» enteroelysma.
—
, subaquales : субаквална баня на червата -4 с о -
loclysis subaçuatica.
Darmbein, n : хълбочна кост -4 os ilium.
Darmbeingrube, / : хълбочна ямнчка-» fossa iliaca.
Darmbeinkamm, m : хълбочеи гребен -» crista iliaca
Darmbeinstachel, m : хълбочеи бодил, илмачна спи
на -4 spina iliaca.
Darmblähung, / : набиране на газове в червата, фла-
туленция -» flatulentia.
Darmblutung, / : кръвотечение от червата, ентеро-
рагня -4 enterorrhagia.
Darmdrüsen, ffpl : чревни жлези на Либеркюн
glandulae intestinales (Lieberklihni).
Darmeingeittung, / : клизма -4 elysmn.
Darmentleerung, / : дефекация -4 defaecatio.
Darmentzündung, / , Darmkatarrh, m : ентерит -4 en
teritis.
Darmfistel, / : фистуча на червата, фекална или
стеркорална фистула -*■ fistula faecalis.
Darmgasbildung, / : набиране на газове » червата,
флатулепция -4 flatulentia.
Darmkanal, m : чревен канал -» tractus intestina
lis.
Darmlarve, / : гаструла -4 gastrula.
Darmnaht, / шеф на черво, ентерорафия -4 tn-
terorrhaphia.
Darmsaft, m : чревен сок -4 succus intestinalis.
Darmschmerz, m: чревна колика -4 enteralgia.
Darmsenkung, / : спадане на червата, снтсромтоза->
enteroptosis.
Darmskrofeln, f,pl : туберкулозен мезоаденнт -4
tabes mesaraiса.
Darmstein, m: чревен камък, ентеролит —> enlero-
lithus.
Darmvereinigung, / : чревна анастомоза, ситсро-
анастомоза -4 enteroanastomosis.
Darmverschlingung, / : сплитане или преплитане
на червата, волвулус -4 volvulus.
DarmVerschluß, ni : чревна непроходимост, нлеус -4
ileus.
Darmzotten, flpl : чревни смукалца -4 villi intes
tinales.
Darrfieber, n : изтощителна или хектична треска -4
febris hectica.
Dauerausscheider, m: бацилоносител -4 bacillivec-
tor.
Dauerbad, n : постоянна баня -4 balneumpermanens.
Dauerkatheter, nt : постоянен катетър -4 catheter
permanens.
dauernd : траен, неизменен, перманентен - 4 per
manens ; траен, постоянен -* perpetuas ; траен,
запазващ се, персистентен -4 persistens.
Dauetropfinfusion, intravenöse : венозна капкова ин
фузия —» infusio intravenosa.
Daumen, m : палец (на ръка)
pollex.
Daumenballen
1012
Desorientierung
Daumenballen, m: голямоиръсгио възвишение, те-
нар —* thenar.
•debil : дебилен
debilis (2).
Debilität, / : дебилносг
debilitas (2), debilitas
mentalis.
Debilitas congenita : вродена слабост -» debilitas
congenita.
—
sexualis : полова слабост, слаба потентност -»
debilitas sexualis.
Decidua, / : децндуа, отпадаща ципа
decidua.
Decice, / : покривка -» integumentum ; покрив,
покривка —» tegmen, tapetum.
Declive, n : декливе (в малкия мозък) -> declive.
Decussatio, / ; декусация, кръстовище, кръстосва
не
decussatio.
—
pyramidum : кръстовище на пирамидите -> de
cussatiо pyramidum.
Defalcation, / : дефекация —> defaecatio.
„Défense musculaire*4 : мускулна защита, внецеро-
моторен рефлекс
reflexus3 visceromoto-
rius.
Deferentitis, / : деферентит
deferentitis.
Deferveszens, / : спадане на покачената темпера
тура до нормална -> defervescentia.
Defloration, / : дефлорация, лишаване от девстве
ност, обезчестяване, изнасилване -* deflora
tio.
Deformation, Deformität, / : деформация, деформи
ране —> deformatio, abnormitas (2).
deformierend : деформиращ, обезформящ, обезо
бразяващ —>deformans.
Degeneration, / : дегенерация, дегенерирано, из
раждане —> degeneratio.
—, arayloide : амилоидна дегенерация -> degenera
tio amyloidea.
—
fettige : мастна дегенерация —» degeneratio
adiposa.
—, mongoloïde : монголоидна идиотия, монголн-
зъм —>mongolismus.
degeoerativ ; degeneriert : дегенеративен, израждащ
ce ; дегенерирал, изроден —» degenerativus.
Degio-Probe : проба на Дегио -> Degio* testum.
Denelminthisatio, / : дехелминтизация, дехелмннта-
ция —> dehelminthisatio.
Dehnung, / : разтягане, удължаване, елонгация -*
elongatio ; разгъване, екстензия -» extensio ;
разтягане, разпъване —» distensio.
Dehydratation, Dehydratisierung, / : дехидриране,
обезводняване, изсушаване, десикация
de
siccatio.
Dekantieren, n : декантиране, декантация -* decan
tatio.
Deka pita t ion, / : декаиитацця, обезглавяване -> dé
capitâtio.
Dekapsulation, / ; декапсулацня -* decapsulatio.
—
der Nieren : декапсулацня на бъбреците de-
capsuldio renum.
Dekokt, n : декокт, отварка, отвара decoctum.
Dekompensation, / : декомпенсация, декомпенсира-
не ; сърдечна декомпенсация decompensа-
tio ; decompensatio cordis.
—, beginnende : започваща декомпенсация, инком-
пенсация -» incompensatio.
Dekontamination, / : деконтаминация, обезвреждане,
ИЖ*обеззаразяване -> decontaminatio.
Dekortilcation, / : декортикация -» decorticatio.
Dekubitus, m : декубитус, протриване, пролежка -*
decubitus (1).
delirant, deliros : делириращ, делирантен -» deli
rans.
delirantes Syndrom : делирантен синдром
deli
rium.
Delirium, n : делир delirium.
—
furibundum : фурибунден делир, буен делир -»
delirium furibundum.
—
mussitans : муситиращ делир, тих делир -» de
lirium mussitans.
Delle, / : вдлъбнатина, вдлъбнатост
concavitas ;
трапчпнка, вдлъбнатина —» depressio3 ; вдлъб
натина. трапчннка -> fossula, foveola ; ла
куна, хлътналост lacuna (1).
Del Iwarze, / : молускум контагиозум -» molluscum
contagiosum.
Demarkation, / : демаркация, разграничаване —»
demarcatio.
Dementia preaecox : хебефрення -> hebephreni а.
Demenz, / : деменция (по-късно придобито), сла
боумие -> dementia ; идиотия, слабоумие -»
idiotia.
—, senile : сенилна деменция, старческо слабо
умие -* dementio senilis.
Dendrit, m : дендрит -> dendritum.
dental : зъбен -» dentalis.
Dentitikation, / : образуване на зъби -» dentifica-
tio.
Dentin, n : дентин -» dentinum.
Dentitio difficilis : затруднено поникване на зъби
те —» dentitio difficilis.
Dentition, / : поникване на зъбите
dentitio.
Déontologie, / : (медицинска) деонтология ; меди
цинска етика —> deontologia medicalis.
Depigmentierung, / : депигментация, депигментира-
не, изчезване на пигмента —» depigmentatio.
Depilation, / : депилация, обезкосмяване —> depi-
latio.
Depression1, / : депресия, душевна потиснатост —>
depressio1.
Depression2, / : вдлъбнатина, хлътнатина —>depres
sio-.
depressiv : депресивен, угнетяващ -* depressivas.
Depressor (Nervus) : депресор (нерв) -* depressor (2)
Dercutnsche Krankheit : болест на Деркум, болезне
но затлъстяване —» adipositas dolorosa.
Derma, n : дерма, кориум corium.
Dermatitis, f : дерматит -* dermatitis.
—
herpetiformis : херпетиформен дерматит, болеет
на Дюринг dermatitis herpetiormis.
Dermatologe, m: дерматолог -* dermatologus.
Dermatologie, / : дерматология —> dermatologia.
Dermatom, n : дерматом, кожен тумор ; кожен сег
мент -» dermatoma (1-2).
Dermatomykose, / : дерматомикоза, дерматофития -»
dermatomycosis.
Dermatomyositis, / : дерматомиозит -» dermatomyo
sitis.
Dermatose, / : дерматоза -> dermatosis.
Dermatozoonose, / : дерматозооноза -* dermatozoo-
nosis.
Dermographismus, m: дермографизъм -> dermo-
graphismus.
Dermoid, n : дермоид, дермоидна киста -> dermo-
idum.
dermotrop : дермотропен -» dermotropas.
Descemetsche Membran : Десцеметова мембрана -»
Descemeti membrana,
Desensibilisieren, nt Desensibilisierung, / : десензи-
билизиране, десензибилиэация —> désensibili
sâtio.
Desikkation, / : изсушаване, изсъхване, обезвод
няване, дехидриране, десикация -> desicca-
tio.
Desinfektion, / : дезинфекция, обеззаразяване
desinfectio.
Desinfektionsmittel, nfpl : дезинфекционни, обезза-
разителни средства -> desinfidentia.
Desinfizierung, / ; дезинфекция, обеззаразяване —>
desinfectio.
Desintoxikation, / : дезинтоксикация -» desintoxi-
catio.
Desmurgie, / : десмургия -» desmargia.
Desodorantia, п/р/ ; дезодориращи средства, дезо-
доранти -¥ desodorantia.
Desorientierung, / : дезориентация, дезориентира
ност -» desorientatio.
d’Espinesches Zeichen
1013
Distorsion
d’Espiaesches Zeichen : признак на д’Еспия -> d’Es-
рте9signum.
Desquamatio furfuracea : трицевидно лющене -i des
quamatiо furfuracea.
Desquamation, / : десквамацня, лющене -» desqua
matio.
Destillation. / : дестилация, дестилиране -* destil
latio.
—, wiederholte : повторна дестилация, ректифика
ция —> rectification
Destruktion, / : деструкция, разрушаване, унищо
жаване —» destruction
destruktiv : деструктивен, разрушаващ, разруши
телен -> destructivus.
Detumeszeoz, / : намаляване на подутостта, дсту-
месценция —» detumescentia.
Deuteranopie. / : деутсранопия, дейтеранопия, цвет
на слепота за зеления цвят —►deuteranopia.
Deviation, / : отклонение, девиация -» deviatio.
Dévitalisation, / : девитализация, лишаване от жиз-
неспособност —> devitatisatio.
—
der Zahnpulpa : лишаване от жизнеспособност
на зъбна пулпа -» devitalisatio pulpae dentis.
Dextrokardie, / : декстрокардия -> dextrocardia.
Dextrose, / : декстроза, гликоза, гроздова захар ->
glucosa.
Dezerebratiofl. Dezerebrierung, / : децеребрация ->
(iecerebratio.
Dezidua, / : децидуа, отпадаща ципа -* decidua.
Diabetes, w, Diabetes mellitus : диабет, захарен диа
бет, захарна болест
diabetes mellitus.
—
insipidus : безвкусен или незахарен диабет -*
diabetes insipidus.
diabetisch : диабетичен -» diabeticus.
Diät, / : диета, хранителен режим -» diaeta.
—, absolute : абсолютна диета, гладуване —> ine
dia.
Diätetik, / : диететика -> diaetetica.
Diätotherapie, / : лечебно хранене, диетотерапия ->
diaetotherapia.
Diagnose, / : диагноза —> diagnosis.
—
ex juvantibus : диагноза въэ основа на помага
щите лекарства —» diagnosis ex juvantibus.
Diagnostik, / : диагностика
diagnostica.
Dialyse, / : диализа -» dialysis.
Diapedese, / : днапедеза -» diapedesis.
Diaphanoskopie, / : диафаноскопия-^Ля/гЛяпо^со/?**?.
Diaphorese, / : диафореза, погоотдслянс, силно по
тене —>r/inp/iow/s.
Diaphragreatozele, / : диафрагмална херния -» Лгг-
ш'л diaphragmatica.
Diaphyse, / : диафиза -* diaphysis.
Diarrhoe, / : диария -* diarrhoea.
Diarthrose, / : диартроза, подвижно или ставно
свързване —►diarthrosis.
Diastase, / : диастаза, амилаза —» amylasa.
Diastasis. / : диастаза
diastasis.
Diastema, n : днастсча —> diastema.
Diastole, / : диастола -» diastole.
diastolisch : днастоличен -> diastolicas.
Diathermie, / : диатермия -> diathermia.
Diathese, / : диатеза - > diathesis.
—, exsudative : ексудатива диатеза —> diathesis
exsudativa.
—, hämorrhagische : хеморагична диатеза ~> dia
thesis haemorrhagica.
—, lymphatische : лимфатнчна диатеза
diathesis
lymphatica.
— , spasmophile : спазмофилия —►spasmophilia.
—, uratische : пикочнокиселинна диатеза —» dia
thesis urica.
Üiazoreaktion, / : диазореакцня -> diazo-reactio.
Dichotomie, / : дихотомия, раздвояване -> dichoto-
mia.
-dicht : гъст -» compactus, densus, spissus.
•dick : дебел, снажен, корпулентеи -* corpulentus ;
дебел
crassus.
Dickdarm, rn: дебело черво —» intestinum crassum.
Dickdarmentzfindung, / ; колит -* colitis.
Dickdarmgekröse, n : мезентсриум (опорак) на дебе
лите черва, мезоколон —» mesocolon.
Dick-Test : проба на Дик —» Dicki testum.
different : различен, несходен, нееднакъв, неиндн-
фереятен —> differens.
DiffereiUaldiagnose, / : диференциална диагноза
diagnosis differentiatis.
difform : деформиран, обезформен, обезобразен,
уродлив —> di/ formis.
diffus : дифузен, разлят, разпрострян -* diffusus.
diffuse Bauchfellentzündung : дифузен перитонит -»
peritonitis diffusa.
Diffusion, / : дифузня -» diffusio.
Digestion, / : днгеетия, храносмилане, извличане —»
digestio.
Digestionsmittel, nlpl. дигеетивни лекзретва, ле
карства, подпомагащи храносмилането
di
gestiva.
digestiv : дигеетивен, храносмилателен -* digesti-
vas.
digital : дигитален -* digitalis
Digitalis. / : дигиталис, напръстник (растение) -»
Digitalis*.
di Guglielmosche Krankheit : болест на ди Гулйелмо,
остра сритробластоза
erythroblastosis acu-
fa.
Dikrotie, / : дикротпчен пулс, дикротня, дикротн-
зъм
dicrotia.
dikrotisch ; дикротпчен, двуударсн -> dicrotns.
Diktyom, n : диктном, вид тумор на окото -♦ dic-
tуота.
Dilatation, / : дилатация, разширение -■> dilatatio.
Dilatator, ni : дилятатор, разширитсл (мускул, ин
струмент) dilatator.
Dioptrie, / ; диоптрия -* dioptria.
Diphtherie, / : дифтерия, лошо гърло —> diphthe
ria.
Diphtheriebakterium, n : дифтсрийиа бактерия, диф
терией бацил —> Corynebacteritim diphtheriae.
diphtherische Entzündung : дифтеритно възпаление,
дифтерит diphtheritis.
Diplegia facialis : флцналка диплегия —> diplegia
facialis.
Diplegie, / : диплегия, двустранна парализа -> di
plegia.
DiplobazHIus, m : диплобацил DiplobacilliiS.
Diploe, / : диплое -> diploê.
Diplokokkus, m: диплокок —> Diplococcus.
Diplopie, / : диплопия, двойно виждане
diplo
pia.
Dipsomanie, / : дипсомания -* dipsomania.
diskoidal : дисковиден -> disciformis.
Diskusheroîe, / : дискова херния -♦ hernia discalis.
Dislokation, / : дислокация, изместване, размест
ване, луксация dislocatio.
Dispersion, / : дисперсия —» dispersio.
Disposition, / : предиспозиция, предразположение -♦
praedispositio.
Disseklion, f : дисекция, разенчане, разрязване,
препариране —» dissectio.
Disssemination, / : дисеминация, днссмивираие, раз
сейване, разпространяване -» disseminatio.
disseminiert : днеемшшран, разсеян, разпростра
нен
disseminatus.
Dissimilation, / : дезасимилация, катаболизъм ->
cataboItsmus.
Dissimulation, / : днссимулация -» dissimulatio.
Dissolution. / : разтваряне, разпадане, разлагане -»
dissolutio.
Dissoziation, / : дисоциация, йоннзация -> dissocia
tio.
distal : дистален -v distalis.
Distention, / : разтягане, разпъване, разширяване -»
distensio (distentio).
Distorsion, / : дисторзия, навяхване -» distorsio.
Distraktion
1014
Duplikatur
Distraktion, / : дистракция —» distractio.
Diszision, / : разрязване, срязване, разрез, разцеп-
ване —» discisio.
Diszitis, / : дисцит discitis.
Diurese, / : диуреза -» diuresis.
Diuretica, nipt : дпуретици, диуретичнн или пико-
чогонни лекарства -> diuretica.
divergent : раздалечаващ се, неусиореден, дивер-
гентен -* divergens.
Divergenz, / : дивергенция -» divergentia.
Divertikel, n : дивертикул —* diverticulum.
Doktor, ni : лекар —» medicus
—
der Medizin : доктор на медицината, на меди
цинските науки —> medicinae doctor (1-2).
dominant : доминантен, преобладаваш, господству-
ваш —» dominans.
doppelbauchig : двукоремчест -> biventer.
Doppelbildung, / : удвояване, дубликатура -> dupli
catura.
doppelschlägig : двуударсн, дикротичен -> dicrotas.
Doppelsehen, n : двойно виждане, диплопия -» dip
lopia.
doppelseitig : двустранен, билатерален -> bilatera
lis.
doppelt : двоен, удвоен -* duplex ; двоен -* ge
mellus.
Dorn, m: шип, бодил -» spina.
Dornlortsatz, m : бодилообразен (бодилков) изра
стък —> processus spinosus.
dornig : бодилообразен, шиповиден —» spinosus.
dorsal : дорзален, тръбен, тилен
dorsalis.
dorsoventral : 4ръ6но-коремен, дорзовентрален
dorsoventralis.
Dosenlehre, Dosiologie, / : наука за дозировката, по-
зология -> posologia.
Dosierung, / : дозировка -> posologia.
Dosis, / {pl Dosen) : доза, прием, лекарствена даж
ба —» dosis.
—, kleinste tödliche : минимална летална (смърто
носна) доза —» dosis letalis minima.
—
letalis : летална или смъртоносна доза -> dosis
letalis.
—
—
minima : минимална летална (смъртоносна)
доза —» dosis letalis minima.
—, therapeutische : лечебна или терапевтична до
за
dosis curativa.
—, tödliche : смъртоносна доза -» dosis letalis.
—, verkleinerte oder verringerte : умалена доза -»
dosis refracta.
Dotter, m : жълтък, яйчев жълтък
vitellus.
Dottergang, m : жълтъчен канал ductus omphalo-
entericas.
Douglasscher Abszeß : Дугласов абсцес -» Douglasi
abscessus.
Douglasscher Raum : Ду гласово пространство или
джоб -» cavum Douglasi.
Drang, schmerzhafter ; болезнен напън, тенезъм -»
tenesmus.
Drastika, nfpl : драстични, силно действуващи очи
стителни лекарства —» drastica.
Drehen, п, Drehbewegung, / : въртене, завъртане, ро
тация rotatio.
Dreher, Drehmuskel, m : завъртач, ротатор (мускул)-*
rotator.
Drehung, / : завъртване, завиване, засукване ->
torsio.
dreieckig : триъгълен —» triangularis, trigonalis ;
триъгълен, тристенен -» triquetrus.
dreifach : трикратен, троен, триплекс -> triplex.
Dreitagefieber, n : внезапна екзантема, шеста бо
леет —» exanthema subitum.
dreizipfelig : трикрилен, трикуспидалеи -» tricuspi
dalis.
Drillingsmuskel der Wade : триглав мускул, три
цепс —» triceps (musculas triceps surae).
Drillingsnerv, m: троен (троичен) нерв, тригеминус
(нерв) nervus trigeminus.
dritte : трети
tertius.
Drogenkunde, / : фармакогнозия —>pharmacognosia.
drohend : непосредствено заплашващ, застраша
ващ imminens.
tfromotrop : дромотропен —» dromotropus.
Drosselgrube, / : яремна ямичка —* jugulum (2).
Drosselvene, / : югуларна, яремна вена
vena ju
gularis.
Druck, m: натиск(ане), компресия -> compressio.
—, intraokularer : интраокуларно или вътреочно
налягане, офталмотонус -> tensio intraocula
ris.
Druckbrand, m: протриване, декубитус —» decubi
tus (J).
Druckerniedrigung, / : понижаване на налягането,
хшштензия -» hypotensio.
Druckpunkt, m: болезнена точка -» punctum dolo
rosum.
Drucksinn, m : усет за тежест, барестезия —» bar-
aesthesia.
Druckverminderung, / : намаляване на тонуса, хипо-
тоння -» hypotonia (2).
Drüse, / : жлеза -> glandula.
drüsenähnlich : аденоиден -» adenoideus.
Drüsenbläschen, n : ацинус -» acinus.
Drüsen-Bubonenpest, / : бубонна чума -* pestis.
Drüsen, endokrine : ендокринни или инкреторни жле
зи —» glandulae sine ductibus.
Drüsenentzündung, / : аденит -» adenitis.
Drüsengeschwulst, / : аденом
adenoma.
Drüsenkrebs, m: жлезист рак, аденокарцином
adenocarcinoma.
Drüsenverhärtung, / : възпалително затвърдяване на
лимфен възел, склераденит —» scleradenitis.
drüsig : жлезен, жлезист, гландуларен -» glandula
ris.
Ductulus, m: малък проток, каналче —» ductulus.
Ductus arteriosus : Боталов канал (проток) duc
tus arteriosus.
—
choledochus : общ жлъчен канал -> ductus cho
ledochus.
—
cysticus : отведен канал на жлъчния мехур —»
-
ductus cysticus.
—
hepaticus communis : общ чернодробен канал -»
ductus hepaticus communis.
—
nasolacrimalis : назо-лакримален или слъзно-
носов проток -> ductus nasolacrimalis.
Ductus semicirculares (pl) : ципести полуокръжни
канали —> ductus semicirculares.
dünn : тънък, нежен —» gracilis, subtilis, tenuis.
Dünndarm, m: тънко черво
intestinam tenue.
Dünndarmgekröse, n : черводържател, мезентернум-»
mesenterium.
Dfinndarmkatarrh, m: ентерит -* enteritis.
Dünn- und Dickdarmentzündung, / : ентероколит —*•
enterocolitis.
Dubringsche Krankheit : болест на Дюринг, херпети-
формен дерматит —» dermatitis herpetiformis.
Dum-Dum-Fieber, n : висцерална лайшманиоза —»
leishmaniosis visceralis.
Dumping-Syndrom : дъмпинг-синдром, синдром на
резецирания стомах -* dumping-syndromum.
dunkel : тъмен
obscurus.
dunkelblau : тъмносин -» caeruleus.
duodenal, Duodenal- : дуоденален, дванадесетопръ
стен -» duodenalis.
Duodenalgeschwür, n : дуоденална язва, язва на два
надесетопръстното черво -» ulcus duodeni.
Duodenalsaft, m: дуоденален сок -* succus duode
nalis.
Duodenitis, / : дуоденит -> duodenitis.
Duodenum, n : дуоденум, дванадесетопръстник -»
duodenam.
Duplayscfae Krankheit : хумеро-скапуларен периар
трит —>periarthritis humeroscapularis.
Duplikatur, / : дубликатура, удвояване -* duplica
tura.
Dupuytrensche Fraktur
1015
Eigenblutbehandlung
Oupuytrensche Fraktur : фрактура на Дюпюитрен -»
Dupuytreni fractura.
Dupuytrensche Kontraktur : контрактура или болест
на Дюпюитрен -* Dupuytreni contractura.
Durchblasung, / : вдухване на въздух, продухване,
(с въздух), перфлация -* perflatio.
durchbohrend : пробождат, пробиват -♦ perforans
(перфорираш), terebrans.
Durchbohrung, / : продупчване, перфорация —»per
foratio.
Durchbruch, m : Пр0б«в, пробиване, перфорация,
руптура -* perforatio, ruptura.
durchdringend : проникваш, пенетрирагц
pene
trans.
Durchdringung, / : проникване, пенетрация -> pene
tratio.
Durchfall, m : диария -* diarrhoea.
durchgreifend : коренен, радикален -* r adicatis.
Durchkneten, n : умесване. малаксация -* malaxatio.
durchlässig, durchgängig : пропускат, пермеаби-
лен —¥ permeabilis.
Durchlässigkeit, Durchgängigkeit, / : пропускливост,
пермеабилигет —» permeabilitas.
Durchleuchtung, / : просветляване (на околоносните
кухини), диафаноскопия -* diaphanoscopia.
Durchliegen, n : пролежка, дскубитус -* decubi
tus (I).
Durchlöcherung, / : продупчване, перфорация -*
perforatio (2).
Durchlüftung, / : проветряване, вентилация -♦ ven
tilatio.
Durchmesser, m: диаметър —►diametrum.
Durchstich, m : пробождане, пункция, парацен-
теза -♦ paracentesis (I).
DurchstoBuog, / : пробиване, перфорация ~* perfo
ratio (1).
Durchstrflmung, / : перфузия-» perfusio.
Durchträukuug, / : просмукване, имбибицкя —►imbi
bitio.
Durst, m: жажда, желание за пиене -+ sitis (2).
—
krankhafter : болестна жажда, полидипсия -»
polydipsia.
Dysästhesie, / : дпзеетезия -* dysaesthesia.
Dysakusis, / : дизакузис, затруднено чуване dys-
acusis.
Dysarthrie, / : дизартрия dysarthria.
Dysarthrose, / : дизартроза, лъжлива става -* dys
arthrosis.
Dysbasie, / : дизбазия, затруднено ходене -* dys
basia.
Dyschezie, / : диехезия, болезнена, затруднена де
фекация -» dyschesia.
Dyschromatopsie, / : днехроматопия, частична
цветна слепота -> dyschromatopsia.
Dyschromie, / : диехромия -> dyschromia.
Dysenterie, / : бактериална (бацилна) дизентерия -*
dysenteria.
Dysenterienbakterinm, n : дизентерийна бактерия
Шига -> Bacterium dysenteriae Shiga.
Dysergie, / : дизергля -» dysergia.
Dysfunktion, / : дисфункция, нарушена функция -»
dysfunctio.
Dysgerminom, n : дизгермином -♦ dysgerminoma.
Dysgeusie, / : дизгеузия, извращение на вкуса -♦
dysgeusia.
Dyshidrosis, / : дисхидроза -» dyshidrosis (1-2).
Dyskeratose, / : дискератоза -> dyskeratosis.
Dyskinesia palpebrarum : дискинезия на клепачите-*
dyskinesia palpebrarum.
Dyskinesie, / : дискинезия -♦ dyskinesia.
Dyskorie, / : дискория, неправилна форма на зени
ците -♦ dyscoria.
Dyskrasie, / : дискразия —* dyskrasia.
Dyslalie, / : дислалия -* dyslalia.
Dysmenorrhoe, / : дисменорея, болезнена менструа
ция -♦ dysmenorrhoea.
Dysontorenie, / : днзонтогенеза -► dysontogenesis.
Dysosmie, / : дизосмия -* dysosmia.
Dysostose, / : дпзостоза -» dysostosis.
Dyspareunie, / : диспареуния -* dyspareunia (1).
Dyspepsie, / : диспепсия -♦ dyspepsia.
Dysphagie, / : дисфагия, затруднено гълтане -*
dysphagia.
Dysphasie, / : дисфазня -> dysphasia.
Dysphonie, / : днефонкя, дрезгав или пресипнал
глас —» dysphonia.
Dysplasie, / : дисплазия -» dysplasia.
Dyspnoe, / : диепнея, задух, затруднено дишане ->
dyspnoea (dyspnoë).
Dysthymie, / : днетимня -» dysthymia.
Dysthyreosis, / : дисткреоза —> dysthyreosis.
Dystokie, / : трудно раждане -> partus difficilis.
Dystonie, / : дистония -* dystonia.
—, neurovegetative : невро-вегстативна дистопия,
вегетативна невроза -* neurosis vegetativa.
Dystopie, / : дистопия, ненормално положение -»
dystopia.
Dystrophia adiposogenitalis : адипозо-генитална Дне
стр офия -♦ dystrophia adiposogenitatis.
—
musculorum progressiva : прогресивна мускулна
дистрофия -* dystrophia musculorum progres
siva.
Dystrophie, / : дистрофия -* dystrophia.
Dysurie, / : дизурия -> dysuria.
Ecchymoma, n : екхимом, малък хематом —» ecchy-
тота.
Echinokokkus, m: ехнпокок -* Echinococcus.
Echinokokkuskrankheit, Echinokokkose, / ; ехинококова
болест, схинококоза —> echinococcosis.
Echolalie, / : ехолалия -* echolalia.
Eckzahn, m: кучешки зъб -» dens caninus sive
angularis.
Econo mosche Krankheit : епидемичен енцефалит, „ле
таргичен енцефалит“ ~* encephalitis epidemica.
Edebohlssche Operation : декаисулация на бъбре
ците -* decapsulatio renum.
Effemination, / : сфемин(из)ация, феминизация —>
effeminatio.
efferent : оференте«, отнасящ, изнасящ, центробе
жен -> efferens.
Efllorescenz, / : сфлорссцснция, кожен обрив или
обривна единица -* efflorescentia.
Ehrlichsche Reaktion : дназореакция (на Ерлих) —»
diazo-reactio.
Е
Ei, n : яйце -* ovum.
Eichel, / : главичката на половия член и на кли
тора -* glans.
Eichelentzündung, / : баланит -* balanitis.
„Eichettripper“, rn : баланит —» balanitis.
Eidotter, m: жълтък, яйчен жълтък -»■ vitellus
ovi.
Eierstock, m: яйчник, овариум ovarium.
Eierstockentzündung, / : оофорнт -♦ oophoritis.
Eierstockschnitt, m: овариотомия —> ovanotomia.
Eierstockschwangerschaft, / : яйчникова, овариална
бременност -* graviditas ovarica.
Eierstockvereiterung, / : абсцес на яйчника —» руо-
ovarium.
eiförmig, eirund : яйцевиден, овален -» ovalis.
eigenartig : особен, специфичен -+ particularis (Jу
своеобразен, определен, специфичен -* speci
ficus.
Eigenblutbehandlung, / ; автохсмотерапия -* auto-
haemotherapia.
Eizelle
Eigenimpfstoff
1016
Eigen imptstoff, m: автовакцина —> autovaccintim.
Eigenserumbehandlung, / : автосеротсрапня —» auto-
scrotherapia.
Eileiter, m: яйцепровод(ник), маточна тръба, Фало-
пнева тръба —» //tftü uterina (Fallopii).
Eileiter-Eierslockentzündung, / : възпаление на маточ
ната тръба н яйчника
salningoophoritis.
Eileiterentfernung, / : отстраняване на маточната
тръба, салпингектомия —» salpingectomia.
Eileiterentzündung, / : салпингпт —> salpingitis.
Einäugigkeit, / : едноочие, монофталмия —> отоц-
Ophthalmia.
Einatmung, / : вдишване, инспирация
inspiratio.
Einbettung, / : вгнездване на оилодотвореното яйце
в матката —» implantatio (3).
Einblasung, / : вдухване, пнеуфлаимя —>insufflatio.
Eindellung, / : вдлъбване, импресия —* impressio.
Ejndickung, / : сгъстяване —» concentratio.
pindringen, n : нахлуване, инвазия -» invasio (1).
''indruck, m: отпечатък, следа —> impressio.
Einfach : обикновен, прост -> communis (2) ; прост,
t
несъставен, обикновен
simplex (1-2).
einfächerig, einkammerig : едногпезден, еднокамерен,
унилокуларен
unilocularis.
Einführung, / : въвеждане, вкарване -> immissio.
Eingang, m: вход
aditus, introitus ; вход (към
кух орган или канал) ostium.
eingedickt : сгъстен, кондензиран —> condensatus.
eingefügt, eingesetz, eingestellt : интерпониран, bmik-
нат между —» interpositus; вмъкнат, приба
вен, междинен -> intercalaris.
eingekapselt : инкапсулиран —» incapsulatus.
Eingeschlafensein, n :’изтръпване —» obdormitio.
Eingeweide, nfpl : вътрешности, вътрешни органи —>
viscera.
Eingeweidebruch, ni : изсипване, херния hernia.
Eingeweidelehre, / : спланхнология —> splanchno
logia.
Eingeweidenerv, m : висцералният нерв, спланхни-
к у с —» nervus splanchnicus.
Eingeweidesenkung, / : спадане на червата и други
коремни органи, ентероптоза -» enteroptosis.
Eingeweidewürmer, mfpl : чревни паразити, глисти
Helminthes.
Eingriff, m: намеса, интервенция -* interventio.
—
(blutiger) : (кръвна) намеса, операция оре->
ratio.
—, chirurgischer : хирургична намеса -» interven
tio chirurgica.
einheimisch : местен (за болест), ендемичен
en
demicas.
Einheit, internationale (I. Е .) : интернационална или
международна единица —» U. I. (= unitas in-
ternationaiis).
einhörnig : едн орог, с един рог —> unicornis.
Einkapselung, / : инкапсулиране incapsiilatio.
Einkeilung, ginzapfung, / : вклиняване, вколчване,
гомфоза —» gomphosis.
einkernig ; е Дн°яарен, мононуклеарен —> mononuc
learis.
Einklemmun g, / : заклешване, инкарцерация in
carсег atio.
—
, innere (Darmeinklemmung) ; вътрешно пршдип-
ване, приклещване (на червата)
strangu
latio.
Einlau , m: клизма -» clysma.
—
, h fher : висока клизма, ентероклизма -» entero-
coysma.
Einpf/anzuttg, / : имплантиране, всаждане на
з1ъб —» implantatio.
einpolig : еднополюсен, униполарен -» unipolaris.
Einreibung, / : втриване, натриване -» inunctio,
frictio (2) ; втриване (в кожата) -» infrictio.
Einreisen, n : разкъсване -> laceratio.
Eiosalbuog, / : мазане, намазване -> unctio.
Einsaugung, / : всмукване, имбибиция —* imbibitio ;
всмукване, резорбция resorptio.
Einschlafen der Olieder : изтръпване на крайник —»•
obdormitio.
Einschlafmittel, Einschläferungsmittel, n jo l \ приспи
вателни лекарства —» hypnagoga.
einschleichend : коварен, потаен, развиваш се н е з а
белязано ( за бо ле ет) —» insidiosus.
Einschliessung, / : включване -* inclusio.
Einschneiden, //: р азре з, разрязване, шшпзия
in
cisio.
Einschnitt, m : ра зре з, разрязване, срязване, шши-
зия
incisio, discis io ; изр езка, иицизура -ni
incisura.
Einschnürung, / : стягане, свиване
constrictio.
eins eitig : едностранен —» unilateralis.
Einsenkung, / : вдлъбнатост, вгънатост, хлътна-
лост -» excavatio.
Einspritzung, / : впръскване, инжекция -» injectio.
Einstellung (geh.), f : пред лежание -» praesentatio..
Einstich,, m : пробождане, пункция, парапецтеза
punctio, paracentesis (J).
eintägig : еднодневен, краткотраен, ефемерен —»
ephemenis.
Eintagsfieber, n : еднодневна треска
febris ephe
mera.
Eintauchen, n : потопяване, потапяне —> submer
sio (1).
Einträufelung, / : накапване, инсталация instil
latio.
Eintrocknung, / : изсушаване, изсъхване, обезводня
ване -> desiccatio.
Einverleibung, / : присъединяване, инкорпориране».
включване - » incorporatio.
Einwärtsdreher, m : мускул, въртящ предмишницата
навътре -> pronator.
Einwärtsdrehung, / : завъртане навътре, пронация —*
pronatio.
einwärtsgebogen : изкривен навътре, извъртян ил и
извит навътре —» varus.
Einwärtsschielen, n i сближаващо с е кривогледство,,
конвертиращ страбизъм
strabismus conver
gens.
Einwickelung, / : увиване, обвиване —» obvolutio.
einze ln : отделен, индивидуален —> particularis (2)~
ein zellig : едноклетъчен —> unicellularis.
Einzelpulver, n : отделна д оз а о т лекарство на
прах —» pulvis (2).
Eisenmangelanämie, / : желязод ефицнтна или с и д е -
ропривна анемия —» anaemia sideropriva.
Eisenstaublunge, / , Eisenverstaubung der Lunge : сид е
роза на белите дробове - » siderosis pulmonum►
Eiter, m: гной pus.
Eiteraushustung, / : изхрачваме на гной, пноптпза
pyopthysis.
— , maulvolle : обилно и внезапно изхранване на.
гнойна материя, вомик(а) - » vomica (1).
Eiterbeule, / : абсце с, гнойник abscessus.
Eiterbläschen, n : гнойно м ех урч е, гнойна пъпка,.
пустула - » pustula.
Eiterflechte, / : импетиго -> impetigo.
Eiterfluss, m: гноетечение, пиорея - » pyorrhoea.
Eitergeschwulst, / : гнойник, абсце с abscessus.
Eitergrind, от : импетиго - * impetigo.
Eiterhühle, spez. Lungenkaverne, / : кухина в белия
дроб (особе но каверна), съд ържаща гной
vomica (2).
Eiterung, / : нагнояване, супурация suppuratio.
eitrig, eiterig : гноен, супуративен, пурулентен —*
suppurativus, purulentas.
Eiweiß, л, Eiweißstoff, от : белтък, белтъ чно ве
щество, албумин —» albuminum.
eiweißabbauend, eiweißverdauend : разлагащ бе лтъ
чините, протеолитичен —» proteolyticus.
Eiweißkörper, einfacher : протеин -> proteinum.
Eizelle, / : яйчна клетка, яйце -> ovulam, ovum(2)-
— , befrachtete : оплодената яйцеклетка —» sperm-
ovium.
'Ejakulation
1017
Entbindung
Ejakulation, / : еякулация, семеизхвърляне -4 eja
culatio.
Ekcbymose, / : екхимо за, кръвонасядаяе, кръвоиз-
ливно петно -♦ ecchymosis.
Ekkoprotika, njpl : средно д ействуващи слабителни
лекарства —►cathartica*
Eklampsie, / : екламлсия -» eclampsia.
—
der Kinder
еклампсия у деца та ", гърчове y
децата -4 eclampsia infant(i)um.
ek lamptisch e Urämie : екламптична или конвулсивна
урем ия, остра уремия -♦ uraemia eclamptica.
Ektasie, / : ектазия, разширяване, разтягане
ectasia.
Ekthyma, n : ектима -4 echtyma.
Ektoderm, я, Ektoblast, m : ектодерма, ектобласт -♦
ectoderma.
Ektopie, / : ектопия
ectopia.
ektopisch : ектопмчен -4 ectopicus.
Ektropium, Ektropioo, n : ектропиум, ектропиоя
ectropium.
Ekzem, Ekzema, n : екзема -* eczema.
Elektroenzephalographie, / : електроенцефалогра-
фия - » electroencephalographia.
'Elektrokardiogramm, n : електрокардиограма -> elec-
trocardiogramma.
Elektrokardiographie, / : електрокарднография —»
Wectгосаrdiographia.
vElektrokoagulation, / : елекгрокоагулацня -* electro-
coagulatio ; диатерм окоагулация - 4 dtather-
mocopgutatio.
Elektrolyse, / : електролиза -♦ electrolysis.
Elektrophorese, / : ел ектрофореза - 4 electrophore
sis.
Elektrotherapie, / : електротерапия, електролече-
ние -» eiectrotherapia.
Elektro tonus, m: слектротону с -» electrotonus.
Elephantiasis, / : елефантиаза, слоновост, „слонска
болест“
elephantiasis.
.Elimination, / : елиминация, елиминиране, отстра
ни нане, изключване -> eliminatio.
Elixir, n : елексцр —» elixirium.
Ellbogen, Ellenbogen, /71 : лакът
cubitus.
Ellbogengelenk, n : лакътна става —> articulatio
cubiti.
Elle, / : лзкътиа кост, улна -> ulna.
EllenTortsatz, Ellenbogenhöcker, m : лакътен изра
стък, илекранон —> olecranon.
Ellennerv, m : улнареи, лакътен нерв
nervus
ulnaris.
Emanation, / : еманация -4 emanatio.
Emaskulation, / : кастрация, кастриране, скопява-
не —> castratio.
Embolie, / : емболия -» embolia.
embolisch : емболичен -4 embolicus.
Embolus, /л : ембол —> embolus.
Embryo, m : емо рпо , зародиш -» embryo.
Embryokardie, / : ембриокардия, махаловяден ри
тъм, фетал ен ритъм —» embryocardia.
Embryologie, / : ембрпология -* embryologia.
embryonal . ембрионален, зародишен, зародишев -»
embryonalis.
Embryotomie, / : емириотомия - 4 embryotomia.
Emmênagoga, npi : еменагога -4 ernrnenagoga.
Emmetropie. / : сметроиия
emmetropia.
Empfänger, /// : приемател, реципиент —> recipiens,
Empfängnis, / : зачеване, зачатие —» conceptio.
.Empfängnisfähigkeit, / : способност за зачеване
potentia concipiendi.
fmpfängniszett, / : време на зачеването -4 perio
dus conceptionis.
«empfindlich : о се заем , сензибилен -> sensibilis ;
чувствителен, осезателен, сензитивен -» ,у*я-
sitivus.
Empfindlichkeit, Empfindbarkeit, / : чувствителност,
сетивност, сснзибплнтет -> sensibilitas.
Empfind!ichmachang, / : очувствяване, сензи бил и-
з ир а не —» sensibilisation
Empfindung, f i усещан е, усе т, сетивност - » $*л-
satio, sensas.
empfiadnngslos : бе зч увс твен, торпиден - » torpidas.
Empfindangslesigkeit, / : пълна з а губа на се ти в
н остта
anaesthesia (1).
Empfinduagsrermögea, я : усещан е, ч увству ва не ->
sensus.
Emphysem, я : е мфизе м, емфизема - * emphysema.
Empyem, я : емпием -> empyema.
Empyema necessitatis: емпием на плев рата, пробиващ
през гръдната стена -» empyema necessitatis.
Emulsion, / : емулсия -4 еягя/ло.
Enaathem, я : енан тем, енантема - 4 enanthema.
Enarthrose, / : енартроза, ор еховидна става -» enar
throsis.
Enchondrom, л : енхондром —> enchondroma.
Endangiitis, / : ендангиит -4 endangritis.
Endaortitis, / : ендаортит —» endaortitis.
Endarte riitis, / : ендартериит -* endarteriitis.
Endemie, / : ендемия, ендемична болест —> endemia.
endemisch : ендемичен >4 endemicas.
Endfaden, m: филиум термин але - » fitam termi
nale.
Endhirn, я : краен мозък -» telencephalon.
Endkegel, m: гръбначномозъчен конус - 4 conus
medullaris.
Endocarditis rheumatica : ревматичен ендокардит —»
endocarditis rheumatica.
—
septica acuta : осгьр септичен (бактериален)
ендокардит - 4 endocarditis septica acuta.
endogen -» ендогенен -♦ endogenes.
Endokard, л : ендокард —> endocardium.
Endokarditis, / : ендокардит -> endocarditis.
—
lenta : подостър ендокардит, подостър септи
чен (бактериален) ендокардит —> endocarditis
lenta.
—
, rheumatische : ревматичен ендокардит -* en
docarditis rheumatica.
endokrin : ендокринен, ннкреторен, вътрешносскре-
торен -» incretorius.
Endokrinologie, / : ендокринология endocrinolo-
gia.
Endolymphe, / : ендолимфа -* endolympha.
Endometriose, / : ендомстрноза —» endometriosis.
Endometritis, / : eндометрит -* endometritis.
Endometrium, я : ендометриум, лигавица на матка
та —> endometrium.
Endomyokardilis, / : ендомиокарднт - 4 endomyocar-
ditis.
Endoskopie. / : ендоскоштя —►endoscopia.
Endost, n : ендостеум, вътрешна надкостница -4
endosteum.
Endothel, я : ендотел —> endothelium.
endothelial : сндоте(лиа)лен —> endothelialis.
EodotheÜom, я, Endothelialkrebs, ni : ендотелном,
ендотелен рак —> endothelioта.
Endotoxin, n : ендотоксии
endotoxinnm.
Endstadium, я : краен или терминален стадий -♦
stadium terminale.
„Engbrüstigkeit“. / ; стенокардия, гръдна ангина,
гръдна жлба —» angina3pectoris.
Enophthalmus, ш : енофталм
enophthalmus.
Enostose, / : сностоза - 4
Ens morbi : естеството, същността, характерът на
една болест -* ens morbi.
entartet : изродил се, изроден, дегенерирал - 4 de
generativus.
Entartung, / : израждане, дегенерация, дегенерира
но -4 degeneratio.
Entartungsreaktion, / (EaR) : реакция на дегенера
ция -4 reactio degenerationis.
Entbindung, / г освобождаване от бременност, раж
дане -4 partus.
—
, erschwerte : затруднено освобождаване от бре
менност, трудно раждане - 4 partus difficilis
Entblutungs-
Entblutungs- und Austauschiransfusion, / : екссангвн-
нотрлнсфузия —» exsanguinotransfusio.
enterai : чревен —) entericus.
Entéralgie, / : чревна колика, ентералгия —» enter
al?ia.
Enteritis, / : ентерит -» enteritis.
Enteroanastomose, / : ентероанастомоза, чревна ана
стомоза -»
Enteroepiplozele, / : ентероепиплоцеле —» entero-
epiplocele.
Enterokinase, / : ентерокнназа -> enterokinasa.
Enterokokkus, m (p/ Enterokokken): ентерокок->5/г*р-
faecalis.
Enterokolitis, / : ентероколнт -> enterocolitis.
Enterolith, /я : ентеролит, чревен камък —> entero-
lithus.
Enterope.xie. / : ентсропексия -4 enteropexia.
Enteroptose, / : ентеронтоза -> enteroptosis.
Eoterorrhagie, / : ентерорагия, кръвотечение от чер
вата —» enterorrhagia.
Enterorrhaphie, / : ентерорафия, шев на черво —»
enterorrhaphia.
Entérostomie, / : ентеростомия —» enterostomia.
Entfärbung, / : обезцветяване, деколорация —*
fo/orar/o.
Entfernung, / : премахване, отстраняване -> amotio.
Entfieberung, / : спадане на покачената темпе
ратура до нормална, изчезване на трескавото
състояние -> defervescentia.
entgegengesetzt : намираш се на противоположната
страна, контралатерален —> cantralateralis ;
противоположен —> contrarius.
Entgiftung, / : дезинтоксикация -* desintoxicatio.
Enthaarung, / : обезкосмяване, депилация —»
/л/f'o ; еиилацпя —» epilatio.
Enthaarungsmittel, ;*//?/ : депилаторни лекарствени
средства, дспилатори —» depilatoria.
Enthaltung, Enthaltsamkeit, / : въздържаност, вгз-
държание (от спиртни напитки, полово) -4
abstinentia.
Enthirnnng, / : децеребрацня —> decerebratio.
Entjungferung, / : лишаване от девственост, обезче-
стяване, дефлорация - ) defloratio.
Entkalknng, / : обезкалцяване, декалцификация, де-
калцифнциране —) decalcificatio.
Entkeimung, Entseuchung, / : обеззаразяване, дезин
фекция —» desinfectio.
Entkernung, / : обелване, олющване
enucleatio.
Entlastungstrepanation, / : декомпресивна трепана
ция —> trepanatio decompressiva.
Entleerung, / : изпразване, евакуация, евакуиране-)
evacuatio.
Entmannung, / : скопяване, кастриране, кастрация -»
castratio.
Entoderm, /z, Entoblast, m: ентодерма, вътрешен за
родишен лист -> entoderma.
Entrattung, / : дератизация -) derattisatio.
Entropium, n : ентропиум -* entropium.
Entseuchung, / : обеззаразяване, дезинфекция
desinfectio ; обеззаразяване, обезвреждане, де
контаминация —» decontaminatio.
Entspannung, / : намаляване на напрежението, ре
лаксация -> relaxatio.
Entstehung, / : възникване, генеза, произлизаме —>
genesis.
Entstehungszustand, m: състояние на възникване,
на образуване -> status nascendi.
entstellend : обезобразяващ, деформиращ - 4 defor
mans.
entstellt : обезобразен, обезформен, деформиран ->
difformis.
Entstellung, / : обезобразяване, деформиране ->
deformatio.
Entwesung, / : дезинсекция -» desinsectio.
Entwicklung, fehlerhafte : порочно развитие на ин
дивида, дизонтогенеза —> dysontоgenesis.
Entwicklungslehre, / : ембриология
embryologia.
Epistropheus
Entwicklungsstörung, / : нарушено развитие на ин
дивида, дизонтогенеза -> dysontogenesis.
entzündlich, Entzündungs- : възпалителен - 4 inflam
matoriust phlogisticus.
Entzündung, / : възпаление ->inflammatio, phlegma
sia.
entzündungserregend: предизвикващ възпаление, фло-
гогенен —>phlogogenes.
Enukleation, / : енуклеация, олющване, обелване ->
enucleatio.
Enzephalitis, / : енцефалит —> encephalitis.
—, epidemische : епидемичен енцефалит, „летарги
чен енцефалит“ -> encephalitis epidemica.
Enzephalographie, / : енцефалография -* encephalo-
graphia.
Enzephalomalazie, / : енцефаломалация, размекване
на мозъка -> encephalomalacia.
Enzephalomentngozele, / : енцефаломенингоцеле ->
encephalomeningocele.
Enzephalomyelitis, / ; енцефаломиелит -» encepha
lomyelitis.
Enzephalon, n : енцефалон, главен мозък -4 ence
phalon.
Enzephalopathie, / : енцефалопатия -> encephalo
pathia.
Enzephalozele, / : енцефалоцеле, мозъчна херния - 4*
encephalocele.
Enzym, n : ензим, фермент -4 fermentum.
Eosinophilie, / : еозинофилия -4 eosinophilia.
Ependym, n : епендима -» ependyma.
ephemer : ефемерен, еднодневен, краткотраен ->
ephemerus.
Ephemera, / : еднодневна треска —>febris ephemera.
Epidemie, / : епидемия -» epidemia.
Epidemiologie, / : епидемиология -4 epidemiologia~
epidemisch : епидемичен —> epidemicus.
Epidermis,
епидермис —) epidermis.
EpidermispTropT, m : холестеатом на средното ухо —4
cholesteatoma (2).
Epidermophytie, / : епидермофития -» epidermophy
tia.
epidural : епидурален —> epiduralis.
Epigastralgie, / : болки в епигастрия, епигастрал-
гия —> epigastralgia.
epigastrisch : епигастрален —> epigastricus.
Epigastrium, /i : епигастриум, епигастрална или
подлъжична облает —> regio epigastrica, epi
gastrium.
Epikanthus, m: епикантус —> epicanthus.
Epikard, n : епикард —> epicardium.
Epikondylus, m: епикондил, надкондил —) epicon
dylus.
Epikrise, / : епикриза -» epicrisis (1).
Epilation, / : епилация -4 epilatio.
Epilepsia minor : епилепсия с малки припадъци,.
малки припадъци -» epilepsia minor.
Epilepsie, / : епилепсия -4 epilepsia.
—
, Jacksonsche oder fokale oder kortikale : огнищна
епилепсия, Джаксънова или кортикална епи
лепсия —) epilepsia corticalis (Jackson).
epileptiform, epileptoid : епилептиформен, подобен
на епилепсия -4 epileptiformis.
epileptisch : епилептичен -> epilepticus.
Epinephrektomie, / : адреналектомия -> adrenal-
ectomia.
Epineurium, n : епиневрон
epineurium.
Epipharynx, m: носоглътка, носоглътьчно прост
ранство -» cavum pharyngonasale.
Epiphyse, / : епнфиза (на кост) -» epiphysis.
Epiphysenlösung, / : епифизиолиза -» epiphysioly-
sis.
epiploicus : отнасящ се до голямото було —) epi
ploicus.
Episiotomie, / : епизиотомия —> episiotomia.
Episkleritis, / : еписклерит -» episcleritis.
Epispadie, / : еписпадия —> epispadia.
Epistropheus, m : епнетрофей ->
1018
Erythema
Epithalamus
1019
Epithalamus, m: епиталамус —* epithalamus.
Epithel, n, Epithelgewebe, n : епител, епителна,
гранична, покривна тъкан -* epithelium.
Epithetgeschwulst, / : епителиом, рак на кожата -*
epithelioma.
epithelial : спителиален, епителен —> epithelialis.
Epithelion, л : епигелном, рак на кожата -* epi
thelioma.
'Epithelkörperchen, njpl : околощитовидни, парати-
реоидки жлези, епителни телца -» glandulae
parathyreoideae.
Epithel relie, / : епителна клетка -» cellula epithe
lialis.
'Epituberkulose, / : епитуберкулоза -* epitubereu-
losis.
lîpitympanon, Epityrepaoum, n : ешпгимпан(ум) ->
epitympanum,
Epizoooose, / : епизооноза —* epizoonosis.
Epizootie, / : епизоотия -* epizootia.
epizootisch : епизоотичен —» epizooticus.
Eponychium, л : епонихкум, кожица на нокътя -4
eponychium.
Epooym, л : епоним -* еропутоп.
Epoophoron, п : епоофорон, кадяйчников придатък-»
epoophoron.
Epniis, / : епулис -* epulis.
Erbbild, Erbgut, n : генотип -* genotypus.
Erbgrind, /я : кел, фавус -* favus.
erblich, ererbt : наследствен, хередигарен, насле
ден -> hereditarius.
Erblichkeitslehre, / : наука за наследствеността, ге
нетика —» genetica.
Erblindung, vollständige : пълна слепота, амавроза -*
amaurosis.
Erbrechen, n : повръщане -* emesis, vomitus.
—, epidemisches : епидемична диария, вирусна диа
рия, чревен грип и др.
-* diarrhoea epide
mica.
—
der Säufer, morgendliches : сутрешно повръщане
у алкохолиците —» vomitus 'maleditius pota
torum.
—, übermässiges oder unstillbares : извънредно сил
но, безспирно повръщане, хиперемсзис -►hy
peremesis.
Erbsches Zeichen : симптом на Ерб -♦ Erbt signum.
erbsenrörmig : граховнден, пнзнформсн -* pisi
formis.
Erdessen, и : ядене на пръст или кал, геофагия -»
geophagia.
Erdichtung, / : измислица, конфабулация -» confa
bulatio.
Erdrosselung, / : удушванс —>strangulatio (l).
Erektion, / : ерекция, набъбване, напрягане
erectio.
ererbt : вроден, конгенптален -> congenitus.
Erethismus, m: сретизъм -* erethismus.
Ereuthophobie, / : ереутофобия, еритрофобня —>
ereutophobia.
Erfrieruog. / : (локално) измръзване, конгелацня —»
congelatio.
Ergießung, / : изливане, изтичане -* effusio.
Ergolismus, m : ерготизъм, отравяне с мораво рог
че -» ergotismtis.
Ergrauen der Haare : побеляване на косата -* c a
nities.
Ergub. m : излив, изливане -» effusio.
erhaben : изпъкнал, конвсксен -* convexus.
Erhabenheit, / : тъпа издатина, протуберанцня ->
protuberantia.
Erhängen, n : обесване -* strangulatio (I).
Erhebung, kleine : малко възвишение -* colliculus.
—
, warzenartige : подобно на брадавица, възвише
ние, цицка -» papilla.
Erhöhung, / : възвишение, нзднгнатнна eminentia.
Erholung, / : почивка, отд ix -* quies ; оздравяване,
пълно възстановяване -* reconvalescentia.
Erinnerangsfälschnng, Erinnerungstäuschung, / : лъжли«
ви спомени, парамнезия -* paramnesia.
EriDBeniBgslficke, / : празника в спомените -♦ am«
nesia.
EriBBcruagsrerlost, m: загуба на паметта -» am
nesia.
ErkältuBg, / : изстиване, простудяване, простуда,
настинка —» refrigeratio (2).
Erkrankung, / : заболяване, болест -* morbus.
ErmordflBg, f : убийство (на човек), хомицидиум ->
homicidium.
Ermfiduog, / : изморяване, умора -* fatigatio.
ernährend : хранещ, доставящ храна -» nutriens.
Ernährung, / : хранене -> alimentatio, nutritio.
Ernährengsstörung, / : разстройство на храненето -*
denatritio (2), dystrophia (дистрофия).
Ernährungsweise, / : хранителен режим, диета -*
diaeta.
Erosion, / : ерозия, охлузване —» erosio.
erregbar : възбудим -* irritabilis.
Erregbarkeit, f : възбудимост, възбуждаемост -*
excitabilitas, irritabilitas.
erregt : възбуден, ажитнран —» ag i/a/or.
Erregung, / : възбуда, възбуждение, възбудено
състояние -* excitatio ; (психомоторна) възбу-
деност, ажитация -* agitatio.
Erschlaffung, / : отпуснатост, вялост, атония -*
atonia ; разхлабваме, релаксация —* relaxa
tio.
—
der Lidhaut : блефарохалазис —» blepharocha-
Iasis.
Erschöpfung, höchste : извънредно голямо изтоще
ние, прострация -♦ prostratio.
Erschütterung, / : разтърсване, сътресение, комо-
ция -> commotio.
—
der Netzhaut : комоцня или сътресение на ре
тината —* comotio retinae.
Erstarrung, / : вцепеняване, торпор -» torpor.
erster : първи, преден-* primus.
Erstgebärende, / : първескиня, примтшара -> primi
para.
e rstickend : задушаващ, задушлив —* suffocans.
Erstickung, / : задушаване, суфокация -* suffocatio;
задушаване, асфиксия -> asphyxia.
Ertränkung, / : удавяне -* submersio (2).
Ertrinkungstod, m: смърт от удавяне -» mors per
submersionem.
Eruptio varicelliformis Kaposi : синдром на Капоши,
генерализиран херпес -» eruptio varicellifor
mis Kaposii.
Eruption, / : обриване, изриваме, ерупцня —* erup
tio.
eruptiv : обривен. изривен -> eruptivus.
erwachsen : възрастен, пълнолетен -> adultus.
Erweichung, / : размекване, омекнане -* malacia.
Erweiterer, m, Erweiterungssonde, / : разширител, ди
лятатор (инструмент) —» dilatator.
Erweiterung, / : разширение, разширяване, дилата
ция —* dilatatio ; разширяване, разтягане —*
distensio, ectasia.
erworben : придобит -* acquisitus.
Erwürgung, / : загърляне —» strangulatio.
Erysipel, n : еризипел, червен вятър -♦ erysipe
las.
Erysipelas migrans : мигриращ, блуждаещ еризи-
пел —» erysipelas migrans.
Erysipeloid, n : оризипелоид, червенка -* erysipe
loidum,
Erythem, n : еритема, сритем -* erythema.
Erythema exsudativum multiforme : многоформена
ексудативна сритема -* erythema exsudativum
multiforme.
—
induratum : индуратнвна еритема, индуративна
туберкулоза на кожата -* erythema indura
tum.
—
nodosum : нодозна или възлеста еритема -*
erythema nodosum.
Erythematodes
1020
extrazellulär
Erythematodes, m: л упу с ерптематодсс
• lupus
erythematodes.
Erythemdosis, / : еритемна доз а, кожна еритемна
доза —» ED(—erythemadosts).
Erythrämi e, / : еритремн я, истин ска полнцитемия,
болест на Ва кез-Ослер -* erythraemia.
Erythrasma, n: ери траз ма - » erythrasma.
Erythrobl ast, m: еритробл аст —> erythroblastus.
Erythroblastos e, / : ери тр областо за
erythroblas
tosis.
—, f etale : фе тал на еритробластоза, хсмолитпч-
на бол ест у новородени те —» morbus haemo
lyticus neonatorum.
Erythrobla st osis a cu ta : остра еритробластоз а. болеет
на ди Гулйелмо -* erythroblastosis acuta.
Erythrocyanosis crurum : симетрична ернтроц ианоза
на ко жа та на подбедрицнте - 4 erythrocyano
sis catis symmetrica.
Erythrodermie, / : еритродермия —> erythrodermia.
Erythromelalgie, / : еритромелалгйя —> erythromel-
algia. .
Erythrophobie, / : еритрофобця, ереутофобия —>
ereuthophobia.
Erythrqpoëse, / _ : ери трои о(и)ез а, обр азува не на ери
троци ти —> erythropoiesis.
Erythropsie, / : ернтроисия, червено виждане - 4
erythropsia.
Erythro zyt, m: ери троц ит, червена кръвн а кле тка
(те л ц е) erythrocytus.
Erythrozytolyse, Erythrolyse,/ : еритроцитолиза, ери-
т ро лнза —> erythrocytolysis.
Erythrozytose , / : 'е ри троц и тоз а, симптоматична по-
лиглобулия -> erythrocytosis;хнперглобулия->
hyperglobulia.
Erzeugung, / : зар аждан е, съз даване на потомство -4
generatio.
es sen tiell : ес енц иален , свойствен, присъщ
es
sentialis (1); есенциа лен, идиопатичен
idiopathicus.
Efliust, / : желан ие , охота за ядене, ап ети т —»
appetitus.
— , kr ankhafte : извратен апети т pica.
Eunuchoidismus, m: евнухоидиз ъм - » eminchoi-
dismus.
Euphorie, / : еуфория euphoria.
Eupnoe, / : еупн ея, нормално дишане, леко ди
шане —» еирпоеа (eupnoë).
Eu rhythm ie, / : еуритмия, правилен ритъм -> eu
rhythmia.
Eustachi(f)tis, / : евстахинт, кат ар на Евстахпевата
тръба —> eiistachi(i)tis.
Eustachische Röhre : Е встахиева тръба, слух ов а
тр ъба -> tuba auditiva.
Euthanasie, / :
еут ан ази я, ле ка, безболезнена
смърт —» euthanasia.
Evakuation, / , Evakuieren, n: е вакуаци я, ев аку и
ране, изпразване -* evacuatio.
Eve ntration, / : евентрац ия ->eventratio.
Evis z eration , / : екз ен тераци я —» exsenteratio.
Ex altation, / : екза лтац ия -4 exsaltatio.
Exanthem, n : екзан те ма, екза нтем, кожен обрив - 4
exanthema; изр иване, ерупци я -* emptio.
— , toxisches : токси чн а екза нтема, л екарстве н об
рив —» doxicodermia.
exa nthematisch : екза нтемен , обривен, изрнвен
exanthematicus.
Exartikulation, / : екза рт икуцац ия -> exarticulatio.
Exazerbation, / : екзацербация, изостряне -> ex
acerbatio.
Ex enteration, / : екзе н терац ия - » exenteratio.
Exfoliation, / : отсл ояван е, ексф оли ац ия —» exfo
liatio.
exfoliativ : ексф олиативен , лю щещ се на пластове
(сло ев е) exfoliativus.
Exhibitionismus, m: ексх ибици он изъм —> exhibitio
nismus.
ExhumiereB, n : екех умац ия exhumatio.
Exkavation, / : екс ка ва ция, вдлъбнатина, дж об,
кух ина -> excavatio.
Exkochleaiion, / : изстъргване с остра лъж и чка
(кю ре та), скско хлеац ия —> excochleatio.
Exkoriation, / : скскори ация, одраскване —» exco
riatio.
Exkrement, n: изп ражнен ия, екскремен тн , ф ека ли ц;
фе калии материн —>faeces.
Exkrete, nipt : екскретн, отлъчки, и злъчени мате
рни -* excretumfpl excretaJ.
Exkretion, / :
отделяне, изл ъчване, изх върл ян е,
екскр сци я -* exeretio.
exogen : екзогенен -» exogenes.
Exophthalmus, m: екзоф талм, и зп ъкнал и очи
exophthalmus.
Exostose, / : екзостоза -» exostosis;хилеростоза-*
hyperostosis.
expansiv : екс панзивен -» expansivus.
Expektorantien, nlpl : екс пекто ранти , отхранващи
лекарства -> expectorantia.
Expektoration, f i експе ктор ац ия, отхрачване, и з -
важдане на храчки -> expectoratio fl).
Exploration, / : изследване
exploratio.
Expression, / : изстисква не —> expressio.
Expulsion, / : изгонване, изтласкване —» expulsio.
Exsanguinotransfusion, / : ексс ан гвн нотран сфузия
exsanguinotransfusio.
Exsikkose, / : екс сикоза, обезводняване на органи
зма, изсушаване на тялото - 4 exsiccosis (J). '
Exspectatio, / : изчакване, очаквателн о положение-4-
expectatio.
-exspektativ j очаквателен, изч аква щ —>expeciativusi
Exspiration, / : издишане, издишване, е к с п и р а -
ция - 4 exspiratio.
exspiratori sch : експираторен, издн хателен —> ех-
spiratorius.
Exstirpation, / : ексти рпац ия, изкореняван е, п ълно
отстраняване - 4 exstirpatio.
Exstroptiie, / : екстрофия, и звъртан е навън , обръ
щане наопаки -> exstrophia.
Exsudat, n: екс удат, възп ал ителен изл ив -4 exsu
datum.
Exsudation, / : ексудаци я —> exsudatio.
exsudativ : ексудативен —» exsudativus.
ex tempore : без предварителн а подготовка, к о г а т о
потрябва —> ех tempore.
Extension, / : екстенз ия и др.
- 4 extensio.
Extensor, m: екстензо р, разгъвам (му ску л) —» ex
tensor (musculus).
Exte rorezeptor, Exte rozeptor, m: екс те рорец еп то р —*
exteroreceptor.
ex tradural : екстрадурален - 4 extraduralis.
ex tragenital : екстр агенитален , изв ън полов
extra
genitalis.
exktrakardial : екстр ах ардиален , и звънс ърде чен —*
extracardialis.
Extr akt, m: екстр акт, извлек —> extractum.
Extraktion, / : екстракция, изваждане ; извличане-*
extractio.
ext ram ura l : изв ънстенен, екс тр ам урален
extra-
muralis.
extraperikardial : извънперикард(изл)ен, екстрапе-
рикардиален —> extrapericardialis.
e xtrape ritoneal : извън пери тон еален,
екстрапери-
тонеален —> extraperitonealis.
extrapleural : извънплевр(ал)ен, екстра плеврален - *
extrapleuralis.
ex tr apyramidal : извън пирамиден, екс трап и рами да-
лен -4 extrapyramidalis.
Extrasystole, / : екстр аси сто ла -> extrasystole.
extrauterin : екстраутеринен, извънматочен —» ex
trauterinus.
Extrauteringravidität, Extrauterinschwangerschaft, ft
извънматочна бременност —» graviditas extra
uterina.
extrazellulär : екстрацелуларен, извънклетъчен - *
extracellularis.■
Extremität
1021
Feld
Extremität, / : крайник -» membrum(2), extremi
tas (J).
—, obere : горен кр айн ик, ръ ка -> membrum su
perius.
—, u nt ere : долей край ник, кр ак -> membrumin
ferius.
exulc eratus : ра эяз ве н, екзу лцср ира н -* exulceratus.
Exulzeration, / : раз яз вяв ан е - » exulceratio.
Exzisio n,/; ексцнзия, изрязване, оперативно от
стран яв ане —» excisio.
Exzitabilität, / : възбуднмост, възбуждасмост. раз
дразнимост, раздразнителност
excitabilitas,
irritabilitas.
Exzitation, / ; възбуждение, възбуда, възбудено
състоян и е, ексц итади я - * excitatio.
F
Fabismus, т : фабизъ м, фа ви зъм -» / ab/smus.
Fachausdruck, m : терми н —» terminus*.
Facies abdominalis : пернтонеално лице
» facies
abdominalis.
—
articularis : ставна повърхност
faciès arti
cularis.
—
hippocratica : Хипократово лиц е -» facies hip-
pocratica.
—
leonina : лъвско ли ц е, леонтиаза -* facies leo
nina*
Faden, m: влакно, нишка
fibra, filamentum,
filum.
fadenförmig : нишковиден, филиформен -* filifor
mis.
•Fadenpilze, m{pl ; хифо мпц ети , нишковидни гъбич
ки -» Hyphomycetes.
Fadenwfirmer, mjpl : обли глисти, нематоди —» Ne-
matoda•
Faden wurm, /n : фи л ария - * Filariа.
fächerig : разделен на малки кухшш, локуларсн -»
lociilaris.
Fähigkeit? / : спос обн ост, потен ци я -» potentia(2).
—
z u r Ausübung des Beischlafes : способност з а и з
вършван е Ha половия а кт -> potentia coëundi.
fäkal : ф екален -* faecalis.
Fäkalien, nipt : фекалии , фска лни материн, и з
пражнен ия, екскрсменти —> faeces.
Fällung , / : утаяване, прец шштираяе - * praecipi
tatio.
Färbeindex, m: индекс на оц ветява не —> index co
lorimetriens.
Fäserchen, n : в лакън це, фибрила —» fibrilla
Fäulnis , Fäule, / : гниене -» putrefactio.
Fäulnisbra nd , m: гнилостна гангрена, плажна ган
грена —» gangraena humida.
Fäulnisdyspepsie, f : гнилостна диспепс ия - » dys
pepsia intestinalis putrida.
fahl : бледен -* pallidus.
fakultativ : факултативен, незадължителен -» fa-
cultativiis.
Fall, m: случай, казус —» casus.
—, hoffnungsloser : без надежден случаи -» casus
desperatus.
Fallopio-Röhre : Фалопневл тр ъба, маточна тр ъба -*
tuba uterina.
Fall of sehe Tetralogie : тетр ал оги я на Фалб —» Fallo-
ii tetralogia.
Fallsucht, / : припалъчна болест, епилепсия
epilepsia.
falsch : лъж ли в , неис тински, фалшив, подправен -»
falsus ; лъжлив, негенупнен
spurius (I).
Falschhören, n : погрешно чув аке, п ар акузи с ->
paracusis,
Falte, / : гън ка, дипла
plica ; гънка, бръчка ->
ruga.
Faltenzunge, / : набразден или скротален език -»
lingua2 plicata sive scrotalis.
faltig : надиплен, набръчкан -> laciniatns.
Fanconische Anämie, Fanconisches Syndrom : синдром
на Факконн —> Fanconii syndronium.
Faradisation, / : фарадиза ция ^ faradisatio.
Farbe, / ; цвят , багра, боя -> color.
— , bläuliche oder bleiartige : синкав, олоиноенв
цвят -* livor.
Farbenblindheit, / : пълна цветна сле пота, ах ро м ат
опсия - * achromatopsia; цветна «слепота
черв ено-зелена слепота, да лто ни зъм —» dalto-
nisnms.
— , partielle : частична цветна слепота, диехромлт-
опсия —
*dyschromatopsie.
Farbst off, m: багрилно ве щес тво , пигмент
pig
mentum.
Fasciculus atrioventricularis; атрио-вентрикулно сноп -
■че; снопче на Хис —> fasciculus atrioventricu
laris.
Faser, / ; влакно, нишка - * fibra, filum.
faserförmig, faserig : влакнест, нишковиден, ф н ла-
ментозен -> filamentosus.
Fasergeschwulst, / ; фибром -* fibroma.
faserig, faserreich ; влакнест, ф иброзен , фибрплл -
рсн —» fibrosus, fibnllaris.
Faserknorpel, m: власнест х рущял
fibrocarti
lago.
Faserstoff, m: фибрин -» fibrinum.
<Faser-)Zug, m: п ът / сноп, т ра кт —» tractus (1).
Fasten, völliges : пълно въздър жане от храна -*•
inedia.
Fastenkur, / ; леч ение с ограничена ди ета или гла
дув ан е -> nestitherapia.
Faszie, / : фасция —» fascia(1).
fatal : фатале н, злокобен, омии озек —> ominosus.
Faulecke, / , Faulwinkel, m; възпа лени е на ъглите*
на устата с образуване на рагадн , нерлеш - *
angulus infectiosus.
faulend : гинещ, загни ващ —> putrescens.
faulig : гнил, гнилостен, п утриден —> putridus.
Favusf ilz, m: фавусна гъбичка —» Achorion Schoen-
leini.
Favusschildchen, n : фа вусно шитче
scutulum(2),.
fazial : лнпсв, фациален -* facialis1.
Fazialiskra rapf , in: фациален сп аз ъм - * spasmns
faciales.
febril ; фебрилен, тре скав -* febrilis.
Febris continua : постоянна, пр одължителна тре ск а,.
кон ти нуа -* febris continua.
—
inv ersa : обратна или изопачена треска
febris inversa.
Fehlbildung, / : порок на раз вит ие то, малф ормания- »
malformatio ; порочно раз вити е, уродливост
monstruositas.
Fehler, m: порок, повреда, ви ннум, недостатък
(физи че ски), деф е кт —» vitium’
fehle rhaft ; погрешен, порочен —> vitiosus.
Fehlgeburt, / ; помятане, аборт —» abortus ; ра ж
дане на нежизнеспособен плод -» partus imma
turus.
Fehlsichtigkeit, / : аметропия —> ametropia.
Fehlsprechen, n: алолалпя
aIIolaiia.
Feigwarze, / : конднлом(а) -» condyloma.
—, spitze : остър кондилом -» condyloma acumi
natum.
fein : фин, ситен
subtilis.
feinzähnig : енгно назъбен, зъ бчат —» denticulatus..
Fekundation, / : оплодяване —> fecundatю.
Feld, n: поле -> campus; огранич ено ноле, площ*,
зо на —» area.
Feld
1022
Filum
Feld, kleines : ограничено поленц е, малък венец,
ореол —» areola.
Feltysches Syndrom : синдром на Фелти -4 Feltyi
syndromum.
Feminierung, / : фе ми ни зация, феминнзмране -> fe
minisatio.
femoral ; бедре н, феморале н -» femoralis.
Fenestra vestibuli : вестибулн о прозорче -4 fenestra
vestibuli.
Fenestr ation, / : ф ен ес траци я -4 fernstratio.
Fenster, л : прозорец, отвор или отвърстне -4 fe
nestra.
Ferment, n : фермент, ензим -4 fermentum.
Fermentation, / : фермен тац ия -4 fermentatio.
Fernpunkt, m: далеч на точка -4 punctumremotum.
Ferse, / : пета -> calx1.
Fersenbein, n : ко ст на петата - » calcaneus.
Fersenf uß, /я : ходило, допиращо зе мята само с
петата
pes calcaneus.
Ferseone uralgie, / , Fersenschmerz, m: невралгия
или болки в пет ат а - 4 talalgia.
fertig : гото в, приго твен -4 paratus.
fest : плътен, сбит, компактен -> compactus;
тв ърд, п лътен -4 solidus.
fetal : зародишен , зар одн шев , фетален - 4 fetalis.
Feticidium, n : фети цидиум , умъртв яване на плода
в матката —> feticidium.
Fetischismus, m: фетишизъм - 4 fetichismus.
fett : тлъст, охранен
crassus; мазен, маслен -»
oteosns.
-Fett, п: тлъсти на, мас —> adeps.
Fettbruch, /я : тлъстинна херния, липоцеле —> //-
росelе.
Fettdurc hf all, m, Fettstfihle, mlpi : мазна диария,
мазни изп ражн ен ия, стеаторея -4 steatorrhoea.
Fettentartung, / : мастна дегенерация -> degenera
tio adiposa.
Fettgeschwulst, / : липом -> lipoma.
Fettgewebe, n: маетна тъ кан -4 tela adiposa.
Fettherz, n : зат лъстяло сърце, за тлъст ява не на
сърце то -4 cor adiposum.
fettig : тл ъст -> adiposus; мастен -4 sebaceus.
Fettinfiltration, / : мастна инфилтрация, стеатоза-4
steatosis.
Fettlebeг, / : затлъстял черен дроб -4 heparadi
posum.
fettleibig : тлъст, з атлъстял, дебел -4 corpulentus.
Fettleibigkeit, f : общо, генерализирано затлъстя
ване —> adipositas (1), obesitas.
fettreich : богат с тлъстина -» adiposus.
Fettsucht, / : общо или частично з атлъстяван е ->
adipositas (1-2).
—.
hypophysäre : хипофи зно-полова дистрофия,
адипозо-ген ита лна ди строф ия, боле ет на Фрьо-
лих —» dystrophiaadiposogenitalis.
Fettwachs, n : адип оц ир -4 adipocera.
Fett zel le, / : маетна клетка -4 cellula adiposa.
Fetus, m:фету с —» fetus.
feucht : вл аж ен -» humidus.
feuc hter Brand : влажна гангрена, гнилостна ган
гр ен а —» gangraena humida.
Feuchtwarze, / : о стър кондилом - 4 condylomaacu
minatum.
Feuer mal, n: плос ък хемангиом -4 haemangioma
planum.
fibrillär : фибри ларен, тън ков лакнест -4 fibrilla-
ris.
Fibrille, / : фибр ила, вла кънц е —> fibrilla.
Fibrin, n: фибрин -> fibrinum.
Fibrinfe rm ent, n: фибринфермент, тромбин -»
thrombinum.
fibrinos : фибр инозен -4 fibrinosus.
Fibrinogen, n : фибриноген -> fibrinogenum.
Fibroadenie, / : фиброадения -4 fibroadenia.
Fibroadenom, n: фиброаденом -4 fibroadenoma.
Fibroblast, m: ф ибробласт - 4 fibroblastus.
fibrös : фибр озен —> fibrosus.
Fibrolipom, m: фибролипом -4 fibrolipoma.
Fibrom, n: фибром - 4 fibroma.
Fibromatose, / : фибро матоза -4 fibromatosis.
Fibromyom, n :фибромиом - 4 fibromyoma.
Fibrosarkom, n: фибросарком —» fibrosarcoma.
Fibrosis, / : фиброза -4 fibrosis.
Fibrositis, / : фиброзит -4 fibrositls.
fibula r : фибуларен, малкопищялен - 4 fibularis.
Fieber, n: треска, трескаво, фебрилно, темпера
турн о състоян ие —4 febris (1); трескав о или
фебрилно състоян и е, пирексия -> pyrexia.
—, hämorrhagische s : хеморагична тр е ск а -» febris
haemorrhagica.
—, hektisches : хектична или изтощи тел на т р ес ка -4
febris hectica.
—, inte rmittierende s oder aussetzendes : интермити-
pama тр еска, п ресеква ща т ре ска -4 febris in
termittens.
—, leichtes : л ека тр еска, леко тр ес каво състо я
ние - 4 febricula.
—, Q-: Q-трес ка, Ку- тр еска, Куинсландска тр е ска -4
febris Q.
—, r emittierendes oder nachlassendes : ремитираща
или ремитентна тр е ска —> febris remittens.
—, rheumatisches : рев мати зъм, истински ревма
тизм, болест на Соколски-Буйб -4 rheumatis
mus verus.
—, septisches : септична т рес ка - 4 febris septica*
—, Wolhynisches : волинска тре ск а, петдневна тр е с
ка, окопна тре ска —> febris quintana.
Fieberbehandlung, Fiebertherapie, / : пи рогенна т е р а
пия, пиретотерапия - 4 pyretotherapia.
Fieberbekämpfung, / ; лечени е на т ре ск ат а, антип и-
реза -> antipyresis.
fiebererzeugend, fiebererregend : предизв иква щ тр е с
ка, пирогенен - 4 pyrogenes.
fieberfrei, fieberlos : н етрес ка в, афебр илен, апире-
тичен - 4 afebrilis, apyreticus.
Fieberfrost, Fieberschauer, m: студени т ръ п ки или
треперене при треска -4 frigas febriumsire
febrile; студени т ръп ки - 4 rigor (2).
fieberh aft, fiebernd : трескав , фебри лен - 4 febrilis.
Fieberkrankheit, / : трескаво, фебрилно заболява
не -4 febris (2).
Fieberkurve, / : те мпер ат урна кри ва -4 euroa tem
peraturae.
fieberlos : без треска, афебрилен -4 afebrilis, apy
reticus.
Fieberlosigkeit, / : липса на тр ес ка, ап ир екси я -4
аруrexiа.
Fiebermittel, n}pl : антипиретични лекарства -4
antipyretica.
Fieberwahn, m: фебрилен делир -4 deliriumfebri
le.
Fieberzustand, m: фебрилно със то ян ие - 4 statas
febrilis ; тр ескав о или фебри лн о със тоян ие,
пирексия —4 pyrexia.
Filaria , / : филария -4 Filaria.
Filariasis, Filariosis, / : филариаза, филариоза -4
ftlariosis (filariasis).
Filatov-Dukessche Krankheit : бо лее т на Филатов-
Дюкс, скарла ти нозн а рубеола - 4 rubeola scar
latinosa.
Filatovsche Gewebetherapie : тъ кан на тер ап ия по Фи
л атов -4 Filatovi histiotherapia.
Filatovsche Keratoplastik : метод на Филатов з а п ри
саждане -> Filatovi methodussiv e keraioplas-
tica.
filiform : нишковиден, филиформен -4 filiformis.
Filter, m: ф ил тър -4 filtrum.
filtrat, n: филтрат -» filtratum.
Filtration , / : филтриран е, пр ец еждане -4 filtratio.
colatio.
filtrierbar: филтрируем, филтриращ ce fUtrabi
tis.
Filum te rmin ale : фи лум терминале -» filum termi-
nale.
Filzlaus
1023
Fortpflanzung
Filzlaus, / : срамна въшка -» Ph/hirtus inguinalis.
Fimbrie, / : ресна, ресни, пискюл -» fimbria.
Findling, от, Findelkind, n: подхвърлено дете -»
infans exspositus.
Finger, w : пръст -» digitus ; пръст на ръката
digitus manus.
—, abgest orb ene r : мъртвешки пръст - » digitus mor
tuus.
— , kleiner : малкият, V пръст на ръката, кутре -»
digitus minimus manus.
îing erfb rmig : пръсто виден -> digitatus.
„Fingergeschwür", n: панарнцнум -» panaritium.
Fingergfied, л , Fingerknochen, от : фаланга (з а р ъ
ка) -> phalanx.
Fingerhut, от : напръстник, дигиталис (растение) -»
Digitalis•.
Fingerkrampf , от : гърч на един или повече пръсти,
дактилос пазъм -» dactylospasmus.
"Fitigerwurm", от : панарициум -4 panaritium.
Finne, / : фина, ц исти церк - » f inna, cysticercus.
Finnenansschlag, m: акне - » acne.
Finnenkrankheit, / : цисти цер коза -♦ cysticercosis.
Fischbandwurm, от : ботриоцефал, вид тения —»
Bothriocephalus latus.
Fischblase, / : п резерватив -* praeservativnm.
Fischschnppenkrankheit, / : „кожа на риба", и хтиоза-»
ichthyosis.
Fischvergiftung, / : отравяне от риба, ихтинзъм -»
ichthyismus.
Fissur, / : ф н еура, цепка, цепнатина, пукнатина,
бразда - » fissura.
Fissuren, flpl ; цепнатини - » rhagades.
Fistel, / : фистула -» fistula.
Fistula vesicouterina: везико-утсринна фистули -»
fistula vesicouterina.
—
vesicovaginalis : везико-вагннална фи стула ->
fistula vesicovaginalis.
Fist ulograpbie, / : фис ту логр аф ня - » fistnlographia.
Fixation, / : прикреп ване, закрепван е, фиксиране -»
fixatio.
fixie rt : фи ксиран, закре пен , неподвижен, постоя
нен, неизменен, непроменлив -» fixus.
Fixierung, / : прикреп ване, закр епван е, ф икси ране-»
fixatio.
Mach : плосък - » planus.
Flathfuß, от : плоско стъпало -» pes planus.
Flachkopf, от : плоска глава, платицефалия -» pia-
tycephalia.
Fläche, / : площ - * area ; повърхност, външна по
върх нос т -» facies (3); плоскост, плоска по
върхност —» planum(]).
Flakon, от, Fläschchen, n : фл зкон, малко стъкло,
шишенце -» phiala (2); стъкло, шише, с тък
лен съд -» vitrum(2).
Flasche, / : стъкло, шише -» lagena, phiala (J).
Flattern, n: трептене, фибрплацня -» fibrillatio.
Flat ul enz , / : ф латул енц н я —» flatulentia.
Flau mhaare, ttfpl : мъховндни косми, лануго -* la
nugo.
Flechsig-Bundel und Ûowers-Bündel : път на Флсксиг
и път на Гауърс, спнно-цсребеларен път -»
tractus spinocerebellaris.
Flechte, fressende : вълчанка, л уиу с -4 lupus, lupus
vulgaris.
—, nässende : екзе ма -» eczema.
flechtenähnlich : лихено(в)идсн -» lichenoides.
Fleck, от : петно, ма кула -» macula.
— , blinder : сляпо петно, памнла на зрителния
нерв -* papilla nervi optici.
—, gelber : жълто петно —» macula lutea.
fleckenreich : петнист, м акулозен -» maculosus.
Fleckfieber, и, Flecktyphus, от : петнист тиф, енде
мичен п етн ист ти ф -» typhus exanthematicus.
fleckig : петнист, на петна -» maculatus.
Fleischhaut (des H od en sa cke s) , / : месеста обвивка-»
tunica dartos.
fleischig : месест, пулп озе н - » pulposus.
Fleischvergiftung, / : ботул изъм - » botulismus.
Fleiscbwärzchen, n : ци нка, карункула -» caruncula.
flexibel : гъвкав , огъваем - » flexibilis.
Flexion, / : флексия, сгъване, прегъване -» flexio.
Flexur, / : ф лек сура, извивка, завой -* flexura.
Flexura coli dex tra : чернодробна изв ивка на дебе
лото черво - » flexura coli dextra.
—
—
sinistra : лиенална извивка на дебелото
черво -» flexura coli sinistra.
Fliegerk rankheit, / : болест на летц ите , въздушна
болест - » morbus montanus.
Fiimmerhaa r, n: ресница, ресници ( сШ а)-» г/ 7 гн т (2).
Flimmern, п : мъждене, фибрилация —» fibrilatio.
flimmernd : блещукат, святкащ —» scintillans.
Flimmerskotom, п: св етещ, тре п тящ скотом —» sco
toma scintillans.
Flockenlesen, n: карфо ло гн я - 4 carphologia.
florid : флорнден. ц ветут -» floridus.
Mächtig : бегъл, преходен -4 fugax.
Fißgelfell, n : птерн гну м -» pterygium.
MÜgelförmig : криловиден -» pterygoideus.
flüssig : течен -» fluidus, liquidus.
Flüssigkeit, / : течн ос т -» liquor, fluidum.
flüsternd : шепнещ -» mussitans.
Flüsterstimme, / : шепнещ глас, шеп от, шептене -4
vox clandenstina.
Fluktuation, / : флуктуац и я -» fluctuatio.
Fluor albus : бяло течение -» fluor albus.
Fluorographie, / : флуоро граф ия - ♦ fluorographia.
Fluss, weißer : бяло течение -» fluor albus.
Fluxion, / : конгеетия -» congestio.
Förstersche Operation : радикотомия -» radicotomia.
fötal : зародишен, фета лен - » fetalis.
ffitid : вонящ, смрадлив, зловонен —» foetidus.
fokal : фокален, отмщен —» focalis.
Fokalinfektion, / : фокална, огннщна инфекция - »
infectio focalis.
Fokus, от : фо кус, център ; гнездо, огнище -4 fo
cus.
folgend : следващ -» sequens.
Follikel, от : ф оли кул —» folliculus.
Follikelbormone, ttfpl : фоликулни хормони, ес тр о-
гени -» oestrogena.
follikulär : фолнкуле н, фол икула рсн -» follicula
ris.
Foilikulitis, / : фол икулн т —» folliculitis.
Foment, n: гореща лапа, горещ компрес, го рс та
апликация -* fomentum.
Fontanelle, / : фонтанела, фонтнкул -» fonticulus.
—, grosse : голяма или предна ф онта нел а —> fon
ticulus anterior.
—, kleine : малкз или задна фон тан ел а - 4 fonticu
lus posterior.
Fonticulus, от : фонтанела, ф о ити кул -» fonticulus.
Foramen obturatum : затулсн отвор -4 foramen ob
turatum.
—
ovale : овален отвор - » foramen ovale.
—
vert ebrale : прешленен отвор foramen verte
brale.
Forceps obstetricii)a : п тиц и (акушерски), форцепс-»
forceps obstetric(i)a.
Forlaninische Methode : метод на Форланинп -» For-
laninii methodus.
Formatio retic ula ris : ретн кул арна формация - » for
matio reticularis.
Formel, leukozytäre : левкоцитна формула
for
mula leucocytaria.
Formenlehre, / : морфология -> morphologia.
(Formol)Toxoid, n: анатоксин - » anatoxinum.
Formula officin alis : офпцинална реце пта - » formula
officinalis.
Formveränderung, / : обезформяме, деформиран е —»
deformatio.
fortdau ernd : постоянен, тр аен -* permanens (п е р
манентен) ; тра ен , постоянен -♦ perpetuus.
Fortpflanzung, / : раз множаване, р еп родукц ия -» re-
productio (2).
Fortsatz
1024
fusiform
Forts atz, m: и з рас тък, костен и зр астък
proces-
sas (I).
— , hakenförmiger : подобен на кука и зра стък —v
hamulus.
forts chr eitend : напредващ, н ар ас тващ, прогредиен-
тен —> progrediens.
«Fovea c e nt ralis retinae : централна вдлъбнатина на
ретината -* fovea centralis retinae.
foudroyant ; прот ичащ бурн о, бързотеч ен / ulmi-
/KZ/I.S.
■Fractura completa : пълна фрактура -> fractura com
pleta.
—
incompleta : непълна фра ктура -> fractura in
completa.
—
multiplex : мултиплена, множестве на франту«*
pa fractura multiplex.
Fragment, n : фрагмент, късче , парче -> fragmen
tum.
Frag m entation, / : фра гментация, раздробяване
fragmentâtio.
Fraisen, f pl (pop.) : „еклампеня у дец ата", гърчо-
ве у дец а та “ —» eclampsiainfdnt(i)nm.
Fraktur, / : фрактура, счупване на кост -* fractu
ra.
—, komplette: пълна ф ра кт ура м fractura completa.
—, komplizie rte : усложнена или отворена фракт у
ра —►fractura complicata.
— , offene : отворена или усл ожнена фра ктура —»
fractura complicata.
—, unvollständige : непълна фра ктура - » fractura
incompleta.
— , vollständige : пълна фра ктура fractura com
pleta.
Franklinis ation, / : франклин нзацня —» franclinisa-
tio.
*
Frau ena rtz , m: гинеколог
gynaecologas.
Fraue nb rust, / : ги некомастия
gynaecomastia.
Frauenheilkunde, / : гинекология —> gynaecologia.
Fraue nkr ankheit, / , Frauenleiden, n : жен ска болест,
ги некологичн о заболяване
morbus gynaeco
logies.
Frauenmilch, / : жен ск о мляко
lac mulierum.
fret : свободен -» liber1.
freiwillig : доброволен, прои зволен, волен - * vo
luntarius ; доброволен, неволен, спонтанен -»
spontaneus.
fremd : чужд alienus, heterogenes.
^Fremdkörper, m: чуждо тяло -> corpus alienum.
Fremitus, m: фре митус, вибриране, тре птене, с ъ
тресен ие —» fremitus.
frequent : чест, често повтарящ се —» frequens.
fressend: р аз яж дащ , фагеденнче н-^phagedaenicus;
раз яж дащ, гр и зещ —» rodens.
Fressunlust, / : липса на охота з а ядене
anore
xia.
Fresszelle, / : фагоцит phagocytus.
Friedmannsche Krankheit : ликнолепсия -» pycnole
psia.
Fri eselausschlag, m: милиария - * miliaria.
Fri eselfieber, n : епидемична милиария —> miliaria
epidemica.
Frigidität, / : фригидност, полова студенина у же-
* ната —» frigiditas (sexualis) ; ди спар еу ння —>
dyspareunia (1).
Friktion, / : фрикция, разтриване
frictio.
frisch : пресен, скорошен
recens.
—
zube reitet : прясно приготвено (лекар ств о) -» re
center paratum.
Fröhlichsche Krankheit, Fröhlichsches Syndrom : бол ест
на Фрьолих, адипозо- ген итална дистрофи я, хи-
пофиз но-полова дистроф ия - » dystrophia adi-
posqgenitalis.
Fröschleingeschwulst, / : ф лу ктуир ащ о ту мор че под
ез ика, ра нула
ranula.
Frösteln, n: ст уде ни тр ъп ки —> frigus (2).
frontal : фро нтален , челен - » frontalis.
•Frosch, m: жаба —» rana.
Frostbleuleo, fjpl : перннони —> perniones.
Frottier ung, / : р аз тр иване, р аз три вка, фрикционен
мас аж -> frictio (1).
Frucht, / : фетус -» fetus; плод (на растение) -v
fructus.
Fruc htabtreibung, / : и зку стве н аборт -* abortus ar
tificialis.
—, vorsätzliche : криминален, престъпен аборт
abortus criminalis.
fru chtbar : плодоносен, фертилен - » fertilis (I).
Fruchtblase, / : околоплоден м ехур - » saccas amnio
ticus.
Fruchtkuchen, m: плацента -» placenta.
Fruchtschmiere, / : смазка та по тял от о на новоро
дените —Vvernix caseosa.
Fruchttod, m: вътре маточна, антен ата лна смърт -*
mors intrauterina.
Fruchtwasser, n: амн иотична, околоплодна т е ч
ност —> liquor amnii.
Fruchtwasserhaut, / : амнион -> amnion.
Fruchtwasserverminderung, / ; малко околоплодни во
ди, олигохидрамнион —►oligohydramnion.
Fruchtzucker, m: плодова захар, фруктоза, левуло-
за - ) fructosa, laevulosa.
früh, frühreif : предивременен, преждевремен но р а з
вит, р ан(ен ) praecox, praematurus.
Frühdiagnose, / : ранна ди агноза -» diagnosis prae
cox.
Frühgeburt, / : прежде временно р ажда не -* partus
praematurus.
Frühjahrskatarrh, m: пролетен катар на очите -*
conjunctivitis vernalis.
Fruktose, / : фруктоза, плодова захар, левулоза ->
fructosa, laevulosa.
tr u st ran : напразен, безплоден, фрус тра не н
fra-
stranus.
füge hinzu I : прибави ! -* adde.
Fünftagefieber, n: петдневна тр еск а, волинска тр е
ска, окопна тр е ска -» febris quintana.
für:за, вполза на
pro (2).
—
den Tag : на ден (за денонощие) -* pro die.
—
die einzelne Qabe : з а едно вз еман е —» pro dosi.
Fürsorgestelle, / : дисп анс ер dispensarium.
Füßchen, n : крач е —> pedunculus.
Fugue, / : импулсивно ски тни че ство, пориомания
poriomania.
Fulguration, / : фулгурац и я -> fulguratio (2).
fuliginös : фулигинозе н, саждив - » / uliginosas.
fulminant : мълниеносен, п роти чащ бурн о, бърз о-
течен —» fulminans.
Fumigation, / : опу шване, фумига ция —» fumigatio.
Fundus uteri : дъно на матката -> fundus uteri.
fungiform гьбовиден, гъбо образ ен , фунгнф ор мен -*
fungiformis.
fungös : фунгозен , гъбен ; г ьбовиде н, гъбест
fungosus.
Funikulitis, / : фуникули т -> fnniculitis.
Funkensehen, n: фотопсия —» photopsia.
Funktion, / : функц ия functio.
—, gestörte : нарушена или смутена функция
functio laesa.
funktionell : функци он ален -> functionalis.
Funktionsstörung, / : нарушена функция, дисфунк
ция —» dysfunctio.
Funktionsverminderung, / : намалена функц и я, хи по-
функц ия -* hypofunctio.
Furche, / : бразда —> sulcus, fissura.
Furchenzurge, / : набразден или скротален ез ик - »
lingua- plicata si v e scrotalis.
Furcht, / : страх -> pavor.
—
vor Nahrungsaufnahme : ст рах от при емане на
храна, ситиофобия sit(i)ophobia(1).
furibund : фурибунден, беснеещ, буйствуващ, яро
стен -> furibundas.
Furunkel, m: цирей, фурунку л -> furunculus.
Furunkulose, / : фурункулоза
furunculosis.
fusiform : фузн ф орм ен fusiformis.
1025
Gastroskopie
Fuß
Faß, m : ходило на крак, стъпало -4 pes.
Faßbad, n: баня на кра ката - * pediluvlum.
Fußgeburt, / : раждане с предлежание на крак или
кр ака - 4 partus agrippions (2).
Faßlege, FuBeinstellung, / : предлеж ани е на кр а к -4
praesentatio pedis.
Fußrflcken, m : горната стран а на ходилото - 4 tfor -
Fußrflckenreflex, m: рефле кс на Ме ндел-Бехтерев -»
Mendel-Behterev* reflexus.
Fasßchm erz, m : болка в ходилото -> podalgia.
Faßsohle, / : стъпало -> planta1,
Faßsohienreflex, m : плантарен рефлекс -4 reflexus3
plantaris.
faßsohlehwirts, Fußsohlen- ; стъпален, плантарен -4
plantaris.
Faßw arzel, / : задно ходило, тарзус -4 tarsus (1).
Faßwnrzelscbmerz, m:тарзалгия -4 tarsalgia.
G
Gabe, / ; прием, доза -4 dosis.
Gabelmflcke, / : аноф елес -> Anopheles.
Gabelung, / : вилообразно раз кло няване, ра здв ояв а
не, бифуркац и я - * bifurcatio.
Gähnen, я , Oähnkrampf, m : прозяв ане, п розяв ка -4
oscitatio.
Gänsehaut, / : гъша кожа -* cutis anserina.
Gänsehaut reflex, m : п ш омо тор ен рефлекс
refie-
л-ял2 pilomotorius.
Gärung, / : фермента ци я 4 fermentatio.
Gärungsdyspepsie (intestinale). / : ферментатнвна
диспепсия -4 dyspepsia intestinalis fermenta
tion.
Gala ct agoga , ofpi : млекогонни средства, гал акта -
гога -> galactagoga.
Gala ct or rhoe, / : гал акго ре я -4 galactorrhoea.
Galaktose, / : галактоза - 4 galactosa.
Gal aktosuri?, / : гал экгоз урия -* galactosariа.
Galaktoz el e, / ; млечна киста, галактоц ел е -4 go-
tactocele.
gatenis che Mittel, Galenïka, nfpl : Галенови препа
рати -4 galenica.
Galle, / : жл ъчка, злъч ка -4 fei.
Gallebrechen, Galleuerbrechen, n: повръщане на
жлъчка ~4 vomitus biliosus.
Galle nblase, / : жл ъчен м ех ур -4 vesica fellea.
Gatleublasendarstellung, / : холецнетография -» cho
iecystographia.
GallenblasenentzQndunp, / : възпа лен ие на жлъчния
мехур, хо лецистит —» cholecystitis.
Gallenblasengang, m: отводен канал па жлъч ния
мехур -4 ductus cysticus.
Gall enbla se nl eiden, n: холецистопатия -4 cholecys-
topathia.
Gal len fett , я : холестерин -4 cholesterinum.
Gallengänge, mfol ; жлъчконосни каналчета - 4 duc
tus biliferi.
Gallenkolik, Gallensteinkolik, f: жлъчна колика,
чернодробна колика —> colica hepatica.
Gallenmangel, rn: ахолия - 4 acholia.
Gallenstauung, / : застои на жл ъчкат а, холес таза ->
cholestasis.
Gallen st ein , m: жлъч ен кам ък -> calculus felleus.
Gallen st einkrankh eit, / , Gall enstcinleiden, я : жлъчно-
камъчна болест, холелитн аза -4 cholelithiasis.
Gall e rtkern, m: пихтиесто ядро (в междупрешлен-
ння ди с к) -4 nucleus pulposus.
gallig : жлъчен ->biliaris, biliosus, felleus.
Galli-Maininische P r ob e : реа кция на Гали-Майни-
ни -4 Galli-Maininii testum.
Galvanisation, f : галванизация -» galvanisatio.
Galvanokaustik, / : га лван окауте риз ац ня -> gatva-
nocauterisatio.
Gamet, m {pl Gameten) : гамета, полова клетка ->
gamete (pl garnetae).
Gang1, m: канал, проход, про ток - 4 canalis, aque
ductus, ductus, meatus.
—, kleiner : малък проток, канлл че -4 ductulus.
Gang-, m: ход, дв иже ни е, походка -4 ingressus.
—, spastischer : еластич на походка -4 ingressus
spasticus.
Ganglienblocker, mfol : ганглноблокери, ган глнопле-
гици - 4 ganglioplegica.
65 Медицинска терминология
Ganglio m, я : ганглном -4 ganglioma.
Ganglion, n: нервен ганглий, нерв ен възел - 4 gan
glion.
—
ciliare : ресни че ст ганглий, ресн иче ст нерв ен
възел -4 ganglion ciliare.
—
coeliacum : слънчев первен възел -4 ganglion
coeliacam.
—
se milu na re : полулунен или Гасер ов нервен в ъ
зе л - 4 ganglion semilunare.
ganglionär : ганглночарен -» ganglionaris.
Ganglioneurom. Gangliozytom, я : ганглионевром -4
ganglioneuroma, neuroma (î).
Gangiioplegika, nfpl : га нгл ио плегици, га нглиобло -
кер и - 4 ganglioplegica.
Gangrän, / : гангрена -* gangraena.
gangränös : гангренозен, умъртвен (за тъкан) -♦
gangraenosus.
Gangstörung, / : раз стройство на ходенето, дн зба-
зия -> dysbasiа.
Qansersches Syndrom : синдром па Га нзер —» Ganseri
syndromum.
Gargoylismus, m: гаргоилнзъм, болест на Пфауид-
лер -Хурлср -4 gargoylismus.
OasÖderakrankheit, / , Gasbrand, m
, Gasödem, n, Oas-
phlegmone, / , Gasgangrän, / : газово-едемиа бо
л ее т -4 infectio gazosa.
Oasserschcs Ganglion : Гасеров или полулун ен нер
вен възел —* ganglion semilunare.
Qastralgie , / : гастралгия, болки в стомаха, сто
машна болка - » gastratglа.
Gastrektasie, / : раз ширение или дил ата ция на ст о
маха -4 dilatatio ventriculi.
Qastrektomie, / : гастректоммя -> gastrectomia.
gastrisch : стомашен -» gastricus.
Gast ritis, / : гастри т -* gastritis.
Gastroduodenalgeschwflr, я : гас тро-дуодеиалиа я з
ва -4 ulcus gastroduodenale.
Gastroduodenitis, / : гастродуоден ит -» gastroduo
denitis.
Gaslroduodeuostomie, / : гастродуоденостоммя - 4 gas-
troduodenostomia.
Gastroe nteritis, / : гастроент ерит -> gastroenteritis.
Gastro enterokolilis, / : гастроентсрологи я -4 gastro-
enterocolitis.
Gastro enterologie , / ; гастроентерологня -4 gastro-
enterologia.
Gastroenterostomie, / : гастроентсростоми я -4 gas-
troenterostomia.
gastrog en : гастрогенен -4 gastrogenes.
gastr oi nte stinal : гастро -н нтестиналсн, стомашно-
чревен -4 gastrointestinalis.
gastrokardial : гастро-кардиален, стомаш иос ърде-
чен —> gastrocardialis.
gastrok ardiale s Symptomenkomplex : гастро-кардиа лен
синдром -4 syndromumgastrocardiale.
gastrokolîsch : стомашно-чревен -> gastrocolicus.
Gastroptose, / : гас троп тоза, см ъква не, спадане на
стомаха -4 gastroptosis.
Gastr orrh agie, / : кръвотечение от стомаха, гас тро -
рзгия —> gastrorrhagia.
Oastrorrhaphîe. / : шев на стома ха, гастрораф ия - 4
gastrorrhaphia.
Gastroskopie, / : гастроскопия 4 gastroscopia.
Gastrospasmus
1026
Gehirndruck
Gastrospasmus, m: гас тросп азъм, гърч на стома
ха —» gastrospasmus.
Gastrosto mie, / ; гастростомия - » gastrostomia.
Gast rot omie, / : гастр ото мия
gastrotomia.
Gastru la, / : гас трула -> gastrula.
Gauchersche Krankheit : боле ет на Tomè, спленоме-
галия тип Toiuè —» Gaueheri morbus.
Gaumen, m: небце —> palatum.
—, h a rte r : тв ърдо небце —> palatumdurum.
—, weicher : меко небце —> palatummolle.
Gaumenmandel, Gaumentonsille, / : небна сливица —>
tonsilla palatina.
Gaumenmandelentzündung, / : въз паление на небните
сливици, тонзи ли т —» tonsillitis.
Gaume nsp alte, / : цепка на небцето, палатосхн-
зис -■* palatoschisis.
Gaumenzäpfchen, л : мъж ец , меж дец , увула ->
uvula.
gebürende : раждаща ; родилен -> parturiensl.
Gebärende, / : родилка, раждаща же на —> partu
riens2.
Gebärmutter, / : матка, утерус —> uterus.
Gebärmutteranhäng e, mjpl :адн екс и “4 adnexa uteri.
Gebärmutterblutung, / : метрорагия —» metrorrha
gia
Gebirmu tter eng e, / : истмус на матката —» isthmus
uteri.
GebärmutterentzQndung, / : метр ит -* metritis.
Gebärm utterhals, m : шийка на матката —» cervix
uteri.
Gebärmutterh&hle, / : маточна кухина, кухина на
матката —> cavumuteri.
Gebärmutterkcrper, m: тяло на матката -» corpus
uteri.
Gebärmutterkrampf , m : клон ус на матката, спаз-
модични контракции на матката -> clonus
uteri.
Gebärm utterschlei mhaut, f : лигавица на матката,
ендометриум -> endometrium.
Gebärmutters enku ng, / : спадане или смъкване на
матката —» descensus uteri, üy jtero/7 /о.УЛГ.
Gebärmuttervorfall, m : изпадане, пролапс на мат
ката -> prolapsus uteri, Ajttferqpfaffc.
Gebärm utterz er reißung , / : руптура на матката
ruptura uteri.
Gebiß, л : съз ъби е, дентура denturа.
—, künstliches : и зкуствен а челюст, зъбна проте
за —> prothesis dentalis.
Gebißkunde, / : одонтология
odontologia.
geboren : родён —> natus1.
Gebrauch, m : уп отреба , уп отребяване, у потребл е
ние —>usus.
Gebrechlichkeit, / : немощ, с тар ч еска немощ -* in
firmitas.
Geburt, / : ражда не - » partus.
—, rechtzeitige : срочно, навременно раждане ->
partusmaturus.
Geburtenhäufigkeit, / : ражда емост -> natalitas.
Geburtsgeschwulst, / : «родилна буца “ -> caput suc
cedaneum.
Geburtsh elf erin, / : ак уш ер ка (недипломирана, ба
ба) -» obstetrix.
Geburtshilfe, / : акуш ерс тво -» obstetricia.
geburtshilflich: акушерски, родилен —> obstetri-
c(i)us.
Gebur tsk anal, m: родилен канал, родилни пъти
ща —» viae partus.
Geburtslag e, / : предлежание -> praesentatio.
Geburtslehre, / : н аука за ражда нията, токология -»
tocologia.
Geburtstermin, m: срок на раждането, срок на за
вършване на бременн остта -» terminus gra
viditatis.
Gebnrtstraum a, n: родилна травма -> trauma ob
stetricum.
Geburtswege, mfpl : родилни п ътища, родилен ка
нал —» viaepartus.
Geburtswehen, f/pl : родилни болки, родилни кон
тр акци и —> dolores ad partum siv e dolores
parturientium, labores parturientium.
Geburtszange, / : щипци (аку ше рск и) , ф орцепс -*
forceps obstetric(i)a.
Gedächtnisschwäche, / : отслабван е на паметта ->
hypomnesia, mnemasthenia.
Oedärm(e), n: черва —» intestinum.
gedunsen : подпухнал, пастьозен —» pastosus.
gefährlich : опасен, т еж ъ к, се риозен —» gravis ;
опасен, ри скован —> periculosus.
Gefäß, л : съд (кръвоносен, ли мфен ) —» х/лг.
—, bauchiges : ампула (шише нце) ampulla1.
—, kleines : малък съд (кръвоносен, лимфен) —»
vasculum.
Geffibrflchigkeit, / : ангиопсатироза —> angiopsathy-
„Gefäbe der Gefäße“ : съдове на съдо ве те -> ©луд
©луогшл.
Gefäßekrankung im allgemein e n : ангиоп ати я
дл-
giopathia.
Gefäßerweiterung, / : съдораз ши рява не , в азоди ла
та ци я —» vasodilatatio.
Gefäßgeräusch, л : съдов шум - » murmur vascu
lare.
Gefäßgeschwulst, / : съдов тумо р, ангиом -» дл -
gioma.
Geflßknäuel, m: съдово клъбце, клъбце -» glomus.
Gefäßkrampf, m: ангиоспазъм -> angiospasmus.
Gefäßlehre, / : ангиология -> mngiologia.
Gefäßmal, л : капилярен хемангиом на ко жата ->
haemangioma planum
Gefäßnaht, / : съдов шев, анги ор афи я —> angio-
rrhaphia.
Gefäßnerven, mjpl : съдодв ига телни, ва зомоторни
нерви, вазомото ри —» vasomotores.
GefSßnetz, л : мрежа от малки кръв оно сн и съдо
ве —» rete.
Gefäßneubildung, / : в аскул ари зац ия, в ас кул ар и зи -
ране -» vascularisatio.
Gefäßpfropf, Л1 : ембол -» embolus.
gefäßreich : богат на съдове —» vasculosus.
Gefäßschwamm, m: съдов тум ор, ангиом - * an
gioma.
Qefäßunterbindung, / : пр ев ързван е на (кр ъво нос ен
съд, ли гатура -» ligatura, vasoligatura.
Gefäßzerreißung, / : ангиорексис - * angiorrhexis.
Gefäßzusammenziehung, / : съдосв ива не, вазоко н-
стрикция —* vasoconstrictio.
Geflecht, л : сплит, плексус, сплетение —»plexus.
Gefräßigkeit, / : прекомерн о ядене, пол ифа ги я —>
polyphagia.
Oefflhl, л : осеза телн о чу вс тво, осеза ние —» tactus.
Oefflhlsnerv, m : чувствителен, се нзо ре н нерв -> л?г*
©as sensorius.
gefurcht : набразден —» sulcatus.
Oegenanzeige, / : против опоказание, контраин дика-
ция —» contraindicatio.
Oegenbock, m : анти тр аг ус - * antitragus.
Oegend, / : облает, у частък
reg/o.
Gegenleiste, / : антхе ликс - » anthelix.
Gegenmittel, nfpl : противоотро ви, анти доти —> лл -
tidota.
gegenfiberstellend : про тивостоящ -> opponens.
GegenQberstellung, / : конфронтац ия - » confrontatio.
geg enw ärtiger Zustand : сегашно със то ян ие (на бол
ния) -♦ status praesens.
Gegenwirkung, / : взаимно противодей ствие , ан та
гонизъм - » antagonismus.
eh eilt : и зл екуван , оздравял
sanatus.
ehirn, л : главен мозъ к, ен ц еф ал он encephalon.
Gehirnbalken, m: мазолес то тяло ( в главни я мо
з ъ к ) -> corpus callosum.
Gehirnbruch, m : мозъчн а херния, ен цеф алоц еле —»
encephalocele.
Gehirndruck, m: компресия или натиск в ър ху мо
з ъ к а —> compressio cerebri.
Gehirnentzündung
1027
generalisiert
Gehirnentzündung, / : ен ц еф ал и т —> encephalitis.
Gehirnerschütterung, / : сътресение или комоция на
мозъка —» commotio cerebri.
Gehirnerweichung, / : раз мекван е на мо зъка, енц е-
фаломалация —> епсерhalomalaciа; паралитич
но сл абоумие, прогресивна пар ализа --» рага-
.lysis progressiva.
„Qehirngrippe“, / : епидемичен ен цефали т, . ле т а р ги
чен е н ц еф ал и т“ —» encephalitis epidemica.
(Ge)Hirnhiute, ffpl : мозъчн и обвивки, менинги ->
meninges.
Oehirnkammer, / ; моз ъчно стомахче, мозъчен вен-
три кул —> ventriculus cerebri.
Gehirnkontusion, Qehirnquetschung, / : ко нтузи я или
натъртва не на моз ъка —> contusio cerebri.
Gehirnlappen, m: мозъчен лоб - » lobus cerebri.
Gehirnmantel , m: покривало на главния мозък - »
pallium.
Gehirnrinde, / : кора на главния моз ък, мозъчната
кора - » cortex cerebri.
(Oe)Hirn-RÛckenmarksnüssigkeit, / : цереброспинална
течнос т, ликв ор —» liquor cerebrospinalis.
Gehirnsand, m: мозъчен пясък -* acervatus.
Gehirnschenkel, m/pl : крач е( та ) на главния мозък -»
pedunculi cerebri.
Gehirnschenkelhanbe, / : тегментум - » tegmentum.
Gehirnschlag, m: мозъчен удар -> apoplexia (1).
Gehirnstara л , m: мозъчен ствол - » iruneas cerebri.
Gehirnventrikel, m: мо зъчен вентрн кул, мозъчно-
стомахче —♦ ventriculus cerebri.
—, dritter : трети вентрнкул, трето мозъчно сто
махче -» ventriculus tertius.
— , fünfter : пети вентрнкул, пето мозъчно сто
махче -» ventriculus quintus.
—, vie rte r : че твърт и вентрнкул, че твърто мозъчно
стома хче -» ventriculus quartus.
Gehirnwassersucht, / : водянка на мо зъка, хидроце-
фали я —» hydrocephalia.
Gehör, п: слух -♦ auditus (1).
Gehör- und Qieichgewichtsorgan, n: орган на сл уха
и равновесието - * organum stato-acusticum.
Gehörgang, dufterer : външен слухов канал -» mea
tus acusticus externus.
Oehörgangscholesteatom, n; холестеатом на средното
ух о -» cholesteatoma (2).
Gehörgang se ntzDndung, diffuse : дифузн о възпаление
па външния слухов канал
otitis externa(2).
Geftörgangs'urunkel, m: ограничено възп ал ен ие на
външния сл ух ов кан ал - » otitis externa (1).
Geho rh alluzination, f : а ку зм а, акоазма —> acasma.
Gehörknöchelchen, nfpl : слухови костици —» ossicula
auditus.
Gehörnerv, m:слухов нерв -» nervusstaio-acusticus.
Gehörorgan, ni ухо (орган на с лух а) -» auris.
Gchörtäuschung, f i а кузм а, акоазма —> acusma.
Gehstörung, / : р аз стройс тв о на ходенето, дизба-
зия —> dysbasiа.
geisteskrank, geistesgestört : душевно болен -» in
sanus.
Geisteskrankh eit, / : душевна болест, психоза -»
psychosis, alienatio mentis, insania (insani
tas).
geistesschwach : слабоумен, имбсцилен -» imbecillis.
Geistesschwäche, / : (п о-късн о придобито) слабоу
мие, деменция -» dementia.
—, leichter Orad (Schwachsinn) : дебилност, лека
форма слабоумие -» debilitas mentalis.
—, m ittlerer Grad (Schwachsinn) : средна степен
слабоумие -> imbecillitas.
Geistesstörung, / : душевно разстрой ство, психоза
и зобщо -» alienatio mentis.
gei stig, Geistes- ; умствен, душев ен , психичен -»
mentalis1.
gekre uzt ; кръс то сан, кръс тообразе н, кръстовидсн -»
cruciatus, contralateralis.
gek re uzte Lähmung : кръстосан а парализа
hemi
plegia cruciata.
Gekröse des Magens : мезе нте риу м на стомах а, ме-
зог астр иум , мезогас тр нй—> mesogastrium9.
gekrümmt : изв ит на дъга , сводест - » arcuatus.
gelappt : разделен на лобусн (дялове) -* lobatus;
разделен на лобули —» lobulatas.
gelb : жълт, златожълт -> flavus.
GelMieber n: жъл та тре ска - * febris flava.
Gelbknoten, m: к сайтом —» xanthoma.
Gelbsehen, n : ж ълто виждан е, ксантоп си я -»
xanthopsia.
Oelbsucbt, / : жълтеница, иктер -» icterus.
gelbsüchtig : ж ъл те нича в, иктеричен - * ictericas.
geldrollenartig, geldrollenförraig : наредени като
стълбове о т монети —» nummularis.
Gelenk, я : става (ис тин ска ) - » articulatio1; по
движно или ставно св ързв ан е, диа ртр оза - »
diarthrosis.
—, bände rstr affe s : полуподвижна става, а мф и ар -
троза —> amphiarthrosis.
— , falsches : лъжли ва става, псевдоартро за —»
pseudoarthrosis.
—, fehlerhartes : лъжлива става, дизартроза -» dys
arthrosis.
—, wahres : истинска става, диа ртр оза
diar
throsis.
Gelenkband, я : ставна вр ъзка -*■ ligamentum arti
culare.
Qelenkblutergnft, m: кръвои зл ив в став ната кухи н а,
хемартро за —> haemarthrosis.
Gelenkentzündung, / : артр ит ->arthritis.
Gelenkeröffnung, / : артротомия - » arthrotomia.
Qelenkforts atz , m: кондил -> condylus.
Gelenkhöhle, / : ставна кухина -> cavumarticulare.
Gelenkkapsel, f i ставна кап су ла или то рбичка - *
capsulaarticularis.
Gelenkknorpel, m: ставен хрущял -» cartilago arti
cularis.
Gelenkkörper, fr eie r : свободно тяло в става та , ст ав
на мишка —» mus articularis.
Qelenkleiden, я : артропатия -» arthropathia.
Gelenkmaus, / : ставна мишка -» mus articularis.
Qelenkmobitisation, / : артролнза -> arthrolysis.
Oelenkneubildung, / : образуван е на нова става, нео
артроза -» neoarthrosis.
Gelenkrheumatismus, akuter : о стър ставен ре вмати
зъм , истински ревматизъм, болест на Сокол ски-
БуЙб -» rheumatismus verus.
Oelenkriegelbildung, / : артрор иза —» arthrorhisis.
Qelenksbfindcrzerrung, / : р азтягане па ставн ит е
връзки , дисторзия —» distorsio.
Gelenkscheibe, f : ставен диск -> discus articularis.
Gelenkschmerz, m: ставна болка, артралгмя - » ar
thralgia.
Gelenkschmiere, / : ставна т ечн ост, синовия - » sy
novia.
Oelenksfläche, / : ставна повър хн ос т -» facies arti
cularis.
Gelenkspalt, m: ставна кухи на -> cavumarticulare.
Gelenksteifigkeit, / : анкилоз а -* ankylosis.
Gelenktuberkulose, / ; туберку ло з но възп алени е на
става та , фунгозе н синовит —> synovitis fun
gosa.
Gelenkverödung, / ; изкуствена анкилоза, артроде
за - » arthrodesis.
Gelenkversteifung, / : анкилоза -» ankylosis.
—, operative : оперативна анкилоза, ар тродеза
arthrodesis.
Gelenkverwachsung, / : анкилоза -» ankylosis.
Qelenkwassersucht, f : водянка на с т ав ата , хидрар -
трозл - » hydrarthrosis.
gelöst : раз тв ор ен —» dissolutus, solutus.
gemeinsam : общ -» communis (1).
gemildert : отслабен, атенюи ран, разреден —» atte
nuatus; смекчен, отслабен -> mitigatus.
gemischt : смесен -» mixtus.
generalisiert : генерализиран, разпространен —» ge
neralisatus.
Generalisierung
1028
Gestalt
Generalisierung, / : генерализация, генерализиране,
раз про ст ра няван е -» generalisatio.
generell : общ, главен, 1ен ср алси - » generalis.
Genese, / : гене зис, генеза, произход —» genesis.
genesen : оздра вял, и злекуван
sanatus.
genesend : оздрав яващ , рекоивалесценте н -> recon-
Genesung, Genesungszeit, / : период па оздравяване,
реконвалесценция -» reco nvalescentia.
Genetik, / : генетика
genetica.
Oenick, п: вра т, тил
nucha.
Genickstarre, epidemische : епидемичен менингит —»
meningitis cerebrospinalis epidemica.
genital : генитален, полов -> genitalis.
Genitalien, rjpl : гениталии, генитални органи -»
organa genitalia.
Genotypus, m: генотип -> genotypus.
Oenu rec ur vatum : изкривяван е на коляното назад -»
genu recurvatum.
—
valgum : изкривяване на коляното навън —> genu
valgum.
—
varum : изкривяване на коляното нав ътре -»
genu varum.
enuin : генуинен —> genuinus (J), idiopathicus.
eophagie, / : геофагия, ядене на п ръст или кал —>
geophagia.
gequetscht : натър тен, контузен -> contusus.
Geräusch, n: шум —> murmur, rumor, sonitus (2).
—
des f allenden Tropfens : шум на падаща кап ка,
металичен звън —> tinnitus metallicus.
—
eines gesprungenen Topfes : зву к на пукнато
гърн е -* sonus poculi fessi.
—, kardiopulmon ale s : кардио-пулмонален, сърдечно-
белодробен шум -> murmur cardiopiilmonale.
gereinigt : пречистен —> depuratus, rectificatus.
Geriatrie, / : гер иатрия —> geriatria.
geri ng st : най-малък, минимален —> minimus.
Gerinnsel, n: с ъс ирек, коагулум —» coagulum.
Gerinnselzellen, ffpl : тромбоцита , кръвн и плочи-
ци -> thrombocyti.
Gerinnung, / : съсн рв ан е, ко агулаци я, коагу лира
не —» coagulatio.
Gerippe, n: с кел ет —> skeleton.
Geroderma, n: геродерма, геродермия, старческа
кожа -> gerodermia.
Gerontologie, / : гер онтология —> gerontologia.
Gerontoxon, /г : стар ческа дъга
я/т:л.у senilis.
Gerstenkorn, n: ечемик, хордеолум -» hordeolum.
Geruch, m: миризма -> orf or ; мирис, обоняние - *
olfactus.
—, übler : лоша миризма, фе то р, воня —» foetor.
Geruchsinn, m: мирис, обоняние —» olfactus.
Geruchsuerv, m: обонятелен нерв - * nervus olfac
torius.
Geruchsorgan, n: орган на обонянието - * organum
olfactus.
Geruchsstërung, / : намалено обоняние, дизосмия -»
dysosmia.
Gerüst, n: скелет, строма —> stroma.
GesSBbacken, ffpl,Gesäß, m: седалище, за дни к- дел /д е.
Gesfißgegeod, / : седалищна или глу те ална област -»
reg/o glutea.
Gesä&spalte, / : ан ал на ц еп ка, заднопроходна
цепка —> стгля яш.
geschlängelt : из ви ващ се, кри воличе щ - * gyratus.
Geschlecht, л : пол
sexus.
geschlechtlich, Geschlechts- : полов, секс уален - »
sexualis.
Geschlechtskrankheit, / :
венерическа, венерична
болест —> morbus venereus.
Geschlechtsleben, л : полов жи в от —> viftz sexualis.
Geschlechtsorgane, n/pl :полови органи, ген ита ли и *-»
organa genitalia.
Geschlechtsreife, / : полова з р ел ос т
maturitas
sexualis.
—, vo rzeitige : прежде времен на полова зр ело ст -*
maturitas sexualis praecox.
Geschlechtstrieb, m : полово влечение, либидо —»
libido sexualis.
Geschlechtsverkehr, /л, Geschlechtsvereinigung, / : по
лово сношение, иолов акт, съвъку плеи не, кои
тус -» coitus (1).
Geschmack, m: вкус, вку ссв усе т -> gustus.
—, bitterer : патологично горчиво вкусово усеща
не, пн крогс узи я -» picrogeusia.
geschmacklich, Geschmacks- : вкусов —» gustatori
us.
Geschmacksempfindung, perve rse : извратен вкусов
усет, парагеузия
parageusia.
Geschmacksorgan, л : орган на вкуса -♦ organum
gustus.
Oeschmacksstörung, / : и звр ащен ие на вкуса , дн з-
геуз ия -> dysgeusia.
Geschmacksverlust, Geschmacksmangel, m: загуба на
вкуса —> ageusia.
geschwächt : отслабен, смекчен —> mitigatus.
Geschwür, n: язва, улкус ulcus.
—, fortschreitendes : напредваща, пълзяща, фагеде-
нична язва —» « t o s phagedaenicum.
—, freßendes : разяждаща язва —» « /cas rodens.
—, kallôses : калозна язва —» я/гя.? callosum.
—, penetrierendes : пенетрирагца, проникваща язва,
пенетриращ улкус -» ulcus penetrans.
—, peptisclies : пептична язва —» л / г л ^ pepticum.
—, peptisches, des Leerdarmes : пептичн а яз ва на
тънкото черво -> я/^ял- pepticumjejuni.
—, venerisches : венерична язва, мек ша нкър ->
ulcus molle.
geschwürbildend : разязвявагц се, екз у лц ер ир ащ —►
exulcerans; причиняващ раз яз вяване , язвен,
улцерозен -* ulcerosus.
Geschwürbildung, / : р аз язв яване, ек зу лцер аци я
exulceratio.
Geschwüre, freßende : ра з яж дащи язви , ф агеде ни-
зъм -» phagedaenismus.
geschwürig ; разязвен, у лцериран , язв ен , у лц ер о
зен
ulceratas, ulcerosus.
Oeschwflrsbildung, / : р аз язвяван е, улц ер пр ан е, у л -
церац и я -> ulceratio.
Gaschwulst, / : тумор, буца , н ео пла зма
neoplas
ma, tumor (i).
—, bösartige : злокачествен тум ор -* tumor ma
lignus.
—, echte : истинско ново образувание, бластом ->
blastoma.
—, g estielte : полип -» polypus.
—, gutartige : доброкачествен тумор -» tumor be
nignus.
—, teratoide : тератоиден тумор, тератом -» tera
toma.
—, zystische : цистом, кистом -» cystoma.
Oeschwulstlehre, / : онкология
oncologia.
Gesicht: n : лице —> facies (1).
Gesichtsausdruck, m: и зр аз на ли цето, из ражени е - 4
facies (2).
Oesichtslage, Gesichtseinstellung, / : лиц ево предле
жание —» praesentatiofaciei.
Gesichtslinie, / : зрител на линия —» linea visus.
Gesichtsmuskelkrampf, m : ф ац иал ен сп аз ъм —» spas
mus facialis,
Gesichtsnerv, m: ли цев нерв, фациалне (н ер в) -►
nervusfacialis.
Gesichtsrose, / : ери зипел, червен вятър —» erysi
pelas.
„Gesichtsschmerz“ , m ; прозо п алги я
prosopal
gia.
Gesichtstäuschung, / : зр ител на илюзи я, фантасма —►
phantasma.
gespalten : раздв оен - » bifidus.
gespannt : напрегнат, оп ън ат, обтегн ат -» tensus.
Gestalt, Gestaltung, / : образ , офор мяване, очер та
ние —> configuratio.
Gestaltlehre
1029
gluteal
Gesta Itlehr e, / : морфология —» morphologici.
Gestallwechsel, m: явяване в различни форми, плео-
морфизъм —> pleomorphismns.
Oostationstoxikose, / : гестационна то кси коза , ге-
стоза, ток си коз а на бременноста —4 toxicosis
graviditatis.
gestielt : снабден с краче, с дръжка, педикули-
ран —>реdiculatas.
Gestose, / ; гес тоза, гестационна то ксико за, токси
коза на бременността —> toxicosis gravidita-
gestreirt : ивичест, набразден - 4 striatus.
gesund : здрав —►sanus.
Gesundheit, / : здраве -4 sanitas, salus (2).
Gesundheitslehre, Gesundheitspflege, / : хигиена - »
hygiena.
g ete ilt : разделен -4 divisu*.
getrocknet : изсушен -4
.«гс/п'и.у.
Gewächs, n : бластом —> blastoma.
Gewebe, л : тъка н —» /е/дг.
Gewebelehre, / : хистология —> histologia.
Gewebseinschmelzung, / : разрушаване на тъкан ите 4
histolysis.
Gewebsneubildung, / : образуван е на нова тъкан ,
н ео плазия -4 neoplasia.
Gewebssaltbehandlung, / : тъканна терап ия, органо
тер ап и я -4 organotherapia.
Oewebsschicht, / : гьканен пласт или слой -> / е / я ;
т ъкане и слой, мембрана, ципа, обвивка —4 /и -
nica.
Gewebsschwund, m: изчезване на тъкани н елемен
ти. рар ефицира нс -*rarefactio.
Gewebstrfimmer, mfpl : де три т -> detritus (1).
Gewebsumwandlung, / : превръщане на един вид
тъкан в друг ~ > metaplasia.
Gewerbedermatose, / : професионална дерматоза —»
dermatosis professionalis.
Gewerbekrankheit, / : професионална боле ст -4 mor
bus professionalis si ve occupationis.
gewöhnlich : обикновен, обичаен -4 vulgaris.
Gewölbe, л, Gewölbebogen, m:дъговидно образува
ние, свод -4 fornix.
gewölbt : дъгоо бразе н, сводест, конвексен
con
vexus. arcuatus.
gewohnheitsmäBig : обичаен, привичен, хабитуа -
лен —> habitualis.
gewunden : извит, криволичещ, лъ ка туш ещ —> con
tortus. sinuosus, tortuosus.
ge zähnt : зъбча т, назъбен -> dentatus, serratus.
gib : дай (отпуснй) -4 D.
gib (v er abr eiche) solche Dose(n) : дай та ка(и)ва до-
за(и) —>D.t.d
.
Gibbus, m: гнбус, островърха гърбица -4 gibbus.
Gicht, / : подагра (изобщо) -4 podagra (J).
—
der Groûzehe : подагра на палеца на крака
podagra (2).
Gichtknoten, m: то фус (при п одагра) -» tophus.
Gierkesche Krankheit : болеет на Гирке, гликогенова
болеет, гликогеноза —> glycogenosis.
Gift, л : отрова -> venenum(1); отрова, токсин - 4
toxinum.
—, tieris che s : животинска отрова, зоотокси н -4 ve
nenum(2). zootoxinum.
giftig : отровен, токсич ен -> toxicus; отровен,
съдържащ отрова, отравящ -> venenosus;
силно язвителен (отрове н), вирулентен -> viru
lentus.
Giftigkeit, / : отровност, токси чн ост -» toxicitas.
Giftknnde, Giftlehre , / : наука за отровите, то кси
кология -> toxicologia.
Giftmord, m: убийство, умъртвяване чр ез отрова
или отравяне -4 veneficium.
Gigantismus, m , Gigantosomie, / : гигантизъм, ги
гантски или великански ръст —» gigantismus.
Gingiva, / : гингива, вен ец (на з ъби те ) -4 gingiva.
gingival ; гингнвллен —> gingivalis.
Gingivitis, / ; гингивит -4 gingivitis.
Gingîv(o)ektoniie, / : гингивектомия, и зр яз ва н е на
венц ите - 4 gingivectomia.
Gipfel, m: вр ъх - 4 vertex (2).
Glabella, / : глабела -4 glabella.
Glandula balbonterbralis : булбоуретрална жлеза,
жлеза на Кауп ър “ 4 glandula bulbourethralis.
Glandulae ciliares ; цилиар ни или реснични жл ези
glandulae ciliares.
—
intestinales : чревни жлези на Либеркюн ->
glandulae intestinales (lieberkühni).
—
urethrales : уретрални, парауретрални жлези -»
glandulae urethrales.
—
vestibulares majores : Бартолинови жлези -4
glandulat vestibulares majores (Bartholini).
gland ulär : гландуларен, жл е з и ст - 4 glandularis.
Glanzhaut, / : гланцова ко жа -> liodermia.
glasig, glasartig, gläsern : стъклен, стъкловиден -»
vitreus, hyaloides.
Glaskörper (des A uges), m: ст ъклови дн о тяло ->
corpus vitream.
Qlaskörperentzflndung, / : в ъзп ален ие на стъкло вид
ното тяло, хиалит —» hyalitis.
glatt : гладък -4 glaber (1). levis- (равен).
Olatze, / : плешивост, оплешивяване -4 calvities.
Glaukom, m: глаукома, глауком -* glaucoma.
gleich : рав ен, едн акъв - 4 aequalis.
—
viel, zu gleichen Teilen : по, поравно, по равни
части
аа.
gleicha rtig : еднороден, хомогенен -4 homogenes.
gleichgültig : бе зра зличен, ин диферентен —4 indif
ferens ; равнодушен към болка -4 indolens(2).
Gleichgültigkeit, / : апа тия -4 apathia; безразл ичие,
отп уснатост —» indolentia (2).
—, geschlechtliche : полово ра внодушие у ж ен а та ,
фригидност - 4 frigiditas (sexualis).
glei chläufig : едновременен, синхронен -» synchro
ny.
gleichmäßig : рав номерен, ритмичен -4 rhythmi
cus.
gleichnamig ; едноименен, хомонимен -> homony
mus.
gleichs eitig : намиращ се на същ ат а страна —» ho-
molateralis.
gleichzeitig : едновременен -4 isochronus. simulta
neus^synchrony.
Qlied, n: член, част о т тял ото - 4 membrum(J).
—, männliches : мъжки член, пенис - 4 penis.
GliedmaUen (Arme, Beine), ffpl : край н ици (горе н,
долен ) -4 extremity (р\ extremitates) (J).
Oliom, n: глиом -> glioma.
Gnose, / : глноза —> gliosis.
Globulin, n: глобулин - 4 globulinum.
Globus pallidus : глобус пал идус - 4 globus palli-
dus.
Glomerulonephritis, f \ гло мерулон е фрит —4 g/ome -
rulonephritis.
Olomerulus, m: гломерул -4 glomeruly.
Glomus caroticum : каротидно телц е -» glomus ca
roticum.
Glossodynie, / : болка в езика - 4 glossalgia.
Olossoplegie, / : глосоплегия, парали за на е з и ка -4
glossoplegia.
Glossopyrosis, / : глосоп ироза, парене на ез ика -4
glossopyrosis.
Oloüis, / : глотис, същин ски ят глас ов а п ар ат
glottis.
Glottisödem, m: оток на л ари нкса - 4 oedema la
ryngis.
Glotzauge, n: изп ъкнал и очи, екзоф талм - » exoph
thalmus.
Glotzaugenkrankheit, / : екзо фт алмичн а гуша, Б а з е
дова боле ст -> Byedowi morbus.
Glukagon, n: гликагон -4 glucagonum.
Ginkose, 0 lykose, / ; гликоза - 4 glucosa.
Qlukosid, Glykosid, n: гли кознд -4 glucosidam.
glute al , Gluteal- : глутеален, се далищен - 4 glutea
lis.
Glykämie
1030
Gürtelausschlag
Glykämie, / : гликемия, кр ъвна за хар -> glyk-
aemia.
Glykogen, n: гликоген, животинска скорбяла
glycogenum.
Glykogenbildung, / , Glykogenaufbau, m, Glykogenie, / :
образуван е на гликоген, гликоген сза —» g/y -
соgenesis.
Glykogenolyse,/ , Qlykogenabbau. Olykogenzerrall, m:
раз падане на гликоге на, гликогенолиза —»
cogenolysis.
Glykogeuspeicher(ungs)krankheit, / : гликогенова бо
леет, гликоген оза, боле ет на Гирке
glyco
genosis.
Olykogeusie, / : г лико геу зи я -> glycogeusia.
Glykolyse, Glykosezerlegung, / : гликолиза glycoly
sis.
Glykose, Glukose, / : гликоза -» glucosa.
Glykosid, Glukosid, л : гликознд —> glucosidum.
Glykosurie, / : гл нко зурия -» glucosuria,
—, re n a le : ренална глнкозурия, ренален или бъб
речен диабет —> diabetes renalis.
Gnathoschisis, / : гнато схнзп с, разцепване (цеп ка)
на горната челюст -» gnathoschisis.
Goldader, / : хемороид -» haemorrhois (1).
goldene Adern : хемороиди -» haemorrhoides.
Gomphosis, / : гомфозл, вклиняванс, вколчване -*
gomphosis.
gouadotrop : гонадотропен - » gonadotropicus.
Gonarthritis , / : гонартрит, гонит -» gonitis.
Gonarthrotomie, / : гонартротомия —» gonarthroto-
mia.
Gonitis, / ; гонит, гонартри г -» gonitis.
Gonoblennorrhoe, / : го«ореен конюнктивит —> сол -
junctivitis gonorrhoica.
Gonokokkus, m : гонокок -» Micrococcus gonor
rhoeae.
Gonorrhoe, / : гонорея, гонококция, трип ер go
norrhoea; бле норея —» blennorrhoea.
gonorrhoisch : гонороичен, гонореей, триперен —»
Gonyokampsis, / ; гоннокампсис -» £Олу0£в/л/>до.
Gowerssche Krankheit : салтаторен спазъм, „тан цьор-
ски с п аз ъм “ —» spasmus saltatorius.
Graafscher Follikel : Граафов фоли кул —» folliculus
ovaricus vesiculosus.
Gradenigoscher Symptomenkomplex : синдром на Гра-
дениго —> Gгadеnigo' syndromum.
Oraefesches Zeichen : признак на Грефе -> Graefei
signum.
Gramfärbung, G ram -M ethode,/; оцветяване по Грам-»
Grami methodus.
Gramm, n: грам ~» gramma.
Granchersche Pneumonie : масивна пневмония -»
pneumonia massiva.
Oran ul a, njpl : гран ул ац ии -» granulationes (2).
granulär : гранулиран, зърнест —» granularis.
Gran ul ation, / : гранулац ия, гранулиране —> granu
latio (2).
Gran ul ationen, /fpl : гранулации, гранулацион на
тък ан —» granulationes (1).
—, ge schw ulsta rtige : силно растящи гран улации,
„диво месо “ —> caro luxurians.
granu liert : гранулозен -» granulosus.
Granulom, n: гранулом -» granuloma.
— , m alignes : зл окач ествен гранулом, болест на
Ходжкин -» lymphogranulomatosis Сmalig-
naJ.
—, venerisches : венери чески гранулом, пета ве н е
рическа бо ле ст -» granuloma venereum.
Granuloma an( n) ula r e : пръстено виден гранулом ->
granuloma an(n)ulare.
—
veoereum : ве нер ически гранулом, пета ве не
рическа бо лес т - » granuloma venereum.
Granulozyt, m: гра нуло цит, гра нулиран ле вкоц и т -»
granulocytus.
Granulozytopenie, / ; гран уло цитопе ния - » granulo
cytopenia.
Graphospasmus, m: графосп азъм, писателски спа»
зъм, писарски спазъм —» graphospasmus.
Gravidität, / : бре менност —> graviditas.
Graviditas ovarica : ова риална, яйчникова бремен
ност —» graviditas ovarica.
Grawitzscher Tumor : тумор на Гравиц, хиперне-
фром на бъбрека —» hypernephroma renis.
Greise nalter, n: старческа въз ра ст, старо ст, сенил-
ност -» senilitas ; стар ост (слабос тта , бе зси
лието и др.) , сениум —> senium.
—, vo rze itiges : ранна или п реждевременна с т а
рост - » senilismus.
Greisenbogen, m: ст арческа дъга -» arcus senilis.
Greisenbrand, m: старч ес ка или секилна гангрена - »
gangraena senilis.
Greisenhaut,/ : старческа кожа, геродермия, геро-
дерма
gerodermia.
Grenze,/: граница, предел -» limen; край, за
вършва не
terminus*.
Oren zst rang, m: по гранич ен ствол , симп ат ико в
ствол —> truncus sympathicus.
Griff, m: дръжка, ръчка -» manubrium.
Grimmdarm, m: кръговндно (ободно ) черво, колон - »
colon.
QrimmdarmentzOndung, / : колит —> colitis.
Qrindpilz, m: фавусна гъбичка -» Achorion Schoen-
leini.
Qrindpilz flechte, / : ф ав ус, кел -* favus.
Grindpäckchen, n: фоли ку ла рно импетиго -» impe
tigofollicularis.
Grippe, / : грип, инфлуен ца —» grippas.
Grocco-Rauchfussches D reieck: т ри ъгълн ик на Гроко-
Рау хфус —» Grocco-Rauchfass' trigonam.
Größenwahn, m : мания за вели чие, мегаломани я —»
rnega/отдл/д.
groß : голям -♦ magnus, multus (2).
Großfleckenkrankheit, / ; инфе кциозн а ер итема, пе
та болест —
>erythema infectiosum.
Großhirn, n: голям мозък —» cerebrum.
Großhirnhemisphäre, / : голямомозъчно п ол у кълбо - *
hemispheriumcerebri.
Großhirnrinde, / : кора на главния м оз ък, м о зъч н а
та кора -* cortex cerebri.
Qroßhirnschenkel, m/pl : кра чета на главн ия мо
з ък —» pedunculi cerebri.
Großköpfigkeit, / : голяма глав а, ма кроц еф а лия ->
macrocephalia.
Qroßzehe, / : големият п ръст на кра ка - » hallux.
Grube, / : яма, ямичка, вдлъбн атин а —» fossa, fo
vea; ямичка, синус -» recessas.
Grubenkoprbandwurm, m: ботриоцефал, вид те ни я —»
Bothriocephalus latus.
Gruber-Widalsche Reaktion : р еакц ия на Видал, р е
акци я на Грубер-Видал -» Gruber-WidaV re
actio.
Grßbchen, л : малка ямичка, ямчица - » fossula, fo
veola; малка вдлъбнатина, л акун а - * lacuna
(1); ямичка, вдлъбн агила - » scrobiculus.
Grünblindheit, / : цветна слепота з а зе ле н и я цвят,
деутеранопия -* deuteranopic.
grüner Star : „зелено перде“, гл ау кома , глауком - *
glaucoma.
GrUaholzbruch, m : пречупван е, нач уп ва н е - * in
fractio.
Grützbe utel, m: атером - » atheroma.
Grund, m : основа - * basis1, дън о —» fundus.
Grundgerflst, л, Grundgewebe, л : основа, основна
тък ан , строма -» stroma.
Grundhäutchen, л : базална мембрана - » membrana
basalis.
Grußtick, m: спазмодично ки мван е -> spasmus
nutans.
günstig : бла гоприятен -» favorabilis.
Gürtel, m: пояс -> cingulum, zona.
—, kleine r : малък пояс, по ясче —» zonula.
Gürtelausschlag, m , Gflrelflechte, Gürtelrose, / : х ер
пес зос тер, зона - » herpes zoster.
Guillain-Barrésches Syndrom
1031
Hämorrhagie
Guillain- Ba rrésches Syndrom : синдром na Гилен-Bapè,
и нф екц иоз ен п ол иради кулоневри т —> polyradi
culoneuritis infectiosa.
Gumma, n: гума -» gumma, syphiloma.
Gummigeschwulst, / , Gummiknoten, m: гума
Gummihaut, / : отп ус н ат а, вяла кожа ->
/с-
ха.
gummös : смолист, лепкав , муцилаш но зс н ; гумо-
зсн -> gummosus (1-2).
Gunasches K euzungsphânomen : симптом на Гън
(Jиnni signum.
Gurgeln, n: правене гаргара, гар гарен е, жабурсне —»
gargarisma f2).
Gurgeiwasser, п, Gurgelmittel, n: лекарствена теч
ност за гаргара —» gargarisma (1).
gut a rtig : доброкач ествен, бенигнен -* benignus.
gutt ura ! : гърле н, фар ингеален - * gutигalis.
Gynäkologe, m: гинеколог -* gynaecologus.
Oynäkotogie, / : гинекология - * gynaecologia.
Gynäkomastie, / : гинекомастия -» gynaecomastia.
Gynäkophobie, / : гинекофобия gynaecophobia.
Gynatresie, / : гин атрезия -> gynatresia.
Gyrus, m: гирус, мозъчна извив ка - » gyrus.
н
Haar, n: косъм -* capillus, crinis, /hVi u .
Haara u sf all, m: косопад, алопеция
alopecia;
липса na косми, псилоза —» /ш7одо
Haarbalg, m : космена торбичка, космен фоликул
folliculus pili.
HaarbalgdrQsen, fjpl : мастни жл ези -* glandulae
sebaceae.
Haare am Naseneingang : космите на ноздрите, ви-
бриси -» vibrissae.
Haarf ollikel, m: космен фол икул, космена т о р
бичка -> folliculus pili.
Haargefäß, n: капилярен съд, кз пи ляр(а) —> vas
capillare.
haarig : космен, космат -* pilaris.
Haarkopf, m: три хо цсфал -» frichocephalus trichi-
urus.
Haarpflegemittel, nfpl : ко змстн чески средства ->
cosmetica.
Haarschwund, m: косопас, алопеция -> alopecia.
Haarwirbel, m: те ме -» vertex (1); „вихрушка" на
к:>смите
vortex pilorum.
Haarwurm, m: тр ихинелл, трихина -* Trichinella
spiralis.
Haarzunge, schwarze : черен, „космат“ ез ик —>lingua
nigra.
Habenula, / : хабен ул а : юзда, юздица, подобно на
юзда образувание ; краче —> habenula.
habituel l : хабитуалсн, обичаен -» habitualis.
Habitus, m : ха бнтус , те лосложени е —> habitus.
—, adenoider; Habitus adenoideus: аденонден xa-
битус —♦ habitus adenoideus.
—, apopleklischer : апоплектичен хабитус ->habi
tus apoplecticus.
—
asthenicus : астеничсн хабмтус —» habitus asthe
nicus.
—
phthisicus : тубер кул о зен хабитус -» habitus
phthisicus.
HackenfuB, m: ходи ло, допиращо земята само с
петата —> pes calcaneus, talipes (2).
Häkchen, n: кукич ка, кука -> hamulus, tenaculum.
Hämagglntination, / : хемаглутнн ация -» haemag-
glurinatio.
Räraagglutinine, nfpl : хемаглутннини - * haemag-
glufinina.
Hämangiom, n: хемангиом
haemangioma.
Hämarthrose, / : хемартроза, кръвоизлив n става —»
haemarthrosis.
Hämatemese, / : хематсмеза, кр ъвоп овръщаис - »
haematemesis.
Hämatin, n: хематнн
haematiпит.
hämatoge n : хематогенен : п роизхождащ от кръв та,
кръвороден ; образуван от кръвта, кръвотво
рен, хемоп ос тиче н
haematogenes (1-2).
Hämatoidin, n: хематоидин —> haematoidinum.
Hämatokolpos, m: хсматоколпос -* haematocolpos.
Hämatologie, / : хематология -> haematologia.
Hämatom, n: хематом, кръвен ту мор haematoma.
—.
intramurales ; разслояваща аневризма -* aneu
rysma dissecans.
Haemat om etra, / : хематометра haematometra.
Haematomphalus, m: хем атомфалус, хсматом на
пъпа - * haematomphalus.
Hâmatomyelie, / : хсматомнелня, спинална ап оп ле
кси я -> haemaiomyelia.
Hämatopneumothorax, Hfimopneumothorax, m: хемо
пневмоторакс, пневмоторакс c кръвои злив
haemopneumothorax.
Hämatopoese, / : хематопоеза, хемопоез а, кръвооб-
разувзи с —» haematopoiesis.
hämatopoetisch :
хем атопоетнпен, хемопостичен,
кр ъв ообра зуващ —> haematopoieticus, haema
togenes (2).
Hämatoporphyrie, / : хематопорфирия, и орфир ня —»
haematoporphyria.
Hâmatoporphyrinurie, f: х ем ат оп орфирннурия, пор-
фиринурия —» porphyrinuria.
Hämatorrbachis, / : хематорахне —> haematorrhachis.
Hämatorrhoe, / : хематорея, обилно кръвоте чен ие -»
haematorrhoea.
Hämatosalpinx, m : хематосалпннкс -» haematosal
pinx.
Hämatothorax, llämothorax, m: хемотор акс, хемато-
торакс -> haemothorax.
Hämatotympanon, n: хематотимпанум, хемотимпа-
нум —> haematotympanum (haemotympanum).
Hämatozele, / : хематоцсле
haematocele.
Hämatozölie, / : хематоцслия
haematocoelia.
Hämaturie, / : хематурия, кръпопикаене
haemat
uria.
Hämidrose, / : хемат(х)пдроза, кървава пот - * hae
matidrosis (haematobldrosis).
Hämin, n: хемин —> haemiпит.
Hämoblastose, / : хемобаастоза
haemoblastosis.
Hämochromatose, / : хемохроматоза
haemochro
matosis.
Hämodynamik, / : хемодииамика —> haemodynamicа.
Hämoglobin, n: хемоглобин -* haemoglobinum.
Hämoglobintndex, m: колориметричен и ндекс, оцве
тителен индекс —» index colorimetricus.
Hämoglobinurie, / : хемоглобинурня -> haemoglobin
uria.
—, paroxysmale : пароксизмалиа хемоглобинурня
haemoglobinuriaparoxysmalis.
Hämogramm, n: хемограма, кр ъвн а картина —*
haemogramma.
Hämokultur, / : хем окултура -> haemocultura.
Hämolyse, Hämozytolyse, / : хемолиза
haemolysis.
Hämolysine, nfpl : хемолизини
haemolysina.
hämolytisch : хемолитичен
haemolyticus.
Hämoperikard, n: хемопери кард - » haemopericar
dium.
Hämophilie, / : хемофилия haemophilia.
Hämophthalmns, m : хемофталм, хемоф талмия -»
haemophthalmus.
Hàmoptoë, Haemoptysis,/: хемоптиза, кръвохрачене,
хемоптое
haemoptysis.
Hämorrhagie, / : хеморагия, кр ъв оте чен и е -* hae
morrhagia.
hämorrhagisch
1032
Harnröhrenentzündung
hämorrhagisch : хеморагичем, кър вав -» haemorrha
gicus (2).
Hämorrhoid, / : хемороид, хеморонден варнкс —»
haemorrhois.
hämorrhoidal : хеморонден —» haemorrhoidalis.
Hämorrhoidalknoten, m: хеморонден възел (ат роф и
рал) haemorrhois (2).
Hämorrhoiden, ffpi :хемороиди, „ м аяс ъл“ -» haemor
rhoides.
Hämosiderose, / : хемосидерозп —» haemosiderosis.
Hämospermie, / : хемоспермн я -> haemospermia.
Hämostase, / : хемостаз а, кръвоспи ра не —» haemo
stasis.
Hâmostatika, Hämostyptika, nipi : хемостатици -»
haemostatica.
hämostatisch, hämostyptisch : хемостатнчеи, кръво
спи ращ -» haemostaticus.
Hämotherapie, / : хемотерапия, лечени е c кръв ->
haemotherapia.
Hämotoxine, n/ol : хемотоксиии -> haemotoxina.
Hängebauch, Hängeleib, rn: висящ корем, увиснал
корем -» venter propendens.
Hängelage, / : висящо положение, суспензия -»
suspensio (2).
hängend : висящ, увиснал -» pendulum.
häufig : чест, често повтарящ се —» frequens.
Häutchen, п: ко жица, ку ти ку ла —» cuticula; ко
жи ц а , ципица, мембрана —» membrana; тън
ка кож иц а, п ел нкула-» pellicula.
hantig : ципест, мембранен —» membranaceus.
Haftenbleiben, п; безсмислено повтаряне на думи
и др. , п ер се верация -» perseveratio.
Hagelkorn, п : халазнон —» chalazion.
Haken, ш : кука, кукичка —» uncus.
hake nförmig : приличен на ку ка , куке ст —» hama
tus, unciformis.
Hakenwurm, m : ан ки лостома - » Ankylostoma duo
denale.
Hakenwurmkrankheit, / : анкилостомиаза -* ankylo-
stomias.
halb : половин, наполовина -> dimidius.
halbdurchlässig : полупроходим, полупро пусклив,
семипермеабилен -» semipermeabilis.
halbhäutig: полумембранен, семнмембранозен —»
semimembranaceus.
Halbkanal, m : полука нал —» semicanalis (1).
Halbkugel, / : полукълбо, х емисф ера —» hemisphe
rium.
halbmondförmig : полулун ен, сърповиден -» lunatus,
semilunaris.
halb sehnig : по лусух ожи лен —> semitendineus.
Halbs eltenblindheit, / : нолустранична сле пота, xe-
мианопсия —» hemianopsia.
Halbseitenlähraung , / : пар ализа на едната половина
на тялото , хемиплегия -» hemiplegia.
Halbseitcnsichtigkeit, / : половин зр ен ие , хемио-
пия —> hemiopia.
Halistere se, / : хал истереза —» halisteresis.
Hallu zin ation, / : халюцина ция -» hallucinatio.
Halosteroide, nfpl : минералокортикоиди -» minera-
locorticoiua.
Hals, m: шия, шийка —» cervix, collum; шия,
гърло -» jugulum(1).
Hals-, Nasen- und Ohrenheilkunde, / : оториноларинго
логия - » otorhinolaryngologia.
Halsnervengefl echt, л : шиен, цервика лен сплит
plexus cervicalis.
Halswirbel, m: шиен, ц ер ви кален прешлен —» г/£Г-
tebracervicalis.
Haiteband, п: дър ж ат ел , лигамент, юздичка - 4 reti
naculum.
—
der- Gebärmutter : обла вр ъзка на матката - »
ligamentumteres uteri.
Halter, mi държ ат ел ~» tenaculum.
Hamartie, / : хамартия -> hamartia.
Hamartom, n: хамартом -> hamartoma.
Hammer, m : чукче ( слухова ко ст иц а) ~» malleus
Hammerzehe, / : изкривяване на пръст на крака във
форма на чукче -» hallux flexus.
Hand, / : ръка в тесен смисъл (китка+длаи +пръ
сти) -> manus.
Handbad, n: баня на ръка та —> manuluvium.
Handfläche, / : длан -> palma manus.
Handgicht, / : подагра на ки тките на ръц ете ->
chiragra.
Handgriff, m: ръчка, дръжка —» manubrium; ръчн о
действие, манипулация —» manipulatio.
„Ha ndlungsunfähigkeit“, / : апракси я —» apraxia.
Handrücken, m: тръбната или горната страна на
ръката —» dorsummanus.
Hand-SchUller-Christiansche Krankheit : болест на
Хенд-Шюлер-Крисчън —> Hand-Schüller-Chri-
stian' morbus.
Handteller, m: длан -» palma manus.
Handwurzel, / : китка на ръката, к арпус-> carpus.
harm l o s: безвреде н, индиферентен - » indifferens ;
без вреден, невинен -» innocens.
Harn, m: пикоч, урина -» urina.
Harn- und Geschlechtssystem : пикочо-иолова или уро-
генитална система —> apparatus urogenita
lis.
Harn- und Stuhientleerung : уриниране и дефека
ция -» secessus.
—
—
—, unbewußte, unwillkürliche : не съзн ат елн о,
неволно изхож дан е по малка и голяма нужда —»
secessus inscii.
Harnabgang, unwillkürlicher : н ез адър жан е на ури
ната —» incontinentia urinae.
Harnabsonderung, Harnausscheidung, / : пикочоотде-
ляне, диуреза —» diuresis.
harnähnlich, harnartig : подобен на урина, урино-
зен , пикочен -» urinosus.
Harnanalyse,/: анализ на урината, изследване на
урината -» nranalysis.
Harnbereitung, / : обра зуван е на урина, уро по (й)е -
за —» uropoiesis.
Harnblase, / : пикочен мехур -» vesica urinaria ;
мехур -» cystis (1).
Harnblasensticb, m: пун кц ия на пикочния м ехур - »
punctio vesicae urinariae.
Harnbrennen, n: п аре не при уриниран е - » ardor
urinae.
Harnen, л, Harnentleerun g, / : пи каене, уриниран е,
микция —» mictio.
Harnfieber, n: пикочна тре с ка , урогенна ин фе к
ция -» febris urethralis ; уросе пси с, уроген ен
сепсис
urosepsis.
Harnfislel, / : пикочна фистула - » fistula urinaria.
Harngang, m: първичен пикочен проток у ембрио-
то - » urachus.
Harngrieß, Harnsand, m: пяс ък в урин ата, пикочен
пясък -» uropsammus.
Harnkonkrement, л, Harn stein, m: пикочен ка м ък,
камък в пикочните пътища —» calculus urina
rius.
Harnlassen, n: уриниран е, микци я - » mictio.
—, erschwertes : затруднено уриниране, дизурия -»
dysuria.
Harnleiter, m: пикочопровод, п и кочопроводн ик,
уретер —» ureter.
Harnleiterentzündung, / : уре те р и т -» ureteritis.
Harnleiterst ein , m: камък в пикочопровода -» cal
culus uretericus.
Harnorgane, nfpl : пикочоотделителни о рган и и пи-
кочоотводни пътища -» organa aropoëtica.
Harnröhre , / : пикочен кан ал, уретр а - » urethra.
Harnröhrenaus fluß, m: те чени е от пикочния кан ал,
уретрорея -> urthreorrhoea.
Harnröhrenblutu ng, f: кръв оте чени е от пикочния
кан ал , урет рор аги я - 4 urethrorrhagia.
Harnröhrenentzündung, / : възп ален ие на пикочния
кан ал, уре три т -> urethritis.
Harnröh renschnitt
1033
Heilpflanzen
Harnröhrensch aitt, m: уретротоми я —» urethroto-
mia.
Harnröbrenspalle , obere : еписпадия -» epispadia.
Harnröhrentripper , m : гонореей урет рит —» urethri
tisgonococcica.
Harnruhr, / ; диабет -» diabetes.
tiarnsack , m : алан тоис —> allantois.
Harnsäurediathese, / : пнкочнокиселинна диа те за -»
diathesis urica.
Harnsediment, л : пикочен седимент —» sedimentum
urinae.
Harnslarre, / : нзостенурия isosthenuria.
Harnstoff, m : пикочнна, урея -*
H arnträ u 'el n , л : парадоксална ишурия —» ischuria
paradoxa.
—.
schmerzhaftes; Harnstrenge, / ; затруднено и
болезнено уриниране на капки, странгурия —»
stranguria.
Harnuntersuchung, / : изследв ане на урината, ан а
лиз на урината —>
Harnvergiftung, / : уремия -» uraemia.
Harnverhaltung, / ; задръжка на урината -» reten
tio urinae.
Harnwege, rttfpl : пикочни пътища -> viae urina
riae.
Harnzwang, m: за трудн ен о и болезнено уриниране,
странгурия ->stranguria; те незъм на пикоч
ния мехур -» tenesmus vesicae urinariae.
hart : твърд, здрав, плътен —» durus.
Hartspann, rn: миогелиза —* туоgelosis,.
Harz, n; cMoan -> resina.
Hasenauge, n: заеш ко око, лагофталм -> lagoph
thalmus.
Hasenpest, / : тул яремия —> tularaemia.
Hasenscharte, f r за ешка уст на - » labiumleporinum.
Hau en, m; плака —> agmen (2).
Haupthaar, л : коса на главата (crines) —» crinis;
космите па главата -* capillitium.
HanptkÖrperschlagader, / : аорта
яог/л.
hauptsächlich : основен, най-главен, кардинален
cardinalis ; главен -> generalis, princeps.
Hanplsymptom, n: главен, основен симптом —»
symptoma cardinale.
Haustra coli : изпъкналости на стените на дебелите
черва -> haustra coli.
Haut, / : кожа —» integumentum commune; по
кри вка , обвивка, mitia, слон -* tunica.
—, schlaffe : отп ус ната,
вяла кожа -* cutis
laxa.
—, serese : серозна ципа, сероза —» serosa.
—, zarte : кожица, ципица, мембрана -» mem
brana.
Haut abschürfung, / : одраскван е, екскориация -*
exeoriatio.
Hau ta rz t, m . дермато лог dermatologus.
Hautatmuog, / : ко жн о дишане, перспирация -»
perspiratio.
Hautausdünstung, / : потоотделяне, дна форе за -*
diaphoresis; изп ар яване през кожата, перспи
рация —» perspiratio.
Hautausschlag, m: кожей обрив или обрмвно едини
ца, сфлоресц ен ци я —> efflorescentia; обрив
по кожата, еругщня, скзлнтсма —> eruptio,
exanthema.
Hautblase, / : мехур -*
Uau tblutung, kleine : петехня -> petechia.
Hautemphysem, л : подкожен емфпзем -* emphy
sema subcutaneum.
Hautentzündung, / : дерматит -» dermatitis.
Hauterkrankung, syphilitische : сифилитична кожна
болест, снфилодерма —» syphiloderma.
Hauterythemdosis, / ; кожн а сритсмна до за, ернтем-
на доза —>
(—erythema dosisj.
Hautgeschwulst, / : ко же н тумор , дерматом -> efer-
т atoma (1).
Hautgrieß, m: фол ику лар но възе лче на ко жата ,
милнум -» mitium.
Наothorn, п: ко жен рог -» cornu cutaneum.
Hautjucken, n: коже н сър беж -> pruritus cutis.
Hautkrankheit im allgemeinen : кожна болест изоб
що, дер мат оза -* dermatosis.
Hantmilzbrand, m: кожна форма на ан тракса, въг
лен -* pustula maligna.
Hautmittel, nfpl : кожни лекар ств а —» dermatico.
Hautnerv, m : коже н нерв nervus cutaneas.
Hautpflegemittel, nfpl : ко змети чес ки с редства -*
cosmetica.
HantreUex, m : ко жен р еф ле кс —» reflexas- cuta
neus.
Hautreizmittel, лДо/ : дразнещи кожата средства
irritantia, remlsiva.
Hautröte, / : ери те ма, ернтем -» erythema.
Hautrötung, entzündliche : въз пал ите лно зачервява не
на кожа та
rubor.
Hautrotz, Hautwurm, m: сап c пор аж ени я главно
по кожа та -> malleus- (2).
Hautschrift, / : дермогр аф нзъм -» dermographis-
mus.
Hautschwiele, / : мазо лес то з а дебе лява не на ко ж а
та, мазол - » callositas.
Hauttalg, m : кожна мазнина —»
cutaneum.
Hauttuberkulose, / : туберкулоза на кожата -* /и-
fomrfojfc.
Hautvene, / : кожна вена
тгалс cutanea.
flautverfflrbung, / ; изменяв ане на цвета на ко жа та ,
диехромия —» dyschromia.
Hautverhornung, übermäßige: прекомерно вро говя-
взне на епидермиса, хип ер ке ра тоза -> hyper
keratosis.
Hautwassersucht, / : водянка (на ко ж а та ) , аназар -
ка -» anasarca.
Haverhillsches Fieber : Хаверхилска тр еска -* Иа-
verhilli febris.
Hebamme, / : акушерка -» obstetrix.
Hebephrenic, / : хебефрення -> hebephrenia.
Heber (Muskel), m: повдиган ( му с ку л) —> levator
(musculus).
Héberdensche Knoten : Хебърдеиовм възли -> Heber-
deni nodi.
Hefe, / : зах ар омнц ети - * Saccharomycetes.
—, medizinische : бирена мая
Saccharomycetes
cerevisiae.
Hefepilze, mfpl : за хар ни гъбички, за х ар ом н це ти —>
Saccharomycetes.
Heftpflaster, n: леплив пластир
emplastrum
adhaesivum.
Uegarsches Schwangerschaftszeichen : признак на Хе-
гар —> Hegari signum.
Heil, л : благополучие
salus (1).
heilkräftig, heilsam : лекови т, целебен -» medici
nalis.
Heilanzcige, / : лечебно п оказан ие, индикация —»
indicatio.
heilbar : излечим, изцерим -* curabilis.
Heilbronnersches Zeichen : симптом на Хайлбронер -*
Heilbrontieri signum.
Heildosis, / : лечебна доз а —> dosis curativa.
heilend : лековит, лечебен, целебен, цел ител ен —»
ciirativus.
Heilfieber, n: лечебна треска —» febris curativa;
пиретотераппя, пиротерапия -> pyretothera-
pia.
Heilgymnastik, / : лечебна ги мнасти ка, ки нез итера-
пия -> kinesitherapia.
Heilkräute r, nfpl : лечебни бил ки —> herbae.
Heilkraft der Natur : лечебна сила на природата
vis medicatrix naturae.
Heilkunde, / : медицина -* medicina.
Heilmittel, nfpl :лечебно средство, л екарство
re
medium.
— , lösende : разтварящи, разнасящи лекарства, ре
зол венти -» resolventia.
—, spezifische : специфични л ек ар ств е н и ср едства ,
спе цифика - » specifica.
Heilpflanzen, ffpl : лечебни рас те ни я -4 herbae.
heilsam
1034
Herzgerausch
heilsam : лековит, целебен - 4 medicinalis, salutaris.
Heilsamkeit, / : лекови тост, здравословност
salu
britas.
Heilschlamm, т : лечебна кал - » limns.
Heilung, / : лечение -> curatio; излекуване, изце
рява не -> sanatio (1).
Heine-Medinsche Krankheit : болест на Хлйне-Мсдин,
епидемичен полиомиелит —» poliomyelitis an
terior acuta.
Heiserkeit, / : прссипналост, прсгракналост -> глм-
citas.
heiß : горещ, врял - 4 fervidus.
Heißhunger, m : силно повишен апетит, вълчи ап е
ти т, булимия —» bulimia.
hektisch : хектич ен —» hecticus.
Helicotrema, л : хелнко трема (във вътрешното
ухо ) —4 helicotrema.
Heliotherapie, / : хелнотерапия, ел ьи це леч ен н е —4
heliotherapia.
Helminthen, /До/ : хелминти, глисти -» Helminthes.
Helminthologie, / : хелминтология —> helmintholo-
gia.
Helminthoma, n: хелмннтом -» helminthoma.
Helminthosis, / : хелминто за, хелмннтиаза -4 Л*/-
minthosis.
Hemeralopie, / : хемера лопи я, нощна слеп ота, ко ко
ша слепота —> hemeralopia.
Hemialgie, / : хемиалгия -4 hernialgia.
Hemiaoästhesie, / : хемианестезия - 4 hemianaesthe-
sia.
Hemianopsie, / : - » hemianopsia.
Hemiatruphie, / : хемиатрофи я -> hemiatrophia.
Hemiballismus, m: хемибалмзъм -> hemiballismus.
Hemichorea, / : хемихорея - 4 hemichorea.
Hemihyperhidrosis, / ; хем их иперхидроза -4 hemihy-
perhidrosis.
Hemihypertrophie, / : хемихи пер трофи я - 4 hemihy-
pertrophia.
Hemikranie, / : хемикрани я, мигрена —> hemicrania.
Hemiopie, / : хемиопия, половин зре ни е
hemi-
opia.
Hemiparaplegie, / ; хемипара плеги я - 4 hemipara-
plegia.
Hemiparese, / : хеми паре за -4 hemiparesis.
Hemiplegia alternan s: алтернираща хемиплегия -4
hemiplegia alternabas).
—
c r uc i at a : кръсто сана хемиплегия -4 hemiplegia
cruciata.
Hemiplegie, / : хемиплегия -4 hemiplegia.
Hemiplegifcergang, m : хемиплегична походка -> / л -
gressus hemiplegicus.
Hemispasmus, m : хемиспазъм -» hemispasmus.
Hemisphäre,/: хемисфера, полукълбо -> hemisphe
rium.
Hemmkörper, Hemmstoff, m: инхибитор inhibi
tor (î).
Hemmung, / : задърж а н е или потискане - » /лЛ/-
bitio.
—, katapl ektische : катап лексия —> cataplexia.
Hemraungsnerv, /л : за дър ж а щ нерв -» inhibitor (2).
Hepatalgie, / : хепаталгия, болка в черния дроб -4
hepatalgia.
Hepatargfc, / : хеп атаргия, те ж ка чернодробна ин
то кси кац ия -4 hepatargia.
Hepatikostomie, / : хепатикостомия - 4 hepaticosto-
mia.
Hepatisation , / : хеп ати за ция -4 hepatisatio.
hepatisch : хеп атален , чернодробен -4 hepaticus.
Hepatitis, / : хепатит -4 hepatitis.
—
epidemica : епидемичен хепатит, болест на Бо т
кин -» hepatitis epidemica.
hepatogen : хепа тогенен - 4 hepatogenes.
Hepatom, л : хепатом, първи че н р ак на черния
дрэб г4 hepatoma.
flepatomegalie, / : хе патом е галия, увеличен ие на
черния дроб hepatomegalia.
epatopathie, / : хеп атоп ати я - 4 hepatopathia.
Hepatopexie, / : хепатоп ексия -> hepatopexia.
Hepatoptose, / : х епа то птоз а -> hepatopiosis.
hep at or enal : хеп аторсн ален, чернодробно-бъбре
чен -» hepatorenalis.
hep atorenale s Syndrom : хепато- рен ал ен синдром ->
syndromumhepatorenale.
Hcpatosplenomegalie, / : хепатоспленомегали я —4 he
patosplenomegalia.
Herabhängen, л : спадане, птоза
ptosis.
Herabsleigen, n: сли зан е, сп ущаме, спу ска не, де с-
цеизу с “4 descensus.
herabsteigend ; низходящ -4 descensus.
Herabzieher, /л : мускул, те глящ надолу, де пр е-
сор -4 depressor (1).
Heranführung, Heranziehung, / : прите гляне, приве ж
дане, аддукц ия -4 adductio.
heraus ülirend : изнасящ, отнасящ -4 efferens.
Herauspressung, / : изтискв ане - 4 expressio (1).
Herausreißen, n: изтръгване, изскубване, авулсия-4
avulsio.
Herbskatarrh, m: летен катар, сенна треска, хре
ма или астма -> catarrhus aestivus.
Herd, m: огнище, гнездо -4 focus.
Herdin'ektion, / : огнищна, фо кал на и нфекц ия - 4 in
fectio focalis.
Herdnephritis, / : огнищев нефрит —» nephritis in
sularis siv e focalis.
hereditär : хередит арен, нас ледствен, наследен -4
hereiitarius.
Hermaphrodit, m: хермафродит -4 hermaphrodi
tus.
Hermaphroditismus, m: хер мафроди ти зъм, двуп ол о-
вост -4 hermaphroditismus.
Hernia epigast ric a : епи гастрална херния - 4 hernia
epigastrica.
—
irrep onibilis : нен аместваща се херн ия —4 hernia
irreponibilis.
herniär : херниален -4 hernialis.
Hernie, / : херния, кила, изс ипван е - 4 hernia.
—,
epigast ris ch e : еп игастрална хер ния -> hernia
epigastrica.
Herniotomie, / : херниотомия -» herniotomia.
Herpes feb rilis : фебрилен херп ес -4 herpessimplex.
—
gestationis : геетационен херпес -4 herpes ge
stationis.
—
labialis : херпес на уст ните -* herpes labialis.
—
simplex : херпес, ст рес ница, стр ес н уш ка - 4 her
pes simplex.
—
zo ster : херпес зо сте р, зона -> herpes zoster
zona.
herpet.'orm, herpesartig: херпетиформен, херпесо-
виден -4 herpetiformis.
Hervorragnng, / : изп ъкн ал ост
prominentia, pro
tuberantia.
Herxheimersche Reaktion : Яриш -Херксхай мерова
реакция -4 Jarisch-Herxheimer*reactio.
Herz, л : сърце -> cor.
„Herzasthma**, л : сърдечна или кардиална астма -»
asthma cardiale.
Herzbeutel, m: сърцева то рбичка, перикард -4 pe
ricardium.
Her zbeutelentzündung, / : п ери кардит - 4 pericardi
tis.
Herzbeutelverwachsung, / : перикардно с раст ване - 4
concretio pericardii.
Herzbeutel Wassersucht, / : водянка на перикарда, хид*
роп ери кард -4 hydropericardium.
Herzbräune, / : стен окардия, анги на пектори с -4
angina*pectoris.
Herzdilatation, Herzerweiterung, / : дилатация или
разшире ние на сърцет о -> dilatatio cordis.
Herzgegend, / : пр едсърдеч на област, п одлъж ичн а
об/ аст —> praecordia.
Herzgeräusch, л : сърдечен шум - 4 murmur cardia
cum.
—, diastolisches : ди астоличен шум -4 murmur dia-
stolicum.
Herzgeräusch
Herzgeräusch, sy st olische s : систоличен шум - * mur
mur systolicum.
Herzgrube, / : подлъжична ямичка —» scrobiculus
cordis ; п одл ъжична област —» praecordia.
Herzinfarkt, m: сърдечен и нфаркт
infarctus
myocardii.
Herzi ns uffizienz , / : сърдечна инсуфициенцмя - * / я -
sufficieniia cordis.
Herzj&gen, л : тахи кардия *-» tachycardia.
—, anfallsweises : пароксизмална тахикардия -> fû-
chycardia paroxysmalis.
Herzk ammer, / : камер а или вен тр икул на с ърцето,
сгрцево стомахче
ventriculus cordis.
Herzklapp enfehler, Herzfehler, m: порок или вициум
на сърцето
vitium cordis.
—, angeborener : вроден порок на сърцето -» vi
tiumcordis congenitum.
Her zk lappeninsuflizi en z, / : недостатъчност на сър
дечните клапи - » insufidentia valvularis.
Her zklappenplastik, / : валвулопласти ка —> valvulo-
plastica.
Herzklappenzipfe), m : крило на ат рио-вентрику лн а-
та клапа —» cuspis (2).
Herzklopfen, л : сърцебиен е, пал пи таи ия -> palpi
tatio cordis.
Herzkranke, mf : сърдечно болен, кардиак —> c a r -
diacus (2).
Herzleiden, л , Her zkr ankheit, / : заболяване на съ р
цето, с ърдечн а болест изобщо, кардиопатия —>
cardiepathia.
Herzl ung engeriusch, п: сърдечно-белодробен, кар -
дио-пулмонален шум —» murmur cardiopul-
monale.
Herzm ittel, nfpl : кардиотонични, сърдсчн оу силва-
itui лекар ства -> cardiotonica.
Herzmuskel, m:мускул на сърце то, ми окард —>myo
cardium.
Herzmuskelinfarkt, m: миокарден ин фар кт -» infar
ctus myocardii.
Herzohr, л : ухо на предсърднето, сърдечно ухо -*
auricula atrii.
Herzpunktion, / : п ун кция на сърце то , ка рди оцен -
те з а -> cardiocentesis.
Herzruptnr, / : руптура , сп укван е на сърцето —>car-
diorrhexis (ruptura cordis).
Herzschatten , m: сърдечна сянка -» umbra cardia
ca.
Herzschlag, H erzs tillsta nd , Herztod, m: сърдечен
удар, п ар али за на сърцето, кардиоплегня —*
cardioplegia.
Herzschwäche, / : слабост на сърцето , сърдечна
слабо ст —» debilitas cordis; insufficientia
cordis.
Herzstoß, m: удар на с ърцето (при всяка кон тр ак
ция) —> ictus cordis.
Herzfon, m: сърдечен тон -» sonus cardiacus.
Herzvitium, л : вициум или порок на сърцето
vitiumcordis.
Herz vorhof, m, Herz Vorkammer, / : предсърдие -»
atrium cordis.
Herzwirbel, m: „вих рушка" на сърцето -» vortex
cordis.
Heterochromie, / : хст ер охроми я -> heterochromia.
Heterogen : хетероген ен , раз нороден, чужд - » hete
rogenes.
H eterom et ropie, / : хе тсрометроп ия -» heterometro-
pia.
hetcromorph : хс тер омо рфен , разновиде!Г -* hetero-
morphus.
hetcronym : хетерон имен, разноименен —» heterony-
/Л/ZJ,
Heterophthalmus, m: хстерохр ом ия -» heterochro
mia.
Ileteroplasi e, / : хетсроп лаз ия
heteroplasia.
Heteroplastik, / : хстсропластнка
heteroplasti-
ca.
Uelcrotopie, / : хстеротопия - * heterotopia.
Hirnlappen
Heterotransplantation, / : хетеропластнка -* hetero-
plastica.
Heterovakzine, / : х ете рова кци н а —> heterovaccinum.
Heuasthma, n: сенна астма, лет ен к ата р —» cataг-
r /r os aestivus.
Henbner-Hertersche Krankheit : боле ет на Х ер тер-
Хойбнер, целиакия, интестинален инфанти ли-
зъм —» coeliacia.
Henfieber, л, Henschnopfeo, m: сенна тр ес ка, сенна
х рем а, летен ка т а р —» catarrhus aestivus.
Hexenschuß, m: лумбаго —> lumbago.
Hexosen, ffpl : хексоз и -» hexosa.
Hiatus leukae micus: леткемичен хи атус -» hiatus
leukaemicus.
Hibernalio artificialis : изкуствена хнбернация —»
hibernatio artificialis.
Hicks-Wendnng : комбинирано верз ио по Брак ст он-
Хикс -> Braxton-Hicksi versio.
Hfdr(o)atfenom, л : хидр(о)адсном —» hidradenoma.«
Hidrozystom, л : хидроцистом, киста на потна ж л е
за —> hidгосуstoma.
Highmoresche Höhle : максиларен синус sinas ma
xillaris.
Hilfe, e rs te : първа помощ auxiliumprimum.
HiTsmittel, n: помощно средс тво - * adjuvans.
Hilus, m: хи лу с, вра та на орган -* hilus.
hinabführend : отнасящ, отв еждай; —> deferens.
hin'flhrend : принасящ, аф ере нтен —» afferens.
Hinken, n: куцан е, н акуцван е -* claudicatio.
—, inte rmittierend es : инте рмитирашо накуцва не —»
claudicatio intermittens.
Hinterbacken, ffpl : задник, седалище -» nates.
hinter e, Hinter- : заден, нам иращ ce no-н аза д —>
posterior.
Hinterhanpt, n: ти л -» occiput.
Hinterhauptsbein, л : тилна кост - * os occipitale.
Hînterhauptsfontaoelle, / : задна или малка фонта
нела —» fonticulus posterior.
Hinterhauptsgegend, / : тилна или окципиталн а об
л ает —►r eg /o occipitalis.
Hinterhauptsiappen, m: окц ипита ле н или тилен лоб
на главния мозък —* lobus occipitalis.
Hinter hir n, я : за ден мо зък, метенц ефа лон - » meten
cephalon.
Hinterkopf, m: тил —» occiput.
Hinte rst rang, m: заден стълб о т бяло ве щес тво на
гръбначния мозък
funiculus posterior.
hinzukommend : пр исъединяващ се, прибавен —>
accessorius.
Hippocampus, m: хипоклмпус (в главния м оз ък) —»
hippocampus.
hippokratisch : Хипократов —> Uippocroticus.
Hirn, л : главен мозък, енцефалон —> encephalon.
Hirn- und Hirnhautbruch, m; енцефаломен ингоцел е -*
encephalomeningocele.
Hirnanhang, m: мозъчен придатък, хи пофи за —»
hypophysis.
Hirnbruch, m: мозъчна херния, ен цсф алоц елс -> en
cephalocele.
Hirndruck, m : иътречерепно или интракрани алн о
налягане -> tensio intracranialis.
Hirnerschfitterung, / : сътрес ени е пли комоция на
мозъка
commotio cerebri.
Hirnhaut, h arte ; тв ърда мозъчна обвивка —» dura
mater.
—, weiche : мека мозъчна обвивка на главния мо
з ъ к -» pia mater encephali.
—, z a r t e : мека мозъчна обвивка -» leptomenin
ges.
Hirnhautentzündung, / : менингит —» meningitis.
Hirnkammer, / : мозъчно стома хче , мозъчен вен три
кул -» ventriculus cerebri.
—, dritte : трето мозъчно стомахче, трети вентри
кул ->ventriculus tertius.
—, vierte : че твърто мозъчно стома хче , ч етв ърти
вен три кул -» ventriculus quartus.
Hirnlappen, m: мозъчен лоб lobus cerebri•
1035
Hirnne rv
1036
Hirnnerv, m: череп номозъчсн, кр аниален нерв ->
nervus cranialis.
Hirnnervenkern, m: -> nucleus (2).
Hirnquetschung, / : к он туз ия или нат ъртва не на мо
зъка -* contusio cerebri.
Hirnrinde, / : кора на главния м озък, мозъчната
ко ра —>cortex cerebri.
Hirnsand, m: мо зъчен пяс ък - > acervnlus.
Hirnschenkei, mfpl : кр аче та на главния мозък —>
pedunculi cerebri.
Hirnsciilag, m: мозъчен удар -> apoplexia (1).
Hirnsinus, m: син ус и или пазви на твърдата мо
зъчна обвивка
sinus durae matris.
Hirnwindung, / : мозъчна изви вка —> gyrus.
Hirschsprungsche Krankheit : болест на Хиршщпрунг,
конгенитален мсгаколон —
*megacolon conge
nitum.
htrsekorngroß : п росов идеч, милнарен
miliaris.
Hirsutismus, m: хи рзути зъм —> hirsutismus.
Hissches Bündel : снопчс на Хне, атри о-вен тр икулно
снопче —» fasciculus atrioventricularis.
Hist(i)0 2 yten, mfpl : хи стп оц нтн —» histiocytus.
Histogenèse, / : хист(и)огене за —> histogenesis.
Histologie. / ; хистологн я -> histologia.
Histolyse, / : хнетолиза —» histolysis.
H ist op atholo gie ,/ ; хистопатология—*histopathologia.
Histoplasmosis, / : хн етоп лазмоза -» histoplasmosis.
HitzblÖtterchen, n: милпария върху червени п а п у
ли -> miliaria rubra.
hitz ebe sländig : топ лоустойчив, те рмостабилен —>
thennostabilis.
hitze em pfindlich : н еус тойчи в на топлина тер мола
билен —> thermolabilis.
Hitzschlag, m: топлинен удар, удар от горещина,
термоплегия —» thermoplegia.
Hobelbinde, Hobelspanbinde, / : спирална бинтова п ре
връзка, долабра —> dolabra.
Hochdruckkrankheit, / : повишено кръвно наляган е,
хипертон ия —» hypertonia (Î).
Hoden, m: мъжка полова ж ле за , те сти кул, семен
на жлеза, мъдо testis.
Hodenentzfindung, / : орхит —» orchitis.
Hodengeschwulst, / : месест тумор на тести ку ла ,
с ар кои еле —» sarcocele.
Hodenkarzinom, л, Hodengeschwulst, / : злокач ествен
тумор на тестикула, семином
seminoma.
Hodennedr&lgie, / : те сти кул на невралгия, ор хиал-
гия -> orchialgia.
Hodensack, m : мъдна торбичка, скротум -> scro -
tum.
Hodgkinsche Krankheit : бо лест на Ходжкин, лимф о-
гранул ом атоз а
lymphogranulomatosis.
Höchstgabe, / : максималн а до з а -> tfos/s maxima.
Höcker, m : огран ичена издати на или възв ишен ие,
въ рга , издатина -> tuber (1); грапаво място,
грапава издати на, изп ъкналост, г рап авост —»
tuberositas; остро върх а гърбиц а, гибус —>
gibbas.
Höckerchen, л : малка издатин а, малка върга (буч
к а) tuberculum(1).
höckerreich : грапав, н ера вен —» tuberosus.
Höhenkrankheit, / : болест на вис очи ната, планинска
болест —> morbus montanas.
Höhepunkt, m : вр ъх -> acme, vertex (2).
Höhle, / : кухина, пазва, антрум, синус -» antrum,
sinus; вдлъбнатина, яма, кухи на —> cavitas,
cavum.
Höhlung, / : вдлъбнатина, яма, кухина
cavitas,
cavum.
höhlenreich : пещери ст, каве рн озе н
са?егло.9а.у.
Hören, л : слушане
auditus (2).
Hörnchen, л : мал ък ро г, р огче —» corniculum.
Hörnerv, m : слухо в нерв nervus stato-acusticus.
Hörrohr, л : с лу шалка , стетоскоп -» stethoscopium.
Hörstummheit,/: слухова немота —» audimatitas.
hohl : кух , празен
cavus; вдлъбнат, издълбан
concavus♦
Hüftgelenk
Hohl fuß, m: вдлъбнато стъпало - » / ; « excavatus.
Hohlhand, / : дл ан - » palma manus.
Hohlnadel, / : куха игла, кан юла —> cannula.
Hohlraum, mi кухина, каверна —> caverna; ку х и
на, яма —> cavitas, cavum; кух о п ростран ст
во
sinus.
—, kleine r : килийка —>cellula (2).
Holilsonde, / : жлебовлта сонда -^specillumsulcatum.
Uoiilvene, obere : горна куха вена -* vena cava su
perior.
—, untere : долна ку ха вена -» vena cava inferior.
holosystolisch : холосистоличе н —> holosystolicus.
Holzknecht'scher Raum : п ростра нство на Холц-
кнехт —>spatiumretrocardiale.
Holzkohle, / : дървени въглища —> carbo ligni.
Homöopathie, / : хомеопатия —» homoeopathia.
homogen : хомогенен, еднороден
homogenes.
Homoioplastik, Homöoplastik, / ; хомопластика -> / z o -
mopiastica.
Homoiotransplantation, Homotransplantation,/: хомо-
пластика —*homoplastica.
homolate ral : хомолатерал ен -> homolateralis.
homolog : хомологичен, хомоложен, съ от ве те н и
др.
- > homologas.
homonym : хомонимен, едноименен —» homony
mus.
Homosexualität, / : хомосексуали зъм —» homosexua-
lismus.
Hormetonie, / : хорметония —» особен вид ранна
контрактура —» hormetonia.
Hormon, л : хормон, и нкрет —» hormonum.
adren ok ortikotropes : адрен окор ти котроп ен х ор
мон —» АСТН.
Hormonothérapie, / : хормонотерап ия, хор монн о л е
чение —> hormonotherapia.
Horn, n: рог -* cornu.
Hornerscher Symptomenkomplex : синдром Хорнер -►
Homeri syndromum.
Horngeschwulst, / : кератом —» keratoma.
Hornhaut, / : роговица, корн ея —> cornea.
Hornhautentzündung, / : кера тит -*keratitis.
Hornhautfleck, m: макула или п омът няване на ро
гов иц ата —>macula corneae.
Hornhantgescliwür, л : язва на рог ови ц ата —» aleas
corneae.
—, kriechendes : пълзяща язва на роговицата —»
ulcus serpens corneae.
Hornhautkegel, m: коническа р огови ца, ке ра то ко-
нус keratoconus.
Hornh&utpiftstik, / : кера топ лас тика , п ри са ждан е на
роговица -» keratoplastica.
Hornhautr efl ex, m: ко рн еален, кор неен реф ле кс —>
reflexus2cornealis.
Hornhautscheitel, m: връх на р огов иц ата —> vertex
corneae.
Hornhautschnitt, m, Hornhautspaltung, / : ин ци зи я на
роговиц ата, кер атотомия -» keratotomia.
Hornh auttrübung, hau chartige : сл або п омътн яв ане на
роговицата
nubecula (corneae) (1).
Hospital, л : болница —» hospitalium, лододот/ат.
Hospitalbrand, m : болнична ган гр ен а -» gangraena
nosocomialis.
Hospitalinfektion, / : нозокомиална, вътр еболнична
ин фекц ия -> infectio nosocomialis (2).
Hospitalisiernng, / : хоспи тал иза ци я, хос пи т али з и
ране
hospitalisatio.
Hospitalismus, m: хосп итали зъм -» hospitalismus.
Hüftbein, л : тазова кост, безименна кост —» о,у
coxaet coxa (1).
Hüftbeinkamm, m : хълбочен гребен -> crista iliaca.
Hüftbeinloch, л : з а ту ле н отв ор foramen obtura
tum.
Hüfte, / : ханш -» солта
—, X- : кокса валга -» содта valga.
Hüftgelenk, л : тазо -бедрен а става
articulatio
coxae, солта
Hüftgejenkentzflndung
1037
Hyperchlortirie
Hüftgelenkentzündung, f : коксит —> coxitis.
Hiiftgelenkspfanne, / : глзвулечна ямичка, ац ета бу-
лум —> acetabulum.
Hüftnerv, т : седалищен нерв, ишиадикус ( не рв) —»
nervus ischiadicus.
Hüftschlagad er, gemeinsame : обща хълбочна а рт е
рия arteria iliaca communis.
Hürtschmerz, m: болка в та зо- бедрената става, кокс -
алгия - 4 coxalgia.
Hüftvene, gemeinsame : обща хълбочна вена - » vena
iliaca communis.
Höftweh (pop.f n: ишиас —> ischias.
Hügel, m: хъ лм( че) -> montiсиIus.
Hügelchen, n: хълмче, малко възвишение -4 colli
culus.
Hühnerauge, n: мазол - 4 clavus.
Hühnerbrust, / : птичи гърди -4 pectus carinatum.
Hühnerwurzel, / : обикновена брадавица verruca
vulgaris.
Hülle, / : обвивка, ципа -> indumentum (1): по
кривка, обвивка -* integumentum, involucrum;
ибпивка ~> theca; обвивка, покривка, ципа - 4
tunica; кип а или мембранозна обвивка, покри
вало -> velamentum.
Hüîse, / : семенна шушулка -> legumen (2); шу
шулка (на фасул, грах и др.)
- 4 siliqua.
Hülsenwurm, /и : ехннокок -4 Echinococcus.
Hüsteln, л : покашлянс, лека кашлица —» tussica-
latio.
Hufeisennierc, / : подковообразен или дъгообр азе н
бъбрек -* геи arcuatus.
h u m e ra lis: раменен, мишничен —> humeralis.
hnmoral : хуморален —> humoralis.
Hnndetoandwnrra, m: кучешка тения -4 Taenia echi
nococcus.
Hundskrankheit, / , Hundsfieber, n:папатациева тре с
ка, папатаци -4 febris pappataci.
Hundswut, / : бяс —> rabies.
Hundszahn, m:кучешки зъб —> </*/« дел/ли.
Hunger, i» : глад —> fames.
Hiingerkrankbeit, / : Hungerödera : болест от не
достатъчн о и недоимочно хранене, алимен
тарна или хранителна дистрофия, оточна бо
лее т -> dystrophia alimentaria.
Hungerkur, / : лечен ие с глад -* nestitherapia.
Hungern, n: гладува не - 4 inedia.
Hungertyphus, m : петнист тиф, ендемичен петнист
т и ф - 4 typhus exanthematicus.
Hungerzustand, m: изтощение всл. на гладуване,
инаниция inanitio.
Husten, m: кашлица tussis.
—, blauer : коклюш, псртусис -> pertussis.
—.
feuchter : влажна кашлица -» tussis humida.
—, trocke ner : суха кашлица -» tussis sicca.
Hust enmittel, nfpl : лекарства против кашлица ->
bechica.'
hu stenstillend : утал ожв ащ кашлицата, е ксп екто-
рпне -4 pectoralis (2).
Hutchinsonsctie Trias : Хъчннсонова триада - 4 Hut-
chinsoni trias.
Hyalinosîs, / : хиал шюза - 4 hyalinosis.
Hydatiden, ffal : хидатиди - 4 hydatides.
Hydatidenmole, / : хндатидна ( мехурче ст а) мола ->
mola hydatidosa.
Hydrämie, / : хндремня, раз водняване на кръвта —»
hydraemia.
Hydramnion, n: хидрамниои - 4 hydramnion.
Hydrargyrismus, m: хндраргиризъм, живачно о тр а
вяне -> hydrargyrismus.
Hyd(r)arthrose, / : хидрлртроза -> hydrarthrosis.
Hydrcnzephalozele, Hydrozephalozele, / : хидренц ефл-
ла це лс , херния на главния мозък -> hydren-
cephalocele.
Hydroa, / : хидроа, мех урч еста дерматоза
Hyd
roa.
—
vacciniformîs : ва кциниформена хидроа -4 Hyd
roa vacciniformis.
Hydrot abilitftt, / : хидролабилитет, хн дро лабил
ност -4 hydrotabilitas.
Hydrolyse, / : хидролиза -4 hydrolysis.
Hydromeniogozele, / : хи дроменингоцеле -> hydro
meningocele.
Hydromphalus, m: хидромфалус -> hydromphalus.
Hydronephrose, / : хидронефроза -> hydronephrosis.
Hydroperikard, л : хидропе ри кард, водянка на п е ри
карда - » hydropericardium.
Hydroperitoneum, я : асци т, водянка на корем ната
кухина
certes.
hydrophil : хидрофнлен -* hydrophitas.
Hydrophobie, / : хндрофобия, с трах от вода hyd
rophobia.
Hydrophthilmus, m: хидрофталм -4 hydrophthal-
mew.
Hydropneumothorax, m: хидропневмоторакс - 4 hyd-
ropneamotНогах.
Hydrops, rn: хидропс, водянка - » hydrops.
—
cardiacus : кардиален, сърдеч ен хи дропс -»
hydrops cardiacus.
—
gravidarum ; водянка у бременните -> hydrops
gravidarum.
—, renalis : бъбречен хидропс -4 hydrops renalis.
Hydropyonephrosc, / : хидроп но нефроза —» hydro-
pyonephrosis,,
Hydropyoureter, m : х идропиоуретер - » Hydropyoure
ter.
Hydrorrhoea, / : хидрорея, (си лно) волнисто т еч е
ние - 4 hydrorrhoea.
—
gravidarum : изтич ане на околоплодни води - 4
hydrorrhoea gravidarum.
Hydrosalpinx, m : хидросалпинкс -> hydrosalpinx.
Hydrotherapie, / : хндротсрапия, водолечение ->
hydrotherapia.
Hydrothorax, m : хндроторакс - 4 hydrothorax.
Hydrozele, / : хи дроцеле, водянка на яйцето -4
hydrocele.
—, vereiterte : нагноило хидроцеле, пио целе ~4
руосeie.
Hydrozephalus, m: хи дроц ефа л(ус), хидроцеф али я -4
hydrocephalus.
Hygiene, / : хигиена -4 hygiena.
Hygrom, m : хигром - 4 hygroma.
Hymen, n: девствена ципа, химен —» hymen.
hymenal : химен(ал)ен, отна сящ се до хнмен а -4
hymenalis.
Hymenorrhaphie, / : хименораф ня- 4 hymenorrhaphia.
hyoid : хионден, подобен на гръцка та буква t> - 4
hyoïdes.
hyoideus : хиоиден, подезичен - 4 hyoideus.
HypSsthesie, / : хнпсстезия, намалена сети вно ст -4
hypaesthesia.
Hypakusis, / : хи пакуз ис , отслабване на с луха - 4
hypacusis,
Hypalgesie, / : хипалгезня -4 hypalgesia.
Hyperad renal ismus, m: хи перадреи али зъм -4 hyper•
adrenalismus.
Hypreämie, / : хиперемия, местно кръвонап ълва нс - 4
hyperaemia.
—, aktive oderarterielle oderentzündliche : активна
или артериална хиперемия, а кт ив н о кръво на -
ггьлване, конгеетия - 4 congestio, hyperaemia
activa.
—, passive oder venöse : пасивно кръво напълване,
венозен застой -4 stasis venosa; пасивна или
венозна хиперемия -4 hyperaemia passiva.
hyperämisch : хиперемичен, кръпэна пълнен -4 hyper-
аemiсиs.
Hyperästhesie, / : хиперсстсзия -4 hyperaesthesia.
Hyperakusis, / : хнперп кузне, ненормална ос трота
на слуха -4 hyperacusis.
Hyperalgesie, / : хипералгезня
hyperalgesia.
Hyperaz idität, Hyperchlorhydrie, / : хип ерацидитет,
хнп срацидност - 4 hyperaciditas.
HypercHlorurie, f: хнпе рхлорурия -4 hyperchlor-
aria.
Hypercholesterinämie
1038
Hypostase
Byperctiol esferinäinie, / : хнп ерхол естеринемня -»
hypercholesterinaemia.
Hyperdaktylie, / : хн пердактил ия, полидактилия ->
polydactylia.
Hyperemesis, / : хипере ме зис, безспирно п ов ръща
не
hyperemesis.
Hyperergie, / : хип ер ерги я - » hyperergia.
Hyperextension, / : х ипере ксте нзп я - » hyperexten-
sio.
Hyperfunktion, / : хи перфункц ня -> hyperfunctio.
Hypergenitalismus, m : хипергеннтализъм, ximepro -
надизъм -» hypergenitalismus.
Hypergeusie, / : хипергеузня, вкусова хипересте-
зия —* hypergeusia.
Hypergie, / : хипергия -» hypergia.
Hyperglobuüe , / : хипергл обулня, увеличение на
ер итр оц ити те -» hyperglobulia.
Hyperglykämie, / : хнперглнкемн я -» hyperglykae-
mia.
Hyperhidrosis, / : хип ер хидроза , уси лен о потоотде-
ляне —> hyperhidrosis.
Hyperinose, / : хн пер иноза, хипсринозсми я -* /zj/-
perinosis.
Hyperinsulinismus, Hyperinsulismus, m: хнперинсу-
ли ни зъм
hyperinsulinismus.
Hyperleukozytose, / : хн перлевкоц итоз а
hyper-
leucocytosis.
Hyperkapnie, / : хиперкапни я hypercapnia.
Hyperkeratose, / : хн пер кер ато за
hyperkeratosis;
ке р ато з а —» keratosis.
Hyperkinese, / : хи п ер кнн ез а - » hyperkinesis.
Hypermastle, / : полимастия —* polymastia.
Hypermenorrhoe, / : мено рагия, силна (оби лна) мен
с труац и я - ♦ menorrhagia.
Hypermétropie, / :
хнперметропия, „далекоглед
ств о“ —> hypermetropia.
Hypermotilität, / : хи п еркннеза hyperkinesis•
Hypernephrom, л : хипернефром на бъбрека, тумор
на Грав иц - » hypernephroma renis.
— , ec htes : истински хипернефром, тумор на
Вилмс —» hypernephroma verum.
Hyperopie, / : хнп ерметроп ия —» hypermetropia.
Hyperorexie, / : силно повишен апети т, булимия —»
bulimia.
Hyperosmie, / : хиперосмия, усилен мирисен ус ет -»
hyperosmia.
Hyperostose, / : хи перостоза -»
Hyperparathyreoidismu s, m : хиперпаратир еоидиз ъм,
х ип ерп арат ирео за —> hyperparathyreosis (hy
perparathyreoidismus).
Hyperpigmentierung, / : хиперпигментаци я -* hyper
pigmentatio.
Hyperpituitaris mus , m: хип ер питуи та риз ъм , хипер-
функц и я на хип офи зата —» hyperPituitarismus.
Hyperplasie, / : хи п ерплазия —» hyperplasia.
Hyperpnoe, / : хи перпнея, усилено дишане -* hy-
perpnoea.
Hyperprosexie, / : хиперпрозе кси я, болестно пови
шен о внимание —> hyperprosexia.
Hyperpyrexie, / : хи перпирекс ия -► hyperpyrexia.
Hyperrellexie , / : хи п ерреф лекси я -> hyperreflexia.
Hypersalivation, / : хип ерс али ва ция, усилено слюн -
ко отде лян е —» hypersalivatio.
Hypersekretion, / : х ипер секрец и я hypersecretio.
Hypersomie, / : ги га нтс ки или ве ли кански ръст ,
ги га н ти зъм —» gigantismus.
Hypersthenurie, / : хи п ер стен урия -> hypersthen-
uria.
Hypertension, / : х и пер тен зи я -> hypertensio.
Hyperthelie, / : полителия
polythelia.
Hyperthermie, / : хи пертер мия, прегряв ане (н а о рга
низма) —» hyperthermia.
Hyperthymie, / : хи пертимия, пр екомер на емотив-
ност -* hyperthymia.
Hyperthyreodismus, т %Hyperthyreose, / : хиперти-
реои ди зъм, хип ертир ео за -» hypertyreosis
(hyperthyreoidismus).
Hypertonie, / : хипертония, —» hypertonia.
— , essentielle oder genuine : есенциална хиперто
ния, хипертонична болест —» hypertoniaessen
tialis, morbus hypertonicus.
hypertonisch : хипертоничен —» hypertonicus.
Hypertrichosis, / : хипертрихоза, прекомерно окос
м я в а н е —» hypertrichosis.
Hypertrophie, / : хипертрофия —» hypertrophia.
hypertrophisch : хипертрофиран —> hypertrophicus.
Hyperventilation, / : хнпервентилация (на белите
дробове) - » hyperventilatio.
Hypervitaminose, / : хипервитаминоза -» hypervita
minosis.
Hyphaema, л : хип(х)ема —» hyphaema.
Hyphédonie, / : хифедония, полова студенина
hyphedonia.
Hypinose, / : хипиноза -» hypinosis.
Hypnose, / : хипноза -» hypnosis.
Hypoazidität, / : субацидитет —» subaciditas.
Hypochloràmie, / : хипохлоремия —> hypochlor-
aemia.
Hypochlorurie, / : хипохлорурия -» hypochloruria.
Hypocholesterinâmie, / : хипохолестеринемия -> Лу-
pocholesterinaemia.
Hypochondrie, / : хипохондрия, хипохондричен син
д ро м —» hypochondria.
Hypochondrium, п : хипохондриум, подребрие —>
g / о hypochondriaca.
Hypochylie, / : хипохилия —> hypochylia.
Hypodermoklyse, / : хиподермоклиза, подкожно вли
ване
hypodermoclysis.
Hypofunktion, / : хипофункция -> hypofunctio.
Hypogalaktie, / : хипогалактия —» hypogalactia.
hypogastrisch : хипогастричен -> hypogastricus.
Hypogastrium, л : хипогастриум, долна коремна
сбласт —> reg/o hypogastrica.
Hypogenitalismus, m : хипогенитализъм -* hypoge-
nitalismus.
Hypoglobulie, / : хипоглобулия, намаляване на ери
троцитите —> hypoglobulia.
Hypoglossuslfthmung, / : парализа на езика, глосо-
плегия -> glossoplegia.
Hypoglykämie, / : хипогликемия -» hypoglykae-
mia.
Hypohidrosls, / : хипохидроза, намалено потоотде-
л я н е - > hypohidrosis.
Hypokapnie, / : хипокапния - * hypocapnia.
Hypomenorrhoe, / : хипоменорея, оскъдна менструа
ц и я - > hypomennorrhoea.
Hypomnesie, / : хипомнезня, отслабване на памет
т а - > hypomnesia.
Hypoparathyreoidismus, m : хипопаратиреоза, хипо-
паратиреоидизъм
hypoparathyreosis (hypo
parathyreoidismus).
Hypopharynx, m: хипофаринкс, ларингофарннкс ->
hypopharynx.
9
hypophysär, Hypophysen- : хипофизен, хипофизарен —>
hypophysarius.
Hypophyse, / : хипофиза, хипофизна жлеза -> Лу-
pophysis.
Hypophysenstiel, m: инфундибулум на хипоталаму-
с а —> infundibulumhypothalami.
Hypopituitarismus, m: хипопитуитаризъм —> hypo
pituitarismus.
Hypoplasie, / : хипоплазия, недоразвитие
hypo
plasia.
Hypoproteinämie, / : хипопротеинемия
hypopro-
teinaemia.
Hypoprothrombinämie, / : хипопротромбинемия -»
hypoprothrombinaemia.
Hypopyon, л : хипопион -» hypopyon.
Hypopyonkeratitis, / : гнойна, пълзяща язва на рого
в и ц а т а —» ulcus serpens corneae.
Hyposmie, / : хипосмия -» hyposmia.
Hypospadie, / : хипоспадия -» hypospadia.
Hypostase, / : хипостаза, застой на кръвта -» hy
postasis.
hypostatisch
1039
Impotenz
hypostatisch : хи постатичен -> hypostaticus.
HyposthenuHe, / : хипостенурня —* hyposthenuria.
Hyposystolie, / ; хипосистолия, слаба или непълна
систола
hyposystolia (J),
Hypotension, / : хи п отензи я, понижаване на наляга
нето
hypotensio.
Hypothalamus, m : хнпоталамус, хипоталамична об
ласт, дненцефална област
hypothalamos,
Hvpothermie, / : хипогермия - » hypothermia.
Hypothymie, / : хипотимия, ненормална угнете-
ност —> hypothymia.
Hypothyreoidismus, m , Hypothyreose, Hypothyreoldle,
/ : хн поти ре энди зъм, хипотирсоза —» hypothy
reosis (hypothyreoidismus).
Hypotonie, / : хипотония, понижено кр ъв но наля
гане -* hypotonia (1); понижаване на наляга
нето, хипоте нзия —» hypotensio.
—
des Blutdruckes : понижено кръвно налягане,
артериална хипотокия - * hypotonia (1).
hypotonisch : хипотоничен —> hypotonicus.
Hypotrophie, / : хи потрофи я (болест у кърм ач ета
т а ) -» hypotrophia (2).
Hypoxämie, / : хипоксемия -» hypoxaemia.
Hypsiphobie, Hypsophoble, / : иатраплив страх от ви
сочина -> hypsophobia (hypsiphobia).
Iatrocenie, / : ятрогения, ятрогенна болеет -* lo/ro-
genia.
Ichor, m: сукървица
«W ior (sanies).
Ichthyismus, m : ихтиизъм, отравяне от риба -> ich-
thyisrnus.
Ichthyosis, / : ихтиоза, „кожа на риба* —» ichthy
osis.
Icterus gravis : тежък иктер, злокачествена жълте
н и ца —> icterus gravis.
—
neonatorum : жълтеница у новородените -» icte
rus neonatorum.
Idlopatlsch : идиопатичен, самостоен, генуинен —>
idiopathicus, genuinus (2), essentialis (2)
(есенциален).
Idiosynkrasie, / : идиосинкразия -* idiosyncrasia.
Idiot, ш , Idiotin, / : идиот, слабоумен -► idiota.
Idiotie, / , Idiotismus, m: идиотия, идиотизъм ->
idwtia.
— , m ongoloïde : монголоидна идиотия, монголи-
з ъ м - » mongolismus.
Idiotypes, m: генотип -* genotypus.
ikterisch : иктернчен, жълтеничав -» ictericas.
Ikterus, m : иктер, жълтеница —> icterus.
— , epidemischer : епидемичен хепатит, болест на
Боткин
hepatitis epidemica.
— , hämolytischer : хемолктичен иктер, хемолитична
анемия или жълтеница —» icterus haemolyti
cus, anaemia haemolytica.
Iktus, m: удар, тласък и др.
- * ictus (1-2).
Ikwalieber, n: петдневна треска, волинска треска,
окопна треска —» febrisquintana.
Ileitis, / : илент -* ileitis.
—
terminalis : терминален илеит, болеет на Крон
ileitis terminalis.
Iléostomie, / : илеостомия -» ileostomia.
ileozökal : илеоцекален —» ileocaecalis.
Ileozökalkt&ppe, / : илео-цекална клапа, клапа на
Баухин - у valva ileocaecalis.
Ileum, n: илеум, хълбочно черво -* ileum.
ileus, m: нлсус, чревна непроходимост -> ileus.
— , dynamischer : динамичен илеус ileus dyna-
micus.
— , mechanischer : механичен илеус -» //еде mecha
nicus.
— , paralytischer : паралитичен илеус —* //*де pa
ralyticus.
— , spastischer : еластичен илеус -» //еде ,урде//где.
Hypurgle,/ : хипургия, грижи за болните (като
уче ние) -* hypurgia.
Hysterectomia abdominalis : абдоминална или ко
ремна хи стеректомия - » hysterectomia abdo
minalis.
—
vaginalis : вагинална и ли влагалищна х и стер екто
мия -» hysterectomia vaginalis.
Hysterektomie, / : хи стеректомия —> hysterectomia„
Hysterie, / : хистери я - » hysteria.
hysterisch : хистеричен -> hystericus.
hysterische Kugel : хи ст еричн а топ ка -* globus
hystericus.
Hysterographle, / : хыстерография - * hysterogra-
phia.
Hysterokleisls, / : хи стероклейзи с ( оп ер ац и я) - »
hysterocleisis.
Hysterometer, я : хистер ометър - » hysteromet•
ram.
Hysteropexie, / : хи стероп екси я -> hysteropexia.
—, vaginale : вагинофиксация на матката -» s agi
no fixatio uteri.
Hysteroptose, / ; хистеропто за - » Ау,у/гго р/о «$ .
Hysterosatpingographie, / : х истеро са лп инго графи я —»
hysterosalpingographia.
Hysterotomie, / : хистеротомия - e hysterotomia.
I
Illusion, / : илюзия -» illusio.
im Reagenzglas : в епруветка -» /я vitro.
Imbezlßt&t, / : имбецилност, слабоумие средна
степен —» imbedlitas.
Imbibition, / ; имбнбиция, всмукване, просмуква
н е imbibitio.
Immersion, / : кмерсия -> /шдегл/о.
Immobilisierung, / : »мобилизиране
immobili
satio.
Immun : имунен, кевъзприемчив —> immanis.
Immunisierung, / : имунизация, имунизиране —» /я*-
тanisatio.
Immonifät, / : имунитет -» immunitas.
Immunitätslehre, / : имунология -* immunologia.
Immunkörper, m: антитяло, амбоцептор ambo
ceptor; (pl) противотела, защитни тела —►
anticorpora.
Immunologie, / : имунология -» immunologia.
Immunothérapie, / : имунотерапия —» immunothe-
rapia.
impermeabel : импермеабилен, непропусклив
/т-
permeabilis.
ImpetiginOs, impetigoartig : подобен на импетиго,
нмпетигинозен -> impetiginosus.
Impetigo, / : импетиго -> impetigo.
—
Bockhart : фоликуларно или стафилококово
импетиго, импетиго на Бокхарт -» impetigo
follicularis s lv e staphylogenes, impetigo
Bochharti.
—
contagiosa : контагиозно импетиго *-> impetigo
contagiosa.
—
follicularis : фоликуларно импетиго -* impetigo
follicularis.
—
herpetiformis : херпетиформено импетиго ->
impetigoherpetiformis.
limprstoff, m: вакцина, ваксина
vaccinam.
Impffang, / ; вакцинация, вакциниране, ваксини
раме - » vaccinatio.
Implantation, / : имплантация, имплантиране ->
implantatio.
impotent ; импотентен -> impotens.
Impotentia coëundi : полово безсилие на м ъжа —>
impotentia coëundi.
—
generandi : безплодие, стерилитет у мъжа ->
impotentia generandi.
Impotenz, / : импотенция, полова слабост —» /тр о -
tentia.
Imprägnation
1040
insanabeî
Imprägnation , / : оплодяване —» fecundatio.
Impression, / : импресия, вгьва не , хлътван е - » ifn-
ргessio.
Imp ubertät, / : липса на полово съзр яван е —» impii*
bertas.
Impuls, tn: импулс, п одбуждане, (вътрешен ) по-
тнк —» impulsus.
inäqual : нераве н, н ее дн акъв —» inaequalis.
inaktiv : неактивен, недеен —» inactivus; неактивен,
вял, бавен —» indolens (2).
Ioaktivität, / : инертност, отпуснатост —» ллег-
Sia (V-
Inanition, / : инаниц ия, изтощени е всл. на гладува
не —> inanitio.
Inanitionsk rankheit, / : болест от недостатъчн о и
недоимьч но хране не, алиментарн а или храни
те лна дис тр оф и я, оточна болест —» dystrophia
alimentaria.
Inappete nz, / : бе заиетнтне —* anorexia.
Inclinatio pelvis : наклонение на таза —» inclinatio
pelvis.
Incompensation, / : ин компеисация, липса на ком
пенс ац ия —» incompensatio.
Incontinentia nrinae : нез адържан е на урината —>
incontinentia urinae.
Indicatio vitalis : витална индикация, жиз нено по
к аз а н и е —» indicatio vitalis.
Indifferent : индиф ерентен, безраз ли чен —> indi/*
ferens.
Indigestion , / : индигеетия, леко стомашно раз ст рой
ство —> indigestio.
Indikanämle, / : инднканемия —> indicanaemia.
Indikanurie, / : и ндиканурия —> indicanuria.
Indikation, / : индикация, показани е, лечебно пока
зан ие —» indicatio.
—, kaus ale : ка уз а лн а индикация, причинно пока
з ани е —> indicatio causalis.
Indikat or, т : индикатор - » indicator.
indirekt : ин дире ктен , непряк, косвен -» indirectus.
Indolenz, / : индоле нтн ост —» indolentia.
Induratio penis pla stica : пластично втвърдяване на
половия член -> induratio penis plastica.
Ind ur ation, / : ин дурац и я, втвърдяване - » indura-
//о.
—, brau ne : тъмн окаф яво уплътнява не на белите
дробове —» induratio fusca pulmonum.
in du r ie rt : ин дуриран , затвърдял, уплътнен —» indu-
ratus.
infantil : инфантилен, детски —» infantilis.
infaotilismus, /я : инфантилизъм -» infantilismus.
—
genitalis : генитален, полов инфантилизъм -»
infantilismus genitalis.
—, intestinaler : интестинален инфантилизъм це-
л и аки я —» coeliacia.
Infarkt, т : инфаркт -» infarctus.
—, anämischer : анемичен инфаркт -» infarctus
anaemicus.
— , hämorrhagischer : хеморагичен инфаркт -» /л-
farctus haemorrhagicus.
—, r oter : червен инфаркт —» infarctushaemorrha
gicus si ve ruber.
—, weißer : бял инф ар кт -> infarctus anaemicus
sive albus.
inf au st : неблагоприятен —» infaustus.
Infektarthritis, / : инфектартрит, огнищно-инфек-
циозен артрит, ревматоиден артрит —» infect-
arthritis.
infektiös, Infektions- ; инфекциозен, заразен, зара
зи телен —» infectiosas.
Infektion, / : инфекция, заразяване -» infectio.
—, alimentäre: алиментарна инфекция -» infectio
alimentaria.
—, erneute : подновена инфекция, реинфекция —>
reinfectio.
— , latente : латентна инфекция -> infectio latens.
— , urogene : урогенна инфекция, уретрална, кате-
тър н а или пикочна тр еска -» febris urethralis.
Infektionsherd, т : огнище на инфекци ята
focus-
infectionis.
Infektionskrankheit, / : инфе кц иозн а бол ест-* morbus
infectiosus.
inf e rtil : безплоден , стери лен -» infertilis.
Inf e rtiiitftt, f: безплодие, с тери л ите т-» sterilitas (JJ.
Infiltrat, л : инфилтрат -» infiltratus.
Infiltration, / : инфилтрация, инфилтриране -» in-
/Utrario.
infizierend : заразителен, заразяващ -» infectiosus-
infiziert : инфектиран, заразен -» infectus.
Influenza, / : и нфлуен ц ия, грип —» grippus.
infraklavlkulär : иифраклавикуларен,
подключи -
чен -» infraclavicularis.
Infraktion, / : инфракция, пречупване, начупване->
infractio.
Infr a orbital : инфраорбитален -» infraorbitalis.
infrapatellaris: инфрапателарен —> infrapatellaris.
Infundibulum hypothalami : икфундибулум на хи п о -
та ламуса —» infundibulumhypothalami.
Infus, m: инфуз, запар ка -» infusum.
Infusion, / : и нфузи я —» infusio (JJ.
Ingestion, / : поемане на хр ан а пр ез уст ата —» in
gestio.
Inguinal : ингвинален, слабинен —» inguinalis.
Inhalation, / : инхалаци я —» inhalatio.
Inhibition, / : задържане или потискане функ
цията -> inhibitio.
Inhibitor, m: инхибитор -* inhibitor.
Inion, л : инион, външната тилна издатина —►
inion.
initial : ин ициален, начален, изходен —» initialis.
Initialaff ekt, syphilitischer : първи чна сиф или тичн а
язв а, тв ърд шанкър -» ulcus durum.
Initialsklerose, / : твърд шанкър, първична сифили
тична язва -» ulcus dumm.
Injektion, f : инжекция, ин жектир ан е, впръскван е -»-
infectio (1).
—, intramuskuläre : мускулна инжекция —» injectio-
intramuscularis.
—, intravenöse : венозна инжекция -» injectio in-
travenosa.
—, subkntane : подкожна ин жекц ия -» injectiosub
cutanea.
Inkarzeration, / : инкарцерация, заклещване -» in-
carceratio.
inkompatibel : несъвместим - » incompatibilis.
Inko mpatibilität, / : несъвместимос т, непоносимост -*■
incompatibilitas.
Inkontinenz, / : ин континенция, неволно и зп у ска
не - » incontinentia.
Inkoordination, / : некоординнра но ст, н есъ гла сув а
ност на дви же нията -» incoordinaiio.
Inkorporation,/ инкорпориране, включване, инкор
п орац и я - » incorporatio.
Inkret, л : инкрет, хормон
hormonum.
Inkr etion, / : вътрешн а се крец ия —» secretiointerna*
ink ret oris ch ; инкреторен , ендокрин ен, в ътр еш н о-
с е кре тор сн - » incretorius.
Inkrustation, / : инкрустация -» incrustatio.
Inkub ationszeit, Inkubation, / : ин кубац ион ен пе
риод - » incubatio.
inkurabel : неиз лечим, неи зц ер им —» incurabilis.
inner, Innen- : вътрешен —» internus, interion
innersekreto risch : вътре шносекреторе н, ендокрин ен ,
ин креторен - » incretorius.
Innervation, / : инервация, инервиране -* inervatio*
Inokulation, / : и нокулац ия -> inoculatio.
lookulationslympho retikuiose nach Kat zenbiß, benigne :
доброкач ест вена инокулац ионн а ли мф ор ети ку-
лоза всл. на одрасквания или ухапване от
котка —» lymphoreticulosis benigna е morsu
felis.
inoperabel : и нопер аби лен, нео перируем -» inopera-
bilis.
inpalp ab el : неп алпи руем —» impalpabilis.
insanab eî : не из ц ер и м, неизлечим - * incurabilis.
Inscriptio _tendinea
inscriptio tendinea: сухожклно пришъппане
in
scriptio tendinea.
Insektiziden, nlpl : ин се ктиц иди - » Insecticida.
Insel, / : о ст ров, островче -> insula.
Inselzelladenora, n: инсулом —» insuloma.
Insemination, / : осеменяване (наживотни), и зк ус т
вено оп лодяване -> inseminatio (artificialis),
—, künstliche : изку ств ен о оплодяване -♦ insemi
natio artificialis.
insensibel: нечувс тв ите лен -4 insensibilis.
insiditis : ко ва рен, пр икри т —> insidiosas.
Inskription, ж : - » inscriptio.
Insolation , / : ннсолация, излаган е на слън це ; слън
чев удар - 4 insolatio (1-2).
insolube! : нераз творим —> insolubilis.
Insomnie, / : безсъние, безсъница -4 insomnia.
Inspektion, f : ин спекция, оглед (на болен) - » in
spectio.
Inspiration, / : инсп ирац ия, вдишване -4 inspiratio.
Inspissation, / : сгъстяван е —» concentratio.
Instillation, / : инстилация, поставяне кап ка по
капка - 4 instillatio.
Insaffizienz, / : инсуфициен ция, н едостатъчн ост -4
insufficientia.
—, kardio-pul mo nale : кардио-пулмонална и нсуфи
циенция —» insufficientia сагdiopulmonalis.
—, k ardio- renal e : кардио-рсн алн а
и нсуфиц иен
ция -» insufficientia cardiorenatis.
— , ka rdio-vaskuläre : кардно-васкулар на-ин суфици -
сниия —> insufficientia cardiovascularis.
—, p lu riglanduläre : плуригландуларна ин суфициен
ция -4 insufficientia pluriglandulans.
Insntriation, / : ннсуфлация, вдухване -4 insufflatio.
insniär : островен —4 insularis.
Insalin, n : инсулин —> insulinum.
lasu’om, n : инсулом -4 insuloma.
Insult, m: инсулт, удар -» insultus.
— , apoplektischer : мозъчен и нсу лт -4 apoplexia(î).
intakt : ни тактен, нез ас егнат - 4 intactus.
Intentionskr ampr, m: интенционен спа зъм -4 spas
mus intentionis.
interartiknlär : междуставен -4 interarticalaris.
Inte rk al arstaphylom, n: междинен стафилом -> sta
phyloma intercalare.
inte rkostal : интеркос тал сн, междуребрен —>inter
costalis.
Inte rk ostalr aum , m: м еж дуребрен о пространство ->
spatiumintercostale/
inte rk u rr en t, inte rku rrie re nd : ннтеркурентен, ин тер-
курир аш , прибавящ сс - 4 intercurrens.
int e rl obär : ннтер ло барен -4 interlobaris,
Interlobärplearitis, / : интерлобарен плеврит -4 pleu
ritis interlobaris.
inte rlob ulär : и нтерлобулар ен -4 interlobularis.
inte rm ediär : интермеднерен, междинен, среден -4
intermedius.
inte r men st ru a!, inte rmen st ru el] : интерменструален ->
intermenstruatis.
Intermission, / : интермнсия, временно прекр ат ява
не или прекъсв ане -4 intermissio (1-2).
inte rmittierend : ин терми тиращ, иитермитентен - 4
intermittens.
Inter nationale Einheit (I. Е .) : ин тернаци онална или
международна единица U.I . (limitas inter-
nationalis).
Inte r nist, m: интернист, те ра пе вт —> internistus.
Int er oreze ptor , Intero zc ptor , m: интсрорец сп тор —>
interoreceptor.
inter osseus : между ко стен -* interosseus.
Inte ro ze ption, / : интсроцепц ия, интсрорсцепция —»
interoceptio.
int e rp a rietal : ин терпарнетален -» interparietalis.
Interpositio : и нтерп оз и ция, вмъкване между —»
interpositio.
Inter ruption, / : п рекъсване -4 interruptio.
Intersexualität, / : интерсексуалност -» intersexu-
alitas.
in vivo
inte rskap nla r : интерскапул ар ен, междулоп атков - 4
interscapularis.
int er stitiel! : интерстициален -* interstitialis.
Interstitioni, n: интерстициум, интерстицнй -> in
terstitium.
Intertrigo, / : интертриго -4 intertrigo.
Intervall, n: интервал, промеждутък (oi време) ;
прекъсване - » intervallum.
IntervalIпа lucidnm : светъл промеждутък inter
vallum lucidum.
Inter vention, / : ин те рвен ция, намеса - 4 interven
tio.
intervertebralis : интервертебрален, междупрешле-
нен - 4 intervertebralis.
Inte rv ertebralloch, n: м еж дупрешле нен отвор -> fo
ramen intervertebrale.
interzellulär : интерцелуларен, междуклетъчен -*
intercellularis.
inte stinal : интест ин ален, чревен - » intestinalis.
Intestinam, n: черво - » intestinum.
Intima , / : интима —» intima (tunica intima).
Intoxikation, / : ин токсикаци я, отравяне - 4 intoxi
catio.
Intraabdo minal : интраабдоминален, въ тре кор см ен -4
intraabdominatis.
Intraartikulär : интраартикуларен, вътроставен -4
i ntraarticularis.
in tr ag ln te a l : интраглутеале н - » intraglutealis.
int raka rdial : интра кардиален —> intracardialis.
intr akr aniell : и нтракраниален, вътрече репен -> in
tracranialis.
intrak uta n : и нтра кутанен, вътре кожен -4 intгаси-
taneiis.
Intr ak nta ninjektion , / : интра куташш и нжекция -^in
jectiо intrасutanea.
intralum bal : интралумбален -» intralumbalis.
intr am u ra l : интр амурален , въ трсстснеп —> intramu
ralis.
iutramusku
: нн тр амус кула рен , междумуску лсн ,
муску ле н - 4 intramuscularis.
intraokulflr : нн тра окула рен, вътр еоче н -4 intraocu
laris.
intra partum : интра партум -4 intra partum.
intr ap eritoneal : интрап ери тонеален -4 intraperito-
nealis.
Intrakutanprobe. / : интракутанна,
вътре кож нэ
проба или реакци я -> testumintracutaneum.
intraspinalis : интраспинален, гръбначномозъчен,
интралумбален - 4 intraspinalis.
intr athecalis : и птра текален -4 intrathecalis.
intrathorakal, intrathorazisch : пнтраторакалеи, вът-
регръден -4 intrathoracalis.
irtrauterin : интраутерннен, вътрематочен ~> in
trauterinus.
intra v ask ulär : интра васкуларем, вътрс съдов -4 in
travascularis.
intraventfs : и нтравенозеи, вътре пенозен , венозен -4
intraveпоsus.
intravital : интравитален, приживе, прижизнен -4
intravitalis.
intrazellulär : интрацелуларсн, вътреклетъчен -» in
tracellularis.
Intubation, / : интубация -4 intubatio.
Intumeszenz, / : интумесцсниия, дифузно подува
не -4 intumescentia.
Intussuszeption, / : инвагинация -4 invaginatio;
чревна инвагинация -4 invaginatio intestini.
Inv agination, / : инвагинация, вмъкв ане -> invagi
natio ; чрепна инвагинация -> invaginatio in
testini.
Invasion, / : инвазия, нахлуване —> invasio (1).
Inversio uteri : нзвръшанс на маткат а - 4 inversio
uteri.
inveteriert : заста рял, дълго тр аен —» inveteratas.
invisibel : невидим -4 invisibilis.
In vitro : в епруветка —> in vitro.
ln vivo : на жив организъм -4 in vivo.
1041
66 Медицинска терминоло гия
Involucrum
1042
Kadaver
Involucrum, п : обви вка, кап сул а -> involucrum.
Involution, / : инволюция, обратно раз вити е - 4 in
volutio,
in zipient : за по чващ incipiens.
Inzision, / : инци зия, прорязв ане, цепване - * in
cisio.
Inztsur, / : инцизура, изрезка, врязвано -4 inci
sura.
Ion, п: йон —> ion.
Ionis ation , Ionisierung, / : йониз ац ия -» ionisatio.
Iontophorese, / : ионтофореза, йонофореза -4 /ол-
tophoresis.
Ipsation, / : он ан н з ьм , ръкоблудие —> onanismus.
Iridcktomie, / : н ридектомия - 4 iridektomia.
lridenkleisis, / : ириде нкл сйзи с -» iridencleisis.
Irideremie, / : лип са на ириса «— iridereniia, aniri
dia.
Iridocel e, / : ирндоцел е —» iridocele.
Iridochorioiditis, / : придохориоиднт -4 iridochorio-
iditis.
Iridodesis, / : иридодеза, и риде за (оп ерац и я) -» iri-
dodesis.
Iridodialysis, / : иридоднализа —> iridodialysis.
Iridokoloboma, n : придоколобома
iridokoloboma.
Iridoplegie, / : иридоплеги я —> iridoplegia.
Iridot omie, / : иридотомня -> iridotomia.
Iridozyklitis , / : иридоциклит —» iridocyclitis.
Iris, / : ирис, дъговица -» iris.
Irisdurchschneidung, / : иридотомня —> iridotomia.
Irislähmung, / : парализа на мускулите на ириса —>
iridoplegia.
Iris schlotte rn , л : тр епере не на ириса, иридодоне-
з а —> iridodonesis.
Irisvorfall, л* : пролапс на ириса, иридоцеле -»
iridocele (prolapsus iridisJ.
Iritis, / ; ирит —» iritis.
Irradiation, / : ирадиация —» irradiatio.
irre, Irrsinnig ; умопобъркан, ненормален -» insa
nus.
irreduktibel : н ен аместващ се, ирепонибилен -* ir-
reponibilis.
irreg ulär : ир егул аре н, неправилен, нередовен —»
irregularis.
Irrenarzt, т : лекар по душевни болести, психиа
тъ р -♦ psychiater.
Irrenheilkunde, f : пси хи атр ия - ♦ psychiatria.
irrep arabel : непоправим -♦ irreparabilis.
irreponibel : ненаме ст ва щ ce - » irreponibilis.
Irresein , manisch-depressives : ман иакално-депресивна
психоза -» psyhosis maniacod*pressiva.
irrev er sibel : ир еверзи блен , нев ъзв ратим -4 irre
versibilis.
Irrigation, / : иригация, оросяване, промиване -+
irrigatio.
lrrigoskopie, / : ир игоско пня - » irrigoscopia.
irritabel : нритабилен, раздразним ; възбудим
irritabilis.
Irritabilität, / : раздразнимост; възбудимосг -♦ ir-
ritabilitas, excitabilitas.
Irritation, / : дразнене, раздразнение -4 irritatio.
Irrsinn, m: умопобъркване
insania (insanitas).
Ischämie, / : иехеммя, безкр ъви е -> ischaemia.
ischämisch : иехемичен, бе зкр ъвен
ischaemi
cus.
ischiadicus : седалищен - » ischiadicus.
Ischias, Ischialgie, / : ишиас, лумбо-сакрале н р ади
к ули т -> ischias.
Ischuria paradoxa : парадоксална ишурия -* isch
uria paradoxa.
Ischurie, / : ишурия, задръжка на урината —*
ischuria.
isochron : изохрон ен, едн овременен
isochronas.
Isokorie, / : изокори я —►isocoria.
isoliert : изоли ран , уединен -» isolatus.
Isolierung, / : изо л ац и я, уединяваме, отделян е от
другите -» isolatio.
Isometropie, / : изометр опи я - ♦ isometropia.
isomorph : изоморфен, c еднаква форма -> iso-
morphus.
Isosthenurie, / : из ос тен урия -> isosthenuria.
Isotonie , / : и зотон ия -4 isotonia.
Isotonisch : изотон ичен -> isotonicas.
Isotopen, nfpl : изотоп и - 4 isotopi.
Isthmus, /и : истму с, п ровлак, проход - * isthmos.
—
aortae : истмус на аортата -* isthmus aortae.
—
uteri : истмус на матката -4 isthmus uteri.
j
Jacksonsche Epilepsie : Джакс ън ова или корти кал на
еп илепсия, огнищн а епилеп сия - » epilepsiacor
ticalis (Jackson).
Jaffe-Lichtesteinsche Krankheit : болест на Яфе-
Лихтенщай н - 4 ostitis fibrosa cystica genera
lisata.
Jaktation, / : неспокойно мятане
jactatio.
Janetsebe Spülung : промивка по Жанё —» Janeti
methodus.
Jaris ch-H erx ’ieimersche Reaktion : Яриш-Херксхайме-
рова реа кц ия —>Jarisch-Herxheimer reactio.
Jauche, / : смрадлив секрет, сукървица -> ichor
(sanies).
jejunalis : отнасящ се до празното черво -> Jeju
nalis.
Jéjunost omie, / : йеюностомия - 4 fejunostomia.
Jenaer Nomenklatur ; Йенска номенклатура на aita-
то миче ските термин и - » INA (=Ienaiensia no
mina anatomica).
Jod, n: йод -» Jodum.
Jodismus, m, Jod Vergiftung, / ; йоди зъм, отравяне с
йод -4 jodismus.
Juckblattern, flpi : пруриго на Хебра —> prurigo
simplex (Hebra).
Jucken, n, Juckreiz, m: сър беж , п руриту с -> pru
ritus.
— der Greise : ста рч ески с ърбе ж -4 pruritus se
nil is.
juckend : сърбящ прурнгинозе н —* pruriginosus.
Juckflechte, / , Juckblattern, flpl : пруриго
pru
rigo.
Jünglingsalter , n : младост, юношес тво -> adoles
centia.
Jugendirresein, n: шизо френ ия, хебефрен ия
schi
zophrenia, hebephrenia.
jugendlich : юношески, м ла де жки -4 juvenilis.
ju g ul a r , Jugula r- : югуларен , шиен *4 jugularis.
Ju ngfernhäutchen, n: дев ств ен а ц и па , химен -> hy
men.
Jungfernzeugung, / : дев стве но раз мн ож ава н е, п а р
те но ге не за - » parthenogenesis.
Jungfrau, / : девствена жена, девственица, вирго ->
virgo.
juvenil : ювенилен, млад juvenilis.
к
kachektisch : ках екти ч ен , силно изт ощен -* cachec
ticus.
Kachexie, / : кахекси я - » cachexia.
Kachexie, hypophysäre : хипофизна кахексия, болеет
на Симондс —> cachexia hypophysaria.
Kadaver, m: труп, мъртво тяло -> cadaver.
Kälte
1043
Katheterismus
Kälte, / : студ -» frigas (2) ; студ, студенина -»
algor.
—, geschlechtliche : полова студени на у ж е н ат а,
фригидн ос т - 4 frigiditas (sexualis).
Kältebehandlung, / : л ече ни е чр ез прилагане на
с ту д, кри от ер апи я -» cryotherapia.
Kälteempfindlichkeit, / : повишена чувстви те лнос т
към студ, кр и есте зи я —» cryaesthesia.
Kältefiebe r, л : малария -» malaria.
Kältemarmorierung, f : мраморна кожа —»« rt/s mar
morata vascularis.
Käseschmiere, / : см аз ка та по тялот о на новороде
ните —> vernix caseosa.
käsig : сире иест, каз ео зен —» caseosas.
kahl, kahlköpfig : плешив, бе з косми - » glaber (2).
Kahlheit, Kahlköpfigkeit, / : оплешивяване, плеши
во ст - » calvities.
kahl machend : п рав ещ плешив —» decalvans.
kahnförroig : л одковнден , ладиевиден —» scapho
ideus.
Kahnsche Flockungsreaktion : р еа кци я на Кан - » Kah-
ni reactio.
Kaiserschnitt, m : цезарсв разрез, кесарево сече
ние —» sectio caesarea.
—, vaginaler : влагалищен цезарсв разрез, колпо-
хн стсротом ия —» colpohysterotomia.
Kakosmie, / : какосми я —> cacosmia.
Kala-Azar, m: кал а-а за р, висцерална лейшман иоза-»
leishmaniasis visceralis.
Kalk, m: вар -» calx-.
Kalkablagerung, / : кал цнфициран е, калц нфн ка-
ция —» calcificatio.
Kalkariurie, / : ка лка риурия - » calcariuria.
kalkhaltig, kalkig : вар ови т, калц иев —» calcareus.
Kalklunge, / : хал икоз а -» chalicosis.
Kalksalzablagerung , / : отлагане на калци ев и соли,
и нкруста ци я —» incrustatio.
kailös : маз олe ст, дебело кож -» callosus.
Kallus : m: кал ус - » callus (1).
Kalorie, / : кал ори я - » coloria.
kalt : студен -» frigidus.
Kalzifikation, / : кал циф нкаци я, кал цифициране -»
calcificatio.
Kamm, m : гребен, гребеновидна изп ъкн алост на
кост -» pecten, crista, jugam.
kammähnlich, ka m ma rtig : гребеновиден, гребенчат,
гребен ест ~» pectinatus.
Kammer,/: камера, кухина -» camera; вентри-
кул, стомахчс (мозъчно, сърдечно) —» ventri
culus (2).
Kammerflimmern, п : тр ептен е и мъжде нс на вен-
тр и кул1 гтс -» fibrillatio ventriculorum.
kammerig : ра зделе н но гнезда, локу ларен -» loca-
laris.
Kampferöl, n : кам форово масло -» oleumcampho-
ratum.
Kanal, m: канал —» canalis, aqueductus, meatus.
Kanälchen, ni кан ал че - » canaliculus; кан алче,
тръби чка —» tubulus.
Kaninchen, n : питомен з а ек - » lepus cuniculus.
Kankroid, n; кан кроид, сишюцелула рен спителиом
или рак, спнналиом — epithelioma spinocellu
lare.
Kankrophobie, / : карцинофобия -» carcinophobia.
Kante, / : ръб - » margo.
Kanüle, / : канюла, тръбичка -» cannula.
Kanzerogen : карцер ог енен , карцнногенен - » сапсе-
гоgenes.
kapillar, kapillär : капилярен -> capillaris.
Kapillarbronchitis, / : капилярен бронхит, бронхио-
л ит -» bronchiolitis.
Kapillare, / : капиляра), капилярен съд —» vas ca
pillare.
Kapillarnet z, n: капилярна мрежа ~» rete capillare.
Kapsel, / : кап сула -» capsula (J) ; кап сула обвив
ка - » theca.
Karbunkel, m: карбунку л -» carbunculas.
Kardia, / : кардия, вход на стомаха - » cardia.
kardial : карди ал ен , сърдечен -> cardiacus (1).
kardinal, Kardinal- : кардина лен , основен, най-гла-
вен, най-важен - » cardinalis, princeps.
Kardinalsymptom, n: кардина лен , основен си мп
том -» symptoma cardinale.
Kardiog raphie. / : кардиографи я »4 cardiagraphia.
Kardiologe, m : кардио лог -* cardiologus.
Kardiologie, / : кардиоло ги я -» cardiologia.
Kardîolyse, / : кардиол иза - » cardiolysis.
Kardiopathie, / : кардкопатия, заболяване на сърце
то -» cardiopathia.
Kardiophobie, / : кардиофобия -» cardiophobia.
Kardioplegie, / : карди оплег ия, пар ализа на с ър
цето, сърдечен удар -4 cardioplegia.
Kardiosklerose, / : карди оскле роза , миокарди оскле-
роза - 4 cardiosclerosis.
Kardiospasmns, m : кардио сп аз ъм, спазъм на входа
на стомаха -» cardiospasmus.
kardio va skulär: карди ова ску ларен , сърдеч но -съдов - »
cardiovascularis.
Kardtozentese, / : кардиоце нтеза - 4 cardiocentesis.
Kareil-Knr, / : Карелово леч ен ие -» Karelli cura.
Karies, / : кар и ес , костояд - * caries.
kariös : кари озен , раз яде н - » cariosus.
Karnifikation,/ : карнификацня -» carnificatio.
Karotin, л : каро ти н , провитамин А - » carotinum.
Karotinämie, / : кароги немия —» carotinaemia.
Karotingelbsucht, / : кар огин ова кса нтодермия - 4
xanthodermia carotinaemica.
Karotis, f i каротис , каротндна или сънн а а р т е
рия -» arteria carotis.
Karotisknötcheu, я , Karotisdrüse, / : каротидно те л
це, каротндна жл ез а —» glomus caroticum.
Karotissinus, m: каротиден син ус -♦ sinus caro
ticus.
karpal : карпален —» carpalis.
Xtrphologie , / ; карфология - » carphologia.
Karunkel, mi карунку ла, цицка - » caruncula.
Karyokinese, f: кар иоки неза - » caryokinesis.
karzinogen : карциногенен -> cancerogenes.
Karzinoid, я : карцнноид - » carcinoidum.
Karzinom, я : карцином, карцинома, рак -» carci
noma.
Karzinose, / : карцин оза -» carcinosis.
KaSin-Beksche Krankheit : болеет на Ка шин-Бск, енде
мична деформираща остео артр оза - » osteo
arthrosis deformans endemica.
Kastoröl, я : рициново масло -> oleumRicini.
Kast ration, / : кастрация, кас триран е, скопява не - *
castratio.
Kasuistik, / : казу ис тика - 4 casuistica (2).
kasuistische Mitteilung : каз уис ти ка - 4 casuistica(J).
Katabolie, / , Katabolismus, m: ка та боли зъм, дез -
асимилация —» catabolismus.
Katalepsie, / : каталепсия -» catalepsia.
Katalysator, m: катал иза тор —» catalysator.
Katamenien, nfpl : менструация, (ме нс труа лен ) пе
риод -» menstruatio.
Katamnese, / : ката мн еза, - » catamnesis.
Kataplasma, л : катаплазма, гореща лап ^ припар
ка —» cataplasma.
Kataplexie, / : катаи лекси я -> cataplexia.
Katarakt, яг, K atarakte,/: катаракта,
. перде*-»
cataracta.
Katarrh, m: катар, катаралко възпаление -» са-
tarrhus.
katar rhalisch : катарален ~» catarrhalis.
Katatonie, / : кататония -» catatonia.
Kathartika, nfpl : средно дей ст вуващи слабителни
лекар ств а -» cathartica.
Katheter, m: кате тър —» catheter.
Katheterfleber, я : катстърна треска, урогенна-ин
фе кци я, уросепснс -» febris urethralis, uro
sepsis.
Katheterismus, m, Katheterisieren, n : катетеризация
катетс ри эи ран е, сондиране - » catheterisatio.
kaudal
1044
Kinderlähmung
kaudal : каудалсн , опашен —» caudalis, inferior ;
каудалсн, аборал ен -> aboralis.
Kauen, n : дъвч ен е, а кт ът на дъвчен ето —> masti
catio.
Kaumuskel, m: дъв кате лен муску л, масетер —»
masseter ('musculus).
kausal : к ауз ал ен , причинен —> causalis.
Kausalgie, f : кау за лги я —» causalgia.
Kaustik, / : ка уте ри з и ран е , изгар яне —» cautérisa-
tio.
Kauterisation, / : каутернзацня, изгаряне -> cauté
risaitо.
Kaverne, / : ка вер на , кухи на -» caverna.
Ка ver n itis , / : каверн нт —» cavernitis.
kavernös : ка вер но зен , и ещер нет —> cavernosus.
Kehldeckel, m : н а дгр ък ля ш ш к, епнглотис —» epi
glottis.
Kehle, / : гърло, шия (отп ред) -» jugulum(1).
Kelilgrube, / : яремна ямпчка
jugulum(2).
Kehlkopf, m: гръ клян, лар и нкс
larynx.
Kehlkopfblutung* / : кр ъво те че ни е от гръкляна , ла-
рннгорагия -» laryngorrhagia.
Kehlkopfdiphtlierie, / : диф те рия на гр ъклян а , ис тин
ски круп —>diphtheria laryngis.
Kehlkopfentzündung, / : ларингит —> laryngitis.
Kehlkopfexstirpation, / : ларингектомия -» laryng
eetomiа.
Kehlkopfluftröhrenentzündung:, / : ларн нготрахе ит ->
/ о ryngotracheitis.
Kehlkopfödem, n : оток на лари нкса —> oedema la
ryngis.
Kehlkopfrachen, /я : ларн нгоф ари нкс , хип оф аринкс- »
hypopharynx.
Kehlkopfschnitt, m: ларинготомия -> laryngoto
mia.
Kehlkopfspiegelung, / : лар ин го скопия -» laryngo-
sсоpia.
Kehlkopftuberkulose, Kehlkopfschwindsucht, / : тубер
кулоза на гръкляна, на ларинкса, ларингеална
фти з а —» tuberculosis laryngis.
Kehlkopfverengerung, / : стеснение на гръклян а - »
laryngostenosis.
Keilbein, n: клиновидна или основна кост - * os
sphenoidale.
Keilbeinhöhle, / : клиновидна околоносна кух и на ,
сф еноидален синус —> sinus sphenoidalis.
keilförmig, keilartig : клиновиден, клинообразен -»
cuneiformis, sphenoidalis.
Keilschädel, m: тр иъ гъл ен череп, тр иго ноц еф али я-»
trigonocephaliа.
Keim, m: зародиш —> germen.
Keimbekämpfung, / : ан ти септика —> antisepsis.
Keimblase, / : зародишево мехурче, бла ст ул а - »
biastula.
Keimblatt , äußeres : външен зародишен ли ст, екто-
дерм а, ектобласт - » ectoderma.
— , inneres : вътрешен зародишен лист, ентодер-
ма —> entoderта.
— , mittleres : среден зародишен лист,
мезо-
бла ст -» mesoderma.
Keimdrüse, weibliche: ж ен с ка полова ж ле з а, ова-
риум -» ovarium.
keimfrei : безми кробен , асептичен , ст ер или зир ан - »
sterilis (1).
Keimfreiheit, / : асептика, физическа антисептика —»
asepsis; липса на бактерии, стерилност -»
sterilitas (2).
Keimfreimachung, / : обезз ар аз яван е -> stérilisa-
tio (1).
Keimling, m: зароди ш, ембрио - » embryo.
Keimschicht, / : производни ят слой на епидер
миса —> stratumgerminativum.
keimtötend, keimvernichtend, keimtilgend : обез з ар а
з я в а т , антисепти чен -» antisepticus.
Keimträger, m: бацилон осител —> bacillivector.
Keimung, / : формиране на ембриото ; кълн е н е,
терминация germinatio (1-2).
Keimverlagerung, / : ненормално положение, ди с то
пия -» dystopia.
Keith-Flackscher Sinusknoten : въз ел на Кит-Флак —>
nodus sinuatrialis.
Keloid, n : кел ои д - » keloidum.
Kennzeichen, nfpl : характер истичн и п ри зн ац и,
с ти гми -* stigmata.
kennzeichnend : хара ктере н, оп ределе н, сп ец иф и
чен —» specificus.
Kephalalgie, / : главоболие, главобол -» cephalal-
gia.
Keplialhämatom, n : кеф алхем атом , ц еф алх ем атом -»
cephalhaетаtoта.
Kephalotomie, / : крани отомия -* craniotomia.
Kephalotripsie, / : кефа ло трип си я -> cephalotripsia.
Keratitis , / : кератит —> keratitis.
Keratoglobus, m: кер атогл обус —> keratoglobas.
Keratokonjunktivitis scrophulosa oder ekzematosa oder
phlyktaenulosa : скрофулозен, фликтенулозен
кератмг -> keratitis phlyctaenulosa.
Keratokonus, m: кер агоко ну с -» keratoconus.
keratolytisch : кератоли ти чен —> keratolyticus.
Keratom, n : кератом, ке ра то за —» keratoma.
Keratoma senile : стар чески кера то м —» keratoma
senile.
Keratonose, / : ди ске рато за —> dyskeratosis.
Keratoplastik, / : кератопластика, присаждане на
роговица -> keratoplastica.
Keratose, / : кера този с , ке ра то за —» keratosis.
Keratosis follicularis: космена или фоликуларна
кер атоза —> keratosis pilaris sive follicularis.
Kératotomie, / : кер ато то мия —» keratotomia.
Keratozele, f : кер ато цел е —» keratocele.
Kerbe, / : вряз ка, це пка —» crena.
Kernigsches Zeichen : симптом на Керниг -» Kernigi
signum.
Kernkörperchen, n: ядърце, ядрено телце (в клетъч
ното ядро) - » nucleolos.
Kernsubstanz, / : хромати н —» chromatinum.
Ketonurie, / : кетонурня, ацетонурия -» aceton
uria.
Ketosis, / : кетозис -* ketosis.
Kettenniesen, n : пар окси змална ки хав иц а - » ster
nutatio convulsiva.
Keuchhusten, m: коклюш, пер туси с - » pertussis.
Kieferhöhle, / : горночелюс тна око лоносн а к у х и н а ,
максиларен синус - » sinas maxillaris.
Kieferhöhlenentzündung, / : макс иларен си н у зи т ->
sinusitis maxillaris.
Kieferklemme. Kierersperre, / : схващан е на ч елю
стите (устата), трнзмус, тризъм -» trismus.
Kieferspalte, / : разцепване (цепка) на горната че
лю ст, гн атосх изис - * gnathoschisis.
Kieferverkümmerung, / : недор аз ви ти челюсти , р етр о-
гнатия - » retrognathia.
Kielbrust, / : птичи гърди -» pectas carinatam.
Kiesellunge, / : сили коз а - » silicosis.
Kiesselbachi Lokus. : място на Ки селбах (в носа) - »
Kiesselbachi locus.
Kiuästhesie, / : кинестезия, ставно-мускулен усет -»
kinaesthesia.
Kinase, / : коферм ен т, ко енэим - » соfermentum.
Kind, n: дете - » infans, puer (1).
—, untergeschobenes : подхв ър ле но де те - » infans
expositus.
Kindbett, n : следроди лен период, п уерп е риу м -»
pu’.rperium.
Kindbettfieber, n: роди лна, сле дродилн а, п уерп е-
рална тр е ска - » febris puerperalis.
Kinderarzt, m: дет ски ле ка р , п едиатър -> раеdi-
ater.
Kinderheilkunde, / : педиатрия - » paediatria.
Kinderkrämpfe, mjpl : „екламп си я у децата**, г ър
чове у дец ата -» eclampsia infant(i)um.
Kinderlähmung, spinale : спина лн а де тска п ар али за ,
епидемичен поли омиелит - » poliomyelitis an
terior acuta.
Kinderlähmungen
1045
Knochenmarkentzfindung
Kinderlähmungen, ffpl : детски парализи
paraly
ses infant(i)um.
Kind es alter, n: де тс ка в ъзр аст , детс тво —» infantia,
Kind(c)slage, / : п редлежание - * praesentatio.
Kindesmord, m: де те убийство —» infanticidium.
Kindheit, / : детство , де ти нство -» infantia.
kindisch : дети нски -4 puerilis (2).
. Kindischsein, « : вдетиняване, пуерил ност, пуери-
лизъм —> puerilismus.
kindlich: детски -> puerilis (J).
Kindspech, n: п ърв ите изп ражн ения на новороде
ното , мекониум —> meconium(1),
Kinésithérapie, / : книсзи тсрап ия, лечебна гимна
стика -4 kinesitherapia.
Kinetose, / : кнн етоза -» kinetosis.
Kinn, /г : брадичка —» mentum.
— , s ta rk e s : издадена напред брадичка, просения - 4
progenia.
Kinnverband, /л : клииструм -4 capistrum.
Kitzler, л/ : клитор -> clitoris.
Klang, amphorischer : амфори чен з в у к на гласа,
амфорофоиня —> ampliorоphonia.
Klappe, / , kleine Klappe : клапа —» valvula, valva.
lar : ясен, светъл -» lucidus.
Klaustrophobie, / : кла устр оф обия -4 claustropho
bia.
Klebs-Loerrier-Baz illus : дпф териен бацил, диф те-
prn'ma бактерия -> Coryncbacteriumdiphthe
riae.
Kleiderlaus , / : дрешиа пъшка
Pediculus1corpo
ris.
Klcienflechte, / : раз ноц ве тен питириазнс —» jw/y-
riasis versicolor.
kleien'tfrmig, kleic na rtlg : трпцевнден -* furfura-
ceus.
klein : малък -» parvus, minutus.
Klcinchirnrgle, / : малка хи рургия -* chirurgia mi
nor.
kleiner : по-малък -» minor.
Klein 'i ng erb all cn, m: хпп отенар, малкопръстно в ъз
вишение -4 hypothenar.
Klei nhirn, n: малък мозък —» cerebellum.
ftleinhirnhe mi sphäre, / : малкомозъч но п о лу к ъ лбо —»
hemispheriumcerebelli.
iüeinhirnläppchen, л, Kleinhirnmandel, / : топзнла на
малкия мозък —» tonsilla cerebelli.
JUei nhirnschenkel, mfpl : крачета на малкия мо
з ъ к -» pedunculi cerebellares.
»Kleinhirnwurm, m: червей (на малкия мозъ к) -4
vermis.
. Kleinhirnze it, n: палатка на малкия мозък -4 ten-
tonumcerebelli.
kleinlappig : състоящ се от лобули -> lobulatas.
iKIeinsporen lechte, / : микроспория -» microsporia.
kleinst ; най-малък, минимален -> minimus.
. Kleptomanie, / : клептомания —> cleptomania.
klimakteri sch : климактеричеи ~» climactericus.
Klimakterium, n : Klimax, / : кли мактериум, кли
макс. кри тич ес ка в ъ з ра ст -» climacterium.
. KMmalofherapie, / : климатотерапия - > climatothe-
rapia.
Klingen, л : з вън , звънтен е - 4 tinnitus
klingend : звън ли в, зву чен -» consonans, sonorus.
Klinik, / : клиника -» clinica.
' k linis ch er Befand : клинична находка при прегледа
на болния —> Status praesens.
klinisches Bild : клинична карти на, картин а на бо
лестта ->aspectus clinicus.
Klistier, Klystier, я : клизма —> elysma.
KIHoris, f : клто р -» clitoris.
klonisch : клиничен —> clonicus.
Klomis, m: кло нус , клоннчен гърч -* clonus.
Klopemanic, / : клептомания -» cleptomania.
Klopfan, n : ту пт ен е, пулсиране -4 palpitatio, pul
satio.
Klopfplâttçhcn, n; плесиметър -» plessimetrum.
. Klumpennierc, f :безформен бъбрек -» reninformis.
Klumpfuß, m: изкри вява не на ходилото н авътре —»
pes varus; криво или и зкри вен о ходило, урод
ливо ходило -» talipes (1).
Klumphand,/: крива или изкривена китка, урод
лива китка —» talipomanus.
Klnmphiirte, / : кокса вара -» coxa vara.
Klysma, л : клизма - * elysma.
Klystier, n : очистителна пли пургати вна клизма -4
clysma purgativum.
Knabenliebe, / : мъж ел ожетво -» paederastia.
Knäuel, m: кл ъбце, съдово клъбце, гломус —> glo
mus; преплетени маси във форма на кълбо,
конволут -» convolutum.
knänelfarmig : къл бообраз ен, кълбовиден
glome
riformis.
Knickbruch, ги, Knickungsfraktur, / : пре чуп ва не на
костта , ин фракция -4 infractio.
Knickfuß, m: изкри вяване на ходилото навън -4
e pes valgus.
Knie, л : коляно -» genu.
—, kleines : ко ленце -4 geniculum.
—, überstre ckbares : и зкривяван е на коляното н а
за д -4 genu recurvatum.
Knieelleobogeniage, / : ко лян но-лакътн о поло же
ние -4 positio genucubitalis.
knieförmig : коленча т, изви т като коляно -» geni
culatus (JJ.
Kniegelenk, f : коляниа става - » articulatio genus.
KniegelenkentzQndnng, / : гонартрит, гонит - » gonitis.
Kniegiclit, / : подагра нп коляината става —>gonagra.
Kniekehle, / : задколянка ямичка -» fossa poplitea.
Kniescheibe, / : колянно капаче, патела —» patella.
Knlesehoenrellex, m: колен ен, патела рен реф лекс -*
reflexus2 patellaris.
KnieverkrUmmung, / : изкривяване на колян ната ста
ва, гониокампспс —»gonyocampsis.
Knistern, n: хрущен е, крепитация -4 crepitatio.
knisternd : пращят, крепитиращ —> crepitans.
Knisterrass el n, nipi : крелитиращн хрипове, креп и
та ции —» rhonchi crepitantes.
Knochen, m: кост -» os*.
knochenähnlich, knochenartig : подобен im кост,
остеондеи —» osteoideus.
Knochenauswuchs, m: костен нарастък, екзо сто за -4
exostosis.
Knochenbildner, m: остеобл аст -» osteoblastus.
Knochenbildung, / : обра зуван е на кост, о стео ген е
за —» osteogenesis.
Knochenbrucb, m: счупване на кост, фрактура - 4
fractura.
Knochenbrüchigkeit, / : чуп ли вост на кости те, ос те о -
псатир оза - » osteopsathyrosis.
—, angeborene : вродена чупливост на к ости те ,
вродена остеопсатнроза -4 osteopsathyrosis
congenita.
Knochendurchmeißelung, / : разси чане на ко ст, ост ео
том ия -> osteotomia.
Knochenentzündung, / : ости т - » ostitis.
Knochenerweichung, f : размекв ане на кос тите , остсо-
малацня - 4 osteomalacia.
Knochenfraß m: костояд, кариес - * caries.
Knochengerüst, n: ск еле т -» skeleton.
Knochengeschwuist, g ut artige : доброкач ествен ко ст ен
тумор , остеом —> osteoma.
Knochenhaut, / : надкостни ца, перио ст - 4 perios
teum.
KnochenhautcntzOndnng, / : периостит —» periostitis.
Knochenknorpelentzündung, / : остеох он дрит - » osteo
chondritis.
Knochenkohle, / : животи нски въглища -> carbo
animalis.
Knochenkrankheit, / : заболяв ан е на ко стите, о с т е о
патия -» osteopathia (1).
Knochenlehre, / : остеология -» osteologia.
Knochenma k, л : костен мозък —» medulla ossium.
Knochenmarkentzündung, / : остеомиелит -» osteo
myelitis.
Knochetimarkkeitnzelle
1046
Kommabazillus
Knochenmarkkeimzelle, / : миелобласт myeloblas
tus.
Knochen mark zell e, / : миелоц ит - 4 myelocytus.
Knochenschalt, m: дн аф иза -4 diaphysis.
Knochenschmerzen, n ä chtlich e : нощни остри болки в
кости те -» dolores osteocopi.
Knochenschwiele, Knochennarbe, Knochenwucherung, / :
калус -4 callus (I).
Knochenverbindung, unbewegliche : неподвижна става,
синартр оза —►synarthrosis.
Knochenve elnigung, / : съединяване на ко стн и фраг
менти, остеоси нтез а -4 osteosynthesis.
Knochenvorsprung, m: костна издати на , нроминен-
ция —» prominentia.
Knöchel, m: глезен, малеол(ус) —> malleolus.
Knöchelchen, п: кос ти ц а, малка кост
ossiculum.
knöchern : костен —» osseus.
Knötchen, п : възе лч е -4 nodulus ; възе лч е, пъпка,
папула -» papula; туберкул tuberculum(1-2).
Knötchenflechte, / : ли шей, лнх ен -4 liehen.
Knollenn as e, / : задебе ляван е на носа, рннофнма ->
rhinophyma.
Knorpel, m: хрущял —> cartilago.
Knorpelentzündung, / : възпаление на хрущяла , хон-
дрит —> chondritis.
Knorpelfuge, / , Knorpelhaft, m: с и н хо н дроза—> .sy/i-
chondrosis.
Knorpelgeschwulst, / : хрущялен тумор, хондром -4
chondroma.
Knorpelhaut, Knorpelhfille, / : перихондриум, на дхру-
щялница —4 perichondrium.
Knorpelhautentzündung, / : перихондрит -» perichon
dritis.
knorp elig : хрущяле н -4 cartilagineas.
K norpelleim , m:хондрин -» chondrinum.
Knoten, m: въз ел , възлови дно надебеляване - 4 no
dus.
Knotenbildung, / : възл ов ато ст, възловидн о надебе
лява не —> nodositas.
Knotenkropf, m: възлеста гуша, нодозна струма -»
struma nodosa.
Knotenrheumatismus, m: възлест или нодозен рев
м атизъм —» rheumatismus nodosus.
Knoten rose, / : възлеста или нодозна еритема -»
erythema nodosum.
knotig : в ъзл ова т, нодозен -4 nodosus; възлов, в ъ з
лова т - 4 nodularis.
Koagulation, Koagulierung, / : ко агулац ия, коа гул и
ра не , съ си рван е —» coagulatio.
Koagulationsband nach Weltmann : ко агула ци он на
ивица по Ве лт ма н —* reactio Weltmanni.
Koagulum, n: коагулум, съсирек -4 coagulum.
Koaptation, / : коа птаци я - » coaptatio.
Kochsalzlösung, physiologische : физиологичен се
рум —4 serum1physiologicum.
Koenzym, n: коен зи м, кофермент -4 cofermentum.
Köpfchen, n: главичка -4 capitulum.
Körnchen, n: зрънце, гранула -4 granulum, gra
num(J); (pl) гранулация -*granulationes (2).
Körnchenbildung, / : гранулиране -4 granulatio (1).
Körnchenzelle, / : гран улиран лев ко ци т, грануло-
цит -4 granulocytus.
Körnelang, / : гран ул иран е -> granulatio (I).
Körne krankheit, / : трахома -4 trachoma.
körnig : з ъ рн е с т, гра нулира н -> granularis, granu
losus.
Körper, m: тяло -> corpus(1), soma.
—, gelber : жълто тяло —> corpus luteum.
Körperbeschaffenheit, / : конституция (на организ
ма) —> constitutio corporis.
—, äuttere : хаби ту с, телосл оже ние - 4 habitus.
Körperchen, n: телце, кръвна клетка -> corpuscu
lum.
Körpergegend, / : част от тялото, участък -4 re
gio.
Körperkreislauf, m: голям к р ъг на кръв о обращ е
нието -4 circulas sanguinis major.
ê
Körperlaus, / : въшка на тяло то -4 Pediculus1 cor
poris.
körperlich : тел ес ен, сомат иче н —> somaticus.
Körpersa't , m:телесна течност -4 humor.
Körperschlagader, grotte: аорта —4aorta.
Körperschwftche, / : слабост, адинамия -4 adyna
mia.
Körpertemperatur, / : те мп ера тура на тялото -4 tem
peratura.
—, hohe : хип ертермия —> hyperthermia.
Koferment, n : кофер мен т, коензим -> cofermen
tum.
Kohle, / : въгли ща, въглен
carbo.
Kohlenstaublunge, Kohlenlunge, / : ан тр акоза на бе
ли те дробове - 4 anthracosis pulmonum.
Kohlenstoff, m: въгл ерод -4 carboneum.
K oilonychie, / : койломихия —> coilonychia.
Koitus, m: кои ту с, полов а кт, полово сношение,
съв ъкуплен ие - 4 coitus (J).
—, unterbrochen er : п р екъсна т полов а кт -4 coitus
interruptus.
Kokainismus, /я , Kokainsucht, Kokain Vergiftung, / :
кокаин изъм —» cocainismus.
Kokkus, m(pl Kokken) : кок, ко ки -> coccus (p\
cocci).
Kokzygodynie, / : кокцигодиния -4 coccygodynia.
Kolben ing e r , mjpl : Хипократови или барабанни
пръсти - 4 digitus hippocraticas (pi digiti hip-
pocratici).
Kolibakterium, n: коли-бактерия —4 Bacterium coli
commune.
K ollb az illose , / : колибацилоза -4 colibacillosis.
Kolik, / : колика, коремна ко ли ка - 4 colica, colica
abdominalis; чревна коли ка -4 enteralgia;
силна коли ка в корема, особено чре вн а коли
ка - 4 tormina.
K olitis, / : колит -4 colitis.
Kol lagen, n: колаген - 4 collagenum.
Kollagenose, / : колагенозя -4 collagenosis.
K ollaps, m: колапс -4 collapsus.
Kollapsthc apie, / : колапсотерапия -4 collapsothe-
rapia.
koIlateral : колатерален, страничен, добавъчен -4
collateralis.
KollateralgefäB, n: колатерален съд -4 vas colla
terale.
KollateraIkreistaul, m : колатерално кръвообраще
ние -4 circulatio sanguinis collateralis.
Kolliquation, / : коликвац ия, ра зто п яв ан е, раз ме к
ване -4 coUiquatio.
K olloidkropf, m: колоидна струма -4 strumacolli
des.
Kolobom(a), n: колобома, ко лобома на ириса - 4 co
loboma, iridocoloboma.
Kolon, n: коло н, кръго ви дно (ободн о) черво -> co
lon.
Koloptose, / : колоптоза, смъкване, спадане на де
белите черва -4 coloptosis.
Kolostomie, / : колостомия —» colostomia.
Kolostrum, n: кол острум, коластра - 4 colostram.
Kolotomie, / : колотомия -> colotomia.
Kolotyphus, m: ко лотиф -4 colotyphus.
Kolpeu у nt er, m: колпе йринте р -4 colpeurynter.
Kolpitis, / : кол пит, вагин ит - 4 colpitis.
Kolpohysterektomie, / : ва гинална или вл ага ли щна
хистректомия —4 hysterectomia vaginalis.
Kolpohysterotomie, / : колпохистеротомия -4 colpo-
hysterotomia.
Kolpoptosis, / : колп оп то за - 4 colpoptosis.
Kolporrhaphie, / : колпо рафи я -4 colporrhaphia.
Kolposkopie, / : колпо ско пия - 4 colposcopia.
Koma, n: кома, коматозно състояние, пълно без
съзна ни е -4 coma.
komatös : коматозен -> comatosus.
Komedonen, mlpl : комедони, ко медон - 4 comedo.
Kommabazillus, m: х олере н вибрион -4 Vibrio cho
lerae.
Komminutivbruch
1047
Kopfwender
Komminutivbruch, m: раздробена фрактура - » frac
tura comminutiva.
Kommissur, / : коми сура, съеди нение, връз ка, спой
ка —> commissura.
Kommissu otomie, / : ко мнсуротомия —» commissuro•
tornia.
Kommotion, / : комоция, сътре сени е, р азтър св ан е -4
commotio.
kompakt : ко мпакт ен, плътен - » solidus.
Kompensation, / : компенсация, компен сиране —>
compensatio.
kompensiert : компенсиран -* compensatus.
Komplement, « : комплемент —» complementum.
Komplex, /я : комплекс -» complexas.
Komplikation,/: усложнение, компликация -♦ со/я-
р:icatio.
komplizie t : у сл ож н е н , комплициран -» complica-
tus.
Komponente, / : компонентна), със та вна ч а с т —» co m -
ponentum.
Kompresse, / : комп ре с —» compressa.
Kompression, / : притискан е, натиск(ане) ко мпре
сия
compressio.
komprimiert : п рити снат, стиснат, компримиран -»
compressus.
Konchotomie, / : конхотомия -* conchotomia.
Kondensation, / : концентрация, концентриране-»
concentratio.
kondensiert : кон ден зиран, сгъстен - » condensatus;
сгъ сте н, гъс т - » spissus.
Kondom, п: п резервати в -» praeservativum.
Kondylom, п: конднлом(а) -» condyloma.
—, br eites : широк кондилом —» condyloma latum.
— , spitze s : ост ър кондилом -> condyloma acumi
natum.
Kondylns, m: конднл -» condylus.
&ondy lusähnlich : конднлонден -» condyloideus.
Konrabnlation, / : ко нф абул ац и я, измислица ~» con
fabulatio.
Configuration,/: конфигурация, очертание, образ,
форма - » configuratio.
konflnierend : ко нф лу ир аш, сливащ ce -» confluens.
kong enital : ко нге нн та лен, вроден -* congenitas.
Kongestion, / : конгеети я, активно кръвонап ълва не,
наплив на кръв, активна или артериална хн-
перемия —> congestio, hyperaemia activa.
Konçlutination, / : конглути нация -» conglutinatio.
Konjugation, / : конюгац ия, процес на оплождане -»
conjugatio.
Konjunktiva, / : конюнктива - » conjunctiva.
konjn nktival : кон юкктив( ал )гн -» conjunctivalis.
Konjunktivitis, / : конюнктив ит —» conjunctivitis.
jkonkav : кон кавен , вдлъбнат, издълбан -» concavus.
Konkavität, / : вдлъбн атин а, вдлъбнатост - » conca
vitas.
konkomitierend : съп ро вождащ , съп ътств уващ -»
concomitans.
Konkrement, п: конкре мент, калкул , камък -» con
crementum, calculus.
—
in Talgdrüsen : камък в маетна ж ле з а, себо-
лн т —» sebolithus.
konnat al : вроден, кон геннтален - » congenitus.
konservativ : консе рв ативен
conservativus.
Konsilinm, п: консилиум, консулт —» consilium.
konsonierend : с ъзву че н, консонантсн - » consonans.
konstant : постоянен, неизменен -» constans.
Konstipation, / : констипацня, зап ек -* constipatio.
Konstitution, / : кон сти туция -» constitutio (corpo
ris).
—, lymphatische : лнмфатична ко нстит уция или ди а
те за -» diathesis lymphatica.
konstitutionell : кон ституцион ален -» constitutiona
lis.
Konstriktor, m: свиоач (мус ку л) -» constrictor
musculus.
Konsultation, / : кон су лтац и я, тър сен е или даване
съве т от л екар(н) -» consultatio (J).
kont agiös : контаги озен , прилепчив, п рихватлив, з а
раз и тел ен - » contagiosas, infectiosus.
Kontagiositftt, / : кон тагиозн ост, при леп чи вост, з а
раз ит елн ос т, ин фе кци озн ост -» contagiositas.
Kontaginm, п: зараза, заразно начало -» conta
gium(1).
Kontakt, m: ко нта кт, допиране - » contactus.
Kontamination, / : ко нтамин аци я, з амър с яв ан е и
др.
- » contaminatio.
Kontinuität, / : съседство, доближе ност, допир, кон-
ти гу и те т -> contiguitas.
Kontinua, / : кон тин уа, постоянна, продължителва
тр еска - » febris continua.
kontinuierlich : неп рекъс нат, продъл жителен , п о
стоянен -♦ continuus.
Kontinuität, / : непосредствена св ърза но ст, не пре
късн атост, ко нти н уи тет -» continuitas.
Kontorsion, / : извиване, извъртане, навяхване -»
contorsio (contortio).
Kont «Indikation, / : контра ин дикация, противопока
за ние - » contraindicatio.
kontraktil : свиваем, контрактуем —» contractais.
Kont aktion , / : ко нтр акция, свиване - » contractio.
kontralateral : контралатерален -» contralateralis.
Kont astei nla uf , m: контрас тн а или диагностична
клиз ма
clysma opacum.
Kontusion, / : кон ту зи я, н ат ъртва не -» contusio.
konvergent : кон вергентеи , сближаващ ce - » con
vergens.
Konvergenz, / : ко нверген ци я -> convergentia.
konvex : изп ъкн ал , конвексен - » convexus.
Konvexität, / : изп ъкналост, конвекси тет
conve
xitas.
Konvolut, n: конвол ут -» convolutum.
Konvulsion, / : ко нвулсия ~» convulsio.
konvulsiv : конвулсивен - » convulsivus.
Konze ntr ation, / : кон центраци я, конц ентриране,
сгъс тяван е
concentratio.
konzentriert : концентриран, сгъстен, силен -» соп-
centratus.
Konzeption, / : кон цеп ция, зач ева не -» conceptio(1).
Konzeptionsfähigkeit, / : способност з а зач ева не —»
potentia concipiendi.
Koordination, / : координация, съчет ан и е, съ гла су
ваност —» coordinatio.
KoordiaationsstOrnng, / : раз стр ой ство на коо рдина
цията, дискинез ия - » dyskinesia; нарушение
на координацията —» incoordinatio.
КорГ, m: глава, главичка - * caput.
—, dreieckiger : три ъгълна глава, триго ноцеф али я -»
trigonocephalia.
—
des Oberschenkelknochens : глава на бедрената
кост -» caput femoris.
KopTblutgeschwulst, / : .кр ъв н а буца " на главата на
новороденото, кефа лхематом - » cephalhaema
toma.
—
der Neugeborenen : „родилна буца* -» caput suc
cedaneum.
Kopfgrind, m: кел , фаву с -» favus.
Кор'ha a r, n: космите на главата -» capillitium;
косъм, коса (на глава та ) - » capillus; коса на
гл авата (с In es) - » crinis.
Kopflage, Kopfeinstellung, / : п редлежание на глава ->
praesentatio cephalica siv e capitis.
Kopllaus, / : въшка на главата -» Pediculus1capitis.
Kopiscnimmel, m: главовидна плесен, м укор -»
Mucor.
Koprschlagader, / : каротндна или сън на а р т ер и я,
карогис - » arteria carotis.
Kopfschmerz, m, Kopfweh, n: главоболие, главобол —»
cephalalgia.
Kopfschuppen, flpl : пърхот -* pityriasis simplex
capitis.
KopUräger, m: ат лас -» atlas.
Kopfwender, Kopfnicker, m: гръдн нч но-ключн чно-
мастоидсн мускул -» sternocleidomastoideus
(musculus).
Kopiopie
1048
krank
Kopiopie, / : изморявано на окото, ас тен оп ия ->
asthenopia.
Koplikschc Flecke : петна на Коилик-Филатон
Кор-
lik-Filatov' maculae.
Kopremesis, / : ко пр ем ез н з, повръщане ita фекалии
маси -» соpremesis.
Koprol alie, / : копролал ия
coprolalia.
Koprolith, m: ксп ро чн т, камък от ф ека ли и
сор-
roiiгhits.
Koprologie, / : копрологня
coprologia.
Koprophagie, / : ядене на изп ражн ен и я, копрофа-
гия —» coprophagia.
Kopropraxie, / : копропраксия -> copropraxia.
Koprostase, / : копростаза, застои па изпражне
нията —» coprostasis.
Kopulation, / : коп улац ия, съвъку п лен не, съепжлне,
чифтосв ане (за жи вотн и)
coitus (2); копу
лация copulatio.
Korektopie, / : коректопня -» corectopia.
Koriuin, п : кориум, дерма
corium.
Korn, n: зърно -> granum(1).
Kornährenverbrand, m: класо образ на п рев ръзка ,
епика -> spica.
Kornea, / : корнея, роговица —» cornea.
korneal; кориеален, роговнчен - > cornealis.
Korneal refle x, m: кори еа лен , корнсен реф лекс ->
reflexus- cornealis.
Kornealstaphylom, n: стафилом на ко риеята
sta
phyloma corneae.
koronar, Koronar- : коронар ен, венечеи- * coronarius.
Koronararterie, / : коронарна или венечна артерия —>
arteria coronaria.
Koronarinfa rkt, m: миокардеи ин фаркт, сърдечен
и нф аркт —> infarctus myocardii.
Koronarinsuffizienz, / : коронарна недост атъчн ост —»
insufficientia coronaria.
— , a k ut e : остра коронарна недо статъч ност —» in
sufficientia coronaria acuta.
Koronaritis , / : корон ар ит -» coronantis.
Koronarkrcisl auf , m: корон арн о или венечно кр ъво
обращен ие —> circulatio sanguinis coronaria.
Koronarskler ose, / : коронарна склероза -» corona-
rosclerosis.
Koronarthrombo se, / : коронарна тромбоза , тром
боза на коронарн а ар тер ия на сърцето
throm
bosis coronaria.
Korotkovsche Methode : метод на Коротков -» Korot-
koTi methodus.
Korovnikovsctie Krankheit : боле ет на Коровников —»
Korovnikovi morbus.
korpulent : снажен, дебел, затлъстял, корпулен-
тен —» corpulentus.
Korrelation, / : корелация -» correlatio.
Korrigens, n: кори гиращо средство —» corrigens.
korrosiv : кор ози ве н, р аз яж дащ —» corrosivus.
Korsakovsches Syndrom : Корс аков синдром —> Kor
sokovi syndromum.
Kortex, m: кора на главн ия мо зъ к, мозъчн ата
кора —» cortex cerebri.
kortikal : коров, кортикален
corticalis.
Kortikotropin, n: адрен окор тикотроп ен хормон
ACTH.
Kortison, n: ко рти зон —» cortisonum.
Koryza, / : хрема ( о стр а) —► rhinitis, rhinitis
acuta.
Kosmetika, nfpl : коз мети чески средства -> cosme
tica.
Kost, / : храна -» cibus.
kostal : ребрен, костален
costalis.
Kostalatmung, / : костално (ребрено) или торакално
дишане
respiratio costalis.
Kot (menschlicher), m: изпражнения, фекалии,
е кс кре мен ти —> faeces.
Kotabgang, unwillkürlicher : незадържане на изпраж
ненията
incontinentia alvi.
Kotballen, ha rte : твърди фекал ни топ ки -» scyba-
lum.
Kotbrechen, Koterbrechen, n : повръщане на фе калии
маси, конремезис —> copremesis.
Kotentleerung, / : деф ека ци я —* defaecatio.
Kotessen, n: ядене на и зп раж нен и я, копрофлгии -*
coprophagia.
Kotlistei,/: фекална или стеркорална фистула,
фи стула на червата -> fistula faecalis ; и з ку
ствен или противоестествен ан у с -» anus prae
ternaturalis.
kotig : фокален —» faecalis.
Kotstauiing, / : за ст ой на и зп раж нен и ята, коироста-
за —> coprostasis.
Kotstein, m: кам ък от ф екали и, копролит
сорго-
lithits.
Kotyled n, / : котиледон —» cotyledo.
Koxalgie, / : коксал гия -» coxalgia.
Koxarthrose, / : коксартроз а —* coxarthrosis.
Koxitis, / : кокс ит -> coxitis.
koxoemoral : тазо-бедрен, коксофеморален -» coxo
femoralis.
Kozevnikovsche Epilepsie : Кожевникова кор ти ка лна
епилепсия, частична постоянна епилеп сия —►
epilepsia corticalis (Kozevnikov).
Kräfteschwund, m: силно изтощени е и повяхване
marasmus (J).
Krältev erf all , m: ф изическа слабост, ках ексия —►
cachexia; силно и зтоще ние и по вяхване —►
marasmus (i).
kräftigend : усилват, укрепваш —> roborans.
Krätze, / : краста, скабиес
scabies (JJ.
Krätze mitte I, nipi : л ек ар ства против крас та -» an-
tiscabiosa.
krätzig : к рас тав, ска биозен -> scabiosus.
Krätzmilbe, / : кърл еж на човешката крас та —> Sar
coptes (Acarus) scabiei.
Kraft, / : сила, потенция -» potentia (1), vis.
Kraftlosigkeit, / : без сили е, адинамия -» adynamia;
безси лие , слабост, астени я —> asthenia.
Kralle, f i нокът на жи вотно
unguis ( 2J.
Krall ennagel, m: нарастван е и извив ане на ноктите»
онихогрипоза —» onychogryposis.
Krampf, h alb seitiger : хемиспазъм —> hemispas-
mus.
—, klonischer : клоничен гър ч, клон ус —> clonus.
—, s chmer zh after : болезнен тоничен гър ч, крамп ->
crampus.
—, tonische r : тоничен гърч , сп аз ъм, тон ичен спа
зъм -> spasmus, spasmus tonicus.
Krampfader, f : разширена ве на, ва ри ко зн а вен а,
варица varix.
Krampfaderbruch, m: варикоц ел е —> varicocele.
krampr aderig : ва рико зен —» varicosus.
Krampfadern, f\pl : ра зшире ни вен и , варнцн —> va
rices.
krampfartig, krampfhaft : конвулсивен, спазмати
чен —> convulsivus, spasmodicus.
krampTerzeugend : причиняващ гър чов е, сп а з м о ге -
нен
spasmogenes.
krampflösend, krampf stillend : ус п око ява щ сп азми те ,
спазмолитичен -* spasmolyticus.
Krampfurämie, / : конвул си вна или екламптичн а
уремия, остра уреми я
uraemia eclamptic
са.
Krampfwehen, flpl : клон ус на м атката, спазмодични
контракц ии на матката
clonus uteri ; те та
нус на матката -> tetanus1uteri.
Krampus, m: крамп, бо лезн ен тони че н гър ч ->
crampus.
kranial : краииален, черепен ; горен -> cranialis.
Kranioklast, m: кра ни о кла ст —» cranioclastas.
Kranio metrie, / : кр ан иометри я craniometria.
Kraniopagus, m: кр ан ио паг
craniopagus.
Kraniotabes, / : кран иотабес —> craniotabes.
Kraniotomie, / : кр ани отомия - i craniotomia.
Kranium, n: череп
cranium.
krank : болен, за бол ял
aeger (aegrotus); болен ,,
бол едув ащ -> morbidus (2), morbosus.
Kranke
1049
krup(p)ös
Kranke, mf : болен, пациент, болник -> aegrotus,
patiens.
Krankenbehandlung, / : лечен ие, ле кув а н е, терап ия -»
therapia.
Krankenbeobachtang. / : (клинично) наблюдение на
болен —> observatio clinica.
Krankenhaus, ni болница -» hospitalium, nosoco
mium.
Krankenpflege, / : грижи за болен -» curatio: гри
жи за болните (ка то уче ние), хнпургия -* hyp-
urgia.
krankh a 't : болестен, патологичен -» pathologicus,
morbidus (1).
Krankh aftigkeit, / : болиавос т, болестно състо яни е -»
morbiditas (2).
Krankheit, / : боле ст , заболяване, страдание -» mor
bus, malum.
— , ansteckende : прилепчива болест, контагиозна
боле ст —> morbus contagiosus.
— , begleitende : придруж ав аща болест —» morbus
concomitans.
— , englische : английска болест, рахит —» rachi
tis.
—, e re rbte : вродена болест, комгенитална болест -*•
morbus congenitus.
—, fnnktionelte : функци он алн о заболяване - * mor
bus functionalis.
— , sechste (exa nthematisch e) : шеста болест, вне
запна екзан тема
exanthema subitum.
—, venerische : венерическа болест
morbus ve
nereus.
—, viert e : четвър та болест, скарлатинозна рубео
ла —» rubeola.
Krankheitsb er eitschaft, Krankh eitsanlage : / : диате
за —> diathesis.
Krankheitsbild, n: картина на болестта, клинична
картина -» aspectus clinicus.
Krankheitscha rakter, m: преобладаващият (господ-
ствува щияг) ха ракте р на болестта - 4 genius
morbi.
Krankheitsentstehung, / : произход и развитие на бо
лестта , патогенеза -» pathogenesis.
krankheitserregend : болестотворсн, патогенен -> pa
thogenes, morbificus ; болсстотпорен, силно
патогенен , вирулентен -> virulentus.
Krankheits 'u rc h l, / : страх от болести, нозофобия ->
nosophobia.
Krankheitsherd, m: огнище иа болестта, главният
център па болестта —» focus morbi.
krankheitsverhütend : пр едпазващ от болест, профи
лактичен prophylaeticus.
Krankheitsverliiitung, / : предпазване от болест, про
филактика —» prophylaxis.
krankh eitsv eru rsachend : причиняващ болест, патоге
нен —» morbificus.
Krankheitswesen, n : ес те ст вото, същността, хара к
терът на една болест -» ens morbi.
Krankheitszeichen, n: п ри знак на бо лестта, сим
птом —►signummorbi, symptoma.
Krankheitszeichenlehre, / : симптоматология -» sym-
ptomatologia.
Kranz ar te rie , / : веисчиа или коронарна арте рия ->
arteria coronaria.
kraozartig, Kranz- : помечен -> coronarius.
KranzgefâUentzflndung, / : въз паление на венечните
артерии , коромарит -» coronantis.
Kratzwunde, / : рана от о драскван е, одрас кано
място —» vulnus scarificatum.
Kraurosis vulvae : кр ауроза на пулнлтл -4 сгaurosis
vulvae.
Krebs, m: рак, карцином -> carcinoma.
Krebsangst, / : страх от рак, карцинофоби я car
etnophobia.
krebserzeugend : канц ер оген ен -» cancerogenes.
krebsig : ра ков , карцнноматозе н -» carcinomato-
stts.
kreisförmig : кр ъгообразе н, пръстеновиден -4 cir
cinatas, gyratus ; кръг ъл , кръгоо бр азе н —» ciг.
cularis; кръго образе н, ц ир куляр ен , ор би кула .
рен —» orbicularis.
Kreishaarscbwnod, m: гнездна ало пе ци я или кос о-
пас -4 alopecia areata.
Kreislauf, m: кръгообращение, кръговрат, цирку
лация —> circulatio.
—, fehlerhafter : порочен или омагьосан кръг (кръ
говрат) circulus vitiosus.
—, f etal e r : фетално кръво обращен ие —> circulatio
sanguinis fetalis.
—, grober : голям кръг на кръвообращението —>
circulus sanguinis major.
— , kleiner : малък кръг на кръвообращението -4
circulus sanguinis minor.
Kreißende, / : родилка, раждаща жена -> partu
riens2.
Krenotherapie, / : кр ен отер ап и я -> crenotherapia.
Krepitation, / : крепитация, скърцане, пращене -4
crepitatio; креп и та ции , кр еп ити раиш хри по
ве —» ronchi crepitantes.
krepitierend : крепнтиращ, скърцащ -4 crepitan*.
Kretinismus, m: кретин изъм -* cretinismus.
Kreuzbein, n: кр ъстн а , сакрална кост - 4 os sac
rum.
Kreuzbeingegend, / : кръстна или сакрална област -4
regio sacralis.
Kreuzbeinwirbel, Kreuzwirbel, m: кръсте н прешлен,
сакрален прешлен - » vertebra sacralis.
kreuzffirmig : кръсто образе н -4 cruciatus.
Kre uzgetlecht, n: кр ъсте н , са крале н сплит -» ple
xus sacralis.
Kreuzgegend, / : лумбална или поясна област
lumbi.
Kreuzotter,/:отровназмия.пепелянка-*(1).
Kreuzschmerz, т : болка в кр ъста , сакродиния —»
sacrodynia.
Kreuzung, / : кръсто ви ще, кръсто св ане -> decus
satio.
Kreuzverband, m: кръстосан а или звездообраз на
прев ръ зка -> stella.
Kribbelkrankheit, / : отравяне с мораво рогче , ерго-
ти з т м —» ergotismus.
Kribbeln, n : мраву чкане —> formicatio.
kriechend пълзящ —> serpens1.
Kriegsödem, n: оточна болест, храни телна или а ли
ментарна дистрофия, бо лес т от недостатъчно
и недоимъчно хранене
dystrophia alimen
taria.
Kriegstyphus, m: петнист ти ф , ендемичен петнист
тиф —чtyphus exanthematicus.
Krise, f i криза , атака —» crisis (2).
Krisis, / : кр иза, прелом на болестта -> crisis (1).
Kri stell ers ch er Bandgriff : метод на Кри стелср
Kristelleri methodus.
Krönigsches Schallfeld : Крьоннгово звуко во поле -4
Kroenigi area.
Kropf, m: гуша, сгрума —» struma.
—, retrosternaler : ретростерналка гуша или стру
ма -* struma retrosternalis.
KropTentzündung, / : възпаление на гуша, струмит -4
strumitis.
Kropfherz, thyreotoxisches : ти реото ксично сърце
cor thyreotoxicum.
kropfig : гуша», струмозсн —» strumosus.
Krümmung, / : извивка, кривина -» curvatura: кри
вина, за вой, флексура -> flexura.
—, knieförmige : подобна ма коляно изв ивка , к о
ляно —> genu.
Krugatmen, n: амф орнчио дишан е -4 respiratio
amplioriса.
Krukenbergscher Tumor : ту мор на Круксн бер г -4
Krnkenbergi tumor.
Krummdarm, m: хълбпчио черво, нлеум -4 ileum.
Krup(p), m: истинска круп , диф те рия на гр ъкл я
на —Vdiphtheria laryngis.
krup(p)ös, k rup(p)artig : круп озен -4 cruposus.
krural
1050
Lambliasis
kraral, Krural- : подбедрен, подколенен, питялеи -»
cruraliVfl).
Kruste, / : кор а, ко риц а, струпей -> crusta.
Kryästhesie, / : кр и ест ези я -> cryaesthesia.
Krypte, / : крипта, лакуна -> crypta.
Kryptogen, kryptoge netisch : крн птогенен -> crypto-
genes.
Kryptophthalmus, m: крип тофталм
cryptophthal-
mus.
Kryptorchismus, m%Kryptorchidie, / : кри пторхи-
зъ м -¥ cryptorchismus.
kubital : кубита ле н , л акъ тен , предмишничен —>
cubitalis.
künstlich : изкуствен, артифициален -> artificialis ;
изкуствен
factitius.
Kürettage, / : кюртаж, абразия на матката -* flo
ra s* о, abrasio cavi uteri.
kürzlich : наскоро, неотдавна
recenter (1).
Kuhpocken, f\pl : крав ешка шарка, генуиниа кр а
вешка шарка
vaccina1fl).
Kubpockenlymphe, / , KubpockenimptstoTf, m: иариол-
на вакцина - * vaccinumvariolae.
Kugel, / : къл бо , то пка —» globus.
Kogelbakterium, п (pl Kugelbakterien) : кълбообраз-
на бактерия coccus fp\ cocci).
kugelförmig : къл бовиден, кълбообра зен
globo
sus, glomeriformis.
Kugelgelenk, n: ореховидна става , енартроза ->
enarthrosis.
kugelig, kugelförmig, k ug ela rtig : кълбовиден, къл
бо образен, топ ч ес т —» globosus, sphaericus.
Kulturmedium, n : хранителна среда (з а ба ктери и) ->
medium(1).
Kumulation, f : натрупван е —» accumulatio; ку му
ляция, кумулиране, кумулативно действие
cumulatio.
kumulativ : ку мул ати вен - » cumulativus.
Kunstafter, m: и з кус твен или противоестествен
ан у с —> anus praeternaturalis.
Kunstauge, n: изк уств ен о око, очна протеза
prothesis ocularis.
Kunstfehler, ä rz tlich er : профе сионална грешка (на
л е ка р) malpraxis.
Kunstgriff, m: и з кус но ръч но дей стви е, ман ипу ла
ция —» manipulatio.
Kunstprodukt, n: изкуствен продукт, артефакт -»
artefactum.
Kuprerfinnen, ffpi : розац ея -> rosacea (acne rosa
cea).
Kur, / : кура, лечение, курс на лечение -» сига;
лечение, лекуване -» therapia.
kurativ : лековит, лечебен, целебен, целителен
сиrativus.
Kurvatur, / : кривина, извивка -* curvatura.
kurz : къс, кратък -» brevis.
Kurzatmigkeit, / : затруднено дишане, диепнея ->
dyspnoea fdyspnoë).
kurzdauernd : краткотраен, бързопреходен, транзи-
торен -> transitorium.
Kurz köp'igkeit, / : къса , кълбовидна гла ва, бра хи
цефалия —>brachycephalia.
kurzsichtig : късогл ед, миоптичен - » myopicus.
Kurzsichtigkeit, / : късо гледство, миопия -» myopia.
Kussmaulsche Atmung : диша не на Кус мау л - » Kuss-
mauli rempiratio.
Kussraaulscher Puls : парадоксален пулс -> pulsus
paradoxus.
kutan : кутан ен , кожен - » cutaneus.
Kutanreaktiou, Kutisreaktion, / : кожн а реа кц и я,
кожна проба, кутиреа кц и я -> cutireactio.
Kymographie, / : кимография -> kymographia.
Kyphose, / : ки фо за, гърбаво ст —» kyphosis.
Kyphoskoliose, / : киф осколиоз а —* kyphoscoli
osis.
Kystadenom, n: кистаде ном, ц истаденом —> cyst-
adenoma.
Kyste, / : киста —» cystis (2).
Kystom, я : к истом, цистом - » cystoma.
L
labial : лабиален, устен -> labialis.
labil : лаби лен, колеблив, неустойчив -» labilis.
Labilität, / : лабилност, неустойчивост -» labilitas.
Labium majus pudendi : голяма срамна устна -» l a
bium m ajus pudendi.
—
minus pudendi : малка срамна устна -» labium
minus pudendi.
Labyrinth, я : лабиринт, вътрешно ухо -» auris in
terna.
Labyrinthitis, Labyrintbentzündung, / : л абири н ти т ->
labyrinthitis.
lach en , sardonisches ; Lachmuskelkrampf, m: сардо-
ни че н, злобн онасмешлив смях -» risus sardo-
nicus.
Lackmus, я : л акм ус - » laemus.
lacrimalis : лакримален, сълзен —> lacrimalis.
Lactifuga, njpl : средс тва , намаляващи отделянето
на мляко —> lactifuga.
taediert : нарушен, увреден -» laesus.
Lähm ung,/: парализа -> paralysis.
—, alternierende : алтернираща парализа -» hemi
plegia alternafns).
—, doppelseitige : дву стра нн а парал иза, ди плеги я ->
diplegia.
—, gekreuzte : кръстосана парализа -> hemiplegia
cruciata.
—, unvollständige : непълна п а ра ли з а, па рез а
paresis.
Lähmnngsschielen, я : паралитично крив огле дство,
паралитичен страбизъм - » strabismus para
lyticus.
LIngsbruch, m: надлъжна фра ктура —> fractura
longitudinalis.
längsgerichtet, längsverlaufend : надлъжен, лонгиту-
динален —> longitudinalis.
Läppchen, я : малък лоб, делче, лобул —» lobulus.
Läsion, / : лезия, повреда, увреждане —» laesio.
Läusebefall, /я, Lfiusesucht, / : въшлясване, педику-
л о з а —> pediculosis.
Lävulose, / : левулоза, фруктоза, плодова захар ->
laevulosa, fructosa.
Lävulosurie, / : левулозурия -* laevulosuria.
I»*«. / : положение (на болния, на плода, на мат
ката) -* positio; положение, разположение,
местоположение —> situs; слой, пласт
stra
tum.
—
im Liegen : легално положение (на болния в
леглото) -» decubitus (2).
Lageveränderung, LageVerschiebung, / : изместване,
разместване, дислокация -» dislocatio.
Lagophtiatmus, m: лагофталм, заешко око
lag
ophthalmus.
Lahmheit, / : куцане, накуцване -» claudicatio.
Laktose, / : лактоза, млечна захар -> saccharum
lactis.
Laktosurie, / : лактозурия -» lactosuria.
lakunär : лакунарен
lacunaris.
Lallen, я , Lallation, / : лалация, фъфлене -> Ialla
tio.
Lalophobie, / : лалофобия, страх от говорене -»
Ialophobia.
lambdaähnlich : ламбдовиден подобен на гръцката
буква лямбда (Я) -> lambdoideus.
Lambdazismus, mi ламбдацизъм -> lambdacis-
mus.
Lambliasis, / : ламблиаза, ламблиоза -4 lambliasis.
Lamella
1501
Leichdorn
Lamella, Laraelle, / : ламела, пластинка, люспа -»
lamella.
lamellenförraig, lamcllds : ламелозен, слоест -*
lamellaius.
Lamiaektomie, / : ламинекто мия —> laminectomia.
Landkartenzunge, / : географически език —> lingua
geographica.
Landrysehe Paralyse : парализа на Ландрй -* para
lysis spinalis ascendens acuta.
lang : дълъг —> longus.
langdauernd : дъл г от р ае н , хроничен -► chronicus,
protractus.
Langerhanssche Inseln : Лан ге рханс ов и остр ов и - »
insulaepancreatis.
langsam : баве н , п родълж ител ен -♦ lentus; бавен,
късен, закъснял —> /a rtfaj ; бавен, торпиден -»
Langschädel, Langkopf, т : дълго гл ав, дол и хо це
фал -» dolichocephalus.
Lanugohaare, nipl : ла н уг о, първич ни косин , мъх о-
видни косми s lanugo.
Lanzette, / : ланцет, ланцетка
lanceola.
lanzettförmig : ланцетовиден, копиевиден -» /яп-
ceolatus.
Lanzschef Punkt : точ ка на Лан ц -* Lanzi punctum.
Lapa rohysterektomie, / : абдоминална, ко ремна хи-
с тере ктоми я
hycterectomia abdominalis.
Laparoskopie, / : л апа ро скопи я -» laparoscopia.
Laparotomie, / : лап аротомия -* laparotomia.
Lappen, т : дял , л обус, лоб -> lobus.
lappig : състоят cc от лобусн (дялове) —> lobatus.
larviert : ларвпран, скрит, маскирана larvatus.
lary nge al : л ар кн гса лс н, грьклян ен -> laryngeus.
Laryngektoraie, / : лари игсктомн я
laryngectomia.
Laryngismus stridulu s : спазъм на гласната ц еп ка
laryngismus stridulus.
Lary ngitis, / : ла ри нг ит —> laryngitis.
—
su bglottica : псевдокруп s laryngitis, subglot
tica.
Laryngologe, m: лари нголог —►laryngologus.
Laryngologie, / : лари нголо гия s laryngologia.
Laryngopharyngitis, / : ларннгофар и нгит -» /агул-
gopharyngitis.
Laryngorrhoe, / : л армнгоре я -» laryngorrhoea.
Laryngophthise, / : ларингсалка фтйза, туберкулоза
на л ари нкса -> tuberculosis laryngis.
Laryngorrhagie, / : ларннгорагия, кръвотечение от
гръкл ян а s laryngorrhagia.
Laryngoskopie, / : лар ингоскопия —* laryngoscopia.
Laryngospasmus, m : л эрин госп аз ъм
laryngospas-
mus.
Laryngostenose, / : лари н госте но за , стен оз а на ла
ринкса —» /аryngostenosis.
Laryngostomie, / : "ларингостомня ~> laryngosiomia.
Laryngotomie, / : ларин го томи я -* laryngotomia.
Laryngotracheitis, / : ларинготрахент -> laryngo
tracheitis.
Larynx, m : лар ин кс, гр ъкл ян -»• larynx.
Lascgu’sches Zeichen : призн ак на Лассг ->
jgtt/ signum.
latent : латентен, скрит, безсимптомен
latens;
латентен, покрит, рсцссивен
recessivus.
Utenzstadium, л, L atenz,/: латентен, скрит пе
риод -* periodus latens.
lateral : латсралсн, страничен, отстрани
/ate-
ralis.
Lat eralsklerose, amyotrophische : амиотрофпчма лат с-
рална с кле ро за - ♦ sclerosis lateralis amyotго-
flhiса.
Lateroflexio, / : л атер оф лскс ия, странично п ре гъ
ване - » lateroflexio.
Laterophobie, / : л ат ероф обн я laterophobia.
Lateropositio, / : л эте ро п оз и ци я, изм еств ан е встра
ни - * lateropositio.
Latéropulsion, / : л атер оп ул си я s lateropulsio.
Lateroversio, / : л а тс ро вс р зи я, наклоняван е вс тра
ни
lateroversio.
Ian, lauwarm : топличък -> tepidus.
Lanreoce-Moon-Biedtscbe Krankheit : синдром на Ло-
ранс-М ун-Бидл -> Laurence-Moon-Biedl' syn-
dromum.
Laus, / (/?/ Läuse) : въшка Pediculus1; въшки ->
Pediculi.
Laxantia, л/pf : лаксанция, очистителни лекарства —>
laxantia.
Lazeratioo, / : разкъсване
laceratio.
Leben, л : живот —у vita.
lebend, lebendig : жив -> тогда.
Lebensbanш, то : дърво на живота
arbor vitae.
Lebenskraft, / : жизнена сила -* vis vitae.
Lebensnerv, то : симпатиков нерв, симпатикус -»
sympathicus
lebenswichtig : жизнен, важен за живота, витален
vitalis.
Leber, / : черен дроб, хепар -» hepar, /w er.
Leber- und Milzvergrftäernng, / : увеличение на чер
ния дроб и далака, хепатосплсномегалия -* he
patosplenomegalia.
LeberabszeB, то : чернодробен абсцес, абсцес на
черния дроб -> abscessus hepatis.
Leberatrophie, akute gelbe : остра ж ълта атрофия или
дистрофия на черния дроб -» atrophia acuta
fla v a hepatis.
Leberentzflndung, / ; хепатит -» hepatitis.
Leberfleck, m : бемка, лентиго -* lentigo.
Leberflecken, mlpl : хлоазма -» chloasma.
Lebergang, то : общ чернодробен канал -» ductus
hepaticus communis.
Leberinsnffizienz, / : чернодробна недостатъчност -»
insu fficientia hepatis.
Leberkolik, / : чернодробна колика, жлъчна ко
л и к а —> colica hepatica.
Leberkrankheit, / : заболяване на черния дроб, хепа-
топатия
hepatopathia.
Leberpforte, / : врата или порта на черния дроб ->
porta hepatis.
Leberschmerz, то : болка в черния дроб, хепатал-
гия —¥ hepatalgia.
Leberstärke, / : гликоген -> glycogenum.
Leberstein, то : чернодробен камък, хеиатолиг —»
hepatolithus.
Lebertran, то : рибено масло —у Oleum jecoris Aselli.
Lebervene, / : чернодробна вена —> vena hepatica.
LebervergrtfQernng, / : увеличение на черния дроб,
хепатомеголия —> hepatomegalia.
Leberzirrhose, / : чернодробна цироза -» cirrhosis
hepatis.
— , atrophische (Laënnec) : атрофична чернодробна
цироза на Лаенек -* ciгhosis hepatis atrophica
(typas Laënnec).
— , hypertrophische (Hanot) : хипертрофична черно
дробна цироза на Ханб -scirrhosis hepatis
hypertrophica (typus Hanot).
Lebewesen, n : живо същество, организъм -s orga
nismus.
Lederhaut, / : истинската кожа, кориум s corium.
—
des Auges : бяла обвивка на окото, еклера —►
sclera.
Lederhautentzflnduog des Auges : възпаление на скле-
рата, склерит -> scleritis.
leer : празен s vacuus.
Leerdarm, то : празно черво, йсюнум -» jejunum.
Lelze, / : бърна, устна —» labrum.
Legalsche Probe : проба на Логал s Legali tes
tum.
Leib то : тяло
corpus (I), soma.
Leibesfrucht, / ; фетус -♦ fetus.
Leibkollcrn, n : куркане или кьркорсне в червата,
борборигм и —» borborygmus.
Leibschmerz, то : колика, коремна колика -» colica,
colica abdominalis ; червена колика -* enter
algia.
Leibschneiden, n : колика
colica.
Leichdorn, то : мазол -» clavus.
Leiche
1052
Lidspaltverengerung
Leiche, / , Leichnam, tu : труп, мъртви тяло, мърт
вец —>cadaver.
Leichenausgrabung, / : ексхумация -» e x h iim atio .
Lcichenfinger, m : мъртвешки пръст —>d ig itu s m o r
tuus.
Leiclionfleck, m : трупно петно -> lizwr m ortis.
Leichengift, n : трупна отрова, птомаин
ptoma-
inurn.
Leichenkälte, / : мъртвешка студенина —> a lg o r
mortis.
Leichenöffnung, Leichenschau, / : отваряне на труп,
аутопсия —» autopsia.
—, gerichtliche : съдебномедицинска аутопсия -»
sectio Legalis.
Leichenschändung, sexuelle : полово извращение вър
ху трупове, некрофилия —>necrophilia.
Leichenstarre, / : трупно вкочаняснапе —» r ig o r
m ortis.
Leichenwachs, Leichenfett, n : аднпоцир -» a d ip o -
cera.
leicht : лесен, лек -» fa cilis ; лек, нетежък (бо
лест) —> lev is1.
Leiden, n : страдание, заболяване, болеет —> a f f e c
tio, malum, morbus.
leidend : заболял, болен -* aeger (aegrotus).
Leishmaniose, / : лейшманиоза —» leishmaniosis.
Leiste, / : линеен, издатък, гребен
crista ; сла
бина —» inguen, regio inguinalis.
Leistenband, n : слабинна връзка, ннгвинален лига-
мент -> ligamentum inguinale.
Leistenbruch, m : ннгвпнална, слабинна херния -»
hernia inguinalis.
Leistendrüsen, f i p i : ингвинални лимфни възли ->
nodi lymphatici inguinales.
Leistengegend, Leistenbeuge, L e is te ,/ : слабинна об
ласт, ингвинална облает -* regio inguinalis.
Leistenkanal, m : ннгвинален или слабинен канал —»
canalis inguinalis.
Lenden, ffpU Lendengegend, / : лумбална или поясна
облает —» lum bi.
Lendenbruch, m : лумбална, поясна херния -» hernia
lumbalis.
Lendendreieck, n : лумбален триъгълник на Петй
trigonum lumbale (Petiti).
Lendengeflecht, n : поясен или лумбален сплит
plexus lumbalis.
Lendengegend, / : поясна или лумбална област
regio lumbalis, lumbi.
Lendenmuskel, m : поясен (лумбален) мускул ->
psoas musculus.
Lendenmuskelentzündung, / ; възпаление на поясния
мускул, псонт -* psoitis.
Lendenstich, m : лумбална пункция —>punctio lum
balis.
Lendenweh, я, Lendenschmerz, m: лумбаго -> lu m b ag o .
Lendenwirbel, m : поясен или лумбален прешлен -»
vertebra lumbalis.
lenitiva, nfpl : средства, успокояващи дразненето
lenitiva.
Lentigo, m : лентиго, бемка -> lentigo.
Lentikonus, m : лентиконус lenticonus.
lentikulär : лещовиден
lenticularis.
Leontiasis, / : лъвско лице, леонтиаза -» facies le-
onina.
—
ossea : костна леонтиаза -> leontiasis ossea.
Lepra, / : лепра, проказа -> lepra.
leprös : лепрозен, прокажен -» leprosus.
Leptomeningitis, / : лепгоменингит —> leptom enin
gitis.
Leptospirosis, / : лептоспироза -» leptospirosis.
Leptozephalus, m : -» leptocephalus.
Lerichesches Syndrom : синдром на Льориш -> Leri chi
syndromum.
Lerisches Zeichen : симптом на Лерй -> Lerii sig
num.
Lermoyezsches Syndrom : синдром на Лермоайё —»
Lermoyez' syndromum.
lesbische Liebe : лссбийска любов, сапфнзъм —>S a p
phismus.
Leseunlähigkeit, / : алексия, словесна слепота —*
alexia.
letal : летален, смъртен -* letalis.
Letalität, / : леталитст, смъртоносност —>letalitas*
Lethargie, / летаргия, летаргичен сън -> lethargia.
letzt : последен краен
ultimus.
Leucocytogenesis, / : левкоцитогенеза -» leucocyto-
genesis.
Leucoma adhaerens : лейкома, сраснала с ириса -+
leucoma adhaerens.
Leukämie, / : левкемия, левкоза -» leukaemia.
—, akute : остра левкемия, остра левкоза -» leuk
aemia acuta (leucosis acuta).
—, chronische lymphatische : хронична лимфатична
левкемия, хронична лимфилевкоза-» leukaemia
lymphatica chronica (lymphadenosis chronica).
—, chronische myeloische : хронична миелоидна лев
кемия, хронична миелолевкоза —> leukaemia
myeloides chronica (myelosis chronica).
Leukanäntie, / : левканемия -* leucanaemia.
Leukodertnie, / : левкодерма -» leucoderma.
leukogramm, n : левкограма, левкоцитограма ->
leucogramma ( leucocytogramma).
Leukolyse, / : левколиза, левкоцитолиза -» leucocy
to lysis (leucolysis).
Leukom, Leukoma, n : левкома, бяло петно на рого
вицата —» leucoma.
Leukooychie, / : левконихия -* leuconychia.
Leukopathie, / : левкопатия -> leucopathia.
Leucopenie, / : евкопения -* leucopenia.
Leukoplakie, / : левкоплакия —> leucoplakia.
Leukopoese, / : левкопоеза -» leucopoiesis.
Leukose, / : левкоза, левкемия —» leucosis.
Leukotomie, / : левкотомия, лоботомия (в мозъка) —*
leucotomia.
Leubotrichosis Leukotrichie,/ : - .евкотрихия, побеля-.
ване на косата, побелели коси -» leucotrichia.
Leukozyt, m : левкоцит, бяло кръвно телце -> leu
cocytus.
Leukozytenformel, / , Leukozytendifferentialbild, n : лев
коцитна формула -» form ula leucocytaria .
leukozytolyse, / : левкоцитолиза, левколиза —» leu-
cocytolysis (leucolysis).
Leukozytose, / : левкоцитоза —> leucocytosis.
libidintfs : сластолюбив -» libidinosus.
Libman-Sacks-Syndrom : синдром на Либман-Сакс -»
Libman-Sacks' syndromum.
Lichen, n : лихеи, лишей -» lichen.
—
ruber acuminatus : червен островръх лихен
lichen ruber acuminatus.
—
ruber planus : червен плосък лихен —* lichen
ruber planus.
—
scrofulosorum : лихен на скрофулозните, лихено-
идна туберкулоза на кожата -» tuberculosis
cutis lichenoi des.
Lichenifikation / : лнхенификация, лихенизация -*
lichenificaiio.
Lichtbehandlung, / ; светлинно лечение, фототера
пия -> phototherapia.
Lichtpocken, ffp l : вакциниформена хидроа -> hyd-
roa vacciniform is.
Lichtreflex, m : зенична реакция на светлина, зени-
чен рефлекс -» reflexus- pupillae.
Lichtscheu, / : страх от светлина, фотофобия —>
photophobia.
Lichtsehen, n : фотопсня
photopsia.
Lichtstrahlenbehandlung, / ; лъчелечение^ фототера
пия -> phototherapia.
„Lidknorpel“, m : тарз (на клепача) tarsus (2).
Lidknorpelentzündung, / • тарзит -» ta rsitis.
Lidkran./f, m : блефаросиазьм -> blepharospasmus.
Lidspalte, / : клепачна цепка -» rima palpebrarum.
Lidspaltenflesk, m : пингвекула —>pinguecula.
Lidspaltverengerung, / : блефарофимоза -» blepharo-
phimosis.
Lidwinkel
1053
Luftröhrenschnitt
Lidwinbel, m : ъгъл на клепачната цепка -* ca nthos.
Llebcrkflbnsche Krypten: чревни жлези на Либеркюн-»
glandulae intestinales (Ueberkühni).
Пепа! : лнсналсн, слезков, далачен —» lienalis.
Lienterie, / : лиентерия, вид диария -» lienteria.
Lieutnudsclies Dreieck : триъгълник на Лиьотб —» tri
gonum vesicae ( Lieutaudi).
Ligament, n : лнгамент, връзка -» ligamentum.
ligamentös: снабден c връзки -» ligamentosus.
Ligamentum inguinale : ннгвинален лигамент -» li
gamentum inguinale.
—
teres uteri : обла връзка на матката —» liga
mentum teres uteri.
Ligatur, / : лигатура, връзване -* ligatura.
lindernd: облекчаващ успокояващ -» leniens.
Linderungsmittel, nip i : средства, успокояващи драз
ненето -» lenitiva.
l inea alba : бяла линия
linea alba.
linear ; лнксареи, линеен -> lineans.
lingua! : лингвллен, езичен -» lingualis.
Linie, / : линия, черта, стрия -» linea, stria.
—, weiße : бяла линия
linea alba.
Liniment, n : линимент, течна мазилка ~» lini
mentum.
link : ляв -* laevus, sinister (1).
Linse, / : леща (оптична) -» lens.
Lrnsenficck, m : бемка, лентиго —» lentigo.
linsenförmig : лещовиден —> lenticularis.
Linsenkern, m : лещовидно ядро (в главния мозък)-»
nucleus lentiformis.
Linsenlosigkeit (des Auges), / : липса на лещата на
окото, афакия -» aphakia.
Linsenluxalion, Linsenverlagerung, Linsenverschjebung,
/ : лукезция на лещата на окото -» luxatio
lentis.
Linsen ma I, n ; пигментен невус -» naevus pigmen
tosus.
Linsentrübung, / : помътняване на лещата, ката
ракта —» cataracta.
Linsenvorfall, m : херния fia лещата на окото, фа-
коиелс —» phacocele.
Lioderma, я , L iod ermie,/: лнодермия, гланцова кожа
liodermia.
Lipäraie, / : липемпя, (хнперлипемия) —» Itpa em ia .
Lipase, / : липаза -» lipasa.
Lipodystrophie, / : липодистрофия -» lipodystrophia.
Lipoide, nfpl : липоиди -» lipoida ; липиди -» li
pida.
Lipoidose, / : липоидоза —» lipoidosis.
Lipom, n : липом -» lipoma.
Lipomatosis, / : липоматоза, частично затлъстя
ване —» lipomatosis, adipositas (2-3).
Lipozele, / : липоцеле, тлъстинна херния -» lipo-
cel е.
Lippo. / : устна, бърна -» labiam, labium oris,
labrum.
Lippenentzündung, / : хейлит —» cheilitis.
Lippenberpes, m : херпес на устните -» herpes la
bialis.
Lippenspalte, / : цепка на устната -» labium lepo
rinum.
Lipurie, / : липурня —» lipuria
Liquefaktion, / : втечняване —> liquefactio.
Liquor, m : разтвор на лекарствени вещества —>
liquor (2) ; ликвор (церсброспинален) -> liquor
cerebrospinalis.
Liquorrhoe, / : ликворея -> liquorrhoea.
Lispelbewegungeu, flp l : движение на устните без
издаване на звук, муситация -» mussitatio.
Listeriosis, f ; лнстсриоза -» listeriosis.
Lithiasis, / : литиаза, камъчна болест -> lithiasis.
Lithopädjon, n : литопеднум, вкаменял плод в мат
ката ~» lithopaedion.
Lithotomie, / : литотомия -» lithotomia.
Lithotripsie, / : литотрипсия -* lithotripsia .
Littenschcs Phänomen : феномен ira Литса -» Litteni
phaenomenum.
Littlescbe Krankheit : болеет на Литъл -» L i tt l e i
morbus.
Littrésche Drüsen : уретрални, пара уретра лни жле
зи —» glandulae urethrales (Littrei).
Livedo, / : ливедо ~» livedo.
livid : ливиден, сивосинкав, оловносив -» li v i d u s .
Livor, m : ливор, синьо петно ; (бледност -j - циано
за) -» livor.
lobär : лобарен -» lobaris.
Lobektomie, / : лобектомия -» lobectomia.
Lobotomie, / : лоботомия, левкотомия ( в мозъка) - *
lobotomia, leacotomia.
Lebsteinsche Krankheit : болест на Лобщайн, вроде
на остеопсатироза —» osteopsathyrosis conge
nita.
lobulär : лобуларен —> lobularis.
Lobulus, m : лобул, малък лоб, делче —» lobulus.
Loch, n : дупка, отвор, форамен -» foram en.
Lochgeschwür, n : пробиваща язва на стъпалото - *
malum perforans pedis.
Lochialstauung, / : застой на лохии, лохиометра —»
lochiometra.
Loshien, nfpl : лохии, следродилно очистване -*
lochia.
Lochiometra, / : лохиометра —» lochiometra.
Locbiorrhoe, Lochiorrhagie, / : лохиорея, обилни
лохии -» lochiorrhoea.
Loco dolenti : в мястото на болката -» loco do
lenti.
Loco typico : но типично място -* loco typico.
Löffel, m : лъжица -> cochlear.
Löffelnagel, m : койлонихия —» coilonychia.
Löfflersches Infiltrat : синдром на Льофлер -» L ö f -
fleri syndromum.
lösend : разтварящ -* solvens.
löslich : разтворим
solubilis.
Lösung, / : разтвор ~» s olu tio ; разтвор, течна сре
да -» fluidu m ; разпръскване, разнасяне на
възпалителен процес —» resolutio.
—, hypertonische : хипертоничен разтвор -» s o l u t i o
hypertonica.
—, hypotonische : хипотетичен разтвор -» s o l u t io
hypotonica.
Lösungsmittel, nfpl : разтворители, днеолвенти —»
dissolventia (1) ; разтварящо вещество, разтво
рител —» menstruum.
Löewisches Zeichen : симптом или проба на Льови —►
Loewii testum.
Logopädie, / : логопедия -* logopaedia.
lokal : локален, местен
localis.
Lokalanästhesie, / : местна упойка, местно обезбо
ляване -» anaesthesia localis.
Lokalisation, Lokalisierung, / : локализация, л окали
зиране —» localisatio.
lokomotorisch : локомоторен, подвижен, двигате
лен —>locomoiorius.
longitudinal : лонгитуднналсн, надлъжен —» L o n gi
tudinalis.
Lordose, / : лордоза -» lordosis.
Lordoskoliose, / : лордосколиоза -» lordoscoliosis.
Ludovici Angina o d e r Ludwigsche Angina : ангина на
Лудвиг -* angina1Ludovici.
Lücke, / : отвърстнс, форамен —» foram en ; цепна
тина, отвор -» hiatu s ; лакуна, празно място-*
lacuna (2).
Lues (venerea), / : луес, сифилис —»syphilis.
luetisch, luisch : сифилитичен -» syphiliticu s.
Luit, / : въздух -* aër.
Laftbad, n : въздушна баня -» balneum aeris.
Luftbebandlung, / : въздухолеченне, асротсрапия - *
aerotherapia.
Luftfahrtmedizin, / : авиационна медицина -» m e d i
cina aeronautica.
Luftröhre, / : дихателна тръба, трахея —» trachea.
Luitröhrenentzündung, / , Luftröhrenkatarrb, m : тра
хеит -» tracheitis.
Luftröhrenschnitt, m : трахеотомия -> tracheotomia.
lytisch
Luftröhrenverengung
1054
Luftröhrenverengung, / ; стеснение на трахеята, тра-
хсална стеноза -> tracheostenosis.
LuTtröhrenzweig, ni : бронх, разклонение па десния
или левия бронх —> bronchus.
Luftscheu, / ; аерофобня —» aerophobia.
Luftschlucken, п : гълтане на въздух, аерофагия
aerophagia.
Luftwege, nijpL : втздухоносни пътища, дихателни
пътища —» viae respiratoriae.
Lumbago, m : лумбаго
lumbago.
lumbal : лумбален, поясен
lumbalis.
Lumbalanästhesie, f : лумбална анестезия, рахиапс-
сгезия -» r(h)achianaestiiesia.
Lumbalinjektion, / : лумбална инжекция -» i n j e c tio
intraspinalis.
Lumbalpunktion, / : лумбална пункция -> p u n c tio
lumbalis.
Lumen, ti : лумен, прозирка •-> lum e n.
Lunge, /: бял дроб -* pulmo.
Lungenabszeß, т : белодробен абсцес, абсцес на бе
лия дроб —»abeessus pulmonis.
Lungenbläschen, n 'p l : белодробни алвеоли, бело
дробни мехурчета —►alveoli pulmonis.
Lungenemphysem, п, LungenbläUung, / : белодробен
емфизем -> emphysema pulmonum.
Lungenentzündung, / : възпаление на белия дроб,
пневмония —» pneumonia.
Lungenfell, п : белодробна или висцерална плев
ра pleura pulmonalis.
Lungengangrän, / , Lungenbrand, m: гангрена иа белия
дроб gangraena pulmonis.
Lungenhilus, m , Lungenpforte, / : хилус на белия
дроб, белодробна врата
hilus pulmonis.
Lungeninduration, / : тъмнокафяво уплътняване на
белите дробове -» induratio fusca pulmonum.
Lungen kaver ne, / : каверна на белия дроб, белодроб
на каверна
caverna pulmonis.
Lungenkollapstherapie, / : колапсотерапия -» c o l l a p -
sot'ierapia.
Lungenkreislauf, m : малък кръг на кръвообраще
нието —» circulus sanguinis minor.
Lungenlappen, m : белодробен лоб lobus pulmo
nalis.
Lungen-Magen-Nerv, m: блуждаещ нерв, вагус- * v a g u s .
Lungenödem, п : белодробен оток -♦ oedema p ul
monum.
Lungenpest, / : белодробна чума -> pestis.
Lungenschall, т : белодробен звук (тон) -* s o n u s
pulmonalis.
Lungenschlagader, / : белодробна, пулмонална арте
рия —>arteria pulmonalis.
Lungenschnitt, m : пневмотомия -> pneumotomia.
Lungensciiwindsucht, Lungentuberkulose, / : белодробна
туберкулоза, охтика
phthisis (1), tubercu
losis pulmonum.
—, gallopierende : галопираща, скоротечна тубер
кулоза —»phthisis f lorida.
Lungenspitze, / : връх на белия дроб, белодробен
връх
apex pulmonis.
Lungenspitzenerkrankung, / : възпаление на бело
дробния връх, апицит —» apicitis.
Lungenstein, m : камък на белия дроб, пневмолит —>
pneumolithas.
Lungentuberkulose, Lungenschwindsucht,/: туберкуло
за на белите дробове, белодробна туберкулоза,
охтика, фтиза -* tuberculosis pulmonum,
phthisis (î).
Luogenvene, / : белодробна вена —» vena pulm o
nalis.
Lunula, / : лунула —>lunula.
lupös : лупозен —» luposus.
Lupom, n : лупом —>lupoma.
Lupus, tn : лупус, вълчанка —>lu p u s .
—
erythematodes : лупус еритематодес -» l u p u s
erythematodes.
—
vulgaris : вълчанка -> lupus vulgaris.
Lupusknötchen, n : лупом -» lupoma.
Lustseuche, / : сифилис, луес —> syphilis.
Luxatio inveterata : застаряла луксацня -* luxatio
inveterata.
Luxation, / : луксацня, изкълчване —> luxatio.
—, habituelle : хабитуална луксацня -» luxatio
habitualis.
Lykorexie,/ ; силно повишен апетит, булимия -♦
bulimia.
Lymphadenitis, / : лимфаденит -> lymphadenitis.
lymphadenoid : личфаденондсн -> lymphadenoides.
Lympliadenose, / : лимфаденоза -♦ lymphadenosis.
—, chronische : хронична лимфаденоза, хронична
лимфолевкоза —> leukaemia lymphatica chro
nica (lymphadenosis chronica).
Lympliangiektasie, / : лимфангнектазия -» lymphan
giectasia.
Lymphangiom, n : лимфангиом —►lymphangioma.
Lymphangitis, / : лимфангит -> lymphangitis.
lymphatisch : лнмфатичен, лимфен -♦ lymphaticus.
Lymphatismus, m : лимфатична диатеза -» diathe
sis lymphatica.
Lymphdrüse, / : „лимфна ж леза “, лимфен възел ->
nodus lymphaticus.
Lymphdrüsenentzündung, / : аденит —►adenitis.
Lymphdrilsenerkrankung, / : аденопатия
adenopa-
thia.
Lymphe, / : лимфа —» lympha.
Lymphektasie, / : лимфангнектазия -* lymphangiec
tasia.
Lymphgefäß, n : лимфен съд
vas lymphaticum.
Lymphgefäßentzündung, / : лимфангит
lymphan
gitis.
Lymphgefäßsystem, я : лимфна система -» systema
lymphaticum.
Lymphknötchen, n : лимфно възелче, лимфен фоли-
кул -» follic ulu s lymphaticus.
Lymphknoten, m : лимфен възел („лимфна ж леза“)
nodus lymphaticus.
lymphknotenähnlich : аденоиден -» adenoideus.
Lymphknotenentzündung, / : възпаление на лимфните
жлези, лимфаденит -» lymphadenitis.
Lymphocytosis infectiosa acuta : остра инфекциозна
лнмфоцитоза—» lymphocytosis infectiosa acuta.
Lymphoepitheliom, n : лимфоепителном -» lympho-
epithelioma.
Lympnogranulom, n : лимфогранулом -» lymphogra
nuloma.
Lymphogranuloma inguinale oder inguinale Lymphogra
nulomatose : ингвинална лимфогрануломатоза,
болест на НнколД-Фавр —> lymphogranuloma
tosis iniguinalis.
Lymphogranulomatose, / : лимфогрануломатоза, зло
качествен лимфогранулом —> lymphogranulo
matosis.
lymphoid : аденоиден -» adenoideus.
Lymphoidzellen-Angina : лимфондоклегьчна ангина,
моноцитна ангина
mononucleosis in fe c
tiosa.
Lymphom, n : лимфом
lymphoma.
Lymphonodus, m : лимфен възел („лимфна ж леза“) —»
nodus lymphaticus.
Lymphopénie, / : лимфопения —» lymphopenia.
Lymphosarkom, n : лимфосарком -> lymphosarcoma.
Lymphosarkomatose, / : лимфосаркоматоза -> lym -
phosarcomatosis.
Lymphozyt, m : лимфоцит —> lymphocytus.
Lymphozytose, / : лимфоцитоза -* lymphocytosis.
Lymphsystem, n : лимфна система -» systema lym
phaticum.
Lytnphzelle, / : лимфоцит, лимфоидна клетка
lym
phocytus.
Lysine, nipi : лизини —> lysina.
Lysis, Lyse, / : лизис, постепенно спадане на тем-
перагурата -» lysis (1)
Lyssa, / : бяс, хидрофобия —> rabies.
Lyssophobie, / : лисофобия —> lyssophobia.
lytisch : литичен, спадащ постепенно
lyticus.
MacBurneyscher Punkt
1055
Marchand-Waterhouse
M
MacBurneyscher Punkt : точ ка на Мак Бърни -»
MacBurneyi punctum.
MacLagansche Probe : проба на Мак Лаган, ткмоло-
ва проба MacLagani testum.
Macrogenitosomia praecox : синдром [на 'Пелиз и - 4
marcogenitosomia praecox.
Macula, / : макула. петно -4 macula.
—
caerulea : бледосипкаво петно - 4 macula cae
rulea.
—
corneae : макула или помътняване на рогови
цата -» macula corneae.
—
lutea : жълто петно
macula lutea.
Madarosis, / : мадароза —* madarosis.
Maden fraß, m : мийаза
myiasis.
Madenwurm, m : острица —> Enterobius vermicu
laris.
Madenwurmkrankheit, / : оксиурназа, ентеробиоза —»
enterobiasis.
männlich : мъжки -* masculinus, v irilis.
Magen, m ; стомах, вентрикул -4 ventriculus (1).
Magenausgang, m : изход на стомаха, пилор —» p y
lorus.
Magenblutung, / : кръвотечение от стомаха, гастро-
рагня - 4 gastrorr/mgia.
Magenbrennen, п : сгоруха, сгорсвина, пирозис -4
pyrosis.
Magenbruch, m : стомашна херния -4 gastrocele.
Magen-Darmentzündung, / : гастроентсрит —»gastro
enteritis.
Magendilatation, Magenerweiterung, / : разширение
или дилатация на стомаха —» dilatatio ven
triculi.
Mageneröffnung, operative : оперативно отваряне на
стомаха, гастротомня —» gastrotomia.
Magengrabe, / : подлъжична ямичка —* scrobiculus
cordis.
Magengrund, Magenboden, m : дъно на стомаха -»
/undas ventriculi.
Magenkatarrh, m : гастрит -> g astritis.
Magenkrampf, m : гърч на стомаха, гастроспазъм —»
gast rospas mus.
Mageokrümmung oder ' Magenkurvatur, große : голяма
кривина на стомаха -4 curvatura major ven
triculi.
—
—
—, kleine : малка кривина на стомаха -4
curvatura minor ventriculi.
Magenmund, m : вход на стомаха, кардия -» cardia.
M ag e nn aht,/: шев на стомаха, гастрорафия —»gas-
trorrhaphia.
(Magen)Pförtner, m : пилор -» p y loru s.
Magenresektion, / : резекция на стомаха, гастрск-
томия -» gastrectomia.
Magensaft, m : стомашен сок -> succus gastricas.
Magensaftfluß, m : прекомерно отделяне на стома
шен сок, гастросукорся —t ga strosuccorrhoea.
Magensaftmaogel, m : стомашна ахилия —» achylia
gastrica.
Magenschleimhautentzündung, / : гастрит -* ga stri
tis.
Magenschmerz, m : болки в стомаха, гастралгня ->
gast гаIgiа.
Magenschnitt, m : гастротомия -» gastrotomia.
Magensenkung, / : смъкване, спадане иа стомаха,
гастроптоза —» gastroptosis.
Magerkeit, / ; мършавост -4 macies (1).
Magersacht, / : измършапяванс —> emaciatio.
magistral : магистрален (за лекарство)
magis
tralis.
Magistralforrael, / : магистрална рецепта -4 fo rm u
la magistralis.
Mahlzahn, m : голям кътник, молар -4 dens mola
ris.
—, kleiner : малък кътник, премолар —» dens pre
molaris
Mahlzeit, f : хранене, ядене -4 cena.
Makrocheilie, / : макрохейлия, уголемяване на уст
ната -4 macrocheilia.
Macrogamet, m : макрогамета -4 macrogamete.
Makroglossie, / : макроглосия -> macroglossia.
Makromastie, / : макромастия —> macro m astia.
Makropsie, / : макропсия -4 macropsia.
makroskopisch : макроскопичен —> macroscopicas.
Makrosomie, / : макросомия, гигантски ръс т -» m a c
rosоmia.
Makrozephalie, / : ма кроцефа ли я, голяма глава ->
macrocephalia.
Mal, n : невус -> naevos.
„Mal perforant du pied“ : пробиваща язва на стъпа
лото —» malum perforans pedis.
Malaria, / ; малария, блатна треска -4 malaria.
—
larvata : скрита малария -4 malaria larvata.
—
tertiana : терцнана (малария) -4 malaria ter
tiana.
—
tropica : тропическа малария —» malaria tro
pica.
Malazie, / : размекване, омекване
malacia.
maligne : злокачествен, малигнен -4 m a lig n u s .
Malignität, / : злокачественост, малигнитет, малиг-
нсност ~> malignitas.
malleolar : малеоларен, глезенен -* m alleolaris.
Malleolus, m : малеол(ус), глезен -* m alleolus.
Malpighische Schicht : Малпигиев слой на епидер
миса -> stratum germinativum (Malpighii).
Malpighisches Körperchen der Niere ; Малпигиево тел
це -* corpusculum renis (Malpighii).
Maltafieber, n : малтийска или средиземноморска
треска -4 febris andulans (2).
Maltose, / : малтоза, малцова захар —» m alto sa .
Malum perforans pedis : пробиваща язва на стъпа
лото —>malum perforans pedis.
—
Potti : туберкулозен спондилит -> m alum P o tti.
Malzzucker, m t малцова захар, малтоза -4 m alto sa .
mamillar : мамиларен, цицковиден -4 m a m illaris.
Mamma, / : гръдна жлеза, млечна ж леза
glan
dula mammaria.
Mandel, / : сливица, тонзила -4 tonsilla.
Mandelentzündung, / : възпаление на сливиците,
тонзилнт -» tonsillitis ; остър тонзилит, ан
гина —» angina1.
mandelkrypten, Mandellakunen, f/pt : тонзилни крип
ти или лакуии -4 cryptae tonsillares.
mandibular : мандибуларен, долночелюстен -4 m a n
dibularis.
mangelhaft, mangelnd : недостатъчен, недостигащ -4
deficiens.
maniakalisch, manisch ; маниакален ; маниакално
възбуден —» m aniacalis.
Manie, / : мания, маниакален синдром -4 m a n i a .
manifest : манифестен, явен, изразен -4 m a n i f e s
tus.
Manifestation, / : манифсстиранс, проявяване, из
разяване -4 manifestatio.
Manipulation, / : манипулация, процедура -4 m a
nipulatio.
Mannesschwäcbe, / : полова слабост у мъжа —» i m
potentia coèundi.
Mantouxsche Reaktion : проба или реакция на Ман
ту -4 Mantouxв testum sive reactio.
Manubrium sterni : дръжка на стсрнума -4 m a n u
brium sterni.
manuell : мануален, ръчен -4 manualis.
Marasmus, m : маразъм, изнсмошялост и измърша
вяване -4 marasmus (1).
Marchand-Waterhouse-Friderichsensches Syndrom : син
дром на Маршанд-Уотърхаус (Ватерхаус)-Фри-
дерихссн —» Marchand-Wdterhouse-Friderich-
sen' syndromum.
M areotitis
1056
Meningistnus
Mareotitis, / : мпреотит
mareotitis.
Marranscher Symptomenkomplex : синдром на Мар-
фан —* Marfani sу rutгоmum.
Margaritom, п : холестеатом —> cholesteatoma (J).
marginal : маргинален, краевй —» ma rginalis.
Mark, n : мозък (костен) -» medulla.
—, verlängertes : продълговат мозък, миеленцсфа-
лон -> medulla oblongata, myelencephalon.
markartig : миелоиден —> myeloides.
Markhim, n : продълговат мозък, миеленцефалон
medulla oblongata, myelencephalon.
Markkegel, rn : гръбначномозъчен конус —> conus
medullaris.
Marmorknochen-Krankheit,/ : мраморна болест, остео-
петроза —> osteopetrosis.
Marsupialisation, / : марсуннализация —> marsupia-
lisatio.
Masern, ffp l : брусница, морбили -» morbilli.
masernähnlich : морбплнформен -» mo rbillifo r
mis.
maskiert : маскиран, ларвираи, скрит larxtatus.
Mnskulierung, / : маскуликизнране, маскулиниза
ция masculinisa'tio.
Maskulinismus, m : маскулинизъм
masculinis-
mus.
Masochismus, m : мазохизъм —> masochismus.
Massagebehandlung, / : лечение чрез масаж
mas-
soiherapia.
Maßanalyse, / : титра пия. титриране -» iitratio.
Masseter, m : дъвкателен мускул —» masseter.
Mastdarm, m : право черво, ректум —» rectum.
Mastdarmentzündung, f , Mastdarmkatarrh, m : прок
тит —» proctitis.
Mastdarmernährung, / : ректално хранене -> a li
mentatio rectalis.
Mastdarmfistel, / : фистула на задния проход, фи
стула на ануса —>fis tu la ani.
Mastdarmschmerz, m : прокталгия —» proctalgia.
Mastdarmstenose, Mastdarmstriktur, f : стеснение,
структура на правото черво -» proctosteno
sis.
Mastdarmvorfall, /и : изпадане, пролапс на право
то черво —» prolapsus recti.
Mastikation, / : дъвчене —» m asticatio.
mastikatorisch : дъвкателен —> masticatorius.
Mastitis, / : мастит —» ma stitis.
—
lactantium : лактационен мастит —» m astitis
lactantium.
—
neonatorum : мастит у новородените
masti
tis neonatorum.
Mastodynie, / : масгодиния, болки в гръдната жле
за —» mastodynia.
Mastoiditis, / : мастоидит —> mastoiditis.
Mastopathie, / : мастопатия —> mastopathia.
Masturbation, / : мастурбация, онанизъм —> опа-
nismus.
Maternität, / : майчинство, матернитет -» mater-
nitas.
Maul- und Klauenseuche, / : шап -> stomatitis aphtho
sa epizootica.
Maus, / : мшгк i Mus.
tnaxillar : максиларен, горночелюстеи
maxilla
ris.
maximal, Maximal- : максимален, възможно най-
голям -» maximus (2).
Maximaldosis, Maximalgabe, / : максимална доза
dosis maxima.
Mazeration, / : мацерация, размекване ; изкисва
не -» maceratio (1-2).
Meckelsches Divertikel : дивертикул на Мекел —»
diverticulum ilei (diverticulum Meckeli).
Meckerstimme, / : егофония
aegophonia.
Media, / : медия —» media.
medial : медиален, среден, срединен
medialis.
median : централен, среден -» medianusl.
mediastinal : медиастинален
mediastinalis.
Mediastinitis, / : медиастинит -> mediastinitis.
Mediastinum, n : медиастинум, средостение
me
diastinum.
Mediator, m : медиатор, посредник
mediator.
Medico mediante : посредством лекаря (предаване
на болест) —> medico mediante.
Medikament, n : медикамент, лекарство -* medica
mentum.
medikamentös : медикаментозен, медикаменте!!, ле
карствен
medicamentosus.
Medikation, / : лечение, медикация -» medicatio.
Medioklavikularlinie, / : медиоклавикуларна линия ->
linea medioclavicularis.
Mediterrananämie, / : средиземноморска анемия,
анемия на Кули —» anaemia Cooley.
Medizin, / : медицина —» medicina.
medizinisch : медицински, лекарски —» medicalis.
medullär : медуларен, мозъчен, гръбнично- или
костномозъчен -» m edullaris.
Medullaranästhesie, / : медуларна анестезия, рахи-
анестезия
r(h)achianaesthesia.
Megakolon, n : мегаколон
megacolon.
—, kongenitales ; Megacolon congenitum : конгени-
тален мегаколон
megacolon congenitum.
Megaloblast, m : мегалобласт -» megaloblastus.
Megalokornea, / : кератоглобус —» keratoglobus.
Megalomanie, / : мегаломания, мания за величие
megalomania.
Megalozyt, m : мегалоцит —> megalocytus.
Mehl, n : брашно
farina.
Mehlmund, m : стоматомикоза, млечница —> stoma-
tomycosis.
mehrfach : многократен, мултиилен ; многоброен —»
multiplex.
Mehrgebärende, / : многораждала жена, мултипара -»
multipara.
Meibomsche Drüsen : Майбомиеви жлези —» g landu
lae tarsales ( Meibomi).
Meigssches Syndrom : синдром на Мегз -» M eigsi
syndromum.
Meinickesche Flockungs- and Trübnngsreaktion : реак
ция на Майнике —> Meinickei reactio.
Mekonium, n : мекониум —> meconium (1).
Melaena, / : мелена —» melaena.
—
neonatorum : мелена у новородените -* m elae
na neonatorum.
Melancholie, / : меланхолия -» melancholia.
Melanom, n : меланом -> melanoma.
Melanose, / : меланоза -> melanosis.
Melanosis cutis : меланоза на кожата > melanosis
cutis.
Melanurie, / : меланурия —» m slanaria.
Melasikterus, Melanikterus, m : меласиктерус, черна
жълтеница -* icterus mêlas.
Melasma, n : меласма -» melasma.
Melkersson-Rosentaalsches Syndrom : синдром на Мел-
керсон-Розентал -» Melkersson-Rosenthal* syn
dromum.
Meltzer-Lyonsche Probe : проба на Мелтсър-Лайън
Meltzer-Lyon* testum.
Membran, / : мембрана, ципа, обвивка -» me m
brana.'
membranös : мембранен, ципест —> membranaceus.
membranreich : мембранозен, с много мембрани —»
membranosus.
Menarche, / : менархе -» menarche.
Mendel-Be(c)hterevscher Reflex : рефлекс на Мендел-
Бехтерев -> Mendel-Behterev* re fle x u s.
Mendei-Mantouxsche Tuberkulinprobe : проба или реак
ция на Манту Mantoux* testu m sive reac
tio.
Ménière’scher Symptomenkomplex : Мениеров син
дром -> Meniеri syndromum.
meningeal : менингеален
meningeus.
Meningen, ffp l : менинги, мозъчни обвивки -»
meninges.
Meningismus, m : менингизъм -» meningismus.
1057
mild
iMeningitis
Meningitis, / : менингит -* m e ningitis.
—
cerebrospinalis epidemica : епидемичен церебро-
сниналеи менингит —» m e ningitis cerebrospina
lis epidemica.
—
serosa : серозен менингит —» m eningitis serosa.
Meningoenzephalitis, / : менишоенцефалит —» me
ningoencephalitis.
Meningomyelitis, / ; менингомиелнт —» meningomye
litis.
Meningozcle, / : менингоцеле-» meningocele.
Meniskus, /и : етапен мениск —» meniscus.
Menopause, / : менопауза -» menopausa.
Menorrhagie, / : мсиорагия, силна (обилна) мен
струация >menorrhagia.
Menostase, / : меностаза —» /делова» '*.
McnsclienMoh, /и : обикновена, човешка бълха —»
Ртex irntans.
Menschenkunde, / : антропология -* anthropologia.
Menschenscheu, / : страх от хората, антропофобия -*
anthropophobia.
Menses, n.lpl : менструация, (менструален) период-*
menstruatio.
menstrual. Menstrual-, Alenslruatlons- : менструален-»
menstrualis.
Menstruatio praecox : преждевременна менструа
ция ~> menstruatio praecox.
—
»arda . зак'1 сняла, късна менструация —> men
struatio tarda.
.Menstruation, / : менструация, (менструален) пе
риод > menstruatio.
Mtnslruationsbescliwerden, ffpt : неприятните усеща
ния при (от) менструацията —* molimina mens
trua'ia.
Menstruationsherpes, m : менструален херпес -> her
pes menstruationis.
Meralgia paraesthetica : плрсетотичиа мералгня -»
meralgia paraesthetica.
mcrkurial : живачен -» mcrcunalis.
Merkurialismus, m : хндраргнризъч, живачно отра-
•• пге -* hydrargyrismus.
Mi rsc burger Trias . .Мерзебургска триада (при Ьазе-
иа болест) -> AIersehnrgi trias.
*U\ wismüs, m : преживяваме —> ruminatio.
Mcsâortith, / : мезлортиг —> mesaortitis.
Mesarteriitis, / : мезяртернит —» mesarteriitis.
Mtsencfpm. n i мезенхим -■> tnescnchyma.
mesenterial : мезентернален, опорачен —» mesente
ricus.
’Usentuiolum. n : мезентерполум, малък мезенте-
реум
mcscnterioliim.
Mesenterium. n : мезентериум, мезентерий, черво-
държа rui
mesenterium.
Mcsen/cphalitis, f . мезепцефл.шт
-* mcscncephali-
tis.
.Mesenzephalon, n : мезенцефллон, среде» мозък —»
me senerp àal on.
Mesoderm, //, .Mesoblast, m : мезодерма» мезобласт -»
rnrsodrrma.
Mesogastrium, n : мезентериум, мезогастрий (опо
рак) на стомаха -» me sogastrium3; мезо-
петриум, средна коремна област —» regio те-
sogastrica.
Mesokolon, n : мезоколон —» me socolon.
Mesopharynv, m : мезофаринке —» mesopharynx.
Mcsolhel, n : мезотслиум -» mesothelium.
.Metabolismus, m : метаболизъм, обмяна на вещест
вата —» metabolismus.
Metabolite, mfpl : метаболит
metabolita.
metabarpal : метакарпален —> metacarpalis.
Metakarpus. m : метакарпус, предкнтка -» meta
carpus.
.Metallklang, m : металичен тон -* so nus metalli
cus.
fttetalifcs, / : метллуес, мстасифнлис -* metasyphi
lis.
Metamorphose, / : метаморфоза -» metamorphosis.
Metaplasie,/: метаплазия -» metaplasia.
67 Медицинска терминология
Metastase, / : метастаза -» metastasis.
metastatisch : метастатичен, метастазсн -» m etasta
ticus.
Metasyphilis, / : метасифнлис, металуес -» meta-
syphilis.
metatarsal : метатарзален, предноходилен -* meta
tarsalis.
Metatarsus, m : метатарз, предно ходило -» meta
tarsus.
Meteorismns, m : метеоризъм -» m eteorismus.
Alethäraoglobin, n : метхемоглобин -> methaemoglo-
binum.
Methämoglobinämie, / : метхемоглобннемия —» me/-
haemogl obinaemiа.
Metreuryse, / : метреурнза -» m etreurysis.
Metritis, / : метрит m etritis.
Atetroendometritis, / : метроендометрит -* metroen
dometritis.
Metropathia haemorrhagica : хеморагична мстропа-
тня —>metropathia haemorrhagica.
Mctropathic, / : метропатия -» m etropathia.
Metroptose, / ; хистероптоза -» h ystero ptosis.
Metrorrhagie, / : метрорагня —» metrorrhagia.
Metrothrombophlebitis, / : метротромбофлебит -»
m et rothrombophlebitis.
Metrotomie, / : хистеротомия -» hysterotomia.
Mihailovsche Reaktion : реакция на Михайлов ->
M ihailovi reactio.
Migräne, f \ мигрена, хемикрання -> hemicrania.
Migration, f i миграция, преминаване, придвиж
ване —» migratio.
AUkroben, flp l : микроби —» m/ его оrganisnins.
Mikrobiologie, / : микробиология —> microbiologia.
Mikrobismus, /;i : латентна, скрита инфекция -> гл-
fec tio latens.
Mikrokokkns, m : микрокок -» Micrococcus.
Mikromelie, / : микромелия -» micromelia.
Mikroorganismus, /л : микроорганизъм -» microorga-
nistnus.
Mikrophthalmie, / : микрофталмия -» microphthal
mia.
Mikropsie, / : микропсия -» micropsia.
AUkrosphygmie, / : микросфигмня, малък, филифор-
мен пулс -* microsphygmia.
Mikrosporie, / : микроспория -» microsporia.
Mikrosporon, n : микроспорой -» Microsporon.
Mikrozephalie, / : микроцефалия, малка глава —»
microcephalia.
Mikrozyt, m : микроцит, малък еритроцит -* micro
cytus.
AUktion, / : микция, уриниране, пикаснс —> mictio.
Mikulicz-Vladimlrovsche Amputation : операция на
Кладнмпрос-Микулич -» Vladimirov-Mikulicz*
operatio.
Mikullczsche Krankheit : синдром (болест) на Мику-
лич —» M ikuliczi sy mirотит.
Milbe, f i кърлеж -* Acarits.
Milch. / : мляко --> tac.
—, saure : самб ^подквасено“ кисело мляко —> lac
coagulatum.
Milchborke, / , MiIctischori. m : млечен струпей -»
crusta lactea.
Milchbrustgang, m : лимфен гръден канал, гръден
проток -> ductus thoracicus.
Milchdrüse,/: млечна жлеза, гръдна жлеза -» glan
dula mammaria.
Milchficber, n i млечна треска
febris lactea.
MilchUuU, m : галакторея -» galactorrhoea.
milchfflhrend : млекоиосен, млекодаен -* la ctifer.
MIlchgeschHulst, / : млечна киста -» galactocele.
milchig : млечен -» lacteus.
Milchsaft, m : чревна лимфа, хилус
chylus.
Milchzahn, m : млечен зъб > dens deciduus.
Milchzucker, m : млечна захар, лактоза -» saccha
raт lactis.
AUIchzyste. / : млечна киста -* galactocele.
mild : мек, умерен, слаб -* m itis.
m ildernd
1058
Modiolus
mildernd : смекчаващ, облекчаващ —* leniens.
Milderung, / : смекчаване (на силата) -> mitiga
tio.
miliar : мнлиарен, просоппден -» miliaris.
Miliaria, / : милиария —» m iliaria.
—
crystallina : милиария c бистро съдържание на
мехурчетата —> miliaria crystallina.
—
rubra : милиария върху червени папули -» mi
liaria rubra.
Milkmanschcs Symptom : синдром на Милкман —>
Mi Ikm ani syndrom um.
Milz, / : слезка,' далак —» lien.
Milzbrand, m : въглен, антракс ~> anthrax.
Milzbrandbazillus, m : лнтраксен бацил, бацил fia
антракса —» Bacillus anthracis.
Milzbrandkarbunkel, w, Milzbrandpuste!, / : сипя пъп
ка, лоша пъпка, щгракс, сибирска язва ->
pustula maligna, anthrax.
Milzentzündung, / : силенпг
splenitis.
Milzexstirpation, / : сплснсктомня —» splenecto-
mia.
Milzvene, / : слезкова или далдчна пена —* vena
lienalis.
Milzvergrößerung, / : спленомегллия -> splenomega
lia.
Mineralkortikoide, trfpl : минералокортикоиди -» mi
neral осorticoûta.
Mineralquellenbehandlung, / : лечение чрез пиене на
минерални води, крснотерапня —» crenothera-
pia.
Mineralwasser, п : минерална вода -» aqua minera
lis.
minimal : минимален, най-малък —» minimus.
Minkowski-Chauffardsche Krankheit : микросфероцитна
анемия —> anaemia microsphaerocytica.
Miosis, / : миоза, стеснение на зеницата -* mio
sis.
Miotica, nfol : миотици —> miotica.
mische : смесй (в рецепти) —> misce.
Mischgeschwür, п : смесена язва —> ulcus mixtum.
Mischinfektion, / : смесена инфекция -* infectio
mixta.
Mischung, / : смес, смесване —» mixtura (J).
Mißbehagen, n : неразположение —> molestia.
Mißbildung, / : уродливост, порочно развитие —>
malformatio, monstruositas.
Mißbildungen, fjp l : уродства, изроди, уроди -» te
ratа.
Mißbrauch, m : злоупотреба, излишество -* abu
sus.
Mißgeburt, / : изрод, урод
monstrum.
Mißgestalt, / : ненормално развитие, дисплазия -»
dysplasia ; изрод, урод
monstrum.
raißgestaltend : обезобразяващ, деформиращ —> de
formans.
mißgestaltet : обезформен, обезобразен, уродлив -»
difformis.
Mißgestaltung, / : обезобразяване, деформиране —>
deformatio.
Mitbewegung, / : задружно движение, синкинеза ->
synkinesis.
Mitesser, mfpl : комедони, комедон —» comedo.
Mitigierung, / : митигация, отслабване, правене по
умерен —>mitigatio.
mHleidend, mitfühlend : страдащ заедно, симпати
чен —» sympathicus1
Mitochondrien, n(ol : митохондрии, хондрнома —»
mitochondria, chondrioma.
Mitose, / : митоза, кариокинеза —» caryokinesis.
Mitra, / : митра, превръзка на главата -» mitra.
mitral : митрален, двукрилен -» m itralis .
Mitralfehler, m : митрален порок -» vitium mitra
le.
Mitralherz, n : митрално сърце, митрална конфигу
рация на сърцето —» cor mitrale.
Mitralinsuffizienz, / : митрална инсуфициенция -*
insufficientia mitralis.
Mitralklappe, / : митрална или бнкуспидална клапа,
лявп атрио-вентрикулна клана —> z>alva atrio
ventricularis sinistra ( valvula bicuspidalis
sive mitralis).
Mitralkrankheil, f \ митрална болест —>morbus m it
ralis.
Mitralstenose, / : митрална стеноза —» stenosis val-
v(ul)ae mitralis.
Mittel, absorbierende oder aulsaugende, п/э1 . абсор
биращи, поглъщащи средства —» aosorbentia.
—
, adrenolytische : адрснолитични вещества —г a t -
renoly tiса.
—
, antibiotische : антибиотици —> antibiotica.
—
gegen Bronchialasthma : антнастматнчнп лекар
ства
antiasthmatica.
—
gegen Durchfall : противодилрични лекарства ->
antidiarrhoica.
—
gegen Epilepsie : против ^епилептични лекар
ства -» antiepileptica.
—
gegen Erbrechen : лекарства против повръщане,
антеметнци
aniemetica.
—
gegen Oicht : противоподагрени или антиартри-
тични лекарства —» a ntarthritica.
—
gegen Qonorrhoe : противогонорейни лекарства -*
antigonorr/roica.
—
gegen Krätze ; лекарства против краста —» ап-
tiscabiosa.
—
gegen Neuralgien : антиневралгичнн или проти-
воневралгичнн лекарства —» aniineuralgica.
—
gegen Rheumatismus; антиревматични или про
тиворевматични лекарства —» an/irheumarica.
—
gegen Syphilis ; противосифилитични лекарст
ва —» antisyphilitica.
—
gegen Zahnschmerz ; лекарства против зъбобол —*
а 'itodontalgiса.
—
gegen Zuckerkrankheit : протнводнабетични ле
карства
antidiabetica.
Mittelbauchgegend, / : средна коремна област, мез>
гастриум —» regio mesogastrica.
Mittelfell, я, Mittelfellraum, m : средостение, ме-
диастинум —> mediastinum.
Mittelfinger, m : средният пръег на ръкэтз -* digi
tu s medius.
Mittelfleisch, n : междинница, перинеум —> peri
neum.
Mittelfleischgegend, / : перннеална облает —> regio
perinealis.
MitteIfuB, m : предно ходило, метатарз —» meta
tarsus.
Mittelhand, / ; предкнтка, метакарпус —» m etacar
pus.
Mittelhandnerv, m : среден нерв, медианус (нерв) -»
nervus mediantis.
Mittelhirn, я : среден мозък, мезенцефалон —»mes
encephalon.
Mittelmeerfieber, я ; средиземноморска или малтий
ска треска -* febris undiilans (JJ.
Mittelohr, л : средно ухо -♦ auris media.
Mittelohreiterung, / : гноен среден отит —» oriris
media suppurativa.
Mittelohrentzündung, / : възпаление на средното-
ухо —»o titis media.
Mittelohrkatarrh, m : катарален среден отит —» о //-
/Лу media catarrhalis.
Mittelohrsklerose, / : отосклероза -» otosclerosis.
mittler : среден, срединен —» medius.
Mitwirkung, / ; задружно действие, синергизъм -»
Synergismus.
Mixtur, / : микстура, смес от три или повече течни
лекарства -* mixtura (2J, potio (2).
Mneraasthenie, / : мнемастения, отслабване на па
метта —> mnemasthenia.
Mnemodermie, / : мнемодермия, психогенен сърбеж +
mnemodermia.
Modifikation, / : модификация, изменение —» modi
ficatio.
Modiolus, m : модиолус (в у х от о)
modiolus.
Moebiussches Zeichen
1059
Muskeientzflndung
Moebiussches Zeichen : признак на Мьобнус -* M oe
bius i signum.
möglich : възможен -» p o ssibilis.
Möller-Barlowsche Krankheit : болест на Мьолер-Бар-
лоу —>Moeller-Barlow' morbus.
Mogigr'aphle, / : графоспазъм, писателски спазъм,
писарски спазьм -» graphospasmus.
Mogifalie, / : могилалпя, заекване, пелтечене -»
mogilalia .
molar, Molar- : молзрен -* m olaris.
Molarzahn, m : молар, голям кътник —» dens mota
ns.
Mole, /: мола ~» mota.
ПоIIsche Drüsen ; цилиаршг или реснички жлези -»
glandulae ciliares (Molli).
Molluscum contagiosum : молускум контагиозум -*
molluscam contagiosum.
Monarthritis, / ; монартрит -* monarthritis.
monaUich : менструален -» menstrualis.
Monatsblutung, / : месечно кръвотечение, менструа
ция -» menstruatio.
mondförmig : месечен, лунпрен, полулунен, лунен
lunaris.
Mondorsche Krankheit : болест на Мондор -» Mon-
dori тогЬпч.
mond(sichel)*örmig : сърповиден, полулунен
lu
natus.
Mondsucht, f : лунатнзъм, ходене на сън, сомнамбу-
лизъм -» somnambulismus.
Mongolismus, m : монголизъм, монголоидна идио
тия - » mongolisniits.
monokular : монокуларсн, едноок -* m o no c ularis.
Monokulus, m : монокул, едностранна очна пре-
вр»зка —> monocul us.
mononukleär : мононуклеарен, едноядрен —» то по-
tmclearis.
Mononukleose, / : мононуклеоза -» m o n o n ucleosis.
—
.
InTektiöse : инфекциозна мононуклеоза —» m o
nonucleosis infectiosa.
Monophobie, / : монофобия, страх от оставане сам -*
monophobia.
Monophthalmie, / : монофталмпя, едноочие
mon-
ophthalmia.
Monoplegie, f : моноплегпя —» mo noplegia.
Monorchie, Monorchîdie. / ; Monorchidismus, m : m o h -
орхизъм - » monorchistnus.
Monosaccharide, nfpl, Monosen, fjpl : монозахариди-»
he\osa.
Monoz\t. m : моноцит » monocytus.
Monozyten-Angina, / : моноцитна ангина -» m ono
nucleosis infectiosa.
Monozytenleukämie, / : моноцитна левкемия -» leuk
aemia monocytotica.
Monozytose, / : моноцнтоза —» monocytosis.
Mons pubis : срамно или лонно възвишение, Вене
рин xi лм -> mous pubis.
Monlicnius, m : хглм(чс), малко възвишение mon
ti culus.
Moorbad, п . кална баня -> balneum limi.
Moorbäder, n pi : кални бани —♦pelotherapia.
Moorbehandlung, / : калолечение, пелотерапия, фзн-
I»»терапия —* pelotherapia.
Morbidität.lMorbililät, / : морбидитет, заболясмост -»
morbiditas (1).
MorbiIlen, rnfpl : морбили, дребна шарка, бруснп-
нз —> morbilli.
morbilliform : морбнлиформеи -* mo rbilliform is.
Morbus caeruleus . „синя болест“ -» m orbus caeru
leus.
Mord, m : убийство -» c aedes : хомкциднум, убий
ство на човек —> homicidium.
moribund ; морибунден, умиращ -* mo ribundus.
Morphinismus, m : морфинизъм -» morphinisms.
Morphinverglftung, chronische: хронично отравяне с
морфин, морфинизъм -» m orphinisms.
.Morphiumsucht, Morphinomanie, / : морфино.мания -»
morphinomania.
Morphologie, / : морфология -» morphologia.
Mortalität, / : морталитет, смъртност —» m o rta li
tas.
Mortificatio, / : мортификация, умъртвяване на тъ
каниипр. —
» mortificatio.
Morula, / : морула —» morula.
Moskito, m : комар, кулекс -» Culex.
motorisch : моторен, двигателен -> m o to r is .
Mooches volantes : хвърчащи мухи (в зрителното
поле) —>m sca e volitantes.
Mucilago, / : муцилаго, слузест разтвор muci-
logo.
Mucovis:idosis, / : муковнецидоза, муковискоидоза-»
mucoviscidosis.
Mückensehen, n : хвърчащи мухи (в зрителното по
ле) -» m scae volitantes.
Müdigkeit, f : умора, изморяваме -» fatig atio .
mündlich ; устен, орален -» o ralis.
Mündung, / : устие -» orificium , ostium, os1 (2).
münzenförmig : монетовиден -» nummularis.
mütterlich : майчин, майчински -» m aterins.
mukös : мукозен, слузест, «слизест -* m a c o s s .
mukoid : мукоиден, слузноподобен -» mucoides.
mukopurulent : мукопурулентен, слузно-гноен -» mu
copurulentus.
Mukozele, / : мукоцеле, слузна ретенционна ки
ста -» mucocele.
Multigravida, / : мултигравида -» multigravida.
multilobulär : мултилобуларен ~» multilobularis.
multiIokulär : мултилокуларен, многогнезден, много
камерен -» multilocularis.
muitinukleär : многоядрен, полннуклеарен —» p oly-
nuclearis.
Multipara, f : мултипара —» multipara.
muHizellulär : мултицелуларен, многоклетъчеи -»
multicellularis.
Mumifikation, / : мумификация, суха гангрена —»
mumificatio.
Mumps, m : заушки, епидемичен паротит -» paro
titis epidemica.
Mund, m : уста -» oj* (J), stoma (J).
„Mundachylie“, / : сухота в устата, антиалнзъм —»
aptyalismus.
Mundfäule, / : улцерозеи, язвен стоматит —» stoma
titis ulcerosa.
Mundgeruch, übler : лоша миризма от устата, лош
дъх -* foetor ех ore.
Mundhöhle, / : устна кухина -* cavum oris.
Mundhöhlenenlzündung, / : стоматит -» stomatitis.
Mundrachenraum, m : мезофаринкс ~» mesopha-
rynx.
Mundschleimhautentzündung, / : стоматит
stoma
titis.
Mundspalte, / : устна цепка -» rima oris.
Mundsperre, / : схващане m устата, тризмус, три-
зъм —» trismus.
Mundwasser, n : лекарствена течност за гаргара -»
gargarisme.
Murmeln, n : шумене, шум —>susurrus.
—
, leises ; тихо мърморене на себе сн, мусита-
ция -> mussitatio.
murmelnd : мърморещ тихо на себе си —» m ussi
tans.
Musculus biceps : бицепс, двуглав (мускул) -» biceps
(musculus).
Muskel, m : мускул -* musculas.
—
, heranführender : привеждам (мускул) -» adductor
(musculus).
Muskelatrophie, / : мускулна атрофия, миатрофия -»
туatrophia.
Muskelbauch, ni : мускулно коремче -» venter (2).
Muskelbinde, / : ципа, обвиваща мускула, фасция-»
fascia (I).
Muskeldurchscnneidung, / : лрерязване на мускул
мнотомия -» myotomia.
Muskeleiweili, n : миозин -> myosinum.
Muskeientzflndung, / : миозит -» myositis.
Muskelentzündung
Myxödem
lOfiO
Muskelenlziindan g, multiple: id j'imn зиг - > poly-
myo vitis.
Muskeihärlen, ffol : вгв? рдянанс на мускул, многс-
лоза —»myogeiosis.
Muskelkontraktion, Muskelverkürzung, / : мускулна
контракция —> c o n tr a c tio muscularis.
—, anhaltende : продължителен тоничен гърч па
мускул
tetanus'.
Muskelkrampi, m : мииспазъм, мускулен гърч —>
myospasmus,
—, tonischer : тоничен гърч на мускул —»m y oto nia .
Muskellehre, / : миология ~» m yôlogia.
Muskelrheumatismus, n i : мускулен ревматизм! -s
rheumatismus musculorum ; fibrosilis (фн-
брозит).
MusVe tschmerz, m : мускулна полка, мналгня —>
myalgia.
Muskclsctnväche, krankhafte : болестна мускул та сла
бост. миастения -> myasthenia.
Muskelschwund, m : мускулна атрофия, мпатр .»фия -»
туatrophia.
Muskelsinn, m : мускулет» усет, кинестезия --» k in -
aesthesia.
Muskeitonus, m: мускулен тонус —»tomis muscularis.
Muskeltrichine, / ’: трихина, трихинелл - , i f ic ' d -
nella spiralis.
Muskelverhärtung, / : втърдявзнс на мускул, мно-
гелоза —>myogeiosis.
Muskelverkürzung, dauernde : продължителен гърч на
мускул —»tetanus'.
MuskelzefreiUung, / ; скъсване на мускул, миерек-
снс —»myorrhexis.
muskulär : мускулен -» muscularis.
Muskulatur, / : мускулатура -4 mnscnlattira.
muskulös : мускулест -4 'musculosus.
Musselsches Zeichen : признак на Miocè -» A U i s s e ti
Signum.
Mussitation, / : муситацня, тихо мърморене на себе
си —г mussitatio.
Musterrezept, п : общоприета рецепта, магистратна
репеттта —>formula magistralis.
Mutabilität, / : мутабилитет, изменчивост, itpyvcri-
лнвост —»mutabilitas.
Mutation /: мутания —» mutatio.
Mut; ation, / : чутилзиия, осакатяване; обезобразя
ване -4 mutuatio.
Mutismus, m : мутизъм, задръжка на речта -4 m u
tismus.
Mutterbaud, breites: широка маточна Bpi яка -» l i
gamentum latum uteri.
Mutterflecken, m fp l : хлоазма (nptr бременност) —>
chloasma.
Mutterhalter, Mutterkranz, m : Иссартнт. necap -» p e s
sarium.
Mutterkoro, n : мораво рогче —» Secale cornutum.
Mutterkornvergiftung, / : отравяне с морав > р и че,
ерготизъм —>ergotismus.
Mutterkuchen, m : плацента —>place itа.
Muttermal, n : невус -* naevus.
Muttermilch, / : женско мляко —>lac mulierum.
Muttermund, äuBerer ; външен отвор i а матката —>
ostium uteri.
Mutterschaft, / : майчинство, матер ните —> m a t e r
nitas.
Muzin, n : муцин, слузесто вешестн > muciпит.
Myalgie, / : миалгня, мускулна болка -♦ m y a lgia .
—
, epidemische : епидемична миалгня. ырнхолнека
болест —» pleurodynia epidemica.
Myasthenie, / : миастения, мускулна гл ябтег —>
myasthenia ; тежка псевдопарлл и шча миа
стения -4 myasthenia gravis р\ -и ù -araiytira.
Myatonia congenita: вродена миа.
болестна
Опенхайм —>туatonia congenro (Oppenheim).
Myatonie, / : миатония, мускулна мнптоння —»
myatonia.
Mycosis fungoides : фунгоидна микоза m y c o s i s
fungoides.
Mydriasis, / : мндриаза, разширение на зенипа • - у
mydriasis.
—, spriii ;rnde : кипус -4 hippus.
Myelenzephalon, n : миело.di ?фалон, продъл. ( ват
мозiк -> туciencepH-t(on.
Myel(n)ämie, / : хронична миеолоза, хронична мшло-
лепк за —4 leukaer. .и myeloides chronica
(туе o\is ehrouteaj.
Myelin, « : миелин -4 myelinum.
Myelitis, / . миелит —» myelitis.
Myelohlast, m : миелобласт —» mye'oblastns.
myelogen, myeloisch : мнелогенен, миелопден. кост
ном’зьчен -4 myelogenes, myeloides.
Myelogramm, n : миелограма -4 myelogramma.
Myelographie, / ; мпелография -4 myélographie.
myeloid : миелопден, подобен на костен мозък —»•
myeloides.
Myelom, и : млел »м, плазмоцитом -4 myelom a.
Myelomalazie, / : мнеломалация —4 myelomalacia.
Myelomenin »ozele, / : миеломенингоцеле -* m y e l o
meningocele.
Myelose. / : миел»»за, мнелогенна левкемия -4 my e
losis.
—
, chronische : хронична миелозз. хронична миело-
левкоза leukaemia myeloides chronica (my e
losis chronicaJ.
Myelozele, / : мкслоцеле —4myelocele.
Myelozyt, m : хшелоиит -* myelocytus.
Myiasis, / : мнйлза -4 myiasis.
Myiod(es)opsie, / : хвърчащи мухи (в зрителното
поле) —4muscae volitantes.
Mykobakterie, / , Mykobakteriom, я : микобактерия-*
Mycobacterium.
Mykose, / : микоза, микотично заболяване —» m y
cosis.
Myocarditis, f : миокардит —>m yo c a rditis .
—
chronica : хроничен миокардит -> m y o ca rditis
chronica.
Myogelose, f : миогелоза, втвърдяване на мускул—*
myogeiosis.
myogen : мйогенен - 4 т у оgenes.
Myokard, n : миокард, сърдечен мускул -4 m y o c a r
dium.
Myokardin arkt, n t : мнокарден инфаркт —4in fa rctu s
myocardii.
Myokardiodystropliie, / : миокардиодистрпфия —*
myocardiodystrophia.
Myokardiofibrose, / : миокардиэфнбрпзл —* m y o c a r
diofibrosis.
Myokardose, / ; мткардозл —4myocardosis.
Myoklonie, / : миоклоння -> myo clonia .
Myologie, / : миология-» myotogia.
Myom, n : миома -4 myoma.
Myometrium, n : мнометриум, миометрнй -» m yo
metrium.
myop : мкопичен, късоглед - 4 myopicus.
Myopathie, / : мнопатня -» myopathia.
Myopie, / : миопия, късогледство -> myop ia.
Myosin, n : миозин -4 ту osiпат.
Myositis, / : миозит —4 myositis.
—
ossificans : осифицнращ миозит -» m y o s i ti s
ossificans.
Myotomie, / : мното.чня -» myotomia.
Myotonia congenita : вродена миотония (Щрю.мпел),
болест на Томсен —4 myotonia congenita.
Myotonie, / : миотония -» myotonia.
Myringitis, / : мирингит, възпаление на тъпанчевата
ципа -4 myringitis.
Myringotomie, / : парацентеза, пробиване на тъпан
чето —»paracentesis membranae tympani.
Mytazîsmus, m : митацнзъм, мутацизъм -> m yia-
cismns.
Myxadenitls, f : миксаденит, възпаление на слузни
жлези - 4 tnyxadenilis.
—
labialis : лабиален максаденит, болест на
Бели —» myxadenitls labialis.
Myxödem, m : микседем -4 myxoedema.
Myxoedema circumscriptum
1061
Nasenmuschelresektiori
Myxoedema circumscriptam: инркумскриптсн микс-
myxomatbs : мнксоматозсн, слузен —* тухот otosus.
едем > myxoedema circumscriptum.
Mvxomyaeten,
: миксомицети, слузни гъбички -»
Myxom, п : миксом, слузен тумор -» myxoma.
‘ Myxomycètes.
N
Nabel, m : пън -> umbilicus.
Nabelbiulung, / : кръвотечеши от пми (у новороде
ните), омфалорагия —» omphalorrhagia.
Nabelbruch, m, Nabefhernie, / : умбилпкална» пъпна
херния -> hernia umbilicalis.
Nabclentzündung (der NuigeboTcnen), f : окплопъппо
възпаление (у нънородеиите), омфллпт -> опи
pliai itis.
NabeISchlagader, / : пъпна артерия
a rteria tim-
bilicalis.
Nabelstranir, w. Nabelschnur, / ; пъпна връв /« -
niculus umbilicalis.
Nabelvene, / : пъпна вена
umbilicalis.
Nahelvenencnlzüntfung, / : възпаление на вените на
т и м , омфалофлеСнт omphalophlebitis.
nach Belieben : по желание
ad lib.( - adlibi
tum). quantum vis.
—
dem Fsscn : след ядене
post cibos.
—
der Gehurt : след раждане -> post partum.
—
der Operation : слсдоперацппнсн, пнетоперати-
исн —
• postoperativus.
—
den Regeln der Kunst : по правилата на изкуст-
IV»то —>lege a rtis.
—
rückwärts gekrümmt ; извит назад -> recurva
tuV
—
dem Tode : посмъртен, постморталси
post-
mortalis ; след смъртта —>post mortem.
Nachbarschaft. / : съседство, ди'лижоносг —* conta
giiit as .
Naihempfängnis, / : сиръхзлчеване. снргхзпбремскя-
IWHO superf,'tano.
nachfolgend : следваш -> secundarius ; тмеледваш,
идваш след -> suce'danens.
Nachgeburt, / : n леледгк, плацента
placenta.
naeligeburtlich , с ледрудилеи, ностиаталсн p o st-
natalis.
Nacltgeburtsvcrhaliung. / г задръжка на плтентата —»
rrtenno piас vitne.
Nachhirn, /; : продълговат мозък, мнелеиисфалои ->
m^duitu oblongata, myelencephalon.
Nachimpfung, / : повторновакшишраис. рсвакцмиа-
*;ггя -♦ ri vaccinatio.
Nachtangsl, / : нощей страх —>pavor nocturnus.
Nachtblindheit,/: погина слспэш, \с моралопия -4
hemeralopia.
Nachtschmerz, m : и лпна болка, никталгня -• nyct
algia.
Nachtschweiß, m : пошил пот. мощно изпотяване —»
sudor nocturnus.
Nachtsichtigkeit,/: никталопия, дневна слепота -»
nyctalopia.
Nachen, m : враг, тил —> nucha.
Nackenslicb, m : субокцилмтална пункция —»p u n c tio
suboccipitalis.
Nadelpunktionsmethode nach Arinkin : метод на Арин-
кпн, сгсриллнл пункция -> punctio sternalis.
nächtlich, Nacht- : нощен -> nocturnus.
NägcJkauen, и : грпзснс па ноктите, онпхофагия
otiychophagia.
Nährboden, m : хранителна среда (за бактерии) —»
medium (J).
Nährklystier, n ; хранителна клизма —> clysma nu
trit warn.
Nährstoff, Nalirungsstoff, m : хранително пси '
храна —> alimentum, nutrimentum.
nässend : мокрещ, подмокрещ. —
> madid
Naevus, m : ненус, кожен ненус -> n ac im
--
pigmentosus: пигментен ненус паег" . pig
rat■•IfUAtl.i.
Nagel, m : нокът -* unguis (1).
—
, ein gewachsener : врзенал нокът -» unguis incar
natus.
Nageiabfall, m : опадане на ноктите, онихоптеза -»
onychoptosis.
NageJablttsung, / : отделяне на нокътя, онихолиза ->
onycholysis.
Nagelaufsplitterung, / : нацепване на ноктите -»
ояусАодгАшУ.
Nagelbett, n ; нокътио легло -> matrix unguis.
Nagelbettenfzflndnng, / : възпаление на нокътното
легло -* onychia (2).
Nagelbrüchigkeit, / : чупливост на ноктите o n y
chorrhexis.
Nageirügung, / : гвоздевидно закрепявано, вклиня-
ване, вколчване -» gomphosis.
„Nagelgcschwfir“, n : панлршшум -> panaritium.
Nagelkrankheît, Nagelerkrankung, f : болест на нок
тите -» onychosis, onychia ( I).
Nagclwall, m ; нокътен вал —> vallum unguis.
N&gehvallentzündang, / : околоиокътеи панариалу м,
паронихия -> paronychia.
NageIWucherung, Negelhypertrophie, / : хипертрофия
на ноктите, оннхауксис -> onychauxis.
nagend : гризещ, разяждаш -* rodens.
Nahpunkt, m : най-близка точка -4 punctum p roxi
mam.
nahrhaft : хранителен, питателен —> nutriciis.
Nahrung, eingeführte : приетата в стомаха храпа
ingesta. '
Nahrungsaufnahme, / : хранене -* alimentâtio ; пое
мане на храна през устата —» ingestio.
Nahrungsmittel, n : Nahrungstfoff, m : хранителис1)
вещество, храна -> nutrimentum, alimentum.
Nahrungsmittelvergiftung, / : -> /n/crire/z o alimen
taria.
Nahrungsverweigerung Geisteskranker : отказване на
храна у душевно болните, ситнофобия —» 4“/ -
t(i)ophobia (2).
—, hysterische : болестно отказване от храна, сн-
тиейргля —> sitieirgia.
Naht, / : шев, сутура —> jn/nrrz, rhaphe (J).
namenlos : безнмен, пена именува и —i innominatus,
Namenszwang, m : оиоматолалия —> onomatulalia ;
ономатомаhi!я оло/ил/отвл/й.
Nanismus, m, Nanosomie, / : нанизъм, джуджешки
ръст —» nanismus.
Narbe, / : ръбен, цнкатрикс, цикатрнса -* cicatrix.
Narbenbïldung, / : ръбцунаие, цнкатризишя, цикат-
рнзиране —» cicatrisatio.
Narhenkeloid, n : келоид -» heloidum.
narbfg, Narben- : ръбцов, циклтрнциллен cicatri-
cialis.
Narkolepsie, / : нарколепсия -»
Narkomanîe, / : наркомания -> narcomania.
Narkose, / : наркоза, обща упойка ->
Narkotika, NarkosemHtel, njpl ; наркотици, нарко
тични, упойващи средства
narcotica.
nasal, Nasen- : назален, носен -* nasalis.
Nase, / ; нос —> /лшлг.
Nasenbluten, и : кръвотечение от носа, епистлксис -4
—
starkes : силно кръвотечение от носа, ринэра-
1 пя - rh .xurrhagia.
^isenfiU' * . /
. носна кухина -> cavum nasi.
Nasenkatarrh, m : хремя, ринит -» rhinitis.
Nasenlorh, n . Nascnölinung, / : ноздра -» naris.
Nasenmuschcl, / ; носна мида или раковина, иосиа
конха -> concha nasalis.
Nasenmuschelresektion, / : резекция на иосиа конха,
конхотомия —» conchatamia .
Nasenöffnungen
1062
Nervenmark
Nasenoffnungen, hintere: задни отпори напоената
кухина, холпи —» choanae.
Nasenrachenkatarrh, ni : назофарнншг, рпиофарнн-
г»fi -) nasopharyngitis. rhinopharyngitis.
Nasenrachenraum, Nasenrachen, от : носомьтьчно
пространство, носоглътка
cavum pharyhgo-
nasale.
Nasenrotz, m : сап (със засягане главно на носа) ->
malleus- (humidus).
Nasenscheidewand, / : носна преграда, сситум иа
носа
septum nasi.
Nasenscheidewandverbiegung, / : изкривяване на нос
ната преграда —> deviatio septi nasi.
Nasensiein, от : носен камък, рпиолит —> rhino!i-
thus.
Nasopharyngitis, / : иазофлршнпт, рмпофарпнгпт -*
nasopharyngitis.
Nasopharynx, от: носоглътка, носогльтьчно про
странство —» cavum pharyngonasale.
naszierend : раждащ се, възникващ —» nascens.
natal : натален, рожден —> natalis.
Natalilät. / : раждаемост -> natalitas.
nativ : нативен, натурален, непроменен -> nativus.
natürlich ; естествен, натурален —> nativus.
Nausea, / : наузея, повдигане, гадене
nausea.
Nearthrose, / : неоартроза, образуване на нова
става -» neoarthrosis.
Nebeneierstock, m : надяйчников придатък, епоофо-
рон —* epoophoron.
Nebeneinanderstellung, / : съседно или гранично по
ложение —» juxtapositio.
Nebenhoden, m : придатък на семенната жлеза,
епидиднм, надсеменник —» epididymis.
Nebenhodenentzflndung, / : епндндимпт -> epididymi
tis.
Nebenhöhlen der Nase : околоносни кухини -» sinus
paranasales.
Nebenhöhlenentzündung, / : възпаление на околонос-
на кухина, синузит —» sinusitis.
Nebenmagen (nach Pavlov) : малък стомах по Пав
лов —» Pavlovi stomachus minor.
Nebenniere, / : надбъбрек, надбъбречна ж л ез а—»
glandula suprarenalis.
Nebennierenexstirpation, / : адреналектомия —» adre
nalectomia.
Nebenniereninsuffizienz, / : надбъбречна недостатъч
ност —>insufficientia suprarenalis.
Nebenorgane, nfvl : добавъчни или акцесорни ор
гани ~» organa accessoria.
Nebenplazenta, / : добавъчна плацента -» placenta
succenturiata.
Nebenschilddrüsen, ffp l : околощитовидни, парати-
реомдни жлези -» glandulae parathyreoideae.
Nebenwirkung, / : странично действие, странично
явление -» effec tu s secundarius.
negativ : негативен, отрицателен -» negativus.
Negativismus, от : негативизъм -* negativismus.
Neiger, m : пронатор (мускул) —» pronator.
Neigung, / : наклонение —> inclinatio (1).
—
zum Vorwärtsschieüen : склонност към полнтане
напред, пропулсия —»propulsio.
Neisseria gonorrhoeae : гонокок —» Micrococcus go
norrhoeae.
Nekrobiose, / : некробиоза ~> necrobiosis.
Nekrophilie, / : некрофилия —» necrophilia.
Nekrop(s)ie, Nekroskopie, / : аутопсия, отваряне на
труп -» autopsia.
Nekrose, / : некроза, локэлеш смърт -» necrosis.
Nekrospermie, / : некроспермия
necrospermia.
nekrotisch : некротнчен, некротизнрал —» necroti
cus.
Nekrotomie, / : некротомня, секвестротомия ; ди
секция -> necrotomia.
Nélatonsche Linie : линия на Розер-Нелатон -» Ro-
ser-Nelaton' linea.
Nelson-Test, от : реакция на Нелсън-»Лг«»/.уо.ч-.Илу*г*
reactio ( Netsoni reactio).
Nemathelminthen, mjpl : нематхелмпнтн, обли чер
вен —» Nernathelminthes.
Nematoden, tnjpl : нематод», нематодшг паразити -»
Nematoda.
Nematodosls, / : нематодоза, вид хелминтоза -> пета-
toiosis.
Neogalenica, nfpl : неогаленови препарати —>
gal enica.
Neologismus, от : неологизъм, измисляне на нови
думи -> neologismus.
Neoplasie, / : неоплазия, образуване на нова тъ
кан —> neoplasia.
Neoplasma, n : неоплазма, новообразувание, ту
мор
neoplasma.
Nephrektomie, / : нефректомия -» nephrectomia.
Nephritis, / : нефрит —> nephritis.
Nephrocalcinosis, / : нефрокалциноза -» nephrocal
cinosis.
nephrogen : нефрогенен, бъбречен —> nephrogenes.
Nephrolithiasis,/: нефролнтиаза, бъбречнокамъчна
болеет —►nephrolithiasis.
Neprolithotomie, f : нефролитотомия -> nephrolitho-
tomia.
Nephrom, л : нефром, тумор на бъбрека (злокаче
ствен) —> nephroma.
Nephropathia gravidarum : нефропатия у бременни —»
nephropathia gravidaram.
Nephropathie, / : нефропатия —» nephropathia.
Nephropexie, / : нефропексия -> nephropexia.
Nephroptose, / : нефроптоза, спадане на бъбрека -*
nephroptosis ; подвижен бъбрек -* ren mobi
lis.
Nephrorrhagie, / : нефрорагия, бъбречна хемора-
гия —> nephrorrhagia.
Nephrose, / : нефроза —» nephrosis.
Nephrosklerose, / : нефросклероза —» nephrosclero
sis.
Nephrosonephritis haemorrhagica : хеморагичен не-
фрозонефрит —» nephrosonephritis haemorrha
gica.
Nephrotomie, / : нефротомня -* nephrotomia.
Nephrozirrhose, / : нефроцнрэза -* nephrocirrho-
sis.
Nerv, от : нерв -» nervus.
—
, motorischer : моторен, двигателен нерв -* л*г-
гот.у motorius.
—, sensibler oder sensorischer : сензорен, чувстви
телен нерв —» nervus sensorius.
—
, umherschweifender : блуждаещият нерв, вагус -*
vagus.
nerval, Nerven : нервен, отнасящ се до нерв или
нерви -» nervosus (1).
Nervenabtötung, / : лишаване на жизнеспособност
на нерв -» devitalisatio.
Nervenarzt, от : невролог —» neurologus.
Nervenberuhigungstee, от : успокоителен чай —»
c/w nervinae.
Nervendehnung, / : разтягане на нерв, невротоння
neurotonia.
Nervendurchschneidung, / : прерязване на нерв, нев
ротомия -» neurotomia.
Nerveneinheit,/ : нервна клетка, неврон -> neuronum•
Nerventzündung, / : неврит —» neuritis.
Nervenextraktion, / : екстракция на нерв, неврекзе-
реза —» neurexaeresis.
Nervenhei(mittel, nfpl : лекарства, действуващи на
нервната система, нервина —» nervina.
Nervenkern, от : мозъчно ядро —> nucleus.
Nervenkitt, от : невроглия -» neuroglia.
Nervenknoten, от : нервен възел, нервен ганглий -»
ganglion (1).
Nervenknnde, Nervenlehre, / : неврология -* nearo-
logia.
Nervenlösung, / : невролиза —> neurolysis.
Nervenmark, n : миелин -» myelinum.
Nervennaht
1063
Neuropathologie
Nerveonaht, / : шев на нерв, неврорафия -* neu-
Torrhaphia.
Nervenresektion, / : невректомня -» nenreciomia.
Nervenschmerz, m : невралгична болка, невралгия -»
neuralgia.
nervenschwach : нервозен, нервен —» Herzxwzs’ ( 2 /
Nervenschwäche, / : неврастения -» neurasthenia.
Nervensystem, и : нервна система —» svjffm a ле/--
zws'am.
—
, peripherisches : периферна нервна система -»
systema nervosum periphericam.
—
, sympathisches : симпатикова нервна система,
симпатикус —» sympathicusг.
—, vegetatives oder autonomes: вегетативна или
автономна нервна система -» systema nervo
sum autonomicum.
—, Zentral-: централна нервна система —»systema
nerztosum centrale.
Nervenversorgung, / : ннервация, снабдяване c нер
ви —> innervatio.
Nervenwurzelentzündung, / : коренчев неврит, ради
кулит —> radiculitis.
Nervina, nfpl : иорвика -» nervina.
Nervismus, m : нервмэъм -4 я^ггч^лшт.
nervös : нервен, нервозен -4 nervosus.
Nervus, m : кери -4 nervus.
—
abducens : отвеждаш (отводят) нерв -4 nervus
abducens.
—
accelerans : ускоряващ нерв -4 nervus accele
rans.
—
accessorius : добавъчен (добавен) нерв —>nervus
accessorius.
—
cochleae : кохлеарнага част на статично-слухо
вия нерв -* nervus cochleae.
—
cranialis : черепномозъчен, краниален нерв —»
nervus cranialis.
—
cutaneos : кожен нерв -4 nervus cutaneus.
—
facialis : фаипзлпе (нерв), лицев нерв -» ner-
Ztus fa cia lis.
—
femoralis : феморален, бедрен нерв —* nervus
femoralis.
—
glossopharyngeus : езнчно-глъгьчен нерв -4 ner
vus gl ossopharyngeus.
—
hypoglossus : подезичен нерв -4 nervus hypo
glossus.
—
ischiadicus : шниадикус (нерв), седалищен
нерв —> nervus ischiadicus.
—
mandibularis : манднбуларен, долночелюстен
нерв —» n ervus mandibularis.
—
maxillaris: максиларен, горночелюстен нерв-»
nervus m axillaris.
—
medianus : медианус (нерв), среден (срединен)
нерв —» n ervus medianus.
—
oculomotorius : очнодвигателен нерв —» nervus
oculomotorius.
—
olfactorius: обонятелен нерв -» nervus '^olfacto
rius.
—
ophthalmicus: очен нерв -» nervus"9ophthalmi
cus.
—
opticus : зрителен нерв —» nervus opticus.
—
peroneus communis: общ .малкопищялен нерв —»
nervus peroneus communis.
—
phrenicus : френикус (нерв), диафрагмален
нерв —» n ervus phrenicus.
—
radialis: радиалмс (нерв), радиален, лъчев
нерв -* nervus radialis.
—
spinalis : спинален, гръбначномозъчен нерв -4
nervus spinalis.
—
splanchnicus : спланхнпкус (нерв), висцерал-
пият нерв —» nervus splanchnicus.
—
stato-acusticus : статично-слухов нерв, слухово-
равновесен нерв, слухов нерв -* nervus stato-
acusticus.
—
tibialis : тибиалис (нерв), голямопишялен
нерв —» nervus tibialis.
—
trigeminus : тригеминус (нерв),1троен^(троичен)
нерв —> nervus trigeminus.
Nervos trochlearis: скрипеиов (скрилецовидея)
нерв —» nervus trochlearis.
—
ulnaris : улнарен, лакътен нерв''-» nervus ul
naris.
—
vestibuli : вестибуларната част на статичнослу-
ховия нерв —» nervus vestibuli.
Nesselausschlag, m, Nesselsucbt, / : копривна треска,
копривница, уртикария -» urticaria.
Nesterovsche Probe : реакция на Нестеров -» Neste-
rovi testum.
Netz, n : було, оментум -» omentum ; мрежа (от
капиляри) —» rete.
—, feines : фина мрежа, ретикулум -4 reticulum f l J.
netzartig, netzförmig : мрежовиден, мрежест, рети-
куларен -» reticularis.
Netzentzündung, / : възпаление на булото, оме^
тит —» omentitis.
7
Netzhaut, / : мрежица на окото, ретина - Г retina.
Netzhautablösung, Netzhautabhebung, / : отлепване,
отслойване на ретината -♦ ablatio retinae.
Netzhantentzflndong, / : възпаление на р е т и н а т а ,
ретинит -» retinitis.
Netzhautgeschwulst, / : вид тумор на окото, дик-
тиом -4 dictyoma.
Netzmagen, m i вторият отдел на стомаха у пре
живните животни -» reticulum (2).
Neubildung, / : новообразувание, неоплазма, ту
мор -» neoplasma, tumor (1).
Neugeborenenikterus, m : жълтеница у новородени
те -4 icterus neonatorum.
Neugeboreneutetanus, m : тетанус у новородените -»
tetanus neonatorum.
Neugeborener, m , das Neugeborene: новородено-»
neonatas.
neural : неврален, нервен -> neuralis.
N euralgie,/: невралгия —» neuralgia.
neuralgisch : невралгичен -» neuralgicus.
Neurasthenie, / : неврастения -» neurasthenia.
Neuraxon, n : иевраксон, аксонцнлнндър, осев ци
линдър —> neuraxon.
Nenrektomfe, / : невректомия —> neurectomia.
Neurexärese, Neurexalrese, / : неврекзереза, екстрак
ция на нерв -» neurexaeresis.
Neurilemm, n : неврилема, обвивка на Шван -»
neurilemma.
Neurinom, n : неврином —> neurinoma.
Neuritis, / : неврит -» n euritis.
Nenroartbrltismus, m : нервно-артритнчна диатеза -»
diathesis neuroarthritica.
Neuroblast, m : невробласт -» neuroblastus.
Neuroblastom, n : невробластом -» neuroblastoma.
Neurochirurgie, / : неврохирургия —»neurochirnrgia.
Neurodermatose, / : невродерматоза -» neuroderma
tosis.
Neurodermitis. / : невродермит -» neurodermitis.
—
circumscripta : цнркумскрпптсн или ограничен
невродермит -» neurodermitis circumscripta.
Neuroepitheliom, n : невроепителиом -» neuroepi
thelioma.
Neurofibrom, n : неврофибром -» neurofibroma.
Neurofibromatose, generalisierte : генерализирана
неврофиброматоза, болеет на Реклннгхаузен -»
пеигоfib готat osis generalisata .
neurogen : неврогенен —» neurogenes.
Neuroglia, / : невроглия -» neuroglia.
Neurogl iom, n : невроглиом -4 neuroglioma.
Neurologe, m : невролог -» neurologus.
Neurologie, / : неврология -» nenrologia.
Neurolyse, / : невролиза -» neurolysis.
Nenrom, n : невром -» neuroma.
Neuron, n : неврон, нервна клетка —» neuronum
(neuronJ.
Neuropapillitis, / : невропапилит -» n europapillitis.
Neuropartlyse, / : невропарализа -» neuroparalysis*
Neuropathie,/: невропатия -» neuropathia.
Neuropathologie,/: невропатология -» псurop atho
logia.
neuropatisch
I0G4
tiukleiform
neuropathisch ; ненропатичен, нсвно болен -> neuro-
pathicas.
Neuroplegica, nfpl : невроилегицм, иевроплегичнн
лекарства —» neuroplegiса.
Neuroretinitis, / : невроретиннт • » neuroretinitis.
Neurorrltapliie, / : неврорафия. men на нерв -> neu-
rorrhaphia.
Neurose, / : невроза —» neurosis.
—
, vegetative : вегетативна невроза, вегетативна
дистония -» neurosis vegetativa.
Neurosyphilis, / : нсвроснфнлнс, ненролусс —> neu
rosyphilis.
neurotisch : нервозен, нервен -> «rrtww.v ('-J.
Neurotomie, / : невротомия -> ленго/о/и/о.
Neurotonie, / : невротомия, разтяыне на нерв ->
neurotonic.
neurotrop : невротронен —>neurotropus.
neurotrophisch : иевротрофичен —> nettrotropin'eus.
Neurotropie, / , Neurotropismus, tu : ноиротропизъм ->
neurot ropismus.
neurovaskuiâr : невронаскула peu, нервно-съдов —>
neurovascularis.
neutra! : неутрален, индиферентен -•> neutralis,
indifferens.
Neutralisieren, n : неутрализиране
nentralisatio.
Neutropenic, / : неутронен пя —» neutropenia.
—
, maligne : злокачествена левкопення, агрануло
цитоза —> agranulocytosis (2).
neutrophil : неутрофилон*—> neutrophilus.
Niciitessen, n : пълно въздържане or храна -» in
edia.
Nichts. « : нищо —» nihil (I).
Nickhrâmpfe, ntfo! ; сназмодично кимване -» spas
mus nutans.
Nicotas-Favresche Krankheit : болестна Ннкола-Фавр,
ннгвннална лпмфогрануломагоза —» lympho-
granulamatоsis inguinalis.
Niedergedrücktheit, Niedergeschlagenheit, / : душевна
потиснатост« депресия —» depressio'.
Niederkunft, / : раждане -» partns.
Niederschlag, mi утайка, преципитат—^praecipitatum.
Niemann-Picksche Krankheit : болеет на Нимаи-Пнк -»
Mieman-Pich’ morbus.
Niere, / : бъбрек -» ren.
Niereuasthma, n : еластична урина -» urina spastica.
Nierenbecken, я : бъбречно легенче или коритце ~»
pelvis renalis.
Nierenbeckenentzündung, / : пиелит -» p yelitis.
Nierenbeckenscîmilt. m : ниелото.мня —» pyelotomia.
Nierenblutung, / : бъбречна хеморагня ~ » tiephror•
rhagia.
Nierendiabetes, m : рсиалсн или бъбречен диабет,
ренална глнкозурня —» diabetes renalis.
Nierenentzündung, / : възпаление на бъбреците, неф
рит, гломеру.гтефрит —> nephritis, glomerulo
nephritis.
Nierenexstirpatiun, / : скстнрпация на бъбрек, нефр-
екгомня —> nephrectoniia.
Nierengsclivvulst (biisarligc), / : тумор на бъбрека
(злокачествен), нефром —» nephroma.
Niereninsuffizienz, / : бъбречна недостатъчност-»
insufficientia renatis.
Nierenkanälchen, n : бъбречно каналче -» tubulus
renalis.
Nierenkelche, rnfpl : бъбречни чашки -» calyces re
nales.
Nierenknâuei, tn : гломерул -» glomerulus.
Nierenleiden im allgemeinen : заболяване на бъбре
ците изобщо, нефропатия -» nephropathia.
Nierenschnitt, m : нефротомня —» nephrotomia.
Nierensenkung, / : спадане, смъкване на бъбрека,
нефроптозл -» nephroptosis.
Nierensklerose. / : нефросклероза -» nephrosclerosis.
Nierenstein, m ; бъбречен камък -» calculus renalis.
Niereast'irbildung, Nierensteinkrankheit, / : бъбречно-
камъчна болест, нефролитиаза -» nephrolithi
asis.
Nierensteinkolik,/: бъбречна колика —> colica re
nalis.
Nierentuberkulose,/: бъбречна туберкулоза, тубер
кулоза нл бъбрека —> tuberculosis renis.
Nicrenvereileruog,/ : пионефроза —» pyonephrosis.
Niesen, n : кихане, кихавица —» sternutatio.
—, paroxysmales : пароксизмллиа кихавица —>ster
nutatio convulsiva.
Nieskrampf, m : кнхавичен спазъм, спазмоднчпл
кихавица —» р /armus.
Niesinittcl, nipt : инхавични средства stem ula
toria.
Nihilismus, therapeutischer ; терапевтичен нихили
зъм >nihilismus therapeuticus.
Nikotin, // : никотин
nicotintim.
Nikotinvergiftung, / : отравяне c никотин, никоти
ни:«ьм -> nicotinisums.
Niktitalion, Niktation, / : често, конвулсивно мига
не -> nictitatio.
nimmt : вземи ! (в рецепти) —» reciP с.
Niphablepsie, / : пнфабленсия, снежна слепота-»
niphablepsia.
nodal : модален, възлов —> nodalis.
Nodi lymphatici tracheobronchiales : трахео-бронхи-
a.uin лимфни възли —>nodi lymphatici tracheo
bronchiales.
nodös : подозев, възлест -> nodosus.
nötig : нужен, необходим -» necessarius.
Noktambulismus, m : сомнамбулизъм —» somnambu
lismus.
Noma, n : нома, воден рак -> пота.
Nomenklatur,/: номенклатура, система от наимено
вания
nomenclatura.
—, Baseler : Базелска номенклатура на анатомичес
ки« е термини BMA.
—, Jenaer : Йенска номенклатура на анатомнчес-
китс термин» —» INA.
—
, Pariser : Парижка номенклатура на анатоми-
ческите термини —> PMA.
nomotop : номотопен -» nomotoous.
Nonne-Apelt-Reaktion, Nonne-Apelt-Schummsche Reak
tion: реакция на Ноне-Апетт —>Хоппг-Apeit-
reactio.
Nonuengeräusch, Nonnensausen,;; : шум на брьччню,
венозен шум —» murmur venosum.
normal : нормален, правилен —> normalis ; норма
лен, физиологичен —>physiologicus.
Normalsichtigkeit,/: нормално зрение, емогропня —»
emmetгopiа .
Normoblast, in : иормобдаст, ядрен ерпграциг -»
normoblastits.
Normozyt, m : нормоцнг, бозядрен еритроцит —»
normocytus.
nosokomial : о »линчей —> nosocomialis.
Nosologie, / : нозология —» nosotogia.
nosologisch: теологичен -» nosolôgicus.
Nosophobie, / : нозофобия, страх от болести -» no
sophobia.
Nottmagelsches Syndrom : синдром на Иотиагсл ->
Nothnageli syndromnm.
notwendig : нужен, необходим —» necessarius.
Notwendigkeit, / : необходимост —> necessitas.
Notzucht, / : изнасилване, обезчестяване -» stuprum,
Noxe, / : нокса, патогенен фактор —» поха, causa
nociva.
Nubekula. / : нубекула, облаче —» nubecula.
Nucleus caudatus : опашато ядро -> nucleus cauda
tus.
—
dentatus : зъбчато ядро -» nucleus dentatus.
—
lentiformis : лентовидно ядро -» nucleus lenti
formis.
—
pulposus : пихтиесто ядро -» nucleus pulpo
sus.
Nucleus-pulposus-Hernie, / : дискова херния -» hernia
discatis.
nukleär : нуклеарен, ядрен-» nuclearis.
tiukleiform : ядроподобен -» nucleiform is.
Nullipara
1065
Ohrenheilkunde
Nullipara, / : iiy.nmapa. нсраждала жена ->
para.
Nußgelenk, n : ореховидна става, енартроза -4 enar
throsis.
N>kt algie, / : гшкталгня, нощна болка —>nyctalgia.
Nvktalopic, / : никталопия, дневна слепота -4 яуг/-
al opiа.
Nyk!оphobie, / : никтофобия, страх от нощната?
тъмнина -4 nyctophobia.
NyUnrie, / : никтурия, нощно уриниране -» nyct*
aria.
Nymphomanie, / : нимфомания -4 nymphomania.
Nystagmus, m : нистагъм, треперене на очите
nystagmus.
О
Obduktion, / : обдукцлп, аутопсия -» autopsia.
O-Bein, n : О-образен крак* изкривяване на коля
ното навътре genu varum.
Oberarm, m : мишница -4 brachium.
Oherarmknochen, m, Oberarmbein, n : раменна кост -4
humerus.
Oberarzt, m : лекар, завеждащ отделение -> prima
rius-.
Oberfläche. / : повърхност, външна повърхност —*
superficies, facies (3).
oberflächlich : повърхностен, супсрфициалсн -» su
perficialis, sublimis.
O berh aut,/: епидермис, покривен или иадкожен
слои » еpifiermis.
Oberkiefer, m : горна челюст, максила -> maxilla.
OberkiererhChlc, / : гирночслюстна околоносиа ку
хина, млксиларен синус -> sinus maxillaris.
Obcrkiefcrnerv, m : гориочелюстсн, макенларен
нерв -> nervus maxillaris.
Oberlid, // : горен клепач —
. palpebra superior.
Oberschenkel, m : бедро -4 femur (2).
Oberschenkelbein, «, Oberschenkelknochen, m : бед
рена кост, фемур -> fem ur (1).
Obcrschenkelnerv, rn : бедрен, феморален нерв -4
nervus femoralis.
Ohcsität, / : обито, генерализирано затлъстяване —>
adipositas (1), obesitas.
Oblatenkapscl, / : облатка, капсула за лекарство -4
capsula (2) : нишестена капсула, облатка -4
capsula amylacea.
obligat : облитаren, задължителен -4 ob!igato-
rius.
Obliquität, / : обликшпет, косо положение —» obli
quitas.
Obliteration, / : облитерация, облитериранс -4 obli
terate).
Observation, / : обсервация, наблюдение на болен ;
изолиране за наблюдение - 4 observatio (1-2).
Obsession, / : натраплнво състояние —> obsessio.
Obstipation, / : запек, копешпашт -4 constipatio.
Obstruktion, / : обструкция, препятствие, пречка ->
obstructio.
Obturation, / : обтурация, запушване —> obtura
tio.
ohluriert : за тулен* закрит, запушен —> ob, urûtus.
Ochronose, / : охроиоза -» ochronosis.
Ochsenherz, n : волско сърце cor bovilium.
Oddischer Sphinkter : сфинктер на Одп -4 sphincter
Оtidii.
oder : или -4 sive, aut.
Odontafgica, njpl : одонталгицн, лекарства против
зъбни болки
odontalgica.
Odontalgic, / : одонталгия, зъбна болка, зъбобол -4
odontalgia.
Odontitis, / : одонтнт —> odontitis.
odontogen : одонтогенен -> odontogenes.
Odontologie, / : одонтология
odontologia.
Odontom, n i одонтом, зъбен тумор -4 odontoma.
Odonlorrfaagie, / : одонторагия -» odontorrhagia.
Odynakuse,/ : одннакузне, повишена чувствителност
на органи на слуха —> odynacusis.
Odynophagie, / : одшюфагия, болезнено питане ->
odynophagia.
Odynopbobie, / : одннофобия, страх от болка
odynophobia.
ödem, n : едем(а), оток -4 oedema.
—, akutes angioneurolisebes : ангионевротнчен оток,
сдем(а) или оток на Квинке -* oedema angio
neuroticum .
—, renales : реиалеп или бъбречен оток -4 oedema
renale.
ödematäs : сдематозсн. отекъл, подпухнал —> oede-
matosus ; едоматизиран, отекъл, сукулентен -4
succulentus.
Ödemkrankheit, / : оточна болеет, алиментарна или
хранителна дистрофия -» dystrophia alimen
taria.
Öfnnng, / : огвор, отвърстне -4 foramen, o rifi
cium, ostium, porus, apertura, hiatus.
—, kleine: малък отвор, пора -* osculum.
Öl, n : масло (течно) -4 oleum.
—, ätherisches : етерично масло -> oleum aethereum.
ölbrnst, / : олеоторакс —» oleothorax.
ölig : маслен, мазен -> oleosus.
Ölznckcr, m : маслозахар, елсозахар -4 claeosac-
сhorum.
ertlich : местен, локален —> localis, topicus.
esophageal : езофагеалеп, хранопроводен —> oeso
phageus.
Ösophagitis, / : езофагиг —> oesophagitis.
ösophagodynie, / : езофаголиния, болка и хранопро
вода -4 oesophagodynia.
,
Ösophagoskopie, / : сзофагоскопия —> oesophago-
s copiа.
Ösophagospasmus, m : езофагосгпзъм, спазъм на
хранопровода -> oesophagospnsmus.
Ösophagostenose, / : стеноза на хранопровода -4»
oesophagostenosis.
Ösophagus, m : хранопровод -4 oesophagus.
Östrogen : сстрогенсн -> oestrogènes.
Östrogene Stoffe : есгрогенни вещества, ссгрогени - 4
oestrogena.
Östrus, m : сструс, разгоненоет (у животните) - 4-
oestrus.
offen, offenstehend : отворен, открит -* apertus.
Offenbarwerden, n : излизане на яве, показване —>
manifestatio.
0/fizinalformcl, / : офицнналпа рецепта-4 form ula
officinalis.
o'Iiztnell : официнален, фармакопеей -4 o ffic in a lis,
Ohnmacht, / : лнпогммня, припадане -4 lipo thymia„
—
, tiefe : припадък, синкоп -» syncopa.
Ohnmachtsanfall, kurzdauernder: краткотрайна за
губа на съзнанието -> syncopa.
—
, hysterischer : хпетернчен синкоп -> syncopa hy
sterica.
Ohr, n : ухо (орган на слуха)
auris.
—
, äußeres : външно ухо -> auris externa.
—, Inneres; вътрешно ухо. ллбприпт—»дг/ггу interna*
Ohrhlutgcschwnlsl, / : отхоматом -» ofhaematoma.
Ohrbock, m : козелче или ъгълче -4 tragus.
Ohrenarzt, m : ушен лекар, отолог -4 otologus.
Ohrcnblutung, / : кръвотечение от ухо, оторагия
otorrhagia.
Ohreneiterung, / : отоблоиорея —■> otoblennorrhoea.
Ohrenentzündung, / .* възпаление на ухото, отит ->
otitis.
Ohrenfluß, m : течение от ушите, оторся -4 otor
rhoea.
Ohrenheilkunde, / : отология -4 otologia.
Ohrenklingen
1066
optisch
OhrenkÜngen, n : звънтене в ушите —> tinnitus au
rium (I).
. Ohrenlaufen, n : течение от ушите -» otorrhoea.
Ohrensausen, n i шум в ушите -> susurrus aurium,
tinnitus aurium (1),
Ohrenschmalz, Ohrschmalz, m : ушна кал, цсрумеи -»
cerumen.
Ohrenschmalzdrüsen, fjp l : церуминозин жлези -»
glandulae ceruminosae.
Ohrenschmerz, m : болка в ухото, оталгия —» о/я/-
gia.
Ohrgeräusche, n!pl : шумове в ушите —> sonitus au
rium, susurrus aurium, tinnitus aurium (2).
Ohrläppchen, n : долната част на ушната мида —»
lobulus auriculae.
Ohrleiste, Ohrmuschelleiste, Ohrkrempe, / : хеликс ->
helix.
Ohrmuschel, / : ушна мида, ушна скойка -» auricula.
Ohrschivindel, m : ушен (отогенен) световъртеж —»
vertigo auricnl aris .
Ohrspeicheldrüse, / : околоушна жлеза, паротидна
жлеза, паротис -» glandula p arotis.
Ohrspeicheldrüsenentzündung, / : възпаление на око-
лоушната жлеза, паротит -» parotitis.
Ohrtrompete, / : слухова тръба, Евстахиева тръба -4
auditiva.
Okklusion, / : оклузия, затваряне, непроходимост-»
occlusio.
okklusiv : оклузивен, запушващ, закриващ -> occlu
sivus.
okkult : окултен, скрит —» occultus.
Oktana, / : октана, треска през 7 дни -» octona.
okular, okulär : окуларен, очен ocularis.
okzipital : окципитален, тилен -» o ccipitalis.
Okzipitalpunktion, / : окципнтална или субокципн-
тална пункция —» punctio suboccipitalis.
Olekranon, я*: олекранон, лакътен израстък -> о/б-
сгапоп.
Oleogranulom, я : олеогранулом -» oleogranuloma.
Oleothorax, m : олеоторакс —» oleothorax.
Oligämie, / : олигемия -4 oligaemia.
Oligakisurie, / : олигакиурия -» oligakiaria.
Oligochromämie, / : олигохромемия -» oligochrom-
aemia. '
Oligoglobulie, Oligozythämie, / : хипоглобулия —>
hypoglobulia.
Oligohydramnie, / : олигохидрамнион -4 oligohyd
ramnionш , I
Oligomenorrhoe, / : олигоменорея, рядка менструа
ция
oligomenorrhoea.
Oligophrenie, / : олигофрения -> oligophrenia.
Oligosialie, / : олигосиалия —» oligosialia.
Oligozoospe mie, / : олигозооспермия -» oligozoo-
spermia.
Oligozythämie, / : олигоцит(х)емия -* oligocythae-
mia.
Oligurie, / : олигурия -4 oliguria.
Olive, / : маслина -4 oliva.
Olivenöl, я : дървено масло -> oleum Olivarum.
Oliver-Cardarelli-Zeichen : симптом на Оливер-Карда-
рели —» Oliver-Cardarel IV signum.
Omalgie, / : омалгия, болка в раменната става -4
omalgia.
Omarthritis, / : омартрит —» omarthritis.
Ombrédaone-Syodrom : хипертермичен синдром на
Омбредан —> Ombredannl syndromum hyper-
thermicam.
omentat : оментален —» ome ntalis,
Omentocardiopexia, / : оментокардиопексия -> о/кел-
tocardiopexia.
Omentum, я : оментум, було -4 omentum.
ompbalomeseute icus : омфаломезентериалеи -> om-
phalomesentericus.
Omphalophlebitis, / : омфалофлебит -4 omphalo
phlebitis.
Omphalorrhagie, / : омфалорагия - 4 omphalorrha
gia.
Omphalotaxis,/: омфалотаксис, репониране на пъпг
ната връв -4 omphalotaxis.
Omphalotomie,/: омфалотомия —>omphalotomia.
Onanie, / : онания, онанизъм -» onanismus.
Onkographie, / : онкография -4 oncographia.
Onkologie. / : онкология -4 oncologia.
Onomatomanie, Onomatophobie, Onomatolalie, / : оно-
матомания - 4 onomatomania.
Ontogenese, / : онтогенеза -4 ontogenesis.
Onychauxis, / : онихауксис —» onychauxis.
Onychie, / : онихия —» onychia.
Onychogryposis, / : онихогрипоза, онихогрнфоза -4
onychogryposis ( onychogryphosis).
Onycholysis, / : онихолиза —> onycholysis.
Onychomykose, / : оняхомикоза -» onychomycosis.
Onychophagie, / : онихофагия -4 onychophagia.
Onychoptosis, f : онихоптоза, отпадане на ноктите -4
onychoptosis.
Onychorrhexis, / : онихорексис -» onychorrhexis.
Onychoschisis, / : онихосхиза -4 Onychoschisis.
Onychosc, / : онихоза -> onychosis.
Oogenese, / : оогеиеза, овогенеза -» oogenesis.
Oophorektomie, / : овариекгомия —» ovariectomia.
Oophoritis, / : оофорит —» oophoritis.
Opazität, / : опацитет, непрозрачност, помътнява
не -» opacitas.
operabel, operierbar: оперируем, операбилен о/?г-
rabilis.
Operation,/: операция -4 operatio, interventio chir
urgica.
—, osteoplastische : остеопластика -» osteoplasti-
ca.
-
Ophidismus, ' яг : офидизъм, офидиаза -> ep/urffr-
mus.
Ophthalmia 'sympathica : симпатическа офталмия -4
ophthalmia sympathica.
Ophthalmica, nfpl : очни лекарства -» ophthalmica.
Ophthalmie, / : офталмия, възпаление на очите -4
орhtalmi а.
ophthatmisch : очен -4 ophthalmicas.
Ophthalmodynamometrie, / : офталмодинамометрня —»
ophthalmodynamometria.
Ophthalmologe, яг : офталмолог -4 ор hthalm o l оgus.
Ophthalmologie, / : офталмолога* —» ophthalmolo-
gia.
OphthaImomete , я : офталмомегьр -4 ophthalmo-
metrum.
Ophthalmophthisis, / : фтиза (атрофия) на очната
ябълка —» phthisis balbi.
Ophthalmoplegie, / : офталмоплегия -» ophthalmo
plegia.
Ophthatmorrhagie, / : офталморагия -» ophthalmo-
rhagia.
OphthaImorrhexis, / : офталморекснс -» ophthalmor-
rhexis.
Ophthalmoskopie, / : офталмоскопия —» ophthalmo-
scopia.
OphthaImotonometrie, / : офталмотонометрия-»
thalmotonometria .
Opiate, n\pl : опиати —» opiata.
Opisthognathie, / : ретрогнатия -» retrognathia.
Opisthotonos, m : опистотонус -» opisthotonos.
Opium, я : опиум, опий -4 opium, meconium (2).
Opiumvergiftong, f : хронично отравяне с опиум, те-
баизъм -4 thebaismas.
Opotherapie, / : органотерапия, тъканна терапия -4
organotherapia.
Oppenheimscbe Krankheit : болеет на Опенхайм, вро
дена миатония -» myotonia congenita.
Oppenheimscher Reflex : рефлекс на Опенхайм
Oppenheimi reflex as .
Oppression, / : опресия, притискане или стягане в
гърдите, потиснатост -» oppressio.
Opsonine, nfpl : опсонини -» opsonina.
optimal: оптимален, най-добър, най-благоприятен -»
optimatis.
optisch : оптически, оптичен -е o pticas1.
Ora serrata
1067
ovaripriv
Ora serrata : зъбчат кран, зъбчата линия (в око
то) -» orа serrata,
oral : орален, устен
oralis, buccalis (2).
orbikular : орбнкулареи, кръгов, пръстеновиден -»
orbicularis.
'
Orbita, / : орбита, очница -» orbita.
orbital : орбитален -» orbitalis.
Orchialgie, / : орхналгия, тсстикулна невралгия -»
orchialgia.
Orchiepididymitis, / : орхиспидпдимит —» orchiepidi
dymitis.
Orchitis, / : орхит —> orchitis.
Organ, n : орган -» organum.
—
des Bewußtseins : „орган на съзнанието“, съ
знание -» sensorium.
Organisation, / : организиране —» organisatio.
organisch : органичен, органически —» organicus.
Organismus, m : организъм, живо същество —»orga
nismus.
Organotherapie, Organbehandlung, / : органотерапия,
тъкаина терапия -» organotherapia.
Organnm spirale : Кортнев орган -» organum spira
le.
Orgasmus, m : оргазъм —» Orgasmus.
Oricntbeule, / : ориенталска язва, кожна лейшма
ниоза -♦ leishmaniosis cutanea.
Ornithose, / : орнитозп —» ornithosis.
Ori, m : място, определено място -♦ locus.
Orthodontie, / : ортодонцпя, ортодонтия —» orthodon
tia.
Orthopädie, / : ортопедия —» orthopaedia.
Orthopnoe, / : ортопнея -» orthopnoea.
orthostatisch : оргостатнчсн —» orthostaticus.
Orthosympathikus, m : снмпятикус (нерв), симпатн-
ков нерв —> sympathicus-.
Ortsbestimmung, / : локализиране, локализация-»
localisatio.
Os,n:кост
os-,
—
coccygis : оплита кост -» os coccygis.
—
coxae ; тазова кост, безименнна кост
os со
ла с.
—
ethmoidale : стмоидална, решетъчна кост -» os
ethmoidale.
—
frontale: фронтална, челна кост -» os frontale.
—
ilium : хълбочна кост -» os ilium.
—
ischii : седалищна кост -» os ischii,
—
occipitale : окшнштална, тилна кост —» os occi
pitale.
—
parietale : napncia.nia, теменна кост —» ov pa
rietale.
—
pnbis : срамил или лоннп кост -» os pubis.
—
sacrum : сакрал на, кръстна кост —> os sacrum.
—
sphenoidale . клиновидна или основна кост —»
os sphenoidale.
—
temporale: темпорална, слепоочна кост —» os
termр oral е.
Oslersche Krankheit : болест на Рандю-Oc.icp, на
следствена хеморагична телсангиектаэня -» te
leangiectasia hereditaria haemorrhagica.
Osmidrosis, / : осм(х)ндроза, смрадлива пот -» osm
idrosis.
Osmotherapie, / : осмотерапия -» osmothcrapia.
Ossein, /i : осени —> osseinum.
Ossicula tympani : слухови коегици —» ossicula.au
ditus.
Ossiîikation, / : осификяшгя, образуване на кост;
вкостеняване —> ossificatio.
Ossifizieren, n : осификация, превръщане в кост ~>
ossificatio.
Osteoarthritis, / : остеоартрит —» osteoarthritis.
Osteoarthropathie, / : остеоартропатпп -» osteoar
thropathia.
Osteoarthrose,/: остеоартроза -> osteoarthrosis.
Osteoarthrotomic, / : остеоартротомия —» osteoar-
throtomia.
Osteobiast, m : остеобласт -» osteoblastus.
Osteochondritis, / : остеохондрит ~» osteochondritis.
Osteochondrolysis, / : остсохондролиза -» osteochon
drolysis.
Osteochondrom, n : оетсохондром -* osteochondroma.
Osteochondropathia deformans coxae juvenilis : юно
шеска деформираща остеохондропатия на тазо
бедрената става -» osteochondropathia defo r
mans coxae juvenilis.
Osteochondrose, / : остеохондроза-» osteochondrosis.
Osteodystrophia deformans : деформираща остеодис
трофия -» osteodystrophia deformans.
—
fibrosa generalisata : генерализирана фиброзна
остеодистрофия, болеет на Реклннгхауэен —»o s
teodystrophia fibro sa generalisata (morbus
Recklinghauseni).
Osteodystrophie, / : остеодистрофия -» osteodys
trophia.
Osteoektomie, / : остеоектомия —» osteoectomia.
Osteofibrom, n : остеофибром -» osteofibroma.
Osteogenese, / : остеогенеза -» osteogenesis.
Osteogenesis imperfecta : несъвършена остеогене
за —» osteogenesis imperfecta.
osteoid : остеомден, подобен иа кост -» o steo
ideus.
Osteoklasie, / : остеоклазия (операция) -* o steocla
sia.
Osteoklast, m : остеокласт -» osteoclastus.
Osteologie, / : остеология -» osteologia.
Osteolyse, / : остсолиза —» o steolysis.
Osteomalazie, / : остеомаляция -* osteomalacia.
Osteomyelitis, / : остеомиелит -* osteomyelitis.
Osteonekrose, / : остеонскроза -» osteonecrosis.
Osteopathie, / : остеопатия —> osteopathia.
Osteoperiostitis, / : остеопериостит —» osteoperi
ostitis.
Osteophyt, m : остеофит -» osteophyton.
Osteoplastik, / : остеопластика
osteoplastica.
Osteoporose, / : остеопороза -» osteoporosis.
Osteopsathyrose, / ; остеопсатироза ~» o steopsathy
rosis.
Osteosarkom, n : остеосарком -* osteosarcoma.
Osteosklerose, / : остеосклероза -> osteosclerosis.
Osteosynthese, / : остеосинтеза -» osteosynthesis.
Osteotomie, / : остеотомия -» osteotomia.
Ostitis, / : остит, остеит —» o stitis.
Ostium vaginae : вагинален отвор
ostium vagi
nae.
Oszillation, / : осцилация, колебание ; трептене -»
oscillatio.
Otalgie, / : оталгпя, болка в ухото —> otalgia.
Othämatom, n : отхематом -> othaematoma.
Otiater, m : отолог. ушен лекар —>otologus.
Otitis, / : отит -» otitis.
—
externa : външен отит -> otitis externa.
—
media : среден отит-» otitis media.
ofilisch : отнасящ cc до отит -» o titid is.
Otoblenorrhoc, / : отобленорея —» otobiennorrhoea.
Otodynia, / : оталгпя, болка н ухото - » otalgia.
otogen : огогенен -» otogenes.
Otolithen, mjpl, Otokonien, fjp l : отолити, статоли-
тн —>statolithi.
Otolithiase, / : отнлнтилза -> otolithiasis.
Otologe, ni : отолог, ушен лекар -» otologus~
Otoiogie, / : отология > otologia.
Otorhinolaryngologic, / : оториноларингология -»
otorhiriotaryngol ogia.
Otorrhagle, / : оторагия, кръвотечение от ухото ->
otorrhagia.
Otorrhoe, / ; оторся, течение от ушите -» otor
rhoea.
Otosklerose, / : отосклероза -> otosclerosis.
Otoskopie, / : отоскопия оtoscopia.
ovarial : иварнллен, яйчников -> ovarialis.
Ovarialgie, Ovarialneuraigie, / : опариалгия, овариал-
нл, яйчиикова невралгии -> ovarialgia.
Ovar(l)ektomie, / : онлрпектомия -♦ ovariectomia.
Ovariotomie, / : овариотомия -» ovariotomia.
ovaripriv : оварнирнвен —» ovariprivus.
Ovulation
1068
Paralyse
0»ul'lion, / : овуляция -» ovulâtio.
(lv ium, n : яйце, яйчна клетка —> о vuIum.
ibaliirie, / ; оксалурпя —> u.xaluria.
Oxyhämin, n : хематин —v haematiпит.
Oxyhämoglobin, n : окспхемоглсбнн, окислен хемо-
t лобни -) о хуhaemoglobinum.
Oxyopie, / : окемоиня, евръхиормлднл острота на
зрението —» oxyopia.
Oxyuriasis,/: оксиурнлза. ентеробидзп —» ent ero-
btosi t.
Qxyzeptialie, / : оксицефалня, комическа глава —►
oxycephalia.
Ozaena, / : озона, хроничен атрофичен зловонен
ринит, хронична зловонна хрема, вонята хре
ма -> ozaena (ozaena nasi).
P
Paarung. / : чифтосване, сьотвано. сыи.купленне,
копулация (за животин) cortusf 2); копула
ция -> copulatio.
Pacchiûnische Granulationen: Пахжнюви гранула
ции —г granulation es arachnoidea/es.
Pachydermie, / : пахидермии -> pachydermia.
Pachymeningitis, / : naxiiv.emmiht - >pachymenin
gi(is,
Packung, / : обвиване. увиване -> obvolutio.
Päderastie, / : педерастия -> paederastia ; содо
мия -t sodomia ('2).
Pädiater, m : педиатър раеdiater.
Pädiatrie, / : педиатрия —> paediatria.
Paedicatio, / : иедикация -> paedicatio.
Pädophilie, / : педофилия -> paedophilia.
Pagetsche1 Krankheit (<!er Knochen) : болеет на Пн-
джег, деформираща остсодистрофня —г osteu-
dysrrophia deformans.
Pagetsche* Krankheit (der Krust): болеет на Пяджст,
рак на areola mammae —» Paged morbus (2).
Pagel-Schroeltersehes Syndrom : синдром на Пнджет-
Шрпотер Paget-Schroetter' syndromum.
Palatoschisis, / : иалатосхлзнс, цепка на небцето -»
palatoschisis.
Pali ta lie, Paliphrasie, / : палнлалпя, болестно по
втаряне на една дума плн изречение -a palila
lia.
Pailiatîva, nfr>l : палиативни, симптомнн средства —v
palliativa.
Pal 1iatix operatio a. / : палиативна операция -=> ope
ratio p allia'iva.
Palliant, n : изкривяло па главния мозък —» pal
lium.
palmar : палмареи, дляпен -i palmaris.
Palmospasmus, ni : ил.пюспазъм —>palmospasmus.
Palmus, m : палмуc, конвулсивен тик -* palmus.
palpahel : иалпнруем, опипвасм, осезаем —» palpa
bilis.
Palpation, / , Palpieren, n : палпацпя, палпираие,
опипване -» palpatio.
Palpebra, / : клепач, клепка —з palpebra.
—
irferior : долен клепач -» palpebra in ferior.
—
superior : гореи клепач —» palpebra superior.
palpebral : клепачей, тлпебрален -> palpebralis.
Palpitatio cordis : палпитацня, сърцебиене -» pal
pitatio cordis.
Palpitation, / : палнитлцпя, биене, пулсиране -»
palpi(alio.
Palsche Krisen : съдови кризи на Пал -> hypertonia
paroxysmalis.
Paludismus, m : малария -> malaria.
Panaritium, n : пзнарициум -» panaritium,
Pauarteriitis, / : паняртерииг -о panarteriitis.
Panarthritis, / : панартрнг -г panarthritis.
Panazee, / : панацея, универсално лекарство —>
panacea.
Pancoast-Tumor ; тумор на Панкоуст
Pancoasti
tumor,
Pankreatitis, / : панкреатит -» pancreatitis.
Pandemie, / : пандемия —» pandemia.
Pândvsche Reaktion : реакция на Пандн -» Pandyi
reactio.
Panhidrosis, / : ианхидроза, силно потене на цялото
тяло
panhidrosis.
Pankarditis, / : иаикарднт -» pancarditis.
Pankreas, n : панкреас, задстомашиа жлеза —*
pancreas.
pankгсаtiscii : панкреатичен, шнкреасен —r p a n
creaticus.
Panmyelophthisis, / : панмнелофтиза —» panmye
lophthisis.
Panniculitis, / : гиникулит —>panniculitis.
Pannus, in : паиус (на окото) ~» pannus.
Panophtalmie, / : нанофталмия. панофталмит —>
panophthalmitis (panoohthalmia).
Panotitis. / : ианптит -» panotitis.
Panplegie. / : nainueriiH, парализа на цялото тяло —>
ра и niegtа.
Pausinusitis, / : нансииузит, напсииунт
pansi-
nttvids.
Papageienkrankheit, / : папагал ска болест, псита ко
за >psittacosis.
Papel, / : папула, възелче. пъпка -> papula.
Papilla duodeni major : голяма изпила (пъпка) на
дванадесетопръстника —> papilla duodeni
major.
—
nervi optici : напила на зрителния нерв —> p a
pilla nervi optici.
papillar, papiilenartijr : пзпилтрен, подобен на па-
пилл -Vpapillaris.
Papille,/: палила, пъпка, зърно (гръдно) p a
pilla.
papilliform : плгшлиформен, подобен на папила —*
papilliformis.
Papillitis, / : напилит —» p apillitis .
Papillom, n : папнлом s papilloma.
Papilloma vesicae urinariae : папнлом на пикочния
мехур -> papilloma vesicae urinariae.
Papilloretinitis, / : шпнллретинит -» p apillo re ti
nitis.
Pappatacifieber, n : папаыцневл треска, папатаци -»
febris pappataci.
papulös: папулозеп papulosus.
Рагаhiose, / : парабиоза —>parabiosis.
Paradentium, Parodont, и : нарлденциум, лародон-
цнум, пародонт -> parodontium.
Paradentopathic, Parodontopathie, / : пдродонтопа-
тия —>parodontopathia.
paradox : парадоксален —
-
, paradoxus.
Paräsihesie, / : парестезия —>paraesthesia.
Paratlindl, n : течен парафин -* oleum vaselini.
Paraganglion, r f Я : хромафиинн телца —>paragan
glion (2).
Paragangliom, n : параганглиом, феохромоцитом
phaeochromocytorna.
Paraganglion, n : параганглий -» paraganglion (1),
Parageusie, / : нарагеузня, извратен вкусов усет-»
parageusia.
Paragglutination, / : параатлутинацня -> paragglu-
tinalto.
Parakeratosis, / : паракератоза -* parakeratosis.
Parakusis, / : плракузис
paracusis.
Paralaiie, / : иаралалня, разстройство на речта
paralalia.
Paralyse. / : парализа -» pa ralysis ; прогресивна
парализа -> paralysis progressiva.
—, progressive : прогресивна парализа -» p aralysis
progressiva.
Pellagra
Paralvsis agitans
1069
Paralysis aditans : болест на Паркинсън
Parkin’
soni morbus.
—
pinalis ascendens acuta : парализа на Ландри -»
paralysis spinalis ascendens acuta.
paralytisch: паралитичен, парализиран -4 p era/y -
t ’icus.
[.агаlytischer Ileus пяралптичен илеус —> ileus pa*
ralyticus.
Parametritis, / : параметрит -> parametritis.
Parametrinm, n . пзраметриум -> parametrium.
Paramnesie. / : парамнезия, лъжливи спомени —>
paramnesia.
Paramyoclonus multiplex . мултиплеиа парамиокло-
ния нл Фридрайх -♦ paramyoclonus multiplex
'Friedreich)
Pari nephritis, / : паранефрит -> paranephritis.
Paranoia, / : пара ноя -4 paranoia.
Para.?’ че. f . парафазия -» paraphasia.
Paraphimose. f : парафимоза
paraphimosis.
Paraphrasie. / : парпфразия. разстройство на реч-
i.i
—
> paraphrasia.
Paraplégie. / : параплегия -* paraplegia.
Parapsis, / . параиснс, разстройство на усета за
л жир * parapsis.
Mirasakral : параелкрллен
parasacralis.
"ausi!, m : паразит -» parasitus.
parasitär : ппрлэит(лр)ен >parasitarius.
Parasilenkunde. f : паразитология —> parasitologia.
Parasiticîda, ttfil : паразптоцидни средства -» pa
rastiicida.
Parasitismus, т : паразитизъм
parasitismus.
Parasitologie, / : паразитология
parasitologia.
Paraspasmus, m : илрлспазим, спастпчпа парапле
гия » paraspasmus.
Parasternallinie, f : па растернална линия > linea
parasternalis.
Parasympathicolylica. n jil . лараепмпатнколитнци,
успск ппели нл плрасимпатикуса —» parasyrn-
pa/hicolyitca.
Parasympathicomimetica, r f il : иараеммпптнкомнме-
Tiitiii, нгзбудители па параciiv пагикуса —>pa
rasympathicomimetica.
Parasympathihotonie. / . пярасимпатикотония, ваго
томия -■>parasympatiucotonia.
Pasasympathîkus, ni: парасимпатикус, парасимпатн-
кшм перина система ->parasympathicus.
parathyreopriv : паратиреопринеп parathyreopri-
vus.
ParatonsMIarabszeß. m : перитинзиларен абсцес ->
nb.scessus pen tonsi11arts .
Paratrtcliosis. / : паратрихпзя -* paratrichasis.
Pa га typhus, m : паратиф, коремен паратиф -* pa-
ratyphus.
paraumbilical : параумбнликалеи, окллопьтен -> pa
raumbilicalis.
paraurethral : пара уретрален
paraurethralis.
paravertebral : паранертобратен, окологръбначен -»
paravertebralis.
Parazentese, / : пара нет е з а , пробиване на тъпан
чето -> paracentesis (2), paracentesis mem
branae tympani.
Parenchym, n : паренхим
parenchyma.
parenchymatös : паренхиматозен, паренхимен —>
parenchymatosus.
parenteral : парентерален —> parenteralis.
Parese, / : пареза, непълна парализа —» p aresis.
parietal : париетален : иристенеи ; теменен -» pa
rietalis.
Parkinsonismus, m : паркнисонизъм -» parkinsonis
mus.
Parkinson5Che Krankheit : болест на Паркинсън
Parkinsoni morbus.
Parodontitis, / : пгродонтит -> parodontitis.
.Parodontose, Paradentose, / : пародонтоза -» par
odontosis (paradent osis).
iParonychîe, / : паронихня, околонакътен ланарн-
•цпум -> paronychia.
Parorexie, / : парорексия, извратен апетит -4 par
orexia.
Parolis, / : паротис, паротидна жлеза, околоушна
жлеза -» glandula parotis.
parotfsch : паротиден, околоушен -» paroticus.
Parotitis, / : паротит -> parotitis.
—
epidemica : епидемичен паротит, заушки -» pa
rotitis epidemica.
paroxysmal : пароксизмален, прнстъпен -* paroxys
malis.
Paroxysmus, m : пароксизъм, силен пристъп, ата
ка
paroxysmus.
Parthenogenese, / : партеногенеза -4 parthenogene
sis.
partial, partiär, partiell : парциален, непълен, ча
стичен —>partialis.
Partikel, / : частица -> particula.
Partus immaturas : раждане на нежизнеспособен
плод -> partus immaturus.
—
siccus : сухо раждане -> partus siccus.
Parolis, / : парулис, абсцес на венеца -* para-
lis.
passiv : пасивен, неактивен, инертен - 4 passivus.
Paste, / : паста, гъст унгпеит -4 pasta.
Pasternackisches Zeichen : признак на Пастернац-
ки
Pasternackil symptoma.
Pasteurisieren, л, Pasteurisierung, / : пастьориза
ция -» pasteurisatio.
Pastille, / : пастила, пастилка, лекарствена пит
ка
pastillus ; малка таблетка в конусовидна
форма -> trochiscus.
pastes : пастьозен ; тестообразен ; подпухнал —»
pastosus.
patellar : пателарсм -» patellaris.
Patellarreflex, PateliarsehncnreNex, m : пателарсн,
коленен рефлекс -» reflexus- patellaris.
Pathermie, / : патергня -> pat/iergia.
pathogen : патогенен, болсстотворен -4 pathogenes.
Pathogenese, / : патогенеза -> pathogenesis.
palhognomonisch, pathognostisch : патогномоничен
pat hognотоnieus.
Pathologie, / : патология -4 pathologia.
pathologisch : патологичен, патологически, боле
стен —>pathologicus.
Palhomorphosis, / : патоморфоза —> pathomorpho-
sts.
Paliiophobie, / : страх от болести, патофобия —>
pathophobia.
Patient, m, Patientin, / : пациент(кл), болник ->
patiens.
PaukenfeM, n : тъпанчева ципа, тъпанче -4 mem
brana tympani.
Paukenhöhle, / : тъпанчева кухина -4 cavum tym
pani.
Paukcnhohlenentzflndung, / : възпаление на тьпанчс-
ватл кухина, тимпанит
tympanitis.
Paukensaitc, / : тъпанчева струна -> chorda tym
pani .
Paukentreppe, / : тъпанчева стълба -> scala tym
pani.
Pavlovscher kleiner Magen : малък стомах по Пав
лов
Pavlovi stomachus minor.
pcdikulâr : педикулярен
pedicularis.
Pedikulose, / : педикулоза, въшливост -4 pediculo
sis.
Peitschenhiebnarben, f/pl : стрии на кожата от раз
тягане —* striae cutis.
Peitschenwurm, m : трнхоцсфал —» Trichocephalits
trichiu rus.
pektorai : пекторалсн, гръден
pectoralis (J).
Pektoralfremitns, m : пекторален или гръден фреми-
тус, гласов фремитус, гласови вибрации - 4 fr e
mitus vocalis.
Pektoriloqule, / : пекторилоквня, гръден говор
pectoriloquta.
„Pelade**, / : гнездна алопеция -» alopecia areata•
Pellagra, / : педагра pellagra.
Pelvioperitonitis
1070
Perlkrankheit
Pelvioperitonitis, / : пелвиоперитоиит, пелвеопери
тонит —» pelvioperitonitis.
Pelvis renalis : бъбречно легенче или корнтце
pelvis renalis.
Pemphigus, m : пемфигус -> pemphigus.
—
vulgaris: обикновен (вулгарен) пемфигус ->
pemphigus vulgaris.
Pendelrhythmus, m : махаловиден ритъм, феталеи
ритъм, субриокардия -» embryocantia.
Penetration, / : пенетрацня, пснстрпране, проник
ване —> penetratio.
penetrierend : пенетриращ, проникващ-* penetrans.
Pénicillium, п : пеницилиум, четкоппдиа плесен
Pénicillium.
Penis, /я : пенис, (мъжки) полов член, мъжки
член —» penis.
—
captivus : заклещен мъжки член -» penis cap-
tivus.
Penitis, / : пенит -> penitis.
Pepsin, и : пенсии —> реpsiпит.
peptisch : пептичсн —>pepticus.
peptisches Geschwür : пептнчиа язва -» и/г/де
ticum.
—
—
des Leerdarmes : пептнчиа язва на тънкото
черво —Vulcus pepticum jeju n i.
Pepton, n : пептон —\ peptопит.
per anum : през ануса -> per anum.
—
clysma : с клизма ->
clysma.
—
continuitatem : чрез съседство, близост или до
пир —» per contiguitatem.
—
continuitatem : чрез непосредствена свърза
ност -* per continuitatem.
—
os : пер ос, през устата -» per os.
—
primam : първично заздравяване на рана -» per
primam (per primam intentionem).
—
rectum : през ректума, ректално -> per rec
tum.
—
secandam : вторично заздравяване на рана с
нагнояване —» per secundam (per secundam
intentionem).
—
vias naturales : през естествените пътища -»
per vias naturales.
Perflation, / : перфлацня, вдухване на въздух,
продухване (с въздух) —> perflatio ; пертуба-
ция, продухване на маточните тръбн -> pertu-
batio.
Perforation, / : перфорация, пробиване, продупчва-
ие -> perforatio.
Perforationsperitonitis, / : перфоративен перито
нит —> peritonitis perforativa.
Pergamenthaut, / : сухота ма кожата, ксеродерма->
xeroderma.
Periadenitis, / : периаденит -> periadenitis.
perianal : перианален -* perianalis.
periapikal : периапикален, околовърхов —» peri
apicalis.
Periarteriitis, / : периартериит -» periarteriitis.
—
nodosa : възлест периартериит -» periarteriitis
nodosa.
Periarthritis, / : периартрит -» periarthritis.
—
humeroscapu laris: хумеро-скапуларен периар
трит —> periarthritis humeroscapularis.
peribronchial : перибронхиален —> peribronchialis.
Peribronchitis, / : перибронхит —> peribronchitis.
Pericarditis adhaesiva : адхезнвен перикардит -> pe
ricarditis adhaesiva.
Pericholangitis, / : перихолангит —» pericholangitis.
Pericholezystitis, / : перихолецистит
perichole
cystitis.
Perichondritis, / : перихондрит -> perichondritis.
Periduodenitis, / : перидуоденит —>periduodenitis.
Perifollikulitis, / : перифоликулит -» p erifolliculi
tis.
Perigastritis, / : перигастрит -* perigastritis.
Perihepatitis, / : нерихепатит —» perihepatitis.
Perikard, n : перикард, сърцева торбичка -* peri
cardium.
perikardial : перикарднален, перикарден —» perier.r-
dialis.
Perikarditis, / : перикардит -> pericarditis.
—
, adhäsive : адхезнвен перикардит —> pericardi
tis adhaesiva.
perikorneal : перикорнсален —>pericornealis.
Perikranium, n : иерпкраниум —> pericranium.
Perllymplie, / : перилнмфа —* perilympha.
Perimetrie, / : периметрия -* perimetria.
Perimetritis, / : периметрит —> perimetritis.
Perimetrium, n : меримстрмум —> perimetrium.
Perimysium, n : перимизнум -> perimysium.
perineal : иерпнеалеп —» perinealis.
Perlncorrliaphie, / : перинсорафпя -* perineor-
rhaphia.
Perineotomie, / : перинсотомня •-> prrineotomia.
Perinephritis, « : перпнефрит —» perinephritis.
Perineum, я : перинеум -* perineum.
perineural : иеринеирален -* perineuralis.
Perineuritis, / : пешшенрит -> perineuritis.
Perineurium, n : периневриум -> perineurium.
Periode, / : период, промеждутък от време : ста
дий на болеет -> periodus ; период (менструа
лен), менструация —» men struatio.
periodisch : периодичен, периодически, повтаряш
ce —» periodicus.
Periodont, n : периодонциум, периодонт, перцип
иент
periodontium.
Periodontitis, / : периодонтит, перициментит
pe
riodontitis.
Periost, n : периост, надкостница -♦ periosteum.
periostal : перностален
periostalis.
Periostitis, / : периостит —>periostitis.
Periphakitis, / : иерифакит —» periphakitis.
peripher, peripherisch : периферен, краен periphe
ricus.
Peripherie, / : периферия, повърхност на тялото —>
peripheria.
Periproktitis, / : перипроктит, парапрэктлт -? pe
riproctitis.
Perisalpingitis, / : перисалпингит -* perisalpingitis.
Perisigmoiditis, / : периенгмондит - * perisigmoi
ditis.
Perisplenitis, / : периспленнт ~» perisplenitis.
Peristaltik, / : перисталтика -> peristalnca.
peristaltisch : перисталтичен —> peristalticus.
Perithelium, n : перителнум —> perithelium.
Periton(a)eaihdhle, / : перитонеална кухина или
пространство —» cavum peritonei.
peritoneal : иерптонеален -> peritonealis.
Peritoneum, n : перитонеум, коремннца —>perito
neum.
Peritonismus, m : перитонизьм -» peritonismus.
Peritonitis, / : перитонит —> peritonitis.
—
carcinomatosa : карциноматозен nepirromrr -*
peritonitis carcinomatosa.
—
circumscripta : локализиран, цнркумскрнптек
перитонит -» peritonitis circumscripta.
peritonsillar : иеритонзнларен -> peritonsillaris.
Perltonsillarabszett, m : перитоизиларен абсцес -»
abscessus peritonsillaris.
Peritonsillitis, / : перитонзилит
peritonsillitis.
Perityphlitis, / : перитифлит —> perityphlitis.
periurethral : перпуретрален -> periurethralis.
perivaskulär : периваскуларек, околосъдов -* peri-
vascul aris.
Perkolation, / : перколация —» percolatio.
Perkussion, / : перкусня —> percussio.
Perkussionsplatte / : плесиметър -о plessimetrum .
Perkussionsschall, tympanitischer : тимпаничен тон
jonws1tympanicus.
perkutan : перкутанен, през кожата —>percataneas.
Perlèche, / : перлеш
angulus infectiosus.
Perlgeschwulst, / : холестеатом cholesteatoma (1).
perlingual : перлингвален, през езика
perlin-
gualis.
Perlkrankheit, / : цнетицеркоза —» eysticereosism
permanent
1071
Phthiriasis inguinalis
permanent : перманентен, неизменен, постоянен -»
permanens.
permeabel : пермеабнлеи, пропусклив, проходим —>
permeabilis.
Permeabilität, / : пермеабилнтет, пермсабилност -»
pernieabilitas.
Pernionen, flp l : исрниоип -» perniones.
perniziös : перннцнозен, злокачествен, гибелен
perniciosus.
peroral : перорален, през устата -♦ peroralis.
Perseveration, / : персеверация perseveratio.
Persistenz, / : перснстсиция, постоянства -»
s ist entia.
persistierend : иерснстирэш, персистентен, траен -»
persistens.
Perspiration, / : перспирация, кожно дишане ->
perspt ratio.
Perthcssche Erkrankung-: болест на Пертес, болест
на Лот-Калвс-Пертес > osteochondropathia
deformans coxae juvenilis (Legg-Calvi-Per
thes).
Pertubation, / : иертубацня. продухване на маточ
ните тръби > periubatio.
Perturbation, / : пертурбация, разстройство, душев
но вълнение
perturbatio.
Pertussis, / : нертуен:, коклюш pertussis.
Perversion. / : перверзня, (полова) изврзтеност ->
perversi о (ses tialis).
Pes calcaneus: ходило, допиращо земята самое пе
та ia » pes calcaneus.
—
equinus : конски крак -> pes equinus.
—
excavatus : вдлъбнато стъпало -* pes exca
vatus.
—
planus : плоско стъпало -> pes planus.
—
valgus: изкривяване на ходилото навън -» pes
zmlgtis.
—
varûs : изкривяване на ходилото навътре -» pes
varus.
Pessar, n : песарий, iiecap -* pessarium.
Pest. / : чума —» pestis.
Petechialtyphus, m : петнист тиф, ендемичен пет
нист тиф —> typhus exanthematicus.
Petechie, / ; петехия -* petechia.
Petit mal : малки припадъци, епилепсия с малки
припадъци —> epilepsia minor sive mitior.
PetrHikalion, / : петрификация, вкаменяване —>
pétri f icatio.
Peatz-J?£ierssclifs Syndrom : синдром на Пойц-йе-
repe -> Peutz-Jeghers* syndromum.
Peyersche Hau'eu о der Plaques : Пайерови плочки
или плаки —» follicu li lymphatici aggregati.
Pfauadler Hurlersche Krankheit : болест на Пфаунд-
лер-Хурлер, гаргоилизьм -> gargoylismus.
prei end : свиркат —>sibilans.
PTeil crsches Drüsenfieber: жлезна треска на Пфай
фер —>mononucleosis infectiosa.
Pferdeschwci*, m : „конска опашка“ cauda equina.
Pflanze, / растение -» planta-.
PManzeng-ift, n : растителен токсин, фнтотоксин -♦
phyt otoxiпит.
PflanzcnheMverfahren, n : билколечение, фитотера
пия -> phytotherapia.
pflanzlich : растителен, вегетабилен -» vegetabilis.
Pflaster, n : пластир —> emplastrum.
Pfljgscharbein, n : ралник, вомер —» vomer.
Pfortader, / : партия вена -* vena portae.
Pfortaderentzündung, / : възпаление на vena portae,
пилефлебит —> pylephlebitis.
Pfortaderthrombose, / : тромбоза на vena portae,
пилстромбоза pylethrombosis.
Pforte, / : врата, порта
porta; врата на орган,
хилус -> hilus.
Pfrlcmenschwanz, m : острица -> Ent erobtus vermi
cularis.
Pfundnase, f : ринофима -» rhinophyma.
Phänomen, n : феномен, симптом, признак -* phae-
nomenum.
Phinotyp(ns), m i фенотип -» phaenotypus.
Phäochromozytom, n : феохромоцитом, парагангли
ом -» phaeochromocytoma.
phagedinisch : фагеденичен, разяждащ —> phage
daenicus.
Phagedaenlsraus.m : фагеденизъм -» phagedaenismus.
Phagozyt, m : фагоцит -* phagocytus.
Phagozytose, / : фагоцитоза -» p hagocytosis.
PbakiUs, / : факит -» phakitis.
Phakozele, / : факоцелс, херния иа лещата на
окото -» phacocele.
Phalanx, / : фаланга -» phalanx.
Phantasma, n : фантасма, привидение н др. -» phan
tasma.
Phantom, geburtshilfliches : акушерски фантом -»
phantoma.
Pharmakodynamik, / : фармакодннамнка -» pharma-
coiynamica.
Pharmakognosie, / : фармакогнозия
pharmaco-
gnosia.
Pharmakologie, / : фармакология -* phamiacologia.
Pharmakon, и (pl Pharmaka) : медикамент, лекар
ство. лекарствено средство —> medicamentum.
Pharmakopöe, Pharmakopoe, / : фармакопея -» phar-
macopoea.
Pharmakotherapie, / : фармакотерапия
pharma-
cotherapia ; лекарствено лечение -* pharmaco-
therapia (JJ.
pharmazeutisch : фармацевтичен, фармацевтичес
ки
pharmaceuticus.
Pharmazie, / : фармация —>pharmacia1.
pharyngeal : фарингеален -» pharyngeus.
Pharyngitis, / : фарингит -♦ pharyngitis.
Pharynx, m : фаринкс, гълтач -* pharynx.
Phimose, / : фимоза -> phimosis.
Phiole, / : малко стъкло, флакон -> phiala (2).
Phlebektasie, / : флебектлзня -> phlebectasia.
Phlebitis, / : флебит phlebitis.
Phlebographie, / : флебография, пенография ->
phlebographia.
Phlebolith, m : флеболит, венозен камък -» phlebo-
tithus.
Phleborrhexis, / : флеборексис -> phteborrhexis.
Phlebostase, / : флебостаза -» ph lebosiasis.
Phlebothrombose, / : флеботромбоза -» phlebothrom-
basis.
Phlebotomie, / : флеботомия -> phlebotomia.
Phlegmasia alba dolens : флегмазия алба долене
phlegmasia alba do'ens.
Phlegmone, / : флегмон -> phlegmone.
phlegmonös : флегмонозен —> phlegmonosus.
phlogistisch : възпалителен -» ph logisiicus.
phlogogen : флогогенен, предизвикващ възпале
ние -> phlogogenes.
Phlyktäne, / : фликтена
phlyctaena (1).
Phobie, / : фобия, болестен страх, натраплив страх-»
phobia.
Phonendoskop, n : фонендоскоп phonendoscopinm.
Phonokardlogramm, n : фонокардюграма -♦ phono
car diogramma.
Phonokardiographle, / : фонокардиографня -♦ pho-
nocardiographia.
Phosphaturie, / : фосфатурня -» phosphaturia.
Phosphor, radioaktiver : радиоактивен фосфор
Р~2 uniP3Ï.
Photophobie, / : " фотофобия, страх от светлина -♦
photophobia.
Photoptithalmia electrica : електрическа офталмня -»
ophthalmia electrica.
Photopsie. / : фотопсня -> photopsia.
Phototherapie, / : фототерапия, светлинно лечение
phototherapia.
Phrenikotomie, / : френпкетомия -» phrenicotomia.
Phrcnikusexalrese, Phrcnlknsexärese, / : френикоекзе-
реза -> phrenicoexatresis.
Phthiriasis Inguinalis : ннгвинална фтириаза -*
phthiriasis i nguinalis.
Phthise
1072
Phthise, / ; фтиза, охтика, белодробна туберку
лоза
phthisis (J), phthisis pulmonum, tu
berculosis pulmonum.
Phthisiologie, / : фтизиология -4 phfhisiatria.
Phthisis bulbi : фтиза (атрофия) на очната ябълка ->
phthisis bulbi.
—
florida : флоридин, скоротечна туберкулоза —>
phthisis florida .
—
renalis : туберкулоза на бъбрека, бъбречна
туберкулоза -> tuberculosis renis.
phthisisch : охтпчав, туберкулозен —» phthisicus.
Phylogenese, Phylogénie, / филогенеза, филогено-
3itc —>phylogenesis.
Phyma, n : (рима -4 phyma.
Physiologic. / : (ризиологня > physiologia.
—
, pathologische : патологична физиология, пато
физиология -> pathophysiotogia.
physiologisch : физиологичен, физиологически —>
physiologicus.
physiologische Chemie : биохимии, биологична хи
мия —> bioehemia.
—
Kochsalzlösung : физиологичен разтвор - >serum*
physiologicum.
Physiolherapie, f : физиотерапия - 4 physiotherapia.
Phytosterine, n/pl : rairoiinim -> saponina.
Phytotherapie, / : фитотерапия, билколечение —»
phytotherapiu.
Phytotoxin, г. : фптотоксни, растителен токсин ->
phytor охiншп.
Pia mater : мека мозъчна обвивка -» pia mater.
Pica, / : извратен вкус ■>pica.
Pigment, n : пигмент, багрило, багрилно вещест
во -» pigmentum.
Pigmentierung, Pigmentation, / : пигментация —» pig
mentatio.
PigmentschMund, Pigmentvorlust, m : изчезване на
пигмента, депигментация —> depigment atio.
Pigmentzirrhose, / : пигментна цироза, хемохромя-
тоза -> haem осarontafosis.
Pikazismus, ni ; извратен вкус -* pica.
Pikrogeusîe, / : кикот сузня. патологично горчиво
вкусово усещане
picrogeusia.
Pille, / : пнлула, пилюла, хапче —» pilula.
—
, grolle : голяма лилюла, голям хап, болус —»
bolus* (1).
pilomotorisch : пиломотореи > pilomotorius.
Pilz, т гъба, гъбичка —>fun gu s (JJ.
pilzförmig, pitzähniieh : гъбовнден, гъбообрязен —»
fungiformis.
pilzartig : гъбовнден, фунгозен -» fungosus.
Pilzchen, n : стомятомнкоза, млечница -» stomata-
mycosis.
Pilzerkrankung der Haut, Pilzslleclite, / : дермато-
фития, дермптомикоза —» dermatomycosis.
Pilzgrind, m : кел, фавус —» favus.
Pllzkranlcheît, / : болеет от гъбички, микоза my
cosis.
Pilzvergiftung, / : отравяне с гъби, мицетизъм —»
mycetismus.
pineal : иинеален, ншшарконнден —> pinealis.
Pinguecula, / пингвекула -> pinguecula.
Pinselschimmel, т : четковидна плесен, пешщмли-
ум —> Pénicillium.
piriform : пириформен. крушовиден s piriformis.
Pirogovsche Operation, Pirogov-Amputation : Пирогова
ампутация —» Pirogovi amputatio.
Piroplasmose, / : пироплазмоза -4 piroplasmosis.
Pirquetsche Reaktion : проба или реакция на Пир
ке —» Pirqueti testum sive reactio.
Piskaceksches Zeichen, Piskaceksche Ausladung : приз
нак на Писка чек —» Piskacehi symptoma.
pituitär : хипофизен —>hypo physarins.
Pityriasis, / : питириазис. пнтирназа
pityria sis.
—
rosea : питириазис на Жибер —> pityria sis
rosea.
—
rubra pilaris : питириазис рубра пиларис —» p i
tyriasis rubra pilaris.
Pleuriti«,
Pityriasis rubra universalis : питириазис на Хебрл-
Ядасон pityriasis rubra universalis.
—
simplex capitis: пърхот -> pityriasis simplex:
capitis.
—
. versicolor : разноцветен питириазис
pityria
sis versicolor.
Placebo, и : плацебо -> placebo.
Placenta accreta : прнрленала плацента • > placenta
accreta.
—
praevia : предлежа ща плацента -> placenta
praevia.
—
succenturiata : добавъчна плацента -> placenta
succenturiata.
PISfteilen, n : пластинка, лпмелл -» lamella.
Plätzchen', n : местенце, малка кухина или каме
ра -►loculus.
Plätzchen-, п : лекарствена нитка, настила -> p as
t illu s ; малка таблетка н конусовидна форма
trochiscus.
Plagiozeplialus, rn : плагиоцефалия —> plag iatе-
phalia.
piantur : плтитлрел. стъпален —>plantaris.
PlanlarrcFlex, ni : млантарен рефае кc . r e fle x u , -
р antaris.
Plasma, n : плазма —> plasma.
Plasmodium, n : илазмодиум, тазм-дин. малариен
паразит —* Plasmodium.
Plasmozytom, n ; плазмоцитом, миелом -о туе'ото.
Plastik, / , plastische Operation: пластика, възста
новителна. пластична операция —
, p lastica.
PfastokonfCR, Plastosomen, mjpl : хондриома - , chon-
driота.
Plattfuß, m : плоско стъпало —> pes planus.
Plattwürmer, mfpl : плоски червея, татхелмннтн —,
PIat heiminthes.
Platysma, n : платизмл -> platysma.
Platyzephalus, m : платицефалия, платка глава
plaiycephalia.
Platzangst, / : агорафобия -> agoraphobia.
Plaut-Vincentsche Angina ; ангина на Спмановгкч-
Плаут-Венсан -» angina* и! rer отcmt>ranасел.
Plazenta*. / : плацента, тпеледък —» placenta.
Plazentalösung, manuelle: ръчно отделяне на пл>-
цечтата s separatio manualis placentae.
Plazentarretention, / : задръжка па плацентата —
.
retentio placentae.
Pleomorphismus, m, Pleomorphie, / : плеоморфизъм,.
пилтюрфизъм —4pleomorphismus.
Pleozytose, / : плеоцитоза -> pleocytosis.
Plessimeter, n : илесиметьр —> plessimetntm.
Plethora, / : плетора, пьлинкръвие •--» plethora.
Plethysmographie, / : плетизмография -* plerhysmo-
graphia.
Pleura, / : плевра —» pleura.
—
costalis : ребрена плевра pleura costalis.
—
diaphragmatica : диафрагмалпа плевра -> pleura
diaph ragmatiса.
—
parietalis : париетална плевра -4 pleura parie
talis.
—
pulmonalis: белодробна или висцсрллна плев
ра -4 pleura pulmonalis.
Pleuraempyem, n : емпием на плеврата, гноен плев
рит —» empyema pleurae.
Pleurahöhle, / , Pleuraraum, m : плеврална кухина
или пространство —» cavum pleurae.
pleural : плевролей, плеврен -4 pleuralis.
Pleurapunktion, / : плеврална пункция -4 punctio•
pleurae.
Pleurasinus, m : плеврплен синус —> sinus pleurae.
Pleuraverwachsungen, ffp l : идеврллип срасти шия —>
adhaesiones pleurae.
Pleuritis, / : плеврит -4 pleuritis.
—, basale, Pleuritis diaphragmatica : базалеи, дна-
фрагмален плеврит —> pleuritis diaphra gma-
tica.
Pleuritis
Pleuritis, exsudative oder feuchte ; Pleuritis humida :
ексудативеи, воден плеврит -> pleuritis exsu
dativa.
—, trockene ; Pleuritis sicca : сух плеврит, фибри-
нозен плеврит -* p leuritis sicca.
plcuritisch : пленрнтен -> pleuriticus.
Pleurodynie, / : плевродшшя, болка, бодежи в гър
дите -♦ pleurodynia.
Pleurolyse, / : плевролиза -» p leurolysis.
Pleuroperikarditis, / : плевроперикардит -» p leuro-
peri carditis.
Pleuropneumonie, / : плевропневмония -» p leuro
pneumonia.
Pleurotomie, / : илепротомня
pleurotomia.
plt'virorm : плексиформен, мрежовиден, препле
тен -* plexiformis.
Plexitis, / ’ плексит —» p le x itis .
Plexus, m : июксус. сплит —>plexus.
—
brachialis : брахиалси, мпшнпчен плексус ~>
pir u is brachialis.
—
cervicalis : иервпкалсн, шиси плексус -» p le
xus ге -zuentis.
—
coeliacus : слънчев сплит plexus coeliacus.
—
lumbalis : лумбалсн, полеем плексус -> plexus
tu nibah s
—
sacralis : спирален, кръстен плексус —» p lexus
sacralis.
plötzlich : нtu запей, ненадеен
subitus, praecipi
tatus Ç>).
Pliimmcr-Vinsonsches Syndrom : синдром на ГГтьмър-
Иннсом >Plummer- Vftison' syndromum.
pluriglandulär ; плуршллндуларсн —i pluhglandu-
laris.
Pluripara, / * мултнпара -» miiltipara.
pneumatisch : пневматичен, въздушен, дихателен -»
pneumaticus
Pneumatose, / : пнепматоза, смфпзем на орган —>
pneu marosi v.
Pncumatotlierapie. pneumatische Therapie : пневмпто-
тд?р:шин pneiimatotherapia.
Pneumektomie. Pneumonektomie, / : пнеимсктомия.
пнепминсктомш! » pneumonectomia.
Pneumoenzephalographie, / : енцефалографня -» еп-
ccphalotjraphin .
Pncumohaemofiorax, m : штевмохсмоторакс -» pneu-
moharmothorax.
Pneumokokkus, m : ithcbmokok -> Pneumococcus.
Pneumolith, m : ннепмолпт» камък (калкулус) в
бе лия д роб -> pnciimolithus.
Pneumolyse, / : пневмолиза -♦ pneumolysis.
Pneumonia alba . бя .а пневмония —> pneumonia
alba.
—
interstitialis : интсрстпциална пневмония —»
pneu monia int erst и ialis.
Pneumonie, / : пневмония -* pneumonia.
—.
hypostatisclic : хнпостатична пневмония -» pneu
monia hypostatica.
—
interstitielle : иитерстициална пневмония —>
pneumonia interstitialis.
—, katarrhalische oder lobuläre oder herd'örmigc :
бронхопневмония, опнпцнл пневмонии -» bron
chopneumonia.
—, krupose oder fibrinüse o ie r lobäre : крупопна
пневмония, лобарнл пневмония > pneumonia
cruposa.
—, massive. масивна пневмония * pneumonia
masst va.
—, primàr-alypische : първична атипична пневмо
ния —» pneumonia atypica primaria.
—, zentrale : централна 'пневмония -> pneumonia
centralis.
Pneumonitis, / : hiicbm ohiit —>pneumonitis.
Pneumoperikard, n : пнеимоперик |рд pneumope
ricardium.
Pneumopcriloncum, n : иневмопернгонеум -» pneu
moperitoneum.
Pneumothorax, m : пневмоторакс —» pneumothorax.
1073
Polyradik loueur''
Pneumothorax, künstlicher: изкуствен пневмоторакс-->-
pneumothorax artificialis.
Pneumotomie, / : пневмотомия -* pr.eumotomia.
Pocken, / pl : едра шарка, вачиола -» variola.
pockenäbnlicfi, pockenförmig : подобен на едра u n -' -
ка, вариолиформен -> va rioliformis.
Pockenlyraphe, / : вариолна ваксин*:
vaccinum
variolae.
Pockenschntzimpfiing,/ : противовариольа вакцина-
ция, вакцинация —> vaccinatio anti variolica.
Podagra, n : подагра на палеца на крака -» po
dagra (2h
Potfalgie, / : подалгпя, болка в ходилото -» podal-
Ria.
Poikilozyt, m : пойкилоцит, вид еритроцит -> р л -
kilocyius.
Poikilozytose, Poikilozythämie, / : пойкилоцмтоза -*
poikiloeytosis.
Poliklin ik,/: поликлиника
poli clinica.
Polioenzephalitis, / : полиоенцефалит -> polioen
cephalitis.
Poliomyelitis, f : полиомиелит —> p olio m yelitis.
—
aknta о /р ' anterior acuta: епидемичен полио
миелит. синнзлна детска парализа -* p olio
ni vehi is anterior acuta.
Poliosis, / : побеляване на косата -» c a nities.
Pollakisurie, Pollakiurie, / : полакнзурия, поъ^ки-
yрия. често уриниране —►pollakiuria.
Pollen, ni : иветён прашец, тнчмнков прашец -»■
pollen.
Pollinose, / : летен катар, сснна треска, хрема и .т
астма -> catarrhns aestivus.
Pollution, / : полюция -> pollutio.
Polyarthritis, / : полиартрит —►polyarthritis.
—
, akute : остLp полиартрит, остър ревматизъм -»
rheumati sinus verus.
—, akute ; Polyarthritis rheumatica acuta : остър
ревматичен полиартрит, остър ревматизъм,
болест на Соколскн-Буйо rheumatismus ve
rus.
Polychromasie, / : поликромазия. полихроматофн-
лия -> polychromasia.
Polycythaemia vera : истинска полкцитсмия, ери-
тремия, болест на Вакез-Ослср -> erythraemia.
Polydaktylie, / : полидактилия —>polydactylia.
Polydipsie, / : полидипсия, болестна’ жажда —» ро -
’ lydipsia.
Polygalaktie, / : полигалактия -* polygalactia.
Polyglandulär : плуригландуларсн
plyriglandula-
ris.
Polyglobulie,/: симптоматична полиглобулня, ери-
троцитоза -v erythrocytosis.
Polymastie, / : иодимастия
polym astia.
Polymenorrhoe, / : полименорся, честа менструация-»
Polymenorrhoen.
polymorph : полиморфен, многоформен, многообра
зен -» polymorphus.
Polymyositis, / : иолимиозит -> p olymyo sitis ; дер-
матоммозит -♦ dermatomyositis.
Polyneuritis, / : полннсприт -» polyneuritis.
polynukleär : полинуклеарен, мио’гоядрен —» p oly -
nuclearis.
Polynukleose, / : полинуклеоза -» polynucleosis.
Polyp, m : полип -» polypus.
Polyphagie, / : полифагия, прекомерно ядене -»
polyphagia ; пкорня, нснасптносг —>acoriа".
Polypnoe, / : ГЮЛЖ1НСЯ, тахпппея
tachypnoea.
Polypose, / : цолипозл
polyposis.
Polyposis intestini : полииоза па червата -» p o ly
posis intestini.
—
ventriculi ; полшюза на стомаха —>polyp osis
ventriculi.
Polypragmasie, / * полипрагмазпя-> polypragma-
'sia.
Polyradikuloneuritis, / : инфекциозен полирздикуло-
ненрпт, синдром на Гилсн-Bapè -> polyradi
culoneuritis infeeti osa.
OS Мсдштннска терминология
Polyserositis
1074
Prognose
Polyserositis, / : полисерозит -» polyserositis.
Polyspermie, / : полиспермия -> polysperm ia.
Polythelie, / : полителия, повече ]ръдни зърна —>
polythelia.
Polytrichie, Polytrichosis,/: хнпертрихозл, преко
мерни окосмяване —» hypertrichosis.
Poly u rie,/: нолпурия, увеличена диуреза - > /ю-
Iу uria.
Polyzythämie, / : полмцнтемия, увеличение на ери
троцитите в кръвта —» polycythaemia.
Pons Yarolii : Варолиев мост —» pons Varolii.
Popovsches Zeichen : признак на Пипов -» Ророгп
siу пит.
Роге, / : пора (на кожата), отпор -» po nts ; нора,
малък отвор -> osculum, stoma (2).
Poriomanie, / : пориоманпя, пмпулспвно скитни
чество —» poriomania.
Porphyrie, / : порфирия, хема гоиорфирии -♦ /w«*-
maroporphyria.
Porphyrinurie, / , Porphyrismus, /// : порфнрппурня,
1 хоматопорфпрпнурия • ♦ porphyrinuria.
portal : портален -> portalis.
Portio vaginalis, P o rtio ,/: влакъниината частна
шипката на мач ката —>portio vaginalis (cer
vicisJ.
Porus acusticus externus : отворът на външния слу
хов канал -» narus acusticus externus.
—
sudoriferus : потна нора —» ponis sudoriferus.
Position, / : положение (на болния, на плода, на
матката) -» positio.
Posologie. / : нозология, дозировка —* posologia.
post partum : след раждане
post partum.
postfebril ; посгфебрнлен —» postfeb rilis.
Posthitis, / : постит, възпаление на препуциума -»
posthitis.
postnatal : постнатален, следродилсн -* postnata
ux.
postoperativ : пост оперативен, следоперативен —»
postoperativus.
postponierend : забавят се, закъсняващ —>p o st
ponens.
posttraumatisch : посттравматичен, следтравмен -*
posttraumaticus.
Potentia coeundi : способност за извършване на по
ловия акт —» potentia coeundi.
—
generandi : способност за оплождане -» poten
tia generandi.
Potenz, / : потенция, сила ; способност -» poten
tia.
— , geringe : слаба потентност, полова слабост -*
debilitas sexualis.
Poupartsches Band : Пупартова връзка, ингвинален
лигамент -» ligamentum inguinale.
Prädisposition, / : предиспозиция, предразположе
ние —» praedispositio.
PräekJarapsie, / : прееклампсия —>praeeclampsia.
präkanzerös, präkarzinomatös : преканцерозен, npe-
r. карциноматозен, предраков ~» praecancerosus.
präkardial : прекардиален, предсърден —> prae
cardialis.
Präkoma, n : прекома, иредкоматозно състояние -»
prae coma.
präkordiai : прекордиален, предсърдечен -> prae-
cordialis.
Präkordialangst, / : предсърдечна мъка -» anxietas
praecordialis.
Präkordialgegend, / : предсърдечна област, под-
лъжична област —>praecordia.
prämatur : преждевременно развит, преди настъп
ването на пубертета -» praematurus.
Prämedikation, / : иремедикация -» praemedicatio.
Prämejistruum, n : пременструум, предменструален
период —> praemenstruum.
Prämolar, /и : премолар, предкътник, малък кът
ник -» dens premolaris.
prämonitorisch : премониторен, предупреждаващ,
предвещаващ -» praemonitorius.
pränatal : пренатален, предшсствуващ раждането-»
praenatalis.
Präparat, n : препарат —* praeparatum.
Präparieren, n : препариране, дисекция -> d issec
tio.
prapatellar ; препателарон —» praepatellaris.
Präposition, / : надпис (в рецепта) —>praepositio.
Präputium, n : препуцнум praeputium.
präsenil : нресенилен, иредстарческн —>praesent
iis (/).
Präsenilität, / : предстарческа възраст, пресс*
ниум -» prneseniam (1).
Präservativ, n : прсзсрпатпн —» praeservativum.
Präsystole, / : преснстола —>praesystole.
präsystolisch : прссмстолпчсн -> praesysiolicus.
praeter, Anus : противоестествен или изкуствен
анус
unus praeternaturalis.
präventiv : пренентинен, предпазен -* p rophylacti-
ms.
praevius : предложат, вървящ напред -> praevius.
Präzipitat, n : преишппат, утайка -* praecipita
tum.
Präzipitatio n,/: преципитация, утаяване ; имуни
тети:! реакция —>praecipitatio.
Präzipitine, tvpi : иреиипитинп —>praecipitintim.
Prellung, / : натъртване, контузия —> contusio.
Presbyakusis, / : пресбиакузис, старческа глухота-»
presbyacusis.
Presbyopie. / : пресбиопия, старческо зрение -»
presbyopia.
Priapismus, m : приапизъм —» priapismus.
Prießnitz-Umslhlag : Ирисницов компрес, съгря
ващ компрес -» Priessn itzi compressa.
primär : примарен, първичен prima rius1; пър
вичен, есенцмален —» es sentialis (2).
Primäraffekt (syphilitischer), m : първична сифили
тична язва, твърд шанкър -> ulcus durum.
Primärheilung einer Wunde : първично заздравяване
на рана -> per primam.
Primararzt, Primarius, m : главен лекар (на. отде
ление), началник на отделение, завеждащ от
деление -» primarius-.
Primigravida, / : примигравида, бременна за пър
ви път -» primigravida.
Primipara, / : примипара, първескиня -» p rim i
para.
primordial : прнморднаден, първоначален, първи
чен —» primordialis.
Prinzip, n : припцип -» principium .
—, wirksames : активен принцип -» principium
activum.
Probe, / : проба, тест, реакция, опит -» testum ;
пробване, опит, опитване -* tentamen.
Probeexzision, / : биопсия -* biopsia.
Probepunktion, / : пробна пункция punctio e x
ploratoria.
Processus, m : израстък, костен израстък -* p ro
cessus ( l).
Proctospasmus, m : проктоспазъм, спазъм на ануса
или на правото черво —>proctospasmus.
Prodrom, Prodromalsymptom, n : продром, предшест
вувана признак —» prodromus.
prodromal : продромален, предшествуващ (болест
та) -» prodromalis.
Proferment, n : профермент, зимоген -» proferm en-
tum.
Profession, / : професия, занятие -» p ro fe ssio .
profund : дълбок, дълбоко лежащ -» profundus.
profus : профузеи, обилен, прекомерен -» p rofu
sus.
Progenese, / : прогенеза, преждевременно полов о
развитие —» progenesis.
Progenie, / : прогення —» progenia.
Progerie, / : прогерия -> prog eria.
Proglottid, n : проглотид -» proglottis.
Prognathie, / : ирогнатия -* prognathia.
Prognose, / : прогноза, предсказание -» progno sis.
prognostisch
1075
Psychotherapie
prognostisch : прогностичен, прогнозен -» prognos-
i tt'US.
progredient, progressiv : прогрелиентен, прогреси
ращ, усилващ ce -* progrediens.
Proktalgie, / : прокталшя —» proctalgia.
Proktitis, / : проктит —» proctitis.
Proktostase, / : проктостаза, прежтогенен запек -»
proctostasis.
Proktostenose, / : проктостсноза, стеснение на пра
ното черво -* proctostenosis.
Prolapsus, Prolaps, т : пролапс, изпадане, увисва
не насън
prolapsus.
—
ani: пролапсил и изпадане на ануса —>prolapsus
ani.
—
iridis: пролапс или изпадане на ириса irido-
celc (prolapsus iridis).
—
recti : пролапс или изпадане на ректума -» pro
lapsus recti.
—
uteri : пролапс или изпадане на утсрусп—» pro
lapsus uteri.
—
vaginae : пролапс или спадане на влахалпщето —»
prolapsus vaginae.
Proliferation, / : пролиферация proliferatio.
Prominentia laryngea : Адамова ябълка —» promi
nentia laryngea.
Promiskuität, / : промискуитет -* promiseuitas.
Promontorium, n : промонгориум, рид -» promon
torium (2).
Promyelozyt, m : промислонит —>promyelocytus.
Pronation, / : пронация, завъртане навътре pro
natio.
Pronator, m : проиатор (мускул) -» pronator.
Propädeutik, / : пропедевтика
propaedeiitica.
Pro paga tio n,/: пропагация, пропагиране, разши
ряване
propagatio.
Troperdin, n : ироперднн -> properdinum.
Prophylaetica, n 'pl : профилактични лекарствени
средства -> prophylactica.
prophylaktisch : профилактичен, предпазен, превен
тивен —) prophylacticüs.
Prophylaxe. / : профилактика, предпазване от бо
лест —* prophylaxis.
Pro po rtio n ,/: пропорция, количествено отношение,
съотношение
ratio (1J.
Propriozeptor, m : проирпоиептор, проприорсцеп-
тор —>propnoreceptor (proprioceptor).
Propulsion, / : пропулсия —>propulsio.
Prosenzephalon, n : прозепцефалон, преден мозък —»
prosencephalon.
Prosopalgie, / : прозоиалгпя —» prosopalgia.
Prosopodiplegie, f : фациалнл дпллегпя - > diplegia
facia lis.
Prostata, / : простата, простатна жлеза -» prostata.
Prostatahypertrophie,/: хипертрофия на простата
та —> hypertrophia prostatae.
Prostatektomie, / : нростлтектомня -» prosiatccto-
mia.
prostatisch : простатен —►prostaticus.
Ргоstat ismus, ni : простатизъм —>prostat is mus.
Prostatitis, / : простатит -» prosta titis.
Prostatorrhoe, / : иристаторся -» prostatorrhoea.
Prostitution, / : проституция -> prostitu tio .
Prostration, / : прострация -> prostratio.
Protanopie, / : протанопия, слепота за червения
цвят >protanopia.
Protease, / : лротезза -» protensa.
Protein, «, Proteinkörper, nt : протеин
protei
num.
Proleinkörperbehandlung, Proteinkörpertherapie,/: про
теинотерапия -» proteinotherapia.
proteolytisch : ирогсолитичен -» proieolyticus.
Prothese, / : протеза
prothesis.
Prothrombin, n : протромбин, тромбоген -» p ro-
thrombiпит, thromhogeniim.
protodiastolisch : протоднастоличсн -> protodiasto-
licus.
Protoplasma, n протоплазма -» protoplasma.
Protozoen, n p l : протозон, животински първаии
Protozoa.
protrahiert : протрахиран, дълготраеш, проточен —»
-
protractus.
Provokation, / : провокация, провоциране —>p ro
vocatio.
proximal : проксимален, най-близко до тялото -»
proximalis.
Prozefi, m : процес, патологичен процес -* proces
sus (2).
pruriginös : пруригинозен, сърбящ -» pruriginosus*
Prurigo, m : пруриго
prurigo.
—
simplex : прурнго на Хебра -» prurigo sim
plex (Hebra).
Pruritus volvae : сърбеж по вулвата -» pruritus v u l
vae.
Psammom, n : псамом „пясъчен тумор" -» psam
moma.
Psammotherapie, / : псамотерапия, пясъчни бани-»
psammotherapia.
Pseudarthrose, / : псевдоартроза, лъжлива става -¥
pseudoarthrosis.
Pseudoanämie, / : псевдоанемия, лъжлива анемия -»•
pseudoanaemia.
Pseudobulbärparalyse, / : псевдобулбарна парализа-»-
paralysis pseuitobulbaris.
Pseudogravidität, / : лъжлива, мнима или въобра
жаема бременност —>graviditas spuria.
Pseudohermaphroditismus, m : псевдохермафродити-
зъм —» pseudohermaphroditismus.
Pseudoikterus, m : псевдоиктср, лъжлива жълтени
ца -» pseudоictеrus.
Pseudokrup(p), ni : пссвдокруп -» laryngitis subglot
tica.
Pseudoleukämie. / : пссвдолсвксмия (=алевкемия)->
pseudoleuhiimia.
Pseudomerabran, / : псевдомембрана -> pseudo-
membrana.
pseudomembranös : пссвдомембраиозен —> pseudo-
membranaceas.
Pseudomenstruation, / : псевдоменсгруация -* pseu-
domenstniatio.
Pseudoparalyse, / : пссвдоиарплиза —» pseudopara
lysis.
Pseudoperitonitis, / : перитонизъм -» perironismus.
Pseudotrichiuosis, / : дерматомиозпт -» dermatoniyo-•
sitis.
Pseudotumor, / : псевдотумор, лъжлив тумор -*
pseudotumor.
Pseudourämie, / : лссвдоурсмия, хронична склам-
псия -* pseudouraemia.
Psilosis linguae : спру -* psi lasts (2).
Psittakosis, / : пентакозл -» psittacosis.
Psoas musculus : поясен (лумбзлен) мускул -» psoas
musentus.
Psoitis, / : псоит -» p soitis.
Psoriasis, / : псориазис, псориаза —> psoriasis.
Psychasthénie, / : психастения -» psychasthenia.
Psychiater, zw : психиатър -> psychiater.
Psychiatrie, / : психиатрия —> psychiatria.
psychisch : психичен, психически, душевен ~» p sy
chicus.
Psychoanalyse, / : психоанализа —» psychoanalysis.
psychogen : психогенен -> psychogenes.
psychomotorisch : психомоторен -» psychomotorias.
Psychoneurose, / : психоневроза -> psychoneurosis.
Psychopathie, / : психопатия -> psychopathia.
psychopathisch : психопатичен -* psychopathicus.
Psychopathologie, / : психопатология -» psychopa-
thologia.
Psyhose, / : психоза, психична, душевна болест -»
psychosis insania, (in san ita s) ; душевно раз
стройство изобщо, умопобърква не, психоза -»
alienatio mentis.
psychosomatisch : пспхосоматичсн
psychosoma-
ticus.
Psychotherapie, / : психотерапия -» psychotherapia.
Pternalgie
1076
Pustula maligna
Pternalgie, / : болка п петата, талллшя talalgia.
Pterygium, n : птсрнгпум —> pterygium.
Ptilosis, / : птилоза, лсилоза, липса на косми (мш-
лн) -> ptilosis, psilo sis (I).
Ptomain, и : птомаин, трупна отроил -■>ptomainiim.
Ptose. / : птоза (в съставни думи), спадане, смък
ване -» ptosis (2).
Ptosis, / : птоза, спадане на горния клепач -) pto
sis (J).
Ptyalin, n : птиалин -> ptyalinum.
Ptyalismus, m : слюнкотечение —> sialorr/юеп.
Ptyalolith, m : слюнчен камък или конкремент —>
calculus salivalis.
Pubeotomic, Pubiotomie, / : пумиотомия —>pu Ino
ro nia.
Pubertät. Pubertätszeit, / , Pubertatsalter, // : пубер
тет, пубертетен период > pubertas.
, vorzeitige : преждевременен пубертет -> puber
tas praecox.
Pubertas praecox : преждевременен пубертет -> pu
bertas praecox.
Pudendum femininum : нулил, външните полови ор
гани у жената > pudendum femininum.
Puerilismus, m : пуерплизъм, пуерплност —> pueri
li sums.
puerperal : пуерперален, следроднлен, родилен ->
puerperalis.
Puerperalfieber, n, родилна, слсдродилна, пусрне-
рална треска —>febris puerperalis.
Puerperium, n : пуерпернум, следроднлен период -)
puerperium.
pulmonal : пулмонален, белодробен -> pulmonalis.
Pulmonalarlêrie, / : пулмондлна или белодробна ар-
ретия -» arteria pulmonalis.
Pulmonalklappe, / : пулмондлна клана-) valva trun
ci pulmonalis.
Pulpitis, / : пул пит -> pulpitis.
pulpüs : пулпозен, месест -» pulposus.
Puls, m : пулс, пулсов удар —> pulsus.
—, arhythmischer : неритмичен пулс —» pulsus
аrhythmieus.
—, aussetzender : интермитентен, интермитиращ
пулс
pulsus intermittens.
— , dikroter oder doppelschlägiger : днкротнчен пулс,
двуударен пулс. ликротня -> pulsus dicrotas,
dicrot in.
—, dreischlägiger : троен пулс -» pulsus trigemi
nus.
—, fadenförmiger : нишковиден, филиформен пулс->
pulsus fi liformis.
—, gedehnter : разтегнат, полегат пулс —> pulsus
tardus.
— , gespannter ; напрегнат, твърд пулс -> pulsus
durus.
—
mit gleichen Einzelschlägen : равномерен пулс-)
pulsu s aequalis.
—, grober : голям пулс -» pulsus magnus.
—•
, harter : твърд пулс —» pulsus durus.
—, kleiner : малък и мек (слаб) пулс ~) pulsus de
bilis ; малък пулс -> pulsus parvus.
—, paradoxer : парадоксален пулс -» pulsus para
doxus.
—, regelmäßiger : правилен пулс
pulsus regula
ris.
— , schnellender : стръмен, подскачат пулс -> pul
sus celer.
к
—, ungleichmäßig starker : неравномерен пулс
pulsus inaequalis.
—, unregelmäßiger : неправилен пулс —> pulsus ir
regularis.
—, verlangsamter : бавен пулс ~) pulsus rarus.
— , voller : пълен пулс -» pulsus plenus.
—
von wechselnder Größe : алтернират пулс —>
pulsu s alternans.
— , weicher : мек пулс, слаб пулс -> pulsus mol
lis, pulsus debilis.
— , zweischlägiger : чифтен пулс-^pulsus bigeminiis.
Pulsation, / : пулсация, пулсиране, туптене -> pul
satio.
—, epigastrische: енпгастрална пулещия -> pulsa
tio epigastrica.
pulsierend : пулсиращ, туптящ ритмично-»/)///.TM//*.
Pulslosigkeit, / : липса »ia пулс, акротпзьм aera
tismus.
PulsregelmäJigkeit, / : правилен пулс, правилен
ритъм, еурптмия > eurhythmia.
Pulsschlag, m : пулсов удар, пулс -> pulsus ; виж
сьщо Puls.
Pulsschreibung, / : сфигмография -» sp/iygmogra-
phia.
Pulsus, m : пулс —> pulsus ; виж също Puls.
—
aequalis : равномерен пулс -» pulsus aequalis.
—
alternans: алтеринращ пулс —» pulsus alter
nans.
—
bigeminus : чифтен пулс —> pulsu s bigeminus.
—
celer : стрьмен, подскачащ пулс —>pulsus ce
ler.
—
differens : нееднакъв, различен пулс —> pulsus
tiifferens .
—
frequens : ускорен пулс —» pulsus frequens.
Pulver, n : прах (лекарствен) pulvis (1).
Pulverglas, // : стъкло с широко гърло, банка (стък
лена) -> olla.
Pulverisierung, / : пулверизиране —>pulverisatio(2).
—, feine : лишгацмя, превръщане в наи-ситен
прах —>levigatio.
Pulvern, n : пулверизация, пулверизиране, пре
връщане в fipax -> pulverisatio (l).
Pulvinar, n : пулнииар (в главния мозък) p ulv i
nar.
Punctum proximum : най-близка точка
punctum
proximum.
—
remotum : далечна точка —> punctum remotum.
Punkt, m : пункт, точка —>punctum.
Punktion, / : пункция, пунктиране, пробождане
punctio.
—
der Brusthöhle : пункция на гръдния кош —»
punctio thoracis.
pupiilar, Pupillen- : пуииларен, пупилен, зеннчен —»
pupillaris.
Pupille, / : цупила, зеница, гледен
pupilla.
Pupillen, springende : хнпус ~> hippus.
Pupillendifferenz, / : лнизокория —> anisocoria.
Pupillenerweiterung, / : разширяване на зеницата,
мидриаза —> mvdriasis.
Pupillengteichlieit, / : еднаквост на зеницата, изоко-
рия *-» fsocoria.
Pupillenreflex, m : зеничен рефлекс, реакция на
свстл ша -■* reflexus- pupillae.
Pupillenstarre, / : неподвижност на зеницата, ири-
доплегия -4 iridoplegia.
—
, reflektorische : симптом пли синдром на Ар-
гайл-Робертсън -> Argyll-Robertsoni sy mp to
ma.
Pupillenverengerung, / : стеснение на зеницата,
миоза -> miosis.
Pupillenverlagerung, / : изместване на зеницата, кор-
ектопия -) corectopia.
Pupillenverschluß, / : закриване на зеницата -» o c
clusio pupillae.
Purkinjesche Fasern : влакна на Пуркинйе Purki
nje* fibrae.
Purpura, / : пурпура -» purpura.
—
rheumatica : ревматична пурпура, болест на
Шьонлайн -> purpura rheumatica,
—
thrombopenica oder thrombocytopenica (Werlhof) :
тромбопенична или тромбоцитопенична пурпу
ра, болеет на Верлхоф -* purpura ihrombope-
niса.
purulent : пурулентен, гноен -* purulentus.
Pustel, / : пустула, гнойна пъпка, пришка
pu s
tula.
Pustula maligna : лоша пъпка, сибирска язва
pustula maligna.
pustulôs
1077
radioaktives Wasser
pustules . п уст уло зен
pustulosus.
Putamen, n : путамсн (в главния мозък) -> puta-
men.
putrid : лутрнден, гнил, гнилостен -» putridus.
Pyâmie./ : пиемия, сепсис с метастази -4 дуяе-
mia.
Pyelektasie, / : пнслектазия -» р у electa sia.
Pyelitis, / : пиелит -* p yelitis.
—
calculosa : калкулозен пиелит -►p yelitis cal
culosa.
—
gravidarum : пиелит у бременните
/rye/iZ/л
grain darum.
Pyelographie, / : пиелография -4 pyelogгаphiа.
Pyélolithotomie, / : пиелолитотомия —» pyelolithoio-
mta.
Pyelonephritis, / : пиелонефрит -4 pyelonephritis.
Pyélotomie, / : лпелотомня —» pyelotomia.
Pyelozyslitis, / : пиелоцистит -v £ye/ofy*///fr.
Pyknolepsic, / : гшкнолепсия -4 pycnolepsia.
Pyknose, / : пикноза -» руглоггг.
Pylephlebitis. / : пнлефлебит -* pylephlebitis.
Py lethrombase. f \ пилстромбозл —» pylethrombo-
\! s.
pylorisch : шпорен, пилоричен —* pyloricus.
Pylorospasmus, tit ‘ пилороспазъм, спазъм иа пило-
рл -> pylorospasmus.
Pylorostenose, / : шморостсноза, пилорна стеноза -*
pyloros fenusis.
Pylorus, т, пнлор -4 pylorus.
Pyodermie, / : пиодермия, пиодермит -» pyodermia.
pyogen : miorcHcii. гноероден -> pyogenes.
Pvokolpos, ni : пноколпус —» pyocolpus.
Py okolpozele. / : шижолпоцслс -» pyocolpocele.
Pyometra. / * пиомсгрд -* p yometra.
Pyonephrose, / : пионефроза -4 pyonephrosis
Pyoperikard, « : пиоперикард pyopericardtum.
PyopMhalmus, /и : шюфталмия, гнойно вгзпаленне
на окото -4 pyophthalmia.
Pyopneumothorax, т : пиопневмоторакс -> pyopneu
mothorax.
Pyoptyse, / : пиоптнза, изхрачваме на гной —> дуо-
Pyorrhoe, / : пиорея, гноетечение -> pyorrhoea.
Pyosalpinx, /и : шюсалпмнкс -» дуоло/д/ллч
Pyothorax, /и : гноен плеврит, емпием на плевра«»
та -4 empyema pleurae, pyothorax.
Pyovarium, л : пиооварнум, абсцес на яйчника ->
pyoovarium.
Pyozele, / : пиоцеле, нагноило хидроцелс -4 руо-
celt.
Pyozyaneusbakterium, n : синогнойна или синя бак
терия -4 Bacterium руосуапеит.
pyramidal, pyramidenförmig- : пирамиден -4 pyrami
dalis.
Pyramide, / : пирамида —» pyramis.
Pyramideobahn,/ : пирамиден път, кортико-cnmta-
лен тракт —> tractus corticospinalis.
Pyramidenbahnkreuzung, / : кръстовище иа пирами
дите
decussatio pyramidum.
Pyretica, nipi : пиретиии, пиретични лекарства —>
pyretten.
pyretisch : пипетнчеи, трескав, фебрилеи -* p yreti-
Pyrexie, / : пнрексия, трескаво или фсбрилно съ
стояние -» p yrexia.
pyrogen : пирогенен, повишаващ температурата
pyrogenes.
Pyrosis, / : cropyxa. сгорсвина —> pyrosis.
Pyurie, / : пиурия pyuria.
Q
q-Fieber, n : Q-трссьа, Ку-трсскл. Kyимеландска
треска —►febris Q.
Quaddel, / : кабар, уртика -» urtica.
Quadrant, т : квадрант, четвъртина от кръг -4
(fita frans.
QuadratschädeJ. nt : квадратна глава -•* caput quad
rarunt.
Quadriplegie, / : парализа на четирите крайника,
теграпл етя -> tetraplegia.
Quartaltrunksuclit, /,
„Quartalssaufen**, n : дипсома
ния —» г//д5о//тшл.
Quartana. / , Quartanafieber, // * квартана (малария)-«
ni'iiaria quartana.
Quecksilbervergiftung, / : живачно отравяне, хидрар-
гноизьм —» h ydrargyrismiis.
QuecnslanJIieber, n : Кукисландска треска, Ky-iре-
ска, Q-трескл -+ febris Q.
Quellen, uarme : термални извори —> thermae.
•quer, querverlaufend : напречен, напречно проти
чат, трансисрчален -> transversus.
R
Rabies, / : бяс, хидрофобни —> rallies.
raceimis : гроздопнден -» racemosus.
Rachen, т : !ълтач, фаринкс
pharynx.
Rachenenge, / : нстмус на гърлото -> isthmus fa u
cium.
Rachenentzündung, / : фарингит -» p haryngitis.
Rachitis, Rtiachilis, / : рахит, английска болест -*
rachitis.
—
tarda : късен рахит -» rachitis tarda.
rachitisch : рахитичен —> rachiticiis.
radfürmig ; макаровидеи, ггьртящ сс -> trochoide
us.
iradtir : лъчист, льчеобразем -* radialis (2).
Quergrimmdarm, m : напречно кръговидно (ободно)
черво colon transversum.
Querlähmung, / : параплегия -4 paraplegia.
Querulant, /// : кверулаит —> querulous.
Quetschung, / : натъртване, контузия —> contu
sio.
Quetschungssyndrom, n : кръш-синдром, травматич
на токсикоза —> crush-sy ndrотum.
Quetschwunde, / : рана от смазване, смачкана ра
на -4 vulnus conquassatum ; контузна рана -4
vulnus contusum.
Quicksches Verfahren : метод на Квик —« Quichi me
thodus.
Quinckesches Ödem : едем(а) иа Квинке, ангионсн-
ротичен оток -* oedema angioneuroticum (oe
dema acutum circumscriptum Quinckei).
Quintusneuralgie, / : невралгия на nervus trlgcminus-4
neuralgia (n ervi) trigemini.
Quotidiana, / : малария c всекидневни пристъпи
malaria quotidiana.
radial, Radialis-, Radius- : радиален, лъчев -> radia
lis (i).
radical : радикален, коренен, основен -4 radicatis.
Radikaloperation, / : радикална операция -4 opera
tio radicalis.
Radikolomie, / î радикотомня -4 raaicotomia.
radikulär : радикуларси, коренчеп -» radicularis.
Radikulitis, / : радикулит, коренче» неврит
ra
diculitis.
radioaktiver Phosphor : радиоактивен фосфор Р я
tl.Ul Р.у*.
radioaktives Wasser ; радиоактивна минерална вода
aqua thermalis radiоаe tiva .
Rehabilitation
Radioaktivität
1078
Radioaktivität, / : радиоактивност radioactivitas.
Radiodermitis, / : радиодермит -> radiodermitis.
Radiographie,/: радиография -> radiographia.
Radiologie, / : радиология —г radiologia.
Radiotherapie, / : радиотерапия, льчева терапия —»
г(idiot hcrap iа.
Radium, n : радии —> radium.
Radiurabehandtung, Radiumtherapie, / : радиола тера
пия, кюритсрапия radiiimtherapia, си п ethe
rapia.
Radiumemanation, / : радиеиа еманация, радон -»
radiumemanatio, emanatio (2).
Radiumschäden, mlpl : радиеиа интоксикация —>mor
bus radiationis.
Radiumtherapie, Radiumbehandlung, / : радиеиа тера
пия, кюритсрапия -> radinmtherapia, eun ethe
rapia.
Radius, m : радиус, лъчева кост ~> radius.
Radon, n : радон, радиеиа еманация -> radiumema-
îiaiio.
Räucherung, / : опушване, фумигация —>fu migatio.
Räude, / : краста у животните ~>scabies (2).
Ramus, ni : клон -» ramus.
Rand, m : край, ръб —> margo : ръб, край, кант —»
limbus ; гладък и закръглен или изви г кран —>
labrum.
rankenartig, rankenförmig : приличаш на иарпцп, на-
рикозен —» cirsoideus : лозовиден, пампинифор-
мен —г pampiniformis.
Ranula, / : ранула, флукт\иращо туморче под ези
ка —» ranula.
Raptus, m : сграбчваме, залавяне, изстъпление —»
raptus.
—
melancholicus : меланхолен пристъп —» raptas
melancholicus.
Rarefactio, / : рарефициране, разредяване —» rare
factiо.
Rasselgeräusche, nipi : хрипове
rhonchi.
—, feuchte : влажни хрипове -> rhonchi hnmidi.
—, pfeifende (pfeifend-zischende) : свиркащи хрипо
ве -» rhonchi sibilantes.
—, tiefbrummende (brummende, schnurrende) : звуч
ни, шумни (сухи) хрипове —> rhonchi sonori.
—, trockene : сухи хрипове —» rhonchi sicci.
Rassefn, n!pl : хрипове —» rhonchi.
Rast, / : почивка, отдих -» quies.
rationell : рационален, разумен, смислен —» r atio
nalis.
Rattenbißkrankheit, / , Rattenbißfieber, n : болест от
ухапване от плъх, содоку -* morbus morsus
Muris.
Rattenfloh, ni : плъхова бълха —» Pulex cheopis.
Rattenvergiftgung, / : дератизация derattisatio.
Raum, m : простр нство, място —» spatium.
—
, retropharyngealer : ретрофарингеално простран
ство -» spatium retropharyngeum.
Rausch- und Oenußgiftsüchtigkeit, / : пристрастяване
към отрови и наркотични средства, токсико
мания —» toxicomania.
Rauschgiftsucht, / : страст към упойващи средства,
наркомания -» narcomania,
Rauschzustand, m : състояние на опиване -» ebri
etas.
Rautenhirn, n : ромбовиден мозък, ромбенцефалон-»
rhombencephalon.
Raynaudsche Krankheit : болест на Рейнб ~» Ray-
naiidi morbus.
Reagens, л (/?/ Reagenzien) : реактив —» reagens.
Reaktion, / : реакция и др. -> r ea ctio.
Reaktionsfähigkeit, fehlende : липса на реактивност-»
anergia (1).
Reaktionslosigkeit, / : безразличие, безчувственост-»
/or/ior.
reaktiv : реактивен -» rea ctivus.
Reaktivierung, / : реактивираие -» r ea ctivatio.
Reamputation, / : реампутация, повторна ампуга-
ция —» reamputatio.
recht : десен ~> dexter.
Recklinghausensche Krankheit : болеет на Реклишхау-
зен : 1. генерализирана фиброзна опсодис-
трофия -» osteodystrophia fibrosa generalisata
( morbus Recklinghatiseni) ; 2. генерализирана
неврофиброматоза -» neurofibromatosis gene
ralisata (morbus Rechlinghauseni).
Reduktion, / : редукция ~» reductio (1-2).
redux : ньзвръшаш cc, възвърнал ce —» redux.
reflektorisch : рефлекторен, рефлексен —* r eflex u sЧ
Reflex, m : рефлекс —> reflexus'-.
—
, bedingter : условен рефлекс —» r eflexus- condi
tionnas.
—, pilomotorischer : пнломотореи рефлекс —» r e fle
x u s 1 piloniotorius.
—
.
unbedingter : безусловен рефлекс -» r e flex u s5
inconditiunalis.
Reflexkrampf, saltatorischer (Nürnberger) : салтаторен
спазъм, „танцьорски" спазъм -» spasmus sal
tatorius.
Reflexlosigkeit, / : липса на рефлекси, арефлексия-»
arefle x ia.
Refluxus, m : рефлукс, обратно течение —» r eflu xu s.
refraktär рефрактерен, упорит, невъзприемчив —*
refractarius.
Refraktion, / : рефракция -» refractio.
Refraktionszustand des Auges : пречупвателна способ
ност на окото, рефракция —» refractio (2).
Refrakturierung, / : остеоклазия —» osteoclasia.
Regel (pop.), f : менструация, период (менструа
лен) —» menstruatio.
Regelblutung, häufige : честа менструация, лолпме-
норея -» polymenorrhoea.
—, monatliche : месечно кръвотечение, менструа
ция —» menstruatio.
—, seltene : рядка менструация, олигоменорея —»
oligomenorrhoea.
regelmäßig : правилен, редовен -» regularis ; пра
вилен, обичаен, нормален -»• no rmalis.
regelrecht : правилен, обикновен, нормален —» no r
malis.
Regelung, Regulation, / : регулация, урегулиране*
оправяне —» regulatio.
regelwidrig : неправилен, ненормален, анормален
abnormalis ; неправилен, порочен, погрешен -*
vitiosus.
Regelwidrigkeit, / : неправилност, ненормалност —»
abnormitas (1)
Regenbogenhaut, / : дъговица, ирис -> iris .
Regenbogenhautenzündung, / : нрит -> iritis.
Regeneration, Regenerierung, / : регенерация, регене
риране, възраждане —» regeneratio.
Regio axillaris : аксиларна или подмишнична об
лает —> regio axillaris.
—
epigastrica : епмгастрална или подлъжична об
лает, еингастрпум —» regio epigastrica.
—
infraclavicularis : инфраклавикуларна или под--
ключичнл облает —» regio infracla vicu laris.
—
interscapularis : интерскапуларна облает, меж-
дулопатково пространство —» regio interscapu
laris.
—
luthbalis : лумбална или поясна облает -» regio
lumbalis.
—
sacralis : сакрална или кръстна облает —» regio
sacralis.
regionär : регионарен, регионален, областен —» re
gio naris.
Regression, / : регресня, обратно развитие -» re
gressio.
regressiv : регресивен, връщащ се назад, развиваш
се обратно -» regressivus.
Regurgitation, / : рефлукс, обратно течение -» re
flu xu s , regurgitatio (2) ; регургитация, ориг
ване -» regurgitatio (1).
Rehabilitation, / : рехабилнтация -» r eh ab ilitate.
reichlich
1079
retrograd
reichlich : обилен, изобилен -» p rofu sus.
Reiclmannsche Krankheit : гастросукорея -» gastro-
succorrhoea.
reif : зрял, напълно развит -» maturus.
Reife, / : зрелост, доносеност на плода -» matu
ritas.
Reifungsaltcr, ii : период на полово зреене, пубер
тет -> pubertas.
Reimplantation, / : реимплантация, посаждаме отно-
г:о —> réimplantâtio.
rein : чист, без примеси —» purus ; съвършено чист,
без примеси —» absolutus (2).
Reinfektion, / : рсинфекция, подновено или повторно
заразяване -> reinfectio.
Reinigung, / : очистване (на червата) -> purgatio.
Reinversion, / : реинверзия -» reinversio.
Rciskörperchcn, nlpl : оризовнднн телца —» co rpus
oryzoiiieum (pl corpora oryzoidea).
Rciterschc Krankheit : болест на Райтер, артритна
сппрохстоза —» spirochaetosis arthritica.
Rei/, /л, Reizung, / : дразнене, раздразняване -» irri
ta t to ; дразнител, стимул ; дразнене —>s ti
mulus.
reizbar : раздразним, раздразнителен -» irritabilis.
Reizbarkeit, / : раздразнителност, раздразнимост -»
irritabilitas ; възбудимост, раздразнителност-»
L'xcitabilitas.
Reizhläschen, /i : херпес, стресница, стрсснушка —»
tierpes simplex.
reizend : дразиеш, раздразнителен -» irrita ns.
Reizkörpertherapie, / , unspezifische Reiztherapie : не
специфична дразнеща терапия, протеинотера
пия -» proteinoiherapia.
reizlindernd : уталожващ, ссдативсн -» sedativus.
Reizmittel, nipl : аналептични, възбуждащи лекар
ства —> analep i ica.
Rekalzifikation, / : рекалцифнкация, рекалцифици-
ране —» reca lcificatio.
rekonvaleszent : реконвалесцентсн, оздравяващ -*re-
Rekonvaleszenz, / : реконвалесценция, оздравяване-»
reconva Iescentia .
Rekrndeszenz, / : рекрудесценция, ново влошаване,
рецидив —» recrudescentia.
rektal : ректален —» rectalis ; ректално, през рек
тума -♦ per rectum.
Rektalernähruog, / : ректално хранене -» alimenta-
tio rectalis.
Rektalgie, / : прокталгня -» proctalgia.
Rektifikation, / : ректификация, повторна дестила
ция -» rectificatio.
rektifiziert: ректифициран, пречистен -» r e c tifi-
catus.
Rektoskopie, / : ректоскопия -» reefoscopia,
rektouterin : ректоутеринен -» rectouterinus,
Rektum, n : ректум, право черво -» rectum.
Rekurrensfieber, n : рекурентна, повратна или въз
връщаща се треска -» feb ris recurrens ;
повратен (възвратен) тиф, европейски повра
тен тиф -» typhus recurrens.
rekurrierend : рскурентен, повтарящ се, възвратен-»
recurrens.
Relaparotomie, / : релапаротомия, повторна лапаро
томия -» relaparotomia.
Relaps, m : релапс, възвръщане (на болест) -» re-
lapsus.
relativ : релативен, относителен -» r elativu s.
Relaxantia, nlpl : релаксанти -» relaxantia.
Relaxation, / : релаксация, разслабваие, отпус
кане -» relaxatio.
ReluxatioH, / : рслуксация, повторна луксация -»
relaxatio.
Remission,/: ремнсия, временно намаляване до
пълно изчезване -» remissio.
remittierend : рсмитиращ, ремитентен -» re mittens.
renal : рензлен, бъбречен -» renalis.
Rendu-Oster-Webersche Krankheit : болест на РандкГ
Ослер, наследствена хеморагична телеангиек*
тазкя -» teleangiectasia hereditaria haemor
rhagica.
Reoographie, / : ренография, рентгенография на
бъбрека -» renographia.
Reparation, / : репариране, възстановяване -» repa
ratio.
repooibel : репонибилен, наместващ ce-» reponibitis.
Reposition, / : репозиция, репониране намест
ване -* repositio, reductio (2).
repositionsfähig : поддаващ се на наместване, ре
понибилен -» reponibilis.
Reproduktion,/ : репродукция, регенерация: умно
жаване -» reproductio.
Resektion, / : резекция -» resectio .
residual : резидуален, остатъчен -» re sidualis.
Residualharn, m : резидуална урина, остатъчна
урина -» urina residualis.
Resistenz, / : резистснция, съпротивление, съпро-
тивляемост —» resistentia (1-3)
Resolution, / : разнасяне, разпръскване -♦ resolutio.
Resolventia, nipl : резолвентп -» resolventia.
Resorbentia, nlpl : резорбенти —» resorbentia.
Resorption, / : резорбция, всмукване, разнасяне -*
resorptio.
Respiration, / : дишане -» respiratio.
Respirationsorgane, nlpl : дихателни органи, дихате
лен апарат -» apparatus respiratorius.
respiratorisch : респираторен, дихателен -» respira
torius.
Restharn, m : остатъчна урина, резидуална урина-»
urina residualis.
Restitution, / : възстановяване -» re stitutio.
Rete mirabile : чудесна, чудна мрежа -* rete mira
bile.
Retention, / : ретенция, задържане, задръжка -»
retentio.
—
der Plazenta : задръжка на плацентата -* reten
tio placentae.
ReticuloendotheI, л, reticulo-endotbeliales System(RES) :
ретикудоендотел, рстикуло-ендотелна систе
ма -» systema reticuloendotheliale.
Reticulum, n : ретикулум, фина мрежа -» reticu
lum (1).
Retikuloendotheliose, / : ретнкулоендотелиоза -» re-
ticuloendotheliosis.
Retikulose, / : ретикулоза -» reticulo endoth elio sis
( reticulosis).
—
, leukämische : моноцитна левкемия -» leukaemia
monocytotica.
Retikolozyt, m : ретикулоцит (вид еритроцит) -*
reticulocytus.
Retina, / : ретина, мрежица на окото «-» retina.
Retinacnlum, n : държател, юздичка —» retinaculum.
Retinitis, / : ретинит -» retinitis.
—
pigmentosa : пигментен ретинит и др. -» r eti
n itis pigmentosa.
Retinopathie, / : ретинопатия -» retinopathia.
Retotbel, n : ретикулоендотел, ретикуло-ендотелна
система -» systema reticuloendotheliale.
Retraktion, / : ретракция, оттегляне, свиване -»
retractio.
Retransfnsion, / : ретрансфузия -» retransfasio ;
автотрансфузия, ретрансфузия -» autоtrans-
fusio (1).
retroaurikulär: ретроаурикуларен, задушен -» retro-
auricularis.
retrobulbär : ретробулбарен -» retrobulbaris.
Retrobulbärneuritis, f : ретробулбарен неврит -» neu
ritis retrobulbaris.
Retrofixation, / : ретрофиксация -» r etrofixatio .
Retroflexio uteri : ретрофлексия на матката -» re
trofle x ia uteri.
Retrognathie, / : ретрогнаткя -» retrognathia.
retrograd : ретрограден -» retrogradus.
retrokardial
1080
Ringmuske!
retrokardial : ретрокардиалеи, задсърдочен —> ге-
trocaniialis.
Retrokardial rau m, m : ретьардиално, задсьрдсчно
пространство -» spatium retrocaruiale.
rei romandibulär : pc грома иднбулареи —>retromandi
bularis.
retronasal : ретроназа.т-н. посоглътъчен -» retrona
salis.
retroperitoneal * ретпоиерч онсалон —> retroperito
nealis.
RetroperUoncalraum, />• рефоисрптоиеално про
странство —> sp i ' r retroperitoneale.
retropharyngeal : ре ; , аржпеалем - > retropharyn
geali s.
R:tropiiaryngealabs..eli, m : ретрофарпнгеалсн абс
цес -» abscessus ret rophary ngcnlis.
retropharyngealer Raum : ретрофаржнеа.жо про
стра нетно —> spatium retropharyngeum.
Relroposition, / : pmрепозиция, изместване назад-»
ret гоposit io.
"■Mropulsion, / : ретронуленп --» retropitlsio.
'•etrtislernal : ретросгерналеи - > retrosternal is.
г l.ac terin : ретроутернмен, зад наточен -> retro
fit erintts.
-
, troversio uteri : ретроперзня на матката —> retro-
i ’Tsio uteri.
retr ?okaI : ретроцекалеи retrocaecalis,
Revaiu'nalion, / : ревакцинация —> revaccinatio.
reversioel : рсверзибилен. възвратнм —» reversibi-
lis.
Revulsio, / : ревулсия, отвличане -» revulsio.
Revulsiva, n pi : ревуленвин, отвличащи средства-»
revuisiva.
rezent : пресей, нов —» recens.
Rezept, n : рецепта, прескригщня —» receptum, prae
scriptio (1), formula (JJ.
—, »or'eschriebenes : предписана рецепта -» fo r-
mu. i magistralis.
Rezeptor, ni, Rezeptoren (pi) : рецептор, рецептори—»
receptor (р[ receptores).
Rezeptur, / : рецептура, изпълнение на рецепти -»
receptura.
rezessiv : рецесивен, отстъпваш, латентен —» re
cessivus.
Rezidiv, n : рецидив -» recidivum.
Rh, Rh-Faktor, m : Rh-фактор, резус-фактор -» Rhe
sus-factor.
Rhabdomyorn, m : рабдомиом —» rhabdomyoma.
R(h)achialgie, / : рахналгня, невралгична болка в
гръбнака, в гърба —» r(h)achialgia.
Rhachianästnesie, / : рахианестезия, гръбначномо
зъчна, медуларна, спинална или лумбална ан
естезия —» r(h)achianaesihesia.
Rhachiotomie, / : рахнотомия, сноиднлотомия —»
r(h)achiotottiia.
Rhachischisis, / : рахисхизис, цепнатина на гръб
начния стълб —» r(hJachischisis.
Rhagade, / : цепка, пукнатина —» fissu ra.
Rhagaden, f i pi : рагади —» rhagades.
Rhesus-Faktor, Rhesusblutfaktor* m : резус-фактор -о
Rhesus-factor.
Rheuma, n : ревматизъм -» rheumatismus.
rheumatisch ; ревматичен, ревматизме»!, равматиз-
малеи —» rheumaticus.
rheumatisches Fieber: ревматизъм, истински рев
матизъм, болест на Соколски-Буйо ~» rheu
matismus verus.
Rheumatismus, m : ревматизъм -» rheumatismus.
—, akuter ; akuter Gelenkrheumatismus : остър рев
матизъм, остър ставен ревматизъм, истински
ревматизъм, болест ita Соколски-Буйо -» rheu
matismus verus.
—
, chronischer : хроничен ревматизъм -> rheuma
tismus chronicus.
—
nodosus : нодозен или възлест ревматизъм —»
rheumatismus nodosus.
Rheumatismus, primär chronischer : първичен хрони
чен ревматизъм, първичен хроничен полиар
трит —»rheumatismus chronicus (J).
—, sekundär chronischer : вторичен хроничен рев
матизъм -» rheumatismus chromais (-).
—, viszeraler: висцерален ревматизъм -» r h e u m
tisrnns visceralis.
Riicumalismuslehre, / : ревматология —> rheuma tuU -
gia.
Rheumatoid, n : репматокд - » rhenmatendum .
Rheumatologie, / : penvtaгологня -> rheumatalogia.
Rhinallergose, / : алергичен ринит, алергична хре
ма ■-> rhinitis allergica.
Rhinitis, / : ринит, хрема —> rhinitis.
—, akute ; акутеи рили г, остра хрема —* rhinitis
amta.
—
allergica : алергичен рж tir, алергична хрема
rhinitis allergica.
—
vasomotoria : вазомоторен ри mir, вазомоторна
хрема -•> rhinttis vasomotoria.
Rliiitoblennorrlioe, / : рцноблснорея. гнойна секре
ция or носа ■>rhinobiennorrhoea.
rtiinojpon : pi iПоJоileH -> rhinogenes.
Rhinolalia, / : рннолалнл >rhinolalia .
Rliinolith, m : ршнапт, носен камък —<■rhinolifhu s .
RIriitоphaгynq:iIîs, / : ршюфарши иг. мазофариш ht -t
rhinopharyngitis (nasоpharyngitis).
RItinopharynx, m : носоглътка, носог.п тъчни про
странство --» cavum phary ngorasaI \
Rhinoplnm(a) n : ринофнмп —> rhinophyma.
Rhinorrhagie, / : pmiupanra, силно кръвотечение
от носа —» rhinorrhagie.
R’iinosklerom, n : ржюсклером, рпгосклеромл
rhinoscleroma.
Rhinoskopie, / : риноскопия -■> rhinoscopia.
Rhizom, Rhizoiua, n : киреншно -» r h icoma.
Rhotazismus, in : рстаинзъм, неправилно нзгова-
ряне на „р“ —
>rhotarismus.
rhythmisch : ритмичен, ритмически, равномерен —»
rhythmicus.
Rnythmus, m : ритъм, равномерност (по време) -»
rhythmus.
Rickettsia, / : рикетспя —» Rickettsia.
Rickettsiose, / : рнкетеноза -» rickettsiosis.
Riechnerv, m : обонятелен нерв —» nervus olfacto
rius.
Riesenwuchs, m : великански или гигантски ръст.
макросомня —>gigannsinus, macrosomia.
Ricsenzellc, / : гигантска клетка -> cellula gigan -
tea.
rigid : ригиден, вкочанен, вдървен, негъвкав -»
rigidus
Rigor, m : вцепеняване, вкочанясване ; изпитване
на студ -> rigor (1-2).
Rinde, / : кора -» cortex.
Rindenepiîepsic, / : кортикална или Джаксънова.
епилепсия, огшицна епилепсия —» e pilepsia
corticalis (Jackson).
Rindenzentrum, n : коров или кортикален център —»
centrum corticale.
Rinderbandwurm, Rinderfinnenbandwurm, m : говежда
тения, невъоръжена тения —» Taenia s agina ta .
Rinderfinne, / : говежди цнетнцерк —» cysticercus
bovis.
Ring, ni : кръг, окръжност, кръговрат -» circu
lus
—, kleiner : пръстен, кръг(че), халка -» a n ulu s.
ringähnlich, ringartig, ringförmig : пръстеновиден,
кръгообразен—»ß««fßr/s', circula ris, cricoideus .
Ringelhaare,, nip t : пръстеновидни косми —> p il i
anulati.
Ringelröteln, f l p l : инфекциозна еритсма, пета бо
лест —» erythema infectiosum.
Ringmuskel, m : пръстеновиден мускул, сфинктер —i*
sphincter (masculus).
Rinnescher Versuch
1081
Rflckfalltyphus
Jtinnescher Versuch : олнт на Рине -» Rinnet (estant.
Rippe. / : ребро -» costa.
—.
Iluktuierende ; плаващо ребро -» costa arcua
ria fluctuans.
Kippen, f ’pi : ребра —> costae.
—.
falsc.ie : лъжливи, неистински или дъгови реб
ра -» castae spuriae.
—
.
wahre: истински, гръднични или същнкск i
pi. бпа -* costae verae.
Rippenatmiing, / : ребрено (кэстадно) или гръдно
дшпянс -» respiratio costalis.
RippenJell, n : ребрена плевра -♦ pleura costali y.
Rippen.aller, m i скаленус, стълбест мускул—*sca
lenus.
Rippenknorpel, m : ребрен хрушял -» cartilago cos-
nilis.
HiшишJe. / : разкъсана рана -* vulnus tac-ra
nt tu.
Risus sardnnicus : сарломнчеи, злобнонлеусчглав
смях —» risus santonicus.
Ritze. / : цепка, цепнатина -» fissura, rima.
RtvjJfasciie Probe: реакция на Рипалгд - , Rivatta'
rear'sо.
Riia-Rocci-Apparal ; сфнгаоманометър на рща-Ро-
чн —t Riva Roc.cii sphygmamanome. rum.
Rizinusöl, « : pmntnupo масло —> oleum Ric:tu.
Hoboranlien. n'p! : рпбираитн, оишоуснлваш:/ ле-
клрапл -, roborantia.
roborrerend : робощфаш, тонизираш —>robora is.
röchelnd . хрипкав, хъркащ -* strrtorosus.
Röhrchen, n : тръбичка« какюла -> cannula, ,и 'н -
itis.
Ro‘ire, / : тръба, канал, тубус —> tubus.
ri).ireniarinij; : тръбовиден, тубударен —> tabula
ris.
Rontgcnlii'd, Röntgcnogramm, n : рентгенова снимка,
ретуширам.!
roentgenogramma.
Rontgemntoxikahon, f , Röntgenkater, m : раднека,
р.-.мшнншна, -клека интоксикация, лъчева бо
л та » morbus radiationis.
Riratgcnographie, Röntgenaufnahme, / : рентгеногра
фии. рентгенова снимка —>roentgenogrophiа.
Kiinl^'na'ftgie. / : реиггеколоиш —> roentgenola-
RuTi'gonftskopic, Röntgendurchleuchtung, f : рентгено-
ск ами, рентгенов преглед -» roentgenosco-
Рч,
Runtreniherapie, Röntgenbehandlung, / : рентгеноте
рапия. лечение с рентгенови лъчи, рентгеново
пол чЧканс -т rocntgen ofherapia.
Röte. / : еритема, сритсм -* erythema.
R-ticfn, f ni : рубеола
rubeola.
Hütung, / : червенина —» rubor.
Rugersehe Krankheit : болест на Толочиноа-Рожё
V,>locinov-Roger' morbus.
ren : суров - , crudus (1).
Rolle, / : кощил
condylus ; макара, скрипок -»
roc i! о.
Rollen, n ■ai.piene, ротация -> rotatio.
RollInige), Rollhöcker, m : въртел, трохаитер -т tra-
rinntс'.
Rolltiers’ des Auges : скрипе цок (скрштчцоячдсн)
нерв -» n e rvus trochlearis.
Romanoskopie. / : рекюсклши —, г т(о scop. а.
Rhomben*ephaIon. n : ромбенцефплчЛ, ромбовиден
мо и к -> rhombencephalon.
Roœbergschcs Zeichen oder Phänomen : ш а т о к на
Ромбер! •* Rombergt symptoma.
Rosazca, / : ричт(ея (акне) —» rosacea (acne ro
sacea).
rflsenkranz.drmig : монллиформен -» m o niliformis.
Roseola, / : розеола - , roseola.
—
sypiilitjca : сифилитична розеола —> roseola
syphilitica.
—
typhosa : розеола при тифус -» roseola typhosa.
Roser-Nêlatonsche Unie : лишгя на Розер-Heтатои -+
Roser-Netaton’ linea.
Rossotime-Rellex, m : рефле кс на Росолшяо R os so
limo’ reflexas.
rostfarbig, rostfarben : ръждив, c цвят иа ръжда —»
ruNginosas.
Rostrum, я : клюн, човка —» rosi rum.
rot : червен - , ruber.
Rotatioa, / ротация, въртене -* rotatio.
Rotblindheit, / : слепота за червения цвят, прот-
акопия -+ pratanopia.
Hotfinnen, f - p l розацея (акне) —> rosacea (acne
rosacea).
Rotgrünblindheit, / : червено-зелена слепота, цвет
на слепо а, далгоннзъм -♦ daltonismus.
Roth-Bernhardtsebe Krankheit : болеет на и г-Берн-
хардт. парсстетична мепялгия - meralgia
paraesthetica.
Rottau’. m : черпенкэ, ернзипеяоид
ervsipelo-
tdiw-.
Rotsshen, н : червам виждане, сритропсия —»
rryrhropsia.
Rotsacht, / : дребна шарка, морбили
morbilli.
Rot«, m ; сан. малеус ^ malleus".
Rovsingsclies Zeichen : енмнгом на Ровсииг -* Rov-
smgi signum.
Rubeo-а. / : рубеола —> rubeola.
—
scarlatinosa : скарлатинозна рубеола, болест па
Ф.итж -Дюкс -» rubeola scarlatinosa.
rubiginbs : ръждив, с цвят на ръжда —►robigino
sus.
Rudiment, n : рудимент, рудиментарен, недоразвит
орган -» rudimentum".
rudimentär : рудиментарен, недорагшнт, зачлтъ-
•сеи -» rudimentarius,
Rückbildung. / ; обратно развитие —> regressio
(регрссня). involutio (ппнилюцпя).
—
der Gebärmutter nach der Geburt : обратно раз
витие на матката след раждане -> involutio
чуri.
riickbildungsiähig ; utлпратим, реиерзибилеч —>re-
versihftis.
Röckeinpflanzung. / : посажда He отново, рен«плаи-
тания -» réimplantafio.
Röcken, m : rpiб -> dorsum.
Rückenlage, / : положение на гръб, тръбно поло
жение —>decubitus (formatu.
Rückenmark, n : «рьмначеи мо.пк
-> m edulla sp i
nali v\
RSckenmarksanästhesie, / * трт/шачиомозъчна ане
стезия. paxiia'Kcn.'Tia -, r(h)acluanaesthesia.
Röckenmarksöiutung, / : кришизлив в гръбначния
мозгк. хемртимпелня -л haemmomyetia.
Rückenntarksbrurh, m : миелопеле —» myelocele.
Röckenmarks?ntzGnduag, / : възпаление ма гръбнач
ния мозък, мислиr -» m yelitis.
Röckenmarkserneichung, / : размекване на гръбнач
ния мозък, мнеломалация -> myelomalacia.
Rückenmarks jüul;. f pi : мозъчни обвивки на гръб
начния мозък, меиичги -» meninges,
Ruckenmarkstaut, weiche : мека мозъчна обвивка на
гръбначния мозък -» pin mater spinalis.
Rtickenmarksnerv, m : гръбначномозъчен, спинален
нерв -» nervus spinalis.
„Rückenmarkssebumdsuehr, „Rückenmarksdarre“, / :
табес, табес дирзалис —, tabes dorsalis.
Rückensaite, / : грт.бначна струна, първичен гръб
начен стълб при ембриото -* chorda dorsa
lis.
Rückenschmerz, m : невралгична болка в гръбнака,
рахналгия- -» r(h)achialgin.
Rückfall, m : възвръщанс (на болеет), релапс -»
relapsus.
RDckfaillteber, и : повратна, възпръшаща се или
рекуречтна треска -» febris recurrens ; повра
тен (възвратен) тнф, европейски пбвратем
Т«ф —» typhus recurrens.
Rückfäiltyphus. m : повратен (възвратен) тнф, евро
пейски повратен тиф —, typhus recurrens.
Rückgrat
1082
sanguinisch
Rückgrat, n : гръбначен стълб —» columna verte
bralis.
Rückgratspalte, / : цепка на гръбначния стълб -»
spina bifida.
rückläufig : възвръщащ се, възвратен —» recurrens;
вървящ назад, ретрограден, дегенериращ -»
retrogradus.
Rückseite, / : тръбната или тилна (горната или
задна) страна —» dorsum.
Rückstrom, Rückfluß, /л : обратно течение, рефлукс->
refluxus, regurgitatio (1).
Rückwärtsknickung,/: прегъване назад, ретрофлек
сия -* retгоflexio.
Rückwärtsneigung, / : наклоняване назад, рстронер-
зия —» retroversi о.
Rückwärtsverlagerung, / : отместване назад, ретро
позиция -> retroposiho.
Rülpsen, л : оригване -> eructatio.
Rüssellippe, / : уголемяване на устната, макрохсЙ-
лия —» macrocheilia.
Rugae vaginales : влагалищни гънки -> гл£яе г/л£/-
nales.
Ruhe, / : почивка, отдих —> quies.
Ruhigstellung,/ : имобилизацмя, поставяне в по
кой —» immobilisatio.
ruhrartig : днзентериформен —» d ysenteriformis.
Ruktation, / : оригване -> eructatio.
Rumination, / : румниация, преживяне —►rumina
tio.
Rumpel-Leedesches Phänomen : симптом на Конча-
ловски-Румпел-Лееде -* Koncalovski-Rumpel-
Leede' signum.
Rumpf, rn : туловище, труп —> truncus (J).
rumpfwärts : най-близо до тялото —» proxim alis.
rund : кръгъл, объл —» rotundus; кръгъл, крьго-
образен —» circinatus.
Rundwürmer, m/pl : обли червеи, иематхелминтн
Nemathelminthes.
Runzel, Runzelfalte, / : бръчка, гънка -> ruga.
Runzler der Stirnglatze : коругатор—мускул, набръч
кващ челото —» corrugator musculus.
Rupia, / : рупия
rupia.
Ruptur, / : руптура, пукване, рексис -» ruptura,
rhexis.
ruBfarbig : с цвят на сажди, саждив, фулигшю-
зен —» fuliginosus.
Rute, / : (мъжки) полов член, пенис -> penis.
S
Saccus lacrimalis]: слъзна торбичка saccus lacri~
malis.
Sachs-Georgi-Reaktion : реакция на Закс-Георги
Sachs-Georgi’ reactio.
Sachs-Witebsky-Reaktion : реакция на Закс-Внтеб-
ски —>Sachs-Witebsky' reactio.
Sachverständige, ärztlicher : медицински експерт,
лекар експерт —» expertus medicalis.
Sack, т : торба, торбичка, бурса —» .гдсся-г, биг-
sa.
sackförmig, sackartig : торбовиден, торбообразен -»
sacciformis.
Sactosalpinx serosa : хидросалпинкс —> hydrosal
pinx.
Sadismus, т : садизъм -* Sadismus .
Säbelbein, n : изкривяване на коляното навътре —>
genu varum.
Säuferwahnsinn, m : алкохолна лудост, алкохолен
делир —» delirium tremens.
Säugen, л : кърмене от гърда —> lactatio (2).
Säugling, m : кърмаче, бозайниче —» lactens.
Säuglingscholera, / : детска холера, токсикоза, ток
сична диспепсия -* cholera infant(i)um.
Säuglingsskorbut, m : детски скорбут, болест на
Мьолер-Барлоу -» Moeller-Barlow' morbus.
Säule, / : колона, стълб —> columna.
Säure, / : киселина -» acidum.
Saft, /л : сок —» succus.
saftig : сочен, сукулентен -* succulentus.
Saftmangel, m : ахилия -* achylia.
sagittat : сагитален, стреловиден -» sa gittalis.
sakral : сакрален —» sa cr alis.
Sakralisation, / : сакрализацця -> sacralisatio.
Sakrodynie, / : сакродиния, болка в кръста
sacrodynia.
Sakrokoxitis, / : сакроконсит -> sacrocoxitis.
Saktosalpinx, m : сактосалпинкс —» sa ctosalpinx.
Salaamkrämpte, m\pl : спазмодично кимване -spas-
mws nutans.
Salbe, / : мехлем, мазило, мазилка, унгвент, по
мада
unguentum.
—, flüssige : течна мазилка, линимент
lini
mentum.
salin tsch : салинен, сблен —» salinus.
Salksche Vakzine : вакцина на Солк, полиомиелитна
вакцина -* Sa lki vaccinum.
Salmonellosis, / : салмонелоза salmonellosis.
Salpingektomie, / : салпингектомия —» salping ec-
tomia.
Salpingitis, / : салпингит -» s alp ing itis.
Salpingographie, / : салпингография -» s alpingo-
graphia.
Salpingooophorektomie, / : салпннгооофоректомия
ja /р /ngooophorectomiа.
Salpingooophoritis, / : салпингооофорит —» s a lp in -
gooophoritis.
Salz, л : сол —> sa/.
salzartig : сблен, състоящ се от соли —» salinus.
salzig : солен, съдържащ сол -» salinus.
Same, m. Samenkorn, n : семе (на растения) —» s* -
тел
Samen, m : семенна течност, сперма —» Sperma*
semen (2).
Samenbläschen, я : семенно мехурче
seminalis.
Samenblasenentzündung, / : възпаление на семенните
мехурчета, сперматоцнстит —>sperm ato cystitis-
Samenbruch, яг : сперматоцеле —►spermatocele.
Samenergießung, / , Samenerguß, m, Samenentlee
rung, / : семеизхвърляне, еякулация —» ejacu
latio.
—, vorzeitige : преждевременно изхвърляне на
спермата —* ejaculatio praecox.
Samenfaden, m, Samentierchen, я : семенна клетка,
сперматозоид -♦ spermatozoon ( spermatozoi-
dum).
Samentluß, яг : сперматорея
spermatorrhoea ;
полиспермия —» polysperm ia (2).
Samenhügef, m : семенно хълмче или семенна вър-
ra
colliculus seminalis.
Samenleiter, nt : семеотводен канал, семепровод —>
ductus deferens.
Samenstrang, m : семенна връв -* funiculus sper
maticus.
Samenstrangentzündung, / : възпаление на семенната-
връв, фуникулит -> fu n ic ulitis.
Samenzelle, / : семенна клетка
spermatozoon-
sanabel : изцерим, излечим -» curabilis.
Sanatorium, л : санаториум -» sanatorium.
Sandbad, я : пясъчна баня —>balneum arenae.
Sandgeschwulst, / : »пясъчен тумор“ -» psammoma-
Sandviper, / : змия усойница Vipera (2).
sanft : нежен, лек, слаб
mitis.
sanguinisch : сангвиничен -> sanguinieus.
^auguinolent
1083
scherend
sanguinolent : сангнинолемтен, кървав, оцветен с
кръв -» sa nguinolentus.
Sanierung, / : саниране, оздравяване - 4 a ssan atio,
sanatio (2).
запиаг. Saniiäls- ; санитарен, оздравителен, хигие
нен - 4 sanitarius.
Saponine, n'pl : сапонини -4 saponina.
Sapphismus, m : сапфизъм, взаимен онанизъм между
жени -> sapphismus.
Sapràmie, / : сапремия, путридна интоксикация —»
sapyaemia.
Sapropuyt, m {pi Saprophyten) : сапрофит, сапро
фити -> saprophytum.
Sarkoid, n : саркоид (на кожата) -4 sarcoidum.
Sarkolemm, n : слрколема -4 sarcolemma.
Sarkom, n : сарком, саркома —» sarcoma.
Sarkomatose, / : саркоматоза —> sarcomatosis.
Sarzine, / : сарцина, вид микрококи -4 Sarcina.
Sattei, m : седло
Sattelnase, / : седловиден нос -4 nasus selli / or
rais.
Saturn ismus, m : сатуриизъм, плумбнзъм -4 plum-
hismiiSr
Satyriasis, / : сатириаза -4 satyria sis.
sauer : кисел -» acidus.
Sauerstoff, m : кислород -4 oxygenium.
Sauers loffbeha adlung-, / : кислородна терапия, оксн-
генотсрания -4 oxygenotherapia.
Saugwfirmer, mlpl : мстили, трематод»! —> Trema-
Saura, /// : ръб, край, лимб -4 limbus.
Sausen, я : бръмчене, шум -> susurrus.
Scala tympani: тъпанчепа стълба -4
tympa
ni.
—
vestibuli : вестнбулна или преддверна стълба -»
scala vestibuli.
Scapula alata : крнловидна лопатка
scapula
alata.
Schachtel, / : кутия, кутийка -4 scatala.
Schädel, knöcherner : череп -4 cranium.
Schädeldach, Schädelgewblbe, n : черепен покрив -4
calvaria.
Schädeleröflnung, / : краниотомия -» cramotomia.
Schädelmessung,f : измерване на черепа, кранио
метрия -> craniomctria.
Schädelzertrümmerung, / : кефалотрнпсня -> cepha-
lotripstа.
Schädigung, / : повреда, лезия -4 /д/шо.
schädlich : вреден -> nocens (noxius).
Schäferscher antagonistischer Reflex: рефлекс на
Шефер -> Schaefferi reflexus.
Schälblatlern, f :pi : пемфигус pemphigus.
Schändung, sexuelle : обезчестяване -4 stuprum.
Schafhaut, / : амнион » amnion.
Schafpocken, Schafblattern, f}pl : лещенка, варице
ла -» varicella.
Schaft, /я* стъбло, стебло -> scap us; стъбълце,
дръжка -> pediculus-.
Schale. /*. кора 4 cortex.
Schall, /я : звук -> sonitus, sonus.
—
, gedämpfter o*/*»r dumpfer : притъпен или тъп
звук (тон) -4 sonus obtusus.
Scham, weibliche : пулпа, външните полови органи
у жената —v pudendum femininum.
Schambein, n : срамна или лонна кост -v os pubis,
pubes (S).
Schambeinluge, / : срамно или лонно свързване -4
symphysis pubica.
Schambeinkamm, m : гребен на срамната кост -v
pecten ossis pubis.
Scharabeinschnitt, m : пубиотомия -4 pubiotomia.
Schamberg, Schamhügel, m : срамно или лонно въз
вишение -4 mons pubis.
Schamgegend, / : срамна (лонна) област -4 regio
pubica, pubes (2).
Scbamhaare, n(pl : космите по външните полови
органи —> pubes (J).
Schamlippe, große : голяма срамна устна -4 labium
majus pudendi.
—, kleine : малка срамна устна —» labiam minus
pudendi.
Schamspalte, / : срамна цепка -4 rima pudendi.
Schanker, harter oder syphilitischer : твърд шанкър,
първична сифилитична язва —> ulcus durum,
syphilis.
—, weich er : мек шанкър, венернчна язва -4 ulcus
molle.
Scharbock, m : скорбут -4 scorbutus.
scharfspitzig, sebartgespitzt : островърх -4 cuspida
tus ; заострен, островърх -4 acuminatus.
Scharlach, m : скарлатина -4 scarlatina.
scharlachähnlich : скарлатнноформен, скарлатино-
подобен -4 scartatini,formis.
Scharniergelenk, n : шарнирна, ъглова става, гин-
глим -4 ginglymus.
Schattenprobe, / : скиаскопия -4 skiascopia.
Schänder, m : студени тръпки -4 frig u s (2).
Scheckhaut,/: витклиго -» vitiligo.
Scheibe, / : диск, кръг -4 discus.
scheibenförmig ; дисковндеи -4 discifo rm is .
Scheibenrose, / : многоформена ексудатнвна ерите-
ма -4 erythema exsudativum m ultiform e.
Scheide, / : влагалище, вагина -4 vagina ; обвивка,
калъф, кутия -4 theca.
—
, weibliche : влагалището у жената, вагина -»
vagina.
ScheidendammschnÜt, m : епизнотомия -4 episio-
torrna.
Scheidendehner, m : колпейринтер -4 colpeuryntcr.
Scheideneingang, m : вход на влагалището -* o s
tium vaginae.
Scheidenentzilndung, Scheidcnschleimhaufentzünduog, / ,
Scheidenkatarrh, m ! вагинит, колпит -4 colpitis*
Scheidengeuölbe, n : свод на влагалището -4 fo rn ix
vaginae.
Scheidenklappe, / : хнмен, девствена ципа -» hymen.
Scheidenkrampf, m : вагшшзъм -4 vaginismus.
Scheidensenkung, / , Scheidenvorfall, m : смъкване на
влагалището, колнолтоза -4 colpoptosis.
Scheidenvorfа11, m : спадане, пролапс на влагалищ
ната стена -> prolapsus vaginae.
Scheidenvorhof, m : преддверие или трем на влага-
лише го -4 vestibulum vaginae.
Scheidewand, / : преграда, ссптум -> sep tum ; диа
фрагма -4 diaphragma.
—, kleine : преградка -* septulum.
Scheinanämie, / : лъжлива анемия, мссвдознсмия -4
pseudbanacmia.
Scheingeschwulst, / : лъжлив тумор, псевдотумор -4
pseudotumor.
Scheinschwangerschatt, / : въображаема, мнима или
лъжлива бременност —» graviditas spuria.
Scheintod Neugeborener : асфиксия у новородените-4
asphyxia neonatorum.
Scheinzwfttertum, n * псевдохермафродитизъм *4
pseudohermaphroditisum s.
Scheitel, m : теме -4 vertex (1).
Scheitelbein, n : теменна кост -4 os parietale.
Sclieitelbeineinstellung, / : асинклнтизъм —>asyncli-
tisrnus.
Scheitellappen, m : париетален или теменен лоб на
главния мозък -4 lobus parietalis.
scheitelwärts : теменен, париетален-» parietalis (2).
Schenkel, m : бедро —» femur (2); краче -4 pedun
culus.
Schenkelbruch, m : феморална или круралнц хер
ния *-4 hernia femoralis.
Schenkelhals, m : шийка на бедрената кост -4 col
lum femoris.
Schenkelкапа I, m : феморален или бедрен канал -4
canalis femoralis.
Schenkelscball, m : бедрен тон (звук) -» sonus ob
tusus (2).
scherend : стрижещ - 4 tonsurans.
Scherpilzflechte
Schneckenloch
1084
Scherpilzlfechte, / : трихофития —* trich ophytia .
Schickse де Reaktion : реакция на Шик —>S c h i c k i
tes,um.
Schicht, / : пласт, слой —»stratum, !amiпа.
Schichtaufnahmever ahren, ri : плоскости.! или по
слойна рентгено! рафия —>rvtnogarphia.
schief : полегат, наклонен —> o b l iq u u s ; наклонен,
наведен настрани —♦ ob stipu s.
Schiefhais, m : крива ншя -* caput obstipum.
—, spastischer o d e r neurogener ; снаетична крива
шия, снастична юртнколия -» to rticollis
spastica.
Schiefköpf, m : плагиоцефалия —» plagiocephalia.
Schielen, n : кривогледство, страбнзгм -> s t r a b i s
mus.
Schienbein, n : голям шипял, тнбня -•> tibia .
Schienbetnfieber, n : тпбналгична, волинска, пет
дневна треска •-> febris quintana.
Schienbein nerv, m : голямоишиялен нерв, тибиалнс
(нерв) —* lierons и hiatis.
Schiene. /: шина -■■»ferula.
Schief wuchs, m : странично изкривявано на гръб
начния стълб, сколиоза —>sc olio sis.
Schildchen, n : щитче, люспица, коричка —>scut u
lum (1).
Schilddrüse, / : щитовидна жлеза, тнреоидиа жле
за ~-i glandula thyreoidea.
Schilddrüsenentzündung. / : тнреоиднт —> t h y r e o i d i
tis.
schitddrüsenlos : тнреоирпвен -> riiy revprions.
Schifdkrötenverband, m : бинтова превръзка с кръ
гови ходове, тестудо —* testudo.
Schinnen, f.pl : пърхот -* pityriasis simplex ca
pitis.
Schizogonie, / : шнзоюпип (правилно ехнзоюшгя) —>
schizogonia.
Schizophrenie, / : шизофрения ••» schizophrenia.
Schläfe, / : слепоочие, темпорална обтает —» r e g i o
temporalis.
Schläfenbein, n : слепоочна кост -> os tempora
le.
Schläfenlappen, ш : темпорален или слепоочен лоб
на 1лавння мозък —>lobus temporalis.
Schläfrigkeit, krankhafte : болестна сънливост, сомно-
ленция —»somnolentia.
schlaff : отпуснат, вял, ториндеи —» torpidus.
Schlaffheit, / : отпуснатост, вялост, атония —>
atouiа.
„Schlafkrankheit, europäische“ : „летаргичен енцефа
лит“, епидемичен енцефалит —» e n ce p h alitis
epidemica.
Schlaflosigkeit, / : безсъние
insomnia.
Schlafmittel, n j p l : хипнотици, сънотворни лекар
ства -i hypnotica.
Schlafsucht, / : летаргичен сън, летаргия —» l e
thargia.
Schlagader, / : артерия -г arteria.
Schiagadergeschwulst, / : аневризма
aneurysma.
Schlaganfall, m : апоплектичен удар ~» a poplexia
(!) (apoplexia cerebri).
Schlammbad, n : кална баня —>balneum limi.
Schlammbäder, njpl : калии бани —» peloiherapia.
Schlange, f : змия -» Serpens-.
Schlangengiftvergiftung, / : отравяне със змийска от
рова, офидизъм —» ophidismns.
schlank : строен, тънък, грацилеи
gracilis.
schlauchförmig ; тръбовиден, тръбест, тубуларсн - г
tabularis.
Schlauchwürmer, r n l p l : обли червеи, нсматхелмин-
Jти —»Nemathelminthes.
Schleim, m : слузест разтвор, муцнлзго —> m u c i -
lago ; слуз —>mucus.
Schleimbeutel, m : слузеста или енновнална торбич
ка ->bursa synovialis.
Schleimbeutelentzündung, / : бурсит —» b u r s i t i s .
Schleimdrüsen, f l p t : слузни, (слузести) жлези -»
glandulae mucosae.
Schleimdrüsen der Harnröhre : слузни жлези на mi-
‘к очния канал, уретралпн, парауретрални жле
зи -г glandulae urethrales.
Schleimgeschwulst, / : хигром —>hygrom a .
SchleimgewebSgescftwulsl, / : слузен тумор, миксом-»
myxoma.
Schleimhaut, / : мукозл, лигавица, слузна облив
ка —* mucosa.
Schleimhautausschlag, m : обрив по лигавиците —>
enanthema.
schleimig ; слузен, .мукозен -> mucosus, myxomti-
tosns.
schleimigeitrig : слузно-гноен,
. чуконурулентен —>
mucopurulentus.
Scii leimkni ik, / : слузна (слузеста) колика -> с о -
lira mucosa.
Schleimpilze, m ipi : слузни гъбички —> Myxomy
cètes.
Sclileimretentionskysle, f : слузна ретенцнонна киста,
мукоцеле —» mucocele.
SchleimstoH, ni : слузесто вещество, муцин —» mu
ci пит.
Schleuder(binde), / ; прашковидна превръзка, фун-
да —» ftnitia.
Schließmuskel, m : сгсг.тч, сфинктер (мускул) —>
spinnet er ( museal us).
Schlingbeschwerden, Scltluckbeschwerden, f i p t : затруд
нено илтане, дисфагня —>dysphagia.
.Schlinge, / : бримка -> a n s a ; примка, лемннск ■■■*■
lemniscus.
Scliluckakt, т , Schlucken, n : лкгът на гълтането,
гълтане, поглъщане —> deglutitio.
Schluckair, m . Schlucksen, n , Schlucken, m : хълцане,
хълцавпца -» singultus.
Schluckunlähigkeit, / : невъзможност за гълтане,-
афагия —» aphagia.
Schlüsselbein, « : ключица, клавикула
clavicula.
Schlüsselbeinschlagader, / : подключмчнл артерия - г
аггепа subclavia.
Schlund, т: гълтач. фаринкс —»pharynx: глыкъ
гърло —» fauces.
Schlundenge, / г истмус на гърлото —гisthmus fau
cium.
Schlundkopf, m : гълтач, фаринкс —» pharynx.
schmal : тесен -» angustus.
Schmalkopf, m : много тясна глава, лептицефал,.
лептокефал —i teptocephalus.
Schmarotzer, m : паразит -> parasitus.
Schmarotzertum, n : паразитизъм —» pa ra sitism us .
Schmerz, m : болка —> dolor.
—.
appendikulärer : апеидикуларна колика -> coUc.r
appendiciti a ris.
Schmerzausschaltung, / : обезболяване, анестезия -*■
anaesthesia (z).
Schmerzbetäub ung,/: упойка, обезболяване —» a n
aesthesia (2).
Sclimerzgeilheit, / г садизъм —» Sadism us.
schmerzhaft, schmerzlich : болезнен —> d ole n s, d o l o
rosus.
schmerzlos, schmerzunemplindlich : неболезнен, цндо-
лентен —> indolens (1).
Schmerzlosigkeit, / : безболезненост, индолein ноет —>
indolentia (1).
Schmerzpunkt, Schmerzdruckpunkt, m : болезнена точ
ка —» punctum dolorosum.
Schmetterlingsllechte, / : лупус срнтематодес-» l u p u s
erythematodes sive erythematosus.
Schmierbalg, m : атером —» atheroma.
Schmierlluß, m : себорея —»seborrhoea.
Schminckeschcr Tumor : тумор на Шминке, лнмфо-
епителиом —» lymphoepithelioma.
schnarchend : хъркащ, хриптящ —> stertorosns.
Schnecke, / : охлюв (в ухото), кохлеа -» cochlea.
schneckenförmig : охлювоподобеи, кохлеареи —» c o c h
learis.
Schneckenloch, n : хеликотрема (във вътрешното
ухо) -» helicotrema.
1085
iineeblindheit
Schweineschmalz*
umeeblindheit, / : снежна слепота, нпфаблепсня —>
niphobiepsia.
.. .rtderrauskeî, m : шивашки мускул, сарториус-»
u»r9*trius m usculus.
nnenie/ahn, m : резец, преден зъб —> dens inci
sivus.
schnell бърз
celer; бързо!(врецепти) -> citof
Schni11. m : разрез, разрязване, срязване -4 d isc i -
s i o (разсичане), i n c i s i o ; разрязване, ceint*
paire •-> s e ctÂо (1j.
Schniltentbindung, / : цезарев разрез -4 sectio cae
sarea.
Schnittwunde, / : порязнл рача -* vulnus incisum.
Schnürer, Schoilrmuskel, m *. с»- • « ч , сфинктер (мус
кул) -* sphincter (must / isJ.
Schnupfen, m : хрема (остра) -* rhinitis (rhinitis
acuta).
Schnur. / • пръв, хорда -> chorda.
Schönheitsmittel, n ' p l : козмстичсскн средства —»
cas niffiса.
Schunleinsche Krankheit : болест на ШьонлаЙн, рек-
матчна пурпура-* purpura rheumatica (Schön
te/ п).
Schorl, tu ‘ струной, корица, круста -» c r u s t a ;
ci pviicii, eexapa, сскара —> eschara.
Sclirâgbruch, m : коса фрактура
fractura ob-
U‘4'f\
c•
.• s i c i l unjj. f косо положение, облнкяптст - »
/Ыкриtas.
Kiiraiihenbruch, m : спирална фрактура -> fr a c t u r a
spiralis.
»chrci Ucs Fetus innerhalb der Gebärmutter ; писък,
г.ик па детето в матката —» vagitas uterinus.
Sclircihkrampf, m : писателски спазъм, писарски
сплзьм, графоспазъм -> graphospasm:/s.
Schruinpfniere, f : (първично) сбръчкан бъбрек,
нефросклероза -* nephrosclerosis ; (вторично)
сбръчкан бъбрек, нефрошфоза -t nephroeir-
rhosts.
Schrumpfung, / : сбръчквано, спипано, ретракция —>
rrt гaeriо.
Schrunden, f i pi : пукнатини -» rhagades.
Scliiittclkrampf, m : клоничнп снивання, пплмоспа-
зъм - pal mospasmus.
Schüttellähmung, / : болест на Паркпнсън -> P a r
kinson/ morbus.
Schüttclmixtur, / : микстура, която трябва да ce
разклагпл —>m ixtura agitanda.
Schütteln. // : разтърсване, раздрусванс (разкла
щане) -* succussio.
schüttelnd : клатещ -» agitans.
Schùt/cnerabenfieber, n : окопна треска, иолпнека
треска, петдневна треска
febris quintana.
„Schulmedizin“, / : алопатия -* allopathia.
Schulterhfatt, n •. лопатка, скапула —» s c a p u l a .
Schulterblattgräte, / : лопатков гребен -» s p i n a s c a
pulae.
schullcrgelenk, n : раменна става -> articulatio
humer/.
Schullcrgelenkentzündung, / : възпаление на рамен
ната става, омартрит -4 omarthritis.
Schu11enrichi, f \ подагра па раменната става,
имлгра -> omagra.
Schultergürtel, m : раменен пояс -4 cingulum membri
superioris.
Schufterhöhe, / : раменен *»з
*с, лопатков връх,
акромион -> acromion.
s-biiiterschmerz, m : болки в раменната стана, омал-
гия —»omalgia.
.'chullz-Charltonsches Zeichen : реакция на Шулц-
Чярлтон ->Schuliz-Charltон' reactio.
Schuppe, / : люспа, луспа, сквама -4 sq u a m a .
Schirppenflcchte, / ; псориазис, псориаза -4 p s o
riasis.
schuppig, schuppenreich: люспест, люспообразен,
скиамозен —>squamosus.
Schuppung / : лющене, дссквамаци.; desquamatio.
Schußwunde, / г огнестрелна рана -> vulnus scio-
petarium.
Schusterbrost, / : обущарски, фуниевиднн гърди —►
pectus excavatum.
Schatzinpfang, / : вакцинация, вакцинцраие. в акси-
ннране -4 vaccinatio.
Schutzpockenimpfnog, / : противовариолна вакцина
ция, вакцинация -4 vaccinatio a/vivariotica.
Schutzstoff, m i лротивотяло, змбоцепгор -» a mbo
ceptor.
Schwabachscher Versuch : опит на Швабах —» Schwa -
bachi testum.
Schwachsichtigkeit, / : намалено зрение, амбли
опия -» amblyopia.
schwachsinnig : слабоумен, имбецилен
imbecil
lis.
—, leicht : слабоумен (лека степей) -» debilis (2) .
Schwäche, / : слабост -> debilitas (1) ; слабост,
немощ —>infirmitas.
Schwämmchen, n : стоматомикоэа, млечница -* s to ~
matomycosis.
Schwängerung, / : оплодяване -> fecun iatio .
schwärzlich : възчорен, тъмен -4 nigricans.
Schwamm, т : гъба, гъбичка -4 fun gu s (1).
schwammig, schwammartig: j-ъбест, спонгнозсн -*•
spongiosis ; гъбест, фунгозен —» fungosus.
schwangere : бременна, трудна -* gravida'- .
Schwangere, / • бременна, трудна жена
gravida1.
Schwangerschaft, f бременност gra vidita s.
—
, eingebildete : лъжлива, мнима или въображаема
бременност -» graviditas spuria.
Schwangerschaftserbrechen, n : поиртлцанс у бремен
ните -4 emesis gravidarum.
—, unstillbares : безспирно повръщане у бремен
ните —т hyperemesis gravidarum.
Schwangerschaftsmal. n : хлоазма утсринум —> rWo-
ffsmnr uterinum .
Schwangerschaftsniere, / : нефропатия у бременни -»■
nephropathia gravidarum.
Schwangerschaftspyelitis, / : пиелит у бременните -4
pyelitis gravidarum.
Schwangerschaftsstreifen, rntpl : стрий на кожата на
корема у бременните -4 striae gravidarum.
Schwangerschaftstoxikose, / : токсикоза на бремен
ността, гесгационна токсикоза, геетизп -> /о -
xicosts graviditatis.
Schwangerschaftsunterbrechung, / : изкуствен аборт-»
abortus artificialis.
Schwangerschaftsverhütung, / : предпазване от забре
меняване -4 contracepfio.
schwankend : колеблив, неустойчив -4 la bilis.
Scbwannom, n л. неврином -> neurinoma.
Schwannschc Scheide : обвивка ил Шиан, невриле-
ма —» neurilemma.
Schwanz, m : опашка -4 cauda.
Schwaozkern, Schweil kern, m : опашато ядро (в глав
ния мозък) -4 nucleus caudatus.
schw'anzwärts : опашен, откъм ипашкатз. кауда-
леи *—» caudalis.
schwarz : черен
niger.
Schwarzdurchfall, /и, Schwarzruhr, / : мелена -» m el
aena.
Schwarzfärbung. / : черно оиистянаис, пигментациям
nigrities.
SchwarzWasserfieber, n : ячермоводна треска“, черно
пикочна треска -* feb ris biliosa haemoglobin-
urica.
Schwarzwucherhaut, / : акаитозис иигрнканс -4
acanthosis nigricans.
Schweigesucht, / : задръжка на речта, мутмзъм -4-
mutismus.
Schweinebandwurm, Schweinefinnenbandwurm, т: свин
ска тения, въоръжена тения -» Taenia soliu m .
Scbwetnefinoe, / : свински цнетицерк —>Cysticercus
cellulosae.
Schweineschmalz, Schweinefett, n : свинска мас - +
adeps suillus.
Schweiße
Seitenventrikel
1086
'Schweiß, w : пот —> stufor.
— , englischer : епидемична милиария -> m iliaria
epidemica.
Schweinbläschen, n 'p l : милиария —> m iliaria.
Schweißblätterchen, n pl : милиария иьрху червени
панули —> m iliaria rubra.
Schweißdrüsen, f pi : нотни жлези -> glandulae
sudoriferae.
Schweißdrüsenadenom, n : аденом на потна жлеза,
хидр(о)лденом —» hidradenoma.
Schweißdrusenentzündung, / : възпаление на нотни
жлези, хидраденит —> hidradenitis.
'Schweißfieber n : епедемнчна милиария —» m ili a r i a
epidemiса.
Schweißfriesel, т : мплиариа —» m iliaria.
—, epidemischer : епидемична милиария —> m ilia r i a
epidemica.
Schweißpore, / : потна пора —>ponis sudoriferas.
Schweißsekretion, / : потоотделяне, днафореза —»
diaphoresis.
Schwelle. / : праг, предел -> limen.
Schwellkörper, m : пещерното тяло, кавернозно
тяло —» corpus caz'eniosnm.
Schwellung, / : подуване, нодпухване -* intumescen
tia ; локално подуване, нодпухване или оти
чане, тургесцентност -> turgescentia.
— , wassersüchtige : оточно подуване, едем(а) -»
oedema.
schwer, schwierig : труден, мъчен
difficilis ;
тежък, сериозен, опасен --> g r a v i s .
Schwerhörigkeit,/: затруднено чуваме, днзакузпс-»
dysаси sis.
Schwermut, / : меланхолия —» melancholia.
schwertförmig, schwertartig: мечовнден, ксифоиден—»
xiphoideus.
Schwertfortsatz, m : мечовнден израстък -> p ro c e s -
sus xiphoidens.
schwerverdaulich : мъчносмилаем, несмилаем —» z/h/ i-
gesribilis.
Schwiele, / : мазол, мазолесто задебеляване на ко
жата
callositas.
.schwielenartig, schwielig : мазолест, дебелокож -*
callosus.
Schwielenbildung, / : мазолесто задебеляване на ко
жата, мазол
callositas, callus (2J.
Schwind beulen, f i p i : коликватна туберкулоза на
кожата, скрофулодерма -» scrofuloderma.
Schwindel, m : световъртеж, виене на свят, верти-
го
vertigo.
Schwindflechte, / : вьлчанка, лупус -> lupus, lupus
vulgaris.
Schwindsucht, / : охтика, фтиза -* p hthisis (1),
phthisis pulmonum, tuberculosis.
schwindsüchtig : охтичав, туберкулозен
phthisi
cus, tuberculosus.
Schwingung. / : колебание, трептене -» o s cillatio;
трептене, трептение, вибрация -» v i b ra tio .
Schwirren, n : трептене, фремптус fr e m itu s.
Schwitzbläschen, tilpi : мехурчест обрив -» hyd-
roa.
Schwitzen, n : потене -» sudatio.
— , starkes: силно потене, диафореза -* diapho
resis.
’Schwund, m : силно измършавяване, атрофия —>
atrophia ; чезнене, атрофия —> phthisis (2) ;
изсъхване на организма (атрофия на органи
и системи), линеене, маразъм m a r a sm u s (I);
узура —» usura.
Sclerema neonatorum : склерема (у новородени) —>
sclerema.
*Sclerodermia diffusa : дифузна или прогресираща
склеродермия —> sclerodermia diffu sa .
‘Scleroedema adultorum (Buschke) : склередем у въз
растни -» scleroedema adultorum (BuschkeJ.
•Sebolith, m : себолит, камък в маетна жлеза -» s e
bolit has.
•Stoe ггhoe, / себорея -» seborrhoea.
seborrhoisch : себореей —> seborrhoicus.
Sebum palpebrale : секрецията на glandulae t.irs.i-
les —> sebum palpebrale.
Seclusio, / : секлузия (в окото) -> seclusio.
S e c ti o ,/ : сециране, рязане, разрязване -> sec-
tin (l).
—
alta : налпубнена цпстотомия или литотомпя ->
sectio alta.
Sedativa,/////: седатива, седатпвни лекарства ->
sedativa.
Sediment, // : седимент, утайка -> sedimentum .
Sedimentierung, / : седиментация, седиментиране,
утаяване —» sedimentatio.
Seekrankheit, / : морска болест -> morbus na uticus.
seelisch : душевой, психичен
psychicus.
Segel, и : крило на атрио-вентрикулна клапа ->
cu spis (2) ; покривало, завеса, платно —►
velum.
Segment, n : сегмент, отрязък —» segmentum.
Segmentation, / : сегментация, сегментирано —»
segmentatio.
Sehachse, / : зрителна ос -» linea v is u s.
Sehen, n : зрение -* visio.
Sehhügel, m : зрителен хълм, зрително възвишение,
таламус —* thalamus.
Sehloch, n : гледен, зеница, пулила —>pu p illa .
Sehne, / : сухожилие -> tendo.
—, fiächenhafte : разтеглица (сухожилиа), апонев
роза aponeurosis.
Sehnenentzündung, / : възпаление на сухожилието,
тендинит —» tendinitis.
Sehnenhaube des Schädels : сухожилният покрив на
черепа —>galea aponeurotica.
S eh ne nh au t,/: разтеглица (сухожилна), апоневро
за —> aponeurosis.
Sehnennaht, / : шев на сухожилие, тенорафня, тен-
дорафия —» tenorrhaphia.
Sehnenreflex, m , Sehnenphänomen, n : сухожилен ре
флекс —»reflexus- tendineus.
Sehnenscheide, / : сухожилно влагалище
vagina
tendinis.
Sehnenscheidenentzündung, / : възпаление на сухо
жилно влагалище, тендовагинит —* te nd o va
ginitis.
Sehnenschmerz, m : болка в сухожилието, теиалгкя-»
tenalgia.
Sehnerv, m : зрителен нерв -» nervus opticus.
Sehnervenatrophie, / : атрофия на зрителния нерв - »
atrophia nervi optici.
Sehnervenkreuzung, / : кръстовище на зрителните
нерви —> chiasma opticum.
Sehnervenpapille, / , Sehnervenkopf, m : напила на
зрителния нерв —» p apilla nervi optici.
Selmervenschwund, ш : атрофия на зрителния нерв—>
atrophia nenn optici.
sehnig : сухожилен —►tendineus.
Sehorgan, n : орган на зрението —> orgo/mw visus.
Sehschärfe, / : зрителна острота, острота на зре
нието, нпзус —> visits.
—
-, übernormale : енръхнормална зрителна остро
та —>oxyopia.
Sehschwäche, / : слабост на зрението, астенопия
asthenopia ; намалено зрение, амблиопия -»
amblyopia.
Sehstrang, /« : зрителен път -> tractus opticus.
Seihen, n : прецеждане, колация, филтриране —►
colati о.
Seite, / : страна —>latus1.
Seitenlage, / : странично или латерално положе
ние
decubitus lateralis.
Seitenstechen, //, Seitenschmerz, /я: бодежи в гьрднте,
плевродпния -+ pleurodynia.
Seitenstrang, m : латерален, страничен стълб от
бяло вещество на гръбначния мозък —» f u n i
culus lateralis.
Seitenventrikel, m : страничен вентрикул, с транич
но мозъчно стомахче -» ventriculus lateralis
seitlich
1087
Serumprophylaxe
seitlich, seitwärts: страничен, отстрани, латерален
lateralis.
Seituartsbeugung, / : прегъване встрани, латеро-
флекспя -* lareroflexio.
Seituärtslagerung, / : странично изместване, лате-
ршпознция —» lateropositio.
Seiluârtsneigung, / : наклоняване встрани, латеро-
нерзия —> laterovrrsio.
Sekrel, п : секрет (на жлеза) —* s ec retum.
Sekrete, nipi : секрети —>secreta.
Sekretion, / : секреция, секретиране —» se cretio.
—, äußere : външна секреция —» secretio externa.
—, innere: вътрешна секреция -» secretio interna.
—, \ermehrte : прекомерна секреция -> /lux a s .
sekretorisch : секретореи, отделителен -» se c r eto
rius.
Sektion, / : секция, аутопсия —» a utop sia , sec-
n u (2) ; дисекция, секция, некротомия —» пес-
rotomia (2).
—.
gerichtliche : съдебномедицинска аутопсия
sectio legalis.
sekundär : страничен, колатерален —» c olla tera lis ;
секундарен, втори, вторичен -* sec undarius.
Sekundärheilung einer Wunde : вторично заздравяване
на рана с нагнояване —» per secundam.
Sekundärinlektion, / : вторична инфекция —» in fe c
tio secundaria.
SelbslauMbsuug, / : саморазтваряне, автолиза —»
autolysis.
Selbstbeeinflussung, / : самовнушение, автосугес-
тия —» autosiiggestio.
Selbstbefleckung, Selbstbefriedigung,/: ръкоблудие,
онанизъм, мастурбация —» ona nisnms.
Selbslinfeklion, Selbstansteckung, / : автоинфекция,
автогенна инфекция —* a utoinfectio.
Selbstmord, т : самоубийство -* suicidittm.
Selbstmordversuch, Selbsttötungsversucb, ni : опит за
самоубийство —* tentamen su icidii.
selbständig : самостоятелен, самороден и др.
ti i оpathicus.
selbsttätig : самороден, самовъзникнал, автогенен —»
autogenes.
Sei bst Verdauung, / : самоемнланс, автолиза -+ auto-
lysis.
Selbstvergiftung, / : самоотравяне, автоннтоксика-
ция
autointoxicatio.
Selbstwendung, / : спонтанна верэпя -* versio spon
tanea.
Selektion, / : селекция, избиране, подбор —> selec
tio.
Selhanovsche Probe ; проба на Селиванов —» Seli-
van ovi testum.
Sella turcica : турско седло —> sella turcica.
Seminom, n : ссмином -♦ seminoma.
Sémiologie, Semiotik, / : симптоматология -> sym-
piomaiologia.
semipermeabel : семнпермеаСнлеи, полупропуск
лив —>setm permeabit is.
Seneszenz, / : сенссценция, стареене, застаряване-*
senescentia.
Senfpapier, n : синапена хартия —> charta sin api-
sata.
Senlteig, Senfpflaster, Senfpapier und deren Anwen
dung : прилагане на синапена хартия н др.,
синализъм -* sinapismus.
senil : ссннлен, старчески —* s e nilis.
Senilitas praecox ; раина старост —i seniIis mus .
Senium, n : сеииум, старост (слабостта) —* s e nium .
Senker, m : мускул, спускач, депрссор depres
sor (JJ.
Senkfuß, m : плоско стъпало -> pes planus.
Senkmagen, m : смъкване, спадане на стомаха,
гастроптоза —» gastroptosis.
Senkung,/ : спускане, спадане, смъкване, десцен-
зус —♦ descensus.
SeokungsblutfÜlle, Senkungshyperämie, / : застой на
кръвта, хнпостаза
hypostasis.
Senkungsreaktion (S.R), Senkangsgescbwindigkeit (S.G>
/ : реакция на утаяване на еритроци
тите (РУЕ), скорост на утаяване на еритро
цитите -> sedimentatio erythrocytorum.
Sensation, / : сетивност, усет, усещане
sensatio.
sensibel : сензибнлен, осезаем
sensibilis.
Sansibilisator, m : фиксатор, амбоцептор —> ambo
ceptor.
Sensibilisierung, / : ееизнбнлизиране, сенсибилиза
ция -» sensibilisatio.
sensitiv : сензитивен, осезателен, чувствителен
sensitivus.
sensorisch : сензорен, сетивен, чувствуваш -* s en
sorius.
Sensorium, n : съзнание, „орган на съзнанието*
sensorium.
Separation, / : сепарация, сепариране, отделяне —»
separatio.
Separator, m : сепаратор, разделител -> separa
tor.
Sepsis, / : сепсис, „отравяне на кр ъвта“
sepsis*
septicaemia.
—» kryptogenetische : криптогенен сепсис —> se p sis
cryptogenes.
—
lenta : хронносепснс —> sepsis lenta.
—, metastasierende : метастазиращ сепсис, пие
мия
pyaemia.
Septîkimîe, / : сепсис -* s epsis ; септицемия, септн-
кемпя -> septicaemia.
Septikopyämie, f : септнкопнемия —> septicopyae -
mia.
septisch : септичен -* s epticus .
Septulum, n : преградка —» septulum.
Septum, n : септум, преграда —» septum.
—
nasi : септум на носа, носна преграда -» s ep
tum nasi.
Septumdeviation, / : изкривяване на носната прегра
да —> deviatio sepsi nasi.
Sequester, m : секвестър —> sequestrum.
Sequestration, / : секвестрация -» sequestratio.
Séquestrotomie, / : отстраняване на секвестър, не
кротомия —» necrotomia (J).
Serodiagnostik, Serumdiagnostik, j : серодиагности
ка —> serodiagnosis.
serös, serosus : серозен, серумен, водкпет
sero
sus.
serofibrinös : ссрофпбрштозен -* s er o/ibrinosus.
Serologie, / : серология
serologia.
Seropneumothorax, m : хидропнсвмоторакс
hydro-
pneumothorax.
seropurulent : серопурулснтсн, серозно-гноен —♦ se -
ropiirulentus.
Seroreaktion, / : ссрологнчна реакция —» s e ro re a c -
tio.
Serosa, / : сероза, серозна мембрана или ципа -*•
serosa.
Serositis, / : серозит -» serositis.
serpiginös : пълзящ -> serpens1.
Serum1, n : серум
serum1.
Serum-, n : серум за лечебни it профилактични
пели -> serum*.
—, zytotoxisches : цитотоксичен лнтирстикуларен
серум, серум на Богомолец -* B ogômolecî
serum.
Serumalbumin, n : серумен албумин —» seroalbumi-
niim.
Serumglobulin, n : серумен глобулин -* s e rоglobu
linum.
Serumhepatitis, / : серумен хепатит, иноку лацио-
нен хепатит -> serohepatitis.
Serumikterus, homologer : хомоложна серумна жъл
теница, серумен хепатит —\ serohepatitis.
Serumkrankheit, / : серумна болест
morbus seri.
Serumprophylaxe, / : серумна профилактика -» s e
roprophylaxis.
Serumtherapie
1088
Solarium
Serumtherapie, Sérothérapie,/: серотерапия, се
румно лечение —»sero 'herapia.
Seuche, / : епидемия —» epidemiа.
•»euchenhaït : епидемичен —» epidemicus.
sexual, sexuell : сексуален, полой —» se x u a lis.
Sexualleben, « : rrtлов живот —>vita sexualis.
sexuelle Begierde, Sexuallust, / : п п.тпео желание,
полово влечение, либидо —>libido se xu alis.
—
Leichenschändung- ; полово извращение върху
трупове, некрофилия —>necrophilia.
—
Schändung : ебсзчестппане -■» s t u p r u m .
Sezieren, n : рязане на трупове, дисекция -» d i s
sectio, necrolomia (2).
S-förmig : имащ формата на пукната S, ciinmiiii-
деп -? sipuwi.ieus.
Siieehansclies .syndrom : синдром на 11!и(х)ан, хпно-
Флдпа кахексия ->cachexia hypophysäria.
'Sliigellabakterium, и : дизентерийна бактерия Ши
та ■-•>Воneriпт dysenteriae Shiga.
Sialadenitis, / : си.иадсинг -•> sialadeniti.s.
Sialagoga, n>pl : oi.i .iarora, слюпкогоннн средства -*
sialajoga.
Sialographie, / : амлография —>sialogrnphia.
Sialojiih, m : елк нчен камкк пли конкремент -»
сdeulus saliaulis.
Sialolithiasis, / : сил юлптиаза —>sialolithiasis.
SiaJurrhoe, / : спадорея. слюнкоточснис —> s i a l o r -
Пг.
sichelförmig ; сърповиден -» falciformis.
Siderose, / : сидероза —» siderosis.
Siderosis bulbi : сидероза на очната сбыта —> side -
ro'iis nulli.
—
cutis : сидероза на кожата —»siderosis cutis.
—
pulmonum : сидероза на белите дробове —» s i -
•ferocis ри:питат.
,
siebàhnlich. siebförmig : решетовиден, стмонден
oi миндалем —» ethmoidalis.
.‘ iehbein, и : решетъчна кост —>os ethmoidale.
Siebbeinentzündung, / : итмешднт —» e thm o iditis.
Siebbeinhöhlen, Siebbeinzellen, f i p l ; Siebbeinlabyrinth,
и : егчоидалнп синуси, решетъчни клетки, ре
шетъчен лабиринт
sinus ethmoidales.
siebförmig : решетоииден, ситообразен —» c r ib r i -
formis. ethmoi ''alis.
siedend : врят, кипящ —>fervens.
Sigmoiditis, / : сигмоидиг —» sigmoiditis.
Signatur, S ignatu ra ,/: сигнатура (в рецепта)—»
signatura,
Silicotuberculosis, fiIikotuberkulöse, / : силикотубер-
кулоза —т silicotuberculosis.
Silikose, / : силикоза -» silicosis.
Similia similibus curantur : подобното се излекува c
подобною —» similia similibus curantur.
Siramondssche Kachexie o d e r Krankheit ; болеет на
Симондс, хппофнзна кахексия ~» c a c h e x i a
hypophysaria (morbus Simmondsi).
Simulation, / , Simulieren, n : симулация, симули
ране —>simulatio.
simultan: симулгамен, едновременен —» s i m u lt a
nen s.
Sinapismus, m : епнапизъм, синапена лапа -> s i n a
pismus.
Sinciput, n : сшишпут, лоб -* sinciput.
Singultus, m : хълцане, хълцавнца -* singultus.
Sinn, m : усет, сетивност -» sensus.
Sinnesorgane, n !p l : органи на чуистиата, анализа
тори —»organa sensuum.
Sinnestäuschung, optische : оптическа измама, фан-
тасма —»phantasma.
Sinnes»ahrnehmung, / : аперцепция -» apperceptio.
minuits : извиващ ce, лъкатушещ, c кухини —»
sinuosus.
Sinus, m : синус —»sinus.
—
caroticus: каротнден синус -» sinus caroticus.
—
durae matris : синуси на твърдата мозъчна об
вивка —»sinus durae matris.
Sinusitis, Sinuitis, / : синузит, сииуит —> s in u sitis .
Sinusknoten, m : синусов възел, възел на Кит
(Кейт)-Флак -* nodus sinuatrialis.
Sinusphlehitis, / : сииосо» флебит —> si nusphl ebi
tis.
Sinusthrombose, / : синусова тромбоза-» sinus-
thrombosis.
Siphonom, n : цилиндром —» cylindroma.
Sippysciie Kur : лечебен метод на Сипи - » S ipppi
сига.
Sirupus, т : сироп —» sirupus.
Sitieirgie, / : сптисиргия, болестно отказване от
хран а
sitieirgia.
Sitiomanie, / : а п нома пия, ненаситност sit(i)o-
mania.
Sitiophobie, / : ептиофобия —» sit(i)oph obia.
Sitkovskisches Zeichen : симптом на Си тковски —»
Sithov.ski symptoma.
Situs inversus viscerum : пре обърн ато р азп ол ожен ие
на вътрешните органи -» situs inversus vis
cerum.
Silz, m : седалище, място —» sedes fl).
Sitzangst, / : акатизия -» acathisia.
Sitzbein, n : седалищна кост —» os ischii.
Skabies, / : скабиес, краста -» scabies (1).
Skala, / ; стълба -> scala.
Skalpell, n : скалпел -» scalpellum.
skapulaг : скаиуларен, лопатков -» scapularis.
Skarilikation, / , Skarifizieren, n : скарификация, ска-
рнфицирапс —»scarificatio.
Skarlalinoid, n : скарлатинозна рубеола -» rubeola
scarlatinosa.
Skatophagie, / : ядене на изпражнения, копрофа-
Iия - » coprophagia.
Skellett, n : скелет -» skeleton.
Skiaskopie, / : скиаскопия -» skiascopia.
Skiera, / : склера, склеротика -» sclera.
Skleradenitis, / : склераденит -» scleradenitis.
Skleralstaphylom, n : стафилом на склерата -» sta
phyloma sclerae.
Skierektasie, / : склеректазия —» sclerectasia.
Sklerektomie, / : склеректомия —» sclerectomia.
Skierem, Sklerema, n : склерема -» sclerema.
Skleritis, / : склерит —» scleritis.
Skleroderma, n : дифузна или прогресираща склеро
дермия —» sclerodermia diffu sa .
Sklerodermie, / : склеродермия —» sclerodermia.
—, diffuse : дифузна или прогресираща склеродер
мия —> sclerodermia diffusa.
—, insellünuige : ограничена или локализирана
склеродермия —» sclerodermia circumscripta.
Sklerom, n : склером(а) —» scleroma.
Sklerose, / : склероза —» sclerosis.
—, multiple oder inselifirmige oder herdförmige : мул-
типлена или дисемннирана склероза —» sclero
sis disseminata.
sklerotisch, sklerosiert : склеротичен, затвърдял,
уплътн ен
scleroticus.
Skleroloinie, / : склеротомия —» sclerotomia.
Skolcx, m : сколекс, главичката на тениите -» sco-
Iex.
Skoliose, / : сколиоза -» sco liosis.
Skorbut, m : скорбут -» scorbutus.
Skotom, n : скотом, скотома —> scotoma.
Skrofuloderm, n : скрофулодерма -» scrofuloderma.
Skrofulöse,/, Skrofeln, fipl, Skrofelkrankheit,/: скро-
фулоза, скрофули, живеница -» scrofulosis.
skrotal : скротален —» scrotalis.
Skrotum, n : скротум, мъдна торбичка —» scrotum.
Skybala, nipt : твърди фекалии топки -» scybalum.
Smegma, n : смсгма —» smegma.
Sodbrennen, n : cropyxa, сгоренина, пирознс -» ри-
rosis.
Sodoku, m : содоку -> morbns morsus M uris.
Sodomie, / : содомия, педерастия —» sodomia.
sogleich : веднага (в рецепти) -» statim.
Solanismus, m : соланизъм —» solanismus.
Solarium, n : солариум, соларий —» solarium.
solitär
1089
Spina
s o litär : со ли тарен, самотен, отделен, единичен -»
solitarius.
Solventia, nfpl : солвсптк
solventia.
somatisch : соматичен, телесен
somaticus.
Sommercholera, / : нашенска холера -> cholera no
stras.
Sommerkatarrh , m : летен ката р, сснна тр ес ка, х ре
ма или астма —> catarrhus aestivus ; пролетен
{летен) катар на очите —> conjunctivitis ver
nalis.
Sommersprossen, f}p l %Sommerflecken, m\pl : лу нички,
ефелиди -» ephelides.
Somnambulismus, m : сомнамбулизъм —> so mna mbu
lismus.
Somnüoquic, / : сомнплоквня, говорене на сън -»
somniloquia.
Somnolenz, / : сомнолснцкя, сомнолентност -» s o m
nolentia.
Sonde, / : сонда (тънка) -> specillum.
Sondierk aMieter, m : сонда, кат етъ р
catheter.
Sonnenbad, п : слънчева баня -» balneum so lis .
Sonnenhestrahlunç, / : излагане на с лънц е, слънчеви
бани -> insolatiо (I).
Sonnenbräune, / : хслиокса пто за, з ага рян е, мурга-
ност от слънце —* helioxanthosis.
Sonnenbrand, m : слънчево обгаряне, слънчева ери-
“i'M.i
erythema solare.
Sonnenganglion’, n : слънч ев нервен възел —> gan
glion coeliacum.
Sonnengebräuntheit, / : пигментиране на кожата от
слънце, хелноксантоза » helioxanthosis.
Sonnenjrenecht, n : слънчев сплит
plexus coelia
cus.
Sonnenlichtbehandlung, Sonnenkur, / ; слънцелечеиис,
химиотерапия -» heliotherapia.
Sonnenstich, m : слънчев удар , хелп оз а, слънчасва-
»ч*
heliosis.
•sonor : сонорен, звучен -» son orus.
Soor, m : coop, млечница -> stomatomycosis.
Soorpilz, in : дрождеиодобна гъбичка, причинител
ил coop -» Candida albicans.
Sopor, m : сопор, унесеност -» sopor.
soporos : сопорозен -> soporosus.
Spätgeburt, / : закъсняло раждане —> partus sero
tinus.
Spätrachitis, / : късен рахит -» rachitis tarda.
Spalte. /: цепнатина, цепка -» crena, fissura (пук-
w.:тина). hiatus, rima.
Spalin/fnung, / : устие —» stoma (1).
Spaltung. / : разцепване, разрязване, разрез -» dis
ci sio.
Spaltungsirresein, n : шизофрения ~» schizophrenia.
Spaliuirbel, m : цепка на гръбначния стълб -* spi
nn bifida.
„spanischer Kragen“ : парафимоза -> paraphimosis.
Spanner, m : нап регач, обтегач, лзопвач (мускул)-»
tensor (musculus).
Spannung. / : напрежение, налягане, тензпя -» ten
sio; напрежение, тонус —» tonus.
—.
vermehrte : увеличение на нап режението в оч
ната ябълка -> hypertonia.
Spannungsirresein, n : кататония -> catatonia.
Spannungszustand des Gcivebes: състояние на нор
мално напрежение на тъканите, тургор -* tur
gor.
spasmodisch, spasmisch : спазмоднчеп, спазматичен -»
spasmodicus.
spasmogen : спазмогенен -» spasrnogenes.
Spasmolyse, / : спазмолиза
spasmolysis.
Spasmolytika der gla tt e n Muskulatur : сп аз молпткцн
на гладката мускулатура -» spasmolytica.
Spasmophilie, / , spasmophile Diathese : спазмофи
лия -* spasmophilia.
Spasmus, m : спазъм, тоничен гърч -» spasmus.
spastisch : еластичен, спазмодичен -» sp asmo di
cus.
spastischer Gang : спастнчна находка -» ing ressus
spasticus.
—
liens : еластичен илеус —» ileus spasticus.
—
Schiefhals : еластична крива шия, еластична
тортнколпя -> torticollis spastica.
Species, f pi : спецнес, чайна смес, сбор от бал
ки -> species.
—
diureticae : диуретичен или пикочогонен чай -»
species diureticae.
—
laxantes : слабителен чай -* species laxantes.
—
nervinae : успокоителен чай
species nervi
nae.
—
pectorales : гръден чай -» species pectorales.
Speiche, / : лъчева кост, радиус -> radius.
Speichel, m : слюнка -» saliva.
Speicheldiastase, / : птиалин -» ptyalin um .
Speicheldrüsen, fjpi : слюнчени жлези -» glandulae
salivates.
Speicheldrüsenentzündung, / : възпаление на слюнче
на жлеза, сиаладенит -» sialade nitis.
Speichelfluß, m : слюнкотечение, сналорея -* sia -
Iorrhoea.
Speichelslein, m : слюнчен камък или конкремент-»
calculus salivalis.
Speichennerv, m : радиален, лъчев нерв, радиа лис
(нерв) -» nervus radialis.
Speichenschlagader, / : лъчева или радиална арте
рия -» arteria radialis.
Speicherungskrankheit, / : тезаурнзмоза -» th esau
rismosis.
Speise, / : храна, ястие —» cibas.
Speisebrei (im Magen), m : химус -* chyrnus.
Speiseröhre, / : хранопровод
oesophagus.
Speiseröhrenenzündung, / : възпаление на хранопро
вода, езофагит —> oesophagitis.
Speiseröhrenkrampf, m : спазъм на хранопровода,
езофагоспазъм -» oesophagosp a sm us.
Speiseröhrenstenose, / : стеноза на хранопровода -»
oesophagostenosis.
Speisesaft, m : чревна лимфа, хилус -» chylus.
Spekulum, d : спекулум -» speculum.
Spender, m : дарител, донатор, донор -» donator.
Sperma, n : сперма, еякулат, семе -» Sperma, se
men (2).
spermatisch : спермен, семенен -» spermaticus.
Sperma toge nese, / : сперматогенеза -» spermatoge
nesis.
Spermatorrhoe, / : сперматорея -> spermatorrhoea;
полиспермия -» polyspermia (2).
Spermatozele, / : сперматоцеле -» spermatocele.
Spermatozoon, n (pl (Spcrmatozoen) : сперматозоид,
мъжка полова клетка —»spermatozoon.
Spermatozystitis, / : сперматоцистнт, везикулит -♦
spermatосуstitis.
Spermaturie, / : сперматурия -» s per maturia.
Spermium, n {pl Spermien) : сперматозоид, мъжка
полова клетка -> spermatozoon.
Spermovium, n : оплодената яйцеклетка -» sperm-
oviurn.
Spezifika, njpl : специфика, специфични лекар
ства
specifica.
spezifisch : специфичен, особен, характеристичен
specificus.
Sphacelus, m : сфацел, влажна гангрена -» sphace
lus.
Sphärozytose, / : сфероцитоза -* sphaerocytosis.
Sphinkter, m i сфинктер, евнвач, стега ч (муску л)-»
sphincter (musculus).
—
Oddii : сфинктер на Оди -» sphincter Oddii.
Sphygmogramm, n : сфигмограма, иулсова крива -»
s phygmogramma.
Sphygmographie, / : сфигмография -* sphygmog ra-
phia.
Sphygmomanometer, n : сфигмоманометър -» sp hyg -
momanometrum.
Spina, / : шип, бодил -* spina.
«59 Медицинска терминология
Spina
юэо
Stachelzellenkrebs
Spina bifida : цепка на гръбначния стълб —» spin a
bifida.
—
—
occulta : скрита цепка на гръбначния стълб-*
spina bifida occulta.
—
iliaca : илиачна спина, хълбочсн бодил -» s p i
na iliaca.
—
scapulae : лопатков гребен —» spina scapulae.
—
ventosa : туберкулоза на фаланга на пръст -»
spina ventosa.
spinal : спинален, гръбначен, гръбначномозъчен ~>
spinalis.
Spinalanästhesie, / : спинална анестезия, рахиапс-
стезия -» r(h)achianaesthesia.
Spinalapoplexie, / : спинална апоплексия, хемато-
миелия -* haematomyelia.
Spinalgie, / : спиналгия, симптом на Петрушки -»
spinalgia.
Spinaliom, п : сшшалном, сгшноцелулареи епнтелпом
или рак, канкроид -» epithelioma spinocellu
lare.
Spinalparalyse, spastische : еластична гръбначномо
зъчна парализа -> paralysis spinalis spastica.
spindelförmig : вретеновиден -> fu siformis.
Spindelbaare, nipi : възлести косми -> pili monili
formes.
Spinnenfingrigkeit, / ; арахнодактнлия -* a ra chno
dactylia.
Spinnwebebaut, / : лаяжиновидна мозъчна обвивка,
арахноидея -* arachnoidea.
Spiralbruch, т : спирална фрактура -» fra ctura spi
ralis.
Spirille, / : спирнла -* Spirillum.
Spirituosen, nipi : спиртни натггки -> spirituosa.
Spiritus, m : спирт, алкохол —> alcohol ; алкохол,
пречистен винен спирт —» spiritus vini.
Spirochäte, f : спирохета —» Spirochaeta.
Spirochaetosis, / : спирохетоза
spirochaetosis.
—
arthritica : артритна спирохетоза, болеет fia
Райтер ~* spirochaetosis arthritica.
—
bronchialis : бронхиална спирохетоза на Касте-
лани -* spirochaetosis bronchialis.
Spirometrie, / : спирометрия -> sp irom etria.
Spital, n : болница -* hospitalium, nosocomium.
Spitalbrand, m : болнична гангрена -» gangraena
nosocomialis.
spitz : островръх -» acuminatus, acutus (2).
Spitze, / : връх -* apex, cuspis (1).
Spitz fuß, m : конски крак —» pes equinus.
Spitzkopf, m : коническа глава, оксицефалня —» оху -
cephalia.
Spitzpocken, fip l : лещенка, варицела -* va ricella .
Splanchnologie, / ; спланхнология —» splanchnolo
gia.
Splanchooptose, / : спланхноптоза, внецероптоза —>
visceroptosis.
Splenektomie, / : спленктомия -* splenectomia.
Splénisation, / : спленизация —» s pleni sa tio .
Splenomegalie, / : спленомегали» —» splenomegalia.
Splenoptose, / : спленоптоза, подвижен далак -*
splenoptosis.
Splénotomie, / : спленотомия -* splenotomia.
Splenozytenleukämie, / : моноцитна левкемия -* leu k
aemia monocytotica.
Splitterbruch, m : раздробена фрактура -> fr a c tu ra
comminutiva.
Spondylarthritis, / : спондилартрит -» sp o n dy la rth
ritis.
—
ankylopoëtica : анкилозиращ спондилартрит, бо
лест на Бехтерев -» spondylarthritis ankylo
poëtica.
—
ankylopoëtica, Strfimpell-Mariev Form : ризоме-
лична спондилоза ( = анкилозиращ спондилаг»-
трит), форма на Щрюмпел-Марй -* spo ndylosis
rhizomelica.
Spondylarthrosis, / : спондилартроэа,'* вертебрална
(прешленна) артроза -» spondylarthrosis.
•Spondylitis, / : спондилит^-* sp o nd ylitis.
Spondylolisthesis, / : спондилолистеза, хлъзване на
прелшлен -* spondylolisthesis.
Spondylopathia deformans : деформираща спондило
за —>spondylosis deformans.
Spondylose, / : спондилоза, вертебрална (ирешлен-
на) анкилоза -♦ sp ondylosis.
Spondylosis deformans ; деформираща спондилоза -*
spondylosis deformans.
Spondylotomie, / : рахиотомия —>r(h)achiotomia.
Spongiosa, / : гъбесто вещество —»substantia spon
giosa.
spongiös : снонгнозен, гъбест, порест —>sp o ng io
sus.
spontan : спонтанен, неволен, произволен —* sp on
taneus.
Spontanpneumothorax, m : спонтанен пневмоторакс-*
pneumothorax spontaneus.
sporadisch : спорадичен, единичен, неепидемнчен —>
s рогadieus.
Spore, / : спора -> spora.
Sporn, m : шпор, шип
calcar.
Sporotrichose, / : споротрихоза ~* sporotrichosis.
Sprache, / : език, говор, реч
lingua1.
—, näselnde : носово говорене, риноладия rhino
lalia.
Sprachheilkunde, / : логопедия -» logopaedia.
Sprachlautbildung, deutliche : членоразделеност на
речта, артикулация -* a rticulatio-.
Sprachlosigkeit, / : алалия —> ala lia.
Sprachzentrum, m : център на говора -> centrum
orationis.
—, motorisches : център на Брока —»Brocai (gyru s
e t) centrum.
Sprechangst, Sprechscheu, / : страх от говорене, л а -
лофобия —> lalophobia.
Sprechunfähigkeit, / : липса на говор, алалия -►
alalia.
springend : скачащ, подскачащ -* saltatorius.
Springwurm, m : острица —* Enterobius vermicu
laris.
Spro3pilze, m jp l : бластомиецети, дрождеви гъбич
ки -* Blastomycetes.
Sprue, / : спру -►psilosis (2), psilosis linguae.
Sprungbein, n : скочна кост, талус -> ta lu s .
Sprunggelenk, oberes : скочна пли глезенна етавз„
талокрурална става —» articulatio talocruralis.
Spülwurm, m : аскарис лумбрикоидес -> Ascaris-
lumbricoides.
Sputum, n : храчки, храчка —» sputum.
—,' blutig gefärbtes : кръвенисти, сангвннолентнц
храчки -* sputum sanguinolentum.
—, blutiges : кървави храчки —> sputum cruentam.
—
coctum : слузно-гнойни храчки -> spu tu m coc
tum.
—
crudum : слузни, слузести храчки -+ sp ut um
crudum.
—
fundum petens : храчки, потъващи на дъното,
във вода -* sputum fundum petens.
—
globosum : топчести храчки -* sputum globo
sum.
—, münzenförmiges : монетни, монетовидни храч
ки -* sputum nummulare.
—
nummulare : монетни, монетовидни храчки ->
sputum nummulare.
—
rubiginosum : рубигинознн, ръждиви храчки
sputum rubiginosum.
—
sanguinolentum : сангвинолентни, кръвенисти
храчки -* sputum sanguinolentum.
—
serosum : серозни храчки -> sputum serosum*
stabil : стабилен, устойчив -* s tabilis .
Stabsichtigkeit, / : астигматизъм -> a stigmatism us*
Stachel, m : шип, бодил -* spina.
Stachelflechte, / : питириазис рубра пиларис -* p i
tyriasis rubra pilaris.
Stäche Ixe lienkrebs, m : спиноцелуларен рак или епн-
телиом, спиналиом, канкроид -» e pitheliom a
spinocellulare.
Stadium
Stadium, n : стадий, период -» stadium.
ständig : постоянен, непрестанен -» pe rp etu as .
Stärke, / : нишесте, скорбяла -» a m y lu m .
—, tierische : животинска скорбяла, гликоген -»
glycogenum.
stärkeartrig, stärkemehlbaltig : нишестен -» a m y la -
ceils.
stärkend : усилваш, роборнращ—» roborans ; укреп
ващ. тонизиращ, тоничен -» /он/си.?.
Stagnation, / : стагнация, кръвен застой, стаза -»
stagnatto, stasis.
Stamm, m i ствол -» truncus (2).
Stammeln, n : дпелалия -» dyslalia.
Staphylitis, / : стафилит. увеит -» staphylitis.
Staphylodermb, Staphylodermie, f : стафнлодермия-»
staphylodermia.
Staphylokokkus, гл : (р/ Staphylokokken) : стафило-
кок -» Staphylococcus.
Staphylom, n : стафилом, стафилома —» sta phylo
ma.
Star, grauer : катаракта, «сиво перде"
cataracta.
—, grüner : „зелено перде", глаукома, глауком —»
glaucoma.
stark : силен —»fortis.
sta rr : «дървен, пкочанен, вкочаняеал, ригиден —>
rigidus: неогъвасм -» inflexibilis.
Starre, / : вцепененост, вкочанясвано -> rigidita s
(1-2), rigor (1).
Starrkrampf, m : тетанус -» tetanus- .
Starrsucht, / : каталепсия -» c atalepsia.
Stase, / : стаза, застой -» stasis.
stationär : стационарен, неподвижен, непрогресн-
раш (за болеет) -> stationarius.
statisch : статичен -» sta ticus .
Stalokonia, / : статокония, отокония (в у х о то)- »
statoconia.
Statolithen, m lp l, SIatokonien, fj p l : статолмти, ото
лити -» statolithi.
Status, m : статус, състояние (на здравето) —» sta -
/ us.
—
anginosus : ангнноэно или стенокардично съ
стояние —»status sicnocardicus sive anginosus.
—
asthmaticus : астматично състояние -4 statu s
asthmaticus.
—
epilepticus: епилептичен статус, епилептично
състояние -» status epilepticus.
—
lymphaticus : лимфатнчна диатеза - i diathesis
lymphatica.
—
nascendi : състояние на възникване, на образу
ване
status nascendi.
—
praesens : сегашно състояние (на болния) -»
status praesens.
—
thymicolymphaticus : тимолимфптично състоя
ние, тимолимфатнчна конституция -» sta tu s
thymicolymphatieus.
Staublunge, Staubeinatmungskrankheit, / : „запра
шени бели дробове“, пиевмокониоза —» pneu
moconiosis.
Stauung, / : застой, стаза -» stasis.
Stauungsfinger, m fp l i Хипократови или барабанни
пръсти —» digitus hippocraticus (pi digiti hip-
pocratici).
Stauungshyperämie, / : застойна хнперемия -» hyper-
aemia passiva.
Stauungslunge, / : застоен бял дроб. застойна хи-
пере.мия на белите дробове -» congestio p u l
monum.
Stauungspapille, / : застойна па пила —> oedema pa
pillae.
Steapsin, n : липаза -> lipasa.
Steatom, n : стеатом -» steatoma.
Steatopygie, / : стсатопнгия -> steatopygia.
Stea(to)rrhoe, / : стеаторся, мазна диария -» stea
torrhoea.
Stechmücke, Stechmöckengattuag, / : комар, кулекс
Culex.
Stethoskop
Stehlsucht, / , Stehltrieb, m : клептомания -» clepto-
mania.
steif : вдървен, втвърден, неподвижен -» rigidus.
Steifheit, f : вдървеност. ригидност -» rig iditas
(1-2) ; вцепененост -» rigor (1).
Steigbügel, m : стреме (в ухото) -» stapes.
Steihflite, / : кокса валга -» coxa valga.
Stein, m : камък, калкул, конкремент -* c alculus ,
concrementum.'
steinartig : калкулозен -» calculosus.
Steine hen, n : камъче, калкул, конкремент -» cal
culus.
Steinkind, n i литопедиум -* lithopaedion.
Steinkrankheit, / , Steinleiden, /z : камъчна болест»
литиаза -» Iithiasis.
Steinschnitt, m : литотомня -» lith oto mia .
—, hoher : надпубисна литотомня -» se ctio a lta.
Steinstaublunge, f : силикоза —» silicosis.
Steinzertrümmerung, / : литотрипсия -» lith h o tn p s ia .
Steißbein, n : опашка кост -» os coccygis,
Steißbeinschmerz, m : кокцигодиния -» co ccygody-
nia.
Steißgeburt, / : седалищно раждане -» partus ag
rippinus (1).
Steißlage, / : седалищно предложение -» praesen
tatio natium.
Stelle, httckegrîe : грапаво място, грапавост -» tube
rositas.
—, kolbenartig erweiterte : ампула (на орган) -»
ampulla2.
—
, verengte : стеснено място, истмус -» isth mu s.
—
des verminderten Widerstandes : място на по-
малка съпротива -* locus minoris resistentiae.
Stellung, f i положение (на болния, на плода, на
матката) -» positio ; положение -» situs.
Steihvagsches Zeichen : симптом на Щелваг -» S te ll-
wagi symptoma.
Stengel, m : стъбло, стъбълце -» stipes.
Stenokardie, / : стенокардия, гръдна ангина, гръдна
жаба -» angina* pectoris.
Stenose, / : стеноза, стеснение -» stenosis.
sterbend : умиращ, морибунден -» mo ribundus.
Sterblichkeit, / : смъртност, морталитет -» m o rta
litas.
Stereoagnosie, / : стереоагнозня, астсреогнозия -»
stereoagnosia.
steril : стерилен, стерилизиран -> sterilis (J) ; сте
рилен, безплоден -> infertUis, sterilis (2).
Sterilisation, fraktionierte : фракцнонирано стерили
зиране, тиндализнране —» tyn da llisa tio .
sterilisiert : стерилизиран, асептичен, безмикро-
бен -» sterilis (1).
Sterilisierung, S terilisatio n ,/: стерилизиране, сте
рилизация -» sterilisatio.
Sterilität, f i стерилитет, безплодие, яловост -> s te
rilitas.
Sterine, n\pl : стерини -» sterina.
Sterkobilin, n : стеркобилин
stcrcobilimim.
sterkoral : фекален -» fa e c alis .
sternal ; стернален, гръдничен -> sterna tis.
Sternalgie, / : стериалшя -» sternalgia.
Sternallinie, / : стернална линия —>linea stern alis.
Sternalpunktion, / : стернална пункция, метод на
Аринкни -» punctio sternalis.
Sternbergsche Krankheit : лимфогрануломатоза —»
lymphogranul omatosis.
sternförmig : звездовиден, звездообразен -» ste l
latus.
Sternum, n : стернум. гръдна кост -» sternum .
Sternverband, m i звездообразна превръзка -» ste lla .
Steroide, nipt : стероиди -> steroida.
Stertor, m : стерторозно (костално) дишане -> re
spiratio stertorosa.
stertorös : стерторозен, хрипкав, хъркащ -» sterto -
rosus.
Stethoskop, n : стетоскоп, слушалка ste t hosco
pium.
1091
stetig
1092
Struma
stetig : постоянен, неизменен, непроменлив -> con
stans.
Steuerruder, n : кормило —>gubernaculum,
Steuerung,/: (y)pejулнрлне, оправяне -» regulatio.
Stichinzision, / : ннцнзня, разрез, разрязване, сряз
ване —» incisio.
Stichwunde,/: прободна рана -» vulnus punctum.
Stickhusten, tu : коклюш, псртуспс -> pertussis.
Stickstoff, m : азот
nitrogenium.
Stiel, m : дръжка, краче pediculus-, pedunculus ;
дръжка (на плод), опашка на лист -> stip es.
Stieldrehung einer Zyste : завъртване na крачето на
киста -■» torsio pediculi cystae.
Stigmata, n',pl : стигмн, характеристични призна
ци
stigmata.
—
vegetativa : вегетативни с пим » или признаци ->
Stigmata vegetativa.
Stillen, // : кърмене от гърда -> la cta tio (2).
stillend : кърмещ —> lactans.
Stillsche Krankheit, Stillsches Syndrom : синдром или
болеет на Стил, на Шофар-Стил -•» Stilli mor
bus.
Stimmapparat, m : гласов апарат, глотне -> g lo ttis.
Stiramband (wahres), n : истинска гласил връзка —»
plica vocalis.
—, falsches : лъжлива гласна връзка -> plica ven
tricularis.
Stimmbandentzündung, / : възпаление па гласните
връзки, хордит —» chorditis.
Stimmbildungsstörung, / : разстройство в образува
нето на гласа, дисфония -» dysphonia.
Stimme, / : глас
vox.
Stimmfremitus, m : гласов фремитус, пекторален
или гръден фремитус, гласови вибрации —»
fremitu s vocalis.
Stimmlosigkeit, / : липса на глас, афония -> aphonia.
Stimmritze, / : гласна цепка —> rima glottidis.
Stimm itzenkrampf, m : лариигоспазъм —> la ryng o-
s pasmus.
—
bei Kindern : спазъм на гласната цепка у деца ->
laryngismus stridulus.
stimulierend : стимулиращ, подбуждащ, поощря
ващ -> stimulans.
Stimulus, m : стимул, подбудител, възбуждащ фак
тор ; дразнене -> stimulus.
Stinknase, / : воняща хрема, озена -> ozaena ( ozae -
па nasi).
Stirn, / : чело —►frons.
Stirnbein, n : челна кост —> os coxae.
Stirnbeinhöhle,/: фронтален или челен синус-»
sinus frontalis.
Stirnfontanelle, / : предна или голяма фонтанела -»
fonticulus anterior.
Stirnglatze, / , Stirnglätzchen, n : глабела -» g la
bella.
Stirnhöcker, m : челна върга -> tuber frontale.
Stirnhöhlenentzündung, / : фронтален или челен сину
зит -> sinusitis frontalis.
Stirn lappen, m : фронтален или челен лоб пя глав
ния мозък —>lobus frontalis.
Stirn Windung, untere : извивка на Брока -> Brocai
gyrus (et centrum).
Stockung, / : застой, стагнация -» stasis, stagnatiо.
Storung, / : разстройство, нарушение (на функци
ята) -> la e si o ; разстройство, смущение
molestia, perturbatio.
Stoff, m : вещество, материал, субстанция -» m ate
ria, substantia.
Stoffwechsel, m : обмяна на веществата, метаболи
зъм
metabolismus.
Stoffwechsclaufbau, m : —» a n abolismus .
Stomachica, nlpl : стомашни средства -» stomachica.
Stomakazc, / : улцерозен, язвен стоматит -> s to m a
titis ulcerosa.
Stomatitis, / : стоматит —» stom atitis.
—
aphthosa : афтозен стоматит -» stom atitis aph
thosa, aphthae (2).
Stomatitis catar halis : катарален стоматит -> sto
matitis catarrhalis.
—
ulcerosa : улцерозем, язвен стоматит —> s to m a
titis ulcerosa.
Stomatologie, / : стоматология -» sto ma to logia .
Stomatomykose, / : стоматомикозл, млечница -» sto -
matотy cosis.
Stomalorrliâgie, / : стоматорлгия -» stom ato rrhagia.
Stottern, и : заекване, пелтеченс ~» ba lbuties.
Strabismus, m : страбпзъм, кривогледство -> str a
bismus.
—
concomitans: съдружен страбпзъм —> stra b is
mus concomitans.
—
paralyticus : паралитичен страбпзъм -» s tra b is
mus paralyticus.
—
verticalis : вертикален страбпзъм —» str ab ism u s
verticalis.
strahlenförmig, strahlig : лъчеобразен, лъчист -> ra
dialis (2).
Slrahlenkörper, m : ресиичесто или цилиарио тяло -»
corpus ciliare.
Stralilenkunde, / : радиология -> radiologia.
Strahlenpilz, m : лъчиста гъбичка -» Actinomyces.
Strahlenpilzkranklieit, / : актиномикоза —> a ctino
mycosis.
Strahlentherapie, / : лечение с лъчиста енергия,
актинотерапия —> actinotherapia ; лъчева тера-
пия, радиотерапия -> radiotherapia.
Strahlung, / : излъчване, радиация, е м а на ция -»
radiatio.
Strang, m : връв, сноп(че) funiculus ; връв, хор
да chorda.
—, kleiner : връв —» funiculus.
strangförraig : вървовиден, вървест -» r e s tif o r
mis.
Strangulation, / : странгулация —» stra ngu la tio.
Strangurie, / : странгурия, затруднено уриниране-»
stranguria.
Strecker, Streckmuskel, m : разгъван, екстензор
(мускул) -» extensor (musculus).
Streckung, / : разгъване, екстензия -» e xten sio.
Streifen, m : ивица, стрия -» stria.
Streifenhügel, m : нвицесто тяло —»corpus striatum .
Streptococcus pyogenes : пиогенен, гноероден стреп
токок —» Streptococcus pyogenes.
—
viridans : зеленеещ се стрептокок —» Strepto
coccus viridans.
Streptodermie, / : стрепгодермия -» streptodermia.
Streptokokkus, m (pl Streptokokken) : стрептокок -»
Streptococcus.
Streptomyzin, n : стрептомицин -» s t repiomy ciпит.
Striae cutis (distensae) : стрий на кожата от раз
тягане -* striae cutis.
striär : стрнарен, отнасящ се до corpus striatum -»
striaris.
Strich, m : черти, линия -» linea.
strichartig : линеен —» linearis.
Stridor, m : стридулозно, свистящо или свиркащо
дишане —> respiratio stridulosa.
Striktur, / : стриктура -» strictura.
Stroganov-Verfaliren, Stroganovsches Schema : метод
на Строганов —» Stroganovi methodus.
Stroma, n : строма, основа, скелет, основна т ъ
кан -> stroma,
Strophulus, m : строфулус -» strophulus.
Struktur, / : структура, строеж, устройство -»
structura.
Struma, / : струма, гуша -» struma.
—
basedoivificata ; базедовифицирана струма - »
struma basedowificata.
—
diffusa : дифузна струма -» struma diffu sa.
—
maligna : злокачествена струма -> strum a ma
ligna.
—
nodosa : нодозна струма, възлеста гуша -»
struma nodosa.
—
retrosternalis : ретростернална струма или гу
ша -» struma retrosternalis.
Struma
Struma, toxische oder thyreotoxische : токсична гуша,
блзедофнцнрана струма -> Struma b asedowi-
/icata.
Strumeklomie, / : струмектомня
strumectomia.
strumipriv : струмипрнвеи
strumiprivus.
Strumitis, / : струмнт -» strumitis*
strumös : струмозен, гушав
strumosas.
Strumpffrostschaden, от : симетрична ермтроипаиоза
на кожата на подбсдрнцнте -> erythrocyanosis
cutis symmetrica.
Strychninvergiftung, / , Strychnismus, от : отравяне
със стрихнин, стрихнизъм —> strychnismus.
Stubenfliege, / : домашна муха
Д|/м а domes
tica,,
Studentenkrankheit, / : студентска болест, ннфек-
цпозма мононуклеиза ~> monolymphocytosis.
stündlich : пески час -> quaque hora.
Stütze, / : опора, поддръжка
sustentaculum.
Stuhl, ni : изпражнения, фекалии, екскременти —»
faeces, sedes (3).
Stuhlentleerung, / , Stuhlgang, от : дефекация, ходене
по голяма нужда defaecatio, sedes (2).
Stuhlverstopfung, / : запек, констнпация -> con sti
patio.
Stuhlzäpfchen, п : свсщичка, супозиториум -» s u p
positorium.
Stuhlzwang, от : тенезъм на ануса —>tenesmus ani.
stumm: ням -> mutus.
Stummheit, / : немота -* m u tita s.
stumpf : тъп, притъпен —» obtusus .
StumpTsinnigkeit, / : тъпоумне -* hebetudo.
Stupor, от : ступор, двигателно вцепеняване —» stu
por.
Sturzgeburt, / : преципитирано или стремително
раждане —» partus praecipitatus.
styloid : шиловнден —* styloideu s.
subakut : субакутсн, подостър
subacutus.
Suharachnoidalraum, m : сублрахноид(ал)но про
странство -> cavum suborachnoidcale.
subarachnoidealis. Subarachnoidal- : субарахнондален,
субарахнопдсн -> subarachnoidealis.
Subazidität (des Magensaftes), / : субацидитст (на
стомашния сок) -* subaciditas.
Subdelirium, n : субделнр, абортивен дслир
sub
delirium.
subdiaphragmatisch : субдиафрагмалсн, субфрсничсн,
поддиафрагме и
subphrenicus.
subdural : субдуралсн -* subduralis.
Subduralraum, от : субдурллно пространство —> ca
vum subdurale.
subfebril : субфебрплен, леко фебрилен -» s ubfebri-
lis .
Subikterus, in : субиктср, най-лека степен жълте
ница -» subicterus.
Subinvolutio uteri : субинволюция на матката —»
subinvolutio uteri.
subjektiv : субективен, личен —> sub jectivus .
subklavikulär : инфрлклавнкуларсн, подключичен ->
infractavicuiaris.
subkortikal : субкортикален, подкоров —» s ub corti
calis.
subkostal : ннфракостзлен, подребрен in fra c o s -
talis.
subkutan : субкутанек, подкожен
subcutaneus.
Subkutis, f : субкутнс, подкожен слой
subcutis.
Subleukämie, / : сублсвксмня —> sublenhaemta.
Sublimation, f ; сублимация, сублимиране -> su b li
matiо.
sublingual : сублннгвалон, подезичен
sublingua
lis ; подезичен
hypoglossus1.
Subluxatio, / : сублуксация, непълно изкълчване
subluxatio.
submandibular : субмандибуларсн, подчелюстси -*
submandibularis.
submukös : субмукозен, подлигавичен -* submuco
sus.
supramalleolar
Submukosa, / : субмукоза, подлигавица, субмуко«
зен слой -> tela submucosa.
subokzipital : субокципитален —» s ub occip ita lis.
subperiostal : субпериостален -* s ub pe rio stalis.
subperitoneal : субпернтонеалеп -> subpe riton ealis.
subphrenisch : субфреничен, субдиафрагмалсн, под-
диафрагмен
subphrenicus.
subscapularis : субскапуларен, подлопатъчен —>
subscapularis.
Subscriptio, / : субскрипция (част на рецептата) —>
subscriptio.
subserös : субссрозен —>subserosus.
Substantia grisea : сиво мозъчно вещество —» s ub
stantia grisea.
—
spongiosa : гъбесто вещество
substantia
spongiosa.
Substanz, / : субстанция, вещество, материал -»
substantia (JJ; вещество, маса -> corpus (2)*
Substitution, / : субституция, заместване
sub
stitutio.
subungual : субунгвзлен, поднокътен -* s ub un gua
lis .
succulent : сукулентен, сочен, едсматнзиран, оте-
къл —> succulentus.
Succussio Hippokratis : сукусия на Хипократ —> suc
cussio Hippokratis.
Sucht, / : непреодолимо влечение, пагубна при
вичка, пристрастяване -» m a nia (2).
Sudabad, n : субаквал на баня на червата -> colocly-
sis subaquatica.
Sudecksches Syndrom, Sudeck-Atrophie : болест или
синдром па Зудек
Sudecki morbus.
süß : сладък —»dulcis.
Suffokation, / : суфокацня, задушаване -» s u ff o c a •
tio.
SuTfusion, / : суфузия, кръвонасядане
suffusio.
Suggestion, / : сугестия, внушение -» suggestio.
Sugillation, f : сугилация, кръвоизлнпно петно —»
sugillatio.
Suizid, n : самоубийство -> suieidium .
suk(k)ulent : сукулентен, сочен, едсматнзиран, оте-
къл -* succulentus.
Sulfonamide, nfpl : сулф(он)ачидн -» sulf(ori)amida.
Sulfonamidotherapie, / : сулфонамидна терапия ->
s u if (onJamidotherapia.
Sumpffieher, n : блатна треска, малария -» m ala
ria.
Sup era zidität,/: хиперацндитст, хлпсрацидност -*
hyperadditas.
superciliaris : суперцнлиарен -> superciliaris.
Superfecundatio, / ; супсрфекундацпя, спръхопло-
дяване -* superfecundatio.
Superfetatio, / : супсрфетацня, свръхзабременява-
iie -» superfetatio.
superfiziell : суперфпциалеи, повърхностен -> sup er
ficialis.
Superinfektion, / : суперинфекция, ново вторично
заразяване —* superinfectio.
superior : по-горен, горен -> superior.
Supersekretion, / : повишена секреция, хипсрсекре-
цня —» hypersecretio.
Supination, f \ супинация, завъртане навън -♦ su p i
natio.
Supinator, от : супина гор (мускул) -> su pinato r
(musculus).
Suppositorium, n : супозиториум, суиозиторнй, све-
шнчка —>suppositorium.
Suppression, / : супрссия, задръжка, задържане
suppressio.
Suppuration, / : супсрация, нагнояване, гноясва-
не —>suppuratio.
suppurat iV: супуратнвен, гноящ -» suppurati
vas.
supraklavikulär : супраклавпкулареи, надключи-
чен
supraclavicularis.
supramalleolar : супрамалсоларен, иадглезенен -►
supramalleolaris.
1093
supramarginal
1094
System
supramarginal : супрамарпшален -» su p ra m a rgi
nalis.
supraorbital : супраорбитален —>supra orbitalis.
suprapatellar : супрапателареи, надколенен —» s u p
rapatellaris.
suprapubisch : надпубисеи -» suprapubicus.
suprarenal : надбъбречен, супрарепален, адренл-
лен suprarenalis, adrenalis.
Suprarenalismus, m : интерреналпзъм
interrena-
lisants.
Suprarenin, n : адреналин —» adrenalintim.
supraskapular : супраскапуларен, иадлонатков ->
suprascapularis.
supraspinalis : супрлспнпалеп, надгрсбснсн -> s u p r a
spinalis.
supravaginal : суправашналси, налнлагалшцсн ->
supravaginalis.
Surditas ceruminosa : цорумпиозна глухота - > s u r
ditas ceruminosa.
—
labyrinthica : лабиринта глухота -> s u r dita s
labyrinthica.
suspekt : суспекген, подозрителен, съмнителен
suspectus.
Suspension, / : суспензия, размпвка
suspensio.
Suspensorium, n : суспензориум —>su sp enso riu m .
Sutur, / : сутура. шев
sutura.
Sycosis staphylogenes : сикоза, причинена от стафи-
лококи A sycosis staphylogcnes.
Sydenhamsche Chorea : хорея на Сидепхам, хорея ->
chorea minor.
Sykosis. / : сикоза —> sycosis.
Sylvius-Wasserleitung, / : Силвнев водопровод —>
aqueductus cerebri.
Symbiose, / : симбиоза, съжителство
symbiosis.
Symblepharon, n : симблефарон
Symblepharon.
Sympathektomie, / : симпатектомня -> sympathecto-
-
mia.
Sympathikolytika, sympathikolythische Mittel, n/pl :
снмпатиколнтици, симпатиколитичнн лекарст
ва -> sympathicolytica.
Sympathikomimetika, sympathikomimetische Mittel,
n'p l : симпатикомиметици, снмпатикомиметични
лекарства —> sympathicomimetica.
Syrapathikotonie. / : симпатикотонпя —> symp athico•
Kj tonia.
Sympathikus, m : симпатикус, симпатиков нерв
sympathicus-.
sympathisch : симпатиков ; симпатичен sym p athi
cus'.
Symphyse, / : симфиза -» symphysis.
Symphysis, / : срамно или лонно свързване
sym
physis pubica.
Symptom, n : симптом, признак symptoma, phae-
потепит.
—, schlagartig auftretendes : атака, пристъп
ictus (2).
symptomatisch : симптоматичен
symptomaticus.
Symptomatologie, / : симптоматология -> s ym pto -
matologia.
Symptomenkompfex, w, Symptomengruppe, / ; сим-
птомен комплекс, синдром -> syndromiim.
—, anorektaler : ано-ректален синдром —» syndro -
mum anorectale.
—, gastrokardialer : гастро-кардпален синдром -»
syndromum gastrocardiale.
Synapse, Synapsis, / : синапс, синапсис -> sy n a p
sis.
Synarthrose, / : синартроза, неподвижна става
synarthrosis.
Synchondrosis, / : синхондроза -> synchondrosis,
synchron : синхронен, едновременен -» s yn ch ron u s.
Syncopa hysterica : хистеричен синкоп
syncopa
hysterica.
—
localis : локален синкоп -» syncopa localis.
Syndaktylie, / : синдактилия, срастване на пръсти
те -> syndactylia.
Syndesmologie, / : синдесмология -> syndesmologia.
Syndesmose, / ; синдесмоза —> syndesm osis.
Syndrom, n : синдром, симптомен комплекс —> sy n
dromum.
—, hepatorenales : хепато-оенален или чернодроб
но-бъбречен синдром
syndromum hepato
renale.
Syndromum anorectale : ано-ректален синдром —»
syndromum anorectale.
—
hepatolienale : хепато-лиенален или чернодроб-
но-далачен синдром
syndromum hepatolie
nale.
Synechie, / : синехня, срастване -» syn ech ia.
synergetisch, synergistisch : синергичен, действуващ
задружно
sytiergicus.
Synergismus, /п, Synergie, / : синергизъм, синер
гия —>Synergismus.
Synkinese, / : спмкннсза, синкинезия -» synkine*
sis.
Synklitismus, m : синклитизъм -* synclitismus.
Synkope, / : синкоп, припадане, несвяст —> s y n
copa.
synonym, synonymisch : синонимен, едноименен,
одиозначещ synonymus.
Synonym, n : синоним -> synonymon.
Synostose, / : синостоза, костно спойване —> synos~
tosis.
Synovia, / : синовия, ставна течност -» synovia.
Synovitis. / : синовит -» synovitis.
—
fungosa : фунгозен синовит
synovitis fun
gosa.
Synthese, / : синтеза, съединяване, свързване -v
synthesis.
synthetisch : синтетичен, синтезен
syntheticus.
Synzytium, n : синцициум, синцитий —> sy n cytiu m .
Syphilis, / : сифилис, луес —* s yp hilis.
—
! (Primärstadiura) : първичен сифилис (I пе
риод) syphilis primaria.
—
II (sekundäre Syphilis) : вторичен сифилис (II ne-
R -* syphilis secundaria.
triäre Syphilis) : третичен сифилис (III пе
риод) —>syphilis tertiaria.
—, angeborene, koonatale, kongenitale : вроден, кон-
натален, конгенитален сифилис —> s y p h ili-
congenita.
—, erworbene: придобит сифилис —» s y p h ilis acqui
sita.
—
, innocentiam : сифилис на невинните —» s y ph ilis
innocentiam.
—
latens : латентен, скрит сифилис -* s y p h ilis
latens.
—, sekundäre : вторичен сифилис (II период) -*
syphilis secundaria.
—, tertiäre : третичен сифилис (III период)
syphilis tertiaria.
syphilitisch : сифилитичен - i syp hiliticas .
syphilogen : сифилогенен -» s y philogene s.
Syphilora, n : сифялом, гума -+ syphilom a.
Syphilomanie, Syphilophobie» / : сифилофобия, страх
от заразяване със сифилис —>syphilomania.
Syringobnlbie, / : енрингобулбия -» syringobulbia•
Syringomyelie, / : сирингомиелия -> syringomyelia•
System, n : система
systema.
—
der Atmnngsorgane : дихателна система или апа
рат —» apparatus respiratorius.
—, chromaffines : хромафинна система, адреналова
система -» systema adrenale.
—
der Harn- und Oeschlechtsorgane : пикочо-полова
система, пикочо-полови органи -» ap p ara ta s
urogenitalis.
—, parasympathisches : парасимпатикова нервна
система, парасимпатикус —» parasympathi
cu s.
—, retikulo-endotheliales : ретикуло-ендотелна сис
тема, ретикулоендотел -4 system a reticuloen-
dothelidle.
—
der Yerdaunngsorgane : храносмилателна система
или апарат -» apparatus digestorius.
Systema nervosum
1095
Tetanus
Systema nervosam cerebrospinale : цереброепинална
нервна система -> systema nervosum cerebro-
spinale.
Systole, / : систола -4 systole.
iSystolenausfall, m : асистолия -» a sy sto lia (1).
Tabafcose, Tabaklunge, / : табакоза, тютюнева пнев-
моконноэа -» tabacosis.
Tabakvergiftung, / : отравяне с никотин, никотинп-
зьм - >nîcotinismus.
Tabes dorsal Us : табес, табес дорзалис -» tabes dor
salis.
—
mes araic a : туберкулозен мезоадешгг -4 tabes
mesaraica.
Tablet te. / : таблетка -4 tabuletta.
Tachykardie, / : тахикардия, ускорен пулс ta c hy
cardia, pulsus frequens.
—.
paroxysmale : пароксизмална тахикардия -* ta
citуcardia paroxysmalis.
Tachypnoe, / : тахипнея. полнпнея - 4 ta chypnoea.
Tachysystolie, / : тахиспстолия -> tachysystolia.
täglich : всекидневно
die ; дневно (за деноно
щие) ->
rfû»; всекидневен, ежедневен
quotidianus.
Taenia saginata : говежда тения, невъоръжена те
ния -> Taenia saginata.
—
solium : свинска тения, въоръжена тения ->
7aenia solium.
Tacniophobie, / : теннофобия -» taeniophobia.
Tagblindheit, / : дневна слепота, никталопия -4 лус/-
alopia.
taktil : тактилен, осезателен - 4 ta c tilis .
Talalgie, / : болка в петата, талалгия -4 tala lg ia.
Talg. m : тлъстниа, мазнина -» s ebum .
talgig, talgartig : мастен, лоен -* s ebaceus.
Talgdrüsen, ///7/ : мастни жлези -4 glandulae seba
ceae.
TalgfloS, m : себорея -4 seborrhoea.
talokrural : талокруралек, пшцялно-ходилен -4 ta -
locruralis.
Tamponade, Tamponierung, / : тампокпране, тампо
нада -> tamponatio.
tarsal : тарзздеи -4 tarsalis.
Tarsalgic, / : тарзалгия, подалгия, болка в ходило
то » podalgia, tarsalgia.
Tarsekle mie, / : тлрзектомия -4 tarsectomia.
Tarsitis, / . тарзит (в клепача) -4 tarsitis.
Tarsorrhaphie, / : блефарорафия -4 btepharorrha-
phia.
Tasche, / : джоб, бурса -4
Taschenband, я : лъжлива гласна гънка -* p lica
ventricularis.
tastbar : опипвам, осезаем -4 palpabilis.
„Tastlähmung“, Tastblindheit, / : „тактилна парали
за", стереоагнозия -4 stereoagnosia.
Tastsinn, m , Tastgefühl, n : допирна или тактилна
сетивност, усет за допир, осезателно чувст
во -» tactus (2).
Tastsinnstdruog, / : разстройство на усета за до
пир. парапсис -♦ parapsis.
taub : глух -» surdas.
Taubheit, / : глухота -> surditas.
taubstumm : глухоням -4 sardomatus.
Taubstummheit, / : глухонемота -4 surdomutitas.
Taxis, / : таксис -4 taxis (1-2).
Tee, abführender : слабителен чай -4 species la xa n
tes.
—, harntreibender : пикочогонен или диурстичен
чай -» ‘species diureticae.
Teegemische, nlp l : чайна смес, смесен чай, спе-
цисс -4 species.
TeerstÜtile, mlpl : мелена -» melaena.
—
Neugeborener : мелена у новородените -4 melae
na neonatorum.
systolisch : систоличен -4 s y s t olicas.
systolisches Herzgeränsch : систоличен шум -* m a r -
mar systolicum.
Szirrhös, Skirrbns, m : скир, фиброзен рак -> s k ir -
rhus.
T
Tegmen tympani : костен покрив на тъпанчевата
кухина -4 tegmen tympani.
Teichopsie, Teicboskopie, / : светещ, трептящ ско
том -> scotoma scintillans.
Teil, m : част -> pars, portio.
Teilchen, n : частица -4 particula.
Teildosis, / : дробна пли умалена доза, частична
или фракционирана доза -4 dosis refracta.
teile in gleiche Teile : раздели на равин части -4
div. in p. aeq(u).
Teilnahmloslgkeit, pathologische : апатия -4 apa thia.
teilweise : частичен, парциален -4 pa rtialis.
Tela submucosa : субмукозеи слой, субмукоза, под-
лигавица —4 tela submucosa.
Teleangiektasie, / : телеангиектазия -4 teleangiecta
sia.
Telenzephalon, n : краен мозък -4 telencephalon.
Teleröntgenographle, / : телерентгенография, теле-
раднография -4 teleroentgenographia.
Teleröntgenoskopie, / : телерентгеноскопня -» tele
roentgen oscopia.
Temperator, / : температура -> temperatura.
Temperaturkurve, / : температурна крива -4 cur va
temperaturae.
temporal : темпорален, слепоочен -> te mp o ralis.
Tenaculum, n : кука, държател -4 tenaculum .
Tenalgie, / : болка в сухожилието, теналгня -4 te
nalgia.
Tendo, m : сухожилие -> tendo.
Tendovaginitis, / : тендовагинит -4 tendo vagin i
tis .
—
crepitans : крегоггнращ тендовагинит -4 ten do
v aginitis crepitans.
Tenesmus, m : тенезъм, болезнен напън -4 ten es
mus.
Tenonitis, f : тенонит (в окото)-4 fenonitiv.
Tcnorrh арhie, / : тенорафия, тендорафия, зашиване
или шев на сухожилие -4 tenorrhaphia.
Tenotomie, / : тенотомия -4 tenotomia.
Tension,/: тензня, напрежение, налягане -4 ten
sio.
Tensor, m : напрегач, обтегач, изопвач (мускул) -4
tensor (musculas).
Teratologie, / ; тератология -> teratologia.
Teratom, n : тератом, тератонден тумор - 4 tera
toma.
Termin, m : срок, определен период - 4 terminas**
terminal : терминален, краен, последен -4 te r m in a
tis.
Terminologie, / : терминология -4 terminologia (1).
Terpentinöl, n : терпентиново масло -4 oleum tere
binthinae.
tertiär : третичен, терциарен -4 tertiarius.
Tertiana, / : терцнана (малария) -4 malaria te rtia
na.
Test, m : тест, проба, реакция, опит -4 te sta m .
testikulär, testikulär : тестикул(ар)ск -4 te stic u la
ris.
Testosteron, n : тестостерон -> testosteronum.
Testudo, / : тестудо, вид превръзка -4 testu do .
Tetanie, / : тетания -4 tetania.
—, kindliche : спазмофилия -4 sp asm ophilia .
tetaniform, tetanoid : тстаниформен -> teta n iform is.
tetanisch : тетаничен -4 tetanicas.
Tetanus1, m : продължителен тетаикчен гърч на
мускул -4 tetanus1.
—
uteri : тетанус на матката -4 tetanus1uteri.
Tetanus3, m : тетанус -4 tetanuss.
Tetanus
tönend
1096
Tetanus neonatorum : те танус у новородените -» te
tanus'- neonatorum.
tetaousähnlich, tetanusartig : подобен на тетанус -4
tetaniformis.
Tetanusbazillus, m : тстаничеи бацил, бацил на те
тануса —> Bacillus tetani.
Tetraplegie,/: тетраплегня, парализа на четирите
крайника —» tetraplegia.
Thalamenzeplialon, п : таламенцефалон -> thaï amen-
cephalon.
Thalamus, m : таламус, зрителен хълм, зрително
възвишение —» thalamu s.
Thalassämie, / : таласемня, анемия на Кули anae
mia Cooley.
Thalassophobie, / : талософобия, страх от море -4
thalassophobia.
Thalassotherapie, / : таллсотерапия, морелечение -»
thalassotherapia.
Thanatophobie, / : страх от смъртта, таиатофобия ->
thanatophobia.
Thebaismus, m : тебаизъм, хронично отравяне с
опиум thebaismus.
Thelitis, / : телит, възпаление на гръдното з ър
но
thelitis.
Thelorrhagle, / : телорагня, кръвотечение от гръд
ното зърно -> thelorrhagia.
Thenar, п : тенар, голямопръстио възвишение —»
thenar.
Therapeutik, / : терапевтика, наука за лечението на
болестите —> therapeutica, therapia (2).
therapeutisch : терапевтичен, лечебен -» th era pe uti
cus.
Therapie, / : терапия, лечение, лекуване -» thera
pia.
—, pneumatische : пневматотерапия -» pneumato-
therapia.
thermal : термален
thermulis.
Thermalschlamm, m : лечебна кал -» limu s .
Thermanästhesie, / : терманестезия -» thermanaes-
thesia.
Thermen, fjp l : термални извори -4 thermae.
thermisch : топлинен, термичен -> Hierm ie ns.
Thermokaustik, / : термокаутеризация, термокауте-
ризнране —> thermocauterisatio.
thermolabil : термолабилен, неустойчив на топли
на —» ihermolabilis.
Thermometer, n : термометър -4 ihermometrum.
Thermometrie, / : термометрия - 4 thermometria.
Thermopenetration, / : диатермия - 4 diathermia .
Thermophor, m : грейка, термофор -» therm opho-
rum.
Thermoregulation, / : терморегулация -4 thermore-
gulatio.
thermostabil : термостабилен, топлоустойчив -» ther-
mostabilis.
Thermostat, m : термостат —» thermostatum.
Thermotherapie, / : термотерапия, лечение c топли
на, топлолечение -4 thermotherapia.
Thesaurismose, / : тезауризмоза -> thesaurismo
sis.
Thomsensche Krankheit : болест на Томсен, вродена
миотония (Щрюмпел) -4 myotonia congenita
(Strümpell) (morbus Thomseni).
Thoracopagus, rn : тора копа г -4 thoracopagus.
thorakal, Thorako- : торакален, гръден -> th oraci
cus.
Thorakokausiik, / : торакокаутеризация -» thoraco-
cauterisatio.
Thorako lyse, / : тораколиза
thoracolysis.
Thorakometrie, / : торакометрия -4 thoracometria.
Thorakomyodynie, / : торакомиодиния -4 thoraco-
myodynia.
Thorakoplastik, / : торакопластика tho raco pla sti-
.
ca.
Thorakoskopie, / : торакоскопия -> thoracoscopia.
Thorakotomie, / : торакотомия -4 thoracotomia.
Thorakozentese, / : торакоцептеза, пункция нл rpi.j»
ння кош или па плеврата -> punctio thoracis,
punctio pleurae.
Thorax, m : торакс, гръден кош —> thorax.
—, faßförmiger : бъчнонпден гръден кош, емфизе-
матозен торакс —» thorax emphysematieus.
Thrombangiitis, / : тромбангиит -4 thrombangiiti*.
—
obliterans: облитернраш тромбангиит, болест
на Бюргер —>thrombangiitis olbiterans.
Thrombarteriitis, /:Tpon6apTvp\tm->thrornbartcriiris.
Thrombasthénie, / : тромбастения, тромбастенична
пурпура -4 thrombasthenia.
Thrombin, n : тромбин —» thrombinum.
Thromboembolie, / : тромбоемболия thromboembo-
lia.
Tlirombogen, n : тромбоген, протромбин -4 ihromb o-
genutn.
Thrombokinase, / : тромбокиназа —>thrombohinasa.
Thrombopathie, / : тромбопатия thrombopathia.
Thrombopénie, Thrombozytopenie, / : тромбопения„
тромбоцнтопення
thrombopenia.
—, essentielle : тромбопенична или тромбоцитопе-
нична пурпура, болеет на Верлхоф -4 p urp ura
thrombopenica.
Thrombophlebitis, / : тромбофлебит -4 thro mbo ph le
bitis.
Thrombose, / : тромбоза -4 thrombosis.
Thrombozyteo, mjpt : тромбоцити, кръвни плочици -4
thrombocyti.
Thrombozytose, / : тромбоцитоза —>thrombocytosis.
Thrombus, m : тромб -4 thrombus.
Thymoltrübungstest, m : тимолова проба (на Мак Ла-
ган) -4 MacLagani testum.
Thymusdrüse, / , Thymus, m : тимус, вътрешна гръд
на жлеза, зад гръдна жлеза
thymus.
thyreogen : тиреогенен —>th yreogenes.
Thyreoidektomie, / : тиреоидектомия -* thy reo id ee-
tomia.
Thyreoidismus, m : тиреондизъм —> thyreoidism u s.
Thyreoiditis, / : тиреоднт -* thyreoiditis.
thyreopriv : тиреопривен —> thyreo p riv u s.
Thyreostatika, n ip l: тиреостатицн, тнреостатнччи
лекарства -4 thyreostatica.
Thyreotoxikose, / : тиреотоксикоза -> thyreoto xico
sis.
thyreotrop : тиреотропен -4 thyreotropic us.
Thyroxin, n : тироксин -4 thyroxinam.
tibial : тибиален, голямопищялен —> tib ia lis.
„Tic convulsif“ : конвулсивен тик -> spasmus f a
cialis.
tief, tiefliegend : дълбок, дълбоколежащ -4 p ro fu n
dus.
Tier, n : животно -4 animal.
tierärztlich : ветеринарен
veterinariusl.
Tierarzt, m : ветеринарен лекар -4 veterinarius- .
tierisch, Tier- : животински, анимален -4 a n im a lis -
Tierkohic, / : животински въглшца -> carbo a nima
lis.
Tinca, / : тннеа -4 tinea.
Tinktur, / : тинктура, настойка -4 tin ctura .
Titrierung, Titration, / : титриране, титрация -4 t i
trâtio.
tobsüchtig : беснеещ, фурибунден -4 fur ibu n d u s.
Tod, m : смърт -> mors, letum ; смърт, смъртен
изход -4 exitus (2), exitus letalis.
—, Örtlicher : локална смърт, некроза —» necrosis.
—, plötzlicher : внезапна смърт -» mors subita.
Todesfurcht, krankhafte : страх от смъртта, тана то -
фобия “4 thanatophobia.
Todeskampf, m : агония -> agonia.
Todeszeichen, n\pl : признаци на настъпила смърт -4-
signa1 mortis.
tödlich : смъртоносен, смъртен, летален -4 le ta lis>.
mortalis.
Tödlichkeit, / : смъртоносност, леталитет -4 let a lit as,
tönend : звучен, гръмък -4 sonorus.
Tönncheneierwurm
1097
Trauma
Tönncheneierwurm, m : трнхоцефал
Trichoeepha-
ius trichiurus.
Tokolofie, f : токология, наука за ражданията
tocologia.
Toleranz, / : толерантност, поносимост to lerantia.
Toi In ut, / : бяс -» rabies.
Tomographie, / : томография, плоскостна или пос
лойна рентгенография -» tomographia.
Топ, weifler : бяла глина, каолин -*'bolus- alba.
Ionisch : тоничен, укрепват, тонизират —>tonicus.
Tonizitüt, / : тонус, напрежение —>/о т/* .
Tonomelrie, / ; тонометрия, измерване на наляга
нето -* tonometria.
Tonsilla cerebelli : тонзила на малкия мозък
ton
silla cerebelli.
tonsillar : тонзпллрсн, тонзнлен -> tonsillaris.
Tonsille, / : тонзила, сливица ton silla.
Tonsillektomie, / : тонзилектомия - * to nsillectomia.
Tonsillitis, / : тонзилит -> ton sillitis.
Tonsillotomie, j : тонзплотомия —> ton sillotomia.
Tonus, m ; тонус, напрежение -* tonus.
Tophus, m : тофус -> tophus.
topisch : местен, локален, типичен
topicus.
Top(o)alfie, / : топоалгня
topoalgia.
Topographic, / : топография topographia.
Topophobie, / : топофобия —» to po phobia.
torpid • торпндон, отпуснат, вял —» torpidus.
Torpor, m : вцепеняване, безразличие, безчувстве
ност, торпор -ч torpor.
Torsio uteri : завъртване на матката, торзня на
матката -* to rsio uteri.
Torsion, / : завъртване, завиване, заеукванс, пре-
вьртванс
torsio.
Tortikollis, / : крива шия
caput obstipum.
tot : мъртъв, умрял -» mortuus.
total : всичкият, цял. пълен, тотален
totalis.
Toten finder, m : мъртвешки пръст -> digitus mor
tuus.
Totenfleck, m ; трупно петно —» livor mortis.
Totenkälte, / : мъртвешка студенина —» algor mor
tis.
Totenstarre, / : трупно вкочанясваме rigor mortis.
Toipeboren, n : мъртвороден —> natus1 mortuus.
Totschlaf, m : убийство —» caedes : убийство на чо
век, хомийпдиум homicidium
Toxämie. / : токсемия, отравяне на кръвта -* to x
aemia.
Toxanamie, / : токелнемия —> toxanaemia.
Toxidermie, Toxikodermie, / : токендермня, токепко-
дермия. токсична екзантема, лекарствен об
рив —>toxicodermia.
toxifen, toxofen : токсигенен, токсикогенен toxi-
cogenes.
Toxiinfektion, / : токпшнфекцня -» toxiin fectio.
.
Toxikologie, / : токсикология -> toxicologia.
Toxikomanie, / : токсикомания » toxicomania.
Toxikose, / : токсикоза -* toxicosis.
Toxin, n : токсин, отрова —» toxinum.
—, entgiftetes : анатоксин
anatoxinum.
Toxinämie, / : токсинемия —» ioxinaemia.
Toxiphobie, / : токсифобия, страх oi отравяне ~>
ioxicophobia.
toxisch : токсичен, отровен —> /о.п'с/и .
Toxizität, / : токсичност, отровност - * to xtcUa s.
Toxoplasmose, / : токсоилазмоза -> to xo pla smo sis.
Trabekel, m : трабекула, гредичка -» trabecula.
Trachea, / : трахея, дихателна тръба -* trachea.
Trachealrasscln, n : хрнптящо или стерторозно ди
шане -> respiratio stertorosa.
Tracheitis, / : трахеит -» tracheitis.
Tracheobronchitis, / : трлхеобронхит
tracheo
bronchitis.
Tracheobronchoskopie, / : трахеобронхоскоппя -»
tracheobronchoscopia.
Tracfteoskopie, / : трахеоскопия —> trachcoscopia.
Tracheostenose, / : трахеална стеноза, стеснение на
трахеята -» tracheostenosis.
Tracheotomie, / : трахеотомия —> tracheotomia.
Trachom, n : трахома -» trachoma.
trachomatis : трахоматозен -* trachomatosus.
Tractus opticus ; зрителен път —>tractus opticus.
—
spinocerebellaris : спино-церебеларен път, път
на Флексиг и път на Гауърс -» tractus spino
cerebellaris.
trächtif (für Tiere) : бременна, трудна g ra vida -
ТгЯрег, m : носител, преносвач
vector.
Trägheit, / : леност, вялост, отпуснатост
inertia.
Träne, / : сълза —>lacrima.
Tränendrüse, / : слъзна жлеза -» glandula la cri
malis.
Tränendrüsenentzfludunf, / : възпаление на слъзната.
жлеза, дакриоаденит —> d acryo adenitis.
Tränenfluß, m. Tränenträufeln, л : сълзотеченис,
непрекъснато сълзене, епифора —> epiphora Г
(обилно) сълзотеченпе
lacrim atio.
Trànenkarunkel, m : слъзна карункула -> carunc ula
lacrimalis.
Tränennasengang, z/z : слъзно-носов или иазо-лакри-
мллен проток —>ductus nasolacrimalis.
Tränensack, m : слъзна торбичка -* sa ccus lacri
malis.
Träntnsackenlzfindung, / : възпаление на слъзната*
торбичка, дакриоцистит —> d acryo cystitis.
Tragbeutel, m : поддържаща превръзка, суспензо-
рнум -> suspensorium.
Traget uch, Traf band, n : поддържаща превръзка,
митсла —» mitella.
Trafi,
: космите на входа на външния слухов
канал
tragi.
Traf us, m : козел че или ъгълче -» tragus.
Trakt, m : тракт, път, канал -* tractus.
Trank, m : питие -» potio (1).
Tranquillizer, nip i : атарактици -ъ ataractica.
Transformation, / : трансформация, трансформира
не, преобръщане, преобразуване -* tr a n s fo r
matio.
Transfusion, / : трансфузия, преливане на кръв*
кръвопреливане —» transfusio.
transitorisch : преминаваш, преходен, краткотраен*
транзиторен
transitorius.
transkortikal : транскортикален -> tra ns cor/isa lis .
transkutan : неркутанен, през кожата -> percuta-
neus.
Transmission, / : предаване - i transmissio.
Transplantation, / : трансплантация, присаждане*
присадка
transplantatio.
Transposition, / : транспозиция tra n spo sitio .
Transsudat, n : транссудат
transsudatum.
Transsudation, / : граис(с)удация -> transmdatio.
Transthermie, / : диатермия -» diathermia.
transurethral : трансурстрален, през пикочния ка
нал —> transiirethralis.
transversal : трансверзалсн, напречен
trans
versus.
transvesikal : трансвезикален, през пикочния ме
хур -> transvesicalis.
Transvestitismus, m : трансвеститизъм
transves
titismus.
traubenftfrraif : гроздовиден, ацпиозен
racemo
sus, acinosus.
Traubenhaut, / : съдова обвивка на окото, увея -»•
uve a.
Traubenkur, / : гроздолеченне -ъ ampelotherapia.
Traubenmole, / : хндятидна (мехурчеста) мола -+
mola hydatidosa.
Traubenzucker, m : гроздова захар, гликоза -» g lu
cosa.
Traubeseber Raum : пространство на Траубе Trau -
bei spatium.
Trauma, n (pl Traumen): травма» нараняване, пов
реждане —>trauma.
—, akustisches : акустична травма, шумова трав
ма —» trauma acusticum,
Trauma
1098
Tunica
Trauma* psychisches : пснхпчна травма -» trauma
psychicum.
traumatisch : травматичен, травмен —> traumaticus.
Traumatismus, m : травматизъм —» traumatismus.
Traumatopnoe, / : траиматопиея ~» traumatopnoca.
Trematoden, f lp l : трематоди, метили -» Trema-
toda.
Tremor, m : тремор, треперене ~» tremor.
trennend : разделят -» dissecans.
Trennung, / : разрязване, разцепване -» d iscisio ;
дисоциация -» d isso cia tio ; отделяне, сепара
ция —> separatio.
Trepanation, / , Trepanieren, n : трепанация -> trépa
nasio.
Treponema pallidum : бледа спирохета
Spirochae-
ta pallida (Treponema pallidum).
Treponema-pallidum-immobilisierungslest, m : реакции
на Нелсън-Maiicp —> A'elson-Maycr' reactio.
Treppenmuskel, m : стълбест мускул, скалеиус ->
scalenus (musculusJ.
Trias, / : триада, тройка —» tria s.
Tribadie, / : сапфизьм -» sapphismus.
Trichalgie, / : трихалгия -> trichaigia.
Trichiasis, / : трихиаза -> trich iasis.
Trichine, / : трихина, трихинелл -> Trichinclla s p i
ralis (Trichina spiralis).
Trichinella spiralis : трихннела, трихина -> Trichi
nen а spiralis.
Trichinose, Trichinenkrankheit, / : трихиноза, трихи
нелоза -» trichinellosis (trichinosis).
Trichomonas, / : трихомонас -> Tricho monas.
Trichomoniasis, / : трихомонпаза -> trichomoniasis.
'Trichomykose, / : трихомнкоза, микоза на космите-»
trichomycosis.
Trichonodosis, / : трихонодоза -> trichonodosis.
Trichophytie, / : трихофития —» trich ophytia.
Trichoptîlosis, / : трихоптилоза
trichoptilosis.
Trichorrhexis nodosa, / : трихорексис -> trich orhexis.
Trichosis, / : трихоза, болеет на космите изобщо —»
trichosis.
Trichotillomanie, Trichomanie, / : трихотиломания-»
trichotillomania.
Trichter, m : фуния, фуниевидна ямичка, инфунди-
булум ~» infundibulum.
'Trichterbrust, / : фунневидни, обущарски гърди -»
pectus excavatum.
Trigeminusneuralgie, / : невралгия на nervus trlge-
;*•; minus
neuralgia (nervi) trigemini.
' Trigonitis, / : тригонит —» trigonitis.
Trigonozephalie, / : тригоноцефалия -» trigonoce
phalia.
Trigonum lumbale : лумбален триъгълник на Петй -»
trigonum lumbale (P etiti).
—
vesicae : триъгълник на Лиьотб в пикочния
мехур —» trigonum vesicae (Lieutaadi).
Trikuspidalklappe, / : трикуспидалиа клапа, дясна
атрио-вентрикулна клапа -» valva atrioventri
culare sdextга.
Triplegie, / : триплегия, парализа н а тр и крайни
ка -» triplegia.
Tripper, m : трипер, гонорея, гонококция -> gonor
rhoea.
' Trismus, m : тр измус, тризъм, схващане на уста-
I* *та -> trismus.
Tritanopie, / : тританопия, слепота за синия цвят ->
tritanopia.
Trituration, / : стриване, превръщане на прах чрез
търкане -» trituratio.
Trochanter, m : трохантер, въртел -» trochanter.
trochanterisch : отнасящ се до трохантера, върте-
лен, трохантерен -» trochantericus.
trochlearis : трохлеарен -» troch learis.
trocken : сух —»siccus.
Trommelfell, n : тъпанчева ципа, тъпанче —» mem
brana tympani.
Trommelfellentzündung, / : възпаление на тъпанче-
вата ципа, мирингит -» myringitis.
Trommelhöhle, / : тъпанчева кухина
cavam tym
pani.
Trommeischiägelfinger, rn'pl : барабанни или Хипо-
кратови пръсти
digitus hippocraticus (pi
digiti hippocratici).
Trommelsucht, / : метеорнзъм —» rn eteorismus .
Trompete, / : тръба, туба -* tu ba.
Tropenlieber, n : тропическа малария
malaria
tropica.
Tropenruhr, / ; амебна дизентерия, амебиаза -♦
amoebiasis.
Tropfen, m : капка -» gutta ; (pi) капки
guttae.
Tropfenherz, n : увиснало или капковидно сърце -♦
cor pendulum.
Tropf(en)klistier, n , Tropfeinlauf, m : капкова клиз
ма
infu sio rectalis.
trophisch : трофичен, хранещ, хранителен -» tro-
phiciis.
Trophoblast, rn : трофобласт —>trophoblastus.
Troplioneurose, / : трофоневроза -» trophoneurosis.
Tropika, / : тропическа малария -> malaria tropica.
tropisch : тропически, тропичен -» tropicu s .
Tropismus, m : тропизъм -» tropismus.
Trousseausches Zeichen : симптом на Трусб -> Trous
seau' symptoma.
Trübung, / : помътняване, опацитет -» o pacitas.
Trugivalirnehmung, / : изопачени възприятия, илю
зия -» illusio.
Truncus sympathicus ; симпатиков ствол, пограничен
ствол —» truncus sympathicus.
Trunkenheit, / : състояние на опиване, алкохолно
опиване -> ebrietas.
Trunksucht, / : пиянство, навик към пиянство -»
ebriositas.
—, chronische : хронично пиянство, хроничен а лко
холизъм -» alcoholismus.
—, periodische : дипсомания -» dipsomania.
Trypanosomiasis, / : трипанозомназа -» tr ipa noso-
miasis.
Trypsin, n : трипсин -» trypsinam.
Tube, / : тръба, туба -» taba.
Tubendurchblasung, / : продухване на маточните
тръби, пертубация —> pertabatio.
Tubenmandel, Tabentonsille, / : тубарна сливица или
тонзила —» tonsilla tubaria.
Tubenruptur, / : руптура, разкъсване или пукване
на маточната тръба -» ruptura tubae uterinae.
Tubensack, m : сактосалпинке -» sactosalpinx.
Tubenschwangerscbaft, T ubargraridität, / : тубарна
бременност -♦ graviditas tubaria.
Tuber cinereum : сива върга (в главния мозък) —»
tuber cineream.
Tuberculosis renis : туберкулоза на бъбрека, бъб
речна туберкулоза
tuberculosis renis.
Tuberkel, m : туберкул, възелче -* tuberculum (2).
Tuberkelbakterium, n (pl Tuberkelbakterien), Tuber
kelbazillus, m (pl Tuberkelbazillen): туберку
лозна бактерия, туберкулозен бацил -» M y c o -
bacterium tuberculo sis.
Tuberkulid, n : туберкулид tuberculidum.
Tuberkulin, n : туберкулин -» tuberculinum.
Tuberkulinreaktion, / : туберкулинова реакция или
проба -> tuberculini testu m .
tuberkulös : туберкулозен, охтичав - » tub erculo
sus.
Tuberkulom, n : туберкулом tuberculoma.
Tuberkulose, / : туберкулоза tuberculosis.
Tuberkulostatika, nfpl : туберкулостатицн, туберку -
лосгатични лекарства
tuberculostatica.
tubulös : тубулозен, тръбест -> tu b ulo su s.
Türkensattel, m : турско седло -> sella turcica.
Tularämie, / : туларемия -> tularaemia.
Tumeszenz, / : интумесценция intumescentia.
Tumor, m : тумор, буца, новообразувание, нео
плазма
tumor (1) ; бластом
blastoma.
—
saIIvalis : слюнчен тумор -» tumor salivatis.
Tunica dartos : месеста обвивка -» tunica dartos.
Tunica
1099
Umschlag
Tunica muscularis : мускулна обвивка или слой —»
tunica muscularis.
—
serosa : сероз на мембрана, сероза -» serosa.
Tunnelanämie. / : тунелна анемия, анкилостоми-
яза -» ankylostomiasis.
Turgeszenz, / : тургесценгност, локално подуване,
подпухване или отичане —» turgescentia.
Turbor, т : тургор —>turgor.
Tympanic, / : метсоризъм -» meteon smus.
1>mpanisch : тимпаничен, резониращ, звучащ ->
tympanicus (2).
Tympanitis, / : тимпанит —> tympanitis.
Tjmpannm, n : тъпанчева кухина -♦ cavum ty m
pani.
Tyndallisieren, n : тиндллизация. фракцнонирано
стерилизиране -> tyndallisatio.
тур, гя : тип, образец, първообраз -> t y p a s .
Typhlatonie, / : тифлатония -» typhlatonia.
Typbiektasie, / : разширение на сляпото черво, тиф«
лектазия —» typhlectasia.
Typhlitis, / : тифлит -» typhlitis.
TyphloD, n : сляпо черво, цекум -> caecam.
Typhlotomie, / : тнфлотомия -» typhlotomia.
Typhös, Typhus- : тифозен, тифоиде» -» ty p h o id e s .
typhoid : тифозен, тифонден typhoides .
Typhoid, л : тифоид typhoidam.
Typhos exanthematicus : петнист тиф, ендемичен
петнист тиф -> typhus exanthematicus.
typbusartig : тнфоиден, тифозен -» typhoides.
Typhusbakterium, n : тифна бактерия -» B acterium
typhi.
typisch : типичен, характерен
typicas.
и
Obelbefinden, n : неразположение ind isp o sitio .
Cbclkeit, / : гаде*нс, иаузея —> nausea.
—
erregend : причиняващ гадене
nauseosus.
übelriechend : смрадлив, зловонен ► fo etidu s .
•Oberhelruchtung, / : свръхоплодяпане, суперфекун-
длция -> superfcciindatio.
Überbein, n : ганглно(н), *мъртвя кост“
gan
glion (2).
übereinstimmend : съответствуващ, съответен -»
homologus.
CberempîindlichkeH, / : свръхчувствителност, ана
филаксия —> anaphyla xia ; повишена чувстви
телност, хипсрестезия -> hyperaesthesia.
Obererregbarkeit, / : повишена възбудимост, ерети-
к зъм -* crethismus.
libererregt : лесно възбудим, нервен -* n e rvos us (2).
tJberfruchtuug, / : полиспермия, проникване на по
вече сперматозоиди в яйцеклетката -» p o ly
sp ermia (1 ) ; свръхзабремсняваие, суперфета-
ция -► superfetatio.
Cberfüllnng, / : прспълванс, напълване -» r epletio.
Überhitzung, / : прегряване, хипертермия hyp er
thermia.
Oberlanfblase / : парадоксална ишурия -* ischuria
paradoxa.
übermäßig, firerreichffcb : прекомерен abundans,
profu su s {извънредно силен).
'Obermaß, n : излишество, прекаляване, ексцес ->
excessas.
Cberpflanzung, / : присаждане, присадка, трансплан
тация -* transplantatio.
Oberrest, m , verkümmerter Oberrest : остатъчен ор
ган, рудимент —» rudimentum.
Oberschwängernng, / : свръхоплодяване, суперфекун-
дация —> superfecundatio.
Obcrsichtigkeit, / : „далекогледство“, хиперметро-
пия -» hypermetropia.
Oberstreckung. / : прекомерно разгъване, хиперекс-
тензия -> hyperextensio.
übertragbar : прнхватлив, заразителен
conta
giosus, infectiosus : предаваем, транемнеи-
вен transmissibilis.
€be tragung, / : предаване -» transmissio.
—
einer Ansteckung : предаване на заразна болеет
посредством директен контакт contagium (2).
Übertreibung, bewußte : съзнателно преувеличаване,
агравира не
aggravatio (7).
Oberzug, m : обвивка indumentum (7).
ilatrophie, / : атрофия на венците, улатрофня
ulatropHia.
Ulcus, Ulkus, n : улкус -* ulcus.
—
callosum : кллозна язва -> ulcus callosum.
—
corneae : язва на роговицата ulcus corneae.
—
mixtum : смесена язва
ulcus mixtum.
—
molle : мек шанкър, венерична язва -> u lcus
molle.
Ulcus penetrans : пенетриращ улкус, пенетрнраща
проникваща язва -> ulcus penetrans.
—
pepticum : пгпгнчна язва -* ulcus pepticum.
—
—
jejuni : пептнчна язва на тънкото черво -*
ulcus pepticum jejun i.
—
perTorans : перфорирала язва, прободнл язва
ulcus perforans.
—
phagedaenicum : фагсденична язва, напредваща,
пълзяща язва —> ulcus phagedaenicum.
—
rodens : разяждаща язва
ulcus rodens.
—
serpens corneae : пълзяща язва на роговицата -*
ulcus serpens corneae.
—
trophicum : трофична язва -» ulcus trophicam.
—
varicosum : варнкозна язва (на подбедрицата) -♦
ulcus varicosum.
—
ventriculi : язва пд^стомаха, стомашна форма
на язвената болест
ulcus ventriculi.
—
vulvae acutum : остра язва на вулвата -» u lcus
vulvae acutum.
Ulektomie, / : гингивектомия, изрязване на венци
те —>gingivectomia.
Ulerythema, n : улеритема -> ulerythema.
Ulkuskrankheit, / : язвена болест на стомаха и два
надесетопръстното черво, гастро-дуоденална
язва, пептична язва —>ulcus gastroduodenale,
ulcus pepticum.
Ulna, / : улна, лакътна кост -> ulna.
ulnaris : улна рек, лакътен
ulnaris.
Ulorrhagie, / : кръвотечение от венците, улорагия
ulorrhagia.
ultimum moriens : последно умиращо (дясното пред-
сърдне) -» ultimum moriens.
Ultravirus, n : ултравирус -» ultravirus.
Ulzeration, / : разязвяване, улцерираве, улцера-
цня ulceratio ; разязвяване, екзулцерация -►
exulceratio.
ulzeriert ; разязвен, улцериран -* u lcera tas.
ulzerös : язвен, улцерозен -* ulcerosas.
Umfang, m : обиколка, окръжност -» circumferen
tia; обем
volumen.
Umformuog, / : изменяна не на формата, преобразу
ване, трансформация —» transformatio.
umgekehrt : обърнат ; обратен
inversus.
Umhüllung, / : обвивка, капсула
capsula (7).
umkehrbar : обратим, реверзибилен
reversibi-
liv .
Umkehrung, / : обръщане, инверзия —» inversio.
—
der Lage der Eingeweide : преобърнато разполо
жение на вътрешните органи
sitas inver
sus viscerum.
Umkreis, m : окръжност, обиколка, цнркумферен-
Ш1Я, периферия
circumferentia.
„Umlauf“, m : панарицнум -> panaritium.
Umschläge, heiße ; горсти компреси, горещи лапир
горещи апликации -> fomentum.
Umschlag, m : компрес -» compressa.
Umschneidung
Umschneidung, / : обрязване, циркумцизпя -* circum -
cisio.
umschrieben : ограничен, цпркумскрнптен -» circum
scriptus.
Umstülpung, / : обръщане навън (на клепача), ек-
тропиум -» e ctropium ; обръщане наопаки, ин-
верзия ~» inversio.
umwallt : обкръжен с нал —> circumvallatus.
Umwandlung, / : превръщане, преобразуване, транс
формиране,
.метаморфоза —> metamorphosis,
transformatio.
unausgebi Idet : недоразвит, рудиментарен -> rud i
mentarius.
unbearbeitet: необработен, непречистен -^c rud us (2).
unbedingt : безусловен, абсолютен -> absolutus (1) ;
безусловен, облпгатен —» obligatorius .
unbehaart : без косми, плешив -» g laber (2).
unbeherrscht : лесно дразним, нервен -> nervos us (2).
unbemerkt : незабелязано протичащ, безсимпто
мен —> latens.
nnbennant : безименен, анонимен -» an onym us ; нс-
наименуван, безименен -> innominatus.
unbeständig : нетраен, временен
fugax : непо
стоянен, нестабилен, лабилен -> insta bilis,
lab ilis ; непостоянен, временен, преходен —>
temporarius.
Unbeständigkeit, / : неустойчивост, лабилност —>
labilitas.
unbestimmt : неопределен, несигурен, неясен -» in
certus.
unbeweglich : неподвижен —> immobilis.
Unbeweglichkeit, / : неподвижност, акинезия
akinesia.
unbewußt : безсъзнателен, неволев —» in sc iu s .
undeutlich : неясен -» obscurus.
undulierend : ундулпращ, вълнист, вълнообразен -»
andtilans.
undurchgängig, undurchlässig : непроницаем, импер-
меабилек, непроходим ; непромокаем -» im per-
meabilis.
Undurchsichtigkeit, / : непрозрачност, опацитет -»
opacitas.
unecht : неистински, фалшив -> fa ls u s (подправен),
spurius (I).
unempfänglich (gegen Ansteckung) : певъзприемчив,
имунен ~» im mu nis ; певъзприемчив, рефрак
терен -» refractarius (2).
unempfindlich : нечувствителен —> insen sibilis.
Unempfindlichkeit, / : пълна загуба на сетивността-»
anaesthesia (1) ; нечувствителност —» insensi
bilitas.
unentbehrlich : необходим, нужен —» n ec ess a rius.
Unentbehrlichkeit, / : необходимост -> n e sessita s.
unentwickelt : недоразвит, инфантилен -» in fa n ti
lis ; недоразвит, рудиментарен -> rudimenta
rius.
Unersättlichkeit, / : ненаситност -» acoria'-.
unerwartet : неочакван ~» p ra ecipita tus (2).
Unfall, т : нещастен случай, злополука, произ
шествие —» accidens- .
Unfallheilkunde, / : травматология -> trau matolo
gie
u nförmig: обезформен, обезобразен, деформиран-»
difformiч.
unfruchtbar : безплоден, ялова (жена) -» in fe rtilis,
sterilis (2).
Unfruchtbarkeit, / : безплодие, стерилитет -» ste ri
litas (1).
Unfruchtbarmachung, / : полово стерилизиране, обез-
плодяване —» s te rilisatio (2).
unfühlbar : неосезаем, непалпируем -» imp alp ab i
lis.
ungestaltet : обезобразен, обезформен, деформи
ран -» di/formis.
ungewiß : несигурен, съмнителен -» d ubiosus ; не
известен, неясен, съмнителен -» incertus.
1100
Unterkiefer
ungewöhnlich : необичаен, парадоксален -> рогa d o -
XUS.
Ungeziefervernichtung, / : дезинсекция -> dcs.nsec-
tio.
ungleich : нееднакъв, неравен -» inaequalis, dispar.
ungleichartig : разнороден —» heterogenes.
ungünstig : неблагоприятен -» iu/austus; злокачест
вен, в тежка форма (за болеет) —, malig-
пич.
Unguis incarnatus : праснал нокът —> unguis incar
natus.
unheilbar: неизлечим, непзцорим —» incurabilis ;
неизлечим, невъзстановнм -> irreparabilis.
unheiIdrohend, unheilverkündend : злокобен, c лоша
прогноза, омииозен
ominosus.
unilateral : едностранен -» unilateralis.
Unipara : / : унппара
unipara.
unipolar : едноиолюсен, униполарем —> u n ip o lar is.
universal : универсален, всеобщ, всеобхватен, все
странен -» universalis.
Universität, / : университет —» universitas.
unizellulär : ушщелуларен, едноклетъчен —> uni
cellularis.
Unktion, / : намазване, мазане -» u n c tio.
unlöslich : неразтворим -» in solubilis.
Unmäßigkeit, / : невъздържаност, излишество, екс
цес, прекалява не —> excessus.
unmittelbar : непосредствен, директен, пряк -тг im
mediatus.
unmöglich : невъзможен -» im po ssibilis.
unoperierbar : неоперируем, иноперабилен —* in o p e -
rabilis.
unpaar, unpaarig : нечифтен —> *mpar.
Unpäßlichkeit, / : неразположение -» in d is po si
tio.
unregelmäßig : неправилен, ненормален -» a n o m a
lis ; неправилен, ирегуларен -» irregula ris.
Unregelmäßigkeit der Pupillen : неправилна форма
на зениците, дискорпя -» dyscoria.
unreif : незрял, недоразвит -» im m a tu ra s ; не(уу
зрял —» crudus (1).
unrein : нечист, непречистен -» imp u rus.
Unruhe, körperliche : неспокойно състояние, ажита
ция -» agitatio.
unruhig : неспокоен -» inquietus .
unschädlich : безвреден, безопасен -» innocens.
unsichtbar : невидим —» in v isibilis .
Untätigkeit, / : бездействие, слабост —» in ertia.
Unterarm, m : предмишннца, антебрахиум -» a nte
brachium.
Unterbauchgegend, / : долна коремна област, хипо-
гастриум -» regio hypogastrica.
Unterbrechung, / : прекъсване -» interruptio.
Unterbringung ins Krankenhaus : настаняване в бол
ница за лечение, хоспитализиране -> h o sp ita
lisât io.
unterbrochen : прекъснат -» interruptus.
Unterdrückung, / : задръжка, задържане, супре-
сия -» suppressio.
Unterentwicklung, / : недоразвитие, хипоплазня -»
hypoplasia.
Unterernährung, / : недостатъчно хранене, недохран
ване, лошо хранене -» denutritio (1) ; разстрой
ство на усвояването на храната у кърмачета,
хнпотрофия -> hypotrophia (2)
untergeordnet : заместващ, допълнителен -* s uccen
turiatus.
Untergrund, m : основа, подложка (фундамент) —»
basis1.
Unterhautfettgewebe, п : подкожна мастна тъкан
panniculus adiposus, (ela subcutanea adipo
sa.
Unterhautzellgewebe, Unterhautbindegewebe, n : под
кожен слой, субкутис —» subcutis.
Unterkiefer, m : долна челюст, мандибула -» man
dibula.
UnterkleferdrQse
1101
Utenisgraad
Unterkieferdrüse. Unterkieferspeicheldrüse, / : подче-
люстна жлеза —» glandula submandibularis.
Unier kiefernerv, m : долночелюстен, мандибула ре н
нерп —►nervus mandibularis.
Inter leib, m : корем —» abdomen.
Unterleibstyphus, m : коремен тиф —» ty ph u s abdo-
rmnalis.
Unterlid, n : долен клепач —» palpebra inferior.
tnterrippengegentf. / : подребрена област, подреб
рие, хпгюхокдриум —> reg/o hypochondriaca.
Unterschenkel, о т : подбедрнца, подколенница - 4
Cr,75 f/J.
Interschenkelgeschwür, /г : варикозна язва на под-
бодрима га —»
varicosum,
.'interschiedlich : различен, нееднакъв -* differen s.
tnterschlusselbeinartene, у : подключична артерия —»
arteria subclavia.
Unterschltisselbeingegeiid, / : подключична или ин-
I'pjK.iаникуларна облает - 4 r^gio infraclavi-
cularis
Unterschlüsselbeinvene, / : подключична вена -4 таяд
subrta via.
Unterschulterblatt- : лодлопатъчеи, субскапуларен —>
subscapularis.
Untersuchung, f : изследване, проучване -v e xplo
ratio.
— , chemische : химическо изследване, анализа -4
analysis.
Unleruasserdarmbatf, n : субаквална баня на черва-
7 1 > cotoclysis subaquatica.
tnter/ungendrüse, Unterzungenspeicheldrüse, / : под
езична жлеза —>glandula sublingualis.
untätig : недеятелен, недсен, неактивен
inacti-
vus ; недеятелен, бездеен -> passivus.
-ununterbrochen : непрекъснат, постоянен -> conti
nuus ; непрекъснат, безспирен -4 perpetuus.
unveränderlich : нсироменлнп, постоянен -* c onstans.
un verande t : пеироменсн, нативен -» n a tivus .
unverbindlich : незадължителен, факултативен -4
fncultativus.
unverdaulich : нссмилаем, мъчмоемнлаем indige-
stibilis.
Unvereinbarkeit, / : непоносимост -4 incompatible
litas.
anvermisclit : без примеси, чист -4 pur us.
Unvermögen, n : безсилие (полово) -v impotentia.
•unverträglich, unvereinbar : несъвместим -> incompa-
tibiiis.
Unverträglichkeit, / : непоносимост, несъвмести
мост -V incompatibilitas.
unvollkommen : несъвършен, непълен
imperfec
tus .
unvollständig: непълен -v incompletus, d eficien s
(недостатъчен), imperfe ctus (недовършен), par
tialis (частичен).
un willkürlich: неволен, несъзнателен, неволев ->
tти)!antarius, t nscius.
unwirksam : иедсен, неактивен -* in a ctiva s .
Unwohlsein, n : неразиоложеноет, болнапост —v in
dispositio.
unzureichend : недостатъчен, недостигащ -4 d e fi
ciens.
Urachus, m : урахус, първичен пикочен проток у
cMôpiioTO -> urachus.
Urämie. / : уремия -4 uraemia.
—, akute oder eklamptisehe : акутна уремия, ек-
ламптична уремия, конвулсивна уремия -4
uraemia eclamptica.
—, echte oder chronische oder stille : истинска или
азчтемнчна уремия, астеиична уремия -4 urae
mia azotaemica.
urämisch : уремнчен
uraemicas.
Uratgicht, f : подагра (изобшо) -> podagra (1).
Uralsediment, n : уратен седимент, „керемидена
утайка- -4 sedimentum lateritium .
gratariе. / : уратурня - 4 uraturia,
gréa, / : урея, пикочина -4 urea.
Ureter, m : уретер, ликочопровод. ппкочопровод*
ник -* ureter.
Ureterolithiasis, / ; уретеролитиаза, камъни в пико-
чопровода —>ureterolithiasis.
Urétérolithotomie, / : уретеролитотомия -4 ureterо-
lithotomia,
Ureterotomie, / : уретеротомия -4 ureterotomia.
Urethra, / : уретра, пикочен канал -4 urethra.
urethral : уретрален -» u rethralis.
Uretbralfieber, n : уретрална треска, урогенна ин
фекция, уросепсис -♦ febris urethralis, uro
sepsis.
Urethritis, / : уретрит -> urethritis.
Urethrocystitis, / : уретроцистит
urethrocystitis.
Uretbrorrhagie, / : уретрорагия, кръвотечение от
пикочния канал - 4 urethrorrhagia.
Urethrorrboe, / : уретрорея, течение от пикочния
канал -» arethrorrhoea.
Urethroskopie, / : уретроскопия -» ur ethroscopia.
Uretbrotomie, / : уретротомия —4 u rethrotomia.
Urharnsack, m : алантоие —> a lla nto is.
Urhidrosl5, / : урхкдроза -4 urhidrosis.
Urikämie» / : урикемия, урицемня -4 uricaemia.
Urin, от : урина, пикоч -4 urina.
Urinas pastica : еластична урина -♦ urina spa stica.
nrinflr : пикочен, уринен —» urinarius.
Urobilin, n : уробилин -> urobilinum,
Urobilinogen, n : уробилиноген -4
Urobilinurie, Urobilinogenurie, / : уробилннурня -4
urobihnuria.
Urochrom, n : урохром
nrochromum.
Urodynie, / : уродиния, болка при уриниране -4
urodynia.
Drogen : урогенен, изхождаш от урината -* tiroge-
nes (i).
urogenital : пикочо-полов, урогенитател -> urogeni
talis.
Urogenitalsysteni. n : уро-геннтллна система или
апарат —♦ apparatus urogenitalis.
Urographie, / : урографня -4 игоgraphia.
Urolith, от : пикочен камък, камък в пикочните
пътища -4 calculus urinarius.
Urolithiasis, / : уролитиаза —4 u ro lith ia sis.
Urologe, m : уролог -» urologus.
Urologie, / : урология -4 urologia.
Uropoese, / : образуване па урина, уропо(й)еза -4
uropoiesis.
uropoetisch ; пикочообразуваш, уроно(Л)стичен -4
uropoeticus.
Urosepsis, / : уросепсис, yporciieii сепсис -4 uro
sepsis.
Ursache, / : причина, повод -4 causa.
—, krankheitserregende : патогенен фактор, нокса ~4
поха.
—, örtliche : местна иричина —> causa lo calis .
ursächlich : причинен, каузален -4 caus alis.
Ursächlichkeit, / : причиниост, причинна връзка ~4
causalitas.
Urskelettasche, Urwirbelslule,/ : първичен гръбна
чен стълб, гръбначна струна -4 chorda dor
salis.
ursprünglich : първоначален, примитивен, ггримор-
диалеи -4 p rimordia lis ; най-ранен, първона
чален -4 primarius1.
Ursprung, от : произход, начало —» o rigo.
Urticaria, / : уртикария, копривна треска, коприв-
ница -4 urticaria.
Usur, f . узура —4 usura.
uterin, Uterus- : маточен, утсриисн, утробен -4 ute
rinus.
Uteres, от : матка, утерус -> uterus .
—
bicornis : двурога матка -4 uterus bicornis.
—
duplex : двойна матка -» uterus duplex.
—
infantilis : инфантилна матка -4 uterus infan
tilis.
—
unicornis: еднорога матка -4 ute rus unicornis.
Uterusgrund, rn : дъно на матката -4 fundu s uteri.
Uterushöhle
1102
Venenpunktion
Uterusbühle, / : маточна кухина, кухина на матка
та —» cavam uteri.
Uterushypoplasie, / : хипоплазия на матката —» h y
poplasia uteri.
Uterusruptur, / : pyrrrypa на матката -» r u p t u r a
uteri.
Uterusvaporisation, / : атмокаузис
atmocausis.
Uterusvorfall, m : изпадане, пролапс на матката -»*
prolapsus uteri.
utricularis : утрикуларен -» utricularis.
Utrikulus, /и : утрикулус (в лабиринта) -» u t r i c u
lus.
Uvea, / : увея, съдова обвивка на окото -»
Uveitis, / : увеит -» uveitis.
Uvulotomie, / : уволотомия
uvulotomia.
V
Vaccina, / : пусту лата, която ce образува при вак-
цинирането с вариолна вакцина —>vaccina1
vacci па lis : вакцннен, вакцинален -» va ccinalis.
Vaccinia, / : вакцинална болеет —» v a ccinia.
Vagina, / : влагалище, вагина -» v agina.
—
septa : влагалище, разделено на две полови
ни -» vagina septa,
vaginal : вагинален, влагалищен -» v a ginalis.
Vaginismus, m : вагинизъм -» vaginismus.
Vaginofixatio uteri : вагинофнксация на матката -»
vaginofixatio uteri.
vaginovesikal : везиковагинален
vesicovaginalis.
Vagitus uterinus : писък, вик на детето в матка
та -» vagitus uterinus.
Vagotomie, / : ваготомия —> vagotomia.
Vagotonie, / : ваготония, лараенмпатикотоння —»
parasympathicotonia.
vagotonisch, / : ваготониичен -> vagotonicus .
vagotrop : ваготропен —» vagotropus.
Vagus, m : вагус, блуждаещият нерв -» v agus .
Vagusneurose, / : вагоневроза, вагусова невроза —»
vagoneurosis.
Vakuole, / : вакуола —» vacuola.
Vakzination, / : вакцинация, вакциииране, вакси
нира не -» vaccinatio.
Vakzine, / : вакцина, ваксина —> vaccinum.
Vakzinetberapie, / : вакцинотерапия, вакцинна те
рапия —» vaccinotherapia.
valgus : изкривен навън, извъртян или извит на
вън —» valgus.
valvär, valvulär; клапов, валвуларен —» valvula
ris.
Valvulotomie, / : валвулотомия -> va lviilo tom ia.
Vaporisation, / : изпаряване—» vaporisatio (1); ва
поризация -» vaporisatio (2). J
Vaquezsche Krankheit ; болеет на Вакез, еритремня,
истинска полицитемия —» e rythraemia.
Variabilität, / : вариабилитет, вариабилност, про-
менливост, изменчивост —» v a riabilitas.
Variation, / : вариация, вариант, промяна -» v a ria
tio.
Varietät, / : вариетет, разновидност -» v arieta s.
varikös : варикозен -> varicosus.
Varikosität, / : варикозност, варикозна болест, ва
рикоза —» varicosis.
Varikozele, / : варикоцеле —» varicocele.
Variola, / ; вариола, едра шарка —» v a rio la.
Variolois, / : вариолоид -» v ariolois.
va rixartig, varixähnlich : приличащ на варици, ва
рикозен —» c irsoideus.
Varizellen, f{p ly Yaricella, / ; варицела, лещенка-»
varicella.
Varizen, ///7/ : варици, разширени вени, варикозно
разширение на вени -» varices.
Varolsbriicke, / : Варолиев мост —» p o n s V arolii.
varus : изкривен навътре, извъртян или извит на
вътре -» varus.
Vas afferens : аферентен съд —» vas afferetis.
—
collaterale ; колатерален съд -» vas collatera
le.
—
elferess ; еферентен съд -» vas efferens.
Vasa vasorum ; съдове на съдовете -» vasa vaso
rum.
Vasektomie, / ; вазектомия -» va secto mia.
Vaselinoderma, n : вазелинодерма -» va selinod er*
та.
vaskulär ; васкуларен, съдов —» va scu la ris.
Vaskularisation, / : васкуларизация, ва скуларизира-
не -» vascularisatio.
vaskulös ; васкулозен, богат на съдове —» v a s c ulo
sus.
Vasodilatation, / ; вазодилатация, съдоразширява-
не -» vasodilatatio.
Vasodilatator, m: вазодилататор (нерв) -» v a s od i
latator.
vasodilatatorisch : вазодила(та)тивен, съдоразширя-
ват -» vasodila(ta)tivu$.
Vasographie, / : вазография, ангиография —» a n gio-
graphia.
Vasokonstriktion, / : вазоконстрикция, съдосвива-
не —» vasoconstrictio.
Vasokonstriktor, m : вазоконстриктор (нерв), съдо-
свивач -» vasoconstrictor.
vasokonstriktorisch ; вазоконстриктивен, съдосви-
ващ —» vasoconstrictivus.
Vasoligatnr, / : превръзване на кръвоносен съд, в а-
золигатура —» vasoligatnrа (2).
Vasomotoren, mjpl : вазомоторни нерви, съдодвига-
телни нерви, вазомотори —» vasomotor es.
vasomotorisch ; вазомоторен, съдодвигателен —» v a -
somotorius.
Vasoneurose, / : ангионевроза -» angioneurosis.
Vasotomie, / ; вазотомия -» vasotomia.
Vasozentrum, Vasomotorenzentrum, л : вазомоторе»
център -» centrum vasomotoriam.
Vaterschaft, / : бащинство, патернитет-» p a te r n ita s.
Vatersche Papille ; голяма палила (пъпка) на двана
десетопръстника -» papilla duodeni major
(Vateri).
Vegetation, / : вегетация -» vegetatio.
Vegetationen, adenoide ; аденоидни вегетации, аде-
ноиди -» vegetationes adenoideae.
vegetativ ; вегетативен -» vegetativus.
Vehikel, л ; вехикулум —» v ehiculum ; ексципиент —>
e xcipiens ; възприемащо средство, течна сре
да —» medium (2).
Veitstanz, m : Битово хоро, хорея —» chorea minor.
Vektorkardiographie, / ; векторкардиография -» v ec
torcardiographia .
Venaesectlo, / : венесекция -» venaesectio.
Vene, / : вена —» vena.
—, kleine : малка вена, веничка -» v en ula.
Venenblutleiter der harten Hirnhaut : венозни канали*
синуси на твърдата мозъчна обвивка
sinus-
durae matris.
Venendruck, m : венозно налягане -» te nsio venosa .
Venenentzündung, / : възпаление на вена, флебит -»-
phlebitis.
Venenerweiterung, / : разширение на вени, флебек-
тазия -» p h lebectasia ; разширена вена, варица,
варикс -» varix.
Venenknoten, m : венозен възел, варикс, варица —>
va rix; (pi) варикозно разширение на вени*
разширени вени» варици -» varices.
Venenpufs, m : венозен пулс —> pulsa s venosus.
Venenpunktion / : венепункция -» ve na epunctio.
Venenschnitt
ПОЗ
verfettet
Venenscbnitt, m : венесекция -» v e n a tsectio.
Venensteiu, m : венозен камък, флеболит -> p h u b o -
Ш/tus.
Venenthronbose, / : тромбоза на вена, флеботром
боза —» phlebothrombosis.
Venen Zerreißung, / : пукване на вена, флеборексис -*
phl eborrhexis.
Venerie. / , venerische Krankheit : венерическа, вене-
рична болест -4 то гАдт veneretis.
venerisch : венерически, венеричен —» veneretis.
Venerologe, m : венеролог -* ve nerologas.
Venerologie, / : венерология
vene rologia.
ventis : венозен —» ^елолдт.
Venographie, / : венография, флебография -4 рА/е-
bographia.
Ventilation, / : вентилация, проветряване -* aeratio
(асрацня). ventilatio.
ventral : централен -> ventralis (J).
Ventriculus, m : вентрикул, стомах че (мозъчно, сър
дечни) -* ventriculus.
—
lateralis ; страничен вентрикул, странично мо
зъчно стомахчс -» ventriculus lateralis.
—
quartus : четвърти вентрикул, четвърто мозъчно
стомахче - 4 ventriculus quartus.
—
quintus : пети вентрикул, пето мозъчно стомах
чс -» ventriculus quintus.
—
tertius ; трети вентрикул, трето мозъчно сто
махче —> ventriculus tertius.
Ventrikel, m : вентрикул, стомахче (мозъчно, сър
дечно) -» ve ntriculus (2).
Ventrikelpunktion, / : вентрикулна пункция -» ven-
friculopunctio.
Ventrikelseptnmdefekt, m : дефект на преградата
между вентрнкулмте на сърцето, болеет на
Толочинов-Рожё
Tolocinov-Roger' morbus .
ventrikulär, Ventrikel-: вентрикулен -* ve ntricularis.
Ventrikulographie, / : вентрикулография -4 veniri-
culographta.
Ventro4vat!o, / : вентрофиксация -» v e nirof ix â t io.
—
uteri : вентрофиксацня на матката vent rof i
xatio uteri.
Venusberg, m : Венерин хълм -» т о л т jwtos*.
verabreiche solche Dosen: дай такива дози -» D . t .
d. ( = Da talcs doses).
Verabreichu ng, / : употребяване, прилагаме (на ле
карство)
applicatio.
veränderlich : променлив, непостоянен, мутабилен -»
mutab ilis ; променлив, изменчив, варнабилен -»
variabilis.
Veränderlichkeit, Veränderungsfähigkeit, / : иэменчи-
tiocT, примснливост, вариабилност —» variabi
litas.
Veränderung, / : пзменяванс, модификация -> mo
d ific a tio ; изменяване, промяна, видоизменя
ванс , вариация - 4 variatio.
—, krankhafte: (болестно) изменение, алтерацня —»
aIteratio.
Verätzung, / : изгаряне, каутернзаиия -> c a u t e r i -
satio.
verallgemeinert : разпространен, генерализиран
generalisatus.
Verallgemeinemng, / : генерализиране, разпростра
няване, генерализация -» généralisâtio.
veraltet : застарял, отдавнашен -» inveteratus .
Veranlagung, / : предразположение, предиспози
ция praedispositio.
Verband, m : превръзка -* fa sc ia (2).
—
des Fußgelenkes (Spica pedis) : превръзка на гле-
зенната става - 4 stapes.
Verbandlehre, / : учение за превръзките, десмур
гия -4 desmurgia.
Verbandmull, m, Verbaedgaze, / : превързочна мар
ля, хигроскопична марля -» tela hydrophila
sive depurata.
Verbandwatfe, / : медицински или хигроскопичен
памук —> gossу pium hygroscopicum.
Verbigeration, / : вербнгерацня -4 verbigeratio .
verbildend : съединяващ, свързващ, комушщнраш -о
communicans ; свързващ, съединяващ —» re
uniens.
Verbiatfaag, / : съединяване, връзка, спойка, хоми-
сура -4 commissura ; свързване, съобщаване,
комуникация -» c o m m unicatio; съединение,
връзка -4 Junctura.
—, schmale : тесен проход, истмус —» isthmus .
verbleibend : оставащ, траен, перманентен -» per»
manens.
verborgen : скрит, незабелязано протичащ -> /а /гт т г
скрит, окултен -» одеи/Гот.
verbreitet : разпрострян, разлят, дифузен -> d i f f u
su s ; разпространен, дисеминиран - 4 dissemi
natus.
Verbreitung, / : разпространяване, разширяване,.
пропагацня —> propagatio.
Verbrennung, / : изгаряне ; изгаряне на кожата -4-
combustio (1-2).
verdächtig : подозрителен, съмнителен, суспектен —>
suspectus.
Verdanung, / : храносмилане, дигеетия -4 </гдо-
«о f//
Veraiiangsapparat, m : храносмилателен апарат tuts
система -h apparatus digestorius.
verdauungs'ördernd : храносмилателен, днгеетивен -*•
digestivus.
Verdaoungsmittel, verdanungsrbrdernde Mittel, nipi :
лекарства, подпомагащи храносмилането, днгс-
стивни лекарства -4 digestiva.
Verdauungsstörung, / : нарушение на храносмила
нето, диспепсия, индигестпя -4 dyspepsia, in
digestio.
Verdauungstrakt, Verdauungskanal, m : храносмила
телен канал -> tractus digestorius.
verderblich : гибеле н, тежко протичащ -» pernicio
sus.
verdichtet : сгъстен - 4 concentratus (силен, кон
центриран) ; condensatus (сгъстен, кондензи
ран), spissu s.
Verdichtung, / : сгъстяване -» concentratio ; конта
минация (в псих.) -4 contaminatio (2).
Verdickung, / : мадебеленме -4 intumescentia (2).
verdoppelt : удвоен, двоен -» duplex.
Verdoppelung, / : удвояване, дублнкатура -» d up
licatura.
verdrängend ; избутващ, експанзивен -» e xpansi*
vas.
Verdrehung, / : извиване, извъртаме -4 соnt orsi о ;
превъртане, засукване ~+ to rsio .
verdünnt : разреден -> dilutus .
Verdünnung, / : разреждане, атенюиране -> a ttenu
atio (2).
Vereinbarkeit, / : съвместимост
compatabiti-
tas.
vereinigend : съединяващ -> reuniens.
Verelnignng, / : анастомоза ->
vereinzelt : отделен, единичен, самотен -4 so lita
rius.
—
anftretend : явяваш се единично, спорадичен —>
трогшАТдо.
Vereiterung, / : гноясване, супурацня -> supp ura
tio.
Yerengerer, m : свивач (мускул) -> constrictor mus
culus.
Verengerung, f i стеснение, коарктация -4 coarcta
tio ; стесняване, свиване -» co n strictio ; стес
няване, стеноза -» j/e /io s/i ; ло-силно ограни
чено стеснение, стриктура -4 strictu ra .
vererbt : наследен, наследствен, хередитарен -4 he
reditarius.
Vererbungslehre, / : наука за наследствеността, ге
нетика - i genetica.
Verfahren, п : способ, метод
methodus.
verfettet : затлъстял -» adiposus ; затлъстял, сна
жен, дебел -4 corpulentus.
Verfettung
1104
Verstopfung
Verfettung, / : частично затлъстяване, липомато
за —> lipomatosis, adipositas (2); затлъстява
не на някой орган -> adipositas (3) ; маетна
дегенерация, стеатоза —» steatosis.
verflüssigend : втечняващ -> liquefaciens.
'Verflüssigung, / : втечняване -» liquefa ctio .
—
von Oeweben : разтопяване, размекване —» col-
liquatio.
' Verfolgungswahn, m : налудни идеи (ма ния) за п ре
следване —» delusio persecutionis.
vergänglich : п реходен , време нен
fugax.
vergeblich : напразен, безплоден -» frustrantis.
Vergewaltigung, / : изн аси лв ан е, обезч ес тяв ан е —»
stuprum.
Vergiftung, / : отравяне, интоксикация -» intoxi
catio.
Vergiftungskrankheit, / : заболяване, причинено от
отрови, токсикоза -» toxicosis (1).
verhärtet : втвърден, индуриран —» induratus ;
втвърден, уплътнен, склеротичен
Sclero
tiens.
Verhärtung, / : затвърдяване, индурация —» indura-
tio ; склероза —>sclerosis.
Yerhaltung, / : задръжка, ретенция
retentio.
Verheimlichung, / : дисснмулация —» dissimulatio.
Verhornung, / : вроговяване, кератоза —» keratosis.
'Verhornungsprozeh, ш: кератинизация-^£егд//т\уа//о.
Verhornungsstörung, / : дискератоза -» dyskeratosis.
verhütend : предпазен, профилактичен
prophylac-
ticus.
Verkalkung, / : калцифициране
calcificatio.
verkehrte Geschlechtsempfindung : полово извраще
ние —» perversio sexualis.
verklebt : слепнат, сраснал —» adhaerens.
Verklebung, V erklumpung,/: слепване, струпване,
аглутинация —» agglutinatio.
verkleinert : раздробен, намален -» diminutus.
verknöchernd: вкостеняващ, осифициращ ossifi
cans.
Verknöcherung, / : вкостен яв ане, о си ф и кац ия
о^/-
ficatio.
Verknüpfung, / : съединяване, синтеза -> synthesis.
Verkrustung, / : образуване на кори и струпеи, ин
крустация -» incrustatio.
verlängert : продълговат, удължен —» oblongatus.
Verlängerung, / : удължаване, разтягане, елонга-
ция —» elongatio.
Verlagerung, / : преместване, транспозиция —>trans
positio.
—
nach außen : премес тва не към п овърхн остта на
тялото, ектопия —» ectopia.
Verlauf, ni : течение, вървеж, ход
cursus, de
cursus.
Verlausung, / : въшлясване, педнкулоза —> pedicu
losis.
Verlegung, / : закриване, препятствие, обструкция -»
obstructio ; затваряне, обтурация -> obturatio.
v erletzbar: лесно повредим, уязвим -> vulnerabilis.
Verletzbarkeit, / : уязвимост, ранимост —» vulnera-
bilitas.
verletzt : увреден, повреден -» laesus.
Verletzung, / : нараняване, раняване -» vulneratio ;
повреждане, нараняване, травма —» trauma ;
поражение, лезия
laesio.
—
durch stumpfe Gewalt : рана от удрян е или н а
търтване, контузна рана —> vulnus contusum.
Vermännlichung, / : маскулинизация, маскулинизи-
ране —> masculinisaiio.
Vermehrung, / : умножаване, размножаване -» re-
productio (2).
vermindert : намален -» diminutus.
Verminderung, / : намаляв ане - » d iminu tio.
—
der Spannung : намаляване на напрежението -»
hypotonia (2-3).
Vermis, m :червей (на малкия мозък) -* vermis.
Vernarbung, / : ръбцуване, цикатризация, цнкатри-
зиране —> cicatrisatio.
verneinend : отрицателен, негативен -> n eg ativus .
vernichtend, разрушителен, деструктивен -> de
structivus ; заличаващ, облитериращ -> oblite
rans.
Vernichtung, / : унищожаване, деструкция —» de
structio.
Vernix caseosa : смазката по тялото на новороде
ните
vernix caseosa.
verödend : запушващ, облитериращ -* obliterans.
Veröduog, / : облитерация, облитериране
oblite-
ratio.
Verordnung, schriftliche ärztliche : рецепта, прескрнп-
ция -* praescriptio (1), receptum.
Verreibung, / ; стриване, превръщане в прах чрез
стриване -> trituratio.
Verrenkung, / : изкълчване, луксация -* l u x a tio .
—, unvollständige : непълно изкълчване, сублукса-
ция -» subluxatio.
Verrichtung, / : функция -» fu nctio.
Verringerung, / : намаляване, съкратяване -* d im i
nutio.
Verruca, / : брадавица -* verruca.
—
plana juvenilis : младежка плоска брадавица
verruca plana juvenilis.
—
senilis: старческа брадавица
verruca seni
lis .
—
vulgaris ; обикновена брадавица
verruca
vulgaris.
verrückt : умопобъркан, луд —» in san us .
Verrücktheit, / : умопобъркване, психоза -> in san ia
verrukös : верукозен, брадавичен -» verrucosus,
(insanitas).
Verschiebung nach vorn : преместване напред, анте-
позиция —> antepositio.
verschieden : различен, разнообразен
varius.
Verschlimmerung, / : влошаване (на болеет) —» ag-
grav atio ( 2 ) ; влошаване, изостряне, екзацер-
бация —» exacerbatio.
verschließend : затварящ, обтурационен -> ob tura
to riu s ; затварящ , запушващ, оклузивси
occlusivus.
Verschließung, / : затваряне, запушване, оклузия -»
occlusio.
verschlimmert : влошен, изострен, екзацербиран ->
exacerbatus.
Verschluß, m : затваряне, непроходимост -» obstruc
tio, occlusio.
Verschüttungssyndrom, n : кръш-синдром, травма
тична токсикоза -* criisch-syndromum.
Verschwärung, / : разязвяване, екзулцерация e x ul
ceratio.
verseucht: заразён, инфектиран -» infe c tu s.
Verseuchung, / : заразяване, замърсяване, контами
нация -* contaminatio (1).
—
durch tierische Parasiten : заразяване c живо
тински паразити (хелмннти), инфестация, инва
зия -» infestatio, invasio (2).-i
Versio, / : верзия, верзно, завъртане или обръща
не
versio.
verspätet : закъсняващ, закъснял —> p ostpon en s ;
закъснял, късно образуващ се -» serotinus.
Verstauchung, / : навяхване, дисторзня d is to rs io ,
contorsio.
versteckt : скрит, ларвиран, латентен —> la rv a tu s ,
latens, obscurus.
Versteinerung, / : вкаменяване, петрификация
pétrificatio .
Verstellung, / : преструване, симулиране - > sim u
latio.
Verstimmung, / : душевна потиснатост, депресия -*
depressio1.
verstopfend : запушващ, обтурационен -» obturato
rius.
verstopft : закрит, запушен -> ob tu ra tu s .
Verstopfung, / : запуш ване, задръстване, обструк
ция -» obstructio; запушване, обтурация -»
obturatio ; запек, констипация -» constipatio.
verstümmelnd
1105
Vorbeugen#
verstümmelnd : осакатяваш, мутил ир аш - » m u ti
lans.
verstümmelt : недоразвит, рудиментарен -» r u d i
menturiu s.
Verstüm m elung./: осакатяване, мутплацня, сака-
тост
mutilatio.
Versuch, m ’ изпитване, опит, проба —» experimen
tum ; опит, проба, реакция, тест —> testum ;
ou» r, опитване, пробваме —» / ent am e i-
vcrtebral ; кертебрален, прешленен -4 vertebralis.
\erhe un,', / : кд.п бнатнна, яма —» cavitas, conca
vitas, fossa, fovea, recessus, depressio- ; хлът
ваш. тъкане, импресия » impressio.
—
trichterförmige : фуниевндно вдлгбване - i i n
fundibutпт.
VerUgophobie, / ; страх от светов ъртеж, вертнго-
фобиа —> vertigophobia.
Verunreinigung, / : замърсяваме, контаминация -»
contaminatio f t J.
v eruns talten J : обезформяш, обезобразяваш, дефор
мира и -* deformans.
Verun staltu ng, / : обезобразяване, деформация -+
deformatio.
Verwacusen : сраснал, прнраснал -•> accretus, ad
haerens.
Verwachsung, / : нрнраспмже, срастваме -* a cc r e
tio iJ), concretio ; срастваме, прилетите, ад-
> adhaesio ; срастване па кости —>
symphisis ; срастване, симсхия - i synechia.
Venvächsungslinie, / ; съединителна линия -» r h a
phe (Jj.
Verweiblichung, / : феминизация, сфемми(иэ)аш1Я -♦
ef /спипано ; придобиване на женски черти,
феминизация -» femtnisatio.
VmveMhatiieter, m : постоянен кате тър —i ca thete r
permanens.
Verwirrung, / ; душевно вълнение, пертурбация -о
реп иtimtiо i дезориентираност, дезориента
ция
desorientatio.
verwundbar : лесно нараним, уязвим -> vulnerabi
lis.
Verwundbarkeit, / : ранимост, уязвимост —» v u l n e
rabtt: ta s.
verwandet : pnitî-ii. наранен —> vulneratus.
Verwundung, / • раняване, нараняване -♦ vulneratio:
нараняване, повреждане, травма —» t r a u m a .
verzögert; забавен, протрахирлн ■> protractus;
бавен, късен, закъснял —>tardus.
verzweigend : разклоняващ се •-» rum ificans.
Vesicantia, n 'pi : везнкаторп —» vcsicantia.
vesikal ■ кезпкзлон, мехурен - , vrsicah.:,
vesîkorehtal . везикорскгален » vesicorecraUs,
vesikovaginal : везнковаги пален —* vesicovagina
lis.
vesikulär : мехурчест, кезикуларсн —* vesicularis.
Vesikuläratmen, и : везнкуларн о дишане —» r e s pi
ratio vesicularis.
vesikulös : везикудозен, мехурчест - , vesiculosus.
Vestibulum, п : преддверие, трем, вестибулум -» ve s
tibulum.
—
labyrinthi -• преддверие на лабиринта -> v e s ti
bulum InbyrintIu.
—
laryngis : преддверие иа ларинкса ( гр ъкляна) -»
vestibnlum taryиgis.
—
nasi : преддверие иа носната кухина —, v e sti
bulum nasi.
—
о is : преддверие на устната кухина -* v esti
bulum oris-
veterinär : ветеринарен -» veterinarius’.
Vibices, fip l : вибици -» vibices.
Vibration, / : вибрация, иибрпрпне, трепте не, тр еп
тение —» vibratio.
Vibrio, m : вибри он —> Vibrio.
Vrbrotrauma, n : ннбрстравмп -4 vibroffauma.
Viehseuche. / : епизоотия -> epizootia.
Vîel-Essen, n: прекомерно ядене, полифагия - » p o
lyphagia.
vielfach : многократен, »ултнллои : многоброен
multiplex.
viei'àcberig, riefkamiueng, vie loti ij : много гнезден^.
мултилокударен -♦ m ultilocularis.
vielfarbig : разноцветен -» vestcolor.
Vielfarbigkeit, / : лолихроуззия -v pojychromasio.
Vielgebi re ode, / : мкогораждала жена, мултипара
m uttipara.
vielgestaltig; многоформен, многообразен, полимор
фен -» polymorphus.
Vielgestaltigkeit,/ : явяване в много форми, поли
морфизъм —» pi eomorphisnttis.
vielkernig : многоядрен, полинуклеареи -» p o ly -
nuclearis.
vieflappig : имаш много делчета, мудтплоиуларен-*
multilobularis.
vielzellig : многоклетъчеи, мулпшелулареи s m u l
ticellularis.
vierfach : четворен -» quadrigeminus.
Vierhügel, m pi : четирихълмне -» co rpora quadri
gemina-
vierköp'ig ; четирима«, квадрицепс —>quadriceps.
vierte Krankheit : четвърта болест, скарлатинозна
рубеола —» rubeola scarlatinosa.
Vïrt ieber, /j : квартана (малария) -> malaria
quartana.
vikariierend . нпиарен, заменя й, компенсаторен —»
vicanus.
Violetlblindheil, / : цветна слепота за синия цвят -»
tritanopia.
Viraginitat, / : маскулннизъм -* mascttlimsnWS.
Virilis mus, m : вирилизъм -» v irilisants.
virulent : вирулентен, силно патогене-i, болесго-
тйирон —f vi rut entns.
Virulenz, / : внрулснтност -> virulentia.
Virus, « {pi Vira. Viren) : вирус
virus.
—
, abgeschwächtes : отслабен вирус, ятегиоира:r uii--
рус -> virus attenuatum.
„Virus fixe“ : вирус-фикс, фиксиран вирус -» v i
rus fixum.
Virus-Grippe, / : грип, инфлуенца -» grippas.
Virushepatitis,/: вирусен хепатит, болест на Бот
кин -» h »potitis epidemica.
Virusologie, / : вирусология —» гn ntsologia.
Viruspneumonie, / : вирусна пневмония -» pneumo
nia atypica primaria.
ViSnevskische Salbe : уигвеит ил Кшинснскн -* ViS-
nevskii unguentum.
visuell : зрителен, визуален —> visualis.
viszeral : висцерален -4 visceralis.
Viszeroptose, / : висиеронтозл, спланхногтин
.
visceroptosis.
vital ; Bin ален, жизнен
vitalis.
Vitamin, и : витамин -» v itaminum.
vitellin : жьлтъчен —» vitriIinus.
Vitiligo, m : витилиго -4 vitiligo.
Yivilikatioo, / : реанимация -» rvanimatio.
Vivisektion, / : вивисекция —» viviseefio.
Vogelgesicht, n : птиче лице, рстрогна тя
retro
gnathia.
vokal : вокален, гласов -> vocalis.
volar : дла нен, палмареи -» palmaris.
Volftardscher Wasser- und Konzentrationsversuch : опит
на Фолхард Volhardi experimentum.
Volksseuche, / : пандемия -* pandemia.
Vollblütigkeit, / : пълнокръвис, плетора -> plethora.
Volumen, и ; обем -> volumen.
vor dem Essen : преди хранене
ante cibos.
—
der Geburt : преди раждане -> ante p artum,
praenatalis (пренаталеи).
—
dem Tode ; преди смъртта, предсмъртно -»•
ante mortem.
Voraussage,/: предсказание, прогноза -» progno
sis.
vorbereitet : приготвен, готов -4 paratus .
vorbeugend : предпазен, профилактичен -* prop h y - -
laeticus.
70 Медицинска терминология
vorbeugende Mittel
1106
vässeflg
vorbeugende Mittel, Vorbeugungsmittei, n fpl : лекар
ства, предпазващи от заболяване - 4 prophy-
laetica.
Vorbeugung, / : предвардване, предпазване - 4 pro
phylaxis.
—
durch Irop'ung : профилактична вакцинация,
вакцинна профилактика —»vaccinoprophyla x is.
Vorbote, m : предвестник, продром -> prodromus.
vorder : преден —> anticus, anterior.
'Vorderarm, m : иредмшшшца, антебрахиум —» an
tebrachium.
'Vorderhirn, n : преден мозък, ирозенцефалон —>
prosencephalon.
Vorderkop*, m : горната и предната част на главата,
лоб -» sinciput.
Vorderstrang, m : преден стълб от бяло вещество
на гръбначния мозък -* funiculus anterior.
'Vorrall, m : изпадане, пролапс -4 prolapsus.
—
der Aîterschleimhaut : изпадане, пролапс на ли
гавицата на задния проход -> prolapsus ani.
Vorgang, rn : (патологичен) процес -» processus (2).
’vorgeburtlich : предшсстнуващ раждането, прената-
лен -4 praenatalis.
Vorgeschichte, / : анамнеза, разпит (на болния) -4
anamnesis.
vorgetäuscht : престорен, симулиран -> s pu riu s (2).
Vorhautbändchen, n : юздица на препуциума — 4 f r e
nulum рг(а)ериШ.
'Vorhautenzündung, / : възпаление на препуциума,
постит -4 posthitis.
'Vorhauttalg, m. Vorhautschmiere, / : см ета —>smeg
ma.
Vorhautverengerung, / : фимоза -4 ph imo sis.
vorhergehend, vorherlaufend : предшесткуващ, про
дромален -4 prodromalis.
Vorhersage, / : предсказание, прогноза
progno
sis.
•vorhewarnend : предупреждаващ, премониторен —>
praemonitoriu s.
Vorhof, m : преддверие, трем, вестибулум -4 v e s
tibulum.
—
des Kehlkopfes : преддверие иа ларинкса (грък
ляна) -4 vestibulum laryngis.
—
der Nase : преддверие на носната кухина —»
vestibulum nasi.
Vorhofflattern,
Vorhofflimmern, n : предсърдно
мъждене и (или) трептене, абсолютна арит
мия —» fibrillatio atriorum.
Vorhofflimmern, n : предсърдно мъждене или треп
тене . абсолютна или пълна аритмия —4 arfiyth-
mia absoluta.
' Vorhofsfensler, n : вестибулно или овално прозор
че -> fenestra vestibuli.
Vorhofsnerv, m : вестибуларната част на статично-
слуховия нерв —4 nervus vestibuli.
'Vorhofstreppe, / : преддверия или вестибулна стъл
б а - 4 scala vestibuli.
Vorläufer, m : предвестник, продром —4 prodrom us.
Vormîlch, / : коластра, колострум -4 colostru m .
verragend : изпъкват, стърчащ -4 prominens ; стьр“
чащ напред -4 acuminatus.
Vorragung, / : изпъкналост, пздпгиатмна -> emi
nentia, umbo.
Vorraum, m : преддверие, трем, вестибулум -4 ve s
tibulum.
—
des knëchernen Labyrinthes : преддверие на кост
ния лабиринт —4 vestibulum labyrinthi.
—
der Mundhöhle : преддверие на устната кухи
на —4 vestibulum oris.
Vorrichtung, / : апарат(ура) -4 apparatus (J).
vorspringend : издаващ се напред —> prominens.
Vorsprung, m : издатък, изпъкналост - 4 e minentia,
prominentia, tuber (2) (върга).
—, kleiner : малко възвишение, малка върга (буч
ка) вържица -4 tuberculum (JJ.
—, leistenartiger : линеен издатък, гребен - 4 c ri
sta.
—, rauher : грапава издатина на кост, изпъкна
лост, грапавост -4 tuberositas.
Vorstehen der Kiefer ; издаване напред на челюсти
те, прогматмя —4 prognathia.
Vorsteherdrüse, / : простатна жлеза , простата —4
prostata.
Vorsteherdrüsenenlzündung, / : простатит -4 p r o s ta
ticis.
Vortäuschung, / : преструваме, симулация —4 sim u
latio.
Vortex cordis : „вихрушка“ на сърцето -4 v o r te x
cordis.
—
pilorum : „вихрушка“ на космите -4 vortex pi-
lornm.
Vortreibung, / : издаване напред, изпъкване, про-
трузия -4 protrusio.
Vortreten des Unterkiefers : издаване напред на дол
ната челюст, прогения -4 progenia.
vorübergehend : краткотраен, бегъл, преходен -4
fu g a x ; преходен, временен, непостоянен —>
temporarius ; преминаващ, преходен, кратко
временен, трапзагорен —4 transitoriu s ; крат
котраен, еднодневен, ефемерен -4 epheme
ras.
Vorwärtsbeugung, / : наклоняване напред, антевер-
зия —4 anteversio.
Vorzeichen, n : предшествующ признак, продром -4
prodromus.
—, böses : лош, зловещ признак —4 signum m ali
ominis.
vorzeitig : преждевременен -» praecox, praematu
rus, immaturus (неузрял).
Vox anserina : глас на гъска —» vo x anserina.
—
cholerica : холеричен глас -4 v o x cholerica.
Vulnerabilität, / : уязвимост, раннмост -4 vu lnera-
bilitas.
Vulvitis,/: вулвит -4 vulvitis.
Vulvovaginitis, / : вулвовагннит -> vulvovagini
tis.
w
wachsartig, wächsern : восъковиден, восъчен —4 ce
reus.
Wachspapier, n : восъчна хартия -4 cha rta cerata.
Wackelgelenk, n : полуподвнжна става, лмфиартро-
за -4 amphiarthrosis.
Wade, / : прасец -> sura.
Wadenbein, n : малък пищял, фибула -4 fib u la .
Wadenbeinnerv, gemeinschaftlicher; общ малкопищя-
лен нерв - 4 nervus peroneus communis.
Wadenkrampus, m : тоничен гърч на прасците-»
crampus surae.
Wadenmuskel, m : прасец (мускул) -4 gastro ent-
mitis ( musculusJ.
Wärmebehandlung, / : лечение
c теглта, топлел
чение, термотерапия -4 thermotherapia.
wärmebeständig : топлоустойчив, термостабилен ->
thermostabilis.
Wärmeeinheit, / : калория -4 caloria.
wärmeempflindlich : неустойчив на топлина, термо
лабилен -4 thermolabilis.
Wärmegradmesser, Wärmemesser, m : термометър -4
thermometrum.
Wärmemessung, / : термометрия -4 therm ometria.
Wärmeregulierung, / ; терморегуляция -4 thermore-
gulatio.
wässerig : воднист, воден -4 aquosus.
wässerig-eitrig
1107
viitssserig-eitng : серозно-гноен, сероиурудентен -»
•srropurulcntus,
Wahn, m i надулноет, делир -ч deliriu m ; измама
на чувствата, налуди» идеи, налудност -ч d e -
lusio.
Wahnidee. f t налудност, делup -ч d eliriu m .
Wahnsinn, m ; умопобьрквзне -ч insania.
wahnsinnig : луд, душевни бален —>in sa n u s.
Wahrnehmung. / : възприятие, перцепция -ч p e r cep -
tio■
wahrscheinlich : вероятен, правдоподобен —» p r ob a
bilis
V. atirscheinlichkeitsdiagnose, / ; вероятна, предпола-
:лема .пин-низа -» diagnosis probabitis.
Wall, m : и.л
- i vallum.
Wand, / ; стена -> paries.
Wandere* >мре1, и, Wanderrose, f . блуждаеш, мигри
раш ер: г»uneл —» erysipelas migrans.
Wanderleber, / : подвижен черен дроб -» hepar mo
tu Iе.
Wander m il/, / ; подвижна слезка, подвижен далак-*
li-n mobilis, splenoptosis (силеноптоза).
vslindernd : блуждаеш, мигрираш -ч migrans.
Warnilernicre. f '. подвижен бъбрек, нефроитоза —»
ren mor ilis, nephroptosis.
Wandrrpneumonie, f t мигрираma, блуждаеща пнен-
\niiimi -, pneumonia migrans.
„Wandert и et.*’, m ; нмпулсишю скитиичество, по-
piHiw.ui.:« —» poriomania.
Wanderung. / : придвижване, странствувлие. мигра
ция > migratio.
Mflndsliindijj : ирнстеие», париетален ■» p a r i e t a
l i V(1>.
Wange, / : бум —>bчеса.
Wangenhrand*, m : йоден рак, нома -» п от а .
wann : юны, ropem, -ч calidus.
Warre. / : брадавина -» verruca.
—, Mache ; младежка плоска брадавица -» v e r r u c a
piиun unieimis.
—, gem»hniichе : обикновена брлдлинна —» verruca
7'titguris.
u a i/en urmig : подобен на напила, inituumpen : iia-
ии.тфирмен —t papillaris, papilliformis ; Opa-
даин'кн. верукозен -» verrucosus.
Warzenforualz, m : мастоил ей или иннкокиден из
рит,к —» processus mastoideus.
Warzen ortsatzenlzüniiung. f : мастоидит -+ ma stoi
ditis.
Warzengeschwulst, / : папилом —t papilloma.
Warzen.1»«', m : онолоиицко кръгче —t areola mam
mat
Waschmittel, n : течно козметично средство (за из
миване) —* lo tio.
Waschung, / : измиване, обливане —ч l o t i o .
Wasser, а ■вола —» aqua.
—, radioaktives : радиоактивна минерална вода ~ч
aqua thermulis radioactiva.
wasserau saugend ; всмукващ течност, хндрофнлен -»
hydrophiliis.
Wasserbett, a ; водно легло, постоянна баня —» b a l -
п-ит permanens.
Wasserhriith, m : водянка на яйцето, хидронеле -»
hydrocele.
Wasscrgesc.ivvülst. / : хитром —> hygro ma .
Wassernarnruir, f t безвкусен или незлхарен диа
бет —>diabetes insipidus.
Wasscrheilkiintfe, / ; водолечение, хидротерапня —v
hydrotherapiа.
Wasserhirnliruch, m : херния ira главния мозък, хпдр-
(ншефалонелс —» hydreticepltalocele.
W asserk olik ,/; сутрешно повръщане у алкохоли
ците —i, vamitns munitinns potatorum.
Wasserkopf, in : водянка на мозъка, хидроцефалус —t
hydroc 'phalus.
Wasserfcrcbs, от : воден рак, нома —г п о т а .
Wassermannscbe Reaktion : Взсермансвл реакция, съ
кратено WaR -t reactio Wassermanm.
Westphalsches Zeichen»
Wasserpocken, Wassert)lat tera, f p l ; лещенка, вари
цела —» va ricella.
*
Wassersackniere, f t хидронефроза -ч hydronephro
sis.
Wasserscheu, / : страх от вода, гидрофобия —t h yd
rophobia.
Wasserstoff, m t водород ~ч hydrogeninm.
Wassersucht, f t водянка, хндропс —> hydrop s;
оток, едем(а) -ч oedema.
Watertonse-Friderichsensches Syndrom : синдром на
Maршанд-Уотърхаус( Ватерхаус )-Фридерихсен -*■■
Marchand-Waterhouse-Frîdcrichsen’ sy ndro —
mum.
Watte. / : памук —* gossypium.
Weefcsetbeziehnng, / : взаимоотношение, корела
ция -» correlatio.
Wechsel fiebeг, n : пресекваша треска, ннтермнти-
раша треска -» febris intermittens ; малария
блатна треска -» m alaria.
Wechseljahre, topi : климактернчен период, климак
териум, климакс - ч climacterium.
Wechselzahn, m : млечен зъб -» dens deciduus.
Wegtßhren, n t отвеждане, отдалечаване, абдукция -ч-
abductio.
wegföhrend, : отдалечаваш от средната линия -ч ab
ducens:* ; отнасяш, изнасяш -ч d eferens.
W'egschaffen, и : отстраняване, премахване -» a mo
tio.
Weh, « : болка -» dotor.
Wehen, fipl: родилни болки -> dolores ad partum,,
lab ores parturientium.
„Wehenanamalie“, / трудно раждане -ч partus d i f
fic ilis .
Wehenmittel, n pl : лекарства, ускоряващи раждане
то -> ecbolica ; лекарствени средства, усилва
щи свиванията ма матката -ч oxytocica.
Wehenschwäche, / : слабост иа маточните контр лк-
цнн * inen ia uteri.
weiblich : женски, женствен —» femininus.
weich : мек. иетвърд —> mollis.
WeichteiIrheumatismus, m : ревматизъм иа меките
части, фнбрознт -♦ fibrosi/is.
Weigische Reaktion ; реакция на Нейгл
reactio-
Weicli.
Weil-Felix-Reaktion : реакция на НзЙл-Фелнкс -ч
reactio Weil-Felix.
Wei Ische Krankheit, болест ми Влил, болеет на На
снлев-Найл, нктеро-хеморлгичил сннрохстозп
или ле птеннроза. инфекциозна жълтеница -ч
Vasilev- Wei Г morbus.
Weinberg-Qhedini-Reaktion : реакция на Илннбсрг -ч
reactio Weinbergi.
Weingeist, m j спирт, алкохол —» spiritus, alcohol;
пречистен винен спирт —* sp ir itu s vini,
Weishfitszahn m : мъдрец (моляр)—»rfrws sapientiae.
weiß : би» -* tilbus.
Weißbliiligkeil, / : левкемия, лейкоза -ч leukaemia■
(leucaemia).
Weißfluä, от : бяло течение -ч fl u a r albus.
Weißschwielenkrankheit, / : левконлакня —> leuco
plakia.
Weitsichtigkeit, f t .далекогледство“, хиперметро-
пня —>hypermetropia.
Wellenficber. n -, вълнообразна или ундулнрзша тре
ска. йрунелозэ —>febris undulans.
WeJtmannsches KoagulaIionsband : коагулационна иви
ца по Нелгмзнн -» rea ctio Wcltmanni.
werdend : възникваш -» nascens.
Werlho sehe Krankheit ; болест »ел Иерлхоф, тромбо-
пеннчна tum тромбоцитопеннчна пурпура —»
purpurn thrombopenica (Werthof).
Wertheimsche Operation : операция на Исртхабм —ч-
operaiio Wertheiml.
Wespeobein, я : основна или клиновидна кост -* о»
sphenoidale.
Westphalsches Zeichen : симптом на Вестфал -ч s ym
ptoma Westphali.
•widernatürlich
1108
„Wundergeschwulst"
•widernatürlich : противоестествен, изкуствен -»
praeternatиralis.
Wiederstand, m, Wiederstandsfähigkeit, / : съпротив
ление, съпротивляемост -» re sisten tia (2-3),
tWiederau'bruch, m, Wiederaufriackern, n : изостряне,
екзлцербация —» exacerbatio.
'Wiederausrenkung, / : повторно изкълчване, релукса-
ция -» reliixatio.
'Wiederbelebung, / : възвръщане към живот, реани
мация —> reqnimatio.
'Wiedereingliederung, berufliche : включване отново в
професията -» rdiabilitatio.
'’Wiedereinpflanzung, / : посаждано отново, реимплан
тация -» reimplantatio.
'Wiedereinrichtung, / : възвръщане на нормалното
мясго, репозиция —» rep ositio .
‘Wiedererzeugung, / : образуване отново, регенера
ция, регенериране —» r egeneratio.
Wiederherstellung, / : възстановяване
restitutio.
— , biologische : възстановяване, регенерация, реге
нериране —» regeneratio.
—
des früheren Zustandes : пълно възстановяване
на предишното нормално състояние —> re s ti
tutio ad integrum.
Wiederherstellungschirurgie, / : възстановителна или
пластична хирургия —» chirurgia pla stica sive
reparativa sive correctiva.
‘Wiederhervorbringung, / : възпроизвеждане, регене
рация
reproductio (1).
'Wiederholungszwang, m : персеверация -» perse ve
ratio.
Wiederimpfung, / : повторно вакциниране, ревакци
нация —» revaccinatio.
Wiederin'ektion, / : повторно заразяване, реинфек
ция —) reinfee io.
Wiederkauen, n : преживяне, руминация -» r umi
natio.
Wiederkehr, / : възвръщане, релапс (на болест) —»
relapsus.
•uiederkehrend : повтарящ cc, периодичен -> perio
dicus ; повтарящ се, повратен, рскурентеи -»
r ’curretis ; възвръщащ се, възвърнал ce —» re
dux.
‘Wiederverschlimmerung, / : ново влошаване, реци
див —> recrudescentia.
„wildes Fleisch“ : „диво месо“ —» caro luxurians.
Willenslosigkeit, / : безволие, абулия -> a b iïia .
Willis-Zeichen : симптом на Вилис(Уилис) -» s y m
ptoma Willisi.
willkürlich : волев, доброволен -» v o lu n ta riu s .
vWiIms-Geschwulst : тумор на Нплмс, ембрионален
тумор на бьбрека, адеиосарком(а) на бъбре
ка -» tumor WiImsi.
tWilsinsche Krankheit, Wilsonsches Syndrom : болеет на
Вес тфал-Уилсън-Коновалов, хепато-лентикулар-
на дегенерация —» degeneratio hepatolenticu
laris.
Wimper, / : мигла —» cilium (1).
•wimperartig, Wimper- : реснпчест, цилиареи -» c i
liaris.
Wimperhaar, n: ресница, ресници (cilia) -» cillium (2).
Winddorn, m : туберкулоза на фаланга на пръст -»
spin 7 ventosa.
Winde, mlp i : чревни газове, изпускане на газове -»
flatus.
Windkolik, / : газова колика —» colica flatulenta.
Windpocken, f l p i : лещенка, варицела
varicella.
Windung, / : извивка, мозъчна извивка —> g y ru s .
Winiwartir-Buergersche Krankheit : болест на Бюргер,
облнтериращ тромбангнит -» th ro mb angiitis
obliterans.
Winkel, m : ъгъл —» angulus.
Winkelgelenk, n: ъглова, шарнирана става, гийглим -»
ginglymus.
winkelig : ъгловат, т леет -» angulatus.
Winterjucken, n: зимен сърбеж-» pruritus hie
malis.
Winterschlaf, m : зимен сън, хибернания
hiber
natio.
Wirbel, т : гръбначен прешлен -» ve rtebra.
Wirbelentzündung, / : спондилит -» sp o ndylitis .
Wirbelgelenkentzündung, / : възпаление на между-
прешленниге стави на гръбначния стьлб, спон-
дилартрит —> spondylarthritis.
Wirbelgleiten, n : хлъзване на прешлен, спондило
листеза —» spondylolisthesis.
WirbelкапаI, m ; гръбначен канал -» canalis ver
tebralis.
Wirbelloch, n : прешленен отвор -» foramen ver
tebralis.
Wirbelsäule, / : гръбначен стълб -+ c olumna ve r
tebrale.
Wirbelsäulenschmerz, m : невралгична болка в гръб
нака, рахиалигня
rfhjachialgia.
Wirbelsäulenversteifung, / : анкилознращ спондилар-
трит, болеет на Бехтерев -» sp ondylarthritis
ankylopoëtica.
Wirbelschmerz, m : спиналгпя, симптом на Петруш
ки —» spinalgia.
Wirbelspalte, / , Wirbelspalt, m : цепнатина или цеп
ка на гръбначния стълб, рахисхизис ~» sp ina
bifida, r(h)achischisis.
Wirbeltuberkulose, / : туберкулозен спондилит -»
malum P otti.
wirkend, wirksam : действуващ, дееспособен —» a c
tivus.
Wirkung, / : въздействие -» e ffe ctu s .
Wochenbett, n : следродилен период, пуерпериум -»
puerperium.
Wochenbett ieber, n : родилна, следродплча, пуер-
перална треска —» f ’bris puerperalis.
Wochenflu), WochenbettIlufJ, т : . и х и а л н о течение,
лохин -> lochia.
—, vermehrter : обилно течение на лихки, лохио-
рея —» lochiorrhosa.
Wöchnerin, / : родилка, лехуса -> piicrp >ra.
Wölbung, / ; изпъкналост, кочвекситег -» c o n ve
xitas.
Wohl, n : благополучие -» salus (2).
Wohlbefinden, m еуфория -» eiipl o ’ia.
„Wol m : ннтертриго —* intertrigo.
Wolff-Parkinson-Whitesches Syndrom, WPW-Syndrom :
синдром на Волф-Паркпнсън-Хуайт, WPW-cim-
дром —» syndrom um W olff-Parkinson-White.
Wolfshunger, m : вълчи апетпг, булимия -> b uli
mia.
Wolhynisches Fieber : волпнека треска, петдневна
треска, окопна треска —» f et ris quintana.
Wollhaare, nlpl : мъховндни косми, лануго —» la
nugo.
„Wortblindheit“, / : словесна слепота, алексия -»
alexia.
Wortneubildung, / : измисляне на нови думи, неоло-
гизъм -» neologismus.
Worttaubheit, / : словесна глухота -» surditas ver
balis.
Wortverdrehung, / : сливане на думи и изрази, кон
таминация (в псих.)
-» contaminatio (2).
Wortzwang, m : ономаголалня, ономатомания -»
onomatolalia, onomatomania.
Wucheriledit е, / : фунгондна микоза -> m y co sis
fungoides.
Wucherung, f i разрастване на тъкан, пролифера
ция -» p rolife r a t io ; разрастване, вегетация -»
vegetatio.
Wfirgbewegung, / : позив за повръщане -» v o m itu -
ritio.
Wulst, m : изпъкналост, изпъкваща месеста част,
възвишение —» torus.
Wunde, f i рана -» vulnus.
—, penetrierende oder durchdringende : проникваща
рана —» vulnus penetrans.
„Wundergeschwulst, / : тератом, тератомден тумор-»
teratoma.
Wundernetz
1109
zart
Wundernetz, //.: чудесна, чудна мрежа -4 rete mi-
rabite.
Wunderysipel, л : травматичен, хирургичен на.! бод-
ничем сризипсл -4 erysipelas traumaticum sive
chirurgicum sive nosocomiale.
Wundfteber, n : травматична треска, ранева трес
ка
febris traumatica.
Wundliegen, / / : протриване, декубитус -* decubi
tus (IJ.
Wundrose. / : сризипсл, червен вятър —>erysipelas :
травматичен, хирургичен или болничен «ризи-
гюл —> erysipelas traumaticum -sive chirurgi
cum sis*e nosocomiale.
Wundsein, и : ншертриго -4 intertrigo.
Wundslarrhrampf, т : тетанус —> tetanus-.
Wurm, т : сан, малеус -» malleus- .
iMurmTürmiv : червеобразен —» vermiformis.
X
'Xanthelasma, n : ксантслазма -> .xanthelasma.
—
palpebrarum : ксантелазма на клепачите -»
xanthelasma palpebrarum.
Xanthichromie, / : ксантохромия xanthochromia.
Xanlhodcrmia lipochromica : каротнновл ксантодер-
мяя -> xanthodermia сагоfinaemiса.
Xanl odermie, / : ксантодсрми« xa nthodermia.
'Xanthom, n : ксап гом —» лач/До/пв.
Xanlhomalose, / : ксантомагоза -» xa nthomatosis.
Xanthopsie, / : ксаитопсия, жълто виждане
xan
thopsia.
X-Bein, n : Х-образси крак, изкривяване ма коля
ното навън —» genu valgum.
Xeroderma, n : ксеродерма, сухота на кожата -4
vervd ’rmа.
—
pygmentoeum : гни мент на ксеродерма
хего-
(I >гта pigmentosum.
Wurmfortsatz, т : червеобразен израстък, апен
дикс -4 appendix vermiformis.
WmB'ertsatzeatzAidao;, / ; апендицит —» appendi
citis.
Warmkгавkheit, / : глистно заболяване, хелминтоза-4
helminthosis.
Warmmittel, warmibtreibeode Mittel, n fpl : проткво-
глистни лекарства ant helminthica.
Warstrergiftaag, / : ботуднзъм -» botulismus .
Wurzel,/: корен
radix.
WürzeIgraoalom, n : зъбен гранулом —» granuloma
dentis.
WarzeIkdoIleв, т : грудка -> tuber (2).
Wurzelstock, т : коренище -4 rhizoma.
Wutkrankheit, Wut, / : бяс -4 rabies ; хидрофобна,
бяс у човека -» hydrophobia.
Wutschutzimpfung, Wutimpfung, / : протнвобясна вак
цинация -4 vaccinatio antirabica.
Xerodermie, f : ксеродермия, сухота на кожата -»
xerodermia.
Xerophthalmie, / : кссрофталмня, „сухота на око
то* -4 xerophthalmia.
Xerose, / : ксероза, патологична сухота —* xerosis;
кгерофталмия, „сухота на окото* -» xe roph
thalmia.
Xérostomie, / : сухота в устата, кесростомия -> дг-
X-FuS, m : изкривяване на ходилото напън ->
X-Gro3zehe, / ; изкривяване на палеца на крака на
вън
hallux valgus.
Х-Hü te, / ; кокса валга -> coxa valga.
Xiphodynie, / : кенфодиния ->
Xiphopagus, m : кенфопаг -4 xiphopagus.
z
Zackensehen, n : светещ, трептящ скотом -4 scoto
ma scintillans.
.zackig • зъбчат, назъбен, везбеч -4 limbosus.
JiipTchen. n : мъжец, мъждцц, vu уда —» u vu la.
—, gespaltenes: разцепен мъжец -4 u vula bifida.
. zahlreich: многоброен, миоючислен —» m ultus (I J.
Zahn, m : зьб -4 dens.
—, bleibender : постоянен зъб > dens permanens.
Zahnbein, n : дентин -* dentinum.
.Zahnbelt, n : пародонциум, пдродонт -* parodonti
um (paradentium).
.Zahnbildung, / : образуване пя зъби -4 dentifi c a
rio.
ZahnentziJndung, f : одоитпт -> odontitis.
Zahn'ächer, n pl: зъбни алвеоли, зъбли трапчинкн -4
alveoli dentales.
Zahn'äule,/ : зъбен кариес, кариес на зъбите ->
caries dentis.
-Zahn'istel, / : зъбил фистула —» fistula dentalis.
lah n ’leisch, n : венец | па зъбите), пшгнва -4 gin-
giva.
Zahn leischabszeß, m : абсцес на венеца, иарулпс -4
parulis.
Zahn'feischhlutnng, / : кръвотечение от венците,
улирлгия —4 ulorrhagia.
.Zahn'leischentzBndung, / : пшгпиит -4 g in g ivitis.
■Zahnfleischgesclnvulst, / : спулис -» epulis.
Zahnforsalz, m : зъбен, алвеоларен израстък -4
processus alveolaris.
ZahngeschwQr (pop.), n : абсцес па венет, мару
лис -* parulis.
Zahngeschwulst, / : зъбен i умор, одонтом -4 odon
toma.
Zahngranulom, n : зъбен гранулом —> granuloma
dentis.
Zahnhals, m : зъбна шинка » collum dentis.
Zahnheilkunde, / : одой юл огня —r odontologia.
Zahnkaries, / : кариес на зъбите, зъбен кариес -4
caries (2), caries dentis.
Zahnkrone, f : зъбна корона -4 corona dentis.
zahnlos, / : беззъб » edentatus.
Zahnmark, n : пулпа на зъба, зъбна сърцевина -*
pulpa dentis (2).
Zahnmarkentzündung, / : пулпит —> p ulpitis.
Zahnprothese, / : зъбна протеза -4 prothesis den
talis.
Zahnpulpa, / : зъбна пулпа -> pulpa dentis (2).
ZahnrDckeinplIanzung, / : възвръщане на зъб на
мястото му -* reimplantatio.
Zahnschmelz, m : емайл, глеч на зъба —» s ubstantia
adamantina.
Zahnschmerz, m : зъбна болкз, одонталгня -* odont
algia.
Zahnstein, m : зъбен камък -4 calculus dentalis.
Zahnung, / , Zahnen, я, Zahndurchbruch, m ; поник
ване иди пробиване на зъбите -4 d entitio.
Zahnweh, n : зъбобол, одонталгня -4 odontalgia.
Zahnwurzelhaut, / : периодонциум -* periodontium .
Zahnzement, m : зъбен цимент ~4 cementum.
Zange, hohe : високи щипци, висок форцепс -> fo r
ceps alta.
zart : нежен -> gracilis, subtilis, tenuis.
Zecke
Zecke, / : кърлеж
Ixodes.
Zehe, / : пръст на крака —» digitus pedis.
—, grobe : големият пръст на крака -» hallux.
—t kleine : малкият, V пръст на крака -4 digitus
minimus pedis.
Zehenglied, n, Zehenknochen, m : фаланга на пръста
на крака ~> phalanx.
Zehenkrampf, m : гърч на един или повече пръсти,
дакти.юспаэъм —> dactylospasmus.
Zehenreflex, m : рефлекс на Бабпнски —> B abin skii
reflexus.
Zehrrose, / : лупус еритсматодес -4
erythe
matodes.
Zeichen, n : признак, белег, обективен симптом —>
signum ; признак —>phaenometmm.
—, pathognomonisches : патогномоничен признак —»
symptотa pathognomoniсит.
—, ungünstiges : неблагоприятен признак (на лоша
прогноза) —> signum mali ominis.
Zeichengruppe, / : група от признаци, синдром -»
syndrom um.
Zeigefinger, /и : показалец (пръст) —> index'*.
zeitweilig : временен, преходен, непостоянен
temporarius.
Zellauflosung, / : разрушаване на клетки, лизнра-
не
lysis (2).
Zelle, / : клетка, килийна —» cellula (1-2).
—♦ kleine : кплиикт —» c ellula (2).
Zellenlehre, / : цитология —> c ytologia.
Zellgewebe, /i : клетъчна тъкан ->
cellulosa.
Zellgewebsentzündung, / : цел улит —> c ellu litis.
—, eitrige : флегмон —» phlegmone.
Zellhaut, / : клетъчна мембрана —> membrana cel
lularis.
Zellkern, m : клетъчно ядро, ядро —» nucleus (1),
nucleus cellulae.
Zellmembran, / : клетъчна мембрана —* membrana
cellularis.
Zellplasma, n : клетъчна протоплазма, цитоплазма—)
cytoplasma.
zellulär, zellig, Zellen-: целуларен, клетъчен
cellularis.
Zellverband, Zellkomplex, m : съединение на много
клетки, синцициум —» syncytiu m.
Zement, m : зъбен цимент —» cementum.
Zentralnervensystem (ZNS), n : централна нервна си
стема —» .sjtffcm/z nervosum centrale.
zentri'u gal : центробежен, еферентен —> centri fu -
galis, efferens.
zentripetal : центростремителен, аферентен —> cent
ripetalis, afferens.
Zentrum, n : център —> centrum.
Zerbrechlichkeit, / : трошлпвост —» fr agilitas .
zerebellar : церебеларен, малкомозъчен —» cerebel
laris.
zerebral : церебрален, главномозъчен, черепномо-
зъчен —> cerebralis.
Zerebrasthenie, Zerebralneurast'.enie, / : церебрасте-
ння, церебрална неврастения —» c e rebrasthenia.
Zerebrospinalflüssigkeit, / : цсреброспинална течност,
ликнор —) liquor cerebrospinalis.
Zergliederungskunst, / : анатомия -» a n atomia.
zerkleinert : раздробен, намален —» dimin utus .
Zerquetschung, / : смачкване, смазване -> conquas
satio.
Zerreibung, / : стриване, превръщане в прах ->
pulverisatio (I).
Zerreißung, / : разкъсване -4 laceratio ; разкъс
ване, пукване, рексис -> rhc.xis, ruptura .
zerrieben : стрит, стъркан, превърнат в прах —»
tritus.
zerriUen : разпокъсан, разкъсан —* la c e r ; разкъ
сан в края, разцепен -» laciniatus.
zerschneidend : разсичащ -4 dissecans.
Zerschneidung, / ; нарязване —» c o n cisio : разрязва
не, раземчане, дисекция -* dissectio ,
zerschnitten : нарязан —> со/гс ш/J .
ПЮ
Zitterlähm ung
Zersetzung, / : разлагане, разпадане
dissolutio.
Zerstäubung, / : пулверизиране, разпръскване
pulverisatio (2).
zerstörend : разрушаващ, разрушителен, деструкти
вен —>destructivus.
Zerstörung, / : разрушаване, деструкция -> rfe-
st ruetio.
zerstoßen : счукан —> contusus.
zerstreut : разсеян, дифузен -v diffu su s ; разпро
странен, днссмиииран -* dissem in atus .
Zerstreuung, / : разпръсва не, дисперсия -4 d isp e r
sio.
zerstückelet : раздробен —* co n cisu s.
Zerstückelung, / : раздробяване на парчета —> con
cisio.
Zerumen, n : церумен, ушна кал
cerumen.
zervikal : церкикален, ншен —> cervica is.
Zervikobrachialsyndrom, n : цервико-брахпален син
дром
syndromum cervicobrachiale.
Zervix, / : шинка на матката —» cervix uteri.
Zestoden, f/ p l : цестоди, панделкоииднп глисти -4-
Cestoda.
Zeugnis, ärztliches : медицинско свидетелство —►
relatio medica.
Zeugung, / : зараждане, създаване на потомство -*■
generatio ; зараждане, произлизаме, генеза - *
genesis.
Zeugungsfähigkeit, / : способност за оплождане —>■
potentia generandi.
Zeugungsorgane, n/pl : органи на размножаването,
генитални органи —> organa g enitalia .
Zeugungsunvermögen o it r Zeugungsun'ähigfceit des.
Mannes : оплодителча неспособност на мъжа —*
impotentia generandi.
Ziegelmehlsediment, n : „керемиден* седимент —*•
sedimentum lateritium.
„Ziegenpeter“, m : заушки, „свинка-
—
»parati;is epi
demica.
zikatriziell : цнкатрпциален, ръбцоы -> cica tricia-
lis .
ziliär : цилиарен, ресничест -* c ilia r is.
Ziliarkörper, m : цилпарно или ресничесто тяло -*•
corpus ciliare.
Zilien, nlpl : ресници (cilia) —> cilium (2).
Zipfel, m : крило на атрпо-вентрикулната клапа -4-
cuspis (2).
„Zipperlein“, n : подагра на палеца на крака
ро-
dagra(2).
Zirbel, Zirbeldrüse, / : симфиза, ш нш арко нтио т я-
♦ ло >corpus pineale, epiphysis.
zirkulär : циркулярен, кръгъл, кръгообразен -4*
circularis.
zirkuläres Irresein : циркулярна или циклична психо
за -4 cyclothymia.
zirkulatonsch, Zirkutations- : цпркулаторен, кръво
носен
circulatorius.
Zirkumduktion, / : хемнплегична походка -> ing res
sus hemiplegicus.
zirkum'lex : циркумфлексом, завит, обикалящ -4
circumflexus.
zirkumskript : циркумскриптсн, ограничен -> cir
cumscriptus.
Zirkumzision, / : цнркумцизия, обрязване, изрязва
не в кръг -) circumcisio.
Zirrhose, / : цироза -» cirrhosis.
z irzinä r: кръгъл, кръгообразен, пръстеновиден
circinatus.
zischend : свиркащ -4 sibilans, stridiilosns.
Zisterne, / : цистерна, вместилище, резервоар -4
cisterna.
Zisternenpunktion, / : цнетернална пункция, субок-
цишггална пункция -4 punctio suboccipita
lis .
Zitterkrarapr, m : конвулсивни потрепвания, пал.мо-
спазъм - ) palmospasnuis.
Zitterlähmung, / : болест на Паркннсън -> P a rkin-
soni morbus.
Zittesjn
ПИ
zweigeteilt
Zittern, //. Zltterbewegung, / : треперене, тремор -»
irr mur.
.zitternd : треперещ -* agitans, tremens.
Zukum. n : нскум, сляпо черво -> caecum.
Zöliakie, / : пелиакня, нитестикалем инфантнли-
зъм - , coeliacia.
2 оое, / : зона, област, участък
area.
Zonula ciliaris : рссннчсста кръгова връзка, връзка
па 1Inii - , zonula ciliaris.
Zoonose, / : зооноза —» zoonosis.
Zoophobie. / : зоофобия, страх от животни -> zoo
phobia.
Zootoxin, п : зоояжсин, животинска отрова —» z o o-
toxinum.
Zoster, m : херпес зостер -» herpes zoster, аояд.
Zotte, / : косъмче, власинка; влакънце —» v illus .
Zcttengeschwulsl, / : паm u им -* papilloma.
Zottenhaut, / : ш ееcта обвивка, хорион —►chorion.
./übereilet : приютен —>praeparatus.
— , frisch: прясно приготвено (лекарство) -» recen
ter paratum.
Zucker, /и : захар -> sacchariim.
Zuckergehalt des Blutes: кръвна захар, гликемия -*
glу ha emiа.
.zuckerkrank : диабетичен -» diabeticus.
Zuckerkrankheit, Znckerharnrahr, / : захарна болест,
захарен диабет, диабет —* diabetes m ellitus .
Zuckerlösung (konzentrierte), / : (концентриран) во
ден рлитиир на захар, сироп -» si гиpus.
Zugel. kleiner . юэдичка, кадима -» frenulum .
Zueinandermündung, / : анастомоза —> anastomo
sis.
Zünglein, n : езиче —» lingula.
.zufällig • случаен, лкцндснтслеп -> accidens' ; слу
чаен. факултативен facultativus.
m führend : донасящ, оференте« —» a ffe re ns .
Zugang, tn : вход, достъп -» aditus ; врата, входно
място t porta.
дцgespitzt : заострен -» acuminatus,
lü gleichen Teilen : ни равин части -> partes aequa-
1rs (ськр. p. aeq.J.
.?unt äußeren Gebrauch : за външно прилагане -» ad
us. ext.
—
eigenen Gebrauch : за лично (собствено) употре
бяване » ad us. ргорг.
—
inneren Gebrauch : за вътрешно употребяване - t
ad us. int.
Zunahme. / : прираст, увеличаване, уголемяване -»
incrementum.
Zunge, f : език (орган) -» lingua2.
—, kleine : езиче -» lingula.
Zungenbändchen, n : юздицл на езика, езикова юз
дичка —> frenulum linguae.
Zungenbelag, m : обложение на езика —» indumen
tum ( ‘J).
Zungenbrennen, n : парене на езика, глосииироза -*
glossopyrosis.
Zungenentzündung, / : глоепт -» g lossitis.
ZungenMeischnerv, rn : подезичен нерв -» nerv us
hypoglossus.
Zungenlähmung,/ : парализа на езика, глосоплсгия-»
glossoplegia.
Zungenmandel, Zungentonsille, / ; езична или линг-
НЛЛИ.1 сливица -> tonsilla lingualis.
Zungenscitlundkopfnerv, m : езично-глътъчен нерв -ч
-
nervus glossopharyngeus.
Zungenschmerz, m : болка в езика
glossalgia.
Zuriickbiegung, / : извиване назад, ожлошгоане на
зад -» reclinatio.
zurückbleibend : остатъчен, резндуален —» residua-
lis.
jurflckführbar, zurückbringbir : поддаващ ce на въз»
връщане, репопибнлен -* reponibilis.
.zurückgebogen : извит назад —» retroflexus.
.zurfickgehend, zurückschreHead : .връщащ се назад,
регресивен —» гegressivus.
ZurückhaIting, / : задържане, ретенция -ч retentio.
zirücktretcnd, zurickgreifCBd, Zurückschlagen ; от»
стъпваш, рецесивен -» recessivus.
Zurückziehung, / : оттегляне, отдръпване, ретрак
ция -ч retractio.
zusätzlich : добавъчен, присъединяващ ce -ч accès•
sorius ; допълнителен, добавъчен -* succentu
riatus.
Zusammenballung, / : аглутинация -ч agglutinatio.
Zusammendrückung, Znsammenpressnng, / : притиска
не, компресия -ч c ompressio.
Zusammenfällen, n : припадане, припадък, синкоп -ч
syncopa.
ziisammenfliedend : сливащ ce, конфлуиращ -ч con
fluens.
ZasammenfOgung, / : свързване, синтеза -ч synthe
sis.
—
von Knochcnbruchslöckea : наместване на фраг
менти на счупена кост, кооптация -ч co apta
tiо.
zusammengeballt, znsammengerolit : преплетен във
форма на кълбо -ч convolutus..
zusammengedrängt : сбит, плътен -» compactus.
zusammengesetzt, zusammengefûgt : съставен, сло
жен —> compositus.
zusammetihängend : непосредствено свързан, непре
къснат - > continuus.
Zusammenschnürer, m : свивач (мускул) -ч co nstric
tor musculus.
Zusammenschnürung, / : свиване, стягане -ч con
strictio.
Zusamraenwachsung, / : срастване ч concretio-
zusammen wirkend : действуващ задружно, синерги
чен -ч synérgicus.
zusammenziehbar, zusam men ziehunslähig : свиваем,
контрактилен -ч c o ntractais.
zusammenziehend : стягащ, стнпчнв, адстришеитсн-ч
adstringens.
zusammenziehende Mittel: сткпчиви или лдстринген»
тип лекарства -ч adst riagent ia.
Zusammen Ziehung, / ; аишанс, контракция -ч con
tractio ; свиване, стягане ч constrictio ; егее-
ненне, стриктура, коарктаиия -ч co arctatio.
Zustand, m : състояние (на здравето), статус —>
status.
—
, bewegungsloser : двигателно пцепеняплне, сту
пор ч stupor.
—, gegenwärtiger : сегашно състояние (на болния)--»
status praesens.
—, gesundheitsgeraäBer : благоприятни за здравето
условия -ч salubritas.
—, gleicher : същото състояние, същата находка ч
status idem.
—, typhöser : тифозно състояние ч status typho
sus.
Zuwachs, m : порастване, прираст, увеличаване —»
incrementum ; нарастване, уголемяване ч ac
cretio (I).
Zwangsbefürchtung, / : натрапли» страх, фобия ч
phobia.
Zwangszustand, m, Zwangsvorstellung, / : натрап-
ливо състояние, състояние на натрлпливн
идеи -ч obsessio.
zweibäuchig : двукорсмчест ч biventer.
zweideutig : двузначен, двусмислен ч amphiboli-
cus.
zweifächerig : двугнезден, двукамерен, билокула-
рен ч bilocularis.
zweifelhaft : съмнителен, подозрителен -ч dubio
sus.
Zweig, m : клон -» ramus.
—, feiner : клонче -♦ ramulus.
zweigeschlechtlich : дву полов, бисексуален -» bis**
xuatis*
zweigeteilt : разделен на две части -> bipa rtitas
раздвоен, разцепен на две
bifidus•
zweihändig
1112
Z y topTasma
zweihändig : двуръчеи, бимануален -» bimammiis.
zweimal : дна пъти -* bis.
zweiseitig : двустранен, билатерален -» b ila tera lis.
zweisinnig : двустранен, двойствен, амфотерен
amphoterus.
zweispaltig : раздвоен, разцепен на две -* b ifid u s .
zweite : втири -* secundus.
Zweiteilung, / : раздвояване, дихотомия -» dicho-
tomiа.
Zweitgebärende, / : жена, която ражда за втори
път, сскунднпара, бипарл —» secundipara (bi
para).
zweizipNig : двувръх , двузъбест —» bicu sp idalis.
Zwerchfell, /z : диафрагма -» diaphragma.
Zwerchfellatmung, f : диафрагмално или коремно
дишане —» respiratio abdominalis.
Zwerchlellbruch, да, Zwerchfellhernie, / : д илфра г-
малнл херния —> hernia diaphragmatica.
Zwerchfellnerv, да : днафрагмален нерп, френнкус
(норн) —* nervus phrenicus.
Zwerchîellphünomen, // : днафрагмален феномен (на
Литеч) Uîten i phaenomenum.
Zwerchfelipleurai / : днафрагмална плевра - >pleura
dinp'ira gmat iса.
Zwergbecken, п : джуджешки таз —> pelvis папа.
Zwergpil2 flechte, Zwergllechte, / : ернтразма —» e ry
thrasma.
Zwergwuchs, да : джуджешки ръст, нанмзъм —» na
nismus.
Zwiebel, / : луковица -> bulbus (1).
Zwilling, т : близнак —» bigeminus- .
Zwillinge, да/pi : близнаци -» gemelli.
Zwillingsschwangerschaft, / : двуплодна бременност,
с близнаци g ra viditas bigeminalis.
Zwischenhirn, /г : междинен мозък, дненцефалон —»
diencephalon.
Zwischenraum, да : промеждутъчно пространство,
междина —» interstitiu m ; промеждутък, меж
дина —> spatiu m ; промеждутък (от време),
интервал —» intervallum.
Zwischenrippenraum, m : междуребрено простран
ство - » spatium intercostale.
Zwischenwirbelloch, n : междуирешленен отвор -»
foramen intervertebrale.
Zwischenwirbelscheibe, / : ннтервертебрален или
междуирешленен диск - > discus intervertebra
lis.
Zwischenzeit, / : промеждутък (от време), интер
вал -> intervallum.
Zwischenzeit, fre ie: промеждутък, ипгермпемя-» in
termissio (1-2).
Zwitter, да : хермафродит —» hermaphroditus.
Zwitterbildung, f : двуполово развитие, хермафро-
дигизъм —>hermaphroditismus.
Zwölffingerdarm, да : дванадесетопръстник, дуоде-
нум duodenum.
Zwölffingerdarmentzündung, / : дуоденит -» d uodeni
tis.
Zwölffingerdarmgeschwür, n : язва на дванадесето
пръстно го черво, дуодснална язва —» u lc u s
duodeni.
Zyanose, / : цианоза -* cyanosis.
zyanotisch : цнанотпчен, цианозпран -* c ya n o ti
cus.
»
zygomatisch : отнасяш се до скулата —►zyg o m a ti
cus,
Zyklitis, / : циклит —» cyclitis.
Zyklopiegie, / : циклоплегия *-> cycloplegia.
Zyklothymie, / : циклотимия, цирк улар на или цик
лична психоза —» cyclothymia.
Zyklus, да : цикъл, кръг —> суclins.
Zylindrom, n : цилиндром —> cylindroma.
Zymase, / : зимазл —» zymasa.
Zymogen, n : знмоген, профермент -> profermen-
tum.
Zystadenom, n : цистаденом, кистаденом —> c y s t-
adenoma.
Zyste, / : киста -* cystis (2).
Zystenniere, / : кистозен бъбрек —* ren cysticus.
zystisch : кистозен —> cysticus (2).
Zystizerkose, / : цистицсркоза —> cysticercosis.
Zystizerkus, да : цггстнцерк, фина —» cysticercus?
finna.
Zystolith, m : камък в пикочния мехур c a lc u lu s
vesicalis.
Zystom, n : цистом, кнеточ —> cystoma.
Zystopyelitis, / : цпстопиелпт —> cysto pyelitis.
Zystoskopie, / : цистоскогшяг —» cystosevpia.
Zystospasmus, да : цистосиазъм -» cystospasmus.
Zystostomie, / : цистостомия —» cystostomia.
Zytodiagnostik, Zytoskopie, f : цнтодиагноза -» ç y /o -
diagnosis.
Zytologie, / : цитология —> cytologia.
Zytolyse, / : цитолиза —» cy/ofysry.
Zyto lysine, « //j/ : цнтолизини —» cy/o/ys/m/m (pi
cytolysina).
Zytoplasma, л : цитоплазма, клетъчна, протоплаз»-
ма -* cytoplasma.
д-р ГЕОРГИ Д. АРНАУДОВ
МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ
НА ШЕСТ ЕЗИКА
Нац. бълг. II издание Лит. група Ш-З Изд. No 5516
Художник на корицата Олга Йончева
Художник-редактор :Димко Димчев
Технически редактор : Мария Белова
Коректори: Й. Лалоаа, Ил. Царева, Cm. Дамянова
Дадена за набор на 2J. VI. 1973 г. Подписана за печат на 20. XI. Г975 г-
Излязлл от печат на 30. XI. 1975 г.
Формат : 65 x 92/16
Печатни ко л и: 71,75 Издателски ко л и: 71,89
Тираж : 10)90 Цена на дребно : 8,10 лв.
Държавно издателство „Медицина и ф изк ул тура14, пл. Славейков 11 — София
Дър жав на печатница „Георги Д им итров“— София